Д И А М А Н Т Е Н А Т А Д Е С Я Т К А - Сто и осем златни стъпала към Бога – Георги Изворски.doc

ДИАМАНТЕНАТА ДЕСЯТКА, Георги Изворски 1

Д И А М А Н Т Е Н А Т А Д Е С Я Т К А

ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ

С най-искрена БЛАГОДАРНОСТ към Приятелите, които чистосърдечно помогнаха да запалим тази малка словестна свещица във ВЕЛИКИЯ ХРАМ НА СВЕТЛИНАТА


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. СЛЪНЦЕТО, ДЪРВОТО И СЯНКАТА

2.ТАЙНИТЕ НА ВИДЕЛЕЙКАТА

3.ДИАМАНТЕНАТА ДЕСЯТКА

4.БЕЛИНТАШ – ПО РЪБА НА ЛЕГЕНДИТЕ

5.СТО И ОСЕМ ЗЛАТНИ СТЪПАЛА КЪМ БОГА

6.ИСКРЕНА МОРАЛНО-ЕТИЧНА МОЛБА ИЛИ ОТВОРЕНО ПИСМО-

ПОСЛАНИЕ ДО ДЪРЖАВНИТЕ, ДУХОВНО-РЕЛИГИОЗНИТЕ И

ОБЩЕСТВЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДО

БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.


АЗ СЪМ ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА!

АЗ СЪМ МОСТЪТ ОТ СВЕТЛИНА КЪМ СВЕТЛИНАТА!!

НИКОЙ НЕ ОТИВА ПРИ ОТЦА НИ, ОСВЕН ЧРЕЗ МЕНЕ!!!

Из Посланието “Трите Дни на ЙЕХОВА”

БЪДЕТЕ КАТО РОЗАТА – РАЗДАВАЙТЕ КРАСОТА И АРОМАТ,

НО НЕ КРИЙТЕ И БОДЛИТЕ СИ . . .


5. С Т О И О С Е М

ЗЛАТНИ СТЪПАЛА КЪМ Б О Г А

„Един неразумен и невнимаващ човек се покачил бос на едно дърво, за да си набере плодове. Той се изкатерил по един клон от едната страна на дървото, но решил да слезе от другата, където му се видяло по-удобно и по-ниско. Като стигнал до там видял, че трябва да скочи от един-два метра височина. Долу, под дървото видял, че има пепел от огнище, но си помислил, че то отдавна е изгаснало и скочил право в средата му. Макар външно да изглеждало угаснало, то огънят бил горял доскоро и въглените парели неудържимо и дори изгаряли. Човекът, когато скочил, усетил топлината във въздуха и за миг разбрал, че е сгрешил, но вече било съвсем късно. Грешката била допусната и нищо не могло да я коригира. Той просто попаднал бос в жарта, изгорил се доволно, като изпомачкал и повредил и плодовете, които бил набрал”.

Когато човек в земния си живот допусне погрешка, грешка, грях, несправедливост, то това е скокът в горещото огнище. По наближаващата горещина той разбира това, но вече е твърде късно. Трябва да се плаща – с изпитания, болести, страдания, несгоди и некомфортности. Само защото не сме внимавали в стриктното спазване на Природните и Божествените закони. Сега или някога! Но единствено НИЕ правим настоящето и чрез него изграждаме бъдещето си, а настоящето и бъдещето правят миналото. Минало за праведните не съществува. Те живеят във вечното настояще. Когато в една чиста стая живее чист човек, неговото присъствие не се забелязва и той я оставя чиста след себе си. Чист ли си, чисто е и миналото ти и няма какво да чистиш! Това е.

ПЪРВО СТЪПАЛО: Посветете всичко на БОГА – сърце, душа, тяло. Трудно е да обичаш някого, когото не познаваш. Но БОГ е всичко около нас – видимо и невидимо. Следователно, когато ние се отнасяме към всяка форма на живот с внимание, отговорност, обич, уважение и зачитане, то тогава вършим Волята Божия и сме се посветили на Него.

ВТОРО СТЪПАЛО: Нашето равновесие – телесно, душевно и духовно, зависи от отношението ни към другите същества – тези от човешкото царство, тези от животинското царство, тези от растителното царство и тези от минералното царство. Обич към човека, благородство към животните, великодушие към растенията, уважение към камъните. Грижа на стопанин към всички и всичко.

ТРЕТО СТЪПАЛО: Чистата аура е най-сигурната защита, а най-големият талисман – добродетелите в човека.

ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Всеки трябва да се стреми да стане Божи свещенослужител – това ще рече винаги и навсякъде да служи на ДОБРОТО, на СВЕТЛИНАТА. Така ще ползва винаги закрилата на Небето и ще изгражда и усъвършенства най-добре себе си. Да се посветиш на Светлите духове, означава да прилагаш на практика човешките добродетели.


ПЕТО СТЪПАЛО: Всичко на този свят е медитация – мисъл, чувство и дело. Най-великата медитация е собственото ни пречистване от „неканени гости” – лоши мисли, лоши чувства, лоши дела.

ШЕСТО СТЪПАЛО: Основата на свободата на човек е дали да приеме /да допусне/ в себе си или да отхвърли влиянията. Този дар човек изгражда и усъвършенства през всичките си животи и той се нарича ДАРЪТ НА РАЗЛИЧАВАНЕ. Когато усъвършенстваш този дар, той води до ново светоусещане и оттам до нов начин на живот, който се нарича ЖИВОТ ЧРЕЗ ЛЮБОВ. Какво са влиянията? Човек оставя своя отпечатък, където и да мине. Но и всичко, до което се е докоснал с мисъл, чувство или действие оставя своя отпечатък у него. Когато човек обича истински хората и с грижа и любов подхожда към всички неща в света, у дома и в нас самите, то той освещава всичко и тогава има мир, успех и радост във всичко.

СЕДМО СТЪПАЛО: Музиката и всички изкуства са опора на духовната работа.

ОСМО СТЪПАЛО: Човек трябва да се научи на непоколебима надежда, непоколебима вяра и непоколебима любов.

ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Да подхождаме към всичко, като към свещенодействие – от духовните ритуали и радости до най-обикновените задължения – миенето на чиниите, например.

ДЕСЕТО СТЪПАЛО: Чистосърдечната молитва е най-сигурното убежище във Вселената.

ЕДИНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Признателността и благодарността са ключът към всяко щастие.

ДВАНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Небето отговаря само на светли сигнали.

ТРИНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Само чрез чистота – вътрешна и външна – можеш да получиш разрешение за връзка с духовния свят.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Само пустинята може да се научи как да се отнасяш към водата. Само животът на земята може да те научи как да се отнасяш към Бога.

ПЕТНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Самотата е чужда за този, който разтваря обятия за другите.

ШЕСТНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Само Божественото Присъствие може да изпълни истински душата на човека.

СЕДЕМНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Любовта винаги носи наградата в себе си. Не се отчайвайте, ако не ви обичат. Важното е вие да обичате някого или нещо велико и недостижимо. Любовта е подвижна и динамична. Обичайте, въпреки всичко лошо в тоя свят и въпреки всички, които не ви разбират. И ако обичате искрено, безкористно и всеотдайно, ще станете първите жители на Новото небе и Новата земя.

ОСЕМНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Можеш да помогнеш истински на другите само тогава, когато натрупаш богатства чрез Бога.

ДЕВЕТНАДЕСЕТО СТЪПАЛО: На земята всичко има мярка. Земната обич – също. Да внимаваме тя да не е опасна нито за другите, нито за самите нас.


ДВАДЕСЕТО СТЪПАЛО: Най-напред трябва да търсим духа и душата на хората зад тяхната външност. След това всичко останало ще разберем.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Стремете се винаги да търсите най-висшето у всяко съзнание, тогава ще разберете и най-нисшето. Това е простичката тайна на пътя към съвършенството.

ДВАДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Слънцето е най-великият модел за съвършенство на земята. Да подражаваме нему и на природата – това е най-краткия курс на обучение на земята.

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Вникнете дълбоко в една истина, каквато и чиято и да е тя, преди да говорите и работите за нея . . . Така ставаме по-мъдри за самите себе си.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Не допускайте никога ядосаният човек до себе си. Гневът винаги е користен. Само безкористната мисъл, дума и действие имат истинска сила.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Старайте се да бъдете безупречен пример първо -за децата, второ – за младите, трето-за всички. Децата са нашият коректив. Винаги да внимаваме как говорим и се отнасяме към тях. Длъжни сме да им създадем атмосфера на обич, грижа, търпение и хармония.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: Най-трудната наука, без която обаче не можем, е да се научим да се поставяме на мястото на другите.

ДВАДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО: Не критикувайте, не порицавайте, не одумвайте, не оценявайте, не съдете никого и нищо. Така ще си направите здрава крепостна степа срещу всички интриги, клюки, порицания и осъждания към самите вас.

ДВАДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Забравете неприятелите си. Мислете за приятелите си.

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Истинските неприятели са в самите вас – там са враговете и предателите.

ТРИДЕСЕТО СТЪПАЛО: Небето ни е дарило с богатства, за да бъдем щедри. Правилото на щедростта е, че всяка щедрост носи по-голяма щедрост.

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Да бъдем като Извора. Да обичаме всички и всичко, въпреки всичко. Щом раздаваме жива вода, ще получим обич.

ТРИДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Да се обичаме! Преди две хиляди години Господ даде заръка на апостолите си:” Обичайте се един друг, както аз ви обикнах!”

Една тъмна нощ, късната есен качихме на автостоп един пътник, който вървеше сам по шосето. Както разбрахме, беше варненски клошар, отишъл на гости при софийските. Три дена се придвижвал към Варна на стоп, но беше изминал едва половината разстояние. Спял под звездите и добри хора от крайпътни заведения го хранели. Прибрахме го при нас и на другия ден му купихме билет и го изпратихме с влака за Варна. На гарата, на изпроводяк го попитах, какво е научил по времето на клошарството си: „Да се обичаме!” – беше отговорът.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Наше най-висше духовно задължение е да събуждаме доброто у другите.


ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Враговете, неприятелите, завистниците са полезни и чудесни учители – наше задължение е само да преобразим злото в добро. Нищо повече!

ТРИДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Черпете от симпатиите си смелост, а от антипатиите си – сила.

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: Първият урок на Светлата Сила на земята е да ни научи на безкористни постъпки.

ТРИДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО: Научете се да спазвате винаги Принципа на Справедливостта. Той е гаранция за успех във всяко начинание.

ТРИДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Уреждайте проблемите си винаги с мир и любов и никога – със сила!

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Най-великото умение е умението да се владеем при общуване с другите.

ЧЕТИРИДЕСЕТО СТЪПАЛО: Всяко зло, с което се сблъскваме в живота ни дава великолепната възможност да се обогатим. Природата ни дава прекрасен пример с бисерната мида. От песъчинката, която попада в нея и я тормози непрекъснато, тя прави чудно красив бисер. Тя не е способна да я изгони и изхвърли, но я обвива с любов. Така от неприятел и натрапник, превръща песъчинката в красота и любов.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Нашето отношение към нещата – прави нещата, събитията, обстоятелствата. Ако гледаме винаги нагоре-първи ще виждаме светлината. За да сътвориш най-висшата хармония – щастието – то само е необходимо да подхождаш добронамерено и доброжелателно към всички и всичко.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО:Страданията винаги са временни. Радостите са вечни – Това е основната мисъл на Живота.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Да благодарим винаги за изпитанията, каквито и да са те – така ги съкращаваме до минимум.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Всяко страдание е разплата за минала погрешка и предупреждение за бъдеща.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Да не се задълбочаваме в неприятните неща от живота, защото ги усилваме. Накъдето е насочено вниманието ни, там наливаме и енергията си. Един голям български поет пише така за живота на отрудения, бедния и онеправдан работник: „Живот ли бе – да го опишеш, живот ли бе – да го разровиш. Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова”.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: За всеки проблем има ключ – подходящо решение. Сам обаче може и да не го намериш. Обърни се с искрена молба към Бога и Той ще ти го покаже. Но никога не забравяй да МУ благодариш, и ако не го направиш, то следващият път всичко ще стане много по-трудно.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО: Интелект без интелигентност /т.е.духовност/ е само съд и то празен. Интелигентност без интелект е като вода, която тече от чешмата, но нямаш съд, за да


я вземеш и носиш със себе си. За духовното усъвършенстване трябва интелигентност, интелект и трудности, защото само чрез тях придобиваш траен и добър опит. Една поговорка гласи: „Горчивият опит учи най-добре човека!”

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Извиненията не са достатъчни. Грешките трябва да се поправят и то колкото по-скоро, толкова по-добре.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Ако бягаме от полагането на усилия и от отговорности, то бягаме от учебните часове на живота. Това са неизвинени отсъствия, които рано или късно се превръщат в карма.

ПЕТДЕСЕТО СТЪПАЛО: Прогресът и напредъкът на човека в живота се състои в това – да устоява на всичко. Не трябва да избираме лесното, а необходимото за нашата еволюция.

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Да поддържаме винаги жива връзка с природата. Най-хубаво е да разговаряме с вълшебни мисли и думи с хората, животните, растенията, камъчетата.

ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Всяко обещание е обвързване.

ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Да бъдем винаги предпазливи в мисли, чувства и дела. Да не говорим за грижите и страданията, нито своите, нито чуждите. Да се опитаме да ги облекчим мълчаливо, с вяра и обич.

ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Да се стремим погледът ни и цялото ни същество да излъчва Божествена светлина и обич. Ръката – основното физическо средство за връзка и общуване да бъде винаги приятелски и доброжелателно подадена. Това е да посрещаш и изпращаш другите с пълни съдове. Не зачиташ ли тези правила, по-добре контактувай с човека отдалеч.

ПЕТДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Избягвайте да изразявате недоволството си.

ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: Преценявай хората, но не ги оценявай. Оценявай ситуации, събития, факти, идеи, елементи, вещества, камъни, растения, животни, но никога хора. Човекът можеш да прецениш за собствена полезност, но не изразявай никога оценка, мнение и съвет. Особено, ако те са негативни. Разрешено е малко да похвалиш човека, но никога да го укоряваш. Каквото е направил, направил го е, ако ти иска сам той съвет, посъветвай го по съвест, нищо повече.

ПЕТДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО: Във всяко начинание е важно да тръгнеш с „добрия крак”. Това ще рече да си преценил всичко и да имаш Божествената подкрепа. Това си личи по едно:ако всичко става леко и бързо, това е Волята Божия, ако ли не, поспри се, изчакай, опитай пак. Но ако и третият път не иска да се получи, откажи се. Това правило е за свръхупоритите – трябва да умеем да се отказваме. Навреме и точно от каквото трябва.

ПЕТДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Първото условие, за да плуваш добре във водите на живота, е да опознаеш себе си. Опознай се добре, за да мислиш, чувстваш и действаш винаги добре.

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО:Живейте като поетите – винаги високо и в красота.

ШЕСТДЕСЕТО СТЪПАЛО: Разчитай единствено на собствената си работа и на Всевишният. Това е поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”


ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Ако не можете да устоите сами на изпитанията в живота, то тогава може да се поддадете на благотворното влияние на някой духовен колектив, който ви е по сърце.

ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Най-доброто средство за работа върху себе си е въображението и фантазията. Те са основният инструментариум за творчество във Вселената. Ако не ги използвате, трудно ще се промъквате през житейската гора.

ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Сполуките и несполуките трябва да ги приемате като мъдреците – напълно еднозначно. Не бива да ви смущават и изкарват из равновесие нито наградите, нито наказанията. Приемайте ги единствено като опитности. Тогава винаги ще сте с духовния си разсъдък и в час. Бъдете спокойни като поговорката: „Бог дал, Бог взел!” Ако успеете да трансформирате наказанията в награди – ставате ангели! Ако успеете да трансформирате наказанията, наградите, страданията, проблемите, неуспехите, несполуките – в любов-ставате божества.

ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Усилията са по-ценни от резултатите. Една жена ми разказа: „Имам един изключителен детски спомен. Беше лято и голяма суша. Царевицата на нивата ни започна да се увива и ако нямаше дъжд още някой и друг ден, щеше да изсъхне. Нашата нива беше първа до реката. След нея имаше други. И реката не беше далеч, но трябваше в камънака да се направи вада. Нашият род покани всички, чийто ниви бяха наоколо да се включат в копаенето и така общо да се спаси реколтата. Всички отказаха. Нашите започнаха сами в голямата жега и в твърдия камънак. Помагахме и ние, децата. Жените и нас ни освободиха по залез слънце, а мъжете копаха до късно. Призори загърмя и някъде заваля дъжд. Когато отидохме сутринта на нивата, само нашата нива беше полята обилно. Дъждът беше валял точно до слога.На нито един съсед не беше паднала и капка вода. Това чудо отвори истински очите ми за Бога.”

ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Идеите определят действията на всеки човек. Ако човечецът има идея да си скалъпи семейно гнезденце – домче, градинка, колица, виличка, банкова сметчица, да отгледа челяд – това е добре и в реда на нещата. Но иска ли да расте в Духа и да стане гражданин на Вселената, трябва да ври, кипи и работи за една велика кауза, идея, мисия. Разбира се, че ще го смятат за луд, наивник и неудачник. И това е добре. Ако спазваш всички човешки, Природни и Божествени закони и въпреки това те сочат с пръст и те смятат за нестандартен, ненормален и странен, значи ти си правият. Дори да си един на един милиард души. Важното е да издържиш. До кога? –ме питат. Докато Господ слезе отново на земята.

ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: Затвори вратата си за нисшите същества. А това ще рече ще рече – за нисшите създания. Те са като камъни, които ни теглят надолу. Не им обръщайте внимание. Не се оправдавайте и не се оплаквайте, а вървете напред. Ясно е, че ще ви нараняват. Но предоставете само на Бога да лекува тия рани.

ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО:Няма по-хубаво от това, да се научим бързо да съгласуваме средствата с целта. Но тези средства не трябва да бъдат в ущърб на никого – на Вселената, на Галактиката, на Слънчевата система, на планетата, на човечеството, на обществото, в което живеем, на хората – близки и далечни, на природата, като цяло и накрая – на самите нас.

ШЕСТДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Добре е да се научим да ревизираме живота си периодично. Най-добре е всяка вечер за минута да си даваме отчет за изминалия ден. Но и веднъж


седмично е достатъчно. Затова е празничния ден – Денят на Бога. Да направим равносметка на седмицата и да извлечем поука.

ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Да търсим всеки ден нашата духовна храна.

СЕДЕМДЕСЕТО СТЪПАЛО: Времето за обновлението на нашите тела – физическо, астрално и ментално – настъпи. Да помогнем на Природата, като не спъваме работата й в нито едно от тях. Това ще рече да се стараем да имаме само чисти мисли, чисти чувства и чисти дела и да се опитаме да даваме на физическото си тяло чист въздух, чиста вода и чиста храна.

СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Духовната работа винаги дава резултати.

СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Нормално е да бъдем недоволни от себе си, когато сме могли да дадем повече и да направим по-голямо добро. Но трябва да помним, че винаги трябва да сме доволни от съдбата си. Когато трябва, Господ ще я промени.

СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Закон е – да предпочитаме моралните качества пред таланта.

„Живели някога двама поети. И двамата били добри поети, талантливи и с творчески дух. И се познавали още от деца. Пораснали. Единият от тях бил по-напорист, успял да се нареди в материалното, без много-много да гледа с какви средства ще постигне благополучие. Който му плащал добре – за него пишел. И пишел все хвалебствени оди. Така успял да се нареди за дворцов поет – слава, пари, охолство, жени – нищо не му липсвало. Другият поет си останал в едно далечно крайморско село и като нямал друга аудитория станал кръчмарски поет. Всяка вечер рецитирал стихове на моряците, рибарите и хамалите от пристанищната кръчма. Винаги пишел това, което му диктувало сърцето – пишел своята поетическа истина. Когато описвал тежкия живот на моряците в бурното море, далеч от брега или оскъдния рибарски живот, или непосилния труд на докерите, то той се харесвал на публиката и го черпели с гроздова и шопска салата. Когато пишел, че посетителите на кръчмата са „недодялан кръчмарски инвентар”, че са скотове, защото бият жените и децата, като се приберат пияни по късни нощи – тогава яките момчета прекатурвали масата, на която рецитирал, грабвали го и го изхвърляли с ритници от заведението. И в единия и в другия случай, той им казвал все Истината, но тя била различно приемана.

И тъй – дошло време да си заминават от този свят и се случило така, че Господ ги прибрал в един и същи ден. Явили се те пред Него да си кажат кое-що.

-Синко, - обърнал се Господ към дворцовия поет – ти какъв беше на земята?

-Бах поет в двореца на царя! Добре проживях живота си. Нищо не ми липсваше!

-Аха – рекъл Господ, имал си слава, пари, трапези, жени. Не си петимен за нищо. Живял си си като в рая. Е, синко, сега си за ада, за да видиш там какво е!

-А ти, синко,обърнал се към кръчмарския поет, какво прави на земята?

-Бях и аз поет, Господи. Ето, заедно сме израсли с моя приятел. Канил ме е в двореца не веднъж и ми е помагал. Но моята среда и публика беше в пристанищната кръчма. Ако ми харесваха стиховете, ме черпеха. Ако ли не-ме биеха и изхвърляха от кръчмата.


-Да, синко!-тежък живот си имал, но и ти си за ада!

Тогава дворцовия поет се обадил:

-Господи, за мене, разбирам, справедливо е да бъда в ада. Ама защо и моят приятел, дето му знам мъките и несгодите от край до край, да е за там?!

-Ще разберете момчета! – рекъл Господ. Сега слизайте долу!

Слезли в ада поетите, а дяволите потриват ръце и им се радват.

А-а, ново попълнение!-извикал тарторът на дяволите. – Заповядайте, новобранци! Добре дошли! Кажете сега, какви сте, що сте?

-Ами аз съм дворцов поет! – рекъл поетът на царя.

-Охо-о-о! – кимнал с разбиране тарторът. Ами ти? – обърнал се към другия.

-Аз бях кръчмарски поет! – рекъл вторият.

-Че вие сте чудесни момчета! – извикал тарторът. И двамата сте си отпили алкохол на корем. Тука, разбира се, не е забранено нито виното, нито ракията. За вас по едно кафенце сега. Стюарда! – викнал тарторът – по една „Спетема” за новаците, че от утре няма.

-Ей, разгеле сте дошли! – плеснал се по челото шефът на ада. –Ще направим литературно четенне. Я,-обърнал се той към най-малкото дяволче - тичай,чедо и извикай персонала.

Дошли свободните от наряд, насядали наоколо, пазят тишина.

-Сега!-рекъл тарторът – да чуем какво ще ни изрецитира царският поет. Давай боецо!

Изправил се царедворецът и започнал:

Славни момчета, чудни таланти,

Добри, неуморни, красиви и мили!

Носите радост на душите страдни

И в сърцата наши наливате сили.

Другари прекрасни, работници черни,

В бездните дълбоки кладете огньове.

Вие сте тия Прометеевци верни,

Дето творят история нова. . .

-Браво! Браво! – развикали се дяволите. – Бис! Бис!

Просълзен тарторът извикал:


-Момчета, пригответе за този скъпоценен, самороден талант, най-големият и най-луксозният казан, който е свободен! Какъв имаме сега?

-Казан двадесет и втори номер, шефе!-извикали дежурните дяволи.

-Не жалете дърва, момчета. Отпускам два кубика повече. И му налейте от най-скъпия, вносен, висококачествен катран, без да го пестите. Заслужава, напълно заслужава, този певец на ада!. . .

-Я, сега да чуем, с какво ще ни дари кръчмарското поетче?!

Изправил се в кръга пристанищният поет и започнал:

Некадърна смет, събрана в мрака –

от кол и въже, от път и мегдан...

Да плюя по вас, туй ми е мерака

и да ви наричам паплач и сган.

От мен да мине, само ще ви кажа,

несретници черни, диви и зли,

в катрана ще вра, но ще ви размажа

със слова такива милиони дни…

-Анатема! Анатема! – побеснели дяволите.

-Нещастен неблагодарник! - разви кал се тарторът. Изхвърлете този словесен разбойник от ада. Очите ми не искат да го видят. Циркаджия! Палячо! Седнал да ни учи! Изритайте го из най-голямата врата…

Хванали дяволите кръчмарския поет и го изхвърлили от ада. Заключили вратите, затворили прозорците, спуснали пердета и щори.

Обикаля нашият човек, иска да влезе, зер Господ Го е изпратил там. Но не! Из зад някой край на перде му сочат пътя с пръст и му се заканват.

Тръгнал той през полето. Но ето, насреща му Дядо Господ.

-Какво има синко, защо не си в ада?

-Така и така, Господи! – разказал поетът цялата история.

-Е, синко, така си и знаех. Ти не беше за ада, ама те изпратих там за още една проверка. Заповядай сега в рая.


-А моят приятел, Господи? Свестен и добър човек е, нищо че на земята гледаше да му мине леко животът!

-Него ще го приберем утре в рая, синко! Нека поседи поне едно денонощие в ада. Хареса ми, че прие, без да се вайка, слизането долу. А освен това се застъпи и за тебе, приятеля си от младини. И друго ми харесва у него-това, че никога не се възгордя, че е дворцов поет. И това, че държеше за приятелството с тебе цял живот. Заради тия хубави качества у него, утре ще сте пак заедно . . .”

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: В Евангелието е казано:”Вяра без дела е мъртва!” Вярата е теорията, любовта е практиката. Не можеш да обичаш, без да правиш нещо за другия. Теорията е необходима, но практиката носи своята теория в себе си. Изводът е: Да работим с двете, но да даваме преимущество на практиката и да се спираме импулсът за действие у никого. Мъдрецът казва: „Да нямате доверие на човек, който казва, че ще направи дворец, а не е сковал една дървена барака!” Най-истинското мерило на тоя свят са делата.

СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: За предпочитане е да се придържаме само в едно духовно направление.

СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: За опознаване на нашите физически, астрални и ментални навици ни трябват само две основни неща – ВНИМАНИЕ И БДИТЕЛНОСТ.

СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО: Има една малка „тайна” за успешен контакт, който е първи, със себеподобните. Човек трябва да внимава винаги в „първото движение”-поглед, стойка, жест, усмивка, излъчване, дума. . .

СЕДЕМДЕСЕТТ И ОСМО СТЪПАЛО: Винаги, преди да действаме, трябва да потърсим „мнението на Небето”. Това ще рече да опознаваме непрекъснато силите, които участват в различните дейности на земята. Ако опознаем добре мислите, чувствата, думите и делата си, то ние можем да творим живота си, както искаме, защото не „Битието определя съзнанието”, а „Съзнанието прави битието!” Бъдещето се подготвя само чрез пълноценно изживяване на настоящето.

СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Нашият външен свят е абсолютно отражение /огледален образ/ на нашия вътрешен свят. Затова основно правило е първо да подредим вътрешната си обител.

ОСЕМДЕСЕТО СТЪПАЛО: Техническият прогрес е най-полезен за човека тогава, когато го освобождава най-много за духовна работа.

ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО:Физическите сили се възстановяват най-добре сред природата, психическите – най-добре сред любими приятели.

ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Обичта ни прави винаги неуморими.

ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Всекидневният живот – материя, която трябва непрекъснато да преобразяваме.

ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Дишането – най-висш учебно-възпитателен процес и непреривна медитация-основна мярка на съзнанието.


ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Храненето – физическо, астрално и ментално изживяване, висша медитация и ежедневна наука и опитност.

ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: Духовното съвършенство започва тогава, когато човек стане способен да вижда равенството на всички живи същества.

ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО:Извисяването на съзнанието може да стане само ако правиш ежедневно, макар и най-миниатюрно, добро.

СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Милосърдието – най-голямата мярка за човечност. Добротворчеството – най-точната мярка за духовност. Любовта-единствената мярка за Божественост.

ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Живот за Цялото – живот за другите – това е Пътят, Истината и Животът.

ДЕВЕТДЕСЕТО СТЪПАЛО: Да изграждаме непрекъснато в себе си умението как да съгласуваме материалния си живот с духовния.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВО СТЪПАЛО: Човек не може да се спасява сам. Ако мислим и работим за спасението на всички, това ще бъде и нашето спасение. Самоусъвършенстването е половин свършена работа. Но не можеш да скочиш с половин парашут. Нашата истинска задача е да усъвършенстваме себе си, но и да увличаме другите в духовния път с личния си пример, с устно и писмено слово, така само ще бъдем сто процента полезни за целия свят.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРО СТЪПАЛО: Няма по-голямо правосъдие от прошката. Да простиш на ближния си – е човешко. Да простиш на враговете си – е ангелско. Да простиш на предателите си – е Божествено!

ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТО СТЪПАЛО: Егоизмът е присъщ най-вече на посредствените хора. Духовният човек винаги може да го овладее.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО: Завистта съществува там, където има съперничество. Узнай своето място и дело в Божествения Замисъл и ще се освободиш от нея.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТО СТЪПАЛО: Алчният човек няма покой. Той винаги е недоволен от всички и всичко. Само големи страдания и скръб може да го освести.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТО СТЪПАЛО: Гневът е единица мярка за духовността на човека.

ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМО СТЪПАЛО: Човек, прекарващ живота си в похотливост и безразборни връзки с другия пол, не може да се развива – нито физически, нито астрално, нито ментално. Това са заразни петна с лоши последствия, които оставя от себе си на другите, и от другите – по себе си.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМО СТЪПАЛО: Към храненето трябва да пристъпваме като към свещенодействие. Но голямото чревоугодничество е голяма спирачка по духовния път.

ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО СТЪПАЛО: Мързелът се разделя на три категории: - физически, астрален и ментален. Съвкупният мързел се казва невежество.


СТОТНО СТЪПАЛО: Истинската хармония се състои в това – да се чувстваш едно цяло и в мир с всички души около теб.

СТО И ПЪРВО СТЪПАЛО: Нищо не търси извън себе си, освен честен и верен приятел. Ще го намериш, ако ти самият си такъв.

СТО И ВТОРО СТЪПАЛО: Забравете високомерието, лицемерието, но и прекалената скромност. Бъдете като розата – раздавайте красота и аромат, но не крийте и бодлите си.

СТО И ТРЕТО СТЪПАЛО: Най-голямото благо на земята е да се научим да излъчваме любов – винаги, навсякъде, към всички и всичко. Тогава Божествената светлина ще слезе в нас и няма да ни напусне.

СТО И ЧЕТВЪВРТО СТЪПАЛО: Времето за градеж и творчество, за единение и цялостност, за хармония, мир и любов дойде. Ти имаш място в екипажа на Кораба на Светлината. Твой избор е – да го заемеш или не!

СТО И ПЕТО СТЪПАЛО: Дойде времето за излизане от калъпа, от пашкула, от затвореното пространство, от ограниченията на човешкия смъртен ум и идеи. Разтвори крила и полети, освободен от клетката на тленните неща. Всичко наоколо е свобода. Тя е твоя.

СТО И ШЕСТО СТЪПАЛО: Чудесата са Божествените закони в действие. Времето им настъпи. Планът на Бога е съвършен.Трябва само отвреме-навреме да спираме в тишина и покой, за да получим Божествените напътствия, определени за нас. И да ги изпълняваме, без да се съпротивляваме.

СТО И СЕДМО СТЪПАЛО: Животът – най-ценното благо във Вселената. Да си помислим за това и да работим винаги за него.

СТО И ОСМО СТЪПАЛО: Любовта е навсякъде. Тя витае във въздуха, свети и топли. Тя е красота, аромат, багра и музика. Да оставим Божествената любов да тече и прониква навсякъде и ще познаем онзи мир, който надхвърля разума.

КОГАТО Б О Г ИСКА ДА КАЖЕ НА ХОРАТА НЕЩО

БЪРЗО И ВАЖНО, Т О Й НАЙ-НАПРЕД ГО КАЗВА ЧРЕЗ


СИНОВЕТЕ СИ - НЕБЕСНИТЕ МИСИОНЕРИ,

ИЗПРАТЕНИ НА ЗЕМЯТА . . .

* * * * * * * * *

ВСЯКА БОЛЕСТ СЕ ЛЕКУВА С ПОСТ И МОЛИТВА!

ВСЯКА МЪКА – С НЕУМОРНА РАБОТА ЗА ДРУГИТЕ!

Георги Изворски е роден в гр. Божурище в семейството на военен летец. Учи в София и Велико Търново. Поет, писател, учител и журналист. Бивш любител на екстремните спортове.

От 1999 г. светският живот остава на заден план и Изворски се отдава на езотериката и окултизма. През лятото на 2002 напуска града и в


продължение на шест години прекарва в единочество в Тетевенския балкан. Изворски е горещ привърженик и последовател на Всемировия Учител Беинса Дуно. От 2008 провежда духовни срещи-разговори из цялата страна. В десетките си лекции и беседи с различна тематика (от устройството на Вселената до природосъобразеното хранене и начин на живот), той втъкава в многоликото ни битие „златната нишка“ на общочовешката любов, на приятелството, на разбирателството, на хармонията и мира. Единенние на всички народи и религии, единение на всички общества и хора. Непоклатима основа на духовната му дейност са Великите Космически Принципи – Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост, Добротворчество. Тяното прилагане на земята нарича простичко „Общуване по сърце“ и „Живот чрез Любов“. За себе си той казва: „Може би един от хилядите редови духовни просветители, които Бог разпръсна в България и по света, съм и аз! Бели и черни адепти вече няма. Няма вече учители и лъжеучители, пророци и лъжепророци! Просто има много човешки души, които, когато се събудят, не могат да различат веднага ИЗРЕВА от ЗАЛЕЗА...“

Documents

Д И А М А Н Т Е Н А Т А Д Е С Я Т К А - Сто и осем златни стъпала към Бога – Георги Изворски.doc