455

ДИОСПОЛИС В ТРАКИЯ*

ИВАЙЛО ЛОЗАНОВ

През август 2004 г. при извършване на теренни обхождания на землището на с. Горно Белево, община Чирпан, бе открит надпис на гръцки език1. Надписът е намерен на ок. 1.5 км югозападно от селото в периферията на че-рен път, пресичащ местността (м.) Могилките. В близост до нея има мощен карстов извор, около който вероятно се е намирало селище.

Косвено указание за него дават и няколко все още видими на повърхността малки могили, откъдето носи названието си цялата местност. Наблюденията върху терена не установиха на-личието на солидни структури, само на места бяха регистрирани концентрации от строител-на керамика, предполагащи леки конструк-ции. Подемният материал показва следи от живот през късножелязната, късноримската и късноантичната епоха. Регистрираният обект се намира на около 2–3 км североизточно от римската пътна станция Ranilum (при дн. с. Оризово), по пътя Philippopolis – Carassura2 (вж. карта 1).

Варовиковият блок, върху който е изчу-кан надписът, е счупен и има размери: вис. 0.70; шир. 0.50 и деб. 0.20 м (обр. 1–2). Запа-

STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSISSupplementum IV (2005)

Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov_____________________

Обр. 1. Обр. 2.

* В хода на работата бях подпомогнат с полезни съвети и дискусии от колегите В. Динчев, М. Даскалов и З. Гер-джикова, за което искрено им благодаря. Обработката на

илюстративния материал е дело на М. Баръмова, на коя-то също съм изключително признателен.

456

зени са буквите (вис. 0.05 м.) от последните (?) два реда от гръцкия текст:

Α Г Ι _ _ _Δ Ι Ο Σ Π Ο Λ Ε . .

Шрифтът е не особено четлив поради силната ерозия на повърхността на камъка, а и не особено старателното врязване на буквите.

Според палеографските особености надписът трябва де се датира в ІV–VІ в. Въпреки това, не остава колебание в разчитането на селищ-ното име на последния ред, което трябва да се свърже с известния град Диосполис3.

Диосполис се споменава като град в про-винция Тракия в едноименния диоцез, чието съществуване е сигурно през V–VІ в. Същев-ременно с право се допуска, че градът е осно-

Карта 1 (по Wendel 2001)

457

ван още в края на ІІІ – началото на ІV в. като резултат от новата административна органи-зация при Тетрархията и е получил името си от епитета на император Диоклетиан Iovius (на гръцки Æåýò, род. пад. .Äéüò)4. Известен е като средище на епископ в 4 от общо 21 от т. нар. епархийски списъци, съставяни между ІV–ІХ в., чиято информация обаче е актуална най-късно до първата половина на VІІ в.5 Пър-вите два списъка дават сведения за църковно-административната организация на Тракия през V в. и засега това е най-ранното сигурно свидетелство за съществуването и положени-ето на града в провинцията. От тях става яс-но, че, наред с останалите нови центрове като Диоклетианополис и Севастополис, Диоспо-лис е образувал епархия под върховенството на митрополита на Филипопол. Епископският статус на града е потвърден за VІ в. от разка-за на Йоан Малала за наказанието, което по-лучил епископът Александър от Диосполис в столицата Константинопол6.

Откриването на първия по рода си епиг-рафски паметник с името на един от новоос-нованите градове в Тракия по времето на Тет-рархията може да хвърли нова светлина върху историческата география и селищното разви-тие на областта през ІV–VІ в.

Напоследък дискусията около локали-зацията на известните от изворите късноан-тични градове в провинция Тракия набира нова сила. Бързото напредване на археологи-ческото проучване на значими селищни обек-ти по средното течение на Марица и Тунджа на практика изведе много от последните ка-то възможни кандидати за отъждествяване с един или друг късноантичен град. В резултат, от известните пет града в провинцията отново се постави под въпрос местоположението на три от тях: Диоклетианополис, Севастополис и Диосполис. По този начин локализацията на всеки един център изисква аргументация по проблема и за останалите два. Основните ста-

новища са излагани нееднократно, затова ще се спра на проблемите, които пораждат.

І. КАБИЛЕ – ДИОСПОЛИС – ДИАМПОЛИС

По същество аргументацията на тази връзка се свежда до следното. Военният ла-гер Кабиле е бил преименуван в Диосполис през ІV в., когато получава наново градс-ки статут и се превръща в епископски цен-тър. След VІ в. градът е унищожен и повече не се съвзема. Градската форма на живот се пренася върху селището при дн. Ямбол, кой-то наследява и името на предшественика си във видоизменена форма – от Диосполис в Диамполис7. Макар и съвършено обяснена в езиковедски план, предложената схема стра-да от сериозни пропуски по отношение на изворовите данни – исторически и археоло-гически – за Кабиле (и Ямбол) и поради то-ва неведнъж е срещала сериозни възражения от редица изследователи. На първо място е обърнато внимание, че Кабиле запазва име-то си през ІV в. и няма никакво основание да приемем евентуално преименуване в чест на император Диоклетиан (284–305). Градът е посочен като епископски център със свой представител на събора в Сердика (343), а по-късно е споменат като oppidum, към който се оттеглили готите на Фритигерн малко преди битката с император Валент при Адрианопол през 378 г.8 От друга страна, единственият епиграфски паметник в Кабиле от времето на Тетрархията, датиран между 305–311 г.9, нед-вусмислено предава името на селището под формата ΚΑΒΥΛΗΝΩΝ. Няма причини гра-дът да е сменял на два пъти(!) името си в те-чение на двайсетина години, и то във време, когато действително с имената на Диоклетиан и неговия колега Максимиан са свързани ре-дица нови градове на Балканите. Евентуална-та промяна на Кабиле в Диосполис по-късно, през V в. изглежда още по-невероятна. Архе-ологическите данни сочат сериозен регрес в

458

развитието на Кабиле от края на ІV в. насет-не, когато отново изчезва градският характер (и съответният статут) на селището10. Наред с вътрешните причини, за този упадък веро-ятно спомага и издигането на съседния град Τζοϊδης, при дн. Сливен. Проблематична е и самата принадлежност на Кабиле към про-винция Тракия. Още през ХІХ в. К. Иречек допуска възможността градът да се е намирал през ІV в. в провинция Хемимонт11, което го кара да се откаже от по-ранното си предло-жение за тъждественост между Кабиле и Ди-осполис. Границата между двете провинции впрочем още не е била предмет на нарочен анализ. Напоследък Д. Янков аргументирано предположи, че градските територии на гра-довете Диоклетианополис, Севастополис и Диосполис трябва да опират до тази на Фили-попол поради това, че са епархии, подчинени на Филипополския митрополит. В този сми-съл авторът изключва Кабиле от възможните центрове в Тракия поради отдалечеността му от митрополията, но не на последно място и от факта, че между тях се намира територията на автокефалната архиепископия Берое12 (дн. Стара Загора). В подкрепа на принадлежност-та на Кабиле към Хемимонт, и то от самото начало на административните реформи при Тетрархията, изглежда говори и гореспоме-натия надпис от 305–311 г., в който е посочен и провинциалният управител (за съжаление името на провинцията не е запазено) с титлата ^ãåìþí (praeses), докато управителят на Тра-кия е бил с чин consularis (êïíóïõëÜñéïò)13.

Втората теза, извеждана в тази връз-ка, търси наличието на град Диосполис през ІV–VІ в. на мястото на Ямболската кре-пост, откъдето се е развил средновековният Диамполис14. Археологическите данни сочат възникването на неукрепено селище в нача-лото на късноримския период, което получава фортификация, изградена в края на ІV–V в.15 Проучвателят е склонен да го определи като

неголяма крепост. Не са разкрити останки от представителна култова или гражданска ар-хитектура. Няма ясни данни за размерите и обхвата на крепостната стена, но с оглед на предложената дата е малко вероятно град като Диосполис(?) да е останал неукрепен в про-дължение на век след създаването си. Напро-тив, конституирането на градските центрове през Късната античност задължително включ-ва незабавното изграждане на нови или преп-равката на стари крепостни съоръжения16. Липсата на задължителни пространствени и архитектурни характеристики не позволява да определим обекта от ІV–VІ в. при дн. Ямбол като град. Още по-неправилно би било да се търси селище от провинция Тракия по левия бряг на Тунджа, който сигурно е принадле-жал на Хемимонт. По-скоро става въпрос за крепост от типа öñïýñéïí / êÜóôñïí по важ-ния път от Адрианопол за Кабиле – Цоида. Изграждането й е било толкова по-наложител-но в края на ІV в., когато по всичко личи, че Кабиле е загубил значимостта си на укрепено средище. В този смисъл можем да приемем и съществуването на пътна станция край кре-постта.

Споделеното дотук изключва предложе-ните идентификации на Диосполис с Кабиле и Ямболската крепост.

ІІ. ДИОСПОЛИС / СЕВАСТОПОЛИС – КОНСТАНЦИЯ

Обектът от м. Асара на 2 км югоизточно от дн. Симеоновград отдавна се свързва със средновековната Констанция17. Проведените сондажни разкопки показват, че почти цяла-та площ на платото (ок. 5 ха) е била заграде-на със стена, построена, според проучвателя, през ІV в. и наново преустроена през Х в.18 За съжаление нарушената стратиграфия на обек-та не позволява по-прецизни наблюдения, осо-бено за късноантичната фортификация. Пара-метрите на укрепената площ от 5 ха поставят обекта на границата между градската форма

459

на живот и полуградските укрепени центрове в диоцезите Тракия и Дакия19. Селището дейс-твително би могло да бъде някой от познатите градове в Тракия от късноантичната епоха и седалище на епископ, преименувано по-късно (VІІІ в.?) в Констанция, още повече че тради-цията на епархийските списъци го поставя и през ІХ–Х в. като епископия, подчинена на Филипопол. Според Д. Николов20 през ІV–VІ в. това е бил градът Севастополис, а според Д. Янков21 – Диосполис. Доколкото обектът при-тежава пространствените елементи и струк-турата на късноантичен град, то следва да се вземе под внимание с оглед на евентуалната локализация на някой от горепосочените цен-трове (срв. по-долу).

ІІІ. КАРАСУРА – ДИОСПОЛИС

Обектът, разположен на около 2.5 км югоизточно от с. Рупките, Чирпанско, върху две възвишения на север и юг от дерето на Старата река, се идентифицира с Carassura – известна пътна станция и кастел от ІІІ–VІ в. по пътя Philippopolis – Beroe22. Проучванията през последните 20 години обаче показаха, че става дума за по-голяма и сложна селищна структура. Утвърдено е схващането, че кре-постните съоръжения върху хълма Калето от север и Кайряка от юг по всяка вероятност са изградени като единна отбранителна система от първата половина на ІV в. с площ около 3 ха. Освен това е проучена една базилика extra muros на ок. 60–70 м от западната крепостна стена, построена през втората половина на ІV в. (базилика № 2), и друга раннохристи-янска сграда от втората половина на V в. във вътрешността на хълма Калето (базилика № 1). Има данни и за още една базилика(?) из-вън северната крепостна стена. Напоследък екипът, проучващ обекта, е на мнение, че ос-танките върху двете възвишения не принадле-жат на пътната станция23, а са по-скоро част от укрепление от типа êÜóôñïí/öñïýñéïí,

както впрочем е означена Carassura в извори-те от ІV–VІ в. Останките от пътната станция се търсят на южния бряг на Старата река, под възвишението Кайряка, откъдето се смята, че е минавал пътят за Берое. С други думи, пред-полага се, че в течение на времето станцията е погълната от кастела. Напоследък се появиха мнения, че става въпрос за градска структура и бе направен опит тя да се идентифицира с Диоклетианополис24. Следва да се отбележи, че макар и отъждествяването с града на Дио-клетиан да е твърде спорно, има сериозни основания да приемем тезата за градския ха-рактер на обекта, означаван досега като Кара-сура.

Така можем да се върнем към информа-цията от новооткрития надпис. Вече бе споме-нато, че е намерен в близост до пътната стан-ция Ranilum, на около 25 км (17 римски мили) западно от Карасура по пътя за Филипопол. Нямаме основания да смятаме, че е бил пре-несен от по-далечно място. От Ранилум на северозапад е регистрирано разклонение на Диагоналния път към Диоклетианополис25 (дн. Хисаря), поради което можем да предпо-ложим, че тук е образуван важен кръстопът с оглед на комуникациите и административното делене на Тракия. На запад – югозапад се е простирала територията на Филипопол – глав-ният град на провинцията, докато на северо-запад градът при Хисаря е отстоял на повече от 50 км. Малко по-кратко е разстоянието до Берое на изток. Единственият обект с градска характеристика в околността, с който можем да свържем данните от надписа, е този при Рупките (вж. карти 1–2). Предлаганата иден-тификация не среща затруднения в изворите, към чиито анализ можем да подходим по нов начин с оглед на появата на Диосполис и съв-купните данни от района за периода ІV–VІ в.

Според един надпис върху милиарна ко-лона от 197–198 г.26 в района на Рупките дейс-твително съществува пътна станция, която

460

имаме всички основания да отъждествим с Карасура. Както отдавна е забелязано, разсто-янието от 18 мили (ок. 27 км), означено вър-ху колоната, отговаря напълно на по-късните данни за отсечката Августа Траяна (Берое) – Карасура27. За пръв и единствен път среща-ме в изворите mutatio Carassura в Itinerarium Burdigalense, съставен към 333–334 г.28 Поч-ти съвременен е текстът в "Страданието на св. Александър Римски", който вече отбеляз-ва селището като êÜóôñïí29. Както видяхме, в Тракия строежът на крепости край важни пътни станции е обичайна практика и в слу-чая трябва да ги разглеждаме като различни структури. С оглед на данните за Диосполис е много по-вероятно да приемем, че през първа-та половина на ІV в. именно градът е бил ук-репеното място край станцията. За това сви-детелстват недвусмислено надписите върху

новите милиарни колони от времето на Тет-рархията, датирани между 293–305 г., някои от които са подновени при Константин Вели-ки и приемниците му. За разлика от колоните от ІІІ в., върху тях не се срещат познатите 18 мили от Берое до Карасура, а 12 (или 11 ми-ли)30. Те не могат да бъдат вместени в споме-натата отсечка, понеже оттам не ни е известна междинна станция (а и такава не е била необ-ходима). Новите знаци са маркирали разстоя-нието от Карасура до следващата станция на запад по Диагоналния път mansio Cillae (при дн. с. Черна гора), която според итинерарите е точно 12 мили. Въздигането на Диосполис е създало на практика нов caput viae за разстоя-нията на запад до територията на Филипопол, като за целта е използвана пътната станция в съседство с новия град. Не може да се каже с положителност дали това е станало при пъ-

Карта 2 (по Jankov 2001)

461

туването на император Диоклетиан в Тракия през пролетта на 293 г.31, но със сигурност в отрязъка до 305 г. Така научаваме сравнител-но точно и времето, когато са създадени поне два от новите градове в провинцията, свър-зани с името на тетрарха – Диосполис и Дио-клетианополис.

Вече бе отбелязано, че за територията на Диосполис имаме по-сигурни данни в западна посока. Според местонахождението на надпи-са можем да предположим, че освен Cillae в нея е влизал Ranilum, т. е. градът вероятно е получил поравно земи от старите територии на Филипопол и Августа Траяна (Берое). В по-голямата си част това са земеделски земи32, затова бих предложил допълване на надписа от рода на Bã[ñüò] или Bã[ñïq] Äéïóðüëå[ùò]. Не е ясна северната граница, но разположени-ето на града предполага контрол над проходи-те в Средна гора и Чирпанските възвишения. Източната граница убедително се поставя по р. Суютлийка, която естествено е отделяла територията на Берое33. Засега не можем да извлечем никакви данни за южната граница. Видно е, че разполагането на новите градове е съобразено с подсигуряването на Диагоналния път и неговите разклонения към най-важни-те планински проходи, но затова са избирани естествено укрепени места по трасето. В този смисъл смятам за възможна идентификация-та на третия нов град в Тракия Севастополис с по-късната Констанция с оглед на защитата на един път на юг от станцията Arzon през Ро-допите към Егея. Това е причината в късните итинерари от ІV в. да не срещаме имената на тези центрове, а само на старите големи гра-дове по важните пътища и съответните пътни станции.

Така можем да пристъпим към разглеж-дането на основните моменти, засягащи раз-витието на Диосполис през ІV–VІ в. Въпреки мнението на някои изследвачи относно кре-постната стена, трябва да се отбележи, че не

разполагаме с неоспорими свидетелства за съществуването на обща отбранителна систе-ма, обхващаща двата хълма Калето и Кайряка през ІV – първата половина на V в34. Наблюде-нията върху строителните периоди показват, че на Калето първоначално са съществували складови постройки от втората половина на ІV – първата половина на V в., предназначе-ни за провизии. Според възприетата периоди-зация едва след средата на V в. върху възви-шението е изградена крепостна стена (период С)35. Засега единствените по-сигурни данни за съществуването на фортификация от първата половина на ІV в. са от североизточния сектор на възвишението Кайряка, където са разкрити две порти36. От гледна точка на стратегическа-та отбрана, трябва да очакваме, че именно тук върху по-високата тераса е възникнало пър-воначалното укрепление, включващо и път-ната станция в северното подножие на хълма. Можем да предполагаме, че градското ядро е било с неголеми размери и по външен вид по-скоро е наподобявало êÜóôñïí, както е отбе-лязано и в съвременните извори. През целия ІV в. очевидно станцията е продължавала да функционира като отделно звено в топографи-ята на сложен комплекс, включващ крепостта на Кайряка и една изолирана спомагателна структура върху Калето.

От съществено значение е превръщане-то на Диосполис в епископски център. Спо-ред мен това става едва след средата на V в. и преодоляването на кризата, причинена от го-лемите хунски нашествия. Тогава е построена базилика № 137 в новоукрепеното простран-ство на Калето и със сигурност е разширена отбраняваната площ с включването на нови сектори от хълма Кайряка. Тогава престава да съществува пътната станция, която се влива в очертанията на разрасналия се град. В общ план през втората половина на V в. са види-ми промените в църковната организация на цялата провинция Тракия38. Така Берое полу-

462

чава статут на автокефална архиепископия, а изграждането на църкви в същинското град-ско ядро на Диоклетианополис39 и Диосполис (макар и в различни мащаби) подсказва за по-явата на нов център на гражданското управле-ние – епископите. В този случай трябва да се изостави хипотезата, че по-ранната базилика extra muros на запад от крепостната стена е била епископска40. По-скоро тя възниква като необходимост да обслужва християнската об-щина в града и пътната станция, като вероят-но още от самото начало около нея възниква и некропол41. Същата картина се наблюдава и в Диоклетианополис. Базилика № 2 е използва-на за погребване на изтъкнати членове на уп-равата на града, както личи от един надпис42 от средата на VІ в., и продължава да служи ка-то гробищна църква през Средновековието43.

Както е видно от епархийските списъ-ци, през V–VІ в. Диосполис е подчинен в църковно, а вероятно и в административно отношение на митрополията Филипопол. В тази посока не разполагаме с подробности, но споменатият надпис от базилика № 2 дава известна представа за връзките между двата града. Според издателите паметникът пред-ставлява надгробна плоча на длъжностно лице от Филипопол44, починало в съседния малък град през 565 г. В повредената част от надписа на р. 4 е била упомената длъжността му, като подкрепям за най-вероятно предло-женото в последното издание допълване Bð{ Têä[(ßêùí)]. При управлението на Юстиниан І (527–565) Vêäéêïò  (или defensor civitatis) е бил задължен, заедно с епископа на града, да надзирава обществените строежи и свързани-те с тях разходи45. При усилената строител-на дейност през първата половина на VІ в. в Тракия, предизвикана от пораженията след варварските нашествия и едно голямо земет-ресение вероятно е била съставена специална комисия от такива Vêäéêïé  във Филипопол, която се е занимавала с активното възстано-

вяване на пострадалите обществени сгради (главно църкви) и крепостни съоръжения из по-малките градове в провинцията. Базилика № 2 е била възстановявана по същото време46, като вероятно в знак на особено уважение за заслугите си въпросното лице е било удостое-но със свое вечно жилище в югозападния ъгъл на църквата.

Интересно е да се отбележи, че подроб-ности от тези събития в Тракия не са били из-глежда известни на Прокопий Кесарийски. В списъка за поправените или новоосновани от Юстиниан І градове той никъде не отбелязва Диосполис, както и Диоклетианополис и Се-вастополис. Повечето от споменатите от не-го кастели се намират по основните пътища, като на места очевидно е използвал не осо-бено достоверни извори. В тази връзка тряб-ва да отчетем споменаването на öñïýñéïí ÊáñÜóèõñá (в някои ръкописи с правилното име ÊáñÜóïõñá) сред поправените крепости като очевиден анахронизъм47.

Обобщените данни за Диосполис от ІV–VІ в. го характеризират като малък град в провинция Тракия. Ако се съди по големи-ната на укрепената площ от 3 ха, той заема последно място в провинцията и вероятно на това се дължи споменаването му след остана-лите два нови града – Диоклетианополис (30 ха) и Севастополис (= Констанция(?), 5 ха) – в официалните документи от V–VІ в. До среда-та на V в. значението му е било предимно во-енностратегическо и по външен облик не се е различавал от една голяма крепост (êÜóôñïí). В този си вид градът е могъл да приюти нез-начителен гарнизон, както и неголеми пост-ройки (хореуми) за снабдяване на военните части. Трудно може да се допусне наличието на монументални обществени сгради във вът-решността освен постройка, свързана с град-ското управление. Градският съвет е бил със скромен състав, по всяка вероятност набран първоначално от граждани на Филипопол.

463

Повечето от съветниците са продължавали да живеят из своите полски имения в окол-ността. Едва след средата на V в. с разширя-ването на укрепената площ и учредяването на епископско седалище Диосполис добива по-изразителни градски черти. Отговорнос-тите на властта се изместват към епископа и нарочни длъжностни лица, избирани от град-ския съвет или по-вероятно назначавани от провинциалния център Филипопол. Градът е

бил подложен на обсада при похода на авари-те през 586–587 г., като чувствително са били засегнати крепостните му съоръжения48. Най-късните монети от Античността са от времето на Фока49 (602–610). Вероятно при някое от смутните събития в началото на VІІ в. Диос-полис е унищожен, с което приключва крат-котрайното му съществуване на град и епис-копски център в Тракия.

БЕЛЕЖКИ

1 Археологически теренни проучвания в района на Чир-панските възвишения се провеждат от 1996 г. насам под ръководството на ст.н.с д-р М. Тонкова от АИМ – БАН. Надписът бе намерен по сведение на Христо Димитров Димов, жител на град Чирпан, комуто изказвам благо-дарност за проявеното съдействие. Името на местност-та се среща в литературата още и като Могилката (срв. Павлова 2005: 298) 2 Цончев 1942: 40–60. 3 Извори и историография върху Диосполис у Янко-ва 1993: 411–418 (с незначителни пропуски). Вж. също Jankov 2001: 111–119 с дискусиите относно локализаци-ята на града. 4 Велков 1959: 108 (= Velkov 1977: 130–131); Велков 1993: 24–30.5 Darrouzès 1981: 3–48 (No 1–4). 6 Ioannis Malalae, Chronographia, L.XVIII. 58.168 (ed. L. Dindorf. Bonnae: Weber, 1831). Това известие Малала е почерпил от градския архив по време на престоя си в столицата. То е повторено почти дословно у Theophanis Confessoris, Chronographia 177, 12. (ed. C. de Boor. Lip-siae: Teubner, 1883), където е посочена и точната дата на събитието – 528 г.7 Пръв К. Иречек допуска подобна възможност (срв. Jireček 1877: 45 = Иречек 1931: 107), но в по-сетнеш-ните си занимания се отказва от нея. Тя е доразвита по-късно от Велков 1959: 108 (= Velkov 1977: 130–131). На-последък Ал. Фол извежда името Кабиле от Сабазий. Според него връзката Зевс-Сабазий е била решаваща за преименуването на Кабиле в Диосполис през ІV в. (срв. Fol 1994: 53–55). Трябва да се добави, че средновековно-то название на Ямбол – Диамполис – няма нищо общо с евентуален произход от Зевс, а произлиза от по-ранната форма >ÕÜìðïëéò (срв. Гагова 1995: 267). 8 Изворите у Велков 1982: 14–16. Възраженията основ-

но у Мутафчиев 1931: 93–94; Милчев 1973: 31; Николов 1994: 195–196; Jankov 2001: 114– 115. 9 Велков 1991: № 10 б.10 Динчев 1999: 20 достига до извода, че в края на ІV в. Кабиле вече не функционира като градски център. Изос-тавени са големите постройки във и извън укреплението на Хисарлъка, също така се прекратява съществуването на базиликата в защитеното пространство (базилика № 2). 11 Иречек 1882: 42; Jireček 1886: 135; Иречек 1974: 441. 12 Jankov 2001: 114. По-конкретни наблюдения за из-точната граница на Беройската архиепископия предлага Караилиев 2003: 54. Авторът включва към спомената-та територия района на Новозагорско до Манастирските възвишения, но не става ясно дали същевременно прие-ма така очертаната зона за провинциална граница меж-ду Тракия и Хемимонт. 13 Срв. Hieroclis, Synecdemus (ed. G. Parthey. Berolini, 1886), 635.3 (Тракия) и 635.9 (Хемимонт); Notitia Digni-tatum (ЛИБИ І, 1958: 227). Тук трябва да припомним, че в географските карти от ХVІ–ХVІІ в., които компилират многобройни сведения от Античността, Кабиле неиз-менно се поставя в провинция Хемимонт (срв. Beševliev 1978: 11–28; Иванов 1987: 43–62; Иванов 1994: 401–410). Поради силно изместените към югоизток коорди-нати на селището обаче, съвременните изследователи не вземат под внимание и останалата информация за гра-да, като смятат, че той трябва да бъде означен в Тракия. В случая трябва да е ясно, че съставителите на въпрос-ните карти не са имали подръка данни за прецизното ге-ографско местоположение на селищата, но за сметка на това са ползвали итинерар (или карта?), като сравнител-но точно са нанасяли обектите в рамките на отделните провинции. Затова смятам, че изобразяването на Каби-ле в тези документи е коректно от гледна точка на адми-

464

нистративната география. 14 Велков 1993: 24–30, който изоставя по-ранното си становище за Кабиле – Диосполис. След него Николов 1993: 35 смята, че при Ямбол първоначално се е нами-рала пътната стнация на Кабиле, която през ІV в. е полу-чила градски статут и името Диосполис. 15 Димитрова 1986: 169–176.16 Наличието на крепостна стена, а също и големина-та на защитената площ като белег за градски статут в диоцезите Тракия и Дакия са дискутирани основно у Dintchev 1998: 39–73; Динчев 1999: 13–31; Динчев 2001: 223–252..17 Gjuselev 1969: 155–169; Гюзелев 1981: 9 – 20. 18 В по-ранните публикации (Аладжов 1981: 253–264; Аладжов, Георгиев, Балабанян, Васева, Петров, Капел-кова 1981: 265–333) се отстоява датата V–VІ в. за из-граждането на фортификацията на Констанция. Там е посочена и по-малка площ, защитена от крепостната стена (ок. 4 ха). В по-сетнешните обобщителни изслед-вания за района на дн. Симеоновград Д. Аладжов ре-визира данните за укрепената площ на 50 дка (=5 ха). Авторът е склонен също така да приеме, че крепостта е изградента през ІV в., вероятно по времето на Конс-тантин Велики (Аладжов 1985: 16–17; Аладжов, Димов 1993: 55–59). 19 Динчев 1999: 13 сл.; Динчев 2001: 223, 233, изхож-дайки от мащабите и характера на вътрешното застро-яване (наличие на базилика, голяма обществена сграда, занаятчийски работилници), дава по-конкретно опреде-ление на селището като "център от градски тип". 20 Николов 1994: 195–196.21 Jankov 2001: 118.22 Резултатите от проучванията са обобщени у Herrmann 1992: 153–180; Wendel 2001: 5–31.23 Wendel 2001: 19 sq. се колебае за характера на ком-плекса. По-категорично мнение, отхвърлящо идентифи-кацията на останките върху Калето с пътната станция Карасура, изразява von Bülow 1996: 169. Според Нико-лов 1992: 94 това е "едно от многобройните колонатни села в Тракия и Мизия". Твърдението обаче не почива на сериозен анализ на разкритите структури. 24 Jankov 2001: 111–119; Wendel 2001: 22 предполага на-личието на трета базилика извън стената по северния склон на Калето. Според него наличието на още една раннохристиянска култова сграда повдига отново въпро-са за градския характер на Карасура. 25 Цончев 1942: 40–60.26 Mihailov 1964: No 1624.27 В итинерарите от ІV в. това разстояние е същото (18 мили) – вж. бел. № 28 и № 29. 28 Itinerarium Burdigalense, 568.8. (ed. O. Cuntz, Lipsiae, 1929=ЛИБИ І, 1958: 41).29 Димитров 1935: 127.

30 Mihailov 1964: No 1625; Böttger 1986: 117–119; Bött-ger, Krummrey 1991: 468–473. Надписите са на латинс-ки език, като при първия милите са отбелязани на гръц-ки (ια′=11), докато при втория означаването е двойно – с римски цифри (ХІІ) и с гръцки букви (ιβ′=12). Съдържа-нието им е еднотипно. Преизползвани са в по-късни гра-дежи на Калето. 31 Велков 1993: 28, имайки предвид селището при Ямбол, смята, че това е станало между 14–16 май 293 г., когато Диоклетиан е бил на път от Адрианопол за Берое в рамките на обща инспекция на крепостите и градовете в Тракия. Ако трябва да свържем основаването на Диос-полис с това пътуване, то се е случило между 19–25 май, когато императорът се е намирал по маршрута Берое – Филипопол (срв. Велков 1993). В тази една седмица е напълно възможно да са взети мерки за реорганизацията на селищната и пътната мрежа в района на Карасура. 32 През ІІ–ІІІ в. край пътната станция Карасура е съ-ществувало частно земеделско имение на високопоста-вен градски служител от Филипопол. Част от земите са давани под аренда на жителите на местните села (срв. Böttger, Hallof 1991: 481–487; Mihailov 1997: No 5591). Между пътните станции Cillae и Ranilum близо до мяс-тото на откриване на надписа се е простирало и през ІV в. императорско имение (saltus) – срв. Велков 1954: 383; Геров 1980: 62.33 Jankov 2001: 113.34 За едновременното изграждане на крепостна стена от първата половина на ІV в., обхващаща Калето и Кай-ряка, се застъпват Херман, Вендел, Нешева 1988: 4 сл.; Wendel 2001: 18; Bujukliev 2001: 60. Проучванията на западната порта и югозападната ъглова кула, съответно от von Bülow 1996: 182–183 и Küßner 2001: 67–68, по-казват, че са изградени след средата на V в. Последни-те двама не изключват възможността заградената площ през ІV в. да е била с по-малки размери. 35 Срв. Döhle 1992: 181–197; von Bülow 1992: 199–219; Böttger 1992: 233–249. Според Herrmann 1992: 170 е въз-можно тези структури да са били защитени от импрови-зирана отбранителна система, използваща останките от т. нар. тракийска стена върху Калето, като по този начин се е образувало убежище (refugium) за част от населени-ето. Допълнителна неяснота относно ситуацията на хъл-ма през ІV в. внася Нешева 1999: 346, която посочва, че тогава вече е съществувала "мощна крепост", обхваща-ща 15 дка площ. 36 Bujukliev 2001: 51–61.37 В по-ранната публикация на Херман, Вендел, Нешева 1988: 6–7 като дата на изграждане е посочен ІV в. Wen-del 2001: 20–21 предлага нови наблюдения и корекции в строителните периоди на базиликата. 38 Soustal 1991: 125 sq.39 Наблюденията върху появата и функциите на христи-

465

янските култови сгради във и около Диоклетианополис показват, че първоначално през ІV в. са използвани са-мо тези извън стените на града, и то предимно като гро-бищни църкви в рамките на главните некрополи. Едва след средата на V в. се появява големият базиликален комплекс в централната част на града, който уверено мо-же да се интерпретира като епископска резиденция (срв. Маджаров 1993: 124–141). 40 Базилика № 1 (extra muros) е интерпретирана като епископска поради по-големите си размери и по-ранната дата на построяване през ІV в. Освен това в диаконико-на е открит гроб на възрастен индивид, определян от из-следвачите като "епископ или друг висш духовник" (срв. Херман, Вендел, Нешева 1988: 8). В по-новите проучва-ния като първоначална дата на изграждане на базилика-та се поставя първата половина на V в., без изрично да се посочва епископска функция (срв. Schöneburg 1991: 234; Schöneburg 1992: 258–259). Съмнения изказва съ-

що Динчев 1999: 19, основавайки се на изворите, където Карасура не е засвидетелствана като епископски център. 41 Данни за гробове от Късната античност в нартекса на базиликата у Schöneburg 1991: 230; Schöneburg 1992: 254–255. 42 Последно у Buyukliev, Sharankov 2003: 335–344 с критичен апарат към по-ранните издания. 43 Срв. Jakimova 2001: 69–80.44 Buyukliev, Sharankov 2003: 339 ff.45 Jones 1964: 726 f.; Liebeschuetz 2003: 122. 46 Schöneburg 1991: 230; Schöneburg 1992: 255; Wendel 2001: 20.47 Procopii Caesariensis, De Aedificiis (= ГИБИ ІІ, 1958: 176). За не особено прецизното компилиране на различ-ните извори от Прокопий (или негови помощници) и грешките в неговия списък вж. Beševliev 1970: 75–77.48 Döhle 1992: 195 sq.49 Minkova 2002: 147.

ЛИТЕРАТУРА

Аладжов, Д. 1981. Археологически проучвания в Конс-танция (1967–1977). – ИНИМ 3, 253–264.

Аладжов, Д. 1985. Симеоновград в древността и Сред-новековието. – В: Констанция. Втора от-четна конференция за археологическите проучвания в Симеоновград. Общински народен съвет. Симеоновград, 5–48.

Аладжов, Д., П. Георгиев, Д. Балабанян, С. Васева, И. Петров, К. Капелкова 1981. Констанция `77. – ИНИМ 3, 265–333.

Аладжов, Д., Н. Димов 1993. Симеоновград от древност-та до 1885 г. Изд. Общ. съвет. Симеонов-град.

Велков, В. 1959. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (ІV–VІ в.). Проучвания и мате-риали. С. Изд. на БАН.

Велков, В. 1964. Агиографски данни за историята на Тракия от IV в. – ИИИ ХІV–ХV, 381–389.

Велков, В. 1982. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. – В: Иванов, Т. (ред.) 1982, 7–17.

Велков, В. (ред.) 1986. Поселищен живот в Древна Тра-кия. Втори национален симпозиум. 6–9 октомври, Ямбол.

Велков, В. 1991. Надписи от Кабиле. – Във: Велков, В. (ред.) 1991. Кабиле. Т. 2. С. Изд. на БАН, 7–53.

Велков, В. 1993. Кой е град Диосполис? – В: Овчаров, Д. (ред.) 1993, 24–30.

Гагова, К. 1995. Тракия през Българското Средновеко-

вие. С. Аргес.Геров, Б. 1980. Земевладението в Римска Тракия и Ми-

зия (I–III в.) – ГСУ. ФКНФ 72, 1977, № 2.Гюзелев, В. 1981. Средновековната крепост Констанция.

– ИНИМ 3, 9–20.Димитров, Д. П. 1935. Пътуването на Св. Александра

Римски през Тракия. – ИБАИ VІІІ, 1934, 116–161.

Димитрова, Д. Ямболската крепост – резултати от архе-ологическото проучване. – Във: Велков, В. (ред.) 1986, 169–176.

Динчев, В. 1999. За границата на градската форма на жи-вот в късноантичните диоцези Thracia и Dacia – надценените центрове. – Архео-логия 40, № 1–2, 13–31.

Динчев, В. 2001. Класификация на късноантичните гра-дове на Thracia и Dacia – модел и интер-претация. – ГАИМ І, 223–252.

Драганов, Д. (ред.) 1994. Поселищен живот в Древна Тракия. Доклади на ІІІ международен симпозиум "Кабиле". Ямбол, 17–21 май, 1993.

Иванов, Р. 1994. Кабиле в някои историко-географски карти от ХVІ–ХVІІ в. – В: Драганов, Д. (ред.) 1994, 401–410.

Иванов, Т. (ред.) 1982. Кабиле. Т. 1. С., Изд. на БАН.Иванов, Т. 1987. Тракийските земи през ІV–VІ в. в кар-

тата "Източен Илирик" на Николас Сан-сон. – ВИСб., № 5, 48–62.

466

Иречек, К. 1882. Приложения към антическата геогра-фия и епиграфика на България и Румелия. – ПСп 2, 28–69.

Иречек, К. 1931. Главният път от Белград до Цариград и балканските проходи. – БИБ 4, № 4. При-ложение.

Иречек, К. 1974. Княжество България. ІІ. Пътувания по България. С., Наука и изкуство.

Караилиев, П. 2003. За границата на Беройската архие-пископия. – ИМЮИБ 20, 53–55.

Маджарав, К. 1993. Диоклецианопол. Т. 1. С., Диос.Милчев, А. 1973. Тракийският град Кабиле в античност-

та. – ГСУ. ФИФ 65, 1971, № 1 – История, 3–60.

Мутафчиев, П. 1931. Към църковно-историческата геог-рафия на Пловдивско. – В: Сб. в чест на Пловдивския митрополит Максима. С., Държ. печатница, 87–113.

Нешева, В. 1999. Карасура – крайпътен център през ан-тичността и Средновековието. – В: Гоче-ва, З. (ред.) 1999. Studia in memoriam Prof. Georgii Mihailov (=Thracia Antiqua 10). С., 344–349.

Николов, Д. 1992. Карасура в системата на късноантич-ните селища в Мизия и Тракия. – В: Бу-юклиев, Х. (ред.) 1992. Сб. материали, посветени на 85-год. на Историческия му-зей в Стара Загора. Стара Загора, 89–98.

Николов, Д. 1993. Антични и късноантични пътища в Тракия. – В: Овчаров, Д. (ред.) 1993, 31–37.

Николов, Д. 1994. Къде се е намирал Севастополис? – В: Марица-Изток. Археологически проучва-ния. Т. 2., 195–197.

Овчаров, Д. (ред.) 1993. Североизточна Тракия и Визан-тия през ІV–ХІV в. София–Сливен. Буме-ранг прес.

Павлова, Н. 2005. Топонимията на Чирпанско. С. Унив. изд. "Св. Климент Охридски".

Херман, Й., М. Вендел, В. Нешева 1988. Археологически проучвания в Карасура. – Археология 30, № 4, 1–11.

Цончев, Д. 1942. Римския път Philippopolis – Carassura и разклонението му при Ranilum. – ГНБПл, 1940–1941, 40–60.

Янкова, Ж. 1993. Диосполис: историографски преглед. – ИМЮИБ 16, 411–418.

Beševliev, B. 1978. Die Darstellung Thrakiens auf alten his-torischen Landkarten aus dem 15. bis 19. Jh. – LB 21, № 2, 11–28.

Beševliev, V. 1970. Zur Deutung der Kastellnamen in Pro-kops Werk "De Aedificiis". Amsterdam. Hakkert.

Böttger, B. 1986. Nobilissimis Caesaribus. Meilensäulen-funde in Karasura. – Das Altertum 32, Hft. 2, 117–122.

Böttger, B. 1992. Zu den Ergebnissen der Untersuchungen an den spätantiken Schichten im Nord-westsektor des Kaletohügels von Karasura. – ZfA 26, Hft 2, 233–249.

Böttger, B., H. Krummrey 1991. Inschriften aus Karasura (I). – Klio 73, Hft. 2, 468–473.

Böttger, B., K. Hallof 1991. Inschriften aus Karasura (II). – Klio 73, Hft. 2, 474–488.

Bujukliev, H. 2001. Die Untersuchungen im östlichen und südlichen Sektor des spätantiken Festungs-systems von Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 51–61.

Buyukliev, Chr., N. Sharankov 2003. The Carassura Early Byzantine Inscription Once Again. – In: Thracia XV (Studia in honorem annorum LXX Alexandri Fol), 335–344.

Bülow, G. von. 1992. Die Befestigungsanlagen am Süd-westhang des Kaleto-Hügels und das West-sektor der mutatio Karasura (Die Objekte S 65/W 25 und S 115/ W 35). – ZfA 26, Hft. 2, 199–219.

Bülow, G. von. 1996. Das spätantike Westtor von Carassura (Thrakien). – Germania, 74 Hft. 1, 169–186.

Darouzès, J. 1981. Notitiae Episcopatum Ecclesiae Cons-tantinopolitanae. (Géographie ecclésiastique de l`Empire Byzantine. T.1.), Paris. Institut Français d`Études Byzantines.

Döhle, B. 1992. Zu den spätantik-mittelalterlichen Befesti-gungsanlagen auf dem Kale von Carassura. – ZfA 26, Hft. 2, 181–197.

Fol, A. 1994. The Thracian Royal City of Kabyle. – In: Дра-ганов, Д. (ред.) 1994, 53–55.

Gjuselev, V. 1969. Forschungen zur Geschichte Thrakiens im Mittelalter. I. Beitrag zur Geschichte der Stadt Konstantia. – Byzantino-Bulgarica 3, 155–169.

Herrmann, J. 1992. Karasura 1981–1991. Zu den bisherigen Ergebnissen von Ausgrabungen und For-schungsarbeiten in Südthrakien zwischen Stara Zagora und Plovdiv. – ZfA 26, Hft. 2, 153–180.

Jakimova, N. 2001. Die mittelalterliche Friedhof westlich der Basilika 2 (extra muros) in Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 69–80.

Jankov, D. 2001. Karasura oder Diokletianopolis: die Bi-schofsitze in der Provinz Thrakien während des 4.–6. Jh. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 111–119.

Jireček, K. 1877. Die Heerstraße von Belgrad nach Konstan-tinopel und die Balkanpässe. Prag. Verlag F.

467

tertum 37, Hft. 4, 228–234.Schöneburg, P. 1992. Die Basilika extra muros vor dem Ka-

leto-Hügel von Karasura. – ZfA 26, Hft. 2, 251–259.

Soustal, P. 1991. Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimon-tos). Tabula Imperii Byzantini 6. Wien. Ver-lag der Österreichische Akademie der Wis-senschaften.

Velkov, V. 1977. Cities in Thracia and Dacia in Late Antiq-uity (Studies and Materials). Amsterdam.Hakkert.

Wendel, M. 2001. Der Fundplatz Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 5–31.

Wendel, M. (Hrsg.) 2001. Karasura I. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien (15 Jahre Ausgrabungen in Karasura. Inter-natinales Symposium, Čirpan/ Bulgarien 1996). Weissbach. Beier & Beran.

Wendel, M. (Hrsg.) 2002. Karasura II. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien (Die Prähistorischen Funde und die Mün-zen). Weissbach. Beier & Beran.

Tempsky. Jireček, K. 1886. Archäologische Fragmente aus Bulgarien.

IV. Das Pontus Gebiet und der östliche Hae-mus. – AEMŐ 10, 129–208.

Jones, A. H. M. 1964. The Later Roman Empire (284–602). Vol. I–III. Oxford. Blackwell.

Küßner, M. 2001. Das Südwesttürm des Befestigungsanla-ge von Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 63–68.

Liebeschuetz, J. H. W. G. 2003. The Decline and Fall of the Roman City. Oxford. Oxford Univ. Press (2–d ed.).

Mihailov, G. 1964. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Rep-ertae. Vol. III/ 2. Serdicae. In Aedibus Aca-demiae Scientiarum Bulgaricae.

Mihailov, G. 1997. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Reper-tae. Vol. V, Serdicae. Riva.

Minkova, M. 2002. Antike und mittelalterliche Münzen aus Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2002, 143–231.

Schöneburg, P. 1991. Eine frühchristliche Basilika bei der antiken Strassenstation Karasura. – Das Al-

DIOSPOLIS IN THRACIA

IVAYLO LOZANOV

(summary)

In August 2004 a new inscription, containing the name of the Late Roman and Early Byzantine city Diospo-lis was found (fig. 1). It is located some 2 km to the north from the road-station Ranilum along the Roman Via Milita-ris, where an important branch to Diocletianopolis in north-western direction takes its way (map 1). The inscription is the first epigraphic document, testifying some of the threenewly established cities in the province of Thracia after the administrative reforms made by the emperor Diocletian (284–305 A.D.).

The author made a critical review over the state of the extant sources, concerning these cities with major respect to the possible location of Diospolis. Several locations cur-rent so far are refuted, due to serious inconsistencies. It was argued, that neither Kabyle, nor any other site discussed so far could be reasonably identified with Diospolis. The in-scription suggests that an urban centre is to be looked for within the region of the Chirpan Heights. The fortified sitenear Rupkite, known so far as the road-station (mutatio) and castle Carassura is situated at acceptable distance (25 km to the east). All the more, the structure matches both archaeo-

logical and written evidence to be specified as a city withinthe terms of the Late Roman and Early Byzantine practice. There is also indirect evidence for the establishment of a new urban centre around the road-station Carassura in the end of the IIId century A.D. A few mile-stones (miliaria), dated to 293–305 A.D., bore record for some repairs along the track Beroe – Philippopolis. They reckon new distance in 12 (in one case 11) miles, which certainly does not cor-respond with those 18 miles between Beroe – Carassura described in the contemporary Itineraria. The reckoning could be explained reasonably with the establishment of a new caput viae (i.e. new city), taking over the responsibility for road-installations to the west towards Philippopolis. The next road-station in this direction is mansio Cillae, lying ex-actly at 12 miles from Carassura. Having in mind the loca-tion of the inscription near Ranilum, it is obvious that the last two stations were in the new territory of Diospolis.

The archaeological evidence gives some idea of the most important urban features of the new city. Until the mid Vth century AD it was an administrative and military unit. The complex enveloped a fortified hill (Kayryaka), the

468

road-station within and store-houses (possibly protected by an embankment) at the opposite hill (Kaleto). Just about the second half of the V–th century it becomes bishop`s resi-dence. Protected area was extended over 3 ha, enclosing the two hills within a uniform stone-fortification. A bishop`sbasilica was erected as a central feature of the urban lay-out. There is an inscription, suggesting some administra-tive activities by special commissioner (defensor civitatis, Vêäéêïò) from Philippopolis at the end of Justinian`s reign (565 A.D.).

The author proposes a tentative reading for the pre-served part of the text as Bã[ñüò] or Bã[ñïq] Äéïóðüëå[ùò],

which implies agricultural land within city`s territory. Per-haps, there have been also private estates, owned by city councilors. Such estates are evidenced in the region in the Roman period.

The arguments listed above, suggest identity between the city of Diospolis and the archaeological remains, known so far as Carassura. An attempt was made to trace the main peculiarities in the development of the urban centre from the end of the IIId till the beginning of the VIIth centuries A.D. As result new information for historical and administrative geography of Thracia in Late Antiquity was obtained.