26 ноември 1984 г

Ошо , какво мислиш за Десетте Божи запо веди на Мойсей? Ти имаш ли някакви заповеди за нас?

Мойсей е един от най-харизматичните лидери, които светът е познавал, но той не е религиозен човек. Той е законодател. Но да бъдеш законодател е едно, а да бъдеш религиозен е съвсем друго Той решава какво е правилно и какво неправилно за неговия народ. Но пра-вилното и неправилното не са вечни неща. Нещо е правилно в този момент, а в следващия не е правилно. Нещо е правилно в един контекст, но в друг контекст се превръща в точно обратното.

Законите са мъртви. След като ги приемеш, те са неизменни. Не се променят в съответствие с контекста, със ситуацията, с времето. Не могат да се променят, те не са живи същества.

Мойсей извежда своя народ от робството, дава му голяма надежда за бъдещето, вдъхновява го, но не може да го направи религиозен. И понеже не може да го направи религиозен, той е заместил религията със закони. Законите са един слаб заместител на съзнанието. А когото липсва съзнание, единственото, което може да се направи, е да се дадат закони и те да се спазват. Защо Мойсей не е могъл да направи своя народ религиозен? Самият той не е бил религиозен мъж. Неговата среща с Бога е само една халюцинация. Бог не съществува, така че тези, които са се срещнали с Бога, са се срещнали със собственото си въображение. Бродейки с години в горещата, изгаряща, огнена пустиня, гладни, жадни, хората му измират, надеждата им умира, краят на търсенето на обетованата земя не се вижда…

……… ………

Питаш ме, имам ли някакви заповеди за теб?Първо: за мен самата дума заповед е грозна. Даването на команди е подходящо за

командир в армията. Самата дума означава, че ти трябва да им се подчиниш. Не може да се повдигат въпроси, заповедта не може да се подлага на съмнение. А заповед от Бога - трябва да я изпълниш. И заповедта от Бога дава на Мойсей авторитета да държи тези хора в подчинение, да въдвори сред тях ред под свое командване.

Аз не съм командир и не желая някой да се намира под моя власт. Не представлявам никой Бог - еврейски, индуистки, мюсюлмански, християнски. Не съм ничий представител. Представям само себе си. И ако имам някакъв авторитет, той е само мой. Мога съвсем автори-тетно да ти кажа какъв е бил моят опит, но аз не мога да бъда авторитарен с теб. Обърни внимание на разликата: каквото и да казвам, казвам го с авторитета на собствения си опит. Но не съм авторитарен спрямо теб.

Ако ти кажа: "Вярвай ми", в такъв случай започ-

214

вам да ставам авторитарен с теб. "Не се съмнявай в мен... Ако ми вярваш, тогава раят е

твой. Ако се съмняваш, ще отидеш в ада." Не ти обещавам никакъв рай. Не те карам да тръпнеш от ужас от никакъв ад. Да, думите ми притежават един вътрешен авторитет, но те не са авторитарни. Те не те заробват.

Така че, разбира се, не мога да ти дам никакви заповеди. Това ще те обиди, ще те унижи. Това ще ти отнеме твоята цялостност, твоята свобода, твоята отговорност. Не, не мога да извърша подобно престъпление. Мога да те помоля, мога да те поканя да споделиш с мен моя опит. Мога да се превърна в домакин за теб, а ти да станеш мой гост. Това е покана, посрещане, но не е заповед, команда. Какви молби мога да отправя към теб? Ще изглежда малко странно, защото Мойсей, Исус, Мохамед, Кришна, Махавира, Буда, никой не те кани. Всеки от тях има заповеди за теб: "Изпълнявай или върви в ада." Те не ти дават никаква възможност дори да помислиш. Свеждат самото ти съществуване, самото ти същество до един обект. Точно както в армията те свеждат до един номер. Не уважават твоята индивидуалност. Ето защо във всички тези хора виждам нещо не-религиозно. Те са специални. Някой е специален, защото е видял Бога със собствените си очи. Как тогава ти можеш да бъдеш равен нему? С какво право ще го поставяш под съмнение? Той е видял самия Бог, разговарял е с него. Донесъл ти е послание. Той е пратеникът.

Някой е единственият Божи син. Какво можеш да направиш тогава? Не можеш да се равняваш с Исус. Всичко, което можеш да направиш, е да се подчиняваш, да слушаш, да бъдеш психически роб, което е много по-опасно от всички останали робства. Икономическото

215

робство не е нищо в сравнение с психическото робство.Сещам се за Диоген. Обичам този човек по простата причина, че той не твърди, че има

какъвто и да е авторитет, идващ от Бога. Не дава никакви заповеди и нареждания на другите. Живеел гол - не поради някакви религиозни причини, не за да отиде в рая. Изобщо не се интересувал от рая и ада. Живеел гол, защото, както казвал: "Така съм се родил. Природата е пожелала да бъда такъв. Защо трябва да живея по друг начин? Просто ще бъда естествен."

Един ден той отивал към реката. Обикновено носел просешка купа, за да събира в нея храна и за да пие с нея вода. Тичал към реката, бил жаден, а от същата страна към нея тичало куче, което стигнало до водата преди него и започнало да пие. Диоген казал: "Страхот-но. Това куче е далеч по-независимо от мен." Хвърлил просешката купа и казал на кучето: "Учителю, ти наистина ми показа пътя. Носех напълно излишно този товар."

Преследвали го няколко крадци - защото в онази времена хората били хващани и продавани като роби, а той изглеждал многообещаващо. Бил много здрав и имал известна индивидуалност. Те били сигурни, че ще вземат добри пари за него, стига да могат да го задържат. Били трима, той бил сам, но те не били сигурни, че ще могат да го задържат. Може би той ще убие и тримата. Така че го следвали, страхувайки се, чудейки се дали да опитат или да се откажат от идеята, защото той изглеждал опасен. И кой знае, може и да е луд, защото се разкарва гол и се радва толкова много, а не притежава нищо, за да се радва.

Диоген слушал какво си мислят и за какво си го-

216

ворят и казал: "Не се тревожете. Искате да ме отвлечете? Искате да ме продадете на пазара?"Те зяпнали. Единият от тях казал: "Има проблем. Ако кажем да, той ще се нахвърли

върху нас."

Но Диоген казал: "Не се страхувайте. Самият аз отивам на пазара. Можете да дойдете с мен, можете да ме продадете. Аз знам едно нещо: никой не може да ме направи роб. Така че защо да се тревожа за това? Вие просто елате с мен."

Те не могли дори да кажат: "Не искаме да идваме с теб", защото този мъж бил много странен, можел да ги принуди да отидат с него. Затова казали: "Добре, щом искаш, ще дойдем с теб." Той вървял отпред, а те зад него и той изглеждал като император, а те като негови роби.

Когато стигнали пазара на роби, той застанал върху платформата, където изкарвали робите, така че хората да могат да ги разгледат от всички страни, да ги премерят, претеглят, да им разгледат зъбите - точно както се купува кон или бик, по същия начин - да могат да видят мускулите ти - дали си силен или слаб, стар или млад. Но тримата крадци не могли да кажат на Диоген: "Моля те, качи се на платформата." Той скочил сам и това, което казал от платформата, е нещо, което трябва да се запомни. Казал: "Слушайте!", извикал го толкова силно, че целият пазар се смълчал, виждайки един гол мъж, при това толкова здрав, толкова красив, така хармонично развит. Никога не били виждали такъв роб.

На пазара се възцарила гробна тишина, всички хора се събрали там и Диоген казал: "За първи път един господар е за продан. Всеки един от вас, робите, може да си купи господар. Но помнете, купувате си госпо-

277

дар." Тримата крадци се скрили в тълпата, защото се страхували, че тълпата може да се разгневи, да ги хване и да им потърси сметка: "Вие доведохте този човек тук."

Един богаташ обаче изпаднал в екстаз от самата идея. Този човек казва: "Един господар е за продан; всеки роб може да го купи." Богаташът попитал: "Кой те притежава?"

Диоген казал: "Разбира се, притежавам се сам аз, но обещах на трима крадци, така че парите ще бъдат за тях. Те се крият тук. Те ме последваха. В действителност ги принудих да дойдат с мен на пазара - опитаха се да избягат по средата на пътя, а в момента се опитват да изчезнат в тълпата. Трима са. Ще трябва да дадете парите на тези хора. И аз ще дойда с вас. Що се отнася до собствеността, аз притежавам себе си и никой не може да ме притежава."

Богаташът казал: "Точно това ме привлича. Няма да те взема като роб. Ще те приема като господар. Ти просто ела с мен. Самото ти присъствие, престоят ти в моя дом са ми достатъчни." На крадците било платено. Диоген се качил в колесницата на богаташа, а богата-шът се държал така, сякаш той бил робът, а Диоген бил господарят.

Има едно странно явление: ако ти наистина си независим психически, вътре в себе си, никой не може да те превърне в роб. Да, можеш да бъдеш убит, но не можеш да бъдеш превърнат в роб.

А всички тези хора, които са давали заповеди, указания, които са ти показвали начина, по който да живееш, какво да ядеш, какво да носиш, какво да правиш и какво да не правиш, всички тези хора по някакъв начин

218

са се опитвали психически да те поробят. Не мога да нарека подобни хора религиозни. За мен религията започва с психическата свобода.

Не мога да ти давам заповеди, но мога да отправя няколко молби. Никой до този момент не го е правил, така че може да изглежда малко странно, но какво мога да направя? Мога да ти отправя няколко покани.

Първата ми молба или покана е: не позволявай на твоето съмнение да умре. Това е най-ценното нещо, което притежаваш, защото съмнението е това, което един ден ще ти помогне да откриеш истината. А всички тези хора казват: "Вярвай!" Първото им усилие е насо-чено към унищожаване на твоето съмнение. Започни с вярата, защото ако не започнеш с вярата, на всяка крачка ще задаваш въпроси. Ето защо бих искал това да е първата ми молба към теб: съмнявай се, докато не откриеш. Недей да вярваш, докато не познаеш сам.

Почнеш ли да вярваш, никога няма да можеш да познаеш сам. Вярата е отрова, най-опасната отрова, която съществува, защото убива твоето съмнение. Убива твоето изследване. Отнема ти най-ценния инструмент.

Цялата наука, която се е развила през последните триста години, се е развила благодарение на съмнението. А заради своята вяра религията за десет хиляди години не е постигнала нищо. Можеш да видиш, всеки, който има очи може да види, че за триста години науката е постигнала толкова много, въпреки всички пречки, които са й създавали религиозните хора. Каква е била основната сила на науката? - Нейното съмнение.

Съмнявай се и продължавай да се съмняваш, докато не стигнеш до точката, в която повече не можеш да се съмняваш. А не можеш повече да се съмняваш, само

219

когато познаеш нещо със собствени сили. Тогава не съществува въпросът за съмнението, тогава няма начин да се съмняваш. И така, това е моята първа молба.

Втората ми молба е: никога не имитирай.Умът е имитатор, защото имитирането е много лесно. Да бъдеш някой е много трудно.

Да станеш като някой е много лесно - всичко, от което се нуждаеш, е да бъдеш лицемер, което не е толкова трудно. Дълбоко отвътре си оставаш същият, но на повърхността продължаваш да се представяш в съответствие с някакъв образ. Християнинът се опитва да стане като Христос - ето това означава думата "християнин". Би искал да си като Христос. Ти си на пътя, може би си стигнал далече, но се движиш бавно. Християнин означава човек, който бавно се опитва да се превърне в Христос, мюсюлманин или мохамеданин означава човек, опитващ се да стане Мохамед. За съжаление това е невъзможно. Това не е в природата на вселената. Тя създава само уникални същества. Няма никаква представа за ксерокопия, дубликати, циклостилни материали, съществуването си няма никаква представа за подобно нещо - само оригинали.

И всеки индивид е толкова уникален и оригинален, че ако се опита да стане Христос, се самоубива. Ако се опита да стане Буда, се самоубива.

И така, втората ми молба е: не имитирай, не подражавай. Ако искаш да разбереш кой си ти, моля те, избягвай имитацията, това е начинът да познаеш себе си.

Винаги съм харесвал едно от изказванията на Фридрих Ницше и съм намирал, че то по един мистериозен начин е вярно в най-различни контексти - включително и в това отношение. Ницше казва: "Първият и последен християнин умря преди две хиляди години, на кръста." Първият и последният! Всички останали са просто подражатели. Опитват се по всякакъв начин да бъдат християни, а това изобщо не е възможно. Реалността и нейните закони не го допускат.

Не можеш да промениш универсалните закони. Можеш да бъдеш единствено себе си и нищо друго. А е прекрасно да бъдеш себе си. Всяко нещо, което е оригинално, притежава красота, свежест, аромат, жизненост. Всяко нещо, което е имитирано, е мъртво, фалшиво, изкуствено, скучно. Можеш да се преструваш, но кого заблуждаваш? С изключение на себе си не заблуждаваш никой друг. А какъв е смисълът да заблуждаваш? Какво ще спечелиш?

Същите тези религиозни хора, Мойсей, Махавира, Буда, същите тези религиозни хора са ти казали, че ако следваш абсолютно точно предписанията, които са ти дали, ще постигнеш

голямо удоволствие на небето, в рая. Всички те по някакъв начин са затвърдили твоята лакомия, ненаситност. Говорят за липсата на желание -и за какво? Можеш ли да видиш противоречието във всички тези религии? Казват: "Остави желанието, за да можеш да отидеш в рая." Какво е това, ако не желание? Това е най—голямото желание. От какви други желания се отказваш заради него? Да носиш хубави дрехи - откажи се. Да имаш хубава къща - откажи се. Да се храниш с хубава храна - откажи се. Това са желания. Тези малки неща и какво ще получиш в замяна? Целият рай е твой.

Тези хора не те учат да нямаш желания. Обратно, в резултат от сделката, която ти предлагат, те ти дават най-голямото желание - стига да можеш да се откажеш

221

от дребните, глупави желания. И заради това голямо желание ти си готов да имитираш, защото това е единственият начин да стигнеш там. Готов си да имитираш, да подражаваш. Хиляди хора, дори и днес, се ръководят в живота си от правилата на Буда. Възможно е тези пра-вила да са били добри за Гаутама Буда, възможно е той да им се е наслаждавал. Не споря с това. Но той не е имитирал никого, това ти изобщо не забелязваш. Опитвал ли се е Христос да имитира някого? Ако имаш малко ум в главата, съвсем малко ум, всичко ще е наред. Не е необходимо да си гений, за да разбереш простия факт. На кого е подражавал Христос? На кого е подражавал Буда? На кого е подражавал Лаодзъ? На никого. Точно затова са разцъфтели. А ти подражаваш.

Първото нещо, което трябва да научиш, е, че отсъствието на подражание е един от фундаментите на религиозния живот.

Не бъди християнин, не бъди мюсюлманин, не бъди индуист - така че да можеш да откриеш кой си ти. Преди откриването започваш да се покриваш с най-различни етикети, а след това продължаваш да четеш тези етикети и да мислиш, че това си ти - ти си мюсюл-манин, хи си християнин. А това са етикети, които са ти лепнати или от самия теб, или от твоите родители, от доброжелателите ти. Всички те са твои врагове. Всеки, който се опитва да те отклони от твоето същество, е твой враг.

Това е моето определение: всеки, който ти помага да останеш - решително, каквато -и да е цената, каквито и да са последиците - да останеш себе си, е твой приятел.

Аз не съм месия, не съм пророк. Аз съм само при-

222

ятел, а един приятел не може да направи това, което ти искаш да направя. Какви заповеди мога да ти дам? Не, никакви. Не мога да ти кажа какво да правиш и какво да не правиш. Мога само да ти обясня, че или можеш да бъдеш себе си, или да се опиташ и да се правиш на някой друг. Това опитване и преструване е по-лесно, защото просто играеш роля.

Във филма на лорд Атънбъро "Ганди" човекът, който играе ролята на Ганди, как мислиш? Справя се много добре. Изглежда като Ганди. Атънбъро е трябвало да обиколи целия свят, за да намери човек, който да изглежда като Ганди. Било е много трудно, а този човек просто влязъл в офиса му и Атънбъро възкликнал: "Какво! Търсих навсякъде." А той бил беден артист в някаква малка театрална трупа. Изглеждал като Ганди, носел се като Ганди, ходел като Ганди, говорел като Ганди, какво повече ти трябва? Но мислиш ли, че е станал Ганди? Понякога може да се справя по-добре и от самия Ганди, защото Ганди го прави за първи път, а той го прави за втори път. Може да отстрани всички грешки и пропуски. Може да го подобри.

На петдесетия рожден ден на Чарли Чаплин имало специална организация за празника. Всички англичани били поканени да играят ролята на Чарли Чаплин. Били избирани от всички села. След това имало конкурс на ниво окръг, след това конкурс на още по-високо ниво. И накрая финалният конкурс бил в Лондон. Чарли Чаплин бил шегаджия и казал: "Много подходящ момент да си направим шега." Така че влязъл на конкурса от задната врата. Но шегата се обърнала против него — той станал втори! Някой друг станал първи. Съдиите не знаели, че участва и самият Чарли Чаплин, едва по-

223

късно се разбрало, че той станал втори. Някой друг отишъл по-напред в това да бъде Чарли Чаплин.

Така че е възможно някой християнин да отиде малко по-напред от Христос, един будист да отиде малко по-напред от Буда. Но това все пак си остава игра, ти просто го правиш - това не е твоето същество. Запази дистанция между правене и случване. Можеш да правиш нещата против своето същество, няма никакъв проблем. Съществото е много търпеливо, много тихо и спокойно. То няма да те обезпокои. Ако искаш да играеш нечия друга роля, то ще ти позволи.

Човекът, който станал по-добър от Чарли Чаплин, все пак знаел, че не е Чарли Чаплин. Неговото същество си е негово същество, останалото е само игра. И когато разбрал, че се е представил по-добре в това да бъде Чарли Чаплин от самия Чарли Чаплин, не могъл да по-вярва. Извинил се на Чарли Чаплин: "Простете ми, нямах представа, че и вие участвате на състезанието."

Чарли Чаплин казал: "Мислех да си направя шега, но самият аз станах за смях. Но ти разкри една голяма истина, че това да играеш и това да бъдеш са две различни неща."

В обикновения живот обаче не играеш ролята на християнина, започваш да си въобразяваш, че си християнин. Бавно, бавно, бавно, формиран от обществото, от родителите, от образованието, ти се превръщаш в християнин. Напълно забравяш, че не си се родил като християнин. И напълно забравяш какъв потенциал носиш в себе си. Отдалечил си се в посока, която може би не е твоят потенциал. Отишъл си твърде далеч, ще трябва да се върнеш.

Когато го казвам на хората, те се обиждат. Но аз

224

не мога да го направя по друг начин. То ще ги нарани. Като християнин си се отдалечил на хиляди мили, трябва да се върнеш обратно и това няма да е никак лесно. И ако не се върнеш в точката, откъдето си се отклонил, никога няма да можеш да откриеш себе си, а това е всичко, което трябва да откриеш.

Третата ми молба е: пази се от знанието.Толкова е просто да станеш образован. Има свещени писания, има библиотеки, има

университети. Много е лесно да станеш образован. И след като станеш образован, ти си в много чувствително пространство, защото егото би искало да повярва, че това е твое поз-нание - не е просто образованост, а твоя мъдрост. Егото би искало да превърне знанието в мъдрост. Ще започнеш да вярваш, че знаеш.

Нищо не знаеш. Познаваш само книгите и това, което е писано в тях. Може би тези книги са писани от хора точно като теб. Деветдесет и девет процента от книгите са писани от други книжни хора. Всъщност, ако прочетеш десет книги, умът ти се напълва с толкова много боклук, че ти се иска да го излееш в единайсетата книга. Какво иначе ще направиш с него? Трябва да се облекчиш.

Книгите непрекъснато се увеличават. Всяка година на всеки език продължават да се издават хиляди и хиляди книги. Никога преди това опасността не е била така голяма, както днес, защото никога преди знанието не е било така достъпно за теб, както днес - чрез всякакъв вид медии. А книгата не е единственото нещо. Можеш да се информираш от вестника, от списанието, от радиото, от телевизията и тези източници ще стават все по-достъпни и по-достъпни. Опасността ще става още

225

по-голяма.Бях професор в два университета и съм наблюдавал стотици професори. Това е най-

снобското племе в целия свят. Професорът си мисли, че е някакъв съвсем друг вид - защото знае. А какво знае? Просто думи, а думите не са опит. Можеш да повтаряш непрекъснато думата любов, любов, любов, милиони пъти. Но това няма да ти даде вкуса на любовта. Но ако четеш книги за любовта, а има хиляди книги за любовта, романи и поезия, легенди, трактати, дисертации, можеш да научиш толкова много за любовта, че е възможно да забравиш за какво изобщо се отнася любовта - а знаеш всичко за любовта, което е писано в книгите.

Затова третото нещо е да се пазиш от знанието, да бъдеш така нащрек, че винаги когато пожелаеш, да можеш да бутнеш своето знание встрани, така че да не ти препречва погледа. То няма да застане между теб и реалността. Към реалността трябва да се отправиш абсолютно гол. Но ако между теб и реалността има толкова много книги, тогава каквото и да видиш, няма да е реалността. Ще бъде изкривено по толкова много начини от твоите книги, че по времето, когато достигне до теб, може изобщо да няма никаква връзка с реалността.

Четвъртото нещо, няма да кажа "молитва", защото не съществува Бог, на когото да се молиш. Не мога да кажа, подобно на всички религии, че молитвата ще те направи религиозен. Ще ти даде една фалшива рели-гиозност, така че в моята религия думата молитва трябва да се отстрани напълно. Бог го няма там, така че да говориш на празното небе е безкрайно тъпо. Опасността е, че е възможно да започнеш да чуваш гласове

226

от небето и тогава си излязъл извън границите на нормата. Тогава си ненормален. Тогава вече не си в състояние да направиш нещо, тогава ще трябва да се обърнеш към психиатър.

Затова преди това да се случи, преди Бог да ти отговори, моля те, недей да питаш. Защото това е в твоя власт - не питай, не отправяй молитви. Бог не може да те принуди да се молиш и да питаш. Ако се молиш и питаш, и проявяваш настоятелност, Той може да ти от-говори - това е опасността. И след като чуеш отговора, тогава няма да слушаш никой друг. Тогава трябва да бъдеш заведен насила в психиатрия, иначе ще полудееш.

Моята дума за молитва е любов. Забрави думата молитва, замести я с любов. Любовта не е за някакъв невидим Бог. Любовта е за видимото - за хората, животните, дърветата, океаните, планините. Разпери крилете на своята любов толкова надалеч и нашироко, колкото можеш. И помни, любовта не се нуждае от верска система. Дори и атеистът обича. Дори и

комунистът обича. Дори и материалистът обича. Затова любовта е нещо съществено за теб, вътрешно присъщо за теб, не е нещо, което ти е наложено отвън, така че само християнинът може да обича, само будистът може да обича - тя е твоят човешки потенциал. А аз бих искал ти да зависиш по-скоро от своя човешки потенциал, отколкото от фалшивото християнско, еврейско, индуистко възпитание. Не го носи със себе си, носи със себе си любовта, тя е част от твоето същество - любов без никаква забрана, без никакви табута.

Всички религии са слагали табу върху любовта. Можеш да разбереш тяхната стратегия. Стратегията е,

227

че ако върху любовта ти е наложено табу, тогава енергията на любовта ще започне да тече по посока на молитвата. Това е много просто: блокираш пътя на любовта и енергията трябва да си намери някакъв друг път. Не й позволяваш до достигне до реалното, тя ще се опита да достигне до нереалното. Попречил си на човешката възможност, сега тя ще опита нещо въображаемо, някаква халюцинация.

Всички религии са против любовта, защото тя с опасна: ако човек се потопи в любовта, може да не го е грижа за църквата, храма, джамията, свещеника. И защо да го е грижа? Може изобщо да не мисли за молитвата, защото познава нещо много по-субстанциално, нещо много по-подхранващо. Познава нещо много по екзистенциално, защо да се потапя в блянове?

Просто разгледай нещата по следния начин: гла дувай един ден, а на следващата сутрин се опитай да си спомниш какво си сънувал. Със сигурност ще си съну вал храна, трапеза — абсолютно сигурно е. Просто не се храни един ден и през нощта ще сънуваш. Какво става'/ Изоставил си реалното, но цялото ти същество го иска Ако изоставиш реалното, тогава единственият възмо жен начин е да си намериш заместител, нереалното Каквото и да сънуваш, проверявай го: този сън показва какво ти липсва в реалността. Когато един човек живее в реалността, неговите сънища започват да изчезват Той няма какво да сънува. Когато отива да си ляга, том вече е приключил с работата за деня. Приключил е, нему е останало нищо, за което да сънува през нощта.

Зигмунд Фройд, Юнг, Адлер, всички тези хора са изследвали сънищата. Трябвало е да разгледат живот на поне един човек, при който сънищата изчезват и тона

228

е щяло да им даде ключа към загадката. Но тези хора са толкова глупави, колкото и ти. Фройд се е страхувал толкова много от призраци, че няма да повярваш. Ти не се страхуваш толкова много от призраци.

Юнг бил изхвърлен от движението на психоаналитиците по простата причина, че вярвал в духове. Един ден, когато Фройд и Юнг седели в дневната на Фройд, Юнг започнал да говори за духове. И точно когато започнал да говори за духове, в бюфета избухнала силна експлозия. Фройд паднал от стола я казал: "Колко пъти съм ти повтарял: говори за дявола и той ще се появи, но ти не ме слушаш." Дори Юнг бил шокиран. Те отворили бюфета, но там нямало нищо. Откъде дошъл този силен шум, като че ли избухнала бомба? Затворил бюфета и отново седнали. И отново започнали да говорят за призрака, защото как е възможно да спреш така изведнъж след такова преживяване? И отново избухнал взрив! И това бил краят. След този случай Фройд никога повече не се видял с Юнг.

Фройд толкова много се страхувал от смъртта, че пред него не можело да се говори за смъртта. Учениците му били предупреждавани, особено новите, никога да не споменават

думата смърт. Защото на два пъти се случвало - някой споменавал за смърт и той падал като подсечен на земята, изпадал в безсъзнание. Толкова много се страхувал от смъртта, че дори самата дума "смърт" била достатъчна, за да изгуби съзнание. И тези хора ти правят психоанализа, те са най-великите изследователи на ума.

Юнг се плашел от мъртви тела. А това е природен закон: това, от което се страхуваш, то те привлича. Така че заминал за Египет, за да види древните мумии, тези

229

мъртви тела, които са запазени в пирамидите и сега се намират в музеите на Египет. Много пъти искал да отиде. Купувал билетите, понякога дори стигал до летището, но ставал нервен, толкова нервен, такава треска го тресяла, че се връщал обратно, отменял пътуването. Никога не успал да стигне до Египет. А опитал Дузина пъти и винаги ставал нервен. Просто мисълта да види мъртво тяло на три, четири, пет хиляди години и нещо в него се разтрепервало неудържимо.

Тези хора не са познавали нито един човек, на когото сънищата са изчезнали. Аз например не мога да сънувам, дори и да искам. Няма начин. Опитвал съм, но без резултат. Много пъти съм опитвал, по най-различни начини, изобретявал съм ги, защото няма книга, в която да пише как се създават сънища, така че аз съм създавал собствени начини. Ще си легна, мислейки си за нещо, визуализирайки нещо, така че когато заспя, това, което си представям, да може да остане в съня ми и да се превърне в сън. Но когато заспя, това, което съм визуали-зирал, изчезва. Сънят е тук, но това, което съм си представял, го няма.

Ако живееш реалния си живот автентично, искрено, тотално, сънищата изчезват. Ако обичаш, никога няма да се сетиш за молитва, защото познаваш истинското нещо, така че защо да се интересуваш от неистинското? И всички религии са били наясно с това: спри истинското, реалното нещо и ще трябва да се насочиш към неистинското.

Петото нещо, което бих искал да ти кажа: живей момент за момент, не преставай във всеки един миг да умираш за миналото. То е отминало, свършило е. Не е необходимо дори да му слагаш етикет, че е добро или

230

лошо. Единственото нещо, което трябва да се знае за него е: то е свършило, него вече го няма. Няма да се появи отново, отишло си е и си е отишло завинаги. Защо да си губиш времето с него? Никога не мисли за миналото, защото прахосваш настоящето, което е единственото реално нещо, с което разполагаш. И никога не мисли за бъдещето, защото никой не знае какво ще представлява това утре, как ще настъпи, накъде ще се насочи, къде ще стигнеш ти, нямаш си представа.

Мислиш ли за това, което стана с нашата комуна? Мислил ли си някога, че ще отидем в земята на Орегон, в Америка? Не мисля че някой, колкото и да е разсъждавал, мечтал, халюцинирал, някога си е мислел за Орегон. Но ние се установихме тук. Това става всеки ден. Не го забелязваш: вчера изгуби толкова много време, за да мислиш за днес, а днешният ден не се развива според твоите очаквания и планове, според това и онова. А сега се мъчиш от мисълта защо си изгубил времето си и отново го губиш.

Остани в момента, истински в момента, изцяло тук и сега, сякаш не е имало вчера и никога няма да има утре — само тогава можеш да бъдеш тотално тук и сега. И тази тоталност на съществуването в настоящето те свързва с реалността, защото реалността не познава никакво минало, никакво бъдеще. Тя винаги е тук и сега. Реалността познава само едно време и това е

сегашно време. Езикът е този, който създава три времена и създава хиляди напрежения в ума ти. Реалността познава само едно време и това е сегашно време и то не е никакво напрежение1, а върховна релаксация. Когато си тотално тук, без никакво вчера да те тегли назад и никакво

1 Игра на думи: tense - време и напрежение.

231

утре да те дърпа някъде другаде, ти си релаксиран.За мен медитацията е това да бъдеш в момента, да бъдеш изцяло в момента. И тогава той е

толкова красив, толкова ароматен, толкова свеж. Никога не остарява. Никога не отива някъде другаде. Ние сме тези, които идват и си отиват. Реалността си остава такава, каквато е. Не времето си отива, ние сме тези, които идват и си отиват. Но това е заблуда: вместо да видим, че ние си отиваме, създали сме едно велико изобретение - часовника - времето отминава.

Само помисли, ако на земята няма никакви хора, дали времето ще отминава? Всички неща ще са тук, океанът ще стига до брега, стоварвайки вълните си върху скалите. Слънцето ще изгрява, слънцето ще залязва, но няма да има сутрин, няма да има вечер. Времето като такова няма да съществува. Времето е изобретение на ума и по същество времето може да съществува само с вчера и с утре. Настоящият момент не е част от времето.

Когато си просто тук, точно сега, няма време. Дишаш, жив си, чувстваш, отворен си към всичко, което се случва наоколо. Когато всеки твой миг започне да се превръща в медитация, ти си религиозен.

Тези пет молби са за теб.

27 ноември 1984 г.

Ошо , Мойсей ни дава десет заповеди, а ти ни спомена само за шест молби към нас. Би ли до пълнил списъка до десет?

Струва ми се, че никога няма да мога да науча аритметиката. Вероятно е твърде късно за това. Мислех, че съм ви дал само пет изисквания, но ако съм ви дал шест, в такъв случай със сигурност ще трябва да допълня списъка до десет. Защо десет ти изглежда пълно и завършено число? За това си има причина. Човек е започнал да брои на пръсти и понеже има десет пръста, десет ти дава усещане за завършеност. Пет щеше да е по-добре — не е така пълно като десет, но не е и така непълно като шест.

Шестата молба. Всички религии на света, без изключение, са дали на човека идеали, които са за свръхчовек. Те удовлетворяват егото. Ти би искал да си свръхчовек, но съдбата ти е да бъдеш само едно човешко същество. Дори ако розата иска да стане лотос, желанието ще се превърне в ужасно разстройство, защото потенциалът на розата е да бъде роза. Как може да стане лотос?

233

Всички религии обаче, по всички възможни начини, са ти давали идеали, издигащи се

далеч над хората Единственият резултат е, че опитвайки се да бъдеш свръхчовек, изпускаш възможността да бъдеш човек Вместо да достигнеш до свръхчовешкото ниво, пола гайки тези глупави усилия, ти падаш под нивото на човека, превръщаш се в до-човек.

Има смисъл да си спомним Фридрих Ницше и неговата идея за свръхчовека. Адолф Хитлер заема идеята от Фридрих Ницше и по свой собствен начин се опитва за създаде цяла раса от свръхчовеци. Но това, което създава, е точно обратното. Създава най-нисшия вид човешки същества, но в името на свръхчовека. Фридрих Ницше носи по-голяма отговорност от всеки друг за довеждането на човечеството до тази криза. Адолф Хитлер и хората като него са просто пигмеи. Но Ницше е великан. През целия си живот пропагандира идеята за свръхчовека.

Той е поддръжник на Чарлз Дарвин и логиката му изглежда проста, точна, привлекателна. Той казва: "Чарлз Дарвин и неговата теория за еволюцията доказват, че един ден една малка група маймуни са се превърнали в хора. Основната част естествено все още са маймуни, но една малка група маймуни са се превърнали в хора." Това сигурно се е случило преди милиони години, ако изобщо се е случило. Относно това няма категорична сигурност. Учените вече не са съгласни е Чарлз Дарвин така категорично, защото ако няколко маймуни са се превърнали в хора, защо в продължение на милиони години останалите маймуни не са се превърнали в хора? Обаче маймуните са си маймуни.

Открили сме древни скелети на маймуни. Те са

234

същите като тези на съвременните маймуни - няма никаква еволюция. Същото е вярно и за човека. Най-древните скелети, открити в Пекин, Китай, са почти същите като твоя - нищо кой знае колко не се е променило. Изглежда, че няма еволюция. Може би имаме повече неща, повече техника, много по-висок стандарт на живот, но самият човек - той може да лети на самолет или на ракета - но човекът си е абсолютно същият, какъвто е бил, когато е карал биволска каруца.

Вероятно вместо да се развива еволюционно, той е изгубил много качества, защото когато човекът е бил ловец, той е притежавал огромна сила. Имал е нужда от нея. Биел се е без никакви оръжия, борил се е с тигри и лъвове, гол. Съвременният човек не може да се сравнява с него. Животът му е бил страхотна борба. Ние не можем да оцелеем при такъв живот. Изгубили сме тази сила, мускулите, може би дори и волята. Ако такава ситуация възникне отново, мнозина от нас по-скоро ще се самоубият, отколкото да живеят голи в джунглата и да се бият с животните. И ще установиш, че си най-слабото от всички животни на земята. Дори едио куче може да докаже този факт, а кучето вече не е част от дивия свят. То е питомно животно. То е отслабнало заедно с теб, иначе е братовчед на вълците. Не може да се бие с вълците, но с човека - да, лесно може да те убие без никакви проблеми.

Всъщност защо на човек му се е наложило да изобрети мечове, пушки и ножове? Само за да замести силата, която природата не му е дала. Това, което един лъв може да направи със зъбите си, ти не можеш. Налага се да откриеш заместители, които са по-могъщи от н октите на лъва, от зъбите му. И би искал да се биеш от

235

разстояние - ето как човекът е изобретил стрелите, куршумите. Това са начини да се биеш от разстояние, защото когато си близо, дори и с нож в ръка, можеш да станеш нервен,

неспокоен. Само като видиш лъва и чуеш неговия рев, може да забравиш напълно за ножа -може вече да не си на себе си. От разстояние, седнал на върха на някое дърво, абсолютно защитен, лъвът не може да те стигне, можеш да застреляш лъва.

Каква еволюция се е разгърнала? Но Фридрих Ницше е основал своята идея върху теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин. Той казва: "Най-красивата сцена в живота ми се случи един ден, когато седях в градината, а по улицата мина батальон войници: звукът от ботушите им беше в абсолютна хармония, щиковете им проблясваха на слънцето." И Ницше казва: "Никога през целия си живот не бях виждал толкова красиво нещо." Той не говори за залеза на слънцето, нито за изгрева, нито за цветята, нито за птицата в полет, а за войниците - звукът от техните ботуши е далеч по-музикален от всеки Бетовен или Моцарт. Проблясване-то на техните щикове на утринното слънце за него е по-величествено от самото слънце. Утрото може да е било пълно с цветя и птици, но не това е привлякло внимани-ето му. Войникът ще стане свръхчовекът.

Тази идея влиза в идиотския мозък на Адолф Хитлер. Много е трудно да вкараш някакви идеи в мозъците на идиотите, но след като ги вкараш, не можеш да ги махнеш оттам. Невъзможно е. Те просто ще ги осъществят. И той го направил - резултатът бил Втората све-товна война. Може би не си разсъждавал за нея в подобен аспект - че тя е следствие от философията за "свръхчовека".

236

Джордж Бърнард Шоу непрекъснато описвал свръхчовека, като че ли да си човек е нещо грозно, нещо неприятно, противно, нещо, от което трябва да се срамуваш. Но Бърнард Шоу по никакъв начин не е бил оригинален по отношение на тази философия. Всички религии го правят от векове, казвайки ти, че трябва да надминеш себе си, да се издигнеш над себе си. Такъв, какъвто си, няма как да не отидеш в ада. Ако не се издигнеш над себе си, няма начин да бъдеш спасен, избавен.

Шри Ауробиндо, един от великите философи на съвременна Индия, също бил завладян от тези глупости - свръхчовека. "Настъпило е времето за появата на свръхчовека" - и той подготвял почвата за пристигането на свръхчовека. Ауробиндо е починал. Свръхчовекът не е пристигнал. Свръхчовекът никога няма да пристигне, това е измислица. Измислица, създадена от свещеника, който иска да те порицае и осъди. Необходимо е сравнение, иначе порицанието е невъзможно.

Трябва да се измисли нещо по-висше, по-върховно, така че да можеш да бъдеш сравнен с него и сравнението да е в твой ущърб и да бъдеш изравнен със земята.

Бих искал да ти припомня моята седма молба: приеми с голяма радост своето човешко същество. Унищожи всички идеали, които са били създадени, за да бъдеш порицан. Преди те да те унищожат, унищожи ги ти. Те вече са нанесли значителна вреда на човечеството. Милиони хора са живели под бремето на тези идеали, смачкани, изпитващи чувство за вина, като червеи.

Джайнистите казват, че свръхчовекът притежава определени свойства - техните тиртханкари, техните

237

двадесет и четири свръхчовека, те вече са постигнали това състояние. Казвам ти, никой не го е постигнал, защото тези качества не могат да се постигнат от никое човешко същество. Когато чуеш за тези качества, ще разбереш защо съм толкова сигурен. "Свръхчовекът не се

поти." Нито едно човешко същество не може да не се поти, освен ако не е направено от пластмаса. Само пластмасата не се поти.

Потенето на едно истинско човешко тяло има определено предназначение. То не е ей така, без нищо. Това е естественият начин за осигуряването на постоянната телесна температура. Когато вървиш в жегата и ти е топло, тялото започва да се поти. Това е естествен метод за въздушно охлаждане. Тялото започва да отделя натрупаните в себе си течности, така че топлината да се използва не против твоето тяло, а за изпаряването на водата, която тялото е отделило, като тялото ти остава незасегнато, поддържайки една постоянна температура.

Това потене е абсолютно необходимо. Ако не се потиш, моментално ще вдигнеш много висока температура. А интервалът между твоята температура и температурата, при която тялото спира да живее, не е много голям - само няколко градуса. Ако естествената ти тем-пература е деветдесет и осем градуса1, при сто и десет ти си сдал багажа. Интервалът не е много голям. Смъртта винаги е твърде близо. Потейки се, не позволяваш на тялото да стане по-горещо, защото горещината започва да въздейства върху водата, която освобождаваш, за-почва да я изпарява. Включва се в някаква друга работа, оставяйки тялото незасегнато. Това е една естествена система.

Температурата е дадена по Фаренхайт. - Б. пр.

238

Джайнистите твърдят, че техните свръхчовеци, техните тиртханкари, не ходят нито по-голяма, нито по-малка нужда. Защото това са обикновени човешки неща, животински, как може човек като Махавира...? Не можеш да си представиш Махавира да седи в тоа-летната. Най-малкото джайнистите не могат да си го представят, може би ти можеш. С мен ти направо си се разглезил, но джайнистите не могат да си представят Махавира да седи на тоалетната чиния. Невъзможно! За какво ще седи там? Това са тъпи идеи, но джайнистите ги защитават вече двайсет и пет века.

Исус е свръхчовек. Ходи по водата. Слушах един американски християнин, който беше посетил Светите места. Отишъл да види езерото Галилея, за което всички разправят, че там Исус е ходил по водата. Виждайки американец, собственикът на лодката много се зарадвал. Попитал американеца: "Желаете ли да направим една обиколка на езерото? Това е езерото, по което нашият Господ Исус Христос е ходил по водата."

Американецът, оставяйки си американец, казал: "Да караме по ред. Колко ще струва?"Собственикът на лодката казал: "Не много, само двайсет и пет долара, цялото пътуване."Американецът казал: "Сега знам защо нашият Господ е ходил. Не се интересувам от

тази разходка. Но едно нещо вече ми е ясно. Дори и аз не мога да си позволя двайсет и пет долара за това малко езерце, а как би могъл този беден човек да ги плати?"

Исус превръща камъните в хляб, превръща водата във вино, съживява умрелите. Това са качества на свръхчовек, но всички те са чисти измислици. Нито едно от тях никога не се е случило. Исус нито е ходил по

239

водата, нито е превръщал камъните в хляб, нито водата във вино, нито е вдигал мъртвец на крака. Ако е правил всички тези неща, тогава папата е длъжен да направи някои от тези неща, просто като пример. Не е необходимо да превръща някой голям камък, просто някой ма-лък камък... ти си негов представител и той ще се погрижи за теб. Твоят неуспех ще бъде негов неуспех.

Но никой не се замисля, че ако той беше способен да превръща камъните в хляб, защо тогава целият Среден изток е живеел в такава крайна мизерия? Този човек е напълно достатъчен. Той щеше да превърне всичко. Ако хлябът можеше да се прави от камъни, тогава какъв ще е проблемът камъкът да се превърне в диамант? Ако водата може да се превърне в мляко, тогава защо да не превърне целия океан във вино. Ако знаеш тайната на превръщането на една-единствена капка вода във вино, знаеш цялата тайна за превръщането на всичката вода по цялата земя във вино.

И ако е можел да съживява мъртвите, тогава защо само Лазар? Толкова много хора трябва да са умрели, докато той е бил там. Историята с Лазар ми се струва нагласена. Този мъж се е преструвал на умрял. Не е бил мъртъв - това е нагласено чудо. Много лесно може да се направи. В Индия се е правело толкова много пъти, че ние знаем как се прави. Просто някой трябва да се преструва на умрял, а за тази цел му е необходимо само малко тренировка, за да се научи да задържа дъха да не е нито вън, нито вътре.

Когато вдишаш въздуха, след това тялото напълно естествено иска да го изхвърли навън, след като си го използвал, за да може да влезе свеж въздух. Когато си му отнел кислорода, абсорбирал си го, този въздух става

240

безполезен. И не само безполезен, той е опасен, защото в него е останал само въглероден двуокис. Налага се бързо да го изхвърлиш навън. Така че това не е нещо, което е насочено против теб, това, че въздухът се стреми да излезе навън, е в твой интерес. Това е твоят телесен механизъм. Целият обмен на веществата зависи от него. След като кислородът е бил поет от кръвните клетки, въздухът трябва незабавно да се изхвърли навън, колкото е възможно по-бързо, а когато изхвърли въздуха навън... Потребността ти от кислород е постоянна.

Не го съзнаваш, но твоята потребност от кислород е постоянна величина. Ти поемаш кислород не само през носа си, поемаш го през всяка малка дупка на кожата. Ако тялото ти е боядисано с дебел слой боя, така че всички дупки да са запушени и отворен да остане само носът ти, ще умреш за три часа. Повече няма да можеш да издържиш.

Тогава ще разбереш, че цялото тяло също поема непрекъснато кислород. То диша. Тези дупки в твоята кожа не са ей-така. Когато се налага, изхвърлят водата навън: това е процесът на потене. През останалото време непрекъснато поемат въздух. Така че когато изди-шаш, незабавната потребност на тялото е да вдишаш отново, защото кръвните клетки се движат непрекъснато по цялото тяло, изпращайки кислород там, където има нужда от него, след което се връщат празни в сърцето, където трябва да бъдат напълнени отново. За да ги напълниш отново, трябва да вдишаш пресен въздух.

Единственият начин да задържиш дишането в едно неподвижно състояние, е да го направиш с едно йо-гическо упражнение, благодарение на което откриваш

241

точката, намираща се точно по средата, в която въздухът не е нито отвън, нито вътре - или, където е наполовина вътре, наполовина вън. Точно в тази точка се постига известно равновесие и тогава можеш да останеш жив в продължение на няколко минути без да дишаш. Исус е бил в Индия. Пътувал е в Индия, Египет, Ладак, а вероятно и в Тибет. Някъде сигурно се е запознал с тази проста техника. В Индия има хора, които могат да го правят не само за няколко часа, но и за няколко дни - в малките села, не се налага да ходите до Хималаите, за да ги откриете.

В моето село, по време на моето детство, съм виждал три пъти трима души да влизат в гроб и да бъда! изцяло затрупвани с пръст - гроб, който е дълбок два метра. Невъзможно е да си представиш, че ще могат да дишат на два метра под земята. В продължение на седем дни, на петнайсет дни, а последният път го видях за двайсет и един дни, и след двайсет и един дни махате пръстта. Човекът изглежда почти бял, като мъртъв, бе:» да диша.

Бях там. Бях взел огледало с мен, защото може д;| не доловиш дъха просто с ръка, но ако сложиш огледалото близо до носа, ако през носа влиза и излиза някакъв въздух, огледалото незабавно ще ти го покаже. Нямаше обаче никакъв пулс. Присъстваха и лекари - нямаше пулс, нямаше дишане. А мъжът беше казал: "Ко гато ме извадите, изпълнете съвсем точно следната процедура: сложете ме в тази и тази позиция на тялото и не правете абсолютно нищо друго с мен на своя глапа - само ме сложете в това положение. И той трябваше да бъде поставен в определено положение на тялото и след пет-седем минути вече дишаше. Постепенно бледността

242

му изчезна, пулсът му се възстанови, сърцето му започна да бие.Този Лазар не е бил мъртъв. А е бил и близък приятел и ученик на Исус. Било е лесна игра,

защото питали Исус: "Можеш ли да съживиш мъртвец? Ако можеш да съживиш мъртвец, тогава си месия, тогава си свръхчовек." Всичко това е организирано. И запомни, нито един еврейски източник не споменава тази история. Това е такова изключително събитие - мъртвец, който се връща към живота. Мислиш ли, че не е новина? В нито един еврейски източник не се споменава, че изобщо някога нещо подобно се е разказвало за Исус. В тях не се споменава дори името на Исус.

Тези истории или са били измислени по-късно, или са били организирани, само за да се докаже, че той е бил свръхчовек. Най-напред поставяш известни изисквания за това какъв е свръхчовекът, след това хората започват да доказват, че те са именно такива. Така ти или се натъкваш на шарлатани, мошеници, измамници, или ако са искрени, честни хора, започват да чувстват, че са толкова ниско, че дори не са достойни да се наричат хора. Те са грешници. Вината им е толкова тежка, защото не могат да направят нищо от онова, което се очаква от един свръхчовек.

. За Гаутама Буда се казва, че винаги, когато минавал през гора, по дърветата започвали да растат зелени листа - дори и ако не бил сезонът им. Цветовете ще разцъфтят, дори ако не им е сезонът. Будистите разправят, че това е знак за свръхчовек. Дори дърветата... просто неговата вибрация и дори дърветата забравят за своя природен закон, че сега не е време за цъфтене. Може да е есен, но понеже Буда минава през гората,

243

настъпва пролет. Където и да отиде Буда, там е пролет. Където и да се намира, дърветата цъфтят. Това не е вярно. Това е абсурд, защото нито един от джайнистките източници, защото те са от неговото време, не го споменава, а това щеше да бъде забележително събитие. Буда ходи в продължение на четирийсет години, хиляди пъти е минавал през всякакви гори. Цялата страна трябва да е била в очакване, че този човек... но нито един джайнистки източник дори не го споменава. Нито един индуистки източник не го споменава.

На будистките източници не може да се има доверие. Те са писани от будисти и при това също след смъртта на Буда. Минали са триста години, когато се е свикал първия будистки събор, за да запише всичко, така че бъдещите хора да знаят и да помнят, че е живял

такъв човек като Гаутама Буда. Направили са всичко възможно, за да докажат, че е свръхчовек, но според своята представа за свръхчовек. Той не ходи по водата. Поти се. Това не са будистките критерии, така че няма никакви проблеми. И дори ако можеше да превръща водата във вино, не мисля, че Буда щеше да го направи. Щеше да направи точно обратното, щеше да превърне виното във вода - това щеше да бъде чудото. Но всеки има своя представа за свръхчовека.

И всички религии са налагали идеята за свръхчовека. И всички са ти казвали, че ако си добродетелен, ако правиш това, което е предписано от Свещените писания, ако ги спазваш предано, това ще се случи и на теб. Дали са ти идеал, който не можеш да постигнеш, следователно ще бъдеш виновен. Ще се чувстваш недостоен, че не ставаш за нищо, а цялата ти енергия, която би могла да ти помогне да се превърнеш в автентич-

244

но човешко същество, ще бъде пропиляна за тези простотии.Така че седмата ми молба е: бъди автентично човешко същество. В съществуването

няма йерархия. Най-малкото стръкче трева е също толкова ценно, колкото и най-ярката звезда в небето. В съществуването няма йерархия, никой не е по—нисш, никой не е по-виеш. Всеки е просто себе си. Някое дърво е високо, някое не е високо. Това не означава, че по-високото дърво е по-велико, висше, а малкото дърво не е велико, не е висше. Не, в природата не съществува йерархия. Малкото дърво притежава потенциала да бъде малко дърво. То е довело своя потенциал до неговия завършек, то е щастливо, блажено. Не се сравнява с високото дърво. А високото дърво не гледа надолу с погледа на президент, който гледа надолу към обикновените хора или на ми-нистър-председател, гледащ към обикновените хора. Високото дърво е просто едно високо дърво. То е осъществило своя потенциал. И двете са направили абсолютно едно и също нещо - какъвто и да е техният потенциал, те са го довели до неговото осъществяване, а осъществяването е блаженство. Няма никакво значение какво осъществяваш.

Осъществяването на твоя потенциал е блаженство.Така че запомни, йерархия не съществува, не съществува някой, който е над теб, не

съществува някой, който е под теб. Кучето е куче, автентично, истинско куче. Ти можеш да измъчиш кучето. Хората са го правили. Те са причинявали на опитомените животни същото, което на тях самите са им причинявали т.нар. светци. Дресирал си животните, също както светците дресират теб. Те се опитват да те скроят според своята

245

представа - тук да те удължат, там да те скъсят. Имат някаква идея - ти трябва да паснеш на идеята. Не идеята служи на теб, а ти служиш на идеята. Ти непрекъснато правиш същото с кучетата, котките и другите животни, бедни животни, които по някакъв начин са попаднали в твоите капани. Каквото кажеш, те трябва да го изпълнят. Разбира се, в тренировката има нужда от мъчение. В цирка виждаш слон да танцува. Е, за да танцува един слон, просто за да си повдигне предния крак, това му коства много усилия. Трябва ти кран, за да вдигнеш единия крак, още един кран, за да вдигнеш другия крак, още един кран..., крановете ще трябва да изградят танца. Но как се справят в цирка? Мъчение - просто ги измъчват.

Слагат горещи, силно нагорещени железни плочи и принуждават слона да ходи по тях. Едната плоча е гореща, едната е студена. Естествено, на горещата плоча той повдига крака си, върху студената го слага долу. При следващата крачка плочите са разположени в обратен

ред - тази страна е студена, онази страна е гореща, така че той пуска този крак и повдига другия. Необходими са години. И всяка плоча е с различен цвят. А слоновете са умен народ, много умен, така че започват да разбират, че червената плоча е гореща, зелената е студена. Щом усвоят идеята и асоциацията, ти просто използваш червени и зелени плочи. Нищо не е горещо, нищо не е студено, но в слона се е формирал условен рефлекс: на червената плоча ще си вдигне крака, без да се вълнува дали плочата е гореща или не - това няма значение. А ги учат да седят върху столове. Слон да седи на стол?!

Но ти виждаш само резултата от една дълга и мъ-

246

чителна тренировка. Това е същото, което ти правиш с кучетата, котките, а в цирка те го правят с всички животни. Твоите т.нар. религии са правили същото с теб. Те са превърнали цялото човечество в цирк, научили са го да прави различни неща. Мотивацията е, че ще ста-неш свръхчовек. А свръхчовекът не умира - щом веднъж се издигнеш над своята човешка природа, която според християните е грях. Да си човек е грях, да си роден като човек е грях.

Много пъти съм се чудил, тъй като съм си малко луд, много пъти съм се чудил за неща, за които никой друг не се е и замислял. Адам и Ева били изгонени от райската градина, но всички онези животни, птици, милиони видове, как са излезли от рая? За Адам и Ева е ясно, не са се подчинили, дяволът ги е изкушил. Извършили са първородния грях, но как стои работата с целия животински свят? И те ли са извършили първородния грях? Успял ли е дяволът да провокира и тях също да се разбунтуват? Много е странно, че нито един еврейски, нито един християнски философ, теолог, учен никога не е задал въпроса: "Откъде са дошли всичките тези животни? И защо?"

Човекът е роден в грях. Несъмнено, животните не са родени в грях. Така че ако някой е по-висш, животните са по-висши от теб. Тази математика поне ми е ясна.

Затова запомни седмата молба: приеми своята човешка природа с радост, като дар от съществуването, а не като резултат от това, че си изгонен от райската градина, не че тя е наказание за теб, не че заради нея трябва да се покаеш.

Исус непрекъснато повтаря: "Покай се! Покай се!"

247

За какво? Заради това, че Адам и Ева са изяли една ябълка? И ние трябва да се покаем заради това? Моят лекар Деварадж не ми дава, иначе щях цял живот да ям ябълки - не една, поне по шест на ден. Това беше основната ми диета. Ако някой е извършил първородния грях, аз съм тук. Бедните Адам и Ева, само една ябълка. И трябва да са изяли по една половина. Може би змията също е участвала, може би са я разделили и с нея. Не знам, защото хората, които са създали тези истории, не дават никаква нишка. Само един малък фрагмент, но според тях това е напълно достатъчно.

Ние все още сме в райската градина, не съществува друга райска градина. Вече сме в нея. И как може някой да бъде прогонен от съществуването? Просто погледни абсурдността на идеята. Дори и Бог да го иска, той не може да изгони никого от съществуването. Къде ще го изгони? Където и да го изгони, там също ще бъде съществуване - а също и негово творение. А всичко това, което Бог е създал, би трябвало да е свято. Или той създава и безбожни, дяволски неща? Така че ако той те изгони, ти ще продължиш да крачиш по святата земя, святата планета.

В историята няма смисъл. Тя цели просто да те държи обвързан с идеята, че ако не се

откажеш да направиш това, което е направил Адам, никога няма да се издигнеш над своята човешка природа. А какво толкова е направил Адам? Не се е подчинил. Вместо да послуша Бога, той послушал дявола. Естествено, че го направил - дяволът бил по-логичен, по-привлекателен, по-убедителен. Богът от тази история изглежда не е имал никаква смелост. Ако дяволът го е убедил, той е можел да спори с тях. Това щеше да бъде много по-

248

джентълменско, отколкото да ги изгони в кола Форд. Защо ги е обидил? И тя трябва да е била Форд Модел Т, най-старият, който е без задна скорост. Така че Адам и Ева трябва да се вървели и вървели, без да могат да се върнат назад. Идеята за задната скорост възниква по-късно. Когато Форд се опитал да се върне назад към дома си и открил, че това му отнема много време -трябва да обиколиш целия град и тогава да се върнеш обратно вкъщи. Ако го изпуснеш дори и с една крачка, пак трябва да обиколиш целия град. Това го навело на мисълта за задната скорост. Но моделът, който Бог е използвал, е бил създаден преди възникването на тази идея, нямал е задна скорост. Защо се е ядосал Той? И ако е бил ядосан, би трябвало да се ядоса на змията, на дявола, а не на тези невинни хора. Но в историята змията продължава да живее в райската градина. Историята не споменава нищо за змията - какво се е случило? Тя все още живее там. И трябва да продължава да изкушава и други хора да опитват от ябълката. Изглежда е агент на Бога.

За втълпяване на идеята, че ти си роден в първороден грях, различните религии са използвали различни методи, но е трябвало да те накарат да си твърдо уверен в това, че си роден в грях. Точно затова Исус е роден от девица, защото да се роди чрез секс, означава да се роди в грях. Сексът е грях. А сега пък ми е чудно по какъв начин Светият дух е успял да накара Мария за забременее. Не мисля, че е използвал изкуствено осеменяване. По какъв начин бедната жена е забременяла? Християните обаче е трябвало да превърнат Исус в копеле, само за да го държат далеч от греха на секса. Всички останали са родени от секса, родени са в грях, само Исус не е

249

роден по този начин. Исус е специален. Странни методи са използвали тези хора. В различните религии са се използвали различни методи. Как е роден Буда например'? Майка му била бременна, девет месеца бременна. Всеки момент днес или утре, тя ще ражда и казва, че иска да посети двореца на майка си. Била дъщеря на съседен цар и царица, жена на друг цар, бащата на Сидхарта Га-утама. В Индия по селата все още има обичай - ако една бременна жена помоли за нещо, то не й се отказва. И аз мога да разбера тази психология. В това се крие много мъдрост. В жената не трябва да се предизвиква възникването на отрицателно настроение, тя трябва да остане в положително настроение. Поискала да отиде и да види майка си и баща си. Шудходхана, бащата на Буда, се тревожел, защото това не било най-подходящото време за нея да пътува, но желанието й не можело да бъде отхвърлено. Така че незабавно била повикана колесница и тя заминала.

И точно по пътя, когато си почивала под едно саа-лово дърво - било красиво дърво, с много дебела сянка. Дори в тази жега под сянката на сааловото дърво било прохладно. За да се спаси от палещото слънце, което било точно в своя зенит, тя се подслонила под сааловото дърво. И историята е следната: докато вървяла към сааловото дърво, права, тя родила Гаутама Буда. Вероятно нито една жена никога не е раждала права. Това е странна поза. Жената изпитва такава болка дори само да стои права, та камо ли да роди права. Но това не е нищо.

Историята, истинската история тепърва започва. Буда се родил прав! Обикновено от майката най-напред се показва главичката на бебето. Много рядко, съвсем малко идиоти опитват по другия начин, излизат с крака-

250

та напред. Много малко идиоти, защото естественият начин е най-напред да се покаже главата. Но Буда се родил с краката напред - прав! Майката била права, Буда бил прав, но чакай, той направил седем крачки! Гау-тама Буда направил седем крачки. Първото нещо, което направил, било да направи седем крачки. А второто нещо, което направил, било да заяви: "Аз съм най-върховният Буда на света!" Свръхчовек! Е, как можеш ти да си същият? Не можеш, по простата причина, че вече си роден. Можеш да опиташ чак в следващия живот, но това ще зависи и от жената, дали ще отиде до двореца на майка си, дали ще спре под някое саапово дърво или не. Защо са тези глупави истории? Само за да изкарат човека специален, различен от теб. Само за да те унижат. Отвратително е! Как всички религии са оскърбявали хората! Време е вече хората да кажат: "Спрете всички тези глупости. Свръхчовек не съществува и никога не е съществувал - всички ние сме човешки същества. А всички тези истории са чисти измислици."

Осмата молба. Всички религии са те учили да се бориш с природата. Всичко, което е природно, е осъждано. Религиите заявяват, че трябва да можеш да направиш нещо свръхестествено, само тогава можеш да се измъкнеш от затвора на биологията, физиологията, психологията, от всички стени, които те заобикалят. Ако обаче си в хармония с тялото си, с ума си, със сърцето, тогава религиите заявяват, че никога няма да можеш да надраснеш себе си. Това е точката, в която възразявам на всички религии. Те са посели отровно семе в твоето същество, така че ти живееш в тялото, но не обичаш тялото си. Тялото ти служи в продължение на седемдесет, осемдесет, деветдесет, дори сто години, а науката не е

251

успяла да изобрети друг такъв механизъм, който може да се сравнява с тялото. Неговата сложност, чудесата, които продължава да прави за теб, а ти не казваш дори едно благодаря. Отнасяш се към тялото като към свой враг, а тялото е твой приятел. То се грижи за теб по всички възможни начини, докато си буден, докато спиш. Дори когато спиш, то не престава да се грижи за теб. Когато спиш и по крака ти започне да лази паяк, кракът ти го изтърсва, без изобщо да те безпокои. Кракът притежава свой собствен малък мозък. И за дребните проблеми не е нужно да се отива до централната нервна система, да се отива до мозъка - това и кракът може да го свърши. Ухапва те комар, ръцете го прогонват или убиват, а сънят ти не е нарушен. Дори когато спиш, тялото непрекъснато те защитава и върши неща, за които общо взето не се предполага, че може да ги върши. За ръката не се предполага, че има мозък, но положително тя има нещо, което бихме могли да наречем много малък мозък. Вероятно всяка клетка в тялото има един малък мозък в себе си. А в тялото има милиони клетки, милиони малки мозъци, движещи се, полагащи непрекъснато грижи.

Ти непрекъснато се храниш с безброй неща, без да те е грижа какво става, след като ги глътнеш. Не питаш тялото дали неговият механизъм, неговата химия ще могат да смелят това, което си изял. По някакъв начин обаче твоята вътрешна химия работи непрекъснато в продължение на почти един век. То притежава автоматична система за смяна на частите, които са се повредили. Продължава да ги изхвърля, създавайки нови части, а ти не трябва да правиш нищо за това. Всичко продължава да става от само себе си. Тялото притежава своя

252

собствена мъдрост. А религиите твърдят, че тялото е твой враг, че трябва да го изтощиш от глад, трябва да го удариш здраво, защото ако не го изтощиш, ако не го измъчиш, как ще се освободиш от него? Единственият начин да се освободиш от него е като отсечеш всички връзки, които те свързват с него. Те те учат да мразиш тялото си, а това е нещо твърде опасно. Самата идея превръща най-големия ти приятел в твой най-голям враг. Тези религии продължават да ти казват: "Трябва постоянно да се бориш, трябва да вървиш против течението. Недей да слушаш какво ти казва тялото - каквото и да ти казва, прави точно обратното." Джайнизмът казва: "Тялото е гладно, остави го гладно. Изтощи го от глад, то се нуждае от това лечение." То ти служи без да плащаш нищо за това, без да му даваш заплата, без никакви облекчения; а джайнизмът казва да тръгнеш против него. Опитай се да останеш буден, когато то иска да спи.

Гюрджиев е правил съшото нещо през двайсети век. Положително това ти осигурява едно много силно его. Когато тялото иска храна, ти казваш не. "Не" притежава голяма сила в себе си. Ти си господарят. Свеждаш тялото до обикновен роб - и не просто до роб, при-нуждаваш го да си държи устата затворена: "Ще стане това, което аз реша. Ти не се меси." Гюрджиев правел точно обратното на това, което правели джайнистите. Джайнизмът те изтощава от глад, но методът си остава същият и резултатът е същият. Гюрджиев принуждавал учениците си да ядат без да спират. Тялото казва не, но той ти казва: "Продължавай..." Всяка вечер това бил върховният момент за учениците на Гюрджиев. Той бил великолепен готвач, а по отношение на екзотичните

253

храни бил ненадминат, но това не го прави религиозен човек. Имал навика да готви странни гозби, които никога преди това не си опитвал, така че тялото изобщо не е наясно с това как да ги абсорбира, какви съставки слага той в тези манджи. А след това стоял там, принуждавайки всеки - никой не можел да каже "не" на учителя. Тялото се бунтувало, но той ги принуждавал да продължават да се хранят, а след това започвало пиенето. Той ги принуждавал да пият. Скоро... посред нощ... ритуалът продължавал от три до шест часа, не бил дребна работа. По средата на нощта само Гюрджиев не спял, всички останали били припаднали, повръщащи, налягали по земята, във всички възможни пози. Това било мъртво място, грозно. Каква е била целта? Целта е същата: да те научи да се бориш с тялото. Старите ученици постепенно свиквали с това. Вече не повръщали, въпреки че поглъщали толкова храна, че се натъпквали чак до гърлото, но не повръщали. Сега те го контролирали в достатъчна степен. Учениците, които го следвали от Русия, били най-старата група. Те изпивали толкова вино, колкото той искал от тях и не губели съзнание. Това ти дава голяма сила, че вече не си роб на тялото, ти си господар на тялото. Това е същата сила, която джаинистките монаси развиват от своето продължително гладуване. Удовлетворено е същото его.

Моята осма молба към теб е: Не се бори с тялото си. То не е твой враг, то ти е приятел. То е дар от природата за теб. То е част от природата. Свързано е с природата по всеки възможен начин. Свързани сте не само чрез дишането, свързани сте чрез слънчевите лъчи, чрез аромата на цветята, чрез лунната светлина. Свързани сте отвсякъде. Ти не си самотен остров. Забрави за тази

254

идея. Ти си част от целия този континент и все пак на теб ти е дадена индивидуалност. Ето това аз наричам чудо. Ти си неделима част от съществуването и все пак притежаваш индивидуалност. Съществуването е извършило чудо, осъществило е нещо, което е невъзможно да се осъществи. Така че когато си в хармония със своето тяло, ще си в хармония с природата, със съществуването. Затова вместо да вървиш срещу течението, тръгни с течението. Отпусни се на течението. Позволи на живота да се случи. Не насилвай нищо заради ничие добро име. Не нарушавай своята хармония заради някаква свещена книга, заради някакъв свещен идеал. Нищо не е по-ценно от това да си хармоничен, да си в хармония с цялото.

Деветата ми молба. Всички религии са съгласни по един въпрос: че истинският живот започва след смъртта. Този живот е само репетицията, не е истинската пиеса. Истинската пиеса ще се случи след смъртта. Тук ти само се подготвяш за пиесата. Така че жертвай всичко, за да се подготвиш за представлението, което ще се изиграе след смъртта.

Те учат на саможертва. Жертвай любовта, жертвай живота, жертвай радостта, жертвай всичко. Колкото повече жертваш, толкова по-способен ще бъдеш да участваш в истинското представление, великото представление след смъртта. Те са се опитали да концентрират ума ти върху живота след смъртта.

Един човек ме попита, бях в Калкута, а той беше един от най-богатите хора в Индия, Саху Шанти Пра-сад, притежаваше най-големия палат в Делхи. Двамата се разхождахме в градината му, защото той притежаваше сто акра зелена градина насред Калкута. По времето,

255

когато Калкута е била столица, този дворец е бил резиденция на вицегубернатора. Когато столицата се преместила в Ню Делхи, дворецът бил продаден. Днес президентът на Индия живее в същия тип дворец в Ню Делхи, с градина от сто акра.

И така двамата се разхождахме и той ме попита: "Винаги съм искал да те питам какво става след смъртта." Казах: "Ти жив ли си или не?" Той каза: "Що за въпрос е това? Жив съм." Казах: "Ти си жив. Знаеш ли какво представлява животът?" Той каза: "На този въпрос не мога да дам отговор. Честно, не знам." Казах: "Когато си жив, дори тогава не знаеш какво представлява животът. Как можеш да познаеш смъртта, след като все още дори не си умрял? Затова почакай. Докато си жив, се опитай да познаеш живота. А не след дълго ще умреш, тогава в своя гроб разсъждавай за смъртта. Никой няма да ти досажда. Защо се интересуваш какво ще стане след смъртта? Защо не се интересуваш какво ще стане преди смъртта? Това трябва да бъде твоят истински интерес. Когато смъртта дойде, ние ще я срещнем, ще разберем какво представлява. Не съм мъртъв, така че как мога да знам какво представлява смъртта. За това какво става, трябва да попиташ някой, който е мъртъв. Аз съм жив. Мога да ти кажа какво представлява животът и мога да ти кажа как да разбереш какво представлява животът. Но - казах аз - всички религиозни учители, които съм слушал, говорят за смъртта. Никой не говори за живота."

Те не се интересуват от живота, всъщност те искат никой от вас да не се интересува от живота. Техният бизнес зависи от твоя интерес към смъртта. А най-хубавото нещо на смъртта е, че можеш да разправяш

256

каквито си искаш измислици и никой не може да те опровергае. Нито ти можеш да я докажеш, нито някой може да те опровергае. И ако ти си вярващ, тогава, разбира се, всички

свещени писания са в подкрепа на свещеника, равина, монаха и той може да цитира тези пи-сания.

Бих искал да ти напомня: живей и се опитай да разбереш какво представлява животът. Не се занимавай със смъртта, рая или ада и с този проклет Бог. Остани просто с живота, който танцува в теб, диша в теб, живее в теб. Трябва да се доближиш повече до себе си, за да го познаеш. Вероятно стоиш твърде далеч от себе си. Твоите грижи са те отдалечили от самия теб. Трябва да се върнеш обратно у дома. Затова запомни, че докато си жив, това е огромна скъпоценност, затова недей да губиш нито миг. Изцеди всичко от него и този сок ще ти даде вкуса за екзистенциалното и това ще бъде откриване на всичко, което е скрито от теб и ще остане скрито.

Уважавай живота, почитай живота. Няма нищо по-свещено от живота, нищо по-божествено от живота. И животът не се състои от големи неща. Проклетите религиозни тъпаци са ти казали: "Прави големи неща", но животът се състои от малки неща. Стратегията е ясна. Те ти казват: "Прави големи неща, направи нещо велико, нещо, с което името ти ще остане за поколенията." И това разбира е привлекателно за егото. Егото е агентът на свещеника. Всички църкви, всички синагоги, всички храмове имат само един агент и това е егото. Те не използват различни агенции. Няма други агенции. Има само една агенция и това е егото - направи нещо велико, нещо голямо.

257

Искам да ти кажа - няма нищо голямо, нищо велико. Животът се състои от много малки неща. Така че ако започнеш да се интересуваш от т. нар. големи неща, ще пропуснеш живота. Животът се състои в сръбването на чаша чай, в бъбренето с приятел, в това да излезеш на сутрешна разходка, а не да си се отправил нанякъде, просто да се разхождаш, никаква цел, никакъв краен резултат, от всяка точка да можеш да се върнеш. Животът е да сготвиш храна за някого, когото обичаш; да сготвиш храна и за себе си, защото обичаш и своето тяло; да изпереш дрехите, да измиеш пода, да полееш градината - тези малки неща, много малки неща - да кажеш здравей на непознат, от което няма абсолютно никаква нужда, защото не става въпрос да правиш бизнес с този непознат. Човек, който може да каже "Здравей" на непознат, може да каже "Здравей" и на едно цвете, може да каже "Здравей" и на дървото, може да изпее песен на птиците. Те пеят всеки ден, а теб изобщо не те е грижа, че един ден трябва да върнеш жеста. Само малки неща, много малки неща. И аз не ти говоря за това да отидеш в синагогата - това е голямо нещо; да отидеш в църквата - това е голямо нещо. Остави всичко това на тъпаците, такива има много. А те също имат нужда от някакво занимание, от някаква дейност. Синагогите, църквите и храмовете им го осигуряват.

А за теб съществуването, единствено и само съществуването, е единственият храм. Уча те, че животът е единственият твой Бог. Уважавай живота. Благодарение на това уважение ще започнеш да уважаваш живота в другите. Много пъти са ме питали защо нашата комуна е вегетарианска. Причината е много просто. Няма някакъв мотив като при джайнизма. Техният мотив е, че

258

ако си вегетарианец, ще отидеш на небето. Ако не си вегетарианец, ще се продъниш в ада. Моите хора не са вегетарианци поради някакъв мотив. Те няма да търсят някакво заплащане за това след смъртта. Няма да я слагат в някаква банкова сметка в другия живот. Само ако уважаваш живота, ще започнеш да откриваш, че е трудно да откъснеш дори едно цвете. Ще се

радваш на цветето, ще обичаш цветето, можеш да докоснеш цветето, можеш да целунеш цветето, но откъсвайки го, ти го унищожаваш, нараняваш растението, което е толкова живо, колкото и ти.

Уважението към живота, почитта към живота правят моята комуна вегетарианска, иначе няма никакъв проблем. Как можеш да ядеш месо? Само защото ти е вкусно и да унищожаваш живота? Повдига ми се от самата идея.

Шийла, колко...? "Мисля, че вчера направих грешка. Преброих ги неправилно." Добре, това е чудесно, нека да продължим.

Девет: бъди творчески настроен.Само творческата личност може да познае какво представлява блаженството.

Рисувай, свири музика, пиши стихове, прави нещо, но не с някаква друга цел, а просто заради радостта, която изпитваш, а не поради каквато и да е друга причина. Ако можеш да пишеш стихове само заради собствената си радост или за да я споделиш с неколцина приятели, ако можеш да създадеш красива градина, само заради чистата радост от нейното създаване, а всеки, който минава, може да се спре за миг и да хвърли един поглед - това е достатъчна награда. Моят опит ми казва, че само творческите личности познават блаженството.

259

Тези, които не са настроени творчески, не могат да го познаят. Те могат да познаят щастието и аз ще трябва да ти изясня разликата. Щастието винаги се причинява от нещо: получаваш Нобелова награда -щастлив си. Награден си - щастлив си. Ставаш шампи-он по нещо и си щастлив. Нещо го причинява, но то зависи от другите. Нобеловата награда ще бъде присъдена от Нобеловия комитет. Златният медал ще бъде присъден от комитета по златните медали, от университета. Той зависи от другите. И ако си работил, движен от този мотив, докато работиш - искаш да спечелиш Нобелова награда и си писал стихове, романи, само за да спечелиш Нобеловата награда - това ще бъде просто спирачка. Няма да има блаженство, защото щастието ти е там, далеч, в ръцете на Комитета по Нобеловите награди. И дори да спечелиш Нобелова награда, това ще бъде нещо мимолетно. Колко дълго можеш да се хвалиш с нея?

Джордж Бърнард Шоу получил Нобеловата награда. Той бил много интелигентен човек. Използвал щастието от получаването на Нобеловата награда в най-голяма степен, надминал всички нобелови лауреати. Най-напред получил Нобеловата награда - новината обиколила целия свят. След това отказал Нобеловата награда. Това било обида за страната, обида за краля, който оглавявал Комитета по Нобеловите награди, за самия комитет, за хората, които го предложили. До този момент никой не се бил отказвал. Той поставил началото. От целия свят започвали да му оказват натиск. Три дни държал света в очакване - какво ще стане? Защото крале, президенти, министър-председатели от всички страни пращали съобщения: "Това не е хубаво. Не е

260

джентълменско. Моля ви, приемете я. След това можете да я дарите, но преди това я приемете. Отхвърлянето й е обида". На третия ден я приел. И отново това се превърнало в най-голямата новина, даже в още по-голяма новина - че я е приел. Чакал два или три дни. Когато новината започнала да отшумяла, той я подарил. Това отново се превърнала в най-горещата новина, защото не ставало въпрос само за наградата, с наградата имало и пари,

много пари. Мисля, че в момента са към двеста хиляди долара. Той отново взривил медиите по целия свят и след два-три дни, когато всичко започнало да утихва, той организирал изтичането на информацията, че е дарил наградата на своето дружество, Фабианското дружество. Той бил председател и единствен член! И когато го попитали: "За какво е всичко това?", отговорил: "Защо да не я използвам колкото се може повече, иначе си в новините само за един ден и край. А аз се задържах цял месец." Но това зависи от другите. Дори да можеш да му се радваш в продължение на цял месец, то ще свърши - една минута или един месец, няма значение.

Блаженството е нещо абсолютно различно, то не зависи от никого. То представлява радостта от създаването на нещо - дали някой ще го оцени и одобри или не, това няма значение. Ти му се радваш, докато го създаваш - това е достатъчно, повече от достатъчно. И накрая, какъвто и да е броят, защото сега не мога да се занимавам с бройката... Забравих себе си. Но трябва да кажа последното нещо, така че нещата да бъдат завършени. Бройката - вие можете да ги преброите.

Последната е най-скъпоценната ми молба към теб и тя е: най-необикновеното нещо в съществуването е да бъдеш обикновен. Всеки иска да бъде необикновен, това е твърде обикновено. Но да бъдеш обикновен и просто да релаксираш в своята обикновеност - това е абсолютно необикновено. Човек, който може да приеме своята обикновеност без никакво недоволство, без никакво мърморене - с радост, защото това е начинът, по който живее цялото съществуване - тогава никой не може да унищожи неговото блаженство. Никой не може да го открадне, никой не може да го премахне. Тогава където и да се намираш, ти ще бъдеш в блаженство.