Журналистически клуб „Окорсис” – училищните медии в служба на толерантността

БРОЙ 1

През учебната 2010/2011 година в Средното общообразователно училище „Йордан Йовков” се реализира проект „Журналистически клуб Окорсис – училищните медии в служба на толерантността”. Клубът носи името на прабългарски аристократ /боил/, който в началото на ІХ век е защитавал източните граници на България по река Днепър. В Клуба участват ученици от ІV и от VІІІ клас, обособени в две подсекции. Основна цел на Проекта е подпомагане процеса на успешна социализация на учениците чрез комплекс от извънкласни дейности, ориентирани към цялата училищна общност.

Група IV клас – Айшегюл Мустафа, Ангелина Савова, Ахмед Осман, Джансу Али, Енгин Рамадан, Есра Али, Талиб Талиб, Христина Христова, Юзге Талиб, Юзлем Талиб

Приятел в нужда се познава По-добре да вървиш с приятел на тъмно, отколкото

сам на светло Човек намира приятели в щастие, а ги изпитва в

нещастие Толерантността ще спаси света

Група VIII клас – Айсу Осман, Айсун Сали, Атанас Атанасов, Берна Ахмед, Дженгиз Акиф, Екрем Шаин, Елиз Мехмед, Калоян Димитров, Невин Реджеб, Неврие Мехмед, Орхан Шабан, Севда Ахмед, Ферият Маринов

Силата на птиците е в крилете, силата на хората- в приятелството Приятелството е ваза, в която не цъфти омраза Не ти е приятел този, който ти бърше сълзите, а този, който не ти ги причинява Единствения начин да имаш приятели е да бъдеш приятел

Репортаж от мястото на събитието

15 септември 2010 година. Двора на Средното общообразователно училище ”Йордан Йовков” с.Окорш. Деца в красиви униформи. Развълнувани родители. Музика . В 9.00 часа започна тържеството за откриване на новата учебна година. Прозвуча Химнът на Република България, а Националното знаме издигна Станимир Станчев – ученик от ХІІ клас. Училищното знаме беше посрещнато тържествено, носено от осмокласника Орхан Шабан. Водещите Несрин и Олчай представиха гостите: г-жа Габриела

Миткова – Началник на Регионалния инспекторат по образование гр.Силистра, г-жа Наташа Стоянова – Главен специалист „Направление Образование” в община Дулово, г-н Стефан Василев – кмет на с.Окорш, г-н Ехлиман Нихат – кмет на с. Вокил. Госпожа Веселка Василева – Директор на училището откри Новата учебна година. Учениците бяха приветствани от госпожа Габриела Миткова, която ги призова да продължават да утвърждават високия авторитет на училището. Доброто и качественото образование, изграждането на ценностната система у младите хора са капиталът за утвърждаване на България като модерна европейска държава. Пожела успешна и плодотворна учебна година, много смели мечти, активност, постоянство и воля за самоусъвършенстване и постигане на целите. Водени от своите учителки г-жа Снежана Николова и г-жа Вилдан Юсуф, първокласниците завзеха микрофоните и със своите стихове и песни предизвикаха умилението на всички присъстващи. В програмата се включиха и осмокласниците, които с чудесните си изпълнения и радостно излъчване дадоха добър старт на новата учебна година. На добър път!

Журналистически клуб „Окорсис” Най – малките членове на нашето семейство Усмихнати, но не всички…

Нашето училище Доброто, което направих Ех, училище любимо, Беше топъл, слънчев ден. Играехме с

приятели в двора на топка. пак отвори ти врати. Чантата ми пак е тежка, Изведнъж някакво куче ухапа едно малко,

сладко коте. Ние го взехме и го превързахме. Лявото му предно краче беше наранено. Дори име му измислихме - Пухчо. След месец - два той се оправи. Започна да яде, да се движи и да мяука, когато ни види. Пухчо оздравя. Остана при нас, защото вече бяхме свикнали с него и той с нас.

но ще нося я без грешка. Старият звънец удари. Сбра ни всички малчугани. Тука с моите другари си играем на „Държави”. Есра Юзджан Харесвахме го много, обичахме го, играехме

с него. Стана ни добър приятел.

Ангелина Калинова

Доброто, което направих Една вечер, когато мама била ученичка, се

връщала от училище и по пътя срещнала бездомно кученце. То било толкова малко, че едва си отваряло очичките. Мама го съжалила и го взела, но се страхувала, че татко й няма да й позволи да го задържи вкъщи. Тя се прибрала, сложила кученцето в кашон и го скрила в една стая. Нямало дори какво да му даде да яде, защото в хладилника имало само сирене, а то се нуждаело от мляко.

Училище Училище красиво, На другия ден родителите на мама

разбрали за кученцето и позволили да го отгледа. Кръстила го Фатош.

звънчето ти звънливо ни кани с весел звън: -Ставайте от сън! След няколко години мама започнала

работа, а Фатош станал неин пазач. Елате да се учим, шестици да получим

Есра Юзджан добро да сполучим ! Юзге Бакир Ванко Калпазанко Дойде първият учебен ден. Училище Мъката напира в мен. Аз от утре ще се мръщя Училище любимо, и на пода ще се тръшна. аз много те обичам, защото в теб се уча, Сутрин много ми се спи чета, мечтая, пиша. и не ми се учи до три. В час не искам да внимавам В училището мило и с уроци да се занимавам. детето е щастливо. Тук може да танцува, Искам само аз шестици, когато се празнува. че да имам и парици. Юзлем Бакир Ангелина Калинова

Спасеното котенце Един зимен ден бях навън. Чух тънък глас. Погледнах насам, погледнах натам и видях едно малко котенце. То беше премръзнало. Занесох го вкъщи, нахраних го и го завих с топла завивка. На другия ден то се беше ококорило. В следващите дни то дори порасна. Чак тогава го пуснах навън и то избяга. Доволна съм, че му помогнах.

Джансу Нурсет Доброто, което направих Какво е добро? Как се прави? Защо се прави? Малко хора си задават тези въпроси, защото мислят, че е маловажно. Временно заблуждение. За мен доброто е да помогнеш, да подадеш ръка, да кажеш добра дума. Опитвам се да служа на доброто, а и то да ми служи. След добро дело аз се чувствам по-приятно, чувствам се по-спокойна, чувствам се по-пълноценна. Добрата постъпка не се върши само защото си я планирал. Просто ситуацията ти дава шанс да извършиш добро, да докажеш, че си човек. Сещам се за едно мое „непланирано” добро. Връщах се от магазина с покупки. Пред мен вървеше една жена на около 70 години. Беше се превила от тежестта на чантите, които носеше. Ускорих крачка, за да я настигна и да и помогна. Преди това да се случи, жената започна да пресича пътното платно. Подхлъзна се, падна на асфалта и остана неподвижна, безпомощна. Притичах, помогнах и да се изправи и отнесох чантите й на тротоара. Придружих я до нейния дом. Тя ми благодари. Малко са хората, които помнят доброто, но тази жена не беше забравила. Срещнах я отново след около месец. Разговаряхме и сега сме приятели. Нещо повече – тя ми стана втора баба, а аз на нея – внучка. След тази случка у мен се затвърди убеждението, че трябва да върша добрини, че добротата е у нас и трябва да я споделяме. Берна Ахмед

Какво ме радва В света не ме радват много неща. Може би съм песимист, но това е истината. От нещата, които ме радват, бих откроил семейството и приятелите. Моето семейство не е голямо, но е задружно и сплотено. Ценя и уважавам всички членове на семейството. Те са част от мен, част от моя свят, част от миналото и бъдещето ми. В семейството се чувствам добре, сигурен, спокоен, защитен от външния свят. Приятелите са важна част от моя живот. Без тях животът ми би бил по-труден, по-тежък, по-самотен. Аз имам доверие на моите приятели и им казвам важни неща от моя живот. Споделям, защото в моменти на изпитания, големи и малки, са ми помагали. Срещал съм тяхната безкористна подкрепа. Когато се забавляваме, го правим искрено и от сърце. Но в света не живее само радостта. Тя има много врагове и това е тревожно. Тревожат ме престъпността, лъжата, бракониерството, корупцията и много други. Те са завладели част от хората и това е грозно. А колко лесно е отрицателните явления в нашия живот, ако не да изчезнат, да са по-малко. Дженгиз Акиф

Какво ме радва Ако трябва да напиша за всичко,което ме радва, няма да ми стигнат хартията и мастилото в света, а защо трябва да изсичаме още дървета за производство на хартия и да изливаме в природата отпадъчни химически вещества от производството на мастило. Ще споделя трите неща, които най-много ме радват – семейството, приятелите, природата. Семейството ми ме радва и ме държи здраво и стабилно на крака. Винаги чувствам топла грижовност. Дава ми цялата си обич . Откакто се помня, няма случай, при който да не съм срещнал подкрепа. Винаги мога да помоля баща ми за помощ, съдействие, съвет. Когато се е намесвал, винаги е решавал проблемите. При майка ми е по-различно. Към нея чувствам благоговение. Рамото й е слабо, но и много силно. Майките са по-добри психолози, по-чувствителни, по-разгадаващи проблемите на децата. Последния случай беше, когато се чувствах изключително притеснен и тревожен. Майка ми седна до мен, прегърна ме. Почувствах прилив на сили, без да е казала и дума. Споделих й тревогите си и очаквах укор, но мекият й глас ме успокои. Каза ми, че и доброто, и злото са за човека Случват се и двете, без да се редуват поравно. Животът праща различни изпитания, аз имам сили да ги преодолявам и това ще ме научава да се справям в трудния лесен живот. Радва ме, че имам приятели. Не са много, но не са и малко. Изпитани са, помагали са ми. А дали аз съм добър приятел, трябва те да го кажат За мен природата е кралят на света. С множество корони, мантии, скиптри, тронове… Най-важният елемент в природата е тревата. Обикновено не забелязваме тревата, мачкаме я, гледаме я високомерно. Тревата е мълчалива, нежна, ненатрапваща се. Съживява света, защото тя е в основата на всяка хранителна верига. Добре, че е хранителна. От веригите на нерадостта ме спасяват семейството, приятелите, природата.

Атанас Атанасов

Какво ме радва Човек е изтъкан от чувства. Активни, но и пасивни. Всеки човек трябва да активира тези чувства, които му носят удовлетворение. Но в ежедневието контролът над чувствата се изплъзва. Около себе си наблюдавам все забързани хора, замислени хора, объркани хора, неусмихващи се хора. Едни мислят за кариера, други бързат да трупат пари,трети бързат да напакостят. Ако го постигнат, дали ще се зарадват? Не съм сигурна. А на човек му трябва малко, за да се радва много. Първото нещо, което ме радва, е моето семейство. Голямо семейство и всички живеем в един дом. Три поколения, всяко със своя територия. Отношенията ни са хармонични, макар понякога да има искри. Бързо преодоляваме недоразуменията и продължаваме напред. Сплотяват ни традициите и всички им се подчиняваме. Когато има работа, всички се включваме и бързо я свършваме. Изпитанията преодоляваме задружно и ни остава повече време за радост. Радват ме моите приятелите. С тях се чувствам спокойна и уверена. Вярвам им, защото са доказали, че също ценят моето приятелство. Прекрасно е, че има на кого да се доверя, има с кого да разделя усмивката си. Тези, които нямат истински приятели, бих посъветвала да се вглеждат по-често в себе си и там да търсят причините за липсата на приятели. За да намери човек истински приятели, трябва да разбере една проста, но велика истина: „Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб”. Радва ме природата. Цялата природа-необятна, пъстра, смълчана и шепнеща, винаги имаща какво да прави. Избрала съм за любима територия слънчогледовите поля. За мен слънчогледовите растения не са среден добив, не са маслодайна култура. Подредили се в стройни редици, те са вълшебстводайна култура. Имам усещането, че това е цветето, което винаги е усмихнато, че слънцето за него изгрява всяка сутрин – да го гали с лъчите си, да оставя целувката си по цвета му. Ширнали се до хоризонта, жълтите слънчогледови поля ме оставят без дъх, без думи. Семейството, приятелите, природата са моят радостен свят.

Невин Реджеб

Да живеем и да бъдем малко по-добри!

Раздавайте любов щедро навсякъде, като започнете най - напред от своя дом. Дарете с любов децата, съпругата или съпруга, съседите си, познатите, непознатите… Нека, когато някой се разделя с вас, да се чувства по-добър и по-щастлив! Бъдете олицетворение на Доброта – доброта, която е изписана върху лицето ви, която струи от очите ви, която искри в усмивката ви и блика в топлия ви поздрав!

Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, е монахиня от албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Майка Тереза е родена на 27 август 1910 г. в Скопие, днес в Република Македония. Семейството й е албанско и католическо. През 1928 г. тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето . Тя полага първите си монашески обети през 1931 г., като приема името на Тереза. Полага тържествен обет през 1937 г., когато вече е учителка в Калкута. През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден, а в края на 20. век вече включва 4000 монахини, поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната - във Венецуела. През 1971 г. тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните и за нейните усилия в полза на мира“. През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията,

които също представляват заплаха за мира“. Майка Тереза умира в Калкута на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.

Нека да се поучим от примера й!

Любовта, която даваме и получаваме, остава и само тя има значение,

Страданието изчезва. Остава любовта.

Акростих: При правилно решаване, вертикално ще получите името на герой на Йордан Йовков от едноименен разказ

1 2 3 4 5 6 7

1. Село в Пловдивска област, край

което е открит голям тракийски култов комплекс.

2. Художествена фигура – повторение в края на няколко стиха.

3. Епически жанр. 4. Един от синовете на хан Кубрат. 5. Произведение на киноизкуството. 6. Английска мярка за дължина – 2, 54

см . 7. Музикална нота.

Очакваме вашите стихотворения, разкази, есета, анекдоти, любими фрази, остроумия, ученически бисери, рисунки, карикатури, снимки, поздравления

на адрес: okorsis_@abv.bg

Агнес Гонджа Бояджиу , по-известна с монашеското си име майка Тереза, е католическа монахиня от албански произход.Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за блажена от папа Йоан

Павел II през 2003 година. „Кръвта ми е албанска, гражданството ми - индийско, вярата ми - на монахиня. От гледна точка на моето призвание, аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми - аз принадлежа изцяло на сърцето на Исус“, казва майка Тереза за себе си. Майка Тереза е родена на 27 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя, а днес в Република Македония.Семейството ѝ е албанско и католическо. Баща ѝ умира около 1918, а през 1928 тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си.След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо.Полага тържествен обет през 1937, когато вече е учителка в Калкута. През 1948 майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище.През 1950 получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието.Организацията започва съществуването си като малък орден , а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят.Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965г. е основан първият им център извън страната - във Венецуела. Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 Something Beautiful for God и излязлата през 1971 едноименна книга. През 1971 тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“.През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди“

(1971), „Pacem in Terris“ (1976), „Балцан“ (1978), Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996). През 1979 получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 — най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 — британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието. Майка Тереза умира в Калкута на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.

Доброто, което направих Какво е добро? Как се прави? Защо се прави? Малко хора си задават тези въпроси, защото мислят, че е маловажно. А не е. За мен доброто е да помогнеш, да подадеш ръка, да кажеш добра дума. Опитвам се да служа

на доброто, а и то да ми служи. След добро дело аз се чувствам по-приятно, чувствам се по-спокойна, чувствам се по-пълноценна. Добрата постъпка не се върши само защото си я планиран. Просто ситуацията ти дава шанс да извършиш добро, да се докажеш, че си човек. Така се случи и с мен. Връщах се от магазина с покупки. Пред мен вървеше една жена на около 70 години. Беше се превила от тежестта на чантите, които носеше. Ускорих крачка, за да я настигна и да и помогна. Преди това да се случи, жената започна да пресича пътното платно. Подхлъзна се, падна на асфалта и остана неподвижна, безпомощна. Притичах, помогнах и да се изправи и отнесох чантите и на тротоара. Придружих я до нейния дом. Тя ми благодари. Малко са хората, които помнят доброто, но тази жена не беше забравила. Срещнах я отново след около месец. Разговаряхме и сега сме приятели. Нещо повече – тя ми стана втора баба, а аз на нея – внучка. След тази случка у мен се затвърди убеждението, че трябва да върша добрини, че добротата е у нас и трябва да я споделяме. Берна

Какво ме радва – І вариант Човек е изтъкан от чувства. Активни, но и спящи. Всеки човек трябва да активира тези чувства, които му носят удовлетворение. Но в ежедневието не е така. Чувствата са вакханизирани. Около себе си наблюдавам все забързани хора, замислени хора, неусмихващи се хора. Вероятно мислят за кариера, бързат да трупат пари. Ако ги постигнат, дали ще се зарадват? Не съм сигурна. А на човек му трябва малко, за да се радва много. Първото нещо, което ме радва, е моето семейство. Голямо семейство и всички живеем в един дом. Три поколения, всяко със своя територия. Отношенията ни са хармонични, макар понякога да има искри. Бързо преодоляваме недоразуменията и продължаваме напред. Сплотяват ни традициите и всички им се подчиняваме. Когато има работа, всички се включваме и

бързо я свършваме. Изпитанията преодоляваме задружно и ни остава повече време за радост. Радват ме моите приятелите. С тях се чувствам спокойна и уверена. Вярвам им, защото са доказали, че също ценят моето приятелство. Прекрасно е, че има на кого да се доверя, има с кого да разделя усмивката си.Тези, които нямат истински приятели, бих посъветвала да се вглеждат по-често в себе си и там да търсят отговорите за липсата на приятели. За да намери човек истински приятели, трябва да разбере една проста, но велика истина: „Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб”. Радва ме природата. Цялата природа-необятна, пъстра, смълчана и шепнеща, винаги имаща какво да прави. Избрала съм за любима

територия слънчогледовите поля. За мен слънчогледовите растения не са среден добив, не са маслодайна култура. Подредили се в стройни редици, те са вълшебстводайна култура. Имам усещането, че това е цветето, което винаги е усмихнато, че слънцето за него изгрява всяка сутрин – да го гали с лъчите си, да оставя целувката си по цвета му. Ширнали се до хоризонта, жълтите слънчогледови поля ме оставят без дъх, без думи. Оставят ми радостта от красивите емоции. Семейството, приятелите, природата са моят радостен свят. Невин - 8. клас

Какво ме радва В света не ме радват много неща. Може би съм песимистичен, но това е истината. От нещата, които ме радват, бих откроил семейството и приятелите. Моето семейство не е голямо, но е задружно и сплотено. Ценя и уважавам всички членове на семейството. Те са част от мен, част от моя свят, част от миналото и бъдещето ми. В семейството се чувствам добре, сигурен, спокоен, защитен от външния свят. Приятелите са важна част от живота на човека. Без тях живота би бил труден, тежък, самотен. Аз имам доверие на моите приятели и им казвам важни нещо от моя живот. Споделям, защото в моменти на изпитания, големи и малки, са ми помагали. Срещал съм тяхната безкористна подкрепа. Когато се забавляваме, го правим искрено и от сърце. Но в света не живее само радостта. Тя има много врагове и това е тревожно. Тревожат ме престъпността, лъжата, бракониерството, корупцията и много други. Те са овладели част от хората и това е грозно. А колко лесно е отрицателните явления в нашия живот, ако не да изчезнат, да са по-малко. Дженгиз – 8. клас

Какво ме радва Ако трябва да напиша какво ме радва, няма да ми стигнат хартията и мастилото в света, а защо трябва да изсичаме още дървета за производство хартия и да изливаме в природата отпадъчни химически вещества от производството на мастило. Ще споделя трите неща, които най-много ме радват – семейството, приятелите, природата. Семейството ми ме радва и ме държи здраво и стабилно на крака. Винаги чувствам топла грижовност. Дават ми цялата си обич и не остават да не ми липсва

нищо. Откакто се помня, няма случай, при който да не съм срещнал подкрепа. Винаги мога да помоля баща ми за помощ, съдействие, съвет. Когато се е намесвал, винаги е решавал проблемите. При майка ми е по-различно. Към нея чувствам благоговение. Рамото и е слабо, но и много силно. Майките са по-добри психолози, по-чувствителни, по-разгадаващи проблемите на децата. Последния случай беше, когато се чувствах изключително притеснен и тревожен. Майка ми седна до мен, прегърна ме. Почувствах прилив на сили, без да е казала и дума. Споделих и тревогите си и очаквах укор, но мекия и глас ме успокои. Каза ми, че и доброто, и злото са за човека и му се случват и двете, без да се редуват поравно. Животът праща различни изпитания, аз имам сили да ги преодолявам и това ще ме научи да се справям в трудния лесен живота. Радва ме, че имам приятели. Не са много, но не са и малко. Изпитани са, помагали са ми. А дали аз съм им помагал, трябва да го кажат те. За мен природата е кралят на света. С множество корони, мантии, скиптъри, тронове… Най-важния елемент на природата тревата. Обикновено не забелязваме тревата, мачкаме я, гледаме я високомерно, защото я сравняваме с дърветата. Тревата е мълчалива, ненатрапваща се, съживяваща света, защото тя е в основата на всяка хранителна верига. Добре че е хранителна, а не унищожителна. От веригите на нерадостта ме спасяват семейството, приятелите, природата. Атанас – 8. клас

Акростих: при правилно решаване вертикално ще получите името на герой на Йордан Йовков.

1.

8. Село в Родопите, край което е открит тракийски храм на Орфей. 9. Художествена фигура – повторение в края на няколко стиха. 10. Епически жанр – мн. ч. 11. Един от синовете на кан Ювиги Кубрат. 12. Крупно военно укрепление. 13. Английска мярка за дължина – 2, 54 см . 14. Музикална нота.

Нашето училище Ех, училище любимо, пак отвори ти врати. Чантата ми пак е тежка, но ще нося я без грешка. Старият звънец удари.

Сбра ни всички малчугани. Тука с моите другари си играем на „Държави”. Есра Юзджан Училище Училище любимо, аз много те обичам, детето е щастливо. защото в теб се уча, Тук може да танцува, чета, мечтая, пиша. когато се празнува. Юзлем Бакир Училище Училище красиво, звънчето ти звънливо ни кани с весел звън: -Ставайте от сън! Елате да се учим, шестици да получим добро да сполучим ! Юзге Бакир