Светлозар Георгиев

ЦЯЛОСТНА ПОДГОТОВКА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ПРАВИЛА И УПРАЖНЕНИЯ ПО ПРАВОПИС,

ГРАМАТИКА И ПУНКТУАЦИЯ

Перс ЕЙ

За контакти и поръчки:Издателска къща „ПЕРСЕЙ”тел. 0878 22 96 94e-mail: perseus@gbg.bg

© Светлозар Георгиев, автор, 2013 г.© Стефан Тотев, дизайн на корицата, 2013 г.© Всичките права за изданието са запазени за ИК „ПЕРСЕЙ”, 2013 г.

ISBN 978-619-1610-15-0

Светлозар Георгиев

ЦЯЛОСТНА ПОДГОТОВКА ПОБЪЛГАРСКИ ЕЗИКПРАВИЛА И УПРАЖНЕНИЯ ПОПРАВОПИС, ГРАМАТИКА И ПУНКТУАЦИЯ

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ПЕРСЕЙ”

Това помагало е резултат от дългогодишната ми работа като учител по български език и литература в ГПЧЕ „ Никола Й. Вапцаров ", гр. Шумен. В него са отчетени основните правописни, граматични и пунктуационни слабости и грешки, допускани в писмените работи на учениците.

Темите са структурирани в три раздела: правопис, грама-тика, пунктуация. В първия раздел са разработени въпросите за правописа на гласните и съгласните, за слятото, полуслятото и разделното писане, за правописа на главните букви. Във вто-рия са разгледани основните граматични грешки, а в третия — употребата на препинателните знаци. Към всеки раздел са включени упражнения, които дават възможност на учениците да се подготвят за ДЗИ по български език и литература, както и за кандидатстване във висши учебни заведения, в които има изпит по български език.

Изложените езикови правила са съобразени с Официалния правописен речник на българския език от 2012 г.

Изказвам сърдечни благодарности на доц. д-р Ганка Янкова от ШУ „Епископ Константин Преславски ” и на колегите си по български език и литература от ГПЧЕ „ Никола Й. Вапцаров "за оказаната помощ при изготвянето на помагалото.

Авторът

Съкращения на имена на автори, от които са използвани цитати:

ЕП - Елин ПелинИВ - Иван ВазовГР - Георги РайчевЙЙ - Йордан ЙовковЙР - Йордан РадичковСЧ - Стефан ЧирпанлиевДД - Димитър ДимовВС - Валери Стефанов

РШ - Радио „Шумен”

idem

КНИЖОВНИ НОРМИ

I. ПРАВОПИС HA ГЛАСНИ

1. ПРАВОПИСНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С РЕДУКЦИЯТА НА ГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ

В българския език има 6 гласни звука: [а], [ъ], [о], [у], [е], [и]. Според признака отвореност - затвореност те се обособяват в три двойки: а-ъ, о-у, е-и, като пър-вите членове на тези двойки (а, о, е) се определят като широки, а вторите (ъ, у, и) - като тесни.

В чист вид гласните се произнасят само когато са под ударение, а извън ударение променят гласежа си в посока към срещуположния член на двойката. Тази промяна в изговарянето на гласните, които не са под ударение, се нарича редукция, а неударените гласни - редуцирани, т.е. променени гласни.

Книжовна, т.е. позволена в книжовния език, е ре-дукцията при [а], [ъ], [о], [у]. Редуцирането на [е] и [и] е некнижовно. Изговор от рода на [дите] вм. [дете], [зилено] вм. [зелено] е ненормативен.Редуцирането на гласните е фонетично явление, кое-

то обаче често води до правописни проблеми, свързани с избора на буква, с която да се предаде в писмената реч съответният редуциран гласен звук. В такива случаи е необходимо да се намери форма на думата или сродна дума, в която гласната, предизвикваща затруднение, е под ударение:бл(а/ъ)гополучие - благ; въпл(а/ъ)щение - плът;

9

б(о/у)дувам - буден; см(о/у)щавам се - смут; ч(е/и)тирите — четири;м(е/и)рише - мирис.При много думи обаче това е невъзможно и правопи-

сът им трябва да се запамети, като преди това се направи справка с правописния речник: паплач, бакалавър, сър-на, фъстък, термос, тротоар, акумулатор, куршум, скулптор, скулптура, сутрин, сутрешен, инженер, еликсир, ветеринарен и много други.

В помощ при избора на буква, с която да се предаде в писмената реч редуцираният гласен звук, могат да ни бъдат и знанията за правописа на представките и наставките. Те винаги се пишат по един и същ начин, независимо от това как се изговарят и чуват.Представките в българския език са 23, но тези,

които съдържат гласна, са 21:

П1асна в представ-ката

Представка Примери

А за забързвам, запознанствозад задрасквам, задморскина наплискам, напивканад надскоча, надбавкараз разсея, разрешение

Ъ въ въстание, въображениевъз възвръщане, възможностсъ съученик, съображение

0 до докажа, допълняот откажа, отстъпяпо поръчка, поканапод подводница, подгласникпро прочистя, прохладаоб обвържа, обсъждам0 оскубя, осветя

10

У V украса, участиеЕ пре прегреша, преживея

пред предложа, предскажабез безгрешен, безнадеждност

И при примирие, примамвамиз изкажа, измислям

С представки о-, у-; пре-, при- може да има по две думи, образувани от един и същ корен, но с различно значение:оказвам помощ, съдействие;указвам посока, път;превържа рана;привържа (се) към някого или нещо;предавам някого или нещо;придавам вид на нещо.Наставките -овъчен, -изъм се пишат винаги с ъ:

тренировъчен, маскировъчен, патриотизъм, герои-зъм, стоицизъм.

Наставките -оля, -отия, -оар, -оазия се пишат вина-ги с о: изтрополя, простотия, репертоар, буржоазия, куртоазия.

Наставките -ешката, -еничък - винаги с е: лежеш- ката, мълчешката, цял-целеничък.

При сложни думи, чиято първа част включва вари-анти на числителното две (двое-, дво-, дву-), можем да правим проверка, като знаем, че:основа двое- има само в думата двоеточие1,основа дво- в двоумя се, двояк и техните производни

(двоумение, двояко, двоякост)',във всички други думи първата основа е дву-: дву-

актен, двубой, двубрачие, двуглав, двуместен.

11

2. НЕПОСТОЯННО Ь

С редукцията е свързан и проблемът при т.н. непо-стоянно [ъ]. Това е [ъ], което изчезва в някои форми на думите. Например: вятър — ветрове, загадъчен - загадка. То се появява в неударена позиция и затова възниква колебание с буквата за коя гласна — [а] или [ъ], да бъде предадено: (мока/ър). За целта трябва да намерим друга форма на думата (обикновено тази за мн. ч.) или сродна дума и да видим дали между съглас-ните, ограждащи проблемната буква, се появява [а] или пък няма никаква гласна.

- А. Ако във формата на думата за мн. ч. или в сродната дума между двете съгласни се появи [а], проблемната дума също се пише с а: каза/ъл - казали, трома/ъв - тромави.

Б. Ако във формата за мн.ч. или в сродната дума между съгласните няма гласна, проблемната дума се пише с буква ъ: река/ъл - рекли, миса/ъл - мисли.

Изключение правят думите, завършващи на -ък: камък, замък, пясък. Те се пишат с ъ и в единствено, и в множествено число: камък - камъни, замък - замъци, пясък - пясъци.'

3. ПОДВИЖНО ъ

Това е [ъ], което променя мястото си в групите -ръ-/ -ър- и -лъ-/-ъл-: кръв/кърви, глъчка/гълча. Промяната не е пройзволна, а подлежи на следните правила:

12

А. Групи -ър-, -ъл- пишем, когато след съчетанието има един съгласен звук:дърво, зърно, завържа: гълтам, дължа, пълня.

Б. Групи -ръ-, -лъ- пишем, когато:

а) след съчетанието има два или повече съгласни звука: дръвче, зрънчо. завръзка; глътна, длъжник, плънка:

б) думата е едносрична: кръв, скръб, гръб; плът, млък, плъх.

Изключение правят глаголите от несвършен вид, които завършват на -вам: завършвам. забър<> вам, размърдвам. Изключение са и думи от рода на: повърхност, мъртва, оскърбление, гръмоотвод, кръвожаден,кръвообращение и др.

4. ПРОМЕНЛИВО Я (ЯТОВ ПРЕГЛАС)

В старобългарския език е имало гласен звук, отбе-лязван с буквата "Ь (ят). В съвременното състояние на езика този гласен в едни форми на думите се предава с я, а в други - се: място — местен, голям — големи. Тази промяна я - е се нарича ятов преглас, а я-то, което преминава в е - променливо я. Прегласянето я — е не е произволно. То подлежи на следните правила:

А. Изговаряме и пишем я, когато са налице едновре-менно следните условия:а) ударението в думата да пада върху я;б) след я в думата да има сричка с твърда гласна

13

(твърди гласни са [а], [ъ], [о], [у]): бяла, голямо, място, хлябът. Същото е положението и в едносричните думи, в чийто край исторически е стоял звук [ъ]: бял(Ъ), хляб(Ъ);

в) след я в думата да не стоят съгласните [ж], [ч], [ш], [й].

Б. Изговаряме и пишем е в следните случаи:а) когато ударението в думата не пада върху е. В този

случай няма значение каква сричка (с твърда или с мека гласна) ще следва след е: летовище, телесно, белота;

б) когато след е в думата има мека сричка (меки срички са съдържащите [е] или [и] и тези, които съ-държат мека съгласна, графично предадена с ьо, ю, я). Тогава няма значение къде ще пада ударението: местен, телесен, летен, големина;

в) когато след е в думата има [ж], [ч], [ш], [й]: бряг, но безбрежна:мляко, но млечна;грях, но грешка;изгрява, но грейна.

Изключение от правилата са думи от руски и черковнославянски произход (проверка, измервам, водомер)', съществителни и прилагателни, образувани с наставки -ск, -ство (верска, зверска, наследство, средство); глаголни форми за 1. и 2. лице, мн. ч. в ми-нало свършено и минало несвършено време (растяхме, растяхте).

Няма ятов преглас при думи като люляци, поляни, кафяви, пияни, просяци, стояли и др.

14

5. ЙОТАЦИЯ

Йотацията е вмъкване на [й] между два гласни звука [материйа\. В писмената реч тя се предава с буква я: [материйа] — материя. Нормативна, т.е. позволена от книжовноезиковата норма, е йотацията само в края (но не и в средата) на чужди по произход думи, образувани с наставки -ия, -ерия, -ция:комедия, но комедиант;Италия, но италианец; материя, но материален; бижутерия, но бижутериален; конференция. но конференциален.

Изключение правят думите софиянец, християнин, плеяда и техните производни (производни имат само софиянец и християнин).

а6. ПРАВОПИС НА ГЛАСНИ СЛЕД Ж, Ч, Ш, Й

В старобългарския език звуковете [ж], [ч], [ш], [й] са били меки. В процеса на развитие на езика те са променили гласежа си и в съвременния български език са твърди. Старият им мек характер обаче все още се проявява в някои диалекти, което пък води до колебание в изговора на гласните след тях, а оттам и до правописни грешки. Често изговаряме:съжелявам вместо съжалявам; чесовник вместо часовник; случей вместо случай;впечетление вместо впечатление; пушак вместо пушек;

' заяк вместо заек.

15 .

Tvrt >’ Ln, * 1 *’* ,. •(£<’. i ч j .1 » ; Ш?(> ч~' / |

II. ПРАВОПИС НА СЪГЛАСНИ

1. ПРАВОПИСНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С УПОДОБЯВАНЕТО НА СЪГЛАСНИТЕ

Основното противопоставяне на съгласните в бъл-гарския език е по признака звучност - беззвучност, като повечето от тях се обособяват в двойки:

[б], [в], [г], [д], [ ж], [з]---------звучни[п], [ф], [к], [т], [ш], [с], [х], [ц], [ч] - беззвучни

[л], [м], [н], [р] са сонорни съгласни, които са извън това обособяване.

Когато в думата има два съгласни звука един до друг, те се изговарят с една и съща звучност - или като звучни, или като беззвучни, като винаги вторият оказва влияние върху предходния. Това изравняване по звуч-ност се нарича уподобяване (асимилация): разходка [расхотка] - беззвучното [х] обеззвучава звучното [з] и то се изговаря и чува като [с], а беззвучното(к) обеззвучава звучното [д], което съответно се изговаря и чува като [т]; коситба [косйдба] - звучното [б] оз-вучава беззвучното [т] и то се изговаря и чува като [д].Изключение в това отношение прави звукът [в]. В

съвременния български език той е звучен, но тъй като в старобългарския е бил сонор, то сега възстановява този си характер и не озвучава беззвучните съгласни, които

24

са пред него: записвам [записвам], сватове [сватове].Уподобяването е фонетично явление, което обаче

води до правописни проблеми, свързани с избора на буква за съответния уподобен съгласен. За да сме сигурни коя буква да използваме, трябва да поставим проблемния съгласен пред гласен или пред сонор:кръг/кче - кръгъл, кръгли;влюб/пчив — влюбен;крад/кта - кратък, кратно; образ/сци — образец, образно; бележ/шка — бележа, бележник.Ако обаче съмнителният съгласен е част от чужда по

произход дума, такава проверка не можем да направим и единственият начин е правописът й да се запамети, като преди това се консултираме с правописния речник: космонав/фт, ав/фтор, ег/кземпляр, анег/кдот, ег/ кзекуция.

В помощ при избора на буква за уподобените съглас-ни могат да ни бъдат и знанията за правописа на пред-ставките, които винаги се пишат по един и същ начин: раз-, без-, въз-, из-, зад-, над-, под-, пред-, об-, в-, от-, с-: разпит [распит], безпокойство [беспокойство], възпитание [въспитание], изход [ucxod], задкулисен [заткулйсен], надприказвам [натприказвам], пред-ставям [претставям], обкичвам [опкйчвам], вписвам [фпйсвам], отговарям [одговарям], сбирка [збйрка].

2. КРАЕСЛОВНО ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ НА СЪГЛАСНИ

В края на думата звучните съгласни винаги се обез- звучават и се изговарят и чуват като беззвучни: боб [боп], връв [връф], грог [грок], град [грат], нож [нош],

25

залез [залее]. Проверка можем да направим, като обра-зуваме форма на думата, в която проблемният съгласен да е пред гласен: град/т - градове, нож/ш — ножове.

3. УДВОЯВАНЕ НА СЪГЛАСНИ

Удвояване на съгласни в българския език има в следните случаи:

А. Удвояване на н при прилагателни и съществи-телни имена.

В българския език често възниква колебание как да бъдат записани някои прилагателни и съществителни имена - с едно н или с двойно нн: свещено или свещен- но, свещеник или свещенник. За да преценим правилния начин на изписване, трябва да образуваме основната форма на прилагателното име, сродно на проблемната дума (основната форма на прилагателните имена е тази за м. р., ед. ч., нечленувана). Ако тя завършва на -нен, останалите форми на прилагателното име (за ж. р., ср. р. и мн. ч.), както и формата на съществителното име, сродно на прилагателното, се пишат с двойно нн: конен - конна, конно, конни, конник.

Ако основната форма на прилагателното име е с друг завършек (-ен, -ин, -ан), останалите му форми и формата на сродното му съществително име се пишат с едно н:рожден—рождена, рождено, рождени, рожденик; фин — фина, фино, фини;избран - избрана, избрано, избрани, избраник.Особено внимание заслужават съществителното

име именник и наречието именно. Те се образуват от прилагателното именен и затова се пишат с двойно нн.

26

Проверка не можем да направим при съществителни като въстаник или мошеник (няма форми въстан или мошен). Трябва да запомним, че те се пише с едно н.

Б. Удвояване на т при съществителни и числителни имена.

В българския език съществителните имена от ж. р., завършващи на т, и числителните имена, завършващи на т, при членуване получават двойно тт, тъй като оп-ределителният член за съществителните от ж. р. е -та, а този за числителните - -те:пролет+та - пролетта; радост+та - радостта;пет+те - петте;десет+те — десетте; двадесет+те — двадесетте.

В. Удвояване на съгласни на морфемна граница.Когато представките, завършващи на съгласен звук,

се свързват с корен, започващ със същия съгласен, се получава удвояване на съответния съгласен: беззло- бен, иззвъня, оттеглям се, надделявам, поддавам се, раззеленявам се.

4. ИЗПАДАНЕ НА СЪГЛАСНИ

А. Изпадане на [с] от наставката -ски при съществи-телни, завършващи на -ст, -с, -з, -ж, -ч, -ш, -щ:филателист — филателистки;Бургас — бургаски;Кавказ — кавказки;Париж — парижки;Ловеч - ловешки;

27

Тръмбеш - тръмбешки;Букурещ - букурещки.

Б. Изпадане на [т] и [д] от наставки -стн, -стк, -штк, -здн, -ждн, -штн, -стл, -нтск.За да се избегне струпването на съгласни, съгласните

[т] и [д] изпадат при небрежен изговор от посочените по-горе наставки:

[замесник] вм. заместник;[методиска] вм. методистка;[букурешки] вм. букурещки;[звезно] вм. звездно;[падежно] вм. надеждно;[ношна] вм. нощна;[завиели в] вм. завистлив;[студенски] вм. студентски.

Ако това изпадане се пренесе в писмената реч, се стига до правописни грешки.

В. Изпадане на [т] и [д] в краесловиеПри непрецизна реч [т] и [д] изпадат и от краеслов-

ните -ст и -шт:[лис] вм. [лист];[д&ги] вм. [дмкт].

Ако явлението се пренесе и в писмената реч, се стига до правописни грешки.

28

III. ПРАВОПИС HA СЛОЖНИ ДУМИ.

СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО и РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

В писмената реч често възниква колебание как да бъдат записани някои думи: като две отделни еди-ници (съчинение разсъждение), като единна цялост, оформена полуслято (министър-председател), или като една дума (ценорозпис). Тези думи могат да бъдат както съществителни (поет символист, заместник- директор, второкурсник) и прилагателни (бълга-ро-английски, народнопесенна), така и наречия (от време на време, горе-долу, привечер), съюзи (докато, докогато) и предлози (допреди, помежду).Макар и да е прието, че думите, които се записват

слято и полуслято, са сложни, а тези, които се пишат разделно - синтактични съчетания, в случая всички ще ги определяме като сложни, защото и едните, и дру-

■ гите ни поставят в сложна ситуация.

1. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

А. Слято се пишат:а) Сложните съществителни, чиято първа основа е

подчинена на втората и е свързана с нея със съедини-

36

телна гласна или пък завършва на гласна, изпълняваща ролята на съединителна: водохранилище, въжеиграч, газообмен, дърводобив, книгопечатница, нефтозавод, ценообразуване, първокласник, второкурсник.

б) Сложните съществителни, чиято първа част е гла- голна форма в повелително наклонение: бутниколиба, лапнишаран, кърпикожух, препъникамък, прескочико- била, развейпрах, ритнитопковец.

в) Сложните съществителни, които са образувани от имената на литературни герои, употребени като нари-цателни. В този случай думата се пише с малка буква: донкихот, байганъо, байганьовци, донжуан.

г) Сложните съществителни, чиито съставки (първа-та или и двете) са чужди по произход : туроператор, плейбек, уебстраница, хотдог, джакпот.

Ако обаче съставките на тези думи се употребяват и като самостоятелни думи, те могат да се пишат и разделно:еврокредит и евро кредит; джазконцерт и джаз концерт; фитнесзала и фитнес зала; офисцентър и офис център;скисъстезание и ски състезание.

д) Сложните съществителни, чиято първа част е съкратено прилагателно (предимно от чужд произход): европоход, виброизолация, профсъюз, термозащита, телереклама.

Ако обаче първата съставка на тези думи се употре-

37

бява и като самостоятелна дума, те могат да се пишат и разделно:фолкпевица и фолк певица:попизпълнител и поп изпълнител; видеоклип и видео клип.

е) Думите, образувани от чужди буквени съкраще-ния: джиесем, джипи, диджей, пиар, сиви, сиди.

Б. Полуслято се пишат:

а) Сложните съществителни, чиято първа част не може да приема определителен член и окончание за множествено число (тези морфеми отиват към втората основа), което означава, че въпросната първа дума не е самостойна и има нужда от връзка (чрез тире) със следващата: кандидат-студент (кандидат-студентът, кандидат-студенти);помощник-готвач (помощник-готвачът, помощник-

готвачи); храм-паметник (храм-паметникът, храм- паметници); вагон-ресторант (вагон-ресторантът, вагон-ресторанти); съдия-изпълнител (съдия-изпъл-нителят, съдия-изпълнители).

- Ако първата част на тези думи е съкратена, те пак се пишат полуслято: ас.-режисьор, зам.-директор, пом. -командир.

б) Фразеологични съчетания, образувани чрез срав-няване на две съществителни имена: гайтан-вежди, ден-година, жар-птица, очи-череши, снага-топола.

в) Сложни съществителни с първа основа лъже-, която е свързана със собствено име. В този случай и

38

двете основи се пишат с главна буква: Лъже-Димитър, Лъже-Нерон.

г) Сложни думи, чиято първа част е название на бук-ва или самата буква: алфа-стабилизатор, гама-лъчи, у-лъч, а-стабилизатор.

д) Сложни съществителни, образувани чрез свърз-ване на собствени (лични и географски) имена: Мария- Кристина, Иван-Александър, Карл-Хайц Румениге, Австро-Унгария, Елзас-Лотарингия.

- Ако личните имена са съкратени, те пак се пишат полуслято: Ж.-Ж. Русо, К.-Х. Румениге.

- Под влияние на чужди езици някои географски имена се пишат слято: Будапеща, Индокитай, Чехо-словакия.

е) Сложни съществителни, образувани от прилага-телни, които също се пишат полуслято: телеграфо-по- щенец (от телеграфо-пощенски), стоково-паричност (от стоково-паричен).

В. Разделно се пишат:

а) Сложните съществителни, чиято първа част може да се членува и да приема окончание за множествено число: съчинение разсъждение (съчинението разсъж-дение, съчинения разсъждения); мач реванш (мачът реванш, мачове реванш); къща музей (къщата музей, къщи музеи); поет модернист (поетът модернист, поети модернисти); майстор зидар (майсторът зидар, майстори зидари).

39

- Ако в свързан текст дадено синтактично съчетание може да се прочете двусмислено, то се записва полусля- то: Дайте на човека-чук и гвоздеи.

б) Сложни съществителни, чиято първа част е чужда по произход дума: бизнес център, допинг проба, екшън герой, офис техника, рок музикант, ски състезание, тенис турнир, фолк певица, фитнес зала.

- Ако първата част на тези думи не се употребя-ва самостоятелно, цялото синтактично съчетание се пише слято: геополитика, демоверсия, екосистема, компактдиск, наркокартел, термоизолация, хидро- система.

в) Съчетания, чиято първа част е съкращение от прилагателни имена, предадени с букви (чужди и бъл-гарски, главни и малки): SIM карта, VIP гости, РУС дограма, MTV конкурс, HIV вирус, GSM оператор, ДНК проба, мсп линия, тв програма.

г) Чужди буквени съкращения, употребени като собствени имена. Първата буква от съкращението се пише с главна буква: Ай Би Ем, Би Би Си, О Ем Ви, Си Ен Ен.

д) Синтактични съчетания от наречие и причастие или прилагателно име: бързо развиващ се, свободно движещ се, вечно зает, жизнено необходим, леко ранен, прясно приготвен.

40

2. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

Правописът на сложните прилагателни изисква да се определи словосъчетанието, от което са получени— съчинително или подчинително. Съчинително е сло-восъчетанието, чиито части са синтактично равноправ-ни: българско-английски (от български и английски, като знак за равноправие е съюзът и).Подчинително е словосъчетанието, една от частите

на което се възприема като главна, а другата - като нейна подчинена: високопланински (от висока планина, където планина е главната, а висока - подчинената част).

А. Сложните прилагателни, получени от съчини-телно словосъчетание, се пишат полуслято: исто- рико-географски (музей) - образувано от история и география (на мястото на съюза и от словосъчетанието в прилагателното се появява тире);морално-етичен - образувано от морал и етика;

черно-бял - образувано от черно и бяло.

Изключение правят прилагателните сърбохърват-ски, глухоням и земноводен, които се пишат слято {земно-воден се пише и полуслято).

Б. Сложните прилагателни, получени от подчини-телно словосъчетание, се пишат слято: старопланин-ски - образувано от Стара планина (планина - главна основа, Стара — подчинена); здравноосигурителна— образувано от здравно осигуряване или осигуряване на здравето; литературнохудожествен - образувано от художественалитература.

41

В. Сложните прилагателни, които са географски названия, се пишат разделно: Ггнерал Тошево, Капи-тан Андреево, Граф Игнатиево.

Г. Особено внимание заслужават прилагателните, образувани от имена (лични и фамилни или само фамилни). Техният правопис зависи от това дали имат в състава си наставка -ск:

а) Ако имат, се пишат слято (когато са образувани от лично и фамилно име) и с малка буква: марко- тотевски (късмет), димчодебеляновски (лиризъм), отецпаисиевски (патриотизъм), иванвазовски (маниер на писане);ботевски (героизъм), славейковски (модернизъм),

яворовски (трагизъм).

б) Ако нямат, се пишат полуслято (когато са обра-зувани от лично и фамилно име), като и двете части са с главна буква: Иван-Вазова (повест), Христо-Ботево (стихотворение), Димчо-Дебелянова (елегия);Славейкова (поема), Вазов (роман).

- Ако първата част на тези прилагателни е прило-жение, тя се пише с малка буква: чорбаджи-Маркова (челяд), дядо-Йоцов (поздрав).

- Ако обаче приложението се е субстантивирало (възприема се като собствено), се пише с главна буква: Бай-Гъньово (поведение).

42

3. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ДУМИ (СЪЩЕСТВИТЕЛНИ И ПРИЛАГАТЕЛНИ), ЧИЯТО ПЪРВА ЧАСТ Е ЧИСЛИТЕЛНО

БРОЙНО ИМЕ

Правописът на тези думи зависи от това как е запи-сано числителното бройно име — с цифри или с думи:

А. Ако е записано с цифри, сложната дума се пише полуслято: 10-годишен, 25-годишнина, 15-етажен, 42-местен, 45-градусов, 120-килограмов.

Б. Ако е записано с думи, има две възможности:

а) Когато числителното е просто по състав, т.е. състои се от една дума, сложната дума се пише слято: седемгодишен, тридесетгодишнина, деветдесетгра- дусов, стокилограмов.

б) Когато числителното е сложно по състав (състои се от повече от една дума), всички части на сложната дума се пишат разделно: двадесет и пет годишнина, тридесет и шест годишен, четиридесет и осем местен.

4. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

А. Слято се пишат наречията, образувани от:а) предлог и наречие:отскоро; насетне; поотделно; засега; догоре;

изотзад;отдалече; накратко; постарому; додолу; изотвъд;

43

оттук; наведнъж; понякога; досега; изотвън; оттам; набързо; изотвътре;оттук-оттам; накриво; изотгоре; изотдалече;изотдолу.

б) предлог и съществително име: вследствие; доземи; вкъщи; покрай; накрай; впоследствие; докрай; наполовина.всъщност;

Когато тези наречия не образуват смислово един-ство, се пишат разделно:Мисля не за сега, а за после, (сравни с: Мисля засега

да не купувам кола.)Те живеят в къщи, не в палатки! (сравни с: Младите

живеят вкъщи (у нас).

Б. Полуслято се пишат наречията, образувани от:

а) две наречия, които могат да бъдат:

- повторени: набързо-набързо;

- със синонимно значение: живо-здраво;

- с антонимно значение: днес-утре.

б) две повелителни глаголни форми: кажи-речи.

в) наречие и повелителна глаголна форма: току-виж.

г) частиците еди-, -що, -годе:

44

еди-как; току-що; що-годе;еди-кога;еди-кой;еди-къде; еди-колко.

* I

5. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ СЪЮЗИ

Слято се пишат съюзите, образувани от предлог и относително или въпросително местоименно наречие: откогато; докогато; затова.откъдето; докъдето; откак;

Когато тези съюзи не образуват смислово единство, се пишат разделно:Дойдох за това писмо, не за друго! (сравни с: Бях

зает, затова не дойдох.)

«

6. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ПРЕДЛОЗИ<

Слято се пишат предлозите, образувани от:

A. два предлога - докрай, измежду.

Б. предлог и наречие - извън.

B. предлог и съществително име - предвид.

45

7. ПРАВОПИС НА ЧАСТИЦИ

А. Правопис на частиците по и най.

а) С прилагателни и с наречия те се пишат по- луслято: по-висок, най-голям, по-горе, най-долу.

б) С глаголи, със съществителни имена и с изра-зи, въведени с предлог, се пишат разделно, като върху частицата по.се поставя ударение, за да се разграничи от предлога по : по обичам, най искам, по човек, най човек, по към мене, по на открито, най на меко.

Б. Правопис на отрицателната частица не.

а) Със съществителни, прилагателни и наречия се пише слято, когато:

- думата не се употребява без нея: неведение, не- годяй, немотия, невръстен, непоколебим, невзрачен, ненадейно.

- с нея се образува нова дума с противоположно значение:приятел - неприятел;висок - невисок;веднъж - неведнъж.

Когато с частицата не не се получава ново, противо-положно на основното значение, тя се пише отделно: Посрещна ме не облечен за път, а на легло с висока тем-пература. (Сравни с: Той застана на вратата необлечен.)

б) С глаголи се пише разделно: не мога, не искам,

46

не трябва, не обичам.

Изключение правят следните две групи глаголи, които се пишат слято с не:

- тези, които не могат да съществуват без не: не-годувам, нехая, недей (няма глаголи годувам,хая, дей).

- тези, които започват с -недо: недочувам, недо- виждам, надоглеждам, недооценявам, недостигам.

в) С причастия частицата не се пише:

- слято - със сегашното деятелно, миналото свър-шено деятелно и миналото страдателно причастие:четящ - нечетящ;чел- нечел;четен - нечетен.

Когато миналото свършено деятелно причастие е употребено в изречението като сказуемо, частицата не се пише отделно: Той не чел достатъчно и се провалил на изпита.

- разделно - с миналото несвършено деятелно при-частие: четял — не четял.

- с деепричастия частицата не се пише така, както се пише с нея глаголът, от който е образувано деепри- частието:не мога - не можейки;не искам — не искайки;негодувам - негодувайки; недочувам - недочувайки.

47

IV. УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

В българския език употребата на главни букви е подчинена на три принципа: морфологичен: (свързан с разграничаването на собствените от нарицателните съществителни), синтактичен (свързан с разчленява-нето на текста) и стилистичен (свързан с отношението на пишещия към лица и предмети).

1. МОРФОЛОГИЧНА УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

Морфологичната употреба на главни букви разгра-ничава собствените имена от нарицателните. Това е особено важно в случаите, когато главната буква е един-ственият показател за това как да се осмисля същест-вителното име - като собствено или като нарицателно:Отидох в гората и видях Елена (видяна е жена на

име Елена).Отидох в гората и видях елена (видяно е животното

елен).

Собствени са имената на:- хора (лични, бащини, фамилни, прозвища, псев-

доними);- родове и династии;

53

- литературни и митологични персонажи;- животни;- празници;- географски (държави, области, градове, села, ку-

рорти, улици) и астрономически обекти;- институции и организации;- природни и културни обекти;- културноисторически периоди;- културни и исторически събития;—текстове, документи, произведения на изкуството;- награди, ордени, медали;- търговски марки;- сортове, породи, продукти;А. Едносъставните собствени имена се пишат с

главна буква:- Иван, Мария, Димитров, Апостола, Моканина,

Кривия (Александър Александров);- Борджии, Асеновци, Христови;- Шибил, Индже, Иисус, Зевс, Орфей, Прометей;- Белчо, Сивушка, Шаро;— Великден, Коледа, Богоявление, Цветница;-България, Шумен, Мадара, Шкорпиловци, „Ивай-

ло ", Венера, Юпитер;- Президентство, Подкрепа;- Кьошкове, Кайлъка, Етъра, Перперикон;- Античност, Средновековие, Възраждане, Рене-

санс, Просвещение;- Съединението, Освобождението;- Библия, Коран, Евангелие;- „Аскеер", „Громи“, „Оскар";- (телевизор) „Сони ", (джиесем) „Нокия ", (елуред)

„Дипломат “;-(сорт) „Болгар", (бира) „Загорка", (вино) „Мерло

54

а) C главна буква се пишат думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени като геополитически понятия:Войната между Севера и Юга започва през 1861г.Между Изтока и Запада има огромни икономиче-

ски и културни различия.

б) Когато обаче те (както и думите североизток, северозапад, югоизток, югозапад) назовават посоките на света, се пишат с малка буква:Шумен е на север от Стара планина.Апартаментът ми гледа на юг.Вятърът от североизток ще е причина за пониже-

нието на температурата.

в) С малка буква се пишат и когато участват като втора съставка в съставни собствени названия: Близ-кият изток, Средният запад.

г) С главна буква се пишат имената на следните културноисторически периоди: Античност, Сред-новековие, Възраждане, Ренесанс, Просвещение, Романтизъм.

д) Когато обаче те участват като втора съставка в съставни имена, се пишат с малка буква, а с главна е първата съставка: Българско възраждане. Европейски ренесанс. Английско просвещение.

е) С главна буква се пишат названията на географ-ските области и райони, които са образувани от други собствени имена: Шуменско, Варненско, Средногорие, Черноморие.

55

Б. Първата част на съставните собствени имена се пише винаги с главна буква, а следващите се пишат с главна, ако са собствени, и с малка, ако са нарицател-ни: Христо Ботев, Атанас Далчев, Велики Преслав, Стара Загора, Трифон Зарезан, Древна Гърция, Ста-рият Добрич; Нова година, Стара планина, Нови пазар, Черно море. Шуменски университет, (вестник) „Шуменска заря“; Източна Стара планина (в случая Стара е с главна буква, защото е собственото име на планината), Синдикат на българските учители, Севе-рен ледовит океан (ледовит е с малка буква, защото не е име на океана - няма географско понятие Ледовит океан), Съединени американски щати, Първа светов-на война. Организация на обединените нации.

а) Ако в съставните имена има нарицателни, които са с индивидуализираща функция (т.е. разраничават носителя си от всички останали в съответната група), те също се пишат с главна буква: Райна Княгиня, Па-триарх Евтимий, Баба Тонка, Поп Богомил, Бачо Киро, Братя Миладинови, Отец Паисий, Бай Ганьо, Дон Кихот, Хаджи Смион, Дева Мария, Баба Меца, Баба Яга, Кумчо Вълчо, Зайо Байо, Ежко Бежко.

б) С главна буква се пишат прилагателните и чис- лителните с индивидуализираща функция в съставните имена: Паисий Хилендарски, Хитър Петър, Алек-сандър Македонски, Симеон Велики, Петър Първи, Симеон Трети.

в) С главна буква се пишат съставните собствени имена, когато са съкратени или перифразирани: Акаде-мията на науките или Академията вм. Българската академия на науките; Просветното министерство

56

вм. Министерството на образованието, младежта и науката.

г) Притежателните прилагателни, образувани от имена на лица (лични, фамилни, псевдоними) с наставки ,-ов, -ев, -ин, се пишат също с главна буква: Яворов текст, Иван-Вазов разказ, Менделеева таблица, Дар- винова теория.

д) Когато тези прилагателни не изразяват притежа-ние, а качествена характеристика, или са първа част от фразеологично съчетание, се пишат с малка буква: вазовски (маниер на писане), вапцаровски (оптимизъм), езоповски език, ахилесова пета, дамоклев меч.

2. СИНТАКТИЧНА УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

Синтактичната употреба на главни букви разграни-чава изреченията в текста.

А. С главна буква се пише първата дума в изрече-нието.

а) Ако изречението започва с обръщение, което е разположено на отделен ред, текстът след него също започва с главна буква:Господин Иванов,Информираме Ви, че...

б) Ако обаче текстът след обръщението продължава на същия ред, се пише с малка буква:Господин Иванов, информираме Ви, че...

57

Б. С главна буква се пишат заглавията и подзагла-вията:

Чистият пътЕпизод из живота на Васил Левски

3. СТИЛИСТИЧНА УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

Стилистичната употреба на главни букви изразява определено отношение към даден участник в общува-нето или към лице или предмет, за който се говори.

А. С главна буква се пишат личните и притежателни-те местоимения при изразяване на учтивост или когато са част от титли и длъжности:

Госпожо, съобщаваме Ви за...Господине, молим за Вашата своевременна намеса... Госпожице, Вие сте одобрена за...Ваше Превъзходителство, позволете да...Съобщението е от Техни Височества... Негово Светейшество ще бъде гост на... Нейно Величество отпразнува юбилея си...

Б. С главна буква се пишат нарицателните съществи-телни, назоваващи титли, звания, длъжности, професии, когато са употребени в официални документи:До Директора на ГПЧЕ „ Никола Вапцаров “До Президента на Република БългарияВаше ВисочествоВаше ВеличествоНегово СветейшествоВаше ПревъзходителствоВаше Благородие

58

а) Съществителните господин, госпожа, госпожи-ца се пишат с главна буква само ако са в началото на обръщение:Господин Директор,...ГоспожоДесева, ...Госпожице Димова,...

б) Ако не са в началото на обръщение, те се пишат с малка буква:

Уважаеми г-н Иванов,...Уважаема г-жо Председател,...До г-н Георгиев...

В. С главна буква се пишат съществителните нарица-телни, когато се подчертава значимостта на изразените с тях понятия:Битката за Шипка е представена като противо-

борство между силите на Доброто и Злото.Саможертвата за Отечеството е висша ценност. Бог е Любов.

Г. С главна буква се пишат съществителни, прила-гателни и местоимения, отнасящи се до Бог (не само християнския): Бог, Господ, Всевишния, Спасителя, Създателя, Бог-отец, Бог-син, Глае Божи, Кръст Господен, Волята Му, Царство Му небесно.

Д. Ако обаче те са част от фразеологични словосъ-четания, се пишат с малка буква:Спасете ме, за бога!Само господ знае кога ще свърши това!Тук съм, слава богу!Що за човек си, боже мой!

59

(^Зтора. Част

CVpa m АТИ ч н и КНИЖОВНИ НОРМИ

гЪт-раматичните книжовни норми регламентират

употребата на частите на речта. В българския език те са 10 - 5 изменяеми (съществително име, прилага-телно име, числително име, глагол, местоимение) и 5 неизменяеми (съюз, предлог, частица, наречие, меж-думетие). Изменяемите части притежават граматически категории, по които се менят: съществителното име - род, число, определеност (членуване); прилагателното име - род, число, определеност, степенуване; числи- телното - род, число, определеност; глаголът - лице, число, време, вид, залог, наклонение; местоимението - лице, число, падеж, род. Всяка грешка, свързана с някоя от тези граматически категории, е граматична. Граматична е и грешката при неправилно свързване на изменяеми и неизменяеми части на речта.

•

I. ГРЕШКИ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА ИМЕНАТА ОТ МЪЖКИ РОД

Съществителните имена от м.р., завършващи на съгласен звук, в ед.ч. се членуват с пълен член -ът; -ят или с кратък член -а; -я, а прилагателните, числител- ните и местоименията (притежателните и възвратно притежателните) - с пълен член -ят или с кратък -я.

1. Членуване с пълен или с кратък определите-лен член.Съобразно синтактичната си роля в изречението

имената (съществителни, прилагателни и числителни) и местоименията (притежателните и възвратно прите-

69

жателните) могат да се членуват с пълен (-ът, -ят) или с кратък (-а, -я) определителен член.

А. С пълен член се членуват:а) подлогът в изречението:Ученикът написа преразказа си.Царят имал трима синове.Нашият е най-добър в категорията;

б) именната част на съставното именно сказуемо;Съставно именно сказуемо е това, което се със-

тои от глаголна част (глагол със слабо лексикално значение - съм, бивам, ставам, изглеждам, оставам, покажа се, окажа се, изляза, намеря се и др.) и именна част (съществително, прилагателно, числително):

Той е ръководителят на експедицията (е - глаголна част, ръководителят - именна част).

Така той стана известен (стана — глаголна част, известен - именна част).

Той се оказа лъжец (се оказа — глаголна част, лъ-жец - именна част).

Именната част на съставното именно сказуемо може и да не е членувана, но ако се членува, задължително се използва пълният определителен член:Иванов е началникът на въпросния отдел.Това е учителят ни по литература.

в) техните (на подлога и на именната част на със-тавното именно сказуемо) приложения и съгласувани определения:Иван, ученикът от X6 клас, получи отлична оценка

на преразказа си (Иван е подлог в изречението, а уче-никът - негово приложение).

70

Това е Иванов, учителят ни по литература {Ива-нов е именна част на съставното именно сказуемо, а учителят — негово приложение).

Старателният ученик написа преразказа си (уче-ник е подлог в изречението, а старателният - негово определение).

Това е новият ми автомобил (автомобил е именна част на съставното именно сказуемо, а новият — негово определение).

Б. Всички останали части на изречението се чле-нуват с кратък определителен член.Проверка за това дали името е подлог в изречението,

можем да направим, като го заместим с местоименията той или него (го). Ако името може да се замести с той, е подлог и ще се членува с пълен определителен член:Лекарят предписа специална диета.Той предписа специална диета.

Ако името може да се замести с него (или с кратка-та форма го), не е подлог и ще се членува с кратък определителен член:Гледах филма за Христо Стоичков.Гледах него (Гледах го).

След предлог не може да има пълен член, тъй като подлогът винаги е в именителен падеж, а наличието на предлог превръща падежа от именителен в косвен - винителен или дателен:Дадох преразказа на учителя.

Прякорите, прозвищата и псевдонимите, неза-висимо от синтактичната си роля в изречението, се членуват винаги с кратък член:

71

Моканина отиде до каруцата.В случая Моканина е подлог в изречението, но тъй

като е прозвище на Йовковия герой, се членува с кра-тък член.

В заглавия, при които не са ясни субектно-обект-ните отношения (т.е. не е ясно дали името е подлог), се използва пълен определителен член:

„Козият рог"„Иконостасът"„Крадецът на праскови"

Ако обаче в заглавието има име, което е след предлог, то ще се членува с кратък член:

„Светлините на града"

Членуването на заглавията не зависи от синтактич-ната им служба:Разказът „Козелът" на Емилиян Станев е инте-

ресен.Прочетох разказа „Козелът " на Емилиян Станев.

2. Членуване с мек (-ят,-я) или с твърд (-ът, -а) определителен член.

С мек определителен член се членуват:А. Съществителните имена от м.р., завършващи на

-тел и -ар (-яр), свързващи се с извършване на някакво действие:учител -учителя (учителят преподава);лекар - лекаря (лекарят лекува);иманяр - иманяря (иманярят търси съкровища);

72

но хотел - хотела (хотелът не прави нищо, тури-стите ходят в него);пазар - пазара (пазарът не прави нищо, хората ходят

на пазар).

Изключение от това правило правят съществител-ните, назоваващи животни:петел - петела;глухар — глухара.

Ако обаче тези названия се субстантивират, т.е. на-зовават хора, ще се членуват с мек определителен член:Бай Иван — глухарят, за пореден път не разбра за

какво става въпрос.Срв. с Глухарът е най-едрата тетревова птица.

Б. Съществителните имена, завършващи на -й: славей - славея;герой - героя.

В. Следните 10 съществителни, които в старобъл-гарския език са завършвали на мек съгласен и сега при членуване възстановяват мекостта си: цар, крал, зет, ден, сън, път, кон, огън, нокът, лакът (царя, краля, зетя, деня, съня, пътя, коня,огъня, нокътя, лакътя).

Г. Всички прилагателни и числителни редни от м.р., както притежателните, възвратно притежателните мес- тоимения и причастията в м.р.:висок — високия;български - българския;първи - първия;десети - десетия;мой - моя;

73

твой — твоя;негов — неговия;наш — нашия;ваш — вашия;техен — техния;свой - своя;четящ — четящия;чел — челия; четен — четения.

П. ГРЕШКИ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА ДВЕ ОПРЕ-ДЕЛЕНИЯ КЪМ ЕДНО СЪЩЕСТВИТЕЛНО

В българския език понякога се налага едно същест-вително име да бъде определяно от две определения:Българските и полските волейболисти изиграха

един от най-интересните мачове на Олимпиадата в Лондон. В случая българските и полските са опреде-ления към съществителното име волейболисти. Когато е налице такова езиково явление, е възможно да се членуват и двете определения или пък да се членува само първото.

1. Ако определенията означават различни обекти, се членуват и двете:Малките и големите ученици изпратиха абиту-

риентите.Първият и вторият етаж са вече продадени.

2. Ако двете определения означават един и същ предмет, се членува само първото:Хубавото и добро момиче получи много подаръци

за рождения си ден.Буйната и мътна вода влачеше цели дървета.

74

III. ГРЕШКИ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА НАЗВА-НИЯ НА УЧРЕЖДЕНИЯ, ОРГАНИЗАЦИИ,

ИНСТИТУЦИИ

Граматичната норма изисква названията на различни учреждения, организации и институции, употребени в изречение, да се членуват:Работя в Българската академия на науките (а не

Работя в Българска академия на науките).Българският футболен съюз наложи наказания

на няколко отбора (а не Български футболен съюз наложи наказания на няколко отбора).

IV. ГРЕШКИ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪСТАВ-НИ ИМЕНА, КОИТО СЛУЖАТ ЗА ЗАГЛАВИЯ

Граматичната норма изисква съставните названия, използвани като заглавия в изречение, да се членуват:Направих проверка в „Правописния речник на

българския език “ (а не в „ Правописен речник на бъл-гарския език").

V. ГРЕШКИ ПРИ ОБРАЗУВАНЕ НА ФОРМАТАЗА МНОЖЕСТВЕНОСТ НА

СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ОТ МЪЖКИ РОД

Съществителните имена от м.р., които са предше-ствани от числителни бройни или от наречията колко, няколко (то), толкова, могат да образуват формата си за множественост по различен начин:

1. Съществителните имена, назоваващи лица (хора),

75

образуват обикновена форма за мн.ч. с окончания -и или -ове:двама ученици (а не ученика);петима учители (а не учителя);няколко кметове (а не кмета).

2. Съществителните имена, назоваващи нелнца (предмети и животни), образуват т.н. бройна форма с окончания -а или -я:три билета (а не билети);няколко листа (а не листи или листове);десет знака (а не знаци).

2.1. Изключение прави съществителното ден - то образува формата си за множественосг по двата начина: два дена и два дни.

2.2. Съществителните имена, които в речта се употребяват и със значение на лице, и със значение на предмет (тип, член, поп, офицер и др.), образуват формата си за множественост по двата начина:Двама офицери от поделението бяха повишени в чин. За да спечели партията, жертва двата си офицера.

Няколко членове на комисията по образование не подписаха документа.След дискусия не бяха одобрени няколко члена от

законопроекта.

2.3. При образуване на бройна форма вметнатият звук [ъ] се запазва:диоптър - два диоптъра;компютър - няколко компютъра.

76

2.4. Ако между числителното бройно (или думата за количество) и съществителното име има съгласувано определение, се образува бройна форма:За нуждите на фирмата са закупени два нови

компютъра.По празниците ще бъдат пуснати допълнително

няколко бързи влака.

2.5. Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното има предлог или глагол, се образува обикновена форма за мн.ч.:Два от филмите участват във фестивала за втора

поредна година.Няколко са влаковете, които ще бъдат пуснати

през празничните дни.

VI. ГРЕШКИ ПРИ ОБРАЗУВАНЕ НА ФОРМАТА ЗА УЧТИВОСТ

Ако в състава на сказуемото има минало свършено или минало несвършено деятелно причастие (завърш-ват на -л), за изразяване на учтивост в официална обстановка и при общуване между непознати е прието те да бъдат в мн.ч., като няма значение към кого се обръщаме - към мъж или към жена:

Господин Директор, викали сте ме (а не викал сте ме).Госпожо Директор, викали сте ме (а не викала

сте ме).

Но ако в състава на сказуемото има прилагателно име, минало страдателно причастие (което завършва на -н или -т) или числително редно име, те са в ед.ч. и в съответния род, в зависимост от това към кого се

77

обръщаме — към мъж или към жена:Бъдете така добър да ми платите, господине (а

не добри).Бъдете така добра да ми платите, госпожо (а не

добри).Все още не сте подготвен за изпита (а не подгот-

вени).Все още не сте подготвена за изпита (а не под-

готвени).Господине, Вие сте първият, който ни съобщава

това.Госпожо, Вие сте първата, която ни подготвя по

този начин.

VII. ГРЕШКИ ПРИ УПОТРЕБА НА МЕСТОИМЕНИЯ

1. Употреба на въпросителни, относителни, неопределйтелни, отрицателни и обобщителни местоимения.

Местоимение Форма за Им.п.

Форма за В.п. Форма за Д.п.

въпросително кой КОГО кому/на когоотносително който когото комуто/на коготонеопределително някой някого някому/на някогоотрицателно никой никого никому/на никогообобщително всеки всекиго всекиму/на всекиго

Именителната форма на тези местоимения се из-ползва, когато те са в ролята на подлог в изречението: Кой звъни?Който не работи, не трябва да яде.Някой трябва да свърши работата.

78

Никой не може да наруши спокойствието ми.Всеки трябва да се грижи за себе си.

Винителната форма на посочените местоимения се използва като пряко допълнение, а дателната - като непряко:Кого търсите?fa не Кой търсите?).На кого се обаждаш?(а не На кой се обаждаш?).Когото и да потърсиш, ще ти помогне fa не Който

и да потърсиш...).На когото и да се обадиш, ще ти окаже помощ (а

не На който и да се обадиш...).Обади се на някого за домашното (а не ...на ня-

кой...).На никого не вярвам вече (а не На никой....).Можеш да кажеш на всекиго fa не ...на всеки).

Съотнасянето с лица става с винителната или с дателната форма на относителното местоимение, а съотнасянето с предмети и животни — с именител-ната му форма:

Човекът, когото видяхме, е приятел на брат ми fa не който).

Човекът, на когото се обаждаш, е мой познат fa не на който).

Учебникът, с който работим, е нов.Хамстерът, който ти подарих, трябва да се храни

два пъти дневно.

Относителното местоимение който се съгласува по число с думата, която стои пред него:

Учебникът, който ти дадох, е нов.Карамфилите, които получи, трябва да се сло-

жат във вода.

79

Относителното местоимение за притежание чийто се съгласува по число с думата, която стои след него:Авторът, чийто текст изучаваме, е роден през

1850 г.Поетът, чиито стихове чухме, е мой познат.

2. Употреба на притежателни и възвратно при-тежателни местоимения.

В българския език изразяването на притежание става чрез същински притежателни местоимения или чрез възвратно притежателно местоимение. Най-често греш-ки се допускат, когато не се разграничават същинското притежателно местоимение за 3. л. ед.ч. (негов, -а,-о,-и/ му; неин, -а,-о,-и/й; негов, -а,-о,-и/му) и възвратното притежателно местоимение (свой, -я,-е,-и/си).

2.1. Когато се означава предмет, който е притежание на подлога в изречението, задължително се използва форма на възвратното притежателно местоимение:Героят се завръща в родния си дом (а не родния

му дом, защото така се означава нечий друг дом, а не този на героя).

Човекът в текста вижда смъртта като свое из-бавление (а не негово избавление).

Тръгнах към плажа и взех очилата си (а не очилата му).

2.2. Когато обаче се означава предмет, който не е притежание на подлога в изречението, се използва форма на същинското притежателно местоимение:Лирическата ситуация представя завръщането на

героя в родния му дом.Текстът на стихотворението представя смъртта

като негово избавление.

80

3. Употреба на лични вместо показателни мес- тоимения.

В българския език понякога функцията „показа- телност” неправилно се приписва на част от личните местоимения:Него (той) ден валеше дъжд (вм. правилното Този

ден валеше дъжд).Нея (тя) вечер ходихме на кино (вм. правилното

Тази вечер ходихме на кино).То дете не е от нашето село (вм. правилното Това

дете не е от нашето село).

Тази замяна на показателните местоимения този! тоя, онзи!оня', тази!тая, онази!'оная', това!туй, онова! онуй с лични става под влияние на някои диалекти и води до граматични грешки.

4. Употреба на именителни вместо винителни форми на личните местоимения.

Понякога в езиковата практика се наблюдава не-правомерна замяна на винителните форми на личните местоимения с именителни:Аз ме е страх (вм. правилното Мене ме е страх). Аз ми се спи (вм. правилното Мене ми се спи).

Тази замяна е под влияние на диалектите и води до граматични грешки.

81 •

VIII. ГРЕШКИ ПРИ ОКОНЧАНИЯТА НА ГЛАГОЛИТЕ ВЪВ ФОРМИТЕ ИМ ЗА 1 Л.

МН.Ч. СЕГ. ВР.

Една от характеристиките на глагола (без да е негова граматическа категория) е спрежението. В българския език глаголите имат три спрежения. От кое спрежение е глаголът, най-ясно личи във формата му за 3 л. ед. ч. сег. вр. Глаголите от първо спрежение имат коренна гласна е: чета — чете; от второ спрежение - и: ходя - ходи; от трето - а или я: рисувам - рисува, стрелям - стреля.

Глаголите от първо и второ спрежение имат окон-чание -м във формите си за 1 л. мн. ч. сег. вр. (четем, пишем, ходим, мислим), а глаголите от трето спреже-ние - окончание -ме (рисуваме, разказваме, стреляме).

Под влияние на някои западнобългарски диалекти, където окончанието на всички глаголи във формите им за 1 л. мн. ч. сег. вр. е -ме, се стига до некнижовна употреба и до граматични грешки:В тия часове ние разказваме, рисуваме, четеме (вм.

четем), което е много интересно.Ако искаш да говориме (вм. говорим), ела у нас.За няколко години ще построиме (вм. построим)

магистралата.

IX. ГРЕШКИ, СВЪРЗАНИ С НЕПРАВИЛНО ОБРАЗУВАНЕ НА ПОВЕЛИТЕЛНИ ГЛАГОЛ-

НИ ФОРМИ

В речевата практика понякога се наблюдава непра-вилно образуване на повелителни глаголни форми: дръшай вм. дръж, слизай вм. слез. Неправилна от гра-матична гледна точка е и употребата на някои отрица-

82

гелни повелителни форми: недей казва (вм. не казвай или недей да казваш), недей пита (вм. не питай или недей да питаш). Такава употреба се възприема като граматична грешка.

X. ГРЕШКИ ПРИ УПОТРЕБА НА ДЕЕПРИЧАСТИЯ

Деепричастието е нелична глаголна форма, която означава действие, извършващо се едновременно с основното действие от един и същ вършител:Вървя по улицата, пеейки.

Ако деепричастието означава действие, което се извършва едновременно с основното, но от друг вър-шител, е налице граматична грешка:Пътувайки към вкъщи, звънна мобилният му те-

лефон.Действието „пътуване“ се извършва от човека (кой-

то и да е той), а действието „звънене“ - от телефона. Правилната конструкция е:Докато пътуваше към вкъщи, звънна мобилният

му телефон.

Пишейки съчинението си, спря химикалът му.Действието „писане” се върши от човека, а дейст-

вието „спиране” - от химикала. Правилният вариант е:Докато пишеше съчинението си, спря химикалът

му.

83

XI. ГРЕШКИ ПРИ СЪГЛАСУВАНЕ МЕЖДУ ЧАСТИТЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Граматичната норма изисква някои от частите на изречението да се съгласуват помежду си по род и по число. В противен случай е налице граматична грешка.

1. Несъгласуване между подлог и сказуемо.

А. По род:Испанската столица Мадрид е разположен в

равнина на Пиренейския полуостров.В случая подлогът столица е в ж.р., а сказуемото е

разположен - в м.р. Това е граматична грешка.

Въпросът за възможността да бъдат увеличени заплатите на учителите, е изключена.

Подлогът въпросът е в м.р., а сказуемото е изклю-чена - в ж.р. Това е граматична грешка.

Б. По число:Бандата на Иван и Стефан решиха да почиват

в Созопол.В изречението подлогът бандата е в ед.ч., а сказу-

емото решиха - в мн.ч. Това е граматична грешка.

Според текста на романа дори и чорбаджиите - отречената класа, активно се включва в подготов-ката на въстанието.

В това изречение подлогът чорбаджиите е в мн.ч, а сказуемото се включва — в ед.ч. Това е граматична грешка.

84

2. Несъгласуване между определение и определяемо.

Романът „Под игото“ е картина на тогавашния бит и душевност на българина.

В случая определяемото бит и душевност е сложно по състав и изисква определение в мн.ч. {тогаваш-ните бит и душевност) или пък две определения, съ-гласуващи се поотделно по род с всяка от двете части на определяемото {тогавашния бит и тогавашната душевност).

Пътник с нередовен билет и карта се глобява 50 лева.

Правилните варианти са: Пътник с нередовни билет и карта ... или Пътник с нередовен билет и нередовна карта...

Когато към едно съществително име в изречението има две или повече съгласувани еднородни определе-ния, означаващи различни обекти, то е в единствено число, а сказуемото - в множествено число:В ГПЧЕ „Н. Й. Вапцаров " се изучават английски,

немски, френски и руски език (а не езици).Тази година ще бъдат посетени Рилският и Бачков-

ският манастир (а не манастири).В тазгодишната колекция на дизайнера най-използ-

вани са белият и черният цвят (а не цветове).

85

XII. ГРЕШКИ ВСЛЕДСТВИЕ РЕКЦИЯТА НА ГЛАГОЛИТЕ

В българския език' някои глаголи изискват задъл-жителна употреба на определена част на изречението (пряко или непряко допълнение) или на определен предлог след себе си. Тази задължителна употреба се нарича рекция. Глаголи с различна рекция не могат да се свързват непосредствено в изречението със съюз и, защото такава употреба води до граматична грешка:

Той сподели, че предпочита и се вдъхновява от волейбола и играта на нашите момчета.

Глаголът предпочитам изисква пряко допълнение (предпочитам някого, нещо), а глаголът вдъхновявам се - непряко (вдъхновявам се от някого, от нещо). Затова те не могат да се свържат непосредствено със съюз и, а всяко от допълненията трябва да бъде след съответния глагол:

Той сподели, че предпочита волейбола и се вдъх-новява от играта на нашите момчета.

Учениците ми споделят различни неща.Глаголът споделям изисква след себе си употреба

на предлог с, а не на предлог на. Затова правилната конструкция би трябвало да бъде:

Учениците споделят с мен различни неща.

86

<-^71рета lacm

^УНКТУАЦИОННИ

КНИЖОВНИ НОРМИ

ar / унктуационните книжовни норми регламенти-рат употребата на препинателните знаци. Те са: запе-тая, точка, въпросителна, удивителна, многоточие, точка и запетая, двоеточие, кавички, тире, скоби. Тяхната функция е да осигурят еднозначно възприемане на писмения текст.

I. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯ

Запетаята служи за отделяне на думи и синтактични цялости в простото изречение и на прости изречения в състава на сложното.

1. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Просто е изречението, което има едно сказуемо. В простото изречение със запетая се отделят:

А. Еднородните части (независимо от вида на връз-ката между тях). Те могат да бъдат свързани:

а) безсъюзно:Обикновено пия кафе, чай, мляко.б) с противопоставителни съюзи (а, ала, ама,

обаче, пък, но):Предпочитам чай, а не кафе.в) със съотносителни съюзи (както-така, колкото-

толкова, не само-но и). При тях запетаята се пише пред

втората част от съюза:Пия както кафе, така и чай.г) с повторителни съюзи (и-и, или-или, ли-или,

дали-или, нито-нито, ту-ту, я-я и др.). При тях запетаята също се пише пред втората част от съюза:Пия и кафе, и чай.

Не се отделят със запетая еднородни части, свър-зани със съюзи и и или:Сутрин и вечер е хладно.Ще ти се обадя събота или неделя.

Ако обаче след първата еднородна част има обосо-бена част, вметнат израз или обръщение, пред съюзите и и или се пише запетая:За кандидатстване във ВУЗ са необходими лична

карта, удостоверяваща самоличността на канди-дата. и диплома за завършено средно образование.

Семейството, от една страна, и училището, от друга, са главните фактори за възпитанието на детето.Пътувай с влака, Иване, или с автобуса, по-си-

гурно е.

Б. Обособените части:

Обособени са частите на изречението, които са логически разграничени от останалите. Те могат да бъдат в началото на изречението (тогава запетаята се пише след обособената част), в края на изречението (запетаята е пред обособената част) или да разкъсват изречението (тогава се пише запетая и преди, и след обособената част):

98

Успокоен, той заспа дълбоко.Вървеше по улицата, пеейки.Ученикът, отсъстващ от час, получава неизвинено

отсъствие.Обособена част, въведена с причастие, може да се

замести с подчинено изречение, започващо с който (която, което, които):Песента, изпята от младия изпълнител, получи

награда.Песента, която бе изпята от младия изпълни-

тел, получи награда.

Обособена част, въведена с деепричастие, може да се замести с подчинено изречение, започващо с като или докато:Пътувайки с влака, се запозна с доста хора. Като пътува с влака, се запозна с доста хора. Докато пътува с влака, се запозна с доста хора.

Не се пише запетая между едносричен съюз и следваща непосредствено след него обособена част:Но мислейки само за себе си, той забрави за въз-

растните си родители.

Но ако съюзът е многосричен, между него и обосо-бената част се пише запетая:

Обаче, мислейки само за себе си, той забрави за възрастните си родители.

В. Вметнатите думи и изрази:

Това са думи и изрази, които изразяват отношението на говорещото лице към извършваното действие. В зависимост от начина си на функциониране в речта

99

биват две групи:а) думи и изрази, които освен като вметнати могат

да функционират и като части на изречението, се от-делят със запетая. Такива са: да кажем, да речем, надявам се, мисля, разбира се, изглежда, напротив, обратно, от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, значи, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин, тъй да се каже и др:

Той, мисля, ще ни подкрепи в това начинание. (Срв.: Мисля да отида на кино.)Ние, разбира се, ще се подготвим добре. (Срв.:

Разбира се добре със свекървата.)Те, тъй да се каже, ни подведоха. (Срв.: Стихотво-

рението трябва тъй да се каже, че да въздейства на слушателя.)

Не се пише запетая между едносричен съюз и следващи непосредствено след него вметната дума или вметнат израз, изискващи запетая:

Той, от една страна, я харесваше, но от друга, проявяваше някаква стеснителност.

Но ако съюзът е многосричен, между него и вметна-тата дума или вметнатия израз се пише запетая:

Той, от една страна, я харесваше, обаче, от друга, проявяваше някаква стеснителност.

б) думи и изрази, които в изречението функционират само като вметнати, т.е. не могат да изпълняват ролята на някаква част на изречението, не се отделят със запетая. Такива са: обаче, например, според мене, по мое мне-ние, може би, наистина, действително, следователно, като чели, всъщност, впрочем, по всяка вероятност,

100

навярно, сякаш, в края на краищата и др:Разчитахме на много медали от Олимпиадата,

нищо подобно обаче не се случи.Всъщност тя е права.Какво прави той тук наистина?

Г. Обръщенията:Иване, ела тук!Ела тук, Иване!Ела тук, Иване, и си свърши работата!

Ако пред или след обръщението има частица, запе-таята се пише след нея:Ела тук бе. Иване!Иване бе, защо закъсняваш?

Д. Междуметията:Ох, заболя ме!Ех, колко е красиво!О, това вече е нещо друго!

Е. Частиците да и не, когато се отнасят към цялото изречение, и частиците а и нали, когато изречението завършва с тях:Да, точно така ще направим.Не, това няма да стане.Да тръгваме, а?И ти ще дойдеш, нали?

Ж. Присъединителните конструкции:Ще отидем, и само двамата. Олимпиадата в Лондон е провал, и то какъв! Ожених се, при това за красива девойка.

101

2. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ.

Сложно съчинено е изречението, в което простите са синтактично равноправни: Научих си по химия и излязох навън.

В сложното съчинено изречение запетаята отделя прости изречения, които са синтактично равноправни помежду си. Те могат да бъдат свързани:

А. Безсъюзно:Планинските самотии спяха, дива тишина цару-

ваше в природата.По едно време стана някакъв шум, очите се обър-

наха към вратата.

Б. С противопоставителни съюзи:Учих цял ден по математика, но получих слаба

оценка.Това му се видя опасно, ала друг избор не му ос-

таваше.Те живеят в охолство, а ние тънем в мизерия.

Внимание заслужава съюзът обаче, който трябва да се разграничава от вметнатата дума обаче. Ако обаче може да се замести с но, без да се прави каквото и да е разместване в изречението, е противопоставителен съюз и пред него се пише запетая:Исках да дойда, обаче не намерих свободно време.Исках да дойда, но не намерих свободно време.

Но ако такава замяна не може да се направи, обаче е вметната дума, пред която не се пише запетая:

102

Дълго му говорих, той обаче не се вслуша в думите ми.

В. Със съотносителни съюзи:Колкото повече се стъмняваше, толкова по бързаха. Не само се грижеше за децата му, но и родителите

му наглеждаше.

Г. С повторителни съюзи:Нито пия, нито пуша.Ще тръгваш ли, или да сядам?

Не се пише запетая между едносричен съюз и след-ващо причастие или деепричастие, с което се въвежда обособена част:Разговаряха дълго и унесени в приказки, закъсняха.Изглеждаше съсредоточен, но мислейки за изпи-

та, забрави за срещата.

Но ако съюзът е многосричен, между него и следва-щото причастие или деепричастие, въвеждащи обосо-бена част, се пише запетая:Изглеждаше съсредоточен, обаче, мислейки за

изпита, забрави за срещата.

3. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ.

Сложно съставно е изречението, в което едно от простите се възприема като главно, а другото (други-те) - като негово подчинено (негови подчинени): Ще дойда, като си науча. В случая Ще дойда е главното, а като си науча — подчиненото изречение. Съюзната връзка (в случая като) винаги е в рамките на подчине-

103

ното изречение.В сложното съставно изречение запетаята отделя

подчиненото от главното изречение. Най-често използва-ните съюзни връзки, свързващи главното и подчиненото изречение, са: че, да, като, докато, който (която, което, които), чийто (чиято, чието чиито), както, когато, щом, където, дето, колкото, защото, понеже, тъй като, задето, откакто, откъдето, ако, за да, без да и др.

3.1. Когато подчиненото изречение стои пред главното, запетаята се пише на границата между двете изречения:Когато си науча, ще дойда.За да сполучиш, трябва много да учиш.

3.2. Когато подчиненото изречение разделя главното, със запетая се отделят и началото, и краят му:

Мисълта, че вече съм пълнолетен, ме прави щастлив.

3.3. Когато пред съюзната връзка има предлог и/ или друга уточняваща я част, запетаята се пише пред предлога или уточняващата част:

Къщата, в която влязохме, беше светла и просторна.Ботев има 20 стихотворения, повечето от които

са класика.

3.4. При сложни съюзи (само че, независимо че, макар че, въпреки че, при условие че, при все че, по причина че и др.) запетаята се пише пред първия елемент на съюза (а не пред че):

Ще започна работа, при условие че бъдат изпъл-нени условията ми.Стигна навреме, въпреки че автобусът закъсня.В сложното съставно изречение запетая не се пише

в следните случаи:

104

- Между два съюза, следващи непосредствено един след друг, ако първият от тях е едносричен:Мислеше да тренира, но след като заваля, се отказа.

Но ако първият от двата съюза е многосричен, между тях се пише запетая:Мислеше да тренира, обаче, след като заваля, се

отказа.

- Ако непосредствено пред съюза или съюзната дума стои уточняващо наречие (само, едва, чак, даже, дори, тъкмо, именно, дълго, много, малко, единствено, поне и др.) или отрицателна частица не:

Ще повярвам чак когато видя с очите си.Тръгнаха малко преди да завали.Ще дойда не когато кажеш.

Ако обаче подчиненото изречение, въведено със съюз или съюзна дума, непосредствено пред която стои уточняващо наречие или отрицателна частица не, е пред главното, то ще се отдели със запетая:

Чак когато видя с очите си, ще повярвам.Малко преди да завали, тръгнаха.Не когато кажеш, ще дойда.

— Пред подчинителния съюз да, служещ за връзка между главното и подчиненото изречение:Беше невъзможно да отидат всички.Желая ти да си жив и здрав!Не ми дава мира мисълта да стана известен.Ако обаче подчиненото изречение, въведено с да,

стои пред главното, то се отделя със запетая:Да отидат всички, беше невъзможно.Да си жив и здрав, ти желая!

105

Ако подчиненото изречение, въведено с да, разделя главното, със запетая се отделя само краят му:Идеята да напиша книга, ме занимава отдавна.Това да си голям, не е предимство.

- Когато подчиненото изречение е въведено с въ-просителна дума:Интересува ме кога ще бъде изпитът по мате-

матика.Важно е това какъв ще бъде резултатът.

Ако обаче подчиненото изречение, въведено с въ-просителна дума, разделя главното, със запетая ще се отдели само краят му:Въпросът дали ще вали, вече не е актуален.Това колко струва джипът, не ме интересува.

- Когато подчиненото изречение функционира като устойчива цялост:Обади се на когото и да е.Яж колко можеш.Чети каквото и да е.

II. УПОТРЕБА НА ТОЧКА1. С точка се отбелязва краят на съобщително из-

речение:Тази вечер ще ходя на кино.

2. Точка се пише и в края на повелително изречение, изказано със спокоен тон:Ела и ти.

106

3. Когато изречението завършва със съкратена дума, след която се пише точка, втора точка не се поставя:Паисий пише „История славянобългарска“ през

1762 г.

4. Когато в рамките на изречението като цитат е включено друго изречение, което е съобщително, се пише само една точка, поставена след кавичките:

Той се ръководеше от максимата „Не оставяй днешната работа за утре

5. Ако цитираното изречение не е съобщително, въпросителният или удивителният знак се пишат пред кавичките, а точката - след тях:Ботевият фейлетон „ Политическа зима “ има мото:

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?

6. Точката се използва и като знак след съкращения: и др.(п други), м.р.(мъжки род), лро</5.(професор), г.(година), е.(век), вл/.(вместо), вкл.(включително), т.н.(така нататък), т.е.(тоест).

7. След съкращения на мерки от международната метрична система СИ точка не се пише: кг (килограм), л (литър), м (метър), ч (час), мин (минута), сек (секунда).

8. Ако със съкращенията час, минута и секунда се означава определен момент от денонощието, след тях се пише точка:Влакът ще потегли в 16 ч. и 30 мин.

9. При означаване на дати точка се пише след ци-фрата за ден и за месец:

15. 11. 1996 г.

107

10. Точка се поставя след арабска цифра за означа-ване, че числителното име е редно, а не бройно:Българското възраждане започва през втората по-

ловина на 18. век.

11. Не се пише точка след заглавия и имена на автори: Немили-недрагипо Иван Вазов

Лек жребий за българските отбори

III. УПОТРЕБА НА ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

1. С въпросителна се отбелязва краят на въпроси-телно изречение:Кога ще дойдеш?

2. Ако въпросът е изразен косвено (т.е. въпроси-телната дума е в рамките на подчиненото изречение), в края на изречението се пише точка:Резултатите от изборите поставят въпроса какво

да се прави сега.

3. При изразяване на съмнение, недоумение или отрица-телна оценка въпросителният знак се поставя в скоби до ду-мата или израза, с които се изразява въпросното отношение:

Твърдят, че той е честен човек (?) и не се облаго-детелства.

108

IV. УПОТРЕБА НА УДИВИТЕЛЕН ЗНАК

1. С удивителна се отбелязва краят на изречения, изразяващи емоционални състояния - възклицание, молба, настойчивост, заповед:

О, скрити вопли на печален странник,напразно спомнил майка и родина! (Д. Дебелянов) Не смей да се обаждаш!Моля те, ела!

2. Удивителен знак се използва за отбелязване на учудване, несъгласие, възмущение, предизвикано от цитирани думи, като се поставя в скоби след думата, предизвикала въпросното отношение:При това тя ти е писала, че владее няколко(!)

чужди езика.

3. След някои заглавия:Да бъде ден!Елате ни вижте!

V. УПОТРЕБА НА МНОГОТОЧИЕ

Многоточието е знак, с който се означава:

1. Прекъсване на изречението поради недоизказване: Тръгнах навреме, но...

2. Пауза в рамките на изречението:Пък тогаз... майко, прощавай!

109

3. Пропусната част в цитиран текст:Във финала на „Под игото" Огнянов изразява

мнението, че жертвите не са напразни. Те са посла-ние към всички християнски и цивилизовани народи. Именно пролятата кръв ще отвори пътя на българите към спасението: „.. .революцията трябваше да стане и жертвите трябваше да станат... Ние не можем със силата си да разбием Турция, но можем да спечелим симпатията на света...чрез мъченичеството си... Това е все знак за съществуване... “.

VI. УПОТРЕБА НА ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ

Това е знак за отделяне на относително самостоя-телни синтактични цялости в рамките на изречението. Употребява се в следните случаи:

1. В рамките на простото изречение между разши-рени еднородни части, когато вътре в тях вече е упо-требена запетая:На панаира се беше събрал много народ: мъже,

жени и деца: купувачи и просто запалянковци, жадни за зрелища; наконтени охолници и бедняци, дошли с надеждата да изкарат някой лев.

2. В рамките на сложното изречение за отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения, в които вече е използвана запетая, независимо как са свързани (безсъюзно, съчинително или подчинително):Слънцето припече, ветрецът престана, гората

заглъхна: само бръмченето на рой мухи се чуваше сега.

110

и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина...

3. При изреждане на изречения, следващи след из-речение с обобщаващо значение:В училищата директорът има следните задълже-

ния: контролира цялостния учебно-възпитателен процес в учебното заведение; назначава необходимия педагогически, административен и помощен персо-нал; планира и организира контролната дейност; следи за спазването на трудовата дисциплина.

VII. УПОТРЕБА НА ДВОЕТОЧИЕ

Двоеточие се употребява в следните случаи:

1. За въвеждане на уточнения и допълнителни све-дения:

Годно до: 01. 2012 г.Получател: Ив. ВасилевGSM: 0887410829

2. Когато уточнението е разграничено графично или е разположено на отделен ред, двоеточие не се пише:Диригент ЕМИЛ ТАБАКОВСценаристГ. Мишев

3. При изброяване след обобщаваща дума (обобщаващ израз) или без обобщаваща дума (обобщаващ израз):Банката предлага следните допълнителни услуги:

издаване на чекове, инкасиране на сметки...

111

4. При въвеждане на пряка реч, разположена след авторовата:След това се усмихна и каза:- Всичко ми е ясно.

VIII. УПОТРЕБА НА КАВИЧКИ

Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, изречения или цели текстове.Употребяват се в следните случаи:

1. При цитиране:Още в началото на статията авторът подчерта-

ва: „Ботевата поезия е диалогична“.

2. При предаване на пряка реч:„И това ми било избори " - каза той.

3. При собствени имена на паметници, музеи, театри, училища, дружества, отбори, предприятия, институти, улици и др.:храм-паметник „Александър Невскикъща музей „Панайот Волов";театър „Васил ДрумевГПЧЕ „ Н. ВапцаровФК „ЛевскиКТА „Мадара“.

4. При названия на апарати, машини, породи живот-ни, сортове, вестници, списания и др.:телевизор „Сони

112

GSM „Нокия“; грозде „ Болгар “; вестник „24 часа

5. При названия на награди, ордени, звания: награда „Черноризец Храбър “;орден „Стара планина “.

6. При необичайна за контекста употреба на думи и изрази:Обаждания и есемеси с „ шеги “ получават абонати

на мобилни оператори.

Кавички не се пишат в следните случаи:

1. При собствени имена на географски обекти: град Шумен;планина Рила;остров Болшевик;връх Мусала.

2. При заглавия на книги, лекции, концерти, филми и др., когато те са с друг шрифт:ХЪШОВЕ по Ив. Вазов

3. При цитиране на стихове, оформени като отделен абзац или изписани с друг шрифт:В друго стихотворение обаче се казва:

И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си...

След графически означената пауза следват стихо-вете: О, скрити вопли на печален странник, напразно

113

спомнил майка и родина! Те по своеобразен начин променят възприемането на стихотворението.

4. При собствени имена, които са изписани не на кирилица:шоколад Milka, албумът Call Me Maybe

5. При лексикализирани названия на търговски марки: Подай ми дистанционното на сонито.

IX. УПОТРЕБА НА ТИРЕ

Тире се употребява в следните случаи:

1. На мястото на пропусната,’ но подразбираща се от контекста част от изречението:

Той пие водка, тя — вода.

2. За отделяне на уточнения и допълнителни сведения: Езикова гимназия — Шумен

3. За отделяне на обособени части:Първото впечатление — макар и краткотрайно —

винаги остава.Тогава влезе новият учител — строен и красив.

4. Когато обособената част разделя изречението и началото й е означено с тире, краят може да се отбележи и със запетая:Новоизбраният кмет — Стефан Христов, започна

мандата си със скандал.

114

5. Когато обособената част е на отделен ред, не се отделя с тире:Васил Илиевадвокат

6. За отделяне на вметнати думи и изрази, изискващи употреба на пунктуационен знак:Първо - ти не ме познаваш.Това искане — разбира се -/, ще бъде отхвърлено.

7. За отделяне на изброяване след обобщаваща дума (обобщаващ израз):

Учениците участваха в конкурса за празника на училището със свои творби—есета, разкази, картини, преводи, фотографии.

8. За отделяне на изречения или на части от из-речение, въведени с показателно местоимение или с частицата ето:Да бъдеш родител—това означава да си отговорен.Къде да продължа образованието си - ето въпроса,

над който мисля от известно време.

9. Между две прости изречения в състава на сложно-то, когато едното има обобщаващ характер, а другото го конкретизира:Мислеше само за едно — да се измъкне от това

място.

10. Между две прости изречения в сложното, които са в причинно-следствена връзка и съюзът между тях е пропуснат:Научих само два въпроса - (тъй като, защото, поне-

же) за повече нямах време.

115

11. За отделяне на присъединителни конструкции: Трябва да говорим - и то веднага.

12. При цитиране в следните случаи:

а) за отделяне на авторов текст, разположен след цитата:

„Образованието е приоритет в политиката на правителството “ - заяви премиерът пред журна-листи.

б) за отделяне на авторов текст, вмъкнат между ча-стите на цитираното изречение:

„Проблемът за свободата — отбелязва авторът — може да се разглежда в различни аспекти

в) за отделяне на авторов текст, вмъкнат между две отделни изречения от цитата, като второто тире се пише след точката, с която завършва авторовият текст:

„През моя дълъг спортен живот имах и успехи, и поражения - споделя Йордан Йовчев. - Победите се помнят, загубите се забравят

13. При пряка реч в следните случаи:

а) за отделяне на авторов текст, разположен след пряката реч:

- Каква красива девойка! - каза принцът.• .1

б) ’ за отделяне на авторов текст, вмъкнат между пряката реч: ’

— Всяка зима — засмя се той — на планина. Нека ми е зле!

116

в) за отделяне на авторов текст, вмъкнат между две изречения от пряката реч, като второто тире се пише след точката, с която завършва авторовият текст:

- Ти плачеш, а?—кресна той. — Знам защо плачеш...

14. За отделяне на репликите на участници в диалог:- В Русия ходили ли сте?- Не, не съм.

15. За означаване на рубрики, които не са номери-рани и са разположени на отделни редове:Към учебно-възпитателната дейност имат от-

ношение:- родители;—учители;—ученици;- общественост.

16. За означаване на отношения между понятия: опозиция родно-чуждо;волейболна среща България-Русия.

17. За означаване на разстояние във времето и прос-транството, когато са пропуснати съюз или предлог:

60.-70. години на 19. век;Ив. Вазов (1850-1921);пътят Шумен-София.

18. За означаване на приблизителност: Оставаха 10-15 минути до срещата.Ще ти се обадя в сряда-четвъртък.

117

X. УПОТРЕБА НА СКОБИ

Те (кръглите скоби) са по-силен знак за отделяне от запетаята и тирето. Останалите видове — квадратни [ ], ъглести < > и наклонени / /, имат специфична употреба в специализирани текстове.

Кръглите скоби се използват в следните случаи:

1. За отделяне на обособени части, вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции, имащи ха-рактер на допълнителна информация по отношение на основното съдържание на текста:Някои стани (като Гърция и Испания) са най-силно

засегнати от кризата.На същия този ден (15.11.1996г.) еродена дъщеря ми. Катедралата „Св. Павел“ (Лондон) е втора по

големина в света.

2. За отделяне на обособени или вметнати части, които имат характер на дублираща информация по отношение на основната:Димитър Иванов (Елин Пелин) е един от майсто-

рите на разказа в литературата ни.Наемът е 300 лева (150 евро).

3. За отделяне на дума или част от дума, което поз-волява различни прочита:Който се учи, той ще (с)получи!Денят на си(л)ните.

4. За отделяне на авторови ремарки в драматични текстове:

118

Македонски (силно развълнуван): Не, аз ще ида!

5. За ограждане на въпросителен и/или удивителен знак, употребени в изречението за изразяване на отно-шение към изказаното:Рождената и година била 1939 (?!).

6. За ограждане на многоточие, с което се означава пропуснат текст:В своите прости едноселци, в разговорите им, в

мислите им, в грижите на всекидневния живот той не усещаше нищо ново. Все същите хора, със същите страсти, неволи и сиромашия, както преди. (...)Да види свободна България — това беше неотс-

тъпната му мисъл. Тая мисъл заслонеше всичко друго, шумът на околния живот го оставяше равнодушен, безучастен — всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено.

7. За ограждане на арабски цифри, с които се озна-чават алинеи към членове на закони, правилници и др:

8. Дясна скоба (без точка след нея) се използва след букви или арабски цифри при номериране:Необходими са следните документи:1) заявление2) диплома за завършено образование3) автобиография

119

I

.14 * »l r ’.’1

J' •

Светлозар Георгиев

ЦЯЛОСТНА ПОДГОТОВКА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ПРАВИЛА И УПРАЖНЕНИЯ ПО ПРАВОПИС, ГРАМАТИКА

И ПУНКТУАЦИЯ

Редактор Пламен Тотев Коректор Елена Спасова

Техн. редактор Стефан Пламенов Първо издание

Формат 32/84х 108 Печатни коли 10

Издателска къща „ПЕРСЕЙ” www. perseus-books. com e-mail: perseus@gbg.bg тел. 0878 22 96 94