СЪЩНОСТ, МЯСТО И ЗНАЧЕНИЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО В ИКОНОМИКАТА. ОСОБЕНОСТИ И ЗАДАЧИ

1. СъщностСъществуването на човечеството във всички обществено-икономически формации е свързано с

производството и потреблението на материални блага. За да се управлява ефективно производственият процес (стопанската дейност на хората) е необходимо той да се изследва и изучава. Така по естествен път възниква необходимостта от отчитане на стопанските факти, явления и процеси, протичащи в хода на осъществяваната стопанска дейност, като по този начин се осигурява информация, необходима за вземане на съответните управленски решения. Историческите факти сочат, че счетоводството има хилядолетна история. Първоначално то възниква като практическа дейност, задоволяваща определени обществени потребности. Необходимостта от счетоводни записвания се предопределя от непрекъснато разширяващите се разменни отношения между хората, прераснали впоследствие в търговски връзки първоначално между отделни лица а на един по-късен етап от време между отделните страни и народи.

Обикновено се приема, че появата на счетоводството се свързва с наличието на следните предпоставки:

- Частната собственост, тъй като то е насочено предимно към гарантиране интересите на собственика на капитала;

- Писмеността, тъй като първичен етап на счетоводно-отчетния процес е документирането на стопанските операции;

- Капиталът, тъй като без наличието на капитал не би било възможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност;

- Търговията, тъй като посредством счетоводството се създава информация именно за осъществяваната стопанска дейност и без нейното съществуване не би имало смисъл от счетоводството като информационна система;

- Кредитът, тъй като той опосредства извършването на стопанската дейност и без неговото съществуване, осъществяването й би било твърде затруднено;

- Парите като всеобщ еквивалент, тъй като по счетоводен път се създава информация само за онези стопански факти, явления или процеси, които могат да бъдат оценени в пари;

- Математиката, разглеждана като съвкупност от способи за елементарни изчисления и пресмятания.

2. Поява и развитие Имайки предвид горепосоченото следва да се отбележи, че като практическа дейност

първоначално счетоводството възниква и се развива в онези държави в които е добре развита стопанската дейност и търговските връзки със съседите. Поради това негови наченки се откриват в Месопотамия и Вавилон, в древните Египет и Рим. Особен тласък то придобива след възприемането на парите като всеобщ измерител и стоков еквивалент.

Така възниква т. нар. просто счетоводство (аплография), при което обект на отчитане са материалните и паричните средства на собственика и разчетните взаимоотношения, които той осъществява при извършването на стопанската дейност. То представлява просто описание на осъществяваната дейност, като не разкрива взаимната връзка и зависимост между извършените стопански и финансови операции, както и не дава възможност за осъществяване на контрол върху дейността на търговеца.

Впоследствие с развитието на търговската дейност възниква необходимостта от една по-съвременна система за отчитане, съответстваща на нуждите на практиката. Това предопределя и появата на двойното счетоводство (диплография), което възниква в резултат на настъпилите промени в стопанския, социалния и културен живот на хората в епохата на Възраждането. Оттогава датират и първите опити за теоретично изясняване на неговата същност, логика и принципи. Счита се, че първата печатна книга, описваща принципите за водене на счетоводство в италианските градове-държави е на италианския професор по математика Лука Пачоли. Макар и на съвременния етап да съществуват доказателства, че не той е неговият създател, посоченият автор с право може да бъде наречен баща на съвременното счетоводство. Неговият труд Summa de Arithmetica, Geometria, Proportioni et Proportionalita (отпечатан през 1494 г.), посветен на проблемите на математиката, съдържа трактат (раздел), озаглавен Particularis de Computis et Scripturis (За сметките и записванията), в който за първи път се описва т. нар.

Венецианска счетоводна система. На практика произведението на Лука Пачиоли представлява първата публикация по проблемите на счетоводството.1

Вниквайки по-задълбочено в същността на счетоводството може да се установи, че то създава информация за нуждите на стопанското управление, посредством отчитането динамиката на имуществото на предприятията2от различните отрасли на националната икономика, независимо от техния предмет на дейност. В икономически аспект тази динамика е израз на кръгооборота на ресурсите (стопанските средства), който те осъществяват в хода на стопанската дейност.

Като наука и практическа дейност счетоводството се отличава с редица особености, които определят облика му и го отличават от оперативната и статистическата отчетност. По-съществените от тях са: 1)Счетоводството се организира и осъществява в рамките на предприятието; 2) Пълно и непрекъснато, взаимосвързано отразяване на всички стопански процеси и явления, цялото имущество на предприятието, както и всички изменения в него в хронологичен ред; 3) Задължително използване на стойностния (паричен) измерител; 4) Документална обоснованост на стопанските операции; 5) Счетоводството осигурява като максимално обобщена, така и максимално детайлирана информация за стопанските факти,явления и процеси; 6)Счетоводството използва редица специфични, характерни само за него способи, които го отличават от останалите информационни системи, познати в световната теория и практика способи (счетоводни сметки и двойно записване).

Основните задачи на счетоводството могат да бъдат формулирани по следния начин: 1) Да осигурява информация за имущественото състояние на предприятието с оглед неговото опазване и ефективно използване; 2) Да осигурява информация за реализираните стопански резултати - печалби или загуби, приходи и разходи и тяхната структура; 3) Да осигурява информация за статистически цели; 4) Да осигурява информация за нуждите на вътрешния и външен (данъчен) финансов контрол). 5) Да осигурява информация, необходима за осъществяването на анализ върху осъществяваната стопанска дейност.

Имайки предвид гореизложеното може да се обобщи, че счетоводството представлява информационна система за документално, непрекъснато и взаимосвързано отразяване в паричен измерител на стопанските факти, явления и процеси в рамките на предприятието, чрез прилагане на специфични способи. Посредством счетоводството се създава информация, характеризираща стопанската дейност на предприятието. Тази информация се обобщава и систематизира в годишния финансов отчет и чрез неговото публикуване става достояние на заинтересованите лица, наричани най-често потребители на финансова информация. Отразената във финансовите отчети информация отразява финансовото състояние и реализирания финансов резултат на предприятието за съответния отчетен период (финансовата година). Следователно ролята и значението на счетоводството (и неговият краен продукт – годишният финансов отчет) се свежда до създаването на информация, ползвана две групи потребители:

А. Вътрешни потребители. Към тази група се отнасят ръководството на предприятието и неговият персонал. Ръководството на предприятието ползва информацията от годишния финансов отчет с цел контролиране и анализиране дейността на предприятието, оценка на способността му да генерира парични средства в бъдеще, както и за разработването на планове и прогнози относно характера на осъществяваната стопанска дейност. Персоналът като потребител на информация от финансовите отчети ще се интересува от стабилността на предприятието и доколко управляващите предприятието ще бъдат в състояние да изплащат трудови възнаграждения, социални и осигурителни плащания.

1 Спазвайки историческата истина следва да посочим, че проблемите на счетоводството са разгледани за първи път в произведението на един друг италианец – Бенедето Котругли, озаглавено За търговията и съвършения търговец. Този труд е написан в Неапол през 1458 г., но е отпечатан през 1573 г., т.е цели 115 години по-късно. Поради това се приема, че произведението на Лука Пачиоли е първата отпечатана книга по счетоводство. 2Под предприятие следва да се разбира икономически обособени юридически и физически лица, които осъществяват разрешена от законите дейност.

3

Б. Външни потребители. Към тази група се отнасят инвеститорите. Кредиторите, търговските контрагенти (клиентите и доставчиците на предприятието), правителството и неговите органи, обществеността и др.

Инвеститорите са лицата, предоставили капитала, посредством който предприятието осъществява своята дейност. Те се интересуват доколко тази дейност е ефективна, като на база информацията, представена в годишния финансов отчет вземат решение дали да купуват, задържат или продават своите акции.

Кредиторите се интересуват от информация, която им дава възможност да преценят доколко предприятието е в състояние да върне отпуснатите му заеми и лихвите по тях.

Търговските контрагенти ползват информацията, създавана по счетоводен път за да преценят доколко предприятието е в състояние да спазва поетите ангажименти по сключените търговски договори.

Правителството и неговите органи ползват счетоводната информация при разработване на данъчната политика на държавата. Освен това на базата на тази информация те правят определени изводи относно способността на предприятието да открива нови работни места на територията на която се намира.

Обществеността като потребител на информация се интересува доколко предприятието може да осъществява своята дейност като използва местни доставчици на стоки и услуги, доколко може по пътя на спонсорството да подпомага местната власт при осъществяване на социални програми и др.

ОТЧЕТНИ ИЗМЕРИТЕЛИ, ИЗПОЛЗВАНИ В СЧЕТОВОДСТВОТО

Счетоводството винаги е било свързано с количественото измерване и качествено характеризиране на стопанските факти, явления и процеси. Нещо повече: “то е първата научна дисциплина, която е специално създадена във връзка с измерването на стойностните величини на отчетните обекти на микроравнище.”3 За целта се използват три вида отчетни измерители - натурални, трудови и парични (стойностни), което се обуславя от разнообразието на отчетните обекти.

Натуралните измерители намират приложение при отчитането на стопанските средства в натурално изражение - брой, дължина, тегло, обем и др. Използват се за оценяване (измерване) на еднородни отчетни обекти. Намират ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че не позволяват обобщаване на стопански факти, явления и процеси, представени в разнородни мерни единици.

Трудовите измерители се използват за отразяване на изразходеното работно време в дни, часове или минути. Такива измерители са: човекоден, човекочас, машиносмяна и др. Обикновено се прилагат в съчетание с натуралните измерители, като по този начин се отразява количеството извършена работа за единица време. Имат ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че чрез тях също не могат да се обобщят разнородни обекти, които са резултат на разнороден труд (квалифициран, неквалифициран, умствен, физически и т.н.).

Чрез стойностният (паричен) измерител се измерват и отразяват различни стопански факти, явления и процеси в единен измерител, посредством възприетата в страната парична единица. Само в парична оценка може да се установи и отрази общата величина на средствата на предприятието, независимо от тяхното разнообразие, да се определи себестойността на произведената продукция,

3

4

финансовия резултат от дейността, сметните взаимоотношения (разчетите) между контрагентите и др. В много oт случаите стойностният измерител се прилага в комбинация с натуралните и трудови измерители.

В зависимост от момента към който се оценява имуществото на предприятието оценките биват текущи и периодични. Текуща е оценката по която стопанските средства се оценяват към момента на тяхното придобиване. Тя бива: цена на придобиване, себестойност и справедлива цена. Тази оценка се нарича още историческа цена.

Цената на придобиване се използва когато се придобиват ресурси чрез покупка от външни предприятия. Тя включва както покупната цена, така и разходите за привеждането им в подходящ за използване вид (транспортни разходи за монтаж и др.).

Себестойността се използва за оценяване на средствата, създадени в рамките на предприятието (например готовата продукция) и включва само основните производствени разходи.

Справедливата цена може да бъде продажната цена, борсовата цена или пазарната цена. Намира приложение най-вече при оценяване на незаприходени излишъци при инвентаризация, както и в случаите на безвъзмездно получаване на определено имущество.

Периодичните оценки се използват при съставяне на годишния финансов отчет. За различните елементи на имуществото на предприятието се прилагат различни периодични оценки.4

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДМЕТА НА СЧЕТОВОДТСВОТО

Разглеждайки счетоводството в научно-практически аспект е необходимо да се определи кои са основните проблеми с разрешаването на които то се занимава. Всяка наука има иманентна, присъща само на нея проблематика. За счетоводството това са неговият предмет (обекти на отчитане), методологията на систематизиране, синтезиране, идентифициране и интегриране на стопанските факти, явления и процеси.

При характеризиране на предмета на счетоводството следва да се имат предвид две обстоятелства: 1) Счетоводството като завършена информационна система се осъществява в рамките на предприятието; 2) За да намерят отражение в системата на счетоводството стопанските факти, явления и процеси трябва да бъдат достоверно измерими. Оттук може да се направи извода, че счетоводна информация се създава само за онези факти, явления и събития, които са вече осъществени и които могат да бъдат точно измерени и оценени в пари.

За осъществяване на нормалната си дейност предприятията използват определени средства по конкретен състав (активи) като машини, съоръжения, парични средства, материали, стоки и др., които се формират чрез определени източници на образуване и имат съответно предназначение. Такива източници на активите могат да бъдат: собственият (основният) капитал, внесен от съдружниците при учредяване на предприятието; ползваните банкови заеми; реализираната печалба от дейността на предприятието, възникналите задължения (пасиви) към други контрагенти и др.

Съвкупността от всички активи и пасиви на предприятието образуват неговото имущество. В резултат на осъществяваната стопанска дейност то непрекъснато се променя както по количество, качество и състав, така и по източници на образуване. Причина за тези изменения са многобройните и разнообразни стопански операции. Следователно може да се направи извода, че предмет на счетоводството е имуществото на предприятието и неговите изменения в резултат на осъществяваната стопанска дейност и резултатите от нея.

Имуществото на предприятието се състои от разнообразни по състав елементи, представляващи отделните отчетни обекти. Под обекти на отчитане следва да се разбира конкретизация на съответните части на неговия предмет. Като такива следва да се разглеждат активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите, стопанските операции и процеси, както и стопанско-правните взаимоотношения. Следователно обект на счетоводството е всичко онова, което подлежи на счетоводно отчитане и за което се получава информация, посредством прилагането на счетоводните способи. Оттук може да се направи извода, че като конкретни обекти на счетоводството следва да се разглеждат отделните елементи на имуществото в тяхната счетоводна интерпретация. (вж. Приложение № 1).

От изброените отчетни обекти, първите три (активите, пасивите и собственият капитал) следва да се разглеждат като основни, тъй като те могат да съществуват самостоятелно и независимо от останалите. Стопанските операции и процеси, стопанско-правните отношения, приходите и разходите на предприятието имат характер на вторични (производни) отчетни обекти, тъй като те възникват в процеса

4Вж. по-подробно конкретните разпоредби от счетоводните стандарти за малки и средни предприятия

5

на осъществяваната стопанска дейност и тяхната поява зависи до голяма степен от характера на тази дейност.

СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТОСЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ

Активите (стопанските средства) са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат на осъществена дейност, от използването на които се очаква бъдеща икономическа изгода. Те са обекти на счетоводството, което предопределя и необходимостта от създаването на счетоводна информация за състоянието и измененията в тях, както и за осъществяването на контрол върху тяхното съхраняване, опазване и ефективно използване. В така посоченото определение могат да бъдат откроени няколко основни момента. Първият от тях е, че активът се разглежда като ресурс, който се контролира от предприятието Вторият основен момент се свързва с това, че активът е придобит в резултат на вече осъществена дейност, т.е в повечето случаи предприятието е юридически собственик на актива. Третият основен момент се свежда до обстоятелството, че посредством използването на актива предприятието следва да реализира икономическа изгода в бъдеще. Икономическата изгода се разглежда като потенциалът на даден актив да съдейства за притока на пари в предприятието. Тя може да се реализира по няколко начина:

1. Чрез актива (самостоятелно или в комбинация с други активи) да се произвеждат продукция, стоки или услуги, посредством реализирането на които ще се реализира печалба;

2. Активът може да бъде заменен с друг актив;3. Активът да се използва за изплащане на съществуващи задължения.4. Да се разпредели между собствениците на предприятието (под формата на ликвидационни

дялове, при ликвидация на предприятието).В този смисъл наличните в складовете на туристическото предприятие стоки следва да се

разглеждат като активи, тъй като те са предназначени за продажба в търговските обекти. От продажбата на тези стоки ще се получи печалба, която има характер на икономическа изгода за предприятието. В случаите когато стоките не могат да бъдат реализирани поради промяна в потребителското търсене или други причини, последните няма да носят изгода за предприятието, поради което същите губят качеството си на актив и следва да бъдат бракувани.

Активите на предприятието са твърде разнообразни по състав, форми на въплъщение, начин на използване, функционална роля при осъществяване дейността на предприятието и т.н. Различни са степента на тяхната ликвидност (обращаемост), както и промените в натурално-веществената им форма. От съществено значение за счетоводното им отчитане е класифицирането им според тяхната ликвидност (обращаемост) по време на осъществяваната стопанска дейност. От тази гледна точка активите се подразделят на две големи групи: дълготрайни и краткотрайни активи.

Дълготрайните активи представляват ресурси (средства), които обслужват стопанската дейност на предприятието за продължителен период от време. От своя страна те се подразделят на материални и нематериални дълготрайни активи, дългосрочни инвестиции и вземания.

Дълготрайните материални активи имат материално-веществена форма. Към тях се отнасят земите, горите, трайните насаждения, сградите, съоръженията и оборудването, офис обзавеждането, транспортните средства и др.

Дълготрайните нематериални активи обслужват продължително време дейността на предприятието, но нямат материално-веществена форма. Към тях се отнасят патентите, лицензите, фирмените марки, търговските права, програмните продукти и др.

Дългосрочните финансови активи включват групата на дяловете и участията и дългосрочните вземания.

Дяловете и участията представляват т.нар. дългосрочни инвестиции на предприятието. От счетоводна гледна точка инвестициите представляват придобит от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал чрез разпределение (под формата на лихви, ренти, дивиденти или други изгоди за инвестиращото предприятие).

6

Дългосрочните инвестиции включват акции, дялове, облигации и други ценни книжа със срок на държане в предприятието над 12 месеца.

Дългосрочните вземания включват всички вземания със срок на погасяване над 12 месеца. Такива могат да бъдат вземания по предоставени търговски заеми, вземания, произтичащи от сключени договори за финансов лизинг и др.

Краткотрайните активи са ресурси, които участват еднократно в стопанската дейност на предприятието като непрекъснато променят натурално-веществената си форма. От своя страна те се подразделят на няколко подгрупи:

- Материални запаси (материали, готова продукция, стоки, амбалаж), млади животни и животни за угояване, дребни продуктивни животни (кокошки) и незавършено производство.

- Краткосрочни вземания. Вземанията възникват във връзка със съществуващите условия на плащане на оказани услуги, извършени доставки продажба на стоки и др., в случаите когато времето на оказването на услугите, респ. продажбата на стоките на клиентите не съвпада с момента на тяхното заплащане. Такива могат да бъдат всички вземания със срок на погасяване до 12 месеца, произтичащи от: продажби, вземания от подотчетни лица, липси и начети, други дебитори и т. н.

- Краткосрочни финансови активи (инвестиции) - всички ценни книжа (акции и облигации), със срок на държане до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни.

- Парични средства в брой и по банкови сметки. Те могат да бъдат в лева или валута, съхранявани в касата на предприятието или по разплащателна сметка в търговските банки.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КАПИТАЛА И ПАСИВИТЕ

Активите на предприятието могат да бъдат придобити (финансирани) както със средства на собствениците (акционери, съдружници, кооператори), така и посредством ползването на чужди средства. От тази гледна точка източниците на активи могат да се класифицират като собствен капитал, дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви и финансирания.

От счетоводна гледна точка собственият капитал представлява паричен израз на вложените в предприятието активи от страна на неговите собственици. От своя страна той се подразделя на основен капитал, резерви и финансов резултат (печалба или загуба).

Основният капитал се формира при учредяване на предприятието и при капиталовите дружества се регистрира в съда. Той е относително постоянна величина и при акционерните дружества е равен на номиналната стойност на емитираните акции. Във финансовите отчети (счетоводният баланс) този капитал се показва в пълен размер, независимо, че част от него може и да не бъде внесена в момента на учредяване на дружеството.5

Резервите се образуват за сметка на печалбата или по друг ред определен с нормативен акт. Използват се за покриване на рискови мероприятия и загуби.

Като елемент на собствения капитал се разглежда и реализираният от предприятието финансов резултат. Той може да бъде положителен (печалба) и отрицателен (загуба). Положителният финансов резултат води до увеличаване на собствения капитал на предприятието, а отрицателният до неговото намаляване.

Пасивите, представляват съществуващи задължения на предприятието, произтичащи от минали събития, погасяването на които води до изтичане (намаляване) на активи, възникването на нови задължения и/или трансформирането им в собствен капитал. те се подразделят на дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви.

Дългосрочните пасиви (дългосрочните задължения) представляват чужди средства, привлечени в предприятието за допълване на собствените активи със срок на погасяване над 12 месеца.

Краткосрочните пасиви (задължения) са източници на активи, привлечени в предприятието от трети лица със срок на погасяване не по-дълъг от 12 месеца. Към тях се отнасят задълженията по получени краткосрочни банкови заеми, задълженията към доставчиците, към персонала, към бюджета, към социалното осигуряване и др.

Финансиранията представляват безвъзмездно получени активи (от държавата или други предприятия и лица) със строго целево предназначение. Те се подразделят на финансирания за дълготрайни активи и финансирания за текущата дейност.

5 Собственик на основния капитал може да бъде държавата, акционерите, съдружниците, едноличният търговец и др.

7

Като отделен обект на отчитане следва да се разглеждат и разходите и приходите на предприятието. Под “разходи” в счетоводен смисъл най-общо се разбира намалението (изтичането) на активи през отчетния период, което води до намаляване на чистата стойност на капитала (собствения капитал), отделно от онова, което се дължи на капиталовложителите. Счетоводните разходи възникват от намаляване на стойността на активите, начисляването на работни заплати, социални осигуровки и надбавки и др., независимо от момента на тяхното изплащане. Следва да се има предвид обстоятелството, че счетоводните разходи възникват когато активите на предприятието се вложат в употреба. В този смисъл трябва да се прави разлика между понятието “счетоводен разход” и понятието “плащане.” Освен това счетоводните разходи се отчитат в момента на тяхното възникване, независимо паричните средства са изплатени, или разходите са само начислени.

За илюстрация на гореизложеното ще си послужим със следните примери:Съгласно фактура туристическо предприятие “Дива” – ООД закупува хранителни продукти на

стойност 10 000 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието. Хранителните продукти са заприходени в склада, съгласно складова разписка.

Както е видно в момента на покупката хранителните продукти са заплатени на доставчика, но това обстоятелство не представлява основание да бъде отчетен счетоводен разход. На практика в момента на покупката е налице плащане по сделката. В резултат на това плащане бързо обращаемите активи под формата на налични пари са се трансформирали в по-бавно обращаеми под формата на стоково-материални запаси (хранителни продукти). Счетоводният разход ще възникне тогава, когато хранителните продукти се извадят от склада и бъдат употребени за приготвянето на кухненска продукция.

Нека приемем, че в същото дружество, съгласно сключения колективен трудов договор, трудовите възнаграждения се изплащат на десето число на месеца, следващ този за който се отнасят. Ако разгледаме трудовите възнаграждения за месец декември 2004 г., то съгласно горното правило те следва да бъдат изплатени на 10.01.2005 г. Независимо от това счетоводният разход заплати ще бъде отчетен за месец декември 2004 г., тъй като той тогава е възникнал и ще намери отражение във финансовия резултат за 2004 г., не зависимо, че този разход ще бъде изплатен през следващия отчетен период и работещите в предприятието ще получат своите заплати през 2005 г.

Разходите за бъдещи периоди представляват всички извършени през текущия отчетен период разходи, които се отнасят за следващия (следващите) отчетни периоди. Тук се отнасят предплатени наеми, абонамент за вестници и списания, предплатени застраховки и др.

Приходите представляват нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасиви, което води до нарастване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи на капиталовложителите. Счетоводните приходи се формират от продажбата на продукция, стоки или оказването на услуги, както и от използване на ресурсите на предприятието от трети лица (под формата на лихви, неустойки, наеми, дивиденти и др.). Те могат да съществуват под различни форми - приходи от дейността, финансови приходи, извънредни приходи и др. В счетоводните приходи не се включват начислените косвени данъци или застраховки за сметка на трети лица. Счетоводните приходи се отчитат в момента на възникване (т.е в момента на издаване на фактурата), независимо дали са получени паричните средства от клиента или приходите са само начислени.

Приходите за бъдещи периоди представляват всички получени приходи, които се отнасят за следващи периоди като предплатени наеми и др.

СТОПАНСКО-ПРАВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Посочените по-горе стопански средства (активи) са собственост на предприятието и върху тях стопанското ръководство има пълни права на ползване и на разпореждане. Тези активи се използват както стопанското ръководство намери за добре с цел постигане на оптимални икономически резултати от това използване. Те могат да се продават, да се преотстъпват безвъзмездно на други предприятия, да се бракуват при спазването на установените от закона положения и т.н.

Освен собствените активи в предприятието могат да се намират и използват и чужди активи, върху които от юридическа гледна точка, то няма право на разпореждане (или по-точно неговото право на разпореждане е ограничено от клаузите на сключените договори с други физически или юридически лица). Такива са например наети за временно ползване дълготрайни материални активи, чужди съдове и амбалаж, приети материали за преработка и съхранение, стоки, приети на консигнация и пр.

8

Често дейността на предприятията се осъществява при наличието на взаимоотношения от правен характер, които също се интерпретират счетоводно поради тяхното съществено значение. Когато тези взаимоотношения са свързани с вземания на предприятието те се третират като условни активи, тъй като за тяхното реализиране е необходимо настъпването на определени събития, срокове и други подобни условия. Към тях се отнасят предявени претенции за заплащане на глоби и неустойки, получени гаранции, бланки под особена отчетност и т.н.

Стопанските взаимоотношения от правен характер могат да изразяват не само вземания, но и задължения. Тези задължения се третират като условни източници на средства (условни пасиви), тъй като за тяхното реализиране е необходимо настъпването на определени събития, срокове и други подобни условя, предвидени в сключени договори или нормативни актове. Поради тяхната важност те също представляват обект на счетоводството и за тях също се създава информация по счетоводен път.

Задължения от стопанско-правен характер могат да възникнат във връзка с предявени претенции към предприятието за заплащане глоби и неустойки, подлежащо на връщане имущество, взето за временно ползване или съхранение, дадени гаранции и др.

СТОПАНСКИТЕ ОПЕРАЦИИ И ПРОЦЕСИ КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Активите и пасивите на предприятието непрекъснато се променят под влияние на стопанските операции, изразяващи динамиката на обектите на счетоводството. Стопанските операции представляват конкретни действия, водещи до промяна както във величината на активите, капитала и пасивите на предприятието, така и предизвикващи появата или прекратяването на стопанско-правни отношения, възникване на разходи, получаване на приходи, реализирането на финансов резултат и др. Съвкупността от взаимосвързани и о последователно осъществени стопански операции образуват т. нар. стопански процеси за които също се набира информация по счетоводен път.

Стопанските операции нямат самостоятелно значение, а винаги са свързани с конкретни активи и пасиви. Отразяването им в системата на счетоводството дава възможност за получаването на важни икономически показатели, необходими за осъществяване на непосредствен контрол върху стопанските процеси, протичащи в рамките на предприятието. Всяка стопанска операция предизвиква двустранни, противоположни, но равни в стойностно изражение изменения. От гледна точка на промените, които се пораждат в състава и размера на активите и пасивите стопанските операции могат да бъдат групирани в следните четири групи:

а) стопански операции, предизвикващи изменения само в състава и размера на активите - например покупката на материали с налични парични средства от касата;

б) стопански операции, предизвикващи изменения само в състава и размера на пасивите. Например изплащане на задължения към доставчиците, като за целта е ползван заем от търговска банка;

в) стопански операции, предизвикващи изменения едновременно в състава и размера на активите и пасивите в посока на увеличение. Например доставени са стоки, като сумата по фактурата не е изплатена и се дължи на доставчика;

г) стопански операции, предизвикващи изменения едновременно в състава и размера на активите и пасивите в посока на намаление. Например изплащането на работни заплати с налични парични средства от касата.

Имайки предвид гореизложеното следва да отбележим, че активите и пасивите на предприятието се намират в диалектическо единство. Оттук произтича и представянето на всяка стопанска операция като равни по размер противоположности. Това се отнася както за операциите от първия и втория вид, където засегнатите обекти се изменят в посока на увеличение или намаление, така и за тези от третия и четвъртия тип, при които настъпват едновременни изменения в активите и пасивите на предприятието в посока на увеличение или намаление.

Стопанските процеси представляват съвкупността от взаимосвързани и последователно осъществени стопански операции. Те имат определена продължителност във времето, която зависи от характера на самия стопански процес. Като такива следва да се разглеждат процесът на доставката на материали и стоки, процесът на производството на готовата продукция, процесът на продажбата (реализацията) на стоки и услуги, бракуването и ликвидацията на ДМА и др.

Стопанските процеси се делят на два основни вида – такива при които не са свързани с получаването на непосредствен финансов резултат и такива които завършват с формиране на печалба или загуба.

9

Като процеси, които не са свързани с получаването на непосредствен финансов резултат могат да бъдат посочени

- процесът на производството на готовата продукция. Този процес е свързан с осъществяване на редица стопански операции, като неговото времетраене зависи от конкретната технология на производството;

- процесът на доставка на суровини, материали, стоки и др. Продължителността на този процес се определя от териториалното разположение на двете предприятия, от вида на транспорта, вида на доставяните материални запаси и др.

Типичен стопански процес, който завършва с формирането на финансов резултат – печалба или загуба е този свързан с реализацията на продукцията, стоките или услугите. Този процес включва няколко стопански операции , свързани с продажбата и намалението на материалните запаси, в резултат на което се реализира печалба или загуба от сделката и неговата продължителност зависи от същите фактори, които обуславят и процеса на доставката на материалните запаси.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕТОДА НА СЧЕТОВОДСТВОТО

По отношение на метода на счетоводството съществуват различни виждания, използват се различни подходи на изследване, което води до дефинирането му по различен начин от отделните автори. Преобладава становището, че счетоводството се осъществява изцяло в съответствие с принципите на диалектиката. Това предполага стопанските факти, явления и процеси да се разглеждат от една страна в тяхната взаимна връзка и обусловеност и от друга в процеса на тяхното движение и изменение. С цел да се получи необходимата информация за обектите на счетоводството и най-вече за цялостното характеризиране дейността на предприятието е необходимо да се използват специфични способи. Имайки предвид от всичко това методът на счетоводството може да се дефинира като: съвкупност от способи, чрез които се осигурява непрекъснато и взаимно-свързано отразяване в парично изражение на отделните отчетни обекти с цел получаване на икономическа информация, необходима за ефективно управление дейността на предприятието.

Преобладава становището, че в завършен вид счетоводството се осъществява посредством прилагането на следните способи: документиране и инвентаризация, оценка и калкулация, система на счетоводните сметки и двойно (двойнствено) записване, балансово обобщаване и сводка на отчетните данни. Следва да се отбележи, че отделните счетоводни способи са възникнали в продължение на много години и са включвани последователно в рамките на счетоводния метод в зависимост от степента на развитие на производителните сили и производствените отношения. Процесът на счетоводно отчитане започва с първично обхващане на отчетните обекти и регистриране на информацията за състоянието и измененията им, което се осъществява посредством способа на документирането. Протичащите стопански факти, явления и събития се “улавят” посредством съставянето на документи, които се разглеждат като първични носители на информация. Въз основа на тези документи по нататък се извършват записванията по счетоводните сметки. Следователно документирането като елемент на метода на счетоводството представлява способ за първично обхващане и отразяване на протичащите стопански факти, явления и процеси посредством регистрирането им върху съответни информационни носители. Последните могат да съществуват както под формата на книжни бланки, така и под формата на електронни документи, оптични документи и пр.

Счетоводното отчитане дейността на предприятието се организира така, че получаваната икономическа информация да бъде максимално точна и достоверна. Независимо от това не всички стопански операции могат да бъдат обхванати, посредством счетоводните документи. Естествените загуби, причинени от климатичните условия (изветряне, изпаряване, изсъхване), неточностите при заприходяване и отпускане на материалите, грешките, които се допускат при организацията на отчитане, съществуващите злоупотреби и разхищения на материални активи води до отклонения между фактическите наличности от съответните активи и счетоводните данни. Всичко това предопределя необходимостта от прилагането на специален способ с помощта на който да могат да се установят именно тези изменения в отчетните обекти и да се осигури своевременното привеждане в съответствие на фактическите наличности с данните, отразени в системата на счетоводството. Това се постига чрез използването на инвентаризацията. С помощта на този способ се установяват фактическите наличности на активите и пасивите на предприятието към определен момент, извършва се съпоставяне със счетоводните данни, като на тази база се документират и отразяват счетоводно

10

констатираните различия между тях. По този начин, чрез прилагането на двата способа (документиране и инвентаризиране) могат да бъдат обхванати напълно всички протичащи изменения в активите и пасивите на предприятието. В този смисъл инвентаризацията се разглежда и като способ, който допълва документирането.

За да се обхване и документира дадено изменение в активите и пасивите на предприятието, обектите на счетоводството следва да бъдат измервани (оценявани) като се използва паричния измерител. Затова се използват двата елемента на метода на счетоводството - оценката и калкулацията.

Оценяването на активите и пасивите е съществен елемент от счетоводната политика на всяко предприятие. По своята същност, то представлява преобразуване на информацията за осъществените сделки и събития от натурални в стойностни измерители. Редица отчетни обекти могат да бъдат оценени направо, без особени затруднения и допълнителни пресмятания. Обикновено оценката на даден обект се базира върху цената, по която той е придобит, която включва най-вече разходите по неговата доставка или производство.

Други отчетни обекти получават парична оценка чрез т.нар. калкулация. Етимологически терминът “калкулация” произлиза от латинската дума calculatio-пресмятане, изчисляване. Нейната сфера на приложение са стопанските процеси, при които отделните отчетни обекти не могат да получат непосредствено стойностна оценка. Следователно калкулацията може да се определи като способ, при който се извършва обобщаване и систематизиране на разнородни разходи в единен паричен измерител, групирането на последните по отделни видове изделия, работи и услуги, с цел получаване на информация за себестойността на произвежданата продукция (или услуги).

Както вече беше посочено документирането е способ за първично обхващане и отразяване на обектите на счетоводството. Отразената в първичните документи информация не разкрива съществуващите връзки, тенденции и закономерности между осъществените стопански операции. За целите на управлението е необходима цялостна и обобщена представа за състоянието и измененията, които настъпват в обектите на отчитане, в резултат на стопанските операции. Такава информация може да се получи, посредством използването на счетоводните сметки и способа на двойното записване. По своята същност счетоводните сметки са способ при който се постига икономическо групиране, систематизиране и обобщаване на данните, отразени в първичните счетоводни документи, в резултат на което се получава икономическа информация, необходима за вземането на управленски решения, както и за осъществяване на контрол върху дейността на предприятието.

Съществена особеност на протичащите стопански операции е, че засягат най-малко два обекта на отчитане. Двойнственият характер на стопанските операции предопределя и необходимостта от прилагането на специфичен способ известен като двойно записване по сметките. Неговата същност се изразява във взаимно свързаното отразяване в системата на счетоводните сметки на противоположните изменения в активите и пасивите на предприятието, предизвикани от стопанските операции. Този способ дава възможност да се получи информация, разкриваща вътрешната връзка и зависимост между отделните явления и процеси, тяхната икономическа същност и значение.

Посредством счетоводните сметки може да се получи както синтезирана, така и максимално детайлирана информация, в зависимост от информационните потребности на управлението. Същевременно тази информация съвсем не е достатъчна за цялостно характеризиране дейността на предприятието. Управленските органи се нуждаят периодично от по-обобщени данни, даващи възможност да се направят определени изводи за функционирането на предприятието през определен период от време. Това налага периодично да се извършва обобщаване на информацията, намерила отражение в системата на счетоводните сметки. За целта се съставя счетоводен баланс. Счетоводният баланс се характеризира с равенство между общата сума на активите и пасивите на предприятието. Това равенство произтича от обстоятелството, че в баланса се отразява имуществото на предприятието веднъж като активи (средства по конкретен състав) и втори път като пасиви (източници на образуване).

Не на последно място по значение към елементите на метода на счетоводството следва да се отнесе и способа сводка на отчетните данни. Този способ представлява обработка на информацията, получена непосредствено от първичните документи и счетоводните сметки. По този начин, в резултат от прилагането на способа се получават обобщени показатели, характеризиращи отделни страни от дейността на предприятието.

11

СЪЩНОСТ, СТРОЕЖ, ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Основните обекти на счетоводството-активите, пасивите и капитала се намират в непрекъснато движение и изменение в резултат на осъществяваните стопански операции. Взаимната връзка между тях се определя от обстоятелството, че както активите не могат да съществуват отделно от капитала и пасивите, така и източниците на активи (собствен капитал и пасиви) предполагат наличието на активи, в които последните да бъдат инвестирани. Независимо от непрекъснато променящата се величина на дружественото имущество в резултат на стопанските операции за целите на управлението и контрола, се налага периодично обобщаване на информацията за активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент. Това се осъществява чрез прилагането на способа балансово обобщаване. Последното намира израз в различни сфери на националната икономика. Всеки баланс представлява съвкупност от определени показатели, характеризиращи дадено явление чрез съпоставяне на отделни негови страни. В много случаи посредством прилагането на балансовия способ може да се установи недостига или превишението на средствата, като на тази база се търсят възможности за попълване на недостига или реализиране на излишъка.

Счетоводният баланс има за теоретична и научна основа балансовото обобщаване и двойнственото счетоводно отразяване на стопанските операции (допиката), които са основни елементи на счетоводния метод. Той се явява техническо средство (способ, прийом) за прилагане на балансовото обобщаване в сферата на счетоводството и може да се определи като способ за икономическа групировка и периодично обобщено представяне в парично изражение на активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент. Или казано по друга начин счетоводният баланс представлява стойностно съпоставяне на капитала на предприятието според неговия правен произход с отделните имуществени форми в които е материализиран този капитал.

Етимологически понятието “Баланс” произлиза от латинската дума bis lanx, която означава две блюда на везни поставени в равновесие. Двуаспектното представяне на имуществото на предприятието предполага стопанските средства (активите) да се посочат в два разреза - в зависимост от функционалното им предназначение в стопанската дейност на предприятието и в зависимост от техния произход и целево предназначение. За да изпълни предназначението си счетоводният баланс следва да бъде построен по определен начин. Обикновено той се съставя в таблична форма, състояща се от две страни. Онази част от баланса, в която се показват активите (средствата по конкретен състав) се нарича АКТИВ.6 Другата част от баланса. в която намират отражение източниците на средства (собствения капитал и пасивите) се нарича ПАСИВ7. Тези две понятия “актив” и “пасив” също имат латински произход. “Актив” означава действен, активен, а “Пасив”- недействен, противоположен. Понятието “пасив” може да се разглежда в широк и тесен смисъл. В широк смисъл под пасиви се разбират всички източници на активи (както собствени, така и привлечени), а в тесен смисъл пасивите включват само задълженията н предприятието. Следва да се има предвид, че тези понятия са възникнали в началния период на развитие на счетоводството Днес те са загубили своето буквално значение и се използват само за означаване на двете противоположни страни на счетоводния баланс.

Двустранната таблична форма на баланса съответства в по-голяма степен на понятието “Баланс,” тъй като тя има две страни, разположени една срещу друга. Тя дава възможност за получаване на максимално синтезирана и групирана информация за имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент. Характеризира се с хоризонтално разположение на актива и пасива на баланса. Обикновено отляво се посочва актива, а отдясно пасива. Съществена характеристика на счетоводния баланс е равенството между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса. Това равенство се обуславя от факта, че в баланса е отразена една и съща величина, имуществото на предприятието, но от две различни гледни точки-веднъж като средства по конкретен състав и втори път като източници на образуване и целево предназначение. Следователно сходството между счетоводния баланс и везната не е случайно. И в единия и в другия случай става въпрос за постигане на равновесие. По отношение на счетоводния баланс равновесието се представя като равенство между общата сума на

6 В счетоводството посредством термина “Баланс” е възприето да се изразява равенството между имуществото на предприятието и източниците за неговото формиране (капитал, пасиви). Чрез термина “Актив” се отразява такава групировка на ресурсите на предприятието, която показва как те функционират (действат) в процеса на осъществяване на стопанската дейност. 7

12

актива и общата сума на пасива на баланса, което както вече беше посочено се дължи на двуаспектното представяне на имуществото на предприятието (вж. Приложение № 2).

Счетоводният баланс може да бъде съставен и в едностранна форма, при която двете части на баланса се показват вертикално една под друга, като първо се посочва актива, а след него пасива на баланса. Принципът на едностранната форма на баланса е Активи минус Пасиви равно на собствен капитал. При тази форма собственият капитал се получава като резултативна величина (разлика) между активите на предприятието и неговите дългове. Характерното тук е, че няма да се види директно (непосредствено), че актива е равен на пасива, но това не означава, че активите не се балансират с капитала и пасивите. Докато при двустранната схема на баланса собственият капитал се вижда дори и тогава, когато на практика го няма, т.е когато е отрицателна величина. При едностранната схема когато собственият капитал е отрицателен, т.е когато пасивите (дълговете) са по-големи от активите) собственият капитал следва да се запише с отрицателен знак, с червено или както е прието в световната практика да бъде заграден в скоби. Това е и една от причините в световен мащаб все повече да преобладава едностранната форма на баланса.

Имайки предвид всичко това следва да се посочи, че основното балансово равенство има вида Активи = Собствен капитал +Пасиви. Оттук могат да бъдат изведени и следните равенства

Собствен Капитал = Активи – ПасивиСобствен капитал = Активите (частен случай, когато нямаме задължения)Собствен капитал = Пасиви (частен случай когато на практика няма собствен капитал).Съгласно действащото законодателство счетоводният баланс се изготвя в едностранна или

двустранна форма. Препоръчителни формати на двустранния и едностранен баланс са посочени в СС 1 Представяне на финансовите отчети. Активите и пасивите са групирани в групи и раздели по степен на същественост. При двустранната схема на баланса в актива са обособени разделите Дълготрайни (дългосрочни) активи и Краткотрайни (краткосрочни) активи, а в пасива - три раздела: Собствен капитал, Дългосрочни пасиви Краткосрочни пасиви.. Следва да се има предвид, че равенство между отделните групи и раздели в актива и пасива на баланса не следва да се търси. Равенството съществува само между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса.

СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА НА БАЛАНСА. ПОНЯТИЕ ЗА ПЕРА (СТАТИИ), ГРУПИ, РАЗДЕЛИ

За да изпълни своето предназначение счетоводният баланс следва да има определена структура и съдържание. Активите и пасивите са структурно обособени в раздели, групи и балансови статии, известни още като балансови пера.

Балансовата статия (перо) представлява най-малката структурна единица на счетоводния баланс. Чрез тях се изразяват (в стойностно изражение) конкретни, еднородни по характер и предназначение активи и пасиви на предприятието. Всяка балансова статия (перо) се състои от две части – наименование и сума. Наименованията на балансовите статии трябва да отразяват същността на представените в баланса отчетни обекти. Сумата на всяка балансова статия представлява величината на стойностния размер на съответния отчетен обект в левове. Например такива статии са Сгради, Земи, Транспортни средства, Краткосрочни инвестиции, Парични средства в брой и по банкови сметки, Материали, Стоки и др., в актива на баланса и Основен капитал, Допълнителни резерви, Задължения към персонала, Задължения към бюджета, Получени заеми, Финансиране за дълготрайни активи и др. в пасива.

Балансовите статии в актива и пасива на баланса се обособяват в групи и раздели по определени признаци. Еднородните по икономически характер, състав и съдържание активи и пасиви се обединяват в групи. Например балансовите статии земи и терени, сгради и конструкции, машини и оборудване, съоръжения, транспортни средства и други дълготрайни материални активи образуват групата материалните дълготрайни активи.

Разделите представляват най-най-обобщените структурни подразделения на счетоводния баланс. В тях се съдържа обобщена информация за активите, пасивите и капитала на предприятието според техния конкретен състав, правен произход и целево предназначение.

Съвкупността от всички балансови статии образуват съдържанието на счетоводния баланс, а начинът по който тези балансови статии са групирани в групи и раздели дава представа за неговата структура.

Съответните активи и пасиви се подреждат по определен ред в съответствие с ликвидността на активите и изискуемостта на пасивите. Структурирането на активите се извършва в зависимост от тяхната

13

ликвидност. Започва се с най-бавно ликвидните (дълготрайните активи) и се завършва с най-бързо ликвидните активи (паричните средства). Структурирането на пасива е в зависимост от изискуемостта на капитала и пасивите. Започва се със собствения капитал (който е най-бавно изискуем) и се завършва с краткосрочните задължения (например към доставчици), които могат да бъдат изискуеми във всеки един момент.

В зависимост от критериите за класифициране счетоводният баланс може да се подраздели на няколко вида

- според причината за тяхното съставяне – редовни и извънредни. Редовни са тези баланси, които предприятията следва да съставят съгласно счетоводното законодателство. По смисъла на Закона за счетоводството всички предприятия съставят счетоводен баланс задължително към края на отчетния период. Разбира се няма пречка предприятията да съставят баланси и на по-кратки периоди от време (месечно, тримесечно, шестмесечно или деветмесечно Извънредни баланси може да бъдат съставени и при настъпване на непредвидими обстоятелства, като стихийни бедствия, ликвидация и др. Извънредни са и балансите, които се съставят в случаите на сливане, поглъщане, разделяне или вливане на предприятието в други предприятия;

- от гледна точка на момента на съставяне – встъпителен, който се съставя към момента на учредяване на предприятието, начален – съставя се в началото на всеки отчетен период, междинен – съставя се за период по-малък от една година в съответствие с изискванията на съответните органи и приключителен – към 13.12. на отчетния период.

- В зависимост от обхвата на информацията която съдържат балансите са единични, сборни и консолидирани. Единичните баланси съдържат информация за активите, пасивите и капитала само на отделното предприятие. Сборни баланси съставят предприятията, имащи клонове и поделения на самостоятелен баланс. Например в сборния баланс се отразява информацията от баланса на централното управление и отделните клонове. Консолидирани са балансите, които се съставят от предприятието майка, в случаите когато в рамките на икономическата група предприятието майка контролира дъщерните предприятия. Следователно в консолидираните баланси се съдържа информация за активите, пасивите и капитала както на предприятието майка, така и на дъщерните предприятия.

- В зависимост от това дали в счетоводния баланс се съдържат регулиращи (контрарни) пера, балансите биват брутни, съдържащи, такива пера и нетни, които не съдържат регулиращи пера. В световен мащаб преобладава тенденцията да бъдат изготвени нетни баланси. Счетоводният баланс може да бъде представен по следния начин

БАЛАНС Актив на туристическо предприятие “Дива” ООД към 31. 12. 200х г. Пасив

Раздели, статии Сума (хил. лв.)на 01.01.

Сума (хил. лв.)на 31. XII.

Раздели, статии Сума(хил. лв.)на 01.01.

Сума (хил. лв.)на 31.XII.)

I Дълготрайни активи1. Сгради2. Транспортнисредства3. Офис обзавежданеII Краткотрайниактиви1. Материали2. Продукция3. Парични средства4. Ценни книжа

280

90

60

40 20 64 ---

300

50

88

20 570 4

I Капитал1. Основен капитал2. Резерви3. ПечалбаII Пасиви1.Получени заеми2. Задължениякъм персонала3. Задължениякъм бюджета4. Задължения къмДоставчици

465 10 5

30

15

25

4

465 6 7

20

20

3

16 Сума на Актива 554 537 Сума на Пасива 554 537

14

Условниактиви1.Дебитори по претенции за глоби и неустойки2.Гаранции

10070

8020

Условни пасиви1.Доставчици по предявени претенции за глоби и неустойки 2. Вложители на гаранции (Гарантодатели)

100

70

80

20

Пример за съставяне на счетоводен балансКъм 31.12. 200х г. ТД “Елана” – АД има следните активи, пасиви и собствен капитал1. Сгради с цена на придобиване 3 000 лв. и начислена амортизация (изхабяване) 1250 лв., 2.

Машини, съоръжения и оборудване с цена на придобиване – 2000 лв. и начислена амортизация 580 лв. 3. Земи – 1260 лв., 4. Клиенти 600 лв., 5. Основен капитал 10 000 лв., от които реално са внесени 2500 лв., 6. Финансирания за текущата дейност 1200 лв., 7. Задължения към социалното осигуряване 400 лв., 8. Допълнителни резерви – 3500 лв., 9. Облигационен заем 4 000 лв., 10. Продукция 500 лв., 11. Доставчици 4000 лв., 12. Парични средства по разплащателната сметка – 4500 лв., 13. Материали – 2 000 лв. 14. Преоценъчни резерви – 6000 лв., 15. Загуба от минали години 200 лв., 16. Стоки 5000 лв., 17. Млади животни - 2200 лв., 18. Амбалаж - 2000 лв. 19.Подотчетни лица - 170 лв.

Иска се:Да се състави счетоводен баланс в двустранна форма на “Елана – “ АД към 31.12. 200х г.

БАЛАНСНа

“Елана” – АД към 31.12.200хг.Актив Пасив№ Балансови статии Сума № Балансови статии Сума1. Земи 1260 1. Основен капитал 100002. Сгради 1750 2. Невнесен капитал (7500)3. Машини 1420 3. Допълнителни резерви 35004. Стоки 5000 4. Преоценъчни резерви 60005. Материали 2000 5. Загуба (200)6. Продукция 500 6. Облигационни заеми 40007. Амбалаж 2000 7. Задължения СО 4008. Млади животни 2200 8. Доставчици 40009. Вземания от клиенти 600 9. Финансирания 120010. Подотчетни лица 17011. Парични средства 4500

Сума на актива 21400 Сума на пасива 21400

Забележка: В счетоводния баланс дълготрайните активи се представят по тяхната балансова стойност. Балансовата стойност се получава като от първоначалната (отчетна) стойност се извади начислената амортизация. Като отрицателни величини (заградени в скоби) в пасива на баланса се показват невнесения капитал, загубата и изкупените собствени акции.

ВИДОВЕ БАЛАНСОВИ ИЗМЕНЕНИЯ ПОД ВЛИЯНИЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОПЕРАЦИИ

15

Както вече беше посочено чрез счетоводният баланс се изразява състоянието на активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент. В процеса на осъществяваната стопанска дейност обаче се извършват редица стопански операции, в резултат на които активите и пасивите на предприятието непрекъснато се променят. Характерно за стопанските операциите е, че винаги засягат на-малко два обекта на отчитане, като предизвиканите в тях изменения са взаимосвързани, еднакви по стойност и противоположни по характер. На четирите типа стопански операции съответстват четири вида балансови изменения.

1. Изменения само в актива на баланса, в резултат на които едни активи се увеличават, а други се намаляват, като общата сума на актива на баланса не се променя;

2. Изменения само в пасива на баланса, в резултат на които едни пасиви се увеличават, а други се намаляват, като общата сума на пасива не се променя;

3. Изменения в актива и в пасива на баланса в посока на увеличение;4. Изменения в актива и пасива на баланса в посока на намаление.За изясняване същността на балансовите изменения ще си послужим със следния пример:

Туристическо предприятие “Дива” – ООД гр. Шумен има на 01.03.200хг. следния счетоводен баланс (вж.Приложение № 3). През месец март са извършени следните стопански операции:

1. На 04.03. 200х г. съгласно фактура са доставени консумативни материали на стойност 350 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието.

2.На 07.03. 200х г. със средства от отпуснат банков заем са изплатени задължения към доставчици на стойност 3400 лв.

3. На 16.03.200х г. съгласно фактури са доставени стоки на стойност 2200 лв., предназначени за продажба в търговските обекти на предприятието. Сумата по фактурите се дължи на доставчиците.

4. На 20.03. 200х г. съгласно платежно нареждане със средства от разплащателната сметка са изплатени задължения към доставчиците на стойност 2000 лв.

В резултат на първата стопанска операция настъпват изменения само в актива на баланса. Тя води до увеличаване на активното балансово перо Материали с 350 лв. срещу намаление на активното балансовото перо Парични средства в касата също с 350 лв. В резултат на подобна операция общата сума на актива на баланса не се променя.

След втората стопанска операция съществуващите задължения на предприятието към доставчиците намаляват като за сметка на това се увеличават задълженията към банките по повод на ползвания краткосрочен заем в размер на 3400 лв. В счетоводния баланс настъпват следните изменения - намаление на пасивното балансово перо Задължения към доставчици срещу увеличение на балансовата статия Получени заеми със същата сума. По този начин общата сума на пасива на баланса не се променя.

Третата стопанска операция засяга активното балансово перо Стоки, което нараства с 2200 лв. и пасивното перо Задължения към доставчици, чиито стойностен размер нараства също с 2200 лв. По този начин общата сума на актива и пасива на баланса нарастват в еднакъв размер.

Четвъртата стопанска операция предизвиква намаление на активното балансово перо Парични средства по разплащателната сметка с 2000 лв. и намаление на пасивното перо Задължения към доставчици също с 2000 лв. В резултат на тази операция общата сума на актива и пасива на баланса се намалява в еднакъв размер, като по този начин равенството между актива и пасива на счетоводния баланс не се нарушава.

В заключение имайки предвид горепосоченото могат да се направят следните изводи:1. Всяка стопанска операция предизвиква еднакви по размер, но противоположни изменения в

счетоводния баланс (в актива (±), в пасива (±), в актива и пасива (+), в актива и пасива (-);2. Сумата на актива и пасива на баланса се увеличава или намалява само когато стопанската

операция предизвиква изменения едновременно в активите и пасивите на предприятието;3. След отразяване на всяка стопанска операция равенството между сумата на актива и пасива на

баланса се запазва, което се дължи на специфичното икономическо съдържание на стопанските операции.

СЪЩНОСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, СТРОЕЖ И ФОРМИ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ.ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Както вече беше посочено счетоводството представлява информационна система чрез която се набира информация, посредством прилагането на специфични способи. Тази информация е необходима както на управляващите предприятието, така и на външните потребители за вземането на решения, имащи най-често инвестиционен характер. Посредством счетоводния баланс може да се получи

16

информация за имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент (най-често края на отчетния период) в стойностно изражение. По този начин управляващите могат да правят определени изводи, съпоставяйки данните от баланса за текущия отчетен период с тези от балансите за предходни периоди. Получената от баланса информация съвсем не е достатъчна за ефективно управление на предприятието и упражняването на контрол върху осъществяваната от него дейност. Причините за това с а няколко:

1. В резултат на извършваните стопански операции активите, пасивите и капитала на предприятието непрекъснато се променят. Отразяването на измененията, в резултат на стопанските операции в баланса е невъзможно, тъй като би означавало да се съставя баланс след всяка операция. Последното освен, че би затруднило значително счетоводната работа, би противоречало и на същността и предназначението на баланса като счетоводен способ.

2. Счетоводният баланс представлява моментна снимка на предприятието. От него не може да се получи информация за измененията в състава на активите, пасивите и капитала на предприятието.

3. Представената в баланса информация е максимално синтезирана и обобщена. За целите на управлението, ръководството на предприятието се нуждае както от синтезирана, така и от детайлирана информация за състоянието на дружественото имущество във всеки един желан момент, както и за настъпващите изменения в него в рамките на отчетния период.

4.Получаваната от баланса информация е само в стойностно изражение. За нуждите на контрола върху стопанската дейност много често се налага по отношение на някои отчетни обекти да се използват натурални или трудови измерители.

Всичко това налага прилагането на способ, посредством който отразената в счетоводните документи информация да бъде групирана и систематизирана по такъв начин, че да може да бъде използвана от управляващите за вземането на решения. Групирането се извършва по отделни отчетни обекти, по видове изменения (увеличения или намаления) в отчетните обекти или по други признаци в зависимост от информационните потребности на предприятието. За постигането на тази цел се прилага специфичен счетоводен способ, известен като система на счетоводните сметки.

Системата на счетоводните сметки представлява способ за икономическа групировка, текущо отчитане и контрол на състоянието на обектите на отчитане и измененията в тях в резултат на стопанските операции.

За да изпълни своето предназначение като способ за набиране на информация по счетоводен път

счетоводната сметка трябва да има определен строеж. Обикновено е прието сметката да се построява под формата на таблица в която се отразяват измененията в конкретния отчетен обект на отчитане, за който ще се набира информация, посредством откритата счетоводна сметка. Тези изменения в отчетните обекти могат да бъдат под формата на увеличения или намаления. Необходимостта от отделното наблюдение и отчитане на тези изменения налага счетоводната сметка да бъде представена под формата на таблица с две части, наречени дебитна и кредитна. Схематично това може да се представи по следния начин:

Дебит Сметка......................................................... Кредит

Понятията “дебит” и “кредит” имат латински произход. Дебит означава дължи или да дава, а кредит – вярва, има, в смисъл има да взема. Тези понятия са възникнали в първоначалния етап от развитието на счетоводството и са свързани с т. нар. персонификационна теория за счетоводните сметки. Съгласно тази теория сметките се отъждествяват с конкретни лица и който нещо е дал следва нещо да получи, респективно който нещо е получил, трябва нещо да даде. На настоящия етап те са загубили своето първоначално значение и се използват само за обозначаване на двете противоположни страни на счетоводната сметка. Оттук произтичат и термините дебитиране и кредитиране на сметката. Когато се извършват записвания в лявата част на сметката се казва, че тя е дебитирана или задължавана, а когато се извършват записвания в дясната страна – че тя е кредитирана или заверявана при горния строеж на сметката).

Между счетоводния баланс и системата на счетоводните сметки съществува много тясна връзка и зависимост (вж. Приложение № 4). Тя се състои в това, че в началото на всяка отчетна година

17

(към 01 януари) сметките се откриват на база информацията от началния счетоводен баланс. В края на отчетния период на база информацията за крайните остатъци по счетоводните сметки се съставя крайния счетоводен баланс към 31 декември на отчетната година.

Откриването на счетоводните сметки се извършва към 01 януари на отчетния период и се изразява в извършване на първото записване по тях. Записаният в сметката показател, характеризиращ състоянието на отчетния обект в началото на отчетния период се нарича начален остатък или начално салдо8 по сметката. Възможно е текущо през периода в предприятието да възникнат нови отчетни обекти за които не е имало информация в началния счетоводен баланс. Откриването на тези сметки става текущо през периода, когато възникне необходимост от това, като се прилага посоченият по-долу ред.9

Както е известно при двустранната форма на счетоводния баланс активите се представят в лявата страна на баланса, а собствения капитал и пасивите в дясната. По аналогичен начин се построяват и счетоводните сметки. От гледна точка на връзката им с баланса, последните се разделят на активни (предназначени за отчитане на активите на предприятието) и пасивни (предназначени за отчитане на капитала и пасивите). При сметките, предназначени за отчитане на активите, величината на началния остатък се посочва в лявата част (дебита) на сметката, а при пасивните сметки този показател се посочва в дясната част (кредита). Тъй като общата сума на актива винаги е равна на общата сума на пасива на баланса, то и общата сума на всички дебитни начални салда е равна на общата сума на всички кредитни начални салда. Това равенство има важно контролно значение, което се използва впоследствие при установяване правилността на счетоводните записвания.

След откриването на счетоводните сметки по тях започват да се отразяват текущите изменения в обектите на счетоводството в рамките н отчетния период. При изясняване на принципите за водене на счетоводните сметки следва да отбележим, че строежът на активните и пасивни сметки е напълно противоположен. Всяко отделно увеличение по сметките за отчитане на активите се отразява по дебита на сметката, а по сметките, предназначени за отчитане на собствения капитал и пасивите – по кредита на сметката. Всяко отделно намаление по активните сметки се отразява по кредита на сметката, а по пасивните сметки по дебита на сметката. Общата сума на всички увеличения по сметките за отчитане на активите на предприятието, отразени по дебита на сметките се нарича дебитен оборот, а общата сума на намаленията, отразени по кредита на тези сметки се нарича кредитен оборот. По пасивните сметки е точно обратното. Общата сума на всички увеличения, отразени по кредита на тези сметки се нарича кредитен оборот, а общата сума на всички намаления, отразени по дебита на сметките – дебитен оборот.

По счетоводните сметки се установяват и сборове, които се получават като към сумата на дебитния или кредитен оборот по сметката се прибави величината на началното салдо по сметката. По-конкретно това става по следния начин. Дебитният сбор по активните сметки се получава като към сумата на дебитния оборот се прибави величината на началното салдо. Кредитният сбор по тези сметки е равен на кредитния оборот, тъй като началното салдо по тези сметки е винаги дебитно. Кредитният сбор по пасивните сметки се получава като към сумата на кредитния оборот се прибави началното салдо по сметката. Дебитният сбор по тези сметки е равен на дебитния оборот, тъй като началното салдо по тези сметки е винаги кредитно. Разликата между така получените сборове представлява крайното салдо (краен остатък) по сметката. При активните сметки крайното салдо се получава като разлика между дебитния сбор и кредитния сбор, а при пасивните - между кредитния сбор и дебитния сбор. Този показател показва величината на отчетния обект в края на отчетния период.

В края на отчетния период (към 31 декември на отчетната година) се преустановяват записванията по всички счетоводни сметки, като се установяват крайните остатъци по тях. Този процес се нарича приключване на сметките. Получените крайни остатъци представляват начални салда за следващия отчетен период. Обикновено е прието получените крайни остатъци по счетоводните сметки да се записват в противоположната (по-слабата) страна на сметките като салдо за уравнение. След това сметката се подчертава с две успоредни линии, с което се означава, че тя е приключена и записванията по нея са прекратени. При възникване на необходимост от набирането на информация по счетоводен път за същия отчетен обект следва да се открие нова сметка.

Счетоводната сметка може да бъде построена в различни форми като едностранна, двустранна, многоколонна, стълбовидна (щафелна) (вж. Приложение №5). Двустранната форма на счетоводната сметка се характеризира с това, че при нея графите за датата на записването, съдържанието на

8 Терминът “салдо” произлиза от италиански език и означава остатък или разлика9 Този ред за откриване на активните и пасивни счетоводни сметки се обуславя от строежа на счетоводния баланс

18

записването и др. се предвиждат поотделно в дебитната и кредитна страна на сметката. При едностранната форма на сметката графите за датата на записването, съдържанието на записването и др. се използват общо за записване на всички операции, независимо от това дали става въпрос за записвания по дебита или по кредита на сметката. Многоколонната форма на счетоводната сметка намира широко приложение в практиката, тъй като дава възможност за получаване на повече данни за характеризиране на отчетните обекти. Стълбовидната (щафелна) форма на счетоводната сметка се характеризира с това, че при нея се извежда салдо (остатък) след всяка операция.

Структурата на счетоводните сметки, както и реда за тяхното откриване, водене и приключване може да се представи по следния начин:

Дебит СХЕМА НА АКТИВНА СМЕТКА Кредит

Начално салдо (остатък), съгласно

данните от баланса..................................

Увеличения (+)....................................... Намаления (-)...........................................

................................................................... ..................................................................

................................................................... ...................................................................

Дебитен оборот......................................... Кредитен оборот.......................................

Дебитен сбор............................................ Кредитен сбор..........................................

Крайно салдо (остатък)............................ Крайно салдо (остатък) за уравнение.....

Дебит СХЕМА НА ПАСИВНА СМЕТКА Кредит

Начално салдо (остатък), съгласно

данните от баланса

Намаления (-)....................................... Увеличения(+))..........................................

................................................................... ..................................................................

................................................................... ...................................................................

Дебитен оборот........................................ Кредитен оборот.......................................

Дебитен сбор............................................ Кредитен сбор..........................................

Крайно салдо (остатък за уравнение).... Крайно салдо (остатък)............................

Имайки предвид посочените схеми може да се обобщи, че посредством счетоводните сметки се получават определени показатели, които имат съществено значение за ръководството на предприятието. Тези показатели са следните:

1. Показател, характеризиращ величината на отчетния обект в началото на отчетния период. Този показател се нарича начално салдо (начален остатък). Активните сметки могат да имат само дебитно, а пасивните - само кредитно начално салдо.

2. Показател, характеризиращ всяко отделно увеличение на отчетния обект и общата сума на всички увеличения на отчетния обект през отчетния период. При активните сметки този показател е дебитния оборот, а при пасивните – кредитния оборот.

3. Показател, характеризиращ всяко отделно намаления на отчетния обект, както и общата сума на всички намаления на отчетния обект в рамките на отчетния период. При активните сметки това е кредитния оборот, а при пасивните – дебитния оборот.

4. Показател, характеризиращ величината на отчетния обект в края на отчетния период. Този показател се нарича крайно салдо (краен остатък) по сметката. Активните сметки могат да имат само дебитно крайно салдо, а пасивните само кредитно крайно салдо.

За илюстрация на процеса на откриване, водене и приключване на счетоводните сметки ще си послужим със следния пример:

19

На 01.03.200х г. съгласно данните от баланса туристическо предприятие “Дива” – ООД има следните активи, пасиви и собствен капитал: 1. Стоки – 2 000 лв., 2) Основен капитал – 5 000 лв., 3) Парични средства по разплащателната сметка – 6 000 лв., 4. Задължения към доставчици – 4 000 лв., 5. Вземания от клиенти – 1 000 лв.

През месец март 200х г. някои от извършените стопански операции са следните:1. На 01. 03. съгласно фактура са доставени стоки с доставна стойност 500 лв. Сумата по фактурата

е изплатена със средства от разплащателната сметка.2. На 04.03. клиентите са превели по разплащателната сметка на предприятието 1000 лв., съгласно

платежно нареждане.3. На 16.03. съгласно фактура са продадени стоки на стойност 1500 лв.10Сумата по фактурата не е

постъпила от клиента.4. На 20.03. съгласно платежно нареждане със средства от разплащателната сметка са изплатени

част от задълженията към доставчиците на стойност 3 000 лв.5.Съгласно решение на Общото събрание на дружеството на 25.12. е извършено увеличение на

основния капитал в размер на 4 000 лв. Сумата е внесена по разплащателната сметка на предприятието.

Иска се:

1.Да се състави счетоводен баланс на предприятието към 01.12.200х г. 2. По данните от баланса да се открият счетоводните сметки. 3. Извършените стопански операции да се отразят по сметките. 4. По данни от счетоводните сметки да се състави счетоводен баланс към 01.04. 200 х г.

Счетоводен балансна “Дива” – ООД към 01.03. 200х г.

№по ред

Балансови статии Сума №по ред

Балансови статии Сума

1. Стоки 2000 1. Основен капитал 50002. Парични средства по

РС 6000 2. Задължения към

доставчици4000

3. Вземания от клиенти 1000Сума на актива 9000 Сума на пасива 9000

10 По методически съображения тук не се разглежда процесът на продажбата (реализацията) на стоките.

20

Дебит сметка Стоки КредитНС 2000 1500

500

ДО 500 КО 1500

ДС 2500 КС 1500

Кр.С. 1000

Дебит сметка Основен Кредит капитал

НС 5000

4000

ДО ----------------- КО 4000

ДС------------------ КС 9000

Кр.С. 9000

РазплащателнаДебит сметка сметка Кредит НС 6000 500

1000 3000

4000

ДО 5000 КО 3500

ДС. 11000 КС 3500

Кр.С. 7500

Дебит сметка Клиенти Кредит

НС 1000 1000

1500

ДО 1500 КО 1000

ДС 2500 КС 1000

Кр.С 1500

Дебит сметка Доставчици Кредит

3000 НС 4000

ДО 3000 КО ----------

ДС 3000 КС 4000

Кр.С. 1000

21

Счетоводен балансна “Дива” – ООД към 01.04. 200х г.

№по ред

Балансови статии Сума №по ред

Балансови статии Сума

1. Стоки 1000 1. Основен капитал 90002. Парични средства по

РС 7500 2. Задължения към

доставчици1000

3. Вземания от клиенти 1500Сума на актива 10000 Сума на пасива 10000

ОТРАЗЯВАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОПЕРАЦИИ ПО СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. СПОСОБ НА ДВОЙНОТО ЗАПИСВАНЕ

Всяка извършена стопанска операция предизвиква равни по стойност, но противоположни по характер изменения в активите, пасивите и собствения капитал на предприятието. Тези изменения следва да бъдат отразени по счетоводните сметки, които са открити за отчитане на съответните отчетни обекти. Отразяването на стопанските операции по счетоводните сметки се извършва посредством прилагането на способа на двойното записване Неговата същност се изразява в това, че всяка стопанска операция намира отражение по две счетоводни сметки, като едната от тях се дебитира, а другата се кредитира с една и съща сума. Този способ е тясно свързан със системата на счетоводните сметки и дава възможност двустранните и противоположни изменения в отчетните обекти, предизвикани от стопанските операции да се отразят в тяхната взаимна връзка и зависимост.

За изясняване приложението на способа на двойното записване при четирите групи стопански операции ще си послужим със същите примери, които използвахме при изясняване същността на балансовите изменения

Туристическо предприятие “Дива” – ООД гр. Шумен има на 01.03.200х г. следния счетоводен баланс (вж.Приложение № 3). През месец март са извършени следните стопански операции:

1. На 04.03. 200х г. съгласно фактура са доставени консумативни материали на стойност 350 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието.

2.На 07.03. 200х г. със средства от отпуснат банков заем са изплатени задължения към доставчици на стойност 3400 лв.

3. На 16.03. 200х г. съгласно фактури са доставени стоки на стойност 2200 лв., предназначени за продажба в търговските обекти на предприятието. Сумата по фактурите се дължи на доставчиците.

4. На 20.03. 200х г. съгласно платежно нареждане със средства от разплащателната сметка са изплатени задължения към доставчиците на стойност 2000 лв. Разсъждения за първата стопанска операция

Първата стопанска операция засяга материалите на предприятието и паричните средства, съхранявани в касата. За тези отчетни обекти в предприятието се използват сметка Материали и сметка Каса. В резултат тази стопанска операция материалите в склада на предприятието се увеличават, а паричните средства, съхранявани в касата намаляват. За да се отразят тези изменения по сметките е необходимо:

- Увеличението на материалите в склада с 350 лв., да се запише в дебитната страна на сметка Материали, тъй като сметка Материали е активна, а всички увеличения по активните сметки се посочват по дебита,

- Намалението на паричните средства в касата да се запише по кредита на сметка Каса, тъй като сметка Каса е активна, а намаленията по всички активни сметки се посочват по кредита

Счетоводната статия, която следва да се състави за първата стопанска операция еДебит сметка Материали 350

Кредит сметка Каса 350

22

Разсъждения за втората стопанска операцияВтората стопанска операция засяга задълженията на предприятието към доставчиците и

задълженията към банката по повод отпуснатия банков заем. За тези отчетни обекти в предприятието се използват счетоводните сметки Доставчици и Получени заеми. В резултат на тази стопанска операция задълженията на предприятието към доставчиците намаляват, а задълженията към банката се увеличават с една и съща сума – 3400 лв. За да се отразят тези изменения по сметките е необходимо:

- Намалението на задълженията към доставчиците да се отрази в дебитната страна на сметка Доставчици, тъй като сметка Доставчици е пасивна, в всички намаления по пасивните сметки се посочват по дебита на сметката,

-Увеличението на задълженията към банката да се запише по кредита на сметка Получени заеми, тъй като тази сметка е пасивна, а увеличенията по всички пасивни сметки се посочват по кредита.

Счетоводното записване, отразяващо извършената стопанска операция еДебит сметка Доставчици 3400

Кредит сметка Получени заеми 3400Разсъждения за третата стопанска операцияТретата стопанска операция засяга стоките на предприятието, съхранявани в склада и

задълженията към доставчиците. За тези отчетни обекти в предприятието се използват сметка Стоки и сметка Доставчици. В резултат на тази операция стоките на предприятието се увеличават, като едновременно с това се увеличават и задълженията към доставчиците с една и съща сума – 2200 лв. За да се отрази тази операция по сметките е необходимо:

- Увеличението на стоките в предприятието да се запише в дебитната страна на сметка Стоки, тъй като сметката е активна, а увеличенията на всички активни сметки се посочват по дебита.

-Увеличението на задълженията към доставчиците следва да се запише в кредитната страна на сметка Доставчици, тъй като сметката е пасивна, а увеличенията по всички пасивни сметки се посочват по кредита.

Счетоводната статия за извършената стопанска операция еДебит сметка Стоки 2200

Кредит сметка Доставчици 2200Разсъждения за четвъртата стопанска операцияЧетвъртата стопанска операция засяга задълженията на предприятието към доставчиците и

паричните средства, съхранявани по разплащателната сметка в търговската банка. В резултат на тази операция намаляват задълженията на предприятието към доставчиците, като едновременно с това намаляват и паричните средства по разплащателната сметка с една и съща сума 2000 лв. За да се отрази тази операция по сметките е необходимо:

- Намалението на задълженията към доставчиците да се отрази в дебитната страна на сметка Доставчици, тъй като тази сметка е пасивна, а намаленията по всички пасивни сметки се отразяват по дебита.

-Намалението на паричните средства по разплащателната сметка следва да се отрази по кредита на сметка Разплащателна сметка, тъй като тази сметка е активна, а намалението по всички активни сметки се отразяват по кредита.

Счетоводната статия за извършената стопанска операция е Дебит сметка Доставчици 2000

Кредит сметка Разплащателна сметка 2000Способът на двойното записване може да се представи посредством съставянето на счетоводни

статии. Счетоводната статия представлява предварително определяне и посочване на счетоводните сметки по които трябва да намери отражение извършената стопанска операция. Кореспондентската връзка между сметките, които следва да се дебитират и кредитират за да бъде отразена стопанската операция се нарича кореспонденция на сметките. Съставянето на счетоводни статии, т.е посочването на дебитираната и кредитирана сметка, както и сумата на стопанската операция се нарича контиране, (от италианското conto, което означава сметка). Счетоводните статии могат да бъдат съставени върху самия първичен документ (обикновено долу вдясно на всеки документ има отделено поле, в което следва да се посочат

23

счетоводните сметки, по които следва да намери отражение стопанската операция, отразена в документа). В практиката е възможно контировката да се посочи и върху мемориални ордери (операционни бележки). Те представляват отделни бланки (или листове) в които има графи за датата, номера на счетоводната статия и т.н.). При съставянето на всяка счетоводна статия следва да се изхожда от следната логика:

1. Да се установи каква е същността на стопанската операция, отразена в първичния счетоводен документ.

2. Да се установи кои отчетни обекти са засегнати.3.Да се установи какви изменения (увеличения или намаления) са настъпили в отделните отчетни

обекти.4. Да се определят счетоводните сметки, по които следва да се отразят настъпилите изменения в

отчетните обекти, т.е да се определи коя сметка следва да бъде дебитирана и коя кредитирана.В зависимост от броя на сметките, които следва да бъдат дебитирани и кредитирани счетоводните

статии могат да се подразделят на прости и сложни.Проста е тази счетоводна статия при която се дебитира една и се кредитира също само една

счетоводна сметка. Например стопанската операция Изтеглени са от разплащателната сметка 1000 лв., съгласно нареждане – разписка. Сумата е заприходена в касата, съгласно ПКО ще бъде отразена по следния начин

Дебит сметка Каса 1000Кредит сметка Разплащателна сметка 1000

В практиката обикновено е възприето първо да се посочва сметката, която следва да бъде дебитирана, след което да се посочи сметката, която следва да се кредитира.

Сложните счетоводни статии са тези при които участват повече от две сметки. От своя страна те могат да бъдат подразделени на два вида

- счетоводни статии при които се дебитира само една, а се кредитират две или повече сметки. Например стопанската операция Съгласно фактура са доставени материали с цена на придобиване 2000 лв., като част от тази сума, в размер на 600 лв. е изплатена в брой, а останалите 1400 лв. се дължат на доставчика, ще бъде отразена по следния начин

Дебит сметка Материали 2000Кредит сметка Каса 600Кредит сметка Доставчици 1400

- Счетоводни статии при които се дебитират две или повече, а се кредитира само една сметка. Например стопанската операция: Съгласно фактура са доставени материали както следва: основни материали 200 лв., спомагателни материали – 400 лв. и горива на стойност 600 лв. Сумата по фактурата се дължи на доставчика ще бъде отразена по следния начин

Дебит сметка Основни материали 200Дебит сметка Спомагателни материали 400Дебита сметка Горива 600

Кредит сметка Доставчици 1200Сложните счетоводни статии могат да се разложат на прости такива Например сложната

счетоводна статия от първия вид може да се представи като две прости по следния начин:Дебит сметка Материали 600

Кредит сметка Каса 600Дебит сметка Материали 1400

Кредит сметка Доставчици 1400 Сложната статия от втори вид може да се представи като три прости по следния начин:Дебит сметка Основни материали 200

Кредит сметка Доставчици 200Дебит сметка Спомагателни материали 400

Кредит сметка Доставчици 400Дебит сметка Горива 600

24

Кредит сметка Доставчици 1200

Записванията по счетоводните сметки при четирите групи операции могат да се представят схематично по следния начинСтопански операции от: Схема на счетоводното записванеПърва група Д-т Активна сметка К-т Д-т Активна сметка К-т

(-) (+)

Втора група Д-т Пасивна сметка К-т Д-т Пасивна сметка К-т (+) (-)

Трета група Д-т Активна сметка К-т Д-т Пасивна сметка К-т (+) (+)

Четвърта група Д-т Активна сметка К-т Д-т Пасивна сметка К-т

(-) (-)

ТЕКУЩО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ. ХРОНОЛОГИЧЕСКИ И СИСТЕМАТИЧЕСКИ ЗАПИСВАНИЯ. СИНТЕТИЧНО И АНАЛИТИЧНО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

Процесът на счетоводно отчитане започва с първично регистриране на извършените стопански

операции. След документирането им стопанските операции следва да бъдат регистрирани по време на тяхното извършване и групирани по икономически еднородни признаци. За целта се организира текущо счетоводно отчитане, което се осъществява посредством извършването на два вида записвания – хронологически и систематически. Хронологическите записвания определят облика на т.нар. хронологическо отчитане, а систематическите – на систематическите счетоводни записвания.

Хронологическото отчитане представлява хронологическо регистриране на разнородни стопански операции по реда на тяхното извършване. То се извършва посредством последователното номериране на съставените счетоводни статии. Статиите се съставят и номерират последователно във времето – по хронологичен ред на извършваните стопански операции и постъпилите в счетоводството документи Този вид счетоводна регистрация не позволява да се получат обобщени показатели за еднородните отчетни обекти. Чрез него може само да се осъществява контрол за пълното отразяване на всички операции в системата на сметките. Контролната му роля се състои в това, че посредством прилагането на способа на двойното записване общата сума на всички счетоводни статии за даден период (оборота) трябва да бъде равна поотделно на сбора от дебитните и кредитни обороти по счетоводните сметки. Хронологическото отчитане се осъществява в регистър, наречен Дневник или Журнал, който може да има следната форма:

Хронологически дневникЗа месец........................

Дата Обороти

25

Статия №

Основание на записването

Кореспондиращи сметки (счетоводни статии)

Дебит Кредит

.... .... ..............................................................................................

......................................

......................................

.................... ..... .......................................

......................................................

.... ..... Оборот за месеца

След хронологическата регистрация на стопанските операции, същите следва да намерят отражение в системата на счетоводните сметки. Това се осъществява посредством извършването на систематически записвания, чрез които извършените стопански операции намират отражение по счетоводните сметки. По този начин се извършва групиране на стопанските операции в зависимост от тяхната икономическа еднородност. Систематическите записвания се осъществяват в специални регистри, наречени главна книга, спомагателни книги картотеки и др., които могат да имат различна форма, големина и графировка в зависимост от възприетата организация на отчетния процес в предприятието. Записванията в тези регистри извършват или непосредствено от първичните счетоводни документи или след като предварително се систематизират в междинни регистри (контролни шахматни ведомости, журнал ордери и др.).

Както вече беше посочено посредством систематическото отчитане, създаваната по счетоводен път информация за извършените стопански операции се систематизира и групира по икономически еднородни признаци. В зависимост от степента на това групиране от счетоводните сметки може да се получи максимално синтезирана (обобщена) и максимално детайлирана информация. Счетоводните сметки, посредством които се получава обобщена и синтезирана информация (само в стойностно изражение) за състоянието и измененията в отделните отчетни обекти се наричат синтетични сметки. Синтетични сметки са: Материали (чрез която се получават показатели за състоянието и измененията на всички материали в предприятието, Доставчици (чрез която се получава информация за задълженията към всички доставчици на предприятието), Разходи за основна дейност (чрез която се получава информация за всички извършени разходи за основната дейност на предприятието) и др.

Счетоводните сметки, чрез които може да се получи различна по степен на детайлизация информация, както в натурално, така и в стойностно изражение се наричат аналитични сметки, а записванията по тях систематическо аналитично отчитане. Посредством аналитичните сметки се отчитат отделни активи, пасиви и собствен капитал на предприятието. От тях може да се получи по-подробна информация за отделните отчетни обекти. Като такива могат да бъдат посочени:

а) към синтетичната сметка Материали – материал “Х”, материал “Y,” материал “Z” и др.,б) към синтетичната сметка Стоки – стока “Х”, стока “Y”, стока “Z” и др. в) към синтетичната сметка Доставчици - може да се организира аналитично отчитане по отделни

видове доставчици на предприятието с оглед на това стопанското ръководство да има информация във всеки един желан момент какви задължения има към всеки един доставчик, например доставчик “Х”, доставчик “Y”, доставчик “Z” и др.

Между синтетичните и аналитични сметки съществува взаимна връзка. За нейното илюстриране ще си послужим със следния пример.

Към 01.03.200х г. туристическо предприятие “Дива” - ООД има задължения към доставчици на обща стойност 6 000 лв., от които към “Витоша” – ООД – 4 000 лв. и към “Албатрос “ – ЕАД – 2000 лв. През месец март 200х. г. в предприятието са извършени следните стопански операции:

1. На 04.03. 200х г. са изплатени със средства от разплащателната сметка задължения към доставчици на сума 2400 лв., от които към “Витоша” – ООД – 2000 лв. и към “Албатрос” – ЕАД – 400 лв., съгласно платежни нареждания.

2. На 07.03.2003 г. съгласно фактури са доставени стоки от доставчик “Витоша” – ООД на сума 1600 лв. и от “Албатрос” – ЕАД на стойност 600 лв.

26

3.На 16.03. 200х г. са изплатени със средства от отпусната банков заем задължения към “Витоша “– ООД - 1600 лв. и към “Албатрос” – ЕАД – 1200 лв.

4.На 20. 03. 200х г. са доставени стоки съгласно фактура от “Албатрос” – ЕАД на стойност – 1400 лв. Иска се: 1) Да се съставят счетоводните статии за извършените стопански операции, 2) Да се открие

синтетична сметка Доставчици и аналитичните сметки към нея, 3) Сумите на отделните стопански операции да се отразят по синтетичните и аналитични сметки.

Дневник за хронологическите записванияза месец март 200х г.

Статия №

Дата Основание на записването и кореспондиращи сметки

ОборотиДебит Кредит

1 04.03. Дебит сметка Доставчици Ан. С/ка “Витоша” – ООД - 2000 Ан. С/ка “Албатрос “ – ЕАД - 400 Креди т сметка Разплащателна сметка

24002400

2. 07.03 Дебит сметка Стоки Кредит с/ка Доставчици Ан. С/ка “Витоша” – ООД - 1600 Ан. С/ка “Албатрос “ –ЕАД - 600

22002200

3. 16.03 Дебит сметка Доставчици Ан. С/ка “Витоша” – ООД – 1600 Ан. С/ка “Албатрос” – ООД 1200 Кредит сметка Получени заеми

28002800

4. 20.03. Дебит сметка Стоки Кредит сметка Доставчици Ан. С/ка “Албатрос “ – ЕАД - 1400

14001400

Оборот за месец март 200х г. 8800 8800

Синтетична сметка ДоставчициНС 6000

1) 2400 2) 22003) 2800 4) 1400ДО 5200 КО 3600ДС 5200 КС 6600

Крайно салдо 4400

Аналитична сметка “Албатрос “ - ЕАДДата Статия

№Основание Суми Дебит/Кредит Остатък

Месец Ден Дебит КредитМарт 1 ----- Остатък (салдо) 2000 Кредит 2000Март 4 1 Изплатени задължения 400 Кредит 1600Март 7 2 Доставени стоки 600 Кредит 2200Март 16 3 Изплатени задължения 1200 Кредит 1000Март 20 4 Доставени стоки 1400 Кредит 2400

Оборот 1600 2000

Аналитична сметка “”Витоша” - ООДДата Основание Суми Дебит/Кредит Остатък

27

Статия №

Месец Ден Дебит Кредит

Март 1 ... Остатък (салдо) 4000 кредит 4000Март 4 1 Изплатени задължения 2000 кредит 2000Март 7 2 Доставени стоки 1600 кредит 3600Март 16 3 Изплатени задължения 1600 кредит 2000

Оборот 3600 1600

От откритите счетоводни (синтетични и аналитични) сметки за задълженията към доставчиците се установяват следните равенства:

1. Сумата на началните салда по аналитичните сметки (2000+4000) е равна на началното салдо по синтетичната сметка Доставчици (6000).

2. Сумата на дебитния оборот по аналитичните сметки (1600+3600) е равна на дебитния оборот по синтетичната сметка Доставчици (5200)

3. Сумата на кредитния оборот по аналитичните сметки (2000+1600) е равна на кредитния оборот по синтетичната сметка Доставчици (3600).

4. Сумата на крайните салда по аналитичните сметки (2400+2200) е равна на крайното салдо по синтетичната сметка Доставчици (4400)

Счетоводството използва значителен брой синтетични и аналитични сметки, посредством които се набира информация по счетоводен път за състоянието и измененията, настъпили в отделните отчетни обекти в резултат на протичащите стопански операции. Необходимостта от осъществяване на междинно групиране на данните, получени от аналитичното отчитане с цел получаване на обобщена информация в рамките на дадена синтетична сметка, предопределя използването на подсметки. С тяхна помощ се получава обобщена информация за отделните обекти, отчитани в определена група аналитични сметки, обединени от подсметката. Следователно подсметките заемат междинно положение между синтетичните и аналитични сметки. Използването им не отменя необходимостта от организиране на аналитично отчитане. Независимо от наличието на подсметки за всеки конкретен обект на отчитане следва да се води отделна аналитична сметка. Например в туристическите предприятия към сметка Разходи за основна дейност могат да се водят следните подсметки: Разходи за дейност “Хранене,” Разходи за хотелиерска дейност, Разходи за автомобилен транспорт и др. Чрез подсметка Разходи за хранене се обобщават извършените разходи по отделни обекти (заведения за хранене), експлоатирани от предприятието. Чрез подсметка Разходи хотелиерска дейност се обобщават извършените разходи по отделни обекти – хотели, мотели, къмпинги и др. (например Хотел “Бор,” хотел “Зора,” мотел “Сезони,” къмпинг “Изгрев” и др.). Чрез подсметка Разходи за автомобилен транспорт се обобщават разходите по обслужването на отделните транспортни средства (например автобус “Мерцедес,” автобус Шкода” и др.).

Имайки предвид горепосоченото може да се обобщи, че в зависимост от степента на обобщаване на информацията счетоводните сметки се подразделят на :

- синтетични (главни) сметки, наричани още сметки от първи ред,- подсметки (наричани още сметки от втори ред),- аналитични сметки (наричани още сметки от трети ред).

ОБОБЩАВАНЕ И ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. ОБОРОТНИ ВЕДОМОСТИ

В резултат на стопанската дейност в предприятието се извършват многобройни и разнообразни стопански операции, които намират отражение в системата на счетоводните сметки. Чрез всяка една счетоводна сметка се характеризира състоянието и измененията само в един отчетен обект. Следователно от отделната сметка не може да се получи информация за цялостното функциониране на предприятието. Освен това получените показатели от счетоводните сметки (начални салда, обороти и крайни салда) се използват при изготвяне на финансовите отчети и имат съществено значение при осъществяването на контрол и анализ върху дейността на предприятието. Всичко това налага на определени периоди от време

28

(задължително в края на отчетния период) да се извършва обобщаване и проверка на записванията по счетоводните сметки с оглед установяване правилността на записванията по тях. Това се постига посредством съставянето на оборотни ведомости. Оборотните ведомости представляват средство (способ) за обобщаване на данните от текущото счетоводно отчитане и проверка на правилността и пълнотата на записванията по счетоводните сметки.

Тъй като текущото счетоводно отчитане се извършва с помощта на синтетични и аналитични сметки оборотните ведомости биват два вида – оборотни ведомости на синтетичните сметки и оборотни ведомости за аналитичните сметки. В предприятието следва да бъдат съставяни една оборотна ведомост за синтетичните сметки и по една оборотна ведомост за аналитичните сметки, обособени към дадена синтетична сметка.

Оборотната ведомост за синтетичните сметки (вж. Приложение №4) представлява таблица в която се посочват наименованията всички синтетични сметки, които са били открити и използвани в рамките на отчетния период, с техните дебитни и кредитни начални салда, дебитните и кредитни обороти, както и дебитните и кредитни крайни салда. В случаите когато дадена сметка няма начално салдо обороти или крайно салдо тя също следва да намери отражение в оборотната ведомост. Отделните графи в оборотната ведомост на синтетичните сметки се попълват въз основа на данните за началните салда, оборотите и крайните салда по счетоводните сметки. Основното предназначение на оборотната ведомост на синтетичните сметки е да служи за проверка на записванията по синтетичните сметки. Да се извърши подобна проверка означава да се проверят записванията по всяка сметка по отделно и по всички сметки взети заедно. По конкретно става въпрос за проверка на началните салда, оборотите и крайните салда по сметките. За да може да се твърди, че записванията по синтетичните сметки през отчетния период са правилно извършени при съставянето на оборотната ведомост за синтетичните сметки следва да се получат три двойки равенства.

1. Равенство между сумата на началните дебитни и началните кредитни салда по сметките. Това равенство се обуславя от равенството между сумата на актива и пасива на баланса, а както е известно синтетичните сметки се откриват в началото на периода с техните начални остатъци, които се вземат от счетоводния баланс на предприятието.

2. Равенство между общата сума на дебитните и общата сума на кредитните обороти по синтетичните сметки. Това равенство се обуславя от приложението на способа на двойното записване и се дължи на двойнственото отразяване на стопанските операции по счетоводните сметки.

3. Равенство между общата сума на крайните дебитни и общата сума на крайните кредитни салда по счетоводните сметки, което се обуславя от равенствата между сумите на началните салда и оборотите по сметките.

Наличието на тези три двойки равенства показва, че записванията по счетоводните сметки през отчетния период са правилно извършвани. С най-голямо контролно значение обаче е равенството между дебитните и кредитни обороти по сметките. Това е така тъй като по този начин се проверява не само правилността, но и пълнотата на записванията. Проверката за пълнотата на записванията може да се извърши като се сравни общата сума на оборотите по сметките в оборотната ведомост със сбора на сумите от всички счетоводни статии, т.е със сумата на оборота от дневника (журнала) за хронологическо отчитане.

Отсъствието на тези равенства в оборотната ведомост показва, че по сметките са допуснати грешки при записванията или при сборуванията, които своевременно следва да бъдат открити и отстранени.

Оборотните ведомости на аналитичните сметки имат различно устройство и съдържание, което се обуславя от характера на отделните отчетни обекти. От тази гледна точка могат да бъдат разграничени

- Оборотни ведомости за аналитичните сметки, при които се използва само стойностен измерител. Те имат строеж и форма, които са аналогични на оборотните ведомости на синтетичните сметки. При използването само на стойностен измерител се съставят оборотни ведомости за аналитичните сметки, водени към сметки Клиенти, Доставчици, Подотчетни лица, Вземания по липси и начети и др.

- Оборотни ведомости за аналитичните сметки при които се използват натурални и стойностни измерители. Те съдържат допълнителни данни, характеризиращи отделни отчетни обекти. Такива са

29

оборотните ведомости за аналитичните сметки, водени към сметка “Материали,” сметка “Стоки,” сметка “Продукция” и др.

Оборотните ведомости за аналитичните сметки се съставят за да се провери правилността и пълнотата на записванията по тези сметки. За тази цел сборовете на началните салда, оборотите и крайните салда в оборотната ведомост за всяка група еднородни аналитични сметки се сравняват с отделните показатели на обединяващата ги синтетична счетоводна сметка, посочени в оборотната ведомост за синтетичните сметки. Наличието на равенства означава, че записванията по аналитичните сметки са били правилно извършени.

От оборотните ведомости за аналитичните сметки могат да се установят измененията (увеличенията или намаленията) на всеки обект на отчитане. Следователно те са важен източник на информация, която се използва за контролиране и анализиране на стопанската дейност.

Оборотните ведомости за аналитичните сметки могат да се съставят и във вариант, при който не се посочват показателите за оборота, а само крайните салда. Такива ведомости се наричат салдови и тяхното съставяне значително съкращава отчетния процес и улеснява счетоводната работа.

Имайки предвид данните от примера, илюстриращ взаимната връзка между синтетичното и аналитично отчитане оборотната ведомост на аналитичните сметки към сметка Доставчици може да се представи по следния начин

Оборотна ведомост на аналитичните сметки към сметка ДоставчициНаименование на аналитичната сметка

Остатък на 01.03. 200х г Обороти през месец 03. 200х г.

Остатък на 31.03. 200х г.

Дебит Кредит Дебит Кредит Дебит Кредит

Албатрос 2000 1600 2000 2400Витоша 4000 3600 1600 2000Всичко 6000 5200 3600 4400

СМЕТКОПЛАН

Във всяко предприятие се използват значителен брой сметки, по които се отчитат извършените стопански операции, предизвикващи изменения в отделните отчетни обекти. Броят на тези сметки зависи от характера на отчетните обекти, мащабите на предприятието, осъществяваната от предприятието дейност, обхватът на информацията, необходима за целите на управлението и др. За да се определи и систематизира системата от счетоводни сметки, които ще бъдат използвани в предприятието за счетоводно отразяване на осъществяваната стопанска дейност следва да се разработи план на счетоводните сметки, известен в практиката като сметкоплан. Сметкопланът представлява систематизиран списък на използваните в предприятието сметки, групирани според икономическото съдържание на отчитаните чрез тях обекти. При разработването на сметкоплана следва да бъдат спазвани редица изисквания като пълно систематизиране на всички счетоводни сметки, осигуряване на еднаквост в счетоводното третиране на отделните отчетни обекти в предприятията от различните отрасли на националната икономика, осигуряване на възможност за подобряване и отразяване на настъпилите промени в отделните отчетни обекти и др.

На настоящия етап в нашата страна е разработен и действа примерен Национален сметкоплан, разработен от Националния съвет по счетоводство. В него са предвидени счетоводни сметки, които предприятията могат да използват за счетоводно отразяване на осъществяваната стопанска дейност. В сметкоплана са обособени осем раздела от сметки, имащи еднородно икономическо съдържание по характеризиращите ги признаци за еднородност. Всеки раздел е номериран с едноцифрено число – от 1 до 9.

Раздел 1. Сметки за капитали

30

Раздел 2 Сметки за дълготрайни активи Раздел 3 Сметки за материални запаси Раздел 4 Сметки за разчетиРаздел 5 Сметки за финансови средстваРаздел 6 Сметки за разходиРаздел 7 Сметки за приходиРаздел 8 е свободен и може да се използва в случаите когато се появи необходимостта от

въвеждането на нови сметкиРаздел 9 Сметки за условни активи и условни пасиви. В сметкоплана се посочват пълните наименования на използваните в предприятието синтетични

сметки. Тук се определят и възможностите за организиране на аналитичното отчитане към всяка синтетична сметка и възможните кореспонденции между сметките. Освен наименованието на сметките в сметкоплана се посочва и техния шифър (код). Шифрирането на сметките дава възможност при съставянето на счетоводните статии вместо наименованието на сметките да се посочва техния шифър, което значително съкращава обема на счетоводната работа.

Всяка синтетична сметка, посочена в Националния сметкоплан има предварително определен номер. Номерът на сметката показва раздела, групата и поредния номер на съответната синтетична сметка. Например Раздел Втори от сметкоплана е озаглавен Сметки за дълготрайни активи. В него по преценка на предприятието е възможно да се обособят следните групи сметки гр. 20 Дълготрайни материални активи, гр. 21 Дълготрайни нематериални активи, гр. 22 Дългосрочни финансови активи,23 Търговска репутация, 24 Амортизация, 26 Дългосрочни вземания и предоставени заеми и 27 Дълготрайни биологични активи. В гр. 20 могат да бъдат включени следните синтетични сметки: сметка 201 Земи; сметка 202 Подобрения върху земите, сметка 203 Сгради; сметка 204 компютърна техника; сметка 205 Съоръжения; сметка 206 Машини и оборудване; сметка 207 Транспортни средства; сметка 208 Офис обзавеждане и 209 Други ДМА. В примерния Национален сметкоплан е дадена възможност при необходимост предприятията да използват и синтетични сметки с четирицифрен шифър. Например 3041 Стоки на склад; 3042 Стоки на отговорно пазене, 3043 Стоки на консигнация и др.

На основата на Националния сметкоплан всяко предприятие следва да разработи индивидуален сметкоплан, който следва да дава възможност за отразяване на специфичните особености от дейността на предприятието и съдържа само онези сметки, които са необходими за обхващане и отразяване на онези отчетни обекти, които съществуват в отделното предприятие. Най-съществената част от индивидуалния сметкоплан на предприятието е организацията на аналитичното отчитане към отделните синтетични сметки, използвани в предприятието.

ДОКУМЕНТИРАНЕТО КАТО СЧЕТОВОДЕН СПОСОБ. СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА НА ДОКУМЕНТИТЕ. ВИДОВЕ ДОКУМЕНТИ. ДОКУМЕНТООБОРОТ.

Възникването на счетоводството е тясно свързано с документирането11 на стопанските операции. Не е възможно съществуването на отчетност без възможността стопанските факти, явления и процеси да бъдат регистрирани на определени носители. В този смисъл документирането следва да се разглежда като способ за фиксиране на осъществените стопански операции посредством писане, перфориране, фотографиране или по друг подходящ начин. Следователно като елемент на метода на счетоводството документирането представлява способ за първично обхващане и характеризиране на стопанските факти, явления и процеси, с помощта на определени отчетни измерители. У нас все още се приема, че документирането представлява един от елементите на счетоводния метод. Независимо от това, че в световната счетоводна теория документирането не се интерпретира като принцип на счетоводството, счетоводният документ следва да се разглежда като необходима и задължителна предпоставка за счетоводно отразяване на стопанската дейност. Необходимостта от използването на документите се обуславя от следните обстоятелства:

11Етимологически терминът “документ” произлиза от латинската дума “documentum” и означава материален носител на информация, имащ доказателствена сила и значение.

31

1. Поради големия брой и значителното разнообразие на извършваните стопански операции, човешката памет не е в състояние да запомни всички факти, явления и процеси, които настъпват в резултат на осъществяваната от предприятието дейност;

2. Отразената в счетоводните документи информация представлява важно средство за извършване на текущ и последващ контрол, относно законосъобразността и целесъобразността на осъществените стопански операции;

3. Правилно и своевременно съставените документи имат определена доказателствена сила, което дава възможност последните да бъдат използвани при съдебни спорове, за извършването на съдебно-счетоводни експертизи, назначени по надлежния ред и др.

На съвременния етап освен традиционните документи (под формата на писмени бланки) се създават условия за използване на такива първични носители на информация, каквито са магнитните ленти, магнитните дискове, дискетите и т.н.

За да изпълняват своето предназначение документите трябва да бъдат съставени в определена форма, както и да съдържат определени сведения (наречени реквизити), характеризиращи протеклата стопанска операция. От своя страна реквизитите биват задължителни, регламентирани в чл. 7, ал.1 и 2 от Закона за счетоводството и допълнителни. Допълнителните (наричани още специални) реквизити дават възможност за по-добро характеризиране на документираната стопанска операция като към тях най-често се отнасят:банковите сметки на двете предприятия, разценки, лимити и др.

Формата (образецът) на счетоводните документи не е регламентирана от действащото законодателство. Достатъчно е всички те да са носители на счетоводна информация, имаща доказателствена сила, съгласно Закона за счетоводството. При документалното обосноваване на стопанските операции се дава приоритет на съдържанието пред формата Това означава, че предприятията могат самостоятелно да определят формата на документа и разположението на реквизитите в него, цвета на документите, както и да включат допълнителна информация, извън задължителните реквизити. Следователно чл. 7 от ЗСч. регламентира само минималните задължителни реквизити. Няма пречка предприятията да посочват и други реквизити, които не са задължително посочени (имената на представляващия предприятието, печат на предприятието, норми, разценки, цени и др.) Наличието на повече реквизити от задължително изброените в ЗСч. не лишава първичните счетоводни документи от тяхната доказателствена сила. Водещи в това отношение са принципите за действителност на стопанската операция и предимство на съдържанието пред формата. Всички счетоводни документи в предприятието следва да се съставят на български език, с арабски цифри и в левове. Те могат да бъдат съставени и на съответния чужд език в левове и чуждестранна валута, в случаите на сделки , уговорени в чуждестранна валута и с чуждестранни контрагенти.

На практика в Закона за счетоводството счетоводните документи се класифицират като вътрешни и външни. Външен е този първичен документ, който е адресиран до външни предприятия. Той следва да съдържа следните реквизити: (Приложение 6)1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование, адрес, БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име, фамилия и подпис на съставителя. Когато първичният счетоводен документ засяга само дейността на предприятието(вътрешни документи) то той следва да съдържа следните реквизити: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 4. име, фамилия и подпис на съставителя.

За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия, ЗСч., регламентира, че лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители носят отговорност за достоверността на отразената в тях информация. На практика това са лицата, които по ред, регламентиран от ръководството на предприятието са оправомощени да съставят, оформят и приемат различни видове счетоводни документи, както и да ги подписват.

В данъчното законодателство също се съдържат някои допълнителни изисквания към първичните счетоводни документи. По-конкретно тези изисквания се отнасят за данъчните документи по-

32

съществените от които са данъчната фактура, опростената фактура,данъчното дебитно и данъчното кредитно известие. Освен задължителните реквизити по смисъла на ЗСч. тези документи съдържат и:

1). нарастващ пореден номер, без дублиране и без прекъсване за данъчните години, с десетцифрена номерация, 2.)Гриф “Оригинал,” изписан трайно на първия екземпляр,3). Наименование и данъчен номер на лицето, издаващо документа, изписани трайно,4). В данъчната фактура трябва да има отделни редове за данъчната основа и за сумата за получаване,5). Данъчните известия (дебитно или кредитно) съдържат всички реквизити на данъчната фактура, както и допълнително отбелязани надписи “Данъчно дебитно известие” или “Данъчно кредитно известие.6). Опростената фактура съдържа всички реквизити по смисъла на ЗСч., както и десетразряден пореден номер с арабски цифри, основанието (пояснението), поради което не се начислява ДДС.

От гледна точка на необходимия брой подписи, законът дава възможност при обективна необходимост и съставяне на документи посредством технически средства при които подписите са заменени от идентификационни шифри.

Първичните документи се съставят в момента на извършването на стопанската операция и представляват основание за всички последващи счетоводни записвания. Вторичните документи съдържат обобщена (сводирана) информация, получена от първичните документи. Те имат доказателствена сила само ако към тях са прикрепени първичните документи, на базата на които са съставени. Разновидност на документите представляват и т. нар. Регистри. Регистърът представлява специално оформен материален носител на информация (например подвързани счетоводни книги), за осъществените стопански операции, записванията в който се извършват след като са съставени съответните първични или вторични счетоводни документи.

В зависимост мястото на съставянето им документите биват вътрешни и външни. Вътрешните документи се съставят в самото предприятие. Чрез тях се документират стопански операции, които засягат активите и пасивите на предприятието. Такива документи са: складови разписки, искания, касови ордери и т. Н.

Външните документи се съставят извън предприятието, но засягат неговата дейност. Такива документи са фактурите, регламентиращи отделни търговски сделки, платежните документи и др.

Според предназначението им документите биват разпоредителни, изпълнителни, за счетоводно оформяне и комбинирани.

Разпоредителни са документите, които дават правото да се извърши дадена стопанска операция. Чрез тях се дават конкретни указания или разпореждания. Такива са отделните видове заповеди )заповед за командировка, Заповед за отпускане на материални запаси навън и др.).

Изпълнителни са документите чрез които се удостоверява фактическото извършване на стопанските операции. Такива са складовите разписки, актовете за приемане и предаване на ДМА, лимитни карти и др.

Документите за счетоводно оформяне са тези, които се използват за извършване на последващи записвания в счетоводството. Изготвят се на база първичните счетоводни документи и представляват основание за извършване на последващи записвания по счетоводните сметки.

Комбинирани са тези документи, които обединяват особеностите на разпоредителните и оправдателните документи, а понякога и на тези за счетоводно оформяне. Използването им води до съкращаване на счетоводните записвания. Такива документи са касови ордери, заповеди за отпускане на материали за преработка, лимитните карти и др.

Факсове и фотокопия, получени във или издадени от предприятието, придобиват доказателствена сила, след като са заверени с оригинален подпис и печат на предприятието – издател. Използването на преписи от оригинални първични счетоводни документи става след тяхната нотариална заверка или след като се постави подпис и печат на издателя. Следователно достоверността на информацията в счетоводните документи, излизащи извън предприятието и предназначени за трети лица се потвърждава с печата на предприятието – съставител на документа. Това изискване засяга предимно документи, разменяни между предприятия, каквито са фактурите и платежните документи.

Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставените счетоводни документи се анулират и се съставят нови. В случаите когато първичните счетоводни документи са от съществено значение за предприятието, анулираните документи се съхраняват с цел

33

последваща проверка в съответствие с реда определен с вътрешните правила, посредством правилника за документооборота.

При съставянето на документите се предявяват някои изисквания, като яснота, краткост при характеризирането на стопанската операция, прегледност и др. Действащото счетоводно не допуска поправки в първичните счетоводни документи (фактури, касови ордери, банкови бордера и др.). Погрешно съставените първични документи следва да се анулират и да се съставят нови.

ДокументооборотДвижението на документите от момента на съставяне (или получаване) до момента на предаването

им за съхранение се нарича документооборот. Той включва следните етапи: приемане на документите, проверка на документите, обработка на документите и предаването им за съхранение.

Приемането на документите в счетоводството се извършва по определен ред в съответствие с утвърдения от главния счетоводител план за документооборота Всички съставени в предприятието (или получени отвън) документи следва да бъдат проверени. Посредством проверката се цели да се установи правилността на съставените документи, както и тяхната законосъобразност и целесъобразност.Проверката може да бъде няколко вида:

- формална – при която се установява правилността при оформянето на документа, наличието на всички изискуеми реквизити, яснотата на тяхното попълване и др.

- аритметичната проверка има за цел да установи правилността на извършените аритметични действия.

- проверка по същество – има за цел да установи законосъобразността и целесъобразността на стопанската операция, която е посочена в документа.

Обработката на документите се свързва с подготовката им за отразяване на извършените стопански операции по счетоводните сметки. тя включва остойностяването (таксировката), групирането и контировката на документите. Остойностяването се състои в превръщането на някои натурални или трудови измерители в стойностни. Във връзка с това се извършва умножаване на количествените данни по съответните разценки, цени, норми и т. н. Групирането представлява подреждането на документите по определени признаци, като по този начин се образуват масиви от документи. Контировката се състои в посочване на кореспондиращите сметки, по които ще се отрази съответната стопанска операция.

Съхраняването на документите се извършва в архива на предприятието по определен ред, утвърден с плана за документооборота. Сроковете за съхранение на документите са законодателно регламентирани (вж. чл. 45 от закона за счетоводството) в зависимостта от съдържащата се в тях информация. След изтичане на съответните срокове, документите, които имат съществено значение за развитието на предприятието, отрасъла или региона се предават за съхранение в държавния архив, а останалите се унищожават.

Организацията на документооборота се регламентира с разработен и утвърден от ръководителя на предприятието правилник за документооборота с който се определят: общите изисквания за документиране на стопанските операции, списъкът на всички първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри. Използвани в предприятието, систематизирани според на чина на тяхната обработка – ръчна или автоматизирана, списъкът на машинограмите за хронологична информация при бездокументално обхващане на първичната счетоводна информация посредством ЕИТ, лицата, отговорни за съставянето, оформянето и контролирането на реквизитите на всеки първичен счетоводен документ, движението на счетоводните документи (най-вече хартиените такива)м използвани през отчетния период в отделно обособени звена (клонове) на предприятието, графикът с информация за срокове и отговорници при движението на счетоводните документи, групирани по обекти на отчитане, реда за съхраняване и ползване на счетоводните документи и лицата, отговорни за това.

СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА КАТО СЧЕТОВОДЕН СПОСОБ

В процеса на осъществяваната стопанска дейност могат да настъпят изменения, които протичат независимо от волята на хората. Изменения от подобен характер могат да се дължат на: естествени фири на материалните запаси; погиване на активи в резултат на стихийни бедствия, грешки при приемането и

34

отпускането на материали, продукция, стоки и т.н. Тези изменения не са обхванати чрез първичните счетоводни документи, откъдето следва, че не са намерили отражение по счетоводните сметки. В резултат на това възникват различия между документираното и фактическото състояние на отделни отчетни обекти Като елемент на метода на счетоводството инвентаризацията се прилага за обхващане и отразяване на онези изменения в активите и пасивите на предприятието, които не могат да бъдат непосредствен документирани. Някои от тези изменения имат обективен характер и не зависят от волята на човека. Става въпрос за процеси като изпаряване, изсъхване, свиване и др., в резултат на които настъпват несъответствия в количеството и качеството на съответните материални активи. Друга част се дължат на разпиляване, пакетиране, преливане и т.н. Трети са резултат от действията на трети лица, непреодолима сила или случайно събитие (стихийно бедствия, кражби, злоупотреби и др.).

За установяване на всички тези изменения в активите и пасивите се прилага способът инвентаризация. Тя се определя като способ за фактическа проверка (чрез измерване, броене, теглене и др.) на количествените и стойностни параметри на активите и пасивите на предприятието към определен момент, съпоставянето им със счетоводните данни и установяване на евентуалните разлики.

На инвентаризация подлежат всички активи и пасиви на предприятието. В зависимост от специфичния характер на капитала, активите и пасивите се прилагат различни средства и способи за тяхното инвентаризиране. По един начин се инвентаризират дълготрайните активи, по друг разчетните взаимоотношения, по трети собствения капитал и т.н. Инвентаризацията (особено в по-големите предприятия) се извършва в съответствие с предварително изготвен план-график за инвентаризациите. Планът обикновено има секретен характер) и следва да бъде предложен за утвърждаване от ръководителя или упълномощено от него лице. В него следва да намерят отражение конкретни въпроси като: обектите, които ще подлежат на инвентаризиране, видовете инвентаризации (пълни или частични), състава на комисиите, които ще ги извършат, сроковете за започване и завършване на инвентаризациите, сроковете за осчетоводяване на резултатите от инвентаризациите и др. Целесъобразно е в плана за инвентаризациите да се разграничат броя и сроковете на текущите инвентаризации на отчетните обекти, подлежащи на инвентаризиране (материали, стоки, продукция, парични средства и др.) и инвентаризациите, които се извършват в края на годината при годишното счетоводно приключване.

РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

Успешното протичане на инвентаризацията изисква същата да бъде организирана точно и безупречно. Инвентаризацията се извършва от комисия, назначена със заповед на ръководителя на предприятието. В състава на комисията освен счетоводители се включват и специалисти, запознати със специфичните особености на активите, обект на проверката. Например при инвентаризация на дълготрайните материални активи в състава на комисията следва да бъдат включени и лица с техническа квалификация, които са компетентни дали актива е годен за ползване, дали следва да се бракува и т.н. В заповедта на ръководителя следва да се посочи: а) обектът, подлежащ на инвентаризиране, б)вида и обхвата на инвентаризацията, в) датата на започване и завършване на инвентаризацията, г )срок за оформяне на резултатите от инвентаризацията и осчетоводяване на резултатите от нея, д) състава на инвентаризационната комисия. Материално-отговорните лица не са членове на инвентаризационната комисия, но задължително присъстват по време на провеждане на инвентаризацията.

Независимо от характера на инвентаризацията, последната трябва да започне внезапно за проверяваното материално-отговорно лице. По този начин се цели да се отнеме възможността за умишлено въздействие върху състоянието на проверяваните активи и пасиви. Ако проверката не започне веднага складовите помещения, магазините и пр. се запечатват, т.е отнема се възможността на материално-отговорното лице за достъп до материалните запаси или паричните средства. Преди започването на инвентаризацията комисията връчва на материално отговорното лице въпросен лист (декларация), която то трябва собственоръчно да попълни и подпише. По този начин се цели да се набере предварителна информация, която да насочи вниманието на проверяващите относно правилното оформяне на резултатите от инвентаризацията. В най-общ вид информацията, която се събира чрез този

35

въпросен лист (декларация) се свежда до следното: а) записани ли са всички постъпление в складовата отчетност, б) документите представени ли са в счетоводството, в) изпълнява ли лицето други отчетнически функции, г) съхраняват ли се в склада бракувани стоково-материални запаси, д) имали чужди стоково-материални запаси на консигнация, отговорно пазене и др.

Възможно е МОЛ да отсъства към момента на започване на инвентаризацията поради болест, смърт, задържане от органите на МВР, неизвестност или други причини. В тези случаи инвентаризацията е възможно да започне в присъствието на негов представител с нотариално заверено пълномощно, а в случаите когато лицето е починало в присъствието на неговите наследници или представител на държавата, когато това е предвидено в закон. При осъществяването на инвентаризации, съгласно специални решения на изпълнителната, законодателната или съдебната власт са валидни и техните указания.

Преди да се пристъпи към фактическа проверка, членовете на инвентаризационната комисия следва да проверят измервателните уреди, както и да уточнят единицата-мярка за отчитане на проверяваните обекти. Освен това следва да се установят последните записвания по счетоводните сметки и регистри преди започване на инвентаризацията. Това става чрез подписване, подпечатване или по друг подходящ начин. По този начин се цел ида се отнеме възможността някои лица да извършат допълнителни счетоводни записвания с които да изопачат резултатите от отчетническа дейност на проверяваните МОЛ. След което започва и фактическата проверка на активите, пасивите и капитала, обект на инвентаризацията.Фактическата проверка се извършва от МОЛ под непосредствения контрол на проверяващите. Фактически намерените количества се отразяват в инвентаризационен опис или акт за наличност. Намерените фактически наличности се описват в инвентаризационни описи (актове за наличност), които се водят от някой от членовете на инвентаризационната комисия. При желание проверяваното МОЛ може да води и свой акт.

Следващ етап от провеждането на инвентаризацията е сравняването на фактически намерените количества със счетоводните данни. За целта се съставя Сравнителна ведомост, като при наличието на основания се начисляват естествени фири или компенсация на липси с излишъци.

Установените резултати-липси или излишъци следва да намерят отражение по счетоводните сметки за да се получи съответствие между счетоводните данни и фактическото състояние на активите и пасивите на предприятието. По този начин способът инвентаризация допълва документирането и способства на определени интервали от време да се извършва привеждане на фактическото състояние на активите и пасивите и счетоводните данни.

ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕЯ

Инвентаризираните активи, капитал и пасиви, както и резултатите от извършената инвентаризация намират отражение в редица първични счетоводни документи, които се съставят от инвентаризационната комисия и след утвърждаването им от ръководителя представляват основание за осчетоводяване на резултатите от инвентаризацията. Тези документи са:

1. Инвентаризационен опис – служи за отразяване на количествените и стойностни параметри на фактически намерените при инвентаризацията отчетни обекти. Той им следната форма:

ИНВЕНТАРИЗАЦИОНЕН ОПИСИнвентаризационна комисия в състав:Председател:………………………………………………………………………..И членове1……………………………………………………………………………………. 2……………………………………………………………………………………

3……………………………………………………………………………съгласно заповед №….. от………..проведе инвентаризация на……………………………………………….., коятозапочна на………………и завърши на………………….в……………часапри инвентаризацията се установиха и описаха следните наличности

36

№ Наименование Мярка Установено при и инвентаризацията

Отразено по счетоводни данни

Кол-во Ед. цена стойност Кол-во стойност

Гр.....................МОЛ..........................

Инвентаризационна комисия:1………………………………

2……………………………… 3...............................................

2. Сравнителна ведомост. В нея се извършва съпоставяне между фактически намерените наличност и счетоводните данни, в резултат на което се установяватрезултатите при инвентаризацията – липси и

излишъци. СРАВНИТЕЛНА ВЕДОМОСТ

За резултатите от инвентаризацията на………………………………………………№ Наименование Мя

ркаЕд.

ценаНаличност по

счет. данниУстановено при

инвентаризациятаОтразено по

счетоводни данниКол-во стой

ностКол-во стойнос

тКол-

востойност

Гр..........................г. Изготвил:......................3. Протокол за установяване на резултатите от инвентаризацията на разчетите – В него се

установяват резултатите от инвентаризацията на вземанията и задълженията на предприятието 4. Протокол за компенсиране на липси с излишъци. С този протокол се отразява компенсирането

(прихващането) на липси с излишъци на стоково-материални запаси в случаите когато за това има конкретна причинно-следствена връзка и взаимозаменяемост между активите от които има липса и тези от които има излишък.

5.Протокол за одобряване на естествени загуби (фири ) за сметка на предприятието Документът се съставя след решение на ръководителя за отразяване на фирите за сметка на предприятието. Фирите представляват загуби в количествените и качествени параметри на активите поради естествени процеси като изсъхване, изветряне, изпаряване и др., поради което е редно те да бъдат отразени за сметка на предприятието, тъй като материалноотговорното лице няма вина за тях.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЗХОДИТЕ И ЗАДАЧИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

В предприятията се извършват различни видове разходи. За да могат същите по-добре да се анализират, контролират и отчитат е целесъобразно да бъдат групирани (класифицирани) в еднородни групи по определени признаци като:

а) според икономическата им същност – те се групират на материални и трудови разходи,

37

б) според състава на разходите – едноелементни и комплексни,в) според отношението им към обема на дейността биват променливи и условно постоянни,г) според начина по който се включват в себестойността на готовата продукция те биват преки и

непреки (косвени) разходи.От отчетно гледище разходите се подразделят на :а) Разходи за стопанската дейност, б) Финансови разходи,в) Извънредни разходиЗадачите, които се поставят пред счетоводството могат да се представят по следния начин: - Осигуряване на пълна, точна и своевременна информация, относно извършените разходи с

различна степен на детайлизация с оглед на тяхното контролиране и ефективно управление. - Правилно обхващане и разпределение на административните разходи на предприятието,- Правилното и своевременно изготвяне на калкулации с оглед установяване на фактическата

себестойност на произведената продукция, оказаните услуги и т.н.- Своевременно заприходяване на постъпилата в склада готова продукция по материално

отговорни лица,количество, качество и фактическа себестойност,- Своевременно обхващане на всички операции, свързани с установяването на производствения и

технологичен брак и т. н. ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Основната дейност е съвкупност от стопански операции от които се генерират основните (значителна част от ) приходи на дадено предприятие. Това е дейност, която заема преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, осъществявани в предприятието (например финансовата дейност и др.).

Разходите за основната стопанска дейност се обхващат и изучават в два аспекта:а) веднъж по икономически елементи и втори път по функционално предназначение, т.е. по

конкретни видове дейности. Разходите за основната стопанска дейност се документират с широк спектър от документи като

например РКО, фактури, разписки, искания,разчетно-платежни ведомости, банкови бордера, касови бележки, протоколи, актове и др.

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ

Според техния вид и икономическо съдържание е прието разходите да се групират както следва:1. Разходи за материали, които се отчитат чрез сметка 601 Разходи за материали2. Разходи за външни услуги, които се отчитат чрез сметка 602 Разходи за външни услуги3. Разходи за амортизации, които се отчитат чрез сметка 603 разходи за амортизации4. Разходи за заплати, които се отчитат чрез сметка 604 Разходи за заплати5. Разходи за осигуровки, които се отчитат чрез сметка 605 Разходи за осигуровки6. Други разходи, които се отчитат чрез сметка 609 Други разходиСчетоводните записвания по горепосочените счетоводни сметки, които се обединяват в сметките

от група 60 Разходи по икономически елементи може да се представи по следния начин (вж. схемата на следващата страница).

На записванията по отделните сметки може да се направи следната характеристика:Чрез сметка 601 Разходи за материали се отчита стойността на:-отпуснатите за нуждите на производството суровини, основни и спомагателни материали (след

приспадане на получените използваеми отпадъци) и готови изделия за комплектоване, - изразходваните горива и енергия,- използваните резервни части за ремонт на дълготрайните материални активи,- използваните канцеларски материали и други консумативи,

38

- употребените амбалажни материали,- употребените семена и посадъчен материал,торове и препарати в растениевъдството,- фуражи и медикаменти в животновъдството- предаденото в употреба работно и специално облекло, съдове и прибори и т.н. За употребените материали съгласно искания или други първични счетоводни документи се

съставя следната счетоводна статия Д-т сметка 601 Разходи за материали

К-т сметка 302 Материали (за отпуснатите материали от склада), респ.К-т сметка 401 Доставчици (за доставените и предадени в употреба материали, които не са

заприходени предварително в склада и не са платени на доставчика), респ.К-т сметка 422 Подотчетни лица (за закупените материали от подотчетни лица), респ.К-т сметка 501 Каса в лева

Сметка 601 Разходи за материали се кредитира при отнасяне на стойността на разхода (употребените материали) като се кредитират сметките по начина показан на схемата.

Забележка. Когато се върнат в склада неизразходвани материали от основната дейност (например за 200 лв.) стойността на икономисаните материали се сторнира като за целта се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка 601 Разходи за материали К-т сметка 302 Материали

Д-т сметка 611 Разходи за основна дейност

К-т сметка 601 Разходи за материали

С червена статия се сторнират допуснатите неправилно отчетени и други разходвани материалиЧрез сметка 602 Разходи за външни услуги се обхващат извършените разходи от предприятието за

оказани услуги от трети лица, без тези за придобиване на дълготрайни материални активи и материални запаси. Това са обикновено разходи за:

- реклами, обяви, съобщения,- телеграфопощенски услуги, телефонните и телексни такси,- абонаментни такси,- застраховки,- наеми за ползвани помещения и други активи,- транспортни и други разходи,- местни данъци и такси (данък сгради, такса смет, такси за превозите средства и др.),- за ремонт на активи и др.

За извършените разходи за външни услуги се съставя следната счетоводна статияД-т сметка 602 Разходи за външни услуги

К-т сметки от гр. 50 Парични средства (за платените услуги), респ.К-т сметка 401 доставчици (за оказани услуги от доставчици, които не са платени

непосредствено след тяхното получаване), респ.К-т 495 Разчети по застраховане (за начислените вноски по застрахователни договори)К-т сметка 451 Разчети с общините (за начисляване на дължимите такси към общините),

респ.К-т сметка 422 Подотчетни лица (за оказаните услуги, платени чрез подотчетни лица)

Сметка 602 разходи за външни услуги се кредитира като се дебитират сметките по схемата. Аналитичното отчитане към сметка 602 Разходи за външни услуги може да се организира по отделни видове разходи.

200

200

200

200

39

Чрез сметка 603 Разходи за амортизация се отчитат начислените амортизации на дълготрайните материални и нематериални активи, съобразно амортизационния план и възприетия от предприятието метод за амортизация.

Счетоводните записвания, които се съставят при начисляването на амортизация са следнитеД-т сметка 603 Разходи за амортизация

К-т сметка от гр. 24 Амортизация на дълготрайни активиСметка 603 Разходи за амортизация се кредитира срещу дебитиране на сметки, по начина показан

на схемата.Чрез сметка 604 Разходи за заплати (възнаграждения) се обхващат и отчитат начислените

възнаграждения на персонала на предприятието в съответствие със сключените трудови договори, доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни актове. Счетоводните записвания, които се съставят при начисляването на работните заплати са:

Д-т сметка 604 Разходи за заплати (възнаграждения)К-т сметка 421 Персонал

Сметка 604 Разходи за заплати (възнаграждения) се кредитира срещу дебитиране на други сметки по начина, показан на схемата.

Чрез сметка 605 Разходи за осигуровки се обхващат начислените суми за:- задължителни социално осигурителни вноски,- здравно осигурителни вноски,- вноските за доброволно социално (пенсионно) осигуряване и други подобни законово

регламентирани вноски, които са за сметка на предприятието. Посредством тази сметка се отчитат и начислените суми за надбавки и подпомагане на персонала, съгласно клаузите на сключения трудов договор.

Счетоводните записвания при начисляването на осигуровките са:Д-т сметка 605 Разходи за осигуровки

К-т сметка от гр. 46 Разчети с осигурителиСметка 605 Разходи за осигуровки се кредитира при отнасяне на разходите за осигуровки по

принадлежност (направление, дейности) срещу дебитиране на други сметки, по начина, показан на схемата.

Аналитичното отчитане към сметка 605 Разходи за осигуровки може да се организира по видове осигурителни вноски и помощи за персонала.

Чрез сметка 609 Други разходи се обхващат:- Разходите за служебни пътувания и командировки,- Разходи за участия в изложби, панаири, изложения и др.Разходите з стипендии на учащи се и

подготовка на кадри,- Отписани липси на активи за сметка на предприятието,- Разходи за глоби и неустойки, за неспазване на нормативни разпоредби и договорни задължения,

непризнат данъчен кредит за стоки и услуги, ползвани за представителни цели и др.За отразяване на извършените други разходи се съставя следната счетоводна статияД-т сметка 609 Други разходи

К-т сметка 422 Подотчетни лица (за отчетените командировъчни разходи), респ.К-т сметка 421 Персонал, респ.Аналит. Сметка Стипендианти (за начислените стипендии в полза на учащи се)К-т сметка 453 Разчети по ДДС, респ.К-т сметка 498 Други дебитори, респ.К-т сметка 459 Други разчети с бюджета, респ.К-т сметка от гр. 50 Парични средства и др.Сметка 609 Други разходи се кредитира при отнасяне на разходите по предназначение срещу

дебитиране на сметките по схемата.Аналитичното отчитане към сметка 609 Други разходи може да се организира по видове разходи.

40

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И ПРИХОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОСНОВНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

ОТЧИТАНЕ НА ХОТЕЛИЕРСКАТА ДЕЙНОСТ

Особености на хотелиерската дейност и задачи на счетоводството. Хотелиерската дейност е една от основните експлоатационни дейности във всяко туристическо предприятие. Тя предлага общодостъпно място за подслон и свързаните с него основни и допълнителни услуги с които се задоволяват потребностите на гостите при пребиваването им в туристическите предприятия.

В туристическата дейност местата за настаняване и подслон се подразделят на следните видове: а)хотели, б)мотели, в) вила, г) бунгало, г) туристическо ваканционно селище, е) къмпинг, е)семеен хотел (пансион), ж) частна квартира. От всички видове места за настаняване с най-голямо значение за туристическата дейност са хотелите, които могат да се групират по следния начин:

- според периода на експлоатация – целогодишни и сезонни,- според териториалното си разположение – морски, планински, градски,- според предназначението си – климатобалнеолечебни, бизнес-хотели, и специализирани

хотели за различни видове туризъм (селски, ловен,спортен и др.),- хотел, тип “Резиденс” – средство за подслон с висок комфорт и нетрадиционно обслужване –

категория четири или пет звезди. Тези средства за подслон могат да бъдат резиденции, старинни сгради, сгради – паметници на културата, замъци и др.

Характерно за хотелиерската дейност е, че тя предлага освен нощувки и редица допълнителни услуги, които поставят специфични задачи пред счетоводството на съвременния етап. Ползването на хотелската база в туристическите предприятия се извършва по принцип чрез предварително запазване на стая или легло, т.е чрез т. нар. резервация. Резервацията на легла (стаи) в обектите за настаняване се извършва на два етапа. Първият етап представлява искане от страна на туриста или съответния туроператор за запазването на легла (стаи). Искането, което на практика се осъществява с резервацията съдържа следните данни: име на клиента, вид на услугата (нощувка, пълен пансион или полупансион), вид на стаята (единична, двойна, апартамент), време на започване и продължителност на пребиваването (съответно дата или брой на нощувките), както и адрес на получателя и изпращача.

Вторият етап се състои в обработване на резервациите, т.е. установяване на възможности за удовлетворяване на искането и изпращането на отговор на изпращача. При положителен отговор искането се превръща в резервация. Отговорът следва да бъде в максимално кратък срок. Резервацията може да бъде направена устно, писмено, по телефона, факс или по друг начин в предварително определени срокове, например един месец преди пристигането на туристите. Направените резервации могат да бъдат анулирани в определени срокове.

Хотелиерската дейност е твърде разнообразна. Свързана е с извършването на разходи и получаването на приходи, които представляват важен обект на счетоводството. По отношение на тези обекти, задачите на счетоводството могат да бъдат формулирани по следния начин:

1. Да осигурява необходимата информация за планиране дейността на предприятието,2.Да осигурява необходимата информация за изпълнението на плановите задачи.3. Да осигурява информация за анализ на хотелиерската дейност, с оглед разкриването на резерви

за повишаване на нейната ефективност.Регистри за оперативна отчетност в хотелите. Данните в проучваната туристическа дейност

сочат, че 2/3 от отчетността в хотелите има оперативен характер, което налага необходимостта от нейното специално разглеждане. В хода на експлоатацията оперативната отчетност осигурява висока заетост на легловата база. Чрез оперативните отчети се осъществява контрол върху посрещането, настаняването, обслужването и изпращането на гостите Освен това тя дава възможност за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол върху работата на техническите средства и системи при обслужването на туристите.

Воденето на оперативни регистри за отчетност се обуславя от наличието на следните по-важни фактори:

41

а) специфичните условия на работа – непрекъснат процес на обслужване и ежедневна заетост на легловата база по брой стаи, националността на туристите и др. изискват бързо и съкратено представяне и предаване на информация за това в самия обект и извън него, в определени часове на денонощието.

б) необходимостта от осигуряване на нормална денонощна работа на различните системи (асансьор, осветление, парно, телекс, събуждане и др.) с оглед приятния престой на туристите,

в) осигуряване на основни и допълнителни услуги на туристите, при условия близки до домашните с високо качество и минимален разход на време, т.е т. нар. персонализация на обслужването.

г) осигуряване на висока заетост на легловата база и недопускане на повторни продажби на едно и също легло в денонощието,

д) даване на пълна и точна информация на гостите и съхраняване на техните ценности и материали,

е) приемане и предаване на съобщения от личен и делови характер на гостите на хотела,ж) резервиране, анулиране или промяна на нощувки и допълнителни услуги за туристите. з)съчетаване на условията за нощувка и пребиваване с възможностите за почивка и изпълнение на

стопански задачи,и) осъществяването на контрол по настаняването, адресното регистриране,спазването на визовите

формалности и законността при пребиваването на чуждестранни туристи на територията на хотела и страната.

В хотелиерската дейност воденето на регистри за оперативно отчитане има предупредителен, уведомителен и организационен характер. Оперативната отчетност обикновено не поражда имуществена отговорност, а само дисциплинарна такава.

В хотелиерската дейност обикновено се използват следните регистри за оперативно отчитане:- Табло на хотела дневен лист, оперативен бюлетин, хотелски регистри др. посредством които се

представя състоянието и заетостта на легловата база през денонощието,- Адресна карта, която се попълва при пристигането на туристите по данни от техните документи

за самоличност. Единият екземпляр от адресните карти се предават на органите на полицията , а другият се запазва в картотеката на хотела. Децата без документи за самоличност се регистрират на гърба на адресните карти на техните родители. Лицата без документи за самоличност не могат да се регистрират за престой в хотела. Организираните групи представят заверени списъци от чуждестранния туроператор. На туристите от групата се задължително се изготвят адресни карти. ,

- Регистър за сейфовете, в които туристите съхраняват свои лични ценности като документи, пари, бижута и др. Регистърът съдържа следната информация – дата, номер на стаята, период на ползване и др. Попълва се задължително от всеки администратор на рецепция.

- Регистър за повреди на различните инсталации или уреди (асансьор, електроинсталации, телевизори, бойлери, готварски печки, часовникови и сигнални уредби, системи за събуждане и др. Регистърът съдържа: дата, описание на повредата, номер на стаята, час и подпис на лицето, отстранило повредата.

- Регистър за събуждане. Води се ежедневно от дежурния администратор и съдържа номера на стаята за която е поръчано събуждането и желания час на събуждане. Събуждането се осъществява автоматично, посредством телефона в стаята или по друг подходящ начин.

- Обходен лист в който се отразяват задачите на камериерките за деня – а) стаите, които следва да се зареждат, б) стаите, които следва да се поддържат, в) стаите, които трябва да се обслужват, г) особени отметки на някои стаи – допълнително зареждане,смяна на един вид възглавници с друг ,например на дунапренена с пухена и т.н.

-Регистър за резервации – попълва се от старши администратор, съответно за организирани и неорганизирани туристи в компютърната система на хотела. Всеки ден се определя броя на стаите за определените резервации,

- Регистър за състоянието на противопожарната система,- Регистър за резултатите от осъществения ветеринарен и санитарен контрол от специализираните

органи, който съдържа информация за установените нарушения и указания за извършването на съответните санитарно-хигиенни мероприятия,

42

- Протокол за настъпило застрахователно събитие- Регистри за телефонните разговори за проведените телефонни разговори, за получените

пощенски пратки, за работата на пиколата, рум сървиса и др.Отчитане на разходите в хотелиерската дейност. Разходите в хотелиерската дейност са

многобройни и разнообразни по своя характер. За да могат същите добре да се изучат, планират, отчитат, анализират и контролират (т.е по-добре да се управляват) е необходимо същите да бъдат класифицирани (групирани) по определени еднородни признаци.

Счетоводното отчитане на разходите се извършва в две направления: а) веднъж по икономическо съдържание, като за целта се използват сметките от група 60 Разходи по икономически елементи б) по функционално предназначение на разходите, т.е по конкретни дейности.

За отчитане на разходите по предназначение се ползват следните сметки611 Разходи за хотелиерска дейност 612 Разходи за спомагателна дейност (перално стопанство)614Административни разходиЧрез сметка 611 Разходи за хотелиерска дейност се отчитат разходите за основна дейност.

Аналитичното отчитане към тази сметка се организира по експлоатационни обекти (хотели, мотели, къмпинги и др.) и по утвърдени статии (номенклатура) на разходите. Експлоатационните разходи в хотелиерството могат да бъдат групирани в следните статии а) заплати, б)начисления за социални осигуровки за сметка на предприятието, в) горива, г) електроенергия, д) консумативни материали, е)канцеларски материали, е) бельо, ж)вода, з)пощенски разходи, и )разходи за текущ ремонт, к)реклама, л)амортизация, м)технически материали (резервни части), н)за цветя и бланки с емблемата (фирмения знак) на хотела, предаване на съобщения на гостите на хотела, телефонен указател на хотела и др.

Сметка 611 разходи за хотелиерска дейност се дебитира извършените разходи, а се кредитира при нейното приключване.

Чрез сметка 612 Разходи за спомагателна дейност се отчитат разходите за пералното стопанство, което се изгражда към по-големите хотели или хотелски комплекси. Аналитичното отчитане към сметката се организира по статии на разходите, които могат да бъдат: а)заплати и начисления за социално осигуряване, б) амортизация, в) разходи за вода и електроенергия, г) за перилни препарати, д)за транспортиране на бельото от и до хотелите, е) за гладене и др.

Сметката се дебитира с извършените разходи, а се кредити р края на отчетния период със себестойността на оказаните услуги на хотелите, ресторантите и външни клиенти.

Сметка 614 Административни разходи се води когато хотелиерската дейност се осъществява в повече от един хотел. Аналитичното отчитане към сметката може да се организира по следните статии на разходите а) разходи за заплати и социални осигуровки, б)амортизация, в) командировки и служебни пътувания, г)разходи за представителни цели, д) разходи за абонамент на вестници и списания, е) телеграфопощенски разходи и др.

В рамките на отчетния период сметка 614 Административни разходи се дебитира с извършените разходи, а се кредитира в края на годината при нейното приключване.

При този състав от сметки за отчитане на разходите в хотелиерската дейност се съставят следните счетоводни статии.

1. За отчитане на разходите по предназначениеД-т сметка 611 Разходи за хотелиерска дейност, респ.

Ан. Сметки по отделни хотелиД-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейност, респ.Д-т сметка 614 Административни разходи

К-т сметки от гр. 60 разходи по икономически елементи2.За отнасяне на разходите за пералното стопанство към разходите за хотелиерската дейност на

база на килограмите изпрано бельо от отделните хотели. Д-т сметка 611 разходи за хотелиерска дейност

К-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

43

Отчитане на приходите от хотелиерска дейност и пералното стопанство. За отчитане на приходите от хотелиерска дейност се използва сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейност Приходите се документират с фактури, квитанции и други първични счетоводни документи. Аналитичното отчитане към сметката се организира по хотели,а така също и по видове постъпили приходи, които могат да се групират по следния начин:

а) от нощувки – това е наемната цена за ползвано леглоб)за дневна почивка от 14.00 до 18.00 часав)за наем на хотелски зали – за конференции и други делови мероприятияг) за пране и гладене на бельод)за ползване на паркинге)за ползване на сейфж)за телефонни разговориз)за ползване на вещи под наем (игри, телевизори хладилник и др.), ако стаята не е оборудвана с

подобни уреди и др. По сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейност се извършват следните счетоводни записвания1. За постъпилите приходиД-т сметка от гр. 50 Парични средства, респ.Д-т сметка 411 Клиенти

К-т сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейностК-т сметка 453 разчети по ДДС

2. За приключване на сметка 611 Разходи за хотелиерска дейност и сметка 614 административни разходи (ако такава сметка се води в предприятието)

Д-т сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейностК-т сметка 611 Разходи за хотелиерска дейностК-т сметка 614 Административни разходи

След горните записвания по сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейност се установява салдо, което показва финансовият резултат от тази дейност

Ако салдото по сметката е кредитно, то изразява положителен финансов резултат (печалба), който се осчетоводява, посредством съставянето на следната счетоводна статия

Д-т сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейностК-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата година

Ако салдото по сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейност е дебитно, то изразява отрицателен финансов резултат (загуба), който се осчетоводява чрез следната счетоводна статия

Д-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата годинаК-т сметка 7031 Приходи от хотелиерска дейност

За отчитане на постъпилите приходи вследствие на оказани услуги от пералното стопанство на физически и юридически лица се съставят следните счетоводни статии

Д-т сметка от гр. 50 парични средства, респ. Д-т сметка 411 Клиенти

К-т сметка 703 Приходи от продажби на перални услугиК-т сметка 453 Разчети по ДДС

За счетоводно отразяване на фактическата себестойност на оказаните услуги от пералното стопанство се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка 703 Приходи от продажби на перални услугиК-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

Салдото по сметка 703 Приходи от продажби на перални услуги, което може да бъде кредитно (при положителен финансов резултат) и дебитно (при отрицателен финансов резултат)се осчетоводява в кореспонденция със сметка 123 печалби и загуби от текущата година по разгледания вече начин.

В заключение следва да отбележим, че по дебита на сметка 7031Приходи от хотелиерска дейност се отразяват всички разходи по нейното функциониране. Ако тези разходи се разделят на броя на

44

реализираните нощувки може да се установи себестойността на една нощувка. Този показател има съществено значение за управлението на хотелиерската дейност.

ОТЧИТАНЕ НА ДЕЙНОСТ ХРАНЕНЕ

Особености на дейност “Хранене.” Туристическите предприятия разполагат с голяма собствена база от заведения за хранене и развлечения (ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове), чрез които се обслужват чуждестранните и български туристи. Те следва да отговарят на съответните изисквания според Наредбата за категоризиране на туристическите обекти. 12

Дейност “Хранене” е важно звено от системата за комплексно обслужване на българските и чуждестранни туристи. Тази дейност се отличава от другите сфери на общественото обслужване по това, че на населението се оказват услуги както от материален, така и от нематериален характер. Тази отличителна особеност произтича от специфичните функции, които изпълнява храненето, а именно: да произвежда готови храни, да реализира произведените храни едновременно с други готови стоки, произвеждани от предприятията на хранително-вкусовата промишленост, а така също и да създава условия за тяхната консумация. Следователно тук се осъществяват стопански операции, които се отнасят към четирите сфери на обществения производствен процес. Такова съчетаване на разнородни функции (снабдителни, производствени, търговски и организация на потреблението) не се среща в другите сфери (отрасли) на икономиката.

Характерна особеност на стопанската дейност “Хранене,” която се осъществява от съответните заведения (обекти) е органическото преплитане на операциите на операциите, свързани с производството на готови храни, тяхното реализиране, заедно с доставените други стоки,, както и със създаването на условия за консумиране на потребителната им стойност. Тази органическа връзка на извършваните процеси създава непреодолими трудности за разграничаване на направените материални, трудови и парични разходи.

От своя страна производственият процес в дейност “Хранене” се характеризира с редица специфични особености. От тях с особено значение за отчетността са: ежедневната промяна на асортимента на произвежданата кухненска продукция и (в едно и също време) произвеждане на отделни видове продукция, включена в дневното план-меню.

Характерът на дейността обуславя и задачите на отчетността на стоките о стокооборота в дейност “Хранене.” Тези задачи могат да бъдат формулирани по следния начин:

1. Да се осигури необходимата информация за контролиране изпълнението на плана за доставката на стоки и материали за производството на кухненска продукция и нейната реализация и закупените готови стоки, както общо за предприятия, така и по отделни заведения (обекти),

2. Да съдейства за правилното съхраняване и опазване на стоките и материалите,3. Да контролира спазването на разходните норми за хранителни продукти,4. Да осигурява възможности за правилно ценообразуване на кухненската продукция и закупените

готово стоки, както и да контролира спазването на определените цени.Особености на ценообразуването в дейност “Хранене.” Поради практическата невъзможност за

разграничаване на разходите за отделните функции (например производствена и търговска), в резултат на използването на една и съща материално-техническа база тук не се изчислява (определя, формира ) себестойност на кухненската продукция. Вместо това се калкулират продажни цени на кухненската продукция и готовите стоки.

Продажните цени на ястията (кухненската продукция) се формират главно от следните елементи: а) стойност на вложените хранителни продукти по цена на придобиване, б)надценката за категорията на заведението , което може да бъде от една до пет звезди, в) включения в цената данък върху добавената

12 НАРЕДБА No 2от 14 август 1998 г. за категоризиране на туристически обекти,(обн.,ДВ,бр.101 от 28 август 1998 г.)

45

стойност, ако предприятието, собственик на обекта е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност .

При този начин на ценообразуване надценките са предназначени да покрият всички разходи по производството на кухненската продукция и създаването на условия за нейното потребление, а така също и на разходите по обръщението, в т.ч. и на т. нар. административни (управленски) разходи). Освен това надценката следва да осигури и печалба за предприятието.

Калкулации се изготвят за 10 или 100 порции, според прилагания рецептурен сборник, който е задължителен. Трябва да подчертаем, че в значителна степен цената зависи от потребителското търсене на кухненска продукция и готови стоки, продавани в заведението).

Примерна схема на калкулацията на продажната цена на кухненска продукция и готови стоки може да се представи по следния начин:1. Вложени продукти по цена на придобиване 100 лв.2. 50% надценка за производство и продажби спрямо цената на придобиване 50 лв.3. Цена за категорията 150 лв.4. ДДС (ако предприятието, собственика на заведението е регистрирано по ЗДДС) – 20 % от цената за категорията 30 лв.

5. Продажна цена за клиентите 180 лв.

Ако калкулацията е изготвена за 10 порции цената за една порция ще бъде 18 лв. (180 лв.:10 броя). Ако в заведението има музикална програма се предвижда отделна надценка за изпълнение на програмата.

В някои заведения за хранене и развлечения вместо надценка за музикална програма се заплаща входна такса, с която се издържа музикалната програма.

Отчитане на постъплението на стоки и материали в складовете и обектите на дейност “Хранене.” Важно условие за изпълнение на плана за стокооборота и другите показатели на финансовия план е ритмичното доставяне на необходимите материали и готови стоки. Обикновено доставките се извършват от специализирани предприятия, осъществяващи разнос на хранителни продукти или готови стоки до съответния търговски обект (заведение за хранене) или до складовете на предприятието собственик на тези заведения.

В повечето случаи доставените хранителни продукти и готови стоки постъпват в складове с отделно материалноотговорно лице (МОЛ), както и в приобектните складове. Такива складове могат да бъдат обособени към някои от по-големите обекти за хранене и развлечения.

Документирането на покупката се извършва чрез издаването на фактура от доставчика, а постъплението на продуктите и стоките в складовете и търговските обекти, посредством стокова разписка, съставена от лицето, което е приело продуктите или стоките.

Хранителните продукти и стоките, постъпващи в складовете на предприятието с отделни МОЛ, както и тези, постъпващи в търговските обекти при разглеждания модел на отчетност се отчитат по отчетна (доставна) стойност, наричана цена на придобиване.

Синтетичното отчитане на стоките и материалите в складовете с отделни МОЛ се осъществяват посредством сметка 3041 Стоки в хранителен склад. Аналитичното отчитане към тази сметка се организира по стокови групи, видове стоки или други признаци в зависимост от информационната потребност на предприятието.

Синтетичното отчитане на стоките и материалите в търговските обекти се осъществява посредством сметка 3042 Стоки в обектите за обществено хранене. Аналитичното отчитане към тази сметка се организира по отделни обекти и по материално-отговорни лица, каквито се явяват главните готвачи в заведенията за хранене, респ. барманите в питейните заведения.

Счетоводните записвания на материали и стоки в централния склад на предприятието могат да се представят както следва:

Д-т сметка 304. 1 Стоки в хранителен склад

46

Ан. Сметки по видове стоки и материалиД-т сметка 453 Разчети по ДДС

К-т сметка 401 Доставчици Ан. Сметка на доставчика (ако стоките не са платени), респ.К-т сметка 422 Подотчетни лица (ако стойността на стоките е изплатена от подотчетно

лице, например снабдителя на предприятието), респ.К-т сметка от гр. 50 Парични средства

Счетоводните записвания при постъпването на материалите или стоките направо в обектите за хранене и развлечения могат да се представят по следния начин:

Д-т сметка 304. 2 Стоки в обектите за обществено храненеАн. Сметки по видове стоки и материалиД-т сметка 453 Разчети по ДДС

К-т Сметка 401 Доставчици, респ.К-т сметка 422 Подотчетни лица, респ.К-т сметки от гр. 50 Парични средства

Въз основа на издадената стокова разписка при предаването на стоките и материалите от централния склад в обектите за хранене се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка 3042. Стоки в обектите за обществено храненеАн. Сметка на съответния обект и МОЛ

К-т сметка 3041 Стоки в хранителен склад13

Ан. Сметки по видове стоки и материали Отчитане производството на кухненска продукция и нейната реализация. Производството на

кухненска продукция в заведенията за хранене се извършва въз основа на дневно меню-разчет и утвърдените готварски рецепти за отделните ястия. Дневното меню-разчет изпълнява функциите на производствена програма и служи за изчисляване на необходимите за деня хранителни продукти. Съставя се от отговорника по производството (главния готвач) или от предварително определено друго длъжностно лице и се одобрява от управителя на заведението.

Счетоводното отчитане на произведените готови храни в обектите за обществено хранене се извършва по доста специфичен начин. Постъпилите хранителни продукти в кухнята (за които отговаря главният готвач) се отчитат както вече отбелязахме (при нашия подход на разглеждане на проблема) по доставна стойност. От тези хранителни продукти следва да се произведе съответна кухненска продукция, която да има същата стойност. Следователно производствения процес – обработка на хранителните продукти и добиването на готовите храни не се обхваща от счетоводството. Прилагането на тази методика изисква задължително да се спазват нормите за разход на продукти, определени в рецептурника (сборника) с готварски рецепти.

Реализираният стокооборот в дейност “Хранене” се състои от реализираните кухненска продукция и готови стоки. Поради това, че няма различия между документирането и отчитането на стокооборота от кухненска продукция и стокооборота от готови стоки, в следващото изложение тези въпроси ще бъдат разгледани заедно.

В зависимост от вида на заведенията за обществено хранене и от организацията на дейността в тях документирането на кухненската продукция и готовите стоки, както и раз плащанията с клиентите могат да се осъществят със и без помощта на сервитьорски персонал. От своя страна реализацията на хранителни стоки в заведенията без сервитьорско обслужване по два начина – чрез пряк контакт между

13 Съществува и друг метод на отчитане на стоките и материалите в заведенията за хранене. Възможно е последните да бъдат отчитани при постъпването им в заведенията за хранене и развлечения направо по тяхната продажна цена, т.е по цена за населението (клиентите), която включва цената за категория (доставната цена + надценката) и начисления ДДС в размер на 20%. Отчитането на стоките по продажни цени изисква да бъдат отчитани отделно надценките и данъка върху добавената стойност, включени в съответните продажни цени. За целта се използват пасивни сметки с наименования Надценки, включени в цената на стоките и ДДС, включен в цената на стоките. Тези сметки следва да се водят към сметка 304.2. Стоки в обектите за обществено хранене.

47

търговските работници и клиентите (т.нар. щандово обслужване) и чрез използването на линии за самообслужване.

Независимо от начина на отпускане на стоки и кухненска продукция във всяко заведение за обществено хранене трябва да бъде обявен възприетия начин за разплащане с тях и какъв документ следва да им се издаде за инкасираната сума. Практически това се осъществява посредством листове-ценоразписи или чрез поставянето на подходящи надписи на определение места в търговската зала. Освен това трябва да се посочат и телефонните номера на контролните органи към които клиентите биха могли да се обърнат при необходимост.

Правилното протичане на разплащанията с клиентите изисква цените на предлаганите ястия, напитки и други стоки да бъдат предварително известни на последните. В зависимост от вида и категорията на заведението цените се обявяват посредством ценоразписи или чрез изписването им върху табелки, поставени на места, удобни за визуална информация на клиентите.

Документиране на операциите по реализацията на кухненска продукция и готово стоки в заведенията със сервитьорско обслужване. По принцип лицата, които отпускат ястията и стоките за продажба (готвачите и барманите) не участват в процеса на непосредствената им продажба. Тя се осъществява от сервитьори или продавачи (касиери), което предопределя и начина на документиране на отпуснатите за продажба ястия и готово стоки в заведенията за хранене.

В заведенията със сервитьорско обслужване на клиентите, документирането на операциите по отпускането на кухненска продукция и готово стоки обикновено се извършва от сервитьорите чрез ръчно изписване на първичната информация или посредством използването на специални касови апарати. Чрез тези документи се установява имуществената отговорност, която поемат сервитьорите от момента на получаването на кухненската продукция, напитките или други стоки от кухнята и баровете до отчитането на получените пари за тяхната продажба от клиентите.

При наличието на специални сервитьорски контролно-касови апарати, документирането на отпуснатите храни и готови стоки се извършва чрез тях. Този начин на документиране се използва от почти всички заведения за хранене в туризма.

Апаратите издават два отрязъка от лента (фиш), на който е отпечатано шифър на сервитьора, шифър на поръчаните ястия и напитки, единична цена, вид на поръчаните храни или стоки, обща сума и др. Ако е необходимо апаратът може да детайлира общата сума на реализирания стокооборот по видове храни или готови стоки, което има съществено значение за определяне отчетната стойност на продадената кухненска продукция и готови стоки, които следва да намерят отражение в състава на разходите на предприятието.

Разплащането с клиентите се извършва по един от следните начини: - чрез специално длъжностно лице, чрез касиер, поставен на изхода на заведението или чрез старшите (бригадните) сервитьорки.Клиентите следва да получат документ за платените суми.

В края на работния ден управителят на заведението изготвя контролен лист за постъпилите суми от дневни продажби на кухненска продукция или готови стоки, които следва да бъдат внесени в касата на предприятието. Сумите от дневните продажби, отчетени от сервитьорите трябва да бъдат равни на обобщените данни на главния готвач и бармана за продажбите на кухненска продукция и готови стоки. Управителят на заведението издава на сервитьорите, готвачите и барманите съответните документи (разписки, бележки и др.) като по този начин ги освобождава от имуществена отговорност.

Обикновено храненията на организираните (чуждестранни и български) туристи се осъществяват чрез т.нар. блок маса (шведска маса). За отчитането на реализираната кухненска продукция по този начин първичният документ, който изготвя е Протокол за изнесена продукция на блок маса (вж. Приложение №7). В него се нанасят изнесената продукция по вид и количество (например за закуска или вечеря) и върнатата годна кухненска продукция. Разликата представлява реализирания стокооборот. Протоколът за изнесената продукция на блок маса се съставя от комисия в три екземпляра - за счетоводството, за касиер-маркировача и за главния готвач.

Въз основа на съставените първични документи ежедневно в специални вторични документи се обобщава реализацията в общественото хранене в следните разрези:

- по видове клиенти – юридически лица, мероприятия, свободна консумация и др.,

48

- по видове изхранвания – закуска, полупансион, кафе-пауза- по начин на плащане – в брой, по банков път или чрез вътрешен кредит (характерен за

заведенията от висока категория)В съответствие с изяснения от нас модел за отчитане на стокооборота в общественото хранене,

ежедневно се определя себестойността (отчетната стойност) на реализираната кухненска продукция и готово стоки. Чрез съответната компютърна програма, в края на деня, след приключване на съответните операции автоматизирано се извършва разпад на готовата продукция на вложените в нея продукти, съгласно заложените разходни норми, посочени в рецептурника. Същото се отнася и за напитките. Процесът на разпад се използва за счетоводно изписване от партидите на съответните МОЛ на продуктите, вложени в производството на готовата продукция. Или реализираните напитки и други готово стоки. Обикновено хранителните продукти и готовите стоки се отписват счетоводно по способа средно-претеглена цена. Възможно е това отписване да стане и по всеки един от известните способи за оценка на стоково-материалните запаси при тяхното потребление, в зависимост от възприетата счетоводна политика. Изписването на реализираната кухненска продукция и готови стоки има съществено значение при определянето на финансовия резултат от дейност “Хранене.”

Счетоводно отчитане на реализирания стокооборот в заведенията за обществено хранене. Синтетичното счетоводно отчитане на реализираната кухненска продукция и на купените готови стоки се извършва посредством използването на сметки 701 Приходи от продажба на кухненска продукция и 702 Приходи от продажба на стоки. От гледна точка на класификацията на сметките по структура тези сметки са операционно-резултатни, т.е отчитат процеса на реализация и служат за установяване на финансовия резултат от този процес.

Сметките се дебитира с отчетната стойност на продадените стоки и кухненска продукция, а така също и с разходите за стоковото обращение, които ще бъдат изяснени по нататък в изложението. Сметките се кредитира с продажната стойност за населението на кухненската продукция и готови стоки.

Аналитичното отчитане към сметките обикновено се организира по обекти (заведения за хранене и развлечения).

Характерните счетоводни записвания при използването на тези сметки могат да се представят по следния начин:

1. За отчитане на продажната стойност на кухненската продукция и готови стокиД-т сметка 411 Клиенти, (ако сумата не е получена от клиента), респ.Д-т сметки от група 50 Парични средства

К-т сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукция, респ.К-т сметка 702 Приходи от продажбаК-т сметка 453 Разчети по ДДС

2. За счетоводно отписване (изписване) на продадените кухненска продукция и готови стоки по отчетна стойност

Д-т сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукция, респ.Д-т сметка 702 Приходи от продажба на стоки

К-т сметка 3042 Стоки в обектите за обществено хранене, респ.К-т сметка 611 1 Разходи за основната дейност – дейност – дейност “Хранене.”

3.За приключване в края на годината на сметките, отчитащи разходите за обращението в дейност “Хранене.”

Д-т сметка 701 Приходи от продажба кухненска продукция, респ.Д-т сметка 702 Приходи от продажба на стоки

К-т сметка 6114 Разходи за търговска дейностК-т сметка 614 Административни разходи

След горните записвания по сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукция и сметка 702 Приходи от продажба на стоки се установява салдо, което може да бъде както следва

- Кредитно салдо, което изразява печалба за предприятието и се осчетоводява така:Д-т сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукция, респ.Д-т сметка 702 Приходи от продажба на стоки

49

К-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата година- Дебитно салдо, което изразява загуба за предприятието и счетоводно се интерпретира последния

начин:Д-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата година

К-т сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукция, респ.К-т сметка 702 Приходи от продажба на стоки

Отчитане на стокооборота на дребно. За по-пълно задоволяване потребностите на туристите в туристическите предприятия се изгражда подходяща мрежа от магазини за търговия на дребно. В повечето случаи търговията на дребно се осъществява от специализирани търговски предприятия, извън системата на туризма.

За своята търговска дейност те ползват обикновено срещу заплащане на наем помещения, собственост на туристическото предприятие.

В определени случаи (макар и по-рядко срещани на практика), туристическите предприятия могат да извършват и операции от търговията на дребно. За тяхното отчитане се използват характерни сметки като 304 Стоки в търговията на дребно и сметка 702 Приходи от продажба на стоки.

Аналитичното отчитане към горните сметки се организира по търговски обекти и по материално-отговорни лица. Освен това към първата сметка се организира аналитично отчитане по стокови групи, видове стоки, количества и цени. Тази аналитичност се осигурява чрез използването на специална програма за складовите наличности.

Документирането на операциите и тяхното счетоводно отчитане не се различават съществено от изясненото вече отчитане на стоковите операции в дейност “Хранене.”

Съкратено счетоводните записвания могат да се представят по следния начин:1. За доставените стоки, съгласно фактурата на доставчикаД-т сметка 304 Стоки К-т сметка 401 Доставчици2.За продадените стоки, съгласно съответните първични счетоводни документиД-т сметки от гр. 50 Парични средства

К-т сметка 702 Приходи от продажба на стокиК-т сметка 453 Разчети по ДДС

3. За счетоводно отписване (изписване) на продадените стокиД-т сметка 702 Приходи от продажба на стоки

К-т сметка 304 СтокиВ края на отчетния период сметка 702 Приходи от продажба на стоки се приключва по вече

посочения начин в кореспонденция със сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.На рецепцията на хотелите и другите средства за настаняване освен хотелското обслужване се

извършва и продажба на различи стоки, като по този начин по-пълно се задоволяват потребностите на туристите. В зависимост от своя вид продажбите биват а) продажба на пликове и марки, б) продажба на сувенири, в)продажба на алкохолни и безалкохолни напитки и тютюневи изделия (бира, кафе, цигари и др.). Обикновено продажбите се извършват в левове и по-рядко във валута.

В хотелите от най-висока категория на рецепцията се осъществяват продажби на стоки за сметка на обзаведените във фоайето павилиони за продажба на сувенири, парфюми, канцеларски стоки и др. За отчитането им се използва аналитична сметка с примерен шифър 3045 и наименование Стоки в хотелски рецепции, открита към сметка 304 Стоки.

Аналитичното отчитане може да се организира по администратори. В този случай всеки администратор има личен шкаф, където да държи наличните стоки от всеки един вид. Периодично се извършва попълване на изчерпаните стоки, посредством изпращането на заявка до домакина (снабдителя) на хотела. Стоките се получават със стокова разписка, а парите се отчитат посредством вносни бележки.

Отчитането на реализираните напитки може да се осъществи със специален регистър. В него се за записват получените стоки по видове и цена и наличните, неотчетени пари от продажбите.

50

Отчитане на резултатите от инвентаризацията на стоките. Задачи и значение на инвентаризацията.14 При доставката и съхранението на стоките настъпват известни изменения, както в техните количества, така и в техните качества. Обикновено тези изменения настъпват въпреки волята на хората, тъй като се дължат главно на изпаряване, разпиляване, грешки при отпускане на стоково-материалните запаси и др. Тези изменения могат да се установят и съответно документират единствено чрез прилагането на способа инвентаризация.

Освен това при инвентаризацията на стоково-материалните запаси се установяват и стоките с бавна реализация (залежали и труднообращаеми), което дава възможност на ръководството на туристическото предприятие да вземе съответните мерки.

Във връзка с това пред счетоводството стоят следните по-съществени задачи:1. Периодично да се проверява състоянието на стоките с оглед установяване на действителното им

количество и качество. По този начин се определя и точният размер на материалната отговорност на отделните материално-отговорни лица.

2. Да се упражнява строг контрол върху дейността на МОЛ с оглед опазване имуществото на предприятието,

3. Да се установи размерът на вината за извършените нарушения от определени МОЛ и др.Значението на инвентаризацията се състои главно в това, че посредством нея се установява

фактическото състояние на стоково-материалните запаси. Това дава възможност за укрепването на финансовата дисциплина на туристическите предприятия и за ограничаване на възможностите за кражби, злоупотреби и разхищения.

Инвентаризацията на материалните запаси се извършва от комисия, назначена със заповед на ръководителя на туристическото предприятие в която влизат компетентни служители.

Преди започването на инвентаризацията МОЛ подписва специална декларация от която се вижда дали всички приходни и разходни документи са предадени в счетоводството, има ли чужди стоки и др.

След подписването на декларацията, в присъствието на МОЛ или негов представител се започва количествено измерване на стоките, които се описват в инвентаризационни описи.

След приключване на инвентаризацията, описите, подписани от членовете на комисията и МОЛ се предават в счетоводството, където се изготвя сравнителна ведомост. В нея се съпоставят данните от счетоводните записвания и данните от инвентаризационните описи, като на тази база се установяват резултатите от инвентаризацията, които могат да бъдат под формата на липси и излишъци.

За произхода на липсите и излишъците МОЛ е длъжно да даде писмени обяснения. Ръководителят на предприятието утвърждава резултатите от инвентаризацията и дава указания

как да се подходи към установените различия – излишъци или липси. Същите обикновено имат следната счетоводна интерпретация:

1. Излишъците, оценени по справедлива (продажна) цена се заприходяват, като за целта се съставя следната счетоводна статия:

Д-т сметка 304 СтокиК-т сметка 709 Други приходи от дейността

2. Липсите за сметка на предприятието (поради естествени фири и др.) се осчетоводяват като се ползва отчетната (доставна) стойност на същите. Те намират отражение в състава на разходите за дейността на предприятието.

Д-т сметка 609 Други разходиК-т сметка 304 Стоки

3. Погиналите стоки в резултат на настъпили стихийни бедствия се осчетоводяват като извънредни разходи

Д-т сметка 691 Извънредни разходиК-т сметка 304 Стоки

14 Същият подход се прилага и при отчитане на резултатите от инвентаризацията на стоковите запаси в дейност “Хранене”

51

4. Липсите за които има доказана вина на МОЛ се осчетоводяват като виновното лице се задължава (начита) с продажната цена на липсващите стоки и следващия се ДДС, като се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка 442 Вземания по липси и начети (по продажна цена)К-т сметка 304 Стоки (по доставна стойност)К-т сметка 453 Разчети по ДДСК-т сметка 443 Ценови разлики по липси и начети

5. При внасяне на сумата в касата на предприятието се съставят следните счетоводни статии5 а) За внесените суми в касата на предприятиетоД-т сметка 501 Каса в лева

К-т сметка 442 Вземания по липси и начети5 б) За трансформиране на ценовата разлика в приход за предприятиетоД-т сметка 443 ценови разлики по липси и начети

К-т сметка 709 Други приходи от дейността Особености на отчитането на разходите в общественото хранене. Като разходи за обращението

в общественото хранене се отчитат всички разходи на жив и овеществен труд с изключение на суровините и материалите, които се употребяват за приготвянето на кухненска продукция.

За отчитане на разходите за стоковото обращение по икономически елементи се използват сметките от група 60 Разходи по икономически елементи. Счетоводните записвания по сметките от тази група са известни, поради което няма да бъдат разглеждани тук.

За отчитането на разходите за стоковото обращение по функционално предназначение се използват следните сметки 611 Разходи за основна дейност - дейност “Хранене” и 612 Разходи за спомагателна дейност. Аналитичното отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност – дейност : “Хранене” се организира в два разреза а) по отделни заведения за хранене и развлечения и б) по статии на разходите (видове разходи).те се определят от ръководството на предприятието и могат да бъдат:

а) заплати на търговския персонал, начислени съобразно вътрешните правила за организация на работната заплата,

б) начисления за социални и здравни осигуровки за сметка на предприятиетов) транспортни разходи, които не се отнасят пряко към доставените материали и стоки,г) разходи за дообработка, сортировка, опаковка и съхраняване на стоките. Тук се отнасят

разходите за хигиенни мероприятия, за анализ на кухненската продукция, за дезинфекция, санитарна просвета, книжни салфетки, клечки за зъби, разходи за мелене на месо, белене на картофи, рязане и почистване на зеленчуци и др.

д) разходи за горива и електроенергия за производствени нужди. Това са разходи за дърва, въглища, нафта и електроенергия, употребени в кухненското производство, включително и свързани с използването на кухненското оборудване.

е) разходи за наеми, амортизация на ДА, поддръжка и текущ ремонт. Тук се отнасят следните по-характерни разходи за общественото хранене: разходи за пране, за поправка на съдове и прибори, за работно облекло на кухненския персонал и др.

ж) загуби на стоки и кухненска продукция за сметка на предприятието. Тук се отнасят платените глоби по съставени актове от контролните органи

з)съдове и прибори, предоставяни за непосредствено ползване от клиентите и др. Спомагателната дейност се отчита чрез сметка 612 Разходи за спомагателна дейност. Като такава

може да се обособи транспортната дейност, специално създадени звена за обработка на трупни меса, в които се приготвят пържоли, кюфтета, шницели и др.основното предназначение на спомагателната дейност е да подпомага (обслужва) дейност “Хранене,” посредством оказването на различни видове услуги

Счетоводните записвания при използването на посочените по-горе счетоводни сметки могат да се представят по следния начин:

1. За отчитане на разходите по икономически елементи по функционално предназначениеД-т сметка 6111 Разходи за основна дейност – дейност “Хранене”, респ.

52

Д-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейностК-т сметки от гр. 60 разходи по икономически елементи

2. За приключване на сметка 612 Разходи за спомагателна дейност с оказаните услуги на основната дейност

Д-т сметка 611 1Разходи за основна дейност – дейност “Хранене”К-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

3. За приключване на сметка 6111 Разходи за основна дейност – дейност “Хранене” в края на годината

Д-т сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукцияК-т сметка 6111 Разходи за основна дейност – дейност “Хранене”

За общественото хранене особено значение имат съдовете и приборите: вилици, лъжици, ножове, чаши, чинии, солници, тигани, тенджери и др. Отчетният процес при тях е специфичен и може да се представи със следните счетоводни записвания

1. За отчитане на тези предмети по предназначениеД-т сметка 6111 Разходи за основна дейност – дейност “Хранене”

К-т сметка 601 Разходи за материалиСледователно те се отписват като разход при влагането им в употреба2. За упражняване на контрол за тяхното опазване се съставят записвания по задбалансови сметки ,

като се съставя следната счетоводна статия Д-т сметка 962 Активи в употреба, отчетени като разход

К-т сметка 990 Разни пасивни задбалансови сметкиПри бракуване на това имущество се съставя протокол (акт) от комисия, назначена от

ръководителя на предприятието. За стойността на бракуваните активи се съставя обратна счетоводна статия.

Ако липсва имущество по вина на МОЛ се съставят следните счетоводни статии1.Изписва се имуществото от задбалансовите сметки2 За сумата на начета на МОЛ с продажната цена на липсващото имущество Д-т Сметка 442 Вземания по липси и начети

К-т сметка 709 Други приходи от дейносттаК-т сметка 453 Разчети по ДДС (ако предприятието е регистрирано по ЗДДС лице)

ОТЧИТАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА ДЕЙНОСТ

Обща характеристика на транспортната дейност. За нуждите на туристическото обслужване туристическите предприятия изграждат специално автостопанства, които в отчетно отношение са самостоятелни единици на отделен баланс. Те ще бъдат интерпретирани в следващото изложение. В по-малките туристически предприятия автотранспортната дейност се третира като спомагателна дейност. Според предназначението си транспортните средства могат да се групират както следва а) транспортни средства, предназначени за извозване на персонала до и от туристическите обекти, б) товарен транспорт, в) лек автотранспорт (рента – кар), г) туристически автотранспорт, чрез който се осъществяват трансферите и екскурзиите на българските и чуждестранни туристи. Този транспорт заема най-голям относителен дял в автотранспортната дейност на туристическите предприятия.

Счетоводното отчитане осигурява информация за експлоатацията на всяка група транспортни средства. За поддържане на транспортните средства в техническа изправност към туристическите предприятия се създават сервизни (ремонтни) работилници, звено за измиване на автомобилите (автомивка), както и за гресирането им. Тези работилници се третират като спомагателна дейност на туристическото предприятие.

Отчетността на автомобилния транспорт се регламентира с нормативни актове, които са задължителни за туристическите предприятия. За документиране на стопанските операции, свързани с експлоатацията на автотранспорта се използват следните по-характерни счетоводни документи: а)пътен лист, б)товарителница,в) заявка-наряд, г)карта за отчитане на пробега на външна автомобилна гума,

53

д)месечна сметка за техническото обслужване и текущия ремонт на автомобилите, е)акт за констатираните повреди и др.

Експлоатацията на автотранспорта е свързана с извършването на разходи и реализирането на приходи, които са основни обекти на счетоводно отчитане. Основна задача на счетоводството о отношение отчитането на тези обекти е да се осигури информация за изготвяне на плана за автотранспорта и неговото контролиране, за разкриването на резерви за намаляване на разходите и увеличаване на приходите от автотранспортната дейност.

Автотранспортната дейност в туристическите предприятия се изразява в извършването на превоз на пътници (персонал и туристи) и товари. Извършването на превозите съвпада по време с тяхното потребление, поради което транспортната дейност се отнася към сферата на услугите.

Организация на синтетичното и аналитично отчитане на разходите в транспортната дейност. Разходите в транспортната дейност са твърде разнообразни. За да могат правилно да се отчитат, контролират и анализират (т.е да се управляват) те се групират по определени признаци.Групирането на разходите по съответни признаци беше изяснено в предходното изложение, поради което поради което няма да се разглежда тук.

За отчитане на разходите по предназначение се използва сметка 6113 Разходи за транспортна дейност. Аналитичното отчитане към сметката може да се организира в следните направления а) по марки автомобили, б)по отделни автомобили, в) по статии на калкулацията (видове разходи).

Групирането на разходите по статии на калкулацията може да бъде 1)разходи за материали, б) разходи за горива, в)разходи за смазочни материали, г)разходи за енергия, д)разходи за експлоатационен ремонт, е) разходи за автомобилни гуми, ж)разходи за амортизация, з) разходи за заплати, и) разходи за социални осигуровки, к) други разходи.

Транспортните средства могат да се зареждат с горива от собствена бензиностанция или от бензиностанции на външни предприятия. Зареждането с гориво се документира с чекове за петролни продукти, сметки, фактури и други документи.

Изразходваното гориво се отчита на основата на пътни листове. В тях обикновено се вписват данни за времето на работа на автомобилите, престоите, вида и предназначението на извършените превози, а така също и необходимите данни за отчитане на горивото като гориво в резервоара при зареждане, получено гориво от бензиностанцията, фактическият разход на горивото и др.

Трябва да отбележим, че изписването на изразходеното гориво (и смазочни материали) се установява с протокол и се определя по утвърдени норми за изминатите километри. Допуснатите преразходи над норматива се заплащат от виновния шофьор, а за реализираните икономии се предвижда даването на премии.

За да се осигури безопасна работа на транспортните средства, перииодично се извършват техническо обслужване и експлоатационни ремонти. Те се осъществяват от специално обособени звена – ремонтни работилници, които в отчетно отношение се разглеждат като спомагателна дейност на туристическото предприятие. Разходите за тази дейност се отчитат чрез използването на сметка 612 Разходи за спомагателна дейност. аналитичното отчитане към тази сметка се организира по статии на калкулация (видове разходи), които могат да бъдат: а) разходи за материали, б)разходи за горива, енергия и вода, в)разходи за амортизация, г)разходи за ремонт на дълготрайни активи, д)разходи за текущ ремонт на инсталации и измервателни прибори, е) разходи за охрана на труда, ж)разходи за осветление, отопление и поддръжка на чистотата, з)разходи за работни заплати и начисления за социално осигуряване, други разходи.

За извършените услуги от ремонтната работилница на транспортните средства се изготвят наряди, поръчки и други документи. Ремонтната работилница може да оказва услуги и на външни предприятия ако има свободен капацитет за това.

Разходите, свързани с общото управление на транспортната дейност в туристическите предприятия се отчитат чрез сметка 614 Административни разходи. Аналитичното отчитане към тази сметка може да се организира по следните статии на калкулацията (видове общоуправленски разходи): 1) разходи за заплати и начисления за социално осигуряване, б)разходи за амортизация0, в) разходи за канцеларски и

54

други материали, г)разходи за командировки и служебни пътувания,е) разходи за реклама, з) разходи за телеграфо-пощенски услуги, и) други разходи.

За отчитане на разходите по предназначение, обхванати предварително по икономически елементи се съставят следните счетоводни статии

Д-т сметка 6113 Разходи за транспортна дейност, респ.Д-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейност, респ.Д-т сметка 614 Административни разходи

К-т сметки от гр. 60 Разходи по икономически елементиЗа отразяване на оказаните услуги от спомагателната на основната дейностД-т сметка 611 3Разходи за основна дейност

К-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейностСметки 611 Разходи за транспортна дейност и сметка 614 Административни разходи се

приключват в края на отчетния период в кореспонденция със сметка 7031 Приходи от продажби на транспортни услуги

Отчитане на приходите от транспортна дейност. По своята икономическа същност приходите, които се получават от експлоатацията на транспортните средства представляват реализация на превозите, т.е отчитането на приходите от експлоатацията на транспортните средства означава отчитане на реализацията на превозите.

Отчитането на приходите (реализацията) от автотранспорта се осъществява чрез сметка 7032 Приходи от продажби на транспортни услуги. Аналитичното отчитане към тази сметка може да се организира в съответствие с аналитичното отчитане към сметка 6113 Разходи за транспортна дейност, т.е по марки автомобили или по отделни автомобили. За туристическия автотранспорт може да се осигури информация и по видове приходи като а)приходи от трансфер на чуждестранни туристи, б)приходи от екскурзии на български туристи в чужбина, в)приходи от вътрешен туризъм и др.

Заплащането на оказаните транспортни услуги може да се осъществи с парични средства или на кредит въз основа на издадена търговска фактура. Счетоводните записвания за отчитане на приходите могат да се представят по следния начин:

1. За постъпилите приходиД-т сметка от група 50 парични средства, респ.Д-т сметка Клиенти

К-т сметка 7032 Приходи от продажба на транспортни услуги (с продажната стойност на превозите)

К-т сметка 453 Разчети по ДДС 2.За приключване на сметка 6113 Разходи за транспортна дейност – със сумата на фактически

извършените разходиД-т сметка 7032 Приходи от продажба на транспортни услуги

К-т сметка 6113 Разходи за транспортна дейност3. За приключване на сметка 7032 Приходи от продажба на транспортни услуги а) при положителен финансов резултатД-т сметка 7032 Приходи от продажба на транспортни услуги

К-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата годинаб) при отрицателен финансов резултат Д-т сметка 123 Печалби и загуби

К-т сметка 7032 Приходи от продажба на транспортни услуги За оказаните услуги от ремонтната работилница на външни предприятия се съставят следните

счетоводни статииД-т сметка 411 Клиенти

К-т сметка 7032 Приходи от продажба на услугиАн. сметка на ремонтната работилница (с продажната стойност на оказаната услуга)К-т сметка 453 Разчети по ДДС

2. за изписване на фактическата себестойност на оказаните услуги на външни предприятия

55

Д-т сметка 7032 Приходи от продажби на транспортни услугиАн. сметка на ремонтната работилница

К-т сметка 612 Разходи за спомагателна дейност3. Сметка 7032 Приходи от продажби на транспортни услуги се приключва по посочения по-горе

начин4. За приключване на сметка 614 Административни разходи се съставя следната счетоводна статияД-т сметка 7032 Приходи от продажби на транспортни услуги

К-т сметка 614 Административни разходиРазпределението на административните разходи по марки автомобили или по отделни автомобили

се извършва обикновено на база на разходите за работни заплати.В заключение следва да отбележим, че при този ред на записвания по дебита на сметка 7032

Приходи от продажби на транспортни услуги се установяват фактическите разходи за транспортната дейност. На тази база може да се определи себестойността на извършените превози от автомобилния транспорт. За калкулационна единица се използва тонкилометъра (за товарните превози), пътникокилометъра (за пътническите превози) и платения километър а таксиметровите превози. Обемът на извършените превози в тези единици се установява по данни от оперативната отчетност.

ОТЧИТАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ОБСЛУЖВАНЕТО НА ОРГАНИЗИРАНИТЕ

ТУРИСТИ. ВАУЧЕРИ И ТЯХНАТА ОБРАБОТКА

Обща характеристика на организацията на обслужването и задачи на отчитането. Ежегодно нашата страна се посещава от значителен брой чуждестранни туристи, които идват у нас на почивка, за участие в конгреси, симпозиуми, за запознаване с постиженията на страната в областта на икономиката, с нейните културни и архитектурни паметници и др. За тяхното посрещане, настаняване и обслужване има изградена специална организация, ръководена от специален държавен орган. Важно място в нея заемат туристическите предприятия, в които работят високо квалифицирани кадри.

Туризмът осигурява значителни приходи на страната и се очертава като перспективен отрасъл на националната икономика.

Чуждестранните туристи, посещаващи страната могат да се групират по различни признаци. Това групиране има голямо значение за изясняване на организацията на отчитането на операциите по тяхното обслужване. Така например чуждестранните туристи се групират по националности (страни): от Германия, Русия, Великобритания, и др.

Според начина на посещаването на страната и оказването на услугите туристите се подразделят както следва: а) туристи, посещаващи страната групово и получаващи туристически услуги групово, б)туристи, посещаващи страната индивидуално на които се оказват туристически услуги също индивидуално.

Според времето на заплащане на услугите, туристите се подразделят на: а)туристи, предварително заплатили услугите на съответните туристически предприятия (изпращачи, туроператори) и б) туристи, които заплащат ползваните услуги на място, в страната, непосредствено преди ползването им.

Туристите, предварително заплатили ползваните от тях услуги се наричат организирани туристи. Те могат да бъдат група или индивидуални туристи. Туристите, които заплащат на място ползваните услуги се наричат неорганизирани туристи. По-голяма част от туристите посещават страната организирано, тъй като това им осигурява по-големи удобства и сигурност в обслужването. За целта се сключват специални договори между чуждестранните фирми и приемащите туристите български туроператори (предприятия) Договорите между туроператорите се сключват периодически на специално организирани туристически панаири (борси), които се провеждат както в България, така и в Германия, Великобритания, Белгия, Русия, Украйна и др. Договори могат да се сключват и по кореспондентски път между заинтересованите туроператори.

Договорите обикновено биват два вида: дългосрочни и годишни. Дългосрочните договори имат по-общо съдържание и очертават едно бъдещо сътрудничество.

56

В годишните договори се конкретизират броя на туристите, услугите, които ще им бъдат предоставени, валутните лимити (квоти), цените на обслужване в различните категории хотели, различните отстъпки (намаления), например за ползването на услугите от деца, видовете допълнителни услуги, начинът на разплащане и др.

Пристигането на туристите в страната се извършва по предварително изготвени и съгласувани с чуждестранните туроператори графици. Съгласуване се извършва и със съответните самолетни компании, тъй като основната част от туристите пристигат с чартърни плети.

Туристическите предприятия организират предоставянето на услугите както на организираните, така и на неорганизираните туристи. Основна част от услугите се предоставят от собствено изградената материално-техническа база на приемащите туроператори. Някои от услугите се предоставят от външни предприятия и институти като музеи, земеделски кооперации, театри, опери, винарни и др.

От направената характеристика на организацията на обслужването може да се установи, че основен обект на отчитане тук са преди всичко разходите по обслужването и възникналите по този повод взаимоотношения с предприятията при предоставянето на услуги на чуждестранни туристи. По отношение на тези обекти счетоводната отчетност изпълнява следните по-значими задачи:

а) осигуряване на информация за съставянето на финансовия план и осъществяване на контрол за неговото изпълнение,

б) осигуряване на информация за възможностите за оказване на туристически услуги по вид, обем и време,

в)осигуряване на информация за осъществяването на контрол върху обема, вида и качеството на оказваните услуги от съответните поделения и звена,

г) осигуряване на информация за установяването и своевременното уреждане на рекламациите във връзка с обслужването на туристите,

д) осигуряване на информация за установяването и своевременното уреждане на сметните взаимоотношения с предприятието, а така също и с чуждестранните туроператори,

е) осигуряване на информация за упражняване на контрол върху дейността на подотчетните лица (екскурзоводи и др.), по отношение на валутните средства и операции и др.

Ваучери и тяхната обработка. Ваучерът е най-често използваният документ в туристическата практика (вж. Приложение 8,9). Той потвърждава, че чуждестранният турист е заплатил предварително на туристическата фирма в своята страна определени услуги, които ще ползва (получи) срещу представянето му на определена туристическа фирма в друга (чужда) страна.15 Съгласно българското законодателство туристическият ваучер следва да съдържа следните задължителни реквизити:

1. Номер и дата на издаване на ваучера2. Фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, -издател на ваучера3.Номера на лиценза на туристическата дейност на издателя4. Името на туриста (числеността на групата)5. Списък на предплатените услуги6.Датата на изпълнение на първата и последната услуга7. Лицето - контрагент по изпълнението на услугите – фирмата, адреса на управление и номера на

лиценза.8. Маршрута по който ще се извърши пътуването9. Номера и датата на фактурата или друг първичен счетоводен документ.10. Подпис и печат на предприятието издателВаучерите са твърде разнообразни и с оглед улесняването на работата могат да бъдат групирани по

различни признаци като:- според принадлежността на предприятието към страната издател (Великобритания, Франция,

Норвегия, Германия и др.),

15 За първи път ваучери са били използвани от фирмата “Томас Кук” през 19 век. Сега намират широко приложение в международния туристически обмен. Ваучерите могат да имат различни наименования като: бон, ордер, авизо, рууминглист, хотеллист, спецификация, бордеро, купон-заявка, пътнически купон и др.

57

- според вида на туристите за които се регламентира престоят – индивидуални и групови,- в зависимост от вида на услугите, отразени във ваучера – 1)за основни услуги (пълен пансион). 20

за полупансион, 3) за други видове услуги (ловен туризъм, балнеолечение и др.).Ваучерите биват обикновени и кодирани. Обикновени са тези ваучери в които услугите, които

следва да се предоставят са подробно текстово описани. Кодирани са тези ваучери, в които услугите на туристите са отразени посредством шифър (код). Шифърът на услугите е известен на туристическата фирма изпращач и посрещач на туристите, както и на банката , когато тя взема участие в процеса на разплащане.

Някои индивидуални туристи могат да бъдат обслужени и срещу представяне на т.н. открити (open) ваучери. Тези ваучери не съдържат точна информация за услугите, които следва да бъдат ползвани от туриста, а само обща сума на предплатените услуги. По тях обикновено не се прави предварителна резервация. Служителите следва да положат специални усилия за предоставянето на услугите, искани от туристите с такива ваучери.

Работата с ваучерите е много отговорна и се осъществява от специално подготвени лица, наричани информатори, ваучеристи, организатори на туристически услуги и др. По принцип обработката на ваучерите минава преминава през следните етапи:

а) Работа върху полученото количество ваучери. На този етап се осъществява внимателно проучване и превеждане на съдържанието на ваучера и се установява обема на предплатените туристически услуги, които трябва да бъдат предоставени на техния притежател,

б) Непосредствено обработване копието на ваучера преди пристигането на туриста или туристическата група. В тази операция се включват: изчисляването на талоните за храна в зависимост от категорията на хотела, предоставящ услугите и броя на дните за престой, изготвянето на купони за включените във ваучера други услуги, изготвянето на хотелски карти за достъп до хотела и др.

В самите ваучери обикновено се отбелязват следните варианти на обща туристическа услуга:BB – закуска и нощувка,HB – закуска вечеря и нощувка,FB – пълен пансион с две разновидности 1) само хранене, 2) за всички услуги, предлагани от

хотела.След извършване на горепосочената предварителна обработка талоните за храна (ако се използват

такива), купоните за услуги (екскурзии, балнеолечение и др.) и копието от ваучера се поставят в отделен лик с надпис за неговото съдържание и номера на туриста или номера на групата.

в) При пристигането на туристите (например със самолет) още на летището се изземва оригиналният ваучер, непосредствено след завършване на граничната и митническа проверка. Ако това не е удобно, изземването на ваучера се извършва в хотела при настаняването на туристите. Съответният служител сравнява обработеното копие на ваучера с иззетия оригинал. При съвпадането на данните на туристите се предоставя комплектован плик с картите (талоните) за храна, хотелската карта и купоните за другите услуги. Когато данните по ваучера не съвпадат за верни се считат данните,посочени в оригиналния ваучер. Когато пристигне турист за който няма получено копие, тогава на същия се предоставят услуги по възможно най- близка категория до тази, вписана във ваучера - оригинал. Ако даден турист иска услуги от по-висока категория или допълнителни услуги, които не са отразени във ваучера, той следва да заплати допълнително на служителя (информатора) на туристическата фирма.

Информаторите (ваучеристите) в отчетно отношение следва да се разглеждат като подотчетни лица на туристическото предприятие. За получените от тях талони за храна, хотелски карти, купони за разни услуги и др.) се водят специални регистри Един екземпляр от тези регистри се представя в счетоводството, като към него се прилага и един екземпляр от получените ваучери.

г) Последният етап от обработването на ваучерите се извършва в счетоводството, където се проверява всеки ваучер и съответните талони за храна, купони за услуги и т.н. Отчетите на информаторите се осчетоводяват като предварително се отделят оригинал–ваучерите. Последните се описват и съхраняват по държави и туристически фирми – издатели. Въз основа на тези описи и оригинални ваучери се документират оказаните услуги на туристите и впоследствие се осъществяват разплащания между туристическите предприятия. Разплащанията се извършват във валута по безналичен

58

начин, т.е чрез посредничеството на съответната банка. Схематично взаимоотношенията между звената, обслужващи туристите, посредством ваучери може да се представи по следния начин (вж. Приложение № 10)

Счетоводните записвания във връзка с ваучерите могат да се представят по следния начин:1. За отчитане на приходите от оказани услуги, съгласно издадени фактуриД-т сметка 411 Клиенти

К-т сметка 7031 Приходи от продажба на туристически услуги, респ.Аналит. Приходи от хотелиерски услуги (сметка на съответния хотел)К-т сметка 701 Приходи от продажба на кухненска продукция, респ.Аналит. сметка на съответния обект К-т сметка 7039 Приходи от спортни, плажни или други дейностиК-т сметка 453 Разчети по ДДС16

2.За постъпилите парични средства от туроператоритеД-т сметки от гр. 50 Парични средства

К-т сметка 411 КлиентиГорните записвания се отнасят за случаите когато не извършено авансово плащане на услугите от

чуждестранния туроператор. При авансово плащане, което е по-често срещаната практика, взаимоотношенията с туроператора се отчитат посредством използването на сметка 412 Клиенти по аванси във валута

Освен по ваучери, туристическите предприятия предоставят туристически услуги и по кредитни карти. Такива карти издават и пускат в обращение следните компании и фирми: “Дайнърс Клаб,”“Еврокард,” “Американ експрес,”“Банк америкард” и др. С кредитни карти се обслужват лица, които отговарят на определени изисквания – например за възраст годишен доход, месторабота, професия и пр. Същите съдържат следните данни:име на лицето, серия от цифри, с които се означават номера на сметката дата на издаване, срок на валидност и т.н. Картата е пластмасова, с релефно изображение на някои показатели, което има значение при нейното използване.

Обслужването на туристите с тези карти се извършва в точно определени обекти (хотели, ресторанти, магазини) на туристическото предприятие. Тези обекти са снабдени със специални кредитни разписки с емблемата на фирмата, издател на картата. Върху кредитната разписка се нанася сумата на исканите услуги от туриста, а така също с помощта на специален уред се нанасят релефно изобразените реквизити от кредитната карта. Разписката се подписва от туриста. Въз основа на нея на туристите се предоставят талони за храна, купони за услуги, сметка за хотел и др., в рамките на предварително известни лимити, които са различни при обслужването на туристите, притежаващи карти на различни фирми-издатели.

Кредитните разписки се представят ежедневно в счетоводството на туристическото предприятие, където периодически се групират по фирми и се изпращат на същите за инкасиране на сумите. Срокът за изпращане на разписките е кратък и неговото спазване има съществено значение за получаването на сумите.

Отчитане на неустойките и рекламациите. Неустойките са свързани с извършените разходи по посрещането на непристигнали туристи, съгласно графиците и резервациите. Те могат да бъдат както по вина на фирмата, която осигурява контингентната група туристи, така и по вина на приемащия туроператор, който не е направил промяната или анулацията от фирмата, съгласно сключения договор. Рекламациите са по повод некачествени услуги или по повод на по-малко оказани услуги от заплатените съгласно ваучера. Неустойките и рекламациите се документират с протоколи, подписани от заинтересованите страни. За отчитане на неустойките се съставят следните счетоводни статии:

Д-т сметка 441 Вземания по рекламации К-т съответните сметки за отчитане на приходите от хотелиерската дейност, дейност

“Хранене,” Автотранспорт и др.

16 ДДС в туризма за туристи, обслужвани чрез ваучери се определя по специален ред, определен в съответните нормативни документи.

59

След установяване на причините за възникване на неустойките и виновните за това лица се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка 442 Вземания по липси и начети, респ.Аналит. сметка на виновното лицеД-т сметка 498 Други дебиториАн. сметка на чуждестранния туроператор, ако неустойката е по негово вина

К-т сметка 441 Вземания по рекламацииЗа отразяване на рекламациите се съставя следната счетоводна статия Д-т сметка 609 Други разходи

К-т сметка 499 Други кредиториЗа неполучени услуги поради късно пристигане или предварително заминаване туристите нямат

право на компенсация. Следователно чрез сметка 498 Други дебитори и 499 Други кредитори се уреждат разплащания само с чуждестранните туроператори по повод на възникналите неустойки и рекламации.

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И ПРИХОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИОТЧИТАНЕ НА ЕКСКУРЗИИТЕ

Много често в практиката туристическите предприятия, организират екскурзии в чужбина, както на български, така и на чуждестранни туристи. Екскурзиите биват а) с кораб, б) със самолет, в) с автобуси и осигуряват значителни приходи за предприятията.

Екскурзиите в чужбина се осъществяват на основата на сключени договори между българските т и чуждестранни фирми и организации. В договорите се регламентират всички условия, свързани с обслужването, които следва да получат туристите, както и цените за всеки вид услуга.

Ежегодно, след сключването на договорите всяко туристическо предприятие (туроператор) издава специален справочник за екскурзиите в чужбина. Този справочник съдържа следната по-съществена информация:

1. Описание на броя и качеството на предлаганите туристически услуги,2. Местата и времето за пътуване и престой при реализацията на предлагания туристически пакет,3. Цената и описание на услугите, включени в екскурзията, начина и сроковете за плащането й, в

т.ч. и на депозити, намаления и др. 4. Вида и категорията на ползвания транспорт, на местата за настаняване, на заведенията за

хранене и развлечения и на допълнителните туристически услуги. 5. Паспортният и визов режим на посещаваната страна и др.6. Нормативни изисквания относно временно пребиваващите граждани и възможностите за

ползване на кредитни карти, чекове и др. в посещаваните места и дестинации. 7. Условия за записване, плащания или за прекратяване на вече сключени договори,8. Задължителна застраховка, включена в цената на туристическата услуга,9. Условия и срокове за предявяване на рекламации и др.Цените на екскурзиите за отделните маршрути се определят чрез съставянето на калкулации. В тях

освен разходите за транспорт, храна и нощувка се включват още разходи за виза, международни паспорти и др. При калкулиране цената на екскурзията се вземат предвид условията за формиране цената за един участник. Обикновено цената за един турист се формира при определена запълняемост на превозното средство- например 80% без да се взема предвид фактическия брой на пътуващите.

За изясняване съдържанието на калкулацията се дава следната примерна

КАЛКУЛАЦИЯЗа редовна туристическа група по маршрут София- Истанбул-Бурса-Истанбул-София с автобус през 200х г. – 5 дни, група 45 туристи1. За комплексно обслужване на един турист 137,00 лв.2.За посещение на Керван Сарай и архитектурни музеи 18,00 лв.

60

3. За паспорт 39,00 лв. 4.За виза 17,50 лв.5.За застраховка 1,20 лв.6. За пътни разходи с автобус по маршрута 1851 км. 1283,94 : 39 туристи 32,92 лв. 7. За джобни пари 51,45 лв.8. За водач на 39 туристи = 5,46- за шофьор = 5,46- за преводач = 5,46 16,22 лв. 313,49 лв.9.Комисионна 12 % 37,62 лв.10 Застраховка на автобуса 0,75 лв.Всичко 351,86 лв.Цена на екскурзията 352,00 лв.

Набирането на групи и индивидуални туристи за провеждането на екскурзията се извършва от по туризъм, екскурзовода, представителя на чуждестранната фирма и др. Често при записване за екскурзията се заплаща най-малко половината от стойността за услугите, които ще бъдат предоставени на туристите. За внесените суми се издават сметки, фактури, купони и други документи.

Ако в процеса на формиране на групата някой от туристите се откаже от участие в екскурзията, същият получава първоначално внесената сума. Ако до този момент са направени разходи по организирането на екскурзията те се удържат при нейното изплащане.

За всяка група, заминаваща за чужбина се определя водач, от който зависи точното изпълнение на набелязаната програма и успехът на екскурзията. На водача се издава ваучер, който той представя при пристигането на групата на чуждестранния туроператор.

В случаите когато на групата се оказват некачествени услуги или такива, съответстващи на категория по-ниска от заплатената се изготвя специален протокол, който се подписва от заинтересованите страни.

След завръщането на групата, водачът изготвя и представя на туристическото предприятие официален отчет за екскурзията. Отчетът съдържа информация за посетената страна и маршрути, имената на туристите и внесената от тях сума, броя на пътувалите туристи и броя на непътувалите туристи. Към отчета се прибавя доклад на водача, списък на раздадените джобни пари, разписки за върнатата валута (ако има такава), груповият билет, протокола за неполучените качествени услуги и всички други разходооправдателни документи, изготвени по време на екскурзията. Изразходваната валута се отчита с валутен авансов отчет.

Във връзка с провеждането на екскурзии в чужбина се извършват разходи както в лева (на територията на страната), така и във валута, които се документират с издадените от чуждестранния туроператор фактури, оригинални ваучери и др. Заплащането на услугите на чуждестранния туроператор се извършва в уговорената чужда валута (долари или евро) по безналичен начин.

Съкратено отчетния процес по екскурзиите в чужбина може да се представи с помощта на следните счетоводни записвания:

1. За внесените от туристите сумиД-т Сметка от гр. 50 Парични средства

К-т сметка 499 Други кредитори2. За върнатите суми на отказали се туристиД-т сметка 499 Други кредитори

К-т сметка от гр. 50 Парични средства3. За отразяване на внесените от действително пътувалите туристи като приходи на туристическото

предприятиеД-т сметка 499 други кредитори

К-т сметка 703 Приходи от продажба на услуги ан. сметка на съответната екскурзия в чужбина

4. За извършените разходи по екскурзията в страната и чужбина

61

Д-т сметка 6113 Разходи за основна дейност – автотранспорт Ан. сметка на съответната екскурзия

К-т сметки от гр. 60 Разходи по икономически елементи5. За плащане на съответните суми на чуждестранния туроператор по безналичен начинД-т сметка 401 Доставчици

Ан. сметка на съответния туроператорК-т сметка 504 Разплащателна сметка във валута

6. За приключване на сметка 6113 Разходи за основна дейност – автотранспорт Ан. сметка на съответната екскурзия Д-т сметка 703 Приходи от продажба на услуги

ан. сметка на съответната екскурзия в чужбинаК-т сметка 6113 Разходи за основна дейност – автотранспорт

Ан. сметка на съответната екскурзия 7.Приключването на сметка 703 Приходи от продажби на услуги – екскурзии в чужбина се

извършва по изяснения вече начин8. За счетоводно отразяване на следващата се комисионна на лицата, записали участници в

екскурзиятаД-т сметка от гр. 60 разходи по икономически елементи

К-т сметка 499 Други кредитори9. За изплатените на туристите обезщетения за некачествено оказана услуга се съставя следната

счетоводна статияД-т сметка от гр. 60 Разходи по икономически елементи (ако вината е на посрещащия туоператр),

респ.Д-т сметка 411Клиенти (ако вината е на изпращащия туроператор)

К-т сметка от гр. 50 Парични средстваОтчитане на операциите по обмяна на валута. За облекчаване плащанията на чуждестранните и

български туристи в туристическите предприятия се организира обмяна на валута от специално обособени бюра, които се помещават в хотелите, граничните пунктове и селищата където има оживен поток от туристи.

Помещенията на валутните бюра следва да се разположат на сградите и да бъдат оборудвани със специални мебели, охранителни средства, телекамери и противопожарни средства и инсталации. Задължително в обменните бюра следва да има набор от специфични първични счетоводни документи като банкови бордера, рекапитулации, отчети и др., както и албуми (табла) с образци от чекове и банкноти с описание на с описание на основните им белези. Към образците следва да се приложат съобщения за загубените и откраднати чекове, пуснати нови емисии на банкноти или емисии, излезли от обращение поради различни причини.

На работа във валутните бюра се назначават информатори-обменители, владеещи чужди езици и имащи специална подготовка по обмяна на валута, които следва да следят редовно бюлетина с централните валутни курсове на чуждестранните валути, издаван от БНБ. За целите на валутните операции ежедневно се определят “курс купува” и “курс – продава” ма съответните валути, които се обявяват на видно място в обменното бюро. При евентуално представяне на фалшиви банкноти, те следва да се задържат без да се заплаща на лицето равностойността им в левове. На притежателя на тези банкноти се вземат данните от паспорта – трите имена и др. При обмен на валута се издава бордеро, което обикновено съдържа следните реквизити (вж. Приложение №11)

В края на работния ден на основата на бордерата се изготвят вторични счетоводни документи, които се представят в счетоводството за осчетоводяване. Наличната в края на работния ден валута в бюрото се предава за съхранение в специални сейфове.

Между курсовете “купува” и “продава” има определена разлика, която определя финансовия резултат от обмяната на валута.

В съкратен вид счетоводните записвания по отношение на операциите по обмяна на валута могат да се представят по определен начин

62

1. За закупената валута Д-т сметка от гр. 50 Парични средства, отчитаща парични средства във валута

К-т сметка от гр. 50 Парични средства, отчитаща парични средства в лева2. При продажба на валутаа) ако валутния курс е по-нисък от курса по който валутата е закупенаД-т сметка от гр. 50 Парични средства, отчитаща парични средства в леваД-т сметка 624 Разходи по валутни операции

К-т сметка от гр. 50 Парични средства, отчитаща парични средства във валутаб) Ако валутният курс е по-висок от курса по който валутата е купена Д-т сметка от гр. 50 парични средства, отчитаща парични средства в лева

К-т сметка от гр. 50 парични средства, отчитаща парични средства във валутаК-т сметка 724 Приходи от валутни операции

3. В края на отчетния период (към 31. декември) се съставят следните счетоводни статии за приключване на сметки 624 разходи по валутни операции и 724 Приходи от валутни операции

а) За приключване на сметка 624 Разходи по валутни операцииД-т сметка 123 Печалби и загуби

К-т сметка 624 Разходи по валутни операцииб) За приключване на сметка 724 Приходи от валутни операцииД-т сметка 724 Приходи от валутни операции

К-т сметка 123 Печалби и загуби

ОТЧИТАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

За по-пълно задоволяване потребностите, освен основни, туристическите предприятия предлагат и разнообразни допълнителни услуги, известни с общото наименование мероприятия. Мероприятията могат да се подразделят на две големи групи – а) програмни и б) други мероприятия. Към програмните мероприятия обикновено се отнасят дегустации, пикници, лагерен огън, посещение на българско село, посещение на манастири, битови вечери, нощни заведения и барове, посещение на паметници на културата и др. Посещението на тези мероприятия обикновено се извършва с автобус, поради което те се третират като автобусни екскурзии в страната.

Към другите мероприятия се отнасят даване под наем на леки автомобили (рента-кар) със или без шофьор,плажни съоръжения, екипировки и предпазни средства, а така също и коне за езда, ски и др. Тук се отнасят специално закупените билети за театър,опера, спортни състезания, организиране на тържествени вечери (например за честване на рождения ден на даден турист) и др.

За определяне цената на мероприятието предварително следва да се изготви калкулация, която се одобрява по съответния ред.

Калкулацията може да има следното примерно съдържание

Туристическо предприятие

КАЛКУЛАЦИЯНа мероприятие “посещение на българско село с автобусРазходи за транспортАвтобус 48 места, заетост 70 % или 34 броя туристиПълен пробег – 160 км 129,60 лв.Престой 5 часа по 4 лв. 20,00 лв.Всичко 149,60 лв. 1.Разходи за един турист 149,60 лв.:34 - 4,40 лв.2.Вечеря 6,50 лв.3. Екскурзоводско обслужване 1 бр. х11 лв.:34 = 0,32 лв.

63

4. Издръжка на шофьора 0,16 лв.5. Почерпка в селска къща 0,50 лв.6. Посещение на селска къща 10 лв.:34 = 0,29 лв.7.Изнасяне на беседа 3 водачи х 4 лв. = 12 лв.:34 = 0,35 лв.8.Дегустация на плодове и зеленчуци 2,50 лв.Всичко разходи 15,02 лв. Печалба за туристическото предприятие 15% = 2,65 лв.Общо разходи за един турист 17,67 лв.За документиране на операциите по мероприятията се използват потвърдителни бележки, фактури

и други първични счетоводни документи.Записването за участие в мероприятия, организирани от туристическото предприятие се извършва

от екскурзовода или представителя на туристическото предприятие. За тази своя допълнителна дейност, те получават възнаграждение, за начисляването на което се кредитира сметка 499 Други кредитори.

За отчитане на мероприятията с чуждестранни туристи се използват сметки 617 Разходи за мероприятия и сметка 7034 Приходи от продажби на услуги – мероприятия.

Аналитичното отчитане към сметка 617 Разходи за мероприятия се организира по видове мероприятия и видове разходи, а по сметка 7033 Приходи от продажби на услуги – мероприятия – по видове мероприятия от които се реализират приходите.

По характерните счетоводни записвания могат да бъдат представени както следва:1.За постъпилите приходиД-т сметка от гр. 50 парични средства, респ.Д-т сметка 422 Подотчетни лицаАналит. сметка на екскурзоводите

К-т сметка 7033 Приходи от продажби на услуги – мероприятия2. За извършените разходи, обхванати предварително чрез сметките от гр. 60 Разходи по

икономически елементиД-т сметка 617 Разходи за мероприятия

К-т сметка от гр. 60 Разходи по икономически елементи3. За приключване на сметка 617 Разходи за мероприятияД-т сметка 703 Приходи от продажби на услуги – мероприятия

К-т сметка 617 Разходи за мероприятия4. Салдото по сметка 7033 Приходи от продажби на услуги – мероприятия изразява загуба (когато е

дебитно) и печалба (когато е кредитно). В края на отчетния период тази сметка се приключва по изяснения вече начин в кореспонденция със сметка 123 печалби и загуби от текущата година.

Широко разпространена услуга, която оказват туристическите предприятия продажбата на самолетни и други билети на български и чуждестранни туристи. За тази цел се сключва комисионен договор със съответното транспортно предприятие (авиокомпания). Характерното в случая е, че придобива правото да продава билетите от свое име, но за сметка на транспортното предприятие (авиокомпанията), поради което при тяхното получаване, те не се заплащат и в отчетно отношение се третират като чужди активи. Взаимоотношенията с транспортното предприятие 9авиокомпанията) могат да се отчитат посредством използването на сметка 499 Други кредитори.

Отчетният процес може да се представи със следните счетоводни записвания:1. За отразяване на получените билети за комисионна продажбаД-т сметка 932 Разни сметки за условни активи

К-т сметка 999 Разни сметки за условни пасиви2. За отчитане на постъпилите в касата суми от продажба на билетитеД-т сметка от гр. 50 парични средства в лева

К-т сметка 499 Други кредитори3. За изписване на продадените билети от задбалансовите сметки Д-т сметка 999 Разни сметки за условни пасиви

64

К-т сметка 932 Разни сметки за услови активи17

4. За удържаната комисионна (в процент от стойността на продадените билети) Д-т сметка 499 Други кредитори

К-т сметка 709 Приходи от други продажби 5.За преведените уми на транспортното предприятие Д-т сметка 499 Други кредитори

К-т сметки от гр. 50 Парични средства6. в края на отчетния период за отчитане на приходите от комисионни като печалба за

предприятието се съставя следната счетоводна статияД-т сметка 709 Приходи от други продажби

К-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата година

ОТЧИТАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ И ИЗВЪНРЕДНИ ПРИХОДИ

Освен приходите от дейността, които се отчитат посредством използването на сметките от гр. 70 Приходи т продажби, предприятията реализират и финансови и извънредни приходи.

Приходите от финансови операции (финансовите приходи)се отчитат чрез сметките от гр. 72 Финансови приходи. Отделните групи финансови приходи се отчитат с помощта на отделни сметки, като по-характерни са следните:

Сметка 721 Приходи от лихви, по която се отчитат реализираните приходи от депозираните парични средства в банковите институти. За тяхното счетоводно отчитане се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка от гр. 50 Парични средства К-т сметка 721 Приходи от лихви

Чрез сметка 722 Приходи от дялови участия се отчитат реализираните приходи от дивиденти. За тяхното счетоводно отчитане се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметка от гр. 50 Парични средстваК-т сметка 722 приходи от дялови участия

Чрез сметка 723 Приходи от операции по финансови активи и инструменти се отчитат реализираните положителни разлики (печалбата) от операции с такива инструменти. За отчитането им може да се състави следната счетоводна статия

Д-т сметка от гр. 50 Парични средстваК-т сметка 511 Финансови активи държани за търгуване (например акции)К-т сметка 723 Приходи от операции с финансови активи и инструменти18

Извънредните приходи имат извънреден, необичаен за дейността на предприятието характер. Обикновено те заемат малък относителен дял в общата сума на приходите на предприятието. Такъв характер имат приходите, реализирани вследствие на получени застрахователни обезщетения поради погинало имущество на предприятието в резултат на стихийни бедствия или крупни производствени аварии. Отчитането им се извършва посредством използването на сметка 799 Извънредни приходи За отчитането на тези приходи се съставя следната счетоводна статия:

Д-т сметка от гр. 50 Парични средстваК-т сметка 799 Извънредни приходи

В края на отчетния период сметките от група 72 Финансови приходи и сметка 799 извънредни приходи се приключват в кореспонденция със сметка 123 Печалби и загуби от текущата година. За целта се съставя следната счетоводна статия

Д-т сметки от гр. 72 Финансови приходи, респ.

17 Същата счетоводна статия се съставя и за върнатите на транспортното предприятие (авиокомпанията) непродадени билети18 Отчитането на финансовите приходи от валутни операции, посредством използването на сметка 724 Приходи от валутни операции вече бяха изяснени в предходното изложение, поради което тук няма да бъдат обект на разглеждане.

65

Д-т сметка 799 Извънредни приходиК-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата година

ОТЧИТАНЕ ФОРМИРАНЕТО НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПЕЧАЛБАТА

Крайният финансов резултат от дейността на предприятието може да бъде печалба или загуба и е формира и установява от сметка 123 печалби и загуби от текущата година. Записвания по дебита к кредита на сметка 123 печалби и загуби от текущата година могат да се представят схематично по следния начин

Д-т Сметка 123 Печалби и загуби от текущата година К-т1)От дебита на сметки от гр. 70 Приходи от дейността (загуба)2)От гр. 62 Финансови приходи3)От група 69 извънредни приходи

От кредита на сметки от гр. 70 Приходи от продажби (печалба)От група 72 финансови приходиОт сметка 79 Извънредни приходи

I 1500Загуби 500

1000

II 3000

5000печалба 2000

При римска цифра I по сметката, крайният финансов резултат от дейността на предприятието е загуба. За покриване на загубата може да се състави следната счетоводна статия:

Д-т сметка 122 Неразпределена печалба от минали години 9ако има такава печалба), респ.Д-т сметка 111 Общи резерви, респ.Д-т сметка 119 Допълнителни резерви

К-т сметка 123 Печалби и загуби от текущата годинаПри вариант римско II по сметката, крайният финансов резултат от дейността на предприятието е

печалба. Реализираната печалба се разпределя както следва:а) част от нея се изземва в полза на държавния бюджет в съответствие с действащото данъчно

законодателство б)за други цели – съгласно решение на Общото събрание на собствениците 9съдружници,

акционери, кооператори и др.) – за резерви, за увеличаване на основния капитал и за изплащане на дивиденти.

Дължимата вноска от печалбата за държавния бюджета (размера на дължимия корпоративен данък) се определя като получената счетоводна печалба се увеличава или намалява по определена схема, регламентирана в данъчното законодателство за да се получи данъчната основа за определяне на дължимите данъци. Счетоводните статии, които се съставят при разпределението на печалбата могат да се представят по следния начин19

Д-т сметка 123 Печалби и загубиК-т сметка 452 Разчети за данък върху печалбата

19 В настоящия курс лекции счетоводните записвания за разпределението на печалбата се представят в обобщен систематизиран вид. В практиката при приключване на отчетната година финансовият резултат от текущата година след данъчно облагане на 01.01. на следващия отчетен период се представя счетоводно като неразпределена печалба (непокрита загуба) от минали години. Разпределението на печалбата се извършва през следващия отчетен период след като се проведе Общото събрание на собствениците.

66

К-т сметка 111 общи резервиК-т сметка 119 Допълнителни резервиК-т сметка 101 Основен капиталК-т сметка 425 Задължения за съучастия (при начисляване на дивиденти в полза на

собствениците)При плащане на сумите се дебитират съответните разчетни сметки и се кредитира сметка от

гр. Парични средства.

ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. ЕЛЕМЕНТИ НА ОТЧЕТА

Годишният финансов отчет на предприятието представлява система от взаимно свързани показатели, характеризиращи имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент или за определен период от време. Обикновено той се изготвя към 31.12. на отчетния период. Служи на предприятието и на всички лица, които имат отношение към неговата дейност. Финансовият отчет трябва да представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Съгласно действащото законодателство от 2005 година големите предприятия в нашата страна следва да изготвят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Международните счетоводни стандарти (от 2000 година те се наричат Международни стандарти за финансово отчитане),20 а малките и средни предприятия в съответствие със счетоводните стандарти за малки и средни предприятия Годишният финансов отчет следва да бъде съставен до 01 март на следващата отчетна година, а за предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети – до 30 юни на следващия отчетен период. Отговорността за неговото съставяне се носи от ръководството на предприятието.

Като форма и съдържание Годишният финансов отчет се регламентира със Счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети. Пълният годишен финансов отчет включва: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния поток и приложение. Предприятията, чиито отчети подлежат на проверка и заверка от дипломирани експерт счетоводители (независим финансов одит) изготвят и отчет за управлението.

Счетоводният баланс характеризира предимно имущественото състояние на предприятието към определен момент (обикновено края на отчетния период). Съгласно нашето законодателство той може да бъде изготвен в двустранна или едностранна форма. Независимо от това в каква форма ще бъде съставен счетоводния баланс всяко предприятие може да добавя допълнителни балансови пера, ако това води до вярно и честно представяне на неговото имуществено състояние.

Отчетът за приходите и разходите (известен още като сметка за печалбите и загубите) е втория елемент на Годишния финансов отчет. Основният принцип на неговото изграждане е съпоставянето на получените приходи с извършените разходи с цел да се покаже възникването на финансовия резултат.

Отчетът за паричния поток се изготвя за да се установят постъпленията и плащанията на парични средства в отделното предприятие, в рамките на отчетния период. Необходимостта от неговото съставяне възниква поради обстоятелството, че в отчета за приходите и разходите са спазени принципите за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Това означава, че в предприятието може да бъде признат приход срещу който да не са постъпили пари и да бъде начислен разход, който все още да не е платен, т. е да не са изтекли парични средства.

Съставянето на отчета за собствения капитал се налага поради обстоятелството, че в предприятието се осъществяват стопански операции (например преоценката на дълготрайните материални активи), които водят до увеличаване или намаляване на собствения капитал без това увеличение или намаление да намира отражение в отчета за приходите и разходите. Той се изготвя в шахматна форма, като по този начин се осигурява информация не само за измененията на собствения

20 За банките, застрахователните дружества и другите финансови институции задължението за изготвяне на финансовите отчети в съответствие с МСС влезе в сила от 01.01. 2003 г.

67

капитал като цяло, но и по отделни негови елементи. Така може да се проследи разпределението и използването на финансовия резултат, формирането и използването на резервите и т.н.

Приложението към годишния финансов отчет включва отделни справки, имащи за цел да доизяснят информацията, представена в счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток и отчета за собствения капитал. Елементите на приложението към годишния финансов отчет са следните:

1) Справка за оповестяване на счетоводната политика. Тук се оповестяват възприетите методи за амортизация на материалните и нематериални дълготрайни активи и положителната репутация, методите за оценка на материалните запаси при тяхното намаление (потребление), информация за финансовото състояние на предприятието и др.2) Справка за дълготрайните (дългосрочните) активи на предприятието.3) Справка за вземанията и задълженията, 4) Справка за ценните книжа.5) Справка за участията в капиталите на други предприятия.6) Справка за приходите и разходите от лихви.7) Справка за извънредните приходи и разходи.8) Справка за финансовите резултати.9) Справка за данъците от печалбата върху временни разлики.

Годишният финансов отчет на предприятията, отговарящи на определени критерий 21 подлежи на проверка и заверка от правоспособни лица – дипломирани експерт-счетоводители (регистрирани одитори). Целта на подобна заверка е одитора да изрази независимо експертно мнение относно това дали представеният годишен финансов отчет на предприятието представя вярно и честно неговото имуществено и финансово състояние към момента на изготвянето му. Проверените и заверени финансови отчети се публикуват във вида в който са заверени (заедно с доклад за заверката) в ежедневник, икономическо издание, собствено издание или Интернет в срок до три месеца след приемането им.

Глава втораСЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ И ФОРМА НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Раздел IСЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ

Чл.7. Счетоводните документи биват: първични, вторични и регистри:1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция;2. вторичният документ е носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи;3. регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи.Чл.8. (1) Първичният счетоводен документ съдържа следните реквизити:1. наименование на документа;2. (изм.,ДВ,бр.21 от 1996 г.) наименование, адрес и данъчен номер на предприятието - съставител на документа;3. (изм.,ДВ,бр.21 от 1996 г.) наименование, адрес и данъчен номер на предприятието, с което се осъществява стопанската операция, и имената на лицето, което го представлява;4. място и дата на съставянето на документа;5. собствено и фамилно име на съставителите на документа; 6. основание и предмет на стопанската операция;7. натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция.9. (нова,ДВ,бр.21 от 1996 г.) печат на предприятието - съставител на документа.(2) При автоматизирано съставяне на първичните документи и при бездокументално обхващане на първичната счетоводна информация подписите съгласно точка 8 на предходната алинея се заменят с идентификационни шифри.(3) Първичните и вторичните счетоводни документи са основание за записванията по счетоводните сметки.(4) Министерството на финансите утвърждава албум на първичните счетоводни документи.Чл.9. Вторичният счетоводен документ съдържа следните реквизити:1. наименование на документа;2. номер и дата на съставяне;

21 ? Вж. чл. 38, ал.1 и 2 от Закона за счетоводството

68

3. стойност, отразена в първичните счетоводни документи, въз основа на които е съставен;4. подпис на съставителя.Чл.10. (1) Счетоводните регистри се откриват ежегодно към 1 януари, а за новосъздадените предприятия - към датата на тяхното учредяване. Те съдържат данните посочени в чл.9.(2) При ръчна обработка на счетоводната информация регистрите се съставят под формата на счетоводни книги или свободни листове, а при автоматизирана обработка - постоянни информационни масиви.(3) В счетоводните регистри се осигурява пълно съответствие между систематизираната синтетична и аналитична счетоводна информация.(4) Счетоводните регистри могат да се приключват в края на всеки месец и задължително към 31 декември или към датата на ликвидиране на предприятието.(5) Счетоводните регистри се приключват след окончателна обработка на счетоводната информация за отчетния период.(6) За да се осъществи контрол върху правилността на систематическите записвания по счетоводните регистри, се съставят оборотни ведомости за синтетичните и аналитичните счетоводни сметки. Чл.11. Счетоводен документ, който не съдържа посочените в този закон реквизити, няма доказателствена сила.Чл.12. (1) При двустранното счетоводно записване се използват регистри за хронологично и систематично (синтетично и аналитично) отчитане.(2) При едностранното счетоводно записване се използват книга за приходите и разходите, инвентарна книга и спомагателни книги.Чл.13. (1) Счетоводните документи се попълват ръкописно с мастило или химикал, на машина или с друго печатащо устройство. (2) При бездокументно обхващане на счетоводната информация чрез електронноизчислителна техника се отпечатва машинограма за хронологично въведената информация.Чл.14. (изм.,ДВ,бр.21 от 1996 г.) Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставените или поправени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.Чл.15. (1) За достоверността на информацията в счетоводните документи и в техническите информационни носители отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали.(2) Лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.Чл.16. (1) Промените в активите и пасивите на предприятието при прилагането на двустранното счетоводно записване се отразяват в регистрите въз основа на счетоводни статии.(2) Счетоводните статии се съставят, като една сметка се дебитира (кредитира) и едновременно една или повече сметки се кредитират (дебитират). По същия ред се съставят и сторнировъчните статии.(3) При автоматизирано съставяне на счетоводните статии на стопанските операции се поставят

шифри.

69