Глава 1 Въведение 1. Какви задачи се решават чрез процеса на мултиплексиране? - да се повиши значително използваемостта => ефективността на изгражданите и експлоатирани преносни съобщителни линии; - да се организират съобщителни връзки на големи разстояния, без да се налагат ограничения в тяхната дължина. 2. Кои са основните видове ТК мрежи по отношение на техните функции? - транспортна мрежа - съвкупност от функционалнни средства, осигуряващи преноса на инф. между различни пунктове; - мрежи за достъп - осигуряват преносни ф-ции между потребителите на инф. и обслужващия ги център. 3. Как изглежда класическата блокова схема на ТК система?

4. Какво предтавляват нивата на предаване в ТК? Каква е разликата между абсолютните и относителните нива на предаване? Нива на предаване - представляват десетични логаритми от отношения на мощтности, напрежения и токове, изразени в абсолютни измерителни единици. Отношенията на едноимените величини се означават с dB. Абсолютни нива на предаване - нивото на предаване сигнала спрямо еталонна стойност (Po=1mW, Uo=0.775V, Io=1,29mA при |Zo|=600 ома) Относителни нива на предаване - логаритмичното отношение на сигнала в тази точка спрямо стойността на сигнала, но взета в друга точка от системата. Разликата е, че при относителните нива има свързаност между разглежданата величина и величината за сравнение, а при абсолютните нива величините за сравнение са независими от съобщителните среди. 5. Как се дефиинира нивото на сигналите в ТК? Обикновено се дефинира като ниво по мощтност чрез отношение на мощтности, измерването се извършва с уред за измерване на напрежение, т.е. измерва се нивото на сигнала по напрежение. 6. Какво представлява диаграмата на нивото на една двупроводна съобщителна линия? Графичното изображение на изменението на абсолютните или относителните нива на съответен номинален сигнал във всички точки по дължината на даден канал от системата. За да се начертае диаграма на нивото на една система е необходимо да са известни затихванията и усилванията на всички нейни съставни части.

7. Каква е разликата между собствено, работно и внесено затихване? Собствено затихване - определя се при условие, че четириполюсникът (ЧП) е натоварен на входа и изхода си с импеданси Z1 и Z2 и те са равни на характеристичния му импеданс Zc. Работно затихване - определя се при работа на ЧП в реални условия, той е отношение между привидната мощност P1, която източникът с вътрешен импеданс Z1 отдава непосредствено на съгласувано включен към него товар и привидната мощност P2, която се получава върху товар с импеданс Z2, при условие, че последният е включен към същия генератор през ЧП. Внесено затихване - определя се като отношение между привидната мощност P1, която се получава от импеданс за товар Z2 включен непосредствено към източник с вътрешен импеданс Z1 и привидната мощност P2 получена от същия товар, когато последния е включен към източника през ЧП. (фиг. 1.7/ стр. 19)

8. Какво представлява динамичният диапазон на един електрически сигнал? Възможните промени на мощността на първичните електрически сигнали в дадена точка от съобщителен канал.

Dc = 10lg(Pmax/Pmin)=[dB]

Глава 2 Принципи на изграждане на мултиплексни системи 1. Как може да се оцени ефективността на мултиплексните системи, уплътняващи различни преносни линии? От икономическа гледна точка интерес представляват само тези варианти на организация на връзките, които при равни други условия изискват най-малко капиталовложения. С други думи е ннеобходимо да се сравнят вариантите на организация на връзката между отделните пунктове по отношение на обема на общите или относителни капиталовложения. 2. Дайте определение за мултиплексна система. Съвкупността от технически средства и съоръжения, осигуряващи едновременото и независимо предаване на еднотипни или разнотипни съобщения от N източника към N получателя по една съобщителна линия. 3. Какво предтсвляват и за какво се използват фантомните вериги? Това са допълнителни вериги, образувани по метода на уравновесиния мост. Фантомните (изкуствени) вериги се използват широко при изграждане на системите за дистанционно захранване с електрическа енергия на необслужваеми междинни усилватели или регенераторни пунктове. Тези вериги се създават с помощта на диференциални трансорматори. 4. Кои ф-ции наричаме ортогонални? Това са система от функции {f1, f2, f3, ...}, интегруеми в интервала [a;b], такива че скаларното

произведение при m ≠ n. 5. Какво представляват преходните влияния? Шумовете от линейни преходи се предизвикват от недостатъчно преходно затихване между отделните функционални възли в системите и най-вече между паралелните кабелни вериги на съобщителните кабели, пренасящи предаваните съобщителни сигнали. Шумовете от линейни преходи, в зависимост от организацията на съобщителните връзки по кабелите, могат да се разглеждат като преходни влияния в близкия край (Near End Crosstalk(NEXT) - за пренасяне на сигнали в различни посоки) и преходни влияния в далечния край (Far End Crosstalk(FEXT) - за пренасяне на сигнали само в една и съща посока). Големината на преходните влияния мможе да се оцени чрез т. нар. преходно затихване (crosstalk attenuation).

Глава 3 Мултиплексиране с разделяне на каналите по честота 1. В какво се състои същността на конвенционалните мултиплексни системи с честотно разделяне на каналите? Състои се в това, че честотният спектър на всеки първичен сигнал, който се предава по каналите на системата, се преобразува (пренася) в нов, предназначен само за него, честотен спектър.(фиг. 3.1 / стр. 65)

2. Как се разпределя мощността на сигнала на изхода на един модулатор по отношение на отделните честотни компоненти? Каква е ефективността на предаване? Върху товарно съпротивление Rt=1ом трите честотни компоненти на сигнала s(t), при съгласуваност на товара и изхода на модулатора, ще имат следната мощност: - носещ сигнал - - странични честотни ленти -

- обща мощност на амплитудно-модулиран сигнал s(t) - отношение (в %) на мощността на двете странични честотни ленти към общата мощност се

определя от 3. Защо SSB-SC методът се нарича и преобразуване по честота? Как практически се реализира SSB-SC методът? При използване на SSB-SC метода, в резултат на модулацията, всъщност се извършва преместване на честотата на модулиращите сигнали по честотната скала, при запазване на ширината на заеманата от тях честотна лента. Поради това този метод се нарича още и преобразуване по честота. Реализирането на преобразувателите на честота става чрез балансни или двойно балансни схеми, изградени от диференциални транцформатори и превключващи елементи (най-често диоди).

4. Защо се налага многократно преобразуване на честоти при мултиплексните системи с честотно разделяне на каналите? Налага се поради това, че приметода с една степен на преобразуване се получава твърде голяма разнотипност на каналните лентови филтри, при това реализирани от различна елементна база. Да се произведат голям брой различни филтри с разнообразни конструктивни елементи е практически невъзможно. Затова се прилага метод при който честотния спектър на груповия сигнал на N канална мултиплексна система може да се формира по друг начин. Идеята е чрез неколкократно преобразуване на честотните спектри на каналните сигнали да бъде възможно намаляване на броя на типовите електрически филтри и винаги да се използва една и съща елементна база, обикновено LC - елементи. 5. Дайте пример за мултиплексиране с квадратурни носещи честоти. (фиг. 3.17/ стр.86)

6. Какви са предимствата и недостатъците на OFDM? Предимства: - OFDM е ефективен начин за борба с многопътното разпространение; - при относително бавно изменящи се канали във времето е възможно значително увеличаване на пропускателната способност чрез адаптиране на скоростите на предаване на подносещите честоти, в зависимост от отношението сигнал/шум на всяка една от тях; - OFDM е устойчива схема срещу теснолентови смущения.

Недостатъци: - OFDM е чувствителна спрямо честотни и фазови флуктуации; - OFDM притежава относително висок коефициент на пиковата към средната мощност, което води до намаляване на ефективността при използване на ВЧ усилватели. 7. Как се образува един OFDM сигнал? - най-често OFDM сигналът се състои от определен брой подносещи честоти, които се модулират чрез използване на честотна манипулация (FSK) или квадратурна амплитудна модулация (QAM). (фиг. 3.19/ стр. 90)

8. Защо е необходимо въвеждането на защитен интервал при OFDM? Тъй като спектърът на OFDM сигнала не е ограничен в честотна област, нелинейтите изкривявания като многопътното разпространение на сигнала са причина всеки канал да вкара енергия в съседни канали, вследствие на което се получават междусимволни влияния. На практика за почти напълното елиминиране на междусимволните влияния се въвежда защитен интервал за всеки един OFDM символ. Защитния интервал се избира така, че да е по-голям от очакваното закъснение на сигнала, вследствие на многопътното разпространение, при което многопътните съставки от един символ да не могат да интерферират със следващия. Този защитен интервал може да не съдържа никакъв символ. 9. Защо е необходимо формирането на OFDM символа с “прозоречна” функция? Как става това? Когато броят на подносещите честоти е голям честотната лента е относително широка. За да се направи така, че границите на спектралната плътност на OFDM символа да са по-стръмни е необходимо да се промени формата на символа. Това става чрез филтрация или формиране със специфична “прозоречна” функция. При такова формиране амплитудата на символа спада постепенно до нула в неговите краища. 10. Кои са основните параметри на една система с OFDM? Основни параметри: - брой на носещите честоти; - защитен интервал; - продължителност на символите; - методът на шумоустойчиво кодиране, който се прилага. Фактори от които зависи изборът на тези параметри: - налична честотна лента; - скорост на предаване; - вид на канала, по който се предава информацията. 11. Начертайте блоковата схема на един OFDM модем и опишете предназначението на отделните блокове.

(фиг. 3.29/ стр.102)

- IFFT - модулира определен брой QAM стойности със съответен брой носещи честоти (демодулатор - FFT); - кодер - кодира сигнала с шумоустойчив код (декодира); - П/П - преобразуване между паралелен и последователен код;

OFDM система - блокова схема

Глава 4 Мултиплексиране с разделяне на каналите по време 1. Какво гласи теоремата за дискретизация? Всеки непрекъснат във времето сигнал а(t) с честотен спектър, ограничен до честота Fmax , може да бъде еднозначно представен чрез последователност от моментните значения (дискрети), взети през интервали от време.

2. Каква е разликата между АИМ-1 и АИМ-2? Как това се отразява върху честотните им спектри? - амплитудно-импулсна модулация от първи ред (АИМ-1), при която моментната стойност на амплитудата на импулсите зависи от моментната стойност на модулиращия първичен сигнал; - амплитудно-импулсна модулация от втори ред (АИМ-2), при която амплитудата на импулсите остава постоянна през тяхното времетраене.

При отношение , т.е. при много “тесни” импулси, различията между АИМ-1 и АИМ-2, и по-специално м/у честотните им спектри изчезват. Честотният спектър на АИМ-2 се различава от честотния спектър на АИМ-1. Разликата се състои в амплитудите на честотните съставящи при АИМ-2, които зависят и от спектралното си местоположение. 3. Какво представлява квантуването на сигнала по ниво? Създаването на крайно множество от предварително известни квантувани значения на модулирания параметър на носещия сигнал лежи в основата на цифровите методи за предаване на съобщения. Ако се приеме, че амплитудите на дискретите могат да приемат всички възможни значения от Аmin до Аmax, то чрез дискретизиране, неограниченият им брой може да се замени с множество от краен брой значения, образуващо дискретен ред от амплитуди. Този ред от квантувани значения се нарича разрешени състояния, а самата замяна - квантуване. В случая при квантуване на амплитудите на дискретите ще се говори за квантуване на сигналите по ниво. 4. Как се определя средната мощност на шумовете от квантуване и отношението сигнал/шум от квантуване? Шумовете от квантуване действат едновременно само при предаването на полезния сигнал - съществува ли сигнал има шум и липсата на сигнал води до отсъствие на шум. Поради това анализ на оценка на операцията “квантуване на сигналите по ниво” и нейното влияние върху качеството на предаване, се извършва чрез отношението сигнал/шум (SNR), дефинирано в

логаритмични единици (dB), чрез израза: , където Pc е средната мощност на квантувания сигнал, а Ркв - средната мощност на шумовете от квантуване.Средната мощност на

шумовете от квантуване се определя от израза: , където е стъпката на квантуване. 5. От какво зависи определянето на броя на нивата на квантуване?

Броят нива на квантуване се определя от: - зададената шумозащитеност на предаваните сигнали от шумовете от квантуване SNR при нормален режим на работана квантуващото устройство; - динамичния диапазон на предаваните сигнали; - допустимата мощност на шумовете в каналите на системата в режим на мълчание.

6. Какво представлява квазилогаритмичният сегментен А-закон? Квазилогаритмичния А-закон намира главно приложение в европейските страни и

характеристиката му се различава от тази на -закона в областта на слабите сигнали. Предимствата на А-закона са свързани най-вече с техническата му реализация, а недостатъците - с известно увеличение на шума от квантуване при предаване на слаби сигнали. А-законът се представя със следния израз:

7. Какво представлява кодът на Грей? Код на Грей - известен още като рефлексен или огледален код се използва за кодиране на широколентови TV или групови телефонни сигнали. Той е част от клас кодове наречени дистанционни кодове, при които разликата между две съседни кодови групи се определя от броя на битовете, по които те се различават. Кодът на Грей е еднодистанционен - всеки две съседни кодови думи се различават помежду си в своята структура само с един бит. Това позволява да се намалят грешките при кодиране на сигнала. Основен недостатък е трудността при декодирането, тъй като той не е “тегловен” код. 8. Обяснете предназначението на отделните блокове от схемата на фиг. 4.27 - ДС - диференциална система; - Огр - ограничите на силните входни сигнали; - АИМ-2 - амплитудно-импулсна модулация от втори ред; - Кодер - заменя АИМ-2 сигналите с кодови думи; - ФУ - формиращо устройство; - ПКпр - преобразувател на код в предавателя; - ГОпр - генераторно оборудване в предавателя; - СС - синхронизираща система; - СР - станционен регенератор; - ПКпм - преобразувател на код в приемника; - ГОпм - генераторно оборудване в приемника; - ПСС - премахване на синхросигнала, чрез който се реализира синхронизация по цикли; - Декодер - преобразува груповия АИМ сигнал; - КС - канални селектори; - - нискочестотен филтър; - < - усилвател. 9. Обяснете структурата на цикъла на система РСМ-30. - 30 телефонни канала на основната скорост 64 kbit/s; - сигнализацията е изцяло отделена от предаването на говорния сигнал и се извършва в отделен времеинтервал; - разговорните и сигналните канали се подреждат в цикъл - предвидени са времеинтервали за синхронизация и служебни цели;

- основен за цикъла е каналният интервал, състоящ се от 8 бита и продължителност 0.488 s;

- един цикъз съдържа 32 канални интервала - в интервали от 0 до 16 се разполага служебна инф., а в останалите са разположени осемте бита, получени от импулсно-кодово модулираните сигнали на всеки един от 30-те разговорни канала; - последователност от 16 цикъла образува един “свръхцикъл”, като отсновната разлика в отделните цикли е съдържанието на информацията в канални интервали от 0 до 16. 10. Кое позволява изграждането на СЦМС? Изграждането на СЦМС се базира на следните основни явления, характерни за предаване на разговорна инф.: - коефициент на активност на съобщителния канал - представляващ отношението между физическата заетост на канала и общата му заетост в часа на най-голямо натоварване; - едномерното разпределение на моментните стойности на разговорните сигнали е симетрично и с нулево математическо очакване; - дисперсията на разговорния сигнал е също случайна величина с нормален закон на разпределение, което означава, че бавните изменения на разговорния сигнал са по-вероятни, отколкото бързите. 11. Как работят системите на основата на DSI? Цифровият поток, образуван от няколко първични ИКМ системи, се обработва от разпределителен процесор в предавателната част на системата, който последователно

разпределя всички входящи телефонни канали ( ) в свободни изходящи преносни канали

от линийния тракт ( ). Преносните канали се състоят от последователно разпределени в ИКМ цикъл времеинтервали. Регистрираните от процесора заети входящи канали се комутират към свободните преносни канални интервали, пренасящи сигнали за управление с цел насочване на каналите в далечния край. 12. Какво представлява СЦМС на основата на SPEC? SPEC - Speech Predictive Encoded Communications - комуникации с кодирано предсказване на говорните сигнали. ИКМ дискретите, получени през всеки период на дискретизация от входните канали се сравняват с дискретите, изпратени преди това в приемника и запомнени в паметта на предавателя. Ако разликата на новия дискрет от даден канал и предишния е по-малка от определен брой стъпки на квантуване, то той не се предава към приемника и се нарича “предсказуем” дискрет. Останалите “непредсказуеми” дисрети се предават към приемника и изместват съхраняваните до този момент дискрети в паметта на предавателя и приемника. Апертурата се регулира автоматично всеки цикъл като функция на заетостта на входящите канали така, че броят на предаваните дискрети по преносните канали е почти постоянен.

Глава 5 Мултиплексиране чрез разделяне по дължина на вълната 1. Какви видове системи с мултиплексиране по дължина на вълната познавате? - WDM (Wavelenght Division Multiplexing) - общо означение на системи за оптично мултиплексиране чрез разделяне по дължина на вълната и системи за мултиплексиране с много ниска плътност; - CWDM (Coarse Wavelenght Division Multiplexing) - “грубо” мултиплексиране с разстояние между каналите около 20nm; - DWDM (Dense Wavelenght Division Multiplexing) - оптично мултиплексиране с висока плътност на каналите; - HDWDM (High Dense Wavelenght Division Multiplexing) - оптично мултиплексиране с много висока плътност на каналите. 2. Кои са основните характеристики на WDM системите? - отстояние между изгражданите съседни канали - стандартизирани и международно приетипоради необходимостта от взаимна съвместимост на продуктите на отделните производители; - изисквания към оптичната мощност - качеството е определя на изхода на системата и зависи от три параметира - новото на полезния оптичен сигнал, нивото на шума и преслушването между каналите; - междуканално и вътрешноканално преслушване - тясното разстояние между каналите при DWDM е причина за възникване на преслушване, което предтсвлява преминаването на сигнала от даден канал в друг. Причина за преслушването може да е всеки елемент от системата. 3. Какво е влиянието на усилената спонтанна емисия върху отношението сигнал/шум при линия с оптични усилватели? Има разлика в шумовете при WDM линии с оптични усилватели и в такива без усилватели, при които качеството на предаване се определя главно от шума в приемника. Доминиращият шум, който се генерира в един оптичен усилвател се нарича усилена спонтанна емисия (Amplified Spontaneous Emission - ASE), която се получава вследствие на спонтанна рекомбинация на електрони и дупки в оптичния усилвател. Тази рекомбинация води до широкоспектърен фонов шум, който се усилва заедно с полезния сигнал. Един сигнал в началото на линия, съдуржаща оптични усилватели, е с високо SNR. Впоследствие то намалява във всеки един усилвател, тъй като усилената спонтанна емисия се натрупва по линията. Колкото по-голямо е усилването на усилвателите, толкова по-бързо нараства ASE. 6. Какво представлява четиривълновото смесване в WDM системите? И може ли то да се компенсира? Нелинейност от трети ред в силициеви влакна, което е аналогично на имтермодулационните изкривявания в ел. схеми. Когато каналите с определени дължини на вълните се намират близо до точката с нулева дисперсия, три оптични честоти ще се смесят, така че да се получи четвърти

интермодулационен продукт, който се дава с израза: Когато тази нова честота попадне в прозореца на предаване на оригиналните честоти, тя може да предизвика преслушване. Влиянието на четиривълновото смесване зависи от дисперсията на влакното и междусимволните отстояния.

Компенсира се чрез поставянето по линията на участък от влакното с дисперсионна характеристика, която компенсира натрупаната дисперсия. Този процес се нарича компенсация на дисперсията, а участъкът от влакното - компенсиращо дисперсията влакно. 7. Кои са основните параметри на линийните трактове на WDM системите? - интерфейси на компонентните потоци (на входовете на мултиплексорите и на изходите на демултиплексорите) - интерфейси на груповите потоци на изхода на мултиплексорите и входа на оптичната линия, а също така и на изхода на оптичната линия и на входа към апаратурата Параметри на оптичните интерфейси на компонентните потоци при предаване:

- ниво на изходните мощности, dBm - ширина на спектъра на ниво – 20 dB, при разстояние между оптичните канали не

повече от 200, 100 ,50 GHz - коефициент на погасяване, dB - отклонение на централната честота на оптичния канал при разстояние между

оптичните каналите не повече от 200, 100, 50 GHz - затихване от отражение, dB Параметри на оптичните интерфейси на компонентните потоци при приемане: - ниво на чувствителност - ниво на претоварване - коефициент на отражение Параметри на оптичните интерфейси на груповия тракт при предаване: - ниво на сумарните мощности, dBm - ниво на мощността на един оптичен канал, dBm - максимална разлика между нивата на мощностите в оптичните канали, dBm - оптично преходно смущение между оптичните канали, dB - отношение на оптичния сигнал/шум в оптичен канал, dB Параметри на оптичните интерфейси на груповия тракт при приемане: - ниво на сумарните мощности, dBm - ниво на мощността на един оптичен канал, dBm - максимална разлика между нивата на мощностите в оптичните канали, dBm - оптично преходно смущение между оптичните канали, dB - отношение на оптичния сигнал/шум в оптичен канал, dB

Глава 6 Синхронизация в цифровите мултиплексни системи 1. Какво е функционалното предназначение на различниете видове синхронизации в цифровите мултиплексни системи? Синхронизацията в цифровите мултиплексни системи в зависимост от функционалното си предназначение бива: тактова, фазова, циклова, свръхциклова и времева. - тактова синхронизация - осигурява съгласуваност по честота на задаващите генератори във всички цифрови устройства; - фазова синхронизация - осигурява съответствие между фазите на приеманите и генерираните сигнали; - циклова синхронизация - осигурява синхронизиране на цикъла на приемащото устройство спрямо цикъла на приемания сигнал; - свръхциклова синхронизация - осигурява синхронизиране на свръхцикъла на приемащото устройство спрямо свръхцикъла на приемания сигнал; - времева синхронизация - се свежда до установяване на еднакво време за работа на всички устройства в една ТК мрежа. 2. От какво зависи относителната нестабилност на честотата на един тактов генератор? От условието за баланс на фазите и от фиксиращата способност на генератора. Относителната нестабилност на честотата ще е равна на:

От тази формула се вижда, че фиксиращата способност е толкова по-голяма, колкото е по-висока честотата на генерация и колкото е по-стръмна фазовата характеристика на някой i-елемент в обратната връзка на генератора. 3. Как работи отделителя на тактова честота?

(фиг. 6.4/ стр. 176) Преобразувателя на кода преобразува линийния код, ако в него отсъства спектрална съставяща с тактова честота. След това амплитудния ограничител отдолу подобрява коефициента на запалване и се предава на лентовия филтър който отделя спектъра на сигнала. След лентовия филтър сигнала преминава през амплитуден ограничител отгоре, който стабилизира амплитудата. Формиращото устройство формира импулсна последователност, която се използва за синхронизация на генераторното оборудване на приемната страна. Когато е

необходимо да се осигури фазова донастройка на формираната последователност, тя се оцъществява чрез аналогов фазов коректор или чрез закъснителна линия. 4. Кои са основните параметри на синхронизиращият сигнал? Те биват: точност на честотата, стабилност на честотата и коефициент на вариране. - точност на честотата на генерирания сигнал се нарича относителното отклонение на честотата

на генерирания сигнал fa от номиналното й значение fo. Точността е равна на (fa-fo)/fo= f/fo - под стабилност на честотата на генерирания сигнал се разбира способността на генератора да

поддържа режим на генерации на сигнал със зададена точност за даден период от време f/fo(), където е периодът на измерване. - коефициентът на вариране дава статистическата оценка на стабилността и е равен на средноквадратичното относително отклонение на честотата и се дава с:

5. Кои са основните причини за измерване на цикловия синхронизъм? - За установяване на състоянието на синхронизъм при включване на уплътнителната с-ма . - За контрол в/у синхронното състояние в нормален работен режим . - За отчитане на липсата на синхронизм . - За въстановяване на състоянието на синхронизм . (Под измерване на синхронизъм разбирам използването на синхрокод в приемника ) - определят се от параметрите на генератора-точност,стабилност,коеф. на вариране; в зависимост от степента на разпространение на синхросигнала по мрежата,неговите параметри се влошават,поради възникване на фазови влуктоации-бързи-джитер и бавни-уандър; 6. Кои са основните признаци на цикловия синхросигнал и какво е тяхното значение? Основните признаци са: периодичноста, броят на символите (едносиимволни и многосимволни) от които е съставен и структурата му (трябва да се избира така, че вероятността за образуване на група със същата структура от информационни битове да е миниммална). Чрез тях цикловия синхросигнал се отделя от приемания групов сигнал в приемната страна. 7. Каква е разликата между алгоритъма на работа със “задържане” на контрола и този с “плазгащ” контрол? При работа със “задържане” на контролът всеки следващ етап на контрол се извършва със задържане за определено време. При работа с “плазгащ” контрол отсъства задържане на контролните операции. 8. Опишете предназначението на отделните блокове на приемник на циклова синхронизация. АС - анализатор на стуктурата; РУ - решаващо устройство; НУ - натрупващо устройство; АП - анализатор на периодичност; ГО - генераторно оборудване. 9. Какво е предназначението на свръхцикловата синхронизация ? Предназначението на свръхцикловата синхронизация е за правилно разпределение на импулсите на сигналите за управление и взаимодействие по сигналните канали в приемната част на системите. Свръхцикълът се състои от пет цикъла, в четири от тях се предават сигнали за управление и взаимодействие, а в петия - сигнал за свръхциклова синхронизация. 10. Обяснете алгоритъма на работа на система за циклова и свръхцикловата синхронизация съгласно преп. G.732.

1) Цикловият синхронхросигнал (ЦС) е необходимо да бъде 7 битов и трябва да има структора 0011011. 2) Цикловият синхронхросигнал 0011011 трябва да се “вмъква” в канален интервал № 0 на циклите с четен номер във всеки свръхцикъл. 3) В нечетните цикли на системата в канален интервал № 0 не трябва да се генерира ЦС, а само бит № 2, установен като “1”, а към насрещната станция чрез бит № 3 състояние “0” да се предава информация за нормален режим на работа на системата. 4) Останалите запазени битове за ползване на националната съобщителна мрежа трябва да са в състояние ”1” 5) Цялостният алгоритъм на работа на системата за циклова синхронизация и организация на съответните алармени сигнали, показващи наличие на нарушен синхронизъм, в съответствие с преп. G.732 на ITU-T са дадени в таблица 6.1/ стр. 204.

6) Свръхцикловия синхросигнал се предава в 16-и КИ на 0-вия цикъл в свръхцикъла. В останалите 16-ти КИ на циклите от 1 до 15 на свръхцикъла се пренася СУВ на 30-те телефони канала. 7) Съгласно преп. G.732 на ITU-T свръхцикловият синхросигнал в 16-ти КИ на цикъл 0 има структура, съставена от 0000.

Глава 7 Цифров линиен тракт 1. Какво представлява структурата на един цифров линиен тракт? Цифровият линиен тракт представлява съвкупност от последователно включени регенератори и принадлежащите им участаци от преносната среда с дължина lp. 2. Какви са причините за възникване на междусимволни влияния? Ограничението “отдолу” и “отгоре” на честотния спектър на еднополярни двунивови правоъгълни поредици от импулси, предавани от линиен тракт, изграден чрез симетрични или коаксиални съобщителни кабели. Това предизвиква взаимни влияния между съседните символи в поредицата. 3. Какви са основните изисквания към линийните кодове? - енергетичния спектър на линийния сигнал трябва да бъде колкото е възможно по-тесен и да попада в лентата на пропускане на съобщителната линия - да се намали възможно най-много тактовата честота на предавания линиен сигнал, в сравнение с тактовата честота на изходния двоичен сигнал - да е на лице голяма и почти постоянна плътност на токовите импулси в линийния сигнал - да се осигури възможност за контрол върху достоверността на предаване на сигнала по тракта, без да се прекъсва неговата нормална работа - да се ограничи размножаването на цифровите грешки, възникнали в тракта 4. Какви са основните особености на AMI и HDB3 линийни кодове? Особености на AMI кода са: - въведеният информационен излишък е 0,69bit/символ; - троичните символи заемат 50% от тактовия интервал; - енергетичният спектър на сигнал, кодиран чрез AMI код, отговаря на всички основни изисквания (Линийният код AMI е от класа 1B1T, при които един двоичен символ (B) от изходния двоичен сигнал се прекодира в един троичен от линийният сигнал, като тактовата честота остава една и съща при двата сигнала.); - реализацията на AMI кодерите и декодерите е проста; - AMI кодът позволява лесното откриване на цифрова грешка по тракта, освен това той не допуска размножаване на цифрови грешки; - основни недостатъци са: недобра ефективност и недобро съдържание на хронираща информация, необходима за правилната работа на СТС (система за тактова синхронизация). Особености на HDB3 са: - въведеният информационен излишък е 0,69bit/символ; - добро съдържание на хронираща информация; - честотното разпределение, на енергетичния спектър, е близо до това на AMI кода; - недостатък на HDB3 е размножаването на цифровите грешки. 5. Какво представлява кода MS43? Линийният код MS43 използва троични моди. Избора на дадена мода се извършва съобразно стойностите на TRS на символите на предаваните троични блокове. TRS приема 4 стойности. 6. Какви са основните начини за синхронизация по блокове при 4B3T кодовете? Синхронизацията на блоковете на линийня сигнал между предавателната и примната част на дадена цифрова мултиплексна система се извършва въз основа на информацията, която приемника извлича от приеманата импулсна поредица. За тази цел в него най-често се осъщестява непрекъсната текуща проверка на правилата на блочното кодиране. 7. Какви са предимствата и недостатаците на 2B1Q кода?

Предимство е, че 2B1Q кода намалява тактовата честота на цифровия линиен сигнал и от там увеличаване на дължината на регенараторните участъци на системата. Също така позволява да се минимизира мощността на постоянната и нискочестотната съставки в енергийния спектър. При 2B1Q кода честотния спектър на четиринивовия сигнал намалява двуктано. 8. Какви предимства предоставя скремблирането на линийния сигнал? - скремблирания сигнал позволява след скремблирането да се използват най-простите линийни кодове - скремблирането на двоичните сигнали позволява да се получи “универсален” двоичен сигнал, пригоден за предаване по всякакви цифрови трактове без междинни преобразувания - скремблирането позволява да се предскаже и точно да се изчисли вероятноста за появата на поредица от нули с различна продължителност - скремблирането намалява влиянието на статистическите параматри на входния двоичен сигнал върху джитера по линийния тракт и намалява времето за търсене на цикловия синхросигнал 9. Какви са основните изисквания към оптичните линийни кодове? - честотния спектър трябва да бъде по тесен и ограничен “отгоре” и “отдолу” - трябва да осигури възможност за отделяне на тактовия сигнал на системата, необходим за правилната работа на линийните регенератори - трябва да притежава максимална шумоустойчивост - трябва да се реализира чрез достатачно прости схемни решения 10. Обяснете как работи един цифров регенератор. В аналоговата част на регенератора се извършва корекция на формата на импулсите и усилването им до стойност, осигуряваща надежна работа на решаващото устройство (РУ). Системата за тактова синхронизация (СТС) формира две, дефазирани помежду си на половин тактов период, поредици от тесни стробиращи импулси. В изходното стъпало на регенератора се осъществява обединение на сформираните от двете РУ импулси в двуполярен сигнал и неговото усилване до необходимата амплитуда.

Глава 9 Плезиохронна цифрова йерархия (PDH - йерархия) 1. Основни изисквания към телекомуникационните йерархии. - йерархичната структура трябва да може да предава всички видове аналогови и цифрови сигнали без проблем - йерархичната структура трябва да може да осъществява обединяване, разделяне и транзитиране на различни по скорост цифрови сигнали - йерархичната структура трябва да използва стандартни скорости при предаване на мултиплексираните от нея сигнали 2. Избройте основните методи за мултиплексиране на плезиохронни потоци. - положителен стафинг-метод - добавят се допълнителни изравняващи битове в мултиплексирания плезиохроннен поток - отрицателен стафинг-метод - отнемат се информационни битове, които се предават по специален за целта импулсен канал - двустранен стафинг-метод - в зависимост от тяхно текущо състояние се въвеждат или отнемат битове в “прочетената” импулсна поредица 3. Процедурата за цифрово изравняване чрез положителен стафинг. Когато има непрекъснато изоставане на входния поток или фазовата разлика превиши определена стойност съответната апаратура ще вземе решение, че е необходимо да се извърши цифрово изравняване чрез въвеждане на бит за изравняване (стафинг-бит), който има служебен характер и не носи никакви сведения относно пренасяната информация. В такъв случай капацитета на буферната памет трябва да бъде поне 2 бита. В този момент към приемната станция трябва да се изпрати съобщение, което да я информира за въведения вече стафинг-бит в предаваната импулсна поредица. Въз основа на приетото съобщение в приемната страна ще се отстрани от приетия сигнал въведения стафинг-бит и ще се възстанови неговата първоначална структура. 4. Кои са основните блокове, изграждащи един PDH MUX и съответния му PDH DMUX?

Глава 10 Въведение в синхронната цифрова йерархия (SDH - йерархия) 1. Недостатъци на PDH-йерархията. - PDH-йерархията не е достатъчно “гъвкава”. При нея е невъзможно директното идентифициране на мултиплексни сигнали от по-ниско йерархично ниво в по-високо. Трудно е пренасочването на цифровите потоци по други маршрути в мрежата. - От гледна точка на използването тя притежава твърде ограничени възможности за контрол, управление и поддръжка на мрежите. 2. Кои са основните положения, обслужващи възникването на SDH-йерархията? - Да разработи такава структура на рамките на бъдещата цифрова мултиплексна йерархия, която да позволи управление и развита маршрутизация на предаваните цифровите потоци по съобщителната мрежа. - Да осигури лесно отделяне и въвеждане на всички стандартизирани цифрови потоци във възлите на мрежата. - Да се систематизира и специфицира нов йерархически ред от скорости за предаване на цифрова информация над скоростите, използвани в PDH-йерархията. - Да се разработят нови стандартни интерфейси за съгласуване с новите телекомуникационни съоръжения. 3. Основни особености на SDH-йерархията. - SDH-йерархията поддържа качество на входните сигнали, чиито скорости на предаване съответстват на обединения стандартен ред от скорости на американската и европейската PDH-йерархия, а именно: 1,5; 2; 6; 8; 34; 45 и 140 Mbit/s. - рамката се предава с така наречения синхронен транспортен модул. Синхронния транспортен модул се представя като “контейнер със стандартен размер”. - по-малките виртуални контейнери могат да се обединяват в групи. - предвидено е отделно поле за заглавна имформация. - скоростта на първата йерархична скорост може да се изчисли след определяне на структурата на рамката и нейния размер. 4. Предимства на синхронните мрежи. - опростяване на структурата на мрежата - висока надеждност и възможност за самовъзстановяване - висока гъвкавост - прозрачност при предаване с различен подход - универсалност - лесно увеличаване на информационния капацитет

Глава 11 Основни понятия и положения в SDH – йерархията 1. Какви са основните разлики м/у SDH u PDH йерархийте? Основните положения залегнали в SDH йерархията, които в значителна степен се отличават от тези изпозлвани в PDH-йерархията са следните: - синхронните сигнали в SDH се организират в рамкова структура чрез мултиплексирането на байтове. - рамковата структура на синхронните сигнали в SDH се представя в графичен вид като едномерна цифрова последователност, периодично повтаряща се с честота 8kHz или в двумерен/матричен вид, който е по-прегледен. - за да се осъществи основната идея на SDH-технологията, а именно да се предават трибютарни сигнали от РНD- йерархията, които лесно могат да бъдат идентифицирани и маршрутизирани в отделните възли на мрежата, рамковата структура при мултиплексиране на синхрониите сигнали се организира по специален начин. Такава рамка се нарича синхронна транспорта рамка. 2. Каква е структурата на синхронния транспортен модул от първи ред? Основното йерархично ниво в SDH се нарича STM-1. Скоростта на предаване в това ниво е 155Мbit/s. В двумерно представяне на STM-1 съдържа 9 реда и 270 колони, формиращи общ сигнален капацитет 9х270 bytes=2430 bytes/рамка или 19440bit/рамка. В едновременно представяне на тези 2340 bytes в 9 еднакви последователно следващи сегмента с обща продължителност от 125us, което означава честота на повторение на рамката на STM-1 - 8kHz в секунда. Така избраните размери на рамката и честотата й на повторение формират скоростта на предаване на сигналите в STM-1, а именно 2430х8х8000=155,52Mbit/s. Всек байт изгражда канал, пропускащ 64kbit/s, т.е. скорост равна на скоростта на основния цифров канал DS0 в PDH-йерархията. 3. Какви елементи включва заглавната страница на секцията? Заглавната страница SOH се състои от няколко части: - заглавна страница на регенераторната секция - MSOH - заглавна страница на мултиплексната секция - RSOH - пойнтер на административен модул - AU PTR 4. Какво представляват трибютарните блокове? Трибютарните блокове TU-nx представляват елементи от структурата на мултиплексиране на SDH-йерархията, с чиято помощ се транспортират трибютарните сигнали от PDH-йерархията, имащи скорост на предаване по-малка от 140Mbit/s, но които ще трябва да използват виртуален контйнер. 5. Отчитайки ETSI схемата на мултиплексиране опишете последователността за преобразвуване на E3 цифров поток в STM-1? При навлизане на цифров поток Е1 в една синхронна цифрова мрежа първоначално се формира контейнера С-12, чиято скорост е малко по-голяма от Е1. На следващия етап се прибавя РОН, като по този начин се формира виртуалния контейнер VC-12. С генерирането на пойнтера TU-PTR се образува трибютарния блок TU-12. Чрез наслагването на байтове на три TU-12 се формира групата от трибютарни блокове TUG-2. Пойнтери указват началните позиции на виртуалните контейнери VC-12 в полето на TUG-2. След това съществуват два различни пътя за доизграждане на STM-1

1) E-1 -> C-12 -> VC-12 -> TU-12 -> TUG-2 -> VC-3 ->AU-3 -> AUG -> STM-1

2) E-1 -> C-12 -> VC-12 -> TU-12 -> TUG-2 -> TUG-3 ->VC-4 -> AU-4 -> AUG -> STM-1 6. Как се извършва мултиплексирането на STM-1 в STM модули от по-висок ред? Това се извършва като четири или шестнадесет цифрови потока STM-1 се мултиплексират чрез извличане на “товарите” им, преизчисляване стойностите на пойнтерите им и наслагване на съответните байтове (фиг.11.17/стр. 384). Към така формирашия се транспортен модул STM-N се добавя нова заглавна страница на секцията SOH, която се увеличава N пъти.

Глава 12 Основни процедури при синхронното мултиплекиране 3. В кои етапи на синхронното мултиплексиране, съгласно ETSI схемата на мултиплексиране се извършва структуриране? С генериране на пойнтера TU-PRT се образува трибютарния блок TU-12. Чрез наслагването на байтовете на три TU-12 се формирагрупата от трибютарните блокове TUG-2. Пойнтерите указват началните позиции на виртуланите контейнери VC-12 в полето на TUG-2. След това към тях отново се прибавят заглавни страници на пътя, при което се образуват виртуални контейнери от по-висок ред, съответно VC-3 и VC4. Чрез генерирането на пойнтерите AU-PRT се се формират административните блокове от по-ниско ниво AU-3 и от по-високо ниво AU-4, с което завършва изграждането на STM-1. 5. Какви са функциите на пойнтерите на SDH? Пойнтерите се изпозват и за осъществяване на фазово изравняване. В SDH -технологията на тях се възлага и друга важната финкция - с тяхна помощ в синхронните SDH-мрежи се реализират и редица асинхронни операции. Необходимостта от осъществяването на подбни операции се поражда от две основни причини: - наличието на разлика, макар и минимална, м/у тактовите честоти на функционалните устройства - съществуването на неизбежни времеви разлики, м/у сигналите на две SDH-мрежи, в граничните точки на тяхното взаимно свързване. 6. Какво представлява мултиплексирането в SDH? Дайте пример? Мултиплексирането в SDH-технологията е процедура, чрез която виртуалните контейнери от нисък ред се “опаковат” във виртуален контейнер от висок ред (т.нар. мултиплексиране на нискоскоростни цифрови потоци) или няколко на брой виртуални контейнери от висок ред, от своя страна, се опаковат в STM-N сигнали (т.нар мултиплексиране на високоскоростни цифрови потоци)

Глава 13 Заглавна информация на секцията (SOD) и на пътя (POD) 1. Какъв е пътят на пренасяне на трибютарни сигнали през SDH мрежи? Пътят на пренасяне на трибютарни сигнали през SDH мрежите преминава през три мрежови сегмента или секции, известни като: - мултиплексна секция (multiplex section) - регенераторна секция (regenerator section) - секция на пътя (path) 2. Обяснете същността на слоестата структура на транспортните SDH мрежи? Същността на слоестата структура е в свойството на синхронното цифрово предаване да пренася цифровите потоци през: път, мултиплексор, регенераторна секция и физическа преносна среда. Така всяка секция от преносната процедура се разглежда като формираща един слой и процесът на цифрово предаване може да се дефинира за всеки слой. -слой на пътя -слой на мултиплексната секция -слой на регенераторната секция -слой на оптичния пренос 3. Кои са основните функции, който се реализират посредством RSOH? - осигуряване на синхронизацийте на рамките на STM-1 (Frame Aligmnement) - идентифициране на STM-1 в поток от STM-N сигнали (Channel Identifier) - контролиране на състоянието на регенераторните секции възоснова на възникващи в тях цифрови грешки. (Parity Check). - изграждане на канали за данни между регенераторните и крайните терминални мултиплексни устройства в съседни възли от SDH мрежата (Data Communication Channel) - изграждане на служебен канал за предаване на разговорната информация(Orderwire Channel). 4. Кои са основните функции, който се реализират посредством MSOH? Основните функции, които трябва да се реализират посредством заглавната информация на MSOH и които са свързани главно с осъществяването на защитни и алармени действия по отношение на изправността на SDH съоръженията в мултиплексните секции, са следните: - контролиране на състоянито на мултиплексните секции, въз основа на възникващите в тях цифрови грешки - осигуряване на автоматично защитно превключване на мултиплексни секции. - пренасяне на алармени сигнали (Alarm signals) - изграждане на служебни канали за предаване на разговорна информация.

Глава 14 Функционални съоръжения на SDH мрежите 1. Какви са функциите на основните съоръжения в синхронните мрежи? Основните функционални съоръжения, който изграждат SDH мрежата са: мултиплексори, крос-конектори, регенератори и терминално оборудване. 2. Какво представлява терминалния мултиплексор? Терминалният мултиплексор (ТМ) е мултиплексор и същевременно крайно устройство на SDH мрежата с канли за достъп, съответстващи на трибютарните потоци на PDH u SDH йерархията. Терминалният мултиплексор може да въвежда канали, т.е. да ги комутира от трибютарния интерфейс към линийния изход. Той се използва за пакетиране на входящите Т1, Е1 и др сигнали в STM товар за използване от мрежата. 7. Какви са особеностите на различните видове технологии в SDH мрежите? Като теснологии в SDH биват използвани: - Frame Relay - WAN технология с пакетна комутация, която работи предимно с перманентни виртуални канали. Основната идея на тази технология е мрежа с пакетна комутация да може да работи с принципа на действие мрежа с канална комутация; - SMDS (Switched Multi-Megabit Data Service) - използва се за връзка между LAN, MAN и WAN мрежи, базира се на IEEE 802.6 DQDB (Distributed Queue Dual Bus) стандарта, разделя дейтаграмите на клетки, счита се за предшественик на АТМ; - ATM - технология за комутиране, която работи с мултиплексиране по време, кодира съобщението и го разделя на клетки с дължина 53 байта, хибридна технология между мрежа с комутиране на пакети и мрежа с комутиране на канали, подходяща за мрежи, които пренасят трафик за “работа в реално време” (изискващи минимални закъснения); - високоскоростни LAN услуги - скорости над 100Mbit/s, възможност за предаване на информацията на големи разстояния (до 200км, ако е реализирано с оптичен кабел и 200м за меден кабел - усукана двойка), отговарят за кодирането и синхтонизирането на връзката.