WTS Teteven Part

1. Претоварна станция за ТБО, Тетевен

Претоварната станция за транспортиране на ТБО на територията Тетевен (ПТС) ще приема и копактира отпадъци от община Тетевен. На площадката ще се приемат също за отпадъци за рециклиране, едрогабаритни и други отпадъци. Копактираните отпадъци ще се извозват до РЦОУ Луковит.

1.1 Предложения за площадки за претоварни станции и други съоръжения

В настоящото проучване са разгледани три площадки за изграждане на ПС за община Тетевен.

1.1.1 Вариант 1: Площадка 1 с. Гложене, местността „Кръг - Потока”

1.1.1.1 Основна базова информация

Обслужван район: Община Тетевен

Общ брой на обслужваното население: брой жители 23,641

Годишно количество отпадъци:

година тона/година

2013 6,150

2023 6,836

2032 7,831

На следващ етап към Претоварната станция освен Община Тетевен, може да се включи и Община Ябланица.

1.1.1.2 Местоположение

Площадката е разполовена в землището на село Гложене, община Тетевен. Имотът се намира в местността „Кръг-потока”. Парцелът е с площ от 21,002 m2. Разстоянието до пътна мрежа с трайна настилка е 169 m. Разстояние до най – близкото населено място е повече от 1000 m. Разстоянието до строителни граници на най – близкото населено място е 1,279 m.

1

1.1.1.3 Собственост и статут на ползване на земята

Имотът е собственост на Община Тетевен, с Решение от 29.09.1997г.

2

Понастоящем земята се ползва за пасище с храсти,

Земята е общинска собственост и е V-та категория.

Nо No имотНачин на трайно

ползване

Вид на собственос

ттаСобственик

Площ dka (1,000 m2)

Категория

1. 902013 Пасище, пасище с храсти

общинска Община Тетевен

21,002 dka 5

1.1.1.4 Външни връзки

Площадката не е водоснабдена.

През територията на площадката минава електропровод.

Няма телефонни линии, има покритие на мобилни оператори.

1.1.1.5 Хидрология и инженерна геология

Геоморфоложка характеристика

В геоморфологично отношение, районът на площадката е разположен върху лявата заливна тераса на р. Вит, която протича на около 60-120м североизточно. Теренът на площадката е равнинен със слаб наклон на североизток от 1.5-2.0 и средна надморска височина 295 метра.

Геоложка характеристика

В обсега на проучваната площадка, скалната подложка е препокрита от алувиалните отложения изграждащи терасата на р. Вит.

В геоложко отношение теренът е изграден най-отгоре от почвен слой (пласт 1) с дебелина 0,10м, под който залягат: чакъл едър, среден и дребен с песъчлив запълнител (пласт 2) с дебелина 3,30-6,10м и глина чакълесто песъчлива жълто кафява (пласт 3) установена на дълбочина под 3,70-7,20м от терена и чиято пълна дебелина не беше премината изцяло до крайната дълбочина на проучвателните сондажи

Хидрогеоложка характеристика

По време на настоящото проучване нивото на подземните води бе на дълбочина от повърхността от 1,50м до 5,98м.

1.1.1.6 Мерки за предотвратяване на замърсяването

Не са забелязани сериозни проблеми за опазване на околната среда.

На площадката следва да се изгради постоянно покритие (цимент, асфалт, плочи), което да предпазва почвата от замърсяване.

Площадката следва да се оборудва с контейнери, за да се предотврати разпръскването на отпадъци.

ПС трябва да се изгради така, че да се вписва в пейзажа. На площадката следва да се изгради зелена преградна зона.

1.1.2 Вариант 2: площадка 2 с. Гложене, местността „Байнов поток”

1.1.2.1 Базова информация


3

Общ брой на обслужваното население: брой жители 23641



2013 6150

2023 6836

2032 7831



Имотът се намира в землището на село Гложене, община Тетевен, в местността „Байнов поток”.

Парцелът е с площ 45,913 m2. Разстояние до пътна мрежа с трайна настилка – 116 m. Разстоянието до най – близкото населено място е повече от 1000 m. Разстоянието до строителни граници на най – близкото населено място е 2142m.

4


Имотът се управлява и е собственост на община Тетевен по чл.19 от ЗСПЗЗ.


5



ползване

Вид на собственост

таСобственик


Категория


Oбщинска Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ

45,913dka 5





Съществува асфалтов път на около 150 m, който трябва да се отремонтира, за да съответства на потенциалния поток от сметоизвозващи машини.



В геоморфологично отношение, районът на площадката е разположен върху лявата заливна тераса на р. Вит, която протича на около 50-110м североизточно. Теренът на площадката е равнинен със слаб наклон на североизток от 1.5-2.0 m и средна надморска височина 295 метра.



В геоложко отношение теренът е изграден най-отгоре от почвен слой (пласт 1) с дебелина 0,10m, под който залягат: чакъл едър, среден и дребен с песъчлив запълнител (пласт 2) с дебелина 3.30-6.10m и глина чакълесто песъчлива жълто кафява (пласт 3) установена на дълбочина под 3.30-6.20m от терена и чиято пълна дебелина не беше премината изцяло до крайната дълбочина на проучвателните сондажи


Разглежданият район е беден на пресни подземни води. Скалите ограждащи долината на р. Вит и изграждащи дъното й, не само че не подхранват подземните води, но напротив поглъщат алувиалните води на терасата, както и самите речни води.







6

1.1.3 Вариант 3: площадка 3 с. Гложене, местността „Бостана-лозето”

1.1.3.1 Базова информация


Общ брой на обслужваното население: брой жители 23641



2013 6150

2023 6836

2032 7831



Площадката е разполовена в землището на село Гложене, община Тетевен. Имотът се намира в местността „Бостана-лозето”Парцелът е с площ от 40 898 m2. Разстоянието до пътна мрежа с трайна настилка е 387 m. Разстоянието до строителни граници на най-близкото населено място е 694 m.

7


Земята е собственост на общината.


8



ползване

Вид на собственос

ттаСобственик


Категория


общинска Община Тетевен

40.898 dka 5





Съществува асфалтов път на около 387 метра, който следва да се реновира за да се ползва от сметоизвозващи машини.



В геоморфологично отношение, районът на площадката е разположен върху лявата заливна тераса на р. Вит, която протича на около 60-120м североизточно. Теренът на площадката е равнинен със слаб наклон на североизток от 1.5-2.0 и средна надморска височина 296 метра.



В геоложко отношение теренът е изграден най-отгоре от почвен слой (пласт 1) с дебелина 0,10м, под който залягат: чакъл едър, среден и дребен с песъчлив запълнител (пласт 2) с дебелина 3,30-6,10м и глина чакълесто песъчлива жълто кафява (пласт 3) установена на дълбочина под 3,30-6,20м от терена и чиято пълна дебелина не беше премината изцяло до крайната дълбочина на проучвателните сондажи








1.1.4 Обща оценка на площадките

Поради редица причини – технически, опазване на околната среда, а също и икономически се установи, че площадка 2 „Байнов поток” е най-пригодна. Площадката се намира в землището на с. Гложене – имот №104008 от плана за земеразделяне.

9

Площадката се намира в района на съществуващото сметище на около 3 km северно от село Гложене, непосредствено до река Вит. Теренът е предимно равнинен.

1.2 Характеристика на околната среда и значимост на въздействията при реализирането на инвестиционното предложение

1.2.1 Атмосферен въздух

Съгласно климатичното райониране на България, теренът попада в Предбалкански припланински и нископланински климатичен район на Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима с чести мъгли и силни ветрове. Средните температури за януари са -2 до -3.5ОС /за по-високите части/, най-ниските температури са в най-ниските затворени места, където са от порядъка -16 до -18ОС. Зимните валежи (130-200 mm) не са особено големи, но снежната покривка е устойчива и в по-високите места се задържа до края на март. Пролетта е хладна и настъпва късно, като средните пролетни температури надвишават 10ОС едва към края на март. Валежите през пролетта (200-240 mm) са високи, съпроводени с висока облачност и чести мъгли. Лятото е прохладно с максимални температури за юли 20-21ОС в по-ниската и 16-18ОС в по-високата част. Сумата на летните валежи е максимална 250-350 mm. Есента е по-топла от пролетта, а средните температури падат под 10ОС още през октомври. Есента е със средна сума на валежите 150-200 mm.

1.2.2 Геология и хидрогеология на площадката

a) ГеологияПлощадката се намира в землището на с. Гложене, община Тетевен на около 3 km северно от селото и представлява имот №104008. Понастоящем е празно незастроено и незалесено, пустеещо място.

В геоморфоложко отношение, районът е разположен върху лявата заливна тераса на р. Вит, която протича на около 60-120 m североизточно. Теренът на площадката е равнинен със слаб наклон на североизток и средна надморска височина 295-296 m. В миналото са се отглеждали праскови, но в последствие е изоставена и запустяла.

По цялата територия се наблюдават различни по обем и големина негативни форми /изкопани за събиране на отпадъците от “Винпром” гр. Тетевен, но не използвани/. В най-дълбоката от тях, в южната част на площадката, се събират повърхностните води от дъждовете и при снеготопене, което е довело до образуване на блато.

В района, скалната подложка се разкрива по оградните склонове на р. Вит.

Десния склон на реката е изграден от материалите на Етрополската свита, по-точно от нейния Стефанецки член. Представена е от неваровити до слабо варовити алевритови аргилити до глинести алевролити. Цветът им в свеж вид е тъмно сив до черен, а в изветрелите повърхнини – почти бял. Те съдържат сидеритови, по-рядко фосфоритови конкреции. Дебелината на свита е от 30 m до 150 m, а възрастта й е определена на средна юра – байос.

Левият склон на р. Вит е изграден от скалите на Полатенската свита. Това са сиви песъчливи, биокластични варовици, на места с кварцови гравийни до дребноконгломератни късове. В основата на свитата, скалите са в различна степен ожелезени, а някъде прехождат във варовити гьотитови руди. Пластовете залягат на

10

северозапад-югоизток и потъват на североизток. Дебелината на свитата е от около 40 m до към 90 m, а възрастта й – средна юра, бат.

В обсега на проучваната площадка, скалната подложка е припокрита от алувиалните отложения изграждащи терасата на р. Вит.

По време на проучването, литоложки разновидности са опробвани с 9 броя земни проби и обобщени в три инженерно-геоложки пласта:

Пласт 1 – Почвен слой - Разкрива се като тънък слой на повърхността по целия проучван терен. Дебелината му в проучвателните сондажи е 0,10 m. Представен е от тъмно кафява песъчлива глина с растителни останки. Обемната плътност на почвения слой може да се приеме 1,80 g/cm3.

Пласт 1 е неподходящ за фундиране и съгласно чл. 13, т. 3 (в) от “Норми за проектиране на плоско фундиране” се класифицира, като земна основа група “В” – особени почви.

Пласт 2 – Чакъли едри, средни и дребни с песъчлив запълнител. Пласт 2 доминира в геоложкия строеж на разглеждания район, като образува непрекъснат слой под пласт 1.

В проучвателните сондажи пласт 2 се разкрива, както следва: Пласт 2 е представен от чакъли едри, средни и дребни, на места с отделни валуни с големина до 50-60 сm и песъчлив запълнител. Валуните и чакълите са изградени от носени от реката и отложени от нея скални късове от варовици, мергелни варовици, гранити и др., заоблени и полузаоблени от дългия транспорт и последствие надробени на по-малки късчета (едри и средни чакъли). Запълнителят между тях е най-често от пясък, едрозърнест с жълто ръждив и светло сиво син цвят. На повърхността се разкриват в коритото на р. Вит и в някои понижени участъци на релефа (сондаж С4).

По зърнометричен състав и пластичност, съгласно БДС 676/85 г. пробите определят пласта, като среден чакъл и дребен чакъл. Като имаме предвид генезиса и дълбочината на залягане на пласта, чакълите от пласт 2 може да се класифицират като рохки, не уплътнени.

Пласт 2 по време на настоящото проучване в голямата си част беше сух. При техногенно въздействие (концентрирана инфилтрация на дъждовни или снежни води), или течове от водопроводна или канализационна мрежи при авария по време на експлоатацията на проектираните сгради и съоръжения, е възможно да бъде предизвикано суфозионно изнасяне на дребни песъчливи частици, което би довело до дестабилизация на терена. При гореизброените техногенни фактори, движението на водата е вертикално надолу. Създаваният при това движение градиент на потока е достатъчен за предизвикване на суфозионни явления в податливи на суфозия пластове.

Пласт 3 в границите на проучваната площадка, образува непрекъснат слой под пласт 2. Пласт 3 е представен от жълто кафява и сиво кафява до сива чакълесто-песъчлива глина. Характерно за пласт 3 е неравномерното разпределение на чакълите в него. Като следствие от тази неравномерност е различното поведение на пласта при натоварване – на места той реагира, като чакъл (т.е. с минимални слягания), на други места – като глина. Тази неравномерност в разпределението на чакълите в пласта може да бъде причина за проявата на неравномерни слягвания във фундаментите на проектираните сгради и съоръжения и следва да се има предвид при оразмеряване на конструкцията им.

b) Хидрогеология

11

За начало на р. Вит се приема р. Рибарица, долината на която започва с множество стръмни оврази, възлизащи до кота 1650 m на билото на Стара планина между върховете Вежен и Юмрука. Река Вит се влива в р. Дунав при с. Сомовит, на кота 20 m. Дължината й е 145,5 km.

По своя път р. Вит, спускайки се от Стара планина е образувала тесни и живописни долини, в една от които е разположено с. Гложене. Долината е дълбоко врязана в планината със стръмни склонове. В проучвания район долината на р. Вит е с ширина 900 m. С разширяването на долинното дъно и намаляване наклона на реката се създават условия за отлагане на речните наноси и образуване на речна тераса. Материалите изграждащи терасата са предимно разнокъсови чакъли – едри, средни и дребни на места с отделни валуни, в дълбочина на места прехождащи в чакълесто-песъчливи глини. Петрографският им състав е изключително пъстър, съответствуващ на пъстротата на подхранващата ги провинция. Срещат се варовици, мергелни варовици, гранити, гнайси, доломити и др. Дебелината на терасните отложения в близост с коритото на реката е повече от 15 m, като към склонове изтънява до 4-5 m.

Разглежданият район е беден на пресни подземни води.

Скалите ограждащи долината на р. Вит и изграждащи дъното й не само, че не подхранват подземните води, но напротив поглъщат алувиалните води на терасата, както и самите речни води. Поглъщането започва от с. Гложене. Долинното дъно, изцяло застлано с алувиални едри, средни и дребни чакъли лежи между коти 322 и 250 m. Този наклон дава възможност на погълнатите речни води да се оттичат подземно на северозапад и да излязат отново на повърхността при големия карстов извор на р. Златна Панега. Поради това, в участъка от р. Вит между с. Гложене и Боаза протичат само високите води на реката, а през останалото време коритото на р. Вит е почти сухо. Установено е, че погълнатите речни води при с. Гложене излизат в извора на р. Златна Панега за 13 денонощия.

По време на проучването нивото на подземните води бе на дълбочина от повърхността от 1,50 m до 5,98 m.

Най-разпространеният физико-геоложки процес в района е речната ерозия. Предизвиква се от подмиване бреговете на реката от водите й при високи водни стоежи и отнасянето на материала от тях при спадане на нивото. По този начин реката е оформяла долината и коритото си в продължение на векове. Този процес продължава и днес. Благоприятни условия за това са наклона на речното корито, обуславящ скоростта на водата и лесно разтворимия пясъчен запълнител на терасните отложения. При покачване нивото на водата в реката се водонасища глинесто-песъчливия запълнител на чакълестия пласт, част от които се разтваря и отнася от теченето. При спадане нивото и отдръпване на водата от брега настъпва обратния процес – изсъхване, които от своя страна води до свличане на по-едрия материал.

За предпазване от речната ерозия, в този участък от течението на р. Вит е изградена предпазна дига, която обаче е твърде ниска, на много места нарушена и не изпълнява ефективно предназначението си.

Приоткосни свличания се наблюдават по стените на негативните форми в южната част от изследваната площадка. Основни причини за тях са: стръмния откос и предразположението на чакълесто-песъчливия пласт към суфозионно изнасяне на фини частици, в следствие на което и под въздействие на атмосферните фактори се нарушава равновесието на склона. Ако при проектираното строителство, тези форми ще бъдат използвани е необходимо да се вземат мерки за укрепване на откосите им.

12

Заблатени участъци в района на проучваната площадка са установени в южната й част, в близост с асфалтовия път от селото. Това са част от изкуствено създадените негативни форми на релефа, в които се събира повърхностната вода от дъждовете и топенето на снеговете. Там се наблюдава и характерната за такива участъци растителност. Те са развъдник на различни насекоми, влечуги и гризачи. Предвид на това, тези участъци представляват екологична опасност и при бъдещото строителство трябва да бъдат взети мерки за премахването им.

Според сеизмичното райониране на България, теренът на проучване попада в зона със сила на земетръсите от VІІІ степен по скалата на Медведев и коефициент на сеизмичност Кс = 0,15 и е част от сеизмичния район на Западна и Централна Северна България.

Като цяло този район се характеризира с ниска сеизмична активност, една от най-ниските в страната. Фундаментът на Мизийската плоча е добре консолидиран и в района са установени епицентрове на земетресения максимално от ІV степен, концентрирани предимно по линията Лютиброд-Мездра-Роман-Телиш.

1.2.3 Повърхностни и подземни води

Водосборната област на р. Вит е ограничена между вододелите на р. Искър и Осъм и от юг от Стара планина. Отначало реката, докато излезе от планината има северозападна посока, след това приема североизточна посока, която посока запазва до вливането си в р. Дунав при гр. Сомовит. Дължината на реката е 189 km с площ на водосборната област 3 225 km2. Средният наклон на реката е 9.6‰ . Гъстотата на речната мрежа е твърде малка – 0.5 km/km2, което се дължи главно на формата на водосборната област и малката й надморска височина. Броят на притоците е малък – р. Вит има около десет притока с дължина над 10 km, от които най-голям е Каменка с дължина 49 km и водосборна област 498 km2. Те събират своите води от места със сравнително малка надморска височина - около 400 m.

За начало на р. Вит се приема р. Бели Вит. За начало пък на Бели Вит се приема долът на р. Рибарица, която събира своите води под високите старопланински била при връх Вежен. В най-горното течение надлъжният наклон на реката е много голям, над 200‰, но към Тетевен достига 10‰. Водосборната област е силно залесена, като не залесени части са изключително скалистите ридове.

По отношение на речното легло може да се изтъкне следното: в горното течение (над с. Рибарица) речното корито е скалисто, напълно стабилно. Бреговете са стръмни на места с отвесни скали. От с. Рибарица надолу върху скалистата основа има известно застилане на речното легло с едър речен чакъл, обаче това съвсем не пречи на стабилността на коритото, тъй като залесеността на басейна и немного големият наклон на реката в горното й течение не създават условия за поройност. Изобщо не могат да се забележат следи от поройни наклонности на реката в този участък. Местните жители казват, че при силни валежи и при пролетно снеготопене в реката идват доста високи води, обаче водата много рядко се размътва. Размътването на р. Вит става чак след вливането в нея на р. Калник, идваща откъм с. Голяма Желязна.

По време на проучването, подземни води са установени във всички сондажи на дълбочина от повърхността на 1.50 до 5.98 m. Посоката на движение на подземния поток е от запад на изток към р. Вит с градиент I = 0,0187.

Установените подземни води са привързани към чакълесто-песъчливия пласт (пласт 2) изграждащ терасата на р. Вит. За водоупор, макар и несъвършен, служи лежащата отдолу чакълесто-песъчлива глина (пласт 3). Скалната подложка в този участък от

13

терасата на реката е изградена от окарстени и напукани мергелни варовици, които се установяват на дълбочина от повърхността на левия бряг около 15 m, а на десния – около 4-5 m. В коритото на реката, в по-голямата му част, липсва пласта от чакълесто-песъчлива глина и водите й свободно преминават през чакълестото дъно и попиват в скалната подложка. По този начин р. Вит в по-голямата част от годината дренира подземните води и само в периодите на високи водни стоежи – ги подхранва.

Водовместващият чакълесто-песъчлив пласт е със сравнително добри филтрационни свойства.

При строителство в сезон с ниски водни стоежи в р. Вит, установените подземни води няма да представляват пречка. За бъдеща безпроблемна експлоатация на проектираните сгради и съоръжения, обаче е необходимо да се предвиди надеждна хидроизолация на основите и частите от тях под нивото терен.

По време на проучването е взета водна проба за пълен химически анализ и определяне агресивността на подземната вода спрямо бетон и подземни метални съоръжения. Извършените изследвания показват, че в разглеждания район, подземната вода е с неутрална активна реакция (рН = 7,00), обща твърдост 11,55 мг/екв/л и повишена обща минерализация 1204,83 мг/л при допустимо 1000,00 мг/л. По химически състав водата е хидрокарбонатно-калциево-натриева и съдържа елементите нитрати, нитрити и калций в концентрации по-високи от допустимите съгласно изискванията на Наредба №9/2000 г. за качествата на подземната вода за питейно-битово водоснабдяване.

Повишеното съдържание на нитрити и нитрати в подземната вода се дължи вероятно на остатъци от предишно наторяване на почвата, поради незащитеността на водоносния хоризонт от повърхностно замърсяване. Установената повишена концентрация на калций може да бъде обяснена с химическия състав на скалната подложка в района. Поради това, може да се приеме, че същият е с минерален произход и не в следствие на човешка дейност.

Анализът показва също, че изследваната вода не съдържа агресивна въглена киселина като СО2, което я определя като неагресивна спрямо плътен бетон с В/Ц 0,56-0,60 и В4.

1.2.4 Земи и почви

a) Типове почви

Според почвено-географското райониране на страната (П.Петров, 1997 г.) разглежданата площадка попада в Карпатско-Дунавска почвена област, Долнодунавска почвена подобласт с провинция Средна Предбалканска. Релефът е добре дрениран и ерозията е широко развита. Доминират лесивираните почви. Провинциална особеност е разпространението на хромови лесивирани почви.

Съобразно “Легендата на почвите” на FAO (1988, 1990) Тип Лесивирани почви (Luvisols, LV, FAO, 1988) – почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти. Разпространени са върху хълмисто-ридов релеф с фрагменти от слабо-издигнати денудационни повърхнини с врязани речни долини и оврази, които създават добър дренаж и условия за развитие на ерозия. Заемат и стари речни тераси (ІІІ и ІV), където общо са по-дълбоки и по-песъчливи. Почвообразуващите скали са льосовидни глини, льосовидни песъчливи глини, старокватернерни и плиоценски седиментни материали, както и изветрителни продукти на разнообразни скали. Климатичните условия създават периодично промивен воден режим на почвите, който води до лесивирането им. Механичният състав е разнообразен. В повърхностния хоризонт почвите са леко, средно или тежко песъчливо-глинести и значително по-

14

глинести (до 60% глина). Хумусното съдържание на почвите под целините е сравнително високо – до 3-4%, но в нивите намалява от 1.0 до 1.5-2.4% в зависимост от експлоатацията им. Типът на хумуса е фулватен. В почвите доминират силикатните съединения на желязото. Почвите са средни и силно кисели рН 4.8-5.5-6.6. Имат умерен до нисък сорбционен капацитет. Наситеността с бази широко варира от 45 до 80%.

Дългогодишната обработка е влошила структурата. Орните земи са безструктурни, силно уплътнени, трудно се обработват, с влошен водно-въздушен режим. Условията за отглеждане на земеделски култури са средни (ІІІ бонитетна група, клас S3N1). Ерозията, киселата реакция и повърхностното сезонно преовлажняване на почвите са основните проблеми за използването и опазването им.

Тип Наносни почви /Fluwisols, FL, FAO, 1988/ досегашните алувиални почви/ - винаги са разпространени на заливната и първата надзаливна тераса на реките; имат плитки – от 1 до 3 m подпочвени води, дълбочината на които се намира в зависимост от речния режим; подложени са периодично на заливане, наводняване и отлагане на нов алувий. Почвената покривка е разнообразна – на места върху заливната тераса с плитки подпочвени води тя е изпъстрена със заблатени и блатни почви. По механичен състав те биват чакълесто-песъчливи до леко глинести, като се менят бързо. Почвите за рохкави, проветриви, топли и добре овлажнени от близките подпочвени води. Голямата им филтрационна способност е предпоставка за бързо замърсяване. Това налага нуждата от специален мониторинг за въвеждане на непрекъснат санитарен режим.

При правилно експлоатиране на претоварната станция за битови отпадъци не се очаква замърсяване, нарушаване на почвеното плодородие или промяна на категорията на земята в съседните терени.

Почвен слой - (пласт 1)

Разкрива се като тънък слой на повърхността по целия проучван терен. Дебелината му в проучвателните сондажи е 0,10 m. Представен е от тъмно кафява песъчлива глина с растителни останки.

Обемната плътност на почвения слой може да се приеме 1,80 g/cm3.

Пласт 1 е неподходящ за фундиране и съгласно чл. 13, т. 3 (в) от “Норми за проектиране на плоско фундиране” се класифицира, като земна основа група “В” – особени почви.

b) Ландшафт

Територията на община Тетевен е разположена в долината на река Вит, заобиколена от върхове - Петрахил, Червен, Трескавец и др. от Златишко - Тетевенска планина, която се простира на изток от Златишкия проход до ниския Рибаришки проход.

Надморската височина варира от 340 до 2100 m, а в гр. Тетевен е 415 m. Релефът е планински и полупланински. Билните части на планината са голи, южните склонове са много стръмни и обезлесени, а северните склонове във високата си част са силно ерозирани, в средната - полегати и добре залесени с букови гори.

Карстовият релеф заема значителна част от територията на общината и оказва влияние върху повърхностния отток. Земеделските площи разположени върху карстов терен имат непостоянен режим на овлажняване в почвения слой.

Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област. Практически с тези общини не съществуват преки транспортни връзки и няма възможност за непосредствен обмен на пътуващи хора и стоки. Традиционни и добре развити са връзките и обмена с общините Правец, Ябланица, Угърчин и Троян. През тези общини се осъществяват връзките с Областния център Ловеч, столицата и важни

15

републикански транспортни артерии като автомагистрала “Хемус” и първокласния път Е772.

Територията на общината е 696 975 дка или около 697 km2, което представлява 16,86 % от територията на Ловешка област (4 132 km2).

Община Тетевен е сравнително рядко населена. Териториално населението на общината е неравномерно разпределено. Около 89% от него живее в северната половина на общината. Общината е с ниска степен на урбанизация. В град Тетевен живее 48.80% от населението и. Останалите 51.20% живеят в селата и в махалите към тях.

Според системата за регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България площадката попада в Централно старопланинска подобласт, район Васильовско – Ловешки.

Според класификационната система на ландшафтите в България площадката попада в Клас – планински ландшафти; Тип – ландшафти на умерено влажните планински гори; Група – ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали.

Визуално въздействие /субективно/ ще има по време на изграждането и експлоатацията на претоварната станция. Не се очаква промяна на основния тип ландшафт.

С подходящо озеленяване на технологично свободните площи ще се смекчи визуалното въздействие от претоварната станция.

1.2.5 Растителен и животински свят

a) Растителност

Горите в района на община Тетевен са широколистни, предимно букови. По най-високите части на басейна се срещат и борови гори, но в малък размер. Най-високите части на водосборната област на р. Бели Вит са заети от пасбища. По-надолу към с. Рибарица речната долина се разширява, като в тази част е заета от обработваеми площи.

Според геоботаническото райониране на страната, теренът попада в Европейска широколистна горска област, Иларийска провинция, Централно балкански окръг, Златишко-Тетевенски район. Преобладава следната растителност:

Мезофитна и ксеромезофитна микротермна растителност в габърово-горуновия горски пояс Средноприсредиземноморска растителност

Коренна растителност

Гори от Мизийски бук /Fagus moesiacae/ – в повечето случай мизийския бук образува моно доминантни фитоценози. В изграждането на дървостоя участват и Carpinus betulus, Acer campestre, Tilia tomentosa, Quercus dalechampii, по-рядко Pinus nigra, Quercus cerris, Q. Frainetto и др.

В тревната покривка напролет се срещат Scilla bifolia, Erythronium denscanis, Izopyrum thalictroides, Anemone ranunculoides, Hepatica nobilis, Corydalis slivevsis, Cardamine bulbifera, от летните сциофити по характерни са Sanicula europea, Galium odoratum, Poa nemoralis и др.

Смесени гори от мизийски бук /Fagus moesiacae/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ - имат широко разпространение. В съобществата участват и други видовете – Ostrya carpinifolia, Quercus dalechampii. Тревната покривка е изградена предимно от характерните за буковите гори сциофити, предимно геофити – Erytronium dens-canis,

16

Anemone ranunculoides, allium ursinum, и др. Често се срещат и видове характерни за габъровите гори – Corydalis sp. Div, Cardamine bulbifera, Helleborus odors и др.

Гори от горун /Quercus dalechampii/ - много често в тях се образува втори етаж от Crataegus monogyna, Cornus mas, Corylus avellana, Ligustrum vulagare, понякога участват и Viburnum lantana, на каменливи и скални участъци - Sorbus aria, Syringa vulgaris и др. В тревната покривка преобладават Festuca heterophylla, Poa nemoralis, Dactyllis glomerata, Stellaria holostea и др.

Производна растителност

Мезофитни тревни формации /Agrostis capillaries, Festuca rubra, Cynosurus cristati и др./ на мястото на гори предимно от мизийски бук /Fagus moesiacae/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ - разпространени са слабо по северните склонове. Масово са обрасли с Pteridium aquilinum.

Селскостопански площи на мястото на гори от мизийски бук /Fagus moesiacae/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ - тези площи обикновено се отглеждат картофи, лен, овес, фий, житни култури – ръж, ечемик, пшеница, царевица. На места има и трайни насаждения – главно овощни дървета – слива, ябълка, круша, череша и рядко лозя.

Изкуствени насаждения от черен бор /Pinus nigra/ - често върху терени, където е възникнала ровинна ерозия; като примес участва и Robinia pseudoacacia, Pinus sylvestris.

В района на площадката има единични дървета, предимно плодни. Теренът е вторично затревен, предимно с житни видове. Срещат се единични храсти и цъфтящи видове (някои от които се явяват и билки, но района не е регламентиран като такъв за събирането им). Някои от видовете са: Taraxacum officinale, Galega offinalis, Plantago lanceolata, Geranium robertianum, Herniaria glabra, Urtica dioica, Matricaria chamomilla, Verbascum nobile, Papaver rhoeas, Centaurea cyanus, Artemisia vulgaris, Cichorium inthybus, Malva silvestris и др.

На терена не са установени защитени видове растителност.

b) Животински свят

Според зоогеографското райониране (Георгиев, 1982) страната се поделя на два самостоятелни региона. Теренът попада в Северен регион с район Старопланински. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение. Палеарктичните и евросибирските видове имат значителен превес във всички височинни пояса на района. Като цяло животинския свят се характеризира с висока степен на обособеност, което се дължи на редица специфични черти в условията на жизнената среда. Животните в своето разпространение са тясно свързани с определени групи растителни организми, а всяка фитоценоза се характеризира с определени животните и се образува биоценоза.

Важен ресурс от гледна точка на биоразнообразието е река Вит.

Защитата на птиците е част от глобалния проблем за опазване на природната среда. Под закрила на ЗЗП се намират около 82% от българската орнитофауна. С цел запазване на птиците и други редки и застрашени животни и растения у нас са създадени защитени територии – резервати, природни паркове, защитени местности. От представителите на орнитофауната могат да се срещнат птици, характерни за населените места и откритите селскостопански площи: Passer domesticus, passer montanus, Columba palumbus, Streptopelia decaocto, Accipiter nisus, Corvus cornix, Pica pica, Corvus frugilegus, Chloris chloris, Hirundo rustica, Ciconia ciconia и др.

17

Теренът попада в ЗЗ Васильовска планина – зона с богато видово разнообразие на животински свят. Някои от представителите на орнитофауната, по време на различни прелети, могат да се видят около терена.

Поради наличието на пещери троглобионната фауна е богата.

Сред земноводните често срещани са голямата водна жаба, зелената крастава жаба, а рядка е чесновницата.

Поради наличието на карстови терени се срещат разнообразни видове влечуги. Среща се ивичест гущер, зелен гущер, слепок, водни змии, голям стрелец, смок мишкар и др. Тук са едни от големите популации в страната на двата вида сухоземни костенурки.

С най-голямо разнообразие се отличава орнитофауната – черноглава овесарка, червенокръста лястовица, черен щъркел, черен кълвач и др. Сред включените в Червената книга – голям ястреб, белоопашат мишелов, орел-змияр и сокол орко, скална врана, авлига, сокерица, дива патица, кукувица, папуняк, сойка, бял щъркел бяла и сива чапла, лебеди, фазан, яребица, скална лястовица и др. врабчови влаго и карстолюбиви.

От бозайниците се срещат: прилепи, включително и редкият вид дългопръст нощник, пъстър пор и доста често видра, чакал, белка, язовец, лисица, сърна, дива свиня и др.

1.2.6 Защитени територии

Частично, площадката попада в границите на защитена зона по Натура 2000 – Васильовска планина.

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

Защитена зона “Васильовска планина” – код BG0002109 - по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС): “Васильовска планина” – код BG0002109, тип J (Защитена зона по Директива на птиците, която припокрива защитена зона по Директива на местообитанията).

За ЗЗ "Васильовска планина” е внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 48-00-255, София, 24.07.2006 г., одобрена от Националния съвет по биологично разнообрази на: 25.10.2007 г. Одобрена с решение на Министерски съвет №802 от 04.12.2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък е публикуван в ДВ брой 107 от 18.12.2007 г.

В границите на ЗЗ “Васильовска планина” – код BG0002109 попадат населените места от Община Тетевен, област Ловеч – землищeто на с. Бабинци, с. Български извор, с. Васильово, с. Галата, с. Глогово, с. Гложене, с. Голям извор, с. Градежница, с. Малка Желязна и гр. Тетевен.

ЗЗ "Васильовска планина” се намира в Северна България между градовете Ябланица, Тетевен и Троян и почти съвпада с орографските граници на едноименната планина. На север територията включва и язовир Сопот. Около половината от планината е покрита с гори – предимно от мизийски бук /Fagus moesiaca/. Има също и иглолистни култури. Откритите пространства заемат около 30% от територията, като най-голям е делът на ливадите и обработваемите земи.

Обща характеристика на защитената зона

18

Общата територия на ЗЗ “Васильовска планина” е 454 71,92 ха. Местоположението на центъра на ЗЗ е на географска дължина Е 24057‘30“ и географска ширина N 42057‘36“, средната надморска височина е 684 m.

Процентното разпределение на съответните класове земно покритие на територията са респективно: влажни ливади, мезофилни ливади – 16%; водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) – 2%; друга орна земя – 0%; други земи (вкл. градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) – 2%; екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) – 5%; иглолистни гори – 3%; не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) – 4%; скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници – 0%; смесени гори – 8%; сухи тревни съобщества, степи – 8%; храстови съобщества – 2%; широколистни листопадни гори – 50%.

По видове собственост земите попадащи в ЗЗ “ Васильовска планина” са както следва:

- държавна собственост – 40%, общинска собственост – 24% и частна собственост – 36%.

Непосредствената близост на Васильовска планина до Национален парк “Централен Балкан”, както и слабата населеност на района са предпоставка за богатото биологично разнообразие и съхраненост на хабитатите тук. В границите на мястото са включени както ценни влажни ливади край Васильов, Лесидрен и Голяма Желязна, така и голяма част от поречието на река Вит, своеобразен коридор за птиците в тази част на Стара Планина. На запад е включена и част от Лисец планина, в която има стари букови гори и пасища – трофични местообитания на редица видове птици. Язовир Сопот на север е важно място за почивка и хранене на редица видове водолюбиви птици по време на миграция и зимуване. Във Васильовска планина са установени 108 вида птици, от които 13 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 27 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Васильовска планина е със световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата ливаден дърдавец /Crex crex/. Районът е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за сивия кълвач /Picus canus/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Тук се поддържат представителни популации на средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, черния кълвач /Dryocopus martius/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и осояда /Pernis apivorus/.

По-малко от 1% от територията на ЗЗ “Васильовска планина” е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Тук попадат 7 защитени местности и 5 природни забележителности, обявени за опазване на характерен ландшафт, водопади или пещери. Почти цялата територия на ЗЗ “Васильовска планина” попада в КОРИНЕ място “Централен Балкан”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазване на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Предмет и цели на опазване (съгласно чл. 8, ал.1, т. 2 от ЗБР)

Цели на опазване

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

19

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване: В формуляра за НАТУРА 2000 /Предмет и цели/ за ЗЗ са посочени следните видове диви птици:

А/ Видове птици включени в Приложение 2 на ЗБР (Прил.I на Дир. 79/409/ЕЕС): A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), А239 Белогръб кълвач (Dendrocopus leucotos), A442 Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), A234 Сив кълвач (Picus canus), A229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis), A236 Черен кълвач (Dryocopus martius), A238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), А246 Горска чучулига (Lullula arborea), A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), A338 Червеногърба сврака (Lanius collurio), A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana), A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), A104 Лещарка (Bonasa bonasia), A339 Черночела сврака (Lanius minor), A072 Осояд (Pernis apivorus), A224 Козодой (Caprimulgus europaeus), A215 Бухал (Bubo bubo), A002 Черногуш гмуркач (Gavia arctica), А023 Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), A026 Малка бяла чапла (Egretta garzetta), A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia), А075 Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), А080 Орел змияр (Circaetus gallicus), А465 Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), A091 Скален орел (Aquila chrysaetos), A094 Орел рибар (Pandion haliaetus), A122 Ливаден дърдавец (Crex crex), A030 Черен щъркел (Ciconia nigra).

Б/ Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение 2 на ЗБР (Прил.I на Дир. 79/409/ЕЕС): А085 Голям ястреб (Accipiter gentilis), А086 Малък ястреб /Accipiter nisus/, А053 Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), А168 Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), А028 Сива чапла /Ardea cinerea/, А087 Обикновен мишелов /Buteo buteo/, А096 Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, А230 Обикновен пчелояд /Merops apiaster/, А165 Голям горски водобегач (Tringa ochropus).

Други значими растителни и животински видове

А/ Други видове свързани с природозащитата и управлението на обекта, включени в Бернска и Бонска конвенция, както и в Конвенцията за биологичното разнообразие:

Птици - Въртошийка /Jynx torquilla/, Домашна кукумявка /Athene noctua/, Зеленика /Carduelis chloris/, Пъдпъдък /Coturnix coturnix/, Червеногръдка /Erithacus rubecula/, Обикновена чинка /Fringilla coelebs/, Полска чучулига /Alauda arvensis/, Селска лястовица /Hirundo rustica/, Поен дрозд /Turdus philomelos/, Южен славей /Luscinia megarhynchos/, Сива овесарка /Miliaria calandra/, Чухал /Otus scops/, Син синигер /Parus caeruleus/, Зелен кълвач /Picus viridis/, Гургулица /Streptopelia turtur/, Голямо черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/, Кос /Turdus merula/, Качулата чучулига /Galerida cristata/;

Б/ Включени по др. причини видове:

Птици - Чавка /Corvus monedula/;

В/ Включени в Националната Червена книга:

Птици - Гълъб хралупар (Columba oenas).

Уязвимост – за ЗЗ “Васильовска планина” (по Дир. 79/409/ЕЕС)

ЗЗ “Васильовска планина” е лесно достъпна за посетители, поради неголямата си височина и наличието на селища и пътища. Природата силно се влияе от горско-стопански дейности и традиционното ползване на ливадите и пасищата. Горите са застрашени от прекомерната експлоатация и от незаконните сечи. Това води до

20

промени в качествата на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс на целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. Промените в хидрологичния режим на района водят до промени и във влажността на ливадите.

Връзка на зоната с територии с друг природозащитен статут: Природна забележителност: ЛЯСТОВИЦА –ПЕЩЕРА.Природна забележителност: ВОДОПАД КОМАНПриродна забележителност: ТОПЛЯ ПЕЩЕРАПриродна забележителност: РУШОВА ПЕЩЕРАЗащитена местност: КРИВАЦИТЕЗащитена местност: АНОМИРЗащитена местност: УСОЙНАТА

Сравнително най-близко до площадката се намират:

Природна забележителност: ГЛОЖЕНСКИЯТ ВОДОПАД – водопад в землището на с. Гложене с площ 1.1 ха около него. Обявен със Заповед №707 на МГГП /ДВ, бр. 34 от 1970 г. Намира се на 400 m надморска височина.

Природна забележителност Водопада Скока – попада в землището на Тетевен с площ около него 2 ха. Обявен със Заповед №1799 на МГОПС /ДВ, бр. 69 от 1972 г.

Природна забележителност: ПЕЩЕРА МОРОВИЦА – в землището на с. Гложене /на около 300 m от Гложенския манастир/ с площ 5 ха около нея. Обявена е през 1963 г. Със Заповед №2810 на КГГП. Обитавана от човека през миналите геологични времена.

Защитена местност: ЛИСЕЦ – в землището на с. Гложене, община Тетевен, област Ловеч, е защитена местност от 2003 г. с площ 3 ха. Включена е в списъка на защитените природни обекти с цел съхранение на характерен ландшафт.

Защитена местност: ДРАГОВО ПРИСОЕ - е територия с характерен ландшафт, с местоположение с. Гложене, община Тетевен, област Ловеч. "Драгово присое" се обявява за защитена местност през 2003 г. с площ 1,50 ха.

Защитена местност: ВАЛОГА - е защитена местност в района на с. Гложене, община Тетевен, област Ловеч. "Валога" е включена в списъка на защитените природни обекти през 2003 г., с цел опазване на характерен ландшафт, върху площ от 6 ха.

1.2.7 Културно-историческо наследство

В общината има идентифицирани 113 тракийски могили. За съжаление не са правени археологически разкопки.

В общината има останки от праисторически времена (наход от с. Градежница; римско селище – м. Лъките – с. Галата), римски мостове; средновековни крепости (м. Града – 5 km. югоизточно от с. М. Желязна) и селища (м. Кулата – източно от Гложене, средновековно градище – южно (Рибарица) и пътища (1 km западно от с. Галата) и археологически паметници (пещерите Гражданица – с. Дивчовото; Моровица и Драганчовица – с. Гложене, Рушовата пещера –Градешница и др.).

Архитектурни обекти: Запазени къщи от епохата на Възраждането – Бобевска, Йоргова, Хаджиивановата, Рашковата и др. Религиозни обекти: Църквата “Всях Светих” - Тетевен и параклиса “Успение Богородично” - към църквата – в центъра на града; Църквите в Черни Вит, Голям Извор и с. Гложене, Манастир “Св. Илия” – Тетевен - построен през ХІV-ти век, Гложенски м-р “Св. Георги”, и др.

21

Художествени обекти: Църквата “Всях Светих” – Тетевен – стенописи и худож. дърворезба; Картинната галерия – Тетевен - в центъра на града .

Заключение: Инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на площадката са добри. Площадката е разположена върху левия долинен склон на Добрин дол. Геоложкият разрез включва инженерно-геоложки разновидности с добри физико-механични свойства, които са подходяща земна основа за фундиране на сгради и съоръжения.

Върху площадката и прилежащите й територии няма развити неблагоприятни физико-геоложки явления и процеси.

В геоложкия разрез не са установени водоносни зони.

Литоложките разновидности изграждащи геоложкия разрез са с ниски филтрационни свойства. Теренът е добре дрениран от минаващото в основата дере Добрин дол, което не създава условия за формиране на водоносни хоризонти в кватернерната покривка.

Разположението на обекта не е рисково по отношение пренос на замърсен въздух към най-близките населени области с. Гложене и гр. Тетевен.

При правилно експлоатиране на претоварната станция не се очаква замърсяване, нарушаване на почвеното плодородие или промяна на категорията на земята в съседните терени.

Визуално въздействие /субективно/ ще има по време на изграждането и експлоатацията на претоварната станция, което може да се смекчи с подходящо озеленяване на технологично свободните площи. Не се очаква промяна на основния тип ландшафт.

Теренът частично попада в защитена зона по Натура 2000 – “Васильовска планина” код BG0002109. Поради характера на дейността на самата претоварна станция не се очаква негативно въздействие върху защитената зона.

Няма транспортни неудобства. Предвижда се отклонение от главен път III-358 с дължина около 550 m. За целта е необходимо частично отчуждаване на имоти по пътното трасе.

Водоснабдяването на обекта би могло да се осъществи от градската водопроводна мрежа след изграждане на външен (за обекта) водопровод с дължина около 600 m.

Площадката ще се електроснабди чрез изграждане на въздушен електропровод от съществуващ 20 кW електропровод. Трасето на бъдещият електропровод е с дължина около 500 m.

За отвеждане на повърхностните води от предпазните канавки, както и тези от площадката е необходимо изграждането на облицован отводнителен канал с дължина около 250 m от обекта покрай съществуващия път до заустване му в коритото на река Вит.

Мерки за предотвратяване на замърсяването

Мерките за предотвратяване на замърсяването трябва да залегнат в бъдещия проект.

Недопускане на замърсени води да се зауствт в река Вит;

Лесозащитен пояс около граничите на терена;

Задължителен мониторинг на факторите на околната среда.

22

1.3 Предложения за изграждане нa претоварна станция за битови отпадъци гр. Тетевен на избраната площадка. Функционално и техническо описание

1.3.1 Общи данни

a) Местоположение

Площадката отредена за изграждане на претоварна станция обслужваща общиниаТетевен (евентуално и община Ябланица) се намира на територията на община Тетевен в землището на село Гложене.

Достъпът до площадката се осъществява чрез съществуващо отклонение от път Тетевен - Ябланица, частично асфалтирано и продължаващо до съществуващо сметище на община Тетевен.

Средната надморска височина на терена е около 295м.

Географските координати на площадката са: N 43°00'56.1 E 24°10'38.4 Климатична характеристика.

b) Съществуващо положение

Към настоящи момент площадката представлява нарушен терен с преобладаваща негативна форма, без възможност за естествено оттичане на повърхностните води. През територията на имота преминава асфалтов път с ширина 5м и разделя имота на две части. В непосредствена близост до имота от изток е коритото на р. Вит. Предвид гореописаното, на територията на имота се наблюдава частично заблатяване. В близост до площадката преминава електропровод 20kV и водопровод за питейни води. От направеният оглед на място се установи наличието на незначително количество твърди битови отпадъци, изхвърлени на площадката, както и замърсяване от нерегламентирано изхвърляне на битови отпадни води.

В геоморфологично отношение, районът на настоящото проучване е разположен върху лявата заливна тераса на р. Вит, която протича на около 60-120м североизточно. Теренът на площадката е равнинен със слаб наклон на североизток от 1,5-2,00 и средна надморска височина 295-296 метра. Землището на площадката преди години е било използвано като овощна градина, където са се отглеждали праскови, но в последствие землището е изоставено и замята е запустяла. По цялата проучвана територия се наблюдават различни по обем и големина негативни форми, които по данни на местни жители са изкопани за събиране на отпадъците от „Винпром” гр. Тетевен, но не използувани. С течение на времето склоновете им са се затревили. В най-дълбоката от тях, в южната част на площадката, се събират повърхностните води от дъждовете и при снеготопене и се е образувало блато

Скалите ограждащи долината на р. Вит и изграждащи дъното й, не само че не подхранват подземните води, но напротив поглъщат алувиалните води на терасата, както и самите речни води. Поглъщането започва от с. Гложене. Долинното дъно, изцяло застлано с алувиални едри, средни и дребни чакали лежи между коти 322 и 250м. Този наклон дава възможност на погълнатите речни води да се оттичат подземно на северозапад и да излязат отново на повърхността при големия карстов извор на р. Златна Панега. Поради това, в участъка от р. Вит между с. Гложене и Боаза протичат само високите води на реката, а през останалото време коритото на р. Вит е почти сухо. Установено е, че погълнатите речни води при с. Гложене излизат в извора на р. Златна Панега за 13 денонощия.

23


В геоложко отношение теренът в основата на проектираните сгради и съоръжения е изграден най-отгоре от почвен слой (пласт 1) с дебелина 0,10м, под който залягат: чакъл едър, среден и дребен с песъчлив запълнител (пласт 2) с дебелина 3,30-6,10м и глина чакълесто песъчлива жълто кафява (пласт 3) установена на дълбочина под 3,30-6,20м от терена и чиято пълна дебелина не беше премината изцяло до крайната дълбочина на проучвателните сондажи.

Пласт 1 е неподходящ за фундиране и се категоризира като земна основа група „В” – особени почви и при строителството трябва да се отстрани. Пласт 2 се категоризира като земна основа група “А, а пласт 3 – в група „Б”.

Пластове 2 и 3, върху които ще се фундират проектираните сгради и съоръжения имат следните характерни особености с които трябва да се съобрази проектирането на фундаментите: предразположение към суфозионно изнасяне на фини пясъчни частици за пласт 2 и неравномерно разпределение на чакълите в пласт 3.

1.3.2 Предлагано проектно решение

Предвижда изграждане на Претоварна станция за транспортиране на отпадъци (ПС) и общински Център за рециклиране (РЦ) на избраната площадка.

Зелените отпадъци, генерирани при обслужването на обществени зони следва, с помощта на общински оператор, да се събират и доставят до предвидено за целта място за третиране.

Предвижда се изграждане на следните сгради и съоръжения:

Контролно пропускателен пункт(КПП) Административна сграда Портален монитор Електронна везна Инсталация за уплътняване(ИУ) Общински център за рециклиране Резервоар за технически води Канализационно пречиствателно съоръжение

1. КПП

В план сградата е правоъгълна с размери 3.75м/4.50м.

Във височина сградата е повдигната от кота асфалтова настилка на пътя преминаващ покрай сградата с +1.20м, с оглед осъществяване на пряк контрол от дежурния /обслужващия автомобилната везна/ върху товара, когато се вози в открити коли и за осъществяване на пряк контакт с шофьорите при предаване на кантарната бележка.

2. Административна сграда

В план сградата е правоъгълна с размери 20/8 м.

24

В нея са проектирани офиси, заседателна зала, стая технически персонал, архив, столова и сервизни помещения.

Застроена площ: 160 m2. Застроен обем: 480 m3.

3. Портален монитор

Портален монитор с височина 3 м. с пластични сцинтилатори за детектиране на превозни средства относно наличие на радиоактивност по гама лъчение.

4. Електронна везна

Доставка и монтаж на електронна везна в стопанския двор. Електронна везна, капацитет: 40 тона на максимални интервали от 20 кг. Размер приблизително 18 х 3 м.

5. Инсталация за уплътняване на отпадъците

Инсталацията за уплътняване на отпадъци се състои от:

- площадка за разтоварване на отпадъците- приемен бункер- високо обемен контейнер- компактиращо устройство- контейнеровоз

Разтоварването на отпадъците ще се осъществява на правоъгълна бетонирана площадка, която е издигната на кота +3.60 над терена. Под тази площадка е разположен приемния бункер, компактиращото устройство и мястото на контейнера.

Приемния бункер се пълни с отпадъци които се изсипват от сметовозните коли директно във приемния бункер. Бункера е затворен до напълването му .След запълването му люка се отваря и започва пълненето на контейнера. Компактиращото устройство пресова отпадъка на порции до пълното запълване на контейнера. Запълненият контейнер се транспортира до РЦОУ с контейнеровоз.

6. Център за рециклиране

Центърът за рециклиране се състои от:

- Зона за разтоварване- Зона за временно съхранение

Зоната за разтоварване е повдигната на височина H=1.85m от складовата зона, осигурен е лесен достъп и разтоварни площадки за леки автомобили. В складовата зона са разположени различни контейнери за събиране на отпадъци.

7. Резервоар за технически води

Резервоарът ще е с полезен обем V=40m3, оборудван с хидрофорна уредба за минимално количество q=5l/s и височина на водния стълб H=10m.

8. Пречиствателно съоръжение за отпадни води

25

Биологичната пречиствателна станция е изработена изцяло от конструкционни полимери, разделена с прегради на отделни части съответстващи на различните технологични процеси.

1.4 Външни връзкиЗа правилното функциониране на площадката е необходимо имотът да се захрани с ток и вода, да се осигури бърза и лесна транспортно-комуникационна връзка и да се създадат условия за отвеждане на повърхностните води. Предвижда се изграждане на въздушно кабелно трасе от съществуващ електропровод 20kV до обекта с обща дължина около L=500m и мачтов трафопост на територията на площадката. Необходимата мощност на обекта е 70kW. Необходимо е изграждане на питейно - битов водопровод ПЕВПØ90 с обща дължина L=600m и водомерна шахта на територията на площадката. Необходимото водно количество е: Qмах.сек =5,0 л/сек. За отвеждане на повърхностните води от предпазните канавки, както и тези от площадката е необходимо изграждането на облицовани отводнителни канавки с напречно сечение 60/40/40 и обща дължина L=250m, от обекта покрай съществуващ път до заустването им в коритото на р.Вит.

1.5 Описание на алтернативни решенияАлтернативно решение на предлаганата за изграждане претоварна станция е директно транспортиране на събраните в община Тетевен ТБО до РЦУО. Този вариант е свързан със закупуване на допълнителни сметовозни машини и е разгледан по-подробно в Доклада за сценариите, изготвен от Консултанта РНЕП.

1.6 Оценка на разходите 1.6.1 Инвестиционни разходи

№ Инвестиционни разходи за ПС Тетевен

Стойност без ДДС

(лева)

Стойност с ДДС

(лева)

1 Строителство и оборудване на ПС Тетевен 2,244,796 2,690,788

2 Общински център за рециклиране 88,043 105,651

Общо инвестиционни разходи 2,332,839 2,769,439

26

Претоварна станция Тетевен Изграждане Реинвест. Реинвест.

Компактираща инсталация 2011 2021 2031

Инвестиционни разходи BGN BGN BGN

Външни връзки 355,128

Строителни работи 355,128

Непредвидени, строителни работи 5% 17756.4

СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ - общо 985,000

Земни работи 340,000

Зони с настилки 280,000

Ограда и портал 40,000

Дренаж и канализация 175,000

Озеленяване 25,000

Сгради 100,000

Структури 25,000

Технически, непредвидени 5% 49,250

M & E 295,000 100,000 100,000

Електроснабдяване и осветление 100,000

Водоснабдяване 50,000

Приемен бункер min. 30 m3 бункер 50,000

Компактор - стационарен 70,000 70,000 70,000

Релсова система 65,000 30000 30000

Кантар 60,000

Технически, непредвидени 5% 14,750 5,000 5,000

Мобилно оборудване 252,500 252,500 252,500

Контейнери за дълги разстояния, 30m3 52,500 52500 52,500

Камиони – дълги разстояния 200,000 200000 200,000

Междинна сума 2,074,384 357,500 357,501

Строителни работи 1,340,128

Оборудване 647,500 352,500 352,500

Техн резерв 86,756 5,000 5,001

Управл. на проекта и общо непредв. 2.5% 51,860 8,938 8,938

Супервизия 5% 103,719 17,875 17,875

Междинна сума без ДДС 2,229,963 384,313 384,314

ДРУГИ РАЗХОДИ – общо

Придобиване на земя (без ДДС)

Подготовка на проекта (ОВОС, пр.) 14,833

ОБЩА СТОЙНОСТ КР, без ДДС 2,244,796 384,313 384,314

ОБЩА СТОЙНОСТ КР, С ДДС 2,690,788 461,175 461,176

27

Общински център за рециклиране Изграждане Реинвест. Реинвест.

2,011 2021 2031

BGN BGN BGNВъншни връзки

СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ – общо 0 Мобилно оборудване 81,900 78,800 78,800 Контейнери 78,000 75000 75,000

Друго оборудване 3,900 3,800 3,800

Междинна сума

Стр. Работи 0 0 0

Технически, непредвидени 0 0 0

Оборудване 81,900 78,800 78,800

Междинна сума, без ДДС 81,900 78,800 78,800

Управление и надзор на проекта

Супервизия 5% 4,095 3,940 3,940

Управл. на проекта и общо непредв. 2.5% 2,048 1,970 1,970

ДРУГИ РАЗХОДИ – общо

Придобиване на земя (без ДДС) 0 0 0

Подготовка на проекта (ОВОС, пр.) 0 0 0ОБЩА СТОЙНОСТ, без ДДС 88,043 84,710 84,710ОБЩА СТОЙНОСТ, С ДДС 105,651 101,652 101,652

28

1.6.2 Експлоатационни разходи

Фиксирани експлоатационни разходи Ед. мярка Бр. Ед. цена СтойностПерсонал лв./год. лв./т. лв./год.Работници / механици 2 9,500

19,000 Шофьор 1 9,500 9,500 Мениджър / контрольор 1 14,400 14,400 Работници ЦР 1 9,500 9,500 Охрана 4 7,900 31,600

Общо персонал 9 84,000Поддръжка Строителни работи и конструкции % 2 21,000 51,000Машини и оборудване % 4 19,000 Оборудване – контейнеровоз % 6 11,000 Променливи Експлоатационни разходи Осветление и др. kWh 10,000 0.16 1,600 119,380Електричество kWh/тон 1 0.16 0.16 1,280

Вода m3/тон 0.02 1.5 0.03 200 Консумативи за машини и съоръжения % 20 600 Шофьор на контейноровоз *) лв./тон 2.65 21,200 Контейнеровоз лв./тон 8 64,000 Консумативи мобилно оборудване % 20 12,800 Административни % 10 17,700 Непредвидени % 10 17,700 Общо експлоатационни разходи в лева без ДДС 26.9 254,380ДДС 34,076

Общо експлоатационни разходи в лева с ДДС 288,456

1.6.3 ПерсоналБроят на персонала ПС Тетевен е 9 лица.

Персонал Брой лица

Работници / механици 2Шофьор 1Мениджър / контрольор 1Работници ЦР 1Охрана 4

Общо персонал 9

29

2. Срок и фази на изпълнение

Предвиждат се четири етапа на изпълнение.

Експлоатационният период на съоръженията е 30 години.

Предвижда се периодът на строителство на фаза 1 да е 16 месеца.

30

Documents

WTS Teteven Part