1
АураАураАура
Брой Втори, Месец Декември, 2012 година Издание на клуб “Млад-журналист”към ОДК град Шабла
„Той правеше всяко нещо така, сякаш не съществуваше нищо друго. „ Дикенс
НОВИЯТ БРОЙ НА „АУРА“
Дните минават бързо, почти
неусетно. Сякаш вчера беше лято и
слънцето грееше ярко. А днес, днес
чакаме първия сняг и с трепет се
приготвяме за най-светлия празник-
Коледа.
Декември е. Mесецът на
чудесата, в който ни обзема сладко
чувство на надежда за ново, по-добро
начало. Сякаш през този месец неусетно
започваш да мечтаеш за топлина,
красота и уют. Може би заради
коледната украса, светлините и блясъка,
всичко изглежда по-красиво.
В очакване на приказната
Коледа, нека изключим телефона, спрем
интернет и забравим за фейсбук. Нека
се отдадем на разговори с любимите ни
хора, в четене на любима книга или да
послушаме хубава музика.
За да направим вашето
настроение по-празнично, ние
подготвихме броя на вестника изцяло в
коледен дух.
В броя ще разберете кога
учениците от СОУ „Асен Златаров” са се
сбогували с надеждата за Дядо Коледа,
как шабленци „запалиха” елхата и ще
научите за коледния базар и конкурса за
най-красива стая. На страниците ни ще
може да прочетете и отзива за
литературното събиране „Славянска
прегръдка” и за постановката на театъра
на Армията –град София „Железният
светилник”.
Приятно четене и незабравимо
прекарване на празниците. И нека
Новата година да позволи сбъдването
на всичките ви мечти.
ПРЕДИ КОЛЕДА
Какво друго преди Коледа ако
не украса, която да създаде настроение? И тази
година в нашето училище се проведе конкурс
за най-хубаво украсена класна стая. Всички
деца се постараха много и заедно със своите
класни ръководители изразиха своята представа за
празника. Конкурсът беше в три категории: за най-
хубава стая от начален, среден курс и гимназията.
Журито в състав: Петранка
Валентинова, Душко Дуков и Габриела
Ялнъзова посети всички стаи.
Отразявайки конкурса за електронния
вестник, ние също присъствахме и
бяхме сигурни, че ще се затруднят. След
заседание журито отличи следните
класове:
от начален курс две награди: 1-
ви клас с класни ръководители
Красимира Никифорова и Костадинка
Стоянова и 4-ти б клас с класен
ръководител Галя Александрова;
от среден курс спечели
невероятната стая на 7-ми клас с класен
ръководител Дарина Давидова;
а носителите на наградата в гимназията
отиде в ръцете на 9-ти клас с класен ръководител
Стефка Балева.
Всички класове ще получат награди за
старанието и положения труд. Директорът,
Йордан Михайлов , благодари на всички.
Йоана Кънчева и Николета Баркова
IX клас
I клас
VII
IVб
Хеей читателю,
наближават едни от най-
светлите и красиви
празници - Коледа и
Нова година. По случай
тези прекрасни поводи
създадохме и този брой на училищния
ни вестник.
Знаем, че очаквате с нетърпение
предстоящата ваканция, за да се
впуснете в забавления, купони и танци.
Ноо не трябва да забравяте, че
почивката "ще отлети" като миг и
задълженията ще се върнат.
Месец след края на ваканцията е и
празника на нашето училище - 16
февруари. Надяваме се тази година да
бъдете по-дейни и да успеем да си
организираме страхотно тържество в
чест на нашия патрон Асен Златаров.
Заповядайте на нашата страница АУРА
във фейсбук с предложения за по-
интересен училищен живот.
Ето и нашата първа задача към вас:
Защо нашият електронен вестник се
казва АУРА? Очакваме вашите
отговори на вече посочената страница
във фейсбук.
А сега Ви пожелаваме Весела Коледа и
Честита Нова Година!
От редакторите
КОЛЕДНА
МАГИЯ С ЧАРЛЗ
ДИКЕНС През изминалата година се
навършиха 200 години от
рождението на английския
писател Чарлз Дикенс, чието влияние се е
простирало далеч отвъд литературата. Всяка
Коледа е повод да си спомняме за него, защото
се счита, че идеята за „бяла“Коледа , за
заснежени улици и затрупани със сняг къщи е
плод на перото на Дикенс.(„Коледна песен“)
Произведението на Чарлз Дикенс
"Коледна песен" е една от най-хубавите
празнични истории, макар да е приказка за
призраци. Главен герой в нея е старият
бизнесмен скъперник Скрудж, който обича
единствено парите си и отблъсква дори най-
близките си хора. В нощта на Коледа обаче
неговият малък зъл свят е разтърсен от
идването на призраци. За да помогнат на
богаташа да тръгне по пътя на доброто, го
посещават миналите, настоящите и бъдещите
Коледи. Размишлявайки за живота си във
вълшебната коледна нощ, скъперникът се
превръща в един съвсем нов човек. Скрудж се
прочува като най-щедрия човек в града. Не само
по Коледа.
Това несъмнено е една от най-любимите
коледни приказки на малки и големи. По
сюжета на безсмъртната новела от 1843 година
са направени десетки екранизации, а всяка
Коледа хората си припомнят нейните поуки.
В-к. “Аура”
КОЛЕДЕН БАЗАР
По инициатива на
Ученическия
съвет при СОУ
„Асен Златаров“
за трета
поредна година
се организира Коледен базар..
2010 година средствата бяха за Дом за
изоставени деца от 0 до 3 години в град
Добрич. Миналата година отидоха за
камбанарията, тази година отново ще
зарадваме децата от Дома в Добрич.
За базара се подготвят учениците
от всички училищни степени. Децата от
начален курс изготвят сурвакници, 5-8 клас
се представят с картички и сувенири, а
учениците от 9-12 клас – с кулинарни
изделия. И тази година в първия ден от
базара, 18 декември, изложбената зала
трудно побира желаещите да го посетят.
Всички, които дойдоха да се полюбуват на
красотите, останаха очаровани. За кратко
време ръчно изработените предмети и
кулинарните изделия се изкупиха.
Класовете се организираха и се почерпиха.
Вярваме, че със събраните
средства ще направим празника на децата
от Дома в Добрич по-щастлив.
Коледна песен
—
Весела Коледа, Боб! — рече Скрудж с
настойчивост, която човек не можеше да
сбърка с нещо друго, като го потупваше по
гърба. — По-весела Коледа, Боб, добри ми
човече, отколкото съм ти създавал в
продължение на много години. Ще ти повиша
заплатата и ще се постарая да помогна на
семейството ти, което се мъчи да свързва двата
края, и ние двамата ще обсъдим работите ви
още този следобед, пред съд с горещо коледно
вино, с плодове и канела, Боб! Стъкни
огньовете и на часа купи още една кофа за
въглища, Боб Крачит!
Скрудж веднага изпълни обещаното. Извърши
всичко и много повече; а на Мъничкия Тим, който не умря, той беше като втори баща.
Стана такъв добър приятел, такъв добър
господар и такъв добър човек, какъвто изобщо
можеше да се види в добрия стар град, градче
или окръг в добрия стар свят.
По-нататък той нямаше никакво взимане-
даване с привидения, като докрай живя с
принципа на пълно отказване от тях; и за него
винаги казваха, че ако изобщо някой знае да
чествува Коледа както подобава, това е именно
той. Дано това може с право да се каже за нас,
за всички нас! И така, както забеляза Мъничкия Тим, нека господ благослови
всички ни!
2
Училищен живот
ЗАСЕДАНИЕ НА
УЧЕНИЧЕСКИЯ СЪВЕТ
На 11.12.2012 година в библиотеката
на СОУ „Асен Златаров“ се проведе среща
между председателите на класовете,
директора на училището, г-н Михайлов,
заместник-директора Мими Георгиева и
педагогическия съветник, г-жа Петранка
Валентинова. Срещата бе организирана от
участниците на клуб „Млад журналист“, чиито
членове също присъстваха заедно със своя
ръководител Мария Недялова. Всеки клас
имаше свой представител, който изложи
проблемите на съученици си
На дневен ред бяха поставени
въпроси относно взаимоотношенията в
училище и опазване на материалната база.
Бяха изтъкнати небезизвестните проблеми с
дисциплината в часовете и междучасията. За
решаването им размишлявахме дълго, чухме
много и различни мнения. В крайна сметка бе
предложено и прието от всички присъстващи
да се премине отново към старата система на
дежурство от класовете. До края на
седмицата всеки клас от горен курс трябва да
реши дали това да се приеме. Обсъдиха се
въпросите за охрана на училището, промяна в
наказанието на проблемните ученици и
интегрирането на ромите в училищната среда.
Последният въпрос бе един от най-
дискутираните. Стана ясно, че проблемите с
малцинството трудно ще бъдат решени и
може дори да се задълбочат. Получихме
обещанието на ръководството на училището,
че ще ни окажат нужното съдействие при
решаването на тези въпроси.
А дали нещо ще се промени, времето
ще покаже. Та нали по Коледа стават чудеса!
ПЪРВИ НОЕМВРИ -
ПРАЗНИК В УЧИЛИЩЕ
На 30.10.2012 г. в изложбената
зала на СОУ се проведе тържество в
чест на Деня на будителите,
организирано от ОДК, СОУ „Асен
Златаров“ и библиотеката към НЧ
„Зора“- град Шабла. С помощта на
учители и библиотекари пети и шести
клас показаха много добра подготовка
за живота и делото на нашите
будителите през Възраждането.
Водещите, Сиана и Памела от шести
клас, запознаха присъстващите с ролята
на българските книжовници в история
ни, с причините за възникване на
празника и заслужената признателност
на поколенията. Публиката беше
удивена от презентацията на Джулия
Иванова, която ни представи някой от
най- видните будители, важни моменти
от техните биографии, дело и
творчество. Шестокласничката е
работила през лятото по темата и
изненада приятно с интересите си
своите връстници.
В същото време Камелия
Спасова прочете откъси от „История
славянобългарска”, Емилия Николова
обърна внимание на съветите на д-р
Петър Берон, написани в първия
български буквар, а Ева и Диляна от 5ти
Б клас рецитираха две от
произведенията на Петко Славейков. Не
можем да пропуснем и интересната
игрословица, която беше подготвена. В
нея имаше любопитни въпроси за
будителите, много награди и голяма
доза забавление.
Отбелязохме празника
чудесно, научихме нови неща и чухме
две от наградените есета от Общинския
конкурс по случай празника.
Благодарим на организаторите за
създаденото празнично настроение,
разбира се за наградите и
възможността за изява на децата.
ЗАБАВЛЕНИЯ И ЗНАНИЯ
Забавления срещу знания. Това е един
много сериозен дуел, пред който всеки от
нас,хората, трябва да се изправи. Няма да
сгрешим, ако го наречем „Сигурността срещу
свободата”, каквото име всъщност носи
днешният мач, на който ние ще станем
свидетели. Днес е петък. В голямата спортна
зала ще се състои огромна борба. Не трябва
да пропускаме! Всички ще бъдат там!
На ринга сме. Дойде
дългоочакваният момент. Там
се съревновават облеченият в
бяло- Знание и противникът
му, който е толкова шарен, че
бихме го объркали с Бонбон,
Забавление. Това ще е оспорвана битка.
Публиката, която е предимно от тийнейджъри,
които търсят нов лидер, на когото да се
възхищават, ликува. Всички държат в ръце
големи плакати, с които да покажат
подкрепата си.
Осветлението намалява, след което
скоростно се увеличава. Време е за първи
рунд. Противниците се поздравяват и мачът
започва. Първо, Знание нанася сериозен удар
на Забавление с подкрепата на Книги, скъпият
му приятел, който стоеше до ринга от самото
начало. Забавление не можеше да повярва
какво се случва. В същото време Знание
продължава да атакува с непознати за
Забавление думи и изисканост. Следва трети
удар този път с отлични познания. Веднага
започват четвърти и пети удар отново от
страна на Знание. Публиката започва да вика
силно. Чуват се освирквания, защото
подкрепят Забавление и в далечината едва
дочуващите се викове, подкрепящи Знание.
Не усетихме кога минаха 40 минути и рундът
свърши. 1:0 за Знание.
След 5-минутна почивка дойде ред на
второто съревнование за вечерта. Забавление
беше твърдо решен, че ще победи. В първите
удари помощници му бяха скъпите му
приятели- Свобода и Алкохол. Знание лежеше
безпомощно на земята. Колкото и силно да
викаше съдията да спрат, Забавление
продължаваше да удря
безмилостно и да играе не по
правилата. Удар след удар.
Публиката ликува окуражително. На
ринга настъпва анархия и цари хаос.
Времето изтече. Въпреки всичко
победата е ясна- Забавление. 1:1…
Остава последният, трети рунд, с който ще се
реши дългият спор.
След почивката боят започна. Това е ! Сега
ще се реши всичко. Но мисля да спра дотук.
Резултатът от този мач не е важен. Оставям
всеки един да прецени кой за него е
победител в тази тежка и
безкрайна борба. За всички привърженици на
Забавление мога само да кажа, че не знаят
каква универсална сигурност е Знание, той е
чудесен човек. Забавлението е до време.
Всички купони и цялата тази свободия някога
омръзват. А оттам накъде? Вече е късно за
избор- пропилели сме си живота. Колкото до
„феновете” на Знание, мога само да им кажа
„Поздравления! ”. Хората, които са негови
приятели, никога не са останали недоволни.
Те си имат страхотен живот и милиони
възможности.
Изборът е ваш. Естествено, не всичко е
черно или бяло. Съществува и сивият цвят,
който е за тези хора, които комбинират
знанието със забавлението. Те знаят как и кога
да спрат и умеят да се контролират. Както вече
казах, изборът е ваш…
АНКЕТА-АГРЕСИЯТА В
УЧИЛИЩЕ
Съгласно механизма за
противодействие на
училищния тормоз в СОУ
“Асен Златаров” гр. Шабла
беше създаден
координационен съвет, който
да отговаря за планиране,
проследяване и
координиране усилията за
справяне с тормоза.
Проведена беше и анкета. От
общо 332 ученика, анкетирани
256 без учениците от първи
клас, като резултатите са
следните:
В нашето училище не се
наблюдават сериозни случаи
на тормоз. Учениците са
посочили, че са тормозени
извън двора на училището,
сред приятели. Става въпрос
за 2-3 агресивни ученици на
15-16 години /момчета/, който
обиждат, псуват, измислят
неприлични прякори, дразнят
се, настройват другите.
При проблеми учениците са
посочили, че търся помощ от
учители, приятели, родители.
Не са тормозили
други деца
през тази
учебна
година.
Дебат
За Против
Тютюнопушенето
Етюди
Ситуации в семайството Приятели с
различни образи
3
След Училище
Различен свят не се гради
от безразлични хора
Един от проблемите на нашето съвремие е
безразличието. Мислим, че то ще ни предпази от излишни
главоболия и ще ни осигури мечтаното спокойствие. Но
гледайки отстрани с безразличие на личните или на
колективните проблеми, как ще изградим основите на
рзличния свят? Светът на новото. На различното. На
необикновеното. Защото с времето светът трябва да се
развива, а с него заедно да се променяме и ние. Живеем във
време на неограничени възможности и свобода. Всеки може
да бъде уникален по свой начин и да изпъкне сред
мнозинството. Но дали наистина е хубаво да се отличаваме от
другите? Може би този „различен свят” съществува
единствено в мечтите ни? Но ако го постигнем, нямаше да се
страхуваме да изразим своето мнение и идеи.
Стремежът на хората да се отличат е главна
действаща сила в живота им. По този начин изпъква
човешката личност и индивидуалност. Всичко, което вършим
има цел. Поглеждаме света през призмата на необичайното и
виждаме нашите мечти и стремежи. Това внася разнообразие
в ежедневието ни и придава смисъл на живота ни. Защото
какъв ще бъде животът ни, ако нямаме цели и мечти?
В този свят се предпочита новото, различното,
необикновеното. Необичаен - така може да бъде описан
различният свят. Но е известно и друго - трудно е да бъдеш
различен сред еднаквите. Всеки те възприема като чужд човек
и те гледа с пренебрежение. Рядко откриваш някого, който да
те разбира и подкрепя. Ти си другият, този, който не е като
останалите. В самите нас е заложено да приемаме само тези,
които са като нас и имат същите интереси и стремежи. Често
по коридорите в училище се среща ученик, изолиран и
пренебрегван от останалите само защото е различен от тях,
търсещ новото и по- доброто. Нима е недостойно да изразиш
своето мнение и възгледи, вместо да се съгласяваш и приемаш
наложеното от другите „правилно” мнение? Защо никой не
гледа с добро към „ белязания” за различен и не го оценява?
Не е нужно да изразяваме еднакви мисли. Просто трябва да
допуснем правото на другите да мислят по свой начин когато
то не вреди на другите.
Малко хора нямат смелостта да бъдат различни.
Водени от страха да не бъдат пренебрегнати и изоставени, те
решават да останат на сигурно като част от мнозинството.
Така те губят собствената си личност, както и способността
спокойно да изразяват мислите и интересите си. И ето че след
време страхът да бъдеш различен води до безразличието,
което вместо да разрешава проблемите, създава все повече и
повече.
Безразличието е
проява на слабост. Колкото и да не искаме да го признаем,
ние се страхуваме от това, да не бъдем отхвърлени и да не
останем сами. Защото веднъж набелязан за „ различен”, ти
оставаш такъв в очите на другите. Затова много по- лесно и
по- безопасно е да споделяме интересите на останалите,
отколкото да изразяваме собствените си.
Всяко ново и непознато нещо носи със себе си
несигурност за бъдещето. То може да донесе както беди, така
и щастие. Несигурността ни съсипва и ни прави по-слаби. И в
този миг ние се опитваме да я прикрием по някакъв начин,
показвайки колко сме безразлични. По- добре за нас е,
изправяйки се пред трудност, просто да я отминем, казвайки,
че не ни интересува, отколкото да се опитаме да я
преодолеем. Но нужно ли е да го правим? Как би се развивал
светът, ако сме безрачнични и не погледнем с интерес към
новото? Не трябва да забравяме, че всяко нещо, толкова
„обикновено” днес и често срещано в съвремието ни, също
някога е било ново откритие и нещо различно за хората.
За да бъдем щастливи и да заживеем в света
на новостите, ние трябва да загърбим безразличието и да
погледнем към собствените си стремежи и интереси. Да
бъдем различни - това е една от най- важните и смислени
цели в живота ни!
Десислава Димитринова
КУЛТУРЕН ПРАЗНИК В ШАБЛА –
ГОСТУВА ТЕАТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Театърът „Железният светилник” събра цяла Шабла и напълни
читалище „Зора” с очакващи и нетърпеливи граждани.
Всички билети бяха разпродадени като „топъл хляб”.
Точно в 18.00 часа в залата настъпи тишина. Осветлението намаля.
Пред нетърпеливата публика първо „се появи” Паисий. Постановката
по романа на Димитър Талев проследява живота на едно обикновено
семейство по времето на Българското възраждане. Пресъздава
българските идеали и борбен дух в лицето на Лазар, нежността и
добротата пък бяха „събрани” в неговата любима-Божанка, а силата
на младостта, искреността и любовта в Катерина, непокорната
Лазарова сестра.
Чрез майсторската си игра, актьорите пресъздадоха една реална
картина от живота-често несправедлив и неприятен. Представиха
силата на тогавашните морални ценности и нрави и как, въпреки
смисъла и предимствата си, могат да погубят един човешки живот.
Театърът накара публиката да се замисли върху ценностите си, да
събере сила да обича и да отстоява идеалите си.
Неусетно изминаха повече от два часа, в които аудиторията се
надяваше Божанка да е здрава, Катерина да се омъжи за своя любим,
а майка й да осъзнае, че щастието и любовта са най-важни.
Театърът се хареса много на публиката, която оползотвори прекрасно
понеделничния следобед.
Постановката завърши с бурни аплодисменти и възторг.
Деси Андронова
Живея в малко градче, където гледаме само по телевизията
концертите на големите звезди, a за театрални представления,
които гостуват в по-големите градове на страната ни, чуваме
коментари или ги четем Но ето, че днес е 10.12.2012г. ми
предстои да гледам „Железният светилник” по Димитър Талев с
актьорите на театър „Българска армия”. Именно в моя град.
Очакванията ми за зрелищното събитие бяха огромни и
оправдани. Дори за момент не съжалявах, че съм си купила билет
и съм там, гледайки страхотната игра на актьорите. Отделените
два часа за театър оставиха в мен чувства на възхищение,
удовлетворение и надежда да присъствам на подобно
събитие, колкото се може по- скоро.
Николета Ташева
СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА
Щастлива съм от
факта, че
присъствах на
събитие като
това. В една
толкова малка
стая бяха
събрани национални ценности, слово и култура на
няколко народа. И всички нас ни обединяваше
едно- красотата на творчеството. Силно
впечатление направи факта, че съседите ни от
другите държави познаваха езика, танците и
песните ни. Част от тях дори са посветили
образованието си на това. Всички ние сме
присъствали на множество литературни четения с
много и различни автори, но никой от нас не може
да отрече, че тази среща остави във всеки от нас
различно чувство. А именно това, да усетиш духа и
традициите на народ толкова близък, колкото и
различен от нашия. Огромни благодарности на
организаторите, а за нас- надеждата за скорошно
подобно събиране.
Николета Ташева
КОЛЕДЕН
ФУТБОЛЕН ТУРНИР
На 10-ти декември
стартира зимният турнир по футбол
в спортната зала. Срещите ще
продължат 2 седмици и на тях ще
мерят сили отбори от общината.
Наградата е парична. Малката сума
не пречи на футболистите да
покажат спортен дух и желание за
победа. От друга страна, студът не
спира спортните фенове да
присъстват на футболните срещи и
да подкрепят любимия си отбор.
Турнирите са дългогодишна
традиция, която разнообразява и
студени зимни дни в града ни.
Николета Ташева
4
Коледа е !
гр. Шабла ул. Добруджа №2
www.sou-asenzlatarov.webnode.com
ЗАПАЛВАНЕ НА
КОЛЕДНАТА ЕЛХА
Коледа е един от най-
вълнуващите празници в
календара както за деца, така и за
възрастни. Украсяването на
елхата, приготвянето на
коледната трапеза са моменти,
които сплотяват семейството,
правят дома уютен и не на последно място връщат вярата
на хората в доброто.
На 7 декември по традиция бяха запалени светлините на
коледната елха пред сградата на общината. Програмата
беше открита с поздрав на кмета на града- г-жа Райна
Бърдарева, която пожела на всички здраве, благоденствие и
щастие. След нея програмата продължиха учениците от 4а
клас, които изпълниха коледна песен и затвърдиха
коледното настроение, държейки свещи в ръка. В очите им
грееше онзи пламък, който разпалва въображението и кара
духа на Коледа да заживее в сърцето на всеки. Атанас
Атанасов от 2 клас прочете писмото си до дядо Коледа, от
което разбрахме, че малчуганът си е пожелал плейстейшън,
но освен това и здраве и
късмет през новата година за
цялото му семейство. След
него танцът си изпълниха
Мажоретния състав при
Общинския детски комплекс,
а стихотворение рецитира Стилиян Христов от 2 клас.
Програмата завърши с танцьорите от Детския танцов
състав” Бърборино” , които изпълниха Хоцам-боцам и
внесоха коледно настроение в душите на хората. След края
на танца блеснаха светлините на
коледната елха и всички засияха
в очакване на Коледа! Събитието
бе придружено от заря, която
допълни празничния дух на
вечерта.
Луиза Карамилева
Главни редактори: Николета Ташева-10клас и Десислава Андронова-11клас;
Редколегия: учениците от клуб “Млад-журналист” към ОДК Шабла(Христина Христакиева-11клас; Николета Баркова-10клас; Йоана Кънчева-10клас; Десислава Димитринова-9клас; Луиза Каралимиева-8клас; Нанси Елиянова-8клас; Катерина Шишкова-8клас; Вяра Стаматова-8клас; Мила Лозанова-8клас; Камелия Спасова-5клас; Деница Петрова-5клас;)
Графичен дизайн– Лина Христова-10клас;
Най-малките...
Осмокласнички в действие..
Учим се от по-големите…-в-к Изгрев
Осмокласник : Когато бях със своите по-големи приятели на улицата аз ги попитах какво искат да им подари Дядо Коледа, а те ми казаха, че Дядо Коледа не съществува. Първоначално не им повярвах, но след няколко дни разбрах, че
казаното от тях е било истина.
Осмокласник : Аз много исках да видя как Дядо Коледа влиза през комина и оставя подаръка под елхата. Затова реших да стоя цяла нощ буден, докато той не дойде. Изведнъж чух шум и веднага побягнах към елхата. Но вместо Дядо
Коледа, видях как мама се промъква и оставя подаръка.
Осмокласник : Аз също видях как родителите ми
оставят подаръка под елхата.
Петокласничка: С вълнение очаквах подаръка си от Дядо Коледа в детската градина.Казах стихче. Когато Дядо Коледа ми подаваше подаръка, добави да поздравя моите дядо и баба. Оказа се, че се познават. Тогава реших, че не е от
Лапландия.
Четвъртокласник: Всяка година, както другите деца, аз пишех писмо на Дядо Коледа какво искам и го оставях на прозореца, за да може да го види и да го вземе. На другата сутрин писмото го нямаше и аз се радвах, че Дядо Коледа го е взел.Но един ден отворих шкафа, за да потърся нещо и на
дъното какво да видя – писмото.
Как разбрахте, че Дядо Коледа не съществува?
Тийнфорум! Тийнфорум! Тийнфорум! Тийнфорум!
Как разбрахте, че Дядо Коледа не съществува?
Шестокласник: Докато Дядо Коледа ни раздаваше подаръци, аз бях забил поглед в земята и……познах
обувките на нашия съсед. Това беше причината да разбера.
Деветокласник: Струва ми се, че никога не съм
вярвал. Може би само когато съм бил съвсем малък
Дестокласничка: Аз още вярвам в дядо Коледа и си
поръчвам подаръци по интернет…
Шестокласник: Всяка година се чудих защо Дядо Коледа и Снежанка са различни, но все пак вярвах, че съществува. На коледното тържество в детската градина Дядо Коледа раздаваше подаръци и всеки се снимаше с него. Но когато дойде моят ред на Дядо Коледа му падна брадата. Тогава аз проумях, че той не съществува и
разбрах защо всяка година е различен.
В някакъв момент от живота си всеки разбира, че нашите желания или добрите дела за нас ги изпълняват тези, които най-силни ни обичат и са до нас в израстването ни. Добре е да го знаем. Все пак Лапландия е много далече.
Записаха: Вяра, Катя, Мила, Нанси
Recommended
