HUMANUSHUMANUSHUMANUSHUMANUS

ÁðîéÁðîéÁðîéÁðîé 4444 ((((6666)))) Ãîäèíà Ãîäèíà Ãîäèíà Ãîäèíà IIIIIIII

2015201520152015 ÑåïòåìâðèÑåïòåìâðèÑåïòåìâðèÑåïòåìâðè

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷îâåê

2

HUMANUSHUMANUSHUMANUSHUMANUS

Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð:Ãëàâåí ðåäàêòîð:Ãëàâåí ðåäàêòîð:Ãëàâåí ðåäàêòîð:

Àíãåë Ãðúí÷àðîâÀíãåë Ãðúí÷àðîâÀíãåë Ãðúí÷àðîâÀíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:

ÄèìèòúÄèìèòúÄèìèòúÄèìèòúð Ïåöîâð Ïåöîâð Ïåöîâð Ïåöîâ ÑòîÿíÑòîÿíÑòîÿíÑòîÿí Êàìåíîâ Êàìåíîâ Êàìåíîâ Êàìåíîâ

ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367----6027 (Print)6027 (Print)6027 (Print)6027 (Print) ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367----6078 (Online)6078 (Online)6078 (Online)6078 (Online)

© Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HHHHUUUUMANUSMANUSMANUSMANUS

3

СЪДЪРЖАНИЕ:

НОВИНИ Васко Кръпката се снима със сп. HUMANUS в ръце……………………6 Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цве-те, дето израсна върху бунището на българската предимно жълта, с извинение, "култура"!...............................................................................7 Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото по-коление на България: Вдъхновенията на Мила Драгомирова………..8 Голямо сърце, отворено за нуждите на другите……………………….12 Преоткриване на свят, пълен с вдъхновения…………………………..13 Малка група от 26 души успя да направи промяна в света!...............14 Марсел Илиев, от ромски произход, е приет в Кеймбридж…………..15

ИНОВАЦИИ Как състезанието влияе върху развитието на таланта……………….16 Петър Скорчелиев Личностите с подобаващо съзнание за свобода ще променят всичко: просто трябва да направим нужното тези личности да се родят…...20 Ангел Грънчаров

КАТАСТРОФАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО Насилието е свещената крава в българското училище…………...….24 Гаяне Минасян

НРАВСТВЕНОСТ Моята диагноза е: прогресиращо малоумие на нацията; всички приз-наци и симптоми са налице – вие нима не ги забелязвате?..............28

ИНТЕРВЮТА Участниците от група „ДО РЕ МИ“ се завърнаха с вдъхновяващи награди от престижния международен фестивал на изкуствата "Трик-си"………………………………………………………………………...........30

4

Свилена Георгиева победи в конкурса “Европа в хармония”!............35

ПОУКИ ОТ ИСТОРИЯТА Какво?! Битълси ли?! Хипита ли?! Протестъри ли?! Гиди соросоиди ниедни!....................................................................................................37 Защо казването на истината ражда ненавист?...................................37 Ако те мразят значи си най-добрият?..................................................38

ПРОВОКАЦИИ Най-чудесното българско наслаждение…………………………………39 С невежите не спори………………………………………………………..39 Потвърди се моята теория, че жените търсят и ценят у мъжа преди всичко ума…………………………………………………………………….40

РЕВОЛЮЦИЯТА В МИСЛЕНЕТО Защо образователните бюрократи толкова залагат на страха……...41 Една несъмнена мъдрост, изречена от Далай Лама……………….....42 Свободата и разнообразието са в основата на развитието и качест-вото на образованието……………………………………………………..42 Явор Ганчев, Национална мрежа на родителите Свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободо-любиви личности, а не страхливци……………………………………….45 Предпразнично четиво за г-н Министъра на образованието – и за ония български граждани, на които поне малко им пука за това какво става с децата им в училище!...............................................................47 Български учител Кратък разговор с млад човек, добре показващ що за "матр`ьял" имаме………………………………………………………………………….51 Силата, която самоотвержено пречи за връщането на образованието към живота, е бюрокрацията...……………………………………….……52 Симптоми, илюстриращи тоталното рухване на административно-командната образователна система у нас……………………….……..54

5

ДЕМОКРАЦИЯТА Не знам докъде ще стигнем с този презрян манталитет……….…….55

ПОЗИЦИЯТА НА МЛАДИТЕ Да се будиш с желанието да живееш и да бъдеш щастлив………….57 Михаела Тимофеева

ЖИВОТЪТ 20 цитата от Тери Пратчет…………………………………………………59 Бъди безличен – и ще бъдеш харесван!..............................................61 Прави ли са китайците, вярна ли е тази тяхна мъдрост, важи ли тя и за нас, българите?.................................................................................62

ТЪРСЕНИЯ Моята гледна точка за ''Jurassic World''……………………………...…..63 Християн Маринов

ИДИОТЩИНИ Не се къпете често, щот има риск да си измиете... българщината!..68 Под вида на нàука в Съветския съюз – и в България – съществуваше грандиозна система на нейната имитация……………………………...69 Най-важните за живота ни неща изобщо не се учат в училище…….71 Оскар Уайлд за предела на великодушието на критиците……..……71

ДИСКУСИИ Младите, учениците ще задвижат промяната в образователната сфера по посока на действителната свобода………………………….72 Лудница в училищата показва, че нещо най-важно е сбъркано в ос-новите на системата………………………………………………………...77

6

НОВИНИ

Васко Кръпката се снима със сп. HUMANUS в ръце

Звездите на списание HUMANUS – Васко Кръпката, музикант с голям принос в развитието на много млади хора и възпитанието им в цен-ностите на свободата и творческото мислене. Представяне и снимка: Димитър Пецов

7

Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цвете, дето израсна върху бунището на българската предимно

жълта, с извинение, "култура"!

Новата книжка на списание HUMANUS вече пристигна при мен, една част от тиража пътува за приятелите на списанието от Силистра, друга ще изпратя утре за Бургас, в София също има група почитатели, на които ще изпратя заявените бройки. Не мога да се изплатя обаче по никой начин на печатницата, тъй че ако не продам скоро всичките книжки не си представям как ще се оправям с печатаря. Не обичам да дължа никому нищо. Списанието вече е с цветни снимки вътре, това го оскъпи двойно, но така е значително по-красиво. За бедни хора като мен, които се интересу-ват от текстовете, а не от снимките, отпечатахме и книжки, които са с чер-но-бели снимки и илюстрации. Този път обемът на списанието е от 68 стра-ници. Станало е много симпатично издание.

Та ако някой иска да получи книжка от него, да заповяда, да си го поръча. Мисля, че трябва да оцелее това издание, което вече се списва почти изцяло от млади хора, към него се оформи групичка от активно пи-

8

шещи млади хора, ученици, студенти. Е, и неколцина пишещи на зряла възраст са сред авторите.

Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цвете, дето израсна, кой знае как, върху бунището на българската предим-но жълта, с извинение, "култура"! Защо нищо истинско не може обикновено да вирее у нас, защо у нас само ментетата виреят, не можем ли да пока-жем, че сме способни заедно да съхраним и нещо съвсем истинско?! ПОСТСКРИПТУМ: Това списание за съвременно образование и личностно развитие на младите НЕ БЕШЕ подкрепено от администрацията на нито от т.н. "елитни" пловдивски училища, които аз приканих към сътрудничество с нарочно писмо. От нито една директорска администрация не благоволиха да информират учениците си, че има такова издание и да им дадат шанса да се изявяват в него. Администраторите скриха от учениците на тези учи-лища факта, че има такова списание и че те също могат да се изявяват в него. Това все нещо говори и показва. По тази причина и го напомням. Нека да се знае. Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение на България: вдъхновенията на Мила Драгомирова

Списание "HUMANUS" представя: Михаела Тимофеева – блогър и рецензент на книги

9

Списание HUMANUS пропагандира новото мислене на новото по-коление в България – стани част от кампанията!!!

Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава, промени нещо в себе си, промени нещо там, където си, промени го сега, започни да мислиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. Димитър Пецов, редактор в сп. HUMANUS

Вдъхновяващата Мила и нейните вдъхновения

На 19 август – световния ден на фотографията – на първия етаж на силистренската библиотека ученичката от силистренската природомате-матическа гимназия Мила Драгомирова откри своята авторска изложба "Вдъхновения". Осъществяването на това събитие стана с активното съ-действие на списание „Humanus” и е втората подобна инициатива на спи-санието, реализирана съвместно с библиотеката.

10

Целта на изложбата беше да се разкрие уникалния поглед на Ми-ла към заобикалящата действителност, която за нея е пълна с вдъхнове-ния. Изложбата представлява един букет от впечатления от различни места на България – уникални моменти, уловени в миг на вдъхновение.

"Фотографията – това е изкуството да наблюдаваш. А аз винаги съм наблюдавала заобикалящия ме свят. Благодарение на тези наблюде-ния с времето започнах да гледам отвъд реалността. Преоткрих света ни, който се оказа пълен с вдъхновения.” Така представя Мила своя поглед към действителността, която отразява в обектива си.

И тази реалност ни заобикаля постоянно, просто трябва да прите-жаваме погледа, който да я улови, за да ни вдъхнови. Мила намира своето вдъхновение дори в неща, които биха се сторили не толкова красиви, но за нея сами по себе си са уникални, изпълнени със смисъл и емоция:

„Благодарение на това съзидателно изкуство – фотографията – се научих да черпя вдъхновение от всичко и всеки – природата, цветята, хора-та, музиката, книгите… дори от почти срутилите се къщи в опустяващите добруджански села... Тези 27 снимки представят уникални кътчета от Бъл-гария и доказват, че отечеството ни е пълно с красота. Във всяка една от

11

тях е запечатана емоцията, която съм изпитала, докато я заснема. Някои са тъжни и меланхолични, други жизнерадостни и светли, трети мъгливи и неясни. Палитрата от емоции в тази изложба е наистина пъстра.”

И тази палитра от емоции уловени в различни места на България намери своето уникално присъствие в град Силистра, благодарение на Мила. Можем да кажем, че в това отношение самата Мила е вдъхновяваща със своето присъствие и с нещата, които прави. И нека си пожелаем да продължи да ги прави, защото всички те са наистина вдъхновяващи.

Димитър Пецов

12

Голямо сърце, отворено за нуждите на другите

Героите на списание "HUMANUS" – Свилена Георгиева, която дари част от наградата си на детско социално заведение

16 годишната певица Свилена Георгиева дари част от парите, кои-то спечели от конкурса "Европа в хармония" на Дома за медико-социални

13

грижи за деца гр. Силистра – и така демонстрира не само певчески талант, но и голямо сърце, отворено за нуждите на другите.

Ето какво сподели тя в интервю пред списание "HUMANUS" за мо-тивите си да направи дарението:

Има много хора в нужда и ние трябва да бъдем съпричастни с техните каузи. Ще помогна от цялото си сърце!

Свилена не за първи път помага от цялото си сърце и става съп-ричастна към каузи. Преди време тя организира благотворителен концерт в родния си град Силистра за спасяването на зрението на малката Ани Геор-гиева от Бургас.

Да си пожелаем примерът на Свилена да бъде следван и от все повече хора и най-вече младежи.

Написа: Димитър Пецов

Преоткриване на свят, пълен с вдъхновения

Едно предстоящо събитие организирано с активното съдействие на списание HUMANUS, в което ученичката от силистренската природома-тематическа гимназия Мила Драгомирова ще представи своя уникален поглед към света, който ни заобикаля – към България.

14

"Фотографията – това е изкуството да наблюдаваш." А аз ви-наги съм наблюдавала заобикалящия ме свят. Благодарение на тези наблюдения с времето започнах да гледам отвъд реалността. Преотк-рих света ни, който се оказа пълен с вдъхновения. (Мила Драгомирова)

Представи: Димитър Пецов

Малка група от 26 души успя да направи промяна в света!

Списание "HUMANUS" представя: промяната на света – Майкъл Пелехач и 10 а

15

Преди няколко месеца преподавателят по английски език към програмата „Фулбрайт” Майкъл Пелехач вдъхнови учениците от 10 а клас от езиковата гимназия ”Пейо Яворов” гр. Силистра да организират благот-ворителна кампания с образователна цел – построяването на училищна сграда в Гана, Гватемала или Лаос – за да не учат учениците там под отк-рито небе.

За постигането на тази цел класът направи видео клип, учениците организираха различни инициативи и създадоха страница с набирателна сметка чрез организацията "Pencils of Promise", за да съберат 25 000 дола-ра за 25 учебни дни. Идеята на Майкъл беше да покаже на своите ученици, че дори малка група от 26 души има капацитета да направи промяна в света.

И ето, промяната вече е налице. От снимките, които Майкъл Пеле-хач е изпратил на класния ръководител госпожа Кремена Радоева, става ясно че строителството на училището в Гана е напреднало и уроците вече ще се провеждат в класните стаи на сграда, предназначена за това.

Написа: Димитър Пецов

Марсел Илиев, от ромски произход, е приет в Кеймбридж

Отличник от ромски произход от Монтана е приет в Кеймбридж

Отличникът на Професионалната гимназия по строителство, архи-тектура и геодезия „Стефан Савов“ в Монтана Марсел Илиев е приет в Кеймбридж. За да се обучава две години в CATS Cambridge College, момче-то е положило много усилия и овладяло до тънкости езика на Шекспир. Осмокласникът взел изпита по математика и английски език без грешка. Там ще се обучава по специална методика по програмата JSIS по 10 избра-

16

ни предмета, за да стане уверен и добре подготвен тийнейджър за Кеймб-ридж. Родителите му обаче са бедни. Те трябва да платят 30 000 паунда за ученето в престижния колеж. Семейството не разполага със сумата и зато-ва са потърсили помощ от фондации.

Стремя се да сваля етикета, който носят ромите като крадливи и мързеливи. Усещах дискриминацията и от връстниците ми, и от страна на учителите. Не се срамувам, че съм циганин, аз живея в квартал „Огоста“. Искам да докажа, че съм успяващ и не съм различен от другите. А българс-кият език и литературата са ми любими“, казва Марсел. Той има две по-малки братчета, но никога грижите за тях не му пречили да учи уроците си и да пише домашните. За да прекрачи прага на колежа, избягвал шумните компании и дискотеките и прекарвал всяка свободна минута с книга в ръка.

Марсел блести с много таланти – пее, танцува и рецитира. Наско-ро той смая публиката в Монтана с превъплъщението си в ролята на Попа в постановката „Вражалец“ по Ст. Л. Костов. Тя беше премиерата на ромско-то театрално студио „Суно“. Сега мечтае да пътешества по света, да посети Египет и да направи филм за пирамидите.

Източник: Flagman.bg

ИНОВАЦИИ

Как състезанието влияе върху развитието на таланта

Математически боеве

17

Или как едно състезание може да повлияе върху развитието на един талант според Петър Скорчелиев

Младият силистренец и математик Петър Скорчелиев беше изб-

ран да участва в журито на VI международен фестивал на младите матема-тици, който ще се проведе от 6 до 13 септември в Созопол. След като годи-ни наред изявения математик и възпитаник на ПМГ ”Климент Охридски” гр. Силистра взема участие в състезанието и постига високи успехи, тази годи-на той получи покана от организаторите на фестивала да изпълни отговор-ната задача на арбитър между състезаващите се отбори. Ето какво той сподели за списание „Humanus”относно състезанието и неговата роля в него:

За един изявен математик учебната година е изпълнена с участия на различни състезания и конкурси. Повечето следват познатия модел, при който на всеки се дават задачи за самостоятелна работа и който получи най-много точки, печели. Математиката обаче също предлага разнообразие и пример за това е Фестивалът на младите математици в Созопол, който вече шеста година събира талантливи ученици от цяла България, а също и от чужбина. Това е отборен турнир с интересен регламент, в който в про-дължение на няколко дни се провеждат т. нар. математически боеве – осо-бено съревнование, при което са важни не само математическите знания, но и уменията за стратегическо мислене и работа в екип. Отборите са раз-делени на три възрастови групи – 6-7 кл., 8-9 кл. и 10-12 кл. Средно в една група участват около 10-15 отбора с до шест състезатели.

18

Ето как протича един фестивален ден. На сутринта участниците получават задачите за деня, след което всеки отбор има 4 часа време да ги решава – всички съотборници заедно, поотделно, по двама – както искат. След това жребий определя съперник за всеки отбор. Започват двубоите. Двата отбора взаимно се предизвикват да представят решения на задачи-те, за които получават точки. Правилата са сложни, затова няма да ги пред-ставям в детайли. След четвъртия фестивален ден се определят най-добре представилите се отбори от всяка възрастова група, които се борят за първите места на пети, финален математически бой.

Тази година конкурсът ще се проведе от 7 до 12 септември. Моята роля ще е на жури – от мен се иска да съм запознат със задачите и всеки ден да следя протичането на един двубой, като посочвам грешките и про-пуските на състезателите и определям получените точки. Боевете са твър-де много, за да бъдат наблюдавани само от професорите и другите възрас-тни математици, затова някои вече завършили състезатели, като мен, също се включват в работата като жури.

Моето лично участие в турнира беше доста активно и фестивалът имаше голямо значение за цялостното ми развитие. Историята на моите боеве е интересна и сега ще споделя част от нея.

Фестивалът се проведе за първи път през септември 2010 г. Тога-ва започвах да уча в осми клас в ПМГ. От гимназията решиха да изпратят отбор и аз също се включих. Решавахме задачи, за да се подготвим, но това не беше достатъчно, не познавахме добре правилата и първата „бит-ка“ беше загубена с огромна разлика в точките. Неуспехът обаче само ни

19

стимулира – още същата вечер обсъдихме опита си заедно с ръководителя си – г-жа Гинка Николова и, решени да се докажем, създадохме по-добра стратегия. Резултатът не закъсня – следващите боеве завършиха с победа за нас! Последният ден се изправихме срещу единственият чуждестранен отбор – математиците от Краснодар, Русия, които бяха спечелили всичките си боеве. След изключително оспорвана игра ние станахме първите, които ги победиха. Заради голямата загуба от първия ден, не бяхме допуснати до финал. Но за нас бяха отредени бронзовите медали – голям успех за отбор от малък град.

През следващите години интересът към фестивала нарасна и това създаде по-сериозна конкуренция. А и беше трудно да се сформира отбор от Силистра – средствата не достигаха. Затова пък, можеше да участват смесени отбори, с деца от различни градове и това беше много сполучлива идея. През 2013 г. с няколко момчета от Плевен и Пловдив сформирахме отбор, в който се събрахме математиците с най-висок рейтинг извън София и Варна. Организацията ни бе поета от Академия „21 век“, Пловдив. Успях-ме да се сработим добре и извоювахме трето място. Междувременно отбо-рът ни участва и на още едно състезание, което от няколко години се про-вежда в Созопол между два от фестивалните дни – „30 задачи на 30 езика“. И наистина, трябваше да решим 30 задачи, всяка от които на различен европейски език. Предизвикателството беше да разчетеш условията с помощта на логика и дребни езикови познания. Справихме се добре и с това – отново станахме трети.

На следващата година получих покана от Бургас и приех да се състезавам за тяхната гимназия. Решението ми се оказа правилно – с моя помощ новият ми отбор се класира на трето място – така участието ми в математическите боеве завърши с един интересен и уникален успех – имах три бронзови медала, спечелени с три различни отбора. Създаденото пар-тньорство с учениците от Бургас се запази и малко по-късно бях поканен отново да се състезавам заедно с тях – този път на елитния международен турнир „The Harvard-MIT Math Tournament“ в Бостън, САЩ.

Времето, прекарано в Созопол, ме срещаше с другите математици от България, позволяваше ми да виждам тяхната работа по-отблизо, да се уча както от своите грешки, така и от другите, да развивам полезни умения и да създавам ценни контакти. С голямо удоволствие ще посетя отново красивия морския град, за да участвам отново във фестивала, макар и по друг начин, и да видя как той продължава да привлича младите математици и да развива таланта им.

20

Личностите с подобаващо съзнание за свобода ще променят всичко: просто трябва да направим нужното тези личности да

се родят

Ангел Грънчаров

В своя блог Райчо Радев е формулирал интересен въпрос, на който възнамерявам да отговоря; ето отначало как той го е формулирал, а по-долу можете да прочетете и моя отговор:

Решаващо за промените в образованието Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образова-

ние „Образование за бъдещето“:

Коя от следващите формули е адекватна? 1. Решаващи за развитието на образованието са хората (кад-

рите), които работят в образованието. Виновни за проблемите в обра-зованието са хората. Да променим хората (кадрите).

2. Решаващи за развитието на образованието са правилата (закона), които определят поведението на хората, работещи в образо-ванието. Виновни за проблемите в образованието са правилата (закона). Да променим правилата (закона).

Ето сега и моя отговор: Формулирали сте чудесен въпрос, поздравления! Ще се опитам да

разсъждавам по него, ще опитам да изразя своето разбиране.

21

И двете тези са верни – или адекватни спрямо желаната промяна в сферата на образованието. Всяка от тия тези поставя акцента върху фактор, който може да има решаващо значение. Човешкият, субективният фактор, разбира се, е водещият по презумпция. Щото хората са тези, които правят законите или правилата. Но не човекът съществува за закона, а закона – за човека. Човекът е първото. И най-важното. Човекът със своето съзнание (мироглед, ценности) и със своята готовност да работи и да живее по определен начин е несъмненият решаващ фактор на всичко в нашия човешки свят. В това число и спрямо потребността от разплитане на тъй заплетения възел на господстващата административна системата на дър-жавното командно-директивно образование и училище. Човешкият фактор тук ще трябва пак да изиграе водещата, решаващата роля. В крайна сметка и самите законодатели, дето правят законите, са човеци; тия, които ги при-лагат (или не ги прилагат) подобаващо – също; и ония, които са заети не-посредствено с дейността, наречена образование, също са човеци. Само възразявам решително срещу определянето като "кадри" на човеците; този сталински термин ми е неприятен. По-старите си спомняме, че тезата на др. Сталин някога е била: "Кадрите решават всичко!". По тази логика, като защищавам тезата за това, че човешкият фактор безусловно е водещ и решаващ всичко, то излиза, че моя милост е... "сталинист"! Да, обаче това съвпадение е само формално, външно, не според същината на проблема. Защото думата "кадри" (забележете, много рядко се употребява тази дума в единствено число, "кадър", някак си даже не звучи добре в единичния слу-чай, тази дума сякаш има само множествено число!) съвсем не е равнос-мислена с думата човек – и още по-малко с думата субект.

"Кадрите" са ония, които провеждат волята на вожда – и политика-та на непогрешимата партия, по логиката на сталинисто-комунистите. Те те мислят и нищо не решават, те са просто оръдия на вечно правата държав-но-партийна воля. Проблемът е, че работещите в системата на българското образование, уви, са все още просто кадри, те не са суверенни, свободни, мислещи и пр. същества, какъвто трябва да е човекът по дефиниция. В българското образование – простете, но съм длъжен да направя този из-вод! – доколкото учителите се разглеждат все още като "образователни кадри", значи не работят човеци, а нещо като... орки, зомбита, нещо като "роботчета", които механично изпълняват волята на "мозъчния център на системата" (бюрократичната воля на овластените министерски чиновници, претендиращи за пълна непогрешимост). Доколкото учителите в нашите училища са все пак човеци, дотолкова те не са кадри. Кадрите не знаят що е това свобода. Мисля, че не подлежи на обсъждане това, че досега дейст-ващият закон за образованието е тоталитарен, в него няма място за свобо-дата; новият в това отношение съдържа една "мижава свобода", около която обаче може да изкристализира един ден истинската, действителната

22

свобода. По презумпция трябва да се знае и това, че единственото ефикас-но средство за лечение на болната, на недъгавата по принцип система е едно: свободата. Нещото, от което толкова много се боят именно "кадрите", работещи в нея. За образцовият образователен кадър свободата е най-страшното нещо, тя е проклятие и предвестник на идващия апокалипсис - щом дойде свободата, щял да дойде и краят на света. Така "мисли", прос-тете, образцовият образователен кадър, който е типов, който е най-разпространен в рамките на господстващата система, която, прочее, нищо различно от това не търпи.

Да допуснем обаче, че ей-така, от небето, ни падне един съвър-шено нов, принципно различен, демократичен, изцяло съвременен закон за образованието; да допуснем такова случването на едно чудо, ето, сега са дни преди Възкресение Христово, което именно показва, че и чудеса са възможни. И какво ще стане тогава, можете ли да си представите, щом въпросните "кадри" бъдат поставени в принципно различната и съвършено нова ситуация!

Ще ви кажа що ще се случи. Моментално кадрите ще се организи-рат и ще почнат да правят абсурдистки (нашенски, щото у нас всичко е абсурдно!) бунтове срещу свободата! Да, повсеместни бунтове срещу тъй нежеланата свобода ще избухнат из цялата страна, това ви го гарантирам. Ще се надигнат добре зомбираните и нежелаещи свободата кадри срещу "призрака на анархията", дето ще почне да броди из свидното ни отечество. Ще почнат да молят държавата тия кадри да ги направи пак роби, щото свободата на тях им се вижда че е нещо като отрова. Ще тръгнат тия кадри на поход към София да атакуват "безотговорните властници", дето са им спуснали тази тъй непотребна им свобода. И ще искат те най-жалостиво хомота. Е, щом толкова го искат, властта ще им го даде. Свободата ще продължава да бъде нещо като проклятие из българските земи още дълго време.

Ще завърша с нещо крайно неприятно: ви кажа нещо съвсем лич-но. Да, знам, че вие не обичате изобщо "личните неща". Знам, че ще ме оцените като смахнат щом си позволявам да намесвам лични неща в об-съждането на тъй сериозен въпрос. Личното у нас се асоциира със свобод-ното, а знаем добре, че свободата у нас е хем проклятие, хем е повсемест-но нежелана. Даже, ще ме простите, даже и ония, които се афишират като привърженици на свободата у нас, настръхват като видят насреща си сво-боден човек. И го обявяват поне за крайно неприятен.

Аз съм работил 32 години в системата на българското образова-ние, и университетско, и гимназиално. Като преподавател по философия съм работил. Във всичките тия години съм се държал като един свободо-мислещ, свободолюбив човек. Философията ме задължава да бъда такъв, а аз на нея няма да изменя. Правих каквото ми е по силите да сея семената

23

на свободата в душите на младите. Много работих в тази посока. Незави-симо от това, че бях поставен в една човеконенавистническа, личностноне-навистническа и свободоненавистническа тоталитарна образователна система, която си съществува в непобутнат вид от ерата на комунизма у нас, та до ден днешен. Знаете ли какво се случи в крайна сметка с моя тъй дързък експеримент по свобода?

То е близко до ума, ама ще ви го кажа. Повечето от вас могат и сами да се досетят, други пък го знаят прекрасно: бях обявен за "враг" и бях изритан от системата; системата и нейните цербери направиха нужното да ме стъпчат като личност и като преподавател, да ме превърнат в малоду-шен "образователен кадър", да ме лишат от моите суверенни права да съм личност; е, не се поддадох на ужасния натиск, бях уволнен, изгонен, а пре-ди това направиха нужното да ме опозорят, определяйки ме като "луд", като "некадърник", като "злодей", като "темерут" и т.н. направиха всичко нужно, та сега даже и привържениците на свободното и ново образование да стра-нят от "този толкова неприятен човек" и да ме гледат все едно че съм мар-сианец. Аз съм уволнен, изритан, изгонен, опозорен, това е именно "за благодарност" от страна на системата, възприемат ме като опасен и като прокажен едва ли не. Всички масово странят от мен.

Нито една организация, ратуваща за ново и свободно образова-ние, не благоволи да покаже малка човешка съпричастност към издевател-ствата спрямо мен. Нито една! Мълчат единодушно сякаш съм... нищо. Знаете ли колко неподправена радост по този начин донасят в сърцата на моите мъчители?! Вчера научих, че Българският хелзингски комитет в лицето на своя председател Красимир Кънев е направил изявления, че комитетът не желае да ми окаже никаква помощ, дори и правна; да, този толкова хуманен комитет мен явно не ме възприема за човешко същество, което има право на права! Давате ли си сметка какво означава пък това? Страшно абсурден щрих в нашата тъй "човечна" и "европейска", с извине-ние, родна действителност!

Спирам дотук. Тезата ми е ясна. Не кадрите, не и хората (безлич-ната и абстрактна дума "хора" ми звучи като думата "орки", тя ми е не по-малко неприятна от думата "кадри", тя ми е толкова неприятна, колкото е обична дума от другите!), а личностите, индивидите, отделните човешки същества ще променят всичко у нас, в това число и образованието; трябва да правим нужното обаче тези личности да се родят. Щото образователна-та система у нас прави всичко личности у нас да не се раждат, а да се раж-дат само серийни продукти, именно "кадри" и "хора", ала не човеци. Просто е това, което казвам. Може да ви звучи скандално, но за сметка на това съм го написал съвсем искрено, с болка в сърцето.

Да си личност у нас е същинско проклятие! Знам го добре защото съм го преживял, не на теория го знам. Как тогава младите да искат да

24

стават личности?! Защо да ги обричаме на страдания?! Но без личности с подобаващото съзнание за свобода няма как да има у нас и закони, позво-ляващи разгръщането на личностния потенциал на младите в сферата на образованието и живота изобщо. Кой да ги направи тия закони? От небето ли да паднат? Кой да ги изобрети?! Чиновниците от образователното ми-нистерство ли? Хайде, джанъм, стига глупости! Те да не са луди че да подпишат смъртната си присъда, подарявайки ни такива свободни закони?!

Да, личностите с подобаващо съзнание за свобода ще променят всичко у нас, целия живот, действителността, всичко, в това число и сфера-та на образованието: трябва обаче да правим нужното тези личности пър-вом да се родят. А след това се иска само едно нещо: борба. Чрез работа и борба ще сътворим всичко онова, което ни е дълбоко потребно…

КАТАСТРОФАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Насилието е свещената крава в българското училище

(Снимка: © Getty Images)

Защо в училище има насилие, Автор: Гаяне Минасян

Гаяне Минасян, председател на УС на НМР и преводач от анг-лийски на множество книги за образование и възпитание, издадени от "Изток-Запад," сред които "Демократичното образование" на Яков Хехт, "Как децата учат" на Джон Холт, "Затъпяване – скритата цел на държавното образование" на Джон Гатоу и др.

25

Насилието в училище е отдавнашен феномен, за който упорито си затваряме очите. Когато говорим как образованието трябва да се промени, обсъждаме всичко друго – учебните програми, финансирането, директори-те, колко тежат ученическите чанти, целодневно ли да е ученето, само не и насилието.

„Царят е гол!" крещи в очите ни то в класните стаи, по коридорите, в тоалетните, на двора, но ние отказваме да го видим.

Насилието е слонът в стъкларския магазин, който чупи всичко, а ние трескаво вървим след него да лепим и поправяме с най-различни мер-ки, програми, реорганизации и фондове. Хиляди родители пращат децата си на училище, треперейки и молейки се да не им се случи нещо. Други съзнателно си затварят очите за рисковете, заблуждавайки се, че това се случва само на „другите". Защо живеем в отрицание? Защото безумно ни е страх, че не можем да се справим с проблема.

През 1971 г. проф. Филип Зимбардо си поставя за цел да провери дали поведението на малтретиращите затворниците надзиратели се дължи на някакви лични особености на характера им. Той подбира няколко студен-ти от престижни колежи, които произлизат от средната класа, нямат крими-нално минало и преминават нарочен тест за психично и физическо здраве. След това ги разпределя на случаен принцип в ролите на надзиратели и затворници.

Преустройва три помещения в мазето на Станфордския универси-тет в подобие на затвор, след което „престъпниците" биват арестувани и отведени в килиите. Зимбардо инструктира „надзирателите", че не могат да увреждат физически „затворниците", но трябва да запазят реда в затвора и да не позволят на затворниците да избягат, защото в противен случай експериментът ще бъде неуспешен.

Продължителността на експеримента е била предвидена за 7-14 дни, но издевателствата на „надзирателите" над „затворниците" за броени дни ескалира дотолкова, че Зимбардо се вижда принуден да го прекрати още на шестия ден. Експериментът показал, че потресаващото поведение на всички иначе добри студенти се дължи не на това, че винаги са си били зли, а на факта, че са поставени в условия, които позволяват на тъмните сили да изплуват. Затворническата среда действала като инкубатор на сенчестата страна от човешкия характер; експериментът дал възможност за наблюдение на условията, при които избуява груповото насилие.

Нека да видим какви били инструкциите от страна на „властта" (в лицето на Зимбардо), при това облечена във форма на научност, към „над-зирателите", за да запазват реда, без да нараняват физически затворници-те.

Той им казал: „Може да създавате у затворниците чувство на ску-ка, донякъде на страх, усещането, че животът им е изцяло във ваша власт,

26

във властта на системата, че нямат личен живот, че индивидуалността им е отнета. Като цяло това води до усещане за безпомощност. Така в тази ситуация ние ще имаме цялата власт, а те – никаква." Кое от тези неща не се случва по правило на децата в училище?

Те са отегчени до краен предел, защото са насилвани да учат не-ща, които не ги интересуват и които не са свързани с реалния им живот. Това се счита за метод за „дисциплиниране" на децата. У тях се насажда страх, че ако не „учат", ще бъдат наказвани, унижавани с оценяване, че ще бъдат лишени от възможност да продължат развитието си в други сфери извън училище (да учат в университет или да работят нещо удовлетворя-ващо). А има ли нещо, което реално зависи от децата по отношение на собственото им образование? Не; те са изцяло във властта на системата, урегулирала образователния процес до последния детайл.

Имат ли децата личен живот – не; училището е масово по самата си същност, в него учат „класове", а не индивиди. Личен живот може да има само във времето извън системата, която обаче го възприема като заплаха за сигурността и постоянно предявява претенции към обсебване на все повече време от личния им живот. Имат ли право децата в училище на някаква индивидуалност – не; всички биват подравнявани и стандартизира-ни; различието не се толерира, всички трябва да научат да рецитират едно и също. Счита се, че не може един да се развива в едно, а друг в друго, нито на различни скорости – трябва всички да са еднакво всестранно раз-вити (доказано непостижима цел).

Насърчава ли училищната среда творчеството и съзиданието? Човекът е уникално за обитателите на земята същество, изпълнено със съзидателна сила. Когато обаче тя не бъде призната и той не получи въз-можност да я насочи в съзидание, той я насочва в разруха като начин да декларира индивидуалността си, да се отграничи, да заяви, че нещо все пак зависи и от него. Причината, поради която разрухата е толкова често сре-щан начин на живот и поведение сред членовете на обществото ни, които в най-голяма степен кипят от енергия (младежите), е фактът, че тази енергия не е получила шанс за творческа изява.

Противно на внушенията на масовата ни стандартизирана задъл-жителна образователна система, не съществува масово творчество, твор-чеството е индивидуално и не е подчинено на всеобщ стандарт. То не може да се осъществява под натиск, заплахи и контрол. Творчеството е дейност, която по дефиниция излиза извън рамките и се осъществява, движена от любов.

Сенчестата страна на човек изплува, когато вместо да действат като индивиди, хората действат като част от тълпа. Затова не е случайно, че мащабите на насилието в училище са огромни. Съвсем разбираемо е изключително високото ниво на асоциално поведение в училище – според

27

изследване на Витоша рисърч, подкрепено от ЕК, през 2009 г. 80% от деца-та са били свидетели на насилие в училище, 75 % са били свидетели на насилие на улицата, 60% – в интернет и само 11% – у дома.

Насилието е свещената крава в българското училище. Истината е, че ние не можем и не смеем да я пипнем, защото това означава да поста-вим под въпрос самата същност на тази институция. Единственият органи-зиращ принцип, на който се крепи цялата ни образователна система, е властта, която действа чрез насилие или заплаха за насилие. Всички изтръпваме при идеята, че децата и родителите може би трябва да избират сами какво и как да учат – как така, нали никой няма да учи, ако не го за-дължим и принудим по някакъв начин! Нали системата ще се срути!

Насилието като основополагащ принцип на социално взаимодейс-твие и организация се прехвърля от училището в общността. Не е чудно, че процъфтяват расизъм и всякакви форми на шовинизъм – това е насадения стремеж да идентифицираш някаква група, която да излиза извън „норма-та", за да я натиснеш под контрол. Това е така, защото 12 години сме учили децата си, че единственият гарант за сигурност (лична и групова) е вписва-нето в зададената от властта за всички стандартизирана норма, а единст-веният инструмент за справяне с конфликти и решаване на проблеми е институционализираното насилие.

Същностната реформа в образованието ще е тази реформа, която се занимае с насилието. Не с насилието сред децата, а с насилието сред възрастните – с легализираната му форма. Такава реформа ще има, когато системата престане да се основава на страха и подозрението и позволи на човешките същества да следват естествения си стремеж към знание, без да следи и контролира всички, за да не „изпусне" някой.

Тя ще бъде реформа, която стъпва не на манипулативни форму-лировки за „изискванията на обществото", „нуждите на пазара на труда" и „националната сигурност", а на конституционното задължение на държава-та да гарантира свободното упражняване на човешките права - което е самата същност на идеята за обществен договор, оправдаваща въобще съществуването на държава (в смисъл на правителство, не на общество).

Реформа, която най-после признае, че и образованието, както свободата на словото и съвестта, свободата на самоопределение, свобо-дата на религиите, не е държавен монопол и социална помощ, предоставя-на от чиновници, а е основно човешко право и продукт на свободната чо-вешка дейност. ЗАБЕЛЕЖКА: Препубликувам тази статия (с изричното разрешение на автора) с оглед тя да стигне до страниците на сп. HUMANUS, списани-ето за съвременно образование и възпитание, за насърчаване на духов-ното и личностното израстване и укрепване на младия човек. А във

28

фейсбук, като научих за новата статия на г-жа Минасян, си позволих да й напиша следните думи:

Страхотна статия сте написала, г-жо Минасян, поздравления! Са-мата истина казвате: ситуацията в училището-затвор или в училището-казарма необходимо поражда страшна агресия, постоянно импулсира наси-лието. Ще си позволя, с Ваше разрешение, да публикувам статията Ви в следващия брой на списанието за съвременно образование HUMANUS. Апропо, излезе вече предишната му книжка, в която също е отпечатана Ваша статия, моля, дайте ми на лични съобщения данните си, за да Ви изпратя авторски екземпляри.

НРАВСТВЕНОСТ

Моята диагноза е: прогресиращо малоумие на нацията; всички признаци и симптоми са налице – вие нима не ги забелязвате?

Напоследък един, с извинение, най-виден "многоучен професор" се самообяви за нещо като върховен жрец на нацията и провъзгласи, че сме щели били да се оправим, по думите на петричката врачка баба Ванга (Бог да я прости!), едва когато възстановим всички "държавни църкви"; същият самозван жрец обяви, че главният оправяч на нацията Бойко Бори-сов требвало да биде полят със "свещена вода" от току-що, за късмет, бликналия бунар в църквата в Плиска – и едва тогава оправянето на дър-жавата и нацията щяло било да даде първите си зрими плодове.

Премиерът на злощастната ни държавица пък, който е известен между другото и с това, че постоянно носи завързан червен конец на ръката

29

против уроки, взе, че отиде до бунара и се остави да бъде полят със "све-щената вода", нещо повече, той сам поля други министри, от което съдим, че България веке просто нема начин да не се оправи.

Кметове почнаха да правят магии, т.е. да ръсят пътищата със за-хар, с надежда евентуално дупките по тях да се оправят сами и също така, видите ли, да се намалят катастрофите – та като се развали проклятието евентуално да престанат жертвите от войната по пътищата.

Целокупната ни нация пък, забелязвам, сякаш не прави друго ос-вен усърдно да търка с монета билети от националната лотария; да, пред всеки павилион на "Лафка" и където се сетите другаде се продават такива билети и там човек може да види малоумници, усърдно търкащи с монета билетите от лотарията, надявайки се да ударят некой и друг милионец, та да се оправят веднъж-завинаги – а пък комшиите нека тогава да мрат от мъка и от завист! Пълно е у нас с врачки, с ясновидки, гадателки, магесници и пр., които даже от телевизионните екрани ни вещаят пълно оправяне, решаване на всички проблеми, развалят усърдно магии, пророкуват успехи и просперитет, личен и обществен...

Да продължавам ли още? Има още много признаци за оскотяване-то на нацията ни. Но вие си ги знаете, предполагам. Какво да прави нор-малният човек в такава една сюрреалистична, абсурдна, лудешка обста-новка? Ами как какво – да бяга от лудницата, какво друго да прави нормал-

30

ният човек? Ето защо и толкова народ избяга, ето защо и свестните сред младите търсят трескаво начин да се отърват от очертаващия се кошмар.

Моята диагноза е: прогресиращо малоумие на нацията. Всички признаци и симптоми са налице, вие нима не ги забелязвате?

ИНТЕРВЮТА

Участниците от група „ДО РЕ МИ“ се завърнаха с вдъхновяващи награди от престижния международен фестивал на изкуствата

"Трикси"

Когато говорим за успех, мисля че винаги трябва да вземаме някакъв еталон от реалността, за да сме достоверни. Особено ако гово-рим за сферата на изкуството и педагогиката, където тези резулта-ти трудно се измерват. Съществува обаче едно събитие в България, което предоставя възможност по-добно измерване да се извърши и това е престижния международен фестивал на изкуствата "Трикси", който се провежда всяка година под патронажа на Министерството на културата. За поредна година на този фестивал в курорта Албена участваха децата и младежите от музикалната студия "ДО РЕ МИ" от Силистра. И като говорим за еталон на успеха, мисля че можем да взе-мем за пример тяхното участие – всички участвали в съответните категории са спечелили награди, а

ръководителят госпожа Бонка Скорчелиева е отличена със специална гра-мота на Министерството на културата за големи творчески постижения. Затова поканих госпожа Скорчелиева да разкаже от първо лице пред сп. Humanus за събитието и постигнатите успехи:

Какво представлява фестивалът „Трикси” като събитие?

31

Международния фестивал на изкуствата „Трикси“ се организира и провежда от Арт-център „Стринджендо“ от 2007 г. Във фестивала взимат участие солисти, ансамбли и худ. колективи на възраст до 19 г. разпреде-лени в отделни категории в жанрове на класическото, фолклорното и съв-ременното изкуство. Фестивалната програма включва концерти, изложби, творчески срещи, майсторски класове и арт-работилници. В рамките на конкурса се провежда и конкурс по номинации и възрастови категории. Изключително силен като ниво на участниците, които винаги са поне от 6-7 държави.

С какво се отличаваше това събитие тази година?

Отново много силно българско и международно присъствие. Голя-мата изненада бяха гостите от Бостън, САЩ. За четвърти път Музикална студия „ДО РЕ МИ“ участва във фестивала, като за втори присъстваме през всичките дни. Изключително съм доволна, защото само така човек може да усети фестивалния дух и да присъства на всички фестивални събития и конкурсни дни. Организацията беше перфектна. Програмата беше богата и интересна. Голяма конкуренция, талантливи участници, авторитетно меж-дународно жури, което оценява по точкова система независимо един от друг. Много интересно събитие тази година в рамките на фестивала беше организираният workshop, в който взеха участие желаещи певци и танцьо-ри. Нашата студия беше представена от Рада Златева (изискването беше децата да са по-големи и да комуникират спокойно на английски). Участни-ците бяха 12 певци и 12 танцьори (това бяха талантливите балерини от b2 балет Силистра с хореограф Боряна Кьосева – наши приятели и партньо-ри). С тях работиха професионалистите от музикално-танцовата школа

32

„Lucky Ten“ от Бостън, САЩ. За три дни по три часа работа успяха да под-готвят и представят на гала концерта творческия продукт „Животът е мюзи-къл“. На сцената заедно с нашите участници бяха и талантливите момичета и момчета от Бостънската школа. Получи се нещо страхотно! А самото преживяване ще помним дълго.

Кое беше характерно за вашето участие – върху какво акцентирахте в изпълненията?

Силен и добре подбран репертоар. Винаги акцентирам на много прецизно интонационно и вокално изпълнение, допълвам с много артистич-но поднасяне на песните, сценичните костюми също са от значение. Когато тези компоненти са „изпипани“, успехът е налице – всички участници от „ДО РЕ МИ“ се завърнаха с награди. Какво е значението на участието в такъв конкурс за творческото и личностното развитие на младите хора?

Огромно е значението за всеки от участниците. Това е друг тип изява – конкурс. Подготовката е по-различна, мисленето се променя, нагла-сата. Фестивалът е среща на много талантливи деца – можем да видим какво правят другите, учим се на уважение и толерантност към участници-те. Като цяло се сплотява колективът – общите преживявания, емоции, забавления. Когато има награди всички се чувстваме удовлетворени. Всич-ки знаят, че таланта трябва да се съчетава с много труд. Така е в изкуство-то, за да успяваш.

Бихте ли отличили някого от вашите възпитаници?

О, всички са отличени! В конкурса участва групата на малките ми певци – седем страхотни лъчезарни и много талантливи деца – Бети, Ния, Ади, Еми, Мони, Поли, Мишо – абсолютно равнопоставени на сцената – всеки в даден момент е солист, важна част от 1-ви, 2-ри или 3-ти глас (те са на възраст 8-10 години). Те изпълниха перфектно конкурсния репертоар! Не е лесно да си част от група и да изпълняваш сложен репертоар, да си с дистанционен микрофон (това е голяма отговорност), да танцуваш, да изпълняваш определен мизансцен (изисква се синхрон) и... още много други неща, за които трябва да мислиш на сцената. Неща, които си ги зна-ем само ние – добрите музиканти. Те бяха страхотни! Демонстрираха во-кално майсторство, артистичност и много стил. Солистите Еми и Рада се справиха блестящо с изпълнението на много точно подбрания репертоар.

33

Дуетът Еми и Мишо беше прекрасен! Двамата бяха равностойни партньори във вокално и артистично отношение, неща които трудно се изграждат.

На този фестивал поощрение получават и педагозите подготвили участниците – вие получихте такава награда, какво представлява тя за вас?

Това беше голяма изненада за мен. Бях наградена със специална грамота от Министерството на културата за големи творчески постижения! Такива грамоти бяха връчени само на трима педагози от България, другите две отлетяха за САЩ. За мен това е огромно признание и висока оценка за моя професионализъм и за успехите на възпитаниците ми! Фактът, че ми бе връчена на такъв важен международен форум прави наградата още по-ценна за мен.

На кого искате да благодарите?

Огромно БЛАГОДАРЯ на децата за щастливите емоции и незаб-равими преживявания, за общия ни успех и за отношението им към изкуст-вото, което вече имат. Благодарна съм и на родителите, които са важна част от дейността на музикалната ни студия. Благодарности и адмирации за организаторите.

Какво ви предстои като участия и прояви?

34

Както се казва, завърши изключително успешния за нас 10-ти творчески сезон. Сега излизаме в заслужена почивка – време за равнос-метка, и зареждане с нови идеи и творчески планове. На есен ще сме заре-дени с нови сили и готови за всякакви изяви. Разбира се, че имам планове, но предпочитам за сега да не ги споделям. Нека станат факт.

А ето и статистиката на постигнатите успехи от младите таланти:

Категория ансамбли до 12 г. – Вокална група „ДО РЕ МИ“ – Първа награда – Лауреат Категория солисти до 9 г. – Емили Джамбазова – Първа награда – Лауреат Категория солисти до 12 г. – Рада Златева – Втора награда – Лауреат Категория дуети до 12 г. – 9-годишните Еми и Мишо спечелиха Трета наг-рада – Лауреат

Димитър Пецов

35

Свилена Георгиева, победи в конкурса “Европа в хармония”!

Едно събитие безспорно успя да обедини европейците и това бе-ше конкурсът “Европа в хармония”, на който граждани от страните членки трябваше да представят аматьорско видео изпълнение на „Одата на ра-достта” на Бетовен и по този начин да изразят своето оригинално виждане за общия европейски дом. Сред първите три наградени клипа е и този на Свилена Георгиева и детска музикална студия ”ДО РЕ МИ” от Силистра. Класирането на клипа, освен че беше кауза на младежите, които участваха в него, се превърна и в кауза за нас от списание Humanus, които ги подкре-пяхме. Ето какво сподели за успеха Свилена, която се оказа и единствения изпълнител присъствал на церемонията по награждаването: Как усети атмосферата при награждаването в Брюксел?

Атмосферата беше невероятна и зареждаща! Всички бяха много щастливи и развълнувани! Как мислиш, могат ли европейците да бъдат обединени и от какво?

От музиката! Тя обединява хората и ни прави по-добри! Какви бяха акцентите във вашия клип?

36

Исках да представя родината си като достоен член на голямото европейско семейство и да споделя възможностите, които ни предоставя членството ни в ЕС. Както и да популяризирам ролята на EESC Европейс-кия икономически и социален комитет – да спомага за равноправието на всички граждани на ЕС, особено на най-уязвимите, на обикновените хора от целия континент да изразяват мнението си по важни за тях въпроси, да се включват в инициативи, целящи подобряване условията им на живот. Освен паричната награда какво друго спечели от това участие?

Опит и мотивация да продължа напред! Запознах се с прекрасни хора, имах неповторими моменти и незабравими емоции. Ти обяви преди да спечелиш, че половината от наградата ще отиде за благотворителности – имаш ли предвид конкретни хора или институ-ции, които ще бъдат подпомогнати?

Ще направя дарения за Дом за медико-социални грижи за деца – Силистра, Дом за стари хора – Силистра и Център за хора с психически увреждания, гр. Габрово, които също участваха в Европейското предизви-кателство. Има много хора в нужда и ние трябва да бъдем съпричастни с техните каузи. Ще помогна от цялото си сърце! На кого искаш да благодариш?

Искам да благодаря първо на Бог! На директора на ЕГ “Пейо Яворов” Магдалена Атанасова, благо-

дарение на която разбрах за европейското предизвикателство. На музикал-на студия “До Ре Ми”, че се включи към проекта. Без групата участието ми в конкурса беше невъзможно. Благодаря на Ana Rucner, която ме свърза с Croatian National Tourist Board и получих разрешение да използвам нейната инструментална версия. Благодаря на хората, които помогнаха откъм тех-ническата страна на нещата и на децата, които нарисуваха рисунките – брат ми и моята съученичка Христина Тихова. Благодаря на родителите и на приятелите си, че ни подкрепяха и гласуваха за нас. Благодаря на много фейсбук страници, които споделиха апела за гласуване, и най-вече на екипа на Познание-Бг, подкрепящи ме години наред във всяко едно мое начинание. Благодаря на екипа и на журито на Европейския икономически и социален комитет, че ни избра да бъдем сред победителите!

Благодаря и на вас, екипа на списание „Humanus” – Ангел Грънча-ров и Димитър Пецов – за подкрепата, която оказвате на младежите!

37

ПОУКИ ОТ ИСТОРИЯТА

Какво?! Битълси ли?! Хипита ли?! Протестъри ли?! Гиди соросоиди ниедни!

Носталгично... България, която изгубихме...? Всъщност – нищо не

сме изгубили! Другарят полковник днес най-вероятно е генерал от резерва, крупен предприемач и/или специалист по "корпоративна сигурност"...

И ако знаете как го сърбят ръцете! Битълси ли, хипита ли, протес-търи ли?! Гиди соросоиди ниедни!

Ognyan Minchev

Защо казването на истината ражда ненавист?

“Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толко-ва повече мрази тези, които я казват.” Джордж Оруел

Прочее, още римляните имат ето тази толкова мъдра поговорка:

38

Истината ражда ненавист, а угодничеството (подмазването, под-

лизурството) – приятели. Veritas odium parit obsequim amicos.

Ако те мразят значи си най-добрият?

У нас ако те харесват – това значи че си некадърен или поне по-посредствен.

39

ПРОВОКАЦИИ

Най-чудесното българско наслаждение

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. Константин Иречек

С невежите не спори

"... В работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа, не можеш да очакваш да оце-

40

нят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“

Ранга Гуру (Виж: Притча за невежеството)

Потвърди се моята теория, че жените търсят и ценят у мъжа преди всичко ума

Из: Внимание: на мода е сапиосексуалността

... Сапиосексуалността разчита на това, което е под шапката, а не под мускулите. Феноменът сапиосексуалност разчита на интелектуалната привлекателност, т.е. на привлекателността чрез ушите, е не толкова бла-годарение на очите.

„Сигурно сте забелязали, че в последните месеци дори снимките в социалните мрежи са на хора, които не се притесняват от своята външност, но пък на преден план поставят своята интелигентност – все по-атрактивна и обсъждана", твърди австрийският в. „Курир" и допълва:

„Няма нищо по-атрактивно от интелигентността на този свят. Са-пиосексуалните хора не си позволяват да се хвалят с привлекателната си фигура, а демонстрират интелекта си като участват в концептуални и за-дълбочени полемики или обсъждания в социалните платформи. Именно този прийом, тези коментари водят до интимна връзка." Кратък мой коментар: Сбъдна се моята теория, че жените търсят и ценят у мъжа преди всичко ума. Аз я обосновавах така: двата пола са си необхо-дими по причина на това, че всеки пол търси у другия това, което сам няма, но което му е твърде потребно.

41

По тази именно причина жените търсят и ценят у мъжете ума, а пък жените впечатляват силно мъжете с чувствителността си. Умът е мъжко качество, чувството – женско. (Това, разбира се, не значи, че няма жени, които са значително по-умни от повечето мъже; но това най-вероятно ги е направило значително по-малко женствени.)

РЕВОЛЮЦИЯТА В МИСЛЕНЕТО

Ето защо образователните бюрократи у нас толкова залагат на

страха

Ето защо в бюрократичната ни образователна система страхът е нещо като двигател:

"Средството на бизнесмените са ценностите. Средството на бю-рократите е страхът." (Айн Ранд)

42

Една несъмнена мъдрост, изречена от Далай Лама

Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет... (Далай Лама) Свободата и разнообразието са в основата на развитието и ка-

чеството на образованието

Излишен ли е ХII клас?

А колко трябва да са вагоните на влака за Варна, за да отидем във

Видин?

Образованието е процесът на лич-ностно развитие, който трябва да

доведе до зрелост. Явор Ганчев, Национална мрежа на родителите, 11.06.2015

В своята книга “Демокра-тичното образование” Яков Хехт систематизира три типа реакции, про-тивни на реформата: първо, отричане на нуждата от реформа; второ, анга-

43

жиране с “реформаторски” дейности, които няма опасност да променят статуквото; и трето, настояване, че трябва повече от същото, заради което има нужда от реформа. Реорганизациите в образователната система (да има ли ХII клас, в VII или VIII клас да завършва основното образование, да се кандидатства ли след V клас и пр.) спадат към типа “имитация на ре-форма, която няма опасност да промени статуквото”. Средното образова-ние е откъснато от живота; множеството зрелостници нямат елементарни умения за общуване и боравене с информация, а какво остава за капацитет за взимане на отговорни решения за собствения си живот (собствено, зре-лост). Този резултат не се дължи на ХII клас.

Снимка: Крум Стоев

Като начало, добре е да признаем някои очевидни факти. Напри-мер, че образованието не е функция на времето, прекарано в училище. Да, статистиката сигурно показва, че повече време в училище корелира с по-добри резултати. Но за какви училища се отнасят тези резултати? Пове-че време, прекарано в неподходящо или лошо училище, дали ще подобри образователните резултати? Резултатите се дължат на качеството на обра-зователните услуги, както и на възможността за избор именно на такива услуги, каквито са нужни и точно когато са нужни. Тези неща не се измерват с време и тук е мястото да напомним по повод едно друго организационно преустройство, че предучилищната подготовка също не зависи от броя на годините предучилищна подготовка.

Това ни води до следващия очевиден факт: децата са различни. Като казваме различни, нямаме предвид ръст и цвят на очите. Децата учат

44

по различен начин – и с различно темпо. И най-важното – интересуват се от различни неща, по различно време. Най-трудно е да си признаем, че очак-ваме от зрелостниците да умеят да се мотивират от собствените си интере-си и да поемат отговорности след 12 години на обучение, напълно игнори-ращо именно собствените им интереси.

В “реформаторския” проект за нов закон за образованието четем: “Чл. 78. (1) Общообразователната подготовка... е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразова-телни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени в държавния образователен стандарт за учебния план”. Сигурно ще се съгласим, че “има едни неща, които всички деца трябва да знаят”. Но постижимо ли е това именно чрез игнориране на фактите, че образованието не е функция на времето, прекарано в училище и че обуче-нието трябва да следва интересите на ученика, за да е ефективно? “Този влак все не отива до Видин! Да, очевидно влакът е за Варна, но дай да пробваме да махнем един вагон отзад или да добавим два вагона отпред, да видим дали пък няма да пристигнем във Видин?” Смешно ли ви е? Посмейте се, но и си спомнете, че който се смее на глупостта, вероятно е платил билета за цирка.

Образованието е процесът на личностно развитие, който трябва да доведе до зрелост, т.е. способност за взимане на независими и отговор-ни решения. Тази способност не пада от небето; учи се, и то именно чрез преживяване на ситуации на взимане на решения. Ако това е гарантирано, тогава образованието може да е и социална услуга; и подготовка за трудо-вия пазар; и превенция на престъпността; и инструмент за борба с бедност-та. Да, хората с по-добро образование са по-богати и по-рядко влизат в затвора. Но дали пък това не се дължи на тяхната зрелост? Може ли да се провежда образователна политика, която да цели превенция на прес-тъпността и борба с бедността, чрез образователна система, която не зачита индивидуалността на учениците и така възпроизвежда незре-ли хора, неспособни на отговорно поведение?

Личностното развитие е лична работа. Логично, нали? Защо то-гава не поставяме под съмнение смисъла на държавната намеса в ученето, което е самата същност на личностното развитие? Въпросът какво, колко, кога, как и защо се учи трябва да се решава от участниците в учебния про-цес (учениците, представляващите ги родители и техните учители) и те трябва да имат гаранция за правото си да вземат независими и отговорни решения за образованието. Именно защото решенията по твърде личния въпрос за образованието се вземат от държавна институция, затова обра-зователната система служи на всякакви институционални и частни интере-си, но не и на личностното развитие на учещите.

45

Излишен ли е ХII клас? Може би за едни ще е излишен, а за други – не. Но ако има нещо излишно, то това е функцията на министъра на образованието да определя императивно какво, колко, кога, как и защо да се учи. Нека тези, които искат да поемат отговорността за собственото си образование, да имат възможността да го правят с подкрепата, която им се полага по чл 23 от Конституцията. И съвсем не става дума за “финансира-нето на частните училища” – става дума за всяко едно дете във всяко едно общинско училище. Ще доведе ли това до сътресения? Едва ли. Мнозинст-вото няма да искат или да могат да взимат подобни решения за себе си и ще продължат да се придържат към обучението по министерската програ-ма.

Нека има плурализъм – разнообразни образователни решения за разнообразните образователни потребности на различните ученици. Нека образованието да е качествено за всички или поне за възможно най-голям брой хора – но това няма да стане чрез намиране и налагане на поредния “най-добър” модел. Ще стане чрез осигуряване на разнообразие и свобода, защото те са в основата на развитието и качеството. Нека има истинска автономия на училищата – защото разнообразие и качество може да се осигурят чрез самоуправление, но не и чрез заповед на министъра. Помис-лете си дали разнообразие и качество в изкуството може да се осигурят със заповед на министъра на културата?

Представихте ли си го нагледно? Ето, това вече е стъпка в пра-вилна посока – вече няма да говорим дали имаме нужда от свобода, раз-нообразие и плурализъм, а как това може да стане.

Свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци

На едно място във Фейсбук се състоя следния кратък разговор за

свободата и за свободолюбивото образование: Явор Ганчев каза: Знанието не освобождава, обратното е – свободата образова. Какво освобождава – не знам. Сигурно любовта. Ivaylo Tinchev каза: И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни... Йоан 8:32 Явор Ганчев каза: Така, така. Ангел Грънчаров каза: Да, истината освобождава. Истината за човека като човек е тази: човекът свободата, човекът е свободно същество, без свобода човекът губи човечността си, а свободата е онова, от което зависи всичко и у човека, и също за човека. А свободата е нещото, благодарение на което всичко се постига, в това число и образоваността.

46

Апропо, благодарение на автентичното, т.е. на свободното обра-зование, на образованието, основано на свободата, човекът създава себе си като човек, сам себе си прави личност. Свободата е извор и на човеч-ността, и на образоваността. В свободното образование човекът постига себе си като човек, постига ония качества, без които той не може да живее по човешки начин. Сега давате ли си сметка защо у нас свободата е най-нежелано, защо държавата (държавния чиновник) прави всичко, за да не допуска свобода в образованието (пък и изобщо в живота ни)?

Ами защото не щат у нас да има личности и човеци, не щат да има граждани, които няма да харижат на държавния чиновник своите суверенни права. Някой иска у нас (благодарение на невярно построеното образова-ние) да има роби, а не суверенни човешки личности. Правете си сметка какво означава това: да лишиш една страна от нейната субстанция, от субстанцията на живота й, именно да я лишиш от т.н. "човешки фактор"! Да я лишиш от пълноценно живеещи и ентусиазирани свободни личности – най-голямото богатство на едно общество. Това наистина е престъпление, застрашаващо нашата национална сигурност.

Да, това не са безобидни неща. Но за жалост са малко онези бъл-гарски граждани и също дейци на образованието, които искат свобода, които не се боят от свободата. Ето това е основният проблем у нас: свобо-дата у нас за огромното мнозинство от българите е непонятна – и затова е нежелана. У нас от свободата масово се страхуват. Ето това е най-тежкият ни проблем. Как българите да се привържат към свободата, как да я обикнат? – за мен това е проблемът на проблемите.

47

Като съм преподавал на младите философия 32 години, аз факти-чески съм правил едно нещо: стремял съм се да ги обучавам в свободо-любие. Това е нещото, което ни е съдбовно потребно: свободолюбие ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви човеци и личности, а не страх-ливци пред свободата.

Свободата трябва да бъде обичана, към нея трябва да изпитваме също така и доверие. Докато човек не преживее свободата, докато не я изпита, докато не й се наслади, той няма да я обикне. Свободното образо-вание е нещото, което може да роди свободни и свободолюбиви човеци и личности у нас и да промени из основи България и българския живот. И живота на всеки българин. Простете за това, че се разфилософствах, но ми се чини, че казаното е важно.

В резюме казано: свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци пред свободата. Се-гашната система на държавно-административно и командно образование създава изцяло негоден продукт: малодушници, страхливци, нагаждачи, тарикати, в крайна сметка неудачници и в резултат – бедняци. Свободолю-бивото демократично образование ражда пълноценно живеещи личности и добри граждани. Някой го е страх от тези последните. Познайте #Кой го е страх.

Предпразнично четиво за г-н Министъра на образованието – и за ония български граждани, на които поне малко им пука за

това какво става с децата им в училище!

Получих на имейла една потресаваща статия, написана от дейст-ващ учител, който ме помоли да я публикувам в блога си, да й дам гласност във фейсбук, да я разпространя и чрез списание HUMANUS или както дру-

48

гояче намеря за добре. Авторът ме помоли да не обявявам името му. Моля всички, които прочетат тази статия, да я препоръчат на приятелите си - та тя да стигне до колкото се може повече хора. Благодаря за което! Горчива-та истина за българското училище не бива повече да бъде крита или пък захаросвана...

Помощ, учат ме!

Българските деца стават все по-неграмотни през последните го-дини. Дори аз като учител не вярвах на тези статистики, но през последните две години се убедих в тях. Мога да установя повече от проблемите, дове-ли до това ужасно за държавата и бъдещето на децата състояние, но отк-ровено заявявам, че се страхувам. Опасявам се, че след разкритие на детайли от „кухнята" на едно обикновено средностатистическо българско училище, бих останал без работа. Затова под статията ще се подпиша като български учител, а не с името си. Смятам, че ще ми бъде простено от читателите.

1. Най-големия проблем на българското училище е неговото ръ-ководство, в лицето на Директора, заместниците му и счетоводителя. В момента 95% от Директорите на училища в България са номенклатурни кадри, назначени от една или друга политическа партия. Изключенията се отнасят до роднини, приятели и пр. приближени до инспекторати или общи-ни. Когато един такъв директор започне да „ръководи" училището, той се обгражда с послушни помощници и кадърен счетоводител, който да мани-

49

пулира разходите така, че на отчетните събрания пред колектива нищо да не става ясно на учителите и служещите в учебното заведение. Кражбите стигат до стотици хиляди лева на година, а способите за осъществяването им са много.

Едно просто сравнение между две училища, където учителите по-лучават около 500 лв. месечна заплата, но едното училище е с 500 ученика, а другото с 1000, би показало ясно колко голям крадец е директора на вто-рото училище. Методите за кражба с тайни и явни конкурси за фирма, за-реждаща закуски на децата от началния курс, фирми, извършващи ремонт-ни дейности, фирми, обзавеждащи интериора на училищата, та дори и енергодоставчици, погодили се с директора да се отчита завишено потреб-ление на енергия, газ или нафта, са само част от начините за ограбване на средствата, предоставени за образование на децата ни. Очевадният проб-лем в тази ситуация е, че училищните директори на практика са пожизнени феодали, защото нямат мандат и всичко в училището зависи единствено и само от тях. Те могат да бъдат отстранени само при изключителни случаи от работа – явна лудост, поредица обществено значими гафове или гран-диозен скандал, отразен от медиите. Поради тази причина те се обграждат с екип от свои подчинени, които ги подкрепят, за сметка на по-високото диференцирано месечно заплащане. Тук влизат и определен брой от учи-телите, които просто донасят за своите колеги, които са най-слабите специ-алисти в училище, но за сметка на това вярно подкрепят корумпирания си ръководител. Така положението в едно училище е овладяно от Директора и той може да коли, да беси, и да си развява байрака както си иска. Добрите учители виждат всичко, но няма как да реагират, защото и при най-малкия протест, ще бъдат изхвърлени от работа. И тук вече идва втория проблем!

2. Кадърните учители, които могат да научат децата не само на предмета, който преподават, но и на много други добродетели, свеждат глави и се предават. Те не могат да се борят с корумпирания и крадлив директор, нито с групата доносници край тях. Не им остава нищо друго освен да махнат безпомощно с ръка и да започнат да преподават в мини-мума, който се предвижда по предмета им. Още повече, че голям брой от родителите на мързеливите ученици оказват непочтен натиск върху тях за по-високи оценки или оправдаване на отсъствия. Така вместо можещият учител да работи с желание и да получава съответно възнаграждение, той бива пренебрегван от ръководството и снижава нивото на собствената си работа. От това най-вече страдат децата, особено тия, които действително се интересуват от предмета.

3. Училищните синдикати в повечето случаи са формални органи-зации, които нито подкрепят в нужда своите членове, нито се борят срещу нередностите там. 99% от учителите членуват в КНСБ или "Подкрепа" само заради осемте дни платен годишен отпуск. Тъй като председателя на син-

50

дикатите разполага с привилегията да не бъде уволняван от Директора без разрешение на профсъюза, той задължително е човек на директора в това училище! На събранието, където е избиран той за председател, се предла-га от вече подготвените за това учители – доносници и по стара социалис-тическа традиция се избира с мнозинство. На читавите учители не остава нищо освен да сведат глави и да вдигнат ръце – за да гласуват за него. Затова в българското училище фактически синдикати не съществуват! Учителите нямат права и са превърнати в нещо като безмълвни и унизени роби.

4. В училищните настоятелства се избират подходящи за училищ-ното ръководство родители на ученици. Те са близки до Директора и по-мощниците му и затова изпълняват редица дейности по оправдаване на откраднати средства в училището. Те събират пари, те ги „отчитат" и оп-равдават, а на тях никой не им търси сметка накрая. Естествено децата на тия родители-настоятели разполагат с привилегировано положение пред съучениците си. Те имат само шестици, участват във всички форми на изява за училището и каквото и да сторят, биват оправдавани и дори поощ-рявани. Така се деморализират останалите деца от класовете и те от малки разбират, че справедливост няма! Те просто се адаптират към условията на българското училище, а те са меко казано скотски!

5. Унищожена е цялата ценностна система в българското учили-ще! Не може учител, който е ощетен, пренебрегнат и смачкан психически,

51

да учи учениците на това що е добро, що е достойнство, що е справедливо! Децата от малки разбират, че не положителните качества у един човек могат да му осигурят добро бъдеще, уважение и просперитет. Затова те не се стремят да се учат и да правят добро, да бъдат човечни и пр., а гледат да се подмажат първо на учителката, после на директора или някой от властимащите в училище. Така много бързо и без усилия биха получили нужната оценка или похвала. Създава се разделение между подрастващи-те, както по имотно благосъстояние, така и по приближеност до управлява-щите в едно училище. Това обезсмисля както образователния, така и въз-питателния процес.

Огромната степен от думите, произнасяни в училище, са кухи, ли-шени от съдържание и най-вече са лишени от топлина, човечност и обич! Тоест са фалшиви и лицемерни, безсърдечни думи. По тази причина деца-та ни стават на пръв поглед безсмислено агресивни, поддават се лесно на дрога, алкохол и евтини удоволствия – вместо да се стремят към наука или развитие в някаква област.

С две думи, ако българското дете би могло да изкаже всичко, кое-то му тежи в момента, то е: Помощ, учат ме!

Написа: Български учител

(Постскриптум от мен, Ангел Грънчаров: Държа да уточня, че този текст не съм го написал аз. Но това не ми пречи да добавя, че в него по моя преценка в резюме е казана цялата горчива истина за българското образо-вание и училище, намиращи се в плачевно и катастрофално състояние. Да, това е една потресаващо откровена статия, казваща ни цялата горчива истина за тоталната катастрофа на българското образование и училище.) Кратък разговор с млад човек, добре показващ що за "матр`ьял"

имаме

От два дена имам нов ученик. Млад човек. От едно село наблизо до морето е. Щял да идва есента в Пловдив да учи в един от тукашните "университети". Почти не сме разговаряли, но е общителен, не зная защо но ме пита това-онова. И аз се опитвам да го разбера що за личност е. Ето какъв кратък разговор проведохме тази сутрин. Разговор, който добре по-казва що за "матр`ьял" имаме: Млад човек: Добро утро как си? Аз: Добро утро, мерси, добре съм, ти как си? Виж нещо, интересно ми е как ще го възприемеш.

52

Млад човек: Добре съм и аз. Видях. За училище са отнася и за ваканцията. Аз: Обичаш ли ваканциите? :-) Млад човек: Ами да са кажи не много щото няма какво да правя в нас. Аз: Чети книги примерно. :-)

Млад човек: А аз да чета книги? Чуваш ли се? Досега само една книга съм чел. Повече не съм. Аз: Е, ще станеш като Бойко Борисов щом си чел само една книга! И той само една книга е чел. :-) Ще процъфтиш и ще бъдеш велик като него! Аз като съм прочел два-три вагона книги какво постигнах? Нищо. Най-беден и гладен учител по философия съм...

Младежът нещо се умълча. Не знам защо. Може пък да се замис-ли? Ако реагира някак ще ви известя непременно... Силата, която самоотвержено пречи за връщането на образова-

нието към живота, е бюрокрацията

Толкова ми писна да се вдига шум по преодоляването на "отпада-нето на децата" от училището! Защо пък веднъж не чух да се опитат да преодоляват "отпадането на училището" от живота, от реалността, от елементарни норми като уважение към човека, от елементарния здрав разум ако щеш! То не само е отпаднало, изпаднало и западнало, ами и трябва да правим конференции, политики, да взимаме мерки, да налагаме

53

наказания, да координираме институции, само и само да му осигурим при-съствието на безгласните му поданици.

И някой ако ми каже, че с тези политики "детето било в центъра" – не, нито детето, нито още по-малко образованието е в центъра; инсти-туцията е в центъра. Институцията (крепена от насилието) в нашето болно общество е светата крава, табуто, което не смеем да пипнем, да преосмис-лим, да променим, от страх, че ако не дай си боже я разклатим, може да лъсне тоталната покъртителна липса на нормални човешки отношения, които да държат заедно това общество!

Gayane Minassian

Кратък мой коментар: Свещената крава, крепена от насилието, е по-скоро властващата образователна бюрокрация (министерските чиновници), а не самата институция, щото тази последната няма душа, а значи и няма, не може да има себичен интерес. Силата, която самоотвержено пречи за връ-щането на образованието към живота и изпълването му със смисъл, т.е. пречи на освобождаването на заетите с образование, е тъкмо тази държав-на бюрокрация. Просто моето изказване или коментар е малка добавка-разяснение, а иначе с всичко останало съм съгласен.

54

Симптоми, илюстриращи тоталното рухване на административ-но-командната образователна система у нас

Децата масово не щат на училище, 08 февруари 2015

Учители от Западна България се събират за да решат как да върнат интереса на децата към ученето

Процентът на учениците, които нямат мотивация да учат, се уве-личава застрашително. Все повече са и преподавателите, които умишлено повишават оценките на децата, което допълнително ги отблъсква. Много от учениците редовно присъстват в часове не само без учебници, но и без тетрадки и химикалки, а тази тенденция вече не е „привилегия" само на дванайсетокласниците.

Това са наблюдения и изводи на преподаватели от училищата в Западна България. По инициатива на дългогодишния председател на Съю-за на работодателите в образованието и директор на строителната гимна-зия в Перник Самуил Шейнин тази сряда те ще се събират, за да решат как да върнат интереса на децата към ученето.

„За съжаление тенденцията за повишаване процента на немоти-вираните ученици е световна", каза Шейнин пред „Труд". Нашите учители не са правили статистически извадки за броя на неангажираните деца, но са обобщили причините за това. Сред тях са социалната среда, липсата на подкрепа от страна на родителите в част от семействата, старите методи на преподаване, учебните програми и учебниците, които са с непроменени изисквания от години. „Поставянето на оценки, в които субективният крите-рий е много голям, тенденцията да се пишат по-високи бележки за по-малко знания, както и липсата на единни правила при оценяването са другите фактори за намаляване на мотивацията", категоричен е Шейнин.

В училище допусканият субективизъм в полза на ученика за трой-ка е 25 от 100, за четворка е 40%, за добър – 30%, а за отличен – 25%, е сметнал директорът. В един момент „дупките" в знанията лъсват – или при интервютата за работа, или на кандидат-студентските изпити.

Той и неговите колеги се готвят да изработят единни правила за оценяване и модел за привличане на учениците към работата в класната стая. Също така са изработили и „10 истини за образованието", сред които е този: „Формалното изпълнение на служебните задължения са фатални за системата." Кратък мой коментар: Интересно е, че тези въпросните дейци на адми-нистративната система на образование продължават да смятат, че може да се намери някакво магическо средство, съответстващо на догмите на

55

системата, което да може да я спаси, да предотврати провала й – който, впрочем, вече е налице, е неоспорим факт, вижда се с просто око. Тяхното поведение може да се оприличи с опитите да се гаси пожар като се лисват кофи с бензин! О, слепци, така не стават тия работи: мисленето ви е де-фектно, там е проблемът, там е коренът, там е причината на катастрофата! Това показва по най-убедителен начин, че без смяна на системата, сиреч без коренна и същностна промяна на самите начала, върху които се покои образованието на децата ни, нашите деца и внуци качествено образование никога няма да имат...

ДЕМОКРАЦИЯТА

Не знам докъде ще стигнем с този презрян манталитет

В едно телевизионно предаване (което слушам в момента) Ми-хаил Саакашвили многократно повтори: системата ще бъде променена с нови хора, нека да дадем възможност на млади, необременени от пороци, чисти и талантливи хора да се изявят, затвореността на т.н. елит е една от основните причини и за корупцията, и за липсата на развитие, абе повтаря всъщност това, което пише и в Библията, именно, че не бива да се налива ново вино в стари мехове. Махаш старите и чрез открити и честни конкурси намираш нови, чисти и образовани хора-идеалисти, които именно могат да поставят обществения интерес над частния, егоистичния. Неговата теза е,

56

че промените се правят от нови хора с ново съзнание, ако не бъдат подме-нени хората, ако не бъдат изгонени корумпираните чиновници, ако не се възцари нов манталитет, промяна никаква не може да има. Казва и това: революцията не е завършила, тя продължава, сега именно е решаващия й етап.

Гледам и слушам този човек, казва съвсем прости истини, което казва вече го е правил, проверил е, че работи на практика, той промени Грузия. Много умен и талантлив човек е той, необичайно интелигентен; по едно време каза, че в Украйна има много талантливи хора, карал велоси-пед, приказвал си с хората и се удивлявал колко често срещал хора, с които като поговориш, разбираш, че били "същински Клондайк", толкова богати като личности - и е чудно, продължи той, как страна, в която има толкова много талантливи хора, е в такова тежко положение, непростимо е това! Всичко, което той казва, има отношение и към нас, положението в България е абсолютно същото, ние сме не по-малко корумпирана страна от Украйна (и някогашна Грузия), но у нас не само няма воля за същински промени, ние нямаме, за жалост, и лидери като Саакашвили, които са способни на всичко в името на въодушевилата ги идея за същностна, за истинска промяна.

У нас правим точно обратното на това как следва да се правят нещата и затова нищо не постигаме. Корумпираните държавни чиновници и ръководни длъжностни лица гледат само своя частен користен интерес, злоупотребяват с власт, всички се възмущаваме, но хората, които избираме да ни управляват, изобщо нямат волята нещо да променят, само се говори, безкрайни разговори, нещата се замазват, никой не смее да посочи точното болно място, както това прави Саакашвили – камо ли пък да се заеме нещо да промени като промени хората, от които в крайна зависи всичко. Нима някой у нас смее да каже, че трябва да се замени целия корумпиран кадро-ви състав на полицията, на митниците, на съдебната система, на прокура-турата?! А го каже, ще го изядат с дрехите! Държавните чиновници даже се уредиха със закон, гарантиращ им доживотно вегетиране в службите; у нас нямаме демокрация, щото реалната власт е у държавната бюрокрация, която политиците обслужват и ухажват непрекъснато. У нас имаме диктат на държавната бюрокрация. У нас дори един директор на болница не може да бъде сменен от министъра, а какво остава да бъдат проведени по-сериозни и цялостни промени.

Не знам докъде ще стигнем с този манталитет. Това аз не мога да кажа. Зъл край ни чака. Народът упорито мълчи. Кога ли ще му писне? И каквото ли ще стане тогава – когато масовият българин загуби всякакво търпение? Възможно ли е изобщо това или нашето търпение е безпредел-но?

57

ПОЗИЦИЯТА НА МЛАДИТЕ

Да се будиш с желанието да живееш и да бъдеш щастлив

Казвам се Михаела Тимо-феева, (почти) на 15 и уча в ЕГ „Пе-йо Яворов“, гр. Силистра. Малко неща обичам повече от това да чета и да пиша, без значение дали поред-ният пост в блога или нов разказ. Литературата ме е оформила като личност, заедно с всяка секунда, която съм прекарала в обсерватори-ята, защото любовта ми към астро-номията никога няма да угасне, и с всеки заснет кадър, защото ми ха-ресва да бъда фотограф-аматьор.

Сегашният ми блог: http:// polqotslunchogledi.blogspot.com/ е на малко над година, но идеята да имам платформа, където да споделям, ме преследва от вече три години. И ето така разбрах, че няма нищо по-

прекрасно от това да поддържам блог (и да развивам личната си библиоте-ка, разбира се.)

Миналата година участвах в предизвикателството #100happydays – едно от най-добрите решения, които някога съм взимала. Тръпка е, и то страхотна – сто дни подред да се будиш с желанието да живееш и да бъ-деш щастлив, без значение дали щастието ти е чаша бира или последния филм, който някога ще гледаш в кабинета по немски, защото вече няма да учиш в това училище. Животопроменящо е. Оценяваш всичко малко повече от преди.

Едно по-малко предизвикателство е и ежегодното на Goodreads, където си поставяш за цел да прочетеш определен брой книги за годината. Моят е 45 и сега, когато 2/3 от годината са минали, а аз съм на половината, ми се вижда почти непосилно. Но както и да е, не бройката, а качеството на прочетената литература е важно. А аз обичам да си вярвам, че чета само хубава литература. Като „Дядо Прас“ на Тери Пратчет, например:

Всичко започва все някъде, макар и мнозина физици да не са съг-ласни с това. Хората обаче винаги са напипвали — смътно в повечето случаи — проблема с началото на нещата. Питат се например как шофьо-рите на снегорините успяват да стигнат до гаража след страшната виелица,

58

за да започнат разчистването, или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите. И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое възелче в усуканите и разръфани мрежи на пространст-во-времето, за да го посочат поне метафорично с пръст и да заявят: „Ето, оттук се започна…“

Убийствен читателски застой. И ето я там, скрита между няколко други дребни книжки и още една пратчетова: "Дядо Прас", която още с първото си изречение ме въвлича отново в Света на Диска - плосък диск, крепящ се на четири слонски гърба, които стоят върху гигантската костенур-ка А'Туин.

Светът на Диска има изключително интересни празници, обичаи и култура, а най-обичаният и важен празник е Прасоколеда – еквивалент на християнската Коледа – където Дядо Коледа е Дядо Прас и шейната му се кара не от седем елена, а от четири шопара. Дядо Прас не яде курабийки и не пие мляко – вместо това, децата му оставят свински пай и вермут.

Прасоколеда се празнува на зимното слънцестоене с идеята слънцето да се издигне в небето на следващия ден. Проблемът е, че Дядо Прас го... как да се изразя... няма. Не е мъртъв. Не е жив. Няма го. Слънце-то няма да се издигне в небето и хората вярват в това.

Кой се заема с намирането му? Гувернантката Сюзън, която не е сполучила особено откъм спътници – в това екстремно приключение я следват Смърт на мишките, един гарван, който много обича очи, и о, богът на махмурлука.

Кой обаче оставя подаръци? Защото те реално биват оставяни. ... ХО-ХО-ХО!

"Дядо Прас" е уж категоризирана като adult literature, а сякаш само ако си дете, ще успееш да вникнеш в нея. Възрастните не мислят, че ги преследват караконджоли и техните кошмари не оживяват под формата на сенки в тъмното. Кошмарите на възрастните са по-реални и изглеждат като сметки за ток и такива страшни неща. Те не могат да бъдат победени с ръжен.

В една детска глава къщите са задължително квадратни, задължи-телноимат комин, пушекът е задължително на спирали, слънцетозадължи-телно е жълто, а смъртта е нереална. Никой никога не умира, само се тран-спортира от едно място на друго.

Вярата тук е представена като доста общо понятие, за разлика от някои други книги на Пратчет.

Когато в едно божество спре да се вярва, остава свободна вяра, и заради това всички малки досад--..., съжалявам, имам предвид богове, се възползват от нея и се появяват отново.

— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от... фантазии, за да понасят живота?

59

— Хората имат нужда от фантазиите, за да бъдат хора. за да бъдат средоточието, където се срещат падналият ангел и маймуната, изправяща се на задните си лапи.

— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад... — Позна. Това е началото. Първо се учите да вярвате в малки-

те лъжи. — За да повярваме и в големите? — Да. В справедливостта. В милосърдието. В дълга... — Нямат нищо общо помежду си. — Нима? Тогава вземи Вселената и я стрий на най-фин прах,

после я пусни през най-дребното сито. И накрая, ако можеш, ми покажи поне едно атомче справедливост, една молекула милосърдие. А въпреки това вие постъпвате сякаш има някакъв идеален ред в света, сякаш във Вселената съществува някаква... „правота“, по която да съдите за всич-ко.

"Дядо Прас" е брилянтна книга – една от малкото, където самият Смърт е заинтересован от природата на хората, хора се опитват да бъдат нормални, защото им е писнало от необикновените им способности, и шей-на да бъде карана от четири шопара далеч не звучи странно.

ЖИВОТЪТ

20 цитата от Тери Пратчет

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва. Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тиши-

ната е само отсъствие на шум. Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.

Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект. Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта – не

могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стиг-неш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсо-

лютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.

60

"Цветът на магията" Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е свет-

кавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копеле-та. — Ринсуинд за Двуцветко

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите

"Фантастична светлина" Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава

труда. Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесие-

то на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат. "Посестрими в занаята" Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти

приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на

боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета. "Жътварят"

61

— Ами да. Не бива да си прахосваме времето! – Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. – Виж! Имам време! Най-после имам време!

Албърт се отдръпна уплашен. — И щом вече го имате, какво ще го правите? Смърт яхна коня. — Ще го пропилея. "Малки богове" Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за

да хване марулята. Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш. Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пе-

перудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...

Времето е наркотик, в големи дози убива. Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно сти-

гаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака. Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети

непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка същест-вува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.

Бъди безличен – и ще бъдеш харесван!

62

Прави ли са китайците, вярна ли е тази тяхна мъдрост, важи ли тя и за нас, българите?

Ако правиш твърде много добрини, след това идва славата, със славата – богатството, с богатството – завистта, а със завистта – пробле-мите. За това мъдрият човек е умерен и в доброто...

Kитайска мъдрост Кратък мой коментар: С правенето на добрини, по указания начин, идвало богатството, а на тази основа – и завистта, ведно с проблемите. Усъмних се обаче върху ето какво: като правиш добро по нашите земи, това ще доведе ли (чрез славата) до... забогатяване? (Ако оставим настрана това, че сама-та доброта на душата е най-голямо богатство, но тук явно става дума за друг вид богатство.) Из нашите земи не забогатяват ли най-вече ония, които зло, които вършат какви ли не лошавини, примерно крадат, мошеничат, лъжат, мамят и т.н.? У нас богатите все добряци ли са? Нещо много се съмнявам в тази китайска теория. В някакъв смисъл може и да е права, да е вярна, но изглежда тя не важи за нас, за българите. Ние сме хора, прочути с това, че правим всичко наопаки на това как се прави, голям инат сме, тия неща са добре известни. Та по тази причина и упоменатата китайска мъд-рост, чини ми се, у нас не действа. Ще се изненадам ако действаше и у нас. Радващо е да действа, ала едва ли. Надали е вярна, така ми се чини.

63

ТЪРСЕНИЯ

Моята гледна точка за ''Jurassic World''

Християн Маринов

Християн Маринов от Силистра е курсант от националния военен университет”В.Левски” В.Търново и е eвропейски шампион по канадска борба за 2015 г. на дясна ръка и вицеевропейски шампион на лява. Но освен от спорта, в който постига големи успехи, Християн се интересува и от кино и често публикува собствени рецензии за актуални кино-заглавия.

През далечната 1993 година, доказалият се майстор-режисьор Стивън Спилбърг вдъхва живот на научно-фантастичният приключенски роман ''Джурасик парк'', дело на Майкъл Крайтън, като пренася за пръв път на големия екран високобюджетен филм, със същото име, който по прекра-сен начин илюстрира истинската същност на динозаврите, които преди стотици милиони години са били владетелите на нашата планета. Повечето хора знаят теорията за причината, която е довела до пълното изчезване на динозаврите, като учените смятат, че преди 65 милиона години динозаври-те на са имали нашият късмет като през 1999 година и огромен Астероид се е блъснал в Земята, чийто последици са били, за жалост, катастрофални. Довеждат до катаклизъм, изменящ климата и невъзможността на динозав-рите да се приспособят към него, води до техният фатален край.

Естествено, във филма не се разказва за живота преди време, а как учените успяват да пресъздадат праисторическите хищници, след като

64

откриват ДНК на динозавър, оцеляла цели 150 години и това затвърждава теорията, че ''големите неща имат малко начало'' . Уникалният научен екс-перимент се счита за успешен и за най-голямото научно откритие до сега, докато нещата не се объркват, когато става ясно, че науката е много опас-на, когато човек се прави на бог и се самозаблуждава с мисълта, че може да подчини природата и да я използва като играчка. Целият този ужас се заражда в така нареченият ''Джурасик Парк'', където група от учени, архео-лози и туристи се борят за живота си срещу динозавърския рев на майката природа.

Филмът претърпява успех във всяко едно отношение, било то фи-нансово или от високите похвали на критиците, този филм печели сърцата на хората със своята иновативност във визуално отношение, като за годи-ните си, практическите и компютърни ефекти, с които са създадени дино-заврите, изглеждат напълно уникално, те са реални . Финансовият успех се равнява на 914 млн $ в цял свят, при бюджет на продукцията от 63 млн $ и това го прави най-печелившият филм в историята на киното, докато не бива двойно задминат след 4 години от Титаник.

Години по-късно излизат 2 продължения, които обаче така и не ус-пяват да достигнат до висотата на предшественика си и просто остават в неговата сянка. Напред във времето, след третата част, Стивън Спилбърг, заедно със своите небезизвестни партньор-продуценти Франк Маршал и Катлийн Кенеди, полагат всички усилия, за да осъществят мечтата на ми-лиони фенове по света, а именно обещаната четвърта част от поредицата. За жалост, продуцентското трио остава единствено със своите амбиции, които за дълъг период от време остават нереализирани, докато през 2011 година не излиза на екран изненадващият римейк на фантастичната класи-ка ''Възходът на планетата на маймуните”. Сценарият на високобюджетната блокбастър продукция залага успешно на емоционалният подход, предста-

65

вя добре развити персонажи, с реална мотивация, смайва зрителите с впечатляващите си визуални ефекти и тези добри качества го превръщат в най-добрият филм на лятото. Хората не намират връзка между двете про-дукции, но всъщност, те се градят цялостно върху една и съща идея, която доказва, че хората, в арогантността си, мислят че могат да имат надмощие над природата, но всъщност не знаят колко грешат.

Спилбърг вижда сходните истории между двата франчайза и оста-ва изключително доволен от работата, която са свършили партньорите, както в киното, така и в личният живот – сценаристите на ''Възходът на планетата на маймуните'' Рик Джафа и Аманда Силвър. Именно това убеж-дава студиото Универсал, собственост на Спилбърг, да наеме талантливи-те сценаристи, с цел да напишат отново феноменален сценарий на тога-вашно озаглавеният ''Джурасик Парк 4''. След като се нагърбват със зада-чата, не след дълго започват да се спекулират най-различни имена- канди-дати за режисьорската позиция, понеже Спилбърг отдавна бе заявил, че ще възроди проекта, но без да сяда на режисьорския стол. Катлийн Кенеди се отдръпва от ролята си на изпълнителен продуцент, поради причината, че участва усилено в подготовката за създаването на ''Star Wars: The Force Awakens''. Месец по-късно Универсал избират режисьор на филма, който да застане начело на очакваното от десетилетие продължение . Името на този творец е Колин Тревъроу, независим кинаджия, който има само един филм зад гърба си, при това нискобюджетен, заснет за скромните 750 000$, но бива много високо оценен и поради този успех, дебютния Тревъроу бива забелязан от най-големите имена в киноиндустрията . Освен че изпълнява ролята на режисьор, той също така прави и промени в сценария, като не променя историята. При последният елемент от пъзела, трябва да бъдат

66

избрани актьорите. За главната мъжка роля, лично Стивън Спилбърг изби-ра познатият актьор от миналогодишният ''Пазителите на галактиката'' – Крис Прат. Целият каст е запълнен, макар и с минимални известни имена, но за сметка на това продукцията най-накрая вижда светлината в края на тунела и на 10 април/2014 година, снимките стартират, подкрепени от 150 млн $ бюджет. Премиерата е насочена за 12 юни/2015 година и след дълги-ят снимачен процес и период на разработване на ефектите, филмът, срещ-нал толкова много трудности и предизвикателства, като по чудо, излиза по кината.

С голямо удовлетворение ще кажа, че уважавам амбицията на

Спилбърг и неговият екип, затова че трудът, който са положили и желание-то им да възродят този успешен франчайз, може убедително да се нарече напълно опровергани. Филмът, във визуален аспект предлага зашеметява-щи ефекти и убийствена атмосфера, в която е представен островът на динозавърския свят. Но едва ли някой се е съмнявал от към това отноше-ние, имайки в предвид, че 22-годишният оригинал и до ден днешен има силата да конкурира и най-новите скъпи фантастични продукции.

Сценарият, без да имах съмнения, е много добре написан и ба-лансиран за да бъде гледаем както от големи, така и от малки. По традиция високобюджетните семейни филми залагат много на хумора, тук също присъства, но е много добре съчетан със сериозния и емоционален тон. Другият плюс на очакваното продължение е, че за разлика от продукции като Трансформърс, които залагат единствено на екшъна, тук той присъст-ва за да придвижва самата история, а не просто, за да има експлозии и

67

динозавърски тупаник. Това не е нищо очаквано, като се има предвид пре-дишния проект на сценаристите, а и особено след като написват и продъл-жението ''Зората на планетата на маймуните'', което лично за мен е един от най-добрите филми на десетилетието, но просто не е за всеки, който не вниква в това, което казва. Историята съдържа множество препратки към предшествениците си, най-вече към първият филм. ''She is Killing for sport'' и използването на бензина като камуфлаж ми напомнят за ''Хищникът", а основният лайтмотив на злодейския план е взаимстван от цялостната идея, която стои зад поредицата ''Пришълецът'', а именно използването на при-шълците, или в нашия случай динозаврите като биологично оръжие, което да бъде идеалната машина за убиване.

Тази идея стои доста неправдоподобно, докато зрителите на ста-ват свидетели на какъв ужас може да доведе взаимстването на генното инженерство с върховният хищник и връх на хранителната верига – Т-Рекс – който е и главният антагонист, породил целият кървав хаос на острова Исла Нублар, застрашавайки животите на над 20 000 туристи . Освен физи-чески подобрен от оригинала, новият динозавър има способности, които го правят перфектният убиец като универсален войник. В гените му е заложе-на способността да променя цвета на кожата си и да се слива с околната среда, давайки му предимството да бъде невидим за врага си, или по-точно плячката си. Именно тези физически качества превръщат всеки един съ-перник в безсилен .

За героите, смело мога да кажа, че Крис Прат, който играе главна-та роля, се справя блестящо и му отива много, до такава степен, че не мога да си представя някой друг на негово място . Името на Крис се спекулира с превъплъщаването му в образа на ''Индиана Джоунс'' и искрено се надявам нещата да се получат, защото има потенциал и го заслужава.

Освен екшънът и визуално отлично представената атмосфера на юрският свят, голям принос допринася и майсторският саундтрак, който запазва и музиката от оригинала . Саундтракът е епичен, с голяма динами-ка и напрежение, напълно подходящи към екшън сцените и най-вече към финалният сблъсък, който ще бъде запомнен с дълги години напред . Смя-там, че начинът, по който бе представен титаничният динозавърски фина-лен бой, прави този момент най-интересен и интригуващ от целият филм. Епичният мащаб, придружен с драматизъм и смазваща музика, конкурират този сблъсък с филми като Годзила и Кинг Конг. Лично аз нямам търпение да го гледам отново и отново .

Всички тези положителни черти, които предлага ''Джурасик Свят'', биват високо оценени, както от критиците, така и от публиката, две индика-ции, полагащи основата за пожънването на огромен финансов успех, с бъдещ приход от над милиард и половина . Филмът, който е едно от най-очакваните продължения за тази година, което накара милиони фенове по

68

света да трепнат в очакване до самата премиера, пристига с гръм и трясък, като 150-милионната продукция, съвсем неочаквано взривява киносалоните с високата си посещаемост и поставя нов изключително висок рекорд за тридневен уикенд, като отчита приход от 208 млн $ в САЩ. Освен в родната си страна, филмът задминава и друг рекорд, превръщайки го в първата продукция, спечелила над 500 млн $ в цял свят, за един уикенд . Този успех ще отвърже ръцете на студиото, като му позволява пълна финансова сво-бода, за да осъществи бъдещите си планирани проекти и да разшири все-лената на новият франчайз с допълнителни персонажи, сюжетни линии и обрати .

В крайна сметка, сценаристите, екипът и режисьорът са се спра-вили отлично, създавайки хитът на сезона, но колкото и уникален да е филмът, няма силата, за да задмине класиката от 2005 година – Кинг Конг!

ИДИОТЩИНИ

Не се къпете често, щот има риск да си измиете... българщината!

Половината българи се къпят само в неделя

Честито баня! :-) По два пъти на ден е възмножко да се къпе човек, може да си протрие кожата. Пък и е цяло разточителство.

А имаше и научни изследвания, които твърдят, че некъпането би-ло много полезно за кожата – животните нима се къпят толкова често, пък пак живеят? Трябва да живеем по-природосъобразно, пък дори и да пона-

69

мерисваме малко. (Обичайно е нашенец или нашенка като си вдигне ръката в автобуса и половината пътници да припаднат от смръднята, която се излъчва от мишниците им!)

През ден къпане сякаш е по-нормално за тия бедни времена, кои-то живеем. Пък и чистата вода на планетата трябва да се пести, какво е това къпане по два пъти на ден?! Както сме е подкарали и чистата вода на планетата ще свърши съвсем скоро – и тогава какво ще правим?!

Под вида на нàука в Съветския съюз – и в България – същест-

вуваше грандиозна система на нейната имитация

Из: Мифы советской и российской науки

... Академията на нàуките и нàуката (защо е ударението на пър-вото à е твърде интересен въпрос; причината е, че непрежалимият от народа ни комунистически диктатор Тодор Живков точно така изгова-ряше тази дума; той, горкият, беше съвсем необразован, но се чувства-ше, като вожд и учител на народа и в частност на учените хора, да чертае магистралните линии за развитието на нàуката у нас – бележ-

70

ката е на редактора) в Русия и до днес са построени според сталинските модели!

Нашето тотално изоставане прекрасно се вижда по бройката на нобеловите премии. Учените в СССР са колкото в САЩ, но у нас има само 10 нобелови премии, а в САЩ – 160!

В малка Австрия има 10 нобелови лауреата, в Швейцария – 12, в Холандия – 14, в Швеция – 20, във Франция, Германия и Великобритания примерно по 60 лауреата! (В България пък не е имало и едва ли скоро ще има нобелов лауреат.)

Под вида на наука в Съветския съюз съществуваше грандиозна система на нейната имитация. ЗАБЕЛЕЖКА: Интересна публикация. Разказва за "великите руски учени" и "изобретатели" (Ломоносов и други такива), които, както се оказва, не са били никакви учени или изобретатели, а са били хем невежи, хем лъжливи, хем са се навирали да се подмазват на властта, хем са са били обикновено чисто и просто... пияндета! Навява ми тази статия мисли за ситуацията у нас, в България. Нима у нас сталинският модел на науката е надмогнат? Ами в образованието нима е докоснат с нещо или пък е преодолян същия този комуно-сталински командно-административен модел, според който центърът издава заповеди, а всички нисши нива само безропотно изпълня-ват? Важна добавка: Нужно е да се избавим от последните островчета на кому-нистическото минало и да въвеждаме такива принципи на организация на икономиката и науката, които съществуват на Запад. В Америка, да речем, науката се прави от университетите. За приложната наука – субсидии и икономическа самостоятелност. А за фундаменталната наука – държавна поддръжка, която ще стане толкова по-мощна ако не я разпиляваме по многочислените и никому не нужни „научно-изследователски институти”, в които са се окопали мест-ните научни кланове („научни мафии”), които отдавна нямат никакво отно-шение към науката.

71

Най-важните за живота ни неща изобщо не се учат в училище

Най-важното, което научаваме в училище, е това, че най-важните за живота ни неща не се научават в училище. По Харуки Мураками (Виж: Харуки Мураками: Да приемаш нещата твър-де сериозно е сериозна загуба на време) Кратък мой коментар: Сега още по-ясно разбирам защо бях изгонен от училище по параграфа "изцяло негоден за системата" и увлекли се, чисто-сърдечно откровени администратори, верни на системата, ме лишиха дори от преподавателски права: ами защото се стараех да уча младите на неща, които са им полезни и нужни за живота. По тази причина бях обявен за "вреден" и бях изритан от системата на българското образование. Напълно логично е това. Другояче церберите на противочовечната система на обра-зование просто не можеха да постъпят.

Оскар Уайлд за предела на великодушието на критиците

Критиците ще ви прос-

тят всичко – освен успеха... Оскар Уайлд

72

ДИСКУСИИ

Младите, учениците ще задвижат промяната в образователната сфера по посока на действителната свобода

На едно място във Фейсбук се проведе следната дискусия, смя-там, че разискваният проблем е важен, поради което помествам дискусията и тук; тя, както ще установите и сами, е във връзка с приетия на първо четене от Парламента Закон за училищното образование – и докосва най-важния може би проблем, а именно за степента на допустимата свобо-да; ето какво си казаха по този проблем дискутиращите; в един момент и аз реших да изкажа своето становище, е, написах го тук, понеже от тази въп-росната фейсбук-група, в която се провежда дискусията, моя милост е изгонен, по причина на това, че моите мнения са оценени от администрато-рите на тази група (групата се казва ПЕДАГОЗИ) като крайно провокацион-ни, неправилни, разминаващи се с нормите на "допустимата оригиналност", всъщност изобщо не ми е ясно защо тия дами ме изгониха от там, най-вероятно защото им задавам трудни и неудобни въпроси, да, точно заради това ще е; но ето, един човек ме информира за дискусията и аз реших също, индиректно, да участвам в нея; дискусията, между впрочем, се про-веде по следната теза на Райчо Радев:

Ще бъде ли по-добре за образованието, ако: 1.) 40% от учебния план се определя от училището; 2.) 40% от учебното съдържание се определя от учителя; 3.) 40% от учебната програма се определя от учителя;

73

Следователно: 4.) 40% от учебната подготовка се определя от училището, т.е.

60% обща подготовка (основна, задължителна...), определена от МОН и 40% допълнителна (избираема, специална...), определена от училището. Явор Ганчев каза: Ще бъде ли по-добре за семейния живот, ако 40% от времето жената си ляга с мъжа си, а 60% – с когото й пратят от министерс-твото на секса?

Образованието е лично право. Преодоляването на потъпкването на това право не може да стане "постепенно". Човек или взима решенията за собственото си образование, или някой друг ги взима. Няма как и двете. Системата 60/40 е точно толкова лоша, колкото системата 100/0, понеже винаги ще има много ученици (родители, учители), които ще се чувстват най-добре, ако 100% от ученето им се спуска от министерството. И винаги ще има такива, за които 40% свобода няма да е достатъчна.

Въпросът е могат ли в едно и също училище да работят заедно ученици, учители и родители при свободна програма – който иска да следва програмата на МОН 100%, и който иска да следва своя програма в 10 – 100% от времето? Според мен могат. Magdalena Tagarova каза: Някъде прочетох следното: "Да не позволим на образованието да пречи на обучението!" Че то си е за призив! Angel Mantchev каза: Не "лично право", според мен сме я докарали до там че трябва да го направим "обществено задължение" – за да оцелее държа-вата... в това отношение реалностите в момента са покъртителни... трябва държавата да измисли начини така че и тези дето нямат желание да се образоват, да се образоват насила ако трябва... иначе загиваме, разберете, загиваме отвсякъде. Nikolai Kesarovski каза: Образованието не е лично право. Няма нищо лично никъде по света. Явор Ганчев каза: Кесаровски, една глупост като я изкрещиш с главни букви, само повече почва да личи. Мария Николова каза: Николай, нещо не мога да се съглася с тебе. Боряна Николова каза: Аз също не съм съгласна с Николай. Да кажеш, че няма нищо лично никъде по света е смешно. Все едно отричаш собствената си личност и си слагаш знак за еднаквост с всички останали хора. Странно, ако е така? Все още съществуват и се употребяват понятия като личен вкус и лични права със своите конкретни значения, нали? Да ме образоват по задължение няма да могат, но ако го направя по своя воля, според правото си на избор – това е друга работа. Успехът ще е 100-процентов. С предло-жените 40 процента от господин Радев също не мога да се съглася. Стран-но разделяне на отговорностите, от което "потърпевшите" няма да постиг-нат "по-добро образование", тъй като са пасивни и неучастващи във взема-

74

нето на решение Какво? Как? и Къде? Учащите се не са включени в пред-ложените проценти – няма как да се повиши качеството на образованието у нас, ако прилагаме някакви измислени формули на съотношения. Margarita Ilcheva каза: А защо да има проценти? Nikolai Kesarovski каза: "Личното право" е демагогия. Тя прикрива дър-жавните политики, които са навсякъде – на изток и на запад. Без държава идва хаосът. Разбира се, някои хора си правят илюзии, че са някакви много велики и големи личности и светът се върти около тях. Личното право всъщност е хаос. Боряна Николова каза: А от Хаоса се създава Космосът, г-н Кесаровски. Без хаос няма порядък, нима не знаете? С хора НЕличности, т.е. безлични, каква държава следва да имаме, бихте ли ми отговорили? Angel Mantchev каза: Уважаема госпожо Николова, не съм чул личности да се създават от нищото или ей така да се появяват от някаква божествена субстанция. Личностите се създават в адекватна обществена среда чрез семейно възпитание и адекватно обществено образование... Необразова-ните и неграмотни хора несъмнено също са личности в някаква степен, но с нищо не са полезни на държавата, защото не създават обществени блага, а само ги консумират и в такъв смисъл са бреме за тези личности, които създават благата... т.е. обществото трябва да принуди по някакъв начин нежелаещите възпитание и образование да се възпитават и образоват... Nikolai Kesarovski каза: Николова, говорите смехории. Една личност се изгражда по определен модел. Всяко време изисква определена личност. Хаосът ще доведе не до нещо ново, а до по-голям хаос. Няма защо да откриваме топлата вода. Явор Ганчев каза: Уважаеми Манчев и Кесаровски – ето точно за това говорим: ако някой харесва виждането Ви за живота, нека да си запише децата при Вас да им преподавате. А ако някой смята, че е по-добре да не давате акъл на деца – да не са принудени децата му да Ви понасят мъд-ростите. За всекиго има място под слънцето. Райчо Радев каза: Училищата "плачат", необходима им е повече свобода, по-голямо разнообразие от и в училищата, за да бъдат по-близо да интере-сите, потребностите и способностите на децата. Яворе, примерът за жената при мъжа си и при пратеник от министерството е подходящ за махленската кръчма, която познавам, защото след уволнение от работа (от дейци на столетницата) две години изкарвах хляба си в такава. Това ми помогна в следващите години на управление на училището да бъда взискателен към словесната атмосфера. Чакайки 100% свобода ще има да чакаме... Явор Ганчев каза: Свободата, Райчо... както и автономията (вкл училищ-ната такава), както и съпружеската вярност, както и любовта, както и граж-данските права, както и честността, имат едно общо нещо – те са абсолют-ни понятия, не се квантуват. Човек е добре да има предвид тези работи,

75

когато говори – точно както не може да кажем, че на една жена й е необхо-димо да е повече бременна, понеже сега е само малко бременна. Което и мен ме прави взискателен към словесната атмосфера, очевидно по един по-различен начин... Чакайки колкото и да е свобода, ще има да чакаме. Свободата не се чака, тя се взима. Teodora Ivanova каза: Аз пък съм за 3,14 пи свобода и 0,00002 на квадрат несвобода. А останалото по златното сечение на Фибоначи, както дойде. Така ще е най-просто да се сметне. Райчо Радев каза: Каламбури!!! Каламбури!!! Свободата нито се чака, нито се взема. Свободата се отвоюва от несвободата. Имах честа и достойнст-вото да се боря за повече свобода в образованието и да понеса ударите на ортодоксалните носители и привърженици на несвободата. Поклон и съ-действие на тези, които работят в системата и реално се борят за повече свобода в образованието. Такъв е Ангел Грънчаров. Златка Димова каза: А някои хора сравняват свободата със салама. Nikolay Nenov каза: Може би защото само със свобода не се живее, трябва и малко саламец. Знам ли. Тук да се изкажат предимно философите. Кратък мой коментар: Такива мисли обменят участниците в тази дискусия. Понеже нямам възможност да се включа в нея непосредствено, ето, изказ-вам се тук; моето мнение по повдигнатите въпроси е следното:

Интересна дискусия. А аз мисля ето как. По принцип хората, които са свободолюбиви, и при това разбират

що е свобода, сиреч, имат развито съзнание за свобода, за такива хора е съвсем нормално да имат 100% или пълна свобода, в случая, ако са учите-ли, то те сами да правят програмите, по които преподават, естествено, такива учители ще обсъждат своите предложения за програма със своите ученици, което означава, че тя ще бъде съобразена с техните интереси и потребности. Такива хора няма да злоупотребят със свободата си, пример-но да занимават учениците с неща, нямащи отношение към предмета, такива хора ще правят само онова, което е полезно за техните ученици, което спомага за тяхното изграждане като самостоятелно мислещи личнос-ти, другояче казано, което повишава качеството на тяхното образование, нивото на тяхното личностно развитие. Но, повтарям, това принципно раз-биране е подходящо за хора (учители), имащи развито съзнание за свобо-да, сиреч, за пълноценни личности и специалисти.

Да, обаче у нас реалната ситуация, както забелязваме, е съвър-шено друга. На хора, които нямат развито съзнание за свобода, да им да-деш 100%-това или пълна свобода е безсмислено, понеже те не знаят каква да правят с нея. Това се отнася и за учителите, сред тях, за жалост, огром-ното мнозинство не желая такава една пълна свобода – понеже им липсва съзнанието за нейните огромни предимства. За такива хора свободата,

76

особено пък 100-процентовата, е изцяло нежелана, тя е нещо като непо-силно бреме. За такива хора трябва да им се дава, изглежда, някаква час-тична или дозирана свобода. В това отношение Райчо Радев е напълно прав, за огромната част от учителите 100-процентовата или истинската свобода не им е по силите, те не я щат и не знаят какво да правят с нея. На такива даже е и опасно да им се дава 100-процентова свобода – те ще организират бунт срещу нея с искане да им върнат робството. Тия хора, предполагам, се чувстват много комфортно в условия на робство – или поне на слугуване. Те са привикнали да са прости изпълнители.

На такива хора и да им дадеш 100-процентова свобода, те ще въстанат срещу нея и ще си поискат да преподават по одобрени от Минис-терството типови програми. На такива, изглежда, трябва да им се дава свободата "с лъжичка", дозирано, по малко, примерно, да им разрешат да си преподават по едва-две или три (годишно) измислени от тях самите оригинални теми, та малко по малко да почнат да оценяват предимствата на свободата. Много трудно ще бъде на ония, които не знаят що е свобода, яко бъдат поставени в условия на пълна свобода, такива хора ще се чувст-ват много нещастни и изоставени, ще страдат неимоверно. Те ще си бъдат щастливи ако им командват какво да правят, те са привикнали да изпълня-ват, ето това за тях е щастието. Със свободата трудно се живее, лесното е именно това, да изпълняваш чужди нареждания. Нищо че е недостойно или унизително, за несвободните тия неща, предполагам, не означават нищо, не са кой знае какво.

На училищата да се дава право сами да определят програмите е същото като да се даде това право на учителите, щото в едно училище учителите по даден предмет могат общо да решават по какви програми да преподават. Това също е компромис, да възникват някакви колективни програми, правени, примерно, от двама, трима или повече учители по един и същ предмет. И директорът да санкционира тази "колективна свобода"; знаем обаче, че колективната свобода води до колективна отговорност, която е равна на безотговорност. Истинското е индивидуалното, няма друга свобода освен индивидуалната.

В този смисъл скланям на следното: учителите да имат право на избор. Който иска, има желание и ресурс да работи по изработена от него самия програма, да заяви своето желание, да си подготви програмата и тя да бъде, така да се рече, узаконена (при спазване на някакви рамки, съвсем формални, задавани от естеството на самия предмет, примерно, ако пре-подаваш философия, то в програмата ти да фигурират философски теми, а не, примерно, религиозни, художествени или политически). Ония от учите-лите пък, които искат да работят по типови програми, моля, да работят щом искат, нека Министерството да им изработи няколко варианта за алтерна-

77

тивни типови програми, а учителите да изберат онази, която им допада, съобразявайки се и с интересите и желанията на учениците.

Необходимо е обаче, за да се реши принципния проблем по пре-настройката на учителството към коренно различната ситуация на свобод-ното и творческо преподаване или общуване с учениците да им се осигури възможността постепенно сами да поемат пълната отговорност за качест-вото на образованието на техните ученици. А това означава да им бъде дадена или предоставена свободата сами да решават, да избират пара-метрите на своята преподавателска позиция, включително и автономно да си изработват своите индивидуални и творчески програми. Безусловно е вярно и това обаче, че свободата не се дава, тя се взема. Тъй че и в досе-гашните условия на пълен диктат на министерските чиновници някои учи-тели си бяха отвоювали, със съответните рискове, правото сами да реша-ват по какви теми да преподават и пр. Да, свободата е лично завоевание, да чакаме някой дозирано да ни я отпусне е едно напразно очакване. Раз-бира се, онези, които не разбират свободата, които не са оценили нейните предимства, такива и не я искат.

Но във възникналата конкуренция между свободолюбивите, творчески мислещите и работещите учители и ония, които предпочитат да съществуват в зададените рамки на типовите програми и точните външни регламентации на поведението ще възникне такава среда, в която ученици-те вече ще имат възможността да избират кое е по-доброто за тях. Аз смя-там, че в крайна сметка учениците ще бъдат онзи фактор, който ще пре-допредели промяната по посока на действителната свобода; безусловно е, че огромната част от младите са привърженици на свободата; в тях именно ми е и надеждата... Лудница в училищата показва, че нещо най-важно е сбъркано в

основите на системата Svilena Georgieva, ученичка, е написала нещо важно за образованието и училището, Emil Jassim, млад и популярен учител – също. Ето техните изказвания, които са добра основа за размисъл и дискусия отново по проб-лемите на образованието: Svilena Georgieva: Трябва да напиша книга със заглавие "Образователната система – убиец номер едно на човека!" Влизаме в училище и се уеднаквя-ваме – какво се случва с истинската ни същност? Какво се случва с инте-лекта, който трябва да развиваме – при положение, че не ни е позволено да мислим свободно? А как можем да развиваме талантите си, затворени в килии?

78

За едната оценка сме готови на какво ли не... 15 предмета – 100 оценки, 1000 урока, от които след 1 месец и следа няма да остане!

Образователната система е като черупката на охлюва. Опитваме се да излезем от матрицата и все някой се намира, та ни бута пак вътре – в страха, в тъмнината... в илюзията!

Затворници сме, оковани във вериги... не си ценим времето. Днес сме здрави, утре-болни. Днес живеем – утре умираме. Защо приемаме всичко за даденост? И кога ще имаме време да живеем пълноценно? Каква следа ще оставим след себе си?

Учим, за да си "подсигурим" живота, а не – за да го оползотворим. Но... каква е ползата от умни хора... държавата иска подчинени

работници, а не свободни личности. И така става! Само в България ли е толкова скапана образователната система??? Emil Jassim: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: следващият коментар хич не е позити-вен, много е краен и в същото време не е предизвикан от емоция, а от съвсем обективна фактология.

Та... някаква дрисла (да, точно това е определението) блъснала учител по стълбите. Учителят е очевидно неспособен да въдворява какъвто и да е ред където и да е. Медиите лешоядски се скъсват да си правят ма-лоумния рейтинг с интервюта на живо, а родителката не спира да мучи.

В цялата тая картина ми стават ясни няколко неща: 1. Някой си позволява да удря учител. Това е абсолютно недо-

пустимо! Това е престъпление, което Е по-различно от просто един човек

79

да е ударил друг. Не можете да посягате на учители и лекари! Не ме интересува дали сте българи, цигани, турци, арменци, евреи, гагаузи и каквито там. Това е Престъпление срещу цялата гилдия, срещу цялата общност!

2. Ще имате каквито и да било изисквания към учителите, когато ни осигурите нормални условия на работа в цялата страна - когато се на-мали драстично излишната бюрокрация и бумащина, и когато увеличите заплатите на педагозите! Дотогава просто е достатъчно да им пазите здра-вето и живота. И да им осигурявате подкрепа.

3. Няма как да искате учителят от Търново да е социално адеква-тен при условие че 20 години е бил мачкан и не е бил подкрепян. Как искате някой да въдвори ред в класната стая, когато авторитетът му е смазан? Как искате да дава пример на децата ни?

Върнете авторитета на българския учител, на учителската профе-сия, на Нашите Учители! На първо място да се инкриминира всяко посега-телство срещу учители и да се наказва особено сурово! По-интересното от коментарите до този момент (на този същия линк може да се проследи цялата дискусия): Явор Ганчев: Навремето така шамар, ударен на партиец, беше посегател-ство срещу Партията и целия държавен строй. Кой ще излекува лекарите и кой ще научи учителите по история, не знам.

Иначе по същество – дайте властта в училище в ръцете на роди-телите и учениците и никой няма да ви удря. Бито куче хапе. Няма какво да се правим на ощипани. Яна Маринова: В моето училище преди няколко години се появи препода-вател, който, макар че си разбираше от предмета и имаше желание да го преподава, в общуването беше кръгла нула. Носеше се с много вехти (това е подходящата дума) дрешки, беше много слаб, говореше тихичко и мало-душно, ходеше толкова прегърбен, че мислех, че се опитва да се скрие... Намразих го в първия миг, защото беше заменил преподавател със силно присъствие и умение за общуване на страхотно ниво. Съучениците ми също бяха готови да го изядат – заради фасчето, пригасено и прибрано за следващото междучасие. Заради тънкото якенце, под което той трепереше през ноември. И лекото заекване, разбира се... После му дадох шанс. Май бях единствена и положих матура по неговия предмет... Защото вярвах в него като учител. Alvina Deliradeva: Не съм запозната с конкретния случай, но няма как което и да е дете да се държи човешки ако никой не му е дал пример вкъщи. За мен е безумно дори да повишиш тон на учител, какво остава да го буташ по стълбите... Факт е, че въпросната госпожица ще продължи и занапред да се

80

държи така с всеки който не и изнася, било то учител, познат и дори и собс-твените си родители. И не е виновна тя. Mariana Miteva: "дайте властта в училище в ръцете на родителите и учениците и никой няма да ви удря" – в момента властта е дадена точно в ръцете на родителите и учениците и заради това фигурата на учителя е обезличена. Ивелина Йорданова: Господин Ганчев, аз съм "за" родители и ученици да имат власт. Тъкмо ще ни разтоварят малко. Но в едно училище, в което около 3% сигурно родителите са грамотни, една голяма част не знаят да четат и пишат, какво ще правят те с тази власт? Начко Плочев: А защо нямаше такава реакция преди 2 години, когато ямболската учителка беше бита от циганин? Така че не ми казвайте, че е все едно дали българин или циганин бие учители... Vladimir Wolf: Нямам идея колко от пишещите тук са учители и са били в училище от другата страна, но в много отношения не сте прави. Съществу-ват и училища, в които се държи на дисциплината и учениците са възпитани и уважават учителите, но съществуват и училища, в които за един учител би било много по-безопасно да не влиза в конфликт с учениците. Аз съм бил в такова училище и много добре мога да си представя ситуацията, в която се е намирал този учител. Учителят няма много права в тези учили-ща, защото не може да изгони ученик от час, не може да се скара на уче-ник,защото на другия ден идват родителите и виновен е учителя, в часове-те преподаването се свежда до това да опазиш учениците да не се избият един другиму и да не изпотрошат стаята... И Emil Jassim е много прав, кога-то казва, че нещата могат да се променят едва, когато учителите получат нормална среда на работа, нормално заплащане и т.н. Много може да се говори на тази тема, но в много училища обстановката на преподаване е ненормална. Magdalena Nikolova: Не всеки човек става за учител. Ако аз трябваше да работя като учител, бих ходила на работа с калашник. Plamen Chipev: Когато на едно и също място в центъра на града (при БНР) биват убити двама младежи в една година и обществото не предприема нищо е напълно абсурдно да пишеш тиради с които да искаш справедли-вост само за себе си, за собствената си гилдия (а, да! и за лекарите?!?! – те пък защо са намесени?). Справедливостта може да бъде само за всички, насилието трябва да бъде заклеймено във всичките му форми – училището е място на което се прилага насилието, но то е научено другаде! Tanja Hristova: Не зная защо толкова се изумихте от този случай?! Та това е ежедневие в масовите училища. Беше модерно още преди петнайсетина години Милен Цветков да пуска клипчета, в които самите деца заснемаха безобразията си в час. И какво искате, когато: делегираният бюджет при-тиска директора да пази бройката на децата. Директорът посмъртно е нес-

81

меняем и се обгражда с тихи, кротки учители, готови на всякакви компроми-си – за да са на работа. Ако иска да остане, учителят постепенно губи свое-то достойнство и гледайте докъде се докарва. Дори и да е мъж, което е рядко явление в българското училище. Ангел Грънчаров: Тази лудница в училищата показва, че нещо най-главно е сбъркано в основите на системата; тия всичките ексцесии (и те тепърва ще се увеличават, ще ескалират) са просто симптомите, външните изяви на глобално погрешната й същина... Zlatka Vasileva: За мен е неприемлив всеки акт на насилие, независимо в чия посока протича и тъй като в някои от коментарите видях, че се апелира към даване на властта в ръцете на родителите, като средство за решение на проблема, смятам, че всъщност печелившата формула е равностойно участие, взаимодействие и сътрудничество между всички участници в обра-зователния процес – ученици, родители и учители. Jana Stoiyanova: Ами, тя свинята не ражда състезателен кон. Не обиждам никой, просто цитирам Стайнбек, но е прав. От такава майка какво да се очаква? Ангел Грънчаров: Апропо, гледам, че много хора се чудят на тази ексце-сия, на този изблик на насилие, в случая срещу учител. Нима не разбирате, че съществуващата у нас образователна система е основана на насилието, именно насилието, тъпченето на личността е движещият й мотор?! Тя на насилието се крепи. Без насилие тя се разпада. Нима учителите не са зас-тавени да прибягват до какви ли не форми на насилие спрямо личността на учениците (включително и по-"либерални", примерно всякакви кадифени средства за тормоз, меки шантажи, те непрекъснато разчитат на страха от изпитване, от наказание и пр.)?! Нима върху учителите не се упражнява всекичасно насилие от страна на какви ли не администратори и най-вече от страна на всевластния феодален деспот, именно директора? На учениците пък, вечните жертви на страшно насилие, им е писнало дотам, че те се чудят как по-перфидно да си отмъщават на учителите, които за тях са сим-волите на това насилие. Нямаме право сега да се чудим, че отвреме-нав-реме на вечните жертви, именно учениците, им писва хептен и ето, някои от тях дръзнат да прибягнат и до по-брутални начини да си отмъстят за уп-ражненото спрямо тях насилие.

Казаното не значи, че оправдавам тази ученичка, дето набила учи-теля си, но нека да се опитваме да разберем ситуацията в нейната същина, а не да се тюхкаме сякаш не знаем колко е дълбоко порочна тази варварска система на образование у нас, основана на насилието и безчовечността. И нищо в нея няма да се промени с полумерки, с палиативни "промени" и с "усъвършенстването" й. Системата е рухнала отдавна, просто трябва да бъде съборена, та на нейно място да израсте нещо ново, отговарящо на нуждите на живота, на съвременността, на младите най-вече. Нима не

82

разбирате, че съществуващата порочна, разплула се от разврат админист-ративно-командна и директивна образователна система е главна спирачка пред развитието ни като съвременно, нормално човешко общество?

83

В Центъра за развитие на личността

Една необходима, потребна и полезна, да се надяваме, инициатива...

84

Книжката, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, се из-

дава от малка групичка ентусиасти, която не е подкрепена, както може да се очаква, отникъде. От само себе си се разбира, че списанието няма комер-сиален характер, то се разпространява напълно безвъзмездно най-вече в градски, читалищни и училищни библиотеки – с надежда оттам да стигне до тия, за които е предназначено. В тази връзка молим авторите на ония текс-тове, които са публикувани тук без изричното им съгласие, да проявят из-вестно великодушие и да простят волността ни – правим всичко с оглед да сме полезни най-вече на младите. Нека това, че няма да ни тормозят за нарушени авторски права да бъде техен приятелски жест и израз на добро-намерена подкрепа спрямо иначе благородната кауза, на която се опитваме да служим със скромните си сили и средства.

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ:

angeligdb@abv.bg тел. 0878269488