Дон Кихот в страната на чудесата

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 1/7

Вторник, 03 Юни 2014 08:24

Дон Кихот в страната на чудесата Теодора Цанкова

Настоящият доклад ще се фокусира върху един особен синкретичен жанр, в който изобразителното изкуство илитературата работят в синтез, а трето изкуство, анимационното кино, действа като катализатор (или сивкардинал). Става въпрос, разбира се, за комикса. „Приказка или приключенски разказ, предадени с поредица откартинки и кратки текстове, поместени в списание, вестник, а понякога и в отделна книжка” – това гласиопределението за комикс в един популярен тълковен речник (Речник 1994: 365). Възражението, че приказката иприключенският разказ не изчерпват комиксовите истории, би било основателно: комиксът може да разказва исантиментални истории (както е в т. нар. гърлс стрипове), да има ъндърграунд или еротичен сюжет (каквито саcomix­ите, изписани с x на английски) или да представя изцяло хумористични случки. Отличителното закомикса, следователно, е не видът история, а изобщо историята в смисъл на събитийност. И все пак, посоченотонастояване върху приказката и приключенския разказ не е случайно, тъй като може да се обясни с все ощегосподстващото популярно схващане на комиксите като детско­юношеска литература. С изключение на тазизабележка обаче, както и с уговорката за включването на компютърния екран към изброените медии, цитиранотоопределение е сполучливо. Комиксът в действителност е история, предадена с поредица от картинки и краткитекстове и разположена на различни носители.

Твърдението полага като основен за поетиката на комикса следния въпрос: как дадена история бива разказанасъвместно от картинки и текст, т.е. каква част от историята бива предадена картинно и каква словесно.Структурата на комикса – поредица от панели, подредени последователно по посоката на четене 1 – хвърляизвестна светлина в това отношение. Щом разказът е предаден не в една, а в поредица от картинки, то може да сезаключи, че всяка от картинките би представлявала отделен момент от историята, а свързването им би билоравнозначно на проследяване на цялостния сюжет. Свързването – подобно на запълването на празнините причетене на Изер – е работа на въображението на зрителя, но може да бъде подпомогнато от кратките текстове впанелите. На свой ред това означава, че не всеки момент от историята е изобразен в картинка и че, следователно,онези, които положително са изобразени, са отличени по своеобразен начин.

Наред с това, физическото разположение на картинката и текста в комиксовия панел (картинката винаги е вцентъра на панела, а текстът – отгоре, отдолу или в балонче при пряка реч) и количественото им съотношение(голяма, изпълваща панела картинка, свръхмалко текст) подсказват йерархичната им съотнесеност. И вдействителност, често отбелязвана характеристика на комикса е, че графичните елементи са основни, асловесните – второстепенни (Кафтанджиев 1990: 28­29), че първите показват главното в историята, а вторите гопоясняват.

Въпреки че текстът е подчинен на картинките обаче, той не бива просто да изказва онова, което те изобразяват.Общо място за изследователите на жанра е, че сполучлив комикс е онзи, при който графичните и словеснитеелементи не са взаимозаменяеми, тъй като изразяват различни неща (Кафтанджиев 1990: 27, Vanderbeke 2010:107­109).

Тези първоначални наблюдения полагат в общ контекст разсъжденията по въпроса как една комиксова историябива разказана съвместно от картинки и текст. Те обаче не биха могли да претендират за повече, тъй като всекикомикс съобразно собствените си специфики дава индивидуален отговор на поставения въпрос.

Обект на настоящия анализ е комиксът „Дон Кихот”, публикуван в течението на вестник „Чуден свят” през 1942г. Комиксът представлява интерес за изследователя в няколко отношения.

На първо място става дума не за какъв да е комикс, а за комикс по литературно произведение, т.е. за комиксоваадаптация на романа на Сервантес. Важно е да се отбележи, че по време на Втората световна война в България„Дон Кихот” безспорно е канонично произведение 2 – от Освобождението до 1942 г. романът претърпява цели 14отделни издания в преводи от френски и руски, някои от които преработени, съкратени или преразказани, и ощетолкова преиздания (Указател 1992: 28­31); знаменитият идалго е и често срещан герой в българскатапублицистика, поезия и литературна критика още от времето на Възраждането (Велчев 1988). Този канониченстатут на Сервантесовото произведение, от една страна, и традиционалистичната нагласа, неуязвима по времетона издаване на комикса, от друга, предопределят и особеното обществено очакване към всякакви адаптации –изисква се те да бъдат максимално верни копия на издигнатия в култ оригинал.

Освен по отношение на връзката си с романа на Сервантес комиксът „Дон Кихот” представлява интерес и поотношение на мястото си в историята на жанра, към който принадлежи. Публикуваният във в. „Чуден свят”комикс е една от първите комиксови адаптации на „Дон Кихот” – първата е издадена в Барселона през 1940 г., т.е.само две години по­рано. В историята на българския комикс началото на 40­те години са „златен период” подумите на Антон Стайков (Стайков 2013: 35) – тогава се появяват първите комикс издания, които се радват на

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 2/7

изключителна популярност; сътрудничат им именити художници и сценаристи, а полиграфическото имоформление е качествено. Най­представителното сред тези издания е седмичникът „Чуден свят”, който сесамоопределя като „илюстрован забавен вестник” и е предназначен за детско­юношеска аудитория. В негоизлизат комиксови ленти като „Принц Валиант”, „Зигфрид”, „Бъфало Бил”, „Храбрият ескимос”, „КапитанГрин”, „Мешко и Таралежко” и др. Освен комиски всеки брой съдържа по един разказ, разположен на цяластраница, и кратки статии за факти „из науката и живота”.

Обстоятелството, че комиксът, който ни занимава, излиза в период на подем на жанра, не бива да ни кара дасмятаме обаче, че представата за комикс през 1942 г. е равнозначна на настоящата. Сравнението със съвременниленти показва, че комиксовото изкуство по онова време е на такъв етап на развитие, на който все още не саусвоени и овладени някои от похватите, станали по­късно емблематични за жанра. Така например в комиксите повремето на Втората световна война не се срещат пиктограми (рисувани сърчица, равнозначни на любов;електрически крушки, означаващи хрумнала на героя идея, и т.н.), шрифтовете не променят формата, нитоголемината си в съответствие с тона и настроението на персонажите, балоните се използват само за предаване напряка реч, но не и на мисли, спомени и мечти, контурите им, както и тези на панелите, не се възприемат катоизразно средство и др.

След тези уговорки е време най­после да пристъпим към самия обект на настоящото изследване. Първитесведения, които читателите на вестник „Чуден свят” получават за предстоящия комикс, са от бр. 81 от 18.12.1941г., в който „Дон Кихот” е рекламиран с панел с рицар в пълно бойно снаряжение, препускащ стремглаво надстадо овце; на втори план са изобразени овчар, размахал гега, и двама души с кон и магаре.

Бр. 81

В следващия, 82­ри, брой на „Чуден свят” от 24.12.1941 г. на очакваната комиксова лента е отделено още по­централно място – предполагаемият главен герой е нарисуван в едър план на първа страница, под заглавката навестника, а от двете му страни са разположени месеците в църковния календар за 1942 г. Дон Кихот е представенотново като въоръжен рицар на кон, този път застанал неподвижно, на фона на небе с облаци; в долната дясначаст на изображението небето с облаци без преход отстъпва място на умалена тъмна стая, в която мъж четекнига, подпрял дясната си ръка на шпага; в библиотеката зад него и на земята се забелязват още книги. Товаинтересно съжителство на рицаря Дон Кихот и четящия идалго Алонсо Кихано на една страница подсказвапрехода между двамата. Любопитен детайл е и че в горната част на изображението фигурира следният цитат отМережковски: „Смейте се хора, но може би, ще разберете някой ден – колко свята и възвишена душа е имал тозижалък Дон Кихот!”. Така още преди същинското начало на комикса читателите – сред които навярно има итакива, предвид детско­юношеската аудитория, които не са запознати с романа на Сервантес – са подготвени зарицарски приключения, описани в книги истории и „святата и възвишена” душа на дон Кихот, който – вероятноза онези, които не разбират – изглежда жалък.

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 3/7

Самият комикс започва в бр. 84 на в. „Чуден свят” от 7.01.1942 г., простира се в 30 броя на изданието и завършвав бр. 113 от 30.07 същата година. Отредените му ленти са разположени на цяла страница на вестника, а след 17­тия брой – на половин. Понякога са цветни, друг път – чернобели. Не е отбелязан сценарист, нито художник,което навежда на мисълта, че става въпрос за заимствана чуждестранна комиксова лента. Впрочем, не еотбелязано – вероятно защото се подразбира – и че лентата е адаптация на романа на Сервантес.

Комиксът във в. „Чуден свят” започва с първото изречение на литературния си първоизточник и върви плътно – смалко пропуски – по сюжетната линия на романа до XVIII глава, след което прескача на XXV­а и XXVII­а, оттамнаправо на XLVI­а и завършва с последната, LII­а, глава от първата част. Рисунките са реалистични (бр. 88, 92,99). Посочените характеристики – стриктното, поне отначало, следване на романа и натуроподобният, некарикатурен рисунък, – подсказват, че комиксът не само се съобразява с нагласите на епохата, а и сякаш си епоставил за цял да ги изпълни, като предложи вярна на оригинала адаптация. Към същия извод насочва иамбициозният рекламен цитат от Мережковски за святата и възвишена душа на дон Кихот.

Не може да бъде подминат фактът обаче, че от главите след XVIII в първата част на романа в комикса сапредставени само четири, а втората част изобщо липсва. Може да се предположи, че нещо в замисъла се еоказало не докрай сполучливо, щом той не е бил изцяло осъществен; че попадайки във в. „Чуден свят”, ДонКихот се е отдалечил от обичайната си среда и се е озовал в толкова неприсъщо обкръжение, че би могъл да сесравни с шокираната Алиса в страната на чудесата. Разбира се, да се твърди, че една адаптация не е успяла да предаде сложността и своеобразието на оригинала, етрафаретно, още повече когато този оригинал е част от канона. При все трафаретността си обаче констатациятаводи след себе си интересни въпроси за причините на провала.

По­горе вече беше изтъкнато, че в комикса изобразените в картинка моменти са отличени от останалите. Вслучая с комиксовите адаптации на литературни произведения отличаването е двойно: отличени са веднъжизобразените в картинки моменти от останалите, описани в текста на комикса; и втори път са отличенипредставените в комикса моменти от всички, описани в литературния първоизточник. Ако обаче представенотословесно в комикса минава на заден план спрямо представеното картинно, но все пак е налично,непредставеното в лентата напълно отсъства.

Предвид жанровите характеристики на комикса текстът на романа „Дон Кихот” е неимоверно редуциран, за да сепревърне в текста на комикса „Дон Кихот”. Единствената възможност да се компенсира загубата е непредаденоточрез текста да се предаде чрез изображенията.

Именно тук обаче комиксът претърпява неуспех, тъй като в почти всички панели картинките съответстват натекста до такава степен, че той би могъл да мине без тях. Така например Дон Кихот потегля на първия си поход впанел с текст: „Още в зори напустна къщата си на път за велики подвизи, които го очакваха” и изображение навъоръжен рицар на кон на фона на изгряващото слънце (бр. 85).

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 4/7

Бр. 85

В друг панел текстът гласи: „Простодушният селянин Санчо се увлече бърже от фантастичните разкази иобещания на Дон Кихот...” (бр. 94), а картинката изобразява Дон Кихот, който разпалено обяснява нещо наСанчо. Тази относителна независимост на текста е лесно обяснима със самостоятелното съществуване на романадълго преди комикса. Същото обстоятелство помага да се определи и действителният характер на отношениятамежду текст и картинки в лентата „Дон Кихот”: картинките всъщност придружават текста и имат подчиненафункция, което ги разкрива като по­близки до илюстрации на роман, отколкото до комиксови изображения. Такапровалът на комиксовата адаптация на „Дон Кихот” като комикс е предпоставка за провала ѝ като адаптация

Едновременното пределно редуциране на текста и свеждане на изображенията до илюстрации възпрепятстватвярната адаптация на романа на Сервантес дотолкова, че я правят невъзможна. В подкрепа на тази теза тук щеспрем на два ключови за литературния първоизточник момента и интерпретацията им в комикса: отношениетокъм рицарските романи и позицията на разказвача.

Както в литературното произведение, така и в комикса рицарските романи присъстват първо под формата накниги, които главният герой чете, преди да стане странстващ рицар (бр. 84). По­късно те се превръщат в модела,който Дон Кихот следва било при избора си на дама на сърцето, било при впускането си в приключения. Всъгласие с разбирането за комикса като повествование обаче извън лентата в „Чуден свят” остават безсъбитийнапасажи като речите на Дон Кихот, между които особено значение има тази за Златния век и Ордена настранстващите рицари, дългите му беседи със Санчо и разговорите му с останалите герои. Предвид жанровитеограничения на комикса всички диалози между персонажите са сведени до кратки реплики, а мислите им сапредадени с по едно изречение. Единственото, което читателите на „Чуден свят” научават за стремежите на ДонКихот, идва от панел в бр. 86 на вестника, в който рицарят разговаря с две смеещи му се девойки, а надписът вгорната част гласи: „Виждайки девойките, които той помисли за дами, той започна да им обяснява, че е рицар иборец за правдата”. Така разказаната в комикса история представлява серия от нелепи битки и скитания от хан вхан с жалък край. Рицарството е представено чрез външните си прояви, а светогледът, който стои зад тях, епредаден толкова неубедително, че изглежда кух. Парадоксално комиксът, който има претенцията да покажесвятата и възвишена душа на дон Кихот, пародира по­успешно рицарските романи от произведението, коетоименно си е поставило за цел да ги осмее. Неуспешната адаптация, която представлява комиксът в товаотношение, е показателна за някои характеристики на жанра в по­общ план: когато един комиксов герой еизобразен да участва в абсурдни сражения, е непосилно читателите му да бъдат убедени във високите му идеали.Изображенията налагат иконична интерпретация, която противостои на всяка нееднозначност и многопластовост3. Така поставената цел за вярна адаптация на „Дон Кихот” се оказва предварително недостижима.

Доказателство за това е и интерпретацията на позицията на разказвача. Разминаването между романа и комиксазапочва още в първия панел на лентата, в който прочутото начално изречение на Сервантес звучи по следнияначин: „В едно малко градче в областта Ла Манш живееше един пропаднал благородник на име Дон Кихот...”.

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 5/7

Изпуснатото подчинено определително изречение „[градче,] за чието име не искам да си спомня” (Сервантес1970: 73) отстранява първоличния разказвач от комикса, заменяйки го с третоличен, всезнаещ разказвач. Както еизвестно, разказвачът в романа представя текста си ту като свой, ту като превод на ръкопис на арабския историкСиде Амете Бененхели; не липсват усъмнявания както в превода, така и в истинността на думите на арабина.Тази разколебана достоверност на повествованието разклаща стабилността на застъпената гледна точка, споредкоято Дон Кихот е безумец в един иначе разумен свят и възприятията и действията му са плод на болен мозък.Замяната на субективния разказвач с обективен пресича възможността за тази нееднозначност, определяйкиизбраната перспектива като безпрекословна. Комиксът дава недвусмислен отговор на въпроса за лудостта на ДонКихот и по този начин отказва да проблематизира една от възловите теми на романа.

Казаното дотук би могло да остави с впечатление, че публикуваният във в. „Чуден свят” комикс не блести сдостойнства. Впечатлението обаче би било погрешно най­вече заради великолепните, изразителни рисунки испособността на лентата да поражда интерес към историята на Дон Кихот. Трябва да се отбележи освен това, чемакар и малко на брой в лентата има опити за надмогване на редундантността и създаване на смисъла чрездиалог между текст и изображение. Така например в няколко панела изображението не само илюстрира текста,но и го тълкува, давайки допълнителна информация (бр. 88, 100, 107).

Бр. 88

Има случаи на несъответствие между изображение и текст в един и същи панел, което отговаря нанесъответствието между действителността и представите на Дон Кихот (94) или пък води до ирония (105).

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 6/7

Бр. 94

Бр. 105

Предложените наблюдения върху комикса „Дон Кихот” във в. „Чуден свят” от 1942 г. показват, от една страна,колко трудно се удържа във всяка интерпретация балансът между двете страни на определящите Сервантесовотопроизведение опозиции: пародия и защита, обективност и субективност, разум и лудост, материализъм иидеализъм и т.н. От друга, в исторически план онагледяват пътя на еманципиране на комикса от илюстрованияроман.

19.05.2016 г. Дон Кихот в страната на чудесата

http://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait­of­an­unkown­woman/122­don­quixote­in­wonderland.html?tmpl=component&print=1 7/7

Прочетена 854 пъти

Цитирана литература

Велчев 1988: Велчев, Тодор. Дон Кихот в българската поезия. Антология. С.: Издателство на Отечественияфронт, 1988. Кафтанджиев 1990: Кафтанджиев, Христо. Комиксът на границата между иконичността и вербалността. –Изкуство, бр. 4, 1990, с. 26­33. Речник 1994: Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения. Велико Търново:Издателство “Елпис”, 1994. Речникът е наличен и в Интернет на адрес: www.rechnik.info. Сервантес 1970: Сервантес Сааведра, Мигел де. Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча. Превод отиспански Тодор Нейков. С.: Народна култура, 1970. Стайков 2013: Стайков, Антон. Кратка история на българския комикс. С.: Кибеа, 2013. Указател 1992: Испаноезичната книга в България. Библиографски указател 1882­1991. С.: НБКМ, СУ, 1992.

Vanderbeke 2010: Vanderbeke, Dirk. It Was the Best of Two Worlds, It Was the Worst of Two Worlds. The Adaptationof Novels in Comics and Graphic Novels – In The Rise and Reason of Comics and Graphic Literature: Critical Essayson the Form, edited by Joyce Goggin and Dan Hassler­Forest. McFarland, 2010, pp. 104­118.

Бележки

1 Редица изследвания показват, че тази, съобразена с посоката на четене, подредба е закономерна(Кафтанджиев 1990: 26).

2 За рецепцията на „Дон Кихот” в България вж. Велчев 1988.

3 В този смисъл е много точно наблюдението на Христо Кафтанджиев за „универсално иконизиране накомикса” (Кафтанджиев 1990: 27).

Последно променена в Вторник, 03 Юни 2014 08:58