Конференция на РАЦ Стара Загора - 04-05-2014 - Гарабед Минасян

Връзки на развитието

Научна конференция на националната академична мрежа към БАН145 години Българска Академия на Науките

Регионален Академичен център, 5-ти декември 2014 г., гр. Стара Загора

Икономиката на Икономиката на Старозагорска област: Старозагорска област: Състояние, фактори, Състояние, фактори,

ограничители ограничители

проф., дпроф., д--р ик.н. р ик.н. Гарабед МинасянТракийски университет, гр. Стара Загора

Институт за икономически изследвания, БАН

1. Финансово-икономическа дисекция

2. Аналитични оценки

3. Варианти на управленски въздействия

4. Заключение

Икономиката на Старозагорска област: Състояние, фактори, ограничители







Бележка за използваната информация

При анализа и оценката на икономическата картина в Старозагорска област е използвана информация от различни източници, които не винаги са съвместими и пълни.

Основeн източник са годишните финансови отчети на предприятията, които са достъпни от Търговския регистър. За извадката е ползвана информационна система на Сиела. Ползват се данни за основни показатели на около 2500 фирми от областта.

Извадката е относително пълна за големи и средни фирми, почти пълна за малките и слабо представителна за микро фирмите.


Бележка за използваната информация

Данните от извадката са за следните показатели:

(1) Средногодишен персонал;(2) Общо приходи;(3) Приходи от оперативна дейност;(4) Печалба;(5) Общо активи;(6) Общо задължения.

Покрит е периода 2008-2013 г. Информацията по години не е пълна за всичките шест гореизброени показатели.

В хода на изследването са направени групировки в зависимост от наличната информация.


В страната като цяло микро-фирмите (до 10 заети) са над 90%, докато в извадката от областта те са примерно около половината. Видимо различията се дължат на недостатъчното обхващане на микро-фирмите ...


Около една четвърт от заетите лица в страната работят в големи фирми, докато в извадката от Старозагорска област този дял е 45% ...


Среднофирмената заетост спада при всички мащаби. Малките фирми свиват най-бързо заетостта си, която се трансформира в микро-фирми...


Специфика на съвременното производство е много по-широкото използване на подизпълнители и концентриране на дейността на фирмата върху производството на основния продукт.

Данните демонстрират относителната затвореност на производствения цикъл в големите фирми в Старозагорска област. Причините следва да се търсят в три посоки:


Първо, спецификата на производството не предполага използване на разнообразни подизпълнители. Такива са например предприятията от добивната промишленост.

Второ, несигурността на междуфирмените доставки, както и нарастването на междуфирмената задлъжнялост задържат разширяването на междуфирмените производствени контакти.

Трето, тежи наследствената психология, в съответствие с която е най-добре да се ангажираш с производството на всичко, от което имаш нужда.

Резултатът се отразява негативно на ефективността.


Очертава се тенденция на свиване на дейността на фирмите, изразена с динамиката на активите ...


Прирастът на Активите на големите фирми през 2012 г. (26,7%) се дължи най-вече на четири предприятия: (1) Мини Марица Изток; (2) ТЕЦ Марица Изток-2; (3) Рудник Трояново-Север; (4) Рудник Трояново-1.

Този прираст е следствие от по-високите енергийни цени и ефекта му се изчерпва през 2012 г.


Чувствителният прираст на Активите на средна микро-фирма през 2012 г. (39,6%) се дължи основно отново на фирми за производство на електроенергия. Осем такива фирми увеличават активите си през 2012 г. общо 33 пъти! Друга фирма (СВЕ ФЛЕКС ГРУП, Комбинирани административни офис дейности) увеличава актива си 700 пъти!


При изключване на тези маржинални стойности динамиката се изглажда и формира ясно изразена тенденция на свиване на активите.

Потърпевши се оказват малките и особено средните фирми. Усреднените активи на средна по големина фирма намаляват с 30% за 2013 г. спрямо 2010 г.


Отчита се явна декапитализация на малки и средни фирми. По-добре съумяват да се справят като цяло с капиталовите си проблеми големите и микро фирми, видимо отново свързано най-вече със спецификата на електроенергийното производство през 2012 г. ...


Декапитализацията се потвръждава и от официалната информация на НСИ ...


Фирмите осигуряват приходите си почти изключително от пряката си оперативна дейност. Делът на финансовите и други приходи остава символичен, т.е. липсва диверсификация на приходоизточниците ...


При средната печалба на отделна фирма се открояват преди това изтъкнати особености. Най-добре съумяват да се справят микро и големите фирми, докато малките и (особено) средни фирми изостават под предкризисните си равнища ...


При динамиката на печалбата се наблюдава изключително голямо фирмено разнообразие и неравномерност във времето.

Често явление е скокообразното движение на печалбата – от минусови до плюсови стойности и обратно.

Подобна картина подсказва изпълнение на спорадични поръчки и несигурни условия за производство.

Възможно е също и извършването на спекулативни манипулации в зависимост от съществуващите условия. В такива случаи потърпевши се оказват данъчните приходоизточници, което е предизвикателство за данъчните институции.


Най-добра е възвръщаемостта от активите при микро-фирмите. При големите фирми тя намалява, т.е. големите фирми не съумяват да използват ефективно разполагаемите финансово-производствени възможности ...


Сходна е картината и при възвръщаемостта от собствения капитал ...







Видимо големите фирми не проявяват особена склонност за междуфирмена кооперация и аутсорсинг на част от своята дейност най-вече в рамките на областта, макар че световната практика доказва недвусмислено позитивния финансов ефект от задълбочаването на междуфирмените взаимодействия.


През последните няколко години се забелязва активно раждане на микро-фирми в областта – ежегодно по около 12-13% нови микро фирми, а умират примерно по около 2-4%.

Преобладаващата част от тези нови фирми са в областта на обслужването на населението.

При задълбочаване на междуфирмените контакти все повече микро и малки фирми би следвало да съществуват като сателитни производствени единици около големите фирми и да обслужват производството на големите фирми.


Причините за наблюдаваната структура могат да се търсят във фирмения мениджмънт, а също и в недоразвитата култура на междуфирмени производствени взаимодействия.

Като правило прекалено високото междуфирмено задлъжняване сковава финансово-икономическата активност на фирмите и ги принуждава да редуцират междуфирмените си контакти.

Принос за неблагоприятния ефект дават както незаконосъобразното поведение на държавните институции (държавния бюджет), така и лошото качество на действуващите закони.


Кризата от 2008 г. остава неизживяна.

Дейността и активите на фирмите се свиват.

Позитивен ефект за електро- и въгле-добивните предприятия оказват ценовите промени до 2012 г., но те остават с еднократно въздействие. При отсъствие на ценови инжекции финансовите резултати и на тази група фирми се влошават.

Аналогичен позитивен ефект се постига и от стимулирането на електродобива от нетрадиционни източници, най-вече за част от микро-фирмите.

Наивно е обаче да се мисли, че подобен вид стимули ще продължават да действат и в бъдеще.


Малките и средни предприятия остават пряко засегнати от кризата. Поголовна е декапитализацията на тези фирми и тя ще има по-дългосрочни последствия.

Изтощават се (изстискват се) наличните финансово-икономически възможности, а производственият потенциал остава необновяем. Наблюдаваният растеж като цяло е неиновативен и неперспективен.

Съвременният икономически растеж изисква и предполага императивно перманентно обновяване на производствени мощности и на производствени структури – нещо, което не се забелязва в региона.


Остава слаба диверсификацията на дейността на фирмите. Отсъствието на подобна диверсификация увеличава риска от неблагоприятни финансови резултати, свързани с различни по характер конюнктурни обрати.

Чуждо за фирмите е разнообразяването на приходоизточниците.

В това отношение видимо предстои дълъг път на усъвършенствуване на фирмения мениджмент.


Слабо активна е дейността на фирмите за привличане на допълнителен капитал и увеличаването на финансовия ливъридж.

Тази сфера е също видимо нова за фирмения мениджмент.

Тя притежава специфични особености и изисква по-висока финансова култура, както и натрупване на съответен опит.

Тази дейност обаче предоставя богати възможности за фирмена експанзия.

Фирменият мениджмънт следва да се научи на ползва чужди пари в свой собствен интерес.


Най-бързо се приспособяват към променящите се условия микро-фирмите от извадката. Те са най-мобилни и съумяват да използват максимално ефективно разполагаемите финансово-икономически възможности за извличане на печалба.

Най-тромави от гледна точка на извличане на печалба при променени условия се оказват големите фирми. Тук може да се търси корелация и със собствеността - преобладаващата държавна собственост при тях може да се окаже предпоставка за недостатъчната им гъвкавост.


Гръбнак на икономиката са големите фирми и големите производства. Те формират около себе си множество малки фирмени образувания, които просперират, обслужвайки големите производства.

Ефективно функциониращота стопанство предполага паралелно развитие на различни по големина фирми, които просперират благодарение на взаимодействието помежду си.


Социално-икономическият ефект от икономиката в региона на фона на националната икономика може да се оцени позитивно.

Средната заплата в гр. Стара Загора, например, през 2012 г. се оценява на 9117 лв. и е на трета позиция (след София-град с 12059 лв. и Враца с 9231 лв.).

Гр.Стара Загора заема трайно тази позиция през последните петнайсетина години, така че видимо то е следствие от производствените характеристики на града и региона, а не от по-висока икономическа инициативност.







3.1. Макро равнище

Старозагорска област е органическа част от Република България и в нея безусловно се отразяват условията за правене на бизнес в страната.

Намаляващата инвестиционна активност и декапитализацията на фирмите от областта е специфика на съвременната българска икономика.

Наивно е тази неблагоприятна характеристика да се обяснява предимно (а дори и единствено) чрез екзогенни за страната ефекти.

Вътрешното макроикономическо управление е основен фактор за наслояващата се несигурност, следствие от което е страхът от бъдещето и въздържането от активна дългосрочна икономическа инициативност.


Неблагоприятен фактор е установената в страната трайна дефлационна тенденция.

Общото ценово равнище в страната е най-ниско в рамките на ЕС (а и не само там). Неговото поддържане се свързва с несъразмерно ниска оценка на местния труд на международната арена, както и с пряко изтичане на национален доход. Подобряването на ценовите пропорции предполага изпреварваща ценова динамика у нас в сравнение с ЕС.

Дефлацията спъва позитивната производствена динамика, както е и пречка пред инвестиционната експанзия.


Съществуват предпоставки за подобряване на дейността на данъчната администрация с оглед на установяване и поддържане на равноправни условия за правене на бизнес.

Данните от извадката подсказват за вероятни спекулативни действия и отчитане на печалбата, което безусловно подрива основите на справедливата конкуренция.


Просрочените правителствени задължения индуцират верижно нарастване на взаимните задължения ...


Недоброто и некачествено функциониране на националната фондова борса е спънка за определянето на пазарната стойност на действащите фирми.

Фирмите не разполагат с актуална обратна връзка с финансовия пазар, което ограничава възможностите на фирмения мениджмент.

Редуцират се възможностите за привличане на допълнителен капитал и за пазарно финансиране на фирмената дейност.


3.2. Микро равнище

Фирменият мениджмент не проявява достатъчна гъвкавост за преодоляване на конюнктурни затруднения.

Видимо липсва необходимата нагласа, решителност и умения за своевременна оценка на различните видове риск с оглед на възприемането на адекватна реакция.

Диверсификацията на риска, както и на приходоизточниците е гаранция за успешното справяне с възникващите пазарни проблеми и затруднения.







1. Производствени затруднения от кризисен характер е имало и ще има и в бъдеще. Високото качество на елементите на икономическата политика както на макро, така и на микро-равнище е гаранция за успешно преминаване през турболенциите на времето.


1. Производствени затруднения от кризисен характер е имало и ще има и в бъдеще. Високото качество на елементите на икономическата политика е гаранция за успешно преминаване през турболенциите на времето.

2. Икономиката на областта е част от националната икономика. Спецификата на макроикономическото управление оказва решаващо въздействие върху динамиката на икономиката на района.


1. Производствени затруднения от кризисен характер е имало и ще има и в бъдеще. Високото качество на елементите на икономическата политика е гаранция за успешно преминаване през турболенциите на времето.

2. Икономиката на областта е част от националната икономика. Спецификата на макроикономическото управление оказва решаващо въздействие върху динамиката на икономиката на района.

3. Подготвеният и качествен мениджмънт може в значителна степен да смекчи последствията от непредвидени и нежелани развития. Качествената подготовка на мениджъри е задължително условие за фирмен прогрес.

Благодаряза вниманието!

Business

Конференция на РАЦ Стара Загора - 04-05-2014 - Гарабед Минасян