АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ, СВЪРЗАНИ С КУЛТА НА ДИОНИС В ТРАКИЯ

Докторантска конференция в чест на проф. Б. Филов, София, 16.12.2013

Теодора Недялкова, докторант в катедра „Археология“

I. В елинските апойкии

В рамките на Антична Тракия от ранните етапи на гръцката колонизация

елинско и местно население контактуват, съжителстват, търгуват и обменят

идеи, опит и вярвания. Една от зоните, в които тези процеси са най-динамични

е Егейска Тракия заедно с островите Тасос и Самотраки.

1. Тасос

Тасос благодарение на дългогодишния труд на учените от Френската

археологическа школа в Атина и на редица гръцки археолози, предоставя най-

богата информация както за градоустройството, така и за култовите сгради в

тази така важна за историята на Тракия Пароска апойкия. Изяснена е голяма

част от топографията на древния град, а благодарение на находките, открити in

situ, много от разкритите сгради са идентифицирани с голяма сигурност. Сред

тези сгради предмет на моя доклад са тези, свързани с култа на Дионис, а

именно светилището на божеството, театъра, портата на Силена, портата на

Дионис (за съжаление релефът не е оцелял днес) и свещените квартали.

Дионис, богът на виното и пазител на театъра, е много почитан на Тасос.

Това е засвидетелствано от факта, че три от официалните фестивали в

колонията са специално поветени на него. По време на фестивала Антестерия

се празнува началото на пролетта; гражданите отварят големи съдове (питоси)

и преместват виното в амфори. Това е повод за много пиене на вино.

Фестивалът включва процесии на маскирани танцьори и певци, които пеят

химни както и „екс амаксес“ (сатирични песни докато певците са качени на

каруци). По време на фестивала Дионисия са представяни драматични

състезания в театъра. Последният фестивал, Хория, се смята, че е подобен на

музикално състезание, понеже едно от култовите имена на Дионис е „Хориос“,

което значи пазител на хора (група хора, които пеят и танцуват заедно); това

име се чете върху надпис от Парос, метрополията на Тасос. Името на

фестивалите в чест на Дионис, както и разположението на светилището и

театъра, показва тесни паралели с Атина, където светилището и театърът на

Дионис са в непосредствена близост, на южния склон на Акропола, по

свещения път, по който минават празничните процесии. Светилището на

Дионис, което е разположено на пътя към театъра, има два олтара и два

хорегически монумента, офоремни като храмове, вероятно посветени от

дарители, които са спечелили драматически състезания. Групи от статуи,

свързани с театъра, с Дионис по средата, били издигнати и в двата паметника.

Надписите, запазени на базите на статуите, разкриват имената на тези фигури

(Комедия, Дитирамб, Никтеринос...) както и името на актьорите и музикантите,

които участвали в победните представления. В източния дял на светилището е

открита и прочутата глава на Дионис, част от статуя, която се датира в края на

4-ти век пр.н.е. и заедно с останалите скулптури се съхранява в

Археологическия музей в Тасос. Светилището е оградено от стена- периболос с

триъгълни очертания, разделяща профанния свят от свещеното пространство.

Днес в североизточния ъгъл на периболоса могат да се видят единствено

основите на един от хорегическите паметници и два от олтарите. Статуята на

Дионис стояла в полукръгла екседра вътре в хорегическия монумент,

фланкирана от осем по-малки статуи на алегорични фигури, изобразяващи

театралните жанрове. Запазени са споменатите по-горе Комедия, Трагедия,

Дитирамб и Никтеринос. Паметникът бил посветен на божеството в края на 4-ти

век пр.н.е. От този оцелял в субструкция монумент произхождат главата от

статуята на Дионис, статуята на Комедията и трагическа маска – атрибут на

статуята на Трагедията; техните оригинални позиции могат да се

реконструират.

Статуя на Дионис в цял ръст и на една женска фигура, вероятно Муза,

принадлежат на втория хорегически паметник, който се датира в 3-ти век

пр.н.е. и днес не е експониран.

Това не са единствените архитектурни свидетелства за значението на култа на

Дионис на острова. Портата на Силена, в рамката на която има ниша, според

повечето изследователи използвана за поднасяне на дарове, и свързания с нея

квартал, са поредните доказателства за почитането на Дионис и неговите

спътници на Тасос. Пикар и Харисън говорят за специални правоъгълни ниши,

оформени до релефите – както до този на Силена, запазен и до днес на един от

входовете към античния Тасос, така и до релефа, който днес не съществува, но

за който има скици и разкази на изследователи от 19-ти век (Picard 1962:38,

69, fig. 22). За тяхното предназначение има много дискусии, като

предложенията на различни учени включват култови ниши, ниши за поднасяне

на дарове, символична врата на наоса/свещеното пространство, като

последното предположение се основава на факта, че рамката, очертаваща

нишите, наподобява тази на йонийските врати. Засега не е постигнат консенсус

по отношение на предназначението на нишите. Колкото до изображенията на

самите митични персонажи и божества, то според учените тяхното присъствие

не изисква задължително извършване на култови действия в проходните

пространства на тези порти. Подобни изображения са украсявали много от

портите на градските стени. Тези порти били описвани като „малки храмове“,

„светилища под открито небе“ и „истинските култове“, но единственото

ритуално действие, което се предполага, че се е случвало във вратите, е

поднасянето на малки вотивни дарове, а дори и това не е доказано безспорно.

Предположението, че в нишите са поставяни дребни дарове, включително

монети, е подкрепено само от твърдението на Пикар, че открил множество

фрагменти от червенофигурни чаши в пространството на портата с

изображения на Херакъл и Дионис. Но от друга страна „нишата за дарове“ при

Портата на Силена с твърде плитка. Бордман от своя страна също приема

идеята на Пикар, че нишите са били за дарове (Boardman 1978:capt. to

pl.223; Graham 2000:301-327).

Друг интересен паметник е пещерата-светилище на Пан, божеството свързано с горите и дивото, което често присъства в свитата на Дионис. Част от релефните

изображения, украсяващи фасадата на пещерата, са запазени. В музея в Тасос те са реконструирани. На релефа, който декорира неговото светилище на акропола, Пан е обграден с лозови клони и съдове за вино. В центъра на този

релеф, полегналият бог свири на сирикс докато наглежда стадото си. Лозовите клонки и съдовете са сигурен белег за връзката, че на Тасос Пан е почитан и

като спътник на Дионис. Интересно е мнението на Сара Оуен (Owen 2000:139-143), според която преди идването на колонистите от Парос, пещерата, която е изкуствено издълбана в скалата, е била използвана за

гробница от местното тракийско население и намира множество аналози на континента от 8-ми век пр.н.е. Според авторката изборът на именно това място

за почитането на Пан може да се обясни с продължаване, адаптиране и възприемане на по-ранен местен култ, който е имал сходства с този на Пан.

2. Маронея

Маронея е изключително силен и развит град през 4-ти век пр.н.е.

Крепостните стени ограждат територия от около 424 хектара. В рамките на

стените попадат и двата паметника, които са свързани с култа на Дионис –

театърът и светилището на Дионис в местността „Камбана“. Светилището

датира от 4-ти век пр.н.е. Разположено е на тераса близо до поток,

поддържано от стабилна изодомна подпорна стена (Pantos 1980:168).

Находки от местността „Камбана“ и от светилището днес се съхраняват в

музеите в Маронея и в Комотини, като особен интерес представлява теракотена

маска на бога.

Театърът е в много добро състояние и с прекрасната панорама към Егейско

море през хълмовете с маслинови насаждения привлича както учени, така и

туристи. Благодарение на проекти в последните години театърът на Маронея

днес отново е сцена на представления, организирани ежегодно (ΑΡΧΑΙΟ

ΘΕΑΤΡΟ ΜΑΡΩΝΕΙΑΣ, Project, Diazoma; Kαραδήμα, X. To Aρχαίο Θέατρο

της Mαρώνειας, ENΘETO AΦIEPΩMA). За съжаление през миналия век голяма

част от седалките (17 реда) са използвани като строителен материал в

съвременото село.

И в двата полиса, макар и основани от различни метрополии, ясно личи

силното присъствие на култа към Дионис, и то в неговото превъплъщение на

бог на театъра, нещо, което е характерно за полисната култура от началото на

Класическата епоха, а градовете-апойкии в рамките на Антична Тракия не

правят изключение в общата тенденция. Освен ролята като покровител на

театъра обаче, очевидно божеството има и „по-тъмни“ функции, свързани с

трансформацията и преминаването от едно състояние в друго. Това, макар и

некоментирано в литературата досега, според мен личи от ситуирането на

релефи с изображения на Дионис, Хермес, Херакъл и Силен на портите на

Тасос. Дионис и Силен, държащ в ръката си кантарос, се появяват във връзка с

ритуали на производство на вино, трансформация на „дивото“ – лозата във

вино – символ на цивилизацията и градската култура. От тази гледна точка не

е изненадващо, че именно Дионис и Силен отделят територията на защитения

от стени град от териториите на дивото, извънградското. Тези персонажи са на

мястото си именно в тези „транзитни“ пространства. Може би влизайки в града

и виждайки именно тези образи на входа, асоциацията е била за очистване от

„дивото, нецивилизовано и извънградско“ поведение и нуждата от

съобразяване с нормите на полиса. Възможно е и нишите в тези врати да са

служили за дарове именно от тези преминаващи от едното пространство в

другото, от хаоса към свещеното пространство на полиса, който е пазен от

своите най-тачени божества.

Светилището на Пан – в пещера, която обаче е архитектурно моделирана и

така нейното пространство е отчасти „цивилизовано“ - говори за някакви

хтонични асоциации на божеството-спътник на Дионис.

3. Истрия

Култът на Дионис в Милет според епиграфските сведения, присъства

сериозно още от архаичната епоха, но повече паметници, които вероятно

говорят за нарасналата му роля, има от епохата на елинизма. Не е случайно, че

милетските колонии по западнопонтийския бряг следват тенденциите на града-

основател. Повечето данни за култ на Дионис в Истрия са епиграфски, но

именно един епиграфски паметник (ISM, I, № 8, 25) ни дава информация за

наличието на театър в града през елинистическата епоха (III век пр.Хр.), който

би могъл да се свърже с празниците, посветени на Дионис (Гочева Acta Musei

Varnaensis VIII-2).

4. Томи

Наличните епиграфски данни за култа на Дионис в Томи не са много, като

само един от тях подсказва наличието на храм на божеството тук. Това е релеф

от елинистическата епоха, оформен като храм, пред който е представен

Дионис. Той е прав и е облечен в къс хитон. В дясната ръка държи кантарос, а

в лявата – тирс. В дясно от него се вижда Пан, а от другата страна – Приап и

един сатир. Отгоре над храма в ъгъла е изобразен конник в ход надясно към

дърво. На фронтона на наоса са изобразени лозови клонки, които излизат от

ваза. На архитрава на едикулата е изписан надпис с посвещение на Дионис,

наречен с епитет „катигемонеус“ (ISM, II, № 121; Гочева Acta Musei

Varnaensis VIII-2).

5. Дионисополис

В Дионисополис, както името на града подсказва, съвсем логично е да

очакваме наличието на храм на божеството - епоним. Има обаче само

епиграфски данни за почитането му – наличието на жрец и празник

„дионисии“, като най-ранните са от декрет , датиран от Г. Михайлов „след

месец август на 48 г.пр.Хр.“ (IGBulg, I2, № 13; Гочева). С култа на Дионис в

предримската епоха се свързва и открита в града статуя на Пан, свирещ на

сирингс от III в.пр.Хр., на базата на която има посвещение на Дионис от

неговия жрец (IGBulg, I2, № 20; Гочева). Монетосеченето на града, както е и

при споменатите по-рано апойкии, доказват още веднъж ролята на Дионис в

пантеона на града – върху монетите от елинистическата епоха се появяват

атрибути на божеството – тирс, грозд, кантарос, бръшлянов венец и венец от

лозови листа (Draganov 1997:370-377; Гочева). По-информативни са

монетите от римската епоха, които показват Дионис в цял ръст, с кантарос в

дясната ръка и тирс в лявата, а сред емисии, сечени при Гордиан III (238-244)

има и монети, върху реверса на които е изобразен храмът на божеството.

Храмът представлява тетрастил с триъгълен фронтон, украсен с полусфера,

флорални елементи като акротери на двата ъгъла на назъбения покрив. В

центъра на интерколумния има статуя на Дионис, гол, прав, държащ тирс, с

дясна ръка протегната към пантерата, която скача към него (Pick 1898:392).

В града са са открити част от голяма мраморна статуя на Дионис, мраморна

глава от друга негова статуя и фрагмент от мраморна плоча с изображение на

бога (Filow 1925:28, fig. 20; Мирчев 1950:267-273; Тончева 1960:77),

като всички тези данни, макар и от римската епоха, свидетелстват за

непрекъснатата традиция тук.

6. Калатис

Вероятно бихме наблюдавали сходни характеристики на взаимодействие на

светилище/храм на Дионис с театър и в други елински колонии по бреговете на

Егейско, Мраморно и Черно море, но архитектурни данни от тези места липсват.

Откриването на множество теракоти, изобразяващи театрални персонажи,

маски, Силен и др., най-често в гробове в некрополите на апойкиите,

подсказват сходното почитане на Дионис като покровител на театъра и там. В

подкрепа на съществуването на сгради, свързани с този култ, са и някои

надписи, повечето за съжаление от по-късно време, но все пак показващи

традиция, която би могла да е от по-ранни епохи.

Има много данни за популярността на Дионис в мегарските колонии. В самата

Мегара, според Павзаний, има светилище на бога от архаичната епоха и там

той бил почитан с епитета „Патроос“ (Paus., I, 43, 4; Гочева Acta Musei

Varnaensis VIII-2). Култът към бога е засвидетелстван в свързаните с Мегара

колонии Бизантион, Хераклея Понтика и Халкедон, както и техните колонии на

западнопонтийския бряг, но свидетелствата са основно епиграфски и

нумизматични.

Интересен е надпис от територията на Калатис, публикуван от Александру

Аврам (Avram 1999:35), във връзка с който З. Гочева коментира светилище на

Дионис извън града, т.нар. Дасулийон, който според Парван е бил далеч, вън

от града и се свързва с пещера, подземна зала, предназначена за мистичните

ритуали на култа (Гочева Acta Musei Varnaensis VIII-2; ISM, III, № 47). В

декрет от края на III в.пр.Хр. (ISM, III, №35) пък е регистрирано създаването

на нов храм на патрона на бакхически тиас.

Епиграфски сведения има освен за наличие на храм/храмове на Дионис, и на

театър, където по време на Дионисиите гражданин били увенчаван с венец

(ISM, III, № 87; Гочева Acta Musei Varnaensis VIII-2).

7. Месамбрия

Най-ранният епиграфски паметник свързан с Дионис от Месамбрия е със

съдържание, близко до това на последния споменат надпис от Калатис. Става

дума за овенчаване със златен венец в театъра на празника „Дионисии“.

Документът завършва с друга ценна информация – че това решение ще се

постави на мраморна плоча в храма на Дионис (IGBulg, I2, № 308 ter.).

Според В. Велков в Месамбрия храмът бил разположен на агората на града,

но без солидни археологически или поне епиграфски доказателства, това

остава само предположние (Velkov 1970: 465-468; Гочева Acta Musei

Varnaensis VIII-2).

Възможно е обаче, както често се наблюдава в елинските апойкии, театърът и

храмът на Дионис да са били разположени близо един до друг и във връзка с

акропола на града.

II. Във вътрешността на Тракия.

За съжаление не са много паметниците във вътрешността на Тракия, които могат да се дискутират във връзка с култа на Дионис. Липсата на архитектурни

останки и откривани в тях ритуални предмети, които биха помогнали за идентифицирането на даден обект като храм, светилище или дори

прорицалище, се „запълва“ от безброй интерпретации на писмените данни за съществуването на такива обекти в Тракия. Не бих искала и аз да се спирам отново на изворите един по един, особено имайки предвид обширната и доста

информативна статия на д-р Йордан Илиев (Илиев 2011). Съществуват цяла поредица обекти, претендиращи за идентификация с

оракула на Дионис, споменат от Херодот и неясно локализиран от античния автор „(при, край) най-високите планини“. Особено популярно е идентифицирането на наречения от проучвателите си „свещен град“

Перперикон с оракула на Дионис (Овчаров Н., Д. Коджаманова 2005). Тази идентификация за съжаление не е подкрепена нито от изворовите данни,

нито от находките, открити на обекта, нито от архитектурните останки – всички недостатъчно задълбочено изследвани и датирани и предизвикват заслужена критика от страна на научната общност (Тачева 2007:252).

Д. Ботева, опирайки се на традиция на връх Св. Атанас в Стара Планина до Етрополе, смята че тук в античността е имало светилище на Дионис.

Архитектурни доказателства, както и археологически от епохата, която ни интересува, засега обаче липсват (Ботева-Боянова 2000).

Според И. Христов тракийско светилище на Дионис има на връх Кози грамади, а екип начело с Д. Гергова идентифицира такъв обект на връх Острец, предлагайки като доказателство за култа на Дионис там жезъл със

змийски глави. Това са само част от обектите, проучвателите на които идентифицират като светилища и смятат, че те са били посветени именно на

Дионис. Севтополис е единственото място във вътрешността на Тракия, попадащо в

днешните български земи, на което е открит епиграфски паметник посочващ

наличието на храм/олтар на Дионис. Публикациите, цитиранията и

интерпретациите на надписа са много, а и не засягат пряко темата на доклада.

Единствено интересно е разположението на олтара/храма на Дионис в рамките

на града и неговото ситуиране по отношение на другите известни сгради. За

съжаление те не са идентифицирани сигурно. Почти без колебания обаче в

литературата се споменава, че олтарът на Дионис е на агората в Севтополис.

Основания за това дават каменните основи, разкрити на агората, и откриването

на това място на втори надпис, известен като „малкия надпис от Севтополис“,

който представлява посвещение, направено на бога от един негов жрец –

Амаистас, син на Медистас (IGBulg III, 2, 1732). Според мнението, изказано

в медиите, на д-р Явор Шопов, който е извършил геофизично занемане на

структура под гробницата в могилата Голяма Косматка, е възможно храмът да

се намира под могилата и под гробната камера.

Наличието на два епиграфски паметника, споменаващи Дионис в Севтополис

– единият, говорещ за място, където божеството се почита, а другият – за негов

жрец, със съдържание, говорещо за важността на това божество в едно

укрепено селище във вътрешността на Тракия, което се интерпретира

разнопосочно, е белег за навлизането на елинския модел на почитане на

Дионис – богът – покровител на полиса, гарант на договорите и свързваща

„културна“ нишка между елини и тракийска аристокрация. Това личи още

веднъж от надписа от Пистирос, който е интерпретиран като доказателство за

силно влияние на култа на Дионис в емпориона. Това не би било изненада,

имайки предвид, че голямата част от емпоритите са от Тасос и Маронея, където,

както вече коментирахме по-рано, доказателствата за значението на култа са

неоспорими. Дали обаче този надпис дава достатъчно основание да се търси

известният оракул от изворите именно в Пистирос? В своя статия в 4-ти том на

„Пистирос“ Ян Боузек опитва да приведе още доказателства в тази посока,

които обаче по мое мнение съвсем не са достатъчни за такава идентификация,

но в съчетание с откриваната керамика с изображения от Дионисовия тиас, с

графити, щампи и амфорни печати с изображения на силен и нимфа, откритите

есхари с изображния, съществуването на светилище на Дионис (но не

прорицалище) е напълно възможна (Bouzek, J., L. Domaradzka Pistiros

IV:233-235, Pl. 41).

Възможно е съществуването на такова и на друг обект, Халка Бунар, където

изследователите са открили ритуални ями, както керамични фрагменти с

графити и есхари с декорация от бръшлянови листа, които говорят за

почитането на хтонични божества, едно от които би могло да е Дионис

(Тонкова ГАИМ – БАН, II, 148-196). Това култово пространство е в рамките

на укрепленията заедно с производствен и предполагаем жилищен център.

Мненията се разделят по отношение идентификацията на целия обект – дали е

селище център от градски тип или е светилище, но за съжаление и тук липсват

архитектурни останки от постройка, което говори за различен от типичния

полисен култ, който обикновено изисква такова свещено пространство,

отделено от профанното пространство на производство и ежедневен бит.

Докато в по-старата историография тенденцията е за търсенето на едно

единствено прорицалище на Дионис, то с напредване на изследванията започва

търсенето на няколко такива обекта, като за мен най-сериозни основания има

тезата за много светилища, храмове, свещени места, а може би и за няколко

прорицалища, в които ритуалите за предсказване са различни, както и

въпросите, по които питащите се обръщат към предсказателя. За наше

съжаление в изворите, особено ранните, няма никакви конкретни данни за

структурата и архитектурата на светилището/прорицалище.

Още един „претендент“ да бъде определен като „светилище“ на Дионис е връх

Острец (Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков 2009:185-188), като според

доклада на екипа, проучвал обекта „Каменната сграда, вероятно храмова

постройка, заедно със сградата в светилището от римската епоха при Баткун

(Цончев 1944), дава възможност да се предположи наличието на общи

принципи в пространствените решения на светилищата на бесите. За това

свидетелстват и материалите от предримската епоха. Преносимите олтари,

монетите, култовите предмети от Острец показват сходство с основните

категории материали, откривани на светилището на връх Бабяк, както и на

други тракийски светилища, и предполагат унифицирани ритуални практики“.

Множеството комплекси от ритуални ями, на които няма да се спирам тук,

понякога се свързват с почитане на Дионис, но те не са ексклузивна форма на

религиозност, насочена към това божество. В гръцкия свят тези ями – ботроси –

са форма за измолване на плодородие и послание към отвъдното, към

хтоничните божества. Такава форма е и есхарата, но в никакъв случай не е

задължително тези хтонични олтари да са свързани точно с Дионис или пък

само с Дионис, а биха могли и е много вероятно да са били свързани с ритуали

от календарен и инициационен характер, които невинаги изискват божествен

патрон (Маразов, И., Т, Шалганова 2005).

Всъщност Георги Нехризов споменава за около 80 обекта в Източните Родопи,

които могат да се определят като места с култови функции, някои от които имат

регистрирани каменни стени (Nekhrizov 2005). Данните за обекти с

концентрация на култови ями нарастват с всеки сезон на ареологически

проучвания.

За разлика от тях, както видяхме по-рано, в разкритите архитектурни

комплекси в елинските апойкии, както и в Севтополис, става дума за изграден

висок олтар – бомос (Tylor-Perry 2003:76). Това, както и сведенията от

изворите за различните функции, изпълнявани от божеството в светилището на

Дионис – веднъж да обещае плодородна година, друг път чрез гадателя да

обещае величие на даден владетел – показва различните функции, с които и в

Тракия, както и в Елада, е бил натоварен Дионис, вероятно тези функции са

натрупани в различни етапи на развитието на култа, но продължават да

съществуват синхронно, но в различна среда. В този ред на мисли е

изключително интересно последното светилище на Дионис, на което се спирам

тук – това при Кали Вриси.

За обекта, идентифициран като „светилище на Дионис“ при гръцкото селце

Кали Вриси близо до Драма няма подробни публикации, а само частични

данни в гръцката археологическа периодика, както и съвсем бегла информация

на английски в годишните доклади от поредицата Archaeological Reports. От

тази оскъдна литература, но и от непосредствените ми впечатления от обекта,

от разказите на местните хора и от находките, съхранявани днес в музея в

Драма, аз подкрепям идентификацията на обекта със светилище на Дионис,

което не се вписва в общия план на храмове/светилища на това божетсво в

елинските колонии по крайбрежията на Егейско и Черно море, от една страна –

заради разположението си навътре в сушата, далеч от големи селищни

структури през епохата, когато съществува, както и заради своя архитектурен

план. Обектът е разположен на 20 км от гр. Драма. От 1991-ва година насам е

разкрита голяма провоъгълна сграда от сравнително добре обработени камъни,

като суперструкцията и е била от кирпич и дървена конструкция, която е

горяла, както е документирано на обекта, в началото на 3-ти век пр.н.е. В

сградата се влиза през монументален двоен проход, който е встрани от

централната ос; през този коридор се влиза в едноделно помещение, което

заема цялата дължина на южната половина от сградата. Има две по-малки

правоъгълни помещения западно от входния коридор и три помещения в

редица от източната му страна. Вляво от входния коридор и пак вляво в

централното от тези три помещения, посетителят влиза в вътрешен двор или

зала, през която трябвало да се мине, за да се влезе в другите две помещения.

Помещението в западната част на този вътрешен двор било снабдено с каменна

есхара (?) или олтар, затварящ яма за дарове в центъра (1х1 м), където са

открити съдове с ритуален характер от късния 4-ти – ранния 3-ти век пр.н.е.

Другото помещение съдържало множество фигурки от теракота. Очевидно

мястото било посветено на култа. Въпреки че няма напълно сигурни данни на

кое божество е била посветена свещената сграда, косвените доказателства,

както антични, така и съвремени, предполагат, че това е Дионис (Archaeology

in Greece, Archaeological Reports, No. 43, 1996 - 1997, p.82; ADelt 320-

24; AEMTH 7, 513-6). Разрушаването на светилището се отдава на

опожаряване в началото на 3-ти век пр.н.е. и се свързва с келтски нашествия

(Archaeology in Greece, Archaeological Reports, No. 44, 1997 – 1998, p.89;

ADelt 467-8). Тук в сграда, която до някаква степен наподпбява светилищата

на Дионис в апойкиите, откриваме есхара и ботрос за вотивни дарове, които

показват хтоничната насоченост на култа тук. Сред находките има скулптурни

изображения (бюст от 5-ти век пр.х.р) и надписи-посвещения на божеството,

както и надпис, в който е спомената длъжността „жрец на Дионис“. Тези дарове

не са „табу”, както обикновено е с даровете за хтоничните божества – архетон;

хтоничните дарове, които не се докосват, не се консумират и дори не бива да

се гледат (Tylor-Perry 2003:76). Комбинацията на двата вида дарове в това

светилище е интересна и е възможно да показва симбиоза между по-древен

пласт от вярата в хтоничния Дионис с полисния, закрилник на града

Олимпийски Дионис.

Що се отнася до погребалните практики, Дионис и неговият тиас често се

появяват върху инвентара на богати гробни комплекси от класическата и

елинистическата епоха, но тази „дионисиева обредност“ е изразена основно в

„погребалните дарове“, докато сведенията за гробнична архитектура, свързани

по някакъв (познат ни) начин с култа на Дионис са отново в изображения - в

декорацията, живописната украса и т.н. Е. Пенкова, от друга страна, счита, че

начинът, по който фунционират тези могили и гробници и ритуалите за

обезсмъртяване и хероизиране на покойниците имат дълбока връзка с Дионис

(Пенкова 2005), която според някои автори която датира още от периода на

мегалитната култура и погребенията в долмени.

Изводи:

1.Култът на Дионис в предримска Тракия е разпространен както в гръцките

апойкии по крайбрежията на Егейско и Черно море, така и във вътрешността на

населената с различни тракийски племена територия.

2.В апойкиите култът има характеристики, много сходни с тези на

метрополиита, които се изразяват в еднакви епитети на божеството, празници и

календар, но за съжаление няма достатъчно архитектурни паметници, които да

ни позволят детайлно сравнение и в тази област.

3.Там, където присъстват архитектурни данни за култа във вътрешността на

Таркия обаче, винаги се касае за обекти, в които присъстват елини или е силно

изразена елинизацията на населението (Севтополис, Пистирос (?)).

4.Светилищата, в които няма архитектурни данни, са много на брой и

обикновено обредите, извършвани в тях, са свъзани с хтоничната природа на

божеството, почитано там, което би могло да е Дионис.

5.Съчетание между двата типа обреди – „полисния“, в архитектурно оформено

светилище-храм, в което обаче присъства и ритуална яма за хтонични вотивни

дарове, е светилището до Кали Вриси, в подножието на античната планина

Пангей. То е и с интересно разположение, като не попада в рамките на град и

вероятно е имало роля на регионално светилище за селищата от околността, а

може би до района на Филипи, за където има епиграфски и изворови данни за

хълм (или връх) на Дионис, но засега единственото разкрито такова свещено

място в района е именно светилището при Кали Вриси (App., B.C. 4.13.106;

Илиев 2011).

Използвана литература:

Ботева-Боянова 2000. Ботева-Боянова, Д. Проблеми на тракийската история и

култура. Нов поглед върху сведения на Херодот и Тукидид, 2000

Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков 2009. Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков.

Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград, АОР, 2009, с.185-188

Гочева Acta Musei Varnaensis. Гочева, З. Култът на Дионис в гръцките градове

колонии на западния бряг на Черно море, В:Acta Musei Varnaensis VIII-2

Илиев 2011. Илиев, Й. Прорицалища и предсказания в древна Тракия, част III:

Родопите и прорицалището на Дионис в древна Тракия. В: Докторантски четения на СУ

„Св. Климент Охридски“, 2011

Маразов, И., Т, Шалганова 2005. Маразов, И., Т, Шалганова. Скално тракийско

светилище в местността Беглик Таш. – SAUS, Supl. IV, 2005 – Stephanos Archaeologicos

in honorem Professoris Luidmil Getov

Мирчев 1950. Мирчев, М. Антични паметници от Североизточна България в АМ в гр. Сталин (Варна). – ИАИ, XVII, 1950, с. 267-273)

Овчаров Н., Д. Коджаманова 2005. Овчаров Н., Д. Коджаманова. Свещеният град

Перперикон, 2005

Пенкова 2005. Пенкова, Е. Дионисовата обредност в некропола от Дуванлий. –

Stephanos Archaeologicos in honorem Prof. L. Getov, 2005

Тачева 2007. Тачева, М. Изворите за прорицалището на Дионис в Тракия и т.нар.

Свещен град Перперикон – Rhodopica, 2007, 1, с.252

Тонкова ГАИМ – БАН. Тонкова, М. Новооткрит тракийски център от

ранноелинистическата епоха при извора Халка бунар в землището на с. Горно Белево,

В: ГАИМ – БАН, II, 148-196

Тончева 1960. Тончева, Г. Неиздадени култови паметници във Варненския музей. – ИВАД, XI, 1960, с.77

ADelt 467-8

ADelt 320-24;

AEMTH 7, 513-6

App., B.C. 4.13.106

Archaeology in Greece, Archaeological Reports, No. 44, 1997 – 1998, p.89;

Archaeology in Greece, Archaeological Reports, No. 43, 1996 - 1997, p.82;

Boardman 1978. Boardman, J. Greek Sculpture of the Archaic Period, 1978, capt. to

pl.223

Bouzek, J., L. Domaradzka Pistiros IV. J. Bouzek, L. Domaradzka. Dionysus in Pistiros,

In: Pistiros IV, p.233-235, Pl. 41

Draganov 1997. Draganov, D. The Bronze Coinage of Dionysopolis. Typology. –

Numismatic Circular (London), Vol. CV, No 10, 1997, pp. 370-377;

Filow 1925. Filow, B. L’art antique en Bulgarie. Sofia, 1925, p.28, fig. 20

Graham 2000. Graham, A.J. Thasos: The Topography of the Ancient City, In:The Annual of

the British School at Athens, Vol. 95, 2000, pp. 301-327

IGBulg I2 =Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, ed. Georgi Mihailov. 5 vols. Sofia

1958-1970, 1997. Vol. 1, 2nd edn. Inscriptiones orae Ponti Euxini (1970).

IGBulg III=Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, ed. Georgi Mihailov. 5 vols. Sofia

1958-1970, 1997. Vol. 3,1. Inscriptiones inter Haemum et Rhodopem repertae. Fasciculus

prior: Territorium Philippopolis (1961)

ISM I =Pippidi, Dionisie M. Inscriptiones Daciae et Scythiae Minoris antiquae. Series altera:

Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. 1. Inscriptiones Histriae et vicinia.

Bucharest 1983.

ISM II =Stoian, Iorgu. Inscriptiones Daciae et Scythiae Minoris antiquae. Series altera:

Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. 2. Tomis et territorium. Bucharest

1987.

ISM III = Avram 1999. Avram, Alexandru, Inscriptions grecques et latines de Scythie

mineure. Volume III, Callatis et son territoire = inscriptiones Scythiae minoris graecae et

latinae, volumen tertium, Callatis et territorium, Bucarest : Editura encyclopedica 1999, 35

Nekhrizov 2005. Nekhrizov, G. Cult places of the Thracians in the Eastern Rhodope

Mountains. – The Culture of the Thracians and their Neighbours, BAR,1350, 2005

Owen 2000. Owen, S. New Light on Thracian Thasos: A Reinterpretation of the 'Cave of

Pan', In:The Journal of Hellenic Studies, Vol. 120 (2000), pp. 139-143

Pantos 1980. Pantos, P. The Present Situation of the Studies in Archaeological Topography

of Western Thrace, in: Pulpudeva. Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture

thrace, 4, Plovdiv, 3-17, 1980, p.168

Paus., I, 43, 4

Picard 1962. Picard, Ch. Les portes sculptées à images divines. École française d'Athènes,

Étudesthasiennes, VIII. Paris, en dépôt aux Ëdit. de Boccard, 1962, 38, 69, fig. 22

Pick 1898. Pick, B. Die antiken Münzen von Dacien und Moesien. Berlin, 1898, 392

Tylor-Perry 2003. Tylor-Perry, R. The God Who Comes. Dionysian Mysteries Revisited,

New York, 2003, p. 76

Velkov 1970. Velkov, V. Antike Tempel im Mesambria Pontika – Klio, 52, 1970, S. 465-

468;

ΑΡΧΑΙΟ ΘΕΑΤΡΟ ΜΑΡΩΝΕΙΑΣ, Project, Diazoma

Kαραδήμα, X. To Aρχαίο Θέατρο της Mαρώνειας, ENΘETO AΦIEPΩMA