България и Великобритания преди и в началото на Студената война: политика, икономика и пропаганда

България и Великобритания преди и в началото на Студената

война: политика, икономика и пропаганда

(1944-1953 г.)

Васил Параскевов

България и Великобритания преди и в началото на Студената

война: политика, икономика и пропаганда

(1944-1953 г.)

Университетско издателство „Åïèñêîï Êîíñòàíòèí Ïðåñëàâñêè” Шумен, 2011

Научен редактор: доц. д-р Стоян Танев Рецензенти: проф. дин Любомир Огнянов доц. д-р Росица Ангелова Коректор: доц. д-р Пламен Шуликов © Васил Параскевов, автор, 2011 © Университетско издателство „Åïèñêîï Êîíñòàíòèí Ïðåñëàâñêè”, Шумен, 2011 ISBN 978-954-577-600-7

Съдържание Увод ................................................................................................................7 Първа глава. Горещата война и студеният мир: българо-британските политически отношения....................................................22 1.1 Мястото на България в британската дипломация в края на Втората световна война..............................................................................................24 1.2 Политиката на Великобритания към България от края на войната до подписването на мирния договор...............................................................62 1.3 Великобритания и политическия режим в България след сключването на мирния договор.................................................................90 1.4 Образът на врага в условията на блоковото разделение...................120 1.5 Българо-британските отношения в края на 40-те години.................151 1.6 Години на застой...................................................................................169 Втора глава. През Желязната завеса: икономическият фактор в българо-британските отношения..........................................................213 2.1 Българо-британските търговски връзки в контекста на растящото международно напрежение........................................................................215 2.2 Разговорите за сключване на търговска спогодба и за уреждане на финансовите задължения на България към Великобритания................228 2.3 Състоянието на двустранната търговия в началото на 50-те години на ХХ век.....................................................................................................259 Трета глава. Войната на думите: Културната пропаганда в българо-британските отношения..........................................................................284 3.1 Налагането на съветския културен модел в България и британската визия за свободата в културната сфера...................................................285 3.2 Студената война и културната пропаганда в българо-британските отношения...................................................................................................301 3.3 Българската културна пропаганда след затварянето на Британския съвет в София..............................................................................................318 Заключение ...............................................................................................343 Резюме на английски език .....................................................................348 Библиография ..........................................................................................351

Bulgaria and Great Britain Before and in the Beginning of the Cold War: Politics, Economy and Propaganda, 1944-1953 Vasil Paraskevov Contents Introduction ...................................................................................................7 Chapter I. The Hot War and the Cold Peace: Bulgarian-British Political Relations........................................................................................................22 1.1 The Place of Bulgaria in British Diplomacy in the End of the Second

World War ..............................................................................................24 1.2 The Policy of Great Britain towards Bulgaria from the End of the War to

the Conclusion of the Peace Treaty ……................................................62 1.3 Great Britain and the Political Regime in Bulgaria after the Conclusion

of the Peace Treaty…..............................................................................90 1.4 The Image of the Enemy in the Divided World....................................120 1.5 Bulgarian-British Relations in the End of the 1940s……….................151 1.6 A Time of Standstill …….....................................................................169 Chapter II. Through the Iron Curtain: The Economic Factor in Bulgarian-British Relations.......................................................................213 2.1 Bulgarian-British Trade Links in the Context of the Growing

International Tension….........................................................................215 2.2 Negotiations for Trade Agreement and for the Settlement of Bulgaria’s

Financial Debts to Great Britain ….......................................................228 2.3 Bilateral Trade in the Early 1950s ......…...............................................260 Chapter III. The War of Words: The Cultural Propaganda in Bulgarian-

British Relations..................................................................................284 3.1 The Imposition of the Soviet Cultural Pattern in Bulgaria and the British

Vision for the Free Field in the Sphere of Culture ...............................285 3.2 The Cold War and the Cultural Propaganda in Bulgarian-British

Relations................................................................................................301 3.3 Bulgarian Cultural Propaganda and the Closing Down of the British

Council in Sofia.....................................................................................318 Conclusion ..................................................................................................343 Summary in English ..................................................................................348 Bibliography ...............................................................................................351

Увод

Изследването на взаимоотношенията между България и Великобритания през периода 1944-1953 г. има потенциала да добави нова информация и нови интерпретации не само към специфичните черти на техните връзки, но и към историята на Студената война, изразяваща се в глобалния политически, икономически и пропаганден сблъсък между социалистическите и капиталистическите държави. В това проучване българо-британските отношения са разгледани като многоаспектен изследователски обект, който включва в себе си различни политически, дипломатически, икономически, културни и идеологически проблеми и въпроси. Основната цел в него е двустранните отношения да бъдат поставени в контекста на Студената война и същевременно да бъдат анализирани в светлината на българската и британска външна политика. Концептуалната рамка, в която се движи настоящото изследване, е следната: световното противопоставяне дълбоко и неблагоприятно повлиява върху отношенията между България и Великобритания, но същевременно пред двете страни се откриват икономически и културни възможности, които те се стремят да реализират в своята външна политика. Една кратка историческа ретроспекция показва, че през модерното историческо време контактите между София и Лондон не са нито особено активни, нито особено сърдечни. Във времена на международни конфликти и дипломатическо напрежение обаче двустранният интерес нараства значително. Британският интерес към решаването на Източния въпрос през ХІХ век е свързан с глобалните ангажименти на империята в Средиземно море и Близкия изток.1 Краят на поредната руско-турска война (1877-1878 г.) директно противопоставя Великобритания и Русия. Лорд Солсбъри, британският министър на външните работи, посочва в циркуляр до великите сили от 1-ви април 1878 г., че създаването на голяма българска държава дава възможност влиянието на Петербург да бъде разширено отвъд границите на нова България.2

От ХVІІІ век Русия се стреми да си осигури свободен достъп за своите военни и търговски кораби и да ограничи движението през Проливите на кораби на други страни. За изпълнението на тези цели е важно тя да разполага със солидно присъствие в района, което

1 Seton-Watson, Britain in Europe 1789 – 1914. A Survey of Foreign Policy, 648-649. 2 Temperley and Person (eds.), Foundation of British Foreign Policy, 1792 – 1902, 377.

предизвиква съответната загриженост във Форин офис.3 България, намираща се в предмостието на Проливите, се превръща във важна част от стратегията на силите за надмощие в региона. Във всички случаи на дълбоки международни промени се открива един общ елемент – стремежът на Форин офис да предотврати руското/съветското проникване към Проливите и района на източното Средиземноморие; от своя страна България, под сянката на англо-руските дуели на Балканите, цели да защити, и по възможност да разшири, мястото на страната на европейската дипломатическа карта. Андрей Пантев с основание твърди: “Факторът Русия, който бе основен в англо-българските отношения, винаги правеше България нож с две остриета за английската политическа стратегия”.4 Експанзията на комунизма след средата на 40-те години на ХХ век и започването на Студената война бележат нов период на интензивен интерес от страна на големите държави към България. През

3 С редица последователни действия Русия си осигурява достъп до Проливите. Първата успешна стъпка за Русия е направена през 1774 г. с договора от Кючук Кайнарджа, който дава свободен достъп до Проливите на руски търговски кораби. С руско-турски договор от 1805 г. тези права са разширени и за руски военни кораби, а същевременно Проливите са затворени за военни кораби на други страни. Договорът от Ункяр-Искелеси (1833 г.) бележи връхната точка на руското влияние в Османската империя, поставяйки я под руска военна опека. Великобритания се стреми да се противопостави на Русия било чрез преки споразумения с Турция, например английско-турския договор от 1809 г., или чрез договори, в които участват и другите велики сили като Лондонската конвенция от 1841 г., с който руското военно надмощие е парирано със затварянето на Проливите за военни кораби. Борбата за надмощие се пренася и в ХХ век. Севърският договор от 1921 г. демилитаризира Проливите и дава свобода за преминаване през тях на военни и търговски кораби. Съветска Русия се стреми да наложи принципа, че статута на Проливите е въпрос, засягащ само черноморските държави и, обезпокоена за собствената си сигурност, предпочита Проливите да са затворени за всички военни кораби. През 1936 г. на конференцията в Монтрьо Проливите са отворени за търговски кораби, за преминаването през тях на военни кораби се изисква Турция да бъде уведомявана предварително. (United Kingdom National Archives (UKNA), Foreign Office (FO) 418/88, The Bosphorus and the Dardanelles, Research Department, Foreign Office, 6 January 1947). 4 Пантев, „Англия и външнополитическите проблеми на България,” 33. Както авторът посочва, България е “гледана едновременно като съюзник и враг на английските управляващи кръгове, и то за едно и също време и по един и същ проблем”. В резултат през съдбоносните години на Първата световна война “Англия се стремеше да спечели България за съюзник на Антантата, но се страхуваше да не би да засили с това балканското влияние на своя руски съюзник” и така Великобритания губи инициативата в българските работи (Пантев, „Англия и външнополитическите проблеми на България,” 32-33).

изследвания период (1944 – 1953 г.) повечето от предишните български, британски и руски/съветски опасения и стремежи се повтарят отново. Разширяването на съветското влияние и налагането на тоталитарни политически режими в Източна Европа води до реакция от страна на Великобритания. Опитът на Лондон да се противопостави на комунистическата доминация в България, за да се предотврати съветското присъствие близо до Проливите и Средиземноморието, е неуспешен. През първото десетилетие на Студената война напрежението в международните отношения и съветизацията на България предизвикват влошаване на българо-британските отношения. Въпреки взаимните политически предразсъдъци и неблагоприятната световна обстановка, двете страни не прекъсват напълно своите отношения. България и Великобритания търсят нови средства за преодоляване на противоречията. Определена роля в двустранните отношения има търговията, а постепенно и умерената културна пропаганда става фактор в българската външна политика. От една страна, българо-британските отношения отразяват политическите противоречия между Великите сили в началото на Студената война. Великобритания вижда новите комунистически страни като покорни съветски сателити, спомагащи за контрола на Кремъл върху източната половината от Стария континент. По този начин Съветският съюз се установява в близост до Проливите и Близкия изток, които представляват зони от съществен стратегически интерес за Лондон. България следва съветското отношение към западните държави и пропагандната машина на режима обвинява Великобритания и Съединените щати в подготовка на нова война, която заплашва не само мира в Европа, но и просперитета на страната. Международното напрежение, взаимните обвинения и подозрения предопределят формалното ниво на политическите контакти между София и Лондон.

От друга страна, в годините, когато Студената война се намира в своя апогей (краят на 40-те и началото на 50-те години), българските партийни и държавни лидери започват последователни усилия за сключване на търговски спогодби с Великобритания и с други западни държави. Търговията с Източна Европа няма важно икономическо значение за Великобритания. Тя по-скоро има политически смисъл, както Форин офис добре разбира, за експлоатиране на неизбежните стопански трудности и за постепенно възстановяване на британските позиции в региона. По същото време ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП) затварят западните културни институции и разгръщат яростна антизападна пропагандна кампания. Въпреки че премахват британската културна пропаганда в страната, те проявяват

стремеж за започване на своя културна пропаганда в чужбина с цел подобряване на международния образ на режима. Британското външно министерство не се възпротивява твърдо на тази тенденция, защото от средата на 50-те години културният обмен също става инструмент за разширяване на дипломатическия диалог със съветските сателити. БКП запазва своето дълбоко и присъщо чувство за западна заплаха и политическа несигурност през целия период на Студената война. Обаче, като се има предвид българското място в съветския блок и належащите нужди на националното стопанство да се внесат някои индустриални стоки и да се увеличат валутните постъпления на страната, българо-британските отношения притърпяват постепенно и предпазливо развитие, което е по-скоро в икономическата, отколкото в политическата сфера. В историографията има различни интерпретации на българо-британските отношения в първите следвоенни години. През втората половина на ХХ век българската марксистка историография представя политиката на Великобритания и Съединените щати към страната след края на Втората световна война според възгледите на управляващата Комунистическа партия. По твърде схематичен и повтарящ се начин тези западни държави са обрисувани като сили, които целят да дестабилизират правителствата на Отечествения фронт чрез подкрепа за неговите опоненти от опозиционните партии, подготовка на въоръжен преврат и инспириране на други подривни действия.5 По същото време в западната историография, особено в Съединените щати, си съперничат две школи – на традиционалистите и на ревизионистите. Учените от двете школи разглеждат началото на Студената война по коренно различен начин. Традиционалистите твърдят, че агресивната политика на Сталин в Източна Европа провокира твърд западен отпор и води до влошаване на отношенията между Великите сили. Обратно на техните твърдения, ревизионистите откриват причините за Студената война в американските аспирации за световна политическа и икономическа хегемония, които засилват съветската несигурност и предизвикват нужда от заздравяване на влиянието на Москва в Източна Европа чрез налагането на тоталитарни общественополитически системи.6

5 Генчев, „Разгром на буржоазната опозиция в България,” 181-274; Куков, Разгром на буржоазната опозиция 1944-1947 г.; Исусов, Политическите партии в България 1944-1948. 6 За една стара и изчерпателна дискусия относно възгледите на традиционалистите и ревизионистите за началото на Студената война вж. Maddox, The New Left and the Origins of the Cold War. За нова детайлна дискусия за целия период на Студената

След края на Студената война в световната историография има различни обяснения за влошаването на отношенията в антихитлеристката коалиция и преминаването на света от гореща към студена война. Традиционалисти и ревизионисти, пост-традиционалисти и пост-ревизионисти от години дискутират въпроси, свързани с произхода на Студената война, ролята на идеологията, възможността конфликтът да се избегне, съществували ли са алтернативи пред международното противопоставяне, отговорността на Сталин и Съединените щати, съветските и западните водещи мотиви – защита на държавните интереси, търсене на сигурност, идеологически експанзионизъм и т.н.

В една консервативна интерпретация на причините за Студената война Джон Л. Гадис открива корените на новия конфликт в дългогодишните противоречия между великите сили и различните визии, които Съединените щати и Великобритания, от една страна, и Съветският съюз - от друга, имат за развитието на следвоенния свят. Западните държави се стремят към възникване на нова система за колективна сигурност, основана на ООН, политическо самоопределение на народите и насърчаване на международната икономическа интеграция. Идеите на Сталин са различни. Той цели да гарантира сигурността на Съветския съюз от външна агресия и личната си сигурност като неоспорим съветски партиен и държавен лидер. Съветският ръководител е убеден в неизбежното избухване на нова война между капиталистическите страни и в крайния успех на комунизма в Европа.7

Владислав Зубок намира обяснението за началото на Студената война в революционно-имперската парадигма, която ръководи съветската външна политика. Според Зубок Сталин има съществен принос за разделянето на света на два противостоящи си блока. В следвоенния свят Сталин вижда СССР като наследник на руската империя и проявява стремеж към консолидиране на съветските териториални и политически придобивки, постигнати през войната. Той също се стреми да изгради зона на сигурност около границите на Съветския съюз, която включва източноевропейските държави, в това число и България.8

война и за новите тенденции в нейното изследване вж. Westad, Reviewing the Cold War: Approaches, Interpretations, Theory. 7 Гадис, Студената война: нова история, 34-35. 8 Zubok, A Failed Empire, 19, 336.

Други автори поставят в центъра на своите анализи съветския стремеж за повече сигурност. Според Мелвин Лефлер водещият мотив в поведението на Сталин не е експанзионизмът, а страхът от нова агресия срещу Съветския съюз. Американският историк подчертава също дълбокото недоверие, което съветският ръководител изпитва към западните държави. В своите аргументи Лефлер отдава важно значение на начина, по който Сталин възприема живота извън Съветския съюз, ролята на идейните убеждения и съветската политическа култура върху неговите действия. Той стига до извода, че опитът от Втората световна война, както и растящите противоречия в Голямата тройка влияят върху решението на Сталин да потърси пътища за гарантиране на съветската сигурност чрез решително консолидиране на съветските позиции в Източна Европа.9

България се оказва едно от първите места, където се проявяват противоречията между Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. В едно детайлно изследване на британската политика към България от 1944 до 1947 г. Стоян Пинтев посочва, че Великобритания приема водещите позиции на Съветския съюз в България. В замяна на това Лондон търси укрепване на своето влияние в Гърция и Турция, докато в България е осъществена твърде малка част от британските планове за упражняване на някакво влияние.10 Евгения Калинова смята, че западните държави нямат намерение да се противопоставят решително на съветската политика в България. Затова в подходящ момент те се отдръпват от страната, за да намерят в своя полза изход от противоречията със Сталин в Гърция, Турция и Близкия изток. Всъщност, антикомунистическата риторика на Съединените щати

9 Leffler, “The Cold War: What Do “We Now Know,” 512-520. В своята нова книга Лефлер представя проникновен анализ на Студената война не само като геополитически конфликт, но и като борба на алтернативни идеи за бъдещето на света. Според автора Сталин е ангажиран напълно със сигурността на Съветския съюз и запазването на коалицията със западните държави. Поради тези причини той не окуражава комунистическите революции в Европа. Същевременно, за началото на Студената война голямо влияние оказват рисковете и възможностите, които се откриват пред страните победителки. Съединените щати смятат, че следвоенната стопанска криза и възходът на левите партии в Европа крият риск от нарастване на съветското влияние на стария континент, риск, който Вашингтон не е склонен да приеме, защото застрашава западния начин на живот. Разпадането на Голямата тройка и антисъветския курс на Вашингтон и Лондон дават на Сталин редица възможности да се възползва от по-силните си позиции в Източна Европа и да утвърди своето влияние в региона (Leffler. For the Soul of the Mankind, 3, 27-28, 30, 57-70). 10 Пинтев, България в британската дипломация.

и Великобритания в значителна степен подвежда представителите на прозападната българска опозиция. Така опозиционните партии се излагат на ударите на управляващия режим, които първоначално ги отслабват, а в последствие водят до тяхното забраняване.11

Отделни аспекти от българо-британските политически отношения в края на Втората световна война и през първите следвоенни години са разгледани в изследванията на Стоян Рачев, Георги Гунев и Иван Илчев, Йордан Баев, Емануил Емануилов, Стефан Анчев и други.12 Тези автори показват влиянието на Великобритания и, по-специално, на нейния министър-председател Уинстън Чърчил върху историята на България – плановете на британския държавник за бъдещето на България, отношението на Форин офис към българската политическа опозиция и най-вече водещият интерес на британската дипломация към Гърция. В действителност, южната българска съседка се оказва призмата, през която Лондон разглежда обществено-политическите процеси в България и формулира своето отношение както към страната, така и към политиката на Съветския съюз в региона. Други историци твърдят, че съветската политика в Източна Европа и България поражда значителна загриженост във Форин офис и в Държавния департамент. Обаче западните опити за противопоставяне на нарастващия съветски контрол върху страната са неуспешни. В този контекст Джон Кент смята, че Великобритания е силно ангажирана в поддържането на имперските си позиции в Източното Средиземноморие и затова съветското военно и политическо присъствие в България предизвиква тревога сред британските управляващи среди. Веселин Димитров, от своя страна, показва, че западните сили отказват да признаят съветските аспирации за доминация в Източна Европа и понякога се намесват в българския политически живот. В крайна сметка обаче за западните държави се оказва невъзможно да осигурят демократичното развитие на България.13 Все още нито в българската, нито в британската историография няма достатъчно конкретни изследвания за отношенията между Великобритания и България през периода след сключването на мирния

11 Калинова, Победителите и България, 440-448. 12 Рачев, Чърчил, България и Балканите; Гунев и Илчев, Уинстън Чърчил и Балканите; Баев, Военнополитическите конфликти; Баев, „Началото на Студената война,” 43-63; Емануилов, България в политиката на великите сили; Анчев, Балканите. 13 Kent, British Imperial Strategy and the Origins of the Cold War, 1944-49; Dimitrov, Stalin’s Cold War; Rothwell, Britain and the Cold War, 1941-1947; Бол, Студената война на Балканите.

договор между победителите във войната и България през 1947 г. Някои от изключенията са докторската дисертация на Мариета Станкова, която проучва британската политика към България от 1943 до 1949 г., и статията на Румяна Тодорова за българо-британските отношения след войната.14 Изводът, който се очертава, е, че Студената война има негативно въздействие върху двустранните политически контакти и до 1953 г., както изтъква Р. Тодорова, търговските и финансовите въпроси са единствените теми, по които двете страни имат взаимен интерес.15 Предвид сериозното напрежение в отношенията между съветския блок и западния свят, това заключение изглежда логично и обосновано.

Други историци, които разглеждат отношенията между двете страни, но в рамките на свои по-мащабни изследвания, също подчертават политическото напрежение между София и Лондон. Според Евгения Калинова и Искра Баева “България никога не е била в центъра на балканската политика на Великобритания (главна роля в нея е отредена на Гърция)”. Този факт “слага траен отпечатък” върху следвоенните българо-британски отношения, които, както те с основание добавят, са повлияни от “негативното британско отношение към България, натрупано в годините на войната” и “духа на Студената война”.16 В своята „Дипломация на съвременна България” Любомир Огнянов обобщава двустранните отношения като „крайно напрегнати”, но с повратна точка през 1955 г., когато са подписани важни икономически споразумения.17 Елизабет Баркър също се спира на отношението на Великобритания към България.18 Тя разглежда главно двустранните проблеми, свързани с политическите процеси в страната, и обвиненията на британското правителство, че Комунистическата партия нарушава човешките права. Както политическите, така и икономическите отношения между България и Великобритания са повлияни от Студената война и силата на традиционните негативи от предходните десетилетия. В икономическата област, според оценката на Златко Златев, има “трайна

14 Stankova, Bulgaria in British Foreign Policy; Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения.” 15 Както Р. Тодорова посочва, от българска страна този интерес е мотивиран от мисълта „да бъде сключена спогодба за стокообмен, а от страна на Великобритания – да бъде гарантирано изплащането на българските задължения” (Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения,” 379). 16 Калинова и Баева, Българските преходи 1939-2002, 196. Вж. също Баева и Калинова, Следвоенното десетилетие на българската външна политика. 17 Огнянов, Дипломация на съвременна България, 96, 98, 185. 18 Barker, Britain in a Divided Europe.

тенденция за развитие, въпреки някои ограничения, колебания и трудности”, но едва през 60-те години се забелязва разширяване на икономическите отношения. Разведряването в международните отношения има положителен ефект и тогава двустранните търговски листи са обогатени с нови стоки, Великобритания става един от главните снабдители на България с някои сурови материали от страните от британската общност. Постепенно нараства и броят на британските туристи в България.19 Господинка Никова, Даниел Вачков и Мартин Иванов разглеждат отделни въпроси, свързани с търговските връзки между България и Великобритания, в своите изследвания за българските финансови задължения.20 Тези автори по приемлив начин показват, че бавното развитие на двустранните стопански отношения се дължи не само на преориентацията на българската външна търговия към страните от социалистическата общност, но и на невъзможността българското правителство да изплати старите дългове и да отдели достатъчно стоки за износ на западните пазари поради икономическата слабост на следвоенна България.

Културните контакти между България и Великобритания през втората половина на ХХ в. също не са особено активни. Весела Чичовска твърди, че българското правителство проявява стремеж да засили своята международна културна дейност в края на 40-те години, за да може да промени репутацията си в чужбина. Отношенията с Великобритания са един от начините за напредък, но те са повлияни много негативно от напрежението между Изтока и Запада, докато развитието на отношенията със Съветския съюз, Чехословакия и дори с Франция помагат на България да излезе от предишната международна изолация.21 Важен принос за изследване на българската културна пропаганда в Западна Европа прави Евгения Калинова.22 Нейните проучвания засягат отделни аспекти на българо-британските културни връзки и ясно разкриват значението, което Комунистическата партия отдава на културните контакти с капиталистическите страни и

19 Златев, „Българо-английски стопански връзки (1945-1975)”, 157-171. 20 Никова, “Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария;” Вачков и Иванов, Българският външен дълг. 21 Чичовска, Международната културна дейност на България 1944-1948, 395; Cicovska, „Bulgarian-British Cultural Relations 1994-1948,” 22-40. 22 Калинова, „Европейските капиталистически страни,” 5-19; Калинова, „”Разрешеният” културен обмен,” 239-266; Калинова, „Българската култура през погледа на западноевропееца,” 8-20; Калинова, „Българската културна пропаганда,” 594-606; Калинова, „Културните връзки между България и Франция,” 113-144; Калинова, „Преди и след спускането на „Желязната завеса”,” 226-239.

противодействието от страна на властта на западната културна пропаганда в България. В историографията няма съгласие относно причините за Студената война и мотивите, които ръководят Съветския съюз и западните държави. За задълбоченото разбиране на началото и развитието на Студената война и на мястото на България в нея е необходимо да се разгледа широк кръг от въпроси. Важни за формирането на цялостна картина на събитията са основните насоки на съветската и на западната политика, действията на Комунистическата партия в следвоенна България, както и въздействието на редица исторически, културни и икономически фактори. Общо е мнението, че Балканите са регион на традиционно англо-руско съперничество, т.е. историческото наследство играе важна роля в следвоенния период и има пряко влияние върху българо-британските отношения.

Световната историография за Студената война е концентрирана основно върху съветско-американските противоречия като принципно въплъщение на глобалния конфликт. Разгледани са също различни политически и военни кризи, които заплашват да превърнат напрежението между двата блока от студена в гореща война. Съветско-американските дипломатически отношения, разбира се, са от голяма важност, защото тези две страни определят водещите тенденции в световното развитие. Студената война обаче има и много други измерения. Както Вл. Зубок отбелязва, „Студената война не беше просто още една конфронтация между Великите сили. Тя беше също сблъсък между противоположни социални и икономически проекти, арена на културни и политически борби”.23 Затова е правилно Студената война да се изследва не само като „история на международните кризи”, както отбелязва руският историк А. О. Чубарян, а в нея да се открият редица неизследвани измерения.24 Новите аспекти в проучванията на Студената война разкриват взаимодействието между идеология и политика, влиянието на икономиката и културата върху развитието на международните отношения. Изследванията през последните години се характеризират с използването на интердисциплинарен подход, а анализите се правят въз основа на архивни документи от различни страни. Това дава възможност Студената война да се разглежда като международен или интернационален конфликт.25

23 Zubok, A Failed Empire, 163 24 Чубарьян, „Новая история „Холодной войны”,” 222. 25 Егорова, „Новая история „Холодной войны,” 116.

В този модел на изследвания отношенията между големите западноевропейски държави и съветските сателити до известна степен са пренебрегнати, защото научният интерес е съсредоточен върху различни спорни въпроси, свързани главно с дипломацията на суперсилите – САЩ и СССР. Дж. Л. Гадис отбелязва, че „всеки опит да се сведе [историята на Студената война] единствено до ролята на великите сили или големите лидери няма да успее да й отдаде дължимото”26. Интересното е обаче, че един от най-влиятелните автори по въпросите за Студената война в своята книга обръща съвсем малко внимание, или на практика то почти липсва, на мястото и ролята на съюзниците на суперсилите в Европа.

Подходът на Гадис не е изключение в историографията. Най-често историците представят съветските сателити в ролята на пасивни държави, чиято политика е умело моделирана от Кремъл. Идеята за всеобхватното влияние на Съветския съюз в Източна Европа не е далеч от истината, особено през 40-те и 50-те години. Въпреки силния съветски контрол обаче, държави като България имат своето участие в международните отношения, макар и под ограничаващото влияние на „големия брат”.

Задачата на това изследване е да привлече вниманието върху една от по-малко проучените теми в съществуващите научни изследвания, а именно - по какъв начин се развиват отношенията между малките страни от Източна Европа (като България) с големите западни страни (като Великобритания) преди Студената война и в нейния начален период. Без анализ на взаимоотношенията между източно- и западноевропейските държави историята на континента през втората половина на ХХ век не може да бъде напълно разбрана. Контактите между тези държави не са прекъснати и всяка от тях изработва свой подход в отношенията си със срещуположния обществено-политически блок. Важно е, че съветският блок не е хомогенен и „нарушителите” на блоковото единство и спокойствие като Югославия, Полша или Унгария се посрещат с интерес от Великобритания и с безпокойство от България. Лондон има свои фаворити измежду съветските сателити, докато София обикновено е подозрителна към западната политика и враждебна към източноевропейските реформатори.

Досегашните изследвания на Студената война и българската външна политика, както и достъпността на важни архивни документи, показват наличието на възможност за разработване на подробно изследване на българо-британските отношения от 1944 до 1953 г. Тази

26 Гадис, Студената война: нова история, 7.

книга е опит за представяне на едно колкото е възможно по-изчерпателно проучване на отношенията между двете страни. Анализирани са различни политически, икономически и културни въпроси. Сред тях са българското място в британската източноевропейска политика и отношенията на България с Великобритания в контекста на усилията на София за поддържане на нормални дипломатически връзки с големите капиталистически държави; търговията като възможност за поддържане на българо-британските отношения дори и през най-напрегнатите години на Студената война; ролята на културната пропаганда в двустранните контакти. Комплексните проблеми, които се разглеждат в това изследване, предполагат чрез проучване на политическите, икономическите и културните аспекти на двустранните отношения да бъдат направени някои изводи за по-глобалното развитие на многоаспектния конфликт между социалистическите и капиталистическите държави.

В това изследване са откроени стремежите, които мотивират Великобритания и България в двустранните им връзки. Някои автори разкриват, например, че британският министър-председател У. Чърчил се опитва да действа като катализатор на разведряването още в началото на 50-те години. Форин офис обаче се противопоставя на тези стремежи и предпочита да постигне стратегическо равновесие със Съветския съюз.27 Стремежът на британския премиер изисква да се обясни как позицията на Великобритания към отношенията Изток-Запад се прилага в контактите на страната с източноевропейските държави като България.

Настоящото проучване цели да покаже също как Студената война влияе върху развитието на британската политика към комунистическите страни, а също да разкрие и нейния рефлекс върху българското отношение към капиталистическите държави. Една от задачите е да се хвърли светлина и върху това как Великобритания формулира и прилага своята политика към съветските сателити в областта на дипломацията, икономиката и културата. Особено важно е да се отговори и на въпроса как Великобритания планира да използва икономическите слабости на комунистическия блок в своята политика. Фокусът не само върху политиката и дипломацията, но и върху икономиката и културата е важен, защото някои от новите изследвания показват, че българо-съветските отношения, особено в сферата на

27 White, Britain, Détente and Changing East-West Relations; Young, Winston Churchill's Last Campaign; Greenwood, Britain and the Cold War.

икономиката, не са така плодоносни за България28 както социалистическата историография беше склонна да твърди.29 Британските дипломатически документи разкриват, че Форин офис добре разбира значителните трудности на Съветския съюз да удовлетвори задоволително растящите икономически нужди на своите сателити. Основните източници, които са използвани в научното изследване, са български и британски архивни документи. Документите от министерствата на външните работи на двете страни, кабинета на министър-председателя на Великобритания, Политбюро и Централния комитет на БКП, министерствата на търговията, културата и други държавни институции дават възможност да се надникне в „кухнята” на двустранните отношения. Те показват как ключовите политически фигури в двете страни разсъждават и как формулират външнополитическия курс на своята страна. Дискусиите във Форин офис разкриват критичното отношение на британската дипломация към комунистическите страни и в частност към България като най-верен съветски сателит. Това разбиране намира обстойно място в кореспонденцията между Лондон и английската легация в София. Същевременно личи подчертан стремеж отношенията да не се прекъсват, въпреки тяхното незадоволително състояние. Документите позволяват да се открие негативното отношение на Комунистическата партия към капиталистическите държави в сферата на обществено-политическия живот и на дипломацията. В областта на икономическите отношения обаче българските управници заменят идеологическите клишета с една по-трезва интерпретация на двустранните отношения. Друг важен източник на информация са българските и британските периодични издания. Периодичният печат позволява голямата политика да бъде поставена в обществен контекст и оттам да се добие представа за възгледите и ценностите, които преобладават в масовото съзнание през периода 1944-1953 г. Към тази група източници спадат партийният всекидневник в България „Работническо дело”, теоретичният орган на Комунистическата партия списание „Ново

28 Никова, „Съветското икономическо проникване в България,” 105-133; Никова, „Ограбването на България след Втората световна война,” 116-124; Вачков, „Изпълнението на финансово-икономическите на съглашението за примирие с България,” 129-154; Огнянов, Любомир. „България и светът след Втората световна война,” 511. 29 Пописаков, Икономическите отношения между НР България и СССР; Наков, Българо-съветски отношения 1944-1948; Златев, Българо-съветски икономически отношения.

време”, консервативният британски вестник „Таймс” и някои други. Именно водещите издания в двете страни се отличават с най-непримирима и критична позиция. Техните становища в голяма степен отразяват и основните насоки на правителствената политика и възможните промени в нея в обозримо бъдеще. В периодичните издания личат и основните пропагандни тези на управляващите в двете страни. Британските вестници представят една неблагоприятна картина за България – диктатурата на БКП, наличието на трудови лагери, произвола от страна на органите на властта и т.н. В българските издания се критикува британската и американската политика в света и „тежкото положение” на работническата класа в тези държави. Вторичните източници за това изследване обхващат тези достижения на историческата наука, до които съм имал достъп. Някои от тези публикации и техните основни идеи вече са представени в историографската част на увода. Целта е историята на българско-британските отношения да бъде интегрирана в съществуващите концепции за същността и развитието на Студената война. По какъв начин примерът с отношенията между България и Великобритания обогатява нашите представи за развитието на международните отношения в първото следвоенно десетилетие? Отговорът на този въпрос ще придаде на двустранните отношения международна значимост. Хронологичните рамки на това изследване обхващат един период, който е повратна точка не само за отношенията между Великобритания и България, но също и за света.

В първа глава са разгледани политическите отношения между България и Великобритания. Следвоенна България и британската политика към страната са поставени в контекста на засилващите се позиции на комунистическите партии в Източна Европа и увеличаващото се съветско влияние в региона от 1944 до 1947 г. Британското отношение към България е оформено от стремежа на Лондон да защити своите позиции в Средиземноморието и Близкия изток. Геополитическите цели на Великобритания диктуват нейното противопоставяне с дипломатически средства на съветската доминация на Балканите. Представен е начинът, по който британската дипломация разглежда българската вътрешна и външна политика в края на 40-те и началото на 50-те години. Британските разбирания за насоките на българското развитие са отразени в разработването и еволюцията на британската политика към България и Източна Европа. БКП, от своя страна, следва съветските постановки за същността и принципите на международните отношения. Управляващите в София гледат на

Великобритания като на страна, ангажирана в разнообразни подривни дейности, насочени срещу българската народнодемократична власт. В този контекст българо-британските политически отношения имат основно формален характер. Във втора глава е проучено състоянието на двустранните икономически отношения. След 1947 г. България няма интерес от пълна изолация от Западна Европа главно поради някои икономически нужди на индустриализиращото се национално стопанство. В тази глава са разгледани усилията на държавата да излезе не само от международната политическа изолация, но и да възстанови търговските връзки с европейските държави, които са прекъснати през годините на войната. Важно място е отделено на българо-британските разговори за сключване на търговска спогодба в края на 40-те години. Същевременно са представени ембарговите ограничения, наложени от Великобритания на България през войната поради съюза на София с нацистка Германия. Макар че ограничителните мерки са премахнати в края на 1945 г., скоро британското правителство налага ново ембарго на търговията с България заради нейното интегриране в съветския блок. Трета глава представя значението на културната пропаганда в българо-британските отношения. В тази част е показано как Комунистическата партия се стреми да представи в благоприятна светлина своето управление и така да отговори на западните критики за диктатурата в страната. В областта на културата се осъществява директен сблъсък между западния и социалистическия начин на мислене и на живот. За да популяризира „успехите на социалистическото строителство” в страната, българската дипломация започва постепенното развитие на своята културна пропаганда в западни страни като Великобритания. Този процес е до голяма степен еднопосочен, защото с цялостното утвърждаване на съветския тоталитарен модел БКП ликвидира западните културни институции в страната, включително и Британския съвет. Това лишава Великобритания от възможност да популяризира своята култура в България, а същевременно предпазва хомогенната социалистическа културна среда от интоксикирането й със западните либерални идеи.

Първа глава Горещата война и студеният мир: българо-британските политически отношения След Втората световна война човечеството се изправя пред нов глобален конфликт. От двете страни на „фронтовата” линия стоят Съветският съюз и Съединените щати, подкрепени от техните военно-политически съюзници. Геополитическият сблъсък между тях е известен като период на Студената война. Причините за нея се коренят в дълбоките политически, социално-икономически, културни и идеологически различия между тоталитарните и демократичните държави, а също и в техния конкурентен стремеж за надмощие в Източна Европа. След световната война международната конфронтация представлява непримиримо съревнование между два различни обществено-политически модела и визии за бъдещето на света. Тя се води не с открит сблъсък между Изтока и Запада на бойното поле, макар че понякога напрежението прераства в локални военни конфликти, а основно със средствата на пропагандата, с влагането на огромни финансови ресурси, необходими за подкрепа на съюзниците на суперсилите, надпревара във въоръжаването и напредък в технологиите, както и с мобилизиране на обществото в подкрепа на правителствената или партийната кауза. В края на Втората световна война България е една от първите страни, където повишаването на напрежението между Съветския съюз и неговите западни съюзници намира проявление. Един поглед върху следвоенната история и причините, довели до съветизирането на Източна Европа, може да хвърли светлина върху споразуменията между Сталин и държавните ръководители на САЩ и Великобритания. Класическите примери са процентното споразумение от Москва през октомври 1944 г. и конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Преговорите за сфери на влияние между Съветския съюз и Великобритания засилват позициите на Кремъл в България и влиянието на Лондон в Гърция. От друга страна обаче те не са достатъчно обяснение нито за установяването на комунистическите режими в Източна Европа, нито за началото на Студената война, защото колкото проблеми решават,30 толкова остават не само нерешени, но и

30 Споразумението между Чърчил и Сталин помага гръцките партизани да бъдат победени, но всъщност, правейки тази отстъпка, стратезите в Кремъл имат предвид,

допълнително задълбочени. Освен това, както показват събитията през 1945-1946 г., Съветският съюз и западните държави имат коренно различни и несъвместими интерпретации на споразуменията от Москва и Ялта. Затова друг поглед към събитията може с основание да подчертае, че съветската доминация в Източна Европа не се дължи на сделки между съюзниците, а произлиза от съветската победа във войната. Тази победа допринася за включване във властта на местните комунистически партии, за постепенното ликвидиране на опозицията и гражданските свободи, а поради тези причини и за влошаване на отношенията на Москва с Лондон и Вашингтон. Реално погледнато, в Ялта Рузвелт и Чърчил не отстъпват никакви територии, които реално могат да контролират чрез политическо и военно представителство в тях.31

Отношението на Великобритания към България в първите години след Втората световна война е мотивирано от няколко основни причини. Лондон изпитва сериозни финансови и икономически трудности в резултат на значителните военни разходи и западането на световната търговия, надигането на антиколониалните сили в британските владения и напрежението между военновременните съюзници. Последното обстоятелство води до страх от съветска експанзия в зони, които са от жизненоважен интерес за империята. За защита на британските позиции в света Форин офис възприема подход, който трябва да ограничи съветската заплаха. От една страна, политиката на Лондон е част от глобалната стратегия за запазване на британските имперски позиции в света, а от друга - от желанието да не се влошават допълнително и без това обтегнатите международни отношения. Тези мотивиращи цели се преплитат с влиянието на следвоенната икономическа слабост на Великобритания върху нейната външна политика и с принципно негативното отношение на Форин офис към съветския комунизъм и българските му съюзници. Британската

че Гърция не влиза в сферата на съветските интереси на Балканите. Напротив, съветското правителство ясно разбира и приема, че към нея интерес има Великобритания, а Съветският съюз цели да има водеща роля в България и Румъния (Калинин, „Советско-британские переговоры о разделе сфер влияния в Европе в 1944 г,” 31-33). 31 С декларацията за освободена Европа западните лидери откриват възможност Сталин да приеме някои основни правила за управление в страните от Източна Европа. Събитията ясно показват впоследствие не само нежеланието на съветския ръководител да възприеме по-умерен управленски подход, но и невъзможността на Съединените щати и Великобритания да му въздействат за смекчаване на местните режими (Calvocoressi, World Politics since 1945, 226).

дипломация възприема като заплаха за влиянието на страната в района на източното Средиземноморие силните позиции на Съветския съюз в България. В обстановка на финансовата недостатъчност за отстояване на британските позиции в Гърция и Турция британското правителство търси през 1947 г. американска подкрепа за запазване на западното влияние в тези страни.

В тази глава са разгледани следните изследователски въпроси: какви практически мотиви ръководят Великобритания при формулирането и развитието на нейната политика в тази част на Европа? Какви са причините за възникването на противоречия между България и Съветския съюз, от една страна, и Великобритания, от друга страна, в първите следвоенни години? Как растящите противоречия между държавите-победителки във Втората световна война се отразяват на бъдещето на България и Източна Европа? В търсене на отговор е проучено, първо, в каква степен Великобритания има възможност да провежда активна политика в България; второ, по какъв начин британската дипломация възприема съветската опасност за своите интереси на Балканите и как смята да се противопостави на съветското влияние в България; трето, как самият български политически режим и неговите съветски поддръжници се отнасят към западните държави. 1.1 Мястото на България в британската дипломация в края на Втората световна война Упадъкът на британското влияние на Балканите започва в годините на Втората световна война. В началото на войната Великобритания не съумява да се противопостави на германското военно и политическо господство на полуострова.32 Страни като България и Румъния се присъединяват към Тристранния пакт, а съпротивата на Югославия и Гърция е бързо сломена от Вермахта и техните територии са окупирани. Това развитие дава дълбоко отражение върху балканската политика на Форин офис. В разгара на войната, на 5-ти октомври 1942 г., Гладуин Джеб, ръководител на отдела за възстановяване в британското 32 Генчев, Външната политика на България, 171-173. Илчо Димитров с основание отбелязва, че България, както и Балканите, имат второстепенно място в британската политика в навечерието и в началото на Втората световна война. Балканската политика на Форин офис е подчинена на стремежът за запазване на британското влияние в района на Проливите, Средиземноморието и Близкия изток. Затова Великобритания прави „плахи опити” за съпротива срещу Германия и проявява „подчертан стремеж” за споразумение (Димитров, Англия и България, 7, 10).

министерство на външните работи, очертава основните цели на Великобритания през следвоенния период, които в голяма степен свидетелстват за изолацията на империята на Балканите. Според него тези цели са свързани с възстановяването на международната търговия, поддържането на британските имперски позиции в тези региони, които Лондон е владял преди войната, ограничаване на германската и японската военна сила и други.33

В заключителната фаза на войната британската дипломация се опитва да намери начин да запази своето влияние в Гърция, Средиземноморието и Близкия Изток. Този подход отслабва влиянието на Великобритания в другите балкански страни. През 1943 г. британската дипломация показва желание за компромис със Съветския съюз, за да може да запази част от позициите си в страните, които попадат в съветската сфера. Например, Форин офис предлага СССР да участва в съюзническата администрация в страните, освободени от Великобритания и Съединените щати, за да бъдат допуснати в замяна британски представители в източноевропейските страни, в които навлиза съветската армия.34

В Лондон нямат яснота по въпроса какви са съветските планове за следвоенното бъдеще на региона, но предполагат, че съветското влияние в района на Балканите и в България ще нарасне. През войната, до есента на 1944 г., Форин офис не изработва конкретни инициативи по отношение на България. По-скоро проявява склонност да не се противопоставя на съветската политика, за която обаче няма достатъчно реална представа. Важното в случая е България да не бъде доминирана от сила, враждебна към Великобритания, още повече, че за да се запазят Проливите, е нужно силно британско присъствие не точно в България, а в Гърция и Турция.35 Съветският интерес към Източна Европа е изразен още в началото на германското нападение срещу Съветския съюз през 1941 г. В хода на войната Сталин заявява пред Чърчил и Рузвелт желанието си за териториални придобивки, които да гарантират сигурността на съветската държава. Желанието на съветския ръководител е неговата страна да запази придобитите през 1939 и 1940 г. територии в Полша, Финландия, Румъния и Прибалтика.36 През 1944

33 Kent, British Imperial Strategy and the Origins of the Cold War, 1. 34 Varsori, “Reflection of the Origins of the Cold War”, 286-287. 35 Станкова, „Каква ще бъде съдбата на България на подсъдимата скамейка?”, 297-312. 36 Leffler, For the Soul of the Mankind, 24. Рузвелт се съгласява да удовлетвори интереса на Сталин към прибалтийските държави, но не се съгласява да отстъпи на Съветския съюз другите държави, в които

г. Съветският съюз придобива важно надмощие в региона чрез присъствието на Червената армия и установяването на власт на приятелски правителства. През януари 1944 г. Иван Майски, съветският посланик в Лондон, предлага в писмо до Вячеслав Молотов, съветския министър на външните работи, че Съветският съюз трябва да придобие след войната стратегически сфери на влияние в Европа и Азия. По-късно, през октомври 1944 г., Максим Литвинов, заместник-министър на външните работи, очертава в меморандум, че съветската сфера трябва да включва балканските страни (с изключение на Гърция), Полша, Чехословакия, Унгария, Финландия и Швеция.37

Британското правителство е обезпокоено от ясно изразения съветски интерес към част от Източна Европа. Още по-неприемлива за него е възможността съветските войски да продължат свето настъпление към Средиземноморието и Западна Европа. Затова, с наближаването на края на Втората световна война, Великобритания прави опити да се споразумее със Съветския съюз за сферите на влияние, които ще имат двете страни в следвоенна Европа.38 С обрата във войната през 1943 г. особено значение започва да придобива въпросът за следвоенното устройство на Европа. Лидерите на Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати са основните архитекти на новия ред на Стария континент. Британският външен министър Антъни Идън посочва, че съветските представители остават доволни от желанието на англичаните да се консултират с тях по въпросите за Източна Европа, дори преди да са обсъдили тези въпроси с е навлязла съветската армия. Американският президент се надява болезнените териториални въпроси да бъдат оставени за разрешаване след края на войната (La Feber, America, Russia and the Cold War, 8-9). По този начин Рузвелт се стреми да запази военновременните отношения между съюзниците, които биха се влошили в резултат на дълги спорове, неизбежно възникващи при опитите на големите държави да решават териториални въпроси. Той е наясно също така, че след разгрома на нацистка Германия Съединените щати и Великобритания ще имат по-стабилни позиции в Европа и няма лесно да отстъпват пред Сталин при преговорите за решаване на въпросите за следвоенното устройство на континента. 37 Волокитина, „Перспективы развития Болгарии,” 240-245; Zubok, A Failed Empire, 8. Посочените документи показват, че Съветският съюз активно разглежда въпроса за следвоенното устройство на Европа. Макар че Майски ясно посочва социалистическите перспективи пред континента, също толкова точно е разкрито от него, че това е въпрос на бъдещето. България е поставена твърдо в съветската сфера на влияние и от Майски, и от Литвинов (Волокитина, „Перспективы развития Болгарии,” 246). 38 Barker, British Policy in South-East Europe in the Second World War, 128-129, 141-145.

американците.39 В края на 1943 г. конференцията в Техеран внася известна яснота за бъдещето на Балканите. Разчитащ на американската икономическа и военна подкрепа и стремящ се към разширяване на съветското влияние, Сталин използва конференцията за своите цели. В Техеран той е груб към своите и чаровен с чужденците. Важно за него е, че успява да установи добри отношения с американския президент Рузвелт.40 Един от разглежданите въпроси е откриването на втори фронт срещу Германия. За недоволство на Чърчил този фронт е открит не на Балканите, което би подсигурило британските интереси в Средиземноморието след победата над Германия, а в Западна Европа.41 Великобритания губи възможността за наистина активно влияние на Балканите. Това положение предизвиква безпокойството на Чърчил. През 1944 г. съветските войски успешно атакуват германската армия в тази част на Европа и приближават зони, които са от жизненоважен интерес за Великобритания.

През войната Великобритания и Съединените щати нямат напълно изяснена политика по въпроса за следвоенното устройство на Европа. Водещ мотив за западните правителства е стремежът да си осигурят военното сътрудничество на Сталин. Поради тази причина Вашингтон отпуска икономическа помощ на Съветския съюза и проявява склонност да признае териториалните придобивки на Кремъл от съюза му с хитлеристка Германия. Западната отстъпчивост, както отбелязва френският историк Жан-Франсоа Суле, създава у Сталин усещане за свобода на действие в Източна Европа. Съветският лидер използва липсата на ефективно противодействие за продължаване и разширяване на съветската експанзия.42 През 1944 г. интересите на западните държави са подчинени на непосредствените военни цели като разгрома на Германия и Япония. Така до голяма степен бъдещето на страните, намиращи се в контролираните от Москва територии, остава на по-заден план в отношенията между западните демокрации и 39 Поздеева, „И. М. Майский и А. Иден,” 177 40 Service, Stalin, 462; Монтефиоре, Сталин, 46. 41 Гунев и Илчев, Уинстън Чърчил и Балканите, 272-276; Пинтев, „България на тристранните съюзни конференции.” 42 Суле, История на Източна Европа, 36-38. Суле също смята, че западните държави са „отстъпчиви” в отношението си към Съветския съюз. Според него конференцията в Техеран ясно показва, че поради безразличие и собствени сметки, за да се постигне и да се поддържа съюзът със Сталин, тези западни държави са готови да пренебрегнат следвоенното бъдеще на Източна Европа (Пак там, 76-88). Въпросът, който Чърчил пренебрегва през 1943 и 1944 г., е как експанзията на Съветския съюз ще се отрази на следвоенния обществено-политически ред в Европа и в света.

Съветския съюз. Липсата на ясно виждане за бъдещето на Източна Европа създава усложнения, които ще влошат отношенията между големите държави след края на войната.

С наближаването на разгрома на хитлеристка Германия спойката, която крепи Голямата тройка, започва да се руши и противоречията, дължащи се както на техните различни държавно-политически системи, така и на различните им стратегически планове, започват да се увеличават. Твърде много неизяснени въпроси висят между англо-американските съюзници и Съветския съюз – забавеното откриване на втория фронт срещу Германия, границите на Полша, плановете на Съветския съюз в освободените територии и др. Като се имат предвид дълбоките обществено-политически, идеологически и културни различия между Съветския съюз и Съединените щати и Западна Европа, очакванията, че военновременното сътрудничество ще продължи и след войната, още през 1944 г. би трябвало да се поставят на внимателен анализ за тяхната реална осъществимост.

Сталин изпитва съмнения към политиката на западните държави и на съюза с тях. Той не вярва на Съединените щати и Великобритания, често е недоволен от техните действия, но през войната има взаимна зависимост, крепяща се на общата цел – разгромът на нацистка Германия и нейните съюзници. Затова Сталин се стреми да ги увери в своята лоялност и да даде своя принос за поддържането на военната коалиция.43 От друга страна, през Втората световна война британската политика е основана на страховете от германска агресия и на следвоенното сътрудничество със Съветския съюз се гледа като на възможно и желано. В хода на войната се пораждат съмнения дали тези надежди са оправдани. Опасенията от политиката на Сталин се засилват след войната, но британското отношение към Кремъл се променя бавно поради някои трудности в отношенията със Съединените щати, страховете от Германия и лошите предчувствия за възможно разпространение на комунизма в Западна Европа.44

През 1944 г. мнението на Идън за Съветския съюз започва да се променя. Той допуска възможността Сталин да се стреми, както посочва Лидия Поздеева, към „хегемония в Източна Европа, даже в района на Средиземноморието и към „комунизация” на много други райони”. Затова на втората конференция в Квебек той се изказва в подкрепа на изпращането на британски войски на Балканите, които да уравновесят

43 Leffler, For the Soul of the Mankind, 26-27; Service, Stalin, 459-462. 44 Rothwell, Britain and the Cold War, 1941 – 1947, 4, 14.

съветското влияние на полуострова.45 През пролетта на 1944 г. британската дипломация смята, че една сделка със Съветския съюз може да разреши проблемите в европейския югоизток. Договаряйки се със Сталин, Форин офис разчита да предотврати съветското напредване на Балканите и да запази позициите на империята в Средиземноморието и Близкия изток. През май 1944 г. Чърчил предлага Румъния да остане в съветската сфера в замяна на Гърция, която трябва да остане под западно влияние. България не е включена в сделката и до август британските управляващи кръгове не са стигнали до твърдо решение за нейното оставяне под опеката на Москва, защото страната може да служи като буфер между съветската и британската зона на влияние. Същевременно, един меморандум на Военния кабинет от 7-ми юни 1944 г. показва, че очакванията в Лондон са България да е сред страните, където съветската доминация ще е ясно изразена.46 Всичко това показва, че през лятото на 1944 г. Великобритания все още не е определила твърдо своето отношение към България и нейното място в британските следвоенни планове.

През 1944 г. влиянието на Москва в Източна Европа нараства с включването на източноевропейските комунистически партии във властта. Настъплението на Червената армия към сърцето на Третия райх помага на тези партии да вземат водещи позиции във властта. С изключение на комунистите в Югославия и Албания, които се установяват на власт благодарение на собствените си сили,47 другите партии в региона се осланят на Съветския съюз. Важни за доброто взаимодействие между съветските и местните комунисти се оказват общите цели, които имат техните партии. Наред с това съветското военно и политическо присъствие в региона, както и здравите връзки между източноевропейските комунистически партии и Москва, помага за установяването и поддържането на доминираните от комунистите коалиционни правителства.48 Решителната съветска подкрепа за 45 Поздеева, „И. М. Майский и А. Иден,” 182. 46 Станкова, „Каква ще бъде съдбата на България на подсъдимата скамейка?”, 310; Dimitrov, Stalin’s Cold War, 58-60. 47 През септември 1944 г. Йосип Броз Тито постига споразумение със Сталин съветските войски да навлязат само в Дунавската равнина. Белград е овладян първо от партизаните, ръководени от Тито, а оттам съпротивителното движение постепенно установява своя контрол върху цялата територия на Сърбия. Въпреки че военните действия на германската армия продължават в Босна и Хърватска до пролетта на 1945 г., самочувствието на Тито нараства. Още през септември 1944 г. той показва на Сталин желанието си за независима политика (Кастелан, История на Балканите, 478-481). 48 Гибианский, „СССР, Восточная Европа и формирование советского блока,” 17.

източноевропейските комунисти подкопава позициите на техните опоненти от аграрните и социалдемократическите партии. Налагането на съветския тоталитарен модел в Източна Европа и нейното изолиране от западната част на континента не е нито мигновено, нито безпрепятствено. Този процес продължава около три-четири години и обхваща сферата на политиката, икономиката и културата.49

През септември 1944 г. международното положение на България е твърде сложно. Страната е съюзник на Германия и е във война със Съединените щати и Великобритания, но не и със Съветския съюз. Правителството се страхува, че прекъсването на дипломатическите отношения с Москва може да доведе до съветска инвазия.50 През август 1944 г. българското правителство прави неуспешен опит да сключи примирие със западните държави,51 докато критичното отношение на съветските власти към неговата политика се засилва.52 Междувременно съветската армия приближава България и на 5 септември СССР й обявява война. С този акт Съветският съюз окончателно обрича на провал преговорите между България и англо-американските съюзници за сключване на примирие и подсигурява необходимите условия за своето военно присъствие в страната. Много е важно също, че наличието на съветски политически и военни представители в София облагодетелства българските комунисти, които имат основна роля в бъдещото управление.53 На 7-ми септември съюзническото разузнаване, базирано през войната в Кайро, тълкува съветските действия като явен стремеж за „активно, а не просто почетно място в едно следващо примирие”. Служителите на Форин офис и Държавния департамент в Египет с „огорчение и изумление”

49 Seton-Watson, The East European revolution; Bideleux and Jeffries, A History of Eastern Europe, 264-274. 50 Тошкова, САЩ и България, 160-179; Спасов, Проблеми на новата българска история, 200. 51 Преговорите за примирие завършват с неуспех след напредването на съветската армия към България в края на август и началото на септември 1944 г. Това променя обстановката на Балканите и западните съюзници се съобразяват с обстоятелството, че Съветският съюз също трябва да участва в сключването на примирие с България (Емануилов, България в политиката на великите сили, 195-200; Мошанов, Моята мисия в Кайро). 52 В началото на септември 1944 г. ТАСС и вестник „Правда” обвиняват България, че подпомага изтеглянето на Вермахта от Балканите и така допринася за засилването на германската отбрана срещу настъпващите съветски войски (Димитрова и Веков, Докладва „Наследник”?, 411). 53 Гибианский, „Исследования политики СССР в Восточной Европе,” 153.

наблюдават приближаването на Съветския съюз до Средиземноморието.54

От своя страна, още на 6-ти септември правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия, за да предотврати съветската агресия и да облекчи съдбата на страната през следвоенния период. Тази промяна във външнополитическия курс на България е закъсняла. На 8 септември съветската армия пресича северната българска граница и това предвещава края на кабинета на Муравиев. На следващия ден той има дежа вю. Рано сутринта отново чува Кимон Георгиев, новия министър-председател, да говори за свобода и демокрация със същия патос, както след преврата на 19-ти май 1934 г.55 Наблюдавайки едновременната война на България и със Съветския съюз, и с Германия, авторитетното списание „Икономист” с известна ирония коментира, че на Балканите има парадоксална ситуация.56 От друга страна, няма нищо парадоксално в резултата от навлизането на Червената армия в страната. Този ход на Съветския съюз е благоприятен за българските комунисти, които на 9-ти септември извършват преврат и идват на власт в рамките на коалицията Отечествен фронт.

Съветският съюз обаче се стреми да не предизвиква подозрения сред своите съюзници относно намеренията си в региона. Както руският историк А. Носковой коментира, формирането на широки коалиционни правителства е предвидено, за да не се предизвиква напрежение между

54 Обявяването на война на България от страна на Съветския съюз е посрещнато с открито безпокойство от представителите на гръцкото и югославското правителство в Кайро. В цитирания доклад на съюзническото разузнаване е посочено, че гърците и сърбите са „изпаднали в делириум от страх при мисълта за последиците от този нов руски ход на Балканите”. Гръцките представители се опасяват, че Москва може да подкрепи исканията на София за излаз на Егейско море, а сърбите са загрижени за помощта, която съветската армия може да окаже на партизаните (Тошкова, Котев, Николов и др. България – непризнатият противник на Третия райх, 16). 55 Муравиев, Събития и хора, 388. 56 The Economist, 9 September 1944. Съюзническото разузнаване язвително отбелязва, че войната между Съветския съюз и България „вероятно ще бъде регистрирана като най-кратката”, имайки предвид, че само 5-6 часа след нейното обявяване българското правителство иска примирие (Тошкова, Котев, Николов и др. България – непризнатият противник на Третия райх, 16; Емануилов, България в политиката на великите сили, 186). В Москва също правят саркастични коментари на българската политика. Излизащият на английски език вестник Нюз сравнява правителството в София с „птица, стараеща се да скрие главата си и греха си зад неутралитета” (Димитрова и Веков, Докладва „Наследник”?, 411).

СССР и западните държави.57 От Москва Георги Димитров подчертава на 28-ми септември 1944 г., че основната задача на Българската работническа партия (комунисти) (БРПк) е да подготви страната за война с Германия. Указанията на Димитров трябва да подтиснат революционния устрем на съпартийците му. Вместо да извършват революция българските комунисти трябва да изградят ефективна администрация, в която да имат ключови позиции и да намерят общ език с некомунистическите партии. Мнението на Димитров е възприето от партията. Трайчо Костов, който в отсъствието на Димитров ръководи Комунистическата партия, по-късно заявява, през март 1945 г., че съюзът между комунисти, земеделци и буржоазия най-добре отговаря на условията в страната.58

В този смисъл няколкогодишното управление на Отечествения фронт в България се оказва подходяща прелюдия към пълното установяване на тоталитарна политическа система по съветски модел. Правителството на Отечествения фронт включва представители на Комунистическата партия, Земеделския съюз, Социалдемократическата партия, Звено и независими интелектуалци. В областта на външната политика оповестената на 17-ти септември 1944 г. програма на правителството акцентира върху поддържането на приятелски отношения със Съветския съюз, западните демокрации, Съединените щати и съседните балкански страни.59 За България, която е била съюзник на Германия в двете световни войни и има твърде сложни 57 Сталин и Польша 1943-1944 годы. Из рассекретенных документов российских архивов, 109. Вж. също Волокитина, „Смена стратегического курса Москвы,” 87. 58 Dimitrov, Stalin’s Cold War, 74. За следвоенните условия в България очевидно има единомислие в правителството. Министър-председателят К. Георгиев посочва в една своя реч през март 1945 г., че Отечественият фронт има ролята на обединително звено на политическите сили в България. Макар че изглеждат преувеличени, в светлината на новите исторически изследвания аргументите на Георгиев за ролята на Отечествения фронт са представени по следния начин – неговата програма е „синтез от програмите на партиите, участващи в Отечествения фронт и по нейното съдържание и същина не са възникнали досега и вярвам, не ще възникнат и занапред никакви разногласия, никакви спорове и различия” (Георгиев, Избрани произведения, 74). Г. Димитров, Тр. Костов и К. Георгиев не дооценяват, че в основата на едно ефективно управление стои не само програмата, а конкретните действия. Не текстът на отечественофронтовската програма, а отклонението от нея, когато идва време за нейното прилагане на практика, предизвиква конфликтът между земеделци и комунисти. 59 Отечествен фронт, 18 септември 1944 г. По-подробно за програмата на правителството на Отечествения фронт Вж. Минчев, Първото правителство на Отечествения фронт, 80-119.

отношения с другите балкански държави, декларацията на кабинета поставя началото на един напълно нов външнополитически курс. Наред с преориентацията във външната политика, пред правителството стоят редица важни задачи. България трябва да сключи примирие, да преодолее международната изолация и да подпише мирен договор със страните-победителки във войната.

Великобритания посреща със смесени чувства новото правителство в София. Както един доклад на британското разузнаване показва, Управлението за специални операции (УСО) няма твърде активна дейност в България по време на войната. Освен това УСО „никога не успява да установи близки отношения” с българските комунисти,60 които се намират под силното влияние на Москва. Лондон не оказва съществена подкрепа на съпротивителното движение по време на войната и не взема участие в събитията от септември 1944 г. Всъщност, превратът на 9 септември се дължи основно на обявената от Съветския съюз война на България и навлизането на съветската армия в страната, отколкото на действията на съпротивителното движение. За УСО превратът в България „определено не е партизанска революция”, защото неговите основни извършители са военни, а много от партизаните чуват за правителствената промяна от радиопредаванията на сутринта. Въпреки че не участва в преврата, за британското разузнаване остава едно малко утешение. Това се дължи на обстоятелството, че много от средите, с които разузнаването се свързва в България в началото на войната за съпротива срещу тогавашния режим, впоследствие, след септември 1944, се изправят срещу новия режим.61

Създаването на правителството на Отечествения фронт и съветското военно присъствие в България предизвикват опасения у Чърчил. Британският министър-председател мисли, че новата власт в 60 През Втората световна война съпротивителните движения на Балканите са под ръководството на комунистическите партии. През 1943-1944 г. британското разузнаване установява връзки с партизаните в Югославия и България чрез изпращане на военни мисии и оказване на материална помощ. Подкрепата на Великобритания за местите комунисти обаче не води до изграждане на стабилни връзки, които да бъдат благоприятни за британската политика в региона (Рачев, Англия и съпротивителното движение на Балканите, 245-246). 61 В началото на 40-те години британското разузнаване се свързва с д-р Г. М. Димитров (Гемето). Целта на англичаните е заедно със земеделския лидер да подготвят преврат за прекъсване на съюзните отношения на българското правителство с нацистка Германия. Българските власти разкриват заговорниците, а Гемето напуска страната (UKNA, Records of Special Operations Executive (HS) 7/103, “SOE in Bulgaria”. Вж. също Котева и Котев, Британското разузнаване в България.)

София ще обслужва интересите на Москва на Балканите и така ще застраши Гърция. За неговото безпокойство влияние оказва както липсата на яснота в Лондон относно съветските военни и политически цели, така и отсъствието на разработена стратегия по отношение на Съветския съюз.62 След навлизането на съветските войски в България и установяването на властта на Отечествения фронт Чърчил проявява отново склонност да се договори със Сталин за влиянието на двете страни на Балканите. През септември 1944 г. британският министър-председател пише до Идън, че руското отношение към българите винаги е било различно от британското. Великобритания обаче не трябва да се противопоставя на съветското желание българската армия да се включи във войната срещу Германия, без това да води до признаването на България като съвоюваща страна.63 Явно новата власт в страната не се ползва със симпатиите на британския министър-председател, но нейната армия може да се използва срещу Германия. Българският военен принос не трябва да води до обвързване на Великобритания с България. Малко след преврата българското правителство иска помощ от Великобритания и Съединените щати срещу германските атаки. Лондон отказва. Позицията на Великобритания е, че българите трябва да бъдат „оставени да се погрижат сами за себе си, докато Червената армия реши да им помогне”.64

В основната си част балканската политика на Великобритания е насочена към подкрепа на Гърция. Изтеглянето на българските войски от окупираните през войната територии в Гърция и Югославия е важно условие, според Лондон, за нормализиране на обстановката на полуострова. Управляващите във Великобритания смятат, че положението в Гърция е особено объркано поради присъствието на български войски на нейна територия и силното комунистическо съпротивително движение. Британското правителство отдава голямо значение на изтеглянето на българските войски от Гърция и Югославия. На 18-ти септември 1944 г. британското посолство в Москва предлага на съветското правителство напускането на окупираните територии от

62 Рачев, Чърчил, България и Балканите, 304. В един доклад от 15-ти септември 1944 г. на Обединения планиращ щаб за обстановката на Балканите е посочено, че западните съюзници нямат сведения за бъдещите намерения на съветските войски след установяването им в България (Тошкова, Котев, Николов и др. България – непризнатият противник на Третия райх, 29). 63 UKNA, Records of the Cabinet Office (CAB) 121/534, Prime Minister to Foreign Secretary, 21 September 1944. 64 Ibid., CAB 122/736, p. 52.

България да бъде поставено като предварително условие за започване на преговори с нейното правителство за сключване на примирие.65

Посочените условия ясно разкриват целите на британското правителство на Балканите – политическа и военна защита на Гърция в условията на съветска доминация в България; ограничаване на съветското военно присъствие на полуострова само до северната гръцка граница и предотвратяване на съветската експанзия към Средиземноморието. Британското правителство предприема няколко конкретни действия, за да защити позициите си в региона. На първо място, Лондон оказва пълно съдействие на емигрантското правителство на Георгиос Папандреу.66 Според споразумението от Казерта (септември 1944 г.), всички партизански сили в Гърция се подчиняват на правителството на националното единство. Споразумението дава възможност на Великобритания да предприеме втората важна стъпка, за да гарантира своето влияние в южната българска съседка – осигуряването на британско военно присъствие на гръцка територия. На 4-ти октомври 1944 г. британските войски извършват десант в Пелопонес, а на 10 октомври Чърчил категорично настоява пред Сталин, по време на тяхната среща в Москва, българската армия да се изтегли от Беломорието. Британското условие е изпълнено от отечественофронтовското правителство и до 25-ти октомври българските войници и офицери окончателно напускат Гърция.67

Изпълнението на предварителните условия удовлетворява англичаните и дава възможност да се премине към подписването на примирие с българското правителство. Съглашението за примирие между България и Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати е подписано на 28-ми октомври 1944 г. в Москва. Неговите клаузи задължават българското правителство да предостави своите войски и инфраструктура на разположение на Съюзното (Съветското) главно командване. Правителството се задължава също след изтеглянето от гръцка и югославска територия да анулира всички закони, които се отнасят до присъединените през войната територии на Гърция и Югославия. Според примирието в България се създава Съюзна

65 Тошкова, Котев, Николов и др. България – непризнатият противник на Третия райх, 40-41. 66 През май 1944 г. Папандреу свиква в Ливан среща на представителите на всички партии и съпротивителни движения на гръцка територия. На тази среща се взема решение за сформиране на правителство на националното единство, което се ползва с покровителството на Великобритания (Йелавич, История на балканските народи, 282). 67 Рачев, Чърчил, България и Балканите, 320-324.

контролна комисия (СКК), включваща съветски, британски и американски представители, но действаща под съветско ръководство. Задачата на тази комисия е да следи как българското правителство изпълнява политическите, военните и икономическите клаузи на примирието.68 Изтеглянето на българската войска трябва да предотврати евентуални български и съветски действия в подкрепа на гръцката комунистическа съпротива и така да подсигури влиянието на Великобритания в тази страна. През есента на 1944 г. Чърчил подготвя ново споразумение със Сталин, за да защити британските интереси на Балканите. В неговата основа отново е залегнала британската цел да се предотврати комунистическата опасност за Гърция. На 17-ти септември Чърчил и Идън пишат до Форин офис, че Великобритания трябва да признае съветската доминация в България и така да запази позициите си в нейната южна съседка.69 Процентното споразумение от 9-ти октомври между Чърчил и Сталин е резултат от британското желание да се вземе стратегическо предимство пред Съветския съюз в края на войната в района на Проливите. До голяма степен предложението на британския министър-председател отразява съществуващото положение на полуострова, защото съветските войски са вече в България и Румъния. От друга страна, политиката на Чърчил реализира страховете на предвоенната българска дипломация от комунистическата опасност и непоследователността на западните държави. За него процентното споразумение не е точна рецепта за разположението на силите в балканските държави. Той вижда неговия смисъл в „изразяването на интерес и отношение, с което британското и съветското правителство пристъпват към проблемите в тези страни”.70 Можем да допуснем, че процентите представляват „импровизация” от страна на Чърчил, макар и не точно „неловка”.71 Британският премиер търси възможност да гарантира интересите на своята страна в Гърция, от които не смята да

68 Огнянов, Димкова, Лалков, Народна демокрация или диктатура, 142-145. За британската позиция по време на преговорите за сключване на примирие с България Вж. по-подробно Пинтев, България в Британската дипломация, 42-68. 69 Dimitrov, Stalin’s Cold War, 75. 70 Churchill, The Second World War, 203. 71 Гунев и Илчев, Уинстън Чърчил и Балканите, 293. За процентното споразумение между Чърчил и Сталин има достатъчно литература, в която сделката между двамата е представена с подробности. Вж. Баев и Котев. „Споразумението Чърчил-Сталин за сфери на влияние,” 89-102; Вълканов, „Московската конференция;” Мягков, „И. В. Сталин и У. Черчилль в годы войны,” 95.

отстъпи, и затова е склонен да приеме по-силните съветски позиции в България и Румъния.72 Сталин приема неговото предложение. Отношението на Чърчил към България не представлява изненада в контекста на десетилетното англо-руското съперничество на Балканите. В случая „жертването” на България е подходящ ход за разрешаване на противоречията със Съветския съюз и запазване на британските позиции в Гърция, а оттам и в Източното Средиземноморие.

Съединените щати и Великобритания имат сравнително слаби позиции в новата източноевропейска политическа среда. Западни представители участват в съюзните контролни комисии в България, Румъния и Унгария, но в тези институции водещата роля принадлежи на съветския председател. Съветници от Москва започват да оказват силно влияние в службите за сигурност. Присъствието на съветските войски продължава няколко години. Това обуславя второстепенните позиции на западните държави. Техните правителства не могат да окажат ефективна подкрепа на некомунистическите партии, дори на чехословашките и полските демократични елементи, които са техни съюзници по време на войната. Следвоенното устройство на европейския югоизток сблъсква пряко интересите на Сталин и Чърчил. Процентите дават възможност за различно тълкуване. Редица събития от развитието на страните под съветско влияние потвърждават тезата, че съветският ръководител тълкува процентното споразумение като потвърждение на придобитото през войната. Чърчил, който добре разбира възможностите, откриващи се пред Москва с напредването на нейната армия към Берлин, пристъпва през октомври 1944 към подялба на Югоизточна Европа на сфери на влияние, за да запази британските интереси в Средиземноморието.73 За британския премиер те са указание как двете страни трябва да разрешат проблемите си в региона, но не са разглеждани от него като пълно изолиране на Великобритания при вземането на решения.74 На 10-ти октомври, един ден след процентното споразумение, се провежда среща между външните министри Молотов и Идън. По отношение на България британският външен министър заявява, че неговата страна не може да се съгласи да не играе никаква роля в Съюзната контролна комисия. Той приема, че в България Съветският съюз има интереси, но настоява

72 Гунев и Илчев, Уинстън Чърчил и Балканите, 294-296 73 Монтефиоре, Сталин, 473; Суле, История на Източна Европа, 81. 74 Churchill, The Second World War, 203.

Великобритания, въпреки съветското председателство на комисията, да има по-голямо влияние, отколкото има в Румъния.75 Коментарите, които британските дипломати правят на процентното споразумение, показват, че то не е ефективен инструмент за запазване на някакво реално влияние в България. Във Форин офис сър Орм Сърджент посреща с интерес информацията за процентното споразумение. Той се чуди обаче как системата от проценти ще работи на практика, още повече при условие, че Великобритания получава много малко места в комисията.76 Следващата телеграма на Идън обаче звучи успокоително. Британският външен министър се е срещнал със Сталин, който е заявил, че не желае англичаните да бъдат само наблюдатели на българските вътрешни работи.77 Впечатленията на британския политически представител в България Уилям Хаустън-Бозуол обаче не вдъхват голям оптимизъм за бъдещето на британското влияние. Той е категоричен, че от коментарите в пресата, въвеждането на политически комисари в армията, дейността на Народната милиция и от други действия на управляващата коалиция е видно, че „доминиращият фактор [в България] е Русия”. Тази реалност създава усещане сред част от българите, че страната върви към комунизъм и дори анархия, а единствената пречка пред засилването на екстремистките тенденции би било настаняването на британски войски на територията на България.78 Това желание на англофилските български кръгове е невъзможно да се осъществи. В действителност основната цел на Чърчил не е България, а Гърция. От една страна, затова влияят действията на Съветския съюз в Източна Европа. Навлизането на Червената армия в източноевропейските страни е съпроводено с включване в новия държавен апарат предимно на комунистически кадри, нереципрочно представяне на некомунистическите сили в управлението и постепенно ограничаване на гражданските свободи.79 С организирането и

75 UKNA, CAB 121/534, Tolstoy to Foreign Office, 11 October 1944. 76 Ibid., Foreign Office to Tolstoy, 11 October 1944. 77 Ibid., Tolstoy to Foreign Office, 11 October 1944. 78 Ibid., Sofia to Foreign Office, 28 October 1944. 79 В България Комунистическата партия има водеща роля в комитетите на Отечествения фронт и управлението на страната. Тези комитети установяват властта на Отечествения фронт и действат като органи на властта в градовете и селата, където се грижат за опазването на реда, на реколтата и други въпроси с обществено значение, без тяхната дейност да се регулира от никакъв писан закон, нареждания или директиви (ЦДА, ф. 28, оп. 1, а. е. 5, л. 61-62; Остоич, БКП и изграждането на народнодемократичната държава, 41-47).

провеждането на Народния съд (декември 1944 – април 1945 г.) комунистите отстраняват от политическия живот най-изтъкнатите представители на стария режим. Стриктно контролирани от Комунистическата партия и Москва, тези съдебни процеси са важна стъпка към утвърждаване на партията на власт.80 От друга страна, самата Великобритания е насочила своите усилия основно към запазване на влиянието си в Гърция. Нейните действия в другите балкански страни зависят в голяма степен от това доколко присъствието на съветската армия и възходът на местните комунисти засягат позициите й в Средиземноморието. Въпреки че дава възможност за различно тълкуване, споразумението между Сталин и Чърчил спомага за изясняване на баланса на силите на Балканите. Съветският съюз получава картбланш да действа в Румъния и България, докато британският премиер си осигурява свободно поле за укрепване сигурността на империята чрез по-силните позиции на неговата страна в Гърция.81 През следващите месеци и Великобритания, и Съветският съюз започват да укрепват влиянието си в своите вече договорени сфери. Британските войски, които са навлезли в Гърция, окупират Атина и започват да неутрализират местните партизани, които имат контрол върху голяма част от страната, но не и съветска подкрепа. В един анализ на Максим Литвинов, заместник комисар по външните работи, от 15-ти ноември 1945 г. Гърция безусловно е включена в английската сфера на влияние. Литвинов очертава съветската зона на интереси, която започва от Финландия и Швеция, минава през Полша, Унгария, Чехословакия, Румъния, славянските страни на Балканите и стига до Турция.82

Желанието на Великобритания да стабилизира позициите си в Гърция оказва пряко отражение върху положението й в България. Още на 28-ми септември 1944 г. Форин офис инструктира британската мисия в СКК да се съпротивлява на „всеки опит на съветските власти било да се вмесват ненужно в българския суверенитет или независимост, било

За по-специфични аспекти от обществено-политическото положение в България вж. също Шарланов, Тиранията: жертви и палачи; Димитров, Спомени; Brown, Bulgaria under Communist Rule. 80 Валева, „Политические процессы в Болгарии,” 145. За обсъждането в ПБ на БРП(к) на присъдите на регентите, царските съветници, министри и депутати вж. ЦДА, ф. 1 Б, оп. 6, а.е. 28, л. 1-5 цитирано в Огнянов, Димкова, Лалков, Народна демокрация или диктатура, 24-29. 81 Mazower, Dark Continent, 227. 82 Баев, Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на Студената война, 35-36.

да направят България съветски протекторат”. Процентното споразумение не променя тези задачи. През октомври 1944 г. министерството насърчава Бозуол свободно да излага британските „възгледи по политически въпроси в България”.83 Разбира се, както често се оказва в живота, реалността влиза в остро противоречие с очакванията. Самата обществено-политическа среда в страната не е благоприятна за дейността на британската дипломация. Представителите на Форин офис и Министерството на войната се опитват да засилят позициите си в СКК, но възможностите да постигнат съгласие със Съветския съюз са незначителни. Съветското председателство открито се стреми да намали западното влияние в комисията, отклонявайки предложенията на британските и американските представители за разглеждане на важни въпроси, свързани с вътрешнополитическото развитие на България през периода 1945-1947 г.84 Нещо повече, дори пътуванията на британските и американските представители в района на София са ограничени.85 Причините се коренят в подозренията на ръководството на СКК, че западните представители използват тези пътувания за разузнавателна дейност.86 Противоречията със съветските представители в България са отразени в кореспонденцията на Бозуол с Лондон с голяма доза горчивина. Наблюдавайки обстановката в България и усилията на неговата страна да запази Гърция през есента на 1944 г., той смята, че ще бъде изключително трудно британската дипломация да запази своите позиции в страната.87

Укрепването на съветското влияние в страни като България обаче не е безпроблемно. През декември 1944 г. Бозуол забелязва някои признаци, които показват, че съветските представители и българските комунисти не се ползват с предишната си популярност и симпатията, проявена към тях през септември при навлизането на Червената армия и 83 Василев, „Съветската политика в България,” 304. 84 Barker, Britain in a Divided Europe, 44. 85 Пинтев, България в британската дипломация, 75. 86 Ген. Александър Черепанов, помощник-председател на СКК, отбелязва в спомените си, че през зимата на 1944-1945 г. ген. Оксли и други западни офицери предизвикват подозрение в съветската мисия, че използват честите си ловни излети за разузнаване, защото техните маршрути „подозрително съвпадаха с близостта на съветски и български военни обекти” (Черепанов, В ония бурни години, 39-40). Всъщност, както архивните документи показват, българските комунисти и съветските представители се отнасят с подозрение към британската мисия още от момента на нейното пристигане в България пред октомври 1944 г. (Dimitrov, Stalin’s Cold War, 89). 87 Пинтев, България в британската дипломация, 76.

завземането на властта от Отечествения фронт, отслабва. Въпреки това британският политически представител смята, че съветското влияние е достатъчно силно, за да гарантира интересите на Москва. Освен това присъствието на съветски войски в България е от полза за българските комунисти, чиито противоречия със земеделците все повече нарастват.88 Политикът, който привлича в най-голяма степен негативното отношение на БРП(к) и съветските представители в СКК върху себе си, е д-р Г. М. Димитров. Разглеждан във Форин офис като „един от най-доверените ни българи”, той се ползва с нескрити британски симпатии и подкрепа.89 Освен това земеделският лидер не крие неодобрението си на редица действия на комунистите и има смелостта публично да изрази позицията си още при завръщането си в България на 23-ти септември 1944 г.90 Като главен секретар на БЗНС д-р Димитров има голям принос за възстановяването и укрепването на земеделските структури в страната и се радва на огромна популярност сред трудовите селяни. Той настоява също за извършване на промени в състава на Министерството на вътрешните работи. Гемето е на мнение, че назначаваните на еднакъв процент комунисти и некомунисти в министерството би гарантирало по-спокойна вътрешнополитическа обстановка. С поведението си той предизвиква антипатията на управляващите, които се страхуват, че силният Земеделски съюз може да подрони техните водещи позиции.91

88 UKNA, CAB 121/535, Sofia to Foreign Office, 5 December 1944. Британският политически представител в България Бозуол, който се отнасят с по-голяма симпатия към Земеделския съюз, пише до Лондон, че земеделците в страната обединяват своите сили под ръководството на д-р Г. М. Димитров, за да се противопоставят на нарастващото съветско влияние в България (Мозер, Д-р Г. М. Димитров, 173). 89 Василев, „Съветската политика в България,” 304. 90 В своя реч д-р Г. М. Димитров ясно изразява одобрение на съюза между селяни, работници, интелигенция и армия, но иска по-твърди гаранции от властта за осъществяването на обещаните реформи, защото без гаранции “хората няма да направят разлика между законност и беззаконие, между право и безправие, между свобода и робство” (Земеделско знаме, 27 септември 1944 г.). 91 Мозер, Д-р Г. М. Димитров, 164-165, 172; Гунев, Към брега на свободата, 63; Бретхолц, Видях сгромолясването им, 164. За изострянето на отношенията между земеделци и комунисти влияние оказват редица политически и икономически фактори. През декември 1944 г. ръководството на БРП(к) започва открита кампания срещу лидера на Земеделския съюз д-р Г. М. Димитров (ЦДА, ф. 317 Б, оп. 1, а.е. 25, л. 22; Непубликуваните радиограми на Г. Димитров, 61; Работническо дело, 9 декември 1944 г.). През януари 1945 г. той е принуден да подаде оставка от ръководството на съюза след силен натиск от страна на БРП(к) и съветските политически и военни представители в България (Параскевов, БЗНС „Никола Петков”, 46-50).

Съветският съюз бързо започва да се възползва от по-силните си позиции в страната. Това води до следващата неблагоприятна тенденция за Великобритания – опитите на новата власт и съветското ръководство на СКК да ограничат британската пропаганда. Форин офис е информиран, че съветските представители затрудняват разпространението на британски вестници, литература и филми, като същевременно създават благоприятни условия за разпространението на съветската пропаганда.92 Това води до опасения от начина, по който споразумението от 9-ти октомври 1944 г. между Чърчил и Сталин се прилага на практика. Форин офис е обезпокоен от пречките пред работата на британската мисия в България, защото съветските действия създават условия, при които тази мисия не може да функционира ефективно.93 Бозуол отбелязва също, че съветските представители открито се намесват в българските вътрешни работи. Той смята, че това се прави с цел да се „установи комунистическо правителство под съветски контрол”. Неговото заключение за степента на съветско влияние в България е категорично. В края на декември 1944 г. той пише до Форин офис, че съветските представители „контролират тази страна напълно и очевидно нямат и най-малкото намерение да отслабят своята власт над нея”.94 Докладите от политическите представители в София водят до заключението във Форин офис за наличието на индикации, че Съветският съюз се стреми да ръководи българските вътрешни работи чрез едно правителство, доминирано от Комунистическата партия. На 28-ми декември 1944 г. в този дух е изпратената информация до

92 UKNA, CAB 121/535, Sofia to Foreign Office, December, 1944. 93 Една част от ограниченията са свързани с числеността на британските представители в България. Например, ген. Бирюзов информира британските и американските представители, че мисиите им трябва да намалят офицерския си състав. Създават се и трудности при доставката на британската поща от Италия. Британската дипломация е недоволна от ограниченията не само защото това пречи на работата й в София, но също защото съветските представители в Италия не са поставени в такива неблагоприятни условия (Ibid., Foreign Office to Moscow, 10 December 1944). В спомените си ген. Черепанов пише, че до април 1945 г. голяма част от сътрудниците на ген. Оксли не са напуснали България. Това дава основание на ген. Бирюзов отново да поиска западните военни мисии да намалят състава си (Черепанов, В ония бурни години, 39). 94 Британският представител смята, че потенциалния замисълът за управление, доминирано от комунистите и Съветския съюз ще се осъществи чрез контрол върху армията, отслабване на Българският земеделски народен съюз (БЗНС), обуздаване на интелигенцията и т.н. (UKNA, CAB 121/535, Sofia to Foreign Office, 24 December 1944).

външния министър95 с мнение как Великобритания планира да развие своята политика в така описаните условия. Показателно за преобладаващия начин на мислене сред британските дипломати е мнението на Идън от 28-ми януари 1945 г. Съгласно споразумението от октомври 1944 г. той смята, че договореностите между Съветския съюз и Великобритания не изключват възможността британските представители в България да изразяват мнението си по въпроси, свързани с условията и развитието на страната или по въпроси, отнасящи се до защитата на британските интереси. Същевременно британският външен министър добре разбира, че Великобритания не разполага с ефективни механизми, с които да накара Съветския съюз да се съобрази с нейната позиция.96 Съветското ръководство не посреща с разбиране оплакванията от положението, в което е поставена британската мисия в България. През януари 1945 г. Молотов ясно показва, че съветската страна не е склонна да промени драстично своето отношение към британските представители в България.97 Лошите отношения в СКК и неотстъпчивостта на Молотов налагат мнението, че Съветският съюз няма да отстъпи от завзетите позиции. Съветското поведение потвърждава в началото на 1945 г., че Великобритания има второстепенна роля в страната.

В началото на 1945 г. напрежението в българския обществено-политически живот започва да нараства. Британските представители в София коментират, че българската политическа сцена представлява противопоставяне на „комунистите срещу всички останали”. От тази кореспонденция остава впечатлението, че англичаните отдават силните позиции на БРП(к) във властта основно на присъствието на съветската армия.98 За водещите позиции на комунистите в управлението на България определена важна роля има и техният контрол върху службите за сигурност. На 27-ми октомври 1944 г. министърът на вътрешните 95 Ibid., CAB 121/535, Foreign Office to Secretary of State, 28 December 1944. 96 Ibid., CAB 122/736, 28 January 1945. 97 Ibid., CAB 121/535, Foreign Office to Moscow, 9 January 1945; Foreign Office to Moscow, 22 January 1945. 98 Ibid., CAB 122/736, p. 68-69. Г. Димитров също има категорично мнение за решаващата роля на съветската армия за установяването и укрепването на отечественофронтовската власт. През декември 1944 г. той записва в своя дневник, че българските комунисти не трябва да забравят, че отстъплението на противниците на Комунистическата партия в голяма степен се дължи на съветското военно присъствие в страната (Димитров, Дневник, 452). Анализирайки военновременната политика на Сталин, Монтефиоре отбелязва, че съветският ръководител винаги е вярвал, че силата решава, кой ще управлява Източна Европа, която е окупирана от съветски войски (Монтефиоре, Сталин, 481).

работи А. Югов официално признава, че милицията, съставена предимно от партизани, върши произволи на редица места – обиски, арести, посегателства върху частните имущества и др. без заповед от съответните органи; има неизпълнение на някои разпоредби на отговорните власти, допускат се произволи върху представители на другите партии в Отечествения фронт, пречи се на тяхната дейност, арестуват се техни деятели, разтурват се или се провалят техни събрания, късат се протоколи.99

В този контекст споразуменията от конференцията в Ялта (февруари 1945 г.) дават известни надежди за правителствата на Великобритания и Съединените щати, че техните позиции в Източна Европа не са загубени напълно, а растящата сила на комунистическите партии може да бъде поне в известна степен обуздана. В Декларацията за освободена Европа е предвидено провеждане на свободни избори и образуването на правителства, обхващащи всички демократични елементи в обществото. Това са важни условия, които трябва да допринесат за демократизирането на тези страни и да отстранят опасността от разцепление в Голямата тройка.100 За България това означава Отечественият фронт да се запази като единна и сплотена сила, за да може правителството да получи така необходимото международно признание. Обаче ялтенската декларация носи повече разочарования и напрежение, отколкото спокойствие в източната част на Стария континент. Сталин смята заключителния документ от конференцията за американска пропаганда и няма намерение да се съобрази с него. В съветската политическа практика важните въпроси, свързани с управлението на страната, се вземат от партийните лидери, а не се решават чрез провеждане на свободни избори.101 Трудностите около изпълнението на декларацията крият опасност противоречията между Великобритания и Съветския съюз на Балканите да се задълбочат. Съветско-британските противоречия могат да създадат напрежение и в други региони.

За да се избегне надвисващата опасност, Форин офис започва да изяснява какви са британските цели в тази част на света. Усилията на БРП(к) да стабилизира своите водещи позиции във властта и да отслаби

99 А. Югов отдава извършените произволи на неопитността на някои от новите милиционери, които не са изживели “партизанското в себе си” и продължават по “партизански” да решават някои въпроси и с това уронват авторитета на властта (Земеделско знаме, 1 ноември 1944 г.). Тези действия, обаче, имат важна роля за влошаването на отношенията в управляващата коалиция. 100 Кримската конференция, 209. 101 Wegs, Europe since 1945, 8.

своите опоненти дават горчиви примери за това, което сър Орм Сърджънт нарича „кървавата баня в България”. Той смята българското и румънското правителства за „тоталитарни по характер и политика”. Според него ситуацията е по-добра в Гърция и Италия поради присъствието там на британски, а не на съветски войски. Той анализира основите насоки на британската политика към страните в Източна Европа. В тази част на Европа никога не е имало истинска демокрация и Сърджънт не очаква източноевропейците да се „бият за парламентарните институции, на които населението, така или иначе, никога не е научено да разчита или да уважава”. Затова той смята, че наближава времето неговото правителство сериозно да обмисли „колко далече и колко дълго ние ще водим изгубената битка за прилагането на тези [демократични] принципи в Централна и Югоизточна Европа”. Ако Великобритания се оттегли, това означава, че Ялтенската декларация няма да се приложи, но Сърджънт се пита какви са шансовете за успех при наличието на „руска окупация”. Той прави заключението, че България и Румъния, а вероятно и Югославия и Унгария, ще имат тоталитарни правителства, с които Великобритания ще трябва да се стреми да поддържа нормални отношения.102 Сърджънт не е оптимистично настроен относно шансовете на своята страна да се „пребори” със Съветския съюз за бъдещето на региона, да приложи принципите от Ялта и така да демократизира България. По същото време, на 16-ти март 1945 г., в „Таймс” е публикувана статия от Идън. Той посочва, че задачата на Великобритания след края на войната е установяването на траен мир на основата на съюза между Великобритания, Съединените щати и Съветския съюз. Същевременно обаче британският външен министър се пита дали това е възможно. Явно Идън изпитва съмнения в стабилността на военновременната коалиция и намеренията на съветския лидер. Министърът смята, че продължаването на този съюз не зависи само от усилията на неговата страна,103 което е явен намек за растящото недоверие в Лондон към политиката на Съветския съюз в следвоенния период.

Наистина, пролетта на 1945 г. е време, през което недоверието между Великобритания и Съветския съюз се увеличава, въпреки опитите сътрудничеството да продължи и след очертаващия се разгром на Германия и нейните съюзници. Съветската намеса в Източна Европа се засилва и вътрешнополитическите условия не са благоприятни за

102 UKNA FO 371/48219, Foreign Office Minute Sir O. Sargent, 15 March 1945. 103 Поздеева, „И. М. Майский и А. Иден,” 183.

западните държави. В съседните на България страни комунистическите партии също заздравяват своите водещи позиции и получават важна съветска подкрепа. Югославските комунисти напълно контролират Народния фронт, възпрепятстват дейността на некомунистическите партии и успяват да спечелят изборите през ноември 1945 г. В Румъния през март 1945 г. след брутална съветска намеса е назначено ново правителство, ръководено от Петру Гроза.104 Последвалият опит на краля да принуди новия министър-председател да се оттегли е осуетен от съветските представители в страната.105 Същевременно, интересът на Сталин към Турция, Иран и Триполитания пораждат несигурност относно неговите глобални намерения.106 Действията на Съветския съюз предизвикват известно разочарование сред британското държавно ръководство. Чърчил, наблюдавайки тревожния поврат в поведението на комунистическия си съюзник след Ялтенската конференция, констатира, че Съветският съюз прави „такова впечатление, сякаш става дума за напълно друга страна”,107 а през май 1945 г. бъдещият министър-председател Клемънт Атли се оплаква, че Кремъл установява „марионетни правителства” из цяла Източна Европа.108

М. Лефлер с основание посочва, че съветската политика след Втората световна война не е постоянна и претърпява някои обрати. Кремъл упражнява натиск в Иран, Турция, Либия, в Югоизточна Европа и на други места, но същевременно в Австрия Съветският съюз допуска провеждането на свободни избори. Стремейки се да укрепи влиянието си в Източна Европа, Сталин не навлиза в западната сфера. Той не окуражава комунистите в Гърция, Италия и Франция въпреки силните им позиции в тези държави.109 Норман Неймарк смята, че съветският ръководител „няма твърд план за следвоенна Европа, а политиката му е

104 Crampton, Eastern Europe in the Twentieth century, 216, 229; La Feber, America, Russia and the Cold War, 14-18. Форин офис съветва румънския крал Михай да не се противопоставя на действията съветската администрация в страната. На 8-ми март 1945 г. Чърчил още веднъж потвърждава каква е основната цел на британската дипломация в региона. Той пише до Рузвелт следното: „... За да имаме свобода да спасим Гърция, Идън и аз през октомври в Москва признахме, че руснаците ще имат преобладаващ глас в Румъния и България, докато ние застанахме начело в Гърция” (Баев, „Началото на Студената война,” 49-50). 105 Air Vice-Marshal Stevenson to Bevin, 20 August 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, Documents on British Policy Overseas (DBPO). Series I, Vol. VI, Eastern Europe. 106 Zubok, A Failed Empire, 36-40; Гадис, Студената война, 35-36. 107 Дилкс, „Черчилль, Иден и Сталин,” 150. 108 Bartlett, The Global Conflict, 258. 109 Leffler, For the Soul of the Mankind, 53.

отговор на местните условия и промени”.110 За него е важно икономическото възстановяване на Съветския съюз, продължаването на сътрудничеството със западните държави и контролът върху следвоенното развитие на Германия и Япония.111 Други автори също не откриват причините за Студената война в съветската агресивна политика. Някои български и руски историци наблягат на извършването на демократични реформи в източноевропейските страни, които са прекъснати от влошаването на отношенията между СССР и западните държави и началото на Студената война.112

От друга страна, според Суле, Сталин още през 1945 г. има намерение комунистите да овладеят властта в Източна Европа и „изобщо не е възможно да възникне съмнение, че той е замислил най-малкото строен проект, ако не и точен, разработен по дати план”.113 Ситън Уотсън смята, че промените в съветската сфера на влияние са наложени отвън и отгоре. Той посочва, че съветизацията на страни като България, Румъния, Унгария и Чехословакия се постига в три етапа – първо, истинска коалиция; второ, фалшива коалиция; и трето, установяването на монолитен режим.114 Докато първият подход в историографията набляга на съветския стремеж към сигурност и международно сътрудничество, вторият разглежда съветската политика като причина за нарастването на напрежението между Изтока и Запада. Имал ли е Сталин първоначално намерение да съветизира България и другите източноевропейски страни, попаднали след края на войната в неговата сфера на влияние, или действията му са резултат от благоприятно стечението на обстоятелствата и открили се възможности след влошаване на отношенията в Голямата тройка?

В кореспонденцията на Форин офис между София и Лондон се споменава, че поведението на Москва е резултат от целенасочен стремеж за съветизиране на балканската страна. Но едва ли може да сме сигурни, че такъв план е разработен от Кремъл. Въпреки това желание и конкретни действия за постепенно утвърждаване на абсолютното господство на Комунистическата партия и налагането на съветската

110 Naimark, “Stalin and Europe in the Postwar period,” 36 цитиран от Лефлер – Leffler, For the Soul of the Mankind, 53. 111 Leffler, For the Soul of the Mankind, 53-54. 112 Советский фактор в Восточной Европе 1944-1953, 8-19; Ценрално-Восточная Европа во второй половине ХХ века, 26-42,209-219; Исусов, Политическият живот, 6-12. 113 Суле, История на Източна Европа, 85 и следващите. 114 Seton-Watson, The East European revolution, ХІ, 169.

обществено-политическа система определено не са липсвали. Трудно е да се приеме, че тази политика е породена само от Студената война и демократизирането на страната е водещата тенденция в политическия живот след 1944 г. По-скоро съветският натиск в Източна Европа, както показва примерът с българо-британските отношения, е причина за влошаване на отношенията между съюзниците и повишаване на международното напрежение.

Основният въпрос е кога е подходящият момент за налагане на пълен съветски контрол върху България и как това може да се осъществи. Веднага след установяването на властта на Отечествения фронт или постепенно с последователно отслабване на некомунистическите партии и отстраняването им от политическата сцена. При първия вариант промените се извършват с ударни темпове и без съобразяване с местните условия. Ускорената съветизация при наличието на опозиционни партии и сравнително икономически силна буржоазия вероятно би довела до вътрешни размирици и проблеми между Великите сили, преди войната да е завършила. Вторият вариант предполага запазване, поне за определен период от време, на демократичната фасада на страната и отлага задълбочаването на проблемите между великите сили. Съветският съюз и неговите български съюзници възприемат втората възможност. Например, следвайки концепцията за народната демокрация, Сталин подчертава пред българските комунисти по време на един от тактическите си уроци през януари 1945 г., че пътят към социализма може да бъде различен от съветския. Той заявява, че „демократична република и даже в известни условия и конституционна монархия” също може да доведе БРП(к) до социализма.115 По това време социализмът се разглежда като „генерална ориентация”, както сполучливо отбелязва Татяна Волокитина, която „временно отстъпва” пред „приоритетните общонационални задачи”,116 докато дойде време за извършването на забавената революция.117 115 Г. Димитров допълва съветите към делегацията с изискването “въпросът за ръководната роля на партията да се поставя по-скромно”, защото в голяма степен успехите на партията се дължат и на присъствието на Съветската армия (Исусова, „Г. Димитров и противоречията в Отечествения фронт,” 219; Исусов, Сталин и България, 17; Димитров, Дневник, 464). Българските партийни ръководители възприемат съветите на Сталин. Трайчо Костов пише до Г. Димитров, че срещата със съветския лидер е „една великолепна зарядка, която ни отвори широко очите за общите перспективи, за настоящия етап от развитието на борбата и за пътищата, по които трябва да се върви сега, за да се стигне най-сигурно до целта” (Костов, Публицистика. Кореспонденция, 301). 116 Волокитина, „Смена стратегического курса Москвы,” 85. 117 Dimitrov, „Revolution Released,” 272-289.

По същото време, докато София и Москва изясняват общите си перспективи, в кореспонденцията на Бозуол с Форин офис личи известна безпомощност. Британският представител пише, че Великобритания не може да се противопостави ефективно на Съветския съюз и не може да спаси никой български гражданин от преследване. За него това е факт, с който британската дипломация „трябва да се примири”.118 Оплаквания на земеделците пред западни представители показва трудното положение, в което е поставен техният съюз в края на 1944 и началото на 1945 г. от устремената към властта БРП(к). Земеделският лидер Никола Петков смята, че в България няма условия за свободни избори.119 Това развитие на политическия живот в България разкрива постепенното съсредоточаване на все повече власт в ръцете на БРП(к), силните позиции на Съветския съюз и невъзможността на западните държави да защитават своите позиции в страната. Поради тези причини британското правителство смята, че отечественофронтовският кабинет не отговаря на западните стандарти за демократичност, поставени с ялтенската декларация.120 Не се открива противоречие между необходимостта от възстановяване на съветската икономика и съветизирането на Източна Европа. Напротив, обвързването на тези страни с Москва може само да допринесе за по-успешното протичане на този процес.121 Що се отнася до сътрудничеството в Голямата тройка, краят на Втората световна война и разпределянето на сферите на влияние в следвоенния свят само ускоряват и открояват дълбоките различия, които съществуват между СССР и западните държави. Важни събития от развитието на България през 1945-1946 г. като парламентарните избори и въпроса за включването на опозицията в правителството дават няколко добри примера за задълбочаването на противоречията между Москва, от една страна, и Вашингтон и Лондон - от друга, и за несъвместимостта в техните разбирания за демокрация и свобода.

118 UKNA FO 371/48123, Sofia to Foreign Office, 28 February 1945. 119 Петков е запознат с начина, по който действа Комунистическата партия и нейните съветски съюзници. Затова смята, че тяхната политика ще се отрази неблагоприятно на изборната обстановка. Земеделецът не е против провеждането на парламентарни избори в България, но предпочита те да бъдат проведени под истински международен контрол, а не само под съветски (Ibid., War Office (WO) 204/10131, ACC Bulgaria, 16 March 1945). 120 Ibid., FO 371/48123, Foreign Office Minutes, p. 82. 121 Никова, „Ограбването на България след Втората световна война,” 116-124; Borhi, Hungary in the Cold War, 1945-1956.

Наближаването на парламентарните избори в България, насрочени за август 1945 г., става тест не само за взаимоотношенията в Отечествения фронт, но и за отношенията между държавите-победителки. През февруари 1945 г. управляващата коалиция пристъпва към подготовката на изборите. През следващите два месеца основните принципи на изборния закон са обсъдени на Първия конгрес на Отечествения фронт и от неговия Национален комитет.122 Изборите стават причина противоречията между отечественофронтовските партии да се засилят, а те, от своя страна, да въвлекат във вътрешните си спорове и представителите на Голямата тройка в страната. В началото на април Петков се среща със съветския представител в СКК и открито му заявява, че БЗНС е против провеждането на избори в тогавашния момент. Опасенията на земеделския водач са, че изборите няма да бъдат демократични поради непрекъснатите комунистически провокации и обвиненията, че БЗНС е виновен за всички проблеми в страната. Наред с това Н. Петков настоява за по-голямо земеделско участие в администрацията и милицията123.

Представителите на Великобритания обаче реагират по-бавно, водени предимно от опасенията си да не се конфронтират допълнително със Съветския съюз. За Форин офис разривът в Голямата тройка не е желан. През 1945 г. политическият курс на министерството е насочен към „международно сътрудничество, а не конфронтация Изток-Запад”.124 Въз основа на информацията, която получават от София, във Форин офис са убедени, че силата на БРП(к) идва от съветското военно присъствие в България и от действията на милицията. Според британските наблюдатели, комунистите са малцинство в страната и при провеждането на едни свободни избори се очаква да получат най-много 20 % от гласовете. Вътрешнополитическото положение обаче е такова, че те са способни с фалшификации да проведат изборите и да ги спечелят125. В Лондон все още не са решили каква ще бъде британската реакция на действията на Комунистическата партия. След като процентното споразумение започва да носи повече разочарования, отколкото надежди за регулиране на съветско-британските противоречия в България и на Балканите, във Форин офис решават да съгласуват своите действия със Съединените щати. През март 1945 г. изглежда, че отказът на Великобритания да признае българското

122 Исусов, Политическият живот в България, 97-98. 123 UKNA WO 204/10131, ACC Bulgaria, 4 April 1945. 124 Greenwood, Britain and the Cold War, 6. 125 UKNA FO 371/48123, p. 136.

правителство поради недемократичния характер на неговото управление и неизпълнението на примирието по отношение на Гърция126 е отговорът на новите тенденции в българското политическо развитие. Основното внимание на британските политически представители в България се съсредоточава върху Земеделския съюз и по-специално върху опозиционното крило в него, ръководено от Никола Петков. Британският фаворит за лидер в българския политически живот д-р Георги М. Димитров бързо е отстранен от БЗНС след комунистически и съветски натиск, а през септември 1945 г. напуска страната. Въпреки това англичаните добре разбират, че Н. Петков не стои на различни позиции от техните виждания за следвоенното развитие на България. Още на 18-ти март 1945 г. в един доклад от София до Лондон се посочва, че Земеделският съюз “има подкрепата на мнозинството от населението”. Затова е направено заключението, че „при демократичен режим земеделците биха управлявали страната; при съществуващия режим я управляват комунистите”.127

Британските политически представители следят и положението в самия Земеделски съюз. Макар че първоначално Н. Петков е преценен от тях като “комунистически кандидат”128, те твърде скоро виждат как Н. Петков се оказва способен да обедини около себе си всички земеделци, недоволни от тогавашното отечественофронтовско управление. По време на земеделската конференция на 8-ми и 9-ти май 1945 г. Бозуол със задоволство наблюдава как Н. Петков не се огъва пред комунистическия натиск да се присъедини към форума и да застане начело на БЗНС.129 На 26-ти май 1945 г. Бозуол вече уверено коментира, че не е възможно постигането на компромис между Н. Петков, от една страна, и Александър Оббов и комунистите, от друга. Тази позиция на земеделския лидер дава основание на западните политически представители да направят заключението, че с поведението си Н. Петков е спечелил победа.130 Това, което англичаните преценяват като победа на Н. Петков над Ал. Оббов и подкрепящите го комунисти, твърде скоро носи значителни проблеми за земеделския лидер. На 5-ти май 1945 г. той се среща с лица от британската военна мисия, на които заявява, че се намира под постоянен натиск от страна на съветския ген. Сергей Бирюзов да заеме решителна позиция срещу д-р Г. М. Димитров.

126 Ibid., p. 82. 127 Ibid., FO 371/48124, p. 115. 128 Ibid., FO 371/48123, p. 136. 129 Ibid., FO 371/48125, p. 159. 130 Ibid., FO 371/48126, p. 44

Предложението на Н. Петков съветските представители да позволят на бившия земеделски лидер да напусне страната не е възприето от ген. Бирюзов, защото той се опасява, че “Димитров ще продължи да създава проблеми и отвън”.131 Генералът е твърд в позицията си, че няма да позволи на “британски агенти да действат на Балканите” (ген. Бирюзов има предвид връзките на д-р Г. М. Димитров с британското разузнаване – б.а.), което кара Н. Петков да предположи, че Бирюзов ще потърси подкрепата на други земеделски лидери, след като неговите действия не са се оказали достатъчно удовлетворителни за съветската страна.132

През следващите дни изглежда предположенията на Н. Петков започват да се осъществяват. Земеделската конференция не постига целта си, защото Н. Петков изглежда все по-решен да прекъсне театралното си, но удобно в момента за БРП(к), стоене начело на БЗНС. Докато Ал. Оббов, Стефан Тончев и други драматично се мъчат да го убедят да заеме отново лидерския пост, Н. Петков явно показва пред лица от британската военна мисия, че вече е скъсал с предишната си позиция. На 17-ти май 1945 г. той се среща с Ламбърт и полк. Бейли, които от проведения разговор остават с впечатлението, че земеделецът е поел риска, както д-р Г. М. Димитров преди него, да бъде считан от ген. Бирюзов за британски агент. Освен това, според британците, Н. Петков се е изправил срещу ген. Бирюзов, като е заявил, че твърде много се намесва в българските вътрешни работи и че руснаците рано или късно ще напуснат страната, но селяните ще останат. Пред Ламбърт и полк. Бейли земеделският водач разкрива, че не се намира в добри отношения с някои от ръководителите на БРП(к), защото те са очаквали от него да си сътрудничат, след като замества д-р Г. М. Димитров на лидерския пост.133 Британското правителство гледа със симпатия на д-р Г. М. Димитров и Н. Петков и в началото на юни 1945 г. смята да им окаже морална подкрепа чрез емисиите на радио ВВС на английски и български език. Така се цели окуражаването на водените от тях “умерени елементи”, които са оценени като жертви на привидната демокрация в България.134

При Съединените щати процесът на разочарование от съветската политика в Източна Европа е по-ясно изразен. През април 1945 г. Държавният департамент предлага образуването на независима от СКК комисия, която да следи за подготовката и провеждането на

131 Ibid., FO 371/48124, p. 236. 132 Ibid., p. 236. 133 Ibid., p. 176. 134 Ibid., CAB 122/736, p. 118 A

парламентарните избори в България. В нея трябва да участват представители на Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. Съветският съюз решително се противопоставя на това предложение, а Великобритания, макар и малко неохотно, го подкрепя.135 Чърчил вероятно се опасява, че тази подкрепа за американското предложение може да създаде погрешна представа у Сталин за бъдещото британско поведение. Затова той изпраща на 28-ми април 1945 г. писмо до съветския ръководител, в което отново потвърждава, че България се намира в сферата на съветското влияние, но същевременно Великобритания не иска да е напълно изолирана от тази страна.136

Междувременно събитията в България вземат нов драматичен обрат. Неразрешимите противоречия в Отечествения фронт водят до разцепление – първоначално в Земеделския съюз, а малко по-късно и в Социалдемократическата партия. Острата поляризация на политическия живот в страната през лятото на 1945 г. и възникването на организирана легална опозиция срещу БРП(к) и правителството в лицето на опозиционните партии принуждава Великобритания постепенно да заеме по-ясна позиция. Разцеплението в Отечествения фронт съвпада с приемането на Наредбата-закон за избиране на народни представители за ХХVІ-то ОНС. Въпреки че някои от нейните текстове противоречат на все още действащата Търновска конституция, наредбата е обнародвана на 15-ти юни 1945 г. В нея е предвидено изборите да се проведат по пропорционалната система. Управляващите отечественофронтовски партии получават възможността да се явят с единна листа, а българските граждани от двата пола получават избирателни права. В наредбата-закон са издигнати непреодолими пречки пред лицата, които са уличени във “фашистки прояви” – те нямат право да бъдат избирани. При твърде широкото тълкуване на понятието “фашизъм” в условията на отечественофронтовската власт, така формулираните текстове на наредбата пораждат опасения, че тя може да се използва срещу опозицията. Самите избори са насрочени за 26-ти август 1945 г.137

Важни вътрешнополитически промени настъпват и във Великобритания. През юли 1945 г. лейбъристите печелят общите избори и министър-председателят У. Чърчил и външният министър А. Идън са сменени съответно от Клемънт Атли и Ърнест Бевин. Като показва, че

135 Pintev, “The Outer Factor,” 209. 136 Пинтев, България в британската дипломация, 104. 137 Огнянов, Държавно-политическата система на България 1944-1948, 66-67.

няма илюзии по отношение на Съветския съюз, Бевин смята, че сътрудничеството със Сталин трудно ще продължи след войната138. Атли предвижда, че Съветският съюз ще води агресивна външна политика и с него трудно ще се постигне разбирателство. За британския министър-председател човекът, който ще може да се справи с политиката на Москва, е Бевин, който в действителност проявява твърдост в отношенията си със съветските лидери. Самият външен министър е убеден, че световното влияние на неговата страна зависи от запазването й на статута като велика сила. Повечето анализатори го преценяват като министър, водещ решителна и реалистична политика, с която защитава западните интереси пред съветската заплаха.139 Макар че след 1945 г. външният министър Бевин има репутацията на политик, поддържащ твърда линия в отношенията си с Москва, той не показва склонност да води необмислена антикомунистическа политика.140

Сближаването между източноевропейските режими и Съветския съюз, както и съветското военно присъствие близо до Гърция и Средиземноморието оказват важно въздействие върху Форин офис. Още през юни 1945 г. в министерството не вярват, че е възможно съветските ръководители да въздействат върху българското правителство за неговото демократизиране. Нереалистичният вариант за постигане на обща британско-съветска позиция към българското правителство принуждава Лондон да приеме, че сключването на мирен договор и изтеглянето на Червената армия от страната ще дадат поне известна надежда за образуване на демократично правителство.141 Това показва, че през лятото на 1945 г. Великобритания не свързва демократизирането на страната със съветската политика в региона, а близките българско-съветски отношения допълнително влошават позициите й в България. Възможностите за реализиране на Ялтенската декларация изглеждат илюзорни и затова британското правителство не приема предложението на Сталин от 27-ми май 1945 г. трите велики сили да установят дипломатически отношения с България, Румъния, Финландия и Унгария.142 Съгласно Форин офис Великобритания и Съветският съюз имат коренно различно разбиране за това „какво представляват демократичните елементи” и „свободни избори”.143 За да

138 Pelling, The Labour Governments, 120. 139 Shlaim, Jones, Sainsbury, British Foreign Secretaries since 1945, 29, 36-37, 67-68. 140 Young, Britain and European Unity, 7-8. 141 UKNA FO 371/48127, p. 12. 142 Емануилов, България в политиката на великите сили, 254-255. 143 Brief for the United Kingdom Delegation to the Conference at Potsdam, 9 July 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe.

се намали напрежението, през юли 1945 г. Великобритания се надява да сключи мирни договори с България, Румъния и Унгария колкото се може по-скоро. Надеждата на управляващите кръгове в Лондон е, че оттеглянето на Червената армия може да отслаби съветския контрол в тези страни и да създаде условия за тяхното демократизиране.144

На практика възможностите за демократизиране на България не са значителни. От една страна, още през май и юни 1945 г. се очертава известно разминаване между западните държави и Съветския съюз по въпроса за българските избори. Докато американските представители са склонни изборите да се проведат под международно наблюдение,145 съветското правителство смята, че няма никакви основания външни сили да се намесват при провеждането на изборите.146 От друга страна, вътрешнополитическото напрежение между Комунистическата партия и опозицията напълно отразява търканията в Голямата тройка. Докато БРП(к) има недвусмислени предпочитания към Съветския съюз и не проявява интерес към никакво истинско сътрудничество със западните държави, опозиционният Земеделски съюз, най-влиятелната прозападна партия в страната, е привърженик на една по-балансирана външна политика. По време на своето съществуване, до август 1947 г., опозиционната земеделска партия е последователен защитник на възгледа, че международните отношения на България трябва да са базирани не само на отношенията със СССР, но също на истинско сътрудничество със западните демокрации.147 В рамките на очертаното вътрешнополитическо напрежение новият курс на британската дипломация към Съветския съюз предизвиква безпокойство сред ръководството на БРП(к). Трайчо Костов предвижда, че поведението на Атли, от когото се очаква да се противопостави на разпространението на съветското влияние в Европа, ще обнадежди опозицията в страната148. Предположението на Т. Костов бързо започва да се сбъдва. Първа международна изява на новото британско ръководство е конференцията в Потсдам. Нейното провеждане съвпада с навлизането

144 Brief for the United Kingdom Delegation to the Conference at Potsdam, July 1945. Ibid. През лятото на 1945 г. впечатленията на ген. Оксли от една негова обиколка из България са в обратната посока. Той е придружаван на всяка крачка от съветски офицери и общото му впечатление е, че Съветският съюз засилва военното си присъствие в страната (UKNA WO 204/10131, ACC Bulgaria British Delegation, 28 June 1945). 145 UKNA CAB 122/736, p. 122. 146 Ibid., FO 371/48126, Moscow, 4 May 1945. 147 ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 589, л. 19. 148 Калинова, Победителите и България, 333.

на подготовката за българските парламентарни избори в решителна фаза. Петков използва поредната конференция на съюзниците, за да привлече тяхното внимание върху България.

В Потсдам Чърчил проявява недоволство от съветската политика в Източна Европа. Поводът са някои проблеми, пред които е изправено британското посолство в Букурещ. Той заявява, че „около страните от Източна Европа е издигната желязна ограда”. Монтефиоре коментира, че Чърчил все още не е налучкал точната фраза, желязната завеса, която ще символизира разделянето на Европа, но важното в случая е, че търканията в Голямата тройка започват вече да се проявяват.149 На 26-ти юли 1945 г. Н. Петков изпраща писмо до министър-председателя, Регентския съвет и СКК с искане, съгласно прокламираните в Ялта принципи, изборите в България да бъдат проведени под международен контрол. Освен това, изхождайки от необходимостта да се гарантира тяхното свободно протичане, земеделският водач предлага изборите да бъдат отложени150. Писмото изправя британската дипломация пред необходимостта да определи ясно своето отношение към България.

Възможността въпросът за изборите да се постави на обсъждане в СКК бързо е отхвърлен, защото британските политически представители в София смятат, че ген. Сергей Бирюзов, ръководителят на комисията, категорично ще откаже с аргумента, че това е чисто български вътрешен проблем и не е в компетенциите на СКК да го реши151. За това следващото предложение има по-практични и реални измерения. Уилям Бозуол е на мнение, че най-добрата възможност за влияние върху случая е изготвянето на обща англо-американска декларация. В нея би трябвало да се изрази тяхното неодобрение на избирателния закон и ясно да се подчертае, че правителството, избрано на тези избори, няма да бъде признато като представително.152 Веднага обаче се очертават някои трудности, които показват, че случаят започва да придобива важно значение за Великобритания не толкова с българските си измерения, а по-скоро с източноевропейското си значение. Първо, това е нуждата да се покаже, че западните съюзници

149 Монтефиоре, Сталин, 495. 150 Пинтев, „Отлагането на първите следвоенни избори в България,” 60. 151 UKNA FO 371/ 48128, p. 126. 152 Ibid., р. 127. Критиката на избирателния закон трябва да засегне основно опасността да бъдат произволно характеризирани като фашисти противниците на властта, липсата на възможност партиите от правителството да излязат с отделни листи, отзоваването на депутати и други (Ibid., p. 142).

няма да стоят безучастни при провеждането на избори в другите страни от съветската сфера. Второ, Съветският съюз може да игнорира декларацията и така Лондон и Вашингтон ще се окажат в неблагоприятната позиция да поддържат отношения с правителство, за което предварително са обявили, че няма да го признаят. Тези предположения налагат британското правителство да определи дали неговите интереси в страната са по-големи от съветските и тогава да предприеме конкретни действия. Това показва, че Великобритания не бърза открито да заеме позиция и изчаква развоя на събитията.

В началото на август 1945 г. в Лондон внимателно анализират докладите, които пристигат от София за вътрешнополитическото положение в България. В английската столица преценяват, че ако изборите се проведат в тогавашните условия, неизбежен резултат ще бъде избирането на още едно непредставително правителство, което няма да бъде признато от Великобритания. Преди обаче да предприемат каквито и да е действия, във Форин офис предпочитат да съгласуват поведението си с Държавния департамент.153 Резултатът от тези консултации е неблагоприятен за Великобритания. Речта на президента Хари Труман от 9-ти август 1945 г. показва, че дележът на сфери на влияние не му допада и Съединените щати не са забравили ангажиментите си към източноевропейските народи.154 След това американците възприемат своя собствена линия на поведение. Вследствие на това британското предложение е отхвърлено. Президентът Труман предпочита да се направи едно “по-умерено изявление” от британското, защото така американците ще запазят свободата си на действие.155 Макар че умереността се запазва в публичните действия на американските политически представители, то при срещите си с българските ръководители те са далеч по-открити.

На 9-ти август 1945 г. Мейнард Барнс се среща с министъра на външните работи Петко Стайнов и изразява желание изборите да бъдат отложени. В замяна на това Съединените щати са готови да приемат ген. Владимир Стойчев като политически представител на България.156 Действията на Барнс за отлагане на изборите срещат подкрепа в държавното ръководство на Съединените щати. След като българското правителство продължава да протака даването на ясни сигнали, че смята с нещо да промени положението в страната, държавният секретар

153 Ibid., pp. 142-143. 154 Калинова, Победителите и България, 335. 155 UKNA FO 371/48128, p. 184-185. 156 Тошкова, „САЩ в България,” 101.

Джеймс Бърнс нарежда на Барнс да представи на българския режим една нота, с която да изрази американската позиция към предстоящите избори. На 13-ти август 1945 г. М. Барнс изразява „опасенията на правителството на Съединените щати относно сегашното положение в България във връзка с изборите”. В нотата се посочва, че ситуацията, в която ще се проведат изборите, възпрепятства формирането на едно демократично правителство, което да бъде признато от САЩ.157 Въпреки предупреждението към отечественофронтовското правителство, че няма да бъде признато, искането на опозиционното крило в Земеделския съюз за отлагане на изборите не е подкрепено публично.

След самостоятелните действия на Вашингтон Великобритания все още не изпраща своя нота до българското правителство. Получила ново неприятно доказателство, че следвоенните въпроси ще се решават главно от Съединените щати и Съветския съюз, британската дипломация започва внимателно да обмисля бъдещите си действия, след като първите й идеи за разрешаване на проблема остават нереализирани. За сметка на това влиянието на американската нота върху другия важен външен фактор – съветския, и върху опозицията е по-осезаемо.

Усещайки, че моментът е подходящ за усилване на натиска върху правителството за отлагане на изборите, на 14-ти август 1945 г. опозиционните ръководители Н. Петков, Григор Чешмеджиев и Петко Стоянов заявяват, че са решили да оттеглят кандидатурите си от предстоящите избори. Освен това министрите Асен Павлов, Ангел Държански, Григор Чешмеджиев и П. Стоянов съобщават на министър-председателя, че ако изборите не бъдат отложени, ще си подадат оставките от кабинета.158 Обединената опозиция изпраща писмо и до ген. С. Бирюзов, с което го уведомява за своите намерения.159 След оттеглянето на опозиционните кандидати западните представители в България коментират, че дори всички опозиционери да са избрани, Отечествения фронт пак ще има мнозинство в Народното събрание, защото опозицията няма кандидати във всички избирателни райони. Друг акцент в коментарите се поставя върху действията на милицията, която успява да потисне опозиционната дейност и така фактически обезсилва правата на опозицията, дадени с изборния закон.160

157 Архив на Министерството на външните работи (АМВнР), папка 22, оп. 1 п, а.е. 322, л. 2; Бол, Студената война на Балканите, 278-279. 158 Отечествен фронт, № 292, 16 август 1945 г. 159 ЦДА, ф. 146 Б, оп. 5, а.е. 1124, л. 4-5. 160 UKNA WO 204/10131, ACC Bulgaria US Delegation, 16 August 1945.

Следващият момент, който привлича вниманието на западните представители, са кандидатурите на двама известни лидери на международното комунистическо движение – Г. Димитров и Васил Коларов. Отбелязано е, че те нямат българско гражданство, но вероятно ще заемат висши ръководни постове. Общата линия на коментарите е, че тяхното завръщане трябва да засили съветското влияние в България.161

Съветският съюз отново застава зад българското правителство и така категорично показва одобрението си за неговите действия. Въпреки неблагоприятните западни критики, на 14-ти август 1945 г. правителството на СССР решава да възстанови дипломатическите си отношения с България.162 Москва взема това решение във важен за българския кабинет момент, защото Съединените щати вече са заявили своите опасения от изборната обстановка и вероятността избраното правителство отново да не получи тяхното признаване.163 Британското правителство също обмисля възможността да не установи дипломатически отношения с отечественофронтовския кабинет. Чрез съветското решение обаче българските власти получават силна подкрепа за своята политика. Това им позволява да продължат да отстояват предишната си позиция, че изборите трябва да бъдат проведени. На 15-ти август 1945 г. правителството разпространява официално своето становище, че парламентарните избори ще се проведат, както е планирано.164

След това развитие на събитията Великобритания подготвя нота, в която планира да подчертае своето негативно отношение към българските избори.165 Преди нотата да бъде изпратена, външният министър Бевин показва на българското правителство, че той не одобрява провеждането на изборите. На 20-ти август 1945 г. в реч пред парламента Бевин заявява, че българското, румънското и унгарското правителство не представляват мнозинството от народа и създават впечатление, че “един вид тоталитаризъм е заменен с друг”.166 Според британския външен министър, това положение се разминава с английските представи за демокрация и избори, които, проведени в такава обстановка, не могат да се възприемат като свободни. Изборният закон в България, продължава Бевин, не се покрива с принципите на 161 Ibid., WO 204/12487, Bulgaria, 2 August 1945. 162 Советско-болгарские отношения 1944-1948 гг., 169; Изгрев, 15 август 1945 г. 163 UKNA WO 204/10131, ACC Bulgaria US Delegation, 15 August 1946. 164 Отечествен фронт, 16 август 1945 г. 165 UKNA FO 371/48129, p. 55. 166 Ibid., FO 371/48219, p. 72.

демокрацията, не всички кандидати имат шанс за свободна изява и затова Великобритания няма да признае резултатите от такива избори.167 Бевин се обръща и към британския посланик в Москва сър А. Кларк Кер да предаде на съветското ръководство оценката на Великобритания за положението в България, Румъния и Унгария. Съгласно договорката, постигната на конференцията в Потсдам, решение за възобновяване на дипломатическите отношения с тези страни ще се взема въз основа на ситуацията в тях. Британското правителство стига да извода, че подобен акт не може да се извърши, защото местните правителства не са демократични.168

Постепенно Великобритания застава открито зад позицията на Н. Петков и в съответствие с действията на американския политически представител М. Барнс, на 21-ви август 1945 г. Бозуол изпраща нота до българското правителство и копие от нея до опозиционния лидер. В нотата се подчертава, че в страната няма условия за провеждане на свободни парламентарни избори и правителство, избрано в резултат на такива избори, няма да бъде признато като представително. По този начин Бозуол още веднъж изразява отрицателното становище на британското правителство към тяхното провеждане.169 Усилията на Барнс и Бозуол са подкрепени от военните представители на двете страни – генералите Уилям Оксли и Джон Крейн. На 22-ри август 1945 г. вечерта, един час след като външният министър П. Стайнов е заявил, че очаква съюзниците да бъдат по-точни в своите искания170, те се срещат с ген С. Бирюзов и безрезултатно се опитват да поставят въпроса за изборите на обсъждане в СКК. Според британските дипломатически документи, Бирюзов сериозно се ядосва от разговора и малко грубо настоява представителите на западните държави да кажат “какво точно искат”.171 На следващия ден Оксли и Крейн изпращат до Бирюзов две ноти, в които открито заявяват това, което правителството и съветските представители в СКК не са могли да разберат от предишните техни действия – изборите да бъдат отложени, докато условията в страната се подобрят.172 Така британските и американските политически представители в България, след като в продължение на две седмици се опитват да покажат по по-дипломатичен начин, че не одобряват

167 Ibid., pp. 72-74. 168 Bevin to A. Clark Kerr, 20 August 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe. 169 Бол, Студената война на Балканите, 281-282; UKNA FO 371/48130, p. 122 170 Калинова, Победителите и България, 346-347. 171 UKNA FO 371/ 48129, p. 137. 172 Ibid., p. 156

провеждането на избори при съществуващите условия, поставят въпроса за тяхното провеждане недвусмислено.

Начинът, по който се отлагат изборите, показва, че българското правителство не владее положението. След нотите на САЩ и Великобритания СКК провежда едно напрегнато среднощно заседание на 23/24-ти август 1945 г., на което до крайно решение не се стига. Крейн изтъква голямото разминаване, което има в тълкуването на смисъла на думата демокрация между представителите на западните държави и Бирюзов. Личат и различия в съветското и западното отношение към българското правителство. Докато Съветският съюз признава отечественофронтовския кабинет, Великобритания и Съединените щати отказват да признаят правителство, избрано в резултат на подготвяните избори. Затова те искат изборите да бъдат отложени. Бирюзов заявява, че ще се консултира с Москва.173 Въпросът за отлагане на изборите потвърждава съществените различия между съюзниците в отношението им към България. Искането за тяхното отлагане вероятно е повлияно от желанието да се сключат мирни договори с представителни правителства, а също и от стремеж сътрудничеството между западните държави и Съветския съюз да не се разруши. Провеждането на изборите, както е планирано за края на август 1945 г., неминуемо ще доведе до ново правителство, което не покрива изискванията от Ялта, а това, от своя страна, отдалечава възможността за уреждане на американските и британските отношения с България. Възможностите на западните държави са ограничени. Те могат да предизвикат Съветския съюз и българските му съюзници, но не и да решат развръзката. Правото на последна дума е в ръцете на Сталин. На 24-ти август твърдата съветска позиция за провеждане на изборите е променена и СКК се съгласява да препоръча на българското правителство да отложи изборите.174 Българското правителството приема съветската препоръка “с оглед неговия стремеж за улесняване и ускоряване сключването на мира” и за да се избегнат опасенията относно подготовката и провеждането им.175

До август 1945 г. растящите противоречия между държавите-победители стават явни. Неуспехът на българското правителство да демократизира страната след 9-ти септември 1944 г. бележи края на

173 Oxley to War Office, 24 August 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 9. 174 Калинова, Победителите и България, 351-352; Восточная Европа в документах российских архивов 1944-1953 гг., 258-259. 175 Изгрев, 25 август 1945 г.

отечественофронтовското единство. Новата диктатура повлиява отрицателно върху отношенията между България и Великобритания в няколко направления. Форин офис и британските представители в София открито изразяват своето мнение, че зад демократичната фасада на властта не стои реална политическа основа. Липсата на подходящ обществен климат за провеждане на свободни избори води до настояване от страна на Великобритания за тяхното отлагане. Освен чисто вътрешнополитическо измерение отлагането на изборите има и много важно външнополитическо значение за Отечествения фронт – те трябва да легитимират българското правителство пред международната общност. Западните държави, за разлика от Съветския съюз, са недоволни от репресивните методи, с които правителството утвърждава властта си и отказват да установят дипломатически отношения с България. 1.2 Политиката на Великобритания към България от края на войната до подписването на мирния договор През 1945 г. напрежението в отношенията между държавите-победителки се увеличава в резултат от усилията да се гарантира придобитото през войната и съветския стремеж за подкрепа на приятелски правителства в страни като България. Взаимните подозрения между Съветския съюз и западните държави нарастват също и поради тяхното нежелание да се направят приемливи отстъпки. Големите държави възприемат отстъпката по някой въпрос като проява на слабост, която крие риск техният престиж да бъде накърнен. Влошаването на международните отношения и съветският натиск през 1945 г. към зони, които представляват съществен интерес за британското правителство, може да се дължи и на трудностите, които Съветският съюз среща при установяването и засилването на своето влияние в Източна Европа. Данните за тези трудности все повече нарастват през есента на 1945 г. Вместо на недостатъчната популярност на местните комунистически партии, Съветският съюз и неговите източноевропейски съюзници отдават своите проблеми на западната враждебност.

Отлагането на изборите представлява само тактическо отстъпление от страна на Сталин, а не модел за разрешаване на противоречията между великите сили или между политическите партии

в България.176 В региона противоречия между силите се появяват и в Румъния. Американците искат да имат равни позиции със Съветския съюз, но техните стремежи само довеждат до засилен съветски натиск върху румънското правителство.177 В очите на британския посланик в Москва Робъртс периодът е по-труден за съветско-английските отношения в сравнение с времето след ялтенската конференция поради съветската антизападна пропаганда, натиска върху Турция, поддържането на големи военни сили в Източна Европа и др. Той описва влошаването на международните отношения като „буря, разразила се от сравнително ясно небе”. Според него, съветският натиск е насочен главно срещу Великобритания, а не срещу Съединените щати. Причините, които мотивират Съветския съюз, са желанието да се влошат отношенията между Лондон и Вашингтон и по-малката важност на Великобритания за Сталин поради съветската нужда от американска икономическа помощ. Освен това правителството на Лейбъристката партия се явява съветски конкурент за сърцата на „прогресивните елементи в Европа”.178

Робъртс открива „много открито империалистични” аспекти в съветската политика”, които се дължат на страха, че може да изгубят „плодовете на победата”. След победата над Япония и американската употреба на атомно оръжие, съветското самочувствие е разклатено. Той не изключва възможността съветските ръководители да се страхуват от силна и враждебна Западна Европа. Тези опасения „възобновяват обсебеноста от въпроса за съветската сигурност”. Критиките в британския печат към политиката на Кремъл водят до приписване на най-зловещи мотиви в отношението на Великобритания към СССР. Резултатът от обтягането на съветско-западните отношения е „опасна комбинация от подозрителност”, която води до „прекомерни искания” като това за Триполитания. Робъртс стига до интересен извод, че Москва не отчита как за външните наблюдатели границата между защитата на съветската сигурност и империалистическите амбиции

176 На 30-ти август 1945 г., по време на среща между Сталин, Г. Димитров, Тр. Костов, В. Червенков, Молотов и други, съветският ръководител категорично заявява, че „отлагането на изборите – това беше несъществена отстъпка. Повече никакви отстъпки. Никакви изменения в състава на правителството” (Исусов, Сталин и България, 34-35). Изборите са проведени през ноември 1945 г., когато след бойкот на опозицията управляващата отечественофронтовска коалиция ги печели, без да срещне значителни трудности. 177 LaFeber. America, Russia and the Cold War, 24. 178 Roberts to Bevin, 28 September 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 30.

става „по-скоро замъглена”, отколкото ясна. Така съветската политика може да се насочи в зони, представляващи специален интерес за Лондон. Посланикът предлага неговото правителство ясно да дефинира целите си и да признае съветските интереси в райони като Балканите.179

Форин офис отлично разбира, че за Съветския съюз Проливите са пряк път към Средиземноморието, което, от своя страна, застрашава британските интереси в региона. Съветският контрол над страни като България и Румъния означава осигуряване на стабилни позиции на Кремъл в близост до Гърция и Турция. След войната Сталин отправя искане към Турция за създаване на съветски бази на нейна територия. В Берлин през юли 1945 г. Сталин показва пред Чърчил и Труман интерес към съветски военни бази в района на Проливите, които поради слабостта на Турция трябва да гарантират свободата на корабоплаването. Държавите-победителки във войната се споразумяват да дискутират въпроса за статута на Проливите с Турция. През следващите месеци Великобритания и Съединените щати информират Турция за евентуалното ревизиране на конвенцията от Монтрьо. Турското правителство приема възможността за ревизия на конвенцията.180 През юни и юли 1945 г. съветският интерес към зоните на британско влияние в Близкия Изток нараства. Г. Димитров отбелязва, че регионът „придобива увеличаваща се важност” в международните отношения. Литвинов разкрива още желанието на Москва да проникне в района на Суецкия канал, Сирия, Либия и Палестина.181

През есента на 1945 г. вътрешнополитическото развитие на България е добро отражение на противоречията между Великите сили. След отлагането на изборите официалната пропаганда възприема остър тон към западните държави. Британските представители остават с впечатлението, че българското правителство се стреми да убеди обществото, че политиката на Великобритания и Съединените щати цели да повлияе неблагоприятно на българско-съветските отношения.182 Форин офис продължава да твърди, че българското правителство е формирано в противоречие с декларацията от Ялта, защото не е достатъчно представително и една част от демократичните организации са извън него. Комунистите обаче се чувстват достатъчно силни и не виждат причини да отстъпват повече. Още на 27-ми август 1945 г. ПБ на 179 Roberts to Bevin, 28 September 1945, Ibid. 180 UKNA, FO 418/88, The Bosphorus and the Dardanelles, Research Department, Foreign Office, 6 January 1947. Вж. също Джамиль, СССР-Турция: от неутралитета к холодной войне, 169-170. 181 Zubok, A Failed Empire, 8. 182 UKNA WO 204/12487, 30 August 1945.

БРП(к) решава да застане зад правителството и му дава доверие то да проведе отложените избори.183 В международен план този подход предполага да продължи запазване на съществуващото положение, а във вътрешен – вещае потъпкването на конституционните свободи. В потвърждение на обвиненията на западните държави, че властта в България е нелегитимна и управлява с репресивни методи, през септември и октомври 1945 г. опозиционният вестник “Народно земеделско знаме” изобилства от сведения за насилието, на което са подложени сдружените земеделци.184

Пренасрочването на парламентарните избори за 18 ноември 1945 г.185 дава възможност промените на българската политическата сцена да бъдат официално признати от правителството. Както всички важни събития в България след 9-ти септември 1944 г., и легализирането на опозиционните формации се извършва след санкцията на Москва. След отлагането на парламентарните избори Сталин съветва българските комунисти да легализират опозицията, защото това ще им даде възможност да я контролират по-лесно и ще

183 БРП(к) е твърдо решена в случай на включване на други партии в правителството, за да придобие представителен характер, да се “запази ядрото на Отечествения фронт, което ще дава тон в цялата политика на правителството и командните постове в това правителство (Министерството на правосъдието, МВР, Министерството на войната, МВнР)” (ЦДА, ф. 1, оп. 6, а.е. 71, л. 7). В цяла Източна Европа министерствата на вътрешните работи и специалните служби се контролират от представители на комунистическите партии, които работят в тясно сътрудничество със съветските тайни служби. Каквито и промени да се правят в управлението във вътрешните министерства както в България, така и в другите страни от съветската сфера, не се допускат представители на некомунистическите партии. Вж. Андрю и Гордиевски, КГБ: поглед отвътре, Т. ІІ, 353-379. 184 В рубриката “Ние твърдим, че в България няма свобода” се публикуват данни за нередности от цялата страна – София, Пловдив, Шумен, Видин, в редица села и т. н. Особено фрапиращ е случаят със “самоубийството” в Дирекцията на милицията на Мара Рачева, която е бивша секретарка на д-р Г. М. Димитров. На репресии, арести и убийства са подложени и обикновени селяни, които не желаят да си дадат земята в кооперативните стопанства. Н. Петков заявява, че положението в България напомня септември 1923 г., а не септември 1945 г. (Народно земеделско знаме, 28 септември 1945 г.; 2 октомври 1945 г.; 3 октомври 1945 г.; 7 октомври 1945 г.). Членовете и привържениците на БЗНС “Н. Петков” ясно показват, че са разочаровани от Отечествения фронт и чрез писмата си до вестника показват разбиране, че репресиите водят страната към еднопартийно управление (АМВР, ф. 13, оп. 1, а.е. 16, л. 42-69). Ръководството на БРП(к) също констатира случаи на насилие и наличието на напрежение в страната (ЦДА, ф. 265 Б, оп. 1, а.е. 31, л. 73-74; а.е 24, л. 50). 185 Правителството взема това решение на 14-ти септември 1945 г. (ЦДА, ф. 136, оп. 1, а.е. 260, л. 17; а.е. 214, л. 3, 15).

направи добро впечатление в чужбина.186 Ръководството на БРП(к) осъществява на практика сталиновите предложения и решава да се позволи на организации и лица, които не са сътрудничели на “немците и фашизма”, да образуват свои партии.187 Министерският съвет взема решение на 7-ми септември 1945 г. за легализиране на опозиционните партии, които получават правото да издават свои печатни органи. Така официално се поставя началото на БЗНС “Никола Петков”, БРСДП (обединена) начело с Коста Лулчев и Демократическата партия, водена от Никола Мушанов. Към опозицията гравитира и групата на независимите интелектуалци начело с проф. П. Стоянов188, както и Радикалната партия (обединена).189 Разширената политическа система дава известни възможности за подобряване на международната репутация на кабинета. Според някои документи, след легализирането на опозицията Васил Коларов прави опит да убеди опозиционните лидери, че върховните национални интереси изискват обединението на политическите сили. По този начин българските комунисти се надяват да противодействат на Съединените щати и Великобритания, които обвиняват правителството, че е недемократично и непредставително. Коларов успява да убеди само Стоян Костурков, лидера на Радикалната партия, да се присъедини към Отечествения фронт.190

Промените в партийно-политическата структура не само не водят до демократизиране на страната, но дават възможност визиите на държавите-победителки за бъдещето на България да станат още по-несъвместими. БРП(к) има контрол върху важни лостове на управлението, което й дава възможност да ограничава своите опоненти. Например, през септември 1945 г британските представители правят интересни наблюдения за ролята на милицията в политическия живот.

186 Сталин смята, че появата на опозиция не трябва да тревожи управляващите, защото това не отменя крайната цел – установяването на съветския модел на социализма в България. Просто до тази система ще се достигне по друг път, чрез парламента, което не се изключва дори от Ленин в неговите планове за световна социалистическа революция (Исусов, Сталин и България, 33-34). 187 ЦДА, ф. 1, оп. 6, а.е. 72, л. 4-6. Също вж. Миланова, „Законодателните избори на 18 ноември 1945 г.,” 41. 188 Огнянов, Държавно-политическата система 1944-1948, 76-77. 189 Получила в началото на септември 1945 г. право да излезе на политическата сцена, Радикалната партия начело със Стоян Костурков се присъединява към Отечествения фронт. Не всички радикали са съгласни с тази линия и поради тази причина възниква нова формация под името Радикална партия (обединена), която преминава на страната на опозицията (Стефанов, Българската радикална партия, 333-335). 190 UKNA WO 204/12487, no. 18/1868, 29 September 1945.

Те я виждат като важен инструмент, който се използва от Комунистическата партия за осигуряване на стабилен контрол върху политическия живот. Съставена от лица, близки до партията и бивши партизани, милицията има важно влияние за укрепването на властта на Отечествения фронт в първите месеци след 9-ти септември 1944 г. Органите за сигурност „се намесват във всеки аспект от българския живот” и тяхната сила се използва като „политическо оръжие” срещу опонентите на режима. Британската мисия в София отбелязва действията на милицията, която сплашва лица, поддържащи контакти с чужденци, и лица, неодобряващи политиката на правителството, каквито примери има по време на подготовката на изборите през август 1945 г. В резултат от този натиск много българи се въздържат от поддържане на връзки с представители на Великобритания и Съединените щати.191 Докладите на британското разузнаване наблягат на приятелските връзки на българското правителство със Съветския съюз и Югославия и провеждането на „социална революция”. Разузнаването е категорично, че в голяма степен бъдещето на страната зависи не само от политиката на отечественофронтовския кабинет, но и от курса на Москва. Въпреки че Земеделският съюз е преценен като най-голямата партия в страната, силното съветско присъствие помага комунистите да доминират. Влиянието на Кремъл личи и в българската армия, която също е изцяло под съветски контрол. Интересно е наблюдението, че проблемите между България и Великобритания не се дължат само на съветската намеса в страната след края на войната. Англичаните отбелязват, че, реално погледнато, демократично управление в България, по западни стандарти, никога не е имало.192

Така очертаните проблеми не вдъхват съществени надежди във Форин офис за придобиване на известно влияние върху българското правителство. В разговор с американския държавен секретар Бърнс за положението в района на река Дунав и Балканите британският външен министър Бевин изтъква, че местните правителства, с изключение на чехословашкото, са подчинени на Съветския съюз и се крепят на власт със съветска подкрепа. Положението в тези страни трудно ще се промени дори и с провеждането на избори, защото правителствата ще продължат да бъдат под съветско влияние. Те не отговарят на 191 Ibid., WO 32/12185, Notes on the Bulgarian National Militia, Sofia, 18 September 1945. За социалния състав на Министерството на вътрешните работи и неговото влияние върху политическия живот след 9-ти септември 1944 г. вж. също Baev and Grozev, “Bulgaria”; Методиев, Машина за легитимност. 192 UKNA WO 204/12574, JIC Standing Appreciation on Bulgaria, 16 September 1945.

критериите за представителност и може да прераснат в тоталитарни режими. Той смята, че положението в Източна Европа е обезпокоително за Великобритания и Съединените щати, защото опитите да се постигне някакво споразумение със Съветския съюз са неуспешни. Липсва цялостна западна политика към региона и Москва гледа подозрително на опитите на Лондон да си сътрудничи с източноевропейските страни. За Бевин положението става още по-обезпокоително предвид на силните съветски икономически позиции в Източна Европа. Британският външен министър посочва като пример търговските договори, наложени от Съветския съюз на България и Румъния. Затова той смята, че трябва да се вземе решение за политиката към Източна Европа – да се формулират конкретни цели, които ще се следват, как ще се постигнат и до какво ще доведат. Липсата на такава яснота вреди на западните отношения с Кремъл.193

В писмо до Бозуол от 1-ви септември 1945 г. Бевин коментира изборната ситуация в България и усилията за реорганизиране на правителството. От документа личи, че целта на Форин офис е да осигури нормални условия за провеждането на изборите – свобода за гласуване, издигане на кандидатури, предизборна агитация, да не се оказва натиск върху населението и да няма фалшификации. Бевин посочва, че е трудно да се въздейства върху българското правителство без сътрудничеството на Съветския съюз. Двете страни не постигат съгласие за обща политика към България. Постигането на британските цели зависи от намаляването на комунистическото влияние в милицията и извършването на промени в правителството. По тези въпроси обаче британската дипломация смята, че е невъзможно да получи съветска подкрепа. Така Великобритания има възможност основно да изразява несъгласие с действията на властта и да се опита да осигури нормални условия за изява на опозицията.194

По същото време песимистични прогнози за политиката на комунистическите партии в Източна Европа и за съветската подкрепа за нея пристигат и от други страни. Мнението на Кавендиш-Бентинк, британски посланик във Варшава, показва, че полските комунисти се стремят към тотален контрол върху властта – те мислят по тоталитарен начин, а демократичните елементи като Миколайчик нямат ключови позиции в страната. Посланикът се безпокои, че обещаните свободни избори ще бъдат проведени така, че да осигурят оставането на

193 Ibid., FO 371/48219, The Earl of Halifax to Bevin, 6 September 1945. 194 Bevin to Houstoun-Boswall, 1 September 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 15.

комунистите на власт.195 Неудовлетворително за Бевин е положението и в Унгария, където полицията, по изпитания вече източноевропейски модел, също подлага на репресии противниците на режима. Въпреки че за него в Унгария има повече свобода, отколкото в България и Румъния, умерените политически среди нямат възможност да променят положението съществено. Партията на дребните собственици е спечелила общинските избори и той се надява парламентарните избори през ноември също да бъдат честно проведени.196

Въпреки че Сталин отстъпва по въпроса за българските избори от Москва Кларк-Кер коментира, че въпреки някои умерени действия Съветският съюз няма да позволи ситуацията на Балканите да се изплъзне от контрол. Основните точки на напрежение в британо-съветските отношения остават Близкият Изток, съветският натиск върху Турция и положението в Гърция.197 По отношение на България споразумение между Съветския съюз и Великобритания не е постигнато. Проведената през октомври 1945 г. сесия на Съвета на министрите на външните работи (СМВнР) не отбелязва прогрес нито по въпроса за формирането на обща политика към България, нито по въпроса за реорганизацията на нейното правителство. Бевин остава доволен от поправките в изборния закон, които осигуряват по-големи възможности за опозицията, но признава, че е трудно да се постигне нещо съществено, например да се обуздае милицията без подкрепата на Съветския съюз.198

През есента на 1945 г. Форин офис показва, че старият Източен въпрос все още има потенциал да мотивира действията на британската дипломация. Бевин не вижда перспективи за истинско сътрудничество със Съветския съюз при следвоенното реформиране на бившите германски съюзници. Стремейки се да държи Москва далече от Проливите, на 8-ми ноември 1945 г. той посочва, че вместо световно сътрудничество великите сили бързо се придвижват към очертаване на сфери на влияние. Съветският съюз контролира голяма зона в Източна Европа, където налага своето влияние. Форин офис подготвя нов курс, който трябва да възпре съветските амбиции в източното Средиземноморие. Външният министър предлага неговата страна да окаже подкрепа на ООН за поддържане на световния мир, да работи за

195 Cavendish-Bentinck to Bevin, 12 September 1945. Ibid., no. 21. 196 Bevin to Freeman, 19 November 1945. Ibid., no. 42. 197 A. Clark-Kerr to Bevin, 6 September 1945. Ibid., no. 17. 198 Bevin to Houstoun-Boswall, 10 October 1945. Ibid., no. 36.

запазване на връзките в британската общност и да проведе откровени разговори със Съединените щати и Съветския съюз.199

Политическото развитие в България, Румъния и Унгария през есента на 1945 г. предизвиква нова загриженост в британската столица. Бевин подготвя меморандум с дата 9-ти ноември 1945 г., в който се разглеждат два въпроса: първо, политическото развитие на Балканите, и второ – вредата, нанесена от съветската политика върху съюзническите интереси. Форин офис е „обезпокоен от различията”, очертали се през последните месеци между западните държави и Съветския съюз по отношение на посочените три страни. Бевин смята, че трябва да се изясни същността на британските интереси в региона и да се постигне разбирателство със Съветския съюз, защото проблемите на Балканите не трябва да влошават английско-съветските отношения. Въпросите, по които има противоречия, са характерът на местните правителства, западните търговски интереси и положението на британските и американските представители в съюзните контролни комисии. Британските политически интереси в региона еволюират с времето. Процентното споразумение от октомври 1944 г. урежда преобладаващите съветски интереси в Унгария и Румъния (на това място в меморандума България не е посочена) и по-силното британско влияние в Гърция. Впоследствие британското правителство преосмисля въпроса, защото очертаните между Сталин и Чърчил проценти са „неудовлетворителни” – процентите е трудно да се приложат на практика и да защитят британските интереси ефективно. Независимо от това, в края на 1944 и началото на 1945 г. британското правителство се придържа към договорката и се въздържа от политически инициативи в Румъния, Унгария и България, докато Съветският съюз прави същото по отношение на Гърция. Само че, според Форин офис, декларацията от Ялта от февруари 1945 г. „отменя Московското споразумение” и „не само позволява, но задължава” британското правителство да се интересува от политическото развитие в региона.200

Тълкуването на декларацията от Ялта, което правят в Лондон, рефлектира върху британската политика в няколко отношения. От една страна, Великобритания няма интерес от възстановяването на старите предвоенни режими и не възразява на провежданите социални и икономически реформи, нито се стреми балканските страни да провеждат антисъветска политика. От друга страна, разминаванията в интерпретирането на декларацията между Форин офис и Кремъл води

199 Hamilton, “The Quest of a Modus Vivendi,” 15. 200 UKNA FO 371/48220, Bevin to the Earl of Halifax, 9 November 1945.

до липсата на споразумение за характера на румънското, българското и унгарското правителства. По отношение на правителството в Будапеща Великобритания проявява склонност да го признае при провеждането на свободни избори, но към София и Букурещ британската позиция е различна – тези правителства не отговарят на изискванията за представителност и не е ясно каква точно подкрепа имат политическите партии в двете страни. Необходимо е провеждане на свободни избори, но „варварските методи”, използвани от полицията, затрудняват постигането на взаимноприемливо решение. Според британското правителство положението в България не позволява тяхното провеждане и затова е необходимо изборите, насрочени за 18-ти ноември 1945 г., да се отложат. По същия начин стои въпросът и с изборите в Румъния. Лондон търси подобряване на положението чрез споразумение помежду си страните-победителки – Великобритания, Съединените щати и Съветския съюз – трябва да проведат консултации за осигуряване на вътрешнополитически условия за изпълнение на принципите от Ялта.201 В Лондон имат надежда, че обсъждането на източноевропейските проблеми между западните държави и Сталин може да доведе до постигне на съгласие между силите за реорганизиране на българското и румънското правителство.

Меморандумът на Бенет е подготвян от началото на октомври 1945 г., но след неговото приемане има ново развитие. За България и Румъния е посочено, че Форин офис трябва да предотврати съветското влияние с марионетни правителства, защото от политиката на просъветското правителство в София ще пострадат британските интереси в Турция и Средиземноморието. Остава въпросът за подходящата тактика за отстояването на поставената цел. В коментарите на Форин офис се посочва, че досегашната тактика за оказване на дипломатически натиск, за да се реорганизира правителството, не постига резултат. Въпреки този неуспех, британската дипломация се ориентира да работи за формирането на „демократични и представителни правителства” в България и Румъния. Лондон ясно трябва да покаже на съветското ръководство какво е неговото становище по спорните балкански въпроси. Най-добрият начин да се защитят британските интереси е сключването на мирни договори с тези две страни, дори и техните правителства да са считани за недемократични.202

201 Ibid., Bevin to the Earl of Halifax, 9 November 1945. 202 Ibid., Foreign Office Minute, 26 November 1945; Foreign Office Minute, 27 November 1945.

На 26-ти ноември Сърджънт пише до Бозуол с разяснение на британската политика и мястото на България в нея. Целта на Великобритания е да ограничи съветската експанзия към Близкия Изток, което означава възобновяване на британския интерес към България. София придобива стратегическо значение за Лондон, защото ако страната стане съветски сателит, Москва ще я използва срещу Гърция и Турция. Ако тези две страни напуснат британската сфера, това ще има „катастрофален ефект върху британската позиция в източното Средиземноморие”. Поради тази причина британското външно министерство развива идеята, че България може да се превърне в буферна държава между Гърция и Турция, от една страна, и дунавските държави, от друга, които остават под съветски контрол.203

След отлагането на изборите обаче положението в България не се променя съществено. В предизборната борба опозиционният печат се обявява за спазване на Търновската конституция и свободите, установени от нея, за икономическа и социална справедливост, за приятелство със СССР, САЩ, Великобритания и Югославия, за искрено сътрудничество с БРП(к) и другите демократични партии. Причините за критиките към властта земеделците виждат в действията на БРП(к). Тази партия превръща акта на 9-ти септември 1944 г. от общонародно дело за осъществяване програмата на Отечествения фронт в еднопартийна диктатура. Водени от желанието за излизане от политическата криза, опозиционните партии обявяват, че ще продължават да се борят за отстояването на своите демократични принципи204. Комунистите пропагандират сред населението погрешната теза, че земеделците от БЗНС “Н. Петков” и въобще цялата опозиция е “фашистка” и “реакционна”.205 Властта интерпретира опозиционните критики като проява на натиск от страна на външни сили, които се стремят да дестабилизират България. Държавите, участващи със свои представители в СКК, не променят отношението си към българското правителство. Съветският съюз продължава да го подкрепя, докато

203 Hamilton, “The Quest of a Modus Vivendi,” 15-16. 204 Народно земеделско знаме, 13 октомври 1945 г.; 4 ноември 1945 г. 205 Дунавски Отечествен фронт, 8 септември 1945 г.; Сливенско дело, 10 ноември 1945 г. Това става причина редакцията на вестник “Народно земеделско знаме” да влезе в интересна дискусия с управляващите, отнасяща се до произволното употребяване на понятията “фашист” и “реакционер”. Тя смятат, че вече са изтъркани от употреба и повече прилягат на този, който си служи с арести и закани, не търпи опозиция и критика, създава кооперативи с насилие и задушава човешката мисъл и дух (Народно земеделско знаме, 10 октомври 1945 г.).

западните представители симпатизират на опозицията. Вследствие на растящото напрежение между управляващи и опозиция положението в страната през есента на 1945 г. продължава да е аналогично с това от лятото на същата година. Земеделците и други противници на режима продължават да са преследвани за техните възгледи и настроения и да са хвърляни по затвори и лагери,206 а отечественофронтовското правителство да няма международно признание. Така развиващата се ситуация принуждава БЗНС “Н. Петков” отново да преосмисли отношението си към предстоящите избори.

На 16-ти октомври 1945 г. опозиционните партии оповестяват своето решение за бойкот на изборите, насрочени за 18 ноември. В декларация, подписана от опозиционните водачи Н. Петков, К. Лулчев и П. Стоянов, се изтъква, че в България отново липсват условия за действително свободни избори, няма свобода на печата, на личността, на сдруженията и събранията, опозиционните партии нямат възможност за пълноценна агитация и тези са основните причини за тяхното решение207. Опозицията посочва, че Наредбата-закон за защита на народната власт, по която основно се преследват недоволните от правителствената политика, е заменила стария репресивен Закон за защита на държавата, но не посочва, че и тя е участвала в неговото приемане. Това именно е един от моментите, в които БЗНС “Н. Петков” усеща върху себе си ефекта на репресивните закони, гласувани по време на неговото участие в правителството.

Вероятно, за исканията за бойкот опозицията получава вдъхновение от М. Барнс. Според някои сведения, на среща с Н. Петков в началото на октомври 1945 г. той заявява, че “изборите или ще станат по демократичен път или няма да станат” въобще.208 На 16-ти ноември 1945 г. Барнс връчва на К. Георгиев писмо, в което отрича представителния характер на българското правителство с оглед установяването на дипломатически отношения. Американската позиция е, че свободното изразяване на народната воля е ограничено в страната, но няма конкретно искане за отлагане на изборите. На 17-ти ноември 1945 г. ген. Стойчев посещава американското външно министерство. Българското правителство е получило американска нота от 16-ти ноември, но не разбира какво точно искат САЩ, защото на опозицията е

206 Стоянова и Илиев, Политически опасни лица, 14; Бол, Студената война на Балканите, 309, 332; Знаме, 2 октомври 1945 г. 207 Народно земеделско знаме, 16 октомври 1945 г.; Свободен народ, 16 октомври 1945 г. 208 ЦДА, ф. 146 Б, оп. 5, а.е. 1125, л. 5; Ден, 16 октомври 1945 г.

дадена свобода. Американският отговор е, че избори при сегашните условия не могат да изразят народната воля.209 От друга страна, Великобритания този път не подкрепя опозиционния бойкот. Нейното правителство е получило многобройни доказателства, че без съветско съгласие трудно има възможност за съществена промяна в обстановката. Бевин смята, че „ще бъде грешка” опозицията да не участва.210 Сърджънт пише на Бозуол, че британското правителство се въздържа от изявление за българските избори, защото не смята, че то ще предизвика някаква промяна в политиката на Съветския съюз и българското правителство.211 Може да се допусне също, че това се дължи на опасенията на Форин офис, че действията на опозицията ще породят нови проблеми в българо-британските отношения, а оттам - и в британско-съветските.212

През ноември 1945 г. отношенията с България придобиват „значителна важност” в британската външна политика, както Сърджънт пише до Бозуол.213 Само че българската важност не е от такова естество, че да наложи твърди и решителни действия. България е преграда пред съветското проникване към Средиземноморието, където Великобритания вече укрепва позициите си. От кореспонденцията между Лондон и София не става ясно как точно външното министерство ще осъществи целите си. Дотогавашният отказ да се признае правителството ще продължи, но изглежда сключването на мирен договор се разглежда като пореден инструмент за отслабване на съветското влияние в България, защото подписването на договора ще доведе до изтегляне на съветските войски и администрация. Когато на 31-ви октомври 1945 г. от Лейбъристката партия искат Форин офис да се намеси по-активно в гръцките вътрешни работи, Бевин е готов правителството да окаже помощ на гръцките си съюзници в следните направление – армия, финанси, изграждане на железопътната инфраструктура и др.214

По отношение на България такива амбициозни мерки не са посочени. Курсът от ноември 1945 г. прилича на първото предложение за уреждане на отношенията с България от май 1945 г. Тогава британската дипломация се надява да разреши трудностите с

209 АМВнР, п. 22, оп. 1п, а.е. 322, л. 14-15. 210 Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, p. 135 211 Ibid., note 1, p. 245. 212 Stankova, Bulgaria in British Foreign Policy, 184. 213 Sargent to Houstoun-Boswall, 26 November 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 63. 214 Memorandum by Mr. Bevin on Greece, 3 November 1945. Ibid. no. 48.

контролираните от Съветския съюз балкански страни с ранно сключване на мирни договори, но не получава американска подкрепа заради отказа на Вашингтон да сключи мирни договори с непредставителни правителства. Новият курс налага оспорването на съветската доминация в България да се извърши внимателно и да се избягват действия, които няма да донесат категорични предимства за Великобритания. Например, отправянето на официално изявление за изборите през ноември, защото то ще има малък практически ефект. Форин офис смята, че опасността за британските интереси може да се предотврати със сключването на мирен договор и поддържането на нормални отношения с българското правителство. Целта е да не се тласне страната напълно в ръцете на Кремъл, което ще навреди на дългосрочните британски интереси.215

Бозуол не се съгласява с предложението на Форин офис за нормализиране на отношенията с България. Неговите същностни различия с подхода, планиран в Лондон, са изложени на 5-ти декември 1945 г. в отговор до Сърджънт. Британският политически представител акцентира върху факта, че отечественофронтовското правителство е марионетно и подобни жестове от страна на Великобритания ще „отчуждят българите”, които не подкрепят властта. Той твърди, че неговата страна не е направила нищо, с което да не тласне България в съветската орбита, а сключването на мирен договор с „настоящето „подставено” правителство” не само ще обезкуражи населението, но в крайна сметка „неизбежно ще хвърли България в ръцете на Русия”.216

Аргументите на Бозуол не са възприети от Форин офис. Анализът на политиката към България и препоръките, които министерството дава на външния министър, са Великобритания бързо да сключи мирни договори с балканските страни. Причините се крият в по-силните съветски позиции в региона и невъзможността британската дипломация ефективно да се противопостави на Москва. Форин офис твърди, че Съветският съюз няма да отстъпи пред американо-английски натиск, дори и подкрепяните от него комунисти да нямат подкрепата на мнозинството от населението. В интерес на Кремъл е България да бъде управлявана от комунисти и тази цел ще бъде преследвана с „най-голяма твърдост”.217 В министерството надделява мнението, че отказът

215 Hamilton, “The Quest of a Modus Vivendi,” 16; Sargent to Houstoun-Boswall, 26 November 1945. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 63. 216 Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, p. 247, note 9. 217 Minute by Mr. Stewart. Ibid., no. 66.

да се признае българското правителство не е довел до нищо съществено. В доклад от 12-ти декември 1945 г. се твърди, че непризнаването на българското и румънското правителство вреди на отношенията със Съветския съюз. Освен това твърдата отрицателна позиция към местните власти не постига подобряване на положението в тези страни. При съществуващите обществено-политически условия е трудно тези правителства да бъдат реорганизирани, а за да се промени ситуацията, е необходимо съветските войски да се изтеглят. Бевин разсъждава в същия дух – избягване на непримиримото отношение, което не дава добри резултати, и възприемане на „по-практична политика” чрез назначаване на консули, развитие на търговските връзки и др. Британският посланик в Турция коментира по сполучлив начин какви са реалните резултати от процентното споразумение и какво е британското влияние на Балканите – с изключение на Гърция процентите британско влияние, договорени между Чърчил и Сталин през октомври 1944 г., са „точно нула”.218

Разликите в отношението на западните държави и Съветския съюз към България отново изпъкват с особена острота след парламентарните избори. Въпросът за политическото представителство на опозицията в отечественофронтовското правителство дава нови примери за ниската степен на британско влияние в страната. След изборите пропагандната кампания на правителството на Отечествения фронт срещу опозицията се засилва чрез радиото, вестниците и публичните събрания. Причините за това са опозиционните изявления, че изборите са проведени с насилие и нарушения, критиките към управлението на Отечествения фронт, към неговата вътрешна, външна и особено стопанска политика, която се отклонява от програмната декларация на правителството от 17-ти септември 1944 г. В реч, произнесена на 26-ти декември 1945 г. в пленарната зала на Народното събрание, Трайчо Костов обявява опозицията за “политическо прикритие и политическо представителство на най-яростните и най- злобните реакционери и фашисти”, които са свикнали с лесно и бързо забогатяване и затова се чувстват застрашени от режима на Отечествения фронт и се стараят да го съборят, за да си възвърнат предишното господство в политическия и стопанския живот.219

Намеренията на Комунистическата партия да насочи усилията си към разгромяване на опозицията личи също от становището на ПБ на ЦК на партията. На свое заседание, проведено на 27-ми ноември 1945 г.,

218 Hamilton, “The Quest of a Modus Vivendi,” 17-18. 219 Костов, Избрани статии, доклади, речи, 697-699.

ПБ очертава две перспективи пред опозицията: “или да потърси пътища за връщане в Отечествения фронт, или да продължи да стои на сегашните си позиции и на позициите на чуждото оръжие, на враг на Отечествения фронт… В такъв случай тя ще бъде безжалостно разобличена и разгромена като реакционна вражеска фашистка сила”.220 Тези действия не пречат на Съветския съюз да продължи с подкрепата си за правителството. Ръководните среди в Москва заявяват, че признават законността и демократичността на изборите. Управляващите кръгове във Вашингтон и в Лондон дават подкрепата си за опозицията и се обявяват против изборните резултати. Следват категорични настоявания на западните държави опозиционни представители да се включат в правителството.221 Включването на опозицията в правителството ще изпълни критериите от Ялта. Присъствието на прозападни сили в управлението, поне формално, ще промени нулевото британско влияние в страни като България.

В края на декември 1945 г. Съединените щати, Великобритания и Съветският съюз отново обсъждат условията за реорганизация на българското правителство. На съвещание на Съвета на министрите на външните работи, проведено от 16-ти до 25-ти декември 1945 г. в Москва, ръководителите на американската, британската и съветската дипломации решават да препоръчат на българското правителство да включи в състава си двама представители на опозицията. Това е условието, което правителството трябва да изпълни, за да получи дипломатическото признаване от западните държави. Според чл. 6 от Московското решение, “съветското правителство поема върху себе си мисията да даде приятелски съвет на българското правителство”, че е желателно включването на двама представители на другите демократични партии. Опозиционните министри трябва да „представляват групи от партии, неучастващи в правителството” и да са “действително подходящи” и “готови да работят лоялно с правителството”. Веднага след като западните държави се убедят, че поставените условия са изпълнени, те ще признаят българското правителството.222 Реорганизацията на българското правителство се превръща във важен въпрос, разкриващ както сложните взаимоотношения между Москва, Лондон и Вашингтон, така и политическата същност на доминирания от БРП(к) Отечествен фронт. Изпълнението на

220 Огнянов, Димова, Лалков, Народна демокрация или диктатура, 47. 221 Исусов, Сталин и България, 39-40. 222 Работническо дело, 28 декември 1945 г.

Московското решение е тест както за вътрешните, така и за външните сили. Всяка от трите държави-победителки във войната, имащи отношение към въпроса за признаването на българското правителство, вижда в споменатото решение това, което й е изгодно и го тълкува съобразно своите интереси. В Москва не се уточнява какви постове ще заемат новите министри, а тази непълнота предизвиква най-много спорове, когато опозицията и правителството започват преговорите. Предвидено е само опозиционните кандидати да “могат да работят лоялно с правителството”, без да е посочено от кои партии ще са кандидатите. САЩ и Великобритания си запазват правото да оценят съветската мисия и ако резултатите не ги удовлетворяват, да не остъпват от предишната си позиция, че правителството е нелигитимно. Това не би имало други последствия за България освен продължаването на тогавашното й международно положение, което изглежда вече не безпокои много отечественофронтовския кабинет. Има обаче известни разлики в Московското решение по отношение на България и Румъния. За Румъния е посочено, че трите сили ще дадат съвет на крал Михай, докато за България с тази роля е натоварено само съветското правителство. С изпълнението на решението за Румъния са натоварени Вишински, Хариман и Кларк Кер. За Румъния ясно е посочено, че в правителството трябва да се включи един представител на Националната селска партия и един на Либералната партия, а за българското правителство въпросът е поставен общо – двама представители на демократични групи, които не участват в управлението, но могат да работят с него. След реформирането си румънското правителство трябва да насрочи свободни избори и когато поставените задачи се изпълнят, то ще бъде признато.223 В началото на 1946 г. правителството и опозицията започват разговори помежду си. На 5-ти януари 1946 г. се провежда среща между министър-председателя и лидерите на опозиционните партии. К. Георгиев заявява, че основа за преговорите е решението на Московската конференция за включване на двама представители на други партии в правителството.224 Заедно с това опозицията би трябвало да признае и следва вътрешната и външната политика на страната, очертана в тронното слово и отговора на тронното слово. Опозицията трябва да преустанови враждебното си отношение към Отечествения фронт, а Народното събрание да продължи работата си до март 1946 г., като

223 UKNA FO 371/48220, UK Delegation, Moscow, to Foreign Office, 27 December 1945. 224 ЦДА, ф. 267, оп. 1, а.е. 72, л.74.

въпросът за бъдещите избори се реши по взаимно съгласие.225 На опозицията е даден срок до 6-ти януари 1946 г. да даде своя отговор.

В искания от правителството срок земеделците и социалдемократите представят своите условия. Опозицията смята, че ако преговорите завършат успешно, с нейното присъединяване правителството ще добие представителен характер.226 Обаче, веднага се усеща и един нюанс в поведението на опозицията. БЗНС „Н. Петков” не тълкува Московското решение като едно механично попълване на правителството, а като “една истинска промяна в правителството, която да бъде ясно очертана с отстъпването на МВР и Министерството на правосъдието на други политически организации, за да могат да се гарантират свободите на българските граждани”.227

Западните държави и Съветският съюз също интерпретират различно „приятелския съвет”, който Кремъл трябва да даде на българското правителство. Съветските управляващи оказват натиск върху опозицията чрез Вишински и Бирюзов, докато Съединените щати (на 22-ри февруари 1946 г.) и после Великобритания (на 5-ти март 1946 г.) заявяват пред българската дипломация, че опозицията не трябва да бъде принуждавана да се включи в правителството с натиск и заплахи, а това да стане на основа, приемлива и за двете страни. На 7-ми март съветското правителство отговаря, че американската нота не съответства на Московското решение и насърчава опозицията.228 По този начин Съветският съюз подкрепя българските комунисти да не се съобразят нито с опозицията, нито със западните искания. Още през януари 1946 г. Сталин оценява преговорите и размяната на условия с опозицията като грешка. Според него, протакането на въпроса превръща Московското решение в уязвим документ, защото с разговорите се

225 Работническо дело, 9 януари 1946 г. 226 ЦДА, ф. 267, оп. 1, а.е. 72, л. 77-78. 227 Народно земеделско знаме, 10 януари 1946 г. 228 UKNA WO 204/11566, JIC Standing Appreciation on Bulgaria, 12 April 1946; FO 371/66957, Bennett to Bevin, 14 May 1947; Народно земеделско знаме, 3 март 1946 г.; Бол, Студената война на Балканите, 327; Огнянов, Държавно-политическата система на България, 96-97. На 26-ти януари 1946 г. Ан. Вишински заявява, че СССР е изпълнил своите задължения и сега е ред на САЩ и Великобритания да разговарят с опозицията в България. САЩ обсъждат идеята и на 16-ти февруари 1946 г. предават отговора си на Вишински. Те заявяват, че решението, взето пред декември 1945 г. в Москва, предвижда постигането на съгласие между опозицията и правителството, а не формалното включване на двама министри и за това няма да настояват опозицията да се откаже от принципите си (Пинтев, „САЩ и режимът на народна демокрация,” 299).

засилват позициите и самочувствието на опозицията. Съветският държавен ръководител смята, че просто е трябвало да се поканят двама представители на опозицията да се присъединят, а не да се влиза в спор с нея. Сталин мисли, че ако опозицията откаже, толкова по-лошо за нея. Политиката на Отечествения фронт и без това трябва да е насочена към нейното разложение.229 От тези разговори става ясно какво точно Съветския съюз разбира под “приятелски съвет”. Този политически съвет означава, че алтернативите пред опозицията отсъстват и Н. Петков и Коста Лулчев просто трябва да приемат предложеното без допълнителни обсъждания. Подобна политика се налага, защото целта е не да се укрепва опозицията и тя да заеме равноправно място в управлението, а Комунистическата партия да работи за нейното разпадане. През март 1946 г. Съветският съюз оказва пореден натиск върху БРП(к) как точно да се разпределят министерствата в новото правителство. Заключителният етап на подготовката за неговото формиране е съпроводен от поредните неуспешни отечественофронтовски опити за привличането на опозицията в управлението. БЗНС „Н. Петков” и БРСДП(о) поставят условия, идентични с януарските – разпускане на парламента, провеждане на нови избори през лятото, комунистите да се оттеглят от ръководството на МВР, амнистия и освобождаване на политическите затворници.230

На 21-ви март 1946 г., след гласуването на бюджета, правителството подава оставка. Започват нови разговори с ръководителите на опозицията. На 24-ти март 1946 г. Н. Петков и К. Лулчев се срещат с К. Георгиев, а на 27-ми март с регентите.231 Посочените условия на двете опозиционни партии остават непроменени. На 28-ми март 1946 г. М. Барнс връчва на К. Георгиев меморандум от името на държавния секретар на САЩ относно прилагането на Московското решение. От него личи подкрепа за предложението на опозицията за разпускане на Народното събрание, провеждането на нови избори и възстановяването на конституционните свободи в страната. Барнс също така е доволен от предложенията МВР и Министерството на правосъдието да се дадат на други партии. Американецът се надява тези партии да са опозиционните. Барнс намира отстъпването на тези министерства на опозицията за добра

229 Советско-болгарские отношения 1944-1948 гг., 212-214; Веков, България в тайните архиви на Кремъл, 39-40, 142-143. 230 Исусов, Сталин и България, 43-45. 231 ЦДА, ф. 267, оп. 1, а.е. 72, л. 94, 98.

възможност за нормализиране на положението в България, което, от своя страна, е основание САЩ да признаят в близко бъдеще правителството.232 До взаимноприемлив резултат не се стига. Към полунощ на 28-ми март 1946 г. съветският пълномощен министър Степан Кирсанов посещава К. Георгиев и му предава устно, че СССР намират предложенията на опозицията за неприемливи и ги възприемат, като надхвърлящи Московското решение.233 След отказа да се изпълнят опозиционните условия преговорите окончателно пропадат. Решението остава неизпълнено по отношение на България, а нейното правителство - без дипломатическо признание от западните държави.234

На 31-ви март е формирано ново отечественофронтовско правителство без участието на опозицията. Второто правителство на Отечествения фронт не внася съществено изменение в разположението на политическите сили от управляващия лагер и БРП(к) запазва силните си позиции в управлението.235 Въпреки че партията все още избягва да споменава открито, че в страната се извършва преход към социализъм, налице са редица действия, разкриващи нейните намерения – ограничаване на частната собственост и частната инициатива, стремеж за планово развитие на българската икономика, безогледни насилия над политическите противници на режима, погазване на основни конституционни свободи и права на гражданите и т.н.236 Тези антиконституционни действия се извършват от една партия, чиято зависимост от Съветския съюз и стремежът й да концентрира още повече власт в ръцете си стават все по-трудни за прикриване.

232 Пак там, л. 98-102. 233 Пак там, л. 103. 234 Въпреки многобройните неясноти и слабости, които Московското решение съдържа, преговорите между опозицията и управляващите в Румъния водят до задоволителни резултати за Великобритания и Съединените щати. Техните правителства, съответно на 4-ти и 5-ти февруари 1946 г., признават правителството на Гроза и възстановяват дипломатическите си отношения с Букурещ (Rothschild, Return to Diversity, 111; Анчев, Балканите, 172-173) 235 Минчев, Второто правителство на Отечествения фронт, 31; Христоматия по история на България през епохата на социализма (1944-1971 г.), 68-69. 236 По-подробно вж. Огнянов, „Икономическа политика на България,” 149-177; Куртоа, Черната книга на комунизма. 2 част, 302-311. В спомените си ген. Бирюзов обяснява действията на правителството срещу опозицията през 1946 г. като „енергични мерки” за въвеждане на ред в страната. Според него, вследствие на опозиционната политика и западната подкрепа за „реакционни елементи от типа на Н. Петков и К. Лулчев” в България „замириса на анархия” (Бирюзов, Съветският войник на Балканите, 245).

През април 1946 г. Общата комисия по разузнаването към британското правителство разглежда положението в България. Нейното мнение е, че в новото правителство са направени „незначителни промени”. По този начин отечественофронтовският режим изглежда твърдо установен, а политическият контрол в страната се намира в ръцете на Комунистическата партия.237 Силното съветско влияние и водещата роля на Комунистическата партия означават, че стратегията на Форин офис за запазване на британското влияние в Средиземноморието трябва да бъде реализирана не само при неблагоприятна вътрешнополитическа ситуация в България, но и при влошено международно положение. Първо, в началото на 1946 г. противоречията между Съветския съюз и западните държави стават по-ясно изразени; антизападните статиите във вестник „Правда”, „дългата телеграма” на Джордж Кенан и речта на Чърчил във Фултън238 показват, че светът бързо се движи към нов глобален конфликт. Второ, мястото, което България като страна, граничеща с Гърция и Турция, заема в британската стратегия, води да умерена британска подкрепа на опозицията, дипломатически действия и публична критика към поддържания от Москва политически режим. Британската политика не спира растящата сила на местните комунисти и съветската намеса в българските вътрешни работи. В тази обстановка Великобритания решава да подпише мирния договор с България. Форин офис разбира, че няма съществени възможности да предотврати комунистическата доминация в страната, но поне мирът с България ще доведе до изтегляне на съветските войски.239

Едни от въпросите, които Лондон и Вашингтон разглеждат, са докъде може да се разпространи съветското влияние и как опасността за западните интереси в района на Средиземноморието да бъде предотвратена. Западните правителства признават преобладаващото влияние на Съветския съюз в Източна Европа, но не са готови да се изтеглят напълно от региона и да оставят Москва да действа безпрепятствено. Затова Западът настоява за осигуряване на

237 UKNA WO 204/11566, JIC Standing Appreciation on Bulgaria, 12 April 1946 238 Мирчева, История на международните отношения, 282-285. Кенан смята, че американският отговор на съветския експанзионизъм трябва да бъде сдържане на комунизма. Според него, агресията е вътрешната същност на съветския режим и това няма да се промени, докато някой съветски лидер не разбере, че тази политика вреди на интересите на страната (“X” (George F Kennan), “The Sources of Soviet Conduct”). 239 Пинтев, България в британската дипломация, 199-200.

политическа, културна и религиозна свобода в източноевропейските страни.240

След формираните нови правителства в България и Румъния положението на Балканите не се променя съществено в благоприятна за Лондон посока. Правителството на П. Гроза в Румъния е признато от западните държави, но вътрешната му политика остава непроменена и комунистите продължават да притискат своите опоненти. В Унгария също некомунистическите елементи са систематично отслабвани. На 1-ви март 1946 г. доклад на Общата подкомисия по разузнаването показва британското безпокойство от съветското присъствие в Северен Иран и натиск върху Турция. В доклада се твърди, че Москва консолидира „пояс от сателитни държави с правителства, подчинени на нейната политика”. За да се запази и разшири съветското влияние, се използват всички средства освен война. Съветската политика е преценена като агресивна, но лидерите в Кремъл смятат, че войната със Съединените щати и Великобритания трябва да се избегне. Главната грижа на съветското правителство е „сигурността и възстановяването” на страната, но в Лондон се безпокоят, че тези отбранителни цели водят да настъпателна политика. Още по-опасното е, че съветите може да преценят грешно някое от своите действия и без да искат да предизвикат война.241 Опасността от война в разбиранията на Общата подкомисия възниква в резултат от евентуални агресивни съветски действия към Гърция и Проливите. Очевидно в такъв случай британското правителство ще заеме по-активна позиция за разлика от умерените критики, които се отправят към действията на Съветския съюз в България.

Съветското ръководство е подозрително към водещите западни държави. През март 1946 г. Молотов изпраща указание до София, че американската подкрепа за политическата опозиция, оказвана от Барнс, трябва да бъде прекратена.242 През април 1946 г. новоназначеният американски посланик в Москва Уолтър Бидъл Смит се среща със Сталин. Американецът се опитва да разбере действително ли съветския ръководител вярва в съюз между Великобритания и Съединените щати, насочен срещу съветите, и какви са съветските намерения след войната. На втория въпрос отговорът на Сталин е уклончив – „няма да ходим

240 Service, Comrades, 232. 241 Hamilton, “The Quest of a Modus Vivendi,” 18; Report by Joint Intelligence Sub-Committee on Russia’s Strategic Interests and Intentions, 1 March 1946, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 78. 242 Гартхоф, Свидетелства за Студената война, 12.

много по-надалеч”. Но на първия той е категоричен, че Лондон и Вашингтон са се съюзили, за да пречат на Съветския съюз.243

По какъв начин Великобритания реагира на съветската политика в Източна Европа? На 18-ти март 1946 г. Робъртс пише до Бевин, че няма изгледи за добри отношения със Съветския съюз. Той смята, че отношенията с Кремъл трябва да са базирани на „принципа на реципрочността” – да не се правят отстъпки, освен ако не се получи нещо конкретно в замяна. Според него за Великобритания е абсолютно необходимо да спечели и поддържа съветското уважение, а в търговските връзки да се търси взаимна изгода, но без отстъпки.244 На 21-ви март Робъртс продължава с анализа си на съветската политика. Неговото мнение е, че съветските амбиции са „опасни за жизненоважните британски интереси”. Основната грижа на Кремъл е осигуряването на съветската сигурност, а не предизвикването на „сериозен конфликт”.245 Кореспонденцията на британското посолство в Москва с Лондон недвусмислено показва растящия хлад в отношенията между двете страни. Телеграмите на Робъртс разкриват как в началото на 1946 г. съветският контрол в Източна Европа, съветският натиск върху Турция и враждебната съветска пропаганда предизвикват сериозно безпокойство във Форин офис.246

Мнението на Робъртс съвпада с опасенията на Общата подкомисия, че съществува риск от война в резултат на грешна преценка на ситуацията. В меморандум на Уорнър от 2-ри април 1946 г. се разглежда съветската външна политика. Според него, поведението на съветските лидери показва връщане към „чистата доктрина на марксизма-ленинизма-сталинизма”; „интензивно концентриране” върху развитието на съветския индустриален и военен потенциал; възраждане на „призрака на външната опасност за Съветския съюз”. Връщането към „доктрината на марксизма-ленинизма-сталинизма”, според Уорнър, показва, че Съветският съюз ще „играе агресивна политическа роля” и неговите действия в Източна Европа, Иран, Далечния Изток и Германия „потвърждават тази картина”. Съветската политика е „напълно егоистична”, защото окупираните страни са „безмилостно ограбвани” и са превърнати в част от съветската машина, което не помага за възстановяването на свободната търговия. С времето съветските методи

243 Уайнър, Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ, 31. 244 Roberts to Bevin, 18 March 1946. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 83. 245 Roberts to Bevin, 21 March 1946. Ibid., no. 84. 246 Greenwood, “Frank Roberts and the “Other Long Telegram”,” 103-122.

може да станат по-изтънчени, но отношението към Великобритания няма да се промени – с натиска си върху Източна Европа и Балканите Москва заплашва основни британски интереси.247

През следващите месеци Съветският съюз продължава да подхранва британските опасения за своите действителни цели. На 7-ми август 1946 г. Съветският съюз отправя предложение за промяна на статута на Проливите, като се даде възможност за свободно преминаване на търговски кораби на всички държави, свободно преминаване на военните кораби на черноморските държави, забрана за достъп в Проливите на военни кораби на нечерноморските държави, защита на Проливите, съвместно осъществявана от Съветския съюз и Турция. На следващо място, Москва предлага при изработването на новия режим на корабоплаването да участват само черноморските държави. Форин офис вижда в съветските предложения опасност за турската независимост. Министерството не е съгласно с изключването на нечерноморските държави от решаването на такъв важен въпрос като статута на Проливите, защото от дълго време този проблем се решава на многостранна основа. В Лондон също така категорично отказват да приемат перспектива за съветското военно присъствие в Проливите, защото това ще превърне Турция в сателит на Москва и ще доведе до превъзходство на Съветския съюз над Великобритания в Близкия изток.248

Британското правителство открито застава зад Турция и отхвърля съветските предложения. Интересът на Москва към зони на британско влияние не е продиктуван само от опит да се подложат на натиск западните държави и така те да смекчат своята политика към страните от съветската сфера на влияние. Реално погледнато, в България и Източна Европа Съветският съюз не прави нищо необичайно за великите сили. След войната Москва е в експанзия. Пред Сталин се откриват възможности да разшири и укрепи своето влияние. Не само неговите думи пред Тр. Костов от 1945 г., че България ще върви към социализма, но и неговите практически действия след войната показват стремеж за съветизиране на страните, в които е влязла Червената армия.

247 Memorandum by Warner, 2 April 1946. Pelly, Yasamee and Hamilton, DBPO, Series I, Vol. VI, Eastern Europe, no. 88. 248 След съветските предложения от август 1946 г. Лондон и Вашингтон заявяват, че виждат в Турция главната сила, която трябва да продължи да отговаря за защитата на Проливите. В британския парламент Бевин заявява, че политиката на Великобритания е насочена към запазване на турската независимост (UKNA FO 418/88, The Bosphorus and the Dardanelles, Research Department, Foreign Office, 6 January 1947).

При наличието на участващи в управлението комунистически партии и подходяща обстановка за извършване на радикални реформи Великобритания и Съединените щати са в отбрана. Те опитват да извлекат също максимума от ситуацията, но силите им не стигат, за да се противопоставят ефективно на Съветския съюз и да осигурят своето влияние в България. Изключително важно е обстоятелството, че Форин офис е насочил своето внимание основно към защита на Гърция и Турция. България е разглеждана в Лондон само като преграда пред евентуално разпространяване на съветското присъствие в Средиземноморието.

Как противоречията между Съветския съюз и Великобритания се отразяват на България? Независима държава ли е България? – този въпрос Рис Дейвис, ръководител на лейбъристите в Камарата на представителите, задава на В. Коларов през април 1946 г.249 Според едно съобщение на Форин офис от юли 1946 г., Бевин е заявил, че британското правителство не одобрява съществуващото положение в България, защото опозицията не е включена в кабинета, както е решено в Москва през декември 1945 г. Британският външен министър е недоволен от недемократичното отношение на българското правителство към опозицията и условията, които са били поставени от управляващите за нейното участие в правителството. Според Бевин, предварителните условия са били такива, че изопачават същността на Московското решение и присъединяването на опозицията към правителството ще е формално.250 За Бенет, новият британски политически представител в София, сменил Бозуол през 1947 г., предходната 1946 г. се характеризира с „открито установяване на комунистически режим”.251

Британските представители в България откриват многобройни доказателства за втвърдяване на мерките на управляващите към техните опоненти. Изолирането на противниците на властта в трудови лагери е преценено от западните наблюдатели като „систематичен и брутален ход към болшевизация”.252 Трудовата мобилизация дава законова възможност на българските власти на държат в лагерите много хора, настроени отрицателно към режима.253 При процеса срещу военната организация „Неутрален офицер” властта събира информация за

249 Баев и Грозев, Одисея в два свята. Българинът Джордж, 257. 250 ЦДА, ф. 147б, оп. 3, 1626, л. 1. 251 UKNA FO 371/66957, Bennett to Bevin, 14 May 1947. 252 Ibid., WO 204/11566, A.C.C. Bulgaria, 8 August 1946. 253 Ibid., WO 204/11514, 3 September 1946.

връзките на Н. Петков със западните мисии и очевидно подготвя основата за отправяне на обвинение срещу лидера на опозицията.254 София се очертава, както се коментира в доклад от юли 1946 г. на представител на Форин офис, чиито име не е точно посочено, като „един нелек пост”. Това заключение се налага предвид на трудните политически отношения между България и Великобритания, както и от гледна точка на предстоящото подписване на мирния договор и оттам на бъдещото закриване на британското политическо представителство след неговото влизане в сила. В миналото България „почти винаги” е вземала „грешни политически решения”, а след войната изглежда, че няма алтернатива на „подчинението на Русия”. Местните комунисти, които, според преценката на автора на доклада, не са много популярни сред населението, бързо се възползват от международната конюнктура. Във въздуха той усеща атмосфера на „надвиснала криза и катастрофа”, което различава София от мрачния Белград и „повърхностния оптимизъм на Букурещ” – англичанинът разбира за някои опасения, че страната може да престане да съществува самостоятелно, ако Съветският съюз я погълне като „сателитна социалистическа република” или ако се „слее с Югославия ... в Южнославянска федерация”. В доклада се анализира значението на страната и бъдещето на британското представителство в нея. България е преценена като „ценен център на информация” и поради това ще е грешка британското политическо представителство да бъде закрито. Въпреки трудните отношения между двете страни, едно изтегляне от София може да се интерпретира като „отричане от всички [британски] интереси на Балканите”. Съществуването на такова мнение ще повлияе негативно върху Гърция и Турция, където британското правителство „все още има важни политически интереси”.255

През май и юни 1946 г. се появяват индикации за влошено отношение на българското правителство към британските поданици. Конкретният повод е разпитът в милицията на един британски поданик от български произход във връзка с разпространяването на слухове срещу правителството и исканите от българските власти обяснения за неговите политически убеждения и отношение към правителството на Отечествения фронт. Британското политическо представителство използва случая, за да постави въпроса по-общо в две ноти от 31-ви май и 19-ти юни – дали политиката на българското правителство изисква

254 Ibid., WO 204/11567, 4 January 1947. 255 Ibid., FO 366/1974, Office of Political Representative, Sofia, July 1946.

британските поданици да разкриват своите политически убеждения, защото такава практика не съществува в други страни.256

Един от малкото въпроси, по които има единомислие между управляващи и опозиция, е съдбата на монархията. Бенет отбелязва еднаквите виждания на политическите сили в страната при проведения на 8-ми септември 1946 г. референдум. Над 90 % от българските граждани гласуват за република и британският политически представител отбелязва подкрепата на основните политически партии за републиканската форма на управление.257 Парламентарните избори през октомври обаче разкриват дълбоките противоречия между земеделци и комунисти. Британските представители разбират страховете на опозицията, че изборите ще „бъдат проведени с повече терор от миналогодишните”.258 Бенет вижда в тях централния въпрос на годината, който „отбелязва успешния завършек на борбата на Комунистическата партия за власт”. Самите избори, проведени на 27-ми октомври, осигуряват „ясно мнозинство за комунистите”. Опитите на британските и американските представители да дискутират с ген. Бирюзов българските избори завършват „без практически резултат”, а Г. Димитров обвинява представителите на опозицията, че са „чужди агенти”.259 Няколко дни след изборите Н. Петков споделя пред западни журналисти, че гласовете на опозицията са три пъти повече, че е имало многобройни нарушения, арести и т. н. Западните дипломати в страната приемат неговите твърдения, но въпреки това не могат нито да променят резултатите, нито да помогнат ефективно на опозицията.260 Убедителната победа на Комунистическата партия потвърждава както нейните водещи позиции, така и непоклатимия съветски контрол.

Очакването на Форин офис е след подписването на мирния договор и изтеглянето на Червената армия Съветският съюз да няма „такава силна позиция, както преди”. В новата обстановка британските представители, както отбелязва Бозуол, може да действат „по-успешно, отколкото в миналото”.261 От София Бойд Толинтън отбелязва в началото на февруари 1947 г., че признаването на правителството ще даде възможност на Комунистическата партия да засили натиска върху опозицията. Във Форин офис обаче се съмняват в такава вероятност и коментират, че и с признаване, и без признаване българското 256 АМВнР, п. 1, оп. 3, а.е. 41, л. 9, 12, 27 257 UKNA FO 371/66957, Bennett to Bevin, 14 May 1947. 258 Ibid., WO 204/11566, A.C.C. Bulgaria, 20 July 1946. 259 Ibid., FO 371/66957, Bennett to Bevin, 14 May 1947. 260 Крамптън, Кратка история на България, 226-227. 261 UKNA WO 32/14586, Sofia to Foreign Office, 17 September 1946.

правителство ще следва политиката си към опозицията. Без признаване на отечественофронтовското правителство за Великобритания ще бъде по-трудно да подкрепя демократизацията на страната и да следи за това как се изпълнява мирният договор, особено по отношение на Гърция.262 Бенет смята, че британското правителство трябва официално да признае българския кабинет „приблизително по време на подписване на мирните договори”.263 В крайна сметка политиката, която възприема Великобритания, е тази на Бевин и Форин офис, а не по-твърдите действия, поръчани от британските представителите в София. Британската дипломация поставя акцента в отношението си към България върху подписването на мирния договор и признаването на българското правителство. Нормализирането на отношенията с България е стъпка за уреждане на отношенията със Съветския съюз, а оттам на защита на британските позиции в Гърция, Турция и Средиземноморието. Опасенията, изказани от британското политическо представителство, като тези на Бозуол от края на 1945 г., че признаването само ще улесни съветизирането на България, срещат скептицизма на Форин офис. В министерството с основание отбелязват, че и без признаване Съветският съюз има възможност за оказване на силен натиск върху страната.

Политиката на британското правителство към България е в известна степен променена, когато на власт идват лейбъристите. Правителство на Атли в края на 1945 г. започва да разглежда България като важна преграда пред съветското проникване към Средиземноморието. Както показват събитията от 1946 г., идеите страната да е буфер между западната сфера на влияние в Гърция и Турция и съветската зона е нереалистична. Възможността България да е буферна държава не е преследвана активно от британското правителство. Форин офис не разполага с ефективни средства да се противопостави на Кремъл, нито да ограничи местните комунисти с оказването на дипломатическа подкрепа за опозицията. В Лондон се опасяват, че един по-настъпателен подход ще засегне съветските интереси в региона, което, от своя страна, ще увеличи натиска върху Гърция и Турция.

Поради комплексни причини Великобритания в крайна сметка приема съветската доминация в България. Влияние за това решение оказват по-силното съветско военно и политическо присъствие в страната, липсата на традиционни анти-руски чувства сред българите,

262 Ibid., FO 371/66913, Foreign Office Minute, 6 February 1947. 263 Ibid., Recognition of the Bulgarian Government.

решителните действия на Комунистическата партия за ограничаване и ликвидиране на нейните опоненти, привлекателността на комунистическата идеология за някои обществени кръгове, по-голямата важност на Гърция и Турция за британската дипломация. Последното обстоятелство диктува решение нарастващото съветско влияние върху българския обществено-политически живот да бъде оспорено главно с дипломатически средства, без това да възпрепятства сериозно комунистическата амбиция за придобиване на абсолютна власт. 1.3 Великобритания и политическият режим в България след сключването на мирния договор През 1947 г. отношенията между Съветския съюз и западните държави все повече се влошават. Надеждите за продължаване на военновременното сътрудничество се оказват напразни. През цялата година действията за обособяване на два блока с различни политически и икономически системи, а също така и разнопосочна външна политика, се извършват и на Запад, и на Изток. За пълното интегриране на България в съветския блок определено задвижващо действие оказва подписването на мирния договор в Париж на 10-ти февруари 1947 г. Договорът урежда международното положение на страната, но не решава проблемите в региона. Политическата обстановка на Балканите остава нестабилна както по отношение на противоречията между България и Гърция, така и по отношение на българския вътрешнополитически живот. През 1947 г. БПР(к) започва открито налагане на съветския обществено-политически модел, което още повече обтяга връзките на България със западните държави.264 На Великобритания е трудно да окаже ефективна подкрепа на прозападните сили в България преди и след подписването на мирния договор. През 1947 и 1948 г. опозиционните партии са ликвидирани напълно, заедно с някои от партиите от управляващата коалиция. Създаването на Коминформбюро през септември 1947 г. и подписването на двустранни договори между страните от съветската сфера през 1947-1948 г. установяват България твърдо в съветската орбита. В края на 40-те години напрежението в българо-британските политически отношения се увеличава значително. Освен това контрастът между двете страни е огромен. Великобритания концентрира своите усилия да развива отношенията си със страните от британската общност, Съединените

264 Юго-восточная Европа в эпоху кардинальнных перемен, 28.

щати и Западна Европа, докато в условията на тоталитарната система в България се отхвърля парламентарната демокрация, погазват се основните граждански права и свободи, а във външната политика се следва линията, наложена от Съветския съюз. Анализираната документална информация показва какви са основните принципи, които ръководят британската дипломация при формулирането на нейната политика към България. Българо-британските отношения са поставени в контекста на международните отношения и ликвидирането на политическата опозиция в страната. Основният въпрос, на който се търси отговор е как отношенията между двете страни се вписват в началния период на Студената война.

След подписването на мирния договор българско-британските отношения навлизат в нов етап. На 11-ти февруари 1947 г. британската легация уведомява министър-председателя Г. Димитров, че Великобритания признава де юре българското правителство. В нотата се подчертава неодобрението на Лондон на „миналите начини на действие, прилагани от българското правителство за консолидиране на неговото положение.” Признаването на правителството не означава също, че „последните избори са били в съгласие с духа и намеренията на ялтенската декларация за освободена Европа”. Въпреки несъгласието с действията на управляващите, Великобритания се надява българското правителство да изпълни „оттук нататък и в духа и по буквата, своето обещание да гарантира на всички лица под негова юрисдикция основните свободи”, като свобода на политическите мнения, печата, вероизповеданията и публичните събрания, т.е. всички ангажименти, съдържащи се в чл. 2 от мирния договор.265 Българският отговор, подписан от Г. Димитров, е представен на 12-ти февруари. В него преобладава оптимистичният тон и уверенията, че поетите по силата на мирния договор ангажименти ще бъдат изпълнени. В действителност правителството не отговаря на изискванията на Великобритания и Съединените щати, защото управлява с открито репресивни действия, поставящи под основателно съмнение неговия представителен характер и демократичния ред в страната. В отговора си, обаче, правителството се стреми да заличи негативните впечатления, оставени във външните наблюдатели. Димитров набляга на неудовлетвореността на кабинета от критиките на Великобритания към неговата вътрешна политика. Българските ръководители смятат, че Великобритания „не държи сметка на особените условия при които ...беше създадено демократичното

265 ЦДА, ф. 146 б, оп. 4, а.е. 1270, л. 1; Работническо дело, 13 февруари 1947 г.

управление на Отечествения фронт в България, както и борбата за унищожаване на фашизма”. Правителството оправдава репресиите срещу своите опоненти с чл. 4 от мирния договор, който задължава България „да унищожи всички намиращи се на българска територия политически и военни организации от фашистки тип, както и да не допуска в бъдеще съществуването или дейността на подобни организации”. Същевременно в българския отговор се дава уверение за изпълнение на задълженията по силата на мирния договор. Димитров подчертава българския стремеж за поддържане на приятелски отношения с Великобритания.266

Проправителственият печат посреща със задоволство подписването на мирния договор и признаването на българското правителство от Великобритания. Официозът „Работническо дело” коментира, че „признаването на българското правителство означава международно признаване на голямата политическа промяна, която бе извършена в нашата страна”. Английските забележки към вътрешната политика на Отечествения фронт са омаловажени. От една страна, вестникът повтаря правителствената позиция за изпълнение на задълженията по чл. 2 от мирния договор, но, от друга страна, няма ясни гаранции за съществуването на опозицията, защото правителството няма да забрави и задълженията си по чл. 4.267 Задълженията по последния член, за които говори Димитров, са явен знак към противниците на режима. По време на народнодемократичния период комунистите слагат етикет „фашисти” на всички свои опоненти, въпреки че данните за профашистка дейност след 9-ти септември 1944 г. са незначителни.268

266 Работническо дело, 13 февруари 1947 г.; UKNA FO 371/72160, Annual Report on Bulgaria 1947. 267 Работническо дело, 13 февруари 1947 г. Вж. също Работническо дело, 15 февруари 1947 г. 268 Отечественофронтовската власт съзнателно се стреми да обвърже дейността на опозицията с определени групи, които са характеризирани от нея като „фашисти” заради принадлежността си или симпатиите си към стария режим. Така опозиционните партии са представяни като сили, водещи политика в интерес на най-ретроградните елементи в обществото и са направлявани в своите действия най-вече от тях. Това е силно преувеличено, защото след 9-ти септември 1944 г. представителите на до-деветосептемврийската власт са отстранени от обществения живот – някои са съдени, други са убити, а трети емигрират. В подкрепа на твърдението, че опозицията няма нищо общо с фашистките среди в страната, говори и фактът, че точно по време на най-голямата кампания срещу нея през 1947 г. в един доклад на Държавна сигурност ясно е посочено, че с изключение на София и

Опозицията не споделя оптимистичното мнение на правителството за мирния договор. Пропагандният шум, вдигнат от управляващите, е възприет от Н. Петков като опит да се отвлече вниманието на народа от “тежкия и жесток мирен договор”. За Н. Петков е важно не формалното или фактическото признаване на правителството, а “доверието, с което правителството се ползва пред Великите сили”. Според земеделския лидер в британската нота личи “доверие към българския народ, но не и такова към правителството”. Държавните ръководители на Великобритания наблягат на чл. 2 от договора и заявяват, че ще определят отношението си към кабинета в зависимост от изпълнението му. Н. Петков смята, че България ще спазва мирния договор, единствено ако има “истинско демократично управление”.269

За разлика от реакцията на българските власти позицията на британското правителство е по-сдържана. Мирните договори с България, Румъния и Унгария до голяма степен легитимират съветската доминация в Източна Европа.270 Антикомунизмът не е съществен мотив в политиката на Лондон към източноевропейските режими. Отношението на Великобритания към България, както е през предходните години, се определя най-вече от британските интереси в Гърция и Турция, а оттам – в Близкия изток. Подкрепата за южните български съседи се налага поради няколко важни обстоятелства. В британската стратегия тези две страни заемат ключови позиции в близост до Проливите, Близкия изток и арабския свят. Това ги превръща във важен компонент в стремежа на Великобритания да съхрани статуса си на велика сила, а силното съветско влияние в България означава опасна възможност за засилване на съветския натиск върху тях.

В меморандум на британския външен министър от 2-ри януари 1947 г. ясно се посочват приоритетите за Великобритания на Балканите. За британската дипломация е важно да поддържа своите позиции в Близкия изток, а за изпълнението на тази цел Гърция и Турция не трябва да попадат в съветската сфера на влияние. Форин офис разглежда Турция като „естествена бариера пред напредъка на Русия към източното Средиземноморие и Близкоизточните страни”. Що се отнася до Гърция, нейното евентуално попадане под съветска доминация ще застраши британските комуникации в Средиземноморието и

отчасти в Пловдивска област, в другите райони на България няма регистрирана профашистка дейност (АМВР, ф. 13, оп. 1, а.е. 154, л. 27, 36-40). 269 Народно земеделско знаме, 15 ноември 1947 г. 270 Bullock, Ernest Bevin, 345.

стратегически позиции в източната част на Средиземно море и Близкия изток.271 За да могат двете балкански страни да се противопоставят на Съветския съюз, Лондон разбира, че трябва да им окаже финансова, икономическа и военна помощ. Тази подкрепа заема през 1947 г. важно място в британската политика на Балканите. Помощта за Турция цели да заздрави нейната отбрана, за да може страната да издържи на натиска на Москва за военно присъствие в района на Проливите. В случай на война южната ни съседка трябва да даде ефективен отпор на съветските войски и да забави техния напредък. За съхраняване на своите позиции в Средиземноморието Великобритания планира да запази военното си присъствие в Гърция, но поради собствените си икономически проблеми разчита да получи американска помощ.272 На 21-ви февруари 1947 г. Великобритания информира Съединените щати, че след 31-ви март няма да може да оказва повече подкрепа на Гърция и Турция. Американската помощ за Гърция и Турция не закъснява. Във Вашингтон отчитат, че победа на комунистическите сили в Гърция ще застраши Средиземноморието и Близкия изток.273 През март 1947 г. Съединените щати обявяват доктрината Труман, която предвижда отпускането на 400 млн. долара за Гърция и Турция. Често американската подкрепа за тези две страни се сочи за един от факторите, които водят до началото на Студената война.274 До каква степен доктрината Труман допринася за разделението на континента и за началото на Студената война е трудно да се отговори категорично Може да се приеме, че тя всъщност има малко влияние върху действията на Сталин. Съветският лидер по това време вече е възприел едно конфронтационно поведение към некомунистическите сили в неговата сфера на влияние. Една част от причините за Студената война могат да се открият в политиката на съветския ръководител в Европа.275 Съветският съюз потиска комунистическите съперници за властта и ограничава западното влияние в източноевропейските страни. Цитираните британски документи посочват зоните, в които Лондон смята за жизнено важно да не допусне разрастване на съветското влияние, но същевременно показват и безпомощността на Лондон в съседните на Гърция и Турция страни.

271 UKNA FO 371/66965, British Strategic Requirements in the Middle East, Memorandum by the Secretary of State for Foreign Affairs, 2 January 1947. 272 Ibid., Future Policy towards Turkey and Greece, Report by the Chiefs of Staff, 1 January 1947. 273 Bartlett, The Global Conflict, 262-263. 274 Мирчева, История на международните отношения, 390-392. 275 Judt, Postwar, 127.

Какво е мястото на България в британската външна политика в контекста на стратегическата важност за Великобритания на Гърция и Турция като преграда пред съветското проникване към Близкия изток? На 13-ти януари 1947 г. във Форин офис в присъствието на британските представители в Източна Европа се провежда среща, която трябва да даде отговор на въпроса какви ще бъдат основните насоки на британската политика към източноевропейските страни. В основата на дискусията стои един доклад от декември 1946 г., приготвен от Кристофър Ф. А. Уорнър, ръководител на Северния департамент на Форин офис. Той посочва основните цели на Великобритания в Източна Европа след края на войната – запазване на британското влияние в региона, съдействие за спазване на гражданските права и свободи и осигуряване на подходящи условия за провеждане на свободни избори. Установяването на монолитни комунистически режими не се приема от британската дипломация. Тя се стреми да се противопостави на силното съветско влияние, използвайки средствата на дипломацията. Само че тази политика не се прилага напълно последователно, има различни нюанси в отделните страни и съмнителни резултати. Например, в Югославия британското правителство сътрудничи още от войната с комунистическите сили, ръководени от маршал Тито, докато в Гърция твърдо подкрепя антикомунистическите елементи. В България комунистите имат твърдо участие във властта след провеждането на парламентарните избори през октомври 1946 г. Същото е политическото положение и в Румъния. Очакванията на Уорнър за предстоящите избори в Полша не са по-оптимистични. Централният въпрос в неговия анализ е каква политика ще гарантира по най-ефективен начин сигурността и интересите на Великобритания. За бъдещата политика той се спира на две алтернативи. Първата е свързана с оттегляне от Източна Европа, което ще спечели разположението на Съветския съюз, защото ще му остави свобода за действие без външна намеса. Втората алтернатива е настъпателна. Тя акцентира върху противопоставяне срешу консолидирането на комунистическата власт и поддържането на британските интереси в източноевропейските страни.276

276 Уорнър подробно се спира на възможността за изтегляне на Великобритания от Източна Европа и пълно признаване на съветските интереси в тези страни. Той характеризира приемането на съветското влияние като сделка, защото очакванията са Москва да направи съответни корекции в своята политика. В случай на британска отстъпчивост обаче възниква логичният въпрос какви ще са резултатите от такава сделка. На първо място, тя ще се отрази неблагоприятно на британско-американските отношения, защото Вашингтон не гледа със симпатия на разпространението на комунизма в Източна Европа. След това, сделката ще се отрази

Ръководителят на Северния департамент предлага Форин офис да избере между продължаване на досегашната линия на противопоставяне на комунистическото влияние в региона или отстъпване от тази политика и приемане на комунистическата доминация. Възможностите, посочени от Уорнър, са отправна точка за дискусията във Форин офис на 13-ти януари. За България Бозуол препоръчва продължаване на досегашния курс в подкрепа на опозицията, защото ако Великобритания отстъпи пред съветския натиск, това ще разочарова нейните приятели в страната. В подкрепа на досегашната политика се изказва британският представител в Румъния А. Холмън, докато британският представител в Югославия отбелязва, че за да води ефективна политика в тази балканска страна, Великобритания трябва да разполага със свои войски в нея. Мнението на британските представители за бъдещата политика в Източна Европа се насочва в три направления: подобряване на британския образ в местната преса, поддържане на контакти със социалистическите партии, посещения в страната на депутати от лейбъристката партия и контакти с прозападно настроените среди.277 Предложенията за бъдещата британска политика показват усещане и приемане на ограничените възможности за влияние и провеждане на активна политика в региона.

На 17-ти януари 1947 г. въпросът за британската политика в Източна Европа се подлага на нова дискусия. Бозуол отбелязва голямото съветско влияние върху правителството и подозрителното отношение на българските власти към британските представители. Неговото мнение обаче не е напълно в негативен дух. Той дори е склонен да мисли, че политиката на Великобритания в България е в известна степен успешна. Причината за това мнение са неговите добри контакти с някои членове на правителството, както и с ръководителите на опозицията, които той окуражава. Британският дипломат отново изтъква, че отношенията му с българските власти се вписват в цялостната политика на неговото правителство към страната. Целта на тази политика е подписването на мирен договор, който ще доведе до оттегляне на съветските войски. Бозуол отново с основание предупреждава, че, преди да се изтегли, Съветският съюз ще подсигури

неблагоприятно на международния имидж на Великобритания като привърженик на свободата и демокрацията. На следващо място, пълното съобразяване с политиката на Москва ще ускори разпространението на съветското влияние не само в Източна Европа, но и към Близкия изток, особено ако не се окаже подкрепа на Гърция и Турция (UKNA FO 371/65964, Future Attitude towards Countries of Eastern Europe, 20 December 1946.) 277 Ibid., Foreign Office Minute, January 1947.

своите политически и икономически позиции. В тази обстановка за правителството на Великобритания остава възможността да „продължи да се съпротивлява на пълното комунизиране на страната и същевременно да поддържа удовлетворителни работни отношения с българското правителство”. Той е наясно, че Великобритания е популярна най-вече сред опозиционните среди и либерално настроените българи, докато управляващите се ползват със симпатиите на Москва.278

Разискванията за британската политика към източноевропейските страни завършва с подготвянето на меморандум, който посочва основните цели и средствата за тяхното постигане. Британското правителство е мотивирано от желанието да попречи на разпространяването на съветското влияние в Близкия изток и Западна Европа. Затова Форин офис трябва да продължи да се противопостави на установяването на тотален съветски и комунистически контрол в страните от Източна Европа. За да се попречи на разпространяването на комунизма и да се помогне възприемането на западните представи за демокрация от източноевропейските страни, Великобритания предвижда да направи каквото е възможно контактите между тези страни и Запада да продължат. От друга страна обаче, опонентите на комунистическите партии няма да могат да разчитат на официална подкрепа от британските представители в съответната страна. Те ще поддържат контакти с всички партии, но външното министерство придава особено значение на посещенията на „внимателно подбрани” британски депутати,279 които явно трябва да бъдат добре приети от източноевропейските правителства. Този документ отново потвърждава основната британска цел – противопоставяне на разпространението на комунизма, което е мотивирано не от британските интереси в Източна Европа, а от интересите на Британската империя в района на Проливите, Близкия изток и Западна Европа. Големите стратегически интереси на Великобритания са извън източната част на Европа. Това обстоятелство предопределя ограничените като интензивност и решителност действия на нейната дипломация в източноевропейските страни. През следвоенния период Съветският съюз не среща решително противодействие на своята политика в Източна Европа нито от Великобритания, нито от Съединените щати. Международната и вътрешнополитическа конюнктура през 1947 г. позволява БРП(к), подкрепена от Съветския съюз, да предприеме

278 Ibid., Foreign Office Minute, 17 January 1947. 279 Ibid., Foreign Office Minute, Policy in Eastern Europe.

решително настъпление към пълното овладяване на властта в България. Партията елиминира политическата опозиция, засилва държавния сектор в икономиката и ограничава плурализма в духовно-културния живот. До 1947 г. комунистите в България и в повечето източноевропейски страни засилват натиска върху своите основни противници и са отслабили в голяма степен своите коалиционни партньори. Техните действия включват арести на видни опозиционни лидери, намеса в работата на другите политически партии, контрол върху органите са сигурност, организиране на инсценирани съдебни процеси, за чийто успех важна роля играе контролът от страна на партията върху министерството на вътрешните работи. През 1947 г. комунистическите партии преминават към открито завземане на властта и налагане на тоталитарни режими. Международната обстановка също е благоприятна. Подписани са мирни договори с бившите съюзници на Германия, вече сателити на Москва, отношенията между Съветския съюз и западните държави се влошават все повече.

1947 година започва противоречиво в България. Докато на 11-ти февруари Великобритания признава българското правителство, натискът на управляващите върху опозицията се засилва. Вълненията около подписването на мирния договор бързо отстъпват място на вътрешнополитическите проблеми, които след акта от Париж се активизират. Уверенията на правителството към Великобритания, че в България има свобода и законност, не почиват на солидни основи, доказващи тяхната достоверност. Всъщност, става точно обратното. След сключването на мирния договор БРП(к) възприема още по-твърд курс към опозицията, а сведенията, които получават британските представители в страната, че Комунистическата партия смята да ликвидира БЗНС “Н. Петков”, стават все повече. Бойд Толинтън, заместник на Бозуол, научава, че ръководството на БРП(к) е разработило план за ликвидиране на опозицията. Като ответна мярка Толинтън предлага на началниците си във Форин офис Великобритания да не признава в момента българското правителство. В Лондон обаче са скептични към подобни действия. Там смятат, че ако се откаже признаването на правителството, за Великобритания “ще бъде по-трудно да окаже подкрепа на демократичните свободи, да упражнява най-пълно своя дял от права в обезпечаване изпълнението на договора и да запази каквото е останало от влиянието му в България”.280

280 Пинтев, „Англия и разгромът на антикомунистическата опозиция в България,” 92-93.

През следващите месеци на 1947 г. управляващите показват твърдата си решимост да пресекат “всички противонародни и противодемократични деяния”, за каквито те обявяват всяка критика срещу правителствената политика. Техните намерения против опозицията показват, че “всички конспиратори против народната власт ще изпитат справедливата суровост на законите на народната република”.281 През пролетта на 1947 г. БРП(к) засилва агитационните си действия в предприятия, учреждения, села, квартали и махали срещу “враговете на народната власт”.282 Натискът върху опонентите на режима става все по-силен и всеобхватен. През март и април отношенията между управляващите и опозицията се влошават. В края на април вестник „Народно земеделско знаме” е спрян за една седмица, а в началото на май 1947 г. – завинаги.

Комунистическата антиопозиционна кампания разчита на използването не само на пропаганда и закани, но и на решаващия контрол върху Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Законовата хватка, в която управляващите се стремят да ограничат в максимална степен опозицията и да й нанесат тежък удар, започва да се затяга през зимата на 1947 г. В съдебния процес срещу военната организация “Неутрален офицер” старателно се търсят улики срещу ръководството на БЗНС „Н. Петков”.283 Същите цели се преследват и при подготовката на съдебния процес срещу “Военния съюз”. Полковниците Марко Иванов и Борис Гергов сочат Н. Петков за „вдъхновител” на нелегалната военна организация, която е трябвало да подкрепя опозицията в борбата й за сваляне на правителството.284 В обвиненията срещу тайните военни организации има редица неясноти, които пречат за пълното изясняване на тяхната вина – липсват конкретни доказателства за техните конспиративни връзки с опозицията. Същевременно шумът, вдигнат от управляващите в проправителствения печат за разкритите връзки между опозицията и военните и дейността на БЗНС “Н. Петков” във ВНС, допринася за създаването на обществени настроения285, насочени срещу Н. Петков, а оттам и към опозицията като цяло. БРП(к) умело използва

281 Куков, Разгром на буржоазната опозиция, 176-179. 282 ЦДА, ф. 84, оп. 1, а.е. 57, л. 57; а.е. 87, л. 1-4, 6-7, 47; Генчев, „Разгром на буржоазната опозиция в България,” 231. 283 По-подробно вж. Цветков, Съдът над опозиционните лидери, 69-87. 284 По-подробно вж. Пак там, 106-108. 285 Ново време, февруари 1947 г., 183-184; Държавен архив (ДА) – Хасково, ф. 124, оп. 1, а.е. 46, л. 259-260; Народно дело, 16 януари 1947 г.; 25 януари 1947 г.; 1 февруари 1947 г.

стабилните си позиции в правителството и, въпреки съмнителния характер на тези “законови действия”, започва все по-яростно да напада опозицията и да се стреми да ограничи нейната дейност.

За британските представители в България целта на властта е да обвърже дейността на опозиционния Земеделски съюз с подривните планове на военните.286 Стърндейл Бенет с недоволство наблюдава как временното спиране на „Народно земеделско знаме” и „Свободен народ” прераства в тяхното пълно изчезване от обществената сцена.287 Във връзка със спирането на опозиционните вестници Бенет се среща с външния министър на България. Пред К. Георгиев британският представител изразява недоволството си от мерките на правителството за унищожаването на свободното слово в страната. Според Бенет така опозицията е лишена от възможност да изрази своето мнение. Той разглежда въпроса за спирането на опозиционните вестници във връзка с член 2 на мирния договор, който е посочен в британската нота от 11-ти февруари 1947 г. От своя страна, Георгиев се стреми да обвърже действията на управляващите срещу опозицията с тежкото икономическо положение в България, която не е получила помощ за своето възстановяване след войната. Той смята, че опозицията е саботирала действията на правителството за задоволяване потребностите на населението от храни, като е карала земеделските производители да задържат храните за себе си, а не да ги предават на правителството за преразпределение.288

Въпреки пристигащите обезпокоителни сведения за намеренията на БРП(к) към опозицията, британската дипломация не предприема ответни конкретни действия в нейна защита. Важен е въпросът дали Великобритания има действителната възможност да влияе върху правителството и оттам да повлияе по някакъв начин върху развитието на страната? Отговорът на този въпрос е отрицателен. От една страна, пасивно-наблюдателното поведение отговаря на целите, поставени пред британската дипломация по време на дискусиите във Форин офис през януари 1947 г. От друга страна, нужно е да се има предвид отношението на Великобритания към опозицията и политическия режим в България. Несъмнено опозицията се ползва със симпатиите на британските представители в страната, а репресивните методи на управление, използвани от правителството, предизвикват тяхното основателно недоволство. Друг е въпросът доколко

286 UKNA FO 371/72160, Annual Report on Bulgaria 1947. 287 Ibid., FO 371/72160, Annual Report on Bulgaria 1947. 288 Ibid., FO 371/66906, Sofia to Foreign Office, 2 May 1947.

Великобритания може ефективно да й помогне. Н. Петков печели симпатиите на британските дипломати с поведението си и смелостта да критикува действията на БРП(к), въпреки заплахите към него.289 На практика обаче развитието на България има важност за Форин офис в контекста на значително по-големите британски цели. В Лондон разглеждат положението на Балканите и в Източна Европа като част от голямата световна политика. В голямата стратегия на Великобритания приоритетно значение се дава на Гърция, Турция и Средиземноморието, а не на България. В България трябва да има режим, който да не застрашава британската зона на интереси.

Очертава се един сложен комплекс от причини за инертното отношение на Великобритания към България. След Техеранската конференция в края на 1943 г. Великобритания губи възможността активно да се намесва при решаването на балканските проблеми. Британската дипломация се стреми да защити позициите си в Гърция, а в другите страни от региона целите й са ограничени. През следващите две-три години Великобритания наблюдава как Съветският съюз укрепва влиянието си в Източна Европа, но единственото, което може да направи, е да окуражава демократичните партии в тези страни. Така се оказва натиск върху Съветския съюз в подходящи моменти, но същевременно се избягва крайната конфронтация заради ответната съветска реакция в зони, където преобладават британските интереси.290 Правителственият курс към ликвидиране на парламентарната демокрация дава известно негативно отражение върху българско-британските отношения, но не попречва на Великобритания да направи нова стъпка към нормализиране на дипломатическите отношения с България. На 22-ри април 1947 г. Бенет посещава министъра на външните работи К. Георгиев и го уведомява, че по решение на британското правителство България може да изпрати в Лондон български политически представител. Бенет изтъква, че с това не се предрешава въпросът за установяване на редовни дипломатически отношения между България и Великобритания. Пълното възстановяване на дипломатическите отношения ще стане чак след ратифицирането на мирния договор.291 Българското правителството обаче започва да заема все по-крайно отрицателно отношение към своите опоненти. То разглежда всяка критика на опозицията като предателство, подбудено от Великобритания и Съединените щати.

289 Ibid., FO 371/66914, p. 50. 290 Пинтев, България в британската дипломация, 145, 160. 291 ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 551, л. 5.

Бенет предлага Форин офис да реагира бързо на погазването на гражданските свободи в България, защото липсата на реакция „може да бъде тълкувано като незаинтересованост от бъдещето на българския живот”. Той планира да постави, заедно с американския си колега, въпроса и пред съветския представител, но подозира, че разговорът с него „може да бъде напълно безплоден”. Британският и американският представители смятат, че е възможно техните правителства да изразят официално своята загриженост от спирането на опозиционните вестници.292 Както Бенет предполага, срещата със съветския представител на 5 май не носи значителни резултати. Той показва незначителен интерес към аргументите на западните представители, че действията на българското правителство са в нарушение на чл. 2 от мирния договор. За него договорът все още не е влязъл в сила и целият случай представлява българска вътрешна работа, която е от компетенцията на местните власти.293 На същия ден Бенет се среща и с българския министър-председател. С него дискутират въпроса за свободата на пресата. Димитров е „учуден”, че „Народно земеделско знаме” не излиза, защото неговите инструкции са били точно обратните. Той отдава липсата на опозиционен печат на външнополитически причини – желанието на редакцията да се представи в чужбина като потискана от правителството. Британският представител, от своя страна, обръща внимание на желанието на редакцията на вестника да получи по-добри условия за работа.294

Очаквано, протестът на Бенет пред българските власти не води до резултат. Той обаче продължава да смята, че правителството на Великобритания трябва да окуражи опозицията, която се бори да запази „бързо изчезващата свобода” в страната.295 В крайна сметка действията на българското правителство предизвикват „критика във Великобритания и Съединените щати”,296 макар и не чак толкова силна, както преувеличено е отбелязано в годишния доклад за България.

Във Форин офис анализират причините за спирането на опозиционния печат. Външният министър на Великобритания заявява, че неговата държава не може да окуражава българската опозиция да подбужда земеделците към отказ да предават своите храни, но за да се изясни този въпрос е необходимо допълнително проучване. Надделява

292 UKNA FO 371/66906, Sofia to Foreign Office, 4 May 1947. 293 Ibid., Sofia to Foreign Office, 6 May 1947. 294 Ibid., Sofia to Foreign Office, 6 May 1947. 295 Ibid., Sofia to Foreign Office, 15 May 1947. 296 Ibid., FO 371/72160, Annual Report on Bulgaria 1947.

мнението, че земеделците не са саботирали правителствените действия за преодоляване недостига на храни. По-скоро българските комунисти гледат да се утвърдят здраво на власт преди изтеглянето на съветските войски, а спирането на опозиционните вестници е едно от средствата, водещи до тази цел. От своя страна, британската дипломация трябва да посрещне тези действия с протест, защото мълчанието ще подрони нейните позиции в бъдеще и при други нарушения на член 2 от мирния договор. Лондон разчита на този член от мирния договор за предотвратяване на пълната комунистическа диктатура. Форин офис планира да изпрати писмен протест до българското правителство и да не поставя въпроса повече пред Съветския съюз.297 Мотивите на Великобритания за изпращането на нота до българското правителство са няколко. На първо място, нейната дипломация иска да покаже на българското правителство и на опозицията, че не одобрява използването на твърде чувствителния въпрос за недостига на храни в следвоенна Европа с политическа цел. На второ място, да се покаже интересът на Великобритания към спазването на човешките права, което е предвидено в чл. 2 от мирния договор. Британската дипломация смята, че в бъдеще отново ще й се наложи да се позовава на него.298

Очевидно позоваването на чл. 2 е единственият инструмент за сериозна обосновка на британските аргументи срещу политиката на българското правителство. Той е не особено ефективен, както се вижда от развитието на двустранните отношения през 1947 г. На 3-ти юни Бенет връчва британската нота на българския външен министър. В нотата се протестира срещу спирането на опозиционните вестници и се изказва мнението, че действията на кабинета срещу свободната опозиционна преса противоречат на мирния договор.299 Българският отговор от 10-ти юни е преценен от Бенет като „напълно неудовлетворителен и неубедителен”. Той смята, че българските власти тълкуват съдържанието на опозиционните вестници по напълно погрешен начин. За него причините за спирането на опозиционните вестници са политически, породени са от опозиционната критика към правителството.300 Става все по-очевидно, че двете правителства имат коренно различни разбирания по съществени въпроси.

297 Ibid., FO 371/66907, Foreign Office Minute, 9 May 1947. 298 Ibid., Foreign Office Minute, 5 June 1947. 299 За пълния текст на нотата вж. UKNA FO 371/66907, Bennett to K. Georgiev, 3 June 1947; АМВнР, п. 9, оп. 4, а.е. 291. 300 UKNA FO 371/66907, Sofia to Foreign Office, 14 June 1947.

Междувременно, на 15-ти юни 1947 г. Бенет посещава К. Георгиев и представя британската загриженост, породена от атаката срещу опозицията. На тази среща британският представител добавя и нови въпроси - за българския отказ от участие в плана Маршал и изявленията на Г. Димитров, в които Великобритания и Съединените Щати са характеризирани като държави, водещи враждебна политика към България.301 Великобритания не е удовлетворена от българския отговор на нейната нота и в края на юни 1947 г. Бенет изпраща нова нота до правителството. Тази нота в общи линии повтаря аргументите, които британският представител излага в анализа си до Форин офис. Обяснението, че вестниците са спрени заради подбуждане на населението към неподчинение на властта, се вижда на британския представител „пълно изопачаване на смисъла” на опозиционните идеи. Според Бенет, правителството може „по свой собствен начин да уведоми народа върху фактите чрез правителствения печат или във Великото народно събрание”, а не да обвинява опозицията, че вреди на българските интереси. Бенет е смутен от възможността да се спират вестници, които са неудобни на правителството поради критиката, на която подлагат неговите действия. Затова „правителството на Негово Величество е в затруднение да съгласува властта, която българското правителство смята, че има ... с постановленията на чл. 2 от договора за мир”. Бенет смята, че истинските причини са други – ясно е, че „така нареченият „частен конфликт” между редакциите и някои работници има политически характер”. В британската нота е подчертано, че българските закони трябва да са в съгласие с мирния договор и да не се използват за ограничаване на опозицията.302 Прави впечатление, че Бенет и британското правителство действат на сравнително тясна основа. Нотите на Великобритания се отнасят само до спирането на опозиционните вестници, а не изразяват открито неодобрение на започналата решителна атака срещу опозицията. Спирането на опозиционните вестници е важна стъпка от страна на българското правителство към постепенното унищожаване на политическата опозиция. По същото време, когато между Бенет и българското правителство се разменят протестни ноти, властите арестуват Н. Петков, лидера на най-влиятелната опозиционна партия. В този смисъл Великобритания не обвързва тясно двете събития – спирането на „Народно земеделско знаме” и „Свободен народ” като

301 АМВнР, п. 23, оп. 1 п, а.е. 340, л. 7. 302 ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 551, л. 7-8; UKNA FO 371/66907, Sofia to Foreign Office, 26 June 1947.

подготовка за ликвидирането на опозиционните партии. Този нюанс, разбира се, присъства в кореспонденцията между София и Лондон, но не е доразвит категорично на официално ниво пред българското правителство.

Скоро Форин офис открива как предвижданията, че Комунистическата партия ще се постарае да укрепи позициите си във властта преди изтеглянето на съветските войски, започват да се осъществяват. Растящите противоречия между държавите-победителки във войната и предстоящото изтегляне на съветските войски от България са съпроводени от желанието на Москва да осигури политическите, стратегическите и икономическите си интереси в страната. Тази политика води до постепенното създаване на условия за ликвидиране на опозиционното движение и изолирането на българското общество от западните държави. На 31-ви май 1947 г. Г. Димитров изпраща писмо до Сталин, в което заявява, че БРП(к) трябва да стане пълен господар на положението в България преди изтеглянето на съветските войски в края на годината. Комунистическият водач се безпокои, че лишена от съветската подкрепа в страната, партията ще бъде подложена на силен западен натиск.303

Намеренията за пълен разгром на политическата опозиция придобиват все по-конкретни измерения, когато на 5-ти юни 1947 г. в Народното събрание е арестуван Н. Петков. Арестуването на лидера на опозицията съвпада с ратифицирането на мирния договор от Съединените щати.304 Това показва, не само че западните държави не могат да подкрепят ефективно опозицията, но и това, че крайните действия на управляващите няма да имат непосредствено отражение върху международното положение на страната.

Арестът на Петков веднага привлича вниманието на британската дипломация. В Лондон гледат на земеделския лидер като на „човек с изключителен кураж, ако не винаги с изключителна мъдрост”, заради критиките му към правителството в парламента, въпреки отправените към него заплахи. Неговото арестуване е преценено като „край на малкото свобода, която все още беше допусната да съществува в България”.305 В кореспонденцията си с Форин офис Бенет отбелязва, че Петков е заплашван открито, но независимо от това, „неговият арест е станал с неочаквана внезапност”. Той изглежда в известна степен изненадан от бързите действия на управляващите, но добре разбира, че

303 Богданова, „Земеделското движение след Втората световна война,” 269. 304 Огнянов, „Никола Петков”, 200. 305 UKNA FO 371/66914, Foreign Office Minute, 6 June 1947.

правителството, което англичаните възприемат като представител на малцинството от населението в политическия живот, е ангажирано с подсигуряването на своята стабилност. Британските представители свързват стабилността на режима с присъствието на съветски войски в страната. Затова и Бенет вписва арестуването на Петков в очерталия се вече модел на поведение на българските власти – политика, насочена към ликвидиране на опозицията и пълно утвърждаване в управлението, преди Червената армия да напусне България.306

На 7 юни Бенет се среща с българския министър-председател. Димитров заема твърда позиция и се стреми да неутрализира критиките на британския представител в техния зародиш. Бенет е склонен да разглежда действията на правителството като част от „план за елиминиране на опозицията и установяване на тоталитарна държава”. Министър-председателят, от своя страна, набляга на разследването, което е открило данни за нелегалната дейност на Петков и подготовката на преврат. Що се отнася до неодобрението на Бенет към политиката на кабинета, Димитров е абсолютно прям: „България е суверенна страна и няма да допусне външна намеса по този въпрос”. Българското правителство е готово да допусне опозиция, но само „лоялна опозиция”, която не трябва да заговорничи с външни сили и да не саботира стопанската политика на властта.307 Същият ден среща с Димитров провежда и американският политически представител Джон Хорнър.308

Срещата с министър-председателя не успокоява Бенет. Напротив, нейният ефект е точно обратният. Той описва атмосферата в 306 Ibid., Bennett to Foreign Office, 6 June 1947. 307 Ibid., Bennett to Foreign Office, 8 June 1947. Неделчо Ганчовски, личен секретар на Г. Димитров, разкрива, че отношението на българският партиен ръководител към Бенет е внимателно. Англичанинът говори с Димитров по широк кръг от въпроси, а Димитров се стреми да го убеди, че Великобритания не печели нищо, като подкрепя опозицията (Ганчовски, Дните на Георги Димитров, 271). 308 Димитров безапелационно заявява, че никаква външна подкрепа няма да помогне на Петков, а точно обратното, тя по-скоро може да усложни положението на земеделския лидер и ще засили подозренията, че е действал заедно с тези, които сега се обявяват в негова защита. Изправен пред тази категорична позиция, Хорнър отбелязва, че има явна връзка между ратификацията на мирния договор с България в американския сенат и арестуването на Петков, което според него е едно “много нещастно съвпадение” и “много лошо начало за подобряване на отношенията” (ЦДА, ф. 146 Б, оп. 2, а.е. 757, л. 3-6). Срещата на Димитров с Хорнър е съвсем различна от тази с Бенет. Ганчовски посочва, че българският министър-председател е „прям и рязък” с американския представител, като решително му заявява, че Петков е агент на Съединените щати (Ганчовски, Дните на Георги Димитров, 271).

България като наситена със страх и заплахи към опонентите на режима. Опозиционните среди са изправени пред опасността от „пълно ликвидиране при отсъствието на ефективна американска и британска намеса”. Мнението му за българската политика е малко радикално, но не и напълно лишено от основание. Британският представител я определя като „въпрос на живот и смърт”, явно имайки предвид преследването на недоволните от правителствената политика с някои крайни мерки. Бенет предлага Великобритания недвусмислено да заяви своята позиция: България ще се радва на благосклонното отношение на неговото правителство и ще заеме място в международната общност само чрез „изоставяне на тиранията и скрупульозно изпълнение на [мирния] договор.309

Явно е, че БРП(к) засилва атаката към опозиционните партии в зависимост от уреждането на международното положение на страната. Тази теза намира много силно потвърждение около случая с Н. Петков. Тук едва ли става дума само за едно “нещастно съвпадение”. По-правилното обяснение е положението в България да бъде поставено в контекста на ситуацията в Източна Европа и в контекста на сходните цели, които направляваните от Москва комунистически партии се стремят да осъществят. На срещата с българския министър-председател на 7-ми юни Бенет прави връзка между развитието в България и Унгария, където опозицията също е подложена на засилен натиск.310 Това е общ източноевропейски процес, чиято кулминация е през 1947 г. Въпреки че разбират същността и посоката на българското развитие, западните правителства трябва да се задоволят с ролята на обикновени наблюдатели с малки или почти никакви възможности за въздействие.

Във връзка с процеса срещу Петков Бенет прави две предложения до Форин офис. Първо, той предлага да се изпрати един постоянен британски кореспондент, който да следи събитията в София. Второ, в духа на политиката, която британската дипломация възприема

309 Любопитно е, че Бенет не е отхвърлил напълно възможността Великобритания и Съединените щати да влияят върху събитията в България. Той уверява Форин офис, че непосредственото бъдеще на страната зависи от „силата на нашите реакции на нещата, които ние не харесваме”. Дори се съмнява, че Н. Петков е щял да бъде арестуван, ако британското и американското правителство са отправили „бърза и ясна официална реакция” на премахването на опозиционната преса (UKNA FO 371/66914, Bennett to Foreign Office, 9 June 1947). 310 Ibid., Bennett to Foreign Office, 8 June 1947. Някои британски вестници също наблягат на сходството в развитието на България, Унгария, Полша и т.н. (Архив на Министерството на вътрешните работи (АМВР), ІІ съд, 2649, т. VІІ, л. 138).

към източноевропейските страни в началото на 1947 г., Бенет допуска, че моментът е подходящ за посещение на представител на Лейбъристката партия. Една такава визита може леко да смекчи поведението на българското правителство.311 Във Форин офис дискутират положението в България и мерките, които може да предприеме Великобритания. Линията на разсъждения в министерството е насочена към изразяване на недоволство от нарушаването на мирния договор от българска страна. В министерството вече са достигнали до съгласие, че трябва да дадат повече информация на обществото за репресивните действия на властта в България. Това не е изненадващо с оглед на някои мнения, че българският режим се отличава сред източноевропейските страни със своята жестокост – наличие на концентрационни лагери, използване на брутални методи от страна на милицията и други. 312 На 27-ми юни 1947 г., в разгара на проблемите около арестуването на Н. Петков, Бенет се среща с министъра на външните работи. Той информира К. Георгиев, че британското правителство одобрява назначаването на проф. Никола Долапчиев за български политически представител във Великобритания. Британският представител използва случая, за да направи връзка между политиката на властите към опозицията и бъдещето на българско-британските отношения. Бенет посочва, че ако правителството смята да поддържа приятелски контакти с Великобритания, действията му към опозицията не отговарят на тези намерения. Нарастването на политическото напрежение в България съвпада с речта на британския външен министър Ърнест Бевин на 19-ти юни, в която той заявява, че е противник на еднопартийните държави, установили се чрез насилие. Британското правителство не би се противопоставило, ако радикалните обществено-политически промени в Източна Европа се извършваха доброволно. В същия дух Бенет подчертава, че вътрешната политика на българското правителство разкрива стремежа му да унищожи опозицията и да установи еднопартийна обществено-политическа система.313 На 21-ви юни министьр-председателят Атли също произнася реч, в която критикува репресиите над политическите противници на властта. Двамата британски държавници наблягат на потискането на опозицията в България със средства, на които и Гестапо би завидяло.314

311 UKNA FO 371/66915, Foreign Office Minute, 19 June 1947. 312 Ibid., Foreign Office Minute, 27 June 1947. 313 АМВнР, п. 2, оп. 4, а.е. 46, л. 1-2. 314 UKNA FO 371/66908, Foreign Office Minute, Bulgarian Atrocities, July 1947.

Българската страна не оставя без отговор обвиненията в деспотизъм, отправени от различни британски политици и дипломати. В думите на Г. Димитров дори личи известно самодоволство от действията на властта. В реч, произнесена на 24-ти юни пред конгреса на железопътните работници, той заявява, че надеждите на някои кръгове в страната, че Съединените щати и Великобритания ще се намесят в подкрепа на опозицията, са неоправдани. Доказателството е, че лидерът на опозицията е арестуван и обвинен в подготовка на преврат, но „никой в България сериозно не вдигна пръст да направи протест, демонстрация, митинг”.315 Димитров показва, че правителството няма намерение нито да се вслуша във външните критики, нито да промени вътрешната си политика. Изправен пред твърдата решимост на БРП(к) да засили властта си, Форин офис прави равносметка на политическото развитие на България и предимствата и недостатъците на досегашната политика. В този смисъл е писмото на Форин офис до Бенет от 11-ти юли. С оглед на извършените от българските власти жестокости в Лондон се поражда съмнение дали е оправдано да се гледа на България като на „цивилизована страна”. От тази характеристика на режима следват два основни въпроса – дали страната ще бъде приета като член на международната общност или отношенията с нея ще бъдат „студени и дистанцирани”. От последните две години Форин офис разполага с достатъчно данни, получени от британските представители в София, за „зверската жестокост, прилагана от българските власти” към опонентите на режима. Великобритания трябва да води политика, ясно показваща, че ратифицирането на мирния договор не означава одобрение за действията на управляващите в България. Една от възможните мерки е да се даде гласност на Запад на „злодеянията на българското правителство”. За да не бъдат българско-британските отношения една „студена формалност”, е необходимо България да промени своята вътрешна политика и отношението си спрямо Гърция.316 Очевидно Великобритания смята, че условията за подобряване на двустранните отношения зависят най-вече от политиката на България. В същото време управляващите в София изпитват все по-големи съмнения относно политиката на британското правителство в Източна Европа. Арестуването на Петков чудесно олицетворява подозренията, които изпитват двете държави една към друга. От една

315 Ibid., FO 469/1, Sterndale Bennett to Bevin, 1 July 1947; Отечествен фронт, 28 юни 1947 г. 316 UKNA FO 371/66966, Foreign Office to Bennett, 11 July 1947.

страна, за България критиките на Великобритания и Съединените щати представляват намеса във вътрешните работи на страната. От друга страна, за британската дипломация този случай показва типичните методи на действие, с които си служи българското правителство. На 14-ти юли 1947 г. се провежда дискусия в британския парламент за арестуването на Н. Петков. Изказват се съмнения относно обстоятелствата, при които е арестуван Петков, и че действията срещу земеделския лидер са в противоречие с мирния договор.317 За Лондон е характерно да разглежда България като най-лошия пример за диктатура в държавите от съветската сфера на влияние. От своя страна, българските власти гледат с подозрени на поведението на Великобритания, което за тях е необоснована намеса в работата на българските държавни институции. Затова, когато на 21-ви юли Великобритания поисква повече информация за подготвяния процес срещу Н. Петков, българските власти отказват да предоставят такива сведения.318 По същото време Великобритания продължава да анализира своята политика към България и другите държави от Източна Европа. На 28-ми юли 1947 г. във Форин офис е приготвен анализ на отношенията между Великобритания и Унгария, Румъния, България и Албания. Общата тенденция в развитието на първите три страни е настъплението на доминираните от комунисти управляващи коалиции срещу опозицията, докато Албания е разглеждана като държава, където комунистите са се установили вече на власт. Тази тенденция е особено видна в репресиите срещу популярните земеделски партии. В анализа се посочва, че политическите условия са най-лоши в България, защото е най-близо до съветския модел, и милицията е „особено брутална”, а в същото време земеделското движение е силно и, вероятно, най-популярно в сравнение с другите страни от региона, който се посочва в доклада. Бъдещето на региона е разгледано през призмата на бъдещето на Гърция, където комунистите са поставени в позиция, близка до тази на опозицията в страните от съветската сфера. Форин офис очаква, че моделът, който ще се установи в тези страни, ще бъде тоталитарен, подобно на модела, приложен в Титова Югославия.319

Възниква въпросът каква ще бъде политиката на Великобритания към България, Румъния и Унгария при така очертаните

317 АМВнР, п. 22, оп. 1п, а.е. 322, л. 36. 318 Пак там, л. 32. 319 UKNA FO 371/66966, Foreign Office Minute, Relations with Hungary, Roumania, Bulgaria and Albania, 28 July 1947.

обществено-политически условия в тези страни? Британската дипломация е възприела даването на публичност за действията на местните комунисти като най-доброто средство, с което може да си служи в своята политика към тези държави, а не откритата или тайна подкрепа за опозицията. Информирането на британското общество и критиката на методите, които използват управляващите в тези страни обаче, няма да може да повлияе върху действията на съответните правителства. Министерството очаква този поход да има ефект върху общественото мнение на Запад и да окуражи опозицията в Източна Европа. Тези действия вече са представени от Форин офис в писмо до британския политически представител в София на 11-ти юли. Великобритания смята, че най-добра възможност за публична критика към България, Румъния и Унгария ще се открие при ратифицирането на мирните договори, възстановяването на дипломатическите отношения и дебатите за тяхното приемане в Организацията на обединените нации (ООН).320 След проведените дискусии между Лондон и Вашингтон на 18-ти август 1947 г. Форин офис изпраща до Държавния департамент своята гледна точка за политиката към България, Румъния и Унгария. Двете западни правителства смятат да не се противопоставят на влизането в сила на мирните договори, както и на възстановяването на пълните дипломатически отношения. Причините за това решение се коренят не в някаква драматична промяна в британското отношение към посочените държави, а са чисто практични. Великобритания се нуждае от способни пълномощни-министри, които ефективно да защитават нейните интереси и да следят за развитието на страните зад Желязната завеса. Що се отнася до приемането им в ООН, Форин офис има съмнения, че това може бързо да се осъществи поради неговите планове да обвини България, Румъния и Унгария пред Общото събрание в нарушаване на човешките права.321 Форин офис анализира също дали е възможно в политиката към трите държави да се използват и други средства освен даването на обществена гласност на действията на съответните режими. Вероятно, в отношението към тях може да се включат и някои икономически средства, определени като „икономическа примамка”. В писмото до Вашингтон британското външно министерство прави оценка на България, която, заедно с Румъния, е разглеждана като страна без

320 Ibid., Foreign Office Minute, Relations with Hungary, Roumania, Bulgaria and Albania, 28 July 1947. 321 Ibid., Foreign Office to Washington, 18 August 1947.

особена важност за Великобритания. Докато през есента на 1945 г. Лондон набляга на важността на България за запазване на британското влияние в Средиземноморието, през август 1947 г. акцентът е поставен върху комунистическата доминация в българския обществен живот, която ограничава възможностите за влияние. Същевременно, Унгария е преценена като по-малко засегната от комунизацията и затова „все още не е изгубена” напълно за западното влияние. В тази неблагоприятна обстановка основната цел на британското правителство е да продължи да показва, че „не одобрява тоталитарните методи [на управление] на българския и румънския режими”. Мотивите за това поведение отново са обосновани с интересите на британското правителство в района на Проливите. Едно пълно отдръпване от трите държави, принадлежащи към съветската сфера, би дало лошо отражение върху Гърция, Турция и Близкия Изток. Липсата на интерес към региона ще покаже изоставянето на важни британски политически принципи като искането за спазване на гражданските права и свободи. Критиката на нарушенията на мирните договори трябва да се отправя по такъв начин, че да не събужда напразни надежди у местните антикомунисти. Затова „официалните протести трябва да бъдат ограничени до специално подбрани случаи”.322 Форин офис не предвижда оказване на сериозен натиск върху българския кабинет. На 26-ти август 1947 г. министерството подготвя специален документ, показващ основните насоки на политиката към България, Румъния и Унгария, които са сходни с тези, представени в писмото до Вашингтон от 18-ти август. Форин офис смята, че не разполага с „непосредствено средство за натиск върху Румъния, България и Унгария, различно от даването на гласност” на тяхната политика и, ако е възможно, използването на „икономическа примамка”. Благоприятни възможности за британското правителството да покаже отношението си към местните режими ще се открият с ратифицирането на мирните договори, възстановяването на пълните дипломатически отношения и приемането на тези съветски сателити в ООН.323 Съдебният процес срещу Н. Петков показва конкретните измерения на възприетата политика към България. През лятото на 1947 г. БРП (к) нанася решаващия си удар върху опозиционните партии по пътя към пълното установяване на своята власт. Нейният основен противник БЗНС “Н. Петков” е разпуснат, а лидерът му е осъден на смърт на 16-ти август 1947 г. Представителите на Великобритания и

322 Ibid., Foreign Office to Washington, 18 August 1947. 323 Ibid., Policy towards Roumania, Bulgaria, Hungary, 26 August 1947.

САЩ внимателно следят хода на съдебния процес и след произнасяне на присъдата подемат кампания за спасяване живота на земеделския лидер. Второстепенната роля, която Великобритания заема в България, не дава на Бенет друга реална възможност за действие, освен в декларативна форма да критикува българския политически режим и да насърчава борбата на опозицията. Тази политика обаче не е ефективна в необходимата степен, за да повлияе на българските комунисти или да спаси Петков.

Случаят Н. Петков не прави изключение от досегашната тенденция в отношенията между двете страни. Британската дипломация посреща с нескрито възмущение тежката присъда. Още на 17-ти август 1947 г., един ден след произнасянето на присъдата, Бенет посочва, че ако е възможно, англичаните трябва да спрат екзекуцията на Н. Петков. От писмото му до Форин офис проличават главните мотиви за тази позиция и вероятните бъдещи последствия от нейното осъществяване на практика. Според Бенет, това не е просто персонален въпрос, опиращ единствено до личността на Н. Петков, а въпрос на принципи, в името на които земеделският лидер се изправя срещу БРП(к). Британският дипломат смята, че смъртта на Н. Петков може на има “неизлечими последици” за развитието на региона. Затова той предвижда на първо време Великобритания публично да изрази своята гледна точка за процеса, въпреки че тази открита критика към българското правителство “може да втвърди неговата решителност да премахне Петков и да предприеме следващата стъпка в елиминирането на опозицията чрез разпускането на аграрната партия на Петков”.324 Това първо писмо на Бенет до Лондон не дава големи надежди за ползата от британското застъпничество за живота на Петков. Дори Бенет е по-склонен да мисли, че съдбата на земеделския лидер е вече решена, но е наложително да има британска реакция към процеса, защото ако протестират след изпълнението на присъдата, тези протести “просто биха изглеждали безполезни”.325

Тактичното мълчание на Великобритания по време на процеса веднага е заменено с остър и решителен тон след произнасянето на присъдата. Така се оформят основните цели на британската дипломация по случая Петков. От една страна, активни действия за спасяването на Н. Петков чрез спиране изпълнението на смъртната присъда, а от друга страна, даването на широка публичност на потъпкването на демократичния ред в България. Във Форин офис възприемат

324 Ibid., FO 371/66917, p. 116. 325 Ibid., p. 116.

предложенията на Бенет за публична критика и натиск върху българското правителство, но предвиждат да се изчакат последиците от неговите разговори с управляващите среди в страната и едва след това да се пристъпи към отправяне на протести и публични изявления. Следващата стъпка в дипломатическия натиск върху правителството е провеждането на среща с българския политически представител в Лондон проф. Долапчиев, на която да се изрази несъгласието на Великобритания с осъждането на Н. Петков и опитите за легално ликвидиране на комунистическите опоненти. Наред с това във Форин офис са недоволни и от разпространяването от определени среди в София на внушения, че британското правителство “не се интересува истински от ставащото в България”.326 Такива инсинуации биха накърнили престижа на Великобритания и биха обезверили техните привърженици в страната, които са недоволни от отечественофронтовското управление

Както е предвидено, Бенет се среща с Трайчо Костов, Васил Коларов и Кимон Георгиев. Резултатите обаче не са особено окуражаващи.327 Британският дипломат решително поставя въпросите, които вълнуват неговото правителство – съдбата на Н. Петков и кампанията срещу опозицията, чиято цел е нейното ликвидиране. Той среща твърд отпор у събеседниците си. Дори В. Коларов заявява, че интервенцията на Бенет в защита на Петков може да се изтълкува като намеса в българските вътрешни работи, а всеки натиск върху работата на съда е недопустим.328 К. Георгиев стига още по-далеч, като казва на Бенет, че външното влияние върху опозицията е основна причина за напрежението в страната. Всъщност, думите на К. Георгиев са отговор на позицията на Бенет, който, в съответствие с предварително избраната тактика, критикува правителството, че процесът не е проведен честно, че са нарушени принципите на свободата, залегнали в чл. 2 от мирния договор, и че осъждането на Петков представлява кулминация в кампанията на правителството срещу опозицията.329

326 Ibid., p. 123. 327 Пинтев, България в британската дипломация, 225. 328 Исусов, Политическият живот в България, 306. 329 UKNA FO 371/66917, p. 162-163. С неуспех завършва опитът на военния представител на Великобритания в СКК полк. Грийн да постави случаят Н. Петков за разглеждане в комисията. Отговорът на заместник-председателя на СКК ген.-лейт. Ал. Черепанов, получен в британската мисия на 22-ри август, е повече от обезкуражителен. Съветският представител преценява проблема като чисто българска вътрешна работа и поради това решава, че СКК няма право да се намесва (Ibid., FO 371/66918, p. 5).

Горчивите доказателства, че Великобритания не може ефективно да защити Н. Петков, започват все повече да нарастват. На 19-ти август Долапчиев се среща с представител на Форин офис. На срещата е повдигнат въпроса за Н. Петков и Долапчиев докладва до София, че англичанинът е изразил своето несъгласие със смъртната присъда. Тя „предизвиква остра критика и решително неодобрение от страна на Форин офис”. Британското външно министерство я тълкува „като липса на демократичност на режима в България”. Присъдата „създава непреодолими пречки за приемането на България в ООН и затруднява твърде много онези среди в Лейбъристката партия и във Форин офис, които били готови да ратуват за подобряване на отношенията между България и Англия”.330

На 22-ри август 1947 г. се провежда нова среща на Долапчиев, този път с Орм Сърджънт, заместник-министъра на външните работи Кристофър Мейхю и други. Отново темата на разговора е присъдата на Петков и неблагоприятният й ефект върху българо-английските отношения. Сърджънт заявява, че изпълнението на присъдата ще влоши двустранните отношения, и Форин офис и британското правителство гледат с неодобрение на тази крайна мярка срещу опозиционния лидер. Отношенията може да се подобрят, ако българското правителство промени своето отношение към опозицията. На срещата е поставен акцент и върху юридическата страна на въпроса – политическата принадлежност на съдиите и възможността за връщане на делото за ново разглеждане. Долапчиев защитава позицията на правителството. Напълно в тон с анти-опозиционната кампания в страната, той набляга на „вражеската дейност” на опозицията и подкрепата, която тя получава от чуждестранни представители.331

Позицията на Великобритания е изразена в конкретна форма. На 24-ти август 1947 г. Бенет изпраща нота, в която изразява „дълбока загриженост” за смъртната присъда на Н. Петков. За Великобритания съдебният процес срещу земеделския лидер не е чисто българска вътрешна работа. Поради ялтенската декларация този случай може да се разгледа от СКК. Великобритания прави постъпки пред Съветския съюз за свикване съвещание на комисията. Целта е трите сили да се споразумеят за „отлагане на изпълнението на ... присъдата на г. Петков”.332 Отрицателна е и обществената реакция на във Великобритания след присъдата срещу Н. Петков. Заглавието на

330 АМВнР, п. 23, оп. 1 п, а.е. 340, л. 1 331 Пак там, л. 2; The Times, 23 August 1947. 332 ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 551, л. 10.

вестник „Манчестър гардиън” е „Опорочен процес в София”, а в консервативния „Таймс” процесът срещу земеделския лидер е разглеждан като подигравка с правосъдието и нарушение на мирния договор.333 Политиката на българското правителство срещу опозицията предизвиква отзвук в британския парламент. На 2-ри и 5-ти август 1945 г., по време на разисквания върху унгарските избори, лорд Ванзитарт заявява, че за него в България положението е най-лошо и там „подтисничеството се ръководи от бившия член на Комунистическия интернационал, Димитров”. Лорд Пакенхам го подкрепя, че в България положението е по-лошо от Румъния и Унгария и смята, че в страната се налага тоталитарен режим.334

Опирайки се на безрезервната съветска подкрепа, правителството на комунистическия лидер Георги Димитров не изглежда твърде обезпокоено от обвиненията в провеждане на несправедлив съдебен процес и нарушаване на мирния договор. Нещо повече, на 26-ти август БЗНС “Н. Петков” е разпуснат, преследванията на опозиционни представители продължават и кабинетът въобще не изглежда готов да се вслуша в настояването на Великобритания присъдата на Н. Петков да не бъде изпълнена. Така, при растящата невъзможност на британската дипломация да повлияе благоприятно върху съдбата на Петков, техните политически представители в България се ориентират към извличането на максимална полза от ситуацията. Инструкции в такъв дух започват да пристигат и от Лондон. В началото на септември 1947 г. оттам нареждат на Бенет и неговите колеги да се въздържат от парадност в поведението си, но да продължат да протестират пред българските власти и лично пред министър-председателя срещу потискането на опозиционните партии335.

Въпреки че Бенет настоява забраната на най-голямата опозиционна партия в България да бъде посрещната с енергичен британски протест, в писмата му до Лондон започва все по-ясно да се долавя голяма доза безпомощност. Показателен пример за това е писмото от 2-ри септември. На първо място, Бенет не е съвсем съгласен с нарастващото съобразяване на действията на Великобритания с тези на Съединените щати, особено що се отнася до правилността на действията пред съветското правителство. На второ място, Бенет приема мнението на Хорнър, че българското правителство вероятно вече е

333 The Times, 25 August 1947, 22 September 1947; ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 627, л. 38, 52. 334 АМВнР, п. 2, оп. 4, а.е. 55, л. 1-2. 335 UKNA CAB 122/737, p. 345.

решило дали да изпълни присъдата на Н. Петков. Това убеждение на британския представител в България дава отражение върху цялостното поведение на дипломацията на неговата страна. Той предлага британското правителство да поеме своите отговорности в България, произлизащи от декларацията от Ялта и мирния договор. Това трябва да се изрази в протест пред българското правителство, че се ликвидират политическите противници на властта и се пристъпва към установяването на тоталитарен режим.336 Така че, опирайки се на първоначалната информация, че българското правителство няма да изпълни присъдата, и на убеждението, което се формира в хода на действията в подкрепа на Н. Петков, че върху българското правителство и неговите съветски съветници трудно може да се влияе, британската дипломация се ориентира основно към оказването на дипломатически натиск върху режима в България.

Отношението на Великобритания към процеса срещу Н. Петков и забраната на БЗНС „Н. Петков” е изразено в нота от 8-ми септември 1947 г. Разпускането на най-влиятелната опозиционна партия е определено като „кулминационна точка, засега, на един систематичен натиск”, упражняван от управляващите за отстраняване на техните политически противници и за установяване на „собствено тоталитарно господство”. Затова, въз основа на ялтенската декларация, Великобритания отправя „протест срещу тия последни събития”, които са несъвместими със схващанията за демокрация и представително управление. Действията на българското правителство са характеризирани като „флагрантно нарушаване на принципите, съдържащи се в член 2 на договора за мир”.337

Това показва, че в началото на септември Форин офис продължава възприетия критичен тон по отношение на България. Недоволни от диктатурата в страната, британската дипломация и нейните политически представители използват всяка възможност, която им се струва подходяща, да изобличават политиката на управляващите. Те смятат, че въздържанието от критика ще разклати допълнително и без това слабите им позиции в отечественофронтовска България. В тази насока несправедливото осъждане на Н. Петков дава добри възможности. Това с право поражда съмнение дали активният натиск върху правителството на Г. Димитров е най-правилният подход за

336 Ibid., FO 371/66920, pp. 4-5. 337 ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 551, л. 11; UKNA FO 469/1, Sterndale Bennett to Kimon Georgiev, 8 September 1947.

спасяването на земеделския лидер.338 Още повече, че по същото време, когато Великобритания продължава да е все така настъпателна, Съединените щати преосмислят своето поведение. Съгласно тяхната информация, че смъртната присъда на Н. Петков ще бъде заменена, Държавният департамент не възнамерява да отправя нови протести, защото от тях не може да се очаква, че ще помогнат на Н. Петков. Американците настояват да се изчака до влизане в сила на мирния договор и тогава да се протестира на основание на член 2, който се отнася до нарушаването на човешките права.339

Британската дипломация следва своя линия на поведение и, както може да се очаква, реакцията на българското правителство на нейната нота е твърде остра. В речите си по повод третата годишнина от установяването на отечественофронтовската власт българските държавни ръководители твърдо порицават намесата на Великобритания и Съединените щати в българските вътрешни работи и особено техните действия във връзка с процеса срещу Н. Петков, като посочват, че това няма да доведе до успех.340 Няколко дни по-късно, на 13-ти септември, до Форин офис достигат информации, че българското правителство има намерение да екзекутира Н. Петков. Така заплахите на държавното ръководство придобиват и конкретни измерения. Опасявайки се, че получената информация може да се окаже вярна, Бенет предлага на Форин офис да започнат да обсъждат евентуалните си бъдещи действия. В тази връзка Бенет предлага британското и американското правителство да направят изявление, което да изрази тяхното отношение към българското правителство и това да стане, когато се ратифицира мирният договор. Обаче британският политически представител подчертава, че случаят Н. Петков не трябва да се засяга в изявленията, защото тази загриженост може да има фатални последици за земеделския лидер. Правилно преценил грешките, допуснати дотогава от британската дипломация, Бенет вече е склонен да настоява за милост за Н. Петков пред Г. Димитров, В. Коларов или пред външния министър. В писмото си до Лондон Бенет дебело подчертава, че ще разчита на личното си влияние и публичност на въпросните действия не трябва да се дава341.

В резултат на тези разсъждения Бенет предприема последен опит да повлияе върху българските ръководители. На 15-ти септември

338 Пинтев, България в британската дипломация, 228. 339 UKNA CAB 122/737, p. 337. 340 Ibid., CAB 122/738, Sterndale Bennett to Lord Inverchapel, 10 September 1947. 341 Ibid.,CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchaple, 13 September 1947.

той се среща с временния председател на републиката В. Коларов342 и от писмото му до Форин офис личи, че все още не е загубил пълна надежда за възможността смъртната присъда на Н. Петков да бъде отменена. От писмото става ясно още, че основните въпроси, разглеждани на срещата, са за съдбата на Н. Петков и за влизането в сила на мирния договор. Липсата на обвинения в диктатура и планове за ликвидиране на опозицията в страната силно контрастира с досегашното поведение на Бенет и показва, че смекчаването на тона на британската дипломация в разговорите й с българските политици по въпроса за изпълнението на смъртната присъда вече е факт. Но същевременно британският дипломат смята, че ако екзекуцията се извърши, Великобритания, съвместно със Съединените щати, трябва да предприеме остри действия, защото в противен случай “нашият престиж тук ще се сведе до нищо”.343

Всъщност след разговора си с Коларов Бенет остава с малко грешни впечатления за действителните намерения на ръководството на БРП(к). Опасявайки се от негативното отражение в чужбина от изпълнението на смъртната присъда, В. Коларов смята, че тя трябва да бъде заменена съгласно първоначалните планове.344 Той с основание изтъква, че този път западните дипломати не подлагат правителството на силен публичен натиск, а освен това изпълнението на присъдата би разочаровало тези среди в чужбина, които се отнасят със симпатии към България. Влиянието на Коларов обаче не е достатъчно да убеди Г. Димитров и Тр. Костов в правилността на този акт. На 17-ти септември Г. Димитров, след консултации със Сталин, одобрява решението за изпълнение на присъдата и прехвърля вината за екзекуцията върху представителите на западните държави. Техният опит да спасят Н. Петков е изтълкуван като заплаха за държавния суверенитет на България,345 независимо от това, че Великобритания и САЩ не показват желание конфронтацията с българското правителство да продължи.

342 Тошкова, Васил Коларов. Статии, дневници, речи, 393-396 343 UKNA FO 371/66921, p. 5; CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 13 September 1947 344 Както Коларов пише на Димитров на 13-ти септември 1947 г. с аргументи против изпълнението на присъдата на Петков, Хорнър и Бенет са изразили пред него „приятелски устни съвети” (Веков и Гачев, Тайните на Коминтерна, 58; Стоянов, Предсмъртните писма на Никола Д. Петков, 22). 345 Волокитина, „Москва и политические репресии в Восточной Европе,” 57; Димитров, Г. Дневник, 565; Веков и Гачев, Тайните на Коминтерна, 60-61.

Въпреки неблагоприятния развой на събитията, на 18-ти септември Бенет е назначен за пълномощен министър в страната,346 а на 19-ти септември Вашингтон информира София, че ще признае правителството.347 Двете западни правителства предприемат действия, които целят да убедят българските комунисти, че нямат враждебни намерения към България. С обвиненията срещу Великобритания и Съединените щати Г. Димитров на практика прикрива отговорността и целите на БРП(к) – установяването на еднопартийна политическа система и обстоятелството, че земеделският деец е осъден не за някакво конкретно престъпление, а заради политическата си дейност и възгледи. На 18-ти септември Върховният касационен съд потвърждава присъдата на Н. Петков, а на 22-ри септември същото е направено и от Комисията при Министерството на правосъдието.348

Великобритания претърпява неуспех в опита си да спаси Н. Петков. В голяма степен британската дипломация надценява възможността си да въздейства на режима в България в благоприятна за нея посока и подценява решителността на управляващите да наложат волята си, дори ако за това е необходимо най-авторитетният водач на опозицията да бъде екзекутиран, с всички произтичащи от това решение последствия. 1.4 Образът на врага в условията на блоковото разделение През есента на 1947 г. границите на разделението в Европа придобиват по-конкретни очертания. В Полша през септември 1947 г. девет европейски комунистически партии създават Коминформбюро. Тази международна институция, ръководена и контролирана от Съветския съюз, дава основните насоки на българското развитие. Съветският съюз изразява виждането, че светът е разделен на два противостоящи се блока: „империалистически”, ръководен от Съединените щати, и „демократичен”, ръководен от Съветския съюз. Коминформбюро има за цел да координира развитието на комунистическото движение в Европа. Чрез Коминформбюро Сталин оповестява края на народнодемократичния експеримент в неговата сфера на влияние и

346 Пинтев, България в британската дипломация, 230. 347 Вж. систематизираната информация за съвпаденията на разправата с Н. Петков и решенията на САЩ за нормализиране на отношенията с България: Огнянов, „Никола Петков,” 200-201. 348 Огнянов, Държавно-политическата система на България 1944-1948, 178.

демонстрира пълния контрол на СССР върху Източна Европа.349 Коминформбюро и подписването през 1947 – 1948 г. на двустранни договори между страните от съветската сфера на влияние обособяват в единен политически блок съветските сателити, докато планът Маршал и доктрината Труман спомагат за укрепване на връзките между западноевропейските държави и Съединените щати. Сталин не допуска източноевропейските държави да участват в плана Маршал и възприема политика на пълно унифициране на техните обществено-политически системи със съветския модел на социализма. Отказът от „национален път към социализма” води да установяването на тоталитарен режим в България, Румъния и в други страни.350

Правителството на Великобритания разглежда положението в България в широкия контекст на Източна Европа и съветската политика в региона – ако направи отстъпки на българското правителство, може да му се наложи да прави това и другаде; това, което комунистите правят в България, може да стане и в други източноевропейски страни. Приключването на народнодемократичния период в Източна Европа и превратът в Чехословакия през февруари 1948 г. дават на Форин офис нови примери за бруталните комунистически методи на действие. Един от основните въпроси в българо-британските отношения в края на 40-те години е изпълнението на мирния договор с България. Най-често вниманието във Великобритания е привличано от начина, по който българските управляващи изпълняват член 2 от мирния договор. Не липсват и други важни въпроси като числеността на българската армия, за която съществуват подозрения, че е по-голяма от предвиденото в договора.351 Новото българско правителство в края на 1947 г. е преценено от Бенет като пример за надмощието на комунистическата партия в обществото. За първи път всички лидери на БРП(к) са включени в правителството и то на най-важните постове, докато техните коалиционни партньори получават второстепенни министерства.352

В Лондон виждат потискаща униформеност, наложена в съветската сфера, но важните промени във взаимоотношенията Москва-сателитни режими като разривът между Съветския съюз и Югославия,

349 За създаването, дейността и развитието на Коминформбюро по-подробно вж. Драганов, В сянката на сталинизма; За резултатите от заседанието в Полша и тяхното представяне пред българското общество от страна на БРП(к) вж. Работническо дело, 5 октомври 1947 г. 350 Юго-восточная Европа в эпоху кардинальнных перемен, 26. 351 UKNA CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 29 December 1947. 352 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 13 December 1947.

които може да имат дългосрочни последици, също са тема на обстоен анализ във външното министерство. Кремъл потиска националните различия в Източна Европа и пристъпва към заздравяване на властта на доверените си местни комунисти чрез стандартизиране на обществено-политическата система в региона – монопол в управлението на комунистическите партии, контрол върху духовно-културния живот, национализация в областта на икономиката. Тито обаче застрашава единството, превръщайки се в сигнал за Съветския съюз за появата на отцепници в блока и като пример за „антисъвтските елементи” в източноевропейските страни. Конфликтът Сталин-Тито показва на Форин офис, че съветският контрол може да е по-слаб, отколкото изглежда. През 1948 г. има сигнали за отклонение от курса на Москва в Полша и в поведението на Г. Димитров.353

Очевидно е, че съдбата на Н. Петков или потъпкването на политическите свободи в страната не дават отражение върху глобалните планове на западните съюзници. Изправени пред неблагоприятната перспектива да останат напълно изолирани в тази част на света, Великобритания и Съединените щати предпочитат да установят дипломатически отношения с комунистическия режим в България, водени от крехките надежди, че по този начин ще могат да му влияят чрез критичното си отношение към него, и, от друга страна, да вдъхват кураж на своите привърженици. Планове, които разразилата се Студена война не позволява за дълъг период да бъдат реализирани на практика.

Съветско-югославският разрив от 1948 г. показва, че надеждите за национален път към социализма са една илюзия. Сталин ръководи държавите на „демокрацията” в Европа с непреклонни мерки. Една от важните характерни черти на новите източноевропейски режими е изолирането на обществата от външно, капиталистическо влияние. За някои страни (като самия Съветски съюз например) е традиция да гледат на външния свят с подозрение. Други страни (като Унгария и

353 За България е посочено, че целите на комунистическата партия са установяване на еднопартийно управление, потискане на религиозните свободи, превръщане на правосъдието и образованието в инструмент на Комунистическата партия и т.н. (Ibid., FO 418/90, The Progress of Consolidation of the Soviet Orbit in Europe in 1948, Foreign Office, 2 February 1949). По отношение на Димитров, вероятно, Форин офис има предвид породилите се различия между него и Сталин за южнославянската федерация и същността на народната демокрация. По-подробно по тези въпроси вж. Лалков. От надежда към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток; Петков, „Последният акорд на федеративната идея,” 523-550; Знеполски, Българският комунизъм, 131-140.

Чехословакия) са отворени за външни влияния през десетилетията преди Втората световна война. Налагането на политически и духовни граници между комунистическите режими и Западна Европа помага за по-лесното утвърждаване на тоталитарните режими. В такава хомогенна среда моделът, заимстван от Съветския съюз, се налага значително по-лесно, защото няма различни идейни алтернативи.354

След учредяването на Коминформбюро Комунистическата партия в България започва силна пропагандна кампания срещу доктрината Труман и плана Маршал. Важно място в пропагандата на режима играе критиката към западните държави за „подготовката на нова война” и разобличаването на политиката на Гърция и Турция. Важно място в плановете на БРП(к) заема укрепването на отношенията със Съветския съюз и на отношенията със страните от съветската геополитическа сфера.355 Например, по отношение на западните държави вестник „Работническо дело” пише, че агресивността на империалистите към народнодемократичните държави се засилва. Западът си служи със „заплаха със сила, шантаж и изнудване, политически и стопански натиск”. Британските социалисти, като Атли и Бевин, са представени от печатния орган на БРП(к) като предатели поради близките отношения, които Великобритания поддържа със Съединените щати.356

Същевременно българските комунисти започват да прилагат конкретни мерки за утвърждаване на съветския обществено-политически модел. Те извършват радикални трансформации, които окончателно разрушават съществуващата отпреди 1944 г. обществена система. През 1947 и 1948 г. прекратяват своята дейност и последните опозиционни партии – Демократическата партия, Радикалната партия (обединена) и БРСДП (обединена). На 4-ти декември 1947 г. Великото народно събрание приема нова Конституция и скоро е назначено ново правителство, ръководено отново от Г. Димитров. Междувременно отечественофронтовските партии загубват своята индивидуалност – през февруари 1948 г. Отечественият фронт е трансформиран в единна обществено-политическа организация. През август 1948 г. отечественофронтовската Социалдемократическа партия се слива с БРП(к), а по-късно казионният БЗНС отхвърля своята аграрна идеология и признава ръководната роля на Комунистическата партия. В началото

354 Service, Comrades, 354-355. 355 Огнянов, Политическата система в България 1949-1956, 11; Тошкова, Васил Коларов. Статии, дневници, речи, 409-412. 356 Работническо дело, 7 октомври 1947 г.

на 1949 г. Народният съюз „Звено” и Радикалната партия прекратяват своето съществуване.357 Декември 1948 г. е месец на триумф за БРП(к). На своя Пети конгрес партията приема името БКП и обявява стратегическата задача за изграждане на социалистическо общество в България чрез ускорена индустриализация, коопериране на селското стопанство и революционни промени в културната сфера.358 Как ликвидирането на опозицията и укрепването на властта на Комунистическата партия влияе върху отношенията на България с Великобритания? През август 1947 г. Форин офис подготвя доклад, който много точно разкрива последиците от британската политика към България. В него британските дипломати посочват, че стремежът да се поддържат добри отношения с българското правителство след подписването на мирния договор стимулира правителствената кампания за елиминиране на опозицията преди изтеглянето на съветските войски. Добрите отношения с българския кабинет зависят от отпускането на кредити без политически условия и даването на излаз на Егейско море. Форин офис преценява, че не може да направи желаните от България отстъпки. В същото време британската дипломация не може да приеме съществуващото положение, без да изгуби своето влияние и престиж в страната. Една от възможните мерки на Великобритания е да се противопостави на българското членство в ООН, действие, което вече е обсъждано във Форин офис като ответна мярка срещу нарушаването на мирния договор от България, а ако се откаже от подкрепа за свободата и демокрацията в страната, британската мисия в София ще има само второстепенни функции.359 Форин офис преценява България като страна, напълно контролирана от Съветския съюз. На 19-ти септември 1947 г. министерството посочва, че в България има „прекомерно руско влияние в политическите работи и съветско икономическо проникване”. Съветската намеса в българския политически живот дава възможност на комунистите да имат повече власт, отколкото позволява реалният им престиж сред населението. Поради тази причина българските управляващи разчитат на Москва за политическа и икономическа подкрепа. В тази обстановка британските и американските протести в защита на опозицията не постигат успех. Съветският съюз застава зад

357 Огнянов, Държавно-политическата система на България 1944-1948, 189-235. 358 Исусов, „Петият конгрес на комунистическата партия в България 1948 г.,” 45-55. 359 UKNA FO 371/66920, Foreign Office Minute, 6 August 1947.

българското правителство и не работи заедно със западните демокрации за прилагане на Ялтенската декларация.360 На 15-ти септември 1947 г. мирният договор с България влиза в сила. Това събитие съвпада със заключителната фаза на случая Петков и неговото екзекутиране. Няколко дни преди изпълнението на присъдата Бенет иска Форин офис да реагира с изявление. Той смята, че ако няма официални действия от британска страна, това може да се интерпретира „като пълна промяна в политиката” на Великобритания поради възстановяването на дипломатическите отношения с България в момент, когато нейното правителство унищожава опозицията.361 Форин офис се стреми да формулира в своята нота по-широк кръг от въпроси, а не само процеса и осъждането на Петков.362 На 25-ти септември 1947 г. Бенет предава на К. Георгиев британския протест във връзка с екзекуцията на земеделския лидер. Правителството на Великобритания намира съдебния процес за нечестен, защото не са представени убедителни доказателства за неговата вина, съдиите и прокурорът са членове на Комунистическата партия. Пледоариите в съдебната зала са представлявали „политически атаки” срещу дейността на опозиционния Земеделски съюз и т.н. В нотата е подчертано, че съдебният фарс е част от по-голямата тенденция в страната – да се установи режим, контролиран от партия, която не представлява мнозинството от българския народ, и да се премахнат всички нейни противници. Действията на отечественофронтовското правителство са порицани като нарушение на Ялтенската декларация и член 2 от мирния договор. Великобритания отново подчертава, че действията на правителството показват, че в страната не се спазват основните човешки права и свободи. Нещо повече, за британското правителство няма съмнение, че съдебният процес е „пародия на правосъдие и потвърждава мрачното впечатление, че българското правителство е решено да унищожи последните следи от свобода в България”.363 Очевидно нотата е в синхрон с осъществяваната от Форин офис критика към политиката на българското правителство, която противоречи на британските разбирания за свобода и демокрация, отразени в Ялтенската декларация и в член 2 от мирния договор. Това, което в Лондон се възприема като съдебно убийство, в София се счита за защита на интересите на държавата. В българския отговор от 2-ри

360 Ibid., FO 371/66967, R 12793, 19 September 1947. 361 Ibid., CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 21 September 1947. 362 Ibid.,, Foreign Office to Lord Inverchapel, 24 September 1947. 363 Ibid., FO 469/1, Sterndale Bennett to Georgiev, 25 September 1947.

октомври всички британски обвинения са отхвърлени. Изразено е „учудване от необикновеното съдържание” на нотата на Великобритания, която не е в интерес на двустранните отношения. Според българските власти, Петков е обвинен и съден справедливо, а външните намеси в работа на съда са „несъвместими със суверенитета на България”.364 След екзекуцията на Петков българското министерство на външните работи се заема със задачата да оправдае този акт. На 23-ти септември К. Георгиев изпраща телеграми до пълномощните министри в Лондон, Вашингтон, Париж, Берн, Рим и на други места да организират пресконференции, на които да разяснят обстоятелствата около осъждането на земеделския лидер. За целта те трябва да използват доказателствения материал по процеса, който, според външния министър, „доказва по несъмнен начин вината на Петков”.365 Долапчиев информира София за своите действия в Лондон, където разяснителната работа вече е започнала. Мотивите за разпускането на БЗНС „Н. Петков” са преведени на английски, отпечатани са и са изпратени до редакциите на вестниците, както и на видни общественици. За пропаганда на правителствената гледна точка Долапчиев използва и личните си срещи с британски политици и дипломати.366 Разяснителната кампания на българското правителство не е в състояние да убеди Великобритания в неговата правота, а още по-малко да промени нейното отношение към политическите промени в страната. Бенет все още не е връчил акредитивните си писма и в Лондон добре разбират, че моментът не е особено подходящ за демонстриране на взаимно желание за сътрудничество предвид на скорошната екзекуция на Петков и изпращането на протестната нота. Затова във Форин офис предпочитат връчването на акредитивните писма да се извърши напълно формално.367 В началото на октомври 1947 г. Съединените щати възстановяват дипломатическите си отношения с България. Бенет веднага е обезпокоен, че американските действия допълнително засилват позициите на българското правителство. Той предлага да връчи акредитивните си писма без отлагане, но същевременно да се изпрати нова нота до българското правителство. Британският пълномощен министър е убеден, че връчването на акредитивните писма, без това да е последвано от нова британска нота, която да изрази

364 Ibid., CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 3 October 1947. 365 АМВнР, п. 23, оп. 1 п, а.е. 340, л. 12. 366 Пак там, л. 17. 367 UKNA CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 27 September 1947.

недоволството на неговото правителство от посегателствата в България срещу политическите свободи на населението, ще бъде възприето в София като победа на отечественофронтовския кабинет.368

Форин офис обаче заема по-предпазлива позиция. В Лондон смятат, че ако има забавяне в пълното възстановяване на прекъснатите дипломатически отношения, това ще подкопае британските позиции в България във връзка с изпълнението на мирния договор. Освен това може да принуди Форин офис да заеме същата позиция по отношение на Унгария и Румъния и така да се „изгубят всички преки контакти с всички тези страни”. Отношението на Великобритания към България трябва да си остане същото – „силно неодобрение на сегашното българско правителство и намерение да се даде публичност на това отношение при всички възможни случаи”. Що се отнася до българския отговор на британската нота, в Лондон са съгласни той да не бъде оставен без отговор. Форин офис планира да покаже на българите, че отговорът им е неубедителен и не е променил мнението във Великобритания за процеса срещу Петков.369 Акредитивните писма на Бенет са представени на 21-ви октомври 1947 г.370 След официалната церемония той се среща и разговаря по външнополитически въпроси с временния председател на републиката В. Коларов и външния министър К. Георгиев. Във връзка с обтегнатите българо-гръцки отношения британският пълномощен министър отбелязва вътрешнополитическите проблеми на страната, които допринасят нейната политика да се гледа с „увеличаващо се недоверие”. Коларов заема открита антизападна позиция. Той обвинява Съединените щати в подстрекателство към война, докато Бенет вижда истинските проблеми в пропагандата на Съветския съюз и неговите съюзници срещу Великобритания и Съединените щати.371 Въпреки последвалите взаимни уверения, че никой нито на Запад, нито на Изток желае нова война, разговорът ясно показва както растящото недоверие и подозрение, което съществува както между двете страни, така и между страните от съветския политически блок и западноевропейските държави и Съединените щати. Отношението на Великобритания към България зависи от политическата обстановка в страната и изпълнението на мирния 368 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 7 October 1947. 369 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 12 October 1947. 370 Ibid., FO 469/1, No. 17 Sterndale Bennet to Bevin, 21 October 1947; Работническо дело, 22 октомври 1947 г.; Тошкова, Васил Коларов. Статии, дневници, речи, 413-414. 371 UKNA FO 469/1, No. 18 Sterndale Bennet to Bevin, 21 October 1947.

договор. Както показва новата британска нота, връчена от Бевин на 23-ти октомври 1947 г., неговото правителство не приема ликвидирането на политическата опозиция в страната и смята отговора на българското правителство на предходната британска нота за неубедителен. Великобритания не приема също и обвиненията в намеса във вътрешните работи на България. Българското правителство поема редица ангажименти по силата на мирния договор, които Великобритания, от своя страна, държи да се спазват.372 От британска гледна точка тонът в нотите до българското правителство е доста твърд. След екзекуцията на Петков Бенет коментира, че при друга международна конюнктура би било трудно дипломатическите отношения да продължат. Форин офис има някои съображения, които налагат отношенията с България да продължат. В Лондон са приели, че в Източна Европа се сблъскват с нещо „безмилостно и зло”, което заплашва целия континент. Затова критиката срещу комунистическите режими трябва да продължи. За министерството е важно да води политика, която да накара българите и техните съветски поддръжници да изпълняват задълженията си по клаузите на мирния договор. Случаят Петков е част от големия въпрос за човешките права в България. Във връзка с това Великобритания смята да се противопостави на българското членство в ООН.373 България, от своя страна, твърдо се самоопределя като част от съветския блок и гледа негативно на политиката на западните държави. На 7-ми октомври ПБ на ЦК на БРП(к) разглежда “строго поверително предложение” за развитието на България след създаването на Коминформбюро. Партийните ръководители очертават една доста мрачна картина за бъдещето на отношенията на Балканите и в Европа. Тяхното мнение е, че България не може да остане неутрална при възникването на усложнения в международните отношения. Страната е на “най-предна линия на фронта срещу империалистическата агресия” и партийното ръководство се безпокои, че е възможно да има въоръжен конфликт на южната граница. Пътят за защита срещу враждебната западна политика е намерен в укрепване на българските въоръжени сили и координиране на българското военно развитие с това на Съветския съюз и Югославия.374 На българо-съветските отношения се гледа като на най-важния елемент от сигурността на страната. Съветският съюз е представян от Г. Димитров като двоен освободител

372 Ibid., Sterndale Bennet to Kimon Georgiev, 23 October 1947. 373 Ibid., CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 1 October 1947. 374 Петков, Българо-югославски политически отношения, 85.

на България, който отпуска на страната икономическа, политическа и културна помощ. Той е склонен обаче да преувеличи в голяма степен отношението на Москва към София, защото посочва, че Кремъл уважава националния суверенитет на България. Противно на многобройните доказателства, които имаме в наши дни за характера на българо-съветските отношения, министър-председателят твърди, че Съветският съюз не се намесва във вътрешната и външната политика на страната за разлика от другите велики сили.375 Съединените щати и Великобритания са представяни от БРП(к) като държави, имащи агресивно отношение към България. През октомври Бенет с основание отбелязва, че след декларацията на Коминформбюро тонът в печата „стана по-войнствен срещу нас и американците”.376 Едно изявление на българския партиен ръководител служи на британския пълномощен министър като потвърждение на дотогавашните наблюдения. В интервю за агенция „Юнайтед прес” Димитров отново се връща към делото Петков, член 2 от мирния договор и западната позиция в защита на земеделския лидер. Според него, осъждането на Петков не е нарушение на мирния договор, защото частта за човешките права в договора не дава свобода за „организиране на военен преврат” и терористични действия, каквито, съгласно пропагандата на режима, са извършвани от Земеделския съюз. Комунистическият лидер отново обявява, че земеделците са действали по внушения от чужди представители в България. След осъждането на Петков в чужбина се разгръща клеветническа кампания срещу страната, която „отразява агресивните намерения на империалистическите среди против народите, които се борят за своята свобода, независимост” и утвърждаване на своя народнодемократичен характер.377

Членът на ПБ и секретар на ЦК на БРП(к) Вълко Червенков е още по-открит в обвиненията си срещу Великобритания и Съединените щати. Той представя международното положение съгласно постановките, очертани от съветския партиен деец Андрей Жданов в Полша. Фокусът в неговата позиция е поставен върху агресивните планове на американските империалисти, които подготвят нова война. Червенков категорично посочва, че мястото на България в международните отношения е в демократичния блок, ръководен от Сталин. Същевременно, той обръща внимание на ролята, която ще играят комунистите в новия двуполюсен световен ред –

375 Работническо дело, 26 юли 1947 г. 376 UKNA FO 371/66908, Sofia to Foreign Office, 19 October 1947. 377 Работническо дело, 11 октомври 1947 г.

комунистическите партии „стоят на стража на мира и националната независимост на своите народи”. Явно, създаването на Коминформбюро безпокои западните държави, защото, според Червенков, след неговото оповестяване „империалистическите хиени и чакали завиха като бесни”. Той е критичен към ръководителя на британската дипломация Ъ. Бевин, който, макар и социалист, се е превърнал в „оръдие на империализма.”378 Изявленията на Димитров и Червенков са коментирани от Бенет. Той обаче смята, че на Димитров не трябва да се отговаря, но предлага да се направят официални коментари в Лондон, че отговорността за смъртта на земеделския лидер е на „тези, които организираха юридическото убийство на Петков”.379 По-голямо внимание британският дипломат отделя на речта на Червенков, която ясно очертава българската външна и вътрешна политика – укрепване на връзките със Съветския съюз, ликвидиране на политическите свободи и изолиране на страната от Западна Европа. Наред с верността към делото на комунистическите партии и Съветския съюз, и станалите вече традиционни нападки към политиката на западните държави, Бенет отбелязва, че Червенков е наблегнал и на българската отбрана.380 Началото на Студената война повлиява неблагоприятно както върху обществената обстановка в България, така и на нейните отношения с Великобритания. Бенет коментира, че атмосферата в страната е изпълнена с напрежение. На преден план е враждебната кампания срещу Великобритания и Съединените щати. Във връзка с това Бенет смята, че двете страни са „представени като врагове и от Съветския съюз, и от България”, а техните представители в страната са свързвани с всевъзможни конспирации. От друга страна, режимът продължава арестите и преследването на опонентите на сегашната власт. Бенет смята, че дори положението на съюзниците на комунистите (като Социалдемократическата партия и Звено) е несигурно. Той предвижда, че в безкомпромисния комунистически марш към абсолютната власт ликвидирането на Социалдемократическата партия е предстоящо.381 Кореспонденцията на Бенет с Лондон всъщност показва основната задача, за която той е изпратен в София – да следи и докладва за развитието на страната и нейната роля в съветския блок. За

378 Пак там, 17 октомври 1947 г. 379 UKNA CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 13 October 1947. 380 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 23 October 1947. 381 Ibid., FO 371/66908, Sofia to Foreign Office, 19 October 1947.

Великобритания е важно да не прекъсва напълно връзките с комунистическите режими, защото в противен случай ще бъде напълно изолирана от тази част на Европа. Само че взаимните подозрения и обвинения, както и започналата Студена война, поставят редица трудности пред британските дипломати в България. Една от тези трудности е ограничението за достъп на британските дипломати до зони около българските граници. Посочената забрана и обвиненията към Запада в подготовка на агресия срещу народнодемократичните страни са резултат от възприемането на капиталистическия свят като заплаха от страна на българските комунисти и Съветския съюз. Смисълът на забраните може да се намери в стремежа на българските управляващи да ограничат британските представи за въоръжените сили на страната, но също показва на западните дипломати, че са смятани за врагове. Ограниченията за пътуване могат да бъдат свързани с цялостното негативно отношение на българските власти към западните страни – обвинения за подготовка на нова война, намеса в българските вътрешни работи, подкрепа на реакционните среди в България и т.н. На 6-ти ноември 1947 г. българското Министерство на външните работи дава на британската легация нота, с която я уведомява за ограничения достъп до българските граници, включително черноморското крайбрежие и река Дунав. Големите български градове като Варна, Бургас, Русе и Видин не са включени в забранените зони.382 Забраната се отнася за всички чужденци, които нямат специално разрешение за достъп. Великобритания смята, че това решение на България противоречи на мирния договор и по-специално на член 29, който задължава правителството да предостави на чужденците статут на най-облагодетелствана нация. Британското правителство се надява, че тези ограничения ще бъдат отменени. Освен това, действията на София противоречат на нормалната дипломатическа практика за свободно движение на дипломатите, освен във време на война или в зони, където е забранен достъпът на всички хора. Решението на българското правителство е преценено като несъвместимо с „нормалната практика”.383 Британските очаквания, че София ще отмени забраната се оказват неоправдани. Българските власти запазват ограниченията за пътуване на чужди дипломати в страната и през следващите години. Например, през 1949 г. Министерството на външните работи иска дипломатите да дават предизвестие за пътуването си, след което се

382 Ibid., CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 27 November 1947. 383 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 22 November 1947.

издава удостоверение, че процедурата за даване на разрешения е спазена. Тези правила действат и в началото на 50-те години, само че не винаги британските искания за даване на разрешителни за пътуване са удовлетворявани. Понякога ограниченията са свързани с движение по определен маршрут, например София – Боровец, друг път се отнасят за броя на колите на британската легация, които имат право да се движат из страната.384 Освен това всяко пътуване на представителите на британската легация е следено строго от българските власти.385 Държавна сигурност смята, че британските дипломати използват обиколките си в провинцията за разузнаване. В началото на 1948 г. тези органи отбелязват, че лица от легацията са оглеждали казармите в Сливен, нанасяли са на карта удобни места за кацане на самолети, гари, мостове и други по пътя Казанлък – Карлово – София.386 Според тях, през същата година представители на легацията са направили обиколка в района на Димитровград, Хасково и Харманли. Забелязани са да отбелязват на карта мостове и други обекти, да правят снимки и да говорят с местните селяни за реколтата.387 Великобритания има няколко алтернативи за действие по повод наложените ограничения. Една от възможностите е насочена към отправяне на протести пред българските власти. На 18 ноември 1947 г. Бенет се среща с министъра на външните работи и излага пред него британската позиция, че ограниченията за пътуване са „неправилна мярка в мирно време”. Министърът отговаря, че ограниченията за пътуване в района на границите не са необичайна мярка на Балканите и в България. Нещо повече, тази мярка е съществувала и преди войната. Според Бенет, ограниченията противоречат на член 29 и 35 от мирния договор.388 Британските дипломати протестират също и за конкретни случаи на ограничаване на придвижването на членове на легацията. Например, през 1948 г. на военния аташе не е позволено да пътува от Бургас до Ямбол с аргумента, че това е гранична зона, достъпът до която е забранен.389 Британското недоволство от тези случаи показва стремеж да не бъдат ограничавани техните дипломати в дейността им в България. При ограниченията за пътуване те нямат достатъчно свобода да имат впечатления от обстановката в страната. Събирането на

384 За повече информация за ограниченията за пътуване вж.: АМВнР, п. 9, оп. 9, а.е. 715. 385 Пак там, п. 28, оп. 1 п, а.е. 577, л. 13, 16, 20. 386 АМВР, ф. 1, оп. 1, а.е. 724, л. 46. 387 Пак там, 1, а.е. 726, л. 52. 388 UKNA FO 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 23 November 1947. 389 АМВнР, п. 3, оп. 5, а.е. 120, л. 32.

информация за вътрешната обстановка и настроенията сред населението е една от основните задачи на британската легация.

Друга възможност за действие на британската дипломация е налагането на ответни мерки за ограничаване движението на българските дипломати във Великобритания. В края на 40-те години британските власти ограничават пътуванията на българските дипломати в страната. Преди пътуване на повече от 25 мили от Лондон членовете на българската легация трябва да предизвестят Форин офис за маршрута и в кои хотели те ще отседнат. В София смятат британските ограничения за дискриминационни, а официален Лондон ги разглежда като отговор на българските мерки към британските дипломати в България.390 Стремежът на Форин офис да защити британските позиции в Средиземноморието водят в края на 1947 г. до опит за посредничество при уреждане на българо-гръцките отношения. След края на Втората световна война отношенията между София и Атина са твърде обтегнати. Влияние за това оказват гръцките финансови и териториални претенции към България в хода на подготовката на мирния договор, както и поредицата гранични инциденти между двете страни. Същевременно, в условията на гражданска война, продължила от 1946 до 1949 г., Гърция обвинява България, Югославия и Албания, че подкрепят комунистическите партизани. Анкетната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) стига до извода, че тези страни действително подпомагат партизанското движение в Гърция. След това заключение е създаден Специален комитет на ООН за Балканите, който трябва да следи за положението по северната гръцка граница, но българските власти отказват да сътрудничат и не допускат неговите представители в страната. Освен това, тази международна организация препоръчва да се установят дипломатически отношения между Гърция и България.391 Гърция заема важно място в политиката на Великобритания. През октомври 1947 г. Форин офис посочва, че южната българска съседка се намира под сериозен политически и военен натиск. С оглед на

390 Пак там, п. 14, оп. 4 п, а.е. 142, л. 199-200. Ограниченията за пътуване продължават през 1952 и 1953 г. (Пак там, п. 16, оп. 4п, а.е. 147, л. 2, 8-11; п. 16, оп. 5п, а.е. 239). 391 Даскалов, България и Гърция, 189-210; Огнянов, Дипломация на съвременна България, 41. България отхвърля искането на Съединените щати и Великобритания да инспектират границата с Гърция с аргумента, че това е несъвместимо с мирния договор и ще представлява посегателство върху българския суверенитет (UKNA CAB 122/739, Foreign Office to Lord Inverchapel, 27 March 1948).

запазването на британското влияние в района на Средиземноморието отново е изтъкнато огромното значение на Гърция, която не трябва да попада под комунистически контрол, за да не подкопае британските позиции в региона.392 Поради стратегически съображения нормализирането на българо-гръцките отношения е в интерес на Великобритания, защото ще доведе до известно спадане на напрежението на Балканите. През 1947 г. Форин офис показва положително отношение към възстановяването на дипломатическите отношения между България и Гърция. В края на ноември 1947 г. Форин офис е готов да посредничи между София и Атина, след като Гърция иска от британското правителство от нейно име да се свърже с българското правителство и да проучи дали българските власти са готови да възстановят дипломатическите отношения. Британското външно министерство смята, че Бенет може да акцентира върху желанието на Лондон България да покаже добра воля и да приеме гръцкото предложение.393 На 1 декември 1947 г. Бенет отправя официална нота до българското Министерство на външните работи за гръцкото искане. Той включва и отношението на Великобритания по въпроса, като подчертава, че неговото правителство предпочита България да покаже „желание за нормални отношения с Гърция”.394

Българският отговор обаче се забавя. Бенет посещава Министерството на външните работи поради липсата на реакция от българска страна. Британският пълномощен министър се среща със заместник-министър Сава Геновски, пред когото ясно изразява британската позиция България да установи отношения с гръцкото правителство. Според англичанина отказът на страната да признае гръцкото правителство вреди на българските интереси, защото с поведението си София сама си поставя спънки за членство в ООН. Отговорът от българска страна е сдържан. Геновски информира Бенет, че въпросът все още се проучва от българските власти.395 Българското правителство дава своето съгласие за възстановяване на дипломатическите отношения с Гърция едва през лятото на 1948 г. Кабинетът посочва своята готовност за започване на преговори с Гърция и предлага Вашингтон да е мястото на разговорите.396 С

392 Ibid., FO 371/66967, R 13770, 13 October 1947. 393 Ibid., CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 28 November 1947. 394 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 3 December 1947. 395 АМВнР, п. 23, оп. 1 п, а.е. 272, л. 11-14. 396 UKNA CAB 122/739, UK Delegation New York, 11 June 1948.

българския отговор като че ли се заобикаля британското посредничество, но същевременно няколкомесечното забавяне не показва стремеж към бързо уреждане на българо-гръцките отношения. Резервираното отношение на българските власти към британското предложение едва ли е изненада за Форин офис. Ясната подкрепа на Великобритания за Гърция е силен мотив София да не иска Лондон като посредник.397 България е интересна за Форин офис не само заради близкото си положение до Гърция. Много важни са добрите българо-съветски отношения и враждебността към западните държави. В една равносметка за положението в България от 1948 г. Бенет прави мрачни прогнози. Той обръща внимание на обстоятелството, че българите са подкрепяни от Съветския съюз и не показват намерение да изпълнят мирния договор. Опозицията в страната е потисната, милицията тероризира опонентите на режима, а отечественофронтовската коалиция е просто фасада на комунизацията в общественополитическия живот. Бенет подозира също, че армията на България надвишава предвиденото в договора, въпреки уверенията на властите, че договорът е спазен. Комунистите в страната се чувстват все по-сигурни във властта и стават „по-смели и по враждебни”. Това дава увереност на българските власти, които се противопоставят на проверките на ООН по българо-гръцката граница. Местните комунисти не сътрудничат на Балканската комисия и подкрепят гръцките партизани. Българските ръководители атакуват в изказванията си Великобритания и Съединените щати. Лицата, които имат връзки със западните легации, са преследвани. Британският пълномощен министър стига до извода, че властите водят „преднамерена политика”, насочена към „ограничаване на нашите дейности”398 България обаче не е изолирана, а е разглеждана от Бенет като част от източния блок, защото „заема важна стратегическа позиция и във военен, и в политически смисъл”. За него България е „трамплин към Турция и Гърция” и същевременно важна част от съветския блок, която, ако се прекъсне, „може сериозно да отслаби съветската верига”.399 Различни британски политици откриват нещо по-важно за тях в съветизираната Източна Европа от самата същност на комунистическото управление. Съветската сфера на влияние,

397 На 15 ноември 1948 г. Великобритания предава гръцка нота с искане България да изплати репарации (АМВнР, п 23, оп. 1п, а.е. 375, л. 1-2). 398 UKNA FO 371/72143, R 278, 5 January 1948. 399 Ibid., CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 6 January 1948.

простираща се от Балканите до Полша, не е за тях важна само от гледна точка на комунизма като идеология и методи на управление. По-важни са световните цели на Кремъл. Парламентарният комитет за външна политика на Консервативната партия отбелязва на 27-ми юли 1948 г., че външната политика на Сталин преследва глобални цели – да обхване „цяла Азия и Близкия Изток в комунистически клещи” – както показват неговите действия не само в Европа, но и в Азия.400

Какво може да предприеме Великобритания в тази ситуация? Както личи от разсъжденията на Бенет, за неговото правителство е важно да защити Гърция от натиска на съседните комунистически страни, без да се предизвиква ескалиране на конфликта. Той не предвижда британска намеса и в България, където, според него, комунистите все още не са напълно сигурни във властта си, а населението е изпълнено с възмущение от провежданата политика. Великобритания трябва да поддържа „пламъка на свободата”, но да отбягва подривни действия и връзка с активни антикомунистически среди. Неговото правителство трябва да следи за нарушения на мирния договор и да им се дава гласност; да даде публичност на вътрешната политика на комунистическия режим; да продължи с икономическото възстановяване на Великобритания и Западна Европа; да активизира културните дейности на неговата страна, които могат да предизвикат интерес и които българските власти все още не отхвърлят напълно.401 Във Форин офис приемат информацията от Бенет като една „мрачна картина”.402 В отговора до легацията е посочено, че пълномощният министър е представил ясно положението в България, което прилича на това в другите страни от съветския блок. Форин офис приема, че в България „контролиращата ръка на Съветския съюз” личи недвусмислено. При категоричния съветски контрол в Източна Европа, ако Великобритания се опита да прекъсне българската връзка в съветския блок, както пише Бенет, ще срещне трудности, защото ще оспори цялата доминация на Москва в региона. Затова, както и самият

400 Например, Бирма с обявената през 1948 г. програма за установяване на политически и икономически отношения с комунистическите страни, ограничаване на частната собственост и други. Консерваторите се страхуват, че страни като Бирма, Индонезия и други, които имат малък опит и са икономически слаби, лесно могат да попаднат под комунистическа доминация (Papers of Harold Macmillan, Bodleian Library, Oxford (MS Macmillan): MS Macmillan dep. c. 419, fols. 181, 183 – 27 July 1948, Conservative Parliamentary Committee on Foreign Affairs, Foreign Intelligence Report no. 28, the Spread of Communism in South East Asia). 401 UKNA CAB 122/738, Foreign Office to Lord Inverchapel, 6 January 1948. 402 Ibid., FO 371/72143, R 279, 7 January 1948.

пълномощен министър добре разбира, британската политика е насочена основно към критика на комунизма в публичните изявления на британските държавници. Външното министерство намира много от предложенията на Бенет за уместни. Те съвпадат с новата информационна политика на Великобритания по отношение на комунистическите репресии.403 Британското отношение към съветските сателити включва отправянето на публична критика към политиката на източноевропейските режими. В Лондон съществува надежда, макар и слаба, че по този начин ще се запази духът на свободомислие сред тези части от населението, които не одобряват управлението на комунистическите партии. Форин офис ще информира западния свят за политиката отвъд Желязната завеса чрез осъществяването на тази публична критика на комунистическия режим. Пред Форин офис се откриват редица възможности да приложи на практика възприетата външнополитическа линия на критика към политиката на българските власти. След публикуване на обвиненията срещу бившия лидер на БЗНС „Врабча 1” Димитър Гичев (на 5-ти февруари 1948 г.) Бенет преценява, че местните комунисти се насочват към тези опозиционни политици, които не са засегнати от репресиите през предишните години. За него няма съмнение, че Гичев ще бъде осъден, особено ако процесът се проведе по същия нечестен начин като този срещу Петков.404 За Великобритания е важно процесът срещу Гичев да се отрази от британския печат. Във връзка с това в България са изпратени кореспонденти на вестниците „Таймс” и „Дейли Уоркър”.405 За нуждите на британската политика трябва да се даде информация не за детайлите, а за най-характерното от процеса – той е още един пример за политически мотивиран процес в Източна Европа, насочен към елиминиране на опозицията.406 Отношенията между българските ръководители и британските дипломати в страната остават хладни. Бенет е подозрителен към всичко, което може да засили престижа на БКП. Например, през март 1948 г. Денис Грийнхил, секретар в британската легация, има среща с Георги Попов, председател на Комитета по социални и културни въпроси.

403 Ibid., Foreign Office to Sterndale Bennett, 6 February 1948. 404 Ibid., CAB 122/739, Foreign Office to Lord Inverchapel, 6 February 1948. Д. Гичев е обвинен в организиране на саботажи, разпространение на слухове и подбуждане към съпротива срещу властта в страната. През април 1948 г. той е осъден на доживотен строг тъмничен затвор (Огнянов, Държавно-политическата система на България 1944-1948, 208-210). 405 UKNA CAB 122/739, Foreign Office to Lord Inverchapel, 11 February 1948. 406 Ibid., Foreign Office to Lord Inverchapel, 19 April 1948.

Попов изразява съжаление, че от 1940 г. не се поддържат контакти с британското кооперативно движение и показва желание старите връзки да се подновят. Бенет обаче е резервиран. Той смята, че кооперативното движение е инструмент в ръцете на комунистите за регулиране и ръководство на икономическия живот. Опасенията му са свързани с грешните впечатления за същността на кооперативното движение в България, които домакините ще се опитат да оставят у своите британски гости.407 Бенет добре разбира, че разрастването на кооперативното движение в страната се използва от българската пропаганда за създаване на благоприятен образ на страната в Западна Европа. Той подчертава, че кооперативите в България са твърде различни от тези на запад.408 В Лондон споделят неговото мнение, защото посещенията в България на хора, на „които ние не можем да разчитаме напълно, ще ... направят повече вреда, отколкото добро при сегашните обстоятелства”. Затова във Форин офис не подкрепят идеята за поддържане на връзки между представители на британското и българското кооперативно движение при тогавашните политически условия.409 Не всички българо-британските срещи през този период са белязани от взаимни подозрения и враждебност. През февруари 1948 г. Бенет открива едно променено отношение на новия български външен министър Васил Коларов към него. За пълномощния министър има голяма разлика в поведението на Коларов на публични места и при лични срещи. Въпреки това Бенет не бърза да прави генерални изводи за значителна промяна в българското отношение към Великобритания. Той допуска, че има известни разлики между комунистическите лидери на страната, дължащи се както на личностните им характеристики, така и на положението им във властта. В този смисъл за него Коларов е по-умерен от другите български лидери в отношението си към западните страни, докато Г. Димитров е по-враждебен в своите изказвания.410 407 Ibid., FO 371/72143, British Legation, Sofia, 26 March 1948. 408 Ibid., British Legation, Sofia, 12 May 1948. 409 Ibid., Watson to Bennett, 16 April 1948. 410 Във връзка с наблюденията на британския пълномощен министър за разликите в поведението на Коларов и Димитров интерес представлява една записка в дневника на Коларов от 27-ми януари 1948 г. за политическото поведение на Димитров, която потвърждава мнението на Бенет – „Много пъти той (Димитров – бел. В.П.) взема думата в Нар.[одното] събрание, раздразнен от опозицията и казва лишни, необмислени думи, които бяха използвани в чужбина във вреда на държавата!”. В протокола изразите на Димитров са смекчавани, но „каква полза от това”, продължава Коларов, когато в парламента „винаги присъстваха чужди кореспонденти и чуждите агенции разнасяха казаното” (Тошкова, Васил Коларов. Статии, дневници, речи, 426).

Бенет е в известна степен прав, особено като имаме предвид позицията на Коларов по време на процеса срещу Н. Петков. У него има впечатление, че Коларов предпочита БРП(к) да не действа „така бързо и така яростно” срещу своите опоненти. Неговото поведение показва на Бенет, че с българите, въпреки всички различия, съществуващи между тях и англичаните, може да се постигне някакво разбирателство. Пълномощният министър не смята, че Коларов ще действа като опозиция на Димитров в партията. Затова възможностите за диалог с него не трябва да отклоняват Великобритания от политиката й към България – да създава трудности пред консолидирането на комунистическата власт в страната и нейните опити да се застраши Гърция.411 Форин офис вижда възможност да се извлекат някои ползи от по-умереното отношение на Коларов към британските представители. В Лондон не смятат, че поведението на българския външен министър отразява някаква коренна промяна в политиката на неговото правителство. Въпреки това предложението на Бенет - на Коларов да се отвърне също с добро отношение - е прието.412 Форин офис добре разбира, че познаването на българското обществено-политическо развитие е особено важно за формулирането и изпълнението на адекватна британска стратегия към България. През април 1948 г. Бенет ясно посочва в един анализ на българската политика, изпратен до британския външен министър Бевин, че „комунистическият режим е твърдо установен и не е лесно да се види как неговата сила може да бъде сериозно разклатена освен от външно развитие, което може да промени политическото лице на Европа като цяло”. Неговото мнение е, че „режимът се крепи на силата и страха”, което, разбира се, както той с основание отбелязва, не е нещо необичайно за България. Съветското влияние върху властта е силно, а за безпрепятственото му упражняване допринася и традиционната привързаност на българите към Русия. Голяма част от ръководителите на българската държава са обучени в Съветския съюз и то не за целите на България, а за изпълнение на политиката на Москва. Освен това чрез системата от взаимни договори между Москва и сателитните държави се създава чувството за „принадлежност към силен хомогенен блок”, което в миналото често е липсвало на България. За външната политика Бенет отбелязва, че България обикновено е на грешната страна в случай на голям военен конфликт. Той отчита и дълбоките промени, които комунистите с подкрепата на Съветския съюз извършват след края на

411 UKNA FO 371/72143, British Legation, Sofia, 7 February 1948. 412 Ibid., C. H. Bateman to Bennett, 16 March 1948.

войната – нова държавна структура, промени в областта на политиката и икономиката. Важна стъпка в утвърждаването на властта е премахването на опозицията и обезличаването на Отечествения фронт. Правителството напълно контролира както всекидневния и периодичен печат, така и радиото, което осигурява безпрепятствена пропаганда на неговите идеи.413

Британският пълномощен министър добре разбира, че властта не се опира само на грубата сила. След войната в икономическата сфера са поставени „привлекателни цели”, активно се работи сред младежта и „ако този процес продължи необезпокоявано, ще даде на комунизма истински корени” в обществото. Бенет не пропуска да отбележи, че комунистите „са все още малцинство в страната”. Предпочитанията на населението, според него, са към западните демокрации. Той допуска, че в самия съветски блок има търкания под повърхността – например, македонският въпрос между България и Югославия. Тези проблеми обаче са „засенчени от по-голямата враждебност към Гърция и Турция”. Съседството с тези две страни е разглеждано от Бенет като смущаващо обстоятелство за българското правителство от гледна точка не толкова на някаква директна военна заплаха, а защото южната българска граница е „линия на пряк контакт със западния свят”. Тя дава възможност за бягство на недоволните българи и за подкрепа на съпротивата в България, за която, въпреки не особено голямата й активност, вече до него достигат сведения. Потенциално недоволните елементи от политиката на властта не са из средите на буржоазията, която е слаба и лишена от икономически потенциал. В градовете няма вероятност от поява на съпротива. За Бенет потенциално недоволни от комунистическата политика са земеделците, които имат силно развито чувство за частна собственост. Само че със забраната на БЗНС „Н. Петков” властта нанася силен удар върху земеделското движение. Затова Бенет реалистично преценява, че в България няма възможност за развитие на сериозна съпротива срещу комунистите.414 Форин офис посреща с интерес анализа на Бенет. Британската политика е основана на икономическата привлекателност, която трябва да демонстрират западните страни с бързото си следвоенно възстановяване, а не на оказването на подкрепа за следвоенното съпротивително движение. Опитът от войната показва на англичаните, че съпротивата в България се развива единствено с подкрепа отвън, а Министерството на външните работи не предвижда съдействие за

413 Ibid., Sterndale Bennett to Bevin, 23 April 1948. 414 Ibid.

подриване на властта в страни, където комунистическите партии са здраво установени в управлението. В политически смисъл Великобритания не може да направи нищо съществено за подкрепа на недоволните от БРП(к), освен някои действия в рамките на предвиденото даване на публичност за престъпленията на комунистическите режими.415 Някои действия на българските дипломати дават добра възможност Форин офис да получи потвърждение на своите тези за същността на властта в България. През март 1948 г. пълномощният министър проф. Долапчиев предпочита да емигрира, отколкото да се завърне в страната, след като е отзован от заемания пост. Неговото решение ясно показва несъгласието му с политическите чистки в България, а реакцията на властта също е категорична – българското гражданство на Долапчиев, както гражданството и на други дипломати, които емигрират, е отнето.416 Г. Димитров не позволява инциденти като този с пълномощния министър в Лондон да петнят репутацията на управляващата партия и през април 1948 г. министър-председателят има възможност да покаже оптимизъм за бъдещите българо-британски отношения. В един разговор с Бенет той изразява своето мнение, че напрежението в международните отношения няма да продължи дълго и положението ще се подобри.417

Прогнозата на Димитров обаче не се сбъдва. Българската политика към Великобритания е отражение на общите тенденции в отношенията между страните от Източна и Западна Европа. Както изглежда, в края на 40-те години България не изработва свое индивидуално отношение към западните страни, а следва политиката на съветския блок. Във връзка с кризата в Коминформбюро и изключването на Югославия от тази организация, на 12-ти и 13-ти юли

415 Ibid., R. A. Sykes Minute, 4 May 1948. 416 След отзоваването на проф. Долапчиев не е назначен нов пълномощен министър във Великобритания до юни 1950 г. (Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения,” 366; Матеева, История на дипломатическите отношения на България, 140). Действия, подобни на тези, предприети от проф. Долапчиев, не са рядкост сред българските дипломати през втората половина на 40-те години. Не намиращи допирни политически и морални точки с отечественофронтовската власт, страхувайки се за свободата си, ако се завърнат в България, и виждайки увеличаващите се назначения на комунисти във външно министерство, някои дипломати емигрират след получаването на официалните документи за тяхното отзоваване (вж. например Недева, Мисия Париж, 295-296; Станчов, Дипломат и градинар, 201-203). 417 UKNA FO 371/72143, Sterndale Bennett to Charles Bateman, 7 April 1948.

1948 г. ЦК на БРП(к) провежда пленум. Партийният елит прави констатацията, че „за нашата партия и нейния ЦК ръководната роля на СССР и ВКП(б) в борбата против фашизма, за мир, демокрация и социализъм е била винаги безспорна истина”. Поради тази причина в партията „не е имало никакво колебание по единния фронт на България и СССР”. Друг важен момент, на който се спира ЦК, е „неизбежното изостряне на класовата борба в преходния период от капитализъм към социализъм”.418

Концепцията за изострянето на класовата борба засилва негативното отношение към Великобритания. В България се разгръща силна пропагандна кампания против политиката на Великобритания и Съединените щати. В българския печат се твърди, че тези държави са посветили своята политика на подриването на народнодемократичната власт в България и другите източноевропейски страни. Едно от решенията на проведения на 11-ти и 12-ти юни 1949 г. пленум на ЦК на БКП е в „ежедневния и периодичен печат да се пишат статии против военната пропаганда, за разобличаване плановете на подпалвачите на нова война, ежедневно да се показват нарастващите сили на мира и демокрацията”. Също така в централните средства за масово осведомяване трябва да се обръща повече внимание на движението за мир, в което България е деен участник.419 Една от другите големи цели на БРП(к) е интегрирането на страната в международната общност и разобличаването на западната пропаганда. В. Коларов заявява пред кореспондент на „Льо Монд”, че България желае да стане член на ООН. Във връзка с това българският външен министър отхвърля като „клевети” и „фалшиви сведения” обвиненията към страната, че не спазва мирния договор.420

През 1949 г. В. Коларов отново подкрепя съветската теза за разделянето на света на два враждуващи блока – империалистически и социалистически. В тази парадигма американските империалисти, подкрепяни от Великобритания, Франция и други страни, се опитват със свои агенти да организират преврати в народнодемократичните страни. Техните действия целят да откъснат източноевропейските държави от Съветския съюз, за да ги превлекат в лагера на империализма.421 В платформата на Отечествения фронт за изборите на 18-ти декември 1949 г. се посочва, че „международната обстановка се характеризира с

418 ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 526, л. 5-6. 419 Пак там, оп. 5, а.е. 38, л. 54-55. 420 Пак там, ф. 147 б, оп. 3, а.е. 1101, л. 7-8. 421 Пак там, оп. 2, а.е. 1105, л. 1-7.

още по-голямо изостряне на противоречията между лагера на мира и демокрацията и лагера на империализма и подпалвачите на нова война”. Тази нова война се подготвя от „хищническия англо-американски монополистически капитал”, който заема мястото на хитлеристките агресори от предходното десетилетие. В платформата за изборите Великобритания и Съединените щати са представени като страни, дълбоко враждебни към социалистическия блок. Те се опитват, според българските ръководители, да „атакуват отвътре новите народнодемократични републики, да смущават единството на трудещите се и да разколебават вярата им в тяхната народна власт”. Същевременно, българските власти декларират, че тези опити са „обречени на провал” поради дружеските българо-съветски отношения. Основата на българската външна политика е „укрепването и разширяването още повече на искрената и вярна дружба, всестранното стопанско и културно сътрудничество с народите на Съветския съюз”. Комунистическата партия гледа на Москва като на гаранция за българската национална независимост и необходимо условие за политическо, стопанско и културно развитие на страната.422

В тази обстановка отношенията между България, от една страна, и Великобритания и Съединените щати - от друга, са „крайно враждебни”. Българското Министерство на външните работи смята, че западните държави извършват „опити за грубо вмешателство в нашите вътрешни работи, спъват изграждането на стопанството ни и политическа независимост и дори опити за организиране на заговор и провеждане на противонароден преврат”. Според българската дипломация, Лондон и Вашингтон целят „превръщане на страната ни в англо-американска колония и авангард на тяхната политика на подпалвачи на нова война против Съветския съюз”.423

Няколко събития олицетворяват напрежението в двустранните отношения и подозрителността на БКП към западните държави. Например, на 18-ти август 1948 г. Г. Димитров определя един инцидент на границата с Гърция като провокация, която е „звено в подготвяната от англо-американците интервенция против нас”. Партийният лидер се страхува, че инцидентът може да бъде повторен. Затова той смята, че

422 Пак там, ф. 1 б, оп. 5, а.е. 47, л. 43-48. В изборната платформа се посочва още, че властите ще водят „безпощадна борба срещу останките на буржоазния национализъм, против всяка разновидност на предателската троцкистко-фашистка титовщина и трайчо-костовщината, които водят неизбежно към отслабване на мира и служат само на международната реакция и империализма” (Пак там, л. 48). 423 АМВнР, п. 27, оп. 1п, 551, л. 2.

„ние трябва да бъдем винаги готови бързо да ги отблъснем, без да допуснем до бъдем увлечени в един военен конфликт с Гърция”. Опасението на Димитров е, че по този начин конфликтът ще бъде не толкова с южната съседка на България, а с „американското командване и англо-американските сили в Гърция”.424 Гледната точка на Димитров всъщност отразява дълбоките подозрения на партийното ръководство, че Западът се готви за нова война и светът е изправен пред нова военна опасност. Българските власти гледат на Запада като на източник на политическа и военна заплаха. В синхрон със съветската теза за подготовката на нова война от страна на западните държави вестник „Работническо дело” отбелязва през 1948 г., че капиталистическите страни продължават с враждебната си политика към народните демокрации, като планират диверсионни и терористични акции.425

Следващите години в българо-британските отношения са белязани с политическо напрежение, всеобхватна пропаганда и взаимно недоверие. Изправен пред комунистическата доминация в Източна Европа, Форин офис подкрепя американската политика на сдържане на комунизма и британските отношения със съветските сателити са ограничени. Великобритания се присъединява към някои неуспешни тайни операции на Съединените щати в Източна Европа и съветските републики.426 Неуспехът на подривните действия за дестабилизиране на тоталитарните режими кара британските ръководители да обмислят по-малко конфронтационен подход към сателитите и да изоставят нереалистичните надежди за освобождение на Източна Европа. Дългосрочната цел на Великобритания е да види източноевропейските страни свободни от съветски контрол. Практическите съображения обаче изискват една по-предпазлива политика, за да се избегне заплахата от война, защото Съветският съюз не показва намерение да изостави своята доминация в Източна Европа. Както Форин офис отбелязва през януари 1949 г., Източна Европа „сега е контролирана от руснаците и доколкото можем да предвидим, за момента няма изгледи руският контрол да бъде отслабен”.427 Многобройни наблюдения в подкрепа на този извод идват от България. Бенет забелязва как властта започва да комбинира комунизма с национализма. Например, честването на 24-ти май през 1948 г. е 424 ЦДА, ф. 1б, оп. 6, а.е. 423, л. 4. 425 Работническо дело, 4 септември 1948 г. 426 Aldrich, The Hidden Hand. Britain, America and Cold War Secret Intelligence, 160-174. 427 Papers of 1st Earl Attlee, Bodleian Library, Oxford (MS Attlee): MS Attlee, dep. 77, fol. 22.

отбелязано заедно със 70-тата годишнината от освобождението на София от руските войски; Вълко Червенков представя Ботев като предшественик на комунистическите революционери, а Г. Димитров - като наследник на Ботев, Стамболийски и други. Същевременно, в своите речи Димитров се изказва заплашително към противниците на властта. Бенет отбелязва, че до него са стигнали сведения за чистки на студенти заради техните политически възгледи и социален произход. Арестуван е и известният генерал Петър Вранчев, ръководител на военното разузнаване, който има репутацията на „безупречен комунист”. Пълномощният министър свързва неговото арестуване с борбата между московските и местните комунисти.428 Мнението на Бенет, че са възможни политически чистки в страна, е потвърдено след публикуването на резолюцията от пленума на ЦК през юли 1948 г. В нея е отправена силна критика към Югославия за липсата на вътрешна демокрация. Той отбелязва, че резолюцията предвещава чистки по върховете на властта, наред с репресивните мерки срещу други среди в страната, определяни от управляващите като врагове.429 Един от следващите удари на властта е насочен срещу опозиционната социалдемократическа партия. След арестуването на социалдемократическите ръководители Коста Лулчев, Петко Търпанов и други през лятото на 1948 г. нито Великобритания, нито Съединените щати смятат да отправят енергичен протест срещу действията на българското правителство. След провала да се спаси Н. Петков Вашингтон не смята да предприеме нови действия. Освен това американското общество е изгубило интерес към България.430 Великобритания смята, че един нов протест няма да доведе до съществен резултат, а само ще покаже неспособността на двете държави да протестират ефективно пред българското правителство за спазването на член 2 от мирния договор.431

В началото на септември 1948 г. вестниците във Великобритания посрещат без обстойни коментари арестуването на опозиционните социалдемократи за „противонародна дейност”.432 Повече внимание на преследването на последните остатъци от опозиция в България обръща Михаил Пъдев в „Трибюн” в началото на октомври 1948 г. Според него арестуването на Лулчев и другите опозиционни

428 UKNA CAB 122/739, Sterndale Bennett to Oliver Franks, 4 June 1948. 429 Ibid., Sterndale Bennett to Oliver Franks, 19 July 1948. 430 Ibid., Oliver Franks to Foreign Office, 24 July 1948. 431 Ibid., Foreign Office to Oliver Franks, 30 July 1948. 432 АМВнР, п. 5, оп. 1а, а.е. 91, л. 38.

депутати се дължи не на противонародна дейност, каквато е официалната версия, а на тяхното несъгласие с политиката на Комунистическата партия. Предстоящият съд над водачите на опозиционната социалдемократическа партия е последната част от трагичната следвоенна история на тази партия,433 а може да се добави и на цялата българска политическа опозиция.

Процесът срещу К. Лулчев, П. Търпанов, Крум Славов и други социалдемократи се провежда през ноември 1948 г. На 15 ноември съдът произнася една доживотна присъда за д-р Георги Петков, който е в неизвестност, и присъди от 10 до 15 години строг тъмничен затвор за останалите подсъдими. В чужбина посрещат с неодобрение проведения процес, смятайки го за инсцениран съдебен фарс. Съдебният процес намира отзвук в изявление на говорителя на Форин офис Морган Филипс в предавания на „Гласа на Америка”, „Радио Лондон” и други световни медии.434 Британските представители в София смятат, че управляващите в България са положили много усилия да дискредитират Лулчев, но не трябва да бъдат оставени да заблудят световната общественост. Обвиненията са традиционни – подривна дейност, укриване на храни и т.н. Никой обаче във Великобритания не е учуден от тези обвинения, защото България „не е нормална страна, в която се прилагат нормални стандарти”. Тя е управлявана от „комунистическо малцинство”, което е подчинило обществото на своята воля. Властта се стреми да дискредитира и изолира западните държави и действията й предвещават нови чистки.435 Нарушаването на основните граждански права в България предизвиква критики и коментари във Великобритания. През юли 1948 г. „Дейли Телеграф” публикува критична статия за страната. Вестникът набляга на стопанските трудности и ограниченията в снабдяването на населението, принудата, която използва правителството в своята политика, и т.н. Статии с негативни впечатления от България са публикувани в „Дейли Експрес”, „Нюз Хроникъл” и други британски вестници.436 Критичността на някои британски медии провокира и ответна реакция от страна на българската дипломация. В кореспонденцията между българската легация в Лондон и Министерството на външните работи често се коментира вниманието, което трябва да се отдели за приемане на британски посетители в

433 Пак там, л. 74. 434 Огнянов, Държавно-политическата система на България 1949-1956, 220-222. 435 UKNA CAB 122/739, Foreign Office to Washington, 17 November 1948. 436 АМВнР, п. 3, оп. 1п, а.е. 22, л. 103-104, 112.

България, установяване на партньорски връзки с британски учени и други. В тази насока легацията се стреми да бъде инициативна. Например, през 1948 г. по случай националния празник 9-ти септември в българската легация е организиран прием. Целта е да се създаде по-благоприятна представа за България и да се „въведе легацията в ръководните среди на британската общественост”. Временно управляващият българската легация от март 1948 до март 1949 г. Христо Боев отбелязва, че обикновено британската представа за българите е, че те са „некултурни, едва ли не диваци, чиито бойни качества са единствената им добродетел”.437 Надеждите на Боев за осъществяване на връзки с британските ръководители не се реализират. От 950 поканени идват 348 души, а Атли, Бевин и други министри отказват да присъстват на приема.438 Положителни коментари за България идват от вестник „Дейли Уоркър”, който е добре настроен към комунистическата власт. Хари Рихтер, редактор на „Дипломатически бюлетин”, отбелязва във връзка с тържеството: „успешен прием и извънредно приятна вечер”.439 Българските дипломати в Лондон обаче се сблъскват по-често с негативни коментари в британския печат. На 7-ми декември 1948 г. Б. Темков, аташе по печата в българската легация, изпраща доклад, в който посочва основните последствия за имиджа на България във Великобритания. На първо място, страната е възприемана като покорен съветски сателит, който подкрепя агресивната съветска политика. На второ място, тя е изолирана от света вследствие на дотогавашната политика на софийския режим. На трето място, във Великобритания твърдо се смята, че в България е установена еднопартийна диктатура и полицейска тирания, което вреди на връзките със света. Особено впечатление правят разкритията за наличието на трудови лагери, в които има „робски принудителен труд”. България е представяна от британските вестници и списания като покорен съветски сателит, управляван от една шепа обучени в Москва революционери, които налагат волята си в страната.440 Според българската легация, това е вражеска пропаганда, която има за цел да „мъти и трови растящото класово съзнание на работниците, на честните социалисти”. По този начин „трудовите маси” във Великобритания са надъхват с

437 Пак там, л. 135. 438 Пак там, л. 136. 439 Пак там, л. 147-148 440 Пак там, п. 5, оп. 1а, а.е. 91, л. 115-119.

„враждебност срещу комунизма”, а „буржоазнодемократичните сили” укрепват „реакционните предразсъдъци” в тяхното съзнание.441 Точно поради негативния образ на България във Великобритания и Западна Европа изпъква важното значение на българската пропаганда във външната политика на БКП. Нейната задача е да спре „диверсията на вражеския лагер”. Българските управници добре разбират ниската степен на влияние, която тяхната пропаганда може да има във Великобритания. Въпреки малкия размер на пропагандата на социалистическа България и ограничените й възможности за влияние, тя има за българската дипломация голямо значение в „борбата на прогресивните сили в Англия за мир и социализъм”. В края на 50-те години пропагандата е натоварена с твърде тежка идеологическа обремененост, която предопределя и нейния ограничен спектър на въздействие. Например, Министерството на външните работи предвижда разяснителна работа срещу антисъветската и антикомунистическа кампания във Великобритания. Българската пропаганда може да се води заедно с пропагандните действия на другите източноевропейски страни, като се представят български материали, текуща информация чрез БТА. Друг важен инструмент за София е използването на Дружеството за приятелство с България за увеличаване на положителните публикации за страната в масовия печат, което се очаква да промени общите представи на англичаните за българите.442 Пробивът сред водещите печатни издания на острова се оказва труден. Материали с благоприятно за България съдържание се публикуват предимно от представители на дружеството. Например, Е. Йънг, председателят на Дружеството за приятелство с България, публикува статия за напредъка на страната по пътя към социализма.443 Бенет също следи развитието на процесите и събитията в България. За втората половина на 1948 г. той отбелязва, че съветската подкрепа остава важна за режима в София, който придобива все по-голямо чувство на увереност от принадлежността си към източния блок. Разривът между Коминформбюро и Югославия слага края на добрите българо-югославски отношения и възстановява старата враждебност. Бенет си задава въпроса дали конфликтът с Югославия, неуспехът с членството в ООН и слабите контакти със западните държави могат да бъдат компенсирани от подобряване на вътрешното положение. За

441 Пак там, л. 221. 442 Пак там, л. 222. 443 Пак там, л. 86-89.

британския пълномощен-министър, на политическо ниво се усеща приемане на режима и примирение сред населението. Икономическата ситуация в страната обаче не е особено добра, защото българското стопанство продължава да изпитва значителни трудности. Затова за него е трудно партията да осъществи успешна икономическа политика без важната стопанска подкрепа на Москва. Бенет продължава да разглежда управляващите в България като политици, зависещи изцяло от чужда подкрепа. Той ги определя като една решителна група революционери, която дължи завоюваните позиции на помощта на Съветския съюз.444

Контактите между представителите на британската легация и българските официални лица не са много активни. Бенет отбелязва, че е трудно да се срещне с партийните лидери, освен ако не заемат и някой правителствен пост като Коларов, например.445 В неофициален разговор със заместник-министъра на външните работи проф. Евгени Каменов Бенет заявява, че оставянето на много британски ноти без отговор или забавянето на отговорите прави лошо впечатление на легацията и на Форин офис. Освен това лошо впечатление правят и подозренията и тормозът над български граждани, които работят в легацията. Грубо е и отношението към персонала на легацията. През април 1948 г. Бенет прави същото оплакване за лошо отношение на българските власти към британски поданици.446

През 1948 г. няма подобряване на отношенията между България и Великобритания. За Великобритания най-важното в българското държавно развитие през годината е успешната консолидация на властта на Комунистическата партия със серия от действия, противоречащи на член 2 от мирния договор. Освен продължаващото погазване на човешките права, правителството отказва да окаже съдействие на ООН за международна инспекция на българо-гръцката граница, не спазва и военните клаузи на мирния договор, а същевременно иска равностойно третиране от международната общност и приемане в ООН.447 Денис Грийнхил посочва, че Петият конгрес на Комунистическата партия през 1948 г. показва основните параметри на установения ортодоксален марксистко-ленински модел в България – здрава партийна дисциплина, акцент върху партийното възпитание, критика и самокритика. Тези елементи от партийната политика ще доведат до по-голямо насаждане

444 UKNA FO 371/72143, The British Legation, Sofia, 17 December 1948. 445 Ibid., FO 371/78239, British Legation, Sofia, 31 December 1948. 446 АМВнР, п. 23, оп. 1п, а.е. 272, л. 2, 10. 447 UKNA FO 371/78237, Greenhill to Bevin, 12 January 1949.

на комунистическите ценности сред населението, изолиране от западните държави, преследване на вътрешните врагове и ограничения в духовно-културния живот.448 Според Грийнхил, България, с изключение на Съветския съюз, е страната, където комунистическата власт е най-твърдо установена, и чрез Би Би Си трябва да се даде публичност за данните от управлението на БКП.449 Сред българските официални лица също съществува устойчив негативен образ на Великобритания. Чрез правителствената пропаганда този имидж трябва да се възприеме и от населението. По този начин Комунистическата партия цели да създаде трайни отрицателни представи не само за Великобритания, но изобщо за западния начин на живот. Един от характерните елементи в българската пропаганда за живота в тази страна са стопанските проблеми, които изпитва нейната икономика. През май 1948 г. Хр. Боев отбелязва, че „планът Маршъл не лекува, напротив, още повече разстройва английската икономика”. В страната се говори за „масова безработица” в някои области на индустрията.450 Същевременно, вътрешнополитическото положение е „нестабилно” поради „конфликта между работниците и работодателите по въпроса за заплатите и производителността на труда”.451 Освен това Великобритания непрекъснато изпитва американски натиск във външнополитическата област за „превръщането й във военностратегическа база на САЩ”, която да поеме отбраната на Западна Европа. Боев смята, че външнополитическата дейност на Бевин е претърпяла провал и единственият начин да не се стигне до катастрофа е британската дипломация да „тръгне по пътя на мира чрез провеждане на един външнополитически курс на разбирателство със СССР и страните на новата демокрация”. Той в голяма степен надценява възможностите на България по някакъв начин да повлияе върху външната политика на Великобритания, когато отбелязва, че „нашите интереси диктуват с всички сили и при всички възможни случаи и поводи да насърчаваме такова насочване на английската външна политика”.452

Българските вестници също отбелязват стопанските трудности, които изпитва Великобритания заедно с другите западни държави. Партийната пропаганда твърди, че политиката на правителството на

448 Ibid., FO 371/78239, Greenhill to Bevin, 6 January 1949. 449 Ibid., FO 371/78237, Greenhill to Bevin, 13 January 1949. 450 АМВнР, п. 3, оп. 1п, а.е. 22, л. 47. 451 Пак там, л. 105. 452 Пак там, л. 46-47.

Атли подражава на САЩ, където няма свобода на работническите организации, преследват се комунисти и т.н.453 Негативните сравнения на Великобритания и Съединените щати обикновено се правят на фона на пропагандираните стопански успехи на народнодемократичната власт в България. Великобритания е представяна в България като страна, в която има икономическа криза, социално напрежение, сериозни трудности в областта на индустрията и зависимост от Съединените щати. По този начин Комунистическата партия подчертава предимствата на българската обществено-политическа система пред обществения и икономически модел, възприет от Великобритания. Същевременно, Форин офис разчита чрез критика на политиката източноевропейските комунистически партии да информира западното общество за живота в съветската сфера и да намали привлекателността на комунистическите идеи. 1.5 Българо-британските отношения в края на 40-те години Под влиянието на Съветския съюз в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век в източноевропейските страни се извършва цялостна сталинизация на обществено-политическия живот.454 Една от

453 Работническо дело, 13 септември 1947 г.; 7 октомври 1947 г.; 28 юли 1948 г.; Ново време, февруари 1949 г., 175-199. 454 Центрально-Восточная Европа во второй половине ХХ века. Т. 1, 35. Характерните черти на наложената съветска тоталитарна система са ликвидирането на частната собственост, пълна политическа хегемония на Комунистическата партия, централизирано ръководство на икономиката, налагане на комунистическата идеология в духовния живот, потъпкване на всякакво свободомислие и т. н. В България това води до засилване на репресивния характер на системата – увеличаване на лагерите, политически и икономически насилия, широко обхватни чистки в обществото и др. Възприетият тоталитарен модел обхваща политиката, образованието, икономиката, науката, културата. Без възможност за проява на каквато и да е критичност към политиката на БКП партийният и държавен лидер Вълко Червенков е издигнат в култ. Докато пропагандата възхвалява Червенков за неговата мъдрост, принос за развитието на комунистическото движение и здрава идеологическа закалка, а самият той подражава в поведението и облеклото си на Сталин, в страната се извършват груби насилия над земеделците, закононарушения, административен натиск, а политическата линия, която следва режимът, е съгласувана с Москва и нейните съветници в страната (Вж. Мигев, „За характера и облика на комунистическия режим в България,” 14; Огнянов, Политическата система на България 1949-1956, 72-74; Знеполски, История на Народна Република България, 124-125).

трагичните характерни черти на сталинистката система твърде бързо се проявява в обществата в съветската сфера на влияние – започва поредица от публични съдебни процеси. В антипартийна дейност са обвинени както висши партийни функционери, имащи съвсем реален принос в утвърждаването властта на комунистическите партии, така и обществени групи, останали извън полезрението на органите на реда през предишните години.455 Сталинистките чистки са насочени и към религиозните общности. В цяла Източна Европа комунистическите партии се стремят да ограничат влиянието на църквата в новите социалистически общества. Целта на партията е да прекъсне връзките на църквата с капиталистическия Запад и да наложи държавен контрол над господстващата в съответната държава църква. Така религията, която противоречи на новите обществени реалности, трябва да бъде ограничена и комунистите да спечелят борбата с църквата за господство над умовете на хората. Според Суле ограничаването на църковното влияние е част от „по-глобална операция за унищожаване на културата на гражданското общество”.456 По такъв начин партията недвусмислено затвърждава своята власт. Ликвидира се не само опозицията, а и религиозната свобода. Партията всъщност премахва всяка реална алтернатива на своето управление за дълъг период от време.

За мнозина във Форин офис чистките на комунисти в страни като Полша и България показват, че съветският контрол в Източна Европа не е чак толкова стабилен, колкото може да изглежда на пръв поглед.457 Намиращата се в опозиция Консервативна партия се спира на

455 Mastny, The Cold War and Soviet Insecurity, 67-74, 128-132. В анализа си на сталинистките чистки в Източна Европа Ричард Крамптън посочва, че освен затягане на дисциплината в партията и обществото, в момент, когато според комунистическата идеология класовата борба се активизира в резултат на извършената революция, една от другите функции на чистките е да засили бдителността на комунистическите партии за действията на капиталистическите държави, които всячески, съгласно вижданията на съветските лидери, се стремят да разрушат социалистическото единство (Crampton, Eastern Europe in the Twentieth Century, 269-271). 456 Суле, История на Източна, 123, 126. Виждайки в църквите възможен източник на опозиция срещу властта, източноевропейските комунистически партии ограничават религиозната свобода на населението по време на установяването на еднопартийни политически системи. Така тези партии трябва да си гарантират монопол върху общественото мнение, а оттам - и монопол върху истината. По този въпрос по-подробно вж. Burleigh, Sacred Caused, 319-344. 457 Selverstone, Constructing the Monolith: The United States, Great Britain and International Communism, 120-121.

посегателствата върху религиозната свобода в съветския блок. Според консерваторите, намаляването на църковното влияние в обществените дела показва явния стремеж на властите да създават поколение, откъснато от християнството и интоксикирано с догмите на марксизма.458 През народнодемократичния период отечественофронтовските правителства често обвиняват Великобритания, заедно със Съединените щати, че прави опити за намеса в българските вътрешни работи. През 1949 г. обаче се стига до открито обвинение срещу британската дипломация в няколко шпионски афери, които в продължение на месеци заемат централно място на страниците на партийния официоз – „Работническо дело”. По такъв начин ръководството на БКП прави опит да дискредитира политиката на Великобритания към България.459

Обвиненията към Великобритания се отправят съвсем съзнателно. Ефектът, който търсят българските власти, е следният: с обвиненията срещу евангелистките пастори и след това срещу Трайчо Костов за извършването на шпионаж в полза на Великобритания управниците в страната се стремят да създадат един отблъскващ политически морален облик на британската дипломация и да обезсилят постоянните й критики срещу действията на БКП. В годините след подписването на мирния договор британското правителство обвинява българските власти в погазването на основни човешки права и свободи в страната и категорично се противопоставя на приемането на България в ООН.460 На българската общественост трябва да се внуши, че обвиненията на Великобритания не само не са оправдани, а тъкмо обратното - тя е страна, която води агресивна политика.

През 1948 г. се засилват подозренията на Комунистическата партия към лица и обществени групи, които не споделят нейните виждания за устройството на страната. Един от ударите е насочен към евангелистките църкви в България, които през периода 1944-1948 г. се радват на сравнително добри възможности за религиозна дейност.461 Връзките на евангелистите с държавите отвъд Желязната завеса ги превръща в мишена на органите на Министерството на вътрешните работи поради възможността духовният им живот да бъде повлиян от западната идеологическа дейност. Това настроение добре е изразено от Димитър Илиев, директор на Дирекцията на изповеданията към

458 CPA CRD 2/34/5, Brief for Foreign Affairs Debate, 21 July 1949. 459 Огнянов, “Студената война” и “шпиономанията” в България,” 295. 460 Огнянов, „България в международните отношения,” 315. 461 Вестители на истината. История на Евангелистките църкви в България, 354.

Министерството на външните работи, който смята, че протестантските църкви в страната се развиват под империалистическо влияние и затова политиката на държавата към тях трябва да е насочена към пресичане на опитите Съединените щати и другите западни държави чрез тях да въздействат върху населението.462 Първите арести на евангелистки пастори са извършени през лятото на 1948 г. по обвинения за злоупотреба с валута. По-голямата част от пасторите обаче е арестувана на 4-ти ноември, след което са изпратени в Централния затвор.463

Следствието срещу протестантите съвпада с арестуването и провеждането на съдебния процес срещу кардинал Жозеф Миндсенти в Унгария. Кардиналът е обвинен, че е призовавал западните държави да се намесят в унгарските вътрешни работи, шпионирал е в полза на западните разузнавания и т. н.464 Малко след края на съдебния процес в Унгария е сложено началото на аналогични съдебни действия в България. През февруари 1949 г. Владимир Поптомов, председател на Комисията по печата при ПБ на ЦК на БКП, подготвя решение за разобличаване на вражеската дейност на протестантските пастори в България. Според него, българската пропаганда трябва да изтъква, че съдебният процес не е нарушение на тази част от мирния договор, отнасяща се до човешките права. Поптомов посочва и какъв да е отговорът на западните обвинения, т.е. процесът срещу пасторите и процесът срещу Миндсенти в Унгария, както и сходните процеси в други източноевропейски страни, са кампания срещу религиозните свободи в страните от съветската сфера. За Поптомов връзката между процесите е само една и тя показва, че „тези престъпници са били ръководени от едни и същи централи на Запад”. Западната пропагандна кампания цели да отклони вниманието от дейността на чуждите разузнавания в България и използването на пасторите за шпионаж.465

462 Калканджиева, Българската православна църква, 243. 463 Пак там, 355. 464 Работническо дело, 3 февруари 1948 г. Атаката от страна на управляващите срещу Миндсенти трябва да покаже на населението, че след като такава видна обществена фигура като кардинала е уязвима заради опозиционното си отношение към Комунистическата партия, то никой, противопоставящ се на властта, не е в безопасност (Burleigh, Sacred Causes, 333). Британският външен министър Бевин поставя под съмнение справедливостта на съдебния процес и обявява, че унгарското поведение е отблъскващо (Работническо дело, 10 февруари 1949 г.) Опитите на Великобритания на защити Миндсенти завършват без успех и на 8 февруари 1949 г. той е осъден на доживотен затвор, конфискуване на всичките му имущества и лишаване от граждански и политически права (Работническо дело, 9 февруари 1949 г.) 465 ЦДА, ф. 1б, оп. 6, а.е. 582, л. 4.

На 11 февруари 1949 г. е публикуван обвинителният акт срещу група ръководители на Върховния съвет на обединените евангелски църкви в България. Задържаните петнадесет пастори, сред които Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Наумов, Георги Чернев, Георги Васев и други, са обвинени в шпионска и предателска дейност. Според българските следствени власти, те са предавали сведения от политически, стопански и военен характер на Кирил Бляк, Робърт Стронг, Джон Хорнър, полк. Томсън, Станли Андрюс и други британски и американски граждани.466

В. Зяпков конкретно е обвинен, че след 9 септември 1944 г. е станал агент на британското разузнаване, а след това - и на американското. Така, в качеството си на участник в българската делегация на мирните преговори в Париж през 1946 г., той е предавал на британските тайни служби информация за проведените разисквания и взетите решения. Освен в шпионска дейност пасторите Никола Михайлов и Янко Иванов са обвинени, че са настоявали пред британски и американски представители войски на Великобритания и Съединените щати да окупират България.467

Първата реакция във Великобритания след оповестяването на обвинителния акт не е нито много бърза, нито много категорична. Всъщност, нейната дипломация проявява интерес към случая още през януари 1949 г., когато Гринхил иска от Министерството на външните работи информация за задържаните протестантски пастори.468 Въпреки това, същинският интерес във Великобритания към случая започва след официалното оповестяване на обвинението към пасторите. На 16-ти февруари Гринхил смята, че след споменаването в обвинителния акт на Станли Андрюс, който е британски консул в София до август 1948 г., Великобритания като влиятелна западна държава вече е пряко заинтересувана от процеса и затова отправя искане към българските власти да се даде разрешение на членове на легацията да присъстват в съдебната зала.469 Освен това съдържанието на обвинителния акт дава възможност на британските дипломати да направят мрачен анализ на състоянието на религиозните свободи в България. Тяхното мнение е, че правителството на БКП използва процеса срещу пасторите, за да оправдае своята политика срещу църквите в страната и използва ситуацията, за да оповести законопроекта за вероизповеданията.

466 Работническо дело, 11 Февруари 1949 г. 467 Пак там, 11 Февруари 1949 г. 468 АМВнР, п. 3, оп. 6, а.е. 120, л. 1; п. 28, оп. 1 п, а.е. 578, л. 1 469 Пак там, п. 3, оп. 6, а.е. 120, л. 4; п. 28, оп. 1 п, а.е. 577, л. 18.

Обратно на твърденията за наличието на пълна религиозна свобода в България470, англичаните смятат, че държавата напълно доминира над различните религиозни организации.471 Това твърдение в голяма степен се доказва от съвременните научни изследвания за отношението на държавата към православната църква в България след 1944 г.472

Съдебният процес се провежда от 25-ти февруари до 8-ми март 1949 г. Сериозните обвинения, които се отправят към Великобритания от прокурорите, са охотно потвърдени от всички обвиняеми. Пасторите признават тежките обвинения в шпионаж и друга подривна дейност.473 Тези обвинения стават причина британската легация в София да изпрати на 28-ми февруари вербална нота до българското външно министерство. Тя обаче не е от името на британското правителство, а е изпратена от правителството на Нова Зеландия. В нея се посочва, че правителството на Негово величество в Нова Зеландия, чрез легацията на Великобритания в София, изтъква сериозната си загриженост за арестуването и съденето на петнадесетте протестантски пастори. Правителството на Нова Зеландия смята, че това е нарушение на основните човешки права и свободи, които българското правителство е поело ангажимент да спазва, и отправя протест срещу действията на българските власти.474 В своя отговор на новозеландската нота Министерството на външните работи на България изразява изненадата си от отправените обвинения в нарушаване на религиозните свободи на гражданите - още повече, че направените самопризнания на пасторите доказват тяхната вина.475

От своя страна, дипломатическите представители на Великобритания в София внимателно следят развитието на процеса, но не бързат да предприемат конкретни действия. На 1-ви март, в разгара

470 В обвинителния акт срещу пасторите властите пресилено посочват, че “никой в НР България не може да се преследва заради неговите религиозни убеждения”, защото “свободата на съвестта и вероизповеданията, както въобще равенството на всички български граждани пред закона, е едно от основните начала на Конституцията на НР България” (Работническо дело, 11 февруари 1949 г.) 471 UKNA FO 371/78297, p. 27. 472 Вж. Калканджиева, Д. Българската православна църква; Огнянов, „Отношенията между Светия Синод на Българската православна църква и българското правителство,” 249-251; Чурешки, Православието и комунизмът в България, 2004. 473 Вж. Вестители на истината, 360. В централния печат е обърнато сериозно внимание на съдебния процес срещу евангелистките пастори. Вж. броевете на „Работническо дело” и „Отечествен фронт” от 26-ти февруари до 9-ти март 1949 г. 474 АМВнР, п. 3, оп. 6, а.е. 120, л. 14. 475 Пак там, л. 16.

на процеса срещу пасторите, е обнародван Законът за вероизповеданията.476 На 2-ри март Пол Мейсън, който през 1949 г. заема поста пълномощен министър, изпраща от София предложение до Форин офис да не се бърза с негативната реакция към закона. Според него, прибързаните действия без конкретни доказателства ще предизвикат обвинения от страна на българското правителство, че Великобритания прави всичко възможно да попречи на прилагането на закона.477 Вероятно опитът от предишните години, когато Великобритания изпраща безрезултатни протестни ноти до отечественофронтовските кабинети, е накарал Мейсън да изчака развитието на цялата ситуация. Неговото предложение е да се изчака краят на процеса срещу пасторите и тогава, при наличието на ясни данни за поведението на правителството, да се изпрати конкретна нота.478 Явен е стремежът на британската дипломация да се действа комплексно, като се обхванат колкото се може повече сведения, което, като се има предвид слабите британски позиции в страната, би предало по-голяма тежест на действията им.

Британските дипломати не чакат дълго, за да получат нужните им сведения за политиката на българския кабинет по случая с пасторите. На 8 март са произнесени присъдите срещу петнадесетте пастори. В. Зяпков, Я. Иванов, Н. Наумов и Георги Чернев са осъдени на доживотен затвор, а останалите подсъдими получават от пет до петнадесет години затвор.479 На 11 март от легацията на Великобритания е изпратена вербална нота до българското Министерство на външните работи, в която се заявява, че нейното правителство е проучило подробно самопризнанията на подсъдимите и смята, че те са “напълно фалшиви”.480 Основание за това твърдение дават показанията на Зяпков, който по време на процеса посочва, че е поддържал връзки със Станли Андрюс през 1944 и 1945 г., докато справката на английски експерти показва, че Андрюс не е бил в България до 30 март 1946 г. Според Великобритания, това прави достоверността на самопризнанията твърде съмнителна и подозрителна. Също така в нотата българското правителство е обвинено, че процесът е по-скоро пропагандна кампания, отколкото прилагане на правосъдие. Правото на гражданите да изказват различни мнения от управляващите 476 За подготовката, приемането и прилагането на Закона за изповеданията по-подробно вж. Калканджиева, Българската православна църква, 241-275. 477 UKNA FO 371/78297, p. 32. 478 Ibid.,, p. 33. 479 Работническо дело, 9 март 1949 г.; Народно дело, 9 март 1949 г. 480 АМВнР, п. 3, оп. 6, а.е. 120, л. 20.

е представено като престъпление, уговорката в Съглашението за примирие за предоставяне на информация - като предателство, а нормалните контакти между обвиняемите и членовете на легацията - като шпионаж. Освен това британското правителство категорично заявява, че истинската религиозна свобода е несъвместима с еднопартийната власт на БКП.481 На среща с Коларов, проведена на 9-ти март 1949 г., Мейсън изразява своето съжаление, че осъждането на пасторите съвпада с неговото идване в България, но още повече съжалява, че въобще такъв процес е проведен. Българският външен министър повтаря аргументите на управляващите в страната във връзка с процеса.482

Острият тон в нотата на Великобритания предизвиква и съответната остра българска реакция. В отговора на Министерството на външните работи се отбелязва, че тонът в британската нота е недопустим, а “неоспоримите факти”, изнесени на процеса срещу пасторите, и техните “най-искрени признания” дават възможност действията на духовниците да бъдат квалифицирани като шпионаж.483 Българските действия не спират дотук. След процеса срещу пасторите Д. Грийнхил е обявен за персона нон грата.484

Тежките присъди срещу пасторите затвърждават мнението на правителството на Великобритания, че политиката на българската държава е насочена към лишаване на църквите в България от техния обществен престиж и самостоятелност. В този дух е анализът на Мейсън за религиозните свободи при управлението на БКП, който той изпраща до Бевин на 18-ти март.485 На острова тежките присъди на пасторите са посрещнати с възмущение. На 15-ти март федералният съвет на Свободната църква в Лондон оценява процеса и присъдите като “част от една общо планирана кампания срещу християнската религия”, която противоречи на хартата на ООН.486

Докато обществените протести могат да повлияят слабо на политиката на БКП към религиозните общности в страната, то отношението на британското правителство има далеч по неприятни измерения за българските управляващи. В резултат на изострените двустранни отношения правителството на Негово величество решава да продължи да се противопоставя на приемането на България в ООН. 481 Пак там, л. 20-21. 482 UKNA FO 469/3, Mason to Bevin, 10 Мarch 1949. 483 АМВнР, п. 3, оп. 6, а.е. 120, л. 33-36. 484 Пак там, п. 23, оп. 1 п, а.е. 272, л. 20. 485 UKNA FO 371/78297, pp. 57-58. 486 АМВнР, п. 3, оп. 6, а.е. 120, л. 54.

През април 1949 г. Великобритания изпраща нота до българското правителство, в която поради наличието на полицейски произвол отново го обвинява в нарушаване на член 2 от мирния договор.487

Британските обвинения предизвикват отзвук в ООН. На 30-ти април въпросът за погазването на човешките права и свободи в България е разгледан в Общото събрание на организацията. В приетото решение ООН изразява дълбока загриженост за състоянието на тези фундаментални човешки ценности в страната, одобрява предприетите от други държави-членки на общността действия по тези обвинения и най-настойчиво обръща внимание на българското правителство за изпълнение на неговите задължения по силата на мирния договор.488 Хладнокръвният отговор на българския кабинет, че британските обвинения са безпочвени, не е достатъчно убедителен и през октомври 1949 г. правителството на Великобритания, заедно с правителството на Съединените щати, предприемат нови действия. Проблемът със спазването на човешките права в България отново е поставен за разглеждане в ООН. Този път обаче ООН решава да потърси консултация с Международния съд за правата на човека в Хага относно задълженията на България по силата на мирния договор. На 30-ти март 1950 и 18-ти юли 1950 г. Международният съд за правата на човека се произнася, че България, както и Унгария и Румъния, е задължена да спазва разпоредбите на мирния договор. От този отговор обаче не личи, че в случай на неизпълнение срещу България ще бъдат предприети някакви действия. Удовлетворение за британската дипломация би трябвало да е решението на Общото събрание на ООН от 3-ти ноември 1950 г., което порицава трите страни за отказа им да изпълнят задълженията си по силата на мирния договор.489

По същото време Великобритания е замесена в нов шпионски скандал в България. Следствието по случая Тр. Костов “установява”, че 487 Barker, Britain in a Divided Europe, 48. 488 Всъщност, резолюцията на ООН се отнася не само до България, но и до Унгария, в която по това време се провеждат сходни съдебни процеси (Resolutions Adopted by the General Assembly during Its Third Session, 30 April 1949, Observance in Bulgaria and Hungary of human rights and fundamental freedoms. Източник: http://www.un.org/documents/ga/res/3/ares3.htm). В подкрепа на България се обявяват делегациите на СССР, Полша и Чехословакия (Вутов, По моя дълъг дипломатически път, 232-236). 489 Resolutions Adopted by the General Assembly during Its Fourth Session, 22 October 1949, Observance in Bulgaria, Hungary and Romania of human rights and fundamental freedoms. Източник: http://www.un.org/documents/ga/res/4/ares4.htm; http://www.un.org/documents/ga/res/5/ares5.htm. Вж. също Barker, Britain in a Divided Europe, 48.

той е поддържал връзки с британското разузнаване. Първите “признания” в тази посока прави през април 1949 г. индустриалецът Кирил Славов. В хода на следствието срещу него, по обвинения в икономически престъпления и шпионаж, той е принуден чрез инквизиции да признае не само предявените му обвинения, но и да посочи Тр. Костов като „агент” на англичаните. Съветските съветници в следствието още след разговора на Костов със Сталин през декември 1948 г. имат предвид вероятността той да е чужд агент и през следващите месеци полагат целенасочени усилия, за да получат нужните им сведения.490

На 12-ти – 13-ти юни 1949 г. на разширен пленум на ЦК на БКП Тр. Костов, бивш член на ПБ и секретар на ЦК на БКП, е обвинен в антипартийна дейност и в националистически уклон. Това е случай, в който вътрешните и външните причини за свалянето на Костов от ръководните партийни и държавни постове се съчетават. Обвиненията към него са в голяма степен повлияни от Студената война и господстващата шпиономания в източния блок. Той е не само нападнат по партийна линия, но също е обявен, както казва В. Коларов, за „знаме на обединената вътрешна и международна реакция”.491 В изказванията

490 Мито Исусов. Последната година на Трайчо Костов. София, 1990, 75-77. За влиянието на съветските съветници в България и в другите източноевропейски страни по времето на сталинистките чистки в края на 40-те и началото на 50-те години и за методите, които следствените органи използват при събирането на “доказателствата” по обвиненията, по-подробно вж. Баев, КГБ в България, 45-57; Огнянов, „Съветското влияние върху организацията и дейността на съдебните органи в България,” 74-83; Волокитина, „Москва и политические репресии в Восточной Европе в конце 40-х годов,” 53-63; Никова, „Политически процеси в България,” 64-73. В спомените си бившият генерален секретар на БКП и министър-председател на България В. Червенков открито признава, че съветниците от СССР „по едно време на дело играеха роля на фактически ръководители (1949-1951 г.) на Държавна сигурност. От това обстоятелство последваха много сериозни извращения в подготовката и провеждането на редица процеси” (Червенков, За себе си и своето време, 83). 491 ЦДА, ф. 1б, оп. 5, а.е. 37, л. 12. В случая с Тр. Костов влиянието на Сталин върху БКП и неговата подозрителност към западните държави са много ясно доловими. През юли 1949 г. съветският ръководител заявява пред В. Червенков, А. Югов и Георги Дамянов, че Костов е „чуждестранен агент”. Същевременно, Сталин сякаш не изглежда много обезпокоен, защото, по неговите думи, „в това отношение в България нещо особено не се е случило”. Това изявление добре разкрива духа на епохата и политиката, която трябва да следва партията – агенти на Великобритания и Съединените щати е имало и в Съветския съюз, но те са разкрити, а „историята с Костов”, според визията на

на пленума се открива връзка между обвиненията срещу Костов и така характерните за комунистическата партия и нейните съветски покровители подозрения към Запада и отцепниците от източния блок. Например, на пленума Владимир Поптомов прочита „съобщение върху предателската и провокаторската дейност на титовата клика в нашата страна”. Неговото изказване е повлияно както от обтегнатите българо-югославски отношения, така и от политическото напрежение в отношенията между България и Запада. Поптомов обвинява „титовци”, че „играят днес ролята на най-послушни агенти на англо-американските империалисти в провокациите по отношение на СССР и народните демокрации”.492 Така Великобритания и Съединените щати се превръщат в политически инструмент, използван от БКП с широк обхват на приложение. Обвиненията в сътрудничество със „световния империализъм” и Югославия са използвани срещу вътрешните врагове на партията и срещу провинилите се комунисти. Затова не е учудващо, че на пленума се заклеймява предателската дейност на „титовата клика” и „клеветническата и провокаторска кампания, която титовата клика, в интерес на империализма, системно води чрез речи, печат и радио против Съветския съюз и страните на народната демокрация”.493

След получаването на сведенията, които “уличават” Тр. Костов в антидържавна дейност, ръководство на БКП го отстранява от отговорна партийна и държавна работа. С това проблемите за Костов не приключват и на 20 юни той е арестуван.494 Още от първите дни на следствието към него се отправят въпроси за връзките му с британското разузнаване. Костов отказва да даде нужните “признания” и затова следователите го подлагат на мъчение. Въпреки това той не се пречупва и през септември 1949 г. от Москва пристига нареждане английската версия да остане на по-заден план, а приоритет да се даде на отношенията на заподозрения с югославяните.495

Това обаче не води до отхвърляне или поне до известно смекчаване на обвиненията към Великобритания. Условията на Студената война не позволяват никакво огъване пред идеологическия враг. Българското партийно и държавно ръководство използва всеки случай, който му се струва подходящ, за нанасянето на удар върху престижа на западните държави и вътрешнопартийните врагове. В тази Сталин, ще допринесе българските комунисти да се очистят „въобще от враждебните елементи” (Веков, България в тайните архиви, 147). 492 ЦДА, ф. 1б, оп. 5, а.е. 37, л. 236. 493 Пак там, л. 241. 494 Исусов, Последната година на Трайчо Костов, 68-75. 495 Пак там, 80-82.

насока някои действия на Вълко Червенков са твърде показателни. На 20 октомври той съобщава пред пленум на ЦК на БКП, че следствието е намерило “доказателства”, че Тр. Костов е „английски шпионин” и под ръководството на британските и американските тайни служби е подготвял заговор за откъсване на България от Съветския съюз.496 Месец по-късно Червенков отново развива тезата за „англо-американски заговор” на заседание на Коминформбюро.497

Що се отнася до Великобритания, нейните дипломатически представители в София в началото на преследването на Костов се задоволяват само с наблюдаване на обстановката в страната, но без да вземат открито отношение. В британската легация смятат, че борбата за власт в БКП е причина за преследването на Костов.498 Техните очаквания са задържаните отново да бъдат обвинени в шпионаж в полза на Великобритания и Съединените щати.499 Форин офис открива в поведението на Костов повторение на действията на Тито и Гомулка, целящи да се защити националната независимост.500 Според Мейсън, България няма възможности да провежда самостоятелна политика, независима от Съветския съюз. Както личи от отношението на БКП към „смутителите” на вътрешния ред, всяко отклонение от курса на Кремъл се смята за „непростим грях”.501 На 6-ти октомври от британската легация в София изпращат писмо до Форин офис, в което се изказва мнение, че чистките в партията разкриват незадоволителното състояние на властта в много райони на България.502

През октомври, когато В. Червенков прави “разкритията” на следствието достояние на партийното ръководство, британските дипломати се стремят да преодолеят липсата на достатъчно новини за развитието на случая със следене на прехвръкващите между София и Белград искри във връзка с подготовката на процеса срещу Тр. Костов и замесването и на Югославия в предполагаемия заговор. Във връзка с това една статия, публикувана в белградския вестник „Борба” на 15-ти октомври, определено привлича вниманието им. Статията е изпратена от сър Пийк от Белград до Форин офис, а оттам е препратена до София. Югославският коментар за подготвяния процес е, че той ще е “далеч по-

496 Огнянов, Борби и чистки в БКП, 175-176. 497 Волокитина, „Москва и политические репресии в Восточной Европе”, 62. 498 UKNA FO 371/78240, Sofia to Foreign Office, 28 March 1949. 499 Ibid., Sofia to Foreign Office, 4 April 1949. 500 Ibid., Foreign Office Minute, 8 April 1949. 501 Ibid., Sofia to Foreign Office, 5 April 1949. 502 Ibid., FO 371/78245, p. 4.

интересен” и “по-криминален от процеса в Будапеща”503, защото наред с истинските шпиони пред съда ще бъдат изправени и невинни хора. От друга страна, авторът на статията не се съмнява, че Тр. Костов е бил „шпионин”, а освен това и “идеолог на троцкистка група в Българската комунистическа партия”.504

При оскъдицата от предварителни сведения за следствието и в очакване на обвинителния акт, статията дава на британските дипломати в София достатъчно поводи за размисъл. В британската легация, например, са сигурни, че много от обвиненията срещу Костов, посочени в белградската статия, ще бъдат повторени в София, въпреки че няма доказателства за тяхната достоверност. Англичаните са склонни да обяснят негативното отношение на вестник „Борба” към подсъдимия с неговите антиюгославски изказвания, а конфликтът му с ръководството на БКП и съветските лидери - с това, че той e по-чувствителен към деспотичните съветски искания в икономическата област.505

Времето за анализи и предположения скоро свършва. На 30-ти ноември в централния печат е публикуван обвинителният акт срещу Тр. Костов и неговата група. Костов е обвинен, че е сътрудник на полицията от 1942 г., а след това и на британското разузнаване. Освен това след 9-ти септември 1944 г. заедно с Никола Павлов (обвинен, че е агент на полицията) и Иван Стефанов (също обявен за британски шпионин) започват подготовката на заговор за събаряне на властта. В обвинителния акт се посочва, че в края на 1944 г. Костов осъществява контакт с британското разузнаване чрез полк. Уйлям С. Бейли. Освен Тр. Костов и Ив. Стефанов за британски агенти са посочени още Никола Начев Павлов (предавал сведения за двегодишния и петгодишния стопански план), Иван Гевренов (също обвинен за стопански шпионаж) и Иван Тутев (предавал през 1947 г. сведения за търговията на България

503 Процесът срещу Тр. Костов се провежда след завършването на сходен съдебен процес в Унгария. Там главният обвиняем е Ласло Райк, бивш министър на вътрешните работи. Той е обвинен в сътрудничество с режима на Хорти, шпионаж в полза на западните държави и подготовката на преврат с югославска помощ с цел отклоняване на Унгария от социалистическия път на развитие (Crampton, Eastern Europe in the Twentieth Century, 261). 504 UKNA FO 371/78249, p. 4. В статията югославяните не пропускат язвително да коментират съветската роля в случая Костов. Те смятат, че съдебният процес в София ще покаже не само измеренията на московската “контрареволюционна кампания” срещу Югославия, но и съветското падение: “далеч под обикновения човешки морал” (Ibid.) 505 Ibid., p. 10.

със Съветския съюз на първия секретар на британската легация в София Патрик Хауз).506

В голяма степен обвиненията не представляват някаква изненада – манията да се търсят “вътрешнопартийни врагове”, “империалистически шпиони”, “заговорници” и “вредители” от всякакъв характер вече е в разгара си както в България, така и в другите страни от съветската сфера на влияние. Затова вестник „Работническо дело” посреща с подчертано задоволство “разкритията” на следствието. В духа на времето във вестника е посочено, че Великобритания и Съединените щати се подготвят за „контрареволюционна дейност” срещу СССР и народнодемократичните държави още от годините на войната, а процесът срещу Тр. Костов само показва нагледно техните планове – да откъснат от Москва източноевропейските държави, с цел тяхното “заробване от англо-американските империалисти”.507 Прави впечатление липсата на обширни и задълбочени анализи на международното положение на България и отражението, което имат обвиненията и конфронтацията с Великобритания и Съединените щати върху международния облик на страната. Всъщност, отрезвяващата преценка на действителното положение напълно е изместена от неспирната възхвала на българо-съветската дружба.

Първоначално, след публикуването на обвиненията британските дипломати забелязват конкретното посочване на Тр. Костов и Ив. Тутев като лица, сътрудничели с англичаните. Техните очаквания са за бърз съдебен процес, който да приключи преди насрочените за 18 декември парламентарни избори.508 На 1-ви декември Мейсън изпраща до Лондон подробен доклад за развитието на случая. Той очаква обвиненията срещу “заговорническата група” да бъдат още по-силно раздухани със започването и напредването на процеса. Според него, въпреки че все още е рано да се предскаже основната насока на пропагандната атака, е видно, че става дума за “обширна конспирация, 506 Работническо дело, 30 ноември 1949 г. 507 Пак там, 1 декември 1949 г. Българските вестници от зимата на 1949 г. добре свидетелстват за развихрянето на врагоманията и публичната омраза към Тр. Костов, която в спомените си писателят Георги Марков определя не като „фанатична лудост”, а като „необходимост, командвана от угоднически инстинкт” (Марков, Задочни репортажи за България, 9-10). След публикуването на обвинителния акт варненският вестник „Народно дело” пише за възмущението на „трудещите се” от „чудовищните престъпления” на Костов и неговата група, които са характеризирани като „жалки агенти на англо-американския империализъм” (Народно дело, 2 декември 1949 г., 3 декември 1949 г.). 508 UKNA FO 371/78249, pp. 28-29.

организирана под югославско ръководство и с англо-американска подкрепа, за да се окаже съпротива на съветското господство на Балканите и да се попречи съветското влияние да се разпространи на юг от Дунав”.509 Мейсън предполага, че това вероятно е първият процес от предстояща серия процеси, насочени към вътрешнопартийни фигури от различен ранг. Всъщност той смята, че процесът е част от действията на Коминформбюро срещу Югославия, въпреки че ще е трудно Костов да бъде представен като приятел на югославяните. Обвиненията срещу Великобритания са оценени от дипломата като смешни, особено “шпионските” взаимоотношения между Тутев и Хауз, и не много оригинални.510

От своя страна, във Форин офис проявяват специален интерес към споменаването на полк. Бейли в обвинителния акт. Затова от министерството е поискана изчерпателна информация от полковника за неговите отношения с Костов или с други лица, които могат да имат връзка с процеса.511 Освен това на 3-ти декември такава информация искат и от британската мисия в София, за да са подготвени в случай, че обвиненията срещу британското разузнаване се засилят512. На 13-ти декември обясненията на Бейли пристигат във Форин офис513, а на 16-ти декември са публикувани в “Дейли Телеграф”.514 Бейли заявява, че няколко пъти се е срещал с Костов на различни официални приеми в София, но почти не са разговаряли. По-чести контакти е имал със Стефанов, без обаче отношенията им да са свързани с някаква шпионски дейност. Полковникът посочва, че не познава останалите обвиняеми.

Отношенията на Тутев с британските дипломатически представители в България също са проучени внимателно. Въпреки честите му срещи с Хауз през 1947 г., в архива на легацията не са намерени сведения за разговори, които да засягат българо-съветската търговия. Изключение прави разговорът от 8 март 1947 г., при който Тутев дава обща информация за българските доставки за Съветския съюз и за съветските войски в страната. Хауз впоследствие изразява съмнения за достоверността на получените сведения.515

509 Ibid., p. 43. 510 Ibid., pp. 43-45. 511 Ibid., p. 41. 512 Ibid., p. 71. 513 Ibid., FO 371/78250, p. 80. 514 Ibid., FO 371/78251, p. 40. 515 Ibid., FO 371/78250, p. 7, 11.

Докато между София и Лондон се разменят доклади за изясняване на отношенията на някои от подсъдимите с британското разузнаване, съдебният процес започва. Той се провежда от 7-ми до 13-ти декември 1949 г. и завършва с произнасянето на смъртна присъда за Трайчо Костов, който заявява, че всички обвинения са неоснователни, недоказани и са изтръгнати с насилие, с доживотни присъди за Ив. Стефанов, Ив. Тутев и други, и с различни срокове затвор за другите подсъдими.516

Интересът на Великобритания към хода на процеса, за разлика от съдебния процес срещу пасторите, е сравнително незначителен, а към съдбата на подсъдимите - слаб. Тонът на британското поведение е подсказан от техния дипломатически представител в Москва сър Д. Кели. Той смята, че основният елемент в коментарите за процеса по Би Би Си и в британския печат трябва да бъде осмиването на обвинителния акт и съдебната процедура, а към подсъдимите не трябва да се показва съчувствие. Според него, в тогавашното положение, изразяването на морално възмущение или отправянето на критики за нечестността на местното правосъдие би се изтълкувало в цяла Източна Европа като “доказателство за британското лицемерие”.517 Мейсън възприема някои от бележките на Кели. Очевидно мястото и ролята на Костов и другите подсъдими във властта не са забравени и Мейсън посочва в писмото си до Форин офис, че няма нужда, а и не трябва британската дипломация да прави от тях мъченици. От друга страна, той не е напълно съгласен със запазването на мълчание по случая и от въздържането да се правят изявления, че обвиненията са напълно скалъпени.518 Външното министерство на Великобритания обаче гледа с по-големи симпатии на индиферентното отношение към процеса. Очевидно, ако се застъпва за живота на виден комунистически функционер, британската дипломация не може да направи значителен пропаганден капитал. Публичност трябва да се дава на репресиите срещу опонентите на режима, а не на непрекъснатите вътрешнопартийни борби.

Въпреки че сериозна загриженост за съдбата на подсъдимите липсва, Форин офис не се откъсва изцяло от събитията и иска нейни представители да присъстват на процеса. От българска страна настояването на британския пълномощен министър да има негови представители на процеса срещу Тр. Костов е оценено като „грубо”

516 По-подробно за хода на съдебния процес вж. Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група; Исусов, Последната година на Трайчо Костов, 87-94. 517 UKNA FO 371/78249, p. 50. 518 Ibid., pp. 67-68.

намесване във вътрешнополитическия живот на България.519 Мейсън посреща с недоволство решението на българските власти да не допуснат британски дипломати на процеса. В Лондон обаче не са особено обезпокоени от тази перспектива и смятат, че той е отишъл твърде далеч, като е поискал среща със заместник-министъра на външните работи. Неговото посещение в министерството създава впечатление, че англичаните са заинтересовани от процеса и от обвиненията срещу тях, докато по същото време британската дипломация се стреми да покаже, че е незаинтересована от случая и гледа с насмешка на обвиненията. Форин офис ясно показва, че хладното безразличие е за предпочитане пред възприемането на по-твърдо отношение към българското правителство във връзка с процеса, защото, за разлика например от процеса срещу Миндсенти в Унгария, който предизвиква широк обществен отзвук във Великобритания, към Костов “никой не е показал подобни чувства”.520

На 19-ти декември, след края на процеса и екзекуцията на Костов, Мейсън изглежда в известна степен обезпокоен от официалните британски реакции, или по-точно от липсата на такива, и от начина, по който това ще се отрази на бъдещето развитие на българо-британските отношения. Според него, изявленията в пресата на полк. Бейли и П. Хауз не са достатъчни. Той смята, че типичното британско поведение да се отминат с мълчание очевидно неправдоподобни обвинения, не би се възприело добре в България и би се изтълкувало като признаване на тези обвинения. Освен това, според Мейсън, ако не се направи официално изявление по повод обвиненията срещу британското разузнаване, при бъдещите съдебни процеси натискът върху Великобритания ще се засили.521

След внимателен анализ и консултации с Вашингтон, в дипломатическите среди в Лондон надделява мнението, че крайна конфронтация с България и другите съветски сателити не е необходима и британските интереси ще се поддържат най-добре, като се съхранят дипломатическите отношения колкото се може по-продължително време. Още повече, че прекъсването на дипломатическите отношения с Албания е показало недостатъците на това крайно решение. Изглежда, че основната функция, която Великобритания дава на своите дипломатически мисии отвъд Желязната завеса, е просто да следят и анализират събитията и развитието на съветските сателити. За процеса

519 АМВнР, п. 27, оп. 1п, 551, л. 9. 520 UKNA FO 371/78249, p. 174. 521 Ibid., FO 371/78251, p. 14.

срещу Костов е изнесена информация в британските медии. Още през пролетта на 1949 г. публикуват информация за кампанията срещу Костов и за арестуването на други комунисти в страната.522 През есента на 1949 г. британските вестници „Таймс”, „Дейли Телеграф” и „Манчестър гардиън” отразяват процеса срещу Костов чрез своите кореспонденти в Белград и Виена. Техните коментари са, че в България има растяща криза и недоволство.523

Българската легация във Великобритания окачествява западните публикации като клевети, представящи процеса в невярна светлина. В тази обстановка се проявява неблагоприятният ефект от ограничените контакти на страната във Великобритания. Изданията, на които може да разчита БКП, като „Дейли Уоркър”, са с по-малко читатели и съответно със слабо влияние върху общественото мнение.524 Българските управляващи са изпълнени с опасения от отрицателния ефект от въпросните коментари във Великобритания. От българска страна се смята, че за да се отрази процесът по правилен начин, трябва да се изпрати „прогресивен кореспондент в нашата страна”. Този извод се налага от унгарския опит от процеса срещу Ласло Райк. Иван Мутафчиев, временно завеждащ службата по печата в легацията в Лондон, иска да получи материали от България на английски език, които да се публикуват в британския печат. Българската легация не смята да организира пресконференция във връзка с процеса срещу Костов. Българските дипломати получават съвет от Никитин, ръководител на ТАСС във Великобритания, че една евентуална пресконференция, за да има успех при английските обществено-политически условия, трябва да се организира от човек с опит.525

Годините на политическите чистки в България бележат едно от най-ниските нива в българо-британските отношения. Нито Форин офис, нито управляващите в София обсъждат някакви конкретни действия за спадане на взаимното напрежение и недоверие. В края на 40-те години британското външно министерство ясно показва, че приема идеята за стабилното установяване на българските комунисти във властта. По същото време БКП гледа с огромно недоверие към външната политика на Великобритания. Този период се характеризира с отправянето на чести обвинения от българска страна към различни британски и западни представители в шпионаж, подготовка на преврат и други подривни

522 Ibid., FO 371/78240. 523 АМВнР, д. 5, оп. 1 а п, а.е. 99, л. 44 524 Пак там, л. 44-45. 525 Пак там, л. 45-46.

дейности. Британското правителство от своя страна активно развива тезата за нарушаването на човешките права в България и отказа на българските власти да изпълнят политическите и военни клаузи на мирния договор. 1.6 Години на застой В началото на 50-те години на ХХ век Студената война е в разгара си. Пропаганда, надпревара във въоръжаването, взаимни обвинения и недоверие за дълго време проникват на всички нива в международните отношения, както и в обществено-политическия живот на социалистическите и капиталистическите държави. С одобрението на Сталин войските на Северна Корея атакуват южната част на полуострова. Корейската война (1950-1953 г.) показва нагледно как конфликтът между съветския и западния блок може бързо да прерасне в открит военен сблъсък с опустошителни последици.526 Източна Европа е все още обхваната от сталинистките чистки, а в Съединените щати сенаторът Джоузеф Маккарти започва преследване на лица, подозирани в подривна комунистическа дейност. Напрежението в международните отношения затруднява усилията за преодоляване на различията между Изтока и Запада. Независимо дали инициативите за спадане на международното напрежение идват от завърналия се през 1951 г. на Даунинг стрийт У. Чърчил или от Сталин, те лесно изчезват в огъня на разрастващата се враждебност.

През 1950 г. британският историк Арнолд Тойнби отбелязва, че основните сили, участващи в Студената война – САЩ и СССР, развиват политиката си на базата на предположенията, че нейният край не се вижда, но и че тя няма да прерасне в световна война.527 Как може надвисналият призрак на нов, продължителен, а вероятно - при определени обстоятелства - и опустошителен конфликт, да бъде регулиран от водещите световни държави? Как суперсилите и техните съюзници могат да намерят пътища към спадане на международното напрежение?

Една от възможностите е чрез признаване на статуквото в света, установено след Втората световна война. Според историка Ерик Хобсбаум, реална опасност от война в края на 40-те и началото на 50-те

526 Войната в Корея засилва опасенията сред западните държави от избухването на локални войни в Европа и води до преразглеждане на американската политика към Съветския съюз. Вж. Баев, Военнополитическите конфликти, 48-49. 527 Toynbee, “A Turning-Point in the Cold War?”, 457-61.

години не е съществувала, защото великите сили взаимно зачитат сферите си на влияние.528 През погледа на политиците от разглежданата епоха светът обаче не е толкова спокойно място. Нямащи уютната дистанция на времето, те търсят други, по-реални възможности за разрешаване на спорните въпроси от уповаването, че противниковата страна е готова добросъвестно да зачита съществуващите зони на влияние. Провеждане на преговори на най-високо равнище и взаимни отстъпки по важни проблеми като бъдещето на победена Германия, е един от подходите, опитани от Чърчил. През 1951 г. британският министър-председател показва готовност за разговори между Изтока и Запада. Средството, с което той се надява да стигне да благоприятен изход, е среща със Сталин – напълно в духа на дипломацията от Втората световна война. Още в предизборната кампания Чърчил показва, че иска среща със съветския лидер. Разменната монета е Германия – неутрална и обединена, така като я вижда и Сталин в предложението си от март 1952 г., а също и разделяне на Европа на сфери на влияние. Идеите на Чърчил са посрещнати с недоверие в Кремъл и със съпротива в западния свят – Съединените щати, Конрад Аденауер (германския канцлер) и британското външно министерство. Причината е в тяхното противоречие със западната концепция по германския въпрос – обединена Германия, но единствено като част от западния блок, превъоръжена и интегрирана в Европа, защото една обединена Германия лесно ще бъде доминирана от Москва.529 Глобалният мир е необходим на британския премиер, за да може неговата страна да запази статута си на велика сила, успешно да се съревновава със Съветския съюз и Съединените щати в областта на икономиката и военното дело. Студената война изтощава британската икономика и тя зависи от подкрепата на Вашингтон. Помощта за Гърция е спряна още през 1947 г. и британската империя е отменена в тези свои задължения от Съединените щати. При този стремеж за постигане на разведряване и при очертаните различия между Форин офис и Чърчил какво е мястото на Източна Европа в британската политика? Източна Европа е твърдо интегрирана в съветската сфера на влияние. Освен пропагандните планове за нейното освобождение, произлизащи основно от Вашингтон, реални възможности за радикална 528 Hobsbawm, Age of Extremes, 225-226. 529 Young, Winston Churchill’s Last Campaign: Britain and the Cold War; Larres, “Integrating Europe or Ending the Cold War? Churchill’s Post-war Foreign Policy,” 81-87. За предложението на Сталин от март 1952 г. за обединена и неутрална Германия и за съмненията в искреността на съветския лидер вж. Mastny, The Cold War and Soviet Insecurity, 134-140; Кисинджър, Дипломацията, 437-442.

политическа промяна на практика няма. Британското външно министерство предпочита еволюционното, а не революционното откъсване на сателитите от Москва. Форин офис е против революциите в сателитните страни и проявява стремеж да работи за Modus Vivendi със Съветския съюз. Не срещи и разговори със съветските ръководители, както иска Чърчил, а военна и икономическа консолидация на Запада, съчетана с някои действия за подриване на съветското влияние в Източна Европа, както показва един важен документ от 1952 г. за британската политика към комунистическите страни.530 По същото време Съветският съюз полага усилия да подобри международната си репутация. Целта на съветските лидери е да представят страната като противник на атомното оръжие и като защитник на мира. Имиджът на СССР като миролюбива сила е зареден със силен пропаганден мотив. Този образ трябва да създаде благоприятна представа за страната в света, защото я представя като привърженик на мирното съвместно съществуване между Изтока и Запада. Същевременно, капиталистическите държави са характеризирани от комунистическата пропаганда като войнолюбиви сили, обхванати от вътрешни икономически и политически кризи, които ще доведат до техния крах. Всъщност някои историци, като Дж. Робъртс, твърдят, че в началото на 50-те години кампанията в защита на мира и инициативите за обединение и неутралитет на Германия са по-показателни за насоките на съветската външна политика, отколкото приноса на Кремъл за бушуващата война в Корея.531 Съществуват обаче съмнения, че всъщност Сталин не е чак толкова миролюбив и добронамерен. На практика, основната цел на съветските инициативи по германския въпрос вероятно е да се затрудни интеграцията на Западна Германия в следвоенна Европа.532 Сталин, а под негово влияние и сателитните страни, питаят дълбока и трудно преодолима политическа враждебност и недоверие към Запада. Тази тяхна същност обаче не им пречи да използват някои гъвкави подходи във външната си политика, за да се постигне това, което Робъртс посочва като важна част от съветската външна политика – опитите да се повлияе на западното обществено мнение, представяйки своята политика в най-благоприятна светлина. Освен това българо-

530 Young, “The British Foreign Office and Cold War Fighting in the Early 1950s.” 531 Roberts, The Soviet Union in World Politics, 15, 35-37. 532 Response by Vladislav Zubok. Roundtable reviews on Vladislav M. Zubok. A Failed Empire: The Soviet Union in the Cold War from Stalin to Gorbachev; Гадис, Студената война, 117-118.

английските отношения разкриват и друга черта на Студената война – комунистическите и западните държави се ръководят и от икономически съображения при двустранните си контакти.

Българските управляващи твърдо следват политическата теория и практика на Съветския съюз. Вътрешнополитическата обстановка е напрегната, съпроводена с множество съдебни процеси във връзка с обвинения към български граждани в шпионаж в полза на западните държави. Един от силните изрази на антизападната линия на София е обвинението към американския пълномощен министър Доналд Хийт в шпионаж. Тези обвинения водят до прекъсването на българо-американските отношения през 1950 г.533 По съветски модел е възприета тезата за опасността от нова световна война и акцентът във външната политика се поставя върху развитието на отношенията със Съветския съюз и страните от Източна Европа.534 България активно подкрепя съветската външна политика, мирните инициативи на Кремъл и участва в международното движение за мир.535 Тази нейна международна дейност е съпътствана с остра критика към политиката на Великобритания и Съединените щати. Тези западни държави са представяни от българската пропаганда като подпалвачи на нова световна война. По същото време обаче България се стреми да не се откъсва напълно от западните държави. Управляващите в София преценяват, че за подобряване на международния образ на България е необходимо да се води културна пропаганда в западните страни с цел запознаване на тези общества с българските успехи в изграждането на социализма.

Напрежението в политическите отношения между България и Великобритания се дължи не само на неблагоприятната международна обстановка. Вътрешнополитическото развитие на България, различните обществено-политически системи, които имат двете страни, и тяхната външнополитическа ориентация също дават своето въздействие върху действията на техните дипломации. По времето на Сталин съветската тоталитарна система се характеризира с пълен контрол от страна на комунистическата партия върху държавния апарат, несигурно положение на управленските кадри, които при честите прочиствания на администрацията се превръщат в поредните изкупителни жертви на

533 Тошкова, САЩ и България, 266-270; Вутов, По моя дълъг дипломатически път, 241-263. 534 По-подробно вж. Огнянов, Дипломация на съвременна България, 75-106. 535 За участието на България в световното движение за мир вж. Огнянов, „България и световното движение за мир,” 679-706.

системата, вездесъща бюрокрация и централизиране на управлението. Сталинизмът не търпи опозиция, свободомислие и възможни алтернативни решения на проблемите. Затова репресивните органи на Комунистическата партия и държавата в България се насочват както към висши партийни функционери, така и към обикновени земеделци.536

Традиционната съветска политическа мания да се откриват всевъзможни вътрешни и външни противници на властта дълбоко обхваща източноевропейските режими и намира проявление в дълга серия от съдебни процеси в края на 40-те и началото на 50-те години. В контекста на Студената война комунистическите власти използват международното напрежение като обосновка за своите действия. Присъщата нетърпимост към всичко, което не е ръководено от партията, се проявява в серия от съдебни процеси срещу политически организации и религиозни общности, които се противопоставят или имат потенциал да се противопоставят на властта.537 Политическите чистки засягат и ръководните нива на партията. Личности като Тр. Костов пораждат съмнения в неговата лоялност към Сталин. Те се оказват неудобни за съветския ръководител поради по-самостоятелната позиция, която са готови да следват.

Управляващите в България са убедени, че западните страни провеждат враждебна политика към страната. Затова представата, че е възможен нов военен конфликт, трайно заляга в политическите възгледи на партийните ръководители и партийната пропаганда. В обстановка на несигурност и взаимни подозрения българските власти гледат критично на външната политика на Великобритания и Съединените щати. Самият В. Червенков е твърд привърженик на Сталинската концепция за „непрекъснатото изостряне на класовата

536 Данилов, „Сталинизм и советское общество,” 169-175. Данилов обръща внимание и на някои положителни аспекти от живота при управлението на комунистическата партия, които се приписват на Сталин и част от които са характерни и за България – индустриализацията на страната, развитие на науката и културата, социални придобивки за населението, победата във Втората световна война. За автора „разрушителният характер на постсъветските реформи” влияе за изграждането на този положителен образ на Сталин. Данилов твърди, че постиженията на Съветския съюз се дължат на „мощен социалистически импулс, получен в резултат на революцията” и са постигнати не благодарение на сталинизма, а въпреки неговите пречки. 537 Шпионирането на гражданите от страна на държавата играе важна роля в тоталитарната държава, защото трябва да защити политическата система от разрушителни тенденции. За да се крепи партията на власт, трябва да се знае какви са настроенията сред населението. Затова се шпионират масовите организации, самата партия и нейните органи за сигурност (Желев, Фашизмът, 250-253).

борба през преходния период от капитализъм към социализъм”.538 На практика външната политика на страната следва и реализира тази формулировка в отношенията си със западните държави. Българският печат публикува редица статии за агресивния външнополитически курс на Лондон и Вашингтон към народнодемократичните страни. През март 1950 г. Националният комитет на Отечествения фронт дава пореден израз на антизападните настроения на БКП. Западните държави са обвинени, че разполагат с огромни военни бюджети, създават „широка мрежа от военни бази” и „грубо и безсрамно” погазват ялтенските и потсдамските споразумения. Американският контрол върху Западна Европа е разглеждан в Българи не само в политически, но и в икономически план – в западната част на континента се прилага „заробителният” план Маршъл. Заключението на статия във вестник „Отечествен фронт” е, че „реакционните и империалистически кръгове” в Съединените щати и Великобритания „подготвят нова световна война срещу Съветския съюз и народнодемократичните страни”.539

Водена от съображения, че западната политика застрашава сигурността в света, България се включва активно в международната кампания за мир. На тази кампания се гледа като на преграда пред политиката на Съединените щати и Великобритания. „Мирът ще се наложи с борба” – прокламира от първа страница вестник „Отечествен фронт”.540 Борбата за мир трябва да разобличи „престъпния лик и демоничните планове на учениците на Хитлер – англо-американските неофашисти”.541 Лондон и Вашингтон се стремят да ремилитаризират Западна Германия, да възродят „агресивната” Япония, да „фашизират” капиталистическите страни, да разколебаят международното движение за мир и да унищожат комунистическите партии.542

Нарастването на международното напрежение и обвързването на България със Съветския съюз влияе отрицателно върху контактите на българската дипломация с държавите в Западна Европа. Работата на

538 Огнянов, Политическата система на България 1949-1956, 71. 539 Отечествен фронт, 7 март 1950 г. 540 Пак там, 16 април 1950 г. 541 Пак там, 19 април 1950 г. 542 Работническо дело, 28 юли 1952 г. В апел на Националния комитет за защита на мира към българския народ от април 1950 г. се казва, че, водени от желание за мир, „ще изкореним остатъците от агентите на англо-американските империалисти – трайчокостовците”. България провежда миролюбива външна политика и ще бъде „непреодолимо препятствие за стремежите на англо-американските империалисти на Балканите, които чрез титовци искат да ги превърнат в огнище на нова война” (Отечествен фронт, 14 април 1950 г.)

Министерството на външните работи, начело на което е д-р Минчо Нейчев, е преценена от някои изследователи като „твърде опростена и формализирана”. Българската външна политика е насочена главно към поддържане на връзки със социалистическите страни. Министерството няма собствена позиция по големите международни въпроси, а възприема безрезервно съветските постановки.543 В голяма степен официална София не е доволна от своята дипломатическа дейност. Поради тази причина властите проявяват критичност към незадоволителното участие на страната в международните отношения, но същевременно търсят възможности за промяна единствено в рамките на съществуващия модел. В началото на 50-те години българските дипломатически мисии показват редица слабости в своята дейност. Много от тези недостатъци влияят пряко върху отношенията с Великобритания. Например, министърът на външните работи М. Нейчев констатира наличието на „голяма разпокъсаност и безплановост” в провеждането на българската пропаганда в чужбина. Според него е необходимо всяка пропаганда от и за чужбина да се съгласува с министерството. В ръцете на Министерството на външните работи трябва да се намира контролът над българите в чужбина. Той може да се извършва чрез дипломатическите представителства, които по-строго да наблюдават посещенията на български граждани на приеми в капиталистическите легации. В думите на министъра личи подозрение, че западните легации служат за провеждане на шпионска дейност.544 Нейчев иска засилване ролята на министерството при провеждането на българската външна политика, но главните лостове за постигането и реализирането на решения са в централните ръководни органи на БКП.

Концепцията на лидерите на Комунистическата партия за международните отношения и външната политика на страната в действителност не блестят с оригиналност. За сметка на това тя е показателна за начина, по който българските власти възприемат международните отношения и своето място в тях. На 26-ти април 1951 г. ПБ на ЦК на БКП приема решение за задачите на Министерството на външните работи. Те са поставени като отговор на външнополитическите заплахи за страната така, както са разбирани от ръководството на партията с главното съображение за принадлежността на България към съветския блок. БКП предвижда дейна защита на политическите и икономическите интереси на България в чужбина, съдействие за развитие на българо-съвестските отношения и дружбата

543 Мигев, „Законодателят на тоталитарния режим. Минчо Нейчев,” 103. 544 ЦДА, ф. 1б, оп. 6, а.е. 1298, л. 50-51.

със социалистическите страни. Целта на тази политика е „отстояване на националната независимост и държавния суверенитет на страната и отбиване на всеки опит на империалистите и техните агенти на Балканите за вмешателство във вътрешните ни работи”. Дружбата със Съветския съюз е дефинирана като „опора на нашето свободно съществуване и социалистическо развитие”.545 В така очертаната политическа линия българските комунисти са последователни. В статия, посветена на външната политика на страната и публикувана във вестник „Отечествен фронт”, се посочва, че още от 9-ти септември 1944 г. е възприета последователна и непоколебима външна политика. Тя е завещана от Г. Димитров – България да стои „крепко в лагера на мира, демокрацията и социализма, начело със Съветския съюз”. Управляващата Комунистическа партия участва в „решителна борба против империалистическите подпалвачи на нова война.”546

В справка на Министерството на външните работи за отношенията на България с Великобритания през 1949 г. е посочено, че отношенията с тази страна са „крайно враждебни”, стигащи до „опити за грубо вмешателство в нашите вътрешни работи”. Българската дипломация преценява, че основната цел на Форин офис е да попречи на социалистическото развитие на страната. В София са убедени, че западните държави са готови да организират заговор за „провеждане на противонароден преврат”. С този заговор те искат да превърнат България в „англо-американска колония и авангард за тяхната политика на подпалвачи на нова война против Съветския съюз”.547 Дълбоко вкоренените подозрения за провеждането на враждебна политика от Съединените щати и Великобритания се раздухват с особена сила при провеждането на големите съдебни процеси през 1949 г. Техните последствия се усещат още по-силно през 1950 г., когато дипломатическите отношенията с Великобритания достигат съвсем ниска точка, а отношенията със Съединените щати са прекратени.

На практика двустранните дипломатически отношения се съвсем формални. Кореспонденцията между българското Министерство

545 Пак там, л. 44. 546 Отечествен фронт, 14 септември 1950 г.; Ново време, юни-юли 1950 г., 20-31. 547 Българските власти смятат, че голяма част от американската легация се занимава с шпионска дейност. Като най-активна враждебна личност сред дипломатическия корпус е преценен американският пълномощен министър Доналд Хийт. Към британския министър в София също не са спестени обвинения. Неговото настояване на съдебния процес срещу Тр. Костов да присъства британски представител изглежда „грубо” в очите на българската дипломация (АМВнР, п. 27, оп. 1п, 551, л. 1-2, 5-8, 9).

на външните работи и легацията в Лондон е предимно по рутинни въпроси.548 В годишния доклад за 1951 г. пълномощният министър Найден Николов, назначен на този пост през юни 1950 г.549, характеризира отношенията с Форин офис като „учтиви, достойни, но хладни.” Той все още не е приет от новия британски външен министър А. Идън, но, както изглежда от доклада му до София, не е и проявявал инициатива за такава среща.550 Българските дипломати във Великобритания поддържат връзки основно с представители на Британската комунистическа партия – Хари Полит, Боб Стюърт и др. Николов смята, че е подходящо да се разширят контактите с политици от Лейбъристката партия, но напредък в тази посока не е постигнат. Легацията поддържа връзки с редица „прогресивни” културни и обществени фигури, които проявяват симпатии към социалистическите страни като композитора Алън Буш, члена на Световния комитет за мир проф. Бернал, директора на „прогресивния „Юниън Тиатър” Майкъл Менинг и др. Пречка за увеличаване на българските контакти във Великобритания са малкото посещения на видни британски обществени личности в България.551

През 1951 г. Министерството на външните работи оценява политическата дейност на легацията като слаба, но остава доволно от пропагандната и търговската дейност на българските дипломати във Великобритания. В София отбелязват и незадоволителните контакти с британски политически представители, които българските дипломати поддържат. Изрично е посочено, че има изградени връзки с Британската комунистическа партия, но не и с Лейбъристката партия552. Това положение не отговаря на стремежа на българските власти да подобрят представите за страната във Великобритания и да представят своето управление в положителна светлина.

548 Пак там, п. 3, оп. 3 п, а.е. 90; а.е. 91. 549 Матеева, История на дипломатическите отношения на България, 140. 550 Всъщност Н. Николов няма да бъде приет от британския външен министър Идън до края на неговото пребиваване в британската столица – септември 1953 г. Отказването на тази нормална дипломатическа практика, както с основание отбелязва Р. Тодорова, още веднъж потвърждава „хладината в отношенията” между България и Великобритания (Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения,” 367) 551 АМВнР, д. 3, оп. 3 п, а.е. 85, л. 35-36. За поддържане на връзки с Английската комунистическа партия, разменена официална кореспонденция с Х. Полит във връзка с конгреса на английските комунисти вж. ЦДА, ф. 1б, оп. 8, а.е. 600, л. 2 552 АМВнР, п. 15, оп. 4п, а.е. 146, л. 108.

За някои прояви на напрежението в двустранните отношения говори една размяна на кореспонденция между легацията в Лондон и София. В доклад от май 1950 г. Боян Атанасов, оглавяващ легацията от март 1949 г. до юни 1950 г., оценява пропагандираната от Великобритания сила на нейните войски като „само един блъф”, който цели да създаде невярна представа за западния военен потенциал. В Министерството на външните работи смятат, че британските намерения са точно обратните. В коментар на доклада се отбелязва, че „това са реални приготовления за нова агресивна война срещу СССР и народните демокрации, а не блъф”.553 Опасенията, че Великобритания подготвя война срещу социалистическия блок, се запазват през 1950 г. През октомври Евгени Каменов, заместник-министър на външните работи, иска нови данни от легацията за „военната политика и подготовката на война” във Великобритания.554 Връзката между международното напрежение, партийната идеология и тълкуването на британските намерения е доста явна в посочения случай.

Възможността от избухване на нова война заляга в реториката и на социалистическите, и на капиталистическите държави. На 12-ти февруари 1951 г. К. Атли заявява в британския парламент, че „сме изправени пред огромни въоръжавания на Съветския съюз и съветския блок”. На острова се опасяват, че „Съветският съюз увеличава своите въоръжения и въоръжава своите сателити”. Затова, според Атли, „най-големият въпрос пред света днес е не демилитаризирането на Германия, а дали комунистическият блок може да бъде доведен до намаляване на своите въоръжени сили до разумни пропорции и да изостави своята империалистическа политика”.555 От своя страна, през април 1951 г.

553 Пак там, д. 3, оп. 2п, а.е. 85, л. 75. 554 Пак там, оп. 3п, а.е. 85, л. 2. 555 Пак там, п. 16, оп. 4п, а.е. 147, л. 29-30. А. Идън също набляга на въоръжените сили на Източна Европа. Той смята, че сателитите на Съветския съюз много бързо увеличават въоръжените си сили и те надхвърлят клаузите на мирните договори: „да вземем България. Мирният договор установи 65 000. Аз мисля, че тя има около 195 000 под знамената” (Пак там, п. 16, оп. 4п, а.е. 147, л. 30). Югославия, Гърция и Турция също се безпокоят, че българската армия има голяма численост – 160-180 000 души в мирно време, а заедно с граничните, вътрешните и трудовите войски броят на българските войници е около 280-300 000 души. Освен това българската армия е възприемана като „най-силният и технически най-добре подготвен съветски съюзник” (Животич, „България във военните планове на балканските съюзници,” 79). Някои съвременни изследвания показват, че българската армия в действителност надвишава числеността, определена с мирния договор, но всъщност е по-малка от информацията, посочена от Идън и от данните, разпространявани в западния печат.

Консервативната партия посочва Балканския полуостров и Персия като най-опасните места в света, където може да избухне нова световна война. Освен това България е обвинена открито, че представлява заплаха за Югославия и Гърция.556 Съветският съюз не оставя английските обвинения без отговор. Няколко дни след изказването на Атли самият Сталин обявява във вестник „Правда”, че Съединените щати, Великобритания и Франция са „агресивни сили, копнеещи за нова война”, докато Съветският съюз провежда мирна политика. В своите войнолюбиви планове тези западни държави се ръководят от желание за нови печалби, които покоряването на други страни ще им осигури; реакционните правителства в тези страни държат населението в подчинено положение и така по-лесно провеждат своята агресивна политика.557 Във връзка с това съветският ръководител отхвърля обвиненията на Атли, че след края на войната не е демобилизирал своите войски – обвинения, често отправяни и към съветските съюзници като България.

Подозренията към западните държави в подготовка на нова война създават обстановка на несигурност. Още по-неприятна за българската страна трябва да е липсата на възможност ефективно да защити своята политика. Докато британските периодични издания публикуват негативни информации за репресиите в България, опитите на българската дипломация да представи своята гледна точка пред британските читатели остава неуспешен. Българската страна прави опит да реагира на критиките, отправени към нея във Великобритания. През януари 1950 г. Б. Атанасов подготвя доклад, в който посочва, че легацията и приятелите на България отговарят с писма до вестниците на нападките срещу страната по време на процеса срещу Тр. Костов, но тези писма не са публикувани.558 Очевидно перспективата комунистическа пропаганда да се появи на страниците на водещите британски вестници е толкова голяма, колкото вероятността мнението на Форин офис за съветския блок да бъде публикувано в „Работническо дело”.

Във Великобритания в началото на 50-те години съветските сателити са представяни в отрицателна светлина. В легацията са

Според съветски доклади, през 1949 г. българската армия има численост от около 120 000 души, а през 1953 г. тя е малко над 140 000 души (Баев, Системата за европейска сигурност и Балканите, 125). 556 АМВнР, п. 3, оп. 3п, а.е. 81, л. 75. 557 UKNA FO 418/92, Stalin’s Views on the International Situation. Interview with a “Pravda” Correspondent (Extract from Soviet News No. 2488 of 19th February 1951) 558 АМВнР, д. 3, оп. 2 п, а.е. 85, л. 14.

запознати с интереса, който комунистическите държави представляват за Лондон. Както Атанасов пише през май 1950 г., източноевропейските държави обикновено не са в центъра на обществения интерес във Великобритания. Основно пресата насочва своето внимание към Съветския съюз, Югославия и Китай. От друга страна, както българският пълномощен министър правилно отбелязва, Източна Европа е регион, в който британските управляващи имат „стратегически и стопански интерес”. Затова Великобритания поддържа отношенията си с тези страни и се стреми да бъде информирана за положението и развитието на социалистическите страни.559 При липсата обаче на вътрешнополитическа самостоятелност далеч по-интересни са темите, свързани с политиката на Москва.

През 1952 г. отношенията между българската легация и Форин офис не се променят съществено и остават ограничени. Н. Николов посочва следното:

През третото тримесечие [на 1952 г.] не съм имал случай да посетя Форин офис и да се срещна с някой от ръководните хора там. До този момент не ми е съобщено за приемане от страна на министъра на външните работи. Както съобщих в годишния доклад, аз не съм поискал среща с него. Не е имало случай и някой от сътрудниците да бъде приет от човек на Форин офис560

В началото на 50-те години отношението на България към

Великобритания е повлияно много силно от догмите на сталинизма. През 1952 г. Сталин публикува новия си труд „Икономически проблеми на социализма в СССР”, в който са очертани перспективите пред социалистическите и капиталистическите страни. Според съветския държавен ръководител, капиталистическите страни са разкъсвани от дълбоки вътрешни противоречия. Тези проблеми може да се окажат по-силни от противоречията между капиталистическия и социалистическия блок и да доведат до война в западния свят. В. Червенков възприема сталинистките постановки като труд от „колосално теоретично и практическо значение” за БКП. Българският ръководител твърдо вярва, че бъдещето на Съединените щати, Великобритания и Франция е предопределено от „по-нататъшно изостряне на общата криза на световния капитализъм”.561

559 Пак там, л. 70. 560 За повече подробности вж. Пак там, п. 14, оп. 4 п, а.е. 142, л. 85; д. 3, оп. 3 п, а.е. 85, л. 48-49. 561 ЦДА, ф. 1б, оп. 5, а.е. 113, л. 53-55.

В. Червенков възприема и съветското отношение към международните отношения така, както е представено на ХІХ конгрес на КПСС през 1952 г. След Втората световна война Съединените щати поставят в зависимо положение Великобритания, Франция и Италия. Въпреки това най-силната западна държава не контролира напълно световния пазар поради победата на Съветския съюз във войната. На конгреса Сталин защитава тезата, че „американските империалисти стоят начело на подготовката на нова световна война”.562 Задачите на съветската комунистическа партия във външната политика са очертани от члена на ПБ и секретар на ЦК на КПСС Георгий Маленков. Партията трябва да застане начело на „борбата против подготовката и разпалването на нова световна война”. Заедно с това комунистите трябва да укрепят международното сътрудничество и развитието на международните търговски връзки. Противодействие на световния империализъм Маленков открива в развитието на отношенията на СССР с Китай и Източна Европа и укрепване на съветската отбрана.563

Българските лидери правят няколко извода за външната политика на страната. На първо място, това е тяхната грижа за запазване и укрепване на световния мир. Запазването на мира изисква „мирно сътрудничество между народите, независимо от обществената форма на техния живот”.564 На второ място, враждебната антикомунистическа политика на западните държави трябва да бъде разобличена. Българските власти използват всяка възможност за отправяне на критика към политиката на Великобритания. Планираните за декември 1952 г. местни избори за народни съвети са превърнати от БКП в поредната възможност за разгръщане на антизападна пропагандна кампания. Страхът от агресивните планове на Великобритания и Съединените щати трябва да се превърне в мотивиращ фактор за масите и в част от обосновката на партийната политика.

На 5-ти ноември 1952 г. ЦК на БКП очертава международната обстановка, в която ще бъдат проведени изборите. От една страна, развитието на България и нейните съюзници от съветския блок е

Още преди Втората световна война Сталин вижда капиталистическия лагер като несигурна общност, разтърсвана от вътрешни конфликти. Конфликтите между капиталистическите страни се дължат на техните различни интереси. Стремеж към печалба е обхванал капитализма, тенденции към разрушение и непрекъснати конфликти. От друга страна, в социалистическия лагер се наблюдава консолидация и единство срещу общия враг (Leites, The Operational Code of the Politburo, 54). 562 ЦДА, ф. 1б, оп. 5, а.е. 113, л. 60. 563 Пак там, л. 70. 564 Пак там, л. 117.

представено като „непрекъснат подем на мирната икономика и културното строителство”. Партийните функционери откриват „все по-голямо нарастване на силите на световния фронт на мира и засилващата се борба на народите за обуздаване на англо-американските подпалвачи на нова световна война и проваляне на техните кървави планове”. От друга страна, международната обстановка също е благоприятна за социалистическия блок. Акцентът в пропагандата е поставен върху вътрешните трудности на капитализма. БКП обявява, че икономиките на тези страни са изправени пред непреодолими и „ежедневно нарастващи трудности”. Поради тези причини те се сблъскват с „непрестанно изострящи се противоречия вътре в капиталистическия свят”. Резултатът, според БКП, е „неспирно намаляване силите на световния лагер на империализма и войната”. Същевременно, отслабването на силите на империалистическите страни се дължи и на големия „подем на национално-освободителните борби на народите от колониалните и зависимите страни”.565

Местните изборите са разглеждани от партията като школа за възпитание в „социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм”, която да разясни предимствата на социализма пред капитализма. Българските ръководители целят да възпитат населението в дух на любов към „Българската комунистическа партия и другаря В. Червенков, на безпределна вярност към Съветския съюз и другаря Сталин, в дух на зорка революционна бдителност, на люта омраза към враговете на мира и социализма – империалистите и техните балкански лакеи”.566 Не случайно „Работническо дело” публикува статии, които пропагандират предимствата на „нашата народна демокрация пред буржоазната лъжедемокрация”.567 Успехът на властта в изборите, който при отсъствието на алтернативни партии не би трябвало да е учудващ, е оценен в международен план във възвание на ЦК на БКП като удар „против подпалвачите на нова война и техните балкански слуги от Белград, Атина и Анкара”.568

Значението на критиката към Великобритания надхвърля рамките на българско-британските отношения. Властта цели да създаде неблагоприятна представа сред населението за света извън България и социалистическата общност. По този начин се оправдават както вътрешните слабости на управлението, така и бъдещите неуспехи.

565 Пак там, л. 13. 566 Пак там, л. 15, 18. 567 Работническо дело, 7 декември 1952 г. 568 Пак там, 10 декември 1952 г.

Лесно се намират виновници за икономическите трудности пред страната. Мотивират се и диктаторските методи на управление. Населението трябва да се приучи да разпознава като заплаха всичко външно и несоциалистическо и да е критично към него.

Сред по-активната част от работата на българската легация са протестите срещу международната емигрантска конференция през 1952 г. и „разяснителната работа” във връзка с критиките на процесите в България срещу католическите свещеници през същата години. В началото на Студената война българската политическа емиграция се очертава като един от непримиримите противници на БКП. Първите сигнали, че България е опасно място за противниците на комунистическата партия, идват с приближаването на съветската армия към българските граници през август 1944 г. Политици, дипломати, офицери, привърженици на националистическите и авторитарните организации са сред първите, които напускат страната в навечерието или непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г. Консолидирането на властта на Комунистическата партия в края на 40-те години, съпътствано с ликвидирането на многопартийната политическа система, частната собственост и плурализма в културния живот, води до включването в емигрантските редици и на привърженици на забранените опозиционни партии, на земеделци и представители на дребната буржоазия. Съгласно информация от Министерството на вътрешните работи между 1944 и 1949 г., от България емигрират 1 829 души, а до 1953 г. техният брой достига 4 542 души.569

Емигрантските организации подлагат на силна критика вътрешната, външната, икономическата и културната политика на БКП. Във връзка с това легацията в Лондон проучва състоянието на българската емигрантска общност във Великобритания. През октомври 1950 г. Н. Николов докладва, че българите извън страната са много малко и нито поддържат връзки помежду си, нито имат значима обществена дейност. Политически активната част от емиграцията има враждебно отношение към властта на БКП. Тези емигранти участват в източноевропейската секция на Европейското движение с председател Харолд Макмилан и в други емигрантски организации като лондонския

569 АМВР, ф. 13, оп. 1, а.е. 948, л. 97. За различните емигрантски политически организации, техния социален състав и идеология вж. Василева, Българската политическа емиграция след Втората световна война; Стателова и Танкова, Прокудените; Стателова, Попов, Танкова, Другата България; Барев, С перо в изгнание.

подкомитет на Националния комитет „Свободна и независима България”, ръководен от Н. Долапчиев. Важно място в дейността на емиграцията заема българската секция на Би Би Си, с която освен Долапчиев са свързани още Петър Увалиев, Боян Николов и други. Към по-активната част от емиграцията се числи и Михаил Пъдев, който публикува критични статии за политиката на българския режим.570 Той най-вероятно сътрудничи на списанието „The World Today”, където се публикуват редица материали за България, подписани с английските инициали M. P. Пъдев привлича вниманието на легацията и на Министерството на външните работи през 1949 г. Тогава българинът завежда дело за персонална обида към него, отправена от „английския прогресивен журналист Темпест”. Министерството на външните работи подозира, че процесът ще бъде използван за пропаганда срещу България и се намесва за прекратяване на спора. За да бъде предпазен имиджът на страната, се постига споразумение Темпест да заплати на Пъдев финансово обезщетение, което впоследствие му е възстановено от българското министерство.571

От 21-ви до 24-ти януари 1952 г. в Лондон се провежда конференция на политическата емиграция от Източна Европа. Емигрантският форум е посрещнат с протест от страна на българските власти, които виждат в нейно лице значима антикомунистическа проява.572 Сред българските емигранти, които вземат участие, са д-р Г. М. Димитров, Н. Долапчиев, Милка Генадиева и др. Във връзка с конференцията вестник „Дейли Телеграф” започва една своя статия с цитат от програмата на управляващата Консервативна партия: „Ние не можем да приемем за постоянно изгубването на политическата свобода, наложено насила на страните от Централна и Източна Европа. На тези народи трябва да бъде дадена надежда, че мястото им между свободните народи, на което те имат право, ги очаква”.573 Конференцията става повод българската легация да заподозре Великобритания в изграждане на емигрантска организация под нейно покровителство, която ще провежда вражеска пропаганда. Британската подкрепа ще даде кураж на емиграцията, защото ще я въоръжи с идеите, че страните зад Желязната завеса не са забравени от Запада.574 Българското правителство отправя протестна нота до британската легация заради емигрантската

570 АМВнР, п. 3, оп. 2п, а.е. 97, л. 1-26. 571 Пак там 3, оп. 3п, а.е. 98, л. 1-2 572 UKNA FO 371/100499, Sofia to Foreign Office, 21 February 1952. 573 АМВнР, п. 15, оп. 4п, а.е. 146, л. 18. 574 Пак там, л. 38-39.

конференция. Участниците в нея са квалифицирани от българските власти като „престъпници”, избягали от справедлив съд, а цялата конференция е използвана за „разгръщане на клеветническа и вражеска пропаганда срещу народнодемократичните страни”. Изразено е и възмущение, че правителството на Великобритания подкрепя провеждането на емигрантския форум. Великобритания отговаря, че не счита българския протест за оправдан.575

В началото на 50-те години подозренията на БКП към вероизповеданията не намалява. След „опитомяването” на православната църква и разгрома на протестантите църкви с процеса срещу пасторите през 1949 г. атаката е насочена към католическата църква. През 1952 г. в България се провеждат няколко съдебни процеса срещу католически свещеници, които са обвинени в шпионаж и дейност, насочена срещу политиката на управляващата партия. С началото на един от процесите в края на септември „Работническо дело” публикува откъс от книгата на М. М. Шейнман „Идеология и политика Ватикана на службе империализма”, която подсказва истинските мотиви зад обвиненията срещу католическите свещеници. Социалистическата общност гледа с подозрение на Ватикана, защото позицията й по всички важни международни въпроси като плана Маршъл и доктрината Труман съвпада с политиката на Съединените щати и Великобритания. Освен това католицизмът е една от големите световни религии и със своята позиция Ватикана се поставя не само в „служба на англо-американския империализъм”, но и може да влияе върху обществените нагласи.576 Присъдите са тежки. На 3-ти октомври съдът произнася четири смъртни присъди и множество присъди на различни срокове затвор.577 Както отбелязва прокурорът П. Петрински в пледоарията си, свещениците са съдени за „тежки контрареволюционни престъпления”.578 По този начин властта затяга контрола си над обществото и върху тези среди, които поради своите религиозни възгледи и възможности за връзки със западните страни, представляват потенциални гнезда на недоволство срещу политика на БКП.

Всъщност католическите църкви и в други източноевропейски страни изживяват трудни времена. В страни, където католицизмът има силни обществени позиции като Полша, Унгария и Чехословакия,

575 Пак там, п. 16, оп. 4п, а.е. 155, л. 9; а.е. 165, л. 10, 16-17, 24, 30; Огнянов, Дипломация на съвременна България, 98. 576 Работническо дело, 29 септември 1952 г. 577 История на българите (под редакцията на акад. Георги Марков). Том ІІІ, 400. 578 Работническо дело, 4 октомври 1952 г.

властите имат дълбоки съмнения в лоялността на църквата. Тези подозрения се подхранват в условията на извършваните радикални политически, икономически и духовни промени. Блоковото разделение на света оказва силно влияние върху отношението на БКП към Католическата църква. Ватикана проявява открити симпатии към капиталистическия лагер. Папа Пий ХІІ не крие неодобрението си към комунизма, заявявайки през 1947 г., че църквата не може да прави компромиси с „врагове на бога”. Същевременно, силните католически църкви осигуряват известни позиции на Светия престол в Източна Европа. Възможността чрез религията в идейно хомогенния съветски блок да навлизат различни идеи от социалистическите неизбежно смущава управляващите партии.

В началото на 50-те години държавата установява контрол над влиятелната Католическа църква в Централна Европа. Погледнато в исторически план, тази тенденция води своето начало от 30-те години. В условията на съветския тоталитарен модел обаче възможностите за самостоятелно църковно участие в обществения живот са сведени до минимум. Със съглашения от 1950 г. полските и унгарските католици признават водещите позиции в обществото на местните комунистически партии. Със серия от икономически реформи собсвеността на църквата е отнета и тя е поставена в икономическа зависимост от държавата. Наред с това, полските и унгарските власти ограничават духовните връзки с Ватикана.579 В България партията гледа на Католическата църква като на религиозна институция, свързана със западните държави. Мотивът за нанасянето на пореден удар върху малките религиозни общности идва от Москва. Подозренията на властта са, че Католическата църква, както посочват Баева и Калинова, се е поставила в „служба на американската реакция”.580

579 Мурашко, „Государственная власть и католическая церковь,” 36-37, 46-49. 580 Калинова и Баева. „Българо-италианските отношения след Втората световна война,” 416; Знеполски (редактор), История на Народна Република България, 121. Мурашко твърди, че за Съветския съюз въпросът за съдбата на католическите църкви е периферен дори за страни със силна Католическа църква. Тя цитира документи, свързани със съвещанието на Коминформбюро от юни 1948 г. в Букурещ. На тази среща Слански разговаря с Жданов, Суслов и Маленков и ги информира за чехословашката политика към Католическата църква. След завръщането си в Прага той посочва пред ЦК на ЧКП, че съветските другари са му пожелали успех по този въпрос. Интересно е, че в съветския доклад до Сталин за тази среща католиците не се споменават въобще, а е спомената само чехословашката подкрепа за кризата с Югославия (Мурашко. „Государственная власть и католическая церковь,” 39). Може Москва да не проявява конкретен интерес поради далеч по-важния въпрос за конфликта Сталин-Тито, но не бива да се забравя, че под съветско влияние в

Тоталитарните държави трудно установяват контакти с външния свят. Това е и една от причините в политическите отношения между България и Великобритания да не се наблюдава голяма динамика. В контактите с Великобритания България е ограничена както от връзките си със съветския блок, така и от вътрешнополитическия си модел. Еднопартийната комунистическа власт не благоприятства оживени отношения с капиталистическите страни. Поради затворения характер на тоталитарните общества те са враждебни към всяка идея, действие и предложение, което не се вписва напълно в идеологическите им концепции. За обяснението на партийната политика към Великобритания е много важно да се открои съчетанието между вътрешната несигурност на властта и чувството й за превъзходство над останалия свят. Партийните ръководители възприемат социализма като по-висш стадий в общественото развитие, далеч превъзхождащ капитализма. Този аспект от комунистическата идеология е силно представен в българската пропаганда и отстояван от БКП. От една страна, той служи като обосновка за нейната вътрешна политика, а от друга страна - като част от външнополитическата линия на страната. Дружбата със Съветския съюз е „гаранция” за нейния просперитет и отстояване на международните й интереси, които са под „постоянна заплаха” от страна на световния империализъм.

* * *

Целите, средствата и промените в политическия курс на Съветския съюз са основата, върху която водещите британски дипломати построяват анализите и формулирането на политиката на Великобритания към Източна Европа. Докладите на британските посланици в Москва са показателни за съществуващите във Форин офис разбирания за същността на съветската политика. Британският посланик Д. Кели смята, че целта пред Сталин е „победата на комунизма във всяка страна в света”. Той възприема световното господство на комунизма като основна цел на съветския лидер в светлината на концепцията за ролята на Съветския съюз като „отечество на международния пролетариат”. През 1949 г. Кремъл извършва промени във външната си политика. Знаците за промяната са вдигането на берлинската блокада и започването на кампания за мир. Кели е критичен по въпроса за действителните съветски намерения. Той открива мотивите на

източноевропейските общества се създава напрегната атмосфера и враждебност към всичко извън рамките на съветския блок.

съветските лидери в стремеж да се намали световното напрежение и да се получи подкрепа за съветската политика сред населението на Запад. В този смисъл кампанията за мир играе важна роля, но не засяга посочената цел. Вместо на открита конфронтация със западните правителства Съветският съюз разчита на създаване на недоверие между тях и населението. Затова московската пропаганда експлоатира болезнени за Запада теми като колониализма, безработицата, империализма и т.н.581

Освен чисто практически действия, които са изтъкнати от Кели, съветската политика се движи и от силни идеологически мотиви. През 1950 г. бившият под-секретар на Форин офис Кристофюр Мейхю открива корените на съветското отношение към некомунистическите държави в марксизма. Борбата в света се води между две противоположности – добро и зло, социализъм и капитализъм. Поради това Съветският съюз не изгражда нюансирана представа за капиталистическите страни, а ги възприема като израз на злото в света, стремящо се да унищожи социализма. Този подход в британските представи издига солидни прегради пред двата блока. Не е изненадващо, че Великобритания се сблъсква със съветското недоверие при опитите си да разшири търговските, културните и политически връзки с Москва.582 За Форин офис Сталин е силен противник, но ненадежден партньор. Още през 1947 г. Фр. Робъртс прави анализ на

581 UKNA FO 418/91, D. Kelly to Bevin, 12 December 1949. 582 Някои от надеждите, които съществуват във Форин офис в първите следвоенни години, че лейбъристкото правителство ще комуникира по-добре със Съветския съюз, отколкото Консервативната партия, не се оправдават. Мейхю посочва, че възгледите на Сталин за враждебността на западните сили към съветския блок са отпреди плана Маршъл и Втората световна война. Неговият отговор на британската политика е нарушаване на споразумението от Ялта, съветизирането на Източна Европа, създаването на Коминформбюро и т.н. (Mayhew, “British Foreign Policy since 1945,” 478-479). Приблизително по същото време Натан Лейтес, изучавайки основните принципи, които ръководят действията на съветското ръководство, се спира на възгледите на Сталин от 20-те години. Тогава съветският лидер разглежда света като място, разделено на два лагера – капиталистически и социалистически. Борбата между англо-американските империалисти и Съветския съюз за завладяване на световната икономика ще определи бъдещето на двата блока. (Leites, The Operational Code of the Politburo, 53). Очевидно опасенията от възможен западен „кръстоносен поход” срещу Съветския съюз дълбоко заляга в основата на отношението на Сталин към капиталистическите държави. Вж. биографията на Сталин от Робърт Сървис за фундаменталните концепции във възгледите на съветския ръководител по въпросите на международните отношения (Service, Stalin, 243)

неговите изявления и стига до извода, че те са подвеждащи, но са ценен източник за съветската тактика и дългосрочни цели.583

Съветската политика в Източна Европа води до няколко заключения във Форин офис. На първо място е вече констатираният стремеж към тотално господство и контрол върху развитието на сателитите. Както Мейсън пише до Бевин на 30 декември 1950 г., контролът от страна на партията и Съветския съюз върху страната е пълен.584 За ефективното реализиране на този контрол съветското ръководство изисква пълно подчинение от местните комунистически партии. В тази връзка Тито нанася сериозен удар върху репутацията на Москва, което в бъдеще следва да се предотврати. Във връзка с появилите се спекулации във Вашингтон, че през 1951 г. се наблюдава съветска загриженост за ситуацията в Източна Европа, включително и тази в България заради репресиите срещу министри и генерали, Южният департамент на Форин офис е на мнение, че в България няма обстановка, която да предизвиква някакво безпокойство в Съветския съюз. В Лондон имат информация, че е освободен от длъжност министърът на земеделието Титко Черноколев заедно с други високопоставени политически фигури, а ген. Славчо Трънски и полк. Денчо Знеполски вероятно са арестувани.585 Политическата обстановка в България дава редица примери за това, което Форин офис квалифицира като потискаща еднаквост, имайки предвид господството единствено на идеите на БКП и пълната липса на алтернативни гледни точки и възможности. За западните държави политическите съдебни процеси са важни сигнали за насоките на съветската политика в региона и за степента, в която Москва контролира сателитните страни.

Втората тенденция в съветския блок, която открива британското външно министерство, са репресиите над членове на комунистическите партии. Чистките са същевременно индикатор не само за политическите, но и за икономическите разочарования и 583 Като един пример за съществената разлика между думите на Сталин и действителността Робъртс посочва честите уверения на съветския лидер при срещите му с Чърчил, Бевин, Арчибалд Кларк Кер и др., че желае разширяване на контактите между двата народа. На практика опитът на всеки чужденец в Съветския съюз, сблъскал се с местната действителност, показва, че изявленията на Сталин не показват истината (UKNA FO 418/88, Roberts to Bevin, 10 October 1947). 584 Ibid., FO 371/95056, Mason to Bevin, 30 December 1950. 585 Ibid., FO 371/95057, Southern Department, Foreign Office 30 August 1951. Титко Черноколев е арестуван през юли 1951 г. Остава в следствието 212 дни, където е измъчван, но в крайна сметка не е осъден (Никова, „Политически процеси в България,” 69). Трънски и Знеполски също са арестувани през 1951 г. (Огнянов, Политическата система на България 1949-1956, 286).

трудности в Източна Европа. Те засягат изявени комунисти, като Ласло Райк (Унгария), Трайчо Костов (България) и Владислав Гомулка (Полша). Тези политици, поради своята популярност или патриотични чувства, могат по някакъв начин да се противопоставят на Москва било като следват примера на Тито, било като отстояват интересите на своята страна в отношенията със Съветския съюз. Поведението на Костов показва наличието на известно неподчинение, но то е бързо премахнато. В тази обстановка на несигурност и подчинение в местните ръководства се отдава предпочитание на комунисти, получили закалката си в съветската столица. Това е интересна тенденция, която показва, че Сталин ще разчита не само на монополното управление на партията, но и на политици, на които има пълно доверие. Вълко Червенков, полският лидер Болеслав Бйерут и унгарските им колега Матияш Ракоши са подходящи примери за предпочитанията на Кремъл, но тези примери не трябва да се абсолютизират. Например, румънецът Георге Георгиу-Деж не е преминал през същата школа. Заключението, до което стигат в Северния и Южния департаменти на Форин офис от развитието на Източна Европа, е, че Сталин е постигнал монолитност на своята геополитическа сфера. Този единен блок може да бъде използван в интерес на съветската политика.586 На трето място, британската дипломация е изпълнена с песимистични прогнози за бъдещето на Източна Европа и със сериозни подозрения към съветските планове в региона. През 1950 г. изследователският департамент на Форин офис изготвя доклад за развитието на региона. Изводът е, че съветизацията на тази част от континента е всеобхватна, а сателитните държави стават инструмент в съветската външнополитическа тактика. Съветските форми на обществено-политическа организация обхващат всички сфери от живота – армията, службите за сигурност, политическия живот с консолидирането на властта на комунистическите партии и репресиите срещу неблагонадеждни елементи, икономиката с въвеждането на централизирани стопански планове. В страните от съветския блок господства мания за секретност. По съветски модел престават да се публикуват статистически данни за развитието на икономиката, което

586 UKNA FO 472/3, NS 1019/2, 20 March 1950. За Тр. Костов изследователският департамент на Форин офис смята, че е осъден поради дързостта си да се противопостави на Съветския съюз по икономически въпроси. В този случай съветският икономически натиск противоречи на българските интереси, което превръща поведението на Костов в „непростима обида и неприятно напомняне за маршал Тито” (Ibid., FO 371/86146, Foreign Office Minute, 16 June 1950).

затруднява Форин офис да получи точна информация за производителността и новите насоки в стопанската политика.587

В Лондон са също така неблагоприятно настроени към българския режим, както самите управляващи в София са отрицателно настроени към политическата същност на обществената система на острова. За Форин офис е важно действията на българските власти да придобият публичност във Великобритания. Външното министерство се надява така да намали привлекателността на комунистическите идеи, а също да покаже истинското лице на източноевропейските просъветски режими. Съветският комунизъм е считан не само за политическа заплаха, но и за сила, стремяща се да унищожи религиозната свобода на християнския свят. Особено показателен е процесът срещу протестантските пастори. За П. Мейсън показанията на подсъдимите са изтръгнати с насилие и в голямата си част са „напълно фалшиви”. Той не вярва също в уверенията на В. Коларов, че в страната има религиозна свобода. По време на процеса властите се стремят да дискредитират дейността на британската и американската легации, да прекратят дейността на евангелските църкви и за отстранят тези личности, които могат да станат обединителен център на недоволните елементи. За пълномощния министър БКП успешно изпълнява тези свои цели.588

Политическите чистки дават редица примери за същността на комунистическите режими, техните връзки със Съветския съюз и перспективите за бъдещето. Мейсън обръща внимание на влиянието на някои традиционни черти от българския манталитет върху съвременното състояние на българо-британските отношения и българската политика. Наблюденията на пълномощния министър са интересни, защото не отдават съществуващото положение в България само на комунистическата диктатура и на връзките със Съветския съюз. Дипломатът прави полезна връзка между политиката на БКП и манталитета на българите, историята на страната и националния характер. Например, въпреки наличието на редица привлекателни черти в поведението на българите, той отбелязва, че те са способни в официалните контакти да проявят „забележителна комбинация от високомерие и чувствителност”.589

За първата си среща с българския външен министър Васил Коларов Мейсън отбелязва, че „в типичен български стил” му е дадено само един час предизвестие, но след това е приет сърдечно в

587 Ibid., FO 371/86146, Foreign Office Minute, 16 June 1950. 588 Ibid., FO 469/3, Mason to Bevin, 12 March 1949. 589 Ibid., FO 469/4, Mason to McNeil, 19 January 1950.

министерството.590 За англичанина е странно, че българската история, изпълнена с „политически грешки ... неуспешни войни и унизителни поражения”, не е довела до създаване на умерено отношение към външния свят. Напротив, според него, българите имат самочувствието на „господарска раса” (the natural master race). Това чувство за превъзходство превръща българите във „твърдоглава и коравосърдечна нация”. Мейсън в никакъв случай не подценява българските партийни ръководители. Напротив, той отчита техния принос за международното комунистическо движение – Димитров и Коларов са били генерални секретари на Комунистическия интернационал, Червенков също има международен опит и се проявява като безжалостен диктатор. Неговото впечатление е, че българските комунисти не се чувстват по-долу от техните съветски другари, с изключение на Сталин.591

Английският дипломат отбелязва самочувствието на българските ръководители, но открива и едно основополагащо обстоятелство, което е съществен недостатък за страната – на практика, България е подчинена от Съветския съюз и е изгубила своята независимост. Той дори разглежда въпроса дали Москва може напълно да погълне тази страна. Подчиненото положение на България се отразява върху нейната външна политика. Българите непрекъснато имат поводи за оплакване, настояват за строга реципрочност във взаимоотношенията с Великобритания и са нетолерантни дори към добронамерени съвети. За Мейсън в България се чувства несигурност от това, че страната не е член на ООН. Особено чувствителен въпрос са проблемите с Гърция и Югославия. Първата страна е „традиционен враг на България”, а с Югославия отношенията са обтегнати от края на 40-те години. Към Турция българските власти са също подозрителни, но българо-турските отношения не са така публично експонирани, както отношенията с Гърция и Югославия. Освен това с Турция българите са много предпазливи отчасти поради възможния негативен отзвук, който двустранните проблеми могат да имат върху турското население в страната, отчасти и поради важността, която имат за Москва съветско-турските отношения. Поради последното обстоятелство българите внимават да не създадат проблеми, които Кремъл няма да посрещне добре.592 Отбелязаната от пълномощния министър пълна зависимост и 590 Все пак Мейсън не спекулира, че забавянето на първата среща с Коларов с три седмици се дължи на лошо отношение към него, а го отдава на лошото здраве на министъра, който е зает и с редица партийни дела заедно с дипломатическите си задължения (Ibid., FO 469/3, Mason to Bevin, 10 Мarch 1949). 591 UKNA FO 469/4, Mason to McNeil, 19 January 1950. 592 Ibid.

съобразяване на българската политика с политиката на Съветския съюз е важен фактор, който се отчита при формулирането на британската политика към Източна Европа. А именно, режимите в региона са здраво установени на власт и възможностите за западно влияние са ограничени.

България обаче се разглежда и като инструмент на съветската политика на Балканите, който Москва може да използва съобразно своите цели. Сложните отношения на България с нейните съседи не веднъж са били тема на разговор между български и британски официални лица или на коментари сред британските политически среди. Балканската политика придобива важност в светлината на нестабилната международна обстановка. Както е отбелязано при посещението на българския пълномощен министър във Форин офис на 17 август 1950 г., пътят към стабилността е избягването на взаимната намеса във вътрешните работи – както от страна на Запада, така и от страна на страните от съветския блок.593 Изследователският департамент на Консервативната партия отбелязва, че след обтягането на българо-югославските отношения следват взаимни обвинения в шпионаж. Освен това македонският въпрос е важен и за двете държави, а лошите двустранни отношения не благоприятстват неговото решаване. По отношение на Гърция България винаги е имала интерес към излаз на Егейско море и след войната не е отбелязано подобряване на контактите между тях.594

През 1951 г. Мейсън и през 1952 г. заменилият го на дипломатическия пост в София Джон Карвел правят нови анализи на балканската политика на България. Нерешените проблеми със съседните страни затрудняват нормализирането на обстановката на полуострова. Отношенията на България с нейните съседи продължават да са изпълнени с напрежение, с изключение на връзките с Румъния. Лоши се запазват българските отношения с Югославия в началото на 50-те години.595 Британската легация наблюдава непрекъснатия поток от критики в българския печат към Тито и отправяне на протести във връзка с голям кръг от противоречия – гранични инциденти, нарушаване на българското въздушно пространство, лошо отношение към българите в Югославия, югославски шпионаж в страната и т.н. През

593 Ibid., FO 388/81, Foreign Office to Мason, 19 August 1950. 594 CPA, Conservative Research Department (CRD) 2/34/5, Balkan Background: Greece and Yugoslavia, Foreign Affairs Survey no. 16. 595 За научната интерпретация на политическата конфронтация между София и Белград вж. Petkov, “Bulgarian-Yugoslav Relations,” 37-60.

1950 г. югославският посланик е обявен за персона нон грата, а граничната конвенция от 1947 г. е денонсирана. В лицето на Турция българските власти виждат изостанала страна, подчинена на Съединените щати. Освен критиките в печата по проблеми, сходни с тези в българо-югославските отношения, големият въпрос в двустранните отношения е изселническият. Комунистическата партия е подозрителна към турското население, защото то не е податливо на нейното влияние, а българските политици имат традиционни подозрения към него. Докато с Югославия и Турция връзките са обтегнати, то с Гърция въобще не се поддържат дипломатически отношения. Към това положение се добавят редица гранични инциденти, поставянето на пречки пред дейността на специалната комисия на ООН за Балканите, която е непрекъснато критикувана от българска страна, и т.н. В началото на 50-те години България проявява открито подозрително отношение към политиката на тези свои съседи.596

Друг важен въпрос в българската външна политика са отношенията със западните страни. Напрежението между комунистическите режими и западните държави има различни измерения в Европа по време на Студената война – България и Съединените щати прекъсват дипломатическите си отношения, Великобритания преустановява търговските преговори с Унгария след осъждането на британски гражданин за шпионаж, френското-полските отношения са твърде влошени вследствие на осъждане на френски консулски представител по обвинения в шпионаж и ответната мярка на Франция да депортира голям брой поляци.597 Прекъсването на българо-американските отношения се тълкува от Форин офис като част от „добре координирани серии от дипломатически провокации”,598 организирани от съветския блок. Консервативната партия характеризира 596 UKNA FO 371/95053, Mason to Bevin, 11 January 1951; UKNA FO 371/100498, Carvel to Eden, 7 January 1952. Началото на 50-те години е напрегнат период по българо-гръцката граница. Гръцки партизани, преследвани от правителствени военни части, търсят убежище на българска територия, откъдето организират нападения срещу Гърция. Нарушенията на границата са чести, а двете страни дават човешки жертви при някои от случаите, когато противоречията прерастват във въоръжени сблъсъци между български и гръцки войски. През 1950 г. са регистрирани 20 навлизания на гръцки войници в България, 17 обстрелвания на български селища и други. От ноември 1951 до септември 1952 г. са отбелязани 140 погранични инцидента (Даскалов, България и Гърция, 172-181. 597 CPA, CRD 2/34/5, General Brief for Foreign Affairs Debate, 28 March 1950. 598 UKNA FO 371/86146, Foreign Office Minute, 16 June 1950.

твърдите американски действия към България като главната западна контрамярка срещу източноевропейските провокации.599

За Мейсън отношенията с капиталистическите страни имат основно икономическа стойност за България. Той не отхвърля възможностите за развитието на някои културни връзки поради западното образование, което имат някои българи, дори заемащи ръководни постове като Коларов, например. Поради тясното обвързване на страната със съветския блок напредък в тази посока е трудно да се постигне. Българите са подозрителни по отношение на политиката на Съединените щати и Великобритания. Партийните ръководители ги разглеждат, особено Великобритания, според Мейсън, като заплаха за развитието на социализма. Той отбелязва, че българо-британската търговия никога не е била особено важна за двете страни, а в културно отношение българите са по-свързани с Централна Европа, отколкото с Великобритания.600 Мейсън с основание отбелязва икономическия интерес на България към западните страни и нивото на търговските връзки с Великобритания. Възможностите за културни връзки, на базата на стари културни отношения, в условията на тоталитарната система изглежда трудно да се проявят и поддържат. В самите български и британски документи не личи стремеж двете страни да търсят развитие в тази посока.

Общите насоки на българската външна политика, така както са отразени от британските пълномощни министри през 1950, 1951 и 1952 г., почиват на пълно подчинение на Москва. То се изразява в следването на съветския курс в международните отношения и тясно обвързване в други сфери заедно с другите сателитни държави. България дейно се включва в кампанията за мир чрез масови прояви в страната и изпращане на делегации в чужбина. Отношенията със западните страни са обтегнати. На практика се наблюдава увеличаваща се изолация и враждебност към Великобритания, Съединените щати и другите западни страни. От британска гледна точка, отношенията с България са стабилизирани на едно ниско ниво. Българските власти са критични към Великобритания, но в началото на 50-те години няма големи инциденти, които да внасят допълнително напрежение.

В началото на 50-те години британските пълномощни министри отбелязват стабилното вътрешнополитическото положение на българския режим. Заключението, което може да се прочете в годишните доклади и в кореспонденцията между легацията и Форин

599 CPA, CRD 2/34/5, General Brief for Foreign Affairs Debate, 28 March 1950. 600 UKNA FO 469/4, Mason to McNeil, 19 January 1950.

офис, е, че БКП не е изправена пред сериозни изпитания. В страната обаче има недоволство, но то е най-вече в лицето на селското население. Това недоволство не застрашава властта на управляващата партия. Въпреки това, то е симптоматично за методите на контрол и за настроенията на населението. Властта с ускорени темпове осъществява кооперирането на земята, което се отразява на пренасочването на работна ръка от селата в градовете. Британските дипломати докладват за недоволство сред земеделците и вълнения в някои части на страната като Кула, предизвикани от аграрната политика на партията.601 Все пак не всичко за режима върви гладко, независимо от неоспоримия контрол, който БКП има върху обществено-политическия живот. Кооперираната земя в страната надвишава 50 % и, както отбелязват някои британски вестници, в България се появява недоволство сред селяните срещу политиката на партията.602 Тези прояви обаче не са в състояние да предизвикат продължително напрежение. Те не крият потенциал властта на партията да се отслаби, възприетата икономическа политика да се промени, нито да се застрашат връзките със Съветския съюз.

Политическите чистки продължават, но вече обхващат второстепенни фигури. В лицето на БЗНС комунистите виждат инструмент за контрол върху селяните, но според британските доклади, местните земеделски организации не са така покорни, както централното ръководство на съюза. Останалите важни държавни институции като армията и службите за сигурност са напълно подчинени на Комунистическата партия. Британските пълномощни министри отбелязват продължаващото нарушаване на мирния договор от България. Обвинения се отправят не само във връзка с частта за погазването на човешките права, но и за военните клаузи. Британските дипломати и военни са убедени, че България поддържа своята армия в размер, по-голям от установеното в договора.603 Британските преценки за българската армия са, че тя е около 200 000 души, значително 601 Ibid., FO 371/95053, Mason to Bevin, 11 January 1951; UKNA FO 371/100498, Carvel to Eden, 7 January 1952. 602 Във вестника не са посочени конкретни населени места и дати, а заглавието, че съветският контрол е разклатен, изглежда доста нереалистично (Sunday Observer, 11 February 1951. Цитирано в UKNA FO 371/95056). Вследствие на засиления натиск от страна на БКП върху земеделските стопани да се включат в ТКЗС и глада поради държавните доставки през 1950-1951 г. в България избухват селски вълнения в Оряховско, Врачанско, Асеновградски, Пловдивско, Видинско, Кулско и на други места (Мигев, Колективизацията на българското село (1948-1958 г.); Груев, „Колективизация и социална промяна в българското село,” 356-359). 603 UKNA FO 371/95053, Mason to Bevin, 11 January 1951; Ibid., FO 371/100498, Carvel to Eden, 7 January 1952.

надвишаваща допустимия размер, според мирния договор. Същевременно, армията е с висок морал и е добре подготвена. Комплицираните отношения на страната с Гърция, Турция и Югославия се отразяват във високата численост на граничните войски, които имат важната задача да предотвратяват бягствата зад граница, които, от своя страна, зачестяват вследствие на кооперирането на земята. По съветски модел е организирано българското образование. То се осъществява в марксистко-ленински дух, със засилено обучение по руски език, но изпитва недостиг на учебници, сгради и подготвени учителски кадри.604

Впечатлението, което оставят британските доклади за България в началото на 50-те години, е, че политическият живот е замрял. Например, 1952 г. е характеризирана като спокойна и дори скучна, от гледна точка на липсата на значими политически промени.605 Периодичната информация от легацията до Форин офис често започва с думите, че в страната не са извършени забележителни събития или промени.606 Карвел отдава политическото спокойствие на стабилните позиции на режима във вътрешен и международен план. Добрите отношения между София и Москва продължават да се изразяват в пълното подчинение на България към Съветския съюз. На този фон изглежда, че дори традиционните обвинения към български граждани за шпионаж в полза на Великобритания не разбунва духовете в легацията и застоя в българо-британските политически отношения. По обвиненията в шпионаж Карвел отбелязва, че няма конкретно посочени членове на британската легация, за които българските власти да твърдят, че са замесени в тази афера. Според пълномощния министър, в двустранните отношения няма подобрение, но няма и влошаване. Българската пропаганда продължава да представя Великобритания в неблагоприятна светлина, но Карвел забелязва и една промяна. Тя е свързана с постановката на Сталин за вероятна война между империалистическите държави. В този смисъл българската пропаганда започва да раздухва твърденията за експлоатация на Великобритания от Съединените щати и увеличаващото се напрежение в западния свят. Постепенно не Лондон, а Вашингтон се превръща в „главния злодей” в българските представи.607

604 Ibid., FO 371/95053, Mason to Bevin, 11 January 1951; Ibid., FO 371/100498, Carvel to Eden, 7 January 1952. 605 Ibid., FO 371/106221, Carvel to Eden, 15 January 1953. 606 Вж. Ibid., FO 371/100499. 607 Ibid., FO 371/106221, Carvel to Eden, 15 January 1953.

Мнението на Карвел е, че БКП здраво контролира страната. Промените в състава на управляващия елит не предвещават промяна в политиката. Организации като БЗНС и Отечественият фронт нямат политическа самостоятелност, а съдебните процеси по обвинения в шпионаж и подривна дейност са малки по размер. В тази обстановка е отбелязано, че съдебният процес срещу католическите свещеници е единственият голям процес през годината. Той цели да унищожи последните остатъци на самостоятелност у Католическата църква в страната и да се критикува политиката на Ватикана. Този процес показва също, че контактите на гражданите със западните мисии в София са нежелателни, понеже контактите между обвиняемите и бивши служители на френската легация са често споменавани от обвинението.608

Подходът, възприет от Великобритания в двустранните отношения, може да се характеризира като предпочитание към реагиране само при наличие на първоначално действие или отправяне на конкретно обвинение от българска страна. В случая с католическите свещеници британската дипломация не е замесена със „заговорниците” и съответно липсва британско противодействие. Британската легация не изпраща представител да наблюдава съдебните заседания. Този модел на политическо поведение може да се дължи и на желание да не се обтягат политическите отношения между двете страни. Друга причина е невъзможността да се влияе върху политиката на управляващата партия. Действията на българските власти се разглеждат в контекста на цялостното потъпкване на гражданските свободи в страната, т.е. съдебните процеси се явяват доказателство за недемократичната същност на БКП. Както Карвел пише до Идън през декември 1952 г., съдебните процеси целят не толкова да парират дейността на опасни за режима лица, а да обезкуражат тези българи, които са недоволни и да намалят връзките на населението със западните дипломатически мисии. Инсценираните съдебни процеси дават възможност на българските власти да критикуват западната политика.609

Британските доклади оставят впечатление за враждебно отношение на БКП към населението. За това свидетелстват репресиите над опонентите на режима, дългата поредица от съдебни процеси и проблемите със земеделското население. Българските власти са в голяма степен самоизолирани от света – не поддържат интензивни контакти със западните държави и дори прекъсват културните отношения със страни

608 Ibid., Carvel to Eden, 7 October 1952; Carvel to Eden, 15 January 1953. 609 Ibid., Carvel to Eden, 2 December 1952.

като Великобритания и Франция. Заключението относно начина, по който британските пълномощни министри възприемат България, вероятно най-добре е синтезирано от Карвел. Той разглежда страната като „добре дисциплиниран член на сателитния отбор”.610 Друг важен аспект от докладите на легацията е, че съветският контрол върху България е пълен и управляващите не показват никакви намерения за обществено-политическа промяна, камо ли за отклонения от просъветската политика.

Някои от оценките, които правят британските дипломати за политиката на София, могат да се открият и в коментарите на британския печат за България и Източна Европа. Например, статиите за заплашителните военни сили, с които разполагат идеологическите и политическите противници, не са характерни само за българските вестници. Особено популярна във Великобритания е темата за българските въоръжени сили. За тях се твърди, че надхвърлят значително предвиденото в мирния договор. Освен това комунистическите режими като българският, румънският и унгарският разполагат със значителен полицейски потенциал, за да гарантират вътрешната си сигурност. Всъщност, обвиненията към България и Румъния са, че те стоят зад напрежението на Балканите поради враждебната си политика към титова Югославия.611 Военният потенциал на съветските сателити е представян като непрекъснато увеличаващ се. В началото на 50-те години някои британски издания посочват, че източноевропейските армии се превръщат в „застрашителна сила”.612 Документите показват, че началото на 50-те години с подкрепата на Сталин България, Румъния и Унгария започват ускорено развитие на своите въоръжени сили. Нарасналата численост на тези източноевропейски армии е посочена в анализите на НАТО като фактор, застрашаващ мира в региона и като причина за приемането на Гърция и Турция в алианса.613

Друг важен момент от образа на България във Великобритания, който е валиден и за другите социалистически страни, е свързан с дейността на органите за сигурност и наличието на трудови лагери. Милицията се контролира от комунистическите партии още от първите следвоенни години и изпълнява ролята на важен инструмент, насочен срещу опозицията. В лагери са изолирани хиляди души, които са

610 Ibid., FO 371/100498, Carvel to Eden, 7 January 1952. 611 “Illegal Rearmament”. The Economist, 13 January 1951. 612 “The Satellite Armed Forces”. The World Today, vol. VII, no. 6, June 1951. 613 Баев, Системата за европейска сигурност и Балканите, 58-59.

считани от властите за реакционни елементи, кулаци, шпиони и други.614 Същевременно, властта чертае амбициозни проекти, които не остават незабелязани от външните наблюдатели. В този смисъл България, преценена като „изостанала страна”, също се вписва в общата източноевропейска тенденция за ускорена индустриализация.615 Нещо повече, в съветския блок се възлагат големи надежди на индустриализацията. В плановете на Сталин заляга стремеж чрез индустриализацията съветският блок да започне да се нуждае от пазари за своята продукция. В началото на 50-те години обаче Източна Европа се нуждае от внос на оборудване и суровини от Запада. Поради тази причина социалистическите страни се стремят да запазят и дори разширят външнотърговските си връзки.616 Мястото на Източна Европа в международните отношения и западната политика към социалистическите страни е деликатен въпрос, който е разгледан в многобройни анализи. Ген. Уилям Морган отбелязва, че непримиримите възгледи и интереси на двата враждуващи блока разделят света и допринасят международното положение да бъде „нестабилно и опасно”.617 Друг важен въпрос е дали западните държави могат ефективно да действат зад Желязната завеса. В обстановката на Студена война съветските сателити не трябва да се изоставят напълно, но същевременно да не се поддържа и напразна надежда сред населението за освобождение от съветския контрол. Според списание „Икономист” западните правителства трябва ясно да заявят, че няма със 614 “The Satellite Police System”. The World Today, vol. VIII, no. 12, December 1952. 615 “New Ambitions for Bulgaria.” The Economist, 10 May 1952. 616 “The Satellites’ Linked Economies”. Ibid., 30 May 1953. 617 Всеки от двата блока е подозрителен към действията на своите опоненти – действията на Съветския съюз обикновено се възприемат като враждебни и заплашващи основните свободи на Запад. Морган предупреждава, че въпреки военното си превъзходство Москва също може да бъде неспокойна и много от ходовете й, тълкувани като агресивни, да са всъщност отбранителни. В една интерпретация на съветското поведение, която в наши дни би била определена като спадаща към ревизионистичната историография, той посочва двете агресии на Германия през ХХ век като важен мотивиращ фактор в съветския блок. Все пак, каквито и да са съветските цели, за Великобритания е важно да действа твърдо и решително срещу Кремъл. Колкото по-енергична е нейната политика, толкова по-малко вероятно е Съветският съюз да рискува война в Европа (Morgan, “Some Aspects of the World Situation,” 139, 142-143). В този смисъл е интересна една съвременна статия на проф. Франк Костиджлиола за значението на културните различия между западните държави и СССР при интерпретирането на съветското поведение и формулирането на американската политика (Costigliola, “After Roosevelt’s Death: Dangerous Emotions, Divisive Discourses, and the Abandoned Alliance,” 1-23).

сила да променят положението в Източна Европа, но няма и да приемат нарушаването на човешките права в държавите от съветския блок.618 Държавният департамент и Форин офис трябва да намерят деликатния баланс между възможностите за оказване на ефективна подкрепа за комунистическите опоненти и опасенията, че тази подкрепа може да доведе до увеличаване на напрежението в международните отношения. Този баланс трябва да бъде намерен в обстановка, която не благоприятства провеждането на активна западна политика към страните от Източна Европа. Нееднократно анализите на британското външно министерство показват недвусмислено, че Съветският съюз няма намерение да отслабва своето влияние в региона, а комунистическите партии са здраво установени на власт. Възниква въпросът какви са мотивите и целите, които ръководят Форин офис при формулирането на британската политика към Източна Европа и в частност към България. На 24-ти януари 1951 г. министерството подготвя справка за Атли, свързана с международното положение. В документа са формулирани следните принципи на британската външна политика. Те отразяват разбирането в Лондон за същността на международните отношения и най-важните цели пред страната. На първо място, на Великобритания е необходим мир, защото една нова война заплашва да бъде по-ужасна от досегашните. На следващо място, британската дипломация поставя ролята на ООН като място за решаване на спорните въпроси. За Великобритания е важно поддържането на отношения със страните от британската общност, както и запазването на традициите на свобода, демокрация и взаимното уважение.619 На тази основа ще се осигури икономически и социален просперитет, а различията ще бъдат изглаждани. Същевременно, Великобритания ще запази ролята си на световна сила, а расовото разнообразие на британската общност е отражение на световното разнообразие. Ако не една твърде идеалистична картина, то поне

618 The Economist, 26 April 1952. Пропагандата за източноевропейско освобождение играе важна роля във външната политика на Съединените щати. Основните пропагандни центрове са радиостанциите „Гласът на Америка” и „Свободна Европа”. Списание „Икономист” посочва някои от недостатъците на тази пропаганда. Първата радиостанция акцентира върху предимствата на американския начин на живот и по-малко върху тежкото положение в Източна Европа. Свободна Европа, от своя страна, трябва да разбуни духовете в съветската сфера, ако не към открита, то поне към прикрита съпротива срещу властта (Ibid., 1 November 1952). 619 MS Attlee, dep. 117, fols. 67-71.

бележките на Форин офис разкриват някои основни съображения и задачи в британската външна политика.

Друго важно обстоятелство, което има роля в политиката на Форин офис, е значителното военно превъзходство на Съветския съюз над Запада. Министерството се спира не само на съветските военни възможности, но и на съветските политически намерения. В един анализ, който изглежда съвременен в светлината на тезата на Вл. Зубок, че Москва следва имперско-революционен модел в своето поведение, в британското външно министерство разглеждат Съветите едновременно като „наследници на старата руска империя и пророци на новата марксическа вяра”.620 Ролята на Великобритания като световна сила е важен мотивиращ фактор във външната политика на Лондон, който обаче е заплашван от редица опасности. Форин офис посочва, че нейната имперска роля и мирът в света са заплашени от съветската военна машина. Причините за тези опасения са не само съветската политика, но и опасенията за статута на Великобритания като велика сила, ако се загубят важни икономически ресурси в Близкия Изток – това ще застраши британската икономика и способността на държавата да определя съдбата си. След края на войната Съветският съюз разпространява своето влияние в Източна Европа и може да действа срещу Запада от тази част на континента. Дори в първите следвоенни години съветските действия да са изглеждали дължащи се на страха от враждебно империалистическо обкръжение, то в началото на 50-те години Форин офис отбелязва, че след преврата в Чехословакия въпросът е всъщност кой кого обкръжава.621 Както в Кремъл и Източна Европа, където западната военна заплаха е обхванала умовете на комунистическите лидери и намира силно отражение в тяхната дипломация и пропаганда, така и в Лондон и Вашингтон политиците с тревога приемат съветската военна сила. За Форин офис ХІХ конгрес на съветската комунистическа партия през 1952 г. и книгата на Сталин „Икономически проблеми на социализма в СССР” още веднъж демонстрират призмата, през която

620 Ibid., fol. 77. 621 Ibid., fols. 73-75, 80. Империализмът винаги е карал Русия да се разширява и да налага авторитарно управление в завзетите територии. За Форин офис „това е традиционната рамка на руската политика”. Комунистическата идеология, в която Сталин се кълне, че го ръководи, не прикрива, че всъщност силата е най-важната част в съветската политика, която в крайна сметка ще осигури съветската победа – сблъсъкът между социализма и капитализма е неизбежен и при този сблъсък „крайната победа на комунистическите страни е неизбежна” (Ibid., fols. 77-78).

съветското ръководство гледа на света. Анализът на конгреса показва начина, по който британската дипломация възприема съветската политика. Този анализ е част от идейната основа, върху която е поставена политиката към комунистическите страни. Форин офис не открива промени в целите на Съветския съюз. По-скоро в Лондон забелязват известна еволюция в тактиката за тяхното постигане. Конгресът подчертава увереността на съветските лидери в тяхната сила след края на войната. В анализите на Форин офис е отбелязано, че „капиталистическото обкръжение” представлява само „идеологическо оправдание” за съветската политика. Поведението на съветското ръководство показва задоволство от придобитото след войната. Поради това министерството не очаква Кремъл да поеме риска от нова голяма война. Дългосрочните цели не са променени, но обстановката налага промяна в тактиката. Тя еволюира от търсенето на голяма победа в Европа през 1946-1947 г. до противопоставяне на плана Маршъл и „разрушаване” на НАТО след 1949 г.622

Британската дипломация гледа на Съветския съюз като на агресивна държава. Въпреки това, в Министерството на външните работи не смятат, че след Берлинската блокада и войната в Корея Сталин ще продължи с откритата си враждебност. По-скоро ще използва възможностите, които предоставят някои локални конфликти за всяване на напрежение в западната сфера на влияние. Конгресът не показва желание за компромис по най-големите световни проблеми. Напротив, Съветският съюз се стреми да „разделя и подкопава некомунистическите страни”, да прикрива революционните си планове с движението за мир и да използва в своята политика антиколониалното движение в Близкия Изток, Югоизточна Азия и Латинска Америка. Наред с тези цели, Москва не показва никакви сигнали за промяна в нейните отношения със сателитните държави в Източна Европа и в отношенията с Китай. Няма и предложение за среща на великите сили, както и няма предложения по германския въпрос и войната в Корея.623 В началото на 50-те години разделението на Европа изглежда твърдо установено. Многобройните доклади от британските дипломати в страните зад Желязната завеса показват силата на местните комунистически партии, техните радикални реформи и контрола на Москва. На 4-ти юли 1951 г. Г. Харисън подготвя доклад, много показателен за мисленето във Форин офис. Той отбелязва, че настъпва времето, в което Западът ще започне да обмисля по-офанзивна политика

622 UKNA FO 418/93, Soviet Policy, Foreign Office 6 November 1952. 623 Ibid.

към Съветския съюз. Основният въпрос, разглеждан от автора, е как ще реагират съветските лидери на една по-настъпателна западна политика. През 1952 г. тази политика е само хипотеза. Тя е възможно да настъпи в далечен и неопределен момент от бъдещето. Той приема, че Сталин не желае да започне война. Това е важно заключение и в други анализи на Форин офис, но същевременно Западът трябва да бъде предпазлив и да не го провокира с настаняване на войски в зони, които са близо до Съветския блок като Турция, Югославия и Иран. Докато западните държави не придобият военно превъзходство над Съветския съюз, политиката им трябва да бъде предпазлива.624 Макар и теоретични, както посочва П. Мейсън в коментар на доклада, в материала на Харисън се съдържат възможните рискове, пред които ще се изправи западният блок, ако застраши жизненоважните интереси на Москва. Най-опасната зона според него е Югоизточна Европа. Той не очаква Съветският съюз да атакува Югославия, въпреки западната икономическа и военна помощ за Тито, но ако има американски бази в Турция, положението ще се влоши и ще стане критично.625 Анализите във Форин офис показват, че по-настъпателната западна политика крие рискове, които британските стратези не искат да поемат. Съветските лидери не са разглеждани като желаещи война, въпреки техния експанзионизъм след края на Втората световна война. Само че те биха реагирали враждебно, ако се почувстват застрашени. Великобритания не предвижда интервенция в съветския блок. Британските доклади и анализи показват, че дори западни действия в съседни на социалистическия блок страни крият големи рискове. Като

624 Харисън анализира сложния въпрос какво съветските лидери смятат за „неприемлива заплаха за техните жизненоважни интереси”. Например, СССР не одобрява превъоръжаването на Западна Германия, но не е готов да рискува война, за да го предотврати. По друг начин изглежда въпросът с присъединяването на Турция към НАТО, което само формализира съществуващото положение, но създаването на американски бази на нейна територия ще изглежда на съветските лидери като потвърждение на тяхната теза за враждебното западно обкръжение и ще доведе до увеличаване на напрежението между Изтока и Запада. От Турция може да се застраши добивът на нефт в Кавказ. Ако няма бази, Харисън не очаква Съветите да реагират твърде отрицателно. По същия начин Съветският съюз няма да приеме, ако британски и американски войски влязат в Иран (Ibid., FO 371/124970, G. W. Harrison, 4 July 1951). 625 Мейсън разглежда основно американската политика като заплаха за стабилността в региона. Съветският съюз няма да започне война, освен ако няма други алтернативи. Изходът е в провеждането на по-предпазлива политика към СССР и неговите сателити и засилване на западните стратегически позиции (Ibid., P. Mason, 4 July 1951).

цяло, Форин офис смята, че Великобритания и западните страни са по-слаби от Съветския съюз и неговите съюзници. Офанзивната политика е предвидена за бъдещето. Обединителният смисъл на анализите е, че нова война трябва да бъде избегната. Както и упражняването на силен натиск, който може да обезпокои Сталин и да доведе до негова агресивна реакция. Британското външно министерство не очаква също самият Съветски съюз да започне война, освен ако няма друг избор. Опасност от война съществува и ако Западът провежда политика, предизвикваща чувство на застрашеност у съветското ръководство и то, без да има някакви агресивни намерения. Посочените съображения са разкрити и в едно проучване на Форин офис от 1951 г. за западната политика на „сдържане на комунизма”. То е предвидено за британския държавен секретар във връзка с предстоящата му среща с държавния секретар на САЩ Дийн Ачисън и министъра на външните работи на Франция Робер Шуман. „Сдържането на комунизма” е основано на няколко принципа – Москва провежда експанзионистична външна политика, но няма намерение да започне война в близко бъдеще. Въпреки това, комунистическата агресивност трябва да бъде ограничена. „Сдържането” се постига чрез увеличаване на западната икономическа и военна сила. Съветският съюз реагира с дипломатически ходове като мирната кампания, въздържане от агресия в зони, където се очаква силна западна реакция, и увеличаване на своя военен потенциал.626 На срещата с Ачисън и Шуман британският държавен секретар отбелязва, че с изключение на положението в Корея западните страни са успели да забавят съветската агресия. За него най-опасните зони са Близкият Изток и Югоизточна Азия. Нова ситуация в международните отношения ще има, когато западната военна сила се изравни с тази на Съветския съюз и неговите съюзници. За целта е необходимо да се наблюдава за промени в СССР.

626 Войната, макар и нежелана, е възможна, ако са застрашени жизненоважните интереси на някой от блоковете: в случай на превантивна съветска атака, за да се предотврати западна атака или поради нарастване на западната сила, което в Кремъл може да се възприеме като заплаха. Затова Форин офис подчертава, че дори защитата на западните интереси не трябва да изглежда агресивна, т.е. защитата на западните интереси не трябва да бъде „прекомерно провокативна”, за да не се предизвика агресивна съветска реакция. Западът трябва да изтъква и готовността си да води разговори (Ibid., Survey of Progress in the Policy of Containment of the Soviet Union and Its Satellites).

В политиката на западните държави трябва да има баланс „между необходимите провокации и безгръбначната пасивност”.627

В светлината на опасностите и възможностите, които предлага Студената война, както и на стремежа да не се стига до нова война, през януари 1952 г. Форин офис подготвя един важен документ за британската политика към Съветския съюз и Източна Европа. Той носи името PUSC 51/60 „Бъдеща политика към съветска Русия”. Великобритания търси знаци на прогрес в отношенията между двата блока в три фази. В първата фаза Великобритания трябва да постигне състояние на политическо, икономическо и военно равновесие със Съветския съюз. Във втората фаза двете държави трябва взаимно да признаят позициите си, за да се избегне рискът от война. В третата фаза ще се постигне стабилност в международните отношения. Форин офис очертава няколко важни предпоставки, които ще помогнат да се достигне до третата фаза. Великобритания и Съветският съюз носят своята отговорност за нейното постигане. За целта е необходимо Кремъл да „изостави своя военнореволюционен експанзионизъм”. Същевременно, Лондон анализира свето отношение към Източна Европа. Плановете за освобождение на сателитите са характеризирани като „неосъществими” и съдържащи потенциал да доведат до „неприемливи рискове”. Само че в миролюбивия тон на британските стратези има един нюанс – провокирането на някои вълнения и проблеми в Източна Европа не е напълно отхвърлено, за да се постави по този начин натиск върху съветските политически и икономически ресурси. Форин офис също се надява, че в обстановка на нестабилност някои социалистически страни могат да се отделят от съветския блок.628 Форин офис не подготвя конкретни мерки за реализиране в британската политика към източноевропейските страни. Няма и мерки, които да показват как някои от сателитите могат да бъдат отделени от Москва. Този „пропуск” има своето място в цялостната стратегия на Великобритания към съветския блок. Както Анекс Б от PUSC 51/60 показва, Форин офис смята, че освобождението на страните от съветската сфера, с изключение на Албания, е невъзможно в близко бъдеще без западна интервенция. Предварителното условие за една по-решителна британска политика в Източна Европа е съществуването на 627 Ачисън и Шуман са съгласни с анализа на Идън. Те отбелязват, че трябва да се избягва създаването на впечатление у Съветския съюз, че Западът води агресивна политика, и да се избягват ненужни провокации, за да не започне Москва превантивна война (Ibid., Washington to Foreign Office, 14 September 1951). 628 Ibid., FO 371/116116, PUSC 51/60 ‘Future Policy towards Soviet Russia’, 17 January 1952.

западно военно превъзходство над Съветския съюз, което, от своя страна, не е постигнато на тогавашния етап.629 Напротив, в британските анализи е посочено, че разположението на силите е точно обратното. Това обстоятелство дава своето отражение и британската дипломация възприема един предпазлив подход в политиката си към Сталин и неговите съюзници. Британският подход може да бъде характеризиран като предпочитание и подкрепа за еволюционното, а не революционното осъществяване на промени в Източна Европа.

През януари 1953 г. преобладаващото становище във Форин офис продължава да бъде, че източноевропейските комунистически режими са твърдо установени на власт, а Съветският съюз - все така силно интересуващ се от региона. Това положение е основополагащият камък в британското отношение към България. В Северния департамент на Форин офис Х. А. Ф. Холър подготвя справка за държавния секретар във връзка със срещата му с американския държавен секретар Джон Фостър Дълес. Той набляга на съветския фактор в Източна Европа и възможностите за промяна в една справка за държавния секретар по въпроса за британската политика към комунистическите режими. Британската дипломация не открива перспективи за въстание в никоя страна зад желязната завеса, нито благоприятни предпоставки за появата на нов смутител на реда като югославския лидер Тито. За разлика от Югославия, в другите държави от социалистическата общност не съществува необходимият социален климат за появата на открито и успешно противопоставяне срещу Москва. Става точно обратното – Кремъл методично съветизира политиката и икономиката на своите протежета в Източна Европа.630

Един малък епизод, свързан с българската монархия, също е показателен за британската политика и възможностите за упражняване

629 PUSC 51/60, 17 January 1952, Annex B. Този анекс е публикуван в Young, “The British Foreign Office and Cold War Fighting in the Early 1950s”. Както посоченият британски документ, така и американските документи за стратегията към съветския блок като резолюция NSC 68 “United States Objectives and Programs for National Security,” April 14, 1950 показват, че двете страни искат да избегнат риска от открита война със Съветския съюз. Много по-важен компонент от американската и британската политика са психологическата война и тайните операции, които трябва да държат комунистическите режими в напрежение (National Security Council Paper NSC-68, http://www.state.gov/r/pa/ho/time/cwr/82209.htm). За подривните действия на Съединените щати и Великобритания вж. също Aldrich. The Hidden Hand; Corke, U.S. Covert Operations and Cold War Strategy; Уайнър, Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ. 630 UKNA FO 371/106082, Foreign Office Minute, H. A. F. Hohler, 31 January 1953.

на някакво британско влияние в България. През 1951 г. от колежа Итън изпращат писмо до Форин офис със запитване какво е мнението на министерството за възможността бившият български цар Симеон ІІ да бъде приет в колежа. М. Лео, преподавател в колежа, а преди това френски културен аташе в България, е запитан по въпроса от лица, които той познава от времето, прекарано в София, и които сега са в изгнание. В писмото от колежа е подчертано, че инициативата не идва от царицата, но не е посочено кои са лицата, свързали се с М. Лео. Позицията на Форин офис надхвърля частния въпрос и разкрива отношението на министерството към българската монархия. Уилям Странг, подсекретар на Форин офис, търси мнението на П. Мейсън, който отбелязва, че монархията в страната никога не е била особено популярна и републиката ще се запази дори и съветският контрол да се отхвърли. Мейсън счита, че ако Великобритания опита да упражнява влияние в България чрез бившата монархия, Симеон ІІ може да се приеме в Итън, но се надява такъв ход да не се прави. Може да получи образование на острова, но Форин офис няма да упражнява натиск да бъде приет в колежа. Странг приема мнението на Мейсън и ясно посочва, че Форин офис не вижда перспективи за монархията в България.631

Не само по отношение на монархическия институт, но и изобщо възможности за промяна в България и Източна Европа не се откриват пред Великобритания. През годините на сталинизма британската политика към България и другите съветски сателити е функция от британската политика към Съветския съюз. Основният елемент на тази политика е не да се търсят конфликти, а да се избягват конфликтите, защото те могат да имат непредвидими последици. Дългосрочната политическа цел на Великобритания е да „види Източна Европа освободена от съветската тирания”, но същевременно Форин офис ясно подчертана, че тази цел е много трудно да бъде превърната в „осъществима политика”.632 Дългогодишното наблюдаване на развитието на региона след Втората световна война налага извода, че Съветите имат силни позиции в тази част на Европа и, нещо още по-

631 Посочената кореспонденция се съдържа в UKNA FO 371/95094. Мейсън смята, че за бившата династия няма бъдеще в България. В миналото тя е била популярна в дворцовите среди и буржоазията, но не и сред селското население, което представлява основната част от българите (Foreign Office Minute, P. Mason, 19 November 1951); В отговора на Странг от 19-ти ноември 1951 г. е посочено, че няма възможност династията да се върне на власт, но не възразява, ако бившият български цар бъде приет да учи във Великобритания без застъпничество на министерството. 632 Ibid., FO 371/106082, Foreign Office Minute, H. A. F. Hohler, 31 January 1953.

важно, не показват никакво намерение да се оттеглят от териториите под техен контрол.

Въпреки силната съветска доминация, Великобритания трябва да поддържа отношения с източноевропейските режими, което ще намали риска от неразбиране на западните намерения. Това, от своя страна, трябва да намали риска от война. Поддържането на дипломатическите и търговските отношения с Източна Европа е съществена черта от подхода на Форин офис, който го отличава от този на Държавния департамент. Така не само се поддържат някакви двустранни връзки, но се защитават и британските интереси, събира се разузнавателна информация, следят се тенденциите в местното развитие. Затова Холър смята, че Вашингтон съжалява за прекъснатите отношения с България. Източна Европа не може да бъде освободена, докато съветската сила не намалее, а преждевременни бунтове ще причинят вреда.633

От бележките на Холър личи, че Форин офис не иска да се обвързва с емигрантските организации – с тях ще се поддържат ограничени ангажименти. Пропагандата е оценена като единственото голяма оръжие, с което Великобритания разполага. Тази пропаганда трябва да подчертава, че комунистическият контрол върху Източна Европа не е вечен, но да не се дават напразни надежди за освобождение. Целта е да се дискредитират „марионетните режими”.634

По-скоро Форин офис смята да експлоатира икономическите трудности и разочарованието на населението от правителствената политика в Източна Европа. Когато Франсис Шепърд, британският посланик в Полша, предлага по-активна британска политика към комунистическите режими, за да се предотврати тяхната консолидация, тя е отхвърлена в Лондон. Форин офис вече е разглеждал този въпрос в гореспоменатата справка на Холър за срещата на Идън с Дълес. През февруари и април 1953 г., във връзка с отговора, който е изпратен на 633 Холър приема пропагандата за освобождение като повече подходяща за публична употреба. Самият Дълес заявява, че „освобождението не означава война за освобождение” (Ibid., Foreign Office Minute, H. A. F. Hohler, 31 January 1953). Стремежът да не се предизвика война със Съветския съюз е един от елементите на западната политика към социалистическата общност. Дж. Кенън, архитектът на американската политика на „сдържане” на СССР, не изключва провеждането на открити и тайни действия срещу комунизма, но войната като средство за постигане на западните цели трябва да бъде избягвана. Това, разбира се, поражда напрежение между целта да се дестабилизира съветският блок и използваните методи (Lucas and Mistry, “Illusions of Coherence: George F. Kennan, U.S. Strategy, and Political Warfare in the Early Cold War,” 39-66). 634 UKNA FO 371/106082, Foreign Office Minute, H. A. F. Hohler, 31 January 1953.

Шепърд, той отново се спира на възможностите, които предлага Източна Европа за британската дипломация. Основното е, че сегашната политика няма практически алтернативи. Отново е потвърдено, че тази политика се състои от даване на публичност на позицията на Форин офис, че комунистическият контрол не е вечен; да се избягва подхранването на напразни надежди за освобождение; дискредитиране на режимите и насочване на основните усилия към самия Съветски съюз.635

Холър не вярва, че е възможно възникването на добре организирано и ефективно съпротивително движение, което силно да разклати режима. Затова по-реалистично е да се използват комунистическите трудности. Информациите, с които Форин офис разполага, показват, че през 1950 и 1951 г. популярността на режима се увеличава, но през 1952 г. тази тенденция спира и дори се наблюдава обратният процес сред земеделците и работниците поради икономическите трудности на страната. Холър очаква разочарованието на населението (той го квалифицира също като „латентна враждебност”) да продължи, защото в Полша има традиционни антируски чувства и смелост за съпротива. Същевременно, той отбелязва, че Великобритания не може да допринесе съществено за подхранване на недоволството.636

Отношението Форин офис към България има своето място в цялостната британска стратегия за провеждането на световната политика. От една страна, Великобритания се сблъсква с необходимостта да запази своят статут като велика сила. Установеното след края на войната статукво приближава Съветския съюз до важни за Лондон зони на влияние в Близкия изток и Азия. След ескалирането на Студената война в края на 40-те и особено в началото на 50-те години Форин офис отчита, че Сталин се заема да консолидира своята зона на влияние, а не толкова да се сблъска директно със западните страни. От друга страна, възможности за активна западна политика в съветската сфера не съществуват, без търсенето им да предизвика опасност от нова война. В документите на Форин офис ясно е посочено, че открит конфликт трябва да бъде избегнат. Тази цел поставя редица

635 Ibid., FO 371/106087, H. A. F. Hohler to Francis Shepherd, 7 April 1953. 636 Ibid., H. A. F. Hohler’s Minute of 9. 2. 53 concerning the Memorandum on Poland by Sir Francis Shepherd. Дж. Х. Пек от Форин офис приема аргументите на Холър и особено идеята, че икономическите трудности на режимите да задоволят необходимостта на населението от стоки ще доведат до разочарование, а то - до апатия (Ibid., Foreign Office Minute, J. H. Peck, 2 March 1953).

ограничения пред британската дипломация, които поне в България се проявяват главно в анализиране на основните събития от развитието на страната, а не в търсене на средства за тяхното насочване към незабавна промяна.

Явно, конфронтацията не е сред пътищата, които са предпочитани от Форин офис в контактите му с България и другите източноевропейски страни. Въпреки това, министерството гледа да не остане съвсем пасивно и да не се изолира от региона. Както показва българският пример, монархията и емигрантските групи изглеждат ненадеждни в очите на британските стратези като възможност за упражняване на някакво влияние. Появата на нови смутители на реда в Източна Европа като Тито е едно от възможните добри развития за Лондон в Източна Европа. Само че Съветският съюз здраво контролира сателитите и не допуска западно влияние над тях. България в началото на 50-те години е последното място в съветския блок, където може да се очаква появата на „нов Тито”. Всъщност, Форин офис не намира тази вероятност за реалистична. Остава перспективата да се даде публичност на начина на живот зад Желязната завеса. Така се упражнява известен натиск над местните режими, а на населението в Западна Европа се показва един негативен образ на комунизма.

Политиката на Великобритания към Източна Европа е функция от нейната политика към СССР. В началото на 50-те години, както Холър отбелязва, основното внимание на Великобритания е насочено към Съветския съюз.637 По същия начин насоките на развитие на сателитните режими са резултат от волята на Сталин. Това е обяснимо от гледна точка на факта, че Сталин управлява с твърди мерки съветския блок. В тази обстановка, ако има някаква промяна в региона, тя ще дойде единствено от Кремъл. Както изглежда в началото на 50-те години, такива стремежи няма нито в Москва и София, нито в Лондон. На последната среща между П. Мейсън и д-р М. Нейчев на 9-ти април 1951 г. във връзка с отпътуването на Мейсън от страната британският пълномощен министър посочва, че докато отношенията между Великобритания и Съветския съюз са на незадоволително ниво, то и отношенията между България и Великобритания ще следват тази тенденция.638 Следователно, българо-британските отношения са 637 Каквито и действия да се предприемат към Източна Европа, както е посочено в анализа на Холър, основните усилия на Великобритания „трябва да останат насочени към самия Съветски съюз” (Ibid., Foreign Office Minute, H. A. F. Hohler, 31 January 1953). 638 Мейсън, който не приема основните насоки на българската политика, остава развеселен, когато българският министър приема неговото твърдение. Според него

отражение на конфронтацията между Съветския съюз и Великобритания. Същевременно, те търпят влиянието на промените в политиката на Форин офис към Москва и промените, които настъпват в съветското отношение към западните страни.

Нейчев е показвал по този начин липсата на независимост на неговата страна (Ibid., FO 469/5, Mason to Morrison, 11 April 1951).

Втора глава През Желязната завеса: Икономическият фактор в българо-британските отношения Икономическите връзки между България и Великобритания през периода 1944-1947 г. отразяват нарастващите политически проблеми в техните взаимоотношения и задълбочаващите се противоречия между Съветския съюз и западните държави. Няколко години след войната източноевропейските комунистически партии целят радикално реформиране на обществото не само чрез всеобхватни политически и административни промени, но и чрез ускорена индустриализация на икономиката. Съветският индустриален модел от 30-те години на ХХ век се очертава като неизбежно и предопределено бъдеще за икономиките в Източна Европа. Новите реформи променят формите на собственост в земеделието и неговата структура. Населението страда от недостиг на средства, стоки и намалена консумация. Чрез въвеждането на планово стопанство държавата все повече се намества в индустрията и банковото дело.639 Втората световна война също оказва трайно влияние върху международните икономически отношения на България заедно с дълбоките икономически реформи, предприети от отечественофронтовските правителства. От една страна, България чувства тежестта на икономическите трудности от военните години, а от друга - следвоенната стопанска криза и последиците от неуреденото международно положение на страната.

В първите следвоенни години стопанското положение в България продължава да е тежко и правителството не успява да намери задоволително решение на редица проблеми като ниските цени на селскостопанските стоки, затворения характер на земеделието, скрита безработица, трудно започващото кооперирането на земята.640 Планираната от управляващите аграрна реформа, оповестена още с програмната декларация на кабинета от 17-ти септември 1944 г., се забавя.641 Ограничаването на едрата собственост в България, което

639 Mazower, Dark Continent, 266-267. 640 ЦДА, ф. 165, оп. 1, а.е 24, л. 68-77. Вж. също Мигев, Колективизацията на българското село (1948-1958 г.), 19; Огнянов, „Икономическа политика на България (1944-1948),” 172. 641 Законопроектът за трудовата поземлена собственост (ТПС) е приет от Народното събрание на 12-ти март 1946 г. Проведената въз основа на този закон реформа е много показателна за стопанската политика на правителството, защото с

всъщност е основната цел на правителствените реформи, притиска едрите собственици, които са потенциална опасност за режима, и разширява държавното присъствие в българската икономика.

Икономическите клаузи на примирието задължават България да върне „цялата собственост на Обединените народи и на техните поданици”; да заплати репарации за щети, причинени от нейното правителство по време на войната; да предостави на Съветския съюз и другите съюзни народи германското имущество на нейна територия; да поеме издръжката на съветските войски, намиращи се в страната и др.642 В края на 1944 г. правителството прави опит да излезе от стопанската изолация чрез установяване на търговски връзки със Съветския съюз. Оттам са получени смазочни масла и памук. От Съветския съюз е поискана също помощ за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост и за изкупуване на селскостопанската продукция. През януари 1945 г. започват търговски преговори между България и СССР, които завършват с подписването на едногодишна търговска спогодба на 14-ти март 1945 г. По този начин са осигурени важни стоки за българската икономика, но се създава една неравностойна структура в търговията с Москва – от Съветския съюз се внасят 120 вида стоки, а само 9 вида стоки се изнасят от България. Освен това цените на някои стоки не са съобразени с международните цени – ниски цени за българските стоки и високи за съветските. През 1945 г. е подписана и търговска спогодба с Румъния и, въпреки икономическата криза, правителството оказва стопанска помощ на Югославия с цел подобряването на двустранните отношения. Българската външна търговия е затруднена от пренасочването на вагони за военни цели, предаването на параходи като „германско трофейно имущество” на Съветския съюз и издръжката на съветските войски, която до 30-ти юни 1945 г. достига повече от 23 млрд. лв. През 1946 г. е сключена нова търговска спогодба със Съветския съюз, както и с Румъния, Чехословакия и Полша. Със западните държави не са сключени търговски спогодби, с изключение на Швейцария.643

преследваните класови и политически цели води до ограничаване на частната собственост, засилва стопанските функции на държавата и води до разширяване на кооперативния и държавния сектор в селското стопанство. Чрез реформата едрите частни земеделски стопанства са ограничени и постепенно загубват стопанското си значение (Исусова, „Народнодемократичните правителства на България,” 37; Миланова, „Законът за трудовата поземлена собственост от 1946 г.,” 58. 642 Огнянов, Димова, Лалков, Народна демокрация или диктатура, 144. 643 Златев, „Международните икономически отношения на България (1944-1948),” 12, 14-15.

2.1 Българо-британските търговски връзки в контекста на растящото международно напрежение След преврата на 9-ти септември 1944 г. българското правителство прави опити за развитие на външната търговия на страната не само със Съветския съюз и народнодемократичните страни, но и с държави от Западна Европа. Първите опити да се установят търговски отношения с Великобритания са неуспешни поради политически и икономически причини. Британското правителство формира икономическата си политика към България и Източна Европа на база защита интересите на британските компании, икономическия потенциал на региона и политически съображения като нарастващото съветско влияние. Икономическите възможности, които перспективите на Източна Европа за стопанско развитие предлагат, са разгледани във Форин офис. Надделява мнението, че икономическите проблеми в тази част на континента могат да бъдат решени чрез „бърза индустриализация”. От гледна точка на ресурсите, с които разполагат страните от региона, най-благоприятните райони за развитие на тежката промишленост са Силезия, Бохемия, Моравия и Източна Австрия. За лека промишленост добри условия съществуват на Балканите. За успешна икономическа специализация е необходимо политическо доверие между източноевропейските страни.644

През октомври 1944 г. от британското представителство в СКК информират Лондон, че българското правителство проявява интерес към възстановяване на двустранната търговия, както и на търговията с британските доминиони. Тези запитвания са разгледани в светлината на търговските отношения на Великобритания с вражеските страни от войната, за каквато страна политиците в Лондон приемат и България. Посочено е още, че Съветският съюз вече проявява икономически интерес към страната и британското правителство трябва да определи политиката си.645 Британската политическа мисия обаче не дава положителен отговор на българския интерес, защото няма инструкции от Лондон за възстановяване на търговията. От британска страна е преценено, че е „твърде рано за каквито и да е постъпки и действия, целящи възстановяване на търговията между България и Англия”.

644 UKNA FO 371/48219, Possibilities of Economic Development in Eastern Europe, 4 September 1945. 645 Ibid., CAB 121/534, Allied Control Commission, Bulgaria, to War Office, 28 October 1944; ЦДА, ф. 48, оп. 1, а.е. 1145, л. 1.

Очакванията са в скоро време в София да пристигне британска финансова и стопанска мисия към СКК, която ще може да се занимава с въпроси от икономически характер.646 През август 1945 г. заместник-политическият представител Б. Толинтън дава нов отрицателен отговор – не е възможна никаква частна търговия между България и британските владения.647

Икономическият интерес на Великобритания в България, Румъния и Унгария е насочен най-вече към възстановяване на международния статут на река Дунав и участие в администрирането на корабоплаването по реката; британските компании, които Лондон смята, че са допринесли за развитието на региона в миналото, да имат възможност за свободна дейност. Защитата на икономическите интереси на британските компании в България, Унгария и Румъния включва и улесняване на търговията между Великобритания и тези страни. Поради това Форин офис преценява, че е необходимо на британските компании да се осигурят подходящи възможности за продължаване на тяхната дейност, както и благоприятни условия за търговия между тези три държави и Обединеното кралство. Очакванията, че след края на войната условията ще се подобрят, не се сбъдват. В Лондон всъщност наблюдават зараждането и развитието на точно обратната перспектива – просъветските власти в споменатите страни не само не са осигурили желаните от Великобритания условия, но, според британското правителство, действат по начин, нанасящ „значително вреда” на британските и другите съюзнически интереси.648 Така Москва започва да трупа икономически активи от по-силните си политически и военни позиции в Източна Европа.

Очевидно, Сталин се чувства достатъчно уверен в силите си, за да пренебрегне някои от исканията на своите западни съюзници. Съветският съюз не отговаря на предложението на британското правителство за възстановяване на международното администриране на река Дунав, без обяснение изземва оборудване на британски петролни компании в Румъния и получава преференции за търговия чрез търговски договори, докато Форин офис с недоволство констатира, че западните страни са дискриминирани. Всъщност, Великобритания не очаква да се стигне до развитие на значителна търговия с тези страни, но въпреки това съветските действия са посрещнати с неодобрение. Все

646 Златев, „Българо-английски стопански връзки (1945-1975),” 158; ЦДА, ф. 48, оп. 1, а.е. 1145, л. 1. 647 ЦДА, ф. 48, оп. 2, а.е. 114, л. 89-90. 648 UKNA FO 371/48220, Bevin to the Earl of Halifax, 9 November 1945.

пак съществуват възможности за директни търговски разговори на Великобритания с местните правителства, защото Кремъл е одобрил въпросите за възстановяването на следвоенната търговия да се дискутират директно между Великобритания и тези три източноевропейски правителства. От документа е видно, че най-голям британски интерес е проявен към търговията с Румъния и възобновяването на експорта на нефт от британски компании в тази страна. Затова британските икономически интереси са насочени към премахване на дискриминацията към западните страни, прекратяване на атаките срещу западните икономически интереси, уреждане на въпроса за иззетото от съветските власти оборудване от британски петролни компании в Румъния, възобновяване на експорта на румънски нефт, а за България е предвидено да изплати репарации на Гърция.649 Що се отнася до България, загрижеността на Великобритания отечественофронтовската власт да изплати репарации на Гърция може да бъде обяснена с приоритетното място на Атина в британския стремеж за ограничаване на съветското проникване към Средиземноморието.

В началото на 1945 г. опитите за установяване на търговски контакти между български и британски фирми не носят резултати. Великобритания все още не е формулирала конкретна стопанска политика към страните от региона, но се очертава, че по-голяма тежест в британските икономически интереси има Румъния, отколкото България. Възможностите за развитие на двустранната търговия са ограничени и от решението на британското Министерство на индустрията и търговията да наложи ембарго върху търговията, плащанията и преводите между Великобритания и страните, участвали в Тристранния пакт. Не е решен въпросът за старите български задължения. В тази обстановка на 28-ми март 1945 г. Министерството на външните работи изпраща до Дирекцията на външната търговия телеграма от Пенчев, бивш аташе по печата в легацията, а през 1945 г. - пазител на легационното имущество, че Министерството на продоволствието смята да изпрати търговска мисия в България, Югославия и Румъния за проучване възможностите за закупуване на храни. От Пенчев се получават телеграми за британски интерес към български стоки – за фирма, желаеща да закупи българско розово масло;

649 Спънките, създавани от съветските представители пред дейността на британските петролни компании в Румъния, пречат след войната Великобритания да възобнови износа на петрол от Румъния към стерлинговата зона (Ibid.).

за търговци, интересуващи се от български дървен материал и други.650 Той открива и други възможности за търговия. Например, продажбата на български тютюн на британския пазар. До войната търговията с тютюн няма успех, защото във Великобритания се предпочита тютюн от Съединените щати. Военните години обаче прекъсват достъпа до американските тютюн и на острова започва внос на ориенталски тютюн. Пенчев смята, че военновременната конюнктура дава възможност, при добро качество и цени, България да продава тютюн във Великобритания.651

Дирекцията на външната търговия проучва възможностите, които предлага британският пазар. Оттам влизат във връзка с британското правителство и преговарят за износа на български транспортни излишъци и вноса на стоки, необходими за българското стопанство.652 През 1945-1946 г. Дирекцията на външната търговия отказва няколко компенсационни сделки поради неизгодните цени за вноса от Великобритания. Например, през декември 1945 г. търговецът Стефан Губиделников иска разрешение за компенсационна сделка с Великобритания – внос на 100 камиона срещу 250 кг. българско розово масло. Дирекцията преценява, че цената на камионите е висока и отказва да издаде разрешение.653 С нота от 24-ти май 1945 г. британското политическо представителство в България съобщава, че е разрешило вноса на стоки от Великобритания в страната при условие, че не се реекспортират за Германия. Понеже България е третирана от британското правителство като неприятелска страна, вносът на нейни стоки е забранен,654 а българските авоари в английски банки, възлизащи на около 150 000 паунда в брой, и на 30 000 паунда в ценни книжа, са блокирани.655

На 4-ти май 1945 г. Министерството на външните работи се обръща към Дирекцията на външната търговия за сведение за размера на предвоенните български задължения и за начина за тяхното уреждане. Дирекцията отговаря, че изплащането им ще стане след възстановяване на двустранната търговия с удържане на процент от

650 ЦДА, ф. 48, оп. 1, а.е. 1145, л. 20,23. 651 Пак там, л. 51. 652 Пак там, л. 21, 24. 653 Пак там, оп. 2, а.е. 114, л. 40-42; ф. 48, оп. 2, а.е. 115, л. 70-72. 654 Златев, „Българо-английски стопански връзки,” 158. 655 ЦДА, ф. 259, оп. 2, а.е. 74, л. 1. По данни от 1946 г. в Съединените щати са блокирани български авоари в размер на 410 339 долара, а в швейцарски банки в размер на 1 841 874 долара (Пак там, ф. 48, оп. 1, а.е. 1145).

бъдещите български авоари за постепенно погасяване на въпросните задължения.656 Междувременно, британското правителство се стреми да разреши въпроса за старите задължения на германските съюзници към короната. На 8-ми юли 1946 г. Пенчев информира София, че Великобритания увеличава търговията си с бившите германски сателити, чиито правителства са признати от Лондон. Великобритания сключва търговски договор с Финландия, откъдето ще получи дървесина и ще изнесе машини, текстилни стоки и други. С отчисления от тази търговия скандинавската държава ще върне финансовите си задължения към Великобритания.657

Възпиращ ефект за развитие на търговските връзки оказва и липсата на достатъчно валута на разположение на отечественофронтовското правителство. През лятото на 1945 г. Великобритания и Съединените щати съобщават, че ограниченията за търговия с България ще бъдат вдигнати, ако нейното правителство приеме закон, който да ограничава българската търговия с фирми от страни, които през войната са нарушавали „блокадните разпоредби” на двете западни страни и са осъществявали търговски контакти с нацистка Германия. През есента на 1945 г. българското правителството подготвя законопроект за търговията на български лица и фирми с чужбина, който е съгласуван с Великобритания и Съединените щати. След тяхното одобрение законопроектът е внесен в Народното събрание, а през декември 1945 г. британското правителство вдига търговското ембарго за България.658 Законът е приет от парламента на 1-ви юни 1946 г. С него страната съобразява външнотърговската си дейност с британските и американските ограничителни списъци, които забраняват търговията с около 6500 фирми от 41 страни, които са продавали на Германия стоки, получени от западните държави.659

Този акт обаче не води до активизиране на търговията. Както в областта на политиката, така и в областта на икономиката българо-британските отношения са белязани от сянката на противоречията между Великобритания и Съветския съюз. Според Форин офис, съветското проникване в Източна Европа има икономически измерения. Москва постепенно изтласква западните капитали от източноевропейското стопанство чрез няколко основни форми – сключване на търговски спогодби; получаване на репарации;

656 Пак там, л. 41, 47. 657 Пак там, л. 173. 658 Златев, „Българо-английски стопански връзки,” 159-160. 659 Калинова, „Преориентацията на българската външна търговия,” 286, 291, бел. 23.

поддържане на съветски войски в региона; намеса във вътрешните работи на тези страни по въпроси като аграрната реформа, развитието на банковия сектор и други; контрол върху транспорта; ограничаване правото на източноевропейските страни да участват в международни икономически организации.

Лондон открива резултатите от съветската политика в редица направления. Понеже в Унгария основният съветски интерес е насочен към добива на въглища, производството на химикали, селскостопански машини и др., а в Румъния - към петрола, добива на дървесина и производството на машини, с тези страни са сключени 5-годишни спогодби за икономическо сътрудничество. С другите страни спогодбите са краткосрочни. Освен това в Румъния е създадено съвместно съветско-румънско петролно дружество „Совромпетрол”. В резултат от тази политика в региона се усеща недостиг на храни, инфлация и се оформя постоянен пазар за съветските стоки. Форин офис стига до извода, че „руското търговско проникване от всякакъв вид ще бъде улеснено и увеличено” и в крайна сметка Източна Европа ще бъде трудно отделена от съветската икономическа система.660

Въпреки че през 1946 г. външната търговия на Великобритания е насочена най-вече към Британска Индия, Южна Африка, Австралия, Съединените щати и някои страни от Западна Европа,661 Форин офис е обезпокоен, че съветската икономическа политика в Източна Европа вреди на британските стопански интереси в региона. Търговските връзки на Великобритания с Източна Европа са слаби и съответно инвестициите са малко. Следвоенната обстановка в Европа предлага „малко шансове за взаимна търговия, която да позволи връщане” на източноевропейските задължения към Великобритания. Форин офис се чувства безпомощен да смекчи съветския икономически контрол върху Румъния, България и Унгария. Надеждите за увеличаване на търговията не са големи, отчасти поради британската неспособност да се отпуснат кредити за Източна Европа, отчасти поради малкото контакти с местни фирми. Линията на Форин офис е да се направи каквото е възможно Източна Европа да се отвори за западното влияние и да се установят повече контакти с местни фирми.662 Тази политика не е подкрепена от съответни конкретни действия. Външният министър и Форин офис 660 UKNA FO 371/53016, Soviet Economic Policy: Central and South Eastern Europe, 12 March 1946. 661 CPA Published Material (PUB) 162/10, Topic for Today – 10: Export or Die – Britain’s export trade. 662 UKNA FO 371/53016, Soviet Economic Policy: Central and South Eastern Europe, 12 March 1946.

отдават значение на търговията с Източна Европа „като средство за увеличаване на британското политическо влияние”. Разширяването на търговския обмен среща редица трудности като недостиг на стоки както за износ към региона, така и за внос от тези страни; високи цени на източноевропейските стоки поради нереалния валутен курс, който местните режими определят. Във Форин офис смятат, че търговските връзки се развиват добре с Чехословакия, но не и със страни като Унгария.663

В меморандум за търговията с Югоизточна Европа от 1946 г. се посочват някои фактори за ниското ниво на търговските връзки. В миналото скъпата селскостопанска продукция на региона трудно е достигала до западните пазари, а след войната движението към комунизъм в региона и предразсъдъците към частната търговия поставят нови трудности. Във Форин офис усещат, че най-добре двустранната търговия ще се развива при осигурени пазари и доставки, защото при комунистическата икономика сигурността на пазарите и доставките е основна загриженост. Само че възможността за създаване на държавна английска търговска корпорация, която да гарантира доставките, не е възприета. За Форин офис по-подходящо е балканските страни да установят връзки с британски фирми, да бъдат запознати с изискванията на пазара във Великобритания и балканските стоки да се предлагат на по-умерени цени.664

Както показват коментарите във Форин офис на британската търговия с Източна Европа, като един от основните проблеми се очертават твърде високите цени на стоките от региона. Затова за нормализиране на търговските връзки е необходимо валутните курсове да бъдат реалистично фиксирани, като същевременно се проучват икономическите условия във всяка страна.665 В британското външно министерство очакват съветското икономическо влияние да се увеличи, защото целта на Кремъл е икономическото възстановяване на Съветския съюз след войната и повишаването на съветския жизнен стандарт да бъде подкрепен с ресурси от сателитните държави. В случай, че съветите имат икономическа изгода от източноевропейските страни като успешна търговия, пазари и обмен на стоки, съветските лидери „няма да пожалят усилия да засилят контрола си върху тях”. За Великобритания изглежда най-изгодно да се концентрира върху

663 Ibid., Minute of a Meeting Hold on 25 April to Discuss the British Trade with Central and South Eastern Europe. 664 Ibid., Trade with South Eastern Europe. 665 Ibid., FO 371/53017, J. E. Meade to J. E. Coulson, 9 May 1946.

Австрия, Чехословакия, Югославия и Полша, които са близо до Западна Европа, и достъпът до тях е по-лесен.666

Какви са реалните възможности за получаване на политически дивиденти от икономическото положение в съветската сфера на влияние и за намаляване на политическия и икономически контрол на Кремъл? Някои страни от Източна Европа се нуждаят от западна финансова помощ. Например, Полша е отправила искане за заем в размер на 150 млн. долара. Британското правителство не може да отпусне заем или помощ, защото е по-важно да се отпускат пари за страни, в които Великобритания има „пряк интерес”. По отношение на страните от региона личи, че британският интерес не е избистрен напълно. Явно е разбирането, че всяка страна е различна и предоставя различни възможности за стопански контакти. Предложено е обсъждане на съвместни британо-американски действия за „противодействие на бъдещото съветско проникване в Източна Европа и важността на икономическите мерки в това противодействие”.667 На практика Великобритания не разполага и със значителни суми за инвестиции дори и в страните от Средиземноморието, където интересът на Лондон е ясно изразен. По-късно такава финансова помощ ще бъде отпусната от Съединените щати на Гърция и Турция.

През есента на 1946 г. Форин офис допуска, че България и Румъния не се нуждаят от външна икономическа помощ. В Лондон нямат информация те да са отправили искане за такава помощ, но в голяма степен британското мнение, че те не се нуждаят от финансова подкрепа, се дължи на политически причини. Много е важно, че британското външно министерство разглежда възможностите за политически дивиденти чрез икономическа помощ за тези страни като несъществени. Икономическата помощ за техните правителства по-скоро ще доведе до „консолидиране на сегашния комунистически марионетен режим”. Форин офис не обсъжда и отпускането на заеми. Заеми може да се отпуснат само за възстановяване на румънската петролна индустрия, ако в мирния договор има удовлетворителни условия за дейността на западните петролни компании. Най-съществените финансови искания са отправени от Полша – заем от 150 млн. долара за закупуване на потребителски стоки за 1949 г. и още 600 млн. долара за внос на средства за производство. Западните условия за отпускане на такива заеми са реформиране на полското правителство чрез свободни избори, а това са условия, които в Лондон се съмняват, че

666 Ibid., W. F. Gosling, Minute, 23 May 1946. 667 Ibid., FO 371/53019, Foreign Office to Washington, no. 1230, 18 October 1946.

поляците ще изпълнят. За Югославия също не се предвижда отпускане на заем както поради съмнения, че югославяните няма да се съобразят със западните политическите условия, така и поради мнението, че западното финансиране само служи на комунистическия режим и „облекчава руснаците от необходимостта да го подкрепят”. През британския поглед най-голяма нужда от западна помощ изпитва правителството в Унгария, а най-добро е положението в Чехословакия. Целта на Великобритания е да се подкрепят умерените елементи в чехословашкия кабинет и да се увеличат контактите на Прага със западните страни.668

На 22 октомври 1946 г. от Вашингтон британският посланик лорд Инверчапъл информира Форин офис, че Д. Ачисън споделя британските съображения по отношение на помощта, която трябва да се отпусне за Източна Европа. Ачисън приема също, че тя трябва да е насочена основно към Италия, Австрия и Гърция.669 Други високопоставени служители в американската администрация също смятат, че двете страни трябва съвместно да разгледат икономическите проблеми на Източна Европа.670 България, от своя страна, също проявява интерес към получаване на американска финансова помощ. На 15-ти ноември 1945 г. ген. Владимир Стойчев, българският политически представител във Вашингтон, пита Министерството на външните работи дали правителството има намерение да иска заем от Съединените щати. До него са достигнали сведения за български интерес към получаването на американски заем.671

Няколко месеца по-късно става ясна позицията на София. На 23-ти февруари 1946 г. ген. Стойчев информира Дирекцията на външната търговия, че е поканен от подсекретаря на американското министерство на търговията да се обсъдят двустранните връзки. Той иска инструкции как да действа на тази среща. Директорът на външната търговия смята, че може да се вземе стоков заем от 10 млн. долара, защото Съединените щати предлагат стоки, полезни за българското

668 Ibid., Foreign Office to Washington, no. 1231, 18 October 1946. 669 Ibid., Washington to Foreign Office, 22 October 1946. 670 Ibid., Washington to Foreign Office, 25 October 1946. През декември 1946 г. става ясно, че Съединените щати няма да отпускат заеми за Източна Европа. Югославия също е включена в списъка на „политически неприемливите” страни, но Форин офис смята, че за Чехословакия отпускането на кредит може да е „политически полезно”. Самата Великобритания обаче не е в състояние да отпуска заеми (Ibid., FO 371/53020, Foreign Office to Washington, 2 December 1946). 671 ЦДА, ф. 48, оп. 1, а.е. 1145, л. 92.

стопанство, но проблем е обстоятелството, че България няма достатъчно експортни излишъци, които да предложи на американския пазар.672 Данните показват, че Великобритания и Съединените щати не са решени да действат бързо и твърдо по отношение на България. Техните правителства се концентрират в момента основно на ниво дискусии, а американското правителство дори предполага, че страни като Полша, Румъния и България (в документа България е объркана с Белгия и после поправена на ръка) не се нуждаят от значителна помощ.673 Тази американска позиция може да се дължи както на силното съветско присъствие в региона, така и на незначителната вероятност с икономически средства да се получат политически дивиденти.

Много от посочените политически и икономически съображения влияят пряко върху търговските отношения между България и Великобритания. Българо-британските търговски връзки, които след войната са ограничени поради наложеното от Великобритания търговско ембарго и неуреденото международно положение на България не са облекчени с вдигането на ембаргото в края на 1945 г. Този акт има само частичен ефект върху нормализирането на търговските отношения. Интерес и планове за развитието на взаимната търговия не липсват както от българска, така и от британска страна, но известно време те остават основно в сферата на дипломатическите разговори.

В началото на 1946 г. ген. Оксли показва британския интерес към някои български стоки. На 25-ти януари той прави на Дирекцията на външната търговия конкретно предложение за започване на стокообмен между двете страни. Великобритания е готова да изнесе за България вълна, а да внесе розово масло, ментово масло и фризони.674 На 26-ти ноември 1946 г. сър Стафорд Крипс, министър на търговията на Великобритания, очертава в своя реч главните насоки на британската стопанска политика в района на Югоизточна Европа. Министърът правилно отчита стопанските реалности в региона и икономическите интереси на Съветския съюз, който, по неговите думи, е “успял да развие една значителна търговия”. От своя страна, Великобритания е заинтересована да “увеличи притока от храни и сурови материали от Югоизточна Европа”, като Крипс подчертава, че тя е готова да купи

672 Пак там, л. 114-115. 673 UKNA FO 371/53019, Washington to Foreign Office, 22 October 1946. 674 ЦДА, ф. 48, оп. 1, а.е. 115, л. 66-68.

дори повече, отколкото страните от региона могат да предложат.675 Основната част от източноевропейския експорт към Великобритания е от селскостопански продукти, храни и суровини като плодове от България, дървесина и петрол от Румъния. От британското Министерство на продоволствието проявяват интерес към закупуване на български плодове, а Министерството на търговията се интересува от възможностите за износ на дървесина. От британска гледна точка развитието на двустранната търговия зависи от възможностите на страната да изнася за Великобритания продукцията отпреди войната – жито, царевица и други.676

Крипс набляга също на обстоятелството, че британските търговски партньори не могат да разчитат на отпускането на кредити, а само на плащане в лири стерлинги за извършените сделки,677 обстоятелство, което издига съществена преграда пред развитието на икономическите отношения поради слабите платежни възможности на страните от Югоизточна Европа. Мнението на Крипс да не се отпускат кредити на югоизточноевропейските страни е потвърдено от Банк ъф Ингланд. На 6-ти март 1947 г. от банката изпращат до Министерството на търговията писмо, отнасящо се конкретно до България. В него е посочено, че отпускането на кредити за България е неоправдано, а за частните търговци е предложено да бъдат посъветвани да искат предварително заплащане за стоките си.678

По време на дискусиите във Форин офис през януари 1947 г. за британската политика към Източна Европа се разглеждат и възможностите за търговия. Основното мнение е, че с повечето от страните в съветската сфера възможностите за търговия са ограничени. Това в особено силна степен важи за България и Румъния, докато в Полша, Унгария и Чехословакия положението за Великобритания е по-добро. Другият въпрос, който Форин офис и британските представители в Източна Европа разглеждат, е дали икономическите контакти могат да се използват за придобиване на политическо влияние. Например, възстановяването на търговията с Унгария се разглежда като акт, който „може да има добро морално влияние” върху местния режим. България е посочена на другия полюс, защото възстановяването на търговските

675 „Търговията между Великобритания и Югоизточна Европа,” Народно стопанство, февруари 1947 г., кн. 4, 80-81. 676 UKNA FO 371/53020, Notes for Brief for President’s Address at Anniversary Lunch of the British and Central European Chamber of Commerce. 677 „Търговията между Великобритания и Югоизточна Европа,” Народно стопанство, февруари 1947 г., кн. 4, 81. 678 UKNA Board of Trade (BT) 11/3016, Gunston to Culpin, 6 March 1947.

контакти ще има минимален ефект върху българските власти. Очевидно е, че британските представители искат в замяна на търговските контакти с източноевропейските стани да получат конкретни резултати, както британският посланик във Варшава Кавендиш Бентинк препоръчва за Полша. Освен това има и редица други причини, които пречат на развитието на британската търговия с Източна Европа като неблагоприятно високият валутен курс и високите цени на източноевропейските стоки.679

Преплитането на политически и икономически аргументи в британското отношение към България и Източна Европа е обяснимо с оглед на силното съветско влияние в региона, неуредените български финансови задължения, ограничения спектър от стоки, който страната може да предложи на западните пазари и следвоенните икономически трудности, изпитвани от Великобритания. Тя, както и редица други страни в Европа и света, в това число и България, е изправена пред необходимостта да възстанови пораженията, нанесени от войната върху нейното стопанство. За целта на нея са й необходими капитали, машини, суровини, храни и други. От своя страна, България изпитва същите стопански нужди и се стреми да набави редица важни стоките от западните държави, които СССР не може да й предостави. Бозуол отбелязва на 17-ти януари 1947 г. по време на дискусиите във Форин офис за политиката към източноевропейските страни, че възможностите за бързо развитие на българо-британските икономически връзки не са големи. Водещата причина, според него, е зависимостта на България от Съветския съюз – българската икономика е контролирана от Кремъл и страната може да отделя за износ само такива количества селскостопански стоки, от които Съветският съюз не се нуждае.680 Отчитайки тези съображения, във Форин офис надделява мнението, че източноевропейските страни няма да могат да се възстановят от следвоенната криза без икономическа помощ на западните държави. Затова в меморандума за британската политика към Източна Европа от януари 1947 г. се препоръчва да се насърчават търговски връзки със страните от съветската сфера навсякъде, където те са в изгода за Великобритания.681

Западните пазари имат допълваща роля в българското национално стопанство през този период. Въпреки политическата конфронтация, България се стреми към пълно възстановяване на

679 Ibid., FO 371/65964, Foreign Office Minute, January 1947. 680 Ibid., Foreign Office Minute, 17 January 1947. 681 Ibid., Foreign Office Minute, Policy in Eastern Europe.

стопанските отношения със Западна Европа и придържане към икономическите реалности както в страната, така и в Европа. Това дава основание, както с право посочва Златко Златев, да се определи българската външноикономическа политика като прагматична.682 През изследвания период този подход се проявява също така и в опитите на България да активизира търговията с Великобритания. Такава политика следват и други страни от Източна Европа, което допринася през 1947-1948 г. за увеличаването на стокообмена между източноевропейските и западноевропейските страни.683 България обаче не съумява да се възползва в пълна степен от разширяването на търговските връзки между двете части на разделения континент. Основната причина е невъзможността на страната да изплати старите си задължения и да предложи на западните държави стоките, от които те се нуждаят, а както личи от изявлението на британския министър на търговията Крипс, това са предимно хранителни продукти. Тези стоки са необходими на България за изхранването на собственото й население и поради военновременния спад в производството количествата за износ са ограничени684.

Вследствие на това икономическите отношения между България и Великобритания се развиват бавно. Непосредствено след подписването на мирния договор българското правителство изразява желание за разширяване на търговските контакти. Изявление на Г. Димитров за българската външна търговия и за мирния договор показва възможностите за външна търговия пред страната. Загубата на Западна Тракия влияе неблагоприятно върху търговията на България с Великобритания и Съединените щати. Според партийния лидер

682 Златев, „България в европейското стопанство,” 70. 683 През 1947 г. стокообменът между Източна и Западна Европа е в размер на 289 млн. долара, а през 1948 г. нараства на 312 млн. долара. Най-голям дял в него имат Чехословакия и Унгария, в чийто износ западноевропейските страни заемат съответно 86% и 66% (Златев, „България в европейското стопанство,” 61-62). България също увеличава икономическите си връзки със западните държави. През 1948 г. те заемат 17,2% от общия стокообмен на България, докато през 1945 г. - едва 6,8% от стокообмена е с тези държави (Вж. Златев, „Международните икономически отношения на България (1944-1948),” 223, 248). 684 Златев, „България в европейското стопанство,” 68. Другите фактори, които пречат на България в опитите й да увеличи търговията си със западните държави, са икономическата й изостаналост, слабите й платежни и експортни възможности, качеството на продукцията, износът предимно на селскостопански продукти, които не носят големи финансови приходи, необходими за закупуването на необходимите машини, суровини и други (Пак там, 62).

„търговските връзки с Англия и Америка биха били, естествено, много облекчени, ако България би имала осигурен излаз на Егейско море”.685

През февруари 1947 г. по покана на българското Министерство на търговията и продоволствието в София пристига представител на британското Министерство на продоволствието. Целта е да се проучат стопанското положение в България и възможностите за износ на български хранителни продукти. Българските представители показват желание между двете страни да се сключи търговска спогодба, но британската страна поставя някои предварителни условия, свързани с изплащането на задълженията по довоенните заеми на България, стари търговски задължения към Великобритания, обезщетения за нанесени щети на британската собственост в страната и други.686 Великобритания е в правото си да търси уреждане на старите си вземания от България, но българското правителство се затруднява поради икономическите проблеми на страната да задоволи британските искания. Предварителните условия, които са поставени на България за сключването на търговска спогодба, и икономическите реалности в страната през 1947 г. дават основание да се смята, че този въпрос трудно ще намери взаимно приемливо решение. 2.2 Разговорите за сключване на търговска спогодба и за уреждане на финансовите задължения на България към Великобритания Докато политическите отношения между Великобритания и България са пропити от напрежение и предразсъдъци - напълно в тон с господстващия дух на Студената война, в областта на икономиката двустранните контакти продължават дори и през най-трудните години на противопоставянето Изток-Запад. Мирният договор от 10 февруари 1947 г. и последвалото възстановяване на дипломатическите отношения между България и Великобритания са важни фактори за нормализирането на техните икономически връзки. Този процес се затруднява обаче от настъпилото икономическо разделение на Европа след обявяването на плана Маршъл за стопанското възстановяване на континента и увеличаването на икономическата обвързаност на източноевропейските страни със СССР. Великобритания приема американската помощ и задълбочава връзките си със западните 685 Работническо дело, 12 февруари 1947 г. 686 Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения,” 368; Златев, „Българо-английски стопански връзки,” 160-161.

държави, докато България отхвърля възстановителната програма след намесата на Съветския съюз687 и отдава приоритетно значение на икономическата интеграция в рамките на социалистическата общност.688 Сключването на мирния договор дава възможност на България да погледне по-уверено към международните пазари. За да се осъществи тази възможност, българското правителство трябва да изпълни редица условия. Съгласно договора, страната се задължава да възстанови всички стопански интереси на Обединените народи и техните поданици в страната.689

Развитието на търговските връзки между България и западните държави не се постига нито лесно, нито бързо. След 1944 г. отечественофронтовските правителства провеждат политика на постепенно ограничаване и изтласкване на частната собственост от българското стопанство и приемат някои закони, които засягат интересите на чуждия капитал.690 Тази политика се проявява в особено голяма степен и придобива завършен вид през декември 1947 г., когато чрез национализацията влиянието на западния капитал в българската икономика е ликвидирано. Национализираната английска собственост в страната, както и отнетата собственост на други западни държави, трябва да бъде заплатена от българската държава, но поради ограничените финансови възможности на страната и приоритетното значение на връзките с другите социалистически страни разрешаването

687 Отначало Сталин одобрява американската помощ, но скоро разбира, че финансовите инжекции на Вашингтон ще доведат до възстановяването на Германия и ще застрашат контрола на Москва върху Източна Европа, докато Бевин е склонен да вижда плана Маршъл като възможност за привличане на съветските сателити към западния блок (Greenwood, Britain and the Cold War, 48-49; Монтефиоре, Сталин, 548). 688 По-подробно за влиянието на плана Маршъл върху външноикономическите отношения на България вж. Никова, „Планът Маршал, европейските сили и България.” Авторката смята, че основната последица за България от отхвърлянето на американската помощ е оставянето на страната в “една изолирана общност, в която доминиращата сила е със значително по-слаби икономически възможности” от най-влиятелната сила в западния свят (Пак там, 57). За глобалното влияние на плана вж. Nogan, The Marshall Plan; LaFeber, America, Russia and the Cold War, 91, 58-73. 689 По-подробни вж. Никова, „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 39; UKNA FO 371/87597, Note on the Treatment of British Business Interests in Bulgaria since 1946. 690 Никова, „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 36; Вж. също Огнянов, „Икономическа политика на България (1944-1948),” 159-170.

на този въпрос се забавя. Национализацията на частната собственост в България и Източна Европа пряко засяга британските икономически интереси. Правителството на Великобритания обаче не протестира открито срещу тази политика, но не се съгласява с предложените компенсации.691 Практиката с дотогавашните протести показва, че Великобритания не може ефективно да влияе върху източноевропейските режими и да ги накара да извършат действия, които те, подкрепени, разбира се, от Съветския съюз, не желаят да предприемат. Един протест срещу национализацията не би довел до никакви благоприятни резултати за Великобритания и само би изострил и без това напрегнатите политически отношения. Мълчанието, от своя страна, не решава проблемите, но оказва отрицателно влияние върху развитието на търговските връзки между България и Великобритания, защото оставя редица неуредени стопански въпроси в двустранните отношения.

Следвоенният период е труден и за британската икономика, която изпада в криза в резултат на опустошенията от войната, големите военновременни финансови разходи, недостига на суровини и важни хранителни стоки, бавното възстановяване на световната търговия. Лейбъристкото правителство на Атли започва серия от реформи, които засягат частната собственост във важни за Великобритания индустрии, като въгледобива, железопътния транспорт, производството на желязо и стомана и други. Кабинетът има нови социални идеи, целящи да изградят държава на благоденствието. Въведени са Национална здравна служба, Национална застрахователна система, държавно финансирано строителство на жилища и т.н. За да се справи с трудностите, Великобритания взема заем от Съединените щати в размер на 3.75 милиарда долара и се включва в Организацията за европейско икономическо сътрудничество, която разпределя американската помощ по плана Маршъл.692 Освен това, британските икономически интереси и връзки преди и след Втората световна война са насочени основно към страните от Британската общност и другите капиталистически държави от западния свят. Източна Европа, която е отдалечена и географски, и

691 UKNA FO 472/1, Nationalisation in the Soviet Orbit of Europe, Economic Intelligence Department, 12 June 1948. 692 Pelling, Modern Britain, 170-172; Оксфордска история на Великобритания (под редакцията на лорд Кенет Морган), 500-502; Генов, „Социалните реформи на третото лейбъристко правителство”.

политически от Великобритания, има малка икономическа важност за политиците и дипломатите в Лондон.693

През 1947 г. е подписано търговско споразумение между Великобритания и Съветския съюз, на което се гледа като на възможност за взаимноизгодно сътрудничество – Великобритания да внесе някои суровини от Съветския съюз като дървесина например, а Москва да получи необходимите й машини и техническо оборудване за нейното стопанско възстановяване. Бевин заявява, че е говорил със Сталин по търговски въпроси и изразява оптимизъм за бъдещето на търговските отношения с Източна Европа.694

Форин офис не разглежда търговията само в чисто икономически смисъл, а цели да й придаде по-широко значение. Тя е възприемана и като средство за запазване на британските позиции в съветската сфера, а дори и като възможност за упражняване на известно влияние върху източноевропейските страни. В един анализ на британската политика към България, Румъния и Унгария от август 1947 г. се посочва, че икономическите стимули могат да бъдат използвани в отношенията с тези страни. От една страна, „държането на морков пред носа на магарето” е средство за натиск върху тези правителства в желаната от Великобритания посока, а от друга страна, продоволствените проблеми на Великобритания оказват влияние върху нейното желание да развива търговски отношения с Източна Европа.695

В мнението на Бенет за положението в България, което той изпраща на Бевин през април 1948 г., за най-голяма слабост на режима е посочена икономиката. Правителството има пълен контрол върху стопанския живот в такава степен, в каквато никое друго българско правителство не е имало. Това дава възможност на властите да използват принудителни мерки, но в техен интерес е да прилагат по-меки средства както към работниците, така и към селскостопанските производители. Пречка пред бързото икономическо развитие е недостигът на капитали в България. За да се осъществи

693 Изключение от това състояние на британската търговия с източноевропейските страни са икономическите връзки между Великобритания и Съветския съюз, както и търговският обмен между Великобритания и Полша (Gordon, Eroding Empire, 233). 694 Парламентарният комитет за международни отношения на Консервативната партия също взема отношение към търговията с Източна Европа. Консерваторите тълкуват поведението на външния министър като опит чрез развитието на икономическите отношения с Източна Европа да се противодейства на неуспеха да бъде постигнато разбирателство в областта на политиката (MS Macmillan, dep. c. 419, fols. 168-169). 695 UKNA FO 371/66966, Foreign Office to Washington, 18 August 1947.

индустриализацията, са необходими значителни разходи, а голяма помощ може да дойде само отвън. Бенет гледа на Съветския съюз като на източник на тази икономическа подкрепа, защото приоритет за България имат отношенията със социалистическите страни. Само че, за да се отпусне съществена стопанска помощ, самият Съветски съюз трябва да реши икономическите си проблеми. Според Бенет, пълното обвързване на България със Съветския съюз създава несигурност за бъдещето и е източник на слабост за режима. Той стига до заключението, че силата на Комунистическата партия е измамна. Разбира се, пълномощният министър не отхвърля постиженията на България след 1944 г., но вижда много трудности и потенциални слабости. Бенет вижда появата на проблеми в обстоятелството, че официална България не контролира и не опонира на съветската политика, но пък зависи от решенията на Москва за своето развитие – политическо, военно и икономическо. За него е много вероятно, ако възстановяването на Западна Европа върви успешно, българското правителство да срещне занапред трудности при оправдаване враждебността към Запада и зависимостта от съюзници, които не са в състояние да подпомогнат пълноценно икономиката на страната.696

Икономическата част от доклада на Бенет предизвиква интересни коментари в Лондон. В британската столица очакват индустриализацията на източноевропейските държави да повиши стандарта на живот, но в този процес има слабости. Във Форин офис смятат, че Съветският съюз няма да може да „достави необходимото оборудване, от което сателитните държави ще се нуждаят”. Икономическата слабост на Москва ще предизвика разочарование в Източна Европа и ще даде на Великобритания добра възможност за експлоатиране в бъдеще на стопанските трудности на сателитните държави.697 Очевидно британските надежди са свързани с перспективата индустриално по-силно развитите страни като Великобритания, да предложат на Източна Европа такива възможности, каквито плановата икономика на Съветския съюз, поради значителните затруднения, които изпитва, не е в състояние да удовлетвори.

Разбирането за предимствата на капиталистическата икономическа система пред социалистическата, ясно очертани в цитираните по-горе документи на британската дипломация, заема важно място в западното отношение към страните от съветската сфера на влияние. Опирайки се на тази основа, Съединените щати и

696 Ibid., FO 371/72143, Sterndale Bennett to Bevin, 23 April 1948. 697 Ibid., R. A. Sykes Minute, 4 May 1948.

Великобритания могат да си позволят да провеждат по-агресивен стопански курс към социалистическата общност. Важен аспект от британската, и в по-широк план на западната икономическа политика е ограничението за износ на стратегически стоки и суровини за Съветския съюз и неговите сателити. Ембаргото има стратегически, политически и икономически измерения. Стратегическите и политическите съображения се коренят в стремежа на западните държави да „сдържат комунизма” в първите години на Студената война и така да гарантират своята сигурност при растящите подозрения, че Сталин провежда агресивна външна политика. В този смисъл Съединените щати, подкрепени от Великобритания, смятат, че ограничаването на износа на стоки с военно приложение ще намали военния потенциал на Съветския съюз и неговите съюзници.698 Само че Западът не е напълно единен при прилагането на ембаргото. Великобритания и другите западноевропейските държави имат традиционни икономически връзки с Източна Европа. Поради това в Лондон се боят как ембаргото ще повлияе върху търговията с източната част на континента. Документите на Форин офис ясно показват, че търговските връзки със съветската сфера, макар и твърде малки и несигурни, не трябва да бъдат прекъсвани, защото това ще лиши страната от някои важни селскостопански стоки, внасяни от сателитните държави.

През 1948 г. Великобритания приема американското искане за налагане на ограничения в износа за социалистическите страни. По време на една дискусия по този въпрос, проведена на 23 октомври 1948 г., външният министър изказва опасения, че откритата дискриминация на комунистическите страни ще затрудни бъдещите отношения с тях, понеже ще прокара ясна разделителна линия между капиталистическите и социалистическите държави. Ембаргото ограничава, но не прекъсва британската търговия с Източна Европа. След началото на Студената война напълно е прекъснат износът на оръжие и военни материали, докато за износ на стоки, от които във Великобритания има недостиг, е въведена необходимостта от получаване на експортни лицензи.699

698 Jackson, The Economic Cold War, 5; Пеева, „САЩ и политиката на ембарго в началния период на Студената война.” 699 В края на 40-те години Съединените щати втвърдяват своето отношение към Съветския съюз и неговите сателити. Американците представят на Великобритания два списъка: Списък 1 „А”, съдържащ стоки, които американското правителство иска да бъдат забранени за износ за Източна Европа, и Списък 1 „Б”, отнасящ се за стоки, които са забранени за износ от Съединените щати към съветския блок, но без да се иска Великобритания също да забрани техния износ (UKNA, Records of the Prime

Британската дипломация, без да пренебрегва важния въпрос за сигурността на страната, показва предпочитание към възприемането на по-умерен подход в икономическите отношения с Източна Европа. Целта е да не се прекъсват и да не се влошават допълнително трудните отношения с комунистическите страни.

Както дискусиите в британското правителство за икономическата политика към Източна Европа показват, тя е комбинация от политически съображения, които трябва да имат възпиращ ефект върху комунизма, и икономическа целесъобразност, която акцентира върху използването на разкрилите се пред Великобритания икономически възможности. Например, на 13 декември 1948 г. парламентарният подсекретар на страната за международните отношения предлага търговията с Източна Европа да се разглежда от гледна точка на британските отношения със Съветския съюз. Министерството на финансите смята, че няма основания съветските сателити да се третират различно от другите страни, с които Великобритания води търговски разговори, като се отчитат ограниченията, наложени от ембарговата политика. В първото мнение личат опасения, че източноевропейските страни са „несигурен източник на доставки”, а самата търговия няма да доведе до „политически предимства”. Разумният курс, според парламентарния подсекретар за международните отношения, е Великобритания да ограничи износа на машини и суровини, които съветският блок може да използва за военни нужди, и да не става зависима от търговията със страните зад Желязната завеса. В позицията на финансовото министерство се открива съобразяване с британската икономическа необходимост. В светлината на икономическите трудности след войната от министерството препоръчват да не се подценяват възможностите за разумна търговия с Източна Европа, определена като район, който е голям източник на храни и суровини. Търсейки баланса между световното напрежение и икономическите нужди на Великобритания, Министерството на финансите стига до заключението, че в краткосрочен план трябва да се наблегне на икономическата стойност, а в дългосрочен - търговията може да доведе и до положителен политически ефект. Източна Европа е важен източник на дървен материал и зърнени храни, за които Великобритания не разполага с достатъчно добър друг източник, за да ги замести. Затова търговията със съветските сателити е определена

Minister’s office (PREM) 8/1414, Memorandum by the Secretary of State for Commonwealth Relations, 16 November 1948, Annex A and Annex B).

като „съществена част от западноевропейската борба за жизнеспособност”.700

На 14 декември 1948 г. външният министър на Великобритания заявява по отношение на икономическата политика към Източна Европа, че това направление в британската външна търговия не трябва да се прекъсва. Същевременно, страната не трябва „да стане прекалено зависима” от източноевропейските доставки. В момента Форин офис не очаква политически предимства, а по-скоро да допринесе за удовлетворяването на непосредствените стопански нужди и погасяването на финансови въпроси – да се поискат компенсации за национализираната британска собственост и изплащането на стари търговски задължения. Министърът на търговията заявява, че в търговията с Източна Европа икономическите нужди винаги са били водещи пред политическите съображения.701

В началото на 1949 г. икономическата политика на Великобритания е избистрена. В крайна сметка икономическите мотиви се оказват водещи. Великобритания не желае да прекъсва търговските отношения с Източна Европа, но поради стратегически съображения възприема някои ограничения на износа на стоки с военно приложение. С Източна Европа британското правителство ще се стреми да търгува на базата на „реципрочност и равенство”, но съветската политика, насочена към затрудняване и отслабване на Великобритания с „всички методи на Студената война”, налага и възприемането на известни рестрикции. Британската икономическа политика следва няколко основни линии. На първо място, не трябва да се очакват политически изгоди от развитието на търговските връзки. На второ място, Великобритания не трябва да зависи от Източна Европа, защото тези доставки са несигурни. Трето, ограничаване на износа на стратегически машини и материали. Четвърто, наред с търговията на равноправна основа, да се искат дължимите от източноевропейските страни финансови компенсации и стари задължения.702

Същевременно, британската дипломация изтъква и важни съображения за широкия политически смисъл на търговските отношения в края на 40-те години, които показват някои от предимствата и недостатъците на по-умерения подход към съветския

700 Ibid., Economic Policy towards Eastern Europe, 13 December 1948. 701 Ibid., CAB 134/216, Economic Policy towards Eastern Europe, Minute of a meeting held on 14 December 1948. 702 Ibid., CAB 134/221, Economic Policy towards Eastern Europe. Note by the Secretary of State for Foreign Affairs, 1 January 1949.

блок. На 14 юли 1949 г. посланикът на Великобритания в Съветския съюз Дейвид Кели изпраща писмо до Бевин във връзка с икономическите отношения на Москва с Източна Европа и перспективите пред западните държави, произлизащи от стопанската същност на комунистическите страни. За посланика икономическите отношения в източния блок служат основно на политическите цели на Кремъл – консолидация на съветската сфера и засилване на контрола върху сателитните страни. Проблем за съветското ръководство е, че поради икономическата си слабост, с изключение на Чехословакия, Източна Европа няма голяма икономическа стойност. В този смисъл икономическата политика е „спомагателен инструмент” за осъществяване на съветското политическо влияние, но допринася малко за преодоляване на стопанските проблеми. Поради слабата индустриализация на страните от социалистическата общност за Съветския съюз е важно да доставя машини, съоръжения и суровини от Западна Европа. Кели предвижда увеличаване на усилията на Кремъл и източноевропейските страни за търговски обмен със западните държави.703

Как британският подход към търговията с комунистическите страни влияе върху българо-британските икономически отношения? Те свидетелстват за обвързването на политическите с икономическите въпроси не само в съветската, но и в британската позиция към международните отношения. Британската дипломация отново потвърждава, че политическите очаквания са не в краткосрочен, а в дългосрочен план. През 1948 г. за Форин офис по-важните аспекти от българските сондажи за развитие на двустранната търговия са не икономически, а политически. Становището в Лондон е, че икономическата изостаналост на България и съветските трудности да достави необходимите индустриални стоки ще доведат до разочарование сред българите. По този начин икономическата неефективност на комунистическия режим ще разкрие добри възможности за Великобритания в бъдеще да запълни икономическия вакуум.704

703 Ibid., FO 418/90, D. Kelly to Bevin, 14 July 1949. 704 През май 1948 г., след един мрачен анализ на Бенет за същността на комунистическата власт в България, във Форин офис отбелязват, че Съветският съюз няма да може да достави „съоръженията, които сателитните държави ще искат, и ако съоръженията не могат да бъдат доставени, тогава ние можем да бъдем сигурни, че рано или късно ще се появи много голямо разочарование и това ще ни предостави най-голямата възможност” (Ibid., FO 371/72143, Foreign Office Minute, R. A. Sykes, 4 May 1948). В по-широк смисъл търговията между Великобритания и

Що се отнася до конкретните измерения на търговията с България, през април 1947 г. британският представител в София Бенет не е твърде оптимистично настроен. Българският износ е съставен основно от тютюн, грозде и различни други селскостопански продукти. Прогнозата на Бенет за българското икономическо развитие не е положителна – без външни кредити страната ще продължи да изпитва икономически трудности. Той се спира и на обвързването на България със Съветския съюз, което се изразява в това, че британските перспективи за търговия с България зависят много повече от съветската, отколкото от българската политика. Преобладаващата част от българския износ е насочен към Москва, което намалява възможностите за експорт на Запад.705

Въпреки икономическата обвързаност със Съветския съюз, България не пренебрегва напълно възможностите за поддържане на търговски връзки с Великобритания. През ноември 1947 г. проф. Долапчиев информира София за проведените от него срещи в британското Министерство на търговията и търговската камара за Източна Европа за установяване на нормални търговски отношения между двете страни. Оценката на българския пълномощен министър е, че въпросът тръгва „доста добре”.706 В един доклад на Хр. Боев от май 1948 г. също се отбелязва британският интерес за развитие на търговията с България и другите източноевропейски страни. Той отбелязва, че „това разширяване на търговските връзки е в интерес на нашата страна”. Икономическите въпроси обаче отново опират до политическите реалности. В някои британски вестници се отчитат тесните връзки, съществуващи между Източна Европа и Съветския съюз. В местния печат се отбелязва, че развитието на търговските връзки с тези страни не трябва да се използва в „ущърб на покровителя на страните на новата демокрация – СССР”.707

След 1947 стокообменът между България и Великобритания плавно нараства. В британските документи е посочено, че през 1947 г. вносът от България е за 50 000 паунда, а износът – за 57 000. За 1948 г. данните са съответно 140 000 паунда за вноса от България и 391 000 за износа.708 През 1949 г. е констатирано ново нарастване на стокообмена.

комунистическите страни е разглеждана и като доказателство за желанието на Лондон да направи каквото е възможно за предотвратяване разделянето на Европа на две части (MS Attlee, dep. 66, fol. 175, Foreign Office, 23 January 1948). 705 UKNA FO 469/1, Sterndale Bennett to Bevin, 10 April 1947. 706 АМВнР, п. 3, оп. 1 п, а.е. 21, л. 36. 707 Пак там, а.е. 22, л. 48. 708 UKNA BT 271/194, Baylis to Thorley, 25 July 1950.

За Великобритания са изнесени стоки за 160 387 паунда, а са внесени за 772 804 паунда.709 Общата сума на българския износ остава далеч от предвоенните си стойности, докато британският внос в страната надвишава старите нива710 - положение, дължащо се както на икономическите потребности на България, така и на ограничените й валутни и експортни възможности. Основна част в експорта за Великобритания заемат традиционните за външната търговия на България селскостопански продукти: доматеното пюре, ягодовият пулп, розовото масло, ореховият фурнир и други.711 Във външноикономическите отношения на Великобритания през посочените години България заема последно място сред източноевропейските страни. Въз основа на данни от британската търговия с източноевропейските страни през 1947 и 1948 г., в Министерството на търговията констатират, че страните от съветската сфера на влияние не се интересуват от вноса на стоки за широко потребление. Тези страни проявяват интерес най-вече към вноса на индустриални стоки и суровини от Великобритания.712

До известна степен, по-голямото увеличаване на двустранната търговия в действителност е спъвано и от високите цени на българските стоки. На 25 април 1947 г. в писмо до Форин офис и Министерството на търговията Бенет изразява своето недоволство от високите цени на българските стоки, които се предлагат на Великобритания. За него е грешка лекотата, с която официалните британски кръгове са пренебрегнали едностранно фиксираните от българска страна цени, понеже предлаганото доматено пюре е с 50% по високо от международните цени, ментовото масло – със 100%, а медът – с 200%. Затова той предлага Великобритания да оспори българските цени и така да защити бъдещите си търговски интереси.713 Британският дипломат

От една справка, изготвена от Министерството на външните работи за българския износ за Великобритания, се вижда, че през 1947 г. той е в размер на 11 млн. лв., а през 1948 г. достига 278 млн. лв. (АМBнР, п. 5, оп. 1а п., а.е. 100, л. 38). 709 UKNA BT 271/194, p. 59. 710 Съгласно британското Министерство на търговията, през 1936 г. Великобритания внася от България стоки за 849 031, през 1937 г. - за 1 060 156, а през 1938 г. - за 507 000 паунда. Стойността на британския износ за България е съответно 155 398 през 1936 г., 294 463 през 1937 г. и 321 000 през 1938 г. (Ibid., Baylis to Thorley, 25 July 1950). 711 АМВнР, п. 5, оп. 1а п., а.е. 100, л. 38; UKNA BT 11/ 3982, Bulgarian Exports to United Kingdom in 1948 and Proposed Exports for 1949. 712 От източноевропейските страни най-активна търговия с Великобритания имат Съветският съюз, Чехословакия и Полша (UKNA BT 11/4411). 713 Ibid., BT 11/2837, Sofia to Foreign Office, 25 April 1947.

остава недоволен и от валутния курс, определен от Българска народна банка на 15 май 1947 г., според който 1 лира стерлинг се разменя за 1 819 лв. За него нормалният курс е около 3 000 лв. за 1 лира и отново настоява Форин офис да предприеме по-активни действия, като се консултира по въпроса със Съединените щати и потърси швейцарска и шведска подкрепа в усилията си за промяна на валутния курс.714

В Лондон обаче не посрещат с ентусиазъм активните действия, които Бенет предлага. Изправен пред лицето на растящата международна конфронтация и увеличаващите се противоречия с българското правителство поради ограничаването на политическите свободи в страната, Форин офис предпочита да не внася допълнително напрежение в двустранните отношения. Ако България твърдо настоява на посочения валутен курс, е трудно да се прецени какви ефективни контрамерки могат да се предприемат, но в общи линии Форин офис дава да се разбере, че няма намерение да упражнява политически натиск по този въпрос.715 Въпреки това икономическите отношения с България са проучени внимателно във Великобритания. На 30 май 1947 г., след проведени консултации с Държавния департамент, Форин офис стига до заключението, че не разполага с надеждни финансови или икономически лостове за влияние, които да използва в отношенията си с България. Предложеният от Бенет курс от 3 000 лв. за 1 паунд е преценен като твърде висок, но е проявено желание за постигане на компромис на базата на някакво средно ниво, което да е между курса, определен от Българската народна банка, и предложението на дипломата. Отново ясно е подчертано, че в икономическите си връзки с България Великобритания няма да използва заплахата за отказ от пълно възстановяване на дипломатически отношения.716 Такъв подход показва, че както България, така и Великобритания ще използват в икономическите си отношения по-прагматичен подход и шумните сблъсъци от политическата сцена няма да се пренесат в същата степен в сферата на икономиката.

Въпреки това проблемите, пречещи на развитието на търговските връзки, продължават да се трупат. Приемането на Закона за еднократен данък върху имуществата717, според който чуждите поданици и чуждестранните дружества се облагат еднократно само за имуществата им в България, също засяга британските интереси в

714 Ibid., Sofia to Foreign Office, 16 May 1947; Sofia to Foreign Office, 26 May 1947. 715 Ibid., p. 19. 716 Ibid., Foreign Office to Washington, 30 May 1947. 717 Държавен вестник, 8 април 1947 г.

страната. Бенет отново е разочарован от действията на българското правителство, но преценява, че трудно ще се предяви иск по чл. 23 от мирния договор, защото поне “привидната цел” на кабинета е да подпомогне развитието на страната в изпълнение на двегодишния стопански план и това няма да даде на Великобритания “ясна основа за претенции”. В Лондон реагират сравнително спокойно и не предвиждат някакви ответни мерки. На първо време се подготвя за публикуване съобщение за данъка в списанието на Министерството на търговията, с което да се известят заинтересованите среди в страната за приетия в България закон.718 Изглежда, че впоследствие на някои британските компании е съобщено да отложат плащането на данъка, докато не получат изрично правителствено одобрение. През октомври 1947 г. става ясно, че плащането няма как да бъде избягнато и тогава надделява мнението, че е в интерес на британските собственици да платят данъка, понеже за закъснението се взема наказателна лихва.719

На фона на последвалата национализация в България еднократният данък изглежда сравнително лесно разрешим проблем. На 24 декември 1947 г. Великото народно събрание приема Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия, който е последван на 26 декември от Закон за национализиране на банките.720 Така, отнемането на частния български и чуждестранен капитал, което фактически е извършено на 23 декември, е узаконено и неговото място в националната икономика се заема от държавата. Със закона са отнети няколко предприятия, в които има английско дялово участие: „България” – 99,5%, „Исакович-Леви” – 49,70%, „Мадара” – 13,51%, Английско-българското минно дружество, което експлоатира мините Злата и Згориград, и други.721

Въпреки предвидените компенсации за национализирана собственост, в Лондон смятат, че действията на българското правителство показват стремеж за дискриминиране на западните държави.722 Бенет реагира остро на действията на българското правителство. Още на 24 декември той отправя протест до българския

718 UKNA BT 11/2837, pр. 25-27, 29. 719 Ibid., House to Tannanhill, 24 October 1947. 720 По-подробно за подготовката и провеждането на национализацията вж. Генчев, „Национализация на промишлеността в България,” 19-73. 721 Златев, „Българо-английски стопански връзки”, 161; Никова, „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 41; UKNA FO 371/87597, Note on the Treatment of British Business Interests in Bulgaria since 1946. 722 UKNA FO 472/1, Nationalisation in the Soviet Orbit of Europe, Economic Intelligence Department, 12 June 1948.

външен министър Васил Коларов, но опитът му да защити британската собственост остава без резултат. През следващите дни между София и Лондон се разменят множество телеграми, в които британските дипломати осведомяват Форин офис за последиците от прилагането на закона. По същото време във външното министерство на Великобритания се получават писма, в които отделни британски собственици на отнето имущество правят приблизителна оценка на своите загуби.723 Няма обаче ясна и пълна оценка за общата стойност на национализираните имущества.

Въпросът за изплащане на обезщетения за национализираната британска собственост се оказва труден за разрешаване. През 1948 г. британската легация изпраща редица ноти, в които настоява за по-благоприятно третиране на поданиците на Великобритания.724 Например, на 2 февруари 1948 г. правителството на Великобритания отправя официален протест до българските власти заради национализираната британска собственост. Протестът всъщност не е насочен толкова към национализацията по принцип, а по-скоро към начина, по който е извършена – без никакво предварително предупреждение и дори без да е приет съответният закон. В нотата ясно е заявено, че британската собственост в страната е дискриминирана, понеже национализацията не засяга съветската собственост. Затова правителството на Великобритания настоява прилагането на закона по отношение на тяхната собственост да се прекрати, да се възстановят всички права на британските собственици и те да получат справедливи компенсации за нанесените щети.725

Искането на Великобритания има малко шансове за успех, защото влиза в остро противоречие със същността на икономическа политика на българското правителство – политика, насочена към ликвидиране на частната собственост и разширяване ролята на държавния сектор в стопанския живот. Българското правителство оставя британската нота без отговор и продължава с национализацията на отраслите, незасегнати през декември 1947 г. На 18 февруари 1948 г. Великото народно събрание приема закон, с който вътрешната и външната търговия с петролни продукти се монополизира от държавата. С този закон се национализира частната петролна компания, в която

723 Ibid., FO 371/87597, Note on the Treatment of British Business Interests in Bulgaria since 1946. 724 АМВнР, д. 3, оп. 2п, а.е. 88, л. 23-24. 725 UKNA FO 371/87597, Note on the Treatment of British Business Interests in Bulgaria since 1946.

основното дялово участие е британско. Съгласно закона, бившите собственици на компанията ще получат като обезщетение държавни облигации.726

Национализацията на чуждата собственост в България е успешно извършена от управляващите, но това поставя нови проблеми пред българската външноикономическа политика и пред опитите да се разширят търговските отношения с Великобритания. Проблемите са свързани с появата на нови искания за компенсиране на британските собственици за национализираните им имущества, които се добавят към вече известните претенции на короната за уреждане на старите български задължения.

В такава обстановка през 1948 г. България подновява опитите си за сключването на търговска спогодба с Великобритания. В началото на февруари българският търговски аташе в Лондон Н. Пенчев посещава Министерството на търговията във връзка със стремежа на българското правителство да развие търговията си с Великобритания. Там той се среща със служител на министерството, който изглежда остава леко изненадан от визитата, но, от друга страна - доволен, че инициативата принадлежи на българската страна. От името на правителството Пенчев заявява, че в близките дни ще изпрати до Министерството на търговията списък със стоките, които България би желала да изнесе за Великобритания и съответно да внесе от острова, като не пропуска да отбележи, че в списъка ще бъдат включени редките за следвоенните условия бекон и яйца.727 Вероятно, изричното споменаване на въпросните стоки не е случайно и има за цел да привлече вниманието на Великобритания към търговията с България, но независимо от това в предложението има редица слаби места и неясноти, които затрудняват по-нататъшните разговори.

Списъкът с експортните и импортните стоки, както е обещал българският търговски аташе, след няколко дни е изпратен до Министерството на търговията, но без в него да са посочени количествата и очакваните цени. Това в известна степен пречи на бързото достигане до взаимно приемливо решение и принуждава служителите в министерството да правят догадки за българските намерения. Донякъде яснота дава българската експортна листа, в която са включени традиционните за страната селскостопански стоки: малинов и ягодов пулп, ябълки, грозде, дървен материал, домати, лук, тютюн, бекон, яйца, сирене и други. Предпочитанията за внос от

726 Ibid. 727 Ibid., BT 11/3827, Wack to House, 9 February 1948.

Великобритания са насочени към индустриалните стоки, които не достигат в България и от които страната има остра нужда във връзка със започващата индустриализация на националното стопанство. Затова в импортната листа са посочени машинни части, трактори, вълна, памук, различни видове метали, сода каустик, медикаменти и други.728

В британското Министерство на търговията подхождат внимателно към българското предложение, като проявяват готовност да обсъдят всяка разумна оферта. В началото най-голямо внимание привлича предложеният от България дървен материал: фурнир, шперплат и паркет, но коментарите в министерството за осъществяването на някаква бъдеща сделка са предпазливи, понеже цените и количествата все още не са известни.729 От последвалата размяна на мнения в министерството се вижда, че интерес предизвикват също българският бекон, яйцата, плодовите пулпове и плодовете. Обаче голяма част стоките, които българската страна е посочила, че желае да внесе от Великобритания в тогавашния момент, не са на разположение. Изключение правят вълната, резервните части и медикаментите, но в документите на министерството е подчертано, че в основна степен развитието на търговските отношения ще зависи от исканите количества и предложените цени. В този смисъл е и отговорът, изпратен до българския търговски аташе на 23 март, който Пенчев препраща до София за по-нататъшно проучване и коментар.730

Тази първа размяна на писма показва, че Великобритания посреща с интерес българското предложение за възобновяване на двустранните търговски връзки, което може да се обясни с нейното желание да набави необходимите й хранителни продукти, а вероятно, в по-далечна перспектива, да уреди въпроса със старите финансови задължения на България. В полза на такъв извод са не само изричните позовавания на британските правителствени документи, но и едно писмо, изпратено от П. М. Уак, служител в Министерството на търговията, до Пенчев на 30 април. След като повече от месец не е получено ново писмо от българската страна, с изключение на рутинния отговор на Пенчев на първото писмо от 23 март, от британското министерство отправят запитване дали търговският аташе разполага с някакви новини от своето правителство. Също така е проявено желание Министерството на продоволствието да изпрати свой представител до София за проучване на възможностите за износ на храни за

728 Ibid., Pentcheff to Wack, 9 February 1948. 729 Ibid., Baker to Wack, 19 February 1948. 730 Ibid., Pentcheff to Wack, 7 April 1948.

Великобритания.731 В тази начална фаза на разговорите в британското търговско министерство анализират и причините за проявения от България интерес. За вероятни причини са посочени икономическите нужди на страната и нарасналите й експортни възможности.732 Тези потребности в известна степен съответстват на положението, в което се намира българската икономика и българската външна търговия през 1948 г.,733 макар че се оказва доста далеч от очакванията на Великобритания.

Забавянето на конкретния отговор от София карат Уак да започне да се съмнява в намеренията и експортните възможности на България. В разменената кореспонденция между Лондон и британската легация в България личи недоверие в това дали страната може да предложи такива количества, които да задоволят британските очаквания. Търговският аташе в София С. П. Хауз също смята, че България трудно ще предложи това, което Великобритания очаква. От своя страна, Уак, която поначало намира изпратеното й предложение за незадоволително поради липсата на конкретни параметри в него, започва да обмисля дали изпращането на представител на Министерството на търговията в София няма да бъде изгубено време. В началото на май 1948 г. Пенчев все още не може да изпрати до британското Министерство на търговията конкретен отговор, който да внесе яснота по повдигнатите въпроси. Той информира Уак, че очаква да получи подробни сведения от София. Наред с това Пенчев не пропуска да подчертае, че според прогнозите българската реколта от зърнени храни тази година ще бъде добра и това ще даде възможност за увеличаване на износа.734

Уак получава отговор от българската легация на 19 май 1948 г., но той се оказва малко по-различен от първоначалните очаквания, понеже, вместо информация по повдигнатите от Великобритания въпроси, съдържа предложение за започване на преговори за сключване на търговска спогодба между двете страни. Българското намерение е по време на тези преговори да бъдат разрешени всички висящи проблеми между България и Великобритания, включително въпросите от британска страна за количеството, качеството и цените на българските стоки. Също така е поискана среща между изпълняващия длъжността 731 Ibid., Wack to Pentcheff, 30 April 1948. 732 Ibid., Trade with Bulgaria. 733 Зл. Златев посочва, че през 1948 г. България търгува с почти толкова държави, с колкото през 1939 г. Сключени са 24 търговски спогодби и стокообменът нараства (Златев, „Международните икономически отношения на България,” 248). 734 UKNA BT 11/3827, Wack to House, 4 May 1948; Pentcheff to Wack, 3 May 1948.

пълномощен министър в Лондон Христо Боев и Харолд Уилсън, който през септември 1947 г. става министър на търговията735. На тази среща се предвижда да бъдат обсъдени възможностите за започване на самите преговори736.

Британският отговор на българското предложение е сравнително хладен. Преди началото на преговорите Министерството на търговията иска да получи по-ясна представа за възможностите на българското правителство да предложи стоките, посочени в писмото на Пенчев от февруари 1948 г. Британската страна предпочита да изчака с развитието на въпроса, докато от София не дадат точни сведения за количествата, качеството и цените на предлаганите стоки. Министерството на продоволствието също не е особено ентусиазирано от перспективите за сключване на търговска спогодба с България. Първоначалният интерес отстъпва място на по-критична преценка на българското предложение, а липсата на данни за стоките, които могат да се закупят от страната, е изтъкнато като много важен фактор, защото така няма яснота за базата, върху която ще се водят преговорите.737

Българското правителство не се отказва от намерението си да сключи търговска спогодба с Великобритания, въпреки че все още има твърде значителни въпроси, които не са намерили задоволителен отговор. След първоначалната размяна на мнения се откроява и българската позиция – нерешените проблеми ще бъдат обсъждани по време на преговорите. Затова на 15 юни 1948 г. правителството одобрява започването на преговорите и нарежда на българската легация в Лондон да влезе във връзка с британските власти за уточняване на листите за внос и износ.738

В съответствие с инструкциите от София Хр. Боев се среща със Стейси от Министерството на търговията и Уолинджър от Форин офис, пред които поставя въпроса за сключване на търговска спогодба. На тези първи официални срещи започват да личат още по-явно различните позиции, от които тръгват двете страни. Стейси се интересува преди всичко от това какви хранителни продукти могат да се закупят от България, докато Боев отговаря, че правителството едва ли ще се

735 Pelling, The Labour Governments, 269. 736 UKNA BT 11/3827, Pentcheff to Wack, 19 May 1948. Първоначално Хр. Боев предава българското предложение за започване на преговори за сключване на търговска спогодба на Форин офис, но оттам е посъветван да постави предложението на вниманието на Министерството на търговията. 737 Ibid., pр. 45, 47. 738 АМBнР, п. 4, оп. 5, а.е. 134, л. 1; Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения,” 369.

съгласи да търгува без подписването на спогодба. При недвусмисленото поставяне на спогодбата като необходимо условие за развитие на двустранната търговия Стейси отговаря, че за подписването й е необходимо България да уреди старите си задължения към Великобритания. В този дух преминава и срещата с Уолинджър.739 Освен това на 2 юли 1948 г. Стейси открито заявява пред член на българската легация, че британското правителство не смята за нужно да сключва търговски договор с България, защото двустранната търговия е в малки размери и за такива количества не е нужен договор. Отново е посочено, че условието за подписването на спогодба е изплащането на българските задължения. Стейси обаче потвърждава, че Великобритания не е против вноса на грозде, плодови пулпове и други от България, но се интересува най-вече от хранителни продукти, мазнини, бекон и т.н.740

След тези първи разговори и двете страни правят анализ на получените впечатления. Боев смята, че интересът на Великобритания е продиктуван от спешната й нужда от закупуване на храни, мазнини, месни продукти и други стоки. Неговото мнение е, че англичаните се стремят да си доставят хранителни стоки от Съветския съюз и Източна Европа, защото оттам се надяват да ги закупят на по-ниски цени. Според Боев, британските представители умишлено протакат разговорите, понеже са заинтересовани само от внос на български продукти, без да доставят срещу тях поисканите от българското правителство стоки. Той посочва, че Великобритания има за цел да застави България да разгледа въпроса за старите дългове и компенсациите и затова е отказан вносът на някои български стоки като грозде и ягодов пулп. Обосновавайки интереса към търговската спогодба с Великобритания, българският представител оценява по основателен начин стремежа на правителството: “Без спогодба нашата търговия с Великобритания ще има случаен и временен характер и няма да може да се развива”.741

739 АМBнР, п. 4, оп. 5, а.е. 134, л. 3-4. 740 Пак там, л. 47. 741 Пак там, л. 5. Вероятно, за мнението на Боев влияние оказват проведените срещи с представители на българските външнотърговски предприятия. На такава среща представителят на БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ изтъква, че “сключването на сделки, без да съществува търговско споразумение между двете страни, е много трудна работа и постигнатите отделни успехи се дължат главно на лични връзки”. Това се дължи на положението, че България няма да бъде вписана от Министерството на търговията в листата на

В този смисъл е позицията, която Боев отстоява при посещението си в Министерството на търговията на 30 юни 1948 г. – България желае да сключи търговска спогодба с Великобритания, за да постави двустранната търговия на “по-твърда основа”. Същевременно, представителите на британското министерство дават да се разбере, че неизплащането на компенсации от българското правителство за национализираната британска собственост затруднява подписването на предложения търговски договор.742 За Великобритания важно значение има и нейната преценка за експортните възможности на България, които са преценени като сравнително слаби. След проведените разговори с българските представители, в Лондон надделява мнението, че в момента България не предлага нищо интересно, което да оправдае подписването на търговски договор. Освен това София не е отговорила положително на британските условия за подписване на търговска спогодба. Въпреки това англичаните отправят предложение, когато българската страна има повече информация за експортните си възможности, да изпрати конкретно предложение за стоките, които може да предложи.743

Междувременно, на 19 юли 1948 г. Бенет се среща с В. Коларов. На срещата се обсъжда не само възможността за разширяване на двустранните икономически отношения чрез подписването на търговска спогодба, а също и факторите, които пречат за тяхното развитие. Бенет е склонен да обвързва икономическите с политическите въпроси и категорично показва, че подписването на предложената от българското правителство спогодба е въпрос, за чието разрешаване е необходимо да се уредят редица висящи въпроси. Като неуредени проблеми той посочва липсата на компенсации за национализираната британска собственост и много важния фактор, който се отнася до неблагоприятната политическа атмосфера, в която се развиват икономическите отношения. Британският дипломат е вероятно болезнено откровен пред Коларов, на когото заявява, че “едва ли може да се очаква, че ние (Великобритания – бел. В. П.) ще отклоним стоки, които могат да бъдат продадени еднакво добре другаде, за страна, в която…сме постоянно хулени като империалисти и подпалвачи на война и носим, на практика, отговорността за всичкото зло на света”.744 Изглежда, че призракът на Студената война, който търговските

страните, на които се дава разрешение за внос, докато не се сключи българо-британска търговска спогодба (Пак там, л. 41). 742 UKNA BT 11/3827, Foreign Office to Sofia, 2 July 1948. 743 Ibid., Extract from O.N.C. Minutes of 8 July 1948. 744 Ibid., Bennett to Bevin, 29 July 1948.

представители внимателно избягват при разговорите си, трайно се спуска не само над политическите, но и над икономическите отношения, затруднявайки постигането на взаимно приемливо споразумение.

На 29 юли 1948 г. Бенет предлага на Бевин неговото правителство да изясни принципите, които ще следва в икономическите отношения с България. Според него основните въпроси, на които трябва да се намери отговор са два: каква е действителната важност на търговските отношения с България и какви са политическите съображения, които трябва да ръководят британската дипломация в икономическата й политика към тази страна. За Бенет политическите и икономическите въпроси не са изолирани, а са взаимно свързани. Той не открива значими политически аргументи за подписване на търговска спогодба, понеже тя ще облагодетелства най-вече правителството, а не опонентите на режима. Българските земеделци, подчертава Бенет, също няма да почувстват ефект от спогодбата, защото цялата търговия ще е извършена от комунистическото правителство, което ще прибере печалбата. От друга страна, британският пълномощен министър не прави категорична преценка на важността на търговията с България за неговата страна. Той смята, че този въпрос ще бъде преценен най-добре в Лондон, но предлага да се помисли в каква степен търговските преговори могат да се използват като лост за уреждане на нерешените въпроси, каквито са финансовите компенсации, валутният курс и други. Интересно е и разсъждението на Бенет, според което трябва да се отчете обстоятелството, че след 15 март 1949 г., по силата на чл. 29 от мирния договор, Великобритания ще загуби статута на най-облагодетелствана нация в търговията си с България.745

Общият поглед върху британските съображения за необходимостта от сключване на търговска спогодба с България показва, че правителството на Нейно Величество не бърза с уреждането на въпроса. Поначало Форин офис одобрява българското предложение за разширяване на търговските връзки, но вижда в него възможност най-вече за сключване на отделни сделки, а не толкова възможност за поставяне на двустранните икономически отношения на договорна основа. Британското външно министерство заема тази позиция отчасти

745 Ibid. В чл. 29 е посочено, че Обединените народи се “ползват от безусловния режим на най-облагодетелствана нация” в продължение на 18 месеца от влизане в сила на мирния договор (Външна политика на Народна република България 1944-1962 г., 62).

поради редица неуредени финансови въпроси, отчасти поради трудните политически отношения. В светлината на британската икономическа политика към Източна Европа България не е разглеждана като страна, представляваща значителна стопанска важност за Великобритания, а перспективата за политическо влияние, придобито чрез търговски отношения, е практически равна на нула.

България изглежда, че има повече желание за търговия с Великобритания, отколкото са нейните възможности да я развие. Западните държави са потенциален пазар за българската селскостопанска продукция, още повече, че заплащането е в твърда валута. Те са и източник на промишлени стоки за индустриализиращото се национално стопанство. Възпиращите причини се дължат на вътрешноикономическите финансови и икономически проблеми, които водят до невъзможност старите задължения да се изплатят, на всестранната обвързаност със Съветския съюз и Източна Европа, към които е насочена основната част от българския износ, както и на политическото напрежение в Европа и света. Затова новите стъпки, предприети от правителството в началото на 1948 г. за активизиране на двустранната търговия, създават впечатлението, че имат проучвателен характер, понеже въпросите са поставени твърде общо. Няколко месеца по-късно, след като представители на Форин офис и Министерството на търговията са показали интерес за развитие на търговията, България пристъпва към изразяване на истинското си желание – търговските отношения не просто да бъдат разширени, а да се сложат на стабилна договорна основа. В очите на българските дипломати наличието на търговски договор е гаранция за дългосрочния, а не за временния характер на икономическите отношения между двете страни.

Позицията на Великобритания е официално изложена в нота до българското от 7-ми август 1948 г. В нея се посочва, че за да се започнат преговори за подписване на търговска спогодба, е необходимо да бъдат уредени старите български финансови задължения и компенсациите за национализираната британска собственост. Наред с това е дадено и обяснение за причините, поради които е отказан внос на плодов пулп и българско грозде. Пулпът е отказан, защото е предложен на твърде висока цена, а гроздето, защото Министерството на продоволствието не предвижда внос на “несъществени хранителни продукти от страни, с

които не е сключило общи спогодби за внос на хранителни продукти”.746

В отговора, изпратен на 9-ти август от Хр. Боев, българското правителство изразява своето принципно съгласие да плати обезщетение за национализираната собственост на британски граждани в България. Същевременно се подчертава, че процедурата, по която ще се изплащат обезщетенията, се изработва от съответните държавни институции и това, поне според българските управляващи среди, отстранява пречките за започване на преговорите.747 Българският отговор обаче не премахва английската предпазливост. Форин офис одобрява по принцип българската готовност да се платят обезщетения на засегнатите собственици, но все още не е наясно какъв ще бъде техният размер. Освен това Лондон набляга и на необходимостта българското правителство да покрие не само обезщетенията за национализираната собственост, но също и старите дългове. Препоръчано е писмото до Боев да бъде “твърде сърдечно”, но да се наблегне на категоричното условие, че развитието на двустранната търговия зависи от изплащането на “адекватни валутни компенсации”, като “споразумението по този въпрос е съществено условие за подписването на търговски договор”.748

В този тон е отговорът на Министерството на търговията, предаден на българските власти на 26-ти август. Великобритания приветства българската готовност да заплати обезщетения за отнетата британска собственост, но ясно подчертава необходимостта да се заплатят всички задължения. Отново е наблегнато, че изплащането на компенсациите е основната предпоставка за сключването на търговска спогодба.749 След получаването на поредния категоричен отговор на Великобритания българския дипломатически представител Б. Атанасов е на мнение, че британската позиция няма да бъде променена. Основание за този извод му дава поставянето от британска страна на същите финансови условия при преговорите с Полша, Чехословакия и Унгария за сключване на търговски спогодби. Според него, няма изгледи преговорите да започнат скоро, понеже няма условия за

746 Златев, „Българо-английски стопански връзки”, 61; Никова, „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария”, 40; АМВнР, п. 4, оп. 5, а.е. 134, л. 21; UKNA BT 11/3827, pp. 63-64. 747 UKNA BT 11/3827, Boev to Welch, 9 August 1948; АМBнР, п. 4, оп. 5, а.е. 134, л. 20. 748 UKNA BT 11/3827, pp. 71-72. 749 АМBнР, п. 4, оп. 5, а.е. 134, л. 29.

постигане на финансово споразумение с Великобритания – тя не е формулирала още своите конкретни искания.750

Така, в края на август разговорите са временно прекратени. Въпреки това Бенет продължава да търси информация за българските намерения, като при срещите си с различни български представители винаги набляга на необходимостта всички задължения на България към Великобритания да бъдат уредени. За него лошите политически отношения влияят на икономическите въпроси, но все пак той е склонен да погледне на въпроса от чисто търговската му страна, защото Великобритания, както и България, разполагат със стоки, чиято продажба ще бъде от взаимен интерес.751 Позицията на британския пълномощен министър за икономическите отношения с България, изразена в писмото му до Форин офис от 29-ти юли, остава непроменена още повече, че при посещението му на острова през август и Форин офис и Министерството на търговията изразяват пълно съгласие с неговите коментари.

На 22-ри октомври 1948 г. Бенет изпраща ново писмо до британското външно министерство, в което анализира реакциите в София след отказа на Лондон да започне търговски преговори. Той смята, че с България е възможно да се търгува и без специална спогодба, защото стоките, които тя предлага, са в ограничени количества. По-важното обаче в анализа е мнението на дипломата, че очакването категоричните условия на Великобритания да принудят българското правителство да ги приеме е заблуда, защото този подход няма да заработи, докато българите получават интересуващите ги стоки, без да са изплатили финансови компенсации и старите си задължения. Той смята, че България ще се опита да търгува с Великобритания без спогодба и да отложи колкото се може по-дълго време изпълнението на затрудняващите я ангажименти. Затова предлага британското правителство да покаже, че само чрез постигането на споразумение България ще може да развие двустранната търговия в интересуващата я степен,752 т.е. истинско активизиране на икономическите отношения ще има само тогава, когато България изплати задълженията си. С цялата си дейност в страната Бенет се опитва да насочи българските власти към постигането на търговско споразумение, включващо изплащане на дълговете към Великобритания.

750 Пак там, л. 43. 751 UKNA BT 11/3982, J. C. Sterndale Bennett, Anglo-Bulgarian Trade, 21 October 1948. 752 Ibid., Sofia to Foreign Office, 22 October 1948.

Тъкмо затова българското правителство прави решителна крачка към уреждане на предвоенните си задължения. На 7-ми декември 1948 г. в Париж се подписва спогодба между България и Франция, Великобритания, Белгия, Холандия и Швейцария за възобновяване на плащанията по българския държавен дълг, които са прекратени на 10-ти май 1940 г.753 През 1946 г. сумата, която дължи България, е около 47 млрд. лв., като нейното изплащане в следвоенните години се оказва изключително трудно.754 Със спогодбата България поема ангажимент да направи първата вноска срещу неплатените купони по дълговете на 1-ви октомври 1949 г., а изплащането на текущите купони да започне на 1-ви януари 1949 г. Друг е въпросът, че на практика правителството не спазва напълно спогодбата поради бавното увеличаване на производството, което ограничава стоките, с които страната разполага за износ, а това, от своя страна, затруднява събирането на необходимите суми.755

Във връзка с нарасналия натиск върху България за изплащане на старите финансови задължения Господинка Никова с пълно основание отбелязва, че страната “попада в затворен кръг”,756 понеже се нуждае от валута, за да започне погасяването на дълга си. Нейното набавяне обаче може да стане основно чрез увеличаване на търговията със западните държави и сключването на търговски спогодби, които да гарантират българския износ. Западните държави не са склонни да сключат търговски спогодби, защото България не е уредила финансовите си задължения към тях и тази политика ограничава възможностите на страната да се сдобие с твърда валута. Отношението на Великобритания към България не е прецедент, тъй като и други западноевропейски държави поставят уреждането на българските задължения като условие за сключването на търговски спогодби.757 В резултат на многобройните си вътрешноикономически трудности България се затруднява да посрещне по удовлетворителен начин всички искания на западните държави, което за един период от време пречи на развитието на икономическите отношения с тези страни.

753 Калинова, „Преориентацията на българската външна търговия,” 289. 754 Чолаков, „Нашите дългови проблеми,” 8. 755 Чолаков, „Нашите дългови проблеми,” 8; Никова, „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 41. 756 Никова, „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 50. 757 Швеция настоява, преди да се сключи търговска спогодба, България да изплати обезщетение за отнетата кибритена фабрика в Костенец (Петков. Ликвидиране на капиталистическата собственост в промишлеността на България, 169-170).

Затова в края на 1948 и началото на 1949 г. търговията с Великобритания се съсредоточава предимно в извършването на отделни сделки. Като пример може да се посочи продажбата през 1948 г. на трактори и камиони, произведени от Форд, и преговорите през януари 1949 г. в София за закупуването на нови количества.758 Поради недостиг на валута на 6-ти април 1949 г. министър Димитър Ганев прави предложение до ПБ на БКП да не се купуват нови трактори, още повече, че от Съветския съюз са закупени 1000 трактора, двойно повече от първоначално договорените 500, с което България се осигурява почти всички трактори, необходими за нейното земеделие.759 Останалата част от търговските сделки е свързана със закупуването от Великобритания на корабни бои, анасоново масло и други.760

Не всички обаче посрещат с ентусиазъм сключването на такива сделки между двете държави. В края на 1948 г. Бенет отбелязва в своята кореспонденция до Лондон, че сделката с тракторите е “съществен принос към колективизацията на земеделието” в България и правителството ще има “малко основание” да удовлетвори британското искане за компенсации, защото ще получава “ценни доставки без търговска спогодба”.761 Същевременно той напомня на министъра на финансите проф. Иван Стефанов, че следващият ход трябва да бъде направен от българското правителство, понеже, освен компенсациите, повече от половин година след като българските дипломати в Лондон са повдигнали въпроса за сключване на търговска спогодба, в британското Министерство на търговията още не са получили прецизна информация за стоките, с които България иска да търгува. Малко преди да отпътува от България Бенет поставя същите въпроси пред проф. Евгени Каменов, заместник-министър на външните работи, и пред Добри Терпешев, председател на Държавната планова комисия.762

През януари 1949 г. във Форин офис обмислят предложенията да ограничат или дори да спрат продажбата на трактори за България, а

758 През 1948 г. Форд продава на България 60 камиона и 126 трактора, а през януари 1949 г. преговорите се водят за закупуване на нови 480 трактора, 100 от които вече са платени от българското правителство. От британската легация в България отбелязват, че тракторите на Форд са по-евтини от съветските, а българските представители са проявили интерес и към закупуването на автомобили (UKNA BT 11/3982, Sofia to Foreign Office, 28 January 1949). 759 ЦДА, ф. 259, оп. 2, а.е. 74, л. 25. На 15 април ПБ на БКП приема предложението на министър Ганев (ЦДА, ф. 1 Б, оп. 6, а.е. 593, л. 1). 760 ЦДА, ф. 259, оп. 1, а.е. 95. 761 UKNA BT 11/3982, Sofia to Foreign Office, 29 December 1948. 762 Ibid., British Legation, Sofia, to Bevin, 4 January 1949.

също и за Румъния. Надделява мнението, че подобен ход не е основателен, понеже съществуват технически трудности за контрол върху износа от Великобритания и, ако попречат на сделката, ще бъдат изложени на обвинения, че “умишлено затрудняват икономическото възстановяване на Източна Европа”. Въпреки това се изтъква, че поведението на двете правителства заслужава упражняването на силен икономически натиск от британска страна, но досега това не е направено официално, защото Форин офис преценява, че България и Румъния трудно ще се поддадат на икономически натиск.763 Вероятно, заключението на Форин офис, че икономическият натиск върху България няма да защити адекватно британските интереси, се дължи на все по-голямата икономическа обвързаност на страната със Съветския съюз и сравнително малкия стокообмен между България и Великобритания, обстоятелства, придаващи на двустранната търговия второстепенен характер.

Различните приоритети, които имат двете страни, отлично се съзнават от министъра на търговията Х. Уилсън, който на 7 февруари заявява в публична реч в Лондон, че, общо погледнато, търговията с България има много малко икономическо значение за неговата страна. Заключението на министъра едва ли е изненада за някого. По-важното в случая е, че към българското правителство отново е изпратен ясен сигнал за пътищата, по които двустранните икономически връзки могат да се подобрят – Великобритания очаква изплащането на справедливи компенсации за национализираната собственост, уреждане на старите задължения и подробна информация за цените, качеството и количествата на предлаганите от българска страна стоки.764 С други думи, позицията на Великобритания по въпроса за сключването на търговска спогодба с България остава непроменена.

Не се отбелязва голям напредък и на срещата между Б. Атанасов и представители на британските министерства на търговията и на продоволствието, проведена на 25-ти февруари 1949 г. в Лондон. В разговора, освен разискваните вече въпроси за компенсациите и количествата на стоките, които България ще предложи, британските представители проявяват интерес към артикулите, които не са включени в първоначалното българско предложение, като пшеница, царевица, слънчоглед, ленено семе, соя и други.765 Изглежда, че количествата,

763 Ibid., Talbot de Malahide, 19 January 1949. 764 Ibid., Extract from the Speech given to International Fabian Society in London by the Rt. Hon. Harold Wilson, M.P., President of the Board of Trade, on 7 February 1949. 765 Ibid., Note of Meeting Held at the Board of Trade on Friday 25 February.

които българската страна може да предложи за износ във Великобритания, са твърде малки и те не удовлетворяват британските представители.766 Така ниските количества се очертават като друг важен задържащ фактор, който пречи на разширяването на двустранната търговия и подписването на спогодба. Уолинджър от Форин офис дори потвърждава мнението на Бенет, че продължаването на двустранната търговия без сключването на спогодба е положение, сравнително благоприятно за България, защото тя успява да осъществи някои важни за нея сделки като закупуването на трактори и продажбата на тютюн за Великобритания, без да е уредила старите си задълженията. Според него, от политическа гледна точка такива сделки не дават някакво предимство на Великобритания, защото са “важни за комунизирането на българското селячество” и освен това няма да подтикнат България да уреди задълженията си, понеже “придобива важни стоки без търговска спогодба”. От друга страна, продължава своите разсъждения Уолинджър, търговията с България съответства на общата стратегия на Великобритания за развитието на търговските връзки с Източна Европа, начертана от Форин офис и Министерството на търговията през 1948 г., която предвижда продължаване на отношенията, осъществяването на сделки с някои страни без подписването на търговски спогодби и така постепенно да се създадат условия за натрупване на лири стерлинги преди изплащането на компенсациите. Въпреки това той отбелязва, че е подходящо да се проучи възможността за ограничаване на търговията, “докато разговорите на официално ниво не достигнат по-удовлетворителен етап”.767 Като стъпка в това направление може да се разглежда британската нота от 16-ти март, с която правителството на Нейно Величество съобщава на българския кабинет, че блокира всички авоари на България във Великобритания, които са в размер на около 160 000 паунда и 30 000 паунда в ценни книжа, и ще пристъпи към ликвидация на българското имущество във Великобритания, ако до „1-ви юли 1949 г. не получи задоволително предложение за уреждане на висящите британски рекламации.”768

766 Великобритания проявява специален интерес към предложения от България бекон, но предложението е за износ на 150 тона и това количество изглежда твърде малко на британските представители. Те смятат, че износът на бекон ще е от значение за Великобритания, ако количествата достигнат 1 000 тона в близките години (Ibid.). 767 Ibid., Wallinger to Stacey, 2 March 1949. 768 Никова, “Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 42; ЦДА, ф. 259, оп. 2, а.е. 74, л. 1.

На 18-ти май в Министерството на външните работи се провежда междуведомствено съвещание, в което участват служители на Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, БНБ и други централни ведомства. Целта на съвещанието е да се разгледа въпросът за британските рекламации срещу България и блокираното българско имущество във Великобритания. Позицията, до която достигат присъстващите, е БНБ и Министерството на външната търговия да прегледат икономическите отношения с Великобритания, за да установят точно всички нейни искания, а на нотата да се отговори, че българското правителство желае да реши висящите въпроси чрез двустранни преговори.769

В българския отговор до Бевин се посочва, че правителството ще направи предложение за уреждане на британските искания и се надява това да стане с “взаимно споразумение, а не чрез едностранни действия”, имайки явно предвид блокираните авоари на страната. Българското правителство отправя искане да получи от Великобритания списък с нейните претенции към страната770. Същевременно, българските власти започват да уточняват сумата на задълженията и вземанията на България към и от Великобритания. Данните на Българска народна банка по тези въпроси са непълни и затова конкретните им размери все още предстои да се уточнят.771

Размяната на посочените ноти и българските усилия да се уточнят задълженията и вземанията от Великобритания показват, че въпросът за сключването на търговска спогодба навлиза в по-задълбочена фаза. Въпреки това възможността България да посрещне по удовлетворителен начин британските претенции не изглежда твърде голяма. През май 1949 г. от легацията в Лондон изпращат до Министерството на външните работи писмо, в което излагат в обобщен вид не само търговските интереси на България във Великобритания, но и пътищата, по които могат да се постигнат. Надделява мнението, че плащанията по всички задължения към Великобритания ще бъдат затруднени, “да не кажем невъзможни, тъй като експортните ресурси, с които разполагаме за изпълнение на ангажиментите ни по други редовни спогодби с други страни, и без това не са много задоволителни”. Наред с това очакванията са българските задължения да надхвърлят финансовите възможности на правителството. Поради

769 ЦДА, ф. 259, оп. 2, а.е. 74, л. 7. 770 UKNA BT 271/194, Athanassov to Bevin. 771 Никова, “Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария,” 42.

липсата на достатъчно валута и поради загубата на германския пазар, сключването на търговска спогодба е желателно. Легацията подчертава значението на износа за Великобритания, от който ще се натрупат авоари в лири стерлинги, които ще се използват за изплащане на задълженията, и закупуването на стоки – промишлени суровини, вълна, каучук, машини и други. За износ се предвиждат предложените вече селскостопански стоки и удовлетворяването на новото британско искане за включване в експортната листа на царевица и пшеница, но не и на слънчоглед, ленено семе, соя и увеличаване на количествата бекон.772

През следващите месеци българската и британската страна започват да конкретизират взаимните си финансови претенции. През 1949 г. британските министерства установяват, че задълженията на България към Великобритания са в размер на 2-3 млн. паунда, а задълженията на Великобритания към България са за около 150 000 паунда.773 От своя страна, на 11-ти ноември 1949 г. Българска народна банка предава на Министерството на външните работи списък на българските задължения към Великобритания. По неокончателни данни те възлизат общо на 3 034 070 580 лв. за българските предвоенни заеми и на 107 007 000 лв. за някои национализирани предприятия и неизплатени задължения на български към британски фирми. Според Българска народна банка, вземанията на страната от Великобритания са за 91 602 000 лв. Общата оценка на банката е, че задълженията по външните заеми не трябва да се изплащат, а да се изчака, докато се реши как ще бъдат уредени българските дългове и към другите кредитори.774

Междувременно, разговорите за разширяване на българо-британските икономически връзки продължават. Б. Атанасов няколко пъти посещава различни министерства в Лондон, за да обсъжда осъществяването на отделни сделки. В крайна сметка представители на Форин офис и Министерството на търговията показват намерение за компромис и заявяват, че са готови да започнат преговори за спогодба и дори предлагат начин за постепенно изплащане на българските задължения. За тях това е временно споразумение, с което ще се приложи на практика спогодбата от 7-ми декември 1948 г. с носителите на титри по старите български заеми. Британското предложение предвижда да се отделят по 20 % от приходите от българския внос за

772 АМВнР, п. 5, оп. 1а, а.е. 100, л. 34, 34 гръб. 773 UKNA BT 271/194, 29 June 1949. 774 АМBнР, п. 5, оп. 1а, а.е. 100, л. 4-5; Вачков и Иванов, Българският външен дълг, 59-60.

посрещане на плащанията на лихвите и излезлите в тираж облигации. Също така е проявена готовност в спогодбата да се включат български продукти, които не са от първа необходимост за Великобритания като зеленчуци, вино и други, а в замяна България да разнообрази търговската си листа с бекон, яйца, захар и т.н. Срещу това британският износ за България ще обхване важните за страната индустриални стоки, машини, химикали и други. Атанасов смята, че предложението не е много изгодно за България, но подчертава, че е важно да се използва положението на острова, за да се “създаде у английската публика вкус към нашите цигари или към английските цигари, съдържащи известен процент български тютюн”.775

Очевидно, предложението на Великобритания е в духа на нейната икономическа политика към Източна Европа, която цели връщане на старите финансови задължения и поддържане на търговските отношения, въпреки тяхното ниско ниво. Както предполага Атанасов, британското предложение не е посрещната с въодушевление в София. В споменатия документ, изготвен от Българска народна банка, в който се прави приблизителна оценка на задълженията към Великобритания, се препоръчва предложението да не се приема, понеже не е изгодно за страната да отделя процент от малкия си износ за погасяване на старите си дългове.776

През разглеждания период приемливо решение за уреждане на старите задължения не е намерено и българското желание за сключване на търговска спогодба остава неосъществено. Влияние за това оказват редица външни и вътрешни фактори. Международната среда е неблагоприятна за задълбочаването на българо-британските икономически отношения. Въпреки нарастването на стокообмена между Източна Европа и западните страни, в това число и между България и Великобритания, икономическото разделение на континента слага трудно преодолима граница на недоверие между държавите с различна обществена система. Западното ембарго за износ на стоки със стратегически характер за социалистическите страни и стопанската интеграция на България в съветския блок са израз на дълбоките различия между двете държави. Стопанските нужди, които имат България и Великобритания, принуждават техните правителства да поставят политическата враждебност на по-заден план и в тези първи опити за активизиране на търговските отношения да си служат повече с икономически, отколкото с политически аргументи. Все пак

775 АМBнР, п. 5, оп. 1а, а.е. 100, л. 1-3. 776 Пак там, л. 4 гръб.

политическите проблеми имат въздействие, но то се отнася към глобалния фон, на който се развива въпросът за сключването на търговска спогодба между България и Великобритания, опасенията от комунизма и перспективите чрез стопански връзки да се извличат политически дивиденти. 2.3 Състоянието на двустранната търговия в началото на 50-те години До началото на 50-те години няма значителен прогрес в българо-британските икономически отношения, въпреки опитите от края на 40-те години за сключване на търговска спогодба. Международната стопанска среда, просъветската външна политика на България и твърдите британски искания за финансови компенсации влияят неблагоприятно върху отношенията между двете държави в областта на икономиката. Социалистическата ориентация на България и приоритетното място на страните от съветския блок в българската външна търговия са част от причините за трудните икономически отношения с Великобритания. Другите причини за слабите търговски връзки с Великобритания са следните: българският отказ за изплащане на стари финансови задължения; стратегическото ембарго, прилагано от Запада в търговията със социалистическите страни; вътрешностопанските проблеми на България, които намаляват кръга от стоки за износ. Студената война оказва силно влияние върху търговията Изток-Запад. Търговските отношения между капиталистическите и социалистическите страни разкриват взаимодействието между политика и икономика, при което на политиката се гледа като на средство за решаване на икономически въпроси, а на икономиката – като на способ за оказване на политически натиск.

Управляващата Комунистическа партия е заинтересувана търговията със Запада да се развива на базата на търговски спогодби, защото това положение поставя двустранните отношения върху по-стабилни основи. Последното искане не се приема безрезервно от страни като Великобритания. В Лондон гледат на опитите за разширяване на търговията от страна на съветските сателити и на самия Съветски съюз като проява на социалистическата пропаганда. Британското правителство има твърдо условие търговски спогодби да се сключват едва след уреждане на финансовите задължения с източноевропейските страни, но същевременно допуска, че действията на социалистическите държави може да са продиктувани и от чисто икономически мотиви. Всъщност, Великобритания също има

икономически интерес от развитието на търговията Изток-Запад поради достъп до някои селскостопански стоки и суровини, необходими за нейната икономика.

В сърцевината на българската социалистическа икономика стои извършването на ускорена индустриализация, която трябва да изгради икономическата база на новото социалистическо общество. Целта е модернизирането на обществото и превръщането на България от аграрна в индустриална страна. Това развитие трябва да доведе до облекчаване на труда, увеличаване на производството и задоволяване на потребностите на населението. Процесът на индустриализация се осъществява под ръководството и контрола на БКП. Частната собственост в икономиката е окончателно ликвидирана, пазарното стопанство е отхвърлено, производството и разпределението се контролират от държавата.777 Въпреки че идеите за изграждане на модерна индустриална икономика водят своето начало от годините след Освобождението, едва след Втората световна война се появяват мощни фактори, които способстват за тяхното осъществяване – влиянието на Кремъл върху България, изразено в пълното унифициране на българската обществено-политическа система с тази на Съветския съюз и доминиране на Комунистическата партия, привърженик на ускорената индустриализация.778 Съветският модел в икономиката не предполага наличието на различни стопански идеи, различни форми на собственост и свободна стопанска инициатива, но поражда необходимост от наличие на значителни суровинни, технически и финансови ресурси за неговото успешно реализиране.

Социалистическата икономическа система, както и наложеният политически модел, не стимулират развитието на широки търговски отношения със западните страни. България е обвързвана със Съветския съюз и Източна Европа в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), който съгласува икономическите отношения в съветския блок.779 Стопанската система в региона е от автаркичен тип – затворена икономическа общност, трудно осъществяваща връзки с международната стопанска система. При автаркичния модел на развитие има строга йерархия в общността – най-силната държава поема функциите на метрополия, прониква и подчинява икономиките на по-малките държави.780

777 История на българите (под редакцията на акад. Георги Марков), 413. 778 Знеполски, История на Народна Република България, 278. 779 Огнянов, Дипломация на съвременна България, 81-84. 780 Никова, „Съветското икономическо проникване в България.”

Анализирайки съветската външна търговия, от посолството в Москва Д. Кели посочва, че неговото правителство не трябва да има надежди за използване на икономическите връзки като инструмент за разрешаване на политически проблеми – тези отношения са неразделна част от Студената война, където се сблъскват две „непримирими идеологии”.781 По мнението на някои британски дипломати, Съветският съюз цели постигането на световна хегемония, но той и неговите сателити нямат индустриалния потенциал да водят икономическа война срещу Запада.782 Икономическата война обаче е важно средство в ръцете на някои западни правителства в опитите за ограничаване на комунистическото влияние. Именно ограничението на британския износ на стратегически суровини за съветските сателити е друг от важните въпроси, които имат дългосрочно влияние върху търговските отношения между Великобритания и Източна Европа.

Същевременно, тази забрана разкрива някои важни съображения, имащи влияние върху отношението на Великобритания към Източна Европа и в частност - към България: икономическа война или стратегическо ембарго да провеждат западните страни към източния блок през началния период на Студената война? Разглеждайки дефинициите на двата термина, предложени от Майкъл Мастандуно и Тор Егил Фьорланд, Иън Джаксън твърди, че западната политика може да се разглежда като „икономическо сдържане на комунизма”. Според него, икономическата война, целяща отслабване не само на военния, но също и на индустриалния потенциал на противниковата страна, не е провеждана от западните държави през разглеждания период. Тяхната политика е по-скоро в областта на стратегическото ембарго – ограничаване на износа на стоки с важно значение за развитие на съветския военен капацитет. Затова и Джаксън стига до извода, че изправени пред Съветския съюз и неговите съюзници, западните държави търсят възможност с икономически средства да „сдържат комунизма”. Същевременно, в по-старо изследване на Мастандуно се твърди, че Съединените щати провеждат икономическа война от 1948 до 1954 г. От средата на 50-те години Вашингтон се ориентира към стратегическото ембарго. За Фьорланд стратегията на запада към съветския блок е провеждането на икономическа война, а средството, с което тя се осъществява, е стратегическото ембарго.783

781 UKNA FO 418/91, Kelly to McNeil, 16 January 1950. 782 Ibid., FO 472/2, Gainer to Attlee, 2 August 1949. 783 Jackson, The Economic Cold War, 4-7.

Авторите, разглеждащи търговията Изток-Запад, отчитат разликите, съществуващи между Съединените щати и неговите западноевропейски съюзници. Според мен, Вашингтон възприема курс на икономическа война срещу комунистическите страни от 1948 до 1954 г., докато Великобритания и Западна Европа се стремят към по-умерен подход чрез налагането на търговски ограничения, но избягвайки крайните форми на рестрикция, характерни за правителството на Съединените щати. Аргументите за това твърдение се коренят в данните за американската и западноевропейската търговия с Източна Европа, както и в документите за американската и британската икономическа политика към Съветския блок.

Данните за търговията на САЩ с Източна Европа и СССР показват, че в резултат на ембаргото американската търговия с тези страни намалява драстично. От 339.9 млн. долара през 1947 г. американският износ спада на 1.1 млн. долара през 1952 г. и 1.8 млн. долара през 1953 г. Вносът на стоки за Съединените щати от съветския блок също намалява от 108.2 млн. долара през 1947 г. на 39.6 млн. през 1952 г. и 33.9 млн. през 1953 г.784 По същото време Великобритания и Западна Европа постепенно увеличават своята търговия с комунистическите страни, което е видно от тази таблица:

Търговия между Западна и Източна Европа

Великобритания Внос в млн. $

Износ в млн. $

Търговски баланс на Великобритания

1950 г. 1951 г. 1952 г. 1953 г.

176.8 266.4 234.9 206.7

72.0 44.8 39.5 43.3

- 104.8 - 221.6 - 195.4 - 163.4

Западна Европа Внос в млн. $

Износ в млн. $

Търговски баланс на Западна Европа

784 Пеева, „САЩ и политиката на ембарго”, 10.

1950 г. 1951 г. 1952 г. 1953 г.

624.1 747.1 759.7 703.1

570.4 702.7 699.1 746.1

- 53.7 - 44.7 - 60.6 + 43.0

Източник: UKNA, FO 371/122099, “Future Policy in Trade Negotiations with the Satellites”, Table 4 “Trade of W. Europe with E. Europe”.

От данните за търговията се вижда не само плавното нарастване на търговския обмен, но също и положителният търговски баланс, който имат източноевропейските страни.

Всъщност данните за търговията между Великобритания и Източна Европа показват, че още през 1948 и 1949 г. британският внос от региона е по-голям от британския експорт. Например, със Съветския съюз са сключени договори за внос на съветско зърно и дървесина, а Москва е закупила машини и оборудване; през 1949 г. с Полша е сключена петгодишна търговска спогодба за внос на храни и дървен материал и износ на суровини; с Чехословакия също е сключена петгодишна търговска спогодба през 1949 г.785 С Румъния и България не са сключени търговски спогодби. Спогодби се сключват, когато сателитните правителства обвързват своите доставки за Великобритания с реципрочни доставки от британски фирми. Това, че източноевропейските страни придават важност на сключването на търговски спогодби, от британска гледна точка, дава възможност да се искат компенсации за национализираната британска собственост и изплащането на стари финансови задължения. Този подход е приложен към Югославия, Полша, Чехословакия и Унгария. Същевременно, Форин офис ясно показва на България и Румъния, че британската политика няма да бъде променена и, ако техните правителства настояват

785 UKNA FO 371/82949, Trade with Russia and the Satellites, 15 March 1950. За търговската спогодба между Великобритания и Полша коментарът на британското посолство във Варшава е, че преговорите са показали колко е трудно да се постигне приемлива договореност със съветските сателити и при тяхното провеждане е необходима постоянна бдителност (Ibid., FO 472/2, Gainer to Attlee, 2 August 1949). Във връзка с това Д. Кели също посочва, че към търговията със Съветския съюз трябва да се подхожда много внимателно, защото крие рискове (Ibid., FO 418/91, Kelly to McNeil, 16 January 1950).

за сключване на търговска спогодба, трябва да изплатят дължимите на Великобритания финансови компенсации.786

Великобритания започва да прилага ограничения върху износа на стратегически суровини през март 1949 г.787 Нейната цел е стратегическото ембарго да се прилага така, че да не навреди на британските икономически интереси в Източна Европа. В областта на ембаргото нейното правителство следва общата линия за ограничаване износа на някои суровини за този регион, но същевременно се стреми да възприеме по-гъвкав подход. Форин офис е на мнение, че прилагането на крайни мерки в търговията с комунистическите страни няма да допринесе нито за развитието на британската икономика, нито за постигането на по-голяма британска сигурност. Например, през 1950 г. Вашингтон иска засилване на контрола върху търговията с източния блок. Американската цел е да се предотврати изграждането на силна съветска и източноевропейска индустрия, защото тези страни използват индустриалния си капацитет за увеличаване на своята военна мощ.788 Ърнест Бевин, министър на външните работи на Великобритания, предпочита по-балансирана политика, фокусирана върху ограничаване на комунистическия военен потенциал, но не и върху цялостното задушаване на източноевропейското индустриално развитие. Великобритания се стреми да изключи от търговията си с Източна Европа само тези стоки, които „допринасят пряко за производството на оръжия и военни материали”, без да се отказва от провеждането на взаимноизгодна търговия. Под „взаимноизгодна търговия” във Форин офис разбират търговия, която да има за Великобритания същото икономическо значение, каквото има за Източна Европа. В британското

786 Ibid., FO 371/82949, Washington Discussion with USA and Canada, 12 August 1949. 787 Ibid., PREM 11/284, East-West Trade: Prior Commitments. Memorandum by the Secretary of State for Foreign Affairs and the President of the Board of Trade, 28 July 1952. 788 Стратегическото ембарго е важна част от външнополитическата стратегия на Съединените щати към Съветския съюз и неговите съюзници. След като ембаргото не успява да постигне първоначалния замисъл от втората половина 40-те години, американската администрация започва дълъг процес на преоценка на задачите, ползите и стойността на ембарговата си политика (Dobson, „From Instrumental to Expressive,” 98-119). През февруари 1951 г. един доклад на ЦРУ свидетелства за преобладаващия начин на мислене във Вашингтон. Разузнаването посочва, че икономическата война не влияе решаващо върху „икономическата и политическата стабилност на Съветския съюз и сателитите”. Въпреки това препоръката на управлението е тогавашната политика да продължи, защото „може да попречи на балансираното развитие” на икономиките в съветския блок (Баева, България и Източна Европа, 52-53).

външно министерство преценяват, че това положение е постигнато с износа основно на машини и съоръжения за източния блок и внос оттам предимно на хранителни продукти, които са толкова важни за британската икономика, колкото машините за индустриализиращата се Източна Европа.789

Между Великобритания и Съединените щати съществува съгласие, че стратегическото ембарго в търговията с източния блок е необходима стъпка от гледна точка на ограничаване на съветската военна и политическа заплаха. Има обаче разминаване по въпроса за целта на ембаргото и стоките, които трябва да се ограничат за износ. Докато Лондон иска ембаргото да не застрашава търговията със социалистическите страни на нестратегически стоки (цитираното по-горе мнение на Бевин е добър пример в тази посока), то Вашингтон се стреми към възприемането на едно по-широкообхватно ембарго.790 Тази позиция на Съединените щати отразява и възприетия по-твърд американски курс към комунистическите режими.

Американските резерви към търговията със страните от съветската орбита се крият в опасенията, че техните търговски връзки със западните страни засилват позициите на комунистическите партии. Същевременно, британското правителство е мотивирано в своя подход и от политически, и от икономически фактори. Форин офис твърди, че британската търговия с Източна Европа е икономически обусловена – Великобритания има нужда от доставки на храни, дървен материал и други стоки. Ограниченията от стратегически характер влияят върху британската позиция, но за Лондон е важно да поддържа търговията поради икономически причини. Британското външно министерство развива и политически съображения – Съветският съюз се стреми да постави Запада в състояние на политически и икономически трудности. Форин офис разглежда СИВ като част от съветския механизъм за контрол върху Източна Европа, защото неговата задача е да стимулира развитието на съветската икономика. От една страна, Великобритания няма интерес да допринесе за изграждането и развитието на комунистическия военен потенциал, почиващ на една силна индустрия. Затова Лондон ограничава износа на стратегически суровини и машини. От друга страна, Великобритания има интерес да доставя на източноевропейските страни материали, които имат приложение в развитието на земеделието. Вносът на селскостопански стоки има „съществен принос” за британската икономика, т.е. пълно задушаване

789 UKNA, FO 418/91, Bevin to His Majesty’s Overseas Representatives, 16 August 1950. 790 Jackson. The Economic Cold War, 9.

на социалистическите икономики може да се отрази негативно на селскостопанския износ на тези страни за Великобритания.791

В анализите на британското външно министерство за търговията със съветския блок се посочва икономическата стойност от тези връзки, но се набляга и на политическата несигурност в света. Студената война е ограничителен фактор, защото търговията не само заздравява комунистическите икономики, но укрепва и властта на комунистическите партии. Търговията с тези страни се разглежда в Лондон като несигурна, защото при определени обстоятелства съветските сателити може да я прекъснат и тогава Великобритания да се окаже в неизгодно положение, ако е зависима от тях за определени доставки. Затова във Форин офис се ориентират към следните цели в търговията със съветския блок. На първо място стои „взаимната изгодност и реципрочност”. Така ще се избегне икономическата зависимост от определени доставки от Източна Европа. На второ място, Великобритания подкрепя Съединените щати в областта на стратегическото ембарго, но основава външноикономическата си политика на интересите на своята сигурност. Експортният контрол не е напълно ефективен, защото не всички западни страни го прилагат стриктно, а освен това ограниченията за износ не са съвсем строги по отношение на Югославия и Финландия.792

Съображенията на Форин офис показват няколко основни икономически и политически елемента. При едно евентуално увеличаване на рестрикциите от страна на Великобритания балансът в търговията със съветските сателитите ще се наруши в няколко посоки.

На първо място, това са непосредствените икономически отношения. За Великобритания търговията с Източна Европа е по-

791 UKNA, FO 371/82949, Washington Discussion with USA and Canada, 12 August 1949. 792 Ibid. Консервативната партия също разглежда икономическите връзки със съветските сателити. Мнението на нейните лидери е, че източноевропейските страни се стремят към „значително увеличаване на търговията Изток-Запад”. Това крие някои рискове. На Запад гледат на съветския блок като на възможност за закупуване на храни, но това става в несигурна обстановка, защото Съветският съюз следва курс на „политическа експанзия”. В този смисъл някои западни доставки могат да увеличат комунистическата военна заплаха, а не само индустриалното развитие на блока. Ръководството на Консервативната партия също посочва, че търговията с Източна Европа е несигурна, защото, когато достигнат задоволително индустриално ниво, СССР и неговите сателити може да прекъснат доставките за Западна Европа и то в момент, когато капиталистическите страни зависят за хранителни продукти от тях (CPA CRD 2/34/5, Brief for Foreign Affairs Debate, 21 July 1949).

важна, отколкото търговията с тези страни за Съединените щати. Поради тази причина Форин офис отчита възможната негативна съветска реакция, ако Великобритания възприеме нови ограничения за износ. Контрамерките на комунистическите страни ще доведат до ограничаване на източноевропейския износ, а това ще принуди британското правителство да търси внасяните оттам стоки на други пазари.

На второ място, Форин офис включва в аргументите си за избягване на крайно враждебно икономическо отношение към съветския блок някои политически съображения. При съществуващото политическо напрежение между Изтока и Запада британското външно министерство съвсем резонно смята, че увеличаването на контрола върху търговията ще има отрицателно въздействие върху международните отношения.793 Политическото значение на търговията с комунистическите страни има важно място в цялостната политика на Великобритания към Съветския съюз и Източна Европа. Нейният подход е част от стремежа за постигане на modus vivendi в отношенията с комунистическите страни, но този път търсен с икономически средства. Икономиката не е средство за постигане на промени в сателитния лагер. Тя е по-скоро начин за поддържане на връзки през Желязната завеса, решаване на някои стопански въпроси и така - избягване на взаимната изолация.

Проблемът за забрана на износа на тежки индустриални машини и стратегически суровини за Съветския съюз и социалистическите държави от Източна Европа (поради възможното им използване за военни цели) се дискутира в британския парламент през септември 1950 г. Депутатът от Консервативната партия Литълтън посочва, че опасенията от нарастване на комунистическия военен потенциал диктуват на Великобритания и на нейните съюзници да осигуряват своите нужди от стратегическите суровини за собствената си отбрана. Министърът на търговията Уилсън отговаря, че страната има традиционни търговски отношения с Източна Европа в износа на индустриални машини. Като пример министърът посочва значителния износ на британски индустриални машини за Съветския съюз в края на 30-те години на ХХ век. Поради тази причина търговската спогодба със Съветския съюз е посрещната с одобрение от британските индустриалци. Освен това от Съветския съюз и Източна Европа се внасят важни стоки за британския пазар. В крайна сметка политиката на

793 UKNA, FO 418/91, Bevin to His Majesty’s Overseas Representatives, 16 August 1950.

правителството към търговските отношения с Източна Европа е одобрена от парламента:

Камарата одобрява политиката на правителството да спира във всички подходящи случаи експорта на съоръжения и материали, които могат да бъдат нужни за защитната програма на Великобритания, на останалите страни от Комънуелта (Британската общност – бел. В.П.) и на силите на Северо-атлантическия пакт, и в съгласие с тези страни да продължава, и където е необходимо да разширява контрола върху експорта на съоръжения и материали с военно значение, като в същото време поддържа във взаимна полза търговията между Великобритания и Източна Европа.794 Ембаргото обаче не потиска напълно търговските връзки Изток-

Запад, но показва много ясно факторите, пречещи за тяхното развитие – политическите проблеми, възникнали и господстващи в епохата на Студената война. По отношение на съветската външна търговия Д. Кели отбелязва нейната голяма политическа обремененост. Той е подозрителен дали икономическите отношения могат да спомогнат за преодоляване на политическите проблеми и препоръчва сериозно обмисляне на всяка сделка и преговорите със Съветския съюз.795 На дебат по икономически въпроси на 18-ти юли 1949 г. Бевин заявява в британския парламент, че е против прекъсването на търговията с комунистическите страни със следните думи: „аз няма да бъда замесен в създаването на още една Желязна завеса”. По този въпрос външният министър е подкрепен от останалите членове на кабинета. Оформя се позиция, че политическите фактори не трябва да влияят на икономическите отношения.796

Как това състояние на международните икономически отношения влияе върху българо-британските икономически връзки? Провалът на водените разговори за сключване на търговска спогодба

794 АМВнР, п. 3, оп. 2 п, а.е. 85, л. 250-252. 795 UKNA FO 472/3, D. Kelly to McNeil, 16 January 1950. В духа на вече изказаните мнения, че комунистическите страни се нуждаят от икономически отношения с капиталистическите страни, за да преодолеят икономическата си изостаналост, Северният и Южният департаменти на Форин офис откриват връзка между твърдия контрол над сателитите, налаган чрез чистки, и икономическото им развитие. Чистките се развиват на фона на икономическите проблеми в Източна Европа и то във време, когато търговските връзки със Запада са ограничени (Ibid., NS 1019/2, 20 March 1950). 796 CPA CRD 2/34/5, Brief for Foreign Affairs Debate, 21 July 1949.

отлага разрешаването на спорните въпроси между България и Великобритания за неопределено време. Отказът да се изплащат старите финансови задължения и обезщетения за национализираната западна собственост устойчиво заляга в икономическата политика на БКП към западните държави в началото на 50-те години. На 7-ми февруари 1950 г. правителството спира плащанията по стари заеми и отказва да изпълнява постиганата през 1948 г. спогодба със страните кредиторки. През следващите няколко години тази позиция не е променена. На 6-ти февруари 1951 г. ПБ на ЦК на БКП преценява, че отказът да се изплащат задължения по стари заеми и по национализираната западна собственост е правилна позиция.797

Западните държави са един от възможните източници, различен от Съветския съюз, на суровини и модерна техника за социалистическата икономика. Българските управляващи обаче не предприемат необходимите действия, с които да реализират тези възможности. Великобритания иска да бъдат изплатени обезщетения за национализирани предприятия с британски капитал. Например, обезщетение за английско-българската минна компания, за която през 1949 г. е постигнато споразумение за компенсация, но през 1950 и 1952 г., въпреки няколкото запитвания от страна на британската легация и изпращането на нота през февруари 1951 г., българските власти не дават отговор дали ще изплатят договорената сума.798 През 1952 г. с вербална нота легацията прави опит да защити интересите на британските граждани, които биха били засегнати във връзка с отчуждаването на складове за зърнени храни.799

Въпреки че Великобритания поставя твърдо искането за изплащане на всички български задължения като условие за сключването на търговска спогодба, прави впечатление липсата на яснота в Лондон за точния размер на британските финансови претенции. Сумата ориентировъчно възлиза на около 3 млн./ 3 500 000 паунда и по предварителни оценки от 1950 г. се разпределя по следния начин: между 2 и 3 млн. по предвоенни заеми; под 100 000 паунда за британска собственост, унищожена или повредена през войната; около 500 000 паунда за национализирана британска собственост и около 150 000 от вражески авоари.800 Според други преценки, сумата за

797 Огнянов, Дипломация на съвременна България, 101-102. 798 АМВнР, п. 3, оп. 2п, а.е. 106, л. 3, 12, 14; п. 15, 4п, а.е. 146, л. 29; п. 16, оп. 4п, а.е. 155, л. 22. 799 Пак там, п. 16, оп. 4 п, а.е. 155, л. 15. 800 UKNA BT 271/194, C. H. Baylis to C. G. Thoriey, 25 July 1950.

национализация е около 1 млн. паунда, но дори и в британското Министерство на финансите нямат точна информация.801

Макар и непълно изчислено, наличието на български финансови задължения към Великобритания се оказва пречка за развитието на стопанските отношения в началото на 50-те години. На 3-ти март 1950 г. Атанасов се среща със С. Браун в Министерството на търговията, за да обясни българската позиция. Той заявява, че поради икономическото си положение страната не разполага с достатъчно стоки за износ и няма практическа възможност да направи предложение и по финансовите въпроси. Това не означава, подчертава Атанасов, че България не се интересува от развитието на търговските отношения с Великобритания. Браун се придържа към вече известната позиция на британското правителство – Великобритания не се е отказала от закупуването на български стоки, но съществуващата система от търговски лицензи позволява без търговска спогодба да се търгуват само стоки, от които страната има „истинска нужда”. При положение, че се сключи търговска спогодба, за което е необходимо да се уредят висящите финансови въпроси, Великобритания ще купува повече българска продукция.802

В този момент обаче пълната изолация между съветския блок и Западна Европа не е в интерес нито на социалистическите страни, нито на капиталистическите държави. Причината се крие във възможностите на капиталистическите страни да доставят някои необходими стоки за индустриализиращата се Източна Европа, а от тази част на континента западните държави да доставят хранителни продукти, дървесина и други стоки. България може да предложи част от тези стоки, но в ограничени количества. През юни 1950 г. Атанасов предлага списък с български стоки за износ във Великобритания, но британската позиция е да се придържа към досегашната линия на ограничаване на търговията, щом финансовите задължения не са уредени.803

Всъщност, по информация на британското Министерство на продоволствието, хранителните продукти, които Великобритания внася,

801 Ibid., FO 371/87598, K. M. Hothersall to C. H. Baylis, 19 August 1950; Ibid., FO 371/100520, W.C. Hacon to H. H. A. Whitworth. 802 В разговора Браун показва и конкретен пример за предимствата, които дава търговската спогодба. Когато Атанасов посочва, че Великобритания отказва да купува български яйца, Браун отговаря, че страната вече е закупила необходимите количества яйца от страни, с които има сключени търговски спогодби (Ibid., BT 271/194, C. M. P. Brawn, 6 March 1950). 803 Ibid., BT 11/5085, H. H. A. Whitworth Minute, 23 October 1953.

са основно пшеница, брашно, мазнини, захар, месо, бекон и други.804 Тези стоки приоритетно се закупуват от страни, с които са сключени търговски спогодби. Във връзка с това през август 1950 г. от Министерството на търговията и Министерството на продоволствието информират българската легация, че могат да разрешат вноса на българско розово масло, яйца, боб и пр., но търговия с други искани от България стоки ще се допусне само при наличието на търговска спогодба. Още веднъж е подчертано, че условието за сключването на търговска спогодба е уреждането на старите български дългове и изплащането на компенсации за национализираната британска собственост.805 Тази твърда позиция повлиява отрицателно на българското отношение към търговията на базата на отделни сделки. Когато през септември 1950 г. британският търговски секретар се обръща към Министерството на външната търговия за доставката на българска царевица, от министерството заявяват, че предпочитат сключването на търговска спогодба пред търговия с отделни сделки.806

Няколко важни насоки се очертават в икономическата политика на двете страни. За Великобритания е важно да поддържа икономическите връзки със страните от съветската сфера, но без по този начин да засилва тяхната военна сила. В това отношение нейната политика е по-умерена от политиката на Съединените щати, защото официален Лондон, воден от политически и икономически съображения, не развива идеята за всестранно ограничаване на източноевропейския индустриален потенциал поради възможното му използване за военни цели. По същото време, в края на 40-те и началото на 50-те години, България изглежда погълната от многобройните си вътрешни проблеми и редица мащабни начинания в икономическата сфера като, например, започналата индустриализация, кооперирането на селското стопанство и др. В действителност някои от тези задачи са твърде тежки за ограничените ресурси на страната и това налага, особено за индустриализацията с акцент върху нетипичната за местните условия тежка промишленост, и механизацията на селското стопанство, получаването на външна икономическа помощ, изразяваща се в капитали, машини, суровини и материали. Западните държави са възможен източник на търсените от страната ресурси. За осъществяването на по-сериозен търговски обмен влияние върху България оказва не само нейното силно политическо и икономическо

804 АМВнР, п. 15, 4п, а.е. 146, л. 11. 805 Пак там, п. 3, оп. 2п, а.е. 110, л. 1. 806 UKNA BT 11/5085, H. H. A. Whitworth Minute, 23 October 1953.

обвързване със Съветския съюз, но и нейната икономическа слабост, която пречи за бързото индустриално развитие, натрупването на валута и уреждането на старите финансови задължения към западните държави. Например, британските искания България първо да изплати задълженията и след това да се пристъпи към поставянето на двустранната търговия на по-стабилна основа чрез подписването на търговска спогодба.807

Най-трудният период в Студената война показва редица примери не само за това как двете страни прилагат в практиката своите външнополитически доктрини, но и за връзката между икономика и политика. Рестрикциите за износ на някои суровини за комунистическите страни засягат търговските отношения между България и Великобритания и в началото на 50-те години. Българските представители в Лондон забелязват, че британските търговци се въздържат от „търгуване с нас и нашите приятели”. Конкретният повод е опитът да се закупят около 20 тона калай от Великобритания за българската икономика. Калят не е сред забранените стоки за износ в комунистическите страни, но въпреки това българите се натъкват на резервирано отношение от страна на британските търговци. Причината се крие в техните опасения, че износът на по-голямо количество калай ще „бъде в разрез с политиката на правителството”. Нещо повече, случаят разкрива една песимистична тенденция – от разговорите с търговските среди на острова в българската легация остават с впечатлението, че англичаните „очакват нови ограничения и намаляване на търговските връзки”.808

В духа на очакваните рестрикции е изказването на финансовия министър Бътлър през ноември 1951 г. Той казва, че британското правителство ще провежда политика, насочена към ограничаване на вноса, но без да се засяга търговията със стерлинговата зона, ще въведе режим на вносни разрешителни за стоки от европейските страни, което ще спести на неговата страна около 130 млн. паунда. Тези мерки ще намалят с около 25 % вноса на храни. Бътлър предлага горните

807 Тези британски искания не са прецедент. По същото време и други западни страни, като Италия, поставят същите финансови условия. Защо българското правителство отказва да изплати натрупалите си през годините задължения? Един от възможните отговори е посочен от И. Баева и Е. Калинова: партията се „страхува, че преговорите по тези въпроси ще създадат прецедент за други западни страни, които също ще поставят като предварително условие за сключване на търговски спогодби уреждане на техните вземания по национализираните им имущества” (Калинова и Баева, „Българо-италианските отношения след Втората световна война,” 417. 808 АМВнР, п. 3, оп. 2 п, а.е. 85, л. 252.

ограничения поради влошените външноикономически условия, загубата на рафинерията в Абадан и програмата за превъоръжаване. Освен това, основните индустрии за Великобритания – въгледобивната, стоманената и транспортната – не са достатъчно продуктивни. От публикуваните данни се вижда, че страната има отрицателно търговско салдо – през 1949 г. внос от 2 274.7 млн. паунда при износ от 1 834.4 млн.; за 1950 г. вносът е в размер на 2 602.9 млн., а износът е за 2 255.1 млн., докато за първите девет месеца на 1951 г. британският внос е за 2 919.2 млн., а изнесените стоки са за 1 896.2 млн.809 Очакваните ограничения на британската външна търговия са неблагоприятни за България, защото предвиждат да засегнат главно вноса на хранителни стоки, което представлява основната част в българския износ за Великобритания. Това, от своя страна, няма да доведе до скорошно увеличаване на търговията, което отдалечава възможностите българските задължения да бъде изплатени. От своя страна, липсата на решение на финансовите въпроси влияе неблагоприятно върху перспективите за сключване на търговска спогодба.

Българските дипломати отчитат в своите икономически анализи намаления стопанки потенциал на Великобритания след края на войната. На 6-ти декември 1952 г. българският пълномощен министър Н. Николов изпраща доклад до София, в който посочва основните последици от войната за британското място и роля в областта на международната търговия. Той поставя в центъра на своите аргументи английско-американския антагонизъм. Великобритания губи „първенството в търговското мореплаване” отпреди войната за сметка на Съединените щати, губи и пазари за сметка на Вашингтон, а лошо влияние оказва и програмата за превъоръжаване. Ефектът от плана Маршъл не е според очакванията, докато САЩ започват да експлоатират британските колонии, които са важен източник на суровини. По този начин следвоенната стопанска конюнктура поставя Лондон в тежко положение.810

Върху международната търговия влияние оказва и приемането на закона „Бетъл”, който затяга експортните ограничения за износа на стоки за социалистическите страни в началото на 50-те години. Законът и анализите в британското правителство очертават различията между Лондон и Вашингтон. Докато за Великобритания търговията с Източна Европа е оценявана като акт от „голяма важност”, то за Съединените щати тази търговия не е от съществено значение. Британските

809 Пак там, п. 14, оп. 4п, а.е. 142, л. 2-3. 810 Пак там, л. 260-261.

документи потвърждават, че по стратегически причини и по съображения, свързани с националната сигурност, Великобритания подкрепя ембаргото, но без да е мотивирана от американските идеологически постановки. В същото време американските управляващи среди, поради ниската икономическа значимост на съветския блок за тях, прилагат най-големи рестрикции в сравнение с другите западни страни и искат техните европейски съюзници да затегнат контрола. Великобритания има резерви към закона „Бетъл”, но смята да се придържа към ограниченията в търговията с Източна Европа,811 за да не се влошават отношенията с американското правителство, а същото да не се допринася за развитието на източноевропейския военно-промишлен комплекс.

По какъв начин законът „Бетъл” влияе върху Източна Европа съвременниците трудно разбират. В това отношение някои наблюдатели коментират, че по-добре ще е за Запада да възприеме по-гъвкав подход. В Съветския съюз икономиката служи на политиката и затова търговията Изток-Запад има голямо политическо значение за Кремъл. Именно тази политика може да доведе до мир, война или продължаване на Студената война.812 По тази причина не е странно, че Доналд Маклаклън от влиятелното списание „Икономист” заявява на среща в Чатъм Хауз, че „всяко търговско споразумение с Източна Европа трябва да бъде договорено с широко отворени очи за неговото политическо влияние”.813 Позицията на Великобритания по отношение на стратегическото ембарго е ясна и твърда. Година след приемането на закона „Бетъл” Лондон отказва да поеме дори предварително договорени задължения в търговията със съветския блок. Аргументите, свързани със сигурността на страната, надделяват над икономическите обстоятелства и засягат дори вече поети търговски задължения – ще се отказва даването на лицензи за износ на стоки, вече договорени, но попаднали впоследствие в ембарговия лист.814

В началото на 50-те години се забелязват опити за развитие на търговията между капиталистическите и социалистическите страни. Дори някои автори откриват появата на идеята за мирно съвместно съществуване и икономическо сътрудничество по времето на Сталин.

811 UKNA PREM 11/284, Trade with Eastern Europe and Implications of the Battle Act, 27 December 1951. 812 The Economist, 6 September 1952. 813 CPA CRD 2/34/5, Brief for Foreign Affairs Debate, 21 July 1949. 814 UKNA PREM 11/284, East-West Trade: Prior Commitments. Memorandum by the Secretary of State for Foreign Affairs and the President of the Board of Trade, 28 July 1952.

Като пример се посочва Московската икономическа конференция през април 1952 г., когато се създава Комитет за развитието на международната търговия. В нейната работа участват представители на 47 страни, но западните държави се отнасят резервирано. Те гледат на този международен форум като на проява на съветската пропаганда.815 България се включва в конференцията и се обявява за премахване на ограниченията, наложени от Съединените щати и неговите западноевропейски съюзници в търговията със социалистическите страни.816

Някои от българските мотиви за подкрепа на разширяването на международната търговия са свързани със стопанското положение на страната. Първата петилетка (1949-1953 г.), поставя завишени цели пред икономиката – ускорена индустриализация в областта на тежката промишленост и многократно увеличаване на селскостопанското производство. Докато през 1951 г. реколтата е добра, то следващата година се оказва неплодородна и плановете не са изпълнени и наполовина. Освен това, голяма част от планираните индустриални предприятия не са завършени, а паричната реформа от май 1952 г. влошава още повече положението на населението. Така, през лятото на 1952 г. България се оказва пред банкрут.817 В британската легация в София долавят симптомите на стопанската криза през 1952 и началото на 1953 г., но посочват също, че ситуацията изглежда овладяна.818 За липсата на задоволителна яснота относно стопанското положение в Източна Европа списание „Икономист” посочва, че по принцип комунистическите режими имат много и ефективни възможности да прикриват реалното положение, в което се намират.819

В някои коментари на британската легация личи недоверие към официално изнасяните от българските власти стопански данни. Тези данни не могат да се проверят, няма опозиционен печат и поради тази причина информацията отразява само пропагандната линия на партията.820 По отношение на публикувани статии в българския печат за търговията Изток-Запад в навечерието на икономическата конференция

815 Lipkin, “Moscow Economic Conference of April 1952” http://www.helsinki.fi/aleksanteri/conference2009/abstracts/lipkin.htm 816 Огнянов, Дипломация на съвременна България, 102. 817 Мигев, “Случаят Берия” и опитите за смекчаването на режима в България – 1953 г.,” 609. 818 UKNA FO 371/106235, British Legation, Sofia, 26 March 1953. Periodic Economic Report no. 1. 819 The Economist, 1 September 1951. 820 UKNA FO 371/100513, Sofia to Foreign Office, 8 February 1952.

в Москва британските дипломати смятат, че „очевидно са инспирирани от Москва”,821 за да се покаже развитието на българската икономика в положителна светлина. За изнесените през април 1952 г. данни за българската външна търговия през 1951 г. Карвел коментира, че информацията е в проценти и не показва действителното количество и неговата стойност. От друга страна, той все пак е доволен, защото това е първата публикувана статистика за българската външна търговия от доста години и допуска, че в известна степен влияние за намаляването на секретността има и Московската икономическа конференция. От изнесената информация се вижда, че 93 % от българския внос и износ е насочен към страните от съветския блок. От стоките, които внася страната, най-голям дял имат машините, оборудването, металите, индустриалните стоки и др. Износът на България включва индустриални култури като тютюн, също така плодове, зеленчуци, вина и др.822 Същевременно, британците са скептични към публикациите в българската преса за успешни сделки, сключени от българските представители на конференцията.823 В отношението на британските представители в България проличава както недоверието им към властта, така и тяхната позиция към станалата вече характерна зависимост на страната от Съветския съюз.

На Московската икономическа конференция българските и британските представители стигат до споразумение за търговски обмен в размер на 2 млн. паунда.824 Великобритания, всъщност, не е представена с официална делегация и впоследствие нейното правителство се отнася доста скептично към постигнатите договорености. В някои британски документи, когато се споменават британските представители на конференцията, думата „делегация” се поставя в кавички, за да се подчертае нейният непредставителен характер, а споразумението с България се посочва като „т. нар. спогодба”.825 От британска гледна точка смисълът на Московската конференция е противоречив, а практическите резултати - не особено оптимистични. Мащабите на организацията на събитието и

821 Ibid., Sofia to Foreign Office, 21 February 1952. Подобен ироничен коментар в британската легация правят и през юли 1952 г. към Българската търговска камара. Смятат, че тя копира съветския модел, а името й трябва да допада на западните бизнесмени, докато на практика тя е държавен орган – Ibid., FO 371/100517, British Legation, Sofia, 16 July 1952. 822 Ibid., British Legation, Sofia, 17 April 1952. 823 Ibid., FO 371/100513, Sofia to Foreign Office, Bulgaria, Economic Report no. 8. 824 Тодорова, „Към началната история на българо-британските отношения,” 373. 825 UKNA BT 11/5085, H. H. A. Whitworth Minute, 23 October 1953.

съпътстващата го пропаганда се възприемат от британските дипломати в Москва като съветска мирна кампания. Както се посочва в един доклад до Лондон, съветското правителство не е пестило средства за организирането на конференцията, открит е нов хотел, а културните прояви, пропагандата и храната са в изобилие. В светлината на търсения пропаганден ефект конференцията е успешна.826 Британските дипломати допускат, че Съветският съюз може да има и чисто икономически мотиви. От проведените разговори може да се допусне, че Москва цели засилване на икономиките на страните от блока, разширявайки контактите със западните страни. Същевременно, може да се заключи, че СССР се затруднява да окаже необходимата икономическа подкрепа за Китай, въпреки че остава най-важният търговски партньор на Пекин, търсейки пътища за разширяване на китайската външна търговия. На трето място, в британското посолство стигат да извода, че съветският блок цели да покаже пред страните от Югоизточна Азия своя индустриален потенциал и способността си да удовлетвори стремежа на развиващите се страни за индустриализация.827

Въпреки това Н. Николов открива, че след икономическата конференция интересът във Великобритания към търговията между Изтока и Запада нараства. За развитието на търговските връзки между Великобритания и страните от съветския блок са създадени две организации – Британски съвет за развитие на международната търговия и Дружество на търговците от външната търговия. Само че техните амбициозни задачи не се покриват с практическата им дейност, която, според оценките на Николов, е „много ограничена”. Независимо от тази оценка, той не е песимистично настроен за развитието на британската търговия със социалистическите страни поради „влошаване на икономическото положение и все по-стесняващите се възможности за външна търговия на Англия. Това обяснява констатирания от него интерес на местните търговци към България, който показва „нарасналото желание на деловите среди да правят търговия с нас”.828

Идън е скептичен към възможността за разширяване на търговските контакти между Изтока и Запада. Анализирайки материалите, свързани с конференцията и нейните практически

826 Ibid., FO 472/5, Grey to Eden, 15 April 1952, International Economic Conference Held in Moscow, 3-12 April 1952. 827 Ibid., Grey to Eden, 15 April 1952, International Economic Conference Held in Moscow, Comments on Its Economic Aspects. 828 АМВнР, п. 14, оп. 4п, а.е. 142, л. 278-279.

резултати, той стига до извода, че има съвсем малка вероятност Московската конференция да окаже влияние върху търговията Изток-Запад. Подписаните споразумения между Великобритания и източноевропейските страни са „в голяма степен нереалистични и е малко вероятно да се изпълнят”. Предвиденият британски износ включва стратегически суровини, забранени за износ в комунистическите страни от КОКОМ, а западните страни са изпратили в Москва само неофициални и неопитни делегации. Това показва второстепенното значение, отдавано от Лондон на Московската конференция. Донякъде обяснението се крие и в предварителната пропаганда, извършена от съветския блок. Идън я възприема като пореден опит да се извлекат дивиденти от усилията на Москва да подобри отношенията Изток-Запад, този път в областта на икономиката. За британския външен министър усилията на Съветския съюз напомнят за пропагандната кампания за мир, но този път тя не е добре организирана и „пропада между два стола”, защото не е нито „стандартна пропаганда”, както кампанията за мир, нито „осъществима програма за извличане на политически дивиденти от истински опит за увеличаване на търговията Изток-Запад”.829 Освен това, след конференцията Кремъл не променя съществено отрицателното си отношение към Запада. Затова, в светлината на идеите на Сталин за развитието на социалистическите икономики, Форин офис смята официалната съветска подкрепа за увеличаване на търговията за пропаганден ход. Вижданията на Сталин за световната икономика наблягат върху „задълбочаването на икономическата криза на капитализма”, както и на следвоенното разделяне на световния пазар на две – това е една от основните последици от войната.830

Официален Лондон не отдава голямо значение на Московската икономическа конференция, но нейното провеждане и осъществените там срещи и разговори влияят за възобновяването до голяма степен на прекъснатите след 1950 г. дискусии между българи и англичани по стопански въпроси. На 9-ти юни 1952 г. британското Министерство на търговията отправя запитване към Попов, първи секретар на легацията, за българското отношение към постигнатата договорка в Москва. Донякъде в министерството остават учудени, защото българинът не показва ентусиазъм относно разширяването на търговските връзки

829 UKNA FO 472/5, Eden to Gascoigne, 20 August 1952. 830 Ibid., FO 418/93, Soviet Policy, Foreign Office 6 November 1952.

между двете страни, за разлика, например, от неговия румънски колега Дину. Попов заявява, че ще отнесе въпроса до властите в София.831

Възможното обяснение за поведението на Попов се крие в стремежа на София да сключи търговска спогодба с Великобритания, а не толкова да разчита на отделни сделки. Това е позиция, на която българските власти държат още от края на 40-те години. Още повече, че направените по-късно проучвания за изпълнението на някои договорености, постигнати в Москва, показват, че без спогодба търговските връзки се развиват на нестабилна основа. Наред с това, влияние оказва и липсата на съществен практически напредък в търговията след конференцията и разочарованието, което предизвиква подходът на някои от британските търговци. Например, през август 1952 г. мнението на легацията в Лондон след провеждането на срещи с двама британски търговци, участвали на конференцията в Москва, е, че отношенията с тях няма да доведат до практически резултати. Тяхната цел е само да създават контакти между български и британски фирми, без да се застъпват пред Министерството на търговията за даване на разрешителни за внос на стоки, смятани от Великобритания за несъществени,832 т.е. това е подход, който се прилага и без посредници в българо-британските икономически отношения.

От Министерството на външната търговия изпращат до легацията информация за участието на България на конференцията. Министерството съобщава, че е направило постъпки пред Министерския съвет за започване на търговски преговори с Великобритания, а на легацията са изпратени указания да се свърже с местни фирми във връзка с изпълнението на съглашението. Българската идея е търговската спогодба да се сключи на клирингова основа и при това положение да не се разискват „каквито и да са други спорни въпроси”.833 Министерството е готово да предложи на Великобритания следните български стоки: зърнени храни, царевица, ечемик, растителни масла, тютюн и др., а България да внесе черни и цветни метали, машини, резервни части, каучук, вълна и др.834

След като на 9-ти юни 1952 г. Попов не е показал интерес към развитието на двустранната търговия, на 20 юни той отново посещава Министерството на търговията в Лондон. Той заявява, че българското правителство силно желае да изпълни Московското споразумение и се

831 Ibid., FO 371/100520, Board of Trade to Foreign Office, 9 June 1952. 832 АМВнР, п. 16, 4 п, а.е. 159, л. 1-2. 833 Пак там, а.е 156, л. 1, 1 гръб, 4. 834 Пак там, л. 4-4 гръб.

интересува от британската позиция. Отговорът е, че Великобритания желае същото, но в министерството не могат да се ангажират с категорично становище заради съществуващата система от експортни и импортни лицензи,835 т.е. в голяма степен развитието на търговските връзки зависи от това дали стоките, които ще договорят българските и английските фирми, ще попаднат в ембарговите листи. Попов поставя въпроса за сключването на междуправителствена търговска спогодба и, в съгласие с инструкциите от София, предлага тя да бъде на клирингова основа. Английските официални представители категорично отхвърлят каквато и да е възможност за клиринг и отново потвърждават досегашната позиция на своето правителство – британските възможности са ограничени както от категоричните условия за сключването на търговска спогодба първо да се изчистят старите финансови задължения, така и от ограниченията, наложени от стратегическото ембарго. От британските документи става ясно, че същият отговор е даден и на Румъния.836

В София също се провеждат срещи по търговски въпроси между български и британски представители. В началото на юли 1952 г. Диксън, британски търговски секретар в България, посещава Министерството на външната търговия. Неговото впечатление е, че българите не показват голям интерес към някакво бъдещо развитие на търговските отношения на основата на споразумението от Московската конференция. Българите ясно показват, че се интересуват не от отделни сделки, а от развитие на търговията на база двустранна търговска спогодба.837

През есента на 1952 г. служител в Министерство на търговията смята, че каквито и възможности да предлага търговията с България, Великобритания не трябва да ги пропуска.838 Анализът на двустранната търговия показва какви са нейните плюсове и минуси за британската страна. Като цяло търговският обмен между двете страни намалява в началото на 50-те години в сравнение с 1949 г. Въпреки това, според него, има известни възможности за неговото нарастване, което „макар и малко, ще бъде добре дошло”. Един от въпросите, поставени в Лондон, е дали сключването на спогодба ще доведе до нарастване на търговията? Опитът на Великобритания от сключването на търговски спогодби с Чехословакия и Полша показва, че през 1951 г. търговският

835 UKNA FO 371/100520, Board of Trade to H. A. F. Hohler, 23 June 1952. 836 Ibid. 837 Ibid., Peter Murray to Anthony Eden, July 1952. 838 Ibid., More to H. A. F. Hohler, 3 November 1952.

обмен е по-голям, отколкото преди войната, докато търговията с България, Румъния и Унгария, с които не са сключени търговски спогодби, намалява. В Лондон отново преценяват, че уреждането на българския дълг, който, според явно някои не много прецизни изчисления, варира между 3 и 4 млн. паунда, ще стане сравнително лесно при отчисления в размер на около 30 % от търговия – например дългът ще бъде уреден за няколко години, ако се правят отчисления в размер на 700 000 паунда при годишен внос от 2 млн. от България. Практиката на Великобритания показва, че отказът да се търгуват стоки, които не са от голяма важност за британското стопанство, освен ако британските търговски партньори не са уредили финансовите си задължения, дава резултати при преговорите с Чехословакия и Полша. Според анализите, търговията с България има специфични недостатъци. Очаква се тя да бъде в малки количества и не особено стойностна. Цялостната печалба няма да бъде висока, защото ще се внасят стоки от второстепенно значение, за да се осигури изплащането на българските дългове. Все пак сключването на търговска спогодба има и положителни страни. Тя ще окаже положително влияние върху двустранната търговия. Възможно е да повлияе на търговията с Румъния и Унгария, а на политическо ниво да доведе до леко спадане на напрежението.839

Имайки предвид тези съображения, на 11-ти ноември 1952 г. в Министерството на търговията се провежда среща с представители на Форин офис, Министерството на финансите и други. Целта на срещата е да се обсъдят възможностите за сключване на търговска спогодба с България. Преобладаващото мнение е, че България не предлага стоки от голяма важност за Великобритания и сключването на спогодба няма съществено да промени положението. В светлината на очертаните вече предимства и недостатъци на търговията с България британските официални лица смятат, че съществуващата британска позиция за изплащане на компенсации преди сключването на търговска спогодба e по-уместно да се запази.840

На 13-ти ноември, два дни след тази дискусия, британският търговски секретар Диксън посещава Министерството на външната търговия, където се среща с Иван Даскалов, отговарящ за българските външнотърговски договори. Срещата отново потвърждава различните позиции на двете страни, както и малкото възможности за тяхното

839 Ibid., Trade with Bulgaria. 840 Ibid., Minutes of Meeting at the Board of Trade on 11 November 1952 to Discuss the Possibilities of a Trade Agreement with Bulgaria.

преодоляване след няколко години разговори. Даскалов изразява желанието на българската страна да сключи търговска спогодба с Великобритания и желанието двустранната търговия да се развива, въпреки че все още не са изпълнени британските финансови искания. Той добавя, че България е назначила търговски секретар в Лондон – Танев, който има задача да работи за увеличаване на търговията и за сключване на търговска спогодба. Диксън отговаря, че британската позиция по този въпрос е непроменена, но Танев трябва да проучи възможностите на срещи в Министерството на търговията.841

Колкото и срещи да се провеждат в Лондон, ако исканите от Великобритания компенсации не се изплатят, изгледите за сключването на исканата от България спогодба са незначителни. Например, през януари 1953 г. британската легация отново поисква обезщетение за национализираното българо-английско минно дружество. От българска страна е заявено, че компетентните власти не са взели решение по въпроса и Министерството на външната търговия изпраща британското искане до Министерството на финансите.842 При това неуредено положение през януари 1953 г. Танев посещава Министерството на търговията. Разговаря по търговски въпроси и за импортните лицензи. Той отново повдига въпроса за сключването на търговска спогодба, но не е упълномощен да преговаря по финансови въпроси. Последното обстоятелство обезсмисля воденето на конкретни разговори за дълго исканата от България спогодба. Министерството на търговията отново потвърждава британската позиция по този въпрос – търговията не може да се раздели от въпроса за дълговете и към подписването на търговска спогодба може да се премине, когато България изплати финансовите си задължения към Великобритания.843 В крайна сметка, до сключването на спогодба не се стига и в началото на 50-те години търговията между двете страни продължава при дотогавашните условия.844

В същото време има и някои чисто практически въпроси, които, погледнато в по-широк смисъл, влияят върху българските търговски отношения със западните страни. ПБ на ЦК на БКП констатира сериозни слабости в работата на Министерството на външната търговия. На 10-ти април 1952 г. на заседание на Политбюро се посочва, че това министерство не изпълнява решенията на ЦК и правителството, затънало е в бюрокрация, не изготвя навреме плановете за внос,

841 Ibid., British Legation, Sofia, to Anthony Eden, 14 November 1952. 842 АМВнР, п. 16, оп. 5п, а.е. 239, л. 2. 843 UKNA BT 11/5085, H. H. A. Whitworth Minute, 23 October 1953. 844 АМВнР, п. 3, оп. 3 п, а.е. 85, л. 49.

„недостатъчно изучава външните пазари, не се бори за всички възможности на външните пазари”, не проявява предприемчивост. За главен виновник за тези недостатъци е посочен министър Димитър Ганев,845 а не централизираната система за ръководство на стопанския живот и външната търговия на страната. През 1950 г. от легацията в Лондон също поставят въпроса за лошата организация на българската външна търговия. Често писмата от британски фирми са оставяни без отговор, което е „съвсем необичайно за тукашната практика на поддържане на търговски връзки” и така у британските търговци се създават „лоши впечатления за начина, по който се поддържат нашите търговски връзки”.846

845 ЦДА, ф. 1б, оп. 6, а.е. 1568, л. 107-108. 846 АМВнР, п. 2, оп. 7, а.е. 67, л. 8. Същите проблеми се откриват и в търговските контакти на България и с други западни страни. Най-общо погледнато, тези проблеми са следните – лошо качество на стоките, лоша опаковка, повреди по време на транспортирането, подмяна на кадрите, назначаване на неподготвени служители, които имат слаба мотивация и лоша езикова подготовка за съответната страна (Вачков и Иванов, Българският външен дълг, 56-57).

Трета глава Войната на думите: Културната пропаганда в българо-британските отношения В спомените си Стоян Петров-Чомаков, един от българските дипломати в Лондон преди 9-ти септември 1944 г., описва важността на взаимното опознаване между различните страни. Написаното от него в голяма степен важи за мястото на културата в отношенията между България и Великобритания – две страни, имащи в следвоенните условия твърде много разногласия и причини за конфронтация в допълнение към хладните отношения от предишните десетилетия:

Едно от изненадващите, а понякога обезпокоителни обстоятелства в света е, че макар да съществуват много средства за взаимна комуникация, които съвременната наука поставя на разположение на народите, последните все още са дълбоко невежи по отношение един на друг, а малкото, което знаят, се състои до голяма степен от предубеждения и общо взето неверни представи... Това е особено важно в случая на по-малки и по-нови държави, които често са обект на недостатъчно внимание от страна на по-големите сили, или са третирани със снизхождение, граничещо понякога с неуважение.847

През Студената война културата е онази духовна дейност, която дава възможност на Изтока и Запада да разгърнат и да пропагандират своята представа за света и начина, по който се стремят да го променят. Съпоставянето на образите на капиталистическите и социалистическите общества, на тяхното благополучие и напредък поражда интензивно съревнование, което е още един аспект от глобалния конфликт. Пропагандата чрез образи и думи заема централно място в Студената война. Всяка област на обществен и културен живот – от спорт до опера и балет – придобива огромна политическа значимост. Източните и западните държави се стремят да използват културната пропаганда, за да оформят общественото мнение в своите страни и да повлияят в благоприятна за тях посока мненията в чужбина.848 Поради това

847 Петров-Чомаков, Духът на дипломацията, 326. 848 Shaw, “The Politics of Cold War Culture,” 59; Crowley and Pavitt (eds), Cold War Modern, Цитирано в Reid, “The Soviet Pavilion at Brussels’58: Convergence, Conversion, Critical Assimilation, or Transculturation?” 4.

обстоятелство въпросът за мястото и ролята на културата в българо-британските отношения е разгледан в по-широк смисъл – не само като обмен на литература, музика, филми, преговори на институционално ниво, отпускане на стипендии за научни изследвания и др., а като средство за представяне на определен начин на живот, ценностна система и поглед към заобикалящия свят. Всичко това е много важно за представяне на постиженията на всяка страна и за повишаване на нейния престиж в чужбина и в очите на собствения й народ. 3.1 Налагането на съветския културен модел в България и британската визия за свободата в културната сфера След Втората световна война възможностите за интензивен културен обмен между България и Великобритания са силно ограничени както от политическите процеси в света, така и от различните тенденции в обществено развитие. Европейският културен модел на ХХ век е отворен, характеризира се с право на свободен избор, различни течения и школи, взаимно влияние и обогатяване, собствена позиция на творците, докато съветският модел е затворен, унифициран, без избор на позиция, централизирано ръководен от Комунистическата партия. След войната Западна Европа е място, където културният живот се развива в условията на творческа свобода, разнообразие на възгледи, осигурени от политическия либерализъм и пазарната икономика.849 В Съветския съюз и Източна Европа комунистическата идеология има ограничаващо въздействие върху творците – дори и най-големите таланти не са поощрявани да експериментират, личността е потискана от властите, които следят артистите и другите творци, налагат строга цензура и стесняват техния репертоар.850

Комунистическата партия започва постепенно да налага в България точно съветския културен модел. Въпреки че програмата на отечественофронтовското правителство цели да постави духовно-културния живот в страната на демократични основи, да разшири достъпа на българските граждани до образователните институции и да изкорени авторитарната идеология,851 в рамките на три-четири години партията създава условия за преструктуриране на българската култура в

849 Христова, „Художествената култура в България след Втората световна война,” 208; Дейвис, Европа, 1079. 850 Caute, The Dancer Defects: The Struggle for Cultural Supremacy during the Cold War. 851 Огнянов, Димкова, Лалков, Народна демокрация или диктатура, 13.

социалистически дух.852 Новото правителство ясно показва обвързаността на културата с политическия живот. За да разшири своята популярност, да направи своите идеи и реформи достояние на обществеността, както и постепенно да изтласка идеологията на своите противници от обществения живот, кабинетът разчита на Министерството на пропагандата, което от есента на 1945 г. е преименувано на Министерство на информацията и изкуствата. Целта на правителствената пропагандата е да използва медиите за пропаганда „по линия на общата отечественофронтовска политика, в духа на цялостната борба срещу фашизма” и приятелските отношения със Съветския съюз, Югославия и западните демокрации.853

Тази цел започва да доминира в българския културен живот. От обществения живот са изолирани представителите на интелигенцията, свързана със стария режим. От репертоара на кината и театрите са спрени филми от Германия, Италия и Унгария, а също и филми за СССР, които не са произведени в съветската страна. Прочистени са обществените организации и творческите съюзи. Издателската дейност е поставена под контрола на Министерството на пропагандата и т.н.854 Например, наред с филмите от Германия и Италия под ударите на цензурата попадат и филми, произведени в някои страни, съюзници на Съветския съюз. Отделението за кината към Министерството на пропагандата през 1945 г. цензурира 22 филма от Съединените щати, 14 френски филми и един английски. Аргументът на цензорите е, че част от съдържанието на тези филми не отговаря на съвременната епоха. При цензурирането на филмите често се случва да се „забраняват отделни надписи или картини, които не отговарят на днешното време”. След цензурирането на филма той „става годен за прожектиране в новия дух”.855 Макар че методът на социалистическия реализъм не се налага категорично през народнодемократичния период, ръководството на

852 До края на 1947 г. БРП(к) води умерена културна политика, без открито да се намесва в културния живот. Партията действа в рамките на управляващата отечественофронтовска коалиция и показва както съобразяване със сложните отношения между страните-победителки във войната и неуреденото международно положение на България, така и стремеж да приобщи интелигенцията, без това да става с принудителни средства (Калинова, Българската култура, 23). 853 ЦДА, ф. 2, оп. 1, а.е. 23, л. 124. 854 Чичовска, „Културната политика на народнодемократичната власт (1944-1948),” 114-132. 855 ЦДА, ф. 2, оп. 1, а.е. 23, л. 118.

БРП(к) поставя задача пред творците-комунисти да наситят своите произведения със здраво идейно съдържание в комунистически дух.856

Британските представители в София обръщат внимание на влиянието на политическите борби върху културното развитие и съответно върху условията за британска културна пропаганда. В хода на острите борби между опозицията и отечественофронтовската власт духовно-културният живот се отразява в още по-голяма степен върху напрегнатата обстановка в страната. Водещи през тази години са вътрешнополитическите, външнополитическите и стопанските въпроси, които също са в центъра на вниманието на опозиционните партии. Политиката на правителството в областта на културата и образованието е подложена на критика от опозиционните лидери. Тяхното недоволство основно е предизвикано от политизирането на литературата, образованието, изобразителното изкуство, читалищната дейност и т.н. Тези духовни сфери се използват от БРП(к) за пропагандиране на нейната идеология и политически цели като насаждането на комунистически идеи в литературните произведения, постепенното изключване на общочовешките и хуманитарните тенденции в литературата, насаждането на класово-пролетарска омраза и пр.857 В голяма степен опозицията има право. След 9-ти септември 1944 г. образователната система в България претърпява политически трусове: чистки на преподаватели, забрана на учебници, обвинения във великобългарски шовинизъм, стремеж към централизация, главните учители и директорите остават назначаеми, както преди 1944 г., учебници се въвеждат от централните държавни органи и пр.858 От друга страна обаче, правителството полага усилия да направи

856 Христова, „Българският интелектуалец пред проблема „социалистически реализъм,” 396-398. 857 Мигев, Българските писатели в политическия живот 1944-1970, 22. Например, проведената на 23-25-ти септември 1945 г. Национална писателска конференция показва стремежа на ЦК на БРП(к) да обедини писателите около Отечествения фронт. За разлика от печатните издания на БРП(к), където се набляга на толерантното отношение към различните мнения, изразени на конференцията, в “Народно земеделско знаме” отзивите са отрицателни, защото на конференцията е господствал дух на “клетвоприношение към Отечествения фронт”, изкуството е “впрегнато” в служба на управлението, а опитите на писателите да се преклонят пред “апостолите на диалектическия материализъм” са преценени като “жалки” (Мигев, Българските писатели в политическия живот 1944-1970, 19, 21; Народно земеделско знаме, 28 септември 1945 г. Вж. също Народно земеделско знаме, 6 октомври 1945 г.; 10 октомври 1945 г.) 858 Чичовска, „Просветната политика в България 40-те – 60-те години,” 62; Народно земеделско знаме, 29 септември 1945 г.

образованието максимално достъпно за желаещите: построени са нови училища, намалени са учебните такси и т.н.859

Непосредствено след преврата отечественофронтовското правителство полага усилия да популяризира в чужбина своята културна политика. На английски и френски език е издаден том с български народни песни, организирани са посещения на съветски артисти и други. Както отбелязва Стоян Стоянов, началник секция при отделението за културни връзки с чужбина в Министерството на пропагандата, от октомври 1944 г. до юли 1945 г. министерството издава бюлетин на руски, английски и френски език, „предназначен за чужденците в България и за културните институти и отделни личности в чужбина”. Част от пропагандната дейност на властта е поддържането на връзки с аташетата по печата и културните съветници на чуждестранните политически мисии в София.860

Погълната от турбуленцията на преходните години, българската култура на свободната британска сцена трудно привлича интереса на по-широки социални слоеве с онова, което предлага там. Обратната констатация важи и за представянето на британската култура в България. За нея българската културна атмосфера не осигурява най-добри условия за радушен прием, което британските дипломати и представители на Британския съвет сполучливо долавят. Първите следвоенни години са време, през което противопоставянето Изток-Запад набира сили както в политическите, така и в международните културни отношения. При тези условия опитите за възстановяването на българо-британските културни връзки започват много по-бавно в сравнение с усилията за напредък в икономическите отношения. До пролетта на 1945 г. няма конкретни предложения от българското правителство за установяването на културен обмен с Великобритания. Причините се крият в международното положение на страната, военновременната ситуация, липсата на британски интерес към България извън непосредствените въпроси в работата на СКК, както и негативното отношение на британското правителство към отечественофронтовската власт. На практика, до подписването на мирния договор през февруари 1947 г. културните контакти между двете страни са незначителни.861 Англо-съветските политически противоречия, съветската подкрепа за българските комунисти и второстепенното място на

859 Чакъров и Атанасов, История на българското образование, 396-397. 860 ЦДА, ф. 2, оп. 1, а.е. 13, л. 74-75. 861 Cicovska, “Bulgarian-British Cultural Relations 1944-1948,” 24-25, 40.

Великобритания в СКК оказват значително влияние върху българско-британските културни връзки. Тези фактори повлияват негативно и върху представите за двете страни, които се формират и налагат в публичното пространство и в дипломатическите среди. През май 1945 г. Бозуол отбелязва, че възстановяването на дейността на Британския съвет в България е невъзможно в тогавашната обстановка. Давайки израз на политическите си противоречия със съветските представители, той признава, че няма благоприятни условия за британска културна пропаганда в страната. Съответната клауза в примирието с България (чл. 8) открива големи възможности за съветска политическа и културна пропаганда, която е посрещната с одобрение от отечественофронтовското правителство. Бозуол е недоволен от слабите позиции на неговото правителство в тази част на Европа. Българите с проанглийски и прозападни симпатии са „под подозрение” от страна на властите. Той не е в състояние да помогне на земеделския лидер д-р Г. М. Димитров, намиращ се под арест. При отсъствието на представителство на Британския съвет Бойд Толинтън служи като лице за контакти по културните въпроси. Всъщност, отварянето на офис на Британския съвет в България не се предвижда в скоро време.862

Същевременно обаче поради проявения интерес от българска страна за започване на културен обмен англичаните правят няколко проучвания на местните особености и условия за работа. На 26-ти ноември 1945 г. българска делегация, в която участват представители на Министерството на пропагандата, синдикатите и др., посещава Лондон и се среща с представители на Британския съвет. Инструкциите на министерството към делегацията са да направи каквото може за „възстановяване на културните отношения”. В Лондон остават с впечатление, че българите проявяват „истински интерес” към работата на Британския съвет и желание за сътрудничество с Великобритания в областта на културата. След разговора У. Уикъм отбелязва изоставането на неговата страна по отношение на проникването в българския културен живот. Докато Франция, Съединените щати и Съветският съюз вече са възстановили културната си дейност в България чрез организиране на езикови курсове, училища, представяне на литература и др., Великобритания на практика е пасивна. Единствено Лигата на англоговорящите възстановява своята дейност чрез организиране на езикови курсове. Изпращането на британски учители, литература и културни ценности се очаква да бъде посрещнато с интерес и одобрение от българите. Уикъм стига до извода, че пред Британския съвет има

862 UKNA Records of the British Council (BW) 18/3, W. R. L. Wickham, 17 May 1945.

добри перспективи за работа в България. Най-много се разчита на публицистична дейност сред българското общество, поради истинската жажда за информация в неговите социални слоеве.863 Във връзка с бъдещата дейност на Британския съвет англичаните разглеждат и външните културни влияния в България. От британска гледна точка, тези влияния в страната идват от две посоки – от Съветския съюз и западните държави. Съветските позиции са силни не само поради военното и политическо влияние на Москва в следвоенна България, но и поради традиционните връзки между двете страни. След Освобождението българите изпитват “сантиментална привързаност към Русия”, но “българският материален и културен прогрес след това се дължи на контактите със Запада”.864 Що се отнася до Великобритания, българските културни връзки с тази страна не са особено активни. В областта на образованието, например, българите, които завършват британски университети в първите години след Освобождението, са много по-малко, отколкото тези, получили образованието си в други страни от Западна Европа. Това се дължи на няколко причини. Великобритания е отдалечена от България, което предполага по-големи транспортни разходи за българите. Влияние оказват и слабата популярност на английския език в страната, високите цени за обучение в английските университети и колежи. Освен това представата за Великобритания сред българското общество се оформя от нейната роля на Берлинския конгрес през 1878 г. Въпреки че след време британската политика се променя, негативните представи у българското обществено съзнание за Великобритания преобладават.865 Негативният образ на Великобритания в България не се променя съществено след 1944 г., нито се променя британската представа за България като русофилска страна, която е твърде плаха и предпазлива в общуването със западната демокрация. Властта в България отдава ясно предпочитание на съветската култура, а средите с проанглийски симпатии са в опозиция и постепенно губят своите позиции, влияние и роля в обществото. След преврата на 9-ти септември 1944 г. съветското влияние се засилва значително в областта на литературата, театъра, музиката, филмовото изкуство, организират се

863 Ibid., BW 18/3, W. R. L. Wickham to Lindsay, 26 November 1945. 864 Ibid., Notes on Bulgaria, 24 January 1946. 865 През ХІХ и първата половина на ХХ век българската интелигенция е отдалечена от британските университети. Във Великобритания през Българското национално възраждане образование получават 5 души, а през периода 1978-1912 г. техният брой е 30 (Tanchev, “Anglo-Bulgarian Relation in the Sphere of Education 1978-1912,” 140-141, 147).

повече турнета на съветски артисти, отколкото на западни, отпускат се стипендии за обучение на българи в Москва и т.н.866 Активната съветска културна пропаганда е оценена от британската страна като “естествен резултат от връщането на България към нейните расови (етнически), исторически и географски връзки с Русия” след провала на прогерманската политика, особено след Втората световна война. Същевременно за по-силните съветски позиции в българското общество голямо значение имат и политическите фактори, изразяващи се в “борбата между две концепции за демокрация в Европа”. Във Великобритания реално отчитат и благоприятното за Москва съотношение на политическите сили в България. Силната Комунистическа партия се стреми да свърже “България със Съветския съюз не само политически и икономически, но също и културно”, докато прозападната опозиция не получава външна подкрепа със същата степен. Затова не е учудващо, че в тази благоприятна за тях среда, комунистите не съдействат за разпространението на британската култура, идеи и начин на живот в народнодемократична България.867

Не е за пренебрегване и фактът, че след Втората световна война западните държави бавно възстановяват своята културна дейност в България. На културния фронт, ако използваме комунистическата терминология, те са убедително изпреварени от Москва. Макар че разполагат с важни предпоставки като симпатиите на прозападните слоеве сред населението да спечелят културното състезание поне в душите на хората. Въпреки често констатирания български интерес, британската мисия не отдава голямо значение на въпроси, свързани с културата. През пролетта и лятото на 1945 г. в Министерството на пропагандата са получени запитвания от български културни, стопански, обществени и други институции как да влязат във връзка с културните представители на Съветския съюз, Съединените щати, Великобритания и Франция. Въпросите са представени на мисиите на съответните държави, но след отправените запитвания става ясно, че английските и американските представители в СКК не са направили необходимото за осъществяване и поддържане на културни връзки с българското население.868 Важно място в сблъсъка между правителството и опозицията е оправданото търсене на приемственост с постиженията в областта на културата и науката преди провъзгласяването на България за република.

866 Българо-съветски отношения, 138-143, 148-149, 162-164, 184-187. 867 UKNA BW 18/3, Notes on Bulgaria, 24 January 1946. 868 ЦДА, ф. 2, оп. 1, а.е. 22.

Във вестник „Народно земеделско знаме” са отпечатани статии, в които се прокламират общочовешките ценности, с призив хората на изкуството да служат на народа, а не на властта. Затова е задължително те да се отърват от “вернопоклонническите чувства” и да приемат, че “народът е господар на страната”. Напълно се разминават възгледите на опозицията и управляващите по проблемите, свързани с развитието на театъра в страната, с дейността на народните читалища и други.869

Вестниците в България отразяват различната външнополитическа ориентация на отечественофронтовските и опозиционните партии. Докато вестниците на управляващата коалиция възхваляват успехите на Съветския съюз, то опозиционният печат отдава по-голямо предпочитание на постигнатото в Западна Европа. Действително, след 1944 г. просъветската пропаганда, експлоатираща ролята на Русия в българското историческо развитие, се засилва. По страниците на отечественофронтовския печат, по радиото и по митинги Съветският съюз е представян като двоен освободител на България – през 1878 г. от турско, а през 1944 г. от германско „робство”. По съветско внушение се пропагандира тезата, че България „трябва да изкупи не с думи, а с дела” греховете си към Москва, поради съюза с Германия. Широко се пропагандира тезата и за българо-съветската дружба.870

Справките за предаванията на Радио София през 1945-1946 г. са показателни за преобладаващото място на съветската култура и изкуство в България и засилващата се социалистическа пропаганда. Основни са предаванията и темите, свързани със СССР като курс по руски език, предаване за работника, репортаж за съветската опера, сказка „Парите в съветската стопанска система”, послание на българските работници до работниците в Съединените щати, информация за изборите в Съветския съюз, литературна програма за Ленин, грижите за децата в Съветския съюз, писмо до Ленин, предаване 869 Народно земеделско знаме, 9 август 1946 г.; 8 септември 1946 г.; 9 септември 1946 г.; 31 август 1946 г.; 4 октомври 1946 г.; Отечествен фронт, 6 октомври 1946 г.; 23 октомври 1946 г. Наблюденията на опозиционната земеделска интелигенция върху развитието на българската култура я води към заключението, че се върви към създаване на “кастова култура”. Това твърдение е подкрепено с примери за отправени заплахи към членове на Писателския съюз, че ще бъдат изключени тези, които не са в крак с официалната линия; с изискването на се представят бележки от комитетите на Отечествения фронт за прием в университетите и други (Народно земеделско знаме, 16 октомври 1946 г.) 870 Българо-съветски отношения, 149; Кьосева, „Българо-съветските отношения (1944-1947 г.): пропаганда и конюнктура,” 194-205.

на българо-съветското дружество, час за войника, посветен на Ленин, работничката в Съветския съюз, предавания за съветското село, за стахановското движение, за посещения на съветски писатели в България и др. На британската култура се отделя значително по-малко място – музика от Елгър и други композитори, предаването „Впечатления от Лондон” и др.871 През 1945 г. страната е посетена от съветския държавен ансамбъл за народни танци, а отделът за Културни връзки с чужбина към Дирекцията на народната култура сключва споразумение с Всерусийското общество за културни връзки с чужбина.872

Независимо от обтегнатите отношения между опозицията и БРП(к), опозиционните партии не застават на антисъветски позиции, нито отстояват открит прозападен курс. Това се дължи не само на опасенията, че един сблъсък с най-силния външен фактор в България би имал катастрофални последици за опозиционния Земеделски съюз, но и на разбирането на земеделските лидери, че привързаността на българския народ към Русия има дълбоки корени.873 Русофилството на българите е акцент, който често присъства в британските доклади за България. Само че отношението към Съветския съюз в българския политически живот не е еднозначно. Непрекъснато повтаряните искания от опозицията за придържане към отечественофронтовската програма, сътрудничество между земеделци и работници, приятелство със СССР и т. н. са приемливи за мнозинството от българските граждани и опозиционните среди с основание ги подкрепят. Развитието на политическия живот в България обаче показва, че те не са напълно осъществими, а непрекъснатото им повтаряне се дължи не толкова на някаква надежда за реализиране, а по-скоро на стремеж БЗНС “Н. Петков” да се предпази от обвинения в антисъветизъм или че вреди на международните интереси на страната, което би довело до допълнително влошаване на положението на съюза. Така че някои положителни материали за Съветския съюз, публикувани в опозиционния земеделски вестник, са не само дипломатически ход, но те отразяват и разбирането на съюза за значението на съветската култура, наука и постижения в различни области на обществения живот. Това показват положителните очерци за големите строителни обекти в СССР, за приложението на науката в живота, за съветския театър и

871 Вж. ЦДА, ф. 2, оп. 1, а.е. 22; а.е. 23. 872 Пак там, л. 39. 873 Народно земеделско знаме, 31 август 1946 г.

неговите артисти или добрите отзиви за премиерите на съветски постановки в България.874 Със съветска подкрепа БРП(к) заема водещо място в управлението на страната. В началото на 1946 г. англичаните отдават влиянието на българските комунисти в културния живот предимно на техния контрол върху ключови позиции в Министерството на информацията и изкуствата, в радиото, печата, операта, театъра и творческите съюзи. Партията успешно използва, както сполучливо е доловено в един британски доклад, привързаността на населението към Русия и негативните последици за страната от предишната прогерманска политика. Освен това, зад близките отношения със Съветския съюз британското правителство и неговите представители в България долавят и стремеж да се парират гръцките претенции към страната, нещо като “застраховка срещу възможни гръцки искания, подкрепени от Британия”.875 Има обаче и фактори, които не са благоприятни за управляващите в България. Това е влиятелната опозиция, която отправя поглед към Великобритания и Съединените щати и очаква подкрепа от техните правителства за установяване на западна форма на демокрация. Англичаните допускат, че докато сътрудничеството между големите страни-победителки във войната продължава, българските комунисти поне формално трябва да си сътрудничат със западните държави. Съществуват възможности съветската популярност да намалее в резултат на разочарование сред онези българи, чиито интереси са засегнати във връзка с оказването на продоволствена и материална помощ на съветските войски в България и в резултат също на преките контакти на българите със съветските войници и политическите представители на СССР. Впоследствие, изтеглянето на съветските войски може да се отрази неблагоприятно на популярността както на Съветския съюз, така и на местните комунисти. Въпреки че Комунистическата партия има силни позиции във властта, за англичаните тя си остава партия на малцинството от населението, опираща се главно на външна подкрепа и репресивни методи на управление. Британците са наясно, че периодът непосредствено след войната е преходен и разрешаването на българския въпрос, който

874 Пак там, 7 октомври 1945 г.; 27 август 1946 г.; 22 август 1946 г.; 23 август 1946 г.; 6 октомври 1946 г.; 16 октомври 1946 г. Материали с такова съдържание се публикуват и през 1945 г. (Политика, 24 януари 1945 г.; 24 февруари 1945 г.; Земеделско знаме, 25 април 1945 г.). 875 UKNA BW 18/3, Notes on Bulgaria, 24 January 1946.

“остава най-трудния на Балканите”, зависи от споразуменията между великите сили.876 В тази обстановка британското културно влияние в България е слабо. Докато политическата и икономическата сфера са заети от Съветския съюз, в доклада за възможностите за работа на Британския съвет в България се посочва, че „стратегическата и политическата важност на страната прави наложително” британските представители да упражняват „влияние в полето, оставено за нас – полето на културата”. Началото на британската културна пропаганда трябва да се постави от британската мисия в София. Според примирието, пропагандата се води от съветското командване, но британското впечатление е, че Съветският съюз не възразява на разпространението на британска литература. Ако Британският съвет се установи в България, трябва да действа в следните рамки: признаване на „преобладаващото руско влияние”; упражняване на британското влияние в единствено достъпната сфера, тази на културата; поддържане на добри отношения с българските политически партии и ясно да се покаже, че приятелството с Гърция не означава враждебна политика към България.877 Това мнение показва, че Великобритания не гледа на културата като на средство за съревнование със Съветския съюз, а по-скоро като на възможност за повишаване на британската популярност и печелене на симпатии сред населението.

Извършеното до 1946 г. по линия на британската пропаганда е сравнително малко като количество и незначително като съдържание. В сравнение с френския, немския и руския езици, английският език не се говори много в България. В страната съществува Лигата на англоговорящите, която организира курсове по английски език. Съгласно официалното английско мнение, в България има добри условия за културна пропаганда. Освен езикови курсове, лигата организира и социални събития, като лекции, чайове и танцови забави в петък вечер. Комунистите гледат на нея с подозрение и по-добре би било Британският съвет да не ангажира с нея пряко, но все пак да й оказва съдействие, защото е популярна и нейните инициативи са добре посетени. Разглеждайки българското образование като система от просветни нива и структури, англичаните откриват някои подходящи възможности за пропаганда. Американският колеж в София се очаква отново да отвори врати, а в Ловеч функционира американско училище за момичета. Затова една от нишите, в които Великобритания може да

876 Ibid. 877 Ibid.

направи „най-добрата дългосрочна пропагандна инвестиция”, е откриването на първокласно английско училище.878

Имайки предвид българския интерес към британската литература, политическата мисия на Великобритания в България прави опити да започне разпространението на книги. Такива действия за популяризиране на съветската и американската литература вече са предприети от техните мисии. От българска страна има внимание също към поставянето на британски пиеси на българска сцена, излъчването на британска музика по радиото и прожектирането на британски филми. Англичаните разглеждат и важния въпрос за качеството и съдържанието на тяхната пропаганда. За тях е важно предоставяните материали да са от добро качество, а „не с очевидно пропагандна същност”, защото „пропагандата е вторичен продукт на доброто качество”. В това отношение те се стремят да се различават от Съветския съюз, защото очевидното пропагандно съдържание на съветските филми е преценено от англичаните като слабата им страна. Съветските филми са най-широко разпространявани, но биещата на очи пропаганда води до по-малко внимание на населението към тях в сравнение с американските филми. Поради социално-икономическите реформи в България темите, които са подходящи за британска пропаганда, са развитието на британската индустрия, работата на социалните служби, образованието и други. Вече са направени някои опити за пропаганда – през лятото на 1945 г. британската мисия организира фотоизложба, в която е представена британската провинция, архитектурата, образованието и индустрията. Изложбата има „огромен успех” и затова част от възможностите за Британския съвет са свързани с организирането на изложби. Опитът с тази изложба показва, че те са „силна форма на пропаганда”, имаща ефект в България. Отпускането на стипендии за студенти обаче се смята за неподходящо в тогавашния момент. Британските опасения са, че властите ще позволят да ги ползват само студенти, подкрепящи Отечествения фронт, но би могло да се отпуснат стипендии след признаване на българското правителство.879

Интересни са впечатленията на посетителите от Великобритания за България. Отново във връзка с проучване на възможностите за дейността на Британския съвет един негов представител предприема двуседмична обиколка на страната през април 1946 г. Три основни теми изпъкват в неговия доклад – последиците за България от участието във Втората световна война, отношенията със

878 Ibid. АМВнР, п. 16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 5 879 UKNA BW 18/3, Notes on Bulgaria, 24 January 1946.

Съветския съюз и как тези фактори влияят върху българо-британските културни взаимоотношения. Според него, българското участие в световната политика обикновено започва добре, но после не носи очакваните резултати. Това се отразява негативно върху репутацията на българите. За тях е характерен традиционният навик в крайна сметка да „губят съревнованието”. За страната е добре обаче че съумява да избегне опустошителните последици от последната война. Близостта с Русия е изтъкната и в този доклад и е едва ли не тя е предопределяща за насоките на българската политика. В тази връзка е отбелязано и „расовото сродство” с Русия, както и доброто посрещане на съветските войски от много българи. Установеното на 9-ти септември 1944 г. правителство също е популярно, но извършва „серия от груби грешки” и това променя отношението към него. През 1946 г., според британските оценки, то е „презирано и мразено”, защото е възприемано като „марионетка на руската окупация”. Впечатлението на автора е, че кабинетът се крепи на власт благодарение на съветското присъствие в страната и ако руснаците се изтеглят, то няма да „оцелее и един месец”. Някои от причините за българското разочарование от Съветския съюз се крият в липсата на облаги от двустранния търговски договор. Освен това, изземването на германски машини се отразява негативно на икономиката, не достигат и хранителни стоки. Всичко това подкопава престижа на правителството. Дългото съветско присъствие вероятно ще дискредитира политиката на Кремъл, но съветските власти ще се изтеглят, едва когато в България има стабилен просъветски режим, както се прави и в други страни от Източна Европа. Въпреки че населението проявява интерес към Великобритания, обстановката е несигурна за работата на Британския съвет. Препоръката в доклада е да се извършват действия от неголеми мащаби – например, разпространение на английски книги, защото много книжарници в София свидетелстват за наличието на четяща публика. Друга форма на културна пропаганда е излъчването на британска музика по радиото и създаването на благоприятна представа за Великобритания чрез филми като документалния филм „Това е Британия”. Впечатлението е, че нивото на културата и науката в България е високо и Великобритания трябва да отговори по същия начин. Друга възможност за установяване на двустранни връзки се открива в областта на образованието. Затова посещенията на български учени във Великобритания са оценени като „едно от най-добрите средства за пропаганда”.880

880 Ibid., Bulgaria, Notes on Tour 1-15 April 1946.

Сферата на образованието обаче все повече се идеологизира. Първоначално БРП(к) се стреми да се съобразява със следвоенните реалности в страната и в света. Затова партията не ръководи изцяло и открито обществения живот. Въпреки това, нейните възгледи, без това да е доведено до крайност, както през следващите десетилетия, се прилагат по редица важни въпроси, засягащи развитието на България, включително научната и образователната политика на държавата.881 Под влияние на процесите, развиващи се в България в преходните години на народна демокрация, във висшите училища се възприемат нови форми и методи на работа, въвеждат се нови учебни предмети, а силното политическо влияние на комунистическата партия води до идеологизиране на учебния процес.

За няколко месеца след доклада от април 1946 г. „събитията [в България] се променят бързо” в неблагоприятна за Великобритания посока. През лятото на 1946 г. опасенията, че след изтеглянето на британската и американската мисии правителството на Отечествения фронт ще посегне на гражданските права, стават все по-реални. Англичаните безпомощно наблюдават как българското правителство прочиства „всички социални елементи, които е възможно да се противопоставят на консолидирането на неговата власт”. Кабинетът извършва чистка в армията и сред интелектуалците, докато милицията притиска лица, общуващи с американци и англичани. Бозуол наблюдава развитието на обществоно-политическия живот от дистанция и с растящ 881 Примерно, на 22-ри януари 1947 г. в парламента се обсъжда законопроект за Българската академия на науките (БАН). Според вносителите, със закона се цели БАН да е в синхрон с изискванията към нацията, “да е истински народна, демократична и прогресивна” институция, която да се развива планово с оглед нуждите на страната. Другата цел е да се очисти от “фашистките и полуфашистките теории”, към които някои учени продължават да се придържат в работата си. Твърде суровата оценка се допълва от твърденията, че до 9-ти септември 1944 г. БАН е разпространявала “предателски, антибългарски, антиславянски идеи” и не се е включвала в народните борби срещу монархизма и режимите, управлявали България до 1944 г. Тази позиция е силно политизирана и отразява схващанията и интересите на БРП(к). Депутатите от опозцията заявяват тяхното неодобрение на закона, защото в него са залегнали схващания, които не се различават от тези преди 1944 г. – превръщането на БАН в “държавно учреждение под надзора на Министерския съвет”, което ликвидира творческата свобода на учените. Те ще трябва да се подчиняват на “временните интереси на едно правителство”. Така се унищожава свободата на мисълта и се премахва “независимостта на научното дело”, а правителството поставя БАН под държавен контрол – академията, ръководена и направлявана от държавата, да действа съобразно партийната политика, намерения и цели, да създава вярна и предана на управляващите интелигенция (Стенографски дневници на VІ Велико народно събрание. Дял І, кн. І, 352, 358, 363.)

песимизъм. Той с основание преценява, че работата на Британския съвет в тази среда „почти сигурно ще бъде безплодна”, а контактите на българите с англичаните ще се натъкват на опасности и трудности. В тази обстановка Великобритания се възприема като „надежда за политическо спасение” от българите с прозападна ориентация. Тази надежда повишава интереса към британската култура и начин на живот, но реалните действия за нейното осъществяване са само хипотетични. Регентът В. Ганев изразява надежда, че Британският съвет ще започне скоро работа, но очакванията са съветът да се натъкне на много трудности. За Великобритания е положително, че икономическите и политическите условия не предполагат българите да са „естествено склонни към съветизация”, но „подчинението на страната на Москва” е наложено „срещу волята на населението”. Вътрешните политически събития в България се развиват така, че западните държави губят позиции, а управляващата коалиция цели да обвърже страната със Съветския съюз и да „очерни западните демокрации”.882

През есента на 1946 г. БРП(к) още повече се укрепва във властта със спечелването на изборите за Шесто Велико народно събрание и с премахването на монархическия институт. Натискът върху опозицията се засилва с нарастването на противоречията Изток-Запад, а наближаващото подписване на мирния договор окончателно обрича българската опозиция на неизбежно премахване. Британското влияние в политическия живот е „равно на нула”. В областта на икономиката развитието е бавно и сякаш културата е единствената сфера, предоставяща възможности за поддържане на нормални взаимоотношения. По време на дискусиите във Форин офис през януари 1947 г. за британската политика към Източна Европа Бозуол предлага провеждането на една по-активна културна пропаганда, защото английските книги и либерални идеи са популярни в страната. Тук той отново посочва съветския фактор в развитието на България като съществена пречка пред британската пропаганда. Например, съветските представители в СКК поставят ограничения пред разпространението на британски филми.883 През 1947 г. в меморандума за британската политика към Източна Европа в областта на културния обмен е посочено, че целта на Великобритания е да направи обществено достояние „социалните програми и постиженията на правителството, западния начин на живот”. На следващо място, британската дипломация се стреми да противодейства на фалшифицирането на новините за

882 UKNA BW 18/3, Legal Officer to Col. Johnstone, 29 July 1946. 883 Ibid., FO 371/65964, Foreign Office Minute, 17 January 1947.

международните отношения и „антибританската пропаганда, разпространявана от комунистите”. Това се предвижда да бъде осъществено чрез емисиите на Би Би Си и дейността на Британския съвет.884

В тази насока е предложението на британския политически представител от 13-ти януари 1947 г за активизиране на културните отношения. Той се обръща към Г. Димитров с искане за съгласие на българското правителство Британският съвет да възобнови своята дейност. Димитров отговаря с искане за реципрочност – България трябва да има подобна институция във Великобритания и правото да отказва достъп до страната на лица от съвета, които имат враждебно отношение към правителството. След няколко дни Форин офис се съгласява с българското искане. За България разширяването на културните връзки има важно значение, защото ще даде възможност на правителството да представи страната в добра светлина и ще допринесе за нормализиране на дипломатическите отношения с Великобритания.885 За директор на Британския съвет е назначен Линдън Клъф, а Ерик Ханкок е заместник директор. По този начин поне на институционално ниво е направена важна стъпка за развитието на българо-британските културни отношения. Политическите съображения обаче продължават да оказват негативно влияние. Още при обсъждането на британските назначения Бозуол смята Ханкок за неподходящ, защото в деликатните условия в България на него му „липсва необходимото търпение и изисквания такт”, за да се справи със ситуацията, а в миналото съпругата му е била активен член на Британската комунистическа партия.886

Мнението на представителите на Британския съвет от 1946 г., че културата е сфера, където Великобритания има възможност за по-активна дейност, изглежда преувеличено. Всъщност, погледът на Бозуол е по-реалистичен, отколкото сочат очакванията в докладите на мисиите на Британския съвет за проучване на обстановката в България. През 1944-1947 г. възможностите за Великобритания са ограничени и обществената среда е неблагоприятна за британска културна пропаганда, което е отражение на дипломатическата слабост на западните държави в отечественофронтовска България. Личи как британските наблюдатели се чувстват отдалечени и чужди на българската обществена действителност, а британската културна

884 Ibid., Foreign Office Minute, Policy in Eastern Europe. 885 Cicovska, “Bulgarian-British Cultural Relations,” 29-30. 886 UKNA BW 18/3, Legal Officer to Col. Johnstone, 29 July 1946.

пропаганда е пасивна. България обикновено е представяна като страна, близка на Русия (Съветския съюз), в която е установен комунистическият контрол върху основни държавни институции, а нейното правителство е подчинено на Москва. Така България, някак естествено и адекватно на песимистичните преценки в британските доклади, се връща към славянските си корени с външнополитическа ориентация към СССР след провала на предишните съюзнически отношения с Германия. 3.2 Студената война и културната пропаганда в българо-британските отношения Културните взаимоотношения с Великобритания и другите западни страни са един от аспектите на българската вътрешна и външна политика след сключването на мирния договор. В тях именно се отразяват както амбициозните проекти на режима, така и неговото отрицателно отношение към капиталистическата икономическа и социална система. За формирането и развитието на българското отношение към британската култура важна роля имат връзките на България със Съветския съюз. Съветският съюз и източноевропейските страни започват да съгласуват своите действия в областта на културата и образованието с цел да отстранят западното идеологическо и духовно влияние. Укрепването на съветския модел на социализма в тези страни е съпътствано с тяхното изолиране от Запада в областта на науката и културата. Коминформбюро има определящо влияние в областта на културната политика в Източна Европа. Неговата роля е да синхронизира действията на съветските сателити според изискванията на Москва. След създаването на Коминформбюро влиянието на комунистическата идеология в българската култура се засилва. На заседанието в Полша през септември 1947 г. В. Червенков отбелязва, че „авторитетът на партията на културния фронт е извънредно голям”.887

Решенията на ПБ на ЦК на БРП(к) от октомври 1947 г. за извършването на дълбоки обществено-политически промени имат своето отражение в българската култура, която трябва да служи за изпращане на политически послания към българското общество с цел изобличаване на „империалистическата политика” на западните

887 Червенков информира своите колеги, че видните представители на интелигенцията са ориентирани към Отечествения фронт, а Камарата на народна култура се ръководи от комунисти, както и творческите съюзи в страната (Еленков, Културният фронт, 118).

държави, борба със западните културни влияния, показване силата на Съветския съюз, разобличаване на „реакционните кръгове” в страната, критика на буржоазните идеи в литературата, изкуството, науката и т.н.888 Новите насоки на общественото развитие след 1948 г., ориентирани към цялостното утвърждаване на социалистическия политически модел в България, засягат чувствително състоянието на националната култура. През декември 1948 г. тържествено е обявено, че народната демокрация е само друга форма на диктатурата на пролетариата. Изграждането на социалистическо общество е посочено от Петия конгрес на Комунистическата партия като основна насока на развитие на България през следващите години. Осъществяването на тази задача, наред с преобразуванията във всички сфери на обществения живот, включва и извършването на социалистическа културна революция. Нейното реализиране налага да се преустроят всички области на науката, изкуството и културата, да се промени образователната система, да се изгради и укрепи социалистическо съзнание у хората. Цялата нова система трябва да се изгради върху основите на марксизма-ленинизма.889

С така замислените основни насоки на развитие се променя характерната за България отпреди 1944 г. ориентация към европейските културни и образователни ценности и стандарти и съчетаването им с местните специфични особености.890 Комунистическата партия в България ликвидира творческата свобода, обезличава творческите съюзи, премахва частната инициатива в културния живот и поставя творците във финансова зависимост от държавата,891 заедно с увеличаване на културните връзки със Съветския съюз.892 Настъпва време, в което западната култура се разглежда като проводник на чуждо, враждебно идеологическо влияние. С налагането на еднопартийното управление на Комунистическата партия отношението към западноевропейската култура става негативно и на Петия конгрес на БКП тя е обявена за упадъчна.893

888 Еленков, Културният фронт, 118-124; Мигев, Българските писатели и политическият живот в България, 39-41. 889 Калинова, Българската култура, 56-58. 890 Христова, „Българския духовен елит и култура пред проблема „наше-чуждо” през ХХ век,” 61. 891 Калинова и Баева, Българските преходи 1939-2002, 120. 892 Българо-съветски отношения, 338, 340, 345-346, 359-360. 893 Калинова, „Преди и след спускането на „Желязната завеса,” 230; Калинова, “Българската култура през погледа на западноевропееца”, 10-11.

Студената война оказва силно въздействие върху академичния живот в университетите. В Съединените щати тя влияе върху академичния живот, преподаваните дисциплини и работата на специалистите.894 В Съветския съюз още в началото на Студената война набира сили „борбата срещу низкопоклонничеството пред Запада”, а Андрей Жданов, член на Политбюро и отговарящ за културата, е натоварен с важната отговорност да „вкара интелигенцията в пътя”. Сталинисткото ръководство организира идеологическа кампания срещу своите доскорошни съюзници, която оказва отрицателно въздействие върху интелигенцията и развитието на някои обществени и природни науки, а също и върху самите университетски преподаватели. Закрито писмо на ЦК на ВКП(б) по делото срещу проф. Н. Г. Клюевой и проф. Г. И. Роскина през 1947 г. поставя началото на тази кампания. Учените са обвинени в шпионаж. Всъщност, властта иска да пресече техните връзки с учени в чужбина, да постави научната интелигенция под контрол и да прекрати опасното за управляващата партия навлизане на либерални идеи.895

В България старият, традиционен образователен модел е заместен с нов. Той засяга самата организация на българската просвета, учебните планове и програми, методиката на учебно-възпитателната работа. Промените са извършени въз основа на постиженията на съветската педагогика и цялото учебно съдържание е съобразено със съветското. От СССР са усвоени и новите форми и методи на възпитание – кръжоци, колективна работа и други. Основната цел, поставена от правителството пред образованието, е да подготвя подрастващите за строители на социализма.896 Един британски поглед

Освен това, властта изолира населението и творците от западната култура и последователно полага усилия да се утвърждава местната социалистическа култура, за да може по този начин обществото да се моделира по-лесно в унисон с изискванията на новия строй (Юда, Под знака на НРБ. Българската култура и литература в капана на идеологията, 73.) 894 Gray, “Cold War Universities: Tools of Power or Oasis of Freedom?”, 147. 895 Сизов, „Идеологические кампании 1947-1953 гг. И вузовая интеллигенция Западной Сибир.”; Мари, Сталин, 108-110. 896 Педагогическата мисъл се очиства от дотогавашните принципи, подчертава се ръководната роля на учителя при възпитанието на подрастващите, изтъква се пряката връзка на обучението с политиката, значението на училището, на колектива и т.н. Израз на цялостната политика на Отечествения фронт в областта на образованието е Законът за народната просвета от 1948 г. Той се приема след затвърждаването на новата власт с приемането на Димитровската конституция, национализацията на фабриките, мините и банките и след набелязването на основните насоки на бъдещото държавно развитие. С него се утвърждава много от

към българското образование показва, че направеното от БКП не остава незабелязано. Питър Мъри отбелязва, че на партията не липсва енергия за развитието на образованието и налагането на възприетия съветски модел. Въпреки копирането и прилагането на този модел, той смята, че властите са извършили голяма дейност за „развитието на българското образование”. Затова през 1952 г., съдейки по липсата на предишните „истерични призиви”, Мъри отбелязва удовлетвореност на БКП от извършеното в тази сфера.897

В тази обстановка българо-британските културни връзки са пропити с характерните за Студената война политически и идеологически проблеми. От една страна, силен движещ мотив за българските управляващи в културните контактите с Великобритания е тяхното желание да представят политическите, икономическите и културните постижения на режима в чужбина. В това отношение Великобритания е истинско предизвикателство пред българската културна пропаганда, защото тя е държава, с която за България е трудно да се установи стабилни културни връзки поради взаимната отдалеченост и дълбоките политически различия. Както Н. Долапчиев пише на 4-ти ноември 1947 г., основата, на която стъпва социалистическата дипломация, не е стабилна, защото в миналото не е направено много за развитието на двустранните културни отношения.898 От друга страна, почти непреодолима преграда през този период за постигането на по-значителен напредък е идеологическият сблъсък между Изтока и Запада, който засилва страховете от проникването на западното културно влияние в България. Българската политика в сферата на международния културен обмен е до голяма степен противоречива поради смесването, взаимното влияние и неутрализиране на разнопосочни импулси. Тези импулси са насочени едновременно към разширяване на съществуващите културни връзки с чужбина, в това число с Великобритания и с другите западни страни, и същевременно към запазване на хомогенността на социалистическата културна среда с цел българското общество да се предпази от капиталистическото влияние. Противоречивата природа на българската културна пропаганда е ясно изразена след подписването на мирния договор през февруари 1947 г. Режимът няма интерес от пълно направеното след 1944 г. в областта на просветата и образованието, като заедно с това се разглеждат и някои нови въпроси (Маринова-Христиди, Българското образование между съветизацията и традицията, 96-97, 103. 896 Съдът над историците, 408. 897 FO 371/100534, Peter Murray to Anthony Eden, 9 July 1952. 898 АМВнР, п. 3, оп. 1 п, а.е. 21, л. 1.

прекъсване на културните връзки със Западна Европа, защото става лесно уязвим от западната политическа пропаганда и би изгубил възможността да отговори на критиките, особено за репресивната същност на комунистическото управление. През 1947–1948 г. България осъществява не особено интензивен културен обмен с Великобритания, Франция и Италия. Връзките на страната със Западна Европа се изразяват в посещения на музиканти, представители на литературните среди и др. През 1947 г. Долапчиев използва присъствието във Великобритания на председателя на Съюза на българските композитори Любомир Пипков и българската примадона на Виенската опера Люба Велич, за да влезе във връзка с британски музикални дейци и критици и така да се опита да издигне престижа на България.899 Духовното присъствие на България на британската културна сцена е трудна задача поради спецификите на страната и политическата обстановка. Петър Увалиев, втори секретар в легацията, посочва някои конкретни причини. Той смята, че е невъзможно представянето на български пиеси на острова, защото публиката там по принцип рядко предпочита чуждите автори. За П. Увалиев българската музика дава възможност да се пробие на британската културна сцена, защото тя ще срещне по-малка политическа съпротива. Освен това, дотогава популяризаторската дейност на българската дипломация във Великобритания е била слаба. За да преодолее този недостатък и за да популяризира културния живот в страната, легацията започва да издава бюлетин за културните събития в България.900

Британският съвет заема важно място в развитието на българо-британските културни отношения през този период. Неговата дейност в България е възстановена през 1947 г. След подписването на мирния договор Великобритания отправя поглед към възстановяване на своето културно присъствие в България. На 21-ви март 1947 г. британският политически представител отправя искане българските власти да разрешат дейността на Британския съвет в страната.901 След положителния български отговор представителството на съвета е отворено на ул. Цар Освободител № 18, а през октомври 1947 г. е открита книжарница и читалня към съвета на ул. Левски № 21. Искането за откриване на британска книжарница е отправено от легацията на 30-ти септември 1947 г. с мотива, че това ще бъде книжарница и читалня „по подобие на тези, поддържани от някои други правителства”.

899 Пак там, л. 1. 900 Пак там, л. 13-14; 23-24. 901 Пак там, п.16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 2.

Българското правителство се съгласява, защото не иска да усложнява дипломатическите отношения с Великобритания – предстои ратифициране на мирния договор от британския парламент и евентуален отказ би се тълкувал като дискриминация, а вече в София са открити френска, италианска и други книжарници.902

Британският съвет успява да развие една добра дейност в страната и да осъществи контакти с български министерства, представители на културни и научни среди. Част от неговата дейност е представянето на британски книги, музика и филми, които са посрещнати с интерес от мнозина български граждани. Добро впечатление прави посещението на пианиста Кендъл Тейлър през 1948 г. Неговата визита, както и тази на кларнетиста Фредерик Търстън през 1949 г. са преценени в една справка за работата на Британския съвет като успешни. При интерес от българска страна преминават и подкрепените от съвета две посещения на водещи български учени във Великобритания. Въпреки това британската институция трудно осъществява ефективен контакт с българските власти. Освен недоверието, а понякога и заплахите на управляващите към участниците в проявите на Британския съвет, те реагират с подозрение към отпуснатите от съвета стипендии за Великобритания.903

В началото на 1948 г. в работата на Британския съвет се появяват сериозни трудности. Българите, с които представителите на съвета установяват контакти, са засегнати от политическите чистки, а техните заместници се оказват враждебно настроени към британската и западната култура. Въпреки това библиотеката на Британския съвет продължава да се ползва с предишната популярност. По същото време българските власти проявяват открит стремеж да ограничат дейността на Британския съвет. Англичаните в съвета смятат, че популярността на техните инициативи предизвиква негативна ответна реакция и това може да покопае постигнатите позиции. Директорът на Британския съвет Линдън Клъф се бои, че след есента на 1947 г. инициативата в българската политика се поема от най-фанатичните комунисти, които чакат подходящ момент, за да нанесат своя удар върху съвета. Сгъстяването на политическите облаци осуетява планираното за март-април 1948 г. Посещение на Томас Шарп, очаквано с интерес от архитектите в София. Различни политически съображения затрудняват осъществяването на посещения на българи във Великобритания. Българските власти създават административни трудности като отказ да

902 Пак там, л. 1. 903 UKNA FO 924/837, The British Council and Bulgaria.

се издават изходни визи на българи, одобрени от съвета за получат стипендии за Обединеното кралство, или на българи, които имат желание да участват в научни форуми, провеждани на острова.904

Британското културно присъствие в страната е нож с две остриета за българските управляващи. Непосредствено след края на войната те се стремят да се покажат благоразположени към Великобритания, която има известно влияние върху следвоенното положение на България. Властта обаче става все по-обезпокоена от дейността на Британския съвет и от интереса, с който се посрещат неговите прояви сред интелигенцията. Следенето на дейността на британската културна институция показва, че неговите посетители „имат възможност да се ползват от английска литература, враждебна на СССР и народните демокрации”.905

Достъпът до идеи, които не се вписват в социалистическия канон, повлиява негативно на отношението на БКП към западната култура и Британския съвет. Затова българските комунисти започват постепенно да ограничават дейността на съвета. Студентите по английска филология са посъветвани да не посещават лекции, организирани извън Софийския университет. Тези студенти, които са присъствали на прояви на Британския съвет, са притискани да избягват повторното си посещение. Напрегнатата обстановка провокира опасения у Бенет и Мейсън, че властите дори могат да закрият английските езикови курсове в Софийския университет. Британската легация отправя запитване по този въпрос до външно министерство, но българският отговор е, че такива крайни действия няма да бъдат предприети.906 През 1948 г. британските представители в София гледат на дейността на Британския съвет и на организираните от него курсове по английски език, лекции и др. като на един от начините за разширяване на културните отношения между България и Великобритания.907 Във връзка с това ограниченията пред българските граждани да посещават събитията на Британския съвет са посрещнати с неодобрение от британската легация.

904 Ibid., BW 18/8, British Council, Sofia, Bulgaria, Annual Report 1947-1948; BW 18/11, W. Lynndon Clough to Johnstone, 28 October 1947; W. Lynndon Clough, 29 July 1948, The Bulgarian Attitude to the British Council. 905 ЦДА, ф. 1б, оп. 8, а.е. 1465, л. 2. Британският съвет в България е основан през 1940 г., но прекъсва дейността си през декември 1941 г., когато България обявява война на Великобритания. 906 АМВнР, п. 5, оп. 1а п, а.е. 104, л. 1-2. 907 UKNA FO 924/765, Sterndale Bennet to Vasil Kolarov, 31 December 1948.

През 1948 г. българските власти ограничават и разпространението на западни вестници в страната. Бенет се оплаква пред Коларов през май 1948 г., че единствените британски вестници, достъпни в България, имат неполитически характер, а тези, които разглеждат политически въпроси, са цензурирани. Цензурата засяга издания като „Таймс”, „Манчестър гардиън”, „Икономист” и други.908 Макар че през юни 1948 г. Бенет забелязва известно облекчаване на разпространението на някои британски политически издания, общата тенденция западният печат да се ограничава се запазва. Именно, както той посочва в писмо до Бевин, голяма част от британската преса с политическо съдържание остава забранена през 1948 г.909 Затова Бенет е прав да посочи през януари 1948 г., че за населението в България Би Би Си е „гласът на свободния свят”. Британското радио, заедно с Гласа на Америка, е основен източник на информация извън контрола на комунистическата партия. В условията на засилващо се противопоставяне между Изтока и Запада Би Би Си представя британската политика, като се стреми, както Бенет пише до Бевин, да акцентира в своите предавания основно на фактите. Британският представител в София излага мнение, което е в синхрон с източноевропейската политика на Форин офис. Макар и критичен към комунизма, британският пълномощен министър е на мнение, че в предаванията на Би Би Си трябва да се избягват всякакви програми, които подбуждат населението към дейност срещу властта.910 В обстановка на тясно обвързване на България със Съветския съюз западните държави са представяни като източник на всевъзможни заплахи за страната. Затова властите се стремят напълно да контролират чуждестранните посетители, които трябва да имат симпатии към режима или поне неутрално отношение към него. На 3-ти юли 1947 г. Димо Казасов пише до външния министър, че на посещение като гости на правителството ще дойдат майката и братът на загиналия в България

908 Проучването на Бенет за разпространението на вестници от други западни страни показва, че те са засегнати от същите ограничения. Ограниченията не засягат левия западноевропейски печат, като „Юманите” и „Унита”. От вестниците, изразяващи некомунистически гледни точки, в страната се допускат „Монд”, „Кориере дела сера” и „Ди Пресе”. Американският периодичен печат, като „Лайф” и „Рийдър дайджест”, е напълно забранен от властите. Отношението на българските управляващи към посочените западни вестници дава основание на Бенет да стигне до заключението, че „западната некомунистическа преса е прогресивно елиминирана” от разпространение в страната (Ibid., Bennett to Bevin, 22 May 1948). 909 Ibid., FO 953/213, Bennett to Bevin, 22 June 1948. 910 Ibid., FO 953/208, Bennett to Bevin, 23 January 1948.

през войната майор Франк Томсън – Теодосия и Едуард Томсън. Казасов тълкува визитата като знак на внимание към българския народ и неговата съпротива срещу фашизма.911 През 1948 г. в България идва диригентът Алън Буш. Визитата е тълкувана като осъществяване на връзка с представител на „британското прогресивно изкуство”.912 През лятото на 1948 г. България е посетена от лейбъристкия депутат Лесли Соли и публициста Джордж Билейкин. Хр. Боев коментира, че посещението на Соли в България „окончателно укрепило вярата му в победата на социализма”. Билейкин е по-критичен във възгледите си, но въпреки това е благоприятно настроен към страната. Легацията в Лондон е посетена също от Джон Мак, който през първите следвоенни години показва открити симпатии към отечественофронтовската власт. Боев го намира за кариерист, но явно връзките с него не са преустановени и българските дипломати се свързват с Мак при опитите да се организира английска делегация за посещение в България.913 Разбира се, не всичко с чуждестранните посетители върви гладко и властта не винаги успява да се покаже откъм „бляскавата си страна”. С лошо впечатление от живота в България остават членовете на английска трудова бригада, която работи в страната през 1948 г. Англичаните се оплакват от претъпканите и лошо хигиенизирани помещения, липсата на медицински грижи, еднообразната и лошо приготвена храна, неудобния транспорт и натрапените им униформи, които те не искат да носят.914

Управляващите изпитват дълбоко недоверие към културния обмен с Великобритания, ако той не е предварително дирижиран от тях. Например, те гледат с подозрение на поканите, отправяни от Британския съвет към български учени за участие в международни научни прояви във Великобритания. През 1947-1948 г. от съвета се отправят няколко покани за българско участие в научни конгреси, за които Министерството на външните работи смята, че представители на България биха могли да участват. Получаването на отговор обаче е

911 ЦДА, ф. 2, оп. 1, а.е. 24, л. 153. 912 АМВнР, п. 16, 6 п, а.е. 379, л. 11. 913 Пак там, п. 3, оп. 1 п, а.е. 22, л. 187. Лейбъристкият депутат Джон Мак идва в България през 1946 г. Той провежда редица срещи с представители на Комунистическата партия и опозицията, но се представя като положително настроен към Отечествения фронт. След завръщането си във Великобритания Мак публикува положителна статия за България във вестник „Дейли Експрес” (Ганчовски, Дните на Георги Димитров, 82-84) и явно по този начин спечелва доверието на българските власти. 914 АМВнР, п. 3, оп. 1 п, а.е. 22, л. 230.

сложна процедура, защото британските предложения се обсъждат от различни държавни институции като Министерството на външните работи и Комитета за наука изкуство и култура.915 За развитието на културните контакти с Великобритания възпираща роля играят и идеологическите предразсъдъци на българските управляващи, както и тяхната политическа обвързаност със Съветския съюз, което се пренася и в сферата на културата. На 30-ти ноември 1948 г. в българската легация се получава покана, подписана от Ърнест Бевин, за участие в ХІV световен ветеринарен конгрес в Лондон през август 1949 г. Българското участие обаче се поставя в зависимост от позицията на Съветския съюз. Министерството на земеделието е категорично, че „щом СССР няма да участва, безпредметно е и нашето участие”. За българските ръководители е важно да обменят „своя опит със съветския опит, а след това с този на капиталистическите страни”. Заключението на министерството е, че „без СССР и страните от народната демокрация не бива и ние да участваме”.916

Същата позиция, съобразена с вътрешната и международната конюнктура, заемат ръководителите на българската наука и култура през 1950 г., когато Британският библиотекарски съюз отправя покана за българско участие в неговата юбилейна конференция. Въпросът дали България ще участва се решава след проучване на „характера на Библиотекарския съюз в Англия” и в зависимост „дали СССР ще участва на тази конференция”. Българските опасения са свързани с възможността на конференцията да се демонстрира „възходът” и „разцветът” на английската империалистическа култура.917 В края на 40-те години условията на Студената война стимулират политическите предразсъдъци, които оказват неблагоприятно влияние върху българо-британския културен и научен обмен. Представителството на Британския съвет в България е на мнение, че даже антизападно настроените български министри разбират практическата нужда от контакти със западни експерти. Въпреки тази необходимост, реално установените контакти между български и британски специалисти са малко. Поради вътрешнополитическата обстановка в България, която налага да се преодоляват „огромни трудности” в осъществяването на работещи връзки с българските

915 ЦДА, ф. 143, оп. 1, а.е. 34, л. 328-329. 916 Пак там, оп. 2, а.е. 362, л. 100, 108. 917 Пак там, оп. 5, а.е. 160, л. 34, 37.

институции, в Британския съвет посрещат като успех и редките културни и научни контакти, реализирани през тези години.918

Въпреки напрегнатата външнополитическа обстановка и силната антизападна кампания, през декември 1948 г. във Великобритания все още не очакват властите в Източна Европа да посегнат на представителствата на Британския съвет. Независимо от силното съветско влияние в сателитните държави, в Британския съвет са склонни да мислят, че неговото културно присъствие в тази част на Европа се разглежда от местните власти като знак, че Желязната завеса не съществува. Англичаните не изключват обаче възможността българските власти да предприемат мерки, които да създадат трудности пред дейността на Британския съвет като различни административни пречки, засилен контрол от страна на милицията и натиск над местните служители, работещи в тази организация.919 Недоверието, с което българските власти гледат на Британския съвет, води до постепенно ограничаване на неговата дейност, а също и до подозрение към българите, които ползват неговите услуги. През 1949 г. Британският съвет в България все повече е поставен в условия на нестабилност. Отношението на властта към съвета започва за създава сред неговите служители несигурност, която пречи на неговата дейност и поражда по-големи опасения за бъдещето му в България. Впечатлението на представителя на Британския съвет Дж. А. Кейтон е, че политиката на БКП се отразява неблагоприятно върху дейността на съвета. П. Мейсън предава песимистичната ситуация с мнението, че е вероятно съществуването на Британския съвет в България да бъде прекратено или неговата дейност - значително намалена. Пример в тази посока е негативното отношение на българските власти към курсовете по английски език. Освен по чисто политически и идеологически причини, отрицателната реакция на българските власти се подхранва и от влиянието, което има Линдън Клъф сред българите, посещаващи съвета.920 Макар това да е само единичен пример, Мейсън има основание да твърди, че съществуването на някакво влияние извън идеологията и авторитета на Комунистическата партия пречи на българските комунисти да възпитават населението съгласно своите разбирания.

918 UKNA BW 18/8, British Council, Sofia, Bulgaria, Annual Report 1947-1948. 919 Ibid., 1/175, Memorandum by Gummer, 14 December 1948. 920 Ibid., FO 924/765, P. Mason to C. F. A. Warner, 30 April 1949; BW 18/11, J. A. Cayton, 26 August 1949, British Council Position in Bulgaria; Sofia, 8 September 1949, British Council Position in Bulgaria.

Британският пълномощен министър търси дипломатически средства за разпръскване на нарастващото напрежение между България и Великобритания. На 9-ти март 1949 г. Мейсън обръща внимание на Коларов върху пречките, които се създават пред работата на Британския съвет, което противоречи на позицията на министерството за важността на двустранните културни връзки.921 Същевременно, българските власти добре разбират важността от разширяване на българо-британските културни контакти за изграждането на положителен образ на България пред английската общественост. Пътищата за постигането на тази цел се търсят обаче главно в представянето на българската култура във Великобритания, докато възможностите на тази западна страна за културно проникване в България са ограничавани, а впоследствие са пресечени.

В този смисъл на 4-ти февруари 1948 г. Н. Долапчиев информира В. Коларов, че неговите контакти с британските академични среди, с Лондонския университет, с Британската академия и пр. показват, че „би могло да се развие извънредно полезна дейност за затвърждаване на културния престиж на България във Великобритания именно сред тези академични кръгове”. За целта Долапчиев предлага да се уреди гостуването на професори, отпускането на стипендии и размяна на научна литература.922 България е слабо позната в академичните среди във Великобритания. Български език се преподава в Института за славянски и източноевропейски проучвания при Лондонския университет, но от легацията не са удовлетворени от нивото на преподавателите преди войните. Добро впечатление прави Вивиян Пинто, син на професор по руски език в Нотингам, завършил славистика в Оксфорд. В своята академична дейност той се занимава основно с българска литература, като превежда и отпечатва разкази на Елин Пелин, произведения на Вапцаров, стихове на Христо Смирненски и творби на други български автори. Освен това има добро отношение към отечественофронтовската власт и легацията предлага на него и на Филис Оти, която чете курс по история на дунавските страни, да им се окаже подкрепа за пропагандирането на българската култура.923

Направеното до края на 40-те години не изглежда значително в очите на българската легация в Лондон и затова нейните членове се стремят да бъдат по-активни. Техните усилия не срещат разбиране в София, където блоковото разделение в Европа и наложеният

921 UKNA FO 469/3, Mason to Bevin, 10 Мarch 1949. 922 ЦДА, ф. 143, оп. 1, а.е. 34, л. 272. 923 АМВнР, п. 3, оп. 5, а.е. 107, л. 7.

социалистически обществен модел оформят силно негативен начин на възприемане на Великобритания и Запада. П. Увалиев, втори легационен секретар, посочва, че българските културни постижения са „почти напълно неизвестни” във Великобритания, за разлика от Франция и Италия, където има известен интерес. Важно е също, че средите, които симпатизират на България, са „все още без особено влияние в културния живот на страната” На 1-ви март 1948 г. той подготвя докладна записка до Долапчиев за насоките на българската културна дейност във Великобритания. За да се преодолеят съществуващите слабости, културно-осведомителната служба в легацията започва да издава периодичен бюлетин по културни въпроси. От началото на 1948 г. са отпечатани четири броя, в които са очертани предстоящите задачи на българския Комитет за наука, изкуство и култура; тенденциите в развитието на българското образование, литература, театър; публикувани са статии от В Червенков, Тодор Павлов и други. Издаването на този бюлетин е затруднено както от липсата на своевременно изпращани материали от София за публикуване в бюлетина, така и от „обемистата текуща канцеларска работа”, с която е затрупан Увалиев. За него обаче първите резултати от издаването на бюлетина са окуражаващи. Той е изпратен до 500 британски музиканти, артисти, писатели и критици. Получените отговори създават в легацията впечатление, че разпространението на бюлетина има потенциал да предизвика интерес към българската култура.924 Увалиев изтъква някои причини, които затрудняват успешната културна пропаганда във Великобритания. Той посочва и някои условия, които могат да доведат да по-успешна пропаганда. Според него, трудностите се дължат не само на пасивната политика преди войната, но и на идеологическите различия между България и Великобритания. Освен това липсват достатъчно пари и персонал за извършването на активна дейност. Затова Увалиев се надява на подкрепата на София за организирането на изложби, концерти, прожекции на филми и т.н. Той вижда как другите славянски страни провеждат доста активна културна пропаганда чрез организиране на изложби, представяне на книги, прожекции на филми и други. В тази връзка неговото мнение е, че една изложба на българско изобразително изкуство би направила добро впечатление при условие, че тя не е силно идеологически обременена. Според него, в „подбора на картините да се държи сметка, че тя е предназначена за западния зрител”. Възможност

924 Пак там, оп. 1 п, а.е. 22, л. 1-3.

има и за представяне на български документални филми, защото те имат реалистична линия, която е характерна и за британските документални филми. Увалиев иска да получи от София записи с българска народна музика, защото нейният особен ритъм предизвиква „значителен интерес сред музикалните среди”, които са запознати с нея. Слабо е представена българската литература във Великобритания. През 20-те и 30-те години на ХХ век не са публикувани български преводи. Правилна е преценката му, че внимание биха привлекли български творби в „духа на критическия реализъм”, докато социалистическият реализъм ще предизвика интерес у „прогресивни издателства”, но те не разполагат със значителни средства и не биха рискували да публикуват литературен текст от неизвестни автори.925 Нещо повече, документите от Увалиев ясно показват, че публикуването на литература в духа на възприетия в България социалистически реализъм ще има отрицателен ефект. Такъв тип преводна българската литература ще я капсулира във Великобритания като продукт, предназначен изцяло за средите с леви политически убеждения и ще отблъсне широката британска публика.

Хр. Боев, който поема управлението на легацията през март 1948 г., подчертава, че обстановката във Великобритания не е благоприятна за България. Въпреки това трябва да се полагат усилия за подобряване на нейния имидж в тази страна. При Боев се очертават две нива на работа – първото е сред по-висшите обществени кръгове, политици, дипломати, учени, а второто е популяризаторско. Той набляга на осъществяването и поддържането на контакти с по-широки обществени слоеве. За да разшири българското културно присъствие във Великобритания, дипломатът планира организирането на прием за 24-ти май. Впоследствие обаче се отказва по съвет на съветския посланик, който го предупреждава, че има опасност повечето от поканените гости да откажат да присъстват и така да изправят приема пред социален провал. Все пак той използва посещението на проф. Дончо Костов, за да покани британски учени на коктейл в легацията. Коктейлът, по негова преценка, преминава добре, защото, въпреки че както правилно посочва съветският посланик, не всички от поканените се отзовават, на коктейла все пак присъстват „доста видни английски учени”. Боев има основания за оптимизъм, защото, за разлика от официалните лица във Форин офис, академичните среди не вярват в съществуването на Желязната завеса и проявяват готовност да сътрудничат със социалистическа България.926 Поради тази причина

925 Пак там, л. 4-9. 926 Пак там, л. 36.

визитата на проф. Костов е успех и помага за установяването на връзки между български и английски учени. Положителна роля има и посещението на композитора Л. Пипков във Великобритания през 1948 г. и неговото участие в музикалния фестивал в Единбург.927

В легацията имат и конкретни идеи за подобряване образа на България чрез популяризиране на българската култура. Боев предлага да се приеме английска делегация в България и да се изпратят материали за страната на международната студентска седмица, организирана от университета в Лийдс. Необходимо е също така да се изпратят книги за българската литература, история, икономика и география в библиотеката на Института за славянски и източноевропейски проучвания при Лондонския университет, защото българският отдел в тази библиотека е най-слабо представен. За образа на България във Великобритания роля имат и беседите, организирани от българските дипломати. За една своя беседа в Педагогическото училище в Уиндъм през 1949 г. Боян Атанасов, временно управляващ българската легация, посочва, че е посрещнат радушно и приятелски от студентите и професорите”. Важни стъпки са излъчването на българска музика по британското радио и осъществяването на връзки с Англиканската църква. Боев вижда в такива връзки с църквата успешен ход, защото католиците провеждат активна кампания срещу България и връзките с Англиканската църква може само да са от полза за страната. Излъчването на българска музика по радиото се затруднява поради лошото качество на изпратените от България записи. Това обаче не се отразява на плановете за културна пропаганда. През април 1948 г. от легацията предлагат на В. Коларов да се организира една пътуваща изложба, която да запознае британската общественост с българската култура. Снимките от изложбата трябва да отразяват строителния подем, културната и политическата атмосфера в страната, природните красоти и битовите особености на България.928

Изложбите имат особено място в историята на Студената война. Те са поле за изява на идентичността на съответната държава, възможност за разгръщане на образа, който тя се стреми да изгради за себе си. Тяхната културна роля е израз не само на духа на епохата, но те са и достоен отговор на пропагандата на противниковата страна.929 В тази връзка българската изложба във Великобритания трябва да покаже

927 Пак там, п. 16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 11. 928 Пак там, п. 3, оп. 1 п, а.е. 22, л. 69-70, 247; п. 3, оп. 5, а.е. 107, л. 2, 7-8; п. 4, оп. 1 п, а.е. 23, л. 12. 929 Susan E. Reid. “The Soviet Pavilion at Brussels’58,” 65-66

както природните дадености на страната, така и достиженията на социалистическото строителство и нейния напредък под ръководството на БКП.

Изложбата „България днес” е организирана в Лондон през 1949 г. От материалите, представени на изложбата, се вижда, че стремежът на организаторите е да представят в положителна светлина развитието на България след 1944 г. и това развитие да се сравни с положението отпреди 1944 г. Включени са материали за живота на Г. Димитров, за участието на България във Втората световна война, за българския бит, история, култура, и други.930 За запознаване на английската публика с България и нейното развитие след 1944 г. се организират и прожекции на български филми.931

Мненията за българското представяне в Лондон са противоречиви. Легацията преценява, че изложбата „има известен успех сред английската общественост”.932 Коментарът на българската секция на Би Би Си от 1-ви януари 1950 г. за българската изложба в Лондон е следният: въпреки че главната задача на изложбата е „да покаже, че България дължи своето културно и стопанско развитие само на комунизма, многото погрешни тълкувания (извъртания) не успяват да убедят по-добре осведомения посетител”.933 Важна роля за българската културна пропаганда във Великобритания има създаденият през 1948 г. Комитет за приятелство с България начело с Едгар Йънг. Целта на комитета е да създаде връзки на авторитетни български граждани с британски учени, хора на изкуството, парламентаристи, профсъюзни дейци и други, които могат да имат принос за популяризирането на България.934 Ръководителят на комитета Йънг, е запасен капитан от флота и в края на Първата световна война е служил като преводач от руски език в английската армия. Освен най-активен член на българския комитет, той участва и в ръководствата на други „прогресивни” организации като Дружеството за дружба между Чехословакия и Великобритания и Дружеството за дружба между Румъния и Великобритания. Посетил е четири пъти България, а също е бил в Съветския съюз и в почти всички източноевропейски държави. Не членува в никоя политическа партия, но очевидно се ползва с доверието на Английската комунистическа партия, която го

930 ЦДА, ф. 28, оп. 8, а.е. 35, л. 5-10. 931 АМВнР, п. 2, оп. 7, а.е. 64, л. 1. 932 Пак там, п.16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 10. 933 ЦДА, ф. 143, оп. 7, а.е. 37, л. 154. 934 АМВнР, п. 5, оп. 1а п, а.е. 91.

препоръчва за председател на английско-българския комитет.935 Отношението към него на легацията не е противоречиво, защото поради всеотдайната му работа се появяват съмнения, че може да е агент на английското разузнаване. Същевременно обаче оценката за неговия принос в работата на комитета е висока. В легацията добре разбират, че е „трудно да се провежда работа по българската линия в Англия без неговото активно участие”.936 Българските дипломати натоварват комитета с амбициозни очаквания. Стремежът на легацията е да се привлекат известни хора в него, за да може да се издигне престижът на България.937 В действителност реалните резултати са скромни, защото през 1948 г. комитетът привлича за членове не особено популярни и авторитетни личности.938

Сред по-видните членове на комитета са адвокатът Д. Н. Прит, проф. Андрю Ротстен, проф. Пинто, съпрузите Макдермот и др. Комитетът извършва много полезна и активна дейност по време на изложбата, посветена на България, през 1949 г. Тогава неговите членове организират групови посещения, уреждат дежурства за развеждане на посетителите, раздават литература за България, записват нови членове и т.н. Комитетът също така организира и публични събрания. Интересът към тези събрания не е много голям. Както се отбелязва в доклад на легацията, в най-добрия случай събранията се посещават от около 80-90 души, от които една част са дипломати от източноевропейските държави. Мнението на българските дипломати е, че към страната „има слаб интерес в Англия”. По-голям интерес има към българските филми. При провеждането на такива прожекции се организират и беседи, събират се средства за дейността на комитета и т.н. Дейността на комитета е съсредоточена в Лондон и не се разраства в други английски градове. Заедно с това броят на неговите членове не се увеличава значително в края на 40-те години. Въпреки че дейността на комитета е законна, някои негови представители смятат, че са следени от британските власти. По това време се чуват критики в британския парламент към създадените комитети за приятелство със социалистическите държави. Например, лорд Ванситарт критикува правителството в Камарата на лордовете, че не е взело мерки срещу „чуждите подривни организации” като британските комитети за

935 ЦДА, ф. 363, оп. 9, а.е. 35, л. 1. 936 АМВнР, п. 15, оп. 6п, а.е. 355, л. 3. 937 Пак там, п. 3, оп. 1п, а.е. 22, л. 11; п. 15, оп. 6п, а.е. 355, л. 3. 938 Пак там, л. 101.

приятелство с източноевропейските страни.939 Комитетът за приятелство с България, а също и другите организации за приятелство със социалистическите държави в Източна Европа, са считани във Великобритания за прокомунистически организации. За разлика обаче от действията на българските власти, които прекратяват дейността на западните културни институти в страната, британското правителство не смята да прекрати тяхната дейност. Както отбелязват представители на намиращата се тогава в опозиция Консервативна партия, крайните действия срещу комитетите може да подтикнат комунистите да действат в нелегалност.940

Първите стъпки на социалистическата дипломация при популяризирането на българската култура във Великобритания не са особено успешни, но по-важно е, че през този период се поставят задачи, чието реализиране тепърва предстои. От една страна, пречка за осъществяването на по-значим културен обмен се оказва ниският престиж на България във Великобритания, който допълнително е сериозно накърнен през Втората световна война, а след нея и от радикалните обществено-политически трансформации, извършвани под ръководството на Комунистическата партия. От друга страна, установяването на хомогенна социалистическа културна среда затруднява развитието на двустранния културен обмен, защото дълбокото подозрение на БКП към западните държави води до ограничаване на Британския съвет и другите западни културни институции. На практика, с пречките, създавани от властите пред дейността на съвета, Великобритания е лишавана от възможността да представя активно своята култура и постижения в България. 3.3 Българската културна пропаганда след затварянето на Британския съвет в София Културата е прозорец към ценностите, мислите и идеите на една епоха. БКП провежда последователна политика на ограничаване на творческата свобода на интелигенцията и налагането на социалистическия реализъм като основен художествен метод. В социалистическото общество културата имат важна роля за комунистическото възпитание на населението, за укрепване на режима, за заздравяване на връзките със Съветския съюз и популяризирането на

939 Пак там, п. 15, оп. 6 п, а.е. 355, л. 6-7. 940 CPA, Conservative Central Office (CCO), Bodleian Library, Oxford, 4/3/38, 14 June 1949.

социалистическото строителство. Например, според партийните директиви „литературата и изкуството трябва да бъдат активни проводници на Партията сред народа, да възпитават в народа и неговата младеж най-висока преданост към великото дело на социализма”. Привързаността към Съветския съюз и неговата култура е важен елемент от социалистическото развитие на България.941

Възникват няколко въпроса, свързани с българо-британските културни връзки в началото на 50-те години. По какъв начин пълното идеологическо господство на БКП повлиява върху отношенията между България и Великобритания в областта на културата? Имайки предвид просъветската политика на българските комунисти и техните обтегнати отношения със Запада, защо те правят опити да увеличат културните контакти с Лондон? Как реагира британското правителство на българската културна пропаганда при условие, че комунистическите власти затварят представителството на Британския съвет в София?

Част от униформената същност на социалистическата тоталитарна държава включва подчинените на цялата култура на нуждите на управляващата БКП. От хода на настоящото изследване е видна враждебността на българските власти към проникването на западна култура в страната, но същевременно в началото на 50-те години те търсят възможности за провеждане на българска културна пропаганда в чужбина. В условията на еднопартийно управление и в сложната международна обстановка след края на Втората световна война използването на културата за изграждането на благоприятен международен облик на страната става важно средство във външнополитическия арсенал на комунистическата партия.

В началото на 50-те години българската културна политика трябва да е в синхрон с курса на Москва, защото така се избягват обвинения в национализъм и съответните репресивни действия срещу личностите, допуснали това отклонение. В своята същност българската култура трябва да показва превъзходството на социализма над капитализма. Изхождайки от постановките на БКП, че културата трябва да предава политическите послания на партията, Александър Обретенов, като бивш председател на Камарата на народната култура, се присъединява към критиката на В. Червенков, отправена на януарския пленум на ЦК на БКП през 1950 г., към проявите на национализъм в страната. Причината е, че, според партийния ръководител, „национализмът се проявява във враждебност към Съветския съюз”, както е показал случаят с Тр. Костов, а за Обретенов

941 Работническо дело, 7 юли 1952 г.

„чувството на вечна, все по-растяща дружба към СССР се е превърнало вече в една от основните черти на самия характер на нашия нов, вървящ към социализма човек”.942 Нещо повече, съветската култура превъзхожда „всичко, което е било създадено досега”, защото дори великите произведения на западната култура са създадени в мъки, бедност и експлоатация, а съветската култура е прогресивна, реалистична и дълбоко свързана с обществото и неговите стремежи.943

През 1952 и 1953 г. враждебното отношение към Запада е още по-силно изразено и поставено в задачите, които БКП поставя пред българската наука, образование, изкуство и печат. „Идеологическият фронт” е пропит с ценностите на марксизма-ленинизма и на съветския опит. В един доклад, представен от секретаря на ЦК на БКП Енчо Стайков, за задачите в българската наука, образование, изкуство и печат през 1952-1953 г. се изтъква, че трябва решително да се преодолее „капиталистическата идеология във всичките й разновидности и, опирайки се на блестящия подем на съветската социалистическа наука и култура, учейки се и ръководейки се от нея, да се осигури ... пълно господство на творческата и боева марксистко-ленинска идеология във всички области на науката, изкуството и културата”.944

Културните отношения с Великобритания са под влияние на партийната политика и общите тенденции в съветския блок. Поради това те са напълно контролирани от партията, която по този начин цели да ги впише в общата си политика към капиталистическите страни. В България през февруари 1950 г. е създаден българо-английски комитет. На 30-ти април 1950 г. ПБ на ЦК на БКП одобрява неговия състав: Гинка Пеева, завеждащ отдел Връзки с чужбина в ЦК на ДСНМ, Генчо Пирьов, преподавател в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, проф. Панчо Владигеров, проф. Владимир Георгиев, Елисавета Багряна, Христо Боев и други.945 Главната задача на комитета е да работи за запазване на мира, за укрепване на приятелството между народите на двете страни, да запознава българите с живота на трудещите се във Великобритания, с борбата на

942 Литературен фронт, 12 октомври 1950 г. 943 Пак там, 28 септември 1950 г. 944 ЦДА, ф. 1б, оп. 5, а.е. 118, л. 4. Според доклада на Стайков, партията поставя задача българската наука и изкуство да водят борба „против империализма и преди всичко американската идеология” и нейните „ревностни глашатаи на Балканите – Югославия, Гърция и Турция, както и против „капиталистическите остатъци и кулашки елемент” в България (Пак там, л. 54). 945 Пак там, оп. 6, а.е. 806, л. 1.

прогресивните сили в тази страна за мир. Друга негова функция е да отговори на негативната антикомунистическа пропаганда във Великобритания с информация за живота в България. За осъществяване на тези цели се предвижда организирането на лекции, концерти, изложби, чествания и други. Комитетът се финансира от Отечествения фронт, като за 1950 г. тази сума е 1 млн. лв. Неговата начална дейност е слаба. През 1950 г. е организирана само една лекция на тема „Борбата на английския народ за мир”, а за лятото на същата година е планирана и изложба.946 Усилията на БКП са насочени предимно към дълбоки реформи във вътрешния живот на държавата и обществото. Успоредно с тези мащабни начинания българските управляващи отправят своя поглед и към света. Партията е дейна и съставя планове за културна пропаганда в чужбина. През 1951 г. БКП обсъжда състоянието на културната пропаганда на държавните органи и институции. Изводът е, че в западните страни българската култура е слабо позната и дори западните комунистически партии не оказват съществена подкрепа за осъществяването на българската културна пропаганда. Съветското влияние върху страната се отразява и върху задграничната културна дейност. През 1951 г. по съветски модел се създава Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ), който има задачата да пропагандира по света постиженията на новия обществен строй в България.947 КПКВЧ включва представители на профсъюзите, на Отечествения фронт, на Димитровския съюз на народната младеж и други. Комитетът замества различните комитети за приятелство с другите страни.948 На 1-ви юни 1951 г. Българо-английският комитет също преминава към тази нова, по-голяма и по-концентрирана ръководна структура. Очакванията са, че по този начин пропагандата на българската култура във Великобритания ще бъде по-ефективна. За целта КПКВЧ работи с Министерството на външните работи, българската легация в Лондон, Комитета за приятелство с България, основан във Великобритания, както и с британски прогресивни среди.949

В началото на 1952 г. една партийна комисия разработва мерки за представяне на българската култура в чужбина. На 17-ти април 1952 г. ЦК на БКП приема важно решение за популяризиране у нас и в

946 АМВнР, п. 16, оп. 1 п, а.е. 379, л. 5-6. 947 Калинова, „Българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война,” 595. 948 ЦДА, ф. 363, оп. 1, а.е. 42, л. 43. 949 АМВнР, п. 16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 10.

чужбина на най-добрите постижения на българската национална култура. Решението на партията и предвидените мерки показват стремежа на нейното ръководство да активизира както българските културни връзки с чужбина, така и да допринесе за подобряване на международния имидж на страната. Задачите на българската пропаганда в чужбина са следните:

Да запознава обществеността в другите страни с напредъка на социалистическото строителство в нашата страна, с успехите и придобивките на нашия народ при братската и безкористна помощ на Съветския съюз във всички области на обществено-политическия, икономическия и културен живот; да запознава чуждата общественост с мирната външна политика на нашето правителство, ... да разбива клеветите и дезинформацията на пропагандата на империалистическите подпалвачи на нова война и техните балкански лакеи, да разобличава техните агресивни цели и подготовката на нова световна война.950

Една от причините за това решение е неудовлетворителното

състояние на българската пропаганда в чужбина. Тя е слабо развита, лошо организирана и със съмнително качество. Връзката между София и дружествата за приятелство с България е нередовна. Тези дружества не са снабдявани редовно с пропагандни материали и това затруднява тяхната дейност. Поради тази причина партийното ръководство преценява, че за развитието на успешна пропаганда в чужбина е необходим „идейно-политически център, който да планира, да поставя задачи, да координира работата на всички организации, занимаващи се с пропаганда в чужбина и да им дава конкретна насока във всяко време”.951 Предложените промени не акцентират върху промяна на задачите на българската външна пропаганда, а по-скоро върху нейната по-добра организация и координация. За целта при отдел Агитация и пропаганда на ЦК на БКП трябва да се създаде специален сектор, който да координира и ръководи пропагандата зад граница, а пропагандната дейност на аташетата по печата при дипломатическите мисии да се контролира от Българската телеграфна агенция.952

Българската културна пропаганда в Западна Европа се развива в сравнително благоприятна среда. В случая с българо-британските отношения културната дейност на България не е ограничавана от

950 ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 1573, л. 44. 951 Пак там, л. 45, 53. 952 Пак там, л. 55-56.

британските институции. Макар че официалните контакти са хладни, такова поле за изява е немислимо за западната пропаганда в страните от съветския блок. Съществена пречка обаче е липсата на британски интерес към България. Освен това, силната идеологизация на представените теми от българска страна, лошата организация на културната дейност, липсата на финансови средства, както и липсата на значителен опит и силни традиции от предходните години също оказват влияние българската социалистическа пропаганда да е посрещана резервирано. Същевременно, западната културна пропаганда в социалистическите общества е ограничена чрез закриването на техните културни институти, разгръщането на негативна антизападна кампания и ограничаването на възможностите за непосредствен досег на населението със западната литература, музика, изкуство и наука.

В действителност, културните връзки не са прекъснати напълно, но са ограничавани както от съдържанието на посланията в културната пропаганда на България, така и от различните обществено-политически модели, възприети в Източна и Западна Европа. БКП съзнателно изолира страната от западното влияние в духовно-културната сфера. Една справка за културния обмен с Великобритания и Съединените щати от 1-ви януари 1948 г. до 1-ви февруари 1950 г. показва мотивите и механизмите, чрез които действа партията. Мнението на българските комунисти за англо-американската култура е негативно, защото тя е „многообразна, пъстра, възбудителна, но по същество еднообразна”. В своята същност западната култура „дразни ниските чувства, затъпява класовото съзнание, отклонява вниманието от действителността и храни лековерните с илюзии и залъгалки, че американският или английският начин на живеене, че американската или английската култура, са най-добрите”.953

В доклада се посочва също, че Великобритания прави опити да изучи състоянието на българската култура и да установи връзки с български учени. Само че англичаните се сблъскват с неразбиране или отрицание от българска страна. Например, предложените за 1948 г. финансови средства не са изразходвани, защото не са намерени българи за специализации във Великобритания. През същата година българските власти отказват визи на осем британски учени, писатели и културни деятели, а през 1949 г. на още петнадесет души, защото българските ръководители не разполагат със сведения за тях. Отказано е и посещението на няколко британски театрални трупи, „чиито представления трудно биха се разбрали у нас на английски език”. По

953 Пак там, ф. 143, оп. 7, а.е. 37, л. 11-12.

същото време България е посетена от няколко британски музиканти като Кенет Тейлър, проф. Пинто от Лондонския университет, комунистът Питър Темпест от Оксфордския университет, който изучава български език и литература.954 Интересно е, че Държавна сигурност отказва да продължи визата на Пинто, а Темпест получава характеристиката „прогресивен студент”.955 В основата на комунистическото отношение към британската култура стоят идеологически мотиви. Тази култура не служи на целите на „класовата борба”, които БКП изповядва и налага в страната. За да не въздействат върху населението, партията спира контактите с творци и учени от Великобритания, които са преценени от нея и от нейните органи за сигурност като ненадеждни.

Пол Джонсън дефинира интелектуалеца като човек, за когото идеите са по-важни от хората,956 и в духа на тази дефиниция редица западни интелектуалци проявяват открити симпатии към комунизма.957 В началото на 50-те години в България са допускани единствено онези творци от западните страни, чиито произведения и идеи са определяни от комунистическата партия като прогресивни, т.е. това са интелектуалци, които възприемат и подкрепят комунистическата теория и практика и в частност режима в страната. Тази закономерност позволява, въпреки непримиримата конфронтация в идеологическата сфера между страните от Източна и Западна Европа, КПКВЧ да покани в страната делегации или отделни личности от капиталистическите страни при провеждането на значими културни и обществени събития или да се представи развитието на страната под ръководството на БКП. През 1952 г. от българските дипломатически мисии са поискани имената на лица, подходящи за посещение в България. От българската легация в Лондон посочват Изабел Браун, сътрудник на Британската комунистическа партия и виден антифашист, Андрю Ротщайн, бивш професор в Школата за славянски и източноевропейски изследвания в Лондонския университет, Д. Н. Прит, председател на Британския комитет за мир, проф. Бернал, преподавател в Лондонския университет, Моника Фелтън, носител на Сталинова награда за мир, и други писатели, музиканти и артисти с комунистически убеждения.958

954 Пак там, л. 5-8. 955 Пак там, л. 14 956 Джонсън, Творците, 5. 957 Rees, “Intellectuals and Communism,” 137-146. 958 ЦДА, ф. 363, оп. 1, а.е. 58, л. 64-66, 71.

Плановете на Хр. Боев за поддържане на връзки с Англиканската църква имат своето развитие в началото на 50-те години. През 1951 г. на посещение в България идва епископът на Кентърбъри Хюлет Джонсън. В британската легация гледат доста критично, а в някои моменти и иронично на тази визита. Дипломатите я вписват в контекста на българските опити да се представи страната в положителен план и да се спечели западна подкрепа в кампанията за мир. Самият епископ не посещава легацията, но оттам внимателно следят неговите изказвания. Епископът е посрещнат с голямо внимание от българските си домакини, на което той отговаря с хвалби за начинанията на властта. Оценката на Джонсън, че на Запад няма строителство като това в Димитровград, предизвикват злъчния коментар на британските дипломати в София, че вероятно, когато е на Запад, епископът не забелязва нищо. Крайното мнение е, че българите трябва да са доволни за направените разходи и епископът явно успешно е използван от властите. Още по-невероятно за легацията е, че той се среща с представители на всички вероизповедания в страната и получава уверения, че има религиозна свобода при управлението на БКП.959

В София одобряват възможностите да се покани британска делегация с подходящо подбрани членове. През 1953 г. Петър Вутов, началник на отдел в Министерството на външните работи, смята, че ще е добре в България да дойде „група от няколко прогресивни англичани, членове на Комитета за приятелство с България” в Лондон. Целта на визитата е запознаване на приятелите на България със страната и „постиженията в изграждането на социализма”. Райна Георгиева, подпредседател на КПКВЧ, оценява комитета в Лондон като „един измежду най-активните комитети в чужбина за популяризиране на нашата култура”. София показва стремеж към разширяване на контактите си във Великобритания и установяването на връзки със среди извън дружеството. Затова се предвижда делегацията да включва трима профсъюзни представители, един кооперативен деятел и един член на дружеството.960 Посещението в България през 1953 г. на една британска делегация е преценено от българските ръководители като успех, защото след завръщането си във Великобритания членовете на делегацията представят на различни събрания впечатленията си от визитата в страната.961

959 UKNA FO 371/95096, Sofia to Foreign Office, 12 September 1951. 960 ЦДА, ф. 363, оп. 1, а.е. 54, л. 101-102. 961 Пак там, оп. 9, а.е. 34, л. 1.

Симптомите, че властите в Източна Европа гледат все по-критично на западните страни, нарастват в началото на 50-те години. След затварянето на Британския съвет в Унгария, от Форин офис искат мнението на легацията в България относно целесъобразността съветът да продължи своето съществуване в София. От София информират Форин офис, че дейността на Британския съвет е все по-ограничавана от българските управляващи, но въпреки това неговото представителство не трябва да се изтегля и културните връзките трябва да продължат. Този натиск не е безпрецедентен, защото същите действия българските власти предприемат срещу френския и италианския институт. Това не е целенасочена антибританска кампания, а е негативно отношение, имащо своето място в цялостната антикапиталистическа и просъветска политика на България. Въпреки ограниченията, възможностите за работа в страната не са изчерпани напълно, а и съществуването на тази културна институция е въпрос на престиж за Великобритания. Освен това, запазването на Британския съвет има и политическо значение след прекъсването на дипломатическите отношения между България и Съединените щати. Ако Великобритания затвори съвета поради неблагоприятната обществена среда за неговата дейност, това ще остави впечатление, че се подготвя прекъсване и на двустранните отношения. В легацията гледат да смекчат възможния ефект от политиката на БКП в областта на културата върху дейността на Британския съвет. Затова в заключение британските дипломати посочват, че българите са все по-ограничавани в контактите си със Запада и вероятно ще има по-нататъшни трудности пред съвета, но не се „очакват проблеми в близко бъдеще”.962

Оптимистични препоръки, вероятно продиктувани от желанието да не се дават на Форин офис аргументи за затварянето на съвета, дават и неговите представители в София. Представителите на Британския съвет също не препоръчват неговото затваряне, защото може да се интерпретира като първа стъпка към прекъсване на отношенията между двете страни. Положението на съвета всъщност е по-лошо, отколкото през предходните месеци – милицията следи представители на съвета, намесва се в работата и на другите западни културни институти, в страната е разгърната яростна антибританска и антиамериканска пропагандна кампания. Неблагоприятната обществена атмосфера на практика води до намаляване на посещенията в съвета, но,

962 UKNA FO 924/837, Sofia to Foreign Office, 13 March 1950.

от друга страна, се поддържат добри отношения с ръководството на българската опера, с библиотеки и други.963

В обстановка на остра нетърпимост към идеи, които са различни от вижданията на БКП, ръководителите на страната започват да обвиняват западноевропейските културни институти като Британския съвет, Алианс Франсез и Италианския институт в шпионска дейност и последователно ограничават възможностите им за работа в страната. На 27-ми януари 1950 г. комисия, в която участват проф. Каменов, заместник-министър на външните работи, Борис Благоев, заместник-министър на вътрешната търговия, Христо Боев, заместник-директор на Държавна сигурност, представя доклад за дейността на западните културни институти в България. След представяне на доклада на 15-ти април 1950 г. Секретариатът на ЦК на БКП решава да закрие западните културни институти с изключение на Австрийската библиотека поради търговските преговори, които се водят с Австрия, и опасенията, че закриването на библиотеката може да даде неблагоприятно отражение върху хода на тези преговори.964 Официалната обосновка е, че Британският съвет е закрит поради „липса на взаимност”. През януари 1947 г. Форин офис се съгласява България да открие културен институт във Великобритания в замяна на възстановяването на Британския съвет, но няколко години по-късно не е постигнат напредък. Не е много ясно обаче какви са точните причини България да не разполага с такъв институт на острова. От документите не личи нито Лондон да е отказвал откриването на български институт, нито София да е отправяла официално искане. Всъщност много по-важни съображения, които показват действителните мотиви на БКП, са обвиненията, че западните институти и библиотеки са „гнездо на вражеска пропаганда и прикритие на шпионска и друга дейност, насочена против интересите на нашата страна”. Българските 963 Ibid., J. A. Cayton, British Council Position in Bulgaria, Copy of Letter from Representative, Bulgaria, 16 March 1950. 964 ЦДА, ф. 1б, оп. 8, а.е. 1465, л. 7. През май 1950 г. България денонсира сключената през 1939 г. културна спогодба с Италия. Мотивът на властите е, че тази спогодба е дело на два фашистки режима. След това е закрит Италианският културен институт в страната (Огнянов, Дипломация на съвременна България, 100). Други източноевропейски страни също затварят западните културни институции в своите страни. Считани за шпионски гнезда, те противоречат на стремежа на местните власти да постигнат културна хомогенност. Например, в Румъния са предприети действия срещу тези институции с цел да се предотврати разпространението на западна културна пропаганда и да сплашат румънските потребители на западната култура (Vasile, Communist Romania’s Cultural Cold War).

власти тълкуват работата на Британския съвет като кампания срещу страната, Съветския съюз и социализма. Наблюденията на неговата дейност показват, че в Британския съвет се „провежда усилена пропаганда срещу СССР и народните демокрации”. Организираните от съвета събития целят да покажат преимуществата на Запада пред социализма; често се дискутират стопански и политически въпроси на курсове по английски език. Българските комунисти смятат, че лицата, посещаващи тези курсове, се вербуват за „контингент на английското разузнаване”. Представители на съвета демонстрират в публичните си изяви лошо отношение към управляващите – на приеми те се „ограждат с лица, [които са] реакционно настроени” към управляващата партия.965 Съветът, неговата дейност, материалите, които разпространява, и хората, които го посещават, изглеждат несъвместими със социалистическата среда в България.

В българската нота, с която се иска затварянето на Британския съвет, формулировките за причините, довели до решението на БКП, са значително смекчени. Властите поставят акцента върху липсата на реципрочност в двустранните културни отношения и липсата на културна спогодба. На 10-ти юни 1950 г. Министерството на външните работи изпраща нота до британската легация, в която излага своето разочарование от дейността на Британския съвет. Според министерството, съветът не е помогнал за засилване на двустранните културни връзки, България не е получила в замяна на възстановяването на Британския съвет през 1947 г. условия да отвори български институт във Великобритания, нито е сключена културна спогодба. Официалното становище е, че поради тези съображения съществуването на Британския съвет е безсмислено и затова се иска неговата дейност да бъде прекратена.966

От британска гледна точка, затварянето на съвета е доказателство, че България няма самостоятелна политика. В това отношение страната, заедно с другите сателити на Москва, е действала под съветско влияние. Мейсън не е изненадан от българските действия, но му прави впечатление, че тонът на българската нота не е настъпателен – няма ги типичните обвинения към западните представители в шпионаж и враждебна дейност. Той оценява аргумента за липсата на реципрочност като абсурден, а този за културната

965 ЦДА, ф. 1б, оп. 8, а.е. 1465, л. 2, 7. 966 UKNA FO 469/4, Mason to Younger, 12 June 1950; АМВнР, п. 16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 3.

спогодба - като неоснователен. За да защити британските интереси, Мейсън иска среща със заместник-министъра на външните работи.967

На 23-ти юни Мейсън се среща с българския заместник-министър на външните работи, на когото представя отговора на неговото правителство за затварянето на Британския съвет. Великобритания отхвърля българските твърдения, че съветът не е допринесъл за развитието на двустранните отношения. Нещо повече, властите в страната са възпрепятствали неговата дейност, докато британското правителство не е поставяло пречки пред представянето на българската култура във Великобритания. В отговора се подчертава, че при това положение британското правителство не носи отговорност, ако България е недоволна от своята културна дейност във Великобритания. В нотата решението на българските управляващи да затворят Британския съвет се тълкува като опит да се ограничи информацията на гражданите за външния свят. Британското правителство отчита, че успешната дейност на съвета е допринесла за отрицателното отношение на българските власти и вземането на това крайно решение.968

Последиците от затварянето на Британския съвет са дългосрочни. Според Мейсън, неговото затваряне води до застой в двустранните културни отношения. Той преценява, че българските действия стимулират спускането на завеса между двете страни, която той не нарича точно „желязна”, но ясно я характеризира като важна предпоставка за прекратяване на контактите и задълбочаване на разделението.969 На 5-ти юли 1950 г. Британският съвет и неговата читалня престават да работят, както са поискали българските власти. Мейсън и без това е горчиво разочарован от многобройните ограничения. В кореспонденцията с Лондон той отбелязва страха, който възпрепятства посещенията на български граждани. Въпреки ограниченията на властите, броят на посетителите през последните месеци преди затварянето нараства. След прекъсването на българо-американските отношения посещенията се увеличават от около 1000 души на месец до около 1400. БКП не дава гласност на затварянето на съвета, което пълномощният министър отдава на българското желание двустранните отношения да не се обтягат допълнително.970

967 UKNA FO 924/837, Mason to Foreign Office, 12 June 1950. Ibid., FO 371/95053, Mason to Bevin, 11 January 1951. 968 Ibid., FO 924/837, Mason to Foreign Office, 23 June 1950; Ibid., FO 924/837, British Legation to the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs, 22 June 1950; АМВнР, п. 16, оп. 6 п, а.е. 379, л. 4. 969 UKNA FO 469/5, Mason to Morrison, 11 April 1951. 970 Ibid., FO 924/837, Mason to Kenneth Younger, 28 July 1950.

Затварянето на Британския съвет прекъсва важна зона на двустранни контакти. Този акт е повлиян не толкова от незадоволителното ниво на културните отношения, а по-скоро от всестранното обвързване на България със Съветския съюз. Закриването на Британския съвет е съпътствано с увеличаване на натиска и върху другите западни културни институти. За Мейсън едва ли е било успокояващо, че, както българският заместник-министър на външните работи заявява, след искането съветът да прекрати своята дейност, ограничителни действия ще бъдат приложени и срещу други чуждестранни културни институции.971 Целта е ударът срещу западните културни институции да предотврати проникването на алтернативни идеи от Западна Европа, както и информация, неконтролирана от БКП. Същевременно, Британският съвет не се вписва в хомогенната културна среда, почиваща на постулатите на марксизма-ленинизма и социалистическия реализъм. Литературата, която разпространява съветът, достъпът до британски вестници, списания и постижения, възможностите за обмен на преподаватели и студенти са несъвместими с изолираното общество от сталинистки тип, което се установява в България в края на 40-те години.

След като ограничават британското и друго западно културно влияние в България, управляващите се опитват да изградят по-добър образ на страната в чужбина. За целта те организират различни прояви във Великобритания, представящи „прогресивното” социално-икономическо и духовно-културно развитие на България така, както го вижда БКП. На 12-ти май 1950 г. Б. Атанасов пише до проф. Е. Каменов, заместник-министър на външните работи, че във Великобритания „има широки възможности да се прави пропаганда чрез филми” и тези, с които легацията разполага, са в „непрекъсната циркулация по разни дружества и профсъюзи и всички, които са ги виждали, се отзовават много добре за тях”.972 Макар че той среща някои трудности в получаването от София на филмите „Той не умира”, „Иван Сусанин”, „Калин Орелът” и други973, отзивът от прожекцията на „Иван Сусанин” е положителен. На неговата прожекция на 17-ти юли 1950 г. присъстват около сто души, а в „Дипломатически бюлетин” се появява

971 Тогава Мейсън предполага, че следващият удар на българите ще бъде срещу френските му колеги. Оказва се прав. Разпускането на Алианс Франсез обаче води не само до твърда нота от френска страна, но и до ответна остра българската реакция, че Франция се държи като сила, диктуваща условия на по-слабата страна (Ibid., Mason to Bevin, 3 November 1950). 972 АМВнР, п. 2, оп. 7, а.е. 64, л. 10. 973 Пак там, л. 3-4, 10.

отзив, че британската премиера на този български филм е „много голям успех”.974 През октомври 1950 г. филмът събира публика от 1 000 души в Ливърпул, а прожекция на филма „Калин Орелът”, организирана от Комитета за приятелство с България, привлича около 800 души.975 На 17-ти февруари 1950 г. Атанасов изнася лекция в Оксфорд. В писмото си до София той е доста резервиран относно нейния ефект, защото студентите в университета са „настроени общо взето доста реакционно”. Отчитайки, че аудиторията му произхожда от „богати семейства”, българския дипломат променя тона на своята лекция. Той посочва „някои основни черти на социалистическия строеж в България”, но не употребява изрази като „диктатура на пролетариата” и „класова борба”. Присъстващите, явно под влияние на консервативния печат”, задават основно въпроси за българо-югославските отношения и процеса срещу Тр. Костов. Атанасов преценява, че лекцията не е така успешна, като тази в Уиндъм, проведена няколко месеца по-рано.976 България търси и други пътища за пропаганда. Всъщност, плановете на легацията за културна пропаганда в началото на 50-те години изглеждат доста активни. Освен посочените вече прожекции на български филми, легацията издава няколко бюлетина годишно с материали за България, статии в печата и други. По отношение на пропагандните филми легацията отчита, че те са успешни, а подходящите теми са за художествена самодейност, опера и театър, за възможностите за почивка на работниците, за строежа на нови жилища и други. 977 През 1950 г. в Лондон е организирана изложба на българско народно творчество. Тази изложба е посетена от около 8 000 души, което е отчетено като успех в докладите на легацията и като стимул за бъдещи действия.978 През 1950 г. България е представена от Владимир Димчев на голяма международна фотографска изложба в Лондон.979 През ноември 1950 г. българска делегация участва на конгреса за мир в Лондон.980 През 1951 г. в петхиляден тираж са публикувани книгата „Димитров – речи и статии” и брошурата на Дерек Картър, външен редактор на вестник „Дейли Уоркър”, „Нова България”. По същото време е издадена детската музикална пиеса „Малката Лилянка”.981 Има

974 Пак там, а.е. 66, л. 61. 975 Пак там, а.е. 74, л. 7. 976 Пак там, а.е. 64, л. 1. 977 Вж. Пак там, п. 3, оп. 3 п, а.е. 85. 978 Пак там, п. 9, оп. 11, а.е. 284, л. 7. 979 Пак там, п. 2, оп. 7, а.е. 66, л. 36. 980 Пак там, а.е. 75, л. 20. 981 Пак там, п. 3, оп. 3 п, а.е. 85, л. 39.

и опити от частни лица за популяризиране на българската култура във Великобритания. През 1950 г. Ивон Банистър се обръща към Министерството на външните работи с молба за материали, които да използва в свои беседи. Тя вече е посещавала България и после организира няколко беседи, посветени на страната.982

Друга възможност за издигане на културния престиж на България във Великобритания е осведомяването на британските културни среди за популярността на Шекспир в страната. Това се предвижда да бъде осъществено с отпечатването на монография за Шекспир в България. В това отношение България следва другите социалистически страни, които вече са издали книги за Шекспир и „правят пропаганда с тях в Англия”. Българските ръководители обсъждат възможността за отпечатване на тази книга и нейното представяне на българската изложба във Великобритания от 17-ти декември 1949 г. до 7-ми януари 1950 г.983 За нуждите на българската пропаганда е съставена брошура за Шекспир, преведена на английски от Питър Темпест. Само че брошурата се оказва силно идеологически обременена. Затова преводачът прави някои забележки. Темпест отбелязва, че обикновеният англичанин не разбира термини като „идеология”, „формализъм”, „класова борба”, „буржоазен капитализъм” и други. Освен това англичаните имат недоверие към острите полемични изказвания, неподкрепени с достатъчно доказателства.984

Друга част от пропагандата в полза на България се извършва от Комитета за приятелство с България. Първоначално в Дружеството за приятелство с България членуват около 25 души, през 1953 г. техният брой се увеличава на 150, а в средата на 50-те години достига 310 члена. В София преценяват дейността на дружеството като добра. Организирани са събрания, изнесени са сказки за България – за нейната култура, образование и история. Дружеството организира и прожекции на български филми, някои от които са посетени от около 800 души, изложба на български книги, фото-изложба през 1954 г. – „10 години свободна България”. Дружеството постепенно се утвърждава като главен пропагандатор на българската култура и развитието на страната във Великобритания.985 Британските приятели на социалистическата страна организират лекции, екскурзии и прожекции на български филми, но смятат, че има още какво да се подобри. Както отбелязват от

982 Пак там, п. 2, оп. 7, а.е. 66, л. 46, 49. 983 ЦДА, ф. 143, оп. 2, а.е. 363, л. 77, 79. 984 Пак там, оп. 5, а.е. 164, л. 12-14. 985 Пак там, ф. 363, оп. 9, а.е. 34, л. 1,

легацията, „при известна материална помощ от наша страна, която трябва да се даде, работата … [на комитета] може да бъде чувствително разширена”. Необходимо е България да се отвори повече към английската общественост, защото в страната, по данни на легацията, са идвали десет пъти по-малко посетители от Великобритания в сравнение с Унгария и Полша. Други причини за сравнително трудната пропагандна дейност на легацията са от чисто административен характер. Комуникацията между дипломатическото представителство в Лондон и Министерството на външните работи в София е лоша. Посещенията на чуждестранни гости са също лошо организирани. Например, визитата на изтъкнати ръководители на Британската комунистическа партия, които не са приети от лидерите на БКП, и т.н.986

От българска страна са отклонени някои покани за участие на конференции във Великобритания, а възможностите за участие в летни университетски курсове са преценени както безинтересни. Предложените от британска страна специализации също са отклонени, защото „не представляват интерес за нас, тъй като стипендиите и издръжката не са съобразени с нашите интереси, нужди и изисквания”.987 Българското участие се съобразява с позицията на Съветския съюз при поканите от британска страна за участие в международния астрономичен конгрес в Оксфорд през 1950 г. и в Единбургския филмов фестивал през същата година.988 През юли 1952 г. в Лондон се провежда международна конференция за народна музика. Институтът за музика при БАН смята, че българското участие ще е полезно, защото дава възможност за запознаване на фолклорните специалисти с българската народна музика. КПКВЧ отправя запитване към Министерството на външните работи дали Съветският съюз ще участва в конференцията. Направената справка показва, че СССР, Унгария и Полша няма да участват, а другите източноевропейски страни не са поканени. На тази основа комитетът информира БАН за мнението си „нашата страна да не изпраща свои представители на въпросната конференция”.989

Ето още един пример как манията за секретност на сталинисткото ръководство на страната се отразява върху научния

986 АМВнР, п. 3, оп. 3п, а.е. 81, л. 40, 42-43. 987 ЦДА, ф. 143, оп. 7, а.е. 37, л. 142. През 1951 г. не е приета покана български учен да участва на среща, посветена на творчеството на Шекспир във Великобритания (UKNA FO 469/5, Mason to Morrison, 11 April 1951). 988 АМВнР, п. 2, оп. 7, а.е. 74, л. 1; а.е. 76, л. 1, 3. 989 ЦДА, ф. 363, оп. 1, а.е. 43, л. 1-15; АМВнР, п. 8, оп. 10, а.е. 596, л. 9-11.

обмен с Великобритания. На 29-ти януари и 20-ти април 1953 г. от библиотеката на Лондонското училище за икономически и политически науки изпращат писма до Главната дирекция на статистиката и до канцеларията на министър-председателя с молба за „възстановяване изпращането ... на нашите статистически публикации”. От писмото се вижда, че такива искания са отправяни и преди 1953 г., но от България не е получаван отговор. Тези публикации са изпращани както преди 1944 г., така и след войната, но когато през 1949 г. е приет законът за държавната тайна, изпращането на статистически данни в Лондон е прекратено. Мнението на българската страна е, че „молбата на лондонската библиотека представлява един замаскиран опит за получаване от България на данни, представляващи държавна тайна”. Всъщност, от кореспонденцията между Министерството на външните работи и Главната дирекция на статистиката става ясно, че от 1949 г. не са издавани никакви печатни статистически публикации.990

Това са по-скоро формалните причини за българската дистанцираност. Истинските причини се коренят в идеологическите различия между двете страни, а и в голяма степен в съветската позиция спрямо Великобритания. Не само Великобритания определя през този период отношението си към Източна Европа в зависимост от политиката си към Москва, но и България отразява във външната си политика дипломатическата линия на Съветския съюз. Културните отношения потвърждават мнението, че България не се очертава като страна, склонна да се отдели от съветската хегемония. В това отношения Мейсън в дълбочина разбира, че България предпочита да следва общия курс към западната култура, който следват и другите страни от съветския блок.991

Извършеното в областта на културната пропаганда след възстановяването на двустранните отношения дава възможност на българската легация да направи някои изводи. На 15-ти декември 1950 г. легацията коментира интереса към България във Великобритания. Като цяло интересът към българската литература е „съвсем слаб”. Също така, от легацията отбелязват, че българските управляващи са пропуснали през годината някои възможности като ветеринарния конгрес и конференцията на Библиотекарския съюз, за да запознаят британската общественост и британските научни среди с някои от постиженията на българската наука.992 В този смисъл се получава, че не

990 ЦДА, ф. 396 Б, оп. 1, а.е. 379, л. 2-14. 991 UKNA FO 469/5, Mason to Morrison, 11 April 1951. 992 ЦДА, ф. 143, оп. 6, а.е. 37, л. 233.

само интересът към България е слаб, но и когато се появят възможности за разширяване на българските контакти със среди извън комунистическите, те са пропускани от България поради дълбоката обвързаност със Съветския съюз и поставянето на българските действия в зависимост от постъпките на съветските културни и научни институции.

През 1952 г. Комитетът за приятелство с България остава един от основните инструменти за културна пропаганда във Великобритания. Н. Николов, пълномощен министър на България във Великобритания, смята, че на приятелите на страната във Великобритания може да се разчита за създаване на културни връзки сред британската общественост, разбира се, ако от София „се окаже съответната помощ”. Затова Николов иска от България да се изпрати филм, преведен на английски, защото „без наши филми комитетът не е в състояние да свика едно събрание”.993 Слабост обаче е липсата на разнообразни пропагандни материали, които в София искат да са едновременно „политически издържани” и „художествено добре оформени”.994 Също така от София често забавят изпращането на необходимите пропагандни материали, което се отразява неблагоприятно на опитите на дружеството да разшири контактите си във Великобритания.995

През април 1952 г. Комитетът за приятелство с България изпраща писмо до КПКВЧ, в което излага своето виждане за „липсата на резултатно сътрудничество”. Исканията на комитета за изпращане на материали от България, свързани с Лайпцигския процес, Никола Вапцаров, грамофонни плочи, български филми и други, не са удовлетворени своевременно. Нещо повече, на тези искания дори не е изпратен отговор. Ръководството на комитета смята, че липсата на ефективна комуникация със София затруднява тяхната работа и настоява поне да получат отговор от българските власти, защото за организирането на „едно успешно събрание са необходими два месеца подготвителна работа”.996 Какви са причините за липсата на реакция в София на писмата от Лондон? Липса на интерес от българска страна или, както изглежда от кореспонденцията между Николов и Министерството на външните работи, ръководството на комитета е изгубило доверието на българските управници. Наистина Великобритания, както многократно е отчитано, е трудна дестинация за

993 Пак там, ф. 363, оп. 1, а.е. 58, л. 74, 75. 994 Пак там, оп. 9, а.е. 34, л. 3. 995 Пак там, оп. 1, а.е. 54, л. 138. 996 АМВнР, п. 10, оп. 9, 889, л. 4-5.

българската пропаганда. Анемичната дейност на комитета в София, напрегнатите политически отношения, редките британски посетители в България, редица финансови и организационни проблеми, чести откази за участие в научни форуми, слабият британски интерес към България характеризират разглеждания период. Все пак българските власти не отхвърлят възможността за културен обмен, но той трябва да бъде от България към Великобритания, а не от тази капиталистическа страна към България.

В голяма степен отношението на БКП към комитета в Лондон е повлияно от стремежа, който е типичен за партията, към пълен контрол върху неговата дейност. В София са категорични, че комитетът в Лондон не трябва да има самостоятелни приоритети, а такива, свързани с политиката на социалистическата общност. Например, да даде своя принос в борбата за мир, подета от Съветския съюз, заедно с популяризирането на българската култура и на обществено-политическите постижения. Заедно с това, дипломатическата кореспонденция показва и известно недоволство от фигурите, които го ръководят. През май 1952 г. пълномощният министър Николов смята, че дейността на комитета трябва да се активизира. За целта комитета трябва да се превърне в дружество, да се освободи от ръководството начело с Е. Йънг, който не се „ползва с много добро име” и има съмнения за връзки с английското разузнаване, да се превлекат нови членове и то от различни социални групи. Николов иска и материална подкрепа от Министерство на външните работи – изпращане на поне два български филма, озвучени на английски, и финансова подкрепа в размер на 100 паунда, защото комитетът не разполага със средства. В София одобряват предложенията на Николов за реорганизиране на комитета и отпускат исканата валута.997 Комитетът не трябва да е самостоятелно звено, а да е част от българската културна пропаганда. Така българската страна ще е активна в определяне на неговото ръководство, на приоритетите в дейността му и на неговите конкретни инициативи.

На 30-ти ноември 1952 г. комитетът официално става Дружество за приятелство с България. В легацията продължават да планират бъдещото развитие на неговата дейност. Българските дипломати смятат, че е уместно да се покани в България делегация, включваща представители на профсъюзите и на комитета. Тази визита

997 Пак там, п. 15, оп. 6п, а.е. 355, л. 18-19. Освен Е. Йънг във връзки с английското разузнаване са подозирани и членуващите в комитета студенти (Пак там, л. 7).

после може да се използва за организиране на събрания, на които да се покажат успехите на социалистическа България. От Лондон също искат да се осигурят около 100 паунда на месец за наем на помещение и други разходи, осигуряване на български филми и други.998

В Министерството на външните работи обаче не са ентусиазирани. Въпреки мерките на неговите членове и помощта на Английската комунистическа партия за неговото разрастване, през декември 1952 г., за разлика от лятото на същата година, превръщането на комитета в дружество се смята за прибързано. Отначало на българо-английския комитет в Лондон се гледа като на организация, поляризираща българската култура, т.е. комитетът е важна част от българската културна пропаганда. За България дружеството играе също ролята на проводник на партийните успехи във Великобритания. С развитието на Студената война функциите му се разширяват. То става част не само от българската културна пропаганда, но и от българската външна политика. Един от основните елементи на българската външна политика е участието на страната в съветската кампания за мир. В министерството смятат, че основната задача на дружеството е борбата за мир и дейността му трябва да е свързана с нея, а не със самостоятелни задачи. Съветската кампания за мир е довела до масовизиране на британското Дружество за приятелство със СССР, докато за Дружеството за приятелство с България не се очертават такива перспективи. Тази критична реакция на София не отхвърля съществуването на дружеството. Затова и предложените от легацията мерки за неговото подпомагане са приети.999

Всъщност, някои данни показват, че след превръщането на комитета в дружество неговата дейност се разраства. Например, членовете му се увеличават през 1953 г. на 150 души, а през 1954 г. - на 301. През 1954 г. дейността му е преценена като добра. Делегацията, която посещава България през 1953 г., след това говори за впечатленията си от страната на събрание, на което присъстват около 100 души. През месеца на английско-българската дружба, проведен през 1954 г., се изнасят лекции за българската култура от д-р. Пинто, Е. Йънг, Беатрис Кинг и други. В рамките на този месец дружеството организира тържествено събрание, посетено около 800 души, изложба на български книги, фотоизложба „10 години свободна България” и други.1000

998 ЦДА, ф. 363, оп. 1, а.е. 42, л. 29-35; АМВнР, п. 15, оп. 6п, а.е. 355, л. 33, 35. 999 АМВнР, п. 15, оп. 6п, а.е. 355, л. 43, 49. 1000 ЦДА, ф. 363, оп. 9, а.е. 34, л. 1.

Във Форин офис са настроени критично към дейността на тези дружества. Там разглеждат дружествата за приятелство между Великобритания и съветските сателити в Източна Европа като контролирани от комунистически елементи. В този смисъл те нанасят известна вреда със своята дейност в западните страни.1001 Тези организации водят комунистическа пропаганда на острова и вредата се състои в образа, който искат да изградят за източноевропейските страни. Те целят да покажат, че в съветската сфера комунистическите партии са завзели властта и управляват с демократични средства. Пропагандират източноевропейската гледна точка към сталинистките чистки и премахването на комунистическите опоненти, наред със съдебните процеси срещу различните религиозни общности. Важна част от тяхната дейност е пропагандирането на постиженията на местните режими в строителството на социализма. Така комунистическите режими трябва да изглеждат пред британската общественост като „преуспяващи и миролюбиви”, за разлика от старото положение в тези страни.1002

В духа на британската политика към съветския блок Форин офис подготвя своя отговор на българската културна пропаганда във Великобритания. През 1953 г. Холър разглежда даването на публичност относно репресивната същност на източноевропейските режими като най-добрата възможност, с която разполага неговата страна в политиката й към комунистическите държави. След като възможностите за директни културни контакти с местното население са ограничени от просъветските власти, радиопредаванията на Би Би Си се оказват средството, с което Желязната завеса може да бъде преодоляна и британските гледни точки представени в източната част на континента.

Както е посочено в един меморандум на Форин офис от началото на 50-те години, сътрудничеството между британската дипломация и Би Би Си е постоянно. На съвместните консултации се определят темите и съдържанието на предаванията на чуждоезиковите секции на радиото.1003 През 1950 г. Форин офис проучва мнението на британските дипломати в Източна Европа за темите, които радиото да използва в своите предавания. Министерството консултира въпроса и с Ян Джейкъб, директор на Би Би Си. Британските дипломати гледат на радиото като на „силно оръжие в Студената война”. Предложенията как

1001 UKNA FO 371/106087, Foreign Office Minute, H. A. F. Hohler, 9 February 1953; Foreign Office Minute, J. H. Peck, 2 March 1953. 1002 CPA, CCO 4/3/38, Gill to Maxse, 18 January 1950. 1003 Nelson, War of the Black Heavens, 61-62.

да се използва това оръжие са няколко. Обединителният елемент е желанието да се противодейства на комунистическата пропаганда чрез аргументите на британската политика, основани на свободата и зачитането на човешките права. На първо място, Би Би Си да започне кампания, посветена на истината. Това е предложено като контракампания на съветската кампания за мир. На второ място е поставена задачата да се въздейства по-решително върху източноевропейската политика и връзките на тези страни с Москва. Затова предложението е да се използва примерът на Югославия и Тито като мотивация за отделяне на някой друг сателит от съветската орбита. Предложението е в духа на британската политика към Източна Европа, формулирана през 1952 г., но е трудно изпълнимо на практика. На трето място заляга по-реалистична цел – разобличаване на комунистическата пропаганда. Трудното икономическо положение в съветския блок й дава възможности за работа в тази насока.1004

Би Би Си има важна роля при противодействието на съветската кампания за мир и цялостното разобличаване на комунистическата пропаганда.1005 Предложението обаче Би Би Си да води кампания, посветена на истината, е отхвърлено поради репутацията на радиото като медия, предаваща достоверна информация. Поради това съображение няма нужда истината да се натрапва чрез открита реклама. В Би Би Си са резервирани към тази кампания, защото залагат, че населението в Източна Европа възприема свободата и истината като неразривна част от западния свят. Във Форин офис също са съгласни, че за да бъде британската компания ефективна и за да продължи отстояването на западния начин на живот, е необходимо предаването на повече факти, свързани с живота в страните от съветската сфера и Западна Европа, а не толкова експонирането на абстрактни концепции.1006 Цензурата в Източна Европа и комунистическият контрол върху информацията дават възможност на западните радиостанции да запълват информационния вакуум зад Желязната завеса със своите новини, културни и развлекателни предавания.1007

Форин офис смята, че е необходима малко контрапропаганда, за да се повдигне духът на населението. В предаванията може да се представят западният морал и военна сила. При този елемент възниква

1004 UKNA FO 953/701, Foreign Office (For the Minister of State) to Warsaw, 9 June 1950. 1005 Ibid., FO 953/704, Foreign Office Minute, P. C. Storey, 25 August 1950. 1006 Ibid., FO 953/701, Foreign Office (For the Minister of State) to Warsaw, 9 June 1950. 1007 Nelson, War of the Black Heavens.

едно опасение – създаването на нереалистични очаквания сред населението, че западните армии ще се използват за освобождението на Източна Европа. Редица информации на Форин офис показват, че поради тежкото си положение източноевропейците се надяват на ефективна западна намеса. Позицията на британското външно министерство не разкрива голям оптимизъм. В Лондон не знаят докога това положение ще продължи, но диктатурите не са вечни и населението зад Желязната завеса трябва да запази вярата си, че режимите рано или късно ще рухнат. Би Би Си се явява средството за поддържане на източноевропейския дух, както и за предаване на информация, различна от официалната. Радиото вече организира предавания, показващи същността на тоталитарната власт в региона – нарушенията на марксистката доктрина от самите управляващи партии, отсъствието на политически и морални принципи в отношението на партията към населението. Така, една от ролите на Би Би Си е да разобличава комунистическата пропаганда, а същевременно британските дипломати в Източна Европа трябва да имат своя принос при откриването на конкретни факти за живота в тези страни.1008

По отношение на България и британската пропаганда към нея важна роля играят местните особености. Още през октомври 1949 г. в писмо до Атли пълномощният министър Мейсън акцентира върху някои различия между страната и другите съветски сателити. Като цяло, по западните стандарти той гледа на България като на изостанала страна с нисък жизнен стандарт. В културно отношение страната е по-близко до Русия, отколкото до Запада. Това също се явява пречка пред културните връзки между България и Великобритания. На руснаците се гледа като на „традиционни освободители” поради приноса им за освобождението от османска власт и второто навлизане на съветски войски през 1944 г. властите представят като „ново освобождение”. БКП умело използва симпатиите към Русия в своята политика. Поради проруските настроения акцентът върху съветизирането на България няма да бъде успешен, за разлика от положението в другите сателити. Мейсън няма конкретни предложения за британската пропагандна линия, но новините на българската секция на Би Би Си, които са „стриктно фактологични”, могат да се обогатят с информация за живота във Великобритания. Последното ще бъде полезно за българските слушатели, защото техните контакти със Запада са прекъснати от властта и така Би Би Си ще представи полезна за тях информация. Освен това той предлага в

1008 UKNA FO 953/701, Foreign Office (For the Minister of State) to Warsaw, 9 June 1950.

предаванията на Би Би Си да се заложат западните идеи за истина, справедливост и човешки права, което според него, отличава Великобритания и другите западни страни от Съветския съюз и неговите сателити.1009

Обвързването с Москва, икономическите трудности и политическата несигурност на режима представляват поле за разгръщане на британската пропаганда. Във Форин офис са удовлетворени от работата на българската секция на Би Би Си. Както е посочено в един коментар, тя е напълно задоволителна – през по-голяма част от предаванията се излъчват фактологични новини, но има също и политически анализи, произлизащи от новините. За Форин офис е от голяма важност информационната и аналитична линия да продължи, защото българите, които мислят самостоятелно, усещат експлоатацията на тяхната страна от Москва. По този начин предаванията на Би Би Си са семена, попадащи на благоприятна почва. Освен на външнополитическия контекст и зависимост в Лондон е планирано да наблегнат и на българската икономика, чиито трудности са добре доловени в докладите на британската легация. Информациите, които получават в Лондон, показват, че България среща трудности в областта на индустрията и земеделието. Тези проблеми водят до появата на скрито недоволство сред населението, което не се проявява открито поради ликвидирането на опозицията и всестранния контрол на БКП върху обществото. От британска гледна точка, режимът е изправен и пред политически трудности. За Лондон сталинистките чистки показват, че комунистите чувстват несигурност за позициите си. Политическите и икономическите теми доминират в предаванията на Би Би Си. Поради това по-малко време се отделя от радиото за информация за живота във Великобритания.1010 Очевидно Форин офис смята да експлоатира политическите и икономическите трудности пред властта в България. Постоянен елемент в тяхната пропаганда са политическите репресии. Друга тема са близките българо-съветски отношения, които се тълкуват като фактор, обезличаващ страната и принизяващ ролята й в международните отношения.

Налагат се няколко извода. На първо място, използването на културата във външната политика на България има за цел да покаже просперитета на страната под ръководството на БКП. Водещата тема са успехите на социализма в икономиката, социалния и културния живот на българското общество. На второ място, с пропагандирането на

1009 Ibid., FO 953/539, Mason to Attlee, 11 October 1949. 1010 Ibid., Foreign Office Minute, P. C. Storey, 22 October 1949.

постиженията на социализма в България трябва да се отговори и на западните критики за репресивната същност на тоталитарния режим и на пълната му обвързаност със Съветския съюз. По този начин се показва, че властта има подкрепа сред мнозинството от населението, за което той полага непрекъснати грижи. На трето място, властта се стреми да покаже, че не е в международна изолация, а напротив, има привърженици дори в капиталистически страни като Великобритания.

Заключение Българо-британските отношения през 1944-1953 г. не се изчерпват единствено с политическо напрежение и конфронтация. Многообразната същност на Студената война е ясно изразена в изследваната тема – докато Великобритания губи своето политическо влияние в България, нейната търговия с балканската държава достига по-високи от предвоенните нива. Въпреки напрегнатите политически отношения, България се опитва да развие една умерена културна пропаганда във Великобритания – стремеж, който ще бъде допълнително развит през периода на разведряването.

До 1944 г. България няма непосредствено място в плановете на Форин офис за бъдещето на Европа. В края на войната Чърчил я поставя в съветската сфера на влияние, за да защити позициите на своята страна в Гърция, Турция и Средиземноморието. До средата на 1945 г. решението на британския министър-председател носи повече разочарование, отколкото удовлетвореност и спокойствие в Лондон. Съветският съюз не се съобразява с англичаните при вземането на важни решения, а британските представители в СКК се превръщат само в странични наблюдатели на събитията в България.

Въпросът за българските избори през август 1945 г. се превръща в разграничителна линия както за българския политически живот, така и за отношенията между Великобритания, Съединените щати и Съветския съюз. Съветският съюз ясно застава зад БРП(к), докато западните държави подкрепят формиращата се опозиция. Великобритания, Съединените щати и българската опозиция постигат успех в опита си да отложат парламентарните избори, но всъщност това е единственият пример за ефективна западна подкрепа за опонентите на комунистическата партия. Внимателното вглеждане в дипломатическите действия във връзка с отлагането на изборите показва, че за Великобритания ефектът от съветската отстъпка не е значителен. Първо, въпреки видимата промяна на британската дипломация при Бевин и Атли (в сравнение с времето на Чърчил и Идън) от индиферентност към българските проблеми към ангажиране с тях през юли-август 1945 г., успехът на Лондон в голяма степен зависи от съветската отстъпчивост. Второ, второстепенното място на Великобритания в Голямата тройка показва, че поради стопанската си изтощеност в края на войната1011 тя трябва да се съобразява с намеренията на своя по-голям западен съюзник – Съединените щати. 1011 Pelling, The Labour Governments, 166; Дилкс, „Черчилль, Иден и Сталин,” 148.

Трето, във Форин офис вече нямат илюзии относно съветските интереси и цели в България и Източна Европа, но също така нямат и възможности за активна помощ на комунистическите опоненти. Четвърто, декларацията от Ялта е документ без реална стойност, защото, от една страна, западните държави не разполагат с политически ресурс да го приложат, а от друга, Съветският съюз показва, че ще се съобразява с него само когато му е изгодно.

За насоката, в която поемат българо-британските отношения след 1947 г., влияние оказва както отсъствието на значими политически, икономически и културни връзки между двете страни, така и липсата на стабилни демократични институции в България, Например, политическата опозиция, която възниква през 1945 г., има сравнително добри възможности за дейност в периода на все още съществуващо сътрудничество в Голямата тройка, но тя е жестоко смазана, когато отношенията между победителите се влошават. За британските политици и дипломати диктатурата не е прецедент в българския политически живот. Погазването на основни демократични принципи, както и връзките с Русия, имат силни исторически корени.

Краят на 40-те години на ХХ век е един от най-трудните периоди в българо-британските отношения след Втората световна война. По същото време с неуспех завършват и преговорите за сключването на търговска спогодба между двете страни. В този начален период на Студената война британската дипломация се ръководи в своите действия преди всичко от чисто държавните интереси на империята, а не толкова от неодобрението си на тоталитарната система в България. Основната й цел е насочена към предизвикването на международен отзвук от действията на българското правителство и на международна санкция за репресивната вътрешна политика на БКП. Тази тенденция е видна от позицията на Великобритания след процеса срещу евангелистките пастори през 1949 г., когато предприетите от нея действия имат отрицателно влияние върху международния имидж на България и мястото на страната в системата на международните отношения. Същевременно, както показва процесът срещу Тр. Костов, британската дипломация избягва преки сблъсъци с българските си колеги в случаите, когато интересите на Великобритания не са засегнати пряко.

Отношението на България към Великобритания, а в по-широк смисъл към западните страни, е пречупено през призмата, през която Москва тълкува международните отношения. В този смисъл възниква въпросът дали може да се говори за взаимна зависимост между България и СССР, а не само за зависимост на БКП от Кремъл? След

като Съветският съюз дава обществено-политическия модел и полага постоянни усилия да го поддържа в Източна Европа, е повече от очевидно това, което Форин офис определя в многобройните си доклади и анализи като пълно подчинение на София от волята на Сталин. Същевременно обаче става така, че вложените военни, политически и икономически ресурси в сателитните държави създават известна степен на зависимост на Съветския съюз от другите социалистически режими за икономическото си възстановяване.1012 По същото време за съветското ръководство е изключително важно да поддържа източноевропейските правителства на власт. Голямата съветска сфера на влияние, при относителната икономическа слабост на Москва, осигурява запазването на статута на СССР като велика сила. Това е взаимна зависимост, която през разглеждания период британската дипломация по-трудно долавя, поради концентрацията си върху бруталността, с която подкрепяните от Съветския съюз комунистически партии идват на власт и упражняват властта си.

Икономическите отношения на Великобритания с България са демонстрация на възприетия от Форин офис принцип на реципрочност в търговията със съветския блок. Изключително важни за неуспеха да се сключи търговска спогодба се оказват неуредените предвоенни финансови задължения на България към Великобритания и радикалните реформи в българската икономика, които увеличават сумата, която страната трябва да изплати. Вътрешностопанските трудности, с които се сблъсква управляващата Комунистическа партия, затрудняват посрещането на основателните британските искания за погасяване на стария дълг и изплащане на компенсации за национализираната собственост. На следващо място, България трудно отговаря и на други икономически искания на Великобритания – да увеличи доставките си на зърнени храни, бекон и т.н. Великобритания, от друга страна, няма възможност за отпускане на заеми, износ на някои машини и суровини поради собствените си стопански трудности и възприетото ограничаване на експорта на стратегически стоки и материали за съветския блок. Този комплекс от причини показва, че решение на спорните въпроси ще се постигне само по пътя на преговорите и правенето на взаимно приемливи компромиси – процес, който ще се

1012 Никова, „Ограбването на България след Втората световна война”; Borhi, Hungary in the Cold War, 1945-1956. След Втората световна война сателитите влияят положително върху Москва, но през 80-те години са в тежест поради ресурсите, които отиват за поддържането на комунистическите партии на власт.

развива паралелно със спадането на конфронтацията в международните отношения.

Първите следвоенни години са време на постепенно, но целенасочено проникване на съветското културно влияние в България и ограничаване на западното културно присъствие. Социалистическата тематика заляга в цялостния културен живот, ръководен от доминиращата в Отечествения фронт Комунистическа партия. През този период в страната има ограничени възможности за британска културна пропаганда, както и незначителни перспективи за успешна пропагандна кампания от българска страна във Великобритания. Акцентът в българската културна пропаганда се поставя върху социалистическите преобразования и успехите при управлението на партията, докато Великобритания залага повече на имиджа си като свободна и демократична страна. Важна роля в тази насока трябва да играе Британският съвет. Съветът, макар и ползващ се с популярност сред българската интелигенция, се явява постоянен източник на безпокойство за управляващите в страната поради разчупването на информационния и културен вакуум, създаден след утвърждаването на еднопартийната политическа система. Затова неговата дейност все повече е възпрепятствана, а българите, желаещи да ползват неговите услуги, са подлагани на натиск. По този начин БКП отхвърля някои възможности български учени, писатели, артисти и други да се запознаят не само с развитието на социалистическата наука и култура, но и с научните и културни тенденции в Западна Европа.

Българските комунисти изпитват силно чувство на политическа несигурност през разглеждания период. Западните държави и Великобритания са възприемани като политическа заплаха, а дипломатическите връзки с тях са сведени до минимум. Имайки предвид обаче мястото на България в Източна Европа и нейните належащи стопански нужди, в икономическата сфера се открива бавно и предпазливо размразяване на отношенията. Неговото начало може да бъде открито в началото на 50-те години, т.е. в годините на най-острата конфронтация между Изтока и Запада. Няколко характерни черти се проявяват в българската политика към Великобритания. Първо, стремеж към по-активни стопански връзки поради интереса към британските индустриални стоки, вноса на суровини и увеличаването на валутните постъпления на страната. Второ, стремеж към подобряване на международния имидж на България и нейните политици чрез повече контакти с британски официални лица, културна пропаганда и взаимни визити. За посещения в България се отдава предпочитание предимно на

англичани, които проявяват симпатии към социализма и политиката на БКП.

Външната политика на Великобритания е насочена най-вече към поддържането на Британската империя и развитието на отношенията със страните от Британската общност, Съединените щати и Западна Европа. България има значение за Форин офис в контекста на съветската експанзия след края на войната и усилията на британското правителство да запази статута на Великобритания като велика сила. Важността да се предотврати разпространението на комунизма към Средиземноморието и Близкия изток води до появата на противоречия между Лондон и Москва през първите следвоенни години. По-късно Форин офис възприема по-умерен подход към съветската доминация в Източна Европа. В началото на 50-те години Чърчил проявява готовност да започне разговори със Съветския съюз, но неговите опити да намали международното напрежение са посрещнати с недоверие от Сталин и западните държавници. На политическо ниво Великобритания не успява да постигне разведряване. Студената война обаче е комплексен феномен. В икономическата сфера се наблюдава бавно и постепенно развитие на търговията Изток-Запад, както показват търговските контакти между Великобритания и съветските сателити. Всъщност, британската дипломация успява да отбележи напредък в тази сфера, където социалистическите страни също имат интерес от взаимно разбирателство.

През този период могат да бъдат откроени няколко аспекта от отношението на Великобритания към България. Първо, във Форин офис са твърдо убедени, че дипломатическите отношения със София трябва да продължат, независимо от тяхното неудовлетворително политическо състояние. В разгара на Студената война една от основните функции на британските дипломати в страните зад Желязната завеса е да наблюдават и анализират събитията и развитието на източноевропейските страни. Второ, въпреки че търговията с Източна Европа не е сред британските приоритети, Лондон не се противопоставя на нейното нарастване, защото по този начин се увеличава диалогът със съветските сателити. Трето, опонентите на комунистическите режими не могат да разчитат на ефективна британска подкрепа, защото властите ограничават контактите със Запада, а британските и американските опити за подривни действия не са успешни. Като цяло, британската политика към България и другите страни от съветската сфера на влияние и доминация е белязана от ясно предпочитание към еволюционните, отколкото към революционните промени в развитието на съществуващите режими.

Summary in English

This book surveys political, economic and cultural issues of British-Bulgarian relations. It throws light on the place of Bulgaria in British diplomacy and Bulgarian attitudes toward Britain. It also examines how Britain formulated and developed its policy towards the Soviet satellites in the spheres of politics, economic and culture, and, particularly, asks how Britain planned to use the weaknesses of the Soviet bloc in its policy. The case under examination demonstrates how political conflict, economic necessity and cultural propaganda were interwoven in a complex net of interdependence. As regard the origins of the Cold War, I argue here that Soviet actions and the growing communist power had bigger influence on the emergence of tension among the allies, than the western ability to challenge Moscow’s policy effectively, and thus to threaten Stalin’s authority. London observed closely the strengthening of Soviet positions in the country, which contradicted the Foreign Office desire to keep the Soviets away from the Mediterranean region. But it never questioned them unhesitatingly due to its strategic considerations, weaker political presence and economic difficulties. The Sovetisation of Bulgaria and its separation from Western Europe was the result neither of western hyperactivity nor of lack of interest. It had complex causes – the Soviet success in the war, the Soviet political and military impact on Bulgaria, the more determined communist actions, the attractiveness of communist ideology to poorer social groups, the lack of stable democratic institutions as well as the strong historical links between Bulgaria and western democracies, the greater importance of Greece and Turkey for the British diplomacy. This last circumstance led Britain to contest communist domination by mainly diplomatic means. Without foreign support opponents of communism were doomed and the road of the Communist Party toward one party dictatorship was opened.

Britain and Bulgaria had their place in the development of East-West relations after 1947. On the first layer we can see how Bulgaria, which had close relations with Moscow and complicated relations with Greece, Turkey and Yugoslavia, was of interest to the Foreign Office. Once the communist regime was established, British diplomacy showed no desire to be isolated from the region. The Foreign Office observed new trends in the communist bloc in order to understand the shortcomings of the Stalin’s satellites and to explore them in its policy. On the second layer this case demonstrates how the Cold War shaped Bulgarian political, economic and cultural conditions. Bulgarian authorities launched a severe campaign against their opponents, restricted contacts with western countries, started ambitious economic projects, maintained anti-western propaganda but felt a certain

need to maintain contacts with their capitalist adversaries. On the third layer British policy towards Bulgaria had broader implications for London’s attitude toward communist countries. For example, some authors have seen Churchill as a catalyst of détente in the early 1950s. The Foreign Office, however, opposed the Prime Minister because it preferred to first reach a strategic equilibrium with the Soviets. Although Churchill could not negotiate with the Soviets, in the economic sphere he did not fail completely since there was a gradually increasing dialogue with the communist countries.

The chronological framework of the book covers a period which was a turning point not only for the relations between Britain and Bulgaria but also for the world. Firstly, it starts with a brief discussion of Bulgaria’s international position from 1944 to 1947 and British policy towards the country in the context of the communist takeovers in Eastern Europe and the increasing Soviet influence in the region. Britain’s attitude towards Bulgaria was shaped by the British need to defend its positions in the Eastern Mediterranean and the Middle East, which dictated that Soviet domination in the Balkans would be challenged by diplomatic means.

Secondly, it investigates the state of bilateral contacts at the height of the Cold War, from 1947 to 1953. After 1947 Bulgaria appears to have had no interest in total isolation from the Western Europe. The country was driven by some economic needs and aspirations to present the regime in a positive image and, thus, to respond to Western critiques about the dictatorship of the Communist Party. At the same time I shall seek to show how British diplomacy viewed Bulgarian domestic and foreign policies and how this understanding was reflected in the elaboration and evolution of British policy towards Bulgaria and, towards Eastern Europe as a whole.

Thirdly, it argues that Anglo-Bulgarian relations were about more than just political tensions and confrontation. The multifarious nature of the Cold War was displayed in this case – while Britain was losing its political influence in Bulgaria its trade with the country exceeded pre-war levels. Besides, Bulgaria tried to develop a modest cultural presentation in Britain – a phenomenon which in the détente era would be further expanded.

In general, Bulgarian Communists kept their sense of Western threat and political insecurity throughout this period. However, given Bulgaria’s position in the Soviet bloc and the country’s immediate needs there was a gradual and cautious thawing in the economic sphere. Its beginning could be found as early as the late 1940s and early 1950s the years of the sharpest contradictions between East and West. Several traits were apparent in Bulgarian policy towards Great Britain: aspirations for more active trade contacts, interest in British industrial goods and raw materials, efforts to

improve the international image of Bulgaria and its politicians through more contacts with British officials, cultural exchange and mutual visits. The achievement of these goals was hampered by the international conditions, Bulgarian ideological prejudices and the official position of the Bulgarian authorities who in the Cold War perceived Britain as a political and ideological opponent. The core of British foreign policy was relations with Empire and Commonwealth, the United States and Western Europe. Bulgaria had significance for the Foreign Office in the light of communist expansion and efforts for the preserving of Britain’s great power status. The importance of preventing the spread of communism resonated in contradictions with the Soviets in Bulgaria during the first postwar years. Later the Foreign Office gradually transformed its apprehensions of communism into a more moderate attitude towards the Soviet control into this part of Europe a more flexible approaches. In the early 1950s Churchill was ready to negotiate with the Soviets but his attempts were met with suspicions in Moscow and lack of support in the West. On a political level Britain failed to achieve détente. However, the Cold War was complex. There was a gradual and slow development of East-West relations in the sphere of economy as economic contacts between Britain and the Soviet satellites showed.

In short, Britain succeeded in the sphere where communist countries also had an interest in mutual understanding. Several aspects of Britain’s attitude towards Bulgaria became clear in this period. First, there was the firm Foreign Office conviction that diplomatic relations with Bulgaria should be maintained in spite of their unsatisfactory level. At the height of the Cold War one of main functions of British diplomats behind the Iron Curtain was just to observe and analyze the events and developments of the East European countries. Second, although trade with Eastern Europe was not among British priorities London was not opposed to increasing it since this expanded dialogue with the Soviet satellites. Third, opponents of the communist order in Bulgaria could not hope to receive effective British support as the regime restricted contacts with the West, so the British attempts at subversive activities were not very successful and in the mid 1950s there was preference to diplomacy. As a whole, British policy towards Eastern Europe was marked by a preference for evolution rather than revolution. As always its prime concern was to avoid a military confrontation with the Soviet Union.

БИБЛИОГРАФИЯ

I. ИЗТОЧНИЦИ 1. Архивни документи Централен държавен архив Фонд 1 Б, оп. 5 – Пленуми и съвещания на ЦК на БКП Фонд 1 Б, оп. 6 – Политбюро на ЦК на БКП Фонд 1 Б, оп. 8 – Секретариат на ЦК на БКП Фонд 2 – Министерство на информацията и изкуствата Фонд 28 – Национален комитет на Отечествения фронт Фонд 48 – Министерство на търговията и промишлеността Фонд 84 – Председателство на Народна република България Фонд 143 – Комитет за наука, изкуство и култура Фонд 146 Б – Георги Димитров Фонд 147 Б – Васил Коларов Фонд 259 – Министерство на външната търговия Фонд 317 Б – Антон Югов

Архив на Министерството на външните работи Оп. 1 а – поверителен архив Оп. 1 п-5 п – поверителен архив Оп. 1-10 – неповерителен архив Архив на Министерството на вътрешните работи Фонд 3 – служебен архив на МВР Фонд 13 – служебен архив на МВР Фонд 15 – служебен архив на МВР II съд, 2649, том II-ХІІ – наказателно дело срещу Никола Петков

United Kingdom National Archives Board of Trade 11: Board of Trade and successors: Commercial Relations

and Exports Department and predecessors: Registered Files and other records

Board of Trade 271: Treasury, Board of Trade and Department of Trade and Industry: Trading with the Enemy and Administration of Enemy Property Departments: Registered Files

Foreign Office 371: Political Departments: General Correspondence from 1906-1966

Foreign Office 418: Confidential Print Russia and Soviet Union

Foreign Office 469: Confidential Print Bulgaria Foreign Office 472: Confidential Print Eastern Europe, General Foreign Office 924: Cultural Relations Department, Correspondence and

papers Foreign Office 953: Information Policy Department, Registered Files Records of Special Operations Executive 7: Special Operations Executive:

Histories and War Diaries: Registered Files Records of the British Council 1: Registered Files, General Series, 1936-1994 Records of the British Council 18: Registered Files, Bulgaria, 1935-1979 Records of the Cabinet Office 121: Cabinet Office: Special Secret

Information Centre: Files Records of the Cabinet Office 122: War Cabinet and Cabinet Office: British

Joint Staff Mission and British Joint Services Mission Records of the Cabinet Office 134: Cabinet: Miscellaneous Committees:

Minutes and Papers (General Series) Records of the Prime Minister’s Office 8: Prime Minister's Office:

Correspondence and Papers, 1945-1951 Records of the Prime Minister’s Office 11: Prime Minister's Office:

Correspondence and Papers, 1951-1964 War Office 32: War Office and successors: Registered Files (General Series) War Office 204: War Office: Allied Forces, Mediterranean Theatre: Military

Headquarters Papers, Second World War Bodleian Library, Oxford Attlee MSS: Correspondence and papers of Clement Richard Attlee, 1st Earl

Attlee, Bodleian Library, Oxford. Conservative Party Archive: Conservative Central Office, CCO 4: Subject

Files, 1921-78. Conservative Party Archive: Conservative Central Office, CRD:

Conservative Research Department, 1919-89. Conservative Party Archive: Library of Published and Printed Material, PUB:

Published Material. Macmillan MSS: Papers of Maurice Harold Macmillan, 1st Earl Stockton,

Bodleian Library, Oxford. 2. Публикувани документи БКП в резолюции и решения. Т. ІV, 1944-1955, София: Издателство на

БКП, 1955. Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали. Том ІІ,

септември 1944-декември 1958. София: Издателство на Българската академия на науките, 1981.

Веков, Ангел. България в тайните архиви на Кремъл (срещи и разговори с българските премиери). София: Издателство „Макрос”, 2002.

Веков, Ангел и Димитър Гачев. Тайните на Коминтерна. Разсекретените архиви. Васил Коларов – Георги Димитров, кореспонденция 1944-1949. София: Издателство „Захарий Стоянов”, 2007.

Восточная Европа в документах российских архивов 1944-1953 гг. Т. І, 1944-1948 гг., Москва-Новосибирск, 1997.

Външна политика на Народна република България 1944-1962 г. Т. 1. София, 1970.

Димитрова, Петя и Манчо Веков. Докладва „Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Том ІІ. София: Издателство „Гутенберг”, 2010.

Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави – СССР, САЩ и Великобритания 4-11 февруари 1945 г. Сборник документи. София, 1985.

Непубликувани радиограми на Г. Димитров и ЦК на БРП(к). Известия на института па история на БКП, т. 32, 1975.

Огнянов, Любомир, Митка Димова и Милчо Лалков (съставители). Народна демокрация или диктатура. София: Литературен форум, 1992.

Огнянов, Любомир (съставител). Борби и чистки в БКП (1948-1953). Документи и материали. София, 2001.

Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група. София, 1949. Советско-болгарские отношения 1944-1948 гг. Документы и

материалы. Москва, 1969. Советский фактор в Восточной Европе 1944-1953. Т. 1. 1944-1948.

Документы. Москва, 1999. Сталин и Польша 1943-1944 годы. Из рассекретенных документов

российскех архивов. Предисловие и комментарии А. Ф. Носковой. Новая и

новейшая история, кн. 3, 2008. Стателова, Елена, Радослав Попов, Василка Танкова и други

(съставители). Другата България. Документи на организациите на българската политическа емиграция 1944-1989. София: Издателска къща „Анубис”, 2000.

Стенографски дневници на VІ Велико народно събрание. Дял І, кн. І. София, 1947.

Стоянов, Веселин (съставител). Предсмъртните писма на Никола Д. Петков до

Георги Димитров и Васил Коларов. 19 август-22 септември 1947 г. София, 1992.

Съдът над историците. София, 1995. Тошкова, Витка, Николай Котев, Румен Николов и други (съставители).

България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. София: Издателство на МО „Св. Георги Победоносец”, 1995.

Тошкова, Витка (съставител). Васил Коларов. Статии, дневници, речи, доклади, писма, стенограми, шифрограми. Том 3 (1944-1950 г.). София: Издателство „Български писател”.

Установяване и укрепване на народнодемократичната власт: септември 1944-май 1945 г. Сборник документи. София, 1965.

Христоматия по история на България през епохата на социализма (1944-1971 г.). Велико Търново, 1981.

Pelly, M. E., H. J. Yasamee and K. A. Hamilton, assisted by G. Bennett. Documents on British Policy Overseas. Series I, Vol. VI, Eastern Europe, August 1945 – April 1946. London: HMSO, 1991.

Peter G. Boyle, ed. The Churchill-Eisenhower Correspondence 1953-1955. Chapel Hill: University of North Carolina Press, 1990.

Temperleyр Harold and Lillian M. Person (eds.). Foundation of British Foreign Policy, 1792 – 1902. Cambridge, 1938.

U.S. Department of State. Office of the Historian http://history.state.gov/ Resolutions Adopted by the General Assembly during Its Third Session http://www.un.org/documents/ga/res/3/ares3.htm 3. Периодичен печат а) вестници Дунавски отечествен фронт Държавен вестник Земеделско знаме Знаме Изгрев Литературен фронт Народно дело (Варна) Народно земеделско знаме Отечествен фронт Политика Работническо дело Сливенско дело Sunday Observer

The Times

б) списания Народно стопанство Ново време Foreign Affairs International Affairs The Economist The World Today 4. Спомени, дневници, публицистика Барев, Ценко. С перо в изгнание (1949-1979). Т. 1. Велико Търново,

София: Издателска къща „Пегас”, Издателска къща „Робинзон”, 1993.

Бирюзов, Сергей. Съветският войник на Балканите. София: Държавно военно издателство, 1964.

Бретхолц, Волфганг. Видях сгромолясването им. София: Тилиа, 1995. Вутов, Петър. По моя дълъг дипломатически път. София: Издателство

„Ера”, 2004. Ганчовски, Неделчо. Дните на Георги Димитров, каквито ги видях и

записах. София: Захари Стоянов, 2003. Гартхоф, Реймънд. Свидетелства за Студената война. София: ИК

„Унискорп”, 2001. Георгиев, Кимон. Избрани произведения. София: Партиздат, 1982. Димитров, Георги. Дневник 1933-1949 г. София: Университетско

издателство „Св. Климент Охридски”, 1998. Димитров, Г. М. Спомени. София: Фондация „Отворено общество”,

1993 Костов, Трайчо. Избрани статии, доклади, речи. София, 1964. Костов, Трайчо. Публицистика. Кореспонденция. Т. 1, София, 1987. Марков, Георги. Задочни репортажи за България. София: Профиздат,

1990. Мошанов, Стойчо. Моята мисия в Кайро. София: Петекс, 1991. Муравиев, Константин. Събития и хора. Спомени. София: Издателство

„Гутенберг”, 2004. Недева, Ирина. Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов. София:

СЕМАРШ, 2007. Петров-Чомаков, Стоян. Духът на дипломацията. София: ЛИК, 2002. Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари. София: ЛИК, 2000. Червенков, Вълко. За себе си и своето време. София: Лик, 2000.

Черепанов, Александър. В ония бурни години. София: Военно издателство, 1981.

Чолаков, Ст. „Нашите дългови проблеми.” Народно стопанство, кн. 7, май-юни 1947 г.

Churchill, Winston. The Second World War. Vol. VI, Triumph and Tragedy. London: Cassell & Co. LTD, 1954.

Mayhew, Christopher. “British Foreign Policy since 1945.” International Affairs, no. 4, October 1950

Morgan, William. “Some Aspects of the World Situation”. International Affairs, no. 2, April 1952.

Toynbee, Arnold. “A Turning-Point in the Cold War.” International Affairs, no. 4, October 1950

“X” (George F Kennan). “The Sources of Soviet Conduct”. Foreign Affairs, July 1947.

II. ЛИТЕРАТУРА

Андрю, Кристофър и Олег Гордиевски. КГБ: поглед отвътре. Т. ІІ,

София: Издателство „Факел”, 1992. Анчев, Стефан. Балканите – начин на употреба 1944-1955 г. Велико

Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2007.

Баев, Йордан и Николай Котев. „Споразумението Чърчил-Сталин за сфери на влияние на Балканите от октомври 1944 г.” Международни отношения, кн.1, 1993.

Баев, Йордан. Военнополитическите конфликти след Втората световна война и България. София: Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1995.

Баев, Йордан. „Началото на Студената война в Европа и мястото на България в нея.” В: Лицата на времето. Том 1. София, 1996.

Баев, Йордан и Константин Грозев. Одисея в два свята. Българинът Джордж. София: ИК „Труд”, 2008.

Баев, Йордан. КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби 1944-1991. София: Военно издателство, 2009.

Баев, Йордан. Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на Студената война. София: Издателство „Дамян Яков”, 2010.

Баева, Искра. България и Източна Европа. София: Парадигма, 2001.

Баева, Искра и Калинова, Евгения. Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1944 – 1955. София: Полис, 2003.

Богданова, Румяна. „Земеделското движение след Втората световна война (пътят на партийното обезличаване).” В: Земеделското движение в България – история, развитие, личности. Пазарджик: Беллопринт, 2004.

Бол, Майкъл. Студената война на Балканите: американската външна политика и възникването на комунистическа България 1943-1947. София: Фондация българска наука и култура, 1999.

Валева, Елена. „Политические процессы в Болгарии 1944-1948 годов.” В: Тоталитаризм: Исторический опит Восточной Европы. „Демократическое интермецо” с коммунистическим финалом 1944-1948. Москва, 2002.

Василев, Васил Ат. „Съветската политика в България по документи на Форин офис (октомври 1944-ноември 1945).” В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София: Издателство „Гутенберг”, 2000.

Василева, Бойка. Българската политическа емиграция след Втората световна война. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1999

Вачков, Даниел. „Изпълнението на финансово-икономическите на съглашението за примирие с България от 28 октомври 1944 г.” Исторически преглед, кн. 1-2, 2004.

Вачков, Даниел и Мартин Иванов. Българският външен дълг 1944-1989. Банкрутът на социалистическата икономика. София: Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество”, 2008.

Вестители на истината. История на Евангелистките църкви в България. Не е посочено мястото на публикуване, 1994.

Волокитина, Татьяна. „Москва и политические репресии в Восточной Европе в конце 40-х годов (По документам российских архивов).” В: България в сферата на съветските интереси. София: Академично издателство „проф. Марин Дринов”, 1998.

Волокитина, Татьяна. „Перспективы развития Болгарии после Второй Мировой Войны. Взгляд из Москвы (новые документы российских архивов.” В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София: Издателство „Гутенберг”, 2000.

Волокитина, Татьяна. „Смена стратегического курса Москвы в Восточной Европе в конце 40-х годов в контексте международной ситуации.” В: Сталинизмът в Източна Европа

след края на Втората световна война. София: ИК „Парадигма”, 2005.

Вълканов, В. „Московската конференция „Толстой” и някои нейни исторически проекции.” Минало, кн. 1, 2009.

Гадис, Джон Л. Студената война: нова история. Без място на публикуване: Издателство „Кралица Маб”, 2007.

Гасанлы, Джамиль. СССР-Турция: от неутралитета к холодной войне 1939-1953. Москва, 2008.

Генов, Румен. „Социалните реформи на третото лейбъристко правителство и реализацията на концепцията за „държавата на благоденствието” във Великобритания (1945-1951).” Известия на българското историческо дружество. Т. 31, 1977.

Генчев, Николай. „Разгром на буржоазната опозиция в България през 1947-1948 г.” В: Годишник на Софийския университет, Идеологически катедри, т. 56, София, 1962.

Генчев, Николай. Външната политика на България 1938-1941. София: Издателство Вектор, 1998.

Генчев, Николай. „Национализация на промишлеността в България.” В: Николай Генчев. Научни трудове. Т. 1 (1961-1972). София, 2003.

Гибианский, Леонид. „СССР, Восточная Европа и формирование советского блока.” В: Тоталитаризм: Исторический опит Восточной Европы. „Демократическое интермецо” с коммунистическим финалом 1944-1948. Москва, 2002.

Гибианский, Леонид. „Исследования политики СССР в Восточной Европе в конце второй мировой войны и в первые послевоенниые годы.” Вопросы Истории, кн. 6, 2004.

Гиголаев, Г. Е. “Советское-итальянские отношения 1953-1956 годов. По новым архивным материалам.” Новая и новейшая история, кн. 3, 2008.

Груев, Михаил. „Колективизация и социална промяна в българското село (40-те-60-те години на ХХ век).” В: Знеполски, Ивайло (редактор). История на Народна Република България. Режимът и обществото. София: Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2009.

Гунев, Георги. Към брега на свободата или за Н. Петков и неговото време. София, 1992.

Гунев, Георги и Иван Илчев. Уинстън Чърчил и Балканите. София: Рива, 2007.

Данилов, В. П. „Сталинизм и советское общество.” Вопросы истории, кн. 2, 2004.

Даскалов, Георги. България и Гърция. От разрив към помирение 1944-1964. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2004.

Дейвис, Норман. Европа. История. Велико Търново: Абагар, 2005. Джонсън, Пол. Творците. София: НСМ-Медия, 2007. Дилкс, Д. „Черчилль, Иден и Сталин: штрихи к политическим

портретам.” Новая и новейшая история, кн. 1, 2005. Димитров, Илчо. Англия и България (1938-1941). София: Издателство на

Отечествения фронт, 1983. Драганов, Драгомир. В сянката на сталинизма. София: Издателство

„Христо Ботев”, 1990. Егорова, Наталия И. „Новая история „холодной войны” в современных

зарубежных исследованиях.” Новая и новейшая история, кн. 4, 2009.

Еленков, Иван. Културният фронт. София: Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2008.

Емануилов, Емануил. България в политиката на великите сили 1939-1947. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, 2003.

Желев, Желю. Фашизмът (тоталитарната държава). София: Издателство на БЗНС, 1990.

Животич, Александър. „България във военните планове на балканските съюзници (1952-1955).” Военноисторически сборник, кн. 3, 2006.

Златев, Златко. „Международните икономически отношения на България (1944-1948).” В: Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война. София, 1982.

Златев, Златко. Българо-съветски икономически отношения (1944-1958). София, 1986.

Златев, Златко. „Българо-английски стопански връзки (1945-1975).” В: Изследвания по българска история. Т. ІХ. Българо-английски отношения в ново и най-ново време. София: Издателство на БАН, 1987

Златев, Златко. „България в европейското стопанство (1945-1949).” Исторически преглед, кн. 1-2, 2001.

Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. София: Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2008.

Знеполски, Ивайло (редактор). История на Народна Република България. Режимът и обществото. София: Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2009

История на българите (под редакцията на акад. Георги Марков). Том ІІІ. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). София: Книгоиздателска къща „Труд”, Издателство „Знание” ЕООД, 2009

Исусов, Мито. Политическите партии в България 1944-1948. София, 1978.

Исусов, Мито. „Петият конгрес на комунистическата партия в България 1948 г.” Известия на института по история на БКП, т. 64, 1989.

Исусов, Мито. Сталин и България. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1991.

Исусов, Мито. Последната година на Трайчо Костов. София, 1990. Исусов, Мито. Политическият живот в България 1944-1948. София:

Академично издателство „проф. Марин Дринов”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2000.

Исусова, Мария. „Г. Димитров и противоречията в Отечествения фронт (XI. 1944-VII. 1945 г.).” Известия на института по история на БКП, т. 66, 1990.

Исусова, Мария. „Народнодемократичните правителства на България.” В: Страници от българската история, София, 1993.

Йелавич, Барбара. История на Балканите ХХ век. Том 2. София: ИК „АМАТ-АХ”, 2003.

Калинин, А. А.. „Советско-британские переговоры о разделе сфер влияния в Европе в 1944 г.” Вопросы истории, кн. 9, 2009.

Калинова, Евгения. „Европейските капиталистически страни в културната политика на България.” Векове, кн. 3, 1988.

Калинова, Евгения. “Българската култура през погледа на западноевропееца”. История, кн. 3, 1993.

Калинова, Евгения. „”Разрешеният” културен обмен на България със Западна Европа от средата на 50-те до средата на 60-те години.” В: Лица на времето. Том ІІ. София, 1997.

Калинова, Евгения и Искра Баева. „Българо-италианските отношения след Втората световна война.” В: История на България от древността до наши дни, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1998.

Калинова, Евгения. „Културните връзки между България и Франция след Втората световна война до края на 60-те години.” Исторически преглед, кн. 3-4, 1999.

Калинова, Евгения. „Преди и след спускането на „Желязната завеса”: Западноевропейската култура в България от 9 септ. 1944 г. до края на 50-те години.” В: Модерният историк, София: Даниела Убенова, 1999.

Калинова, Евгения и Искра Баева. Българските преходи 1939-2002. София: Парадигма, 2002.

Калинова, Евгения. „Преориентацията на българската външна търговия (септември 1944-1949 г.).” В: Двадесетият век. Опит за равносметка. София, 2003.

Калинова, Евгения. Победителите и България 1939-1945. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2004.

Калинова, Евгения. „Българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война.” В: Искра Баева и Пламен Митев (съставители). Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11-13 май 2006 г. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008.

Калинова, Евгения. Българската култура и политическият императив 1944-1989. София: Парадигма, 2011.

Калканджиева, Даниела. Българската православна църква и държавата 1944-1953. София, 1997

Кастелан, Жорж. История на Балканите ХІV-ХХ век. Пловдив: Хермес, 2002.

Кисинджър, Хенри. Дипломацията. София: Труд, 1997 Котева, Аврора и Николай Котев. Британското разузнаване в България

1939-1945. София: Военно издателство, 2003. Крамптън, Ричард. Кратка история на България. София: Институт

„Отворено общество”, 1994. Куков, К. Разгром на буржоазната опозиция 1944-1947 г. София, 1966. Куртоа, Стефан (редактор). Черната книга на комунизма. 2 част –

История и памет за комунизма в Европа. ИК “Прозорец”, 2004. Кьосева, Цветана. „Българо-съветските отношения (1944-1947 г.):

пропаганда и конюнктура.” В: България в сферата на съветските интереси. (Българо-руски научни дискусии). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1998.

Лалков, Милчо. От надежда към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944-1948 г.). София, 1993.

Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. София: Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2005.

Мари, Жан-Жак. Сталин. Без място на публикуване: Кама, 2002. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна

сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2008

Маринова-Христиди, Р. Българското образование между съветизацията и традицията 1948-1959. София, 2006.

Мигев, Владимир. Колективизацията на българското село (1948-1958 г.). София, 1995.

Мигев, Владимир. Българските писатели и политическият живот в България 1944-1970 г. София: ИК „Кота”, 2001

Мигев, Владимир. „За характера и облика на комунистическия режим в България (1944-1989 г.).” В: България след 1944 – история, проблеми, тенденции. Шумен: Антос, 2002.

Мигев, Владимир. „Законодателят на тоталитарния режим. Минчо Нейчев.” В: Мария Радева (съставител). Български държавници 1944-1989. София: Скорпио, 2009

Миланова, Сашка. „Законодателните избори на 18 ноември 1945 г. и политическият живот в България.” Исторически преглед, кн. 7, 1989.

Миланова, Сашка. „Законът за трудовата поземлена собственост от 1946 г. – позиции и алтернативи.” Исторически преглед, кн. 3, 1993.

Минчев, Минчо. Първото правителство на Отечествения фронт. София, 1988.

Минчев, Минчо. Второто правителство на Отечествения фронт. Велико Търново, 2001.

Мирчева, История на международните отношения в ново и най-ново време. Книга първа. София: Софи-Р, 2002.

Мозер, Чарлз. Д-р Г. М. Димитров. Биография. София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец”, 1992.

Монтефиоре, Саймън. Сталин: дворът на червения цар. Без място на публикуване: Прозорец, 2007.

Мурашко, Галина. „Государственная власть и католическая церковь в странах центральной Европы. 1948-1952 годы.” Новая и новейшая история, кн. 2, 2007.

Мягков, М. „И. В. Сталин и У. Черчилль в годы войны. По материалам семинара в Лондоне.” Новая и новейшая история, 2002, кн. 4.

Наков, Ангел. Българо-съветски отношения 1944-1948. София, 1978. Никова, Господинка. „Планът Маршал, европейските сили и България.”

Исторически преглед, 1993, кн. 4-5.

Никова, Господинка. „Съветското икономическо проникване в България след Втората световна война.” Исторически преглед, кн. 2, 1996.

Никова, Господинка. „Политически процеси в България (1949-1953 г.).” В: България в сферата на съветските интереси. София: Академично издателство „проф. Марин Дринов”, 1998.

Никова, Господинка. „Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария след Втората световна война.” Исторически преглед, кн. 9, 1991.

Никова, Господинка. „Ограбването на България след Втората световна война.” В: Втората световна война и България 1939-1947, под редакцията на Георги Марков. Сливен: ИК Жажда, 2006.

Огнянов, Любомир. „Съветското влияние върху организацията и дейността на съдебните органи в България (1949-1956 г.).” В: България в сферата на съветските интереси. София: Академично издателство „проф. Марин Дринов”, 1998.

Огнянов, Любомир. „България в международните отношения (1947-1955).” В: Модерният историк – въображение, информираност, поколения. София: Даниела Убенова, 1999

Огнянов, Любомир. “Студената война” и “шпиономанията” в България (1949-1953).” В: Модерна България. София, 1999.

Огнянов, Любомир. „Икономическа политика на България (1944-1948).” В: Нови очерци по българска история 1918-1948. София: без год. на публикуване.

Огнянов, Любомир. „Никола Петков (1893-1947).” В: Български държавници и политици 1918-1947. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2000.

Огнянов, Любомир. „Отношенията между Светия Синод на Българската православна църква и българското правителство (1949-1953).” В: Християнската традиция и царската институция в българската култура. Шумен, 2003.

Огнянов, Любомир. Дипломация на съвременна България. Шумен: Университетско издателство, 2006.

Огнянов, Любомир. „България и светът след Втората световна война.” В: Искра Баева и Пламен Митев (съставители). Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11-13 май 2006 г. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008

Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944-1948. София: Стандарт, 2006-2007.

Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София: Стандарт, 2008.

Огнянов, Любомир. „България и световното движение за мир и сигурност (1947-1989).” В: Етнически и културни пространства на Балканите, част 1: Миналото – исторически ракурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008.

Оксфордска история на Великобритания (под редакцията на лорд Кенет Морган). Без място на публикуване: Кама, 2005

Остоич, Петър. БКП и изграждането на народнодемократичната държава 9 септември 1944-1947 г. София, 1967.

Пантев, Андрей. „Англия и външнополитическите проблеми на България (1879-1914).” В: България в света от древността до наши дни, София: Наука и изкуство, 1979.

Параскевов, Васил. БЗНС „Никола Петков” (1945-1947 г.). София, 2005. (непубликувана дисертация)

Пеева, Пенка. „САЩ и политиката на ембарго в началния период на Студената война” (І и ІІ част). Годишник на университета „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, 2007, т. ХХХVІ (2).

Петков, Димитър. Българо-югославски политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.). София, 2007. (непубликувана дисертация)

Петков, Димитър. „Последният акорд на федеративната идея в бъгаро-югославските отношения.” В: Историкии. Том 2, Научни изследвания в чест на доцент д-р Стоян Танев по случай неговата 70-годишнина. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, 2007.

Петков, П. Ликвидиране на капиталистическата собственост в промишлеността на България. София, 1965.

Пинтев, Стоян. „САЩ и режимът на народна демокрация в България (септември 1944- септември 1947)”. Известия на българското историческо дружество, т. 37, 1985.

Пинтев, Стоян. „Отлагането на първите следвоенни избори в България – 1945 г. (нови факти и аргументи).” Исторически преглед, кн. 6, 1993.

Пинтев, Стоян. „Англия и разгромът на антикомунистическата съпротива в България (януари-септември 1947).” Исторически преглед, кн. 1, 1995.

Пинтев, Стоян. „България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 г. (Москва и Техеран).” Исторически преглед, кн. 2, 1996.

Пинтев, Стоян. България в британската дипломация 1944-1947 г. София: Академично издателство „проф. Марин Дринов”, 1998.

Поздеева, Л. В. „И. М. Майский и А. Иден.” Новая и новейшая история, кн. 1, 2008.

Пописаков, Григор. Икономическите отношения между НР България и СССР. София, 1968.

Рачев, Стоян. Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945. София: Издателство на БАН, 1978.

Рачев, Стоян. Чърчил, България и Балканите 1939-1945. София, 1998. Сизов, Сергей. „Идеологические кампании 1947-1953 гг. И вузовая

интеллигенция Западной Сибир.” Вопросы Истории, кн. 7, 2004.

Спасов, Людмил. Проблеми на новата българска история, част трета. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2003.

Станкова, М. „Каква ще бъде съдбата на България на подсъдимата скамейка? Британските планове за следвоенна България (1942-1943).” В: Модерният историк – въображение, информираност, поколения. София: Даниела Убенова, 1999.

Стателова, Елена и Василка Танкова. Прокудените. Пловдив: ИК „Жанет-45”, 2002.

Стефанов, Христо. Българската радикална партия 1906-1949. София, 1984

Стоянова, Пенка и Емил Илиев. Политически опасни лица. Въдворяване, трудова мобилизация, изселвания в България след 1944 г. София, 1991.

Суле, Жан-Франсоа. История на Източна Европа от Втората световна война до наши дни. София: Лира принт, 2007.

Тодорова, Р. „Към началната история на българо-британските отношения след Втората световна война.” В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006.

Тошкова, Витка. „САЩ в България (януари-септември 1945).” Военноисторически сборник, кн. 5, 1993.

Тошкова, Витка. САЩ и България 1919-1989: политически отношения. София: Синева, 2007.

Христова, Наталия. „Художествената култура в България след Втората световна война – от европеизация към съветизация.” В: България в сферата на съветските интереси. (Българо-руски научни дискусии). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1998.

Христова, Наталия. „Българският интелектуалец пред проблема „социалистически реализъм”. Драма на адаптацията (средата на 40-те – началото на 50-те години.” В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София: Издателство „Гутенберг”, 2000.

Христова, Наталия. „Българския духовен елит и култура пред проблема „наше-чуждо” през ХХ век.” История, кн. 1, 2004.

Цветков, Жоро. Съдът над опозиционните лидери. София, 1991. Центрально-Восточная Европа во второй половине ХХ века. Т. 1,

Становление “реального социализма”. Москва, 2000. Чакъров, Н., Ж. Атанасов. История на българското образование.

София, 1973. Чичовска, Весела. „Културната политика на народнодемократичната

власт (1944-1948). Исторически преглед, кн. 4-5, 1979. Чичовска, Весела. Международната културна дейност на България

1944-1948. С., 1990. Чичовска, Весела. Политиката срещу просветната традиция. София,

1995. Чичовска, Весела. „Просветната политика в България 40-те – 60-те

години (училището от просветната реформа до съветизацията).” Исторически преглед, кн. 2, 1994-1995.

Чубарьян, А. О. „Новая история „Холодной войны”.” Новая и новейшая история, 1999.

Чурешки, Ст. Православието и комунизмът в България 1944-1960 г. София, 2004.

Шарланов, Диню. Тиранията: жертви и палачи. София, 1997. Уайнър, Тим. Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ.

Издателство Оксиарт, без място и година на публикуване. Юго-восточная Европа в эпоху кардинальнных перемен. Москва, 2007. Aldrich, Richard. The Hidden Hand. Britain, America and Cold War Secret

Intelligence. London: John Murray, 2001. Baev, Jordan and Konstantin Grozev. “Bulgaria.” In Krzysztof Persak and

Lukasz Kaminski (eds). A Handbook of Communist Security Apparatus in East Central Europe, 1944-1989. Warsaw: Institute of National Remembrance, 2005

Barker, Elisabeth. Britain in a Divided Europe 1945-1970. London: Weidenfeld and Nicolson, 1971.

Barker, Elizabeth. British Policy in South-East Europe in the Second World War. London and Basingstoke: The Macmillan Press, 1976.

Bartlett, C. J. The Global Conflict: the International Rivalry of the Great Powers, 1880-1970. New York: Longman, 1992.

Bideleux, Robert and Ian Jeffries. A History of Eastern Europe. Crisis and Change. London and New York: Routledge, 2007.

Borhi, Lazlo. Hungary in the Cold War, 1945-1956: Between the United States and the Soviet Union. Budapest: Central European University Press, 2004.

Brown, J. F. Bulgaria under Communist Rule. London: Pall Mall Press, 1970. Bullock, Alan. Ernest Bevin: Foreign Secretary, 1945-1951. Oxford: Oxford

University Press, 1985 Burleigh, Michael. Sacred Caused. Religion and Politics from European

Dictators to Al Qaeda. London: Harper Perennial, 2007. Calvocoressi, Peter. World Politics since 1945. Harlow: Pearson Longman,

2009 Caute, David. The Dancer Defects: The Struggle for Cultural Supremacy

during the Cold War. Oxford: Oxford University Press, 2003. Cicovska, V. “Bulgarian-British Cultural Relations 1944-1948.” Bulgarian

Historical Review, no. 1, 1983. Corkeр Sarah-Jane. U.S. Covert Operations and Cold War Strategy: Truman,

Secret Warfare, and the C.I.A., 1945-1953. London and New York: Routledge, 2008.

Costigliola, Frank. “After Roosevelt’s Death: Dangerous Emotions, Divisive Discourses, and the Abandoned Alliance.” Diplomatic History 34:4, January 2010, http://www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/fulltext/123233910/PDFSTART

Crampton, Richard. Eastern Europe in the Twentieth Century – and After. London and New York, Routledge: 2001.

Crowley, David and Jane Pavitt (eds). Cold War Modern: Design 1945-1970. London: V&A, 2008.

Dimitrov, Vesselin. „Revolution released: Stalin, the Bulgarian Communist party and the establishment of the Comniform.” In: Gori, Francesca and Silvio Pons (eds.). The Soviet Union and Europe in the Cold War, 1943-53. Palgrave Macmillan, 1996.

Dimitrov, Vesselin. Stalin’s Cold War: Soviet Foreign Policy, Democracy and Communism in Bulgaria, 1941-1948. London: Palgrave Macmillan, 2008.

Dobson, Alan P. "From Instrumental to Expressive: The Changing Goals of the U.S. Cold War Strategic Embargo." Journal of Cold War Studies 12:1, Winter 2009-2010.

Hamilton, Keith. “The Quest of a Modus Vivendi: The Danubian Satellites in Anglo-Soviet Relations 1945-6.” In Foreign & Commonwealth Office, Occasional Papers, No. 4, April 1992, Eastern Europe, London, 1992.

Hobsbawm, Eric. Age of Extremes: the Short Twentieth Century, 1914-1991. London: Abacus, 1995.

Gordon, Lincoln (ed). Eroding Empire. Western Relations with Eastern Europe. Washington, D.C.: The Brookings Institution, 1987.

Gray, Hanna Holborn. “Cold War Universities: Tools of Power or Oases of Freedom?” Foreign Affairs, March/April 1997.

Greenwood, Sean. “Frank Roberts and the “Other Long Telegram”: The View from the British Embassy in Moscow, March 1946.” Journal of Contemporary History, vol. 25, 1990.

Greenwood, Sean. Britain and the Cold War, 1945-1991. London: Macmillan, 2000.

Jackson, Ian. The Economic Cold War: America, Britain and East-West Trade, 1948–63. New York: Palgrave. 2001.

Judt, Tony. Postwar. A History of Europe since 1945. London: Pimlico, 2007.

Kent, John. British Imperial Strategy and the Origins of the Cold War, 1944-49. Leicester: Leicester University Press, 1993.

Larres, Klaus. “Integrating Europe or Ending the Cold War? Churchill’s Post-war Foreign Policy.” In Klaus Larres and Ann Lane (eds). The Cold War. Essential Readings. Oxford: Blackwell, 2001.

La Feber, Walter. America, Russia and the Cold War 1945-1990. New York: McGraw-Hill, 1991.

Leffler, Melvyn P. “The Cold War: What Do “We Now Know.” American Historical Review 2, April 1999.

Leffler, Melvyn P. For the Soul of the Mankind: the United States, the Soviet Union and the Cold War. New York: Hill and Wang, 2008.

Leites, Nathan. The Operational Code of the Politburo. Santa Monica: RAND Corporation, 2007 (Copyright 1951 RAND Corporation, New RAND Edition 2007).

Lipkin, Mikhail. “Moscow Economic Conference of April 1952: An early bid for peaceful coexistence or ideological warfare? Доклад, представен на международната конференция Cold War Interactions Reconsidered. University of Helsinki, Finland, 29-31 October 2009.

http://www.helsinki.fi/aleksanteri/conference2009/abstracts/lipkin.htm

Lucas, Scott and Kaeten Mistry. “Illusions of Coherence: George F. Kennan, U.S. Strategy, and Political Warfare in the Early Cold War, 1946-1950.” Diplomatic History 33: 1, January 2009.

Maddox, Robert J. The New Left and the Origins of the Cold War. Princeton: Princeton University Press, 1973.

Mastny, Vojtech. The Cold War and Soviet Insecurity. The Stalin Years. Oxford: Oxford University Press, 1996.

Mazower, Mark. Dark Continent. Europe’s Twentieth Century. New York: Alfred A. Knoff, 1999.

Naimark, Norman. “Stalin and Europe in the Postwar period, 1945-1953: Issues and Problems.” Journal of Modern European History 2, 2004.

Nelson, Michael. War of the Black Heavens. The Battles of Western Broadcasting in the Cold War. London and Washington: Brassey’s, 1997.

Nogan, Michael J.. The Marshall Plan. Cambridge: Cambridge University Press, 1987.

Pelling, Henry. Modern Britain, 1885-1955. London: Cardinal, 1974. Pelling, H. The Labour Governments 1945-1951. London: Macmillan Press,

1984. Petkov, Dimitar. “Bulgarian-Yugoslav Relations November 1949-March

1953.” Etudes Balkaniques, 1, 2008. Pintev, Stoyan. “The Outer Factor and the Political History of Bulgaria

(1944-1947).” Etudes Historiques, T. XIV, 1990. Rees, E. A. “Intellectuals and Communism.” Contemporary European

History, 16, 1, 2007. Reid, Susan E. “The Soviet Pavilion at Brussels’58: Convergence,

Conversion, Critical Assimilation, or Transculturation?” CWIHP Working Papers Series, Working Paper #62.

Response by Vladislav Zubok. Roundtable reviews on Vladislav M. Zubok. A Failed Empire: The Soviet Union in the Cold War from Stalin to Gorbachev. H-Diplo Roundtable Reviews, Vol. IX, No. 10, 2008, http://www.h-net.org/~diplo/roundtables/PDF/FailedEmpire-Roundtable.pdf

Roberts, Geoffrey. The Soviet Union in World Politics. Coexistence, Revolution and Cold War, 1945-1991. London and New York: Routledge, 1999.

Roberts, Geoffrey. “A Chance for Peace? The Soviet Campaign to End the Cold War, 1953-1955.” Cold War International History Project, Working Paper no. 57. Washington, D.C.: Woodrow Wilson International Center, December 2008.

Rothschild, Joseph. Return to Diversity. A Political History of East Central Europe since World war II. New York and Oxford: Oxford University Press, 1989.

Rothwell, Victor. Britain and the Cold War, 1941 – 1947. London: Jonathan Cape, 1982.

Service, Robert. Stalin. A Biography. London: Pan Books, 2005. Service, Robert. Comrades. Communism: A World History. London: Pan

Books, 2008. Seton-Watson, Hugh. The East European revolution. London: Methuen,

1956. Seton-Watson, R. W. Britain in Europe 1789 – 1914. A Survey of Foreign

Policy. Cambridge, 1937. Selverstone, Marc. Constructing the Monolith: The United States, Great

Britain and International Communism 1945-50. Harvard University Press, 2009.

Shaw, Tony. “The Politics of Cold War Culture.” Journal of Cold War Studies, 3:3, Fall 2001.

Shlaim, Avi, Peter Jones, Keith Sainsbury. British Foreign Secretaries since 1945. Newton Abbot; North Pomfret, Vt.: David and Charles, 1977.

Stankova, Marietta. Bulgaria in British Foreign Policy 1943-1949. London: London School of Economics and Political Science, September 1999. (unpublished PhD thesis)

Tanchev, Ivan. “Anglo-Bulgarian Relation in the Sphere of Education 1978-1912,” Bulgarian Historical Review, no. 1-2, 2004.

Varsori, Antonio. “Reflection of the Origins of the Cold War.” In: Odd A. Westad (ed). Reviewing the Cold War: Approaches, Interpretations, Theory. London: Frank Cass, 2000.

Vasile, Cristian. Communist Romania’s Cultural Cold War, 1947-1960. Доклад, представен в Woodrow Wilson Center на 14 май 2009. http://www.wilsoncenter.org/ondemand/index.cfm?fuseaction=media.play&mediaid=5EAA3B1F-E96E-CC74-4AFE8B92E2D24FF1

Wegs, J. R. Europe since 1945. New York: St. Martin’s Press, 1984. White, Brian. Britain, Détente and Changing East-West Relations. London:

Routledge, 1992. Young, John W. “The British Foreign Office and Cold War Fighting in the

Early 1950s: PUSC (51)16 and the 1952 “Sore Spots” Memorandum.” University of Leicester Discussion Papers in Politics, April 1995.

Young, John W. Winston Churchill’s Last Campaign: Britain and the Cold War, 1951-1955. Oxford: Caledonian Press, 1996.

Young, John W. Britain and European Unity, 1945-1999. London: Macmillan Press, 2000.

Zubok, Vladislav. A Failed Empire: The Soviet Union in the Cold War from Stalin to Gorbachev. Chapel Hill: The University of North Carolina Press, 2007.

Васил Параскевов

България и Великобритания преди и в началото на Студената война: политика, икономика и пропаганда

(1944-1953 г.)

Българска Първо издание

Научен редактор: доц. д-р Стоян Танев

Рецензенти: проф. дин Любомир Огнянов доц. д-р Росица Ангелова

Коректор: доц. д-р Пламен Шуликов

Формат 60x84/16

ISBN 978-954-577-600-7

Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”