Оrthodox art in the region of Vidin. Preliminary observations. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения

ISSN 0032-9371 6 лева

2015 4

Преди две години БАН и МАНУ сключиха договор за взаимно сътрудничество

и одобриха дълга поредица от двустранни научни проекти. Сред тях стартира и

проектът „ИЗКУСТВОТО НА XVIII И XIX ВЕК. САМОКОВСКА И ДЕБЪРСКА

ХУДОЖЕСТВЕНИ ШКОЛИ“. Негов инициатор и ръководител от македонска

страна е акад. Цветан Грозданов, участник от македонска страна е д-р Сашо

Цветковски от Центъра за културно наследство към МАНУ и директор на

Историческия музей в гр. Струга. Българските участници са от Института за

изследване на изкуствата при БАН: проф. Елена Генова, гл. ас. Иван Ванев и гл.

ас. Майя Захариева, ръководител – проф. Иванка Гергова.

Основната цел, която си поставят участниците, е документиране и проучване на

произведения на самоковски майстори на територията на Република Македония

и съответно – творби на дебърски майстори на територията на днешна България.

Събраните от теренно проучване данни биха могли да послужат за допълване на

знанията за двете художествени школи и изследване на взаимните им връзки, за

по-доброто им ситуиране в художествената картина на Балканите. Във връзка с

проекта през октомври 2015 г. в Института за изследване на изкуствата при БАН

бе организирана научна конференция на тема „Художествени взаимодействия

на Балканите през XVIII и XIX век“, в която взеха участие учени от Република

Македония, Сърбия и България. В този брой на списание Проблеми на изкуството

се публикуват част от докладите, четени на конференцията. В следващите

броеве ще се отпечатат и останалите доклади.

Иванка Гергова

Проблеми на изкуството 4/2015

4ГОДИНА 48-мa 2015

ПрОблемИ НА ИзкуствОтОтрИмесечНО сПИсАНИе зА теОрИя, ИстОрИя И крИтИкА НА ИзкуствОтО

ИНстИтут зА ИзслеДвАНе НА ИзкуствАтА ПрИ бълГАрскА АкАДемИя НА НАукИте – сОфИя ISSN 0032-9371

СЪДЪРЖАНИЕ

ART STUDIES QUARTERLY

Емануел Мутафов. къде е византия в края на хvIII в.? Пъзел за изкуствоведи .....3Елена Генова. за някои особености в тематичните предпочитания на дебърските и самоковските зографи ..........................................................................9Ненад Макуљевић. Делатност дебарских и самоковских зографа у босни и херцеговини, Црној Гори и северној србији у xix веку ...........................................19Ирена Ћировић. зографске радионице и зидно сликарство XIX века у храмовима врањске епархије .....................................................................................25Иванка Гергова. Православно изкуство във видинско. Предварителни наблюдения ...........................................................................................38Дарко Николовски. Црквата св. Никола во село крајници, велешко ....................50Мария Митева. с вкус към живота. виолета василчина на 70 години ...................58реЦеНзИИЕлисавета Мусакова. Нова книга за един рядък илюстриран ръкопис ..................60

summaries ...................................................................................................................63

Emmanuel S. Moutafov. Where is Byzantium in the End of the Eighteenth Century? Puzzle For Art Historians ....................................................................................................3Elena Genova. On Certain Particularities of the Thematic Choices of Icon-Painters from Debar And Samokov ..................................................................................................9Nenad Makuljević. Activities of Icon-Painters of The Art Schools of Debar and Samokov in Nineteenth-Century Bosnia, Herzegovina, Montenegro and North Serbia ..19Irena Ćirović. The Nineteenth-Century Ateliers and Mural Painting in the Eparchy of vranje ..................................................................................................25Ivanka Gergova. Orthodox Art in the Region of vidin. Preliminary Observations ........38Darko Nikolovski. The Church of St. Nicholas in the village of Krajnici Near veles ...50Maria Miteva. With taste for life. violeta vassilchina turns 70 ......................................58

REvIEWS

Elissaveta Moussakova. A New Book for an Unknown Illustrated Manuscript .............60

summaries ...................................................................................................................63


Редакционна колегия:доц. д-р бИсеркА ПеНкОвА (главен редактор), проф. влАДИмИр ПетрухИН (русия), доц. д-р вИОлетА вАсИлчИНА, акад. ГОйкО субОтИч (сърбия), проф. д-р ДИАНА ГерГОвА, чл. кор. проф. д.изк. елкА бАкАлОвА, чл. кор. проф. д.изк. ИвАНкА ГерГОвА, проф. д-р ИНГебОрГ брАтОевА, проф. д.изк. кАмелИя НИкОлОвА (зам. главен редактор), проф. д-р НАДежДА мАрИНчевскА, проф. д.изк. рОмеО ПОПИлИев, проф. д.изк. чАвДАр ПОПОв.Адрес на редакцията:Институт за изследване на изкуствата при бАН, списание „Проблеми на изкуството“ул. „кракра“ 21, Cофия 1000. тел. 944 24 14, факс +359 2 943 30 92E-mail: [email protected]

ръкописите се приемат в редакцията на списанието или на електронния адрес. ръкописите трябва да отговарят на изкванията на редколегията, които се намират в редакцията на списанието. ръкописи не се връщат.

Информация за абонаменти в редакцията и на електронния адрес на списанието и към маргарита керпичиян [email protected].

Editorial Board: Assoc. Prof. BISSERKA PENKOvA, PhD (Editor in Chief); Prof. CHAvDAR POPOv, DSc; Prof. DIANA GERGOvA, PhD; Corr. Mem. Prof. ELKA BAKALOvA, DSc; Acad. GOJKO SUBOTIC (Serbia); Prof. INGEBORG BRATOEvA, PhD; Corr. Mem. Prof. IvANKA GERGOvA, DSc; Prof. KAMELIA NIKOLOvA, DSc (Dep. Editor in Chief); Prof. NADEzHDA MARINCHEvSKA, PhD; Prof. ROMEO POPILIEv, DSc; Assoc. Prof. vIOLETA vASILCHINA, PhD; Prof. vLADIMIR PETRUKHIN (Russia)

Contact details:Art Studies Quarterly, Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences21 Krakra Street, 1000 Sofia, Bulgariaphone: +359 2 944 24 14, fax: +359 2 943 30 [email protected]

Manuscripts may be submitted either via e-mail or to the Editorial Office. Manuscripts should be prepared in accordance with the editorial staff’s requirements, available at the Editorial Office. Manuscripts will not be returned to authors.

Subscription information is available at the Editorial Office or provided by Margarita Kerpitchian at [email protected].

съставител на броя: Иванка Герговатехнически секретар: Цвета куневаГрафичен дизайн: майа лачевафото редактор: Иван ваневПревод: милена лилова

Compiled by Ivanka GergovaClerical secretary: Tsveta KunevaDesigned by Maya LachevaPhoto editor: Ivan vanevTranslated by Milena Lilova

I корица Царски двери от иконостаса на главната църква в клисурския манастир. самоковска резба, живопис от Аврам Дичов от с. тресонче, Дебърско

First coverThe Royal Doors of the iconostasis at the catholicon of the Monastery of Klisura, Samokov woodcarving, painting by Avram Dičov from Tresonče, region of Debar

Iv корица Описание на Достойно ест от ерминията на Дичо зограф. Cod. Add. D. Bil1_f.090r

Back cover Description of It is Truly Meet scene from the Painter’s Manual (Hermeneia) by Dičo zograph. Cod. Add. D. Bil1_f.090r

38


ПРАВОСЛАВНО ИЗКУСТВО ВЪВ ВИДИНСКО. ПРЕДВАРИТЕЛНИ НАБЛЮДЕНИЯИванка Гергова

Прави се преглед на църквите във Видин и региона, на произведения на светогорски зографи във видинските храмове и сбирки, на запазени руски и ерусалимски икони, на живопис от тревненски, влашки, самоковски и дебърски зографи.Ключови думи: църкви, манастири, икони, стенописи, Видин, Видински регион

Изборът на тази тема е продиктуван от различни съ-ображения, сред които едно от водещите е връзката с изкуството на дебърските майстори, които към края на XIX в. буквално „наводняват“ региона със свои-те икони и стенописи. Но това няма да е каталог на произведения на тези майстори, а подстъп1 към едно регионално проучване, каквито в нашата инаучна ли-тература са малко2. Видинският район3 е интересен за изследователя от много гледни точки – заради гра-ничното му и кръстопътно положение, заради това, че центърът Видин е седалище на митрополит, и не на последно място заради слабата проученост на памет-ниците. Единственото по-системно документиране на църквите в района е извършено през 1956 г. от екип на Българска академия на науките, но експедицията е успяла да посети малка част от селищата, като самият Видин не е бил изследван4.От средновековното минало на района не е оцеляло почти нищо. Във вътрешността на замъка „Баба Ви-да“ са намерени останки от постройка с незначителни следи от стенописи и погребения, която археолозите отъждествяват с църква или параклис5. Феликс Каниц чул местно предание, че баба Вида построила в замъка си църква, посветена на св. Петка6.Къде се е намирала видинската митрополитска църква „Св. Богородица“7 през средновековието не е известно. Допуска се, че на нейно място турците са издигнали джамия („Старата джамия“?)8. В града може би е има-ло и църква „Св. Марина“, тъй като една от махалите през 1542 г. се е наричала така9. От архивни документи е известно, че във Видин към края на ХVІ в. изгоряла църквата „Пантократор“. Християните подали молба да се възстанови и разрешение било получено10. Дали обаче църквата е била възстановена, къде се е намира-ла и каква е съдбата ѝ е напълно неизвестно. В града е имало през османския период и два манастира - мъж-ки и девически11. Потвърждение на това намираме в Зографския поменик, където при Видин са записани имена на монахини12. Една монахиня от Видин е от-белязана като ктиторка и в поменика на Капиновския манастир13. През 1601 г. в споменатия Зографски по-меник са вписани при Видин митрополит Симеон и йеромонах Захарий14. Йеромонах Йоаким фигурира в ръкописния поменик на Слепченския манастир „Про-дром“ може би през ХVІІ в.15. В османски данъчен регистър от 1560 г. е записан манастир „Пречиста“ в града16. Според местни спомени, разказани на Прова-тски еп. Антоний, на мястото на разрушения девиче-ски манастир „Св. Богородица“ била построена Чауш

джамия17. Дали става дума за бившата митрополитска църква, през османския период превърната в девиче-ски манастир, или за църква с друго богородично пос-вещение, е трудно да се определи.Проватски еп. Антоний смята, че видинският мъжки манастир е бил посветен на св. Никола и се намирал на брега на Дунав. След като бил разрушен, като спомен за него през 1799 г. до църквата „Св. Пантелеймон“ бил долепен храм със същото посвещение18. За разру-шена църква на брега на реката, превърната в джамия, споменава и едно описание на града от 1874 г., праве-но от местен жител19. Единствените запазени църкви във Видин от пост-византийския период – „Св. Пантелеймон“ и „Св. Петка“ не са останали настрани от изследователския интерес20, но и все още не са детайлно проучени. Особено интригуваща е тяхната архитектура, както и произходът на майсторите – и строители, и зографи. Надписите им, които са съобщавали данни за времето на строеж/ремонт и изписване, днес са почти унищо-жени и различното им четене в миналото внася неяс-нота за тяхната история. Няма съмнение, че и двете са възстановени на мястото на средновековни храмове. За „Св. Пантелеймон“ се приема, според дарителския надпис, че е възстановен през 1633 г.21 Един графит от южната фасада посочва годината #ЗРЛ (1622), което може да е ориентир за бъдещо внимателно проучване на храма. Макар и не идентични в архитектурните си особености, двете църкви имат много общи черти22 - много дълбоки и широки абсиди, грижливо изпълнен градеж. Църквата „Св. Петка“ е изписана или може би

1. Възпоменателен надпис от старата църква „Св. Никола“A commemorative inscription at the old Church of St Nicholas

39


и възстановена със съдействието на влашкия воевода Матей Басараб, което подсказва и възможността стро-ителите или зографите да са изпратени също от него.Когато през 1659 г. Филип Станиславов пише, че във Видин има 5 църкви, това явно не е било преувеличе-ние23. След това време се случват исторически ката-клизми, които довеждат до разрушаването на храмо-вете в града освен „Св. Пантелеймон“ и „Св. Петка“. Сериозно са пострадали църквите и манастирите в града и региона при австро-турската война от 1683-1689 г.24 През 1699 г. видинските християни молили властите за разрешение да поправят неизвестен храм, тъй като старият бил пред срутване. Разрешение би-ло дадено25. По-късно турците построили крепостни стени, които обхващали бивши християнски квартали, и (1718 г.) изобщо забранили на християните да жи-веят в „Калето“26. През 1702 г. православните жители на Видин отправили молба за строеж на нова църква извън крепостта, тъй като крепостта се затваря нощем и те нямат достъп до тях (което е пречка за извършва-не на великденската нощна служба)27. Така е издигна-та църквата „Св. Димитър“, при която е построено и жилище за видинския митрополит28. Постепенно око-ло църквата бил създаден голям комплекс, включващ митрополитския дом, училище, читалище и камбана-рия29. На мястото на остарялата дървена църква след Освобождението е издигната днешната величествена катедрала.През 1797 г., времето, в което господар на Видин е Ос-ман Пазвантоглу и градът е обсаден от правителстве-на войска, църквата „Св. Пантелеймон“ е заградена с високи зидове (в един надпис било отбелязано името на Георги дюлгерин30), а две години по-късно (26 ок-томври 1799) долепили до нея от юг нова църква или олтар „Св. Никола“. Ктитори били Тома Поклонник,

Йоан Предович, епитропи Гало, Филип Поклоник, Милан, Теодор и Ничо, чиито имена били споменати върху каменен надпис31. (ил. 1)Много малко е оцеляло от средновековния период във Видинския регион. Сигурно най-старата запазена църква тук е католиконът на Раковишкия манастир, чиято архитектура се датира обикновено от времето на Първото българско царство32. Преди османското завоевание е създаден Алботинският скален манастир с твърде интересна и богата структура, останките от чиито стенописи вече са почти напълно унищожени33. Не е известно дори къде се е намирал Арчарският ма-настир, в който се замонашил св. Теодосий според жи-тието му от патр. Калист34. Ако се съди по детайлното описание и документация на Т. Кожухаров, от сред-новековието датира и т. нар. Башовичка църква край Орешец, Белоградчишко35, днес в руини.Една интересна легенда за църквата в Ново село твър-ди, че тя била градена „от дъщерята на един сръбски владетел, която станала жена на турски цар, но си за-пазила вярата“36. Несъмнено личността на легендар-ната основателка е Мара Бранкович. Днешната църква „Св. Никола“ в селото е подновена върху стари основи – под стенописите от края на XIX – началото на ХХ в. на северната стена и в олтара се виждат два слоя по-старо изписване37.Повечето църкви в региона датират от XIX В., предим-но от втората му половина и след Освобождението. Тяхното архитектурно и историческо проучване и срав-нително изследване остава за неопределено бъдеще. В началото на ХХ в. във видинската църква „Св. Пан-телеймон“ са се пазели множество стари икони38, но днес те не са в града39. Оригиналните иконостаси на двете видински църкви от ХVІІ в. не са оцелели. Eдно иконостасно разпятие в аварийно състояние, с почти

3. Венчилка на иконостаса във видинската църква „Св. Пантелеймон“The crown of the iconostasis at the Church of St. Pantaleon, Vidin

2. Иконостасно разпятие от църквата „Св. Пантелеймон“ във Видин. Хранилище на Видинска митрополияIconostasis crucifixion from the Church of St. Pantaleon, Vidin, kept at the Metropolitanate of Vidin

40


5); св. Пантелеймон с житийни сцени (църква „Св. Пантелеймон“); Св. Пантелеймон с житийни сцени (1773); Св. Йоан Рилски; Св. Йоан Предтеча (1781)44; Христос Вседържител (от същия зограф) (РИМ Ви-дин); Христос Вседържител; Св. ап. Тома с житийни сцени (ил. 6) (църква „Св. Никола“). Една поредица от малки икони са образували в миналото комплект/и: Сретение; Изцеление на слепия (ил.7); Христос и Са-марянката; Неделя на мироносиците; Първи вселен-ски събор; Св. Никола, св. Спиридон и св. Сава; Св. Димитър и св. ап. Филип; Св. ап. Андрей, св. Йоан Богослов и св. Екатерина; Св. 40 мъченици; Тримата светители; Св. Симеон и св. Сава Сръбски; Св. Йоан Рилски; Архидякон Стефан („Св. Димитър“), Въз-кресението на Лазар (РИМ, Видин) (ил.8); Отсичане главата на св. Йоан Предтеча (ил. 9), Неизвестен све-тец и св. Яков Брат Божи (сграда на Митрополията). Повечето икони са изпълнени от една ръка, но макар не всички да са дело на един зограф, очевидно са приблизително от едно време – последната четвърт на XVIII в. Паралели на част от иконите намираме в манастира Хилендар – иконата Богородица с Мла-денеца на трон, св. Сава Сръбски и архид. Стефан (манастирска ризница) от 1778 г.45, както и иконите от хилендарския параклис „Св. Димитър“ от 1779 г.46. Иконата на св. Пантелеймон от 1773 г. в музея е мо-же би изпълнена от Константин и Атанас от Корча, зографи, които са работили много активно на Света гора в продължение на десетилетия, като например за тяхно дело се считат стенописите в хилендарските параклиси „Св. Йоан Рилски“, „Св. Димитър“ и „Св. Сава Сръбски“, свързани с дарители от българските земи47.Християните от Видин са посещавали често свето-горските манастири и са поддържали връзки със светогорски таксидиоти, както личи от цитирания Зографски поменик. От Кондиката на манастира Хи-лендар разбираме за посещения на хилендарски мо-

унищожена живопис е запазено в хранилището на Ви-динска митрополия (ил. 2). Вероятно то е увенчавало иконостаса на църквата „Св. Пантелеймон“, ако се съ-ди по описанието на К. Миятев40, а и през 80-те години на ХХ в. се намираше в олтара на църквата41. Според формата и дърворезбената декорация разпятието може да се датира от последната четвърт на XVIII в. Срав-нително близък негов паралел е иконостасното разпя-тие от Млечево, Севлиевско (Исторически музей, Се-влиево)42. От живописта е оцелял малък фрагмент от горната част на нарисувания кръст с табелката и обла-ците, в които е бил разположен символ на евангелист над него. Небрежното изпълнение и стилизацията са в подкрепа на тази датировка.Сегашният иконостас в „Св. Пaнтелеймон“ е сгло-бен от разновременни части и икони, като най-стара е венчилката с две лами на плътна основа и две пана с образите на Лонгин и св. Йоан Богослов отляво и Бо-городица и още една жена отдясно (ил. 3). Изглежда, че са комплект с разпятието. Докато резбата е доста умело изпълнена, стилът на живописта е дело по-ско-ро на неук зограф, който дори е разменил местата на Богородица и Йоан Богослов в Разпятието. Прилика-та с иконостаса на Карлуковския манастир, правен от даскал Урош през 1792 г.43 позволява и венчилката да се отнесе към края на ХVІІІ в. Впрочем, това съвпа-да с пристрояването на „Св. Никола“ до църквата „Св. Пантелеймон“ (1799). Не е изключено венчилката да е част от иконостаса именно на тази църква. Във Видин са запазени доста икони със светогорски произход, които без изключение са анонимни и пове-чето са без дати. Днес те са разпръснати из градски-те църкви и други колекции и само в отделни случаи може да се определи за коя църква първоначално са били дарени. С големи размери като за царски ико-ностасен ред са: Богородица с Младенеца (църква „Св. Петка“); Св. Йоан Предтеча (ил.4); Богородица с Младенеца (църква „Св. Димитър“); Св. Петка (ил.

4. Св. Йоан Предтеча. Църква „Св. Димитър“ във ВидинSt John the Baptist. Church of St Demetrios, Vidin

5. Св. Параскева. Църква „Св. Петка“ във ВидинSt Parasceve. Church of St Petka, Vidin

6. Св. Ап. Тома с житийни сцени. Църква „Св. Никола“ във ВидинSt Thomas the Apostle with scenes from his life. Church of St Nicholas, Vidin

41


наси във Видин през 1724, 1741, 1747, 1772, 1775, 1783 г.48 През 1774 г. х. Цветко от Видин дава сред-ства за позлатяване на иконостаса в хилендарския ка-толикон49; през 1779 х. Симеон Фотич от същия град дарява на хилендарската главна църква свещник50. Извънредна дарителска дейност на Света гора имат трима братя от Видин: х. Тома, Теодор и х. Никола, синове на х. Цено. През 1779 г. тримата даряват сред-ства за изграждане на хилендарския параклис „Св. Сава Сръбски“51. На следната година х. Тома ижди-вява постройката на чешма в Хилендар52. По-късно, през 1783 г. Тома и брат му Никола са ктитори на сте-нописите в католикона на друг светогорски манастир – Ксиропотам, където са запазени и техните портре-ти53. Йоан Алтъпармаков от Видин е един от ктитори-те на стенописите в католикона на манастира Зограф от 1816-1817 г.54 Много вероятно фамилията х. Цено-ви да е платила по-голямата част от иконите и ги е да-рила на видинските църкви. Едно указание за това е сходството с хилендарските икони, правени точно по време на дарителството на братята в Хилендар. Ико-ната Св. Тома с житийни сцени днес няма дарителски надпис (долната рамка е доста повредена, а гърба е недостъпен за погледа), но в инвентарната книга на Историческия музей в града е отбелязано, че иконата е дар от х. Тома х. Ценов на църквата „Св. Пантелей-мон“ и е от 1783 г. От същия зограф са и поредицата малки икони в сбирката на църквата „Св. Димитър“. Върху иконата на Богородица с Младенеца, който слага пръстен на св. Екатерина и св. Никола (1792 г., РИМ Видин) има надпис, който удостоверява, че иконата е била собственост на същия видински го-лемец: „Сие икона на Θома поклоникь“. Грубоватият почерк на неизвестния ѝ зограф може би насочва към друг произход (Ерусалим?). Иконографията е рядка и подсказва, че видинският хаджия е бил осведомен за нейното послание. Тома изглежда е поддържал мно-гогодишни връзки със Света гора и нейните зографи.

Той е бил и един от инициаторите за издигането на видинската църква „Св. Никола“.Иконите на св. Пантелеймон с житиен цикъл от све-тогорски зографи са две. Едната е била предназначе-на сигурно за едноименната църква, където би могла да е стояла в царския ред на иконостаса или на прос-кинитарий. Поради силното почитание на светеца във Видин другата може би е била дарена на църк-вата „Св. Димитър“. Впрочем, трябва да се спомене, че в града е имало и трета, по-стара житийна икона на светеца лечител, работа на локален зограф55. Ико-ната на св. мъченица Параскева Римска най-вероятно също е била за едноименната видинска църква, коя-то през 70-те – 80-те години на XVIII в. още е била действаща. Поредицата малки икони са подходящи за малък иконостасен ред. Част от светогорските икони изглежда са били едновременно поръчани за някой нов иконостас, но в коя църква се е намирал е трудно да се определи със сигурност. Възможно е това да е била „Св. Димитър“. Ако църквата по това време ве-че е била митрополитска, комплектът икони от най-престижни светогорски зографи би бил най-достоен неин дар. Но светогорските икони и като размери, и като сюжети, и като брой са достатъчни не за един, а поне за два иконостаса. За да се изясни този въпрос е необходимо специално внимателно изследване на всички тези икони.Сред редките икони, които могат да се датират от XVIII в. в региона, видинските светогорски икони ряз-ко се отличават със своето перфектно и майсторско изпълнение. Това би могло да се илюстрира например при сравнение на иконите Св. Пантелеймон с житийни сцени – едната от първата половина на века от локален майстор и светогорските.Светогорските икони са резултат от поклоннически пътувания или контакти със светогорски духовници. Но има и един друг тип произведения, които са недву-смислено хаджийски покупки от Ерусалим и техни

9. Отсичане главата на св. Йоан Предтеча. Видинска митрополияThe Beheading of John the Baptist. Metropolitanate of Vidin

7. Изцеление на слепия. Църква „Св. Димитър“ във ВидинJesus Heals The Blind. Church of St Demetrios, Vidin

8. Възкресението на Лазар. Регионален исторически музей, ВидинThe Raising of Lazarus. Regional History Museum, Vidin

42


дарове в църквите – икони, изпълнени в ателиетата на Ерусалим и големите платна, наричани ерусали-мии. На църквата „Св. Димитър“ са дарени от групи поклонници две големи икони със сходна иконогра-фия – в центъра Христос с багреница и вързани ръце, наоколо сцени от страстния цикъл, разпределени в 12 медальона. Едната икона е от 1864 г., другата от 1873 г. Подобна е и иконата със същия произход в която центърът е зает от сцената Възкресение Христово, а наоколо са разположени 12 сцени от Страстите Хри-стови (ил. 10) (РИМ Видин). Х. Илия х. Петров купува в Ерусалим през 1861 г. икона Оплакване (днес в „Св. Димитър“). Х. Панайот Аврамов дарява през 1862 г. икона Възкресение Христово56. Поклонникът Теодор Стефанов през 1885 г. донася от Ерусалим две ико-ни – Рождество Христово и Възкресение Христово, които днес са във видинските църкви „Св. Димитър“ и „Св. Теодор Тирон“. Надписите на двете са славян-ски, но зографът е бил от друга народност, ако се съди по изписването на думата поклонник: „боклонiкъ“. В църквата „Св. Димитър“ има и гравирана на седефени плочки икона на Богородица на трон, заобиколена от образи на светци57 – характерен хаджийски „сувенир“. И във Видин, и по селските църкви в района се нами-рат не малък брой руски икони, на които никой до сега не е обръщал внимание. Без изключение те са късни, от XIX в. и сигурно са купувани от пътуващи руски търговци. Иконите на св. Никола, (ил. 11) които днес се намират в едноименния видински храм, са били мо-же би и първоначално дарени на него. Една интересна икона на св. Параскева, която държи икона на Христос Жертва, е или свързана с църквата на светицата, или е била купена от някой вярващ за своя дом. Поредица от реплики на руски чудотворни икони на Богородица: Владимирска, Смоленска, Споручница грешных (ил. 12) показват и по-голямо предлагане на подобни ико-ни, подходящи за домашни иконостаси, от страна на търговците, и тяхното търсене58.

През целия XIХ В. Видинският край е поле за реали-зация на тревненски зографи. Може би от най-ранни-те са великолепните малки икони Неделя на разсла-бения (ил. 13) (в сградата на Видинска митрополия) и Неделя Томина (ил. 14) (РИМ, Видин). Сходството с няколко икони от сливенската църква „Св. София“, датирани от края на XVIII-началото на XIX в. и атри-буирани на папа Витан Стари или брат му Симеон59 е ориентир за датата и авторството на иконите, за които няма данни за произход. През 1819 г. Георги Димитров подписва иконостасните икони в църквата „Св. Геор-ги“ в с. Орешец, Белоградчишко60. Известните произ-ведения на този добър майстор са твърде малко61. През 1825 г. екип от тревненски зографи: Стоян, Кръстьо Захариев, Теодосий Коюв и Станчо изписват църквата на Раковишкия манастир62. Асен Василиев отбелязва, че името Стоин (както го чете от повредения надпис) и Станчо не са известни сред тревненските майстори и допуска, че Станчо е казанлъченина Станчо Лиси-чев63. Всъщност името не е Стоин, а Стоян и е баща на Станчо, като двамата са от Трявна. Това се доказва от подписи на икони и царски двери в църкви оттатък границата със Сърбия в Неготинско (тогава към Ви-динската митрополия): р¹ки сто н¹ва зографъ § травна и чада его станчо 1824 (икона Христос Вседържител в църквата „Рождество Богородично“ в Неготин64). Никола Генков (Георгиев) от тревненската фамилия Минювци и синът му Витан Николов са изпълнили стенописите в църквата „Св. Георги“ в с. Орешец през 1866г.65 (факт, неизвестен на Асен Василиев), както и десетки икони в района – в Брегово (1865), Извор (1867), Изворски манастир66, с. Медовница (1867) през 1868 г. в с. Праужда, Белоградчишко, през 1869 г. в ц. „Св. Троица“ на с. Иново, Видинско, от 1873 г. в ц. „Св. Константин и Елена“ в с. Гранитово, Видинско67, в Ново село, а вероятно и други, неподписани икони, датирани от тези години. След Освобождението Ви-тан Николов и брат му Георги продължават да работят

10. Възкресение Христово и сцени от Страстния цикъл. Регионален исторически музей, ВидинThe Resurrection with scenes of the Passions of Christ. Regional History Museum, Vidin

11. Св. Никола. Църква „Св. Никола“ във ВидинSt Nicholas. Church of St Nicholas, Vidin

12. Богородица Споручница грешных. Хранилище на Видинска митрополияMother of God the Surety of Sinners. Holdings of the Metropolitanate of Vidin

43


за района (например в ц. „Св. Троица“ в с. Бранковци през 1879). Известно е, че тези тревненци са минавали и река Дунав, за да работят във Влашко. (ил. 15)Наред със зографи, които произхождат от Трявна в ра-йона идва да работи и зограф Гено Тихолов от Габро-во, който е възпитаник на Тревненската школа. Негови две икони от 1844 г. се намират във видинската църква „Св. Димитър“, както и една от 1854 в църквата „Св. Петка“68.Списъкът на тревненски произведения в района би бил твърде дълъг. Може да се обобщи, че почти през целия XIX в. жителите на Видинските села са се об-ръщали редовно към тревненски майстори, когато са обновявали църквите си. Връзките с този художествен център са сигурно и по-стари. Дърворезбите от джа-мията на Пазвантоглу, например извънредно напомнят ранната тревненска дърворезба69 и може да се допус-не, че видинският господар е доверил резбената укра-са на джамията именно на реномирани майстори от планинския градец. Едва ли е случайно, че през 1814 г. един голям резбар – майстор Георги от Видин, шко-луван може би на Света гора, се е заселил в Трявна70. Това е единственият за сега известен майстор резбар от този регион, но трябва да се отбележи, че до сега не са намерени негови работи във Видин или Видинско.През първата половина на века в някои селища се поя-вяват и икони от влашки зогафи, с румънски надписи, поръчки от румъноговорящо местно население71. Пе-тър Зограф от Крайова се е подписал през 1837 г. на иконата Св. ап. Петър и Павел (ил. 16), която днес е в хранилището на Видинска митрополия, но някога Ас. Василиев я е регистрирал в църквата „Св. Пантелей-мон“72, заедно с иконите Св. Стефан и Св. Пантелей-мон. Асен Василиев допуска, че зографът е българин, може би тревненец, заселен във Влашко. Въз основа на подписаната икона на зограф Петър могат да се при-пишат още няколко икони: Въведение Богородично и Новозаветна св. Троица на северната и южна врати на иконостаса във видинската църква „Св. Петка“, както

и няколко икони в депото на митрополията: Благове-щение, Рождество Христово, Преображение, Кръще-ние, Възнесение Христово и Успение Богородично – един комплект с неизвестен произход. Също в депото се намира и иконата Св. ап. Тома на трон, подписана на румънски от Петър зограф, с дарител Стоян уста-баша дюлгер. Това е най-добрата от иконите на Петър зограф, наистина повлияна от тревненската иконопис, което личи и в типажа, и в оформлението на трона и в медальоните с надписи, и в гравираната украса на нимба. Възможно е тези детайли да са „заети“ от ви-дени икони на тревненския зограф Георги Димитров73. Има сведения и за подписани икони на същия зограф в църквата „Св. Петър и Павел“ в с. Кутово от 1844 г.74

В църквата на с. Бойница е оцеляла една по-стара икона, датирана от 1820 г., на която се подписал „изуграф Кос-тадин“. (ил. 17) Неподписани, но от същия зограф, са и иконите Въведение Богородично, Сретение, Кръще-ние, Св. Параскева, Св. ап. Филип, Св. ап. Вартоломей, Св. Йоан Предтеча и др. Според клисаря на църквата иконите са пренесени от разрушената гробищна църква в селото. Идентифицирането на майстора е възможно при сравняване с иконата Христос Велик Архиерей от църквата в неготинското село Радуевац, изпълнена през 1816 г. от Костадин зограф от Крайова75.Зограф Фотайке Матей (?) изпълнил през 1847 г. икона Рождество Христово, принадлежала на някоя си Ана, днес в сбирката на видинската църква „Св. Димитър“.Споменатите румънски зографи са по-скоро посред-ствени майстори, работещи вероятно евтино и предпо-читани от местните влашки общности. Друг характер имат две икони на зографа К. (Костаке) Петреско от Крайова, датирани от 1856 г. – Богородица с Младене-ца и Христос Вседържител в църквата „Прор. Илия“ в с. Градец (ил. 18). Зографът като че ли има акаде-мична подготовка и иконите му напълно се различават от всичко, създавано до това време в района. Интерес-но е, че доста години по-късно, през 1889 г. същият художник (подписал се и като „pictor”) е поканен да

13. Неделя на разслабения. Църква „Св. Димитър“ във ВидинSunday of the Paralytic. Church of St Demetrios, Vidin

14. Томина Неделя. Видинска митрополияSunday of St. Thomas the Apostle. Metropolitanate of Vidin

15. Погребение Христово и светци. 1864 г. Църква „Рождество Богородично“, гр. ДунавциThe Burial of Christ, St George, St John the Baptist and St Demetrios. 1864. Church of the Nativity of the Most Holy Mother of God, town of Dunavtsi

44


изпише иконите в иконостаса на църквата „Св. Тро-ица“ в с. Капитановци. Макар сигурно в напреднала възраст, Костаке Петреску се е справил много добре с мащабната поръчка. Християните от влашките села във Видинско са нае-мали и местни зографи и в много от техните църкви надписите по икони и стенописи са на български. Ин-тересно е, че в църквата „Успение Богородично“ в с. Ясен в абсидата има молитвени надписи и на българ-ски, и на румънски.Самоковски зографи се появяват в този район по-скоро епизодично. Най-впечатлявщи с високото си качество

са иконите, изпълнени от Димитър Христов през 1852 г. и 1855 г. за иконостаса на църквата „Св. Димитър“. Към комплекта икони, за които пише Е. Генова76 могат да се добавят и иконите Неделя на самарянката в де-пото на Видинска митрополия (ил. 19), Възкресение Христово (ил. 20) (РИМ Видин) и някои целувателни икони в църквата „Св. Димитър“. (ил. 21) Изглежда, че на реномирания самоковски майстор е бил поверен втория иконостас на митрополитската църква, замес-тил иконостаса със светогорски икони. Каква е при-чината за тази замяна, след като светогорските икони са в добро състояние, е интересен въпрос. Вероятно

16. Св. ап. Петър и Павел. Петър Зограф от Крайова. 1837 г. Хранилище на Видинска митрополияSt Peter and St Paul. Peter Zograph from Craiova. 1837. Holdings of the Metropolitanate of Vidin

17. Богородица с Младенеца. Зограф Константин от Крайова. 1820 г. Църква „Св. Троица“, с. БойницаThe Virgin and Child. Constantin Zograph from Craiova. 1820. Church of the Holy Trinity, village of Boinitsa

18. Христос Вседържител. Зограф Костаке Петреско от Крайова. 1856 г. Църква „Прор. Илия“ в с. ГрадецChrist Pantocrator. Costache Petrescu Zograph from Craiova. 1856. Church of St Elijah the Prophet, village of Gradets

19. Неделя на самарянката. Хранилище на Видинска митрополияSunday of the Samaritan Woman. Holdings of the Metropolitanate of Vidin

20. Възнесение Христово. Регионален исторически музей, ВидинThe Ascension of Christ. Regional History Museum, Vidin

21. Св. Теодор Тирон с житийни сцени. Хранилище на Видинска митрополияSt Theodore Tyro with scenes from his life. Holdings of the Metropolitanate of Vidin

45


инициативата на градските руфети, дарители на част от иконите и на църковното настоятелство е във връз-ка с неосъществената идея точно от това време да се построи нов храм на мястото на старата паянтова църква77. Сигурно наистина, както Е. Генова допуска, иконостасът е имал и малък иконен ред78.Иконата Изцеление на слепия (РИМ Видин) е подпи-сана през 1851 г. от Иван Иконописец от Самоков (ил. 22), а иконата Св. Димитър от същата година (църква „Св. Димитър“) – от него и сина му Никола. Иван Ди-митров Доспевски също е получавал поръчки за Ви-динско79, но доколкото може да се съди от това, което е известно, Видинският регион не е бил обичайно място за изява на самоковските майстори. Може би след Ос-вобождението тяхното търсене нараства. Така напри-мер във видинската църква „Св. Теодор Тирон“ част от иконите са работени през 80-те години на XIX в. от анонимен самоковец.През втората половина на XIX В. и години след Ос-вобождението, когато във Видинско масово се възста-новяват разрушени църкви и се строят нови, почти всички дейности около украсата, а и строежите, са възлагани на майстори от Дебърско. Първо ще посоча някои данни за майстори строители. От дебърски май-стори, които се заселили в Кула, била строена градска-та църква „Св. ап. Петър и Павел“ още през 1858 г.80; храмът „Св. Кирил и Методий“ в с. Раяновци (1883) е дело на Димо Македонец81; през 1896 г. в с. Орешец починал дебърски майстор, който направил преди това камбанарията и постлал църквата „Св. Георги“82. Над-пис от фасадата на църквата „Св. Константин и Еле-на“ в с. Синаговци съобщава, че майстор е бил Хрис-то Каратодоров от гр. Дебър, село Росоки през 1885

г. (ил. 23) Може би същият майстор Христо (македо-нец) строил и църквата „Св. Георги“ в с. Антимово83, храмът в с. Кутово построили македонските майстори Яков и Манол84.Сведението за заселване на македонски строители в Кула изглежда особено важно, когато се опитваме да изясним причината за появата на икони от дебърски зографи в отдалечения Видински регион. Изглежда, че най-ранните икони от дебърски зограф в региона са тези на Дичо Кръстев от с. Тресонче. Не е изключено в бъдеще да се открият още негови икони в района, но това, което за сега се знае е следното: от 1861 г. е ико-ната на св. Богородица със светци в църквата „Св. Ни-кола“ в Лом, от 1863 г. са иконите му в църквата на гр. Кула85 (ил. 24), от 1865 г. е иконата Рождество Христо-во във Видинска митрополия (ил. 25), от 1866 и 1867 г. има икони в Ломския музей86, от 1867 г. са дичовите икони в църквите на с. Градец87 и в с. Слана бара, Ви-динско. Асен Василиев предполага, че в Кула дебър-ските майстори строители на църквата са препоръча-ли Дичо и така той е получил почърка за изпълнение на иконите, но не е идвал лично в района88. Наистина не е лесно да се установи точната технология на полу-чаване и изпълнение на поръчките за икони. Тук впро-чем трябва да се спомене, че през 1856 г. Дичо Зограф е изпълнил икона „Св. ап. Тома“ за близкия град Него-тин89. Във всеки случай в Кула от Дичо зограф са само двете централни икони от царския ред на иконостаса – на Богородица с Младенеца и Христос Вседържи-тел, датирани от месец август. Всички останали икони са от тревненски зограф/зографи, датирани от същата 1863 и следващите години до 1869. По-големи сбирки от дичови икони се намират в църквите на с. Слана бара и с. Градец. Голяма част от тях са подписани и датирани – тези в Слана бара са работени от месец май до месец септември 1867, а големите икони в Градец са работени през декември същата година. През съща-та година в Слана бара селяните са поръчали част от иконите на самоковски зограф. Очевидно зографът от Тресонче е придобил престиж във Видинско и само голямата му заетост в по-отдалечени части на Балка-

22. Изцеление на слепия. Иван Иконописец от Самоков. 1851 г. Църква „Св. Димитър“ във ВидинJesus Heals The Blind. Ivan Zograph from Samokov. 1851. Church of St Demetrios, Vidin

23. Възпоменателен надпис в църквата „Св. Константин и Елена“, с. СинаговциCommemorative inscription at the Church of Saints Constantine and Helen, village of Sinagovtsi

46


ните е попречила да поеме повече ангажименти тук. Струва ми се малко вероятно Дичо зограф да не е по-сетил поне веднъж църквите във Видинско, за които е работил. Само ще спомена малко известния факт, че по-ранната ерминия на Дичо Зограф е била съхране-на от уредника на Видинския музей Васил Атанасов90. Във всеки случай твърде характерно за художестве-ната картина в региона е „срещата“ в един храм и на един иконостас, на творби от различни и отдалечени едно от друго творчески средища.Веднага след Освобождението във Видинско започват да работят синът на Дичо – Аврам, внукът му Кръстьо Аврамов, Петре Дебранец, Евгений поп Кузманов от Галичник, Данаил Несторов от Галичник. Понякога те работят в екипи и поддържат връзки помежду си. Два надписа от църквите в с. Флорентин (икона Богороди-ца с Младенеца) и с. Ясен (стенописи), и двата от 1883 г., са свидетелство за подобен тандем: „изъ руки петръ éwвановъ со внука му аврама дичовъ“. Тези, неизвестни до сега надписи дават нови сведения за Петре Дебра-нец – подписал се е като Петър Йованов, докато спо-ред Асен Василиев зографът се нарича Петър Новев Пачаров91. Неизвестна е и посочената роднинска връз-ка между двамата – Аврам Дичов е „внук“ на Петър, което трябва да се тълкува като племенник. Интересен е и случаят с църквата „Св. Петър и Па-вел“ в гр. Кула, където Данаил Несторов прави сте-нописите през 1902 г. Както гласи надписа при изо-бражението на св. Николай Мирликийски, то е дар от семейство Дичови. В последната четвърт на XIX в. и началото на ХХ в. зографите от Дебърско поемат почти всички поръчки за църковна украса във Видинския регион, но и по-ши-роко в Ломско, Белоградчишко, Монтанско. Тук опре-делена роля играе и бежанската вълна от Македония в освободена България92. Всъщност още преди Освобож-дението има случаи на заселване на хора от Дебърско

в района93. Например през 1863 г., когато е построена църквата в гр. Дунавци, едно от имената, отбелязани в ктиторския надпис за строежа, е Ванко Рекали, който е и дарил и една от иконите на иконостаса. Дебърската художествена продукция във Видинско е нееднородна. Почеркът на Дичо Зограф е разпознава-ем не само в работите на сина и внука му, но особено на ученика му Петре Дебранец. Данаил Несторов е привърженик на новия академичен стил, вече въве-ден в съседните сръбски земи и в някои светогорски ателиета.Творчеството на тези късни майстори във Видинско е твърде интересно. Те въвеждат определени иконог-рафски програми както в стенописите, така и в ико-ностасите. В тях присъстват редки теми като Рожде-ние Каиново, Дохиарското чудо, Явяване на ангела на св. Димитър в цокълните пана на някои иконостаси. В големите икони в църквите на селата Флорентин и Ясен (1883, зографи Петре Дебранец и Аврам Дичов) са изписани тропари – рядко срещано решение, което напомня за работи на Дичо зограф например в църква-та “Св. Ахил“ в с. Требище (1849)94„Св. Троица“ във Враня, Сърбия (1859-1860)95 „Св. Никола“ във Вевча-ни (1867)96 и др.97 Аврам Дичов изписва тропар върху иконата на Богородица с Младенеца в църквата на с. Брждани, Кичевско през 1874 г.98 Сред светците, изо-бразени върху отделни икони или в долните регистри в стенописите често се явява например св. Харалам-пий с изображение на победената чума, св. Георги Но-ви Янински, св. Трифон с косер в ръка, св. Игнатий Богоносец с два лъва.Характерните за възрожденския период назидател-ни сцени като Изповедание или Водене на болен при врачка също могат да се видят в някои църкви.В българския северозапад дебърските майстори про-дължават, както преди това Дичо Зограф, да работят редом с тревненци и самоковци, а не е изключено и

24. Богородица с Младенеца. Дичо Кръстев Зограф. 1863 г. Църква „Св. Петър и Павел“, гр. КулаThe Virgin and Child. Dičo Krstev Zograph. 1863. Church of St Peter and St Paul, town of Kula

25. Рождество Христово. Дичо Кръстев Зограф. 1865 г. Видинска митрополияNativity of Christ. Dičo Krstev Zograph. 1865. Metropolitanate of Vidin

26. Отсичане главата на св. Йоан Предтеча. Зограф Петре Дебранец. Църква „Рождество Богородично“, гр. ДунавциBeheading of St John the Baptist. Petre Debranec. Church of the Nativity of the Most Holy Mother of God, town of Dunavtsi

47


лично да са срещали някои от тях. Какъв е резултатът от тези срещи е предмет на бъдещи изследвания.Възможно е да се открият и документи, свързани с ра-ботата на македонските майстори в района. В църква-та „Св. Троица“ в с. Бойница (1871) е запазен турски ферман, чието проучване предстои, и сметка на свеще-ника или църковния настоятел с разходите по строежа и украсата, в която е записано: „на зографина дадох 2115“ (гроша?). Иконите на иконостаса в църквата са датирани от 1871 г. и са подписани от Евгений поп Кузманов от Галичник.Във видинските църкви има богат материал за про-учване на видинското златарство – обкови на икони, обкови на евангелия, дискоси, потири, хоругвени кръ-стове, рипиди, венчални корони, кандила99, които за-служават внимателно и компетентно проучване.Както се вижда дори от тези общи наблюдения, кар-тината на православното изкуство във Видинско е твърде пъстра. Тук изглежда не са се оформили през вековете местни зографски ателиета и за украсата на църквите са канени майстори от различни центрове, или са купувани произведения при поклоннически пъ-тувания или от странстващи търговци. За основните

видински църкви богатите местни жители са осигуря-вали произведения на най-елитни майстори. В селата до много късно се задържат старите традиции, но ре-дом с настъпващите промени в нагласите и с проник-ването на един академизиран стил. Другите територии на Видинска епархия – Ломско, Белоградчишко, Мон-танско100, както и Неготинско, дават простор на изява често на същите тревненски, влашки, самоковски и дебърски зографи, макар и да имат някои свои специ-фики, дължащи се на етническия състав и духовното равнище на местното население.

Бележки:

1 Материалът, с който разполагам, е събиран при терен-ни проучвания във връзка с проекта „Гръцки зографи в България“ с ръководител доц. Емануел Мутафов, по българо-македонския проект „Изкуството на ХVІІІ и ХІХ век. Дебърска и Самоковска художествени школи“, на която съм ръководител от българска страна, както и от по-ранни самостоятелни теренни обиколки.2 Един хубав пример, а и полезен справочник в случая, е книгата Сакрална топографиjа Неготинске Краjине. Прире-дио Ненад Макуљевић. Неготин, 2012, съдържаща резулта-тите от методично и изчерпателно проучване на църквите в район, непосредствено граничещ с Видинско, който в миналото е бил в диоцеза на Видинска митрополия.3 За историята на Видин и региона вж: Цухлев, Д. История на гр. Видин и неговата област: Видинско, Кулско, Бело-градчишко, Ломско, Оряховско, Врачанско, Фердинандско, Берковско и Крайна. С., 1932; Пантев, А., И. Божилов, И. Илиев, Н. Илиев, З. Захариев, Т. Диков. Град Видин. Кратък исторически очерк. С., 2008.4 Комплексна научна експедиция в Северозападна България през 1956 г. Доклади и материали. С., 1958.5 Вълов, В. Средновековна черква в замъка „Баба Вида“. – Музеи и паметници на културата, 4, 1980, 13-14.6 Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. Т. 1. С., 1995, 56.7 Посвещението на митрополитския храм е известно от „Похвалното слово за св. Филотея“, писано от видинския митрополит Йоасаф. Вж: Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. С., 1982, 198.8 Пантев, А., И. Божилов, И. Илиев, Н. Илиев, З. Захариев, Т. Диков. Цит. съч., 123 (автор Н. Илиев); Иречек, К. Пъту-

27. Богородица Ширшая небес. Църква „Св. Константин и Елена“, с. СинаговциThe Ascension of Elijah the Prophet. Petre Debranec. Church of the Nativity of the Most Holy Mother of God, town of Dunavtsi

28. Стенописи в църквата „Успение Богородично“ в с. Ясен. 1883. Зографи Петре Дебранец и Аврам Дичов от с. ТресончеMurals at the Church of the Dormition of the Most Holy Mother of God. 1883. Petre Debranec and Avram Dičov from Tresonče, village of Yasen

30. Обков на напрестолно евангелие. 1867 г. Регионален исторически музей, ВидинRepoussé cover of a communion-table gospel. 1867. Regional History Museum, Vidin

48


на Видинската епархия. С., 2000; Видинските православни храмове. Видин, 2000, 5-17.29 Видин. – Читалище, бр. 16, 1874, 452-453. 30 Миятев, К. Видински старини. – ГНМ за 1921 г. С., 1922, 263.31 Миятев, К. Видински старини..., 263; Цухлев, Д. Цит. съч., 499. В крайречната градска градина на Видин е изло-жена каменна плоча с фрагментиран надпис, който може би е същият. В него се чете „25 октомври“ и имената Йоан, (Фил)ип поклоник и Нико.32 Стойков, Г. Култови и обществени сгради в Северозападна България. – В: Комплексна научна експедиция в Североза-падна България през 1956 година. С., 1958, 149-151, фиг. 56-57; Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство. Т. 2. С., 1966, 21-22; Чанева-Дечевска, Н. Църковната архитектура в България през 9-14 в. С., 1988, 99-101; Тулешков, Н. Архи-тектура на българските манастири. С., 1988, 46, черт. 26.33 Цухлев, Д. Цит. съч., 189; Марди-Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата при Алботинския манастир за паметник на изобразителното изкуство. НИПК, 1968; Проватски епископ Антоний. Цит. съч., 5-7; Вълов, В. Скалният манастир в местността „Алботин“ – Видинско. – ИМСЗБ, т. 2, 1978, 83-106; Тодоров, В. Алботински скален мананстир. Видин, 2009.34 Стара българска литература. Т. 4, Житиеписни творби. С., 1986, 445; Цухлев, Д. Цит. съч., 180; Проватски епископ Антоний. Цит. съч., 7.35 Кожухаров, Г. Башовичката църква. – Известия на Архе-ологическия институт, кн. 17, 1950, 84-104.36 Младенов, С. Към въпроса за езика и националната при-надлежност на Ново село (Видинско). – СбНУНК, кн. 18, 1. Научен отдел. С., 1901, 495.37 Василиев, А. За изобразителните изкуства в Северозападна Българи. – В: Комплексна научна експедиция в Северозапад-на България през 1956 г., 242 – авторът не видял под новата мазилка следи от по-старо изписване, но днес те са видими.38 Миятев, К. Видински старини..., 263.39 Според М. Лачев икони, книги и дървено клише от църк-вата са прибрани в Църковния музей в София и са заведени в инвентарната книга на музея с номера 3087-3105. Вж: Лачев, М. Кратка история..., 26 и бел. 45.40 Миятев, К. Видински старини..., 263.41 Лични теренни наблюдения.42 Гергова, И. Иконостасен кръст от Севлиевско. – Изку-ство/Art in Bulgaria, кн. 14, 1994, 15-17.43 Гергова, И. Ранният български иконостас 16-18 в. С., 1993, ил.78-80; Пандурски, В. Манастирската стенна живо-пис в Карлуково. С., 2002, 171, ил. 122-124.44 Дарителски надпис на гръцки съобщава името на Анастасий.45 Петковић, С. Иконе манастира Хиландара. Манастир Хиландар, 1997, 180.46 Ракић, З. Цркве Светог Димитриjа и Светог Саве Срп-ског у Хиландару. Нови Сад, 2008, 76, сл. XXVII, 140, 143. 47 Мутафов, Е., И. Гергова, А. Куюмджиев, Е. Попова, Е. Генова, Д. Гонис. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 71, 95.48 Хилендарската кондика от XVIII век. Представена от Божидар Райков. С., 1998, л. 15б, 22а, 40б, 88б, 92а, 109а.49 Иванов, Й. Цит. съч., 269; Макуљевић, Н. Унутрашњост католикона манастира Хиландара у новом веку. – В: Осма казивања о Светој гори. Београд, 2013, 169-170.50 Пак там, 175.51 Иванов, Й. Цит. съч., 269; Ракић, З. Цркве Светог Дими-триjа..., 14-16.52 Иванов, Й. Цит. съч., 270.53 Ковачев. М. Български ктитори в Света гора. С., 1943, 168, табл. Х. В най-стария запазен поменик на Рилския манастир (РМ 5/14), на л. 125 през 1797 г. са записани като

вания по България. С., 1974, 340 – видинчани показали на Иречек мястото „гдето уж някога се намирала старата митрополитска църква“ близо до църквата „Св. Петка“.9 Цветкова, Б. За етническия и демографски облик на Ви-дин през XVI век. – Известия на Етнографския институт с музей, т. 7, 1964, 15-16; Стефанов, П. История на Видинска-та епархия (III-XX в.). – Духовна култура, 8, 1991, 8; Илиев, Н. Култови сгради във Видин (XV-XIX в.). – В: Видински четения 2002. Видин, 2003, 30; Пантев, А., И. Божилов, И. Илиев, Н. Илиев, З. Захариев, Т. Диков. Цит. съч., 124 (автор Н. Илиев).10 Грозданова, Е., С. Андреев. Българите през XVI век. С., 1986, 143; Лачев, М. Кратка история на храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в гр. Видин. – Духовна култу-ра, 11, 1990, 23 – авторът смята, че известието се отнася до църквата „Св. Пантелеймон“; Стефанов, Цит. съч., 8; Илиев, Н. Култови сгради... 30; Пантев, А., И. Божилов, И. Илиев, Н. Илиев, З. Захариев, Т. Диков. Цит. съч., 125.11 Цухлев, Д. Цит. съч., 191 – авторът смята, че манастири-те са разрушени при османското завоевание и повече не са възстановени.12 Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 496.13 Миятев, К. Къпиновски поменик. – Годишник на Народ-ния музей, т. 6, 1936, 258; Стефанов, П. Цит. съч., 8.14 Иванов, Й. Цит. съч., 514.15 Гергова, И. Поменици от Македония в български сбирки. С., 2006, 61.16 Боянич-Лукач, Д. Видин и Видинският санджак. С., 1975, 119.17 Проватски епископ Антоний. Манастирите в България. – Духовна култура, 9-10, 1971, 5.18 Проватски епископ Антоний. Цит. съч., 4. Авторът се основава на един пасаж от Ф. Каниц, който обаче се отнася не до „отнет от турците манастир“, а до отнет от турците кораб. Вж: Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. Т. 1. С., 1995, 73.19 Видин. – Читалище, бр. 16, 1874, 454 – на викалото на джамията имало три кръста, които мюсюлманите хвърляли, а те се възкачвали уж пак.20 Куюмджиев, А. „Св. Пантелеймон“, Видин. – В: Корпус на стенописите от ХVІІ в. в България. С., 2012, 81-87 с по-старата литература; Куюмджиева, М. Към въпроса за бълга-ро-румънските връзки през ХVІІ в.: дарителската дейност на Матей Басараб (1632-1654). – В: Етрополската книжовна школа и българският ХVІІ в.. С., 2011, 287-289; Куюмджи-ева, М. „Св. Петка“, Видин. - В: Корпус на стенописите от ХVІІ в. в България, 88-89 с по-старата литература.21 Куюмджиев, А. „Св. Пантелеймон“, Видин... 81.22 Златев, Т. Българска национална архитектура. Кн. 4. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възражда-нето. С., 1962, 55.23 Fermendžin, E. Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799. Zagrеbiae, 1887, 262; Стефанов, П. Цит. съч., 9; Н. Илиев смята, че броят на църквите, посочени от Филип Станиславов е преувеличен: Пантев, А., И. Божилов, И. Илиев, Н. Илиев, З. Захариев, Т. Диков. Цит. съч., 132.24 Лачев, М. Кратка история... 23; Лачев, М. Из историята на катедралния храм „Св. вм. Димитрий Солунски“ във Видин. – В: Видински четения 2002. Видин, 2003, 90.25 Гандев, Х. Проблеми на българското Възраждане. С., 1976, 521.26 Лачев. М. Из историята на катедралния храм „Св. вм. Димитрий Солунски“ във Видин... 91.27 Лачев, М. Кратка история... 24; Пантев, А., И. Божилов, И. Илиев, Н. Илиев, З. Захариев, Т. Диков. Цит. съч., 139.28 Цухлев, Д. Цит. съч., 491-492; Кратка история на видин-ската катедрала „Св. В. М. Димитрий“. Видин, 1926; 100 го-дини катедрален храм „Св. вмчк. Димитър”. Кратка история

49


76 За тях подробно: Генова, Е. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа. С., 2012, 132-133, 149. Част от иконите са репродуцирани в: Димитър Христов Зо-граф от Самоков. С., 2007 (електронен каталог); 100 години катедрален храм... преден форзац, 6, 12.77 Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. Т. 1. С., 1995, 50, 72; Лачев, М. Кратка история..., 27.78 Генова, Е. Второто поколение зографи... 133.79 Василиев, А. За изобразителните изкуства..., 244; Генова, Е. Второто поколение... 132.80 Василиев, А. За изобразителните изкуства..., 225; Васи-лиев, А. Български възрожденски майстори... 186.81 Василиев, А. За изобразителните изкуства..., 214; Васи-лиев, А. Български възрожденски майстори... 189.82 Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване църквата „Св. Георги“ в с. Орешец – Видинско за паметник на културата. НИПК. С., 1971, 13.83 Видинските православни храмове. Видин, 2000, 43.84 Пак там, 44.85 Василиев, А. За изобразителните изкуства..., 225-231; Василиев, А. Български възрожденски майстори... 186.86 Василиев, А. Дичо зограф. – Македонска мисъл, кн. 7-8, 1946, 382-383; Василиев, А. Български възрожденски майстори..., 187.87 Василиев, А. За изобразителните изкуства... 239-241.88 Василиев, А. За изобразителните изкуства... 225; Васи-лиев, А. Български възрожденски майстори... 186.89 Макуљевић, Н. Визуелна култура..., 21.90 Василиев, А. Дичо Зограф. – Македонска мисъл, кн. 7-8, 1946, 38391 Василиев, А. Български възрожденски майстори..., 201-203.92 За фамилии, преселени от Тетово в Ново село вж: Мла-денов, С. Към въпроса за езика и националната принад-лежност на Ново село (Видинско). – СбНУНК, кн. 18, 1. Научен отдел. С., 1901, 494-495.93 Вълчев, Г. Из историята на гр. Видин. Македонските българи във Видин. Видин, 2003. В цитираните документи фигурират доста имена на дюлгери.94 Цветковски, С. Иконите на Дичо Зограф од црквите во Дебар и Мала Река. Струга, 2013, 281.95 Davidov-Temerinski, A. Byzance encore vivante. La palette d`or de Dičo Zograf. Belgrade, 2003, cat. 1-13.96 Цветковски, С. Иконописот на Дичо Зограф во Струга и Струшко. – В: Цветковски, С. Живописот на Дичо Зограф и Аврам Дичов. Студии и прилози. Струга, 2010, 21, сл. 15 на с. 39.97 Повече примери от икони на Дичо Зограф в: Цветков-ски, С. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола, с. Брждани, Кичевско. – В: Цветковски, С. Живописот на Дичо Зограф и Аврам Дичов..., 254.98 Цветковски, С. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола, с. Брждани, Кичевско... 251, 254 – авторът от-белязва, че сред иконите на Аврам Дичов това е единствен нему познат пример.99 Някои от тях са публикувани в: 100 години катедрален храм „Св. Вмчк. Димитър“..., 5, 6, 8, 9.100 Гергова, И. Възрожденско изкуство в Михайловградски окръг. С., 1983.

ктитори на обителта Цено поклоник и чадата му Никола поклоник, Марко, Йоан, Тома поклоник.54 Божков, А., А. Василиев. Художественото наследство на манастира Зограф. С., 1981, 190; Прашков, Л., А. Ша-ренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. С., 1987, 135.55 Захариева, М. Непозната житийна икона на св. Панте-леймон от църквата „Св. Никола“ във Видин. – В: Герои. Култове. Светци. Изкуствоведски четения 2015. С., 2015, 301-322.56 100 години катедрален храм..., 13.57 Пак там, 7.58 Гергова, И. Реплики на руски чудотворни икони в Бълга-рия. – Проблеми на изкуството, 1, 2010, 35-39.59 Тодоров, Г. Сливенският храм Света София Премъдрост Божия. С., 2001, 103-105, 112-122.60 Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване църквата „Св. Георги“ в с. Орешец, Видинско за паметник на културата. С., НИПК, 1971.61 Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 26-29; Божков, А. Тревненска живописна школа. С., 1967, 78, 82, обр. 109; Милчева, М. Зографи, работили в църквите на Хасковска област (втората половина на 19 в.). – Известия на музеите в югоизточна България, т. 25, 2010, 172.62 Тодоров, П. Раковишкият манастир „Св Троица“. – Духовна култура, кн. 2-3, 1955, 48-52; Василиев, А. За изобразителните изкуства в Северозападна България. – В: Комплексна научна експедиция в Северозападна България през 1956 г., 219-224; Бояджиев, М. Българският Иерусалим в северозападна Бъгария. – ДК, кн. 7-8, 1970, 59-62. 63 Василиев, Цит. съч., 220.64 Ћировић, И. Стара црква Рођења Пресвете Богородице у Неготину. – В: Сакрална топографиjа Неготинске Краjине. Приредио Ненад Макуљевић. Неготин, 2012, 146. През същата година Стоян и Станчо работят иконостасни икони за църквата „Възнесение Христово“ в с. Сиколе, Неготинско. Вж: Пјевац, J. Црква Вазесења Господњег у Сиколу. – Пак там, 246.65 Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване църквата „Св. Георги“ в с. Орешец, Видинско за паметник на културата. С., НИПК, 1971.66 Василиев, А. Български възрожденски майстори..., 90.67 Бонева, И. Справочник „Тревненска художествена шко-ла“. – В: Тревненска художествена школа. С., 1985, 244.68 Василиев, А. Български възрожденски майстори..., 97 – двете икони от 1844 г. не са известни на автора.69 Друмев, Д. Тревненско резбарско изкуство. С., 1962, 231.70 Пак там, 64-73.71 Димитров, К. Произход на населението от Подунавието на Видинския край. Видин, 1938. Авторът, свещеник в с. Бойни-ца, Кулско, дава доста наивистични обяснения за произхода и същността на румъноговорящото население във Видинско, но и пълен списък на селищата, в които живеят власи.72 Василиев, А. Български възрожденски майстори..., 545-546.73 Цанева, Л. Зографи от Трявна. Варна, 2013, 108, 109.74 Инвентарна книга на Видинския музей.75 Макуљевић, Н. Визуелна култура и уобличавање сакралне топографиjе Неготинске Краjне. – В: Сакрална топографиjа Неготинске Краjине..., 16, 17.

63


нето, посветено на вярата в чудотвор-ството на св. Богородица по време на българското Възраждане13, са при-влечени всички познати ръкописи, повечето от тях почти непроучвани, които свидетелстват както за литера-турната страна на култа, така и за из-точниците, ползвани от зографите в създаването на богородичните образи и циклите, представящи чудесата на Божията майка. Затова без преувели-чение може да се каже, че с познания-та си за ръкописната книга, в която тя търси и извлича информация, Иванка Гергова закръгля представата за себе си като учен, за когото изследването на дадена епоха или конкретен арте-факт означава да разгърне максимал-но хоризонта на своите способности и интереси и който, поради тези си качества, носи с чест академичното звание „член-кореспондент”, което ѝ беше присъдено през същата паметна 2015 година.

Бележки:

1 Мустафин, Харис. лицевой летописный свод – это послание об ответственности.

– Благотворительный фонд Святителя Григория Богослова, http://www.fondgb.ru/index.php?ss=33&s=51&id=34314 [ползван на 01.07.2014].2 Вж. описанието в каталога на изда-телство „Актеон”: „Духовные образы. Синодик из Национальной библиотеки им Св. Св. Кирилла и Мефодия в Софии”. Научное факсимильное издание, 145 л., полноцветная печать, твёрдый переплёт, формат 18×26 см, http://akteon-sale.ru/catalog/book/68 [ползван на 01.07.2014].3 Цонев, Беньо. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библио-тека. Т. ІІ. С., 1923, 504-505.4 Пак там, 505.5 Физическото описание на ръкописа, заед-но с дигиталните изображения за първото факсимилно издание остават оттук нататък единственото свидетелство за това как е изглеждал ръкописът преди реставрацията. Както споменава и авторката, тези данни са извлечени преди реставрацията. Трябва да се добави, че на това обстоятелство се дължат някои разминавания в номерацията на посочени листове в изследователската и в илюстративната част. 6 Срвн с Бит. 2: 19-20, текстът, обикнове-но илюстриран със сцената, в която Адам назовава животните. 7 Сукина, л. Первое научное издание русского лицевого синодика ХVІІ в. в

Болгарии (Иванка Йорданова Гергова. Духовни образи. Руски илюстриран синодик. София, 2013. – 340 с.). – Древ-няя Русь. Вопросы медиевистики, 2 (60), 2015, 133-136, вж www.drevnyaya.ru/vyp/2015_2/part_11.pdf [ползван на 19.ХІ.2015].8 Вж Мусакова, Е. Духовни образи. Руски илюстриран синодик: изследване. – Биб-лиотека, ХХІ (LX), 2014, № 3-4, 221–225.9 Поменици от Македония в български сбирки. София, 2006; Gergova, I. Das älteste Gedenkbuch des Rila-Klosters. – Bulgarian Historical Review, 1-2, 2009, 164-179.10 Боянският поменик като свидетелство за историята на храма. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуство-то на християнска Европа. С., 2011, 48-55.11 Култът към св. крал Милутин „Софий-ски” в България. – Проблеми на изкуство-то, 4, 2000, 10-18 (по-специално 13-14).12 Зографът като писател и читател. – В: Филология, история, изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. Стефан Смядовски. С., 2010, 269-287 (по-специално 273-274); Самоковската художествена школа и украсата на ръко-писната книга. – Проблеми на изкуството, 2, 2009, 42-47.13 Чудесата на Пресвета Богородица в кул-турата на българското Възраждане. С., 2012.

SummARIeS

Where is Byzantium in the end of the eighteenth century? Puzzle for art historiansEmmanuel S. Moutafov

An icon of All Saints produced in 1771 was recently published in Bulgaria. It is owned by the National Archaeolog-ical museum in Sofia and comes from the region of Samokov. Its composition is not unknown to Orthodox iconog-raphy, but the signature of Zograph is of particular interest: α΄ ψ΄ α΄ Διά χειρός Κωνσταντίνου αμαρτωλού του Βυζαντίου.What could Byzantium be for a Greek artist from the end of the eighteenth century, when researchers call this period Post-Byzantine? Cer-tainly Βυζάντιο in combination with the image of St Constantine the Great marks eighteenth-century Constantino-ple or Konstantinyie as the capital of the Ottoman empire. even more puzzling is why the artist did not use the Greek

name of the city or its Ottoman version. Arguably, the answer is to be sought in the sociopolitical situation in the empire and the eternal City in 1771.After a brief and critical presentation of the development of Christian Orthodox art between fifteenth and twentieth cen-tury the author notes another possible explanation of the icon’s appearance exactly in the region of Samokov. Pri-or to 1766-67, this ethnic Bulgarian territory belonged to the diocese of the Serbian church, or of the Patriarchate of Pec, and after the destruction of the latter, Samokov came under the juris-diction of Constantinople. Thus, it can-not be ruled out that the icon had been brought over from the Ottoman capital as a symbol of the transition of the local metropolis to the rule of the Greek Pa-triarchate, which still considered itself as Byzantine, or more precisely, as a Byzantine institution functioning in the Ottoman empire. The first arch-shep-herd of Samokov ordained by Constan-

tinople was Philotheos, who was elect-ed in Kurucesme in April 1778. Despite his Bulgarian origin, he became a monk at mount Athos, studied in Istanbul and served as a deacon at the Patriarchate. Before Philotheos took over, the Bish-opric of Samokov had been ruled by Neophitos Joanovich, exiled in Silivria, who was elected by Ipek. upon his ar-rival in Samokov, the new metropolitan Philotheos, probably as a political act, brought with him the icon painted by Constantine in 1771. more important-ly, the artist who created the icon of All Saints believed that he still worked in the Orthodox tradition established in the middle Ages and designated by western european scholars as Byzantine; he did not see himself as a satellite of a par-allel visual world lost after the Fall of the multinational eastern Orthodox empire. Relying on a religious term, Christian Orthodox, to talk about a type of art with hardly any secular manifes-tations, instead of using an artificial po-

64


litical and economic designation such as Post-Byzantine art, would in addition prevent misunderstandings during con-tacts with experts from other fields.

on certain Particularities of the thematic choices of icon-Painters from deBar and samokovElena Genova

This paper contains observations of the authors and concise notes on certain particularities of the thematic choic-es of two of the most significant art schools in the Southern Balkans, that of Debar and Samokov. The roads tak-en by Zographs or teams of icon-paint-ers, the shared models they have used and often the different directions from which they have arrived to them, the contacts between the painters––of-ten indirect––that have worked at the same place, but in different periods, set the dynamism of the phenomena and their expression. The ongoing process-es in both schools were synchronous and the leading icon-painters worked , водещите зографи работят с едно десетилетие дистанция. The notes on their thematic choices are based main-ly on the leading painters from Debar, Dičo/Dimiter Krstev and his son Avram Dičov. The conceptual, iconographic and stylistic changes, determinative of the nature of church painting at the turn of the post-Byzantine period and the modern times are evidenced best at the same area, within the same architec-tural and symbolic space of an Ortho-dox church: the narthex and the porch. These are where all the quintessence of social relations, the morality and the faith of a Renaissance man are concen-trated. moral, didactic and eschatolog-ical subjects were intended to prepare the worshipers to gear themselves up for rethinking their lives and sins and correspondingly, for their expectations for the end of the age (The Last Judg-ment; The Ordeals; A Righteous and Sinful Confession; Going to a Witch-doctor for a Cure; The Wheel of Life; michael the Archangel Takes the Soul of the Rich man, etc.). The conceptual and thematic innovations in the decora-tive and iconographic programme of the altar space (ecce Homo; Christ Great Hierarch from The Communion of the Apostles; Allegory of the eucharist) and such rare subjects as The Trial of Jesus Christ Before Pilate; The Holy New Testament Trinity/Synthronon and The Coronation of the most Holy mother

of God became emblematic of the nine-teenth-century Orthodox painting. The same is true of the image of the Winged Virgin mary. And, last but not least, the new moments in the development of the cult of the enlighteners of the Slavs.

activities of icon-Painters of the art schools of deBar and samokov in nineteenth-century Bosnia, herzegovina, montenegro and north serBiaNenad Makuljević

Works by icon-painters of the Art Schools of Debar and Samokov are found in the nineteenth-century Bosnia and Herzegovina, Sandžak, montenegro and the emerging Kingdom of Serbia. This fact stemmed from the Ottoman imperial context, in which the painters worked as well as from geographical reasons allowing for their movement and translation of icons. A specific cul-tural model of the Orthodox Christians developed within the Ottoman empire uninfluenced by ethnic or national bor-ders, but conforming to the millet sys-tem of the Ottoman empire. The Ortho-dox Christians from across the Balkans and the empire shared the same views of their religious and cultural life, ren-dered in similar solutions to all aspects of the visual culture and to the design and decoration of the Orthodox church-es. That allowed for icon-painters and builders to move across the entire Ot-toman Balkan territory, which is evi-denced by such examples as the icon-ostasis by the Ginovski brothers in Novi Pazar, the icon of St Stephen by Petar Debranec from the village of Tresonče and the iconostasis painted by the Dičić brothers in Štitkovo. Icon-painters from Debar and Samokov worked in the nineteenth-century Principality/King-dom of Serbia. Despite the changes in the top clergy’s idea of church art, icon painters worked in frontier areas such as Negotinska Krajina. Some of them such as Teofan Isailović Bužarovski and Zachary Dimitrov settled in Serbia.

the nineteenth-century ateliers and mural Painting in the eParchy of vranje Irena Ćirović

During the nineteenth century many churches were constructed and renovat-

ed within what is now the eparchy of Vranje, which necessitated to commis-sion many icon-painters for their dec-oration. These were mostly from what is now macedonia and Bulgaria, led by masters from workshops based in such major art centres as Debar and Samok-ov. The painters were mainly commis-sioned to make iconostases though some of them worked also on murals. Among the former was emmanuel Isak-ov, followed by the painters from Debar Veno Iliev and Zafir Vasiljković, as well as evstatij Pop Dimitrov. Dimitrije An-donov Papradiški, born in the vicinities of Veles, also painted several churches, alone or with Peter Nikolov. Teofan Isailović Bužarovski from Galičnik and Krsta Avramov Dičić from Tresonče used to work in the region at the turn of the twentieth century, while in the inter-war period, such painters as Teodosije Nikolić from Lazaropolje and painters, who had arrived from the Bulgarian lands, such as Georgi Pop Alexov from the region of Pernik and Vasil Pop Ra-doikov from Samokov have received commissions to paint murals.

orthodox art in the region of vidin. Preliminary oBservationsIvanka Gergova

The monuments of Christian art in the region of Vidin are understudied. most of the extant churches in that region have been built in the nineteenth centu-ry. In the second half of the eighteenth century, high-class icons by anonymous Athonite icon-painters appeared, meant in all likelihood for two iconostases in Vidin, a seat of a metropolitanate. Oth-er icons from Jerusalem-based work-shops were donated by worshipers. Late Russian icons pique researchers’ interest with some replicas of venerat-ed wonderworking icons of the most Holy mother of God kept at church-es and museum collections across the region. A great deal of the icons and part of church murals in the region of Vidin have been painted by masters of the Art School of Triavna with some of them signed by Georgi Dimitrov and Nikola Genkov and his sons Nikolay and Georgi. The Wallachians living in the local villages used to commission painters from Craiova to decorate their churches. There are extant icons signed by Constantin, Petre and Costache Pe-trescu from Craiova. Painters of the Art School of Samokov would work in the region of Vidin rather episodically:

АВТОРИТЕ В БРОя:

Формат 60х84/8 • Печат: СД „Симолини“

доц д-р Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата – БАН, [email protected] Assoc. Prof. Emmanuel Moutafov PhD, Director of the Institute for Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences

проф. д-р Елена Генова, Институт за изследване на изкуствата – БАН, [email protected] Prof. Elena Genova PhD, Institute for Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences

проф. Ненад Макулевич д-р, Философски факултет на Белградския университет, [email protected] Prof. Nenad Makuljević Ph.D., Chairman of the Department of Art, University of Beograde

д-р Ирена Чирович, Институт за история при САНУ Белград, [email protected] Irena Ćirović PhD, Institute of History Belgrade

чл. кор. Иванка Гергова д.изк. Институт за изследване на изкуствата – БАН, [email protected] Corr. Mem. Ivanka Gergova DSc, Institute for Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences

Дарко Николовски, Републички завод за заштита на спомениците на културата, Скопие, [email protected] Nikolovski, Zavod za zastita na spomenicite na kulturata, Skopje

гл. ас. Мария Митева д-р, Институт за изследване на изкуствата – БАН, [email protected] Asst. Prof Maria Miteva PhD, Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences

доц. Елисавета Мусакова д-р, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, [email protected] Assoc. Prof. Elissaveta Moussakova PhD, National Library of Bulgaria „SS Cyril and Methodius”

famous icon-painter Dimter Hristov made an iconostasis for the Metropolitan Church of St Demetrios in the 1850s. It was paint-ers of the Art School of Debar that have more often than not worked in the area since the 1860s: Dičo Krstev from the village of Tresonče, later his son Avram and grandson Krsta; Petre Debranec from the same village; Evgenij Pop Kuzmanov from Galičnik, Danail Nestorov from the same village among others. Master build-ers from the region of Debar were com-missioned for the construction of some of the churches. As the region of Vidin failed to form a local school of painting in its own right, it became a venue for painters from across the Balkans.

ThE ChurCh of ST. NICholAS IN ThE vIllAGE of KrAjNICI NEAr vElESDarko Nikolovski

The church of St. Nicholas in the village Krajnici is a monumental three aisle ed-ifice from the 19th century. The fresco painting was accomplished during two periods (1875 and 1889) by different painters. In 1875, the fresco painting in the upper section of the central aisle, the dome, and the large part of the iconos-tasis was made by the painter – zograph Petre and his son Gligor of Tresonce in 1875, establish with the inscription on iconostasis beam.

Together with Petre and his son Gligor, appears the name of the painter Krste zograph from Veles, the author of the Despotic icons (Jesus Christ and the Holy Virgin).Alongside the other icons, a mention deserves two graphic prints kept in the altar space. The print of the Holy Vir-gin and Christ of the iconographic type – The Virgin Unfading Rose. The print from Krajnici is identical to the Virgin Unfading Rose from the monastery of Saint Efpraxia, the work of the engrav-er Giannantonio Zuliani from Venice in 1820, under the expense of the painters Stephanos and Neophytos from Mount Athos.

Documents

Оrthodox art in the region of Vidin. Preliminary observations. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения