\"Разводи почти никакви не стават\" Бракоразводните дела в Неврокопската епархия 1 1894 -1912 година

$Page 1: \"Разводи почти никакви не стават\" Бракоразводните дела в Неврокопската епархия 1 1894 -1912 година$
Анастасия Пашова I "Разводи почти никакви не стават"... I 183

Анастасия Пашова

"Разводи почти никакви не стават" Бракоразводните дела в Неврокопската епархия11894 - 1912 година

Научните изследвания по отношение разводите в края на XIX и началото на XX векв България са изключително оскъдни.2 Цитират се предимно изследвания от началото на века, които имат по-скоро фолклорен и етнографски характер и не се опират на никакви документални извори.3

Популярност са получили следнитетвърдения, които битуват и сега не са-мо на житейско, но и на научно равнище. Петър Стоянов в книгата си "Сериозно за развода" твърди: "Когато говорим, че днес "вълната на разводите"ни залива, неизменно си спомняме "какво беше едно време". А какво именно е било едно време - поне по отношение на разводите - знае и читателят, който никога не е посягал към статистическите справочници. Но за да разберем защо разво-дът е отсъствал от ежедневието на дедите ни, трябва да се върнем назад и да надникнем в техния брачен и семеен живот. Брачната "идилия" също има своя механизъм".4 И малко след това: "Народният обичайуреждал брачните от-ношения на съпрузите и разводите (доколкото ги е имало в рамките на голямо-то патриархално семейство - задругата)... Това означава, че въпросите на брачните и семейните отношения били колкото частен въпрос на съпрузите, толкова и общо, колективно дело"5

В същата книга Петър Стоянов прави обосновка на „липсата на разводи", която е приел априори.6

Позволих си да цитирам по-подробно автора, защото неговите твърдения недвусмислено показват масово наслоените предразсъдъци по отношение на се-мейния живот и половия морал в миналото. He „народният обичай" е уреждал брачните отношения и разводите на източноправославното население, а те са би-ли под юрисдикцията на православната църква и са били строго регламентирани в Екзархийския устав. Потази причина статистиката от църковните регистри показ-

I БАЛКАНИСТИЧЕНфОРУМ 184 | KH. 2-3/2010

ва, че разводите в края на XIX и началото на XX век са били факт във всекидневи-ето на българите и по никакъв начин не са били „колективно дело на задругата".7

Друг основен източник на информация за разводите, който се ползва от различните автори и до днес, са изследванията на Стефан Бобчев.8 Неговите данни са от лични наблюдения и разкази на конкретни хора от различни населени места, които авторът е посетил. В книгата си "Народното брачно право в юриди-ческите ни пословици", в раздела "Развод (разпущане) и причини за него", Стефан Бобчев твърди: "Редки са, много редки даже, разпущанията, както това става явно между другото от събраните в Сборник на българските юридически оби-чаи сведения."Цитира множествотеренни изследвания, които категорично показ-ват, че разводите са изключително рядко явление. "В Еленско напущане или ос-тавяне е голяма рядкост и за десетки години могат да се наброят на пръсти подобни случаи. В Казанлъшко народът гледа на развода слошо око. В Коприв-щица старият учител Хр. Пулеков отговаря: "По нас напущания не стават нито доброволно, нито с насилие". Авторът цитира и изследванията на Шап-карев, Н. Попов и Д. Маринов, че "разтрогване на бракове са били съвършено редки, толкова редки, щото едвам се помнят". Бобчев разглежда и причините, по които църковното и обичайното право са давали развод. В заключението на книгата си Стефан Бобчев обаче прави една уговорка, която никой от изследова-телите след него не езабелязал: "Наистина впоследновреме се говоризамного бракоразводни дела, заведени пред нашите духовни съдилища - епархийски ду-ховни съвети. Нямаме обаче статистически данни, за да се види броят на разведените, от една страна, a om друга, да се разбере съразмерността им по градове и села. Наклонни сме априори да заключаваме, че селото въпреки покварата след войните е повече запазено от града и че там разводите са сравнително много по-малко. Но тези наши съждения ние правим по данни, съ-бирани в предишни години, според лични наши наблюдения или според сведения на достоверни съобщители.щ

Именно тази уговорка на Стефан Бобчев (преди повече от 100 години) стана повод за провеждане на настоящото архивно проучване на бракоразводни цър-ковни регистри от края на XIX и началото на XX век. Като извори на изследването са използвани запазенитедокументи отфонда на Неврокопската епархия, съхра-нявани в ДА-Благоевград.10

Изследването цели: • Да преразгледа върху основата на архивни документи трайно навлязлото

в научния печаттвърдение, че в началото на века разводите са много рядко явле-ние, и то основно градско.

• Да проследи връзката между предписаните от църквата норми и действи-телната практика на бракоразводни дела и да открои как църквата чрез одобрени-те от нея правила за брак и причини за развод успява да наложи в някаква степен приемлив за християнската общност нравствен модел на брачни отношения и по-ловморал.11


• Да предложи статистическа картина на социалния статус на лицата, реал-но завели бракоразводни искове (като активна страна) - пол, образование, заня-тие, години, поредност на брака, продължителност на брака, деца.

• Да анализира причините за разпадането на браковете в края на XIX и нача-лото на XX век в Неврокопската епархия и да открои тенденциите в бракоразвод-ната практика по това време.

• Да изведе правата на жените в християнската общност по това време, правно регламентирани в основанията за развод, трайно заложени в Екзархийс-кия църковен устав (1871 -1945).

Най-старият регистър на заведени бракоразводни дела в Неврокопска епархия

В периода от 1871 до 1945 година, когато се приема Наредба-закон за бра-ка и семейството, бракоразводното ни право е църковно. През целия период из-точник на норми за годеж, брак и развод е Екзархийският устав на Българската православна църква.12 В Пиринска Македония, която в периода 1984 - 1912 годи-на все още е в Османската империя, за християнското население важатзаконите и правният режим на каноническото право по въпросите на брака и развода, a имуществените отношения между съпрузите се решават от мюфтийския съд. Проб-лемите, засягащи морала и семейството, са от компетенция на църквата. Само тя може да разруши брачната връзка, да определи дали страните имат право на следващ бракили не, както и при кого да останатдецата.

Защо е избрана годината 1894 за начало на изследването? През 1894 г. турското правителство издава бератза откриване на Неврокоп-

ската епархия и от същата година започва да се води регистър на бракоразводни-те дела. Това е най-старият документ в Д А - Благоевград по отношение на брако-разводните и годежните дела в Епархията.13 По същото време започват да се водят и брачните регистри.

Независимо, чееописана като Книгазабрачнитеделав Митрополията, тя е всъщност регистър на заведените бракоразводни и годежни дела. Регистърът съдържа 156 страници. Първото заведено в него дело е на 22 май 1894 г, на следващия месец след встъпването в длъжност на митрополит Иларион14.

В регистъра са вписани 665 заведени дела, като последното е от 1909 г., т.е. за 16 години са регистрирани 665 искови молби за разводи сред християнското население от Неврокопската епархия. Обект на статистически анализ ще бъдат 640дела,тъй катозаостаналите25, независимочесавписани през 1894 г, изрич-но се споменава, че са от 1893 г. и поради липса на пълни данни за цялата година няма да се включват.

Тетрадката, в която е воден регистърът, е стара и доста изпокъсана. Данни-те са вписвани ръкописно и на места трудно се разчитат. По различните почерци може да се каже, че е водена поне от четирима души. Липсват сведения за хора-та, които са я водили до 1905 година, когато регистърът е поверен на писар -дякона Икономов.15


Данните в регистъра са разпределени в седем раздела: • Номер на делото по реда на внасяне на молбата. • Дата на завеждане на бракоразводния иск. • От кого е заведено прошението и откъде е той. • Против кого е прошението и от кое населено място. • По какъв начин е свършило брачното дело. • Кога есвършило. • Забележка. В попълнените раздели са изписани трите имена на завелите бракоразвод-

ни дела и мястото, където са родени; лицата, срещу които са заведени, стехните родни места. Липсватданни за: годинитеи надветестрани вделото, занятието, социалния статус, образованието и мотивите за завеждане на бракоразводното дело. Изрично са отбелязани заведените дела за разваляне на годеж. При 5 от делата е посочено, че са заведени от цигани християни, трима от които са от Неврокоп. В регистъра са включени чрез делата, които завеждат, имената на хрис-тияни от повече от 40 села, една част от които днес не са в границите на България, но тогава са били част от Неврокопска епархия. Включени са и трите основни града в Епархията - Неврокоп, Мехомия и Горна Джумая, както и големи села, които по-късно стават градове- Банско, Якоруда, Белица.

Анализ на данните от регистъра

От изписаните имена в регистъра се вижда, че и мъжете и жените присъст-ватстритеси имена-лично, бащино и фамилно. Няма нито един случай, в който жената да носи фамилията на съпруга си, което показва, че е липсвала практика при женитба жената да приема фамилията на мъжа.

Всички искове са заведени лично и само в два от всички случаи изрично е посочено, че искът е заведен от бащата на съпругата срещу мъжа щ.

От данните за местожителството на двамата съпрузи се вижда, че изборът на брачен партньор при 486 от двойките е в рамките на същото населено място. При останалите 134 двойки единият партньор е от съседно село или град, а при 20 двойки - от по-далечно място. Това показва една относително трайна тенденция натериториална ендогамия при избора на брачен партньор.16

По долу е представена обобщената таблица от регистъра на бракоразвод-нитедела погодини- 1894-1909 г, пол настраната, завеладелото, и местоживе-ене-град/село.

От съотношението бракоразводни - годежни дела е видно, че бракоразвод-ните искове са почти 10 пъти повече от исковете за разваляне на годеж. Годежът и развалянето му по Екзархийскияуставерегламентиран вчл. 185. Отобщо640 заведени иска, бракоразводни са 580 , т.е. -90,6%, а годежни -60 , или 9,4%.

Интересно е, че при 60 заведени годежни иска в периода 1894 - 1909 г. в протоколите след 1905 г. няма нито едно крайно решение за разваляне на годеж.


Година

1894 1895 1896 1897 1898 1899 1900 1901 1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 Общо

Общ брой дела

74 43 50 37 31 31 31 40 32 31 49 36 37 36 39 43 640

Брако-разводни

71 36 37 29 28 29 28 37 27 32 42 36 36 35 36 42 580

Годежни

3 7 13 8 3 2 3 3 5 -7 -1 1 3 1 60

Заведени от жени

40 17 22 19 16 16 16 27 19 20 27 16 13 22 11 18 319

Заведени от мъже

34 26 28 18 15 15 15 13 13 11 22 20 24 14 28 25 321

Село

64 40 45 35 29 28 27 37 29 31 46 29 30 33 36 41 580

Град

10 3 5 2 2 3 4 3 3 -3 7 7 3 3 2 60

Съотношение бракоразводни - годежни дела

брако-разводни;

90,60%

годежни; 9,40%


Съотношение жени - мъже, завели бракоразводното дело

I отжени П от мъже

49,80%

50,20%

В диаграмата интерес представлява фактът, че от общо заведени 640 иска, подадените от жени са 319 или 49.8%, а от мъже - 50.2% Тези данни на пръв поглед представятжените като почти толкова активна страна в бракоразводните дела, колкото и мъжете. Друг е въпросът в каква степен жените са завеждали делата: от крайна нужда и безнадеждност (изоставени или изпъдени) или по при-чини като кавги и разправии. He трябва да се пренебрегва в същото време и традицията: "Жената е тази, коятоживее в къщата на мъжа"

• Какво ще се случи с нея, когато трябва да напусне дома, особено когато има деца от брака?

• Какви са възможностите щ за живеене и издръжка след разтурянето на брака?

• Дори да има право да се омъжи повторно, какъв би бил животът щ на свободна жена, която няма дом и препитание?

Като се има предвид, че жената не е получавала собственост от бащиното си семейство (по обичайното право) и евентуално е разполагала само съсзестра-та си, тя едва ли е подавала бракоразводния иск без съгласието и подкрепата на родителите си. Още повече, че болшинството от подалите молби за развод жени са от село. В затворената селска култура отношението към тези жени е било изк-лючително обидно и опозоряващо ги - "парясници". Причина за искане на развод определено не би могло да бъде бездетството на една от страните, като се има предвид, че според Екзархийския устав бездетството не е причина за развод. Възможностите пред тези жени вероятно не са били много - да се оженят повтор-но, да се върнат при родителите си или да отидат в женски манастир.

Именно тези трудности пред свободния избор на жената да предприеме действия за завеждане на бракоразводно дело (регламентирани от църковното право) я показват като активен субект в една определено патриархална общност, в която мъжете и жените иматточно определени функции и роли.

Изключително високият процент на заведени от жени бракоразводни дела поставя открит въпроса за статуса на патриархалната жена в семейството и в общността.17


Съотношение град - село на заведените дела

град 9,40%

От диаграмата се вижда, че от общо 640 заведени бракоразводни и годеж-ни иска, 580 са заведени отхора от селата и само 60 - от градовете. Оттова обаче не бива да се правят прибързани изводи в полза на града (по-висок морал), тъй като е редно да се отчита фактът, че населението на епархията е почти изцяло селско - има само 3 града (Неврокоп, Мехомия и Горна Джумая). Броят на насе-лението в градовете почти не се различава от някои по-големи села в региона. Коректното изследване изисква отчитане на съотношението на броя на разводите в селата и градовете да се прави спрямо броя на брачнитедвойки. Самото съот-ношение: град - село е също условно за региона, който е основно земеделски и в годините, за които става въпрос, е в пределите на Османската империя. Митове-те за "здравия селски морал", които почиват на "липсата на разводи" в селата, само показват едно ненужно противопоставяне на града и селото, като се има предвид, че още от Средновековието църквата етази, която задава моралните и сексуалните норми на християнската общност, тя е институцията, която ги контро-лира и санкционира.18

В следващите три таблици са представени по околии само селищата, в ко-ито има струпване на бракоразводни искове.19

Най-малко са заведените дела в Горноджумайска духовна околия:

Селища в околията

Горна Джумая Падеж Железница

Осеново

Брой записани бракоразводни дела

в периода 1894 - 1909 (за 16 години)

7 2 2

2


Най-много заведени дела за периода 1894 - 1909 г. има в Неврокопска ду-ховна околия:


Неврокоп

Кремен

Либяхово

Ковачевица

Тешово

Обидим

Скребатно

Фотовища

Долен

Гайтаниново

За 16 години

24 дела за развод

33

22

21

21

19

16

13

12

12

Разложка духовна околия:


Мехомия Банско Якоруда Белица Г. Драглище Бачево

За 16години

25 дела за развод 22 15 15 9 8

Защо има такова струпване на бракоразводни искове в отделни селища? Предполагам, четова, отедна страна, седължи на спецификата на регио-

на, който е в рамките на Османската империя - богат на пътища и пазари. Отдруга страна, вероятно на по-динамичните професии на мъжете - дюл-

герство, занаятчийство и пр., и възможностите, които те дават за пътуване из Османската империя с цел продаване на стоките и упражняване на професиите. Такъв предимно е бил и поминъкът на селата с най-много разводи - Ковачевица, Тешово, Кремен, Либяхово.Това се подкрепя и от високия процент разводи, в които мъжете изоставят жените си и не се грижат за тях.

Сигурно има и други причини, за които обаче можем само да гадаем. Ето какво казва Васил Кънчов, минал в 1891 г. през село Банско: «В Банско има


няколко калугерици, които живеят в една хубава голяма къща. Аз поисках поне тях да посетя без предварителна покана, но приятелят ми и тук не одобри моето желание. Той ми каза, че при калугерките и да ни канят, не трябва да отиваме, защото me ce ползували с лошава слава. Това ме учуди още повече. Още същия ден аз разпитах неколцина банчани за калугерския дом и me ми потвърдиха същите думи на приятеля. Преди да изнеса пред света тия стро-ги думи, аз имах случай да се убедя в истинността им. Много скандали са ставали в Банско междужени и мъже, защото последните имали слабост да прекрачат прага на тая къща, която е определена за отшелнически живот. Трябва да се обърне строго внимание върху това печално дело в Банско, поне-же то е пренесло вече твърде лоши плодове в това село.»20. В Банско за пери-ода 1894 - 1909 г. има заведени 22 бракоразводни иска.

Окончателни бракоразводни дела в Неврокопскаепархия 1905-1912 г.

Друг основен архивен документ, който съм ползвала в изследването, е„Книга трета за Окончателни бракоразводни дела от заседания на Епархийския сме-сен съвет при Неврокопската българска митрополия" от януари 1905 г.21

От сравнителното представяне на двата архивни документа (Регистърът е воден до 1909 г, а Книгатаезапочнатаот 1905) можедасе види колко разводае спасила църквата за периода 1894 - 1909 г.

1894

1904

1905

1906

1907

1908

1909

Данни от регистьра

Заведени дела -449

общо

36

36

35 36

42

жени

16

13

21

10

18

мъже

20

23

14

26

24

Данни от протоколната книга

Получили окончателно развод - 280

общо

39

26

15 16

31

жени

24

11

12

9

10

мъже

15

15

3 7

21

Помирени 169

- 37.6 %

10-27%

20 - 57%

20 - 55%

11 - 26%

От таблицата е видно, че от заведените до 1905 г. 449 бракоразводни и годежни иска до окончателен развод са стигнали само 280 дела, тъй като първото делоотТретата книгазапочвасПротокол №281 от 14.01.1905 г. Вероятно в изгу-бените две книги преди това са окончателните протоколи на тези 280 дела. Вижда се, че за периода от 1894 до 1904 година църквата е успяла да спаси 169 брака, или 37.6% от подалите искова молба. Данните за следващите години са: 1906 -27%, 1907 - 57%>, 1908 - 55% и 1909 - 26%. И това е нормално, като се има


предвид отношението на църквата към развода"Неразторжимост на брака като идеал и допускането му само като средство да се избегне едно по-голямо зло"22

Процедурата на водене на бракоразводни дела по ЕУ предвижда няколко заседа-ния на Епархийския съветза събиране на допълнителна информация по делото: разпитваненасвидетели, медицински прегледи и пр. Ако неседокажатобвине-нията пред Епархийския съвет, не се допуска развод. Освен това ЕУ предвижда и заседания по примиряване на страните.

Изключение прави само годината 1905, през която в регистъра са заведени 36 молби, a no протоколната книга са завършили 39 бракоразводни дела. Вероят-но някои от молбите не са заведени в регистъра, защото точно тогава писарят се сменя и междудвамата явно са станали тези празноти.23

Процедура за подаване на бракоразводни молби

Цялата процедура на съдопроизводството е регламентирана много точно в Екзархийския устав.24 Молбите и жалбите се попълват по определен образец с пълна информация за лицето, което ги подава, и този, срещу когото е искът: име-на, занятие, населено място, години, вероизповедание, грамотност, кой поред е бракът, кога е сключен, деца от брака. Излагат се и фактическите обстоятелства, поради което се иска развод; юридическите основания; посочват се и свидетели-те. В случаи на нужда се прилагат и писмени доказателства. На самото дело не се допуска адвокатска защита. Църковният съд няма право да решава имуществе-ни спорове на страните. Те се разглеждат от мирските съдилища. Предвидена е и процедура за възражения на молба за развод също с бланкова молба. Регламен-тирано е и заплащането. Вписването на годежното или бракоразводното дело ста-ва срещу таксата от 1 лев. За завеждане на дела, свързани с разваляне на годеж, се иска документ (акт, а не свидетелство), че годежът е сключен пред свещеник в присъствие на двама свидетели. За бракоразводните дела се прилага акт за сключен църковен брак.

Каква още информация дава протоколната книга за "Окончателни бракораз-водни дела отзаседания на Епархийския смесен съвет при Неврокопската бъл-гарска митрополия"?

• Номерът на протокола и датата, на която е проведено заседанието на Епар-хийския съвет.

• Съставът на съвета - председател и членове. • Номер, под който е заведено делото, и дата. • Кой е завел делото: трите имена на ищеца, години, занятие, грамотност,

кое поред венчило, откъде е родом, религия, етнос и поданство. • Против когоезаведеноделото: същитеданни. • Откогастранитесаженени и иматлидеца. • Основание за бракоразводното решение: по кой член от EY Решенията са отбелязвани в три части: "Да се разкъсат брачните вериги

между..."; "Да се позволи или не da встъпят в следващбрак"; "При кого да оста-нат децата след развода".


В протоколната книга се отбелязва и какви такси да заплатят страните за бракоразводните си писма. Таксите се определят от вината на страните. Най-висо-ката такса е 5 турски лири, а най-малката е половин лира. Таксата от 5 лири е изключително висока за стандарта на животтогава.25 Има случаи, когато жертвата е освобождавана оттакса. Епархийският съвет определя и отбелязва в протокола при кого от двамата родители да останат децата. Обикновено са оставяни при майката дори в случаите, когатотя е виновната страна, ако децата са малки. Има и няколко изключения, когато децата са оставяни на бащата, който е виновната страна, но видимо е заможен и може да ги отгледа. Тогава съдът обикновено му присъжда и сума, която да внесе на бившата си съпруга.

Данните от окончателните бракоразводни дела за времето от 1905 до 1912 година могат да се обобщят в следната таблица според пола на завелия делото.

Година

1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 Общо

Общ брой дела 39 26 15 16 31 39 26 26 218

Дела, заведени от жени 24 11 12 9 10 15 16 13 110

Дела, заведени от мъже

15 15 3 7 21 24 10 13 108

Съотношение жени - мъже Обработени са общо 218 окончателни бракоразводни протокола. Оттях окон-

чателносазавършили сразвод са 110дела, заведени отжени, и 108-заведени от мъже. Това противоречи на данните от регистъра, където за предишния период (1894-1909) заведените от мъже дела са сдве повечеотзаведените отжени. Като се има предвид високият процент помирени страни в бракоразводния процес, се остава с впечатление, че вероятножените са били по-настоятелната и непримири-ма страна в процеса.

Съотношение на разводите на първо, второ и трето венчило?

трети; 0,5 LBTOpi1 8,7%


Най-висок е процентът бракоразводни дела на първо венчило и това е нор-мално, като се отчита фактът, че те са и най-много - 91,8%. От документите се вижда, че вторите и третите бракове са краткотрайни и много по-бързо се разпа-дат, особено ако няма общи деца. Почти са изключения разводи на вдовци или разведени, които заедно отглеждатдецата си.

Съотношение грамотни - неграмотни при жените и мъжете

По отношение на грамотността от всички 110 дела, заведени отжени, се оказва, че грамотни са само 2 жени или това са 1,8%. Като се отчита цялата сложна за един неграмотен човек писмена процедура (завеждане на искови мол-би, писмени доказателства и т.н.), прави впечатление, че повече от 50% отжените са активната страна в делата. Вероятно молбите им са писани оттрети лица. Гра-мотността при мъжете, които са завели дела и получили развод, е многократно по-висока от тази на жените. При 108 случая - 38% от тях са грамотни и това улеснява достъпа им до регламентираните от Екзархийския устав процедури. От друга страна, като активна страна в бракоразводния процес грамотността им дава и известни предимства пред неграмотните им жени, които не са в състояние да се защитят писмено, нямат право на адвокат и могат да разчитат единствено на зак-люченията на медицинските служби.26

Социален статус на жените и мъжете

Жените -100% са православни, 100% са описани в протоколите като дома-кини, всички са отомански поданици. Относно тяхната етничност: 98% са българ-ки и2%-циганки.

Всички мъже са православни, отомански поданици, 97% са българи и 3% са цигани. По-интересното при тях е разпределението им по професии:

• дюлгери: 5 души - 13,8%; • работници: 38души-35,1%; •занаятчии: 13 души - 12,4%; • земеделци: 37 души - 34,2%; • овчари: 5 души - 4,6%. Извеждам професиите на мъжете отделно, защото предполагам, че голяма

част от разводите по т. 1 (Когато мъжът отсъства 4 години) са свързани с динамич-ния характер на професиите им. От протоколите не е ясно какво се е разбирало под професията "работник", но тя явно е разграничавана от земеделската работа. От всички изброени професии само земеделците са статично свързани с населе-ното място. Всички останали професии предполагатдинамика и пътувания. Осо-бено професията "дюлгер" би могла да обясни една голяма част от разводите, свързани със селата Ковачевица и Тешово. Тези разводи обикновено са значител-но късни, заведени са от жени, много често с деца. Има заведени дела по тази точка и от мъже, вероятно устроили се на друго място с друго семейство. Овчар-ството също е свързано със сезонни миграции.


Години на встъпване в брак на жените (1905 - 1909)27

15 години -ббрака 16 години -вбрака 17 години -2брака 18 години -вбрака 19 години -ббрака 20 години -7брака 21 години -7брака 22 години -ббрака 23 години -ббрака 24 години -4брака 26 години -1 брак 27 години -1 брак 28 години -2брака 30 години -1 брак 36 години -1 брак

За 5 години се изследват 65 случая, два от които са във втори брак и не се включват в таблицата. Таблицата се отнася за 63 брака. Средната брачна възраст наженитеотизвадкатае 18,2години.

Прави впечатление сравнително големият брой църковни бракове на 15 и 16 години, като се има предвид, че в чл. 186 на ЕУ е регламентирана брачната въз-раст: "Момъкът да е наеършил 19 години, а момата - 17". Посочено е още, че в изеънредни случаи Светият синод може да разреши встъпването в браквпо-ранна еъзраст. Това са случаи, при които се иска специално писмено разреше-ние от свещеника и се заплаща такса.

Години на встъпване в брак на мъжете (1905 - 1909) 15 години -1 брак 16 години -17 години -ббрака 18 години -4брака 19 години -2брака 20 години -ббрака 21 години -7брака 22 години - 16брака 23 години -1 брак 24 години -Збрака 25 години -1 брак 26 години -1 брак 28 години -2брака 29 години -1 брак 30 години -1 брак 36 години -1 брак

196 БАЛКАНИСТИЧЕН фОРУМ КН. 2-3/2010

За 5 години се изследват 61 случая, 8 от които са във втори и трети брак и не се включват в таблицата. Таблицата се отнася за 53 случая. Средната брачна възраст на мъжете от извадката е 21,8 години, с 3,6 години по-висока от средната възраст на жените. При мъжете неразрешените от ЕУ църковни бракове са 11 и за тях също е трябвало да се търси специално разрешение от свещеника.28

Продължителност на браковете по години и пол (като инициатори за развода) (1905-1912)

Пол

Жени

Мъже

Общо

Продължителност на брака

Общо 110 %

108 %

218 %

1 г. 19 17 33 30 52

23,8

2г. 28 25 31 28 59 27

Зг. 15 14 8

7,2 23

10,6

4г. 5

4,5 6

5,5 11 5

5г. 3

2,7 9

8,2 12 5,5

6г. 7

6,3 7

6,3 14 6,4

7г. 7

6,3 4

3,6 11 5

8г. 2 1,8 3

2,7 5

2,3

9г. 2

1,8 1

0,9 3

1,4

10 г. 3

2,7 1

0,9 3

1,4

11 г. 5

4,5 2

1,8 7

3,2

12 г. 14

12,7 3

2,7 17 7,8

Оттаблицата се вижда, че с малки разлики и при мъжете, и при жените най-много разводи стават през първите две години от брака - 23,8% и 27%. Два пъти по-нисък оттях е процентът на разводите през третата година, независимо че по отношение на следващите години той е сравнително висок-10,8%. Струпване на разводи има и в дванадесетата година от браковете - 7,8%. Това са обикновено разводи, инициирани отжени, които са изоставени от мъжете си и са ги чакали по-дълго, отколкото регламентира Епархийскиятустав-4 години.

Продължителност на браковете за жени-мъже в %

501

40-^

30

20

10

0-R

30

- "

A

25 28^

14,2 7 Щтвхьяф fea

8 9 10 11 12


Обобщена графика на продължителността на браковете по години в %

50

40

30

20

10

0

"23 ^ 7

'8П 10,6

5 S , 5 M S „ , , , 'Л

1 6 8 9 10 11 12

В случаят бихме могли да говорим за трайна тенденция, свързана с прекра-тяването на брака през първите три години от съвместния живот на съпрузите. Тя се отнася еднакво и за мъжете, и за жените.

Децата в браковете до развода - църковна правна регламентация

Година

1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 Общо

Общ брой дела

39 26 15 16 31 39 26 26 218

Сем. без деца

25 17 8 10 24 26 19 20 149

Сем. с деца

14 9 7 6 7 13 7 6 69

Дела,заведени от жени

общо

24 11 12 9 10 15 16 13 110

нямат

13 5 5 6 7 10 13 11 70

имат

11 6 7 3 3 5 3 2 40

Дела, заведени от мъже

общо

15 15 3 7

21 24 10 13

108

нямат

12 12 3 4 17 16 6 9 79

имат

3 3 -3 4 8 4 4 29

Вчл. 191 Епархийскиятуставрегламентираправноположениетонадецата при развод на родителите. "Децата на бракоразведените съпрузи принадлежат на невинната страна, a do петата си годишна еъзраст се оставят всякога на майката, освен ако тя ги не иска или ако тя е опорочена в нечестен живот." Има 3 такива дела, в които майката е изоставила децата си и живее с друг мъж. За духовния съд това е прелюбодеяние - чл. 187, т. 2. И още: "За издържането на децата се грижи бащата, а също и майката, когато е заможна. Размерът на средствата за издържане се определят от общите съдилища".


Законодателят вероятно е целял две неща: за наказание - да отнеме деца-таотвиновнатастрана, и отдругастрана-дазащити интереситенадецата, като бъдат предпазени от евентуално лошо поведение на родителя, по чиято вина е разтрогнат бракът.

Мерките, които има право да вземе духовният съд, свършват с бракораз-водното решение. По-нататъшният надзор върху гледането на децата принадле-жи на гражданския съд. Родителят, на когото са отнети децата, има правото да ги вижда периодично, както е определила духовната власт в решението си.

Причини за окончателни разводи, регламентирани в Епархийския устав В чл. 187 от глава втора ("Причини за разторжения на законни бракове") на

Екзархийския устав29 са посочени следните причини, по които могат да се разт-рогват законно сключените бракове на християнското население:

т. 1. Когато мъжът отсъства 4 години с неизвестно местожителство или с известно, но не праща средства за прехрана на жена си.

т. 2. Когато едното от бракосъчетаните лица наруши светостта на брака чрез прелюбодеяние.

т. 3. а) Когато едно от бракосъчетаните лица се предаде на отчаяно пиянст-во и вследствие на това разпилява имота си и разсипва къщата си; б) когато един от съпрузите буйства, безчовечно се отнася, изтезава и бие немилостиво другаря си; в) когатоедин отсъпрузитезаплашвасубийство, като посяга по какъвто и да било начин върхуживота надругаряси.

т. 4. Когато мъжът се обвини и докаже в противоестествено сближение с женаси.

т. 5. Когато един от съпрузите стеснява религиозната свобода на правос-лавния си другар и го насилва да встъпи в неговото изповедание.

т. 6. Когато едно от бракосъчетаните лица вследствие на естествен недоста-тък, освидетелстван по медицински ред, е неспособен да извършва съпружески-тесиобязаности.

т. 7. Когато един от съпрузите падне в лудост, епилепсия, идиотство или сифилис подир бракосъчетанието, бракът се разтрогва само в краен случай, и то след като сеупотребят всички възможни лечебни средства.

т. 8. Когато един от съпрузите е осъден за кражба, мошеничество, разстле-ние или убийство, на тежко и позорно наказание.

т. 9. Когато един от съпрузите обвини другаря си пред съда в прелюбодея-ние, което не може да се докаже.

т. 10. Когато жената без уважителни причини се отстрани от другаря си или го напъди и в разстояние на 3 години въпреки увещанията на духовната власт не се съгласи да живува с него.30

В следващата таблица е посочен делът на окончателните разводи по пол, години и причини в периода 1905 -1912 г.

Анастасия Пашова "Разводи почти никакви не стават"... 199

При-чини

Година

1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 Общо %

т. 1

ж. 110 дела 8 6 8 2 4 7 3 2 40 36,3

м. 108 дела 1 2 --4 2 1 2 12 11,1

т. 2

ж.

4 2 -1 1 -1 3 12 10,9

м.

4 4 3 1 8 5 1 2 28 25,9

т. 3

ж.

3 2

2 2 5 9 6 29 26,4

м.

5 2

2 1 6 7 6 29 26,9

Т.4

ж.

-

2 -

-2 1,8

м.

-

--

---

т. 5

ж.

-

--

---

м.

-

-1

1 2 1,9

т. 6

ж.

-1

1 1

-3 1,8

м.

1

1 3

5 4,6

Т. 7

ж.

3 -

-1 1 1 6 5,5

м.

2 4

1 2 4

13 12

т. 8

ж.

--

-

-

м.

--

1

1 1

т. 9

ж.

-1

-2

3 2.7

м.

--

--

-

т. 10

ж.

6 -3 4

1 2 1 16 14,5

м.

3 2 -3 5 2 1 2 18 16,7

Жените са завели 110 бракоразводни дела. • Най-висок е процентът на заведените дела отжени по т. 1 - "Когато мъжът

отсъства 4 години с неизвестно местожителство или с известно, но не праща сред-ства за издръжка и прехрана на жена си".

• На второ място по процент са делата по т. 3 - "Пиянство, нечовешко отно-шение или опит за убийство".

• На трето място са делата по т. 10 - "Когато жената без уважителна причина се отстрани от другаря си".

• 10,9% от делата са за изневяра на мъжа.

Мъжете са завели 108 бракоразводни дела. • Най-висок е процентът на заведените дела от мъже по т. 3 - "Пиянство,

нечовешко отношение или опитза убийство". Но туктези постъпки са на жените и обикновено са свързани със"скандали, разправии и взаимна омраза".

• На второ място по процент при мъжете са разводите по т. 2 - "Изневяра на жената". Видимо мъжете са много по-крайни при изневярата на съпругите си. При жените процентътдела, заведени за изневяра, е двойно по-малък.

• На трето място по процент са делата, заведени за реално напускане от жената на дома на мъжа.

Ако се направи таблица на средния брой (жени и мъже) бракоразводни де-ла по причини-218дела (1905- 1912), се получава следната картина:

218 %

т. 1 52 23,9

т. 2 40 18,3

т. 3 58 26,6

т.4 2 1

т. 5 2 1

т. 6 7 3,2

т. 7 19 8,7

т. 8 1 0,5

т. 9 3 1,5

т. 10 34 15,6


• Най-честа причинает. 3: пиянство, скандали, побоища-26,6%. • На второ място, по т. 1: изоставяне на жената от мъжа - 23,9%. • Натрето, пот. 2: изневери нажената и мъжа- 18,3%. • На четвърто, по т. 10: изоставяне отжената на мъжа - 15,6%. По какви причини са останалите разводи, които процентно са най-малко? От цялата извадка от218 бракоразводни дела има само: • 19 случая или 8,7% дела по т. 7 - "Когато един от съпрузите след брака

изпадне в лудост, епилепсия, идиотство или сифилис". Такива дела има заведени и от мъже, и отжени.

• 8 случая или 3,6% по т. 6 - "Когато едно от бракосъчетаните лица вследс-твие на естествен недостатък, освидетелстван по медицински ред, е неспособен да извършва съпружеските си обязаности". Пет оттези дела са заведени от мъже исамоЗотжени. Видимотесасвързани с невъзможността жената да роди дете, което в патриархалната общност е "голям срам и проблем".

• 3 случая или 1,5% по т. 9 - "Когато единият от съпрузите обвини другия в прелюбодеяние, което не може да докаже пред съда". Тогава обвиненият може да получи развод, ако заведе ответно дело.

• Два случая или 0,9 % по т. 4 - "Когато мъжът се обвини и докаже в противоестествено сближение с жена си" По т. 4 и двете дела са заведени от жени.

• Две дела има по и т. 5 - "Когато единият от съпрузите стеснява религиоз-ната свобода на другаря си и го насилва да стъпи в неговото вероизповедание". И двете дела са заведени от мъже, чиито жени са евангелистки.

• По т. 8 - "Когато един от съпрузите е осъден за кражба, мошеничество или убийство, на тежко и позорно наказание." Има само едно дело и то е заведено от жена.

Най-често срещани формули при бракоразводните решения на Епар-хийския съвет

По т. 1 заключенията са доста сходни и са завеждани както отжени, така и от мъже.

• "След доклада по делото и изслушване обясненията на Николина, Съве-тът предвид дългото отсъствие на мъжа, без ни най-малко да се погрижи за жена си... по чл. 187, т. 1."

• "Предвид на голямата омраза на Георги против Тодора и в негово отсъст-вие свекърът я изгонил и сега живее сама в една празна къща, без никаква храна и отоплениеи наоснованиечл. 187, т. 1" (5 години браки едно дете на 5 години-момче, което остава при бащата).

• "Наоснование, че Петър отсъства отженаси 12 години, бездасегрижи занея, и чебеззаконносъжителствасдругаженав България... чл. 187,т. 1 ит. 2."

По т. 2 - прелюбодейство, решенията са по-подробни. Завеждани са и от мъже, и отжени. Извънбрачното съжителство сетълкува като прелюбодейство и ако жената е виновната страна, не щ се разрешава нов брак.


• "Предвид 4-годишното живеене на Костадин и Елена отделно един от друг и още Мария неразведена встъпи в брак, което е прелюбодеяние по чл.187, т. 2."

• "На основание голямата омраза, възродила се между двамата съпрузи, и чл. 187, т. 2" (Жената завежда делото след 12-годишен брак и едно дете на 9 години.). Детето остава при нея, но съдът отсъжда тя да плати 2 турски лири, a мъжът и половин. Явно такива дела не са били обичайна практика в съда.

• "Предвид доказателствата за разпуснатия живат на София, на основание чл. 187, т. 2." (Делото е заведено от мъжа след 8 години брак, от който нямат деца.)

• "Предвид доказаното беззаконосъжитие на Григор с чужда жена и на ос-нованиечл. 187, т. 2." (Делотоезаведеноотмъжа, след 14 г. браки2деца-на 13 и 8 години, които остават при бащата. Мъжът плаща две лири, а жената получава писматадаром.)

• Предвид доказаното беззаконосъжитие на Катерина с чужд мъж и на ос-нованиечл. 187, т. 2." (Делотоезаведеноотженатаслед 12 години браки Здеца - н а 12, 10 и 8 г. Мъжкото дете е дадено на бащата, аженските-на майката.)

Особено интересни са решенията, свързани сточкаЗ. Втяхсъдътвключва чувствата на омраза между страните:

• "След доклада по делото и изслушване обвиненията на страните, предвид тригодишното отделноживеене един отдруг, живеене при голяма омраза отстра-на на Георги срещу Митра... по чл. 187, т. 3."

• "Предвид слабоумието и непокорството на жената, на основание чл. 187, т. 3 и 10."

• "Предвид голямата омраза на Георги против Хриса, пиянство, непокорство и негледане на завареничето си на основание чл. 187, т. 3."

• Предвид голямата омраза на двамата млади един към друг и на основа-ниечл. 187, т. 3-при повечетоделаотпървитегодини отбрака.

• "Предвид големитеоскърбления, коитотърпи Мария... почл. 187, т. 3." Една частотделата, в които по-подробно са описани причините, са когато

единият от съпрузите има някакво заболяване и не може да си върши задължени-ята.

• "Предвид болестта на Петра и петгодишното им отделно живеене и неспо-собността на Петра за домакиня на основание чл. 187, т. 7 и 3."

• "Предвид слабоумието на Невенка, което се продължило цели 7 години и при всичките старания на Никола не се подобрила и на основание чл. 187, т. 7."

• "Предвид, че Иван не питае никаква любов към Атанаска поради слабоу-мието на последната, че действително Атанаска е слабоумна и не ще могат тези двама съпрузи да продължават съпружески живот и на основание чл. 187, т. 7."

• "Предвид некадърността на Ангелинка за стопанка, нейната леност, непо-корство и неумениеда претърпява нищо на мъжа си... чл. 187, т. 1 0 - 1 г. брак."


Заключение Анализът на статистическите данни от църковните регистри на Неврокопс-

ката епархия за периода 1 8 9 4 - 1912 година показва, че разводът не е отсъствал от „ежедневието на дедите ни". Вижда се, че не „народният обичай" е уреждал брачнитеотношения насъпрузитехристияни. Църкватаетази, вчиито компетен-ции са всички проблеми, засягащи морала и семейството (църковен брак и раз-вод).

Това поставя и няколко отворени въпроса, които биха могли да провокират нови архивни изследвания, тъй като в разработката са използвани данни само от една духовна епархия - Неврокопската.

В половината от бракоразводните дела активна страна сажените. Кактова може да се съвмести с изследванията за социалния статус на жената в патриар-халната общност?

Как се съвместява статистиката, която показва тенденция на струпване на разводи в първитетри години отбракаспатриархалния модел насемейни отно-шения - разширени семейства, задруги и т.н.?

Как може да се обясни фактът, че причините за разтрогване на по-голяма част от браковете са взаимни побоища на мъже и жени и изневери? He показва ли това„здравия полов морал на патриархалния човек" отдруга гледнаточка?

Бележки:

1 През изследвания период Неврокопската епархия е в пределите на Османс-ката империя. През 1894 г. турското правителство издава берат за откриване на Нев-рокопската епархия и от същата година започва да се води регистър на бракоразвод-ните дела.

2 Изключение прави изследването на Недялко Димов, който дава статистика на бракоразводните дела в Хасковската духовна община върху основата на запазените протоколи от заседания на Епархийския съвет. "Протоколна книга на българската църковна община в Хасково (1870 - 1896)", С, 2002.

3 Румен Даскалов в книгата си "Българското общество 1878 - 1939", втори том, 2005, цитирайки Димитър Мишайков ("Основен курс по демография", 114-117) пише за много по-късни години от интересуващия ни период: "Бракоразводността, която зави-си от законодателството, била много ниска. През 1933 - 1936 г. имало средногодишно 2,9 на 10 000 души православно население. В градовете разводите били повече -средно 5,8, отколкото в селата - 2,1 (с. 16). Тук не става ясен и един друг момент. Защо се търси средногодишният брой на разводите в съотношението му с извадка от цялото християнско население, в което са включени и децата, а не по отношение на брачните двойки? Много преди Р. Даскалов, Иван Снегаров през 1926 г. в изследването си "Брач-ното право на Охридската архиепископия в XIII в." разглежда възгледа на архиеписко-пията за разводите като необходимо лечебно средство за семейните недъзи, произ-лизащи от ненормални бракове. Спира се и на причините, по които страните можели


да получат развод, но също ги разглежда като изключения. Две години по-късно Про-копи Киранов и Михаил Геновски, позовавайки се на Васил Балджиев - "Студия върху нашето персонално съпружеско право" от 1891 г, в своята книга "Брак и бракоразвод" (1928 г.) разглеждат отношенията между каноническото и обичайното право по отно-шение на разводите (с. 461), като изрично също споменават за тяхната изключител-ност.

4 Стоянов, Петър. "Сериозно за развода", Пловдив, 1988, с. 6. 5 Пактам, с. 63. 6 Пак там, с. 74-76. „Следователно липсата на разводи в онова време е свър-

зано с робското положение на жената, обезправена дотолкова, че дори да не може да прекрати брачната връзка, отреждаща щ незавидна участ. Неудобството да се попадне в рядкото племе на "парясниците" също не е основна причина, а нейно следствие. Основната, главната причина за устойчивостта на българските бра-кове от онова време се крие в твърде различните от наша гледна точка условия на живот... Половият морал бил достатъчно строг, за да предпазва от изкушение "волное и неволное". Жената не си позволявала да погледне чужд мъж право в очи-те"... "Разводи, разбира се, макар и много рядко и тогава е имало... Такива случаи били изключения, пък и цялото село правело всичко възможно, та да помогне."

7 Всички искови молби за развод се завеждали писмено и лично и преминава-ли през строго регламентирана процедура, писмено отразена в Екзархийския устав.

8 Бобчев, Стефан. Народното брачно право в юридическите ни пословици, 1923, с.66.

9 Пактам, с. 73. 10 Архивни документи от ДА - Благоевград: ф. 198К - Неврокопска епархия; ф.

198К, оп. 1, а. е. 1 - Книга за брачните дела в митрополията 1894 -1909. Надписана е като Тетрадка за разводите, но всъщност представлява регистър на заведените бра-коразводни и годежни дела; ф. 198К, оп. 1, а. е. 5 - Книгатрета за Окончателни брако-разводни дела от заседания на Епархийския смесен съвет при Неврокопската бъл-гарска митрополия от януари 1905 г; Екзархийски устав (Утвърден с указ от 13 януари 1895 година, допълнен със закон за прибавление част VI към ЕУ, утвърден с указ № 46 от 21 март 1897 г, изменен и допълнен със Закон от 7 февруари 1900 г. В Глава втора "Причини за разторжения на законни бракове" е и чл. 187., който конкретно посочва 10 причини, по които се разтрогват законносключените бракове. (Д-ръ Пр. Киранов, Мих. п. Геновски. Брак и развод по ЕУ и други наши законоположения - коментаръ, София, 1928 г); Архивни документи от фонда на Митрополията, свързани с процедура-та на завеждане на бракоразводни и годежни дела.

11 Църквата е тази, която налага и контролира сексуалния морал на енориаши-те си. Вж. Левин, Ив. Секс и общество на православните християни, София, 1991.

12 Българската екзархия е учредена със султански ферман в Цариград на 27 февруари 1870 г. През 1871 г. е приет Екзархийският устав, който регламентира уст-ройството и управлението на църквата, както и брачните и бракоразводните дела. Екзархийският устав е изменен и приспособен към Княжеството през 1883 г. (ДВ от 26.02.1883). Тогава са приети и допълнения за браковете, в които условията за сключ-


ване и причините за разтрогване се чертаят по-либерално. Екзархийският устав от 1883 г. е в сила до 13.01.1895 г, когато е приет нов проект за устав от Народното събрание. Частта за бракоразводите се приема през 1897 г.

13 Книга за брачнитедела в Митрополията 1894-1909, ф. 198К, оп. 1, а. е. 1. 14 Пръв български митрополит в Неврокопската епархия е Иларион - избран и

ръкоположен на 24.04.1894 г. Той ръководи епархията 18 години и я напуска по болест 1912 г. Всички протоколи от заседания за бракоразводни дела на Епархийския съвет за периода 1905 - 1912 г. са подписани от него. Неврокопската митрополия е била съставена от три духовни околии - Неврокопска, Разложка и Горноджумайска. Всички български християни, които живеели в района на епархията, били и отомански пода-ници. (Окръжен държавен архив - Благоевград, Пътеводител по архивните фондове 1805 - 1944, част първа, С, 1978, с. 114)

15 До стр. 32 регистърът е воден с един почерк - бледо, почти неразбираемо, с една структура. От с. 32 с друга структура и друг почерк; от с. 42 - с трети почерк: ясен, разбран, с черно мастило. От 1905 година тетрадката се попълва от главния писар дякон Икономов, което установихме след справка на почерците в тетрадката и прото-колите за окончателни бракоразводни дела.

16 Тази тенденция е посочена и от други автори: Мария Тодорова, "Балканското семейство" (Историческа демография на българското общество през османския пери-од), София, 2002, с. 55; Георги Георгиев, "Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ 1877 - 1900", С, 1979, с. 51.

17 Бракоразводните регистри не дават никаква информация за типа семейство на брачната двойка до развода - нуклеарно, разширено или задруга.

18 Вж. Ив Левин, Секс и общество на православните християни, С, 1991: "Неза-висимо доколко е широк обхватът на допустимото сексуално поведение в дадено об-щество, неговите граници непрекъснато се нарушават... Отклонението помага на об-ществото да определи границата на приемливото поведение." (с. 26) Тези норми Цър-квата задава чрез допустимите за развод причини, отразени в ЕУ, и така тя контролира моралното поведение на енориашите си.

19 He са включени всички селища, а само тези, в които има струпване на разво-ди. He e посочен и броят на хората и семейните двойки по населени места, тъй като за региона липсва такава информация или тази, която е публикувана, е неточна. Първото официално преброяване в региона е през 1920 година.

20 Кънчов, Васил. Избрани произведения, том 1, Пътуване по долината на Стру-ма, Места и Брегалница, Битолско, Преспа и Охридско, София, 1970, с. 295-297.

21 Д А - Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а. е. 5. 22 Вж. Балджиев, Васил. Студия върху нашето персонално съпружеско право,

Сб. за народни умотворения, 1891, кн. 5, с. 187-203; 1892, кн. 7, с. 111-158; 1898, кн. 8, 194-215; 1894, кн. 10, с. 236-267; Иван Снегаров, Брачното право на Охридската архи-епископия през XVIII век, сп. "Духовна култура, С, м. юли 1926 г, кн. 28 и 29; Стефан Бобчев, Народното брачно правов юридическите ни пословици, С, 1923, Отпечатъкот "Годишника на СУ, Юридически факултет", том осемнадесети; д-р Киранов, Пр., Мих. п. Геновски Брак и бракоразвод (по екзархийския устав и други наши законоположения -коментар), С, печатница "Съгласие", 1928.


23 Новият писар дякон Икономов е поел изписването на регистъра и на прото-колната книга, което ясно се вижда от почерка.

24ДА-Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а. е. 13. Вж. д-р Киранов, Пр., Мих. п. Геновски. Брак и бракоразвод (по Екзархийския устав и други наши законоположения - комен-тар), С, печатница "Съгласие", 1928, с. 47 - от приложението към книгата.

25 Тези бракоразводни такси са били част от бюджета на съответната епархия, паралелно с таксите от сключените бракове и кръщелни свидетелства. Така например в отчета на касиера при Неврокопския епархийски духовен съвет за приходите и раз-ходите за бюджетната 1915 г. са постъпили средства: от вули - 6 360, от кръщелни свидетелства-615, отвенчални свидетелства-510 и отбракоразводни писма- 167,70 (ДА - Благоевград, ф. 198, оп. 1, а. е.13, л. 1). Във фонда на Митрополията за по-ранни периоди липсват такива отчети.

26 ДА - Видин, ф. 10К, оп. 1, а. е. 39, 40, 42, 761-767. След обработката на архивните материали от Неврокопската епархия реших, че регионът е с особен статут (в рамките на Османската империя, други институции и т.н.) и по тази причина резулта-тите не са валидни статистически за България. Затова направих и статистическо проуч-ване за разводите през същия период в ДА - Видин. Получените данни са сходни, но това е обект на друго сравнително изследване.

27 Взета е извадка само от 5 години, тъй като проблемът за брачната възраст е периферен за изследването, като идеята е по-скоро да се илюстрират тенденциите.

28 В Екзархийския устав е описана и процедурата, която трябва да се спазва при търсенето на разрешение за брак в по-ниска от регламентираната възраст.

29 Утвърден с указ от 13 януари 1895 година, допълнен със закон за прибавле-ние част шеста към ЕУ, утвърден с указ № 46 от 21 март 1897 г, изменен и допълнен със Закон от 7 февруари 1900 г.

30 В чл. 188 са регламентирани условията, при които църквата разрешава нов брак след развода: „Ако духовната власт признае обвиняемото лице виновно в едно от престъпленията, изброени в точки: 1, 2, 3, 7, 8, 9 на предидущия член поставя виновни-ка под запрещение да встъпи в нов брак от две до пет години. В такъв случай осъдена-та страна е длъжна да поправи поведението си и да увери в това духовната власт, когато поиска да встъпи в нов брак." Чл. 189 решава имуществените отношения между страните след развода: „Когато виновната страна в развода е съпругата, последната губи правото да дири от мъжа зестрата си, предбрачните и послебрачните подаръци и каквото и да било друго материално обезщетение; ако ли пък мъжът е виновен за развода, жената има право да изисква по съдебен ред своите вещи и всичко, що е получила от същия преди и после брака, както и средства за поддържането си до живот или догдето постъпи в друг брак. Размерът на тия средства ще се определи от общите съдилища."

Documents

\"Разводи почти никакви не стават\" Бракоразводните дела в Неврокопската епархия 1 1894 -1912 година