The Great Medicine - Online version

UPADESA.ORG

ВЕЛИКОТО ЛЕКАРСТВО,КОЕТО ПОБЕЖДАВА ВКОПЧВАНЕТО

В ИДЕЯТА ЗА РЕАЛНОСТ

UPADESA.ORG

Това е вътрешно онлайн издание на Будисткия център Тегчог Ламсанг ( UPADESA.ORG ). Комерсиалното разпространение, както и

цитирането и отпечатването на тази книга по какъвто и да било начин и на какъвто и да било носител (хартиен или цифров) без изричното, писмено съгласие на центъра ни е забранено.

Отнасяйте се към този текст с подобаващото уважение. Само така той ще запази силата си за

вас.

Нека да е за благото на всички!

UPADESA.ORG

ВЕЛИКОТО ЛЕКАРСТВО,КОЕТО ПОБЕЖДАВА ВКОПЧВАНЕТО

В ИДЕЯТА ЗА РЕАЛНОСТ

СТЪПКИ В МЕДИТАЦИЯТА ВЪРХУ ПРОСВЕТЛЕНИЯ УМ

Шечен Рабджам Джигме Чьокйи Сенге

Шечен Гялцап Пема Намгял

Предговор от Матю Рикард

Превод Иво Калушев

UPADESA.ORG

© 2009 Шечен Българияwww.shechen-bg.org

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана и/или разпространявана по какъвто и да било начин и с каквито и да било средства без изричното писмено съгласие на Шечен България.

Моля, отнасяйте се с уважение към тази книга. Ако желаете да се разделите с нея изгорете я, а не я изхвърляйте на боклука.

© Иво Калушев, превод, 2008Деян Илиев - наборИскра Димитрова - коректор

ISBN 81-7472-131-2

UPADESA.ORG

СъдържаниеБележка от преводача iПредговор от Матю Рикар iiiБлагодарности vВъведение vii

КОРЕНЕН ТЕКСТ 1

ЧАСТ ПЪРВА: Добродетелно в началото

1. Въведение към текста 23

ЧАСТ ВТОРА: Добродетелно в средата

2. Идентифициране на Пробудения ум 333. Подготвителни практики и убежище 404. Развиване на пробудения ум 545. Работа със зловредните емоции 626. Върховната размяна на щастието и страданието 737. Коренът на страданието 838. Етапите на обучението в окончателния пробуден ум 899. Великото съвършенство 10110. Отклонения от възгледа 11311. Следмедитационно състояние: 116 Шестте трансцедентални Съвършенства

ЧАСТ ТРЕТА: Добродетелно в заключението

12. Посвещаване на заслугата 127

Биографична бележка 133Речник 135Допълнителна информация 147

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

Тази книга се посвещава на разпространението на автентичната Будадхарма в България.

Нека донесе щастие и мъдрост на всички.

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

Бележка от преводача

Българският превод на тази книга беше изготвен по случай учредяването на будисткия център „Тегчог Ламсанг” – кулминация на повече от едно десетилетие усилия за установяване на ученията на Старата школа на тибетския будизъм, Нйингма, в България. Това е текст, в който схематично е изложен целият път на будистката практика – от основните учения на Хинаяна и Махаяна чак до възгледа на Дзогчен „Великото съвършенство”. Трябва да се знае и разбира обаче, че четенето на която и да е книга по никакъв начин не може да замени изучаването на Дхарма и медитация под ръковорството на квалифицирани учители. Този текст не прави изключение. По принцип подобни учения се получават и изучават от ученици, които са се ангажирали сериозно с будистката практика и ние окуражаваме всеки, който искрено се интересува от практикуване на будизъм, да потърси връзка с автентични тибетски учители. Въпреки това сме убедени, че тази книга ще помогне и на обикновения читател да надзърне в богатия и мъдър свят на тибетския будизъм.

В книгата има известен брой специфични будистки термини. Почти всички те са обяснени в приложения речник накрая и окуражаваме читателя да не го пренебрегва - голяма част от въпросите ви ще намерят отговор там. Също така, при превода думата "буда" е използвана с две значения. Когато е изписана с главна буква, тя се отнася до историческия Буда Шакямуни. Когато е изписна с малка буква, тя се отнася до всяко същество, което е постигнало състоянието на пълно просветление.

През последните години у нас се издаде огромно количество „духовна” литература, но преводи на качествени

UPADESA.ORG

будистки текстове и обяснения от квалифицирани учители все още почти няма. За сметка на това на българския пазар вече има много книги, които откровено използват името на Тибет и будизма, за да генерират печалба, без да съдържат никаква автентична и истинна информация. Надяваме се с това издание да запълним поне малко тази празнина.

Не на последно място искам да благодаря на Светла, без чиято помощ това издание нямаше да се появи на бял свят. То се посвещава и на паметта на баща й.

Оригиналът на коментара е на английски. При превода на български бяха положени всички усилия за постигане на точност и четивност. Ако са допуснати някакви грешки, отговорността е изцяло моя.

Дано да е полезно. Приятно четене на всички!

Иво Калушев,Тегчок Ламсанг Линг,ноември 2008

UPADESA.ORG

Предговор от Матю Рикард

Рабджам Ринпоче, абатът на манастира Шечен, където живях през последните двадесет години, често казва, че когато е бил малко дете, е мислел за Дилго Кхйенце Ринпоче като за един много добър дядо. С израстването си той започнал да мисли за него като за свой духовен наставник. Щом започнал обучението си, той осъзнал, че Кхйенце Ринпоче въплъщава в себе си всички качества на един автентичен учител така, както са описани в писанията. Рабджам Ринпоче беше отгледан във всички аспекти на живота си от това необикновено човешко същество и той е посветил живота си на осъществяването на визията на своя любим учител, запазвайки ученията му и в днешни дни, грижейки се за младия превъплъщенец на Кхйенце Ринпоче с най-голямата възможна любов и загриженост.

За Дилго Кхйенце нямаше никой по-скъпоценен от неговия първи коренен учител Шечен Гялцап Пема Намгял. Когато говореше за него, той не използваше личното му име, а го наричаше кадринчен, което означава „изключително добрият“. Тридесет години след като Кхйенце Ринпоче беше напуснал Тибет в изгнание някой му донесе един том от задълбочените учения на Шечен Гялцап върху основите на будистката практика (ngondro triyig), за които се мислеше, че са били загубени. При получаването им Кхйенце Ринпоче ги сложи върху главата си със сълзи на очи и каза: „Това е по-ценно от всичкото злато на земята.“

През следващите години бяха открити и донесени в Непал още томове от писанията на Шечен Гялцап. Сред тях беше една сбирка от духовни съвети, която включваше Великото лекарство, което побеждава вкопчването в идеята за

UPADESA.ORG

реалност, едно кратко, задълбочено и елегантно обяснение на относителната и абсолютната бодхичита или „просветления ум“. Това е текстът, който Шечен Рабджам Ринпоче избра за предмет на тази книга.

Всеки учител има свой собствен специфичен начин за поддържане и предаване на автентичната трансмисия на своята духовна приемственост. Ученията на Шечен Рабджам Ринпоче изпъкват като особено вълнуващи в своята простота и искреност. Той говори от сърцето си по един прост, непретенциозен и въпреки това могъщ начин, чрез който читателят може да преживее отново и отново всеобхватното присъствие на най-състрадателния и безкрайно мъдър учител, на когото Рабджам Ринпоче посвети живота си.

Матю Рикард,Непал, март 2006

UPADESA.ORG

Благодарности

Тази книга е основана на беседи, които изнесох върху вдъхновяващия коренен текст на Шечен Гялцап по време на първия Международен Шечен семинар в Бодхгая, Индия, през 2000-та година. Допълнителен материал беше добавен от беседите, които изнесох през 2002 г. в Шамбала центровете в Ню Йорк и Сан Франциско.

Бих искал да изразя своята искрена благодарност на всички онези, които помогнаха тази книга да стане реалност. Благодарности на Матю Рикар за неговите устни преводи на всички беседи, за неговия превод на коренния текст и за неговите напътствия по време на всеки един етап от проекта. Особено съм благодарен на Ани Джинпа Палмо за нейния усърден превод дума по дума на оригиналните касети. Много благодарности също и на Люси Нийдхам за набирането на оригиналния превод, на Сали Уйлиямс за нейните полезни корекции и на Майкъл Туийд за точните му редакции.

Специалната ми благодарност отива при Вивиан Курц, нашия проектен мениджър, за помощта й при редактирането и за ключовата й роля при оформянето на книгата. Благодарен съм на Дебора Шоубърлейн за вниманието и предпечатната подготовка. На Мег Фредерико за нейните предложения и на Кхенпо Йеше Гялцен за формулирането на заглавията на коренния текст, които бяха преведени от Шон Прайс. Накрая цялата ми признателност отива при монасите от манастира Шечен в Бодхгая за помощта им при организирането на нашите ежегодни семинари.

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

Въведение

Аз изнесох този коментар в Бодхгая, Индия, по време на нашия ежегоден Международен Шечен семинар. Всяка година ние каним различни ученици на Дилго Кхйенце Рипоче1, за да преподават в Бодхгая и за да може да се даде на учениците възможността да слушат, практикуват и размишляват върху ученията на това необикновено място. Според традицията Махаяна, Бодхгая е не само мястото, където е постигнал просветление Буда Шакямуни, но е също така и мястото, където всичките хиляда буди на тази щастлива калпа са постигнали и ще постигнат просветление. Ние провеждаме своите годишни семинари там, тъй като практикуването на Дхарма, правенето на приношения и прострации и извършването на заобикаляния на това свято място е изпълнено с изключително много смисъл.

Ученията на Буда са като лекарство: те могат да ни излекуват от тежките болести на заблудените емоции и невежеството. Когато разберем напълно силата на ученията, в нас ще се събуди голямо уважение към тях и съответно към онзи, който ги е преподал, Буда Шакямуни. Будата се родил, живял и преподавал в Индия. По тази причина хората на Тибет изпитват голямо уважение и почит към Индия. Те често говорят за нея като за „върховната“ или „възвишената“ земя.

1 Уважаван и възлюбен от всички школи на тибетския будизъм, Дилго Кхйенце Ринпоче (1910-1991) беше един от най-великите учители по медитация и състрадателно действие през последния век. Той беше брилянтен учен и поет, чийто творби изпълват двадесет и пет тома. Много от неговите учения бяха публикувани на английски и други западни езици Авторът е негов внук и Дхарма наследник, a Шечен Гялцап, авторът на коренния текст, беше неговият първи и основен учител. Виж Матю Рикар, The Spirit of Tibet (New York: Apperture, 2001).

UPADESA.ORG

Измежду всичките будистки места в Индия тибетците уважават особено много Бодхгая, където Будата е постигнал просветление. Името на това място, Ваджрасана, означава „диамантеният трон“. Всичките различни форми на будистка философия и практика произлизат от района на Бодхгая. По-специално будистките учения са се разпространили в Тибет от великия университет Наланда.

За обикновените очи Бодхгая може да изглежда като едно мръсно място, пълно с боклуци и не особено приятно. Когато обаче осъзнаем, че това е мястото на просветлението на Будата, Бодхгая приема съвсем различно измерение.

Начинът, по който преживяваме дадено място, може да се промени според възгледа ни. Преди напускането на Тибет моят дядо Дилго Кхйенце Ринпоче и неговото семейство посетихме Самйе – мястото на първия тибетски манастир, построен от Падмасамбхава, Шантаракшита и крал Трисонг Децен. По време на това посещение най-малката дъщеря на Кхйенце Ринпоче заобиколи манастира с пълни прострации. Всичко беше покрито с прахоляк, боклуци, урина и изпражнения. Въпреки това тя усърдно направи прострации, заобикалящи целия манастир.

След известно време Кхйенце Ринпоче я попита: „Не ти ли е трудно да правиш прострации тук? Не чувстваш ли отвращение?“ Тя отговори: „Когато си помисля, че Гуру Ринпоче2 действително е посетил това място и че земята, върху която правя прострации, е същата земя, която неговите скъпоценни нозе са докосвали, усещам все едно той току-що е минал покрай мен и че земята е все още топла от краката му. Не чувствам и не забелязвам нищо друго.“ Тя беше развила чисто възприятие. По подобен

2 Гуру Ринпоче, или Падмасамбхава, е бил предречен от Будата като онзи, който ще разпространи ученията на Ваджраяна. Поканен през осми век в Тибет от крал Трисонг Децен, той успял да установи дефинитивно будистките учения на сутра и тантра в Тибет.

UPADESA.ORG

начин ние също можем да започнем да виждаме Бодхгая с чистота.

Преди да изнася което и да било учение, Кхйенце Ринпоче винаги рецитираше следните думи с мелодичен глас, сякаш пееше молитва:

Всички чувстващи същества без изключение, чиито брой е необятен и безкраен като пространството, и които са били наши мили родители в миналото, се стремят към щастие и желаят да избегнат страданието. При все това, поразени от невежество и умствени отрови, те загърбват причините за щастие. Извършвайки действия, противоположни на стремежите си, те страдат от всякакви тегоби в самсаричното съществуване. Те са като слепци, изоставени по средата на пустинята. Когато са били наши мили майки, те ни даваха живот, осигуряваха ни храна, облекло, закрила и образование. Виждайки днес тяхното нещастно състояние, ние не можем да не чувстваме огромно състрадание. При все това просто чувството на състрадание не е достатъчно; ние трябва действително да извършим нещо, за да ги освободим от страданието. Сега, когато сме се сдобили с човешко съществуване и сме срещнали духовен учител, е дошло времето да напреднем към просветлението единствено в тяхно име.

Аз бях свикнал с тези думи и не обръщах много внимание на значението им. Сега обаче осъзнавам, че чрез тези няколко изречения той излагаше същността на будисткия път и всички основни моменти от практиката. Тези изречения също така задаваха посока за умовете ни.

UPADESA.ORG

Когато той казваше „всички чувстващи същества без изключение се стремят към щастие“, той нямаше предвид само Дхарма практикуващите, а всички чувстващи същества. Всички живи същества се опитват да бъдат щастливи и доволни. Вземете например един бизнесмен, който непрестанно работи, за да увеличи богатството си, вярвайки, че то ще му донесе удобство и един хубав, лесен живот. Накратко, той вярва, че неговият бизнес ще му донесе онова, което той счита за щастие. По подобен начин политиците, които се стремят да постигнат постове, които им дават власт, мислят, че тази власт ще им донесе щастие. Ангажирането с практиката на Дхарма не е по-различно; ние също очакваме да постигнем някакъв вид удовлетворение. Това е единствената причина, поради която ние търсим учители и четем книги. Сигурен съм, че никой не чете тази книга от желание да увеличи своето страдание.

Въпреки своето желание за щастие, ние лесно губим представа за истинската цел на своите действия, попадайки в плен на самите методи, които сме мислили, че ще ни донесат онова, което искаме. Затова, въпреки че един бизнесмен се опитва да постигне един добър и щастлив живот, увеличавайки богатството си, той често попада в капана на самия процес на печелене на пари. Ден след ден той е напълно зает с придобиване, съхраняване и увеличаване на богатството си. След много години косата му побелява и той умира оплетен в единственото си занимание – правенето на пари – напълно загубил от поглед първоначалната си цел, която е била да постигне щастие.

Дхарма практикуващите също могат да загубят от поглед своята цел. Ние се захващаме с множество различни практики, но винаги ли си спомняме за целта на пътя, докато се занимаваме с тези практики? Не губим ли от

UPADESA.ORG

поглед своята цел да премахнем страданието и неговите причини, придобивайки стабилна мъдрост и състрадание?

СЪЩНОСТТА НА СТРАДАНИЕТО

За да поемем това пътешествие към автентично и окончателно добруване, ние трябва да изследваме действителната същност на страданието. Има два основни типа страдание. Единият включва страдание, което идва от външни условия, като бедност, болести, природни катастрофи, войни и т. н. Другият идва отвътре; тези вътрешни страдания са продуктите на нашия собствен ум. Въпреки че от време на време можем да предотвратим или подобрим външните страдания доста лесно, контролът, който имаме върху тях, винаги си остава ограничен.

За разлика от това, ученията на Будата ни показват как можем да се научим да променяме своето вътрешно страдание, противодействайки на различните вредни емоции. Вътрешните страдания – страданията на ума – възникват от нашите деструктивни емоции и егоцентрична самовлюбеност. Буквалното значение на Дхарма е „поправяне“ или „трансформиране“ и това се отнася до поправянето или трансформирането на тези вътрешни умствени отрови. Казва се, че има двадесет и един хиляди раздела от учения, посветени на противодействието на гнева, двадесет и един хиляди, посветени на изкореняването на желанието и привързаността, двадесет и един хиляди, посветени на разсейването на умственото объркване, и двадесет и един хиляди, водещи до освобождаването от фините аспекти на тези три отрови.

Въпреки яснотата на ученията, ние често губим от поглед тази същинска цел за премахване на умствените отрови и егоцентричността. Всъщност се оказва, че вместо

UPADESA.ORG

да премахваме тези отрови, ние често започваме да ги увеличаваме. Например хора, които практикуват Дхарма, имат тенденцията да се събират заедно и да се организират. Те създават институции, Дхарма центрове и манастири, които могат бързо да станат средство за подсилване на тяхното чувство за важност: „Ние сме това, ние сме онова. Ние сме Нйингма (или Кагю, или Сакя, или Гелуг)!“ Хората в тези институции си избират президент, секретар и пазител на хазната. Тези официални лица могат лесно да започнат да се гордеят със своите титли и действията им постепенно започват да противоречат на първоначалната им цел.

Това е вярно навсякъде. В тибетския свят ние строим манастири с намерението да създадем подходяща среда, в която да се изучава и практикува Дхарма. Манастирите обаче често се превръщат в места на заетост, където хората се съревновават за власт и слава. Вместо да намалят умствените заблуди, те подклаждат чувството за важност и отровните мисли. Впоследствие практикуващите забравят каква е била първоначалната причина, поради която са построили манастирите. Някои от великите учители в миналото, като Патрул Ринпоче, често порицавали своите ученици и им напомняли за истинската цел на практиката, показвайки им, че пропускат основния момент и всъщност не практикуват същността на Дхарма.

В обикновения живот ние сме под властта на вредни емоции като чувство за важност, гняв и желание. Ние не притежаваме контрол върху тези емоции, така че те ни измъчват и ние страдаме. Ние сме техни роби, което е неприятно. Целта на Дхарма е да обърне наопаки тази ситуация и да ни помогне да овладеем отрицателните емоции – самовлюбване, гордост, желание, гняв и омраза – които ни държат в плен. Това да си господар е много по-добре от това да си роб. Не губете от поглед този същински

UPADESA.ORG

момент: целта на Дхарма е човек да се отърве от смущаващите емоции и това е единственият начин да се постигне истинско щастие. Всеки иска онова, което е най-добре за него или нея; никой не иска да бъде наранен или нещастен. Ако желаеш да проявиш доброта към себе си, практикувай Дхарма и се освободи от вътрешните страдания и техните причини.

ПЕТТЕ СЪВЪРШЕНСТВА

Когато получаваш Дхарма учения, подготви се да извлечеш максималното от онова, което четеш или слушаш. Първо развий правилната мотивация и отношение, след това възприеми правилното поведение и държание. Необходимата мотивация за получаването на тези учения и прилагането им на практика е бодхичита, или „просветленият ум“. Бодхичита е скъпоценната нагласа, че ще работиш, за да усъвършенстваш себе си и да постигнеш Състоянието на буда, за да можеш да спасиш всички чувстващи същества от страданието.

Правилният начин да получаваш учения е да избягваш определени недостатъци, които иначе биха ни попречили да разберем ученията и да ги приложим на практика. Има три недостатъка, които трябва да бъдат избягвани и ние можем да използваме аналогията на една купичка или празен съд, за да ги обясним. Първият недостатък е да си като купичка, която е обърната с дъното нагоре; без значение колко нектар се излива, нито капка не може да влезе в нея. Ние сме като купички, обърнати наопаки, когато не обръщаме внимание на онова, което казва учителят.

Вторият недостатък е да си като купичка с дупки по дъното: нектарът излиза със същата скорост, с която влиза.

UPADESA.ORG

Когато не слушаме внимателно, ние не задържаме нито думите, нито значението на ученията – всичко влиза през едното ни ухо и излиза през другото.

Третият недостатък е да си като купичка, която съдържа отрова. Отровата ще замърси всяка течност, която се излива в купичката, и дори и чиста течност ще стане отровна, тъй като самата купичка е отровена. Така се случва, когато слушаме ученията с ум, изпълнен с умствени отрови или отрицателни мисли. В тази ситуация ученията няма да са от полза.

Точно както има три типа недостатъка, които могат да попречат на човек да получи ученията, има и пет начина, по които някой може да не успее да задържи правилно ученията:

1. Задържаш значението, но не и думите, и следователно пропускаш нещо важно.

2. Задържаш думите, но тъй като не схващаш тяхното значение, пропускаш нещо важно.

3. Не задържаш нито думите, нито тяхното значение, и следователно не получаваш нищо от тях.

4. Припомняш си и двете, но ги интерпретираш погрешно.

5. Объркваш последователността на ученията, като по този начин губиш тяхната логика и развиваш погрешни схващания.

Избягвай на всяка цена тези три недостатъка и петте неправилни начина за задържане на ученията.

Има също и пет съвършени обстоятелства за получаване на учения:

1. Съвършеното място, като Бодхгая, където Будата е постигнал просветление.

UPADESA.ORG

2. Съвършеният учител, например Будата, който е натрупал всички условия на заслуга и мъдрост, необходими, за да се постигне окончателно просветление, и по този начин е станал като умел лекар, който може да освободи другите същества от страданието.

3. Съвършените учения, т. е. онези, които действат като лекарство, лекуващо болестите на вредните емоции и умствените отрови, като премахват тяхната същинска причина - невежеството (в конкретния случай - ученията съставени от Шечен Гялцап Пема Намгял).

4. Съвършените ученици, които включват всичките ученици на Будата, архатите и бодхисатвите, както и нашите събратя, членовете на сангхата.

5. Съвършеното време или щастливата калпа, когато Будата се е появил и е преподал учения, които все още съществуват.

В момента всички тези условия са се съчетали и са ви позволили да получите тези учения при най-добрите възможни обстоятелства. Следователно, докато четете, развийте едно чувство на признателност и радост от придобиването на съвършени условия за получаването на тези учения.

КОРЕННИЯТ ТЕКСТ

ВЕЛИКОТО ЛЕКАРСТВО, КОЕТО ПОБЕЖДАВА ВКОПЧВАНЕТО В ИДЕЯТА ЗА РЕАЛНОСТ

Стъпки в медитацията върху просветления ум

Шечен Гялцап Пема Намгял

Намо Гуру Буда БодхисатваПочит към всички Гуру, към Будите и бодхисатвите!

Покланям се на всички учители,които са постигнали върховното изначално освобождениеи от състрадание остават тук,изгребвайки дълбините на самсара.

Ще поговоря малко за това как човек да унищоживкопчването си в идеята за реалност,използвайки великото лекарство бодхичита,същността на пътя на Махаяна,пътя изминат от всичките Буди и бодхисатви.

Пази това в ума си, когато си в тежка беда.Всред необятната пустош на вкопчването в житейските проявления,заобиколен от своите врагове – замъгляващите емоции - ти си на прага да бъдеш ограбен от върховното богатство – добродетелта.

Всички явления пребивават в необятносттана безначалното време;тъй като това е така,всички чувстващи същества могат да постигнат нирвана.

1

UPADESA.ORG

К О Р Е Н Н И Я Т Т Е К С Т

Точно както има съвършено чиста водадълбоко под земята,всред замъгляващите емоции,съществува велика изначална мъдрост.

Сутрите, които обясняват пустотата,и всичките думи, изречени от Победителите,говорят за изоставяне на замъгляващите емоции.

Буда-природата е неопетнена.Тя е задълбочена, чиста, несътворена простота,една несъставна необятна сияйност;невъзникваща, непрестанна, изначален покой,спонтанно присъстваща нирвана.

Точно както сусамовото масло изпълва семенцата на сусама,същността на татхагатитее изначално присъстваща и неделимаот основното състояние на всички същества.

Замъглена от заблудените схващания за субект и обект,обгърната в пашкула на трите привични тенденциикато съкровище закопано под къщата на бедняк,тази природа остава неразпозната.

Замъгляващите емоции и погрешните действияправят така, че страданията се изсипват върху нас като дъжд.От безначалното време си скитализ необятната пустош на съществуването, която е привидна и при все това нереална.Уви! Такава е силата на невежеството и карма.

2

UPADESA.ORG


След като си направил пълен поклонв лотосовите нозе на един автентичен учител,трябва да измиеш петната на вкопчването в еготос нектара на неговите инструкции.

Сега, когато най-накрая си се сдобилс това свободно и привилегировано човешко раждане,което е толкова трудно за намиране и толкова значимо,си струва да трансформираш своето същество в усамотение,без да си привързан към този живот,който е с такава малка важност.

Сред облаците на непостоянството и илюзиятатанцува светкавицата на живота:сигурен ли си, че няма да умреш утре?Смъртта е неизбежна, затова практикувай Дхарма!

От безначалното времев затвора на съществуванетоти си понасял наказанието на тройното страдание.При все това ти оставаш безразличен – изгнила душа!Сега е моментът да завладееш цитаделата на великото блаженство.

Щастието и страданието са проявления на карма.Не можеш да избягаш от закона за причината и резултата,така е казал Победителят.Разбирайки това, преценявай внимателно:избягвай лоши действия; извършвай добродетелни действия.

Разчитай на неизмамното въплъщение на всички убежища:ненадминатите Три скъпоценности.

3

UPADESA.ORG


Само чуването на имената имразрушава на парчета града на съществуването.

Кой е по-безсрамен в този святот онзи, който изоставя в океана от страдание на самсаравсичките майки, които нежно са се грижили за него от безначалното време,и вместо това се стреми към покоя на една самотна нирвана?

В продължение на безброй калпионези с върховна интелигентност в сърцатаса изследвали и видели с могъщата си мъдрост,че скъпоценната бодхичита сама по себе си е от огромна полза.Ако измежду всички пътища към окончателното постижениети изминеш този и отворишсъкровищницата на двуделната цел,какъв друг свидетел ти е нужен?

Следвайки която и да е от двете традиции,развий бодхичита като обет и като действие;изучи нейните предписания, подробните и сбитите,общите и специфичните,и ги приложи на практика с цялото си сърце.

Помисли върху разликата между будите,които постигат благото на другите,и нас, обикновените същества, чиято цел е нашата собствена полза.Дори и с цената на живота си, не изоставяй бодхичита.

4

UPADESA.ORG


Тъй като бодхичита е самият коренна подобната на океан дейност на бодхисатвите,знай, че тя е ключовото във всички обучения,коренът на пътя на Махаяна.

Ако притежаваш бодхичита, ще вървиш по верния път;всичко, което правиш, дори и неутрални действияще се превръща в добродетели никога няма да се отклониш от пътя на пълното освобождение.

Без бодхичита, всичко, което правиш,ще те държи на по-малкия път.Дори добродетелните ти дела ще увековечават самсара,какво остава за неутралните и другите действия.Каквото и да правиш, то всичко ще бъде страдание.

Следователно, трябва да изследваш ума си отново и отновос будност, осъзнатост и загриженост.Никога недей да мислиш, че изоставянето на бодхичита е малка грешка,като нарушаването на по-второстепенните предписания.

След като си помолил будите и бодхисатвитеда те удостоят с вниманието си,ти си облякъл бронята на обета да освободиш всички същества,възрадвайки по този начин боговете и хората.Ако сега ги измамиш,какво ще се случи с всички тези чувстващи същества?

Било е казано, че с постоянстводори пчелите и мухите могат да постигнат просветление.

5

UPADESA.ORG


Защо на теб, едно човешко същество,да ти липсва кураж?

С привикване всичко става по-лесно;повтаряйки усилията си отново и отново,трябва да обучиш ума си.

Въпреки че не съм му причинил и най-малката вреда,моят враг, вкопчването в егото,се е окопал в сърцето ми от безначалното времеи ме е оковал в отвратителния затвор на съществуването.

То ми е причинило безброй мъчения.Въпреки това, вместо да се разбунтувам,аз му дадох доверието си и попаднах под негова власт.Има ли някаква катастрофа, някаква заблудапо-лоша от това?

Неуместното търпение е достойно за презрение.Намирайки опора в Трите скъпоценности,възсядайки коня на безвъзвратното отричане,обличайки бронята на четирите неизмеримостии събирайки армиите на шестте парамити,днес с острите оръжия на пустотата и състраданиетоаз ще съсека своя враг!

Ако не унищожа вкопчването в егото,то ще продължи да създава безкрайните мъченияна ада „Без отмора“ и другите.Кое здравомислещо същество би пропуснало да действа?Изследвай къде пребивава и отивасъщността на „аз-а“;ще откриеш, че тя не притежава дори и помен от съществуване.

6

UPADESA.ORG


Това е враг, който веднъж победен,никога няма да се изправи отново.

В миналото върховните, героични бодхисатвиса постигнали блаженство, побеждавайки същия този враг.Знаейки какви рискове и ползи са заложени на карта,онзи, който не оставя този враг да избяга,е най-мъдрият сред мъдрите,най-смелият сред смелите.Кой може да му е равен?

Мъдрите Победителиса изложили осемдесет и четири хиляди ученияза побеждаване на вкопчването в егото,съобразени със способностите на всяко същество, което може да бъде обучено.Всички те са с единствената цел за опитомяване на егоцентричността.

В зависимост от нивото на собствената интелигентностзамъгляващите емоции могат да бъдат изкоренени,трансформирани или използвани.При все това в същността си коренът на всички ученияе върховното обучение: бодхичита.

Как трябва човек да практикува?Без да оставяш да се развихрят обикновените мисли,които творят самсара,овладей ги с внимателност.Припомни си целия минал гняви напълно го размажи с армията на противодействията:това означава да изоставиш заблудените емоции.

7

UPADESA.ORG


След това, за да пречистиш напълно цялото поле на дейността си,като превръщане на желязо в злато,трансформирай трите обекта, трите отрови и тритекоренни заслуги с относителна бодхичита.

Накрая, практикувайки абсолютната бодхичита,осъзнай, че всичко, което възниква, е изразът на дхармакаяизначалната същност, неопетнена простота.Без вкопчване, каквото и да възниква е естествено освободено.Във великия еднакъв вкус без отхвърляне или приемане -продължи.

Значението, изначалната неделимост на мъдрост и умели средства,пустота със състрадание като самата й същносттрябва да бъдат включени в пътя.

За да могат обаче постепенно да придобият стабилност на ума,начинаещите трябва първо да практикуват относителна бодхичита.За да направиш това, знай, че всички чувстващи същества са били твоя майка,помисли за тяхната доброта и помисли за начин, по който да я отплатиш.

Развий нежна любов и останалите от четирите безгранични качества,особено чудотворното велико състрадание.

Медитирайки етап по етап върху обектите,към които тези четири възникват много лесно,

8

UPADESA.ORG


относително лесно и с трудност,обучи себе си в тези четири неизмеримости посредством различни методи.

Без да си пристрастен, разбери:ти и всички същества сте еднакви в желанието си за щастие;ти и всички същества сте еднакви в желанието си да избягвате страдание.

За да привикнеш към това да се грижиш за другите повече, отколкото за себе си,трябва да си припомниш същинските моменти и да интегрираш в съществото сивизуализациите за размяна на себе си с другите,докато яздиш коня на дъха.

Недей да броиш тази практикаи недей да я измерваш в дни, месеци или години.Запитай се, дали се е родило или не истинско преживяване,и бъди искрен в това да превърнеш бодхичита в една всеобхватна,задълбочена и неразделна част от себе си.

За да отслабиш всичко, което противоречи на тази практика,и за да засилиш онова, което й помага,ти трябва до границите на способностите сида пречистиш своите замъглявания, да усъвършенстваш натрупваниятаи да се молиш отново и отново на гуруто и Трите скъпоценности,да се освободиш от всичките си надежди и страхове.

9

UPADESA.ORG


Когато собственото ти щастие се увеличиили когато просто изпиташ желание за това,трябва да разбереш, че към щастие водят добродетелните действия.

Следователно, във всеки един момент концентрирай енергията сии щедро я посвещавай на всички чувстващи същества,молейки се твоето щастие и добродетелни действияда подхранят всички същества.

Когато видиш други да действат добродетелно,радвай се от все сърце,без враждебност или завист,и се моли всеки да действа така.

Когато те сполетят нежелани нещаили когато просто желаеш да се освободиш от страдания,трябва да разбереш, че те са доказателство,че техните причини – недобродетелите – трябва да бъдат премахнати.

Набирайки четирите силиатакувай онзи, който е отговорен за всичко това: вкопчването в егото.

Моли се всичкият упадък и недостатъци, които са причини, условия и резултатиот страданието на безброй същества,да узреят върху теби всички същества да се освободят от своите страдания,които са единствено резултат от техните собствени отрицателни действия.

10

UPADESA.ORG


Особено когато възникват някои от петте отровни емоцииили някои от осемте светски грижи,хвани ги незабавно със свежо присъствие на ума.

Като умствено упражнение за разбиване на вкопчването в егото,припомни си всички моменти, когато към теб са се отнасяли несправедливо.Първо помисли за всички замъгляващи емоциии за схващането, че съществата и явленията реално съществуват,които създават препятствия пред постигането на висшите стремежина всички същества като цяло и по-специално на Дхарма практикуващите,и за трудностите и пречките, възникващи от тях.

След това ги събери всичките със своето вдишване,разтвори ги в своето собствено вкопчване в еготои унищожи самото проклятие.Събери в една същностна точкасвирепа решимост да елиминираш вкопчването в егото,заедно с неговото противодействиеи медитационната практика, която го премахва.

Това е, което дава сила на практиката.Въпреки че не е нещо показно, то е самата ключова същности води до най-големия напредък по пътя.Това е относителното обучение на ума.

Тъй като е казано:„Има неизмерима добродетелв желанието да се излекува дори най-слабото главоболие на

11

UPADESA.ORG


едно единствено същество.Какво остава, ако човек пожелае да премахневсички страдания на всички чувстващи същества?”

След като веднъж привикнеш с това,развий абсолютна бодхичита.Всички възприемани проявления, и външни, и вътрешни явленияса като сънища и илюзии – в миналото те не са съществували,накрая те няма да съществуват,и междувременно те се появяват по силата на един низ от взаимозависими фактори.

Въпреки че изглежда [че ги има],от самото начало явленията са лишени от истинско съществуване;присъщо те са без същност,нито пък пребивават.Изразът е каите и мъдростите,но при все това абсолютната природа никога не се променя:както беше, така и ще бъде.

Без да знаят това, подобните на деца чувстващи съществасе отнасят към явленията сякаш те са солидни и реални.Това поражда поредица от привличане и отблъскванеи огромните страдания на това съществуване – един илюзорен маскарад!

Могъщите корени са невежествотои схващането, че съществата и явленията реално съществуват.Когато тези станат привични,възниква обусловеното съществуване.

12

UPADESA.ORG


Следвайки писанията и устните инструкции на гуруто,щастливите същества, които се стремят към свобода,първо трябва да запознаят себе сис несъществуването на съществата и явленията.Вкопчването в идеята, че егото действително съществува,е приемането на мисълта за „аз” за реална същности е резултат от едно погрешно разбиранена крехките пет съвкупности.

Ако човек изследва правилносъвкупността от тези пет агрегата,които са множествени и непостоянникато светкавица, водопад или маслена лампа,той вижда, като при объркването на въже със змия,че "аз-ът" не е нищо друго освен погрешно възприятие:той е несъществуващ, лишен от присъща реалност.

Вкопчването в идеята, че явленията реално съществуват,е вкопчване в идеята за субект и обект.Всички обекти, които човек възприема, и външни, и вътрешни явления,са илюзорни проявления, възникващи от привични тенденции.

Като визуално изкривяване,като отражение на луната във вода и като грешни възприятия,когато не са изследвани, те се приемат за даденост;когато са изследвани, се вижда, че са нищо.

Явленията не са неделими същностикакто и атомите, и секундите.Следователно трябва да заключиш,

13

UPADESA.ORG


че не може по никакъв начин да се каже,че субектът и обектът съществуват.

Постоянно завъртайки колелото на изследването,ще придобиеш увереноств несъществуването и на съществата, и на явлениятаи ще дойде време, когато ще постигнеш убеденост, че двете истини,илюзорното възникване на взаимозависими събитияи пустотата, която е лишена от всякакви схващания,не са в противоречие, а в същността си са едно.

Когато всички предразсъдъци, които поддържат разделениетомежду проявление и пустота, се сринат,изследването приключва.Каква е тогава ползата от концептуално разсъждение?

Пустотата е противодействието на всички възгледи,но ако човек се вкопчи в концепцията за пустота,като очистително, което се е превърнало в отрова,тя става неефективна.

Така както две пръчки, които се търкат една в друга,изгарят в огъня, който е тяхно собствено творение,самото противодействие трябва да изчезне от само себе си.

Отпусни се в потока на изначалната простота,която е абсолютната природа, пребиваваща от самото начало,естественото състояние, необятността, надарена с трите порти на освобождението:пустота, липса на характеристики и отсъствие на намерение.

14

UPADESA.ORG


Тогава ще видиш сияйната буда-природа,в която всички усложнения и творения на умаса в покой в абсолютната необят.

Пуста по същността си, тя е свободна от етернализъм;съзнателна в израза си, тя е свободна от нихилизъм.Въпреки че така човек разграничава два аспекта,тя е базовата природа, в коятовсички схващания за дуалистично възприятие се освобождават в тяхното собствено пространство:невъобразима, неизразима, възприемана само от самата мъдрост,несъставна по същността си,виждана без виждане,като при втренчването във ваджра пространствототя е наречена „да видиш небето на абсолюта”.

Няма нищо за пропъждане,нито най-малкото нещо за прибавяне.Гледайки съвършено в самото съвършенство,виждайки съвършенство, човек е съвършено освободен.

Когато осезаеми неща и неосезаеми нещапрестанат да присъстват в ума,в отсъствието на други алтернативиразголен от всички концепции – това е върховният покой.

Без да схващаш този жизненоважен момент,това болезнено да заковаваш ума сис умствени творения не е пребиваване в покой;изграждането на интелектуални ограничения не е прозрение.

15

UPADESA.ORG


Съвършеното виждане на невъобразимата абсолютна природабез никакви интелектуални усложненияе един пример за чиста мъдрост.

Отвъд това, върховната абсолютна мъдрост – полето на разбирането на върховните същества,които са достигнали състоянието на единство,значението на изначалния съюз на прозрението – която довежда до мъдростта и спокойствиетона пребиваването в потока на естественото състояние,ще бъде осъзната по силата на ключовите устни инструкции на гуруто.

Медитационните преживявания, опетнени от схващането за истинско съществуване,независимо дали блаженство, яснота или не-мисъл,са всичките измамни и подвеждащи.Ако си вкопчен в нещата като истински, ти подхранваш самсараи никога няма да преминеш отвъд трите свята.

Следователно с върховно умениеотпусни се в простота, остави всичко, каквото е,в едно състояние свободно от възприемане на нещата като истински,в което онзи, който осъзнава, осъзнатото и осъзнаванетостават неделими, като изливането на вода във вода.

Това е фундаменталната природа отвъд реч и интелект,дефинитивното значение, трансцеденталното съвършенство на мъдростта,което може да бъде осъзнато

16

UPADESA.ORG


само в собственото лично съзнание.Бъди решен да овладееш това разбиране!

Накратко, както е казал закрилникът Атиша:"В абсолюта няма разграничения;няма нито обусловени явления, нито абсолютни явления.В лицето на пустотата няма разграничения, никакви. ”

„Осъзнавайки това без осъзнаване,то е наречено просто ‘виждане на пустотата’,виждане на онова, което не може да бъде видяно. Така е казано в най-задълбочените сутри.Нищо за виждане, никой, който да вижда,няма начало, няма край,покой.”

„Напълно отвъд ‘действително там’ и ‘недействително там’,свободно от класификации и отправна точкато не престава, не пребивава,никога не идва, никога не си отива.То не може да бъде хванато в думи. ”

„То не може да бъде изразено; то не може да бъде видяно;то никога не се променя и никога не е съществувало като солидна реалност.Йогинът, който осъзнава това,се отървава от двата воала: воала на замъгляващите емоциии воала, който закрива всичко познаваемо.”Така е казал Атиша в Навлизане в двете истини.

Осемте качества на разбиране на крайната истинаса изложени в сутритеи всичко това естествено хармонира с Великото съвършенство

17

UPADESA.ORG


при посочването на истинската същност на ума,което се постига чрез директно предаванепо силата на благословиите на гуруто.

Това не е в обхвата на обикновените умовеи онези, които са експерти в дискурсивните мисли,не познават неговия вкус.„Абсолютната истина, възникваща сама от себе си,се осъзнава само и единствено по силата на вярата.”Така е казано.

Следователно, придържай се към жизнената сила на предаността,която вижда гуруто като дхармакая.Отпусни се в неопетнена чиста простотаи ще осъзнаеш същинското значение.

Ако пропуснеш този жизненоважен моменти самодоволно вярваш, че не си се отклонил в еретични грешки,или твърдиш, че не утвърждаваш нищо,или си вкопчен в пустотата като проста липса,това не е Средният път.

Ако не успееш да унищожиш умствените фиксациина материалистичната гледна точка,ти си се отклонил дори още повече от Средния път.Следователно, култивирай свобода от вкопчване и всякакви умствени творения.

Така наречените велики медитатори, които не успяват да осъзнаят това,уплашени, че тяхната практика ще се изхаби до смърт,усърдно изтезават себе си.

18

UPADESA.ORG


Какъв е смисълът от това?Какъв е смисълът да се следипоявяването и отминаването на мислите?

„Будна осъзнатост, която е отвъд съзнанията”,„Дхармакая отвъд основното съзнание”,„свобода от обуславящия интелект”,със съжаление ще кажа, че нито едно от тезине се чува в действителност от обикновените съществаи значението остава недокоснато.Аз обаче няма да говоря прекалено много за това.

Всички същества притежават татхагатагарбхаи затова те всички притежават причината за Състоянието на буда.Затова ги разглеждай всичките като чистии помисли за тяхната огромна доброта.

Между сесиите практика развивай щедрост и другите парамитибез трите концепции.Посвети всичко на великото просветление.Такъв е превъзходният път, който обединява двете натрупвания.

Затова пътят на бодхичита,в който и относителната, и абсолютната истини са едно – пустотата със същността на състрадание – е пътят, който радва Победителите.

Медитирай върху него постоянно и не след дълго,когато воалите, закриващи буда-природата, се пречистят,ще спечелиш титлата „просветлен”.

19

UPADESA.ORG


След като си постигнал неопетнени, превъзходни качества,проявяващ непрестанна, всеприсъстваща и спонтанна буда дейност,ти ще действаш като закрилник на всички същества под небето.

Така аз, Падма Виджая, след като изпих инструкциите, които извираха от устите на великите пазители на приемствеността, се вгледах за малко в тях и сега, притежавайки малко преживяване, свързано с тях, по молба на един благороден Дхарма приятел изрекох тези кратки обяснения.

Чрез тази заслуга нека алтруистичният пробуден умсе роди в умствените потоци на всички чувстващи същества.Нека те видят разкрита крайната истина,самото лице на буда-природата.

Преведено от тибетски от Матю Рикард в манастира Шечен в Кхам, Тибет, 9 юли 1988 г.

20

ЧАСТ ПЪРВА

ДОБРОДЕТЕЛНО В НАЧАЛОТО

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

1ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ТЕКСТА

Коренният тибетски текст може да се намери в том пети (ЧА) от Събраните творби на Шечен Гялцап Пема Намгял, публикувани от Лама Нгодуп в Паро, Бутан, 1975 – 1994. (Събраните творби на ze-chen rgyal-tshab padma-rnam-rgyal / ze chen rgyal-tshab kyi bka’ ‘bum). Едно ново, по-пълно издание се подготвя от издателството на Шечен и ще бъде достъпно през 2008 година.

Авторът

Шечен Гялцап Гюрме Пема Намгял, бележит учител, който живял в края на 19. и в началото на 20. век, е написал Великото лекарство, което побеждава вкопчването в идеята за реалност. Той бил ученик на най-великите светила на 19. век, включително Джамянг Кхйенце Уангпо, Джамгон Конгтрул Лодро Тхайе и Лама Мипам Ринпоче. Без съмнение, Шечен Гялцап бил един от най-изучените и осъзнати лами на своето време. Тринадесетте тома с негови творби съдържат множество ясни и задълбочени коментари върху различни аспекти на философията и практиката.

Шечен Гялцап бил също така един осъществен практикуващ. Той прекарал по-голямата част от живота си в отшелничество над манастира Шечен в източен Тибет и постигнал много знаци за постижение. Веднъж той започнал един тригодишен ритрийт върху практиката на Ваджракилая, но за учудване на всички излязъл само след три месеца, казвайки, че е изпълнил предварително начертаната си програма. На следващата сутрин неговият помощник забелязал отпечатък от ходилото му върху каменния праг на отшелническата обител, външен знак за неговото вътрешно осъзнаване на Ваджракилая практиката. По време на

23

UPADESA.ORG

Ч А С Т П Ъ Р В А : Д О Б Р О Д Е Т Е Л Н О В Н А Ч А Л О Т О

културната революция учениците на Шечен Гялцап махнали камъка и го скрили, но днес той може да се види в манастира Шечен.

Шечен Гялцап бил учителят, който дал в своята обител първите коренни учения и на Дилго Кхйенце Ринпоче – когото той разпознал като еманация на Джамянг Кхйенце Уангпо,и на Дзонгсар Кхйенце Чокйи Лодро. Кхйенце Ринпоче пише за своя учител в своята автобиография:

Докато той даваше посвещения, аз често бях поразен от блясъка и великолепието на очите и изражението му, когато с жест, насочен към мен, той даваше въведение в същността на ума. Чувствах, че като се изключи моята мижава преданост, която ме караше да го виждам като обикновен човек, той всъщност беше същият като великия Гуру Падмасамбхава, който дава посвещения на двадесет и петимата ученици. Моята увереност растеше все повече и повече, и когато той отново се втренчваше в мен и ме посочваше, питайки: „Каква е същността на ума?”, аз започвах да мисля с огромна преданост: „Това действително е един велик йоги, който може да види абсолютната същност на реалността!” И самият аз започвах да разбирам как да медитирам3.

Текстът

Като много традиционни текстове и този има три части: добродетелното начало, добродетелната среда и добродетелния край. Добродетелното начало е

3 Цитат от Дилго Кхйенце Ринпоче в книгата на Матю Рикард, Пътуване към просветлението, (Ню Йорк: Aperture 1996), 33.

24

UPADESA.ORG


въведението, добродетелната среда е самото основно учение, а добродетелният край е епилогът и посвещаването на заслугата. Въведението има четири части: заглавието, почитта, която отправя авторът, заявяване на намерението на автора при писането на текста и обяснение за нуждата от такова учение.

Заглавието

Пълното заглавие на учението е Великото лекарство, което побеждава вкопчването в идеята за реалност: стъпки в медитацията върху просветления ум. В зависимост от знанията, осъзнаването и интелектуалния капацитет на читателя, заглавието на една книга изпълнява различни функции. Един изучен практикуващ с най-висшата интелигентност и разбиране ще знае точно за какво е книгата, просто като чуе нейното заглавие. Този вид практикуващ е нещо като умел доктор, който прочита етикета на едно лекарство и разбира кога и как да го използва. Някой със средна интелигентност ще разбере към кой тип будистки учения принадлежи текстът – в този случай ученията на Махаяна. Накрая, за онези от нас с по-малки способности заглавието просто ни улеснява при намирането на книгата.

Почитта

Намо Гуру Буда БодхисатваПочит към гурутата, Будите и бодхисатвите!

Почитта е написана и на санскрит, и на тибетски, като и двете се превеждат „Почит към гурутата, Будите и бодхисатвите!”

Авторът включва израз на почит на санскрит, за да напомни на читателя, че основната част от каноничните

25

UPADESA.ORG


учения са били преведени от санскрит и че основните учения на будизма, които са възникнали в Индия, са основата на този текст. Почитта също така носи благословиите на приемствеността на Будата и създава склонност да се научи оригиналният език на будистките учения.

Покланям се на всички учители,които са постигнали върховното изначално освобождениеи от състрадание остават тук,изгребвайки дълбините на самсара.

Разширената почит следва санскритската почит. Тя обикновено е свързана с онзи, който е най-близко свързан с ученията или с техния източник, независимо дали това е някой буда, бодхисатва или духовен учител. Значението на „духовен учител” е различно в зависимост от дълбочината на твоята практика и чистотата на твоя възглед. Хинаяна пътят на индивидуалното освобождение разглежда учителя просто като един духовен приятел; Махаяна счита учителя за бодхисатва; а Ваджраяна или „Тайната мантра” възприема учителя като буда.

Тъй като този текст е свързан с Ваджраяна, ние отдаваме почит на учителя като едно със самия Буда. Когато използваме думата буда, ние нямаме предвид само историческата личност Буда Гаутама, който е започнал с обикновено човешко съществуване и след това постепенно е постигнал Състояние на буда в рамките на един свой живот. Вместо това ние разглеждаме Будата от Ваджраяна перспектива като някой, който вече е постигнал Състоянието на буда и е разпознал изначалното съвършенство, окончателната природа на нещата. Той се появява в нашия свят, за да може да покаже на чувстващите

26

UPADESA.ORG


същества пътя на натрупването на заслуга и мъдрост, който накрая води до постигането на Състоянието на буда. Неговото състрадание към всички чувстващи същества е единствената причина, поради която Будата се е проявил като духовен учител в едно обикновено самсарично съществуване, с намерението да „изгребе дълбините на самсара” и да освободи всички чувстващи същества от страданието.

Намерението на автора

В следващия стих авторът декларира целта си при написването на този текст и също така излага едно въведение към предмета му. Той обявява учението си с думите:

Ще поговоря малко за това, как човек да унищоживкопчването си в идеята за реалност,използвайки великото лекарство, бодхичита,същността на пътя на Махаяна,пътя изминат от всичките Буди и бодхисатви.

Бодхичита, алтруистичното желание да се постигне просветление в името на всички чувстващи същества, е същинската жизнена сила на Махаяна пътя към просветлението. В Навлизане в средния път на Чандракирти се казва: „Архатите и слушащите, шраваките и пратйекабудите – те всички са постигнали съответните си нива, слушайки ученията на Будата и прилагайки ги на практика.”4 Самият Буда обаче е постигнал просветление главно чрез

4 Виж Въведение в средния път, превод на преводаческа група Падмакара с коментар от Джамгон Мипам (Boston Shambhala Publications, 2002) , което е превод на Мадхямикааватара на Чандракирти.

27

UPADESA.ORG


бодхичита и състрадание, самите корени на Състоянието на буда.

Всичките буди и бодхисатви без изключение са постигнали просветление чрез практиката на бодхичита – великото лекарство, което ни излекува. Нашата болест е идеята за "аз" и другите, схващането за лична идентичност и вярата в реалността на явленията. Това вкопчване е причината за всички страдания и основното препятствие пред постигането на просветление. Лекарството на състраданието и алтруистичният ум, който се стреми да освободи всички същества от страданието, е лекът.

Нуждата от учението

Последната част от въведението обяснява защо има нужда от това учение.

Пази това в ума си, когато си в тежка беда.Всред необятната пустош на вкопчването в житейските проявления,заобиколен от своите врагове – замъгляващите емоции - ти си на прага да бъдеш ограбен от върховното богатство – добродетелта.

Пътниците, отправили се на пътешествието на съществуването, живеят с постоянен страх от бандити и врагове. Кои са тези крадци? Те са нашите собствени вредни емоции и негативни състояния; те ни ограбват от скъпоценните съкровища, които носим в своето пътуване. Те ни отнемат всички положителни аспекти на ума, които ни позволяват да изминем пътя към просветлението.

В много части на древен Тибет бандити на коне са причаквали пътниците в засада, за да ги ограбят. В днешни

28

UPADESA.ORG


дни, из целия свят, има един друг вид бандит, който се опитва да ограби умовете ни. Наскоро бях на Таймс Скуеър. Всяка секунда, от всяка посока, ярки мигащи реклами се опитваха да откраднат ума ми и да го насочат към вкопчване, към това да иска неща, към стремежи и желания. Това вкопчване създава една необятна пустош от заблудено съществуване, в която ние се хващаме моментално за всичко, което се появява, и приемаме за даденост, че нещата действително съществуват такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Тези крадци – замъгляващите емоции – няма нужда да яздят на кон, за да хванат своите жертви.

Ние сме постоянно хванати в механизма на отблъскването и самосъхранението, опитвайки се да задържим своите притежания, своите роднини и всичко друго, което считаме за свое. Ние сме оплетени в една постоянна схема на заблуди, докато се опитваме да унищожим враговете си или да изоставим онова, което изглежда да застрашава егото ни. Вкопчени в проявленията на този живот, ние сме в клопката на осемте светски грижи на печалба и загуба, слава и забвение, болка и удоволствие, и хвалба и обвинение. Тези надежди и страхове ще откраднат от нас скъпоценността на бодхичита.

Как можем да победим тези бандити?

29

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

ЧАСТ ВТОРА

ДОБРОДЕТЕЛНО В СРЕДАТАОСНОВНОТО УЧЕНИЕ

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

2ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБУДЕНИЯ УМ

Основното учение също е разделено на три части. Първата част описва бодхичита, просветления ум; втората част обяснява как човек се обучава и упражнява в бодхичита; и третата част обсъжда резултатите от практикуването на бодхичита.

Стиховете описват бодхичита от перспективата на абсолютната истина. След това те изследват как нашето разпознаване на абсолютната истина се губи по силата на заблудата и как ние ставаме заблудени. Накрая те обясняват как да разсеем заблудата, за да можем да преоткрием своята истинска природа.

Как пробуденият ум присъства във всеки

Следните два стиха описват същността на абсолютната истина и нейното присъствие във всички чувстващи същества:

Всички явления пребивават в необятносттана безначалното време;тъй като това е така,всички чувстващи същества могат да постигнат нирвана.

Точно както има съвършено чиста водадълбоко под земята,всред замъгляващите емоциисъществува велика изначална мъдрост.

33

UPADESA.ORG

Ч А С Т В Т О Р А : Д О Б Р О Д Е Т Е Л Н О В С Р Е Д А Т А

Както се казва в писанията: „Всички чувстващи същества без изключение притежават буда-природа.” „Велика изначална мъдрост” (татхагатагарбха) е абсолютната бодхичита, или буда-природата, която присъства във всички чувстващи същества. Въпреки това тази мъдрост е замъглена от едно крехко було на заблуда.

Как това замъглено или заблудено състояние влияе на буда-природата? „Точно както има съвършено чиста вода дълбоко под земята.” Въпреки че това може да не е осъзнато, изначалната мъдрост живее в заблудените емоции, които завладяват и обуславят ума. Точно както чистата вода, което тече под земята, не може да се види от повърхността, в сферата на заблудените емоции и объркване великата изначална мъдрост си остава непроменена.

Понякога ти можеш да се усъмниш, че всички чувстващи същества притежават буда-природа. Може да ти е трудно да си представиш, че този потенциал за състрадание съществува във всеки, когато из целия свят се случват жестокости, кланета, геноцид и етническо прочистване. Може дори да започнеш да вярваш, че човешката природа в същността си е зла. Това обаче не е така. Ако чрез интроспекция и медитация погледнеш дълбоко в самия ум, ще зърнеш най-фундаменталния аспект на съзнанието – чистата осъзнатост. Тази основна природа на ума остава неопетнена, въпреки че замъгляващите емоции могат временно да я закриват.

Сутрите, които обясняват пустотатаи всичките думи, изречени от Победителите,говорят за изоставяне на замъгляващите емоции.

Има три основни категории будистки учения, известни като Трипитака. Те обясняват пустотата от присъщо

34

UPADESA.ORG


съществуване на всички явления. Те помагат да се пречистят замъгляващите емоции и токсичните умствени фактори като омраза, желание, умствено объркване, гордост и ревност. По същността си тези вредни емоции са ефимерни състояния, които не са реално присъстващи в изначалната природа на ума. Следователно, въпреки че може да изглежда, че тези емоции отравят ума, основната буда-природа винаги остава чиста и неопетнена. Ние трябва да премахнем воалите, които закриват буда-природата. Текстът описва как можем да постигнем това.

Буда-природата е неопетнена.Тя е задълбочена, чиста, несътворена простота,една несъставна необятна сияйност;невъзникваща, непрестанна, изначален покой,спонтанно присъстваща нирвана.

Буда-природата е сияйната, непрестанна и изначална природа на ума. „Несъставна” означава, че тя не е била сътворена или създадена от различни причини и условия. Тя не пребивава като някаква отделна същност, която реално съществува. Тя не е започвала и следователно не може да престане. Тя е просто крайната природа на явленията:

Точно както сусамовото масло изпълва семенцата на сусама,същността на татхагатитее изначално присъстваща и неделимаот основното състояние на всички същества.

Точно както маслото пропива сусамените семенца, буда-природата е в същността на чувстващите същества. Тя е „основното състояние на всички същества”, което означава

35

UPADESA.ORG


абсолютната или истинска същност на ума, дхармата. Буда-природата живее във всички нас, защото тя е окончателната природа на ума. Тя не е нещо, което е сътворено. Тя винаги е била с нас и не е отделна от нас.

Как възниква заблудата

Всички чувстващи същества притежават буда-природа; ние обаче лесно я губим от погледа си:

Замъглена от заблудените схващания за субект и обект,обгърната в пашкула на трите привични тенденциикато съкровище закопано под къщата на бедняк,тази природа остава неразпозната.

В своето заблудено състояние ние сме като човек, който, без да си дава сметка за съкровището закопано под къщата му, вярва, че е беден, когато всъщност е доста богат. По подобен начин съкровището на буда-природата е заровено в нас. Ние живеем като просяци, без осъзнатост или разпознаване на своето собствено присъщо богатство. Ние изпадаме в заблуда, когато забравяме своята буда-природа и разглеждаме света от позицията на схващането за „аз” и другите.

Заблудата се получава, когато ние утвърдим света на явленията и себе си. Схващането за това, че сме отделни, е просто едно умствено творение, защото нито „аз-ът”, нито другото съществуват реално. Нашата идея за субект и обект е онова, което създава една верига от дуалистични привични тенденции, свързани с външния свят, с нашия ум и с нашето тяло.

Нека анализираме в малко повече подробности как точно се появяват тези „заблудени схващания за субект и

36

UPADESA.ORG


обект”. Има три типа привични тенденции, които правят заблудите по-гъсти, докато напълно не ни обгърнат в един пашкул от невежество.

Първите са свързани със съществата и обектите, които възприемаме като външен свят – всичко, което чувстваме, че е „там отвън”, или всичко, което възприемаме чрез петте сетива. Ние приписваме стойност на онова, което виждаме, представяйки си, че то е присъщо приятно, неприятно или неутрално. След това следваме процеса, при който желаем всичко, което е приятно, отблъскваме онова, което е неприятно, и пренебрегваме онова, което изглежда като неутрално. Правейки това, ние изтъкаваме един пашкул от заблуда и страдание, като гъсеницата, която затваря себе си в една черупка, която е нейно собствено творение.

Втората привична тенденция е свързана със съзнанието, вътрешния субект, който се вкопчва във външни „неща”. Вътрешният субект функционира посредством осемте аспекта на съзнанието. Първото и основно съзнание, алая-виджняна, е това просто да осъзнаваш света. След това следват различни други аспекти на съзнанието, които са свързани с петте сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. След това идва един аспект на съзнанието, свързан с клешите, различните умствени отрови. Те опетняват и замъгляват интелекта, който е осмият аспект. По този начин дейността на осемте аспекта на съзнанието създава схващането за един отделен „вътрешен” субект.

Третата привична тенденция идва от нашето възприятие за тялото. На тибетски думата за тяло е лу, което буквално означава „нещо, което оставяме зад себе си”. Лу е свързано с факта, че ние изоставяме тялото си, когато умрем, след което то се разлага. Следователно, лу сочи към ефимерната и съставна природа на тялото. Въпреки това

37

UPADESA.ORG


ние създаваме една много силна привична тенденция, вкопчвайки се в идеята за своето собствено тяло и в схващането, че ние изпитваме всичките си преживявания посредством тялото. Всъщност, ние имаме тенденция да свързваме всички преживявания на страдание и удоволствие с идеята за тяло. Дори в сънищата ние вярваме, че нашето тяло преживява усещания, като това да е изгорено, да пада във вода или да преминава през различни изпитания и премеждия.

Тези три типа привични тенденции се натрупват върху основата на базовото съзнание и стават дори още по-силни. Това е, което създава нашето умствено предразположение към объркване и невежество.

Замъгляващите емоции и погрешните действияправят така, че страданията се изсипват върху нас като дъжд.От безначалното време си скитализ необятната пустош на съществуването, която епривидна и при все това нереална.Уви! Такава е силата на невежеството и карма.

Замъгляващите емоции и погрешните действия, които те подбуждат, „правят така, че страданията се изсипват върху нас като дъжд”. Страданието е резултат от действия на тяло, реч и ум. Тези действия са подбудени или мотивирани от замъгляващи емоции, които продължават да се генерират една след друга, създавайки постоянно ново страдание. Този цикъл се е въртял от безначалното време и затова ние скитаме без посока в обусловеното съществуване на самсара.

Самсара обаче не е онова, което изглежда. „Която е привидна и при все това нереална” показва, че въпреки че тази пустош на съществуването изглежда реална и солидна,

38

UPADESA.ORG


нейната истинска природа е също така лишена от всякакво присъщо съществуване. При изследване ние може да открием, че тя е нереална.

Как да се освободим от заблудата

След като си направил пълен поклонв лотосовите нозе на един автентичен учител,трябва да измиеш петната на вкопчването в еготос нектара на неговите инструкции.

За да разсеем объркването, ние трябва да открием един автентичен духовен учител. Ние трябва да сме умели при намирането на такъв учител, умели при практикуването на ученията и накрая, умели при прилагането им на практика. Множество инструкции в писанията изброяват качества на един автентичен учител. Текстът Думите на моя съвършен учител5 посвещава цяла глава на този предмет. Ние трябва да познаваме тези важни качества преди да се обвържем.

Качествата на учителя са важни, тъй като ние имаме нужда от един духовен водач, който да ни помогне да се освободим от вредните емоции. За да бъде напълно посветен на това да облагодетелства съществата, учителят трябва също така да бъде свободен от такива емоции и светски грижи. След като открием един напълно квалифициран учител, ние трябва да положим усилия да премахнем своите замърсявания, сякаш премахваме петна от парче плат. Само нектарът на устните инструкции на учителя може да ни помогне да премахнем „петното” на вкопчването в схващанията за „аз” и явления.

5 Патрул Ринпоче, Думите на моя съвършен учител, превод на преводаческа група Падмакара (Boston: Shambhala Publications, 1994). Този класически коментар върху подготвителните практики на Ваджраяна включва подробни обяснения на много аспекти от пътя. Той описва, с хумор и яснота, характеристиките на автентичните и неавтентични учители.

39

UPADESA.ORG


Щом веднъж се посветим на следването на пътя, ние трябва да знаем как и къде да започнем. Самият път има различни етапи. Първо трябва да положим основата с подготвителните практики на четирите размишления. След това ние развиваме стремежа да потърсим убежище. В третата и основна част ние развиваме просветлен ум или бодхичита.

3ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРАКТИКИ И УБЕЖИЩЕ

Четирите размишления, които карат ума да се отвърне от самсара и да се насочи към Дхарма, са наречени подготвителни практики. Този термин може да създаде погрешното впечатление, че те не са от първостепенна важност, но случаят не е такъв. Всъщност, подготвителните практики са основата, на която стъпва цялата практика. Въпреки че са наречени подготвителни, ние трябва да мислим за тях като за основна практика. Ако се захванем с тези четири подготовки – размишляване върху стойността на човешкото съществуване, смъртта и непостоянството, недостатъците на самсара и закона за причинността – няма съмнение, че ще развием едно искрено и истинско желание да избягаме от самсара и с готовност ще поемем по пътя. Това желание, наречено отричане, е онова, което ни подтиква да останем на пътя, да приемем убежище и т. н.

Мнозина от нас често са чували за тези четири промени на ума. Може да кажем, „нека просто да преминем директно към ключовите инструкции и да не губим време”. Житейските истории на великите практикуващи от Тибет, обаче, ни показват каква голяма стойност са придавали те на тези подготовки и до каква голяма степен са се ангажирали с

40

UPADESA.ORG


тях. Учителите от миналото са размишлявали върху истината за непостоянството и върху скъпоценността на човешкото съществуване в продължение на месеци, ако не и на години. Те не са мислили:„Прекрасно е, че имам това човешко съществуване; то е доста ценно. Нека минем към другите практики.” Вместо това те са развивали едно пряко и стабилно разпознаване на истинската стойност на човешкото съществуване и едно постоянно осъзнаване на непостоянството. Като резултат от това осъзнаване подтикът към практика при тях се превръщал във втора природа. Джамянг Кхйенце Уангпо е написал, че той самият постигнал най-задълбоченото духовно осъзнаване чрез искреното преживяване на четирите промени на отношението.

Веднъж Патрул Ринпоче отишъл да се срещне с един голям медитатор, който практикувал в отшелничество. Патрул Ринпоче бил много осъзнат и изучен човек и въпреки това той помолил този отшелник за учения върху тези четири размишления, които много хора считали за съвсем прости. Отшелникът не бил учуден. През първия ден той промълвил едно изречение за редкостта и скъпоценността на човешкото съществуване: „Уви! Свободата и благоприятните обстоятелства са толкова трудни за придобиване.” След това той просто останал в мълчание. Двамата велики учители започнали да плачат, съкрушени от истината на това твърдение, и останали в мълчание до края на сесията. На следващия ден отшелникът казал: „Животът преминава бързо като водата през планински водопад.” След като размислили върху този факт, те отново започнали да проливат сълзи. И така продължило само с по едно изречение през всеки от четирите дни. По-късно Патрул Ринпоче казал, че това били най-задълбочените учения, които някога бил получавал, защото били толкова свързани с лично

41

UPADESA.ORG


преживяване. Те го трансформирали отвътре. Един учител може да ви каже да практикувате всяко от размишленията в продължение на един месец, така че ученията действително да се превърнат в част от вас.

Скъпоценното човешко раждане

Сега, когато най-накрая си се сдобилс това свободно и привилегировано човешко раждане,което е толкова трудно за намиране и толкова значимо,си струва да трансформираш своето същество в усамотение,без да си привързан към този живот,който е с такава малка важност.

Според будистките учения има много други сфери или състояния на съществуване. В никоя от тях, обаче, не е толкова лесно да се измине пътят на Дхарма, като по време на човешко раждане. Например небесните същества са богове с невъобразимо дълъг живот. В техните божествени сфери всичко изглежда толкова лесно и всички техни нужди, включително удобство и удоволствие се постигат. Всичкият този комфорт и щастие обаче лесно ги разсейват. На съществата в това състояние им липсва подтикът да се заинтересуват от Дхарма практика. Накрая, в момента на смъртта си, те могат да видят как без контрол ще загубят божествения си живот и ще изпаднат обратно в страданието на низшите сфери и в този момент те преживяват най-потресаващото страдание.

Човешкото съществуване е уникално с това, че в него има точно толкова страдание, колкото да ни накара да поискаме да се освободим от страданието, и в същото време

42

UPADESA.ORG


не толкова много, че да не можем да практикуваме. За да оползотворим тази скъпоценна възможност, „си струва да трансформираш своето същество в усамотение”. Изглежда безсмислено да притежаваш човешко съществуване и да не се възползваш изцяло от него. Хората успяват да пропилеят този потенциал чрез безразличие или, дори още по-лошо, чрез ангажиране с деструктивни и негативни действия. Ако не оценим тази скъпоценна възможност, нашите животи ще бъдат просто едно бегло подобие на изпълненото със значение човешко съществуване, което бихме могли да имаме.

Един тибетски учител веднъж казал, че сравнено с другите възможни съществувания това да се родиш като човешко същество е толкова рядко, колкото са редки прашинките, които се задържат върху ноктите на човек, сравнени с всичкия прах по земята. Пропускайки смисъла, един ученик от Китай казал: „Ако тибетците дойдат в Китай, те ще видят, че човешкото съществуване изобщо не е рядко. Китай е пълен с хора.” Действително земята се пренаселва, но въпреки това има много по-малко хора отколкото членове на други видове и сред съществуващите човешки същества онези, които водят наистина смислен живот, са много малко. Запитайте се колко хора осъзнават скъпоценността на този живот. От тях колко си мислят да я използват за практикуване на Дхарма? Колко от тях действително започват да практикуват? От тези, които започват, колко продължават?

При положение, че е толкова труден за придобиване и в същото време толкова значим, защо Шечен Гялцап пише, че този живот е „с такава малка важност”? Има две причини. Първо, нашите обикновени занимания и ежедневни стремежи всъщност не са много важни и ни разсейват от пътя, който може да ни донесе много ползи за много животи напред. На второ място този живот е просто

43

UPADESA.ORG


един кратък епизод сред множество минали и бъдещи животи. На нас ни трябва много по-широка перспектива от онази, която е оплетена в преследването на глупави грижи и на временен, моментен успех. Щом веднъж започнем да се съсредоточаваме върху своята духовна практика, ние скоро откриваме, че това е най-добрият начин, по който можем да използваме времето си. Покоят и усамотението са полезни за концентрацията и пораждат по-малко разсейване. Такива условия помагат на начинаещите да развият, стабилизират и задълбочат своята медитационна практика.

Когато чуем за изоставяне на самсара, ние можем да се уплашим и да си помислим: „Самсара ни е толкова позната и интересна, защо трябва да я изоставяме?” Ние се страхуваме, че това означава, че трябва да изоставим прекрасни неща и е абсурдно да изоставяме нещо приятно. В този случай, обаче, ние не изоставяме нищо, което е истински добро, а по-скоро освобождаваме себе си от проблеми. Една истинска аналогия на отричането е освобождаването на една птичка от златна клетка. Би било странно, ако птичката мисли, че клетката е по-хубава от небето и не търси своята свобода.

Понякога самсара и нейните удоволствия изглеждат много примамливо. То е малко като пътуването из Индия, когато след дълго пътуване с рейс по натоварените пътища пристигаш до малък, крайпътен ресторант. Чапати и къри са наредени красиво, готови да бъдат изядени. Можеш да помиришеш вкусните подправки. Само при вида на ястията ти потичат слюнки и искаш да седнеш и веднага да започнеш да ядеш. След това обаче заобикаляш отзад и поглеждаш в кухнята. Един готвач с огромен корем се поти обилно върху храната, докато друг готвач меси тесто с крака. Несготвената храна изглежда мръсна и има мухи и дим навсякъде. Когато се върнеш обратно и погледнеш в

44

UPADESA.ORG


чинията си, чувстваш отвращение и не си толкова готов да ядеш като преди.

По подобен начин самсара на пръв поглед изглежда привлекателна. Ако обаче погледнеш по същия начин, по който направи с храната в кухнята, забелязваш, че зловредните емоции са заети с приготвянето на всички самсарични удоволствия, за които копнееш: шоколадовата торта на желанието, чили соса на гнева, и сладко-горчивия сос на ревността. Ти незабавно губиш апетита си към онова, което на пръв поглед изпълваше устата ти със слюнка. Щом веднъж осъзнаеш истината, ще откриеш, че е много по-лесно да изоставиш вкопчването си зад себе си, и че отричането идва лесно и естествено.

Дори и да разпознаем истинската стойност на човешкото съществуване, ние можем все още да изпаднем в плен на инерцията и мързела. Мързелът е основното препятствие пред оползотворяването на този живот и прилагането на Дхарма на практика. Ние винаги отлагаме практиката с думите: „О, ще свърша това по-късно, когато имам малко свободно време или когато се пенсионирам.” С това отношение обаче такъв момент никога няма да дойде. Сутрите постоянно наблягат на медитацията върху мислите за непостоянството и смъртта като начин за пропъждане на мързела. Тези мисли ни подтикват към практика. Затова Шечен Гялцап е написал:

Сред облаците на непостоянството и илюзиятатанцува светкавицата на живота:сигурен ли си, че няма да умреш утре?Смъртта е неизбежна, затова практикувай Дхарма!

45

UPADESA.ORG


Непостоянството

Когато отиваме на почивка, ние правим всевъзможни подготовки; резервираме полети, хотели, правим списъци с неща за взимане и т. н. Ако ще ходим на поход или ски, започваме да правим упражнения, за да влезем във форма. Влагаме много време и енергия в една обикновена почивка. Въпреки това сме изпълнени с апатия, когато трябва да се подготвим за собствената си смърт. Защо подхождаме толкова небрежно към най-монументалното пътуване, което ни очаква? Ние ще напуснем това тяло, но не се интересуваме от това да се подготвим за неизбежното пътуване, по време на което ще ни придружава като сянка само кармата ни. Различното отношение, което имаме към тези два типа пътуване, изглежда много несъразмерно, когато сравним съответната им важност.

Ние не осъзнаваме винаги непостоянството, въпреки че сме заобиколени от него на много различни нива. Груби и фини нива на непостоянство съществуват навсякъде във външната вселена. Днес близко до Бодхгая бедняшки колибки, направени от ламарини и найлон, покриват един малък хълм, който по времето на Будата е бил дом на огромен манастир с множество общности, които изучавали и практикували ученията. От този манастир не е останал и камък; всичко, което е останало, са спомените.

Хората също са непостоянни. Всъщност всеки е обект на непостоянството; то не прави разграничение между просветлени същества и обикновени същества. Ние всичките остаряваме, разболяваме се и умираме; никой не може да избяга от този цикъл. Условията на нашия собствен живот постоянно се променят. Може да сме богати един ден и разорени на следващия, или обратното. Колкото и да желаем противното, няма нищо трайно или постоянно, на което да можем да разчитаме.

46

UPADESA.ORG


При все това ние се вкопчваме в нещата с надеждата да открием щастие. Обикновено ние дори не се опитваме да хванем нещо, което знаем, че ще просъществува само частица от секундата. Затова размишляването върху преходната същност на човешкото съществуване отслабва нашите привързаност към и отблъскване от нещата от този свят. Колкото повече медитираме върху непостоянството, толкова повече намалява нашето вкопчване, и оттам и привързаността, и отвращението ни.

Всичките велики практикуващи от миналото са приемали непостоянството като един от основните си предмети за разсъждение. Великият медитатор Кхарак Гомчунг обитавал една пещера, на входа на която растял трънлив храст. Всеки път, когато излизал от пещерата, робите му се закачали в тръните и той си казвал: „Трябва да отсека този трънлив храст.” След това обаче, мигове по-късно, той размислял и си казвал: „Ох, какъв e смисълът? Кой знае дали някога ще се върна обратно вътре, или дали все още съм жив след няколко минути?” По-късно, когато влизал отново в пещерата, се случвало същото нещо и той си помислял: „Трябва да отсека този храст, но кой знае дали ще ми се наложи някога да изляза отново навън? По-добре да използвам всяка минута, за да медитирам, вместо да губя време.” Кхарак Гомчунг бил взел непостоянството присърце. И след много години отшелничество храстът продължавал да си седи там, като напомняне.

Недостатъците на самсара

Третото размишление, което променя нашето отношение, е върху недостатъците на самсара. Дотогава, докато преобладава невежеството, нашето обусловено съществуване няма да е нищо повече от един прикрит израз на страдание. Това е причината, поради която най-първото

47

UPADESA.ORG


учение на Будата започва с думите: „О, Бхикшу, трябва да разпознаете истината за страданието.”

От безначалното времев затвора на съществуванетоти си понасял наказанието на тройното страдание.

Има очевидни общи страдания, като болка, жега, студ и т. н. Тези страдания идват едно след друго и се натрупват едно върху друго. Това е общото за всички преживяване на страдание. Има също и една по-фина форма. Обикновено ние не разбираме правилно какво представлява истинското щастие; не успяваме да разберем, че онова, което в момента считаме за щастие, е всъщност пропито от страдание.

Въпреки че нашето конвенционално чувство за щастие изглежда поне мимолетно приятно, то неизбежно се трансформира в страдание. Самата му същност е това да се превърне в своята противоположност. Когато например сме в една студена къща, ние изпитваме желание да се стоплим, така че излизаме навън, на слънце. В началото топлината на слънцето е приятна и треперенето ни спира. Колкото по-дълго обаче останем на слънце, толкова по-горещо ни става и това неутрализира нашето усещане за удоволствие. Накрая ни става прекалено горещо; усещането е прекалено наситено и се превръща в дискомфорт. Първоначалното ни щастие се променя. Топлината, която ни изглеждаше приятна в началото, вече не ни прави щастливи и накрая се променя в причина за страдание.

Има една дори още по-фина, всеобхватна и латентна форма на страдание. Тя засяга нашата склонност за вкопчване в погрешната идея за един постоянен „аз” или его, и за солидната идентичност на явленията. Това вкопчване ни кара да възприемаме явленията като отделни същности, надарени с присъщи качества като красота,

48

UPADESA.ORG


грозота и т. н. В следствие на това възникват импулси на привличане и отхвърляне и се създават умствени отрови, които причиняват страдание и неудовлетворение. В този смисъл невежеството или неспособността да се разпознае, че явленията просто възникват като взаимозависими преходни събития, е фундаменталната причина за страдание. Дотогава докато присъства невежеството, страданието никога няма да е далеч. Страданието е същността на обусловеното съществуване, но ние не го разпознаваме. Затова текстът гласи:

При все това ти оставаш безразличен – изгнила душа!Сега е моментът да завладееш цитаделата на великото блаженство.

„Цитаделата на великото блаженство” е просветлението, премахването на невежеството и следователно, премахване на страданието. Вместо да е временно облекчение, „великото блаженство” отсича от корен самата причина за страдание.

Законът за причинността

Четвъртото размишление е върху закона за причинността и адресира въпроса „как се появяват щастието и страданието?” Будата е преподал, че всичко е резултат от причини и условия. Това е законът за карма. От закона за причината и резултата не може да се избяга. Той определя формата не само на нашия настоящ живот, но също така, според будистката традиция, на нашето бъдеще, включително на преживяването на различни състояния на съществуване за животи напред.

49

UPADESA.ORG


Будистите не считат смъртта за край. Краят на живота не е като момента, в който един пламък изгасва или капка вода се изпарява от гореща повърхност. Вместо това будистите вярват, че съзнанието продължава, носейки със себе си потенциала, произтичащ от всичките онези дейности и действия, известни като карма. Позитивните и негативните действия определят хода на карма. Затова разпознаването и разграничаването измежду положителни действия, които ще донесат щастие, и отрицателни действия, които ще донесат страдание, е от огромна важност.

Щастието и страданието са проявления на карма.Не можеш да избягаш от закона за причината и резултата,така е казал Победителят.Разбирайки това, преценявай внимателно:избягвай лоши действия; извършвай добродетелни действия.

Помисли върху следната строфа: „Ако искаш да знаеш какъв си бил в миналото, погледни тялото си. Ако искаш да знаеш какъв ще бъдеш в бъдеще, погледни действията си.” Ти не си се появил от никъде без причина. Нито някаква предначертана съдба, нито някакъв божествен създател не са наложили обстоятелствата на живота ти върху теб. Онова, което си днес, е просто резултатът от една дълга поредица от причини и следствия. От собствения си опит можеш да видиш как минали грешки имат сериозни последствия.

Ако искаш да знаеш бъдещето си, внимателно се вгледай и размисли върху онова, което вършиш, мислиш и казваш сега. Ако желаеш да избегнеш страдание и да постигнеш щастие, събери причините и условията, които

50

UPADESA.ORG


ще доведат до твоето благополучие. Бъди внимателен и провери дали твоите настоящи действия, мисли и думи ще станат причина за страдание или причина за щастие. Действията, мислите и речта не водят задължително до незабавни резултати. Те са по-скоро като семенца, които притежават потенциала да се превърнат в цветя, дървета или плодове. Нашата минала карма съдържа множество латентни семенца, на които все още им предстои да разцъфтят.

Помисли върху следната история. Един от последователи на Будата искал да стане монах (бхикшу). Шарипутра, ученикът на Будата, използвал ясновидството си, за да погледне в миналото и да зърне семенцето, което било причинило желанието на този ученик. Измежду всичките семенца от неговото минало имало едно, което изглеждало незначително, но всъщност било с огромна важност. Този човек се бил родил веднъж като прасе, което било подгонено около една ступа от едно куче. Въпреки че човекът на знаел това, прасето било заобиколило няколко пъти свещения паметник. Тази привидно малка връзка изпълнила функцията на семенце, което в крайна сметка го подтикнало да следва духовен път.

Нашите минали действия и умствени отпечатъци са безкрайно сложни. Ситуацията, в която в момента се намираме, не е случайна. Нашето настоящо съществуване е израз на множество причини и условия, които са се преплели и в момента узряват.

Осъзнаването на пустотата води до едно дори по-дълбоко разбиране на закона за карма и до една по-голяма внимателност по отношение на действията ни. Осъзнавайки, че явленията са пусти от автономно съществуване, ние разбираме, че те могат да възникват, само зависейки едно от друго. Това разбиране на взаимозависимостта ни разкрива, че необятен брой

51

UPADESA.ORG


причини и условия влияят на всичките ни действия. За да преживеем щастие и да избегнем страданието, ние трябва да изследваме своите действия и мисли и да развием едно ясно разбиране на закона за причинността. Практикуващите с висше осъзнаване не пренебрегват закона за причината и следствието. Всъщност тяхното разбиране ги кара да преценяват особено внимателно и да бъдат много прецизни във всичко, което вършат и казват.

Коренът на пътя: убежище в Трите скъпоценности

Съзерцаването на четирите размишления в дълбочина ще доведе до една дълбока промяна в отношението. Ще разбереш колко скъпоценно и крехко е всъщност човешкото съществуване. Когато придобиеш увереност в закона за причината и следствието и разбереш, че страданието е пропило цялото самсарично съществуване, ти естествено ще развиеш желание да избягаш от този порочен кръг. Ще имаш нужда някой да те води и да ти помогне да откриеш свобода – и не просто някой. Имаш нужда от някой, който е надарен с качествата на просветлението.

Разчитай на неизмамното въплъщение на всички убежища:ненадминатите Три скъпоценности.Само чуването на имената имразрушава на парчета града на съществуването.

Трите скъпоценности са Будата, Дхарма и Сангха. Буда е водачът, Дхарма е пътят, а Сангха са нашите спътници по пътя.

Какво се има предвид под „Буда” или „Санге” на тибетски? Санг означава „да си пречистил”; ге означава „да

52

UPADESA.ORG


си разцъфтял, или израснал”. Будата е онзи, който е изоставил двата воала на емоционалните и когнитивни замъглявания6 и е развил двете мъдрости7.

Дхарма е онова, което ни защитава от различните страдания на самсара, и което премахва воалите на умственото объркване. Тя прави това посредством два свои аспекта: предаването на ученията (трипитака) и Дхармата на осъзнаването (или онова, което се постига чрез практиката).

Сангхата е общността, която притежава качествата на свобода и освобождение. Спътниците по време на едно дълго пътешествие са винаги ценни. Сангхата е особено скъпоценна, защото тя ни придружава по пътя. Членовете на Сангхата са „ненадминати”, защото те са свободни от невежество и притежават осъзнаването на окончателната мъдрост. Затова те са достойни спътници, от които можем да търсим подкрепа с пълно доверие. Ние успяваме, разчитайки на тях, да извадим корена на невежеството и да премахнем всички причини за страдание.

Приемането на убежище е като това да преминем през една врата и да открием, че сме стъпили на будисткия път. То е също така като посяването на едно семенце, което в един момент ще стане дърво и ще донесе плод при съчетаването на подходящите причини и условия. Самото дърво е свободата от самсара, а плодът е разпознаването на истинската природа на ума и осъзнаването на буда-природата вътре в нас.

6 Двете замъглявания са емоционалните замъглявания, като заблудите на привързаност и гняв и когнитивните замъглявания, или дуалистичното концептуално мислене, които пречат на постигането на всезнание. Тези замъглявания са като воали, които закриват крайната природа на ума и явленията. 7 Двете мъдрости са способността да се разграничава правилно, обикновено свързано с разбирането на пустотата и изначалният и недуален осъзнаващ аспект на природата на ума.

53

UPADESA.ORG


4РАЗВИВАНЕ НА ПРОБУДЕНИЯ УМ

За да практикуваме Дхарма и особено Махаяна, ние трябва да променим своето егоцентрично отношение и да се загрижим искрено за благополучието на другите. До този момент ние сме се грижели само са своята собствена ситуация и сме трупали знания за това, как да освободим себе си от самсара. Това обаче е ограничен възглед. Защо само един единствен човек измежду толкова много чувстващи същества трябва да се освободи от страданието? Не би ли било по-смислено да мислим отвъд себе си и да се загрижим за всички чувстващи същества, които копнеят за щастие също като нас?

Ние трябва да осъзнаем собственото си желание да постигнем щастие и да избегнем страданието и да разберем, че всички чувстващи същества желаят същите цели. Ние трябва да сме толкова загрижени за благополучието на другите, както и за своето собствено, и трябва да се стремим да постигнем нашето лично просветление, за да можем да ги освободим от страданието и да ги доведем до щастие. Текстът ни подтиква да размислим върху своята отговорност за довеждането на другите до просветлението с думите:

Кой е по-безсрамен в този святот онзи, който изоставя в океана от страдание на самсара всичките майки, които нежно са се грижили за него от безначалното време,и вместо това се стреми към покоя на една самотна нирвана?

54

UPADESA.ORG


Във всеки от нашите предишни животи от безначалното време нашата майка ни е носила в тялото си в продължение на девет месеца. Тя се е грижела за нас, когато сме били безпомощни бебета; давала ни е храна, образование и закрила. В отплата ние чувстваме любов и благодарност за нейната доброта. Защо да не разпрострем своето уважение и благодарност към нашата майка и към всички останали? Ако възприемем една по-широка перспектива, може да видим, че по време на безбройните съществувания, през които сме живели, всяко същество е било наша майка в един или друг момент. Те не заслужават ли също нашата доброта в момента? Ние можем да разпрострем същия дълг на благодарност, който дължим на сегашната си майка, към всички чувстващи същества. Правейки това, ние естествено започваме да развиваме една дълбока загриженост за щастието на другите и започваме да разбираме това чувство.

Ние приемаме обета на убежището не само в името на себе си, но също и в името на всички чувстващи същества. Това е бодхичита, или алтруистичният ум, който се стреми към просветлението на всички чувстващи същества. Тази бодхичита е толкова могъща и толкова съществена и ключова за пътя, че текстът казва:

В продължение на безброй калпионези с върховна интелигентност в сърцатаса изследвали и видели с могъщата си мъдрост,че скъпоценната бодхичита сама по себе си е от огромна полза.

Върховните буди, които притежават всезнаеща мъдрост, „и техните наследници” са всички велики мъже и жени бодхисатви, които са следвали стъпките на Будата. Те са осъзнали, че единствената причина за напредване по пътя към просветлението е развиването на алтруистичното

55

UPADESA.ORG


отношение на бодхичита. Полагай усилия да вървиш по техните стъпки и развий скъпоценния просветлен ум така, както те са го направили.

Същинското обучение в бодхичита има два аспекта: относителен и абсолютен. Абсолютната бодхичита е осъзнаването на пустотата, което се развива бавно в хода на времето. Относителната бодхичита е един алтруизъм, който се корени в любящата доброта и състраданието. Относителната бодхичита се проявява в отношение и в действие. Развивана в дълбочина в продължение на дълъг период от време, практиката на относителната бодхичита естествено ще трансформира ума ти, докато не изгрее абсолютната бодхичита.

Относителната бодхичита

Относителната бодхичита е стремежът да се пътува по пътя на просветлението в името на другите. След като развиеш този стремеж, трябва да се упражняваш в него и да го приложиш в действие, тъй като:

Ако измежду всички пътища към окончателното постижениети изминеш този и отворишсъкровищницата на двуделната цел,какъв друг свидетел ти е нужен?

Следвайки която и да е от двете традиции,развий бодхичита като обет и като действие;изучи нейните предписания, подробните и сбитите,общите и специфичните,и ги приложи на практика с цялото си сърце.

56

UPADESA.ORG


Да „отвориш съкровищницата на двуделната цел” означава, че чрез следването на пътя ти без съмнение ще изпълниш и своите собствени стремежи и тези на другите. Ти можеш да получиш предаването на обета на бодхисатва като „свидетел” на своето обвързване. Двете основни традиции на този обет са „необятната” и „задълбочената”. Традицията на Задълбочения възглед е дошла от великия Нагарджуна, а традицията на Необятните действия е била предадена през Асанга. И според двете велики приемствености обетът е да се развие мисълта на бодхичита и да се прилага на практика във всеки един момент. Чувство за решимост трябва да предхожда всяко начинание, така че човек да може да се посвети на извършването му. След приемането на обета на бодхисатва, ти трябва да започнеш с изучаването на всичките предписания и със затвърждаване на мотивацията си - и принципна, и специфична. След това започваш да прилагаш своето разбиране на практика с цялото си сърце.

Ползите от събуждането на бодхичита

Помисли върху разликата между будите,които постигат благото на другите,и нас, обикновените същества, чиято цел е нашата собствена полза.Дори и с цената на живота си, не изоставяй бодхичита.

Във всекидневния си живот ние винаги сме ангажирани със своите собствени егоцентрични мотивации и с онова, което ни се случва на нас. Основната ни грижа е да подсигурим собственото си благополучие, обикновено за нечия чужда сметка. Ние сме убедени, че ще открием удовлетворение, като се грижим за себе си, но това не става по този начин.

57

UPADESA.ORG


Всъщност егоцентричността само увеличава нашите страдания и създава една хаотична привична схема, която ни кара да се мятаме между удоволствие и страдание.

За разлика от това ползите от бодхичита са ясни. Онези, които стават буди, поставят другите преди себе си. Правенето на това е тайната към техния успех по пътя на просветлението. Решимостта им да бъдат от полза за другите им позволява да постигнат две цели: те помагат на другите и в същото време, без да се опитват, постигат своето собствено временно и окончателно щастие.

На теб като начинаещ великите дела на бодхисатвите може да ти изглеждат непостижими. Започвайки бавно обаче, ти постепенно ще успееш да развиеш една способност да проявяваш любов и състрадание. Започни да развиваш добро сърце, предприемайки малки стъпки. Опитай се да бъдеш внимателен, така че дори и простите действия да не са мотивирани от егоцентричност. Правейки това, ти ще развиеш едно по-голямо състрадание.

Тъй като бодхичита е самият коренна подобната на океан дейност на бодхисатвите,знай, че тя е ключовото във всички обучения,коренът на пътя на Махаяна.

Ако притежаваш бодхичита, ще вървиш по верния път;всичко, което правиш, дори и неутрални действияще се превръща в добродетели никога няма да се отклониш от пътя на пълното освобождение.

Бодхичита трябва да бъде в основата на цялото обучение и на всички действия; това е сърцевината на обета на

58

UPADESA.ORG


бодхисатва. Обикновено ние не свързваме неутралните действия, като прането на дрехи или изкачването на стълби, с някаква духовна практика. Ако обаче твоята алтруистична цел е да отведеш всички чувстващи същества до просветлението, бодхичита ще стане твоя втора природа и ще пропие всички твои мисли и действия. Тя придава стойност на всеки аспект от живота. С нея дори и най-незначителното, обикновено действие ще те отведе една стъпка по-близо до постигането на твоята цел и ти „никога няма да се отклониш от пътя на пълното освобождение.”

Без бодхичита всичко, което правишще те държи на по-малкия път.Дори добродетелните ти дела ще увековечават самсара,какво остава за неутралните и другите действия.Каквото и да правиш, то всичко ще бъде страдание.

Действията не са нито присъщо „добри”, нито „лоши”. По-скоро те стават едното или другото в съответствие с мотивацията, която стои зад тях. Постоянно си задавай въпроса дали целта ти при извършването на дадено действие е неегоцентрична или ще причини по-нататъшно страдание. Недей да гледаш просто външния вид на действията си и на действията на другите, а помисли за истинските причини, които стоят зад тях. Ако притежаваш бодхичита, всичко, което правиш, ще става положително. За разлика от това, ако не притежаваш бодхичита, ти ще останеш „на по-малкия път” и „дори добродетелните ти дела ще увековечават самсара”. Те може да изглеждат добри, но ако не са мотивирани от желание да помогнеш на другите, те няма да са от полза за никого.

59

UPADESA.ORG


Следователно трябва да изследваш ума си отново и отновос будност, осъзнатост и загриженост.Никога недей да мислиш, че изоставянето на бодхичита е малка грешка,като нарушаването на по-второстепенните предписания.

Само чрез сериозно и внимателно изследване на мотивацията си ще можеш да определиш дали тя е егоцентрична или алтруистична. Предписанията изискват от теб да бъдеш по-малко себичен във всичко, което правиш. Не мисли, че второстепенните нарушения нямат значение, тъй като те могат да доведат дори и до по-деструктивни последствия. Бъди нащрек при всички обстоятелства, дори и по отношение на най-незначителните аспекти на живота. Тази осъзнатост е ключов фактор за развиването на бодхичита. Това да изоставиш принципа на алтруистичния ум е да загубиш универсалното лекарство, което е от ключова важност за това да се излекуваш.

Обетът на бодхисатва

След като си помолил будите и бодхисатвитеда те удостоят с вниманието си,ти си облякъл бронята на обета да освободиш всички същества,възрадвайки по този начин боговете и хората.Ако сега ги измамиш,какво ще се случи с всички тези чувстващи същества?

60

UPADESA.ORG


Когато приемаш обета на бодхисатва, ти молиш будите и бодхисатвите от трите времена и десетте посоки да станат свидетели, докато обличаш „бронята” на куража и решимостта да освободиш всички същества. Нищо не носи повече радост на „боговете и хората” от момента, в който ние посвещаваме себе си на облагодетелстването на другите. Ако не изпълниш своето обещание, ти ще измамиш и изоставиш не само себе си, но също и безбройните чувстващи същества, на които си посветил усилията си.

Било е казано, че с постоянстводори пчелите и мухите могат да постигнат просветление.Защо на теб, едно човешко същество,да ти липсва кураж?

Мащабът на тази задача (постигането на просветление) може в началото да ти се струва прекалено непосилен. Може да се обезкуражиш и да се усъмниш в способността си да постигнеш своята цел. Това обаче да се обезкуражиш, преди дори да си започнал, не е ли просто форма на мързел? Проблемът не е в това, че задачата е невъзможна, а в твоето чувство, че постигането на целта ще изисква прекалено много усилия. Всъщност ти напускаш състезанието преди дори да си прекрачил стартовата линия.

Ние може да противодействаме на тази мудност, като си припомним, че можем да постигнем всичко с постоянство и целеустременост. Безброй същества са успели постепенно, в продължение на много животи да преминат от състоянието на животни в човешката сфера. След това, след много време като човешки същества, те са постоянствали и са постигнали просветление. Дори насекоми като „пчелите и мухите могат да постигнат

61

UPADESA.ORG


просветление.” Защо трябва да се проваляме сега, когато притежаваме всичките благоприятни условия за успех, които са присъщи на един скъпоценен човешки живот? Както казва Шечен Гялцап:

С привикваневсичко става по-лесно;повтаряйки усилията си отново и отново,трябва да обучиш ума си.

Тибетската дума за медитация (sgom pa) означава „привикване”. Ти можеш да обучиш ума си стъпка по стъпка и да напреднеш по пътя на бодхисатва. Преди да можеш да постигнеш най-героичните дела на един бодхисатва са необходими време и усилие. По тази причина практикувай с постоянство и усърдие. Дай обета и размишлявай върху него по време на медитацията си, а след нея се опитвай да прилагаш стремежа на практика.

5РАБОТА СЪС ЗЛОВРЕДНИТЕ ЕМОЦИИ

Измежду всички замъглявания истинският корен на самсара е нашата фиксация и привързаност към схващането за „аз”. Както е казал Чандракирти:

Първо ние се вкопчваме в схващането за „аз”, след това в схващането за мое.Покланям се на Великия състрадателен,който изпитва състрадание към всички онези същества, които поради това вкопчване

62

UPADESA.ORG


се въртят нагоре и надолу из самсара като във воденично колело.

Самсара започва, когато ние разграничим нещо като „аз” и се вкопчим в него като към истински съществуваща същност. Очевидно, постулирането на един „аз” довежда „другото” – онова, което не е „аз-ът”. Като резултат ние започваме да разграничаваме измежду неща – обекти, притежания (онова, което е твое и мое) и т. н. – създавайки дуалността на самсара и последващото я страдание. Един „Велик състрадателен” или някой, който е постигнал съвършено разбиране на недуалната същност на реалността, не може да не изпитва огромно състрадание към онези, които са изпаднали в тази дуалистична схема на ума.

Въпреки че не съм му причинил и най-малката вреда,моят враг, вкопчването в егото,се е окопал в сърцето ми от безначалното време и ме е оковал в отвратителния затвор на съществуването.

Ние считаме за „враг” някой, който наранява нас, нашите притежания или онези, които обичаме. Има многобройни начини да се справим с обикновените противници или да променим взаимоотношенията си с тях. Можем да им отвърнем и да се опитаме да ги нараним. Можем да се опитаме да ги спечелим на своя страна. Можем да се сприятелим с тях. Можем да се опитаме да разрешим ситуацията чрез диалог, чрез предлагане на дарове, или чрез достигане до взаимен компромис. Ситуациите естествено се променят с хода на времето. Някой, който някога е бил наш

63

UPADESA.ORG


враг, може да стане наш приятел, а някой, който винаги е бил наш приятел, може да стане наш враг.

Случаят обаче с вкопчването в егото не е такъв – то е един напълно уникален вид враг. Въпреки че ние не сме направили нищо, за да нараним егото, то ни е причинявало постоянна вреда от безначалното време. Вкопчването в егото е неумолимо. Ние не можем да се сприятелим с него, нито можем да го подмамим, подкупим, убедим, или да установим равнопоставени отношения с него. За разлика от един нормален враг, който има нужда да спи, вкопчването в егото атакува двадесет и четири часа в денонощието. То никога не ни дава почивка. Докато ние можем да се защитим от един обикновен враг и да пазим дистанция, вкопчването в егото е в самото сърце на съществото ни, вътре в нашия ум. Колкото и да е странно, ние никога не сме се отвръщали от него.

Какво можем да сторим? Трябва първо да осъзнаем, че вкопчването в егото ни е причинило много вреда. Трябва да разпознаем лика на врага и след това да го унищожим.

То ми е причинило безброй мъчения.Въпреки това, вместо да се разбунтувам,аз му дадох доверието си и попаднах под негова власт.Има ли някаква катастрофа, някаква заблудапо-лоша от това?

Узрял е моментът да се предприемат действия срещу вкопчването в егото. Един начин да се освободиш от този враг е да атакуваш схващането за „аз” и зловредните умствени състояния, които то събужда.

Неуместното търпение е достойно за презрение.Намирайки упора в Трите скъпоценности,

64

UPADESA.ORG


възсядайки коня на безвъзвратното отричане,обличайки бронята на четирите неизмеримостии събирайки армиите на шестте парамити,днес с острите оръжия на пустотата и състраданиетоаз ще съсека своя враг!

Метафората за поемането на война, когато не можеш повече да издържаш врага си, описва процеса на подчиняване на зловредните умствени състояния чрез директно нападение. За да атакуваме врага, ние имаме нужда от съюзници. Разбира се, най-силните съюзници са Трите скъпоценности. Ако се доверим на Будата като наш водач, на Дхарма като пътя, и на Сангха като свои бойни другари, ние ще станем непобедими.

За да влезем в битка, ние имаме нужда от силния „кон на безвъзвратното отричане”. Отричането е дълбокото желание да избягаме завинаги от самсара. Също ще ни е необходима броня, която да ни защитава от оръжия и да ни предпазва от негативни емоции. Най-силната ни броня е практиката на четирите безгранични медитации: (1) безгранична любяща доброта, желанието всички чувстващи същества да притежават и познават причините за щастие; (2) безгранично състрадание, желанието всички чувстващи същества да са свободни от страданието и причините за страдание; (3) безгранична радост, желанието всяко щастие, което чувстващите същества биха могли да имат в момента, постоянно да се увеличава; и (4) безгранична безпристрастност, желанието да се приложат първите три медитации еднакво и безпристрастно и към приятели, и към врагове. Практиката на тези четири безгранични медитации атакува враговете на ревността и завистта, гнева, гордостта, омразата и привързаността. Нашите армии ще бъдат шестте парамити (трансцедентални съвършенства). Всяка от парамитите е обучена да побеждава даден специфичен враг.

65

UPADESA.ORG


Щедростта побеждава скъперничеството. Дисциплината побеждава хаотичното поведение. Търпението подчинява гнева. Усърдието премахва мързела. Концентрацията превъзмогва разсейването. Мъдростта побеждава невежеството и объркването. Побеждавайки врага на невежеството, ние ще победим всички възможни външни и вътрешни врагове. Тези армии имат нужда от оръжия, а най-острото оръжие е пустотата, пропита със състрадание. Въоръжени и уверени, ние със сигурност ще победим врага си.

Ако не унищожа вкопчването в егото,то ще продължи да създава безкрайните мъченияна ада „Без отмора“ и другите.Кое здравомислещо същество би пропуснало да действа?

Не оставай пасивен в лицето на този враг, който продължава да ти причинява страдание. Трябва да спечелиш битката срещу постоянната и непрестанна вреда на вкопчването в егото. Това да пропуснеш да го направиш ще му позволи да продължи „да създава безкрайните мъчения” на самсара.

Остави отрицателните емоции чрез изследване

Изследвай къде пребивава и отивасъщността на „аз-а“;ще откриеш, че тя не притежава дори и помен от съществуване.Това е враг, който веднъж победен,никога няма да се изправи отново.

66

UPADESA.ORG


В продължение на дълго време сме вярвали в съществуването на един солиден, независим „аз”. Сега е моментът да изследваме това схващане. Ние мислим за „аз-а” като за нещо отделно. Всъщност ние го разглеждаме като притежател на нашето тяло и съзнание. Ние мислим за „моето име”, „моето тяло”, „моя ум”, сякаш някакъв отделен и траен „аз” притежава всички тези неща. Нека да изследваме това. Къде е този „аз”? Той извън нас ли е или е свързан с нашето тяло и ум? Ако е в тялото ни, в коя част? Не можем да го открием.

Когато изследваме по този начин, ние откриваме, че „аз-ът” е просто една концепция. От къде обаче идва тази концепция? Къде пребивава „аз-ът”, ако той е съзнанието, което присъства в ума ни? Къде отива, когато ни напусне? Какво се случва с „аз-а” в момента между миналите и бъдещите мисли? Дали „аз-ът” живее между две неща, които не съществуват? Как може настоящата мисъл за един „аз” да съществува като нещо?

Съзнанието е като един поток или река. Ние даваме име на дадена река, като Ганг, поради нейната история и специфични качества. При все това, това име е просто един умствен етикет, прикрепен към един постоянно променящ се поток. Ние правим грешка, когато мислим, че името предполага някаква постоянна, фиксирана същност в сърцевината на този динамичен поток. Няма проблем да назовем реката „Ганг”. Няма обаче нищо, което да излиза от реката и да казва „аз съм идентичността на Ганг”. Същото е и с „аз-а”.

Щом веднъж осъзнаем, че „аз-ът” е един динамичен процес и етикет, ние вече не се подвеждаме, когато възникват силни умствени фактори, свързани с идеята за „аз”. Ние бавно се отплитаме от объркването и слизаме от климушката на надеждата и страха.

67

UPADESA.ORG


В миналото върховните, героични бодхисатвиса постигнали блаженство, побеждавайки същия този враг.Знаейки какви рискове и ползи са заложени на карта,онзи, който не оставя този враг да избяга,е най-мъдрият сред мъдрите,най-смелият сред смелите.Кой може да му е равен?

Физическите врагове могат да се прегрупират след поражение и да нападнат отново; с вкопчването в егото не е така. Този враг никога няма да се изправи отново, щом веднъж действително осъзнаеш – не само интелектуално, че той от самото начало никога не е съществувал истински. Великите бодхисатви от миналото, които са постигнали освобождение, разтваряйки това вкопчване в схващането за „аз”, са доказателството. Тръгни по стъпките им и постигни това сам за себе си. Правейки това, ти ще си спечелил окончателната битка срещу невежеството и страданието и ще си постигнал целта на ученията.

Три метода

Мъдрите Победителиса изложили осемдесет и четири хиляди ученияза побеждаване на вкопчването в егото,съобразени със способностите на всяко същество, което може да бъде обучено.Всички те са с единствената цел за опитомяване на егоцентричността.

В зависимост от нивото на собствената интелигентност

68

UPADESA.ORG


замъгляващите емоции могат да бъдат изкоренени, трансформирани или използвани.При все това в същността си коренът на всички ученияе върховното обучение: бодхичита.

Всички аспекти от ученията на Буда са преподадени с цел да бъде премахнато вкопчването в идеята за „аз” и реалността. Вкопчването в егото приема множество форми, докато пропива нашия ум и поведение. Трябва да приложим различни методи, за да го атакуваме от различни ъгли. По тази причина Будата е изложил осемдесет и четири хиляди учения.

В основата си има три начина да се работи със зловредните емоции и техния корен, вкопчването в егото: можеш да ги изоставиш, да ги трансформираш или да ги използваш. Приложи онзи метод, който е най-ефективен за твоята собствена природа и способности. Най-безопасният метод е да се използват директни противодействия, за да се изостави всяка зловредна емоция. Този метод работи за всеки. Практикуващи с известен опит могат да използват втория метод и да трансформират своите емоции, вместо да им се противопоставят с противодействия. Онези с най-висши способности и сили могат направо да използват зловредните емоции като път. Във всеки от случаите целта е винаги една и съща: да се премахне вкопчването в егото.

Как трябва човек да практикува?Без да оставяш да се развихрят обикновените мисли,които творят самсара,овладей ги с внимателност.Припомни си целия минал гняви напълно го размажи

69

UPADESA.ORG


с армията на противодействията:това означава да изоставиш заблудените емоции.

Нашите мисли и умствени творения ни тормозят ден и нощ. Като силните ветрове по време на буря те разпиляват нашето внимание. Като гъсти облаци в тъмна нощ те забулват нашата истинска природа. Те не могат да ни донесат покой, а само ни оплитат още повече в страдание. Ние винаги оставяме „да се развихрят” различните зловредни емоции като желание, гняв, омраза, гордост и ревност. Ние им позволяваме да нахлуят в ума ни и да се размножават. Правейки това, ние им позволяваме да наберат голяма сила.

Първият метод, който Шечен Гялцап препоръчва за изоставяне на тези емоции, е използването на противодействие срещу тях. Един воин се подготвя за битка, като си припомня цялата вреда, която е причинил врагът. Тези мисли осигуряват на воина подтик да победи своя враг.

Ти трябва да изучиш своите врагове. Използвай внимателност, за да осъзнаваш тези негативни мисли при самото им възникване. Например, когато възниква първата мисъл на гняв, забележи я и не й позволявай да се умножи. Вместо това, припомни си какво се е случвало в миналото, когато си бил обзет от гняв. Въз основа на своето пряко преживяване виж страданието и проблемите, които ти е причинявал гневът и разпознай неговите недостатъци. Ти можеш да смажеш гнева чрез използването на противодействия, само след като ясно си видял, че той е нещо деструктивно.

Ти можеш да намериш специфично противодействие за унищожаването на всяка зловредна емоция. За да победиш желанието, можеш да медитираш върху непривлекателните аспекти на обекта; за омраза

70

UPADESA.ORG


медитирай върху любящата доброта; за завист и ревност – върху радостта; и т. н. Така се изоставят негативните умствени фактори.

След това, за да пречистиш напълно цялото поле на дейността си,като превръщане на желязо в злато,трансформирай трите обекта, трите отрови и трите коренни заслуги с относителна бодхичита.

Вторият метод за справяне с негативните емоции, подходящ за онези със средни способности, е да се трансформират емоциите при възникването им. Щом веднъж си способен да развиваш бодхичита, алтруистичния ум на просветлението, ти можеш да го прилагаш към всякакви зловредни емоции. Например използвай внимателността си, за да идентифицираш чувствата на омраза, когато те възникват, и мисли: „В момента преживявам враждебност, което ми е причинявало много страдание в миналото. Нека враждебността на всички чувстващи същества бъде пречистена чрез моето преживяване.” Трансформирай чувствата на силно желание или гняв при възникването им чрез развиване на бодхичита по абсолютно същия начин.

Мислите обикновено следват една след друга без пауза. По същия начин ние обикновено следваме своите мисли както едно куче носи една и съща пръчка отново и отново. Една мисъл поражда две, две пораждат три; скоро те се умножават и напълно завземат ума ни. За разлика от кучетата обаче, лъвовете не носят пръчки. Вместо да гледа пръчката, един лъв ще се обърне и ще погледне онзи, който я хвърля. Следвайки примера на лъва, ние можем да погледнем източника на своите мисли, вместо да следваме самите мисли, и да видим, че те възникват от абсолютната

71

UPADESA.ORG


природа на ума. С този процес мислите естествено се разтварят в тази абсолютна природа и не се умножават.

Ние може да използваме относителната бодхичита, за да трансформираме „трите обекта, трите отрови и трите коренни заслуги”. „Трите обекта” са концепциите за субект, цел на действието и самото действие. „Трите отрови” са омраза, желание и умствено объркване. „Трите заслуги” са обикновени заслуги, които са опетнени с вредни умствени фактори; обикновени заслуги, които са свободни от такива вредни фактори и неопределени заслуги. Те могат да бъдат трансформирани в мъдрост чрез прилагане на бодхичита.

Накрая, практикувайки абсолютната бодхичита,осъзнай, че всичко, което възниква, е изразът на дхармакаяизначалната същност, неопетнена простота.Без вкопчване, каквото и да възниква е естествено освободено.Във великия еднакъв вкус без отхвърляне или приемане - продължи.

Значението, изначалната неделимост на мъдрост и умели средства,пустота със състрадание като самата й същносттрябва да бъдат включени в пътя.

При третия метод практикуващите с най-висши способности използват своите вредни емоции като част от пътя, за да подсилят осъзнаването на пустотата. Вгледай се в действителната природа на тези зловредни емоции. Всички мисли и емоции са играта на изначалната природа, или дхармакая. Те възникват в нея и се разтварят обратно в нея. Когато разпознаем това, без значение какво умствено събитие възникне, ние виждаме, че то възниква от

72

UPADESA.ORG


дхармакая и се разтваря обратно в нея. Ние също така разпознаваме, че мислите никога не са се появявали, не са пребивавали или преставали. Те повече няма да ни тормозят. Всичко, което възниква, ще бъде естествено освободено, тъй като ние виждаме неговата изначална природа.

Способността да се разпознае пустотата като истинска природа на мислите – и съответно, те да бъдат освободени при възникването си – премахва нуждата да се отхвърля всяка мисъл със специфично противодействие. Това е значението на „великия еднакъв вкус”.

Нашата цел трябва да бъде да достигнем едно ниво на осъзнаване, което обединява мъдростта на пустотата със спонтанно присъстващите умели средства на състраданието. Затова текстът казва „пустота със състрадание като самата й същност”. Ние трябва да включим това в пътя и да го прилагаме на всеки етап от практиката по време на целия си живот. Разпознаването на пустотата на мислите, вместо подсилването им, позволява на възникването и разтварянето на всяка мисъл да изяснят и подсилят осъзнаването на пустотата.

6ВЪРХОВНАТА РАЗМЯНА НА ЩАСТИЕТО И СТРАДАНИЕТО

За да могат обаче постепенно да придобият стабилност на ума,начинаещите трябва първо да практикуват относителна бодхичита.

За да придобиеш един спокоен и стабилен ум, първо практикувай относителна бодхичита. Започни, като считаш

73

UPADESA.ORG


другите за равни на теб, и след това постави себе си на тяхно място, и обратното. След като развиеш достатъчна сила и смелост, продължи да се обучаваш, поставяйки щастието на другите над своето собствено.

За да направиш това, знай, че всички чувстващи същества са били твоя майка,помисли за тяхната доброта и помисли за начин,по който да я отплатиш.

В хода на безброй съществувания ние всички сме били свързани един с друг по многобройни начини. В един или друг момент всяко едно същество е било твоя майка. Едно остро осъзнаване за личната връзка с всички същества в хода на множество животи, събужда едно необятно чувство на взаимозависимост, което ще направи твоята практика на любящо състрадание всеобхватна и неограничена.

Без значение как се чувстваш по отношение на настоящата си майка, опитай се да осъзнаеш нейната щедрост. Чувал съм някои хора да казват, че те не могат да чувстват дълг на благодарност към своята майка поради проблеми в миналото. Те казват, че по-скоро биха медитирали върху своето куче или котка! Домашните ни любимци обаче не са онези, които ни довеждат в този свят; нашите майки го правят. Това да обичаш домашните си животни е прекрасно, но това е съвсем друг въпрос.

Твоята майка е вложила много доброта и търпение, когато те е износвала – теб, един мъничък непознат – в утробата си в продължение на девет месеца. След като си се родил, все още си имал нужда от нея, за да оцелееш. Ти си бил като един Неидентифициран Плачещ Обект, когото тя е хранела и обличала. Тя ти е дала живот и те е отгледала от доброта. На най-основно ниво ти просто не би бил жив без майка си. С порастването ти, тя може и да е направила още

74

UPADESA.ORG


много, за да се грижи за теб и да те научи как да оцелееш в света.

Без значение какво се е случило по-късно през живота, опитай се да изпиташ благодарност за нейната първоначална доброта, така че естествено да поискаш да й се отплатиш, като й донесеш щастие. Практикувай разгръщането на същата тази благодарност и уважение към всички чувстващи същества, без значение какви са настоящите ти взаимоотношения с тях. Загрижеността за щастието на другите може да започне да възниква естествено, когато помислиш за тях със същата обич и благодарност, която си имал към човека, който ти е дал този настоящ живот.

Развий нежна любов и останалите от четирите безгранични качества,особено чудотворното велико състрадание.

Медитирайки етап по етап върху обектите,към които тези четири възникват много лесно,относително лесно и с трудност,обучи себе си в тези четири неизмеримостипосредством различни методи.

Без да си пристрастен, разбери:ти и всички същества сте еднакви в желанието си за щастие;ти и всички същества сте еднакви в желанието си да избягвате страдание.

Тъй като развиването на любов и състрадание към хора, които не познаваш или не харесваш, е трудно, в началото има нужда да развиеш тези чувства бавно, стъпка по стъпка. Започни, като събуждаш чувства на нежност и любяща

75

UPADESA.ORG


доброта към тези, които са ти близки. След това остави тези чувства да станат по-живи и да обземат ума ти. С течение на времето те ще се засилят и ще започнат да преливат към напълно непознати и след това към хора, към които си чувствал враждебност. Защо да изключваш когото и да било?

Някой, който някога е бил приятел, може да стане враг и някой, който някога е бил враг, може да стане приятел. Всъщност някой, когото си считал за враг през целия си живот, може да е бил твоят най-добър приятел или любим роднина в минал живот. Как може да припишеш тези схващания за „враг” или „приятел” към когото и да било, при положение, че ситуацията постоянно се променя. Целта на любящата доброта е всички същества да намерят щастие; никой не е изключен. Опитвай се да желаеш всеки да постигне благоденствие и щастие.

Постоянствай в тази практика, повтаряйки я отново и отново, стъпка по стъпка с всяко от „четирите безгранични качества”: любяща доброта, състрадание, съпричастна радост и безпристрастност. Започни с онова качество, което възниква най-естествено в ума ти, и започни с онези хора, за които най-много те е грижа. След това го разпростри към онези, които са ти по-трудни, към непознати или дори врагове. Това да чувстваш любов и състрадание към хора, които не харесваш, е трудно, но има множество стратегии, които могат да помогнат в промяната на това отношение. На първо място си припомни, че всеки – независимо дали е приятел или враг – се стреми към щастие и иска да избегне страданието. Когато видиш хора, които са заети със своите ежедневни дела, разпознай, че техните действия произлизат от желанието им да постигнат доволство. Никой не преминава през всичките тези премеждия просто, за да страда! Разбери, че твоят враг желае щастие точно както и ти го желаеш.

76

UPADESA.ORG


Желай щастието на другите, дори и ако те имат отрицателно отношение към теб, или те нараняват несправедливо поради невежество. Разбирането, че всички същества имат абсолютно едно и също право на щастие ще ти позволи да подходиш към другите с едно чувство на безпристрастност. Ще разбереш, че няма причина твоето щастие да трябва да бъде поставено преди тяхното. Ако продължиш да практикуваш с това наум, ти ще стигнеш до следващата стъпка – това да се поставиш на мястото на другия. То е просто въпрос на време.

Идеята да пожертваш щастие на някой друг в името на своето собствено започва да изглежда напълно абсурдна, щом веднъж отвориш очите си за еднаквостта на всички чувстващи същества и изтриеш линията, която ги разграничава от теб. Представи си например, че един от пръстите ти се възпали и трябва да бъде ампутиран. Би ли имало смисъл да държиш на този един пръст и да рискуваш да загубиш цялата си ръка? Разбира се, че не. Тогава защо хората са изпълнени с толкова съмнения, когато става въпрос за тях и другите? В случая с твоята ръка ти съвсем ясно усещаш чувство за взаимозависимост и единство. Лесно е да се разбере, че цялата ръка е по-важна от една нейна част. Това да притежаваш усещане за истинска еднаквост с другите ще ти помогне да поставиш техните нужди преди твоите собствени, премахвайки по този начин бариерата на егоцентричността.

Умелото упражняване в развиването на всичките четири безгранични отношения развива точно това усещане за еднаквост. Внимавай да не заседнеш само в едно от тях. Когато например се съсредоточиш върху любящата доброта, може да се отнесеш в посока вкопчване и привързаност. Ако това се случи, прехвърли се към състраданието и се съсредоточи върху силното страдание на всички чувстващи същества. Цялото това страдание

77

UPADESA.ORG


обаче може да те съкруши, като събуди в теб чувство за безпомощност и депресия. Ако това се случи, погледни към щастието или добрите качества на другите и се зарадвай от тях. Развий желание тяхното щастие да се увеличи дори и още повече и цялото нещастие и отчаяние да се разсее. Ако след това се отнесеш в посока радост и щастие и развиеш една нереалистична преценка за истинското състояние на съществата, прехвърли се към безпристрастността, като развиеш едно чувство на любов и състрадание към всички. Процесът на преместване на фокуса от едно качество на друго ти позволява да напредваш, без да попадаш в клопката на крайности.

Практиката на размяната

За да привикнеш към това да се грижиш за другите повече, отколкото за себе си,трябва да си припомниш същинските моменти и да интегрираш в съществото сивизуализациите за размяна на себе си с другите,докато яздиш коня на дъха.

Има един прекрасен метод за размяна на себе с другите, който използва една техника за дишане. Той може да помогне да интегрираш четирите безгранични качества в истинската си природа. Нищо не е по-естествено от дишането. Дотогава, докато сме живи, ние дишаме.

В тази практика издишай с мисълта: нека всичките ми добри качества, щастие, заслуга и осъзнаване излязат навън с дъха ми и облагодетелстват всички същества. Мисли, че всички същества получават тези ползи. След това вдишай, докато си представяш, че вдишваш всички техни страдания заедно с техните причини, техните негативни мисли и т. н. Представи си, че привличаш тези вредни

78

UPADESA.ORG


отрицателни неща като магнит и че разтваряйки всичко, което вдишаш в сърцето си, другите са освободени. След това, докато за кратко задържаш дъха си, трансформирай цялото страдание и негативност, които си вдишал, в радост и щастие. Повтаряйки това отново и отново за теб ще стане естествено да желаеш щастие за другите и да поемаш тяхното страдание върху себе си. Поддържането на тази практика при всички обстоятелства е едно могъщо средство за развиване на четирите безгранични качества.

Някои хора могат да мислят, че те не могат да правят тази практика, тъй като вече страдат прекалено много. Ако се чувстваш така, използвай друга визуализация. Представи си една сфера от сияйна светлина в центъра на сърцето си. Светлината е бодхичита, куражът на състраданието. Събери страданията и умствените отрови на всички чувстващи същества във формата на една сива материя или облак, който изчезва в тази сияйна сфера от светлина и се пречиства напълно. Това ще трансформира и твоите собствени страдания и тези на другите, без да ти оставя чувството, че си натоварен с тяхното страдание.

Може да променяш това, като визуализираш тялото си като един сапфир, камък, който изпълнява желанията, който излъчва светлина към всички чувстващи същества и им дава всичко, което желаят или от което имат нужда, докато ги освобождава от страданието. Или може да си представиш, че тялото ти може да се умножава и променя в стотици форми. Всяка форма отива при всички чувстващи същества и се трансформира в онова, от което те имат нужда. За онези, които имат нужда от храна, тя става храна. За онези, които имат нужда от дрехи тя става дрехи. Чрез тези безкрайни форми ти можеш да посрещнеш безкрайните нужди на съществата.

79

UPADESA.ORG


Недей да броиш тази практикаи недей да я измерваш в дни, месеци или години.Запитай се, дали се е родило или не истинско преживяване,и бъди искрен в това да превърнеш бодхичита в една всеобхватна, задълбочена и неразделна част от себе си.

Не трябва да измерваш тази практика, като броиш колко пъти си я направил, сякаш произвеждаш нещо във фабрика. Нито пък трябва да я практикуваш в продължение само на няколко месеца и след това да я забравиш и да преминеш към нещо друго. Недей да подхождаш към нея, сякаш учиш нещо, за да получиш някаква диплома. Вместо това трябва да разбереш, че повторението, привикването, култивирането и медитацията са пътят към постигането на едно истинско преживяване на бодхичита.

Истинското преживяване не се ограничава с формални медитационни сесии. Все още ти остава работа за вършене, ако след медитацията си се чувстваш точно толкова гневен и нетърпелив, както преди сесията. Трябва да стигнеш до момент, в който състраданието и бодхичита са втора природа и няма разлика между медитация и ежедневие. Трябва да се стремиш да бъдеш като един съвършен жокей, който без да мисли поддържа равновесие , дори и когато конят галопира с пълна скорост и прескача препятствия.

Дилго Кхйенце Ринпоче винаги наблягаше на важността на обединяването на практиката и личния живот. Той казваше: „Не когато нещата се стичат добре може да се прецени истинският практикуващ. Когато възникнат зловредни обстоятелства, тогава може ясно да се видят недостатъците в практиката.” Обучаването на ума трябва да се превърне в една неразделна част от преживяванията ти, в

80

UPADESA.ORG


практика, която можеш да прилагаш независимо от обстоятелствата. Когато това се случи, трудните обстоятелства няма да те обезсърчат и благоприятните няма да те накарат да се възгордееш. Проверявай постоянно дали начинът, по който живееш, и ученията са станали едно и дали можеш да ги прилагаш при всякакви обстоятелства.

Подсилване на практиката: натрупване на заслуга, посвещаване на заслугата и радост

За да отслабиш всичко, което противоречи на тази практика,и за да засилиш онова, което й помага,ти трябва до границите на способностите сида пречистиш своите замъглявания, да усъвършенстваш натрупваниятаи да се молиш отново и отново на гуруто и Трите скъпоценности,да се освободиш от всичките си надежди и страхове.

Трябва да преодолееш нагласите и навиците, които толкова често противоречат на практиката ти. Използването на умели средства, за да трансформираш обикновени действия във възможности за развиване на бодхичита, подсилва практиката и ускорява пътуването. Например насочвай ползите от положителните практики като правенето на приношения, извършването на прострации и заобикаляния и рецитиране на мантри към една по-всеобхватна цел от твоите собствени себични стремежи. Винаги посвещавай заслугата с мисли като: „Нека да посветя тази практиката за благото на другите. Нека всички същества да развият бодхичита, необятния просветлен ум.” Ако правиш това, ще разшириш обхвата на действията си.

81

UPADESA.ORG


За да напредваш, трябва да имаш доверие в онези, които вече са развили качествата, които търсиш, и които са следователно достойни за това доверие. Не давай доверието си на обикновени, объркани хора. Точно по тази причина ние приемаме убежище в Буда, Дхарма и Сангха. Будата символизира просветлението; Дхарма – неговите учения; и Сангха – общността на всички, които следват неговите стъпки. В добавка към това, това да възприемаш своя собствен гуру като Буда е от абсолютна важност.

Когато собственото ти щастие се увеличиили когато просто изпиташ желание за това,трябва да разбереш, че към щастие водят добродетелните действия.

Следователно във всеки един момент концентрирай енергията сии щедро я посвещавай на всички чувстващи същества,молейки се твоето щастие и добродетелни действияда подхранят всички същества.

Щастието и страданието са проявления на закона за причината и следствието. Те не са дарове или проклятия, които ни сполитат случайно. Добродетелта и недобродетелта са причината за възникването на щастие и страдание. Добродетелните действия довеждат до щастие, а недобродетелните създават страдание. Когато възникне преживяване на щастие, радвай му се, тъй като то е натрупване на добродетелни действия. Когато преживяваш страдание, осъзнай, че то е просто резултат от твои собствени действия.

На каквото и щастие да се радваш, посвети го на всички чувстващи същества със желанието онова, което си

82

UPADESA.ORG


спечелил от собствените добродетелни действия, да помогне в израстването им и да послужи на всеки. Всичко, което вършиш и преживяваш, цялото твое щастие и страдание трябва да водят до развиването на бодхичита. Увереността ти трябва да стане толкова твърда, че да можеш да приемаш и живота, и смъртта с безпристрастност.

Когато видиш други да действат добродетелно,радвай се от все сърце,без враждебност или завист,и се моли всеки да действа така.

Оценяването на щастието и добродетелта на другите е една същинска част от бодхичита. Когато виждаме, че другите се радват на щастие, че са ангажирани с духовна практика, извършват действия на щедрост или други добродетелни действия, ние можем да реагираме по един от два начина. Може или да се радваме, или да се чувстваме зле от това. Това да се зарадваме изцяло на добродетелите на другите ни позволява да споделим тяхната заслуга незабавно и с много малко усилие. От друга страна, това да чувстваме завист или ревност, или да се чувстваме разстроени от чуждото щастие само създава отрицателни чувства и посажда семенцата на бъдещо страдание. По тази причина е много важно да се оценява щастието и добродетелта на другите.

7КОРЕНЪТ НА СТРАДАНИЕТО

Следващият раздел на текста засяга нуждата от това да се определи като причина за страданието нашето силно вкопчване в идеята за „аз”. За да стопим и премахнем това вкопчване, трябва да разберем следното:

83

UPADESA.ORG


Когато те сполетят нежелани нещаили когато просто желаеш да се освободиш от страдания,трябва да разбереш, че те са доказателство,че техните причини – недобродетелите – трябва да бъдат премахнати.Набирайки четирите сили,атакувай онзи, който е отговорен за всичко това:вкопчването в егото.

Както беше обяснено в последната глава, страданието не се появява случайно, нито пък ни е наложено от външни богове или демони. Страданието е просто резултат от наши минали действия. Следователно, за да облекчим страданието и за да му попречим да възникне отново, трябва да се вгледаме в неговите коренни причини: недобродетелните мисли и действия.

Трябва да идентифицираме страданието и да отсечем корена му. Кои са „четирите сили”, които могат да трансформират недобродетелни действия? Първата е силата на съжалението или осъзнаването, че би било много по-мъдро да не се занимаваме с мисли, думи и действия, които причиняват страдание. Съжалението ни учи на нещо; то не е като чувството за вина, което ни оставя безпомощни. При съжалението ние разбираме как сме причинявали страдание на другите и на себе си поради умствените замърсявания, произтичащи от вкопчването в егото. Този вид съжаление анализира причините за страданието и действа като лек за невежеството, корена на вкопчването в егото.

Втората сила е силата на опората, която ще ни помогне да поправим погрешния си начин на поведение. Будата или един духовен учител е прекрасна опора за тази

84

UPADESA.ORG


трансформация. Третата сила е силата на противодействието. В този случай противодействието е един метод за пречистване като практиката на Ваджрасатва. Противодействията също така включват извършване на положителни действия и изповед. Четвъртата сила е твърдата решимост за въздържане от бъдещи недобродетелни действия и мисли.

Моли се всичкият упадък и недостатъци, които са причини, условия и резултатиот страданието на безброй съществада узреят върху теби всички същества да се освободят от своите страдания,които са единствено резултат от техните собствени отрицателни действия.

Страданието има една положителна страна – то служи като подсещане за закона за причината и резултата. То е също така и катализатор, който увеличава състраданието ни. То ни дава повод да разменим собственото си щастие за страданието на другите. Можем да отправим следното пожелание: „Нека използваме това страдание. Чрез моето страдание нека се облекчат страданията на другите. Нека всички същества се освободят от страданието и се радват на щастие.”

Особено когато възникват някои от петте отровни емоцииили някои от осемте светски грижи,хвани ги незабавно със свежо присъствие на ума.

Зловредните умствени състояние като желание, омраза и гордост отравят ума ни и унищожават всичкото щастие,

85

UPADESA.ORG


което може да изпитаме. Те са причина за нашето ангажиране с осемте светски грижи – болка и удоволствие, печалба и загуба, слава и анонимност и възхвала и обвинение – които ни държат разкъсани между надежда и страх, съмнение и колебание. Тези осем светски грижи са зловредните емоции, които са управлявали нашите мисли в продължение на дълго време, но сега е моментът да открием едно „свежо присъствие на ума”.

Първо ние трябва да разпознаем тези умствени състояния. Един крадец в дома ти, който остава незабелязан, може да продължи да краде притежанията ти. Щом веднъж осъзнаеш присъствието му, ти правиш по-трудно за крадеца да открадне от теб отново. По подобен начин прилагането на внимателност и будност за разпознаване на деструктивните умствени фактори или емоции ти позволява да ги хванеш при самото им възникване. Когато ги хванеш отрано, ти имаш по-добър шанс да не бъдеш отнесен от тях.

„Хвани емоциите с внимателност”, казваше Дилго Кхйенце Ринпоче, „Дръж копието на внимателността при вратата на цитаделата на ума и провъзгласи: ‘Ако вие, врагът на замъглените емоции, засилите присъствието си, аз ще засиля моята бдителност. Само когато изчезнете, ще отпусна внимателността си.’”

Като умствено упражнение за разбиване на вкопчването в еготоприпомни си всички моменти, когато към теб са се отнасяли несправедливо.Първо помисли за всички замъгляващи емоциии за схващането, че съществата и явленията реално съществуват,които създават препятствия пред постигането на висшите стремежи

86

UPADESA.ORG


на всички същества като цяло и по-специално на Дхарма практикуващите,и за трудностите и пречките, възникващи от тях.

След това ги събери всичките със своето вдишване,разтвори ги в своето собствено вкопчване в еготои унищожи самото проклятие.Събери в една същностна точкасвирепа решимост да елиминираш вкопчването в еготозаедно с неговото противодействиеи медитационната практика, която го премахва.

Източникът на петте замъгляващи емоции, осемте светски грижи и всичките зловредни умствени фактори, е вкопчването в егото. Целта на цялата Дхарма практика е да се унищожи проклятието на вкопчването в едно его.

Щом веднъж ясно идентифицираш корена на проблема, трябва да развиеш свирепа решимост да го унищожиш незабавно. Може би си мислиш, че свеждането на всичко до вкопчване в егото е прекалено опростяване на нещата. Колкото и просто да изглежда обаче, вкопчването в егото или чувството за собствена важност е източникът на всички наши проблеми. Това е същностният момент във всички аспекти на практиката.

Има една специфична практика, която може да бъде правена, за да помогне при преодоляването на чувството за собствена важност. Първо вдишай всички препятствия, трудности и врагове с дъха си. Остави ги да удрят твоето чувство за собствена важност като гюлета, докато то не се разбие на прах. След това се радвай на свободата и лекотата на освобождението от затвора на вкопчването в егото.

87

UPADESA.ORG


Това е, което дава сила на практиката.Въпреки че не е нещо показно, то е самата ключова същности води до най-големия напредък по пътя.Това е относителното обучение на ума.

Ти ще напреднеш много по пътя, ако се съсредоточиш върху разтварянето на своето вкопчване в идеята за „аз” Това е цялата същинска идея на обучението в относителна бодхичита или „относителното обучение на ума”.

Развий едно истинско чувство на състрадание и любяща доброта, така че безгранична любов да завземе сърцето ти. Това чувство не трябва да бъде мимолетно и повърхностно, а нещо, което мотивира всичките ти действия. Развий смелостта да дадеш обет да посветиш всичките си действия на постигането на просветление, за да освободиш безбройните същества от страданието.

В Пътят на бодхисатва, Шантидева пише:

Тъй като е казано:„Има неизмерима добродетелв желанието да се излекува дори най-слабото главоболие на едно единствено същество.Какво остава, ако човек пожелае да премахневсичките страдания на всички чувстващи същества?”8

8 Шантидева, Пътят на бодхисатва, превод на преводаческа група Падмакара (Boston: Shambhala Publications 1997)

88

UPADESA.ORG


8ЕТАПИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В ОКОНЧАТЕЛНИЯ ПРОБУДЕН УМ

Абсолютната бодхичита е предмет на втория основен раздел на ученията. Двата аспекта на бодхичита – относителният и абсолютният – в основата си не са различни неща, а два аспекта от разбирането и осъзнаването, които се подсилват един друг, така както двете крила на една птица работят заедно, за да може летенето да стане възможно.

Всички чувстващи същества искат да бъдат свободни от страданието и да постигнат щастие. Те обаче са объркани за това, как да постигнат тези цели. За ирония, техните действия често противоречат на желанието им, като постоянно засилват страданието и унищожават всякакъв шанс за щастие. Щом веднъж осъзнаем това човешко състояние, в нас се събужда едно естествено, задълбочено състрадание.

Това обаче, просто да изпитваме такова чувство на състрадание не е достатъчно. Ние всъщност трябва да направим нещо, за да облагодетелстваме другите. Върховният начин да бъдем от полза е да премахнем причината за страдание – невежеството. За да направим това, ние трябва да напреднем към просветлението, а за това трябва да развием едно задълбочено разбиране на абсолютната истина.

Абсолютната бодхичита

След като веднъж привикнеш с това,развий абсолютна бодхичита.

89

UPADESA.ORG


Три вида знание се съчетават в един момент, за да ни помогнат да разберем абсолютната истина: знанието, свързано със слушане и изучаване; знанието, което се ражда от задълбоченото обмисляне на онова, което е било чуто или изучено; и знанието, придобито чрез медитиране или преживяване на онова, което е било чуто и обмислено. Напредвайки чрез тези три типа знание, ние придобиваме прозрение чрез пряко преживяване в абсолютния аспект на пробудения ум. Ние се запознаваме все по-добре и по-добре с природата на вътрешните явления на ума и външните феномени на проявленията.

Невежеството е коренът на нашата силна склонност да възприемаме нещата като приятни, неприятни или неутрални. Нашите преценки за красота или грозота ни карат да приписваме тези характеристики директно върху даден външен обект. Ние започваме да правим разграничения, приемайки онова, което харесваме, и отхвърляйки онова, което не харесваме.

Всички възприемани проявления, и външни, и вътрешни явленияса като сънища и илюзии – в миналото те не са съществували,накрая те няма да съществуват,и междувременно те се появяват по силата на един низ от взаимозависими фактори.

Сънищата, в които човек сънува, че се дави или че изгаря в пламъци, могат да бъдат много живи и плашещи. Когато се намираме в разгара на преживяването, ние нямаме начин да знаем, че сънищата ни не са истински. Чак когато се събудим, осъзнаваме, че това не е било нищо повече от едно проявление на нашия ум. Начинът, по който

90

UPADESA.ORG


нормално възприемаме явленията като приятни или неприятни, е подобен на сънуването.

Явленията, като сънищата, са лишени от каквото и да било присъщо съществуване. Те идват от нищото и не оставят нищо зад себе си, без значение колко дълго траят. Как могат те да се появяват, ако са лишени от присъщо съществуване? Всъщност, те могат да се проявяват по безброй начини, както една дъга, която се появява само по силата на временно съчетание на множество фактори. Тези фактори могат да се съчетаят заедно, точно защото не съществуват автономно и не притежават постоянна реалност. Никое явление не съществува самостоятелно и никое не притежава солидно съществуване.

Проявленията стават по-прозрачни и по-малко солидни, когато започнем да привикваме с това да виждаме явленията като сънища и илюзии.

Въпреки че изглежда [че ги има],от самото начало явленията са лишени от истинско съществуване;присъщо те са без същност,нито пък пребивават.Изразът е каите и мъдростите,но при все това абсолютната природа никога не се променя:както беше, така и ще бъде.

Светът на явленията е точно като един сън. Явленията изглеждат солидни, но те не съществуват по начина, по който изглеждат на пръв поглед. Зад тях не стои никаква солидна реалност; от самото начало те са лишени от присъщо съществуване. Няма нищо друго освен един динамичен поток на постоянно променящи се, зависими една от друга взаимовръзки.

91

UPADESA.ORG


Има два начина да се разглеждат явленията. Първият е с „нечисто” възприятие. Това е заблуденият начин на възприемане на всичко като солидно и на приписване на същностни качества върху него. Вторият е да се разпознае непроменящата се пуста природа на явленията.

Явленията са един израз на каите и мъдростите. Каите са различните измерения на състоянието на буда – проявено, фино и абсолютно. Мъдростта е естественото състояние на ума, когато той не е обзет от заблуда. Независимо дали явленията се появяват или не, абсолютната природа не се променя. Абсолютната природа не е отсъствието на явления, а самият им модус на съществуване.

Без да знаят това, подобните на деца чувстващи съществасе отнасят към явленията, сякаш те са солидни и реални.Това поражда поредица от привличане и отблъскванеи огромните страдания на това съществуване – един илюзорен маскарад!

Ако разпознаем непроменящата се, абсолютна природа на явленията, ние едновременно с това виждаме тяхната несубстанциалност. Нещата се проявяват и въпреки това са пусти; те са пусти и въпреки това се проявяват. Пустотата не е отсъствие на явления и явленията не са отсъствие на пустота. По-скоро има един съюз между проявление и пустота. Това човек да зърне дори и за миг разбирането, че нещата не са такива, каквито изглеждат, е една голяма стъпка към виждането на истинската природа на нещата.

Докато не придобием това разбиране, ние сме като наивни деца, които се заблуждават лесно от явленията. В

92

UPADESA.ORG


своето объркване ние третираме феноменалния свят като солиден и реален. Ние не виждаме, че той е просто един израз на мъдрост и проява на пустота. Ние утвърждаваме явленията и задвижваме една безкрайна поредица от привличане и отхвърляне, която води до вкопчване и желание. Тази едничка грешка – втвърдяването на явленията – поражда безкрайния цикъл на самсара, поради което цялото страдание на съществуването е просто един „илюзорен маскарад”.

Могъщите корени са невежествотои схващането, че съществата и явленията реално съществуват.Когато тези станат привични,възниква обусловеното съществуване.

Нашият невеж навик за погрешно изграждане на феноменалния свят като солиден води до вкопчване в реалността, което е коренът на самсара. Колкото повече се вкопчваме, толкова по-солидни изглеждат явленията. Този продължително затвърждаван навик е труден за променяне. Нашето вкопчване е като старо парче пергамент, което е стояло навито в продължение на години. Когато се опитаме да го изправим, то незабавно отново се навива. С течение на времето пергаментът в крайна сметка може да бъде изгладен. По подобен начин ние имаме нужда от време, за да се отплетем от вкопчването в реалността. Трябва да обмислим и изследваме същността на „аз-а” и на явленията отново и отново, така че да можем постепенно да стигнем до това разбиране.

Следвайки писанията и устните инструкции на гуруто,щастливите същества, които се стремят към свобода,

93

UPADESA.ORG


първо трябва да запознаят себе сис несъществуването на съществата и явленията.

За да разсеем своите обикновени заблуди, ние трябва да следваме автентичните писания, да слушаме устните инструкции на един квалифициран учител и да се опитваме да ги прилагаме на практика. Съчетаването на тези два аспекта е важно. Писанията са автентичните аргументи и знания, основаващи се на задълбоченото разбиране на Будата и неговите последователи. Задълбочените устни инструкции на гуруто се основават на преживяване. Гуруто може да ни помогне да получим едно директно преживяване на онова, което описват ученията.

Идентифициране на обекта на вкопчване

Вкопчването в идеята, че егото действително съществува,е приемането на мисълта за „аз” за реална същности е резултат от едно погрешно разбиранена крехките пет съвкупности.

„Аз-ът” е едно преходно съчетание на петте агрегата, които съставят нашата психофизическа система. Ние погрешно считаме за „аз” съвкупността от ум и тяло – скандхите на формата, чувството, възприятието, умствените творения и съзнанието. Агрегатите са в същността си множествени и ефимерни. Въпреки това ние създаваме една идея за „аз”, която е завършена и вечна. Вкопчването в егото е концепцията за един отделен „аз”, която ние приписваме на тези агрегати.

Ако човек изследва правилносъвкупността от тези пет агрегата,

94

UPADESA.ORG


които са множествени и непостоянникато светкавица, водопад или маслена лампа,той вижда, като при объркването на въже със змия,че „аз-ът” не е нищо друго освен погрешно възприятие:той е несъществуващ, лишен от присъща реалност.

Ние трябва да разградим своето схващане за „аз”. Когато казваме „аз”, ние мислим за една трайна и единна същност. В действителност обаче, този „аз” е просто една съвкупност от агрегати, и тези агрегати са ефимерни и се променят всеки миг като един водопад или като пламъка на маслена лампа. Един водопад изглежда трайно съществуващ, но всъщност е съставен от постоянно променящ се поток от капчици вода. По подобен начин пламъкът на една маслена лампа е просто една постоянна серия от проблясъци светлина, а не някакъв постоянен пламък.

Изследването и анализирането на нашите възприятия е от съществена важност. В тъмното ние лесно можем да объркаме едно навито въже със змия и да се уплашим. След като изследваме обаче, ние откриваме, че там никога не е имало змия. Целият страх и ужас, който почувствахме, е дошъл от погрешното ни схващане, че въжето е змия. Страхът изчезва веднага щом осъзнаем грешката си. Бяхме изплашени, но преживяването на този страх не превърна въжето в змия. По подобен начин, ако изследваме правилно „аз-а”, ще открием, че той не съществува истински. Ние не премахваме нищо; „аз-ът” просто не е съществувал от самото начало. Той не е нищо друго освен едно погрешно възприятие.

Когато кажем: „Някой ме бутна”, това показва, че ние свързваме себе си с тялото. Когато кажем: „Аз съм тъжен”, ние свързваме „аз-а” с ума. Това поставя „аз-а” на две различни места. Къде е в крайна сметка „аз-ът”? Има ли

95

UPADESA.ORG


един специфичен „аз” в тялото? Тъй като сме неспособни да го открием, ние по принцип свързваме „аз-а” с някакъв вид умствено или физическо преживяване.

Какво е това преживяване? Миналите мисли са си отишли; бъдещите все още не са възникнали. Потокът на съзнанието е просто един низ от настоящи моменти. Как нещо би могло да бъде постоянно или да съществува отделно, когато тези моменти изчезнат?

Чувството за „аз” е естествено дотогава, докато не вярваме, че то сочи към някаква постоянна същност. Нормално е да се прикрепи етикет „аз” към един постоянен поток от съзнание, който представлява постоянно променящ се динамичен процес. Този процес притежава характеристики и своя собствена история. Можем да го наречем „аз”, ако знаем, че това е просто едно име, точно както ние наричаме дадена река по име поради нейните характеристики. Както обаче споменахме в глава пет, реката е едно променливо явление. Никой не си мисли, че ако извикаме „Ганг”, една малка главичка ще се покаже от реката и ще каже: „Това съм аз. Аз съм Ганг.” По подобен начин няма „аз”, който да плува в потока на съзнанието.

По същия начин идеята за „мое” е просто един етикет. Нека изследваме как поставянето на етикета „мое” върху явленията трансформира начина, по който възприемаме нещата. Представи си, че гледаш във витрината на един магазин една красива и скъпа ваза. След това една котка бута вазата и тя се чупи. Ти си мислиш: „Колко жалко. Беше толкова хубава ваза”, и си продължаваш по пътя. Сега си представи, че един приятел ти е дал една скъпа ваза. Тя седи над камината ти и котката ти я бута на земята. Ти казваш: „Моята ваза се счупи! О, не!” И това е катастрофа, само поради етикета „мое”, който си приписал на вазата. Етикетът създаде една голяма разлика.

96

UPADESA.ORG


Установяване на пустотата на вътрешните и външните явления

Вкопчването в идеята, че явленията реално съществуват,е вкопчване в идеята за субект и обект.Всички обекти, които човек възприема, външни и вътрешни явленияса илюзорни проявления, възникващи от привични тенденции.

Като визуално изкривяване,като отражение на луната във вода и като грешни възприятия,когато не са изследвани, те се приемат за даденост;когато са изследвани, се вижда, че са нищо.

Точно както открихме, че нашата лична идентичност не притежава истинско съществуване, трябва също да изследваме и природата на външните явления, за да определим дали те също са пусти. По навик ние приемаме явленията така, както те изглеждат. Светът изглежда солиден, защото ние не анализираме онова, което виждаме. Изследвайки внимателно външните явления, като къщите, ние откриваме, че те също не притежават присъщо съществуване. Една къща е нещо съставено от части, изградени от атоми. Правилният анализ на атомите разкрива, че без значение колко са малки, не съществуват реално никакви неделими частици материя. Чрез такава проверка ние откриваме, че идентичност липсва във всичко.

Проявяването на явления е неделимо от пустотата. Играта на пустота и проявление е като примера за отражението на луната във вода. Схващането, че луната действително се намира във водата, е погрешно възприятие.

97

UPADESA.ORG


Отражението може да бъде видяно, но то е „пусто” от една солидна луна.

Основният момент в съюза на проявление и пустота е, че пустотата не е липсата на явления, а отсъствието на същност в тях. Затова нещата могат да се появяват по толкова различни начини, въпреки че са лишени от присъща реалност. Неделимостта на проявление и пустота е най-точният и пряк начин за описване на реалността.

Явленията не са неделими същности,както и атомите, и секундите.Следователно трябва да заключиш, че не може по никакъв начин да се каже,че субектът и обектът съществуват.

Всички явления постоянно се променят. Те никога не остават еднакви дори и за миг. В своето изкривено възприятие обаче, ние не забелязваме постоянното протичане на миниатюрни трансформации. Следователно трябва да заключим, че и външните обекти, и вкопчващият се ум, който ги възприема, не притежават стабилно присъщо съществуване.

Постоянно завъртайки колелото на изследването,ще придобиеш увереноств несъществуването и на съществата, и на явлениятаи ще дойде време, когато ще постигнеш убеденост,че двете истини,илюзорното възникване на взаимозависими събитияи пустотата, която е лишена от всякакви схващания,не са в противоречие, а в същността си са едно.

Анализирай личния „аз”, както и явленията, докато не станеш сигурен в тяхната присъщо пуста природа. Когато

98

UPADESA.ORG


действително приемеш това присърце, ще разбереш напълно, че двете истини в същността си са едно. Те не са две отделни неща, като рогата на един бик. Абсолютната истина е окончателната природа на всички явления, а относителната истина е начинът, по който явленията изглеждат. Обикновеният заблуден ум възприема разлика между начина, по който нещата изглеждат, и тяхната истинска същност. Накрая на пътуването си обаче, ти ще възприемеш пряко крайната природа на явленията, в която изчезва всякаква разлика между привидност и реалност.

Кадампа учителите са казали, че „дори и да нямаш пълно разбиране на пустотата, ако в ума ти възникне просто едно истинско съмнение в солидността на явленията, тази мисъл има силата да направи на пух и прах заблудата на самсара”.

Когато бях в Лос Анжелис, посетих едно филмово студио и видях декорите. Всичко – къщите, улиците и т. н. – изглеждаше толкова истинско, гледано отпред. Когато обаче заобиколих сградите, отзад видях, че там нямаше нищо. Те бяха пусти. Посетих един декор на болница и видях лекари и сестри, които се разхождаха, сякаш е истинска болница. Бях облечен в монашеските си роби и един актьор дойде при мен и ме попита: „Ти истински ли си?” Сега, когато гледам филми, постоянно си спомням, че зад фасадите няма нищо и не се ангажирам толкова емоционално.

Когато всички предразсъдъци, които поддържат разделениетомежду проявление и пустота, се сринат,изследването приключва.Каква е тогава ползата от концептуално разсъждение?

99

UPADESA.ORG


Убедеността, че и на съществата, и на явленията им липсва присъща идентичност, която придобиваме чрез изследване, ще ни позволи да осъзнаем, че явленията се появяват по силата на взаимозависимо възникване. Като един сън или мираж, те се появяват като резултат от сложни взаимовръзки между безброй причини и условия, никои от които не съществуват истински.

Щом веднъж разберем недуалността на проявление и пустота, ние ще спрем да се вкопчваме в схващания за субект и обект. В този момент ние вече няма да имаме нужда да анализираме тези концепции.

Един погрешен възглед за пустотата

Пустотата е противодействието на всички възгледи,но ако човек се вкопчи в концепцията за пустота,като очистително, което се е превърнало в отрова,тя става неефективна.

Вкопчването в концепцията за пустота може да бъде доста опасно. Представи си например, че си болен и че има само един лек за твоята болест. Ако не следваш внимателно указанията на лекаря, болестта ще се влоши и ще си провалил шанса си за излекуване. Пустотата е най-доброто лекарство за твоето погрешно вкопчване в реалността на явленията. Ако се вкопчиш обаче в концепцията за пустота, тя ще престане да бъде лек и няма да донесе полза, и ти ще изгубиш възможността да се излекуваш.

Така както две пръчки, които се търкат една в друга,изгарят в огъня, който е тяхно собствено творение,самото противодействие трябва да изчезне от само себе си.

100

UPADESA.ORG


Щом веднъж си успял да запалиш огъня чрез търкането на две пръчки една в друга, няма повече смисъл от пръчките. Използвай пустотата, за да премахнеш вкопчването си и след това просто се отпусни в истинската природа на пустотата. По този начин ще се срещнеш с абсолютната природа, която присъства от самото начало, свободна от обект и отправна точка.

9ВЕЛИКОТО СЪВЪРШЕНСТВО

Отпусни се в потока на изначалната простота,която е абсолютната природа, пребиваваща от самото начало,естественото състояние, необятността, надарена с трите порти на освобождението:пустота, липса на характеристики и отсъствие на намерение.

Естественото състояние на пустота е надарено с „три порти на освобождението”: (1) неговата същност или природа, е пуста; (2) неговата причина е свободна от умствени усложнения или конвенционални характеристики; (3) и плодът не е „нещо”, което да бъде придобито, а по-скоро едно състояние на мъдрост, което трябва да бъде осъзнато. Трябва да почиваме непринудено и отпуснато в това състояние.

Тогава ще видиш сияйната буда-природа,в която всички усложнения и творения на умаса в покой в абсолютната необят.

101

UPADESA.ORG


Когато бъде съвършено осъзнато значението на пустотата, онова нещо, наречено ум – заедно с всичките негови умствени събития и усложнения – ще бъде естествено успокоено. Прекратяването на цялата концептуална мисъл е дхармакая. Невежеството, неговите заблуди и произтичащите от тях умствени творения трябва всичките да престанат, за да може да се стабилизира тази мъдрост, която е отвъд концепции. Когато тези творения изчезнат, в абсолютната необят се осъзнава фундаменталната природа на ума.

Обединяване на проявления и пустота

Пуста по същността си, тя е свободна от етернализъм;съзнателна в израза си, тя е свободна от нихилизъм.Въпреки че така човек разграничава два аспекта,тя е базовата природа, в която всички схващания за дуалистично възприятиесе освобождават в тяхното собствено пространство:невъобразима, неизразима, възприемана само от самата мъдрост,

Буда-природата е пуста по характер и сияйна в израза си. Тя е едно състояние на осъзнаване, а не същност, надарена с присъща реалност. Тя е свободна от концепции за съществуване и несъществуване. Тя не е някакво вечно същество. Разпознавайки това, ние няма да изпаднем в погрешния възглед на екстернализма.

„Пуста по същността си” не означава, че тя е нищо или абсолютен вакум. Тя е „съзнателна в израза си”, тъй

102

UPADESA.ORG


като се проявява като неограничени просветлени качества. Осъзнавайки този съзнателен, сияен аспект, ние противодействаме на опасността от изпадането в крайния възглед на нихилизма. Пустата природа и съзнателната природа на състоянието на буда са едно. Пустотата и проявлението се случват заедно без противоречие. Тази велика еднаквост, в която няма разделящи концепции, не подлежи на описание. Тя не може да бъде преживяна с обикновения интелект, а само с мъдростта на самосъществуващата осъзнатост.

несъставна по същността си,виждана без виждане,като при втренчването във ваджра пространствототя е наречена „да видиш небето на абсолюта”.

Когато погледнем в небето, ние казваме, че виждаме пространство, но всъщност там няма нищо за виждане. Виждането на абсолютната природа е един начин на виждане, без разделение между онова, което се вижда, онзи, който вижда и действието на виждане. Тази невъобразима мъдрост е несъставна. Тя е като „ваджра пространство” – необятността на чистата осъзнатост, която е свободна от нещо за виждане и нещо, което вижда. „Виждана без виждане” показва, че сме разпознали окончателната природа.

Няма нищо за пропъждане,нито най-малкото нещо за прибавяне.Гледайки съвършено в самото съвършенство,виждайки съвършенство, човек е съвършено освободен.

Нищо няма нужда да бъде вадено или прибавяно към татхагатагарбха. Нищо не може да я опетни, точно както

103

UPADESA.ORG


облаците не могат да променят действителната светлина на слънцето. Емоционалните замъглявания са просто външни воали, които никога не проникват и не накърняват изначално съвършената и непроменяема буда-природа. Тя просто почива естествено такава, каквато е. Когато се вгледаме без дуалистично вкопчване („съвършено”) в буда-природата („самото съвършенство”), ние ще бъдем „освободени”.

Когато осезаеми неща и неосезаеми нещапрестанат да присъстват в ума,в отсъствието на други алтернативи,разголен от всички концепции – това е върховният покой.

Когато можем действително да възприемаме, че нито субстанциални, нито несубстанциални неща реално съществуват, ние ще бъдем свободни от всякакви отправни точки и вкопчване в реалността. Нашият ум няма да бъде разкъсван от дуалистични възприятия и ще бъде съвършено спокоен.

Без да схващаш този жизненоважен момент,това болезнено да заковаваш ума сис умствени творения не е пребиваване в покой;

изграждането на интелектуални ограничения не е прозрение.

Този стих е цитат от деветата глава на Пътят на бодхисатва. Практиката на шамата медитацията („пребиваване в покой”) е насочена към това да направи ума стабилен и ясен. Нашият настоящ ум е като гърне с вряща вода – разбъркана, бълбукаща и завихрена. За да можем да зърнем истинската

104

UPADESA.ORG


природа на ума, често е необходимо да започнем с успокояване на необузданите мисли и с проясняване на ума.

За да видим дъното на едно езеро, ние трябва да спрем да размътваме калта. Също така трябва да оставим калта на дивите и дискурсивни мисли да се утаи. Когато това се случи, умът естествено ще стане прозрачен. Тогава ние ще можем да видим надалеч в дълбините на ума и да възприемем неговата истинска природа.

Това да бъдеш отведен към невъобразимата същност посредством пребиваването в покой е наречено прозрение (випашана). Прозрението е естествената и необходима допълваща част към пребиваването в покой.

В усилието си да спрат ума от скитане по време на медитацията обаче, практикуващите понякога се опитват да подтиснат мислите със сила или да създадат едно изкуствено усещане за покой. Това не е пребиваване в покой. Опитите да се изфабрикува природата на пустотата чрез блокиране на ума са грешка, която може лесно да доведе до едно състояние на вцепеняване и затъпяване. Ние трябва да преживеем съюза на проявления и пустота. Правейки това, ние започваме да възприемаме вечно присъстващата чиста осъзнатост, независимо дали възникват мисли или не.

Съвършеното виждане на невъобразимата абсолютна природабез никакви интелектуални усложненияе един пример за чиста мъдрост.

Ние може да сме били въведени в идеята за абсолютната природа от дадено учение или чрез инструкциите на квалифициран учител. Тази идея е като пример, който сочи към нещо, но не е самото нещо. Затова Шечен Гялцап говори за „пример за чиста мъдрост” – нещо, което е в

105

UPADESA.ORG


хармония с мъдростта, но не е самата мъдрост. Щом веднъж учителят е посочил истинската същност на ума, следващата стъпка е да останеш в безпристрастност, да се обединиш с това разбиране и да го интегрираш в своето същество така, че то да се превърне в едно истинско осъзнаване. Само когато имаме едно пряко преживяване на абсолютната природа, свободно от умствени конструкции, сме осъзнали самата чиста мъдрост.

Съюзът на пребиваването в покой и прозрението

Отвъд това, върховната абсолютна мъдрост – полето на разбирането на върховните същества,които са достигнали състоянието на единство,значението на изначалния съюз на прозрението – която довежда до мъдростта и спокойствиетона пребиваването в потока на естественото състояние,ще бъде осъзната по силата на ключовите устни инструкции на гуруто.

Съюзът на шамата и випашана ти позволява да останеш в спокойствието на едно умствено състояние, свободно от разсейване и притъпеност, докато в същото време постигаш по-дълбоко прозрение в истинската природа на ума.

Разчитай на ключовите устни инструкции на учителя, за да осъзнаеш тази мъдрост на недуалното пребиваване в покой и прозрение. Тези дни хората се опитват да медитират според инструкции, които четат в книги. Колкото и полезно да е знанието в книгите, то няма да те доведе до съвършената мъдрост. Просто четенето на преводи на инструкции или слушането на касети с учения няма да е достатъчно. Ако обаче притежаваш преданост към учителя си и си отправял молитви на стремежи в миналото,

106

UPADESA.ORG


тогава ще осъзнаеш абсолютната природа чрез неговите инструкции.

Медитационните преживявания, опетнени от схващането за истинско съществуване,независимо дали блаженство, яснота или не-мисъл,са всичките измамни и подвеждащи.Ако си вкопчен в нещата като истински, ти подхранваш самсараи никога няма да преминеш отвъд трите свята.

Опитвай се да останеш недокоснат от различните медитационни преживявания, които може да възникват, като чувства на блаженство, всеобхватна яснота или свобода от мисли. Тези преживявания ще се появяват естествено, но ако се вкопчиш в тях, те могат да доведат до прераждане в трите сфери на самсара. Вкопчването в реалността на преживяването на блаженство ще направи така, че ще се преродиш в сферата на желанията; вкопчвайки се в яснотата, ще се преродиш в сферата на формите; а вкопчването в отсъствието на мисли ще доведе до прераждане в безформената сфера. Вместо това стреми се да освободиш себе си напълно от самсара и недей да търсиш просто временно щастие и блаженство.

Следователно с върховно умениеотпусни се в простота, остави всичко, каквото е,в едно състояние свободно от възприемане на нещата като истински,в което онзи, който осъзнава, осъзнатото и осъзнаванетостават неделими, като изливането на вода във вода.

107

UPADESA.ORG


Това е фундаменталната природа отвъд реч и интелект,дефинитивното значение, трансцеденталното съвършенство на мъдростта,което може да бъде осъзнато само в собственото лично съзнание.Бъди решен да овладееш това разбиране!

Ако си свободен от привързаност към медитативни преживявания и можеш умело и естествено да се отпуснеш без усложнения според инструкциите на учителя, тогава ще преживееш наблюдаващия ум и онова, което се наблюдава като едно. „Остави всичко, каквото е” не означава да насилваш себе си да бъдеш безучастен. Това би било дуалистична концепция. Вместо това отпусни се в простота, което е едно състояние без усложнение.

След това онова, което трябва да бъде осъзнато, и самото осъзнаване ще се слеят, като изливането на вода във вода. Наблюдателят, наблюдаваното и наблюдаването са неделими в истинската природа на ума. Чистата и директна осъзнатост е единственият начин да се разбере тази неизразима природа, „трансцеденталното съвършенство на мъдростта.”

Установяване на окончателния възглед и медитация

Накратко, както е казал закрилникът Атиша:„В абсолюта няма разграничения;няма нито обусловени явления, нито абсолютни явления.В лицето на пустотата няма разграничения, никакви.

108

UPADESA.ORG


„Осъзнавайки това без осъзнаване,то е наречено просто ‘виждане на пустотата’,виждане на онова, което не може да бъде видяно.”Така е казано в най-задълбочените сутри.Нищо за виждане, никой, който да вижда,няма начало, няма край,покой.

„Напълно отвъд ‘действително там’ и ‘недействително там’,свободно от класификации и отправна точкато не престава, не пребивава,никога не идва, никога не си отива.То не може да бъде хванато в думи.”

„То не може да бъде изразено; то не може да бъде видяно;то никога не се променя и никога не е съществувалокато солидна реалност.Йогинът, който осъзнава това,се отървава от двата воала: воала на замъгляващите емоциии воала, който закрива всичко познаваемо.”Така е казал Атиша в Навлизане в двете истини.

Атиша обяснява, че няма същинска разлика между относителна и абсолютна истина и по подобен начин няма истинска разлика между явленията и тяхната истинска природа. В същността на пустотата няма разграничения.

Крайната реалност не може да бъде възприемана посредством концепции. Чрез едно пряко преживяване, което преминава отвъд обикновения концептуален ум обаче, ние можем да постигнем истинско разбиране на реалността като съюз между проявления и пустота.

109

UPADESA.ORG


Има два „воала”, които закриват нашата истинска природа. „Воалът на замъгляващите емоции”, изграден от зловредни умствени състояния като желание, омраза и ревност. Тези състояния са пряката причина за нашите страдания в самсара. Вторият воал, онзи, който закрива „всичко познаваемо”, пречи на разбирането на истинската природа на явленията и на нашия собствен ум. Този воал се оформя от нашата привързаност към вярата в съществуването на феноменалния свят и на личния „аз” и той е по-фин и труден за премахване от воала на емоциите.

Един йогин, който е разчитал на инструкциите на учителя си, който е анализирал ума си и е осъзнал неговата окончателна природа, ще види „онова, което не може да бъде видяно”, което е истинската природа на нещата. Такъв един йогин е свободен и от емоционални, и от когнитивни замъглявания.

Великото съвършенство и предаността

Осемте качества на разбиране на крайната истинаса изложени в сутритеи всичко това естествено хармонира с Великото съвършенствопри посочването на истинската същност на ума,

което се постига чрез директно предаванепо силата на благословиите на гуруто.

Праджняпарамита сутра9 обяснява, че „осемте качества на разбиране на крайната истина” ще присъстват естествено при осъзнаването на Великото съвършенство. То може да бъде осъзнато само от ученик, който притежава голямо

9 Праджняпарамита сутра принадлежи към второто завъртане на колелото на Дхарма и излага доктрината за пустотата на явленията.

110

UPADESA.ORG


постоянство, усърдие и преданост, който спазва предписанията и практикува под ръководството на един просветлен и състрадателен учител.

Това не е в обхвата на обикновените умовеи онези, които са експерти в дискурсивните мисли,не познават неговия вкус.„Абсолютната истина, възникваща само от себе си,се осъзнава само и единствено по силата на вярата.”Така е казано.

Това да се преживее Великото съвършенство изисква повече от обикновено култивиране на интелектуално разбиране или изучаване на множество текстове и книги. За това осъзнаване е необходима преданост и дълбоко доверие в един автентичен духовен учител. Предаването и разбирането на природата на ума може да се случи, само когато при правилни обстоятелства се съберат един автентичен осъзнат учител и един ученик, който вижда своя учител като самия Буда.

Прякото предаване между гуру и ученик не се нуждае задължително от сложни думи и подробни обяснения. Има примери за това в историите на животите на великите учители. Например Патрул Ринпоче и неговият дългогодишен, близък ученик Ньошул Лунгток, лежали една вечер на една ливада над манастира Дзогчен в Източен Тибет.

Патрул Ринпоче попитал: „Лунгток, познаваш ли природата на ума?”

Ученикът отговорил: „Всъщност не.”След това Патрул Ринпоче казал: „Виждаш ли

звездите, които блестят горе в небето?”„Да”, отговорил Лунгток.

111

UPADESA.ORG


„Чуваш ли, как кучетата лаят долу близко до манастира Дзогчен?”

„Да”,След това учителят попитал: „Каква е природата на

ума?”В този момент Лунгток разбрал абсолютната

природа на ума. При една чиста връзка между учител и ученик това е възможно да се случи, затова развий съвършена преданост.

Следователно, придържай се към жизнената сила на предаността,която вижда гуруто като дхармакая.Отпусни се в неопетнена чиста простотаи ще осъзнаеш същинското значение.

Не можеш да постигнеш духовно постижение без преданост. По отношение на качества и постижения твоят учител не е различен от Будата. Тъй като обаче, твоят учител ти помага в този момент, неговата доброта е дори по-голяма от тази на будите от миналото.

От относителна гледна точка гуруто се появява в човешка форма, завърта колелото на Дхарма и показва пътя. Развий безрезервна вяра в своя учител и след това слей ума си с неговия. Оставайки в това състояние и поддържайки естествения поток на осъзнатост – съвършена простота без никакво усложнение – ще осъзнаеш истинската природа на ума. Твоят ум ще стане едно с ума на учителя ти. В този момент от абсолютна гледна точка ти ще го видиш като дхармакая, състоянието на велико спокойствие.

112

UPADESA.ORG


10ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ВЪЗГЛЕДА

Ако пропуснеш този жизненоважен моменти самодоволно вярваш, че не си се отклонил в еретични грешки,или твърдиш, че не утвърждаваш нищо,или си вкопчен в пустотата като проста липса,това не е Средният път.

Ако не успееш да унищожиш умствените фиксациина материалистичната гледна точка,ти си се отклонил дори още повече от Средния път.Следователно култивирай свобода от вкопчване и всякакви умствени творения.

Средният път е задължителната основа за осъзнаване на Великото съвършенство. Той е свободен от крайностите на нихилизъм и етернализъм, от вкопчване в пустотата и солидността на явленията. Ако вярваш, че пустотата просто означава премахване на всички мисли и отърваване от всички явления, без да се остави пространство на сияйното качество на мъдростта да заблести, ти не следваш автентичния Среден път.

Ако не си осъзнал напълно природата на пустотата, а просто си се научил да говориш за нея, ти не си разбрал съвършено Средния път. Трябва да присъстват едновременно осъзнатост и мъдрост. Простото говорене за пустотата няма да събуди в преживяването ти личното осъзнаване на възгледа.

Така наречените велики медитатори, които не успяват да осъзнаят това,уплашени, че тяхната практика

113

UPADESA.ORG


ще се изхаби до смърт,усърдно изтезават себе си.Какъв е смисълът от това?

Интелектуалното изследване може да продължи безкрайно и безплодно. Като малка птичка, която излита от кораб по средата на океана в опит да открие края на небето. Небето е толкова необятно, че птичката ще се умори и няма да има избор, освен да се завърне на кораба, без да е постигнала целта си. По подобен начин ние никога няма да намерим края на умствените творения.

Казано е: „Ако има вкопчване, няма възглед.” Щом веднъж зърнем за малко абсолютната природа и спрем да се вкопчваме, ние можем да прелетим през самсара, света на съществуването, без страх или трудност.

Какъв е смисълът да се следипоявяването и отминаването на мислите?

„Будна осъзнатост, която е отвъд съзнанията”,„Дхармакая отвъд основното съзнание”,„свобода от обуславящия интелект”,със съжаление ще кажа, че нито едно от тезине се чува в действителност от обикновените съществаи значението остава недокоснато.Аз обаче няма да говоря прекалено много за това.

Всички същества притежават татхагатагарбхаи затова те всички притежават причината за Състоянието на буда.Затова ги разглеждай всичките като чистии помисли за тяхната огромна доброта.

114

UPADESA.ORG


Практикуващите, които полагат безкрайни усилия да броят мислите си като мантри и в същото време не успяват да осъзнаят съюза на проявление и пустота, пропускат същинския момент. Нито пък те ще стигнат много далече, просто като осъзнават възникването и изчезването на мислите. Това да повтарят какво са прочели или чули, или това да се опитват да схванат тези теории с умствени концепции няма да ги отведе до истинско разбиране. Това не е правилният подход на осъзнаването на онова, което е отвъд интелекта и концепциите. Шечен Гялцап казва, че той няма да каже „прекалено много за това”, тъй като не пише философски трактат. По-скоро той се опитва да предаде своето собствено дълбоко преживяване като насока за това, как другите да го постигнат.

Намери един автентичен учител, научи се да бъдеш добър ученик и най-важното от всичко – приложи на практика инструкциите на учителя си. Идеята не е просто да си в компанията на един учител, но да постигнеш истинска трансформация, която променя отношението ти и те прави един по-добър човек. Ако тичаш след различни учители, практикувайки това и онова, без никога да се ангажираш истински, ти никога няма да се изправиш директно пред лицето на своите зловредни емоции; те дори могат да станат още по-лоши. Дхарма е едно учение за самотрансформация, а не просто форма на забавление.

Това да се преситиш и да станеш глух и ням за ученията е едно от най-големите препятствия по пътя. Щом веднъж ученията спрат да проникват в съзнанието ни, Дхарма няма да „работи” така, както би трябвало. За да превърнат една твърда кожа в мека, тибетците я мачкат с масло. Някои кожи остават твърди, дори и след като са постоянно в контакт с маслото. Ако станем безучастни и спрем да се опитваме истински да се променим, ние също

115

UPADESA.ORG


ще ставаме все по-твърди и по-твърди, докато не започнем да се съпротивляваме срещу всички учения, които чуваме.

Виждай Дхарма във всяко преживяване. Всички чувстващи същества притежават буда-природата, татхагатагарбха и причината за Състоянието на буда. Трябва да сме загрижени за тях с топлина и добро сърце. Ние напредваме по пътя и развиваме любяща доброта, търпение и състрадание, докато се учим да виждаме другите същества като чисти. Тези качества ни осигуряват необходимите средства за постигане на Състоянието на буда.

11СЛЕДМЕДИТАЦИОННО СЪСТОЯНИЕ: ШЕСТТЕ ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИ СЪВЪРШЕНСТВА

Между сесиите практика развивай щедрост и другите парамитибез трите концепции.

По време на медитационните сесии се опитвай да разпознаеш природата на ума. Между сесиите не се отдавай на стари навици и обикновеност. Вместо това развий шестте парамити или шестте трансцедентални съвършенства. Тъй като те са свободни от трите концепции (субект, който действа, обект на действието и самото действие) те могат да ни помогнат да създадем заслуга и мъдрост.

Щедрост

Нека да използваме първата парамита на щедростта за пример как работи това. Първо ние се отпускаме в

116

UPADESA.ORG


състояние, което е свободно от идеята за придържане към „аз” като субект, който извършва действието на щедрост. На второ място ние отпускаме всяко вкопчване в обекта на щедростта, получателя на помощта ни, чиято благодарност обикновено се очаква. На последно място не трябва да има никакво вкопчване в действието на самата щедрост. Ако сме напълно свободни от тези концепции, ние практикуваме истинската или трансцеденталната щедрост, която може да ни отведе до другия бряг, отвъд самсаричното съществуване.

Има различни видове трансцедентална щедрост. Първият е свързан с даването на материални неща като храна, облекло и други необходимости с чисти намерения, без задни мисли, скрити цели или подмолни мотиви. Още по-велико е да дадем всичко, което имаме, да оставим най-ценните си притежания или да изоставим вкопчването в най-скъпите си приятели или роднини. Отвъд това, но приложимо само за бодхисатви, които са осъзнали наистина значението на пустотата, няма ограничения по отношение на онова, което може да бъде дадено. Един бодхисатва на първото бхуми (етап от пътя) няма да се поколебае да пожертва крайниците си или дори живота си за благото на другите.

Вторият вид щедрост е дарът на Дхарма. Това също има различни нива. Ние например можем да дарим текстове или средства, така че хората да могат да учат и да навлязат в пътя. Това да се направят Дхарма ученията широко достъпни, като по този начин се облагодетелстват всички същества, е най-добрият дар. Това е, което правят великите учители, когато преподават на безброй ученици.

Третият тип щедрост е да се даде закрила срещу страха, да се помогне на болните и бездомните, да се защитят онези в беда и над всичко – да се защити животът. Един начин да се направи това е да се купят животни, преди

117

UPADESA.ORG


да бъдат заколени, или да се освободят риби, които са хванати.

Разбира се, всеки акт на щедрост е изключително положителен. Трансцеденталната щедрост обаче изисква ние да сме свободни от силно вкопчване в идеята „аз” или даващият в идеята за получател и в същинското действие на даване. Само тогава нашата щедрост ще стане трансцедентална и ще помогне да напреднем по пътя към просветлението.

Дисциплина, търпение и усърдие

Втората от шестте парамити е дисциплината, която също има три аспекта. Първият е да се избягват десетте недобродетелни действия. Вторият е да се ангажираме активно в десетте добродетелни действия с алтруистичен ум. Третият аспект е да се извършват всякакви действия за благото на другите, носейки по този начин безкрайна полза на всички.

Третата парамита е търпението – пълното изоставяне на гнева и злонамереността. Тя също има три основни аспекта. Първият е да оставаме несмутени от онези, които ни нараняват по какъвто и да било начин. Трябва да поддържаме съвършено въздържание и търпение към тях, независимо какви злини ни причиняват.

Вторият аспект е да преживяваме страданието с положително отношение, използвайки го, за да напредваме по пътя и да увеличаваме състраданието. Великите Кадампа учители са казали: „Умът ти трябва да е обърнат към Дхарма. Дхарма практиката ти трябва да е посветена на това да се отречеш от света. Животът ти като отшелник трябва да бъде фокусиран върху мисълта за смъртта, а смъртта ти трябва да се случи в пуста пещера.” Разглеждай този тип

118

UPADESA.ORG


отричане и целеустременост като радост, а не като труден товар.

Третият аспект е да имаш търпение по отношение на трудностите на духовната практика. Всичко, с което се сблъскваме по пътя, като крайности в жега и студ, не трябва да ни спира. Трябва да притежаваме съвършено търпение и способността да издържаме на всичко, без да се разстройваме. Крайният аспект на търпението е да приемем най-задълбоченото значение на ученията без страх. Някои хора стават нервни, просто като мислят за пустотата. Не трябва да се плашим. Всъщност трябва да се открием безстрашно към необятния възглед, за да осъзнаем значението на пустотата.

Четвъртата парамита е усърдието. В този случай усърдието е радостта, свързана със стремежа към една благородна цел. Първият тип усърдие е като обличане на броня. Ти чувстваш силна решимост, че каквото и да се случи, винаги ще следваш примера на великите учители от миналото с абсолютна целеустременост и постоянство.

На второ място е усърдието на приложението, което е да посветиш цялата си сила на огромната задача на Дхарма практиката. Недей да чувстваш, че това е прекалено трудно или че можеш да го отложиш. Вместо това вземи решение да навлезеш в практиката незабавно.

Третият тип усърдие е усърдието, което никога не е задоволено, чувството, че никога не си направил достатъчно. Ние често си мислим: „О, това определено е достатъчно,” когато се захващаме с действия като медитация, рецитиране на мантри или активно помагане на другите за кратък период от време. Вместо да подхранваме тези самодоволни мисли ние трябва да бъдем като един гладен як. Когато един як пасе трева, очите му не гледат тревата, която яде, а са втренчени в следващата туфа. По подобен начин ние никога не трябва да чувстваме, че сме

119

UPADESA.ORG


направили достатъчно, и винаги трябва да търсим нови възможности за практика. Трябва да полагаме постоянно усилие, докато не достигнем просветлението в името на всички същества. Помни, че това да развиеш стабилна концентрация (самадхи) изисква дисциплина. Без дисциплина медитацията няма да доведе до никакъв напредък.

Концентрация

Петата парамита е медитативната концентрация или дхяна. Има три вида дхяна. Първата води до състояние на лекота и покой, втората до постигане на духовни качества и третата до директна полза за другите.

Трябва да избегнеш определени препятствия, които могат да се появят по пътя на концентрацията. Първото е да се подмамиш от духовните преживявания на блаженство, светлини, яснота, отсъствие на дискурсивни мисли и т. н. Когато това се случи, ти можеш по погрешка да станеш като дете, което, виждайки множество шарени неща, потъва в тях. Недей да отдаваш голямо значение на тези медитативни преживявания. Второто препятствие е да се привържеш към преживяването на пустотата и към нейното окончателно значение.

След като веднъж си превъзмогнал тези препятствия, отпусни се в безпристрастността на крайната природа на ума, без дискурсивни, концептуални мисли. Това е истинската медитативна концентрация на сугатите или на онези, които са осъзнали истинската природа на нещата.

Когато медитираш, умът ти не трябва да бъде нито прекалено стегнат, нито прекалено разхлабен. Ум, който е напрегнат и стегнат, може да създаде изобилие от мисли, което те отнася в разсейване. От друга страна, ум, който е прекалено отпуснат, има тенденцията да потъва в

120

UPADESA.ORG


притъпеност или дори сън. Избягвай тези две крайности и запази една ясна внимателност, независимо дали умът ти е в състояние на разсейване или изпада в притъпеност.

По един постоянен балансиран начин дръж ума си фокусиран върху обекта на концентрация. Разбира се, мисли ще възникват, но се опитвай да не им придаваш прекалено голяма важност и им позволи да изчезнат от само себе си. Концентрацията ти трябва да бъде еднонасочена, непрестанна и кристално ясна. Когато стане прекалено разхлабена или прекалено втвърдена, приложи подходящото противодействие и в крайна сметка ще развиеш една добре фокусирана концентрация.

Докато се обучаваш в шамата, ще напреднеш през различни нива на преживяване, които накрая ще те доведат до един по-спокоен ум. В началото умът е необуздан и възбуден. Идеята за контролиране на мислите изглежда толкова трудна, като това да хванеш мятаща се змия в ръката си. Когато се опитваш да стабилизираш ума, той продължава да бяга във всички посоки.

Обикновено ние не обръщаме внимание на състоянието на умовете си. Всъщност ние не осъзнаваме колко много мисли имаме в действителност. Затова, когато започнем да обръщаме внимание и се опитваме да седим тихо, можем да изпитаме чувството, че мислите ни всъщност се увеличават. Не мислите ни обаче се увеличават, а нашето осъзнаване за тях. Ние просто разпознаваме колко възбуден е бил винаги умът ни. Това състояние на ума може да бъде сравнено с бушуващ водопад.

Този неспокоен, заблуден ум създава и увековечава всички наши умствени проблеми и страдания, затова трябва да развием една силна решимост да го опитомим. Както е казал Шантидева в Пътят на бодхисатва: „Няма трудна

121

UPADESA.ORG


задача, която да не може да стане лесна, ако постоянстваме и развием умение чрез упражнения.”

Дори и когато успокоим тези диви мисли и груби емоции, може все още да имаме потоци от мисли, които следват една друга във верижна реакция. Тези мисли са като бързо течащ поток, който се спуска в каскади по планинския склон. Въпреки това, ако постоянстваме в своята медитация, ще възникват все по-малко мисли и умът ни ще става все по-спокоен и фокусиран.

Постоянно съществуват множество фини и почти невидими мисли, които създават един неспирен фонов шум. Представи си, че гледаш една голяма река отдалеч. Водата изглежда неподвижна. Когато се приближиш към бреговете обаче, ще видиш, че реката се движи и тече непрестанно. Когато това се случи в медитацията ти, ще трябва да постоянстваш в обучението си, за да задържиш концентрацията си и да напреднеш. Това е наречено привикване.

Когато се успокоят фините мисли, ще си достигнал етапа на стабилност. Ще можеш да останеш съсредоточен върху обекта на своята медитация без никакво разсейване. Това е като един океан, който обикновено остава спокоен, освен когато е развълнуван от вятъра. Въпреки че на този етап умът ти може да остане в спокойна концентрация без умствени творения, шумовете, физическите усещания и подобните преживявания могат да смутят усещането за покой. Ако продължиш да постоянстваш и постигнеш съвършена концентрация, умът ще почива без усилие върху всякакъв избран обект без трудност, напрежение или смущение. Той ще остане жив и ясно фокусиран и нищо няма да може да наруши спокойствието. Това е като огромна планина, която не може да бъде разтърсена от ветрове.

122

UPADESA.ORG


По време на обучението ти могат да възникнат различни преживявания, като видения, усещане за блаженство и т. н. Въпреки че са признаци за напредък, те са все още опетнени от невежество и не са преживявания на мъдрост. Затова, каквото и да се случва, никога недей да се възгордяваш от тях; просто продължи с обучението си, докато умът ти не стане ясен и чист. Тялото ти ще се чувства блажено и много леко, почти сякаш е направено от топки памук. Това са признаци за пречистване и са указания, че обучението ти напредва.

Мъдрост

Шестата парамита е мъдростта, от която също има три типа. Първият е мъдростта, която се ражда от изучаване. Вторият е мъдростта, която възниква от задълбочено размишление върху ученията и от разсейването на всички съмнения, объркване, погрешни схващания и колебания. В този процес ти придобиваш сигурност за значението на всичко, което си чул или изучавал. Третата мъдрост се ражда от медитацията. Тя може да се развие щом веднъж си придобил тази сигурност. Опитай се да интегрираш ученията в своето лично преживяване. Този процес ще ги направи твоя втора природа. Като резултат накрая ти ще осъзнаеш изначалната мъдрост. Основната цел на обучението в дисциплина и концентрация е да се увеличи мъдростта.

Всяка практика, която правиш, трябва да включва трите стъпки на развиване на бодхичита, практикуване на шестте парамити и посвещаване на заслугата. Да практикуваш свободен от концепциите за субект, обект и действие и да посвещаваш всяка полза за доброто на всички същества означава да следваш превъзходния път, който обединява натрупванията на заслуга и мъдрост.

123

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

ЧАСТ ТРЕТА

ДОБРОДЕТЕЛНО В ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

12ПОСВЕЩАВАНЕ НА ЗАСЛУГАТА

Посвети всичко на великото просветление.Такъв е превъзходният път, който обединява двете натрупвания.

Затова пътят на бодхичита,в който и относителната, и абсолютната истини са едно – пустотата със същността на състрадание – е пътят, който радва Победителите.

Медитирай върху него постоянно и не след дълго,когато воалите, закриващи буда-природата, се пречистят,ще спечелиш титлата „просветлен”.

В същността си пътят на бодхичита е начин да извадим на преден план изначалната природа, която вече присъства в нас. Постоянната медитацията върху съюза на състрадание и пустота, характеризираща се с голяма целеустременост и постоянство, скоро ще премахне „воалите, закриващи буда-природата”. Тези воали са емоционалният воал, създаден от зловредни умствени фактори, и финият когнитивен воал, който пречи на разбирането на природата на всички неща и тяхното многообразие. Тези два воала ни пречат да постигнем Състоянието на буда. Щом веднъж ги премахнем, ще видим буда-природата такава, каквато е.

След като си постигнал неопетнени, превъзходни качества,проявяващ непрестанна, всеприсъстваща и спонтанна буда дейност,

127

UPADESA.ORG

Ч А С Т Т Р Е Т А : Д О Б Р О Д Е Т Е Л Н О В З А К Л Ю Ч Е Н И Е Т О

ти ще действаш като закрилник на всички същества под небето.

Просветлението е надарено с безброй качества, които се проявяват като всеобхватно състрадание. „Спонтанната буда дейност” не изисква никакво усилие или специално намерение. Тя извира естествено от състрадателната мъдрост на будите. Чрез това непрестанно състрадание всяко действие на едно просветлено същество се изпълва с полза за всички същества.

Епилог

Така аз, Падма Виджая, след като изпих инструкциите, които извираха от устите на великите пазители на приемствеността, се вгледах за малко в тях и сега, притежавайки малко преживяване, свързано с тях, по молба на един благороден Дхарма приятел, изрекох това кратко обяснения.

Чрез тази заслуга нека алтруистичният пробуден умсе роди в умствените потоци на всички чувстващи същества.Нека те видят разкрита крайната истина,самото лице на буда-природата.

В заключение авторът обобщава причината за своето обяснение, отправя молитва и посвещава заслугата от творбата си. Аз също съм много щастлив, че имах тази възможност да навляза в този ясен и красив текст и да го обясня. Вие може вече да сте били запознати с тези учения. Въпреки че самият аз нямах нищо особено, което да добавя, исках да ви предложа тази книга като едно подсещане.

128

UPADESA.ORG


Според тибетската традиция има три основни вида коментари: буквален, коментар дума по дума; коментар върху значението на текста; и „всеобхватен” коментар. Тук аз дадох един коментар дума по дума.

В този текст ние изучихме различни начини за развиване на бодхичита. Ние трябва да постигнем истинско преживяване чрез тези ценни инструкции и трябва да ги интегрираме в живота си. Това е единствената причина да ги изучаваме. Резултатът от духовната практика би трябвало да бъде нашата вътрешна трансформация в по-добри човешки същества. След като сме практикували в продължение на месеци или години, ние би трябвало да се поддаваме по-малко на гняв, гордост, завист или ревност. Нашата практика би трябвало да ни отведе до един по-необятен, по-спокоен ум.

Целият смисъл от спазването на диета например е да се свалят няколко килограма, а не човек да натрупа знание и да стане експерт във всяка различна диета. Може да си чул за много диети и да си прочел много книги, но няма да отслабнеш, освен ако не приложиш една от тях на практика във всекидневния си живот. По подобен начин, ако не приложиш ученията на практика, твоите деструктивни емоции и вкопчване в егото няма да намалеят. Тогава Дхарма инструкциите няма да ти бъдат от полза, без значение колко много от тях получиш.

Дилго Кхйенце Ринпоче винаги наблягаше много на важността от обединяването на нашия ум с Дхарма и от обединяването на практиката и всекидневния живот. Нашата цел би трябвало да бъде да се слеем с Дхарма по време на медитацията и да пренесем качеството на медитацията във всички свои действия. Дхарма трябва да се превърне във втора природа. Ние най-вероятно не интегрираме практиката в живота си, ако след много практикуване оставаме точно толкова ядосани като преди –

129

UPADESA.ORG


или дори повече. Друг признак за липса на интегриране е отсъствието на чувство за благополучие. Един истински практикуващ трябва поне да стане едно добро човешко същество.

Може да чувстваш, че си придобил някакъв контрол върху ума, или си напреднал малко в практиката си, и въпреки това, веднага щом се изправиш пред трудности, умствените отрови обземат ума ти със същата сила като преди. Ако това се случи, опитай се да определиш, дали ставаш по-добро човешко същество или не. Освобождаваш ли се бавно от замъгляващите емоции? Радваш ли се на чувство за вътрешна свобода?

След години практика ние трябва да придобием едно чувство за вътрешен покой и да станем по-малко уязвими от външни обстоятелства. Учители като Патрул Ринпоче са преживявали огромна радост и дълбоко щастие като резултат от своята Дхарма практика. Когато отрицателните емоции и умственото объркване изчезнат, ще се появят вътрешна свобода, отпуснато и открито щастие, и радост. За разлика от това, ние ще сме изпуснали смисъла от практиката, ако нашите умствени отрови са все още всемогъщи, ако ни измъчват постоянно и ако правят така, че ние да сме постоянно ангажирани със себе си.

Въпреки че може да не сте срещнали Дилго Кхйенце Ринпоче или Шечен Гялцап, когато четете творбите им, вие може да преживеете задълбочеността на тяхното разбиране, дълбочината на мъдростта и необятността на умовете им. Това естествено следствие от истинската Дхарма практика е очевидно при практикуващи, чиято практика процъфтява. Дори онези, които все още не са постигнали просветление, излъчват една вътрешна благодат. Това е знакът за един добър практикуващ. Може да е трудно да си около някой, който има слаба практика. Такъв човек преживява множество смущаващи мисли и проблеми, без да може да се

130

UPADESA.ORG


справи с тях. За разлика от това, някой със силна практика естествено става по-отворен и преживява вътрешна свобода. Той или тя са готови да вървят по пътя на бодхисатвите с радост, усърдие и състрадание, облагодетелствайки другите както на конвенционално, така и на окончателно ниво. Нека тези учения вдъхновят поне малко от вас да направят първите крачки по пътя към състраданието и свободата с ентусиазъм и увереност.

131

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

Биографичнa бележкa

Шечен Рабджам Ринпоче Джигме Чьоки Сенге

Шечен Рабджам Ринпоче, авторът на тази книга, е седми от поредицата Рабджам прерожденци. Вторият Рабджам, Кунзанг Намгял Лосел Гяцой Де основава манастира Шечен в Кхам, Тибет през 1735 година. Шечен бързо се превръща в един от основните манастири на традицията Нйингма на тибетския будизъм и към него възникват повече от двеста дъщерни манастира из цял източен Тибет. От 1735 година до ден днешен постът абат на манастирите Шечен се заема от последователните Рабджам прерожденци.

Настоящият Шечен Рабджам Ринпоче се ражда през 1966 година и е внук и духовен наследник на великия Дилго Кхйенце Ринпоче (1910-1991) – най-прославения Риме учител от средата на 20. век. На три годишна възраст Рабджам Ринпоче започва да живее с Н.Св. Дилго Кхйенце Ринпоче и да получава учения от него. Рабджам Ринпоче е един от малкото живи учители, които притежават всичките основни приемствености на четирите школи на тибетския будизъм – Сакя, Кагю, Нйингма и Гелуг. Рабджам Ринпоче е считан за един от най-големите пазители на Дзогчен приемствеността в днешни дни, въпреки че той открито не преподава тези учения. При смъртта си Н.Св. Дилго Кхйенце Ринпоче го определя като свой духовен регент и като наследник на цялата си приемственост. В момента Рабджам Ринпоче е абат на манастирите Шечен в Непал, Индия, Бутан и Тибет и е един от двамата учители, почитани като глави на традицията Нйингма на тибетския будизъм (вторият е Н.Св. Пенор Ринпоче). Рабджам

133

UPADESA.ORG

Ринпоче рядко пътува извън Азия и рядко преподава на Запад. Българският будистки център Тегчок Ламсанг е основан от него и се намира под негово ръководство и до момента е единственият европейски будистки център с такъв статут.

134

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

РечникАбсолютна истина (Тиб. don dam bden pa) Абсолютната природа на ума и истинският модус на съществуване на всички явления; състоянието, което се намира отвъд всички концептуални построения и което може да бъде съзряно само чрез изначална мъдрост и по начин, който преминава отвъд дуалността; начинът, по който съществуват нещата от гледна точка на осъзнатите същества.

Алая виджняна (Скт.; Тиб. kun gzhi, букв. „основата на всичко”) Според Махаяна това е основното и неопределено ниво на ума, в което се съхраняват кармичните отпечатъци.

Архат (Скт.; Тиб. dgra bcom pa) Онзи, който е победил заблуждаващите емоции, осъзнал несъществуването на личния „аз” и по този начин се е освободил завинаги от страданието на самсара. Състоянието на Архат е целта на Шравакаяна или Хинаяна.

Асанга (Скт.; Тиб. thog med) Ключова фигура за Махаяна будизма, живял около 350 г.н.е. Съ-основател, заедно с брат си Васубанду, на философията Йогачара. Той е източникът на традицията на Необятните действия, която допълва традицията на Задълбочения възглед, произтичаща от Нагарджуна и Манджушри.

Атиша (Скт.; Тиб. jo bo rje) Известен също като Дипамкара Шриджнана (982-1054 н.е.). Абат на индийския монашески университет Викрамашила. Той пътува до Тибет по покана на крал Йеше Уо, за да възстанови Будадхарма след нейното потъпкване от Лангдарма. Той въвежда ученията за Трениране на ума, които синтезират бодхичита традициите на Нагарджуна и Асанга.

Богове (Тиб. lha; Скт. deva) Според будистката традиция това е клас същества – по-висши от хората – които, въпреки че не са безсмъртни, се радват на много голяма сила, блаженство и дълголетие.

Бодхисатва (Скт.; Тиб. byang chub sems dpa) Онзи, който се стреми чрез състрадание да постигне пълно просветление или „Състояние на буда” в името на всички същества.

135

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

Бодхичита (Скт.; Тиб. byang chub kyi sems; букв. „просветленият ум”) На относително ниво това е желанието да се постигне Състоянието на буда в името на всички същества, както и практиките, необходими за постигането му: пътят на любовта, състраданието, шестте трансцедентални съвършенства и т. н. На абсолютно ниво това е прякото прозрение в крайната природа на явленията.

Буда (Скт.; Тиб. sangs rgyas) Онзи, който е премахнал емоционалните и когнитивни замъглявания и е развил двете мъдрости за постигането на просветление.

Буда природа (Тиб. bde gshegs snying po) Крайната природа на ума, свободна от воалите на невежеството. Всяко чувстващо същество притежава потенциала да достигне до тази буда природа, като постигне съвършено познание на природата на ума. Това е, по определен начин, „изначалната доброта” на чувстващите същества.

Ваджрасатва (Скт.; Тиб. rdo rje sems dpa') Будата, който въплъщава Стоте семейства. Практиката на Ваджрасатва и рецитирането на неговата мантра са особено ефективни за пречистване на отрицателни действия.

Ваджраяна или Тайната Мантраяна (Скт.; Тиб. rdo rje theg pa) Корпусът от учения и практики, основаващи се на тантрите и писанията, които са съсредоточени върху изначалната чистота на ума.

Великото съвършенство (Тиб. rdzogs pa chen po; Скт. mahasandhi) Върхът на деветте колесници и крайният възглед на школата Нйингма. Съвършенство означава, че умът в своята природа съдържа в себе си естествено всичките качества на трите тела: неговата същност е пустотата, дхармакая; неговият естествен израз е яснотата, самбхогакая; и неговото състрадание е всеобхватно, нирманакая.

Взаимозависимост или взаимозависимо възникване (Тиб. rten cing ‘brel bar ‘byung ba) Фундаментален елемент от будисткото учение, според който явленията биват разбирани не като изолирани съществуващи същности, а като съчетание от взаимозависими условия.

Випашана (Скт. Тиб. lhag mthong; букв. "всеобхватна визия" или "задълбочено прозрение") Изначалната мъдрост, която превъзмогва невежата вяра в съществуването на "аз-а" и осъзнава крайната реалност.

136

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

Вкопчане, привързаност (Тиб. bdag ‘dzin) Двата му аспекта са вкопчването в схващането за истинска реалност на егото и вкопчването в схващането за реалността на външните явления.

Две замъглявания или два воала Вж. замъглявания.

Действия (Тиб. las) Действията, които водят до щастие за другите, се определят като положителни или добродетелни. Действия, които водят до страдание за нас и другите, са описани като отрицателни или недобродетелни. Всяко действие, независимо дали е физическо, вербално или умствено, е като семенце, което води до резултат, който ще бъде преживян в този живот или в бъдещ живот.

Дуалност или дуалистично възприятие (Тиб. gnyis ‘dzin) Обикновеното възприятие на непросветлените същества, които възприемат явленията като субект (съзнание) и обект (умствени образи и външен свят) и вярват в тяхното реално съществуване.

Дхарма (Скт.; Тиб. chos) Обикновено се използва като название на доктрината на Буда. „Дхарма на предаването” се отнася до корпуса от устни и писмени учения. „Дхарма на осъзнаването” се отнася до духовните качества, които се разгръщат при практикуването на тези учения.

Дхармакая (Скт.; Тиб chos sku, букв. „дхарма тяло”) Пустият аспект на състоянието на буда, което може да бъде преведено и като „тяло на истината” или „абсолютното измерение”.

Дхармата (Скт.; Тиб. chos nyid) Онова, което е. Окончателната природа на явленията, пустотата.

Его или „аз” (Тиб. bdag) Въпреки факта, че ние сме една непрестанно трансформираща се система, взаимозависима с другите същества и целия свят, ние си въобразяваме, че в нас съществува някаква непроменяща се същност, която ни характеризира и която трябва да пазим и задоволяваме. Внимателният и задълбочен анализ на това его ни разкрива, че то е само една нереална умствена конструкция.

Етарнализъм (Тиб. rtag par lta ba) Един от двата крайни възгледа (другият е нихилизъм). Вярата във вечно съществуващи същности, като божествен създател или „душа”.

137

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

Замъглявания (Тиб. sgrib pa; Скт. avarana) Емоционалните замъглявания (Тиб. nyon sgrib) включват вредни емоции като привързаност и гняв. Когнитивното замъгляване (Тиб. shes sgrib) е дуалистичното концептуално мислене, което пречи на разгръщането на всезнание. Тези два вида замъглявания са воалите, които закриват абсолютната природа на ума и явленията.

Заслуга (Тиб. bsod names) Положителната енергия, възникваща от смислени действия или добродетел (de ba).

Зловредни умствени фактори или негативни емоции (Тиб. mnyon mongs; Скт. klesha) Всички умствени събития, които се раждат от вкопчването в егото, разстройват и замъгляват ума. Петте основни зловредни умствени фактора, понякога наречени „умствени отрови”, са привързаност, омраза, невежество, завист и гордост. Те са основните причини за страданието и непосредствен, и в дългосрочен план.

Йогин или йогини (Тиб. rnal 'byor pa или rnal 'byor ma) Някой, който практикува йога; духовен практикуващ. Йогин е мъжки род, йогини е женски род.

Кадампа (Скт. ; Тиб. bka’ gdams pa) Първата от школите на Новата традиция, която е произлязла от ученията на Атиша. Тя е наблягала на състрадание, учене и чиста дисциплина.

Калпа (Скт.; Тиб. bskal pa) Един жизнен цикъл на вселената, от възникване до разпадане. Една голяма калпа се раделя на осемдесет междинни калпи. Една междинна капла се състои от една малка калпа, по време на която продължителността на живота на съществата нараства. и една малка калпа, по време на която продължителността на живота на съществата намалява.

Карма (Скт.; Тиб. las; букв. „действие”) Законът за причината и следствието, свързани с нашите думи, мисли и действия. Според будистките учения нашите условия на живот, радости, страдания и възприятия за вселената не се дължат на случайност или на волята на някаква всемогъща същност, а са само резултат от предишни действия. По същия начин нашето бъдеще се определя от положителните или отрицателни качества на настоящите ни действия. Прави се разлика

138

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

между колективна карма, която определя общото ни възприятие за света, и индивидуална карма, която определя индивидуалните ни преживявания.

Кхарак Гомчунг (Геше) (Тиб. kha rag sgom chung) Кадампа лама от единадесети век, който е бил известен със своето постоянство и със стрикното си прилагане на ученията. Казва се, че той е получил ученията на Великото съвършенство и е постигнал тялото дъга.

Махаяна (Скт.; Тиб. theg pa chen po; букв. „Велика/голяма колесница”) Характеристиките на Махаяна са задълбочения възглед за пустотата на егото и всички явления, съчетан с всеобхватно състрадание и с желанието да се освободят всички същества от страданието и неговите причини. По тази причина целта на Махаяна е постигането на върховното просветление на Състоянието на буда, а пътят се състои от практиките на шестте парамити.

Медитация (Тиб. sgom) Процесът на привикване с ново възприятие за явленията. Прави се разлика между аналитична медитация и съзерцателна медитация. Обект на първия вид може да бъде тема за изучаване (например, схващането за непостоянството) или качество, което практикуващият желае да развие (като любов или състрадание). Вторият вид позволява на практикуващия да разпознае крайната природа на ума и да остане в осъзнаването на тази природа, която лежи отвъд концептуалната мисъл.

Мисли, дискурсивни (Тиб. rnam par thog pa) Обикновения низ от мисли, обусловени от невежество и от относителната реалност.

Мъдрост (Тиб. she rab; Скт. prajna) (1) Способността за правилна преценка, обикновено с конотация на разбирането на пустотата. (2) (Тиб. ye shes; Скт. jnana) Изначалният и недуален познавателен аспект на природата на ума.

Нагарджуна (Тиб. klu sgrub) Индийски учител, живял в периода първи/втори век от новата ера, който е изложил ученията на Средния път и е съставил многобройни философски и медицински трактати. Той е бил основател на системата Мадхямика, която все още се счита от тибетския будизъм за върха на всички философски системи.

139

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

Невежество (Тиб. ma rig pa) Погрешен начин на възприятие за съществата и нещата, който се състои в това, че им се приписва съществуване, което е реално, независимо, солидно и присъщо.

Нирвана (Скт.; Тиб. myang ‘das; букв. „отвъд страданието”) Различни нива на просветление, чиято интерпретация зависи от това, дали са разглеждани от гледната точка на Хинаяна или Махаяна.

Нисши сфери (Тиб. ngan song) Адовете и сферите на изтерзаните духове (претите) и животните.

Нихилизъм (Тиб. chad par lta ba) Крайният материалистичен възглед, който счита преживяванията на физическите сетива за единствена реалност и следователно отрича съществуването на минали и бъдещи животи, на кармичния принцип на причината и следствието и т. н.

Освобождение (Тиб. thar pa) Свобода от страданието и от цикъла на съществуванията. Това все още не е постигането на пълното Състояние на буда.

Осем светски грижи (Тиб. ‘jig rten chos brgyad) Фиксацията върху печалба и загуба, удобство и дискомфорт, добра и лоша репутация и възхвала и обвинение.

Осъзнатост, чиста (Тиб. rig pa) Недуалната крайна природа на ума, която е напълно свободна от заблуда.

Относителна истина (Тиб. kun rdzob bden pa) Възприемането на явленията като истински на нивото на обикновеното преживяване.

Падмасамбхава (Тиб. pad ma ‘byung gnas, букв. „роден от лотос”) Познат и с много други имена, включително Учителят от Одиана и Гуру Ринпоче. Поканен в Тибет от крал Трисонг Деуцен през осми век, Падмасамбхава успява да установи дефинитивно будистките учения на сутра и тантра. Той разпространява будистките учения на Ваджраяна из цял Тибет и скрива неизброим брой духовни съкровища в името на бъдещите поколения. Той е почитан като Втория Буда и идването му е било предречено от Буда Шакямуни.

Парамита (Скт; Тиб. pha rol tu phyin pa) Трансцедентално съвършенство или добродетел, практиката на която води до Състоянието на буда и

140

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

която, следователно, съставлява практиката на бодхисатвите. Има шест парамити: щедрост, етична дисциплина, търпение, усърдие, медитация и мъдрост. Според друга класификация има десет парамити: шестте, които вече бяха споменати, и умели средства, сила, стремеж и изначална мъдрост. Последните четири се считат за различни аспекти на парамитата на мъдростта.

Патрул Ринпоче (Тиб. jig med chos kyi dbang po) Изключително осъществен учител (1808-1887) от традицията Нйингма от Източен Тибет. Той е бил известен със своя несектантски подход и с изключителната простота на начина си на живот. Той е бил даровит писател и е добре познат на Запад като автора на книгата Думите на моя съвършен учител – едно въведение към практиката на Ваджраяна.

Праджняпарамита сутра (Скт.; Тиб. shes rab kyi pha rol tu phyin pa) Сбирката от сутри, принадлежащи към второто завъртане на колетото на Дхарма и излагащи доктрината на шунята – пустотата на явленията.

Пребиваване в покой Вж. шамата

Просветление (Тиб. sangs rgyas) Синоним на Състоянието на буда. Крайното постижение на духовното обучение, когато напълно разгърнатата вътрешна мъдрост е обединена с безгранично състрадание. Едно съвършено разбиране на същността на ума и явленията – на техният относителен модус на съществуване (начинът, по който те изглеждат) и на тяхната абсолютна природа (начинът, по който те действително са) – е фундаменталният антидот на невежеството и следователно на страданието.

Проявления (Тиб. snang ba) Светът на външните явления. Въпреки че изглежда, че тези явления имат истинска реалност, тяхната крайна природа е пустотата. Постепенната трансформация на начина, по който възприемаме и разбираме тези явления, съответства на различните нива на пътя към просветлението.

Пустота (Скт. shunyata; Тиб. stong pa nyid) Крайната природа на явленията, по-точно липсата на присъщо съществуване в тях. Окончателното осъзнаване на пустотата се придружава от спонтанно възникване на безгранично състрадание към чувстващите същества.

141

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

Път (Тиб. lam) Духовното учение, което позволява на човек да се освободи от цикъла на съществуването (самсара) и да достигне Състоянието на буда.Самадхи (Скт.; Тиб. bsam gtan) Различни нива на медитативно вглъбяване.

Самсара (Скт.; Тиб. ‘khor ba) Колелото или цикълът на съществуването; състоянието на не-просветление, в което умът – хванат в капана на трите отрови на омразата, желанията и умственото объркване – еволюира неконтролирано от едно състояние в друго и преминава през безкрайна поредица от психологически преживявания, всичките от които се характеризират със страдание. Едно същество може да се освободи от самсара само след като е осъзнало пустата природа на явленията и след като е разсеяло всички умствени замъглявания.

Сангха (Скт.; Тиб. dge ‘dun) Общността от будистки практикуващи, независимо дали монаси или миряни. Терминът благородна сангха се отнася до онези членове на будистката общност, които са постигнали нивото на виждане и отвъд него.

Скандхи, пет (Скт.; Тиб. phung po lnga, букв. "купчини" или "съвкупности/агрегати") Петте скандхи са съставните елементи: форма, чувство, възприятие, умствени построения и съзнание. Тези елементи заедно създават илюзията за "аз" в невежия ум.

Среден път (Тиб. dbu ma; Скт. madhqmika) Ученията за пустотата, формулирани за пръв път от Нагарджуна и считани за основата на Ваджраяна. Думата Среден показва, че тази философия е отвъд гледните точки на двете крайности на нихилизма и етернализма.

Страдание (Тиб. sdug bsngal) Първата от Четирите превъзходни истини, които са (1) истината за страданието, което трябва да бъде видяно като присъстващо навсякъде в самсара; (2) истината за произхода на страданието, който се корени в отрицателните емоции, които трябва да премахнем; (3) истината за пътя (духовното обучение), по който трябва да поемем, за да достигнем до освобождение; и (4) истината за прекратяването на страданието, плод от обучението, или Състоянието на буда. Има три типа страдание (Тиб. sdug bsngal gsum) (1) страдание на болката; (2) страдание от промяната - фактът, че щастието е непостоянно и податливо на преобразуване в страдание; и (3) всеобхватното латентно страдание - фактът, че всички действия, които

142

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

се основават на невежество по отношение на истинската природа на реалността, рано или късно ще доведат до страдание.

Сугата (Скт.; Тиб. bde bar gshegs pa, букв. "онзи, който е достигнал до и пребивава в блаженство") Епитет за Буда.

Сутри (Скт.; Тиб. mdo) Думите на Буда, които са били записани от неговите ученици.

Съвкупности, пет Вж. скандхи, пет.

Състрадание (Тиб. snying rje) Желанието да се освободят всички същества от страданието и от причините за страдание (негативните емоции и невежеството). Състраданието допълва алтруистичната любов (желанието всички същества да открият щастието и причините за щастие); симпатизиращата радост (радостта от добрите качества на другите); и безпристрастността, която разпростира предишните три отношения към всички същества, независимо дали са приятели, непознати или врагове.

Тайна Мантраяна (Тиб. gsang sngags) Вж. Ваджраяна.

Танра (Скт.; Тиб. rgyud, букв. "континуум") Текстовете на Ваджраяна будизма, които излагат естествената чистота на ума. Школата Нйингма класифицира тантрите в две групи: външни тантри (Крия, Упа и Йога) и вътрешни тантри (Махайога, Ануйога и Атийога). Сарма школите, или традицията на Новите преводи, използват друг метод, който разделя тантрите на четири класа: Крия, Чаря, Йогатантра и Ануттаратантра.

Татхагата (Скт.; Тиб. de bzhin gshegs pa, букв. "онзи, който е преминал отвъд") Епитет за Буда.

Татхагатагарбха (Скт.; Тиб. de gshegs snying po) Потенциалът за постигане на Състоянието на буда; сияйната и пуста същност на ума.

Традиция на Задълбочения възглед (Тиб. lta ba zab mo'i lugs) Сутрите от второто завъртане на колелото на Дхарма, излагащи задълбочения възглед за пустотата, били съставени от Манджушри и коментирани от Нагарджуна. По отношение на ритуала за приемане на обета на бодхичита и последващата го практика Нйингмапите следват основно

143

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

традицията на Нагарджуна. По отношение на възгледа си, обаче, те следват едновременно и традицията на Задълбочения възглед, и традицията на Необятните дейности, преподадена от Асанга.

Традицията на Необятните дейности (Тиб. spyod pa rgya che ba'i lugs) Бодхисатва Майтрея е съставил сутрите от третото завъртане на колелото и е автор на петте трактата, назовани на негово име (които излагат възгледа на "пустотата от друго" или gzhan stong) и ги преподал на Асанга. Асанга също така е написал Пет трактата върху земите и други творби. Неговият брат Васубанду, след приемането на Махаяна, написва множество творби, от които Тридесет стиха върху ума е най-изключителната. Това са източниците на традицията на Необятните дейности, която излага ученията за буда природата, бодхисатва бхумитата и т. н. Атиша въвежда в Тибет ритуала от тази традиция за приемане на обета на бодхичита.

Три вида мъдрост Мъдростта, която идва от слушане, размишление и медитация върху ученията.

Три отрови (Тиб. dug gsum) Трите отрицателни емоции на омраза, желание и умствено объркване.

Три порти на освобождението (Тиб. rnam thar sgo gsum) Централно схващане в Махаяна ученията от второто завъртане на колелото на Дхарма. Те са средство за доближаване до крайната реалност чрез разбиране на три качества, които са присъщи на явленията. Трите порти са (1) всички явления са пусти; (2) те са отвъд всякакви характеристики; и (3) те са отвъд всякакви стремежи и очаквания.

Три скъпоценности (Тиб. dkon mchog gsum; Скт. triratna) Буда, Дхарма и Сангха.

Трипитака (Скт.; Тиб. sde snod gsum) Трите сбирки с думите на Буда (Виная, Сутра и Абидхарма).

Ум (Тиб. sems) В будистки контекст това е обикновеното състояние на ума, което се характеризира с невежество и заблуда. Една последователност от съзнателни моменти създава привидното впечатление за континуум. На абсолютно ниво умът има три аспекта: пустота, яснота (способността да познава всички неща) и спонтанно състрадание.

144

UPADESA.ORG

Р Е Ч Н И К

Хинаяна (Скт.; Тиб. theg dman; букв. „Малка колесница”) Основната система на будистка мисъл и практика, извлечена от първото завъртане на колелото на Дхарма и основана на Четирите превъзходни истини и дванадесетте връзки на взаимозависимото възникване.

Чандракирти (Скт.; Тиб. zla bag rags pa) Индийски учител, живял през 6-ти век и автор с изключителни диалектични умения. Той е следвал Мадхямика традицията на Нагарджуна. Той е считан за систематизатор и основател на под-школата Прасангика Мадхямика.

Четири неизмеримости или четири безгранични отношения (Тиб. tshad med bzhi) Четири изключително добродетелни състояния на ума, считани за безгранични, защото обхващат всички същества без изключение и могат да създадат безкрайни заслуги. Те са любяща доброта, състрадание, радост и безпристрастност.

Шакямуни Историческият Гаутама Буда, който постигнал пълно просветление под дървото бодхи в Бодхгая около 500 г. пр.н.е.

Шамата (Скт.; Тиб. zhi gnas; букв. „пребиваване в покой”) В същността си това е медитация, при която умът остава неподвижно еднонасочен върху даден обект на концентрация. Въпреки че е много важно, това състояние само по себе си е неспособно да превъзмогне невежеството и схващането за „аз”.

Шантидева (Тиб. zhi ba lha) Монах от университета Наланда и прославен автор на Бодхичаряаватара или Пътят на Бодхисатвата. Той е бил поддръжник на възгледа на Прасангика Мадхямика в традицията на Чандракирти. Шантидева също така е авторът на Шикшасамучая, ценен сборник от цитати върху дисциплината, които иначе биха били загубени.

Явления (Тиб. snang ba) Онова, което се появява в ума чрез сетивните възприятия и умствените събития.

145

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

Допълнителна информация

Информация за тибетския будизъм в България и за дейността на Будисткият център Тегчог Ламсанг и Шечен България:

www.upadesa.orgwww.shechen-bg.org

Дискусионен форум и място за задаване на въпроси:

forum.upadesa.org

Моля не забравяйте че това е онлайн издание и то е предназначено само за лично ползване.

147

UPADESA.ORG

148

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

UPADESA.ORG

Documents

The Great Medicine - Online version