КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА · 110 – 113 0 спрямо стеблото на котвата и крайщата на лапите са завити

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА

ИЗВЕСТИЯ НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА 2011

19

НОВИ ФАКТИ ПОДКРЕПЯЩИ ХИПОТЕЗАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА Y - ОБРАЗНИТЕ ЖЕЛЕЗНИ КОТВИ

Траян Траянов

NEW FACTS SUBSTANIATED THE HYPOTHESIS OF THE BRLGAR IAN ORIGIN OF

THE Y – SHAPED IRON ANCHORS

Trayan Trayanov В научно-популярният алманах Фар’84 (стр. 40 - 44) [8], както и в книгата „ Тайните на морското дъно”, Издателска къща „Морски свят”, 2008 г., (стр.25 – 31) [9] издигнах хипотезата за българския произход на едни специфични по форма железни котви, чиито лапи сключват ъгъл 110 – 1130 спрямо стеблото на котвата и крайщата на лапите са завити нагоре, в някои случаи успоредно на стеблото, т.нар. от мен Y- образни ( в по – раншни мои публикации [6], [7] V - образни) котви са именно от флотите на цар Иван Асен II, на Добротица и Иванко. За първи път Y - образна котва по българското Черноморско крайбрежие бе открита през лятото на 1962 г. По време на леководолазната практика на курс на Окръжния Морски клуб – Варна имахме възможност да провеждаме спускания южно от Маслен нос. Тук водената от мен група попадна на няколко адмиралтейски и две четирироги железни котви, а малко по към брега открихме и котва с необичайна форма – лапите и сключваха тъп ъгъл със стеблото. Маркирахме я и с удари с подводния нож успях да я освободя от срастването и с една подводна скала.

След това я завързахме с дълго въже и успяхме да я извадим на борда на у/к „Дръзки”. Корозията обаче започна бързо да я разяжда и по време на плаването до Варна двете рогчета на лапите, извити нагоре, се отчупиха и формата и стана ощe по-причудлива. Предадохме я във Военноморския музей във Варна, но учудването ни беше голямо, когато тогавашния директор на музея Иван Казаков се изказа, че това не може да бъде котва и вероятно се касае за част от корабно стъкмяване, вероятно бушприт. Бяхме забравили за съмненията на Казаков относно находката от Маслен нос, когато благодатното лято на 1965 г. хвърли нова светлина по въпроса и то решително в наша полза. По време на учебни спускания край Царево (Мичурин) отново попаднах на по-голяма и по - добре запазена Y - образна котва. Тя лежеше на 15 метра дълбочина и също беше здраво „циментирана” към няколко камъка. Положихме доста усилия докато я откъртим от дъното и извадим на борда на учебния катер „Дръзки”(фиг.1) [6].

Abstract: The Y – shaped anchors are specific iron anchors which arms concluded an obtuse angle (110 - 113°) towards the stem and the teeths of the arms were turn uphill or in some times were in parallel with the stem. Over the Bulgarian Black Sea coast the Y – shaped anchors were found under water during the sixty years of XX century – the first in 1962 at Cape Maslen nos and more than twenty Y – shaped anchors on an anchorage site at Cape Kaliakra (discovered in 1965).New facts uncovered by author substantiated the hipothesis of Bulgarian origin of the Y – shapediron anchors. Key words: naval archaeology, anchors, Y-shaped iron anchors, Bulgarian origin, Black Sea.



20

Фиг.1. Първата извадена и фотодокументирана Y - образна котва по нашето Черноморие (юли 1965 г.) на носа на у/к „Дръзки” (снимка автора).

Фиг.2. Y – образна котва извадена на брега на местността „Зеленка” (август 1965 г.) източно от нос Калиакра, където бе базирана археологическата експедиция.



21

Фиг.3. Карта на котвеното находище с над 20 Y - образни котви под нос Калиакра

(август 1965 г.). Мащаб 1:2500 (съставител автора).



22

Фиг. 4. Момент от изваждането на Y - образна котва (Маслен нос 1974 г.).

Малко по-късно, по време на подводната археологическа експедиция от 10 август до 1 септември 1965 г. на нос Калиакра, водена вече от новия директор на Военноморския музей Ради Боев, открихме под водата масово струпване на котви от този тип. „Находището” се състоеше от повече от 20 Y- образни котви и няколко четирироги и двуроги железни котви. Вече имахме известен опит от изваждането на такива котви и тук на Калиакра, след като ги освобождавахме „ от плен на скалите”, завързвахме за стеблото на котвите с въже букови разпорки, така че при вдигането те да поемат тежестта. Извадихме три Y- образни котви: на едната въпреки взетите мерки за укрепване стеблото се отчупи от лапите, а другите две извадихме в много добро състояние – на едната имаше халка, на която беше запазена част от обшивка от кожа. Освен това компактно находище на котви от този тип, други Y - образни котви са намерени от варненски леководолази между нос Галата и Карантината. Други две са

открити на Маслен нос: едната през 1962 г., за която стана дума в началото и друга през 1974 г., изваждането на която е документирано под вода (фиг.4). Една такава котва извадихме от залива северно от нос Коракя, друга пред мигалката (през 1965 г.) на Царево, други две открихме през август 1968 г. в южния залив на Китен, под нос Урдовиза. Две Y – образни котви са намерени от бургаски леководолази край Поморие по време на подводна археологическа експедиция на Окръжния археологически музей в Бургас. Какво ни говори компактното котвено находище под нос Калиакра? Известно е, че нос Калиакра (Тиризис) е играл важна роля за корабоплаването в Черно море във всички епохи. По време на второто българско царство, при царуването на цар Иван Асен ІІ (1218 - 1241 г.), се създават благоприятни условия за възраждане на българския флот, както за превоз на стоки и търговия, така и за защита на бреговете от нашественици. Византийски летописци съобщават за построената



23

(вероятно при устието на река Камчия) корабостроителница на цар Иван Асен ІІ. Тази корабостроителница съществувала дълго време след завладяването на българските земи от турците. Оттам дошло и турското название на устието на река Камчия – „Торсана ейри”, което означавало „корабостроителница” [2]. Какви ли са били котвите на корабите на силния български военен и търговски флот? А нима корабите на цар Иван Асен ІІ не са ползвали стратегическото положение на котвената стоянка под нос Калиакра? Известно е, че през 1325 г. цар Иван Асен ІІ в съюз с никейския император Йоан Ватаци (Ватацис) обсадил Константинопол по суша и по море. Съюзният флот на българи и никейци обаче бил разбит от флота на морейския владетел Жофруа дьо Вулардиен, притекъл се на помощ на латините. Сухопътните войски също били отблъстнати , но...”Иван Асен ІІ наредил да се построят нови 25 галери за втора обсада на Цариград”. След Иван Асен ІІ корабоплаването по Черноморското крайбрежие било силно развито от болярина Добротица, владетел на Третата независима българска държава, наред с Търновското и Видинското царство. Добротица развил силен военен и търговски флот. Главната база на този флот била крепостта при нос Калиакра. Строели се нови кораби, вероятно в старите корабостроителници на цар Иван Асен ІІ или в удобната за целта бухта Болата и местността Дълбока, непосредствено около нос Калиакра или по на север (известно е, че Добротица е владеел земите от устието на река Дунав до нос Емине). Исторически данни сочат, че Добротица „ в резултат на умели дипломатически ходове се сродил с византийския двор и през 1352 г. бил назначен за управител на черноморската крепост Мидия. Не е изключено точно тук той да е овладял тънкостите на византийското морско изкуство” [ 5 ]. Добротица започнал да сече монети, още по-здраво укрепил Калиакра и се намесвал дейно в събитията в района на

Черно море със своя флот. След 1370 г. той влязъл в конфликт с генуезците, които имали свои фактории по Черноморското крайбрежие. През 1374 г. Добротица с български военни кораби се появил пред Трапезунд, за да отстрани законния престолонаследник Андроник Комнин и да направи трапезунтски владетел зет си Михаил. Две години по-късно, през 1376 г., Добротица се явил с корабите си пред Цариград и взел участие в династическите борби в полза на Андроник ІV. Фактите говорят за значителна мощ на флота на Добротица, който на практика контролирал цялото крайбрежие в западната част на Черно море. Същото положение се запазило и при неговия наследник Иванко. Нещо повече, силата на българския флот е призната от генуезците. Това е отразено в сключения на 27 май 1387 г. договор между пратениците на Иванко и генуезкия подестър в Пера, в който се казва, че посланиците на Иванко „обещават от името на господаря си да се отнасят с генуезците приятелски и с почит, да пазят имота им и самите тях по суша и по море дори по време на корабокрушение във всички свои области и да отблъскват всякаква несправедливост... За стоките си, които внасят на територията на Иванко било по суша или по море, генуезците трябва да плащат мито 2% от стойността, т.е. 1% за внос и 1% за износ. Корабите, златото, среброто, истинските перли и други скъпоценности са свободни от мито” [ 5 ]. От този договор може да се заключи, че българския владетел купувал (или пък продавал) на генуезците дори и кораби (оборудвани естествено с котви). Твърде логично е житото, восъкът, кожите от Добруджа да са били продавани заедно с кораби, на които са били товарени, докато по-малко вероятно е владетелите на морето да купуват генуезки кораби, т.е. да разчитат на кораби – чужда постройка. Дотук аргументите говорят, че Y - образните котви са от флотите на българските владетели цар Иван Асен ІІ,



24

Добротица и Иванко, но не са ли те още по-ранни? Повече от 40 години пазя една снимка на изображение (символ) (графит) изсечено в камък от крепостната стена на първата българска столица Плиска. Още когато я видях и поисках от притежателя и Михаил Стъкларов – преводач на Института по рибно стопанство и океанография във Варна където работех и аз, оприличих това изображение на специфичните по форма Y –образни железни котви намирани по българското Черноморско крайбрежие. Масло в огъня, за да се реша да публикувам тази снимка, както се казва, наля излизането през август 2008 г. книгата „Подводная археология Крыма” на д-р С. М. Зеленко [3], основател и ръководител на Центъра по подводна археология към Киевския национален ниверситет „Тарас Шевченко”. С вълнение започнах да чета и разглеждам книгата – та нали Фанагория, столицата на Велика България е била в южната част на Керченския пролив, т.е. в непосредствена близост до Крим. Очакванията ми се оправдаха, в тази книга открих и подводни снимки на Y- образни котви. През август 2000 г. подводни археолози от Киевския национален университет провели изследвания в акваторията между нос Меганом и нос Ай-Фока. На шелфа в западната страна на нос Меганом те открили и фотодокументирали Y – образна котва. Според изследване на струпаните в близост до котвата фрагменти от амфори определили, че се касае за корабокрушение от Х –ХІ в. [3]. През август 2002 и 2003 г. в близост до Херсон ( до древния Херсонес Таврический) в бухта Круглая били извадени две железни котви, едната от които Y- образна, датирани по фрагментите на извадената керамика към Х в. [3]. И най – новата находка – през 2007 г. украинско-полска подводна археологическа експедиция изследвайки южното крайбрежие на Крим, в участъка Семигорье,

Карасан и Артек открили и фотодокументирали на морското дъно при нос Карасан и една Y- образна котва. Както се вижда, най - новите находки на такива котви по крайбрежието на Крим са датирани по фрагменти от извадената керамика (амфори) към Х – ХІ в. [3]. През 2004 г. се появи книгата на Джордж Флетчер Бас [ 10 ] „Serce Limani: an eleventh - century shipwreck”. В останките на този потънал кораб са открити пет Y- образни железни котви. Според класификация на Герхард Капитан, той обозначава Y – образните котви като железни котви тип Е и твърди, че са от византийски произход, игнорирайки наличието на мощна българска държава със силен военен и търговски флот. Изкючение прави авторката Elizabet Malamud на главата „Тhe Region of Serce Limani in Byzantine Time” като определя, че товара на потъналия кораб е на български търговец. А защо не и кораба да не е бил български? През 2005 г. се появи и публикация на Fabio Mataсchera [11] за открит потънал кораб с Y- образни котви по италианското крайбрежие, близо до Таранто (Южна Италия). На морското дъно са открити четири Y – образни котви, които най-вероятно са били резервни или пък са били стока (предмети за търговия). За това говори факта, че щоковете на котвите не са били поставени в отворите предназначени за тях. Установено е, че Y-образните котви от Таранто са по-големи по размер и тегло от тези от корабокрушението при Серче Лимани. Дълго търсих в публикации със символи, рунически знаци и азбуки подобен знак от графита върху камък ог крепостната стена на Плиска. Оказа се, че знака (символа) на култа към бог Нептун е бил котвата. По-късно котвата се възприема като християнски символ, като знак на надеждата.



25

Фиг. 5. Изображение (графит) на Y- образна котва върху камък от крепостната стена на първата българска столица Плиска.



26

Фиг.6. Щемпъл (stamp) върху вътрешната страна на лапите на Y-образни котви от потъналият кораб при Серче Лимани. От друга страна е известно, че в околностите на Плиска, в близост до манастира Патлейна, има останки от металургична пещ. Вероятно е имало и оръжейна и ковачница за котви и други корабни принадлежности, които били извозвани по вода (р.Тича и р.Камчия) или с волски каруци до корабостроителниците в устието на река Камчия, край Варна или край нос Калиакра (местността Болата). За по – ранното „присъствие” на Y- образните железни котви и българският им произход говорят следните факти: - Страбон [ 4 ] пише, че Анахарсис, скит, един от седемте мъдреци на древността „изобретил двурогата котва, ковашкия мях, паруса...” И още „защото скитите, след като се заели с морското дело, те... влошили нравите си, като се въвлекли в морско разбойничество”. Скитите, които били съседи на прабългарите, се „изхитрили” да пиратстват и ограбват търговските кораби. За да изпълняват тези си функции, техните кораби би трябвало да са били по-

мореходни и по-оборудвани, включително и с надеждни котви. - При изследване на железни котви от корабокрушение от VІІ век [ 1 ] Фред ван Доорник отливал в кухият им вътрешен обем полисулфиден каучук, за да запази формата им. Желязото от котвите било изядено от корозията и оставал само „кожух” от калцинирани полипи. Такива „кухи” котви сме вадили от Карантината (1963 г.) [6], от вкаменената гора между Созопол и о-в Кирил (1963 г.)[7], от Шабла (1969 г.), от местността Дълбока и една от Y- образните котви извадени от Калиакра (1965 г.), при счупването и се оказа куха. - Графитът върху камък от стените на Плиска с формата на Y - образна котва, изобразява обърнат образ на прабългарския символ на бог Тангра. И още един интересен факт –върху вътрешните стени на лапите на Y – образни котви от корабокрушението при Серче Лимани са открити щемпъли (фиг.6) със знака Y.



27

Нова светлина върху точната датировка на Y – образните железни котви от българското Черноморско крайбрежие може да хвърли металографски анализ на

метала (желязото), от което са изработени котвите, както и технологията на изковаването им.

Литература: 1. Бас, Дж.Ф. 1988.Археология на морското дъно, стр.88.

2. Боев, Р. 1973. Били ли са българите моряци? В: Алманах ФАР’73, 160-162.

3. Зеленко, С.М., 2008. Подводная археология Крыма. Киев Изд.дом „Стилос”.

4. Страбон, Страбон География, Кн.7 (3). 5. Тодорова, Е. 1987. Генуа, Венеция и Добруджанските деспоти. В: Морски свят –ІХ, 1987, стр.33 – 34.

6. Траянов, Т. 1969. Котвени находища по българското Черноморие-В: Корабостроене и корабоплаване, кн.6,стр.29 -31.

7. Траянов, Т. 1970. Антични котви , открити през 1969 г. В: Корабостроене и корабоплаване, кн.6, стр.29.

8. Траянов,Т. 1984. Котви от флота на Доброти- ца и Иванко. В: Аманах ФАР’ 84, стр. 40 - 44.

9. Траянов, Т. 2008. Котви от флота на цар Иван Асен ІІ, Добротица и Иванко. Тайните

на морското дъно, Изд.къща „Морски свят”. 10. Bass, G.F, Allan, J.W. 2004 Serce Limani: an

eleventh-century shipwreck, pp.223. 11. Matacchera,F. 2005. Rinvente rasissime ancore

byzantine resalenti al X – XII sec. d.C.

За контакти: Доц. д-р инж. Траян Траянов Институт по океанология БАН Варна Е-mail: [email protected]

Documents

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА · 110 – 113 0 спрямо стеблото на котвата и крайщата на лапите са завити