1

Алтернативи пред българската

икономика

Източник: iStock

Няма значение колко бързо тичаш,

щом не тичаш в правилната посока.

Рихард Вагнер

Дотук разгледахме глобалните дългосрочни тенденции и това как малките

успешни икономики навигират в бързо променящия се свят. Несъмнено, каквото и да

правим като бизнес, почти всички човешки активности ще бъдат преобразени в една или

друга степен от новите технологии и от ускореното генериране на нови знания, иновации

и приложения. Българската бизнес общност трябва да е в синхрон с тенденциите, да

намери своите ниши в този ураганен прелом и да расте заедно с най-успешните

компании. Загубата на време и скорост на адаптивност в този процес е равносилна на

загуба на верния път към успеха.

В логиката на икономическото развитие на държавата и на всеки бизнес трябва

неотклонно да следваме закона на Парето, известен като "принципът 80/20" и действащ

на всички нива: винаги 80% от очаквания резултат в печалби и разходи се дължи на 20%

от приложените ресурси и усилия. Дефинирането на ключовите 20% във всяко начинание

е задължително предусловие в анализа и в избора на алтернативите пред българската

икономика. Съблюдаването на правилото 80/20 е интелигентното и най-ефективно

поведение на икономическите субекти.

Нуждаем се от възможно най-тясна кооперация с водещи технологични икономики,

научни центрове и компании в Европа, Америка и Азия. Нашата страна не може да

финансира мащабни научни и приложни изследвания, които изискват големи

дългосрочни и рискови инвестиции. Но може да се включва много по-активно в избрани

2

международни научни проекти и ниши като партньор или подизпълнител. Така

българските учени ще се приобщават към глобалната научна общност и ще допринасят

за създаване не само на ново знание, но и за изграждане на наш първокласен

експертен капацитет в тези области. Постепенно те ще формират значима авторитетна

група от независимо мислещи изследователи с водеща роля в технологичните иновации

в българската икономика. Участието на повече български учени в международни

проекти, повече преподаватели и студенти в обменни програми трябва да стане

част от държавната политика за развитие на науката и иновациите.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. предвижда

тройно увеличение на инвестициите за наука за четири години - от 0.19% от БВП сега,

на 0.7% от БВП през 2030 г. Ще продължи финансирането на научни изследвания от

Оперативната програма на ЕС “Наука и образование за интелигентен растеж”. Това са

първи крачки във вярната посока, добър подход, който трябва да се съчетае с частно

съфинансиране на български иновативни продукти и технологии. За сравнение колко

далече сме от желаното, отбелязваме, че ЕС разходва сега за наука 2% от БВП и

планира до 2020 г. да стигне 3%. Частният сектор в ЕС разходва за наука едва 1.3% от

БВП, далеч например зад Южна Корея – 2.7% и САЩ – 1.8%.

Мощен инструмент за стимулиране на науката могат да бъдат правителствени поръчки

за внедряване на иновации, резултатите от които да стават публично достъпни и да

допринасят за растежа на цели сектори от икономиката.

Съвременното технологично и икономическо развитие не минава задължително през

големи и рискови инвестиции. Качеството на човешките ресурси е далеч по-важно от

количеството наличен капитал. Днес, много по-често отпреди, млади предприемачи и

изследователи с ограничен бюджет създават иновативни решения и нови продукти, както

и разнообразни приложения на чужди иновации. В това поле няма ограничения за

участие, освен собствената креативност, въображение и мащаб. Разбира се, необходима

е и адекватна среда за отглеждане и развитие на човешкия капитал. Тази среда трябва

да се създава целенасочено от частният бизнес, държавата, университетите,

училищата, семейството.

3

Новите модели на споделяне на знание и свързаните научни и експертни мрежи в

Интернет позволяват да се формират бързо временни целеви групи за създаване на

оригинални продукти, услуги и решения на комплексни проблеми. Това променя

формите на създаване на нова стойност чрез използване на споделено знание, време и

капацитет, с привличане с конкретен интерес на голям кръг от креативни хора. С

усилията на нарастващата глобална експертна общност знанието се премества

бързо от защитените с интелектуална собственост корпоративни файлове към

отворените в Интернет бази знание, отворени иновации, в т.ч. първокласен софтуер

с отворен код.

Включването на страната в Европейския единен дигитален пазар ще улесни и ускори

прехода на националната икономика към новите технологични стандарти.

Полезно е да погледнем с очите на анализатори от малка Финландия как се формират

съвременните предприемачески екосистеми. Едно проучване на консултантите на тинк-

танка Демос Хелзинки акцентира на следните основни фактори, определящи възхода на

местното предприемачество:

Не всяка велика технология идва от Силиконовата долина, но никой стартиращ

високотехнологичен бизнес не може да си позволи да игнорира американските

хайтек актьори от Западното крайбрежие;

Предприемачеството расте в местни екосистеми, но стартиращите компании

трябва да се конкурират за клиенти и финансиране в световен мащаб;

Правителството и общините могат да катализират предприемачеството чрез

непреки интервенции, но влагането на публични средства в стартиращи фирми

не генерира задължително успешни екосистеми;

Ключовите участници в предприемаческите екосистеми са самите

предприемачи, инвеститорите, големите компании, публични институции и

университетите;

Инвеститорите в ранна фаза на стартъпите имат регионален фокус. Преди да

търсят глобално финансиране, предприемачите се нуждаят от местни ранни

инвеститори;

Прекомерният ентусиазъм на предприемачите може да доведе до неуспех, но

традиционното недоверие води до пропуснати възможности;

Всяка предприемаческа фирма трябва да обмисли поне два стратегически

въпроса, независимо от пазара, в който планира да навлезе: времето на влизане

и очакваните реакции на пазара.

Значителна част от продуктите и услугите, които доминират днешната българска

икономика, биха били конкурентноспособни и в обозрима перспектива, след

модернизация и преструктуриране в т.ч., но не само:

Полуфабрикати и крайни продукти от цветни метали;

Добив на злато, фино рафиниране и производство на кюлчета и монети;

Клъстер преработка на алуминий в сложни полуфабрикати и крайни продукти;

Ниско серийно производство на високоспециализирани стомани, профили,

конструкции и крайни продукти;

Фармацевтичен генеричен клъстер и регионална фарма логистика;

Клъстер Индустриална химия и производство на изкуствени торове;

4

Национални брандове и клъстери био зърнени храни, био пресни плодове, био

сушени и лиофилизирани плодове, био зеленчуци, био мед, натурални етерични

масла, био козметика;

Национални брандове и клъстери био месо, био деликатесни месни продукти,

био мляко и млечни продукти;

Национален бранд и клъстер винопроизводство с деклариран произход, био вина;

Клъстер брандирани висококачествени преработени био храни и хранителни

добавки;

Клъстер аутсорсинг на бизнес услуги, който постепенно да прерасне в клъстер

за разработка на специализиран софтруер;

Туристическият клъстер да се развие предимно в средния и луксозен пазарен

сегмент с по-висока добавена стойност и качество на услугите и в комбинация

на различни, специфични за страната ни туристически продукти като балнео-

и културен туризъм;

Брандирани лимитирани серии модни облекла, обувки, чанти и аксесоари в

луксозния сегмент;

Високо качество строителни материали, елементи и конструкции;

Диверсификация и конверсия на оръжейната промишленост към прецизни

специални и граждански изделия, дронове, роботи, 3D принтери;

Медиен клъстер, филмови, телевизионни и мултимедийни продукции и услуги, в

т.ч. специализирани софтуерни продукти за виртуална и добавена реалност;

Клъстер специализирана и регионална логистика с приложение на изкуствен

интелект;

Платено висше образование и обучение за чужденци, в т.ч. онлайн;

Специализирано медицинско лечение и услуги.

В селското стопанство трябва да сменим латифундисткия модел на производство

главно на пшеница, царевица и слънчоглед, който изтощава земята и облагодетелства

неголям брой едри собственици и арендатори. Държавата трябва да стимулира хилядите

собственици на малки парчета земя - вместо да я продават и дават под аренда, да се

сдружават в кооперации, да прилагат новите технологии в земеделието, да произвеждат

разнообразна здравословна крайна продукция и да печелят съобразно участието си със

земя и положен труд. Тази организация трябва да се създава по съвременни бизнес

модели с експертен капацитет и мениджмънт.

Не на последно по важност място, бизнесът и правителството трябва да си сътрудничат

в амбицията и стратегията българските компании да израстват като международни,

навлизайки задълго с конкурентна продукция и ноу-хау в перспективни пазари.

Без да подценяваме значението на чуждите инвестиции за българската икономика,

трябва да сме наясно, че те създават работни места, но само защото местните

разходи за труд и данъците ни са ниски. Засега това са нашите единствени стимули за

привличане на инвестиции. Поради липса на висококвалифицирани млади хора не

можем да привлечем инвестиции в технологичните отрасли. Природата на капитала в

условията на либерален капитализъм предполага неговата мобилност там, където може

да постигне максимална печалба или да направи по-добър нов продукт. Трябва да

очакваме бърз отлив на чужди инвестиции от страната и загуба на работни места, ако

изравним корпоративните данъци и заплащането на труда с развитите страни, без да сме

направили други положителни промени и без да сме постигнали ново качество на

човешкия капитал с по-широки възможности за реализация.

5

Умната държавна стратегия би била да се стремим постепенно да увеличаваме

заплащането на труда, съобразно неговата сложност и производителност, да

задържим ниски корпоративни данъци за следващите 20 години, да подобрим

бизнес средата чрез бързи административни реформи и усилено да създаваме нови,

постоянно нарастващи качествени човешки ресурси. Както виждаме, независимо

от високите разходи за труд и данъци, инвестициите в развитите страни не

намаляват, защото те предлагат неспиращ поток от подготвени хора, благоприятна

и предсказуема бизнес среда, стимулираща възможности за създаване на продукти

с висока добавена стойност.

ПОТЕНЦИАЛНО ПЕРКСПЕКТИВНИ НОВИ НИШИ ЗА БЪЛГАРСКАТА

ИКОНОМИКА

Българската бизнес общност следва постоянно и внимателно да анализира потенциално

перспективните пазарни ниши, в които страната ни има шансове за успех. Нуждаем се

от продуктова структура на икономиката, предимно базирана на новите

преобразуващи иновативни технологии, която би могла да генерира 7-8 % годишен

ръст в течение на следващите три десетилетия. Такъв растеж е немислим при

досегашната стратегия за развитие. Това е единственият начин да преодолеем

изоставането и към средата на века да влезем в клуба на развитите малки бутикови

държави с висок стандарт и продължителност на живота.

В страната има зараждащи се благоприятни предпоставки, които частният бизнес би

могъл да превърне в дългосрочни печеливши проекти, в част от перспективните

глобални трендове, предимно в нишите, където човешкият интелект е по-важен от

количеството инвестирани средства в т.ч., но не само:

Информационни и комуникационни приложения, решения и услуги;

Блокчейн технологии и приложения

Специализиран софтуер;

Изкуствен интелект;

Роботика и роботизирани производства;

Софтуер и асемблиране на дронове и услуги с дронове;

3D printing оборудване и софтуер;

Наноматериали и нанотехнологии;

Напреднали синтетични биотехнологии, в т.ч. био земеделие, био

животновъдство, био храни;

Онлайн търговия и дигитален маркетинг

Българските успешни компании с традиционни бизнеси, натрупали вече

значителен собствен капитал и пазарен опит, би трябвало да са в челото на

модерното преструктуриране на икономиката. Ако най-добрата част от активните

и образовани българи не навлезе умно във високо технологичните отрасли с

инвестиции и дългосрочен личен ангажимент, нищо друго не може да ни помогне

да ускорим развитието на обществото в следващите десетилетия. Големите

национални цели ще получат шанс да се сбъднат, ако зад тях дългосрочно стоят

личните високи цели и амбиции, трудът и усилията на бизнес лидерите, експертите

и, разбира се, на новото поколение български предприемачи и иноватори. Пазарът

ще ги подкрепи или отхвърли. Засега няма друга реалистична логическа

парадигма.

6

БЛАГОПРИЯТНА БИЗНЕС СРЕДА

„Забелязвам, че колкото по-здраво работя,

толкова по-голям късмет имам.“

Марк Твен

Марк Твен явно добре е разбирал, че за успеха на което и да е начинание най-ценни и

решаващи са личните усилия.

И все пак, бизнес средата в една страна е или благоприятна, или неблагоприятна. И в

двата случая тя е един от мощните фактори, стимулиращи или демотивиращи

предприемачите, експертите-иноватори и наемния персонал.

Основните международни индекси, които измерват бизнес средата, ни отреждат

обикновено места във втората част на класацията - там, където са проблемните страни.

Източник: Световна банка

7

Източник: Световна банка

Така например Индексът на икономическата свобода, който измерва свободата на

търговията, на инвестициите, на бизнеса и още 7 други показатели, ни класира на 47-о

място в света за 2017 г., в зоната на умерено свободните страни.

България е на 39-о място в класацията на Световната банка „Правене на бизнес“ за 2017

г. Индексът покрива 11 области на държавни бизнес регулации, които имат отношение

към компаниите през целия им жизнен цикъл - от регистрация до обявяване на

несъстоятелност.

Глобалният индекс на за конкурентоспособност на Световния икономически форум за

2016-2017 г. класира България на 50-то място, което е едно задоволително постижение.

Изследването „Глобален бизнес мониторинг“ за 2016 г. установява, че само 3.5% от

икономически активните българи предприемат собствен бизнес, при това повечето

започват търговска дейност. За сравнение, този индикатор за Латвия е 14,1%, за Естония

е 13.1%, за Румъния е 10.8%, средно за ЕС - 7.8%. За съжаление, българските граждани

(не държавата) сме в дъното на тази класация с фрапираща липса на креативност,

инициативност и амбиции.

8

Един от най-точните и авторитетни измерители - Легатум индекс на просперитета, ни

класира на последно място в Централна и Югоизточна Европа за 2013 г. и на 57-о

място в глобалната класация за 2016 г. сред 148 страни.

Детайлното анализиране на данните от горните измервания показват, че страната

ни всъщност има задоволителни постижения и добри перспективи в редица аспекти

на социално-икономическия живот, които са потиснати от недобрата организация

и от отсъствието на фокус на обществото, на бизнеса и на държавата върху

амбициозни дългосрочни цели.

Очевидно, необходима ни е благоприятна и устойчива бизнес среда, стимулираща

конкурентоспособността и предприемаческата активност на всички нива, подпомагаща

високи темпове на развитието на компаниите и нарастване на частните и обществени

капитали в страната. Стартирането на структурни реформи ще подобри

макроикономическите условия и ефективността на институциите. Бихме могли да

запазим дългосрочно постигнатото, да направим бързо редица промени и

постепенно други, за които трябва време, за да сработи ефектът на натрупване.

Запазването на Валутния борд, докато страната се готви да влезе в еврозоната, е едно от

решенията - основа за макроикономическата стабилност и предсказуемост на бизнес

средата в следващите няколко години. Дали и кога да се присъединим към Еврозоната е

въпрос, който трябва да обсъждаме само в контекста на по-общия въпрос – какво е

нашето място и какви дългосрочни перспективи се очертават за България (както и за

Еврозоната) в процеса на реформиране на ЕС. Отговорите ще станат по-ясни в периода

2018-2020 г.

9

Източник: Световна банка

Нуждаем се от предсказуемо и консервативно данъчно законодателство,

стимулиращо инвестициите и предприемаческата активност, която днес е много

ниска, неефективна и насочена главно в непроизводствената сфера. Запазването на 10%

данъчни ставки за компании и частни лица за период от 20 години би било голям

стимулиращ фактор. Високите темпове на развитие ще генерират по-голяма заетост,

повече приходи в бюджета и в социалните фондове от алтернативата да изграждаме

икономика с високи данъци и ниски темпове на развитие. Високите данъци са

подходящи само за развитите икономики като Германия, Австрия и Швеция, с

голяма предприемаческа активност, продуктов микс с висока добавена стойност,

както и традиционно по-висока производителност и креативност на човешките

ресурси. Искането за уеднаквяване на фискалната политика в ЕС на този етап ще

стагнира още повече българската икономика. То е крайно несправедливо за нас, тъй като

ще доведе до бърз отлив на външни инвестиции от страната и загуба на работни места,

наред с продължаващото вече три десетилетия изтичане на български капитал и

квалифициран персонал към развитите страни.

Това, което можем и трябва бързо да направим, е въвеждане на семейно подоходно

облагане и нулев данък под определен минимален доход на член от семейството.

10

Ставките за социално осигуряване са пределно високи в нашата страна и ще бъде

неефективно евентуалното им допълнително увеличаване. Една от техните цели е да

поддържат социалните помощи за безработни лица на нива, които временно спасяват от

бедност, но не се превръщат в начин на живот, а стимулират личната активност за

преквалификация и упражняване на труд. Живот на социални помощи за нарастващ

брой хора е не само бюджетна тежест, но преди всичко лична екзистенциална

трагедия за тези хора и за близките им. В общ интерес е държавата и бизнесът да се

фокусират върху разкриването на нови работни места, повишаване на

производителността и на работните заплати, а не върху увеличаване на социалните

помощи.

Източник: Световна банка

Международно наложил се измерител на диспропорциите в разпределението на

доходите в обществото е коефициентът на Джини. Колкото по-голям е коефициентът

на Джини, толкова по-голямо е неравенството. България е най-бедната в ЕС страна с

развиваща се пазарна икономика и държавата би трябвало да поддържа

коефициента на Джини, измерващ доходното неравенство в разпределението поне

15-20% под средното ниво за Европейския съюз, чрез инструментите на първичното

и вторично разпределение на новата стойност в обществото. Сегашното състояние

11

е точно обратното - коефициентът на Джини за бедна България е 37, или с 20% над

средния за ЕС, който е 31.

Коефициент на Джини за неравенствoто

Източник: University of Denver

Отсъствието на чувството за справедливост в разпределителните отношения и

ниските доходи демотивират хората на наемния труд. Това е основен фактор за

забавяне на развитието и на вътрешното потребление на стоки и услуги, които

произвежда главно местната промишленост. Анализите на МВФ показват, че увеличение

с един процент на приходите на най-високите 20% води до намаляване на ръста на GDP

с 0.08 % за следващите 5 години. И съответно един процент увеличение на най-ниските

20% доходи се асоциира с 0.38% увеличение на ръста през следващите 5 години. Ниски

доходи означават нисък жизнен стандарт, лоша храна или недохранване, ранни

заболявания, висока смъртност, лоши условия за отглеждане на децата, ниско

образователно ниво и така отново в спиралата на бедността. В капана на бедността

днес са над 22% от населението. Добавете към тях застрашените от бедност хора,

които статистиката не регистрира, но навярно са не по-малко от още 10%. Трябва

час по-скоро да ликвидираме бедността в нашето общество чрез органичен растеж,

но и чрез по-голяма справедливост в преразпределителните отношения.

Поддържането на разумен баланс между интересите на труда и капитала е ключът на

мотивацията за развитие, социален мир и благоденствие на обществата с пазарна

икономика. Тук няма друг постоянен регулатор освен държавата. Тя трябва да

постига по-широко и справедливо разпределение на ползите от икономическия ръст и

технологичния прогрес.

Повишаване на работните заплати на различните групи наемен персонал в съответствие

с повишаването на производителността на труда, сложността на труда, степен на

принадена стойност в произвежданите продукти и приоритетността на труда за

обществото трябва да е постоянно във вниманието на бизнеса и държавата. Ние можем

12

да достигнем сравнително бързо, за 3-4 години, ниво на минималната и средната

работна заплата, осигуряващи нормални условия за живот на застрашената от

бедност част от населението.

Движещата сила зад четвъртата промишлена революция е интелектът на

талантливите и висококвалифицираните хора, най-ценната част на човешкия

капитал. Българският бизнес и държава могат да създадат много по-атрактивни условия

за привличане и задържане на талантите не само чрез високо заплащане, но и чрез

участие в печалбата и собствеността на компаниите. Нужна ни е поправка в Търговския

закон за придобиването на опции за акции с отложено плащане от персонала на

акционерни и публични дружества. Такава практика от много години работи успешно в

САЩ и в други страни. Първо трябва да се опитаме да задържим своите таланти, а

заедно с това да привлечем в българската икономика таланти и от други страни.

Успокоение и стабилност в бизнеса ще внесе едно елементарно законодателно

регулиране на правата на данъчните служители по начин, изключващ възможността

за преднамерени репресивни действия към компании и частни лица; лимитиране на броя

и на тематиката на възможните и задължителни данъчни проверки на едно физическо и

юридическо лице за периоди от 5 и 10 години. Необходимо е прецизиране на

законодателството на страната, гарантиращо частната собственост и недопускане на

предварителна конфискация на частно имущество без окончателно съдебно

решение.

Внедряване на електронно правителство в хоризонтално и вертикално свързана

администрация е азбуката на съвременното управление и не подлежи на отлагане

или на палеативни решения и тиха съпротива. Въвеждане на 100%

дигитализирано административно обслужване, пълен и лесен достъп на всеки гражданин

и юридическо лице до публична информация, без посредничеството на чиновник, е

мярка изцяло в ръцете и по силите на нашата държава. България е на последно място

в Европейския съюз по ниво на цифровизация на публичните услуги. Модерните

онлайн и мобилни публични услуги са най-важен инструмент за прозрачна и

некорупционна среда, за намаляване на публичните разходи и повишаване

ефективността на услугите за юридически и физически лица. Идва времето част от

административното обслужване да се извършва от виртуални агенти, базирани на

изкуствен интелект и блокчейн технологиите. Това вече е реалност в Лондон, в

Сингапур, в осем общини в Полша и на други места. Безценен е опитът на малки страни

като Естония и Малта, който просто следва да се изучи и приложи.

13

Намаляване и опростяване на държавните регулации и бюрократичните процедури за

всяка дейност; редуциране на времето за стартиране на бизнес в страната до 5 работни

дни; редуциране на времето и разходите за закриване на бизнес; въвеждане на

електронни обществени поръчки,

базирани на международно

признати стандарти и най-добри

практики на всички публични

институции, гарантиращи

максимална прозрачност,

публичност, отчетност, контрол и

конкурентност на тръжните

процедури за усвояване на

публични средства; равностоен

достъп до участие за утвърдени и

нови компании – всичко това е

напълно възможно и бързо

осъществимо. Изисква се само

политическа воля. Резултатът ще

се почувства веднага в мащабите

на цялата икономика, а

авторитетът и доверието в

институциите ще нарасне.

Недопускането на стартирането на

скъпи дългосрочни инвестиционни

държавни проекти и заеми, за които

има формално право, но липсва

широко обществено съгласие, има

голямо значение за изграждане на

интегрирано общество.

Източник: БНБ

Нуждаем се от стимулиране на прехода към дигитална икономика и дигитално

общество, установяване на прости, „умни“ регулации и адекватни закони в синхрон

с технологичните промени и със стандартите на Европейската стратегия за Единен

дигитален пазар. Той ще даде възможност на потребителите да осъществяват

трансгранични сделки посредством цифровите технологии, в т.ч. електронна търговия,

онлайн разплащания, поверителност на данните, киберсигурност, облачни технологии,

обмен на големи информационни масиви, когнитивна аналитика, изкуствен интелект,

интернет на нещата, трансгранични потоци от данни.

В икономическата политика на държавата по-значима тежест и внимание може да

заемат мерки като:

Стимулиране на конкурентни национални брандове и експортно ориентирани

ниши с висока добавена стойност. В съвременните пазари небрандираните

14

продукти (дори с високо качество) се продават само в евтините ценови

равнища;

Стимулиране на клъстърните модели за производство и услуги, които

концентрират капитал, ноу-хау и квалифициран персонал, мигриращи и

конкуриращи се свободно;

Стимулиране на развитието на малките и средни предприятия, като устойчив

фундамент на българската икономика, които постепенно да растат пазарно,

генерирайки 70-80 % от националния доход на страната;

Дългосрочни публично-частни партньорства с технологични и пазарни лидери в

капиталово интензивните отрасли и в изграждането на модерна техническа

инфраструктура;

Стимулиране на развитието на базирани в България многонационални компании

с преобладаващо българско участие и контрол;

Нова регулация на функциониране на финансовия сектор, по-добре гарантираща

дългосрочния национален интерес и интереса на вложителите;

Нова регулация на концесиите за добив на природни ресурси, защитаваща

дългосрочните интереси на държавата; опция за 33% участие с право на вето

на държавата или общините в дружествата-концесионери;

Приемане на стандарти и регулации за достъп и ползване на отворени бази

данни на правителството и на частния сектор. Това ще даде тласък за нова

аналитика и изкуствен интелект приложения, водещи до по-голяма

ефективност на широк кръг дейности и бизнеси;

Стимулиране на създаването на приложения за електронна търговия,

информационни системи в публичния транспорт и дигитализирана система за

здравеопазването с персонализация на здравната история на всеки пациент.

Развитие на капиталовия пазар като стратегически компонент на пазарната икономика,

прилагане на международно утвърдени правила и надзор, прости и ясни процедури за

листване на компании на борсата и търговия с борсовите финансови инструменти,

защита правата на инвеститорите и равен достъп на всеки инвеститор - всичко това би

могло да се подобри и прилага без компромиси. Българският капиталов пазар трябва да

се освободи от бюрокрацията, от политическия натиск и да расте устойчиво,

стимулирайки цялата икономика.

Усъвършенстването на националната статистика чрез технологиите за събиране и

анализ на информацията във форматите на ЕС, поддържане на бази данни за

международно утвърдени индекси, измерващи и класиращи България по различни

показатели и методики, гарантиране на независимост и надеждност на измерванията и

на данните е от изключителна важност за формиране на вярна политика и своевременна

реакция към промените в бизнес средата. Държавата е най-големият монополист по

отношение на личните данни на гражданите. Досегашната информационна матрица

може да бъде разширена с доброволното участие на желаещите и с допълнителни мерки

за сигурност. Приложенията с изкуствен интелект за анализ на данните ще дадат нови

идеи за персонализирани услуги, които администрацията може да предоставя на

гражданите.

В много страни се налага полезната за обществото практика за лимитиране до два (три)

мандата и до 8 години правото да се заема висша административна и изборна

длъжност в държавните институции, както и ограничаване на правото на политици на

изборни длъжности и висши държавни чиновници да упражняват консултантска и

15

лобистка дейност в полза на частни компании и чужди юридически лица 8 години след

като са напуснали поста си.

Без да подобрим квалификацията на административния персонал в държавните

институции и да го мотивираме да съдейства на реформите, не можем да очакваме

бърза промяна. Всеки държавен и общински служител може да бъде изключително

полезен на обществото, но би могъл да бъде и пасивен наблюдател или непреодолима

пречка. Разбирането, че високата експертиза изисква усилия и време, ще ни направи

търпеливи и последователни в процеса на повишаване на административния капацитет.

От друга страна, следва да въвеждаме и спазваме без политически пристрастия

задължителен образователен ценз и професионални изисквания за всяка длъжност,

в т.ч. задължението за елементарна учтивост, добронамереност и уважение към нуждите

на гражданите, проактивно информиране и търсене на мнението на обществеността

преди решаването на всеки значим въпрос.

Свеж полъх и облекчение ще предизвика един нов закон за медиите, лимитиращ

възможностите за манипулация на общественото мнение с невярна информация и

платени публикации; въвеждане на отговорност за преднамерена манипулация на

общественото мнение, за необосновано разрушаване на личната и фирмена

репутация; публичен регистър за крайните физически лица - собственици на

медии; лимитиране на възможността за концентрация над 5 % на медии в един

собственик и свързани лица; насочване на държавните медии към позитивни

програми, популяризиращи най-добрите български компании, продукти и

предприемачи, популяризиране на преобразуващите иновативни технологии и

трендове.

Върху бизнес средата оказват съществено значение изброените по долу, но развити в

отделни точки мерки: пакет от дългосрочни мерки (национална политика) за

стимулиране на положителни демографски трендове; пакет от дългосрочни мерки

(национална политика) за развитие на човешкия капитал; социална сигурност и

солидарност; върховенство на закона, независима прокуратура и независим съд,

ефективно и бързо правораздаване; висока външна сигурност и вътрешна безопасност;

Не на последно място върху бизнес средата оказва голямо влияние доверието между

различните страни и фактори в обществото. За съжаление, степента на доверие между

субектите на българската бизнес среда не е висока. Без да променим това, без да

изграждаме и да излъчваме авторитет, надеждност, интегритет, просто човешко доверие,

уважение и добронамереност помежду си, не можем да се надяваме на добро бъдеще.

Трябва да помислим сериозно и последователно да променяме с действията си сегашния

неблагоприятен образ на българския бизнесмен.

16

Независимо дали това ни харесва или не, ние живеем в социално-икономическия модел

на либералния капитализъм, който засега доминира световната икономика и най-добре

мотивира съзидателната активност на хората. Нашите мащаби са миниатюрни и не

можем да си позволим да експериментираме. Просто трябва да вземем най-доброто от

опита на успелите преди нас страни и да поддържаме най-благоприятната за

икономическото ни развитие среда, следвайки глобалните тенденции и принципа

80/20, когато правим избор. Свикнали сме да мислим, че за това отговарят преди

всичко политиците и висшата държавна администрация. Без да снемаме

отговорността от тях, трябва да отбележим, че това е вярно, но само донякъде. Ако

ние, българските граждани на трудоспособна възраст, не сме активни

икономически, не сме предприемчиви, иновативни и борбени, вероятно няма да

успеем индивидуално и колективно дори и в най-добрата, идеална среда за бизнес и

живот.