Ден нахристиянското семейство

Въведение Богородично

ни напомня за влизането на

Светата Дева в Йерусалимския

храм.

Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма - да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.

Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември .

Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била 'дадена' на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство.

Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември.

То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител.

Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак.

Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение.

След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла

пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си.

Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

Нека в този хубав християнски празник,Нека в този хубав християнски празник, посветен на семейството, посветен на семейството,

да си пожелаем топло огнище, хубави да си пожелаем топло огнище, хубави чувства, много любов и разбирателство чувства, много любов и разбирателство

с най-близките хора.с най-близките хора.

Днес е празник много мил, с него Бог ни е благословил, затова ще Му благодарим, че с семейство ни е надарил.

Събрали сме се тук сега по християнски у дома.

Мама вкусна гозба прави, кака сръчно й помага и лъжицата подава.

После правят вкусна питка като слънце в маргаритка, мажат я със яйчице и пекат я с масълце.

После идват баба, дядои посрещаме ги с радост. Мама новата покривка вади, кака тръгва да я глади.

Татко носи плодове и се чуват смехове.

Всички сядаме задружни, хващаме се за ръце и се молим от сърце: да сме здрави, да сме живи, да сме винаги щастливи. Все така да сме задружни, да помагаме си в нужда Да сме истински християни, Бог със нас да се похвали.

Не знаем радост друга по-голяма,не знаем друго щастие по-сладко:да те приспива най-добрата мама,да те събужда най-добрия татко.

Събудим ли се, мама по челотоцелува ни и казва:”Слънце мило!”и ние се усмихваме, защотов очите й е слънце зазорило.

С добрата мама, с най-добрия таткоДенят е светъл, щастието сладко!

Щом татко ни погали по челото,шепти: “Соколче мое!Рожбо мила!”И ние се усмихваме, защотоза нас е той соколова закрила.

Затуй е звездна нашата нощувкаи по-уханен е денят от цвете,че майчина и таткова милувканад детството ни като слънце свети.

С добрата мама, с най-добрия таткоДенят е светъл, щастието сладко!

Мили Господи прости мимоля ти се от душас ум и разум надари ме, да не мога да греша.

Запази ми ти сърцето от зли мисли и нещавсичко виждаш от небето, зло на мен недей изпраща.

Дай на мама, дай на татездраве сила и животмир любов на всички братя и добро на наш народ.

Колко мило, колко сладкое при мама и при татко!Те за нас се много трудят,те за нас от сън се будят.

Щом очи от сън отворим,със кого ще заговорим?С нашта мама кротка, миласъс зората подранила.

Тихо татко да събудида отиде да се труди -да печели и набавидрехи и обувки здрави,и тетрадки, и писалкиза дечицата си малки.

Колко мило, колко сладкое при мама и при татко!

Ето на - ръка на мама,ето на - ръка на тате,като мене няма, нямапо-щастлива на земята.Погледнете, погледнете -между тях сега се смея,че ръцете им са люлка,на която се люлея.Те ме вдигат нависоко,стискам им ръцете - двете,че това е най-добрата детска люлка под небето.

МолитваМолитва

Мили Господи, прости ми – Мили Господи, прости ми – моля ти се от душа!моля ти се от душа!

С ум и разум надари ме, С ум и разум надари ме, да не мога да греша.да не мога да греша.

С ум и разум надари ме, да не мога да греша.

Запази ми Ти сърцето от зли мисли и неща,всичко виждаш от небето-

зло на мене недей изпращай!

Всичко виждаш от небето –

зло на мене недей изпращай!

Дай на мама, дай на тате, здраве, сила и живот;

мир, любов на всички братя и добро на наш народ!

Мир, любов на всички братя и добро на наш народ!