Психологическа характеристика на непълнолетните

правонарушители

В правните науки, в криминологията и в криминалната психология

се отделя специално внимание на непълнолетните правонарушители. Този

интерес е продиктуван от няколко специфични особености на тези лица:

Непълнолетието е преходен период от детството към зрелостта.

През този възрастов период все още не е напълно завършило

развитието на личността, на нейните качества. Напълно възможни

са смущения във взаимоотношенията между личността и

социалната среда. Не е напълно оформено и отношението към

социалните норми. Възможно е тяхното нарушаване и поради

липсата на социален опит;

Поведението на подрастващите през този възрастов период много

често има импулсивен характер. Те не винаги могат да направят

трезва оценка на ситуацията, в която се намират. Трудно могат да

оценят и негативните последици от някои свои действия. Склонни

са към увлечения, под влияние на които могат да извършат

аморални прояви и правонарушения. Всичко това трябва да се

отчита, когато се анализират причините за тяхната неправомерна

дейност. През този възрастов период те могат да извършат

неправомерни действия, за които след това дълбоко съжаляват.

През този период са най-сериозни и най-значими отклоненията в

поведението на подрастващите. През този възрастов период те

реално стартират и на престъпното поприще.

За правните науки, за криминологията и за криминалната психология

е много важно да се изясни какво недостига в тяхната подготовка за

живота, за да са силно податливи на отрицателно влияние от социалната

среда, а за някои и да се увличат трайно и по извършване на

правонарушения.

Изясняването на тези проблеми в научно отношение е необходимо

условие за вземане на изпреварващи мерки за предотвратяване, т.е. за

недопускане на част от техните неправомерни действия.

Същото се отнася и за вземане на изпреварващи мерки за

предотвратяване тяхното трайно приобщаване към престъпния начин на

живот.

Успешната борба с престъпността предполага и усилия за

ограничаване на процеса на престъпния контингент.

Масовизирането на престъпните прояви на непълнолетните е опасна

тенденция. Тя е показател както за сериозни смущения в социалната

практика, така и за сериозни недостатъци в дейността на специализираните

държавни органи.

Анализът на следствената и на съдебната практика показва, че при

непълнолетните би следвало да се използват и по специфични

подходи и тактически прийоми при разследването на извършени

от тях престъпления. Те се нуждаят от по-големи грижи и помощ

най-напред при осмисляне на тяхната вина и отговорност за

извършеното престъпно деяние.

Научните изследвания на непълнолетните правонарушители,

реализирани от правните науки, от криминологията и от

криминалната психология, дават възможност да се разработят по

надлежни подходи, средства и методи за предотвратяването на

техни правонарушения, за разследване и наказателно преследване

на непълнолетни лица, обвиняеми и подсъдими.

Резултатите от тези изследвания биха могли да се използват за

научната и научнопрактическата подготовка на кадрите от

специализираните държавни органи.

При научните изследвания върху непълнолетните правонарушители

криминалната психология се съобразява и използва постиженията на

възрастовата (генетичната) психология. Особен научен интерес за

криминалната психология представляват така наречените “трудни деца”.

Това са деца, които трудно се адаптират към социалната среда. При тях

обикновено се наблюдават различни смущения в психическото и

социалното развитие и при формирането на основните личностни качества.

Постиженията на генетичната психология, с които задължително

трябва да се съобразява криминалната психология:

През юношеския период от развитието на личността (14-18г.

завършва биологическото съзряване на подрастващите. Самото

биологично съзряване не протича с еднакви темпове и затова е

напълно възможно изоставане при отделни инициативи. Към края

на периода с много малки изключения биологичното съзряване

завършва.

През юношеството завършва периода на първичната

социализация на личността. Успехите на този процес твърде

много зависят както от семейството, така и от училището.

Подрастващите през този период активно търсят своето място в

социалната среда. Това е свързано с актуализиране на

потребността от самоутвърждаване;

При нормални условия на живот и дейност в училището и

семейството усвояването на моралните и правните норми трябва

да приключи около 14-16 годишна възраст. Това не се постига при

всички подрастващи. Независимо от изключенията законодателят

е отчел тази възраст и поради тома е предвидил да се търси

наказателна отговорност от юношите след навършване на 14

години. Установено е от проведени научни изследвания, че

трудно усвояват социалните норми юношите, при които трудно

протичат процесите на социализация. Обикновено те трудно се

поддават на организирането възпитателно въздействие в

семейството и в училището.

Променят се взаимоотношенията между възрастните и

юношите.След пубертета подрастващите все по-активно търсят

признание и уважение от възрастните. Те искат да бъдат

третирани като равни с възрастните. Те се обиждат и бурно

реагират, когато ги подценяват или отхвърлят. В стремежа си да

се наложат те стават и невъздържани и конфликтни. И това се

наблюдава, както в училището, така и в семейството. Забавянето

на социализация е предпоставка и за конфликти и за чести

нарушения на социалните норми. При тези условия много трудно

се усвояват позитивни примери за общуване със социалната

среда.

Социализацията на юношите се затруднява и при смущения в

психическото развитие, които и при формирането на различни

акцентуации на характера и темперамента И в единия и в другия

случай юношите трудно се добират до адекватна оценка да себе

си, за своите възможности и своите задължения.

Завишената или занижената самооценка им пречи да поддържат

активни и пълноценни връзки със социалната среда, както и да се

съобразяват с обществените претенции към тяхното поведение.

Своето безсилие, включително и своя комплекс за малоценност

компенсират с невъздържаност и агресия или с отчуждаване и

самоизолация.

Всичко това показва, че юношите през този период се нуждаят и от

комплексна помощ – медицинска, психологическа и педагогическа.

Нужен е диференциран възпитателен подход, съобразен с

особеностите на психичното разстройство.

В основни линии тези особености в развитието на юношите са

познати на учебните заведения. Правят се и усилия за съобразяване на

възпитателната работа с тях, но позитивните резултати са сравнително

малко. В основни линии предпоставките за неуспехите по

предотвратяването на отклоненията в поведението на юношите се свеждат

до следното:

Противоречиви тенденции в развитието на социалните отношения

и социалната практика, които затрудняват социализацията на

подрастващите .

Актуализират се потребностите, които трудно могат да се задоволят.

В обществото продължават да бъдат твърде силно поляризирани

възможностите на хората – много бедни и много богати.

В постиндустриалното общество хедонизмът се утвърди като

повсемества тенденция в живота на младите хора. Развлечението

и удоволствието се търсят навсякъде и във всичко. Младите хора

заживяват в един нереален свят, които много често води до

самоизолоция, до скука и самота. Всичко това е специфичен

стимулатор за формиране на интерес към алкохола и дрогата, а

след това към пиянството и наркоманията.

Тази тенденция се подсилва пряко или косвено и от средствата за

масова информация:

В съвременното общество твърде много се говори за възпитание и

твърде малко се прави за извършване на реална възпитателна

работа, съобразена с промените в начина на живот на младите

хора.

Разчита се повече на личните усилия на юношите да се предпазят от

увлечения или да ги преодоляват със собствени сили. Изтъкват и тези

които имат материални възможности и тези, които нямат такива.

За съжаление съвременната държава все повече се дистанцира от

едно от своите основни задължения – създаване на благоприятни условия

за отглеждането и възпитаването на подрастващото поколение.

Бавно се преустройва и съвременното училище. То продължава да

бъде институт за обучение, но не и за възпитание. Смущенията в

развитието на юношите и отклоненията в тяхното поведение не са станали

обект на специализирани възпитателни грижи.

Приемат се много програми, но твърде малко се прави за тяхното

практическо реализиране. Без обновление и държавни инвестиции

училището твърде трудно може да се превърне в привлекателна

институция за младите хора. В него все още твърде малко се прави за

подготовката на младите хора за реалната социална практика:

Сравнително малко се прави и за осигуряване на компетентна

медицинска и психологическа помощ за юношите със смущения в

поведението. Комерсиализирането на тези грижи, каквато

тенденция се наблюдава е реална предпоставка за оставане на

много нуждаещи се от такава помощ извън полезрението на

компетентните специалисти.

Всичко това обрича много млади хора да се мъчат дълго време със

своите проблеми. Те ще измъчват не само себе си и своите близки, но ще

създават и сериозни проблеми на обществото.

Смущенията в психическото и социалното развитие на юношите се

преодоляват и с компетентна медицинска и психологическа помощ:

В специализираните държавни органи и най-вече в полицията

няма нагласа за реализиране на изпреварващо превантивно

въздействие.

В звената за превантивна работа с непълнолетните трудно се

обхващат всички, които се нуждаят от помощ, т.е. всички, които трябва да

бъдат откъснати от криминалирана социална среда.

На специалистите не винаги се осигурява и необходимата

психологическа и педагогическа подготовка за успешното справяне с

възложените им задачи.

Така очертаните слабости имат повсеместен характер. Те са

неблагоприятни тенденции в съвременното общество. В една или друга

степен те са характерни, както за страните, развити в икономическо

отношение, така и за тези, които сериозно изостават в своето развитие.

Учените, занимаващи се проблемите на младото поколение изтъкват

две неблагоприятни тенденции в техния живот:

Нарастваща неудовлетвореност от начина на живот, която твърде

често се компенсира с разрастваща се конфликтност и

агресивност.

Рейризъм – бягство от живота, самоизолация свързана и със

злоупотреба с алкохол и наркотици. Това са юноши неудачници,

които трудно могат да се приспособят, към това, което се

одобрява от обществото, трудно могат да приемат и стандартите

на криминализираните общности.

И двете тенденции реално са предпоставка за формиране на

субкултурни общности, които водят до отчуждаването на младите от

реалните обществени проблеми. Младите хора търсят своята реализация в

тези общности. Субкултурните общности създават благоприятна

психоатмосфера за привикване с престъпния начин на живот, със

злоупотребата с алкохол и наркотици.

Субкултурните общности на юношите биха могли да се разделят на

три подгрупи:

Случайни групи (ситуативни) с агресивни прояви. Те най-често

предизвикват конфликти и скандали на обществените места;

Агресивни групи със стабилизирана йерархия, извършващи

правонарушения;

Ретриски групи , насочващи своите членове към самоизолация и

уединение. Злоупотребяват с алкохол и наркотици.

Агресивните групи търсят и създават криминогенни групи.

Престъплението играе важна роля за оформяне и стабилизиране на

вътрешната им структура и най-вече за утвърждаване на лидерите.

Случайните (ситуативните) групи също могат да извършват

престъпления в конфликтни ситуации. Престъпленията им имат

подчертано ситуативен характер. Случайните (ситуативните) групи при

определени условия могат да прерастват в агресивни. Това са условия, при

които чест от техните спътници могат да отпаднат.

Проведените изследвания върху живота и взаимоотношенията на

тези групи показват, че престъпното им ангажиране се реализира под

влияние на криминално проявените непълнолетни и младежи. Агресивните

и ситуативнити групи са твърде благоприятна среда за реализиране на

лидерските амбиции на такива лица.

В престъпната дейност на непълнолетните (индивидуални и групова)

преобладават имуществените престъпления – кражби и грабежи (75%).

След тях се нареждат престъпленията против личността – убийства,

изнасилвания, телесни повреди (15%)

Почти 70% от престъпните им деяния се извършват в

съизвършителство и групово.

В повечето случаи техните престъпления против личността са

насочени към техните връстници. Сравнително малко са случаите, когато

потърпевши са по-възрастни лица.

Едно изследвани на изнасилванията на непълнолетни показва, че

разпределението на потърпевшите е както следва:

при 15% от случаите жертвата и престъпника са консумирали

преди това съвместно алкохол, т.е. били са в питейно заведение;

при 12% от случаите престъпника знае, че жертвата преди това е

изнасилвана;

при 12% от случаите жертвата приема поканата за разходка и

посещаване на уединени места;

при 15% от случаите със своето поведение жертвата е

стимулирала извършителя към полов контакт. Извършвала е

действия, които са действали възбуждащо на извършителя.

Този диференциран анализ показва, че много често непълнолетните

извършват престъпления при силно емоционално напрежение или в

състояние на алкохолно опиянение. Самият престъпен замисъл се формира

скоротечно, при което почти не се оценяват опасните последици, които

могат да настъпят. Те просто желаят да отмъстят, да се защитят, да

задоволят актуализирана полова потребност и др.

Това са престъпления, които се мотивират под силното влияние на

ситуативното възникнало емоционално състояние. Изследванията

показват, че много често непълнолетните трудно обясняват своето силно

желание да извършват агресия. Те трудно могат да обяснят и защо не са

успели да се въздържат.

Дълбоките причини за това безсилие, за тези трудности при

съзнателния контрол върху поведението най-често са свързани с

усвояването на негативни стереотипи на поведение, с крайни форми на

негативизъм към другите хора, с комплекс на малоценност. Такава роля

могат да играят и някои акцентуации на характера и темперамент

Неосъзнавайки по-дълбоките причини за своето желание за агресия

непълнолетните отговарят и твърде неопределено и неясно: “причерня ми,

силно ме подразни”, “просто исках да му скърша фасона”, “правеше се на

голям тешкар”, “подиграваше ми се” и др.

Те неосъзнават причините за едно или друго свое желание, което в

кризисните ситуации е играло роля на водещ мотив за извършване на

престъпно деяние. По същество това са нагласи и установки, които при

условията на емоционално напрежение трудно се контролират от

съзнанието.

Извършителите на агресивни действия под влияние на нагласи и

установки дълбоко съжаляват за извършеното, но трудно могат да посочат

истинската причина, която ги е подтикнала към неговото извършване. Те

трудно могат да посочат и друг изход от създалата се критична и

криминогенна ситуация. Много от тях си обещават, че това нямо да се

повтори и при повтаряне на ситуацията отново извършват същото.

Извършват насилствени действия и тогава, когато ситуацията не

предразполага към това.

По време на разследването трябва да се помогне на подследствените

да осъзнаят, т.е. да осмислят тази по-дълбока причина за извършените

престъпни деяния. Те трябва да разберат, че тяхното желание за извършат

едно или друго действие не е стимулирано главно от ситуацията и

поведението на жертвата, а и от тяхната нагласа (вътрешна готовност) да

реагират по определен начин на определени ситуации. Програмите за тези

действия за формиране при други условия, но се отключват при условията

на емоционално напрежение и влияят върху избора на варианти на

поведение. изборът в тези случаи е прибързан и не винаги адекватен на

създалата се ситуация.

Извод: агресивни прояви на непълнолетните са силно повлияни от

ситуацията. Те имат подчертан ситуативен характер. При мотивирането им

съществена роля играят както самите емоционални състояния, така и

различните нагласи и установки, формирани преди това. Последните

трудно се поддават на съзнателен контрол. Това е особено характерно за

непълнолетните, които нямат и необходимия социален опит за излизане от

критични ситуации без използване на агресивни действия.

Определени асоциални навици, привички и установки при

непълнолетните се формират при неблагоприятни условия за

социализация. В такива случаи действат механизмите на внушението, на

подражанието и идентификацията. Те просто приравняват поведението си

с погрешни социални образци на по-големи,включени в тяхното близко

социално обкръжение.

Под тяхно влияние, включвайки се в различни асоциални действия,

те усвояват и утвърждават погрешно насочени навици, привички,

установки.

При по-възрастните този механизъм на приобщаване към престъпния

начин на живот се среща много рядко. При непълнолетните те играят

решаваща роля за продължителното им ангажиране с извършването на

престъпления, т.е. рецидивиране.

Атмосферата в престъпните групи е особено благоприятна за

усвояване на асоциално насочени навици, привички и установки.

Непълнолетните, изпаднали в от жиздение, много лесно се

приобщават към групи с асоциална насоченост. По този повод известният

американски лекар психиатър Беспок пише: “престъпниците се рекрутират

от деца, страдащи не от липса на наказания, а от липса на любов”.

Според него не суровите наказания, а любовта към децата и особено

силната родителска любов им помага да преодолеят по-лесно определени

увлечения. Много свои прояви на жестокост децата усвояват като маниер

на поведение от родителите и особено от бащите.нещо повече, те даже и

когато не одобряват тяхната агресивност, им подражават. В случая става

дума за абсорбиране, включително и за привикване с опасен социален

опит.

При непълнолетните внушението може да се използва и за позитивно

въздействие, включително и за постигане на корекции в поведението.

Направеният анализ на ролята на личностните особености на

социалните връзки и на ситуациите за мотивирането на престъпните

деяния на непълнолетните дава възможност последните да се разделят на

четири подгрупи или на четири типа правонарушения, а именно:

случаен тип правонарушители . Техният престъпен ангажимент

противоречи на позитивното развитие на техните личностни

качества;

социално неустойчив тип правонарушители . Това са лица с

сериозни смущения в развитието на своите личностни качества и

поради това са силно податливи на провокиращата роля на

социална среда. Техните престъпни ангажименти са силно

повлияни от конкретни сложила се конфликтно или криминогенна

ситуация;

престъпно заразен тип правонарушители . Това са лица със

сериозни разстройства в личностните качества, които активно

търсят своето социално утвърждаване в престъпно заразена, в

криминална социална среда. Престъпната среда им става близка и

интересна.

В основни линии изпитват позитивни емоции от престъпния начин

на живот и от узвършителите на престъпления.

Устойчив тип правонарушители. Това са лица трайно приобщили

се към престъпния начин на живот. Те не само търсят, но сами

създават възможности за извършване на престъпления.

Много от тях са и инициатори за формиране на престъпни групи. Те

виждат своята жизнена перспектива главно в престъплението и престъпния

начин на живот.

По относителен дял непълнолетните групи се разпределят

приблизително така:

Първа група (случаен тип правонарушители) – 20%

Втора група (социално неустойчив тип правонарушители) – 40%

Трета група (престъпно заразен тип правонарушители) – 30%

Четвърта група (устойчив тип правонарушители ) – 10%

Така очертаните особености в личностните качества и в поведението

на непълнолетните правонарушители налагат и по специален подход при

разследването на извършените от тях престъпления. Много е важно по

време на разследването да се изясни дали става дума за лице със сериозни

личностни разстройства, трайно приобщило се към престъпния начин на

живот или за лице, ситуативно ангажирало се в извършването на дадено

престъпление.

Решаването на този проблем може да се постигне чрез събирането на

надеждна информация за живота и поведението на непълнолетния преди

ангажирането му в дадено престъпление. За това могат да се използват

както процесуални, така и извън процесуални средства.

Този подход е задължителен при разследването на непълнолетни

правонарушители. При тях трябва да се отчетат всички обективни и

субективни фактори, които са могли да повилият върху престъпния

замисъл и мотивирането на дадено престъпление.

Следователят насочва своите усилия към изясняване на следните

основни проблеми:

Предразположения към нервни и психични разстройства;

Негативно влияние на близкото социално обкръжение;

Личностни особености на обвиняемия - характерови и

темперементови особености; ценностни ориентации,

потребностна система, емоционално волеви особености,

внушаемост, склонност към агресивни прояви, престъпни навици,

привички и установки.

Достигнато ниво в развитието на правосъзнанието. Много е важно

да се изясни субективната оценка на непълнолетните за ролята и

значението на правните норми. Налице е готовност за спазване на

тези норми.

Част от тази информация следователите събират сами, а другата част

чрез възлагане на експертизи – психиатрически и психологически. За

някои смущения в психическото развитие на непълнолетните следователят

може да потърси помощ и от специализирани научно-изследователски

звена.

Чрез възложените експертизи следователят трябва да си изясни кои

психични особености са възрастови обусловени, т.е. са напълно нормални

за тази възраст и кои са показателни за отклонения в психическото и

социалното развитие на личността.

При разпита на непълнолетни следователят е длъжен да реши

успешно три проблема:

Да положи усилия за усвояване на доверителни отношения с тях.

Те трябва да повярват в неговото искрено желание да им помогне;

Да се предпазва по време на разпита да не стимулира

емоционално напрежение и конфликти с разпита;

Да се предпазва чрез въпроса, които им посочва да им внушава

отговори.

Отговорите на непълнолетните не трябва да се обработват. Трябва да

се запази тяхната автентичност.

За да се предпази от увлечения и неправилно записване на

отговорите следователят би могъл да използва звукозаписната техника.

Всички получени отговори задължително се сравняват с останалата

информация, събрана за дадено престъпление. Всички неточности се

изясняват и коригират чрез провеждане на допълнителни разпити.

Освен прецизиране на информацията, следователят трябва да насочи

непълнолетните и към критична оценка на извършеното. Те трябва да

видят своите слабости и на тази база да разберат, че са извършили

сериозна грешка и престъпното деяние, в което са се ангажирали.

При разпита на лица от престъпни групи, следователят трябва да

изясни най-напред структурата на групата и особено нейния ръководител.

Задължително трябва да се изясни неговата роля при замислянето и

реализирането на дадено престъпление.

При разследване на групови престъпления задължително трябва да

се изясни ролята и участието на всеки член на групата. При изясняване на

този проблем трябва задължително да се сравняват показанията на всички

обвиняеми, участници в извършване на групово престъпление.

При разследване на индивидуални и на групови престъпления,

извършени от непълнолетни, твърде честа е практиката да се променят

първоначално дадени показания или отказ от вече направените признания.

И в този случай следователят е длъжен да изясни причините за

настъпилите промени. Той трябва да си изясни дали това е резултат на

вътрешни колебания, на външен натиск или това е свързано със смущения

в познавателните процеси.

Преодоляване на противоречия в дадените показания от обвиняемите

може да се постигне чрез анализ на събраната информация и дадените

показания или чрез разпит на обвиняемия на местопроизшествието. Тези

разпити трябва да се подготвя много добре, за да се прецизират всички

детайли около извършеното престъпление. При това трябва да се знае, че

не всички противоречия в показанията са свързани с целенасочени опити

за лъжесвидетелстване. И при тези случаи на непълнолетните трябва да се

гарантира спокойствие и сигурност.

Показанията на местопрестъплението трябва да се документират

включително и чрез използване на кино и фото техника. И тук

следователят трябва да се предпазва от внушения относно

последователността на дейността при извършване на дадено престъпление.

Обвиняемия трябва лично да покаже кое, как и в каква последователност е

извършил.

Предварителната консултация с криминален психолог би могла да

му помагане да избегне някои евентуални смущения при реализиране на

това следствено действие.

В заключителния протокол следователят трябва да отрази

причините и мотивите за извършеното престъпление.Задължително трябва

да се отразяват и констатираните смущения в психическото и социалното

развитие на непълнолетните. При тази оценка би следвало да използва

компетентното мнение на психиатри и психолози, отразено в съответните

експертизи.

Съображенията на следователя ще помогнат на съдебните органи в

процеса а съдебното дирене.