Автобиография на един йогин

СССкккааанннииирррааанннооо оооттт wwwwwwwww...sss pppiiirrraaalllaaatttaaa ...nnneeettt 1

Автобиография на един йогин

Парамаханса Йогананда

Предговор

Ценността на Автобиографията на Йогананда непрестанен нараства поради факта, че това

е една от малкото книги на английски език за индийските мъдреци, написана не от журналист или чужденец, а от човек от тяхната собствена раса и школа - накратко, това е книга за йогите от един йогин. Като разказ на очевидец за необикновения живот и сила на съвременните индуистки

светци тази книга има както своевременно, така и непреходно значение. Нека всеки читател отдаде дължимото уважение и благодарност на нейния блестящ автор, с когото имах

удоволствието да се срещам както в Индия, така и в Америка. Необикновеният документ на неговия живот несъмнено по-проникновено от всичко, публикувано някога на Запад, разкрива дълбините на индийския ум и сърце и духовното богатство на Индия.

Имах големия шанс да се срещна с един от мъдреците, за чийто живот се разказва тук - Шри Юктешвар Гири. Образът на почитаемия мъдрец беше част от фронтисписа на моята книга Тибетска йога и тайни учения. Срещнах се с него в Пури, Ориса, край Бенгалския залив. По това

време той възглавяваше един спокоен ашрам край морския бряг и се занимаваше главно с духовното обучение на група млади последователи. Той прояви силен интерес към

благополучието на хората от Съединените щати и на целия американски континент, а така също и в Англия, и ме разпитваше за далечните дейности, особено онези в Калифорния, на своя главен ученик Парамаханса Йогананда, когото нежно обичаше и когото през 1920 г. беше

изпратил като свой посланик на Запад. Шри Юктешвар беше човек с благородни обноски и глас, приятно присъствие и

заслужаваше почитта, която неговите последователи спонтанно му оказваха. Всеки, който го познаваше, независимо дали, от неговата общност или не, има ше най-високо мнение за него. Много живо си спомням високата му, изправена, аскетична фигура; облечен в тъмнооранжевата

одежда на човек, отказал се от мирските страсти, той стоеше на входа на отшелническото му жилище, за да ме посрещне. Косата му беше дълга и леко завита, носеше брада. Тялото му беше мускулесто и здраво, но стройно и добре оформено, стъпката му - енергична. Беше избрал за

място на земното си обитание свещения град Пури, където множество благочестиви индуисти, представители от всяка част на Индия, идваха ежедневно на поклонничество в известния храм

Джаганатх - „Господаря на света". Именно в Пури през 1936 г. Шри Юктешвар затвори смъртните си очи за сцените на това преходно съществуване и си отиде със съзнанието, че не-говото въплъщение е доведено до триумфален завършек.

Аз съм наистина радостен, че мога да запиша това свидетелство за възвишения характер и светостта на Шри Юктешвар. Като се държеше настрани от тълпата, той се отдаваше

безрезервно и спокойно на онзи идеален живот, който Парамаханса Йогананда, неговият ученик, сега е описал за вечността.

У. Й. Ивънс-Уенц, магистър на изкуствата, д-р по

литература, д-р на науките от колежа „Иисус", Оксфорд; автор на книгите Тибетска книга за мъртвите, Великият

тибетски йогин Миларепа, Тибетска йога и тайни учения и

др.

Благодарности на автора

Дълбоко съм признателен на г-ца Л. В. Прат за нейната продължителна редакторска работа над ръкописа на тази книга. Дължа също така благодарност на г-ца Рут Заан, на г-н Ричард Райт

за разрешението му да използвам извадки от неговия дневник за пътешествието в Индия и на д-р У. Й. Евънс-Уенц за предложенията и окуражаването.

Парамаханса Йогананда 28 октомври 1945 г. Енсинитас, Калифорния

Глава 1

Моите родители и ранните години от живота ми

http://www.spiralata.net/


Дълго време характерна черта на индийската култура е търсенето на върховните истини и съпътстващото го взаимоотношение ученик - гуру1. Моят собствен път ме заведе при един

светец, подобен на Христос, чийто прекрасен живот е пример за вековете. Той беше един от великите учители, представляващи истинското богатство на Индия. Появявайки се във всяко поколение, те са служили като защитна стена срещу ориста на Вавилон и Египет.

Откривам, че най-ранните ми спомени обхващат анахроничните черти на предишното въплъщение. При мен идваха ясни възпоминания от далечен живот - йогин2 сред хималайските снегове. Тези проблясъци от миналото поради някаква безгранична връзка ми позволяваха да

надниквам и в бъдещето. Унизителната безпомощност на най-ранното детство не е изчезнала от паметта ми. С

възмущение осъзнавах, че не съм способен да се движа и да се изявявам свободно. В мен се надигаха набожни вълни, когато осъзнавах телесната си немощ. Силният ми емоционален живот се обличаше неизказано в думите на множество езици. Сред това вътрешно объркване ухото ми

постепенно привикваше към обкръжаващите ме срички от бенгалския език на моя народ. Заблуждаващият обхват на бебешкия ум, за който възрастните смятат, че се ограничава само с играчките и пръстите на краката!

Психическият кипеж и неподатливото ми тяло ме довеждаха до множество периоди на упорит плач. С моето страдание предизвиквах объркване в цялото семейство. Но в мен се роят и

по-щастливи спомени: милувките на майка ми и опитите ми да кажа първите си думи и да прощъпукам първите си крачки. Тези ранни триумфи, обикновено скоро забравяни, все пак са естествена основа на самоувереността.

Далеко стигащата ми памет съвсем не е уникална. Известно е, че самосъзнанието на много йоги се е запазвало непокътнато от драматичното преминаване от „живот" към „смърт" и

обратно. Ако човекът беше само тяло, загубата му наистина би означавала абсолютен край на идентичността му. Но ако от хилядолетия пророците са казвали истината, то по същество човек има безтелесна природа. Устойчивото ядро на човешката личност само временно е снабдено със

сетивно възприятие. Макар и необичайни, ясните спомени от бебешка възраст не са съвсем редки. По време на

пътуванията ми в множество страни чух съвсем ранни възпоминания от устата на правдиви

мъже и жени. Роден съм през последното десетилетие на деветнадесети век и прекарах първите си осем

години в Горакхпур. Това беше родното ми място в Обединените провинции на Североизточна Индия. Бяхме осем деца: четири момчета и четири момичета. Аз, Мукунда Лал Гхош3, бях вторият син и четвъртото дете.

Баща ми и майка ми бяха бенгалци от кастата на кшатриите4. И двамата бяха благословени с природата на светци. Взаимната им любов, спокойна и изпълнена с достойнство, никога не се

изрази по фриволен начин. Съвършената родителска хармония беше центърът на покоя за периодично възникващите безредици между осемте млади живота.

Баща ми, Бхагабати Чаран Гхош, беше мил, сериозен и понякога суров. Ние, децата,

сърдечно го обичахме, но все пак спазвахме определена почтителна дистанция. Забележителен математик и логик, той се ръководеше главно от интелекта. Но Майка ми беше кралицата на сърцата и ни учеше само чрез любов. След смъртта й Татко прояви повече от вътрешно

присъщата си нежност. По това време аз забелязвах, че погледът му често се преобразува в погледа на Мама.

В присъствието на Майка ни ние вкусихме най-ранното си горчиво-сладко запознанство със Свещените писания. Приказките от Махабхарата и Рамаяна5 умело се подбираха според изискванията на дисциплината. Поучението и наказанието вървяха ръка за ръка.

Ежедневен жест на уважение към Татко от страна на Май ка беше да ни облича грижливо в следобедните часове, за да го посрещнем в къщи от работа. Той беше нещо като вицепрезидент

1 Духовен учител; от санскритския корен „гур" - въздигам, извисявам

2 Този, който практикува йога, древна индийска наука за медитация върху Бога.

3 Името ми беше сменено на Йогананда, когато през 1914 г. влязох в древния монашески орден – Ордена Свами.

Моят гуру ми даде религиозната титла Парамаханса през 1935 г. 4 Според традициите втората каста на воини и управници.

5 Тези древни епоси са съкровището на индийската история, митология и философия.



на една голяма индийска железопътна компания, Железопътната компания Бенгал-Нагпур. Работата му беше свързана с пътуване и през детството ми семейството ни живя в няколко

града. Майка ми беше винаги готова да помогне на нуждаещи те се. Баща ми също беше отзивчив,

но уважението му към закона и реда обхващаше и семейния бюджет. Веднъж за две седмици

Майка ми изразходва за храна на бедните повече, отколкото беше месечният доход на Баща ми. — Всичко, за което те моля, е да поддържаш благотворителността си в разумни граници. -

Дори и слаб упрек от мъжа й беше мъчителен за Майка. Тя поръча файтон, без дори да намекне

на децата, че има някаква разправия. — Довиждане, връщам се при майка. - Древният ултиматум!

Изненадани, ние избухнахме в ридания. Вуйчо ни пристигна навреме. Той прошепна на Татко някакъв мъдър съвет, несъмнено запазен от вековете. След това Татко каза Няколко помирителни думи и за щастие Мама пусна кочияша да си върви. Така приключи единственото

недоразумение, което съм видял между родителите си. Но си спомням и един типичен диалог. — Моля те, дай ми десет рупии за една нещастна жена, която току-що дойде в къщата -

усмивката на Мама беше единственото средство за убеждение, към което прибягваше.

— Защо десет? Една е достатъчна. - За оправдание Татко добави: - Когато баща ми и неговите родители внезапно умряха, аз за пръв път познах бедността. Единствената ми закуска,

преди да измина няколкото мили до училище, беше един малък банан. По-късно, в университета, бях в такъв недоимък, че се обърнах към един богат съдия с молба да ми помага с по една рупия на месец. Но той отхвърли искането ми, като каза, че дори и една рупия е ценна.

— Колко ти е тежко да си спомняш, че са ти отказали онази рупия! - Сърцето на Майка ми имаше своя незабавна логика. - Нима искаш тази жена със същата болка да си спомня, че си й

отказал десетте, от които така спешно се нуждае? — Ти спечели! - и с вечния жест на победените съпрузи той отвори портмонето си. - Ето ти

банкнота от десет рупии. Предай й я с моите най-добри пожелания.

Баща ми беше склонен първо да казва „не" на всяко предложение. Отношението му към непознатата, така бързо спечелила симпатията на Майка ми, беше пример за обичайната му предпазливост. Антипатия към мигновеното одобрение - типично за френския ум на Запада -

всъщност е само плащане дан на принципа за „необходимото обмисляне". Аз винаги установявах, че Баща ми е разумен и безпристрастно уравновесен в решенията си. Ако можех да

подкрепя многобройните си молби с един-два добри довода, той неизменно ми помагаше да получа жадуваното, независимо дали това беше ваканционно пътешествие или нов мотоциклет.

Баща ми беше поддръжник на строгата дисциплина сред децата в ранните им години, но

отношението му към самия себе си беше наистина спартанско. Например той никога не посещаваше театър, а търсеше отмора в различни духовни практики и в четенето на

Бхагавадгита6. Като избягваше всякакъв лукс, той носеше един чифт стари обувки, докато на-пълно се износеха. Синовете му си купиха коли, когато те станаха популярни, но Баща ми винаги се задоволяваше с тролей в ежедневния си път до работата. Натрупването на пари заради

власт беше чуждо на природата му. Веднъж, след като беше организирал Градската банка на Калкута, той отказа да се облагодетелства чрез придобиване на нейни акции. Желанието, което го ръководеше, беше просто да изпълнява своя граждански дълг в свободното си време.

Няколко години след като Баща ми беше излязъл в пенсия, от Англия пристигна един счетоводител, за да провери документите на Железопътната компания Бенгал-Нагпур.

Изуменият ревизор откри, че Баща ми никога не е искал премия. „Той е работел за трима! - каза счетоводителят на компанията. - Дължите му като

компенсация 125 000 рупии (около 41 250 долара)." - Длъжностните лица дадоха на баща ми чек

за тази сума. Умът му беше зает с това толкова малко, че той дори не го спомена пред семейството си. Много по-късно най-малкият ми брат Бишну, който беше забелязал голям де-

позит в банковата сметка, го запита за причината. — Защо трябва да се въодушевяваме от материална изгода? - отговори Баща ми. - Този,

който търси уравновесеност на ума, няма да ликува от печалбата, нито ще се опечалява от

6 Тази величествена санскритска поема, която се явява част от епоса Махабхарата, е индуиската Библия.



загубата. Той знае, че човек идва на този свят, без да има и една стотинка, и си отива без една-единствена пара.

В началото на женитбата си моите родители станали ученици на един велик учител - Лахири Махасая от Бенарес. Това общуване засилило и без това аскетичната природа на Баща ми. Майка ми е направила едно забележително признание пред най-голямата ми сестра Рома:

„Баща ти и аз живеем като мъж и жена само веднъж в годината, за да имаме деца." Баща ми за пръв път се срещнал с Лахири Махасая посредством Абинаш Бабу7, служител в

горакхпурския филиал на Железопътната компания Бенгал-Нагпур. Абинаш пълнеше младия ми

ум с увлекателни истории за множество индийски светци. Той неизменно завършваше, провъзгласявайки върховната слава на собствения си гуру.

— Чувал ли си някога за необикновените обстоятелства, при които баща ти стана ученик на Лахири Махасая?

Беше ленив летен следобед, аз и Абинаш седяхме на двора край къщата, когато той ми

зададе този интригуващ въпрос. Поклатих глава, усмихвайки се в нетърпеливо очакване. „Преди години, още преди да се родиш, помолих началника си - твоя баща - да ми даде

едноседмична отпуска, за да посетя своя гуру в Бенарес. Баща ти се присмя на плановете ми.

— Нима смяташ да станеш религиозен фанатик? - запита той. - Съсредоточи се върху служебната си работа, ако искаш да напреднеш.

Същия ден, като се връщах тъжно към къщи по пътя през гората, видях баща ти в един паланкин. Той освободи слугите и екипажа и закрачи редом с мен. Стараейки се да ме утеши, той изтъкна преимуществата на стремежа към светски успехи. Но аз го слушах безучастно.

Сърцето ми повтаряше: „Лахири Махасая! Не мога да живея, без да те видя!" Пътят ни изведе до края на тихо поле, където лъчите на късното следобедно слънце вече

обрамчваха със златна корона разлюляната повърхност на дивите треви. Ние спряхме възхитени. И тогава в полето, само на няколко крачки от нас, изведнъж се появи фигурата на моя велик гуру8!

— Бхагабати, прекалено си строг със своя служител! - гласът му отекна в изумения ни слух. Той изчезна също толкова тайнствено, колкото се появи. Като паднах на колене, аз възклицавах: „Лахири Махасая! Лахири Махасая!" От изненада баща ти остана неподвижен

няколко минути. — Абинаш, давам отпуска не само на тебе, но и на себе си, за да тръгнем утре за Бенарес.

Трябва да се запозная с този велик Лахири Махасая, който е способен да се материализира по собствено желание, за да се застъпи за теб! Ще взема и жена си и ще помоля този учител да ни посвети в своя духовен път. Ще ни заведеш ли при него?

— Разбира се. - Преизпълваше ме радост от чудодейния отговор на молитвата ми и бързия благоприятен обрат на събитията.

На следната вечер родителите ти и аз потеглихме с влак за Бенарес. На другия ден взехме каруца, а после трябваше да вървим по тесни сокаци до уединения дом на моя гуру. Като влязохме в малката приемна, ние се поклонихме пред учителя, заел обичайната поза лотос. Той

присви проницателните си очи и ги насочи към баща ти. — Бхагабати, прекалено си строг със своя служител! - Думите му бяха същите като тези,

които беше казал два дни по рано в полето на Горакхпур. Той прибави: - Радвам се, че си

позволил на Абинаш да ме посети и че ти и жена ти сте го придружили. За тяхна радост той посвети родителите ти в духовната практика на крия-йога9. Баща ти и

аз, като събратя по ученичество, станахме близки приятели след паметния ден на онова видение. Лахири Махасая прояви определен интерес към твоето собствено раждане. Несъмнено животът ти ще бъде свързан с неговия: благословията на учителя винаги се сбъдва."

Лахири Махасая беше напуснал този свят скоро след като аз се бях появил в него. Портретьт му в богата рамка винаги украсяваше семейния ни олтар в различните градове,

където Баща ми се преместваше по работа. Много сутрини и вечери заварваха мене и Майка ми, медитиращи пред импровизираното светилище или поднасящи цветя, потопени в аромат на

7 Думата Бабу (господин) се поставя в края на бенгалските имена.

8 Феноменалните сили, които притежават великите учители, са обяснени в глава 30 - „Законът на чудесата".

9 Йогичска техника, посредством която вълнението на сетивата стихва, позволявайки на човек да достигне

всевъзрастващо единство с космическото съзнание.



сандалова паста. С тамян и миро, както и със съвместни молитви ние отдавахме почит на божеството, намерило пълен израз в Лахири Махасая.

Портретът му имаше изключително влияние върху моя живот. Аз растях и мислите за учителя израстваха заедно с мене. При медитация често щях да виждам как фотографският му образ изплува от тясната си рамка и приемайки жива форма, седи срещу мене. Когато се опитвах

да докосна краката на светещото му тяло, той се изменяше и отново ставаше портрет. Постепенно детството ми преминаваше в юношество и аз откривах, че в ума ми Лахири Махасая се е превърнал от малко изображение, заключено в рамка, в живо, просветляващо ме

присъствие. Често му се молех в минути на изпитание или объркване, откривайки в себе си успокоителното му напътствие. В началото се натъжавах от това, че вече не е физически жив.

Но когато започнах да откривам тайното му всеприсъствие, престанах да скърбя. Той често беше писал на своите ученици, които прекомерно много искаха да го видят: „Защо да идвате и да гледате моите кости и плът, когато аз винаги съм в обхвата на вашия кутастха 10 (духовно

зрение)?" На около осем години бях благословен с чудодейно изцеление посредством снимката на

Лахири Махасая. Това преживяване още повече усили любовта ми. По време на престоя в

семейното ни имение в Ичапур, Бенгалия, бях поразен от азиатска холера. Състоянието ми изглеждаше безнадеждно; лекарите не можеха да направят нищо. Майка ми седеше на кревата и

неистово ме подканяше да гледам портрета на Лахири Махасая, който висеше на стената над главата ми.

— Поклони му се мислено! - Тя знаеше, че съм твърде слаб дори за да вдигна ръце за

поздрав. - Ако наистина покажеш своето преклонение и вътрешно коленичиш пред него, животът ти ще бъде пощаден!

Аз се взирах в неговата снимка и видях там ослепителна светлина, която обгърна тялото ми и цялата стая. Гаденето и другите неприятни симптоми изчезнаха; бях добре. Изведнъж се почувствах достатъчно силен, за да се наведа и да докосна стъпалата на Майка ми в знак на

признателност за неизмеримата й вяра в нейния гуру. Майка ми няколко пъти притисна глава до малката снимка.

— О, Вездесъщи Учителю, благодаря ти за това, че твоята светлина изцери сина ми!

Осъзнах, че и тя беше станала свидетел на сияйната светлина, чрез която мигновено се възстанових от обикновено смъртоносната болест.

Именно тази фотография е едно от най-ценните неща, които притежавам. Дадена на Баща ми от самия Лахири Махасая, тя носи свещена вибрация. Снимката има чудодеен произход. Чувал съм тази история от един събрат на баща ми по ученичество, Кали Кумар Рой.

От разказа му става ясно, че учителят не е обичал да бъде сниман. Независимо от протеста му веднъж го снимали с Група негови ученици, между които и Кали Кумар Рой. Фотографът бил

много учуден, когато установил, че в центъра на лентата, сред ясните образи на всички ученици, където по всяка логика трябвало да се откроят контурите на Лахири Махасая, не можело да се види нищо друго освен празно пространство. Това явление широко се обсъждало.

Един от учениците, Ганга Дхар Бабу, който бил вещ фотограф, се похвалил, че неуловимата фигура на учителя няма да успее да му се изплъзне. На следващата сутрин, докато гуруто седял в поза лотос върху една дървена пейка край оградата, Ганга Дхар Бабу пристигнал

със снаряжението си. Взимайки всички необходими мерки, за да успее, той ненаситно изщракал и проявил дванадесет ленти. На всяка една скоро видял отпечатани дървената пейка и оградата,

но и този път фигурата на учителя липсвала. Със сълзи на очи и със сразена гордост Ганга Дхар Бабу потърсил учителя си. Минали

много часове, преди Лахири Махасая да наруши мълчанието си с многозначителния коментар:

— Аз съм Дух. Може ли твоята камера да отрази вездесъщото Невидимо? — Разбирам, че не може! Но Свещени Господине, от цялото си сърце бих искал да имам

портрет на телесния храм, защото според моето ограничено виждане единствено там напълно обитава този Дух.

— Ела тогава утре сутрин. Ще ти позирам.

10

Устойчив аз – Бел. ред.



Отново фотографът насочил своята камера. Този път свещената фигура, без да се покрива с тайнствена недостъпност, била запечатана на лентата. Учителят никога не е позирал за друга

снимка, поне аз не съм видял нито една. Репродукцията на снимката е дадена в тази книга. Красивите черти на Лахири Махасая,

които може да са от всяка каста, трудно посочват към коя раса принадлежи. Силната радост от

общуването му с Бога се загатва в леко загадъчната усмивка. Очите му, полуотворени, за да обозначат незначителната насоченост към външния свят, са също така и полузатворени. Изцяло забравил жалките мирски съблазни, през цялото време той напълно съзнава духовните проблеми

на търсещите, които се обръщат към неговата щедрост. Скоро след като бях излекуван със силата на портрета на гуру, имах впечатляващо духовно

видение. Като седях на кревата си една сутрин, аз изпаднах в дълбок унес. — Какво се крие зад тъмнината на затворените очи? - Тази дълбока мисъл завладя ума ми.

Изведнъж пред вътрешния ми взор се яви ярък светлинен проблясък. Божествени фигури на

светци, седящи в медитативна поза в планински пещери, се оформиха като миниатюрни кинокадри върху голям блестящ екран зад челото ми.

— Кои сте вие? - запитах на глас.

— Ние сме хималайски йоги. - Трудно е да се опише небесният отговор; сърцето ми трептеше.

— О, копнея да отида в Хималаите и да стана като вас! Видението изчезна, но сребърните лъчи продължаваха да се разпръскват в разширяващи се към безкрайността кръгове.

— Какво е това чудно зарево?

— Аз съм Ишвара11. Аз съм Светлина. - Гласът беше като облачен тътен. — Искам да бъда едно с тебе!

От този бавно стопяващ се божествен екстаз аз съхраних в наследство вдъхновението постоянно да търся Бога. „Той е вечна, всеподновяваща се Радост!" Този спомен се съхрани дълго след деня на възторга.

Изпъква и друго ранно възпоминание, и то съвсем буквално, защото и до днес нося белега му. Една ранна утрин по-голямата ми сестра Ума и аз седяхме под дървото ним на двора в Горакхпур. Тя ми помагаше да изучавам бенгалския буквар, а през това време аз можех да

насоча погледа си към папагалите, които кълвяха наблизо зрял марагозов плод. Ума се оплакваше от цирей на крака си и извади бурканче с мехлем. Аз намазах малко от цяра върху

ръката си. — Защо сложи лекарство на здрава ръка? — Е, сестричке, усещам, че утре ще ми стане цирей. Пробвам мазилото ти на мястото,

където ще се появи циреят. — Ах, ти, малък лъжльо!

— Сестричке, не ме наричай лъжец, докато не видиш какво ще се случи утре. - Изпълваше ме негодувание.

Ума не се впечатли и три пъти повтори своята подигравка. Непреклонна решителност

зазвуча в гласа ми, когато бавно отговорих: — Със силата на своята воля предричам, че утре ще имам напълно узрял цирей точно на

това място на ръката си и че твоят ще се раздуе два пъти повече от сега!

Утринта ме завари с юнашки цирей на посоченото място, размерите на цирея на Ума се бяха удвоили. С писък сестра ми се втурна при Майка ми.

— Мукунда е станал магьосник! Много сериозна, Майка ми ми заръча никога да не използвам силата на думите, за да

причинявам вреда. Винаги си спомням нейния съвет и го спазвам.

Циреят ми беше отстранен оперативно. От намесата на лекаря и до днес остана един забележим белег. Той се намира на дясната ми ръка и непрестанно ми напомня за истинската

сила на човешкото слово. Онези прости и сякаш безобидни думи към Ума, изречени с дълбока съсредоточеност, са

притежавали достатъчно скрита сила, за да избухнат като бомба и да предизвикат определен,

11

Санскритско наименование на Бога като Господар на вселената, от корена ши – ръководя. В индуиските Писания

съществуват 108 имена на Бога, като всяко носи различен по отенък философски смисъл.



макар и вреден ефект. По-късно разбрах, че експлозивната вибрационна сила на речта може да бъде мъдро насочвана за освобождаване на живота от трудности и да действа, без да носи белези

и упреци12. Семейството ни се премести в Лахор в щата Пенджаб. Там придобих портрет на

Божествената Майка под формата на Богинята Кали13. Той освещаваше малкото неофи циално

светилище на балкона на нашия дом. Бях напълно беден, че всичките ми молби, изречени на това свято място, ще се увенчаят с успех. Веднъж стоях там с Ума и наблюдавах две хвърчила, които летяха над покривите на къщите от отсрещната страна на много тясната уличка.

— Защо си толкова тих? - закачливо ме побутна Ума. — Точно си мислех колко е прекрасно, че Божествената Майка ми дава всичко, което

поискам. — Предполагам, че ще ти даде и онези две хвърчила! - присмя се сестра ми. — Защо не? - и аз започнах тихо да се моля да ги имам. В Индия се провеждат състезания с

хвърчила, чиито връвчици са покрити с лепило и матово стъкло. Всеки играч се стреми да скъса връвта на съперника си. Освободеното хвърчило се понася над покривите; голямо забавление е да се опиташ да го хванеш. Доколкото ние с Ума се намирахме на балкона, изглеждаше

невъзможно някое загубено хвърчило да попадне в ръцете ни, тъй като връвчицата естествено би го дръпнала над покривите.

Играчите оттатък уличката започнаха състезанието си. Едната връвчица беше прерязана; незабавно хвърчилото полетя към мене. За момент то се спря при едно внезапно стихване на вятъра, което се оказа достатъчно, за да се заплете здраво връвчицата в кактуса, растящ на

покрива на отсрещната къща. Образува се чудесна примка, която да хвана. Връчих наградата на Ума.

— Това беше просто необикновена случайност, а съвсем не отговор на молитвата ти. Ако и другото хвърчило дойде при тебе, тогава ще повярвам. - В тъмните очи на сестра ми имаше повече изумление, отколкото в думите й.

Продължих молитвите си с нарастваща интензивност. Едно силно дръпване на другия играч завърши с ненадейна загуба и на неговото хвърчило. То се упъти към мене, танцувайки във вятъра. Надеждният ми помощник, кактусът, отново засука нишката му в необходимата

примка, чрез която можах да го хвана. Дадох и втория трофей на Ума. — Наистина, Божествената Майка те слуша! Всичко това е прекалено странно за мене! - И

сестра ми хукна като подплашена сърничка.

Глава 2

Смъртта на Майка ми и мистичният амулет

Най-голямото желание на Майка ми беше женитбата на по-големия ми брат. „Ах, когато

видя лицето на Анантовата съпруга, ще намеря рая на земята!" Често слушах Майка ми да изразява с тези думи силното си чувство за семейна приемственост, характерно за Индия.

Бях на около единадесет години по време на годежа на Ананта. Майка ми беше в Калкута и

радостно ръководеше подготовката за сватбата. Само аз и Баща ми останахме в нашия дом в Барейли, Северна Индия, където Баща ми беше преместен след две години, прекарани в Лахор.

Преди това бях свидетел на великолепието на брачните церемонии на двете ми по-големи

сестри, Рома и Ума, но за Ананта като най-голям син плановете бяха наистина грандиозни.

12

Безкрайните потенции на звука произтичат от Творческото слово АУМ, космическата вибрационна сила

надвишаваща всички атомни енергии. Всяка дума, произнесена с ясно осъзнаване и дълбока съсредоточеност, има

материализираща сила. В някои системи на психотерапията е открит ефекта от гласното или мислено повтаря не на

вдъхновяващи думи; тайната е в увеличаване скоростта на мозъчните вибрации. В своите Спомени поетът Тенисън

ни е оставил описание на постоянните си опити да проникне отвъд съзнателния ум в свръхсъзнателното: „Често, от

дните на юношеството ми, когато съм съвсем сам, изпитвам – поради липса на по-подходяща дума - някакъв вид

буден транс – пише Тенисън. – Това се случва, като си повтарям тихичко собственото си име дотогава, докато

изведнъж, тъй като това става без съзнателните усилия на личността, самата личност сякаш се стопява и изчезва в

безграничното битие, и това не е объркано състояние, а състояние най-ясно, най-сигурно от сигурните, безусловно

отвъд думите – там, където смъртта е почти до смешност невъзможна – загубата на личността (ако е именно това)

сякаш е не заглъхване, а единственият истински живот‖. По -нататък той пише: „Това не е мъглив екстаз, а

състояние на трансцедентно чудо, свързано с абсолютната яснота на ума‖. 13

Кали е символ на Бога в аспекта на вечната Майка Природа.



Майка ми посрещаше множество роднини, ежедневно пристигащи в Калкута от далечните си домове. Тя ги настаняваше удобно в голямата, новопридобита къща на улица „Амхерст" № 50.

Всичко беше готово - лакомствата за празненството, пъстрият трон, на който щяха да заведат Брат ми до бъдещата му невеста, редиците разноцветни светлини, гигантските картонени слонове и камили, английските, шотландските и индийските оркестри, церемониалмайсторите и

свещенослужителите на древните ритуали. Татко и аз, в тържествено настроение, смятахме да се присъединим към семейството по

време на церемонията. Малко преди великия ден обаче имах злокобно видение.

Беше в Барейли, в полунощ. Докато спях до Баща ми на верандата на нашата къща, ме събуди особено потрепване на мрежата против насекоми над леглото. Тънките завеси се раз-

делиха и видях обичната фигура на Майка ми. — Събуди баща си! - Гласът й беше само лек шепот. - Вземете първия възможен влак в

четири часа сутринта. Бързайте в Калкута, ако искате да ме видите! - Приличната на дух фигура

изчезна. — Татко, Татко! Мама умира! - Ужасът в моя глас моментално го събуди. През плач аз му

разказах зловещите новини.

— Не обръщай внимание на своите халюцинации. - Баща ми прояви характерното за него качество да отхвърля новите ситуации. - Майка ти е в превъзходно здраве. Ако получим някакви

лоши новини, ще тръгнем утре.

— Никога няма да си простиш, че не си тръгнал веднага! - Страданието ме накара горчиво да прибавя: - Нито пък аз някога ще ти простя!

Тъжното утро дойде с изричните думи: „Майка е опасно болна; сватбата се отлага; елате веднага."

Баща ми и аз потеглихме като обезумели. Един от моите чичовци ни пресрещна на гарата за прехвърляне. Влакът трещеше срещу нас, нараствайки застрашително. От вътрешно вълнение у мен внезапно възникна желанието да се хвърля на релсите. Лишен вече, както усещах, от

своята Майка, аз не можех повече да понеса този внезапно опустял свят. Обичах Майка ми като най-скъпия си приятел на земята. Нейните утешаващи черни очи бяха най-сигурното ми убежище при дребните трагедии на детството.

— Тя още ли е жива? - спрях се за един последен въпрос към чичо си. — Разбира се, жива е! - Той незабавно разбра отчаянието на лицето ми. Но аз много-много

не му повярвах. Когато стигнахме в дома си в Калкута, не ни оставаше нищо друго, освен да се възправим

пред потресаващото тайнство на смъртта. Аз изпаднах в почти безжизнено състояние. Изминаха

години, преди в сърцето ми да настъпи някакво примирение. Щурмувайки самите небесни двери, моите ридания накрая предизвикаха отклика на Божествената Майка. Думите й

окончателно изцериха гноящите ми рани: „Аз съм тази, която се грижи за теб, живот подир живот, с нежността на множество майки!

Виж в Моя поглед двете черни очи, загубените прекрасни очи, които търсиш!"

Баща ми и аз се върнахме в Барейли скоро след церемонията по кремиране на тази, която така много обичахме. Рано всяка сутрин аз извършвах прочувствено възпоменателно пок-лонение до голямото дърво шеоли, хвърлящо сянка върху равната зелено-златна поляна пред

къщата. В тези поетични мигове ми се струваше, че белите цветове на дървото се ронят с доброволна отдаденост върху тревния олтар. Смесвайки сълзите и росата, аз често наблюдавах

странна неземна светлина, която се появяваше заедно със зората. Обхващаше ме силен до болка копнеж по Бога. Усещах се могъщо привлечен от Хималаите.

Един от моите братовчеди, завърнал се наскоро от пътуване по светите планини, ни посети

в Барейли. Аз ненаситно слушах разказите му за високото планинско жилище на йогите и свамите14.

— Хайде да избягаме в Хималаите. Моето предложение, което направих един ден на Дварка Прасад, малкия син на нашия

хазаин в Барейли, попадна на неподходящо място. Той разкри моя план на по-големия ми брат,

14

На санскритки коренът на думата свамин означава „този, който е едно със своя Аз (Сва)". Използва се за

членовете на индийския монашески орден, като титлата е официален израз на уважение: „преподобни" (Свамин -

буквално означава собственик - бел. ред.).



който веднага пристигна при Баща ми. Вместо безобидно да се посмее на мечтата на малкото момче, Ананта реши да ме вземе на подбив:

— Къде е оранжевата ти роба? Не можеш да бъдеш свами без нея. Но аз бях необяснимо развълнуван от неговите думи. Те предизвикаха ясна картина, в

която се виждах да бродя по Индия като монах. Навярно бяха събудили спомени за минал

живот, във всеки случай ми стана ясно с каква естествена лекота бих носил одеждите на този основан в древността монашески орден.

Бъбрейки си една сутрин с Дварка, усетих, че любовта към Бога ме връхлита като лавина.

Събеседникът ми само частично осъзна избухналото красноречие, но аз всеотдайно слушах сам себе си.

Същият ден избягах в Наини Тал в подножието на Хималаите. Ананта решително тръгна по дирите ми и бях заставен безславно да се завърна в Барейли. Единствено поклонение, което ми се позволи, бе това пред дървото шеоли призори. Сърцето ми оплакваше загубените Майки:

човешката и божествената. Пукнатината, оставена в семейството от смъртта на Майка, беше непоправима. Баща ми

никога не се ожени повторно през останалите си почти четиридесет години. Приемайки

трудната роля и на Баща, и на Майка за своята невръстна челяд, той стана видимо по-нежен и достъпен. Спокойно и проникновено разрешаваше разнообразните семейни проблеми. След

работа си почиваше в своята стая като отшелник в кили ята си, практикувайки крия-йога в сладка безметежност. Много време след смъртта на Майка аз се опитах да наема една прислужница-англичанка, за да се грижи за дребните неща, които биха направили живота му

по-удобен. Но Баща ми поклати глава. — Грижите за мене свършиха със загубата на Майка ти. - Очите му се премрежиха от

вечна преданост. - Няма да приема услугите на нито една друга жена. Четиринадесет месеца след като Майка ми си замина, узнах, че ми е оставила важно

послание. Ананта е седял до смъртния й одър и е записал думите й. Въпреки че тя е искала раз-

критието да стане след една година, брат ми се забавил. Предстоеше му да замине от Барейли за Калкута, за да се ожени за момичето, което Майка му беше избрала15. Една вечер той ме извика при себе си:

— Мукунда, принуден съм да ти кажа странни неща. – В гласа на Ананта имаше нотка на смирение. - Страхувах се да не възпламеня желанието ти да напуснеш дома си. Но ти и така си

изпълнен с божествен плам. Когато неотдавна те хвана пътя за Хималаите, стигнах до определено решение. Повече не бива да отлагам изпълнението на своето тържествено обещание. - Брат ми ми връчи малка кутийка и прочете Посланието от Майка.

„Нека тези думи бъдат последната ми благословия, любими мой сине Мукунда! - беше казала Майка. - Настъпи часът, когато трябва да ти разкажа за множеството необичайни

събития, последвали твоето раждане. Аз първа узнах предопределения ти път, когато ти беше само едно малко бебе в ръцете ми. Тогава те заведох в дома на моя гуру в Бенарес. Почти скрита зад множество ученици, едва успявах да го виждам, потънал в дълбока медитация.

Като те подрусвах, аз се молех великият гуру да те забележи и да ти даде благословия. Когато тихата ми благоговейна молба се усили, той отвори очи и ми кимна да се приближа. Другите ми сториха път и аз се поклоних в светите нозе. Учителят ми те сложи на коленете си,

поставяйки ръка на челото ти, като че ли те кръщаваше духовно. - Майчице, синът ти ще бъде йогин. Като духовен двигател той ще напъти много души към

Божието царство. Сърцето ми туптеше от радост, че тайната ми молитва е приета от всемъдрия гуру. Малко

преди да се родиш, той ми беше казал, че ти ще последваш неговия път.

Пo-късно, сине мой, ние със сестра ти Рома разбрахме, че виждаш Великата Светлина, като те наблюдавахме от съседната стая как лежиш неподвижно в леглото. Малкото ти личице

светеше, а в гласа ти звучеше стоманена твърдост, когато каза, че ще отидеш в Хималаите да търсиш Бога.

15

Индийският обичай, при който родителите избират брачния партньор на своите деца, е устоял на атаките на

времето. Процентът на щастливите индийски бракове е много висок.



Така, скъпи сине, аз разбрах, че пътят ти е далеч от земните стремежи. Най-странното събитие в моя живот ми даде едно потвърждение - събитието, което ме тласка да направя това

предсмъртно послание. Това беше разговор с мъдрец от Пенджаб. Една сутрин, докато семейството ни живееше в

Лахор, един слуга влезе задъхано в стаята ми:

- Госпожо, дошъл е някакъв странен садху16. Настоява да види „майката на Мукунда". Тези прости думи отекнаха дълбоко в мен. Веднага излязох да посрещна посетителя. Като

се поклоних в нозете му, усетих, че пред мен се намира истински Божи човек.

- Майко - каза той, - великите учители искат да знаеш, че предстоят ти на земята не ще бъде продължителен. Следващата болест ще се окаже последна17.

После настъпи тишина, по време на която не усещах никаква тревога, а само вибрациите на велико умиротворение. Накрая той отново се обърна към мен:

— Трябва да станеш пазителка на един сребърен амулет. Днес няма да ти го дам. За да

докажа истинността на думите си, талисманът ще се материализира утре в ръцете ти, докато медитираш. На смъртния си одър трябва да заръчаш на най-големия си син Ананта да пази амулета една година и след това да го предаде на втория ти син. Мукунда ще разбере сми съла на

талисмана от великите учители. Трябва да го получи по времето, когато е готов да се откаже от всички земни упования и да предприеме енергично търсене на Бога. Той ще за държи амулета

няколко години, а щом постигне целта си, амулетът ще изчезне. Дори и да го пази на най-тайното място, той ще се върне там, откъдето е дошъл.

Аз предложих милостиня18 на светеца и му се поклоних с дълбоко уважение. Без да

приеме предложеното, той се отдалечи с благослов. На следната вечер, докато седях със събрани ръце в медитация, между дланите ми се материализира един сребърен амулет, точно както беше

обещал садху. Усетих го по хладното, гладко докосване. Ревниво го пазех повече от две години и сега го давам за съхранение на Ананта. Не тъгувай за мене, тъй като аз ще бъда предадена от моя велик гуру в ръцете на Безкрайния. Сбогом, дете мое. Космическата Майка ще те закриля."

Проблясък на просветление ме озари, когато придобих амулета. Събудиха се много дремещи спомени. Талисманът, кръгъл и старинно чудат, беше покрит със санскритски знаци. Разбрах, че идва от учители от предишни съществувания, които незримо направляват стъпките

ми. Несъмнено в него имаше дълбоко значение, но човек не може напълно да разкрие сър цето на един амулет.

В тази глава не може да се разкаже как талисманът в крайна сметка изчезна при най-нещастните обстоятелства в моя живот и как загубата му стана предвестник, че ще намеря своя гуру.

Но малкото момче, чиито опити да стигне Хималаите се провалиха, всеки ден се носеше надалеч с крилата на своя амулет.

Глава 3

Светецът с две тела

— Татко, ако обещая да не избягам, ще ме пуснеш ли да отида на екскурзия до Бенарес? Баща ми рядко се противопоставяше на силната ми любов към пътешествията. Още докато

бях момче, той ми позволяваше да посещавам много градове и поклоннически центрове.

Обикновено ме съпровождаха и един-двама приятели. Ние удобно пътувахме с билети първа класа, предоставени от баща ми. Положението му като железопътен служител беше добре дошло

за тези от семейството, които имаха скитнически дух. Татко обеща да се отнесе с необходимото внимание към молбата ми. На следващия ден той

ме извика и ми връчи билет за отиване и връщане от Барейли до Бенарес, няколко банкноти и

две писма. — Имам предложение от делови характер към бенареския си приятел Кедар Натх Бабу. За

съжаление съм загубил адреса му. Но мисля, че ще можеш да му предадеш това писмо

16

Анахорет, отшелник, човек, който следва садхана или пътя на духовната дисциплина. 17

Когато от тези думи осъзнах, че Майка тайно е знаела за краткия си живот, аз за пръв път разбрах защо тя така

настояваше да се ускорят плановете за женитбата на Ананта. Въпреки че умря преди сватбата, естественото й

майчинско желание е било да присъства на ритуала. 18

Традиционен знак на уважение към анахоретите.



посредством общия ни приятел Свами Пранавананда. Той е мой събрат по ученичество и е достигнал голяма духовна висота. Ще имаш полза от общуването с него; тази втора бележка ще

послужи за представянето ти. Очите на Баща ми пробляснаха, когато той прибави: — Не забравяй, повече никакви бягства от къщи!

Потеглих с ентусиазма на своите дванадесет години (въпреки че времето никога не намали удоволствието от нови усещания и непознати лица). Като пристигнах в Бенарес, незабавно се запътих към жилището на свами. Входната врата беше отворена и аз се отправих към голяма

стая на втория етаж, която приличаше на зала. Един доста пълен мъж, само по надбедрена превръзка, седеше в поза лотос върху леко издигнат подиум. Главата му и лицето, по което

нямаше и една бръчица, бяха гладко избръснати; по устните му играеше блажена усмивка. За да разсее усещането ми, че съм нахълтал без позволение, той ме поздрави като стар приятел:

— Баба ананд (бъди благословен, скъпи мой). - Приветствието му бе изказано от сърце с

детински глас. Аз паднах на колене и докоснах нозете му. — Вие ли сте Свами Пранавананда? Той кимна.

— А ти синът на Бхагабати ли си? - Думите му прозвучаха, преди да имам време да измъкна писмото на Баща ми от джоба си. Удивен, аз му подадох бележката, която ме предс-

тавяше, вече явно излишна. — Разбира се, за теб аз ще намеря Кедар Натх Бабу. - Светецът отново ме изненада със

своето ясновидство. Той хвърли поглед на писмото и каза няколко изпълнени с обич думи за

Баща ми. — Знаеш ли, аз се радвам на две пенсии. Едната е по препоръка на твоя баща, в чийто

железопътен офис някога работех. Другата е благодарение препоръката на моя Небесен Отец, заради когото съзнателно прекратих земните задължения в живота си.

Тази забележка ми се стори много неясна.

— Какъв вид препоръка получавате от Небесния Отец, господине? Да не би той да хвърля пари в скута ви?

Той се засмя:

— Пенсията, която имам предвид, е неизмеримият покой - награда за много години дълбока медитация. Сега аз никога не се нуждая от пари. Материалните ми потребности са мал-

ко и съм напълно обезпечен. По-късно ще разбереш значимостта на втората пенсия. Светецът внезапно прекъсна разговора ни и застина във величествена неподвижност.

Обгърна го атмосфера като на сфинкс. Отначало очите му пробляскваха, сякаш виждаше нещо

интересно, после помръкнаха. Бях смутен от немногословието му. Той все още не ми беше казал как бих могъл да се срещна с приятеля на Татко. Леко обезпокоен, аз се озърнах в голата стая,

където освен нас нямаше никого. Погледът ми безцелно попадна върху дървените му сандали, лежащи под скамейката.

— Малки господине19, не се тревожи. Човекът, когото искаш да видиш, ще бъде с теб след

не повече от половин час. - Йогинът беше прочел мислите ми, но в момента това едва ли беше особено трудно!

И той отново потъна в непроницаемо мълчание. По часовника си разбрах, че са изминали

тридесет минути. Свами се събуди: — Мисля, че Кедар Натх Бабу е до вратата.

Чух, че някой се качва по стълбите. Бях в пълно недоумение, объркани мисли се носеха в главата ми: „Как е възможно приятелят на Татко да бъде извикан на това място без помощта на никакъв пратеник? Откакто съм пристигнал, Свами не е говорил с никого освен с мен!"

Рязко напуснах стаята и заслизах по стълбите. По средата на пътя срещнах слаб невисок човек със светла кожа. Явно бързаше.

— Вие ли сте Кедар Натх Бабу? - Вълнение изпълваше глаca ми. — Да. А вие не сте ли синът на Бхагабати, който ме чака тук, за да се срещнем? -

приятелски се усмихна той.

19

Чхото Махасая е името, с което към мен се обръщаха множество индийско светци. Превежда се като „малки

господине‖.



— Господине, как така се озовахте тук? - Бях смаян и объркан от неочакваното му присъствие.

Той отговори: „Днес всичко е толкова тайнствено! Преди по-малко от час, точно бях свършил да се къпя

в Ганг, когато към мен се приближи Свами Пранавананда. Изобщо нямам представа как е

разбрал, че съм там по това време. — Синът на Бхагабати те чака в жилището ми - каза той. – Ще дойдеш ли с мене? - Аз

радостно се съгласих. Ние тръгнахме ръка за ръка и бе странно как свами със своите дървени

сандали ме изпреварваше, въпреки че аз бях с тези здрави обувки. — За колко време ще стигнеш до моята къща? - Пранаванандаджи внезапно спря, за да ми

зададе този въпрос. — За около половин час. - Сега трябва да свърша още едно нещо. - Той ме погледна загадъчно. - Налага ми се да

избързам. Можеш да се присъединиш към мен вкъщи, където синът на Бхагабати и аз ще те чакаме.

Преди да успея да възразя, той бързо се втурна край мене и изчезна в тълпата. Дойдох тук

колкото е възможно по-бързо." Това обяснение само засили объркването ми. Попитах го откога познава свами.

— Срещали сме се няколко пъти миналата година, но напоследък не сме се виждали. Много се зарадвах, когато днес отново го видях при гхата, където се къпех.

— Не мога да повярвам на ушите си! Да не съм си изгубил ума? Той видение ли беше, или

наистина го видяхте, докоснахте ръката му и чухте шум.. от стъпките му? — Не зная накъде биеш! - пламна той. - Не те лъжа. Не можеш ли да разбереш, че

единствено свами би могъл да ми каже, че ме чакаш на това място? — Да, но аз не съм изпускал нито за миг този човек, Свами Пранавананда, от погледа си,

откакто дойдох тук преди около час. - И му разказах цялата история.

Очите му широко се отвориха. — В този материален век ли живеем, или сънуваме? Ни кога през живота си не съм очаквал

да стана свидетел на подобно чудо! Мислех, че този свами е просто обикновен човек, а сега

разбирам, че той може да материализира едно допълнително тяло и да действа чрез него! Ние заедно влязохме в стаята на светеца.

— Виж, точно тези сандали носеше той при гхата - прошепна ми Кедар Натх Бабу. - Беше облечен само с набедрена превръзка, точно както го виждам сега.

Когато посетителят се поклони пред него, светецът се обърна към мен с лукава усмивка.

— Защо си толкова стъписан от всичко това? Финото единство на видимия свят не остава скрито за истинските йоги. В момента аз гледам и говоря с моите ученици в далечна Калкута.

Подобно на мене и те по желание могат да преодолеят всяко препятствие на грубата материя. Може би стараейки се да събуди духовен плам в младите ми гърди, свами благоволи да ми

разкаже за способността си на астрално радио и телевизия20. Но вместо ентусиазъм аз изпитах

само благоговеен страх. Тъй като ми беше предопределено да предприема търсенето на божественото чрез определен гуру - Шри Юктешвар, когото все още не бях срещнал, не се чувствах склонен да приема Пранавананда като свой учител. Аз го гледах със съмнение, чудейки

се дали пред мене е той самият или неговият двойник. Учителят се опита да пропъди безпокойството ми, като ме дари с проникващ в душата

поглед и вдъхновени слова за своя гуру.

20

По свой собствен път физическата наука потвърждава валидността на законите, открити от йогите чрез духовна

наука. Например на 26 ноември 1934 г. в Кралския университет в Рим бе дадена нагледна демонстрация на това, че

човек притежава силата на телевизионен приемник. „Д -р Джузепе Калигари, професор по невропсихология,

натискал определени точки в тялото на пациента, на което той отговарял с моментални описания на лица и

предмети, намиращи се от другата страна на стената. Д-р Калигари обяснил на останалите професори, че ако се

активират определени участъци по кожата, пациентът получава свръхсетивни впечатления, позволяващи му да види

обекти, които не би могъл да възприеме по друг начин. За да даде възможност на пациента да различи нещата от

другата страна на стената, проф. Калигари е натискал петнадесет минути точка, разположена в дясната част на

гръдния кош. Той твърди, че ако се активират други части на тялото, пациентите биха могли да виждат предмети на

всякакво разстояние, независимо дали изобщо някога са ги виждали.



— Лахири Махасая беше най-великият йогин, когото някога съм познавал. Той беше самата Божественост в плът.

Ако ученикът, помислих си аз, може да материализира допълнителна телесна форма по свое желание, би ли имало наистина чудо, което да не е достъпно за учителя му?

„Ще ти разкажа колко неоценима е помощта на учителя. Бях свикнал да медитирам заедно

с още един ученик по осем часa всяка нощ. През деня трябваше да работим в офиса на железопътната компания. Намирах, че е трудно да продължавам с чиновническите си задължения и желаех да посветя цялото си време на Бога. Осем години постоянствах, като

медитирах половината нощ. Имах чудесни резултати; изумителни духовни възприятия озаряваха ума ми. Но една тънка завеса винаги оставаше между мене и Безпределното. Разбирах, че дори

при свръхчовешка настойчивост крайното необратимо единение ми е отказано. Една вечер посетих Лахири Махасая и помолих за божествената му намеса. Натрапчивите ми молби продължиха цяла нощ.

— Ангелски гуру, духовните ми страдания са такива, че повече не мога да понасям живота си, ако не се срещна лице в лице с Великия Възлюбен!

— Какво мога да направя? Трябва да медитираш по-дълбоко.

— Умолявам Те, о Боже, Учителю мой! Виждам Те материализиран пред мен във физическо тяло; благослови ме да мога да Те възприема в Твоята безгранична форма!

Лахири Махасая простря ръцете си в благ жест. — Сега си върви и медитирай. Застъпих се за тебе пред Брахма21. Безмерно въодушевен, аз се върнах в къщи. В медитацията през тази нощ постигнах

съкровената Цел на живота си. Сега аз непрестанно се наслаждавам на тази духовна пенсия. От този ден Всеблагият Творец никога не е оставял нищо скрито от очите ми зад завесите на

заблудата." Лицето на Пранавананда беше озарено от божествена светлина. Умиротвореността на друг

свят влезе в сърцето ми. Целият страх изчезна. Мъдрецът ни повери още нещо:

„Няколко месеца по-късно аз се върнах при Лахири Махасая и се опитах да му поблагодаря за безценния дар. После повдигнах и друг въпрос.

— Божествени гуру, повече не мога да работя в офиса. Моля ви, освободете ме. Брахма ме

държи постоянно опиянен. — Кандидатствай за пенсия от своята компания.

— Каква причина бих могъл да посоча толкова рано в служебния си път? Кажи им какво чувстваш. На следния ден отправих молбата си. Докторът поиска да обоснова преждевременното си

искане. - Когато съм на работа, изпитвам непреодолимо усещане, издигащо се по гръбначния ми

стълб22. То прониква цялото ми тяло и ме прави непригоден да изпълнявам задълженията си. Без повече въпроси лекарят настоятелно ме препоръча за пенсия, която скоро получих.

Знам, че божествената воля на Лахири Махасая действаше чрез доктора и служителите от

железопътната компания, включително Баща ти. Те автоматично се подчиниха на напътствието на великия гуру и ме освободиха, за да живея живот, изпълнен с неразривно общение с Възлюбения23.

След това необикновено откровение Свами Пранавананда отново изпадна в едно от своите продължителнии мълчания. Когато се готвех да си тръгна, докосвайки почтително нозете му,

той ми даде благословията си: — Животът ти принадлежи на пътя на себеотричането и йога. По-късно отново ще те видя

заедно с баща ти.

Годините потвърдиха и двете предсказания.

21

Бог в неговия аспект като Творец, от санскритския корен брих - разширявам се. Когато през 1857 г. поемата на

Емерсън Брахма се появила в Atlanta Monthly, повечето читатели били стъписани. Емерсън се подсмихвал. „Кажете

им вместо „Брахма" да четат „Йехова" и няма да изпитват никакво затруднение." 22

При дълбока медитация първото преживяване на Духа е върху олтара на гръбначния стълб, а след това в мозъка.

Стремителното блаженство е изумително, но йогинът се учи да контролира външните му прояви 23

След пенсионирането си Пранавананда написва един от най-задълбочените коментари върху Бхагаватгита,

достъпен на бенгалски и на хинди.



Кедар Натх Бабу вървеше заедно с мене в сгъстяващия се мрак. Аз му връчих писмото на Татко и спътникът ми го прочете на светлината на една улична лампа.

— Баща ти ми предлага длъжност в калкутския офис на неговата железопътна компания. Колко е приятно да бъдеш в очакване на поне една от пенсиите, на които се радва Свами Пранавананда! Но това е невъзможно: не мога да напусна Бенарес. Уви, двете тела все още не са

за мене!

Глава 4

Осуетеното ми бягство в Хималаите

— Излез от класната стая под някакъв незначителен предлог и наеми файтон. Спри се на

уличката, където никой от къщи няма да може да те види. Това бяха последните ми наставления към Амар Митер, приятел от гимназията, който

смяташе да ме придружи до Хималаите. За бягството си бяхме избрали следващия ден. Пред-

пазните мерки бяха необходими, тъй като Ананта бдително ме следеше. Той бе решен да осуети плановете ми за бягство, които, както смяташе, изпълваха ума ми. Амулетът безмълвно действаше в мене подобно на духовна мая. Аз се надявах да открия сред хималайските снегове

учителя, чието лице често изникваше пред мен във виденията ми. Сега семейството ми живееше в Калкута, където Баща ми беше прехвърлен за постоянно.

Следвайки патриархалния индийски обичай, Ананта беше довел невестата си да живее в къщи, на улица „Гурпар" № 4. Там в малка таванска стаичка аз се отдавах на ежедневни медитации и подготвях ума си за търсенето на божественото.

Паметното утро пристигна с дъжд, който не предвещаваше нищо добро. Като чух на пътя колелата на наетия от Амар файтон, аз бързо завих в едно одеяло чифт сандали, снимката на

Лахири Махасая, копие от Бхагавадгита, молитвена броеница и две набедрени превръзки. Хвърлих този вързоп от прозореца си на третия етаж. Затичах надолу по стълбите и минах край чичо ми, който купуваше риба пред вратата.

— Какво е това вълнение? - Погледът му подозрително се плъзна по мене. Усмихнах се уклончиво и тръгнах към уличката. Като взех отново вързопа си, аз със

съзаклятническа предпазливост се присъединих към Амар. Отправихме се към Чадни Чоук,

търговския център. Няколко месеца бяхме пестили джобните си пари, за да си купим английски дрехи. Знаех, че умният ми брат съвсем лесно може да се въплъти в ролята на детектив, затова

смятахме да го надхитрим, като се облечем по европейски. По пътя за гарата спряхме да вземем братовчед ми Джотин Гхош, когото наричах

Джатинда. Той наскоро се бе обърнал към духовното и копнееше да намери своя гуру в Химала-

ите. Беше навлякъл новия костюм, който му бяхме приготвили. Добре маскирани - надявахме се ние! Дълбоко въодушевление завладя сърцата ни.

— Сега се нуждаем от платнени обувки. - Заведох спътниците си в един магазин, който предлагаше обувки с гумена подметка. - В това свято пътешествие не трябва да има предмети от кожа, получавани единствено чрез избиването на животни. - Спрях на улицата, за да махна

кожената подвързия на моята Бхагавадгшпа и кожените каишки от английската си тропическа каска.

На гарата купихме билети за Бурдван, откъдето смятахме да се прехвърлим за Хардвар в

подножието на Хималаите. Щом влакът потегли, гласно изрекох някои от сладките си предчувствия:

— Представете си само! - възкликнах аз. - Ще бъдем посветени от учителите и ще изпитаме транса на космическото съзнание. Плътта ни ще се зареди с такъв магнетизъм, че ди -вите зверове на Хималаите ще идват смирени при нас. Тигрите ще бъдат просто мили домашни

котета, очакващи ласките ни! Тази забележка - рисуваща според мен омайни както в метафоричен, така и в буквален

смисъл перспективи - предизвика възторжената усмивка на Амар. Но Джатинда отклони погледа си и го насочи към бягащия през прозореца пейзаж.

— Да разделим парите си на три части. - С това предложение Джатинда прекъсна дългото

мълчание. - В Бурдван всеки от нас трябва сам да си купи билет. Така никой на гарата няма да се досети, че пътуваме заедно.



Аз наивно се съгласих. По здрач влакът ни спря в Бурдван Джатинда отиде на касата, Амар и аз останахме на перона. Чакахме петнадесет минути, след това започнахме напразни дирения.

Като търсехме във всички посоки, ние викахме името му с настойчивостта на уплахата. Но той беше изчезнал неизвестно къде в обвиващия малката гара мрак.

Бях напълно обезкуражен и изпаднах в особено вцепенение. Как Бог допусна това

потискащо събитие! Романтичните обстоятелства на моето първо, старателно обмислено бяг-ство, в което щях да Го търся, бяха жестоко помрачени.

— Амар, трябва да се върнем в къщи! - плачех аз като дете. - Безсърдечното напускане на

Джатинда е лошо предзнаменование. Това пътешествие е обречено на провал. — Такава ли е любовта ти към Господа? Не можеш ли да издържиш това малко изпитание

- измяната на спътника? След като Амар предположи, че това е божествено изпитание, сърцето ми се успокои. Ние

се подкрепихме с известните бурдвански сладки ситабхог (храна за богинята) и мотичур (сладки

перли). След няколко часа потеглихме за Хардвар през Барейли. Докато чакахме на перона в Могхул Сераи, където трябваше да се прехвърлим на друг влак, ние обсъждахме един важен въпрос.

— Амар, възможно е скоро служителите от железницата да започнат да ни задават въпроси. Не подценявам изобретателността на брат ми! Независимо от последствията, аз не мога

да кажа нещо невярно. — Всичко, за което те моля, Мукунда, е да мълчиш. Недей да се смееш и да се хилиш,

докато говоря.

В този момент към нас се приближи началникът на гарата, който беше европеец. Той размахваше една телеграма, чийто смисъл долових веднага.

— Ти ли си този, дето е избягал разгневен от къщи? — Не! - Зарадвах се, че думите, които беше подбрал, ми позволяваха да дам категоричен

отговор. Знаех, че не гняв, а „носталгия по божественото" беше причина за необичайното ми

поведение. След това служителят се обърна към Амар. Мъчно можех да запазя препоръчаната ми

стоическата сериозност при последвалата размяна на остроумия.

- Къде е третото момче? - Мъжът вложи в гласа си цялата тежест на авторитета си. - Елате, кажете ми истината!

— Господине, забелязах, че носите очила. Не виждате ли, че сме само двама? - Амар дръзко се усмихна. - Не съм магьосник, нямам вълшебна пръчица, за да сътворя трети.

Служителят, явно смутен от подобно нахалство, намери друго поле за атака.

— Как се казваш? — Наричам се Томас. Майка ми е англичанка, а баща ми индиец, приел християнството.

— Как се казва приятелят ти? — Аз го наричам Томпсън. Тогава вътрешното ми веселие достигна връхната си точка и аз безцеремонно се отправих

към влака, който вече свиреше за тръгване. Амар дойде, последван от служителя, кой то беше достатъчно доверчив и любезен да ни настани в едно европейско купе. Явно му беше неприятно да мисли, че две момчета, наполовина англичанчета, ще трябва да пътуват в купе,

предназначено за местното население. След вежливото му оттегляне аз се отпуснах на седалката и неудържимо се разсмях. Приятелят ми преживяваше радостното задоволст во, че е надхитрил

опитния европейски служител. На перона бях успял да прочета телеграмата. Тя беше от брат ми и гласеше следното: „Три

бенгалски момчета в английски облекла са избягали от къщи за Хардвар през Могхул Сераи.

Моля, задръжте ги до моето пристигане. Добро възнаграждение за услугата." — Амар, казах ти да не оставяш у дома си подчертани разписания. - Погледът ми беше

укорителен. - Навярно брат ми е намерил едно от тях там. Приятелят ми засрамено прие упрека. Спряхме за кратко в Барейли, където ни чакаше

Дварка Прасад с телеграма от Ананта. Старият ми приятел доблестно се опита да ни задържи, но

аз го уверих, че не сме предприели бягството необмислено. Както и предния път Дварка отклони поканата ми да тръгне за Хималаите.



Същата нощ, докато влакът ни стоеше на гарата и бях почти заспал, Амар бе събуден от въпросите на друг служител. И той падна жертва на смесения чар на „Томас" и „Томпсън". На

разсъмване влакът триумфално ни докара в Хардвар. В далечината примамливо се очертаваха величествените планини. Ние хукнахме през гарата и се сляхме със свободата на градската тълпа. Първата ни работа беше да се преоблечем в местни дрехи, тъй като Ананта по някакъв

начин беше разбрал, че сме се маскирали като европейци. Тежеше ми предчувствието за провал. Смятайки, че е най-добре веднага да напуснем Хардвар, ние си купихме билети, за да

отидем на север в Ришикеш - земя, отдавна осветена от стъпките на множество учители. Аз вече

се бях качил на влака, а Амар се бавеше на перона. Викът на един полицай го накара рязко да спре. Неканеният водач ни придружи до една гарова постройка и взе парите ни под свое

попечителство. Любезно ни обясни, че негово задължение е да ни държи до пристигането на по-големия ми брат.

Като научи, че целта на бегълците са били Хималаите, той ни разказа странна история:

„Виждам, че направо сте си изгубили ума по светците! Никога няма да срещнете по-велик Божи човек от онзи, когото видях едва вчера. Моят колега и аз попаднахме на него преди пет дни. Патрулирахме в района на Ганг и трябваше зорко да бдим за един убиец. Беше ни

заповядано да го хванем, жив или мъртъв. Знаеше се, че се е маскирал като садху, за да обира поклонниците. Недалеч пред себе си съзряхме една фигура, която много приличаше на

описанието на престъпника. Той не обърна внимание на заповедите ни да спре и ние се затичахме, за да го хванем. Приближих се откъм гърба му и с огромна сила го ударих с брадвата си; дясната му ръка почти напълно се откъсна от тялото.

За наша изненада странникът продължи бързия си ход, без да извика и без да погледне ужасната рана. Когато изскочихме пред него, той спокойно заговори:

— Аз не съм убиецът, когото търсите. Дълбоко се покрусих, като разбрах, че съм наранил един божествен светец. Проснах се в

краката му и молех за прошка, предлагах му тюрбана си, за да спре бликащата кръв.

— Синко, това е просто една разбираема грешка, дължаща се на ролята ти - обърна се мило към мен светецът. - Върви си по пътя и не се укорявай. Възлюблената Майка ще се погрижи за мене. - Той притисна висящата си ръка към здравата част и - о, чудо! - тя се прилепи; кръвта по

необясним начин престана да тече. — Ела след три дни при мен, ей под онова дърво, и ще видиш, че съм напълно излекуван.

Така няма повече да изпитваш угризения. Вчера, изгарящи от нетърпение, ние с колегата ми отидохме на посоченото място. Садху

беше там и ни позволи да разгледаме ръката му. Нямаше никакъв белег или следа от рана!

— Тръгнал съм през Ришикеш към усамотените места в Хималаите. - Той ни благослови и бързо се отдалечи. Усетих, че животът ми се е възвисил от неговата святост."

Полицаят завърши с благочестив възглас; очевидно това преживяване го бе потопило в дълбини, с които не бе свикнал. С изразителен жест той ми връчи вестникарска изрезка за чудото. С обичайния изопачен стил на сензационните вестници (които, уви, не липсват дори в

Индия) репортерът беше дал своята „леко" преувеличена версия: загатваше се, че садху е бил почти обезглавен!

Амар и аз съжалихме, че сме пропуснали да видим този велик йогин, който е могъл,

подобно на Христос, да прости на мъчителя си. Индия, която през последните два века е бед на в материално отношение, все пак притежава неизтощим резерв от божествено богатство; понякога

духовни „небостъргачи" могат да се срещнат и край пътя дори от такива земни хора като този полицай.

Поблагодарихме му, че е разсеял скуката ни с тази чудна история. Той навярно смяташе, че

е много по-голям късметлия от нас: беше срещнал озарен светец без никакво усилие, а нашето ревностно търсене беше завършило не в нозете на учител, а в грубия полицейски участък!

Казах на Амар, че като се намирам толкова близко до Хи малаите и все пак в плен, аз усещам двойно по-голямо желание да намеря свободата си.

— Нека избягаме оттук, щом се удаде възможност. Можем пеша да отидем в светия

Ришикеш - усмихнах се окуражително аз. Но спътникът ми бе станал песимист, след като ни беше отнета стабилната опора на

парите.



— Ако тръгнем на поход през такава опасна джунгла, няма да стигнем до града на светците, а до стомаха на някой тигър!

Ананта и братът на Амар пристигнаха след три дни. Амар посрещна своя роднина с радостно облекчение. Аз бях непреклонен; Ананта не получи от мен нищо друго освен суров упрек.

— Разбирам как се чувстваш. - Брат ми говореше утешително. - Всичко, за което те моля, е да ме придружиш до Бенарес, за да се срещнеш с един светец и да отидеш в Калкута за да се видиш за няколко дни с огорчения ни баща. След това можеш да възобновиш търсенето на

учителя си. На това място в разговора се включи Амар, за да каже, че няма намерение да се връща в

Хардвар с мене. Той се наслаждаваше на семейната топлина. Но аз знаех, че никога няма да се откажа от търсенето на своя гуру.

Групата ни се отправи за Бенарес. Там аз получих един незабавен отговор на молитвите си.

Ананта предварително беше подготвил хитър план. Преди да се срещне с мен в Хардвар, той бе спрял в Бенарес да помоли един вещ познавач на Свещените писания да поговори по-къс-но с мен. Както пандитът, така и неговият син бяха обещали да ме разубедят да следвам пътя на

саннясин24. Ананта ме заведе в дома им. Синът, млад човек с поривисти обноски, ме посрещна на

двора. Въвлече ме в дълъг философски спор. Той заяви, че има ясновидско знание за бъдещето ми и не одобрява идеята ми да стана монах.

— Непрекъснато ще се сблъскваш с нещастието и няма да можеш да намериш Бога, ако

продължаваш да упорстваш и изоставиш обичайните си задължения! Няма да можеш да преработиш миналата си карма25 без опита на мирските дела.

В отговор на устата ми се появиха безсмъртните думи на Кришна: „Дори онзи с най-лошата карма, който непрестанно медидира върху Мене, бързо се

освобождава от следствията на миналите си лоши действия. Ставайки същество с извисена

душа, той скоро ще достигне вечно умиротворение. Арджуна, знай това със сигурност: този, който напълно ми се е отдал, никога нима да загине!"26

Но убедителните предсказания на младежа леко разколебаха увереността ми. С целия плам

на сърцето си аз мълчаливо се помолих на Бога: „Моля Те, разреши объркването ми и ми отговори, точно тук и сега, дали наистина искаш

да вървя по пътя на себеотричането или по пътя на мирянина!" Тогава забелязах един садху с благородно изражение, който седеше точно зад оградата на

дома на учения. Очевидно странникът, без да иска, бе дочул духовната беседа между самозвания

ясновидец и мен, защото ме повика при себе си. Усетих огромна сила, струяща от спокойните му очи.

— Синко, недей да слушаш този невежа. В отговор на молитвата ти Бог ми нареди да те уверя, че твоят единствен път в този живот е пътят на себеотричането.

Удивен и благодарен, аз щастливо се усмихнах на това безспорно послание.

— Махни се от този човек! - викаше ме от двора „невежата‖. Свещеният ми водач вдигна ръце за благословия и бавно се отдалечи.

24

Буквално „себеотречен". От корена на санскритския глагол „отхвърлям". 25

Последиците от минали дела в това или предишни съществувания; от санскритското кри „правя" 26 Бхагавадгита, IX, 30-31:

Ако човек, въпреки своето порочно поведение,

служи изключително на Мене,

той трябва да бъде смятан

за действително достоен,

защото правилно е неговото решение

Скоро той става изцяло праведен

и постига вечен мир, о, Каунтея!

Знай със сигурност и разгласявай,

че Моят поклонник никога не загива.

Божествената Йога, С, Евразия, 1996, с. 198



— Този садху е точно толкова ненормален, колкото си и ти. - Това забележително наблюдение беше направено от беловласия пандит. Той и синът му мрачно ме гледаха. - Чувал

съм, че той също е напуснал дома си в неясно търсене на Бога. Аз се извърнах. Казах на Ананта, че не бих желал повече да влизам в разговор с нашите

домакини. Брат ми се съгласи веднага да тръгнем; скоро се отправихме за Калкута.

- Господин Детектив, как разбрахте, че съм избягал с двама приятели? - дадох аз израз на живото си любопитство по пътя за в къщи. Ананта дяволито се усмихна:

В училището ти узнах, че Амар е излязъл от класната стая и повече не се е върнал. На

следващата сутрин отидох в дома му и намерих подчертаното разписание. Бащата на Амар точно се готвеше да тръгне с файтон и говореше с кочияша.

Днес синът ми няма да отиде на училище заедно с мен. Изчезнал е! - оплакваше се той. - Чух от свой колега, че синът ви с още двамина, облечени в европейски дрехи, са се

качили на влака на гара Ховрах – заяви мъжът. - Подарили са му кожените си обувки.

Така аз аз имах три ключа - разписанието, момчешкото трио и английското облекло." Слушах откровенията на Ананта със смесица от раздразнение и веселие. Щедростта ни към

кочияша е била малко неуместна!

— Разбира се, побързах да пусна телеграми до гаровите служители на всички градове, които Амар беше отбелязал в разписанието. Той беше подчертал Барейли, затова телеграфирах

там на вашия приятел Дварка. Като разпитах съседите, научих, че братовчедът Джатинда е отсъствал една нощ, но се е прибрал на следващата сутрин в европейски одежди. Издирих го и го поканих на вечеря. Той прие, съвършено обезоръжен от приятелското ми поведение. По пътя

аз неочаквано го заведох в полицейския участък. Наобиколиха го няколко служители, ко ито бях подбрал предварително заради свирепия им вид. Под заплашителните им погледи Джатинда се

съгласи да обясни тайнственото си поведение. „Тръгнах за Хималаите в приповдигнато състояние на духа - разправи той. - Изпълваше ме

вдъхновение от перспективата да се срещна с учителите. Но когато Мукунда каза, че докато сме

в състояние на екстаз в хималайските пещери, тигри те ще бъдат омагьосани и ще сядат край нас като питомни котенца, кръвта ми се смръзна; капчици пот избиха по челото ми. „А после? - помислих си аз. - Ами ако злобната природа на тигрите не се промени от силата на духовния ни

транс, дали тогава те ще се отнесат към нас с добродушието на домашни котета?" С умствения си поглед вече се виждах принудителен обитател в стомаха на някой тигър - при това влизах там

не наведнъж с цялото си тяло, а на части!" Гневът ми от изчезването на Джатинда отлетя заедно със смеха. Веселото продължение

във влака изкупи всички тревоги, които ми беше причинил. Трябва да си призная, че изпитах

известно задоволство: и на Джатинда не му се беше разминала срещата с полицията! — Ананта27, ти си роден следовател! - Веселият ми поглед не беше лишен от известно

раздразнение. - А аз ще кажа на Джатинда, че се радвам, че е бил подтикван не от предателски настроения, както ми се струваше, а от благоразумния инстинкт за самосъхранение!

У дома в Калкута Баща ми трогателно ме помоли да обуздая скитническия си дух поне до

завършване на гимназията. В мое отсъствие той с любов беше подготвил един замисъл, дого-варяйки се със светия пандит Свами Кевалананда28 да идва редовно в къщи.

— Този мъдрец ще бъде твоят преподавател по санскрит -уверено заяви Баща ми.

Той се надяваше да задоволи религиозната ми жажда посредством напътствията на учения философ. Но нещата леко се преобърнаха: новият ми учител съвсем не смяташе да ми пред лага

сухотата на интелектуалните занимания, а разпалваше жарта на моя стремеж към Бога. Баща ми не знаеше, че Свами Кевалананда е бил възторжен ученик на Лахири Махасая. Безподобният гуру е имал хиляди ученици, мълчаливо привличани към него от неустоимия му божествен

27

Винаги се обръщах към него с „Ананта -да". „Да" е наставка, изразяваща уважение, която в Индия се дава от

по-малките братя и сестри на най-големия брат. 28

По време на срещата ни Кевалананда все още не беше се присъединил към Ордена Свами и обикновено го

наричаха „Шастри Масая‖. За да избегна объркването с името на Лахири Масая и Учителя Масая (гл.9), наричам

преподавателя си на санскрит с по-късното му монашеско име Свами Кевалананда. Наскоро излезе биографията му

на бенгалски език. Роден е в областта Кхулна в Бенгалия през 1863, напуска тялото си в Бенарес на 68 години.

Рожденото му име е Ашутош Чатерджи.



магнетизъм. По-късно научих, че Лахири Махасая често е характеризирал Кевалананда като риши, или озарен мъдрец.

Разкошни къдри обрамчваха красивото лице на моя преподавател. Тъмните му очи бяха простодушни и открити като на дете. Всички движения на нежното му тяло се отличаваха със спокойна отмереност. Винаги мил и изпълнен с обич, той твърдо се бе установил в

безграничното съзнание. Много от щастливите ни съвместни часове протекоха в дълбока крия медитация.

Кевалананда беше признат авторитет по древните шастри или свещени книги: неговата

ерудиция му беше спечелила званието „Шастри Махасая", с което обикновено се обръщаха към него. Но аз съвсем не напредвах в изучаването на санскрита. Тъpcex всяка възможност да

захвърля прозаичната граматика и дa говоря за йога и за Лахири Махасая. Веднъж преподавате-лят ми ме зарадва, като ми разказа нещо от собствения си живот с учителя:

„Имах изключително щастие, удаде ми се да бъда до Лахи ри Махасая в продължение на

десет години. Домът му в Бенарес всяка нощ беше цел на моите поклонничества. Учителят винаги се намираше в малката приемна на първия етаж. Когато той седеше в поза лотос върху дървената скамейка без облегалка, учениците му го наобикаляха в полукръг. Очите му искряха и

танцуваха в радостта на Божественото. Те винаги бяха полузатворени и се взираха през вътрешната телескопична орбита към сферите на вечното блаженство. Той рядко говореше

дълго. Понякога погледът му се спираше върху някой ученик, който се нуждаеше от помощ; тогава от устата му, подобно поток светлина, се изливаха целебни слова.

Неописуем покой разцъфваше в мене, щом учителят ме погледнеше. Прониквах се с

неговия аромат, сякаш от лотоса на безкрайността. Да бъда с него, дори и през целия ден да не разменим нито дума - това беше преживяване, което променяше цялото ми същество. Ако по

пътя на моята концентрация възникнеше някоя невидима бариера, аз медитирах в нозете му. Там с лекота схващах и най-недоловимите състояния. Подобни възприятия ми се изплъзваха в присъствието на не толкова висши наставници. Учителят беше жив храм на Бога, чиито тайни

врати се отваряха за всичките му предани последователи. Лахири Махасая не беше книжен тълкувател на писанията. Без усилие той се потапяше в

„божествената библиотека". Пяната на думите и пръските на мислите бликаха от фонтана на

неговото всемъдрие. Той притежаваше чудодейния ключ, от ключващ дълбокото философско знание, запечатано преди столетия във Ведите29. Ако го молеха да обясни различните нива на

съзнанието, споменати в древните текстове, той с усмивка се съгласяваше. — Ще премина през тези състояния и своевременно ще ви разкажа какво съм почувствал. -

Той напълно се различаваше от учителите, които заучават наизуст свещените писания и после

произнасят неосъзнати абстракции. — Моля те, тълкувай свещените строфи само след като смисълът им достигне до теб. -

Мълчаливият гуру често се обръщаше с такова напътствие към най-близкостоящия ученик. - Аз ще направлявам мислите ти, така че да направиш правилно тълкуване. - По този начин се оказа, че много от възприятията на Лахири Махасая, придружени от обширни ко ментари, са записани

от различни негови ученици. Учителят никога не насърчаваше робската вяра. — Думите са просто черупки - казваше той. - Убедете се в Божието присъствие чрез

собствения си радостен контакт в медитацията. Независимо от проблема, който имаше ученикът, гуру винаги препоръчваше крия-йога за

неговото разрешаване. — Ключът на йога не ще загуби силата си, когато вече няма да съм в телесна форма, за да

ви напътствам. Тази техника не може да бъде подвързана, регистрирана и забравена, както става

29

Четирите древни Веди обхващат над 100 запазени канонични книги. В своето списание Емерсън по следния

начин изразява почитта си към ведическата мисъл‖ „Тя е грандиозна подобно на топлина, на нощ, на бездиханен

океан. Там се съдържа всяко религиозно чувство, цялата велика етика, която поред навестява благородните

поетични умове... Безполезно е да оставяте книгата настрана; ако аз имам доверие в самия себе си, когато съм в

гората или на лодка в езерото, Природата вече прави от мен Брахман: вечната необходимост, вечното

възнаграждение, неизмеримата сила, ненарушимата тишина ... Това е нейното кредо. Покоят, казва ми тя, и

чистотата, и абсолютното отричане – ето тези панацеи изкупват всеки грях и ни довеждат до блаженството на

Осемте Бога‖.



с теоретичните построения. Продължавайте непрестанно по своя път на освобождение чрез крия, чиято сила е в практиката.

Самият аз смятам, че крия е най-доброто средство за освобождаване чрез собствени усилия, което някога е било използвано за въздигане на човека в търсенето му на Безпределното - завърши с това ревностно признание Кевалананда. - Посредством нея всемогъщият Бог, скрит

във всеки човек, зримо се е въплътил в телата на Лахири Махасая и неговите ученици." Н присъствието на Кевалананда Лахири Махасая извършил чудо, подобно на чудесата на

Христос. Един ден мъдрият ми преподавател разказа тази история, а очите му се взираха отвъд

санскритските текстове, които лежаха пред нас. „Един сляп ученик на име Раму предизвикваше у мен силна жалост. Нима очите му никога

нямаше да видят светлината, след като той с такава вяра служеше на учителя ни, в когото така цялостно пламтеше Божественото? Една сутрин поисках да говоря с Раму, но той търпеливо седеше часове и вееше на гуру с ръчно изработена панкха от палмови листа. Когато преданият

поклонник най-накрая напусна стаята, аз го последвах. — Раму, откога си сляп? — От рождение, господине! Очите ми никога не са изпитали благословията дори бегло да

зърнат слънцето. — Нашият всемогъщ гуру може да ти помогне. Помоли го за това.

На следващия ден Раму нерешително се приближи към Лахири Махасая. Ученикът се срамуваше да поиска към духовното му изобилие да бъде прибавено и физическо богатство.

— Учителю, Този, Който Осветява целия космос, е във вас. Умолявам ви, позволете на

Неговата светлина да влезе в очите ми, така че да възприема по-слабия блясък на слънцето. — Раму, някой те е подучил да ме поставиш в трудно положение. Аз нямам лечителска

сила. — Господине, Безкрайният, който се намира във вас, несъмнено може да лекува. — Това наистина е нещо друго, Раму. За Бога няма граници! Този, който възпламенява

звездите и клетките на тялото с тайнствената лъчезарност на живота, със сигурност може да донесе блясъка на зрението в очите ти.

Учителят докосна челото на Раму в точката между веждите30.

— Задръж ума си концентриран тук и често припявай името на Рама31 в продължение на седем дни. Зората на слънцето ще засияе с особено великолепие за тебе.

И о, чудо! След една седмица стана точно така. За първи път Раму съзря прекрасния лик на природата. Всемъдрият безпогрешно напътстваше ученика да повтаря името на Рама, когото обожаваше повече от всички други светци. Вярата на Раму беше изораната с благочестие почва,

върху която покълна мощното семе на вечното изцеление, посято от учителя." - Кевалананда млъкна за момент, после отново отдаде дължимата дан на своя гуру.

„При всички чудеса, извършени от Лахири Махасая, беше ясно, че той никога не позволява на Аз-принципа32 да се смята за причиняваща сила. Чрез съвършенството на непобедимото себеотричане учителят позволяваше на Първичната Целебна Сила свободно да

тече през него. Многобройните тела, които бяха драматично изцелени от Лахири Махасая, може би в

крайна сметка са подхранили огньовете на кремирането. Но безмълвното духовно пробуждане,

което предизвикваше, подобните на Христос ученици, които създаде - ето това са нетленните му чудеса."

Аз никога не станах учен санскритолог; Кевалананда ми преподаваше божествения синтаксис.

Глава 5

„Светецът на благоуханията" показва чудесата си

30

Мястото на „единното‖ или духовното око. При настъпване на смъртта съзнанието на човека обикновено се

придърпва към това свято място, което обяснява повдигнатите нагоре очи на мъртвите. 31

Централната свещена фигура от санскритския епос Рамаяма. 32

Аханкара, егоизъм, буквално „Аз -фактор‖. Главна причина за дуализма или илюзията на мая, чрез която

емпиричното Аз се представя за истински субект на съзнателността, творенията си въобразяват, че са творци.



„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето."33 Не смятах, че мога да намеря утеха в тази соломонова мъдрост; взирах се изпитателно край

себе си при излетите ни извън къщи и търсех лицето на предназначения ми гуру. Но пътят ми не пресече неговия, докато не завърших гимназиалното си обучение.

Изнизаха се две години между бягството ни с Амар към Хималаите и великия ден, когато

Шри Юктешвар се появи в живота ми. В този промеждутък аз срещнах множество светци - „Светеца на Благоуханията", „Светеца-Тигър", Нагендра Натх Бхадури, Учителя Махасая и известния бенгалски учен Джагадиш Чандра Бос.

Прелюдия към срещата ми със „Светеца на Благоуханията" бяха две неща: едното с хармоничен, а другото с хумористичен оттенък.

— Бог е прост. Всичко останало е сложно. Не търсете абсолютни ценности в относителния свят на природата.

Тези философски утвърждения нежно проникваха в ума ми, докато мълчаливо стоях пред

храмовото изображение на Кали34. Като се обърнах, аз се сблъсках с един висок мъж, чиито одежди или по-скоро тяхната липса ми показаха, че пред мен е един странен садху.

— Вие наистина проникнахте в плетеницата на моите мисли! - усмихнах се аз с

благодарност. - Смесването на благите и ужасяващите аспекти на природата, символизирани от Кали, са причинявали трудности и на по-мъдри глави от моята!

— Малцина са тези, които са разгадали нейната мистерия! Доброто и злото са предизвикателна загадка, която животът подобно на сфинкс поставя пред всеки разум. Без да се опитат да я разрешат, повечето хора заплащат с живота си точно както и във времената на Тива.

Но ту тук, ту там се възвисява самотна фигура, която никога не се предава. От мая 35 на дуалността тя изтръгва ненакърнимата истина за единството.

— Говорите убедително, господине. — Аз отдавна практикувам честното вглеждане в себе си - един крайно болезнен подход

към мъдростта. Себеизследването, неумолимото наблюдаване на собствените мисли - това е

силно и разрушително преживяване. То смазва и най-издрьжливото его. Но истинският самоанализ с математическа точност създава пророци. Пътят на „самоизявата", на личното признание дава егоисти, сигурни в правотата на собствените си интерпретации на Бога и

вселената. — Без съмнение истината смирено се оттегля пред подобно високомерно оригиналничене.

- Беседата ми доставяше удоволствие. — Човек не може да проумее вечните истини, докато не се освободи от претенциите си. В

човешкия ум, оголен за вековната мръсотия, е тясно от отблъскващата гмеж на безбройните

мирски заблуди. Битките на бойното поле бледнеят в своята незначителност тук, където човек се сражава преди всичко с вътрешните врагове! Тези смъртни душмани не могат да бъдат победени

със съкрушителна военна мощ! Човек трябва да бъде вездесъщ, неуморим и търсещ дори и насън, защото фино въоръжени с отровно оръжие, тези воини на невежата лъст се опитват да убият всички ни. Няма ум този, който погребва идеалите си, предавайки се на участта на мно-

зинството. Може ли такъв човек да не изглежда безсилен, глупав и низък? — Уважаеми господине, никакво съчувствие ли не изпитвате към обърканите тълпи? За момент мъдрецът замълча, после уклончиво отговори:

33

Еклисиаст 3:1. 34

Кали изразява вечния принцип в Природата. По традиция тя се изобразява като четириръка жена, стояща върху

формата на Бог Шива или Безграничния, защото природата или светът на явленията е вкоренен в ноуменалния.

Четирите ръце символизират основните атрибути, два благотворни и два разрушителни, подчертавайки

същностната дуалност на материята или творението. 35 Космическата илюзия; буквално - „мистерията". Мая е магичната сила на творението, благодарение на

която изглежда, че в Неизмеримото и Неделимото наистина съществуват ограничения и разделения.

Емерсън е написал следното стихотворение, което е нарекъл Мая:

Илюзията тайнствено се труди,

плете безбройни мрежи от заблуди.

Примамва ни с картините си пъстри,

воалите натрупва тя изкусно.

Вълшебница! Човекът щом желае,

тя с чудния си чар ще го омае



— Често е почти невъзможно да се обичат едновременно и невидимият Бог, Съкровищницата на Всички Добродетели, и видимият човек, който явно не притежава нито една

от тях! Но изкусността тук е подобна на лабиринт. Вътрешното изследване скоро открива единството на всички човешки умове - здравото родство на себичните подбуди. Поне в това отношение братството на хората е несъмнено. От това откритие за нашата еднаквост следва

поразително смирение. То съзрява в състрадание към ближните, които са слепи за целебните потенции на душата, очакваща да бъде проучена.

— Светците от всички векове, господине, са усещали точно като вас страданията на света.

— Само незначителният човек губи отговорност за злочестините на другите, защото е потънал в своето тясно страдание. - Суровото лице на садху забележимо се смекчи. - Този, който

практикува със скалпела на самодисекцията, ще познае обхвата на вселенското състрадание. Той се освобождава от оглушителните изисквания на егото. Божията любов разцъфтява на такава почва. Създанието в крайна сметка се обръща към своя Създател най -малкото за да попита

изтерзано: „Защо, Господи, защо?" Чрез позорния бич на болката човекът най-накрая достига до Безграничното Присъствие, чиято прелест единствено би трябвало да го привлича.

Мъдрецът и аз се намирахме в калкутския храм Калигхат, където бях дошъл да видя

прославеното му великолепие. С широк жест случайният ми спътник пропъди натруфената възвишеност.

— Тухлите и хоросанът не ни казват нищо; сърцата се отварят само за човешката песен на съществуващото.

Ние бавно се придвижвахме към мамещата слънчева светлина на входа, където влизаха и

излизаха тълпи поклонници. — Ти си млад. - Мъдрецът замислено ме огледа. - Индия също е млада. Древните риши36

са оставили неизкореними образци на духовен живот. Достопочтените им мъдрости са съзвучни на днешния ден и на тази страна. Безсмъртни и неуязвими за коварствата на материализма, дисциплиниращите им поучения все още моделират Индия. Хилядолетия - повече, отколкото

смутените учени дръзват да преброят - скептичното време е потвърждавало ценността на Ведите. Нека тя бъде твоето наследство.

Когато почтително се сбогувах със сладкодумния садху, той се прояви като ясновидец:

— Днес, след като си тръгнеш оттук, ще имаш необичайно преживяване. Аз излязох от района на храма и заскитах безцелно наоко ло. Като завих зад ъгъла, се

натъкнах на един стар познат - един от онези бъбривци, чиято способност за красноречие пре-небрегва времето и обема вечността.

— Бързо ще те пусна да си вървиш, ако ми разкажеш всичко, което се е случило през

шестте години на нашата раздяла. — Какъв парадокс! Ще трябва веднага да те оставя.

Но той се впи в мене и се стараеше да изкопчи новините. Развеселен си помислих, че прилича на гладен вълк: колкото повече говорех, толкова по-ненаситно попиваше подробности-те. Помолих се наум на Богинята Кали да изнамери благовиден предлог да избягам.

Внезапно спътникът ми си тръгна. Въздъхнах облекчено и ускорих крачка, опасявайки се от нов пристъп на бъбрива треска. Като чух бързи стъпки зад себе си, увеличих скоростта си. Не смеех да се обърна. Но с един скок младежът отново се присъедини към мене и приветливо

обгърна рамото ми. — Забравих да ти кажа за Гандха Баба (Светецът на Благоуханията), който украсява с

присъствието си ей онази къща. - Той посочи едно жилище на няколко ярда от нас. - Трябва непременно да го видиш; интересен е. Може да имаш необикновено преживяване. Довиждане. - И той наистина ск тръгна.

В ума ми проблесна изказаното с подобни думи предсказание пред храма Калигхат. Определено заинтригуван, аз влязох в къщата и бях въведен в просторна приемна. Тук и там

върху дебел, оранжево оцветен килим седяха по турски множество хо ра. Благоговеен шепот достигна до ушите ми:

36

Ришите, буквално „пророци‖, са били авторите на Ведите в безпаметната древност.



— Виж, Гандха Баба е върху леопардовата кожа. Той може да дари всички, които не усещат никакъв мирис, с естествения аромат на всяко цвете, може да съживи повяхналото

цветче или да накара кожата на човека да излъчва възхитително благоухание. Погледнах направо към светеца; бързият му поглед се спря върху ми. Той беше пълен,

носеше брада, имаше тъмна кожа и големи лъчисти очи.

— Синко, радвам се да те видя. Кажи какво искаш. Би ли желал някакво благоухание. — За какво ми е? - Думите му ми се сториха доста детински. — За да изпиташ чудодейното наслаждение от благоуханията.

— Като карам Бога да създава аромати? — И какво от това? Бог и без това създава аромати.

— Да, но той оформя крехките флакони на цветовете, за да се използват, докато са свежи, и да се захвърлят след това. Вие можете ли да материализирате цветя?

— Аз материализирам аромати, малки ми приятелю.

— Тогава фабриките за парфюми ще фалират. — Ще им позволя да запазят занаята си! Моята цел е да покажа силата на Бога. — Господине, необходимо ли е да се доказва Богът. Нима чудесата, които Той върши, не

са навсякъде и във всичко? — Така е, но ние също би трябвало да изявим част от безкрайното му творческо

разнообразие. — Колко време ви беше необходимо, за да овладеете своето изкуство? — Дванадесет години.

— За да приготвяте парфюми с астрални средства! Явно, уважаеми мъдрецо, вие сте пропилели една дузина години за аромати, които можете да получите само срещу няколко рупии

в цветарския магазин. — Ароматът увяхва заедно с цветята. — Ароматът увяхва със смъртта. Защо ми е да желая това, което радва единствено тялото?

— Г-н философе, ти ми харесваш. Е, протегни напред дясната си ръка. - И той направи благославящ жест.

Бях на няколко крачки от Гандха Баба; никой друг не беше достатъчно близо, за да се

допре до тялото ми. Протегнах ръката си, която йогинът не докосна. — Какъв аромат искаш?

— На роза. — Така да бъде. За моя огромна изненада от средата на дланта ми силно се разнесе опияняващ аромат на

роза. Усмихнат, аз извадих от близката ваза едно голямо бяло цвете без мирис. — Може ли този неблагоуханен цвят да се пропие с аромата на жасмин?

— Така да бъде. В същия миг от цветните листенца полъхна жасминов аромат. Поблагодарих на

чудотвореца и седнах до един от неговите ученици. Той ми каза, че Гандха Баба, чието истинско

име е Вишудхананда, е научил множество изумителни йогически тайни от един тибетски учител. Увери ме, че възрастта, до която бил достигнал тибетският йогин, надхвърляла хиляда години.

— Неговият ученик Гандха Баба не винаги показва майсторството си по такъв прост буквален начин, както току-що видя. - Ученикът говореше с явна гордост за своя учител. -

Процедурата му варира в широки граници в зависимост от разнообразието на темпераментите. Той е удивителен! Сред неговите последователи има много представители на калкутската интелигенция.

Аз мълчаливо реших да не се присъединявам към тях. Един толкова буквално „удивителен" гуру не ми беше по вкуса. Благодарих учтиво на Гандха Баба и излязох. Като

вървях към къщи, аз размишлявах за трите разнородни срещи, които ми предостави денят. Сестра ми Ума ме видя, като влизах през вратата на нашата къща на улица „Гурпар". — О, ставаш много елегантен, като използваш парфюм! Без да кажа нито дума, аз й

подадох да помирише ръката ми. — Какъв прекрасен аромат на рози! Необикновено е силен!



Като си мислех, че по-скоро е „силно необикновен", аз мълчаливо поставих астрално парфюмираното цвете под носа й.

— О, обожавам жасмина! - Тя взе цветето. Забавно недоумение преминаваше по лицето й, докато няколко пъти вдишваше аромата на жасмин от цвете, което добре знаеше, че не мирише. Реакцията й разсея подозрението ми, че Гандха Баба е предизвикал състояние на самовнушение,

благодарение на което само аз мога да усетя миризмите. По-късно чух от един свой приятел, Алакананда, че „Светецът на Благоуханията" е имал

сила, която много бих желал да притежават милионите умиращи от глад в Азия, а днес и в

Европа. „Бях със стотици други гости в дома на Гандха Баба в Бурдван - разказа ми Алакананда. -

Имаше празник. - Тъй като се смяташе, че този йогин има силата да извлича предмети от финия въздух, аз на шега му предложих да материализира няколко мандарини, чиито сезон още не беше дошъл. В същия миг всички лючи 37, намиращи се върху банановите листа, започнаха да се

издуват. Оказа се, че във всеки хляб имаше по една изчистена мандарина. Аз пристъпих към моята с известен трепет, но установих, че има възхитителен вкус."

Години по-късно чрез вътрешно осъзнаване разбрах как Гандха Баба бе осъществявал

своите материализации. Този метод, уви, е недостъпен за гладните човешки маси. Различните сетивни стимули, на които човек реагира - тактилни, визуални, вкусови,

слухови и обонятелни - възникват благодарение различните вибрации на електроните и про-тоните. На свой ред вибрациите се регулират от „жизнетроните", фините жизнени сили, енергиите, по-фини от атома, разумно заредени с петте различни сетивни идеи-субстанции.

Гандха Баба, настройвайки се посредством определени йогически практики към космическата сила, беше в състояние да насочва жизнетроните, да прегрупира вибрационната

им структура и да обективизира желания резултат. Неговите аромати, плодове и други чудеса бяха действителна материализация на земните вибрации, а не хипнотично предизвикани вът-решни усещания38.

Извършването на чудеса като тези, които показваше „Светецът на Благоуханията", е впечатляващо, но безполезно. Те не достигат много по-значима цел освен забавлението и от-клоняват от сериозното търсене на Бога.

При някои малки операции медиците използват хипнозата като вид психичен хлороформ, ако има опасност хората да не понесат упойката. Но е вредно човек често да изпада в хип-

нотично състояние; то води до негативни психологични последици, които след време разстройват мозъчните клетки. Хипнотизмът означава престъпване в територията на чуждо съз-нание. Временната му проява няма нищо общо с чудесата, извършвани от божествено осъзнати

хора. Събудени в Бога, истинските светци предизвикват изменения в този свят-сън, като хармонично се настройват към Творящия Космичен Съновидец.

Учителите порицават показното парадиране с необикновени способности. Персийският мистик Абу Саид веднъж се присмял на някакъв факир, който се гордеел с чудодейната си власт над водата, въздуха и пространството.

37

Плосък, кръгъл индийски хляб. 38 Лаиците едва напоследък осъзнаха огромните крачки, които направи на уката на двадесети век.

Преобразуването на металите и другите мечти на алхимиците ежедневно се осъществяват в научните

изследователски центрове по цял свят. Преди научната асамблея във Фонтенбло през 1928 г. видният френски

химик Жорж Клод показа „чудеса" благодарение на хи мическите си познания за кислородните трансформации.

„Вълшебната му пръчица" беше прост кислород, бълбукащ в една епруветка на масата. Уче ният „превърна шепа

пясък в скъпоценни камъни, желязото доведе до със тояние, наподобяващо разтопен шоколад, а след като лиши

цветята от багри, ги докара до консистенцията на стъкло.

Г-н Клод обясни как посредством трансформациите на кислорода морето може да се превърне в могъща

използваема сила, как не е наложително врящата вода да причинява изгаряне, как чрез едно подухване с кислород на

духалка песъчинката може да се превърне в сапфир, рубин или топаз; той предрече времето, когато човек ще може

да ходи по океанското дъно без водолазен костюм. Накрая ученият изуми зрителите си, като направи лицата им

черни чрез отнемане на червения цвят от слънчевите лъчи.

Споменатият френски физик е създал втечнен въздух чрез метода на раз ширение, посредством който е

могъл да отдели различните газове във въздуха, и е открил разнообразни средства за механично приложение на тем -

пературните разлики на морската вода.



„Жабата също си е у дома във водата! - казал той с лека насмешка. - Враната и лешоядът с лекота летят във въздуха; дяволът присъства едновременно и на Изток, и на Запад! Ис тинският

човек е този, който живее правдиво сред събратята си, който продава и купува, но дори и за миг не забравя Бога!"

По друг повод великият персийски учител е изразил по следния начин възгледите си за

религиозния живот: „Да изхвърлиш всичко, което имаш в главата си (себичните желания и амбиции); да даряваш свободно всичко, което имаш в ръцете си, и никога да не трепваш пред ударите на злополучията!"

Нито безпристрастният мъдрец в храма Калигхат, нито обученият в Тибет йогин можаха да задоволят копнежа ми за гуру. Сърцето ми нямаше нужда от настойник, изискващ признание и

викащ сам на себе си „Браво!", и то все по-звучно, тъй като рядко го заобикаля тишина. Когато най-накрая срещнах учителя си, той ме обучаваше чрез простотата на примера - единствената мярка за истинския човек.

Глава 6

Свами Тигър

— Намерил съм адреса на Свами Тигър. Хайде утре да го посетим. Получих това предложение от Чанди, един от моите гимназиални приятели. Аз също силно

желаех да видя този свами, който преди да стане монах, е хващал тигри и се е сражавал с тях с голи ръце. Изпитвах силен момчешки възторг от такива забележителни подвизи.

На следващия ден утрото беше студено почти като през зимата, но Чанди и аз весело

потеглихме. След дълго напразно дирене най-накрая намерихме правилния адрес. На вратата имаше два железни звънеца, на които зазвънях оглушител но. Въпреки глъчката слугата се

приближи със спокойна походка. Ироничната му усмивка намекваше, че посетителите, колкото и да са шумни, не могат да смутят тишината на светия дом.

Усетили мълчаливия упрек, спътникът ми и аз бяхме благодарни, че сме поканени в

приемната. Дългото ни чакане там ни причини неприятни опасения. Неписан индийски закон за търсачите на истината е търпението; учителят преднамерено може да постави на изпитание желанието на човека да се срещне с него. Тази психологична уловка широко се използва на

Запад от лекарите и зъболекарите! Когато накрая слугата ни повика, Чанди и аз влязохме в спалнята. Знаменитият Свами

Сохонг* седеше на кревата си. Гледката на огромното му тяло ни порази. Ние стояхме, без да гъкнем, с опулени очи. Никога по-рано не бяхме виждали такъв гръден кош или такива бицепси, подобни на футболни топки. По широкия му врат се спускаха дълги къдри, суровото му, но все

пак спокойно лице бе украсено с брада и мустаци И тъмните му очи се усещаше нещо от качествата и на гълъба, и на тигъра. Не носеше дрехи, като се изключи една тигрова кожа около

мускулестия му кръст. Когато отново придобихме дар-слово, приятелят ми и аз поздравихме монаха, изразявайки

възторга си от неговата храброст върху необикновената арена на семейство Котки.

— Моля ви, бихте ли ни казали, как е възможно с голи песлшци да се покори най-свирепият див звяр, кралският бенгалски тигър?

— Синове мои, за мен не представлява нищо да се боря с тигрите. Бих могъл да го направя

и днес, ако е необходимо. - Той се засмя като дете. - Вие гледате на тигрите като на тигри, а за мен те са мили котета.

— Свамиджи, мисля, че бих могъл да внуша на подсъзнанието си мисълта, че тигрите са котенца, но бих ли могъл да накарам и тигрите да повярват в това?

— Разбира се, сила също е необходима! Не може да се очаква победа от едно бебе, което

си въобразява, че тигърът е домашна котка! Силните ми ръце са ми достатъчно оръжие. Той ни помоли да го последваме до вътрешния двор и там удари ръба на стената. Една

тухла се откърти на пода; през зейналата дупка на липсващия от стената зъб ясно се открои небето. Аз направо се зашеметих; щом с един удар той може да избие зазидани тухли от здрава стена, мислех си аз, несъмнено е в състояние да избие зъбите на тигрите!

— Много хора притежават същата сила като моята, но им пипсва хладнокръвие. Онези, които са телесно, но не и духовно издръжливи, могат да припаднат само при вида на дивия звяр,



бродещ свободно из джунглата. Тигърът в своята естесвена жестокост и среда много се отличава от упоените с опиум циркови животни!

Много хора с херкулесова сила въпреки всичко са изпадали и жалка безпомощност при нападението на бенгалски тигър. Така тигърът кара човека умствено да достигне до безволевото състояние на котенце. Възможно е обаче, ако човек има достатъчно силно тяло и огромна

решителност, да преобърне ролите и да накара тигърът да се почувства безпомощен като котенце. О, колко често съм правел точно това!

Аз бях напълно готов да повярвам, че великанът пред мене е бил способен да извърши

метаморфозата, превръщаща тигъра в котенце. Изглежда, той бе в настроение да говори; Чанди и аз го слушахме почтително.

— Умът е владетел на мускулите. Силата на удара на чука зависи от приложената енергия; силата, която проявява инструментът човешко тяло, зависи от неговата решителна воля и смелост. В буквален смисъл тялото се създава и поддържа от ума. Под напора на инстинктите от

минали животи в човешкото съзнание постепенно прониква сила или слабост. Те се изразяват като нагласи, които на свой ред се превръщат в желано или нежелано тяло. Външната слабост има ментален произход; получава се порочен кръг, при който обвързаното с нагласи тяло

разстройва ума. Ако господарят позволи слугата да го командва, тогава слугата става господар. По същия начин умът бива поробен, ако се подчини на диктата на тялото.

По наше настояване внушителният свами се съгласи да ни разкаже нещо за своя собствен живот.

— Най-ранното ми желание беше да се боря с тигри. Волята ми беше силна, но тялото

хилаво. Възглас на учудване се изтръгна от мене. Изглеждаше невероятно този човек, сега „със

плещи на Атлант, способен да издържа", някога да е познавал слабостта. — Но благодарение на несломимото постоянство на мислите си за здраве и сила аз

превъзмогнах затрудненията. Затова имам пълно основание да възхвалявам несломимата ум-

ствена мощ, която според мен е истинският покорител на бенгалските тигри. — Смятате ли, уважаеми свами, че някога бих могъл да се боря с тигри? - Това беше

първият и последен път, когато през ума ми мина такова ексцентрично желание.

— Да. - Той се усмихна. - Но има най-различни видове тигри; някои скитат в джунглите на човешките страсти. За духа няма никаква полза да се убиват несъзнателните животни. По-добре

е да си победител на вътрешните хищници. — Господине, бихме ли могли да чуем как от укротител на диви животни сте се

превърнали в укротител на диви страсти?

Свами Тигър потъна в мълчание. Очите му невиждащо се взряха в далнината, извиквайки виденията на отминалите години. Разбрах душевната му борба да реши дали да удовлетвори

молбата ми. Накрая той се усмихна одобрително. „Когато славата ми достигна зенита си, тя ми донесе опиянението на гордостта. Реших не

само да се боря с тигрите, но и да ги показвам в най-различни номера. Желанието ми беше да

накарам свирепите зверове да се държат като домашни животни. Започнах публично и с радващ ме успех да показвам своите подвизи.

Една вечер в моята стая замислен влезе баща ми.

— Синко, нося ти думи на предупреждение. Биж желал да те спася от бъдещи нещастия, предизвикани от скърцащите колела на причината и следствието.

— Нима си фаталист, Татко? Трябва ли да се позволява на суеверията да затъмнят стремителните потоци на моите действия?

— Не съм фаталист, синко. Обаче вярвам в справедливия закон на възмездието, както ни

учат Свещените писания. В семейството на джунглата негодуват срещу тебе; все някога ще трябва да платиш за това.

— Татко, ти ме учудваш! Много добре знаеш какви са тигрите - красиви, но безмилостни! Дори след като току-що се е нахранил предостатъчно с някое злочесто създание, тигърът се настървява за кръв при вида на нова плячка. Това може да е някоя радостна газела, подскачаща

по тревите на джунглата. Като я хване и пробие мекото й гърло, жестокият звяр опитва само малко от безшумно леещата се кръв и продължава ужасяващия си път.



Тигрите са най-долните създания в джунглата! Кой знае! Може би моите удари набиват в дебелите им глави малко здрав разум. Аз съм директор в горското възпитателно училище, за да

ги уча на добри обноски! Моля те, Татко, смятай ме за укротител на тигри, но никога не ме разглеждай като техен

убиец. Как биха могли добрите ми действия да ми навлекат беда? Моля те, не ми налагай да

изменя начина си на живот." Чанди и аз бяхме целите в слух, осъзнавайки отминалата дилема. В Индия не е лесно

детето да се противопостави на волята на родителите си.

„В стоическо мълчание баща ми изслуша моето обяснение. След това със сериозен глас ми разкри следното:

— Синко, принуждаваш ме да ти разкажа зловещото предсказание, изречено от един мъдрец. Той дойде при мен вчера, докато седях на верандата в ежедневната си медитация.

„Скъпи приятелю, идвам с известие за твоя войнствен син. Накарай го да прекъсне

дивашката си дейност. В противен случай следващият му сблъсък с тигрите ще завърши със се-риозни рани и шестмесечно, почти смъртоносно боледуване. Тогава той ще се откаже от предишния си живот и ще стане монах."

Разказът му не ми направи впечатление. Сметнах, че баща ми е станал доверчива жертва на един заблуден фанатик."

Свами Тигър направи това признание с нетърпелив жест като към някаква глупост. После дълго време мълча навъсено, сякаш забравил за нашето присъствие. Когато отново подхвана прекъснатата нишка на повествованието, това стана внезапно, с приглушен глас.

„Скоро след предупреждението на баща ми посетих столицата на Куч Бехар. Живописното място бе ново за мене и аз очаквах успокоителна промяна. Както навсякъде, по улиците ме

следваше любопитна тълпа. Долавях откъслечен шепот: — Това е човекът, който се бори с диви тигри. — Това крака ли са или дънери?

— Вижте лицето му! Трябва да е инкарнация на самия цар на тигрите! Знаете как действат селските хлапета - по-добре от последно издание на вестник! А с каква

скорост се завъртя след това от къща на къща словесният бюлетин на жените! Само за няколко

часа целият град беше невероятно възбуден от моето присъствие. Вечерта аз спокойно си почивах, когато дочух чаткащите подкови на галопиращи коне. Те

спряха пред дома ми. Влязоха няколко високи полицаи с чалми на главите. Стъписах се. „Всичко може да се очаква от тези творения на човешкия закон, помислих си

аз. Няма да се учудя, ако се готвят да ме кастрят за неща, за които си нямам и представа." Но

служителите се поклониха с необикновена любезност. — Уважаеми господине, дошли сме да ви приветстваме от името на принца на Куч Бехар.

Той има удоволствието да ви покани утре сутрин в палата си. Известно време аз обмислях перспективата. По необяснима причина изпитвах остро

съжаление от това прекъсване на спокойното ми пътешествие. Но вежливите обноски на поли-

цаите ме трогнаха и аз се съгласих да отида. На следния ден бях смаян от един раболепен ескорт, който ме заведе от вратата на дома ми

до великолепна карета, теглена от четири коня. Един слуга държеше пищно украсен чадър, за да

ме предпазва от палещите лъчи на слънцето. Наслаждавах се на приятното пътуване през града и гористите му околности. Самият царски потомък стоеше пред вратата на двореца, за да ме

посрещне. Той ми предложи собственото си покрито със златен брокат кресло, а сам с усмивка се прехвърли върху един семпъл стол.

„Несъмнено цялата тази любезност няма да ми се размине току-така" - помислих си аз с

нарастващо учудване. Мотивите на принца скоро се изясниха. — Навсякъде в моя град се носи мълвата, че можете само с голи ръце да се борите с диви

тигри. Вярно ли е това? — Съвсем вярно. — Трудно ми е да повярвам! Вие сте бенгалец от Калкута, отхранен с белия ориз на

градското население. Бъдете откровен, ако обичате, не сте ли се борили само с безхарактерни, упоени с опиум животни? - Гласът му беше висок и саркастичен, обагрен с лек провинциален акцент.



Не удостоих с отговор този оскърбителен въпрос. — Предизвиквам ви да се биете с моя току-що хванат тигър Раджа Бегум39. Ако съумеете

успешно да му се противопоставите, да го завържете с верига и да напуснете клетката му в пълно съзнание, този бенгалски тигър ще бъде ваш! Ще получите също така няколко хиляди рупии и много други дарове. Ако откажете да встъпите в двубой с него, ще разглася по цяла та

страна, че сте мошеник. Наглите му думи ме пронизаха като куршум. Изстрелях едно гневно съгласие.

Полунадигнат от стола си от вълнение, принцът със садистична усмивка се отпусна назад.

Спомних си римските императори, които са се наслаждавали, като са пращали християните на арената със зверове.

— Двубоят ще се състои след една седмица. Съжалявам, че не бих могъл да ви позволя да видите предварително тигъра.

Дали принцът се боеше, че ще се опитам да хипнотизирам животното или тайно да му дам

опиум, това не знам! Излязох от двореца, забелязвайки развеселен, че царският чадър и пищната карета сега

липсват.

Следващата седмица аз методично подготвях ума и тялото си за предстоящото изпитание. От своя слуга научих фантастични измислици. По някакъв начин страшното предсказание, което

мъдрецът беше направил на баща ми, се беше разпространило и тук, като по пътя си се беше раздуло неимоверно. Мнозина прости селяни вярваха, че зъл дух, проклет от боговете, се е преродил като тигър, който приема различни дяволски форми през нощта, а през деня си остава

раиран звяр. Предполагаше се, че този демон-тигър е изпратен, за да ме смири. Друга въображаема версия се състоеше в това, че молитвите на животните към Небесния

Тигър са получили отговор под формата на Раджа Бегум. Той трябваше да стане инструмент, за да ме накаже - мен, това дръзко двуного, нанесло толкова оскърбления на тигровото племе! Един човек, лишен от козина и остри зъби, осмеляващ се да предизвиква въоръже ните с дълги

нокти и силни крака тигри! Концентрираната злоба на всички оскърбени тигри - твърдяха селяните - е набрала достатъчно сила, за да задвижи скритите закони и да предизвика поражението на гордия укротител на тигрите.

Слугата ми ме уведоми също, че принцът е в стихията си, уреждайки битката между човека и звяра. Наглеждал издигането на устойчивата шатра, предназначена да побере хиляди хора. В

центъра й в огромна желязна клетка, заобиколена от защитна камера, държал Раджа Бегум. Пленникът непрекъснато надавал смразяващи кръвта ревове. Хранели го оскъдно, за да разпалят яростен апетит. Може би принцът очакваше, че аз ще бъда трофейната му храна!

Тълпи от града и предградията настървено се юрнаха да си купуват билети в отговор на барабанния бой, възвестяващ уникалното състезание. Денят на битката завари хиляди, ко ито

бяха върнати поради липса на билети. Много хора се провряха през отворите в навеса и запълниха цялото пространство под галериите."

С приближаване на кулминацията на разказа на Свами Тигър възбудата ми все повече

нарастваше. Чанди също беше онемял от възторг. „Аз се появих спокойно сред оглушителните ревове на Раджа Бегум и врявата на леко

ужасената тълпа. Не бях защитен от никакви дрехи освен тези, които обвиваха кръста ми.

Отворих резето на защитната камера и спокойно я затворих зад себе си. Тигърът усети кръв. С оглушителен грохот се хвърли върху решетките и нададе страховито приветствие. Публиката

притихна в жалостив страх. Аз изглеждах като кротко агънце пред яростния звяр. Миг - и бях вътре в клетката, но докато захлопвах вратата, Раджа Бегум стремително се

хвърли отгоре ми. Дясната ми ръка беше безнадеждно разкъсана. Човешката кръв, най -голямото

лакомство, познато на тигъра, потече в ужасяващи потоци. Изглежда, пророчеството на светеца всеки миг щеше да се сбъдне.

Незабавно се възстанових от шока на първото сериозно нараняване, което някога съм получавал. Пропъдих гледката на окървавените си пръсти, като ги пъхнах в дрехата около кръста си, и замахнах с лявата си ръка, нанасяйки удар, способен да чупи кости. Животното

39

„Принц-Принцеса‖ наречен така, за да посоич, че този звяр притежава едновременно свирепостта и на тигър и на

тигрица.



полетя назад, завъртя се във вътрешната част на клетката и конвулсивно се хвърли напред. Върху главата му се посипа моето знаменито юмручно наказание.

Но вкусът на кръвта действаше на Раджа Бегум като първата възбуждаща глътка вино за дълго въздържал се алкохолик. Прекъсвани от оглушителни ревове, атаките на звяра ставаха все по-яростни. Недостатъчната ми защита само с една ръка ме правеше уязвим за неговите нокти и

зъби. Но аз раздавах зашеметяващи удари в замяна. Взаимно окървавени, ние се борехме на смърт. Клетката беше същински ад: кръвта пръскаше на всички страни и от гърлото на звяра се изтръгваха викове на болка и жажда за смърт.

— Застреляйте го! Убийте тигъра! - пищеше тълпата. Човекът и звярът се движеха толкова бързо, че куршумът на пазача мина встрани. Събрах цялата сила на волята си, изре вах яростно и

нанесох последния съкрушителен удар. Тигърът рухна и притихна." — Като котенце! - вметнах аз. Свами се засмя от душа, след това продължи завладяващия си разказ:

„Най-накрая Раджа Бегум беше победен. Царствената му гордост бе унизена още повече: с изранените си ръце аз дръзко разтворих челюстите му. За един драматичен миг задържах главата си в зейналия капан на смъртта. Огледах се за верига. Издърпвайки една от купчината на пода,

аз завързах шията на тигъра към решетките на клетката и триумфално се запътих към вратата. Но това дяволско изчадие, Раджа Бегум, имаше енергия, достойна за предполагаемия му

демоничен произход. С невероятен скок той строши веригата и скочи на гърба ми. Стисна здраво рамото ми с челюстите си и ме повали на пода. Но само след миг аз го приковах под себе си. Под безмилостните удари коварният звяр изпадна почти в безсъзнание. Този път го завързах

по-внимателно. Бавно напуснах клетката. Озовах се в нов кипеж, този път от възторг. Одобрителният възглас на тълпата избухна

като от едно-единствено гигантско гърло. Изранен почти до смърт, аз все пак изпълних трите условия на битката - зашеметих тигъра, вързах го с верига и излязох, без да поискам никаква помощ. Освен това така драстично бях наранил и изплашил агресивния звяр, че той предпочете

да не забележи подходящата награда - моята глава в устата му! След като раните ми бяха излекувани, бях увенчан с почести; в краката ми се сипеха

стотици златни монети. Целият град празнуваше. От всички страни се чуваха безконечни

обсъждания на моята победа над един от най-големите и свирепи тигри, които са били виждани. Раджа Бегум ми беше подарен, както ми бе обещано, но аз не усещах въодушевление. В душата

ми бе настъпила духовна промяна. Сякаш с последното си излизане от клетката бях затворил вратата за земните си амбиции.

Последва злочест период. Шест месеца бях близо до смъртта от отравяне на кръвта. Щом

се възстанових достатъчно, за да напусна Куч Бехар, аз се върнах в родния си град. — Сега зная, че мой учител е онзи свят мъж, който е дал мъдрото предупреждение -

смирено признах пред баща си. - О, само ако можех да го намеря! Стремежът ми беше искрен, защото един ден мъдрецът дойде без предупреждение. — Достатъчно си укротявал тигри - каза той със спокойна увереност. - Ела с мене, аз ще те

науча да подчиняваш зверовете на невежеството, бродещи в джунглата на човешкия ум. Ти си свикнал с публиката: нека тя бъде сонм ангели, наслаждаващи се на твоето завладяващо йогическо майсторство!

Бях посветен в духовния път от своя свят гуру. Той отвори вратите на душата ми, ръждясали и заяли от продължителна неупотреба. Скоро ние ръка за ръка се отправихме за

моето обучение в Хималаите." Чанди и аз се поклонихме в нозете на свами, благодарни за живото описание на едно

наистина бурно битие. Чувствах се щедро възнаграден за дългото изпитание на търпеливостта

ни в студената приемна!

Глава 7

Левитиращият светец

— Вчера на една групова среща видях йогин, който се задържа във въздуха, няколко

стъпки над земята - впечатлен ми каза моят приятел Упендра Мохун Чоудхури. Усмихнах му се ентусиазирано:



— Може би ще успея да позная името му. Да не би това да е Бхадури Махасая от Горния околовръстен път?

Упендра кимна, леко огорчен, че това не беше новост за мен. Сред приятелите ми беше добре известно моето любопитство към светците; доставяше им удоволствие да ме насочват към пресни следи.

— Този йогин живее толкова близо до дома ми, че често го посещавам. - Тези думи предизвикаха жив интерес върху лицето на Упендра и аз продължих:

— Виждал съм негови удивителни изяви. С голяма вещина той е овладял различните

пранаями40 на древната осемчленна йога, очертана от Патанджали41. Веднъж Бхадури Махасая изпълни пред мен пранаяма вастрика с такава изумителна сила, че изглеждаше сякаш в стаята се

е разразила истинска буря! След това прекрати гръмоподобното дихание и остана неподвижен във високо състояние на свръхсъзнание42. Атмосферата на покой след бурята беше незабравима.

— Чувал съм, че светецът никога не е напускал дома си. - В тона на Упендра се усещаше

леко недоверие. — Това наистина е така! Той не е излизал от дома си през последните дванадесет години,

но леко облекчава самоналоженото си правило по време на свещените празници, когато излиза

на тротоара пред къщата! Просяците се струпват там, защото светият Бхадури е известен с щедрото си сърце.

— Как така той остава във въздуха, без да зачита закона за гравитацията? — Тялото на йога става по-фино след използването на определени пранаями. Тогава то

може да левитира или да подскача като жаба. Известно е, че дори светците, които не прак-

тикуват формално йога43, левитират в състояние на дълбока отдаденост на Бога. — Бих искал да знам повече за този мъдрец. Ти посещавал ли си вечерните им сбирки? -

Очите на Упендра светеха от любопитство. — Да, често. Много ценя остроумието в неговата мъдрост. Понякога продължителният ми

смях нарушава тържествеността на тези събирания. Светецът не се сърди, но учениците му ме

гледат кръвнишки! Същият следобед, като се връщах от училище, аз минах край дома на Бхадури Махасая и

реших да вляза. Йогинът беше недостъпен за широката публика. Един самотен ученик, заемащ

долния етаж, охраняваше неприкосновеносттта на учителя. Той беше малко педантичен; официално се осведоми дали имам „уговорка". Гуруто му се появи точно навреме, за да ме спаси

от неминуемо изхвърляне. — Нека Мукунда дойде, щом желае. - Очите на светеца проблясваха. - Моето уединение не

е заради собственото ми удобство, а за това на другите. Мирските хора не харесват прямотата,

унищожаваща техните илюзии. Светците са не само рядкост, те предизвикват смут. Дори в Писанията се посочва, че те често поставят хората в затруднено положение!

Последвах Бхадури Махасая към аскетичната му квартира на горния етаж, откъдето той рядко излизаше. Учителите често пренебрегват панорамата на земната суета, тяхното внимание е насочено към вековете. Съвременници на мъдреца са не само тези от тясното му настояще.

— Махариши44, вие сте първият йогин, когото познавам, който винаги си стои в къщи. — Понякога Бог посажда светците си на неочаквана почва, за да не би да си помислим, че

можем да Го сведем до едно правило!

40

Методи за контролиране на жизнената сила чрез регулиране на дишането. 41

Съставителят на Йога-сутра. 42

Френските професори са първите западни учени, пожелали научно да изследват възможностите на

свръхсъзнателния ум. Професор Жюл-Боа, член на Школата по психология към Сорбоната, изнасял лекции в

Америка през 1928 г. На слушателите си той разказвал, че френските учени са признали свръхсъзнанието, което е

точно противоположно на несъзнаваното на Фройд и е способност, която прави човека наистин а човек, а не

просто свръхживотно‖. Г-н Жюл-Боа обяснил, че събуждането на по-висшето съзнание „не трябва да се смесва с

хипнотизма. Съществуването на свръхсъзнателния ум отдавна е признато от философията, явявайки се всъщност

Свръхдушата, за която говори Емерсъ, но която едва напоследък е призната от науката‖. Френският учен посочил,

че от свръхсъзнанието идват вдъхновението, надареността, моралните дейности. „Вярата в това не означава

мистицизъм, въпреки че признава и оценява качествата, проповядвани от м истиците‖ 43

Света Тереза Авилска и други християнски светци често са били наблюдавани в състояние на левитация. 44

„Велик мъдрец‖



Светецът затвори вибрациите на тялото си в поза лотос. На своите седемдесет години той не проявяваше никакви неприятни признаци на възрастта или уседналия живот. Здрав и строен,

той беше във всяко отношение идеален. Лицето му беше лице на риши, както го описват древните текстове. С величествена глава и пищна брада, той винаги седеше съвър шено изправен, спокойните му очи бяха съсредоточени върху Всеприсъстващия.

Светецът и аз влязохме в медитативно състояние. След един час нежният му глас ме размърда:

— Ти често отиваш в тишината, но развил ли си „анубхава"45? - Той ми напомни да обичам

Бога повече от медитацията. - Недей да смесваш техниката с Целта. После ми предложи мангови плодове. И с онова добродушно остроумие, което толкова

харесвах в суровата му природа, отбеляза: — Обикновено хората повече обичат джала-йога (единение с храната), отколкото

дхяна-йога (единение с Бога).

Този йога-каламбур ми подейства развеселяващо. — Какъв смях имаш! - В погледа му преминаха нежни отблясъци. Самото му лице беше

винаги сериозно, но все пак озарено от усмивка на екстаз. В големите му лотосови очи се

криеше божествен смях. — Тези писма са дошли от далечна Америка. - Мъдрецът посочи няколко дебели плика на

масата. - Пиша си с няколко общества, чиито членове се интересуват от йога. Сега те пре-откриват Индия с по-добър усет за посока от Колумб. С радост им помагам. Знанието на йога е достъпно за всеки, който иска да го приеме, също като всепроникващата дневна светлина.

Не трябва заради Запада да се разводнява това, което ришите приемат като същностно за човешкото спасение. Сходни по душа, макар и различни по външна проява, нито Западът, нито

Изтокът ще постигнат разцвет, ако не се практикува някаква форма на дисциплинираща йога. Светецът задържа върху мен спокойния си поглед. Тогава не осъзнавах, че думите му са

завоалирано пророческо напътствие. Едва сега, когато пиша това, разбирам пълния смисъл на

случайните намеци, с които той често ми казваше, че един ден ще занеса ученията на Индия в Америка.

— Махариши, бих искал да напишете книга по йога за благото на света.

— Аз обучавам ученици. Те и техните ученици ще бъдат живите книги, защитени от естествената разруха на времето и неестествените интерпретации на критиката. - Остроумието

на Бхадури ме накара отново да избухна в смях. Останах сам с йогина до вечерта, когато пристигнаха учениците му. Бхадури Махасая

започна една от неподражаемите си беседи. Като спокоен поток той отмиваше умствените на-

слоявания у своите слушатели, носейки ги към Бога. Удивителните му притчи се изричаха на безупречен бенгалски език.

Тази вечер Бхадури разясни различни философски въпроси, свързани с живота на Мирабай, средновековна раджпутанска принцеса, напуснала дворцовия живот, за да търси обществото на светците. Един велик саннясин отказал да я приеме, защото е жена, но нейният

отговор го накарал да се хвърли смирено в нозете й. — Кажи на учителя - рекла тя, - че не зная във вселената да има друг мъж освен Бога; нима

ние всички не сме жени пред него? (Концепцията на Свещените писания за Бога като Позитивен

Съзидателен Принцип, Неговото творение не е нищо друго освен пасивна мая.) Мирабай композира много екстатични песни, все още съхранявани в Индия. Тук

превеждам една от тях: Ако с ежедневно къпане се осъзнава Бог, ще се превърна в кит от дълбините;

ако със ядене на плодове и корени ще Го позная, то с радост бих избрала козе тяло;

ако прехвърляне на броеници Го разкрива, с мамутски огърлици ще се моля; ако почитане на каменните образи ще го покаже,

смирено ще се поклоня на планината;

45

Опитно познание на Бога.



ако със млякото и Господ се поема, теленца и деца ще го познават;

ако отхвърлянето на съпругата ще доведе до Бога, то всички ще решат да са евнуси. Но знае Мирабай: Божествения за да видиш,

единствено Любов ти е необходима. Някои ученици поставяха рупии в чехлите на Бхадури, които стояха до него, докато той

седеше в поза лотос. Това почтително приношение, обичайно за Индия, показваше, че ученикът

поставя своите материални блага в краката на учителя. Благодарните приятели са само замаскираният Бог, грижещ се за самия себе си.

— Учителю, вие сте чудесен! - каза един ученик, хвърляйки пламенно прощален поглед на патриархалния светец. - Вие сте се отрекли от богатствата и удобствата, за да търсите Бога и да ни учите на мъдрост! - Беше добре известно, че Бхадури Махасая в ранното си детство се е

отказал от голямо семейно богатство, когато всеотдайно поел по пътя на йога. — Ти преобръщаш нещата! - На лицето на светеца се появи мек упрек. - Аз изоставих

няколко жалки рупии, няколко незначителни удоволствия, за да придобия космическата

империя на безкрайното блаженство. Какво съм си отказал? Знам радостта от споделянето на богатството. Нима това е жертва? Късогледият човешки род - това са тези, които наистина са се

отрекли! Те отхвърлят несравнимото божествено притежание за една шепа земни играчки! Засмях се на този парадоксален възглед за отречението, възглед, който поставяше короната

на Крез върху главата на всеки свят просяк и превръщаше гордите милионери в неосъзнати

мъченици. — Божественият ред подрежда бъдещето ни по-мъдро от всяка застрахователна компания.

- Заключителните думи на учителя бяха осъзнатото кредо на неговата вяра. - Светът е пълен с неспокойни хора, вярващи във външната сигурност. Техните тежки мисли са като белези по челата им. Този, който ни дава въздух и мляко с първото ни дихание, знае как да обезпечи ден

след ден онези, които са му предани. Продължих своите следучилищни поклонничества до дома на светеца. С тихо усърдие той

ми помагаше да достигна анубхава. Един ден той се премести на улица „Рам Мохан Рой", далеч

от дома ми, който се намираше на улица „Гурпар". Обичащите го ученици му бяха построили ново жилище, известно като „Нагендра Мат"46.

Въпреки че това ме прехвърля напред в разказа ми с няколко години, тук ще приведа последните думи, казани ми от Бхадури Махасая. Малко преди отпътуването ми на Запад аз го потърсих и смирено коленичих за прощалната му благословия:

— Синко, иди в Америка. Направи достойнството на древна Индия свой щит. На челото ти е написана победа, далечните благородни хора ще те посрещнат добре.

Глава 8

Големият учен на Индия Джагадиш Чандра Бос

— Изобретяването на радиото от Джагадиш Чандра Бос предшества изобретенията на Маркони.

Случайно дочувайки тази провокираща забележка, аз се приближих до една група

професори, заети с научна дискусия на тротоара. Ако мотивът ми да се присъединя към тях беше гордостта на расата, то съжалявам. Но не мога да отричам дълбокия си интерес към

доказателствата, че Индия може да играе водеща роля не само в метафизиката, но и във физиката.

— Какво имате предвид, господине?

Професорът любезно обясни: — Бос пръв е изобретил безжичен кохерер и уред за отчитане рефракцията на

електрическите вълни. Но индийският учен не е използвал изобретенията си комерсиално. Скоро насочва вниманието си от неорганичния към органичния свят. Революционните му открития в областта на физиология на растенията надминават дори фундаменталните му

постижения като физик.

46

Пълното име на светеца е Нагендра Натх Бхадури. Мат означава обител или ашрам.



Вежливо поблагодарих на обясняващия. Той прибави: — Великият учен ми е колега в Президентския колеж. На следващия ден посетих този

мъдрец в неговия дом, който беше близо до моя на улица „Гурпар". Дълго му се възхищавах от почтително разстояние. Сериозният и усамотен ботаник ме поздрави учтиво. Той беше хубав и здрав мъж на около петдесет години с гъста коса, широко чело и замисления поглед на мечтател.

Прецизността в гласа му разкриваше дълги научни навици. — Наскоро се завърнах от пътуване до научните общества на Запад. Техните членове

проявяват силен интерес към изобретените от мен фини прибори, които показват неделимото

единство на живота47. Крескографът48 на Бос има невероятната способност да увеличава десет милиона пъти. Микроскопът уголемява само няколко хиляди пъти и все пак е дал силен тласък

за развитие на биологията. Крескографът разкрива невероятни перспективи. — Господине, вие сте направили много, за да ускорите обединението на Изтока и Запада с

безкористните средства на науката.

— Получих образованието си в Кембридж. Колко възхитителен е западният метод, подлагащ всяка теория на щателна експериментална проверка! Тази емпирична процедура върви ръка за ръка със способността за самоанализ, която е моето източно наследство. В съчетание

двете ми позволяват да прекъсна дългото мълчание на природното царство. Сигналните карти на моя крескограф доказват и на най-скептичните, че растенията имат чувствителна нервна система

и разнообразен емоционален живот. Любовта, омразата, радостта, страхът, удоволствието, болката, възбудимостта, вцепенението и безброй други адекватни реакции на външните дразне-ния са така присъщи на растенията, както и на животните.

— Преди вас, професоре, уникалният пулс на живота в цялото творение е изглеждал само поетична метафора. Един светец, когото познавах, никога не късаше цветя: „Мога ли да

открадна гордостта на красотата от розовия храст? Мога ли жестоко да нараня достойнството й с грубо разсъбличане?" Неговите състрадателни думи буквално се потвърждават от вашите открития!

— Поетът е на ти с истината, а ученият я достига трудно. Елате някой ден в лабораторията ми, за да видите недвусмисленото свидетелство на крескографа.

Аз приех поканата с благодарност и си тръгнах. По-късно научих, че ботаникът е напуснал

Президентския колеж и планира създаването на изследователски център в Калкута. Когато Институтът Бос беше открит, аз присъствах на освещаването му. Стотици

ентусиасти се разхождаха из помещенията. Бях очарован от артистизма и духовния символизъм на новия дом на науката. Входната му врата, както забелязax, беше вековна реликва от отдалечено светилище. Зад фонтана с форма на лотос49 скулптурата на жена с факел изразяваше

уважението на индийците към жената като безсмъртна носителка на живот. В градината имаше малък храм, посветен на ноуменалното, скрито зад явленията. Мисълта за бо жествената

безтелесност се внушаваше чрез липсата на какъвто и да било образ върху олтара. Речта на Бос при това велико събитие можеше да е излязла от устата на някой вдъхновен

древен риши.

— Днес аз освещавам този институт не просто като лаборатория, а като храм. - Благоговейната му тържественост обвиваше като невидим плащ претъпканата аудитория. - В хода на своите изследвания аз несъзнателно достигнах до граничната област между физиката и

физиологията. За свое учудване установих, че граничната черта изчезва и се появяват точки на съприкосновение между царствата на живото и на неживото. Неорганичната материя престана

да се възприема като нещо инертно, тя трепти под въздействието на множество сили. Изглежда, една универсална реакция подвежда металите, растенията и животните под общ

закон. В същността си всички те проявяват едно и също явление: умора или униние с

възможност за възстановяване и развитие, както и неизменно отсъствие на реакции след смъртта. Изпълнен с благоговение от това изумително единство, аз с голяма надежда изложих

резултатите си - резултати, демонстрирани от опитите - пред Кралското общество. Но

47

„Цялата наука е трансцендентна, иначе тя загива. Сега ботаниката придобива правилната теория – аватарите на

Брахма скоро ще станат учебници по естествена история‖ - Емерсън 48

От латинския корен ―crescere‖ – усилвам За своя крескограф и други изобретения Бос е награден през 1917 г. 49

Лотосовото цвете е древен божествен символ в Индия; неговите разтварящи се листенца намекват за

разгръщането на душата; израстването на чистата му красота от калта съдържа блгоприятно духовно обещание.



присъстващите физиолози ме посъветваха да се огранича с физични изследвания, където успехът ми е сигурен, и да не си присвоявам тяхната територия. Неволно бях навлязъл в

областта на неофициалната кастова система и бях нарушил нейния етикет. Налице беше и неосъзнато теологично предубеждение, смесващо невежеството с вяра.

Често се забравя, че Този, който ни е заобиколил с вечно развиващото се тайнство на тво-

рението, е вселил в нас и желанието да питаме и да разбираме. След много години погрешно схващане аз осъзнах, че животът на този, който се е посветил на науката, неизбежно е изпълнен с безкрайна борба. Той трябва да поднесе живота си като пламенна жертва - разглеждайки

печалбата и загубата, победата и неуспеха като едно цяло. С времето водещите научни общества по света приеха моите теории и резултати и

признаха важността на индийския принос към науката 50. Могло ли е някога нещо дребно и нез-начително да задоволи ума на Индия? Благодарение на вечно живата традиция и подмладяващата жизнена сила тази страна непрекъснато се преобразява посредством

многобройни трансформации. Винаги е имало индийци, които, пренебрегвайки непосредствената и увлекателна моментна награда, са търсели осъществяване на най-висшите идеали в живота - и то не чрез пасивно отричане, а посредством активна борба. Слабоволевият,

който се отказва от конфликтите, не постига нищо и няма нищо, от което да се откаже. Единствено този, който се е борил и е победил, може да обогати света, дарявайки му плодовете

на своята победа. Работата върху отклика на материята, проведена в моята лаборатория, и неочакваните

открития за живота на растенията ни отварят извънредно широки области за изследване във

физиката, психологията, медицината, селското стопанство и дори в психологията. Проблеми, смятани досега за неразрешими, вече се поставят в сферата на експерименталното изследване.

Но големият успех не може да бъде достигнат без строга точност. Това налага дългата серия конструирани от мене свръхчувствителни прибори и апарати, които днес стоят пред вас в кутиите си във входната зала. Те ви разказват за продължителните усилия да се отиде отвъд

измамната привидност в областта, оставаща невидима, за непрекъснатия труд, постоянство и изобретателност, призвани да преодолеят човешките ограничения. Всички съзидателни учени знаят, че истинската лаборатория е умът, където зад илюзията се откриват законите на истината.

Лекциите, които ще изнасям тук, няма да са просто преповтаряне на знания от втора ръка. Те ще възвестят новите открития, демонстрирани за първи път в тези зали. Чрез ре довни

публикации на работата на института този индийски принос ще достигне целия свят. Никога няма да взимаме патенти. Духът на нашата национална култура изисква никога да не бъдем подвластни на светотатството да използваме знанието за лична изгода.

Така че моето по-нататъшно желание е апаратурата на института да е достъпна, доколкото е възможно, за учени от всички страни. По този начин аз се опитвам да прокарам традицията на

своята страна. Още преди двадесет и пет столетия Индия е посрещала в древните си университети в Наланда и Таксила учени от всички краища на света.

Въпреки че науката не е нито на Изтока, нито на Запада, а по-скоро е интернационална по

своята универсалност, все пак Индия е особено годна да осъществи значителни приноси51. Пла-

50

„Понастоящем само чиста случайност открива Индия за очите на американските студенти. Осем университета (в

Харвард, Йейл, Колумбия, Принстън, Университета „Джонс Хопкинс", Пенсилвания, Чикаго и Калифорния) имат

катедри по индология или санскритски, но Индия фактически не присъства във факултетите по история,

философия, изкуства, политология, социология или която и да е друга сфера от интелектуалния опит, където, както

виждаме, тя е допринесла изключително много.... Поради това ние се надя ваме, че нито една област от обучението,

особено хуманитарните дисциплини, в който и да е водещ университет не може да бъде напълно обезпечена без

подходящи специалисти, изучили индийските етапи на съответната на ука. Ние също така вярваме, че всеки колеж,

който цели да подготви випускниците си за интелектуална работа в света, в който те ще живеят, трябва да има в

щата си учен, компетентен по индийската цивилизация." (Извадки от статията на професор У. Норман Браун от

Пенсилванския университет, публикувана през май 1939 г. в Бюлетина на Американския съвет на научните

общества, Washington, D.C. Това издание съдържа над 100 страници „Основна библиография за индийски

изследвания".) 51

Атомната структура на материята е била добре известна на древните индуси. Една от шестте системи на

индийската философия е Вайшешика, от санскритския корен „вишеша‖ – „особеност на атома‖. Един от

най-известните тълкуватели на Вайшешика е Аулука, наричан също така Канада – „този, който яде зърна‖, роден

преди около 2800 г.



менното индийско въображение, което може да изтръгне нов ред от масата явно противоречиви факти, се сдържа от навика за концентрация. Това ограничение дава силата с безкрайно

търпение умът винаги да бъде държан по пътя на истината." При заключителните думи на учения в очите ми се появиха сълзи. Не е ли наистина

„търпението" синоним на Индия, объркващ и Времето, и историците?

Скоро след отварянето му отново посетих изследователския център. Великият ботаник не беше забравил за обещанието си и ме заведе в своята тиха лаборатория.

— Ще прикрепя крескографа към тази папрат; увеличението е огромно. Ако в същата

степен увеличим пъпленето на охлюва, ще изглежда, че създанието се движи като експрес! Погледът ми нетърпеливо се беше насочил към екрана, който отразяваше увеличения

силует на папратта. Сега се долавяха и най-малките движения на живота; растението растеше много бавно пред очарованите ми очи. Ученият докосна върха му с малка метална пръчка. Разгръщащата се пантомима рязко спря, възобновявайки изразителните си ритми веднага щом

пръчката беше отдръпната. — Сега виждаш как всяка лека външна намеса е пагубна за чувствителните тъкани -

отбеляза Бос. - Гледай: сега ще дам хлороформ, а после противоотрова.

Въздействието на хлороформа прекъсна всякакъв растеж; противоотровата го възобнови. Развиващите се движения по екрана ме поглъщаха повече от всеки филмов сюжет. Събесед-

никът ми (тук в ролята на злодей) промуши тънък инструмент през част от растението; болката се индикира от спазматични потрепвания. Когато частично прокара бръснач през стеблото, силуетът силно се развълнува, после утихна в последната точка на смъртта.

— Когато първо дам хлороформ на голямо дърво, постигам успешно пресаждане. Обикновено тези горски монарси бързо умират, след като се преместят. - Джагадиш щастливо се

усмихна, разказвайки за животоспасяващата маневра. - Диаграмите на моите чувствителни апарати доказаха, че дърветата притежават система на циркулация. Движението на техните сокове съответства на кръвното налягане в телата на животните. Изкачването на соковете е

необяснимо въз основа на обикновено предлаганите механични обосновки, например капилярното привличане. Чрез крескографа това явление се разгадава - това е дейността на живите клетки. Перисталтични вълни излизат от една цилиндрична тръба, която се разпростира

по протежение на дървото и служи като истинско сърце! Колкото по-дълбоко възприемаме, толкова по-очевидно става доказателството, че всяка форма в многообразната природа е

обединена от един единен план. Великият учен посочи друг свой инструмент: — Ще ти покажа опити с късче олово. Жизнената сила в металите откликва враждебно или

благосклонно на дразнителите. Мастилените знаци ще регистрират различните реакции. Дълбоко завладян, аз наблюдавах диаграмите, които записваха характерните за атомната

структура вълни. Когато професорът допря хлороформ до оловото, записването на вибрациите спря. То се възстанови, когато металът бавно възвърна нормалното си състояние. Моят

В една статия в списанието Изток-Запад, април, 1934 г. научното знание на Вайшешика се резюмира по следния

начин: „Въпреки че съвременната „атомна теория‖ обикновено се смята за нов напредък на науката, много отдавна

тя е била блестящо изложена от Канада. Санскритското „ану‖ уместно може да се преведе като „атом‖ в по-късния

му буквален гръцки смисъл на „неделим‖. Сред другите научни обяснения в трактатите на тази школа, датиращи

отпреди новата ера, се включват: (1) движението на игли към магнити, (2) осмозата на растенията, (3) акаша или

етер, инертен и безструктурен, като основа за разпространението на физични сили, (4) слънчевият ритъм като

причина на всички други форми на топлина (5) топлината като причина на промените в молекулите, (6) законът за

гравитацията като следствие от присъщото на земните атоми качество, даващи им сила на привличане или

притегляне надолу, (7) кинетичната природа на цялата енергия, чиято причина винаги се корени в изразходването

на енергия или преразпределението на движението, (8) всеобщото разпадане чрез разединението на атомите, (9)

излъчването на топлинни и светлинни лъчи под формата на безкрайно малки частици, стрелкащи се във всички

посоки с невероятна скорост (съвременнта теория за космичните лъчи), (10) относителността на времето и

пространството.

Вайшешика приписва произхода на света на атомите, вечни по своята природа, т.е. по своите последни качества.

Смята се, че тези атоми притежават непрекъснато вибрационно движение... Неотдавнашното откритие, че атомът е

миниатюрна слънчева система, не би било новост и за философите от школата на Йога, които освен това свеждат

времето до най-далечното му математическо понятие, описвайки най-малката единица за време (кала) като периода,

необходим на атома, за да премине пространство, равно на самия него‖. (По -подробно за индийския атомизъм вж.:

Класическа индийска философия. С. Евразия, 1995г.)



събеседник приготви отровен химикал. Едновременно с трептящите краища на оловото писецът драматично записа върху таблицата съобщение за смъртта.

— Инструментите ми показват, че металите, например стоманата, използвана за направата на ножици и различни машини, са подложени на умора и възстановяват ефикасността си чрез периодична почивка. Жизненият пулс на метали те сериозно се уврежда и даже спира при

прилагането на електрически ток или тежък натиск. Огледах стаята, пълна с многобройни уреди - красноречиво доказателство за неуморна

изобретателност.

— Господине, печално е, че развитието на масово земеделие не се ускорява от пълноценната употреба на чудните ви механизми. Не би ли било възможно някои от тях да се

използват в бързи лабораторни експерименти, за да покажат въздействието на различните торове върху растежа на растенията?

— Прав си. Бъдните поколения ще намерят безчислени приложения на тези инструменти.

Учените рядко получават награда от съвременниците си. Достатъчно е да притежаваш радостта от творческото служене.

С изражение на безрезервна признателност към неуморния мъдрец аз си тръгнах.

„Възможно ли е изумителната плодовитост на неговия гений някога да бъде унищожена?" - мислех аз.

С годините не настъпи никакво намаляване. След като изобрети един сложен прибор, „резонантния кардиограф", Бос осъществи широки изследвания върху неизброимо много ин -дийски растения. Беше открита огромна, неподозирана аптека от полезни лекарства.

Кардиографът беше конструиран с такава непогрешима точност, че една стотна от секундата се регистрираше на диаграмата. Резонансните записи измерват безкрайно малките пулсации в

растителната, животинската и човешката структура. Великият ботаник предс каза, че изпол-зването на неговия кардиограф ще доведе до вивисекция не на животни, а на растения.

— Стъпка по стъпка записите за действията на лекарства, давани едновременно на

растения и животни, показват удивително единодушен резултат - посочваше той. - Всичко в човека е било предвидено по растенията. Експериментите върху флората ще допринесат за намаляване на човешките страдания.

Години по-късно пионерските открития на Бос за растенията бяха потвърдени от други учени. Работата, извършена през 1938 г. от Колумбийския университет, е предадена по следния

начин в Ню Йорк Таймс: „През последните няколко години се установи, че когато нервите предават информация

между мозъка и другите части на тялото, се генерират фини електрически импулси. Тези им-

пулси са били измервани с чувствителни галванометри и са били увеличавани милиони пъти със съвременна апаратура. Досега не беше открит никакъв задоволителен метод за изуча ване на

потоците от импулси по нервните фибри в живите животни и човека поради голямата скорост, с която се движат тези импулси."

Докторите К. С. Коул и X. Дж. Къртис съобщават за откри тието, че дългите единични

клетки на растението нитела, живеещо в прясната вода, която често се използва в аквариумите, са фактически идентични с тези на единичните нервни фибри. Освен това те установили, че при възбуждане фибрите на нитела разпространяват електрически вълни, напълно подобни на

импулсите от нервните фибри на животните и човека с изключение на скоростта. Електрическите нервни импулси на растенията са много по-бавни от тези на животните. Затова

колумбийските изследователи се обърнали към това откритие като към средство за получаване на картини за движението на потоците от електрични импулси в нервите.

Така растението нитела може да стане способ за дешифриране на здраво охраняваните

тайни, намиращи се на самата граница на ума и материята. Поетът Рабиндранат Тагор е бил верен приятел на идеалистичния индийски учен. На него

сладкогласният бенгалски певец е посветил следните стихове: О, Отшелнико, призови с истинските думи на онзи древен химн, наречен Сама: „Стани! Събуди се!"

Стресни човека, който се гордее с научни познания, от напразните педантични разпри без полза, призови този глупав самохвалец да излезе напред,



да посрещне природата, тази ширна земя. Изпрати този призив сред своите учени братя,

нека заедно покрай жертвения ти огън всички те се сберат. И нека нашата Индия, нашата древна страна се завърне към себе си,

о, нека още веднъж се завърне към упорития труд, към дълга и набожната преданост и към транса на дълбоката медитация. Нека седне

още веднъж, невъзмутима, безстрастна, безконфликтна и чиста,

о, още веднъж на своето място високо, на подиум - тя - Учител на всички народи.

Глава 9

Блаженият поклонник и неговата космическа любов

— Малки господине, седнете, моля. Говоря с моята Божествена Майка.

Изпълнен с трепет, аз тихо влязох в стаята. Ангелският вид на учителя Махасая направо ме заслепи. С копринена бяла брада и големи блестящи очи, той изглеждаше въплъщение на

чистотата. Повдигнатата брадичка и скръстените ръце показваха, че моето първо посещение го е прекъснало по средата на молитвите му.

Простите думи, с които ме приветства, предизвикаха най-силното въздействие, което

природата ми дотогава беше изпитвала. Горчивата раздяла след смъртта на майка ми беше за мен мярка за цялото страдание. Сега като неописуемо мъчение на духа ме обхвана страдание от

раздялата с моята Божествена Майка. Хвърлих се със стенание на пода. — Малки господине, успокойте се! - светецът се натъжи съчувствено. Потънал в океан от отчаяние, аз сграбчих крака му като единствен сал на спасението си.

— Свети господине, вашето застъпничество! Попитайте Божествената Майка дали ще намеря благосклонност в погледа Й!

Такова обещание не се дава лесно; учителят смутено замълча.

Без всякакво колебание бях убеден, че учителят Махасая беседва отблизо с Вселенската Майка. С дълбоко унижение осъзнах, че очите ми са слепи за Тази, която дори в този мо мент бе

достъпна за възприятието на безупречния поглед на светеца. Безсрамно обхващайки краката му, глух за благите му протести, аз отново и отново го умолявах за милостта на застъпничеството.

— Ще предам молбата ти на Любимата - предаде се учителят с бавна, състрадателна

усмивка. Каква сила имаше в тези няколко думи, че избавиха съществото ми от бурите на неговото

изгнание? — Господине, помнете своето обещание! Скоро ще се върна, за да получа Нейното

послание! - В гласа ми, още преди минута задавян от скръб, звънеше радостно предчувствие.

Докато се спусках по дългата стълба, ме завладяваха спомени. Тази къща на улица „Амхерст" 50, сега жилище на учителя Махасая, някога беше дом на моето семейство, сцена на смъртта на майка ми. Тук човешкото ми сърце бе разбито от нейната загуба и също тук днес

духът ми бе като разпънат поради липсата на Божествената Майка. Свещени стени - мълчаливи свидетели на мъчителната ми болка и окончателното ми изцеление!

Стъпките ми бяха нетърпеливи, когато се връщах към дома си на улица „Гурпар". Търсейки уединението на малката си таванска стая, аз останах там в медитация до десет часа. Тъмнината на топлата индийска нощ внезапно се озари от чудно видение.

Във величествен ореол пред мене стоеше Божествената Майка. — Аз винаги съм те обичала! Аз винаги ще те обичам!

Небесните звуци още звъняха във въздуха, когато Тя изчезна. Едва дочаках слънцето на следващата сутрин да се издигне дотолкова, че посещенията да

бъдат в рамките на благоприличието, и за втори път отидох при учителя. Изкачвайки се по

стълбището в къщата на горчивите спомени, аз стигнах до неговата стая на четвъртия етаж. Валчестата дръжка на затворената врата беше обвита с плат - намек, както усещах, че светецът желае уединение. Докато стоях нерешително на площадката, вратата се отвори от



гостоприемната ръка на учителя. Коленичих в светите му нозе. С игриво настроение аз си придадох сериозно изражение, криейки зад него божественото си въодушевление.

— Господине, дойдох - много рано, признавам, - за да получа от вас посланието. Каза ли Божествената Майка нещо за мене?

— Ах, ти, немирен малък господине!

Той не каза нищо повече. Явно мнимата сериозност не го впечатли. — Защо е тази тайнственост, тази уклончивост? Нима светците никога не говорят

разбираемо? - може би бях малко ядосан.

— Необходимо ли е да ме проверяваш? - Спокойните му очи бяха изпълнени с разбиране. - Нима тази сутрин бих могъл да добавя дори една дума към уверението, което ти получи

миналата нощ в десет часа от Самата Прекрасна Майка? Учителят Махасая притежаваше власт над шлюзовете на моята душа: аз отново се хвърлих

в краката му. Но този път от очите ми се лееха сълзи на блаженство, а не на болка от

преживяното. — Мислиш ли, че твоята преданост не е трогнала Безкрайната Милост? Майчинската

страна на Бога, пред чиято човешка и божествена форма ти се прекланяш, никога не би оставила

без отговор твоя безутешен плач. Кой беше този прост светец, и най-малката молба на когото срещаше благото съгласие на

Универсалния Дух? Ролята му в света беше скромна, както подобава на най-великия в своето смирение, когото съм познавал. В дома си на улица „Амхерст" учителят Махасая52 ръководеше малка гимназия за момчета. Нито една дума за наказание не се отронваше от устата му; нито

правило, нито пръчка не поддържаше дисциплината му. В тези скромни класни стаи наистина се преподаваше една по-висша математика и химия на любовта, която липсваше в учебниците. Той

разпространяваше мъдростта чрез духовно заразяване, а не чрез непроницаеми предписания. Погълнат от неподправена любов към Божествената Майка, светецът изискваше не повече от дете външни прояви на уважение.

— Аз не съм твоят гуру; той ще дойде малко по-късно - казваше ми той. - Под неговото ръководство твоите преживявания на Божественото, изразими с езика на любовта и предаността, ще се преведат на езика на неизмеримата мъдрост.

Всеки късен следобед аз се отправях на улица „Амхерст". Там търсех божествената чаша на учителя Махасая, която беше така пълна, че капките й ежедневно преизпълваха съществото

ми. Никога по-рано не се бях покланял с такава безусловна почтителност. Сега за мен беше неизмерима привилегия дори да стъпвам по земята, която учителят Махасая е осветил с присъствието си.

— Господине, моля ви, сложете си този гирлянд, който съм приготвил специално за вас. - Една вечер аз пристигнах, като държах сплетените цветя от чампак53. Но той скромно ги отст-

рани, отказвайки се за пореден път от почестите. Като разбра обидата ми, най-накрая той се съгласи с усмивка.

— След като и двамата се покланяме на Майката, можеш да окачиш гирлянда на този

телесен храм, поднасяйки го на Тази, която обитава в него. - В широката му натура нямаше място за никакви егоистични разсъждения.

— Нека утре отидем в храма в Дакшинешвар, завинаги осветен от моя гуру. - Учителят

Махасая беше ученик на един подобен на Христос учител, Шри Рамакришна Парамаханса. На следващата сутрин пропътувахме четири мили (6,5 км) с лодка по Ганг. Влязохме в

деветкуполния храм на Кали, където фигурите на Божествената Майка и Шива си почиваха вър-ху излъскан сребърен лотос, чиито хиляди венцелистчета бяха прецизно изваяни. Учителят Махасая излъчваше очарование. Той беше завладян от нескончаема любов към Любимата. Дока-

то монотонно пееше името й, моето преизпълнено сърце сякаш се разпиляваше на хиляди късчета.

После бродехме по свещените околности на храма и спряхме в една горичка от тамарискови дървета. Манната, която се отделя от това дърво, е символ на божествената храна, дарявана от учителя Махасая. Божествените му призиви продължаваха. Аз седнах съвсем

52

Това титла на уважение, с която обикновено се обръщаха към него. Името му е Махендра Натх Гупта.

Литературните си таботи той подписва просто с „М‖. 53

Дърво от рода на магнолията.



неподвижен върху тревата сред розовите пухкави цветчета на тамарисковите дървета. Временно напуснал тялото си, аз се понесох във възвишено посещение.

Това беше първото от многото поклонничества до Дакшинешвар със светия учител. От него аз узнах благостта на Бога в аспекта му на Майка или Божествена Милост. Светецът, подо-бен на дете, не откриваше голяма привлекателност в аспекта на Бащата или Божествената

Справедливост. Суровото, взискателно, математическо съждение бе чуждо на нежната му природа.

„Той може да служи като земен прототип на самите небесни ангели!" - нежно мислех аз,

като го гледах един ден по време на молитвите му. Без следа от порицание или критика, той наблюдаваше света с очи, отдавна запознати с Първичната Чистота. Неговото тяло, ум, реч и

действия без усилие влизаха в хармония помежду си благодарение простотата на неговата душа. „Така каза моят учител." - Като избягваше личното утвърждаване, светецът неизменно

завършваше всеки мъдър съвет с този израз на уважение. Неговото отъждествяване с Шри Ра-

макришна беше толкова дълбоко, че учителят Махасая вече не смяташе мислите си за свои собствени.

Една вечер ръка за ръка светецът и аз се разхождахме в квартала, където се намираше

неговото училище. Радостта ми беше помрачена от пристигането на един самонадеян поз нат, който ни обремени с дълъг разговор.

— Виждам, че този човек не ти харесва. - Егоистът не чуваше шепненето на светеца, очарован от собствения си монолог. - Казах на Божествената Майка за това; тя разбира тежкото ни положение. Обеща, че щом стигнем до онази червена къща, ще му напомни, че има

по-неотложна работа. Очите ми не се откъсваха от спасителното място. Като достигнахме червените му врати,

човекът необяснимо се обърна и си тръгна, без да довърши изречението си или да се сбогува. Покой облекчи измъчената атмосфера.

Следният ден ме завари да се разхождам край железопътната гара Ховрах. За момент

постоях край храма, мислено упреквайки една малка група хора, които с барабани и цимбали усилено декламираха монотонни песни.

„Колко неблагочестиво използват божественото име на Господа в механични повторения"

- мислех си аз. Изведнъж ме удиви пристигането на Учителя Махасая. — Господине, как дойдохте тук?

Светецът не обърна внимание на въпроса ми, а отговори на мислите ми. — Не е ли истина, малки господине, че името на Люби мата звучи сладко във всяка уста,

невежа или мъдра? - Той нежно ме прегърна. Усетих, че с неговия вълшебен килим се възнасям

към Милостивото Присъствие. — Искаш ли да видиш няколко биоскопа? - Този въпрос, който Учителят Махасая ми

зададе един ден, ме озадачи. По това време в Индия наричаха така движещите се картини. Аз се съгласих, радостен да бъда с него при всякакви обстоятелства. С енергична крачка стигнахме до градината срещу Калкутския университет. Моят спътник посочи една пейка до голдигхи, или

езерото. — Да поседнем тук за няколко минути. Моят учител винаги ме караше да медитирам

навсякъде, където има водна шир. Тук нейната безметежност ни напомня за безбрежния покой

на Бога. Както всички неща могат да бъдат отразени във водата, така и цялата вселена се оглежда в езерото на Космическия Разум. Така казваше често моят гурудева.

След известно време влязохме в една зала на университета, където се провеждаше лекция. Тя се оказа ужасно скучна, въпреки че от време на време се разнообразяваше със също толкова безинтересни диапозитиви.

„А, ето какъв биоскоп е искал да ми покаже учителят." - В мислите ми имаше нетърпение и все пак аз не исках да обидя светеца, като покажа скука на лицето си. Но той доверително се

наклони към мене. — Виждам, малки господине, че този биоскоп не ти харесва. Споменах това на

Божествената майка. Тя напълно ни съчувства и ми каза, че сега електричеството ще угасне и

няма да се оправи, докато не ни се удаде да напуснем стаята. Щом шепотът му свърши, залата потъна в тъмнина. Резкият глас на професора изненадано

стихна, след това отбеляза:



— Явно електрическата система в тази зала е неизправна. През това време Учителят Махасая и аз благополучно прекрачихме прага. Като надзърнах

от коридора, аз видях, че сцената на нашето мъчение отново се е осветила. — Малки господине, ти се разочарова от онзи биоскоп, но ми се струва, че ще ти хареса

един друг. - Светецът и аз стояхме на тротоара срещу зданието на университета. Той леко ме

шляпна по гърдите над сърцето. Последва преобразяващо мълчание. Точно както съвременното звуково кино се превръща в

беззвучни движещи се картинки, когато озвучаващите уреди се развалят, така и Бо жествената

Ръка по някакво странно чудо заглуши земната суматоха. Пешеходците и преминаващите тролеи, автомобилите, волските каруци, наемните файтони с железни колела - всички те

преминаваха безшумно. Като че ли притежавайки вездесъщо око, аз виждах сцените зад себе си и край себе си така лесно, както и тези пред себе си. Целият спектакъл на дейността в този малък район на Калкута преминаваше беззвучно пред мене. Подобно отблясък на огън, едва

видим под плътния слой пепел, в този панорамен изглед проникваше мека светлина. Струваше ми се, че собственото ми тяло е само една от многото сенки, макар че беше

неподвижно, докато другите безмълвно се движеха напред-назад. Приближиха се и отминаха

няколко момчета, мои приятели. Въпреки че гледаха право към мене, те не ме познаха. Уникалната пантомима ме изпълни с неизразим екстаз. Аз пиех дълбоко от някакъв блажен

извор. Изведнъж Учителят Махасая отново леко ме удари. Стълпотворението на света избухна в ушите ми. Олюлях се, сякаш внезапно пробуден от ефирен сън. Трансцендентното вино стана недостъпно.

— Малки господине, виждам, че вторият биоскоп54 ти хареса. - Светецът се усмихваше. Исках да падна на земята пред него. - Не трябва да правиш това за мене. Знаеш, че Бог е и в твоя

храм! Няма да позволя Божествената Майка да докосва нозете ми с твоите ръце! Ако някой наблюдаваше как ние със скромния ми учител се отдалечаваме от препълнените

тротоари, несъмнено би ни заподозрял в пиянство. Усещах, че падащите вечерни сенки са също

така опиянени от Бога. Когато тъмнината се съвзе от нощния си припадък, аз посрещнах новата утрин, лишен от екстаза си. Но завинаги съхранен в паметта ми е ангелският син на Божествената Майка - Учителят Махасая!

Опитвайки се с бедни слова да отдам дължимото на неговата доброта, аз се чудя дали Учителят Махасая и другите дарени с дълбока прозорливост светци, чиито пътища се пресичаха

с моя, са знаели, че години по-късно, в една далечна западна страна, ще пиша за техния Богопосветен живот. Тяхното предварително знание не би учудило нито мене, нито, надявам се, читателите ми, които дойдоха дотук с мене.

Глава 10

Срещам своя учител Шри Юктешвар

„Вярата в Бога може да извърши всякакви чудеса, освен едно - преминаване на изпита без учене." - Аз неприязнено захлопнах книгата, която бях взел в миг на скука.

„Изключението, което прави авторът, показва пълна липса на вяра - мислех си аз. - Бедничкият, той изпитва такова уважение към среднощното зубрене."

Бях обещал на баща си, че ще завърша гимназиалното си обучение. Не се отличавах обаче

с особено усърдие. Изминалите месеци ме заварваха много по-често в потайните местенца около гхатовете за къпане в Калкута, отколкото в класната стая. Пространствата за кремация до тях,

особено страховити през нощта, се смятат за крайно привлекателни от йогите. Този, който би открил Безсмъртната Същност, не трябва да се стъписва от няколко голи черепа. Човешката непълноценност става очевидна в мрачното обиталище на разнородни кости. Така моите

среднощни бдения имаха съвсем различно естество от тези на ученика. Седмицата на заключителните изпити в индийската гимназия бързо наближаваше. Този

напрегнат период, подобно гробищен хлад, ме изпълваше с добре познат ужас. Въпреки това умът ми беше спокоен. Без да се боя от привидения, аз изваждах на бял свят знание, което не можеше да се намери в учебните зали. Липсваше ми обаче изкуството на Свами Пранавананда,

54

Оксфордският речник на английския език дава следното определение на биоскопа: „Поглед върху живота, това,

което дава такъв поглед‖. Следователно изборът на думата от Учителя Махасая е напълно оправдан.



който с лекота се появяваше на две места едновременно. Дилемата за моето образование беше просто проблем на Безкрайната Изобретателност. Ето такива бяха моите основания, макар че на

мнозина те биха изглеждали нелогични. Нерационалността на поклонника произтича от хиляди необясними прояви на Божия помощ в трудностите.

— Здравей, Мукунда! Тези дни почти не съм те виждал - заговори ме веднъж на улица

„Гурпар" един мой съученик. — Здравей, Нанту! Липсата ми от училище наистина ме е поставила в твърде неудобно

положение - изповядах се аз под приятелския му поглед.

Нанту, който беше блестящ ученик, се разсмя от сърце; затруднението ми не беше лишено от комичен аспект.

— Ти си напълно неподготвен за изпитите! Струва ми се, че трябва да ти помогна! Тези прости думи прозвучаха като божествено обещание в ушите ми; с готовност аз

посетих дома на приятеля си. Той разбираемо обясни решенията на различни задачи, които смя-

таше, че е възможно да бъдат поставени от комисията. — Тези въпроси са примамката, която ще накара много доверчиви момчета да паднат в

капана. Запомни моите отговори и ще се отървеш невредим.

Нощта отдавна беше превалила, когато си отидох. Пръскащ се от скорозрейна ерудиция, аз благочестиво се молех за запазването й през следващите няколко решителни дни. Нанту ме беше

подготвил по различни предмети, но под натиска на времето беше забравил за курса по санскрит. Аз пламенно напомних на Бога за пропуска.

На следващата сутрин се отправих на кратка разходка, приравнявайки новото си знание

към ритъма на своите полюшващи се крачки. Минах за по-кратко през бурените встрани от пътя и погледът ми попадна на няколко рехаво изписани листа. Триумфален скок и вече държах

санскритски стихове. Обърнах се към един пандит за помощ в моя несигурен превод. Звуч ният му глас изпълни въздуха с гладката медена прелест на древния език55.

— Тези няколко допълнителни строфи надали биха ти послужили на изпита по санскрит -

скептично отбеляза ученият. Но запознанството ми точно с тази поема ми позволи на следващия ден да издържа изпита.

Благодарение проницателната помощ на Нанту успях също така да събера необходимия

минимален бал и по всички други предмети. Баща ми беше доволен, че съм удържал думата си и съм завършил гимназиалния курс.

Благодарността ми се понесе към Господа, чието единствено ръководство виждах както в срещата си с Нанту, така и в разходката си по необичайния маршрут през пълното с изхвърлени вещи място. Като на игра Той беше дал двоен израз на своевременния Си план за моето

спасение. Отново прехвърлих изоставената книга, чийто автор отричаше предимството на Бога в

изпитните зали. Не можах да сдържа тържеството си, когато на ум отбелязах: „Това приятелче само още повече ще се обърка, ако му разкажа, че божествената

медитация сред трупове силно съкращава пътя към гимназиалната диплома!"

С новото си положение аз вече открито замислях да напусна дома си. Заедно с младия си приятел Джитендра Мазумдар 56 реших да се присъединя към обителта на Махамандал в Бенарес и да приема неговата духовна дисциплина.

Една сутрин при мисълта да се разделя със семейството си ме обхвана отчаяние. След смъртта на Майка ми чувствата ми към двамата ми по-малки братя Сананда и Бишну ставаха все

по-нежни. Втурнах се към своето убежище: малката мансарда, станала свидетел на толкова много сцени от бурната ми садхана57. След двучасов поток от сълзи аз се усетих странно

55

Санскрит – шлифован, завършен. Санскритът е най-голямото дете в семейството на индоевропейските езици.

Неговата азбука е деванагари, буквално „божествена обител‖. „Този, който познава моята граматика, познава Бога!‖

Така Панини, велик древноиндийски граматик, е изразил възторга си от математическото и психологическото

съвършенство на санскрита. Този, който би могъл да проследи езика до неговите корени, наистина би станал

всезнаещ. 56

Това не е Джатинда (Джотин Гхош), който ще се запомни със своевременната си неприязън към тигрите! 57

Път или подготвителна пътека към Бога.



променен, сякаш чрез някакъв алхимичен пречистител. Всички привързаности 58 изчезнаха; решението ми да търся Бога като Приятел над приятелите стана твърдо като гранит. За кратко

време аз завърших подготовката за пътуването. — Моля те още веднъж - Баща ми беше много натъжен, когато застанах пред него за

последна благословия, - недей да напускаш мене и опечалените си братя и сестри.

— Мили Татко, как бих могъл да изкажа колко те обичам! Но любовта ми към Небесния Отец, който ми е дарил такъв съвършен земен баща, е дори още по-голяма. Позволи ми да тръгна, за да мога да се върна един ден с по-голямо разбиране за Бога.

Получавайки неохотното родителско съгласие, аз потеглих, за да се присъединя към Джитендра, който вече се намираше в обителта в Бенарес. Когато пристигнах, бях сърдечно

посрещнат от младия ръководител Свами Диананда. Висок и тънък, със замислено изражение, той ми направи много благоприятно впечатление. Лицето му излъчваше спокойствие като на Буда.

Бях доволен, че новият ми дом имаше мансарда, където ми се удаваше да прекарвам часовете на зазоряване. Членовете на ашрама, които не знаеха много за медитативните практики, мислеха, че цялото ми време ще отиде в организационните задължения. Те ме хвалеха за

работата, която вършех през деня. — Не се опитвай да хванеш Бога толкова скоро! - Тази насмешка на един от другарите ми

ме съпроводи една сутрин, когато се бях отправил към мансардата. Отидох при Диананда, който работеше в малкия си кабинет с изглед към Ганг.

— Свамиджи59, не разбирам какво се изисква тук от мене. Аз търся пряко възприемане на

Бога. Без Него не могат да ме задоволят нито общности, нито учения, нито добри дела. Облеченият в оранжева роба духовник нежно ме потупа. С престорена сърдитост той

смъмри няколко ученици, които се намираха наблизо: „Не закачайте Мукунда. Той ще научи методите ни."

Аз вежливо прикрих съмнението си. Учениците излязоха от стаята, без да са особено

съкрушени от наказанието. Диананда се обърна към мене: — Мукунда, виждам, че баща ти редовно ти изпраща пари. Моля те, върни му ги; тук ти не

се нуждаеш от нищо. Второто предписание относно твоята дисциплина касае храната. Недей да

я споменаваш дори когато си гладен. Дали гладът просветваше в очите ми, това не знам. Но много добре знам, че бях гладен.

Неизменният час за първото ядене в ашрама бе в дванадесет часа на обед. А у дома си аз бях свикнал на обилна закуска в девет сутринта.

Тричасовата разлика с всеки ден ставаше все по-мъчителна. Отминали бяха годините в

Калкута, когато можех да смъмря готвача за едно десетминутно закъснение. Сега се опитвах да обуздавам апетита си; един ден предприех двадесет и четири часово гладуване. С удвоена жар аз

чаках следващото пладне. — Влакът на Дианандаджи закъснява; няма да седнем да ядем, преди той да дойде. -

Джитендра ми донесе тази съкрушителна вест. За радушния прием на свами, който беше от-

съствал две седмици, бяха приготвени много лакомства. Апетитният им аромат изпълваше въздуха. След като не ми се предлагаше нищо друго, какво ми оставаше да преглътна освен гордостта си от вчерашните постижения в гладуването?

„Господи, накарай влака да върви по-бързо!" Но Небесният Провидец явно нямаше намерение да се намесва във възбраната, с която Диананда ме заставяше да мълча. Божественото

Внимание беше някъде другаде; часовете се нижеха мъчително. Вече се смрачаваше, когато ръководителят ни прекрачи прага. Посрещнах го с неподправена радост.

— Диананджи ще се изкъпе и ще медитира, преди да сервираме - отново се обърна към

мен Джитендра като някаква злокобна птица. Едва не припаднах. Младият ми стомах, несвикнал на лишения, енергично протестираше.

Подобно на призраци пред очите ми се носеха картини на уморени от глад хора.

58

Индуиските писания учат, че семейната привързаност е заблуда, ако пречи на вярващия да търси Дарителя на

всички блага, включително и на любящите роднини и най-вече – на самия живот. По подобен начин учи и Иисус:

„Коя е майка ми? И кои са братята ми?‖ (Матей 12-48). 59

Джи е обичайната наставка, изразяваща уважение, която се използва най-вече при пряко обръщение; напр.

„свамиджи", „гуруджи", „Шри Юктешварджи", „Парамахансаджи".



„Следващата гладна смърт в Бенарес ще бъде именно в тази обител" - мислех си аз. Надвисналата гибел беше предотвратена в девет часа вечерта. О, божествено известие! В

паметта ми тази вечеря живее като един от най-прекрасните мигове в моя живот. Въпреки че бях напълно погълнат от храната, все пак забелязах, че Диананда яде разсеяно.

Той несъмнено беше далеч от моето огромно наслаждение.

— Свамиджи, не сте ли гладен? - щастливо заситен, аз бях сам с него в кабинета му. — О, да! Прекарах последните четири дни, без да ям и да пия. Никога не ям по влаковете,

пълни с разнородните вибрации на светските люде. Стриктно съблюдавам шастричните 60

правила за монасите от моя орден. Но някои проблеми от организационно естество не ми излизат от главата. Днес у дома си аз пренебрегнах вечерята. Защо да бързам? Затова пък ут ре

ще си хапна хубаво. - И той весело се разсмя. Задуших се от срам. Но мъченията от изминалия ден все още бяха пресни в паметта ми и се

осмелих да кажа:

— Свамиджи, много съм объркан. Да предположим, че като следвам инструкциите ви, никога не помоля за храна и никой не ми предложи. Тогава ще умра от глад.

— Е, тогава умри! - Застрашителният му съвет разцепи въздуха. - Умри, ако трябва,

Мукунда! Никога не допускай, че живееш благодарение силата на храната, а не благодарение силата на Бога! Този, който е сътворил всяка форма на прехрана, Този, който ни е дарил апетита,

непременно ще се погрижи да подсигури онзи, който Му е предан! Не си въобразявай, че те поддържа оризът или че те подкрепят хората и парите. Могат ли те да ти помогнат, ако Господ ти отнеме диханието на живота? Те са само негови косвени инструменти. С твоето умение ли се

смила храната в стомаха ти? Използвай меча на различаването, Мукунда! Разсечи веригите на посредничеството и проумей Единствената Причина!

Резките му думи проникнаха дълбоко в мен. Изчезна древната илюзия, че телесните повели могат да надхитрят душата. Там и тогава аз усетих вседостатъчността на Духа. В колко много чужди градове в по-сетнешния ми, изпълнен с постоянни пътувания живот възникваха

ситуации, доказващи полезността на урока, научен в Бенареската обител! Единственото съкровище, което ме съпровождаше от Калкута, беше сребърният амулет на

садху, завещан от Майка ми. С години го бях съхранявал, а сега го бях скрил грижливо в стаята

си. За да подновя радостта си от наличието на талисмана, една сутрин аз отворих заключената кутия. Запечатаният капак не беше докоснат, но уви, амулетът го нямаше. Опечален, аз разкъсах

пакета и напълно се убедих в това. Точно според предсказанието на садху той беше изчезнал в ефира, от който беше извлечен.

Отношенията ми с последователите на Диананда непрекъснато се влошаваха. Отблъскваше

ги моята несъмнена отчужденост. Това, че стриктно се придържах към медитация върху онзи единствен Идеал, заради който бях напуснал дома си и светските амбиции, предизвикваше

дребнави укори от всички страни. Раздиран от душевна мъка, една утрин влязох в мансардата, твърдо решен да се моля,

докато не бъда удостоен с отговор.

„О, Милостива Вселенска Майко, научи ме Сама чрез видения или чрез гуру, изпратен от Тебе!"

Часовете минаваха, но сърцераздирателните ми молби оставаха без отзвук. Изведнъж

усетих сякаш тялото ми се въздига в безпределните сфери. — Учителят ти ще дойде днес! - Божественият женски глас се разнасяше от всякъде и от

никъде. Това възвишено преживяване беше прекъснато от вик със съвсем определено

местонахождение. Младият свещенослужител по прякор Хабу ме викаше от кухнята на долния

етаж.

60

Принадлежащи кък шастрите, буквално „свещени книги‖, които включват четри вида Писания: шрути, смрити,

пурана и тантра. Тези обширни трактати обхващат всеки аспект от религиозния и социален живот, както и областта

на парвото, медицината, архитектурата, изкуството и т.н. Шрутите са „непосредствено чути‖ или „разкрити‖

писания, към тях се отнасят Ведите. Смритите или „запомнените‖ учения са били записани в окончателния си

вариант в далечното минало като един от най -дългите епични поеми в света: Махабхарата и Рамаяна. Пураните са

буквално „древните‖ алегории’ тантрите буквално означават „обреди‖ или „ритуали‖. Под воала на подробен

символизъм тези трактати съдържат дълбоки истини.



— Мукунда, стига си медитирал! Трябваш ни за една задача. В друг ден бих отговорил рязко, но сега избърсах подпухналото си от сълзи лице и кротко

се подчиних. Хабу и аз бяхме изпратени в един отдалечен пазар в бенгалската част на Бенарес. Немилостивото индийско слънце все още не бе достигнало зенита си, когато всички покупки бяха направени. Проправяхме си път през пъстрата тълпа от домакини, гидове, свещеници,

скромно облечени вдовици, достолепни брахмани и вездесъщи свещени крави. Като минавахме по една незабележима уличка, аз извърнах глава, оглеждайки тясното пространство.

В края на пътя неподвижно стоеше един подобен на Христос човек, облечен като свами с

роба с цвят на охра. Той внезапно ми се стори отдавна-отдавна познат; за един миг очите ми жадно го попиха. След това ме загложди съмнение.

„Бъркаш този монах с някого, когото познаваш - мислех си аз. - Върви си по пътя, мечтателю."

След десет минути усетих краката си тежко вцепенени. Сякаш превърнати в камък, те не

можеха да ме носят повече. С усилие аз се обърнах обратно и краката ми възвърнаха нор малното си състояние. Застанах в другата посока и отново ме притисна странната тежест.

„Светецът ме притегля като магнит!" - С тази мисъл аз стоварих пакетите си в ръцете на

Хабу. Той с учудване бе наблюдавал ексцентричните движения на краката ми и сега избухна в смях:

— Какво ти става? Да не си полудял? Възбудата не ми даде възможност да му отвърна; аз мълчаливо се отдалечих. Върнах се по стъпките си, сякаш имах крила на краката, и достигнах тясната уличка. С

бърз поглед открих непоклатимата фигура, която спокойно гледаше към мене. Няколко нетър-пеливи стъпки и вече съм в нозете му.

— Гурудева61! - Божественият му лик беше именно този, който бях наблюдавал в хилядите си видения. Тези безметежни очи, лъвската глава с островърха брада и виещи се къдри често бяха прозирали през мрака на моите нощни блянове, носейки обещание, което не можех

напълно да разгадая. — О, дете мое, ти дойде при мен! - Моят гуру отново и отново произнасяше тези думи на

бенгалски, а гласът му трепереше от радост. - Колко много години те чаках!

Ние се потопихме в единството на тишината; думите бяха напълно излишни. От сърцето на учителя към ученика течеше беззвучна, но красноречива песен. С антената на безпогрешна

интуиция аз долових, че моят гуру познава Бога и ще ме заведе при него. Мъглите на този живот се разпръснаха от крехката зора на предрождени възпоминания. О, драматично време! Ми-налото, настоящето и бъдещето бяха само редуващи се сцени. Не за пръв път слънцето ме

огряваше до тези свети нозе! Взел ръката ми в своята, гуру ме заведе до временното си жилище в района Рана Махал.

Атлетичната му фигура се движеше с твърди стъпки. Висок, изправен, по това време на око ло петдесет и пет години, той беше активен и енергичен като младеж. Тъмните му очи бяха големи и прекрасни с бездънната си мъдрост. Леко къдравите му коси смекчаваха поразителната мощ на

облика му. Силата неуловимо се съчетаваше с мекотата. Когато излязохме на каменния балкон на къщата, гледащ към Ганг, той нежно каза: — Ще ти дам своето жилище и всичко, което притежавам.

— Господине, дошъл съм за мъдрост и контакт с Бога. Това са съкровищата, които търся! Бързият индийски здрач почти беше спуснал завесата си, когато учителят ми заговори

отново. Очите му излъчваха безкрайна нежност. — Давам ти безусловната си любов. О, драгоценни думи! Измина четвърт век, преди да получа друго словесно доказателство за

любовта му. На устните му беше чужда пламенността; сърцето му - океан, се бе превърнало в мълчание.

— Ще ми дадеш ли и ти същата безусловна любов? - Той ме гледаше с детска доверчивост. — Вечно ще ви обичам, Гурудева!

61

„Божествен учител‖ – обичайният санскритски термин за духовния наставник на човека. На английски я

превеждам просто като „Учител‖.



— Обикновената любов е себична, тя се корени в тъмата на желанията и тяхното задоволяване. Божествената любов е без условия, без граници, без изменения. Непостоянството

на човешкото сърце изчезва завинаги при пронизващия досег с чистата любов. - Той смирено добави: - Ако някога видиш, че излизам от състоянието на Богоосъзнаване, моля те, обещай ми, че ще поставиш главата ми в скута си и ще ми помогнеш да се върна обратно при Космическия

Любим, комуто и двамата се кланяме. След това той се надигна в сгъстяващия се мрак и ме поведе във вътрешната стая. Докато

ядяхме манго и бадемови сладки, той дискретно вплиташе в разговора тънко познание за моята

природа. Бях изпълнен с благоговение пред величието на мъдростта му, изискано съчетана с естествена смиреност.

— Недей да тъгуваш за амулета си. Той изпълни своята роля. - Подобно на божествено огледало, в моя гуру се отразяваше целият ми живот.

— Живата реалност на вашето присъствие, Учителю, е радост, надхвърляща всякакви

символи. — Сега е време за промяна, защото ти не се чувстваш добре в ашрама. Не бях говорил нищо за живота си, това сега изглеждаше напълно излишно! По неговото

естествено, ненатрапчиво поведение аз разбрах, че той не желае изумени възгласи по повод на ясновидството си.

— Трябва да се върнеш в Калкута. Защо изключваш роднините си от своята любов към човечеството?

Предложението му ме слиса. Семейството ми беше предсказало, че ще се върна, въпреки

че бях оставил без отговор множеството подобни молби в писмата им. „Нека младото птиченце полети в метафизичните небеса - отбелязваше Ананта. - Крилата му ще се изморят в тежката

атмосфера. И в крайна сметка ще видим как се устремява към къщи, прибира крилцата си и скромно почива в семейното гнездо." Това обезсърчаващо сравнение беше свежо в паметта ми и аз бях твърдо решен никога да не се „устремявам" към Калкута.

— Господине, няма да се върна в къщи. Но ще ви последвам навсякъде. Моля ви, дайте ми името и адреса си.

— Свами Шри Юктешвар Гири. Основната ми квартира е в Серампор на улица „Рей Гхат".

Тук съм само за няколко дни да се видя с майка си. Изумих се от сложната игра на Бога с неговите поклонници. Серампор беше само на

дванадесет мили (около 20 км) от Калкута и все пак в този район аз никога не бях зървал дори своя гуру. За нашата среща трябваше и двамата да пропътуваме пътя до древния град Каши (Бенарес), осветен от паметта на Лахири Махасая. Тук земята беше благословена и от стъпките

на Буда, Шанкарачаря и много други христосоподобни йогини. — Ще дойдеш при мене след четири седмици. - За първи път гласът на Шри Юктешвар

беше суров. - Сега аз ти изказах вечните си чувства и показах радостта си от това, че съм те намерил - ето защо ти пренебрегваш изискването ми. Следващия път, когато се срещнем, ще трябва да събудиш отново моя интерес: не е толкова лесно да те приема за ученик. Трябва ми

човек, отдал всичко и напълно подчиняващ се на стриктното ми обучение. Аз упорито мълчах. Моят гуру бързо прозря затруднението ми. — Мислиш, че близките ти ще ти се присмиват?

— Няма да се върна. — Ще се върнеш след тридесет дни.

— Никога. Като се поклоних почтително в нозете му, аз се отдалечих, без да разсея напрежението от

разговора. Вървейки в полунощната тъма, аз се чудех защо чудодейната среща беше завършила

с нехармонични нотки. Двойният аршин на мая, уравновесяващ всяка радост със скръб! Младото ми сърце все още не беше податливо за преобразуващите пръсти на гуруто.

На следващата сутрин забелязах нараснала враждебност от страна на остналите членове на ашрама. Дните ми бяха осеяни с неизменна грубост. След три седмици Диананда замина на конференция в Бомбай. Върху злочестата ми глава се стовари истински ад.

— Мукунда е паразит, използващ гостоприемството на ашрама, без да дава нищо в замяна. - Когато дочух тази забележка, за първи път съжалих, че се бях подчинил на изискването да връщам парите на Баща си. С натежало сърце аз потърсих единствения си приятел, Джитендра.



— Напускам. Моля те, предай почтителните ми поздрави на Дианандаджи, когато се върне.

— Аз също ще напусна! Моите опити да медитирам тук срещнаха не по-голяма благосклонност от твоите. - Джитендра говореше решително.

— Аз срещнах един светец, подобен на Христос. Да отидем при него в Серампор.

И така „птичката" се готвеше да се „устреми" в опасна близост до Калкута!

Глава 11

Две момчета без пукнат грош в Бриндаван

— Ще ти се отрази много добре, Мукунда, ако Татко те лиши от наследство! Как глупаво

си пропиляваш живота! - Упрекът на по-големия ми брат се стоварваше върху ми. Джитендра и аз, росни-росни от пътя (образно казано, разбира се, иначе бяхме покрити с

прах), току-що бяхме пристигнали в дома на Ананта, който наскоро се беше преместил от

Калкута в древния град Агра. Брат ми беше главен счетоводител в Железопътната компания Бенгал-Нагпур.

— Добре знаеш, Ананта, че търся наследството си от Небесния Отец.

— Първо парите, а Бог може да дойде и после! Кой знае? Животът може да е твърде дълъг. — Първо Бог, парите са Негови роби! Кой може да предскаже? Животът може да е твърде

кратък. Отговорът ми беше предизвикан от необходимостта на момента и не съдържаше никакво

предчувствие. И все пак времето бе предвидило твърде ранен край за Ананта; след няколко

години62 той влезе в земята, където от банкноти нямаше никаква полза. — Мъдрост от ашрама, предполагам! Но виждам, че си напуснал Бенарес! - Очите на

Ананта светеха от задоволство; той все още се надяваше да привърже крилата ми към семейното гнездо.

— Пребиваването ми в ашрама не беше напразно! Там намерих всичко, което жадуваше

сърцето ми! И можеш да бъдеш сигурен, че това не беше твоят пандит и неговият син! Ананта се присъедини към моя смях при спомена за тях; налагаше му се да признае, че

бенареският „ясновидец", който беше избрал, не беше особено далновиден.

— Е, какви са плановете ти, мой скитащ братко? — Джитендра ме убеди да дойдем в Агра. Тук ще видим красотите на Тадж Махал63 -

обясних аз. - След това ще се отправим към новонамерения ми гуру, който живее в Серампор. Ананта гостоприемно се погрижи за нашето удобство. Вечерта няколко пъти забелязах, че

очите му замислено се спират върху ми.

„Познавам този поглед - мислех си аз. - Подготвя се заговор!" Развръзката настъпи по време на ранната закуска.

— Е, значи ти се чувстваш напълно независим от богатството на Татко. - С невинен вид Ананта обобщи резултата от вчерашния ни разговор.

— Аз съзнавам зависимостта си от Бога.

— Думите не струват нищо! Досега животът те е защитавал! Но какво би правил, ако си принуден да се уповаваш на Невидимата Ръка за храна и постеля! Скоро ще просиш по улиците!

— Никога! Не бих се уповавал на минувачите, вместо на Бога! За своите поклонници той

може да изнамери хиляди източници, вместо паничката на просяка! — Пак реторика! Да допуснем, че ти предложа да подложиш на проверка във веществения

свят своята самохвална философия? — Ще се съглася! Нима ограничаваш Бога само до умозрителната сфера? — Ще видим; днес ти се удава възможност да разшириш или да потвърдиш възгледите ми!

- За миг Ананта драматично замълча, след това заговори бавно и сериозно. — Предлагам ти тази сутрин да те изпратя заедно с младия ти побратим Джитендра в

съседния град Бриндаван. Не трябва да взимате нито една рупия, не трябва да просите нито храна, нито пари, не трябва да разкривате затруднението си пред никого, не трябва да останете

62

Вж. гл. 25 63

Световно известен мавзолей



ненахранени и не трябва да останете в Бриндаван. Ако се върнете тук преди полунощ, без да сте нарушили нито едно правило от изпитанието, ще бъда най-изуменият човек в Агра!

— Приемам предизвикателството. - Нито в думите, нито в сърцето ми имаше колебание. В паметта ми проблеснаха благодарни спомени за Незабавно Благодеяние: излекуването ми от смъртоносна холера чрез молба към снимката на Лахири Махасая; игривият дар на двете

хвърчила на лахорския покрив с Ума; своевременната поява на амулета насред моето обезсърчение; решаващото послание на непознатия садху в Бенарес, предадено през оградата на пандитския дом; видението на Божествената Майка и величествените й думи на любов; Ней ното

нежно внимание чрез Учителя Махасая към незначителните ми тревоги; ръководството в последната минута, което материализира гимназиалната ми диплома; и най-висшият дар: живият

учител, излязъл от мъглата на продължилите ми цял живот блянове. Никога не бих могъл да допусна, че моята „философия" е неравностойна за сблъсък с грубите мирски доказателства!

— Готовността ти ти прави чест. Веднага ще ви изпратя до влака. - Ананта се обърна към

Джитендра, който седеше с отворена уста. - Трябва да го придружиш като свидетел и вероятно като втора жертва!

След половин час Джитендра и аз притежавахме еднопосочни билети за нашето

импровизирано пътешествие. Позволихме да бъдем претърсени в един уединен край на гарата. Ананта бързо се убеди, че нямаме скрити запаси; в простите ни дхоти 64 нямаше нищо повече от

това, което беше необходимо. Щом вярата се сблъска със сериозната област на финансите, приятелят ми запротестира: — Ананта, дай ми една-две рупии за гаранция. Така ще мога да ти телеграфирам в случай

на несполука. — Джитендра! - възкликнах аз с упрек. - Няма да се подложа на никакво изпитание, ако

вземеш каквито и да било пари за сигурност. — В звъна на монетите има нещо успокоително. - Джитендра не каза нищо повече, след

като сурово го изгледах.

— Мукунда, аз не съм безсърдечен. - Нотка на смирение се прокрадна в гласа на Ананта. Навярно започна да го мъчи съвестта, че изпраща две момчета без пукната пара в непознат град, а може би и заради религиозния му скептицизъм. - Ако по някакъв шанс или благоволение

успеете да преминете през бриндаванското изпитание, ще те помоля да ме направиш свой ученик.

В това обещание имаше определено нарушение на общоприетото, явно поради необикновените обстоятелства. Рядко по-големият брат в индийското семейство ще се поклони на по-младите; той получава уважение и подчинение, отстъпвайки само на бащата. Но за

отговор не ми остана време, влакът ни се готвеше да тръгне. Докато влакът ни изминаваше миля след миля, Джитендра пазеше мрачно мълчание.

Накрая той се размърда, наведе се напред и болезнено ме ощипа: — Не виждам никакви признаци, че Бог се готви да ни подсигури следващото ядене! — Спокойно, Тома Неверни, Господ е с нас.

— А не би ли могъл да Го накараш малко да побърза? Аз вече умирам от глад само при мисълта за това, което ни очаква. Дойдох в Бенарес, за да видя мавзолея на Тадж, а не за да вляза в своя!

— Горе главата, Джитендра! Нима не ни предстои да видим свещените чудеса на Бриндаван65? Аз съм изпълнен с дълбока радост, че ще стъпя на земята, осветена от стъпките на

Господ Кришна. Вратата на купето ни се отвори и влязоха двама души. Следващата спирка щеше да бъде

последната.

— Момчета, приятели ли имате в Бриндаван? - прояви изненадващ интерес пътникът срещу мене.

— Това не е ваша работа - грубо се извърнах аз.

64

Дрехата дхоти се увива около кръста и покрива краката. 65

Бриндаван, намиращ се в област Мазура на Обединените провинции, е индуиския Йерусалим. Тук Господ

Кришна е разкрил славата си за благото на човечеството.



— Навярно сте избягали от къщи, пленени от Крадеца на Сърца66. Аз самият имам нрав на поклонник. Затова ще сметна за свое приятно задължение да ви подсигуря храна и подслон в

тази изнурителна жега. — Не, господине, оставете ни сами. Много сте любезен, но грешите, като смятате, че сме

избягали от къщи.

Разговорът не потръгна повече; влакът наближи спирката. Когато Джитендра и аз слязохме на перона, случайните ни спътници се присъединиха към нас и извикаха файтон.

Спряхме пред величествен дом, намиращ се сред вечнозелени дървета и добре поддържана

градина. Явно благодетелите ни бяха добре познати тук. Едно усмихнато момче ни поведе без никакъв коментар към гостната. Скоро към нас се присъедини изпълнена с достойнство

възрастна жена. — Гаури Ма, принцовете не можаха да дойдат - обърна се един от мъжете към стопанката

на ашрама. - В последния момент плановете им се измениха и те ви изпращат най-искрените си

извинения. Но ви доведохме двама други гости. Щом ги видях във влака, аз веднага се усетих привлечен към тях като към поклонници на Господ Кришна.

— Довиждане, млади приятели. - Двамата ни спътници се отправиха към вратата. - Пак ще

се срещнем, ако такава е Божията воля. — Тук сте добре дошли. - Гаури Ма майчински се усмихна на двамата си неочаквани

повереници. - Не бихте могли да дойдете в по-подходящ ден. Очаквах в тази обител две царски особи - наши покровители. Колко би било жалко, ако нямаше кой да оцени трапезата ми!

Тези събуждащи апетита думи подействаха съвсем неочаквано на Джитендра: той избухна

в сълзи. „Перспективата", която го плашеше в Бриндаван, се оказа царско посрещане. Това внезапно уреждане на въпроса явно му дойде твърде много. Стопанката ни любопитно го

погледна, но не каза нищо; навярно беше добре запозната с капризите на юношеската възраст. Обявиха, че обедът е сервиран. Гаури Ма ни заведе в предназначения за столова вътрешен

двор, изпълнен с вкусни аромати, и се скри в съседната кухня.

Предварително бях обмислил този момент. Като избрах подходящо място по тялото на Джитендра, аз го ущипах също толкова силно, както той мене във влака:

— Е, Тома Неверни, Господ действа и освен това бърза!

Стопанката се върна с ветрило пункха. Тя отмерено ни вееше по ориенталски маниер, докато ние седяхме на богато украсените килими. Учениците на ашрама сновяха напред-назад с

около тридесетина блюда. Единственото описание на това би трябвало да бъде не „храна", а „разкошно пиршество". Откакто бяхме дошли на тази планета, Джитендра и аз никога не бяхме вкусвали подобни лакомства.

— Почитаема Майко, това наистина е храна за принцове! Не мога да си представя какво би могло да бъде по-важно за вашите царствени покровители от възможността да присъстват на

този банкет! Ще пазим спомена за него цял живот! Обвързани с мълчанието, което ни беше наложил Ананта, ние не можехме да обясним на

милата дама, че благодарността ни има двоен смисъл. Но поне искреността ни беше очевидна.

Тръгнахме си, съпроводени от нейната благословия и примамливата покана отново да посетим обителта.

Навън жегата беше немилостива. Ние с приятеля ми се скрихме под пищното дърво

кадабма до вратите на ашрама. Последваха отново остри думи; Джитендра пак беше обзет от опасения.

— В хубава каша ме забърка! Угощението ни беше само щастлива случайност! Как можем да видим забележителностите на този град, без да имаме и една монета? И по какъв начин възнамеряваш да ме върнеш при Ананта?

— Бързо забрави Бога, щом стомахът ти се напълни. - Думите ми не бяха изпълнени с горчивина, а с упрек. Колко кратко човек помни благините на Бога! Няма човек на земята, който

да не е видял изпълнена някоя от своите молитви. — Едва ли обаче ще забравя и безразсъдството си, че съм се хвърлил в такава рискована

ситуация с луда глава като тебе!

66

Крадецът на сърца – Хари: галено име, с което Кришна е известен на поклонниците.



— Спокойно, Джитендра! Същият Бог, който ни нахрани, ще ни покаже Бриндаван и ще ни върне в Агра.

С бърза походка към нас се приближи слаб младеж с приятно изражение. Като спря под дървото, той ми се поклони.

— Скъпи приятелю, вие със спътника си навярно не сте тукашни. Позволете ми да бъда

ваш домакин и водач. Едва ли е възможно един индиец да побледнее, но лицето на Джитендра изведнъж побеля.

Аз учтиво отклоних поканата.

— Нали не ме пъдите? - При всякакви други обстоятелства тревогата на непознатия би изглеждала комична.

— Защо не? — Вие сте моят гуру. - Очите му доверчиво търсеха моите. - По време на дневните ми

молитви блаженият Господ Кришна ми се яви във видение. Той ми показа две самотии фигури

точно под това дърво. Едното лице беше вашето, учителю мой! Често съм го виждал, когато съм в медитация. Колко бих се радвал да приемете скромните ми услуги!

— Аз също се радвам, че си ме намерил. Нито Бог, нито хората ни изоставиха! - Макар че

не помръднах, усмихвайки се на възторженото лице пред мене, с вътрешно преклонение аз се бях хвърлил в Божествените нозе.

— Скъпи приятели, няма ли да почетете дома ми с посещението си? — Много сте учтив, но този план е неосъществим. Ние вече сме гости на брат ми в Агра. — Нека тогава ми остане поне спомена за една обиколка с вас из Бриндаван.

Аз с удоволствие се съгласих. Младежът, който каза, че се казва Пратап Чатерджи, извика един файтон. Ние посетихме храма Маданамохана и другите светини, свързани с Господ

Кришна. Нощта се спусна, докато отправяхме молитвите си в храма. — Извинете ме, ще донеса сандеш67. - Пратап влезе в магазина до гарата. Джитендра и аз

се разхождахме по широката улица, изпълнена сега с относителна прохлада. Приятелят ни

липсваше известно време, но накрая се върна с множество сладки. — Моля, позволете ми да спечеля тази религиозна заслуга. - Пратап се усмихваше

умолително, докато ни протягаше пачка банкноти и два току-що купени билета за Агра.

Благодарността, с която ги приех, беше предназначена за Невидимата Ръка. Нима Нейната щедрост, осмяна от Ананта, далеч не надхвърляше крайно необходимото?

Потърсихме скрито място край гарата. — Пратап, ще ти предам крия-йога на Лахири Махасая, най-великия йогин на

съвременността. Неговата техника ще бъде твоят гуру.

Посвещението завърши за половин час. — Крия е твоят чинтамани68 - казах аз на новия ученик. Техниката, която, както виждаш, е

проста, въплъщава изкуството да ускорява духовната еволюция на човека. Индийските Свещени писания учат, че на прераждащото се его са необходими милиони години, за да се освободи от оковите на мая. Този естествен период съществено се съкращава чрез крия-йога. Точно както

Джагадиш Чандра Бос показа, че разтежът на растенията може да бъде значително ускорен над нормалните граници, така и духовното развитие на човек може да бъде засилено чрез вътрешно знание. Бъди верен на своята практика и ще намериш гуруто, който стои над всички гуру.

— Бях изпратен да намеря този йогически ключ, който така отдавна търсех! - каза Пратап замислено. - Освобождаващото му влияние върху оковите на моите сетива ще ми позволи да се

издигна в по-висшите сфери. Видението на Господ Кришна, което имах днес, означава единствено най-висше благо за мене.

Поседяхме малко в мълчаливо разбиране, след това бавно се запътихме към гарата. Когато

се качих във влака, бях изпълнен с радост, но днес явно беше денят за сълзи на Джитендра. Нежното ми сбогуване с Пратап беше съпроводено от сподавените хлипания на двамата ми

спътници. Пътуването отново завари Джитендра обхванат от скръб. Но този път той не скърбеше за себе си, а негодуваше против себе си.

67

Индийски сладки 68

Митологически скъпоценен камък, притежаващ силата да изпълнява желания.



— Колко повърхностна е вярата ми! Сърцето ми е било камък! Никога вече няма да се съмнявам в Божието покровителство!

Наближаваше полунощ. Двете „Пепеляшки", изпратени без пукнат грош, влязоха в спалнята на Ананта. Лицето му, както беше обещал, беше етюд по изненада. Без да кажа нито дума, аз обсипах масата с рупии.

— Джитендра, истината! - Гласът на Ананта беше шеговит. - Да не би този синковец да е организирал някой грабеж?

Но когато му разказахме историята, брат ми стана сериозен, после придоби тържествен

вид. — Законът на търсенето и предлагането достига по-фини сфери, отколкото съм

предполагал. - Ананта говореше с духовен ентусиазъм, какъвто никога преди това не бях забе-лязвал. - За първи път разбирам безразличието ти към пошлите материални придобивки и натрупвания.

Въпреки че беше късно, брат ми настояваше да получи дикша 69 в крия-йога. Така за един ден „гуру" Мукунда трябваше да се нагърби с отговорността за двама нечакани ученици.

Закуската на следващата сутрин беше изядена в хармония, която липсваше преди това.

Усмихнах се на Джитендра. — Няма да бъдеш лишен от Тадж. Нека го видим, преди да тръгнем за Серампор.

Като се сбогувахме с Ананта, приятелят ми и аз скоро се озовахме пред славата на Агра - Тадж Махал. Белият мрамор искреше на слънцето, представлявайки видение от чиста симетрия. Съвършена рамка са му тъмните кипариси, блестящите морави и тихите лагуни. Отвътре е

прелестен с дантелените си резби, инкрустирани с полускъпоценни камъни. Мраморът образува изящни плетеници и спирални орнаменти с кафяв и виолетов цвят. Светлината от купола пада

върху саркофазите на Император Шах-Джахан и Мумтаз Махал, владетелката на неговото царство и сърце.

Достатъчно сме разглеждали забележителности! Копнеех за своя гуру. Скоро Джитендра и

аз пътувахме с влака на юг, към Бенгал. — Мукунда, не съм виждал семейството си от месеци. Промених решението си; може би

по-късно ще навестя учителя ти в Серампор.

Приятелят ми, който, меко казано, имаше непостоянен характер, ме напусна в Калкута. С местен влак аз скоро достигнах Серампор, дванадесет мили на север.

Трепет на учудване се прокрадна в мен, когато осъзнах, че от деня, в който бях срещнал своя гуру в Бенарес, са изминали двадесет и осем дни. „Ще дойдеш при мен след четири седмици!" И ето ме с разтуптяно сърце в неговия двор на тихата уличка „Рай Гхат". За първи път

аз влязох в обителта, където ми предстоеше да прекарам най-хубавата част от следващите десет години с Джнянаватар, „въплъщението на мъдростта" на Индия.

Глава 12

Години в дома на Учителя

— Ти дойде. - Шри Юктешвар ме посрещна, седнал на тигровата кожа на пода в своята дневна с балкон. Гласът му беше студен, а поведението равнодушно.

— Да, скъпи Учителю. Тук съм, за да ви следвам. - Като коленичих, аз докоснах стъпалата

му. — Как би могло да стане това? Ти пренебрегваш желанията ми.

— Никога повече, Гуруджи! Вашата воля ще бъде закон за мене! — Така е по-добре! Ще мога да поема отговорността за твоя живот. — С готовност ви предавам този товар, Учителю.

— Първото ми изискване тогава е да се върнеш в къщи при семейството си. Искам да влезеш в колежа в Калкута. Образованието ти трябва да продължи.

— Много добре, господине. - Аз скрих ужаса си. Нима досадните книги вечно ще ме преследват? Първо Баща ми, сега Шри Юктешвар!

— Един ден ще заминеш на Запад. Хората там с по-голяма готовност ще възприемат

древната мъдрост на Индия, ако чуждоземният индийски учител има университетска диплома.

69

Духовно посвещение, от санскритския корен „дикш‖, посвещавам, правя способен.



— Вие знаете по-добре, Гуруджи. - Тъгата ми се разсея. Споменаването на Запада ми се струваше странно и отдалечено, но възможността да зарадвам Учителя с послушание беше

непосредствено изпълнима. — Ще бъдеш наблизо в Калкута, идвай винаги, щом намериш време. — Всеки ден, ако е възможно, Учителю! С благодарност приемам вашия авторитет във

всяка подробност от живота си, но при едно условие. — Да? — Ако обещаете да ми разкриете Бога!

Последва половинчасов словесен двубой. Думата на учителя не може да бъде подправена; тя не се дава лесно. Такъв обет означава разгръщане на широки метафизични перспективи. Гуру

наистина трябва да бъде в близки отношения със Създателя, преди да може да Го задължи да се яви! Аз усещах божественото единение на Шри Юктешвар и бях решен като негов ученик да настоявам за своята привилегия.

— Имаш взискателен нрав! - След това Учителят се съгласи и прозвуча изпълненият с любов финал:

— Нека твоето желание бъде мое желание.

Дълготрайна сянка се вдигна от сърцето ми; смътните лутания насам-натам бяха отминали. Бях намерил вечно убежище в истински гуру.

— Ела, ще ти покажа дома. - Учителят се надигна от тигровата постелка. Огледах се наоколо. Погледът ми с учудване попадна на един портрет на стената, украсен с вейка жасмин.

— Лахири Махасая!

— Да, моят божествен гуру. - Гласът на Шри Юктешвар затрептя почтително. - Като човек и като йогин той беше по-велик от всеки друг учител, чийто живот съм имал възможност да

изследвам. Аз тихо се поклоних пред познатия портрет. Почитта на душата се понесе към

несравнимия учител, който бе благословил детството ми и беше направлявал стъпките ми до

този час. Воден от своя гуру, аз обиколих дома и околностите му. Голям, старинен и добре

построен, той беше заобиколен от двор, украсен с масивни колони. Външните стени бяха

покрити с мъх; над равния сив покрив пърхаха гълъби, безцеремонно настанили се в ашрама. Градината зад къщата беше много приятна с плодните си дървета, мангото и бананите.

Балконите с перила от горните стаи на двуетажната постройка излизаха от три страни към двора. Просторната зала на първия етаж с висок, поддържан от колони таван се използваше, както каза Учителят, главно по време на ежегодните празници Дургапуджа 70. Тясна стълба водеше към

дневната на Шри Юктешвар, чийто малък балкон гледаше към улицата. Ашрамът беше мебелиран семпло; всичко беше просто, чисто и практично. Имаше и няколко стола, пейки и

маси в западен стил. Учителят ме покани да пренощувам. Вечерята - вегетарианско къри, беше поднесена от

двама млади ученици, възпитаващи се в обителта.

— Гуруджи, моля ви, разкажете ми нещо за живота си. - Бях седнал на сламената рогозка до тигровата кожа. Дружелюбните звезди бяха съвсем близко, сякаш зад балкона.

— Рожденото ми име е Прия Натх Карар. Роден съм71 тук, в Серампор, където Баща ми бе

богат бизнесмен. Той ми остави този наследствен дом, който сега е моят ашрам. Официалното ми обучение не бе продължително, намирах го за скучно и повърхностно. В ранните години на

зрелостта си поех отговорността да стана глава на семейство, имам дъщеря, вече омъжена. Средният период от живота ми беше благословен от водачеството на Лахири Махасая. След като жена ми умря, аз се присъединих към Ордена Свами и получих новото име Шри Юктешвар

Гири72. Ето това е простата хроника на моя живот.

70

„Поклонение на Дурга". Това е основният празник от бенгалския календар. Трае девет дни в края на септември.

Непосредствено след него е десетдневния празник Дашахара („Този, който отстрани десетте гряха‖ – три на тялото,

три на ума и четири на речта). И двете пуджи са свещени за Дурга, буква лно „Нрдосегаемата‖: един аспект на

Божествената Майка, Шакти, персонифицираната женска творческа сила 71

Шри Юктешвар е роден на 10 май 1855 г. 72

Юктешвар означава „съединен с Бога‖. Гири е класификационно определение на един от десетте древни клона на

Ордена Свами. Шри означава „свят‖, това не е име, а титла за уважение.



Учителят се усмихна на нетърпеливото ми изражение. Подобно на всички биографични очерци, думите му предаваха външните факти, без да разкриват вътрешната същност.

— Гуруджи, бих желал да чуя някои истории от детството ви. — Ще ти разкажа няколко - всяка с поука! - При това предупреждение очите на Шри

Юктешвар проблеснаха. - Веднъж майка ми се опита да ме плаши с ужасна история за дух в

тъмната стая. Аз веднага отидох там и изразих разочарованието си, като не го намерих. Майка ми никога повече не ми разказа страшна приказка. Поуката: погледни страха в очите и той ще спре да те безпокои.

Друг ранен спомен е желанието ми да имам грозното куче на един съсед. Цели седмици измъчвах близките си с това. Оставах глух за предложенията да получа друг домашен любимец

с по-предразполагаща външност. Поуката: привързаността е сляпа, тя придава въображаем привлекателен ореол на обекта на желанията.

Третата история се отнася до пластичността на младия ум. Веднъж случайно чух майка ми

да отбелязва: „Човек, който приема да работи за някого, е роб." Това впечатление така не-заличимо се запечата в мен, че дори и след като се ожених, аз отказвах всякакви длъжности. Посрещах разходите, като влагах семейните спестявания в земя. Поука: добри и позитивни

съвети трябва да поучават чувствителните детски уши. Тези ранни идеи дълго време остават дълбоко вдълбани в нас.

Учителят потъна в спокойно мълчание. Към полунощ ме заведе до едно тясно походно легло. Сънят ми през първата нощ под покрива на моя гуру беше дълбок и сладък.

Шри Юктешвар избра следващата сутрин, за да ми даде своето посвещение в крия-йога.

Техниката вече бях получил от двама ученици на Лахири Махасая - Баща ми и моят пре-подавател Свами Кевалананда, - но в присъствието на Учителя усетих голяма преобразуваща

сила. При неговото докосване велика светлина прониза съществото ми, подобно блясъка на безчет слънца, сияещи едновременно. Потокът на неизразимо блаженство, преизпълващ самата сърцевина на сърцето ми, продължи и през следващия ден. Едва късно вечерта успях да си

наложа да напусна тази обител. „Ще се върнеш след тридесет дни." Като достигнах дома си в Калкута, заедно с мен влезе

и осъщественото предсказание на Учителя. Никой от близките ми не направи ехидните

забележки, от които се страхувах, при появата на „високо хвърчащата птица". Аз се качих в моята малка мансарда и я дарих с нежни погледи като живо същество. „Ти си

била свидетелка на моите медитации, на сълзите и бурите на моята садхана. Сега аз достигнах пристана при моя божествен учител."

— Синко, радвам се и за двама ни. - Баща ми и аз седяхме заедно във вечерната тишина. -

Ти си намерил своя гуру, както по чудодеен начин и аз веднъж намерих своя. Святата ръка на Лахири Махасая направлява нашия живот. Твоят учител се оказа не непристъпен хималайски

светец, а наш съсед. Молбите ми са били чути: в своя път към Бога ти няма завинаги да се отдалечиш от моя поглед.

Баща ми също така беше доволен, че ще подновя официалното си обучение и организира

необходимото. На следващия ден бях записан в Шотландския църковен колеж в Калкута. Занизаха се щастливи месеци. Читателите несъмнено са направили проницателната

догадка, че аз рядко можех да бъда видян в учебните стаи на колежа. Обителта в Серампор ме

привличаше неудържимо. Учителят приемаше вездесъщото ми присъствие без коментар. За мое успокоение той рядко споменаваше учебните зали. Въпреки че на всички беше яс но, че учен от

мен няма да излезе, аз успявах, когато е необходимо, да набера необходимия минимален бал, за да премина.

Ежедневният живот в ашрама протичаше плавно, без особени промени. Учителят ми

ставаше преди изгрев слънце. Лежейки, а понякога седейки в кревата, той влизаше в състояние на самадхи 73 . Лесно беше да се разбере кога Учителят се е събудил: рязко спираше

поразителното хъркане74. Една-две въздишки, по някой път размърдване на тялото. А после - беззвучно състояние на бездиханност: той пребибаваше в дълбоко йогическо блаженство.

73

Буквално „самоовладяване‖. Самадхи е медитативно състояние, при което йогинът възприема тържеството на

Брахман и своя Атман. 74

Според физиолозите хъркането е показател за пълно отпускане (разбира се, единствено за този, който го

осъществява).



След това нямаше закуска, първо следваше дълга разходка край Ганг. Тези утринни разходки с моя гуру - колко реални и живи са все още! Възкресявайки ги лесно в паметта си, аз

често се виждам до него: ранното слънце затопля реката, гласът му звучи, изпълнен с автентичността на мъдростта.

Баня, след това обед. Приготвянето му, съобразно ежедневните напътствия на Учителя,

беше задача на младите ученици. Моят гуру беше вегетарианец. Преди да прегърне мона-шеството обаче, той беше ял яйца и риба. Съветът му към учениците беше да се придържат към всяка проста диета, която се окаже подходяща за техния организъм.

Учителят ядеше малко, най-често ориз, оцветен с куркума или сок от цвекло или спанак и леко поръсен с биволско гхи или топено масло. Друг път можеше да има чанна или дхал 75 от

леща, къри със зеленчуци. За десерт - манго или портокали с оризов пудинг или плодов сок. Посетителите се появяваха следобед. Един постоянен поток се вливаше от света в

спокойствието на обителта. Всеки се радваше на еднакво внимание и любезност от страна на

Учителя. Човек, който се е осъзнал като душа, а не като тяло или его, разбира, че хората поразително си приличат.

Безстрастието на светците се корени в мъщюстта. Учителите не са подвластни на мая,

нейните изменчиви, умни или глупави лица вече не им влияят. Шри Юктешвар не показваше никакво специално предпочитание към онези, които се бе случило да са силни или осъществени,

нито пък пренебрегваше другите поради тяхната бедност и неграмотност. Той с уважение би изслушал словата на истината, изречени от едно дете, и открито би игнорирал самомнителния пандит.

Осем часът беше времето за вечеря, което понякога заварваше забавили се гости. Моят гуру не би си простил да яде сам; никой не напускаше ашрама му гладен или неудовлетво рен.

Шри Юктешвар никога не изпадаше в затруднение, никога не се изненадваше от неочаквани посетители. Под неговите изобретателни напътствия и оскъдната храна се превръщаше в пиршество. В същото време той беше икономичен. Скромните му средства стигаха за дълго.

„Разпростирай се според кесията си - казваше често той. - Разточителността ще ви донесе лишения." Навсякъде: в подробностите около приема на гостите в ашрама, в строителните и ремонтни работи, във всички практически задачи Учителят проявяваше оригиналността на своя

творчески дух. Тихите вечерни часове често ми донасяха съкровище, неподвластно на времето - беседа с

моя гуру. Всяка негова фраза беше отмерена и изваяна от мъдростта. Величествена са-моувереност отличаваше начина му на изразяване: той беше уникален. Той говореше така, както не бях чувал никой друг. Мислите му се проверяваха на фините везни на разграничението, преди

да им се позволи словесно обличие. Същността на истината, всепроникваща дори във физиологичен смисъл, излизаше от него като благоуханна еманация на душата. Аз винаги

съзнавах, че се намирам в присъствието на жива проява на Бога. От силата на неговата божественост главата ми сама се скланяше пред него.

Ако късните гости доловяха, че Шри Юктешвар е погълнат от Безпределното, той бързо ги

въвличаше в разговор. Беше неспособен на позьорство и парадиране с вътрешния си свят. Винаги едно с Господа, той нямаше нужда от специално време за общение. Самореализираният учител беше оставил зад себе си моста на медитацията. „Цветът окапва, щом се появи плодът."

Но светците често се придържат към определени духовни форми, за да окуражават учениците си.

С наближаване на полунощ моят учител можеше да изпадне в дрямка с естествеността на дете. Постелята не го тревожеше. Често лягаше дори без възглавница на тясната кушетка, която се намираше зад обичайното му, покрито с тигрова кожа място.

Продължаващите цяла нощ философски дискусии не бяха рядкост. Всеки ученик можеше да ги предизвика със силния си интерес. Тогава аз не чувствах нито умора, нито желание да спя;

достатъчни ми бяха живите слова на Учителя. „О, вече се съмва! Да се поразходим край Ганг." Така завършваха много от периодите на моето нощно обучение.

75

Чанна е сирене от прясно пресечено мляко, нарязано на квадрати и подправено с картофи. Дхал е гъста супа от

накълцан грах и други варива.



Кулминация на ранните ми месеци с Шри Юктешвар беше един полезен урок на тема „Как да надхитря комарите". В къщи семейството ми винаги използваше през нощта защит ни завеси.

Бях неприятно изненадан да разбера, че в серампорската обител този благоразумен обичай не е удостоен с внимание. В същото време в жилището гъмжеше от насеко ми; бях изпохапан от глава до пети. Моят гуру ме съжали.

— Купи си завеса, а също и една за мене. - Той се засмя и добави: - Ако купиш само за себе си, всички комари ще дойдат при мене!

Бях повече от благодарен. Всяка нощ, когато прекарвах в Серампор, моят гуру ме молеше

да наглася завесите. Една вечер комарите бяха особено зли. Но Учителят пропусна да даде обичайните

указания. Аз нервно се вслушвах в предупредителното бръмчене на насекомите. Като си лягах, им отправих омилостивяваща молитва. След половин час престорено се разкашлях, за да привлека вниманието на моя гуру.

Мислех, че ще полудея от ухапванията и особено от монотонните песни, с които комарите празнуваха кръвожадните си ритуали.

Никакво ответно движение от страна на Учителя. Аз внимателно се приближих към него.

Той не дишаше. За първи път го наблюдавах, докато се намира в йогически транс; това ме изпълни със страх.

— Навярно сърцето му е спряло! - Поставих огледалце до носа му, то не се запоти. За да бъда напълно сигурен, за няколко минути затиснах устата и ноздрите му с пръсти. Тялото му беше студено и неподвижно. Замаян, аз се обърнах към вратата, за да извикам помощ.

— Така! Многообещаващ експериментатор! Бедният ми нос! - Учителят ми се тресеше от смях. - Защо не спиш? Нима целият свят трябва да се измени заради тебе? Ти се промени: избави

се от съзнанието за комарите. Аз покорно се върнах в кревата си. Нито едно насекомо не се осмели да се приближи.

Осъзнах, че преди това моят гуру се беше съгласил за завесите само за да ми угоди; той не се

страхуваше от комари. Йогическата му сила беше такава, че той можеше или да ги накара да не хапят, или да се оттегли във вътрешна неуязвимост.

„Той ми демонстрира - мислех си аз - онова йогическо състояние, което трябва да се

стремя да постигна." Йогинът трябва да е способен да влезе и да остане в транссъзнателно състояние независимо от многобройните дразнители, които никога не липсват на тази земя.

Дали това е жуженето на насекоми или всепроникващият блясък на дневната светлина, данните на сетивата трябва да бъдат изолирани. И тогава наистина идват звуци и картини, но от светове по-прекрасни от изгубения рай76.

Комарите послужиха и за един друг ранен урок в ашрама. Беше мекият час на здрачаване. Моят гуру по неподражаем начин тълкуваше древните текстове. В съвършен покой, аз седях в

нозете му. Един недодялан комар се намеси в идилията, борейки се за моето внимание. Когато заби отровната си подкожна инжекция в бедрото ми, аз машинално вдигнах ръка за отмъщение. Отсрочка на неизбежната екзекуция! Своевременно си припомних един от афоризмите на

Патанджали - този за ахинса (непричиняване на вреда). — Защо не довърши започнатото? — Учителю! Нима защитавате убийството?

— Не, но в ума си ти вече нанесе смъртоносния удар. — Не разбирам.

— Смисълът, който влага Патанджали, е отстраняване на желанието да се убива. - Моите умствени процеси бяха отворена книга за Шри Юктешвар. - Този свят не е пригоден за буквално практикуване на ахинса. Човек може да бъде принуден да унищожи вредна твар. Но той съвсем

не е заставен да изпитва гняв или враждебност. Всички форми на живот имат равно право да дишат въздуха на мая. Светецът, който разкрива тайната на творението, ще бъде в хармония с

безчислените му смущаващи прояви. Всички хора могат да стигнат до това разбиране, като преодолеят вътрешната си страст към разрушение.

— Гуруджи, трябва ли човек да принесе сам себе си в жертва, вместо да убие дивия звяр?

76

Вездесъщата сила на йогина, чрез която той вижда, мирише и усеща единството си с творението, без да използва

сетивни органи, е описана по следния начин в Тайттирия-араняка: „Слепият проби перлата, безпръстият прокара

през нея нишка, безвратият я носеше, а лишеният от език я възхваляваше‖.



— Не, тялото на човека е скъпоценно. То има най-висша еволюционна ценност поради уникалния мозък и гръбначни центрове. Те позволяват на напредналите поклонници в пълнота

да схванат и изразят най-извисените аспекти на божественото. Нито една по-низша форма не е оборудвана по този начин. Вярно е, че човек може да си навлече известен грях, ако е принуден да убие някое живо същество. Но Ведите учат, че безсмислената загуба на човешкото тяло е

сериозно прегрешение спрямо космическия закон. Аз облекчено въздъхнах; Свещените писания в подкрепа на естествените инстинкти - това

не става толкова често.

Получи се така, че аз никога не видях Учителя в близост до леопард или тигър. Но веднъж една смъртоносна кобра се изправила срещу него само за да бъде победена от любовта му. От

този вид змия много се страхуват в Индия, където тя ежегодно причинява смъртта на повече от пет хиляди души. Опасният сблъсък станал в Пури, където Шри Юктешвар има ше втори ашрам, красиво разположен недалеч от Бенгалския залив. Прапхула, млад ученик от последните години,

бил там заедно с него. „Седяхме навън край ашрама - разказваше ми Прапхула. - Изведнъж наблизо се появи

една кобра, един същински ужас, дълъг четири фута. Капишонът й гневно се издуваше, докато

ни приближаваше. Гуру приветствено се засмя, сякаш към дете. Бях извън себе си от ужас, когато видях, че започва ритмично да пляска с ръце77. Той забавляваше страшния посетител!

Останах абсолютно тих, като в душата си отправях най-пламенните молби, които можех да съчиня. Сега змията, съвсем близко до моя гуру, беше неподвижна, явно омаяна от гальов ното му отношение. Страшният капишон постепенно се свиваше; змията се шмугна между краката на

Учителя и изчезна в храстите. Тогава за мен остана необяснимо защо моят гуру трябваше да движи ръце и защо кобрата

не се хвърли върху тях - заключи Прапхула. - Но оттогава осъзнах, че моят божествен учител е отвъд страха да бъде наранен от което и да е живо същество."

Един следобед през първите месеци от пребиваването ми в ашрама видях, че очите на Шри

Юктешвар ме фиксират пронизително. — Много си слаб, Мукунда. Забележката му засегна болното ми място. Това, че хлътналите ми очи и мършавият ми вид

са далеч от желаното, се потвърждаваше от редиците тонизиращи средства в стаята ми в Калкута. Нищо не помагаше; хроническо лошо храносмилане ме преследваше от детинство.

Понякога отчаянието ми достигаше връхната си точка и аз се питах дали си струва да се живее в толкова нездраво тяло.

— Възможностите на лекарствата имат граници; съзидателната творческа сила няма

никакви ограничения. Вярвай в това: ще бъдеш здрав и силен. Думите на Шри Юктешвар предизвикаха убеденост, че са лично приложима истина,

каквато нито един друг лечител - а аз бях опитвал мнозина! - не бе успял да събуди в мен. Ден след ден, гледай ти! - аз наедрявах. Две седмици след скритата благословия на

Учителя бях натрупал желаното тегло, което ми убягваше в миналото. Постоянните ми

стомашни неразположения изчезнаха завинаги. По-късно бях свидетел на мигновеното божествено изцеление, което моят гуру даваше на лица, страдащи от всевъзможни болести - туберкулоза, диабет, епилепсия или парализа. Нито един не можеше да бъде по-благодарен за

неговото лечение, отколкото бях аз, когато внезапно се освободих от моята болест. „Преди години аз също много исках да напълнея - разказа ми Шри Юктешвар. - Докато се

възстановявах след сериозна болест, аз посетих Лахири Махасая в Бенарес. — Господине, бях много болен и загубих доста килограми. — Виждам, Юктешвар78, направил си така, че да не бъдеш добре, а сега си мислиш, че си

слаб. Този отговор съвсем не беше този, който очаквах; обаче моят гуру продължи

окуражаващо:

77

Кобрата незабавно се хвърля върху всеки движещ се обект, намиращ се в полезрението й. Обикновено

единствената надежда за спасение е пълна неподвижност. 78

Всъщност Лахири Махасая е казал „Прия‖ (първото или рожденното име), а не Юктешвар‖ (монашеското име,

което моят гуру не е бил получил, докато Лахири Махасая е бил жив) Тук и на няколко други места в книгата

използвам името „Юктешвар‖, за да избегна объркването на читателя от двете имена.



— Я да видим; сигурен съм, че утре непременно ще се чувстваш по-добре. Приемайки с възприемчивия си ум тези думи като знак за тайно лечение, на следващата

сутрин аз не се изненадах от подобреното си състояние. Потърсих учителя си и възкликнах ликуващо:

—Господине, днес се чувствам много по-добре.

— Наистина! Днес си си придал повече сили. — Не, учителю! - възразих аз. - Вие сте този, който ми помогна, за пръв път през тази

седмица имам някаква енергия.

— М-да! Болестта ти е доста сериозна. Тялото ти е все още слабо; кой може да каже какво ще стане утре?

Мисълта за възможното завръщане на неразположението ми ме накара да изтръпна от страх. На следващата сутрин едва можах да се довлека до дома на Лахири Махасая.

— Господине, отново съм болен. Очите на моя гуру светеха лукаво.

— А! Още веднъж си се лишил от сили. — Гурудева, сега разбирам, че вие ден след ден ми се присмивате. - Търпението ми беше

изчерпано. - Не проумявам защо не ми вярвате.

— Наистина твоите мисли те караха да се чувстваш ту слаб, ту силен - погледна ме нежно учителят. - Ти видя как здравето ти точно следва твоите очаквания. Мисълта е сила също както

електричеството и гравитацията. Човешкият ум е искра от всемогъщата съзнателност на Бога. Бих могъл да ти покажа, че това, в което умът ти много силно вярва, мигновено се случва.

Като знаех, че Лахири Махасая никога не говори напразно, аз се обърнах към него с

голямо благоговение и признателност: — Учителю, ако мисля, че съм добре и съм възвърнал предишното си тегло, това ще стане

ли? — Това е така дори в този момент. - Моят гуру говореше внушително, погледът му бе

съсредоточен върху очите ми.

О, чудо! Усетих, че нараства не само силата, но и теглото ми. Лахири Махасая беше потънал в мълчание. След като постоях няколко часа в нозете му, аз се върнах в дома на майка ми, където бях отседнал по време на престоя ми в Бенарес.

— Сине мой! Какво е станало? Да нямаш воднянка? - Майка ми не можеше да повярва на очите си. Тялото ми сега имаше същите солидни измерения, както и преди болестта.

Претеглих се и разбрах, че за един ден съм качил петдесет паунда (около 23 кг); те и сега са с мен. Приятелите и познатите, които бяха видели тънката ми фигура, бяха поразени. В резултат от това чудо мнозина от тях промениха начина си на живот и станаха ученици на

Лахири Махасая. Моят гуру, буден за Бога, знаеше, че този свят не е нищо друго освен обективиран сън на

Създателя. Тъй като напълно съзнаваше единството си с Божествения Съновидец, Лахири Махасая можеше да материализира и дематериализира и да прави каквито иска промени в космическото видение79.

Цялото творение се управлява от закони - заключи Шри Юктешвар. - Тези, които се проявяват във външната вселена и се откриват от учените, се наричат природни закони. Но има и по-фини закони, управляващи царството на съзнанието, които могат да се познаят само чрез

науката Йога. Скритите духовни сфери също имат своите естествени и законни принципи на действие. И не физиците, а напълно самоовладените учители са тези, които осъзнават

истинското естество на материята. Така Христос е могъл да възстанови ухото на слугата, отряза-но от един от учениците му."80

Шри Юктешвар беше неподражаем тълкувател на Свещените текстове. Много от

най-щастливите ми спомени са свързани с неговите беседи. Но скъпоценните му мисли не трябваше да се превръщат в пепел поради невнимателност или глупост. Едно неспокойно

79

„Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще го получите, и ще ви бъде дадено‖

(Марк 11:24). Учителите, които притежават Божественото видение, са напълно в състояние да прехвърлят

способностите си върху напреднали ученици, както в този случай е направилЛахири Махасая за Шри Юктешвар. 80

„И един от тях удари слугата на първосвещенника и му отряза дясното ухо. Отговори Иисус и рече: оставете,

спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го (Лука 22:50-51).



движение на тялото ми или лека разсеяност бяха достатъчни, за да поставят точка на неговото изложение.

— Ти не си тук. - С това заключение един ден Учителя прекъсна думите си. Както обикновено, той следеше вниманието ми със смайваща бързина.

— Гуруджи! - Запротестирах аз. - Не съм се помръдвал, клепачите ми не са трепнали, мога

да повторя всяка дума, която произнесохте! — Въпреки това ти не беше напълно с мене. Възражението ти ме кара да отбележа, че в

ума си ти въздигаше три институции. Едната беше горски приют в една равнина, другата - на

върха на един хълм, а третата до океан. Тези неясно формулирани мисли наистина присъстваха, почти несъзнателно. Аз го

погледнах извинително. — Какво ще правя с такъв учител, който прониква в случайните ми размишления? — Ти ми даде това право, фините истини, които изяснявам, не могат да бъдат схванати без

пълно съсредоточаване. Ако няма необходимост, аз не нарушавам уединението на чуж дите умове. Човек има естествената привилегия да скита тайно из мислите си. Неканен, Господ не влиза там, нито пък аз ще се осмеля да се натрапя.

— Винаги сте добре дошли, Учителю! — Архитектурните ти мечти ще се материализират по-късно. Сега е време за учене!

Така, между другото, по своя непретенциозен начин моят гуру разкри идването на три значителни събития в моя живот. От най-ранната си младост аз виждах загадъчните неясни проблясъци на три постройки, всяка в различна обстановка. В точ ната последователност,

посочена от Шри Юктешвар, тези видения придобиха окончателната си форма. Първо беше основано йога училище за момчета в равнината Ранчи, след това американският център на върха

на хълма в Лос Анжелис и накрая обителта в Южна Калифорния край безбрежния Тихи океан. Учителя никога не заявяваше високомерно: „Предричам, че ще се случи такова и такова

събитие!" Той по-скоро намекваше: „Не мислиш ли, че би могло да се случи?" Но простите му

думи съдържаха пророческа сила. Тук нямаше отмятане; никога неговите леко завоалирани думи не се оказваха грешни.

Шри Юктешвар беше сдържан и конкретен в поведението си. При него нямаше неясни и

безразсъдни фантазии. Краката му стъпваха здраво по земята, а главата му се намираше в небесния пристан. Практичните хора предизвикваха възхище нието му. „Светостта не е

бездействие! Божественото възприятие не е неприспособеност! - казваше той. - Активното изра-зяване на добродетелите поражда най-остър ум."

Чрез живота на Учителя аз напълно разорах несъответствието между духовния реализъм и

неясния мистицизъм, които лъжливо минават за двойници. Моят гуру неохотно обсъждаше свръхфизичните области. Неговата единствена „чудодейна" аура беше аурата на съвършената

простота. В разговор той избягваше споменаването на изумителното, но в действията си сво-бодно го изразяваше. Други говорят за чудеса, но не могат да проявят нищо; Шри Юктешвар рядко намекваше за фините закони, но тайно работеше с тях по своя воля.

— Самоосъзналият се човек няма да извърши нито едно чудо, докато не получи вътрешна санкция - обясняваше Учителят. - Бог не желае тайните на Неговото творение да се разкриват безразборно81. Също така всеки индивид на света има неотменимо право на свободна воля.

Светецът няма да посегне на тази независимост. Мълчанието, обичайно за Шри Юктешвар, се дължеше на дълбокото му възприемане на

Безпределното. Не му оставаше време за нескончаемите „откровения", които изпълват дните на учителите, недостигнали Самоосъзнаване. „При повърхностния човек рибата на незначителните мисли причинява силно вълнение. В съзнанията океан даже китовете на вдъхновението едва

набраздяват повърхността." Това наблюдение от индуистките Свещени писания не е лишено от тънък хумор.

Поради липсата на импозантност в облика на моя гуру само малцина от съвременниците му успяха да разпознаят в него свръхчовека. Народната поговорка: „Глупав е този, който не може да скрие мъдростта си", съвсем не може да бъде приложена към Шри Юктешвар. Макар и

81

„Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си на свинете, за да го не стъпчатс краката си и като се

обърнат, да ви разкъсат‖ (Матей, 7:6)



роден смъртен като всички други, Учителят беше постигнал идентичност с Властелина на времето и пространството. В неговия живот аз усещах богоподобно единство. Той не виждаше

непреодолимо препятствие за сливането на човешкото и Божественото. И такива бариери не съществуват, както разбрах аз, освен духовната непредприемчивост на човека.

Винаги усещах трепет, когато докосвах светите нозе на Шри Юктешвар. Йогите учат, че

ученикът духовно се намагнетизира от почтителния контакт с учителя; генерира се фин ток. Нежелателните нагласъчни механизми в мозъка на поклонника обикновено се „обгарят"; рутината на светските му склонности благотворно се разрушава. Поне за миг той може да види

как тайните воали на мая се вдигат и да съзре реалността на блаженството. Винаги когато по индийски обичай коленичех пред моя гуру, цялото ми тяло откликваше с пламъка на

пречистването. — Дори когато Лахири Махасая мълчеше - казваше ми Учителят, - или когато не говореше

на строго религиозни теми, аз все пак съзнавах, че той ми предава неизразимо знание.

По същия начин ми действаше Шри Юктешвар. Ако влизах в ашрама разтревожен или безразличен, настроението ми неусетно се променяше. Обземаше ме целебен покой само при вида на моя гуру. Всеки ден с него беше ново изживяване на радост, умиротвореност и мъдрост.

Никога не го видях изпаднал в заблуда, опиянен от алчност, емоции, гняв или някаква друга човешка привързаност.

— Тъмнината на мая настъпва безшумно. Да побързаме във вътрешния си дом. - С тези думи на свечеряване Учителят винаги напомняше на учениците си за необходимостта от крия-йога. Понякога някой нов ученик изразяваше съмнение относно това дали е достоен да се

занимава с практиката на йога. — Забрави миналото - утешаваше го Шри Юктешвар. - Отминалите прераждания на

всички хора са омрачени от много срамни моменти. Човешкото поведение винаги е ненадеждно, докато не хвърли котва в Божественото. Всичко в бъдеще ще се подобри, ако сега направиш духовно усилие.

В ашрама на Учителя винаги имаше млади чела 82 . Тяхното духовно и умствено образование го занимаваше през целия му живот: даже малко преди да си отиде, той взе за обучение две шестгодишни момчета и един младеж на шестнадесет го дини. Той направляваше

техния ум и живот с онази грижлива последователност, от която етимологично произлиза думата „последовател" (ученик). Обитателите на ашрама обичаха и уважаваха своя гуру. Леко

плясване на ръцете бе достатъчно, за да се явят бързо при него. Когато той беше мълчалив и се оттегляше в себе си, никой не се осмеляваше да говори, когато смехът му кънтеше весело, децата го възприемаха като един от тях.

Учителят рядко молеше другите да му окажат лична услуга, нито пък приемаше помощ от ученици, ако желанието им не беше искрено. Моят гуру спокойно си изпираше дрехи те, ако

учениците бяха пропуснали тази привилегирована задача. Шри Юктешвар носеше традиционната одежда на свами с цвят на охра; обувките му без връзки в съответствие с йогическия обичай бяха от тигрова или еленова кожа.

Учителят свободно говореше английски, френски, хинди и бенгалски, санскритът му беше превъзходен. Той търпеливо обучаваше младите си последователи на различни съкратени начини за изучаване на английски и санскрит, които остроумно бе изнамерил.

Учителя беше внимателен към тялото си, без да му отдава прекалена загриженост. Безпределното, посочваше той, подходящо се изразява чрез физическо и умствено здраве. Той

не одобряваше никакви крайности. Веднъж един ученик предприе дълъг пост. Моят гуру само се засмя: „Защо да не хвърлим една кост на кучето?"

Здравето на Шри Юктешвар беше превъзходно, никога не го видях болен 83 . Той

позволяваше на учениците си да се консултират с лекар, ако изглеждаше целесъобразно. Желанието му беше да окаже уважение към светския обичай: „Лекарите трябва да извършват

своята лечебна работа посредством Божиите закони, приложени към материята." Но той възхваляваше превъзходството на духовната терапия и често повтаряше: „Мъдростта пречиства най-добре."

82

Ученици, последователи, от корена на санскритския глагол „служа‖. 83

Веднъж е боледувал в Кашмир, докато ме е нямало.



„Тялото е коварен приятел. Дайте му дължимото, не повече - казваше той. - Болката и удоволствието са преходни; понасяйте всички противоположности спокойно, стремейки се в

същото време да отстраните тяхната власт. Въображението е вратата, през която влизат както болестта, така и изцелението. Не вярвайте в реалността на болестта даже когато сте болни; непризнатият посетител ще избяга!"

Сред учениците на Учителя можеха да се изброят много лекари. „Онези, които са издирили физичните закони, могат лесно да изследват науката за душата - казваше им той. - финият духо-вен механизъм е скрит точно зад телесната структура."84

Шри Юктешвар съветваше учениците си да бъдат жива връзка между западните и източните добродетели. Той самият във външните си привички проявяваше западна изпълнител-

ност, а вътрешно носеше духовността на Изтока. Ценеше прогресивността, находчивостта и хигиенните навици на Запада и религиозните идеали, дали вековен ореол на Изтока.

Дисциплината не беше новост за мене: в къщи Татко беше стриктен, а Ананта често суров.

Но възпитанието на Шри Юктешвар може да се опише само като драстично. Перфекционист, моят гуру беше свръхкритичен към учениците си както по важните въпроси, така и по отношение на фините нюанси в поведението им.

— Добрите обноски без искреност са като мъртва красавица - отбелязваше той при удобен повод. - Прямота без учтивост е като скалпел на хирург - ефективна, но неприятна. Искреността,

съчетана с вежливост, е полезна и достойна за възхищение. Учителят ми явно беше доволен от моя духовен напредък, защото рядко говореше за него.

Но по отношение на другите въпроси бях свикнал на упреци. Главните ми провинения бяха

разсеяността, периодичното отдаване на тъжно настроение, неспазването на определени правила на етикета и понякога липсата на системност.

— Забележи колко добре организирана и бланасирана във всяко отношение е дейността на твоя баща Бхагабати - сочеше ми той. Двамата ученици на Лахири Махасая се срещнаха ско ро след като започнах своето поклонничество в Серампор. Баща ми и Шри Юктешвар високо се

оцениха един друг. И двамата бяха изградили своя вътрешен живот от духовен гранит, не-разрушим за времето.

От мимолетните учители от по-ранния си живот бях усвоил няколко грешни урока. Беше

ми казано, че за чела не е необходимо да полага старания за мирските задължения и не бях наказван, когато пренебрегвах задачата си или я изпълнявах небрежно. Човешката природа

много лесно възприема подобни напътствия. Но под безпощадните порицания на Учителя скоро оздравях от приятните илюзии на безотговорността.

— Тези, които са твърде добри за този свят, украсяват някой друг - казваше Шри

Юктешвар. - Докато дишаш свободния въздух на земята, си задължен да се отплащаш с благодарно служене. Единствено този, който напълно е овладял бездиханното състояние85, е

свободен от космическите императиви. Няма да пропусна да ти кажа, когато стигнеш окончателното съвършенство.

Моят гуру не можеше да бъде подкупен дори с любов. Той не проявяваше никаква

снизходителност към никого, който като мен на драго сърце предлагаше да му стане ученик. Не-зависимо от това дали ние с Учителя бяхме заобиколени от негови последователи или от непознати, или бяхме сами, той винаги говореше прямо и укорително строго. И най -дребният

пропуск или непоследователност не можеше да избегне упрека му. Трудно беше да се понесе това потискащо отношение, но бях решил да позволя на Шри Юктешвар да изглади всичките ми

психологични гънки. Докато той работеше над тази гигантска трансформация, аз много пъти се разтърсвах под тежестта на неговия дисциплиниращ чук.

84

Един решителен медик, Чарлз Робърт Рише, получил Нобелова награда по физиология, пише следното:

„Метафизиката все още официално не е приз ната като наука. Но ще бъде... В Единбург ми се удаде да потвърдя

пред 100 физиолози, че нашите пет сетива не са единственото ни средство за познание и че понякога част от

действителността достига до интеле кта и по други пътища... Това, че един факт е рядък, не означава, че той не

съществува. Ако едно учение е трудно, причина ки е това да не го разбираме?... Тези, които ругаят метафизиката

като окултна наука, ще се срамуват от себе си също като онези, които са ругали химията поради това, че търсенето

на философски камък се е оказало илюзия... Ако става въпрос за принципи, то съществуват само онези на Лавоазие,

Клод Бернар и Пастьор – опитът навсякъде и във всичко. Затова да приветстваме новата наука, която ще промени

насоката на човешката мисъл‖. 85

Самадхи: съвършено единство на индивидуализираната душа и Безпределния Дух (Пуруша).



— Ако не ти харесват думите ми, свободен си да си идеш по всяко време - уверяваше ме Учителят. - Не искам нищо друго от тебе освен собственото ти усъвършенстване. Остани само

ако усещаш, че имаш полза. Възможностите на езика са бедни, за да изразят благодарността ми за всеки смиряващ

удар, нанесен по моята суетност, за всеки зъб от моята метафорична челюст, избит, за да ме

вразуми. Здравата сърцевина на човешкия егоизъм трудно може да се отстрани по друг начин освен чрез суровост. След неговото премахване Божественото намира най-после безпрепятствен канал. То напразно се стреми да проникне през кремъчните сърца на себичността.

Мъдростта на Шри Юктешвар беше толкова всепроникваща, че без да се интересува от това, което се казва, той често отговаряше на неизречените наблюдения. „Това, което човек си

въобразява, че чува, и това, което говорещият наистина има предвид, могат да бъдат противоположни неща - казваше той. - Опитвай се да усещаш мислите зад плетеницата на човешкото многословие."

Но божественото прозрение е болезнено за светските уши. Учителят не беше популярен сред повърхностните ученици. Мъдрите, винаги малобройни, дълбоко го уважаваха. Осмеля вам се да твърдя, че Шри Юктешвар би бил най-следваният гуру в Индия, ако не беше толкова прям

и критичен. — Аз съм строг с тези, които идват да се учат при мен - признаваше ми той. - Това е моят

начин; можеш да го приемеш или да го отхвърлиш. Аз никога няма да направя комп ромис. Но ти ще бъдеш много по-мек със своите ученици, такъв е твоят начин. Аз се опитвам да ги пречистя само в огъня на суровостта, обгарящ над обичайната търпимост. Нежният подход на

любовта също преобразува. Твърдите и меките методи са еднакво ефективни, ако се прилагат с мъдрост. Ти ще отидеш в други страни, където резките атаки срещу егото не се приемат. Един

учител не може да разпространи посланието на Индия на Запад без достатъчен запас търпение и снизходителност. - Не мога да изразя колко много истина открих по-късно в думите на Учителя!

Въпреки че лишената от лицемерие реч на Шри Юктешвар му пречеше да има много

последователи по време на земния му живот, днес неговият жив дух шества по целия свят чрез искрените ученици на неговата крия-йога и другите техники. Той има повече владения в човешките души, отколкото Александър Македонски е мечтал да има по земята.

Веднъж Баща ми дойде да засвидетелства уважението си към Шри Юктешвар. Той очакваше най-вероятно да чуе някакви хвалебствени думи за мене. И беше поразен, когато

получи дълъг списък на моите недостатъци. Такава беше практиката на Учителя - да излага простите, незначителни пропуски с невъобразима критичност. Баща ми се втурна да ме търси:

— От забележките на твоя гуру можах да разбера, че напълно си се провалил! - Той не

знаеше да се смее ли или да плаче. Единствената причина за недоволството на Шри Юктешвар по това време беше, че се бях

опитал, въпреки мекия му намек, да привлека един човек по духовния път. Изпълнен с негодувание, аз побързах да намеря своя гуру. Той ме прие с наведени очи,

сякаш съзнаваше вината си. Това беше единственият път, когато видях божествения лъв кротък.

Напълно се насладих на уникалния момент. — Господине, защо така немилостиво сте ме осъдили пред поразения ми Баща? Нима това

е справедливо?

— Няма да го правя повече. - Каза Учителят с извиняващ се тон. Аз моментално бях обезоръжен. С каква готовност този велик човек призна грешката си!

Въпреки че никога повече не разстрои спокойствието на Баща ми, Учителят немилостиво продължи да ме критикува когато и където си поискаше.

Новите ученици често се присъединяваха към Шри Юктешвар в неговата безпощадна

критика към другите. Мъдри като гуруто! Образци на безукорно здравомислие! Но този, който предприема настъпление, трябва да не е беззащитен. Същите придирчиви ученици побягваха

стремително, щом Учителят публично пуснеше към тях няколко стрели от своя аналитичен колчан.

— Крехките вътрешни слабости, противящи се на най-лекия досег на порицанието, са като

болезнени части на тялото, ужасяващи се от най-нежна манипулация. - Такъв беше веселият коментар на Шри Юктешвар за бегълците.



Имаше ученици, търсещи гуру според своята собствена представа. Те често се оплакваха, че не разбират Шри Юктешвар.

— Нито пък разбирате Бога! - отвърнах аз веднъж. - Когато ви стане ясен един светец, вие сами ще сте светци. - Сред безбройните тайни, които всяка секунда дишат неизразимия въздух, кой ще се осмели да поиска за един миг да схване неразгадаемата природа на един учител?

Учениците идваха и обикновено си отиваха. Тези, които жадуваха път на елейна симпатия и уютно приемане, не го намираха в ашрама. Учителят предлагаше приют и водачество за векове, но много ученици освен това скъпернически искаха и балсам за своето его. Те

напускаха, предпочитайки неизброимите унижения на живота пред смирението. Пламтящите лъчи на Учителя, свободно проникващото сияние на неговата мъдрост бяха твърде силни за

тяхната духовна немощ. Те търсеха някой по-незначителен учител, който, обайвайки ги с ласкателства, им позволяваше капризния сън на невежеството.

През първите месеци с Учителя изпитвах силен страх от неговите упреци. Но скоро

забелязах, че те са запазени за ученици, поискали неговата словесна вивисекция. Ако някой уче-ник, обиден, изразеше протест, Шри Юктешвар невинно замълчаваше. Думите му никога не бяха гневни, а изпълнени с безпристрастна мъдрост.

Проницателните наблюдения на Учителя не бяха предназначени за неподготвените уши на случайните посетители; той рядко отбелязваше техните недостатъци, макар и очевидни. Но по

отношение на учениците, търсещи неговия съвет, Шри Юктешвар чувстваше сериозна отговорност. Наистина смел е този гуру, който се наема да трансформира грубата руда на просмуканото с егоизъм човечество! Смелостта на светеца се корени в състраданието му към

препъващата се слепота на света. Когато се освободих от скритата обида, забелязах, че наказанията ми значително намаляха.

По много фин начин Учителят премина към сравнително милосърдие. С времето аз съборих всички стени на рационализма и подсъзнателната резервираност, зад които обикновено се крие човешката личност86. Награда ми беше неизискващата усилия хармония с моя гуру. Тогава

разбрах, че той е доверчив, деликатен и мълчаливо обичащ. Но тъй като не понасяше показността, не си позволяваше нито една нежна дума.

Моят собствен темперамент по принцип беше набожен. Отначало ме смущаваше това, че

моят гуру, пропит с джняна, но явно сух за бхакти87, се изразяваше само с езика на студената духовна математика. Но когато се настроих към неговата природа, открих не отслабване, а

усилване на моя поклоннически подход към Бога. Самоосъзналият се учител е напълно способен да води своите разнородни ученици по естествените пътища на присъщите им склонности.

Отношението ми с Шри Юктешвар, макар и да не се изразяваше с думи, притежаваше

цялото им красноречие. Често усещах мълчаливия му подпис под моите мисли, правещ речта излишна. Като седях тихо край него, чувствах неговата щедрост, която спокойно се изливаше

върху цялото ми същество. Безпристрастната справедливост на Шри Юктешвар забележимо се прояви по време на

лятната ваканция през първата година в колежа. Аз приветствах възможността да прекарам

безпрепятствено няколко месеца в Серампор с моя гуру.

86

Подсъзнателно ръководения рационализъм на ума е напълно различен от безпогрешното ръководство на

истината, което произтича от свръхсъзнанието. Западните мислители, начело с френските учени от Сорбоната, са на

път да открият възможността за божествено възприятие у човека.

„През последните двадесет години психолозите, повлияни от Фройд, отдаваха цялото си време в търсене на сферите

на несъзнаваното - посочва през 1929 г. равинът Израил X. Левинтал. - Вярно е, че несъзнаваното разкрива много от

тайнствата, които могат да обяснят човешките дейс твия, но не всички наши действия. Психологията в по -ново

време, подпо могната от френската школа, откри нова област в човека, която нарече свръхсъзнание. За разлика от

несъзнаваното, което представлява подводните течения на нашата природа, свръхсъзнанието разкрива най -висшето,

което природата ни може да постигне. Човекът е тройна, а не двойна личност: нашето съзнателно и подсъзнателно

същества са увенчани със свръхсъзнанието. Преди много години английският психолог ф. В. X. Майърс

предположи, че „в дълбините на нашето същество се крие и купчина боклук, и съкровищница". За разлика от

психологията, съсредоточаваща всичките си търсения към несъзнаваното в човешката при рода, тази нова

психология на свръхсъзнанието насочва вниманието си към съкровищницата - единствената област, която може да

обясни великите, безкористни, героични дела на човека." 87

Джняна – мъдрост, бхакти – преданост: двата основни пътя към Бога.



— Може да ти се повери грижата за ашрама. - Учителят беше доволен от моето ентусиазирано пристигане. - Задълженията ти ще бъдат да посрещаш гостите и да наглеждаш

работата на другите ученици. Кумар, млад селянин от Източна Бенгалия, беше приет две седмици по-късно за обучение в

ашрама. Забележително интелигентен, той бързо спечели привързаността на Шри Юктешвар. По

някаква необяснима причина Учителя беше много снизходителен към новия ученик. — Мукунда, нека Кумар поеме твоите задължения. А ти оползотвори времето си с метене

и готвене. - Учителят даде тези инструкции един месец след като новото момче беше с нас.

Издигнат до ръководна позиция, Кумар прояви дребнава домашна тирания. В безмълвен бунт останалите ученици продължаваха да се обръщат към мене за ежедневните съвети.

— Мукунда е невъзможен! Вие ме направихте надзирател, а другите отиват при него и слушат него. - След три седмици се оплакваше Кумар на нашия гуру. Без да искам, го чух от една съседна стая.

— Ето защо го изпратих в кухнята, а теб - в приемната. - Смразяващият тон на Шри Юктешвар беше нов за Кумар. - По този начин ще разбереш, че достойният водач има желание да служи, а не да господства. Ти искаше положението на Мукунда, но не можеш да го

поддържаш със заслуги. Върни се тогава към предишната си работа като помощник готвач. След този унищожителен инцидент Учителя възвърна предишното си отношение на

необикновена снизходителност към Кумар. Кой може да разгадае тайната на привличането? В Кумар нашият гуру откри извор на очарование, който обаче не бликаше от останалите ученици. Макар че новото момче явно беше любимец на Шри Юктешвар, аз не усещах смут. Личните

особености, свойствени даже на учителите, придават богата сложност на рисунъка на живота. Моята природа рядко се ръководеше от подробности. От Шри Юктешвар аз очаквах

по-недостижима облага от външната похвала. Един ден без причина Кумар ми говореше злобно. Бях дълбоко наскърбен. — Много си се надул, ще се пръснеш - казах аз и прибавих едно предупреждение, чиято

истинност усетих интуитивно. - Ако не се поправиш, един ден ще бъдеш помолен да напуснеш ашрама.

Със саркастичен смях Кумар повтори моята забележка пред нашия гуру, който тъкмо

влизаше в стаята. Очаквайки да бъда нахокан, аз смирено се оттеглих в ъгъла. — Може би Мукунда е прав - с необичайна студенина отговори Учителят. Излязох си без

порицание. Една година по-късно Кумар се отправи на посещение в родния си дом. Той пренебрегна

мълчаливото неодобрение на Шри Юктешвар, който никога не използваше авторитета си, за да

възпира придвижванията на учениците си. Когато след няколко месеца момчето се върна в Серампор, беше очевидна неприятна промяна. Нямаше го вече величествения Кумар с ведро,

сияещо лице. Пред нас стоеше само един не отличаващ се с нищо селянин, който напоследък беше придобил много лоши навици.

Учителят ме извика и съкрушен обсъди факта, че момчето вече не е подходящо за

монашеския живот на ашрама. — Мукунда, оставям на тебе да съобщиш на Кумар да напусне утре ашрама, аз не мога да

го направя! - В очите на Шри Юктешвар имаше сълзи, но той бързо се овладя. - Момчето никога

нямаше да падне така ниско, ако ме беше послушало и не си беше тръгнало, за да се смеси с нежелателни компании. Той отхвърли моето покровителство; явно негов гуру все още трябва да

бъде грубият свят. Напускането на Кумар не ми донесе удовлетворение; аз тъжно се чудех как човек, имащ

силата да спечели любовта на своя учител, може изобщо да се поддаде на евтините съблазни.

Удоволствията от вино и секс са се вкоренили в обикновения човек и не изискват особена финост на възприятието, за да бъдат оценени. Уловките на сетивата могат да се сравнят с

вечнозелен олеандър, благоухаещ с пъстри цветове: всяка част на растението е отровна. Страната на изцелението е вътре в нас, сияеща с онова щастие, което сляпо търсят в хиляди пог-решни посоки88.

88

„В будно състояние човек полага неизразими усилия, за да изпита сетивно удоволствие; когато цялата група

сетивни органи е изтощена, той забравя дори наличното удоволствие и заспива, за да се наслади на покой в



„Острият интелект е нож с две остриета — отбеляза веднъж Учителя по отношение на блестящия ум на Кумар. - Той може да бъде използван за съзидаване или за разрушаване, за да

разреже цирея на невежеството или за да обезглави самия човек. Интелектът е правилно ръководен само след като умът е осъзнал неизбежността на духовния закон."

Моят гуру свободно общуваше с ученици и от мъжки, и от женски пол, отнасяйки се с тях

като със свои деца. Съзнавайки равенството на душите, той не ги разграничаваше и не проявя-ваше пристрастия.

— На сън не знаете дали сте мъж или жена - казваше той. - Точно както мъжът, играещ

ролята на жена, не става жена, така и душата, играеща както мъж, така и жена, няма пол. Душата е чистият, неизменен образ на Бога.

Шри Юктешвар никога не избягваше и не заклеймяваше жените като обект на съблазън. Мъжете, казваше той, също са изкушение за жените. Веднъж попитах моя гуру защо един дре-вен мъдрец е нарекъл жените „врата към ада".

— Навярно когато е бил млад, някое момиче е смутило много спокойствието на неговия ум - хапливо отговори той. - В противен случай щеше да обвинява не жените, а несъвършенството на собствения си самоконтрол.

Ако някой посетител се осмелеше да разкаже неприлична история в ашрама, Учителят запазваше безответно мълчание. „Не си позволявайте да бъдете победени от провокиращия кам-

шик на едно красиво лице - казваше той на учениците. - Как могат робите на сетивата да се радват на света? Неговите фини аромати им се изплъзват, докато пълзят в първичната тиня. Всички тънки нюанси са загубени за човека на стихийните страсти."

Учениците, опитващи се да избягат от илюзията на мая за дуалността, получаваха от Шри Юктешвар търпелив и пълен с разбиране съвет:

„Точно както целта на яденето е задоволяване на глада, а не лакомия, така и половият инстинкт е предназначен за разпространяване на вида според природните закони, а не за раз-палване на неутолими копнежи - казваше той. - Разрушете грешните желания сега; в противен

случай те ще ви последват и след като астралното тяло се отдели от физическата обвивка. Дори когато плътта е слаба, умът трябва да е постоянно устойчив. Ако изкушението ви нападне с голяма сила, преодолейте го чрез безпристрастен анализ и несломима во ля. Всяко естествено

желание може да се овладее. Пазете силите си. Бъдете като просторен океан, поглъщащ вливащите се реки на сетивата.

Дребните страсти са като пробойни в резервоара на вътрешния ви покой, допускащи целебните води да се прахосат в пустинната почва на материализма. Силният активиращ импулс на погрешното желание е най-големият враг за щастието на човека. Вървете по света като лъвове

на себеконтрола, не позволявайте на жабите на слабостите да подскачат около вас." Поклонникът накрая се освобождава от всички инстинктивни принуди. Той преобразува

потребността си от човешка привързаност в стремеж само към Бога - любов единствена, защото Той е всеприсъстващ.

Майката на Шри Юктешвар живееше в района Рана Махал в Бенарес, където за пръв път

бях посетил моя гуру. Блага и мила, тя все пак беше жена с много категорично мнение. Веднъж бях на техния балкон и наблюдавах беседата на майката със сина. По своя спокоен разумен начин Учителят се опитваше да я убеди за нещо. Явно нямаше успех, защото тя много

енергично поклати глава: — Не, не, сине, остави! Мъдрите ти думи не са за мене! Аз не съм ти ученичка!

Шри Юктешвар се отдъпна, без да спори повече, като смъмрено дете. Бях трогнат от голямото уважение към майка му дори при неразумните й настроения. Тя виждаше в него само своето малко момче, не светец. В този дребен инцидент имаше някакво очарование; той

изливаше допълнителна светлина върху необикновената природа на моя гуру, вътрешно сми-рена и външно непреклонна.

Монашеските правила не позволяват на свами да запази светските си ангажименти след официалното им прекъсване. Той не може да изпълнява церемониалните семейни обреди, които са задължение за главата на семейство. Все пак Шанкара, древният основател на Ордена Свами,

душата, своята собствена природа – пише Шанкара, велик веданист. – По този начин свръхсетивното блаженство е

крайно лесно постижимо и то е много по-висше от сетивните наслади, които винаги завършват с отвращение‖.



е пренебрегнал предписанията. Когато обичната му майка умряла, той кремирал тялото й с небесен огън, който бликнал от вдигнатите му ръце.

Шри Юктешвар също не се съобрази с ограниченията, макар и по по-малко впечатляващ начин. Когато майка му си отиде, той организира кремирането й край свещените води на Ганг в Бенарес и нахрани много брахмани в съответствие с древния обичай.

Забраните на шастрите са предназначени да помогнат на свамите да преодолеят ограниченото самоотъждествяване. Шанкара и Шри Юктешвар напълно бяха слели съществата си с Трансперсоналния Дух, те не се нуждаеха от спасението на правилата. Също така понякога

учителите могат съзнателно да игнорират канона, за да потвърдят, че принципите му са над формата и независими от нея. Така Иисус къса житни класове в деня за почивка и отговаря на

неизбежните критики: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата."89 Освен Свещените писания рядко някоя друга книга биваше почетена от вниманието на

Шри Юктешвар. Въпреки това той беше неизменно запознат с най-новите научни открития и

другите постижения на знанието. Блестящ събеседник, той се радваше да обменя мнения по безброй въпроси със своите гости. Непринуденото остроумие и безгрижният смях на моя гуру оживяваха всяка беседа. Често сериозен, той никога не биваше мрачен. „За да търси Господ,

човек не трябва да обезобразява лицето си, казваше той. Помнете, че да намерите Бога, означа ва да погребете всичките си скърби."

Мнозина от философите, професорите, правистите и учените, идвайки за първи път в ашрама, очакваха да се срещнат с един ортодоксален привърженик на религията. Високомер ната усмивка или избликът на внезапна толерантност издаваха, че новодошлите не очакват нищо

повече от няколко благочестиви баналности. Но неохотното им тръгване явно потвърждаваше, че Шри Юктешвар е показал точно проникновение именно в тяхната специфична област.

Моят гуру обикновено беше мил и приветлив с гостите; посрещаше ги с чаровна сърдечност. И все пак закоравелите егоисти получаваха понякога отрезвяващ шок. Те се сблъск-ваха или с хладно равнодушие, или с непреодолима съпротива от страна на Учителя: лед и

стомана! Веднъж един известен химик кръстоса шпага с Шри Юктешвар. Посетителят не допускаше

съществуването на Бога, доколкото науката не е изобретила способи за Неговото откриване.

— Значи по някаква необяснима причина не ви се е удало да изолирате Висшата Сила в своите епруветки! - Погледът на Учителя беше суров. - Препоръчвам ви един нечуван експери-

мент. Непрестанно изследвайте своите мисли двадесет и четири часа. После няма да се чудите повече от липсата на Бога.

Един прославен пандит получи подобен шамар. С показно усърдие ученият разтърси

стените на ашрама със своята ерудиция в областта на Свещените писания. Потекоха звънки откъси от Махабхарата, Упанишадите90, бхашите91 на Шанкара.

— Чакам да ви чуя. - Тонът на Шри Юктешвар беше въпросителен, сякаш цареше пълно мълчание. Пандитът беше озадачен.

— Цитати имаше предостатъчно. - Думите на Учителя ме накараха да се разтърся от смях,

както бях приклекнал в ъгъла, на почтително разстояние от посетителя. - Но какъв оригинален коментар можете да предложите вие от гледна точка на уникалността на собствения си живот? Кой свещен текст сте попили и направили свой собствен? По какъв начин тези вечни истини са

обновили вашата природа? Удовлетворява ли ви да бъдете куха фуния, механично повтаряща думите на други хора?

— Предавам се! - Огорчението на пандита беше комично. - Аз нямам вътрешно озарение. Вероятно за пръв път той разбираше, че умелото поставяне на запетайки не компенсира

духовната пустота.

89

Марко 2:27 90

Упанишадите или Веданта (буквално – „краят на Ведите‖) се появяват в някои части на Ведите като резюме на

най-същественото. Упанишадите образуват доктриналната основа на индуистката религия. Шопенхауер им дава

следната висока оценка: „Как цялостно дишат Упанишадите от свещения дух на Ведите ! Как всеки, който се е

запознал с тази несравнима книга, е развълнуван от този дух до самите дълбини на душата си! От всяко изречение

възникват дълбоки, оригинални и възвишени мисли, а цялото е проникнато от висок и свя т, и задълбочен дух...

Достъпът до Ведите посредством Упанишадите е в моите очи най -великата привилегия на този век пред всички

изминали векове." 91

Коментари. Шанкара неподражаемо разяснява Упанишадите.



„Тези безжизнени педанти са прекалено високопарни - отбеляза моят гуру, след като, смирен, ученият си беше отишъл. - Те смятат, че философията е мило интелектуално уп-

ражнение. Възвишените им мисли са оградени грижливо както от грубостта на външните действия, така и от мъчителната вътрешна дисциплина!"

При други поводи Учителят подчертаваше безполезността само на книжното знание.

„Не смесвайте разбирането с някакъв голям речник - казваше той. - Свещените писания са полезни за стимулиране на желание за вътрешна реализация, ако бавно се усвоява по една строфа за определено време. Непрекъснатото интелектуално изследване води до суетност и

лъжливо удовлетворение от неусвоено знание." Шри Юктешвар разказваше за едно свое собствено преживяване, свързано с обучението му

в Свещените писания. Място на действието бил горски ашрам в Източна Бенгалия, където той наблюдавал методиката на един известен учител - Дабру Балав. Неговият метод, едновременно прост и сложен, бил разпространен в древна Индия.

Дабру Балав бил събрал учениците около себе си на усамотено място в гората. Пред тях била разтворена свещената Бхагавадгита. Втренчено, те гледали един пасаж половин час, после затворили очи. Минал още половин час. Учителят направил кратък коментар. Неподвижни, те

медитирали още един час. Накрая учителят проговорил: — Разбрахте ли?

— Да, господине - осмелил се да заяви един от групата. — Не, не напълно. Търсете духовната жизненост, дала на тези думи силата да обновяват

Индия век след век. - Последвал още един час мълчание. Учителят отпратил учениците и се

обърнал към Шри Юктешвар: — Познавате ли Бхагавадгита?

— Не, господине, не истински, въпреки че умът и очите ми са преминавали през страниците й много пъти.

— Хиляди са ми отговаряли по различен начин! - Великият мъдрец се усмихнал

благославящо на Учителя. - Ако човек се занимава с външните прояви на богатството, заложено в Писанията, ще му остане ли време за мълчаливо вътрешно гмуркане в търсене на безценните бисери?

Шри Юктешвар ръководеше обучението на собствените си ученици по същия интензивен метод за насочване към едно единствено нещо. „Мъдростта не се усвоява с очите, а с атомите -

казваше той. - Когато вашата убеденост в истината е не само в мозъка, а в цялото ви същество, можете скромно да гарантирате нейния смисъл." - Той не насърчаваше по никакъв начин склонността на учениците да тълкуват книжното знание като необходима стъпка за духовната

реализация. „Ришите са вложили в едно изречение такава дълбочина, че учените коментатори се

занимават с тях в течение на много поколения - отбелязваше той. - Безкрайните литературни спорове са за ленивите умове. Коя мисъл е по-освобождаваща от „Бог е" или дори само „Бог"?"

Но човек не се връща лесно към простотата. Той рядко би казал просто „Бог", вместо

заучени помпозни изречения. Егото му е удовлетворено, че може да прояви такава ерудиция. Хората, съзнаващи гордо високото си положение в света, можеха в присъствието на

Учителя да прибавят към останалите си притежания и скромността. Веднъж за беседа в

крайморския ашрам в Пури дойде един местен съдия. Мъжът, който се славеше като безмилостен, разполагаше с властта да ни изгони от ашрама. Предупредих моя гуру за

възможностите за деспотизъм. Но той седеше с безкомпромисен вид и не стана да посрещне посетителя. Леко нервен, аз бях клекнал край вратата. Мъжът трябваше да се задоволи с един дървен сандък; моят гуру не ме помоли да донеса стол. Явното очакване на съдията, че важната

му особа ще бъде церемониално призната, не се осъществи. Последва метафизичен дебат. Гостът се луташе сред погрешните тълкувания на Писанията.

Неизменно затъваше и яростта му растеше. — Знаете ли, че бях пръв на изпита за магистър на изкуствата? - Благоразумието го беше

напуснало, но все още можеше да вика.

— Господин съдия, вие забравяте, че тук не ви е съдебната зала, - спокойно отговори Учителят. - От наивните ви забележки мога да разбера, че кариерата ви в университета не е била



особено забележителна. Във всеки случай университетската степен не е свързана с осъзнаване на Ведите. Светците не излизат на партиди всеки семестър като чиновниците.

След слисано мълчание, посетителят от сърце се разсмя: — Това е първият ми сблъсък с небесен съдия - каза той. По-късно той отправи официална

молба, формулирана с юридически термини, които явно бяха част от неговото същество, да бъде

приет като „кандидат"-ученик. Моят гуру лично се занимаваше с подробностите, свързани с управлението на неговото

имущество. Безскрупулни личности се опитваха по различни поводи да придобият неговите

наследствени земи. С решителност и даже стигайки до съд, Шри Юктешвар надиграваше всеки противник. Той се подлагаше на тези болезнени преживявания, защото желаеше никога да не е

просещ гуру или бреме за учениците си. Финансовата му независимост беше причината, поради която на моя обезпокоително прям

Учител беше неведомо изкуството на дипломацията. За разлика от онези учители, които трябва

да ласкаят тези, които ги издържат, моят гуру беше неподвластен на влиянието, явно или скрито, на чуждите богатства. Никога не го чух да моли или дори да намеква за пари за каквато и да е цел. Обучението, което даваше в ашрама, беше безплатно и свободно за всички ученици.

Един ден в ашрама в Серампор дойде нагъл съдебен представител, за да връчи на Шри Юктешвар призовка. Аз и още един ученик на име Канаи също бяхме там. Чиновникът се дър -

жеше нападателно към Учителя. — Ще бъде най-добре да напуснете заслона на това жилище и да подишате сладкия въздух

на съдебната зала - хилеше се надменно той. Не можах да се сдържа.

— Още една нагла дума и ще се намерите на пода! - приближих се аз застрашително. — Мерзавец! - извика едновременно с мене Канаи. - Как се осмеляваш да богохулстваш в

този свят ашрам? Но Учителят се застъпи за този, който го беше обидил: — Не се вълнувайте напразно. Този човек само изпълнява законния си дълг.

Човекът, объркан от толкова разнороден прием, почтително се извини и си тръгна. Удивително беше да се види как учител с такава пламенна воля е толкова спокоен

вътрешно. Той съответстваше на ведическото определение за божий човек: „По-нежен от цвете,

когато става въпрос за доброта; по-силен от мълния, когато на риск са поставени принципите." На света винаги има хора, които, по думите на Браунинг, „не понасят светлина, защото

самите те са тъмни". Един от тези, които идваха отвън, от време на време мъмреше Шри Юктешвар за въображаема несправедливост. Моят невъзмутим гуру учтиво го изслушваше, анализирайки дали в обвинението няма частица истина. Тези сцени винаги ще ми припомнят ед-

но от безподобните сравнения на Учителя: „Някои хора се опитват да станат високи, като отсичат главите на другите!"

Неизменното самообладание на светеца е по-изразително от всяка проповед. „ Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове."92

Често мислех, че моят величествен учител напълно би могъл да бъде император или покоряващ света воин, ако умът му беше насочен към слава или светски постижения. Вместо това той беше избрал да щурмува онези вътрешни цитадели от страст и егоизъм, чието падане

ознаменува най-голямото възвисяване на човека.

Глава 13

Неспящият светец

— Моля, позволете ми да отида в Хималаите. Надявам се в ненарушимо усамотение да

постигна непрекъснат контакт с Бога. Аз наистина се обърнах един ден към своя Учител с тези неблагодарни думи. Обзет от една

от непредсказуемите илюзии, които от време на време връхлитат поклонниците, аз усещах растяща нетърпимост към задълженията в ашрама и занятията в колежа. Слабо смекчаващо вината обстоятелство беше, че отправих предложението си само шест месеца след като бях с

Шри Юктешвар. Все още не бях осъзнал напълно колосалния му ръст.

92

Притчи 16:32



— Много планинци живеят в Хималаите и все пак не притежават възприятие за Бога - бавно и просто отговори моят гуру. - По-добре е да търсиш мъдрост от себеосъзнал се човек,

отколкото от инертна планина. Пренебрегвайки явния намек на Учителя, че той, а не някоя планина е моят гуру, аз

повторих молбата си. Шри Юктешвар не ме удостои с отговор. Приех мълчанието му за съг-

ласие, несигурно тълкувание, което лесно приемаме за свое удобство. Същата вечер в дома си в Калкута се заех с приготвяне на пътуването. Като завързвах

нещата си в одеяло, аз си припомних един подобен вързоп, тайно изхвърлен от прозорците на

мансардата ми няколко години преди това. Чудех се дали и това бягство към Хималаите ще се окаже неудачно. Отначало настроението ми беше приповдигнато, но през нощта силно започна

да ме мъчи съвестта, че съм напуснал своя гуру. На следната сутрин аз издирих пандита Бехари, моя професор по санскрит в Шотландския

църковен колеж.

— Господине, разказвали сте ми за приятелството си с един велик ученик на Лахири Махасая. Моля ви, дайте ми адреса му.

— Имаш предвид Рам Гопал Музумдар. Наричам го „неспящия светец". Той винаги е

буден в едно екстатично състояние. Домът му е в Ранбаджпур, недалеч от Таракешвар. Поблагодарих на пандита и незабавно се отправих с влака за Таракешвар. Надявах се да

успокоя лошите си предчувствия, като изкопча от „неспящия светец" разрешение да се занимавам със самотни медитации в Хималаите. Бях чувал, че приятелят на Бехари е получил просветление след дълги години практикуване на крия-йога в уединени пещери.

В Таракешвар аз се приближих към известната светиня. Индуистите се отнасят към нея със същото благоговение, което католиците изпитват към светилището Лурд във Франция. Безброй

чудеса на изцеление са се случили в Таракешвар, включително и едно с член от моето семейство.

„Седях там в храма една седмица - разказа ми веднъж най-възрастната ми леля. -

Спазвайки пълен пост, аз се молех твоят чичо Сарада да бъде излекуван от хроническа болест. На седмия ден в ръцете ми се материализираха някакви билки! Направих отвара от тях и я дадох на чичо ти. Болестта му веднага изчезна и повече не се появи."

Влязох в таракешварското светилище. На олтара нямаше нищо друго освен един кръгъл камък. Неговата периферия, безкрайна и безначална, го прави много подходящ изразител на

Безпределното. Космическите абстракции не са чужди и на най-скромния индийски селянин; дори хората от Запада често го обвиняват, че живее с абстракции.

Собственото ми настроение в момента беше толкова непримиримо, че не усещах никакво

желание да се поклоня пред каменния символ. Бог, размишлявах аз, трябва да се търси само вътре в душата.

Напуснах храма, без да превия колене, и бързо се отправих към отдалеченото село Ранбаджпур. Молбата ми за упътване към един минувач го накара да потъне в дълго размиш-ление.

— Като стигнете кръстопътя, завийте надясно и вървете все в тази посока - с пророчески глас изрече най-накрая той.

Следвайки напътствието, аз се отправих по бреговете на един канал. Падна мрак;

покрайнините на джунглата оживяха с проблясващи светулки и близък вой на чакали. Лунната светлина беше твърде бледа, за да ми придаде някаква увереност. Напредвах, препъвайки се,

около два часа. Да живеят звънците на кравите! След като няколко пъти извиках, най-накрая при мен

дойде един селянин.

— Търся Рам Гопал Бабу. — В селото ни не живее такъв човек. - Гласът на мъжа беше враждебен. - Да не си някой

фалшив детектив. Надявайки се да успокоя подозренията на неговия тревожен от политика ум, аз затрогващо

му обясних затруднението си. Той ме заведе в къщата си и ми предложи гостоприемството си.

— Ранбаджпур е далеч оттук - отбеляза той. - На кръстопътя е трябвало да завиете наляво, не надясно.



Предишният ми осведомител, мислех аз тъжно, явно е истинска заплаха за пътниците. След като вкусно си хапнах неолющен ориз, дхал от леща и къри от картофи със сурови банани,

аз се оттеглих в една малка колиба недалеч от двора. В далечината селяните пееха под шумния съпровод на мриданги93 и цимбали. Тази нощ сънят ми беше повърхностен. Аз дълбоко се молех да бъда насочен към усамотения йогин Рам Гопал.

Щом първите лъчи на зората проникнаха през пролуките на тъмната ми стая, аз се отправих към Ранбаджпур. Прекосявайки неравните оризови полета, аз упорито напредвах през стърнищата от бодливи растения и купчините суха глина. Случайно срещаните селяни

неизменно ме уведомяваха, че целта ми е „само на една кроша" (две мили). След четири часа слънцето победоносно се бе придвижило от хоризонта до зенита, а аз започнах да усещам, че

винаги ще бъда на една кроша от Ранбаджпур. В средата на следобеда светът ми все още се състоеше единствено от безкрайните оризови

полета. Почти припадах от жегата, изливаща се от безпощадното небе. Когато към мен с

отмерена крачка се приближи един мъж, едва се осмелих да задам обичайния си въпрос, за да не би да предизвикам монотонното: „Точно една кроша."

Непознатият спря до мен. Нисък и слаб, той не впечатляваше с нищо, като се изключат

необикновените му проницателни тъмни очи. — Смятах да напусна Ранбаджпур, но намерението ти беше добро, затова те почаках. - Той

поклати пръст пред изуменото ми лице. - Не си ли достатъчно умен да разбереш, че не би могъл да ми се изтърсиш без покана? Професор Бехари нямаше право да ти дава адреса ми.

Разбирайки, че в присъствието на този учител да се представя би било просто пилеене на

думи, аз стоях мълчаливо, леко обиден от този прием. Следващата му реплика беше неочаквана. — Кажи ми, къде е Бог според тебе?

— Е, Той е вътре в мен и навсякъде. - Несъмнено аз изглеждах точно толкова объркан, колкото се чувствах.

— Всепроникващ, а? - засмя се светецът. - Тогава защо, млади господине, вчера пропусна

да се поклониш пред Безпределното в каменния символ на храма в Таракешвар 94? Гордостта ти беше наказана чрез неправилното упътване от пешеходеца, който не се тревожеше особено от тънките различия между ляво и дясно. Днес също имаше доста неприятни мигове поради нея!

Аз се съгласих от цялото си сърце, поразен от всевиждащото око, скрито в незабележителното тяло пред мене. Целебна сила се излъчваше от йогина; аз моментално се

почувствах освежен сред знойните полета. — Поклонниците са склонни да мислят, че техният път към Бога е единственият - каза той.

- Йога, чрез която божественото се открива вътре в нас, е несъмнено най-висшият път: така ни

учеше Лахири Махасая. Но като осъзнаем Господ вътре в себе си, скоро започваме да Го възприемаме и навън. Светилищата в Таракешвар и навсякъде другаде справедливо се тачат

като мощни центрове на духовна сила. Строгостта на светеца изчезна; погледът му стана съчувстващ и мек. Той ме потупа по

рамото.

— Млади йогине, виждам, че си избягал от учителя си. Той има всичко, от което се нуждаеш; трябва да се върнеш при него. Планините не могат да бъдат твой гуру. - Рам Гопал повтаряше същата мисъл, която бе изразил и Шри Юктешвар при последната ни среща.

— Учителите не се подчиняват на космическа принуда, ограничаваща местата, в които могат да пребивават. - Събеседникът ми ме гледаше насмешливо. - Хималаите в Индия и Тибет

нямат монопол върху светците. Това, което човек не се старае да намери вътре в себе си, няма да му се открие, като премества тялото си насам-натам. Щом посветеният на Бога е готов да отиде дори накрай света за духовно просветление, неговият гуру се появява наблизо.

Мълчаливо се съгласих, припомняйки си своята молитва в ашрама в Бенарес, след която срещнах Шри Юктешвар на многолюдната уличка.

— Разполагаш ли с малка стаичка, където можеш да затвориш вратата и да бъдеш сам? — Да. - Помислих, че този светец скача от общото към частното със зашеметяваща

бързина.

93

Барабани, на които удрят с ръце. Използват се само за молитвена музика. 94

Тук човек си припомня наблюдението на Достоевски: „Човек, който не се прекланя пред нищо, никога не може

да понесе бремето на самия себе си‖.



— Това е твоята пещера. - Йогинът ме дари с просветляващ поглед, който никога няма да забравя. - Това е твоята свещена планина. Ето там ще намериш Божието царство.

Простите му думи за един миг пропъдиха преследващата ме цял живот мания да отида в Хималаите. Сред горещите оризови полета аз се пробудих от мечтите за вечните снегове.

— Млади господине, божествената ти жажда е похвална. Изпитвам силна любов към тебе.

- Рам Гопал взе ръката ми и ме поведе към едно старинно селце. Кирпичените къщи бяха покрити с кокосови листа и украсени с грубо изработени портали.

Светецът ме сложи да седна на сенчеста бамбукова площадка в своя малък дом. След като

ми даде подсладен лимонов сок и парче твърд небетшекер, той влезе във вътрешния двор и зае поза лотос. След около четири часа аз отворих медитиращите си очи и видях, че залятата от

лунна светлина фигура на йогина е все още неподвижна. Докато сурово напомнях на стомаха си, че човек не живее само от хляба, Рам Гопал се приближи към мене.

— Виждам, че си прегладнял; яденето скоро ще бъде готово. В глинената печка сред двора

беше запален огън. Не след дълго бяха сервирани ориз и дхал върху бананови листа. Стопанинът ми любезно отказа помощта ми при готвенето. „Гостенинът е Бог", тази индийска пословица от незапомнени времена е вдъхвала благоговейно уважение. В по-късните си пътувания по света

бях очарован да видя, че подобно уважение към посетителите се проявява в селските райони на множество страни. Градските обитатели разбират, че острието на гостоприемството им се

притъпява от свръхизобилието от непознати лица. Тържищата от хора ми се струваха смътни и далечни, докато седях с кръстосани крака

край йогина в усамотението на малкото селце сред джунглата. Стаята, заляна от мека светли на,

изглеждаше тайнствена. Рам Гопал ми подреди на пода няколко скъсани одеяла за постеля, а сам седна на една сламена рогозка. Завладян от неговия духовен магнетизъм, аз се осме лих да

помоля: — Господине, защо не ми дадете самадхи? — Скъпи мой, бих се радвал да ти предам божествения контакт, но не аз трябва да го

направя. - Светецът ме гледаше с полупритворени очи. - Твоят учител скоро ще те дари с това преживяване. Тялото ти все още не е настроено както трябва. Както малката лампичка не може да издържи прекалено електрическо напрежение, така и твоите нерви не са готови за кос-

мическия ток. Ако ти дам веднага безпределния екстаз, ще изгориш така, сякаш всяка твоя клетка е в пламъци.

Ти искаш да получиш просветление от мене - продължи замислено йогинът, - а аз се чудя - толкова незначителен, какъвто съм, и с малкото медитация, която съм направил - дали съм успял да зарадвам Бога и каква стойност ще имам в Неговите очи в крайна сметка.

— Господине, нима предано не сте търсили Бога дълго време? — Не съм направил много. Бехари навярно ти е разказал нещо за живота ми. Двадесет

години аз обитавах една скрита пещера, медитирайки по осемнадесет часа на ден. След това се преместих в по-недостъпна пещера и останах там двадесет и пет години, влизайки в йогическо единение по двадесет часа на ден. Не се нуждаех от спане, защото винаги бях с Бога. Тялото ми

си почиваше повече в съвършения покой на свръхсъзнанието, отколкото би могло в частичното спокойствие на обикновеното подсъзнателно състояние.

По време на спане мускулите си почиват, но сърцето, белите дробове и кръвоносната

система работят непрекъснато. При свръхсъзнанието вътрешните органи остават в състояние на временно преустановена жизненост, зареждана от космическата енергия. По такъв начин аз от

години намирам съня за ненужен. Ще дойде време, когато и ти ще можеш да минаваш без сън. — Боже мой, медитирали сте толкова дълго и все пак не сте сигурен в благосклонността на

Господа! - Аз го гледах изумен. - Какво остава тогава за нас, бедните смъртни?

— Е, нима не виждаш, скъпо момче, че Бог е Самата Вечност? Да предполагаш, че човек може напълно да Го познае след четиридесет и пет години медитация, е доста абсурдно очак-

ване. Бабаджи ни уверяваше обаче, че дори и малко медитация спасява човек от ужасния страх от смъртта и състоянието след нея. Недей да прикрепваш духовния си идеал върху малка пла-нина, а го насочи към звездата на безусловното божествено постижение. Ако се трудиш

усилено, ще отидеш там. Увлечен от тази перспектива, аз го помолих за още просветляващи думи. Той ми разказа

чудната история за своята първа среща с гуруто на Лахири Махасая, Бабаджи. Към полунощ Рам



Гопал изпадна в мълчание, а аз легнах върху одеялата. Затваряйки очи, видях проблясъци на мълния; обширното пространство вътре в мене беше зала от разтопена светлина. Отворих очи и

видях същото ослепително сияние. Стаята беше станала част от безкрайния свод, който бях наблюдавал с вътрешното си зрение.

— Защо не спиш?

— Господине, как мога да спя при наличието на мълнии, святкащи и при отворени, и при затворени очи?

— Благословен си да имаш това преживяване; духовното излъчване не се вижда лесно. -

Светецът добави няколко мили думи. На зазоряване Рам Гопал ми даде небетшекер и каза, че трябва да тръгвам. Усещах такова

нежелание да се сбогувам с него, че сълзи потекоха по бузите ми. — Няма да те оставя да си тръгнеш с празни ръце. - Йогинът говореше нежно. - Ще

направя нещо за тебе.

Той се усмихна и ме погледна втренчено. Аз стоях на земята като вкоренен, покоят се устреми като мощен поток през шлюзите на очите ми. За един миг бях излекуван от болка в гърба, която ме безпокоеше периодично в продължение на години. Обновен, изкъпан в океан от

светла радост, аз повече не плачех. След като докоснах нозете на светеца, аз навлязох в джунглата, проправяйки си път през тропическата й непроходимост, докато стигнах

Таракешвар. Там повторно се отправих на поклонение в известното светилище и се проснах пред

олтара. Кръглият камък се разширяваше пред вътрешния ми взор, докато не се превърна в

космически сфери: кръг след кръг, пояс след пояс, целият изпълнен с божественост. Един час по-късно щастливо потеглих за Калкута. Пътешествието ми завърши не във

величествените планини, а в хималайското присъствие на моя Учител.

Глава 14

Преживяване на космическо съзнание

— Ето ме и мен, гуруджи. - Стеснението ми говореше по-красноречиво от мене. — Да отидем в кухнята и да намерим нещо за ядене. - Шри Юктешвар се държеше толкова

естествено, сякаш се бяхме разделили преди няколко часа, а не преди дни. — Учителю, навярно съм ви разочаровал, като внезапно оставих всичките си задължения

тук; сигурно сте ми сърдит. — Не, разбира се, че не! Гневът възниква само от неизпълнени желания. Аз не очаквам

нищо от другите, така че техните действия не могат да противостоят на моите желания. Не бих

те използвал за свои собствени цели; щастлив съм само от твоето собствено истинско щастие. — Господине, за божествената любов се говори неясно, но аз за пръв път виждам

конкретен пример за нея в ангелския ви облик! В обикновения свят дори един баща не би простил на сина си, ако той изостави семейната работа без предупреждение. А вие не показвате и най-малко раздразнение, въпреки че навярно сте били поставен в голямо затруднение от

многото несвършени работи, които оставих. Ние се гледахме един друг в очите, където светеха сълзи. Блажена вълна ме погълна;

съзнавах, че Господ, под формата на моя гуру, е разширил малките пламъци в сърцето ми до

необятния обхват на космическата любов. Една сутрин, няколко дни по-късно, аз се отправих в празната всекидневна. Смятах да

медитирам, но похвалното ми намерение не бе споделено от непокорните ми мисли. Те се пръскаха като птици пред ловец.

— Мукунда! - Гласът на Шри Юктешвар звучеше от един отдалечен вътрешен балкон.

Чувствах се също толкова непокорен като мислите си. „Учителят винаги настоява да медитирам - роптаех аз. - Не трябва да ме прекъсва, като знае защо съм дошъл в тази стая."

Той ме извика отново; аз продължих упорито да мълча. На третия път в тона му имаше упрек.

— Господине, аз медитирам - извиках аз, протестирайки.

— Знам те как медитираш - извика моят гуру. - Умът ти е разхвърлян като листа при буря! Ела тук при мене.

Поставен на място и разобличен, аз унило се отправих към него.



— Бедно момче, планините не можаха да ти дадат каквото искаше. - Учителят говореше ласкаво, успокояващо. Спокойният му поглед беше непроницаем. - Желанието на сърцето ти ще

се изпълни. Шри Юктешвар рядко говореше с недомлъвки; бях озадачен. Той леко ме удари по гърдите

над сърцето.

Тялото ми се закова неподвижно; дъхът ми беше изтеглен от дробовете, сякаш с някакъв огромен магнит. Душата и умът изведнъж загубиха физическите си граници и бликнаха навън като пронизителна течна светлина от всяка моя пора. Плътта ми беше сякаш мъртва и все пак аз

интензивно осъзнавах, че никога преди това не съм бил истински жив. Чувството ми за идентичност вече не беше тясно ограничено в тялото, а обхващаше околните атоми. Хората по

далечните улици сякаш нежно се движеха по собствената ми отдалечена периферия. Корените на растенията и дърветата се виждаха през матовата прозрачност на почвата; аз различавах вътрешното движение на техния сок.

Цялата околност лежеше открита пред мене. Обикновеното ми фронтално виждане се смени с обширен сферичен поглед, възприемащ всичко едновременно. С тила си аз виждах хо-рата, разхождащи се далеч по улица „Рай Гхат", забелязах също и една бяла крава, която

спокойно се приближаваше. Когато тя достигна пространството пред отворените врати на ашрама, я наблюдавах с двете си физически очи. Когато отмина зад тухлената стена, аз все още

ясно я виждах. Всички предмети, намиращи се в обхвата на панорамния ми поглед, трептяха и вибрираха

като на бърз филм. Моето тяло, тялото на Учителя, дворът, мебелите и подът, дърветата и

слънчевата светлина от време на време силно се разбъркваха, докато не се слееха в едно фосфоресциращо море; както захарните кристали, пуснати в чаша вода, се разтварят, след като

се раздрусат. Обединяващата светлина се сменяше с материализация на форми: метаморфоза, разкриваща закона за причина и следствие в творението.

Океан от щастие нахлу по спокойните безкрайни брего ве на душата ми. Духът на Бога,

осъзнавах аз, е неизчерпаемо Блаженство; тялото Му е неизброими сплитъци светлина. Разрастващото се величаво сияние в мен започна да обхваща градове, континенти, земята, слънчевата и звездните системи, разредените мъглявини и носещите се вселени. Целият космос,

нежно фосфоресциращ като град, гледан отдалеч през нощта, блещукаше в безбрежността на моето същество. Рязко очертаните контури на земното кълбо леко бледнееха по

най-отдалечените краища, където можех да видя меко, никога ненамаляващо сияние. То беше неописуемо фино; планетарните картини бяха образувани от по-гъста светлина.

Божественото разпръскване на лъчи, леещи се от Вечния Извор, припламвайки в

галактиките, се видоизменяше в неизразимо прекрасни аури. Отново и отново виждах как съзидаващите светлинни снопове се сгъстяват в съзвездия, а след това се разпадат на ивици

прозрачен пламък. С ритмично възвръщане секстилиони светове преминаваха в прозирен блясък; огънят ставаше небесна твърд.

Осъзнах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си.

Лъчезарно сияние извираше от моето ядро до всяка част от вселенската структура. Блажената амрита, нектарът на безсмъртието, пулсираше в мене като живачна течност. Чувах съзидаващия глас на Бога, звучащ като Аум95, вибрацията на Космическия Двигател.

Внезапно дъхът се върна в дробовете ми. С почти непоносимо разочарование осъзнах, че безкрайната необхватност е загубена. Отново бях затворен в унизителната клетка на тялото,

която не беше лесно приспособима за Духа. Като заблудено дете аз бях избягал от своя дом - макрокосмоса, и се бях заключил в тесния микрокосмос.

Моят гуру стоеше неподвижен пред мене. Аз понечих да падна в светите му нозе в

благодарност за преживяването на космическо съзнание, което дълго и страстно бях търсил. Той ме повдигна и заговори спокойно и просто:

— Не трябва да се опияняваш от екстаз. Чака те още много работа в света. Ела да пометем балкона, а после ще се разходим край Ганг.

Отидох да взема метлата. Учителя, знаех аз, ме учи на тайната на балансирания живот.

Душата трябва да се простира над космогоничните бездни, докато тялото извършва ежедневните

95

―В началото беше Словотто, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото‖. (Йоан 1:1).



си задължения. Когато по-късно се отправихме на разходка, все още бях обхванат от неизразим възторг. Виждах телата ни като две астрални картини, движещи се по улицата покрай реката,

чиято същност бе безусловна светлина. — Именно Духът на Бога активно поддържа всяка форма и всяка сила във вселената и все

пак Той е трансцендентен и отдалечен в блажената несътворена пустота отвъд световете на

вибрационните явления96 - обясни Учителят. - Светците, които постигат божественост, докато са в земна плът, познават подобно двойнствено съществуване. Съзнателно изпълнявайки тук земните си задължения, те в същото време остават потопени във вътрешно блаженство. Господ е

създал всички хора от безграничната радост на собственото Си същество. Макар че мъчително са притиснати от тялото, Бог очаква душите, сътворени по негов образ, в крайна сметка да се

въздигнат над всички идентификации на сетивата и отново да се слеят с Него. Космическото видение остави много постоянни уроци. Ежедневно уталожвайки потока на

мислите си, аз можех да се освободя от илюзорното убеждение, че тялото ми е купчина плът и

кости, прекосяваща твърдата почва на материята. Дишането и неспокойният ум, разбрах аз, са като бури, надигащи от океана на светлината вълните на материалните форми - земя, небе, хора, животни, птици, дървета. Безпределното не може да бъде възприето като Единна Светлина, ако

не се успокоят тези бури. Винаги, когато умирявах тези две природни стихии, аз съзерцавах многобройните вълни на творението, слети в едно блестящо море точно както вълните на

океана, щом бурите стихнат, безметежно се разтварят в единство. Учителят дарява божественото преживяване на космическо съзнание, когато неговият

ученик посредством медитация е засилил ума си до степен, когато обширните перспективи няма

да го смажат. Преживяването никога не може да бъде дадено просто при интелектуална готовност и умствена възприемчивост на човека. Само достатъчното разширяване чрез

йогическа практика и набожна бхакти е в състояние да подготви ума за възприемане на освобождаващия шок на вездесъщието. То идва с естествена неизбежност за преданите поклонници. Тяхното ненаситно желание започва да притегля Бога с непреодолима сила.

Господ, Космическата форма, се притегля от магнетичния плам на търсещия в обхвата на неговото съзнание.

По-късно аз написах поемата Самадхи, стараейки се да предам величието на космическото

състояние: Изчезнаха воалите от светлина и мрак,

Стопиха се мъглите на скръбта, Разсея се зората на нетрайна радост. разпръсна се мъгливият мираж на чувствата.

Умряха любов - омраза, здраве - болест, смърт - живот: лъжливи сенки на екрана на двойнствеността.

Вълни от смях, потоци от сарказъм, езера от скръб се сливат в океана на блаженството и бурята на мая се смирява

с магическата пръчка на прозрението. Вселената - забравен сън - във подсъзнанието се укрива,

готова да нахлуе в току-що събудената памет за божествено.

96

„Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина‖ (Йоан 5:22). „Бога никой никога не е видял.

Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той го обясни‖. (Йоан 1:18). „Истина, истина ви казвам: който вярва

в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца си‖. (Йоан

14:12). „А Утещителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви

напомня всичко, що съм ви говорил.‖ (Йоан 14:26).

Тези библейски текстове се отнасят до троичната природа на Бога като Отец, Син и Свети Дух (Сат, Тат, Аум в

индуиските писания). Бог-Отец е Абсолютът, Непроявеният, съществуващ отвъд вибрационното творение. Бог-Син

е Христовото Съзнание (Брахма или Кутастха Чайтаня), съществуващ вътре във вибрационото творение.

Христовото Съзнание е „единственият породен‖ или единственото отражение на Несътвореното Безпределно.

Неговата външна проява или „свидетелство‖ е Аум или Светият Дух, божествената, творческа, невидима сила,

която структурира цялото творение чрез вибрация. Аум, блаженият Утешител, се чува при медитация и открива на

поклонника върховната Истина.



Живея без космическата сянка, но без да е отнета тя от мен,

тъй както съществува океанът без своите разпенени вълни, но те без океан не съществуват.

И няма вече сън или будуване, ни състоянието между тях, нито сегашно, минало и бъдеще,

а само всеприсъстващ и изпълващ всичко Аз. Звезди, галактики, мъглявини, земя,

изригвания вулканични, катаклизми, пещта, в която цялото творение се лее, и глетчери от всепроникващи лъчи,

изгарящи потоци електрони, сегашно, минало и предстояще, на всички хора множеството мисли,

и всеки стрък трева, самият аз, човечеството цяло, и всяка пръска от вселенска прах,

добро и зло, гняв, алчност, страст, възторг: погълнах всичко и преобразувах всичко в безбрежен океан с кръвта

на собственото си единно Същество! На медитациите сдържаната радост

очите насълзените заслепи, избухна с вечни пламъци блаженство, погълна моите сълзи и тяло, всичко мое.

О, Аз съм Ти и Ти си Аз, Познаването, Знаещият и Познаваното - всички сме Едно! Спокоен, неизменен трепет,

живеещ вечно и вечно подновяващ се покой! О, радост, отвъд възможността за изразяване:

блаженство, самадхи] Не състояние на безсъзнателност, духовен опиум, от който сам не можеш да се върнеш,

а самадхи, което разширява моето съзнание

отвъд пределите на смъртния му облик до най-далечния рубеж на вечността, където Аз, Космическо Море,

разглеждам малкото си его, плуващо във Мене. Врабчето, всяка дребна песъчинка не се помръдват без да съм видял

и цялото пространство, сякаш айсберг, се носи по духовния Ми океан.

О, Аз, така огромен и направен от всичките съдържащи се в мен неща! С дълбока медитация от своя гуру

получих туй небесно самадхи. Шума на атомите движещи се чувам,

земята тъмна, планините, долините, о, виж, са разтопена светлина! Течащите морета се превръщат

в неясни звездни купове мъгли, Аум разпръсква техните воали и всички океани се разкриват



като сияен танц на електрони, с последен звук

космическият барабан отеква и светлината плътна преминава в лъчи на всепроникващо блаженство.

Дойдох от радостта, за радостта живея и в радостта свещена се разтварям. Разумен океан, изпих до дъно

на цялото творение вълните. Една след друга падат по реда си

четирите завеси: твърдо, течно, пара и светлина.

Самият аз навсякъде навлизам във собственото си Велико Себе. Завинаги изчезнаха, нетрайни,

и сенките на смъртната ми памет. Непомрачено е небето ми духовно –

напред, надолу и високо горе. О, Вечността и Аз: един-единствен лъч! Аз - тъничко мехурче смях, сега:

Самият Океан на Радост.

Шри Юктешвар ме научи как да предизвиквам блаженото състояние по своя воля и как да го предавам на другите, ако интуитивните им канали са развити. С месеци аз влизах в екстатично единение, разбирайки защо Упанишадите казват, че Бог е раса, „вкус". Един ден

обаче поставих един проблем пред Учителя си: — Господине, искам да знам кога ще намеря Бога? — Ти си Го намерил.

— О, не , господине, не мисля така! Моят гуру се усмихна.

— Уверен съм, че не очакваш да видиш някоя почтена личност, украсяваща трона в някое антисептично ъгълче на космоса! Виждам обаче, че си въобразяваш, че притежанието на чудодейна сила представлява познание за Бога. Човек може да притежава цялата вселена и все

пак Господ да му се изплъзва! Духовните постижения се измерват не с външната сила, а с дълбочината на блаженството при медитация.

Вечно нова Радост - това е Бог. Той е неизчерпаем. Ако се занимаваш с медитация дълги години, той ще те забавлява с безкрайна изобретателност. Поклонниците, които като тебе са открили пътя към Бога, няма и да помислят да Го заменят за някакво друго щастие; Неговата

привлекателност е отвъд всякаква конкуренция. Колко бързо се отегчаваме от земните удоволствия! Жаждата за материални блага е

безкрайна; човек никога не се удовлетворява напълно и преследва една цел след друга. Това

„още нещо", което той търси, е Богът, който единствен може да подсигури трайна радост. Външните стремежи ни прогонват от вътрешния ни рай. Те ни предлагат лъжливи наслади,

които само се представят за душевно щастие. Изгубеният рай се възвръща бързо чрез божествена медитация. Тъй като Бог е неочакван и Вечно Нов, ние никога не се изморяваме от него. Можем ли да се преситим от блаженството, възхитително разнообразно във вечността?

— Сега разбирам, господине, защо светците наричат Бог непостижим. Дори и вечен живот не би ни стигнал, за да Го оценим.

— Това е вярно, но Той също така е скъп и близък. След като умът е пречистен от сетивните препятствия чрез крия-йога, медитацията предоставя двойно доказателство за Бога. Вечно новата радост е доказателство за Неговото съществуване, убедително за всеки наш атом.

Освен това при медитация човек получава и мигновеното Му ръководство, точния Му отговор на всяко затруднение.



— Виждам, Гуруджи, че разрешихте проблема ми - благодарно се усмихнах аз. - Сега наистина разбирам, че съм намерил Бога, защото винаги, когато радостта от медитацията

подсъзнателно се върне в часовете на активна дейност, аз неуловимо съм насочван да поема верния път във всичко, дори и в детайлите.

— Човешкият живот е изпълнен с мъка, докато не научим как да се настройваме към

Божията Воля, чийто „верен път" често бива препречван от егоистичния интелект. Бог носи товара на космоса. Единствено Той може да даде безпогрешен съвет.

Глава 15

Кражбата на карфиол

— Учителю, подарък за вас! Посадил съм тези шест големи карфиола със собствените си ръце и съм наблюдавал растежа им с нежната загриженост на майка, кърмеща детето си. - С церемониален жест аз му поднесох кошницата със зеленчуци.

— Благодаря ти! - ласкаво се усмихна Шри Юктешвар. - Моля те, задръж ги в твоята стая, ще ми трябват утре за приготвянето на специална вечеря.

Току-що бях пристигнал в Пури 97, за да прекарам лятната си ваканция с моя гуру в

крайморския му ашрам. Построена от Учителя и неговите ученици, приятната неголяма двуетажна постройка гледаше към Бенгалския залив.

На следващата сутрин се събудих рано, освежен от соления морски бриз и прекрасната обстановка. Викаше ме мелодичният глас на Шри Юктешвар. Хвърлих поглед на лелеяния си карфиол и внимателно го сложих под кревата.

— Елате да отидем на плажа. - Учителят ни водеше, а няколко млади ученици и аз го следвахме в разпръсната група. Нашият гуру ни огледа леко критично.

— Когато вашите западни братя се разхождат, те обикновено се гордеят с това, че са в унисон помежду си. Хайде сега, моля ви, марширувайте в две редици, крачка в крачка един с друг. - Шри Юктешвар наблюдаваше как се подчиняваме. - Леви, десни, леви, десни, ще вървим

напред - пееше той. Не можех да не се възхитя от лекотата, с която Учителят успяваше да се приравнява към

бързия ход на младите си ученици.

— Стой! - Очите на моя гуру потърсиха моите. - Не си ли забравил да затвориш задната врата на ашрама?

— Мисля, че не, господине. Няколко мига Шри Юктешвар помълча с полуприкрита усмивка на устните. — Не, забравил си - каза той накрая. - Съзерцанието на божественото не трябва да се

превръща в извинение за небрежността към материалното. Пренебрегнал си задълженията си по охраната на ашрама, трябва да бъдеш наказан.

Мислех, че неясно се шегува, но той прибави: — Шестте ти карфиола скоро ще станат пет. Обърнахме се по нареждане на Учителя и

замарширувахме обратно, докато не приближихме ашрама.

— Спри за малко, Мукунда, погледни наляво, към пътя от другата страна на оградата. Сега там ще дойде един човек, който ще бъде оръдието на твоето наказание.

Аз прикрих раздразнението си от тези неразбираеми забележки. Скоро на пътя се показа

един селянин. Той комично танцуваше и размахваше ръце в безсмислени жестове. Почти вцепенен от любопитство, аз не откъсвах очи от веселото зрелище. Когато мъжът стигна до

такова място на пътя, когато изчезна от погледа ми, Шри Юктешвар каза: — Сега той ще се върне. Селянинът внезапно смени посоката си и се отправи към задната част на ашрама.

Преминавайки пясъчното пространство, той влезе в сградата през задната врата. Бях я оставил незаключена точно както беше казал моят гуру. Не след дълго мъжът се появи, държейки един

от скъпоценните ми карфиоли. Сега той крачеше благоприлично, обкръжен с достойнството на собственика.

97

Пури, отстоящ на около 310 мили от Калкута, е известен поклоннически център за последователите на

Кришна. Неговият култ се чества там с два големи ежегодни празника Снанаятра и Ратхаятра.



Разигралият се фарс, в който явно ми беше отредена ролята на зашеметена жертва, не ме обърка чак дотолкова, че да не се втурна във възмутено преследване. Бях почти на пътя, когато

Учителят ме повика. Той се тресеше от главата до петите от смях. — Бедният безумец копнееше за карфиол - обясняваше той между взривовете веселие. -

Помислих си, че не е лоша идея да получи един от твоите така небрежно пазени зеленчуци!

Втурнах се в стаята си, където видях, че крадецът, явно с някаква зеленчукова мания, беше оставил недокоснати златните ми пръстени, часовника и парите, които лежаха непокрити върху одеялото. Вместо това той се беше пъхнал под кревата, където напълно скрит за случайни

погледи, един от моите карфиоли бе събудил всеотдайната му страст. Същата вечер помолих Шри Юктешвар да ми обясни случката, която несъмнено имаше

редица неясни черти. Моят гуру бавно поклати глава: — Ще я разбереш някой ден. Науката скоро ще открие част от тези скрити закони.

Когато няколко години по-късно чудесата на радиото зашеметиха света, аз си припомних предсказанието на Учителя. Вековните понятия за време и пространство бяха опровергани. Не остана нито една колиба, толкова тясна, че да не може да вмести Лондон или Калкута! И

най-притъпеният интелект се разшири пред неопровержимото доказателство за един аспект от човешката вездесъщност.

„Интригата" на комедията с карфиола най-добре може да бъде разбрана по аналогия с радиото. Шри Юктешвар беше съвършено човешко радио. Мислите не са нищо друго освен много фини вибрации, движещи се в етера. Точно както чувствителният радиоприемник улавя

желаното музикално произведение сред хилядите други програми, идващи от всички посоки, така и моят гуру беше успял да улови мисълта на онзи слабоумен човек, мечтаещ за карфиол,

сред безбройните мисли на излъчващите човешки воли по света98. Чрез своята силна воля Учителя беше също и човешки радиопредавател и успешно насочи

селянина да промени пътя си, да влезе в определена стая и да вземе определен зеленчук.

Интуицията99 е ръководство на душата, естествено проявяващо се в тези мигове, когато умът на човек е спокоен. Почти всеки е имал необяснимо точно „предчувствие" или успешно е предавал мислите си на друг.

Човешкият ум, освободен от смущенията на безспокойството, може чрез антената на интуицията да осъществи всички функции на сложен радиоапарат - да предава и приема мисли,

да изключва нежеланите мисли. Както мощността на ради ото зависи от количеството електрически ток, който може да използва, така и човешкото радио се енергизира в съответствие със силата на волята, която всеки индивид притежава.

Всички мисли вечно вибрират в космоса. Чрез дълбока концентрация учителят е в състояние да улови мислите на всеки ум, жив или мъртъв. Мислите са вкоренени във вселената,

а не в индивида; една истина не може да бъде създадена, а само възприета. Погрешните мисли на човека произтичат от несъвършенство в способността му за различаване. Целта на науката

98

Откритието на радиомикроскопа през 1939 г. разкри нов свят от досега незивестни лъчи. „Самият човек,

както и всички видове предполагаемо инертна материя постоянно излъчват лъчите, които „се виждат‖ с този

инструмент‖, съобщава Associated Press. „ Онези, които вярват в телепатия, второ зрение и ясновидство, получават

по този начин първото научно доказателство за невидимите лъчи, които наистина се разпространяват от едно лице

до друго. Радиоапаратът всъщност е честотен радиоспектроскоп. Той извършва същото за студената, ненажежена

материя, което прави спректроскопът, когато разкрива атомите, от които се състоят звездите... Учените отдавна

подозират съществуването на такива лъчи, излизащи от човека и всички живи същества. Откритията показват, че

всеки атом и всяка молекула в природата са постоянна радиостанция... Така дори и след смъртта субстанцията,

която е била човек, продължава да изпраща своите фини лъчи. Дължината на вълната на тези лъчи ва рира от такива,

които са по-къси от всичко, използвано сега в радиопредаванията, до най -дългия вид радиовълни. Многообразието

от тези вълни е почти невъобразимо. Те са милиони. Една единствена голяма молекула може да излъчи по едно и

също време един милион вълни с различна дължина. По-дългите вълни от този вид се разпространяват с лекотата и

скоростта на радиовълните... Има една поразителна разлика между новите радиолъчи и познатите лъчи, напр.

светлината. Това епродължителното време, възлизащо на хилядолетия, през което тези вълни ще продължат да се

излъчват от необезпокоена материя‖. 99

Човек се чуди дали да използва думата „интуиция‖. Хитлер, наред с по -мащабните си поражения, почти

напълно я изопачи. Смисълът на латинския корен на думата е „вътрешна защ ита‖. Санскритската дума агама

означава интуитивно знание, родено от пряко възприятие на душата. Поради това определени древни трактати на

ришите са се наричали агами.



йога е да успокои ума, така че без изкривяване да може да отразява божественото изображение във вселената.

Радиото и телевизията пренасят моментално звуци и изображения на отдалечени хора до домовете на милиони: първите слаби указания на науката, че човек е всепроникващ дух. Не тяло, приковано към определена точка на пространството, а огромна душа, която егото напразно се

старае да ограничи с най-варварски методи. „Все още могат да се появят много странни, много чудни и на пръв поглед много

неправдоподобни явления, които щом веднъж се установят, ще ни учудват не повече, отколкото

сега се учудваме на всичко, на което ни учи науката през последния век - заявява Чарлз Робърт Рише, нобелов лауреат в областта на физиологията. - Предполага се, че явленията, които сега

приемаме без изненада, не предизвикват нашето учудване, защото вече сме ги разбрали. Но случаят не е такъв. Ако те не ни изненадват, това е не защото сме ги разбрали, а защото са ни познати; тъй като ако трябваше да ни учудва всичко, което не разбираме, щяхме да се

изненадваме на всичко - на падането на камък, хвърлен във въздуха, на жълъда, който се превръща в дъб, на живака, който се разширява, като се нагрее, на желязото, привличано от магнита, на фосфора, запалващ се при триене... Днешната наука е много деликатна; рево-

люциите и еволюциите, които тя ще преживее за сто хиляди години, далече ще надхвърлят и най-смелите ни предположения. Истините - онези удивителни, изумителни, невиждани истини, -

които ще открият нашите потомци, дори и сега са край нас, вадейки ни очите, така да се каже, но ние все пак не ги виждаме. Дори не е достатъчно да се каже, че не ги виждаме, ние не искаме да ги видим, защото щом се появи неочакван или непознат факт, ние веднага се опитваме да го

вместим в баналните рамки на придобитото знание и негодуваме, ако някой се осмели да експериментира по-нататък."

Няколко дни след като по такъв невероятен начин ми беше откраднат карфиолът, се случи нещо забавно. Не можехме да намерим една газена лампа. След като наскоро бях станал свидетел на всесведущото прозрение на моя гуру, аз мислех, че той ще ни демонстрира, че за

него е детска игра да определи местонахождението й. Учителя долови моите очаквания. С преувеличена сериозност той разпита всички

обитатели на ашрама. Един млад ученик призна, че е използвал лампата, за да отиде до кладе-

неца в задния двор. Шри Юктешвар произнесе тържествено:

— Търсете лампата край кладенеца. Втурнах се там. Лампа нямаше! Оклюмал, аз се върнах при моя гуру. Сега той от сърце се

смееше, без да изпитва угризение от моето разочарование.

— Много жалко, че не можах да ти посоча изчезналата лампа, аз не съм гадател! - И със проблясващи очи добави: - Дори не съм и задоволителен Шерлок Холмс!

Осъзнах, че Учителя никога не би проявил силата си по незначителен повод или за да отговори на предизвикателство.

Изнизаха се седмици на радост. Шри Юктешвар планираше религиозно шествие. Той ме

помоли да водя учениците през града и плажа на Пури. Празничният ден започна като един от най-горещите през лятото.

— Гуруджи, как мога да поведа босите ученици по нажежения пясък? - попитах аз

отчаяно. — Ще ти издам една тайна - отговори ми Учителят. - Бог ще ни прати чадър от облаци и

ще се движите съвсем удобно. Аз щастлив организирах шествието. Нашата група тръгна от ашрама със знамето на

Сатсанга100 . Проектирано от Шри Юктешвар, то носеше символа на единственото 101 око,

все-виждащия взор на интуицията.

100

Сат буквално значи „битие‖, оттук „същност, реалност‖. Санга означава „община‖. Шри Юктешвар

нарече организацията на своите ашрами Сатсанга – „приятелство с истината‖. 101

„Затова, ако твоето око бъде чисто, И цялото твое тяло ще бъде светло‖ (Матей 6:22). При дълбока

медитация, единственото или духовното око става видимо в централната част на челото. Това всевиждащо око се

споменава по различен начин в Свещените писания като третото око, звездата на Изтока, вътрешното око, гълъб,

спуснал се от небето, окото на Шива, окото на интуицията и т.н.



Не бяхме успели да излезем от ашрама, когато тази част от небето, която беше над главите ни, като по вълшебство се покри с облаци. Под съпровода на изумени възгласи от всички страни

заваля лек дъждец, който охлади градските улици и горещия морски бряг. През двата часа на парада освежаващите капки не спираха. Веднага щом нашата група се върна в ашрама, облаците и дъждът изчезнаха безследно.

— Виждаш как ни съчувства Бог - отговори ми Учителят, след като изразих благодарността си. - Господ се отзовава на всички и работи за всички. Точно както изпрати дъжд по моя молба, така ще изпълни и всяко искрено желание на преданите поклонници. Рядко

хората осъзнават колко често Бог се вслушва в молбите им. Той не е пристрастен към не колцина, а оказва внимание на всеки, който доверчиво се обръща към Него. Децата Му трябва винаги да

имат безрезервна вяра в любящата доброта на своя Вездесъщ Отец102. Шри Юктешвар устройваше четири празници в годината - при пролетното и есенното

равноденствие и при лятното и зимното слънцестоене, когато учениците му се събираха от

близо и далеч. Лятното слънцестоене се празнуваше в Серампор. Когато за първи път участвах в него, аз получих една трайна благословия.

Празненството започна сутринта с босоного шествие по улиците. С гласовете на стотици

ученици ехтяха сладки религиозни песни, няколко музиканти свиреха на флейти и кхол картал (барабани и цимбали). Ентусиазираните жители на града обсипваха пътя ни с цветя, радостни, че

могат да се откъснат от прозаичните си задачи, призовани от звучните възхвали на благословеното Божие име. Дългият поход завърши в двора на ашрама. Там ние наобиколихме нашия гуру, докато ученици от горните балкони ни засипваха с невени.

Множество гости се качиха на горния етаж, за да получат пудинг от чанна и портокали. Аз се отправих към една група ученици, които днес бяха готвачи. Храната за такива големи

събирания трябваше да се приготвя на открито в огромни казани. Импровизираните тухлени печки димяха и очите ни се насълзяваха, но ние весело се смеехме, докато работехме. Ре-лигиозните празници в Индия никога не се разглеждат като нещо обременително, всеки участва

в тях, давайки пари, ориз, зеленчуци или собствените си услуги. Учителят скоро се появи сред нас, наглеждайки подробностите в приготовлението на

тържеството. Зает всеки момент, той не изоставаше и от най-енергичния млад ученик.

На втория етаж беше в ход санкиртан (групово пеене) в съпровод на хармониум и индийски барабани. Шри Юктешвар слушаше преценяващо, музикалният му слух беше

съвършен. — Не са в тон! - Учителят остави готвачите и се присъедини към музикантите. Мелодията

отново се разнесе, този път изпълнена правилно.

В Индия музиката, наред с рисуването и театъра, се смята за божествено изкуство. Брахма, Вишну и Шива - Вечната Троица - са били първите музиканти. В писанията се казва, че

Божественият Танцьор Шива е създал безкрайните видове ритми в Своя космически танц на сътворяване, съхраняване и разрушаване на вселената, докато Брахма е отбивал такта със звучните цимбали, а Вишну е удрял свещения барабан мриданга. Кришна, инкарнация на Вишну,

винаги се изобразява в индийското изкуство с флейта, на която свири омайващи песни, които призовават човешките души, бродещи в илюзията на мая, към техния истински дом. Сарасвати , богиня на мъдростта, символически се изобразява свина, майката на всички струнни

инструменти. Индийската Самаведа съдържа най-ранните в света научни съчинения по музика. Крайъгълен камък на индуистката музика са рагите, или фиксираните мелодични гами.

Шестте основни раги се разклоняват на 126 производни рагини (съпруги) и путри (синове). Всяка рага има минимум пет ноти: водеща нота (вади, или крал), вторична нота (самавади, или министър-председател), спомагателни ноти (анувади, прислужници) и дисонансна нота (вивади,

враг). На всяка от шестте основни раги естествено съответства определен час от деня, сезон от

годината и управляващо божество, което дарява определена способност. Така например: (1) Хиндол рага може да се чуе само на зазоряване през пролетта, за да предизвика чувство на вселенска любов; (2) Липака рага се свири вечер през лятото, за да събуди състрадание; (3)

102

„Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Кой то е стъкмил окото, няма ли да види?... Който учи човека на

знание, нима няма да изобличи?‖ (Псалом 93:9-10).



Мегха рага е мелодия за средата на деня в сезона на дъждовете, призоваваща към смелост; (4) Бхаирава рага се свири сутрин през август, септември и октомври, и цели умиротворение; (5)

Шри рага е запазена за есенния здрач, за да постигне чиста любов; (6) Малкоунса рага се слуша в полунощ през зимата за развитие на доблестта.

Древните риши са открили тези закони за звукова връзка между природата и човека. Тъй

като природата е обективация на Аум, Първичния Звук или Вибрационното Слово, човек може да придобие контрол над всички природни прояви, използвайки определени мантри, или песнопения103. Историческите документи разказват за забележителните сили, които притежавал

Миян Тан Сен, придворен музикант на Акбар Велики, живял през шестнадесети век. Когато императорът му наредил да пее нощна рага, докато слънцето било високо в небето, Тан Сен

запял мантра, която в същия миг потопила в мрак целия дворец и околностите му. Индийската музика разделя октавите на 22 срути, или четвърт тонове. Тези микротонови

интервали позволяват фини музикални нюанси, непостижими за западната хроматична гама от

12 полутона. Всяка от седемте основни ноти на октавата се свързва в индуистката митология с определен цвят и естествения звук, издаван от определена птица или животно: до - със зеленото и пауна; ре - с червеното и чучулигата; ми - със златното и козата; фа - с жълтеникавобялото и

чаплата; сол - с черното и славея; ла - с жълтото и коня; си - с комбинацията на всички цветове и със слона.

В западната музика се използват само три гами - мажорна, хармонична минорна и мелодична минорна, а индийската музика различава 72 тхати, или гами. Музикантът има твор-чески простор за безкрайни импровизации около определена традиционна мелодия, или рага;

той се съсредоточава върху чувството или определеното настроение на структурната те ма и след това я украсява според границите на собствената си оригиналност. Индийският музикант не чете

написани ноти; при всяко свирене той облича с нови дрехи голия скелет на рага, като често се придържа към една единствена мелодична последователност, подчертавайки чрез повторение всички нейни фини микротонални и ритмични вариации. От западните композитори Бах е този,

който е разбирал прелестта и силата на повтарящия се звук, леко изменен чрез стотици сложни комбинации.

Древната санскритска литература описва 120 тали, или измервания на времето. Казва се, че

основателят на индуистката музикална традиция Бхарата е различил 32 вида тала в пеенето на чучулигата. Произходът на тала или ритъма се корени в човешките движения - двойния ритъм

на ходене и тройния ритъм на дишане по време на сън, когато вдишването е два пъти по-дълго от издишването. Индия винаги е признавала човешкия глас за най-съвършения звуков инструмент. Затова индуистката музика широко се придържа към гласов обхват от три октави.

По същата причина се набляга на мелодията (връзка от последователни ноти), а не толкова на хармонията (връзка от едновременни ноти).

Най-дълбоката цел на ранните риши музиканти е била да слеят певеца с Космическата Песен, която може да бъде чута при събуждане на окултните гръбначни центрове на човека. Индийската музика е субективно, духовно и индивидуалистично изкуство, стремящо се не към

симфонично великолепие, а към лична хармония с Върховната Душа. Санскритската дума за музикант е бхагаватхар, „този, който пее възхвали за Бога". Санкиртаните, или музикалните събирания са една ефективна форма на йога или духовна дисциплина, изискваща дълбока

концентрация, интензивно вникване в семето - мисъл и звук. Тъй като самият човек е израз на Творческото Слово, звукът има най-силно и незабавно въздействие върху него, давайки му

възможност да си припомни своя божествен произход.

103

Във фолклора на всички народи се говори за магически заклинания за власт над природата. Добре

известно е, че индианците са разработили звукови ритуали за предизвикване на дъжд и вятър. Тан Сен, велик

индуски музикант, е можел да загася огън със силата на песента си. През 1926 г. Чарлз Келог, природоизследовател

от Калифорния, демонстрира пред група пожарникари от Ню Йорк влиянието на звуковата вибрация върху огъня.

„Прекарвайки бързо през алуминиев камертон един лък, подобен на голям лък за цигулка, той предизвика

пронизителен шум, наподобяващ силни радиосмущения. Моментално жълтите, високи два фута огнени езици на

газа, бушуващи в една празна стъклена тръба, спаднаха до височина шест инча и се превърнаха в пропукващо синьо

пламъче. Още един опит с лъка, още една пронизителна вибрация – и то изгасна‖.



Санкиртанът, който се разнасяше от гостната на Шри Юктешвар на втория етаж в деня на празненството, вдъхновяваше готвачите около димящите тенджери. Моите събратя и аз

радостно пеехме рефрените, пляскайки в такт с ръце. По залез вече бяхме сервирали на стотиците посетители кхичури (ориз и леща), къри от

зеленчуци и оризов пудинг. Постлахме в двора памучни одеяла и не след дълго цялото множес-

тво беше насядало под звездното небе, вслушвайки се безмълвно в мъдростта, която се лееше от устата на Шри Юктешвар. В речта си той подчертаваше ценността на крия-йога и на живота, изпълнен със себеуважение, спокойствие, определеност, проста храна и редовни упражнения.

След това група много млади ученици изпя няколко свещени химна; събирането завърши със санкиртан. От десет часа до полунощ обитателите на ашрама миеха тави и тенджери и

почистваха двора. Моят гуру ме извика при себе си. — Доволен съм от усърдната ти работа днес и през изминалата седмица на подготовка.

Искам да дойдеш с мене. Тази нощ можеш да спиш в леглото ми.

Това беше привилегия, която никога не мислех, че ще ми се падне. Останахме известно време в състояние на интензивен божествен покой. Не бяха изминали и десет минути, откакто бяхме легнали, и Учителят стана и почна да се облича.

— Какво става, господине? - Усетих, че неочакваната радост да спя до своя гуру започва да става леко нереална.

— Мисля, че няколко ученици, които са пропуснали подходящия влак, скоро ще бъдат тук. Нека приготвим нещо за ядене.

— Гуруджи, никой няма да дойде в един часа през нощта!

— Остани в леглото, ти работи много усилено. Но аз ще наготвя. При решителния тон на Шри Юктешвар аз скочих и го последвах в малката, ежедневно

използвана кухня, свързана с вътрешния балкон на втория етаж. Оризът адхалът скоро завряха. Моят гуру нежно се усмихна: — Тази нощ ти победи умората и страха от тежката работа; те никога вече няма да те

безпокоят в бъдеще. Когато той произнесе тези думи на вечна благословия, от двора се чуха стъпки. Аз изтичах

долу и пуснах група ученици.

— Скъпи братко, така не ни се искаше да безпокоим Учи теля в този час! - обърна се с извинение един от тях към мене. - Сгрешили сме разписанието на влаковете, но усещахме, че не

можем да се върнем в къщи, без да сме зърнали своя гуру. — Той ви очаква и дори сега ви приготвя храна. Разнесе се радушният възглас на Шри Юктешвар. Аз поведох изумените посетители в

кухнята. Учителят се обърна към мене, в очите му играеха пламъчета. — Сега, като съпостави нещата, без съмнение се убеди, че гостите ни наистина са

изпуснали влака си! След половин час аз го последвах в спалнята му, напълно осъзнавайки, че ми предстои да

спя до един богоподобен гуру.

Глава 16

Надхитряване на звездите

— Мукунда, защо не си вземеш един астрологически амулет? — Защо ми е, Учителю? Аз не вярвам в астрологията.

— Това в никакъв случай не е въпрос на вяра. Единственото приемливо научно отношение към всяко нещо трябва да бъде дали то е истинно. Законът на гравитацията е работел също така ефективно преди Нютон, както и след него. Космосът би бил истински хаос, ако законите му не

действаха без санкцията на човешката вяра. Шарлатаните са докарали науката за звездите до днешната й лоша слава. Астрологията е

твърде обширна както в математически104, така и във философски смисъл, за да бъде схваната

104

От астрологическите указания в древните индуиски Писания учените са успели правилно да установя т

данните от живота на техните автори. Ришите са притежавали много голямо научно знание. В В

Каушитаки-брахмана намираме откъси с точни астрологични данни, които показват, че през 3100 г. пр. Хр.

индусите са били много напреднали в астрономията, която е им ала практическа стойност при определяна на

благоприятното време за астрологическите церемонии. В една статия от февруари 1934 г. в списанието Изток -Запад



правилно, освен от хора със задълбочено разбиране. Това, че невежите разчитат неправилно небето и виждат там драсканици вместо писмена, напълно може да се очаква от нашия

несъвършен свят. Но не бива да смесваме мъдростта с „мъдреците". Всички части на творението са свързани помежду си и взаимно си влияят. Балансираният

ритъм на вселената се корени във взаимодействието - продължи моят гуру. - Хората, в своя

човешки аспект, трябва да се сражават с два вида сили: първо, с безпорядъка в собственото си същество, причинен от смесването на елементите земя, вода, огън и въздух с веч ните елементи, и второ - с външните дезинтегриращи сили на природата. Докато човек се бори със своята

смъртност, той е подложен на влиянието на неизброимите изменения на земята и небето. Астрологията изучава как човек реагира на влиянието на планетите. Звездите не

притежават съзнателна благосклонност или враждебност; те просто излъчват положителна и от-рицателна енергия. Сама по себе си тя не помага и не вреди на човечеството, но създава легални канали за външно действие на закона за равновесие между причина и следствие, който всеки

човек е задвижил в миналото. Детето се ражда в този ден и час, когато небесните лъчи са в математическа хармония с

неговата индивидуална карма. Хороскопът му е предизвикателен портрет, разкриващ

неизменимото му минало и вероятните бъдещи резултати от това минало. Но рождената карта може да бъде правилно интерпретирана само от човек с интуитивна мъдрост, а такива са

малцина. Вестта, отчетливо запечатана на небесата в момента на раждане, не цели да подчертае

наличието на някаква неумолима съдба - резултат от миналото добро и зло, а да подбуди

човешката воля да избяга от всеобщото робство. Човек може да престане да прави това, което е правел. Никой друг освен самия той не е бил подбудител на причините, чиито следствия

преобладават сега в живота му. Той може да преодолее всяко ограничение, първо, защото го е създал чрез собствените си действия, и второ - защото притежава духовни ресурси, неподвластни на натиска на планетите.

Суеверното страхопочитание към астрологията прави човека автомат, робски зависим от механично ръководство. Мъдрият човек побеждава своите планети, т. е. своето минало, като прехвърля зависимостта си не към творението, а към Твореца. Колкото повече осъзнава своето

единство с Духа, толкова по-малко над него господства материята. Душата е вечно свободна; тя е безсмъртна, защото е неродена. Звездите не могат да я управляват.

Човекът е душа и има тяло. Когато правилно определи идентичността си, той загърбва всички принудителни шаблони. Дотогава, докато остава объркан в обичайното си състояние на духовна амнезия, ще са му познати фините окови на закона на околната среда.

Бог е хармония. Поклонникът, настроен към нея, никога няма да извърши някое неправилно действие. Постъпките му ще бъдат вярно и естествено приведени в съответствие с

астрологичния закон. След дълбока молитва и медитация той влиза в досег със своето божествено съзнание. Няма по-голяма сила от тази вътрешна защита.

— Тогава защо, скъпи Учителю, ми препоръчвате да нося астрологически амулет? -

Осмелих се да задам този въпрос след дълго мълчание, по време на което се опитвах да осмисля внушителния разказ на Шри Юктешвар.

— Само когато пътникът е достигнал своята цел, може да захвърли картата. По време на

пътешествието трябва да се възползва от всяка удобна възможност за съкращаване на пътя. Древните риши са открили множество начини за съкращаване на периода на изгнаничество на

се дава следното резюме за Джиотиш или комплекса от ведически астрономически трактати: „Той съдържа на учно

знание, което поставя Индия на първо място сред древните нации и я прави Мека за всички търсачи на истината.

Брахмагупта, един от трудовете в Джиотиш, който е много древен, представлява астрономически трактат,

занимаващ се с такива проблеми като хелиоцентричното движение на планетите в нашата слънчева система,

наклона на еклиптиката, сферичната форма на Земята, отразената светлина на Луната, денонощното въртене на

Земята около оста си. наличието на неподвижни звезди в Млечния път, закона на гравитация та и други научни

факти, които не са се били появили в западния свят до времената на Коперник и Нютон‖.

Сега е добре известно, че т.н. арабски цифри, символи, без които развитието на математиката би било

много трудно, са дошли в Европа през девети век посредством арабите, но първоизточникът им е Индия, където

тази система на обозначение е била формулирана още в древността. Допълнителна светлина върху огромното

научно наследство на Индия може да се намери в книгите на д -р П. С. Рей История на индийската химия и на д-р Б.

Н. Сил Позитивните науки на древните индуси.



човека в илюзията. В закона на кармата има някои механически черти, които умело могат да бъдат регулирани с пръстите на мъдростта.

Всички човешки бедствия произтичат от престъпване на вселенския закон. В Писанията се подчертава, че човек трябва да удовлетвори законите на природата, без в същото време да дискредитира божественото всемогъщество. Той би трябвало да каже: „Господи, вярвам в Тебе

и зная, че Ти можеш да ми помогнеш, но също така искам да направя всичко по силите си, за да не извърша нищо лошо, така както е било в миналото." Чрез множество средства - молитва, сила на волята, йогическа медитация, общуване със светци, използване на астрологически амулети -

неблагоприятните въздействия на миналите лоши постъпки могат да бъдат намалени или сведени до нула.

Точно както домът може да бъде снабден с медна пръчка, за да се предотврати удар на мълния, така с различни защитни мерки може да се облагодетелства храмът на тялото. Преди столетия нашите йоги открили, че чистите метали отделят астрална светлина, оказваща мощно

противодействие на негативните влияния на планетите. Във вселената постоянно циркулират фини електрически и магнитни лъчения. Когато тялото на човека получава помощ, той не знае за това, когато то се разрушава, той пак е в неведение. Можем ли да направим нещо?

Нашите риши обърнали внимание на този проблем. Те открили, че е полезно не само съчетанието на метали, но и на растения, а най-ефективни от всичко са истинските скъпоценни

камъни, не по-малки от два карата. Превантивното използване на астрологията рядко се е изучавало сериозно извън Индия. Малко известен факт е, че подходящите препарати от скъпоценни камъни, метали или растения са безполезни, ако не се спази нужното им тегло и ако

тези лечебни фактори не се носят направо върху кожата. — Господине, аз несъмнено ще последвам съвета ви и ще си купя гривна. Интригува ме

мисълта, че можем да надхитрим планетите! — За общи цели те съветвам да използваш амулет, направен от злато, сребро и мед. А за

специфична цел си вземи гривна от сребро и олово - даде щателни указания Шри Юктешвар.

— Гуруджи, каква „специфична цел" имате предвид? — Звездите се готвят да проявят недружелюбен интерес към теб, Мукунда. Но не се бой.

Ще бъдеш защитен. След около месец черният ти дроб ще ти причини много тревоги.

Планирано е болестта да трае шест месеца, но като използваш астрологичния амулет, ще намалиш периода на двадесет и четири дни.

Още на следващия ден намерих бижутер и скоро носех амулета. Здравето ми беше отлично, предсказанието на Учителя излетя от главата ми. Той замина от Серампор, за да посети Бенарес. Тридесет дни след нашия разговор почувствах внезапна болка в областта на черния дроб.

Следващите седмици бяха мъчителен кошмар. Тъй като не исках да безпокоя своя гуру, аз смятах, че ще мога мъжествено да понеса изпитанията сам.

Но двадесет и три дни мъчения разколебаха моето решение и аз заминах за Бенарес. Там Шри Юктешвар ме посрещна с необичайна топлота, но нямаше възможност да останем насаме, за да му разкажа за неволята си. Този ден множество поклонници посетиха Учителя просто за да

получат даршан105. Болен и забравен, аз седях в ъгъла. Едва след вечеря всички гости си отидоха. Моят гуру ме повика на осмоъгълния балкон на къщата.

— Навярно си дошъл заради смущенията в черния си дроб. - Шри Юктешвар гледаше

настрани, разхождаше се напред-назад, закривайки от време на време лунната светлина. - Я да видим, страдаш от двадесет и четири дни, нали?

— Да, господине. — Моля те, направи коремните упражнения, на които съм те учил. — Ако знаехте степента на моето страдание, Учителю, не бихте искали да правя

упражнения. - Все пак аз направих слаб опит да му се подчиня. — Казваш, че те боли, пък аз казвам, че не те боли. Как може да съществува такова

противоречие? - въпросително ме погледна моят гуру. Бях зашеметен, а после ме обхвана щастливо чувство на облекчение. Вече не усещах

непрекъснатото мъчение, което почти не ми даваше да спя цели седмици. При думите на Шри

Юктешвар страданието изчезна, сякаш никога не е и съществувало.

105

Благословия, която се излива върху посетителя само при вида на светеца.



Понечих да коленича в краката му в знак на благодарност, но той бързо ми попречи. — Не ставай дете. Стани и се наслади на красотата на луната над Ганг. - Но очите на

Учителя светеха щастливо, докато стоях мълчалив край него. От отношението му разб рах, че иска да почувствам: не той, а Бог е лечителят.

И днес нося тежката гривна от сребро и олово - спомен за онзи отдавна отминал

незабравим ден, когато отново се убедих, че живея с наистина свръхчовешка личност. По-късно, когато водех свои приятели за лечение при Шри Юктешвар, той неизменно препоръчваше скъпоценни камъни или гривни, величаейки употребата им като акт на астрологическа мъдрост.

От детството си имах предубеждение към астрологията, отчасти защото бях видял много хора да се привързват робски към нея, отчасти поради предсказанието, направено ми от нашия

семеен астролог: „Ще се жениш три пъти и два пъти ще бъдеш вдовец." Мрачно размишлявах над това, чувствайки се като коза, очакваща да бъде принесена в жертва пред храма на тройния брак.

„Трябва да се подчиниш на съдбата си - беше отбелязал моят брат Ананта. - В хороскопа ти вярно е написано, че през ранните си години ще избягаш от къщи, за да отидеш в Хималаите, но ще бъдеш върнат принудително. Предвиждането за твоите женитби със сигурност също ще се

сбъдне." Една нощ ме осени ясна интуиция, че цялото пророчество е лъжливо. Изгорих свитъка с

хороскопа и поставих пепелта в един хартиен плик, на който написах: „Семената на миналата карма не могат да покълнат, ако са се изпекли върху божествения огън на мъдростта." Поставих плика на видно място. Ананта веднага прочете предизвикателния коментар.

— Не можеш да унищожиш истината така лесно, както изгори този хартиен свитък - засмя се пренебрежително брат ми.

Вярно е, че на три пъти, преди да достигна зряла възраст, семейството се опита да уреди годежа ми. Всеки път аз отказвах да се съобразя с тези планове106, знаейки, че моята любов към Бога е по-непреодолима от всеки астрологически натиск от миналото.

„Колкото по-дълбоко е самоосъзнаването на човека, толкова повече въздейства той на вселената с фините си духовни вибрации и толкова по-малко самият той се влияе от потока на явленията." Тези думи на Учителя често се връщаха в ума ми и ме вдъхновяваха.

От време на време аз казвах на астролозите да подберат най-лошите ми периоди според указанията на звездите и все пак и тогава успявах да осъществя всичко, с което се захва щах.

Вярно е, че успехът ми през тези периоди се съпровождаше от необикновени трудности. Но убеждението ми винаги се потвърждаваше: вярата в божественото покровителство и правилното използване на волята, дадена на човека от Бога, са сили, много по-могъщи от тези, които може

да свика под знамената си „обърнатата чаша" на небето. Стигнах до извода, че звездният запис при раждането не означава, че човек е марионетка в

ръцете на миналото. Посланието му по-скоро е повод за гордост: самите небеса се стремят да подбудят решителността на човека да се освободи от всякакви ограничения. Бог е създал всеки човек като душа, надарена с индивидуалност, следователно - същностно важна за структурата на

вселената, независимо от това дали временната й роля е да бъде опорен стълб или паразит. Свободата на човека е окончателна и незабавна, ако той пожелае това. Тя зависи не от външни, а от вътрешни победи.

Шри Юктешвар откри математическото приложение на 24 000-годишния цикъл на точката на пролетното равноденствие за настоящата епоха107. Цикълът се разделя на Възходяща дъга и

Низходяща дъга, всяка по 12 000 години. Във всяка дъга има четири юги или епохи, наречени кали, двапара, трета и сатя, съответстващи на гръцките идеи за желязна, бронзова, сребърна и златна епоха.

С многобройни изчисления моят гуру определи, че последната калиюга, или железен век на възходящата дъга, е започнал приблизително през 500 г. пр. Хр. Желязната епоха, която трае

1200 години, е период на материализъм. Тя завършва през около 1700 г. Тази година възвестява

106

Едно от момичетата, които моето семейство беше избрало като възможна булка за мене, по късно се

ожени за моя братовчед Прабхаш Гхандра Гхош. 107

Серия от тринадесет статии, посветени на историческото потвърждение на теорията на Шри Юктешвар за

югите, излезе в списанието Изток-Запад (Лос Анжелис) през периода от септември 1932 г. до септември 1933 г.



началото на двапараюга, 2400-годишен период на развитие на електрическата и атомната енергия, епоха на телеграфа, радиото, самолетите и други унищожители на пространството.

3600-годишният период на третаюга ще започне през 4100 г. Ще се характеризира с всеобщо познаване на телепатичните връзки и други унищожители на времето. През 4800-те го-дини на сатяюга, последната епоха от възходящата дъга, разумът на човека ще бъде напълно

развит, той ще действа в хармония с божествения план. След това за света ще започне108 низходящата дъга от 12 000 години, начеваща със

залязващ 4800-годишен златен век. Човек постепенно ще затъва в невежество. Тези цикли са

вечните кръгове на мая, контрастите и относителностите в света на явленията109. Хората един след друг се избавят от затвора на дуализма на творението, щом се събудят за съзнание на

неразривното си божествено единство с Твореца. Учителят разширяваше моите познания не само по астрология, но и върху Свещените

писания на света. Поставяйки светите текстове върху чистата маса на своя ум, той беше в

състояние да ги разреже със скалпела на интуитивното осмисляне и да отдели грешките и интерполациите на учените от истините, изначално изразени от пророците.

„Съсредоточете погледа си върху върха на носа." Тази неточна интерпретация на една

строфа от Бхагавадгита110, широко приета от източните пандити и западните преводачи, често предизвикваше критическия хумор на Учителя.

— Пътят на един йогин и без друго е достатъчно необикновен - отбелязваше той. - Защо да го съветваме да става и кривоглед? Истинското значение на насикаграм е „началото на носа", а не „върхът на носа". Носът започва от точката между веждите, мястото на духовното зрение111.

Тъй като един от афоризмите на Санкхя 112 , „Ишвара-асиддхех", гласи: „[За Бога на Творението не може да се съди], защото Бог е неустановен"113, много учени наричат цялата

философия атеистична. „Тази строфа не е нихилистична - обясняваше Шри Юктешвар. - Тя просто означава, че за

непросветления човек, зависещ във всички окончателни изводи от сетивата си, доказателството

за Бога ще остане неведомо и поради това - несъществуващо. Истинските последователи на 108

През 12500 г. 109

Индуиските Писания определят съвременната световна епоха като калиюга, поставяйки я в много

по-дълъг вселенски цикъл от простия 24000-годишен равноденствен цикъл, с който се занимава Шри Юктешвар.

Според писаният вселенският цикъл е 4300560000 години и измерва Деня на Творението или продължителността на

живота, предназначен за нашата планетна система в настоящата й форма. Тази огромна цифра, дадена от ришите, се

базира на връзката между дължината на слънчевата година и величината Пи ¶ (3.14159265359, отношение то на

дължината на окръжността към нейния диаметър).

Продължителността на живот на цялата вселена според древните пророци е 314159000000000 слънчеви

години или „един век на Брахма‖.

Учените оценяват настоящата възраст на Земята на около два милиарда години, основавайки заключенията

си върху изследване на оловни руди, останали в резултат на радиоактивността в скалите. Индуиските Писания

заявяват, че планета като нашата се разпада по една от две причини: жителите й като цяло стават или напълно

добри, или напълно лоши. По този начин световният разум генерира сила, която освобождава пленените атоми,

държани заедно като Земя.

Понякога се публикуват страшни предсказания, вещаещи предстоящ „край на света‖. Последното беше

направено от преп. Дж. Лонг от Пасадена, който оповести, че „Денят на Страшния съд‖ ще бъде 21 септември 1945

г. Журналистите от United Press попитаха за моето мнение. Обясних им, че световните цикли следват определена

прогресия в съответствие с божествения план. Не предстои никакво унищожаване на Земята. Все още нашата

планета в настоящата си форма има в запас два билиона години на възхождащи и низхождащи равноденствени

цикли. Числата, дадени от ришите за различните световни епохи, заслужават внимателно изучаване от страна на

Запада. Сп. Time (17 декември 1945, стр. 6) ги нарича „надеждна статистика‖. 110

БГ VI.13:

Като държи тялото, главата и врата си

изправени и неподвижни

непоколебимият йогин приковава своя поглед

във върха на носа си, без да гледа наоколо.

Същото се твърди и в Йога-сутра, 1.35 вж. Йога-Даршана. С. Евразия, 1998, с. 457-464. 111

Свтило за тялото е окото; затова, когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога

бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; и тъй гледай: светлината що е в тебе, да не е тъмнина‖ . (Лука 11:34-45). 112

Една от шестте системи на индийската философия. Санкя учи на окончателн освобождене чрез

познаването на двадесет и петте принципа, като се започне с пракрити, или природата и се свърши с пуруша, или

душата. 113

Санкхя – правачана-сутра, 1:92.



Санкхя с непоколебимото прозрение, родено от медитация, са разбирали, че Бог съществува и е познаваем."

Учителя обясняваше християнската Библия с прекрасна яснота. Именно от моя индийски гуру, непринадлежащ към официалния списък на членовете на християнството, аз се научих да възприемам безсмъртната същност на Библията и да разбирам истината в твърдението на

Христос - несъмнено най-вълнуващото и непреклонно, което някога е било изричано: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат."114 Великите учители на Индия са формирали своя живот според същите божествени идеали, които вдъхновяват Иисус. Те са

негови наречени родственици: „Защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка."115 „Ако вие пребъдете в словото Ми, посочва Иисус, наистина сте мои

ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни."116 Всички свободни, господари на самите себе си, христосоподобните йоги на Индия са част от едно безсмъртно братство: на онези, които са достигнали освобождаващо знание за Единия Отец.

— Историята на Адам и Ева ми е съвсем непонятна! - отбелязах доста разпалено аз един ден скоро след като бях започнал да се мъча с тази алегория. - Защо Бог е наказал не само виновната двойка, а и невинните неродени потомци?

Учителя беше по-развеселен от моята разгорещеност, отколкото от моето невежество. — Битие е дълбоко символична книга и не трябва да се приема буквално - обясни той. -

Нейното „дърво на живота" е човешкото тяло. Гръбначният мозък прилича на преобърнато дърво, като косата на човека са неговите корени, а аферентните и еферентните нерви - неговите клони. На дървото на нервната система има много доставящи удоволствие плодове или сетива:

зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. На тях човек има пълно право да се наслаждава, но му е бил забранен сексът, „ябълката" в средата на телесната градина117.

„Змията" олицетворява свитата на кълбо гръбначна енергия, стимулираща половите нерви. „Адам" е разумът, а „Ева" - чувството. Когато емоцията, или Ева-съзнанието във всяко човешко същество бъде овладяно от половия импулс, неговият разум, или Адам също бива победен118.

Бог е създал човешкия род, материализирайки телата на мъж и жена чрез силата на Своята воля. Той дарява новия вид със способността да създава деца по същия „непорочен" или божествен начин 119 . Тъй като дотогава Неговата проява в индивидуализирана душа се е

ограничавала с животните, свързани с инстинкта и лишени от възможностите на пълния разум, Бог е направил първите човешки тела, наречени символически Адам и Ева. В тях с цел

благоприятна възходяща еволюция Той пренесъл душите, или божествената същност на две животни120. В Адам, или мъжа преобладавал разумът; в Ева, или жената - чувството. Така бил изразен дуализмът, или полярността, която лежи в основата на света на явленията. Разумът и

чувството остават в рая на съвместната радост дотогава, докато човешкият ум не бъде подлъган от змиевидната енергия на животинските склонности.

Поради това човешкото тяло е не само резултат от еволюцията на животните, но е и създадено от Бога с акт на специално творение. Животинските форми са твърде груби, за да изразят пълната божественост. Човешкото същество единствено е получило като уникален дар

огромен духовен капацитет - „хилядолистния лотос" на мозъка, а също и силно пробудени окултни центрове в гръбнака.

114

Матей 24:35 115

Матей 12:50 116

Йоан 8:31-32. Свети Йоан свидетелства: „А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото

име, - даде възможност да станат чеда Божии" (Йоан 1:12). 117

„... плодове от дърветата можем да ядем, само за пло довете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте

от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете" (Битие 3:2-3). 118

„... жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох... Жената отговори: змията ме прелъсти, и

аз ядох‖. (Битие 3:12-13) 119

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги

Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я‖. (Битие 1:27-28). 120

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът

жива душа‖ (Битие 2:7).



Бог, или Божественото Съзнание е присъствало в първата сътворена двойка, съветвайки я да се наслаждава на всички човешки сетива, без да се концентрира върху сетивото за до пир121.

То било забранено, за да се избегне развитието на полови органи, което би въвлякло човечеството в по-низшия животински начин на размножаване. Предупреждението да не се съживява подсъзнателно присъстващата животинска памет не било взето под внимание.

Възобновявайки грубия начин за създаване на потомство, Адам и Ева излезли от състоянието на небесно блаженство, естествено за първоначалния съвършен човек.

Знанието за „добро и зло" се отнася към дуалистичната принуда на космоса. Попадайки

под властта на мая чрез неправилното използване на разума и чувството, или Ева-и-Адам-съзнанието, човек се отказва от правото си да влезе в небесната градина на

божествената самоудовлетвореност122 . Личната отговорност на всяко човешко същество се състои в това да възвърне „предците" си, или дуалистичната природа в единната хармония - Рая.

Когато Шри Юктешвар свърши своя разказ, аз по нов начин погледнах страниците на

Битие. — Скъпи Учителю - казах аз, - за пръв път изпитвам истинско синовно задължение към

Адам и Ева!

Глава 17

Саси и трите сапфира

— След като ти и моят син имате такова високо мнение за свами Шри Юктешвар, аз ще се срещна с него. - Тонът в гласа на д-р Нараян Чундер Рой показваше, че той просто отстъпва на

каприза на двама слабоумници. Скрих негодуванието си според най-добрите традиции на прозелитизма123.

Моят събеседник, ветеринарен хирург, беше убеден агностик. Младият му син Сантош ме беше помолил да пробудя интерес в баща му. Засега неоценимата ми помощ не беше особено забележима.

На следващия ден д-р Рой ме придружи до ашрама в Серампор. След като Учителят проведе с него кратък разговор, състоящ се в по-голямата си част от стоическо мълчание от двете страни, посетителят безцеремонно си тръгна.

— Защо си довел мъртвец в ашрама? - погледна ме въпросително Шри Юктешвар, веднага щом вратата зад скептика се затвори.

— Господине! Та докторът е съвсем жив! — Но не след дълго ще умре. Бях шокиран.

— Господине, това ще бъде ужасен удар за сина му. Сантош се надява с времето да промени материалистическите възгледи на баща си. Умолявам ви, Учителю, помогнете на този човек.

— Добре, но само заради тебе. - Лицето на моя гуру беше безстрастно. - Гордият конски доктор има доста напреднал диабет, макар да не го знае. След петнадесет дни това ще го повали

на легло. Лекарите ще сметнат, че случаят е безнадежден. Естественото му време да напусне света е след шест седмици, смятано от днес. Но благодарение на твоето ходатайство на тази дата той ще оздравее. Има обаче едно условие. Трябва да го убедиш да носи астрологическа гривна, а

той без съмнение ще се съпротивлява също толкова бурно, както неговите коне преди операция! - засмя се Учителят.

След известно мълчание, по време на което се чудех как Сантош и аз най -добре бихме могли да придумаме упорития доктор, Шри Юктешвар продължи:

121

„Змията (половата сила) беш най-хитра от всички полски зверове (всяко друго сетиво на тялото)‖ (Битие

3:1). 122

„И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде" (Битие 2:8). „Тогава

Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет" (Битие 3:23). Съзнанието на

божествения човек, създаден отначало от Бога, било съсредоточено във всемогъщото единично око в челото (на

изток). Всесъзидателните сили на неговата воля, фокусирана в тази точка, били загубени за човека, когато той

започнал да „обработва земята" на своята физическа природа. 123

Стремеж да се привлекат повече последователи на някое вероизповедание – Бел. прев.



— Щом като човекът се оправи, посъветвай го да не яде месо. Той обаче няма да се вслуша в съвета ти и след шест месеца, точно когато се чувства най-добре, внезапно ще умре. Но дори

тези шест месеца продължение му се дават само поради твоята молба. На следващия ден предложих на Сантош да поръча амулет при бижутера. След една

седмица той беше готов, но д-р Рой отказа да го сложи.

— Чувствам се отлично. Изобщо не можете да ме впечатлите с тези астрологически суеверия. - Докторът ме погледна войнствено.

Развеселен си припомних как Учителят справедливо беше сравнил този човек с дърпащ се

кон. Изминаха още седем дни. Докторът, внезапно заболял, смирено се съгласи да носи гривната. Две седмици по-късно лекуващият лекар ми каза, че състоянието на неговия пациент е

безнадеждно. Той ме снабди с ужасяващи подробности за опустошенията, нанесени от диабета. Поклатих глава: — Моят гуру каза, че. болестта му ще трае един месец и след това д-р Рой ще оздравее.

Лекарят ме погледна недоверчиво. Но след две седмици той ме намери и с извинителен тон възкликна:

— Д-р Рой напълно се възстанови! Това е най-изумителният случай в моята практика.

Никога преди това не съм виждал умиращ човек да се поправя така необяснимо. Твоят гуру наистина трябва да е пророк и лечител!

Проведох разговор с д-р Рой, повтаряйки му съвета на Шри Юктешвар за безмесната диета, а след това не го видях шест месеца. Веднъж той спря да си поговорим, докато седях на верандата на семейния си дом на улица „Гурпар".

— Кажи на учителя си, че благодарение на честото ядене на месо аз напълно възстанових силите си. Неговите ненаучни идеи за диетата не ми повлияха. - Наистина д-р Рой изглеждаше

като олицетворение на здравето. Но на следващия ден Сантош се втурна при мене от дома си в съседния квартал. — Тази сутрин татко внезапно умря!

Този случай беше едно от най-странните ми преживявания с Учителя. Той излекува неподатливия ветеринарен хирург независимо от неговото недоверие и увеличи естествения му период на пребиваване на земята с шест месеца само поради моята настойчива молба. Добротата

на Шри Юктешвар пред искрените молби беше безгранична. Най-гордата ми привилегия беше да завеждам състудентите си при моя гуру. Много от тях

захвърляха - поне в ашрама! - модната академична маска на религиозен скептицизъм. Един от моите приятели, Саси, прекара много щастливи дни в Серампор. Учителят силно

обикна момчето и скърбеше, че личният му живот е необуздан и хаотичен.

— Саси, ако не се промениш, след една година ще бъдеш опасно болен. - Шри Юктешвар го гледаше с нежност и негодувание. - Мукунда е свидетел. Да не кажеш после, че не съм те

предупредил. Саси се засмя. — Учителю, оставям на вас да събудите милосърдието на космоса за моя тежък случай!

Духът ми желае, но волята ми е слаба. Вие сте единственият ми спасител на земята, в нищо друго не вярвам.

— Поне трябва да носиш двукаратов син сапфир. Той ще ти помогне.

— Не мога да си го позволя. Но както и да е, скъпи гуруджи, аз напълно вярвам, че когато нещастието дойде, вие ще ме защитите.

— След една година ще донесеш три сапфира - тайнствено отговори Шри Юктешвар. - Но тогава от тях няма да има никаква полза.

Подобни разговори се провеждаха постоянно.

— Не мога да се променя! - казваше Саси с комично отчаяние. - А вярата ми във вас, Учителю, е по-ценна от всякакви камъни!

Година по-късно посетих моя гуру в калкутския дом на неговия ученик Нарен Бабу. Една сутрин около десет часа, докато Шри Юктешвар и аз седяхме тихо в дневната на втория етаж, чух, че входната врата се отваря. Учителят тежко се изправи.

— Това е Саси - каза той мрачно. - Годината изтече. И двата му бели дроба са свършени. Той пренебрегна съвета ми. Кажи му, че не искам да го видя.



Леко стреснат от суровостта на Шри Юктешвар, аз се втурнах надолу по стълбите. Саси се качваше.

— О, Мукунда! Искрено се надявам, че Учителят е тук. Имах предчувствие, че навярно е. — Да, но той не желае да бъде безпокоен. Саси избухна в сълзи и се шмугна край мене. Той се хвър ли в краката на Шри Юктешвар,

поставяйки там три красиви сапфира. — Всемогъщи гуру, докторите казаха, че имам скоротечна туберкулоза! Не ми дават

повече от три месеца! Смирено моля за помощта ви. Знам, че вие можете да ме изцерите!

— Не е ли вече малко късно да се тревожиш за живота си? Върви си със своите камъни. Времето на полезното им действие отмина. - И като сфинкс Учителят потъна в неумолимо

мълчание, прекъсвано от риданията на момчето, призоваващо към милост. В мене се появи интуитивна увереност, че Шри Юктешвар просто изпитва доколко

дълбока е вярата на Саси в божествената му лечителска сила. Затова не се изненадах, когато

след един час Учителят съчувствено се обърна към моя проснал се приятел: — Изправи се, Саси. Ама че суматоха вдигаш в домовете на хората! Върни сапфирите на

бижутера. Сега това са ненужни разходи. Но си вземи астрологическа гривна и я носи. Не се бой.

След няколко седмици ще се оправиш. Усмивката на Саси озари подпухналото му от сълзи лице като слънце, внезапно появило се

над подгизналата земя. — Любими гуру, да взимам ли лекарствата, предписани от докторите? Погледът на Шри Юктешвар беше търпелив.

— Както искаш - пий ги или ги изхвърли, няма значение. По-вероятно е слънцето и луната да си сменят местата, отколкото ти да умреш от туберкулоза. - И рязко добави: - А сега тръгвай,

преди да съм променил мнението си! С развълнуван поклон моят приятел бързо се отдалечи. През следващите седмици го

посетих няколко пъти и бях поразен да видя, че състоянието му непрекъснато се влошава.

— Саси няма да изкара нощта. - Тези думи, изречени от лекаря, и видът на моя приятел, сведен почти до скелет, ме изпратиха мълниеносно в Серампор. Учителят ми студено из слуша тъжното съобщение.

— Защо си дошъл тук да ме безпокоиш? Вече чу как уверих Саси, че ще се оправи. Аз благоговейно се поклоних пред него и се оттеглих към вратата. Шри Юктешвар не ме

изпрати с нито една дума, а потъна в мълчание. Немигащите му очи бяха полуотворени, а погледът му се понесе към други светове.

Веднага се върнах в дома на Саси в Калкута. С изненада заварих приятеля си седнал да пие

мляко. — О, Мукунда! Какво чудо! Преди четири часа усетих присъствието на Учителя в стаята.

Ужасяващите ми симптоми незабавно изчезнаха. Усетих, че благодарение на неговата милост съм напълно излекуван.

След няколко седмици Саси беше по-як и здрав от всякога124. Но своеобразната му реакция

на излекуването имаше лек оттенък на неблагодарност: той вече много рядко посещаваше Шри Юктешвар! Един ден моят приятел ми каза, че така дълбоко съжалява за предишния си начин на живот, че се срамува да погледне Учителя в очите.

В заключение бих добавил само, че болестта оказа благотворно влияние върху Саси, като заздрави волята му и подобри поведението му.

Първите две години от следването ми в Шотландския църковен колеж наближаваха своя край. Присъствието ми в класните стаи беше много непостоянно. Учех малко, и то само за да поддържам мир в семейството си. Най-редовно в къщи идваха двама частни учители и

най-редовно аз отсъствах: мога да отбележа поне тази единствена постоянност в учебната си кариера!

В Индия две успешни години в колеж дават диплома, съответстваща на полувисше образование. След това студентът може да се надява на още две години за придобиване на бакалавърска степен.

124

През 1936 г. чух от един приятел, че Саси все още е в отлично здраве.



Заключителните изпити вече застрашително наближаваха. Избягах в Пури, където от няколко седмици пребиваваше моят гуру. Със смътна надежда, че той ще одобри неявяването

ми, аз му разказах за затрудняващата ме неподготвеност. Но Учителят ми се усмихна окуражително: — Ти всеотдайно изпълняваше духовните си задължения и не можеше да не пренебрегнеш

работата в колежа. През следващата седмица прилежно се заеми с книгите и ще преминеш през изпитанията, без да се провалиш.

Върнах се в Калкута, твърдо потискайки всички резонни съмнения, които от време на

време се надигаха с обезкуражаващ присмех. Оглеждайки планините от книги на масата си, се чувствах като пътник, заблудил се в пустинята. При една продължителна медитация ме осени

вдъхновение как да спестя труда си. Отварях наслуки всяка книга и учех само онези стра ници, които се разгръщаха по този начин. Като следвах тази тактика по осемнадесет часа на ден в продължение на една седмица, вече се смятах за напълно достоен да преподавам на всички

следващи поколения изкуството на зубренето. Следващите дни в изпитните зали оправдаха тази на пръв поглед хазартна процедура.

Преминах през всички изпити, макар и на косъм. Поздравленията на приятелите и роднините

забавно се преплитаха с възклицания, издаващи тяхното изумление. Като се върна от Пури, Шри Юктешвар ми подари приятна изненада.

— Ученето ти в Калкута приключи. Ще се погрижа да продължиш последните две години университетски занимания направо тук, в Серампор.

Бях озадачен.

— Господине, в този град няма бакалавърски курс. - Колежът в Серампор, единственото висше учебно заведение, предлагаше само двегодишен курс.

Учителят се усмихна дяволито. — Твърде стар съм, за да тръгна да събирам дарения за откриване на бакалавърски колеж

за тебе. Смятам, че мога да уредя нещата посредством някой друг.

След два месеца професор Хоуелс, ректор на Серампорския колеж, публично обяви, че е успял да събере достатъчно средства, за да се открие четиригодишен курс. Серампорският колеж Стана филиал на Калкутския университет. Аз бях един от първите студенти, които се

записаха като кандидат-бакалаври. — Гуруджи, колко сте добър с мене! Аз копнеех да напусна Калкута и да бъда всеки ден до

вас, в Серампор. Професор Хоуелс изобщо не подозира колко много дължи на вашата мълчалива помощ!

Шри Юктешвар ме погледна с престорена строгост.

— Е, сега няма да е необходимо да прекарваш толкова часове по влаковете. Колко много свободно време за учене! Може би ще престанеш да зубриш в последната минута и ще станеш

малко по-учен. - Но в тона му липсваше особена убеденост.

Глава 18

Мохамеданинът чудотворец

— Преди години точно в тази стая, където живееш сега, един мохамеданин чудотворец ми показа четири чудеса!

Шри Юктешвар направи това изненадващо твърдение по време на първото си посещение в новата ми квартира. Веднага след като влязох в Серампорския колеж, аз наех стая в един

съседен пансион, наречен Пантхи. Това беше голяма, старомодна тухлена постройка с изглед към Ганг.

— Какво съвпадение, Учителю! Наистина ли тези прясно боядисани стени са изпълнени

със стари спомени? Огледах просто мебелираната си стая със събуден интерес. — Това е дълга история. - Учителят се усмихна на спомените си. - Името на факира125 е

Афзал Хан. Той беше получил необикновените си способности благодарение на случай на среща с един индийски йогин.

125

Мюсюлмански йогин; от арабското faqir – „беден‖. Отначало се е употребявало за дервишите, дали обед

за бедност.



„Веднъж към момчето Афзал в едно малко селце в Източна Бенгалия се обърнал един саннясин, покрит с прах:

— Синко, жаден съм, донеси ми вода. — Учителю, аз съм мохамеданин. Как може вие, индусът, да приемете питие от моите

ръце?

— Правдивостта ти ми харесва, дете мое. Аз не спазвам безбожните правила на остракизма126 и сектантството. Върви, бързо ми донеси вода.

Афзал почтително се подчинил и бил възнаграден с един любящ поглед от йогина.

— Ти притежаваш добра карма от предишните си прераждания - тържествено отбелязал той. - Смятам да те науча на един йогически метод, който ще ти даде власт над една от

невидимите области. Великите сили, които ще бъдат твои, трябва да се използват само за достойни цели. Никога не ги прилагай себично! Сложността на миналата ти карма е такава, че трябва да се възползваш от този живот, за да съгласуваш йогическите си постижения с

най-висшите хуманни цели. И след като научил смаяното момче на една сложна техника, учителят изчезнал. Афзал всеотдайно изпълнявал йогическото упражнение двадесет години. Чудодейните му

прояви започнали да привличат широко внимание. Изглеждало като че ли постоянно е съпроводен от безплътен дух, когото наричал „Хазрат". Това невидимо същество било в

състояние да изпълнява и най-малкото желание на факира. Пренебрегвайки предупреждението на своя учител, Афзал започнал да злоупотребява със

своите сили. Който и предмет да пипнел, не след дълго изчезвал без следа. Тази обезпоко ителна

възможност го правела твърде нежелан гост! От време на време той посещавал големите бижутерски магазини в Калкута, представяйки

се като вероятен купувач. Всяко бижу, до което се докоснел, изчезвало скоро след като напуснел магазина.

Афзал често бил заобиколен от неколкостотин ученици, привлечени от надеждата да

научат неговата тайна. Понякога факирът ги канел да пътуват заедно с него. На гарата той съумявал да пипне пачката с билети, а после ги връщал на служителя с думите: „Промених мнението си и сега няма да ги купя." Но когато се качвал на влака със свитата си, необхо димите

билети били у Афзал127. Тези подвизи породили взрив от негодувание. Бенгалски те бижутери и продавачи на

билети били доведени до нервна криза! Полицията, която се опитвала да арестува Афзал, от-крила, че е безпомощна, факирът можел да отстрани уличаващата улика само като кажел: „Хазрат, махни това!"

Шри Юктешвар се надигна от мястото си и излезе на балкона на стаята ми, който гледаше към Ганг. Последвах го, нетърпелив да чуя още нещо за объркващите лотарии на мохамеданина.

„Преди тази къща принадлежеше на един мой приятел. Той се беше запознал с Афзал и го помоли да дойде тук. Приятелят ми беше поканил също и двадесетина съседи, включително и мен. Тогава бях само един младеж и изпитвах живо любопитство да видя прословутия факир."

Учителят се засмя. „Взех предпазни мерки и не носех нищо ценно! Афзар ме огледа изпитателно и отбеляза:

- Имаш силни ръце. Слез долу в градината, вземи един гладък камък и напиши с тебешир

името си върху него, след това хвърли камъка колкото е възможно по-навътре в Ганг. Аз се подчиних. Щом камъкът изчезна под далечните вълни, мохамеданинът отново се

обърна към мене: — Напълни една кана с вода от Ганг близо до къщата. След като се върнах със съда вода,

факирът извика:

— Хазрат, сложи камъка в каната! Камъкът веднага се появи. Аз го извадих от съда и видях подписа си, също толкова четлив,

както като го написах.

126

Отлъчване от обществото. – Бел. прев. 127

По-късно Баща ми ми разказа, че неговата компания, железопътната компания Бенгал-Нагпур, била една

от фирмите, измамени от Афзал Кан.



Бабу128 , един от моите приятели в стаята, носеше тежък старинен златен часовник с верижка, факирът го проучи със зловещ възторг. Не след дълго от него нямаше и следа!

— Афзал, моля те, върни ми семейната скъпоценност! - Бабу едва не плачеше. Мохамеданинът стоически мълча известно време, след това каза: — Имаш петстотин рупии в един железен сейф. Донеси ми ги и ще ти кажа къде да

намериш часовника си. Разстроеният Бабу веднага тръгна към дома си. Скоро той се върна и връчи на Афзал

исканата сума.

— Отиди при малкия мост до дома си - нареди факирът на Бабу. - Призови Хазрат да ти даде часовника и верижката.

Бабу изтича навън. Върна се с усмивка на облекчение и без никакви ценности по себе си. — Когато заповядах на Хазрат, както ми бе заръчано - съобщи той, - часовникът ми падна

от въздуха в дясната ми ръка! Бъдете уверени, че заключих семейната скъпоценност в сейфа,

преди отново да се присъединя към вас! Приятелите на Бабу, свидетели на трагикомедията с откупа на часовника, се взираха

възмутени в Афзал. Сега той заговори предразполагащо:

— Назовете която напитка си пожелаете, Хазрат ще ви я предостави. Някои поискаха мляко, други плодови сокове. Не се изненадах много, когато

обезсърченият Бабу поиска уиски! Мохамеданинът даде нареждане, а услужливият Хазрат изпрати запечатани съдове, които преплаваха през въздуха и тупнаха на пода. Всеки намери желаното питие.

Обещанието за още един зрелищен подвиг несъмнено ласкаеше стопанина: Афзал предложи незабавно да даде цяло угощение!

— Да си поръчаме най-скъпите блюда - мрачно ни посъветва Бабу. - Искам изискана храна за своите петстотин рупии! Всичко трябва да бъде сервирано на златни чинии!

Щом всеки изрази предпочитанията си, факирът се обър на към неизтощимия Хазрат.

Последва голяма тупурдия. Златни подноси, пълни със сложно приготвено къри, горещи лучи и много несезонни плодове се приземяваха изотникъде в краката ни. Всичката храна беше прекрасна. След като пирувахме цял час, започнахме да напускаме стаята. Страхотен шум,

сякаш съдовете се струпваха на камара, ни накара да се обър нем. Виж ти! Нямаше и помен от блестящите подноси, нито остатъци от храна."

— Гуруджи - прекъснах го аз, - ако Афзал е можел с лекота да получи такива неща като златни прибори, защо е ламтял за чужда собственост?

— Факирът не беше високо развит духовно - обясни Шри Юктешвар. - Владеенето на

определена йогическа техника му даваше достъп до астрален план, където всяко желание незабавно се материализира. Чрез посредничеството на едно астрално същество - Хазрат, и

използвайки силна воля, мохамеданинът можеше да получи атомите на всеки предмет от енергията на акаша. Но такива астрално създадени обекти са структурно нетрайни и не могат да бъдат запазени дълго време. Афзал все още жадуваше за земно богатство, което макар и да се

спечелва трудно, има по-надеждна трайност. Аз се засмях. — То също понякога изчезва по най-необясним начин. — Афзал не беше човек, осъзнал Бога - продължи Учителят. - Трайни и благотворни

чудеса правят истинските светци, защото те са се настроили в съзвучие с всемогъщия Тво рец. Афзал беше просто един обикновен човек с необикновена сила да прониква във фината област,

където смъртните обикновено не встъпват, преди да напуснат този свят. — Сега разбирам, Гуруджи. Явно следващият свят има някои привлекателни черти. Учителят се съгласи.

— След този ден повече не видях Афзал, но няколко години по-късно Бабу дойде в къщи да ми покаже съобщение във вестника за публичните самопризнания на мохамеданина. От него

научих фактите за ранното посвещение на Афзал от индийския гуру, които току-що ти разказах. Същността на последната част от публикувания документ, така както си я припомни Шри

Юктешвар, беше следната:

128

Не си спомням името на приятеля на Шри Юктешвар и съм принуден да го наричам просто „Бабу‖ –

господин.



„Аз, Афзал Хан, пиша тези думи като акт на покаяние и като предупреждение за онези, които се стремят да притежават чудотворни сили. Години наред аз злоупотребявах с чудните

способности, предадени ми чрез милостта на Бога и моя учител. Бях пиян от егоизъм, чувствайки, че съм над обичайните закони на моралността. Но денят на разплатата най-накрая дойде.

Неотдавна срещнах един стар човек по пътя извън Калкута. Болезнено куцайки, той носеше някакъв блестящ предмет, приличен на злато. Обърнах се към него с алчност в сърцето си:

— Аз съм Афзал Хан, великият факир. Какво е това, което носиш? — Тази златна топка е единственото ми материално богатство, тя не би трябвало да

представлява интерес за един факир. Умолявам ви, господине, излекувайте ме от куцането. Аз докоснах топката и се отдалечих, без да отговоря. Старецът закуцука след мене. Скоро

той се развика:

— Моето злато изчезна! Тъй като не му обърнах внимание, той изведнъж заговори с гръмовен глас, който звучеше

странно от хилавото му тяло:

— Не ме ли позна? Онемях, поразен от закъснялото откритие, че този незабележим недъгав старец не е никой

друг, а великият светец, който преди много, много години ме бе посветил в йога. Той се изправи, тялото му незабавно стана здраво и младо.

- Така! - Погледът на моя гуру беше изпепеляващ. - Виждам със собствените си очи, че

използваш силите си не за да помагаш на страдащото човечество, а за да живееш на гърба му като най-обикновен крадец! Отнемам ти окултния дар. Хазрат вече е свободен от тебе. Повече

няма да бъдеш ужасът на Бенгалия! Повиках Хазрат с изтерзан глас. За първи път той не се появи пред вътрешния ми поглед.

Но внезапно някакъв тъмен воал падна от мене: аз прозрях ясно богохулството на своя живот.

— Мой гуру, благодаря ви, че дойдохте да пропъдите дългата ми заблуда - ридаех аз в нозете му. - Обещавам ви да се откажа от светските си амбиции. Ще се оттегля в планините за самотна медитация върху Бога, надявайки се да изкупя лошото си минало.

Учителят ми ме погледна с мълчаливо съчувствие. — Усещам твоята искреност - каза накрая той. - Заради ранните ти години на послушание

и заради сегашното ти разкаяние ти давам един дар. Другите ти сили са изчезнали, но винаги, когато се нуждаеш от храна или облекло, можеш с успех да се обърнеш към Хазрат и той ще те ти ги достави. Посвети се с цялото си сърце на божественото осъзнаване в усамотението на

планината. След това моят гуру изчезна. Бях оставен на своите сълзи и размишления. Сбогом, свят!

Отивам да търся прошка от Космическия Любим." Глава 19

Учителят ми е в Калкута, а се появява в Серампор — Често ме обземат атеистични съмнения. А понякога една мъчителна догадка не ми дава

мира: не могат ли да съществуват неизвестни възможности на душата? Дали човек няма да

пропусне истинското си предназначение, ако не успее да ги изследва? Тези разсъждения на Диджен Бабу, съквартиранта ми в пансиона Пантхи, бяха

предизвикани от поканата ми да посетим моя гуру. — Шри Юктешвар ще те посвети в крия-йога, отговорих аз. - Чрез божествена вътрешна

сигурност тя успокоява дуалистичния смут.

Същата вечер Диджен ме придружи до ашрама. В при съствието на Учителя приятелят ми получи такъв душевен покой, че скоро стана постоянен посетител. На човека не са му

достатъчни баналните занимания на всекидневието, присъщ му е и глад за мъдрост. Диджен беше вдъхновен от думите на Шри Юктешвар да открие в себе си една по истинска същност от тясното его на преходната инкарнация.

Тъй като Диджен и аз посещавахме бакалавърския курс в Серампорския колеж, придобихме навика да отиваме заедно в ашрама веднага щом свършеха занятията. Често виждахме Шри Юктешвар застанал на балкона на втория етаж да ни посреща с усмивка.



Един ден Канаи, млад обитател на ашрама, ни посрещна на вратата с разочароващото известие.

— Учителят не е тук. Беше извикан спешно в Калкута. На следващия ден аз получих картичка от моя гуру. „Ще тръгна от Калкута в сряда сутринта - бе написал той. - Посрещнете ме с Диджен. Ще пристигна на гарата в Серампор с влака в девет сутринта."

Беше към осем и половина в сряда сутринта, когато внезапно в ума ми премина телепатично съобщение от Шри Юктешвар: „Забавих се. Не посрещайте влака в девет часа".

Предадох тези указания на Диджен, който вече се бе облякъл за тръгване.

— Ех, ти и твоята интуиция! - Гласът на приятеля ми беше пълен с насмешка. - Предпочитам да се доверя на написаните от Учителя думи.

Свих рамене и седнах със спокойна решителност. Като мърмореше сърдито, Диджен се отправи към вратата и шумно я хлопна зад себе си.

Тъй като в стаята беше доста тъмно, аз се преместих по-близо до прозореца, който гледаше

към улицата. Оскъдната слънчева светлина внезапно се превърна в силен блясък, в който напълно изчезна зарешетеният прозорец. На този ослепителен фон се появи ясно материализираната фигура на Шри Юктешвар!

Потресен, аз станах от стола и коленичих пред него. С обичайния жест на почтително приветствие в нозете на моя гуру аз докоснах обувките му. Те ми бяха добре познати: от

боядисан в оранжево брезент, с въжена подметка. Одеждата на свами с цвят на охра се докосваше до мене. Отчетливо усещах не само нейната тъкан, но и грапавата повърхност на обувките, и натиска на пръстите му вътре в тях. Твърде изумен, за да произнеса каквото и да

било, аз се изправих и го погледнах въпросително. — Радвам се, че получи телепатичното ми послание. - Гласът на Учителя беше спокоен и

напълно естествен. - Сега приключих работата си в Калкута и ще пристигна в Серампор с влака в десет часа.

Тъй като аз все още се взирах безмълвно, Шри Юктешвар продължи:

— Това не е видение, а тялото ми от плът и кръв. Получих божествено нареждане да ти дам това преживяване, което рядко се постига на земята. Посрещни ме на гарата. Ти и Диджен ще ме видите да идвам, облечен по същия начин като сега. Пред мен ще върви един от

спътниците ми - момче със сребърна купа. Моят гуру постави двете си ръце на главата ми, прошепвайки благословия. Когато завърши

с думите: „Таba asi"129, аз чух особен тътен130. Тялото му започна постепенно да се стопява в пронизителната светлина. Първо изчезнаха стъпалата и краката му, след това торсът и главата му, като руло, което се навива. До самия край аз усещах пръстите му, леко докосващи косата ми.

Сиянието изчезна. Пред мен не остана нищо, освен зарешетения прозорец и бледия поток слън-чева светлина.

Почти вцепенен от смут, аз си задавах въпроса, дали не съм станал жертва на халюцинация. Скоро в стаята влезе унилият Диджен.

— Учителя го нямаше нито във влака в девет часа, нито дори в девет и половина. - В гласа

на приятеля ми имаше лека нотка на извинение. — Тогава да тръгваме. Знам, че ще пристигне в десет часа. - Взех го за ръка и насила го

помъкнах със себе си, без да обръщам внимание на протестите му. След около десет минути

бяхме на гарата, където влакът вече пухтеше, наближавайки перона. — Целият влак е пълен със светлината от аурата на Учи теля! Той е там! - радостно

възкликнах аз. — Така ли си въобразяваш? - засмя се присмехулно Диджен. — Да го почакаме тук. - Аз разказах на приятеля си подробности за начина, по който

нашият гуру щеше да се приближи към нас. Като завърших с описанието, се появи Шри Юктешвар. Той носеше същите дрехи, които бях видял малко преди това. Вървеше бавно след

едно малко момче, носещо сребърна кана.

129

На бенгалски „довиждане―; буквално – многообещаващ парадокс: „Тогава аз идвам―. 130

Характерен шум при дематериализаци на телесни атоми.



За един момент, поради безпрецедентността на преживяването, през мен премина студена вълна от страх. Усещах, че материалистичният свят на двадесети век ми се изплъзва. Дали не се

бях върнал в древните дни, когато Иисус се е появил пред Петър, ходейки по морето? Когато Шри Юктешвар - съвременен христосоподобен йогин, достигна мястото, където

Диджен и аз стояхме безмълвно като заковани, Учителят се усмихна на приятеля ми и рече:

— Изпратих съобщение и на тебе, но ти не успя да го получиш. Диджен замълча, но ме гледаше подозрително. След като придружихме нашия гуру до

ашрама, ние с приятеля ми продължихме към Серампорския колеж. Диджен спря на ули цата,

възмущението бликаше от всяка негова пора. — Така значи! Учителят ми е изпратил съобщение! А ти си го скрил! Искам обяснение!

— Мога ли да ти помогна, ако духовното ти огледало вибрира толкова неспокойно, че не можеш да забележиш посланията на нашия гуру? - отвърнах му аз.

Гневът изчезна от лицето на Диджен.

— Разбирам какво имаш предвид - унило каза той. - Но, моля те, обясни ми откъде знаеше за момчето със сребърната кана.

Когато завърших разказа за удивителната поява на Учителя в пансиона, вече бяхме

стигнали до колежа. — Това, което току-що чух за способностите на нашия гуру - каза Диджен, - ме кара да

мисля, че в сравнение с него всеки университет на земята е само детска градина.

Глава 20

Как не посетихме Кашмир

— Татко, искам да поканя Учителя и четирима приятели да ме придружат до подножието

на Хималаите през лятната ваканция. Мога ли да те помоля за шест билета до Кашмир и достатъчно пари за пътуването?

Както и очаквах, Баща ми се разсмя от сърце.

— За трети път ми разказваш тази басня. Не ме ли помоли за същото миналото лято и по-миналата година? А в последния момент Шри Юктешвар отказа да дойде.

— Вярно е, Татко. Не знам защо моят гуру не ми казва нищо определено за Кашмир131 .

Но ако му кажа, че ти вече си осигурил билетите, някак си ми се струва, че този път той ще се съгласи.

Баща ми не се убеди, но на следващия ден след няколко добродушни шеги ми връчи шестте билета и пачка с банкноти от по десет рупии.

— Не смятам, че теоретическото ти пътуване се нуждае от подобна практическа подкрепа -

отбеляза той, - но все пак - заповядай. Вечерта показах придобивката си на Шри Юктешвар. Макар че се усмихна на ентусиазма

ми, думите му бяха уклончиви:

— Бих желал да отида. Ще видим. Той не каза нищо, когато помолих малкия ученик Канаи да ни придружи. Поканих и трима

други приятели - Раджендра Натх Митра, Джотин Ауди и още едно момче. За дата на зами-наване определихме следващия понеделник.

В събота и неделя останах в Калкута, където в къщи се провеждаха церемониите по брака

на един мой братовчед. Пристигнах с багажа си в Серампор рано сутринта в понеделник. Раджендра ме посрещна на вратата.

— Учителят излезе на разходка. Той отказа да замине. Бях в еднаква степен огорчен и решен да не отстъпвам. — Няма да дам на Баща ми повод за трети път да се присмива на химеричните ми планове

за Кашмир. Ела, ние останалите при всички случаи ще тръгнем. Раджендра се съгласи. Аз излязох от ашрама, за да намеря прислужник. Знаех, че Канаи

няма да предприеме пътуване без Учителя, а ни трябваше някой, който да се грижи за багажа.

Припомних си за Бехари, който преди беше прислужник в дома ни, а сега работеше при един гимназиален учител в Серампор. Докато крачех бързо, видях своя гуру срещу християнската

църква, недалеч от серампорския съд. 131

Въпреки, че Учителят не даваше никакво обяснение, нежеланието му да посети Кашмир през тези две години

навярни беше предвиждане, че още не е дошло времето за неговото боледуване там.



— Къде отиваш? - на лицето на Шри Юктешвар нямаше и следа от усмивка. — Господине, разбрах, че вие и Канаи няма да се включите в пътуването, което

планирахме. Търся Бехари. Навярно си спомняте, че миналата година той толкова искаше да види Кашмир, че дори предложи да ни прислужва безплатно.

— Спомням си. Въпреки това не мисля, че Бехари ще иска да дойде.

Аз се ядосах: — Та той само чака подобна възможност! Моят гуру мълчаливо продължи разходката си. Не след дълго стигнах до дома на

гимназиалния учител. Бехари беше в градината и ме посрещна с дружелюбна топлота, която внезапно изчезна, щом споменах Кашмир. Промърморвайки нещо за извинение, прислужникът

ме остави и влезе в дома на господаря си. Почаках половин час, като нервно уверявах сам себе си, че забавянето на Бехари се дължи на подготовка за пътешествието. Накрая почуках на предната врата.

— Бехари излезе през задното стълбище преди около половин час - с лека усмивка на устните ми съобщи един човек.

Аз си тръгнах тъжен, като се чудех дали моята покана не е била твърде настойчива или е в

ход невидимото въздействие на Учителя. Като минавах край християнската църква, отново видях своя гуру да приближава бавно към мене. Без да чака да чуе моето известие, той

възкликна: — Е, Бехари няма да дойде! Какви са сега плановете ти? Чувствах се като непокорно дете,

твърдо решено да не се подчини на своя властен баща.

— Господине, смятам да помоля чичо си да ми заеме своя прислужник Лал Дхари. — Е, виж чичо си, щом искаш - със смях ми отговори Шри Юктешвар, - но не мисля, че

посещението ще ти достави голямо удоволствие. Разтревожен, но упорит, аз оставих своя гуру и влязох в Серампорския съд. Моят чичо,

Сарада Гхош, държавен прокурор, ме посрещна сърдечно.

— Днес заминавам с няколко приятели за Кашмир - казах му аз. - От години с нетърпение чакам това пътуване до Хималаите.

— Радвам се за тебе, Мукунда. Мога ли с нещо да помогна за пътешествието ти?

Тези мили думи ми придадоха смелост. — Мили чичо - казах аз, - дали не би могъл да ми дадеш своя прислужник Лал Дхари?

Моята проста молба имаше ефекта на земетресение. Чи чо ми подскочи толкова силно, че столът му се преобърна, листовете по бюрото му се разлетяха на всички страни, а лулата му - едно дълго наргиле с дръжка от кокосов орех, падна с трясък на пода.

— Ах, ти, себичен младежо - извика той, треперейки от гняв, - каква нелепа идея! Кой ще се грижи за мен, ако отмъкнеш слугата ми на този увеселителен излет?

Скрих изненадата си, размишлявайки, че внезапната промяна в моя добродушен чичо е само още една от загадките на този напълно неразбираем ден. Напуснах съда с малко по-голяма пъргавина, отколкото изискваше дотойнството.

Върнах се в ашрама, където приятелите ми се събираха в очакване. В мен нарастваше убеждението, че зад отношението на Учителя се крие някакъв основателен, макар и напълно неразбираем мотив. Започна да ме измъчва съвестта, че се опитвам да постъпя против волята на

моя гуру. — Мукунда, не би ли искал да поостанеш малко с мене? - попита Шри Юктешвар. -

Раджендра и другите могат да тръгнат сега и да те почакат в Калкута. Ще имате достатъчно време, за да хванете последния вечерен влак от Калкута за Кашмир.

— Господине, не искам да тръгвам без вас - казах аз мрачно.

Моите приятели не обърнаха и най-малко внимание на забележката ми. Те извикаха файтон и отпътуваха с целия багаж. Канаи и аз седяхме тихо при нозете на нашия гуру. След

половин час пълно мълчание Учителят стана и се отправи към балкона на втория етаж. — Канаи, моля те, сервирай храната на Мукунда. Влакът му тръгва скоро. Като станах от одеялото, на което бях седнал, аз внезапно се олюлях от пристъп на гадене

и усещане за страхотен кипеж в стомаха си. Острата болка беше толкова силна, че се почувс твах внезапно запокитен в някакъв ужасен ад. Слепешката потърсих моя гуру и рухнах пред него,



поразен от всички симптоми на страшната азиатска холера. Шри Юктешвар и Канаи ме отнесоха в гостната.

Изтерзан от силни болки, аз извиках: — Учителю, предавам ви живота си - защото бях уверен, че той наистина бързо се

отдръпва от бреговете на тялото ми.

Шри Юктешвар постави главата ми на коленете си, милвайки с ангелска нежност челото ми.

— Сега виждаш какво щеше да се случи, ако беше на гарата с приятелите си - каза той. -

Трябваше да се погрижа за тебе по този странен начин, защото ти предпочете да се усъмниш в решението ми да не пътуваме точно сега.

Най-накрая разбрах. Тъй като великите учители рядко смятат за необходимо да проявят открито способностите си, един случаен наблюдател на събитията от деня би сметнал, че последователността им е напълно естествена. Намесата на моя гуру беше твърде фина, за да

бъде заподозряна. Той прояви своята воля посредством Бехари, чичо ми Сарада, Раджендра и другите по такъв непредизвикващ съмнение начин, че вероятно всеки освен мен би сметнал ситуациите за напълно нормални в логическо отношение.

Тъй като Шри Юктешвар никога не пропускаше да спази социалните си задължения, той накара Канаи да извика лекар и да извести чичо ми.

— Учителю - запротестирах аз, - само вие можете да ме излекувате. Аз вече съм безнадежден случай за всеки доктор.

— Дете мое, ти си защитен от Божията Милост. Не се тревожи за доктора, той няма да те

завари в това състояние. Вече си излекуван. При думите на моя гуру мъчителната болка ме напусна. Аз немощно се надигнах. Скоро

дойде лекарят и ме прегледа внимателно. — Изглежда, най-лошото вече е минало - каза той. - Ще взема няколко проби за

лабораторно изследване.

На следващата сутрин докторът пристигна забързано. Аз седях и бях в добро настроение. — Така, така, ето те и тебе, усмихваш се и бърбориш, сякаш не си се сблъсквал със

смъртта. - Той леко ме потупа по ръката. - Много не се надявах да те заваря жив, след като от

анализите беше установено, че болестта ти е била азиатска холера. Щастливец си ти, млади човече, че имаш гуру с божествена лечителска сила! Убеден съм в това!

Съгласих се с цялото си сърце. Когато докторът се приготви да тръгва, Раджендра и Ауди се появиха на вратата. Възмущението на лицата им се смени със състрадание, когато видяха лекаря и моя доста изнурен вид.

— Разсърдихме се, когато ти не пристигна с калкутския влак, както се бяхме уговорили. Болен ли си?

— Да. - Не можах да сдържа смеха си, докато моите при ятели поставяха багажа в същия ъгъл, който той заемаше вчера. Задекламирах:

„За Испания потегли кораб с вдигнати платна, но завърна се обратно, щом достигна до

брега!" Учителят влезе в стаята. Позволих си известна волност и нежно го хванах за ръката. — Гуруджи - казах аз, - от дванадесетгодишната си възраст направих много неуспешни

опити да стигна Хималаите. Накрая се убедих, че без вашата благословия богинята Парвати132 няма да ме приеме!

Глава 21 Как посетихме Кашмир

— Сега си достатъчно силен да пътуваш. Ще те придружа до Кашмир - каза ми Шри Юктешвар два дни след чудодейното ми излекуване от азиатска холера.

Същата вечер групата ни от шест човека се отправи с влака на север. Първата ни продължителна спирка беше в Симла, царствен град, разположен на престола на хималайските

132

Буквално „планинска―. Парвати, митологично изобразявана като дъщеря на Химанат, или свещената планина, е

името, дадено на шакти, или „съпругата― на Шива



възвишения. Ние се разхождахме по стръмните улици, като се възхищавахме на изумителната гледка.

— Купете си английски ягоди - викаше възрастна жена, клекнала в живописния открит пазар.

Учителят се заинтересува от странните малки червени плодове. Той купи пълна

кошничка и я предложи на Канаи и на мен, които се намирахме наблизо. Аз опитах една ягода, но бързо я изплюх на земята.

— Какъв кисел плод, господине! Никога няма да харесам ягодите!

Моят гуру се разсмя: — О, ще ги харесаш - в Америка. Там на вечеря стопанката ще ти ги поднесе със захар и

сметана. След като ги размачкаш с вилица, ти ще ги опиташ и ще кажеш: „Какви вкус ни ягоди!" Тогава ще си спомниш този ден в Симла.

Предсказанието на Шри Юктешвар излетя от ума ми, но си го припомних отново много

години по-късно, скоро след като бях пристигнал в Америка. Бях поканен на вечеря в дома на мисис Алис Т. Хейси (сестра Йогмата) в Западен Самървил, щата Масачусетс. Когато на масата бе поставен десерт от ягоди, стопанката взе вилицата си и размачка моите ягоди, като прибави

сметана и захар. — Ягодите са малко тръпчиви. Мисля, че така ще ви се харесат повече - каза тя.

Взех една хапка. — Какви вкусни ягоди! - възкликнах аз. Веднага предсказанието на моя гуру, изречено в

Симла, изплава от бездънната пещера на спомена. Беше поразително да осъзная, че толкова

отдавна умът на Шри Юктешвар, настроен към Бога, е доловил програмата от кармични събития, блуждаещи в етера на бъдещето.

Не след дълго групата ни напусна Симла и се отправи с влака към Равалпинди. Там наехме едно голямо ландо, теглено от два коня, с което предприехме седемдневно пътуване до Шринагар - столицата на Кашмир. На втория ден от нашето пътешествие по северната граница

пред очите ни се откри истинската необятност на Хималаите. Докато железните ко лела на каретата скрибуцаха по горещите, каменисти пътища, ние се прехласвахме от сменящите се панорами на планинско великолепие.

— Господине - обърна се Ауди към Учителя, - тези величествени гледки във вашето свято присъствие ми доставят огромна наслада.

Изпитах радостно вълнение от оценката на Ауди, защото се чувствах като домакин на това пътуване. Шри Юктешвар улови мислите ми. Той се обърна към мен и прошепна:

— Не се ласкай. Ауди е завладян не толкова от пейзажа, а от перспективата да ни остави

за достатъчно дълго време, за да изпуши една цигара. Бях шокиран.

— Господине - казах аз полугласно, - моля ви, не нарушавайте нашата хармония с тези неприятни думи. Не мога да повярвам, че Ауди копнее да пуши. - Аз погледнах загрижено моя обикновено непримирим гуру.

— Добре, няма да кажа нищо на Ауди - засмя се Учителят, - но скоро сам ще видиш, когато колата спре, че той няма да пропусне да се възползва от възможността.

Файтонът ни пристигна в един малък кервансарай. Щом поведоха конете на водопой,

Ауди попита: — Господине, имате ли нещо против да пояздя известно време с кочияша? Искам да

подишам малко свеж въздух. Шри Юктешвар му разреши, а на мен ми каза: — Иска му се свежа цигара, а не свеж въздух. Ландото възобнови шумното си

придвижване по прашните пътища. Очите на Учителя проблясваха. Той ми нареди: — Покажи си главата през вратата на каретата и виж какво прави Ауди с чистия въздух.

Послушах го и бях изумен, когато видях Ауди да изпуска колелца дим от цигарата си. Погледнах с извинение към Шри Юктешвар.

— Както винаги сте прав. Ауди с радост опушва пейзажа. - Предполагах, че приятелят ми

е получил подарък от кочияша, защото знаех, че не си беше взел цигари от Калкута. Продължихме по криволичещия път, изпъстрен с гледки на реки, долини, отвесни скали и

безбройни планински вериги. Всяка нощ спирахме в бедни ханчета и сами си приготвяхме храна.



Шри Юктешвар полагаше специални грижи за моята диета, като настояваше да пия лимонов сок при всяко хранене. Все още бях слаб, но с всеки ден заяквах, макар че скрибуцаща та кола

съвсем не беше създадена за удобство. Радостни предчувствия изпълваха сърцата ни, докато наближавахме Централен Кашмир -

райска земя с лотосови езера, плаващи градини, покрити с ярки навеси къщи -лодки, обсипани с

цветя пасища, река Джелум, изпъстрена с много мостове, и всичко това заобиколено от величието на Хималаите. Последната част от пътя ни към Шринагар премина по алея с високи дървета, които сякаш ни приветстваха. Настанихме се в една двуетажна страноприемница с

изглед към внушителните възвишения. Нямаше течаща вода и ние се снабдявахме от близкия кладенец. Лятното време с топли дни и леко прохладни нощи беше идеално.

Отправихме се на поклонение в древния храм на свами Шанкара в Шринагар. Щом съгледах възвисяващата се към небесата обител върху планинския връх, изпаднах в екстатичен транс. Появи се видение на огромна сграда, намираща се на върха на един хълм в някаква

далечна страна. Величественият ашрам на Шанкара пред мене се преобрази в постройката, къ-дето години по-късно установих основното седалище на Дружеството за Себереализация в Америка. Когато за първи път посетих Лос Анжелис и видях обширното здание на билото на

Маунт Уошингтън, веднага го разпознах от отдавна отминалите си видения в Кашмир, а и на други места.

Няколко дни в Шринагар, после - към Гулмарг („планински пътеки от цветя"), възвисяващ се на шест хиляди фута над морското равнище (около 2000 м). Там за пръв път яздих голям кон. Раджендра се беше качил на малък, но бърз кон, чието сърце беше обхванато

от страст към скоростта. Осмелихме се да се отправим към много стръмния Кхиланмарг. Пътят водеше през гъста гора, изобилстваща от дървесни гъби, където забулените с мъгла пътеки често

криеха опасности. Но малкото добиче на Раджендра не позволи на моя грамадански кон и минута покой дори на най-рискованите завои. Напред и напред, то вървеше неуморно, забравило всичко друго освен радостта от състезанието.

Изнурителното ни съревнование беше възнаградено със зашеметяваща гледка. За първи път през този живот аз съзерцавах във всички посоки грандиозните, покрити със сняг Хималаи, простиращи се верига след верига подобно силуети на огромни бели мечки. Очите ми

възторжено се наслаждаваха на безкрайните простори от ледени планини на фона на слънче вите сини небеса.

Облечени с палта, аз и младите ми спътници весело се търкаляхме по искрящите бели склонове. По обратния път видяхме в далечината огромен килим от жълти цветя, напълно пре-образяващи суровите планини.

Следващата ни екскурзия беше до прочутите царствени „градини на удоволствията" на император Джехангир в Шалимар и Нишат Багх. Древният дворец в Нишат Багх е построен нап-

раво над естествен водопад. Спускайки се от планините, стремителният поток посредством изкуствени приспособления се насочва към пъстроцветни тераси и се излива във фонтани, обкръжени от ослепителни цветни лехи. Потокът влиза и в няколко от залите на палата и накрая

като в приказка се влива в намиращото се най-отдолу езеро. Необятните градини са буйно изпъстрени с цветя - рози с дузина оттенъци, кученца, лавандула, теменуги, макове. Няколко симетрични редици чинари, кипариси и черешови дървета дават заключителния контур от

смарагдово зелено. А над всичко се възвишава бялата непристъпност на Хималаите. Кашмирското грозде се смята за рядък деликатес в Калкута. Раджендра, който си беше

обещал истинско пиршество, щом стигнем Кашмир, беше разочарован, като не видя големи лозя. А аз непрекъснато шеговито го закачах за необоснованите му очаквания.

— О, така се натъпках с грозде, че не мога да вървя - казвах аз. - Невидимото грозде

отлежава в мене. - По-късно чух, че сладкото грозде расте в изобилие в Кабул, западно от Каш-мир. Ние се утешавахме със сладолед, направен от рабри (силно сгъстено мляко) и смесен с цели

чам-фъстъци. Предприехме няколко пътувания с шикари - къщите-лодки, заслонени с червено

избродирани навеси, които сновяха по заплетените протоци на езерото Дал: една мрежа от кана-

ли, подобна на паяжина от вода. Тук многобройните плаващи градини, направени грубо от дънери и пръст, предизвикват изумление - така невероятно е да видиш за пръв път зеленчуци и пъпеши, растящи посред широките води. Понякога се вижда някой селянин, сметнал, че е под



достойнството му да бъде „закотвен към сушата", да тегли квадратното си парче „земя" на ново място в разклоненото езеро.

В тази легендарна долина могат да се открият в сбит вид всички земни красоти. Господарката на Кашмир е увенчана с корона от планини, окичена с гирлянди от езера и обута с цветя. По-късно, след като бях обиколил много далечни земи, разбрах защо Кашмир често бива

наричан най-живописното място на земята. Той притежава чара и на швейцарските Ал пи, и на Лох Ломонд в Шотландия, и на изисканите английски езера. Един американец, пътуващ през Кашмир, ще открие много неща, които ще му напомнят за суровото величие на Аляска и за връх

Пайкс недалеч от Денвър. От претендентите за най-живописна красота бих дал първо място или на великолепния

облик на Хочимилко в Мексико, където планини, небе и тополи се отразяват в милиарди водни протоци посред подскачащи риби, или на подобните на скъпоценни камъни езера на Кашмир, пазени като красиви девойки под неумолимия поглед на Хималаите. В моята памет тези две

места се открояват като най-прекрасните на света. Но аз също така бях възхитен и тогава, когато за пръв път видях чудесата на националния

парк в Йелоустоун, на Големия каньон в Колорадо и на Аляска. Йелоустоунският парк може би

е единственото място, където могат да се видят неизброими гейзери, избликващи високо във въздуха, действащи година след година с точността на часовник. Неговите подобни на опал и

сапфир езера, горещите му серни извори, неговите мечки и диви животни напомнят, че тук Природата е оставила образец от най-ранното си творение. Придвижвайки се с кола по пътищата на Уайоминг към „Дяволското гърне" с гореща бълбукаща тиня, клокочещи извори, бълващи

пара фонтани и струящи във всички посоки гейзери, бях склонен да заява, че Йелоустоун заслужава специална награда за уникалност.

Древните величествени секвои на Йосемит, простиращи огромните си стволове високо в бездънното небе, са естествени зелени катедрали, създадени с божествено умение. Макар че на Изток има чудесни водопади, никой не може да се сравни със стремителната красота на Ниагара,

недалеч от канадската граница. Мамутските пещери в Кентъки и карлсбадските понори в Ню Мексико с многоцветни, подобни на ледени висулки образувания са като прелестни вълшебни страни. Дългите игли на върховете на сталактитите, висящи от сводовете на пещери те, се

отразяват в подземните води и сякаш са пролука към някакви други светове, които човек не може и да си представи.

Повечето от индусите в Кашмир, известни по целия свят със своята красота, са бели като европейци и имат подобни черти и костна структура. Мнозина имат сини очи и руса коса. Облечени в европейски дрехи, те изглеждат като американци. Студените Хималаи защитават

кашмирците от знойното слънце и запазват светлия им тен. Ако човек пътува на юг, към тропическите ширини на Индия, ще открие, че постепенно хората стават все по-тъмни и

по-тъмни. След като прекарахме няколко щастливи седмици в Кашмир, бях принуден да се върна в

Бенгалия за следващия срок в Серампорския колеж. Шри Юктешвар остана в Шринагар за едно с

Канаи и Ауди. Преди да тръгна, Учителят намекна, че тялото му ще бъде подложено на заболяване в Кашмир.

— Господине, вие изглеждате въплъщение на здравето - запротестирах аз.

— Има дори възможност да напусна земята. — Гуруджи! - Паднах в краката му с умолителен жест. - Моля ви, обещайте, че няма да

напуснете тялото си сега. Аз съм напълно неподготвен да продължа без вас. Шри Юктешвар замълча, но ми се усмихна така състрадателно, че се почувствах

успокоен. С голяма неохота си тръгнах.

„Учителя опасно болен." Тази телеграма от Ауди ме настигна скоро след като се бях върнал в Серампор.

„Господине - като обезумял телеграфирах аз на моя гуру, - умолявам за обещанието да не ме напускате. Моля ви, пазете своето тяло, в противен случай аз също ще умра."

„Да бъде както искаш." Това беше отговорът на Шри Юктешвар от Кашмир.

След няколко дни пристигна писмо от Ауди, в което той ми съобщаваше, че Учителят е оздравял. Когато две седмици по-късно се върна в Серампор, аз с огорчение установих, че моят гуру е загубил почти половината от обичайното си тегло.



За щастие на своите ученици Шри Юктешвар изгори много от греховете им в огъня на безмилостната треска в Кашмир. Метафизичният метод за физическо пренасяне на болестта е

известен на високо напредналите йоги. Силният човек може да помогне на по-слабия да носи тежкото си бреме, духовният свръхчовек е в състояние да сведе до минимум фи зичния или духовния товар на учениците си, като подели с тях кармата от миналите им действия. Точно

както богаташът губи известно количество пари, когато изплати големите дългове на разпътния си син, спасявайки го по този начин от ужасните последствия на собственото му безразсъдство, така и учителят доброволно жертва част от телесното си здраве, за да облекчи страданието на

учениците133. Посредством таен метод йогинът обединява ума си и астралното си тяло с ума и

астралното тяло на страдащия индивид и болестта, частично или изцяло, се прехвърля върху тялото на светеца. След като е събрал урожая от познанието на Бога на физическото поле, учителят повече не се тревожи какво ще се случи с неговата материална форма. Въпреки че

може да позволи на някоя болест да се прояви чрез него, за да се облекчат другите, умът му винаги остава неповлиян и той се смята за щастливец, че е способен да окаже подобна помощ.

Поклонникът, получил окончателно спасение в Господа, разбира, че тялото му напълно

осъществява своето предназначение. След това той може да го използва по всеки начин, който сметне за подходящ. Работата му в света е да облекчава мъките на човечеството, независимо

дали с духовни средства, интелектуален съвет, волева сила или чрез физическо пренасяне на заболяване. Избягвайки в областта на свръхсъзнанието винаги, когато пожелае, учителят може да забрави физическото страдание. Понякога той предпочита стоически да понася телесната

болка за пример на учениците. Поемайки върху себе си болестите на другите, йогинът може вместо тях да удовлетвори кармичния закон за причина и следствие. Този закон действа

механично и с математическа точност. Действието му може научно да бъде регулирано от човек с божествена мъдрост.

Духовният закон не изисква учителят да се разболява, когато лекува друг човек.

Обикновено лекуването се осъществява посредством познаването от светеца на различни методи за незабавно изцеление, което не е свързано с никаква вреда за духовния лечител. В редки случаи обаче учител, желаещ значително да ускори еволюцията на своите ученици, може

доброволно да отработи голяма част от нежелателната им карма в собственото си тяло. Иисус се е обозначил като изкупление за греховете на мнозина. При неговите божествени

сили134 тялото му би могло никога да не бъде подложено на смърт чрез разпъване, ако той съзнателно не беше влязъл във взаимодействие с финия космичен закон за причина и следствие. По този начин той пое върху себе си следствията от кармата на другите, особено тази на своите

ученици. Така те високо се пречистиха и бяха в състояние да възприемат вездесъщото съзнание, което по-късно ги осени.

Единствено самосъзналият се учител може да прехвърли собствената си жизнена сила или да пренесе върху собственото си тяло страданията на другите. Обикновеният човек не би могъл да приложи този йогически метод за лечение, нито пък е препоръчително да го прави,

защото един нездрав физически инструмент е пречка за божествена медитация. Индуистките писания учат, че първото задължение на човека е да пази тялото си в добро състояние, тъй като в противен случай умът му ще бъде неспособен да се задържи в благочестиво съсредоточаване.

Твърде силният ум обаче може да трансцендира всички физически трудности и да достигне осъзнаване на Бога. Много светци са пренебрегвали болестите и са преуспявали в

търсенето на Бога. Свети Франциск Азиски, сам страдащ от тежки болести, е лекувал другите и дори е възкресявал мъртви.

Познавам един индийски светец, чието тяло веднъж наполовина се покрило с гнойни язви.

Имал толкова остър диабет, че в обикновено състояние не можел да седи за повече от петнадесет минути. Но духовната му жажда била неутоли ма. „Господи - молел се той, - ще

дойдеш ли в разрушения ми храм?" С непрестанно усилие на волята светецът постепенно успял да остава ежедневно в поза лотос осемнадесет часа поред, потънал в екстазен транс.

133

На много християнски светци, включително Тереза Нойман, е познато метафизическото пренасяне на болестта. 134

Христос казва малко преди да го отведат, за да го разпънат: „или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и

Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? Но как ще се сбъднат писанията, че тъй трябва да

бъде?― (Матей 26:53-54)



„И - разказваше ми той - в края на третата година усетих Безпределната Светлина, пламтяща в разбитата ми телесна форма. Ликувайки в радостния блясък, аз забравих тялото.

После видях, че Божията Милост го е излекувала." Един исторически случай на изцерение е свързан с цар Бабер (1483-1530), основателя на

монголската империя в Индия. Неговият син, принц Хумаюн, лежал на смъртен одър. Баща му

се молел с отчаяна решимост самият той да получи болестта, а синът му да бъде пощаден. И след като лекарите изгубили всякаква надежда, Хумаюн оздравял. Веднага след това Бабер се разболял и умрял от същата болест, поразила преди това неговия син. Хумаюн наследил Бабер

като император на Индустан. Много хора си въобразяват, че всеки духовен учител има или би трябвало да има

здравето и силата на Сандов135. Но подобно предположение е необосновано. Болното тяло не е показател, че гуруто не е в досег с божествените сили, както и неизменното здраве не е непременно показател за вътрешно озарение. С други думи, състоянието на физическото тяло не

е правдив критерий за учител. Отличителните му качества трябва да се търсят в собствената му област - в духовното.

Мнозина объркани търсачи на Запад погрешно смятат, че красноречивият оратор или

писателят по метафизични теми трябва да е и учител. Ришите обаче са посочили, че недвусмисленият критерий за учител е способността на човек по своя воля да изпада в

бездиханно състояние и да поддържа ненарушима нирвикалпа-самадхи136. Единствено чрез тези постижения той може да докаже, че е „овладял" мая или Космическата Илюзия на дуалността. Само той от дълбините на осъзнаването може да изрече: „Ekam sat" - „Съществува само

Единият." „Ведите провъзгласяват, че невежият човек, който не разбира същността, правейки

най-фини разграничения между индивидуалната душа и Върховния Аз, е подложен на опасност - пише Шанкара, великият монист. - Когато има дуалност в резултат на невежество, човек вижда всички неща като отлични от Аза. Когато всичко се вижда като Аз, тогава няма и един атом,

отличен от Аза... Щом избликне знанието за Реалността, тогава повече не могат да бъдат изпитвани

плодовете от миналите действия, дължащи се на нереалността на тялото, точно както след съ-

буждането не може да има повече сънища." Само великият гуру е в състояние да поеме кармата на учениците си. Шри Юктешвар не

би страдал в Кашмир, ако не беше получил позволение от Духа в себе си да помогне на последователите си по този странен начин. Малцина от светците някога са били надарени с по-осезателна мъдрост за провеждане на божествените наредби от моя намиращ се в съзвучие с

Бога Учител. Когато си позволих няколко съчувствени думи по повод на изтощената му фигура, моят

гуру весело каза: — Това си има и добрите страни. Сега мога да си сложа някои тесни ганджи (долни ризи),

които не съм носил от години!

Като слушах радостния смях на Учителя, си припомних думите на св. Франциск Салски: „Светец, който е жален, е жалък светец!"

Глава 22 Сърцето на каменното изваяние

— Като вярна индуистка съпруга не желая да се оплаквам от мъжа си. Но много бих искала той да се откаже от материалистичните си възгледи. Доставя му удоволствие да осмива изображенията на светци в стаята ми за медитация. Мили братко, дълбоко вярвам, че можеш да

му помогнеш. Ще го направиш ли? Най-голямата ми сестра Рома ме гледаше умоляващо. Бях отишъл за малко в дома й в

Калкута, намиращ се на улица „Гириш Видяратна". Молбата й ме трогна, защото тя беше оказала дълбоко духовно влияние върху ранните ми години и се опитваше с любов да запълни празнотата в семейството, оставена след смъртта на Мама.

135

Немски атлет, известен като най-силния човек в света. - Бел. Прев. 136

Първа степен на лишена от превратни представи когнитивна медитация, която следва формите на витарла,

ананда и асмита; вж. Йога- даршана 1.17, 42-44. - Бел. Ред.



— Обична сестричке, разбира се, ще направя всичко, което мога. - Усмихнах се нетърпелив да прогоня унинието от лицето й, контрастиращо с обикновено спокойното й и

бодро изражение. Рома и аз поседяхме известно време, молейки се мълчаливо за напътствие. Една година

по-рано сестра ми ме беше помолила да я посветя в крия-йога, където забележимо напредваше.

Осени ме вдъхновение. — Утре - казах аз - ще отида в храма в Дакшинешвар. Моля те, ела с мене и накарай и

мъжа си да ни придружи. Чувствам, че с вибрациите на това свято място Божествената майка ще

докосне сърцето му. Но не му разкривай с каква цел искаме той да дойде с нас. Сестра ми обнадеждена се съгласи. Много рано на следващата сутрин с удоволствие

видях, че Рома и нейният съпруг са готови за пътуване. Докато наетият от нас файтон трополеше по Горния околовръстен път към Дакшинешвар, моят зет, Сатиш Чандра Бос, се забавляваше да се присмива на духовните водачи от миналото, настоящето и бъдещето. Забелязах, че Рома тихо

плаче. — Сестричке, горе главата! - прошепнах й аз. - Не доставяй на мъжа си удоволствието да

мисли, че приемаме насмешките му насериозно.

— Мукунда, как можеш да се възхищаваш на безсмислени брътвежи? - каза Сатиш. - Самият вид на всеки садху е отблъскващ. Той или е слаб като скелет, или не по святому е дебел

като слон! Високо се разсмях. Добродушната ми реакция не беше при ятна на Сатиш, Той потъна в

навъсено мълчание. Когато нашият кабриолет влезе в земите на Дакшинешвар, зет ми сар-

кастично се усмихна: — Предполагам, че тази екскурзия е замислена с цел да ме промени?

Тъй като се обърнах, без да му отговоря, той ме хвана за ръката. — Млади господин Монахо - каза той, - не забравяй да уговориш със служителите на

храма да ни подсигурят храна.

— Сега смятам да медитирам. Не се тревожи за обеда си - остро отговорих аз. - Божествената Майка ще се погрижи за него.

— Не вярвам Божествената Майка да направи и едно нещо за мене. Но теб ще държа

отговорен за храната си. - Тонът на Сатиш беше заплашителен. Отправих се сам към увенчаната с колони зала, която въвеждаше в големия храм на Кали

- Майката Природа. Избрах сенчесто място край една от колоните и се настаних в поза лотос. Макар че беше едва седем часа сутринта, утринното слънце скоро щеше да стане тягостно.

Светът бавно изчезна, докато благоговейно изпадах в транс. Умът ми се съсредоточи

върху Богиня Кали, чийто образ в Дакшинешвар беше специален обект на преклонение от великия учител Шри Рамакришна Парамаханса. В отговор на силните му молби каменното

изваяние точно в този храм често придобивало жива форма и говорело с него. „Безмълвна Майко с каменно сърце - молех се аз, - Ти си се изпълвала с живот по молба

на обичния Си син Рамакришна, защо не се вслушаш и във воплите на този Свой закопнял син?"

Възвишеният ми устрем безгранично растеше, съпроводен с божествен покой. Все пак след като минаха пет часа и Боги нята, която вътрешно визуализирах, не ми даде никакъв отго-вор, се усетих леко обезсърчен. Понякога отлагането на изпълнението на молбите е проверка от

страна на Бога. Но в крайна сметка Той се явява на упорития поклонник, и то във формата, която му е скъпа. Покланящият се християнин вижда Иисус, индуистът съзира Кришна, Богиня Кали

или разширяваща се Светлина, ако поклонението му носи безличностен характер. Неохотно аз отворих очи и видях, че вратите на храма са затворени от свещенослужителя

в съответствие с обичая за обедния час. Надигнах се от уединеното си място в откритата зала и

се отправих към двора. Каменният му под беше нажежен от обедното слънце; босите ми крака болезнено се опариха.

„Божествена Майко - тихо я увещавах аз, - Ти не ми се яви във видение, а сега си се скрила зад затворените двери на храма. Искам днес да Ти отправя особена молитва от името на моя зет."

Вътрешната ми молба бе незабавно приета. Първо по гърба и под краката ми премина прохладна вълна, прогонваща всички неудобства. После за мое учудване храмът силно се уго-леми. Огромната му врата бавно се отвори и разкри каменната фигура на Богиня Кали.



Постепенно тя се промени в жива форма, която усмихнато ми кимаше в знак на приветствие и ме изпълни с неописуема радост. Като с мистична помпа дъхът ми беше изтеглен от дробовете;

тялото ми стана много неподвижно, но не и инертно. Последва екстазно разширение на съзнанието. Можех ясно да виждам на няколко мили

по река Ганг вляво от мене и отвъд храма целите околности на Дакшинешвар. Стените на всички

постройки прозрачно просветваха; през тях аз виждах хората, които вървяха насам-натам по отдалечените места.

Макар че бях бездиханен и тялото ми се намираше в странно спокойно състояние, аз

можех свободно да движа ръцете и краката си. За няколко минути експериментирах, като затва-рях и отварях очи: и в двата случая виждах отчетливо цялата панорама на Дакшинешвар.

Духовното зрение подобно на рентгенови лъчи прониква в цялата материя, центърът на божественото око е навсякъде, а периферията му - никъде. Стоейки там, в слънчевия двор, аз наново осъзнавах, че когато престане да бъде блудно дете на Бога, погълнато от физическия свят

- един сън, нетраен като сапунен мехур, - човек отново ще наследи вечното си царство. Ако „бягството от действителността" е потребност на човека, ограничен от своята тясна личност, може ли някое бягство да се сравни с величието на вездесъщието?

В моето свято преживяване в Дакшинешвар единственото необичайно уголемено нещо бяха храмът и формата на богинята. Всичко останало беше в нормалните си измерения, макар че

бе заобиколено от ореола на мека светлина - бяла, синя и с пастелните нюанси на дъгата. Тялото ми сякаш бе от етерна субстанция, готово да политне. Осъзнавайки напълно материалното си обкръжение, аз се огледах и направих няколко крачки, без да наруша непрекъснатостта на

блаженото видение. Зад стените на храма внезапно зърнах зет си, който седеше под бодливите клони на

свещеното дърво бел. Без усилие различих хода на мислите му. Леко възвисен под святото въздействие на Дакшинешвар, неговият ум все пак съхраняваше не много доброжелателни разсъждения за мене. Обърнах се направо към милостивия образ на Богинята.

„Божествена Майко - молех се аз, - няма ли да предизвикаш духовна промяна в мъжа на сестра ми?"

Божествената фигура, мълчалива до този момент, накрая продума: „Желанието ти ще

бъде изпълнено!" Погледнах щастлив към Сатиш. Той, сякаш инстинктивно осъзнал, че се задейства

някаква духовна сила, неспокойно се надигна от мястото си. Видях го как тича зад храма и ме наближава, размахвайки юмрук.

Всеобхватното видение изчезна. Повече не виждах величествената богиня,

възвисяващият се храм се върна към обичайните си размери, като се лиши от своята прозрачност. Тялото ми отново изнемогваше от жестоките лъчи на слънцето. Изтичах към сянката на залата,

където ядосан ме намери Сатиш. Погледнах часовника си. Беше един часът, божественото видение бе продължило цял час.

— Ей, ти, глупчо - изломоти той, - седиш си тук с кръстосани крака и очи вече шест часа.

А аз вървя напред-назад и те чакам. Къде е храната ми? Сега храмът е затворен, ти пропусна да уведомиш служителите и останахме без обед!

Екзалтацията, която усещах в присъствието на Богинята, все още трептеше в сърцето ми.

Окуражих се да възкликна: — Божествената Майка ще ни нахрани! Сатиш беше извън себе си от ярост.

— Все едно и също - извика той, - бих искал да видя как твоята Божествена Майка ни дава храна тук без предварителна уговорка!

Едва беше изрекъл думите си, и свещенослужителят на храма пресече двора и се

присъедини към нас. — Синко - обърна се той към мене, - наблюдавах лицето ти, ведро сияещо в продължение

на няколко часа медитация. Видях, когато тази сутрин групата ви пристигна и почувствах желание да отделя достатъчно храна за вашия обед. Против правилата на храма е да се хранят онези, които не са направили предварителна заявка, но за вас направих изключение.

Поблагодарих му и погледнах Сатиш право в очите. Той се изчерви и сведе поглед в безмълвно разкаяние. Когато му сервираха обилна храна, включително мангови плодове, които не бяха характерни за сезона, забелязах, че апетитът му е доста слаб. Той беше объркан, потопен



дълбоко в океана на мислите. На обратния път към Калкута Сатиш от време на време умо-лително ме поглеждаше със смекчен израз. Но не бе промълвил нито една дума от момента, в

който свещенослужителят се беше появил, за да ни покани на обед, сякаш в пряк отговор на предизвикателството на Сатиш.

На следващия ден посетих сестра си в дома й. Тя сърдечно ме посрещна.

— Мили братко - възкликна тя, - какво чудо! Миналата вечер моят мъж открито плака пред мене.

„Любима деви137 - каза ми той, - не мога да изразя колко съм радостен, че замисълът на

брат ти за моята промяна извърши трансформацията. Готов съм да възмездя всичкото зло, което съм ти причинил. От тази вечер ще използваме просторната си спалня само като място за

поклонение, а малката ти стаичка за медитация ще бъде спалното ни помещение. Искре но съжалявам, че се подигравах на брат ти. Ще се накажа за срамното си поведение, като престана да говоря с Мукунда, докато не напредна по духовния път. Отсега нататък дълбоко ще се стремя

към Божествената Майка и някой ден непременно ще Я намеря!" Години по-късно посетих зет си в Делхи. Бях извънредно зарадван, като разбрах, че

много се е развил в Себеосъзнаването и е бил благословен с видение на Божествената Майка.

Докато бях с него, забелязах, че всяка нощ Сатиш тайно прекарва дълго време в божествена медитация, въпреки че страдаше от сериозно заболяване и през деня беше много зает в офиса си.

Хрумна ми мисълта, че животът на зет ми няма да бъде много продължителен. Рома навярно прочете мислите ми.

— Скъпи братко - каза тя, - аз съм добре, а мъжът ми е болен. Искам да знаеш, че като

предана индуистка съпруга смятам да умра първа138. Няма да измине много време, преди да си отида.

Бях смаян от злокобните й думи, но все пак осъзнавах жилото на истината в тях. Намирах се в Америка, когато сестра ми умря, около година след като го беше предрекла. По-късно най-малкият ми брат Бишну ми разказа подробностите.

„Рома и Сатиш бяха в Калкута по време на нейната смърт - разказваше той. - Онази сутрин тя се облякла със сватбената си премяна.

— Защо си с това специално облекло? - попитал Сатиш.

— Това е последният ден, в който ще ти служа на земята - отговорила Рома. Малко след това тя получила сърдечен пристъп. Когато синът й се втурнал за помощ, тя казала:

— Синко, не ме оставяй. Няма смисъл. Ще съм си отишла, преди лекарят да дойде. - Десет минути по-късно, държейки стъпалото на мъжа си в знак на уважение, Рома напуснала тя-лото си в пълно съзнание, щастлива и без да се мъчи.

След смъртта на жена си Сатиш стана много саможив - продължи Бишну. - Един ден ние с него гледахме една голяма усмихната снимка на Рома.

— Защо се усмихваш? - внезапно възкликна Сатиш, сякаш жена му беше пред него. - Смяташ, че постъпи много умно, като реши да си отидеш преди мене. Но ще ти докажа, че не можеш да останеш дълго без мене, скоро ще се присъединя към тебе.

И въпреки че по това време Сатиш напълно се беше възстановил от болестта си и се радваше на превъзходно здраве, той умря без видима причина скоро след странната забележка пред снимката."

Така пророчески си заминаха моята скъпа обична най-голяма сестра Рома и нейният съпруг Сатиш - този, който в Дакшинешвар се преобрази от обикновен светски човек в мълча-

лив светец.

Глава 23

Получавам своята университетска степен

— Вие пренебрегвате учебните си задания по философия. Без съмнение разчитате, че

някоя необременителна „интуиция" ще ви преведе през изпитите. Но ако не се опрете на по-научен метод, ще се погрижа да не преминете този курс.

137

Богиня 138

Индуиската съпруга вярва, че е признак на духовен прогрес, ако умре преди съпруга си, като доказателство, че

предано му е служила. Това е умиране в „съпружеския впряг―



Така сурово се обърна към мене професор Д. К. Гхошал от Серампорския колеж. Ако не успеех да взема последния писмен тест при него, нямаше да бъда допуснат до държавните

изпити. Те се формулираха от факултета на Калкутския университет, към чиито филиали се числеше Серампорският колеж. В индийските университети, ако някой студент не ус пее да премине дори само по един предмет на държавните изпити за бакалавърска степен, на

следващата година трябва да се яви наново по всички предмети. Моите преподаватели в Серампорския колеж се отнасяха към мене с доброжелателност, на

която не липсваше и забавна търпимост.

— Мукунда малко множко е опиянен от религията. Характеризирайки ме по този начин, те тактично ме избавяха от затруднението да

отговарям на въпросите в учебните стаи. Надяваха се на заключителните писмени тестове да ме елиминират от списъка на кандидатите за бакалавърска степен. Присъдата на моите състуденти се изразяваше в прозвището, което ми бяха дали: „Лудият монах".

Предприех една остроумна стъпка, за да неутрализирам заплахата, която професор Гхошал ми отправи за провал по философия. Когато наближи да бъдат публично обявени резултатите от заключителните тестове, помолих един състудент да ме придружи до кабинета на професора.

— Ела с мене, трябва ми свидетел - казах му аз. - Ще бъда много разочарован, ако не успея да надхитря преподавателя.

Професор Гхошал поклати глава, след като го попитах каква оценка е поставил на писмената ми работа.

— Вие не сте от онези, които преминават - тържествено обяви той и разрови голямата

купчина на бюрото си. - Вашата работа изобщо не е тук; във всички случаи сте се провалили, като не сте се явили на изпита.

Аз се усмихнах. — Господине, бях там. Мога ли сам да прегледам листовете? Смутен, професорът даде разрешението си. Аз бързо намерих своята работа, в която

грижливо се бях постарал да избегна всякакви идентифициращи знаци освен номера си в спи-съка. Непредупреден от „червения байрак" на името ми, преподавателят бе дал висока оценка на отговорите ми, въпреки че те не бяха украсени с цитати от учебника139.

Като разбра хитростта ми, той избухна: — Абсолютно безсрамен късмет! - И с надежда добави: - Непременно ще се провалите на

държавните изпити за бакалавърска степен. За изпитите по другите предмети получих известна подготовка, особено от своя скъп

приятел и братовчед Прабхас Чандра Гхоуз140, син на чичо ми Сарада. Така мъчително, но без

провал - с най-ниския възможен бал за преминаване - прокуцуках през всички заключителни изпити.

Сега, след четири учебни години в колежа, можех да се явя на изпитите за бакалавърска степен. Въпреки това не смятах много-много да се възползвам от тази привилегия. Зак-лючителните изпити в Серампорския колеж бяха детска игра в сравнение с тежките въпроси,

които щяха да бъдат изпратени от Калкутския университет за бакалавърската степен. Почти ежедневните ми посещения при Шри Юктешвар не ми оставяха много време, за да вляза в залите на колежа. По-скоро моето присъствие, отколкото отсъствието ми би предизвикало

изумените възгласи на състудентите ми! Обичайната ми практика беше към девет и половина сутринта да тръгна с колелото. В

едната си ръка държах подарък за моя гуру - няколко цвята от градината на пансиона Пантхи. След като ме посрещнеше приветливо, Учителят ме канеше на обяд. Аз неизменно и с готовност се съгласявах, радостен и този ден да прогоня мислите за колежа. След като прекарвах часове с

Шри Юктешвар, слушайки с нищо несравнимия поток на неговата мъдрост или помагайки в ашрама, към полунощ аз с нежелание потеглях за пансиона. Понякога оставах цяла нощ с моя

139

Трябва да бъда справедлив към професор Гхошал, като призная, че обтегнатите ни отношения се дължаха

не на негови недостатъци, а единствено на отсъствието ми от занятия и липсата на внимание в час. Професор

Гхошал беше и е забележителен оратор с огромни философски познания. По -късно ние достигнахме до сърдечно

разбирателство 140

Въпреки че братовчед ми и аз имаме еднакво фамилно име: Гхош, Прабхас беше свикнал да

транслитерира името си на английски като Гхоуз, затова тук следвам собствения му начин на изписване



гуру, така щастливо погълнат от разговор с него, че не забелязвах как зората постепенно сменя мрака.

Една вечер към единадесет часа, докато се обувах141, готвейки се да потегля към пансиона, Учителят сериозно ме попита:

— Кога започват държавните ти изпити?

— След пет дни, господине. — Надявам се, че си готов за тях. Замръзнах, държейки едната обувка във въздуха.

— Но, господине - запротестирах аз, - вие знаете, че дните ми преминават повече с вас, отколкото с професорите. Как бих могъл да разиграя фарса да се явя на тези трудни изпити?

Очите на Шри Юктешвар ме пронизаха. — Трябва да се явиш - каза той със студен повелителен тон. - Не можем да даваме на баща

ти и другите ти роднини повод да те критикуват за това, че предпочиташ живота в ашрама.

Обещай ми, че ще отидеш на изпитите. Отговори на въпросите по най-добрия начин. Неконтролируеми сълзи потекоха по лицето ми. Чувствах, че изискването на учителя е

необосновано и че интересът му към моето учене е, меко казано, закъснял.

— Ще се явя, щом като искате - казах аз посред хълцанията. - Но не е останало време за добра подготовка. - И полугласно промърморих - В отговор на въпросите ще изпълня всички

листове с вашето учение! Когато на следния ден в обичайното време влязох в ашрама, подадох букета си с почти

погребална тържественост. Шри Юктешвар се засмя на мрачния ми вид.

— Мукунда, Господ изоставял ли те е някога - на изпит или другаде? — Не, господине - отговорих аз топло. Благодарните спомени потекоха в съживителен

поток. — Не мързел, а изгарящ устрем към Бога ти попречи да търсиш отличие в колежа - меко

каза моят гуру. След като помълча, добави: - „Но първом търсете царството на Бога и Неговата

правда, и всичко това ще ви се придаде.142" За хиляден път в присъствието на Учителя усетих, че товарът се смъква от плещите ми.

Като приключихме ранния си обед, той ми предложи да се върна в Пантхи.

— Твоят приятел Ромеш Чандра Дат все още ли живее в пансиона? — Да, господине.

— Свържи се с него. Господ ще го вдъхнови да ти помогне за изпитите. — Добре, господине, но Ромеш е изключително зает. Той е първенецът на випуска и кара

по-труден курс от другите.

Учителят отхвърли възраженията ми: — Ромеш ще намери време за тебе. А сега върви!

Върнах се с колелото в Пантхи. Първият човек, когото видях в двора на пансиона, беше начетеният Ромеш. Той с готовност откликна на стеснителната ми молба, сякаш дните му бяха напълно свободни.

— Разбира се, на твое разположение съм. - Същият следобед и следващите дни той прекарваше по няколко часа, подготвяйки ме по различните предмети.

— Смятам, че много въпроси по английска литература ще бъдат съсредоточени около пътя,

изминат от Чайлд Харолд - каза ми той. - Веднага трябва да вземем един атлас. Отправих се бързо в дома на чичо си Сарада и взех назаем един атлас. Ромеш отбеляза

върху картата на Европа местата, посетени от романтичния пътешественик на Байрон. Няколко състуденти се бяха събрали наоколо и слушаха обясненията. — Ромеш те съветва погрешно - отбеляза един от тях на края на заниманията ни. -

Обикновено само петдесет процента от въпросите са за книгите, а останалата половина включва живота на авторите.

Когато на следния ден се явих на изпита по английска литература, при първия поглед към въпросите на очите ми се появиха сълзи на благодарност, които измокриха хартията. Квесторът дойде до чина ми и съчувствено ме запита какво ми е.

141

В индийските ашрами учениците винаги събуват обувките си . 142

Матей 6:33



— Моят гуру предсказа, че Ромеш ще ми помогне - обясних аз. - Погледнете, точно тези въпроси, които ми продиктува Ромеш, са тук, върху изпитния лист! За мое щастие тази годи на

има много малко въпроси за английските автори, чийто живот за мен е забулен в дълбока мистерия!

Когато се върнах, пансионът гъмжеше като кошер. Момчетата, които осмиваха метода на

обучение на Ромеш, ме гледаха със страхопочитание и почти ме оглушиха от поздравления. През седмицата на изпитите прекарах много часове с Ромеш, който формулираше въпросите, за които смяташе, че е възможно да бъдат поставени от професорите. Ден след ден въпросите на

Ромеш се появяваха в почти същия вид върху изпитните листове. Навсякъде в колежа плъзна мълвата, че се случва нещо подобно на чудо и че е много

възможно разсеяният „Луд монах" да успее. Не правех опити да скрия фактите. Местните професори бяха безсилни да променят въпросите, които се подготвяха в Калкутския университет.

Една сутрин, размишлявайки за изпита по английска литература, аз осъзнах, че съм направил сериозна грешка. Единият раздел от въпросите беше подразделен на две части, като трябваше да се избере А или В от първата част и С или D от втората. Вместо да отговоря на по

един въпрос от всяка част, аз невнимателно бях отговорил на двата въпроса от група I и не бях обърнал внимание на въпросите от група II. Най-добрата оценка, която бих могъл да получа за

тази работа, би била 33, с три по-малко от необходимия за преминаване бал. Втурнах се при Учителя и му излях тревогите си.

— Господине, направил съм непростим пропуск. Не заслужавам божествената милост,

която ми се оказва чрез Ромеш. Напълно съм недостоен. — Горе главата, Мукунда. - Гласът на Шри Юктешвар беше лек и безгрижен. Той посочи

синия небесен свод. - По-вероятно е слънцето и луната да разменят местата си, отколкото ти да не успееш да вземеш своята степен!

Напуснах ашрама в по-спокойно състояние на духа, макар че математически изглеждаше

немислимо да премина. Веднъж-два пъти погледнах загрижено към небето. Дневното светило като че ли здраво бе прикрепено към обичайната си орбита!

Като стигнах Пантхи, дочух един състудент да казва:

— Току-що научих, тази година за пръв път необходимият бал за преминаване по английска литература е снижен.

Влетях в стаята на момчето с такава скорост, че то разтревожено ме погледна. Нетърпеливо го разпитах.

— Дългокоси монахо - със смях каза то, - на какво се дължи този внезапен интерес към

научните проблеми? Защо викаш в единадесет часа? Но е вярно, че минималният бал току-що е снижен на 33.

С няколко щастливи скока се озовах в стаята си, където паднах на колене и възхвалих математическите съвършенства на Божествения Отец.

Всеки ден ме изпълваше трепет от съзнанието за духовното присъствие, което - ясно

усещах - ме ръководи чрез Ромеш. Във връзка с изпита по бенгалски език се случи нещо знаменателно. Ромеш, който бе засегнал бегло този предмет, ме извика обратно сутринта, когато вече излизах от пансиона на път за изпитната зала.

— Ромеш те вика - нетърпеливо ми каза един състудент. - Не се връщай, защото ще закъснеем.

Пренебрегвайки съвета, аз се втурнах обратно в къщата. — Обикновено бенгалските момчета лесно се справят с изпита по бенгалски език - каза ми

Ромеш. - Но току-що имах някакво предчувствие, че тази година професорите са решили да

изпокъсат студентите, като зададат въпроси от древната ни литература. - След това приятелят ми нахвърли накратко две истории от живота на Видясагар, известен филантроп.

Поблагодарих на Ромеш и бързо се отправих към залата на колежа. В изпитния лист по бенгалски имаше две части. Първата инструкция беше: „Опишете два примера от благо-творителността на Видясагар". Докато пренасях върху харти ята прясно придобитите знания,

прошепнах няколко благодарствени думи за това, че се бях вслушал в призива на Ромеш. Ако не знаех нищо за благодеянията на Видясагар към човечеството (включващо в крайна сметка и самия мене), нямаше да издържа изпита по бенгалски език. А ако се провалех по един предмет,



щях да бъда принуден да се явя отново по всички предмети на следващата година. Несъмнено това беше ужасна перспектива.

Втората инструкция гласеше: „Напишете на бенгалски есе за живота на човека, който ви е оказал най-голямо въздействие". Уважаеми читателю, не е необходимо да ти съобщавам кого избрах аз за своята тема. Изпълвайки страница след страница с възхвали към моя гуру, аз се

усмихвах, осъзнавайки, че предсказанието, което бях промърморил, се сбъдва: „Ще изпълня всички листове с вашето учение!"

Не смятах да разпитвам Ромеш относно курса си по философия. Доверявайки се на дългото

обучение под ръководството на Шри Юктешвар, аз уверено пренебрегнах и обясненията в учебника. Най-високата оценка, която получиха моите работи, беше тази по философия. Балът

ми по всички останали предмети едва покриваше необходимия минимум. С удоволствие ви съобщавам, че безкористният ми приятел Ромеш получи високата степен

cum laude (с отличие).

Баща ми цял разцъфна при моето дипломиране. — Не вярвах, че ще издържиш изпитите, Мукунда - призна ми той. - Ти прекарваше

толкова много време със своя гуру. - Учителя правилно бе доловил неизказаното критично

отношение на Баща ми. Няколко години аз не бях уверен, че някога ще настъпи денят, когато степента „бакалавър"

ще следва името ми. Рядко използвам тази титла, без да си припомня, че тя е божествен дар, с който съм удостоен по някакви не напълно понятни ми причини. Понякога чувам випускниците от колежите да казват, че много малко от зазубрените знания остават в главите им след

дипломиране. Подобни признания в известна степен ме утешават за несъмнения ми научен дефицит.

В деня, когато получих бакалавърската степен от Калкутския университет, коленичих в нозете на своя гуру и му поблагодарих за всички благословени дарове, които се изливаха от не-говия живот в моя.

— Стани, Мукунда - мило ми каза той. - Господ просто реши, че е по-удобно да те направи бакалавър, отколкото да пренареди слънцето и луната!

Глава 24

Ставам монах в Ордена Свами

— Учителю, баща ми много иска да заема административна длъжност в железопътната компания Бенгал-Нагпур. Но аз категорично отказах. Няма ли да ме направите монах от Ордена Свами? - с надежда добавих аз и погледнах умолително своя гуру. През изминалите години, с

цел да изпита моята решимост, той беше отхвърлял молбата ми. Днес обаче се усмихна милостиво:

— Добре! Утре ще те посветя като свами. - И тихо продължи - Щастлив съм, че упорстваш в своето желание да бъдеш монах. Лахири Махасая често казваше: „Ако не поканите Бога да ви бъде Гост през лятото, Той няма да дойде през зимата на вашия живот."

— Скъпи Учителю, никога не съм се колебал в целта си да принадлежа към Ордена Свами като самия вас. - Усмихнах му се с неизмерима нежност.

„Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за

световни работи - как да угоди на жената.143" Анализирах живота на много от моите приятели, които след като преминеха известно духовно обучение, се женеха. Запокитени в морето от

светски задължения, те забравяха намеренията си за дълбока медитация. Според мен да се отрежда на Бога второ място в живота, е немислимо. Въпреки че Той е

единственият Владетел на космоса, който всеки живот безмълвно ни обсипва с дарове, все пак

има едно нещо, което Той не владее и което всяко човешко сърце има право да задържи или да подари - човешката любов. Творецът, с безкрайни усилия забулващ с тайнст веност Своето

присъствие във всеки атом на творението, би могъл да има само един мотив - осезаемо желание хората да Го търсят единствено по своя собствена свободна воля. С каква ли кадифена ръкавица на всяческо смирение не е покривал Той желязната ръка на Своето всемогъщество!

143

1 Коритяни 7:32-33



Следният ден бе един от най-забележителните в живота ми. Помня, че беше един слънчев четвъртък през юли 1914 година, няколко седмици след дипломирането ми в колежа. На

вътрешния балкон в дома си в Серампор Учителят потопи един нов плат бяла коприна в охрена боя - традиционния цвят на Ордена Свами. След като платът изсъхна, той го надипли около мене като отшелническа одежда.

— Един ден ще заминеш на Запад, където предпочитат коприната - каза той. - Затова аз символично избрах този копринен плат вместо обичайния памучен.

В Индия, където монасите прегръщат идеала на бедността, един свами, облечен в коприна,

представлява необичайна гледка. Обаче много йогини носят копринени дрехи, които запазват определени фини телесни токове по-добре от памучните.

— Нямам склонност към церемонии - забеляза Шри Юктешвар. - Ще те направя свами по нецеремониален начин (бидват).

Разработеното в детайли посвещаване в Ордена Свами (би-бидиша) включва огнена

церемония, при която се изпълняват символични погребални обреди, физическото тяло на ученика се представя като мъртво и се кремира в пламъка на мъдрост та. След това на новосъздадения свами се дава някакво песнопение, например: „Този атма е Брахма"144 или „Ти

си Това", „Аз съм Той". С любовта си към простотата обаче Шри Юктешвар мина без всякакви формални обреди и просто ме помоли да си избера ново име.

— Ще ти дам привилегията да си го избереш сам - каза той, като се усмихваше. — Йогананда - отговорих аз след минутен размисъл. Името буквално означава

„Блаженство (ананда) посредством божествено единение (йога)".

— Да бъде така! Като оставиш сега името Мукунда Лал Гхош, дадено ти от семейството, отсега нататък ще се наричаш Йогананда от клона Гири на Ордена Свами.

Когато коленичих пред Шри Юктешвар и за първи път го чух да произнася новото ми име, сърцето ми се преизпълни с благодарност. Колко неуморно и с каква любов се беше трудил той, за да може момчето Мукунда един ден да се превърне в монаха Йогананда! Аз радостно изпях

няколко стиха от дългото санскритско песнопение на господ Шанкара: Ни ум, ни интелект, ни его, нито чувство, нито небе, земя или метал съм Аз. О, Аз съм Той, О, Аз съм Той, Духът Блажен, О, Аз съм Той!

Ни раждане, ни смърт, ни каста имам Аз, нито баща, ни майка, Аз си нямам никого.

О, Аз съм Той, О, Аз съм Той, Духът Блажен, О, Аз съм Той! Отвъд най-финото въображение, безформен, проникващ всички фибри на живота,

без страх от робство, Аз съм тъй свободен, свободен вечно,

О, Аз съм Той, О, Аз съм Той, Духът Блажен, О, Аз съм Той! Всеки свами принадлежи на древния монашески орден, създаден в настоящата си форма от

Шанкара145. Тъй като това е официален орден, с непрекъсната линия от свети представители,

служещи като активни ръководители, никой не може сам да си даде титлата свами. По право тя се получава само от друг свами. По този начин всички монаси могат да проследят духовното си родословие до един общ гуру - Господ Шанкара. По обетите си за бедност, целомъдрие и

подчинение на духовния учител много католически християнски ордени приличат на Ордена Свами.

В допълнение към новото си име, обикновено завършващо на ананда, свами приема и титла, която показва официалната му връзка с едно от десетте подразделения на Ордена. В тези дашанами, или десет прозвища, влиза Гири (планина), към ко ято принадлежи Шри Юктешвар и

144

Буквално „Тази душа е Дух". Върховният Дух, Несътвореният, е абсолютно необусловен (нети, нети: не е

това, не е онова), но във Веданта често се обозначава като Caт- Чит-Ананда, т. е. Битие-Разум-Блаженство 145

Наричат го понякога Шанкарачаря. Ачаря означава „религиозен учител―. Данните, свързани с неговия

живот, са предмет на обичайните научни дебати. Няколко записа свидетелстват, че несравнимият монист е живял

от 510 до 478 г. пр. Хр. Западните историци го отнасят към края на осми век. Читателите, които се интересуват от

известното изложение на Брахма-сутра от Шанкара, ще намерят точен английски превод в книгата на д -р Пол

Джюсън Системата на Веданта (Чикаго, 1912). Кратки откъси от неговите писания могат да се намерят в Избрани

творби от Шри Шанкарачаря (Natesan&Co. Madras) (на бълг. вж. Приказния живот на Шанкара и

Брахма-сутра-благия. - Бел. Ред.)



следователно и аз. От другите клонове ще спомена Сагар (море), Бхарати (земя), Араня (гора), Пури (път), Тиртха (място за поклонничество) и Сарасвати (мъдрост на природата).

Така новото име, получено от монаха от Ордена Свами, има двойно значение и означава достигане до върховно блаженство (ананда) посредством някое божествено качество или състояние - любов, мъдрост, преданост, служене, йога, - а също и посредством хармония с

природата, изявена в своята безпределна необятност от океани, планини и небеса. Идеалът за безкористно служене на цялото човечество и отказът от лични връзки и

амбиции карат повечето монаси от Ордена да се включват активно в хуманитарната и образо-

вателната работа в Индия, а понякога и в други страни. Отхвърляйки всички кастови, религиозни, класови, етнически, полови или расови предразсъдъци, монахът свами следва по -

велите на човешкото братство. Целта му е абсолютно единство с Духа. Преизпълвайки будното си и спящото си съзнание с мисълта „Аз съм Той", свами със задоволство броди по света, но не е от света. Само по този начин той може да оправдае титлата свами - този, който се стреми да

постигне единство със Сва или Себе си. Не е нужно да се добавя, че не всички официално титулувани монаси еднакво успешно достигат високата си цел.

Шри Юктешвар беше едновременно и свами, и йогин. Един свами, официален монах по

силата на връзката си с древния Орден, не винаги е йогин. Всеки, който практикува научната техника за контакт с Бога, е йогин. Той може да е женен или неженен, може да е светски човек

или да има официални религиозни обвързаности. Свами може да следва единствено пътя на сухия разум, на студеното отричане от всичко, а йогинът може да се включи в определен, поетапен процес, чрез който тялото и умът му се дисциплинират, а душата се осво бождава. Без

да приема нищо за дадено въз основа на емоции или вяра, йогинът практикува щателно проверени серии от упражнения, съставени за пръв път от древните риши. През цялата история

на Индия йога е създавала хора, които са ставили истински свободни, истински христосоподобни.

Подобно на всяка друга наука, йога е приложима за хората от всеки климат и от всяка

епоха. Теорията, която издигат някои несведущи автори, че йога е „неподходяща за жителите на Запада", е напълно погрешна и за съжаление е попречила на много искрени ученици да търсят нейните многообразни блага. Йога е метод за сдържане на естествената буйност на мислите,

която в противен случай, без да прави разлика между хора и страни, не би позволила на никого да съзре истинската си природа като Дух. Йога не разграничава Изтока и Запада в по-голяма

степен, отколкото целебната и безпристрастна слънчева светлина. Дотогава, докато човек притежава ум с неговите безпокойни мисли, ще има и всеобща необходимост от йога, или самоовладяване.

Древният риши Патанджали определя „йога" като „потискане на модификациите на съзнанието"146. Неговите много кратки и майсторски афоризми - Йога-сутра - залягат в основата

на една от шестте системи на индуистката философия147. За разлика от западните философи всички индуистки системи включват не само теоретични, но и практически уче ния. Освен всички възможни онтологични изследвания, шестте системи формулират шест определени

дисциплини, насочени към окончателно премахване на страданието и достигане на извънвремево блаженство.

Общата нишка, свързваща шестте системи, е твърдението, че човекът не може да постигне

истинска свобода, без да познава крайната Реалност. Измежду шестте системи по-късните Упанишади поддържат Йога-сутра като съдържаща най-ефикасните методи за достигане на

пряко възприятие на истината. Чрез практическата техника на йога човек завинаги ос тавя зад себе си безплодната област на спекулациите и познава в опита истинната Същност.

146

„Читта вритти нарадха― - Йога-сутра 1.2. Не е известно кога е живял Патанджали, въпреки че много

учени го отнасят към втори век пр. Хр. Ришите са създали трактати върху всички въпроси с таква дълбока

прозорливост, че времето е безсилно пред тях, но за ужас на историците светците не са се постарали да приложат

към творбите си данни за самите себе си. Те са знаели, че животът им има само временно значение като проблясък

от великия безкраен Живот, че истината е безвремева и на нея не може да се постави етикет, нито може да бъде

нечие собствено притежание. 147

Шестте ортодоксални системи (шаддаршана) са: Санкхя, Йога, Веданта, Миманса, Няя и Вайшешика.

Читателите с научна нагласа могат да се насладят на изтънчеността и мащабността на тези древни доктрини,

изложени в съкратен вид на английкси език в История на индийската философия, т. I от проф. Сурендранат

Дасгупта



Системата йога, очертана от Патанджали, е известна като Осморния път. Първите стъпки (1) яма и (2) нияма изискват съблюдаване на десет негативни и позитивни нравствени правила -

да се избягват нараняването на другите, неистинността, кражбата, невъздържаността, получаването на подаръци (което поражда задължения), както и спазване на чистота на тялото и ума, доволство, самодисциплина, учене и преданост към Бога.

Следващите стъпки са: (3) асана (правилна поза) - гръбначният стълб трябва да се държи изправен, а тялото устойчиво в удобна поза за медитация; (4) пранаяма (контрол на праната - фините жизнени токове) и (5) пратяхара (отдръпване на сетивата от външни обекти).

Последните стъпки са форми на същинска йога: (6) дхарана (концентрация) - задържане на ума върху една мисъл; (7) дхяна (припомняне, анамнезис) и (8) самадхи (медитация,

самоовладяване). Това е Осморният път на йога148, който води човек до крайната цел - Кайваля (еманципация), термин, който може да се изрази по-разбираемо с думите „осъзнаване на Ис-тината отвъд интелектуалното разбиране".

Някой може да попита: „Кое е по-висше - пътят на свами или на йога?" Ако и когато бъде достигнато крайното единение с Бога, различията на разнородните пътища изчезват. Бхагавадгита обаче посочва, че методът на йога е всеобхватен. Нейните техники не са

предназначени само за определени типове и темпераменти, като на малцината, склонни към монашески живот. Йога не изисква никакво официално обвързване. Тъй като науката йога

задоволява универсални потребности, тя има естествена универсална приложимост. Един истински йогин може да остане верен на света, където е подобен на масло върху вода,

а не на лесно подаващото се на разреждане мляко на недисциплинираното човечество. Да се из-

пълняват земните задължения, е наистина по-висш път, позволяващ на йогина, който умствено остава невъвлечен в егоистични желания, да играе ролята на доброволен инструмент на Бога.

Днес има множество велики души, които живеят в американски, европейски и други неиндуски тела, които, въпреки че може изобщо да не са чували думите йога и свами, все пак са истински образци за тези понятия. Посредством безкористно служене на човечеството,

овладяване на страстите и мислите, всеотдайна любов към Бога или посредством голямата им способност за концентарция те всъщност са йоги, защото са си поставили целта на йога - самоовладяването. Тези хора биха могли да се издигнат още по-високо, ако бъдат обучени на на-

уката йога, която позволява по-съзнателно насочване на ума и живота. Някои западни автори невярно и повърхностно тълкуват йога. Нейните критици обаче

никога не са я практикували. Сред тези, които задълбочено са отдали своята дан на уважение към йога, може да бъде споменат д-р К. Г. Юнг, известният швейцарски психолог.

„Когато един религиозен метод препоръчва сам себе си за „научен", той може да бъде

сигурен, че ще има публика на Запад. Йога оправдава тези очаквания - пише д-р Юнг149. - Съв-сем независимо от обаянието на новостта и очарованието на полунепонятното съществуват

основателни причини йога да намери много привърженици. Тя предлага възможността за кон-тролируемо преживяване и по този начин задоволява научната потребност от „факти", а освен това поради своята широчина и дълбочина, поради своята древност, поради своята

доктрина и метод, които обхващат всяка фаза на живота, тя обещава невъобразими възможности.

Всяка религиозна или философска практика означава психологична дисциплина, т. е.

метод за умствена хигиена. Многостранните, чисто телесни процедури на йога 150 също означават психологична хигиена, която превъзхожда обикновените гимнастически и дихателни

упражнения, тъй като е не просто механистична и научна, но също така и философска. Трени -райки частите на тялото, тя ги обединява в целостта на духа, както съвсем ясно се вижда

148

Да не се смесва с „Благородния осморен път― на будизма – ръководство за поведението на човека в

живота посредством: (1) правилни възгледи, (2) правилни мотиви, (3) правилна реч, (4) правилно действие, (5)

правилен начин на живот, (6) правилни усилия, (7) правилно припомняне (на Аза), (8) правилна медитация

(самадхи) 149

Д-р Юнг участва в Индийския научен конгрес през 1937 г. И получи почетна степен от Калкурския

университет 150

Тук д-р Юнг разглежда хатха -йога, специализиран клон от йога, който се занимава с телесни пози и

техники за здраве и дълголетие. Хатха-йога е полезна и води до зрелищни физически резултати, но този клон от

йога слабо се използва от йогите, склонни към духовно освобождение



например в упражненията пранаяма, където прана означава както дихание, така и универсалната движеща сила на космоса.

Когато това, което човек прави, в същото време е и космическо събитие, тогава ефектът, изпитван от тялото (инервирането), се обединява с емоцията на духа (универсалната идея) и от тях се развива едно живо единство, което никоя техника, колкото и научна да е, не може да

създаде. Практиката на йога е немислима и не би имала никакъв ефект без идеите, на които се основава йога. Тя съчетава телесното и духовното по един необикновено цялостен начин.

На Изток, където са били развити тези идеи и практики и където няколко хиляди години

една непрекъсната традиция е създавала необходимата духовна база, йога е, както съм готов да повярвам, съвършен и подходящ метод за сливане на тялото и духа, така че да образуват едно

единство, което едва ли подлежи на съмнение. Това единство създава психологическа нагласа, която прави възможна надхвърлящата съзнанието интуиция.

Наистина на Запад наближава този ден, когато ще се смята, че вътрешната наука за

самоконтрол е също толкова необходима, колкото и външното покоряване на природата. Новата атомна епоха ще види как човешкият ум изтрезнява и се разширява посредством неоспоримата днес научна истина, че материята всъщност е сгъстяване на енергия. По-фините сили на човеш-

кия ум могат и трябва да освободят енергии, по-велики от енергиите, затворени в камъните и металите, за да не би неотдавна освободеният материален атомен великан да въвлече света в

безсмислено унищожение."151 Глава 25

Брат ми Ананта и сестра ми Налини

„Ананта няма да живее дълго, пясъкът на неговата карма за този живот вече изтече."

Тези неумолими думи достигнаха вътрешното ми съзнание една сутрин, когато бях потънал в дълбока медитация. Малко след като бях влязъл в Ордена Свами, посетих родното си място Горакхпур като гост на най-големия си брат Ананта. Внезапна болест го беше приковала

на легло и аз с обич се грижех за него. Сериозното вътрешно заявление ме изпълни със скръб. Усетих, че няма да мога да понеса

да остана по-дълго в Горакхпур само за да видя как брат ми си отива пред безпомощния ми

поглед. Съпроводен от недоумяващите критични забележки на роднините си, аз напуснах Индия с първия възможен кораб. Той пътуваше покрай Бирма, през Китайско море до Япония. Слязох в

Кобе, където прекарах само няколко дни. На сърцето ми беше твърде тежко, за да се любувам на забележителностите.

На обратния път към Индия корабът спря в Шанхай. Там д-р Мишра, корабният лекар, ме

заведе в няколко антикварни магазина, където избрах различни подаръци за Шри Юктеш вар, моето семейство и приятелите ми. За Ананта взех голям сувенир от резбован бамбук. Едва

китаецът продавач успя да ми го подаде, и аз го изпуснах на пода, като извиках: — О, аз купих този сувенир за моя скъп мъртъв брат! Обхвана ме ясното съзнание, че душата му току-що се е освободила, отлитайки в

Безпределното. Сувенирът силно и символично се пукна при падането. Посред хлипанията аз написах на повърхността му: „За моя обичен брат Ананта, който вече си отиде."

Моят спътник, докторът, наблюдаваше произтичащото с иронична усмивка.

— Запазете сълзите си - каза той. - Защо да ги проливате, преди да сте се убедили, че той е мъртъв?

Когато корабът ни пристигна в Калкута, д-р Мишра отново ме придружаваше. Най-малкият ми брат Бишну ме чакаше да ме посрещне на пристанището.

— Знам, Ананта напусна този живот - казах му аз, преди той да има време да продума. -

Моля те, кажи на мен и на доктора тук кога стана това. Бишну назова датата, която беше точно този ден, когато купих сувенира в Шанхай.

151

В Платоновия Тимей се разказва историята на Атлантида и се говори за напредналото състояние на

научното знание на нейните жители. Смята се, че изчезналият континент е потънал през около 9500 г. пр. Хр.

поради природен катаклизъм. Някои автори метафизици обаче твърдят, че атлантите били унищожени в резултат на

злоупотребата им с атомна енергия. Неотдавна двама френски автори съставиха Библиография на Атлантида,

изброявайки над 1700 исторически и други указания



— Ама че работа! - възкликна д-р Мишра. - Само дано не се разчуе! Тогава професорите ще добавят към следването по медицина, което и без това е достатъчно дълго, още една го дина

за изучаване на телепатия! Баща ми топло ме прегърна, когато влязох в нашия дом на улица „Гурпар". — Ти дойде - каза ми той нежно. От очите му се отрониха две големи сълзи. Обикновено

сдържан, той никога преди това не ми беше показвал такива знаци на обич. Външно се държеше като строг баща, но вътрешно притежаваше мекото сърце на майка. Когато се отнасяше до семейството му, той ясно се проявяваше в ролята и на двамата родители.

Скоро след като Ананта си замина, по-малката ми сестра Налини се възвърна от вратите на смъртта с божествено изцеление. Преди да ви разкажа историята, ще се спра на няколко

момента от живота й. В детството отношенията между Налини и мен не бяха от най-добрите. Аз бях много слаб,

а тя беше още по-слаба. Движен от някакъв несъзнателен мотив или „комплекс", който

психиатрите лесно ще разпознаят, аз често дразнех сестра си за мъртвешкия й вид. Нейните отговори в същата степен бяха пропити с безсърдечната откровеност на най-ранната младост. Понякога Майка ни се намесваше, прекъсвайки временно детските ни крамоли, леко пляскайки

ме - като по-голям - по ухото. Времето минаваше. Налини бе сгодена за един млад калкутски лекар, Панчанон Бос. Той

получи щедра зестра от Баща ми, вероятно (както отбелязах пред сестра ми) за да възмезди на бъдещия младоженец участта, че се е свързал с една ходеща пръчка.

Пищните церемонии бяха отпразнувани в подходящото време. В сватбената нощ аз се

присъединих към голямата и весела компания от роднини, събрани в гостната на дома ни в Калкута. Младоженецът се беше облегнал на огромна възглавница от златотъкан брокат, а до

него седеше Налини. Уви, разкошното сари152 от пурпурна коприна не можеше напълно да скрие нейната мършавост. Аз се скрих зад възглавницата на новия си зет и му се усмихнах приятелски. Той изобщо не беше виждал Налини до деня на сватбената церемония, когато

най-сетне научи какво е изтеглил от брачната лотария. Усещайки моята симпатия, д-р Бос незабелязано посочи Налини и прошепна на ухото ми: — Кажи ми само какво е това?

— Ама, докторе - отговорих аз, - това е скелет за изследване! Превити от смях, ние със зет ми едвам съумяхме да запазим необходимото благоприличие

пред насъбраните роднини. С годините нашето семейство обикна д-р Бос и го викаше винаги, когато някой се

разболееше. Ние с него станахме добри приятели и често се шегувахме заедно, като обикновено

мишена на закачките ни беше Налини. — Тя е любопитен медицински случай - забеляза веднъж зет ми. - Опитах всичко с твоята

мършава сестра - рибено масло, бирена мая, мед, масло, риба, месо, яйца, тонизиращи средства. А тя не наддаде и с една стотна от грама. - И двамата се разсмяхме.

Няколко дни по-късно посетих дома на доктора. Работата там ми отне само няколко

минути. Тръгвах си, като мислех, че Налини не ме е видяла. Като стигнах входната врата, чух топлия й, но повелителен глас:

— Братко, ела тук. Този път няма да ми се изплъзнеш. Искам да поговоря с тебе.

Качих се в стаята й. За моя изненада тя плачеше. — Мили братко - каза тя, - нека да сложим край на враждата. Виждам, че сега твърдо

вървиш по духовния път. Искам във всяко отношение да бъда като тебе. - И добави с надежда: - Сега изглеждаш здрав и силен. Можеш ли да ми помогнеш!

Съпругът ми не се доближава до мене, а аз така го обичам! Но още повече бих искала да

напредна в Богопознанието, дори и да остана слаба153 и непривлекателна. Бях дълбоко трогнат от молбата й. Новото ни приятелство непрестанно се развиваше. Един

ден тя ме помоли да ми стане ученичка. — Обучи ме по какъвто начин искаш. Възлагам цялото си упование на Бога вместо на

тонизиращите средства. - Тя събра цял наръч лекарства и ги изля в канализацията.

152

Красиво надиплена индийска женска дреха. 153

Тъй като повечето хора в Индия са тънки, една разумна пълнова се смята за доста желателна.



За да изпитам вярата й, аз я накарах да изключи от менюто си всякаква риба, месо и яйца. След няколко месеца, през които Налини стриктно следваше различните указания, които й

давах, и се придържаше към вегетарианската си диета независимо от многобройните трудности, аз отидох при нея.

— Сестричке, ти спазваше съзнателно духовните предписания. Наградата ти те чака. -

Усмихнах се дяволито. - Колко закръглена искаш да бъдеш - дебела като леля ни, която от години не е виждала краката си?

— Не! Бих искала да имам твоята пълнота. Произнесох тържествено:

— По Божията милост нека така, както винаги съм казвал истината, да я кажа и сега154. Чрез божествената благословия твоето тяло от днес ще започне наистина да се променя. За един

месец то ще има същото тегло като моето. Тези думи, които изрекох с цялото си сърце, се осъществиха. След тридесет дни теглото на

Налини се изравни с моето. Новата закръгленост й придаде красота и мъжът й силно се влюби в

нея. Така техният брак, започнал толкова нещастно, се превърна в идеално благополучие. Като се върнах от Япония, научих, че по време на моето отсъствие Налини е заболяла от

коремен тиф. Изтичах в дома й и бях поразен, като видях, че е станала почти като скелет. Тя

беше в кома. — Преди умът й да се размъти от болестта - каза ми моят зет, - тя често повтаряше: „О, ако

Мукунда беше тук, това нямаше да ми се случи!" - Той отчаяно добави: - Другите доктори и самият аз не виждаме никаква надежда. След дългия пристъп на коремен тиф започна и кървава дизентерия.

Започнах да сътрисам небето и земята с молбите си. Наемайки една медицинска сестра - наполовина индийка, наполовина англичанка, - която ми оказваше пълно съдействие, аз

прилагах на сестра си различни йогически техники на лечение. Кървавата дизентерия изчезна. Но д-р Бос мрачно клатеше глава: — Просто не й остана повече кръв за губене.

— Тя ще се оправи - твърдо отговорих аз. - След седем дни треската й ще мине. Една седмица по-късно с трепет видях, че Налини отваря очи и нежно ме гледа, явно

разпознавайки ме. От този ден тя бързо започна да оздравява. Въпреки че възстанови обичайно-

то си тегло, тя носеше един тъжен белег от почти фаталната си болест: краката й бяха парализирани. Индийските и английските лекари я обявиха за безнадежден инвалид.

Непрестанната битка за живота й, която бях водил със своите молитви, ме изтощи. Отидох в Серампор, за да помоля за помощта на Шри Юктешвар. Очите му изразиха дълбоко съ-чувствие, като му разказах за състоянието на Налини.

— Краката на сестра ти отново ще станат нормални, след като измине един месец. - И добави: - Нека да носи, непосредствено върху кожата, лента с непродупчен двукаратов бисер,

прикрепен със закопчалка. С радостно облекчение се проснах в краката му. — Господине, вие сте учител. Достатъчна е и думата ви, че ще се поправи. Но ако

настоявате, аз незабавно ще й взема бисера. Моят гуру кимна: — Да, направи го. - И продължи, като точно обрисува фи зическите и духовните

характеристики на Налини, която никога не беше виждал. — Господине - попитах го аз, - това астрологичен анализ ли е? Вие не знаете нито деня,

нито часа на раждането й. Шри Юктешвар се усмихна. — Има по-дълбока астрология, която не зависи от показанията на календарите и

часовниците. Всеки човек е част от Твореца, или Космическия Човек. Освен земно, той има и небесно тяло. Човешките очи виждат физическата форма, но вътрешните очи проникват

по-надълбоко, чак до вселенския модел, интегрална и индивидуална част от който се явява всеки човек.

154

В индуиските писания се твърди, че тези, които обикновено казват истината, ще развият силата да

материализират думите си. Каквата и заповед да произнесат от сърце, тя ще стане истина в живота.



Върнах се в Калкута и намерих бисер за Налини. Един месец по-късно парализираните й крака бяха напълно излекувани.

Сестра ми ме помоли да предам на своя гуру сърдечната й благодарност. Той мълчаливо изслуша посланието й. Но преди да си тръгна, направи многозначителен коментар:

— Много лекари са казвали на сестра ти, че не може да има деца. Увери я, че в рамките на

няколко години ще роди две дъщери. Няколко години по-късно, за радост на Налини, тя роди едно момиченце, а след още

няколко години след него последва и друга дъщеря.

— Твоят учител благослови моя дом, цялото ми семейство - каза сестра ми. - Присъствието на такъв човек осветява цяла Индия. Мили братко, моля те, кажи на Шри Юктешварджи, че

посредством тебе - и аз смирено се числя към неговите ученици по крия-йога.

Глава 26

Учението на крия-йога

Учението на крия-йога, така често споменавано на тези страници, става широко известно в съвременна Индия посредством Лахири Махасая, гуруто на моя гуру. Санскритският корен на

крия е кри - правя, действам, реагирам. Същият корен откриваме и в думата карма - естествения причинно-следствен принцип. Така крия-йога означава „единение (йога) с Безпределното

посредством определено действие или ритуал". Йогите, които предано следват нейните техники, постепенно се освобождават от кармата, или универсалната верига на причинността.

По силата на някои древни йогически предписания не мога да дам пълно обяснение на

крия-йога на страниците на книга, предназначена за широката публика. Истинската техника трябва да се научи от крияван или крия-йогин. Тук ще се задоволим с най-общо описание.

Крия-йога е прост психофизиологичен метод, чрез който човешката кръв се освобождава от въглероден окис и се зарежда с кислород. Атомите на допълнителния кислород се пре-образуват в жизнени токове, така че подмладяват мозъка и гръбначните центрове155. Спирайки

натрупването на венозна кръв, йогинът е в състояние да намали или да предотврати разрушаването на тъканите. Напредналият йогин преобразува клетките си в чиста енергия. Илия, Иисус, Кабир и други пророци в миналото са владеели крия или някаква сходна техника, чрез

която са можели по желание да дематериализират телата си. Крия е древна наука. Лахири Махасая я е получил от своя гуру Бабаджи, който преоткрива

и изчиства тази техника, загубена през Тъмните векове. „Крия-йога, която давам на света чрез тебе през този деветнадесети век - казва Бабаджи на

Лахири Махасая, - е възраждане на същото онова учение, което преди хилядолетия Кришна дава

на Арджуна и което по-късно е известно на Патанджали и на Христос, на св. Йоан, св. Павел и други ученици."

Кришна, най-великият Пророк на Индия, споменава крия-йога в строфа от Бхагавадгита: „Принасяйки вдишван въздух в издишвания въздух и принасяйки издишван въздух във вдишвания въздух, йогинът неутрализира и двата; така той освобождава жизнената сила от

сърцето и я поставя под контрол."156 Коментарът е: „Йогинът преустановява разрушаването на тялото, прибавяйки жизнена сила (прана) и преустановява негативните изменения в растежа на тялото посредством апана (отстраняващия поток). Неутрализирайки по този начин разру-

шението и растежа чрез успокояване на сърцето, йогинът се на учава да контролира жизнените процеси."

155

През 1940 г. на събранието на Американската асоциация за научен прогрес видният учен д-р Джордж

Крайл от Кливлънд описа експерименти, чрез които доказва, че всички телесни тъкани са електрически

отрицателни, освен тъканите на мозъка и нервната система, които остават електрически положителни, тъй като с

по-голяма скорост поемат възстановения кислород. 156 Бхагавадгита IV:29:

Тези, които се стремят към контрол върху дишаните,

като прекратяват вдишването и издишването,

принасят в жертва вдишването при издишването

и издишването привдишването.

(Пр. П. И. Градинаров)



Кришна също така разказва 157 , че именно той, в предишно въплъщение, е предал неразрушимата йога на древния бог на слънцето Вивасват, а той я е дал на Ману, великия

законодател158. Той на свой ред обучил Икшваку, бащата на индийската слънчева династия на воините. Така, преминавайки от един към друг, царствената йога се пазела от ришите до идването на материалистичната епоха 159 . Тогава, поради потайността на жреците и

незаинтересоваността на хората, свещеното знание постепенно е станало недостъпно. Крия-йога се споменава два пъти от древния светец Па-танджали, първия тълкувател на

йога, който пише: „Крия-йога се състои от дисциплина на тялото, контрол на ума и медитиране

върху Аум."160 Патанджали говори за Бога като за дейност на Космическия Звук Аум, който се чува при медитация161. Аум е Творческото Слово162, звукът на Вибрационния Двигател. Дори

начинаещият йогин скоро чува вътрешно чудесния звук Аум. Получавайки по този начин блажен духовен кураж, поклонникът се уверява, че се намира в действителен досег с божествените сфери.

Патанджали за втори път споменава контрола над жизнените процеси или техниката крия по следния начин: „Освобождение може да се осъществи с онази пранаяма, която се достига посредством разделяне на процеса на вдишване и издишване."163

Св. Павел е познавал крия-йога или някаква много подобна техника, чрез която е бил в състояние да включва и изключва жизнените потоци към и от сетивата. Затова е можел да каже:

„Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ."164 Ежедневно отдръпвайки своята телесна жизнена сила, той чрез йогическо единение я обединява с доволството (вътрешното блаженство) на Христовото съзнание. В това щастливо състояние

той съзнава, че е мъртъв за илюзорния сетивен свят на мая. В началните състояния на контактно познание на Истината (савикалпа-самадхи)

съзнанието на поклонника се слива с Космическия Дух; жизнената му сила се отдръпва от тялото, което сякаш е „мъртво" - неподвижно и вцепенено. Йогинът напълно съзнава телесното си състояние на преустановена жизненост. Обаче напредвайки към по-висшите духовни

състояния (нирвикалпа-самадхи) той общува с Бога, без тялото му да се втвърдява, докато

157 Бхагавадгита IV:1-2:

Аз преподадох вечната Йога на Вивасван,

който я предаде на Ману,

а Ману я предаде на Икшваку.

О, Парамтапа! Царствените мъдреци узнаха тази Йога,

Препредавана от уста на уста.

С течение на времето тази Йога изчезна от света,

(Пр. П. И. Градинаров) 158

Авторът на Дхарма-шаста. Тези установки на канонизирания всеобщ закон и до днес действат в Индия,

френският учен Луи Жаколио пише, че данните за живота на Ману „са загубени в предисторическата нощ на Индия

и никой учен не би се осмелил да му откаже званието „най -древен законодател в света"". В своята книга La Bible

dans I'lnde, стр. 33 - 37, Жаколио възпроизвежда паралелни текстови отпратки, за да докаже, че римският Кодекс на

Юстиниан до голяма степен съответства на „Законите на Ману" 159

Започването на материалистичната епоха според изчисленията на ин дуистките Писания е 3102 г. пр. Хр.

Това е началото на низходящата епоха двапара (вж. стр. 122 и следващите). Съвременните учени, щастли во

вярващи, че преди десет хиляди години всички хора са били потопени във варварската каменна ера, общо взето,

отхвърлят като „митове" всички писмени записи и традиции на много древните цивилизации на Ин дия, Китай,

Египет и други страни. 160

Йога-сутра, II: (Буквалният превод е:„Йога-сутра е тапас, самоовладяване и дейностно посвещаване на

Ишварал" - Бел. ред.) 1. Използвайки думите крия-йога, Патанджали има предвид или точно същата техника, на

която учи и Бабаджи, или някоя много подобна на нея. Това, че става въпрос за определена техника за контр ол

върху жизнените процеси, се доказва от Афоризмите на Патанджали, 11.49 161

Йога-сутра, 1:27, с. 383-392. 162

„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото... Всичко чрез Него стана, и без

Него не стана нито едно от онова, което е с танало" (Йоан 1:1-3). Аум (Ом) на Ведите става свещената дума Амен за

мюсюлманите, Хум на тибетците и Амин на християните (смисълът й на староеврейски: несъмнено, вярно). ―Тъй

казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание‖ (Откровение 3:14) 163

Йога-сутра II (свободен превод-Бел.ред.), 49. 164

I Коритяни 15:31. Според мен правилният превод е ―нашето доволство‖, а не както обикновено се дава

„вашето доволство". (В българския превод на Библията е „вашата похвала", а в английския „вашето доволство" -Бел.

прев.) Св. Павел говори за вездесъщността на Христовото съзнание



пребивава и в обикновеното си будно състояние, дори и посред напрегнати светски задължения165.

Крия-йога е инструмент, чрез който може да се ускори човешката еволюция - обяснява Шри Юктешвар на студентите си. - Древните йоги са открили, че тайната на космическото съзнание е тясно свързана с овладяване на дишането. Това е уникален и безсмъртен принос на

Индия към световната съкровищница на знанието. Жизнената сила, която обикновено се поема, за да поддържа помпата на сърцето, трябва да се освободи за по-висши дейности чрез метода на успокояване и укро-тяване на непрестанните изисквания на дишането."

Крия-йогинът мислено насочва своята жизнена енергия да се върти нагоре и надолу около шестте гръбначни центрове (мозъчен, шиен, гръден, лумбален и кръстен плексус и плексус на

опашната кост), които съответстват на дванадесетте астрални знака на зодиака, символичния Космически Човек. Половин минута въртене на енергията около чувствителния гръбначен мозък на човека предизвиква фин прогрес в еволюцията му. Тази половин минута крия-йога се равнява

на една година естествено духовно развитие. Астралната система на човешкото същество с шест (дванадесет по полярност) вътрешни

съзвездия, въртящи се около слънцето на всесведущото духовно око, е взаимосвързана с фи -

зическото слънце и дванадесетте зодиакални знаци. По този начин всички хора се намират под влиянието на вътрешна и външна вселена. Древните риши са открили, че земната и небесната

среда на човека, действайки с дванадесетгодишни цикли, го тласкат по естествения му път. Свещените писанията утвърждават, че на човека са нужни милион години естествена, непрекъсната еволюция, за да усъвършенства достатъчно мозъка си за изразяване на космическо

съзнание. Хиляда крия, изпълнявани за осем часа, дават на йогина за един ден еквивалента на хиляда

години естествена еволюция: 365 000 години еволюция за една година. По този начин за три години крияйогинът може да достигне чрез собствени интелектуални усилия същия резултат, който природата ще даде за милион години. Това съкращаване на пътя чрез крия мо же да се

постигне, разбира се, само от дълбоко развити йоги. Водени от гуру, такива йоги грижливо подготвят своите тела и мозък за получаване на силата, която се създава от интензивна практика.

Начинаещият в крия прави своите йогически упражнения само от четиринадесет до двадесет и осем пъти два пъти дневно. Много йогини достигат освобождение след шест,

дванадесет, двадесет и четири или четиридесет и осем години. Йогинът, който умира, преди да достигне пълна реализация, носи със себе си добрата карма от миналите си усилия. В новия си живот той хармонично се движи към Безпределната Цел.

Тялото на обикновения човек е като лампа от петдесет вата, която не може да побере билионите вата на мощта, събудена от усилено практикуване на крия. Чрез постепенно и посто-

янно увеличаване на простите и понятни методи на крия тялото на човека астрално се трансформира ден след ден и накрая е готово да изрази безкрайните възможности на космическата енергия - първата материално активна изява на Духа.

Крия-йога няма нищо общо с ненаучните дихателни упражнения, преподавани от множество заблудени фанатици. Техни те опити насилствено да задържат дъха в белите дробове са не само неестествени, но и категорично неприятни. Крия, от друга страна, от самото начало е

съпроводена с увеличаване на покоя и облекчаващи усещания за възстановителен ефект в гръб-начния стълб.

Древната йогическа техника превръща диханието в ум. Чрез духовен напредък дишането може да се познае като действие на ума - дишане-сън.

Могат да се приведат много примери за математическата връзка между честотата на

дишане на човека и измененията в състоянията на неговото съзнание. Човек, чието вн имание силно нараства, например при проследяване зигзазите на някакъв интелектуален довод или при

извършване на някаква фина или сложна работа, автоматично започва да диша много бавно. Съсредоточаването на вниманието зависи от бавното дишане. Бързото и неравно дишане е неизбежен спътник на вредните емоционални състояния: страх, страст, гняв. Неспокойните

165

Калпа означава време или еон. Савикалпа означава - притежаващ превратни представи; тук остава

известна връзка спракрити или материята. Нирвикалпа означава определен, лишен от превратни представи; това е

по-висше състояние на самадхи



маймуни дишат с честота 32 пъти в минута, за разлика от човека, който средно диша 18 пъти в минута. Слонът, костенурката, змията и други животни, известни със своето дълголетие, имат

честота на дишане, която е по-ниска от тази на човека. Костенурката например, която може да достигне възраст 300 години166, диша само 4 пъти в минута.

Подмладяващият ефект на съня се дължи на това, че човек временно престава да осъзнава

своето тяло и дишане. Спящият човек става йогин. Всяка нощ той несъзнателно изпълнява йогическия ритуал за освобождаване от телесна идентификация и сливане на жизнената сила с лечебните потоци в областта на славния мозък и шестте субдинама на гръбначните му центрове.

По този начин спящият, без сам да знае, се потапя в резервоара на космическата енергия, който поддържа целия живот.

Доброволният йогин изпълнява съзнателно, а не несъзнателно, прост и естествен процес, подобно на бавно дишащия спящ човек. Крия-йогинът използва своите техники, за да пропие и насити всички физически клетки с непомръкваща светлина и да ги поддържа в намагнетизирано

състояние. По научен път той прави дишането ненужно, без да възпроизвежда състоянията на подсъзнателен сън или несъзнателност.

Посредством крия протичащата жизнена сила не се пилее и използва неправилно в

сетивата, а се обединява с по-фините гръбначни енергии. Чрез такова жизнено подсилване тялото и мозъчните клетки на йогина се зареждат с духовен еликсир. По този начин той се

освобождава от необходимостта старателно да спазва природните закони, които могат да го доведат - по заобиколните пътища на доброто хранене, слънчевата светлина и хармонизираните мисли - единствено за милион години до Целта. Нужни са дванадесет години нормален

здравословен живот, за да се породи и най-слабата доловима промяна в мозъчната структура и милиони завъртания на слънцето за достатъчно пречистване на мозъчната оби тел за изява на

космическо съзнание. Развързвайки шнура на дишането, който привързва душата към тялото, крия служи за

удължаване на живота и разширяване на съзнанието до безкрайност. Йогическият метод пре-

одолява борбата за надмощие между ума и свързаните с материята сетива и освобождава стремящия се към Бога да онаследи отново вечното си царство. Той знае, че истинската му природа не е ограничена нито от физическата обвивка, нито от дишането - символ на

поробването на смъртния от въздуха, от стихийните принуди на природата. Интроспекцията или „седенето в мълчание" е ненаучен метод, опитващ се насила да

раздели ума и сетивата, свързани посредством жизнената сила. Съзерцателният ум, стремящ се да се върне към божественото, непрестанно бива дърпан обратно към сетивата от жизнените потоци. Крия, контролираща ума пряко чрез жизнената сила, е най-простият, най-ефикасният и

най-научният път за приближаване към Безпределното. За разлика от бавния, несигурен, сякаш с „волска каруца" теологичен път към Бога, крия справедливо може да бъде наречена полет със

„самолет". Йогическото учение се базира на емпирично отчитане на всички видове упражнения за

концентрация и медитация. Йога позволява на стремящия се към Бога по свое желание да

включва и изключва тока на живота от петте сетивни телефона на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието. Достигайки тази способност за необвързаност със сетивата, йогинът разбира, че не е трудно по своя воля да обедини ума си с божествените сфери или със света на материята.

Жизнената сила вече не може против волята му да го върне обратно в земната област на буйните емоции и неспокойните мисли. Господар на тялото и ума си, крия-йогинът в крайна сметка по-

беждава и „последния враг" - смъртта. „Когато смърт Смъртта ни сполети, завинаги безсмъртна ще си ти."167

Върху живота на напредналия крия-йогин оказват въздействие не следствията от миналите действия, а единствено указанията на душата. По този начин стремящият се към Бога избягва

бавния еволюционен контрол на егоистичните - добри или лоши - действия в обикновения живот: тромави и подобни на охлюв със сърце на орел.

166

Според Lincoln Library of Ecsential Information, стр. 1030, гигантските костенурки живеят между 200 и 300

години. 167

Шекспир, Сонет 146, пр. Валери Петров.



Висшият метод на духовен живот освобождава йогина, който, разбил затвора на своето его, вкусва дълбокия въздух на вездесъщието. За разлика от това, робията на естествения живот се

движи със смиряващо бавен ход. Съобразявайки живота си с еволюционния ред, човек не може да иска от природата никакви отстъпки за ускоряване на процеса. Дори и да живее, без да нарушава законите на физическата и умствената си същност, пак ще е необходимо да участва

около милион години в маскарада на превъплъщенията, за да постигне окон чателно освобождаване.

Телескопическите методи на йогите, които се освобождават от физическите и умствените

отъждествявания, развивайки индивидуалността на душата, се нравят на онези, които с отвращение гледат на хилядите и хиляди години. Това число дори е още по-голямо за

обикновения човек, който не само че не живее в хармония с природата - и още по-малко с душата си, - а вместо това непрекъснато се измъчва с неестествени усложнения, нарушавайки по този начин в тялото и мислите си благата уравновесеност на природата. За неговото

освобождаване може би няма да стигнат и два пъти по милион години. Грубият човек рядко или никога не осъзнава, че тялото му е царство, управлявано от

Душата-Император, седяща на трона на черепа с помощник-регенти в шестте гръбначни центро-

ве или сфери на съзнание. Тази теокрация се простира над тълпа послушни поданици: двадесет и седем хиляди милиарда клетки - надарени със сигурен, почти автоматичен разум, чрез който

изпълняват всички задължения за растеж, трансформация и разпадане на тялото, и петдесет милиона подсъзнателни мисли, емоции и вариации на редуващите се фази в човешкото съзнание в течение на една средно шестдесетгодишна продължи телност на живот. Всеки явен бунт в

телесните или мозъчните клетки срещу Душата-Император, изразяващ се в болест или депресия, се дължи не на нелоялност сред смирените поданици, а на минала или настояща злоупотреба от

страна на човека с неговата индивидуалност или свободна воля, дадена му едновременно с душата и навеки неотменима.

Като се идентифицира с плиткото его, човек приема за даденост, че той е този, който

мисли, желае, усеща, храно-смила и се поддържа жив, като никога не допуска в размишленията си (а и малко биха били достатъчно!), че в обикновения си живот той не е нищо повече от марионетка на миналите си действия (карма) и на природата или средата. Интелектуалните

реакции, чувства, настроения и навици на всеки човек се определят от въздействието на минали причини в този или в предишен живот. Неговата царствена душа обаче е високо над тези

влияния. Отхвърляйки преходните истини и свободи, крия-йогинът преминава отвъд всички разочарования в освободеното Битие. Всички Свещени писания твърдят, че човек не е нетрайно тяло, а жива душа. Крия-йога му дава метода за доказване на тази истина.

„Външният ритуал не може да разруши невежеството, защото тези две неща не са взаимно противоречиви - пише Шанкара в своите известни Векове от стихове. - Единствено осъзнатото

знание разрушава невежеството... Знанието не може да възникне по друг начин освен чрез питане: „Кой съм аз? Как е възникнала тази вселена? Кой е нейният създател? Каква е материалната й причина?" Такова питане се има предвид." Интелектът няма отговор на тези

въпроси. Затова ришите са развили йога като техника за духовно търсене. Крия-йога е истинският „огнен ритуал", често възхваляван в Бхагавадгита. Пречистващият

огън на йога поражда вечно просветление и с това съществено се отличава от външните и

слабоефективни религиозни огнени церемонии, при които възприятието на истината често изгаря под акомпанимента на тържествените песнопения и миризмата на тамяна!

Напредналият йогин, отдръпвайки целия си ум, воля и чув ства от фалшивата идентификация с телесните желания, обединява ума си със свръхсъзнателните сили в гръбначните олтари, живеейки по този начин в света така, както Бог е запла нувал, без да бъде

тласкан от импулсите на миналото, нито от глупостта на незрелите човешки подбуди. Такъв йогин получава изпълнение на своето Върховно Желание, спасено в окончателния пристан на

неизтощимо блажения Дух. Йогинът принася заплетените си човешки желания в мо-нотеистичния огън, предназначен

за несравнимия Бог. Това е истинската огнена церемония на Йога, в която всички минали и

настоящи желания са гориво, поглъщано от божествената любов. Висшият Пламък получава в жертва цялото човешко безумие и човек се пречиства от шлаката. Неговите кости се оголват от



цялата копнееща плът, кармичният му скелет се избелва от антисептичното^ слънце на мъдростта, най-накрая той става чист и невинен пред хората и Създателя.

Когато разглежда несъмнената и методична ефикасност на йога, Кришна възхвалява умелия йогин със следните думи: „Йогинът стои по-високо от дисциплиниращия тялото си аскет, по-високо от тези, които следват пътя на мъдростта (джнана-йога) или пътя на действието

(карма-йога), затова, о, ученико Арджуна, бъди йогин!"168

Глава 27

Основаване на школа по йога в Ранчи

— Защо не обичаш организационната работа? Въпросът на Учителя леко ме сепна. Вярно е,

че по това време бях убеден, че организациите са „стършелови гнезда". — Това е неблагодарна задача, господине - отговорих аз. - Каквото и да направи или да не

направи ръководителят, винаги е подложен на критика.

— Нима искаш цялата божествена чанна (каймак) само за себе си? - Възражението на моя гуру бе съпроводено със строг поглед. - Би ли могъл ти или който и да било да постигне контакт с Бога чрез йога, ако цяла редица учители с благородни сърца не бяха пожелали да предадат

знанието си на другите? - Той добави: - Бог е Медът, организациите са кошерите; и двете са необходими. Разбира се, всяка форма е безполезна без духа, но защо да не започнеш да се

занимаваш с кошери, пълни с духовен нектар? Неговият съвет дълбоко ме развълнува. Въпреки че не дадох външен отговор, в гърдите ми

възникна твърдо решение: ще споделя със събратята си - дотолкова, доколкото се простират

силите ми - освобождаващите истини, научени в нозете на моя гуру. „Господи - молех се аз, - нека Твоята Любов осветява вечно светилището на моята преданост и нека съумея да събудя

тази Любов в сърцата на другите." Веднъж, още преди присъединяването ми към монашеския орден, Шри Юктешвар направи

твърде неочаквана забележка:

— Колко ще ти липсва компанията на жена, като остарееш! Не си ли съгласен, че семейният човек, зает с полезната работа да издържа жена си и децата си, играе по този начин достойна роля в Божиите очи?

— Господине - тревожно възразих аз, - вие знаете, че желанието ми в този живот е да принадлежа само на Космическата Любима.

Учителят се засмя така весело, че разбрах: забележката бе направена само за проверка на моята вяра.

— Запомни - каза той бавно, - този, който отхвърля светските си задължения, може да се

оправдае само като поеме отговорност за много по-голямо семейство. Идеалът за всестранно образование на младежта винаги ми е бил близък. Ясно виждах

безплодните резултати на обичайното обучение, насочено само към развитие на тялото и интелекта. Моралните и духовните ценности, без чието признаване никой човек не може да постигне щастие, все още липсват в официалната учебна програма. Реших да основа училище,

където младите момчета ще могат да се развиват до пълната си зрелост. Първата си стъпка в тази насока направих Със седем деца в Дихика, малко селище в Бенгалия.

Една година по-късно, през 1918, благодарение великодушието на г-н Маниндра Чандра

Нунди, махараджата на Кашимбазар, успях да прехвърля своята бързо разрастваща се група в Ранчи. Този град, намиращ се в Бихар, на около двеста мили (около 300 км) от Калкута, е

благословен с един от най-здравословните климати в Индия. Кашимбазарския дворец в Ранчи бе преобразуван в главно седалище на новата школа, която нарекох Брахмачаря Видялая169 в

168

Бхагаватгита, VI.46

Йогинът стои по-високо от аскетите

И дори от познаващия шастрите,

Той превъзхожда тези, които действат.

Затова, о, Арджуна, бъди йогин!

(Божествената йога, с. 157) 169

Видялая – училище. Брахмачаря тук се отнася към един от четирите етапа на ведическия план за човешки

живот., който включва: (1) целомъдрения ученик (брахмачарин); (2) главата на семейство със светски задължения

(грихастан); (3) отшелника (ванапрастхан); (4) обитателя на горите или странника, освободен от всякакви земни

грижи (саннясин). Въпреки че тази идеална схема на живот не се спазва широко в съвременна Индия, тя все още



съответствие с образователния идеал на ришите. Техните горски ашрами са били древни средища за обучение - както светско, така и божествено - за младежта на Индия.

В Ранчи аз организирах образователна програма за начално и за гимназиално обучение. Тя включваше селскостопански, индустриални, търговски и академични дисциплини. Учениците също така се обучаваха на йогическа концентрация и медитация и на една уникална система за

физическо развитие, „йогода", чиито принципи открих през 1916 г. Осъзнавайки, че човешкото тяло е като електрическа батерия, аз заключих, че то би могло

да се презарежда с енергия чрез прякото посредничество на човешката воля. Тъй като никое

дейстие, голямо или малко, не е възможно, без да се прояви воля, човек може да се възползва от своя основен двигател, волята, за да обнови тъканите на тялото си без обременителни уреди или

механични упражнения. Поради това преподавах на моите ученици простите техники на „йогода", чрез които жизнената сила, съсредоточена в продълговатия мозък, може съзнателно и незабавно да бъде презаредена от безграничния източник на космическа енергия.

Момчетата откликваха прекрасно на това обучение, развивайки необикновена способност да преместват жизнената енергия от една част на тялото към друга и да седят съвърше но спокойно в трудни телесни пози170. Те извършваха чудеса от сила и издръжливост, които не бяха

по силите и на възрастни юначаги. Най-малкият ми брат, Бишну Чаран Гхош, се присъедини към школата в Ранчи. По-късно той стана водещ културист в Бенгалия. Заедно с един от своите

ученици той пропътува Европа и Америка, демонстрирайки сила и умения, които изумяваха университетските учени, включително тези от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Към края на първата година в Ранчи заявленията за приемане достигнаха две хиляди. А

училището, което по това време беше и единственото място за живеене на учениците, можеше да побере не повече от сто. Скоро бе организирано и обучение за приходящи ученици.

Във Видялая аз трябваше да играя ролята и на баща, и на майка за малките деца и да се справям с множество организационни трудности. Често си спомнях думите на Христос: „Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка,

или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен"171. Шри Юктешвар интерпретираше тези думи по следния начин:

„Посветилият се на Бога, който се отказва от жизнения опит на брака и семейството и сменя проблемите на малкото домакинство и ограничените дейности с много по-отговорното служене

на човечеството като цяло, предприема труд, който често е съпроводен с преследване от неправилно разбиращия го свят, но също така и с божествено вътрешно задоволство."

Един ден татко пристигна в Ранчи, за да ми даде бащината си благословия, дълго отлагана,

защото го бях наскърбил с отказа си да заема предлагания от него пост в железопътната компания Бенгал-Нагпур.

— Сине - каза той, - сега аз се примирих с твоя жизнен избор. Радвам се да те видя сред тези щастливи, енергични деца. Твоето място наистина е тук, а не сред безжизнените цифри на железопътните разписания. - Той помаха към дузина малчугани, които ме следваха по петите. -

Аз имах само осем деца - отбеляза той с блеснали очи, - но мога да разбера как се чувстваш! С голяма овощна градина и двадесет и пет плодородни акра земя на наше разположение

учениците, учителите и самият аз прекарахме много щастливи часове в работа на чист въздух

сред това прекрасно обкръжение. Имахме много домашни любимци, включително едно малко еленче, което децата просто обожаваха. Аз също го обичах толкова много, че му позволявах да

спи в стаята ми. Щом съмнеше, малкото създание идваше на несигурните си крачета до леглото ми за сутрешна милувка.

Един ден нахраних еленчето по-рано от обикновено, защото трябваше да отида по работа в

града. Въпреки че предупредих момчетата да не го хранят, преди да се върна, едно от тях не ме послушало и дало на бебето-еленче голямо количество мляко. Когато се върнах вечерта, ме

посрещна тъжна новина: „Еленчето умира от пряждане."

има много преданни последователи. Четирите етапа се провеждат религиозно под пожизненото ръководство на

гуру. 170

Много американски ученици също овладяха различни асани, или пози. Между тях е Бернард Коул,

инструктор на Дружество за Самореализация в Лос Анжелис 171

Марко 10:29-30.



Облян в сълзи, аз поставих почти безжизненото животно в скута си и жалостиво се молех на Бог да пощади живота му. Часове по-късно малкото създание отвори очи, изправи се и

направи няколко немощни крачки. Цялото училище крещеше от радост. Но същата нощ аз получих мъдър урок, който никога няма да забравя. Останах с еленчето

до два часа, а след това легнах да спя. То се яви в съня ми и ми каза:

— Ти ме задържаш. Моля те, пусни ме да си вървя, пусни ме да си вървя! — Добре! - отговорих аз в съня си. Събудих се веднага и извиках: — Момчета, еленчето умира!

Децата се втурнаха при мене. Аз изтичах в ъгъла, където бях поставил всеобщия любимец. Той направи последен опит да стане, залитна към мене и падна мъртъв в краката ми.

Според груповата карма, която направлява и регулира съдбите на животните, животът на еленчето е бил свършил и то е било готово да прогресира в по-висша форма. Чрез дълбоката си привързаност, която по-късно осъзнах като себична, и чрез горещите си молитви аз бях в

състояние да го задържа в границите на животинската му форма, от която душата му се стремеше да се освободи. Душата на еленчето отправи към мен молбата си насън, защото без моето изпълнено с любов позволение тя или не искаше, или не можеше да си тръгне. Щом аз се

съгласих, тя го направи. Цялата скръб ме напусна. Аз по нов начин осъзнах, че Бог иска Неговите деца да обичат

всичко като част от Самия Него и да не се заблуждават, че всичко свършва със смъртта. Неве-жият вижда само непреодолимата стена на смъртта, скриваща - сякаш завинаги - скъпите му приятели. Но този, който се е освободил от привързаности, този, който обича другите като

проява на Бога, разбира, че в смъртта си скъпите същества само се завръщат за кратка радостна почивка при Него.

Школата в Ранчи се разрасна от малка и проста в началото до учебно заведение, което сега е известно в цяла Индия. Много факултети на школата се поддържат от волните пожертвования на онези, които се радват да увековечат образователните идеали на ришите. Под общото

название Йогода сатсанга172 бяха установени процъфтяващи филиали на школата в Миднапур, Лакшманпур и Пури.

В учебното заведение в Ранчи има Медицински факултет, където лекарствата и лекарските

услуги се предлагат безплатно на бедните хора от околността. Броят на лекуваните там надхвърляше 18 000 души на година. Видялая остави отпечатък и в индийските състезателни

спортове, и на полето на науката, където много нейни възпитаници се отличиха в по-сетнешния си университетски живот.

Школата, сега на двадесет и осем години, средище на множество дейности, се удостоява с

посещения на изтъкнати люде от Изток и от Запад. Една от великите личности, посетили Видялая през първата й година, беше Свами Пранавананда, бенареският „светец с две тела".

Когато великият учител видя живописните занимания на чист въздух под дърветата, а вечерта съзря как младите момчета с часове седят неподвижно в йогическа медитация, той бе дълбоко развълнуван.

— Радост изпълва сърцето ми - каза той, - като виждам как идеалите на Лахири Махасая за правилно възпитание на младежта се провеждат в това учебно заведение. Нека бла гословията на моя гуру го закриля.

Едно момче, което седеше до мене, се осмели да запита великия йогин: — Господине, ще стана ли монах? Животът ми ще бъде ли посветен само на Бога?

Макар че се усмихваше мило, очите на Свами Пранавана-да проникваха в бъдещето. — Дете - отговори той, - като пораснеш, те чака прекрасна невеста. - Момчето наистина в

крайна сметка се ожени, след дългогодишни намерения да влезе в Ордена Свами.

Известно време, след като Свами Пранавананда бе посетил Ранчи, аз придружих баща ми до калкутския дом, където йогинът временно бе отседнал. Предсказанието на Пранавананда,

направено преди много години, изплава в ума ми: „Ще те видя по-късно, заедно с баща ти." Когато Татко влезе в стаята на монаха, великият йогин стана от мястото си и го прегърна с

любов и уважение.

172

Йогода: йога – единение, хармония, равновесие; да – това, което се предава. Сатсанга: сат – истина, санга

– приятелство. На Запад, за да се избегне използването на санскритско име, движението йогода сатсанга беше

наречено Дружество за Самореализация.



— Бхагабати - каза той, - какво повече ви трябва? Не виждате ли, че вашият син се е устремил към Безпределното? -Изчервих се, като чух неговата похвала пред Баща ми. Той про-

дължи: - Припомнете си колко често нашият блажен гуру казваше: „Банат, банат, бан джаи."173 Така че непрестанно поддържайте крия-йога и бързо ще стигнете божествените двери.

Тялото на Пранавананда, което изглеждаше толкова здраво и силно при моето чудно първо

посещение при него, сега определено носеше следите на възрастта, въпреки че стойка та му все още беше възхитително изправена.

— Свамиджи - запитах аз, като го гледах право в очите, -моля ви, кажете ми истината: не

усещате ли напредъка на годините? Когато тялото отслабва, не се ли намалява възприятието на Бога?

Той ангелски ми се усмихна: — Сега Любимият е с мен повече от всякога. - Пълната му убеденост завладя ума и душата

ми. Той продължи: - Аз все още се радвам на двете пенсии - една от присъстващия тук Бхагабати,

а другата - отгоре. - Като посочи към небето, светецът изпадна в екстаз, лицето му се озари от божествено сияние - предостатъчен отговор на моя въпрос.

Като видях, че в стаята на Пранавананда има много растения и пакети със семена, попитах

за тяхното предназначение. — Завинаги напуснах Бенарес - каза той - и сега съм тръгнал за Хималаите. Там ще отворя

ашрам за учениците си. От тези семена ще израснат спанак и други зеленчуци. Моите близки ще живеят просто, като прекарват времето си в блажено единение с Бога. Нищо друго не е необходимо.

Баща ми попита своя събрат по ученичество кога ще се върне в Калкута. — Никога повече - отговори светецът. - Лахири Махасая ми каза, че именно през тази

година ще напусна любимия си Бенарес и ще отида в Хималаите, за да захвърля бренната си обвивка.

При неговите думи очите ми се напълниха със сълзи, но монахът се усмихна спокойно.

Напомни ми за малко небесно дете, седящо в безопасност в скута на Божествената Майка. Бремето на годините не оказва никакво неблагоприятно въздействие върху пълната власт над висшите духовни сили, притежавана от един велик йогин. Той е в състояние да подновява

тялото си по своя воля. Въпреки това той понякога не се стреми да спре процеса на стареене, а позволява на кармата си да се изчерпи на физически план, използвайки старото си тяло като

средство за пестене на време, за да не бъде необходимо да изчерпва кармата си в ново прераж-дане.

Няколко месеца по-късно видях един свой стар приятел, Санандан, който беше сред

близките ученици на Пранавананда. „Моят обожаем гуру си отиде - разказа ми той, хлипайки. - Основа ашрам недалеч от

Ришикеш и ни обучаваше с любов. Когато се установихме много добре и започнахме бързо да напредваме духовно в неговото общество, той предложи един ден да нахраним много хора от Ришикеш. Попитах го защо е необходимо да са толкова много.

— Това е моята последна празнична церемония - каза той. Тогава не разбрах напълно какво влагаше в думите си.

Пранаванандаджи ни помогна да приготвим огромно количество храна. Нахранихме около

2000 гости. След празника той седна на една висока платформа и произнесе вдъхно вена проповед за Безпределното. Накрая пред погледите на хилядното множество той се обърна към

мен, както седях близо до него на подиума, и произнесе с необикновена сила: — Санандан, бъди готов, смятам да захвърля обвивката. Потресен замълчах за няколко мига, а после високо закрещях:

— Учитело, не го правете! Моля ви, моля ви, не го правете! Множеството си беше глътнало езиците и ни гледаше изумено. Моят гуру ми се усмихна, но тържественият му поглед

вече бе устремен към Вечността. — Недей да бъдеш себичен - каза ми той - и недей да скърбиш за мене. Аз дълго служих на

всички ви с радост. Сега се възрадвай и ми пожелай на добър път. Отивам да се срещна с моя

173

Един от любимите изрази на Лахири Махасая, с които той поощрявал постоянството на учениците си. В

свободен превод гласи: ―Мъчиш се, мъчиш се и един ден – хоп! – Божествената Цел!‖



Космически Любим.- И шепнешком добави: - Не след дълго отново ще се родя. След като се насладя за кратко време на безпределното Блаженство, ще се върна на земята и ще се

присъединя към Бабаджи174. Скоро ще узнаеш кога и къде моята душа ще облече ново тяло. После пак възкликна: — Санандан, ето, захвърлям обвивката посредством втората крия-йога175.

Той погледна морето от лица пред себе си и даде благословия. Насочвайки погледа си навътре към духовното око, той стана неподвижен. Докато зашеметеното множество мислеше, че медитира в състояние на екстаз, той вече бе напуснал обиталището на тялото и бе потопил

душата си в космическата безбрежност. Учениците докоснаха тялото му, седящо в поза лотос, но то вече не беше топла плът. Остана само студената обвивка: наемателят й беше отплавал към

безсмъртните брегове." Аз попитах кога Пранавананда ще се роди наново. — Това е свещена тайна, която ми е поверена и аз не мога да я споделя с никого - отговори

Санандан. - Може би ще намериш друг начин да узнаеш. Години по-късно разбрах от Свами Кешавананда, че Пранавананда, няколко години след

рождението си в ново тяло, е отишъл в Бандинараян, намиращ се в Хималаите, където се е

присъединил към групата на светците около великия Бабаджи.

Глава 28

Каши, прероден и отново намерен

— Моля ви, не влизайте във водата. Да се изкъпем, като се поливаме с кофи.

Аз се обръщах към младите ученици от Ранчи, които ме съпровождаха на една осеммилна екскурзия до съседен хълм. Езерото пред нас беше привлекателно, но някаква неприязън към

него се породи в ума ми. Групата около мене последва примера ми да се поливаме с кофи, но няколко момчета се поддадоха на съблазъна на студената вода. Едва се бяха пото пили и около тях започнаха да се извиват големи водни змии. Със забавна пъргавина децата наизскочиха от

водата. След като достигнахме целта си, ние се насладихме на закуска сред природата. Бях седнал

под едно дърво, заобиколен от група ученици. Като видяха, че имам вдъхновение, те ме

отрупаха с въпроси. — Моля, кажете ми, господине - попита един юноша, -винаги ли ще следвам заедно с вас

пътя на отречението. — О, не - отговорих аз, - ще бъдеш взет насила в дома си, а по-късно ще се ожениш. Той горещо възрази, без да ми повярва.

— Могат да ме отведат в къщи само ако съм умрял. - Но след няколко месеца неговите родители пристигнаха, за да го вземат, независимо от плача и съпротивата му. Няколко го дини

по-късно той наистина се ожени. След като бях отговарял на много въпроси, към мен се обърна едно момче на име Каши. То

беше около дванадесетгодишно, прекрасен ученик, обичан от всички.

— Господине - попита той, - каква ще е моята съдба? — Скоро ще умреш. - Отговорът излезе от устните ми с непреодолима сила. Това неочаквано разкритие потресе и опечали както мене, така и всички присъстващи. Аз

се наругах наум и отказах да отговарям на повече въпроси. Когато се върнахме в школата, Каши дойде в стаята ми.

— Ако умра, ще ме намерите ли, когато се преродя, и ще ме върнете ли отново на духовния път? - хлипаше той.

Почувствах се принуден да се откажа от тази трудна окултна отговорност. Но седмици

наред Каши ме преследваше упорито. Като видях, че е разстроен до краен предел, аз най-сетне го утеших.

— Добре - обещах аз, - ако Небесният Отец ми помогне, ще се опитам да те намеря.

174

Гуруто на Лахири Махасая, който все още е жив. 175

Втората крия, предадена от Лахири Махасая, позволява на този, който я е овладял, да напуска тялото си и

да се връща в него по всяко време. Нап редналите йогини използват техниката на втората крия при последното

излизане - смъртта - момент, който те неизменно знаят предварително



По време на лятната ваканция аз потеглих на кратко пътуване. Съжалявайки, че не мога да взема Каши със себе си, аз го извиках в стаята си, преди да тръгна, и старателно му дадох

указания да остане - независимо от всички увещания -сред духовните вибрации на школата. По някакъв начин усещах, че ако не си отиде в къщи, може и да избегне надвисналото нещастие.

Едва съм успял да тръгна, и в Ранчи пристигнал бащата на Каши. Петнадесет дни той се

опитвал да пречупи волята на сина си, като му обяснявал, че ако отиде в Калкута само за четири дни да види майка си, после ще може да се върне. Каши упорито отказвал. Накрая бащата заявил, че ще вземе момчето с помощта на полиция. Заплахата обезпокоила Каши, кой то не искал да

става причина за неблагоприятна слава на школата. Не виждал друг изход, освен да тръгне. Върнах се в Ранчи няколко дни по-късно. Като чух как е бил взет Каши, веднага се качих

на влака за Калкута. Там наех файтон. Много странно, когато минавахме по хоурахския мост над Ганг, видях бащата на Каши и други негови роднини в траурни дрехи. Изкрещях на кочияша да спре, изскочих навън и гневно се взрях в нещастния баща.

— Г-н Убиецо - извиках аз малко неразумно, - вие убихте моето момче! Бащата вече беше разбрал злото, което бе причинил с насилственото взимане на Каши в

Калкута. За тези няколко дни, през които момчето е било там, то яло заразена храна, разбо ляло

се от холера и умряло. Любовта ми към Каши и обещанието ми да го намеря след смъртта му ме преследваха

денем и нощем. Независимо къде се намирах, неговото лице изплуваше пред мене. Започ нах да го търся по същия паметен начин, по който много преди това бях търсил изгубената си майка.

Усещах, че доколкото Бог ми е дал способността на разума, аз съм длъжен да я използвам

и да напрегна до краен предел силите си, за да открия фините закони, посредством ко ито ще мога да узная астралното местонахождение на момчето. То беше душа, трептяща с

неосъществени желания, разбирах аз, поток светлина, носещ се някъде сред милионите сияйни души в астралните области. Как можех да се настроя на неговата честота сред толкова много вибриращи светлини на другите души?

Използвайки тайна йогическа техника, аз излъчих моята любов към душата на Каши посредством микрофона на духовното око - вътрешната точка между веждите. С антената на вдигнатите си ръце и пръсти аз често се въртях насам-натам, опитвайки се да локализирам

посоката, в която е бил прероден като ембрион. Надявах се да получа отговор от него в настроеното чрез концентрация радио на сърцето си176.

Интуитивно чувствах, че Каши скоро ще се върне на земята и че ако непрестанно излъчвам своя призив към него, душата му ще отговори. Знаех, че и най-слабият импулс, изпратен от Каши, ще бъде усетен от моите пръсти, ръце, крака, гръбнак и нерви.

С неотслабващо усърдие аз неотклонно практикувах йогическия метод в продължение на около шест месеца след смъртта на момчето. Една сутрин, разхождайки се заедно с няколко

приятели по претъпканата с хора боубазарска част на Калкута, аз повдигнах по обичайния начин ръцете си. За първи път имаше отговор. С трепет улових електрически импулси, едва-едва течащи по пръстите и дланите ми. Тези потоци се преобразуваха в една непреодолима мисъл:

„Аз съм Каши, аз съм Каши, ела при мене!" Мисълта можеше почти да се чуе, когато се съсредоточавах върху радиото на сърцето си.

Призивите се чуваха отново и отново с характерния, леко дрезгав шепот на Каши177. Хванах ръ-

ката на един от спътниците си, Пракаш Дас178, и му се усмихнах радостно. — Струва ми се, че успях да доловя местонахождението на Каши!

Започнах да се въртя наоколо си за нескрито забавление на своите приятели и на тълпите минувачи. Електрическите импулси преминаваха през пръстите ми само когато се обръщах към

176

Волята, излъчена от точката между веждите, е известна на йогите като радиопредавател на мисли. Когато

чувството спокойно е концентрирано в сърцето, той действа като ментално радио и може да получава съобщения от

други същества от близо и далеч. При телепатията тънките вибрации на мислите в ума на даден човек се

предават чрез фините вибрации на астралния етер и после чрез по -грубия земен етер, създавайки електрически

вълни, които на свой ред се преобразуват в мисловни вълни в ума на другия човек. 177

Всяка душа в своето чисто състояние е всеведуща. Душата на Каши си спомняше всички характеристики

на момчето Каши и затова имитираше дрезгавия му глас, за да мога да я позная. 178

Пракаш Дас понастоящем е директор на нашия Йогога матх (ашрам) в Дакшинешвар, Бенгалия.



съседната уличка, удачно наречена „Лъкатушна". Астралните потоци изчезваха, когато се обръщах в друга посока.

— А - възкликнах аз, - душата на Каши трябва да живее в утробата на някоя майка, чийто дом е на тази улица.

Спътниците ми и аз се приближихме към лъкатушната ули ца. Вибрациите във вдигнатите

ми ръце станаха по-силни, поясни. Бях привлечен сякаш с магнит към дясната страна на улицата. Като достигнах входа на една къща, за моя изненада се заковах на място. Почуках на вратата в състояние на силна възбуда, затаил дъх. Усещах, че идва успешният завършек на моето дълго,

мъчително и несъмнено необикновено търсене! Вратата бе отворена от един слуга, който ми каза, че господарят му си е в къщи. Самият

той слезе по стълбите от втория етаж и ми се усмихна въпросително. Не бях много наясно как да формулирам въпроса си, едновременно уместен и неуместен.

— Моля ви, господине, кажете ми, дали с жена си не очаквате дете от около шест месеца?

— Да, така е. - Като видя, че съм отрекъл се от светското свами, облечен в традиционната оранжева одежда, той учтиво добави: - Кажете, моля ви, откъде са ви известни тези неща?

Когато чу за Каши и обещанието, което му бях дал, изуменият мъж повярва на моя разказ.

— Ще ви се роди момче с красиво телосложение - казах му аз. - Ще има широко лице със сплеснат кичур коса на челото. Ще има видима предразположеност към духовното. - Усещах със

сигурност, че очакваното дете ще прилича по тези черти на Каши. По-късно аз посетих детето, чиито родители му бяха дали неговото старо име Каши. Дори

и като малко дете то много приличаше на моя скъп ученик. Момчето незабавно се привърза към

мене. Привличането от миналото се събуди с удвоена сила. Години по-късно десетгодишното момче ми писа по време на престоя ми в Америка. То ми

обясни дълбокия си копнеж да следва пътя на отречението. Насочих го към един хималайски учител, който и до днес води по духовния път преродения Каши.

Глава 29

Рабиндранат Тагор и аз сравняваме школите си

— Рабиндранат Тагор ни учеше да пеем, изразявайки сами себе си по най -естествен начин,

като птиците. Бхола Натх, будно четиринадесетгодишно момче в моята школа в Ранчи, ми даде това

обяснение, след като го бях похвалил една сутрин за мелодичните изблици. Със или без подкана момчето изливаше цели музикални потоци. Преди това той бе посещавал известната школа на Тагор Шантиникетан (Пристан на покоя) в Болпур.

— Песните на Тагор са на устните ми от най-ранна младост - казах аз на спътника ми. - Цяла Бенгалия, дори и неграмотните селяни, се наслаждават на възвишените му стихове.

Бхола и аз изпяхме заедно няколко напева от Тагор, който бе превърнал в песни хиляди индийски поеми, някои оригинални, а други дошли от дълбока древност.

— Срещнах Тагор скоро след като беше получил Нобелова награда за литература - казах аз

след нашето пеене. - Бях привлечен към него, защото се възхитих на недипломатичната му смелост, проявена към неговите литературни критици - усмихнах се аз.

Бхола с любопитство поиска да му разкажа тази история.

„Учените жестоко критикуваха Тагор за това, че въвежда нов стил в бенгалската поезия - започнах аз. - Той смесваше разговорни и класически изрази, пренебрегвайки всички пред-

писани ограничения, така скъпи на сърцата на пандитите. Песните му въплъщават дълбока философска истина в емоционално привлекателен език, без да се интересуват от приетите лите-ратурни форми.

Един влиятелен критик обидно нарече Тагор „поет-пуяк, който продава за рупии своите кудкудяканията в печата". Но реваншът на Тагор не бе далеч. Целият западен свят положи

почитта си в нозете му, скоро след като той преведе на английски своите Гитанджали (песенни жертвоприношения). Цяла тълпа пандити, включително бившите му критици, отиде в Шантиникетан, за да му поднесе поздравленията си.

Рабиндранат посрещна гостите си след преднамерено дълго забавяне и после изслуша хвалебствията им със стоическо мълчание. След това обърна срещу тях собственото им критическо оръжие.



— Джентълмени - каза той, - благоуханните почести, с които ме дарихте, са напълно несъвместими с вонята на предишното ви презрение. Да не би да има някаква връзка между

удостояването ми с Нобелова награда и внезапно изострената ви способност да оценявате? Аз все още съм същият поет, който не ви хареса тогава, когато предложи скромните си цветя пред олтара на Бенгалия.

Вестниците публикуваха съобщение за смелото изказване на Тагор. Възхитих се на откритите слова на човек, непод-дал се на хипнозата на ласкателствата - продължих аз. - Бях представен на Рабиндранат Тагор в Калкута от неговия секретар г-н Ч. Ф. Андрюс179, просто

облечен в бенгалско дхоти. –Той с любов говореше за Тагор като за свой гурудева. Рабиндранат ме посрещна любезно. Той излъчваше мека аура на обаяние, култура и

вежливост. Отговаряйки на въпроса ми за литературните му предтечи, той каза, че един древен източник за неговото вдъхновение, освен религиозния епос, е бил класическият поет Видяпати."

Вдъхновен от тези спомени, аз започнах да пея стиховете на Тагор по една стара бенгалска

песен: Запали лампата на Твоята Любов. Бхола и аз весело пеехме, разхождайки се по градините на Видялая.

Около две години след основаването на школата в Ранчи получих покана от Тагор да го

посетя в Шантиникетан, за да обсъдим идеалите си за възпитание на децата. Отидох с радост. Когато влязох, поетът седеше в кабинета си. И тогава, както и при първата ни среща, си

помислих, че той е такъв впечатляващ модел за благородно мъжество, за какъвто един художник би могъл само да мечтае. Прекрасно изваяното му лице на благороден патриций бе обрамчено с дълга коса и струяща брада. Големите му чувствителни очи, ангелската му усмивка и

мелодичният му като флейта глас буквално омагьосаха. Добре сложен, висок и сериозен, той съчетаваше почти женска нежност с възхитителната непосредственост на дете. Не би могло да

се намери по-подходящо въплъщение на идеализираната представа за един поет от този благ певец.

Скоро Тагор и аз потънахме в сравнително изучаване на нашите школи. И едната, и

другата се основаваха на неортодоксални направления. Открихме много идентични черти -обучение на открито, простота, достатъчен простор за творческия дух на детето. Рабиндранат обаче значително наблягаше върху изучаването на литература и поезия и на себеизразяването

чрез музика и песни, което вече бях забелязал при Бхола. Децата в Шантиникетан съблюдаваха периоди на мълчание, но не им се даваше специално йогическо обучение.

Поетът слушаше с ласкаещо ме внимание моето описание на енергетизиращите упражнения „йогода" и йогическите техники за концентрация, които се преподаваха на всички ученици в Ранчи.

Тагор ми разправи за собствените си перипетии в образованието. — Избягах от училище след пети клас - каза той, като се смееше. Лесно можех да разбера,

че вродената му поетична чувствителност е била наранена от скучната, дисциплинираща атмосфера на класните стаи.

— Ето защо отворих Шантикетан под сенчестите дървета и величавите небеса. - Той

изразително посочи една малка група, учеща в прелестната градина. - Детето е в естествената си среда сред цветя и птичи песни. Само така то може напълно да изрази скритото богатство на индивидуалното си дарование. Истинското образование никога не може да бъде зазубрено и

напомпано отвън. Напротив, то трябва да спомогне за спонтанно извличане на повърхността на безкрайните съкровища от мъдрост, скрити във всеки180.

Аз се съгласих. — Идеалистичните стремежи на младежта и култът й към героичното умират от глад,

подложени само на диетата на статистиката и хронологията.

Поетът с любов заговори за своя баща, Девендранат, вдъхновил начинанието в Шантиникетан.

— Баща ми ми подари тази плодородна земя, където вече бе построил дом за гости и храм - каза ми Рабиндранат. -Започнах образователните си експерименти тук през 1901 г. само с десет

179

Английски писател и публицист, близък приятел на Махатма Ганди. 180

„Тъй като душата често се ражда, или както казват индусите, „пътешества по пътя на съществуването през

хиляди раждания"... няма нищо, за което тя да не е придобила знание; няма чудо, което да не може да си спомни....

което преди това да не е знаела... Защото и изследването, и ученето изцяло - а възпоминания" - Емерсън



момчета. Всичките осем хиляди паунда, които получих от Нобеловата награда, отидоха за благоустройство на школата.

По-възрастният Тагор - Девендранат - широко известен като „Махариши", беше твърде забележителен човек, както може да се разбере и от неговата Автобиография. Две години от зрялата си възраст той прекарал в медитация в Хималаите. На свой ред неговият баща Дварканат

Тагор бил прочут по цяла Бенгалия заради щедрите си обществени дарения. От това славно дърво е възникнало семейство от гении. Не само Рабиндранат - всичките му роднини се бяха отличили с творчески изяви. Братята му, Гогонендра и Абаниндра, са сред най-видните

художници181 на Индия; другият му брат, Двиджендра, е дълбок философ, на чийто благ призив откликват птиците и горските твари.

Рабиндранат ме покани да пренощувам в къщата за гости. Вечерта бе наистина вълшебна гледка да се види как поетът седи с група ученици в двора. Времето потече обратно: сцената пред мене беше като в древен ашрам - щастливият певец, заобиколен от свои почитатели, всички

обкръжени с ореола на божествена любов. Тагор заплиташе всяка връзка с нишките на хармонията. Никога догматичен, той притегляше и пленяваше сърцата с непреодолим магнетизъм. Рядко цвете на поезията, разцъфнало в Божията градина, привличащо другите с

естествения си аромат! С мелодичния си глас Рабиндранат ни прочете няколко от прелестните си поеми, съчинени

наскоро. Повечето от неговите песни и пиеси, написани, за да създадат радост на неговите ученици, са композирани в Шантиникетан. Красотата на неговите стихове според мен се крие в изкуството му почти във всяка строфа да се обръща към Бога, без в същото време често да

споменава свещеното Име. „Опиянен от блаженството на пеенето - пише той, - аз забравям себе си и Те наричам Свой приятел, Теб, който си мой Господар."

На следния ден след закуска аз с нежелание се сбогувах с поета. Радвам се, че неговата малка школа сега се е разраснала до международен университет, „Вишва-Бхарати", където учени от всички страни намират своята идеална среда.

Там, гдето разумът не се бои и челото е вдигнато високо; там, гдето знанието е свободно; там, гдето този свят не е разбит на късчета от тесните домашни зидове; там, гдето думите извират от недрата на истината;

там, гдето неуморният стремеж простира ръце към съвършенството; там, гдето бистрият поток на разума не е загубил своята посока сред страшния пустинен

пясък на мъртвешки навик; там, гдето умът напредва с Теб към все по-ширния простор на мисъл и дерзание - към този рай на свободата, Татко мой, родината ми нека се пробуди!

Рабиндранат Тагор (Гитанджали, 35 - превод от английски Александър Шурбанов)

Глава 30

Законът на чудесата

Великият писател Лев Толстой е написал един чудесен разказ - Тримата отшелници. Неговият приятел Николай Рьорих182 е преразказал историята така:

„На един остров живеели трима стари отшелници. Те били изпълнени с такава простота, че

единствената молитва, която използвали, била: „Ние сме трима, трима си Ти - Господи, помилуй ни!" С тази наивна молитва те извършвали велики чудеса.

Местният епископ183 чул за тримата отшелници и недопустимата им молитва и решил да ги посети, за да ги научи на каноничните моления. Той пристигнал на техния остров, казал на отшелниците, че молитвите им към Небето са непристойни и ги научил на много от

181

Робиндранат също през шестдесетте си години се зае със сериозно изучаване на живопис. Изложби на

футуристичните му творби бяха показани преди няколко години в някои европейски столици и в Ню Йорк. 182

Този известен руски поет и философ е живял много години в Индия близо до Хималаите. „От върховете

идва освобождение - пише той. - В пещерите и по билата са живеели ришите. По снежните върхове на Хималаите

горят светли отблясъци, по-светли от звездите и фантастичните пламъци на мълниите." 183

Този разказ вероятно има историческа основа. В забележка на издателя към нея се посочва, че епископът

се срещнал с тримата монаси, докато пътувал от Архангелския към Соловецкия манастир, разположен край ус тието

на река Двина



общоприетите молитви. След това отпътувал с кораба. След известно време видял, че след кораба се движи лъчезарна светлина. Когато тя се приближила, той различил тримата

отшелници, които се държали за ръце и тичали по вълните, опитвайки се да догонят кораба. — Ние забравихме молитвите, на които ни научи - извикали те, щом настигнали епископа -

и побързахме да те помолим да ни ги повториш.

Епископът, изпълнен с благоговение, поклатил глава: — Скъпи мои - смирено отговорил той, - продължете да живеете с вашата стара молитва!" Как тримата светци са вървели по водата?

Как Христос е възкресил разпънатото си тяло? Как Лахири Махасая и Шри Юктешвар извършваха чудеса?

Съвременната наука, поне засега, няма отговор, макар че с появата на атомната бомба и чудесата на радара светогледът на хората рязко се разшири. Думата „невъзможно" все по-малко се използва в научния речник.

Древните ведически Писания твърдят, че физическият свят действа въз основа на един фундаментален закон - мая, принципа на относителността и дуалността. Бог, Единственият Живот, е Абсолютно Единство. Той не може да изглежда разделен на части в проявите на

творението, освен под действието на лъжливо или нереално було. Тази космическа илюзия е мая. Всяко велико научно откритие на съвременността служи като потвърждение на това просто

съждение на ришите. Нютоновият закон за движението е закон камая: „На всяко действие винаги отговаря равно

по сила и противоположно по посока противодействие; взаимните действия на всеки две тела са

винаги равни по сила и противоположни по посока." По този начин действието е равно на противодействието. „Невъзможно е да има една-единствена сила. Трябва да има и винаги има

двойка сили, равни и противоположни." Всички фундаментални природни действия издават произхода си от мая. Електричеството

например е явление на отблъскване и привличане; неговите електрони и протони са

електрически противоположности. Друг пример: атомът, или последната частичка на материята е - подобно на самата земя - магнит с положителен и отрицателен полюс. Целият свят на явленията се намира под неумолимото господство на полярността. Нито един закон на физиката,

химията или която и да било друга наука никога не се е оказвал свободен от присъщите му противоположности или принципи на противопоставяне.

физиката следователно не може да формулира закони извън мая - самата тъкан и структура на творението. Самата природа смая. Науката за природата по необходимост трябва да се занимава с нейната неизбежна същност. В своето собствено царство природата е вечна и

неизтощима. Учените на бъдещето не ще могат да правят друго, освен да изследват един след друг аспектите на безкрайното й многообразие. По този начин науката остава в постоянно

движение и промяна, неспособна да достигне завършеност. Тя наистина е в състояние да формулира законите на вече съществуващия и функциониращ космос, но е безсилна да открие Създателя на Закона и Единствения Извършител. Величествените прояви на гравитацията и

електричеството станаха известни, но какво представляват гравитацията и електричеството, не знае никой смъртен*.

Да се преодолее мая, е задача, поставяна пред човечеството от пророците през

хилядолетията. Да се въздигне над дуалността на творението и да осъзнае единството на Творе-ца - това се е схващало като най-висша цел на човека. Онези, които се придържат към

космическата илюзия, трябва да приемат нейния същностен закон за полярността: прилив и от-лив, възход и падение, ден и нощ, удоволствие и страдание, добро и зло, раждане и смърт. Тези циклични модели придобиват определена мъчителна монотонност. След като човек премине

през няколко хиляди раждания, той започва да хвърля обнадежден поглед отвъд принудите на мая.

Да се смъкне булото на мая, означава да се проникне в тайната на творението. По този начин йогинът, който оголва вселената, е единственият истински монотеист. Всички други се кланят на езически идоли. Докато човек остава подвластен на дуалистическата илюзия на

природата, Янусоликата Мая ще бъде неговата богиня. Той няма да може да познае единия истински Бог.



Световната илюзия, мая, индивидуално се нарича авидя, буквално „незнание", неведение, заблуда. Мая или авидя никога не може да бъде разрушена чрез интелектуална убеденост или

анализ, а единствено посредством постигане на вътрешното състояние нирвикалпа-самадхи. Пророците от Стария Завет и прорицателите от всички страни и епохи говорят, намирайки се в това състояние на съзнанието. Иезекиил казва (43:1-2): „И доведе ме при вратата, при ония врата,

които гледат към изток. И ето, славата на Бога Израилев идеше от изток, и гласът Му беше като шум от много води, и земята светна от славата Му." Чрез божественото око в челото (изток) йогинът се носи със съзнанието си във вездесъщието, чувайки Словото, или Аум, божествения

шум от много води, или вибрациите, които са единствената реалност на творението. Измежду неизброимите загадки на космоса най-изключи-телн е светлината. За разлика от

звуковите вълни, чието предаване изисква въздух или друга материална среда, светлинните вълни преминават свободно през вакуума на междузвездното пространство. Дори хипотетичният етер, смятан за междупла-нетен проводник на светлината от вълновата теория,

може да бъде отхвърлен въз основа на доводите на Айнщайн, че геометричните свойства на пространството правят теорията за етера ненужна. Но от гледна точка и на едната, и на другата хипотеза светлината остава най-фината и свободната от материална зависимост сред всички

прояви на природата. В грандиозните концепции на Айнщайн скоростта на свет лината - 186 000 мили (300 000

км) в секунда - доминира цялата теория на относителността. Той математически доказва, че доколкото става въпрос за крайния човешки ум, скоростта на светлината е единствената константа в непрестанното движение на вселената. Единствено от абсолюта на светлинната

скорост зависят всички човешки стандарти за време и пространство. Без да са абстрактно вечни, както досега се е смятало, времето и пространството са относителни и крайни фактори,

получаващи измерителната си валидност единствено по отношение мерилото на светлинната скорост. Присъединявайки се към пространството като относително измерение, и времето се отказа от старите си претенции за неизменна стойност. Сега времето е оголено до своята

истинска природа - проста неопределена същност! С няколко замаха на писалката си Айнщайн изгони от космоса всяка фиксирана реалност освен светлината.

В по-нататъшното си развитие, в своята единна теория на полето, великият физик въплъти

в една математическа формула законите на гравитацията и електромагнетизма. Редуцирайки космическата структура до вариации на един-единствен закон, Айнщайн184 се докосна през

вековете до ришите, провъзгласили, че творението има една-единствена тъкан - тъканта на променливата мая.

Въз основа на епохалната теория на относителността възникват математическите

възможности за изследване на неделимия атом. Големите учени сега смело заявяват не само че атомът е по-скоро енергия, отколкото материя, но и че по своята същност атомната енергия е

ментално вещество. „Честното Осъзнаване, че физическата наука се занимава със свят на сенки, е едно от

най-значителните постижения -пише сър Артър Стенли Едингтън в Природата на физическия

свят. - В света на физиката ние наблюдаваме като на рентгенова снимка изпълнението на драмата на познатия живот. Сянката на моя лакът лежи върху сянката на масата, а сянката-мастило лежи върху сянката-хартия. Всичко това е символично и като символ физиците

го изоставят. Тогава идва алхимикът Разум, който преобразува символите... Да поставим заключението по-рязко - веществото на света е ментално вещество... Реалистичната материя и

силовите полета на предишната физична теория вече са напълно неуместни, като се изключи това, че веществото на ума само е изтъкало тези въображаеми образи... По този начин външният свят става свят на сенките. Отхвърляйки нашите илюзии, ние отхвърляме субстанцията, защото

наистина това, че виждаме субстанция, е една от най-големите ни илюзии." С неотдавнашното откритие на електронния микроскоп се получи определено

доказателство за светлинната същност на атома и за неизбежната двойнственост на материята. Ню Йорк таймс публикува следното съобщение за демонстрирането през 1937 г. на електронния микроскоп пред събрание на Американската асоциация за научен прогрес:

184

Ключ за насоката, в която се движи геният на Айнщайн, може да ни даде фактът, че цял живот той е

ученик на великия философ Спиноза, чието всеизвестно съчинение е Етика, доказана по геометричен начин



„Кристалната структура на волфрама, досега известна само косвено посредством рентгеновите лъчи, отчетливо се очерта на флуоресциращия екран, показвайки девет атома в

тяхното правилно разположение в пространствената решетка - куба, с по един атом на всеки връх и един в центъра. Атомите в кристалната решетка на волфрама се появиха върху флуоресциращия екран като точки светлина, подредени в геометричен модел. Край този

кристален куб светлина бомбардиращите молекули на въздуха изглеждаха като танцуващи светлинни точки, подобни на отблясъците слънчева светлина, блещукащи по раз вълнувана вода...

Принципът на електронния микроскоп е открит за пръв път през 1927 г. от д-р Клинтън Дж. Дависън и д-р Лестър X. Джъртър, работещи в телефонните лаборатории на Бел в Ню Йорк,

които открили, че електронът има дуална природа, носейки качествата и на частица, и на вълна. Качеството на вълна придава на електрона характеристиките на светлината, затова започват да се търсят средства за „фокусиране" на електроните по начин, подобен на фокусирането на

светлина чрез лещи. За откритието на джекил-хайдското качество 185 на електрона, което потвърди

предсказанието, направено през 1924 г. от френския физик, носител на Нобелова награда, Луи

дьо Броил, и показа, че цялото царство на физическата природа има двойнствен характер, д-р Дейвисън също получи Нобелова награда по физика."

„Потокът на знанието - пише сър Джеймс Джийнс в Тайнствената Вселена - се насочва към немеханистичната реалност. Вселената започва да изглежда все повече като грандиозна мисъл, отколкото като грандиозна машина." Така науката на двадесети век започва да звучи като

страница от беловласите Веди. Тогава нека от науката човек научи философската истина, че няма материална вселена,

нейната основа и вътък са мая, илюзия. Миражите на нейната реалност се разсейват, щом се подложат на анализ. Когато една по една вдъхващите увереност опори на космоса се рушат пред очите му, човек започва смътно да осъзнава, че се уповава на идоли и че е престъпил божестве-

ната заповед: „Да нямаш други богове, освен Мене." В своето известно уравнение, показващо равнозначността на маса и енергия, Айнщайн

доказва, че енергията във всяка частица материя е равна на нейната маса или тегло, умножено по

квадрата на скоростта на светлината. Освобождаването н атомната енергия се осъществява чрез анихилация на материалните частици. „Смъртта" на материята е „раждането" на Атомната ера.

Скоростта на светлината е математически стандарт, или константа не защото има абсолютна стойност 186 000 мили в секунда, а защото никое материално тяло, чиято маса нараства заедно със скоростта му, не може никога да достигне скоростта на светлината. Или

казано по друг начин: само материално тяло с безкрайна маса може да се равнява по скорост със светлината.

Тази концепция ни води до закона за чудесата. Учителите, които са способни да материализират и дематериализират телата си или

някакъв друг обект, да се придвижват със скоростта на светлината, да използват съзидателните

светлинни лъчи, за да приведат незабавно в състояние на видимост всяка физична проява, са изпълнили необходимото условие на Айнщайн: масата им е безкрайна.

Съзнанието на съвършения йогин без усилие се отъждествява не с ограниченото тяло, а с

вселенската структура. Гравитацията, било тя „силата" на Нютон или Айнщайновата „проява на инерцията", е безсилна да принуди учителя да прояви свойството „тегло", което е отличително

гравитационно състояние на всички материални обекти. Този, който се осъзнава като вездесъщ Дух, вече не е подвластен на строгото ограничение на тялото във времето и пространството. Техните държащи го в плен възбрани отстъпват пред всеразтварящото: „Аз съм Той."

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина." Първата заповед на Бога към подреденото му творение (Битие 1:3) поражда единствената атомистична реалност: светлината. В лъчите на

този нематериален посредник произтичат всички божествени прояви. Посветилите се на Бога от всички епохи свидетелстват за появата на Бога като пламък и светлина. „Цар на царете и

185

В смисъл на двойнственост (по повестта на Роберт Луис Стивънсън Странният случай с д-р Джекил и

мистър Хайл) – Бел. на прев.



Господар на господаруващите, Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види." (I Тимотей 6:15-16)

Йогинът, който чрез съвършена медитация слива съзнанието си с Твореца, възприема космическата същност като светлина. За него не съществува разлика между светлинните лъчи, съставящи водата, и светлинните лъчи, съставящи почвата. Свободен от съзнанието за материя,

свободен от трите измерения на пространството и четвъртото измерение - времето, учителят с еднаква лекота премества своето тяло от светлина през светлинните лъчи на земята, водата, огъня или въздуха. Дългата концентрация върху освобождаващото духовно око позволява на

йогина да разруши всички заблуди относно материята и гравитационната тежест. След това той вижда вселената като същностно хомогенен поток светлина.

„Оптическите образи - ни казва д-р Л. Т. Тролънд от Харвард - са построени на същия принцип като обикновените „полутонови" гравюри. С други думи, те се състоят от миниатюрни точици, твърде малки, за да бъдат доловени от окото... Чув ствителността на ретината е толкова

голяма, че зрителното усещане може да бъде предизвикано от сравнително малко на брой подходящи светлиннни кванти." Посредством божественото познание за светлината учителят може мигновено да проектира в осезаем вид всепроникващите светлинни атоми. Действителната

форма на проекцията - била тя дърво, лекарство или човешко тяло - е подчинена на силата на неговата воля и способността му за визуализация.

В съзнанието на човека по време на сън, когато хватката на притискащите го през деня егоистични ограничения е отслабена, се проявява всемогъществото на разума! И там, в съня, през нощта, се възправят отдавна починалите му приятели, най-отдалечени континенти,

съживени сцени от детството му. С това свободно и необусловено съзнание, което всички хора познават по време на сън, учителят, който е в хармония с Бога, е свързан с непрекъсваема нишка.

Без никакви лични мотиви, използвайки творческата воля, дарена му от Създателя, йогинът пренарежда светлинните атоми на вселената, за да задоволи всяка искрена молба на преданите Божии поклонници. Именно с тази цел са били сътворени човекът и творението: за да се

възправи той като господар на мая, познавайки своята власт над космоса. „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да

господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над

цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята." (Битие 1:26) През 1915 година, малко след като бях влязъл в Ордена Свами, получих отчетливо видение.

Чрез него ярко се доказваше относителността на човешкото съзнание. Аз ясно осъзнах единството на Вечната Светлина зад мъчителната двойнственост на мая. Видението ме осени, докато седях една сутрин в малката таванска стаичка в дома на Баща ми. От месеци в Европа

вилнееше Първата световна война. Аз тъжно размишлявах за огромния данък, който взимаше смъртта.

Когато затворих очите си за медитация, съзнанието ми внезапно бе пренесено в тялото на капитана на един военен кораб. Тътенът на оръдията раздираше въздуха, а снарядите летяха между бреговите батареи и корабната артилерия. Един голям снаряд попадна върху барутния

погреб и моят кораб се разцепи. Аз скочих във водата заедно с няколко моряци, оцелели след експлозията.

С разтуптяно сърце благополучно се добрах до брега. Но уви! Един заблуден куршум

завърши бесния си полет в гърдите ми. Паднах със стон на земята. Цялото ми тяло беше парализирано, но все пак осъзнавах, че го имам, както човек осъзнава тялото си, преди да заспи.

„Най-накрая тайнствените стъпки на Смъртта ме настигнаха", помислих си аз. С угасващ поглед аз вече се потапях в безсъзнателното, когато изведнъж се намерих седнал в поза лотос в стаята си на улица „Гурпар".

От очите ми потекоха неовладени сълзи, докато щастлив милвах и щипех отново придобитото си притежание - тяло без всякаква дупка от куршум в гърдите. Клатех се

напред-назад, вдишвах и издишвах, за да се уверя, че съм жив. Докато се рад вах на самия себе си, съзнанието ми отново беше пренесено в мъртвото тяло на капитана на кървавия бряг. Разумът ми напълно се обърка.

„Господи - молех се аз, - жив ли съм или съм мъртъв?" Ослепителна, преливаща се светлина изпълни целия хоризонт. Дочу се мека тътнеща

вибрация, която се оформи в думи:



— Какво общо имат животът и смъртта със Светлината? По образа на Моята Светлина те сътворих аз. Относителността на живота и смъртта е част от космическия сън. Виж своята

безсънна същност! Събуди се, дете мое, събуди се! Като стъпка към събуждането на човека, Бог вдъхновява учените да откриват - в

подходящо време и място - тайните на Неговото творение. Много съвременни открития помагат

на човека да разбере космоса като варираща проява на една сила - светлината, ръководена от божествения разум. Чудесата на киното, радиото, телевизията, радара, фотоелектронната клетка - всевиждащото „електрично око", атомната енергия, всички те се основават на

електромагнитния феномен на светлината. Киноизкуството може да изобрази всяко чудо. От гледна точка на зрителното впечатление

няма граница за чудесата на монтажа. Може да се види как прозрачното астрално тяло на човека се издига над грубата си физическа форма, той може да ходи по вода, да възкръсва от мъртвите, да преобръща естествения ход на развитието и да разрушава времето и пространството.

Монтирайки светлинните образи както си пожелае, операторът постига оптически чудеса, които истинският учител извършва с астралните светлинни вълни.

Изглеждащите като живи образите на киноекрана илюстрират много истини относно

творението. Космическият Режисьор е написал Своя собствен сценарий и е събрал огромни артистични трупи за грандиозното представление на вековете. От тъмната кабинка на вечността

Той излива Своя творчески лъч върху филмите на последователните епохи, и картините се проектират върху екрана на пространството. Точно както образите от киноекрана изглеждат реални, но са само комбинация от светлини и сенки, така и разнообразието на вселената е

измамна привидност. Сферите на планетите с неизброимите им форми на живот не са нищо друго освен фигури в космическия филм, временно истинни за възприятията на петте сетива, до-

като сцените се проектират върху екрана на човешкото съзнание от безпределния творчески лъч. Зрителите в киното могат да се обърнат и да видят, че всички образи по екрана се появяват

посредством един лъч светлина, който сам няма образ. По същия начин и пъстрата вселенска

драма произтича от единната бяла светлина на Космическия Извор. С невъобразима изобретателност Бог поставя представления за Своите човешки деца, като ги прави едновремен-но и актьори, и зрители в Своя вселенски театър.

Веднъж влязох в един киносалон, за да видя кинопрегледа за военните действия в Европа. На Запад все още се водеше Първата световна война. Кинопрегледът беше документирал

касапницата с такъв реализъм, че напуснах залата много опечален. „Господи - молех се аз, - защо допускаш такива страдания?" За голяма моя изненада веднага се появи отговор под формата на видение за истинските

бойни полета в Европа. Ужасът на битката, изпълнена с убити и умиращи, далеч надхвърляше по жестокост и изображение кинопрегледа.

„Гледай внимателно! - каза на вътрешното ми съзнание един благ глас. - Ще видиш, че тези сцени, които сега се разиграват във Франция, не са нищо друго освен игра на светлини и сенки. Те са космически филм, също толкова реални и нереал ни, колкото и кинопрегледът,

който току-що видя - пиеса в пиесата." Но сърцето ми не се успокояваше. Божественият глас про дължи: „Творението е

едновременно и светлина, и сянка, иначе не би бил възможен никакъв образ. Преобладаването

на доброто и злото на мая трябва винаги да се редува. Ако в този свят имаше непрестанна радост, човекът би ли потърсил друг? Без страдание той едва ли ще си припомни, че е забравил вечния

си дом. Болката е остен за припомняне. Пътят за спасение е мъдростта! Трагедията на смъртта е нереална. Онези, които треперят пред нея, са подобни на невеж актьор, който умира от страх на сцената, когато към него стрелят с халосни патрони. Моите синове са деца на светлината. Те

няма вечно да спят в заблуда." Въпреки че в Свещените писания бях чел описания намая, те не ми дадоха това дълбоко

разбиране, което получих от личните видения и съпътстващите ги утешителни думи. Ценност-ната система на човек напълно се сменя, когато той най-накрая осъзнае, че творението е само огромен филм и че не в него, а отвъд него се намира истинската реалност.

Като приключих писането на гази глава, седнах на кревата си в поза лотос. Стаята ми беше слабо осветена от две лампи. Повдигайки очи, аз видях, че таванът е осеян с малки светлинки,



подобни на синапени зърна, които блещукаха и трептяха с блясъка на радий. Милиарди тънки лъчи като порой се събираха в един прозрачен сноп и безшумно се лееха върху мене.

Веднага моето физическо тяло загуби плътността си и се преобразува в астрална тъкан. Усещах се така, сякаш плувам, тъй като, едва докосвайки постелята, безплътното ми тяло леко се люлееше наляво и надясно. Огледах се наоколо. Мебелите и стените си бяха както

обикновено, но тънкият светлинен поток така нарастваше, че таванът не се виждаше. Бях поразен.

„Това е механизмът на космическото кино. - Гласът сякаш идеше от светлината. -

Изливайки лъчите си върху белия екран на твоите чаршафи, той създава картината на твоето тя-ло. Виж, твоята форма не е нищо друго освен светлина!"

Погледнах ръцете си и ги раздвижих нагоре и надолу, без да усещам теглото им. Преизпълни ме радостен екстаз. Това космическо стръкче светлина, разцъфнало като мое тяло, бе сякаш божествено копие на светлинните потоци, струящи от прожекционната кабина в

кинозалата и проявяващи се като картини на екрана. Дълго време усещах тялото си като образ от филм, прожектиран в слабо осветения театър

на спалнята ми. Бях имал много видения, но никое не бе така необичайно. Когато илюзията за

твърдото ми тяло напълно се разсея и дълбоко осъзнах, че същността на всички неща е светлина, аз вдигнах поглед към трептящия поток жизнетрони и заговорих умолително:

„Божествена светлина, моля те, поеми обратно в Себе си моя скромен телесен образ, както Илия е бил взет с огнена вихрушка на небето."

Тази молба явно беше ужасна. Светлината изчезна. Тялото ми придоби нормалната си

тежест и се върна на леглото. Роякът блестящи светлинки по тавана затрептя и изчезна. Явно времето ми да напусна тази земя още не беше дошло.

„Освен това - разсъдих философски аз - на пророк Илия можеше и да не му хареса моята самонадеяност."

Глава 31

Разговор със святата майка

— Уважаема майко, в ранното си детство съм бил кръстен от вашия съпруг-пророк. Той бе

гуру на моите родители и на моя собствен гуру Шри Юктешвар. Затова ще ме удосто ите ли с благоволението да ми разкажете няколко случая от вашия свят живот?

Обръщах се към Шримати Каши Мони, спътничката в живота на Лахири Махасая. Оказвайки се за известно време в Бенарес, аз изпълних отдавнашната си мечта да посетя почтената госпожа. Тя ме прие любезно в стария дом на Лахири, разположен в района

Гарудешвар Мохула в Бенарес. Макар и възрастна, тя цъфтеше като лотос, безмълвно излъчвайки духовно благоухание. Имаше среден ръст, тънка шия и светла кожа. Големи

блестящи очи омекотяваха още повече майчиния й облик. — Сине, добре си ми дошъл. Да се качим на горния етаж. Каши Мони ме заведе в много малка стаичка, където известно време е живяла със съпруга

си. Чувствах се горд от оказаната ми чест да видя светилището, където несравнимият учител е благоволил да участва чрез брака си в театъра на човешкия род. Любезната госпожа ми кимна да седна на възглавницата до нея.

„Това се случи години преди напълно да осъзная божествеността на съпруга си - започна тя. - Една нощ, в същата тази стая, имах ярък сън. Прекрасни ангели се носеха над мене с

невъобразима грациозност. Гледката бе така реалистична, че веднага се събудих. Цялата стая бе странно обвита с ослепителна светлина.

Моят съпруг левитираше в поза лотос в средата на стаята, обкръжен от ангели, които със

смирено достойнство му се покланяха, събрали длани. Безкрайно удивена, аз реших, че още спя. — Жено - каза Лахири Махасая, - ти не спиш. Забрави завинаги своя сън.

Когато той се спусна на пода, аз се проснах в краката му. — Учителю - извиках аз, - отново и отново се прекланям пред тебе! Ще ми простиш ли, че

съм те смятала за свой съпруг? Умирам от срам, като осъзнавам, че съм спала в невежество до

този, който е божествено пробуден. От тази нощ ти повече не си мой съпруг, а мой гуру. Ще приемеш ли мен, недостойната, за своя ученичка?

Учителят нежно ме докосна:



— Стани, свещена душа. Ти си приета. - Той посочи към ангелите: - Поклони се, моля те, на всеки от тези блажени светци.

Когато свърших смирените си коленопрекланяния, ангелските гласове зазвучаха едновременно като хор от древен свещен текст.

— Съпруго на Божествения, ти си благословена. Ние те приветстваме. -- Те се поклониха в

нозете ми и изведнъж сияйните им фигури изчезнаха. В стаята стана тъмно. Моят гуру ми предложи да ме посвети в крия-йога. — Разбира се - откликнах аз, - съжалявам, че по-рано не съм получила нейната

благословия. — Не беше настъпило времето. - Лахири Махасая се усмихна утешително. - Аз мълчаливо

ти помагах да преработиш голяма част от своята карма. Сега ти желаеш и си готова. Той ме докосна по челото. Появиха се въртящи се снопове светлина. Сиянието постепенно

се оформи в опалово-синьо духовно око, обкръжено със злато, в чиито център се намираше бяла

петоъгълна звезда. — Проникни със съзнанието си през тази звезда в царството на Безпределното. - В гласа на

моя гуру имаше нова нотка, мека като далечна музика.

Видение след видение се разбиваха като океански прибой по бреговете на моята душа. Накрая панорамните сфери се сляха в море от блаженство. Аз се изгубих в безграничното

щастие. Когато часове по-късно се върнах към осъзнаването на този свят, учителят ми даде техниката на крия-йога.

От тази нощ нататък Лахири Махасая повече не спеше в моята стая. Нито пък изобщо

някога спеше. И денем, и нощем той оставаше със своите ученици в предната стая на долния стаж."

Знатната госпожа потъна в мълчание. Осъзнавайки уникалността на връзката й с издигнатия йогин, аз най-накрая се осмелих да я помоля да сподели още спомени.

— Синко, ти си ненаситен. Е, ще ти разкажа още една история. - Тя свенливо се усмихна. -

Ще ти призная един грях, който извърших спрямо моя съпруг и гуру. „Няколко месеца след посвещението ми започнах да се чувствам изоставена и

пренебрегната. Една сутрин Лахири Махасая влезе в тази стаичка, за да вземе нещо, а аз

незабавно го последвах. Обхваната от силна заблуда, аз сурово се нахвърлих срещу него: — Ти прекарваш цялото си време с учениците. Какво става с отговорността ти към

съпругата и децата ти? Съжалявам, че изобщо не се интересуваш от това да подсигуриш пари за семейството си.

Учителят ме погледна за малко, след това изчезна. Изпълнена със страх и трепет, аз чух

как гласът му се разнася от всяка част на стаята: — Всичко това е нищо, не виждаш ли? Как може нищо като мене да ти осигури богатство?

— Гуруджи - извиках аз, - милион пъти моля за извинение! Моите грешни очи повече не могат да ви видят, моля, ви, явете се в своята свята форма.

— Аз съм тук. - Отговорът идеше отгоре. Погледнах натам и видях учителят да се

материализира във въздуха, главата му опираше тавана. Очите му бяха като ослепителни пла-мъци. Извън себе си от страх, аз с плач се хвърлих в нозете му, след като той спокойно се спусна на пода.

— Жено - каза той, - търси божествено богатство, а не лъжлив земен блясък. Като придобиеш вътрешно съкровище, ще разбереш, че външното благополучие винаги ще е налице.

- После добави: - Един от моите духовни синове ще те обезпечи. Думите на моя гуру се сбъднаха. Един ученик наистина остави значителна сума за нашето

семейство."

Поблагодарих на Каши Мони, че сподели с мене тези чудни преживявания186. На следния ден се върнах в дома й и се насладих на неколкочасова философска беседа с Тинкаури и

Дикаури Лахири. Тези двама свети синове на най-великия йогин на Индия вървяха по неговите стъпки. И двамата бяха красиви, високи, снажни, с гъсти бради, меки гласове и някакъв старомоден чар в поведението си.

186

Почитаемата майка почина в Бенарес през 1930 г.



Съпругата на Лахири Махасая не беше единствената жена - негова ученичка. Имаше стотици други, включително моята майка. Една ученичка, чела, веднъж го помолила да й даде

снимката си. Той й дал едно копие, като отбелязал: „Ако смяташ, че ще те защитава, тя наистина ще го прави, в противен случай това е просто една снимка."

Няколко дни по-късно тази жена и снахата на Лахири Махасая изучавали Бхагавадгита на

масата, над която висяла фотографията на гуру. Изведнъж с огромна сила се разразила гръмотевична буря.

„Лахири Махасая, защити ни!" - Жените коленичили пред снимката. Мълния ударила

книгата, която били чели, но двете поклоннички останали невредими. „Сякаш леден плащ се разпростираше край мене, за да ме защити от изгарящата горещина",

обясняваше чела. Лахири Махасая извършил две чудеса във връзка с друга ученичка, Абхоя. Един ден тя и

нейният съпруг, юрист от Калкута, тръгнали да посетят своя гуру. Файтонът им се забавил

поради натовареното движение и те стигнали до главната гара в Ховра само за да чуят как влакът за Бенарес свири за тръгване.

Абхоя спокойно застанала на касата.

„Лахири Махасая, умолявам те, спри влака! - молела се на ум тя. - Не мога да изтърпя мъката да чакам още цял ден, за да те видя."

Колелата на пуфтящия влак продължавали да се въртят, но той изобщо не напредвал. Машинистът и пътниците слезли на перона, за да видят това чудо. Един железопътен служител, англичанин, отишъл при Абхоя и нейния съпруг. Въпреки правилата, той им предложил

услугите си. „Бабу - казал той, - дайте ми парите. Ще ви купя билети, докато се качвате."

Щом двойката седнала и получила билетите, влакът бавно потеглил. В паника, машинистът и пътниците се втурнали към местата си, без да знаят нито как влакът е тръгнал, нито защо бил спрял.

Като пристигнали в дома на Лахири Махасая в Бенарес, Абхоя мълчаливо коленичила пред учителя и се опитала да докосне нозете му.

„Успокой се, Абхоя - рекъл той. - Колко обичаш да ме безпокоиш! Като че ли не можеше

да дойдеш със следващия влак!" Абхоя посетила Лахири Махасая и при друг паметен случай. Този път тя искала неговото

застъпничество не за влак, а за щъркела. „Моля ви, благословете ме деветото ми дете да живее - казала тя. - Родих осем бебета и

всички те умряха скоро след раждането си."

Учителят й се усмихнал съчувствено. „Детето, което очакваш, ще живее. Моля те, следвай грижливо напътствията ми. Бебето ще

бъде момиченце и ще се роди през нощта. Внимавай газената лампа да гори до сут ринта. Не трябва да заспиваш, за да не би светлината да загасне."

Детето на Абхоя било момиченце и се родило през нощта, точно както предсказал

всеведущият гуру. Майката наредила на бавачката да поддържа достатъчно газ в лампата. Двете жени упорито бодърствали до ранна сутрин, но накрая заспали. Газът в лампата бил почти на привършване, светлината слабо мъждукала.

Изведнъж вратата на спалнята се отключила и се разтворила със силен трясък. Стреснати, двете жени се събудили. Пред изумения им поглед се очертала фигурата на Лахири Махасая.

„Абхоя, виж, светлината е почти угаснала!" - Той посочил към лампата, която бавачката побързала да напълни. Щом тя отново силно се разгоряла, учителят изчезнал. Вратата се затворила, резето хлопнало сякаш от само себе си.

Деветото дете на Абхоя оживяло. Когато през 1935 г. попитах за него, то все още бе живо. Един от учениците на Лахири Махасая, почтеният Кали Кумар Рой, ми разказа много

удивителни подробности за своя живот с учителя. „По това време аз бях чест гост в дома му в Бенарес - разказваше той. - Виждах как в

тишината на нощта много светци, данда187 свами, идваха, за да седнат в нозете на гуруто.

187

Тояга, символизираща гръбначния стълб, която ритуално носят някои монашески ордени.



Понякога те беседваха върху медитацията или по философски теми. Призори високите гости си отиваха. Нито веднъж но време на посещенията си не видях Лахири Махасая да спи.

През ранния период от общуването си с учителя бях принуден да се боря с противодействието на моя работодател - продължи Рой. - Той беше затънал в материализъм.

— Не желая религиозни фанатици сред персонала си - с презрение изричаше той. - Ако

някога срещна твоя гуру шарлатанин, ще му кажа такива неща, че задълго ще ме запомни. Тази тревожна заплаха не успя да наруши моята обичайна програма. Аз прекарвах почти

всяка вечер в присъствието на своя гуру. Една нощ моят работодател ме придружи и грубо

връхлетя в гостната. Той без съмнение имаше намерение да изрече всички съкрушителни доводи, както бе обещал. Но едва успя да седне и Лахири Махасая се обърна към малката група от около

дванадесет ученици: — Искате ли да видите един филм? Когато кимнахме, той ни помоли да затъмним стаята.

— Застанете един зад друг в кръг - каза той - и поставете ръцете си върху очите на човека пред вас.

Не се изненадах, като видях, че и моят работодател, макар и неохотно, последва указанията

на учителя. След няколко минути Лахири Махасая ни попита какво виждаме. — Господине - отговорих аз, - появи се една красива жена. Тя носи сари с червени краища

и стои край една бегония. Всички други ученици направиха същото описание. Учителят ми се обърна към моя

работодател:

— Познавате ли тази жена? — Да. - Човекът явно се бореше с чувства, нови за неговата природа. - Аз глупаво харчех

парите си за нея, макар че имам добра съпруга. Срамувам се от причините, които ме доведоха тук. Ще ми простите ли и ще ме приемете ли за свой ученик?

— Ако водиш нравствен живот в продължение на шест месеца, ще те приема. - После

загадъчно добави: - В противен случай няма да мога да те посветя. Три месеца моят работодател се въздържаше от изкушението, но после поднови връзката

си с жената. Два месеца по-късно той почина. Така разбрах завоалираното пророчество на моя

гуру за невъзможността този човек да бъде посветен." Лахири Махасая имал един много прочут приятел, Свами Трайланга, за когото се смятал,

че е на повече от триста години. Двамата йоги често седели заедно в медитация. Славата на Трайланга била толкова голяма, че надали би се намерил индус, който да отрича възможността за истина в който и да било от разказите за необикновените му чудеса. Ако Христос се завърнел

на земята и тръгнел по улиците на Ню Йорк, проявявайки божествените си способности, той би предизвикал същото вълнение, което преди десетилетия създавал Трайланга, когато минавал по

претъпканите улички на Бенарес. Много пъти били виждали монаха да пие, без каквито и да било вредни последствия,

най-смъртоносни отрови. Хиляди хора, някои от които все още живи, са го виждали да се носи

по Ганг. Дни наред той седял върху водата или за дълго време оставал скрит под вълните. Обичайна гледка на бена-реските места за къпане гхати било неподвижното тяло на свами, проснато върху шуплестите каменни плочи, напълно изложено на немилостивото индийско

слънце. С тези си подвизи Трайланга искал да научи хората, че животът на йогина не зависи от кислорода и от обичайните условия и предпазни мерки. Учителят доказвал, че независимо дали

е над или под водата, или пък тялото му е изложено или не на жестоките слънчеви лъчи, той живее чрез божественото съзнание: смъртта не може да го докосне.

Йогинът бил развит не само духовно, но и физически. Теглото му надхвърляло триста

паунда (136 кг): по един паунд за всяка година от живота му! Тъй като ядял съвсем рядко, за-гадката се увеличавала. Един учител обаче може с лекота да пренебрегне всички обичайни

правила на хранене, ако пожелае да го направи по някоя особена причина, често твърде фина и известна само нему. Великите светци, които са събудени от космическия сън на мая и са осъзнали този свят като идея на Божествения Ум, могат да правят каквото си пожелаят с тялото

си, като знаят, че то е само една манипулируема форма от сгъстена или застинала енергия. Макар физиците днес да разбират, че материята не е нищо повече от втвърдена енергия, в



областта на контрола над природата напълно просветлените учители отдавна са преминали от теория към практика.

Трайланга винаги ходел съвсем гол. Измъчената полиция в Бенарес трябвало да се отнася към него като със странно проблемно дете. Естествен като древния Адам в Райската градина, монахът изобщо не съзнавал голотата си. Полицията обаче я разбирала много добре и

безцеремонно го изпратила в затвора. Последвало всеобщо объркване: скоро грамадното тяло на Трайланга било забелязано в обичайната си обемност на покрива на затвора. Килията му, все още грижливо заключена, не помогнала за разгадаване на начина, по който бил избягал.

Обезкуражените служители на закона още веднъж изпълнили задълженията си. Този път пред килията на свами бил поставен пазач. Но силата отново отстъпила пред правдата. Не след

дълго видели Трайланга безгрижно да се разхожда по покрива. Богинята на правосъдието има превръзка на очите. Надхитрената полиция решила да последва нейния пример.

Великият йогин спазвал обредно мълчание188. Независимо от кръглото си лице и огромния

като бъчва стомах Трайланга ядял само от време на време. След като изкарвал седмици без храна, той прекъсвал поста си с няколко гърнета извара, която му предлагали поклонниците. Веднъж един скептик решил да изобличи Трайланга като шарлатанин и поставил пред него една

кофа с вар, използвана за белосване на стените. — Учителю - казал материалистът с престорено уважение, - донесох ви малко пресечено

мляко. Моля ви, изпийте го. Трайланга без колебание пресушил до последна капка съда с изгарящата вар. След няколко

минути злодеят паднал на земята в агония.

— Свами, помогнете ми, помогнете ми! - крещял той. - Аз изгарям! Простете ми злонамереното изпитание!

Великият йогин прекъснал обичайното си мълчание: — Безбожнико - рекъл той, -като ми предложи тази отрова, ти не осъзнаваше, че моят

живот е едно с твоя. Ако нямах знанието, че Бог присъства в стомаха ми, така както и във всеки

атом на творението, варта щеше да ме убие. Сега, когато знаеш божествения смисъл на бумеранга, никога повече не се подигравай с никого.

Добре пречистеният грешник, излекуван от думите на Трайланга, немощно се измъкнал.

Обръщането на болката не се дължало на волево усилие на учителя, а станало посредством безпогрешното приложение на закона за справедливостта, който поддържа и най -далечните

небесни тела на творението. Богоосъзнатите хора като Трайланга дават възможност на божествения закон да действа незабавно. Те завинаги са изгонили всички смущаващи насрещни течения на егото.

Автоматичното регулиране на справедливостта, често заплащано със съвсем неочаквана монета, както в случая с Трайланга и неговия несъстоял се убиец, успокоява нашето прибързано

негодувание от човешката несправедливост. „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ."189 Нима са необходими ограничените човешки ресурси? Вселената надлежно урежда отплатата. Недалновидните умове се съмняват във възможността за божествена справедливост,

любов, всезнание, безсмъртие. „Празни догадки от писанията!", казват те. Тази гледна точка, лишена от усет и благоговение пред космическото зрелище, предизвиква цяла поредица от събития, които в крайна сметка водят до пробуждане.

За всемогъщието на духовния закон говори Христос при триумфалното си влизане в Йерусалим. Докато учениците му и множеството крещят от радост и викат: „Мир на небето и

слава във висините!", няколко фарисеи се оплакват от неблагопристойното зрелище. „Учителю - протестират те, - замрели на учениците Си."

„Казвам ви - отговаря им Христос, - че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."190

С това порицание към фарисеите Христос подчертава, че божествената справедливост не е фигуративна абстракция и че изпълненият с божествен покой човек, дори и езикът му да бъде

изтръгнат, пак ще намери своята реч и своята защита в самата основа на творението, в самия вселенски ред.

188

Той бил муни – монах, който спазва мауни, духовно мълчание. Санскритският корен муни е родствен на

гръзкото ―монах‖ = ―сам, единствен‖, от което произлизат думите ―монах‖, ―монизъм‖ и др. 189

Римляни 12:19. 190

Лука 19:37-40



„Мислите ли - сякаш казва Христос, - че можете да накарате да млъкнат хората, постигнали покой? По същия начин бихте могли да се надявате да заглушите гласа на Бога,

Чиято слава и вездесъщие възпяват самите Негови камъни. Ще пожелаете ли хората да не празнуват с почит мира на небесата, а само да се събират на тълпи и да крещят за войни по земята? Тогава подгответе се, о, фарисеи, да преобърнете основите на света, защото не само

честните хора, но и камъните или земята, а също и водата, огънят и въздухът ще се надигнат срещу вас, за да свидетелстват за подредената от Него хармония."

Веднъж моят саджо мама (вуйчо) бил дарен с милостта на христосоподобния йогин

Трайланга. Една сутрин вуйчо ми видял учителя, заобиколен от тълпа поклонници на гхата в Бенарес. Той успял да се доближи до него и да докосне смирено стъпалата му. Вуйчо ми бил

много изненадан, като разбрал, че мигновено се е освободил от едно мъчително хро нично заболяване191.

Единственият известен жив ученик на великия йогин е жена - Шанкари Май Джиу.

Дъщеря на един от учениците на Трайланга, тя е била обучавана от свами още от ранно детство. Четиридесет години живяла в редица усамотени хималайски пещери край Бадринат, Кедарнат, Амарнат и Па-супатинат. Тази брахмачарини (жена аскет), родена през 1826 г., сега е доста над

стоте. Годините обаче не й личат. Тя е запазила черната си коса, блестящите си зъби и изумител-ната енергия. На всеки няколко години тя излиза от уединението си, за да участва в периодично

провеждащите се мела или религиозни панаири. Тази свята жена често посещавала Лахири Махасая. Тя ми разказа, че един ден в района

Баракпур край Калкута, докато седяла до Лахири Махасая, неговият велик гуру Ба баджи

спокойно влязъл в стаята и разговарял с двамата. Веднъж нейният учител Трайланга изоставил обичайното си мълчание и много подчертано,

публично изразил почитта си към Лахири Махасая. Един ученик от Бенарес запротестирал: — Господиине - казал той, - защо вие, отреченият от всичко земно свами, изразявате

такава почит към стопанина?

— Сине мой - отговорил Трайланга, - Лахири Махасая е като божествено котенце, което остава там, където го постави Космическата Майка. Докато покорно изпълнява ролята си на светски човек, той постигна онази съвършена Самореализация, заради която аз се отказах даже

от набедрената си превръзка!

Глава 32

Рама възкръсва от мъртвите

— „Беше болен някой си Лазар... Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за

слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий." (Йоан 11:1-4) Една слънчева утрин Шри Юктешвар обясняваше християнското Свещено писание на

балкона на дома си в Серампор. Освен няколко други ученици на Учителя там бях и аз с малка група мои възпитаници от Ранчи.

— В този откъс Иисус се нарича Син Божий. Въпреки че наистина се е намирал в единение

с Бога, тук думите му имат дълбок безличностен смисъл - обясняваше моят гуру. - Синът Божий е Христос, или Божественото Съзнание в човека. Нито етксмъртен не може да слави Бога. Единствената чест, която човек може да окаже на своя Създател, е да Го търси. Човек не може

да слави една Абстракция, която не познава. „Славата" или нимбата около главата на светците е символично свидетелство за тяхната способност да отдават божествена почит.

Шри Юктешвар продължи да чете чудната история за възкресението на Лазар. Като свърши, Учителят потъна в продължително мълчание, а свещената книга остана отворена на коленете му.

— Аз също имах щастието да видя подобно чудо - проговори най-накрая моят гуру с тържествена екзалтация. - Лахири Махасая възкреси един мой приятел от мъртвите.

Юношите край мене се усмихнаха с жив интерес. В мен също все още имаше достатъчно момчешки качества, за да се зарадвам не само на философията, но и на всеки разказ, който можех да чуя от Шри Юктешвар за чудните му преживявания с неговия гуру.

191

Животът на Трайланга и други велики учители ни напомня думите на Иисус: ―А повярвалите ще ги

придружават тия личби: с Името ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици, ще хващат змии, и ако изпият

нещо смъртоносно, няма да им повреди, на болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави‖.



„Моят приятел Рама и аз бяхме неразделни - започна Учителят. - Тъй като беше срамежлив и обичаше уединението, той избра да посещава нашия гуру Лахири Махасая само в по лунощ и

на зазоряване, когато отсъстваха тълпите дневни посетители. Като най-близък приятел на Рама, аз служех като духовен отдушник, през който той изливаше цялото богатство на духовните си възприятия. В идеалното си приятелство с него аз откривах истинско вдъхновение." - Лицето на

моя гуру се смекчи от спомените. „Внезапно Рама бе подложен на жестоко изпитание - продължи Шри Юктешвар. - Той се

зарази от азиатска холера. Тъй като нашият учител никога не възразяваше против услугите на

лекарите по време на сериозни болести, бяха извикани двама специалисти. Заедно с неистовите ми опити да помогна на болния аз дълбоко се молех на Лахири Махасая за помощ. Побързах да

отида в дома му и с плач му разказах историята. — Докторите преглеждат Рама. Той ще бъде здрав - приветливо се усмихна моят гуру. С леко сърце аз се върнах към постелята на приятеля си само за да видя, че умира.

— Няма да изкара повече от един-два часа - ми каза един от лекарите с безнадежден жест. Още веднъж се втурнах при Лахири Махасая.

— Докторите са добросъвестни хора. Аз съм сигурен, че Рама ще бъде здрав -

жизнерадостно ме успокои учителят. Като се върнах в дома на Рама, видях, че двамата лекари са си отишли. Единият ми беше

оставил бележка: „Направихме, каквото можахме, но случаят е безнадежден." Приятелят ми наистина имаше вид на умиращ. Не разби рах как думите на Лахири Махасая

могат да не се окажат верни, но все пак гледката на бързо угасващия живот на Рама ме накара да

си помисля: „Вече всичко е свършено." Люшкайки се така по вълните от вяра и тревожно съмнение, аз помагах с каквото можех на приятеля си. Той се съвзе за малко, за да извика:

— Юктешвар, изтичай при Учителя и му кажи, че съм си отишъл. Помоли го да благослови тялото ми преди последните ритуали. - С тези думи Рама изпусна тежка въздишка и издъхна192.

Плаках цял час над неговото любимо тяло. Винаги любител на спокойствието, сега той бе постигнал пълния покой на смъртта. Дойде един друг ученик. Помолих го да остане в къщата, докато се върна. Почти в несвяст се довлякох до моя гуру.

— Как е Рама сега? - Лицето на Лахири Махасая се озари от усмивка. — Господине, скоро ще разберете как е той - извиках аз възбудено. - След няколко часа ще

видите тялото му, преди да го отнесат в крематориума. - Не издържах и започнах открито да стена.

— Юктешвар, овладей се. Седни спокойно и медитирай. - Моят гуру се оттегли в самадхи.

Следобедът и нощта преминаха в непрекъснато мълчание. Аз безуспешно се опитвах да си възвърна вътрешното самообладание.

Призори Лахири Махасая ме погледна утешително: — Виждам, че още си тревожен. Защо вчера не ми обясни, че очакваш да дам на Рама

осезаема помощ във вид на някакво лекарство? - Учителят посочи към куповидната лампа, в

която имаше необработено рициново масло. - Напълни едно шишенце с масло от лампата и капни седем капки в устата на Рама.

— Господине - възразих аз, - той е мъртъв от вчера по обед. Каква полза има вече от

маслото? — Няма значение. Просто направи каквото ти казах. - Веселото настроение на Лахири

Махасая беше неразбираемо. Аз все още не можех да дойда на себе си от мъката по тежка та загуба. Като отлях малко масло, аз тръгнах за дома на Рама.

Намерих тялото на приятеля си вкочанено в прегръдките на смъртта. Без да обръщам

внимание на страшния му вид, аз отворих устните му с пръстите на дясната си ръка и успях с лявата си ръка и помощта на тапата да налея маслото капка по капка през стиснатите му зъби .

Когато седмата капка докосна студените му устни, Рама започна силно да се тресе. Мускулите му трепереха от главата до петите и той изненадващо седна.

— Видях Лахири Махасая в блестяща светлина - извика приятелят ми. - Той светеше като

слънце. „Стани, остави спането - заповяда ми той. - Ела заедно с Юктешвар при мене."

192

Жертвите на холерата често са в пълно съзнание и разум до момента на смъртта.



Не можех да повярвам на очите си, когато Рама се облече, беше достатъчно силен след тази фатална болест да отиде до дома на нашия гуру! Там той се просна пред Лахири Маха сая

със сълзи на благодарност. Учителят беше извън себе си от радост. Очите му закачливо ми намигнаха. — Юктешвар - каза той, - отсега нататък ти несъмнено няма да пропуснеш да носиш със

себе си шишенце с рициново масло! Щом видиш труп, просто давай маслото! Е, седем кап ки масло неизбежно ще отблъснат силите на Яма193!

— Гуруджи, вие ми се присмивате. Нищо не разбирам. Моля ви, посочете ми в какво се

състои грешката ми. — Два пъти ти казах, че Рама ще оздравее, но ти все пак не ми повярва напълно - обясни

Лахири Махасая. - Нямах предвид, че докторите ще могат да го излекуват. Споменах само, че те се грижат за него. Между двете твърдения нямаше причинна връзка. Не исках да се меся на лекарите, те също трябва да живеят. - Моят гуру добави с глас, изпълнен с радост: - Винаги знай,

че неизтощимият Параматман194 може да излекува всекиго - и лекар, и не лекар. — Виждам грешката си - признах аз разкаяно. - Сега знам, че вашите прости думи са

споени с целия космос."

Когато Шри Юктешвар свърши удивителния си разказ, един от очарованите малки слушатели се осмели да зададе един напълно разбираем за дете въпрос.

— Господине - каза той, - защо вашият гуру е използвал рициново масло? -— Дете мое, даването на масло нямаше никакъв смисъл, освен този, че аз очаквах нещо

материално и Лахири Махасая избра маслото, което се намираше наблизо, като обективен

символ за събуждане на по-голяма вяра в мен. Учителят допусна Рама да умре, защото аз частично се колебаех. Но божественият гуру знаеше, че тъй като е казал, че ученикът ще

оздравее, трябва да се проведе някакво лечение, дори и да трябваше да се излекува Рама от смъртта - една обикновено неизлечима болест!

Шри Юктешвар отпрати малката група и ми посочи да седна на одеялото до краката му.

— Йогананда - каза той с необикновено сериозност, - от Самото си раждане си заобиколен от преки ученици на Лахири Махасая. Великият учител проживя възвишения си живот и частично уединение и твърдо отказа да разреши на последователите си да създадат някаква

организация около учението му. Независимо от това, той направи знаменателно предсказание. „Около петдесет години, след като си отида - каза той, - моят живот ще бъде описан

поради дълбокия интерес, който Западът ще прояви към йога. Посланието на йога ще обиколи земното кълбо и ще спомогне да се установи онова братство между хората, което произтича от прякото възприемане на Единия Отец."

— Сине мой, Йогананда - продължи Шри Юктешвар, - ти трябва да изиграеш своята роля в разпространението на това послание и в описанието на този свят живот.

Петдесетте години от деня, в който Лахири Махасая си отиде през 1895 година, се изпълниха през 1945 година - годината на завършване на тази книга. Не мога да не бъда поразен от съвпадението, че тази година възвести и началото на нова ера - ерата на революционната

атомна енергия. Всички мислещи умове, както никога досега, са обърнати към неотложните проблеми на мира и братството, за да не би непрекъснатото използване на физическа сила да унищожи всички хора заедно с проблемите им.

Дори и човешката раса с делата си да изчезне безследно, поразена от времето или от бомба, слънцето няма да промени своя ход, а звездите ще продължат неизменното си бдение.

Космическият закон не може да бъде спрян или променен, затова не е зле човек да влезе в хармония с него. Ако космосът е против силата, ако слънцето не воюва с планетите, а се оттегля в подобаващото време, за да осигури на звездите тяхното малко властване, за какво ни е

железният юмрук? Нима от него наистина ще произлезе мир? Не с жестокост, а с доб ра воля се въоръжава движещата сила на вселената. Човечество, живеещо в мир, ще познае безкрайните

плодове на победата, по-сладки от всички онези, отгледани върху пропитата с кръв почва. Действащото Общество на народите ще бъде естественият, безименен съюз на човешките

души. Дълбоките симпатии и проницателност, които са необходими, за да се излекуват раните

193

Богът на смъртта. 194

Буквално ―Върховна душа‖



на земята, не могат да произлязат от просто интелектуално разглеждане на различията между хората, а от познанието за тяхното единство - родството им с Бога. За осъществяване на

най-висшия идеал на света - мир чрез братство - нека йога, науката за личен контакт с Божественото, се разпространи постепенно сред всички хора във всички страни.

Макар че индийската цивилизация е по-древна от всяка друга, малко историци са

забелязали, че подвигът на нейното национално оцеляване не е случайност, а логически произтича от онази преданост към вечните ценности, която Индия е предлагала посредством най-добрите си представители от всяко поколение. Чрез безусловната непрекъснатост на

съществуване, чрез непреходността пред лицето на епохите - могат ли прашните учени вярно да ни кажат техния брой? - сред всички народи именно Индия дава най-стойностния отговор на

предизвикателствата на времето. Библейският разказ (Битие 18:23-32) за молбата на Авраам към Господа да пощади Содом,

ако в него могат да бъдат открити десет праведници и божият отговор: „няма да погубя и заради

десетте", придобива нов смисъл в светлината на факта, че Ин дия е избегнала участта на забвението на Вавилон, Египет и други могъщи народи, които някога са й били съвременници. Отговорът на Господ ясно показва, че една страна живее не с материалните си постижения, а

чрез човешките шедьоври. Нека през този двадесети век, потънал два пъти в кръв, преди да достигне средата си, още

веднъж бъдат чути божествените думи: нито една нация, която може да създаде десет човека, велики пред очите на Неподкупната Справедливост, няма да измре. Благодарение на такива убеждения Индия е устояла на хилядите капани на времето. Всеки век самореализирани учители

са освещавали земята й; съвременни христоподобни светци като Лахири Махасая и Шри Юктешвар са се надигнали, за да възвестят, че науката йога е по-съществена за щастието на

човека и дълголетието на нациите от всякакъв материален прогрес. В печата се е появявала съвсем оскъдна информация за живота на Лахири Махасая и

неговото универсално учение. За три десетилетия в Индия, Америка и Европа аз открих дъл бок

и искрен интерес към неговото послание за освобождаваща йога. Точно както той предсказа, сега наистина е необходимо писмено описание на неговия живот на Запад, където постиженията на великите съвременни йоги са малко известни.

За живота на изключителния гуру на английски не е написано почти нищо, освен една-две малки брошури. През 1941 г. на бенгалски се появи неговата биография Шри Шри 195 Шяма

Чаран Лахири Махасая. Тя е написана от един мой ученик, Свами Сатянанда, който от дълги години е ачаря (духовен наставник) на нашата школа в Ранчи. Преведох някои пасажи от неговата книга и ги включих в този раздел, посветен на Лахири Махасая.

Лахири Махасая се е родил на 30 септември 1828 г. в благочестиво брахманско семейство с древно родословие. Родното му място било селото Гхурни, намиращо се в област Надя, недалеч

от Кришнагар, Бенгалия. Той бил най-малкият син на Муктакаши, втората жена на достопочтения Гаур Мо-хан Лахири. (Първата му жена, след раждането на трима си на, умряла по време на поклонническо пътуване.) Майката на момчето си отишла от този свят още през

детството му. За нея не се знае почти нищо, освен показателния факт, че е била пламенна поклонничка на Господ Шива196, когото Свещените писания определят като „Цар на йогите".

Малкият Лахири, чието име било Шяма Чаран, прекарвал ранните години от живота си в

бащиния си дом в Надя. Когато бил на три-четири години, често го виждали да седи в йогическа поза в пясъка, който го скривал целия с изключение на главата.

Имението на Лахири било разрушено през зимата на 1833 година, когато преминаващата наблизо река Джаланги изменила руслото си и се скрила в дълбините на Ганг. Един от хра-мовете на Шива, основан от рода Лахири, потънал в реката заедно с къщата. Поклонник спасил

каменното изваяние на Шива от въртопите на водите и го поставил в нов храм, известен днес като Местонахождението на Гхурни Шива.

195

Шри е представка означаваща ―свят‖. Поставя се обикновено веднъж или три пъти преди имената на

велики индийски учители. 196

Един от Божествената Троица - Брама, Вишну, Шива, - чиято вселенска дейност съответно е създаване,

запазване и разрушаване-възстановяване. Шива (понякога се произнасял Сива), представен в митологията като Бог

на отреклите се от земното, се явява във виденията на своите последователи в различни аспекти: като Махадева –

Аскета със сплъстени коси, или като Натараджа – Космическия Танцьор.



Гаур Мохан Лахири и неговото семейство напуснали Надя и станали жители на Бенарес, където бащата незабавно издигнал храм на Шива. Той ръководел семейството си според нор-

мите на ведическата дисциплина, спазвайки редовно церемониално богослужение, извършвайки благотворителна дейност и занимавайки се с духовно учене. Но бидейки справедлив и непредубеден, той не пренебрегвал и ползотворните влияния на съвременните идеи.

Като момче Лахири взимал уроци по хинди и урду в учебни групи в Бенарес. Той посещавал училище, ръководено от Джой Нараян Гхосал, където изучавал санскрит, бенгалски, френски и английски. Посвещавайки се на непосредствено изучаване на Ведите, младият йогин

ревностно слушал дискусиите на учените брахмани върху Писанията, където особено се откроявал един пандит от Мархата на име Наг-Бхата.

Шяма Чаран бил добър, честен и смел младеж, обичан от всичките си другари. Имал добре сложено, пъргаво и силно тяло и изпъквал в плуването и много дейности, изискващи сръчност.

През 1846 г. той се оженил за Шримати Каши Мони, дъщеря на Девнараян Санял.

Образцова индийска съпруга, Каши Мони жизнерадостно се заела с домашните си задължения и традиционния дълг на стопанката да посреща гостите и бедняците. Двама синове, Тинкаури и Дикаури, благословили този съюз.

През 1851 г., на възраст 23 години, Лахири Махасая поел поста счетоводител в Министерството на военната промишленост на английското правителство. По време на

службата си ion получил много повишения. Така той не само бил учител Вред Божиите очи, но постигнал и успех в малката човешка Црама, където играел отредената му в света роля.

Тъй като канцелариите на Военното министерство се премествали, Лахири Махасая бил

прехвърлян в Газипур, Мирджапур, Данапур, Наини Тал, Бенарес и на други места. След смър-тта на баща си Лахири трябвало да поеме цялата отговорност за семейството му, за което купил

едно тихо жилище в Гарудсшвар Мохула, в съседство с Бенарес. На тридесет и третата година от живота си Лахири Махасая видял осъществление на целта,

заради която отново бил въплътен на земята. Дълго тлеещият, покрит с пепел пламък получил

възможност да избухне в истински огън. Отвъд погледа на човешките същества винаги тайнствено работи една божествена повеля, караща всички неща да се проявят в подходящото време. Недалеч от Раникет той срещнал своя велик гуру, Бабаджи, и бил посветен от него в

крия-йога. Това било събитие, благоприятно не само за него, това бил щастлив момент за цялата

човешка раса. Много от нейните представители по-късно получиха събуждащия душата дар на крия-йога. Загубеното, отдавна изчезнало най-висше изкуство на йога отново бе извадено на бял свят. Много жадни за духовното мъже и жени в крайна сметка намериха пътя си към

прохладните води на крия-йога. Точно както в индуистката легенда, където Майка Ганг предлага божествените си глътки на изгарящия от жажда поклонник Бхагират, така и небесният

поток на крия се вля от тайните твърдини на Хималаите в прашните убежища на хората.

Глава 33

Бабаджи - йогин, равен на Христос

Високите зъбери на Северните Хималаи близо до Барди-нарян все още са благословени от живото присъствие на Бабаджи - гуру на Лахири Махасая. Усамотеният учител запазва

физическата си форма от векове, а навярно и от хилядолетия. Безсмъртният Бабаджи е аватар. Тази санскритска дума означава „слизане"; корените й са: ава - „надолу", и три - „минавам". В

индуистките Писания с аватар се означава слизането на Божественото в плът. „Духовното състояние на Бабаджи надхвърля човешките представи - обясняваше ми Шри

Юктешвар. - Пигмейският поглед на хората не може да проникне до неговия трансцендентен

блясък. Напразни са усилията да се опише неговото величие. То е невъобразимо." Упанишадите щателно са класифицирали всеки етап от духовното развитие. Сиддха

(„съвършеното същество") се развива от състояние на дживанмукта („освободен приживе") до състояние кг.парамукта („съвършено свободен" - пълна власт над смъртта). Последният напълно се е избавил от робството на мая и кръга на превъплъщенията. Затова той рядко се връща във

физическо тяло, а ако го направи, е аватар - божествено определен посредник за предаване на висша благословия върху света.



Аватарът не е подвластен на кармичните сметки на вселената; неговото чисто тяло, виждащо се като светъл образ, няма никакви дългове към природата. Случайният поглед може

да не забележи нищо особено в облика на един аватар. Той обаче не хвърля сянка и не оставя следи по земята. Това са външни символически доказателства за вътрешната липса на тъмнина и материална зависимост. Единствено такъв Бого-човек познава Истината, лежаща зад

относителността на живота и смъртта. Омар Хаям, така неправилно разбиран, пее за такъв освободен човек в безсмъртната си творба Рубаят:

„О, Луна на мойта радост - никога не намалява. А Луната в небесата пак лицето си подава,

но напразно, променена всеки път като изгрява, пак във същата градина ще ме търси тя тогава." „Луната на радостта" е Богът, вечният Поларис, който никога не остарява. „Луната в

небесата"е външният космос, прикован към закона за периодичното възвръщане. Неговите вериги завинаги са били разбити от персийския прорицател благодарение на Самореализацията му. „Но напразно... ще ме търси тя тогава." Напразно вселената неистово ще търси абсолютно

изчезналия! Христос говори за свободата си по друг начин: „Тогава един книжник се приближи до Него

и Му рече: „Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. А Иисус му казва: лисиците имат

леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човевеский няма, де глава да подслони." (Матей 8:19-20).

И наистина, кой би могъл да следва вездесъщия Христос, освен всеобемащия Дух? Кришна, Рама, Буда и Патанджали са древните индийски лнатари. Значителна поетическа

литература на тамилски език е възникнала около Агастя - аватар от Южна Индия. Той

из-нършил много чудеса през столетията преди и след християнската ера. Вярва се, че и до днес е съхранил физическата си форма.

Мисията на Бабаджи в Индия е била да помага на пророците да осъществяват специалното си предназначение. Така той отговаря на класификацията, която Свещените писания дават за Махаватар (Велик Аватар). Споделял е, че е дал логическо посвещение на Шанкара, древния

основател на Ордена Свами, а също така и на Кабир - известен средновековен светец. Главният му ученик през деветнадесети век е, както знаем, Лахири Махасая, възродил изгубеното изкуство на крия-йога.

Махаватарът се намира в постоянно общение с Христос. Те заедно изпращат вибрации за спасение и планират духовната техника за избавление, подходяща за тази епоха. Делото на тези

напълно просветлени учители - единия в тяло, а другия без - е да вдъхновят народите да оставят самоубийствените войни, расовата омраза, религиозното сектантство и действащото като бумеранг зло на материализма. Бабаджи е напълно наясно с тенденциите на съвременността,

особено с влиянието и сложността на западната цивилизация, и осъзнава необходимостта от разпространение на йогическото самоосвобождение както на Изток, така и на Запад.

Това, че няма каквито и да било исторически указания за Бабаджи, не трябва да ни изненадва. Великият гуру не се е появил открито през нито един век. Погрешно разбираният блясък на известността няма място в неговите планове, обхващащи хилядолетията. Подобно на

Твореца - единствената, но мълчалива Сила, Бабаджи действа в скромна неизвестност. Великите пророци като Христос и Кришна идват на земята със специфична и видима цел и

си отиват веднага щом тя се осъществи. Други аватари, подобно на Бабаджи, предприемат

работа, която е свързана повече с бавния еволюционен прогрес на човека през вековете, отколкото с някое изключително историческо събитие. Такива учители винаги се скриват от пог-

леда на грубата публика и имат способността да стават невидими, когато пожелаят. Поради тази причина, а също и поради факта, че обикновено нареждат на учениците си да пазят мълчание за тях, множество извисяващи се духовни фигури остават напълно неизвестни за света. На тези

страници аз давам само намек за живота на Бабаджи - само няколко факта, които той смята, че е подходящо и полезно да бъдат съобщени.

Никога не са били разкрити така скъпите за сърцето на летописеца конкретни данни за семейството или рожденото му място. Речта му обикновено е на хинди, но той разговаря свободно на всеки език. Приел е простото име Бабаджи (почитаем баща). Други титли на

уважение, дадени му от учениците на Лахири Махасая, са: Махамуни Бабаджи Махарадж (върховен екстатичен светец), Маха Йоги (най-великият йогин), Трамбак Баба и Шива Баба



(титли на аватарите на Шива). Има ли значение, че не знаем бащиното име на освободен от земното учител?

„Винаги, когато някой произнесе с уважение името Бабаджи - казваше Лахири Махасая, - този поклонник незабавно привлича духовна благословия."

Тялото на безсмъртния гуру не носи никакви признаци за възрастта му. Той изглежда като

младеж на не повече от двадесет и пет години. Със светла кожа, среден ръст и тегло, красивото и силно тяло на Бабаджи излъчва доловимо сияние. Очите му са тъмни, спокойни и нежни. Дългите му и блестящи коси имат цвят на мед. Много странен е фактът, че Бабаджи

изключително много прилича на своя ученик Лахири Махасая. Приликата е толкова поразителна, че в по-късните си години Лахири Махасая е можел да мине за баща на изглеждащия ка то

младеж Бабаджи. Свами Кевалананда, моят свят преподавател по санскрит, е прекарал известно време с

Бабаджи в Хималаите.

„Безподобният учител се движеше с групата си от място на място в планината - разказваше ми Кевалананда. - В малкия й състав влизаха двама високо развити ученици американци. След като Бабаджи пребивава известно време на дадено място, той казва: ,Дepa данда утхао" (Да

вдигаме лагера и тояжката). Той носи символическа данда (бамбукова тояжка). Думите му са сигнал за незабавно прехвърляне на групата на друго място. Той невинаги използва този метод

за астрално пътуване; понякога ходи пеша от връх на връх. Бабаджи може да бъде видян и разпознат от другите само когато той пожелае това.

Известно е, че се е появявал в много, леко различаващи се форми на различни поклонници -

понякога с брада и мустаци, а понякога без. Тъй като неговото неразрушаващо се тяло не се нуждае от храна, учителят рядко яде. Понякога, в знак на уважение към посещаващите го

ученици, приема плодове или сварен в мляко ориз и пречистено масло. Зная две удивителни случки от живота на Бабаджи - продължи Кевалананда. - Една нощ

учениците му седели около голям огън, запален за свещена ведическа церемония. Учителя

внезапно взел едно горящо дърво и леко ударил голото рамо на един чела, който се намирал близо до огъня.

— Господине, колко жестоко! - изразил протеста си Лахири Махасая, който също бил там.

— А би ли предпочел да видиш как се превръща в пепел пред очите ти, в съответствие с повелята на миналата си карма?

С тези думи Бабаджи поставил целебната си ръка върху обезобразеното рамо на ученика. — Тази нощ те освободих от мъчителна смърт. Кармичния закон е удовлетворен от твоето

незначително страдание край огъня.

Друг път свещеният кръг около Бабаджи бил обезпокоен от появата на един странник. Той се бил покатерил с удивително умение по почти непристъпната скална издатина край лагера на

учителя. — Господине, вие трябва да сте великият Бабаджи. - Лицето на човека било озарено от

неизразимо благоговение. - От месеци непрестанно ви търся сред тези сурови зъбери. Умолявам

ви, приемете ме за ученик. Когато великият гуру не отговорил, мъжът посочил скалната бездна до краката си. — Ако ми откажете, ще се хвърля от тази планина. Животът за мен няма повече смисъл, ако

не мога да получа вашето водачество към Божественото. — Скачай тогава - безстрастно казал Бабаджи. - Не мога да те приема в сегашното ти

състояние на развитие. Човекът в същия миг се хвърлил върху канарите. Бабаджи наредил на шокираните ученици

да донесат тялото на непознатия. Когато се върнали с обезобразения труп, учителят поставил

божествената си ръка върху мъртвеца. И, о, чудо! Той отворил очи и се проснал смирено пред всемогъщия.

— Сега си готов за ученичество. - Бабаджи излъчвал любов към възкресения ученик. — Ти смело премина трудното изпитание. Смъртта вече няма да те докосне. Сега ти си един от нас. - После произнесъл обичайните си думи за тръгване: ,Дера данда утхао", и цялата група изчезнала

от планината." Аватара живее във вездесъщия Дух. За него не съществува понятието „обратно

пропорционално на квадрата от разстояни ето". Затова само една причина може да мотивира



Бабаджи да запазва физическата си форма от век на век: желанието да даде на човечеството конкретен пример за собствените му възможности. Ако човек никога не зърне Божественото в

плът, тежката илюзия намая, че той не може да преодолее бренността си, ще продължи да го потиска.

Иисус е знаел от самото начало последователността на своя живот. Той е преминал през

всяко събитие не заради самия себе си, не заради някаква кармична принуда, но единствено заради въздигането на мислещите човешки същества. Четиримата му ученици очевидци - Матей, Марк, Лука и Йоан - са записали святата драма за благото на следващите поколения.

За Бабаджи също не съществува относителността на миналото, настоящето и бъдещето. От самото начало той е знаел всички фази на своя живот. И все пак, приспособявайки се към

ограниченото разбиране на хората, той е изиграл много действия от своя божествен живот в присъствието на един или повече свидетели. Така един от учениците на Лахири Махасая присъствал, когато Бабаджи решил, че е дошло времето да оповести възможността за телесно

безсмъртие. Той изразил пред Рам Гопал Музумдар идеята, че това най-накрая трябва да стане известно, за да вдъхнови други търсещи сърца. Великите произнасят думите си и участват в сякаш естествения ход на събитията единствено за благото на хората, точно както казва Хрис-

тос: „Отче,... аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но затова казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил." (Йоан 11:41-42)

По време на посещението ми при Рам Гопал, „неспящият светец" от Ранбаджпур197, той ми разказа чудната история за първата си среща с Бабаджи.

„Понякога аз напусках усамотената си пещера, за да поседя край нозете на Лахири Махасая

в Бенарес - разказваше ми Рам Гопал. - Веднъж в полунощ, докато тихо медитирах заедно с група негови последователи, учителят ми отправи изненадваща молба:

— Рам Гопал - каза той, - иди веднага на Дашасамедхския гатх. Скоро стигнах уединеното място. Нощта бе осветена от лунната светлина и блестящите

звезди. След като поседях известно време в търпеливо мълчание, вниманието ми бе привлечено

от голяма каменна плоча до краката ми. Тя постепенно се повдигаше, разкривайки подземна пещера. Докато камъкът по някакъв неизвестен начин оставаше в равновесие, от пещерата високо във въздуха се издигна една красиво облечена, млада и изключително очарователна жена.

Обкръжена е меко сияние, Тя бавно се спусна срещу мен и застана неподвижно, потънала I състояние на вътрешен екстаз. Най-накрая се раздвижи и нежно продума:

— Аз съм Матаджи198, сестрата на Бабаджи. Помолих брат СИ, а също и Лахири Махасая да дойдат тази нощ тук, за да обсъдим един много важен въпрос.

Една неясна светлина бързо прелетя над Ганг. Странното сияние се отразяваше в

непрогледните води. То се приближаваше все повече и повече, докато не се озова с ослепителен блясък до Матаджи и се сгъсти мигновено в човешката форма на Лахири Махасая. Той смирено

се поклони в нозете на светицата. Преди да съм се опомнил от изненада, отново бях поразен да видя един въртящ се сноп

тайнствена светлина, който се носеше по небето. Спускайки се бързо, огненият водовъртеж се

приближи до нашата група и се материализира в тялото на един красив младеж, който - веднага разбрах - беше Бабаджи. Той приличаше на Лахири Махасая, като единствената разлика беше, че Бабаджи изглеждаше много по-млад и имаше дълга блестяща коса.

Лахири Махасая, Матаджи и аз коленичихме в нозете на великия гуру. Неземно усещане за блажен възторг затрептя във всяка фибра на съществото ми, когато се докоснах до божест вената

плът. — Благословена сестро - каза Бабаджи, - смятам да захвърля телесната си форма и да се

потопя в потока на Безпределното.

— Долових твоето намерение, любими Учителю. Искам да го обсъдим тази нощ. Защо трябва да напускаш тялото си? - Божествената жена го гледаше изпитателно.

— Каква е разликата дали ще облека видима или невидима вълна върху океана на моя Дух? Матаджи отговори с чаровно остроумие:

197

Всемогъщият йогин, който беше видял, че не съм се поклонил пред светинята на Таракешвар (глава 19). 198

―Свята майка‖ Матаджи също е живяла много векове. Тя е почти толкова духовно напреднала, колкото и нейния

брат. Тя пребивава в екстаз в скрита подземна пещера недалеч от гхита Дашасамедх.



— Безсмъртни гуру, щом няма разлика, тогава, моля те, никога не изоставяй своята форма199.

— Да бъде така - тържествено рече Бабаджи. - Никога няма да напусна физическата си форма. Винаги ще бъда видим поне за малък брой хора на тази земя. Бог изрече Собствената си воля чрез устата ти.

Докато с благоговение слушах разговора между тези възвишени същества, великият гуру се обърна към мене с благ жест.

— Не се страхувай, Рам Гопал - каза той, - ти си благословен да бъдеш свидетел на това

безсмъртно обещание. Докато звукът от мелодичния глас на Бабаджи заглъхваше, неговата фигура и фигурата на

Лахири Махасая бавно се издигнаха и полетяха обратно през Ганг. Ореол от ослепител на светлина обрамчваше телата им, докато изчезнаха в нощното небе. фигурата на Матаджи се понесе към пещерата и се спусна в нея. Каменната плоча се затвори от само себе си, сякаш

действаха невидими лостове. Безкрайно въодушевен, аз се отправих обратно към дома на Лахири Махасая. Когато рано

призори се поклоних пред него, той ми се усмихна с разбиране.

— Радвам се за тебе, Рам Гопал - каза той. - Желанието да видиш Бабаджи и Матаджи, което често си изразявал пред мене, най-накрая се изпълни.

Останалите ученици ми съобщиха, че Лахири Махасая не е мръдвал от мястото си от предната вечер.

— Той ни изнесе чудесна беседа за безсмъртието, след като ти тръгна за гхата Дашасамедх -

каза ми един чела. За първи път напълно осъзнах истината в стиховете от Писанията, които твърдят, че самореализираният човек може да се появи на различни места в две или повече тела

по едно и също време. Лахири Махасая по-късно ми обясни много метафизични моменти, отнасящи се до скрития

божествен план за тази земя - завърши Рам Гопал. - Бабаджи е бил избран от Бога да остане в

своето тяло по време на този конкретен световен цикъл. Ще дойдат и ще отминат епоха след епоха, а безсмъртният учител, гледайки драмата на вековете, ще присъства на тази земна сцена."

Глава 34

Материализиране на дворец в Хималаите

— Първата среща на Лахири Махасая с Бабаджи е увлекателна история, една от онези, който ни дават възможност да надзърнем в живота на великия гуру.

Тези думи на Свами Кевалананда бяха прелюдия към един удивителен разказ. Първия път,

когато го чух, аз бях буквално омагьосан. После много пъти увещавах милия си преподавател по санскритски да ми повтаря тази история, която по-късно с фактически същите думи ми разказа и

Шри Юктешвар. И двамата ученици на Лахири Махасая бяха чули величавия разказ непосредствено от устата на своя гуру.

„За първи път се срещнах с Бабаджи, когато бях на тридесет и три години - разказвал

Лахири Махасая. - През есента на 1861 г. бях настанен в Данапур като държавен служител в Министерството на военната промишленост. Една сутрин началникът на управлението ме извика.

— Лахири - каза ми той, - току-що дойде телеграма от главното управление. Трябва да бъдеш преместен в Раникет, където сега се изгражда военна поща200.

Заедно с един прислужник аз се отправих на дългото 500 мили (800 км) пътуване. Пътувайки с коне и двуколки, на тридесетия ден ние пристигнахме в хималайската местност Раникет201.

Моите служебни задължения не бяха обременителни. Можех да прекарвам много часове, разхождайки се по величествените планини. До мен достигна мълвата, че велики светци

199

Тази случка ни напомня за Талес. Великият гръцки философ учел, че няма разлика между живота и смъртта.

Един критик го попитал: „Тогава защо не умрете?". „Защото, отговорил философът, няма никаква разлика." 200

Днес - военен санаториум. Към 1861 г. британското правителство вече било установило телеграфни връзки в

Индия. 201

Раникет, намиращ се в окръг Алмора на Обединените провинции, е разпо ложен в подножието на Нанда Деви,

най-високия хималайски връх (25661 фута – 7821 м) в Британска Индия.



благословили този район с присъствието си. Усетих силно желание да ги видя. Един ранен следобед, докато се разхождах, с изненада чух далечен глас, който ме викаше по име.

Продължих енергично да се катеря по планината Дронгири. Овладя ме леко безпокойство при мисълта, че може и да не успея да се върна обратно, преди тъмнината да се спусне над джунглата.

Накрая стигнах до едно малко открито място, осеяно от всички страни с пещери. На една от каменните издатини стоеше усмихнат младеж и вдигаше приветствено ръка. С удивление забелязах, че - като се изключи меденият цвят на косата му - той забележително прилича на

мене. — Лахири, ти дойде! - Светецът нежно се обърна към мен на хиниди. - Почини си тук в тази

пещера. Аз бях този, който и викаше. Влязох в малка спретната пещера, в която имаше няколко пълнени одеяла и няколко

камандулу (паници).

— Лахири, помниш ли това място? - Йогинът посочи едно сгънато одеяло в ъгъла. — Не, господине. - Леко зашеметен от странността на приключението, аз добавих: - Сега

трябва да тръгвам, преди да падне нощта. Сутринта ме чака работа в службата.

Тайнственият светец отговори на английски: — Службата е създадена за тебе, а не ти за службата. Бях слисан, че този горски аскет не

само говори английски, но и перифразира думите на Христос202. — Виждам, че телеграмата ми е имала въздействие. - Забележката на йогина не ми беше

понятна. Помолих го да ми обясни нейния смисъл.

— Прибягнах до телеграма, за да те извикам тук, в тези усамотени места. Именно аз безмълвно внуших на ума на твоя началник да те прехвърли в Раникет. Когато човек усеща

единството си с човечеството, всички умове стават предавателни станции, чрез които той може да действа по своя воля. - После нежно добави: - Лахири, наистина ли тази пещера не ти се струва позната?

Тъй като аз продължавах объркан да мълча, светецът се приближи и леко ме удари по челото. При неговото магнетично докосване чуден ток премина през мозъка ми, освобождавайки сладките семена на спомените от предишния ми живот.

— Спомням си! - Гласът ми се задавяше от радостни хлипове. - Вие сте моят гуру Бабаджи, който винаги ми е принадлежал! Сцените от миналото оживяват пред очите ми. Тук в тази

пещера аз прекарах много години при предишното си въплъщение! - И тъй като ме преизпълниха неизразими възпоминания, аз със сълзи на очи прегърнах нозете на моя учител.

— Повече от три десетилетия те чакам тук - чакам те да се върнеш при мене! - Гласът на

Бабаджи звънеше с небесна любов. - Ти се изплъзна и изчезна в буйните вълни на живота отвъд смъртта. Магическата пръчка на твоята карма те докосна и ти си отиде! Въпреки че ти ме изгуби

от погледа си, аз никога не те изпуснах от своя! Последвах те през фосфоре сциращото астрално море, където се носят прекрасните ангели. През мрак, буря, катаклизми и светлина аз те следвах като майката-птица, пазеща пиленцата си. Докато измина положеният срок в утробата на майка

ти, когато се появи като бебе - моето око винаги те гледаше. Аз присъствах невидимо, когато ти, заел поза лотос, зариваше слабото си телце в пясъците на Надя през детството си! Търпеливо, месец след месец, година след година аз те наблюдавах, чакайки този ден. Сега ти си с мен! Виж,

там е твоята пещера, която така обичаше в миналото! Аз винаги я пазех чиста и готова за тебе. Тук е осветената от тебе постилка за асани, където ти ежедневно седеше, за да изпълваш своето

разширяващо се сърце с Бога! Виж купата си, от която често пиеше нектара, приготвен от мене! Виж как съм излъскал този меден съд, за да можеш пак да пиеш от него! Скъпи мой, сега разбра ли?

— Мой гуру, какво мога да кажа? - на пресекулки прошепнах аз. - Чувал ли е някой някога за такава безсмъртна любов? - Аз дълго и възторжено гледах своето вечно съкровище - моя гуру

в живота и в смъртта. — Лахири, нуждаеш се от пречистване. Изпий маслото в тази купа и легни край реката. -

Практическата мъдрост на Бабаджи, помислих си аз, усмихвайки се на внезапните си спомени,

винаги е на мястото си.

202

―Съботата е направена за човека, а не човек за съботата‖ (Марко 2:27)



Подчиних се на напътствията му. Въпреки че ледената хималайска нощ бе настъпила, във всяка клетка на моето тяло започна да пулсира приятна топлина, едно вътрешно излъчване.

Чудех се дали неизвестното масло не бе надарено с космическа топлина? Остри ветрове бушуваха край мен в тъмнината, като виеха силно и предизвикателно.

Студените вълни на река Гогаш от време на време заливаха тялото ми, простряно на ка менния

бряг. Наблизо ревяха тигри, но в сърцето ми нямаше страх. Лъчистата енергия, която наскоро се бе появила в мен, вдъхваше увереност в непристъпната ми защитеност. Някол ко часа изминаха, без да усетя. Избледнелите спомени от друг живот се вплетоха в прекрасния рисунък на

настоящето - новото единство с моя божествен гуру. Самотните ми размишления бяха прекъснати от звука на приближаващи се стъпки. В

тъмнината нечия ръка нежно ми помогна да стана и ми даде сухи дрехи. — Ела, братко - каза спътникът ми. - Учителят те очаква. Той ме поведе по пътя през гората.

Тъмната нощ внезапно се освети от равномерно сияние в далечината.

— Дали не изгрява слънцето? - попитах аз. - Нима е изминала цялата нощ? — Още е полунощ. - Моят водач тихо се засмя. - Онази светлина е отблясък от златния

дворец, материализиран тук тази нощ от несравнимия Бабаджи. В далечното минало ти веднъж

изрази желание да се насладиш на красотата на дворец. Сега нашият учител изпълнява това желание и така те освобождава от оковите на кармата203. Той добави: - Тази нощ великолепният

дворец ще бъде сцената за твоето посвещение в крия-йога. Всички твои братя са се събрали, за да те приветстват с хвалебствен химн, радвайки се, че твоето дълго изгнание свърши. Виж!

Пред нас се издигаше огромен дворец от блестящо злато. Обсипан с безброй скъпоценни

камъни, разположен сред прекрасни градини, той представляваше неописуемо великолепно зрелище. Светци с ангелски изражения се бяха разположили край блестящите порти, почти

червени от блясъка на рубините. В декоративните арки бяха инкрустирани диаманти, перли, сапфири и смарагди с необикновена големина и яркост.

Последвах спътника си в просторната приемна зала. Аромат на тамян и рози се носеше из

въздуха, матовите лампи излъчваха разноцветно сияние. Малки групи посветени, някои със светла, а други с тъмна кожа, пееха мелодично или седяха в медитативни пози , потънали във вътрешен покой. Трепетна радост изпълваше атмосферата.

— Любувай се, наслаждавай се на изящното великолепие на този дворец, защото той е създаден единствено в твоя чест. - Водачът ми разбиращо ми се усмихна, когато нададох ня-

колко възторжени възгласа. — Братко - казах аз, - красотата на това творение надхвърля границите на човешкото

въображение. Моля те, обясни ми тайната на неговия произход.

— С удоволствие ще ти изясня. - В тъмните очи на моя спътник просветна мъдрост. - В действителност в тази материализация няма нищо необяснимо. Целият космос е матери -

ализирана мисъл на Създателя. Земята - тази тежка буца пръст, плаваща в космоса, е сън на Бога. Той е направил всички неща от своето съзнание, точно както в съзнанието си насън човек създава и дава живот на различни творения.

Бог първо е създал земята като идея. След това й вдъхнал живот. Възникнали атомите на енергията. Той групирал атомите в това твърдо кълбо. Всичките му молекули се удържат заедно от волята на Бога. Когато Той отдръпне волята Си, земята отново ще се разпадне на енергия.

Енергията ще се разтвори в съзнанието; земята-идея ще изчезне от обективния план. Субстанцията на съня поддържа материализацията си от подсъзнателната мисъл на спящия.

Когато тази свързваща мисъл се оттегли при събуждането, сънят и неговите елементи се стопяват. Човек затваря очи и съзижда творенията на съня, които, когато се събуди, дематериализира без усилие. Той следва божествения архетип. По същия начин, когато се съ-

буди в космическо съзнание, той ще може без усилие да дематериализира илюзиите на космическия сън.

Бидейки едно с безкрайната, всеосъществяваща Воля, Бабаджи може да накара атомите на елементите да се съчетаят и проявят във всякаква форма. Този златен дворец, създаден за един миг, е реален точно както е реална тази земя. Бабаджи създаде това великолепно здание с ума си

203

Кармичният закон изисква всяко човешко желание да бъде осъществено. По този начин желанието е верига,

която приковава човек към колелото на прераждането.



и удържа атомите Му заедно със силата на своята воля точно както Бог е създал земята и я поддържа непокътната. - Той прибави: - когато тази постройка изпълни предназначението си,

Бабаджи ще я дематериализира. Тъй като аз, обзет от благоговение, не продумах, моят водач направи широк жест: — Този блестящ дворец, прекрасно украсен със скъпоценни камъни, не е построен с

човешки усилия или трудно добивани скъпоценности и злато. Той стои здраво - монументално предизвикателство към човека204. Всеки, който се осъзнае като син на Бога, както е направил Бабаджи, може да постигне всяка цел чрез безкрайните възможности, скрити в него.

Обикновеният камък е заключил в себе си тайната на изумителната атомна енергия205, така също и смъртният е електроцентрала на божественото.

Мъдрецът взе от съседната маса една изящна ваза, по чиято дръжка блестяха диаманти. — Нашият гуру създаде този дворец, кристализирайки милиарди свободни космически лъчи

- продължи той. - Пипни тази ваза и нейните диаманти, те ще задоволят всички проверки на

сетивния опит. Аз изследвах вазата и прокарах ръката си по гладките й стени от блестящо злато. Всеки

един от скъпоценните камъни, които щедро я обсипваха, бе достоен за царска колекция.

Дълбоко удовлетворение обхвана ума ми. Забравеното желание, скрито в подсъзнанието ми в продължение на много животи, сега си отиде, едновременно удовлетворено и угасено.

Моят достолепен спътник ме поведе през богато украсени арки и коридори, през анфилада от стаи, пищно мебелирани в стила на императорски дворец. Накрая влязохме в огромна зала. В средата й се издигаше златен трон, инкрустиран със скъпоценности, излъчващи ослепително

многообразие от багри. Там в поза лотос седеше върховният Бабаджи. Коленичих на блестящия под до нозете му.

— Лахири, още ли се наслаждаваш на илюзорното си желание за златен дворец? - Очите на моя гуру блестяха като сапфири. - Събуди се! Скоро цялата ти жажда за земни блага ще бъде уталожена завинаги. - Той прошепна някакви тайнствени думи за благослов. - Сине мой, стани.

Приеми своето посвещение в царството на Бога чрез крия-йога. Бабаджи протегна ръката си. Появи сехома (Жертвен огън), обкръжен с плодове и цветя.

Пред този пламтящ олтар аз получих освобождаващата техника на йога.

Обредът завърши рано призори. В своето състояние на екстаз не усещах нужда да спя и се разхождах из двореца, който бе изпълнен от всички страни със съкровища и безценни предмети

на изкуството. Като слязох във великолепните градини, аз забелязах наблизо същите пещери и голи планини, които предния ден не можеха да се похвалят със съседство с дворци и цветни тераси.

Като се върнах в двореца, приказно блестящ в студената светлина на хималайското слънце, потърсих отново присъствието на учителя си. Той все още седеше на трона, заобиколен от

множество тихи ученици. — Лахири, ти си гладен - каза Бабаджи и добави: - Затвори очи. Когато отново ги отворих, приказният дворец и прекрасните градини бяха изчезнали. Моето

тяло и телата на Бабаджи и учениците сега седяха на голата земя, точно на мястото на изчезналия дворец, недалеч от осветените от слънцето входове на каменните пещери. Припомних си, че моят водач бе отбелязал, че дворецът ще се дематериализира, пленените

атоми ще се освободят и ще се върнат отново в мисълта-субстанция, от която са възникнали. Макар и слисан, аз погледнах доверчиво своя гуру. Не знаех какво още да очаквам от този ден

на чудесата. — Целта, заради която бе построен дворецът, е изпълнена - обясни Бабаджи. Той взе един

глинен съд от земята. - Пъхни си ръката вътре и вземи каквато храна искаш.

Щом докоснах широката, празна купа, тя се напълни с горещи, пържени в масло лучи, къри и редки сладкиши. Аз добре си хапнах и забелязах, че съдът остава винаги пълен. Като свърших

204

Какво е чудото? – То е упрек.

То е няма сатира към човечеството.

Едуард Янг, Нощни мисли 205

Теорията на атомната структура на материята е била изложена в древните индийски трактати на Вайшешика и

Няя. ―Съществуват огромни светове, разположени в пустотата на всеки атом, многообразни като прашинки в

слънчев лъч‖. – Йога Васиштха.



да ям, се огледах наоколо за вода. Моят гуру посочи към купата пред мене. О, чудо! Храната беше изчезнала и на нейно място имаше вода, чиста като планински поток.

— Малцина смъртни знаят, че царството на Бога включва и царството на земните осъществявания - отбеляза Бабаджи. Божествената област се простира до земната, но последната, бидейки илюзорна, не може да включи същността на реалността.

— Обични гуру, миналата нощ вие ми показахте връзката на земната и небесната красота! - Усмихнах се, като си спомних изчезналия дворец. Навярно нито един смирен йогин не е бил посвещаван във високите мистерии на Духа сред по-впечатляващ разкош! Но аз спокойно

наблюдавах поразителния контраст с предната сцена. Сухата земя, не бесният покров, пещерите, предлагащи примитивен приют - всичко това беше прекрасна естествена обстановка за ан-

гелските светци около мене. Същият ден седнах на своето одеяло, осветено от спомените за реализациите ми в миналия

живот. Моят божествен гуру се приближи и прокара ръка над главата ми. Изпаднах в

състоянието нирвикалпа-самадхи, пребивавайки непрекъснато в неговото блаженство седем дни. Преминавайки редуващите се сфери на Самопознанието, аз проникнах в безсмъртните области на реалността.206 Всички илюзорни ограничения отпаднаха едно по едно, душата ми здраво се

настани върху вечния олтар на Космическия Дух. На осмия ден аз паднах в краката на моя гуру и го помолих да остана завинаги с него в това диво и свято място.

— Сине мой - каза Бабаджи, като ме прегърна, - ролята ти в тази инкарнация трябва да бъде играна на външна сцена. Предрождено благословен с много животи на уединена медитация, сега трябва да се смесиш със света на хората.

Дълбок смисъл се крие във факта, че този път ти не се срещна с мене, преди да си вече женен мъж с благоприлични служебни задължения. Трябва да оставиш мисълта да се

присъединиш към тайната ни група в Хималаите. Твоят жи вот следва да премине в многолюдните тържища, служейки като образец за идеален йогин, който в същото време е и глава на семейство.

Виковете на много объркани мъже и жени, живеещи в света, достигнаха ушите на Великия Единен - продължи той. - Ти си избран да занесеш духовна утеха чрез крия-йога на безброй ревностни търсачи. Милионите, които са обременени със семейни връзки и тежки светски

задължения, ще получат ново сърце от тебе - глава на семейство като тях. Трябва да ги насочиш към разбирането, че високите йогически постижения не са недостъпни за семейния човек. Дори

и в света йогинът, който честно изпълнява задълженията си без личен мотив и привързаност, върви по сигурния път на просветлението.

Никаква необходимост не те принуждава да напуснеш света, защото вътрешно ти вече си

разтрогнал всички кармични връзки. Без да си от този свят, ти все пак трябва да бъдеш в него. Предстоят ти още много години, през които съзнателно трябва да изпълняваш своите семейни,

делови, граждански и духовни задължения. Благо ново дихание на божествена надежда ще проникне пресъхналите сърца на светските люде. От твоя уравновесен живот те ще разберат, че освобождението зависи не от външното, а от вътрешното отречение.

Колко далечни ми изглеждаха моето семейство, работата ми, светът, докато слушах своя гуру в усамотението на високите Хималаи. И все пак в думите му звучеше несъкрушима истина . Аз смирено се съгласих да напусна този благословен пристан на покоя. Бабаджи ме научи на

строгите древни правила, ръководещи предаването на йогическото изкуство от гуру на ученик. — Дарявай ключа на крия само на стойностни ученици - каза Бабаджи. - Единствено този,

който се врича да жертва всичко в търсене на Божественото, е достоен да разкрие последните тайнства на живота чрез науката за медитацията.

— Ангелски гуру, така както вече облагодетелствахте човечеството, възкресявайки

загубеното изкуство на крия-йога, няма ли да увеличите тази благодат, като отслабите стриктните изисквания за ученичество? - Аз умоляващо гледах Бабаджи. - Моля ви, позволете

ми да предавам крия на всички търсещи, дори и в началото те да не могат да дадат обет за вътрешно отречение. Измъчените мъже и жени по света, преследвани от тройното страдание207,

206

Тук по-скоро става дума за нирвичара-самадхи. – Бел.ред 207

Физическо, психическо и духовно страдание, изразяващи се съответно в болест, психическа неадекватност или

―комплекси‖ и невежество по отношение на душата.



се нуждаят от особено насърчаване. Те може би никога няма да поемат по пътя към освобождението, ако им бъде отказано посвещение в крия.

— Така да бъде. Божествената воля се изрази чрез тебе. - С тези прости думи милосърдният гуру премахна суровите защитни мерки, които векове са скривали крия от света. - Давай крия свободно на всички, които смирено те помолят за помощ.

След като помълча, Бабаджи добави: — Повтаряй на всеки свой ученик величественото обещание от Бхагавадгита: „Свалпамапя

дхармася, траяте махащо бхаят" - „Дори и малка частица от практикуването на тази религия208

ще ви спаси от ужасни страхове и колосални страдания"209. Когато на следната сутрин коленичих в нозете на своя гуру за прощална благословия, той

усети дълбокото ми нежелание да се разделя с него. — Любимо мое дете, за нас няма раздяла. - Той нежно докосна рамото ми. - Където и да се

намираш, винаги когато ме повикаш, аз в същия миг ще се озова при тебе.

Успокоен от това чудно обещание и богат с наново придобитото злато на Божията мъдрост, аз се спуснах от планината. В службата си бях посрещнат радостно от колегите си, които от десет дни смятали, че съм се загубил в хималайските джунгли. Скоро от главното управление

пристигна писмо. „Лахири трябва да се върне в Данапур", гласеше то. „Бил е преместен в Раникет по

погрешка. Ще бъде изпратен друг човек, за да поеме задълженията му в Раникет." Усмихнах се, като си помислих за скрития ход на събитията, довел ме до това отдалечено

място в Индия.

Преди да се върна в Данапур210, аз прекарах няколко дни с едно бенгалско семейство в Морадабад. Там се събраха шестима приятели, за да ме видят. Когато насочих разговора към

духовни теми, домакинът ни мрачно отбеляза: — О, в днешно време в Индия няма светци! — Бабу - разгорещено запротестирах аз, - в тази страна все още несъмнено има велики

учители! В състояние на силна възбуда, аз се усетих подтикнат да разкажа за моето чудно

преживяване в Хималаите. Малката компания прояви вежливо недоверие.

— Лахири - каза с успокоителен тон един от мъжете, - умът ти е бил подложен на голямо напрежение в разредения планински въздух. Сънувал си с отворени очи.

Горящ с ентусиазма на истината, аз казах, без да помисля: — Ако го призова, моят гуру ще, се яви направо в тази къща. В погледите на всички просветна интерес. Нищо чудно, че групата нямаше търпение да

види светец, материализиран по такъв странен начин. Почти неохотно аз помолих за тиха стая и две нови вълнени одеяла.

— Учителят ще се материализира от етера - казах аз. - Стойте тихо зад вратата, аз скоро ще ви повикам.

Потънах в медитативно състояние, призовавайки смирено моя гуру. Скоро затъмнената стая

се изпълни с неясна еманация на лунна светлина и се появи блестящата фигура на Бабаджи. — Лахири, защо ме викаш за дреболии? - Погледът на учителя беше суров. - Истината е за

сериозните търсачи, а не за онези, които изпитват само празно любопитство. Лесно е да

повярваш, когато видиш нещо с очите си, тогава няма какво да отричаш. Свръхсетивната истина заслужават и откриват единствено онези, които преодоляват естествения си материалистически

скептицизъм. - И строго добави: - Остави ме да си вървя! Аз умолително паднах в нозете му.

208

Дхарма – религиозен обред или правилно действие. 209

Глава II, 40

Тук, в сферата на Карма-йога,

Добрите начинания не се губят,

Нито пък човек може да бъде въвлечен във някакъв грях.

Дори съвсем малка част от този религиозен закон

Може да избави човека от огромната опасност.

(Божествената Йога, с.48) 210

Гара близо до Бенарес.



— Свети гуру, осъзнавам сериозната си грешка и смирено ви моля за прошка. Осмелих се да ви призова, за да събудя вяра в тези духовно слепи умове. Тъй като милостиво се явихте на

молбата ми, моля ви, не си тръгвайте, без да дадете благословия на моите приятели. Макар и да не вярват, те все пак искат да проверят истината в моите странни твърдения.

— Добре, ще остана за известно време. Не искам думите ти да бъдат дискредитирани пред

твоите приятели. - Лицето на Бабаджи омекна, но той добави: - Отсега нататък, сине мой, ще идвам, когато се нуждаеш от мене, а не винаги, когато ме извикаш211.

Напрегнато мълчание се възцари в малката група, когато отворих вратата. Сякаш без да

вярват на очите си, приятелите ми се взираха в сияещата фигура върху одеялото. — Това е масова хипноза! - нервно се засмя един от тях. - Не е възможно някой да е влязъл

в тази стая, без да разберем! Бабаджи усмихнато се приближи и позволи на всеки един да докосне топлата, плътна кожа

на тялото му. Съмненията се разсеяха, моите приятели се проснаха на пода в благоговейно

разкаяние. — Пригответе халва212 - помоли Бабаджи, за да увери, както разбирах, още повече групата

във физическата си реалност. Докато кашата се вареше, божественият гуру разговаряше неп -

ринудено и приветливо. Голяма беше метаморфозата на тези Тома Неверници, които се превърнаха в благочестиви свети Павловци. След като яде, Бабаджи благослови всекиго

поотделно. Внезапен блясък - и ние станахме свидетели на това как електронните елементи от тялото на Бабаджи мигновено се разпаднаха, превръщайки се в разсейваща се парообразна светлина. Съзвучната с Бога волева сила на учителя отслаби своя контрол, сцепил етерните

атоми в негово тяло, и незабавно трилионите фини живототронни искри се изгубиха в резер -воара на Безкрайността.

— Със собствените си очи видях победителя на смъртта - каза почтително Майтра213, един от групата. Лицето му бе преобразено от радостта на скорошното пробуждане. - Върховният гуру си играе с времето и пространството, както детето си играе със сапунени мехури. Видях

този, който има ключове от небето и от земята. Скоро се върнах в Данапур. Здраво хвърлил котва в духовното, аз отново поех

многобройните служебни и семейни отговорности като глава на семейство."

Лахири Махасая също така е разказал на Свами Кевалананда и на Шри Юктешвар историята за друга среща с Бабаджи при обстоятелства, потвърдили обещанието на гуруто: „Ще

идвам винаги, когато имаш нужда от мен." „Това се случи по време на празника Кумбха мела в Аллахабад - разказвал Лахири Махасая

на своите ученици. - Бях отишъл там по време на кратка служебна отпуска. Докато се разхождах

сред тълпите монаси и садху, дошли отдалече, за да участват в свещения празник, забелязах един посипан с пепел аскет, който държеше купичка за подаяния. През ума ми мина мисълта, че

този човек е лицемерен, като носи външни символи на отречението без съответно вътрешно покритие.

Не успях да отмина аскета и изуменият ми поглед попадна на Бабаджи. Той беше

коленичил пред един отшелник със сплъстени коси. — Гуруджи! - Аз забързах към него. - Какво правите тук? — Мия краката на този отшелник, а после ще измия съдовете за готвене. - Бабаджи ми се

усмихна като малко дете и аз разбрах какво имаше предвид. Той искаше да не подлагам никого на критика, а да видя, че Бог обитава еднакво всички телесни храмове - и на най-възвишения, и

на най-изпадналия човек. Великият гуру добави: — Служейки на мъдрия и невеж садху, аз се уча на най-голямата добродетел, която радва

Бога повече от всички останали - смирението."

211

По пътя към Безпределното дори такива просветлени учители като Лахири Махасая могат да стра дат от

излишно усърдие и да бъдат подлагани на дисциплиниране. В Бхагаватгита има немалко епизоди, когато

Божествения гуру Кришна наказва принца на поклонниците Арджуна. 212

Каша, направена от запържен в масло и сварен в мляко грис . 213

Майтра, човекът за когото Лахири Махасая говори тук, по-късно много напреднал в самореализацията.

Срещнах го наскоро след като завърших гимназия. Той посети обителта Махамандал в Бенарес, докато аз бях там.

Тогава той ми разказа за материализацията на Бабаджи пред групата в Мор адабад. ―В резултат на това чудо, ми

обясни Майтра, аз за цял живот станах ученик на Лахири Махасая‖.



Глава 35

Христосоподобният живот на Лахири Махасая

„Защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда." (Матей 3:15) С тези думи към Йоан Кръстител, молейки го да го кръсти, Иисус признава божествените права на своя гуру.

Чрез почтително изучаване на Библията от източна гледна точка 214 и посредством интуитивно възприятие аз се убедих, че в миналите си животи Йоан Кръстител е бил гуру на Христос. В Библията има многобройни пасажи, които подсказват, че в миналото си прераждане

Йоан и Иисус са били съответно Елиах и неговият ученик Елиша. (Така се изписват тези имена в Стария Завет. Гръцките преводачи са изписали имената като Елиас (Илия) и Елисеус (Елисей) и

те отново се появяват в Новия завет в този изменен вид.) В самия край на Стария Завет се прави предсказание за ново въплъщение на Елиах и Елиша:

„Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и

страшен."215 Така Йоан (Елиах), изпратен „преди... деня Господен", е роден малко по-рано, за да служи като предвестник на Христос. На баща му Захарий се явява ангел, за да го уве ри, че бъдещият му син Йоан няма да е друг, а Елиах (Илия).

„А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан... И мнозина синове Израилеви ще

обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него 216 в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен." (Лука 1:13-15).

Иисус два пъти недвусмислено отъждествява Елиах (Илия) с Йоан: „Илия вече дойде и го не познаха... Тогава учениците разбраха, че той им говори за Йоана Кръстителя." (Матей

17:12-13). И още Иисус казва: „Защото всички пророци и законът бяха пророкувани до Йоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде." (Матей 11:13-14)

Когато Йоан отрича, че е пророк Илия (Елиах) (Йоан 1:21), той има предвид, че в скромния

облик на Йоан той вече не се намира във външното величие на Илия, великия гуру. В пре-дишното си въплъщение той е отдал „мантията" на своята слава и духовното си богатство на ученика си Елиша. „Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той

каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде... И вдигна той на Илия кожуха (на английски - плаща, мантията - бел. прев.), който бе паднал от него . (IV Царе

2:9-14). Ролите се обръщат, защото вече не е необходимо Илия-Иоан да бъде гуру на Елисей-Иисус,

сега съвършен в божествената реализация.

Когато Христос се преобразява на планината (Матей 17:3), той вижда именно своя гуру Илия заедно с Мойсей. А в последния си час на кръста Иисус вика божественото име: „Или, или,

лама савахтани?, сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия... Чакай да видим, дали ще дойде Илия да Го избави" (Матей 27:46-49).

Вечната връзка между гуру и ученик, съществуваща между Йоан и Иисус, присъстваше също така между Бабаджи и Лахири Махасая. С нежна загриженост безсмъртният гуру бе преплувал водите на Лета, течащи между последните два живота на неговия чела, и бе насочвал

успешните стъпки на детето, а после и на възрастния Лахири Махасая. Ученикът му трябваше да достигне тридесет и третата си година, за да реши Бабаджи, че е дошло времето отново да

установи никога несекналата връзка. После, след кратката им среща край Маникет, всеотдайният учител отпраща любимия си ученик от малката си група в планината, за да се върне да изпълнява мисията си сред хората. „Сине мой, ще идвам винаги, когато имаш. нужда от

мен." Кой влюбен от смъртните може да даде такова безпределно обещание?

214

Много библейски пасажи показват, че законът за прераждането се е раз бирал и се е приемал. Циклите на

прераждането са по-разумно обяснение за различните състояния на еволюция, в които се намират хората, отколкото

разпространената западна теория, според която нещо (съзнанието за собствена личност) възниква от нищото,

съществува с различни степени на енергия тридесет - деветдесет години и след това отново се връща в първичната

пустота. Немислимото естество на тази пустота е проблем, който много би допаднал на един средновековен схоласт 215

Книга на пророк Малахия 4:5. 216

„Пред него", т. е. „пред Господа"



Без обществото да разбере, от отдалечения кът на Бенарес започнало да нахлува едно велико духовно възраждане. Но както не може да се скрие ароматът на цветята, така и Лахири

Махасая, живеещ тихо като образцов глава на семей ство, не можел да скрие присъщото си величие. Постепенно от всички части на Индия стремящите се към Бога се стича ли като пчели, търсещи божествения нектар на постигналия освобождение учител.

Началникът на Лахири Махасая, англичанин, бил един от първите, които забелязали странната трансцендентална промяна в своя служител и ласкаво започнал да го нарича „Екс-тазният Бабу".

— Господине, изглеждате тъжен. Какво се е случило? - С този съчувствен въпрос Лахири Махасая се обърнал една сутрин към началника си.

— Жена ми в Англия е опасно болна. Много се тревожа. — Ще се опитам да ви съобщя нещо за нея. - Лахири Махасая излязъл от стаята и за малко

се усамотил. Като се върнал, той успокояващо се усмихвал.

— Жена ви се поправя. Сега ви пише писмо. - И всеведущият гуру изрецитирал няколко пасажа от посланието.

— Екстазни Бабу, вече зная, че не сте обикновен човек. Но все пак не мога да повярвам, че

по своя воля можете да пренебрегнете времето и пространството! Обещаното писмо накрая пристигнало. Изуменият началник открил, че в него се съдържали

не само добрите новини за оздравяването на жена му, но и същите фрази, които сед мици преди това Лахири Махасая бил повторил.

Няколко месеца по-късно в Индия дошла и жената. Тя посетила офиса, където Лахири

Махасая спокойно седял на бюрото си. Жената се приближила към него с благоговение. — Господине - казала тя, - именно вашата фигура, обкръжена с прекрасна светлина, видях

преди няколко месеца край болничната си постеля в Лондон. В същия миг напълно се излекувах! Не след дълго бях в състояние да предприема дългото презокеанско пътуване до Индия.

Ден след ден един или трима търсещи молели възвишения гуру за посвещение в крия. В допълнение към тези духовни задължения и към задълженията си в службата и семейството великият учител проявявал жив интерес и към образованието. Той организирал много учебни

групи и изиграл активна роля в изграждането на голяма гимназия в района Бенгалитола в Бенарес. Редовните му беседи върху Свещените писания, наричани „Събрание на Гита", жадно

се посещавали от много търсачи на истината. Чрез тези разностранни дейности Лахири Махасая се стремял да отговори на обичайното

предизвикателство: „Кога да се намери време за благочестива медитация, след като се из-

пълняват служебни и обществени задължения?" Хармонично балансираният живот на великият гуру - глава на семейство, станал мълчаливо вдъхновение за хиляди питащи сърца. По лучавайки

само скромна заплата, пестелив, умерен, достъпен за всички, учителят естествено и щастливо вървял по пътя си в земния живот.

Макар и настанен в скута на Върховния, Лахири Махасая показвал уважение към всички

хора, независимо от различните им достойнства. Когато последователите му го приветствали, той на свой ред им се покланял. С детинско смирение учителят често докосвал стъпалата на другите, но рядко им позволявал да му оказват същата почит, въпреки че такова преклонение

пред гуруто е древен източен обичай. Забележителна черта от живота на Лахири Махасая е това, че той давал посвещение в крия

на хора от всякакво вероизповедание. Сред първите му учениции имало не само индуисти, но и мюсюлмани, и християни. Монисти и дуалисти, хора от всякакви вероизповедания или без установена вяра - всички без изключение били приемани и обучавани от универсалния гуру.

Един от високо напредналите му ученици бе Абдул Гуфор Хан, мохамеданин. Изисквало се е голям кураж от страна на Лахири Махасая, за да се опита, въпреки високата си брахманска каста,

да разруши суровия кастов фанатизъм на своето време. Хора с всякакво обществено положение намирали подслон под вездесъщите крила на учителя. Подобно на всички Боговдъхновени пророци, Лахири Махасая дал нова надежда на отхвърлените и угнетените.

„Винаги помнете, че не принадлежите на никого и никой не ви принадлежи. Помнете, че някой ден ще трябва внезапно да оставите всичко в този свят - така че се запознайте с Бога сега - казвал великият гуру на своите ученици. - Пригответе се за предстоящото астрално пътуване



след смъртта, като всеки ден летите с балона на Богоразбирането. Посредством илюзия вие се възприемате като вързоп от плът и кости, който в най-добрия случай е гнездо на грижи217. Меди-

тирайте непрестанно, за да можете скоро да се видите като Безпределна Същност, свободна от всякакво страдание. Престанете да бъдете затворници на телата си. Използвайки тайния ключ на крия, се научете да се спасявате в Духа."

Великият гуру насърчавал разнородните си ученици да се придържат към добрата традиционна дисциплина на собствената им вяра. Подчертавайки всеобемащата природа на крия като практическа техника за освобождение, Лахири Махасая давал след това на своите чела

свободата да изразяват живота си в съответствие с тяхната среда и възпитание. „Мюсюлманинът трябва да извършва намаз218 четири пъти на ден - посочвал учителят. -

Четири пъти на ден индуистът трябва да медитира. Християнинът трябва да коленичи четири пъти на ден, молейки се на Бога, а след това да чете Библията."

С мъдра проницателност гуру водел своите ученици по пътя на бхактийога (йога на

предаността), кармайога (йога на действието), джнаянайога (йога на мъдростта) или раджайога (царска, или съвършена йога), според естествените склонности на всеки човек. Учителят, който бавно давал своето разрешение на поклонниците, желаещи да поемат по официалния път на

монашеството, често ги предупреждавал първо добре да обмислят суровостта на монашеския живот.

Великият гуру учел учениците си да избягват теоретичните дискусии върху Свещените писания. „Мъдър е единствено този, който се посвещава на медитация, а не само на четене на древните откровения - казвал той. - Разрешете проблемите си чрез медитация219. Заменете

безполезните религиозни спекулации с действителен контакт с Бога. Изчистете умовете си от догматичните теологични дебри, пуснете вътре свежите целебни води на прякото възприятие.

Настройте се в съзвучие с действения вътрешен Водач. Божественият Глас има отговор за всяка дилема в живота. Макар че изобретателността на човека да попада в беди сякаш е неизчерпаема, Подкрепата на Безпределното е не по-малко находчива."

Един ден вездесъщието на учителя било проявено пред група ученици, които слушали неговото изложение на Бхагавад-гита. Догато обяснявал смисъла на Кутастха Чайтаня, или Христовото съзнание в цялото вибрационно творение, Лахири Махасая внезапно се задъхал и

извикал: — Аз потъвам в телата на много души край бреговете на Япония!

На следната сутрин учениците прочели във вестниците информация за смъртта на много хора, чийто кораб предния ден потънал край Япония.

Отдалечените ученици на Лахири Махасая често осъзнавали, че ги обгръща неговото

присъствие. „Аз съм винаги с онези, които практикуват крия - утешавал той онези чела, които не можели да останат близо до него. - Аз ще ви водя към Космическия Дом чрез вашето

разширяващо се възприятие." Един поклонник казал на Свами Сатянанда, че нямайки възможност да отиде в Бенарес, той

все пак получил съвършено посвещение в крия по време на сън. Лахири Махасая се явил, за да

обучи чела в отговор на молбите му. Ако ученикът пренебрегвал някое от светските си задължения, учителят кротко го поправял

и дисциплинирал.

„Думите на Лахири Махасая бяха меки и целебни, дори когато беше принуден открито да говори за грешките на чела - каза ми веднъж Шри Юктешвар. И печално добави: - Нито един

ученик никога не успя да избегне шиповете на учителя." Не можах да се въздържа да не се разсмея, но честно уверих Шри Юктешвар, че остра или не, всяка негова дума винаги е била музика за ушите ми.

217

―Колко много видове смърт има в телата ни! Нищо друго няма в тях, освен смърт.‖ – Мартин Лутер. Разговор на

масата. 218

Основната молитва на мюсюлманите, обикновено повтаряна 4-5 пъти на ден. 219

Търси истината в медитация, а не в плесенясалите книги. ―За да видиш луната, гледай небето, а не езерото.‖ –

персийска пословица.



Лахири Махасая грижливо разделил крия на четири последователни посвещения220. Той дарявал трите по-висши техники само след като поклонниците покажели определен духовен

прогрес. Веднъж един чела, убеден, че не е оценен достатъчно високо, изразил своето недоволство.

— Учителю - казал той, - аз несъмнено вече съм готов за второто посвещение.

В същия момент вратата се отворила, за да пусне един скромен ученик, Бринда Бхагат. Той бил пощальон в Бенарес.

— Бринда, седни тук до мене. - Великият гуру топло му се усмихнал. - Кажи ми, готов ли си

за втората техника на крия? Дребният пощальон събрал умолително длани.

— Гурудева - казал той тревожно, - без повече посвещения, моля ви! Как мога да усвоя някоя по-висша техника? Днес дойдох да помоля за благословията ви, защото първата бо-жествена крия ме изпълни с такова опиянение, че не мога да разнасям писмата си!

— Бринда вече плува в океана на Духа. - При тези думи на Лахири Махасая другият ученик увесил глава.

— Учителю - казал той, - сега разбрах, че съм негоден работник, който търси грешката в

инструментите си. Пощальонът, който бил необразован човек, благодарение на крия развил такава

проницателност, че учените от време на време се обръщали към него, за да разтълкува заплетени въпроси от Свещените писания. Невеж по отношение на правописа и синтаксиса, дребният Бринда си спечелил слава в средите на учените пандити.

Освен множеството ученици на Лахири Махасая от Бенарес, стотици идвали при него от отдалечени части на Индия. Самият той няколко пъти пътувал из Бенгалия, посещавайки

домовете на тъстовете на двамата си синове. Така, благословена от неговото присъствие, Бенгалия станала като медна пита, изпълнена с малките групи по крия. Особено в областите Кришнагар и Вишнупур много безмълвни поклонници и до днес поддържат невидимия поток на

духовното течение на медитацията. Сред множеството светци, получили крия от Лахири Махасая, може да се спомене

знаменитият Свами Бхаскарананда Сарасвати от Бенарес и високоразвитият аскет от Девгар,

Ба-лананда Брахмачари. Известно време Лахири Махасая бил частен преподавател на сина на махараджа Ишвари от Бенарес - Нараян Синха Бахадур. Като осъзнали духовното ниво на учите-

ля, махараджата и неговият син помолили за посвещение в крия, както бил направил и махараджа Йотиндра Мохан Тхакур.

Множество ученици на Лахири Махасая, заемащи влиятелно положение в света, желаели да

разширят кръга на известност на крия. Но гуру отказал да даде разрешение. Един чела, придворен лекар на владетеля на Бенарес, предприел организирани усилия, за да разпространи

името на учителя като „Каши Баба" (Възвишения от Бенарес)221. Но гуру забранил и това. „Нека ароматът на цветето крия се носи естествено, без да се парадира - казвал той. -

Семената му ще пуснат корени в почвата на духовно плодородните сърца."

Въпреки че великият учител не приемал системата за преподаване чрез съвременното посредничество на една организация или чрез печата, той знаел, че силата на неговото послание ще нараства като непобедим поток, заливайки бреговете на човешкия ум. Промененият и

пречистен живот на неговите последователи е неподправена гаранция за безсмърт ната жизненост на крия.

През 1886 година, двадесет и пет години след посвещението си в Раникет, Лахири Махасая излязъл в пенсия222. Щом станал достъпен и през деня, броят на учениците, които го търсели, започнал непрекъснато да нараства. Сега великият гуру прекарвал в мълчание по-голяма част от

времето си, скръстил крака в спокойна поза лотос. Той рядко напускал малката си стая дори и за разходка или за Да отиде в друга част на къщата. Учениците почти непрекъснато пристигали в

мълчалив поток, за да получат даршан (просветление) от учителя.

220

Тъй като крия-йога може да бъде разделена на по различни начини, Лахири Махасая мъдро подбрал четири

степени, които, както той прозрял, съдържат същината и са най-ценни в действителната практика. 221

Други титли, с които учениците наричали Ла хири Махасая, били: Йогибар (най -велик йогин), Йогирадж (цар на

йогите) и мунибар (най-велик светец), към които аз прибавям Йогаватар (въплъщение на йога). 222

Бил работил общо 35 години в държавното министерство.



За страхопочитание на всички очевидци в обичайното физиологично състояние на Лахири Махасая се проявявали свръхчовешки черти: бездиханност, липса на сън, спиране на пул са,

немигащи по цели часове очи и дълбоко излъчване на покой. Нито един посетител не си тръгвал, без да се възвиси духовно, всички разбирали, че са получили мълчалива благословия от един истински Божи човек.

Сега учителят позволил на своя ученик Панчанон Бхатачаря да открие „Арийска мисия" в Калкута. Тук учениците на светеца разпространявали посланието на крия-йога и приготвяли за благото на обществото някои йогически билкови223 лекарства.

В съответствие с древния обичай учителят давал за лечение на най-различни болести масло от дървото ним224 . Когато гуруто молел някой ученик да рафинира маслото, той лесно

изпълнявал задачата. Ако се опитвал някой друг, той се сблъсквал със странни трудности и в крайна сметка откривал, че преминавайки през необходимите дестилационни процеси, лечебното масло почти се е изпарило. Очевидно благословията на учителя била необходима

съставна част.

Тук са показани почеркът и подписът на Лахири Махасая на бенгалски. Това са редове от

писмото му до един ученик. Великият учител тълкува санскритски стих по следния начин: „Този, който постига състояние на покой, при което клепките не трепват, е достигнал самбхави мудра.

(подпис) Шри Шяма Чаран Дева Шарман." Арийската мисия предприела публикуването на много от коментарите на гуру към

Свещените писания. Подобно на Иисус и други велики пророци, самият Лахири Махасая не

написал нито една книга, но неговите проникновени тълкувания били записани и подредени от различни ученици. Някои от тези доброволни секретари по-проницателно от другите предавали точния смисъл на дълбокото прозрение на своя гуру, но като цяло усилията на всички били

успешни. Благодарение на тяхното усърдие светът притежава несравнимите коментари на Лахири Махасая върху двадесет и шест древни писания.

Господин Ананда Мохан Лахири, внук на учителя, е написал интересна брошура за крия. „Текстът на Бхагавадгита е част от великия епос Махабхарата, който съдържа няколко възлови момента (вяскути) - пише Шри Ананда. - Ако оставим тези възлови моменти без отговор, няма

да намерим нищо друго освен някакви странни и трудно разбираеми митични истории. Ако оставим тези възлови моменти без обяснение, ще изгубим учението, което Изтокът е съхранявал

със свръхчовешко търпение след хилядолетно търсене и опит225. Именно коментарите на Лахири

223

В древноиндийските трактати могат да се открият обширни познания за билките. Хималайските билки били

използвани за подмладяване. Това прикова вниманието на света през 1938 г., когато този метод бе използван от

78-годишния пандит Надан Мохан Малавия, заместник ректор в Хинди университета в Бенарес . За 45 дни

видният учен си възвърнал в забележима степен здравето, силата, паметта, нормалното виждане, появили се

признаци на никнене на нови зъби, всички бръчки изчезнали. Билковото лечение, известно като кая -калпа, е един от

осемдесетте метода за подмладяване, посочени в индийската Аюрведа, или медицинска наука. Пандитът Малавия

се подложил на лечение, проведено от Шри Калпачаря Свами Бесхундасджи, който твърдял, че е роден през 1766 г..

Той притежавал документи, потвърждаващи, че е на повече от сто години. Репортерите от Associated Press

отбелязват, че изглеждал като 40-годишен.

Древните индийски трактати разделят медицината на осем канона: саля (хирургия), салакя (болести на врата),

кая-чиакитса (телесна медицина), бхутавидя (знаие за лечебните субстанции), каумара (проблеми в м ладенческа

възраст), агада (токсикология), расаяна (дълголетие), вагикарана (тонизиране). Ведическите лекари използвали

фини хирургически инструменти, прилагали пластична хирургия, знаели медицинските средства за

противодействие на влиянието на отровен газ, извършвали цезарово сечени и мозъчни операции, имали умения в

активизацията на лекарствата. В своята Materia Medica Хипократ, известен лекар от V в. пр. Хр. е знаел много

неща от индийските източници. 224

Източноиндийско дърво. Неговата ценност за медицината вече е призната на Запад, където горчивата кора на

ним се използва като тонизиращо средство, а маслото от семената и плодовете се е оказало изключително полезно

при лекуване на проказа и други болести. 225

„На множество печати, открити напоследък при археологически разкопки в долината на Инд, датирани към

третото хилядолетие пр. Хр., са изобразени фигури, седящи в медитативни пози, които сега се използват в систе -

мата йога и това потвърждава предположението, че дори и тогава са били известни някои наченки на йога. Можем

не без основание да заключим, че систематичното самонаблюдение с помощта на специално заучавани методи се



Махасая са тези, които изясняват без алегории самото учение на религията, така изкусно скрито зад главоблъсканицата на буквите и образите в Писанията. Вече няма неразбираемо жонглиране

с думи, учителят доказва, че безсмислените иначе формули на ведическия култ са пълни с научен смисъл...

Знаем, че обикновено човек е безпомощен против метежната власт на лошите страсти, но на

свой ред те стават безсилни и човек престава да им угажда, когато го озари съзнание за върховно и трайно блаженство чрез крия-йога. Тук отхвърлянето, отрицанието на низшите страсти се съчетава с приемане, утвърждаване на блаженството. Без такъв начин на действие

стотиците морални максими, свързани единствено с отрицание, са безполезни. Стремежът ни към дейност в света убива у нас чувството за духовно благоговение. Ние не

можем да възприемем Великия Живот зад всички имена и форми просто защото науката достъпно ни обяснява как можем да използваме силите на природата, а тази фамилиарност предизвиква пренебрежение към нейните окончателни тайни. Отношенията ни с природата при-

добиват характер на практичен бизнес. Ние я разчепкваме, така да се каже, за да разберем как може да бъде използвана, за да служи на целите ни; ние използваме енергиите й, чиито Из-точник си остава неизвестен. В науката нашите отношения с природата са отношенията на

господар с неговия слуга, а във философски смисъл тя е като арестант на подсъдимата скамейка. Ние я подлагаме на кръстосан разпит, отправяме й предизвикателства и ежеминутно претегляме

доказателствата й върху човешките везни, които не могат да измерят скритите й ценности. От друга страна, когато Азът се намира във връзка с по-висша сила, природата автоматично се подчинява, без принуда или насилие, на волята на човека. Тази неизискваща уси лие власт над

природата неразбиращите материалисти наричат „чудо". Животът на Лахири Махасая представлява пример, който променя погрешните представи,

че йога е тайнствена практика. Всеки човек може да намери чрез крия пътя, за да разбере истинската си връзка с природата и да усети духовна почит към всички явления, било то мистични или ежедневни, независимо от постановките на физиката226. Трябва да помним, че то-

ва, което е било тайнство преди хиляда години, вече не е, и това, което е мистериозно днес, може да стане напълно разбираемо след стотици години. В основата на всички прояви лежи Безпределното, Океанът на Силата.

Законът на крия-йога е вечен. Той е верен като математи ката. Подобно на простите правила за събиране и изваждане, законът на крия никога не може да бъде унищожен. Дори и да

превърнем в пепел всички книги по математика, склонните към логика винаги ще преоткрият същите истини; дори и да унищожим всички свещени книги по йога, нейните фундаментални закони ще излязат наяве, щом се появи истински йогин, който носи в себе си чиста набожност, а

следователно и чисто знание." Точно както Бабаджи е един от най-великите аватари - махаватар, а Шри Юктешвар е

Джнянаватар, или Въплъщение на Мъдростта, така Лахири Махасая справедливо може да бъде наречен йогаватар, или въплъщение на Йога. По стандартите както на количественото, така и на качественото добро той е издигнал духовното ниво на обществото. Според способността си да

въздига близките си ученици до състояние, подобно на Христовото, и мъдро да разпръсква истината сред масите Лахири Махасая се нарежда сред спасителите на човечеството.

Неговата уникалност като пророк се крие в практическото акцентиране върху опредлен

метод, крия, даващ за пръв път широк достъп към йогическата свобода на всички хора. Като оставим настрана чудесата на собствения му живот, йогаватарът несъмнено достига върха на

всички чудеса, свеждайки цялата древна сложност на йога до ефективна простота, която не лежи отвъд границите на обикновеното разбиране.

практикува в Индия от пет хиляди години... Индия е разработила ценно религиозно отношение към ума и етически

норми, които са уникални, особено във връзка с широката им приложимост в живота. Една от тях е толерантността

по отношение на интелектуалните вярвания и доктрини, което изумява Запада, където от столетия преследването на

ереси е било всеобщо, а кървавите войни между народите за сектантско надмо щие са били постоянно явление." -

Извадки от статията на професор В. Норман Браун, публикувана през май 1939 г. Bulletin o f the American Council of

Learned Societies, Washington, D.C 226

Тук можем да си припомним думите на Карлайл в Sartor Resartos ―Човек, който не може да се учудва, който не

се учудва (и не се прекланя), дори и да бъде президент на безброй краски общества и да носи… в главата си резюме

от всички лабораторни изследвания и наблюдения с техните резултати, не е нищо друго, освен чифт очила, зад

които няма очи‖.



По отношение на чудесата Лахири Махасая често казва: „Действието на фините закони, които са непознати на хората като цяло, не трябва да се обсъжда публично или да се публи кува,

без да се направи необходимото разграничение." Ако на тези страници аз като че ли съм пренебрегнал предупредителните му думи, то е защото той ми даде вътрешна увереност. Освен това, записвайки живота на Бабаджи, Лахири Махасая и Шри Юктешвар, аз сметнах за

целесъобразно да пропусна много наистина чудни истории, които едва ли биха могли да бъдат включени, без да се напише и цял обяснителен том по философия.

Нова надежда за новите хора! „Божественото единение - провъзгласи йогаватарът - е

възможно благодарение на собствените усилия. То не зависи от теологичните вярвания или от своеволието на някакъв Космически Диктатор."

Чрез ключа на крия-йога хората, които не могат да повярват в божествеността на някой човек, в крайна сметка ще съзрат цялата божественост на самите себе си.

Глава 36 Интересът на Бабаджи към Запада — Учителю, виждали ли сте някога Бабаджи?

Беше топла лятна нощ в Серампор, огромни тропически звезди блещукаха над главите ни, докато седяхме със Шри Юктешвар на балкона на втория етаж в неговия дом.

— Да. - Учителят се усмихна на прямия ми въпрос. Очите му се озариха от благоговение. - Три пъти бях благословен да видя безсмъртния гуру. Първата ни среща беше в Аллахабад на празника Кумбха мела.

Религиозните панаири, които се провеждат в Индия от незапомнени времена, са известни като Кумбха мела. Те са съхранявали постоянно духовни цели сред масите. Набожните индуси

са се събирали с милиони на всеки шест години, за да се срещнат с садху, йогини, свами и аскети от всички видове. Много са отшелниците, които никога не напускат усамотените си пещери, освен за да посетят мела и да дадат благословии на светските мъже и жени.

„По времето, когато срещнах Бабаджи, не бях свами - продължи Шри Юктешвар, - Но вече бях получил крия посвещение от Лахири Махасая. Той ме насърчи да се включа в мела, която се провеждаше през януари 1894 г. в Аллахабад. Това беше мо ето първо преживяване

на.Кумбха. Чувствах се леко зашеметен от врявата и напора на тълпата. Оглеждайки се изпитателно наоколо, аз не видях нито едно просветлено лице на учител. Като минах по моста

на брега на Ганг, забелязах наблизо един познат, който протягаше просешка купичка. — О, този панаир не е нищо друго освен хаос от шум и просяци - разочаровано си

помислих аз. - Чудя се дали западните учени, които търпеливо разширяват областта на позна-

нието за практическото добруване на човечеството, не са по-скъпи на Бога от тези безделници, които изповядват религия, но мислят за подаяния.

Моите тайни размишления за социална реформа бяха прекъснати от гласа на един висок саннясин, който бе спрял пред мене:

- Господине - каза той, - един светец ви вика.

- Кой е той? - Елате и вижте сам. Колебливо последвах лаконичния съвет и скоро се видях до едно дърво, под чиито клони

се бяха подслонили един гуру с привлекателна група ученици. Учителят, светла, необикновена фигура с блестящи тъмни очи, се надигна, когато наближих, и ме прегърна.

- Добре дошъл, Свамиджи - нежно ми каза той. - Господине - подчертах аз, - аз не съм свами. - Онези, към които божествено насочвам получаването на титлата „свами", никога не я

отхвърлят. - Светецът се обръщаше към мене просто, но в думите му звучеше дълбока убеденост в истината. Незабавно бях обхванат от вълна на духовно блаженство. Усмихвайки се на

внезапното си издигане в древния монашески орден227, аз се поклоних в нозете на очевидно великото и ангелско същество в човешка форма, което ми бе оказало тази чест.

227

Шри Юктешвар по-късно е бил официално посветен в Ордена Свами от Маханта (главата на манастира) на

/будх Гая



Бабаджи - тъй като това беше той - ми посочи да седна до него под дървото. Той беше силен и млад и изглеждаше като Лахири Махасая, но тази прилика не ме изненада, въпре ки че

често бях слушал за необикновеното подобие в облика на двамата учители. Бабаджи притежава сила, посредством която може да попречи на възникването на определена мисъл в ума на човека. Очевидно великият гуру искаше аз да се чувствам съвсем естествено в негово присъствие, а не

да съм преизпълнен с благоговеен трепет, осъзнавайки кой е той. — Какво мислиш за Кумбха мела ? — Много съм разочарован, господине - казах аз и побързах да добавя. - Това се отнася за

времето преди да ви срещна. Светците и тази суматоха някак си не си подхождат. — Дете - каза светецът, макар че на пръв поглед аз бях два пъти по-възрастен от него, -

недей да осъждаш цялото за грешките на множеството. Всичко на земята има смесен характер като смесица на пясък и захар. Бъди като мъдрата мравка, която отделя само захарта и оставя пясъка недокоснат. Въпреки че мнозина садху, намиращи се тук, все още блуждаят в заблудата,

все пак мела е благословена и с присъствието на неколцина, постигнали осъзнаване на Бога. Имайки предвид собствената си среща с възвишения учи тел, аз бързо се съгласих с това

становище.

— Господине - отбелязах аз, - мислех си за учените от Запада, далеч надхвърлящи по интелект повечето от събраните тук. Те живеят в далечна Европа и Америка, имат различни

вероизповедания и не знаят нищо за истинското значение на такава мела, като настоящата. Те са хора, които биха могли да извлекат изключително голяма полза от срещи с индийски учители. Но въпреки високите интелектуални постижения много от хората на Запад се придържат към

отявлен материализъм. Други, известни в науката и философията, не признават същностното единство на религиите. Техните вероизповедания служат като непреодолима бариера,

заплашваща да ги държи отделени от нас завинаги. — Виждам, че се интересуваш от Запада, точно както и от Изтока. - Лицето на Бабаджи

засия от одобрение. - Усетих, че сърцето ти е достатъчно широко и го боли за всички хора - и

източни, и западни. Затова те извиках тук. Изтокът и Западът трябва да установят златен среден път, съчетаващ активността и

духовността - продължи той. - Индия има да научи много от Запада по отношение на материал-

ното развитие, а на свой ред Индия може да научи Запада на универсалните методи, чрез които той ще бъде в състояние да постави религиозните си вярвания върху непоклатимите основи на

йогическото учение. Ти, Свамиджи, трябва да изиграеш определена роля в предстоящия хармоничен обмен

между Изтока и Запада. След няколко години аз ще ти изпратя ученик, когото ще можеш да

обучиш за разпространението на йога на Запад. Оттам към мене като потоп прииждат вибрациите на много търсещи духовното души. Усещам, че в Америка и Европа има много по-

тенциални светци, които чакат да бъдат пробудени." На това място от разказа си Шри Юктешвар се обърна към мене и ме погледна право в

очите:

— Сине мой - каза той, като се усмихваше в лунната светлина, - ти си ученикът, когото преди години Бабаджи обеща да ми изпрати.

Бях щастлив да науча, че Бабаджи е насочвал стъпките ми към Шри Юктешвар, но все

пак ми беше трудно да си се представя в непознатия Запад, далеч от своя любим гуру и простия покой на неговата обител.

„След това Бабаджи заговори за Бхагавадгита - продължи Шри Юктешвар. - За моя изненада, с няколко хвалебствени думи той показа, че е наясно с факта, че съм написал тъл-кувания върху различни глави от Гита.

— Свамиджи, заеми се с още една задача по моя молба - каза великият учител. - Няма ли да напишеш една кратка книга за единството, което лежи в основата на християнското и

индуисткото Свещени писания? Покажи чрез паралелни позовавания, че вдъхновените Божии синове са говорели едни и същи истини, сега замъглени от сектанските различия между хората.

— Махараджи228 - отговорих аз неуверено, - каква задача! Дали ще мога да я изпълня?

Бабаджи тихо се засмя:

228

Велик цар― - титла, изразяваща уважение



— Сине, защо се съмняваш? - каза той убедително. - Кажи ми, Чия работа е всичко това и Кой е Извършителят на всяко действие? Всичко, което Господ ме подбужда да казвам,

непременно ще се материализира като истина. Сметнах се упълномощен от благословията на светеца и се съгласих да напиша книгата.

Чувствайки, че вече е време да си вървя, аз неохотно станах от купчината листа, върху ко ито

седях. — Познаваш ли Лахири229? - попита учителят. - Той е велика душа, нали? Разкажи му за

нашата среща. - След това той ми предаде послание за Лахири Махасая.

След като смирено се поклоних на сбогуване, светецът благо се усмихна: — Когато книгата ти бъде завършена, ще те навестя - обеща той. - А засега довиждане.

Напуснах Аллахабад на следващия ден и заминах за Бенарес. Щом отидох в дома на моя гуру, веднага му разказах за чудесния светец, когото бях срещнал на Кумбха мела.

— О, нима не го позна? - В очите на Лахири Махасая играеше смях. - Да, разбирам, че не

си могъл, защото той не ти е позволил. Това е бил моят несравним гуру, небесният Бабаджи! — Бабаджи! - повторих аз, обзет от благоговеен трепет. - Йогическият Христос Бабаджи!

Невидимо-видимият спасител Бабаджи! О, само ако можех да върна миналото и още веднъж да

се намирам в неговото присъствие, да се преклоня в лотосовите му нозе! — Не се тревожи - успокои ме Лахири Махасая. - Той ти е обещал, че ще се видите

отново. — Гурудева, божественият учител ме помоли да ви предам едно съобщение. „Кажи на

Лахири, каза той, че запасът сили за този живот изтича и почти привършва."

Щом произнесох тези загадъчни думи, тялото на Лахири Махасая започна да трепери, като че ли докоснато от мълния. След това за един миг всичко се успокои. Усмихнатото му лице

стана невероятно сурово. Подобно на дървена статуя, седяща мрачно и непоклатимо на мястото си, тялото му загуби цвят. Бях разтревожен и объркан. Никога в живота си не бях виждал тази радостна душа да проявява такава страховита сериозност. Останалите присъстващи ученици се

взираха загрижено в него. Три часа изминаха в пълно мълчание. След това Лахири Махасая възвърна естественото

си бодро поведение и заговори нежно с всеки ученик. Всички си отдъхнаха облекчено.

По реакцията на учителя си схванах, че посланието на Бабаджи е било непогрешим сигнал, от който Лахири Махасая е разбрал, че скоро ще напусне тялото си. Неговото величаво

мълчание доказа, че моят гуру мигновено е привел под контрол съществото си, прерязал е последната нишка на привързаност към материалния свят и се е потопил в своето вечно живо тъждество в Духа. Думите на Бабаджи всъщност са означавали: „Аз винаги ще бъда с тебе."

Въпреки че Бабаджи и Лахири Махасая бяха всеведущи и не се нуждаеха от мен или от друг посредник, за да общуват помежду си, великите често снизхождат до изпълнението на

определена роля в човешката драма. От време на време те предават своите пророчества чрез посланици по обичаен път, така че изпълнението на техните думи да вдъхне по-голяма божествена вяра в широк кръг от хора, научили по-късно за това.

Скоро напуснах Бенарес и в Серампор започнах работа върху книгата за Свещените писания, за която ме бе помолил Бабаджи - продължи Шри Юктешвар. - Едва наченал задачата, и вече бях в състояние да съчиня поема, посветена на безсмъртния гуру. Мелодичните стихове

се изливаха без усилие изпод перото ми, въпреки че никога преди това не се бях за лавял със санскритска поезия.

В тишината на нощта аз се занимавах със сравнение на Библията и свещеното писание Санатан дхарма230. Цитирайки думите на блажения Господ Иисус, аз показвах, че неговото

229

Всеки гуру обикновено се обръща към собствените си ученици просто по име, изпускайки всякакви титли.

Затова Бабаджи казва „Лахири―, а не „Лахири Махасая― 230 Буквално „вечна религия― - навание, дадено на основното ядро ведически учения. Санатан дхармае

започнала да се нарича индуизъм от времената на гърците, които обозначавали населението по бреговете на река

Инд като индуси или индуисти. Думата индуист фактически се отнася само до последователите на Санатан дхарма

или индуизма. Терминът индийци е еднакво приложим както за индуистите, така и за мохамеданите и другите

обитатели на земята на Индия (а също поради объркващата географска грешка на Колумб – за американските

монголоидни аборигени (на английски език индийците и индиянците се обозначават с една и съща дума –

бел.прев.))



учение в същноста си е единно с откровенията на Ведите. За моя радост книгата бе завършена за кратко време. Аз осъзнах, че тази скорост се дължи на милостивото благословение на моя

парамгуру-махарадж231. Главите се появиха първо в списанието Садху-самвад, а по-късно бяха отпечатани като книга от един от моите кидерпорски ученици.

Сутринта, след като бях приключил с литературните си усилия - продържи Учителя, - аз

отидох на гхата Рай, за да се изкъпя в Ганг. Гхатът беше празен и постоях малко, наслаждавайки се на слънчения покой. След като се потопих в искрящите води, аз се отправих към къщи. Единственият звук в тишината беше този на моите наквасени в Ганг дрехи, които плющяха и

шляпаха на всяка крачка. Когато минах край едно голямо бананово дърво край брега на реката, силен импулс ме накара да погледна назад. Там, под сянката на дървото, заобико лен от

неколцина ученици, седеше великият Бабаджи! — Поздравления, Свамиджи! - разнесе се прелестният глас на учителя, за да ме убеди, че

не сънувам. - Виждам, че успешно си свършил работата си. Както ти обещах, аз съм тук, за да ти

благодаря. С разтуптяно сърце се проснах в краката му. — Парам-гуруджи - помолих го аз, - няма ли заедно с учениците си да почетете с

присъствието си моя дом, който се намира съвсем наблизо? Върховният гуру отказа с усмивка.

— Не, дете - каза той, - ние сме хора, които обичат сянката на дърветата, за нас това място е съвсем удобно.

— Тогава, моля ви, почакайте ме малко, Учителю - умолително го погледнах аз. - Ще се

върна веднага с нещо специално. Уви, когато след няколко минути се върнах с чиния, пълна с лакомства, прекрасното

дърво вече не пазеше под сянката си небесната група. Претърсих всичко наоколо, но сърцето ми знаеше, че малката група вече е отлетяла на крилата на ефира.

Бях дълбоко засегнат. „Дори и да се срещнем отново, няма да пожелая да разговарям с

него - уверявах аз сам себе си. Не беше учтиво от негова страна да си тръгва така внезапно." То-ва, разбира се, беше негодувание от любов и нищо повече.

Няколко месеца по-късно посетих Лахири Махасая в Бенарес. Когато влязох в малката му

стая, моят гуру приветствено ми се усмихна. — Добре дошъл, Юктешвар - каза той. - Не видя ли току-що Бабаджи на прага на стаята

ми? — Не, защо? - изненадан отговорих аз. — Ела тук. - Лахири Махасая леко ме докосна по челото. Аз веднага съзрях близо до

вратата фигурата на Бабаджи, прекрасна като разцъфнал лотос. Аз си припомних старата обида и не се поклоних. Лахири Махасая ме гледаше изумен.

Божественият гуру се взираше в мен с бездънните си очи. — Ядосан ли си ми? — Господине, за какво да се ядосвам? - отговорих аз. - От въздуха дойдохте с

магическата си група и във въздуха изчезнахте. — Казах ти, че ще се видим, но не ти казах колко дълго ще остана с теб - кротко са засмя

Бабаджи. - Ти беше много развълнуван. Уверявам те, че аз направо се разтворих в акаша от

изблика на твоето неспокойствие. Моментално се успокоих от това безизкусно обяснение. Коленичих в нозете му.

Върховният гуру доброжелателно ме потупа по рамото.

Древното име на Индия е Аряварта, буквално - „дом на арийците― Санскритският корен аря значи „достоен,

свят, благороден―. По-късната неправилна етнографска употреба на думата арийци за обозначаване не на духовни, а

на физически характеристики кара великия ориенталист Макс Мюлер да възкликне: „Според мен един етнолог,

който гояори за арйска раса, арийска кръв, арийски очи и арийска коса, е също такъв грешник като лингвиста, който

говори за долихоцефален речник или брахиоцефална граматика―. 231

Парамгуру – буквално „върхивен гуру― или „по-висш гуру―, обозначава линията на приемственост на учителите.

Бабаджи, гуру на Лахири Махасая, е парамгуру на Шри Юктешвар.



— Чедо, трябва да медитираш повече - каза той. - Погледът ти не е безпогрешен - ти не ме видя скрит зад слънчевата светлина. - С тези думи, изречени с глас, звучащ като божествена

флейта, Бабаджи изчезна в скритото сияние. Това беше едно от последните ми посещения в Бенарес при моя гуру - завърши Шри

Юктешвар. - Точно както бе предрекъл Бабаджи на Кумбха мела, въплъщението на Лахи ри

Махасая като глава на семейство вървеше към своя край. През лятото на 1895 г. на гърба на иначе здравото му тяло се появи малък цирей. Той възразяваше против отстраняването му, тъй като преработваше в собствената си плът лошата карма на някои свои ученици. Накрая няколко

чела станаха много настойчиви и учителят загадъчно отговори: — Тялото трябва да намери причина да си отдъхне. Съгласен съм да направите всичко,

което искате. Скоро след това несравнимият гуру напусна тялото си в Бенарес. Вече нямаше нужда да

го търся в малката му стая. Установих, че всеки ден от живота ми е благословен с вездесъщото

му водачество." Години по-късно от устата на Свами Кешавананда232, един напреднал ученик, чух много

удивителни подробности за това как Лахири Махасая е напуснал света.

„Няколко дни преди моят гуру да напусне тялото си - разказваше ми Кешавананда, - той се материализира пред мене, докато седях в дома си в Хардвар.

— Идвай веднага в Бенарес! - С тези думи Лахири Махасая изчезна. Потеглих незабавно за Бенарес. В дома на своя гуру видях събрани много ученици. Този

ден233 учителят в продължение на няколко часа ни обяснява Бхагавадгита. След това с прости

думи се обърна към нас: — Отивам си в къщи.

Като неудържим порой избухна горестен плач. — Успокойте се. Аз пак ще се вдигна. - След като произнесе това, Лахири Махасая три

пъти се завъртя в кръг, обърна се с лице на север в поза лотос и величествено навлезе в оконча-

телната махасамадхи234. Прекрасното тяло на Лахири Махасая, така скъпо на последователите му, беше

кремирано с тържествени ритуали в гхата Маникарника край свещената Ганг - продължи

Кешавананда. - На следващия ден, в десет часа сутринта, докато все още бях в Бенарес, стаята ми бе залята с ярка светлина. О, пред мен в плът и кръв стоеше Лахири Махасая! Той

изглеждаше точно като в старото си тяло, но малко по-млад и сияен. Моят божествен гуру ми заговори:

— Кешавананда - каза той, - това съм аз. От разединените атоми на кремираното си тяло

аз възобнових неговата форма. Работата ми в света като глава на семейство приключи, но аз не съм напуснал напълно земята. Отсега нататък ще прекарвам известно време заедно с Бабаджи в

Хималаите и с Бабаджи в Космоса. С няколко думи на благословия трансцендентният учител изчезна. Чудно вдъхновение

изпълни сърцето ми. Аз бях възвисен в Духа точно като учениците на Христос и Кабир235, виде-

ли своите живи учители след физическата им смърт.

232

Посещението ми в ашрама на Кешавананда е описано в глава 42 233

26 септември 1895 г. е датата, на която Лахири Махасая напуска тялото си. След някоко дни той е щял да

навърши 68 години. 234

Обръщането на север и трикратното завъртане на тялото са част от ведическия ритуал, използван от учителите,

които предварително знаят кога ще удари последния час за физическото им тяло. Последната медитация, при която

учителят се слива с Космическия Аум, се нарича маха (велика) самадхи 235 Кабир е велик светец от шестнадесети век, чиито многобройни последова тели били както индуисти,

така и мохамедани. Когато умрял, учениците му се скарали за начина, по който трябва да се проведат погребалните

церемонии. Раздразненият учител се надигнал от последния си сън и дал своите инструкции. „Погребете

половината от моите останки по мюсюлмански обичай, казал той, „а другата половина нека бъде кремирана според

индуисткото тайнство." После изчезнал. Когато учениците отворили ковчега, в който трябвало да бъде тялото му,

там нямало нищо друго освен смайващо количество златисти магнолиеви цветове. Половината от тях били

погребани с почести от мюсюлманите, които и до днес тачат неговата гробница. Когато бил м лад, при Кабир дошли двама ученици, които искали незабавно интелектуално водачество по

мистичния път. Учителят отговорил просто: „Пътят предполага разстояние. Ако Той е тук, не ви е необходим

никакъв път. Наистина не мога да не се усмихна, като слушам за риба, жадна във вода!"



Когато се върнах в усамотената си обител в Хардвар - продължи Кешавананда, - донесох със себе си свещената пепел на моя гуру. Знаех, че той се е измъкнал от клетката на простран -

ството и времето, че птицата на вездесъщието се е освободила. И все пак съхранението на светите му останки успокояваше сърцето ми."

Друг ученик, благословен да види възкръсналия гуру, е светият Панчанон Бхатачаря,

основател на Арийската мисия в Калкута236. Посетих Панчанон в дома му в Калкута и с удоволствие чух разказа му за дългите години,

прекарани с учителя. Накрая той сподели най-чудното събитие в своя живот.

„Тук, в Калкута - каза ми Панчанон, - в десет часа, на сутринта след кремацията на Лахири Махасая, той се появи пред мене в живо великолепие."

Свами Пранавананда, „светецът с две тела", също ми повери някои подробности от собственото си върховно преживяване.

„Няколко дни преди Лахири Махасая да напусне тялото си - ми разказа Пранавананда,

когато посети школата ми в Ранчи, - аз получих писмо от него, в което ме молеше да отида веднага в Бенарес. Наложи ми се обаче да се задържа и не можах да тръгна незабавно. Когато бях по средата на приготовленията за тръгване - около десет часа сутринта, внезапно бях

преизпълнен с радостта да видя сияйната фигура на своя гуру. — Защо бързаш за Бенарес? - каза Лахири Махасая, като се усмихваше. - Повече няма да

ме намериш там. Когато смисълът на думите му достигна до мене, аз започнах сърцераздирателно да плача,

мислейки, че това, което виждам, е само видение.

Учителят успокоително се приближи към мене. — Ето, пипни ме - каза той. - Аз съм жив, както винаги. Не скърби. Нима не съм завинаги

с тебе?" Така от устата на тези трима велики ученици изплава историята на чудната истина:

сутринта, около десет часа на следния ден, след като тялото на Лахири Махасая е било

предадено на пламъците, възкръсналият учител в реално, но преобразено тяло се е появил пред трима ученици, всеки от тях намиращ се в различен град.

„А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртно тяло се облече в

безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа". „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (I Коритяни 15:54-55).

Глава 37

Отивам в Америка

„Америка! Несъмнено тези хора са американци!" Това си помислих аз, когато пред вътрешния ми поглед се появи панорамно видение на западни лица.

Потънал в медитация, аз седях зад някакви прашни кутии в склада на школата в Ранчи. В тези напрегнати години сред момчурляците беше трудно да се намери спокойно място.

Видението продължи. Подобно на актьори, през сцената на съзнанието ми преминаха

огромно множество хора237, взиращи се съсредоточено в мен. Вратата на склада се отвори. Както винаги, едно от момчетата бе открило скришното ми

място.

— Ела тук, Бимал - извиках весело аз. - Имам новини за тебе: Господ ме вика в Америка! — В Америка? - момчето повтори думите ми с такъв глас, сякаш бях казал: „На луната."

— Да! Готвя се да открия Америка като Христофор Колумб. Той смятал, че е открил Индия. Несъмнено между тези две страни има някаква кармична връзка!

Бимал хукна презглава навън и скоро цялото училище научи информацията от двукракия

вестник238. Аз събрах обърканите преподаватели и им поверих школата.

236

В една градина от 70 акра, намираща се в Девгар, щата Бахар, Панчанон издигна храм, в който имаше каменна

статуя на Лахири Махасая. Друга статуя на великия учител бе поставена о т учениците му в малката му стая в дома

му в Бенарес. 237

По-късно видях много от тези лица на Запад и ги познах. 238

Свами Премананда, сега ръководител на Църквата за Самореализация, обединяваща всички религии, във

Вашингтон; беше един от учениците в школата в Ранчи по времето, когато тръгнах за Америка (Тогава той се

наричаше брахмачарин Джотин).



— Знам, че винаги ще държите на челно място йогическите идеали на Лахири Махасая за образованието - казах аз. - Ще ви пиша често. Ако е рекъл Бог, някой ден ще се върна.

Сълзи изпълваха очите ми, когато за последен път погледнах малките момчета и слънчевите земи на Ранчи. Един епизод от моя живот приключваше. Знаех, че отсега нататък ще живея в далечни земи. Потеглих за Калкута няколко часа след видението си. На следващия ден получих

покана да бъда делегат от Индия на Международния конгрес на религиозните либерали в Америка. Той щеше да се проведе същата година в Бостън под покровителството на Американската унитарианска църква.

Главата ми се завъртя и аз потърсих Шри Юктешвар в Серампор. — Гуруджи, току-що ме поканиха да се изкажа на религиозен конгрес в Америка. Да отида

ли? — Всички врати са отворени пред тебе - отговори просто Учителят. - Сега или никога. — Но, господине - казах аз, обхванат от безпокойство, - какво знам аз за говоренето пред

публика? Много рядко съм чел лекции и никога на английски. — На английски или не, твоите думи за йога трябва да бъдат чути на Запад. Аз се засмях. — Добре, скъпи гуруджи, мисля, че американците едва ли ще научат бенгалски! Моля,

благословете усилията ми да преодолея препятствията на английския език239. Когато споделих новината за моите планове с Баща ми, той буквално залитна. На него

Америка му изглеждаше невероятно далечна и той се страхуваше, че може никога повече да не ме види.

— Как възнамеряваш да отидеш? - сурово запита той. - Кой ще те финансира? - Тъй като

дотогава с любов беше осигурявал всички разходи за обучението и целия ми живот, той без съмнение се надяваше, че този въпрос ще доведе проекта ми до непреодолим застой.

— Господ със сигурност ще ме финансира. - Като казах това, аз си припомних един подобен отговор, който преди много години бях дал на брат си Ананта в Агра. И без сянка от лукавство добавих: - Татко, може би Бог ще ти внуши да ми помогнеш.

— Не, никога! - Той ме погледна със страдание. Затова бях много изненадан, когато на следващия ден Баща ми ми връчи чек за значителна

сума.

— Давам ти тези пари - каза той - не в качеството си на твой баща, а като верен ученик на Лахири Махасая. Е, върви в онази далечна западна земя и разпространявай там учението на

крия-йога, несвързано с никое вероизповедание. Бях безкрайно трогнат от безкористния дух, с който баща ми бе в състояние така бързо да

пренебрегне личните си желания. През изминалата нощ той правилно бе осъзнал, че моето

пътуване не е мотивирано от обикновена прищявка. — Може би вече няма да се видим в този живот - каза тъжно Баща ми, който тогава бе на

шестдесет и седем години. Една интуитивна убеденост ме накара да отговоря: — Бог непременно ще ни събере още веднъж.

Когато започнах да се подготвям да напусна Учителя си и родната си земя, за да замина към непознатите брегове на Америка, ме обхвана не малък трепет. Бях чувал много разкази за материалистичната атмосфера на Запада, твърде различна от духовната обстановка на Индия,

просмукана с вековната аура на светците. „Един източен учител, който се решава да диша въздуха на Запада, мислех си аз, трябва да е много по-смел от онези, които търпят несгодите на

хималайския студ!" Една ранна сутрин аз започнах да се моля с непреклонното решение да продължа и дори да

умра, молейки се, докато не чуя глас от Бога. Исках Неговата благословия с уверение, че няма да

се изгубя в мъглите на съвременния утилитаризъм. Сърцето ми бе готово да замина за Америка, но още по-силно бе решено да чуе утехата на божественото позволение.

Аз се молех и молех, сподавяйки плача си. Не идваше никакъв отговор. Безмълвната ми молба нарасна до мъчително кресчендо, докато по обяд не стигнах до края. Мозъкът ми повече не можеше да издържа натиска на моите терзания. Усещах, че главата ми ще се пръсне, ако

извикам още веднъж от всенарастващата дълбина на вътрешната си страст. В същия момент

239

Ние с Шри Юктешвар обикновено говорехме на бенгалски.



откъм вестибюла, свързан със стаята на улица „Гурпар", където седях, се почука. Като отворих вратата, аз видях един младеж с бедното одеяние на отшелник. Той влезе, затвори вратата след

себе си и отказвайки поканата ми да седне, ми показа с жест, че иска да говорим прави. „Това трябва да е Бабаджи!", помислих си аз изумен, защото мъжът пред мен имаше

чертите на един по-млад Лахири Махасая.

Той отговори на мислите ми: — Да, аз съм Бабаджи! - Говореше мелодично на хинди. - Нашият Небесен Отец чу

молитвата ти. Той ми нареди да ти кажа: „Следвай повелята на своя гуру и замини за Америка.

Не се бой. Ще бъдеш защитен." След една вълнуваща пауза Бабаджи отново се обърна към мен:

— Ти си този, когото съм избрал да разпространи посланието на крия-йога на Запад. Преди много време аз се срещнах с твоя гуру Юктешвар на Кумбха мела. Тогава му казах, че ще те изпратя при него за обучение.

Не промълвих нито дума, изпълнен с благоговеен трепет от неговото присъствие и дълбоко трогнат да чуя от устата му, че той ме е водил към Шри Юктешвар. Проснах се на пода пред безсмъртния гуру. Той благосклонно ме вдигна. Разказа ми много неща за живота ми, след това

ми даде някои лични препоръки и произнесе няколко съкровени пророчества. — Крия-йога, научната техника за Богоосъзнаване - завърши тържествено той, - най-накрая

ще се разпространи във всички страни и ще допринесе за хармонизиране на народите посредством лично трансцендентално възприятие на Безпределния Отец от човека.

С поглед, зареден с величествена сила, учителят ме наелектризира с проблясъка на своето

космическо съзнание. Малко след това той се отправи към вратата. — Не се опитвай да ме последваш - каза той. - Няма да можеш да го направиш.

— Моля ви, Бабаджи, не си отивайте! - повтарях високо аз. - Вземете ме със себе си! Като погледна назад, той отговори: — Не сега. Някой друг път.

Обхванат от вълнение, аз пренебрегнах предупреждени ето му. Когато се опитах да го последвам, открих, че краката ми сякаш здраво са сраснали с пода. От вратата Бабаджи ми хвърли последен любящ поглед. Той вдигна ръка за благословия и излезе, а очите ми с копнеж

се взираха в него. След няколко минути краката ми се освободиха. Аз седнах и потънах в дълбока медитация,

като непрестанно благодарях на Бога не само че отговори на молбата ми, но и че ме благослови да се срещна с Бабаджи. Цялото ми тяло сякаш бе осветено от съприкосновението с този древен и вечно млад учител. Отдавна горещо мое желание бе да го зърна.

Досега аз никога и на никого не бях разказвал за срещата си с Бабаджи. Пазейки я като най-святото си човешко преживяване, аз я бях скътал в сърцето си. Но ми дойде на ум, че

читателите на тази автобиография може би ще бъдат по-склонни да повярват в реалността на уединения Бабаджи и интереса му към света, ако им разкажа, че съм го видял със собствените си очи. Помогнах на един художник да нарисува верен портрет на великия йогически Христос на

съвременна Индия и можете да го видите в тази книга. В навечерието преди заминаването си за Съединените щати прекарах в святото присъствие

на Шри Юктешвар.

— Забрави, че си роден като индус и че няма да бъдеш американец. Вземи най -доброто и от двете страни - каза Учителят по своя спокоен и мъдър начин. - Бъди това, което наистина си -

дете на Бога. Търси и приемай в своето същество най-добрите качества на своите братя, разпръснати в най-различни раси по земята.

След това той ме благослови:

— Всички онези, които дойдат при тебе с вяра, ще получат помощ. Когато ги гледаш, духовният поток, излъчващ се от очите ти, ще влезе в техния мозък и ще промени

материалистичните им навици, като ги направи по-чувствителни за Бога. Той продължи: — Твоят жребий да привличаш искрените души е много добър. Където и да отидеш, дори и

в пустинята, навсякъде ще намериш приятели.



И двете му благословии получиха предостатъчно потвърждение. Аз отидох сам в Америка, като в пустиня, без нито един приятел, а там намерих хиляди, готови да получат изпитаното от

времето учение за душата. Напуснах Индия през август 1920 г. с кораба „Град Спарта", първия пътнически кораб,

плаващ за Америка след приключването на Първата световна война. Успях да си взема билет

само след премахването, по наистина чудотворен начин, на много бюрократични трудности, свързани с признаването на паспорта ми.

По време на двумесечното пътуване един от спътниците ми разбра, че аз съм индийският

делегат за Бостънския конгрес. — Свами Йогананда - каза той с първото от многото странни произношения, с които

по-късно щях да чувам името си от устата на американците, - моля ви, доставете удоволствие на пътниците с една лекция следващия четвъртък вечерта. Смятам, че за всички ще бъде полезно да чуят беседа върху „Битката на живота и как да я проведем".

Уви! Както разбрах в сряда, аз трябваше да проведа битка в собствения си живот. Отчаяно опитвайки се да организирам идеите си в лекция на английски, аз накрая изоставих всички приготовления. Мислите ми, подобно на диво жребче, съзряло седло, отказваха всякакво

сътрудничество с правилата на английската граматика. Обаче напълно осланяйки се на последните уверения на Учителя, в четвъртък аз се появих пред моята публика в салона на

парахода. Но никакво красноречие не се надигна на устните ми. Безмълвен, аз стоях пред събралите се. След състезание по издръжливост, продължило десет минути, аудиторията разбра моето затруднение и започна да се смее.

В този момент ситуацията съвсем не ми се струваше забавна. Изпълнен с негодувание, аз отправих мълчалива молба към Учителя.

— Ти можеш! Говори! - Зазвуча веднага неговият глас в съзнанието ми. Мислите ми незабавно установиха приятелски отношения с английския език. След

четиридесет и пет минути аудиторията все още внимателно ме слушаше. Тази беседа ми спечели

множество покани за лекции пред различни групи в Америка. После никога не можах да си спомня нито дума от това, което бях казал. Разпитвайки

дискретно, аз научих от множество пътници: „Вие изнесохте вдъхновяваща лекция на жив и

правилен английски език." При тези прекрасни известия аз смирено поблагодарих на своя гуру за навременната му помощ, осъзнавайки още веднъж, че той е винаги с мене, пренебрегвайки

преградите на времето и пространството. От време на време през остатъка от океанското си пътуване получавах кратки пристъпи на

тревога от предстоящото изпитание - лекция на английски на Бостънския конгрес.

— Господи - молех се аз, - нека мое вдъхновение да си Ти, а не пак взривове от смях в аудиторията!

„Град Спарта" влезе в пристанището край Бостън в края на септември. На шести октомври аз се обърнах към конгреса с първата си реч в Америка. Тя се прие добре и аз си отдъхнах с облекчение. Великодушният секретар на Американската унитарианска асоциация написа

следния коментар в публикувания отчет240 за работата на конгреса: „Свами Йогананда, делегат от ашрама Брахмачаря в Ранчи, Индия, предаде на конгреса

приветствия от своето общество. На свободен английски и с динамичен изказ той изнесе лекция

от философски характер върху „Науката религия", която е публикувана във вид на брошура за широко разпространение. Религията, твърди той, е универсална и е една. Може би не е

възможно да универсализираме определени обичаи и убеждения, но общият елемент на религията може да бъде универсализиран и всеки в еднаква степен може да бъде помолен да го следва и да му се подчинява."

Благодарение щедрия чек на Баща ми можех да остана в Америка и след като конгресът свърши. Четири щастливи години прекарах, живеейки скромно в Бостън. Изнасях публични

лекции, обучавах групи и написах книга със стихове, Песни на душата, с предговор от д-р Фредерик Б. Робинсън, директор на колежа в Ню Йорк241.

240

New Pilgrimages of the Spirit (Boston, Beacon Press. 1921). 241

Д-р и г-жа Робинсън посетиха Индия през 1939 г. и бяха почетни гости в школата в Ранчи.



Започвайки трансконтинентално пътуване през лятото на 1924 г., аз изнесох беседи пред хиляди хора в главните градове на Америка, като завърших пътуването си с ваканция на се вер, в

красивата Аляска. С помощта на великодушни ученици към края на 1925 г. аз бях основал главното седалище

в Америка в имението „Маунт Уошингтън" в Лос Анжелис. Постройката беше същата, която

години преди това бях видял във видението си в Кашмир. Побързах да изпратя на Шри Юктешвар снимка на тези далечни американски центрове на дейност. Той ми отговори с картичка на бенгалски, която превеждам тук:

„11 август 1926 г. О, дете на сърцето ми, Йогананда! Като гледам снимката на твоята школа и твоите ученици, не мога да изразя с думи каква

радост изпълни живота ми. Аз се разтапям от щастие при вида на твоите ученици по йога от различни градове. Виждайки твоите методи в монотонните утвърдителни напеви, в целебните вибрации и божествените лечебни молитви, аз не мога да не се въздържа да ти благодаря с

цялото си сърце. Като гледам планинския проход, лъкатушещата нагоре пътека и прелестния пейзаж, разгърнал се под имението „Маунт Уошингтън", копнея да видя всичко това със собствените си очи.

Тук всичко върви добре. Пребивавай винаги в блаженство по милостта на Бога. Шри Юктешвар Гири"

Изминаха години. Аз изнасях лекции във всяко кътче на новата си страна и говорех пред стотици клубове, колежи, църкви и групи от всякакви вероизповедания. Десетки хиляди американци получиха посвещение в йога. През 1929 г. аз посветих на всички тях нова книга с

молитвени размишления - Шепоти от вечността, с предговор от Амелита Гали-Курчи242. Тук привеждам едно стихотворение от книгата си, озаглавено Боже! Боже! Боже!, което написах

една вечер, докато стоях на трибуната за лекции: От дълбините на съня, докато качвам извиващите се спирално

стълбища на будността, аз шепна: Боже! Боже! Боже!

Ти си храната и щом прекъсна своя пост на нощната раздяла с тебе,

Те вкусвам и на ум си казвам: Боже! Боже! Боже! Където и да съм, прожекторът на моя ум

е винаги насочен върху Тебе и в трескавата битка - дейността

безмълвният ми боен вик е: Боже! Боже! Боже! Когато вият бурите на изпитни

и лаят срещу мене с бяс тревоги, аз заглушавам техния протест, повтаряйки високо:

Боже! Боже! Боже! Когато моят ум тъче мечти

със нишките на спомени, тогава аз виждам върху тоз магичен плат написано релефно:

Боже! Боже! Боже! И всяка нощ, във най-дълбокия ми сън

покоят ми зове насъне: Радост! Радост! Радост! А радостта ми идва, пеейки навеки: Боже! Боже! Боже!

242

Г-жа Гали-Курчи и нейният съпруг, пианистът Хомер Самюел, двадесет години са ученици по крия -йога.

Наскоро бе публикуван вдъхновяващия разказ за певческия живот на известната примадона.



Когато бдя, работя, спя и ям, мечтая, когато служа, медитирам, пея и божествено обичам,

душата ми, от никого нечута, постоянно тананика: Боже! Боже! Боже! Понякога - обикновено на първо число всеки месец, когато в огромни количества

пристигаха сметките по поддържането на „Маунт Уошингтън" и другите центрове на Дру-жеството за самореализация! - аз с копнеж си мислех за простия покой на Индия. Но ежедневно виждах как се разширява взаиморазбирането между Изтока и Запада и душата ми ликуваше.

Смятам, че голямото сърце на Америка вярно е предаде по в прекрасните стихове на Ема Лазарус Майка на изгнаниците, издълбани върху постамента на Статуята на Свободата:

...С издигнат факел във ръка посреща светлини далечни. Очите меки с кротка мощ пристанището ръководят, на две разделящо града. „Пазете, вий земи старинни, натрупания си разкош", тя вика с мълчаливи устни. „Тук дайте своите чеда отритнати и изнурени, без хляб, без

дом, без пукнат грош, копнели в жалките коптори да вдишат глътка свобода. Пратете ги - окаян отказ, крушенци в непрогледна нощ. Аз вдигам свойта светла лампа за тях край златните врата."

Глава 38

Лутър Бърбанк - светец сред рози

— Тайната на подобреното отглеждане на растения, освен научното знание, е любовта. - Лутър Бърбанк произнесе тази мъдрост, докато се разхождах с него в градината му „Санта роуз." Спряхме пред една леха с ядливи кактуси.

— Когато провеждах опити за създаване на кактуси без бодли - продължи той, - аз често говорех с растенията, за да установя вибрации на любов. „Няма от какво да се страхувате, казвах

им аз. Не са ви нужни защитните бодли. Аз ще ви пазя." Постепенно това полезно пустинно растение се появи в разновидност без бодли.

Бях очарован от това чудо.

— Моля ви, драги Лутър, дайте ми няколко кактусови листа, за да ги посадя в градината си в „Маунт Уошингтън".

Работникът, който стоеше наблизо, понечи да отдели няколко листа, но Бърбанк го спря.

— Аз самият ще направя това за свами. - Той ми връчи три листа, които по-късно посадих, радвайки се на грамадния им ръст.

Великият специалист по градинарство ми разказа, че първият му забележим триумф бил огромният картоф, известен днес с неговото име. С неуморимостта на гений той продължил да дарява света със стотици получени чрез кръстосване подобрения на природата - неговите нови

бърбанковски разновидности на домати, зърнени растения, тикви, череши, сли ви, гладки праскови, ягоди, макове, лилии, рози.

Аз насочих фотоапарата си, когато Лутър ме заведе при известното орехово дърво, чрез което беше доказал, че естествената еволюция може значително да се ускори.

— Само за шестнадесет години - каза той - този орех достигна състояние да дава такава

обилна реколта, което природата би му осигурила за два пъти по-дълъг срок. Малката осиновена дъщеря на Лутър дойде, лудувайки с кучето си, в градината. — Тя е моето човешко растение. - Той ласкаво й помаха. - сera аз разглеждам човечеството

като едно огромно растение, нуждаещо се за най-висшите си реализации само от любов, естествена благословия на широките открити пространства и интелигентно кръстосване и отбор.

За краткото време на собствения си живот съм наблюдавал такъв чуден прогрес в еволюцията на растенията, че с оптимизъм очаквам един здрав, щастлив свят, който ще дойде, щом децата му бъдат научени на принципите на простия и разумен живот. Ние трябва да се върнем към

природата и към природния Бог. — Лутър, би ви се харесало в моята школа в Ранчи, с нейните занятия на открито и

атмосферата на радост и простота. Думите ми докоснаха най-близката до сърцето на Бърбанк струна - възпитанието на децата.

Той ме засипа с въпроси, интересът струеше от дълбоките му ведри очи.

— Свамиджи - каза накрая той, - школи като вашата са единствената надежда за бъдещото хилядолетие. Аз съм против днешната образователна система, откъсната от природата и



задушаваща цялата индивидуалност. С душа и сърце подкре пям практическите ви идеи за образование.

Когато се сбогувах с благия мъдрец, той ми надписа едно малко томче и ми го подари 243. — Ето книгата ми Възпитаване на човешкото растение - каза той. - Необходими са нови

методи на възпитаване - безстрашни експерименти. Понякога най-дръзките опити са водели до

създаването на най-добрите цветя и плодове. По-същия начин новаторството във възпитанието на децата може ма бъде по-широко и по-смело.

Същата нощ прочетох малката книжка с голям интерес. Взрян в славното бъдеще на

човешката раса, той пише: „Най-упоритото живо същество на този свят, което най-трудно може да бъде отклонено от пътя му, е растението, прикрепено веднъж завинаги към определени

навици... Спомнете си, че това растение е запазило своята индивидуалност през вековете. Може би пътят му може да бъде проследен еони назад до самата скална твърд и през тези огромни периоди от време то никога не се е изменяло в значима степен. Предполагате ли, че след всички

тези векове на повтаряне растението не е придобило воля - ако искате да я наречем така - с несравнима твърдост? Наистина има растения, като някои видове палми например, толкова ус-тойчиви, че никоя човешка сила досега не е успяла да ги промени. Човешката воля е слаба в

сравнение с волята на растението. Но вижте как тази пожизнена упоритост на растението се пре-чупва просто като го смесим с нов живот, създавайки в резултат на кръстосването пълна и

властна промяна в съществуването му. Когато настъпи преломът, закрепете го в поколенията чрез търпеливо наблюдение и подбор и новото растение ще тръгне по новия си път и никога повече няма да се върне към стария, неговата твърда воля най-накрая ще е пречупена и

променена. Когато става въпрос за такова чувствително и податливо нещо като природата на детето,

проблемът значително се облекчава." Магнетично привличан от този велик американец, аз го посещавах отново и отново. Една

сутрин пристигнах едновременно с пощальона, който натрупа в кабинета на Бърбанк около

хиляда писма. Пишеха му градинари от всички части на света. — Свамиджи, присъствието ви е точно извинението, което ми бе нужно, за да изляза в

градината - весело каза Лутър. Той отвори едно голямо чекмедже, в което имаше хиляди дип -

лянки на пътнически агенции. — Вижте - каза той, - ето така пътешествам. Обвързан със своите растения и

кореспонденция, аз задоволявам копнежа си за странство, като от време на време гледам тези снимки.

Моята кола стоеше пред вратата. Ние с Лутър минахме по улиците на малкото градче, чиито

градини пъстрееха със създадените от него сортове рози - санта роза, прасковен цвят, бърбанкска роза.

— Аз и приятелят ми Хенри Форд вярваме в древната теория за прераждането - каза ми Лутър. - Тя хвърля светлина върху аспекти на живота, които иначе остават необясними. Паметта не е проверка за истината. Просто това, че човек не си спомня миналите си животи, още не

доказва, че не ги е имал. В паметта му също така няма нищо и по отношение на живота му в утробата и в бебешката възраст, но той все пак навярно е минал през тях! - Той се засмя.

Великият учен беше получил посвещение в крия-йога по време на едно от предишните ми

посещения. — Практикувам тази техника от все сърце, Свамиджи - каза той. След като ми зададе

множество задълбочени въпроси върху различни аспекти на йога, Лутър бавно отбеляза: — Изтокът наистина притежава огромни запаси от знание, които Западът едва е започнал да

използва.

Тясната връзка с природата, която беше отключила за него много от своите ревниво пазени тайни, беше дала на Бърбанк безгранична почит към духовното.

243

Бърбанк ми даде също своя снимка с автограф. Аз я ценя точно така, както някога един индийски търговец

ценял портрета на Линкълн. Този ин диец, който бил в Америка по време на Гражданската война, изпитвал такова

възхищение пред Линкълн, че не желаел да се върне в Индия, преди да се сдобие с портрет на Великия Освободител.

Настанявайки се неотстъпно на стъпалата пред дома му, търговецът отказвал да се махне, дока то изуменият

президент не му позволил да прибегне до услугите на извес тния нюйоркски художник Даниел Хантингтън. Когато

портретът бил завършен, индиецът триумфално го отнесъл в Калкута.



— Понякога се усещам много близо до Безпределната Сила - призна ми стеснително той. Неговото чувствително, красиво изваяно лице се озари от спомените. - Тогава съм в състояние

да лекувам болните хора около себе си, а също така и много болни растения. Той ми разправи за своята майка - искрена християнка. — Много пъти след смъртта й - каза Лутър - бях благославян от появата й във видения, тя

говореше с мене. С неохота поехме обратно към дома му и към онези хиляда писма, които го очакваха. — Лутър - казах аз, - от следващия месец започвам да издавам списание, в което ще

представя даровете на истината от Изтока и от Запада. Моля ви, помогнете ми да му избера хубаво име.

Известно време обсъждахме заглавието и накрая избрахме Изток-Запад. След като отново влезе в кабинета си, Бърбанк ми даде една написана от него статия - Наука u uueu-Шзация.

— Тя ще излезе в първия брой на списанието - с благодарност казах аз.

Тъй като нашето приятелство се задълбочи, аз започнах да наричам Бърбанк своя „американски светец". „Ето човек, цитирах аз, у когото няма лукавство!"244. Сърцето му беше безмерно дълбоко, отдавна му бяха известни смирението, търпеливостта, саможертвата.

Малкият му дом сред розите беше аскетично прост. Той разбираше безсмислеността на лукса и радостта от малкото притежания. Скромността, с която носеше своята научна слава, винаги ми

напомняше за дърво, превито под тежестта на зрелите плодове. Единствено безплодното дърво вдига високо главата си в празно самохвалство.

Бях в Ню Йорк, когато през 1926 г. моят скъп приятел напусна този свят. Облян в сълзи, аз

си мислех: О, с радост бих изминал пеша целия път оттук до „Санта роуз" само за да мога още веднъж да го зърна!" Като се заключих от своите секретари и посетители, аз прекарах едно

денонощие в уединение. На следващия ден изпълних ведически мемориален ритуал около една голяма снимка на

Лутър. Група мои американски ученици, облечени в индуски церемониални облекла, пееше

древни химни, докато се извършваше жертвоприношение, съставено от цветя, вода и огън - символи на елементите на тялото и тяхното освобождаване в Безпределния Източник.

Въпреки че обвивката на Бърбанк лежи в „Санта роуз" под ливанския кедър, който той

години преди това бе посадил в градината си, за мен неговата душа присъства във всяко цвете, разтворило широко очи край пътя. Отдръпнат за известно време в изпълващия цялото

пространство дух на природата, не шепти ли именно Лутър в нейните ветрове и не извежда ли той нейните зори?

Днес името му е завещано и на езика. Причислявайки „бърбанк" към преходните глаголи,

Werbster's New International Dictionary го дефинира по следния начин: „кръстосвам или присаждам (растение). Оттук, фигуративно - подобрявам (нещо, напр. процес или институция),

като подбирам хубавите качест ва и отстранявам лошите или като добавям хубави качества." „Мили Бърбанк, възкликнах аз, като прочетох определението, сега и самото ти име е

синоним на доброта!"

ЛУТЪРБЪРБАНК „Санта роуз", Калифорния САЩ

22 декември, 1924 г. Изследвал съм системата Йогода на Свами Йогананда и според мен тя е идеална за

възпитаване и хармонизиране на физическата, психическата и духовната природа на човека. Целта на Свами е да основе по целия свят школи „Как да живея", където образованието да не се свежда само до интелектуално развитие, но да включва и развитие на тялото, волята и чувствата.

Чрез системата Йогода за физическо, психическо и духовно усъвършенстване посредством прости и научни методи за концентрация и медитация могат да бъдат разрешени повечето от

сложните проблеми на живота и на земята могат да се установят мир и добра воля. Идеята на Свами за правилно образование е разбираема и трезва, лишена от всякакъв мистицизъм и непрактичност, в противен случай не би получила моето одобрение.

244

Йоан 1:47



Радвам се, че ми е предоставена възможността с цялото си сърце да се присъединя към Свами в неговия апел за международни школи по изкуството на живота, които, ако бъдат

установени, ще допринесат за приближаване на „златния век" повече от всичко, което познавам.

Глава 39

Тереза Нойман, католичката стигматичка

„Върни се в Индия. Аз търпеливо те чаках петнадесет години. Скоро ще изплувам от тялото

си и ще се отправя към Сияйния Дом. Ела, Йогананда!" Гласът на Шри Юктешвар внезапно прозвуча във вътрешния ми слух, докато медитирах в

центъра си на „Маунт Уошингтън". Прекосявайки десет хиляди мили за миг, посланието му

проникна цялото ми същество като проблясък на мълния. Петнадесет години! Да, сега осъзнах, че вече е 1935, бях прекарал петнадесет години,

разпространявайки учението на моя гуру в Америка. Сега той ме викаше обратно. Същия ден аз разказах преживяването си на един посетил ме ученик. Под влияние на

крия-йога неговото духовно развитие беше толкова забележително, че аз често го наричах

„светец", припомняйки си пророчеството на Бабаджи, че и в Америка ще се появят мъже и жени, постигнали божествено осъзнаване благодарение на древния йогически път.

Този ученик и много други щедро настояха да направят дарения за моето пътуване.

Разрешавайки по такъв начин финансовия проблем, аз уредих заминаването си за Индия през Европа. Напрегнати седмици на подготовка в „Маунт Уошингтън"! През март 1935 г. според

законите на щата Калифорния аз учредих Дружеството за Самореализация като организация с идеална цел. В тази образователна институция отиват всички обществени дарения, както и приходите от продажбите на моите книги, списания, писмени курсове, класно обучение и

всички други източници на доходи. — Ще се върна - казах аз на своите ученици. - Никога няма да забравя Америка.

На прощалния банкет, който любимите ми приятели дадоха в Лос Анжелис, аз дълго гледах лицата им и с благодарност си мислех: „Господи, на този, който помни, че Ти си Единственият Дарител, никога няма да му липсва сладостта на приятелството сред смъртните."

Отплавах от Ню Йорк за Европа на 9 юни 1935 г. 245 Придружаваха ме двама ученици: секретарят ми, г-н К. Ричард Сайт и една възрастна дама от Синсинати, г-ца Ети Блетч. Наслаждавахме се на дните океански покой - приятен контраст на последните ни забързани

седмици. Но удоволствието ни не трая дълго; скоростта на съвременните кораби си има и някои нежелателни страни!

Подобно на всяка група любознателни туристи, ние обикаляхме по огромния и стар Лондон. На следващия ден бях поканен да изнеса реч пред едно голямо събрание в Кекстън Хол, където бях представен на лондонската публика от сър Френсис Янгхазбънд. Групата ни прекара

прекрасен ден на гости в шотландското имение на сър Хари Лаудър. Не след дълго прекосихме Ламанша и отидохме на континента, защото аз исках да направя специално поклонническо

пътуване до Бавария. Знаех, че това ще бъде единственият ми шанс да по сетя великата католическа мистичка Тереза Нойман от Конерсройт.

Няколко години преди това бях прочел изумително съобщение за Тереза. Информацията,

дадена в тази статия, беше следната: 1. Тереза, родена през 1898 г., на дванадесетгодишна възраст пострадала при нещастен

случай, вследствие на което ослепяла и била парализирана.

2. По чудодеен начин през 1923 г. тя възвърнала зрението си благодарение на молитви към св. Тереза, „Малкото цветенце". По-късно мигновено били излекувани и краката на Тереза

Нойман.

245

Забележителното включване тук на точната дата се дължи на факта, че моят секретар, г-н Райт, си водеше

дневник



3. От 1923 г. насетне Тереза напълно се въздържа от храна и пиене, като се изключи ежедневното приемане на една малка осветена нафора.

4. Стигмите, или свещените рани на Христос се появяват по главата, гърдите, ръцете и краката на Тереза от 1926 г. Оттогава насам всеки петък тя преминава през мъките Христови, изстрадвайки със собственото си тяло неговите исторически мъчения.

5. Знаейки в обичайно състояние само простата немска реч на своето село, по време на петъчните си трансове Тереза произнася фрази, които учените идентифицират като древен арамейски език. В съответни моменти на виденията си тя говори древноеврейски или гръцки.

6. С разрешение на църквата Тереза няколко пъти е била подлагана на щателно научно наблюдение. Д-р Фриц Герлик, редактор на вестника на немските протестанти, отишъл в

Конерсройт, за да „разобличи католическата измама", но приключил с почтително написване на биографията й.

Както винаги, било то на Изток или на Запад, аз горях от нетърпение да се срещна с някакъв

свят човек. Бях много радостен, когато на 16 юли нашата малка група влезе в старинното селище Конерсройт. Баварските селяни проявиха жив интерес към нашия автомобил „Форд" (който бяхме взели със себе си от Америка) и към разнородната ни група - американски младеж,

възрастна жена и мургав ориенталец с дълги коси, пъхнати под яката на дрехата. Уви, малката къща на Тереза, чиста и спретната, с цъфнал здравец край кладенеца, беше

тиха и заключена. Съседите и дори пощальонът на селото, който мина наблизо, не можеха да ни дадат никаква информация. Започна да вали дъжд. Спътниците ми предложиха да си тръгваме.

- Не - казах аз упорито, - ще стоя тук, докато намеря някакъв ключ, водещ към Тереза.

Два часа по-късно все още седяхме в колата сред унилия дъжд. „Господи, въздъхнах жално аз, защо ме доведе тук, щом нея я няма?"

Край нас спря един мъж, говорещ английски, и любезно ни предложи помощта си. — Не знам със сигурност къде е Тереза - каза той, - но тя често посещава дома на професор

Вурц, преподавател в семинарията в Айхщат, на осем мили оттук.

На следващата сутрин нашата група се отправи към тихото селце Айхщат, тясно набраздено с калдъръмени улички. Д-Р Вурц сърдечно ни посрещна в дома си:

— Да, Тереза е тук.

Той изпрати да я известят за посетителите. Пратеникът скоро се върна с нейния отговор: „Въпреки че епископът ме е помолил да не се срещам с никого без негово разрешение, аз ще

приема Божия човек от Индия." Дълбоко трогнат от тези думи, аз последвах д-р Вурц нагоре в гостната. Веднага дойде и

Тереза, излъчвайки атмосфера на покой и радост. Тя носеше дълга черна рокля и белоснежна

забрадка. Въпреки че по това време беше на тридесет и седем години, тя изглеждаше много по-млада, притежавайки наистина детска свежест и обаяние. Здрава, добре сложена,

розовобузеста и весела, това ли беше светицата, която не яде нищо! Тереза ме поздрави с много мило ръкостискане. И двамата сияехме в мълчаливо общуване,

като всеки знаеше, че срещу него е човек, който обича Бога.

Д-р Вурц любезно предложи да служи като преводач. Когато седнахме, аз забелязах, че Тереза ме гледа с наивно любопитство, очевидно индийците не се срещаха толкова често и Бавария.

— Наистина ли не ядете нищо? - Исках да чуя отговора от нейните уста. — Не, освен по една осветена нафора от оризово брашно всяка сутрин в шест часа.

— Колко голяма е нафората? — Тънка като хартия и с големината на малка монета. Взимам я поради нейната святост.

Ако не е осветена, не мога да я погълна.

— Вие несъмнено не можете да живеете само с това цели дванадесет години? — Аз живея с Божията светлина. - Какъв прост, какъв айнщайнов отговор!

— Виждам, вие осъзнавате, че енергията тече към вашето тяло от етера, слънцето и въздуха. Внезапна усмивка премина през лицето й. — Толкова съм щастлива, че вие разбирате как живея.



— Вашият свят живот е ежедневно доказателство на истината, изречена от Христос: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста."246

Тя отново прояви радост от моето обяснение. — Наистина е така. Една от причините, поради които днес съм тук на земята, е да докажа,

че човек може да живее чрез невидимата светлина на Бога, а не само чрез храна.

— Можете ли да научите другите как да живеят без храна? Тя изглеждаше леко шокирана. — Не мога да направя това. Бог не го желае. Когато погледът ми попадна на нейните силни, нежни ръце, Тереза ми показа малки,

квадратни, прясно заздравели рани на всяка от дланите си. От горната им страна тя ми посочи по една по-малка, прясно заздравяла раничка с формата на полумесец. Всяка рана минаваше право

през китките й. Видът на тези стигми отчетливо ми припомни големите квадратни железни гвоздеи с връх във вид на полумесец, които все още се използват на Изток, но които не си спомнях да съм виждал на Запад.

Светицата ми разказа за своите ежеседмични трансове. — Като безпомощен зрител аз гледам Христовите мъки. Всяка седмица, от полунощ на четвъртък до един часа следобед в петък, раните й се отварят

и кървят, тя губи около десет паунда от обичайното си 121-паундово тегло (около 4,5 кг при тегло около 55 кг). Силно страдайки в своята състрадаваща любов, Тереза все пак с радост

очаква тези ежеседмични видения на нейния Господ. Веднага осъзнах, че странният й живот е предопределен от Бога, за да увери всички

християни в историческата автентичност на живота на Иисус и разпъването му на кръста, така

както е записано в Новия Завет, и драматично да покаже вечно живата връзка между Галилейския Учител и неговите последователи.

Професор Вурц ми разказа някои от своите преживявания, свързани със светицата. „Някои от нас, в това число и Тереза, често пътуваме с дни, за да разглеждаме

забележителностите на Германия - каза ми той. - Това е поразителен контраст - докато ние ядем

по три пъти на ден, Тереза не яде нищо. Тя си остава свежа като роза, недокосната от умората, която пътуването причинява на нас. Когато ние огладнеем и търсим крайпътно ханче, тя само весело се смее."

Професорът добави и някои интересни физиологични подробности: тъй като Тереза не приема храна, стомахът й се е смалил. Тя не отделя екскрети, но потните й жлези функционират;

кожата й е винаги нежна и здрава. Когато си тръгвахме, аз изразих пред Тереза желанието си да присъствам на нейния транс. — Добре, елате, моля ви, в Конерсройт следващия петък - любезно каза тя. - Епископът ще

ви даде разрешение. Много се радвам, че ме намерихте в Айхщат. Тереза много пъти ни стисна мило ръцете и ни изпрати до вратата. Г-н Райт включи радиото

в колата. Светицата го разгледа, усмихвайки се възторжено. През това време се съб ра такава голяма тълпа малчугани, че тя се върна в къщата. Видяхме я на прозореца, откъдето тя надзърташе и ни махаше като дете.

От разговора си на следващия ден с нейните братя, много мили и дружелюбни, .ние научихме, че светицата спи само по един-два часа през нощта. Независимо от множеството рани по тялото си, тя е дейна и изпълнена с енергия. Тя обича птичките, грижи се за аквариум с рибки

и често работи в тяхната градина. Кореспонденцията й е обширна. Набожните католи ци й пишат, молейки я за молитви и целебни благословии.

Много търсещи са били излекувани от сериозни болести благодарение на нея. Брат й Фердинанд, около двадесет и три годишен, ни обясни, че Тереза притежава силата

посредством молитвите си да преработи върху своето собствено тяло заболяванията на другите.

246

Матей 4:4. Батерията на човешкото тяло се поддържа не сам о с груба храна (хляб), но и с вибрационната

космическа енергия (словото или АУМ). Невидимата сила се влива в човешкото тяло през вратата на продълговатия

мозък. Този шести център на тялото се намира на задната част на врата над петте гръбначни чакри. Продълговатият

мозък е главния вход за снабдяване на тялото с универсална жизнена сила (АУМ) и е пряко свързан със силата на

волята на човека, съсредоточена в седмия център на христовото съзнание (Кутастха) – в третото око между веждите.

Космическата енергия след това се натрупва в мозъка като резервоар на безкрайни възможности, поетично наречен

във Ведите ―хилядолистен лотос на светлината‖. Библията неизменно говори за АУМ като за ―Свети Дух‖ или

невидима жизнена сила, която божествено поддържа цялото Творение. ―Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа

Светого, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си‖ (I Коритяни 6:19).



Въздържането на светицата от храна започнало от момента, когато тя се молела болестта на гърлото на един младеж от нейната енория, готвещ се да приеме духовен сан, да се прехвърли на

нейното собствено гърло. В четвъртък следобед нашата групичка се отправи към дома на епископа, който гледаше

разпуснатите ми коси с известна изненада. Той с готовност ни написа необходимото разрешение.

Такса нямаше, правилото, въведено от църквата, имаше за цел единствено да защити Тереза от наплива на случайни туристи, които предишните години са се тълпели с хи ляди в петъчните дни.

В петък сутринта към девет и половина ние пристигнахме в Конерсройт. Забелязах, че в малката къща на Тереза има специална част със стъклен покрив, целяща да й достави повече

светлина. Зарадвахме се, че вратите вече не са заключени, а са широко и гостоприемно отворени. Имаше една редица от около двадесет посетители, въоръжени с разрешителните си. Мнозина бяха дошли от много далече, за да видят мистичния транс.

Тереза вече бе минала моята първа проверка в дома на професора чрез интуитивното си знание, че аз искам да я видя поради духовни подбуди, а не просто за да задоволя мимолетно любопитство.

Втората ми проверка бе свързана с факта, че точно преди да се изкача към нейната стая, аз навлязох в състояние на йогически транс, за да се слея с нея в телепатична и телевизионна

връзка. Влязох в стаята й, пълна с посетители. Тя, облечена в бяла одежда, лежеше на постелята. Аз, заедно с близко следващия ме г-н Райт, спрях на прага, поразен от странното и доста страшно зрелище.

От долните клепачи на Тереза се стичаше кръв на тънки и непрекъснати струйки, широки около един инч. Погледът й беше насочен нагоре към духовното око в центъра на челото.

Платът, който обгръщаше главата й, беше напоен с кръв, причинена от стигматичните рани от трънения венец. Бялата й дреха беше изцапана с кръв над сърцето от раната на същото място, където тялото на Христос преди много векове е пострадало от последното унижение - удара с

копие на войника. Ръцете на Тереза бяха протегнати в майчински, умолителен жест. Изражението на лицето й

беше едновременно мъченическо и божествено. Тя изглеждаше по-слаба, променена не само във

физически, но и в по-фин смисъл. Шепнейки думи на чужд език, тя говореше с леко треперещи устни на хората, които виждаше пред вътрешния си взор.

Тъй като бях влязъл в съзвучие с нея, аз започнах да виждам сцените от нейното видение. Тя гледаше Иисус, докато той носеше кръста си сред присмеха на тълпата247. Внезапно тя вдигна ужасена глава: Господ бе паднал от жестоката тежест. Видението изчезна. Изтощена от горещо

състрадание, Тереза тежко се отпусна на възглавницата. В този момент чух силен тъп звук зад себе си. Обръщай ки глава за миг, видях двама мъже,

които изнасяха едно проснато тяло. Но тъй като излизах от дълбоко свръхсъзнателно състояние, аз не познах веднага падналия. Отново съсредоточих погледа си върху лицето на Тереза, смъртно бледо под ручейчетата кръв, но сега спокойно, излъчващо чистота и святост. По-късно

погледнах зад себе си и видях, че г-н Райт стои, сложил ръка на бузата си, от която леко тече кръв.

— Дик - попитах аз тревожно, - ти ли падна?

— Да, аз припаднах от ужасното зрелище. — Е - казах аз утешително, - имал си достатъчно смелост да се върнеш и отново да гледаш.

Спомняйки си за търпеливо чакащите поклонници, г-н Райт и аз мълчаливо се сбогувахме и напуснахме святото й присъствие248.

На следващия ден малката ни група се отправи на юг, благодарна, че не зависи от влакове, а

може да спре автомобила, където си иска в околността. Ние се наслаждавахме на всяка минута в Германия, Холандия, Франция и Швейцарските Алпи. В Италия отидохме специално до Асизи,

за да почетем апостола на смирението - св. Франциск. Европейското ни пътуване завърши в

247

През часовете преди моето пристигане Тереза ве1е беше преминала през много видения от последните дни на

живота на Христос. Екстазът и започваше обикновено със сцени от събитията след Тайната вечеря. Виденията й

завършваха със смъртта на Иисус на кръста или понякога с неговото погребване. 248

Тереза преживяла нацистките гонения и все още живеела в Конерсройт според американското комюнике от

Германия за 1945 г.



Гърция, където разгледахме атинските храмове и видяхме затвора, в който благородният Сократ249 е изпил смъртоносната отрова. Човек се изпълва с възхищение от художественото

майсторство, с което гърците навсякъде са въплътили фантазиите си в алабастър. Преминахме с кораб слънчевото Средиземно море, спирайки в Палестина. Странствайки

ден след ден по Святата страна, аз все повече се убеждавах в ценността на паломничеството.

Духът на Христос пронизва цяла Палестина. С благоговение аз вървях по стъпките му във Витлеем, Гетсимания, Голгота, свещената Маслинена планина, покрай река Йордан и Галилейс-кото езеро.

Групата ни посети Яслите, дърводелската работилница на Йосиф, гробницата на Лазар, къщата на Марта и Мария, залата на Тайната вечеря. Древността се разгръщаше сцена след

сцена, аз видях божествената драма, която някога Христос е изиграл за вековете. По-нататък - в Египет с неговия съвременен Кайро и древни пирамиди. После с кораб по

тясното Червено море, през обширното Арабско море - и ето, пред нас е Индия!

Глава 40

Завръщам се в Индия

С благодарност аз вдишвах благословения въздух на Ин дия. На 22 август 1935 г. нашият кораб „Раджпутана" хвърли котва в огромното пристанище на Бомбай. Дори в този първи ден

извън кораба успях да разбера какво ме чака в близката година - дванадесет месеца непрекъсната активност. Приятелите се бяха струпали на дока с гирлянди и поздравления. Скоро апартаментът ни в хотел „Тадж Махал" се изпълни с журналисти и фотографи.

Бомбай беше нов град за мене. Намерих, че е енергичен и съвременен, с много западни нововъведения. Край просторните булеварди се нижеха редици от палми, величествените

държавни постройки съперничеха по красота с древните храмове. Обаче имахме много малко време за разглеждане на забележителностите. Аз бях нетърпелив, горях от желание по-скоро да видя своя любим гуру и другите си скъпи същества. Оставила „форда" в товарен вагон, нашата

група скоро се носеше на изток с влака за Калкута250. За пристигането ни на гара Ховрах се беше събрала да ни посрещне такава огромна тълпа,

че известно време не можехме да слезем от влака. Младият махараджа на Кашимбазар и брат ми

Бишну възглавяваха организацията по посрещането. Аз не бях подготвен за такъв топъл и внушителен прием.

Предвождани от цяла редица автомобили и мотоциклети, сред радостните звуци на барабани и раковини, г-ца Блетч, г-н Райт и аз, окичени от глава до пети с гирлянди, бавно се придвижихме с колата си до моя бащин дом.

Моят поостарял Баща ме прегърна така, сякаш бях възкръснал от мъртвите. Ние дълго се гледахме един друг в очите, безмълвни от радост. Братята и сестрите ми, чичовците, лелите,

братовчедите, учениците и приятелите от отдавна изминалите години се бяха събрали около мене и нито един от нас не остана със сухи очи. Отминала вече в архива на паметта, тази сцена на любов и единение остава вечно жива и незабравима в сърцето ми.

Що се отнася до срещата ми с Шри Юктешвар, думите ми са безсилни. Нека се удовлетворим със следното описание, направено от моя секретар:

„Днес, изпълнен с най-възвишени очаквания, аз откарах Йоганандаджи от Калкута до

Серампор, пише г-н Райт в своя дневник. Минахме край причудливи магазинчета, едно от тях любимото място за ядене на Йоганандаджи през студентските му години, и накрая влязохме в

една тясна, оградена с високи стени уличка. Внезапен завой наляво и ето - пред нас се издига простият, но вдъхновяващ двуетажен ашрам, с издаващ се от втория етаж балкон в испански стил. Преобладава впечатление на спокойна уединеност.

249

Един откъс от Евсебий разказва за интересна среща между Сократ и индийски мъдрец. Този откъс гласи:

―Аристоксен, музикантът, разказва следната история за индийците. Един от тях срещнал Сократ в Атина и го

попитал каква е целта на неговата философия. ―Аз изследвам човешките явления‖, отговорил Сократ. При тези

думи индиецът избухнал в смях. ―Как може човек да изследва човешките явления, казал той, когато не познава

божествените?‖ Споменатият Аристоксен е бил ученик на Аристотел и известен музикант. Живял е през 4 век пр.

Хр. 250

Прекъснахме пътуването си в Централните провинции, на половината път през континента, за да срещнем с

Махатма Ганди във Вардха. Тези дни са описани в глава 44.



Сериозен и смирен, аз влязох след Йоганандаджи в двора, разположен между стените на ашрама. С разтуптяни сърца ние се изкачихме по някакви стари циментови стъпала, изтъркани

без съмнение от милиони търсачи на истината. Напрежението ставаше все по-силно и по-силно, колкото повече напредвахме. Над нас, на края на стълбището, спокойно се появи Великият - Свами Шри Юктешварджи, застанал в благородната поза на мъдрец.

Сърцето ми силно се разтуптя от вълнение, защото усетих благословеността на привилегията да се намирам в неговото величаво присъствие. Сълзи замъглиха жадния ми взор, когато Йоганандаджи падна на колене и склонил глава, принесе в дар благодарността и поздрава

на душата си, докосвайки с ръка нозете на своя гуру, а после, изразявайки смиреното си покорство - собствената си глава. След това той се изправи и се оказа в обятията на Шри

Юктешвар. В началото те не размениха нито една дума, но най-силните чувства се изразяват с

безмълвните фрази на душата. Как блестяха очите им и как грееха с топлината на подновеното

душевно единение! Нежна вибрация премина като вълна през тихия вътрешен двор и дори слънцето надникна иззад облаците, за да прибави внезапен величествен блясък.

Прегънал колене пред учителя, аз му предадох своята собствена неизразима любов и

благодарност, докосвайки нозете му, загрубели от старост и служене, и получих неговата бла-гословия. След това аз станах и срещнах погледа на две красиви дълбоки очи, обърнати навътре

към себе си и в същото време излъчващи радост. Влязохме в гостната, която с едната си страна изцяло излизаше към външния балкон, който бяхме видели от улицата. Учителя се настани срещу овехтялото писалище, сядайки на постилка върху циментения под. Йога нандаджи и аз

седнахме край нозете на гуру. Край нас имаше оранжевооцветени възглавници, върху които можехме да се облягаме, облекчавайки позата си върху сламените рогозки.

Аз се опитвах отново и отново да проникна в разговора на бенгалски, който водеха двамата свами, защото, както открих, английският не представлява нищо за тях, когато са заедно, въпреки че Свамиджи Махарадж, както е наричан великият гуру от другите, може да говори на

английски и често го прави. Но аз долавях светостта на Великия в неговата сърдечна усмивка и искрящи очи. Едно качество, лесно различимо в неговата радостна и сериозна беседа, бе решителната определеност на твърденията му - белег за мъдрец, който знае, че знае, защото

познава Бога. Голямата му мъдрост, силата на намеренията му и решителността му се проявяваха във всичко.

Изучавайки го почтително от време на време, аз забелязах, че той има едро, атлетично тяло, закалено от несгодите и жертвите на отречението. Осанката му е величествена. Високото му, сякаш устремено към небесата чело, властва в него вия божествен облик. Има доста голям и не

особено красив нос, с който се забавлява в моменти на бездействие, играейки си по него с пръсти като дете. Властните му тъмни очи са обкръжени с някакъв синкав ореол. Косата му,

разделена по средата, отгоре е сребриста, а надолу преминава в сребристо златно и сребристо-черно, завършвайки с къдри по раменете му. Брадата и мустаците му са оредели, но все пак сякаш подсилват чертите на лицето му, които, подобно на характера му, са

едновременно дълбоки и светли. Той има весел и гръмлив смях, който извира от дълбочината на гърдите му, карайки го да се

тресе и вибрира с цялото си тяло - много бодро и искрено. Лицето и тялото, а така също и

пръстите му поразяват със силата си. Движи се с достойнство и държи тялото си изправено. Облечен бе просто: в обикновено дхоти и риза, и двете боядисани някога в силен охрен цвят,

но вече избледнели до оранжево. Като се огледах наоколо, видях една доста овехтяла стая, показваща, че притежателят й не е

привързан към материалните удобства. По излинелите й бели стени имаше ивици избледняла

синя мазилка. В единия ъгъл на стаята висеше портрет на Лахири Махасая, обкичен с гирлянди в безизкусно преклонение. Имаше също така и една стара снимка на Йоганандаджи заедно с

другите делегати на Конгреса на религиите при първото му пристигане в Бостън. Забелязах странното съчетание на съвременност и старомодност. Големият кристален

полилей за свещи беше покрит С паяжини от дълга неупотреба, а на стената имаше ярък мо -

дерен календар. Цялата стая излъчваше аромат на мир и покой. Иззад балкона се виждаха кокосови палми, извисили се пад дома като безмълвни стражи.



Беше интересно да се наблюдава как е достатъчно учителят само да плесне с ръце и още преди да е свършил, някой малък ученик вече се явяваше на услугите м у. Между другото аз

много се привързах към един от тях - слабо момче на име Прапхула251, с дълга до раменете черна коса, с чифт проницателни черни очи и небесна усмивка. Очите му святкаха, когато ъгълчетата на устата му се повдигаха, подобно на звезди и полумесец, появяващи се в здрача.

Очевидно Свами Шри Юктешварджи много се радваше ОТ връщането на своята „рожба" (и изглежда, изпитваше из-вестно любопитство към „рожбата на рожбата"). Обаче пре-обладаването на мъдростта в природата на Великия му пречеше да даде външен израз на

чувствата си. Йоганандаджи му поднесе някои подаръци, както изисква обичаят, когато ученик се връща

при своя гуру. По-късно пие хапнахме проста, но добре приготвена храна. Всички яде нета бяха съчетание на зеленчуци с ориз. Шри Юктешварджи бе доволен, че се придържам към множество индийски обичаи, като например яденето с пръсти.

След няколко часа, изпълнени с размяна на бенгалски фрази, топли усмивки и радостни погледи, ние изразихме почитта си в нозете му, сбогувахме се с пранам252 и заминахме за Калкута, отнасяйки завинаги със себе си спомена за тази свята среща. Въпреки че описах в общи

линии външните си впечатления от него, аз през цялото време осъзнавах, че истинската същност на светеца е духовното му величие. Аз усетих неговата сила и ще нося това чувство като своя

божествена благословия." От Америка, Европа и Палестина бях донесъл много подаръци за Шри Юктешвар. Той ги

прие с усмивка, но без да каже нищо. За самия себе си в Германия бях купил комбиниран

чадър-бастун. В Индия аз реших да подаря бастуна на Учителя. — Този подарък наистина много ми харесва! - Очите на моя гуру бяха обърнати с нежност

към мене при този неочакван коментар. От всички подаръци той избра да покаже на посетителите именно този бастун.

— Учителю, моля, разрешете ми да взема нов килим за гостната. - Бях забелязал, че

тигровата кожа на Шри Юктешвар е поставена върху скъсана черга. — Направи го, ако искаш. - В гласа на моя гуру нямаше ентусиазъм. - Виж, тигровата ми

кожа е хубава и чиста. Аз съм господар в моето собствено малко царство. Отвън е големият свят,

който се интересува само от външното. Когато произнесе тези думи, усетих, че годините се изнизаха обратно и аз отново бях

малкият ученик, пречистван в ежедневния огън на дисциплината! Щом успях да се откъсна от Серампор и Калкута, аз се отправих заедно с г-н Райт за Ранчи.

Какъв прием, какви искрени овации! Сълзи изпълваха очите ми, когато прегръщах

безкористните учители, които бяха държали високо знамето на школата по време на моето петнадесетгодишно отсъствие.

Светлите лица и щастливите усмивки на учениците бяха доста тъчно доказателство за стойността на тяхното многостранно общообразователно и йогическо обучение.

Но за съжаление заведението в Ранчи беше в ужасно материално затруднение. Сър

Маниндра Чандра Нунди, старият махараджа, чийто замък в Кашимбазар бе превърнат в основно здание на школата и който правеше много царствени дарения, вече бе мъртъв. Множество черти на школата, свързани със свободния достъп и благотворителността, сега бяха

изложени на сериозна опасност поради липса на достатъчна обществена подкрепа. Аз обаче не бях прекарал толкова години в Америка, без да науча нищо от нейната

практическа мъдрост, нейния неустрашим дух пред трудностите. Останах една седмица в Ранчи, борейки се с критичните проблеми. После последваха беседи с изтъкнати лидери и възпитатели в Калкута,, дълъг разговор с младия махараджа на Кашимбазар, финансов апел към баща ми и

ето - разклатените основи на Ранчи започнаха да се оправят. Имаше много дарения, включително огромен, пристигнал тъкмо навреме чек от моите американски ученици.

Няколко месеца след пристигането ми в Индия имах щастието да видя школата в Ранчи официално узаконена. Дългогодишната ми мечта за постоянно осигурен център за йогическо

251

Прапхула е било момчето, което е било заедно с учителя, когато се е приближила кобрата. 252

Буквално – ―свято име‖, дума за поздрав между индусите, придружавана с приветствено издигане на събраните

длани от сърцето към челото. Пранам в Индия е това, което в западния свят е ръкостискането.



образование се осъществи. Тази представа ме беше водила още от скромното начало през 1917 г. с група от седем момчета.

В десетилетието след 1935 г. обхватът на Ранчи далеч надхвърли рамките на една обикновена школа. Широкомащабните хуманитарни дейности сега са продължени с Мисията Шяма Чаран Лахири Махасая.

Школата или Йогода сатсанга брахмачаря Видялая провежда на открито занятията по предметите от началния и гимназиалния курс. Учениците, които живеят в школата, както и тези, които живеят по домовете си, получават и някакъв вид професионално обучение. Възпитаниците

сами регулират повечето от дейностите чрез комитети по самоуправление. Още в началото на преподавателското си поприще аз открих, че момчетата, които палаво се радват, когато измамят

учителя си, охотно приемат правилата на дисциплината, установени от техните съученици. Тъй като самият аз никога не съм бил примерен ученик, винаги се отнасях с разбиране към всички момчешки немирства и проблеми.

Спортът и игрите се насърчават. Полетата се огласят от виковете на децата, трениращи хокей и футбол. Учениците от Ранчи често печелят първо място в спортни състезания. Гим-назията под открито небе е известна на шир и длъж. Характерна черта на Йогода е

презареждането на мускулите чрез волева сила: мислено насочване на жизнената енергия към всяка част на тялото. Момчетата също така се обучават на асани (пози), фехтовка, игра слатхи

(тояга) и джиуджицу. Хиляди са посещавали Здравните демонстрации по Йогода в шко лата в Ранчи.

На местните племена от областта: коли, сантали и мундаи, се дава обучение по основните

предмети, провеждащо се на хинди. В съседните села започват да се организират класове за момичета.

Уникална черта на Ранчи е посвещаването в крия-йога. Момчетата ежедневно практикуват своите духовни упражнения, пеят песните от Гита и чрез наставления и пример се учат на добродетелите на простотата, саможертвата, честността и истината. Посочва им се, че злото е

това, което донася нещастие, че добри са онези действия, които водят до истинско щастие. Злото може да се сравни с отровен мед - блазнещ, но пропит със смърт.

Преодоляването на неспокойствието на ума и тялото посредством техники за концентрация

води до впечатляващи резултати: в Ранчи е нещо обикновено да се види трогателна малка фигурка на около девет-десет години, седяща час, а и повече, в неизменна поза с немигащ

поглед, насочен към духовното око. Картината на тези ученици от Ранчи често изплава в паметта ми, когато виждам как студентите навсякъде по света едва изтрайват да седят спокойно един учебен час253.

Ранчи се намира на 2000 фута надморска височина (около 600 м). Климатът му е мек и лишен от контрасти. На площ от 25 акра (около 11 хектара), край голям плувен басейн, се нами -

ра една от най-прекрасните овощни градини в Индия - петстотин овощни дървета: манго, гуава, личи, финикови палми. Момчетата отглеждат свои собствени зеленчуци и въртят енерги ята в чакрите си.

За посетителите от Запад гостоприемно е отворен специален дом за гости. Библиотеката в Ранчи съдържа множество списания и около хиляда тома на английски и бенгалски - дарения от

253

Умствените тренировки чрез определени техники за концентрация създават във всяко поколение в Индия хора с

изумителна памет. Във в. Hindustan Times г-х Т. Виджаярагхавахари описва опитите, проведени с хора от Мадрас,

които професионално се занимават с демонстрация на способностите на паметта си. ―Тези хора, пише той, имат

необикновени познания по санскритска литература. Седнали сред една голяма публика, те се подла гат на тестове,

които няколко души от публиката едновременно им зада ват. Тестът е следният: единият човек от публиката започва

да звъни със звънче, а изпитваните трябва да преброят броя на звъненията. Втори чо век им диктува от лист хартия

дълго упражнение по аритметика, включващо събиране, изваждане, умножение и деление. Трети им рецитира дълъг

низ стихове от Рамаяна или Махабхарата, които те трябва да възпроизведат. Четвърти се насочва към проблемите

на стихосложението, изискващи съчиняването на стихове с подходящ ритъм върху даден предмет, като всеки ред

трябва да завършва с определена дума. Петият и шестият провеждат теологичен диспут, като изпитваните трябва да

изрецитират точните думи и реда на включване на участниците. През това време сед мият върти едно колело, като

трябва да се преброи колко са завъртанията. Експертът по помненето трябва да извърши всички тези подвизи

едновременно единствено чрез мисловен процес, без да му е позволено да използ ва лист и молив. Напрягането на

способностите трябва да е изумително. Обикновените хора с неосъзната завист са склонни да ома ловажават по-

добни усилия, като се правят, че вярват, че в тях се упражняват само по -низшите функции на мозъка. Това обаче не

е просто въпрос на памет. По-главният фактор е огромната концентрация на ума."



Изток и Запад. Събрани са Свещените писания на света. Добре класифицираният музей излага археологически, геологически и антропологически експонати - преди всичко трофеи от моите

странствания по разнообразната Божия земя. Благотворителните болница и диспансер на Мисията „Лахири Махасая", с много филиали

на открито в отдалечените селища, вече са обслужили около 150 000 индийски бедняци.

Учениците в Ранчи се обучават да дават първа помощ и те оказват неоценими услуги в своите области в трагичните времена на наводнение или глад.

В овощната градина се намира храм на Шива със статуя на благословения учител Лахири

Махасая. Ежедневните молитви и уроците върху Свещените писания се провеждат в градината, под купола на манговите дървета.

Отварят се и процъфтяват гимназии филиали с характер ните черти на Ранчи - квартира в училището и обучение по йога. Това са: Йогода сатсанга Видяпит (училище) за момчета в Лакшманпур, Бихар и Йогода сатсанга гимназия и ашрам в Еджмаличак, Миднапоре.

През 1939 г. тържествено бе открит величествен Йогода матх в Дакшинешвар край Ганг. Новият ашрам, само на пет мили северно от Калкута, предоставя мирен пристан на градските жители. За гостите от Запад и особено за онези търсещи души, които са посветили живота си на

духовна реализация, са налице подходящи спални помещения. На всеки две седмици чрез Йогода матх уроците на Дружеството за Самореализация се изпращат на ученици от всички

краища на Индия. Не е необходимо да казвам, че всички тези образователни и хуманитарни дейности изискват

себепожертвователното служене и преданост на много учители и работници. Не мога да изредя

тук техните имена, защото броят им е голям. Но в сърцето ми за всеки от тях е запазено топло място. Вдъхновени от идеите на Лахири Махасая, тези учители са пренебрегнали обещанията на

земните цели, за да служат смирено и да дават всичко от себе си. Г-н Райт завърза много приятелства с момчетата от Ранчи. Облечен в просто дхоти, той

известно време живя сред тях. В Ранчи, Калкута, Серампор, навсякъде, където и да отидеше,

моят секретар, притежаващ жив писателски дар, носеше със себе си своя дневник, за да записва приключенията си. Една вечер го запитах:

— Дик, какво е впечатлението ти от Индия?

— Покой - каза той замислено. - Аурата на населението е покой.

Глава 41

Идилия в Южна Индия

— Дик, ти си първият човек от Запад, който някога е влизал в тази светиня. Мнозина други

са се опитвали, но напразно. При тези мои думи г-н Райт първо се стресна, а после се зарадва. Току-що бяхме напуснали

прекрасния храм Чамунди, разположен в планината, извисяваща се над щата Майсор, Юж на Индия. Там той се беше поклонил пред златния и сребърния олтари на богиня Чамунди - покровителка на рода на управляващия махараджа.

— За спомен от тази изключителна чест - каза г-н Райт, прибирайки няколко благословени розови листчета - аз винаги ще пазя тези цветя, напръскани с розова вода от свещенослужителя.

Спътникът ми и аз254 прекарахме месец ноември 1935 г. като гости на щата Майсор.

Махараджата, Н. В. Шри Кришнараджа Вадияр IV, е образцов принц, разумно посветен на народа си. Благочестив индуист, махараджата е назначил един мохамеданин - способния Милза

Исмаил, за свой деван, или министър-председател. Седемте милиона жители на Майсор избират чрез общи избори Събранието и Законодателния съвет.

Наследникът на махараджата, Н.В. Ювараджа Шри Кришна Нарасингхарадж Вадияр, беше

поканил мен и секретаря ми да посетим неговия просветен и прогресивен край. За изминалите две седмици аз бях говорил пред хиляди граждани и студенти от Майсор в кметството, колежа

на махараджата, Университетската медицинска школа, а също така на три митинга в Бангалор, в националната гимназия, в среднообразователния колеж и в кметството на Чети, където се бяха събрали над три хиляди души. Не знам дали жадните слушатели успяха да повярват на ярките

картини от Америка, които им обрисувах, но винаги най-силни бяха аплодисментите, когато

254

Г-ца Блетч, тъй като не бе в състояние да се движи така динамично като нас, остана в Калкута при мои роднини.



говорех за взаимната полза, която би произтекла от взаимообмен на най -добрите черти на Запада и на Изтока.

Сега г-н Райт и аз си отдъхвахме в тропическия покой. Ето как пътният му дневник описва впечатленията му от Майсор:

„Прекрасни зелени оризови полета, разнообразени с кръпките на захарната тръстика,

сгушени в подножието на скалистите хълмове - хълмове, изпъстрящи изумрудената панорама като израстъци от черен камък, - и играта на цветовете се подчертава от внезапното и драматично изчезване на слънцето, което търси отдих зад спокойните хълмове.

Много възхитителни моменти минават в гледане, почти несъзнателно, на вечно променящото се платно на Бога, разпростряло се по небесната твърд, защото единствено

Неговият досег може да създаде цветове, вибриращи със свежестта на живота. Тази свежест на цветовете се губи, когато човек се опита да я имитира с бои, защото Бог се обръща към по-прост и ефективен посредник - не към маслените и акварелните бои, а към лъчите на светлината. Той

хвърля светлинен отблясък тук - и той се отразява като червено. Отново замахва с четката и лъчът постепенно се прелива в оранжево и златно. После бързо промушва облаците с пурпурни ивици, които се просмукват като червени ресни от раните им, и т.н., и т.н. Той играе и денем и

нощем, вечно променящ се, винаги нов, винаги свеж, нито една шарка, нито един цвят не е като другия. В Индия красотата на прехода на деня в нощ е несравнима. Небето често изглежда така,

сякаш Бог е събрал накуп всички краски и ги е разбъркал като в могъщ калейдоскоп в небесата. Трябва да разкажа колко великолепно бе посещението ни по здрач на огромния язовир

Кришнараджа Сагар255, построен на дванадесет мили извън Майсор. Йоганандаджи и аз се ка-

чихме на малък автобус, където едно момченце бе натоварено с официалната длъжност да върти манивелата, и потеглихме по равния землист път точно когато слънцето залязваше на хоризонта

като презрял домат. Минахме край вездесъщите квадратни оризови полета, през редица от сенчести бананови

дървета и между гора от високи кокосови палми с растителност, гъста като в джунгла, и накрая,

като стигнахме билото на един хълм, се оказахме лице в лице с огромно изкуствено езеро, отразяващо звездите и ресните на палмите и другите дървета, заобиколено от прекрасни терасирани градини и редица от електрически светлини по брега на язовира - а под него очите

ни срещнаха ослепителното зрелище на многоцветни лъчи, танцуващи по гейзеровидни фонтани, подобно на множество изливащи се потоци мастило -разкошни сини водопади, задържащ се

червен порой, зелени и жълти пръскачки, слонове, от чиито хоботи блика вода, миниатюра на Световното изложение в Чикаго, изпъкваща още по-съвременно в тази древна земя на оризища и прости люде, които ни оказваха такъв топъл прием, че се страхувах, че ще бъде свръх силите ми

да върна Йоганандаджи обратно в Америка. Друга рядка привилегия - първото ми яздене на слон. Вчера ювараджата ни покани в летния

си дворец, за да пояздим един от неговите слонове - огромно животно. Аз се качих по стълба, предназначена за достигане доховдах, или седлото, което прилича на кошница и е покрито с копринена възглавничка. А после се клатушках, подмятах, люлях и подскачах нагоре-надолу,

твърде много разтреперан, за да се боя или възклицавам, вкопчен единствено в скъпоценния си живот!"

Южна Индия, богата на исторически и археологически реликви, е земя с определен и в

същото време неопределен чар. На север от Майсор се намира най-големият местен щат в Индия - Хайдерабад, живописно плато, разсечено от могъщата река Годавари. Обширни плодородни

равнини, красивите Нилгири или „Сините планини", други области с голи варовикови или гранитни хълмове. Историята на Хайдерабад, дълга и пъстра, започва преди три хиляди години с владичеството на царете Андхра и продължава под господството на индуистки династии до 1294

г., когато минава под властта на мюсюлмански князе, управляващи и до днес.

255

Този язовир, огромна ВЕЦ, осветява град Майсор и дава електричество на фабриките за коприна, сапун и

сандалово масло. Сувенирите от сандалово дърво от този край притежават прекрасен аромат, ко йто не се губи с

времето – едно леко бодване го съживява. Майсор се слави с едни от най-големите индустриални предприятия в

Индия, включително Коларските златни мини, Майсорската захарна фабрика, производството на железни и

стоманени изделия в Бхадравати и евтините и експедитивни Държавни железници на Майсор, които покриват

голяма част от площта на щата (30000 кв. мили).



Най-впечатляващите произведения на архитектурата, скулптурата и живописта в цяла Индия се намират в Хайдерабад в древните скулптурирани пещери Елора и Аджанта. Кайласа в

Елора - огромен монолитен храм, притежава издялани от камък фигури на богове, хора и животни с изумителните пропорции на Микеланджело. Аджанта е място с пет катедрали и два-десет и пет манастира, като всички издълбани в скалите зали се поддържат от огромни колони,

покрити с фрески, където художниците и скулпторите са обезсмъртили творческия си гений. Град Хайдерабад е украсен с университета Османия и джамията Мека Масджид, където се

събират за молитва десетки хиляди мохамедани.

Щатът Майсор също е живописна земя, три хиляди фута над морското равнище (около 900 м), изобилстващ с гъсти тропически гори, дом на диви слонове, бизони, мечки, пантери и тигри.

Двата му главни града, Бангалор и Майсор, са чисти, привлекателни, с много паркове и обществени градини.

Индуистката архитектура и скулптура достигат най-висшето си съвършенство под

патронажа на индуистките царе от единадесети до четиринадесети век. Храмът в Белур, шедьо-вър, завършен по време на управлението на цар Вишнувардхана, няма равен на себе си в света по изящност на детайлите и богатство на фантазията.

Каменните колони, намерени в Северен Майсор, се отнасят към 3 в. пр. Хр. и напомнят за цар Ашока. Той наследява престола на господстващата тогава Маурийска династия. Им перията

му обхваща земите на почти цяла съвременна Индия, Афганистан и Балуджистан. Този прочут император, когото даже западните историци смятат за несравним държавник, е оставил следната мъдрост върху каменния паметник:

„Този религиозен надпис е издълбан, за да не мислят нашите синове и внуци, че са необходими нови завоевания, за да не смятат, че завоеванието с меч заслужава да се нарече

завоевание, за да разберат, че то не е нищо друго освен разрушение и насилие и че няма друго истинско завоевание освен завоеванието на религията. Такива завоевания имат стойност не само в този свят, но и в следващия."

Ашока е внук на страшния Чандрагупта Мауря (известен на гърците като Сандрокот), който в младостта си се е срещал с Александър Велики. По-късно Чандрагупта унищожава гарнизоните на Александър Македонски, оставени в Индия, сразява гръцката армия на Селевк,

нахлула в Пенджаб, а след това приема в двореца си в Патна гръцкия пратеник Мегастен. Гръцките историци и онези, които са придружавали Александър в похода му до Индия,

подробно са записали множество изключително интересни истории. За да хвърли светлина върху древна Индия, д-р Дж. В. Маккриндъл е превел описанията на Ариан, Диодор, Плутарх и географа Страбон256. Най-достойната за уважение черта от неуспешното нашествие на Алек-

сандър Македонски е дълбокият интерес, който проявил към индуистката философия и към йогите и светите люде, с които понякога се срещал и чието общество настоятелно търсел. Малко

след като великият воин пристигнал в Таксила, разположена в Северна Индия, той изпратил Онесикрит, ученик на елинската школа на Диоген, за да доведе индийския философ Дандамис, велик саннясин от Таксила.

— Хвала на тебе, о, брахмански учителю! - казал Онесикрит, след като намерил Дандамис в неговото горско убежище. - Синът на всемогъщия Бог Зевс, Александър, Върховният Господар на всички хора, те моли да отидеш при него. Ако се съгласиш, ще те възнагради богато, ако

откажеш - ще ти отреже главата! Йогинът приел тази откровено принудителна покана спокойно и „дори не надигнал глава от

своето ложе от листа". — Аз също съм син на Зевс, ако Александър е такъв - отбелязал той. - Аз не искам нищо,

което принадлежи на Александър, защото съм доволен от това, което имам, докато той, както

виждам, скита с хората си по море и суша без никаква полза и скиталчествата му никога няма да имат край.

Върви и кажи на Александър, че Бог, Върховният Владетел, никога не може да бъде Автор на дръзка неправда, а е Творец на светлината, на мира, на живота, на водата, на тялото на човека и на душите. Той приема всички хора, когато смъртта ги освободи, и никога не е подвластен на

256

В шесттомната книга Древна Индия (Calcuta, 1879)



зла болест. Единствен Той е Богът, когото уважавам, който ненавижда кръвопролитията и не раздухва войни.

Александър не е бог, тъй като трябва да вкуси смъртта - със спокойна насмешка казал мъдрецът. - Как може такъв като него да бъде владетел на света, след като дори не е седнал на трона на вътрешното вселенско владение? Досега той нито е влизал жив в Хадес, нито познава

хода на слънцето през централните райони на земята, а народите в нейните краища дори не са чували името му!

След това порицание, вероятно най-язвителното, достигало някога до ушите на „Господаря

на Света", мъдрецът добавил иронично: — Ако сегашните владения на Александър не са достатъчно обширни за неговите желания,

нека да прекоси река Ганг. Там ще намери област, способна да изхрани всички негови хора, ако земите от тази страна са твърде тесни да го задържат257.

Знай обаче, че това, което Александър ми предлага, и даровете, които ми обещава, са ми

напълно ненужни. Нещата, които ценя и смятам, че имат истинска полза и стойност, са тези листа, които са моят дом, тези цъфтящи растения, които ми дават ежедневна храна, и водата, която е мое питие. Всички други притежания, добивани с тревога и грижи, обикновено се

оказват пагубни за онези, които ги трупат, и им причиняват единствено мъка и огорчения, с които всеки нещастен смъртен е натоварен до краен предел. Що се отнася до мен, аз лежа върху

горски листа и тъй като нямам нищо, което да трябва да пазя, спокойно затварям очи за дрямка, докато ако имах какво да охранявам, това би прогонило съня. Земята ме снабдява с всичко, така както майката кърми с мляко детето си. Аз отивам, където си пожелая, и нямам грижи, с които

да Съм принуден да се обременявам. Дори Александър да отсече главата ми, той не може да разруши душата ми. Ще остане

единствено моята глава, вече безмълвна, и отделеното от нея тяло като разкъсани одежди по земята, откъдето са били взети. А аз, станал Дух, ще се възнеса към моя Бог, който е облякъл всички ни в плът и ни е оставил на земята, за да види дали ще живеем, подчинявайки се на

Неговите укази, и който ще изиска от всички нас, когато си отидем оттук и се изправим пред него, отчет за живота ни, тъй като той е Съдник на всяко горделиво прегрешение, защото стоновете на потиснатите ще станат наказанието на потисника.

Нека Александър плаши с тези заплахи онези, които желаят богатство и които се ужасяват от смъртта, защото срещу нас тези оръжия са еднакво безсилни - брахманите нито обичат

златото, нито се страхуват от смъртта. Така че върви и кажи на Александър това: Дандамис не се нуждае от нищо твое и затова няма да дойде при тебе, а ако ти искаш нещо от Дандамис, отиди при него.

Много внимателно Александър изслушал посланието на йогина, предадено му от Онесикрит и „усетил, че повече от всякога желае да види Дандамис, който въпреки че бил стар и

гол, се оказал единственият противник, в чието лице той, завоевателят на много народи, срещнал превъзхождащ го съперник".

Александър поканил в Таксила множество брахмани аскети, известни с умението си да

отговарят на философски въпроси със съдържателна мъдрост. Плутарх ни е оставил описанието на един словесен двубой. Александър сам формулирал всички въпроси:

„- Кои са по-многобройни, живите или мъртвите?

— Живите, защото мъртви няма. — Кое ражда по-едри животни, морето или земята?

— Земята, защото морето е само част от земята. — Кой звяр е най-умен? — Този, който човек още не познава. (Човек се бои от неизвестното).

— Кое съществува първо, денят или нощта? — Денят е предшествал деня. - Този отговор накарал Александър да изрази учудване и

брахманът добавил: - Невъзможните въпроси изискват невъзможни отговори. — Какъв е най-добрият начин човек да бъде обичан? — Човек ще бъде обичан, ако притежавайки голяма сила, не кара другите да се боят от него.

257

Нито Александър, нито някой от неговите генерали, прекосили Ганг. Срещайки решителен отпор на северозапад,

армията на Александър Македонски отказала да прониква по -нататък и той бил принуден да напусне Индия и да

търси завоевания в Персия.



— Как човек може да стане Бог?258 — Като прави това, което е невъзможно за човека.

— Кое е по-силно, животът или смъртта? — Животът, защото той издържа на толкова много злини." На Александър се удало да вземе със себе си от Индия като свой учител един истински

йогин. Това бил Свами Сфинес, наречен от гърците „Каланос", защото светецът, поклонник на Бога под формата на богиня Кали, поздравявал всекиго, произнасяйки нейното благотворно име.

Каланос придружил Александър до Персия. В определен ден в Суза, Персия, Каланос

оставил своето старо тяло, качвайки се на погребална клада пред очите на цялата армия на Алек-сандър Македонски. Историците са записали удивлението на войниците, които гледали как

йогинът не се бои от болка и смърт и как нито веднъж не трепва, докато пламъците поглъщат тялото му. Преди да се отправи към своята кремация, Каланос прегърнал всичките си близки приятели, но не се простил с Александър, на когото просто казал:

— Ще се видим скоро във Вавилон. Александър напуснал Персия и по-късно умрял във Вавилон. С думите си неговият

индийски гуру му казал, че ще бъде с него и в живота, и в смъртта.

Гръцките историци са ни оставили много живи и вдъхновяващи картини на индийското общество. Индийският закон, разказва ни Ариан, защитава хората и „постановява, че нито един

от тях при никакви обстоятелства не може да бъде роб и че всеки, наслаждавайки се на собствената си свобода, трябва да уважава еднаквото право на свобода, което притежават всички. Те смятат, че онези, които са се научили както да не тиранизират, така и да не пълзят пред

другите, ще постигнат живот, най-добре приспособен към всички превратности на съдбата"259. „Индийците, гласи друг текст, нито дават пари с лихва, нито знаят как да взимат назаем.

Противно на установения обичаи е един индиец да направи или да пострада от лоша постъпка, затова те нито сключват договори, нито изискват гаранции." Казва ни се също така, че лечението се осъществява с прости и естествени средства. „Лечебен ефект се постига по-скоро с

регулиране на храненето, отколкото с използването на лекарства. Най-ценените препарати са мехлемите и лапите. Всички останали се смятат до голяма степен за вредни." Участието във война се е ограничавало с кшатриите, или воинската каста. „Нито пък враг, попаднал на

земеделец, работещ в полето, би му причинил някаква вреда, защото тези хора, смятани за благодетели на обществото, са защитени от всякаква вреда. По такъв начин земята не бива

опустошавана и дава обилна реколта, обезпечавайки жителите с всичко необходимо, за да бъ де животът им приятен."260

Император Чандрагупта, който през 305 г. пр. Хр. победил гръцкия генерал Селевк, седем

години по-късно решил да предаде юздите на управлението на Индия на своя син. Пътувайки по Южна Индия, Чандрагупта прекарал последните дванадесет години от живота си като беден

аскет, търсейки самореализация в скалната пещера при Шраванабелагола, сега почитана като светилище в Майсор. Недалеч от нея се издига най-голямата статуя в света, издялана от огромен каменен блок от джайнистите през 983 г. в чест на светеца Коматешвара.

Повсеместните религиозни светини в Майсор постоянно напомнят за множеството велики светци на Южна Индия. Един от тези учители, Тхаюманавар, ни е оставил следната предизвикателна поема:

Ти би могъл див слон да обуздаеш, на мечката и тигъра да оковеш пастта,

да яздиш лъв, със кобра да играеш,

258

* От този въпрос можем да заключим, че „Синът на Зевс" от време на вре ме се е съмнявал дали е достигнал

съвършенство. 259

Всички гръцки наблюдатели коментират липсата на робство в Индия – черта, съвършено различна от

структурата на елинското общество. 260 Книгата Творческа Индия на проф. Беной Кумар Саркар дава изчерпател на картина на древните и

съвременните постижения на Индия и на отли чаващите я ценности в икономиката, политологията, литературата,

изкуството и социалната философия. (Lahore: Motilal Banarsi Dass Publishers, 1937.)

Друга препоръчителна книга е Индийската култура през вековете от С. В. Венкатешвара (New York: Longmans,

Green & Co.)



с алхимия да вършиш чудеса. Ти би могъл из Космоса да странстваш,

да подчиниш самите богове, да бъдеш вечно млад, да ходиш по водата, огъня да обитаваш,

ала ума да обуздаеш - най-трудното - е много по-добре. В красивия и плодороден щат Траванкор, в най-южната част на Индия, където движението

се осъществява по реки и канали, махараджата всяка година поема наследственото за дължение

да изкупува греха, навлечен чрез войните и насилственото присъединяване в далечното минало на няколко дребни държави към Траванкор. Петдесет и шест дни ежегодно маха раджата

посещава три пъти на ден храма, за да слуша ведически химни и рецитации. Церемонията по изкуплението завършва с лакшадипа, или осветляване на храма със сто" хиляди свещи.

Великият индуистки законодател Ману261 е очертал задълженията на царя. „Той трябва да

обсипва с благост като Индра (господаря на боговете); да събира данъците леко и неусетно, както слънцето събира парата от водата; да прониква в живота на поданиците си така, както вятърът прониква навсякъде; да раздава безпристрастна справедливост на всички като Яма (бога

на смъртта), да връзва правонарушителите като Варуна (ведическо божество на небето и вятъра); да радва всички като луната; да изгаря злите врагове като бога на огъня и да поддържа

всички като земната богиня. По време на война царят не трябва да използва отровни или огнени оръжия, нито да убива

слабите, неподготвените и беззащитните или онези, които, обхванати от паника, молят за защита

или бягат. Към война трябва да се прибягва само в краен случай. Резултатите от войната винаги са съмнителни."

Мадраската административна област на югоизточния бряг на Индия се състои от равния и просторен, обкръжен от морета град Мадрас и Кондживерам - Златния град, столицата на династията на Палавите, чиито царе са управлявали през първите векове от християнската ера. В

съвременната Мадраска административна област идеите за ненасилие на Махатма Ганди са широко застъпени. Навсякъде могат да се видят белите отличителни „шапки на Ганди". Като цяло на юг Махатма Ганди е осъществил много важни храмови реформи за „неприкасаемите",

както и реформи на кастовата система. Произходът на кастовата система, формулирана от великия законодател Ману, е достоен за

уважение. Той ясно видял, че хората се разделят от естествената еволюция на четири големи класи: такива, които могат да служат на обществото чрез физически труд (шудри); такива, които служат посредством способност за мислене, умения, селско стопанство, търговия, делови живот

като цяло (вайши); такива, чиито таланти са административни, изпълнителски и защитнически качества - управители и воини (кшатрии); такива, които имат съзерцателна природа, духовно

вдъхновени и вдъхновяващи (брахмани). „Ни то рождението, нито тайнствата, нито ученето, нито потеклото могат да определят дали човек е дважди-роден (т. е. брахман), заявява Махабхарата, „единствено характерът и поведението могат да решат това." 262 Ману учи

261

Ману е всеобщ законодател – не само на индуиското общество, но и на света. Всички системи на мъдра

социална регулация и безпристрастна справедливост са създадени по неговия модел. Ницше му отдава заслуженото

по следния начин: ―Не познавам никоя друга книга, където да са казани толкова нежни и доброжелателни неща за

жените, както в Законника на Ману; онези възрастни белобради мъдреци са имали такива галантни обноски с

жените, които може би не могат да бъдат надминати… една несравнима интелектуална и недостижима творба…

наситена с благородни ценности, тя е изпълнена с усещане за съвършенство, с утвърждаване на живота, с

триумфиращото чувство за благополучие както по отношение на самия човек, така и по отношение на живота;

слънцето свети в цялата книга.‖ 262 ―Включването в една от тези четири касти първоначално е зависело не от рождението на човека, а от

неговите естествени способности, демонстрирани от целта в живота, която си бил поставил‖, пише в статия от сп.

Изток-Запад от януари 1935 г. ―Целта можело да бъде (1) кама – желание, активност на сетивния живот (нивото на

шудрите); (2) артха – печалба, осъществяване, но и контролиране на желанията (нивото на вайшите); (3) дхарма –

самодисциплина, живот на отговорности и правилни действия (нивото на кшатриите); (4) мокша – освобождение,

живот на духовност и религиозно учене (нивото на брахманите). Тези четири касти служат на човечеството

посредством: (1) тяло; (2) ум; (3) сила на волята; (4) дух. Тези четири нива съответстват на вечните гуни или

природни качества: тамас, раджас и саттва – инертност, активност и просветленост или маса, енергия и интелект. В

четирите естествени касти гуните се проявяват по следния начин: (1) тамас – невежество; (2) тамас-раджас –

смесица от невежество и активност; (3) раджас-саттва – смесица от правилна активност и просветление и (4) саттва



обществото да изразява уважение към своите членове, доколкото те притежават мъдрост, добродетели, почтена възраст, родство или, накрая, богатство. Във ведическа Индия богатите

винаги са били презирани, ако само са трупали и не са се занимавали с благотворителна дейност. На скъперниците, притежаващи голямо богатство, винаги се е отреждало най-низшето място в обществото.

Сериозни злини възникнали, когато с вековете върху кастовата система бил надянат хомотът на наследствеността. Социални реформатори като Ганди и членовете на твърде мно-гобройни общества в съвременна Индия бавно, но сигурно възстановяват древната ценност на

кастите, базирани единствено върху естествените качества, а не върху рождението. Всеки народ по земята има своя отличителна, пораждаща страдание карма, с която трябва да се справи и

която трябва да отстрани. Също така и Индия с нейния гъвкав и неуязвим дух трябва да покаже, че е способна да реши задачите на кастовата реформа.

Южна Индия е толкова пленителна, че г-н Райт и аз копнеехме да продължим нашата

идилия. Но времето със своята вечна неумолимост не ни даде никаква любезна отсрочка. Скоро трябваше да държа реч на заключителното заседание на Индийския философски конгрес в Калкутския университет. В края на посещението си в Майсор имах удоволствието да раз говарям

със сър Ч. В. Раман, президент на Индийската академия на науките. Този блестящ индийски физик бе удостоен с Нобелова награда през 1930 г. за важното си откритие в областта на

дифузията на светлината - „ефектът на Раман", известен днес на всеки ученик. Като се простихме неохотно с тълпата ученици и приятели от Мадрас, г-н Райт и аз се

отправихме на север. По пътя спряхме пред малката светиня, посветена на паметта на Садашива

Брахман, историята на чийто живот през осемнадесети век изобилства от чудеса. По-голямото светилище на Садашива в Нерур, издигнато от раджата на Пудукотаи, е място за поклонение,

свидетел на многобройни божествени изцеления. Сред селяните от Южна Индия все още се разказват множество странни истории за

Садашива - обичан и напълно просветлен учител. Един ден видели как Садашива - потънал в

самадхи на брега на река Кавери - бива отнесен от внезапно наводнение. Намерили .го седмици по-късно, заровен дълбоко под купчина пръст. Когато лопатите на селяните се натъкнали на тялото му, светецът се надигнал и бързо се отдалечил.

Садашива никога не произнасял нито една дума и не носел дрехи. Една сутрин голият йогин безгрижно влязъл в палатката на един мохамедански вожд. Неговите жени закрещели от ужас.

Воинът нанесъл на Садашива жесток удар с меча си и отсякъл ръката му. Учителят равнодушно си тръгнал. Обхванат от разкаяние, мохамеданинът взел от пода ръката на Садашива и го последвал. Йогинът спокойно наместил ръката си върху кървящия остатък. Когато воинът

смирено го помолил за някакво духовно напътствие, Садашива написал с пръста си върху пясъка:

„Не прави това, което искаш, и тогава ще можеш да правиш това, което ти харесва." Мохамеданинът се издигнал до възвисено състояние на ума и разбрал, че парадоксалният

съвет на светеца е ръководство за освобождаване на душата чрез овладяване на егото.

Веднъж селските деца изказали в присъствието на Садашива желание да видят религиозния фестивал в Мадура, разположена на 150 мили разстояние (240 км). Йогинът показал на малчуганите, че трябва да се допрат до тялото му. И чудо! За миг цялата група се пренесла в

Мадура. Децата щастливо се шляели сред хилядите поклонници. След няколко часа йогинът върнал малките си повереници обратно по същия прост начин. Изумените родители слушали

– просветление. По този начин кастата на всеки човек е естествено определена от това дали в него преобладава една

или смесица от две гуни. Разбира се, във всеки човек са налице и трите гуни в различно съотноше ние. Един гуру е в

състояние правилно да определи кастата на човека или еволюционния му статус.

„В известна степен всички раси и народи се придържат на практика, ако не и на теория, към кастовостта. Там,

където има голяма разпуснатост или т. нар. свобода, особено при смесени бракове между представители на

крайните естествени касти, расата запада и изчезва. В Пурана-самхита потомците на такива съюзи се сравняват с

безплодни хибриди, подобни на мулето, което не може да продължи собствения си вид. Изкуствените видове в

крайна сметка се унищожават. Историята ни предлага изобилни доказателства за множество велики раси, които

вече нямат живи предста вители. Кастовата система в Индия, предписана от най-дълбоките й мислители в

качеството на спирачка или предпазна мярка срещу разпуснатос тта, е съхранила чистотата на расата и я е превела

благополучно през хилядолетия на превратности, докато други раси са изчезнали в забвение."



живите разкази за шествието и забелязали, че няколко деца носят пакетчета със сладки от Ма-дура.

Един недоверчив младеж се присмял на светеца и на историята. На следващия ден той се приближил към Садашива.

„Учителю - казал той, - защо не отведете и мене на празника, както направихте вчера с

другите деца?" Садашива се съгласил. Момчето незабавно се озовало сред навалицата в далечния град. Но

уви, къде бил светецът, когато младежът пожелал да си тръгне? Изтощен, той се добрал до в

къщи по най-древния и прозаичен начин - пеша.

Глава 42

Последни дни с моя гуру

— Гуруджи, радвам се, че тази сутрин ви заварвам сам. -Току-що бях пристигнал в

жилището му в Серампор, носейки благоухаещ товар от плодове и цветя. Шри Юктешвар кротко ме погледна.

— Какво искаш да питаш? - Учителят огледа стаята, сякаш търсеше спасение.

— Гуруджи, аз дойдох при вас като гимназист, а вече съм възрастен човек, с един-два бели кичура в косата си. Въпреки че от първия час до ден-днешен сте ме дарявали с мълчалива

привързаност, разбирате ли, че само веднъж, в деня на нашата среща, ми казахте: „Обичам те". - Аз го гледах умоляващо.

Учителят сведе поглед.

— Йогананда, нима трябва да изваждам в студеното царство на речта топлите чувства, които най-добре се съхраняват в безмълвното сърце?

— Гуруджи, аз знам, че ме обичате, но смъртните ми уши жадуват да чуят как го казвате. — Да бъде така, както искаш. По време на семейния си живот аз често копнеех за син, за да

го водя по пътя на йога. Но когато ти дойде в живота ми, аз се успокоих. В теб аз наме рих своя

син. - Две прозрачни сълзи се появиха на очите на Шри Юктешвар. - Йогананда, аз винаги те обичам.

— Вашият отговор е паспортът ми за небето. - Почувствах, че тежест се смъква от сърцето

ми, стопена завинаги от неговите думи. Често се бях чудел на мълчанието му. Разби рах, че е безстрастен и сдържан, но все пак понякога се страхувах, че не съм успял да му угодя напълно.

Той имаше странна природа, която трудно можеше да бъде напълно разбрана, природа дълбока и спокойна, непроницаема за външния свят, чиито ценности той отдавна беше надминал.

Няколко дни по-късно, когато говорех пред голяма публика в Албърт Хол в Калкута, Шри

Юктешвар се съгласи да седне до мене на подиума заедно с махараджата на Сантош и кмета на Калкута. Въпреки че Учителя не ми каза нищо, по време на изказването си аз от време на време

го поглеждах и мисля, че долових доволни пламъчета в очите му. Последва разговор с бивши възпитаници на Серампорския колеж. Докато аз се взирах в

старите си съученици, а те се взираха в своя „Луд монах", върху очите ни без всякакви задръжки

избликнаха сълзи. Моят златоуст професор по философия, д-р Гхошал, дойде да ме поздрави и всичките ни минали неразбирателства бяха разтопени от алхимията на Времето.

В края на декември в Серампорската обител се честваше празникът на слънчевото

равноденствие. Както винаги, учениците на Шри Юктешвар се събраха от близо и далеч. Благоговейни санкиртани, солови изпълнения на сладкогласния певец Кристода, угощение,

поднесено от младите ученици, затрогващата беседа на Учителя в препълнения двор на ашрама - спомени, спомени! Радостни празници на отдавна отминалите години! Но в тази нощ имаше нещо ново.

— Йогананда, моля те, обърни се към събраните на английски. - Очите на Учителя блестяха, когато той ми отправи тази необикновена молба. Дали не мислеше за затруднението ми на

кораба, предшестващо първата ми лекция на английски език? Аз разказах тази история на моите събратя, завършвайки с гореща възхвала към моя гуру.

— Неговото вездесъщо ръководство не ме напусна не само на океанския параход -

заключих аз, - то беше с мен всеки ден от петнадесетте години, прекарани в далечна и гостоприемна Америка.



След като гостите си отидоха, Шри Юктешвар ме извика в същата спалня, където - само веднъж след един празник в младите ми години - ми беше позволено да спя на неговия дървен

креват. Тази нощ моят гуру седеше там тихо, а учениците се бяха разположили в полукръг край нозете му. Той се усмихна, когато бързо влязох в стаята.

— Йогананда, тръгваш ли за Калкута? Моля те, върни се утре тук. Имам да ти кажа нещо.

На следващия ден с няколко прости думи за благословия Шри Юктешвар ми дари следващата монашеска титла - Парамаханса263.

— Сега тази титла официално замества предишната - „свами" - каза той, когато аз

коленичих пред него. Усмихвайки се на ум, аз си помислих за затруднението, с което ще се сблъскат моите американски ученици, когато трябва да произнесат „Парамхансаджи"264.

— Сега моята задача на земята е изпълнена, ти трябва да продължиш. - Учителят говореше тихо, очите му бяха спокойни и благи. Сърцето ми се разтуптя от страх.

— Моля те, прати някой да поеме нашия ашрам в Пури -продължи Учителят. - Оставям

всичко в твои ръце. Ти ще можеш успешно да закараш лодката на своя живот и тази на организацията до божествените брегове.

Облян в сълзи, аз обгърнах краката му. Той ме вдигна и ласкаво ме благослови.

На следващия ден аз извиках от Ринчи един ученик, Свами Севананда, и го изпратих в Пури да поеме грижата за ашрама265. По-късно моят гуру обсъди с мен юридическите подробности по

завещанието си. Той искаше да предотврати възможността след неговата смърт роднините му да предявят иск за имуществото му - двете къщи и другата собственост, тъй като желаеше те да се ползват единствено за благотворителни цели.

— Наскоро Учителя се готвеше да посети Кидерпор266, но не го направи - отбеляза един ден Амулая Бабу, събрат по ученичество.

Усетих да ме залива студено предчувствие. На настоятел ните ми въпроси Шри Юктешвар отговори само:

— Повече няма да отида в Кидерпор. - За момент Учителят се разтрепери като уплашено

дете. („Привързаността към живота произтича от самата му природа [т. е. произлиза от

безпаметни корени, минали преживявания на смъртта]", пише Патанджали. „В слаба степен тя

съществува дори при великите светци."267 В някои от разсъжденията си за смъртта моят гуру обикновено добавяше: „Точно така дълго държаната в клетка птица се колебае дали да напусне

привичния си дом, когато вратата е отворена.") — Гуруджи - със сълзи го умолявах аз, - не казвайте това! Никога не произнасяйте тези

думи пред мене!

Лицето на Шри Юктешвар се отпусна в спокойна усмивка. Макар че наближаваше осемдесет и първия си рожден ден, той изглеждаше здрав и силен.

Греейки се ден след ден в слънчевите лъчи на любовта на моя гуру, неизразена с думи, но ясно усещана, аз изгоних от съзнателния си ум различните намеци, които той прав еше за приближаването на своя край.

— Господине, този месец се свиква Кумбха мела в Аллахабад. - Показах на Учителя датите на мела в бенгалския календар.

— Наистина ли искаш да отидеш?

Без да схвана нежеланието на Шри Юктешвар да го напусна, аз продължих: — Веднъж вие сте видели благословения Бабаджи на Кумбха в Аллахабад. Може би този

път аз ще имам достатъчно късмет да го видя. — Не мисля, че ще го видиш там. - След това моят гуру потъна в мълчание, не искайки да

пречи на плановете ми.

263

Буквално парама значи „върховен",ханса - „лебед". В Свещените писания ханса се представя като превозното

средство на Брама, Върховния Дух. Смята се, че като символ на проницателността белият лебед ханса може да

извлече истински нектар сома от сместа на мляко и вода. Хамса (произнася се хонг-сау) са две свещени санскритски

думи, които притежават вибрационна връзка с вдишването и издишването. Ахам -Са буквално значи „Аз съм Той" 264

Те обикновено заобикаляха трудността, наричайки ме „сър". 265

В ашрама в Пури Свами Севананда все още ръководи малка, процъфтява ща йогическа школа за момчета и

групи по медитация за възрастни. Там периодично се провеждат срещи със светци и пандити 266

Район в Калкута 267

Йога-сутре II.0 (свободен превод)



Когато на следния ден потеглих за Аллахабад с една малка група, Учителят спокойно ме благослови както винаги. Очевидно аз останах в неведение какво загатва отношението на Шри

Юктешвар, защото Господ искаше да ми спести преживяването да бъда безпомощен свидетел на това как моят гуру си заминава от света. През целия ми живот винаги се случва ше така, че по време на смъртта на най-любимите ми същества Бог състрадателно подготвяше да бъда далеч от

сцената. Нашата група пристигна на Кумбха мела на 23 януари 1936 г. Бушуващата тълпа от около

два милиона души беше наистина впечатляващо, дори потресаващо зрелище. Особеният гений

на индийския народ се състои в уважението, присъщо дори и на най -грубия селянин, към ценностите на Духа, а също така и към монасите и скитниците садху, отказали се от мирските си

връзки, за да търсят божествено упование. Наистина те понякога са лицемери и мошеници, но Индия уважава всички заради малцината, които озаряват цялата страна с небесен благослов. Хората от Запад, наблюдаващи това зрелище, имат уникалната възможност да усетят пулса на

земята, духовния плам, на който Индия дължи неугасимата си жизненост пред ветровете на времето.

Нашата група прекара първия ден само в гледане. Тук имаше безбройни поклонници,

потапящи се в свещената река за отмиване на греховете; там се виждаха тържествени култови ритуали; още по-нататък благоговейно се поднасяха дарове в прашните крака на светците; щом

обърнехме глава, край нас минаваше колона от слонове, коне с красиви сбруи и бавно пристъпящи раджпутански камили или странен религиозен парад от боси садху, размахващи скиптри от злато и сребро или знамена и вимпели от копринено кадифе.

Отшелници само с по една набедрена превръзка седяха тихо в малки групи, телата им бяха измазани с пепел, защитаваща ги от жега и студ. Духовното око беше ясно обозначено на челата

им с едно петно боя от сандалово дърво. Появяваха се хиляди свами с обръснати глави и одежди в охрен цвят, които носеха своите бамбукови тояги и панички за подаяние. Лицата им бяха озарени от покоя на отречените, докато се разхождаха или водеха философски беседи с

учениците си. Тук-там под дърветата, около огромни огньове се бяха разположили живописни садху,

косите им бяха сплетени и навити на кълбо на върха на главите им. Някои носеха бради, дълги

по няколко фута, намотани и вързани на възел. Те медитираха тихо или простираха ръце, за да благословят минаващото множество - просяци, махараджи върху слонове, жени в пъстроцветни

сарита и звънящи гривни по ръцете и краката, факири с тънки ръце, повдигнати гротескно нагоре, брах-мачарини, носещи подлакътници за медитация, смирени мъдреци, чиято тържественост криеше вътрешно блаженство. Високо над цялата глъчка се разнасяха

непрестанните призиви на храмовите камбани. На втория ден от пребиваването си на мела спътниците ми и аз влязохме в много ашрами и

временни жилища, отдавайки пранам на светите хора. Получихме благословията на ръководителя на клона Гири на Ордена Свами - слаб, аскетичен монах с усмихнати пламенни очи. Следващото ни посещение ни отведе в една обител, чийто гуру през последните девет

години бе спазвал обет за мълчание и строга плодова диета. На централния подиум в залата на ашрама седеше един сляп садху, Прагла Чакшу, с дълбоки познания върху шастрите и високо ценен от всички секти..

След като проведох кратък разговор на хинди върху Веданта, нашата група напусна мирния ашрам, за да приветства минаващия наблизо свами Кришнананда, красив монах с розови бузи и

впечатляващи рамене. Край него се беше облегнала питомна лъвица. Покорена от духовното обаяние на монаха - а сигурен съм, не от могъщата му физика!, - дъщерята на джунглата отказваше всякакво месо за сметка на ориза и млякото. Свами беше научил рижавия звяр да

произнася „Аум" с дълбок, притегателен рев - коте поклонник! Следващата ни среща, беседа с начетен млад садху, е описана добре в блестящия пътен

дневник на г-н Райт. „С „форда" си ние прекосихме твърде плитководния Ганг по скърцащ потонен мост,

промъквайки се като змия през тълпите и по тесни криволичещи улички преминахме покрай

мястото на брега на реката, където, както ми каза Йоганандаджи, са се срещнали Бабаджи и Шри Юктешвар. Като излязохме по-късно от колата, ние вървяхме известно време през сгъстяващия се дим на отшелническите огньове и по хлъзгавия пясък достигнахме група малки, много



скромни колиби, направени от кал и слама. Спряхме пред едно от тези незна чителни временни жилища, с миниатюрен вход без врата - приют на Кара Патри, млад скитащ садху, известен с

изключителния си ум. Той седеше там с кръстосани крака върху купчина слама. Единственото му одеяние - и впрочем единственото му притежание - беше охренооцветеният плат, надиплен около раменете му.

Наистина божественото му лице ни се усмихна, когато пропълзяхме на четири крака в колибата и отдадохме пранам в нозете на тази просветлена душа, а при входа керосиновата лампа трептеше с тайнствена светлина и по тръстиковите стени играеха сенки. Лицето му,

особено очите и съвършените му зъби, блестяха и светеха. Въпреки че бях озадачен от езика хинди, изражението му беше много изразително; той беше изпълнен с ентусиазъм, любов и

духовна красота. Никой не можеше да се усъмни в неговото величие. Представете си щастливия живот на човек, непривързан към материалния свят; свободен от

грижи за облеклото, от страст към храната, който никога не проси, докосва се до готвена храна

само през ден, никога не носи паничка за подаяния, свободен е от всички парични затруднения, никога не е държал пари, никога не е трупал вещи, винаги е разчитал на Бога, свободен е от грижи за придвижването, никога не се е возил на превозно средство, а винаги е скитал по

бреговете на свещените реки и никога не е оставал на едно място по-дълго от седмица, за да избегне всякаква привързаност.

Каква скромна душа! - с необикновени познания по Ведите, притежаваща степен магистър на хуманитарните науки и титлата шастри (познавач на писанията) от Бенареския университет. Обхвана ме възвишено чувство, докато седях в нозете му. Всичко в него сякаш бе отговор на

желанието ми да видя същинската, древната Индия, защото той беше истински представител на тази страна на духовни гиганти."

Разпитах Кара Патри за скитническия му живот. — Нямате ли допълнителни дрехи за зимата? — Не, тази е достатъчна.

— Не носите ли книги? — Не, аз по памет уча онези, които искат да ме чуят. — Какво още правите?

— Скитам покрай Ганг. При тези спокойни думи ме завладя копнеж по простотата на неговия живот. Спомних си

Америка и всички отговорности, които лежаха на плещите ми. „Не, Йогананда, помислих си тъжно за момент, в този живот скитането край Ганг не е за

тебе."

След като садху ми разкри няколко от своите духовни прозрения, аз внезапно запитах: — Заимствали ли сте тези описания от книгите или те са ваше вътрешно преживяване?

— Наполовина от наученото в книгите - отговори той с пряма усмивка - и наполовина от собствен опит.

Известно време поседяхме мълчаливо в медитативна тишина. След като напуснахме святото

му присъствие, аз казах на г-н Райт: — Той е цар, седящ на трон от златна слама. Тази нощ вечеряхме под звездите, чинии ни бяха листа, свързани с пръчици. Миенето на

съдове в Индия е сведено до минимум! Още два дни очарователна Кумбха, а после на северозапад по бреговете на Ямуна към Агра.

Още веднъж видях Тадж Махал, в паметта ми изникна Джитендра, благоговеещ пред тази мраморна мечта. След това - към Бриндаван, в ашрама на свами Кешавананда.

Целта, с която търсех Кешавананда, беше свързана с тази книга. Никога не забравях

молбата на Шри Юктешвар да опиша живота на Лахири Махасая. По време на престоя ми в Ин-дия използвах всяка възможност да вляза в контакт с преки ученици и роднини на Йогаватара.

Записвайки разговорите с тях в многотомни бележници, аз уточнявах фактите и датите, събирах снимки, стари писма и документи. Папката ми за Лахири Махасая започна да набъбва. Аз със смут осъзнавах, че ми предстои усилната работа на писател. Молех се да бъда дос тоен за ролята

си на биограф на колосалния гуру. Няколко от неговите ученици се страхуваха, че описан писмено, техният учител може да бъде принизен или невярно изтълкуван.



— Едва ли със студени думи може да се отдаде справедлива дан на живота на божието въплъщение - отбеляза веднъж пред мене Панчанон Бхатачаря.

Другите близки ученици предпочитаха просто да запазят Йогаватара скрит в сърцата им като безсмъртен наставник. Независимо от това, помнейки за предсказанието на Лахири Махасая относно неговата биография, аз не щадях усилия, за да осигуря и потвърдя фактите от

външния му живот. Свами Кешавананда посрещна топло групата ни в Бриндаван в своя ашрам Катаяни Питх -

внушително тухлено здание с масивни черни колони, разположено в красива градина. Той

веднага ни покани в гостната, украсена с увеличена фотография на Лахири Махасая. Свами наближаваше деветдесетте, но мускулестото му тяло излъчваше здраве и сила. С дълга коса и

белоснежна брада и светещи от радост очи, той беше истинско въплъщение на патриарх. Съобщих му, че искам да спомена името му в книгата си за индийските учители.

— Моля ви, разкажете ми за ранните си години. - Аз се усмихнах умоляващо: великите

йогини често са необщителни. Кешавананда направи жест на съгласие. — Всъщност няма много външни събития. Практически целият си живот прекарах в

самотата на Хималаите, вървейки пеша от една тиха пещера до друга. Известно време под-държах малък ашрам край Хардвар, заобиколен от всички Страни с гора от високи дървета. Това

беше спокойно място, малко посещавано от пътници поради вездесъщото присъствие на кобрите. - Кешавананда се усмихна. - По-късно Ганг придойде и помете и ашрама, и кобрите. Тогава моите ученици ми помогнаха да построя този ашрам в Бриндаван.

Един от групата попита монаха, как се е защитавал от хималайските тигри268. Кешавананда поклати глава.

— На онези духовни височини - каза той - дивите зверове рядко безпокоят йогите. Веднъж в джунглата аз се срещнах лице в лице с един тигър. При моя внезапен възглас животното се закова на място, сякаш превърнато в камък. - Монахът отново се усмихна на спомените си. -

Понякога аз напусках усамотението си, за да посетя своя гуру в Бенарес. Той обичаше да се шегува с моите непрестанни странствания по хималайската пустош.

„На твоите нозе е отпечатана страст за странстване - каза ми веднъж той. - Радвам се, че

свещените Хималаи са достатъчно обширни, за да те поемат." — Много пъти - продължи Кешавананда - както преди, така и след заминаването си от този

свят Лахири Махасая се е явявал пред мене в телесна форма. За него никоя хималайска височина не беше недостижима!

Два часа по-късно той ни заведе във вътрешния двор, който беше и столова. Гледах с

безмълвен ужас. Още един обед, състоящ се от петнадесет ястия! За по-малко от година ин-дийско гостоприемство бях наддал петдесет паунда (около 23 кг)! И все пак би се сметнало за

връх на невъзпитанието, ако откажех някое от ястията, грижливо приготвяни за безкрайните банкети в моя чест. В Индия (и уви, никъде другаде!) добре закръгленият свами се смята за много приятна гледка269.

След обеда Кешавананда ме заведе в един усамотен ъгъл. — Идването ви не е неочаквано - каза той. - Имам съобщение за вас. Бях изненадан. Никой не знаеше за моя план да посетя Кешавананда.

„Докато скитах миналата година в Северните Хималаи край Бадринараян - продължи той, - аз се изгубих. Приюти ме една просторна пещера, която бе празна, макар че въглените от огъня

още тлееха в една дупка в каменния под. Чудейки се кой живее в това самотно убежище, аз седнах край огъня и очите ми се насочиха към осветения от слънце вход на пещерата.

— Кешавананда, радвам се, че си тук. - Тези думи се чуха зад мене. Стреснат, аз се обърнах

и с изненада видях Бабаджи! Великият гуру се беше материализирал във вътрешността на

268

Явно има много начини да се надхитрят тигрите. Един австралийски изследовател, франсис Бъртълз, разказва,

че според него индийските джунгли са „разнообразни, красиви и безопасни". Негов защитен амулет била мухолов -

ката. „Всяка нощ аз постилах множество лепкави листове около лагера си и никога не бях обезпокоен, о бяснява той.

Причината е психологическа. Тигърът е животно с голямо чувство за собствено достойнство. Той кръстосва

наоколо и предизвиква човека, докато не се натъкне на мухоловката. Тога ва изчезва. Нито един уважаващ се тигър

няма да дръзне да се изправи срещу човека, след като се е насадил на лепкава хартия за мухи!" 269

След като се върнах в Америка, аз свали 65 паунда (около 30 кг.)



пещерата. Преизпълнен с радост, че го виждам отново след толкова много години, аз се проснах в светите му нозе.

— Аз те извиках тук - продължи Бабаджи. - Ето защо изгуби пътя си и беше доведен до моето временно жилище в тази пещера. От последната ни среща измина много време. Радвам се още веднъж да те приветствам.

Безсмъртният учител ме благослови с няколко думи за духовна подкрепа, а после добави: _ — Предавам ти съобщение за Йогананда. Той ще те посети, когато се върне в Индия. Много

въпроси, свързани с неговия гуру и останалите живи ученици на Лахири, ще погълнат изцяло

вниманието на Йогананда. Затова му кажи, че този път няма да се видя с него, както той горещо се надява, но ще се срещнем по друг повод."

Бях дълбоко трогнат да чуя от устата на Кешавананда това утешително обещание на Бабаджи. Някаква болка изчезна от сърцето ми. Повече не скърбях, че, както намекна и Шри Юктешвар, Бабаджи не се появи на Кумбха мела.

Прекарвайки една нощ като гости на ашрама, на следващия ден нашата група потегли за Калкута. Когато минахме по един мост над река Ямуна, пред нас се разкри величествената гледка на Бриндаванския хоризонт, където слънцето тъкмо подпалваше небето - истинска

многоцветна вулканична пещ, отразяваща се във спокойните води под нас. Бреговете на Ямуна са осветени със спомена за Шри Кришна като дете. Тук той се е отдавал

с невинна сладост на своите лила (игри) сгопите (девойките), илюстрирайки небесната любов, която винаги съществува между божественото въплъщение и неговите поклонници. Много западни коментатори неправилно тълкуват живота на Господ Кришна. Алегорията на

Свещените писания обърква педантичните умове. Една забавна преводаческа грешка ще илюстрира това. Става въпрос за вдъхновен средновековен светец, обущаря Равидас, който с

простите понятия на собствения си занаят възпявал духовното величие, скрито в цялото човечество:

Под безбрежния син свод

живее божеството, облечено в кожа. Човек трябва да се извърне, за да скрие усмивката си, като чуе прозаичното тълкуване,

което дава на поемата на Равидас един западен писател:

„След това той построил колиба, поставил в нея идол, кой то направил от кожа и започнал да му се покланя."

Равидас е събрат по ученичество на великия Кабир. Една от високопоставените ученички на Равидас биларани (принцесата) на Читор. Тя поканила множество брахмани на празненство в чест на нейния учител, но те отказали да се хранят с низшия обущар. Когато седнали с горда

надменност да ядат собствената си неосквернена храна, изведнъж до всеки брахман се озовал образът на Равидас. Това масово видение довело до широко духовно възраждане в Читор.

След няколко дни малката ни група достигна Калкута. Нетърпелив да видя Шри Юктешвар, аз с разочарование научих, че той е напуснал Серампор и сега е в Пури, на около триста мили (около 500 км) на юг.

„Веднага ела в ашрама в Пури." Тази телеграма беше изпра гена на 8 март от мой събрат до Атул Чандра Рой Чоудхри, един от учениците на Учителя в Калкута. Новината достигна до ушите ми. Разтревожен от съдържащия се в нея смисъл, аз паднах на колене и молех Бога да

съхрани живота на моя гуру. Когато тръгвах от бащиния си дом за гарата, чух в себе си един божествен глас:

— Не отивай в Пури тази нощ. Молитвата ти не може да бъде изпълнена. — Господи - казах аз, поразен от мъка, - Ти не искаш да се надиграваш с мен в Пури, където

ще си принуден да отказваш на непрестанните ми молби за живота на Учителя. Трябва ли той да

се оттегли към по-висши задължения по твоя воля? Подчинявайки се на вътрешната заповед, тази нощ аз не заминах за Пури. Качих се на влака

на следващата вечер. По пътя, в седем часа, черен астрален облак изведнъж покри небето270. По-късно, докато влакът се носеше към Пури, пред мен се яви образът на Шри Юктешвар. Той седеше с много сериозен вид и излъчваше светлина във всички посоки.

— Всичко ли свърши? - вдигнах аз умолително ръце. Той кимна и после бавно изчела.

270

Шри Юктешвар е напуснал света в този час – седем часа вечерта на 9 март 1936 г.



Когато на следващата сутрин стоях на перона в Пури, все още надявайки се въпреки всичко, към мен се приближи някакъв непознат.

— Чухте ли, вашият Учител си отиде? - Той си тръгна, без да каже нищо повече. Никога не разбрах кой беше той и как знаеше къде да ме намери.

Зашеметен, аз се олюлях на платформата, осъзнавайки, че по различни начини моят гуру се

опитва да ми предаде опустошителната вест. Душата ми, кипяща от вълнение, приличаше на вулкан. Когато стигнах обителта в Пури, бях близо до припадък. Вътрешният глас нежно повтаряше: „Овладей се! Успокой се!"

Влязох в стаята на ашрама, където тялото на Учителя, невероятно приличащо на живо, седеше в поза лотос - картина на здраве и красота. Известно време, преди да си замине, моят

гуру малко е боледувал, но в деня преди своето възнасяне към Безпределното тялото му напълно е оздравяло. Колкото и да гледах скъпите ми форми, не можех да осъзная, че животът ги е напуснал. Кожата му беше гладка и мека, на лицето му имаше блажено изражение на покой. Той

съзнателно бе напуснал тялото си в часа на мистичното повикване. — Бенгалският тигър си е отишъл! - виках аз в несвяст. Изпълних тържествените обреди на

10 март. Шри Юктешвар бе погребан 271 с древните ритуали на Ордена Свами в градината на

ашрама в Пури. По-късно от близо и далеч дойдоха негови ученици, за да почетат своя гуру на възпоменателна служба по време на пролетното равноденствие. Централният вестник в Калкута,

Амрита Базар Патрика, помести негова снимка и следното съобщение: „Заупокойната церемония бхандара за Шримат Свами Шри Юктешвар Гири Махарадж, на

81 години, се състоя в Пури на 21 март. Много ученици дойдоха в Пури за ритуалите.

Един от най-великите тълкуватели на Бхагавадгита, Свами Махарадж беше велик ученик на Йогирадж Шри Шяма Чаран Лахири Махасая от Бенарес. Свами Махарадж бе основател на

няколко центрове за Йогода Сатсанга (Дружества за Самореализация) в Индия и бе главният вдъхновител на йогическото движение, пренесено на Запад от свами Йога нанда, главен негов ученик. Именно пророческите сили и дълбоката реализация на Шри Юктешвар вдъхновиха

свами Йогананда да пресече океана и да разпространи в Америка посланието на индийските учители.

Неговото тълкуване на Бхагавадгита и други Свещени писания свидетелства за дълбочината,

с която Шри Юктешвар владее както източната, така и западната философия, и остава средството, показващо на хората единството между Изтока и Запада. Тъй като е убеден в общата

основа на всички религиозни вярвания, Шри Юктешвар Махарадж създаде Садху Сабха (Общество на светците) в сътрудничество с водачите на различни секти и вероизповедания за внедряване на научен дух в религията. Малко преди смъртта си той назначи свами Йогананда за

свой приемник като председател на Садху Сабха. Днес с кончината на такъв велик човек Индия наистина обедня. Дано всички имат щастието

поне малко да се приближат до него, внедрявайки в себе си истинския дух на индийската култура и садхана (духовния път), която той олицетворяваше."

Върнах се в Калкута. Тъй като още не разчитах, че ще мога спокойно да отида в жилището в

Серампор с неговите свети спомени, аз извиках Праихула, малкия ученик на Шри Юктешвар от Серампор, и уредих приемането му в школата в Ранчи.

„Същата сутрин, когато вие заминахте за мела в Аллахабад - ми разказа Праихула, -

Учителя тежко се облегна на кушетката. — Йогананда си замина! - възклицаваше той. - Йогананда си замина!

А после загадъчно добави: — Ще трябва да му кажа по някакъв друг начин. После часове седя в мълчание." Дните ми бяха изпълнени с лекции, уроци, интервюта и срещи със стари приятели. Под

празната усмивка и непрестанната дейност един поток от мрачни мисли замърсяваше вътрешната река на блаженство, която в продължение на толкова много години бе криволичела

под пясъците на всичките ми възприятия. — Къде отиде божественият светец? - безмълвно виках аз от дълбините на изтерзания си

дух.

271

Индийските погребални обичаи изискват кремация на светските люде, свамите и монасите от другите ордени не

се кремират, а погребват. (понякога има изключения). Символично се смята, че тялото на монаха е преминало

кремация в огъня на мъдростта, когато е бил приет монашеския обет.



Нямаше никакъв отговор. „По-добре е, че Учителя е завършил единението си с Космическия Любим - уверяваше ме

разумът. - Той навеки засия в царството на безсмъртието." „Повече никога няма да можеш да го видиш в стария му дом в Серампор - ридаеше сърцето

ми. - Повече никога няма да можеш да заведеш приятелите си при него и гордо да кажеш:

„Вижте, тук седи Джнянаватаря на Индия!"" Г-н Райт подготвяше заминаването ни от Бомбай за Запада в началото на юни. След две

седмици прощални банкети и речи през май в Калкута г-ца Блетч, г-н Райт и аз потеглихме с

колата си за Бомбай. Когато пристигнахме, корабните власти ни помолиха да отменим пътуването си, тъй като за „Форда", който пак щеше да ни потрябва в Европа, не можеше да се

намери място. — Нищо - казах аз унило на г-н Райт. - Искам да се върна в Пури. А за себе си добавих:

„Нека сълзите ми пак оросят гроба на моя гуру."

Глава 43

Възкресението на Шри Юктешвар

„Господ Кришна!" - Прекрасният образ на аватара се появи в сияещо великолепие, докато седях в стаята си в хотел „Регент" в Бомбай. Блестейки над покрива на високата сграда от

другата страна на улицата, святото видение внезапно изникна пред очите ми, докато се взирах през отворения прозорец на третия етаж.

Божествената фигура ми махна, като се усмихваше и кимаше за приветствие. Въпреки че не

можах да разбера точния смисъл на посланието на Господ Кришна, той изчезна с бла гославящ жест. Чудодейно възвисен, аз почувствах, че това предвещава някакво духовно събитие.

Засега пътуването ми по море на Запад се отлагаше. Бях планирал няколко публични изказвания в Бомбай, преди отново да се върна в Бенгалия.

Като седях на кревата си в три часа следобед на 19 юни 1936 г. - една седмица след

видението на Кришна, - една блажена светлина ме изведе от медитацията. Пред широко отво-рените ми изумени очи цялата стая се превръщаше в странен свят, а слънчевата светлина ставаше божествено сияние.

Заляха ме вълни на възторг, когато видях пред себе си - в плът и кръв - Шри Юктешвар! — Синко! - каза нежно Учителя, а на лицето му грееше пленителна ангелска усмивка.

За първи път през живота си аз не коленичих в нозете му за поздрав, а веднага се хвърлих напред, за да го сграбча ненаситно в прегръдките си. О, върховен момент! Терзанията на изминалите месеци ми се сториха нищожни пред стремителното блаженство, което сега ме

заливаше. — Учителю мой, любими на сърцето ми, защо ме остави -несвързано възклицавах аз,

преизпълнен от щастие. – Защо ме пусна да отида на Кумбха мела! Колко горчиво се упреквах, че тогава тръгнах!

— Не исках да преча на радостното ти очакване да видиш святото място, където за първи

път срещнах Бабаджи. Напуснах те само за малко. Не съм ли отново с тебе? — Но това вие ли сте, Учителю, същият Лъв Божий? Същото ли тяло носите като онова,

което погребах под жестоките пясъци на Пури?

— Да, дете мое, аз съм същият. Това е тяло от плът и кръв. Макар че аз го виждам като етерно, за твоето зрение то е физическо. От космическите атоми аз създадох напълно ново тяло,

точно като онова тяло-космически сън, което ти положи под пясъците-сън на Пури в твоя свят-сън. Аз наистина възкръснах - не на земята, но на една астрална планета. Нейните жители съответстват по-добре от земните на високите ми критерии. Именно там ти и възвишените люде,

които обичаш, ще дойдете някой ден, за да бъдете с мене. — Безсмъртни гуру, разкажете ми още! Учителят весело ми се усмихна.

— Моля те, скъпи мой - каза той, - няма ли малко да отпуснеш прегръдката си? — Само малко! - Бях го сграбчил здраво като октопод. Можех да доловя същия слаб,

благоухаещ, естествен аромат, който беше характерен и преди за неговото тяло. Когато и да си

спомня тези прекрасни часове, наелектризиращият досег с неговата божествена плът все още се усеща по вътрешната страна на ръцете и по дланите ми.



„Така както пророците биват изпращани на земята, за да помагат на хората да преработят физическата сикарма, така и аз бях определен от Бога да служа като спасител на една астрална

планета - обясни Шри Юктешвар. - Тя се нарича Хиранялока, или „Озарената астрална планета". Там аз помагам на напредналите същества да се избавят от астралната карма и така да постигнат освобождение от астралните прераждания. Обитателите на Хиранялока са високо развити в

духовно отношение. Всички те са постигнали в последното си земно превъплъщение придобиваната чрез медитация сила съзнателно да напускат физическото си тяло по време на смъртта. Никой не може да влезе в Хиранялока, ако на земята не премине от състояние на

савикалпа-самадхи в по-висшето състояние нирвикалпа-самадхи272. Жителите на Хиранялока вече са преминали през обикновените астрални сфери, където

след смъртта си трябва да отидат почти всички живи същества от земята. Там те са пре работили много семена от миналите си действия в астрални-те светове. Само напреднали същества могат да осъществят ефективно подобна изкупителна работа в астралните светове. След това, за да се

освободят по-пълно душите им от пашкула на кармичните следи, вдълбани в астралните им тела, космическият закон кара тези по-висши същества да се преродят в нови астрални тела на Хиранялока - астралното слънце или небе, където възкръснах, за да им помагам. На Хиранялока

има също така високо развити същества, дошли от по-висшите, по-финокаузалните светове." Сега умът ми беше в такова съвършено съзвучие с моя ГУРУ> че той ми предаваше своите

думи-образи отчасти словесно, отчасти мислено. Така аз бързо възприемах идеите му в сбит вид. „Чел си в Свещените писания - продължи Учителят, - че Бог е затворил душата на човека

последователно в три тела -идеята, или финокаузалното тяло; финото астрално тяло, седалище

на умствената и емоционалната природи на човека; и грубото физическо тяло. На земята човек е снабден с физически сетива. Астралното същество действа със свое съзнание и чувства и с тяло,

направено от жизнетрони273. Съществата с финокаузални тела пребивават в блаженото царство на идеите. Аз трябва да работя с онези астрални същества, които се подготвят да влязат в причинния свят."

— Скъпи Учителю, моля ви, разкажете ми повече за астралния космос. - Въпреки че леко бях отпуснал прегръдката си по молба на Шри Юктешвар, ръцете ми все още го обвиваха. Съкровище, по-скъпоценно от всички съкровища - моят гуру, надсмял се над смъртта, за да

дойде при мене! „Там има много астрални Планети, изпълнени с астрални същества - започна Учителят. -

Жителите им използват астрални самолети или светлинни потоци, за да пътуват от една планета на друга по-бързо, отколкото с електрически или радиоактивни енергии.

Астралната вселена, направена от различни фини вибрации на светлината и цветовете, е

стотици пъти по-голяма от материалния космос. Цялото физическо творение виси като малък плътен кош под огромния блестящ балон на астралната сфера. Точно както в пространството

блуждаят множество физически слънца и звезди, така има и неизброими астрални слънчеви и звездни системи. Планетите им имат астрални слънца и луни, по-красиви от физическите. Астралните светила напомнят северно сияние, като слънчевото астрално сияние е

по-ослепително от меко-лъчистото лунно сияние. Астралните дни и нощи са по-дълги от земните.

Астралният свят е безкрайно красив, чист, светъл и подреден. Там няма мъртви планети и

безплодни земи. Земните недостатъци - плевели, бактерии, насекоми, змии - липсват. За разлика от променливия климат и сезони на земята, астралните планети поддържат равномерната

температура на вечната пролет, като от време на време пада блестящ бял сняг и дъжд от

272

При савикалпа-самадхи поклонникът прогресира духовно до състояние на вътрешно божествено единение, но

не може да поддържа своето космическо съзнание иначе освен в неподвижен транс. Чрез постоянна медитация той

достига по-висшето състояние нирвикалпа-самадхи, при което свободно се движи по света и изпълнява външните

си задължения, без да губи Богоосъзнаването. (И в двата случая става дума за медитация върху грубите и тънките

елементи. - Бел. ред.) 273

Шри Юктешвар употребява думата прана, която аз превеждам като жизнетро ни. В индуиските писания се

говори не само за ану (атом) и за параману (висш атом) – по-фините електронни енергии, но също така за прана –

творческата сила на жизнетроните. Атомите и електроните са слепи сили; на праната е присъща разумност.

Праническите жизнетрони в сперматозоидите и яйцеклетката например насочват развитието на ембриона според

неговия кармичен план.



многоцветни светлини. Астралните планети изобилстват с опалови езера, светли морета и дъгоцветни реки.

Обикновената астрална вселена - не по-финото астрално небе на Хиранялока - е населена с милиони астрални същества, които са дошли наскоро или по-отдавна от земята, а също така с милиарди феи, русалки, риби, животни, гоблини, гноми, полубогове и духове, всички обитаващи

различни астрални планети в съответствие с кармичните си качества. Разнообразни сферични домове или вибрационни области са предназначени за добрите и злите духове. Добрите могат да се придвижват свободно, а злите трябва да се ограничат в определени зони. Точно както

човешките същества живеят на повърхността на земята, червеите - в почвата, рибите - във водата, и птиците - във въздуха, така и за астралните същества от различен ранг са

предназначени подходящи вибрационни области. Сред падналите ангели на мрака, прогонени от другите светове, произтичат сблъсъци и

войни с жизнетронни бомби или с ментални мантрични вибрационни лъчи. Тези същества оби -

тават изпълнените с мрак области на по-низшия астрален космос, преработвайки лошата си карма.

В обширните области над този тъмен астрален затвор всичко е блестящо и красиво.

Астралният космос по-естествено от земния е настроен в съзвучие с божествената воля и плана за съвършенство. Всеки астрален обект се проявява предимно по Божия воля и само частично по

волевия призив на астралните същества. Те притежават силата да видоизменят или увеличават красотата и формата на всяко нещо, създадено вече от Твореца. Той е дарил на астралните Си деца свободата и привилегията да променят и усъвършенстват по свое желание астралния

космос. На земята твърдото тяло трябва да бъде преобразувано в течно или в някаква друга форма посредством при родни или химически процеси, а астралните твърди тела се превръщат в

астрална течност, газ или енергия незабавно и единствено по желание на обитателите." „Земята е тъмна поради множеството войни и убийства в моретата, по земята и във въздуха

- продължи моят гуру, - а астралните области познават щастливата хармония и равенството.

Астралните същества дематериализират или материализират формите си по свое желание. Цветята, рибите или животните могат за известно време да се превърнат в хора. Всички астрални същества са свободни да приемат всяка форма и лесно могат да общуват помежду си.

Не ги ограничава никакъв строго определен природен закон - всяко астрално дърво например може с успех да бъде помолено да даде астрално манго или друг желан плод, цвете и всъщност

всякакъв друг предмет. Има известни кармични ограничения, но в астралния свят не съществува никаква разлика относно желателността на разнообразните форми. Всичко вибрира с творческата светлина на Бога.

Никой не се ражда от жена. Астралните същества матери ализират своето потомство с помощта на космическата си воля в специално моделирани, астрално сгъстени форми,

физическото същество, което неотдавна се е лишило от път, пристига в астралното семейство по покана, получена благодарение на сходните ментални и духовни склонности.

Астралното тяло не е подложено на топлина и студ или други природни условия.

Анатомията му включва астрален мозък, или хилядолистния лотос на светлината и шест пробудени центрове в сушумна, или астралната мозъчно-гръбначна ос. Сърцето извлича космическа енергия, както и светлина от астралния мозък и я отпраща към астралните нерви и

телесни клетки или жизнетроните. Астралните същества могат да въздействат на телата си посредством силата на жизнетроните, или чрез мантрични вибрации.

Астралното тяло точно съответства на последната физическа форма. Астралните същества запазват същия вид, който са имали като млади в предходното си пребиваване на земята. Понякога астралното същество предпочита, както направих аз, да запази облика си от по-стари

години." - Учителят, излъчващ самата есенция на младостта, весело се усмихна. „За разлика от пространствения, триизмерен физически свят, познаваем само чрез петте

сетива, астралните сфери са видими за всеобхващащото шесто сетиво: интуицията - продължи Шри Юктешвар. - Чрез безусловно интуитивно чувство астралните същества виждат, чуват, усещат мирис, вкус и допир. Те имат три очи, като две от тях са частично затворени. Третото и

главно астрално око, разположено вертикално на челото, е отворено. Астралните същества имат всички останали сетивни органи - очи, уши, нос, език и кожа, но те използват сетивото на



интуицията, за да усещат с всяка част на тялото си: могат да виждат с ушите, носа или кожата си. В състояние са да слушат с ушите на езика или да усещат вкус с ушите, кожата и т.н.274

Физическото тяло на човека е изложено на безбройни опасности и лесно може да бъде наранено или осакатено. Етерното астрално тяло понякога може да бъде порязано или ударено, но веднага бива излекувано просто с пожелаване."

— Гурудева, всички астрални личности ли са красиви? „Красотата в астралния свят е известна като духовно качество, а не като външна форма -

отговори Шри Юктешвар. -Поради това астралните същества почти не придават значение на

чертите на лицето. Те обаче имат привилегията да се обличат с нови, пъстри, астрално материализирани тела. Точно както хората на земята се докарват с нови премени за тържествени

събития, така и астралните същества намират повод да се нагиздят със специално приготвени форми.

На по-висшите астрални планети като Хиранялока се провеждат весели астрални празници,

когато чрез духовно развитие някое същество се освободи от астралния свят и стане готово да влезе в небесата на причинния свят. Тогава Невидимият Небесен Отец и светците, които са слети с Него, се материализират в тела по Свой собствен избор и се присъединяват към

астралното тържество. За да достави радост на Своята любима, устремена към Него душа, Господ приема вся ка желана форма. Ако последователят Му се е прекланял с благоговение, той

вижда Бога като Божествена Майка. За Иисус най-привлекателен е бил Бащинският аспект на Безпределния. Индивидуалността, с която Творецът е надарил всяко от сво ите творения, отправя всякакви мислими и немислими изисквания към многостранността на Господа!" - Моят гуру и аз

се разсмяхме щастливи заедно. „Приятелите от други съществувания лесно се познават в астралния свят - продължи Шри

Юктешвар с красивия си мелодичен глас. - Радвайки се на безсмъртността на приятелството, те осъзнават нерушимостта на любовта, в която често са се съмнявали по време на тъжните, измамни раздели в земно то си съществувание.

Интуицията на астралните същества прониква през всички завеси и наблюдава човешките дейности на земята, но хората не могат да видят астралния свят, освен ако шестото им чувство не е достатъчно развито. Хиляди земни обитатели понякога са зървали за миг астрални същества

или астрален свят. Напредналите същества на Хиранялока пребивават през по-голямата част от дългите дни и

нощи будни в състояние на екстаз, помагайки в решаването на сложните проблеми на космическото управление и в спасението на блудните синове - привързаните към земята души. Когато съществата на Хиранялока спят, те понякога имат астрални видения, подобни на сън.

Умовете им обикновено са потопени в съзнателно състояние на най-висше блаженство -нирвикалпа.

Все пак жителите от всички части на астралните светове са подложени на ментални страдания. Чувствителните умове на по-висшите същества от планети като Хиранялока усещат остра болка, ако се извърши някаква грешка в поведението или възприемането на истината. Тези

напреднали същества се стараят да приведат всяко свое действие или мисъл в съзвучие със съвършенството на духовния закон.

Общуването между обитателите на астрала се осъществява изцяло посредством астрална

телепатия и телевизия. Там липсва объркването и неправилното разбиране на писаните и произнесените слова, което трябва да понасят жителите на земята. Точно както благодарение

редуването на светлинни картини изглежда, че хората на киноекрана се движат и действат, без те в действителност да дишат, така и астралните същества ходят и работят като разумно управлявани и координирани светлинни образи, без да е необходимо да извличат енергия от кис-

лорода. Поддържането на човека зависи от твърдите тела, течностите, газообразните вещества и енергията, а астралните същества се поддържат главно с космическа светлина."

— Учителю мой, ядат ли нещо астралните същества? - Аз попивах неговите чудни разяснения с възприемчивостта на всичките си способности - на ума, сърцето и душата. Свръхсъзнателните възприятия на истината са постоянно реални и неизменни, докато

274

Примери за такива способности се намират дори и на земята, какъвто е случаят с Хелън Келър и други редки

същества.



мимолетните преживявания и впечатления на сетивата никога не са нищо повече от временна и относителна истина и скоро загубват цялата си яркост в спомена. Думите на моя гуру така

дълбоко се запечатаха върху пергамента на моето същество, че по всяко време, привеждайки ума си в свръхсъзнателно състояние, аз мога ясно да съживя божественото преживяване.

„Астралните почви изобилстват със светещи, подобни на лъчи зеленчуци - отговори той. -

Астралните същества консумират зеленчуци и пият нектар, течащ от прекрасни фонтани от светлина, от астрални ручеи и реки. Точно както невидимите образи на земните хора могат да бъдат извлечени от ефира и направени видими посредством телевизионните апарати, като

по-късно отново биват отпращани в пространството, така и богосътворените, невидими астрални копия на зеленчуците и растенията, носещи се в етера, биват насочвани към някоя астрална

планета по волята на нейните жители. По същия начин от най-развихрената фантазия на тези същества се материализират цели градини с благоуханни цветя, възвръщайки се после към етерната невидимост. Въпреки че обитателите на небесни планети като Хиранялока са почти

освободени от необходимостта да се хранят, още по-възвишено е необусловеното съществуване на почти напълно освободените души в причинния свят, които не ядат нищо друго ос вен манната на блаженството.

Освободеното от земята астрално същество се среща с множество роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, придобити по време на различни превъплъщения на земята275,

когато те се появат от време на време в различни части на астралните области. Поради това то изпада в недоумение, не можейки да разбере кого да обича по-специално, и по такъв начин се научава да дарява божествена и еднаква любов на всички, защото всички в еднаква степен са

деца и индивидуализирани прояви на Бога. Въпреки че външният вид на любимите същества може да е повече или по-малко променен в съответствие с развитието на нови качества през

последния se мен живот на всяка отделна душа, астралното същество използва безпогрешнта си интуиция, за да разпознае всички онези, които някога са му били скъпи на други нива на съществуване и да ги приветства в новия им астрален дом. Тъй като всеки атом на творението е

надарен с неизтощима индивидуалност276, астралният приятел ще бъде разпознат независимо от обличието, което носи, точно както на земята идентичността на актьора може да се открие въпреки всяко предрешване.

Продължителността на живота в астралните светове е много по-дълга от земната. Средната продължителност на живота на нормално развитото астрално същество е от петстотин до хиляда

години, измерени в съответствие със земните критерии за време. Точно както някои секвои надживяват повечето дървета с хилядолетия, а някои йогини живеят по няколко века, въпреки че повечето хора умират, преди да са достигнали шестдесетте, така и някои астрални същества

живеят много по-дълго, отколкото е обичайната продължителност на астралното съществувание. Посетителите на астралния свят живеят там по-дълго или по-кратко в съответствие с

обременеността на тяхната физическа карма, която ги придърпва обратно към земята в точно определено време.

Астралното същество не трябва мъчително да се бори със смъртта, когато изоставя

светещото си тяло. Все пак много от тези същества усещат известна нервност при мисълта, че трябва да напуснат астралната си форма заради по-фината каузална форма. В астралния свят няма нежелана смърт, болести и старост. Тези три ужаса са проклятието на земята, където човек

е позволил на съзнанието си да се отъждестви почти напълно с крехкото физическо тяло, което постоянно се нуждае от въздух, храна и сън, за да може изобщо да съществува.

Физическата смърт се съпътства от изчезване на дишането и разпадане на телесните клетки. Астралната смърт се състои в разпръсване на жизнетроните - онези проявени единици енергия, съставляващи живота на астралните същества. При физическата смърт съществото престава да

осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астралния свят. Преживявайки астрална смърт в положеното време, съществото по този начин преминава от

съзнание за астрално раждане и смърт към съзнание за физическо раждане и смърт. Тези

275

Веднъж попитали Господ Буда, защо човек трябва да обича еднакво всики хора. „Защото - отговорил великият

светец - в изключително многобройните и разнообразни жизнени периоди на всеки човек всяко друго същество по

едно или друго време му е било скъпо." 276

Осемте основни съставки, които влизат във всеки сътворен живот – от атома до човека са: земя, вода, огън,

въздух, етер, ум, интелект и индивидуалност (Бхагаватгита VII.4)



периодично повтарящи се цикли на астрално и физическо съществувание са неизбежна съдба на всички непросветлени същества. Описанията на небесата и рая в Свещените писания понякога

пробуждат у човека по-дълбока от несъзнаваното памет за дългата поредица преживявания в щастливия астрал и разочароващите земни светове."

— Любими Учителю - попитах аз, - ще ми обясните ли, моля ви, по-подробно разликата

между прераждането на земята и прераждането в астралните и в каузалните сфери? „Като индивидуализирана душа човек в същността си има каузално тяло - обясни ми моят

гуру. - Това тяло е матрица на тридесет и петте идеи, които били потребни на Бога като ос новни

или причинни мисловни сили, от които Той по-късно образувал финото астрално тяло с деветнадесет елемента и грубото физическо тяло с останалите шестнадесет елемента.

Деветнадесетте елемента на астралното тяло са ментални, емоционални и жизнетронни. Деветнадесетте компонента са: разум; его; чувство; ум (сетивно съзнание); пет инструмента на знанието - фините съответствия на сетивата за зрение, слух, мирис, вкус и осезание; пет

инструмента на действието - ментално съответствие на изпълнителските способности за възпроизводство, отделяне, говорене, ходене и упражняване на ръчни умения: и пет инструмента на жизнената сила - онези, упълномощени да осъществяват следните функции на

тялото: кристализация, усвояване, отстраняване, метаболизъм и кръвообръщение. Фината астрална обвивка на деветнадесетте елемента преживява смъртта на физическото тяло, което е

направено от шестнадесет груби метални и неметални елементи. Бог премислил в Себе си различни идеи и ги проектирал в сънища-мечти. Така възникнала

г-жа Космически Сън, украсена с всичките огромни и безкрайни орнаменти на своята

относителност. В тридесет и петте мисловни категории на каузалното тяло Бог разработил цялата сложност

на деветнадесетте астрални и шестнадесетте физически съответствия на човека. Кондензирайки вибрационно сили - отначало фини, а после груби, Той създал астралното тяло на човека и накрая - неговата физическа форма. Според закона на относителността, чрез който Първичната

Простота се превърнала в зашеметяващо многообразие, причинният космос и каузалното тяло се отличават от астралния космос и астралното тяло, а физическият космос и физическото тяло по същия начин са различни от другите форми на творението.

Тялото от плът е направено от фиксираните, обективирани сънища на Твореца. Дуалностите вечно присъстват на земята: болест и здраве, болка и наслада, загуба и печалба. Човешките

същества се сблъскват с ограниченията и съпротивата на триизмерната материя. Когато жаждата за живот на човека сериозно се разклати поради болест или друга причина, пристига смъртта - тежкото палто на плътта временно се съблича. Душата обаче остава затворена в астралното и

каузалното тяло277. Силата, благодарение на която всичките три тела са свързани заедно, е желанието. Силата на неосъществените желания е коренът на всяко човешко робство.

физическите желания се коренят в егоизма и сетивните удоволствия. Изкушението за сетивни преживявания е помощно от силата на желанията, свързани с астралните привличания или причинните възприятия.

Астралните желания се съсредоточават около радостта от вибрациите. Астралните същества се наслаждават на етерната музика на сферите, възхищават се, виждайки цялото тво рение като неизчерпаеми прояви на променящата се светлина. Астралните същества също така усещат

мирис, вкус, а при допир усещат светлината. По този начин астралните желания са свързани със способността на астралното същество да възприема всички предмети и преживявания като

форми на светлината или като сгъстени мисли или мечти. Причинните желания се изпълняват само посредством възприятията. Почти свободните

същества, които са затворени само в каузално тяло, виждат цялата вселена като реализация на

мечтите-идеи на Бога; те могат да материализират всяко нещо само с мисъл. Поради това каузалните същества смятат, че удоволствията от физическите сетива и астралните радости са

груби и задушават фината чувствителност на душата. Каузалните същества изчерпват желанията си, като моментално ги материализират278. Онези, които са покрити само с финия воал на

277

―Тяло‖ означава някаква обвивка на душата, независимо дали фина или груба. Трите тела са клетките на

Райската Птичка. 278

Точно както Бабаджи е помогнал на Лахири Махасая да се освободи от подсъзнателното желание за дворец от

някой минал живот, както е описано в глава 34



каузалното тяло, могат да създават вселени също като Твореца. Тъй като цялото творение е направено от тъканта на космическия сън, душата, тънко облечена в каузалното тяло, е в

състояние да реализира огромна мощ. Душата, бидейки невидима по природа, може да бъде различена единствено по

присъствието на нейното тяло или тела. Простото наличие на тяло означава, че съществуването

му е станало възможно поради неосъществени желания279. Докато душата на човека е затворена в един, два или три телесни съда, здраво запечатани

със запушалките на неведението и желанията, тя не може да се слее с океана на Духа. Когато

грубото физическо вместилище бъде разбито с чука на смъртта, останалите два калъфа - астралният и причинният - все още остават, не позволявайки на душата съзнателно да се

съедини с Вездесъщия Живот. Когато посредством мъдрост се достигне до липса на желания, или безстрастност, то нейната сила разрушава двата останали съда. Мъничката човешка душа се оказва най-после свободна - едно с Неизмеримия Простор."

Помолих своя божествен гуру да хвърли повече светлина върху високия и тайнствен причинен свят.

„Причинният свят е невероятно фин - отговори той. - За да го проумее, човек трябва да

притежава такава огромна сила за концентрация, че да може, затваряйки очи, да визуализира астралния космос и физическия космос в цялата им всеобхватност - светещия балон с плътната

кошница - като съществуващи единствено в идеите. Ако при тази свръхчовешка концентрация човек може да продължи, превръщайки или разтваряйки двата космоса с цялата им сложност в безусловни идеи, тогава той ще достигне причинния свят и ще застане на преливащата межда

между ум и материя. Там всички сътворени неща - твърди тела, течности, газове, електричество, енергия, всички същества, богове, хора, животни, растения, бактерии -се възприемат като форми

на съзнанието, точно както човек може да затвори очи и да осъзнава, че съществува, въпреки че в този момент тялото му е невидимо за физическите му очи и съществува само като идея.

Всичко, което човешкото същество може да направи във въображението си, каузалното

същество може да направи в реалността. Човешкият разум и с най-колосалното въображение е в състояние единствено в ума си да преминава от една крайна мисъл до друга, да скача мислено от планета на планета, да се търкаля безкрайно в бездната на вечността, да се извисява като ракета

към галактичния покров или да осветява като прожектор Млечния път и звездните простори. Но съществата в причиния свят имат много по-голяма свобода и могат без усилие моментално да

проявяват мислите си в обективността без никакви материални или астрални пречки или кармични ограничения.

Каузалните същества осъзнават, че основната градивна единица на физическия космос не са

електроните, а същността на астралния космос не са живототроните - всъщност и двата са сътворени от най-малките частици Божия мисъл, раздробена и разделена от мая, закона на

относителността, който се намесва, за да отдели видимо Ноумена от Неговите феномени. Душите в причинния свят се осъзнават една друга като индивидуализирани моменти от

радостния Дух, техните мисъл-форми са единствените обекти, които ги заобикалят. Каузалните

същества виждат, че различието между техните тела и мисли е единствено в идеите. Както човек, затваряйки очи, може да визуализира ослепителна бяла светлина или бледосиня мараня, така каузалните същества са в състояние да виждат, чуват, усещат, вкусват и осезават единствено

чрез мисълта. Те създават всичко или го разрушават чрез силата на космическия ум. И смъртта, и прераждането в причинния свят се осъществяват в мисълта. Съществата с

каузално тяло пируват само с амброзията на вечно новото знание. Те пият от изворите на покоя, странстват по неизбродните земи на възприятията, плуват в безкрайния океан на блаженството. О, виж, техните светли тела-мисли се издигат над трилионите сътворени от Духа планети, свежи

сапунени мехури на вселената, звезди на мъдростта, призрачни сънища на златните звездни мъглявини, разпръснати в небесносиньото лоно на Безпределното!

Много същества остават хиляди години в причинния космос. Чрез по-дълбок екстаз освободената душа се отдръпва от малкото каузално тяло и се потапя в безкрайността на причинния космос. Всички отделни въртопи от идеи, обособени вълни от сила, любов, воля,

279

―А Той им рече: дето бъде тялото там ще се съберат и орлите‖ Лука 17:37. Винаги, когато ду шата е заключена

във физическо тяло, в астрално тяло или каузално тяло – там ще се съберат и орлите на желанията, дебнещи

човешките сетивни слабости или астрални и причинни привързаности – за да държат душата като пленник.



радост, покой, интуиция, спокойствие, самоконтрол и концентрация се сливат във вечно радостното Море на Блаженството. Душата повече не трябва да преживява радостта си като

индивидуализирана вълна на съзнанието, а се разтваря в Единния Космичен Океан с всички негови вълни - вечен смях, възбуда и трепет.

Когато душата излезе от пашкула на трите тела, тя завинаги се освобождава от закона на

относителността и става неизразимо Вечно-Съществуващо280. Виж пеперудата на Вездесъщи -ето, върху крилата й са гравирани звезди, луни и слънца! Душата, разширила се до Дух, остава единствено в областта на безсветлинната светлина, на безмрачния мрак, на немислената мисъл,

опиянена от екстаза на радостта в Божия сън на космическото творение." — Свободна душа! - възкликнах аз с благоговение.

„Когато душата най-накрая се измъкне от трите стъкленици на телесната илюзия - продължи Учителят, - тя става едно с Безпределното, без изобщо да загуби индивидуалността си. Христос е спечелил тази върховна свобода даже преди да бъде роден като Иисус. В три етапа на

миналото си, символизирани в неговия земен живот с трите дни на преживяванията му -смъртта и възкресението, той е достигнал силата напълно да възкръсне в Духа.

Неразвитите хора трябва да преминат през безброй земни, астрални и каузални

прераждания, за да излязат от телата си. Учителят, който постига тази върховна свобода, може да избере да се върне на земята като пророк, за да върне другите човешки същества при Бога,

или като мен може да предпочете да обитава астралния космос. Там спасителят поема върху себе си част от товара на кармата281 на обитателите и така им помага да завършат цикъла на реинкарнации в астралния космос и да продължат завинаги в каузалните сфери. Свободната

душа също така може да влезе в причинния свят, за да помогне на съществата там да съкратят периода на пребиваване в каузалното тяло и по този начин да постигнат Абсолютна Свобода."

— О, Възкръснали, искам да науча нещо повече за кармата, която кара душите да се връщат в трите свята. - Мислех си, че мога вечно да слушам моя всеведущ Учител. Никога по време на земния му живот не бях успял наведнъж да усвоя толкова много от неговата мъдрост. Сега за

първи път аз получавах ясно, определено виждане за загадъчните ходове по шахматната дъска на живота и смъртта.

„Физическата карма или желанията на човека трябва да бъдат напълно изчерпани, преди да

стане възможно постоянното му пребиваване в астралните светове - обясни ми моят гуру с вълнуващия си глас. - В астралните сфери живеят два вида същества. Онези, които все още

разполагат със земна карма и поради това трябва отново да влязат в грубо физическо тяло, за да платят кармичните си дългове, могат да бъдат определени като временни посетители на астралния свят, за разлика от постоянните му обитатели.

Не се позволява на същества с неизкупена земна карма след астралната смърт да отиват в по-високите причинни сфери на космическите идеи. Те трябва само да сноват напред-назад меж-

ду физическия и астралния свят, осъзнавайки последователно ту физическото си тяло от шестнадесет груби елемента, ту астралното си тяло от деветнадесет фини елемента. След всяка загуба на физическото си тяло обаче неразвитото същество пребивава предимно в дълбокото

вцепенение на смъртта-сън и едва осъзнава красивата астрална сфера. След астралната почивка такъв човек се връща в материалния план за по-нататъшни уроци, постепенно привиквайки, благодарение на повтарящите се преходи, към световете с фина астрална структура.

От друга страна, обикновените, отдавна установили се жители на астралната вселена са онези, които завинаги са се освободили от всички материални стремежи и повече не се нуждаят

от връщане в грубите вибрации на земята. Такива същества трябва да отработват само астрална и причинна карма. При астралната смърт те преминават в безкрайно по-финия причинен свят. Напускайки мисъл-формата на каузалното тяло след изтичането на даден период, определен от

космическия закон, тези напреднали същества се връщат на Хиранялока или на някоя подобна

280

„Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън (т. е . няма

повече да се преражда)... На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих

и седнах с Отца Си на Неговия престол" (Откровение 3:12, 21). 281

Шри Юктешвар има предвид, че както в земното си въплъщение понякога е поемал върху себе си бремето на

болестите, за да облекчи кармата на своите ученици, така и в астралния свят неговата мисия като спасител му

позволява да поема определена астрална карма от жителите на Хиряналока и така да ускорява тяхната еволюция

към по-висшия причинен свят.



висша астрална планета, преродени в ново астрално тяло, за да изчерпят неизкупената астрална карма;

Сине мой, сега ти можеш по-ясно да разбереш, че аз възкръснах по божествена наредба - продължи Шри Юктешвар - като спасител на астрално прераждащите се души, по-скоро на онези, които се връщат от причинната сфера, отколкото на онези астрални същества, които

пристигат от земята. Онези от земята, ако все още са запазили следи от материална карма, не се издигат до такива висши астрални планети като Хиранялока.

Точно както повечето хора на земята не са се научили посредством придобиваното чрез

медитация виждане да ценят по-висшите радости и преимущества на астралния живот и по този начин след смъртта си желаят да се върнат към ограничените, несъвършени наслади на земята,

така и много астрални същества по време на нормалната дезинтеграция на астралните им тела не могат да си представят възвишеното състояние на духовна радост в причинния свят и спирайки мислите си върху по-грубото и безвкусно астрално щастие, копнеят да посетят отново астралния

рай. Такива същества трябва да изкупят тежката си астрална карма, преди да могат след астралната си смърт постоянно да пребивават в причинния свят-мисъл, отделен с така тънка граница от Твореца.

Само когато съществото повече няма никакви желания за преживявания в приятния за очите астрален космос и не може да бъде изкушено да се върне обратно в него, то наистина

остава в причинния свят. Завършвайки там работата по изкупува не на цялата причинна карма, или семената на миналите желания, затворената душа изхвърля и последната от трите запушалки на невежеството и като излиза от последния съсъд на каузалното тяло, се слива с

Вечното." — Сега разбираш ли? - Учителят се усмихваше така омайващо!

— Да, благодарение на вашата милост. Нямам думи, за да изразя радостта и признателноста си.

Никога от песен или разказ аз не бях получавал такова вдъхновяващо знание. Въпреки че

индуистките писания говорят за причинни и астрални светове и за трите тела на човека, колко неясни и безсмислени са онези страници в сравнение с топлата автентичност на моя възкръснал Учител! За него наистина не съществува нито една „неведома страна, от която никой смъртен не

се е завърнал"! „Взаимното проникване на трите тела на човека се изразява по много начини чрез неговата

тройнствена природа -продължи моят гуру. - В будно състояние на земята човек повече или по-малко съзнава трите си носители. Когато той е насочен изцяло сетивно към вкусване, мирисане, докосване, слушане и гледане, той работи преди всичко с физическото си тяло.

Когато визуализира или желае волево, той работи главно с астралното си тяло. Неговият причинен посредник намира израз тогава, когато човек мисли или се потапя дълбоко в

самоанализ или медитация. Космическите мисли на гения идват при човека, който е свикнал да контактува с каузалното си тяло. В този смисъл индивидът може да бъде класифициран най-общо като „материален човек", „енергичен човек" или „интелектуален човек".

Около шестнадесет часа на ден човек се идентифицира със своя физически носител. След това той спи. Ако сънува, той остава в своето астрално тяло, създавайки без усилие всеки предмет, точно както прави астралното същество. Ако сънят на човека е дълбок и без сънища, за

няколко часа той е в състояние да пренесе своето съзнание или чувство за идентичност в каузалното тяло. Такъв сън е възстановяващ. Сънуващият контактува с астралното, а не с

каузалното си тяло. Сънят му не е напълно освежаващ." Аз с любов наблюдавах Шри Юктешвар, докато той ми даваше своите удивителни

обяснения.

— Ангелски гуру - казах аз, - вашето тяло изглежда точно но същия начин, както когато плачех над него в ашрама в Пури.

— О, да, новото ми тяло е съвършено копие на старото. По всяко време аз материализирам или дематериализирам тази форма по свое желание, много по-често, отколкото го правех на земята. Чрез бърза дематериализация аз сега мигновено пътувам с експреса на светлината от

планета на планета или в действителност от астралния към причинния или към физическия космос. - Моят божествен гуру се усмихна. - Въпреки че тези дни ти се местиш толкова бързо, за мен не представляваше трудност да те намеря в Бомбай!



— О, Учителю, аз така дълбоко скърбях за вашата смърт! — А, в какво умрях аз? Няма ли тук някакво противоречие? - Очите на Шри Юктешвар

светеха с любов и развеселеност. „Ти само сънуваш сънища на земята, на тази земя ти видя моето тяло-сън - продължи той, -

по-късно ти погреба този образ-сън. Сега моето по-фино тяло от плът - което ти виждаш и даже

прегръщаш доста силно! - се възроди на друга по-фина планета-сън на Бога. Някой ден това по-фино тяло-сън и по-фината планета-сън ще си отидат. Те също не са вечни. Всички сапунени мехури-сънища в крайна сметка трябва да се спукат при последното пробуждащо

съприкосновение. Отличавай, сине мой Йогананда, съня от Реалността!" Тази чудна ведантическа идея за възкръсването ме порази. Засрамих се, че съм оплаквал

Учителя, когато видях безжизненото му тяло в Пури. Най-накрая осъзнах, че моят гуру винаги е бил напълно пробуден в Бога, възприемайки собствения си живот, преминаването през земята и настоящото си възкръсване единствено като относителност на божествените идеи в космичния

сън. — Сега, Йогананда, ти разказах истината за моя живот, смърт и възкресение. Не скърби за

мене, а разпространявай навсякъде историята за моето възкръсване от сънуваната от Бога земя

на хората на друга сънувана от Бога планета на астрално облечени души! Нова надежда ще се влее в сърцата на нещастните безумци, боящите се от смъртта спящи хора по света.

— Да, Учителю! - С каква готовност бих споделил с другите радостта си от неговото възкръсване!

— На земята моите критерии бяха прекалено високи, неподходящи за естеството на

повечето хора. Често те мъмрех повече, отколкото трябваше. Ти премина моето изпитание. Тво-ята любов светеше през облаците на всички порицания. - Той добави нежно: - Днес дойдох също,

за да ти кажа: никога повече няма да обръщам към теб суровия поглед на порицанието. Повече няма да те укорявам.

Колко много ми липсваха наказанията на моя велик гуру! Всяко едно от тях беше

защитаващ ме ангел-пазител. — Най-скъпи Учителю! Гълчете ме милиони пъти - порицайте ме сега! — Повече няма да ти се карам. - Божественият му глас беше сериозен и все пак със затаен

смях. - Ти и аз заедно ще се усмихваме, докато нашите две форми изглеждат различини в съня-мая на Бога. Накрая ние ще се слеем като един в Космическия Възлюбен, нашите усмивки

ще бъдат Неговата усмивка, нашата съвместна радостна песен, вибрираща през вечността, ще достигне всички души, настроени в съзвучие с Бога!

Шри Юктешвар ми разясни въпроси от определено естество, които тук не мога да разкрия.

През двата часа, които той прекара с мене в хотелската стая в Бомбай, той отговори на всеки мой въпрос. Много от пророчествата за света, произнесени от него в онзи юнски ден на 1936 г.,

вече се сбъднаха. — А сега, любими мой, те оставям! - При тези думи аз усетих, че Учителят се стопява в

прегръдките ми.

— Дете мое - гласът му прозвуча, вибрирайки в самата ми душа, - винаги, когато прекрачиш вратата на нирвикалпа-самадхи и ме повикаш, аз ще дойда при тебе в плът и кръв, точно както днес.

С това небесно обещание Шри Юктешвар изчезна от погледа ми. Един задоблачен глас повтаряше с музикален тътен:

— Разкажи всичко! Всеки, който осъзнае чрез състоянието нирвикалпа, че вашата земя е сън на Бога, ще може да дойде на по-фината, сътворена от съня планета Хиранялока и там да ме види възкръснал в тяло, съвсем подобно на земното. Йогананда, кажи на всички!

Стопи се мъката от раздялата. Тъгата и скръбта от неговата смърт, задълго отнели ми покоя, сега засрамено изчезнаха. Блаженството бликаше като фонтан през безкрайните, наново

отворени пори на душата. Отдавна задръстени от неупотреба, те сега се разшириха и пречистиха от стремителния поток на екстаза. Подсъзнателните мисли и чувства от предишните ми прераждания се освободиха от своята кармична зараза, обновени до блясък от божественото

посещение на моя гуру. В тази глава от своята автобиография аз се подчиних на повелението на моя гуру да

разпространя радостната вест, въпреки че тя още веднъж ще внесе смут в безразличното поколе-



ние. Унижението човекът познава добре, отчаянието рядко му е чуждо и все пак това са превратности, които нямат нищо общо с истинския жребий на човека. В деня, когато пожелае,

той ще поеме по пътя на свободата. Твърде дълго се е вслушвал в усойния песимизъм: „Ти си прах", на своите съветници, които не обръщат внимание на непобедимата душа.

Аз не бях единственият привилегирован да види Възкръсналия Гуру.

Една от ученичките на Шри Юктешвар бе възрастна жена, която с любов наричахме Ма (Майка). Нейният дом бе близо до ашрама в Пури. По време на сутрешните си разходки Учителя често спираше да побъбри с нея. Вечерта на 16 март 1936 г. Ма пристигнала в ашрама и

поискала да се срещне със своя гуру. — О, Учителя почина преди една седмица! - Свами Севананда, ръководещ сега ашрама в

Пури, я погледнал тъжно. — Това е невъзможно! - Тя леко се усмихнала. - Вероятно се опитвате да предпазите гуру от

настоятелни посетители?

— Не. - Севананда разказал подробности от погребението. - Елате - казал той, - ще ви заведа в началото на градината при гроба на Шри Юктешвар.

Ма поклатила глава.

— За него няма гроб! Тази сутрин в десет часа той мина на обичайната си разходка пред вратата ми! Разговарях с него на вън няколко минути.

„Ела тази вечер в ашрама" - каза той. И ето, аз съм тук. Благословии се изсипаха върху бедната ми беловласа глава! Безсмъртният

гуру пожела да разбера в какво трансцендентно тяло ме е посетил тази сутрин!

Изуменият Севананда коленичил пред нея. — Ма - казал той, - какъв товар от скръб смъкнахте от сърцето ми! Той е възкръснал!

Глава 44

С Махатма Ганди във Вардха

— Добре дошли във Вардха! - С тези любезни думи Махадев Десаи, секретар на Махатма Ганди, посрещна г-ца Блетч, г-н Райт и мен, подарявайки ни гирлянди от кхадар (домашно тъкан памук). Нашата малка група току-що бе слязла на гарата във Вардха през една ранна августовска

сутрин, радостна, че напуска праха и горещината на влака. Поверявайки бага жа си на една волска каруца, ние се качихме на открита кола заедно с г-н Десаи и неговите спътници,

Бабасахеб Дешмук и д-р Пингал. Кратко пътуване по мръсните селски пътища ни отведе до Маганвади, ашрама на политическия светец на Индия.

Г-н Десаи ни заведе веднага в кабинета, където с кръстосани крака седеше Махатма Ганди.

Молив в едната ръка и къс хартия в другата, на лицето - широка, обаятелна, сърдечна усмивка! „Добре дошли!" - написа той на хинди: беше понеделник, неговият ежеседмичен ден за

мълчание. Въпреки че това бе нашата първа среща, ние нежно се гледахме един друг и сияехме. През

1925 г. Махатма Ганди бе почел с посещението си школата в Ранчи и бе написал в книгата й за

посетители благосклонна възхвала. Слабият, тежащ сто паунда (около 45 кг) светец излъчваше физическо, психическо и

духовно здраве. В меките му кафяви очи светеше интелигентност, честност и проницателност.

Този държавник се мереше по съобразителност и излизаше победител в хиляди юридически, социални и политически битки. Нито един друг лидер в света не беше получил такова сигурно

място в сърцата на своя народ, каквото заемаше Ганди у милионите неграмотни индийци. Тяхната спонтанна почит се изразяваше с известната титла Махатма - „велика душа"282, която му бяха дали. Единствено заради тях Ганди свеждаше своето облекло до често окарикатуряваната

набедрена превръзка - символ на неговото единство с угнетените маси, които не можеха да си позволят нищо повече.

„Обитателите на ашрама са изцяло на ваше разположение, моля ви, обръщайте се към тях за всичко, което ви трябва." - С характерна за него любезност Махатма ми връчи тази набързо написана бележка, когато г-н Десаи поведе групата ни от кабинета към дома за гости.

282

Рожденото му име беше Мохандас Карамчанд Ганди. Той никога не гово реше за себе си като за „Махатма"



Водачът ни ни преведе през овощни градини и цъфтящи полета до едно здание с керемиден покрив и зарешетени прозорци. В началото на двора имаше голям кладенец, около двадесет и

пет стъпки напречно (около 7,5 м), който се използваше, по думите на г-н Десаи, за поливане на дърветата. Наблизо се намираше въртящо се циментено колело за вършеене на ориз. Оказа се, че всяка от нашите малки спални съдържа единствено минимума, който не можеше да се съкрати -

ръчно направено въжено легло. Бяло измазаната кухня можеше да се похвали с водопроводен кран в единия ъгъл и вдлъбнатина за огън, на който да се готви, в другия. Прости идилични звуци достигаха до ушите ни - кугуригане на петли и чурули-кане на врабчета, мучене на

добитък и ударите на длето, с което се дялаха камъни. Като видя пътния дневник на г-н Райт, г-н Десаи отвори една страница и написа в нея

списък с обетите на Сатяграха 283 , поети от всички верни последователи на Махатма (сатяграхии):

„Ненасилие; Истина; Некрадене; Целомъдрие, Неприте жание, физически труд; Контрол

над вкуса; Безстрашие; Еднакво уважение към всички религии; Свадеши (използване на домашни манифактури); Премахване на състоянието, при което има неприкасаеми. Тези единадесет точки трябва да се съблюдават като обети в дух на смирение."

(На следващия ден самият Ганди се подписа на тази стра ница и постави също така и датата - 27 август 1935 г.)

Два часа след нашето пристигане двамата ми спътници и аз бяхме извикани на обед. Махатма вече седеше под колоните на голямата покрита тераса на ашрама, която се намираше от другата страна на двора срещу неговия кабинет. Около двадесет и пет босоноги сатяграхи бяха

клекнали пред пиринчени чаши и чинии. Общият хор на молитвата, а после ядене, сервирано от големи медни котли, съдържащи чапати (безквасни питки от пълнозърнесто брашно), поляти с

гхи; талсари (сварени и нарязани на кубчета зеленчуци) и лимонов сок. Махатма ядеше чапати, варено цвекло, някои сурови зеленчуци и портокали. Край чинията

му имаше голяма купчина от много горчивите листа на дървото ним, известен пречистител на

кръвта. С лъжицата си той отдели една порция и я постави в моята чиния. Аз я изгълтах набързо с вода, припомняйки си детските си дни, когато Майка ми ме караше да поглъщам неприятната доза. Ганди обаче ги ядеше парченце по парченце с такъв апетит, сякаш бяха прекрасно

лакомство. В тази дребна случка съзрях способността на Махатма да абстрахира по своя воля ума си от

сетивата. Припомних си известната операция от апендисит, извършена преди няколко години. Като отказал упойка, светецът весело бъбрел със своите ученици по време на цялата операция. Заразителната му усмивка показвала, че не усеща за болка.

След обеда имахме възможност да поговорим с една видна ученичка на Ганди, дъщеря на английски адмирал, г-ца Маделайн Слейд, наричана сега Мирабаи284. Нейното силно, спокойно

лице светеше от ентусиазъм, когато ми разправяше на своя безупречен хинди за ежедневните си дейности.

— Работата по преустройство на селата е достойна работа! Всяка сутрин в пет часа една

група от нас отива да помага на живеещите наблизо селяни и да ги учи на прости хигиенни навици. Убеждаваме ги, че трябва да почистват клозетите си и колибите си от глина и слама. Селяните са неграмотни. Те не могат да бъдат обучавани по друг начин, освен чрез пример! -Тя

весело се засмя. Аз с възхищение гледах тази знатна англичанка, чието истинско християнско смирение й

позволяваше да изпълнява мръсната работа, извършвана обикновено единствено от „неприкасаемите".

283

Буквалният превод от санскрит е „придържане към истината". Сатяграха е известното движение за ненасилие,

възглавявано от Ганди 284

Напоследък се разпространяват неверни и уви, зложелателни съобщения, че г-ца Слейд е скъсала всичките си

връзки с Ганди и се е отказала от обетите си. Г -ца Слейд, последователка на Сатяграха на Махатма в продължение

на двадесет години, публикува подписано изявление в United Press от 29 декември 1945 г., в което обяснява, че

поредицата от необосновани слухове е възникнала поради това, че се е оттеглила - с благослови ята на Ганди - в

малка местност в Североизточна Индия, в близост до Хималаите, за да основе там своя сега процъфтяващ ашрам

Кисан (център за медицинска и селскостопанска помощ на селяните). Махатма Ганди се готви да посети новия

ашрам през 1946 г.



— Дойдох в Индия през 1925 г. - разказа ми тя. - В тази страна усетих, че съм си „у дома". Сега никога няма да пожелая да се върна към стария си живот и старите си интереси.

Известно време ние говорихме за Америка. — Винаги се радвам и изумявам - каза тя, - като виждам дълбокия интерес към духовните

въпроси, който проявяват много американци, посещаващи Индия.

Скоро ръцете на Мирабаи се заеха с чакрата (чекръка), която присъстваше навсякъде в стаите на ашрама и благодарение усилията на Махатма бе наистина разпространена в цяла селска Индия.

Ганди имаше солидни икономически и културни основания да насърчава възраждането на семейната индустрия, но той не препоръчваше фанатичен отказ от целия съвременен прогрес.

Машините, влаковете, автомобилите, телеграфът играеха много важна роля в собствения му грандиозен живот! Петдесетте години служене на обществото, в затвора и извън него, ежедневната борба с практическите подробности и суровата действителност на политическия

свят само бяха увеличили неговата уравновесеност, широта на възгледите, раз-съдливост и хумористично отношение към забавния човешки спектакъл.

В шест часа нашето трио с удоволствието вечеря в дома на Бабасахеб Дешмукх. В седем

часа вечерта часът за молитва ни завари отново в ашрама Маганвади, катерещи се на покрива, където три десетина сатгяграхи се бяха събрали в полукръг около Ганди. Той седеше на една

сламена рогозка, а пред него беше поставен старинен джобен часовник. Залязващото слънце хвърляше последни отблясъци върху палмите и банановите дървета, начеваха се неясните нощни шумове и песните на щурците. Атмосферата бе самата ведрина и спокойствие. Бях

възхитен. Тържествено монотонно пеене, водено от г-н Десаи, на което откликваше цялата група, а

после - четене на Гита. Махатма ми даде знак да произнеса заключителната молитва. Какъв божествен унисон на мисъл и стремеж! Спомен завинаги: медитацията на покрива във Вардха под първите звезди.

Точно в осем часа Ганди приключи със своето мълчание. Херкулесовият труд на неговия живот изискваше да разпределя времето си до минута.

— Добре дошъл, Свамиджи! - Този път поздравът на Махатма не беше посредством хартия.

Току-що бяхме слезли от покрива в неговия кабинет, просто обзаведен с квадратни рогозки (нямаше столове) и ниско бюро с книги, хартии и няколко обикновени писалки (нямаше

автоматични писалки). В ъгъла тиктакаше някакъв часовник. Всепроникваща атмос фера на благочестие. Ганди ни дари с една от своите пленителни, почти беззъби усмивки.

— Преди години - обясни той - започнах всяка седмица да спазвам един ден мълчание с цел

да спечеля време за преглеждане на кореспонденцията си. Днес обаче тези двадесет и четири часа са ми станали жизнена духовна потребност. Периодично налаганото мълчание не е мъчение,

а благословия. Съгласих се от все сърце285. Махатма ме разпитваше за Америка и Европа, обсъдихме

обстановката в Индия и в света.

— Махадев - каза Ганди, когато г-н Райт влезе в стаята, -моля ви, организирайте за утре вечер в градската зала беседа върху йога от Свамиджи.

Когато пожелах на Махатма лека нощ, той предвидливо ми връчи шишенце с масло от

цитронела. — Комарите тук си нямат понятие от ахинса286, Свамиджи - каза той, като се смееше.

Рано на другата сутрин малката ни група закуси вкусна пшеничена каша с меласа и мляко. В десет и половина ни извикаха на верандата на ашрама, за да обядваме с Ганди и сатяграхините. Този път менюто включваше кафяв ориз, нов подбор зеленчуци и зърна кардамон.

Пладнето ме завари да се шляя из околностите на ашрама - пасбище на няколко невъзмутими крави. Защитата на кравите е страст за Ганди.

— За мен кравата е символ на целия природен свят под човека, която разширява състраданието на човека далеч отвъд собствения му вид - обясни Махатма. - Чрез кравата човек е принуден да осъзнае своята идентичност с всичко, ко ето живее. За мен е очевидно защо

285

Дълги години в Америка аз спазвам периоди на мълчание за ужас на посетителите и секретарите 286

Непричиняване на вреда, ненасилие.



древните риши са избрали за обожествяване кравата. Кравата в Индия е била най -доброто сравнение, дарител на изобилие. Тя не само че дава мляко, но прави възможно и селското

стопанство. Кравата е поема за милостта, човек може да прочете състрадание в това благо животно. Тя е втора майка за милиони хора. Защитата на кра вите означава защита за цялото безсловесно творение на Бога. Призивът на по-низшия ред на творението е още по-силен именно

защото е безсловесен. Ортодоксалните индуисти трябва да извършват три ежедневни ритуала. Единият е бхута

яджня - ритуално предлагане на храна на животинското царство. Тази церемония символизира

осъзнаването от страна на човека на неговото задължение към по-малко еволюиралите форми на творението, инстинктивно свързани с телесното отъждествяване, което разяжда и човешкия

живот, но лишени от освобождаващия разум, който е характерен за човечеството. По този начин бхутаяджня засилва готовността на човека да помага на слабите, така както и той на свой ред бива подкрепян от безчислените грижи на по-висшите невидими същества. Човек също така е

задължен и за подмладяващите дарове на природата, щедростта на земята, морето и небето. По този начин еволюционната бариера между природата, животните, човека и астралните ангели се преодолява чрез прояви на безмълвна любов.

Другите две ежедневни яджни са пурти и нри. Пурти яджня е предлагане на дарове на предците като символ на това, че човек признава своя дълг към миналото, същността на чиято

мъдрост озарява днес човечеството. Нри яджня е предлагане на храна на странниците и на бедните, символ на настоящата отговорност на човека, задължението му към съвременниците.

В ранния следобед аз осъществих добросъседска нри яджня, посещавайки ашрама на Ганди

за момиченца. Г-н Райт ме придружи в десетминутното пътуване. Малки млади лица, подобни на цветя върху дългите стебла на пъстроцветни саритаХ Към края на краткия разговор на

хинди287, който проведохме на открито, изведнъж се разрази пороен дъжд. Със смях г-н Райт и аз се качихме на колата и бързо подкарахме обратно към Маганвади сред леещите се завеси от сребро. Каква тропическа сила и шум!

Когато отново влязохме в дома за гости, аз пак бях поразен от абсолютната простота и свидетелствата за саможертва, които присъстваха навсякъде. Обетът на Ганди за непритежание бил даден в началото на семейния му живот. Отказвайки се от обширната адвокатска практика,

която му носела годишен доход от над двадесет хиляди долара, Махатма раздал цялото си богатство на бедните.

Шри Юктешвар често добродушно се присмиваше на обикновено неправилните понятия за отречение.

„Просякът не може да се откаже от богатство - казваше Учителя. - Ако човек се оплаква:

„Бизнесът ми пропадна, жена ми ме напусна, ще се отрека от всичко и ще постъпя в манастир", за каква светска жертва говори той? Той не се отрича от богатство и любов, те са се отрекли от

него!" От друга страна, светци като Ганди са направили не само осезателни материални жертви, но

също така и по-трудното отречение от себичните мотиви и лични цели, сливайки

най-съкровената си същност с потока на човечеството като цяло. Забележителната жена на Ганди, Кастурабаи, не възразила, когато той не отделил никаква

част от богатството си за самата нея и техните деца. Оженени в младостта си, Ганди и жена му

поели обета за целомъдрие след раждането на няколко синове. Спокойна героиня на напрегнатата драма, каквато е бил техният съвместен живот, Кастурабаи последвала съпруга си

в затвора, споделила неговото триседмично гладуване и напълно поела своя дял от неговите безкрайни отговорности. Тя е изразила благодарността си към Ганди по следния начин:

„Благодаря ти за привилегията да бъда през целия си живот твоя спътница и помощничка.

Благодаря ти за най-съвършения брак на земята, основаващ се върху брахмачаря (въздържане), а не на секс. Благодаря ти, че в жизненоважния си труд за Индия ме смяташ равна. Благодаря ти,

че не си един от онези съпрузи, които прекарват времето си в хазарт, залага ния, жени, вино и песни, на които жените и децата скоро им омръзват, така както играчките омръзват на малкото

287

Хинди е универсален език за цяла Индия. Индоарийски език, базиращ се предимно на санскритски корени,

хинди е основният местен говор в Се верна Индия. Главният западен диалект на хинди е хиндустани, който сс пише

както със санскритски (деванагари), така и с арабски букви. Неговият поддиалект, урду, се говори от мюсюлманите



момче. Колко съм благодарна, че ти не си един от онези съпрузи, ко ито посвещават времето си на това да забогатеят, експлоатирайки труда на другите.

Колко съм благодарна, че ти постави Бога и страната над рушветите, че притежаваше смелостта да имаш свои убеждения и пълна и безрезервна вяра в Бога. Колко съм благодарна за съпруга, който постави Бог и страната си над мене. Благодарна съм ти за твоята толерантност

към мен и моите недостатъци в младостта, когато роптаех и негодувах срещу промяната, която ти извърши в нашия начин на живот, от толкова много към толкова малко.

Като дете аз живеех в дома на родителите ти. Майка ти беше прекрасна и добра жена. Тя ме

възпитаваше, учеше ме как да бъда смела, храбра съпруга и как да запазя любовта и уважението на нейния син, моя бъдещ съпруг. Когато годините изминаха и ти стана най-обичаният водач на

Индия, аз не изпитвах нито един от страховете, обземащи жените, които могат да бъдат изоставени, когато съпругът им се изкачва по стълбата на успеха, както толкова често става в нашите страни. Знам, че и смъртта ще ни завари като съпруг и съпруга."

В продължение на години Кастурабаи е изпълнявала задължението да бъде касиер на обществените фондове, където боготвореният Махатма е бил в състояние да събира милиони. В индийските домове се разказват много хумористични истории за това как мъжете са се

притеснявали, когато жените им носели някакво бижу на митингите на Ганди. Вълшебният език на Махатма, пледиращ за угнетените, като с магия привлича златните гривни и диамантените

огърлици направо от ръцете и шиите на богатите в кошницата за дарения! Един ден обществената касиерка Кастурабаи не могла да даде сметка за изразходването на

четири рупии. Ганди надлежно публикувал отчет, в който неумолимо посочил недостига на

четири рупии. Често съм разказвал тази история пред свои американски ученици. Веднъж една жена в

залата бурно изрази възмущението си. — Махатма или не - извика тя, - но ако той беше мой мъж, щях да му дам да се разбере за

такава ненужна публична обида!

След като си разменихме няколко добродушни шеги по адрес на американските и индийските съпруги, аз преминах към по-пълно обяснение.

— Г-жа Ганди разглежда Махатма не като свой съпруг, а като свой гуру, който има право да

я дисциплинира дори и за незначителни грешки - посочих аз. - Известно време след като Кастурабаи била публично порицана, Ганди бил осъден на затвор по политически мотиви.

Когато топло се сбогувал с жена си, тя паднала в нозете му. „Учителю - казала тя смирено, - ако някога съм те обидила, моля те, прости ми."

В три часа следобед на същия ден във Вардха аз се отправих по предварителна уговорка в

кабинета на светеца, който бе успял да направи от собствената си жена непоколебима ученичка - рядко срещано чудо! Ганди ме погледна с незабравимата си усмивка.

— Махатмаджи - казах аз, докато кръстосвах крака до него на твърдата рогозка, - моля ви, кажете ми вашето определение за ахинса.

— Непричиняване на вреда на което и да било живо същество с мисъл или дело.

— Прекрасен идеал! Но светът винаги ще пита: не трябва ли човек да убие кобра, за да защити едно дете или самия себе си?

— Аз не бих убил кобра, без да наруша два от своите обети - безстрашие и не-убиване.

По-скоро ще се опитам вътрешно да успокоя змията чрез вибрациите на любовта. Не бих могъл да принизя критериите си, за да се приспособя към обстоятел ствата. - С поразителната си

откровеност Ганди добави: -Трябва да призная, че не бих могъл да водя този разговор, ако се бях сблъскал с кобра!

Забелязах няколко съвсем нови западни книги за диетичното хранене, които лежаха върху

бюрото му. — Да, диетата е много важна в движението Сатяграха, както и навсякъде другаде - Каза той

с усмивка. - Тъй като аз проповядвам пълно въздържание за сатяграхите, винаги се опитвам да намеря най-добрата диета за тези, които спазват целомъдрие. Човек трябва да победи привързаността си към вкусовите усещания, преди да може да контролира инстинкта си за

продължаване на рода. Полугладното съществуване и небалансираните диети не са търсеният отговор. Когато се преодолее вътрешната лакомия, тогава последователят наСатяг-раха ще може да продължи да следва някаква разумна вегетарианска диета с необходимите витамини,



минерали, калории и т. н. Чрез вътрешна и външна мъдрост по отношение на храненето неговите сексуални флуиди лесно ще се превърнат в жизнена енергия за цялото тяло.

Махатма и аз сравнихме знанието си по отношение на добрите заместители на месо. — Авокадото е прекрасно - казах аз. - Близо край моя център в Калифорния има множество

гори с авокадови дървета.

Лицето на Ганди се оживи от интерес. — Чудя се дали те биха могли да растат във Вардха? Сатяграхите биха оценили новата

храна.

— Аз непременно ще изпратя тук няколко фиданки авокадо от Лос Анжелис288. - После добавих: - Яйцата са високобелтъчна храна, забранени ли са те за сатяграхите!

— Неоплодените яйца не са забранени. - Махатма се усмихна на спомените си. - Дълги години аз не одобрявах употребата им, а и днес самият аз не ги ям. Веднъж една от моите снахи умираше от недохранване. Докторът настоя да яде яйца. Аз не се съгласих и го посъветвах да й

даде някакъв заместител на яйцата. „Гандиджи - каза докторът, - неоплодените яйца не съдържат никаква жизнена сперма; тук няма никакво убийство." Тогава аз охотно разреших на снаха си да яде яйца и тя скоро възстанови здравето си.

Предната вечер Ганди бе изразил желание да получи крия-йогата на Лахири Махасая. Бях трогнат от неговата непредубеденост и изследователски дух. В своите божествени търсения той

беше като дете, разкривайки чистата възприемчивост, която Христос възхвалява у децата - „... на такива е царството небесно" (Матей 18:14).

Часът за обещаното от мен обучение бе дошъл. Сега в стаята влязоха няколко сатяграхи -

г-н Десаи, д-р Пингал и неколцина други, които искаха да усвоят техниката крия. Първо, аз научих малкия си клас на няколко физически уп ражнения йогода. Тялото мислено

се разделя на две части. Волята насочва енергията последователно във всяка част. Скоро всички пред мен вибрираха като мотори. Беше лесно да се наблюдава вълнообразният ефект по дванадесетте части на тялото на Ганди, през цялото време напълно изложено на показ! Макар и

много тънък, той не беше неприятно слаб. Кожата на тялото му бе гладка и без бръчки. По-късно посветих групата в освобождаващата техника на крия-йога. Махатма с уважение е изучавал всички световни религии. Джайнистките свещени книги,

библейският Нов Завет и социологическите творби на Толстой са трите главни източника на неговите убеждения за ненасилие. Той е изложил кредото си по следния начин:

„Вярвам, че Библията, Коранът и Зенд-Авеста са също толкова божествено вдъхновени, както и Ведите. Вярвам в институцията на учителите гуру, но в тази епоха милиони трябва да вървят без Гуру, защото е рядкост да се намери съчетание от съвършена чистота и съвършени

знания. Но човек не трябва да губи надежда, че някога ще научи истината на соб ствената си религия, защото основите на индуизма, а и на всяка велика религия, са неизменни и лесно

разбираеми. Като всеки индуист аз вярвам в Бога и Неговото единство, в прераждането и спасението...

Не бих могъл да опиша моето чувство към индуизма, ако не го сравня с отношението към

собствената си жена. Тя ме трогва така, както нито една жена на света. Не че няма недостатъци. Осмелявам се да кажа, че може би има много повече, отколкото самият аз виждам. Но тук е налице усещане за неразрушима връзка. Точно същото чувствам и по отношение на индуизма

със всичките му недостатъци и ограничения. Нищо не ми доставя такава наслада както музиката на Гита или Рамаяна на Тулсидас. Когато ми се беше сторило, че настъпва последният ми час,

Гита беше моето упование. Индуизмът не е затворена религия. В него има място за преклонение пред всички пророци

на света289. Това не е мисионерска религия в обикновения смисъл на думата. Тя несъмнено е

абсорбирала много племена в лоното си, но това абсорбиране е имало еволюционен,

288

Скоро след връщането ми в Америка аз изпратих корабна пратка за Вар дха. Но растения та, уви, загинали по

пътя, неспособни да издържат суровото презокеанско пътуване 289

Уникалната черта на индуизма сред всичките религии е, че той произлиза не от един -единствен велик основател,

а от безличните ведически писания. По такъв начин индуизмът дава простор за включване в неговото лоно на

култовете на пророците от всички страни и епохи. Ведическите писания регулират не само религиозната практика,

но и всички важни социални обичаи, в усилие да приведат всяко действие на човека в хармо ния с божествения

закон.



незабележим характер. Индуизмът учи всеки човек да се прекланя пред Бога в съответствие със своята собствена вяра, или дхарма290 и по този начин мирно съжителства с всички религии."

За Христос Ганди е написал: „Сигурен съм, че ако Той живееше сега между хората, би благословил живота на мнозина, които може би никога не са чували дори Неговото име... точно както е написано: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!... а оня, който изпълнява

волята на Моя Отец Небесен" (Матей 7:12). С урока на Своя собствен живот Иисус е дал на човечеството велика цел и единствената насока, към която всички трябва да се стремим. Аз вярвам, че Той принадлежи не само на християнството, но на целия свят, на всички земи и

народи." През моята последната вечер във Вардха аз държах реч на среща, свикана от г-н Десаи в

градската зала. Стаята бе претъпкана до первазите на прозорците с около четиристотин души, събрали се да чуят беседата за йога. Отначало говорех на хинди, после на английски. Малката ни група се върна навреме в ашрама, за да хвърли един последен поглед преди лягане на Ганди,

обвит в покой и потънал в своята кореспонденция. В пет часа сутринта, когато станах, нощта все още не си беше отишла. Селският живот се

пробуждаше: първо волска каруца при вратата на ашрама, после селянин с огромен товар,

несигурно крепящ се на главата му. След закуска нашето трио потърси Ганди за прощален пранам. Светецът ставаше в четири часа за сутрешната си молитва.

— Махатмаджи, довиждане! - Коленичих, за да докосна нозете му. - Индия е в безопасност под Ваша защита!

Изминаха години от идилията във Вардха. Земята, океаните и небето потъмняха от война.

Единствен сред великите политически водачи Ганди бе предложил практическото ненасилие като алтернатива на военната мощ. За да заглади обидите и премахне несправедливостта, той

използваше средствата на ненасилието, които отново и отново доказваха своята ефективност. Той излага своята доктрина със следните думи:

„Аз открих, че животът устоява на разрушението. Следователно трябва да има по-висш

закон от закона за разрушението. Само в съответствие с този закон добре подреденото общество би било смислено и би живяло достоен живот.

Ако това е законът на живота, ние трябва да го разработим в ежедневното си съществуване.

Където и да има войни, където и да се сблъсквате с противници, победете с любов. Открих, че чрез закона на любовта успявам в живота така, както никога не бих могъл чрез закона на

разрушението. В Индия имахме нагледна демонстрация за действието на този закон в най -широкия

възможен мащаб. Не твърдя, че идеята за ненасилие е проникнала сред триста и шестдесетте ми-

лиона души в Индия, но твърдя, че за невероятно кратко време тя е проникнала по-дълбоко от всяка друга доктрина.

Необходим е наистина напрегнат курс на обучение, за да се достигне душевното състояние на ненасилие. Това е дисциплиниран живот, подобен на живота на войника. Съвършеното със-тояние се постига само когато умът, тялото и речта са в подходяща координация. Всеки проблем

ще достигне своето разрешение, ако направим закона на истината и ненасилието закон на живота.

Точно както учените постигат чудеса посредством разнообразно прилагане на законите на

природата, така човекът, прилагащ с научна точност законите на любовта, може да постигне още по-големи чудеса. Ненасилието е безкрайно по-чудесно и фино от силите на природата,

например електричеството. Законът на любовта е много по-велика наука от всяка съвременна наука."

Ако се обърнем към историята, можем с основание да твърдим, че проблемите на

човечеството не са били решавани чрез използването на груба сила. Първата световна война търкулна снежната топка на военната карма, която смрази целия свят и се разрасна до Втора

световна война. Само топлината на братството може да стопи настоящата огромна снежна топка на военната карма, която иначе може да прерасне в Трета световна война. Тази не-света троица

290

Многостранно санскритско понятие за закон, спазването на закон или естествената справедливост; дълг,

зависещ от обстоятелствата, в които човек се намира във всеки даден момент. Свещените писания определят

дхарма като „естествените вселенски закони, чието спазване позволява на хората да се спасят от деградация и

страдание"



завинаги ще премахне възможността за Четвърта световна война с последния залп на атомните бомби. Използването на закона на джунглата вместо закона на човешкия разум при решаване на

проблемите може да доведе до превръщане на земята в джунгла. Ако не братя в живота, то братя в насилствената смърт.

Войната и престъпленията никога не се откупват. Милиардите долари, изчезнали в дима на

взривоопасното нищо, биха били достатъчни, за да се сътвори нов свят, в който почти да няма болести и съвсем да няма бедност. Не земя на страх, хаос, глад, епидемии, смърт, а просторен свят на мира, благоденствието и разширяващото се знание.

Гласът за ненасилие на Ганди апелира към по-висшето съзнание на човека. Нека народите вече не се съюзяват със смъртта, а с живота, не с разрушението, а със съзиданието, не с

Унищожителя, а с Твореца. „Човек трябва да прощава всяка обида - се казва в Махабхарата. - Казано е, че

продължението на вида се дължи на способността на човека да прощава. Способността да се

прощава е святост, благодарение на нея вселената не се разпада. Способността да се прощава е силата на силния, тя е саможертва, тя е спокойствие на ума. Способността да се прощава и благостта са качества на себевладеещия се. Те олицетворяват вечната добродетел."

Ненасилието е естествен резултат от способността да се прощава и от любовта. „Ако загубата на живота стане необходима в битката за справедливост - заявява Ганди, - човек трябва

да се подготви подобно на Иисус да пролее своята собствена, а не чужда кръв. Така в крайна сметка в света ще се пролее много по-малко кръв."

Някой ден ще бъдат написани епически творби за индийските сатяграхи, които на омразата

противопоставят любов, на насилието ненасилие, които по-скоро биха допуснали сами да бъдат безжалостно убити, отколкото да отмъстят. Има исторически събития, при които въоръжените

противници са захвърляли оръжията си и засрамени са побягвали, разтърсени до дъл бините на душата от вида на хора, които ценят живота на другите повече от своя собствен.

„Ако трябва, бих чакал и векове - казва Ганди, - но не бих търсил свобода за страната си

чрез кървави средства." Махатма никога не забрави великото предупреждение: „всички, ко ито се залавят за нож, от нож ще погинат" (Матей 26:52).

Ганди написа:

„Аз се наричам националист, но моят национализъм е широк като вселената. В себе си той обхваща всички нации на земята291. Моят национализъм обхваща добруването на целия свят. Не

искам моята Индия да се въздигне от пепелта на другите нации. Не искам Индия да експлоатира нито едно човешко същество. Аз искам Индия да бъде силна, за да може да зарази и другите нации със своята сила. Днес не е така с нито една нация в Европа, те не си дават сила една на

друга. Президентът Уилсън изложи своите прекрасни четиринадесет точки, но каза: „В крайна

сметка ако усилията ни да постигнем мир се провалят, имаме своите въоръжени сили, на които можем да разчитаме." Аз бих преобърнал тази позиция, казвайки: „Нашите въоръжени сили вече се провалиха. Нека сега да потърсим нещо ново. Нека опитаме силата на любовта и Бога, която е

истина." Когато постигнем това, няма да ни е необходимо нищо друго." Чрез обучението на хиляди истински сатяграхи (тези, които са приели единадесетте сурови

обета, споменати в първата част на тази глава), които на свой ред разпространяват посла нието;

чрез търпеливо възпитаване на индийските маси да разбират духовните и в крайна сметка - материалните преимущества на ненасилието; чрез въоръжаване на хората с оръжието на

ненасилието - отхвърляне на сътрудничеството с несправедливостта, готовност да се изтърпи унижение, затвор и дори смърт, вместо да се прибегне към оръжие; чрез спечелване на симпати-ите на света посредством безчислени примери за мъченичество сред сатяграхите Ганди

драматично обрисува практическата природа на ненасилието, неговата тържествена способност да уталожва конфликтите без война.

Ганди вече е завоювал чрез средствата на ненасилието много повече политически отстъпки за страната си, отколкото някога чрез сражения са завоювали лидерите на която и да е държава. Методите на ненасилието за изкореняване на всичко погрешно и зло са се прилагали

291

―Нека човек не се слави с това, че обича своята страна, а се слави с това, че обича човешкия род‖ – персийска

пословица.



забележително не само на политическата арена, но и на полето на деликатните и сложни социал-ни реформи в Индия. Ганди и неговите последователи премахнаха много отдавнашни вражди

между индуисти и мохамедани; стотици хиляди мюсюлмани гледат на Махатма като на свой водач. „Неприкасаемите" намериха в него свой безстрашен и победоносен защитник. „Ако ми предстои друго прераждане - пише Ганди, - бих искал да се родя като парий сред парии, защото

по този начин бих могъл да им служа по-ефективно." Махатма е наистина „велика душа", но именно неграмот ните милиони проявиха

прозорливостта да му дадат тази титла. Този благороден пророк е почитан в собствената си

страна. Простият селянин успя да се издигне до високите изисквания на Ганди. Махатма с цялото си сърце вярва във вътрешно присъщото на човека благородство. Неизбежните неудачи

никога не го разочароваха. „Дори ако другият го измами двадесет пъти - пише той, - последователят на Сатяграха е готов да му се довери за двадесет и първи път, защото безрезервното доверие в човешката природа е самата същност на кредото."292

— Махатмаджи, вие сте необикновен човек. Не можете да очаквате света да действа като вас - отбелязал веднъж един критик.

— Странно е как ние се заблуждаваме, въобразявайки си, че тялото може да бъде

усъвършенствано, но е невъзможно да се пробудят скритите сили на душата - отговорил Ганди. – Аз се опитвам да покажа точно това - дори и да имам някоя от тези сили, аз съм един крехък

смъртен като всеки от нас и никога не съм се отличавал с нищо изключително, нито пък се отличавам сега. Аз съм един обикновен индивид, на когото е свойствено да греши, както и на всеки друг негов смъртен събрат. Обаче е вярно, че имам достатъчно смирение да призная

грешките си и да поправя стореното. Вярно е, че имам непоколебима вяра в Бога и Неговата доброта и неизчерпаем стремеж към истина и любов. Но нима това не е скрито във всеки човек?

Ако трябва да прогресираме, не следва да повтаряме историята, а да създадем нова история. Ние трябва да увеличим наследството, оставено от нашите предци. Ако можем да направим нови открития и изобретения в света на явленията, трябва ли да обявим банкрут в областта на духа?

Не е ли възможно така да се умножат изключенията, че да станат правило? Трябва ли човек първо да бъде звяр, а после човек, ако изобщо някога стане?

Американците могат с гордост да си спомнят успешния опит за ненасилие, проведен от

Уилям Пен при основаване на неговата колония през 17 век в Пенсилвания. Там нямало „ни то укрепления, нито войници, нито полиция, нито дори оръжия". Насред свирепите погранични

войни и кланета, произтичащи между новите заселници и индианците, квакерите от Пенсилвания единствени били оставени на спокойствие. „Другите били убивани, избивани, но те оставали невредими. Нито една жена не била изнасилена, нито едно дете не било убито, нито

един мъж не бил изтезаван." Когато най-накрая квакерите били принудени да предадат управлението на щата, „избухнала война и някои пенсилванци били убити. Но били убити само

трима квакери - тримата, които били отпаднали от своята вяра и носели оръжие за защита." „Прибягването до сила през Великата война (Първата световна) не донесе спокойствие -

посочва Франклин Рузвелт. - И победата, и поражението бяха еднакво безплодни. Светът трябва

да научи този урок." „Повече средства за насилие - повече нещастия за човечеството - учи Лаодзъ. - Победата на

насилието завършва с траурен празник."

„Аз не се боря за нищо друго освен за световен мир - заявява Ганди. - Ако движението в Индия, основаващо се на не-насилствения фундамет на Сатяграха, стигне до успех, това ще

придаде нов смисъл на патриотизма и - бих могъл да кажа с цялата си скромност - на самия живот."

Преди светът да отхвърли програмата на Ганди като идея на безпочвен мечтател, нека

първо поразсъждава върху определението на Сатяграха с думите на Учителя от Галилея: „Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб". Аз пък ви казвам: да се не противите

на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата." Епохата на Ганди със забележителната точност на косми ческото време прерасна във век,

вече опустошен и разорен от две световни войни. Върху гранитната стена на неговия живот се

292

Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против

мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря : не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем" (Матей

18:21-22).



появява божествен надпис: предупредителен знак срещу понататъшните кръвопролития между братя.

Националното знаме на Индия бе проектирано през 1921 г. от Ганди. Ивиците му са

тъмнооранжева, бяла и зелена, по средата има чакра (чекрък) в тъмносиньо.

„Чакрата символизира енергията - пише той - и ни напомня, че през миналите епохи на благоденствие в индийската история ръчното предене и другите домашни занаяти са били преобладаващи."

Глава 214

Бенгалската „майка, проникната от радост"

— Моля ви, не напускайте Индия, без да видите Ннрмала Деви. Нейната святост е голяма. Тя е известна наблизо и далеч като Ананда Мойи Ма (проникнатата от радост майка). - Моят

племенник Амийо Бос ме гледаше сериозно. — Разбира се ! Аз много искам да видя тази светица - отговорих аз и добавих: - Чел съм, че

много е напреднала в Бого-осъзнаването. Преди години в сп. Изток-Запад се появи неголяма

статия за нея. — Аз съм се срещал с нея - продължи Амийо. - Неотдавна Тя посети моето родно градче

Джамшедпур. По настойчивата молба на свой ученик Ананда Мойи Ма отиде в дома на един умиращ. Тя застана край постелята му и когато ръката й докосна челото му, предсмъртното хъркане спря. Болестта веднага изчезна и за радостно изумление на човека той оздравя.

Няколко дни по-късно чух, че Блажената Майка е отседнала в дома на един ученик от района Бхованипур в Калкута. Г-н Райт и аз, които се намирахме в бащиния ми дом в Калкута,

незабавно се отправихме натам. Когато колата ни наближи къщата в Бхованипур, ние със спътника ми видяхме необикновена сцена на улицата.

Ананда Мойи Ма стоеше изправена в един открит автомобил и благославяше множество от

около стотина ученици. Тя явно се готвеше да замине. Г-н Райт паркира „форда" на известно разстояние и заедно се отправихме към спокойната група. Светицата ни видя, бързо слезе от колата си и дойде при нас.

— Татко, ти дойде! - С тези сърдечни думи тя обви с ръце шията ми и постави глава на рамото ми. Г-н Райт, на когото току-що бях казал, че не познавам светицата, много се възхити от

тази необикновена проява на гостоприемство. Очите на стоте ученици също с изненада наблюдаваха тази мила сцена.

Аз веднага забелязах, че светицата се намира във високото състояние самадхи. Напълно

забравила за външната си обвивка на жена, тя се осъзнаваше като неизменна душа и от това ниво на съзнание радостно поздрави друг Божий поклонник. Тя ме хвана за ръка и ме поведе

към своя автомобил. — Ананда Мойи Ма, аз задържам пътуването ви - възпротивих се аз. — Татко, аз те виждам за първи път през този живот след толкова векове! - рече тя. - Моля

те, не си тръгвай още. Ние седнахме заедно на задните седалки на колата. Скоро Блажената Майка изпадна в

неподвижно екстатично състояние. Красивите й очи се взираха полузатворени в небесата и

станаха съвсем умиротворени, втренчени в близкия и същевременно далечен вътрешен рай. Учениците кротко скандираха: „Слава на Божествената Майка!"

Бях открил много Богоосъзнати мъже в Индия, но никога преди това не бях виждал такава екзалтирана свята жена. Нейното нежно лице гореше с неизразимата радост, донесла й името Блажена Майка. Дълги черни кичури се виеха свободно по непокритата й глава. Една червена

точка паста от сандалово дърво на челото й символизираше духовното око, винаги отворено вътре в нея. Малко личице, малки китки, малки стъпала - в противовес на духовното й величие!

Докато Ананда Мойи Ма се намираше в транс, аз зададох няколко въпроса на намиращата се наблизо чела.

— Блажената Майка много пътува из Индия - разказа ми тя. - Нейните смели усилия

доведоха до множество желателни социални реформи. Макар че е родена брахманка, светицата не признава никакви кастови различия. Една група нейни ученици винаги пътува с нея и се грижи за удобствата й. Отнасяме се наистина майчински с нея, защото тя не обръща никакво



внимание на тялото си. Ако никой не й даде храна, тя няма да яде, нито ще попита за ядене. Дори когато храната е поставена пред нея, тя не я докосва. За да предотвратим изчезването й от

света, ние я храним със собствените си ръце. Често тя по цели дни пребивава в божествен транс, като едва диша и не мигва с очи. Един от главните й ученици е нейният съпруг. Преди много години, скоро след женитбата им, той приел обет за мълчание.

Чела посочи един широкоплещест мъж с фини черти на лицето, дълга коса и бяла брада. Той спокойно стоеше сред множеството, ръцете му бяха кръстосани на гърдите в почтителната поза на ученика.

Освежена от потапянето си в Безпределното, Ананда Мойи Ма сега насочи съзнанието си към материалния свят.

— Татко, моля те, разкажи ми къде си сега. - Гласът й беше ясен и мелодичен. — Понастоящем в Калкута или в Ранчи, но скоро ще се върна в Америка. — Америка?

— Да. Търсачите на духовното там искрено биха оценили една индийска светица. Би ли искала да дойдеш?

— Ако Татко може да ме вземе, аз ще дойда.

Този отговор предизвика тревогата на намиращите се наблизо ученици. — Двадесет, а и повече от нас винаги пътуват с Блажената Майка - заяви ми твърдо един от

тях. - Не можем да живеем без нея. Където и да отиде тя, трябва да отидем и ние. С неохота трябваше да отхвърля плана, притежаващ непрактичната черта спонтанно да се

разраства!

— Ела поне в Ранчи със своите ученици - казах й аз на прощаване. - Сама божествено дете, ти ще се зарадваш на малчуганите в моята школа.

— Където и да ме заведе Татко, ще отида с удоволствие. Малко по-късно Видялая в Ранчи бе празнично пременена по повод обещаното посещение

на светицата. Момчетата с нетърпение очакваха всяка възможност за празнуване - никакви

уроци, никакви часове по музика и като връх на всичко - пиршество! — Слава! Ананда Мойи Ма, ки джай! - Тези скандирания от множество ентусиазирани

малки гърла посрещнаха групата на светицата, когато тя влезе през вратите на школата. Дъжд от

невени, звън на цимбали, силни звуци на раковини и барабанен бой! Блажената Майка усмихнато премина през слънчевите градини на Видялая, носейки винаги в себе си своя

преносим рай. — Тук е прекрасно - каза благосклонно тя, когато я заведох в главното здание. Светицата

седна с детска усмивка до мене. Тя караше всеки да се чувства най -близък неин приятел, но в

същото време винаги я обкръжаваше една атмосфера на отдалеченост - парадоксалната уединеност на Вездесъщието.

— Моля те, разкажи ми нещо за своя живот. — Татко знае всичко за мене, защо да го повтарям? - Очевидно тя чувстваше, че фактите на

едно кратко въплъщение не заслужават внимание.

Аз се засмях и кротко повторих въпроса си. — Татко, няма много за разказване. - Тя протегна изящните си ръце с умолителен жест. -

Съзнанието ми никога не се е отъждествявало с това временно тяло. Преди да дойда на тази земя,

Татко, „аз бях същата". Като малко момиченце „аз бях същата". Пораснах и станах жена, но пак „аз бях същата". Когато семейството, в което се бях родила, уреди женитбата на това тяло, „аз

бях същата". И когато опиянен от страст, моят съпруг дойде при мен и шепнейки гальовни думи, леко докосна тялото ми, той получи силен шок, сякаш ударен от мълния, защото дори и тогава „аз бях същата".

Моят съпруг коленичи пред мен, кръстоса ръце на гърдите си и ме помоли за прошка. „Майко - каза той, - тъй като оскверних телесния ти храм, докосвайки го с похотлива мисъл,

без да знам, че в него обитава не моята жена, а Божествената Майка, приемам този тържествен обет: ще бъда твой ученик, целомъдрен последовател, който винаги мълчаливо ще се грижи за теб и повече няма да продума на никого до края на живота си. Дано по този начин изкупя греха

си, който извърших днес спрямо теб - моя гуру."



Дори когато спокойно приех това предложение на съпруга си, „аз бях същата". И сега, срещу теб, Татко, „аз съм същата". И когато и да е след това, дори край мен танцът на

творението в залата на вечността непрекъснато да се променя, „аз ще бъда същата". Ананда Мойи Ма потъна в дълбоко медитативно състояние. Тялото й застина като статуя.

Тя бе отлетяла в своето вечно зовящо я царство. Тъмните езера на очите й изглеждаха

безжизнени и стъклени. Този израз често е налице, когато светците изместват съзнанието си от физическото тяло, което тогава едва ли е нещо повече от къс бездушна глина. Около един час ние седяхме заедно в екстатичен транс. Тя се върна в този свят с кратък весел смях.

— Моля те, Аманда Мойи Ма - казах аз, - ела с мен в градината. Г-н Райт ще ни направи няколко снимки.

— Разбира се, Татко. Твоята воля е моя воля. - Прекрасните й очи запазиха непроменимия си божествен блясък, докато тя позираше за много фотографии.

Време за угощението! Ананда Мойи Ма седна с кръстосани крака на своето одеяло, а една

ученичка се настани край нея, за да я храни. Като малко дете светицата послушно поглъщаше храната си, когато чела я поднесеше към устните й. Беше очевидно, че Блажената Майка не осъзнава разликата между къри и сладкиш!

Когато наближи здрач, светицата си тръгна със своята група сред потоци от розови цветчета, а ръцете й бяха вдигнати и благославяха малките момчета. Техните лица светеха от лю бов,

която тя бе събудила без никакви усилия. „И възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия

си разум, и с всичката си сила - провъзгласява Христос. - Тази е първата заповед." (Матей 12:30)

Като отхвърля всяка низша привързаност, Ананда Мойи Ма предлага на Бога своята пълна преданост. Не чрез педантичните класификации на учените, а чрез сигурната логика на вярата

светицата - подобна на дете - разрешава единствения проблем на човешкия живот - установяване на единство с Бога. Човек е забравил тази безусловна простота, днес замъглена с милион разногласия. Отказвайки се от монотеистичната любов към Бога, народите маскират

своето неверие с педантично уважение към външните светилища на милосърдие. Тези жес тове на хуманност са добродетелни, защото за момент отклоняват вниманието на човека от самия него, но те не го освобождават от единствената му отговорност в живота, която Иисус нарича

първа заповед. Възвисяващото задължение да се обича Бог се поема с първия дъх на човека, с първото поемане на свободно дарения от единствения му Благодетел въздух.

Имах възможност да видя Аманда Мойи Ма още веднъж след посещението й в Ранчи. Няколко месеца по-късно тя стоеше сред своите ученици на перона в Серампор и чакаше влак.

— Татко, отивам в Хималаите - каза ми тя. - Великодушни ученици ми построиха ашрам в

Дехра Дун. Когато се качи на влака, аз с възхищение разбрах, че независимо дали е сред тълпа, във влак,

на празник или седи мълчаливо, очите й никога не се отделят от Бога. Дълбоко в себе си аз все още чувам нейния глас - ехо от безмерна благост:

— Виж, сега и винаги единна с Вечното „аз винаги съм същата".

Глава 46

Йогинята, която никога не яде

— Господине, къде ще отидем тази сутрин? - Г-н Райт караше „форда" и отклони поглед от пътя, за да ме погледне въпросително. Ние пътувахме ден след ден и той рядко знаеше каква

част от Бенгалия ще му открие следващият. — С Божията воля - казах аз благочестиво - сме на път да видим осмото чудо на света -

светица, която се храни само с въздух!

— Повторение на чудесата - след Тереза Нойман. - Но смехът на г-н Райт беше нетърпелив и той дори увеличи скоростта. Още необикновено мливо за пътния му дневник! Ами да не би да

е дневник на обичаен турист! Бяхме станали преди изгрев слънце и вече оставихме зад себе си школата в Ранчи. Освен от

секретаря ми и мен групата ни се състоеше от още трима приятели от Бенгалия. Ние се опивахме

от свежия въздух - естественото вино на утрото. Шофьорът ни внимателно караше колата сред подранилите селяни и каруците с две колела, теглени бавно от впрегнати гърбави волове, склонни да оспорят пътя на всеки бибиткащ натрапник.



— Господине, бихме искали да научим нещо повече за постещата светица. — Името й е Гири Бала - осведомих аз своите спътници. -За първи път чух за нея преди

години от един учен господин, Стхити Лал Нинди. Той често идваше в дома ни на улица „Гур-пар", за да преподава уроци на брат ми Бишну.

„Аз добре познавам Гири Бала - казваше ми Стхити Ба-бу. - Тя използва определени

йогически техники, които й позволяват да живее, без да се храни. Бяхме близки съседи в На вабгандж, близо до Ичапур. Бях решил да я наблюдавам внимателно и никога не открих нито едно свидетелство, че тя приема храна или питие. Накрая интересът ми нарасна толкова много,

че отидох при махараджата на Бурдван293 и го помолих да проведе изследване. Поразен от историята, той я покани в двореца си. Тя се съгласи да се проведе опит и два месеца живя

затворена в една част от дома му. По-късно се върна в двореца за още двадесет дни и накрая за трети тест от петнадесет дни. Самият махараджа ми каза, че тези три строги проверки са го убедили, че тя извън всякакво съмнение не яде нищо."

Този разказ на Стхити Бабу се е запазил в ума ми повече от двадесет и пет години - завърших аз. - Понякога в Америка се чудех дали реката на времето няма да погълне иогинята, преди да успея да я видя. Сега тя трябва да е доста възрастна. Дори не знам къде живее и дали

изобщо е жива. Но за няколко часа ще стигнем Пурулиа, а там е домът на нейния брат. Към десет и половина нашата неголяма група вече разговаряше с брат й, Ламбадар Дей,

адвокат в Пурулиа. — Да, сестра ми е жива. Понякога тя стои тук с мене, но сега е в семейния ни дом в Биур -

Ламбадар Бабу погледна със съмнение колата ни. - Свамиджи, много не ми се вярва, че някой

автомобил ще може да се добере до такъв затънтен край като Биур. Ще бъде по-добре, ако се примирите с извечното друсане на волската каруца.

В един глас групата ни изрази лоялността си към „Гордостта на Детройт". — „Фордът" е дошъл от Америка - казах аз на адвоката. -Ще бъде срамота да го лишим от

възможността да се запознае със сърцето на Бенгалия!

— Нека Ганеш294 ви закриля! - каза Ламбадар Бабу, като се смееше. После любезно прибави: - Сигурен съм, че ако някога стигнете там, Гири Бала ще се зарадва да ви види. Тя вече наближава седемдесетте, но продължава да бъде в прекрасно здраве.

— Моля, кажете ми, господине, вярно ли е тя не яде абсолютно нищо? - Гледах го право в очите - тези издайнически прозорци на ума.

— Вярно е. - Погледът му беше открит и честен. - Повече от пет десетилетия никога не съм я видял да хапне и залък. Ако светът внезапно свърши, не бих бил изненадан повече, отколкото ако видя сестра си да яде!

Ние заедно се засмяхме на невъзможността на тези две космически събития. — Гири Бала никога не е търсела недостъпно уединение за своята йогическа практика -

продължи Ламбадар Бабу. - През целия си живот тя е живяла заобиколена от своето семейство и приятели. Всички те вече отдавна са свикнали със странното й състояние. Всеки от тях би бил поразен, ако Гири Бала внезапно реши да хапне нещо! Сестра ми е естествено скромна, както и

подобава на индуистка вдовица, но всички от нашия малък кръг в Пурулиа и в Биур знаем, че тя е „изключителна" жена.

Искреността на брата беше очевидна. Групата ни сърдечно му благодари и се отправи към

Биур. Спряхме пред една лавка, за да купим къри илучи, привличайки цял рояк дечурлига, стру-пали се да видят как г-н Райт яде с пръсти по обикновен индийски маниер. Здравият ни апетит

ни накара да се подкрепим за следобеда, който - в момента напълно неизвестен - можеше да се окаже доста изтощителен.

Сега пътят ни водеше на изток през изсушени от слънцето оризови полета към бурдванския

район на Бенгалия. Напред и напред по пътищата, обрасли с гъста растителност. От дърветата с огромни, приличащи на чадъри клони се разнасяха песните на майните и булбулите с

пъстроцветни гушки. Ту тук, ту там - волски каруци. Скърцането - рини, рини, манжу, манжу - на техните оси и обковани с желязо дървени колела рязко контрастираше в ума със съсъка - суиш, суиш - на автомобилните гуми по аристократичния асфалт на градовете.

293

Н. В. сър Биджай Чанд Махтаб, вече е починал. Семейството му без съмнение разполага с някакъв запис на

трите изследвания, проведени от махараджата с Гири Бала 294

Отстраняващият препятствията, богът на добрия късмет.



— Дик, спри! - Внезапната ми молба предизвика разтърсващия протест на „форда". - Онова превито от тежест мангово дърво очевидно ни вика при себе си!

И петимата се втурнахме като деца към обсипаната с мангови плодове трева. Дървото щедро бе ронило плодовете си, щом узрееха.

— Твърде много манго са се родили, за да лежат незабелязани - перифразирах аз - и да

губят сладостта си върху каменистата почва. — Нищо подобно няма в Америка, а, Свамиджи? - смееше се Саилеш Мазумдар, един от

моите бенгалски ученици.

— Не - съгласих се аз, покрит с мангов сок и доволство. - Колко ми липсваха тези плодове на Запад! Индийски рай без манго е немислим!

Хвърлих камък и свалих един горд красавец, скрит на самия връх. — Дик - попитах аз посред хапките амброзия, топли от тропическото слънце, - всичките ли

фотоапарати са в колата?

— Да, господине, в багажника. — Ако Гири Бала се окаже истинска светица, искам да пиша за нея на Запад. Една индийска

йогиня с такива вдъхновяващи способности не трябва да живее и умре неизвестна -като

повечето от тези мангови плодове. Час и половина по-късно аз все още сновях из горския покой.

— Господине, трябва да отидем при Гири Бала преди залез слънце, за да има достатъчно светлина за снимките - забеляза г-н Райт и с усмивка добави: - Западняците са народ скептичен, не можем да очакваме да повярват на разказа ни без нито една фотография!

Тази мъдрост беше неоспорима. Обърнах гръб на изкушението и се върнах в колата. — Прав си, Дик - въздъхнах аз, щом бързо потеглихме напред, - принасям манговия рай в

жертва пред олтара на западния реализъм. Трябва да имаме снимки! Пътят ставаше все по-зле: бръчките на браздите, циреите втвърдена глина - тъжната немощ

на старостта! От време на време групата ни слизаше, за да позволи на г-н Райт да управлява

по-лесно колата, която четиримата бутахме отзад. — Ламбадар Бабу вярно каза - призна Саилеш. - Не колата ни вози, а ние возим нея! Досадата на постоянното слизане и качване от време на време се разнообразяваше с появата

на някое селце; всяко - сцена на старинна простота. „Нашият път лъкатушеше и извиваше през палмови горички, сред древни, запазени селца,

сгушени в сянката на дърветата - пише г-н Райт в пътния си дневник под датата 5 май 1936 г. - Очарователни са тези скупчени колиби, направени от кал и слама, украсени с едно от имената на Бога върху вратата. Множество малки, голи деца невинно играят наоколо, като се спират да

погледат или уплашено побягват от тази голяма, черна каруца без волове, носеща се бързо през селцето им. Жените просто надничат от сенките, докато при мъжете, мързеливо излегна-ти под

дърветата край пътя, равнодушието побеждава любопитството. На едно място цялото село се къпеше в едно голямо водохранилище (с дрехи, които сменяха като се увиваха със сухите и смъкваха мокрите под тях). Жените носеха вода към домовете си в големи пиринчени делви.

Пътят ни водеше по хълмове и долини като в някаква весела гонитба. Ние се друсахме и клатушкахме, потапяхме се в малки потоци, заобикаляхме недостроения голям път, плъзгахме се през сухи, песъчливи речни корита и накрая към пет часа следобед наближихме нашата цел -

Биур. Това малко селце във вътрешността на окръг Банкура, скрито под защитата на гъст листак, е недостъпно за пътешествениците през дъждовния сезон, когато рекичките се превръщат в

яростни потоци, а пътищата като змии плюят отровата на калта. Когато помолихме една група поклонници, завръщащи се от молитва в храма (далеч в

самотното поле), да ни покажат пътя, бяхме обсадени от дузина полуголи хлапета, които се

покатериха отстрани на колата, нетърпеливи да ни заведат при Гири Бала. Пътят водеше към горичка от финикови палми, подслонили няколко глинени колиби, но

преди да стигнем до тях, „фордът" ни за миг опасно се наклони, подскочи и се удари в земята. Тясната пътечка водеше покрай дървета и водоеми, по издатини, дупки и дълбоки бразди. Колата затъна в храсталаците, после заседна на едно хълмче и трябваше да махаме буци пръст.

Напредвахме бавно и внимателно. Внезапно пътят бе преграден от голям храст, растящ по средата на коловоза, така че се наложи да заобиколим по отвесния ръб на един пресъхнал водоем, излизането от който изискваше мал ко стъргане, дялкане и бутане. Отново и отново



пътят изглеждаше непроходим, но пилигримът трябва да върви напред. Услужливи момчета (сенки на Ганеш!) донесоха лопати и унищожаваха препятствията, докато стотици деца и

родители ги наблюдаваха. Не след дълго се провирахме по един стар коловоз. Жените ни гледаха с широко отворени

очи от вратите на колибите си, мъжете се мъкнеха покрай нас, а децата подскачаха, за да

завършат шествието. Навярно нашата кола беше първата, която минаваше по тези пътища. Тук „съюзът на волските каруци" несъмнено е всемогъщ! Каква сензация предизвикахме - група, возена от един американец, която си прокарваше път в пухтящата кола право в тяхната селска

твърдина, нарушавайки древната й неприкосновеност и святост! Като спряхме на една тясна уличка, ние се оказахме на око ло стотина фута (30 м) от

родовия дом на Гири Бала. Усетихме трепета на осъществяването след дългата битка с пътя, увенчана с победен край. Приближихме се към голямо двуетажно здание от тухли и мазилка, което се извисяваше над околните глинени колиби. Къщата беше в процес на ремонт, защото

около нея се издигаше характерното тропическо скеле от бамбук. В трескаво очакване, потискайки тържеството си, ние застанахме пред отворения дом на

жената, благословена от Господа никога да не огладнява. Селяните все прииждаха и ни гледаха

зяпнали: млади и стари, голи и облечени, жените се държаха малко настрана, но все пак много любопитни, мъжете и момчетата невъзмутимо ни настъпваха по петите, докато гледаха това

безпрецедентно зрелище. Скоро на вратата се появи една ниска фигура - Гири Бала! Тя бе увита в парче

тъмнозлатиста коприна по типичния индийски начин. Вървеше скромно и нерешително, леко

надничайки иззад най-горната гънка на своята дрехасвадеши. Очите й искряха като тлеещи въглени в сянката на покривалото й за глава. Бяхме очаровани от най-благожелателното и добро

лице, лице на осъзнаване и разбиране, освободено от заразата на земните привързаности. Тя кротко се приближи и мълчаливо се съгласи да изщракаме множество снимки с нашите

фотоапарати и кинокамери.

Търпеливо и стеснително тя изтърпя да нагласяме позите и да търсим най-добро осветление. Най-накрая ние запечатахме за поколенията много снимки на единствената жена в света, за която се знае, че живее без храна и питие повече от петдесет години. (Тереза Нойман не яде от

1923 г.) Изразът на Гири Бала беше съвсем майчински, докато стоеше пред нас, плътно покрита със свободно падащия плат, така че от тялото й не се виждаше нищо друго освен лицето със

сведените очи, китките и малките й стъпала. Лице, излъчващо рядък покой и простодушна уравновесеност - широки, по детски изразителни устни, женствен нос, тесни блестящи очи и замислена усмивка."

Впечатлението на г-н Райт от Гири Бала се споделяше и от мен. Духовността я обгръщаше подобно на меко сияещото й покривало. Тя направи пред мен пранам с обичайния жест, с който

стопанката поздравява монаха. Простият й чар и спокойна усмивка ни посрещнаха по-добре от сладки речи. Забравени бяха трудностите, прашният път.

Дребната светица седна с кръстосани крака на верандата. Макар че носеше белезите на

възрастта, тя Не изглеждаше изтощена. Маслинената й кожа бе останала с чист и здрав цвят. — Майко - казах аз на бенгалски, - от двадесет и пет години пламенно мисля точно за това

поклонническо пътуване! Слушал съм за вашия свят живот от Стхити Лал Нинди Бабу.

Тя кимна утвърдително. — Да, добър мой съсед в Навабгандж.

— През тези години аз прекосих океани, но никога не забравих младежката си мечта да ви видя. Възвишената драма, която вие играете тук така незабележимо, трябва да бъде раз гласена пред света, който отдавна е забравил вътрешната божествена храна.

Светицата за миг вдигна очи, усмихвайки се с искрен интерес. — Баба (уважаемият баща) знае най-добре - кротко отвърна тя.

Бях щастлив, че тя не се обиди. Никога не знаеш как великите йоги и йогини ще реагират на идеята за публичност. Те като правило я избягват, желаейки да провеждат в мълчание дълбоките си душевни изследвания. Когато подходящото време да изложат открито живота си за благото

на търсещите умове настъпи, те получават някаква вътрешна санкция. — Майко - продължих аз, - простете ми тогава, че ще ви обременя с много въпроси. Бъдете

добра да отговорите само на онези, които ви харесат. Аз ще разбера и вашето мълчание.



Тя протегна ръце с благосклонен жест. — С радост ще отговоря, доколкото такава незначителна личност като мене може да

задоволи вашия интерес. — О, не, съвсем не незначителна! - искрено запротестирах аз. - Вие сте велика душа. — Аз съм смирена прислужница на всички - каза тя и добави нещо странно: - Обичам да

готвя и да храня хората. Странно забавление, помислих си, за една светица, която не яде нищо! — Кажете ми, Майко, със собствените си уста - наистина ли живеете без храна?

— Това е вярно. - Тя мълча няколко мига. Следващата й забележка показа, че на ум се е борила с аритметиката. - От дванадесет години и четири месеца до сегашните си шестдесет и

осем години - над петдесетгодишен период - не съм яла храна и не съм пила течности. — Никога ли не сте се изкушавали да хапнете? — Ако почувствам силен глад, бих яла. - Просто и в същото време царствено изрази тя

онази аксиоматична истина, която е твърде добре известна на света, въртящ се около трите яденета дневно!

— Но вие все пак ядете нещо! - В тона ми имаше заговорническа нотка.

— Разбира се! - Тя се усмихна с бързо разбиране. — Вашето хранене се извлича от по-фините енергии на въздуха и слънчевата светлина295, а

също така от космическата сила, която презарежда тялото ви през продълговатия мозък. — Баба знае - отново се съгласи тя по своя успокоителен и мек начин. — Майко, разкажете ми, моля ви, за младостта си. Това представлява дълбок интерес за

цяла Индия, а дори и за нашите братя и сестри отвъд океана. Гири Бала остави своята сдържаност, отпусна се, стана разговорчива.

— Така да бъде. - Гласът й беше нисък и твърд. „Родена съм в този горист район. В детството ми нямаше нищо особено, като се изключи това, че имах ненаситен апетит. Сгодиха ме съвсем млада.

— Дъще - често ме предупреждаваше майка ми, - опитвай се да контролираш лакомията си. Когато дойде време да живееш сред чужди хора в къщата на съпруга си, какво ще си помислят те за тебе, ако целите ти дни минават само в ядене?

Бедствието, което тя предричаше, се случи. Бях само на дванадесет години, когато влязох в семейството на мъжа си в Навабгандж. Моята свекърва ме засрамваше сутрин, обед и вечер за

лакомията ми. Но нейното хокане се оказа скрита благословия. То събуди дремещите в мен духовни склонности. Една сутрин насмешките й бяха особено безжалостни.

— Скоро ще ви докажа - казах аз, дълбоко засегната, - че повече никога няма да докосна

храна през целия си живот. Свекърва ми подигравателно се засмя.

— А-ха! - каза тя. - А как ще живееш, без да ядеш, като не можеш да живееш, без да преядеш?

Тази забележка бе неопровержима! Въпреки това желязна решителност поддържаше духа

ми. Намерих усамотено място и се обърнах към Небесния Отец. „Господи - молех се аз, - моля те, прати ми гуру, който да ме научи как да живея с Твоята

светлина и без храна."

295

―Това, което ядем е лъчение, нашата храна е квант енергия – казва д-р Джордж В. Крайл на събрание на медици

на 17 май 1933 г. в Мемфис. Това така важно лъчение, което освобождава електрически токове за електрическата

верига на тялото – нервната система, се захранва от слънчевите лъчи. Атомите са слънчеви системи. Атомите са

носителите, пълни със слънчево лъчение, подобно на многократно навита пружина. Тези безбройни, пълни с

енергия атоми, се поемат като храна. Щом влязат веднъж в човешкото тяло, тези заредени носители, атомите се

разреждат в протоплазмата на тялото, лъчението доставя нова химическа енергия, нови елек трически токове.

Тялото ни е направено от такива атоми. Те са нашите мускули, мозък и сетивни органи, такива като очите и ушите.

Някой ден учените ще открият как човек може да живее направо от слънчевата енергия. ―Хлорофилът е

единствената субстанция, известна в природата, която по някакъв начин притежава способността да действа като

―капан на слънчева светлина‖ – пише д-р Уилям Лоурънс. – Той ―хваща: енергията на слънчевата светлина и я

складира в растението. Без това не би съществувал никакъв живот. Ние получаваме енергията, от която се

нуждаем за живот, от слънчевата енергия, натрупана в растението -храна, което ядем, или в месото на животните,

които ядат растения. Енергията, която получаваме от нефта и въглищата, също е слънчева енергия, уловена от

хлорофила на растенията, живели преди милиони години. Ние живеем чрез слънцето с посредничеството на

хлорофила.‖



Обхвана ме божествен екстаз. Водена от блажена омая, аз се отправих към гхата на Навабгандж при Ганг. По пътя срещнах свещенослужителя на семейството на мъжа си.

— Преподобни господине - с надежда казах аз, - бъдете така добър да ми кажете как да живея без храна.

Той ме гледаше, без да продума. Накрая заговори успокоително.

— Дъще - каза той, - ела тази вечер в храма, ще извърша специална ведическа церемония за тебе.

Този мъгляв отговор не беше това, което търсех. Аз продължих към гхата. Утринното

слънце пронизваше водата. Аз се пречистих в Ганг като за свято посвещение. Когато напуснах брега на реката с мокрите дрехи около себе си, моят учител се материализира пред мене в ясната

светлина на деня! — Мило дете - каза той с любов и съчувствие, - аз съм твоят гуру, изпратен тук от Бог, за да

изпълня настойчивата ти молба. Той дълбоко се трогна от твърде необичайния й характер! От

днес ще живееш с астрална светлина, телесните ти атоми ще се хранят от безпределния поток." Гири Бала потъна в мълчание. Аз взех от г-н Райт бележник и молив и преведох на

английски няколко момента, за да разбере за какво става дума.

Светицата поднови разказа си, благият й глас едва се чуваше. Ахатът беше празен, но моят гуру ни обгърна с аура от защитна светлина, така че никакви

случайни посетители да не ни прекъснат. Той ме посвети в крия техниката, която освобождава тялото от зависимостта от грубата храна на смъртните. Техниката включва използването на определена мантра и дихателни упражнения, по-трудни от тези, които може да направи

обикновеният човек. Няма никакви лекарства или магия, нищо освен крия." Като американските журналисти, които, без сами да знаят, ме бяха научили на тяхната

процедура, аз зададох на Гири Бала множество въпроси, които според мен биха представлявали интерес за света. Тя, малко по малко, ми съобщи следното:

„Никога не съм имала деца. Преди много години станах вдовица. Спя много малко, тъй като

за мен сънят и будността са едно и също. Медитирам през нощта, посветена на домашните си задължения през деня. Почти не чувствам сезонните изменения. Никога не съм боледувала . Когато случайно се нараня, чувствам само лека болка. Нямам телесни екскрети. Мога да

контролирам сърцето и дишането си. Често във видение виждам своя гуру и други велики души."

— Майко - попитах аз, - защо не научиш и други на метода да се живее без храна? Амбициозните ми надежди за милионите гладуващи по света бяха попарени в зародиш. — Не. - Тя поклати глава. - Моят гуру строго ми заръча да не разгласявам тайната. Той няма

желание да се намесва в драмата на Божието творение. Земеделците няма да ми благодарят, ако науча много хора да живеят без храна! Сладките плодове ще лежат безполезни на земята. Явно е,

че нищетата, гладът и болестите са бичове на нашата карма, които в крайна сметка ни карат да търсим истинския смисъл на живота.

— Майко - казах аз бавно, - каква е ползата от това, че единствена вие сте избрана да

живеете без храна? — Да докажа, че човекът е Дух. - Лицето й се озари от мъдрост. - Да покажа, че

посредством божествено развитие той може постепенно да се научи да живее с Вечната

Светлина, а не с храна. Светицата потъна в дълбоко медитативно състояние. Погледът й бе насочен навътре.

Дълбината на меките й очи загуби всякакво изражение. Тя издаде въздишка - прелюдия към екс-татичния бездиханен транс. За известно време се потопи в царството без въпроси, в рая на вътрешната радост.

Тропическият мрак се бе спуснал. Светлината на малката керосинова лампа трептеше на пресекулки по лицата на група селяни, насядали мълчаливо в сенките. Стремителните светулки

и далечните газови фенери в колибите тъчеха тайнствени светли шарки в кадифената нощ. Настъпил беше тъжният час на раздялата. Бавно изморително пътуване очакваше малката ни група.

— Гири Бала - казах аз, когато светицата отвори очи, -моля ви, дайте ми нещо за спомен - лента от някое ваше сари.



Скоро тя се върна с къс бенареска коприна, обтягайки го в ръцете си и внезапно се просна на земята.

— Майко - казах аз почтително, - по-добре ми позволете да докосна благословените ви нозе!

Глава 47

Връщам се на Запад

— Изнасял съм много лекции в Индия и Америка, но трябва да призная, че като индус съм

необикновено щастлив да проведа занятия с английски ученици. Моят лондонски клас се засмя одобрително. Никакви политически вълнения не можеха да

нарушат нашия йогически мир. Индия се бе превърнала в свят спомен. Сега, през септември 1936 г., аз се намирах в Англия,

за да изпълня обещанието, дадено шестнадесет месеца по-рано, да чета лекции в Лондон.

Англия също е готова да възприеме извънвремевото послание на йога. Журналисти и кинооператори се стълпиха в квартирата ми в Гросвенър Хаус. На 29 септември Британският Национален съвет на Световното братство на вероизповеданията организира среща в

Уайтфийлдската конгрегационна църква, където аз се обърнах към аудиторията с реч на тема „Как вярата в единството на човечеството може да спаси цивилизацията". Лекциите в осем часа

в Кекстън Хол привличаха толкова много хора, че за тези, които не можеха да влязат, имаше допълнителни лекции в девет и половина часа в аудиторията на Уиндзор Хаус. Класовете по йога през следващите седмици се увеличиха така, че се наложи г-н Райт да организира

преместването ни в по-голяма зала. Английската упоритост намери прекрасен израз по отношение на духовността. След

заминаването ми учениците по йога от Лондон сами предано организираха център на Дру-жеството за Самореализация, което през горчивите години на войната ежеседмично провеждаше срещи по медитация.

Незабравими седмици в Англия, дни, в които разглеждахме Лондон, а после - прелестна селска местност. Г-н Райт и аз използвахме верния „Форд", за да посетим рождените места и гробовете на великите поети и герои от британската история.

Малката ни група отплава за Америка от Саутхямптън в края на октомври на кораба „Бремен". Величествената Статуя на Свободата на нюйоркското пристанище предизвика сълзи

на радостно вълнение не само в очите на г-ца Блетч и г-н Райт, но и в моите. „Фордът", леко поочукан в битката с древните земи, все още бе мощен. Сега лесно щеше да

се справи с трансконтиненталното пътуване до Калифорния. И ето, в края на 1936 г. пред нас е

„Маунт Уошингтън". Всяка година коледните празници се честват в центъра в Лос Анжелис с осемчасова групова

медитация на 24 декември (духовната Коледа), а на следващия ден има банкет (об ществената Коледа). Тази година веселието се усили от присъствието на скъпи приятели и ученици от далечни градове, които бяха пристигнали да поздравят тримата пътешественици.

На Коледа имаше лакомства, специално донесени от петнадесет хиляди мили: гъби гучи от Кашмир, консервирана расагула и каша от манго, бисквити от папар и масло от индийското цвете кеора, с което поливахме своя сладолед. Вечерта ни завари събрани около голяма

блестяща елха, а в камината пращяха ароматни кипарисови цепеници. Времето за подаръци! Колко грижливо г-н Райт броеше куфарите на всяка спирка в

чужбина, за да не може нито една крадлива ръка да получи съкровищата, предназначени за оне-зи, които обичахме в Америка! Гравирани таблички от свещено маслиново дърво от Святата земя, фини дантели и бродерии от Белгия и Холандия, персийски килими, тънкотъкани

кашмирски шалове, подноси от вечно ароматно сандалово дърво от Майсор, камъни на Шива - „биче око", стари индийски монети от отдавна изчезнали династии, вази и купи, покрити със

скъпоценни камъни, миниатюри, гоблени, храмов тамян и благоухания, памучна басма свадеши, изделия от лакирано дърво, резба върху слонова кост от Майсор, персийски чехли с любопитни дълги върхове, старинни ръкописи с цветни илюстрации, кадифе, брокат, шапки тип Ганди,

керамика, фаянс, пиринчени изделия, молитвени килимчета -плячка от три континента! Един по един аз раздавах ярко опакованите пакети от огромната купчина под елхата.



— Сестра Джнянамата! - Връчих една дълга кутия на святата американка с приятна външност и дълбока реализация, която по време на отсъствието ми отговаряше за центъра. От

фината хартия тя извади сари от златна бенареска коприна. — Благодаря ви, господине. То извиква живата картина на Индия пред очите ми. — Г-н Дикинсън! - В следващия пакет имаше подарък, който бях купил на пазара в Калкута.

„Това ще се хареса на г-н Дикинсън" - си бях помислил тогава. Горещо обичан ученик, г-н Дикинсън присъстваше на коледните тържества от самото основанате на центъра в „Маунт Уошингтън" през 1925 г. На това единадесето поред празнуване той стоеше пред мен и

развързваше панделките на малкия квадратен пакет. — Сребърна чаша! - Борейки се с чувствата си, той се взираше в подаръка - висока чаша за

пиене. После седна на известно разстояние, явно зашеметен. Усмихнах му се с обич, преди да продължа ролята си на Дядо Коледа.

Изпълнената с изумени възгласи вечер завърши с молитва към Дарителя на всички дарове,

после групата пя коледни песни. След известно време ние с г-н Дикинсън си поприказвахме. — Господине - каза той, - моля, позволете ми сега да ви благодаря за сребърната чаша. В

коледната нощ не можах да намеря думи.

— Донесох подаръка специално за теб. — Четиридесет и три години чакам тази сребърна чаша! Това е дълга история, която не съм

споделял с никого. - Г-н Дикинсън ме гледаше стеснително. „Началото беше драматично: аз се давех. По-големият ми брат ме бе бутнал на шега в

дълбоко петнадесет фута (5 м) езеро в един малък град в Небраска. Тогава бях на пет години.

Когато потъвах за втори път под водата, се появи ослепителна многоцветна светлина, изпълваща цялото пространство. По средата й се намираше фигурата на човек с благи очи и успокояваща

усмивка. Тялото ми се потапяше за трети път, когато един от приятелите на брат ми наведе тънката върба, която се намираше наблизо, толкова ниско, че можах отчаяно да се вкопча в нея. Момчетата ме изтеглиха на брега и успяха да ми окажат първа помощ.

Дванадесет години по-късно, когато бях на седемнадесет години, посетих Чикаго с майка си. Беше 1893 г., имаше сесия на големия Световен парламент на религиите. Майка ми и аз се разхождахме по главната улица, когато отново видях мощния светлинен проблясък. На няколко

крачки, вървейки спокойно, се намираше същият човек, когото бях видял в своето видение. Той стигна до една голяма аудитория и изчезна зад стените й.

— Мамо - извиках аз, - това е същият човек, който се появи, когато потъвах! Ние с нея побързахме към зданието. Мъжът седеше на подиума. Скоро разбрахме, че това е

Свами Вивекананда от Индия296. След като изнесе кратка вълнуваща беседа, аз оти дох при него.

Той ми се усмихна мило, сякаш бяхме стари приятели. Бях толкова млад, че не знаех как да изразя чувствата си, но дълбоко в себе си се надявах, че Вивекананда ще предложи да бъде моят

учител. Той прочете мислите ми. — Не, сине мой, аз не съм твоят гуру. - С красивите си проницателни очи Вивекананда се

взираше дълбоко в мен. -Твоят учител ще дойде по-късно. Той ще ти даде сребърна чаша. - След

малка пауза добави усмихнато: - Той ще излее върху тебе повече блага, отколкото сега си в състояние да поемеш.

След няколко дни напуснах Чикаго - продължи г-н Дикинсън - и никога повече не видях

великия Вивекананда. Но всяка дума, която той произнесе, неизличимо се записа в най-съкровената част на моето съзнание. Изминаха години и не се появи никакъв учител. Една

нощ през 1925 г. аз дълбоко се помолих на Господ да ми изпрати моя гуру. Няколко часа по-късно бях събуден от нежна мелодия. Пред погледа ми възникна група небесни същества с флейти и други инструменти. Те изпълниха въздуха с прекрасна музика и после бавно

изчезнаха. На следващата вечер аз за първи път отидох на една от вашите лекции тук в Лос Анжелис и

тогава разбрах, че молитвата ми е била чута." Ние мълчаливо се усмихнахме един на друг. — Вече единадесет години аз съм ваш ученик по крия-йога - продължи г-н Дикинсън. -

Понякога се чудех за сребърната чаша. Вече почти се бях убедил, че думите на Вивекананда са

296

Главен ученик на христоподобния учител Шри Рамакришна.



били чисто метафорични. Но в коледната нощ, когато ми дадохте кутията под елхата, аз за трети път през живота си видях същия ослепителен светлинен проблясък. А след минута вече не

можех да откъсна поглед от подаръка на моя гуру, който Вивекананда ми беше предсказал преди четиридесет и три години - сребърната чаша!

Глава 48

В Енсинитас, Калифорния

— Изненада, господине! Докато ви нямаше, ние построихме този дом в Енсинитас, той е

вашият подарък за „добре дошли"! - Сестра Джнянамата с усмивка ме преведе през вратата, нагоре по сенчестата алея.

Видях постройка, която се издаваше напред подобно на голям океански кораб срещу сините водни талази. Отначало без да мога да продумам и дума, после с „О!" и „Ах!", накрая с недостатъчния човешки речник за радост и благодарност аз разгледах ашрама - шестнадесет

необикновено големи стаи, всяка от тях прекрасно обзаведена. Величествената централна зала с огромни, високи до тавана прозорци гледа към единния

олтар от зеленина, океан и небе - симфония от изумруд, опал и сапфир. Над голямата камина

като защитен покров се намира портретът на Лахири Махасая, чиято усмивка благославя този крайокеански рай.

Точно под залата, построени в самата скала, две пещери за уединена медитация гледат право към безкрая на небето и морето. Веранди, кътчета за слънчеви бани, акри с овощни дървета, гора от евкалипти, пътеки с каменни плочи, водещи през лилии и рози към тихи

беседки, дълга върволица от стъпала, свършващи на усамотения бряг и безбрежните води! Била ли е някога мечтата по-реална?

„Нека добрите, героични и щедри души на светците дойдат тук - гласи Молитва за жилище от Зенд-Авеста, написана на една от вратите на ашрама - и нека те вървят ръка за ръка с нас, давайки ни целебните свойства на благословените си дарове, широки като земята, безкрайни

като реките, високи като слънцето, за подкрепа на по-добрите люде, за нарастване на изобилието и славата.

Нека в тази къща подчинението победи неподчинението, нека мирът триумфира над

разногласията, сърдечната щедрост над скъперничеството, искрената реч над измамата, почитта над неуважението. Нека сърцата ни бъдат изпълнени с радост, а душите възвисени, нека и телата

ни бъдат красиви и нека, о, Божествена Светлина, Те видим и се приближим до Теб, и Те достигнем, и нека винаги бъдем с Тебе!"

Построяването на този ашрам на Дружеството за Самореализация е било възможно

благодарение на щедростта на няколко американски ученици, бизнесмени с безкрайни за-дължения, които все пак ежедневно намират време за своята крия-йога. Не бе допуснато нито

една дума за неговото изграждане да достигне до мен, докато бях в Индия и Европа. Възхитително, изумително!

През първите години от престоя си в Америка аз бях пребродил калифорнийския бряг,

търсейки малко място за крайбрежен ашрам, но винаги, когато намирах нещо подходящо, неизменно възникваха някакви обстоятелства, които ми пречеха. Сега, когато гледах широкия простор на Енсинитас297, аз със смирение виждах, че без усилие се е осъществило отдавна

изреченото пррочество на Шри Юктешвар: „ашрам край океана". Няколко месеца по-късно, на Великден 1937 г., върху равните морави на Енсинитас аз

проведох първата от многото служби за посрещане на изгрева. Като магове от древността няколко стотици студенти гледаха с благоговеен трепет ежедневното чудо, ранния огнен ритуал на слънцето на източното небе. На запад се простираще неизтощимият Тихи океан, бучащ с

тържествена възхвала, в далечината се виждаха малка бяла лодка и самотният полет на чайка. „Христос, ти воистина возкресе!" не само с пролетното слънце, но и с вечната зора на Духа!

Изминаха много щастливи месеци. В покоя на съвършената красота аз успях да завърша отдавна замислената книга Космически песни. Написах с английски думи и в западен музикален стил около четиридесет песни, някои оригинални, а други - моя адаптация на древни мелодии.

Тук бяха песента на Шанкара Няма раждане, няма смърт, двете любими песни на Шри

297

Малко градче по главен път 101.



Юктешвар Събуди се, о, събуди се, светецо мой! Желанието, мой огромен враг, древният санскритски Химн за Брахма, старите бенгалски песни Каква внезапна светлина! и Те чуха

Твоето име, песента на Тагор Кой е в моя храм? и няколко мои композиции Ще бъда вечно Твой, В страната отвъд моите мечти, Ела от тихото небе, Чуй призива на душата ми, В храма на мълчанието и Ти си моят живот.

Като предговор към книгата с песни аз разказах първото си изключително преживяване, свързано с възприемчивост-та на хората от Запада към необикновената набожна атмосфера на Изтока. Събитието, за което говорех, беше една публична лекция, времето - 18 април 1926 г.,

мястото - Карнеги Хол в Ню Йорк. — Г-н Хънсикър - признах аз на един американски ученик, - смятам да помоля публиката да

изпее древната индуска песен О, Боже прекрасни! — Свамиджи - възрази г-н Хънсикър, - тези източни песни са чужди на американското

разбиране. Какъв срам би било, ако лекцията бъде помрачена с коментара на летящи презрели

домати! Аз се засмях, без да се съгласая. — Музиката е универсален език. Американците ще успеят да почувстват душевния устрем

на тази възвишена песен. По време на лекцията г-н Хънсикър седна до мене на подиума, навярно боейки се за моята

сигурност. Съмненията му бяха безпочвени. Не само че липсваха негостоприемните зеленчуци, но час и двадесет и пет минути мелодията на О, Боже прекрасни! звуча без прекъсване от три хиляди гърла. Вече няма пресищане, скъпи нюйоркчани, вашите сърца се извисиха в простия

хвалебствен химн на радостта! Тази вечер сред поклонниците, пеещи с любов благословеното Божие име, се случиха божествени изцеления.

Усамотеният живот на поет не бе за дълго моя роля. Скоро на всеки две седмици пребивавах ту в Лос Анжелис, ту в Енсинитас. Неделни служби, класове, лекции пред клубове и колежи, беседи с ученици, безкрайни потоци от писма, статии за сп. Изток-Запад, напътствия на

дейностите в Индия и многобройните малки центрове в американските градове. Отдавах също така много време за подреждането на крия и други техники на Дружеството за Самореализация в поредица от лекции за отдалечените търсачи на йога, чийто устрем не приз наваше

ограниченията на пространството. Радостното освещаване на Църквата за Самореализация, обхващаща всички религии, стана

през 1938 г. във Вашингтон. Намираща се в живописна местност, величествената църква се извисява в една част на града, уместно наречена „Виси ните на приятелството". Ръководител във Вашингтон е свами Премананда, завършил школата в Ранчи и университета в Калкута. Бях го

извикал през 1928 г., за да оглави вашингтонския център на Дружеството за Самореализация. — Премананда - казах му аз, когато посетих новия му храм, - този източен център е каменен

мемориал на твоята неуморна посветеност на Бога. Тук в столицата на тази нация ти винаги високо си издигал светлината на идеалите на Лахири Махасая.

Премананда ме придружи при краткото ми посещение в центъра на Дружеството по

Самореализация в Бостън. Каква радост да видя отново групата по крия-йога, останала непоко-лебима от 1920 година! Бостънският ръководител, д-р М. В. Луис, ни настани в съвременен, изкусно подреден апартамент.

— Господине - каза ми д-р Луис, като се усмихваше, - през първите си години в Америка вие живяхте в този град в единична стая без баня. Искам да знаете, че в Бостън има и известен

лукс! Сянката на приближаващата сеч вече надвисване над света. Чувствителното ухо можеше да

чуе застрашителните барабани на войната. Благодарение на разговорите с хилядите в

Калифорния и обширната си кореспонденция с целия свят разбрах, че мъжете и жените все по-дълбоко търсят своята същност, трагичната външна несигурност засилва нуждата им от

Вечното Упование. „Ние наистина научихме ценността на медитацията - пише ми през 1941 г. ръководителят

на лондонското Дружество за Самореализация - и сега знаем, че нищо не може да наруши

вътрешния ни мир. През последните няколко седмици по време на сбирките ние слушаме предупрежденията за въздушна атака и чуваме експлозиите на бомбите със забавено действие,



но нашите ученици продължават да се събират и дълбоко се наслаждават на прекрасните ни служби."

Друго писмо дойде при мене от разкъсаната от войната Англия малко преди Америка да влезе в конфликта. С благородни патетични слова д-р Л. Кренмър Бинг, известният редактор на Серия Мъдростта на Изтока, ми пишеше:

„Когато чета сп.Изток-Запад, аз разбирам колко далеч сме се оказали ние един от друг, сякаш че живеем в два различни свята. Красота, ред, спокойствие и мир идват при мен от Лос Анжелис, влизайки в пристанището като кораб, натоварен с благословията и утехата на

Свещения Граал за обсадения град. Като в сън виждам аз горичката с палмови дървета и храма в Енсинитас с простора на

океана и планинските изгледи и над всичко - братството на духовно настроените мъже и жени, общност, обгърната от единство, погълната от съзидателна работа и заредена със съзерцателност. Този свят на моите видения, за чието създаване се надявам, че и аз допринасям поне малко....

Навярно в тяло аз никога няма да стигна вашите златни брегове, нито ще се преклоня във вашия храм. Но съвсем не е малко да имам това видение и сред ужаса на войната да знам, че във вашите убежища, сред вашите хълмове все още обитава мирът. Поздрави на цялото Дружество

от един обикновен войник, пишещ от стражевата кула в очакване на зората." Годините на войната предизвикаха духовно събуждане у хора, които никога преди това не

са се занимавали с изучаване на Новия Завет. Едно сладко вино от горчивите билки на войната! За да се задоволят растящите нужди, през 1942 г. в Холивуд бе построена и осветена една малка вдъхновяваща Църква по Самореализация, обединяваща всички религии. Мястото гледа към

Маслинените хълмове и отдалечения планета-риум на Лос Анжелис. Църквата, боядисана в синьо, бяло и златно, се отразява сред водните хиацинти в голямо езеро. Градините са

изпъстрени с цветя, няколко сепнати каменни елена, пергола298 от цветно стъкло и старинен очарователен кладенец. Тук чрез парите и калейдоскопичната воля на човека е претво рена голяма част от чистото желание за една съкровищница на Духа! Вселенска доброта струи от

малките ниши със статуите на Лахири Махасая и Шри Юктешвар, а също и на Кришна, Буда, Конфуций, свети Франциск Асизки и една прекрасна седефена репродукция на Христос на Тайната вечеря.

Друга Църква за Самореализация, обединяваща всички религии, бе основана през 1943 г. в Сан Диего. Спокойният храм на върха на хълма се намира в полегата долина с евкалиптови

дървета, гледаща към блестящия залив на Сан Диего. Като седях една вечер в този спокоен пристан, аз излях сърцето си в песен. Под пръстите ми

бе сладкогласният орган на църквата, на устните ми - изпълненият с копнеж вопъл на един

древен бенгалски поклонник, търсещ Вечна Утеха: В този свят, Майко, никой не може да ме обича, в този свят не познават божествената

любов. Къде има чиста обичаща любов? Къде си Ти, истински обичащата? Там копнее да бъде сърцето ми.

Спътникът ми в параклиса, д-р Лойд Кенъл, ръководителят от Сан Диего, се усмихна на

думите от песента. — Кажете ми истината, Парамахансаджи, струваше ли си? - Той ме гледаше със сериозна

искреност. Разбрах лаконичния му въпрос: „Бяхте ли щастлив в Америка? Какво ще кажете за

разочарованията, болките, за ръководителите на центрове, които не могат да ръководят, за учениците, които не могат да бъдат обучени?"

— Благословен е човекът, когото Бог наистина изпитва, докторе! А Той винаги си е спомнял, че трябва да ми възложи товар! - Тогава аз си помислих за вярващите, за любовта, пре-даността и разбирането, изпълващи сърцето на Америка. И леко натъртвайки, продължих: - Но

отговорът ми е: да, хиляди пъти да! Струваше си! За мен е било постоянно вдъхновение, много по-голямо, отколкото някога съм си мечтал, да видя Изтока и Запада, свързани с единствената

трайна връзка - връзката на духовността! А на ум се помолих: „Дано Бабаджи и Шри Юктешвар почувстват, че съм изпълнил ролята

си и не съм излъгал големите надежди, с които ме изпратиха."

298

Открито от всички страни архитектурно съоръжение, което се състои от редица стълбове или арки, свързани

помежду си в горния край и обкръжени с виещи се растения. – бел.прев.



Отново се обърнах към органа. Този път песента ми беше обагрена със сърцато мъжество: Скрибуцащото време смила луни, планети и звезди, но моята душа не спира: напред върви,

напред върви! Провали, смърт, разруха сива ревниво слагат ми юзди, ала душата не унива: напред върви, напред върви!

Новогодишната седмица на 1945 г. ме завари да работя в кабинета си в Енсинитас,

преработвайки ръкописа на тази книга. — Парамахансаджи, моля ви, елате навън. - Д-р Луис, дошъл на посещение от Бостън, ми се

усмихваше умолително под прозореца. Не след дълго се разхождахме на слънце. Спътникът ми

посочи към новите кули, които се строяха по края на собствеността на дружеството, граничеща с главния път.

— Господине, виждам много подобрения от последното ми идване. - Д-р Луис идваше два пъти годишно от Бостън в Енсинитас.

— Да, докторе, проектът, който отдавна замислям, започна да придобива определена форма.

В тази прекрасна обстановка започвам да строя миниатюрна световна колония. Братството е идеал, който се разбира по-добре чрез пример, отколкото с предписание! Една малка хармонична група тук може да вдъхнови други идеални общности по цялата земя.

— Прекрасна идея, господине! Колонията със сигурност ще успее, ако всеки искрено изпълни своята роля!

— Светът е обширно понятие, но човек трябва да разшири чувството си за принадлежност, разглеждайки се като гражданин на света - продължих аз. - На човек, който наистина чувства: „Светът е моя родина, той е моята Америка, моята Индия, моите Филипини, моята Англия,

моята Африка", никога няма да му липсва простор за полезен и щастлив живот. Неговата естествена местна гордост ще нараства безгранично, така че той ще се докосне до съзидателните

вселенски потоци. Д-р Луис и аз спряхме пред езерото с лотоси край ашрама. Под нас се простираше

безпределният Тихи океан.

— Същите тези води се разбиват по един и същ начин по бреговете на Изтока и на Запада, на Китай и Калифорния. -Спътникът ми хвърли един малък камък в първата от седемдесетте милиона квадратни мили океан. - Енсинитас е символично място за световна колония.

— Вярно е, докторе. Тук ще организираме много конференции и религиозни конгреси, канейки делегати от всички страни. Знамената на всички народи ще се развяват по нашите зали.

В околността ще бъдат построени миниатюрни храмове, посветени на основните световни религии.

Колкото е възможно по-скоро - продължих аз - смятам да отворя тук Институт по Йога.

Благословената роля на крия-йога на Запад едва е започнала. Нека всички хора идват и научават, че съществува определена научна техника за Самореализация, чрез която се преодолява цялото

човешко нещастие! До късно през нощта моят скъп приятел - първият крия-йогин в Америка - обсъждаше с мен

необходимостта от световна колония, основана върху духовността. Болестите, свойствени на

антропоморфичната абстракция, наречена „общество", могат съвсем реалистично да се изпарят пред вътрешната врата на Всякой човек. Утопията трябва да избликне в гърдите на всеки, преди да разцъфне в гражданска добродетел. Човек е душа, а не институция. Единствено неговите

вътрешни реформи могат да придадат дълготрайност на външните. Като подчертава духовните ценности - Самореализацията -, колонията, символизираща световното братство, има право да

изпраща вдъхновяващи вибрации далеч извън обсега на своето месторазположение. 15 август, 1945 г. - приключването на Втората световна война! Краят на един свят, зората на

загадъчната Атомна ера! Обитателите на ашрама се събраха в главната зала за благодарствена

молитва. „Божествени Татко, нека това никога не се повтори! Отсега нататък Твоите деца ще бъдат като братя!"

Отмина напрежението на военните години, духът ни блаженства в слънцето на мира. Щастлив, аз гледам всеки от моите американски приятели. „Господи - мисля си аз с благо-дарност, - Ти даде на този монах огромно семейство!"


Documents

Автобиография на един йогин