1тема: ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХОЛОГИЯТА\'\'Психологията е наука с кратко минало, но с перспективнобъдеще \"Х ЕбитхаусПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ПСИХОЛОГИЯТА. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ МЕТОДИ.\"# Психологията изучава същността на психиката, закономерностите на нейното развитие ифункциониране.# Психологията е преди всичко наука за систематично изучаване поведението на човека и психичните феномени, които го провокират.#5 Общо понятие за психика: психиката се определя като субективно отражение на обективната действителност, осъществявано от мозъка .* Или; психиката е функция на мозъка, която позволява на човека да опознава и отразява света, който го заобикаля, да регулира па тази основа своето поведение и дейностПредмет на психологията е изучаването на тези психичнифеномени ( мисли, чувства и спомени)които са достъпни за изследване.Към недостъпната част на психиката се отнасят парапсихологичните и тпрансперсонални феномени (предчувствия, ясновидство).> !!! Реалният предмет на психологията като наука е само част от психичното.Общата психология изучава психичните явления -/Феномени/. Психичните явления се делят на три групие зависимост от тяхната продължителност:> психични процеси ( от части на секундата до няколко минути);> психични състояния ( ог няколко минути до няколкомесеца) ;> психични свойства ( от няколко месеца до няколко години,евентуално и цял живот). Към Психичните процеси се отнасят:• познавателни проиеси: усещания, възприятия,мислене, памет, въображение;• емоционални проиеси — гняв, радост, скръб;• волеви проиеси — мотиви, желания , стремежи .Към Психичните състояния се отнасят проявленията на психичните процеси:о Познавателни (съмнение, любопитство,съсредоточеност, разсеяност) о Емоционални (раздразнителност, тревога,безпокойство,настроение) о Волеви — (не-увереност, не-решителност ).Към Психичните свойства се отнасят : • качества на ума (способности),• устойчиви особености на волевата сфера (характер), • утвърдени качества на чувствата (темперамент).> !!! Разделянето на посочените групи психични явления е условно.• Понятието \"психичен процес\" подчертавапроцесуалния характер на тези явления.• Понятието \"психично състояние\" характеризира статичния момент, относителнотопостоянство на психичните явления.

• Понятието \"психично свойство\" отразява:устойчивостта на изследваното явление, неговатаповторяемост и утвърденост в структурата наличността.Така например: афектът може да се разглежда и като психичен процес, доколкото в него е изразена динамиката на чувствата; и като психично състояние, доколкото то характеризира психиката в даден период от време; и като проява на психични свойства не личността: избухливост, гневливост. Научни категории . които ползва психологията:1. Обект — всичко, към което е насочено нашето познание ивсяка друга дейност;2. Субект -активно действащият, притежаващ съзнание иволя човек;3. Действие - движение към определена цел.4. Дейност - специфична и своеобразна активност на човека.Тя осъществява многообразните жизнени функции наорганизма и всички отношения със заобикалящата среда.5. Потребност - всяка необходимост, която подтиква човеккъм действие, насочено към постигане на равновесие спроменящата се среда (външна и вътрешна).6. Мотивация — мотивът е осъзната потребност, вътрешносъстояние, което кара човек да действа и придава смисъл нанеговата дейност.Последните три категории са движещи сили на човешкотоповедение.7. Поведение - съвокупност от действия, които човек извършва с цел оптимално приспособяване към средата.Човек изразява своето поведение чрез определени действия,волеви и умствени усилия.> Под поведение психолозите имат предвид всяка дейност на човек или животно, която може да се наблюдава или измерва. Различните видове поведение могат да бъдат прости или сложни и включват всяко измеримо действие -от кимане с глава до изнасянето на лекция.4- Психологията изучава целия спектър на човешкото поведение — нормално и абнормноОсновни методи1. Наблюдение2. Експеримент - лабораторен и естествен3. Тестови метод4. Интервю5. Беседа6. Анкета 2 тема: ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЯТА Основни психологични направления^ За пръв път терминът психология се появява далеч предивъзникването на самата наука, вероятно през 16 в. в трактатна немския философ Християн Волф.> Появата на научната психология се свързва с 1879 г.,когато Вилхем Вунд - известен учен-енциклопедист -открива

първата лаборатория по експериментална психология вЛайпциг.> Между учениците на Вунд има и много българи, междукоито Петър Нойков и Никола Алексиев, които ставатсъздатели на първата в България лаборатория по психологияв Софийския университет \"Кл. Охридски\". 1904> През 1890 г. Уилям Джеймс я определя като \" наука запсихичния живот\".4. Основната цел на психологията с била и си остава тази — да помага на хората. Затова всички научни методи и подходи, способстващи за това, са допустими.Основни теоретични направления в развитието на психологичното познание:1. Еволюционно (функционално) направление (У. Джеймс) —разглежда поведението и психичните процеси като актовена адаптация, помогнали на предшествениците ни даоцеляват и да се възпроизвеждат. Привържениците на тованаправление оценяват всички прояви от гл.точка на това,доколко спомагат за приспособимостта на организмитекъм средата.2. Биопсихологичното направление разглежда биохимичнитепроцеси и структури, лежащи в основата на поведението( физиологична психология, невропсихология), психофизика3. Когнитивното направление (К Левин) изучава начините, покоито хората преработват информация. Когнитивиститеизучават процесите на внимание, съхранение и извличане наинформацията от паметта.

4. Бихевиористично (поведенческо) направление ( от английски behavior— поведение, К Торндайк) изследва взаимодействието между организма и средата. Това направление свежда поведението до комплекс от реакции на външни дразнители по формулата: стимул — реакция. Човекът напълно зависи от средата, която го заобикаля и формира неговите способности, умения и поведение. Изучавайки само обективното, наблюдаемото поведение, те изпускат процесите на съзнателното.5. Психоаналитичното направление (3, Фройд, К.Юнг)_ поставяв основата на психиката несъзнаемото (инстинкти,влечения, наречени Ид - то), определяно най-вече отсексуалното влечение - либидо. Той създава първатаструктурна теория за личността, основана на тритеосновни инстанции: Ид (то), Его ( Аз - • инстанция,опосредстваща връзката с външния свят) и Суперего(свръх Аз социалните, забрани, закони, норми).Недостатък на теорията на Фройд е абсолютизацията наинстинктите н особено сексуалния нагон. Последователитена Фройд разглеждат в много по-широк диапазон проявитена несъзнаваното.6. Хуманистично направление ( Е.Маслоу, К.Роджерс)В центъра на това направление се намира човешката личност с нейната уникалност и цялост. Приема се, че всеки човек има своите силни страни и основната задача на психолозите е да му помогнат да ги открие и развие така, че той да се превърне в

успяваща и радваща се личност. Днес хуманистичният подход е най-широко признатият метод в психологията и п сихотерап ията.7. Системно направление ( П. Вацлавек) Приема се, че всекичовек е включен в система от различни отношения - семейни,професионални, неформални и др. Привържениците й смятат,че промяната на човека е най-ефективна с промяната насистемата, в която той е включен. Използва се в семейнататерапия и организационната психология. З тема: МОЗЪК И ПСИХИКА. Психиката като свойство на мозъка. Психиката като отражение. Локализация на псих. функции.В природата съществуват 2 форми на отражение:1. пасивно отражение (така както отразяват обектите в неживата природа)2. активно отраженве( така както отразяват живите организми).Психиката се определя като субективно отражение на обективната действителност, осъществявано от мозъка с цел оцеляване в приспособяване ( всеки по различен начин възприема едно и също явление).??? Защо казваме, че психиката е функция на мозъка?Защото психичното отражение се осъществява чрез определени механизми на мозъка при участието на нашите сетива и висшата нервна дейност.Психичната дейност е присъща на всички живи организми, без значение на кое стъпало от еволюцията се намират.> Най-елементарната нейна проява е дразнимостта.> Най-елементарният акт, с който организмът отговаря на въздействията навъншната среда наричаме рефлекс. Рефлексът е вроден автоматиченотговор на определена стимулация. Рефлексите биват; безусловни ( зеничен,гълтагелен, хватателен и др.) и условни, добити в онтогенезата.> Най-висшата проява на психичното, притежавана само ог човека, есъзваннето.Сьзиавгне / означава \"съвокупност от знания\"/- възможността на човека да опознава света, дистанцирайки се от него.Особености на психиката като отражение:1. Тя е активен процес на отразяване - човек реагира, мисли, преценява,обобщава, стреми се да стигне до същността на нещата, за да се приспособикъм условията.2 Притежава способността да предвижда промените, които могат данастъпят при дадено действие, явление и пр, т.е. може да изпреварвадействителността, саИма сопналсн, обществен характер. Тя се формира в човешката дейност - човекът е социално животно - от раждането до смъртта той общува, работи в определена социална среда.4. Устойчив восител на информация - тази особеност се определя от способността на мозъка да възприема и да преработва информация .Единството на психичните и физиологичните процеси се осъществява в кората на главния мозък. Мозъкът е орган на психиката, а психиката е функция на тази най-сламена организиран орган.Спомената структура на човешкия мозък, включва няколко основни йерархично функциониращи дялове - мозъчен ствол, малък мозък и главен мозък

1. Мозъчният ствол е първата част на мозъка, формирала се във филогенетичното и генетичното развитие на човека.: !!!!! Моз. ствол препредава информация от сетивата и контролираосновни жизненоважни дейности като дишането и сърцебиенето. > Той не извършва висши псих. процеси, някакво мислене иличувствата. 2. Малкият мозък е вторият дял на мозъка, който се намира задмоз.ствол и управлява движенията на тялото и координацията намускулите. Същевременно малкият мозък съхранява известна памет за движението- кинестетична памет. 3. Главният мозък е третият, най-сложен дял на човешкия мозък и крайнафаза на мозъчното развитие в еволюцията Покрит е с около едни до двамилиметра дебела н нагъната мозъчна кора, която е нашият мислещмозък. Без нея ние бихме съществували само в състояние на вегетация. Главният мозък е разделен на 4 дяла:• преден дял, изпълняващ най-голямата част от абстрактното мислене;• дариетален, теменен дял, който помага за обработка наинформацията, идваща от сетивата;• тилен дял, управляващ зрението ;• темпорален, слепоочен дял, който контролира паметта, слуха иговора.Всеки спомен, всяка мисъл изискват функционирането на няколко области от мозъка, често разположени в различни дялове - концепция за многократното картографиране.Факт е, че не размерът на мозъка е определящ за интелигентността, а по-скоро броят на невронните връзки в него.Локализация на психичните функдииКогато умствените функции са свързани предимно с едната страна на мозъка, тези функдии се наричат латералнзирани. (церебрално латерализирани). Като цяло всяка от мозъчните хемисфери е * специализирана за различен тип информационна преработка.•> Лявата хемисфера участва повече при анализирането наинформацията.•:• Дясната хемисфера е специализирана в синтезирането на информацията. 4 тема: УСЕЩАНИЯ• Усещането (у) е най-низшият познавателен процес,защото е отражение на отделни свойства, отразява отделни страни на предметите.• Усещането позволява на субекта да възприеманепосредствено предметите и явленията и да ги наблюдава.• Усещането възниква в резултат на дразнител, койтопоражда дразнение върху съответния рецептор. В резултатна това се оформя самата възбуда, т.е. възниква процес. Отрецептора дразнението се предава на аферентните пътища,за да стигне до хоровото представителство на същиярецептор , където се формира усещането.Анатомофизиологичен апарат на усещанетоРецептор • >Аферентни нерви • > Мозъчен участъкВ динамичната характеристика на усещането като процес се включват : интензивност на усещанията; прагове на усетливост, адаптацията и взаимодействията между усещанията и др.

Прагове на усетливостта:> Подпрагова усетливост е това минимално дразнение от дразнителите, което не предизвиква осъзнато усещане, но въздейства на организма. Организмът не е в състояние да отреагира на всички дразнители от околната среда, защото много от дразненията остават неосъзнати.> Долен абсолютен праг на усетливостта е онази усетливост, която се поражда от максималната сила на дразнителя, способна да предизвика усещане .> Горен абсолютен праг на усетливостта - измерва се с най-голямата сила на дразнителя, която все още предизвиква усещане, граничещо с болката (болков праг).> Различителен праг на усетливостта е тази едва забележима разлика между две у, породена в резултат на минималната разлика в силата на съответните дразнители. Формулираните прагове на усетливостта имат различен диапазон както при различните анализатори, така и при едни и същи анализатори у различните хора. Възрастта, полът, особено професионалните занимания нюансират диапазона на праговата усетливостКласификация на усещаниятаВ зависимост от специализираната функция на рецепторите иначина на информационното въздействие усещанията биват:интероцептивни, проприоцептивни и екстероцептивни.• Интероцептивните усещания носят информация засъстоянието на вътрешните органи на организма, затова сенаричат още органически у. Към тях спадат гладът,жаждата и др.Тази категория у са свързани съсзадоволяването на органическите потребности на индивида.Наред с това тези у, макар и да са дълбоко органически, сеотразяват н върху съзнанието, придобиват индивидуаленхагакгер. придружени са с емоционална окраска.Интероцептивните у се характеризират с напрежение нацелия организъм, имат своя динамика на изменение.• Проприоцептивните усещания отразяват състоянието намускулите. сухожилията. Тази категория у носятинформация за положението на тялото в пространството.Усещането за равновесие, макар и да се формира на. о вата на няколко мозъчни компоненти (вестибуларен .:изатор. малък мозък, участие на подкорието), може да г причислено към тази категория у. Тези у имат огромно значение за овладяване на действия, движения, операции.• Екстероцептивните усещания осигуряват информация отвьшяната среда и притежават изключително познавателнозначение за човека. Към тези у спадат тактилните,зрителните, слуховите, обонятелните, вкусовите.о Зрителните у носят най-голямо количество информация. Зрителните у имат за дразнител светлината с диапазон на въздействие от 390 до 800 милимикрона като за различните цветове този диапазон е различен. о Слуховите у имат за дразнител звуковите вълни одиапазон на въздействие от 16 до 22 000 херца.Слуховите у се характеризират с височина, сила итембър.о Вкусовите и обонятелните у имат за рецепторивкусовите луковици и обонятелните клетки.

Диапазонът на информацията за тези у при човека иживотните е различен.о На основата на комплексната дейност наанализаторите се формират осезателните у.о В групата на тактшлните у спадат итемпературните, които биват за топло и студено. Вморфологично отношение тези у не са свързани съсстрого фиксирани места по тялото.о Важно място в екстероцептивните у заематусещанията за болка.които имат динамичен характер,променят се, ирадират. Средно на 1 кв.см отповърхността на тялото се намират по 100 точки заболка.В зависимост от начина за въздействие върху рецепторите екстероцептивните у биват: контактни ( осезателни, вкусови) и дистантни (зрителни, слухови, обонятелни).4- Изключителна е ролята на у и усетпивостта за психичното развитие на човека. В процеса на развитието на усетливостта на основата на личните у се формират сензорните способности.4- Усетливостта е свързана о типологичните особености наличността. Изследванията на И.П. Павлов, Б. Теплов и др. показват, че показатели за усетливостта са в определена връзка с различните типове висша нервна дейност.4- Усещането е първоначален познавателен акт и съставен елемент на възприятието. 5 тема: Възприятия#Чрез възприятието:> получаваме информация за цялостната структура( обем, цвят, форма) на предметите и явленията;> извършваме нагледно-действения анализ на елементите навъзприеманите обекти;> сравняваме възприеманото о по-рано възприетото,ползвайки предишния си опит.# Определение: Възприятието е познавателен психичен процес, отразяващ свойствата на предметите от външния свят при тяхното непосредствено въздействие. Възприятието отразява предметите и явленията в цяло.# Характеристика на възприятието> Възприятието е напълно детерминирало от дразнителите навъншната среда и състоянието на организма.> Възприятието се поражда, когато дразнителят \"задейства\" единили няколко рецептора, и \"изчезва\", когато дразнителятпрекрати своето действие спрямо рецепторите.# Възприятието притежава:• Статична характеристика , отразяваща образа на предметаили явлението. Тя се разкрива чрез неговата цялостност,константност, обем, точност.• Динамична характеристика, изразяваща процеса наформиране на в . Тя се разкрива чрез неговата интензивност,скорост, структурност, осмисленост, модалност, предметност. Значение па възприятно-представиата дейност

Възприятно-представната, наричана още сензорно-перцептивнадейност, е една от най-важните психични дейности. > Тя се изгражда от усещанията, възприятията, представите ивъображението.> Без нея е невъзможно развитието на каквото и да е познание. > Резултат е на дразненията, идващи от обективната реалност и отвътрешната среда на организма. > Благодарение на възприятно-представната дейност е възможносетивното познание, наричано още конкретно или образно.# Разстройства на възприятно-представната дейност• Разстройствата на сетивността се изявяват под формата на:1. безчувственост (анестезия\') 2. намалено усещане (хипестезия) 3. повишено усещане (хиперестезия)• Сенестопатии — мъчителни и крайно неприятни усещания отразличните части на тялото. Най-често това са неопределени и недобрелокализирани болки, усещане за натиск, подуване, стягане, сърбежи, мравучканеи др. Срещат се при неврози, депресии и шизофрении психози.• Сетивни измами основни разстройства на еъзприятно-представната дейност. Тук не се касае за измама на сетивата, а заразстройство на възприятно-представната сфера.• Сетивните измами се подразделят на илюзии, халюцинации ип сев дохалюцинации.Илюзии изопачено или невярно възприятие на реалносъществуващи предмети и явления - т.е. конкретен предмет се възприема като друг. Обикновено илюзиите са краткотрайни. Срещат се както при здрави хора, така и при психично болни.Халюцинации - ярък израз на психично заболяване с изживяване на обективна реалност и липса на критично отношение у болния към тях . ^ Псевдохалюцинации - конкретни сетивни представи, при които болните разбират, че това са техни субективни изживявания. Нямат изживяване за обективна реалност. Те не зависят от волята на болния и се изживяват като насилствени представи.Халюцинациите и псевдахалюцинациите винаги са израз напсихично заболяване, > Те не се наблюдават при здрави хора. Тема №6: Внимание# Характеристика на вниманието / вн:• Вниманието е насочеността на психиката към външниобекти или вътрешни състояния на личността.• Вниманието регулира, контролира и организирапротичането на психичната дейност.• То не е познавателен процес, а регулиращ и организиращмеханизъм, който се отнася до цялата психика и осигурявапротичането на познавателните психични процеси иопознаването на обектите, породили тези процеси.I. Общи особености на вн ( насоченост, избирателност, съсредоточеност, задълбоченост на ангажираните психични процеси) :1. Насочеността на вн се свежда до фокусиране върху едни или други психични явления в дадена област под влияние на външни или вътрешни дразнители. Насочеността на психиката определя и психичния облик на човека в една или друга сфера на дейност, характеризира неговите потребности и нагласи.

2 Избирателният характер на вн се свежда до диференциацията на обектите в зависимост от тяхното внезапно или силно въздействие върху личността. Докато насочеността характеризира личността, то избирателността на вн е свързана главно със ситуациите.3. Съсредоточеността на вн се свежда до игнориране на едниобекти и продължително задържане на психичната дейноствърху други обекти.4. Задълбоченост на вн - - отнася се до проникване всъщността на изследваните предмети или явления чрезангажираните псих. процеси.> Общите особености на вн са израз преди всичко накомплексното действие на редица псих. процеси. > Интересите, мотивите, ценностите, нагласите, ориентациите влияят върху общите особености на вн. > Свойствата на вниманието са взаимно свързани ипротичат с различна последователност(напр. положителната разсеяност е функция на голяма задълбоченост и устойчивост на вн). *# Видове внВ зависимост от участието_на_съзнаниетои волята в протичането на процесите на вн, то бива:1. Неволево вн - предизвиква се от действието на случайнифактори (сила, яркост, внезапност и действие на дразнителя).2. Волево вн - свързано с определена цел, с определенипотребности, мотиви, не се предизвиква от действието наслучайни дразнители.3. Послеволево вн - волево вн, което се характеризира сизвестна степен на автоматизираност ( т. е. вн, което е биловолево, съзнателно и целенасочено, след време поради многократниповторения става неволево, превръща се в стандартно автоматичнодействие).Този вид внимание има голямо значение за формирането на навици, стереотипи на действие и поведение в процеса на работа. > Монотонността, стереотипът, еднообразието понижават устойчивостта на вн. пораждат умора, скука, сънливост.# Функции на вниманието:1. Подбор на значимите за субекта предмети, свързани спотребностите му;2. Задържане и съхраняване на тези обектиЗ.Регулиране и контролиране на протичащите психични процеси -усещане, възприятие, мислене, памет, въображение и представна дейност.> В своята регулационна и контролна функция вн се изязява на:• сензорно ниво, когато регулира и контролира текущатаусетливост и възприемането на информацията;• интелектуално ниво - когато човек обработва информациячрез понятия и съждения. П. Специфични особености на вн ( устойчивост, колебание, разпределеност, подвижност, превключваемост).1. Устойчивостта на вн се изразява в продължително

интензивно съсредоточаване на едни или други психичниявления в зависимост от характера на дейността, кояточовек извършва. Тя е показател по отношение на времето\' и зависи не само от дейността, но и от степента на активност у личността.2. Колебанието на вн се изразява в кратковременно неволноизменение на интензивността на ангажираните в дейносттапсих. процеси. По диапазон то може да бъде в рамките насекунди или минути. Физиологичните механизми наколебанието могат да се открият в силата на тормознитепроцеси, в умората, във вътрешната активност на личносттаи в други външни или вътрешни фактори.3. Подвижността на вн се свързва със степента на гъвкавостна ангажираните в определена дейност псих. явления. Тязависи от типологичните особености на висшата нервнадейност, от характера на дразнителя, от умората...4. Превключваемостта на вн се състои в способността наличността за бърз умствен преход от един към друг предмет,от една към друга операция. Тя зависи от вида надейностите и от съотношението между възбудните изадръжките процеси по отношение на тяхната сила,подвижност и равновесие.5. Разпределеността на вн е способност за едновременноизвършване на няколко операции. Тя може да се разглежда вняколко аспекта по отношение на вътрешните механизми,детерминиращи това свойство на психиката. В основата йлежат процесите на възбуждане и задържане.6. Разсеяността на вн има две форми: положителнаразсеяност, когато човек вследствие на голяма задьлбоченостнеумело координира други свои дейности, и отрицателнаразсеяност, свеждаща се до неспособността на човека да сесъсредоточи върху даден обект. Тя може да се дължи на умора, на известна дисхармония между възбудните и задръжките нервнипроцеси и на редица други причини. Тема N7. ПаметОбщо понятие за памет памет е способността да се усвояват, съхраняват н използват информация и знания.Или -Паметта е тристепенен процес на запомняне, съхранение и възпроизвеждане на информация.> Паметта стои в основата на цялата психична дейност. Душевният живот е немислим без нея. > Без паметови следи не са възможни:• ориентацията в заобикалящия ни свят• мисленето в образи, слова и понятия• опознаването на действителност ти> Постъпване на инфор.мация в паметовата система# Сензорния т регистър има относително неограниченобем, но е ограничен времево -до 1 секунда.# Краткосрочната памет има ограничен обем ( брой

стимулите, конто могат да се повтарят) и ограничено времетраене при блокиран процес на повторение. # Дългосрочната памет е сложна внсокооргонизирана тема, коя го съхранява целия ни минал опит, всичко, коетони е извесно за света и за себе си. > Процеси на паметта• Фиксиране своеобразен процес на кодиране навъзприемания материал , който се включва в определенасистема от вразки.. 2 вида активна фиксация и пасивна фикс.• Задържане /ретенция! - включва не само запазване напаметовите следи, но и трансформация, обобщаване,схематизиране на следите.• Възпроизвеждане / репродукции, припомняме/ - активенпроцес на селективно /избирателно актуализиране нанеобxодимите паметови следи за даден момент. Видове памет• В зависимост от продължителността на задържанена информацията :• ултракраткотрайна / сензорна /;• краткотрайна / вербална и сетивна /;• дълготрайна /за близко, неотдавнашно, далечно минало /;• В зависимост отучастието на съзнателно припомняне :• експпииитна, която изисква съзнателно припомняне на минали събития или епизоди;• имплицитна, която се проявява при доброто решаване на задачи без преднамерено, съзнателно припомняне.*/ В зависимост от вида на постъпващата сетивна информацияо Иконична (зрителна )памет - при зрителни стимулиостават краткотрайни следи в зрителната памет, нареченизрителен образ, икона; о Ехоична (слухова) памет - при слухови стимули оставаткраткотрайни следи в слуховата памет, наречени слуховобраз, ехо. о Кинестетична (двигателна) памет — памет за движения идвигателното поведение. Най-трайната памет.Различните видове памет могат да активират различни мозъчни структури от малкия мозък, хипокампа,амигдалата и мозъчната кора.4- Лимбичната система има съществено значение за фиксацията, ретенцията и репродукцията на информацията.> Индивидуални различия: Отбелязват се изразени различия по отношение на точността, услужливостта, обема и общата ефективност на възможностите на хората да фиксират, съхраняват и възпроизвеждат различни видове паметови съдържания. > Асоциации и паметИма 3 вида асоциации в основата на паметта:1. Асоциация по съседство - ново възприятие или представа запредмет, явление, човек става причина за възникване на представа задруго събитие, друг човек от нашето минало.2. Асоциация по сходство - под влияние на възприемането нададен обект, човек, събитие в съзнанието възниква представа за . .сходен обект, човек, ситуация.3. Асоциация по контраст - под влияние на възприемането нададен обект, човек, събитие в съзнанието възниква представа за

противоположен по белези обект, човек, ситуация.> Нарушения на паметтаРазстройствата на паметта са едни от най-честите психични нарушения. Условно се разграничават:• количествени нарушения;о хипомнезии — отслабване на паметовите функции. Най-честое затруднено запаметяването, а по-рядко възпроизвеждането.Наблюдава се у уморени здрави хора. о хипер.чнгзии — рязко усилване на паметта (свръхпамет).Различават се ситуативна, сънна, хипнозна, предсмъртна и т.н.хипермнезия. о амнезии — пълна загуба на спомени за определенопреживяване или за даден период от време с различнапродължителност. Различават се: ретроградна, антероградна,конградна и прогресираща амнезия.• качествени нарушения:аломнезии /илюзии на паметта/ - действителни събития се възпроизвеждат неточно, видоизменено вследствие на особено емоционално състояние или интересите на индивида. Среща се при здрави и болни.псевдомнезии I халюцинации на паметта/ - болестна проява, при която хората преживяват собствените си фантазии като реални спомени.о конфабулации Лгсмама на паметта\' - съществуващите празнини в паметта се запълват с измислици. Отбелязват се само при психично болни, най-често при органично обусловени паметови дефекти. Тема №8: Въображение /в/# Въображението е:> Рекомбиниране /реконструиране/ на идеи, образи, емоции идействия, насочено към опознаване на света около нас .> Процес на преобразуване на съхранения по-ранопознавателен опит в нови представи за неща и събития.> Притежава способността да създава нови образи.> Ползва информацията от усещанията и възприятията,натрупаното в паметта и възпроизведеното в представитекато създава нови образи, модели , проекти.> Фантазна дейност, която намира израз в творчеството. Има основания да се мисли, че въображението и волята са двете познавателни функции, присъщи единствено на човека.# Характеристика на въображението/в/:в е преди всичко динамичен процес, който протича на основата на търсенето -- образ, събитие, явление -- и на основата на реконструкцията на предишните образи.# Видове въображение:о Пасивно в - протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинацията им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето. Форми на пасивно в са сънища, мечти, блянове (сънища на яве), халюцинации.о Активно в - според качеството на своите последствия бива два вида: репродуктивно и творческо.- Репродуктивното ( възпроизвеждащо, пресъздаващ о) в създава образи и идеи за реалности, които съществуват обективно някъде в света, но в своята непосредственост

са недостъпни за субекта ( напр., далечна страна).То притежава познавателен характер и присъства във всички човешки действия .-Творческото в има следните форми: научно, художествено и техническо.Творческото в е процес на създаване на нови образи. # Функции на в:• познавателна - осъществява се от разновидностите наактивното в.• проективна : Въображението става заместител на реалнидейности — то удовлетворява потребности \"на уж\"( поговорката гласи : \"Гладна кокошка просо сънува\"). Потребностите присъстват в пасивното в във вид на желания, копнежи, блянове.• личностно — развиваща, усилваща играта, импровизацията,свободата , творчеството като същностни черни на човешкаталичност.# Основни форми/ прийоми/за създаване на в:1. Аглутинация - създаване на нереални фантазии образи.2. Хиперболизация - процес на намаляване или уголемяване нададени образи. (приказен свят великани и джужета)3. Схематизация — процес на ограничаване на белези и чертиот образи на базата на обобщението .4. Типизация - посочване на типичното и същественото в образа при отстраняване, елиминиране на несъщественото.

(Бай Ганъо, Хитър Петър)5. Акцентуиране - изтъкване на определени черти, белези .(карикатури)> Изброените прийоми служат за построяване па фантазии образи, символи и идеи в разновидностите на активното в. Тема М 9: Мислене> Познанието на обективната действителност е сложен психичен процес, което протича най-малко на две нива: о I-ниво(нагледно-образно): Отделните усещания, възприятия и следите, които оставят, все още не са мисленео II-ниво(абстрактно): Мисловната дейност е вторият етап на познанието. Мисленето има задачата да трансформира информацията, получена чрез възприятията в паметта в абстрактни понятия.> Мисленето е част от цялостната психична дейност.> Мисленето е такава психична функция, посредством която се извършва анализ и синтез на явленията, разкриват се сложните взаимоотношения и закономерности в тяхното развитие ( В. Милев).> Мисленето обслужва паметта, възприятието,въображението, волята, емоционалните състояния и др.> Мисленето се развива в процеса на дейностите и заедно с речта като негова словесна форма ( В. Милев).> Развитието на мисленето е процес и на развитие накачествата на мисленето — последователност, гъвкавост,самостоятелност, дълбочина, бързина на мисълта.Развитието на тези качества е един продължителен процесна учене и тренировки.

> Мисленето е свойство, функция, продукт на психичнатадейност на мозъка.> Мисленето се обуславя от определени нервни процеси.# Физиологични основи: #Мисленето се реализира от голям брой мозъчни структури ифункционални системи, от цялата мозъчна кора, !!! Но: Развитието на мисленето се определя от социалнатаобщност. # Характеристика на мисленето:1. Сложна детерминация. Човек може да мисли,наблюдавайки; може да мисли, използвайки по-ранонатрупаното в психиката; може да мисли, едновременновъзприемайки и ползвайки по-рано натрупаното.2. Обобшеност. Способност на човека да мисли иразсъждава с понятия я обобщени представи, които посвоята същност съдържат в обобщена форма информация замного факти от действителността. ( напр. понятието стол).3. Абстрактност . Способност на човека да се освобождаваот незначителните и второстепенни белези на явленията, данасочва мисълта си към същественото, а не само къмвъншно видимото в явленията, да формира понятия наосновата на същественото в предметите и отразените имбелези в представите.4. О посредственост. Способност на човека да разсъждава истига до истини опосредствено, чрез нещо друго,формирано и натрупано в психиката и интелекта ( понятия,представи, съждения) ; посредством едни признаци да стяга.до изводи за същността на явлението.3. Избирателност спрямо обектите на разсъждения .# Форми на мислене:• Понятие - представлява сбор от признаци, фиксиращисъщността на дадени предмети и явления. Всякопонятие е обобщение, фрагмент от информация,притежава познавателен характер и е средство за по¬нататъшно познание.• Съждение - разкрива опосредствено връзките междупредметите и явленията, разкрива техните свойства.• Умозаключение - форма на протичане на мисълта, прикоято от налични две и повече съждения се извличамисъл. Те биват: индуктивни, когато мисълта се движиот конкретното към общото; дедуктивни. когато отобщото положение извличаме частното. > От психологична гледна точка мисленето като процес сеосъществява посредством мисловните операции анализ и синтез, сравнение и обобщение, абстракция.# Видове мисловни операции:1. Анализ — разчленяване цялото на части, които изследваме.Той бива: непосредствен - когато анализираме факти и

събития чрез пряко наблюдение; опосредствен — когатоанализираме факти и събития на основата на представи ипонятия; комбиниран.2. Синтез — обединяване на частите в цяло. Той бива също:непосредствен, опосредствен и комбиниран.Обикновено двата процеса анализ и синтез протичат заедно.3. Сравнение - съдейства за разкриване на различиятапосредством съпоставяне на общите страни на предметите иявленията . То се осъществява в процеса на анализа исинтеза, върви успоредно с тях .4. Обобщение - достигане до общите и съществени признаци впроцеса на анализ и сравнение.5. Абстракция -отделяне на несъществените признаци, за дасе стигне до обобщение на съществените.# Видове мислене:1. нагледно-действено — характеризира се с протичане намисловните операции на основата на конкретните действия,оперирането с материали, играчки, уреди и др.Образуването на мисловни връзки и мисловни операциипротича на основата на видимото. То г типично за децатаот предучилищна възраст.2. нагледно-образно — протича на основата на образи, прякоформирани в процеса на възприемането на предметите илиформирани по-рано, и извикани в сензорната сфера с огледрешаването на поставена задача.3. Абстрактно (словесно-логично) - осъществява се наосновата на понятията и съжденията. # Нарушения на мисленето /м/:Условно са разделени на 3 групи: / По протичане (скорост и равномерност):о болестна забавеност на мисловния процес — една от проявите яа цялостната психична потиснатост. Изразява се със забавен говор, бедни асоциации, лаконични изказвания, липса . на идеи, потисната психомоторика, забавени движения, потиснато настроение.о ускорено мислене — израз на обща възбуда на психичната дейност. Мисленето е богато на идеи, които бързо се сменят; трудно се схваща основната нишка на мисълта. По структура (форма):• мисловна разкъсаност - характеризира се с липса навътрешен логичен смисъл в отделни изречения, които имат правилна граматична форма.• инкохерентно (несъгпасувано) мислене - сходно с разкъсанотоПри него отсъства не само логическа връзка, но има и разпад награматични форми - липсва какъвто и да било смисъл. • обстоятелствено мислене - наситено с големи и ненужнидетайли, непродуктивно, насочено към второстепенни инезначителни подробности . • вискозност (лепливост) на мислите — \"залепване\" за еднатема; превключването от една мисъл към друга е невъзможно. •» аутистично мислене - откъсване от действителността снасоченост към своя вътрешен мир, мислене — нереално.

По съдържание• свръхценни идеи - нямат нелеп характер, но им се отдава голямозначение и доминират в съзнанието. Това са самозаблуждения, къмкоито липсва критично отношение, но макар и трудно, могат дабъдат коригирани. Те биват: параноидни /за въздействие/,мегаломанни /за повишени възможности/ и депресивни.• налудни идеи - болестно изопачено възприемане и тълкуване нареалността. Не могат да бъдат коригирани с логични доводи.Налудностите биват: параноидни, за величие, депресивни. Тема №10: РечРечта е :> Специфичен феномен на човешката психика. > Словесната форма на мисленето. > Специфична човешка дейност, която служи за общуване между хората и за външно изразяване на процесите на мислене.# Езикът като средство за речева дейност е система от жестове, звуци или писмени символи, използвани за общуване. Той изразява и уточнява мисълта, изразява и предизвиква чувства, участва в запомнянето, активизира представите. Той е носител на знанието.# Речевата дейност се реализира по два начина, прикоито езикът има определена роля и място: #1. Речепроизводство , т.е. създаване на речта. При този начин,когато се създава речта, когато се говори или пише,уточненото съдържание се оформя лингвистически, обличасе в езикова форма.2. Възприемане и осмисляне на речта. При този начинизградената езикова форма се възприема и чрез нея серазкрива съдържанието, стига се до смисъла, вложен влингвистичния модел.> Процесът на създаването на речта съдържа и разрешава два основнивъпроса — какво да се каже и как да се каже.Единият въпрос се отнася до съдържанието, а другият — до формата низказването.# Развитието на речта върви заедно с развитието на мисленето. Усвояването на думите, формирането на понятията като обобщение на няколко предмета от определен род и обозначаването им със съответната дума, изграждането на съжденията и умозаключенията като процес на развитие на мисленето е и процес на развитието на речта. # Речеви процеси :• Говорните звуци, използвани за разграничаване на еднадума от друга, се наричат фонеми.• Възприятието на речта включва идентификация иаслуховите езикови стимули на базата на преработка.# Функции на речтаТе произтичат от предназначението на речта да служи наобщуването между хората за обмяна на информация съсспецифични езикови средства.1. Предаване в езикова форма на обобщен опит. Всяка думапоказва обобщение на група сродни предмети или явления.

2. Съобщаване на конкретни данни, факти, събития. Тазифункция е свързана с назоваването на предметите иявленията от действителността.3. Комуникативна функция - осъществява предаване назнания, чувства, отношения чрез информационната,изразителната и повелителната страна на речевата дейност.о Информационната страна се проявява в предаване на знания и е свързана тясно с първите две функции. Тя предполага умение да се намери дума, изразяваща точно мисълта.о Изразителната страна е свързана с предаване на чувства и отношения на говорещия към предмета и съобщението. По гласа на човека се може да се съди за неговото емоционално състояние.о Повелителната страна е насочена към подчиняване на действията на слушателя на замисъла на говорещия.# Локализация на речта — статична и динамична: Статичната локализация се отнася до разкритите от Брока и Вернике още през 19 в. центрове на речта, намиращи се в лявото задно полукълбо.Динамичната локализация се отнася до наличието на сложни функционални структури, сложна йерархическа организация на речта, която не се изчерпва с двата центъра на Брока и Вернике (Джонсън, Лурия, Леонтиев, Анохин). #Видове речНе е открит единен критерий за пълна класификация на речта. 1. Класификация в зависи.иост от начина й на изразяване и протичане:• Вътрешна ( реч за себе си) - отличава се с фрагментарност откъслечност, тъй като е реч за себе си.• Външна - устна и писмена - въз основа на формата, в която се изразява.• При устната реч интонацията, мимиката, жестът може да допълнят и изяснят съдържанието• Писмената реч, в този смисъл, не притежава допълнителни средства за въздействие освен думите.2. Класификация въз основа на непосредственото участие на общуващите страни:• Диалогична - диалогичната реч е вид реч. при който се осъществява непосредствена размяна на мнения и опит между двама и повече събеседници. Диалогичната реч се реализира преди всичко в устна форма. С навлизането на интернет - общуването - може да се изразява и в писмена форма.> Монологична - монологичната реч е разгърнато индивидъално> изложение на мисли, знания или опит. Съществена хейна особеност е акцентът върху съдържателната страна на речта. Тя може ла бъде изразена в устна и писмена форма.•!• Нарушения на речта:• Нарушения на артикулацията — на употребата на речта (грешки в произнасянето на звуци, изговарянето на определени звукосъчетания и др.);• Нарушения па рецептивната реч — на способността да се разбира речта (неспособност да се реагира на познати имена, да се изпълняват прости инструкции, да се разбират граматични структури, интонация и др.).• Нарушения на експресивната реч — ограничено развитие на речниковия фонд, синтактични грешки, погрешна употреба или неспособност да се използват граматични форми като предлози, местоимения ТЕМА № 11. ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА

> Емоциите са преживявания, възникващи в даден момент.> Те са психично явление и са свързани с инстинктите, с потребностите и мотивите на човек. Представляват своеобразен фон, на който протичат всички психични процеси - усещане, възприятие, мислене, памет, въображение и пр.> Те са субективната оцветеност на психичната дейност,изразяваща нашето вътрешно преживяване на удоволствие илинеудоволствие.> Емоциите сигнализират удовлетворяването на потребностите и с това изпълняват жизнена функция.> Предизвикват се от различни събития.> Притежават познавателни, поведенчески и телесни проявления (характеризират се с възбуда, промени във физиологичните функции, специфични мисли и поведенчески прояви).> Всяко човешко преживяване, усещане, представа, мисъл, действие има две страни: познавателна и емоционална. Тези две страни на човешкото поведение променят своето съотношение помежду си по време на индивидуалния живот.# Емоциите се влияят от:• Възрастта;• Дразнителя:• Темперамента, жизнения опит, възпитанието,въздействието на средата; • Здравословното състояние;• Половата принадлежност на индивида.# Физиологична основа на емоциите е лимбичната система, разположена в хилуса на двете хемисфери. Основните й връзки са с предните таламусни ядра и хипоталамуса. По този начин се формира една затворена кръгова система, известна като кръг на Папец. Амигдалата и хипоталамуса имат съществено значение за проявлението на емоциите.# Основни функции на емоциите:* Познавателна *Регулираща *Приспособителна * Сигнална *Компесаторн # Форми на емоциитеЕмоционалните преживявания могат да протичат подформата на афекти, емоции, страсти, настроения, стрес (Б.Минчев). •/ Афектите са краткотрайни, бурно протичащи и извънредноинтензивни емоционални реакции със снижен или липсващсамоконтрол върху поведението. •/ Емоциите са значително по-продължителни и могат да бъдатсвързани както с реални, така и с въображаеми ситуации исъбития.Те могат да предхождат дадено събитие и да служат заподбудител на дадено събитие. •/ Чувствата са устойчиви преживявания от висш порядък,свързани с удовлетворяването на социални потребности.Видове чувства:о Нравствени - характеристика на личността.о Познавателни -любопитство, удивление, съмнение и др.о Естетически ~ чувство за красиво, прекрасно, за грозно и т.но Религиозни•/ Страстите са устойчиви, силни и доминиращи преживявания. •/ Настроението е по-кратко или по-продължително устойчив!

емоционално състояние, което съпътства действията на човека. •/ Стрес — неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пре/гнего изискване\" . От значение, е \"интензивността наизискването за преустройство или приспособяване\"а не дали агентили ситуацията, с която се срещаме, е приятна или неприятна.# Класификации на емоциите:Емоциите биват:1. Удоволствени и неудоволствени2. Низши (витални, инстиктивни) и висши (чувства)3. Стенични (радост, гняв) и астенични (мъка, тъга)4. Положителни (радостни) и отрицателни (печални)5. Краткотрайни и дълготрайни6. Слаби, умерени, силни.

Слаби Умерени Силни Краткотрайни Полъх на емоции Емоция Афект Дълготрайни Настроение Чувство Страст > По своя вид и варианти, по степен на изразеност и нюанси емоциите са извънредно много на брой.Този факт създава трудности за тяхното класифициране.# Разстройства на емоциитеХипертимия — рязко засилено весело настроение; преобладават стеничните емоции като радост, гняв. Намалена критичност. Типичен симптом на мания.Еуфория - близка до хипертимията. Безпричинно повишено глуповато весело настроение. Намалена критичност. Наблюдава се при органични мозъчни заболявания.Дистимия — противоположно на хипертимията емоционалносъстояние. Преобладават астеничните емоции (тъга, мъка,неудоволствие). Често безпричинна тревога и страх;преживяване за вина, малоценност. Наблюдава се при депресивния синдром.Дисфория - емоционално състояние, противоположно наеуфорията. Представлява комбинация от мрачно настроение и гняв, злоба, агресия. Най-често с внезапно начало без видими причини и продължителност — часове до дни. Среща се при епилепсия, органични психози и др.Страх - често срещано емоционално състояние както при различни психични заболявания , така и при здрави хора (като защитна реакция). Разликата между нормалното и патологичното състояние на страх е, че при болния страхът губи защитната си функция. Основни форми на страх: тревога и фобия. Апатия - отсъствие на емоционален живот. Нивелиране на емоциите, равнодушие. Среща се при сенилна деменция. Емоционална (обективна) инконтиненция —невъзможност за овладяване и задържане на чувствата. Присъща на органично мозъчно поражение и преди всичко - при мозъчна атеросклероза. Патологичен афект — бурна, изключително силна внезапна емоционална реакция, съпроводена с двигателна възбуда, понякога с разрушителни пориви и вегетативни реакции. Помрачение на съзнанието. Продължителност -- до няколко минути. При епилепсия, хроничен алкохолизъм, психопатии и др. Тема 12: Личност • Понятието личност произлиза от латинската дума

\"persona\", първоначално означавала театрална маска. • Психологическите понятия \"човек\", \"индивид\", \"личност\" не трябва да се отъждествяват .•/ Човек - представител на биологичния вид homo sapiens с цялата съвокупност от свойства и качества, отделящи този биологичен вид от другите, независимо от неговата раса, пол, възрастово развитие и т.н. •/ Индивид — конкретният човек с цялото разнообразие от неговите физически, физиологични и псхични качества (биологичните и генетични характеристики). •/ Личност - • човекът като носител на определени социални качества и натрупан социален опит.> Личността не се ражда, а се оформя в с придобиването на социални знания, умения и опит в процеса на социализация.> Социализацията (въздействие на среда +възпитание) е главен източник на възникване на личността.> Личността е съвокупност от социални взаимоотношения, свързани с насочеността и водещите й ценности .о Насочеността на личността се формира на базата на потребностите. о Потребностите са основни регулатори на човешкото поведение.!!! Личността се изгражда постепенно в периода до 18-20 годишна възраст.Развитието на личността условно има 3 равнища:1. Низше — съответства на примитивния характер на отношенията сдругите хора (инстиктите диктуват поведението);2. Средно - съответства на задоволяването на егоистични интереси ижелания;3. Алтруистично - човек се съобразява с потребностите, желанията иинтересите на другите хора. • В индивидуалния живот на човека ( и животните) каторезултат от обучението се формират навиците.• Навиците са съвокупност от умения и действия, коитопомагат в ежедневния живот.• Когато навиците се автоматизират и тяхното изпълнение сепревръща в потребност, без която не можем, говорим запривички.• Привичките биват положителни (спортуване) иотрицателни (пушене).• Възникването на човешкото съзнание и изграждането на Аз-образа се осъществява в процеса на социализацията на човека.• Едновременно със социализацията протича процес наинтелектуално развитие, формиране на цялостни представи за предметите, явленията и социалните отношения. Всичко това наричаме умствено развитие.Швейцарският психолог Жан Пиаже определя 4 етапа на умствено развитие:1. Сензомотарен стадий (от 0 до 2,5г.). Бебето се научава да използватялото си и да придобива непосредствен опит чрез сетивата си.2. Дооперационален стадий (от 2,5 до 7 г.). Детето опознава света чрездействието .

3. Стадий на конкретните операции (от 7 до 12г.). Детето използвасимволи, но все още не може да разсъждава за абстрактни понятия.4. Стадий на формалните операции (след 12 г.). Вече се използват несамо понятия и заключения, а се формират и хипотези, т.е. представи за

възможни промени (\"Би могло да бъде...\").Интелект - общ регулатор на поведението, комплекс от способности, необходими за оцеляване и постигане на успех в дадена култура, създадени в процеса на умствено развитие на човека.# Разстройства на интелекта:1. Интелектуална недостатъчност-недоразвитие / олигофрения/ 2. Разпад на интелектуалната дейност -придобит /деменции/ ТЕМПЕРАМЕНТ , ХАРАКТЕР И ЛИЧНОСТИндивидуално-присъщите особености на психикатапозволяват на хората да бъдат различавани един от друг,придават облик на всеки отделен човек.Хората се различават:- по динамичните особености на психичната дейност(темперамент)- по своя характер

- по своя ч а откритост и ориентация \"навън\" ( екстроверсия) нлизатвореност н ориентация към своя вътрешен свят(ннтроверсня)- по начина, по конто си обясняват успехите или неуспехите(локализация па контрола).ТЕМПЕРАМЕНТ(Т) - характеризира човешката индивидуалност спореддинамичните особености на психичната дейност ( емоцнонално-волеви страни). Обединителен център на вродените черти на човека и основните придобита качества.# Т е устойчиво обединение па индивидуалните особености, свързани с динамичните ( вида реакция, вложената енергия), а не със съдържателните аспекти (потребности, мотиви) на дейността.- Към свойствата на Т се отнасят : индивидуалния темп и рикьм напсихичните процеси, степента на устойчивост на чувствата истепента на волево усилие.- Чертите на Т се проявяват в различни особености на поведепвсто исе означават като: подвижност, емоционална, възбудимост, темп иритъм на реакциите и др.Според изследванията около 80% от темпераментовите характеристики са вродени а останалите са придобити- Типът висша нервна дейност /ВНД/ е физиологично явление,чиято същност се свежда до динамичното единство от свойствата навъзбудните и задръжките процеси в кората на мозъка.- Свойствата сила /слабост/, подвижност /бързина и бавност/,уравновесеност - неуравновесеност на възбудния и задръжнияпроцес е своето единство и съчетание, в своята пропорция,определят типа ВНД.- Т. е проявление на типа ВНД в поведението и дейността начовека. # Свойства на темперамента:> Емоционална възбудимост - изразява ритъма впротичането на емоциите в различните темпераменти.> Сила на емоциите — намира израз протичането на

емоционалните състояния, в афектите, страстите.> Реактивност и активност — изразява възможността заподдържане на активност.# Особености на темперамента:1. Бързина /бавност/ на протичане на психичните процеси.2. Динамика /темп и ритъм/ на протичане на психичнитепроцеси.3. Интензивност /сила/ на протичане на психичните процеси.4. Голям диапазон на изява на едно и също свойство.5. Комплексна изява на свойствата.6. Изявата на свойствата протича независимо от съзнанието,целите и мотивите на човека.ПСИХОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ> Според И. П. Павлов, темпераментите са \"основни черти\"в индивидуалните особености на човека. > Различаваме 4 основни типа темперамент :сангвиничен, флегматичен, холеричен и меланхоличен.Типове ВИД и тяхното съотношение с темпераментите

Сипа на нервнитепроцеси Уравновесеност нервнитепроцеси Подвижностна нервните процеси Темперамент

Силен Уравновесен Подвижен сангвиникСиленСилен Неуравновесен Инертен флегматик холерикСлаб меланхолик Кратко описание на психичните признаци па типовете Т:САНГВИНИКЪТ е активен, реагира бързо и енергично на дразнителите, има бързи движения, жива мимика. Находчив, с бърз ум и днамична реч. Леко се адаптира към новата обстановка, работоспособен. Търси нови впечатления. Чувствата и интересите му лесно се променят. \"Застрашен\" е от непостоянство и лекомислие. Типичен екстраверт.ХОЛЕРИКЪТ е несдържан, нетърпелив, необуздан и избухлив. Преследва докрай поставените цели. Трудно превключва вниманието и интересите си. Работоспособен, не търпн бавния темп и монотонността. Избухлив, понякога - агресивен.ФЛЕГМАТИКЪТ е работоспособен, издръжлив, спокоен, търпелив. Бавно се съсредоточава, след това бавно превключва вниманието си. Консервативен, трудно приспособим, не променя лесно навиците и привичките си. Интроверген, пе дава външен израз на чувствата си.МЕЛАНХОЛИКЪТ е силно чувствителен - сетивно и емоцнонално. Много обидчив, затворен, неспокоен. Неуверен в себе си, плах, говори, плаче или се смее тихо. Лесно се изморява, бързо се отчайва. Типичен интроверт.Чисти типове Т се срещат твърде рядко/> Особеностите в психичната дейност на човека, определящинеговите постъпки, поведение, привички, интереси, знания,се формират в процеса на индивидуалния живот на човека, в

процеса на възпитание,> Т. незначително се изменя под влияние на жизнените условия и възпитанието.> Типът ВНД придава своеобразие в поведението на човека, налага характерен отпечатък върху целия облик на човека — определя подвижността на неговите психични процеси, тяхната устойчивост, но не определя поведението, постъпките на човека, неговите убеждения и морални устои.> Т. се явява природна основа за проявите на психологичнитекачества на личността. ФИЗИОЛОГИЧНА ОСНОВА НА ХАРАКТЕРА:> Тип Виша нервна дейност > Сложни устойчиви системи от временни връзки, изработени врезултат на индивидуалния жизнен опит.Характер (Х) и темперамент /т/• Формирането на характера зависи от свойствата на темперамента• Чертите на хар. възникват тогава, когато т. е достатъчно развит• Хар. се развива на основата на темперамента.• Темперамента не предопределя хар.• Особеностите на темперамента. може да съдействат или да възпрепятстватформирането на едни или други черти па хар.• Чертите на хар. и темнерамента. са органически свързали и взаимодействатат помеждуси и образуват неразделно цяло - интегралната характеристика начовешката индивидуалност.Характер. не е вроден, той се формира в живота и дейността на човека като представител на определена група, определено общество. Ето защо Характер. на човека вината е продукт на обществото. Формиране на характера- започва в ранно детство. Решаващо влияние върху формирането на х. оказва възпитанието.

В индивидуалния Характер. се отразяват многообразни типични черти: национални, професионални, възрастови...---*-4- Характер се (формира, развива и изменя в практическата дейност на човека под влияние на лайнените обстоятелства и възпитанието.

•. Общите черти па х се проявяват в отношението на личността към обществените задължения, към хората, към самия себе си (трудолюбие - леност; добросъвестност - небрежност; настойчивост - пасивност; грижливост - небрежност и т.н.).

• Акцентуации на х. - прекомерна нзразеност на отделни черти на х. и съчетанията им, представляваща краси вариант на норма. : ХАРАКТЕРХарактер ( от гръцки - черта, признак, особеност) - индивидуалносъчетание на устойчивите психични особености (черти) на човека. Тези психични особености се проявяват в типично за дадения човек поведение вразлични условия.

• Още Теофраст (IV - Ш в. Пр.н.е.) съставя т.нар. характеристики, изразяващи вижданията му за характера от позициите на обществения живот, изтъквайки индивидуалните особености на хората.*•Характерът е своеобразна \"психологична картичка \" на човека. Придава на човека н неговото поведение определен облик.Волята и волевите черти се приемат като основа на човешкият характер

Волята е спосооност на човека съзнателно да регулира свойте постъпки, да га насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни н вътрешни трудности и препятствия.

Волеви качества са: смелост - страхливост; самостоятелност -внушаемост; решителност нерешителност; колебливостнастойчивост; сдържане, самообладание - импулсивност и др.# Структура на характера:1. Убеждения на човека2. Потребности и интереси3. Интелект4. Воля5. Чувства6. Темперамент> Структурирането на характера започва с формирането черти в ранна възраст. Те притежават нюанси от . емоционалната, волевата, а по-късно — от интелектуалната и нравствената сфери.> Всяка черта на характера се формира в резултат на многократно повторение на психични преживявания.>Първите години от живота на човека имат изключително важно значение за формирането на чертите на характера му. Физиологична основа на х.: Х. съдържа дълбоко индивидуални особености, формирани на основата на типа ВНД. ФИЗИОЛОГИЧНА ОСНОВА НА ХАРАКТЕРА:> Тип Виша нервна дейност > Сложни устойчиви системи от временни връзки, изработени врезултат на индивидуалния жизнен опит.Характер (Х) и темперамент /т/• Формирането на характера зависи от свойствата на темперамента• Чертите на хар. възникват тогава, когато т. е достатъчно развит• Хар. се развива на основата на темперамента.• Темперамента не предопределя хар.• Особеностите на темперамента. може да съдействат или да възпрепятстватформирането на едни или други черти па хар.• Чертите на хар. и темнерамента. са органически свързали и взаимодействатат помеждуси и образуват неразделно цяло - интегралната характеристика начовешката индивидуалност.Характер. не е вроден, той се формира в живота и дейността на човека като представител на определена група, определено общество.

Ето защо Характер. на човека вината е продукт на обществото. Формиране на характера- започва в ранно детство. Решаващо влияние върху формирането на х. оказва възпитанието.

В индивидуалния Характер. се отразяват многообразни типични черти: национални, професионални, възрастови...---*-4- Характер се (формира, развива и изменя в практическата дейност на човека под влияние на лайнените обстоятелства и възпитанието.

•. Общите черти па х се проявяват в отношението на личността към обществените задължения, към хората, към самия себе си (трудолюбие - леност; добросъвестност - небрежност; настойчивост - пасивност; грижливост - небрежност и т.н.).

• Акцентуации на х. - прекомерна нзразеност на отделни черти на х. и съчетанията им, представляваща краси вариант на норма. Тема №15. СПОСОБНОСТИ# Способностите са ;такива индивидуални психологични особености на човека, от които зависи придобиването на знания, умения и навици, но те сами по себе си не се свеждат само до тези знания, умения\'и навици.представляват синтез от свойства на човешката личност, индивидуални особености, които отличават един човек от друг, и които имат отношение към успешното изпълнение па дадена дейност или много дейности.изразяват възможностите на даден човек да се справи с дадена дейност. Способният човек при равни условия с други хора (получаване на знания или извършване на дадено действие за определено време) се справя по-бързо, по-успешно,• Способностите са свързани с всички психични процеси и свойства. Те са сложно обусловени и свързани:1. с типологичните особености на висшата нервна дейност,2. със знанията, уменията, навиците З. с волята, емоциите, характера и интересите.# Структура на способностите,състояща се от 4 нива /Трифон Трифонов/ :1. Първо ниво - синтез от утвърдени индивидуални свойствана психичните процеси — напр., обем на възприятието, гъвкавост на мисленето и други свойства образуват една способност.2. Второ ниво - синтез / ансамбъл/ от затвърденипознавателни психични структури-\' напр., възможности заучене, разбиране, съобразяване и др.3. Трето ниво - операционни модели - тук се включватспособността на човека да извършва тактически ходове, за даизпълни задачите.4. Четвърто ниво - концептуални модели - най-висшето ниво,което включва всички налични възможности на човека зарешаване на по-общи въпроси, изискващи моделиране,прогнозиране на резултатите. # Видове способности /сп./:/. В зависимост от нивото на развитието им те могат да

бъдат:- на репродуктивно ниво и на творческо нивоII. В зависимост от тяхната насоченост — те биват общи испециални сп.1. Общи (сложни ) способности — система от индивидуалнисвойства на личността, която й дава потенциалнавъзможност да овладява различни дейности и да постигауспех в тях. В тази група са способностите за учене, засоциален контакт, за труд и т.н.2. Специални способности система от индивидуалнисвойства на личността в определена област, които й даватвъзможност за постигане на високи резултати иуспеваемост. Към тях спадат професионалните,практичгските способности, които всеки от нас развива всвоята работа.III. В зависимост от доминирането на умствените или (физическите способности биват физически и умствениСъществуват 3 основни теоретични концепции за същността на способностите:1. Способностите са наследствено обусловени.Привържениците на това схващане смятат, че сп. са генетично кодирани и малко се влияят от въздействията на социалната среда.

2. Способностите са напълно детерминирани отвъздействията и условията на средата и възпитанието.

3. Съчетаване на наследственото и придобитото, т.е.съчетание на първите две концепции — генетичните заложби могат да се развият при подходящи условия на средата. # Структурни елементи на способностите /Нива на способностите/:> Заложби първоначалната природна основа наспособностите, които още не са развити, но съществувапотенциал за развитие. Това са типологични особеностина висшата нервна дейност.> Наклонности — те са междинно ниво, първи сигнал, чечовекът има определен потенциал в дадена област.> Надареност — съвокупност от редица способности, коитодават възможност на човека да се изязява в много области, да бъде по- успешен в дейността си в сравнение с другихора при една и съща ситуация.> Гениалност - - висша форма на надареност. Това есъчетание на неповторимост и оригиналност при високастепен на развитие на способности.Геният се свързва с обща висока надареност и с високаизява в няколко области — изкуство, наука и други.> Талантлнвост високо ниво на способности вопределена дейност.Талантът се свързва със специална надареност и с високи постижения в дадена област.Професионални способности съвокупност от

достатъчно устойчиви свойства на личността, които й помагат да се справя в своята професионална дейност. ,Тема~№ 16: Социална перцепция Социално влияние. Социални взаимовръзки^ В по-голямата част от времето си хората са включени в различни видове социални взаимодействия, в зависимост от характера на дейността си.^. Хората търсят удовлетворяването на различни потребности в социалните ситуации - да докажат себе си и да създадат приятелски взаимоотношения, да доминират над другите или да зависят от тях, да получат социално одобрение или помощ и пр. / Майкъл Аргайл/> Поведението на конкретен индивид зависи и от другитеучастници във взаимодействието.^ Взаимоотношенията с другите се превръщат в съществена част от личния живот на индивидите и определят до голяма степен социалното им поведение .> Изследването на социалните връзки и взаимодействиямежду хората включват социалното знание,преработването на социалната информация,социалнатанагласа, социалното влияние и социалното поведение.Социалното знание включва процесите на подбор,интерпретиране и запомняне на информация за хора и социалнисъбития.Соииалната нагласа е тенденцията да се реагира по определенначин на дадени теми или събития.• Социалните нагласи включват знания, чувства, намерения заповедение и конкретни действия.• Хората са мотивирани да поддържат когнитивнасъгласуваност между убеждения и постъпки.» Когато убежденията и постъпките си противоречат, се стига когнитивен дисонанс. Това е чувство на дискомфорт, което изпитваме, съзнавайки, че убежденията и действията ни си противоречат.• Изследванията сочат, че понякога хората се справят скогнитивния дисонанс като променят убежденията си така, чеда съответстват на действията, които са извършили публично. # Как хората преработват социалната информация?1. Хората обръщат повече внимание на тези, които изпъкват в групата по силата на това, че се отличават от останалите.

2. Когато хората се запознават с една и съща социална информация, те имат склонност да я интерпретират съобразно вече съществуващите си убеждения. Има тенденция да търсиме такава информация, която да потвърди първоначалното мнение за другия човек.

3. Съществува тенденция неотдавнашни събития да влияят върху тълкуването на сегашни събития или социални взаимодействия.

З .Съществува автоматична социална перцеция, т. е. хората изглежда, че кодират автоматично определен тип информация за другите - пол, емоционални признаци, социален статус и дружелюбност.

# Социалното влияние е промяна в поведението в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на околните. То включва :1. Конформизъм — състои се в промяна на поведението в отговорна неписани социални норми2. Съгласие — промяна, предизвикана от молба3. Подчинение - промяна в резултат на външни заповеди.> Видове социално влияние:• Нормативното социално влияние се проявява, когато сесъобразяваме с чуждите идеи за това какво поведение еподходящо или неподходящо в дадена социална ситуация.• Информационното социално влияние включва подчинение начуждите идеи относно физическата реалност като съществуватдоказателства, че хората обикновено пренебрегват информацията,получена от собствените им сетива за сметка на социалнотомнение.

> Принципи, свързани със социалното влияние:1. Реципрочност ( взаимност) - Хората са склонни да връщатнаправените им услуги, като по този начин си създават мрежа отвзаимнополезни връзки. Нормата взаимност обикновено работидобре, когато трябва да се постигне взаимно сътрудничество. •2. Авторитет. Хората са склонни да вярват на експертнотомнение на авторитета. Позоваването на авторитети е ефикасенначин за вземане на решение (напр., някои реклами).3. Съгласуваност. Хората са мотивирани да поддържатсъгласуваност между своите нагласи, убеждения и действия.Или: Хората са склонни да действат по начин, който съвпада спредишните им убеждения и желания.4. Привличане . Хората предпочитат да се присъединяват къмтези, които намират за привлекателни ( вижте рекламите).5. Конформност. Когато хората не са сигурни какво еподходящото поведение, те са склонни да се ръководят отмнозинството.6. Ангажимент. Когато хората се ангажират с нещо, обикновенодържат на думата си. Негласно правило, към което повечетохора се придържат, гласи \"Спазвай ангажиментите си!\"

Ние прилагаме тези принципи, без да помислим внимателновсеки път, когато връщаме услуга, вярваме на авторитет илидружелюбна личност, когато се подчиняваме на груповитенорми, или действаме съобразно нагласите, които смеизразили по-рано.

Тактиките на социалното влияние включват цял диапазонот директни заповеди до умело прикрити техники поубеждаване. Тема N 17 Психология на развитието

Терминът Психология на развитието се въвеждав средата на 20 веккато обозначение на една много широко дефинирана област, на изследване на феномените на психичното развитие.

До 50-те години па 20 век психологията на човешкото развитие е наричана възрастова психология и е била приравнявана в значителна степен към детската психология.

# Психология па развитието изучава основните закономерности в психичното развитие на човека през различните възрастови периоди в неговия живот.

• Психология на развитието обхваща психичния живот начовека от младенчеството до старостта.

Психология на развитието включва: детска и юношеска психология; психология на зрялата възраст и геронтопсихология (психология на стария човек).

>Нарастващата тенденция към изучаване па специфичните процеси развитие на речта, когнитивно, социално, нравствено развитие, развитие на личностна идентичност -води към все по-голяма специализация на психологичните дисциплини.

• На съвременния етап от развитие на . науката най-разработени са детската и юношеската психология.Този факт е свързан с по-дългата им история на съществуване и с отчитането на особеното значение на ранните стадии от онтогенезата за развитието на личността и фундаменталността на протичащите качествени преобразования. •I* През последните десетилетия се отбелязва:о интензивно изучаване на проблема стареене и старост; о повишен интерес към развитието на личността в зрялавъзраст;о опровергаване на представите за зрелостта като \"психична вкаменелост\" и за старостта като изцяло регресивен период в развитието на човека.*4^ В Психология на развитието са представени практически всички психологични проблеми, разглеждани в аспекта на генезата, развитието и формирането, условията и механизмите в изграждането на личността и познавателните процеси.4•*• В Психологията на развитието има различни направления и теории за развитието на човека.*4- Психологията на развитието включва следните категории: е Развитие — пропее на уголемяване, усъвършенстване, натрупване на жизнените сили на индивида. Развитието се разкрива като серия от промени. Съществуват: биологично, социално, психично и духовно развитие.•* Движещи сили (<}>актори) на развитието — основнитепричини, \"двигателите\" на развитието. Психологическитетеории се различават най-много по предполаганите от тяхфактори ма развитието. Най-дискутираните фактори са:

наследственост, среда, научаване, активност на субекта.•• Образ на човека — социо-културно обусловена представа завъзможностите на човека. Образът на човека е продукт насъвокупност от социални установки. Образът на човека еидеалният прототип на човешкото развитие. В дадено времев едно общество функционират няколко образа на човека.••Жизнен цикъл — предимно биологически обусловената динамика на увеличаването, стабилността и упадъка на жизнените сили на индивида от раждането. •Жизнен път — човешкият живот като (авто)биография. Индивидуализиран вариант на жизнения цикъл.•• Биологична ситуация на развитието изразявасъвокупност от особености на функционирането на човешкия организъм, типични за детството, зрялата възраст или старостта.е*Нобоо6разовапия - нови качества, които се формират през даден възрастов период. Някои от тях; възникват спонтанно като резултат от съзряването на организма, но повечето изискват индивидуална инициатива и социокултурна подкрепа, за да се появят и укрепнат. Тяхното възникване не е автоматично и те предстоят като задачи на развитието. Те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни.ее Вадеща дейност — доминираща през даден възрастов период вид активност (например игра, труд, общуване, учене), в която възникват и укрепват новите възможности (новообразувания) па човешката психика.о»Психологична възраст — системно качество на човешката психика, отнесено към определена хронологична възраст. Възможно е у някои индивиди хронологичната и психилогичната възраст да не съвпадат.•\"Криза на развитието - специфично противоречие между старите възможности и новите потребности на индивида, при възникването на което намалява ефективността на психичната регулация. Засега най-изучени са кризите на 3-годишното дете, на юношеството и на 40-годишните мъже.е• Задачи на развитието — съвокупност от умения и компетентности, които предстои да се усвояват през даден възрастов период в определена култура. Те изразяват ценностната система на съответната култура и са съобразени с възрастовите възможности на индивида.