Анатомия на духа- Каролайн Мийс

Анатомия на духаКаролайн Мис

За книгата„Анатомия на духа" е най-смелото до днес представяне на енергийната медицина от един

от нейните главни практикуващи, световноизвестната Каролайн Мис, един от „най-силните гласове в полето на алтернативното здраве и духовността" („Пъблишърс уикли"). Плод на петнадесетгодишна научноизследователска работа в областта на енергийната медицина, трудът на Каролайн Мис показва как всяка болест съответства на система от емоционални и психологически стресове, убеждения и нагласи, които са повлияли на съответни области на човешкото тяло.

„Анатомия на духа", също така, представя един нов оригинален модел на седемте центъра на духовността и физическата сила на човешкото тяло, в който е синтезирана древната мъдрост на трите главни духовни учения - за чакрите, за християнските тайнства и за Дървото на живота на Кабала - за да демонстрира седемте етапа, чрез които всеки трябва да премине в стремежа си към по-висше съзнание и духовна зрялост. Чрез този модел д-р Мис показва как можете да развиете своите потенциални интуитивни способности, като едновременно с това култивирате личната си сила.

Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа" ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве.

ПРЕДИСЛОВИЕВ живота рядко се случва да срещнете изключителна личност, която драматично да

промени представите ви за света и за вас самите. На път сте да се запознаете с такъв необикновен човек. Авторката на тази книга, интуитивният диагностик Каролайн Мис, ще ви заинтригува, провокира и вдъхнови със свои-те възгледи за духовността и за вашата лична отговорност към собственото ви здраве. Някои аспекти в книгата на Каролайн ще ви се сторят толкова естествени и близки до ума, че ще се учудите защо досега не сте разсъждавали за тях по този начин. Други нейни идеи ще възбудят емоционални и психологически реакции и ще ви накарат да направите преоценка на духовния си път.

С философията на Каролайн се запознах преди дванадесет го дини. Нейната покоряваща идея е, че всеки от нас има своя вродена духовна задача, свещен договор, който ни задължава да се учим да използваме силата, която ни дава власт, отговорно, мъдро и с любов.

Хиляди години идеята, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно е господствала в общественото съзнание. Влиянието и авторитетът, парите и сексът са били атрибутите на властта. В статия, публикувана наскоро в едно списание, се изрази мнението, че Джон Ф. Кенеди-младши има повече от достатъчно пари и сексуална сигурност, но не и Власт. Статията омаловажаваше властта, доразвивайки мита, че Джон Ф.К.-младши би могъл някак да си купи власт, издавайки списание за хора от висшето общество. Ако това е вашата представа за власт, пригответе се за истинска изненада, защото Каролайн предлага много по-задълбочен възглед за истинската власт - силата на човешкия дух.

Знам за много хора, надарени със свръхсетивни способности, за мистици, които са усещали енергийните центрове на човешкото тяло. Алис Бейли, Чарлс У. Леийдбетър и Рудолф Щайнер са писали на тази тема, но нито един от тримата не е описал така задълбочено човешкия електромагнитен духовен строеж, както Каролайн. Никога преди анатомията на духа не е била обект на толкова завладяващо описание. Тази книга съдържа ос-новата, върху която ще се развива медицината на двадесет и "първи век"

Каква е целта на моя живот?" е най-важният въпрос, който човекът си е задавал през вековете. Каролайн отговаря просто и изчерпателно. Единствената цел е да живеем по начин съзвучен с духовните идеали, да прилагаме златното правило във всеки миг от своя живот и да изживяваме всяка мисъл като свещена молитва. Просто, но съвсем не е лесно!

За миг си представете, че влизате в стая, пълна с хора и се чувствате неудобно. Представете си още, че можете да се нас троите на вълната на подсъзнанието на всеки и да разберете какво ромоли там, че „разпознавате" енергията и разбирате какво е здравето на всеки присъстващ в

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 1

стаята. И което е още по-важно, представете си, че знаете всичко за своята енергия и всеки фактор, който изчерпва вашата интелектуална, физическа и емоционална сила. Тази книга ви дава основните знания, посредством които ще започнете да разбирате своята енергия и енергията на другите.

Квантовите физици доказаха вибрационната същност на живота - онова, което екстрасенсите усещат. Човешка ДНК вибрира с честота от 52 до 78 гигахерца (милиарда трептения в секунда). Въпреки че измервателните уреди не могат да опре делят специфичната честота на вълните на нито един човек, нито да локализират местата, където протичането на енергията е блокирано, два основни факта са неоспорими. Първо, жизнената енергия не е статична; тя е кинетична. И второ, природно надарените интуитивни диагностици, като Каролайн, могат да я анализират. въпреки че все още нито човешкият ум, нито енергийната система се поддават на точни измервания по познатите във физиката начини. Всъщност в моята двадесет и пет годишна работа с интуитивни диагностици по целия свят, не съм срещал някой по-точен и по-ясен от Каролайн.

Каролайн възприема фината енергия на нашите системи и разбира езика на електромагнитната ни същност. Нейните диагнози непрекъснато свидетелстват за въздействието на емоционалната енергия, минала, и настояща, върху физическото здраве; тя усеща силните и травматични преживявания, убежденията и нагласите, които променят честотата на трептенията на клетките и енергийната система като цяло. Тя тълкува духа ни, който в края на краищата е истинската ни сила.

В тази книга ще намерите подробна информация за седемте енергийни центъра на човешкото тяло. Тези центрове са жизнено важни регулатори на поток на жизнената енергия. Те са главните биологични акумулатори на емоционалната ни биография. “Вашата биография се превръща във ваша биология" - ако не научите нищо друго от тази книга, дори само тази истина ще ви бъде от полза. Също така ще научите как да избягвате загубата на енергия вследствие на обвързване с погрешни ваши представи или вследствие на негативната енергия на други хора; как да запазите чувството си за собствено достойнство, така че личната ви сила да не бъде подкопавана от фалшивите символи на властта – парите, секса и външния авторитет; как да развивате своите интуитивни способности.

“Анатомия на духа" предлага един нов ейкуменичен1 начин да разберете седемте енергийни центъра на тялото. Тя обединява юдейски, християнски, хиндуистки и будистки концепции за силата в седем универсални духовни истини. Както пише Каролайн: „Универсалната ценност в четирите главни религии е, че Божественото е заключено в нашия биологичен организъм в седем степени на силата, които ни карат да станем по-съвършени и да овладеем силата, която притежаваме".

Метафизичният смисъл и значението на християнските тайнства, кабалата и чакрите ще ви преобрази завинаги. Знанието е сила, а знанията, представени тук, са ключът към личната сила.

Настоящата книга представя същината на алтернативната медицина с яснота, която ще ви вдъхнови да осъществите своите духовни идеали и ще ви пробуди за чудото на самолечението. Имах удоволствието да присъствам на дългия период на плодотворна работа, довел до раждането на тази основополагаща творба. Съдържащото се в нея познание обогати моя живот повече, отколкото съм мечтал. Надявам се, че и вашият ще бъде не по-малко облагороден от съприкосновението с мъдростта на Каролайн.

НОРМАН ШИЙЛИ,Доктор по медицина, кандидат на науките,Основател на здравния институт „Шийли",Президент-основател на Американската асоциация за холистична медицина,Научен и клиничен професор по психологияИнститута за професионална психология „Фрест"автор на книгата „Стават чудеса"

ПРЕДГОВОР1 Ейкуменизъм – движение за обединение на църквите. – Бел.пр.


Как придобих медицинска интуицияПрез есента на 1982 година, след като приключих журналистическата си кариера и получих

степен магистър по теология, обединих усилията си с още двама партньори, за да основем книгоиздателство, наречено „Стилпойнт". Издавахме книги за алтернативни на традиционната медицинска терапия лечебни методи. Независимо от моя делови интерес в тази област, нямах ни най-малко желание да се занимавам лично с алтернативна медицина. Не ме изкушаваше да се запозная с нито един от лечителите. Не исках и да чуя за медитиране. Развих пълна непоносимост към източните пеещи камбанки, музиката на Новата епоха2 и разговорите за предимствата на екологичното градинарство. Пушех, докато пиех кафе в огромни количества, като все още моделирах себе си по образеца на изпечен вестникарски репортер. Изобщо не бях подготвена за мистично посвещение. Независимо от това, същата есен постепенно осъзнах, че възприятийните ми способности са претърпели значително развитие. Например, ако някой приятел споменеше, че негов познат или позната не се чувства добре, в главата ми проблясваше прозрение за истинската причина на проблема. Проявявах необикновена проницателност и това се разчу сред близкото ми обкръжение. Започнаха да се обаждат различни хора в издателството с молба за среща и интуитивна оценка на здравословното им състояние. През пролетта на 1983 година аз вече тълкувах преживяванията им и здравословните им и житейски кризи - от депресия до рак.

Бях смутена. Нещо повече - бях объркана и малко уплашена. Не можех да си обясня как получавам тези впечатления. Те бяха и все още са като обективни видения, които започват да се прожектират в съзнанието ми веднага щом някое лице ми даде разрешение за преглед и ми съобщи името и възрастта си. Тяхната обективност, усещането за отсъствие на всякакви чувства е крайно важна, защото ми показва, че не аз произвеждам или прожектирам. То е като да разглеждаш нечий чужд албум със снимки, в който нито един не ти е близък - впечатленията са ясни, но напълно лишени от емоции, за разлика от онези, които получаваш, когато прелистваш своя семеен фотоалбум.

Освен това не знаех колко точни са впечатленията ми. Ето защо, само след два месеца консултации, открих, че се страхувам от всяка назначена среща като от особено опасно преживяване. През първите шест месеца си казвах, че това е нещо като игра, в която проверявам медицинската си интуиция. Въодушевявах се при всяко точно „попадение", защото ако не друго „точното попадение" означаваше, че не съм си изгубила разсъдъка. Но всеки път се питах: „Ще се получи ли и този път? Какво ще стане, ако интуицията ми изневери? А ако сгреша някъде? Ако някой ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря? Ако кажа на някоя жена, че е здрава, а се окаже, че е имала злокачествено заболяване? И преди всичко, какво прави една бивша журналистка и студентка по богословие, настояща издателка с тези съмнителни занимания?"

Струваше ми се, че изведнъж съм се задължила да разяснявам Божията воля на десетки тъжни, уплашени хора, без никаква подготовка. По ирония на съдбата, колкото повече тези хора искаха да прозра какво Бог прави с тях, толкова повече аз исках да прозра какво Бог прави с мен. Напрежението, което изпитвах, накрая доведе до мигрена, която продължи години.

Не ми се искаше да спирам дотук, сякаш моето зараждащо се умение не се различаваше от таланта на хлебаря, но знаех какво ме очаква. Католичка по възпитание и теолог по образование, бях наясно, че свръхчовешките способности неизбежно водят в манастир или в лудница. Дълбоко в душата си знаех, че се свързвам с нещо свято и неприкосновено по своята същност и това убеждение ме караше да се чувствам раздвоена. От една страна се страхувах да не бъда отлъчена като някогашните мистици, а от друга чувствах, че ми е отреден живот, в който ще бъда критикувана и съдена и от вярващи, и от скептици. Но както и да си представях бъдещето, знаех, че ме очаква нещастие.

Въпреки това, бях запленена от моите нови способности и обзета от непреодолимото желание да преглеждам все повече хора. През тези първи дни получавах възприятия главно за те-лесното здраве на дадения човек и свързания с него емоционален и психически стрес, но също така виждах и енергийното поле, обграждащо тялото. Виждах го заредено с информация за мина-лото на пациента и като излъчване на неговия дух. Започнах да осъзнавам нещо, което никога не ми беше преподавано в училище, а именно че нашият дух е неизменна част от всекидневния ни

2 Нова епоха (New age) - Епохата на Водолея, която предстои. Духовно движение, което разпространява импулсите за нова култура. - Бел. прев.


живот, че въплъщава нашите мисли и чувства, че съхранява всяка една от тях-от най-земната до най-възвишената. Бяха ме учили, че след смъртта духът отлита „нагоре" или „надолу", в зависимост от това, колко праведно сме живели. Сега разбрах, че нашия дух е нещо повече, че участва във всяка секунда от живота ни. Той е съзнателната сила която, е самият живот.

Продължих с моите интуитивни прегледи, без да разсъждавам, докато един ден дойде краят на вътрешното ми раздвоение. Случи се по време на сеанс с жена, която имаше раково заболяване. Седяхме една срещу друга в моя малък кабинет. Денят беше горещ и бях уморена. Приключила с оценката, за миг се поколебах, преди да я споделя с нея. Страхувах се да й кажа, че ракът се е разпространил по цялото й тяло. Знаех, че ще ме попита защо я е сполетяло това нещастие и се чувствах раздразнена от задължението да й отговоря. Така и стана - още преди да отворя уста, тя протегна ръка, постави длан върху коляното ми и попита: „Каролайн, зная, че съм болна от рак. Моля те, кажи ми защо се случва всичко това?"

У мен се надигна възмущение срещу омразния въпрос. Бях готова да извикам: „Откъде да знам?" - когато изведнъж бях залята от енергия, непозната дотогава. Тя премина през тялото ми, сякаш ме отстраняваше, за да си послужи с гласните ми струни. Повече не виждах жената пред себе си. Имах чувството, че съм се смалила до размера на десетцентова монета и че ми е заповядано да стоя мирно.

Един глас заговори чрез мен на тази жена: „Позволи ми да те върна назад в миналото и да те преведа през всяка връзка в твоя живот. Позволи ми да ти посоча всички твои минали страхове и да ти покажа как тези страхове са те управлявали толкова дълго, че енергията на живота не може повече да те храни."

И „гласът" поведе тази жена, като не пропусна нито една подробност от живота й, казвам, нито една. Припомни й дори най-краткия разговор; преразказа й моментите на страшна самота, когато беше плакала насаме със себе си; спря се на всяка връзка, която беше имала някакво значение за нея. Този „глас" остави впечатление, че всяка секунда от нашия живот - всяка наша интелектуална, емоционална, творческа или физическа дейност, с която изпълваме тези секунди, дори когато си почиваме - по някакъв начин се знае и документира. Всяка наша преценка се отбелязва, всяко становище е източник на позитивна или негативна енергия, за която носим лична отговорност.

Бях изпълнена с благоговение. Започнах да се моля, наполовина от страх, наполовина от смирение пред тайните на мирозданието. Винаги съм приемала, че нашите молитви са „чути", но никога не съм била съвсем сигурна как става това. Нито с моя обикновен човешки разум проумявам как някоя система, даже божествена, може да следи за потребностите на всеки човек, като дава предимство, да речем, на молбите за излекуване пред тези за финансова помощ. Не бях подготвена за този свещен спектакъл, в който всеки миг живот се оценява така високо.

Докато се молех, все още в ролята на наблюдател, поисках жената да остане в пълно неведение за това, че не аз бях тази, която й говореше. Нямаше да мога да обясня откъде зная под-робностите от миналото й, така както не бих могла да отговоря на въпроса защо има рак. Веднага щом произнесох молитвата си, отново обърнах очи към нея. Открих ръката си върху коляното й. Не помнех кога съм я поставила там в отговор на нейния жест. Треперех с цялото си тяло.

Отстраних ръката си. Жената каза само;- Благодаря. Сега мога да понеса всичко.След кратка пауза продължи:-Дори смъртта не ме плаши. Всичко е както трябва.Напусна кабинета ми. Миг по-късно направих същото. Бях дълбоко потресена. Докато

вървях през красивото открито поле, което обгражда „Стилпойнт", реших да сътруднича на тази интуитивна способност, независимо от последиците.

От този есенен ден на 1983 работя всеотдайно като интуитивен диагностик. С други думи използвам моята интуитивна способност, за да помагам на хората да разберат емоционалната, психическа и духовна енергия, която лежи в основата на тяхната болест, физическо неразположение или житейска криза. Мога да усетя какъв тип болест се е развил в организма, често пъти дори преди индивидът изобщо да е осъзнал наличието на болест. Но често хората, с които работя, чувстват, че равновесието в живота им е нарушено и че става нещо нередно.

Нахлуването на интуитивните способности в моя живот не беше предшествано от


драматичен начален епизод. Те просто се пробудиха в мен непринудено и естествено, сякаш винаги са били там, изчаквайки удобния момент да се проявят. Като дете имах будна интуиция, реагирайки на моите вътрешни инстинкти, както повечето хора. Вие също инстинктивно, а по-някога и съзнателно, оценявате енергиите на другите хора, но обикновено познавате съответното лице, или поне сте имали някакъв контакт с него преди. Това, което отличава моята интуиция е, че мога да оценявам хора, с които не съм имала никакъв досег. Всъщност предпочитам да не ги познавам, защото видът на нечие уплашено лице смущава значително способността ми да „виждам" ясно.

Колкото повече си служех с моята интуиция, толкова по-прецизна ставаше тя. Сега ми се струва едва ли не обикновена, въпреки че механизмът й на действие завинаги ще остане малко загадъчен за мен. До известна степен мога да ви науча как да станете интуитивни, но не съм съвсем сигурна как самата аз придобих това умение. Подозирам, че станах свръхинтуитивна в резултат на любопитството ми към духовните въпроси, в съчетание с дълбокото чувство на неудовлетвореност, разочарование и безизходност, което изпитвах, когато животът ми не се развиваше по план. От друга страна, също толкова възможно е моята медицинска интуиция да се дължи на някаква храна, която съм консумирала. Познавайки как действат боговете, ни най-малко не бих се учудила на това.

Не беше лесно да усъвършенствам своята интуиция, дори след като се заклех да й съдействам. Нямах модели за подражание, нито учители, въпреки че в краен случай, можех да получа подкрепа и напътствие от колеги медици. Сега обаче, след четиринадесет години непрекъсната работа, моето умение ми се струва като шесто чувство. За мен това означава, че е време да науча другите на езика на енергията и да им предам знанията си за медицинската интуиция.

Работейки с моята интуиция, открих емоционалните и психологически причини за болестта. Безспорно съществува тясна връзка между физическите и емоционалните стресове и определени болести. Тази връзка е описана подробно например при сърдечните заболявания, високото кръвно налягане и така наречената личност тип А. Моите конкретни наблюдения обаче показаха, че емоционалните и духовни стресове или неразположения са първопричината за всички физически (телесни) болести. Нещо повече, някои емоционални и духовни кризи съответстват съвсем определено на проблеми в конкретни участъци на тялото. Например, оказа се, че хората, които идват при мен със сърдечни оплаквания, са имали преживявания, които са ги накарай да"изключат от своя живот интимността или любовта, а онези с болка в долната част на гърба - постоянни тревоги от финансово естество. Болните от рак често пъти имат неразрешени връзки с миналото, недовършена работа и емоционални проблеми, а онези със заболявания на кръвта - скрити конфликти със семейството, от което произхождат. Колкото по-дълбоко навлизах в тайните на човешката енергийна система, толкова повече осъзнавах, че почти нищо в нашите тела не е “случайно", и следователно - в нашия живот. Връзката между емоционалните и психичните стресове и различните болести могат най-добре да бъдат обяснени чрез анатомията на човешката енергийна система - анатомията на нашия собствен дух, сърцевината на материята, която сега преподавам навсякъде в Съединените щати и в много други страни и която е фокусът на тази книга.

Моята работа като интуитивен лечител ми помогна да разкрия не само енергийните причини за влошеното здраве, но и задачите, с които трябва да се справим в процеса на лечение. Голямо значение за мен имаше откритието, че „излекуване" не винаги означава оздравяване на физическото тяло от болестта. Излекуване също може да означава, че духът се е освободил от дълго подхранвани страхове и негативни мисли за себе си или други хора. Този вид духовно пречистване и излекуване е възможно, дори когато тялото умира физически.

Езикът на човешката енергийна система е средство за себеосъзнаване, начин да се справим с духовните задачи. Изучавайки енергийната анатомия, ще определите модела на своя живот и дълбоката функционална връзка между вашия ум, тяло и дух. Това себепознание ще ви достави удоволствие, ще ви донесе душевен мир и ще доведе до емоционално и физическо оздравяване.

Този увод в медицинската интуиция е събрал резултатите от моето четиринадесетгодишно изследване на връзката между анатомия и интуиция, тяло и ум, дух и сила. На нейните страници ви уча на езика на енергията, с която работя. Чрез овладяването на енергийната анатомия ще


осъзнаете своето тяло като проявление на вашия собствен дух и ще започнете да го „четете" като Библия. Способността да разбирате езика на енергията ще ви даде възможност да виждате духа си в своето тяло и да разбирате какво го поражда и какво ви прави силни. Езикът на енергията ще ви даде нов поглед към силата, която притежавате. Ще научите какво омаломощава духа и тялото ви, за да можете да прекратите понататъшната загуба на енергия. Езика на енергията и способността да разбирате човешката енергийна система ще ви помогнат да проясните своите интуитивни впечатления и ще ви дадат конкретни опорни точки в човешкото тяло, които ще притъпят усещането, че се взирате сляпо в празното пространство, за да научите нещо.

В моята книга заимствам от дълбоките, трайни, древни знания на няколко духовни традиции - индуските чакри, християнските тайнства и кабалистичното дърво на живота - за да ви предложа един нов възглед за механизмите, чрез които тялото и духът работят заедно. Забележете, че съзнателно не съм включила богатото учение на Исляма, не защото не уважавам неговите истини, а защото не съм живяла с тази традиция така, както с юдео-християнската, индуистката и будистката и поради това не мисля, че бих могла да пиша за него правдиво. Докато се учите да виждате своето тяло и дух по начин, който заимства от древните истини, ще започнете да развивате своята интуиция и да разбирате и управлявате своя собствен дух.

Първоначално имах намерение да се съсредоточа само върху човешката енергийна система, върху теорията и приложенията на енергийната диагноза и лекарската интуиция. Но след като започнах да пиша, осъзнах, че не мога точно да изобразя тези енергийни понятия без духовна рамка. Вярвам, че трябва да разбираме своето тяло и ум като индивидуални духовни сили, израз на по-висша Божествена енергия. От нас се иска да открием както нашата лична сила, така и целта на своя живот, която е една за всички в духовен смисъл.

Всички ние имаме един и същи тип физическо тяло, което заболява или оздравява по едни и същи причини, преживяваме едни и същи емоционални и психични кризи, общи за човешкия опит. Всеки се страхува от изоставянето, личната загуба или предателството; гневът е също толкова токсичен за тялото на евреина, колкото за тялото на християнина или индуса и всички сме подвластни на любовта. Когато става въпрос за здравето на нашия дух и тяло, между нас няма различия.

Така умствено-телесният фокус на тази книга е проникнат от духовния език на символното зрение. Символното зрение е начин да видите и разберете себе си, другите хора и житейските събития от гледна точка на универсалните архетипни модели. Развивайки символно зрение, ще засилите своята интуитивна способност, защото ще се научите на здравословна обективност, която разкрива символното значение на събитията, хората и житейските предизвикателства и най-вече може би на мъчителното изпитание-болестта. Символното зрение ви позволява да проникнете в своя дух и ви дава безгранични възможности за лечение и здраве.

Хората, които посещават моите лекции и семинари са различни: здравни специалисти, хора, търсещи здравна помощ и такива, които искат да придобият медицинска интуиция. Но всички те желаят да разберат силата на своя дух, искат да разбият вътрешна яснота, свой собствен интуитивен глас. Много от лекарите, които посещават моите семинари, споделят своето чувство на неудовлетвореност и безсилие, когато интуицията им подсказва, че в основата на болестта лежи емоционална причина, но нямат право да поставят духовна диагноза, тъй като духовните идеи нямат авторитет в традиционната наука.

Повечето лекари не съобщават своите интуитивни впечатления, защото, както някой се изрази, „вътрешното чувство и доказателството все още не са съвместими с изискванията на застрахователните компании". Друг лекар ми каза: „Не ми е нужна лекарска интуиция. Имам си достатъчно. Искам да науча повече за семейните модели и по-дълбоките духовни проблеми на моите пациенти, тъй като зная, че това е информацията, от която се нуждаят, за да оздравеят . Нужна им е в по-голяма степен от лекарствата, които само временно прикриват симптомите." Желанието за духовно тълкуване на живота е всеобщо. Вярвам, че езикът на енергията и прилагането на символното зрение могат да помогнат за сближаване на традиционната медицина и духовните възгледи за здравето и лечението.

Въпреки това, когато за първи път започнах да усещам интуитивно наличието на болест, аз, както вече споменах, бях уплашена и обезпокоена от това, че ми липсва медицински и духовен опит. Така през първите две години, премълчавах голяма част от информацията, която усещах.


Ограничавах своята работа до това, да помагам на хората да разберат своите емоционални, психични и духовни стресове и факторите, обуславящи развитието на болестта им. Не обсъждах специфични медицински терапии или хирургически процедури, а вместо това насочвах дошлите при мен хора към лекари. Но през 1984 година се запознах с д-р Норман Шийли. С него започнах интензивно да изучавам анатомията на човешкото тяло. Разговорите с Норм ми дадоха възможност да се науча да разбирам по-добре образите, които получавах. Тази среща ми даде сигурността, от която се нуждаех, и позволи моето умение да се развие напълно, Въпреки че все още не лекувам пациенти, а само се опитвам да им помогна да открият духовните въпроси, лежащи в основата на тяхната емоционална и физическа криза.

През годините на съвместна работа с Норм, който стана мой колега и скъп приятел, научих, че умението ми има най-голяма стойност в стадия, предхождащ действителното развитие на физическата болест! Преди тялото да я породи, енергийни индикатори като продължителна летаргия или например, депресия ни подсказват, че сме започнали да губим своята жизненост. Хората в такъв стадий търсят съвет от своите лекари, защото знаят, че не се чувстват добре - получават сигнали, че телата им губят енергия. Често пъти обаче медицинските тестове показват, че няма нищо нередно, защото все още не могат да установят отклонения на физическо ниво. Традиционните медицински тестове няма как да отчетат загубата на енергия и повечето лекари не обръщат внимание на идеята за енергийна дисфункция. Въпреки това постоянно се появяват нови, озадачаващи болести, които не се поддават на традиционните методи на лечение. Някои от тях като СПИН могат да бъдат откривани чрез традиционни медицински методи, но други изглежда се развиват в резултат на нашия прекалено напрегнат живот и от постоянното излагане на въздействието на електромагнитната енергия, създавана от компютрите, сателитните антени, клетъчните телефони и многото други апарати, с които претоварваме околната среда. Болести като синдрома на хроничната умора и различните разстройства, вследствие на въздействието на околната среда, сега се смятат за „непотвърдени” според критериите на традиционната медицина причинителят не е открит. Според енергийната дефиниция за здравословна дисфункция, обаче това са напълно потвърдени болести, тъй като симптомите им показват, че пациентът търпи загуба на сила в своето енергийно поле.

Медицинската интуиция може да помогне на лекарите, за които човешкото тяло е цялост, обединяващ физическата и енергийната системи и които имат духовен възглед за човешките преживявания, да определят енергийното състояние на физическата болест и да лекуват не само симптомите, но и скритата причина. Лечението в енергийното поле може да включва редица терапии, като например психотерапия, акупунктура, терапевтичен масаж и хомеопатия. Най-важното за енергийното лечение обаче, остава активното участие на пациента. Колкото и настойчиво надареният с интуиция диагностик да предупреждава за вероятността от развитие на болест, предупрежденията не лекуват. Лекува действието.

Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да успея да ви предам интуитивното си умение чрез моите книги и семинари. Но само чрез дългогодишна практика бихте могли да развиете напълно собствена интуиция. „Интуитивния преподавателски екип", който създадохме с Норм - възпитаник на Харвардския университет, неврохирург и основател на Американската асоциация за холистична медицина, ми даде възможност да работя като професионалист. Всеки може да извлече полза от прилагането на знанията в тази книга и да развие своите интуитивни умения, но една присъствена програма е крайно необходима за пълното развитие на интуицията и затова в близко бъдеще с Норм имаме намерение да помагаме на студен-тите по интуитивна медицина да провеждат своите присъствени програми в холистичните здравни центрове из цялата страна. Норм и аз проведохме една присъствена програма, основана върху науката за интуицията, в неговата ферма в Спрингфийлд, Мисури, която имаше за цел да научи хората да използват интуицията си като естествена част от възприятийните умения.

Идеята за подобна програма щеше да изглежда доста екстравагантна преди десетилетие, но обществото ни става все по-възприемчиво към медицинските терапии, използващи древните знания за енергийния поток в човешкото тяло и около него, в това число акупунктурата, акупресурата и ци-гун. Както д-р Лари Доси пише в своя труд „Смисъл и медицина", „Трябва да `практикуваме медицината на Ера III” - терапиите, които съчетават духовния и физически,


холистичния и алопатичния3 подход към лечението на физическите и емоционалните разстройства. Вярвам, че подготвените в областта на медицинската интуиция накрая ще станат постоянни членове на здравните екипи, както в нашата страна, така и по света. Традиционната медицина е на път да признае връзката между енергийната или духовна дисфункция и болестта. Един ден тя неизбежно ще преодолее разделението между тяло и дух, но междувременно бихме могли да си помогнем, като изградим наши мостове към своя дух, научавайки езика на енергията и овладявайки символното зрение. Надявам се, че с помощта на тази книга ще се научите да мислите за себе си на езика на енергията така ясно, както сега виждате тялото си и ще започнете да се грижите за своя дух така съзнателно, както сега се грижите за своето физическо тяло.

ВЪВЕДЕНИЕНакратко за моя живот

Въвеждам ви в света, който съществува „зад моите очи" -така казвам и на хората, които посещават семинариите и лекциите ми. Но ако първо ви разкажа за поредицата от сигнали, които ме пробудиха за моето призвание, ако ви представя многото различни хора и събития, които през изминалите години ме насочваха, за да се пробуди медицинската ми интуиция, може би ще почувствате по-добре вътрешната сила, която ръководи вашия собствен живот.

Повратни моментиВсичко, което има професионална, лична и духовна стойност за мен, съм научила

благодарение на моята работа като интуитивен диагностик. Когато учех в колежа имах съвсем друга ориентация. Изпълнена с амбиции, следвах журналистика и в предпоследния курс реших, че ще спечеля наградата „Пулицър", преди да съм навършила тридесет години. Но за беда още в пър-вия вестник, в който започнах работа, открих, че не притежавам необходимия талант, за да успея като репортер.

Напуснах редакцията на вестника, но не можех да приема мисълта, че моята единствена професионална мечта - да стана писател, - няма да се сбъдне. По липса на резервна мечта, изпаднах в отровна и непреодолима депресия, класическа „тъмна нощ на душата". През най-тежките месеци спях до късно сутринта, после седях на пода в моя домашен кабинет, вторачена в недописани журналистически статии.

Една сутрин, пробуждайки се от дълбок сън, все още полузаспала, ме обзе чувството, че съм мъртва и че само си спомням времето, когато съм била още жива. Бях благодарна, че животът ми е свършил. Когато най-накрая отворих очи и осъзнах, че все още съм твърде много жива, усетих, че ми се повдига и прекарах сутринта, повръщайки от разочарование. Най-накрая, изтоще-на, се върнах обратно в леглото, за да се опитам да анализирам къде бях сбъркала, планирайки живота си. На това място, в ума ми избухна споменът за едно домашно в курса по журналистика.

Нашата преподавателка по журналистика отдели много време, за да подчертае значението на обективността за точния репортаж. Обективността, каза тя, означава да се изолираш емоционално от обекта, като се интересуваш само от „фактите", описващи ситуацията. Поиска да си представим, че гори сграда и че четирима репортери, всеки един от които е застанал на различно място, отразяват събитието. Всеки един от тях ще види събитието по различен начин. Въпросът, който ни постави, беше: кой от репортерите е видял фактите такива, каквито са и има най-правилна гледна точка? С други думи, кой от тях е видял истината?

Изведнъж това просто задание отпреди години придоби огромен символичен смисъл за мен. Може би „истината" и „обективната действителност" са всъщност само въпрос на възприятие, помислих си аз. Може би бях гледала на живота само с едно око, виждайки сградата само от единия ъгъл. Разбрах, че трябва да отворя и другото си око и да изляза от този ъгъл.

После моята изтощена, разочарована душа направи друг скок назад във времето. В годината след свършване на колежа напуснах родния си град Чикаго, за да отида на работа през лятото в Аляска. Прекосих страната с мои добри приятели до Сиатъл, където се качихме на ферибот и се отправихме на север на тридневно пътешествие до Хенз. Никой от нас не мигна, ето защо когато пристигнахме в Хенз, фактически виждахме нещата двойни.

На пристанището ни посрещна един човек, който ни откара с микробус до местния хотел.

3 Алопатия - метод на лечение със средства, които се противопоставят на явленията на болестта, напр. лед против възпалителни процеси.


Прибрахме се в стаята и се строполихме върху леглата като всички освен мен, заспаха дълбоко. Бях твърде възбудена, така че излязох и тръгнах да се поразходя из града. Шофьорът ме забеляза, спря и ме попита къде отивам. Казах му, че съм излязла на разходка. Предложи ми да се кача, както и направих, и ме остави пред една стара двуетажна дървена постройка с думите:

- Иди на втория етаж. Жената, която живее там, се казва Рейчъл. Поприказвай с нея, а после ще дойда да те взема.

В Чикаго би ми се сторило доста опасно да постъпя по този начин. Изтощена и омагьосана от Аляска, бях загубила способността да разсъждавам трезво и го послушах - качих се по стълбите и почуках на вратата. Една индианка на осемдесетгодишна възраст - Рейчъл- отвори вратата и каза: „Хайде, влизай. Ще ти направя чай." Такъв беше тукашният етикет - благосклонно, доверчиво, топло гостоприемство. Не изглеждаше изненадана от появата ми и не мислеше, че съм натрапница. За нея това беше обикновено събитие - някой, който се е отбил на чай и разговор.

Всичко беше като насън. Струваше ми се, че съм между два различни свята. Едната половина от апартамента й беше украсена с предмети от руската култура - икони на Света Богородица, самовар, в който приготвяше чая, завеси от руска дантела. Другата половина беше изцяло атабаска, в това число малък тотемен стълб и индианско одеяло, окачено на стената.

Рейчъл отмести очи от самовара и забеляза, че съм вперила поглед в тотемния стълб.- Разбираш ли от тотемни стълбове? - попита тя.- Не - отвърнах. - Нима вие разбирате?- О, да. Тотемните стълбове символизират пазителите на племето. Погледни този.

Животното на върха е мечка. Това означава, че духът на мечката - силна и умна, когато дебне своята жертва, която никога не убива безпричинно, а само за да се защити и която се нуждае от продължителен сън, за да възстанови силата си - този дух е пазителят на нашето племе. Ние сме длъжни да му подражаваме.

Думите й ме сепнаха. Бях попаднала на добър учител, а един добър учител веднага грабва вниманието ти.

Рейчъл ми обясни, че е наполовина рускиня, наполовина атабаска и че е живяла в Аляска дълго, преди да стане щат. Разказа ми за своето семейство и за културните традиции на атабаските. Този разказ, макар и кратък, промени живота ми завинаги.

- Виждаш ли онова одеяло на стената? Това одеяло е специално. В културата на атабаските да тъчеш одеяла или да съчиняваш песни, или да имаш друго някакво занятие е въпрос на особена чест. Трябва да получиш разрешение от песнописеца, за да пееш неговите песни, защото в песните му е неговият дух. А ако си тъкач на одеяла, ти е забранено да започваш да тъчеш одеяло, ако не си сигурен, че ще живееш достатъчно дълго за да го завършиш. В противен случай, ти е забранено да започваш да тъчеш. Ако разбереш, че трябва да умреш, - забележете, тя каза „трябва да умреш" - ще изпълниш церемония с някого, който е съгласен да довърши задачата вместо теб, защото не можеш да оставиш работата си недовършена преди да умреш. В противен случай оставяш своя дух след себе си.

Това одеяло беше почти завършено, когато Великият дух се яви в съня на жената, която го тъчеше, и й каза да се приготви да напусне земята. Тя попита Великия дух дали ще живее доста -тъчно дълго, за да завърши одеялото и Духът каза „да", ще й бъде дадено много повече време. Жената умря два дни, след като завърши одеялото. Нейният дух е в това одеяло по един добър и силен начин и ми дава сила.

- Животът е прост - заяви Рейчъл. - Хората идват на този свят, за да се грижат един за друг, и за земята. После получаваш знак, че времето ти изтича и че трябва да направиш необходимото, за да си отидеш, без да оставиш „недовършена работа". Трябва да се простиш, да предадеш своите племенни задължения на друг, да приемеш от членовете на племето благодарността и любовта за времето, прекарано с тях. Толкова е просто.

Рейчъл спря за миг, за да налее чая, после продължи:- Утре вечер отивам на церемония - раздаване на подаръци. Един мъж се готви да напусне

Земята и ще даде на племето всички свои вещи. Ще постави дрехите и инструментите си в продълговат съд. Племето символично ще приеме вещите му, което означава, че ще бъде освободен от всякакви задължения към племето, за да завърши работата на своя дух. После ще ни напусне.


Бях изумена от ведрото спокойствие и здравия реализъм в отношението на Рейчъл към смъртта. Къде беше целият онзи страх, с който бях свикнала в моята култура? Рейчъл току-що беше взривила моя свят, какъвто го познавах - по-специално представата ми за духовните измерения на живота или за Бога - при все че срещата ни беше случайна като летен дъжд. Опитвах се да си внуша, че истините, които ми предлагаше с чая, не са нищо повече от примитивни вярвания, но един вътрешен глас ми казваше, че тя познава един Бог, който е далеч по-истински от Бога, в който вярвах аз.

- Откъде този човек знае, че ще умре? Болен ли е? - попитах.- О, той отиде при шамана. Шаманът прегледа енергията му. Неговата енергия каза на

шамана какво става с него.- Откъде шаманът знае тези неща?- Кажи ми - каза Рейчъл, като ме гледаше право в очите -защо ти не знаеш тези неща? Как

можеш да живееш, без да знаеш какво прави твоят дух и какво ти говори?Явно беше възмутена от моето невежество, когато добави:- Всеки отива при шамана, за да научи какво казва неговият дух. Преди години шаманът ми

каза: „Скоро ще си счупиш крака, ако не ходиш по-добре." Знаех, че няма предвид походката ми. Искаше да каже, че не постъпвам честно, защото исках мъжа на друга жена. Не трябваше да виждам повече този мъж. Беше ми трудно, защото го обичах. Но духът ми започваше да боледува от безчестието. Напуснах това място за известно време и когато се върнах, тръгнах по правия път.

Много ми се искаше да остана с Рейчъл за известно време и да науча повече неща от нея. Предложих й да чистя дома й, да изпълнявам поръчки, всичко. Но когато шофьорът на микробуса дойде да ме прибере, тя ме отпрати и никога повече не я видях. Докато се качвах в колата, шофьорът каза: „Бива си я, нали?"

Когато същата есен се върнах у дома от Аляска, тялото ми пристигна без моя дух. Отне ми месеци да ги събера отново. Преди срещата с Рейчъл не бях мислила за силата на човешкия дух, както я беше описала тя, нито за това, че вплитаме своя дух във всичко, което правим и във всеки, с когото се запознаем. Нито съм знаела, че всеки мой житейски избор е израз на този дух и че се отразява на здравето ми.

Сега разбирам, че разказът на Рейчъл за емоционалното и физическото лечение е хубав пример как, с помощта на символното зрение, можем да променим своя живот. Тогава не го знаех, но следобедът у Рейчъл беше моята първа среща с медицинската интуиция. Въпреки че от началото на моята работа в тази област ме деляха още осем години, споменът за Рейчъл ме извади от моята постжурналистическа депресия и ме постави на нови релси. Реших да уча богословие в аспирантски курс, с надежда за по-добри перспективи и за да се освободя най-после от моите мисловни ограничения и предубеждения. Може би Богът, когото познавах, не беше реално съществуващият Бог, тъй като явно не отговаряше на молитвите ми да стана писателка. Може би Богът, когото още не познавах, щеше да се окаже по-отзивчив.

Пристигнах в института за специализация в състояние на криза, чувствайки се безпомощна за първи път в живота си. Все пак получих магистърска степен в изучаването на мистицизма и шизофренията - душевното разстройство, което стои на пътя към духовното здраве. По-късно щях да разбера, че точно това усещане за немощ ме е накарало да изучавам силата, тъй като житията на мистиците са уроци по загуба на физическа, емоционална и духовна мощ, последвана от духовно прераждане и ново отношение към силата. Затворени в себе си, чрез страдание и екстаз, мистиците получават достъп до духа - достъп, толкова непосредствен, че придобиват способността да “вдъхват” енергия, нещо като божествено електричество, на обикновени думи и действия, да лекуват други хора чрез прояви на истинска любов, опрощение и вяра.

За някои от най-известните мистици на християнската култура - Свети Франциск Асизки, Света Клара Асизка, Юлиан от Норидж, Света Тереза Авилска, Света Катерина Сиенска и в наше време Падре Пио - се казва, че са били в постоянен личен диалог с Бога и че са живели с много по-ясно съзнание от обикновените хора. Техните представи за действителността и силата се различават от онези на останалите хора. Светът „зад техните очи" е безкрайно по-реален от този пред очите им. На езика на християнството, мистиците са „на този свят, но не принадлежат на този свят". На езика на будизма и хиндуизма, те са неподвластни на илюзиите на физическия свят; виждат символно, ясно, защото са будни. („Буда" означава „пробуденият".) Въпреки че пътят към


постигането на такава степен на осъзнатост и яснота е труден и осеян с физически страдания; нито един от мистиците нито за миг не е пожелавал да се върне към обикновеното съзнание.

Откакто си служа с интуицията и символното зрение, за да помагам на хората да разберат причината, поради която са се разболели, често размишлявам за живота на мистиците и по-специално за отношението на индивида към силата. В началото не правех връзка между заболяване, лечение и сила, но по-късно се убедих, че силата е в основата на здравето. Моята собствена обективност - символният поглед към живота - ми помага да анализирам взаимоотношенията на хората със силата и нейното въздействие върху тялото и духа им.

Сега използвам езика на Рейчъл, за да обясня на хората, че са вплели своя дух в негативни неща и че за да оздравеят, трябва временно да се оттеглят, да отзоват своя дух и отново да се научат да вървят по правия път. Добре е да следваме тези прости указания, защото нашият живот и житейският ни избор са въплъщение на нашия дух. Ние наистина втъкаваме духа си в събитията и взаимоотношенията на своя живот. И това е всичко.

Период на обучениеОбърна ли поглед назад към изминалите четиринадесет години, разбирам, че за моето

обучение като интуитивен диагностик е била изготвена програма, която да ме научи да разбирам езика на енергията. От 1983 до 1989 година, когато „чиракувах" в областта на новото знание, което усвоявах, странни съвпадения ми помогнаха да науча необходимото.

Първо забелязах, че приемам „групи'' от хора с еднакъв здравословен проблем. По трима души на седмица се свързваха с мен заради един и същи вид раково заболяване. След няколко седмици се обаждаха други трима, всички - страдащи от мигрена. Приемах „групи" с диабет, рак на белия дроб или простатата, пролапс на митралната клапа, проблеми с дебелото черво, депресия и много други болести. Преди да реша да се доверя на интуитивните си впечатления, хората, които търсеха съвета ми, не се явяваха в някакъв определен ред.

Същевременно качеството на получаваната информация се повиши. Тя ми показваше как емоционалният, психическият и физическият стрес в живота на субектите е допринесъл за развитието на тяхната болест. В началото не мислех да сравнявам моделите на стрес на един човек с тези на друг, а само отбелязвах впечатлението, което получавах от всеки поотделно. Впоследствие обаче, започнах да разбирам, че нито една болест не се появява случайно и прегледах описанията на предишните случаи, за да потърся някакви емоционални и психологически модели, които предхождат определена болест. До края на 1988 година успях да определя емоционалните, психологични и физически модели на стреса за близо сто различни болести. Тези модели се оказаха валидни и полезни за лекарите и другите здравни специалисти, които обучавах по-късно.

Запознанството ми с Норм Шийли беше друго необикновено събитие. Освен неврохирург, Норм е основателят на Американската асоциация за холистична медицина и водещият американски експерт по овладяване на болката. От 1972 година се интересува и от метафизика.

През пролетта на 1984 година бях поканена да присъствам на една конференция на много високо равнище в Средния запад - не заради интуитивните ми способности, а като издател в „Стилпойнт", моята тогава все още основна професия. По време на конференцията се запознах с един психолог, който ми посочи Норм Шийли и без видима причина каза:

- Виждате ли онзи мъж ето там? Лекар е и се интересува от екстрасенси.Изпитах невероятно силно вълнение, но реших да отида при доктор Шийли и да му съобщя,

че съм надарена с медицинска интуиция.Един ден на обяд, когато седяхме един до друг, му казах, че мога да поставям диагноза от

разстояние. Не изглеждаше ни най-малко развълнуван. По-точно, белеше ябълка и отвърна:- Сигурна ли сте в това, което казвате? Отговорих му, че не съм сигурна. Тогава попита:- Можете ли да установите наличието на мозъчен тумор? Виждате ли зараждането на

болестта в тялото? Нямам нужда от човек, който да ми каже, че нечия „енергия" е слаба; мога и сам да разбера това. Нуждая се от човек, който може да сканира пациента като рентгенов апарат.

Казах на доктор Шийли, че се съмнявам в точността на диагнозите си, защото съм сравнително нова в тази област. Отвърна ми, че някой път ще ми позвъни за разговор с пациент, който по негова преценка, може да има полза от умението ми.

Месец по-късно - май 1984 - той ми телефонира в „Стилпойнт". Каза, че има пациент в


кабинета си, съобщи ми името и възрастта му и зачака отговор. Ясно си спомням оценката, която направих, защото бях много развълнувана; описах впечатленията си по-скоро с образи, отколкото с езика на физиологията. Струва ми се, казах на доктор Шийли, че в гърлото на неговия пациент се стича бетон. После говорих за емоционалните проблеми, които според мен, предшестваха развитието на физическото му състояние. Пациентът наркоман, толкова много се страхуваше да признае своето състояние, че физически беше неспособен да каже истината за него. Думите замръзваха в гърлото му. Когато приключих, доктор Шийли каза „благодаря" и затвори. Нямах представа дали съм свършила работата както трябва, но по-късно той ми съобщи, че пациентът има рак на хранопровода.

Това беше началото на съвместната ми работа с Норм Шийли. Неговите спокойни реакции в отговор на моите преценки се оказаха истинска благословия. Ако беше флиртувал с умението ми в онези дни, щях да стана прекалено самоуверена и може би щях да се старая да му правя добро впечатление на всяка цена, което несъмнено би навредило на точността на диагнозите ми. Неговата безпристрастност ме подтикваше към обективност и яснота. Безпристрастността е крайно необходима за извършване на точен анализ, както ме учеше моята преподавателка по журналистика и както сега аз уча другите. Нищо не причинява повече вреда от потребността да си „прав” или да докажеш, че си способен на интуитивна оценка.

"През цялата следваща година Норм ми помагаше да изуча анатомията на човешкото тяло, и още няколко пъти ме потърси за оценка на свои пациенти. С всеки нов пациент, моите диагнози ставаха все по-точни от техническа гледна точка. Вместо неясните образи на телесни органи, скоро можех да различавам точните вибрации на отделните болести и тяхното място в организма на пациента. Научих, че всяка болест и всеки телесен орган имат своя собствена „честота" или честотен спектър.

Тогава нито за миг не допусках, че Норм и аз един ден ще станем работен екип, и макар че си бях обещала да разбера своето умение, все още изразходвах по-голяма част от енергията си за успеха на „Стилпойнт". После през март 1985 година, се запознах с един младеж. Смелостта, с която посрещаше и лекуваше своя здравословен проблем, ме поощри да започна да се отнасям към своите интуитивни възприятия с по-голямо доверие.

Докато работех с Норм, бях станала по-уверена в своята способност да разпознавам и назовавам както болестите, които усещах, така и предхождащите ги енергийни стресове и симптоми. Избягвах, обаче, да насочвам клиентите си към определени курсове на лечение, като оставях това на Норм. Малкото, което знаех за лечението, се ограничаваше до книгите, които четях, и до разговорите с мои колеги.

Една неделна утрин през март 1985 година, ми се обади мъж на име Джо, с когото се бях запознала случайно след една лекция в Канзас Сити. Имал чувството, каза той, че с неговия син Питър става нещо нередно, и ме попита дали бих направила оценка. Тъй като Питър беше пълнолетен, помолих Джо да се свърже със сина си и да получи разрешение за оценката. След десетина минути бащата се обади отново, за да ми съобщи, че Питър е готов да приеме всякаква помощ, каквато бих могла да му дам. Попитах за възрастта на Питър и веднага щом ми отговори, ме обзе чувството, че има левкемия. Не споменах за това на Джо, но попитах за телефонния номер на Питър, като казах, че бих искала да говоря лично с него.

Докато отбелязвах своите интуитивни впечатления разбрах, че вибрациите, които усещах, в края на краищата, не са на левкемия. Но не можех да отнеса честотата към никоя болест, защото не я бях срещала по-рано. После внезапно осъзнах, че Питър е НIV-позитивен. Споменът за разговора с Питър все още живее в мен - знаех колко особено бих се почувствала, ако някоя непозната жена от другия край на страната ми се обадеше по телефона и ми кажеше: „Здравей, току-що прегледах енергийната ти система и не само си НIV -позитивна, но вече развиваш СПИН." Всъщност, тялото на Питър започваше да проявява симптомите на пневмоцистна пневмония, най-широко разпространената инфекция на белия дроб при заразените с вируса на СПИН.

Това, което всъщност казах на Питър тази сутрин, беше:- Питър, аз съм приятелка на баща ти и съм интуитивен диагностик.И се опитах да му обясня какво правех. Накрая казах:- Питър, прегледах енергията ти. Имаш СПИН. Отговорът му беше:


- За Бога, Каролайн, толкова ме е страх. Направиха ми два теста; и двата се оказаха положителни.

Тонът, с който говореше, неговото внезапно доверие ме изпълниха с вълнение, и ние обсъдихме кое е първото нещо, което трябва да направи. Баща му не знаел, че е хомосексуалист и още по-малко, че има СПИН, призна той. Заявих, че няма да кажа нищо на баща му, но го насърчих да бъде откровен за живота и здравето си. Поговорихме около половин час. Веднага щом оставих слушалката, баща му позвъни и ме попита какви са заключенията ми. Обясних на Джо, че Питър трябва да говори с него и че не считам за уместно да споделя съдържанието на нашия раз-говор. Джо каза:

- Зная какво му е на моя син. Иска да напусне юридическия институт и се страхува да ми го признае.

Не отговорих и разговорът ни приключи.Двадесет минути по-късно, Джо ми телефонира отново.- Мислих за възможно най-лошото нещо, което може да е сполетяло сина ми. Ако ми се

обади и ми каже: „Татко, имам СПИН", зная, че ще продължа да го обичам.Отвърнах:- Надявам се да е така, защото точно това е, което ще чуеш.Минаха още тридесет минути и Джо позвъни отново, за да ми каже, че Питър е на път за в

къщи и че до обяд на следващия ден двамата заедно ще бъдат в моята гостна в Ню Хемтшир. Не бях подготвена за това и веднага се обадих на Норм.

Норм и аз съставихме лечебна програма за Питър със здравословна, главно вегетарианска диета, аеробика, препоръчахме му да не пуши, компреси с рициново масло около корема в продължение на четиридесет и пет минути всеки ден и психотерапия, за да се освободи от страха да признае, че е гей. Питър правеше всичко, което трябваше, за да се излекува, без да се оплаква и с лекота. „Трябва ли да направя още нещо?"

Искам да обърна внимание, че много хора пристъпват към изпълнението на своята лечебна програма така, сякаш са наказани. Норм и аз сме работили с безброй пациенти, които постъваха подобно на една наша пациентка, страдаща от затлъстяване, диабет и хронични болки. Обяснихме й, че нейното състояние може бързо да се подобри, ако премине към здравословен режим на хранене и умерено физическо натоварване. Отговорът й беше: „В никакъв случай. Не съм способна на такива неща. Нямам никаква воля. Предложете ми нещо друго." За разлика от нея Питър беше отговорен за своето оздравяване и с благодарност приемаше всички изисквания към лечебната си програма без да се оплаква и лекота. След шест седмици кръвната му проба беше отрицателна. До ден днешен е НIV отрицателен и работи като адвокат.

По-късно Норм и аз описахме този случай в нашата първа книга „СПИН: Към светлината на преобразяването". След успеха на общата ни работа с Питър, Норм и аз започнахме да провеждаме семинари за НIV -позитивни и болни от СПИН, с дълбокото убеждение, че щом един човек може, значи и други биха могли да оздравеят.

От хоби до професияДраматичното излекуване на Питър от болестта, считана за нелечима, ми донесе първата

покана от чужбина за лекции на тема СПИН. Неговият случай беше повратен момент в моята практика и ме накара да насоча вниманието си към първопричините на болестта - по-специално, как и защо се развива една болест, какво е необходимо за да се излекува и защо някои оздравяват, а други - не. Особено ме занимаваше въпросът какво в една цивилизация би предизвикало предразположение към епидимични заболявания, Какъв емоционален и физически стрес пренастройва биохимията на група хора и води до заболяване.

Разсъждавах със символи и съзирах проявленията на СПИН като болест на цялата планета. Белодробното заболяване пневмоцистна пневмония може да се разглежда като символ на унищожението на горите, от които Земята черпи по-голямата част от своя кислороден запас. По същия начин, саркомът на Капоши, характерните ракови образувания по кожата на много болни от СПИН, символизира пораженията, нанасяни на земната кора най-драматично може би от опитите с ядрени оръжия, но също и от токсичните отпадъци и от другите форми на химическо замърсяване. И накрая човешката имунна система би могла да се разглежда като символ на озонния слой на Земята, който сега е също толкова уязвим, колкото имунната система на тежко


болния пациент.Някои хора наричаха случая на Питър „чудо", като намекваха, че Бог се е смилил и му е

помогнал да се излекува и че без Божието благоволение никога не би оздравял. Може и да е вярно, но човек трябва да се запита: „Какво трябва да се направи, за да стане чудо?" Вярвам, че клетките задържат вибрационната нагласа на нашето мислене, на убежденията ни и отчитат наличието или липсата на деликатната енергийна честота - „благоволението”, чието проявление можем да подтикнем, като откъснем духа си от погрешни и разрушителни представи.

Както е казано в „Курс по чудеса": „Чудесата са нещо естествено. Когато не се случват, това показва, че нещо не е наред?"

Оздравяването на Питьр ми помогна да открия какво разстройва енергията, която поражда чудесата. Например може да сте вегетарианци и да пробягвате 10 километра на ден, но ако имате неморална връзка или мразите работата си, или всеки ден сте в конфликт с родителите си, губите енергия - тоест сила - посредством модел на поведение, който може да ви разболее или да ви попречи да се излекувате, ако сте болни. Съвсем различно е когато се обърнете към духа си и отклоните своята енергия от негативните убеждения - тогава можете да ядете храна за котки и да запазите здравето си.

Не ви съветвам да ядете нездравословна храна или да избягвате физическите упражнения - моля да разберете това - а отбелязвам само, че тези фактори не са достатъчни за опазването на вашето здраве. Нито казвам, че стремежът ви към духовно осъзнаване е гаранция за здравно благополучие. Той обаче ще подобри качеството на живота ви и ще създаде оптимални условия за вашето оздравяване - спонтанно или постепенно, физически или духовно.

Колкото повече осъзнавах връзката между нашите вътрешни движещи сили и нашето здраве и живот изобщо - толкова повече се чувствах призвана да работя като интуитивен диагностик. Норм и аз продължавахме съвместната си изследователска работа и през 1988 публикувахме своите открития за емоционалните и психологически проблеми, предшестващи развитието на болестите, в книгата „Изграждане на здравето".

Последният завойСкоро след написване на книгата, претърпях злополука, при която едва не умрях от загуба

на кръв. Получих кръвотечение от носа, което се превърна в масивен кръвоизлив. В линейката на път за болницата седях на носилката, с огромен съд на скута, в който изтичаше кръвта ми, тъй като, ако легнех назад, щях да се задуша. Внезапно загубих съзнание и в същия миг се озовах извън линейката, докато се носех над магистралата и наблюдавах през прозореца тялото си и отчаяните опити на работниците от бърза помощ да ме спасят.

Почувствах се напълно олекнала, еуфорична и вибрираща от живот - така, както никога по-рано не се бях чувствала. Досетих се, че съм извън тялото си, и че може би съм дори мъртва. Очаквах „тунела", за който толкова много бях слушала, но не го видях. Вместо това, ми се струваше, че отлитам от Земята. Усещането за покой беше толкова силно, че дори сега споменът за него ми въздейства по неповторим начин. После видях Норм. Стоеше на един подиум и се готвеше да изнесе лекция, размахвайки екземпляр на „Изграждане на здравето". Чух го да казва: „Мислех, че това ще бъде началото на съвместната ни работа, но за съжаление се оказа краят."

Пожелах незабавно да се върна в телесната си обвивка, към физическия живот, и веднага почувствах как се устремявам обратно към тялото си. След преживяното, си зададох един-единствен въпрос: „Защо не видях моето издателство, когато бях вън от тялото си?" И тогава разбрах, че ще престана да работя като книгоиздател и ще се отдам на медицинската интуиция през останалата част от живота си.

Като професионален интуитивен диагностик съм работила с много лекари от страната, като Кристиан Нортръп, доктор по медицина, акушер-гинеколог, една от основателките на Женската здравна клиника “Жените за жените" в Ярмут, Мейн, и авторка на “Женските тела, женската мъдрост". Крис ми се обади, за да я прегледам през есента на 1990 и след нашата среща продължи да ме търси за интуитивна оценка на много от своите пациенти. Възможността да работя с Крис беше сигнал за началото на моята зрелост като професионален диагностик. Тя показа, че работата ми с човешката енергийна система може да помогне на лекарите да помагат на другите.

От 1990 до 1992 година не само разширих практиката си за съвместна работа с лекари, но също така проведох безчет семинари сама или с Норм в Съединените щати, Австралия, Европа,


Мексико и Канада. На тези първи семинари изнасях лекции за човешката енергийна система, след което извършвах интуитивен медицински преглед на всеки от участниците. Понякога това означаваше цели 120 прегледа за един уикенд. Често свършвах семинара, обляна в пот. В края на работния ден се чувствах изтощена. След две години работа по този начин силите ми бяха на изчерпване.

Точно когато се чувствах съвсем обезсилена, отново се появи благодатна възможност. През февруари 1992 провеждах курс в северен Ню Хемпшир. Групата току-що се беше върнала от обяд. Започнах следобедната сесия, като седнах до една Лена и я попитах:

- Какво мога да направя за вас сега?Предполагах, че ще сподели нещо за здравето си, както обикновено се случваше, след което

ще продължа до пълно изтощение. Вместо това тя скръсти ръце на гърдите си, погледна ме, сякаш бях илюзионист, и каза:

- Не зная. Вие ми кажете. Аз съм платила за това.Малко е да кажа, че се ядосах. Толкова много ми се искаше да сграбча тази жена и да я

изхвърля през вратата, че не ми остана дъх. Поех дълбоко въздух и казах:- Знаете ли, ще стоя до вас, докато не разбера причината за вашето отношение. И бихме

могли да останем така дълго време.Атмосферата в залата стана напрегната. Никой не помръдваше.Тогава не издържах. Станах рязко и обявих:- Повече няма да правя никакви прегледи. Ще ви уча сами да се преглеждате. Сама съм и

ако продължавам така, няма да живея дълго. Ако някой си иска парите ще ги получи. Ако няма какво да прибавите, извадете си бележниците, защото ще продължим да работим и ще се научите да виждате тялото си така, както го виждам аз. Ще ви помогна много повече, ако успея да ви преподам това, което аз зная, за да можете сами, без моя помощ, да определяте състоянието си.

После погледнах към жената и добавих:- Мисля, че може би току-що спасихте живота ми и съм ви благодарна.Никой не си поиска парите и от този ден започнах да уча хората да поставят сами

диагнозата си.До есента на 1992 година Норм и аз обсъждахме разработването на програма за подготовка

на специалисти в областта на интуицията. Срещнахме се с един предприемач от Холандия, който се съгласи да финансира първите етапи на нашата програма и през 1993 година започнахме интензивен курс от семинари по медицинска интуиция, който завърши с написването на тази книга. Докато преподавах научната система в семинари, имах щастливата възможност да чуя житейските истории на много участници, някои от които преразказах тук. Между тях имаше пациенти, които се лекуваха със средствата на енергийната медицина, като предотвратяваха явното развитие на болест или лекуваха действително физическо страдание.

Когато обмислях съдържанието на книгата, се ръководех от последователността, с която аз усвоих техниката на интуитивната диагностика и терапия. Първа част, глава 1, ви запознава с принципите на интуитивната медицина - в реда, в който аз научих тези принципи - и ви дава указания как сами да ги прилагате.

Първа част, глава 2 ви запознава с един помощен и вярвам нов модел на човешката енергийна система, който се основава на синтеза на три духовни традиции: хиндуисткото учение за чакрите, символичния смисъл на седемте християнски тайнства и мистичното значение на десетте сефирота - Дървото на Живота - представено в Зохар, главната книга на Кабала, мис-тичното учение на юдаизма. Седемте чакри, седемте християнски тайнства и Дървото на живота символизират седемте нива на човешката енергийна система и седемте степени в развитието на човека. Те съдържат основни уроци на универсалния духовен път - „пътешествието на героя”, според дефиницията на Джоузеф Кембъл. Глава 2 в много отношения е сърцето на книгата, тъй като в нея е обрисуван духовно-биологичният профил на човешката енергийна система.

Глава 2 завършва с обширно обяснение на духовно-енергийните начини на възприятие, от които се ръководя в моята работа. Тези начини на възприятие ще ви осигурят необходимата основа за овладяване на езика на енергията и символното зрение и може би ще ви помогнат да стигнете до прозрения за енергийните модели на вашето собствено физическо и духовно здраве и това на обичаните от вас хора.


Втора част, глави от 1 до 7, представя основата на анатомията на седемте енергийни центъра на човешкото тяло и описва истински житейски истории, които документират как хората използват енергийните данни в своето духовно развитие.

Послесловът („Ръководство за съвременния мистик") ви предлага начини как да прилагате символното зрение в индивидуалното си развитие и грижа за здравето.

Както казвам на учениците си в началото на всеки семинар, запомнете само онова, което със сърцето и ума си възприемате, като истина.

Първа частНовия език на духа

ГЛАВА 1ЕНЕРГИЙНАТА МЕДИЦИНА И ИНТУИЦИЯТА

Когато говоря за интуицията, разочаровам някои хора, защото вярвам, че интуитивното или символно зрение не е дарба, а умение – умение, което се основава на самооценката. Развиването на това умение, както и постигането на правилна самопреценка се постигат по-лесно, когато разсъждавате с думите, понятията и принципите на енергийната медицина. Докато четете тази глава имайте предвид, че да се научите да използвате интуицията означава да усвоите езика на енергията.

Човешкото енергийно полеВъв всяко живо същество пулсира енергия и тази енергия съдържа информация. Не е

чудно, че практикуващите алтернативна медицина приемат тази идея, но дори и някои квантови физици признават съществуването на електромагнитно поле, създавано от биологичните процеси в тялото. Учените приемат, че човешкото тяло поражда електричество, защото на живата тъкан й е присъщо да поражда енергия.

Вашето физическо тяло е заобиколено от енергийно поле, което заема пространство колкото протегнатите ви ръце. То е едновременно информационен център и високочувствителна възприятийна система. Ние постоянно сме „във връзка" с всичко около нас чрез тази система, която е вид интелигентно електричество, предаващо послания към други човешки тела и приемащо послания от тях. Именно тези послания от биоенергийното поле възприемат хората с медицинска интуиция.

Практикуващите енергийна медицина вярват, че човешкото енергийно поле говори за енергията на индивида. То ни заобикаля и е носител на емоционалната енергия, създавана от на-шите вътрешни и външни преживявания - положителни или отрицателни. Тази емоционална сила влияе върху тъканите на тялото ни. По този начин преживяванията, които изпълват живота ни, ръководят биологичните процеси във физическото ни тяло - нашата биография става наша биология.

Преживяванията, които внасят емоционалната енергия в енергийната ни система са: минали и сегашни взаимоотношения (лични и професионални): дълбоки и мъчителни вълнения и спомени; религиозни убеждения и психична нагласа, както и всякакви духовни влечения или суеверия. Чувствата, които са резултат от тези преживявания, се кодират в биологичната ни система и участват във формирането на клетъчната тъкан, която след това поражда енергия с характера на тези чувства. Тези енергийни послания формират енергиен език, носител на буквална и символна информация, която интуитивния диагностик разбира.

Ето един пример за съобщение, което енергийното поле е в състояние да предаде. Да предположим, че сте имали затруднения с математиката в началното училище. Ако не знаете, че дванадесет е равно на една дузина, фактът обикновено не създава емоционален заряд, способен да окаже влияние на здравето на клетъчните тъкани. Ако обаче учителят ви е накарал да се почувствате унизени от незнанието си, преживяването би създало емоционален заряд, който би предизвикал клетъчно увреждане, особено ако споменът остане жив до зряла възраст, когато трябва да се справяте с различни мнения и критики, с по-силни личности, с образованието или с неуспеха. Интуитивният диагностик би могъл да улови точния образ на случилото се с учителя или някакъв друг негативен символ, свързан с преживяването.

Положителните образи и енергията на положителните преживявания също се съдържат в енергийното поле. Спомнете си, когато някой ви е похвалил за добре свършена работа, добро дело


или помощ, оказана на друг. Усещате положителна енергия - прилив на сила в тялото си. Положителните и отрицателни преживявания оставят отпечатък в клетъчните тъкани, както и в енергийното поле. Невробиологът доктор К. Пърт доказва, че невропептидите - химичните вещества, отделяни в резултат на емоциите - са мисли, превърнати в материя. Нашите емоции обитават физически тялото ни и взаимодействат с нашите клетки и тъкани. Всъщност доктор Пърт казва, че вече не отделя съзнанието от тялото, тъй като клетките, които произвеждат химични субстанции в мозъка в резултат на емоционални реакции, се съдържат в цялото тяло. Понякога тялото реагира емоционално и произвежда „емоционални химически вещества, преди мозъкът да е регистрирал проблема. Спомнете си например колко бързо тялото ви реагира на силен шум, преди да сте имали време да помислите.

По повод книгата на Бил Мойърс “Лечение и съзнание" доктор Пърт каза: „Явно има енергия, която още не сме разгадали. Например става ясно, че има енергия, която напуска тялото, когато то умре.... Вашето съзнание е във всяка клетка на тялото ви”. Мойърс: „... Казвате, че моите чувства се отлагат в тялото ми?" Пърт: „Разбира се. Не сте ли го усетили?... Има много явления, които не можем да обясним, без да вземем предвид енергията."

Тълкуване на енергийното полеОсвен специфични драматични преживявания в детството, интуитивният диагностик може

да долови суеверия, лични навици, поведенчески модели, нравствени възгледи и предпочитания в областта на музиката и литературата. Понякога енергийните образи са символични. Например преглеждайки един пациент, който страдаше от задух, получавах все една и съща картина: наказателен отряд го пронизва с куршум в сърцето. Явно това не се беше случило с него в действителност, но и подробните медицински изследвания, на които се беше подложил, не бяха посочили физическа причина за състоянието му. След като споделих впечатленията си с него, той ми каза, че неговата съпруга му изневерява и че поведението й го кара да се чувства точно така - „прострелян в сърцето". Осъзнавайки тези чувства, за които дотогава си беше затварял очите, той успя ясно да определи проблемите и в брака, и в здравето си.

Нашата емоционална енергия се превръща в биологична материя чрез един много сложен процес. Всяка радиостанция работи на точно определена дължина на вълната. По същия начин всеки орган и всяка система в тялото са създадени с определели възможности да поглъщат и отработват специфични емоционални и психологични енергии. С други думи, всяка област от тялото излъчва енергия, с точно определена честота! Когато сме здрави, всичко е „добре настроено". Област от тялото, която не предава на своята нормална честота, показва местоположението на проблема. Промяна в честотата показва промяна в характера и тежестта на заболяването и разкрива произхода на стреса, допринесъл за развитие на заболяването.

Този начин на тълкуване на телесната енергията е известен още като „вибрационна медицина". Сходен е с най-древните лечебни методи - от китайската медицина и лечебната практика на шаманите до всяка народна или алтернативна терапия, без изключение. Истина е, че енергийната медицина не е нещо ново, но вярвам, че моята интерпретация и методът, по който ви я преподавам, за да можете да използвате знанията за духовно лечение в съчетание със съвременната медицина, са изключителни. Когато човек интуитивно почувства, че губи енергия поради стрес и веднага предприеме някакви действия срещу загубата, вероятността стресът да прерасне във физическа криза намалява или изобщо не се стига до нея.

Мога да ви направя разбор на езика на енергията, така че да започнете да виждате и усещате човешкото енергийно поле, да разбирате съответстващата на него духовна анатомия, да разпознавате източниците на своята сила и да развивате интуицията си. Затруднявам се, когато трябва точно да обясня как аз получавам тази енергийна информация. Изглежда и други интуитивни диагностици имат същите затруднения, но и те, и аз улавяме най-силните импулси - информацията, която е най-наситена с напрежение. Тези импулси обикновено са пряко свързани с онази част на тялото, която отслабва или заболява. Като правило енергийната система предава само същественото, без което умът не би могъл да осъзнае нарушеното равновесие или здравословното неразположение. Понякога символичната информация може да бъде обезпокояваща - като образа „прострелян в сърцето". Тези подсилени възприятия са необходими, за да може посланието да проникне през обичайните ни модели на поведение, които са първопричината за здравословното неразположение, Интуитивните усещания подпомагат тялото в


стремежа му към здраве и живот. Нашата енергия винаги е насочена към здраве, макар да живеем нездравословно. Например, ако изречем лъжа, нашето енергийно поле ще съобщи на другия „енергийния факт", че не казваме истината. Енергията не може да лъже и не лъже.

Доверете се на своето първо възприятиеКогато получавате интуитивно възприятие за себе си или лицето, чието енергийно поле

тълкувате, внимавайте за всеки образ, който изниква в съзнанието ви. Повечето хора търсят успокоение, а не здравен съвет, защото обикновено очакват сигурност от бъдещето и се страхуват от неизвестността. Така може да се изкушите и да отминете някой обезпокоителен образ, който не отговаря на желанията ви или на тези на човека, когото преглеждате. Повечето хора, които идват при мен за мнение, вече инстинктивно са почувствали, че нещо със здравето им не е наред, но се надяват да дам друго обяснение на техните съмнения, например очакват да им кажа: „Намирате се в период на естествена промяна в организма, но физически няма причини за безпокойство". Важно е обаче на хората да се казва истината, а не това, което искат да чуят. Многократно ми се е налагало да повтарям отново и отново неблагоприятна интуитивна диагноза пред хора, търсещи помощта ми. Техните интуитивни способности заслужават не по-малко доверие от моите; тези хора знаят, че са болни. Но тъй като не изпитвам техния страх, моята интуиция тълкува данните им по-обективно.

Хората трябба да осъзнаят страха си и да се изправят срещу него. Да вземем за пример мъжа, „прострелян в сърцето". Струвало му се, че е по-безопасно да не се противопоставя на невярната си съпруга само заради своите подозрения. Вместо да довери на вътрешното си чувство, той насочил обидата и гнева си към тялото си, които в крайна сметка се проявили като болка в гърдите. Неговото тяло и дух се мъчели да го разбудят за необходимостта да се заеме с изневярата на съпругата си, но както много други хора, се надявал, че ако си затваря очите, нещата ще се оправят. Неговото тяло обаче, разкри, че истинската цена на този „безопасен" подход е здравето му. Историята на този мъж показва колко силни всъщност са интуитивните усещания и как успяват да ни накарат да превъзмогнем ограниченията на предубежденията и ни подтикват да вземем мерки за здравето си.

В живота понякога има много страдания и трябва да сме достатъчно силни в духовно отношение, за да ги понесем. Ние в Западния свят често си представяме погрешно Божия проми-съл за нас и очакваме да живеем в удобства и безгрижие. Измерваме намесата на Бога в нашия живот според благосъстоянието ни, вярваме, че Бог е с нас, когато молитвите ни са чути. Но нито Бог, нито Буда, нито който и да е друг духовен водач не одобрява безметежния живот и не го обещава. Духовните учения ни насърчават да се развиваме, въпреки страданията, тъй като точно те са нашите духовни уроци. Ако развием интуитивните си способности, ще прозрем по-ясно поуката в нашите преживявания.

Настройте се за размисълНяма универсална формула за развитие на интуицията. Някои хора достигат до нея чрез

медитация или чрез усъвършенстване на някой свой талант или предпочитан спорт. Често съм чувала да казват, че интуицията е резултат от духовна нагласа, но не е точно така. Всеки има интуитивна способност, помагаща му да се справя с живота, така че тя не е духовна цел. Настроението за размисъл или медитативната нагласа улесняват интуитивните възприятия. Обективното отношение ще ви помогне да изтълкувате възприятията, които получавате и да ги поставите в символно-духовен контекст!

Обективността е ключът към успехаОпитът ме научи да различавам субективните от обективните впечатления; моят показател

за вярна интуиция е липсата на чувство. Според мен, ясно възприятие е онова, което не е свързано с емоционална енергия. Ако почувствам вълнение, разглеждам възприятието като „заразено". Но лицето, което преглеждате, често е възбудено от вашите възприятия.

Според мен, възприятията не са слухови или зрителни. По-скоро те са като бързо преминаващи мисловни образи, слабо наелектризирани. Когато изследвам нечие тяло, спирам се на всеки енергиен център и чакам появата на образ. След около 5 секунди процесът започва, продължава да се разгръща и спира от само себе си. Времетраенето е различно за всеки човек; преглеждането на някои хора изисква почти час, докато при други отнема по-малко от десет минути.


От време на време попадам и на лица, на които не мога да помогна. Мога само да размишлявам защо е така. Няколко пъти имах чувството, че не разбират нищо от това, което им казвам, а в други случаи оставах с впечатление, че лицето очаква да получи точно определен отговор, какъвто не можех да дам, като например защо бракът му се е провалил. Също така на практика съм безполезна за когото и да било, ако съм изтощена или ако умът ми е зает с нещо дълбоко лично.

Ако искате да се научите да тълкувате човешката енергийна система, първо трябва да изучите основните принципи на тази дейност и след това да придобиете практически опит. Тази книга ви дава обща теоретична представа и някои насоки в изучаването на собствените интуитивни възможности. Длъжна съм обаче да подчертая, че развивайки своето умение и изпробвайки го в своя живот, трябва да вярвате на своите инстинктивни реакции.

Първи принципБиографията се превръща в биология

Според енергийната медицина, нашето същество е израз на историята на живота ни. Телата ни са книга, в която всяка глава, ред или стих разказват за някакво събитие или връзка. Нашата биология е живата, дишаща биография, в която са записани добрите ни страни, слабостите ни, надеждите и страховете ни.

Всяка ваша мисъл е преминала през биологичната ви система и е активизирала в отговор физиологична реакция. Някои мисли са като електрически удар, предизвикващ реакция в цялото тяло. Страхът например, активизира всяка система в тялото ви: стомахът ви се стяга, пулсът ви се ускорява, обливате се в пот. Мисъл, изпълнена с любов, може да успокои цялото тяло. Някои мисли са по-неуловими, а има и подсъзнателни, много мисли нямат значение и преминават през тялото без следа и без да ангажират съзнанието - тяхното влияние върху здравето ни е минимално. Всяка съзнателна мисъл, но и много подсъзнателни, предизвикват в отговор физиологична реакция.

Всички наши мисли, независимо от тяхното съдържание, най-напред навлизат в организма ни като енергия. Онези, които носят емоционална, мисловна, психологическа или духовна енер-гия, произвеждат биологични ответни реакции, чийто резултат се запазва в клетъчната ни памет. По този начин нашата биография се вплита в биологичната ни система - бавно, постепенно, всеки ден.

Случаят с един млад пациент на Норм е красноречив пример за това, как протича този процес. Норм ми се обади по телефона за консултация на пациент - зъболекар, който чувствал об-що неразположение и нарастващо изтощение. Имал остра болка отдясно, в коремната област и бил много депресиран.

Непрекъснато нарастващото изтощение нарушава мисленето, чувствата стават хаотични, което е енергиен симптом за нередност в тялото. Повечето хора не го възприемат като симптом, защото не е болезнено в истинския смисъл на думата. Но ако изтощението продължава, дори когато човек спи повече, тялото се опитва да съобщи, че човекът е „енергетично болен". Навременно действие в отговор на това послание, когато болестта все още е в енергийния си стадий, често пъти предотвратява развитието й.

Депресията е друг симптом, който показва, че не всичко е наред, В клиничната практика, депресията обикновено се разглежда като емоционално и психично разстройство. Продължителната депресия обаче, често предхожда развитието на физическата болест. На езика на енергията, депресия буквално означава изтичане на енергия - или на жизнена сила - без участие на съзнанието. Ако енергията беше пари, депресията е като да отвориш портмонето си и да обявиш: „Не ме е грижа кой взема парите ми и как ги харчи." Продължителната депресия неминуемо предизвиква хронично изтощение. Ако не ви е грижа кой харчи парите ви и как, неминуемо ще се разорите. По същия начин, без енергия, не можете да поддържате здравето си.

Докато преглеждал своя пациент - зъболекар, Норм почувствал че мъжът се разболява. Заради коремната болка му направил изследвания за рак на панкреаса, но те били отрицателни. И така, той ми се обади за консултация. Както обикновено ми съобщи само името и възрастта на пациента и не каза нищо за болката и за предположенията си. При оценката видях, че дясната страна на тялото на пациента, около панкреаса, произвежда токсична енергия. Казах на Норм, че този човек носи бремето на огромна отговорност, и това чувство му причинява непрекъснато


страдание. Измъчва го чувството, че не може да живее, както би желал, и това чувство го е обсебило. (Всички ние имаме недобри чувства и мисли, но очевидно те не причиняват винаги сериозно физическо заболяване. За да се появи една болест, отрицателната емоция трябва да преобладава, какъвто беше случаят с този млад зъболекар.)

След като споделих мнението си с Норм, му казах, че пациентът има рак на панкреаса. Норм призна, че вече имал такова подозрение, но изследванията се оказали „чисти". Сбогува се и се върна към своя пациент. Препоръчал на зъболекаря да прецени как се чувства в своята работа. По всяка вероятност го е посъветвал да направи някакви промени, за да постигне онова, което желае. Пациентът признал, че иска да прекрати работата си като зъболекар и да се заеме с нещо друго, но му се струва невъзможно да го направи заради последиците, които неговото решение щяло да има за подчинените му. Норм не му съобщил, че има енергийната честота на рак на панкреаса, но разговарял с него за разочарованието му от професията и се опитал да му помогне да промени своята негативна нагласа. За нещастие, мъжът бил неспособен да последва съвета на Норм. Той разбирал отговорността като задължение да се грижи за другите до себеотрицание и не можел да промени светогледа си и да оцени своята значимост и себеосъществяване. Две седмици по-късно, личният лекар на този млад мъж повторил изследванията за рак на панкреаса. Този път се оказали положителни. Мъжът бил опериран веднага, но четири месеца след операцията починал.

Понякога е необходимо голямо усилие, за да променим нагласата си и да дадем възможност на тялото ни да оздравее. Този зъболекар не можел да приеме, че професионалната му обремененост и чувство за безизходица са променили неговата биохимия и здраве, докато за другите било лесно да разпознаят тези модели у него. Но да приемете мисълта, че всяка част от вашия живот - от физическата ви история до взаимоотношенията ви с всяко становище, мнение, или убеждение, което носите в себе си - засяга биологичния ви строеж, е само част от лечебния процес. Вие също така трябва да накарате това разбиране да премине от мисловно на физическо ниво, да усетите истината вътрешно, на клетъчно ниво, и да й повярвате изцяло.

Много лесно е да научите нещо ново и да прилагате това знание случайно. Когато казвам „биографията става биология", имам предвид, че участваме до известна степен в създаването на болестта. Но - и това е много съществен момент - не трябва да злоупотребяваме с тази истина, като се самообвиняваме за заболяването си. Рядко хората избират съзнателно да се разболеят. По скоро болестите се развиват в резултат на поведенчески модели и нагласи, които не осъзнаваме, че са биологично отровни дотогава, докато не проявят действието си. Чак, когато болестта ни принуди да преразгледаме своята нагласа, започваме да разбираме, че нашите всекидневни, изпълнени със страх или горчивина душевни състояния всъщност са биологични негативни субстанции.

Наистина всички ние имаме негативни мисли и чувства, но не всеки негативизъм поражда болест. За да се създаде едно заболяване, негативните емоции трябва да са преобладаващи, а онова, което ускорява процеса, е да знаете, че негативната мисъл е отрова и въпреки това да й разрешавате да вирее в съзнанието ви. Например знаете, че трябва да простите на някого, но решавате, че гневът ви дава сила. Ако позволите гневът да ви обсеби, увеличавате вероятността да се разболеете, защото енергийният резултат от една натрапчива идея е безсилието. Енергията е сила, и препращате енергия към миналото като не забравяте, а болезнените преживявания изсмукват сила от днешното ви тяло и това може да доведе до болест.

Силата е главното при изцелението и запазването на здравето. Нагласи, които създават чувство на безсилие, не само водят до понижена самооценка, но изпразват физическото тяло от енергия и отслабват общото здраве. Така следващият принцип за разглеждане е значението на силата за здравето.

Втори принцип: Личната сила е необходима за здраветоЕдин ден Норм ми се обади, за да прегледам жена, страдаща от депресия и хронична болка

в областта на шията и долната част на гърба. Попита ме дали би имала полза от някои от видовете електромагнитна терапия. Отговорих: „Абсолютно никаква. Няма достатъчно сила в своя организъм, за да се подобри с тези средства."

За първи път се изказвах за нечия сила във връзка с лечението. Норм ме помоли да поясня какво имам предвид и едва тогава осъзнах какво съм казала. В този миг видях човешката


енергийна система в съвсем различна светлина като проявление на силата на индивида.Обясних на Норм, че душевните нагласи на тази жена са я довели до загуба на жизнена

сила. Чувства се непълноценна, казах аз, винаги търси одобрение и изпитва огромен страх от самотата. Нейната самооценка се основава единствено на възможността да контролира другите - на първо място децата си. Нейните страхове и недостатъци са като „черна дупка", която магнетично привлича всеки, особено нейните деца - само за да ги срази. Непрекъснато критикува своите деца в старанието си да ги държи в подчинение, тъй като за слабите деца е трудно да напуснат семейното гнездо. Открива недостатъци във всяка тяхна изява, било в учението или спорта защото, ако ги подкрепи емоционално, рискува да ги направи силни. Тъй като контролирането на другите изисква огромен разход на енергия и защото никога истински не се е чувствала господар на положението, непрекъснато е изтощена. Хроничната й болка също е резултат от неспособността да контролира другите. Когато дошла в кабинета на Норм, изглеждала като човек, претърпял поражение.

Тази жена не можела да се помири с неизбежността децата й да напуснат дома, но отрича да е действала по друг начин, освен в техен интерес. В своите собствени очи е добра майка, за-щото осигурява на децата си чист дом, здравословна храна и прилично облекло. И въпреки това, систематично спъвала емоционалното им развитие - факт, който тя не приема.

Тъй като традиционните медицински терапии не й бяха помогнали, Норм обмисляше алтернативен подход, включващ физиотерапия, стимулация на мозъка с електричество, цветова и светлинна терапия. Осъзнах, че ако се приложат тези способи на лечение, тя може да получи подобрение за седмица или може

би месец, но няма да се излекува напълно, докато не се откаже от патологичната борба за надмощие.

Този следобед разбрах, че за успеха на една алтернативна терапия е наложително пациентът да има вътрешно понятие за сила - способност да поражда душевна енергия и лични чувства, като например вяра в своите възможности и способност да се справя сам с живота. Тази жена имаше само външно понятие за сила, която черпеше от външен източник - своите деца. Определено можеше да посещава психотерапевтични сеанси. Но ако откажеше да приеме истината за себе си, щеше само най-редовно да се оплаква по един час всяка седмица, без терапевтичен резултат. Както М. Скот Пек посочва в “Хора на лъжата" и в „Изкуството да бъдеш Бог", да разберем и приемем истината за себе си, за своята роля в създаването на собствените ни проблеми и за това как се отнасяме към другите, е жизнено важно за оздравяването.

Случаят с тази жена ми помогна да получа прозрение за ролята на силата в нашия живот и в нашата енергийна система. Силата е в основата на човешкия опит. Всички наши нагласи и убеждения, позитивни или негативни, са само продължение на начина, по който разбираме, използваме, или не използваме силата. Никой от нас не е свободен от проявленията на силата. Опитваме се да се справим с чувството за непълноценност или безсилие, да държим под контрол хора и ситуации, убедени, че това ни прави силни, или оставяме чувството за сигурност (синоним на сила) да определя личностните ни взаимоотношения. Много хора, изгубили нещо, което за тях е олицетворение на силата - пари, работа, игра или човек, който им е давал самочувствие - съпруг или любовник, родител или дете - развиват болест. Във връзката ни със силата се корени нашето здраве.

Да разгледаме първия принцип - биографията се превръща в биология - заедно с втория принцип - личната сила е необходима за здравето. Силата е посредник между нашия вътрешен ду-шевен свят и външния свят и като посредник ги свързва с езика на митовете и символите. Да вземем най-често срещаният символ на силата - парите. Когато човек възприема парите като олицетворение на сила, тяхното придобиване и управление става символ на здравето на този човек: когато жената се сдобие с пари, нейната биологична система приема сигнали, че в тялото й нахлува сила. Умът й предава подсъзнателното съобщение: „Имам пари. Следователно съм в безопасност, осигурена съм. Имам сила и всичко е наред." Това позитивно съобщение, предадено на биологичната система, поражда здраве.

От само себе си се разбира, че да натрупаш много пари, не е гаранция за здраве, но бедността, безсилието и болестта несъмнено са свързани помежду си. Когато ви е трудно да печелите пари или внезапно ги загубите, биологичната ви система може да отслабне. Спомням си


един човек, който в средата на осемдесетте години превръщаше в пари всичко, до което се докоснеше. Компанията му преуспяваше и той имаше енергия за десет души. Работеше до късно, общуваше с различни хора до сутринта, след което се явяваше на работа пръв, винаги бодър, ентусиазиран, способен да се справи с всяка задача. После, през октомври 1987 фондовата борса се срина и компанията му фалира заедно с нея. След няколко месеца здравето му се влоши. Получи мигрена, после ишиас и най-накрая много сериозно чревно заболяване. Не можеше повече да понася стоенето до късно, нито своята светска програма и се оттегли от всички дейности, освен от свързаните с оцеляването на финансовата му империя.

Този мъж не съзнаваше, че мерило за здравето му са парите. Но когато се разболя, веднага осъзна връзката. Разбра, че за него парите означават свобода и възможност да води живот, за който винаги е мечтал. Когато загуби богатството си, загуби своята сила, и само за няколко седмици „биологията" му също се срина. Усилията и напрежението, свързани с възстановяването на банкрутирала компания биха обезсилили всеки, но равният по сила стрес, когато предприятието беше във възход, му даваше сила.

Всеки от нас има много символи на силата, и всеки един от тези символи има биологичен аналог. За зъболекаря с рак на панкреаса символът на силата е бил неговата работа. Но тъй като постепенно намразил работата си, губел сила всеки ден. Изтичането на сила предизвикало биологична ответна реакция, която продължила до формирането на злокачествено заболяване.

Нашият живот се гради около символи на силата: пари, власт, звание, красота, сигурност. Хората, които изпълват живота ни, и изборът, който всеки миг правим, са израз или символ на нашата лична сила. Често ни се иска да предизвикаме човек, за когото мислим, че притежава по-голяма сила от нас, но бързо се съгласяваме с всичко, защото вярваме, че нямаме сила да се противопоставим. В безброй ситуации и връзки, за да се прояви силата, е необходимо споразумение: кой я има и как да запазим своя дял от нея.

Да овладеем символичния език на енергията означава да се научим да анализираме проявлението на силата в себе си и другите. Енергийната информация винаги е достоверна. Човек на думи може публично да се съгласи с нещо, но неговата енергия ще каже какво изпитва в действителност и истинските му чувства ще намерят някаква символична форма на изява. Нашите тела - биологично и духовно, винаги търсят начин да изразят истината и винаги успяват.

Трябва да осъзнаете какво ви дава сила. Идентифицирайте своите символи на силата, установете какво е взаимоотношението, символично и физическо, между вас и тези символи, об-ръщайте внимание на всяко съобщение, което вашето тяло и интуиция ви изпращат за тях, и ще улесните излекуването на която и да е болест.

Трети принцип: Сами можете да си помогнете да оздравеетеЕнергийната медицина е холистична философия, която учи: “Аз съм отговорен за

изграждането на моето здраве. Следователно на някакво ниво съм участвал в пораждането на тази болест. Мога да участвам в преодоляването на тази болест, като лекувам себе си, което означава едновременно да лекувам своето емоционално, психично, физическо и духовно същество.”

Лечението на физическо страдание не винаги означава, че емоционалното и психично напрежение, които са част от болестта, също са били намалени, така че съществува възможност болестта да се възобнови. Лечението е пасивен процес, т.е. пациентът прехвърля своята отговорност върху лекаря и предписаната терапия, вместо активно да се бори за своето здраве. Целебният процес е активна душевна дейност, която включва изследване на собствените нагласи, спомени и убеждения, за да се отстранят всички негативни модели, които пречат на пълното емоционално и духовно оздравяване. Тази душевна дейност неизбежно изисква човек да преосмисли влиянието на външните фактори, да преразгледа живота си и така да подтикне волята си. Необходимо е волево усилие, за да разберем и приемем истините за живота си и да осъзнаем как да използваме енергията си. Това е пътят, по който ще започнем да сътворяваме любов в себе си, истинско самочувствие и здраве.

Езикът на традиционната медицина е някак войнствен за разлика от езика на енергийната медицина: „Пациентът е бил атакуван от вирус", или „Някакво вещество е поразило клетъчната тъкан и е довело до злокачествени образувания." Теорията на традиционната медицина смята пациента за невинна, или напълно безпомощна жертва на нападение без предизвикателство.

В традиционната медицинска терапия пациентът изпълнява предписана от лекаря програма,


така че отговорността за лечението носи лекарят. Дали пациентът сътрудничи на този, който се грижи за неговото здраве, положително се отбелязва по време на такава терапия, но се приема, че нагласата на пациента е без значение за процеса - лекарствата и хирургията трябва да извършат необходимото. При холистичните терапии е съвсем различно - готовността на пациента да участва пълноценно в своето лечение е необходимо условие за успешно оздравяване!

Холистичната и традиционната медицина отразяват два различни вида отношение към силата: активно и пасивно. Лечението с лекарства при традиционната медицина не изисква съзнателно участие от страна на пациента, но ефектът на една холистична техника като визуализацията се усилва от активния, ангажиран пациент. С други думи, установява се енергийна връзка между съзнанието на пациента и лечебните възможности на терапията, а понякога дори и на терапевта. Когато пациентът е пасивен - с нагласа „ще го изтърпя" - не оздравява напълно; дори и да оздравее, може никога да не се справи напълно с източника на своята болест.

Пасивният консуматор на енергияМайката с депресия и хронична болка в областта на шията и гърба е пример за човек, който

има само пасивна сила. При тази зависимост личността чувства, че трябва да получава енергия от външната среда, от друг човек или чрез друг човек. Тя мисли, съзнателно или несъзнателно: ,,Сама съм нищо." Такъв човек иска да придобие сила чрез пари, обществено положение, политическа, обществена, военна, религиозна власт и връзки с влиятелни хора. Тя не изразява непосредствено собствените си потребности, а умело манипулира всички около себе си, за да се възползва.

При съприкосновението ни с външния свят енергийната ни система може символично да се разглежда като електромагнитни вериги. Тези вериги преминават през нашето тяло и ни свързват с всичко, което ни заобикаля и с другите хора, или с други „силови обекти", така че можем да „черпим" от тяхната енергия. Нашата връзка със силовия обект, обаче отнема известно количество енергия от нашето поле, която отива в полето на обекта.

Фиг. 1 Енергийни вериги преминават през тялото на индивида и се свързват със силов обект

Отначало мислех, че тези енергийни вериги са символични, но се убедих, че са реално съществуващи силови линии. Толкова често чувам хора да казват, че не могат да се „откачат" от някой човек или преживяване в тяхното минало. Някои хора отбелязват, че се чувстват „изцедени", след като са били с определен човек или са попаднали при определени обстоятелства. Тези обикновени думи всъщност се доближават повече, отколкото предполагаме до истината за взаимодействието на нашето енергийно поле с външната среда. Когато хората казват, че не могат да се „откачат" от някого или нещо в негативен смисъл или се отъждествяват с външен обект, те несъзнателно поставят интуитивна диагноза - определят по какъв начин губят енергия. Такива хора наричам пасивни консуматори на енергия.

Някои хора са пристрастени към получаването на енергия отвън. Каквато и да е


Пари

Хора, които трябва да контролирам

Хора, на които не мога да простя

Хора, от чието одобрение се нуждая

Енергийни вериги

зависимостта - лекарствена, алкохолна или потребност да контролираш другите - енергийните вериги на тези хора са така цялостно свързани с обекта, че не могат повече да използват своите собствени мисловни способности. Един случай, който илюстрира трагичните последици от такава зависимост, ми направи впечатление по време на мой семинар в Дания за HIV-позитивни и болни от СПИН. Жена на име Ана се беше заразила с вируса на СПИН в резултат от професията си - проститутка. Държеше се като малко момиче и беше изключително дребна на ръст. Накуцваше, защото четири седмици по-рано няколко от ребрата й били счупени от „клиент".

По време на семинара обяснявах какво трябва да прави човек, за да излекува сериозна болест. Споменах, че зависимостта от цигари, дрога и алкохол компрометират индивидуалния ле-чебен процес. През междучасието Ана дойде при мен и каза: „Но, Каролайн, какво лошо има в това, човек да изпушва една-две цигари на ден?" Когато я погледнах, осъзнах, че ако в този момент имах лекарство за СПИН в едната си ръка и цигара - в другата, и й кажех да вземе, което пожелае, разумът й щеше да избере лекарството за СПИН, но всички нейни енергийни вериги щяха да се отправят към тази единствена цигара.

Длъжна съм отново да подчертая: обектите, към които пасивните консуматори на енергия включват своите енергийни вериги, са хора или неща, на които са подчинили силата си - по-специално способността да се контролират. За Ана беше по-важно да пуши, отколкото да се излекува. Несвикнала да прави свободен избор, който да й даде сила, тя беше зависима, тъй като доброволно беше предоставила своята енергия в ръцете на други - най-често на нейния сутеньор или на цигарите - двата силови обекта, които я контролираха изцяло. Лечението беше недостъпно за нея, защото силата й беше извън границите на нейното физическо тяло.

Не е лесно разумът ни да се състезава с чувствата. Ана знаеше много добре, че и занаятът, и цигарите са опасни за здравето й. Но въпреки това, желаеше страстно да пуши, защото вярваше, че това я успокоява, и оставаше обвързана със своя сутеньор, защото вярваше, че се грижи за нея. Разумът на Ана беше разбрал емоционалната й зависимост и тя се опитваше да преговаря относно лечебния процес, като твърдеше, че две цигари не биха могли да увредят здравето й. Неспособна да преодолее пристрастеността си, Ана не можеше да си възвърне лечебната сила.

Не разумът, а нашите чувства определят как да черпим сили. Известната поговорка: „Сърцето има основания, които разумът не познава”, много точно отразява същността на тази ди-намика. За пасивните консуматори на енергия е изключително трудно да използват интуицията си. Тяхната самооценка (чувството за собствено достойнство) толкова зависи от мнението на техните силови обекти, че те автоматично анулират всяка информация, която собствената им интуиция предава. Интуицията изисква да се отнасяме с внимание към възприятията си. Ако се нуждаете от чуждо потвърждение за тях, спъвате неимоверно способността си да схващаше интуитивно.

Тъй като лечението не търпи уговорки, за пасивните енергийни консуматори то е много по-голямо предизвикателство, отколкото за хората, които притежават активна сила. Лечението е преди всичко индивидуална задача. Никой не може да се лекува от името на друг. Можем да подпомагаме другите, но никой не може да прости на някого от името на друг човек. И никой не може вместо друг да забрави болезнените спомени или преживявания, за да се излекува. Тъй като по същество пасивната сила е „сила чрез зависимост", пасивният консуматор на енергия не може да се освободи или изолира от обектите, които всъщност изцеждат енергията му. Този тип хора като че ли са програмирани за традиционна медицинска терапия. Това не винаги е лошо: традиционната терапия е най-подходящата форма на лечение за тях, тъй като са пасивни.

Пренасочване на енергиятаПовечето хора, които посещават моите семинари, идват защото съзнават, че трябва да

променят своя живот. Някои се страхуват да напуснат партньора си или работата си, докато други се опитват да намерят начин да живеят при обстоятелства, несъвместими с емоционалните им потребности. Колко пъти съм чувала хора да казват: „Мисля че бях по-добре, преди да осъзная колко съм бил нещастен?”

Но щом веднъж осъзнаем своите емоционални потребности, вече е невъзможно да ги забравим. Ако осъзнаем кой е източникът на всяко нещастие, не можем да търсим причината другаде. Трябва да избираме. Способността да извираме е действена сила - а усещането, че я притежаваме, е вълнуващо, но и заплашително, защото ни кара да искаме да променим онези стра-ни от своя живот, които вече не са уместни. А промяната ни насърчава да обмислим защо се


чувстваме неудовлетворени и в други аспекти.Да променим живота си често пъти е трудно, защото сме обвързани с норми, които

предаността ни задължава да спазваме. Обикновено се научаваме да бъдем предани в своята семейна среда. Верността към себе си, обаче, е съвсем различна добродетел, и придържането към нея може да предизвика огромни промени в семейството. Например, може да накара една жена, решена да бъде вярна на себе си, да признае, че не желае повече брака си. Ако каже на своя съпруг, ще й бъде отговорено: „Помисли за децата." Този случай е най-обикновен пример за конфликт между предаността към групата и верността към себе си. Ако сме неудовлетворени, може известно време да се стараем да уважаваме изискванията на предаността към групата и да избягваме да мислим за личните си емоционални потребности. Но идва време, когато нашето емоционално тяло започва да прелива, така че разумът не може повече да заблуждава сърцето. Нещастната съпруга или изпада в нарастваща депресия като остава в семейството, или иска развод, но изпълнена с чувство на вина, че не е била предана към групата - нейното семейство. Наистина няма много начини да предявим личните си потребности в условия, създадени преди да осъзнаем какви са личните ни потребности.

Джули посещаваше мой семинар, защото страдаше от рак на яйчниците и гърдата. Бракът й от няколко години беше нарушен. Искаше да се излекува, но живееше с мъж, който се отнасял към нея с пълно пренебрежение - още на третата година от брака им. Често казвал на Джули, че дори само видът й го отблъсква, въпреки че тя беше изключително привлекателна жена. За да спечели одобрението му, гладувала и спортувала постоянно. Описа себе си като ловък манипулатор, който си служи с измама, за да се справи с брака си, въпреки, че не постига желания ефект. Когато искала съпругът й да й обърне внимание, измисляла интересни истории за хора, които уж била срещнала, докато пазарувала. Веднъж му телефонирала в службата със стъкмена история за това, как едни мъж се опитал да я изнасили, докато бягала за здраве. Каквото и да съчинявала, не успявала да събуди нито интереса, нито уважението му.

Парите били друг повод за разногласия между тях. Въпреки че съпругът на Джули получавал много висока заплата, й давал мизерна сума, искайки сметка за всеки цент. Въпреки това унижение, Джули никога не помислила да си намери работа, за да има свои доходи, убедена, че няма никакви умения.

Сексуалният им живот приключил две години след женитбата. Усилията на Джули да запази поне тази част от брака си, довели до нови унижения. След диагнозата рак, нейният съпруг отказал да спи в едно легло с нея. Отхвърлена, тя започнала да спи на пода пред спалнята. Всяка сутрин той буквално стъпвал върху нея на път за банята, като понякога плюел върху й, когато поглеждала нагоре и молела за помощ.

Попитах я защо не го е напуснала и Джули отговори, че никога не се е грижила за себе си емоционално и финансово и че сега, повече от всякога, се нуждае от човек, който да се грижи за нея. Винаги когато говореше за своя съпруг, лицето й придобиваше странно изражение, сякаш беше омагьосана, и казваше, че той е грижовен съпруг, който просто е пренапрегнат от своята ра-бота. Всъщност я обичал, добавяше тя; само дето му било трудно да покаже чувствата си.

Когато предложих на Джули да отиде на психотерапевт, тя каза, че според нейния съпруг никой не бил видял добро от тях и затова не би отишла. Казах й също, че известна доза сила би могла да се върне в тялото й, ако приема храни, подходящи за нея, като й предложих интензивен витаминен режим и здравословна диета. Отново Джули отговори, че ако съпругът й одобри тези предложения, ще ги изпълни.

От гледна точка на енергията е важно, че Джули беше развила рак в своята женска полова система - първо в яйчниците, после в гърдата. Нейната болест беше символичен израз на чув-ството, че е отхвърлена като жена. Както ще прочетете в следващата глава, нашите полови органи съдържат биографичната ни енергия, по точно тази на нашите взаимоотношения с хората, както и начина ни на съществуване във външния свят. Джули не можеше да почувства някаква лична сила, защото виждаше в съпруга си източник на своята сигурност; нейната биология постоянно получаваше „сигнали за безпомощност''. Джули почина същата година.

Активният тип личности са съвсем различни от подчинените хора като Джули. Те се мотивират, като вярват, че грижата за собственото им същество е първостепенна и техните енергийни вериги са свързани със съзнателната дейност, силата и емоционалната устойчивост.


Тези, които намират мотивите в себе си, са в състояние да правят каквото е необходимо, за да поддържат баланса на тялото, ума и душата.

Фиг.2: Енергийните вериги, преминаващи през тялото на жената към нейния съпруг

Забележка: Тъй като тази жена е изцяло зависима от своя съпруг, всички нейни енергийни вериги са свързани с неговото енергийно поле. В резултат на този дисбаланс жената няма енергия да поддържа своето тяло в добро здраве и едновременно с това създава у своя съпруг чувство „че се задушава".

Подобно на Джули, Джоана имаше непълноценен брак и разви рак на гърдата. Въпреки че нейният съвместен живот не беше толкова ужасен като този на Джули, също имаше своите проб-леми. Съпругът на Джоана, Нийл, поддържал връзки с няколко други жени. Джоана знаела за това, но се опитвала да не обръща внимание. В своя опит да живее с неговата изневяра, започнала да посещава семинари за самопомощ. Чрез тези семинари разбрала, че поведението на Нийл нарушава нейните лични емоционални граници. Преди да започне да ги посещава, Джоана не била помисляла за смисъла на личните емоционални граници. Омъжила се, както повечето хора, с представата, че двама души трябва да станат една емоционална система.

Джоана скоро разбрала, че нейният рак на гърдата, който се появил в област от тялото, свързана с даването и кърменето, ще се излекува, само ако започне да уважава себе си, ако развие чувство за собствено достойнство. Все повече придобивала вътрешна представа за себе си като за силна личност. Когато разбрала, че е индивидуалност, установила връзка със себе си -нещо, което по-рано й се струвало невъзможно, тъй като представата й за нея самата винаги изискала съпруг.

Когато осъзнала собствените си потребности, упражнила своята нова вътрешна власт, като въстанала срещу Нийл, и поискала от него да спазва брачната клетва. Той обещал да промени поведението си, но след по-малко от месец забравил обещанието си. Джоана накрая разбрала, че не може да го промени - и че самата тя се е променила толкова много, че не може повече да понася неговите емоционални престъпления. Ако искала да излекува своето раково заболяване, трябвало да се отстрани от ситуацията, която разрушавала здравето й. Развела се с Нийл и оздравяла от рака.

Поддържащите групи за тежкоболни хора често им помагат да се самоопределят по нов начин. Признавайки своите потребности и анализирайки своя живот от тази гледна точка, те приемат, че положението, което се намират, не е нито приемливо за личността, в която постепенно се превръщат, нито спомага за излекуването им. Те осъзнават, че трябва да предприемат нещо, за да се променят. В процеса на лечение те се научават да се „изключват" от нещата и хората, които изчерпват силата от телата им.

Необходимостта от промяна превръща лечението в заплаха за много хора. Те знаят, съзнателно или несъзнателно, че да изключат своите енергийни вериги от силовите обекти означава да се сбогуват с тях. Изпадат в бездействие, при което искат едновременно да се изключат от своя силов обект и да останат свързани с него. Някои хора свършват с това, че се опитват да живеят в два паралелни свята, като само отчасти обитават този, който повече не ги устройва, и никога изцяло не преминават в другия. Получава се така, че много хора пътуват към лековития извор, но веднъж пристигнали там, установяват, че всъщност не могат да пият от него.

Лечението изисква действие. То не е пасивно събитие. Ние трябва да използваме своите вътрешни, душевни възможности, да намерим сили и да обърнем гръб на остарелите си възгледи и модели на поведение, да подходим към себе си по нов „здравословен” начин - да станем от болничната постеля и да тръгнем по своя път.


съпругасъпруг

Символното зрениеТака както във Втора част описвам отпечатъците на силата, вплетени в нашата психика и

биология, опитайте се сами да направите оценка на връзката си с всеки един от седемте енергийни центъра на своето тяло. Направете себе си обект на своя първи интуитивен преглед. В процеса на работа ще откриете, че ставате по-чувствителни към необикновения свят, който е разположен зад вашите очи. Накрая ще овладеете символното зрение, способността да използвате своята интуиция, за да тълкувате символите на силата в своя живот.

Предлагам ви изложените по-долу ръководни указания като отправна точка. Когато се стремите да разберете повече, изцелението е неминуемо. Но ви е необходим вътрешен метод за възприемане на тази информация, за да я направите полезна за вас.

На първо място поставете си за цел да се научите да тълкувате предизвикателствата в своя живот със символи. Намерете смисъл в тях. Помислете и почувствайте каква е връзката им с вашето здраве. Всеки ден обръщайте внимание на предизвикателствата, които ви се отправят, и как вашият разум и дух реагират спрямо тях. Наблюдавайте какво ви кара да губите енергия и в коя част на тялото усещате загубата. Анализирайте духовната и биологична дейност, която се извършва като следствие.

Второ, разглеждайте себе си не само като физическо, но и като енергийно същество. Енергийната част от вас е онази, която предава и записва всички ваши мисли и външни влияния. Нито за миг не забравяйте, че вашата биография става ваша биология. Придобийте навика да анализирате хората, преживяванията и информацията, която допускате в своя живот. Развиването на символно зрение започва целенасочено: съзнателно и редовно да изследвате, как общувате с външния свят, как той влияе върху вашата емоционална и физическа сила. И помнете, че ако имате лични предпочитания за начина, по който виждате –ще спъвате получаването на енергийна информация.

Трето, всекидневно провеждайте енергийно самоизследване. Когато се усъвършенствате, то ще ви отнема само няколко минути. Използвайте модела на човешката енергийна система, представен в Глава 2, за справка. Размишлявайте върху всеки енергиен център в продължение на минута или две, спокойно и обективно. Не чакайте да се разболеете, а се погрижете за здравето на своята енергийна система. Научете се да усещате напрежението, натрупано във вашето енергийно поле и вземете мерки да лекувате себе си на енергийно ниво. Направете самоизследването свой навик.

Четвърто, когато откриете изтичане на енергия, съсредоточете вниманието си само върху най-съществените неща, които ще ви помогнат да възстановите енергията си. Винаги си задавайте въпроса: „Защо губя енергия?" При лечението на неправилна енергийна или физическа координация, винаги трябва да участвате и с разума, и със сърцето си. Винаги се старайте да прониквате отвъд физическите белези на кризата. Позовавайте се на свещените истини за енергията (както са представени в Глава 2). Една или няколко от тези свещени истини имат отношение към вашата стресова ситуация, запитайте се кои от тях са изразени символно там.

Например, ако кризата ви е свързана с вашата работа, може да се позовете на свещената истина Почитай себе си. Може би затрудненията ви са свидетелство за начин на живот, който е изчерпал възможностите си. Придържайте се неотклонно към тази представа и ще се измъкнете от плуващите пясъци на илюзията - ще добиете духовната и символна яснота, която ви е необходима, за да разтълкувате обективно положението, в което се намирате и да се поучите от енергийния урок, който съдържа.

Духовното обучение ни учи да се вглеждаме в себе си внимателно - не егоцентрично, а като начин за съзнателно управляване на личната енергия и сила. И така, вашата пета задача е да научите по-скоро какво, отколкото кой изчерпва енергията ви. Разберете, че упрекът ви към човек, който според вас изчерпва енергията ви, всъщност е ваша представа, произлязла някъде от вас. Например ако завиждате на някого, важното за вас е не този конкретен човек, а сенчестата страна на вашата природа, отразена в този човек. Всъщност този човек изпълнява ролята на ваш учител. Съсредоточаването върху човека, комуто завиждате, няма да ви излекува. Само ще ви бъдат изпращани все нови и нови учители, всеки следващ по-силен от предишния. Вашата задача е да научите урока, който този учител ви преподава, а не да роптаете срещу учителя.

Ако погрешно заключите, че конкретен човек е причина да се чувствате изтощени, ще


изпитате страх и вина. Трябва повторно да се съсредоточите върху енергийния център, докато образно видите каква сила притежава този човек по отношение на вас. Щом погледнете така към урока, а не към учителя, вие ще сте се възползвали значително от символното зрение: ще разберете истината, която ви е била предадена чрез предизвикателството.

Шесто, опростете своите изисквания към лечението. Изискванията към лечението на която и да е болест по същество са еднакви. Мислете за болестта като за енергийно разстройство - почти като за техническа неизправност. Щом веднъж определите коя свещена истина се отнася за вашия случай, организирайте своя вътрешен лечебен процес около поуките от тази истина. Съчетайте своето вътрешно лечение с подходяща традиционна медицинска терапия и спазвайте своята програма. Протегнете ръка за подкрепата, от която се нуждаете, и използвайте тази подкрепа правилно. Помнете, че задачата ви е да се избавите от своите рани, а не да живеете с тях, не губете време да мислите, да действате и да се молите като жертва. Чувството, че сте жертва, само утежнява болестта и ако се превърне в постоянно състояние на съзнанието, само по себе си е болест.

Правете всичко необходимо, за да поддържате своето физическо тяло, например: вземайте подходящо лекарство, всекидневно правете упражнения, хранете се правилно. Едновременно с това, правете всичко необходимо, за да поддържате енергийното си тяло, например: довършете започнатата работа, простете обидите от миналото. Не се страхувайте от резки промени, за да се излекувате - напуснете работата си или се разведете, ако това са причините за вашия стрес; научете се да медитирате или да карате ски. Не става въпрос за промени на всяка цена, а за промени, които лечението изисква.

Говоренето не лекува, лекува действието. Необходимо е да се работи за поддържане на позитивна нагласа, каквато и да е болестта, но лечението изисква усърдие и постоянство. Визуализацията няма да помогне, ако я практикувате само веднъж седмично, и никой не постига добра физическа форма с едно отиване до гимнастическия салон. Лечението на тялото или на житейските трудности - или развиването на символното зрение - изискват всекидневна практика и внимание. Лечението на болестта може да ви отнеме цялото време, въпреки че бихте могли да опростите мерките, необходими за изпълнението на задачата.

Ако използвате съчетание от различни лечебни методи, различни лекари, курс с витамини или билколечение и нямате успех в лечението, може би всъщност блокирате своето собствено излекуване. Може би перспективата да оздравеете ви плаши повече, отколкото съзнавате. Може би не сте в състояние да се освободите от нещо в миналото, или вашето оздравяване би променило равновесието на силите между вас и друг човек. Помислете за това, защото явно някои болести са много по-сериозни от други, а липсата на ефект от лечението не винаги е сигнал, че блокирате своя лечебен процес. Но ако десет различни терапии и терапевти не са достатъчни, за да внесат в някаква степен подобрение в живота ви, тогава трябва да помислите за съзнателно или несъзнателно вмешателство или за твърде реалната възможност лечението ви да изисква подготовка за напускане на физическия живот.

Седмо, опростете схващанията си за духовността. Всички мои земни изследвания за небесния свят са ме довели до извода, че той е царство, което може да бъде разбрано. Ето защо, личната теология не бива да бъде усложнявана. Стремете се да вярвате само в това, което небето е определило като съществено Например:

• Всички обстоятелства могат да се променят в един миг и всяка болест е лечима. Божеството не е ограничено от човешките представи за време и пространство или от земните грижи.

• Бъдете верни на принципите си: живейте според вярата си.• Бъдете последователни. Всеки живот преминава през различни степени на трудни

промени, както и на покой. Научете се да вървите в крак с промяната, вместо да се опитвате да спрете нейния ход.

• Никога не чакайте друг човек да ви направи щастливи -щастието е вътрешна, лична нагласа и отговорност.

• Животът по своята същност е училище. Всяка случка, предизвикателство или връзка съдържат някакво послание, достойно да бъде научено или преподадено на другите.

• Позитивната енергия работи по-ефективно от негативната във всички ситуации.


•Живейте в настоящето и прощавайте на другите.Не печелим нищо, когато вярваме, че небето „мисли и действа" по сложен начин. Много

по-ефективно е да се научим да мислим така, както небето прави това - на езика на простите и вечни истини.

По всяка вероятност сме направили живота си по-сложен, отколкото трябва да бъде. Постигането на здраве, щастие и енергиен баланс се свежда до решението да се съсредоточим повече върху позитивното, отколкото върху негативното, и да живеем по начин, духовно съвместим с истината. Само тези две задължения са достатъчни да позволят на силата, която се съдържа в нашата Божествена биологична система, да влияе положително на съдържанието и посоката на живота ни.

Всички ние сме длъжни да научим едни и същи истини и да позволим на нашето Божество да работи в нас и чрез нас; това е проста задача, макар и нелека. Обстоятелствата и хората в нашия живот са различни, но предизвикателствата, които те ни поднасят не се различават, също както влиянието, което тези предизвикателства оказват върху нашето тяло и дух. Колкото по-добре научим тази истина, толкова по-бързо ще развием символното зрение - способността да виждаме отвъд илюзиите на материалния свят и да разпознаваме урока, който ни се предлага от житейските предизвикателства.

ГЛАВА 2СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ БОЖИЙ

Още от самото начало знаех, че моите интуитивни възприятия, макар и описващи физически неразположения, се отнасят главно за човешкия дух. Използвах енергийни термини, за да ги обясня на другите. Енергия е неутрална дума, която не поражда религиозни асоциации или дълбоко затаени страхове за връзката на индивида с Бога. Много по-лесно е да се каже някому „Енергията ти е изчерпана", отколкото “Духът ти е отровен", при все че повечето хора, които идват при мен, всъщност са в духовна криза. Описвах състоянието им като енергийно разст-ройство, но знаех, че не им помагам така добре, както ако правех това на езика на духа.

Обединих енергийните описания с религиозна терминология, след като осъзнах съответствията между източните чакри и западните религиозни тайнства. Това се случи неочаквано, на един от моите семинари по енергийна анатомия. По време на уводната лекция нарисувах на черната дъска седем окръжности във вертикален ред, за да изобразя силовите центрове на човешката енергийна система. Поглеждайки кръговете, изведнъж си спомних, че има не само седем чакри, но и седем християнски тайнства. В този момент разбрах, че духовните им послания са едни и същи. По-късно, когато проучвах приликите между тях, научих, че Кабалата също има седем аналогични дяла. Съответствията между тези три религиозни учения ме накараха да проумея, духовността е нещо много повече от психологична и емоционална потребност: тя е вродена биологична потребност. Нашият дух, нашата енергия и нашата лична мощ са израз на една и съща сила.

Седемте свещени истини, които тези три религиозни учения споделят, са в основата на нашата духовна мощ. Те ни учат как да насочваме своята енергия - или жизнена сила - която тече през нашия организъм. Всъщност ние въплъщаваме тези истини в своите седем силови центъра. Те са част от нашата вътрешна физическа и духовна управляваща система, и в същото време - универсална, външна управляваща система, която насочва нашето духовно поведение и здраве. Духовната ни задача в земния живот е да се научим да съгласуваме енергиите на тялото и душата, на мисълта и действието, на физическата и умствената мощ. Нашето тяло съдържа иманентния план на лечението.

В книга „Битие" от Библията тялото на Адам се описва като създадено по образ и подобие на Бога. Посланието, което тази фраза съдържа е и буквално, и символично. Тя означава, че хората са енергийни копия на Божествената сила - система от седем основни енергии, чиито истини сме длъжни да изследваме и развиваме чрез опита, наречен живот.

Когато осъзнах, че човешката енергийна система въплъщава тези седем истини, повече не можех да се ограничавам до енергийния речник и започнах да включвам духовни идеи в инту-итивните си диагнози. Тъй като нашата биологична анатомия е също и духовна анатомия, езиците на енергията и на духа, използвани заедно, пресичат най-различни системи от убеждения.


Откриват пътища за общуване между различните религиозни системи и даже позволяват на хората да се върнат към религията си, която по-рано са отхвърляли, освободени от времето на догмата. Хората на моите семинари с готовност възприемат този енергийно-духовен език, за да опишат духовните предизвикателства, които техните физически заболявания, психически разстройства и душевни страдания им отправят. Разглеждането на проблемите им в духовна рамка, ускорява процеса на лечение, защото дава смисъл и цел на кризите им. Те имат възможност да си помогнат да оздравеят; участват в изграждането на своето здраве и преизграждат своя живот. Стресът съответства на духовна криза и дава възможност за духовно обучение; можете да разберете дали правилно сте използвали и насочвали своя дух, своята лична сила почти при всяка болест.

Повечето религии и културни традиции - от митовете на старите гърци и хиндуистките учения до вярванията на китайците и на маите - приписват на човешкото съзнание, дух или сила Божествен произход. Повечето от митовете на всяка култура разказват за Божествено взаимодействие с човечеството в разкази за богове, които се съвкупляват с човешки същества и създават богоподобни или полубогоподобни деца. Това потомство въплъщава целия спектър на човешкото поведение - велики дела на сътворение, разрушение и отмъщение, дребни прояви на ревност, съперничество и накърнена гордост, трансцендентни метаморфози, секс и чувственост. Ранните цивилизации, създали тези божествени митологии, изучавали своята емоционална природа и силите, присъщи на човешкия дух. Всяка култура изразявала своите възгледи за трансформациите и преходите на всемирното духовно пътешествие - „пътешествието на героя", както е наречено от Джоузеф Кембъл.

Единствено в еврейските предания Бог-Йехова никога и никъде не е изобразен като полово същество. За Бог се казва, че има дясна и лява ръка, но описанието никога не продължава по-надолу от кръста. За разлика от други духовни традиции, евреите приписват на Йехова само някои човешки качества, запазвайки си по-голяма дистанция между себе си и своето непристъпно Божество.

Когато обаче на сцената се появява християнството, неговите все още еврейски последователи дават на своя Бог човешко тяло и го наричат Иисус, син Божи. За останалите евреи великата ерес на християните се състои в това, че отиват отвъд биологичната граница и започват своята нова теология с едно биодуховно събитие - Благовещението. В Благовещението архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че е спечелила благоразположението на Господа и ще роди син и ще го нарече Иисус. Подтекстът е, че Бог е биологичният баща на това дете. Изведнъж абстрактният Божествен принцип в юдаизма, наречен Йехова, се вселява в смъртна жена.

Християните превърнали раждането на Иисус в „биологична теология" и използвали живота му като доказателство, че човечеството е създадено „по образ и подобие на Бога". Юдеите и християните вярват, че нашето физическо тяло, по-специално мъжкото, е като това на Бога. По-късните богословски съчинения оспорват тази биологична прилика, правят ревизия и я превръщат в духовна прилика, но първоначалната идея, че биологично сме създадени по подобие на Бога, остава непроменена.

Нишката, която свързва всички митове е, че ние, човешките същества, сме длъжни да слеем своите тела със същността на Бога, че искаме да притежаваме Божественото в своята плът и кръв, в своята умствена и емоционална природа. Във вярванията по цял свят, представите за духовната природа на Божеството отразяват най-добрите човешки качества. Щом в най-добрия случай сме милостиви, и Бог е всемилостив; щом можем да простим, Бог също е всеопрощаващ; щом сме способни на любов, то и Бог е само любов; щом се стараем да бъдем справедливи, то Божествената справедливост непременно господства над нашите усилия да отсъдим кое е правилно и кое не. В източните религии Божествената справедливост е законът на кармата; в християнския свят тя е в основата на Златното правило (библейска повеля, според която човек трябва да се отнася към другите така, както иска те да се отнасят към него – Бел. Ред.). По един или друг начин, сме вплели Божественото във всички аспекти на своя живот, мисли и действия.

В днешно време много от тези, които търсят истината за духа, се стараят да водят живот, изпълнен с високо съзнание за свещеното, мъчейки се да постъпват според духовната си същност. Такъв съзнателен живот е молба, желание за духовна отговорност. То е отрицание на класическата връзка родител-дете с Бога в старите религии, и преход към духовна зрялост. Духовното съзряване включва не само развиване на способност да се тълкуват мъдрите послания на свещените


текстове, но и на способност да се разбира духовният език на тялото. Когато станем по-осъзнати и разберем въздействието на нашите мисли и нагласи - на вътрешния ни живот върху физическото ни тяло и външния живот, повече не трябва да мислим за Бог Отец, който създава вместо нас и от когото сме напълно зависими. Като духовно зрели хора можем да поемем отговорност да участваме в изграждането на своя живот и здраве. Това участие е същината на духовната зрялост - упражняването на правото за свободен избор и поемането на отговорността за него.

Упражняването на правото на избор е Божественото предизвикателство, свещения договор, заради изпълнението на който сме тук. То започва с избора какви да бъдат нашите мисли и нагласи. Ако някога избор е означавало да можем да реагираме на това, което Бог е създал за нас, то сега право на избор означава, че сме участници в това, което преживяваме - че участваме в изграждането на тялото си чрез градивната сила на своите мисли и емоции. Седемте свещени истини на Кабала, християнските тайнства и хиндуистките чакри поддържат нашето постепенно превръщане в съзнателни духовно зрели индивиди. Тези буквални и символични учения дефинират по нов начин духовното и биологично здраве и ни помагат да разберем какво ни прави здрави, какво ни разболява и какво ни лекува.

Седемте свещени истини се издигат над културните граници и на символично ниво, очертават нашия жизнен път - план, отразен в биологичната ни анатомия. Отново и отново свеще-ните текстове ни казват, че смисълът на нашия живот е да разберем и укрепим силата на своя дух - сила, която е безусловно необходима за нашето душевно и физическо благополучие. Злоупотребата с тази сила отслабва духа ни и изсмуква жизнената сила от физическото ни тяло.

Тъй като Божествената енергия е заложена в нашия биологичен организъм, всяка мисъл, която прорязва съзнанието ни, всяка надежда, която xраним, всеки спомен, който пазим, се превръща в позитивна или негативна команда към нашето тяло и дух. Великолепно е да виждаме себе си през тази призма, но е и плашещо, защото нито една част от нашия живот или мисли не е лишена от сила, нито пък ни принадлежи. Ние сме биологични творения на Божествения замисъл. Щом тази истина стане част от съзнанието ви, никога повече няма да се задоволявате просто да съществувате.

Символната сила на седемте чакриИзточните религии учат, че човешкото тяло съдържа седем енергийни центъра. Всеки един

от тези енергийни центрове съдържа универсален духовен житейски урок, който трябва да научим като се развиваме към по-висше съзнание. Едва след като бях провеждала редовни интуитивни прегледи в течение на много години, осъзнах, че инстинктивно съм се концентрирала върху тези седем енергийни центъра. Тази свещена, древна образност е забележително точна в изобразяването на човешката енергийна система, нейните навици и наклонности.

Системата от чакри е първообраз на индивидуалното развитие, преминаващо през седем различни степени. Чакрите са разположени вертикално, от основата на гръбнака до темето, което показва, че се издигаме към Божеството чрез постепенно преодоляване на притегателната сила на физическия свят. На всяка степен придобиваме по-съвършена представа за своята индивидуална и духовна сила, тъй като всяка чакра олицетворява един духовен урок на живота или предизвикателство, еднакво за всички човешки същества. В процеса на усъвършенстване на всяка чакра, индивидът придобива сила и самопознание, които стават неотделима част от неговия дух и го тласкат напред по пътя към духовното съзнание в класическото пътешествие на героя.

Следва много кратко описание на духовните житейски уроци, които седемте чакри олицетворяват (виж фигура 3):

Първа чакра: уроци, свързани с материалния свят.Втора чакра: уроци, свързани със сексуалността, работата и физическите желания.Трета чакра: уроци, свързани с еготог личността и самооценката (чувството за

собствено достойнство).Четвърта чакра: уроци, свързани с любовта, опрощението и състраданието.Пета чакра: уроци, свързани с волята и себеизявата.Шеста чакра: уроци, отнасящи се до разума, интуицията, проникновението и

мъдростта.Седма чакра: уроци, свързани с духовността.


Фиг.3: Седемте енергийни центъра или чакри в системата кундалини

Чакрите са изобразени като лотоси. Спиралите показват противоположните енергии на душата и духа: плътните енергии или по-тъмната спирала е симетрична на по-фините, духовна енергия или по-светлата спирала, като всички те трябва взаимно да се уравновесяват.

Седемте духовни уроци на живота ни насочват към по-висше съзнание. Ако пренебрегнем своето задължение и потребност да се отнасяме съзнателно към тях, енергията им може да се прояви като болест. Всъщност повечето източни духовни учения разбират болестта като изчерпване на вътрешната сила, или на духа. Съответствията между главните духовни учения потвърждават универсалното човешко изживяване на връзката между духа и тялото, болестта и лечението.

Ако вникнем в символите на седемте християнски тайнства, ще видим, че съответстват на седемте чакри.

Символната сила на християнските тайнстваРаннохристиянската църква определила седем тайнства, или официално признати ритуали,

които трябвало да бъдат изпълнявани от ръкоположени църковни наставници. Тези седем тайнства били, и все още са, религиозни церемонии, които отпечатват върху индивида - да използвам християнската терминология- отличителния белег на „благодатта или Божествената енергия". Всяко тайнство въздава по неповторим начин благодатта. Въпреки че седемте християнски тайнства са били постановени първо в Римокатолическата църква, много от тях като Кръщение, Брак и Свещенство са приети и в другите християнски традиции.

Всяко тайнство по своята същност представлява обряд, чрез който Божественото се приканва да се всели непосредствено в духа на индивида. Терминът тайнство означава ритуално призоваване на свещената сила в душата на индивида. Символният смисъл на тайнствата надхвърля религиозния и моите бележки за тях не трябва да се разбират погрешно като задължение да се приемат само от християнската институция.

Тайнствата внушават със символи изискването за духовна зрялост и за изцеление. Но те изразяват съвсем точно и това, на което трябва да се посветим през основните етапи на своя живот, за да поемем личната отговорност, която идва с духовната зрялост. Тайнствата са не само ритуали, които ни облагодетелстват, те са и изисквания, които сме длъжни да. изпълним; те са не само енергия, която получаваме, но и сили, които трябва да отдадем за другите. Да вземем например тайнството кръщение, при което членовете на семейството поемат физическа и духовна


отговорност за детето, което са дали на света. Промяната, която предизвиква у нас този ритуал като духовно зрели индивиди е да приемем символно, изцяло и с благодарност семейството, в което сме родени. Символично, кръщение също означава да почитаме себе си и своето семейство, като прощаваме на неговите членове всяка болка, която са ни причинили в детството. Силата, която се съдържа в такава прошка, е точно онази сила, която лекува тялото.

Седемте тайнства и техният символен смисъл са следните:Кръщение: да получаваш и да даряваш благодат олицетворяваща благодарността за твоя

живот във физическия свят.Причастие: да получаваш и да даряваш благодат - под формата на „нафора” -

олицетворяваща свещения съюз с Бога и с хората в твоя живот. Конфирмация4: да получаваш и да даряваш благодат, която допринася за твоята

индивидуалност и самооценка.Брак: да получаваш и даряваш благословията, която осветява съюза със себе си,

символизиращ признаването и почитането на насъщната потребност да обичаш и да се грижиш за себе си, за да можеш да обичаш изцяло друг човек.

Изповед: да получаваш и даряваш милостта на опрощението, която пречиства твоя дух от злото на желанията.

Свещенство: да получаваш и даряваш благодат, която осветява твоя път на служене. Елеосвещение: (последно миропомазване) да получаваш и даваш благодатта да се завършва

всяко дело не само преди смъртта, но и всеки ден, и която ти дава възможността да обичаш днес.Седемте степени на личното посвещение са израз на сили, които имаме и които трябва да

осъществим, сили които трябва съзнателно да използваме и прилагаме като се променяме, според изискванията на живота.

Символната сила на десетте сефирот5

Десетте сефирот, или Дървото на живота на Кабалата, са част от комплексно учение, еволюирало в продължение на много векове - учение, в което откриваме поразително сходство със знанието за чакрите и християнските тайнства. В средновековната Кабала, десетте сефирот описват десетте качества на Божествената природа. Тъй като три от тези десет качества са успоредени с други три, десетте качества, фактически, са групирани в седем нива, често изобразявани като митично Дърво на Живота, обърнато с корените нагоре към небето. Десетте сефирот представляват Божествено откровение за това, че човекът е създаден „по Божий образ" (Битие 1:27), според Даниил Чанан Мат, „Зохар: Книга на просвещението". Божеството споделя с човешките същества тези десет качества - духовни сили, които ни е заповядано да развиваме и усъвършенстваме в своето житейско пътешествие.

Въпреки че юдаизмът защитава най-абстрактната представа за Бога, десетте сефирот се доближават максимално до личността на Йехова. За разлика от другите религии, юдаизмът никога не е гледал на своите пророци като на непосредствено въплъщение на самото Божество. Будизмът започва с човек - Сихарта, който е предопределен да предаде посланието за просветление на хората. В будизма няма описание на човекоподобна Божествена сила, но в хиндуизма има много богове, дошли на Земята, а християнството има своя „Син Божи", който живее тридесет и три години сред хората.

Десетте сефирот са качествата на Божеството, които са и първообразът на човешкото същество. Тези качества се разглеждат едновременно като същността на Бога и като пътеки, по ко-ито можем да се завърнем към Бога. Всяко качество представлява стъпало към по-пълното разкриване на „името" и „лицето" на Бога. Често пъти десетте качества се описват като одеждите на Царя - одежди, които ни позволяват да гледаме право в лицето източника на Божествената светлина, без да бъдем ослепени. Другият образ - обърнатото дърво, символично показва, че корените на тези десет качества проникват дълбоко в Божествената природа, която ни тегли назад към небесата чрез молитва, съзерцание и действие. Задачата ни е да се извисим до нашия Божествен източник, като развием тези качества в себе си.

4 Първо причестяваме на 14 годишна възраст, възприето в римокатолическата църква. - Бел. ред.5 Сефирот (чисти числа, ед. ч. - сефира) - основни инструменти на кабалистиката са десетте аспекта на Единичното, които наред с двадесет и двете свещени букви на еврейската азбука, образуват тридесет и двете пътеки, по които Бог е сътворил света, според свещените еврейски книги „Сефер Йецира", „Книга на Творението" - Бел. прев.


Фиг. 4. Десетте сефирот: Дървото на живота

Качествата в десетте сефирот, християнските тайнства и чакрите, по същество са еднакви. Единствената разлика се състои в подреждането на силите (енергиите), която при тайнствата и чакрите започва с номер едно от основата и расте нагоре, а при десетте сефирот започва с номер едно от върха (корените на дървото) и расте надолу. Като се изключи тази разлика качествата, присъщи на всяко от седемте нива, по същество, не се различават.

Възприетият ред на десетте сефирот, най-често използваните им наименования и тяхното символно значение (вж. фигура 4) са следните:

1. Кетер (известна още като Кетер Елион) - корона, върховната власт на Бога, олицетворяваща онази част от Божеството, която вдъхновява физическото проявление. Тази сефира е най-неопределената, и затова най-всеобхватна. Няма определеност в тази точка на нача-лото между Небето и Земята.

2. Хохма - мъдрост. Тази сефира олицетворява допирната точка между Божествения


Кетер Енергията на

Божественото, която се влива във физическото проявление

Енергията на любовта и милостта на Бога

Хохма

Енергията на мъдростта и допирната точка между Божествения ум и човешката мисъл

БинаЕнергията на Божествената майка, символизираща разбирането и интелигентността на Бога

ХеседГевура

Енергията на силата на отсъждането

Тиферет Енергията на

състраданието, хармонията и красотата

Неца Енергията на търпението на Бога

ОдЕнергията на величието на Бога

Йесод Енергията на

репродуктивната сила на Бога

Кетер Енергията на мистичната

общност на Израел – символ на мистичната общност на човечеството

разум и човешката мисъл. Чрез тази енергия започва да се оформя физическото проявление; формата предшества действителната изява. На съвременния език на Юнг, тази сефира може да се свърже с несъзнателната енергия, наречена „анимус", тъй като има мъжки оттенък. Тя образува двойка с третата сефира - Бина.

3. Бина - градеж или разум на Бога. Бина е и Божествената майка, утробата, в която се подготвя раждането на всяко нещо. Тя е женската страна на Хохма.

4. Хесед – любовта и милосърдието на Бога. Тази сефира образува двойка с петата сефира, Гевура.

5. Гевура (известна още като Дин) - власт, правосъдие и наказание. Хесед и Гевура съответстват на дясната и лявата ръка на Бога. Двете качества взаимно се уравновесяват.

6. Тиферет -състрадание, хармония и красота. Тази сефира се счита за ствола на дървото или да използваме аналогичен символ, сърцето на дървото.

7. Неца – търпението на Бога. Тази сефира образува двойка с осмата сефира, Од, а двете заедно олицетворяват краката на тялото.

8. Од – величието на Бога. Неца и Од са десният и левият крак на Бога. Те, също така са източникът на пророчеството.

9. Йесод - фалосът, репродуктивната сила на Бога, която влива енергия във физическата форма. Тази сефира е известна още като Праведникът, който в библейската Книга Притчи Соломонови 10:25 е определен като „основата на света".

10. Шехина (известна още като Кенесет Йизраел или Малкхут) - женската страна на Йесод, мистичната общност на Израел. Целият Израел са нейните Крайници (Зохар 3:23). Уравновесяваща мъжката енергия на Йесод, Шехина има много женски имена: Земя, Луна, Роза, Райска градина. Това е приземената сила, хранеща всичко живо.

Когато Тиферет (състраданието) и Шехина (женствеността) се слеят, човешката душа се пробужда и мистичното пътешествие започва. В този миг сефирите престават да бъдат само абстракция и се превръщат в подробна пътна карта, която насочва индивида в неговия възходящ път на духовно развитие.

Дори при бегъл поглед, първичното значение на чакрите, християнските тайнства и сефирите не се различават. Ако сте почувствали и разбрали символиката на всички тези учения, сте започнали да използвате силата на символното зрение и можете да разберете теологията като наука за тялото, ума и душата и тяхното изцеление.

Обединяването на знанието за чакрите със свещената сила на християнските тайнства и божествените качества, описани в десетте сефири, ни дава прозрение за потребностите на нашия дух и нашето тяло. Което служи на духа, укрепва и тялото. Което омаломощава духа, омаломощава и тялото.

Как чакрите, тайнствата и сефирот действат заедноВсяко едно от седемте нива на силата в биологичния ни организъм съдържа една свещена

истина. Тази истина непрекъснато пулсира в нас и ни учи да живеем според правилата за използ-ване на нейната сила. Ние се раждаме със знанието за тези седем истини, втъкани в енергийната ни система. Тяхното нарушаване отслабва и нашия дух, и нашето физическо тяло, а тяхното съблюдаване - увеличава силата на духа и на тялото ни.

Енергията е сила, а нашето тяло се нуждае от енергия; следователно, се нуждае от сила. Чакрите, сефирот и тайнствата - всички те говорят за взаимодействието със силата и установяването на контрол на собствената сила във все по-интензивни процеси. На първото ниво например, се учим да боравим със своята групова идентичност и силата, която идва в семейството; на следващите нива се индивидуализираме и контролираме силата като зрели личности. Постепенно се научаваме да управляваме своя разум, своите мисли и дух. Всеки избор, който правим под влияние на вярата или на страха, насочва нашия дух или по правилен, или по грешен път. Ако духът на една жена е контролиран от страха, този страх се връща към нейното енергийно поле и към нейното тяло. Ако обаче тя управлява своя дух с вяра, божествената благодат се връща към нейното енергийно поле, и биологичният й организъм процъфтява.

И трите духовни традиции внушават, че да изоставиш духа си във физическия свят, обладан от страх или зло, е проява на безверие, при който даваш предимство на личната воля пред волята на Божественото. На езика на източната духовност, всяко действие създава карма.


Проявите на съзнание създават добра карма; проявите на страх създават лоша карма; в този случай, човек трябва да „избави" своя дух от страха, станал причина за зло действие. В християнската традиция, тайнството Изповед представлява акт на избавление на духа от злините за да влезе индивидът в рая с „недокоснат дух". На езика на юдаизма страх, имащ такава власт над човешкото същество, е „идол". По думите на моята атабаска учителка Рейчъл, човек призовава обратно своя дух от грешните посоки, за да тръгне по правия път.

Ние сме и материя, и дух. За да разберем себе си и за да бъдем здрави телесно и духовно, трябва да разберем как си взаимодействат материята и духът, какво изтегля духа, или жизнената сила от нашите тела и как можем да избавим своя дух от идолите на страха,гнева и връзките с миналото. Всяка обвързаност, от която се страхуваме да се освободим, принуждава една енергийна верига от нашия дух да напусне енергийното ни поле и, нека използвам библейските думи, да “вдъхне живот на земята" - земята, която ни отнема здравето. Това, което изчерпва духа, изчерпва и тялото. Това, което зарежда духа, зарежда и тялото. Силата, която поддържа тялото, ума и сърцето, не произлиза от ДНК. По-скоро, нейните “корени” са в самата Божествена природа. Това е простата и вечна истина!

Има три истини, които са общи за трите духовни традиции и за принципите на медицинската интуиция.

1. Погрешното насочване на духовната сила има вредни последици за тялото и живота на индивида.

2. Всяко човешко същество ще се натъкне на поредица от предизвикателства, които са изпитание на неговата преданост към божественото. Тези изпитания идват под формата на постепенно разпадане на материални придобивки: неизбежната загуба на богатство, семейство, здраве или светска власт. Загубата подбужда криза на вярата, която кара индивида да се запита: „Какво е това, или кой е този, в когото вярвам?" Или: „В чии ръце съм поверил своя дух?"

Освен тези големи загуби, друго събитие, което тласка хората към търсене на по-дълбок смисъл и духовно „издигане", обикновено е някакво физическо заболяване, което предизвиква истинска лична или професионална катастрофа. Всички ние сме склонни да отправим поглед към небето, когато загубим почва под краката си.

3. 3а да се излекува от заблуждението на духа, индивидът трябва да бъде готов да освободи миналото, да изчисти духа си и да се върне в настоящето. „Вярвай в онова, което е истина сега", е духовна заповед от Библията - Книга на пророк Даниил и означава ясно да виждаме или да се молим в настоящия момент.

И при трите духовни традиции, физическият свят служи на обучението на духа ни, а „изпитанията”, които срещаме, са подчинени на стройна система (модел).

В порядъка на чакрите (вж фигура 5) всеки енергиен център съхранява определен вид енергия, като се започне от най-плътната физическа енергия и се стигне до най-ефирната, духовна енергия. Както отбелязах, предизвикателствата, които срещаме в нашия живот, са разположени в същата последователност. Чакри едно, две и три са степенувани според това, как сме обвързани с физическата или външната сила. Чакри четири, пет, шест и седем са степенувани за нефизическата, или вътрешната сила. Когато ги съпоставим с тайнствата и сефирот, получаваме не само модела на развитието на нашето съзнание, но и духовен език за изцелението, както и символна житейска карта на неизбежните предизвикателства в нашия лечебен процес.


ФИГУРА 5: БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА в НАШАТА БИОЛОГИЧНА СФЕРА

Седемте свещени истини Външната силаПърво ниво: Първата, или Племенната чакра (Муладхара), Тайнството Кръщение и сефира

Шехина.Енергията, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашия енергиен и

биологичен организъм сакралната истина: „Всичко е единно цяло". Едно сме с живота и като личности сме свързани помежду си. Всеки от нас трябва да се научи да се съобразява с тази истина. Свързваме се с нея чрез енергията на която и да е от трите архетипни сили. Племенната чакра откликва на нашата потребност да почитаме семейните връзки и да имаме свое понятие за уважение. За първи път срещате истината „Всичко е единно цяло" в своето биологично семейство. Тук се научавате да уважавате „кръвната връзка". Семейството може също така да ви научи, че „всички ние сме част от едно Божествено семейство -всичко е едно", в църквата или синагогата. Връзката с биологичното семейство е символ на връзката с всички и всичко, което животът представлява. Както казва Тич Нхат Хан, ние „съществуваме взаимно”. Нарушаването на тази енергийна връзка - например, когато омаловажаваме онези, които са различни от нас - създава противоречие в душата ни и следователно, във физическото ни тяло. Приемането и съблюдаването на основната истина „Всичко е единно цяло" е универсална духовна задача.

В християнското тайнство Кръщение, семейството поема двоен ангажимент. Първо, поема физическа отговорност за новия живот, който се е родил, и второ, всички членове се задължават да преподават на детето духовните принципи. Изпълнението на тези задължения създава здравата основа на Вярата и истината, на която човекът може да разчита през целия си живот.

За духовно зрелия индивид тайнството Кръщение като символ носи други две задължения. Първо, наше духовно задължение е да приемем изцяло семейството, от което произхождаме, като „избрано от Бога” да ни преподава уроците, които трябва да научим в своя земен живот. Второ, задължаваме се да поемем лична отговорност за своя живот като порядъчни членове на човешкото племе, да постъпваме с другите така, както искаме да постъпват с нас, и да уважаваме живота на тази земя.

Изпълнявайки тези две задължения, ние всъщност кръщаваме себе си и изразяваме уважение към своя собствен живот. Ако не изпълним тези задължения, като не обичаме своето семейство, ще изгубим много енергия, защото се противопоставяме на висшата истина, заложена в нея!

Шехина означава „Божествено присъствие". Сефира Шехина е Божественото съзнание, което създава и защитава мистичната общност на Израел. От символна и универсална гледна точ-


Живей в настоящиямомент

---Търси само истината

---Подчини личната си

воля на Божествената воля-----

Любовта е Божественасила-----

Почитай себе си---

Почитайте се взаимно----

Всичко е единно цяло

НИВО 7: Сливане на чакрата на Духа, тайнството Елеосвещение и сефира КетерНИВО 6: Сливане на чакрата на Ума, тайнството Свещенство, и сефирот Бина и ХохмаНИВО 5: Сливане на чакрата на Волята, тайнството Изповед и сефирот Хесед и ГевураНИВО 4: Сливане на чакрата на Емоционалната сила, тайнството Брак и сефира ТиферетНИВО 3: Сливане на чакрата на Личната сила, тайнството Конфирмация и сефирот Од и НецаНИВО 2: Сливане на чакрата на Партньорството, тайнството Причастие и сефира ЙесодНИВО 1: Сливане на енергията на Племенната чакра, тайнството Кръщение и сефира Шехина

ка, Божественото съзнание създава и защитава всички племена на човешката раса. Шехина е и входът към Божественото: „Влизащият трябва да влезе през тази врата" (Зохар 1:7) -много точно описание, тъй като Шехина отговаря на първата, Племенната чакра на човешката енергийна система. За да се издигнем до духовната истина, трябва първо да почитаме своето семейство и всички човешки общности.

Второ ниво: Чакрата на Партньорството (Свадхиштхана), тайнството Причастие и сефира Йесод.

Енергията, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашата система свещената истина: „Почитайте се взаимно”. От чакрата на Партньорството получаваме силата да бъдем честни и почтени във всички свои взаимоотношения - от брака и приятелството до професионалните връзки. Енергията на тази чакра е особено активна, тъй като откликва на всички финансови и творчески дейности. Честността и почтеността са необходими за здравето. Когато оскверним своята чест или я продадем по някакъв начин, замърсяваме духа си и физическото си тяло.

Символно, тайнството Причастие влива в нашия организъм истината, че всеки човек, “с когото сме в съюз", е част от нашия живот според Божествения промисъл. Когато „делим хляба” с някого, това е символно признание, че всички сме част от едно духовно семейство, че всеки, когото познаваме, е с нас по Божия воля, и че всички се нуждаем едни от други, за да обогатим своя живот. Това че някои от тези “съюзи” са мъчителни, е необходимост. Всеки човек във вашия Живот изпълнява роля, която е крайно необходима за развитието ви. Предизвикателството е да узреете за тази истина и да живеете според нея. Неестествено е от духовна гледна точка, да гледаме на хората като на врагове, или самите ние да бъдем врагове. Враждебните взаи-моотношения създават отрицателна енергия, която блокира символното зрение. Не виждаме Божествения промисъл в съюз, който по свой избор разглеждаме неодобрително.

Сефира Йесод въплъщава втората чакра или колективната енергия. Йесод е фалосът, репродуктивната потребност да сееш семената на живота, да създаваш материя от енергията, форма от намерението. В тази сефира, творчеството е взаимен акт, естествен дуализъм, от който извира животът. Символично, сефира Йесод въплъщава нашата енергийна потребност да влизаме в свещен съюз с други човешки същества, съюз, при който произлиза продължението на живота. Духовно ни подбужда да се свързваме със свещеното в себеподобните, да слеем душата си с друго човешко същество. Интимността, сама по себе си, е форма на свещен съюз, а сефира Йесод естест-вено ни тегли към онези, с които такъв свещен съюз е възможен. Ние оскверняваме собствения си дух, когато не успеем да изпълним клетвените обещания към другите участници в свещения съюз или когато позорно нарушаваме тези обещания. Животът понякога иска от нас да преразгледаме своите договори; разводи има не само в брака, но и при другите съюзи. Самият акт на разтрогване на съюза, сам по себе си, не е позорен; но ние I трябва да внимаваме за начина, по който се държим в процеса на оттегляне на клетвеното обещание.

Трето ниво: Чакрата на Личната сила (Манипура), тайнството Конфирмация и сефирот Од и Неца.

Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съобщава на нашия организъм сакралната истина „Почитай себе си". И четирите първообразни сили от това ниво ни учат да развиваме чувство за собствено достойнство и самоуважение.. Чакрата съдържа нашия „инстинкт за самосъхранение", усета, който ни защитава, когато сме изложени на физическа опасност, и ни предупреждава за негативната енергия и насочените против нас действия на други хора. Ние блокираме тази енергия, когато пренебрегваме вътрешните си инстинкти.

Символният смисъл на тайнството Конфирмация е поемането на отговорност за добродетелите на личността, в която се превръщаме. Процесът на самоосъзнаване представлява „инициация" или церемония по повод „навършване на пълнолетие". Духът се нуждае от подобно преживяване или ритуал, за да се ознаменува навлизането ни в света на възрастните. Когато това не се ознаменува, осъзнатото или неосъзнато негативно възприятие, или празнота, се проявява като душевна слабост. Някои от тези проявления са: постоянна потребност от одобрението на други хора, която може да породи нездравословно отъждествяване с улични банди, секти (неформални групи) и други неподходящи общества; неспособност за самооценка; неспособност за развиване на вярно чувство за себе си като отделен индивид. Способността за извличане на


интуитивно ръководство от своя собствен дух почива върху истинно чувство за собствената личност и уважение към тази личност.

Не по-малко важна е ролята на самооценката (чувството за собствено достойнство) в изцелението и поддържането на здраво тяло. Когато ни липсва самоуважение, нашите отношения с другите се превръщат във временна и уязвима близост; непрекъснато се страхуваме да не бъдем изоставени, защото силният страх от самотата ръководи действията ни. Да се самоутвърдим - съзнателно да развием в себе си собствен кодекс на честта и да го спазваме – е решаващо условие за изграждането на здраво тяло. Няма здраве без самоуважение.

Символното значение на сефира Неца е търпението - способността, да запазваме сила и устойчивост, надхвърлящи възможностите на физическото тяло. Тази способност се пробужда, когато приемем своя живот такъв, какъвто е. Губим тази способност, когато се съсредоточаваме върху това, което ни липсва в живота, или когато го виждаме празен и лишен от смисъл и трябва да се научим да поемаме лична отговорност за това, че сме го направили такъв. Сефира Од символизира величието или чистотата - енергия, която ни позволява да се издигнем над ограниченията на егоизма и да пробудим своята духовна връзка с Божествената власт. За да засилим енергията на Од, трябва да развием в себе си нагласа на признателност и благодарност за всичко, което притежаваме, и за живота, който сам по себе си е дар.

Неца и Од символизират краката на човешкото тяло. Заедно с женската и мъжката енергия на третата чакра, те внушават необходимостта от вътрешния дуализъм да се създава духовен съюз – и че без самоуважение няма да можем да се държим на краката си, нито в буквалния смисъл, нито в преносния.

Вътрешната сила

Четвърто ниво: Чакрата на Емоционалната сила (Анахата) , тайнството Брак и сефира Тиферет.

Енергията, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашия организъм свещената истина: “Любовта е Божествена сила”. Този енергиен център е центърът на силата в човешката енергийна система, символичният вход към нашия душевен свят.

Енергията на тази чакра ни предава знанието, че любовта е единствената истинска сила. Не само разумът и духът ни, но и физическото ни тяло се нуждае от любов, за да оцелее и разцъфти. Когато се отнасяме към другите безсърдечно, блокираме тази енергия, когато таим негативни чувства към други хора или към себе си или когато преднамерено причиняваме болка на другите, тровим своя собствен физически и духовен организъм. Най-силната отрова за човешкия дух е неспособността да простим на себе си или на друг човек. Тя ни изчерпва емоционално. Предизвикателството, свойствено на тази чакра, е да развием своята способност да обичаме както другите, така и себе си, и способността да прощаваме.

Символно, тайнството Брак внася в нашия живот потребността и задължението да изследваме любовта. Първо, трябва да обичаме себе си, и нашият първи брак трябва да е символен: обещание да се грижим съзнателно за своите емоционални потребности, за да бъдем в състояние да обичаме и да приемаме другите безусловно. Да се научим да обичаме себе си е предизвикателство към всички нас: никой не се ражда с любовта към себе си. Трябва да се постараем да я придобием. Когато се пренебрегваме емоционално, не само ставаме емоционално токсични; ние наливаме тази отрова във всички свои връзки и взаимоотношения, особено брачните.

Сефира Тиферет, символизираща сърцето и слънцето в човешкото тяло, разпръсква във всеки един от нас енергията на състраданието, хармонията и красотата - спокойните страни на любовта. Енергията, излъчвана от Тиферет, уравновесява всички Божествени качества в десетте сефирот. По природа сме състрадателни същества, които виреят добре в атмосфера на спокойствие и хармония. Тези енергии са крайно необходими за физическото здраве, както и за емоционалното развитие и за „сърдечните дела". Когато сърцето не е изпълнено с жизнената енергия на любовта и хармонията, никакви пари или власт не могат да му осигурят спокойствие. Празното сърце създава празен живот, който често води до болест - конкретен израз на дисхармонията, която надяваме се, е в състояние да привлече вниманието на разума. Грешките на сърцето трябва да се изправят, или


оздравяването ще се окаже невъзможно.Пето ниво: Чакрата на волята (Вишудха), тайнството Изповед и сефирот Хесед и Гевура.Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съобщава на нашия организъм

свещената истина: „Подчини личната си воля на Божествената воля". Това подчинение е най-великият акт, който можем да извършим, за да внесем духовна устойчивост в своя живот. Всеки един от нас донякъде съзнава, че сме родени с точно определена цел, че животът е въплъщение на Божествен промисъл. Петата чакра е центърът на това съзнание и на желанието ни да се свържем с Божествения промисъл. Докато съзряваме, всички ние се опитваме да изграждаме своя живот според собствената си воля. Първо се отделяме от родителите си: ставаме самостоятелни и се стремим да направим кариера. След това неизбежно се случва някакво събитие или настъпва криза. Може би кариерата ни не се развива по план; или бракът ни не върви; или се разболяваме. Каквато и да е кризата, се оказваме принудени да се изправим лице срещу лице с границите на своите собствени вътрешни възможности, които ни пречат да изпълняваме успешно своите планове. Веднъж попаднали в тази неизбежна ситуация, започваме да размишляваме по някои въпроси: „Какво трябва да правя със своя живот? Какъв е смисълът да се родя?" Тези въпроси подготвят почвата за привеждане на нашата воля в съответствие с Божествения промисъл - най-мъдрия избор, които можем да направим.

Този единствен избор, направен с вяра и упование, позволява на Божествената сила да навлезе в нашия живот и да превърне битките ни в успехи, а раните в предимства. Дори и да не желаем да подчиним личната си воля на Божествената, със сигурност ще ни бъдат дадени много възможности да го направим. Причината за този избор е в житейските истории - и в житейските борби - на хората, които преживяват само страдания и неуспехи, докато не се обърнат към Бога: „Да бъде волята Ти." Необикновени съвпадения изпълват после живота им, и нови връзки - техните сърца. Все още не съм срещала човек, който съжалява, че е казал на Бога: „Предавам се в ръцете Ти”

Символно, тайнството Изповед съобщава на нашите тела знанието, че изопачаването на истината противоречи на природата ни. Като лъжем, оскверняваме и тялото, и духа си, защото човешката енергийна система разпознава лъжите като отрова. И тялото, и духът еднакво се нуждаят от честност и почтеност, за да процъфтяват. Заради това непременно трябва да се освободим от всяко изкривяване, което сме създали. Изповедта символизира изчистването на всичко недостойно в нас. Тя лекува щетите, които нанасяме, злоупотребявайки със силата на своята воля. Пречистването на духа е най-съществената стъпка в лечебния процес. В психологично-религиозните оздравителни програми, като например дванадесетстепенните програми, изповедта и подчинението на личната воля на „сила, по-висша от нас" са основата за успеха. Психотерапията, също е съвременна, светска форма на изповедта. Изповедта избавя духа от властта на физическия свят и го пренасочва към Божествения свят.

От сефира Хесед, което означава „великодушие" и „любов", получаваме природния инстинкт и духовното напътствие да говорим така, че да не вредим на другите. Общуване, което използва това качество на енергията, не изисква усилие: когато не говорим истината, блокираме тази енергия и тровим себе си. Разбира се, не трябва да изповядваме прегрешенията си на други хора, ако с това ще ги нараним допълнително. Трябва да се изповядаме така, че да можем да пренасочим своята енергия към положителни действия и поведение, и да се освободим от товара на негативните и внушаващи чувство за вина емоции. Не ни е присъщо да бъдем критични към другите или себе си; причината за лошото ни мнение е нашият страх. Произнасяйки думи, които нараняват другите, омърсяваме и тях, и нашето физическо тяло ни смята отговорни за тази форма на разрушение. (В будизма това е предписанието “правилен говор6”) Нашето вродено знание за отговорността създава чувството за вина, което често изпитваме заради своите негативни постъпки, и това ни принуждава да се стремим към изповед, за да оздравеем.

Сефира Гевура, което означава „правосъдие" и „власт", предава на енергийната ни система съзнанието, че никога не бива да съдим преднамерено друг човек или себе си. Негативните преценки създават негативни последици и в тялото и във външната среда.

Шесто ниво: Чакрата на разума (Аджна), тайнството Свещенство и сефирот Бина и Хохма.Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съобщава на нашия организъм

6 Буда дава на света своето учение в осемстепенен път. Тук се споменава третата степен - правилно слово. - Бел. прев.Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 40

свещеното правило: „Търси само истината". От чакрата на Разума получаваме енергията, която ни подтиква да търсим отговорите на загадките, които срещаме. Заради Божествения промисъл питаме „Защо?", и искаме днес да знаем повече, отколкото сме знаели вчера. Енергията, излъчвана от тази чакра непрестанно ни учи да преценяваме истинността и чистотата на своите убеждения. Инстинктивно, по рождение знаем, че да вярваме в нещо нечисто, замърсява и тялото ни.

Всички ще се сблъскаме с обстоятелства, които ни карат да променим убежденията си и, по този начин, се доближаваме до истината. Узряваме за нашата вяра стъпка по стъпка, преживяване след преживяване. Пулсиращата енергия от шестата чакра безмилостно ни принуждава да освобождаваме погрешните представи. Когато действаме против тази енергия, съзнателно блокираме навлизането на по-дълбоките истини в нашето мисловно поле; възприятията ни губят своята яснота.

Тайнството на Свещенство, в буквален смисъл, е акт на посвещаване в духовен сан и официално встъпване в доживотната длъжност на свещенослужителя. Всички ние желаем приносът ни в живота на другите да има стойност и смисъл, и да чувстваме, че това, което вършим, е свято. (В будизма това се нарича правилно място7.) Каквато и да е задачата на живота ни лечител, родител, учен, земеделец, добър приятел - можем да станем „съсъд" на Божествената енергия. Символично, ръкоположени сме тогава, когато онези, с които живеем или работим, признаят, че жертвите, които правим, допринасят за техния личен, или духовен растеж. Усилията, които полагаме, за да станем благосклонни към хората и полезни за тези, с които живеем или работим, създават в нас канал за Божествената енергия. За хората, които излъчват такава благосклонност и любов, с право се казва, че притежават „божествена сила". Всеки от нас притежава възможност да се превърне в проводник на Божественото, да служи на другите, отразявайки свещената енергия. Това е съвременната дефиниция за свещенослужението.

Сефира Хохма ни помага да станем „съсъд" на Божествената енергия и действие, като ни импулсира да призоваваме Божествената мъдрост да се влее в нашите мисловни способности, особено когато човешката логика явно не води доникъде. Помага ни да се научим да балансираме разума и преценката, да бъдем на нивото на истината и да вземаме решения, осигуряващи най-добри резултати за нас и за онези, с които общуваме.

Сефира Бина се явява в подкрепа на енергията на Хохма, като облъчва „заострената" енергия на човешкото логическо мислене с по-меката, по-емоционална енергия на Божественото разбиране. Комбинацията от Хохма и Бина представлява вътрешна управляваща система, която ни стимулира да се издигаме над ограниченията на човешката мисъл и да достигаме, подобно на библейския Соломон, яснота на ума, позволяваща на Божествения разум да се слее с нашите мисловни процеси.

Колкото по-лесно се освобождаваме от заучената склонност да съдим, толкова повече отваряме ума си за съзнанието, което е Божествено по своя произход. Човешкият разум не може да даде отговор на загадките на живота; никога няма да обясни защо става това, което става. Можем да постигнем непристореното усещане за мир и покой в живота, само ако се откажем от потребността да узнаем чрез средствата на човешката логика и се доверим само на Божествения разум. „Позволи ми да зная това, което мога да зная, и да вярвам, че за всяко събитие, колкото и да е мъчително, има разумна причина, от която може да дойде доброто. "

Седмо ниво: Чакрата на духа (Сахасрара), тайнството Елеосвещение и сефира Кетер.Мощта, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашия организъм свещената

истина: „Живей в настоящия момент". Тъй като по същество сме духовни създания, духовните ни потребности са също така жизнено важни за благополучието ни, както физическите, и дори може би повече.

Чакрата на Духа ни казва, че нашият дух е вечен. Ние сме нещо повече от физическо тяло - тази истина ни утешава, когато се срещаме със смъртта, която е част от човешкия опит. Привидната връзка на тялото с хронологичното време е само илюзия - факт, който нашият дух има за задача да разкрие. Противоречи на Божествената ни природа, да живеем прекалено дълго в миналото чрез своите мисли; такова неравновесие създава временни изкривявания, които ни пречат да живеем в настоящето и да получаваме духовно ръководство всеки ден. Ръководството не би имало никакъв смисъл за нас, ако силите ни са насочени изцяло към разгадаване тайните на 7 Петата степен от осемстепенния път, проповядван от Буда. - Бел. прев


вчерашния ден. Ако живеем изцяло днес, тайните от вчера постепенно ще ни бъдат разкрити.Духът ни инстинктивно се стреми към тази свещена истина. От нея можем да получим

вдъхновение, което ни довежда до екстаз. Ние ликуваме - и се лекуваме - във възторжени мигове, когато духът ни става по-силен от тялото, а тялото - способно да изпълнява заповедите на духа.

Изискването да живеем в настоящето намира подкрепа в тайнството Елеосвещение (последно помазване). Това тайнство е било създадено, за да помага на хората да освободят своя дух преди смъртта. Символно, то признава нашата потребност да призовем своя дух, за да приключим работа, начената в различни моменти от живота ни. Енергията на този ритуал ни дава възможност да се освободим от миналите преживявания, за да не ги отнесем със себе си. Следователно, силата и символизмът на това тайнство не са ограничени от свършека на живота. Ние изпитваме биологична и духовна потребност да довеждаме всички неща до край и можем да се осланяме на тази светопричастна енергия да ни помогне да го направим. След някое мъчително и болезнено събитие, винаги получаваме вътрешно напътствие, което ни помага да се освободим от миналото и да продължим да живеем. Когато предпочитаме миналото пред настоящето, сами блокираме потока на жизнената сила; изкривяваме „настоящето", защото гледаме на всичко, което става „днес", през призмата на миналото, и по този начин обезсилваме своето тяло и дух. Разболяваме се, когато прекалено дълго носим безжизнените спомени в себе си.

От сефира Кетер, символизираща нашата връзка с вечността, научаваме, че няма смърт; има само живот. Няма отпътувал преди нас, когото да не срещнем отново - това е Божественото обещание. Трябва да се уповаваме на утешението и силата, които тази свята истина ни дава.

Ние се раждаме със знанието за тези седем свещени истини. Всъщност всеки от нас е тяхно „биологично издание". Докато сме деца отново ни преподават различни варианти на тези истини чрез религията на нашето племе. ,Дори когато не ги научаваме, тези истини се пробуждат автоматично в нас - в нашия организъм, в нашия ум, в нашата интуиция, в нашата представа за естествения ред в живота. Докато съзряваме, разбираме съдържанието на тези истини с още по-голяма яснота и дълбочина и ставаме все по-способни да реагираме адекватно на техните послания, да тълкуваме символно информацията, която носят, и да разбираме архетипните им послания.

Истините, съдържащи се в духовните учения на различните религии, са предназначени да ни обединяват, а не да ни разделят. Буквалното тълкуване създава разединение; символното – разкрива, че всички тези истини се отнасят до идентичната същност на духовната ни природа, която ни свързва. Когато пренасочваме своето внимание от външния свят към вътрешния, овладяваме символното зрение. Вътре в себе си, всички ние сме еднакви, и всички духовни изпитания, на които сме подложени, също са еднакви. Външните различия са измамни и временни, само една физическа обвивка. Колкото повече търсим онова, което е еднакво във всички нас, толкова повече нараства ръководната роля на символното ни зрение.

Обединяването на хиндуизма, будизма, християнството и юдаизма в една система с общи свещени истини, създава могъщ метод за ръководство, способен да оздрави нашите душа и тяло, и да ни покаже как да управляваме своя дух в този свят.

Във втора част, седемте чакри ще бъдат описани подробно, всяка една от гледна точка на енергията, свойствена за нея, като е отдадено особено внимание на страховете, поради които губим съответстващата сила. Докато изучавате материята, изследвайте себе си, за да определите „в чии ръце сте оставили своя дух".

Втора частСедемте свещени истини

Моето разбиране за системата от чакри е резултат от работата ми като интуитивен диагностик. Запознавам ви с нея, като ви отварям вратите на своя ум, който е моята лаборатория. Колкото до вас, читателите на тази книга, вземете само онова, което сърцето и умът ви сметнат за необходимо, а останалото отминете.

Във втора част разглеждам чакрите поотделно, така че можете да се запознаете със специфичните особености, значение и смисъл на всяка една от тях. Когато определям диагнозата на дадено заболяване от гледна точка на енергийната медицина, правя цялостна оценка на


пациента, като взимам под внимание всички физически симптоми и начин на мислене, взаимоотношения и хранене, духовни занимания и кариера. Помнете това правило, когато изучавате човешката енергийна система. Една пълна енергийна оценка включва и седемте чакри, независимо от местоположението на физическата болест, както и в всички страни от живота на пациента.

Докато четете за чакрите, ще научите, че повечето хора изразходват своята енергия заради проблемите, свързаните с първа, втора и трета чакри. Не случайно повечето болести се появяват вследствие загуба на енергия от тези три чакри. Дори когато една болест се е развила в горната част на тялото, например сърдечно-съдово заболяване или рак на гърдата, енергийният й произход, обикновено може да бъде проследен до модели на стрес, свързани с долните три чакри, каквито са тези на брака, любовните връзки, семейството и работата. Чувства като ярост и гняв „ни удрят" физически от кръста надолу, докато чувство като неизявената тъга е свързва със заболяване от кръста нагоре. Така например главната причина за бучките и рака на гърдата е чувството на неудовлетвореност, заради упреци към себе си по време на кърменето. Но кърменето е свързано с взаимоотношенията, а те са въпрос главно на първата и втората чакра. По такъв начин, няколко чакри - ако не всички - могат да ни помогнат да разберем напълно защо даден човек се е разболял.

От всички енергии, които протичат през тялото ни, най-сложна е енергията на първата чакра, тъй като тя е основата, или „коренът” на нашата енергийна система.

Моля, обърнете внимание, че списъкът на човешките органи и болестите, трябва да се разбира по следния начин: крайният негативизъм при всеки от изброените емоционални проблеми може да бъде главна причина за развитието на което и да е от чакрите в тази спецификация.

Енергийна анатомияЧак-ра

ОРГАНИ ПСИХИЧНА, ЕМОЦИОНАЛНА ПРОБЛЕМАТИКА

ФИЗИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

1. Опорно-двигателна система

Семейна и групова безопасност и сигурност

Хронична болка в долната 1част на гърба

Основа на гръбнака Крака

Обезпечаване на жизнените потребности

Ишиас

СтъпалаСпособност да отстоявашсебе си

Разширени вениТумори/рак на правото черво

Право черво Душевен комфорт ДепресияИмунна система Социален и семеен закон и ред Болести свързани с имунната

система2. Полови органи Обвинение и чувство за вина Хронична болка в долната 2

част на гърба Дебело черво Пари и секс ИшиасДолни гр. прешлени Власт и управление Проблеми на половата система Таз Творчество Болка в областта на таза АпендиксПикочен мехур.Област на бедрата

Честност и етикана взаимоотношенията

Сексуална потентност Проблеми с пикочната система

3. Корем Доверие Артрит ЗСтомах Страх и заплаха Стомашна язва или язва на

дванадесетопръстника Тънки черваЧерен дроб, жлъчка

Самооценка, самоувереност и самоуважение

Проблеми с дебелото илитънкото черво Панкреатит/диабет

Бъбреци, панкреас Грижа за себе си и другите Лошо храносмилане, хроничноили остро

Надбъбречни Жлези Отговорност при вземане на решения

Анорексия или булимияЧернодробна недостатъчност


Далак Чувствителност към критика ХепатитСредна част на гръбнака Лична чест, уважение Бъбречна недостатъчност

4. Сърдечно-съдова система Любов и омраза Застойна сърдечна недостатъчност

Бели дробове Негодувание и горчивина Инфаркт на миокарда(сърдечен удар)

Рамене и ръце

Скръб и гняв Пролапс на митралната клапа Увеличаване на сърцето

Ребра/гърди Егоцентризъм Астма/алергия Рак на белия дроб

Диафрагма Самота и изолация Бронхопневмония Болки в горната част на гърба и раменете

Тимусна жлеза Прошка и състрадание Рак на гърдата5. Гърло Избор и сила на волята Раздразнено гърло 5

Щитовидна жлеза Лична изява Хронично възпаление на гърлотоТрахея Следване на мечтите Афти в устата Шийни прешлени Използване на личната сила за

творчествоПроблеми с венците

Устна кухина Наркомания Проблеми стемпоромандибуларната става

Зъби и венци Преценка и критика Сколиоза Хранопровод Вяра и знание ЛарингитПаращитовидна жлеза

Хипоталамус

Способност за вземане на решения

Подуване на лимфните жлези

Проблеми с щитовидната жлеза6. Мозък Самоизследване Мозъчен удар.кръвоизлив в

мозъка/мозъчен удар

Нервна система Истина Неврологични смущенияУши, очи Интелектуални способности Слепота/глухотаНос Чувство за адекватност Проблеми с целия гръбначен

стълб

Епифизна жлеза Възприемчивост към чужди идеи

Неспособност за усвояване на нови знания

Хипофизна жлеза Способност да се учиш от опитаЕмоционална интелигентност

Припадъци, апоплектичен удар

7. Мускулна системаСкелетна системаКожа

Вяра в животаЦенности, етика и смелостЧовеколюбиеСебеотрицаниеСпособност да гледаш в перспективаВяра и вдъхновениеДуховност и посвещение

Енергетични разстройстваДепресияХронично изтощение без връзка с физическа болестСвръхчувствителност към светлина, звук и други фактори на околната среда

Част 2 Седемте свещени истиниГЛАВА 1ПЪРВАТА ЧАКРА: ПЛЕМЕННАТА СИЛАЕнергийното съдържание на първата или Племенната чакра племенната сила. Думата

племе е не само синоним на семейство, но и първообраз, със значение, което надхвърля смисъла на традиционната дефиниция. Архетипно, думата племе означава групова идентичност, групова сила, групова воля, групова вяра. Всички тези значения определят енергийното съдържание на първата чакра. Първата чакра ни приземява. Тя е нашата връзка с традиционните семейни


убеждения, които подпомагат изграждането на личността и на чувството за принадлежност към група хора в определена географска област.

За да се сдобиете с енергията на своята първа чакра, съсредоточете се за няколко минути върху нещо, свързано с вашата общност, което предизвиква емоционална реакция във вас:

• слушане на националния химн• наблюдение на военен парад• церемония по награждаване на златни медалисти на Олимпийските игри• на скъп за вас човек• вестта, че дете е било наречено на ваше имеКогато се концентрирате върху избраното от вас преживяване, онази област от вашето тяло,

която реагира в отговор, е Племенната ви чакра.Местоположение: Основата на гръбнака (при опашната кост).Енергийна връзка с физическото тяло: Гръбначния стълб, правото черво, краката, костите,

стъпалата и имунна система.Енергийната връзка с емоционалното/умственото тяло: Първата чакра е основата на

емоционалното и умствено здраве. Емоционалната и психична устойчивост води началото си от семейството и от социалната среда в детството. Различни психични болести са резултат от дисфункции в семейството, като раздвоение на личността, манийно-компулсивно разстройство, депресия и деструктивни модели на поведение като алкохолизма.

Символна/сетивна връзка: Енергията на първата чакра се проявява в нашата потребност от логика, ред и организация. Тази енергия ни ориентира във времето и пространството и управлява нашите пет сетива. Като деца възприемаме и опознаваме физическия свят чрез петте си сетива. Първата чакра не може да ни даде символно обяснение на нашия живот, защото нашите пет сетива ни дават само физически възприятия, а чрез тях приемаме нещата с номиналната им стойност. Едва когато станем по-големи, придобиваме способността да откриваме символното значение на събитията и взаимоотношенията.

Връзка със сефира/тайнство: Сефира Шехина, която буквално означава мистичната общност на Израел, символизира човечеството като духовна общност и женския дух на Земята, известен като Гая. Символният смисъл на тайнството Кръщение е да почитаме своето биологично семейство като свято и избрано от Бога, като най-подходящото племе, от което да започнем своя жизнен път.

Първичен страх: Страхът за физическото оцеляване, страхът да не бъдем изоставени от групата и страхът от загубата на физическия ред.

Първични сили: Племенна/семейна идентичност, чувство за съобщност и племенния закон на честта; подкрепата и предаността, които създават чувство за сигурност и връзка с физическия свят.

Свещена истина: Свещената истина на първата чакра е: „Всичко е единно цяло." Ние научаваме тази истина и изследваме нейната градивна сила чрез преживявания, свързани с племенната, или групова динамика. Нейното послание е, че сме свързани с целия живот и че всеки избор, който правим, и всяко убеждение, което носим в себе си, упражнява влияние върху целия живот. Символното значение на сефира Шехина е, че всички ние принадлежим на една духовна общност. Тази свещена истина е част от нашето духовно развитие и биологично здраве и физически се изявява в честността, предаността, справедливостта, здравите семейни и групови връзки, осъзнаване на действителността, потребността от нравствени устои и способността да управляваме физическата си сила за своето оцеляване.

Започваме да откриваме истината, че “Всичко е единно цяло", от момента на своето раждане в племето или семейството. Да бъдем част от едно племе е първична потребност, тъй като сме напълно зависими от него за насъщните си жизнени потребности: храна, подслон и облекло. Като племенни същества, енергетично сме устроени да живеем заедно, да учим заедно, да бъдем заедно, да чувстваме потребност един от друг. Всички племенни единици, в които участваме - от нашето биологично семейство, общината която образуваме със своите колеги, до връзките с приятели - ни осигуряват жизнено необходимите физически условия, в които можем да проучваме градивната сила на тази истина.

Племенната култура


Никой не започва своя живот като съзнателен „индивид" със съзнателна воля. Самоопределението идва много по-късно и се развива на етапи от детството до старостта. Започвайки живота си като част от племето, ние се свързваме с племето, с племенното съзнание и колективната воля, като усвояваме неговите предимства и слабости, убеждения, суеверия и страхове.

Чрез своите взаимодействия със семейните и други групи се научаваме да споделяме едно и също убеждение с други хора. Също така научаваме колко болезнено може да бъде изключването от групата и нейната енергия. Научаваме се да съблюдаваме нравствения кодекс, предаван от поколение на поколение. Правилата на добро поведение възпитават децата на племето през годините на тяхното развитие, като осигуряват чувство за принадлежност и лично достойнство.

Ако племенните събития ни свързват енергетично помежду ни, то племенните нагласи правят същото - дори сложните схващания от рода на „Ние всички сме братя и сестри" или суе-верията като „Числото 13 носи нещастие".

Племенната чакра и всички въпроси, които тя отразява, са свързани енергетично със състоянието на имунната ни система, както и с нашите крака, кости, стъпала и правото черво. Имунната система, символично, прави за тялото точно това, което племенната енергия прави за групата: предпазва цялото от потенциално опасни външни влияния. Болестите, свързани с имунната система, хроничните болки и другите проблеми със скелета се активират енергетично от проблеми между личността и племето. Ако са трудни за разрешаване, губим сила главно от първата чакра и ако предизвикателството прерасне в крайно силен стрес, ставаме податливи на болестите, свързани с отслабването на имунната система – от обикновената настинка до кожната туберкулоза.

Племенната чакра е нашата връзка както с позитивните, така и с негативните групови преживявания. Епидемиите са негативно групово преживяване, към което можем да станем енергетично податливи, ако личните страхове и нагласи на нашата първа чакра са подобни на онези, които “първата чакра" на цялата културна общност носи в себе си. Вирусните и други епидемии до голяма степен са отражение на актуалните социални проблеми на племенната култура и на състоянието на социалната „имунна система” на племенното общество. Този момент заслужава да се отбележи, тъй като всеки от нас е свързан чрез нагласите на своята първа чакра със своята култура и нейните нагласи.

Драматичен пример за болестта като проявление на енергията на племенната общност представлява епидемията от полиомелит през 30-те и 40-те години на 20 век. През октомври 1929 година, икономиката на САЩ изпада в криза и започва Голямата депресия, която засяга цялата нация. Описвайки как се чувстват, всички американци - журналисти, политици, директори и работници - мъже и жени - твърдели, че икономическото бедствие ги е парализирало.

В началото на 30-те години, полиомиелитната епидемия се проявява като олицетворение на парализирания дух на нацията. Онези, които най-силно чувствали икономическата парализа, или от опит, или чрез страха от нея, енергетично били най-податливи към вируса. Тъй като децата в най-голяма степен попиват_енергията на племето, американските деца били така уязвими за инфекциозната болест, както възрастните за икономическата. Всичко е единно цяло: когато племето се зарази със страх, тази енергия се предава на неговите деца.

Усещането за парализа така бързо се вплело в племенната психика, че американските гласоподаватели дори избрали президент, парализиран от полио Вируса, Франклин А. Рузвелт, жив символ на физическата немощ, но и на несломимия дух. Необходимо било едно физическо племенно събитие и изпитание на физическата сила, Втората световна война, което да излекува американския племенен дух. Чувството за героизъм и племенно единство, подкрепено от внезапното увеличение на броя на работните места, върнало гордостта, силата и честта на всеки член на племето.

До края на войната американската нация отново приела ролята на водеща световна сила. Всъщност, Съединените щати се превърнали в лидер на свободния свят, защото разработили ядрените оръжия - позиция, която вляла огромна гордост и сила в Племенната чакра на американската култура. Още веднъж, това оздравяване намерило отражение в езика на говорителите на племето, които описвали своята новоизлекувана цивилизация като изправена „отново на крака". С тази промяна в съзнанието, отразяваща оздравяването на племенния дух,


полио вирусът вече можел да бъде победен. Духът и нагласата на племето накрая се оказали по-силни от вируса. Не случайно Джонас Солк открива ваксината на полиомиелита в началото на 1950- те години.

По-съвременен пример за същата динамика е вирусът на СПИН. В Съединените щати този вирус преобладава при наркоманите, проститутките и хомосексуалистите. В други страни, като Русия и много държави в Африка, намира почва сред онези, които живеят на границата на оцеляването. В Латинска Америка вирусът процъфтява сред жените от средната класа, които са омъжени за „донжуани". Тези мъже не са хомосексуалисти, но имат сексуални контакти с други мъже като „мъжки" спорт. Всички, които прихващат вируса, независимо от начина, възприемат себе си като жертва на своята племенна култура.

Всеки е бил пожертван от нещо или някого, но това жертвено съзнание изразява чувството на безпомощност в рамките на племенната култура, заради сексуални предпочитания, или заради липса на пари и на обществено положение. Тези латиноамериканци са убедени, че няма начин да се предпазят. HIV-позитивните латиноамерикански жени, дори омъжените за преуспяващи мъже, не могат да изразят несъгласието си с поведението на своите съпрузи, защото тяхната култура все още не цени гласа на жените. Символно погледнато, вирусът на СПИН възникна в американската култура, точно когато проблемът за “жертвеността” стана нейно основно направление. Потребността на някои да се чувстват овластени за сметка на други, смятани за по-малко ценни, изчерпва културната енергия на собствената ни страна. Съответно, следват предизвикателства към биологичната ни система.

Здравето на нашата първа чакра зависи от това, как се отнасяме към своите лични племенни проблеми. Ако се чувстваме пожертвани от обществото трябва така да се справим с тази негативна нагласа, че да не губим енергия. Например, бихме могли да потърсим терапевтична помощ да придобием някакво професионално умение, да се стремим да откриваме символното значение на събитията, да станем политически активни, за да променим нагласите на обществото. Хранейки ожесточение срещу племенната култура, въвличаме своята енергия в постоянен вътрешен конфликт, който блокира лечебната сила на свещената истина “Всичко е единно цяло”

Племето, към което принадлежим, ни запознава с живота „на този свят". Учи ни, че светът е безопасен или опасен, щедър или мизерен, образован или невеж - място, където и взимаш, и даваш. И ни предава своите възгледи за естеството на действителността - например, че този живот е само един от многото или че друг живот няма. Ние наследяваме от своето племе отношението към другите религиозни, етнически и расови групи. Нашето племе възбужда мисловните ни процеси.

Всеки е чувал етнически обобщения като „Всички немци са много организирани", или „Всички ирландци са големи фантазьори". Казано ни е нещо за Бога или невидимия свят и това, как той взаимодейства с нас, по подобие на „Който зло мисли другиму, зло намира" или „Не се присмивай на никого, защото Господ ще те накаже". Също така възприемаме различни схващания във връзка със секса като например, „Мъжете са по-умни от жените", „Всички малки момчета обичат да спортуват, а всички малки момичета - да играят с кукли."

Племенните възгледи, които наследяваме, са съчетание от истина и измислица. Много от тях, като например: „Убийството е най-тежкото престъпление", имат непреходна стойност. Други не притежават качеството на вечна истина и са по-тесни, предназначени да държат племената разделени едно от друго, в противоречие със свещената истина „Всичко е единно цяло". Самият процес на духовно развитие отправя към нас предизвикателството да възприемаме племенните влияния, които са позитивни, и да отхвърляме онези, които не са.

Нашата духовна сила расте, когато сме способни да прозрем вътрешните противоречия, присъщи на племенните учения и да следваме по-дълбокия смисъл на истината. Всеки път, когато се пренастроим към символично осъзнаване, повлияваме позитивно своята енергийна и биологична системи. Също така, влизаме позитивна енергия в колективното тяло на живота - световното племе. Мислете за този процес на духовно съзряване като за “духовна хомеопатия".

Системите от убеждения и енергийните последици от тяхНезависимо колко „правилни" или „погрешни" са семейните убеждения, или възгледи, те

насочват известна част от нашата енергия към акт на творчество. Всеки възглед, всяко действие има пряк и непосредствен резултат. Когато споделяме системите от убеждения на група от хора,


участваме в енергийните и физическите събития, създавани от тази група. Това е творческата, символна изява на свещената истина „Всичко е единно цяло". Когато заедно с други подкрепяме кандидат за някакъв пост, и този кандидат спечели, ние чувстваме, че нашата енергийна и физическа подкрепа е помогнала; освен това, имаме известно усещане, че той представлява нашите интереси - което е начин да изживеем физически силата на единството, съдържаща се в истината „Всичко е единно цяло".

Карл Юнг отбелязва, че груповото съзнание е най-нисшата форма на съзнание, защото отделните индивиди, участващи в негативно групово действие, рядко поемат отговорност за своята лична роля и действия. Този факт е сенчестата страна на истината „Всичко е единно цяло ". В действителност, неписаният племенен закон гласи, че водачът поема отговорността, не последователите. Нюрнбергският процес след Втората световна война е класически пример за границите на племенната отговорност. Повечето от обвиняемите нацисти, дадени под съд за организирането и провеждането на геноцида спрямо единадесет милиона души (шест милиона евреи и пет милиона хора от други националности), заявили, че само са „изпълнявали заповеди". На времето несъмнено са били горди, че могат да изпълнят своите племенни задължения, но по време на процеса се оказали напълно неспособни да поемат каквато и да е лична отговорност за последиците от своите действия.

Предвид силата на колективните убеждения - верни или погрешни - за индивида е трудно да бъде на различно мнение от своето племе. Учат ни да правим избор, който среща одобрението на племето, да приемаме неговия стил на обличане и начин на мислене. Символно, тази адаптация отразява съюза на индивидуалната воля с груповата воля. Необикновено силно е усещането, че си в група или семейство, където се чувстваш духовно, емоционално и физически удобно. Такъв съюз овластява и енергетично зареждане личната сила и съзидателност - и това продължава, докато индивидът прави избори, съзвучни с тези на групата. Ние се обединяваме, за да създаваме.

В същото време у нас има непреодолимо вродено желание да изследваме границите на своите творчески възможности, да разширяваме личната си власт и влияние. Това желание е импулсът, който ни тласка към осъзнаване. Универсалното човешко пътешествие е осъзнаването на собствената сила и откриването на начините за използването на тази сила. Осъзнаването на отговорността, която свободата на избора съдържа в себе си, е същината на това пътешествие.

От гледна точка на енергията, осъзнаването изисква жизнеустойчивост. Изключително трудно и често пъти много болезнено е да направим оценка на своите лични убеждения и да се разграничим от онези, които повече не подкрепят личния ни растеж. Промяната е квинтесенцията на живота; външната и вътрешната промяна са постоянни. Когато се променяме вътрешно, надрастваме някои системи от убеждения и даваме предимство на други. Първите системи от убеждения, които оспорваме, са племенните, тъй като нашето духовно развитие следва структурата на енергийната ни система; правим критичен преглед на възгледите си отдолу нагоре, като започваме с най-ранните с най-основните.

Оценката на личните убеждения е духовна и биологична потребност. И физическото ни тяло, и ума ни, и духа ни се нуждаят от нови идеи, за да се развиват. Някои племена например слабо осъзнават значението на спорта и здравословното хранене, докато някой техен член не се разболее. Един нов физически режим и по-подходяща диета могат да подобрят състоянието на болния. Като резултат, други членове на семейството получават коренно различна умствена и физическа представа за необходимостта да вземат по-отговорни и съзнателни решения в грижите за себе си, като например да се научат да ценят лечебната сила на здравословното хранене и упражненията.

Разгледани в символен план, нашите житейски кризи ни казват, че трябва да се освободим от убеждения, които повече не служат на индивидуалното ни развитие. Моментите, в които трябва да избираме между промяната и застоя, са най-голямото изпитание за нас. Всеки кръстопът означава, че навлизаме в нов цикъл на промяна - дали да възприемем нов здравословен режим или нова духовна практика. А промяна означава неизбежна раздяла с познати места и хора, и начало на нов житейски етап. Много от хората, които срещам на моите семинари, се намират на границата между два свята: стария, който трябва да изоставят, и новия, в който се страхуват да преминат. Ще ни се да станем по-осъзнати, но същевременно се страхуваме, защото това означава, че трябва да поемем лична отговорност за себе си, своето здраве, кариера, нагласи и мисли.


Веднъж поели отговорност за поне една област от своя живот, не можем повече да прибягваме до „племенната логика", за да извиняваме поведението си.

В племенното съзнание не съществува строга дефиниция за лична отговорност, така че в племенната среда е много по-лесно да се избегнат последиците от личния избор. Отговорността се простира до физическите граници на нашия живот, което означава, че отделните индивиди поемат отговорност за своите финанси, социално-битови проблеми, взаимоотношения и кариера. Племето не изисква от своите членове да поемат лична отговорност за убежденията, които наследяват. Според „племенната логика" е допустимо да се оправдават нечии предразсъдъци с извинения от рода на: „Всички в моето семейство мислят така." Изключително трудно е да се откажеш от зоната на удобството, което придружава такива извинения; спомнете си само колко пъти сте казвали: „Всеки го прави; тогава защо не и аз?" Това извъртане е най-грубата форма на свещената истина ”Всичко е единно цяло” и широко се използва, за да се избегне отговорността при всякакви неморални действия - от укриването на доходи и прелюбодеянието до задържането на погрешно върнатата сума от продавача в магазина. Духовно осъзналите се зрели индивиди, обаче не могат повече да използват племенната логика. Избягването на данъчното облагане става преднамерен акт на кражба, прелюбодеянието - съзнателно нарушаване на брачния обет, а задържането на рестото - кражба от магазина.

Често пъти човек трябва да изследва доколко е обвързан с племенните предразсъдъци, преди да започне лечение. Джералд ме потърси за преглед с оплакването, че се чувства изтощен. След като прегледах енергията му, останах с впечатление, че има злокачествен тумор на дебелото черво. Попитах го дали си е направил медицински изследвания; той се поколеба за миг и отговори, че току-що са му поставили диагноза рак на дебелото черво. Каза, че се нуждае от помощта ми, за да се увери, че наистина би могъл да оздравее. Част от неговото същество се опитваше да се изключи от племенната нагласа за рак, тъй като всеки, развил раково заболяване в неговото семейство, беше умрял, и нито той, нито който и да е друг член от семейството му не вярваше, че ракът е лечим. Говорихме за различните начини да получи помощ, като например техниките, помагащи на хората да развият позитивна нагласа чрез визуализация. Най-важното, Джералд вече беше разбрал интуитивно, че неговата енергийна връзка с тази племенна нагласа е също толкова сериозен проблем, колкото самата физическа болест. Джералд положи всички усилия, за да подпомогне лечебния процес, като се освободи от племенното предубеждение спрямо рака. Беше готов да опита всичко възможно.

Негативните предизвикателства на племенната силаНашето племе ни учи на преданост, чест и справедливост - нравствени възгледи, които са

важни за нашето благополучие и чувство за лична и групова отговорност. Те изразяват свещената истина на първата чакра, първото тайнство и първата сефира: „Всичко е единно цяло". Ако предаността, честта и справедливостта бъдат разглеждани едностранчиво, те могат да се превърнат в ограничения и да въздействат като отрова.

ПреданостПредаността е инстинкт, неписан закон, на който членовете на племето могат да разчитат,

особено по време на криза. Тя е част от племенната енергийна система и често пъти е по-важна дори от любовта. Може да сте предани към член на семейството, когото не обичате, или към хора, с които имате общ етнически произход, макар и да не ги познавате лично. Групата очаква преданост и това има огромна власт над индивида, особено когато не е съгласен с общоприетите норми, заради предаността си към някого или към някоя кауза, с изключително значение за него.

При прегледа на млад мъж, който се оплакваше от хронична умора, придобих представата, че краката му, символно, са в неговия роден град; първата чакра на този мъж буквално препраща-ше енергия през ходилата му към града. Другата част от тяло му беше при него, ако мога така да се изразя, там където живееше в момента, и тази разпокъсаност беше причината за неговата хронична умора. Когато му казах какво съм видяла, той отбеляза, че всъщност никога не е искал да напусне родния си град, тъй като семейството му зависело от него, но бил преместен от компанията, за която работел. Попитах го дали харесва работата си. Отговори: „Горе-долу." Предложих му да напусне и да се върне у дома. След два месеца получих писмо от него. Няколко дни след разговора ни, пишеше му той, си подал оставката и до седмица се прибрал у дома. Хроничната умора изчезнала и въпреки че все още нямал работа, се чувствал страхотно.


Предаността е красиво племенно качество, най-вече, когато е съзнателна и служи не само на групата, но и на индивида. В крайните си форми вреди на самосъхранението и трябва да я преодолеем, за да се избавим. Следният случай е израз на такова състояние и илюстрира символното значение на тайнството кръщение.

Тони, 32-годишен, син на имигранти от Източна Европа, бил на пет години, едно от седем деца, когато семейството му се преселило в Съединените Щати. През първите години, когато все още търсели свое място в новите условия, родителите на Тони с мъка осигурявали на децата си дори прехраната. На осем години, Тони бил нает за дребни услуги в една сладкарница.

Семейството на Тони било признателно за допълнителните десет долара седмично. След два месеца момчето вече носело в къщи почти двадесет долара на седмица и се гордеело със себе си - виждало колко много родителите му ценят неговия принос към семейния бюджет. Но щом взаимоотношенията се утвърдили, собственикът на сладкарницата започнал да прави опити за сближение с Тони. Безобиден в началото, впоследствие се оказало, че сладкарят е педофил, който обсебил детето и Тони бил принуден да ходи при него всяка вечер, за да му доказва, че всичко все още е „тяхна тайна".

Разбираемо е, че тайната разстроила детето. Тони знаел, че неговите чести срещи със сладкаря са неморални, но семейството му сега разчитало на месечната помощ от вече сто долара. Накрая се решил да разкаже истината на майка си - какво е принуден да прави за тези пари. Тя му забранила дори да споменава за случая, защото членовете на семейството разчитали да запази работата си.

Тони останал в сладкарницата до тринадесетата си година. Злоупотребата с него се отразила и на ученето му. Едва успял да изкара пети клас. За да се издържа, чиракувал при един строителен работник и започнал да пие.

Алкохолът помагал на Тони да потиска кошмарните си спомени за сексуалното насилие и успокоявал нервите му. Напивал се всяка вечер. На шестнадесет години вече бил изпечен побойник и кварталът пропищял от него. Няколко пъти полицията го прибирала заради побоища. Семейството му се опитало да го принуди да се откаже от пиенето, но без успех. Веднъж, когато приятелите му го оставили в къщи след напиване, яростно се опълчил срещу родителите и братята си, за това че не са го спасили от сладкаря. Знаел, че майка му е казала на баща му за издевателствата и въпреки това настояли да продължи работата си, но забранили на по-малките братя да ходят в магазина. А по-късно разбрал, че и братята му са знаели, но го приемали на шега, само понякога намеквали, че навярно му е било приятно.

На двадесет и пет години Тони основал малка строителна фирма за дребни ремонти. Работата му вървяла, докато станал на двадесет и осем. По това време вече пиел толкова много, че започнал да получава пристъпи на параноя, когато се виждал наобиколен от демони, които му заповядвали да се самоубие. На двадесет и девет години Тони загубил предприятието си и дома си. Потърсил спасение в алкохола.

Срещнах Тони само месец, след като беше започнал пак да работи. Беше нает да ремонтира една къща близо до моята и се запознахме съвсем случайно. Дори по време на работа пиеше. Казах нещо по този повод. Той отговори: „И ти щеше да пиеш, ако имаше моите спомени." Погледнах го и по стойката му разбрах, че е бил насилван като дете. Попитах го дали иска да говори за детството си. И той започна да разказва.

Срещнахме се няколко пъти, за да поговорим за неговото минало. Докато го изслушвах, осъзнах, че болката, която изпитваше заради семейното предателство, е по-силна от болката заради сексуалната злоупотреба. В действителност семейството му сега го считаше за пияница и очакваше да се проваля отново и отново в своя живот. Тази мисъл го унищожаваше. Колкото и да е невероятно, вече беше простил на сладкаря. Недоизяснените взаимоотношения бяха с неговото семейство.

Два месеца по-късно, Тони сам реши да се включи в програма за алкохолици. След като приключи курса, ми се обади и сподели въздействието на лечебните сеанси. Знаеше, че му предстои да се справи с негативните чувства към семейството си.

В терапевтичните кръгове, помирение означава да се изправиш пред хората, с които имаш недоизяснени взаимоотношения и да излекуваш раните си. В най-добрия случай, хората, които са те наранили, ще се извинят, но след това някак си всичко ще се поднови или ще приключи. Но


Тони съзнаваше, че неговото семейство никога не би признало предателството си.Родителите му щяха да се срамуват, но емоционално бяха неспособни да признаят, че са

знаели всичко и независимо от това са приемали онези пари. Така че Тони започна да отправя молитви към Бога и се подложи на продължителна психотерапия.

След година въздържание и усърдни молитви, каза, че повече не таи гняв към близките си. Повярвах. Беше размислил и беше решил, че родителите му не са били способни да направят друг избор от страх, че няма да се справят при новия начин на живот. Тони поднови връзките със семейството си и когато бизнесът му се разрасна, те заговориха с гордост за успеха му. Според него, това беше тяхното извинение за събитията от далечното минало.

Тони намери сили да прости на семейството си и да види в него източника на силата, която беше открил в себе си. Духовното му пътешествие започна с изгнание, за да оздравее и достигне любовта, когато беше приобщен отново. Съдбата му е въплъщение на символното значение на тайнството кръщение.

Друг мъж, Джордж, пристигна на един от моите семинари, само защото съпругата му настоявала. Не беше типичен участник. Представи се като „зрител" и от самото начало даде да се разбере, че цялото това „фокус-мокус" интересува съпругата му, а не него.

Започнах с уводна лекция за човешката енергийна система. Джордж решаваше кръстословица. Дремеше по време на онази част от лекцията, която засягаше връзката между психичните нагласи и физическото здраве. През междучасието донесох на Джордж чаша кафе.

- Мога ли да възбудя любопитството ви с кафе? - попитах, като се надявах да разбере, че предпочитам учениците ми да държат очите си отворени.

След междучасието, се заех с първата чакра и същността на племенното влияние. Джордж се пооживи. Първо помислих, че е от кафето, но след като обясних какъв е резултатът от ранното възпитание върху биологичното ни развитие, Джордж отбеляза:

- Твърдите, че всички неща, които съм чул от нашите, са още в тялото ми?Тонът му граничеше със сарказъм, при все че думите ми явно бяха засегнали някаква

струна в него. Отвърнах, че може би не всичко, което неговите родители са му казали, е все още в енергията му, но несъмнено много неща са там.

- Например - попитах - как родителите ти се отнасяха към своето остаряване?Попитах го, защото Джордж току-що беше навършил шестдесет. Всички участници

очакваха мълчаливо отговора му. Когато разбра, че е станал център на внимание, той се притесни и заприлича на дете.

- Не зная. Никога не съм мислил за това.- Добре, помисли сега - казах и повторих въпроса. Съпругата на Джордж седеше на ръба на

стола, готова да отговори вместо него. Стрелнах я с поглед, който казваше: Дори не си го помисляй. Тя се облегна назад.

- Не зная какво да кажа. Моите родители винаги ми казваха да работя упорито и да пестя, за да имам сигурни старини.

- И кога възнамеряваш да остарееш? - попитах. Джордж не можа да отговори на въпроса; затова попитах по друг начин:

- Кога остаряха родителите ти?- Когато станаха на шестдесет, разбира се.- Значи още тогава си решил, че ще остарееш, когато и ти станеш на шестдесет - казах.- Всеки остарява, когато стане на шестдесет - каза Джордж. - Такъв е животът.

Пенсионираме се на шестдесет години, защото тогава вече сме стари.Следобедната дискусия започна около забележките на Джордж. Мислел, че старостта

започва на шестдесетгодишна възраст, защото това убеждение непрекъснато му било внушавано от неговите родители, а те доживели до седемдесет.

Обсъдихме какво означава да се „изключиш" от някое убеждение, когато е невярно, но въпреки това, има „власт" над нас. За всеобща изненада, включително моя и на съпругата на Джордж, той веднага се вкопчи в идеята, сякаш някой му беше дал нова играчка, с която да се забавлява.

- Искате да кажете, че ако се изключа, както казахте, от една мисъл, тази мисъл няма да има повече „думата" в моя живот?


Настъпи върховен миг, когато Джордж погледна към жена си и каза:- Не искам повече да бъда стар, а ти?Жена му започна да се смее и плаче едновременно – както и всички останали.Все още не мога да си обясня как разумът на Джордж така бързо схвана същественото, за

да „литне". Рядко съм виждала човек да разбере смисъла на нещо така мигновено и дълбоко, както този мъж, за когото веднага стана ясно, че главната причина да остарява е мисълта, че трябва да остарее. От мига, в който Джордж започна да уважава своето вътрешно чувство за възраст, вместо да се ръководи от натрапените представи, той изпита истинско удоволствие от живота.

ЧестОнова, което свързва членовете на племето, е не само преданността, но и честта. Всяко

племе има свой закон на честта, който е съвкупност от религиозни и етнически традиции и ритуали. Ритуали като Кръщението енергетично приобщават новите членове на племето към духовната му сила. Чувството за чест ни зарежда със сила, поставя ни наравно с нашите кръвни и етнически родственици и ни учи колко важно е да държим на своята дума и да постъпваме честно.

Обикновено мислим, че чувството за чест не е предпоставка, за да бъдем здрави, но съм се убедила, че може би е сред най-съществените, дори е равно по сила на любовта. Чувството за чест влива мощна позитивна енергия в нашето духовно и биологично тяло, имунната система, костите и краката. Без чест за индивида е много трудно, даже невъзможно да отстоява себе си с гордост и достойнство, защото няма критерий за поведението си и не може да направи свободен избор, защото не вярва в себе си и в събратята си.

В племенния сватбен ритуал на чувството за чест се отдава първостепенно значение. Една жена, която беше последният жив член от семейството, го описа така: „Когато умираше, баща ми ме помоли да обещая, че ще имам дете. Казах му, че не съм намерила човека, за когото искам да се омъжа. Неговите последни думи към мен бяха: „Омъжи се, за когото и да е, само продължи рода."

Поведението на брачните партньори учи следващото поколение на етични норми. Съпружеската изневяра е забранена; никой възрастен, дори и да изневерява, не разрешава на децата си да се отклоняват от това правило, когато на свой ред станат възрастни. Бащата поддържа своето семейство; баща, който заобикаля това задължение, създава у своите деца изкривена представа за дълг и отговорност. Учат ни да се отнасяме към другите с уважение; непочтителните родители възпитават деца, които стават непочтителни възрастни. Без нравствената устойчивост на правилника за честно поведение, децата израстват, неспособни да създадат сигурен живот за себе си.

Когато дадете обещание, трябва да го спазвате, независимо дали сте го дали на себе си, или на другиго. Трябва да си вярвате и да уважавате своите задължения. Когато не вярвате на себе си, всичко ви се струва временно и несигурно, защото това е вътрешното ви чувство. Един мъж каза: „Не искам да живея така, както живяха родителите ми - те винаги се лъжеха взаимно. Но все си мисля, че някак съм наследил тази черта и при подходящ случай ще се държа по същия начин." Необходимостта от индивидуална чест се простира извън малката племенна група, към която принадлежите и обхваща цялото общество.

Със Сам се запознах на един семинар, където той откровено разказа историята на своя живот. Израснал в бедност, без баща. Отчаяно искал да бъде водач, дори главатар на банда, и кога-то желанието му се осъществило, то се претворило у него в чувство за чест. Печелел почти 75 000 долара на седмица като главен наркодилър. Имал свой персонал от „служители", които му помагали в сделките; оперирал с големи парични суми.

Един ден, докато шофирал, Сам включил радиото и попаднал на някаква беседа. Когато протегнал ръка, за да смени станцията, гостенката в студиото заговорила за съществуването на ангели. Казала, че всеки човек има ангел-хранител и че тези ангели ни пазят и следят всички наши действия. „Не исках да слушам повече тези неща, но изведнъж се сетих, че когато бях малък, моята баба ми разказваше приказки за моя ангел, който винаги бдял над мен. Бях забравил всичко, докато не чух тази жена."

И сега, когато отивал за доставка, бил обзет от досадното усещане, че неговият ангел го наблюдава какво прави. „Целия ден си мислех само за едно: как, когато умра, ще обяснявам какво съм правил, за да печеля пари?"

За първи път в живота си почувствал, че има проблем, с който не може да се справи. „В


смисъл, че имах много момчета, които разчитаха на мен за парите си. Не можех просто да им кажа: „ей, слушайте, трябва да променим нещата сега, защото тези ангели ни наблюдават и не трябва да ги сърдим." Те бяха безпощадни и не знаех как да се измъкна."

Една нощ, само няколко дни след беседата по радиото, катастрофирал и получил сериозни травми на краката и гърба. Неговите „служители" го успокоили, че ще продължат бизнеса, но Сам видял в злополуката възможност да промени посоката на своя живот. Лекарите му казали, че го очаква бавен и продължителен процес на възстановяване, докато започне отново да ходи, но навярно ще трябва да понася хронични болки до края на живота си. Сам започнал да чете книги за изцелението - и за ангелите.

„Имах чувството, че ако обещая да не се връщам повече на улицата, ще излекувам краката си. Казах на моите момчета, че вече не издържам на натоварването, и по някаква причина ми повярваха. Мисля, че искаха моя дял от печалбата, и нямах нищо против. Напуснах квартала при първа възможност и започнах живота си отначало."

След това Сам се забъркал с друг тип „банда" - група младежи, които се събирали вечер в един местен клуб на Християнския младежки съюз. Посветил се да им помага да избегнат живота, който той водел преди. „В сравнение с парите, които изкарвах, сега не печеля почти нищо, но, уверявам ви, това няма никакво значение. Справям се някак. И когато се срещам с тези деца, и ги слушам как мечтаят, им казвам, че всичко е възможно, защото зная, че е истина. Дори им говоря колко важно е да се гордеят с това, което правят, и понякога им говоря за техните ангели. Тези деца ме карат да чувствам, че имам някаква цел в живота. По-рано нямах това чувство, и трябва да ви кажа, че е по-страхотно от който и да е опиат, който някога съм продал. За първи път в живота си зная какво значи да си чист до дъното на душата и да се гордееш с това, което си." Беше станал друг тип „главатар на банда", внушаващ чувство за чест на децата, с които работеше.

Сега Сам накуцва, но все пак може да върви. Той шеговито отбеляза: „Кой би помислил, че с недъг ще се държа по-добре на краката си?" Все още има болки, но отношението му към живота е усещане за безкрайна радост. Вдъхва вяра на всеки, до когото се докосне, и излъчва самоуважение, което извира от искрената му любов към живота. Не се съмнявам, че е успял да се излекува, защото е осмислил живота си.

СправедливостОт нашето племе научаваме какво означава справедливост. Тя се изразява със закона „око

за око" или „Постъпвай с другите така, както би желал да постъпват с теб", или със закона на кармата „Каквото даваш, това получаваш." Племенната справедливост поддържа обществения ред и накратко гласи: Справедливо е да търсиш възмездие за нанесени без основание вреди; справедливо е да правиш всичко необходимо, за да защитиш себе си и своето семейство; справедливо е да помагаш на други членове от семейството при самозащита или отмъщение. Не-справедливо е да излагаш на опасност член на семейството заради лична облага; несправедливо е да не се подчиниш на заповед на племето; несправедливо е да помагаш на онези, които са заплаха за племето. Забраната срещу злепоставянето на семейството упражнява силен контрол върху всеки член.

Когато член на племето извърши нещо ценно за другите, останалите автоматично споделят „енергийната награда." Възприето е някой от племето да „Живее за сметка на силата" на друг член, който се радва на всеобщо признание. „Какво означава едно име?", питаме понякога с пренебрежение. Но името означава много - енергията на гордостта или срама, която излъчва от първата чакра на човека. Нарушаването на племенната справедливост, от друга страна може да причини на енергийната система на индивида толкова значителна загуба на енергия, че индивидът да се затруднява при общуване.

Племето обикновено приема, че има логична причина за това положение. Такива възгледи донасят ужасни разочарования. Някои хора с години напразно се опитват да разберат защо е трябвало да изтърпят определени трагични събития. Когато не могат да намерят задоволителен отговор, заживяват като в мъгла - неспособни да продължат напред, неспособни да се разделят с миналото. Племенният закон е необходим за поддържане на обществения ред, но не отразява небесния план. Разсъждавайки символно за тайнството Кръщение, човек може по духовен път да свърже човешкото понятие за справедливост с Божествения замисъл. Ако разгледаме условията на


племенната среда като „предпоставка" за духовен напредък, а не като удобство, ще разберем, че мъчителните изпитания са трайно необходими за нашето развитие и че не са наказания за делата ни.

Когато племенната справедливост спъва духовния ни напредък трябва да се освободим от ограниченията й върху индивидуалната свобода на избора. Това е една от най-трудните задачи свързани с първата чакра, защото често изисква физическо отделяне от семейството или от общността, с която сме се обвързали.

Патрик, който посещаваше един от моите семинари, беше невероятно очарователен. Ако в близост се появеше жена, започваше веднага флирт. Който го познаваше, мислеше, че е весел, добродушен и общителен. Работеше в „Бърза помощ" и умееше да разказва увлекателно. Когато споделяше разни неща от живота си, всички го слушаха като хипнотизирани. Малко от тях забелязваха, че Патрик също страда от хронични болки в краката и долната част на гърба. Не можеше спокойно да изслуша цяла лекция, а трябваше от време на време да става, за да се поизпъне. Вървеше леко накуцвайки.

Всички мислеха, че Патрик е така безгрижен в личния си живот, както се показва пред другите, въпреки че беше от Северна Ирландия, където се водеха безкрайни религиозни и икономически битки. Може би беше привикнал с огнестрелните рани и жертвите на бомбени атентати при работата, която имаше.

Една сутрин срещнах Патрик на закуска и той ме помоли да го прегледам с явно неудобство. Попитах го за възрастта му и когато изпаднах в онова особено състояние, което предшества появата на образите, той нервно ме попита:

- Колко мислиш, че можеш да видиш?Веднага получих картина, че е в армията и че силната болка се дължи на жестоко

подбиване на краката до степен на трайно увреждане.- Защо ми се струва, че водиш двойнствен живот - наполовина в армията, наполовина в

болницата? Участваш ли в някаква военна организация?Изведнъж Патрик се скова. От сърдечно и нежно човешко същество се превърна в

леденостуден непознат и осъзнах, че съм пресякла опасна граница. Той отговори:- Там, където живея, трябва да си готов да се защитаваш. Явно имаше предвид

непрестанните конфликти в Северна Ирландия.Въпреки това знаех, че в този миг енергията му не съдържа самозащита, а агресия. Казах:- Убедена съм, че си пренапрегнат заради членството ти във военизирана организация и

това е причина за хроничните ти болки. Според мен, трябва да ограничиш контактите си с тази група, или окончателно да я напуснеш.

Той отвърна:- Има невъзможни неща. Човек не може да се оттегли, когато събитията са съдбоносни,

колкото и да му се иска. И не може лесно да се промени каквото и да е. Отмъщението води до друго отмъщение; тази седмица са моите крака, следващата -техните. Кръгът е затворен и ако си попаднал там, не можеш да излезеш.

Помълчахме малко и после той добави:- Сега трябва да вървя. Казахме си достатъчно.Мислех, че вече е закусил и става от масата, но в действителност напусна семинара, и

никога повече не го видях.Дали някога е бил принуден да отнеме чужд живот, не зная, но съм сигурна, че товарът на

двойнствения живот беше причината да не може да излекува краката си. Той просто не беше в състояние да скъса с „военното племе", въпреки че трябваше да заплати със здравето си и конфликта между личното чувство за справедливост и атмосферата на заслужено възмездие, която го заобикаляше.

Фундаменталният урок на първата чакра е, че истинска справедливост въздава само Бог. Разбрах дълбочината на този урок, когато преглеждах една жена, с тяло изцяло превзето от рак. Видях разпятие. Този образ не беше свързан с нейната религия, а по-скоро с мъчително чувство, поради преживяването „Юда"- изпитанието да се излекуваш от всепроникващата болка на осъзнато предателство.

Обмислих значението на този образ и осъзнах, че преживяването „Юда” е архетип. То


означава, че човешката логика и понятието ни за справедливост, в някакъв миг престават да ни служат и че нямаме свободата да пренареждаме събитията в своя живот и да се водим от желанията си. Урокът на преживяването „Юда” е, че допускаме грешка, когато се уповаваме на човешката справедливост и че трябва да пренасочим вярата си към Божествения авторитет. Това означава да вярваме, че животът ни се управлява от „Божествено правосъдие", дори и да не можем да го видим. Не трябва да се огорчаваме и да се отдаваме на мъченичество, когато сме предадени или не можем да получим онова, което искаме, като жената, развила раково заболяване в резултат на предателство. Трябва да вярваме, че изобщо не сме били принесени в жертва и че това мъчително преживяване ни предизвиква да преценим в какво вярваме. Историята на Ерик е класически пример за точно такъв вид предизвикателство.

С Ерик се запознах преди няколко години на един семинар в Белгия. През цялото време седеше мълчаливо и когато курсът свърши, ми съобщи, че ще ме откара до Амстердам. Бях изто-щена и ми се спеше, но щом потеглихме, той каза: „Позволете ми да ви разкажа за себе си." Очите ми се затваряха, но въпреки това се съгласих, и до ден днешен съм му благодарна.

Преди десет години Ерик изведнъж изгубил всичко, за което бил живял. Двамата съдружници, с които се опитвал да съживи две търговски предприятия, обявили, че повече не желаят да работят с него. Понеже били двама срещу един, нямал избор. Те му предложили за компенсация да вземе 35 000 долара в брой или да придобие всичките акции на една западнала фирма, които всъщност били без стойност.

Зашеметен, Ерик си тръгнал и се прибрал у дома. Щом влязъл казал на жена си: „Трябва да ти кажа нещо", на което тя отговорила: „И аз трябва да ти кажа нещо. Искам развод. Срещнах друг."

„И тримата ми партньори ме изоставиха в един и същи ден. Бях зашеметен, и въпреки че съм атеист, заключих, че само небето може да обърка нечий живот така. Тази нощ реших да се моля. Обърнах се към Бог: Ако Ти ме наказваш, говори. Ще изпълня всичко, което искаш от мен."

Същата нощ сънувах сън. В съня си карах кола през Алпите в ужасна буря. Пътят беше предателски заледен, и трябваше да стискам здраво волана, за да не изхвърча от пътя. В един миг почти загубих управлението и едва не полетях в пропастта. Накрая прехвърлих върха на планината и когато се озовах оттатък, бурята утихна, слънцето изгря, пътищата станаха сухи и безопасни. Продължих по пътя до една малка хижа, на прозореца на която за мен гореше свещ, а на масата ме чакаше топло ядене.

Размислих върху съня си и реших, че трябва да приема предложените акции от незначителната фирма, тъй като тя произвеждаше храна за котки, а колата, която карах в съня си беше „Ягуар". Моите партньори бяха направо възхитени от избора ми, като си правеха сметка, че така си спестяват 35 000 долара. Не знаех защо, но чувствах, че приемайки това предложение, трябва да ги пусна да си отидат, а също и моята жена, без да се гневя. Трябваше да им кажа „сбогом", въпреки че по ирония на съдбата те бяха тези, които си мислеха, че се отървават от мен. Скоро след това се появиха няколко възможности да подпомогна малката фирма и както беше предсказал сънят, първите месеци на възстановяването й се оказаха сериозно изпитание. Но благодарение на съня, знаех, че ще успея, и не се отказвах.

Днес притежавам една от най-преуспяващите компании в Белгия. Ожених се за най-прекрасната жена - мой партньор в живота в пълния смисъл на думата. Никога не съм се надявал, че ще стане така - само Бог знае какво ни очаква. Всяка сутрин започвам деня с молитва, като благодаря на Бога, че ме избави от предишния живот, защото никога нямаше да имам смелостта да напусна онези трима души сам. Сега, когато срещна хора, чийто живот се е обърнал с главата надолу, им казвам: „Бог е с вас. Няма за какво да се тревожите. Сигурен съм."

От всички тези житейски ситуации можем да научим свещената истина „Всичко е единно цяло". Духовната сила, която се съдържа в сефира Шехина и тайнството Кръщение обединява енергията си с енергията на Племенната чакра, за да ни дадат „интуицията" на първата чакра, за да ни помагат да живеем един с друг честно и почтено и да преодоляваме заблудите, които противоречат на истината „Всичко е единно цяло". Следващият етап в нашето развитие е да изследваме темите на втората чакра и свещената истина „Почитайте се взаимно".

Въпроси за самоанализ:1. Какви системи от убеждения сте наследили от своето семейство?


2. Кои от тези убеждения, все още влияещи върху начина ви на мислене, преценявате като остарели?

3. Суеверни ли сте? Кои ваши суеверия са по-силни от способността ви да разсъждавате логично?

4. Имате ли личен закон на честта? Какъв е той?5. Случвало ли ви се е да правите компромис със своето чувство за чест? Ако е така, взели

ли сте някакви мерки, за да го излекувате?в. Имате ли неразрешени взаимоотношения с членовете на своето семейство? Ако е така,

избройте причините, поради които не лекувате семейните си отношения.7. Избройте всички блага, които дължите на своето семейство.8. Ако сега създавате семейство, избройте качествата, които бихте желали да предадете на

своите деца.9. Кои племенни традиции и ритуали продължавате да спазвате/съхранявате за себе и

своето семейство?10. Кои племенни черти на характера бихте желали да засилите и разбиете у себе си?

ГЛАВА 2ВТОРАТА ЧАКРА:СИЛАТА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

Втората чакра е чакрата на партньорството. Нейната енергия започва да пулсира и да се обособява на около седемгодишна възраст. На тази възраст децата стават по-независими от родителите си и започват да общуват и извън дома. Чрез тези първи взаимодействия те започват да се индивидуализират, да създават връзки и да изследват своето право на личен избор. Енергията във втората чакра се пренасочва от подчинението на племенния авторитет към откриването на друг вид взаимоотношения, удовлетворяващи личните физически потребности. Все още енергия от по-ниско ниво, която ни тласка към взаимодействия с външните сили, втората чакра представлява мощна сила. Мощната енергия на втората чакра, макар и по-нисша, ни подтиква към взаимодействие със силите на външния свят.

Местоположение: От долната част на корема до областта на пъпа.Енергийна връзка с физическото тяло: половите органи, тънкото черво, долната част на

гръбнака, таза, областта на бедрата, апендикса и пикочния мехур. Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Тази чакра отговаря на нашата

потребност от взаимоотношения и връзки с други хора, както и на нашата потребност да конт-ролираме до известна степен динамиката на физическата среда. Всички неща, към които сме привързани и чрез които управляваме своя „външен" живот, като например властта, парите, или други хора, се свързват чрез тази чакра с нашето енергийно поле и физическо тяло. Болестите, които произхождат от този енергиен център, се предизвикват от страх, че ще загубим контрол. Ракът на простатната жлеза, на яйчниците, хроничните болки в долната част на гърба и бедрата и артритът са няколко от най-често срещаните здравни проблеми. Проявите в климактериума, като „топлите вълни" и депресията, представляват енергийни функционални нарушения на втората чакра. Фиброзните кисти са резултат от неоползотворената репродуктивна енергия на втората чакра и жизнената енергия, насочена към безперспективни начинания или взаимоотношения.

Символна/сетивна връзка: Енергията в тази чакра ни дава възможност да се самоопределим и да изградим защитни психологични бариери в непрекъснатия процес на оценка на собствените сили по отношение на външния свят и неговите изкушения - като секс, пари, наркотици или личности - енергията на втората чакра поддържа у физически здравия индивид способността за взаимодействие със света, без да се налага да търгуваме със себе си. Тази енергия дава чувство за независимост и служи на инстинкта за самосъхранение.

Връзка със сефира/тайнство: Втората чакра е свързана със сефира Йесод, олицетворяваща фалоса, или мъжката репродуктивна енергия. Чакрата на партньорството съдържа също и енергията на “договора". Тази репродуктивна енергия не импулсира само биологичното зачеване, но духовно въплъщава творческите идеи във физически форми, което е от решаващо значение както за физическото така и за духовното ни здраве. Тайнството Причастие възбужда енергията на


тази чакра и символизира връзките ни с хората. Причастието символно се изразява в споделяне на хляба".

Първичен страх: Страх от загуба на самоконтрол или от това някой друг да те контролира чрез наркомания, изнасилване, предателство, импотентност, банкрут, изоставяне от страна на партньор или колеги и страх от физическо безсилие.

Първични сили: Способност и устойчивост да оцеляваме финансово и физически без външна помощ и да защитаваме и пазим себе си; инстинктът за самосъхранение - „борба или бягство"; способността да поемаме рискове, да се възстановяваме бързо след загуба на членове на семейството или партньори, на имущество, работа, пари; силата да се противопоставяме и да извоюваме отново свое място в живота; способността да вземаме решения в личната и професионална сфера.

Свещена истина: Свещената истина, присъща на втората чакра е, “Почитайте се взаимно”. Тази истина се отнася до взаимодействията помежду ни, и с всички форми на живот. От духовна гледна точка, предназначението на всяка създадена от нас връзка – от най-случайната до най-интимната – е да ни помогне да станем по-съзнателни. Някои взаимоотношения са болезнени по необходимост, защото да опознаеш себе си и да застанеш очи в очи с границите на твоите възможности, не е нещо, което човек прави с ентусиазъм. Често пъти трябва да сме духовно “подготвени” за такива срещи.

Архетипната енергия на сефира Йесод, тайнството Причастие и физическата енергия на втората чакра ни учат, че партньорите по същество, са духовни пратеници, които разкриват пред нас собствените ни достойнства и слабости. От взаимоотношенията в дома и на работното място, до онези в обществената и политическа дейност, нито един съюз не е без духовен смисъл; всеки ни помага да израснем като индивиди. По-лесно ще можем да разберем стойността на нашите взаимоотношения, когато се освободим от склонността си да съдим и вместо това уважаваме човека и задачата, с която сме се заели.

Енергията на втората чакра е съчетание от противоположности. Всеобщата енергия на първата, представена от племенния интелект, се поляризира във втората чакра. Тази поляризация на силите е получила много наименования: ин/ян, анима/анимус, мъжко/женско, слънце/луна. Разбирането на значението на тези противоположности е ключът към работата с проблематиката на втората чакра. Енергиите на сефира Йесод и на тайнството Причастие се съчетават с полярните енергии на втората чакра, така че да “привличаме" към себе си други хора, които ни помагат да опознаем себе си. Известни изрази като „всеки с късмета си” и „когато ученикът е готов, учителят сам ще се появи" са признание за наличието на една сила, която действа „зад кулисите" и „организира" кога и къде да срещнем определени хора - винаги навреме. Духовното предизвикателство на втората чакра е да се научим да общуваме съзнателно с другите: да се съюзяваме с хора, които подкрепят нашето развитие и да отбягваме онези, които спъват растежа ни.

Физическата наука свързва енергията на втората чакра със закона за причината и следствието (всяко действие поражда еднакво по сила и противоположно по посока противодействие) и със закона за магнетизма (противоположно заредените частици се привличат). Приложени към взаимоотношенията, тези закони означават, че произведеното от нас енергийно своеобразие привлича хора, които са различни от нас и имат на какво да ни научат. Нищо не е случайно, преди да встъпим в който и да е съюз, освобождаваме енергията, която сме произвели. На този факт се дължи неповторимият дуализъм на втората чакра: колкото по-съзнателни ставаме, толкова по-съзнателно си служим с енергията на втората чакра.

Силата на избораЕнергията на втората чакра ни помага да се издигнем в своето развитие над колективната

енергия на племето. Изборът се ражда от противоположностите и дуализмът на втората чакра винаги ще ни предизвиква да правим избори в този свят на противоположни полюси, на позитивни и негативни енергийни структури. Всеки избор, който правим, изпраща един „квант" от нашата енергия във вселената, която реагира на въздействията на човешкото съзнание.

Упражняването на правото на избор, с всички творчески и духовни последици е квинтесенцията на човешкия опит. Всички духовни учения ни внушават, че възможността за избор е силата, която превръща нашия дух в материя, думите ни - в дела. Изборът е творчески


процес.Фактът, че нашият избор вплита духа ни в поредица от преживявания и срещи, е причината,

поради която всички главни духовни традиции са обединени около един основен урок: Прави своите избори мъдро, защото всеки избор, който правиш, е творчески акт на духовна сила, за който носиш отговорност. Освен това, зад всеки избор, направен с вяра, стои цялата мощ на небето - причината, поради която “вяра, колкото синапено семе може да премести планината”. А всеки избор, направен от страх, замърсява енергията на вярата.

В избора присъства и тайна, защото не знаем и няма да узнаем какьв ще бъде крайният резултат от който и да е избор направен от нас. Парадоксалната природа на избора е най-важният урок на втората чакра: това, което ни се струва правилно, може да се окаже погрешно; това, което ни се струва добро, може да завърши зле. Точно когато всичко върви гладко, хаосът обърква нещата.

Парадоксално е, че докато енергията на втората чакра ни подтиква да управляваме своя живот, урокът на втората чакра е, че нямаме власт над него. Ние сме физически същества и енергийни същества, но тъй като физическият свят не може да бъде управляван, задачата ни е да усъвършенстваме вътрешните реакции спрямо външния свят, своите мисли и емоции.

Въпреки това всички ние се борим като че ли безконечно, като преживяваме разочарование след разочарование, опитвайки се да управляваме своя живот. Не преставаме да търсим единствения голям избор, който завинаги ще постави живота ни в ред и задържаме хода на промяната, за да установим окончателен контрол върху всички и всичко. Това ли е най-подходящата професия? Най-подходящият партньор? Най-подходящото географско място? В постоянното търсене на този единствено правилен избор, даваме форма на своя страх от променящия се ритъм, който е самият живот. Опитвайки се да открием единствения човек или нещо, извън нас, което завинаги ще ни донесе мир, сигурност, любов и здраве, пропускаме автентичната сила, която стои „зад нашите очи, не пред тях”. Истината, до която ни води парадоксалната природа на дуализма, е следната: Не е важно какво избираме; важни са причините, поради които правим определен избор – в тях е нашата сила, чрез, която влияем на крайния резултат.

Предизвикателството на втората чакра е да разберем какви са мотивите ни за избора, който правим. Нашите подбуди отразяват съдържанието на нашия дух. Със страх ли сме изпълнени, или с вяра? Всеки избор, който правим, обема енергията или на вярата, или на страха и крайният резултат от всяко решение в известна степен отразява тази вяра или този страх. Динамиката на избора не ни позволява да избягаме от себе си или от своите решения.

Избор и взаимоотношенияЕнергията на втората чакра е изключително подвижна, защото се стреми към творчество.

Освен това е свързана с физическото оцеляване: секс, власт, пари и разнообразието и трайността на взаимоотношенията. Когато започнем да воюваме за свое място във физическия свят, вътрешният конфликт между вярата и страха често тлее в нас, заровен под проблемите на оцеляването, които владеят мислите ни. Способен ли съм да изкарвам прехраната си? Да намеря партньор? Да се грижа за себе си?

Сенчестата страна на втората чакра съдържа най-често срещаните страхове: страх от насилие, предателство, финансова загуба, бедност. изоставяне, изолация, импотентност и нес-пособност да се грижим за себе си Всеки един от тези страхове е способен да ни управлява и ръководи действията ни цял живот. На библейски език тези страхове могат да бъдат определени като „идоли".

За да научим кои са мотивите ни - за да открием своите „идоли" - имаме нужда от взаимоотношения. За да създадем една връзка, използваме част от своята енергия или лична сила. Когато връзката вече е факт, може да се запитаме, често пъти, несъзнателно: Тази връзка черпи ли сила от мен, или аз черпя сила от нея? Къде свършвам аз и къде започва другият? Каква е моята власт и каква е властта на другия? Не правя ли компромис със себе си, в замяна на сигурност или пари, или положение? Тези въпроси по същество не се отклоняват от нормата; лошо е, когато започнем да разсъждаваме посредством противоположни категории: аз или ти, мой или твой, добър или лош, печелещ или губещ, богат или беден, правилен или погрешен.

Символно, тези противоречия олицетворяват отношението на повечето хора към Бога: моя


ли е силата, или е Твоя - с мен ли си всъщност на тази земя, или трябва да се старая да управлявам всичко сам? Дори Божествена сила да дърпа конците, как да разбера какъв избор да направя? Това главно противоречие на вярата присъства и във всяка наша връзка.

Парадоксално е, че предизвикателството в управляването на тези противоположни енергии, е умението да ги балансираме със съзнание за вътрешното единство на вселената. Ние започваме това пътешествие с изследване на вътрешното противоречие във взаимоотношенията. Взаимоотношението поражда противоречие, противоречието поражда избор, изборът поражда движение, а движението - ново противоречие. Ние се освобождаваме от този цикъл чрез избор, който надраства дуализма и привидните различия между нас и другите, между нас и Бога. Когато с всички сили се стараем да позорим друг човек и забравяме, че този човек е огледало, което отразява нашите собствени качества, храним противоречието вътре в нас. И обратно, когато виждаме себе си и другите в символични съюзи, приемаме различията. Това е символичното значение на тайнството Причастие.

Предизвикателството на творческата енергияЕнергиите на втората чакра създават живот, „движат Земята оставят своя отпечатък

навсякъде и допринасят за продължаването на живота. Енергията на творчеството за разлика от вдъхновението - качество на седмата чакра – по своята същност, е физическа, свързана е със земята. Тя е усещането, че сме живи физически. Енергията на втората чакра ни дава инстинкта за самосъхранение и интуицията, както и желанието да творим музика, изкуство, поезия и архитектура, любознателността да изследваме природата чрез науката и медицината. Тя ни въвлича във вътрешен диалог с противоположните полюси на личността, с нашите противоречиви наклонности и ни принуждава да създаваме връзки и взаимоотношения, за да разрешим тези противоречия.

Творческата енергия ни избавя от обичайните модели на поведение, мисли и взаимоотношения. Навикът е ад, към който хората се придържат в своя опит да спрат промяната. Но творческата енергия е готова да се бори с повторението на навика. Тези две сили, повторението и творчеството, са несъзвучни помежду си в човешката психика и ни подтикват да преобразуваме хаоса на нашия свят, като го осмисляме.

Енергията на втората чакра е едно от главните средства, с които разполагаме за справяне с делничните събития в нашия живот и за намиране на творчески решения на психологичните, физическите и духовните проблеми или въпроси на всекидневието. Блокирането на тази енергия може да предизвика импотентност, безплодие, вагинални инфекции, ендометриоза и депресия. Също така смущава нашето духовно развитие, сякаш заявява: „Стига ти това, което си видял и проумял; не бива да имаш нищо общо с учебния процес на живота" . Ако й се даде възможност да протича свободно, творческата енергия би подпомагала постоянно преобразуването на нашия живот и би ни позволила да проникнем по-дълбоко в смисъла на събитията, които ни карат да се питаме защо се случва всичко.

Жена на име Кати ме потърси за преглед, след като нейният съпруг, на не повече от тридесет и пет години, починал при автомобилна катастрофа. Беше останала сама с две деца, кои-то трябваше да издържа. Нямаше образование или някаква квалификация. Не виждаше възможност да се справи с живота. Каза ми, че просто няма сили „да живее".

Беше ми ясно, както и на самата Кати, че страда от депресия. По време на прегледа забелязах, че има доброкачествена киста на яйчника, за която още не знаеше. Говорихме за това, колко е важно да остави миналото и да намери причина да продължи нататък, но това изискване й се струваше непосилно. Препоръчах й да се прегледа при лекар заради кистата и я помолих да изпълни една малка задача, с която да покаже, че желанието й да живее е пълноценно. Трябваше да си изгради зрителна представа за приток на нова енергия в нейния живот. Не беше чудно, че имаше новообразувание в областта на яйчника, тъй като не само беше загубила съпруга си, но нямаше и представа как да живее и сега оспорваше дори своята способност за физическо и финансово оцеляване. Оцеляването е главен въпрос на втората чакра.

"Задачата, която Кати избра като символ на ново начало, беше да засажда цветя, което символизираше желанието й за нов живот. След всяко посадено цвете, казваше: „Засаждам едно ново начало за себе си и своите деца". Всеки ден работеше все по-съзнателно, за да пренесе своята енергия в настоящето. Не си позволяваше да мисли за миналото, свързано със съпруга й. Също


така, отиде на преглед и нейният лекар потвърди, че има доброкачествена киста на яйчника: не представлявала заплаха, но трябвало да бъде проверявана периодично. После Кати прибави друга задача към своето градинарство; докато плевеше градината, повтаряше: ..Изтръгвам кистата от моето тяло".

След месец и половина започнали да й хрумват идеи как да си осигури доход. Била добра домакиня, умеела добре да готви и да шие, но никога не й било хрумвало да си изкарва прехраната чрез тези свои умения. Един ден нейна приятелка й се обадила, за да й каже, че току-що си е навехнала китката и не може да ушие всички костюми, които обещала за местна театрална продукция. Кати би ли се наела?

Тя се съгласила, отишла в театъра, дали й плат, кройки и указания за костюмите. След като прегледала чертежите, започнала да си играе и да отбелязва местата, в които можела да направи подобрение. Телефонирала на човека, отговарящ за костюмите и предложила някои промени, които били посрещнати с одобрение. Нейните костюми имали успех. Скоро след това по телефона завалели предложения от други театрални продукции и частни моделиери.

Сега Кати има свое модно ателие и преуспяващ бизнес. Кистата постепенно изчезна. Тя винаги казва на хората в безизходица, че трябва да започнат отначало, като им препоръчва да садят цветя с мисълта: „В този момент засаждам една творческа идея за себе си."

Историята на Кати показва как творческата енергия ни тласка напред по неподозирани пътища и разширява свободата на позитивния ни избор. Творческата идея има свое собствено енергийно поле и може да събере на едно място и по едно и също време хора и условия, необходими за осъществяването й. Символно, историята на Кати изразява и наличието на духовните енергии на сефира Йесод - потребността да творим - и на тайнството Причастие - магнитната сила, която излъчваме и която привлича помощници към нас, когато най-много се нуждаем от помощ.

Тъй като творческата енергия е подвижна, едно от най-големите предизвикателства към нас е нейното разумно използване. Ние най-често проявяваме творчество в уединението на своите мисли, но творческата енергия се изявява и в отношенията ни с хората. Така например, случва се творчески да украсяваме подробностите в историите, които разказваме, с користна цел или да манипулираме някого, за да получим каквото искаме. Това са постъпки, които използват енергията по негативен начин. Клюката и манипулацията “черпят" сила от втората чакра.

Негативните мисли и действия водят началото си от страха: колкото повече се страхуваме от предателство, от насилие или финансова злоупотреба в една връзка, толкова по-негативно е нашето поведение. Позитивна или негативна, вярата дава различни резултати. Страхът, действа разрушително, когато влагаме вяра в него, като на първо място разрушава нашата способност да се отнасяме с доверие към външния свят. Когато страхът ни управлява можем лесно да бъдем изкушени от идолите на секса, властта и парите, както и от всичко, на което те са въплъщение. Веднъж прелъстени, се отказваме от самоконтрол и се оставяме да бъдем управлявани от „пагубната сила": опустошена връзка, страх да не пресекне източникът ни на пари и сигурност, спомен за преживяване, което отдавна е трябвало да забравим, наркотик или алкохол. „Човек, който е хипнотизиран от страха, не мисли и действа с ясно съзнание, тъй като страховете, с които е заразен, блокират творческата енергия и идеите, които се захранват с енергия от втората чакра. Буквално и символно, втората чакра е детеродния канал. Въпреки че новородените идеи имат собствено енергийно поле и се борят за правото си на живот подобно на новородените деца, страхът често отхвърля новата идея. Някои хора се страхуват да дадат на идеите - или взаимоотно-шенията - пространството, което им е необходимо, за да разцъфтят. Плашат се, когато, осъществявайки някоя своя идея, се налага да почерпят опит и знания от чужд източник. Или за-емат собственическа позиция - в смисъл, че щом са „родили" идеята, тя е тяхна и следователно контролират всичко и всички, свързани с нея. И двете реакции често завършват с „енергиен задух" - усещане за задушаване, пораждащо се у индивида от тираничен родител или партньор.

Джон посещаваше един от моите семинари, защото искаше да открие интуитивно ново професионално поприще. Отдавна мечтаел да създаде своя видеозаписна компания. Когато наближил четиридесетте, почувствал, че времето е дошло. „Сега или никога" - казал си той. Намерил двама партньори и заедно се впуснали в едно приключение, което вярвали, че ще се превърне в преуспяваща корпорация. Тримата заедно разработили план за работа и се заели да


търсят инвеститори. Докато нещата били в проект и все още само в областта на мечтите, царяло разбирателство между тримата. Кипели от енергия и амбиция и вярвали, че са белязани от успеха - вяра, която станала още по-силна, когато осигурили петима инвеститори.

Но притокът на капитал неочаквано ги поставил един срещу друг. Вместо да тласнат партньорите към следващия творчески етап, парите променили нагласата на Джон. Започнал да прави намеци, че всички идеи са най-вече плод на неговото творчество и затова трябва да ръководи по-нататък планирането. Амбициите на Джон прекършили творческия им устрем и шест месеца по-късно, когато голяма част от началния капитал била изразходвана, се оказало, че още не са реализирали нито един проект. Накрая тримата били принудени да прекратят сътрудничеството си и да обявят фалит. Джон обвиняваше своите партньори за провала, убеден, че са завиждали на таланта му.

Свойствена на творческия потенциал на втората чакра е също и опасността от конфликт. Свещената истина на втората чакра, “Почитайте се взаимно", съдържа огромна духовна сила и отговор на въпроса как да се справим с тази духовна задача. Когато съблюдаваме истината “Почитайте се взаимно", извличаме най-доброто от себе си и другите. Символно, енергиите на сефира Йесод и на тайнството Причастие ни помагат да проявяваме уважение към друго човешко същество с уместна реплика, или признаване на равнопоставеността на другото лице във връзката. Творчеството е форма на причастие, обединяваща животосъздаващите енергии на хората, устремени към обща цел. Процесът на творчество често се оприличава на засяване на семена, което е още една метафора за енергията на фалоса, на сефира Йесод.

Джон не можеше да приеме факта, че неговите съдружници също имат талант, творчески идеи и амбиции. Вместо да ги уважава и да работи с тях, той се чувстваше заплашен от тяхното присъствие. Когато го прегледах исках да му помогна да разбере причината за своя страх. Видях, че най-силно се страхува от импотентността, и че свързва сексуалната импотентност, както финансовото и творческото безсилие, със споделения авторитет. В същото време беше привлечен от идеята да твори съвместно с други хора. Това вътрешно противоречие можеше да се разреши чрез терапия, но Джон отклони предложението. Каза, че според него всяка работа трябва да има само един ръководител и че неговият проблем ще се реши, когато успее да намери група талантливи хора, разбиращи това негово изискване. Терапията нямало да промени неговите възгледи за управлението на едно предприятие, затова била излишна. Докато не осъзнаеше, че трябва да промени убежденията си, Джон щеше да продължи да ръководи начинания, обречени на неуспех. Всъщност напусна семинара, решен да намери друг екип от хора, които да ръководи.

Енергийните и физически „аборти", в резултат на страха, имат емоционални и често пъти физически последици. Жените, които правят аборт, защото съпругът не иска детето или самите тях, или защото се страхуват, че няма да могат да осигурят дом за детето, могат да получат увреждания на половата система - например фиброми. Веднъж Норм Шийли ме покани, за да се посъветва с мен за една пациентка, която беше получила остро вагинално кръвотечение с неизвестна физическа причина. Докато преглеждах енергията й, забелязах, че има два аборта, нито един по собствено желание. Попитах Норм: „Каза ли ти за двата аборта?" Норм попита пациентката какво изпитва във връзка с абортите, за които не беше споменала при медицинския преглед. Тя не издържа емоционално и изля болката и вината, които й тежели от години. Тези травми бяха енергийната причина за кръвотечението.

Жените, абортирали по свое желание, които аз познавам, не се чувстват травматизирани от преживяното. По-скоро мисълта, че моментът не е бил подходящ да станат майки или да родят друго дете и че са имали правото да вземат това решение, им позволява да живеят спокойно със своя избор. Една моя позната сподели, че преди да направи аборт, е изпълнила ритуал, изпращайки послание на духа на детето, което носела. Предала на детето, че не може да му осигури подходящ живот. Била убедена, че съобщението й е прието, защото веднага след аборта, сънувала сън, в който й се явил дух и казал, че й прощава.

Енергийният аборт, пропадането на една идея или проект, се случва много по-често от физическия - и при жените, и при мъжете. Той може да остави своя отпечатък, по същия начин, както преждевременното прекратяване на една бременност може да остави емоционални и физически белези за цял живот. Много делови жени, които са крайно заети с „раждането" на своята кариера, имат трудности със забременяването. Някои амбициозни мъже също имат


проблеми с простатната жлеза и потентността.Един мъж си спомни как вложил голяма част от своята енергия, пари и време в

планирането на нов бизнес. Тъй като нямал достатъчно пари да започне сам, поискал финансова помощ от няколко свои познати. Повярвал, че ще го подкрепят и се заел да прави планове. След няколкомесечно изпипване на детайлите, се обърнал към своите партньори за обещаните пари. Всички се измъкнали. Неговото творение не видяло бял свят. Бил дълбоко наранен. Години наред носил в тялото си „смъртта" на своя проект като неродено дете. Каза, че не е успял да даде живот" на идеята си. Накрая получи злокачествен тумор на дебелото черво, от който почина няколко години по-късно. Неговата потребност да роди живот, която е еднакво силна и в мъжката, и в женската психика, го накара да изстрада този енергиен аборт.

Друг мъж ми каза, че веднъж неговата съпруга направила аборт без негово знание, защото смятала, че изборът е само неин. Когато научил, пренесъл енергията на този аборт - яростта и вината - в своята система. Като резултат, станал импотентен: тялото му повече отказало да произвежда живот.

Предизвикателството на сексуалната енергияСексуалността и всичко свързано с нея е заложено като модел във втората чакра.

Сексуалността е жизнена сила. Тя е нашата способност да образуваме здрави връзки и интимен съюз с друг човек, с когото можем да създаваме живот и да го поддържаме. Брачният партньор и семейството, със или без деца, въплъщават представата за сигурност в зряла възраст. Намирането на партньор в живота може да означава и образуване на съюз с лице от същия пол. Премахването на културните забрани, които налагаха изолирани и ограничени форми на сексуална изява, даде възможност на отделните индивиди да търсят партньори според потребностите си и позволи на хомосексуалната общност да започне своето пътуване към извоюването на достойнство в хетеросексуалния ни свят.

Втората чакра съдържа желанието, както и способността да се създава живот. Бременността и раждането свързват „дуалистичните" сили между двама души по-осезаемо от който и да е друг външен израз на единство.

Освен за създаване на живот, сексът е и средство за себеизява, начин да изразим задоволството си от физическото общуване със света около нас. Сексуалността ни свърза с нашето собствено тяло и физически потребности, както и със способността да изследваме еротичния и чувствен аспект на своята природа. Сексуалната еротика е форма както на физическо и емоционално освобождение, така и на духовно. Защо духовно? Еротичното удоволствие „в сублимния момент", е среща, при която повечето наши физически задръжки отпадат, за да се насладим напълно на човешката близост. Изследвана без свян, еротичната енергия може да доведе човешкото тяло и дух до екстаз и понякога да предизвика духовно просветление.

Жените въплъщават представата за вечния жизнен модел на преобразяващата се в материя енергия чрез бременността, родилните мъки и раждането. Женският жизнен цикъл отразява възходящото движение на сексуалната енергия. При повечето жени, например, кундалини, или сексуално-духовната енергия, започва естествено да се издига нагоре на около четиридесет-годишна възраст. Издигайки се, активира чакрите, през които преминава. Последствията за всяка несвършена работа се управляват от долните чакри, и ще напомнят за себе си, когато настъпи менопаузата. При жени, които са имали непълноценни полови връзки, блокираната енергия кундалини, или неоползотвореният сексуален сок, може да се прояви като топли вълни. Същото се отнася и за неоползотворената творческа енергия и за творческите конфликти.

При жена под четиридесетте, проблемите с менструацията, болезнените спазми и предменструалният синдром са класически признаци, че тя се е противопоставила на племенните предразсъдъци за ролята й в племето и с очакванията на племето към нея. Повечето проблеми с менструацията и нередовния менструален цикъл са резултат от прекомерен емоционален стрес, подсилен от убеждението, че не управляваме житейския си избор и че други хора се разпореждат с живота ни. Често пъти аномалиите се изострят, когато жената приеме, че възгледите на семейството и обществото за сексуалните взаимоотношения я засягат лично и ограничават сексуалните й желания и потребности. Например, желанието й за сексуално удоволствие може да я накара да се чувства виновна, а може и да не й достигне смелост да го заяви открито. Възможно е дори да не съзнава този вътрешен конфликт.


В центъра на проблемите с безплодието е „вътрешното дете” в жената, а непроходимостта на маточните тръби е израз на неизлекувани рани от детството или неоползотворена енергия. Движението на яйцеклетките може да бъде блокирано, защото вътрешно жената или не е ппораснала", или не е достатъчно развита, зряла, или здрава, за да се чувства плодовита. Това е един от възможните енергийни модели, лежащ в основата на проблемите с маточните тръби: част от жената остава в пубертета, заради нейната собствена неосъзната нерешителност по отношение на готовността й да създаде живот.

Енергиите кундалини са противоположни енергии на психиката и тялото. Те се увиват около гръбнака, от неговата основа при първата чакра до върха на главата, като обикалят спираловидно всичките седем чакри. Учението кундалини йога ни учи как съзнателно да управляваме тази енергия и как да предизвикваме преживяването кундалини - възторгът на духовния екстаз, който се постига чрез овладяване на сексуалната енергия. Вместо да позволи естественото освобождаване на сексуалната енергия чрез физически оргазъм, духовната практика кундалини насочва сексуалната енергия нагоре, така че да се издигне по гръбнака и да кулминира в духовен съюз с Бога. Известно е, че много от мистиците са достигали просветление в мигове на дълбоко съзерцание, като са освобождавали сексуалната енергия.

Сексуалната чувственост обикновено предизвиква оргазъм и освобождаването на това енергийно напрежение е крайно необходимо за физическото, умственото и психичното здраве.

Оргазмът безспорно е един от приятните начини за освобождаване от натрупаните чрез обикновените човешки взаимоотношения „енергийни наноси". физическите упражнения и творческите занимания са друг начин за освобождаване. Когато обаче човек няма „отдушник", тази енергия се връща обратно в организма и оставена без съзнателно управление, може да предизвика всякакви реакции - от депресия до насилие. Спонтанното освобождаване на кундалини, уви, не е изключено.

Някога бих се изсмяла на мисълта за сексуален съюз, водещ до духовна връзка. Но дълбоките истини, които се съдържат в кундалини и тантрите, са очевидни при следния случай.

С Линда се запознах преди няколко години, докато гостувахме в дома на обща приятелка. Имах предменструални болки и попитах Линда дали има аспирин, като съвсем случайно добавих: „Знаеш какво е." Тя отговори: „Не, не зная. Никога през живота си не съм имала мензис." Виждайки моето недоумение, добави: „Не се шегувам. Ако искаш, можеш да ме прегледаш." Така и направих.

Веднага разбрах, че й е правена хистеректомия, но необичайното беше, че виждах ясно образа на дете, което оперират. В същото време усещах мощен поток от здрава сексуална енергия, протичащ през втората й чакра - образ, рядко наблюдаван при жени с отстранени полови органи. Споделих впечатленията си с Линда и признах, че съм много озадачена.

Смеейки се, Линда потвърди, че наистина е оперирана и матката й е отстранена. Останалото ще ми стане ясно, увери ме тя, когато чуя нейната история.

Линда и нейният съпруг Стийв имали ученическа любов в началото на шестдесетте години. В онези дни сексуалните отношения между непълнолетни все още били рядко явление. Линда призна, че се бояла от момента, когато приятелството й със Стийв щяло да прерасне в сексуална връзка, тъй като на шестнадесет години открили, че е с недоразвити полови органи (което обяснява защо видях образа на дете). Да има нормален месечен цикъл, за нея било невъзможно и още повече да забременее. Линда била смутена от своето състояние и го пазела в тайна от Стийв, защото се страхувала, че ако научи за неспособността й да ражда, няма да се ожени за нея, понеже не е „нормална" жена. Може би дори щял да престане да я чувства като сексуално привлекателна. Нямала представа дали би могла да има сексуални отношения с мъж, но много искала да се омъжи за Стийв.

В гимназията Линда се пристрастила към свиренето на цимбал. Като подарък по случай завършването, Стийв направил цимбал и й го подарил в абитуриентската нощ. Същата нощ Линда и Стийв се любили. Тя не му разкрила тайната си, страхувайки се, че той по някакъв начин ще открие нещо нередно в нея, някаква аномалия в половия акт, който бил пръв за нея.

Докато се любили, Линда започнала да диша тежко, не толкова от страст, колкото от страх, като повтаряла наум една молитва, с която искала Бог да ги събере завинаги. В тази смесица от религиозен плам и сексуална любов, Линда почувствала енергийна вълна, преминаваща през


тялото й към тялото на Стийв. Имала чувството, че двамата са се слели в една обща енергийна система. В този момент била убедена, че ще се оженят, независимо че не можела да има деца.

Но няколко дни след тази бурна абитуриентска нощ, Стийв съобщил, че иска да остане сам за малко. Това внезапно решение, след тяхната нова физическа близост, убедило Линда, че той си отива, защото нещо при нея сексуално не е наред. Въобразила си, че той не иска да бъде с нея, и че е намерил начин да й го каже, напускайки града. Те се разделили.

Четири години по-късно и тя, и той сключили брак с други лица. Колкото и да е невероятно, сватбите и на двамата били в един и същи месец. Линда залагала много на своя брак, но никога не престанала да обича Стийв. Всъщност по времето, когато се омъжила, вече не я интересувало дали невъзможността да има деца или нормален полов живот е проблем за някой мъж, бил той и нейния съпруг. След година и половина брачен живот й направили хистеректомия поради признаци за развиващ се тумор.

Докато били женени и Линда, и Стийв се преместили да живеят в големи градове, далеч от родното си място. И двете семейства се разпаднали след пет години и колкото и невероятно да изглежда, и двамата се развели в една и съща седмица. После се върнали в родния си град през един и същи месец. Всичките тези години изминали, без да знаят нищо един за друг.

Когато Линда се завърнала, останала съвсем без доходи, толкова била притеснена от безпаричието, че заложила всичките си ценности, заедно с така скъпия й цимбал, единственото, което я свързвало със Стийв. Два часа по-късно в заложната къща влязъл Стийв, за да заложи някои свои бижута. Забелязал цимбала. „От колко време е в магазина?", попитал. Когато му казали, че жената, която го е заложила току-що си е отишла, той се спуснал да я търси с цимбала в ръка. Същата вечер Линда и Стийв били отново заедно и повече никога не се разделили. Когато познал собственоръчно изработения инструмент, казал й Стийв, спомените нахлули в тялото му и се почувствал преливащ от любов. Разбрал, че Линда е в безнадеждно финансово положение, иначе не би заложила своя цимбал.

Същата вечер Линда разказала на Стийв за своето здравословно състояние и за убеждението си, че я е напуснал, защото е полово непълноценна. Стийв признал, че причината да я напусне било усещането за енергийна вълна, преминаваща през тялото му, докато се любили за първи път в абитуриентската нощ. В този миг се почувствал на седмото небе и усетил как цялото му същество се е сляло завинаги с нея. Когато няколко дни по-късно размишлявал, споменът за усещането го стъписал и изплашен от силата на чувството побягнал.

Същата вечер Стийв и Линда решили да се оженят, и то до края на седмицата. Докато се любили в нощта на тяхното повторно събиране, усещането за избликваща енергия отново ги завладяло. Радостта, че са отново заедно, мислели те, е причина за изживяването, но след като продължили да се срещат редовно, енергията се засилила. Стийв бил чел за кундалини и запознал Линда с практиката на съзнателното използване на енергията за физическа и духовна наслада. Историята на Линда обясни представата ми за потоците от здрава енергия, протичащи през втората й чакра, въпреки хистеректомията.

Сексуалният съюз, при всички свои физически удоволствия, също така е символ на духовния съюз на двама души. Напълно е възможно сексуалната енергия да отприщва поток от духовна енергия, който свързва извън пределите на съзнанието двама души, влюбени един в друг. Тя е позволила на Линда и Стийв да достигнат състоянието, известно като кундалини - пълна изява на обединената мощ на сефира Йесод, тайнството Причастие и втората чакра, или чакрата на Партньорството.

Задължението да съблюдаваме правилото „Почитайте се взаимно" лесно минава на втори план в сексуалните отношения, най-вече защото сексуалната енергия много често е управлявана от страха или от необузданите желания. Мъжете се опасяват, че не са достатъчно потентни или мъжествени, въпреки че повечето племена разрешават на своите синове сексуална свобода, докато достигнат определена степен на „зрялост" -мига, в който тяхната способност да действат сексуално отговорно се включва автоматично. Широко разпространено племенно схващане е, че младите мъже трябва „да си поживеят" преди да улегнат. Племето освобождава склонните към промискуитет мъжкари от публично порицание и не търси от тях отговорност за поведението им. В края на краищата, биологичните нагони са тези, които ги управляват.

Жените, обаче, не разполагат със същата свобода да изследват своята сексуална природа,


независимо от навършилото три десетилетия движение за еманципация на жените. От тях все още се изисква подобаващо поведение и контрол над сексуалната енергия, докато мъжете продължават да се радват на пълна свобода. На много жени се внушава страх от загуба на контрол и дори от това да бъдат смятани за полови същества. Една от участничките в моите семинари описа как винаги, когато се обличала, за да излезе с приятели, нейната майка я карала да се чувства „мръсна". С язвителните си намеци й внушавала, че да привлича вниманието на мъжете е равносилно на проституция. Емоционалната агресивност на тази майка е насилие срещу енергията на нейната дъщеря.

Възгледът, че сексуалната енергия е необходима, но винаги „потенциално извън контрол", допринася в огромна степен за шизофреничното отношение на нашето общество към сексуалната изява. То поощрява жените да изглеждат „секси", да се държат „секси", да се обличат „секси"; но когато предизвикателният им вид стане причина за насилие, общественото съзнание изпитва неудобство да обвини насилника, побойника или убиеца. Все още жените, станали жертва на изнасилване, се разследват за това как са били облечени, както и за личния им полов живот. Битите или изнасилвани от своите приятели или съпрузи жени получават подкрепа от групи, организирани специално за тяхна защита, но не и от обществото. На изнасилваните или малтре-тирани жени общественото съзнание все още задава въпроси като: Ако наистина е толкова лош, защо чисто и просто не го напусна?" - с което иска да каже, че тези прояви на физическо насилие са въпроси, които трябва да се решават чрез терапия, а не по съдебен ред. Леките наказания, които насилниците получават, изразяват племенното становище, че сексуалните престъпления са все пак само донякъде противозаконни, противно на истинските социални злини.

Дуализмът на енергиите на втората чакра е отговорен за общоприетото мнение, че сексуалната енергия не може да се контролира, от една страна, и високата оценка, която племето поставя на самоконтрола, от друга. Ние гледаме на сексуалността като на постоянна заплаха за нашето адекватно отношение към себе си и другите. Вярно е, че всички взаимоотношения активират инстинкта ни за самосъхранение (нашите защитни реакции), но сексуалните връзки предизвикват извънмерни страхове, най-вече страх от изневяра, който е толкова силен, че може да постави под въпрос бъдещето на една интимна връзка.

Културните възгледи за сексуалността са различни в различните общества. Пуританската традиция в културната история на Америка високо оценяваща сексуалната въздържаност, допринася в значителна степен за изпитваното от повечето американци чувство на срам от собственото тяло и сексуална природа. На моите семинари участниците, които споделят лични истории от своя неблагополучен сексуален живот, са не по-малко от онези, които идват, за да подобрят здравето си. Много от тях казват, че са живели с брачния си партньор в продължение на години, дори десетилетия, в пълно мълчание за своите лични сексуални потребности. Причините, които изтъкват, са все разновидности на същата гама от чувства - от смущението до липсата на разбиране за това, какво означава да имаш лични сексуални потребности.

Този преобладаващ в племенното съзнание сексуален срам е един от факторите, който налага необходимостта от създаване на правила, определящи кое сексуално поведение е правилно и кое погрешно - друг парадокс на втората чакра. Тъй като енергията на втората чакра е насочена към „другия", характерният за нея страх създава необходимост да се контролира сексуалното поведение. Така, племето одобрява женените моногамни двойки и се опитва да засрами другите. Някои държави смятат определени типове сексуално поведение не само за неприемливи, но и за престъпни, независимо че сексуалните отношения между пълнолетните индивиди са доброволни обикновено заклеймените от закона са хомосексуалистите.

Срамът от сексуалността се пренася върху болестите, предавани по полов път, като сифилиса, херпеса и СПИН. Болните от венерически болести неминуемо се оказват принудени да описват сексуалния си живот, за да се отхвърли предположението, че болестта им е резултат от безразборни полови контакти.

Криминални сексуални престъпления - изнасилване, кръвосмешение и блудство с деца - са не само физическите престъпления. Такива могат да бъдат и енергийните престъпления. Нечие енергийно поле може да бъде изнасилено от обидните думи или разрушителните обноски на друг човек. Бил, участник в един мой семинар, ни разказа за взаимоотношенията си със своя баща, които са пример за емоционално престъпление или изнасилване чрез зло отношение.


Докато растял, баща му непрекъснато го подценявал, като казвал, че „няма да стигне до никъде в своя живот". Години наред Бил се опитвал да докаже противното, но все не успявал.

Когато баща му починал, без да оттегли проклятието си, Бил изпаднал в състояние на душевна парализа. Страдал от хронична депресия, не можел да се задържи на нито една работа и бил импотентен. Бащата подценявал потентността на сина си в материален план, а не неговата сексуална потентност, но финансовата продуктивност и сексуалността са енергии на втората чакра и са тясно свързани помежду си.

Изнасилването и кръвосмешението на ниво енергийно поле са мотивирани от желанието индивидът да бъде парализиран и да му се отнеме способността да живее добре извън контрола на друго лице. Половите органи са мястото, където се складират вредите, нанесени от тези негативни действия и убеждения. Много хора, които имат проблеми с половата система, като се започне от импотентността и безплодието и се стигне до рака на половите органи, си спомнят, че непрекъснато са били критикувани професионалните им умения, амбиции и постижения, както и външния им вид. Всъщност техните родители са ги „изнасилвали", лишавайки ги от силата им, необходима за здравето и успеха им.

Енергийните престъпления от този тип са даже по-често срещани явления от физическото изнасилване и кръвосмешението. Когато става въпрос за енергийно изнасилване и кръвосмешение, еднакъв брой мъже и жени признават, че са били обект на насилие. Когато питам участниците в семинарите: „Кои от вас са чувствали достойнството или самочувствието си накърнени в професионалната или домашната си среда?", почти всички вдигат ръка.

Когато питам: „Кои от вас са или са били енергийни насилници?", реакцията, разбира се, е доста по-сдържана. Когато физическата надареност на друг човек ни застрашава и ние таим не-гативни чувства или влизаме в словесна престрелка, това вече е опит за изнасилване, опит да лишим другия от неговата сила. Половите органи са мястото, където физическото тяло складира лошите намерения: проявите на енергийно насилие са също толкова вредни за насилника, колкото и за жертвата. Престъпленията срещу други човешки същества тровят енергийната система на престъпника и заедно с това замърсяват биологичния му организъм. Енергийните престъпления са подчинени на кармичния закон за вечна справедливост, който стои над физическото правораздаване - дори и да ни се струва, че лицата с криминално поведение са се измъкнали безнаказано, особено в случаите на изнасилване и кръвосмешение, справедливостта винаги възтържествува на енергийно ниво и без наше знание. По тази причина, духовните учения наблягат на прошката, за да поощрят хората да продължат да живеят. От духовна гледна точка се подразбира, че Божественият ред е сила, която непрекъснато възстановява равновесието в нашия живот, сила, която действа по-ефикасно, когато се откажем да търсим справедлив изход. Дали сме свидетели на правилния развой на събитията или не, е без значение. Това е „духовен факт", който често пъти ни е трудно да асимилираме.

Сексуалността е форма на размяна и при определени обстоятелства - вид валута. Много хора използват секса като средство за постигане на цел и стигат дотам, че се чувстват жертва на изнасилване, когато опитите им да подведат някого, се окажат безуспешни. Човек, който предлага секс, за да получи желана работа, или го използва, за да се доближи до човек, който е на власт, рискува да създаде ситуация, след която ще се почувства употребен. Когато сексът се използва за „честна размяна", енергийната вибрация на сексуалното насилие отсъства от тялото.

Най-старият вид сексуална валута, разбира се, е проституцията - най-обезсилващият акт, в който едно човешко същество може да участва. Продаването на собствената енергия е по-широко разпространено престъпление от физическата проституция. Безброй мъже и жени се оказват в положение което за тях е олицетворение на физическа сигурност, като едновременно с това чувстват, че продават част от себе си.

Енергията на паритеВ психиката на всеки един от нас живее частица от проститутката - онази част от нас, която

може да бъде управлявана от силна финансова фигура и с която неизбежно се сблъскваме в деловите си или в личните си отношения.

Парите, по отношение на енергията, са неутрална субстанция, чиято посока на движение отразява намеренията на индивида. Те обаче, имат необикновеното свойство да се вплитат в човешката психика като заместител на жизнената сила. Когато хората поставят знак за равенство


между парите и жизнената енергия, която често не съзнаваме в действителност, последиците обикновено са негативни, защото всеки похарчен долар – пак несъзнателно – се превръща в енергиен разход, а недостигът на пари – в недостиг на енергия.

Неправилното осъзнаване на парите като жизнена сила, в съчетание с внезапна загуба на пари, може да активира всяко едно от следните тежки заболявания: рак на простатната жлеза, импотентност, ендометриоза, проблеми с яйчниците, болка в долната част на гърба и ишиас. Фактът, че толкова много физически проблеми, породени от финансов стрес, се проявяват в половите органи, е символна изява на енергията на фалоса, представена чрез сефира Йесод: парите са отъждествени с половата сила.

До известна степен, всички ние в своята психика свързваме парите с жизнената сила. Предизвикателството се състои в това да придобием, ако можем, такова отношение към парите, че те да стоят отделени от нашата жизнена сила. Това е трудно осъществимо, тъй като енергията ни ги привлича лесно и естествено. Колкото по-безпристрастно е отношението ни към парите, толкова по-добре си служим с тяхната енергия.

Не може да се отрече, че парите имат място в символния и енергийния свят. Изрази като: „Парите са добър слуга и лош господар" и „Парите изкарват глупостта на показ", отразяват об-щоприетото мнение, че това, което хората правят с парите си, говори много повече за техните истински подбуди,

Парите са средство чрез което правим своите лични възгледи и цели публично достояние. Енергията предхожда действието, а същината на нашите намерения значително допринася за резултатите.

Личните убеждения относно парите влияят и на духовните ни нагласи и дейности. Преобладава убеждението, че Бог благославя онези, които се стремят да правят добро, като им дава парични награди, както и убеждението, че финансовата помощ чрез благотворителност ни защитава от бедност. Тези и много други убеждения изразяват представата, че общението ни с Бога се осъществява посредством финансови операции.

Дали тези нагласи произхождат от митологията или от истината е без значение. Важното е, че сме далеч по-склонни да се доверяваме на известни поговорки, отколкото да се съмняваме в тях. Само този единствен факт говори, че сме свързали парите с вярата си. Най-мъдрото отношение, което можем да имаме към парите, е да ги схващаме като субстанция, която вярата е в състояние да привлече в живота ни.

За да превърнем парите от наш господар в наш слуга, трябва да поставим вярата над парите. Вярата, когато стои над парите, ни дава свобода да следваме своя интуитивен глас, без да придаваме излишно значение на финансовите въпроси. Безспорно, докато сме част от физическия свят, трябва да уважаваме неговите закони за паричните задължения и да се отнасяме разумно към тях, но по-голямо внимание от това парите не заслужават.

Дори наченките на такава вяра са признак на духовна зрелост. Един духовно зрял индивид може да действа, ръководейки се от подбуди, които биха смаяли финансово мотивирания човек. В много митове небето се свързва с вярващия човек, и после го ръководи, като всекидневно му изпраща „манна небесна", така че човекът може да изпълни възложена задача. Такива митове изразяват символното значение на сефира Йесод. Част от тази „манна небесна" притежава финансова енергия. Никъде в религиозната литература, доколкото аз знам, няма случай някой да е съжалил затова, че е следвал Божието ръководство.

Андрю, на двадесет и седем години, ме потърси за да му разтълкувам сън, който непрекъснато му се явявал. Сънувал, че се премествал да живее я Монтана. Нямал нито работа, нито дом, нито приятели или познати там, защото никога не бил ходил в Монтана. Опитал се да пропъди съня, сякаш бил натрапчив епизод от филм. Но постепенно сънят произвел усещане, че единствената причина да е на сегашната си работа, са финансовите изгоди, Попита ме какво според мен означава сънят и аз отговорих: „На твое място сериозно бих обмислила дали да не се преместя в Монтана."

Андрю отговори, че никога не е бил в Монтана и че няма желание да отиде там. Може би трябва да отиде на екскурзия до Монтана, само за да види как ще му се стори там, отвърнах аз. Каза, че ще помисли и ще ме уведоми.

Шест месеца по-късно получих писмо от Андрю. Продължавал да сънува все същия сън,


само че сега усещането за финансовите изгоди го карало да се чувства като проститутка. Смятал себе си за човек на честта и когато сънят му подсказвал, че продава своята чест, му било трудно да преживее до вечерта. Отново го поощрих да посети Монтана, при това колкото се може по-скоро. Отговори, че сериозно ще помисли за това.

На следващата сутрин Андрю се обади, за да ми каже, че е напуснал работа. Когато влязъл в кабинета си, го връхлетяло чувство, на което бил длъжен да се подчини. Съобщил, че се мести в Монтана и неговите колеги решили, че си е намерил някаква хубава работа там. Казал им, че не само няма работа, нито някакво обещание за такава, но всъщност следва един сън.

След по-малко от месец вече беше в Монтата. Наел стая в дома на семейство, което притежавало скотовъдна ферма. Нуждаели се от помощник за домакинската работа и го наели. Един след друг, месеците минавали, Андрю работел повече с ръцете си, отколкото с главата - нещо ново за него. По празниците решил да остане при своите нови приятели, вместо да се върне на Изток. Тяхната дъщеря дошла за Коледа. През лятото Андрю се оженил за нея и през следващите пет години се учел как да управлява голямата ферма, която той и съпругата му щели да наследят.

Следвайки своя сън, Андрю се обявил за свободен човек, независимо дали го съзнавал или не. Неговите действия са заявление пред небето, че предпочита да застане очи в очи с неизвестността, пред това да продава своята чест заради финансова сигурност. В отплата, получил много повече, отколкото бил сънувал.

При многото негативни сексуални послания, които са част от нашата култура, не е лесно да имаме пълноценен сексуален живот, както е видно от следния случай.

Алън, на двадесет и една години, ме потърси за мнение, като каза, че се страхува от жените и се нуждае от помощ, за да проумее причината. Разбрах, че е импотентен. Също така останах с впечатление, че Алън осъзнава себе си като сексуално извратен, въпреки че нямах усещане да е блудствал с някого. Нямаше и енергия на човек, с когото са злоупотребявали като дете, така че бях объркана от тази картина. Споделих впечатленията си и го попитах защо се смята за сексуално извратен. Сподели, че когато бил юноша, заедно с други момчета се събрали, за да мастурбират заедно. Майката на едно от момчетата влязла неочаквано и закрещяла, че са извратени и че трябва да се срамуват от себе си. Телефонирала на другите майки, както и на директора на училището. Настоявала, че тези момчета са опасни за момичетата и децата в града. Скоро всички знаели и всички ги отбягвали. Веднага щом свършил училище, Алън се преместил в друг град, но вече бил убеден, че е извратен.

Алън призна, че е импотентен и че никога досега не е бил на среща с момиче. Отбелязах, че случаят от детството му е всъщност нещо много обикновено, толкова обикновено, че може едва ли не да се разглежда като тайнство на прехода за юношите. „Не съм убеден", беше отговорът на Алън. Ние се споразумяхме, че той ще потърси психотерапевтична помощ, за да се справи с проблема и да разбере, че тази случка не е доказателство за сексуална извратеност.

Година по-късно получих писмо от Алън, в което той споделяше напредъка, който беше постигнал в терапията. Пишеше, че е започнал да се чувства „социално нормален", което за него било ново усещане. Започнал връзка с жена, която го предразполагала и на която разказал за травмиращото си преживяване. Тя реагирала със съчувствие и не се отвратила от него. Алън бил оптимистично настроен и вярвал, че скоро ще се излекува напълно.

Енергиите на втората чакра изваждат от паметта ни минали преживявания, от които трябва да се освободим, като поддържат у нас желанието за телесно и духовно оздравяване.

Енергията на нравственосттаВтората чакра е центърът на нравствеността. Законите са свързани с първата чакра, а

личният морал и нравственост – с втората, влиянието на енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие върху нас се изразява в потребността от строг личен нравствен кодекс, който да ръководи нашите междуличностни отношения и да ни предупреждава чрез интуицията за опасността да изневерим на своя закон на честта.

Органите на втората чакра “записват" всички наши връзки, в които “даваме дума" на други хора, поемаме задължения към тях или приемаме такива. Строгият личен нравствен кодекс излъчва осезаема енергия. Тази част от нашата биология записва и обещанията, които даваме на себе си, например нашите решения да “превъзпитаваме” някои свои навици.


Физическият ред, за който първата чакра отговаря, създава у нас чувство за сигурност, а нейните закони - чувство, че това, което ни заобикаля, е под контрол. Нравствените правила и принципи на втората чакра ни дават езика, чрез който можем да съобщим какво приемаме и какво не приемаме в човешките взаимоотношения. Моралът има огромна свързваща сила: ние търсим приятелството на онези, които имат същото чувство правилно и неправилно като нас; когато някой се отклони от своите морални и нравствени принципи, ние в повечето случаи го отхвърляме и повече не го смятаме за приятел.

Ние също така искаме нашият бог да бъде един порядъчен бог и винаги се опитваме да проникнем в Божествения кодекс за правилно и неправилно, за награда и наказание, полагайки усилия да разберем защо „на добри хора се случват лоши неща". Утешава ни мисълта, че ако човешката справедливост ни изневери, Божествената справедливост ще се погрижи всеки да си получи „заслуженото".

Втората чакра приютява всичките ни страхове за оцеляване. Ето защо сме изградили външна правна система, която наподобява „честната игра" и има решаващо значение за нашето благополучие. Силата на закона или дори само използването на правна терминология освобождава клапата за енергиите, които се натрупват във втората чакра. Правната система, поне на теория, е средство за определяне на размера на вината и наказанието; често оправдателната присъда е въпрос на чест, а паричното обезщетение, което жертвата получава, олицетворява възвръщането на известна част от личното достойнство. Тази динамика е социалният вариант на истината „Почи-тайте се взаимно".

Чувстваме потребност от справедливост, ред и закон и в нашата биология, където съблюдаваме физическите закони на здравето, като например спортните упражнения, правилното хранене, съзнателното регулиране на стреса и спазваме известна последователност и ред. Тези закони сигнализират на нашата физиология, че не сме застрашени физически и че се чувстваме сигурно в своята среда. Несигурността, обратно, поддържа нивото на адреналина максимално високо и механизмът „бий се или бягай" е в постоянна готовност. Физическото тяло не може да понася продължително натоварване, без да се предизвика негативна биологическа реакция. Язвите и мигрената са два от често срещаните симптоми, които показват, че хаосът в човешкият живот е станал непоносим.

Пол, 42-годишен адвокат, ме потърси за мнение, защото, както ми обясни, стресът, свързан с неговата работа, го тревожел. Докато го изследвах, почувствах, че някаква токсична енергия се опитва да проникне във втората му чакра, сякаш някой или нещо се мъчи да го управлява. Същевременно разбрах, че Пол страда от мигрена и хронични болки в областта на гърба, шията и раменете.

Когато споделих впечатленията си с него, Пол ги потвърди, като каза, че имал различни по сила болки през последните десет години. Опитал да се лекува, но нищо не му помогнало. Гълтал хапчетата против болки като бонбони, което обясни моето впечатление, че нещо се опитва да го управлява: страхуваше се да не развие зависимост от обезболяващите лекарства. Източникът на болката, посочих му аз, беше натрапчивият импулс, който го караше да иска всичко да става по план. Част от тази мания се проявяваше като потребност да побеждава, без значение какво прави и в каква област - в правото, спорта, играта на карти или дори това, да стигне някъде пръв. Потреб-ността да контролира всичко и всички беше неговият двигател и сега, когато приемаше обезболяващи лекарства, го измъчваше мисълта, че може да стане зависим от нещо. За Пол такова развитие на нещата би означавало да загуби чувството си за чест. Пол беше убеден, че да бъде контролиран от нещо или някого е заплаха за неговата почтеност; това беше неговият закон на честта.

Предложих му, тъй като беше юрист, да сключи договор със себе си, чрез който, стъпка по стъпка, да преустрои своя живот. Можеше да накара своята контролираща, но изпълнена с чест природа да работи за него, като постепенно се откаже от потребността да контролира крайните резултати. При всеки успех, казах му, енергията, произвеждана от този успех, ще облекчава неговата болка. Той хареса идеята, най-вече защото можеше да контролира съдържанието на договора. Каза, че ще сключи споразумението веднага и ще ми изпрати копие по факса, както и направи - на следващия ден.

Три месеца по-късно Пол ми изпрати бележка, че има напредък в лечението, откакто се е


„договорил" със себе си за лечение. За да изкорени своята потребност да побеждава, той си забранил да залага на каквото и да е. Позволил на импулса си за победа да го управлява само в правните въпроси, където беше уместен. По-рано не съзнавал, каза той, че всеки, с когото се познавал, определял потребността му да побеждава като „неприятна състезателна природа". Страданието му било изцелено, мигренозните пристъпи ставали все по по-редки, а болките в гърба стихнали до такава степен, че отново можел да спортува.

Историята на Пол има символно значение на причестяване със себе си; т.е. сключване на споразумение със себе си да правиш всичко за себе си, за да бъдеш здрав и уравновесен. Докато една непълноценна част от нашето същество влияе негативно върху останалия организъм, раздвижената енергия ще намалява, обърната срещу себе си Пол сключи успешен договор със себе си и започна да оздравява.

Човек по природа се нуждае от ред и закон. Ето защо лесно ставаме жертва на произвола на хора, които могат и искат да управляват. Инстинктът ни да се доверяваме на хората, с които живеем и работим, също е проява на енергията „Почитайте се взаимно": неестествено е да гледаш отвисоко, когато се опитваш да създадеш нещо заедно с другите. И все пак много хора злоупотребяват със своя авторитет, вместо да подкрепят околните.

В личните взаимоотношения е нормално да бъде създадена система от правила, които и двете страни са съгласни да спазват: никакви извънбрачни връзки, никакъв хазарт, никакви големи покупки без взаимно съгласие и така нататък. Установяването на правила, за да бъде контролиран емоционалният, умственият, психичният или духовният расреж на друг човек, обаче, е енергетично разрушително. Ако една двойка не може да различава първоначалните правила и граници, за да отвори място за личния растеж, връзката се разпада. Родителите понякога насилват своите деца духовно и емоционално като им налагат строги правила, за да упражнят родителска власт.

Личното отмъщение е друг вид злоупотреба с енергията на втората чакра. Втората чакра е нашият център на самозащитата и средствата за отбрана. Въпреки че вестниците днес са пълни със съобщения за хора, раздаващи правосъдие с куршуми, най-често проявите на „вземане на закона в свои ръце" се основават на лични психологични и емоционални закони на честта, като желанието да се „разплатиш" с човека, който те е наранил по някакъв начин. Енергията на отмъщението е една от най-силните емоционални отрови за нашия биологичен организъм и причинява разстройство на половите функции – от импотентност до ракови заболявания в гениталната област.

Личната сила на втората чакраПонеже творчеството, сексуалността, нравствеността и парите представляват форми на

енергията, изявяваща се посредством втората чакра, затова желанието за лична сила също заслужава да бъде разгледано. Чрез нея животът процъфтява. Ние се нуждаем от сила, за да живеем и да растем и за да се радваме на порядък в нас и около нас. Болестта, например, е естественият спътник на обезсилените хора. Всичко в нашия живот всъщност отразява връзката ни с тази енергия, проявяваща се като сила.

На нивото на първата чакра, ние имаме усещане за сила, когато сме в група от хора, с които сме свързани чрез нещо, подобно на електричество. Ентусиазмът на спортните запалянковци или на участниците в масовите политически прояви -обединяващи хората в отбор или кауза - са нагледен пример за такъв тип сила. Качеството на силата във втората чакра обаче кара тази енергия да се изявява във физически форми, като материализъм, власт, управление, собственост, сексуален магнетизъм, чувственост, еротика и наркомания. Всяка физически привлекателна форма, която силата може да приеме, е енергетично свързана с втората чакра. За разлика от първата чакра, чиято сила има групова природа, силата на втората ни чакра се противопоставя на околните. Всеки от нас, като отделен индивид, изпитва потребност да изследва своята връзка с физическата сила. Трябва да научим как и кога сме контролирани от външна сила, и за кой вид сила сме най-уязвими.

Силата е жизнената енергия, и ние знаем това по рождение. От най-ранни години изпробваме себе си и своята способност да получаваме знание за това, кой и какво притежава сила, да привличаме силата и да я използваме. Чрез тези детски упражнения откриваме дали разполагаме с онова, което притегля силата към нас. Ако го имаме, започваме да мечтаем какво ще


постигнем, когато станем възрастни. Ако обаче решим, че не можем да привличаме жизнената сила, заживяваме в нещо като „силов дълг". Виждаме се във въображението си като оцеляващи единствено чрез енергията на други хора, не със собствени сили.

За хората, които са уверени в своите способности да привличат силата, обикновените мечти могат да се превърнат във фантазии за власт. В най-лошия случай могат да придобият мания за величие. След това разумът бива помрачен от желание за власт, което разширява параметрите на поведението извън допустимото, за да включи всички средства за постигане на тази цел. Желанието за власт може да се превърне в непреодолима страст, която се опълчва срещу волята на Бога. Жаждата за власт, заради самата власт, е тема на голям брой евангелски сказания и митове за човешки същества, които накрая са били принудени да преклонят глава пред Божествения промисъл.

Нашата задача е не да станем „целомъдрени" по отношение на властта, а да придобием достатъчно вътрешна сила, ,за да можем да общуваме с физическата сила без да продаваме душата си. Ето това означава да си „на този свят, но да не му принадлежиш". Ние се възхищаваме на хората, които са неуязвими за съблазните на физическия свят; те са нашите национални и духовни герои.

Ганди имаше чисти отношения с властта. Неговото желание да подобри живота на народа на Индия имаше повече надличностна, отколкото лична мотивация. В своя личен живот той наистина изстрада дълбоко силата, особено що се отнася до секса. Неговото страдание обаче, само придава още по-голяма стойност на личните му заслуги в световен мащаб: той признаваше своите собствени несъвършенства и съзнателно отделяше своята обществена работа от слабостта си, като се стараеше да я използва, за да еволюира духовно.

Филмовият герой Форест Гъмп спечели сърцата на милиони, главно със своето етично отношение към силата във физическия свят. Гъмп не беше открито религиозен и не отхвърляше секса, властта и парите. Напротив, постигна всички тези цели на втората чакра чрез своята невинност и неуязвимост за пошлостта на живота. Той нито веднъж не продаде душата си, независимо от страха и самотата.

Когато на моите семинари моля участниците да опишат отношението си към силата, атмосферата в стаята обикновено се променя драматично. Напрежението само усилва моето желание да получа отговор. Повечето хора променят положението си на стола, за да прикрият втората си чакра. Кръстосват крака например, или се навеждат напред, като поставят лакти на коленете си и подпират глава с длани. Гледат ме като че ли искат да кажат: „Интересен въпрос, но не отиваш ли твърде далеч."

Когато предлагат отговори, една група неизменно описва силата като способност да държиш под контрол своята среда или като средство за изпълнение на задачите си. Друга група описва силата като вътрешна способност да контролираш себе си. Най-изненадващото в отговорите е, че повечето определят силата като имаща „обет", бил той нещо във външния свят или Аза. Въпреки че вътрешната сила е безспорно призната като идеал, на практика е по-малко популярна от външната сила първо, защото външната сила е много по-реална и приложима и второ, защото вътрешната сила в известен смисъл изисква да се откажем от взаимоотношенията си с физическия свят.

На този етап от своето развитие и като култура и като индивиди, можем да признаем, че външната или физическата сила е необходима за здравето. Здравето е пряк резултат от духовните и терапевтичните принципи, които възприемаме във всекидневния си живот. И съвременната духовност, и психотерапията изтъкват, че личната сила е от основно значение за материалния успех и душевното равновесие. Тя участва пряко в създаването на нашия личен свят, както и на здравето ни.

Дейвид Четлахе Паладин (това е истинското му име) ми разказа своята история през 1985 година (Дейвид почина през 1986 година). Тя е свидетелство за способността на човек да придо-бие такава вътрешна сила, за която границите на физическата материя не съществуват. Когато се запознах с него, излъчваше вътрешна сила, каквато рядко се среща, и трябваше да разбера как е придобил онова, към което толкова много хора се стремят. Дейвид беше един от моите най-добри учители - човек, овладял свещената истина „Почитайте се взаимно" и предаващ изцяло на другите енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие.


Дейвид беше индианец от племето навахо, израснал в резерват през 20-те и 30-те години. На единадесет години вече бил алкохолик. Напуснал резервата, няколко месеца скитал наоколо, после започнал работа на търговски кораб. Бил на петнадесет години, но се представял за шестнадесетгодишен.

На кораба се сприятелил с един млад немец и друг млад индианец. Заедно пътували до различни пристанища из Тихия океан. В свободното време Дейвид рисувал. Едно от нещата, които рисувал, били скици на бункерите, които японците строели по бреговете на островите в Южните морета. Годината била 1941.

Рисунките на Дейвид някак си попаднали в ръцете на американските военни. Когато го взели в армията, предположил, че ще продължи своята работа като художник. Вместо това станал участник в секретна операция срещу нацистите. Индианци навахо и други коренни американци били включени в шпионска мрежа. Оперативните работници били изпращани в тила на врага, за да предават информация обратно на главната военна оперативна база в Европа. Тъй като всички радиопредавания се подслушвали, използвали езиците на коренните американци, за да е сигурно, че уловените съобщения няма да бъдат разбрани.

В тила на врага Дейвид бил заловен от група нацистки бойници. Нацистите го подложили на мъчения, като между другото, приковали краката му към пода и останал така дни наред. След като преживял този ужас, наредили да бъде изпратен в Концентрационен лагер, тъй като бил от „по-нисша раса". Докато го изтиквали в един товарен вагон, усетил, че някой го ръга в ребрата, заповядвайки му да се движи по-бързо. Обърнал очи към нацисткия войник. Бил немецът, с когото се сприятелил на борда на търговския кораб.

Немският приятел уредил прехвърлянето на Дейвид в лагер за военнопленници, където той останал до края на войната. Когато лагерът бил освободен, американските войници намерили Дейвид в безсъзнание и умиращ. Транспортиран обратно в Съединените щати, прекарал две години и половина в кома, в една военна болница в Бетл Крийк, Мичиган. Когато най-накрая изля-зъл от състоянието на кома, тялото му било толкова изнемощяло от преживяното в лагера, че не можел да ходи. Прикрепен към крачни скоби и с помощта на патерици, с мъка изминавал къси разстояния.

Решил да се върне в резервата, да каже последно сбогом на своите роднини и близки, и после да постъпи в болница за ветерани и да остане там до края на живота си. Когато пристигнал в резервата, неговото семейство и приятели били ужасени от това, което е станало с него. Събрали се на съвет, за да решат как да му помогнат. След събранието, старейшините се приближили до Дейвид, свалили скобите от краката му, вързали въже около кръста му и го хвърлили в дълбока вода. „Дейвид, повикай своя дух", заповядали те. „Твоят дух вече не е в тялото ти. Ако не можеш да го повикаш, ще те оставим да си отидеш. Никой не може да живее без своя дух. Твоят дух е твоята сила."

Да повика своя дух, каза ми Дейвид, била най-трудната задача, с която някога се е заемал. „Беше по-трудно, отколкото да издържа с крака, приковани към пода. Видях лицата на онези нацистки войници. Преживях отново всички онези моменти в затворническия лагер. Знаех, че трябва да превъзмогна своя гняв и омраза. Едва не се удавих, но се молех гневът да напусне тяло-то ми. Това беше всичко, за което се молех, и молитвата ми беше чута."

Дейвид си върнал способността да ходи и се заел да стане шаман, християнски свещеник и лечител. Също така се върнал към рисуването и спечелил слава на изключителен художник.

Дейвид Четлахе Паладин излъчваше сила, която беше истинска божия благодат. Опознал най-тъмната страна на силата и надживял всичко, той се беше издигнал над мрака и прекара остатъка от живота си, лекувайки и насърчавайки хората да “призовават своя дух" от преживяванията, които изсмукват жизнената сила от телата им.

Централният въпрос в обединяването на противоположните енергии на взаимоотношенията е как да “се почитаме взаимно” Използвайки енергията на втората чакра, градивната сила на сефира Йесод и символното зрение на тайнството Причастие, можем да се научим да ценим свещените съюзи, в които влизаме през дните на своя живот.

Начинът, по който реагираме на външните предизвикателства, се определя до голяма степен от това как реагираме към себе си. Редом с взаимоотношенията ни с хората трябва да създадем здравословна и изпълнена с любов връзка със себе си – задача, която принадлежи на


енергията на третата чакра.Въпроси за самоанализ:1. Как определяте творчеството? Смятате ли себе си за творческа личност? Преследвате ли

докрай творческите си идеи?2. Често ли насочвате своята творческа енергия към негативни полета на изява? Случва ли

се да преувеличавате или изопачавате „фактите", за да подкрепите гледната си точка?3. Имате ли проблеми със своята сексуалност? Ако е така, способни ли сте да работите за

преодоляването им? Използвате ли хората за сексуално удоволствие или се чувствате използвани? Притежавате ли достатъчно сила, за да уважавате своите сексуални възможности?

4. Държите ли на думата си? Какъв е личният ви кодекс на честта? Моралният ви кодекс? Отстъпвате ли от етичните си норми, в зависимост от обстоятелствата?

5. Чувствате ли Бог като сила, която налага справедливост във вашия живот?в. Контролираща личност ли сте? Обичате ли да мерите сили с тези, с които общувате?

Способни ли сте да виждате ясно себе си в обстоятелства, свързани с властта и парите?7. Имат ли парите власт над вас? Правите ли компромиси, които нарушават вътрешното

ви Аз, заради финансова сигурност?8. Страхът за оцеляването често ли диктува вашият избор?9. Достатъчно силни ли сте да овладеете страха си за финансовото и физическото ви

оцеляване или те контролират вас и вашите нагласи?10. Кои са целите, които в бъдеще трябва да постигнете? Какво не ви позволява да

работите за постигането на тези цели?

Глава 3Третата чакра: силата на личносттаЕнергията на третата чакр, чакрата на личната сила, става доминираща вибрация в нашето

развитие през пубертета. Тя ни подпомага в по-нататъшния процес на индивидуализация, на формиране на Аза, егото и личността, отделно от наследената идентичност. Този енергиен център сьдьржа и повечето въпроси, свързани с развитието на личната сила и самооценката.

С третата чакра се завършва физическата трилогия на човешката енергийна система. Като чакри едно и две, тя е свързана главно с физическата форма на силата. Първата чакра отразява груповата, или племенната сила, втората – потока от енергия, протичащ между индивида и общността, а третата чакра е свързана с нашата лична сила по отношение на външния свят.

Местоположение: Слънчевият сплит. Енергийна връзка с физическото тяло: стомаха, панкреаса, надбъбречните жлези, тънките черва, жлъчния мехур, черния дроб, средната част на гръбнака, разположена над слънчевия сплит.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Третата чакра, често наричана слънчев сплит, е нашият център на личната сила, магнитната сърцевина на личността и егото. Болестите, които произхождат от този енергиен център, се активират от въпроси, свързани с отговорността за себе си, самооценката, страха от отхвърляне и прекомерната чувствителност към критика.

Символна/сетивна връзка: Третата чакра посредничи между предимно външното, характерно за първата и втората чакра, и постигането на субективно съзнание. Първата чакра има външен център на тежестта и мястото й е в груповото съзнание. Втората чакра също има външен гравитационен център, но се съсредоточава върху взаимоотношенията и тяхното въздействие върху нас. При третата чакра обаче, центърът на тежестта частично се измества от отношението ни към хората около нас, към това, как разбираме и се отнасяме към себе си.

Връзка със сефирот/тайнство: Сефира Неца олицетворява Божественото качество търпение, а сефира Од символизира величието и единоначалието на Бога. В системата от чакри тези две характеристики образуват двойка, защото в кабалистичното учение и двете олицетворяват качествата, които са ни необходими, за да “стъпим здраво на краката си” като индивиди. Така, Неца и Од, символно, представляват краката на тялото. Освен това те са смятани за източник на пророчеството и за център на символното зрение. Символното значение на Неца и Од има трайна духовна връзка с тайнството Конфирмация (Първо причастие) . Това тайнство олицетворява появата на „сьзнателното Аз”, или онази част от човешката личност, която е вечна и естествено


свързана със свещеното. Първичен страх: Страхът от отхвърляне, критика, от това да изглеждаме глупави и да не се

справим с личните си задължения; всички тези страхове, свързани с външността ни, като например страхът от напълняване, оплешивяване или от остаряване; опасенията, че тайните ни могат да станат достояние на други.

Първични сили: Самооценката, самоуважението и самодисциплината; амбицията, способността да произвеждаме действие и способността да се справяме с кризите; смелостта да поемаме рискове; великодушието, етичността и силата на характера.

Свещена истина: Свещената истина на третата чакра е “Почитай себе си”, поддържана от духовните енергии на сефирите Неца (търпение) и Од (величие) и символното значение на тайнството Конфирмация, както и от силата, свойствена на третата чакра. Енергиите, които се събират в тази чакра, имат една единствена духовна цел: да ни помогнат да развием напълно своята способност да разбираме себе си - връзката със собствената ни личност и това, как да отстояваме и се грижим за себе си. Духовното качество, което тайнството Конфирмация ни дава, е самоуважението. Това тайнство символизира и прехода от детството към зрелостта. Всички ние сме заставали или ще застанем очи в очи със събитие, което ни разкрива нашите собствени вътрешни достойнства и слабости като независими от общността индивиди. Духовното качество, свойствено на третата чакра, ни принуждава да се осъзнаем като личности, различни от племенното Аз.

Развиване на чувство за собствено достойнствоТрите духовни потока се обединяват, за да създадат интуитивния глас на слънчевия сплит.

В процеса на развитие на чувство за собствената ни същност, нашият интуитивен глас става естествен и постоянен наставник. »

Това, как изглеждаме в собствените си очи, дали уважаваме себе си, определя качеството на нашия живот, дали успяваме в работата, във взаимоотношнията, в лечението и интуитивните умения. Саморазбирането и самоприемането, връзката със себе си, в много отнощения представлява най-сьдбоносната духовна задача, която стои пред нас. В действителност, ако не се харесваме, ще бъдем неспособни да вземаме правилни решения. Вместо това, ще насочим личната си сила за вземане на решения в ръцете на някой друг: някой, на когото искаме да направим впечатление, или някой, пред когото се представяме за по-слаби, отколкото сме в същност, за да си осигурим физическа сигурност. Хората, които имат ниско самочувствие, привличат взаимоотношения и служебни ситуации, които отразяват и затвърждават тази слабост.

Преди време един човек сподели с мен, че никога не е очаквал да бъде обичан в брака си. Оженил се, само за да не е сам, убеден, че любовта е нещо, което се случва на други хора, но никога на хора като него. Никой не се ражда с ясно чувство за собствено достойнство. Трябва да придобием това качество с течение на времето, като се изправяме пред предизвикателствата, които животът ни поставя.

Третата чакра резонира на границите на физическото тяло. Силни ли сме физически или сме слаби? Способни или неспособни? Красиви или с физически недостатъци? Твърде високи или твърде ниски? От духовна гледна точка всяко едно физическо преимушество или недостатък са илюзия, само един „житейски реквизит". Но отношението на индивида към тях, приемането или отхвърлянето им, има решаващо значение за духовното развитие. От духовна гледна точка целият физически свят не е нищо повече от „класна стая", но предизвикателството към нас в тази класна стая, е: при това тяло, обкръжение и лични убеждения, какво ще изберем - това, което развива нашия дух, или онова, което изразходва силата ни за физическите заблуди, които ни заобикалят? Отново и отново, предизвикателствата на третата чакра ни карат да оценяваме своето чувство за лична сила и достойнство по отношение на външния свят.

Да вземем, например, предизвикателствата на третата чакра при жена в инвалидна количка. Това, че физическият свят е илюзия, не означава, че инвалидната количка не съществува или че физическият проблем на тази жена не е реален. По-скоро означава, че нищо във физическия свят не може да побере или ограничи силата на човешкия дух. Дори завинаги да остане в инвалидна количка, тази жена може да реши дали това е пречка за нейния дух. Ако избере възможно най-смислен живот в инвалидна количка, това е нещо побече от психологически вярно решение; тя


взема духовно решение, което ангажира пълния запас от енергии на сефирот Неца и Од.Запознах се с жена на име Рут, когато провеждах едноседмичен семинар в Мексико. Рут

беше отседнала в същия хотел - не участваше в семинара. Беше прикована към инвалидна количка от осакатяващ артрит - може би най-тежкия случай, който съм виждала.

Една сутрин станах необичайно рано и отидох с чаша кафе във вътрешния двор, за да нахвърля бележки за моята лекция през този ден. Забелязах Рут, която седеше сама и слушаше класическа музика от стар магнетофон. Бяхме се запознали предишния ден, но тази сутрин не можех да откъсна поглед от нея. Мислех, че не го забелязва, тъй като беше с гръб към мен. Чудех се как се справя с това тяло, така страшно осакатено от болестта, а също и напълняло, поради невъзможността да се движи. Изведнъж тя обърна глава към мен, усмихна се и каза:

- Чудиш се как мога да живея в това тяло, нали? Бях така изненадана, че нямаше как да скрия:

- Позна, Рут. Точно това си мислех.- Добре, ела до мен, за да ти разкажа.Докато придърпвах стола си към нея, тази седемдесет и пет годишна жена каза:- Харесваш ли музиката „ню ейдж"? Кимнах с глава и тя заяви:-Добре, ще пусна тази ролка, докато ти разказвам за себе си. На фона на музиката тази забележителна еврейка ми разказа историята си.- На тридесет и осем години останах вдовица с две дъщери. Трябваше да ги издържам, а не

знаех как. Превърнах се в най-ловкия човек, когото можеш да си представиш. Никога не съм открадвала, но бях много близо до това.

На двадесет и две години по-голямата ми дъщеря се присъедини към будистка комуна. Възпитах дъщерите си в традиционно еврейско семейство в Ню Йорк, а тя отиде в будистка ко-муна! Всеки път, когато идваше да ме види, й казвах: „Как можа да постъпиш така с мен? След всички жертви, които направих за теб, как можа?" Трябва да сме водили този разговор поне сто пъти. Един ден тя ме погледна и попита: „Мамо, дрехите ми мръсни ли са? Мислиш ли, че в някакво отношение съм нечиста? Изобщо, правя ли нещо, което те обижда?"

Казах й: „Сигурно вземаш наркотици. Това е - те ти дават наркотици." Отговори: „Да, опитах наркотиците." Знаеш ли какво й казах тогава? Казах й: “Донеси ми малко.” И тя донесе. Донесе ми малко ЛСД, Бях на петдесет и пет години и взех наркотик.

Едва не паднах от стола, Не можех да повярвам, че е вземала ЛСД. Тя продължи:- Вярваш ли в ангели? -Да, разбира се.- Добре, защото това ми се случи, след като взех наркотика. Имах свръхсетивно

преживяване: носех се над тялото си, по-лека от въздуха. И срещнах това прекрасно същество, което каза, че е моят ангел. Оплака ми се: „Рути, Рути, знаеш ли колко ми е трудно да бъда твоят ангел?"

Отвърнах, че никога не съм мислила за това, и моят ангел каза: „Позволи ми да ти покажа как ми изглеждаш." И ми показа моя двойник - само че моят двойник беше цял омотан в хиляди гумени ремъци - и заяви: „Ето така ми изглеждаш. Всеки един от тези ремъци е страх, който те управлява. Имаш толкова много страхове, че никога не ме чуваш, когато се опитвам да ти говоря, за да ти кажа, че държа всичко под контрол."

След това моят ангел каза: „Ето ти ножица. Защо не отрежеш всички тези ремъци и не се освободиш?" Точно това направих. Отрязах ги до един. И с всеки отрязан ремък усещах неве-роятен прилив на енергия в тялото си. После моят ангел добави: „Сега не се ли чувстваш по-добре?" Отвърнах, че се чувствам по-леко от въздуха и по-щастлива от всякога. Не преставах да се смея. Моят ангел продължи: „Сега трябва да се върнеш в тялото си, но преди да го направиш, ще ти покажа нещо."

Показа ми бъдещето, и се видях поразена от артрит. Не ми каза защо трябва да изтърпя това състояние, каза ми само, че трябва. Но ме увери, че ще бъде с мен при всяка стъпка от моя път. След това ме върна в тялото ми. Разказах на дъщеря си всичко, което се беше случило, и двете се смяхме почти непрекъснато в продължение на два месеца. Оттогава сме много близки. Когато преди десет години започна този артрит, си мислех: е, добре, това не е недъг. Бях наистина по-


саката, когато можех да ходя: винаги толкова много се страхувах да остана сама, да се грижа за себе си, че исках дъщерите ми да бъдат до мен и никога да не се налага да се грижа за себе си. Но след това преживяване, повече не ме беше страх. Вярвам, че физическото ми състояние е начин да ми се напомня, че никога не трябва да се страхувам. Сега разговарям с моя ангел всеки ден и се смея, повече откогато и да било.

Бих искала да мога да водя Рут със себе си, където и да отида, за да разказва своята история на участниците в семинарите ми. За мен Рут и нейният ангел са близнаци. Нейната история олицетворява избора да вярваш, че свръхсетивния свят на Божествената енергия има по-голяма власт от физоческия свят на формите и материята. Този избор накара онова, което можеше да бъде пречка за нея, постепенно да се превърне във вдъхновение. Нейният недостатък се превърна в предимство. Това е влиянието на сефирот Неца и Од, нашите духовни „крака".

Укрепване на вътрешната силаКогато вместо илюзиите на физическия свят предпочетем духа, слагаме „нов ред" в живота

си. С всеки избор, който, правим, ние или затъваме още повече в илюзорния физически свят или прибавяме нова енергия към силата на духа. Седемте чакри са седем различни проявления на този основен урок. Всеки път, когато изберем това, което укрепва нашата вътрешна сила, ограничаваме влиянието на видимия свят върху нашия живот, тяло, здраве, съзнание и дух. От гледна точка на енергията всеки избор, който укрепва духа, засилва енергийното поле: колкото по-силно е енергийното ни поле, толкова по-малко са връзките ни с недобронамерени хора и неблагоприятни сьбития.

С Пени се запознах на един семинар, точно когато беше започнала активно да преустройва своя живот. Осемнадесет години била омъжена за човек, който бил и неин бизнес партньор. В работата им Пени решавала всичко, била по-умна. Освен това била алкохоличка - обстоятелство, съвсем удобно за нейния съпруг, защото и той бил алкохолик. Искал Пени да пие, защото държейки я в полусьзнание, упражнявал повече власт в брака и в бизнеса.

Когато Пени се прибирала у дома от работа, и се заемала с кучетата и къщата, той й наливал чаша вино и казвал: „Сега върви и почивай. Аз ще се погрижа за вечерята." До вечерята вече била „на градус".

След седемнадесет години, Пени осъзнала, че има проблем. Решила да посешава сбирките на Анонимните алкохолици, но размислила. “Живеехме в малък град” - обясни тя. - Ако хората ме видеха на тези сбирки, щеше да се разчуе." Минавала оттам, но нито веднъж не посмяла да влезе. После не издържала. Вместо да разчита на съпруга си, телефонирала на една приятелка: „Помощ! Имам нужда от помощ." Приятелката насочила Пени към най-близкия клуб на Анонимните алкохолици.

Въздържането от алкохола променило живота й. Когато съзнанието й се прояснило, разбрала, че нищо в нейния свят, и най-вече бракът й, не върви. Макар че се страхувала да напусне съпруга си - което също означавало да напусне и работата си - тя сложила край на всичко с един замах. Преместила се в друга част на страната, продължила да посещава сбирки на Анонимните алкохолици и се записала на курсове по личностно развитие и тогава се запознахме. Постарала се да промени външността си, направила си нова прическа и отслабнала с десет килограма. Накратко, върнала се към живота. Решила да се разведе със съпруга си, при все че това щяло да я постави в по-неизгодна финансова позиция, защото „от това се нуждаеше духът ми, за да бъде свободен". Докато вземаше всички тези мерки, Пени и аз обсъждахме всяка нейна нова стъпка и как би про-менила живота и самочувствието й. Разводът щеше да се отрази на финансовото й положение и тя трябваше да разбере дали може да си осигури доход сама. Пени реши, че вярва достатъчно в себе си и че може. Положи усилия и стана преподавател по невролингвистично програмиране. Накрая се запозна с Джеймс, чудесен човек, който отговаряше на нейните вече високи критерии за здраве и личностно развитие. Те се ожениха и сега провеждат семинари по личностно развитие из цяла Европа.

Историята на Пени говори за неограничените възможности на всеки човек и за способностите му да преобрази своя живот, при условие, че прояви решителност и силно развито чувство за лична отговорност. Тези качества на силата са свойствени на третата чакра. Предаността на Пени към нейното изцеление изразява символния смисъл на тайнството Конфирмация. Тя се изключи от негативните хора и обстоятелства, мобилизира своя дух и откри,


че притежава безкрайна издръжливост (Неца) и достойнство (Од), чрез които успя да преустрои своя живот, Пени се изправи очи в очи със своите страхове и се освободи от тях, след което стана силна, здрава и преуспяваща.

Колкото повече укрепва духът ни, толкова по-неподвластен, на времето става нашия живот. Времето донякъде е илюзия на физическия свят, свързана с физическата енергия на първите три чакри. А тя ни е необходима за изпълнението на физическите задачи; например, за да стигнем от мисълта до формата, минаваме през последователни етапи. Но от гледна точка на вярата във възможността да оздравеем, нашето понятие за време трябва да бъде преразгледано.

Митът, че оздравяването отнема „много време," е много разпространен в нашата култура. Вярата в него го превръща в истина. В книга „Битие" от Библията е казано, че Йехова „вдъхнал живот на човека." Избирайки да вярваме в нещо, вдъхваме на тази вяра част от своя дух и й даваме сила.

Нашата култура вярва, че изцелението от болезнените спомени на детството изисква дълги години психотерапия, но това не е задължително. С вяра болезнените спомени и отстраняването на влиянието им върху живота на индивида, може да стане много бързо.

Продължителността на оздравителните процеси е съизмерима с времето, което племенният ум им приписва. Например племенният ум в днешно време е на мнение, че за определени видове рак са достатъчни шест месеца, за да ни убият, че хората със СПИН живеят от шест до осем години, че скръбта по починал съпруг продължава най-малко година, а тъгата по дете - цял живот. Когато вярваме на тези преценки, даваме на племенния ум власт над живота ни, вместо да упражняваме своята лична власт. Ако духът ви е достатъчно силен да се изолира от влиянието на някое групово убеждение, той е достатъчно силен и да промени живота ви, както показва необикновено съдържателната история на Маргарет.

С Маргарет се запознах на един мой семинар в Ню Хемпшир. Тя описа своето домашно възпитание като „обикновено, скромно и строго." Родителите й внимателно следели какво чете и определяли кои да бъдат приятелите й. Никога не й разрешавали да се занимава с неща, които възприемали като твърде „радикални". Понякога дори се налагало да се крие, за да прочете вестник. Растяла, контролирана от родителския страх пред неизвестността. Когато тръгнала на училище, родителите й казали, че тъй като е жена, може да избира между две професии: на учителката и на медицинската сестра.

Маргарет решила да стане медицинска сестра. Скоро след като завършила медицинското училище, се омъжила за човек, който по нейните думи, бил „обикновен, скромен и строг, копие на родителите ми."

Заедно със своя съпруг се преместила в малък град, където се грижела за болни по домовете. Градът, с типично „сладко" общество, имал своите местни знаменитости, по-специално една жена на име Оли, която неизвестно как си била спечелила репутация на „опасна". Никой не говорел с нея и никой не я канел на светски събирания. Децата по стара традиция й погаждали номера на Вси светии.

Един ден Оли позвънила в медицинската служба с молба за помощ. Медицинските сестри отказали да отидат - всички, с изключение на Маргарет. Докато вървяла към дома на Оли, изпит-вала съмнения, но там я посрещнала една, по думите на Маргарет, „самотна, безобидна петдесетгодишна жена, жадуваща за човешка топлота".

Докато Маргарет се грижела за Оли, двете се сприятелили. Маргарет изчакала удобен момент и попитала Оли защо има такава репутация. Оли се поколебала, но после разказала, че като дете „ненадейно била обладана" от „сила". Тази сила можела да лекува хората. Бащата на Оли започнал да продава лечебната й дарба и спечелил много пари, докато един ден силата „като че ли просто изчезнала". Бащата помислил, че Оли се инати, и се опитал да върне силата й с бой, но така и не успял.

Когато пораснала, Оли напуснала своя дом и се преместила в друг град, кьдето никой не я познавал. Работила като чистачка и на тридесет и две години се омъжила. Тя и съпругът й имали две деца. Когато по-малкото им дете станало на пет години, се разболяло от левкемия. Докторът казал на Оли и на съпруга й да се подготвят за неизбежната му смърт. Едва тогава Оли разказала на мъжа си за способността, която имала като дете. Накарала го да се помоли заедно с нея, Господ да й върне дарбата поне още веднъж. Коленичила край леглото на сина си, изрекла молитва, после


поставила ръцете си върху детето. След два дни синът й показвал признаци на подобрение, а след седмица бил на път да оздравее. След по-малко от два месеца бил напълно здрав.

Докторът попитал Оли и нейния съпруг какво са направили, какво лечение са приложили на сина си. Оли помолила мъжа си да не казва на лекаря, но той не я послушал и разказал точно какво се било случило. Лекарят заключил, че Оли е „опасна" и посъветвал съпруга й да „внимава с тази жена. В края на краищата, може да е вещица или нещо подобно."

След пет месеца Оли се прибрала у дома и установила, че мъжът й е взел двете деца и я -е напуснал. Получил развод на основание на нейната невменяемост. Оли била съкрушена. Няколко пъти се опитала да открие децата си, но напразно. Повече не ги видяла.

Взаимоотношенията между Маргарет и Оли ставали с всяко ново посещение все по-близки. „Силата" на Оли вдъхновила Маргарет и тя започнала да чете книги за лечители, лечителски способности и духовност. Оли й била разкрила един нов свят. Колкото повече научавала, толкова повече мислела за родителите си, за техния страх от новите идеи и усилията им да направят така, че тя да научи само „обикновените неща, както техният обикновен начин на живот изисквал."

Маргарет се опитала да споделя със съпруга си всичко, което научавала, като очаквала, че и той ще се вдъхнови, като нея самата. Но съпругът й се почувствал застрашен от Оли и от новите идеи, и един ден забранил на Маргарет да посещава Оли.

Преди това тя с радост се срещала с Оли, защото я обичала и защото Оли я учела на тайните за лечебната сила и на Божествената любов. Този път не искала да бъде управлявана от страховете на някой друг.

Маргарет изпаднала в най-дълбоката криза на своя живот, не само заради Оли, но и защото била „между два свята на мисълта". Знаела, че и с посещенията при Оли, и без тях, вече не можела да се върне към своите предишни разбирания за лечението и духовността. Искала да се учи и накрая казала на съпруга си, че ще продължи да изпълнява професионалния си дълг към Оли, независимо от неговото отношение.

Съпругът й започнал да я укорява и да й натяква: „Тази жена те е омагьосала, чудя се какво друго се случва между вас двете". Накрая атмосферата в дома станала непоносима и тя се премес-тила в друго жилище, с надежда, че временната раздяла ще излекува брака им.

Колежките на Маргарет, а също и нейните приятелки, застанали на страната на съпруга й. Маргарет жертва брака си заради една умираща луда жена, казвали те. Никой не разбирал при-чините, поради които правела всичко това. Тя се молела „за чудо", било й все едно как Господ ще разреши кризата й - искала само тя да свърши.

Четири месеца по-късно Маргарет получила телеграма, в която нейният съпруг настоявал за среща. Помислила, че ще й по-иска развод, но вместо това, той казал, че току-що са му поста-вили диагноза рак на дебелото черво. Бил уплашен. И тогава се случило чудото: може ли Оли да му помогне, питал той. Маргарет била извън себе си от вълнение. Веднага отишли в къщата на Оли.

Оли казала на съпруга на Маргарет, че нейната сила идва от Бога и че той тдябва да се съсредоточи върху това. Положила ръце върху него и останала така в продължение на десет мину-ти. За по-малко от три месеца съпругът на Маргарет оздравял. Ревностно се грижел за Оли и настоял да се пренесе в дома им, където тя живяла до края на живота си.

„Сега съпругът ми прави всичко, за да помага на хората и на мен. Приемаме болни в дома си, молим се заедно и предлагаме съвети за лечение. Това, което се случи, е невероятно. Съпругът ми често казва: „Всеки ден благодаря на Бога в молитвите си, че ти не се съгласи с мен и остана вярна на убежденията си. Ако днес съм жив, го дължа на теб."

Без съмнение, нашите спомени от детството могат да бъдат източник на голяма душевна болка. Но, както при Маргарет, може да ни се удаде възможност да превърнем тази болка в из-точник на вдъхновение за нов избор в зряла възраст.

Самоуважението и интуициятаКогато започнах със семинарите по интуитивно ръкобвдство, давах на участниците

упражнения за концентрация и медитация. Въпреки това повечето от хората, които медитираха, казваха, че нямат успех в развиването на своята интуиция. По време на един от семинарите, осъзнах, че всъщност досегът с интуицията не е достатъчен. В по-голямата си част, участниците


вече бяха във връзка със своята интуиция, но разбираха естеството й съвсем погрешно. Всеки участник в семинарите смесваше интуицията с пророческия дар. Мислеше, че

интуицията е способност да се предсказва бъдещето. Но интуицията не е нито способност да пророкуваме, нито средство за избягване на финансова загуба или несполучлива връзка. Всъщност тя е способността да използваме енергийните данни за вземане на незабавни решения. Енергийните данни са емоционалните, психологичните и духовните елементи на дадена ситуация. Те се проявяват в живота ни всекидневно, така че не са някаква свръхсетивна информация от бъдещето.

Информацията, която е достъпна за интуицията, ни дава знак за присъствието си, като ни кара да се чувстваме напрегнати, угнетени и тревожни, или в другата крайност - разсеяни и апатични, сякаш внезапно сме изгубили връзка с всички свои усещания. Нашите съновидения от интуитивно естество съдържат символи на промяната или на хаоса. Често пъти такива съновидения се явяват по-интензивно по време на емоционални кризи. Енергийните или интуитивни усещания сигнализират, че се намираме на кръстопът и че имаме възможност да повлияем на следващия етап от живота си, поне до известна степен чрез свободния избор.

Интуицията и независимостта на третата чакра ни дават способността да поемаме рискове, да извършваме целенасочени действия по инстинкт. Евън. 28-годишен, страдаше от тежък улцерозен колит. Докато го преглеждах, получавах все една и съща картина - кон, който водят към стартовата врата, но нито веднъж не се надбягва. Третата чакра на Евън беше като широк отвор, от който се изливаше енергия. Изглеждаше така, сякаш не му бяха останали сили да се държи на краката си. Всъщност имаше вид на човек, който беше бягал от възможностите, предоставени му от живота, поради страх от неуспех, и нито веднъж не бе рискувал да потърси потвърждение на някое хрумване, подсказано му от интуицията.

По неговите собствени душ, животът му бил поредица от лъжливи стартове. Обмислил всички възможни начинания в областта на бизнеса, но нито едно не му допаднало. Вечно проучвал пазара на ценни книжа, в търсене на формула, която да му разкрие механизма на покачване и спадане на цените на акциите. Обладан от тази страст, грижливо събирал статистически данни, фактически станал доста добър в разпознаването на акциите, чиято цена била на път да се покачи. Когато го попитах защо чисто и просто не е продължил нататък и не е инвестирал в някои от онези акции, той отговори: „формулата все още не е перфектна. Трябва да бъде перфектна". Въпреки това се ядосваше на себе си, тъй като няколко пъти щял да спечели много пари, ако се бил доверил на вътрешния си глас. Всъщност, щял да стане много богат. Отбелязах, че след като се справя така добре „на хартия", със същия успех би могъл да спечели чрез една действителна инвестиция. Евън отговори, че пазарът на ценни книжа е непостоянен и че никога не може да бъде напълно сигурен, че прогнозите му ще се окажат верни.

С улцерозния колит тялото на Евън се раздираше от неспособността да действа по вътрешен инстинкт. Не можеше да си наложи да инвестира дори малка сума пари. Страхът да поеме риск буквално разрушаваше тялото му, макар че беше маниакално отдаден на един бизнес, който не е нищо друго, освен риск. Ако му кажех да използва техника на релаксация, щеше да е почти толкова уместно, колкото ако кажех на някой тинейджър да се прибира навреме у дома. Трябваше да отклони вниманието си от своя подобен на компютър ум и да се обърне към инстинктите си. Но той упорито настояваше, че инстинктите не дават „гаранция" за резултатите, само подсказват възможностите.

По същия начин участниците в моите семинари бяха във връзка с интуицията си, но смятаха, че интуиция означава да получаваш по-скоро ясно, отколкото насочващо ръководство. Надяваха се, че едно добро „попадение" би им дало възможност да уредят живота си по ноя начин, да постигнат съвършена хармония и щастие. Но интуитивно ръководство не означава да следваме глас, който води до Обетованата земя. То означава да сме достатъчно уверени в себе си, за да а приемем че чувството, което изпитваме, всъщност ни насочва към поемане на отговорност за своя живот и към решения, които могат да ни избавят от застоя или нещастието.

Жена, която страда от ниско самочувствие, не е способна да следва своите вътрешни импулси, защото страхът й от провал е прекомерно силен. Интуицията, като всички медитативни дисциплини, може да бъде изключително резултатна единствено при условие че индивидът притежава смелостта и личната сила да извършва целенасочени действия под нейно ръководство.


Ръководството предполага действие, но не гарантира отсъствието на риск. Ние оценяваме собствения си успех от гледна точка на нашето удобство и сигурност, докато вселената преценява успеха ни по това колко сме научили. Докато нашият критерий за успех е чувството за удобство и сигурност, ще се страхуваме да се ръководим от интуицията си, защото, самата й природа ни насочва към нов цикъл на обучение, или усвояване на нови знания, което не винаги ни привлича.

На един от моите семинари, жена на име Санди с гордост отбеляза, че е прекарала шест години от живота си в един индийски ашрам, разработвайки своя медитационна практика. Всяка сутрин и вечер се отдавала на едночасова медитация и получавала много ясно духовно ръководство. Веднъж, когато останахме насаме, тя ме попита дали моята интуиция не ми подсказва кьде е най-добре да живее и как да се издържа. Защо самата тя не е получила такава информация по време на медитация, на свой ред попитах аз и допълних, че професионалното ориентиране не е моя специалност. Отговори ми, че интуицията й я напътствала само по духовни въпроси. Но нали професията е част от нейния живот, възразих аз, и следователно част от ду-ховната й дейност. Каза, че чисто и просто не може да получи такъв вид информация. След това я попитах:

- А кой е възможно най-лошият отговор, който интуицията ви подсказва при медитация?- Това е лесно - отговори тя веднага - да се върна към преподавателската работа в Детройт.

Всъщност вече имах такива кошмари.- На ваше място - казах - бих обмислила тази възможност. Изглежда ми като ръководство.Година по-късно получих писмо, с което Санди ме уведомяваше, че след моя семинар,

вътрешният подтик да се върне към учителската професия не й давал нито миг покой. Борила се с него така упорито, че получила мигренозни пристъпи и сънят й се разстроил. Междувременно се издържала като продавачка в книжарница, но не й плащали достатъчно. Така че, когато й предложили да замества в нейния бивш училищен район, приела. За два месеца организирала факултативен курс по медитация за ученици от средните училища, който се провеждал два пъти седмично след редовните занятия. Курсът се оказал толкова успешен, че бил включен в учебната програма за следващата година. Санди с удоволствие подписала преподавателския договор. Скоро след това мигренозните болки и безсънието й изчезнали.

Изцелението изисква вяра в собствените възможности. Преди да осъзная значението на самочувствието за развитието на интуитивните умения, бих твърдяла, че вярата е най-важният фактор в процеса на лечението. Сега поставям знак на равенство между вярата, от една страна, и самочувствието и силата на индивида, от друга, защото ниското самочувствие отразява липсата на вяра в себе си, а също и в силите на невидимия свят. Безспорно вярата е жизнено необходима за справяне със задачите на всекидневието.

Така например, една жена, която още не беше навършила тридесет години, на име Джанис, ме потърси, защото искаше да научи как да се грижи за здравето си. Джанис имаше няколко сериозни здравни проблема, но не ме попита защо й се случват всички тези неща; искаше само да започне да се лекува.

В юношеска възраст била оперирана поради блокаж в дебелото черво. Когато се запознахме, беше омъжена, майка на едно дете, и лежеше в болница заради седма коремна операция. По-голямата част от чревния й тракт беше отстранена и щеше да има колостома до края на живота си. Не можеше повече да приема твърда храна, и трябваше да се храни през катетър, имплантиран в горната част на гръдния кош, който също щеше да остане до края на живота й. Вечер, преди лягане трябвало да се скачва към течната храна, която през нощта щяла да се стича в тялото й. Тъй като този начин на хранене, наречен хиперали-ментация, бил току-що разработен, не влизал в застраховката й. Пътуванията и дори екскурзиите в края на седмицата се превръщали в истинско мъчение, тъй като трябвало да взема цялата тази медицинска екипировка със себе си. В резултат от всичко това, Джанис и нейният съпруг потънали в дългове.

На път за болницата, преди срещата с Джанис, си мислех, че ще бъде отчаяна поради положението, в което се намира, и изпълнена със страх пред бъдещето. Но за голяма моя изненада, тя излъчваше позитивно отношение и енергия. Интересуваше се от енергийните техники като медитацията и визуализацията, за да подобри чрез тях здравето си. По време на разговора ни отбеляза: „Трябва да призная, че докато ми поставяха катетъра, се чувствах недостойна, да не кажа виновна. Мислех си, че съм се превърнала в бреме за моя съпруг и едва ли съм подходяща


съпруга. След това, обиколих няжои от залите в болницата и видях състоянието на други хора. Реших, че моето положение не е чак толкова лошо и си казах, че мога да се справя с него."

След последната операция, Джанис се върнала в училище, за да завърши и да се дипломира като медицинскаестра. Но докато се настройвала към предишния си живот, нейният съпруг поискал развод. Джанис ми телефонира и се уговорихме да се срещнем. По време на разговора ни отбеляза: „Не съм чак толкова изненадана, че Хауард иска развод. Той ми даде всичката подкрепа, на която беше способен, през последните дванадесет години, но за него този брак не беше кой знае какво. Не мога да му се сърдя; имам син, който се нуждае от мен, и съм дълбоко убедена, че отрицателните емоции само ще влошат физическото ми състояние. Но съм уплашена - какво да правя сега? Има ли визуализация, която изведнъж да ми даде смелост?"

Решихме, че разводът й сега е на първо място по важност и че се нуждае от възможно най-голяма подкрепа през месеците, които й предстоят. В последната фаза на развода, Джанис си на-мери работа в една местна болница. Задно със своя десетгодишен син се премести в нов апартамент и се постара да завърже нови познанства. Превърна своя духовен живот в приоритет и всяка сутрин тя и синът й визуализираха живота си като щастлив и пълноценен – дейност, което активира духовните им енергии, свързани с третата чакра: издръжливостта, жизнеността и самоуважението. Твърдо беше решила да „отстоява себе си" в това изпитание. И успя. Здравословното й състояние остана непроменено през този преходен период, и една година след развода, срещна прекрасен мъж и се омъжи повторно.

Историята на нейния живот е един добър пример, който показва, че човешкият дух е способен да превъмогне физическите недостатъци и смело да отговори на предизвикателствата, отправени към личността. Джанис преживя тежки дни, но се убеди, че самосъжалението е по-вредно за нея от физическото й сьстояние. Положителната нагласа и всекидневната духовна практика поддържаха нейното физическо и душевно равновесие - символ на енергийната подкрепа на сефирот Неца и Од и тайнството Конфирмация.

Символното значение на тайнството Конфирмация е, че когато укрепваме душевно, оживяваме вътрешно. Чувството за собствено достойнство и осъзнатата индивидуална мощ поня-кога идват внезапно, в някой паметен момент от живота, който придобива значение на посвещение в духовна зрялост. Може би в момент на внезапно просветление сте разбрали как бихте могли да изпълните някоя задача, която преди не е била по силите ви. Може би сте видели себе си като силни и надарени, и сте осъзнали, че бихте могли да постигнете всякакви цели - от добра физическа форма до финансов успех.

Развиването на самоувереност за преследване на цели е начин за превръщане на индивидуалната сила във фактор на индивидуалната промяна. Едновременно с това може да се очаква също толкова внушителна промяна в духовния живот на индивида. Вътрешното укрепване измества гравитационния център на личността от „външното" към „вътрешното" - знак за духовен преход.

Повечето култури практикуват обред на прехода за младежите - тайнство, което олицетворява достигането на пълнолетие на духа: например, бар мицвах в юдейската култура и Конфирмацията в християнската. В традициите на много коренни американци, поне исторически, младите мъже били изпращани далеч от племето, за да поживеят сами в пустошта, след което били удостоявани със званието воин. Тези церемонии отбелязват края на зависимостта на младия индивид от протективната енергия на племето и поемането на отговорност за своя физически и духовен живот. Освен това церемонията отбелязва официалното племенно признаване на този акт. Веднъж „посветен", младият човек става обект на по-големи очаквания от страна на приятелите и семейството.

В течението на живота, самооценката може да се развие на етапи чрез преодоляване на различни изпитания, поредица от малки стъпки към посвещението. Всеки път, когато отбележим напредък в самооценката, дори минимален, се налага да променим нещо във външната динамика. В повечето случаи ненавиждаме промяната, но да се променяме е необходимост, и инициацията е израз на тази необходимост. Може да се наложи да прекратим някоя връзка, защото сме станали достатъчно силни и се нуждаем от по-силен партньор. Или може да напуснем работата си, защото изпитваме потребност да скъсаме с познатите безопасни модели и да изпробваме собствените си творчески възможности. Ако често се втурваме към резки промени, те могат да се окажат пречка.


Ето защо трябва да се стараем да регулираме възможностите си и да не приемаме по няколко предизвикателства едновременно. Промените, които осъществяваме, докато преодоляваме препятствията едно по едно, трасират пътя ни към личната сила.

Четирите степени на личната силаДумата самоуважение стана популярна в началото на 60-те години, десетилетие на

революция, която избистри нашето понятие за силна личност. Едва тогава самоуважението беше признато като крайно необходимо за здравето на жените и мъжете, което, от своя страна, беше дефинирано по нов начин, за да включи не само физическото, но и психичното и духовното здраве.

Всяко от следващите три десетилетия внесе допълнителна яснота в тази нова дефиниция на самоуважението. Символно, обществените тенденции между 60-те и 90-те отразяват степените на развитие, през които всички ние преминаваме като индивиди. След десетилетието на 60-те - десетилетието на революцията - дойдоха 70-те - десетилетието на инволюцията. Първичната енергия, освободена през 60-те години, която премахна външните ограничения, доведе до задачата на 70-те години да бъдат премахнати вътрешните ограничения. Това беше десетилетието, което превърна думата „психотерапия" в част от всекидневния речник.

Десетилетието на 70-те обедини две нови психологични сили. Първо, изключително силните думи „собствена личност" бяха освободени от пуританския си затвор, в който единстве-ният им корелат беше „егоизъм". Това обстоятелство е карало хората да се въздържат от преследване на каквато и да е форма на лично развитие в продължение на векове. 70-те години думата „сам" влезе в състава на много нови думи - например в самомотивировка, самолечение, самосъзнание. Тази проста промяна означаваше, че всеки един от нас получава собствен ключ към „тайната градина", където с малко чужда помощ всички ние огкриваме, че всъщност можем да вървим напред без чужда помощ.

Не е чудно, че възхищението от собствената личност достигна краен предел. За да изпитаме докъде може да ни доведе нашето ново отношение, тема на 80-те стана разглезването на „Егото": нарцисизмът. Нарцистичната атмосфера на 1980-те години ни накара да се почувстваме така, като че ли внезапно сме станали свободни да задоволяваме всички свои физически желания. И си позволявахме всичко. Колко бързо можем да забогатеем? Колко бързо можем да предаваме информация? Колко бързо можем да превърнем нашия свят в технопланета? Колко бързо можем да отслабнем? Колко бързо можем да се излекуваме? Дори осъзнаването - до този момент една свята цел, изискваща дожЖивотна самоотвержена работа - се превърна в нещо, за което хората си мислеха, че могат да постигнат за няколко седмици, ако платят достатъчно пари.

Угаждането на „егото" достигна краен предел и когато навлязохме в 90-те, махалото още веднъж се беше залюляло от външния свят към вътрешния, насочвайки всички тези енергийни модели кьм личната еволюция - формирането на един Аз, който е достатъчно силен да бъде „на този свят, но не от този свят", един Аз, който може да се радва на великолепието на физическия свят, без да поволява на световните илюзии да изпразват душата.

Революцията, инволюцията, нарцисизмът и еволюцията са четирите фази, през които вървим напред кьм придобиване на самочувствие и духовна зрялост. Един духовно развит зрял ин-дивид несъзнателно включва всички свои духовни качества във всекидневните си решения. Духовните мисли и дейности на индивида са неотделими от другите аспекти на живота му: всичко става единно цяло.

Един човек може да прекара години във всяка една от тези степени, или само месеци, но независимо колко дълго трае всяка една от тях, този човек неминуемо ще трябва да се справи с изпитанията на собствения си характер, етика, морал и самоуважение.

Ние трябва да работим, за да открием себе си, за да разберем защо имаме тайни, вредни привички или обвинябаме другите за своите грешки. Трябва да работим, за да разберем защо ни е трудно да получаваме или отправяме похвали, или дали не носим срам в себе си. Трябва да започнем да се гордеем със своя характер и постижения без чувство на неудобстяо. Трябяа да изу-чим параметрите на сяоя характер - колко от себе си сме готояи да пожертваме и къде са границите на възможностите ни и дори дали имаме граници. Изграждането на личността изисква да опознаем себе си, а не биологичното или етническото си наследство. Първата степен на


самопознанието е революцията.Първата степен: революциятаРазвитието на самоуважението изисква цялостна реяолюция или няколко частични

промени, чрез които да се отделим от групояия интелект и да изградим сяой собствен авторитет. Може внезапно да разберем, че мнението ни се различава от това на нашето семейство или нашите връстници, но и в двата случая ще ни бъде трудно да се освободим от груповата енергия, чиято сила зависи от членовете на общността и противопоставянето им срещу изявите на индивидуалността.

Намирането на свой собствен глас, дори в частичните промени, е изключително важно в духовно отношение. Духовната зрялост се измерване чрез прекомерната сложност на личните раз-бирания, а чрез тяхната естественост и смелостта да бъдат изразени и защитени. Под смелост нямам предвид необузданото упорство на двама души, сплели „мечове"; тази динамика е премерване на силите при втората чакра. Духовната зрялост, обратно, е способността да отстояваш собствената си територия като отражение на една истинска вътрешна увереност.

Джери ми се обади за преглед, защото страдаше от язви. Видях много ясен образ на връзка с жена, която нарушава неговия морален кодекс. Усетих, че му харесва ролята на поробител на тази жена, но същевременно е разочарован от нея, и че е също толкова разочарован от себе си, защото не е в състояние да й каже какво изпитва. Когато споделих интуитивните си възприятия с Джери, той ми каза, че Джейн, неговата приятелка, е наркоманка. Запознал се с нея, когато била „чиста", и след месец се пренесла при него. Всичко като че ли вървяло добре още два месеца, след което поведението на Джейн започнало да се променя. Той я попитал дали не е започнала отново да взема наркотици, но тя отрекла, като обяснила, че й липсва настроение, защото иска да напусне работа, а няма представа къде да отиде. Отначало той й вярвал, но после забелязал, че от портмонето му липстват пари. Когато я попитал, Джейн му отговорила, че й трябвали пари за домакинството и се извинила, че не го е уведомила. Историите на Джери за лъжите на Джейн изпълниха тридесет минути от нашия разговор.

Поисках от Джери да види ситуацията ясно. Преди да заживее с Джейн не бе имал язви. Цроблемът му не е Джейн, казах, а фактът, че ужасно му се иска да й каже, че не вярва на извиненията й. Той млъкна. После каза, че не желае да мисли за Джейн като за причина за язвите. Вече се е обвързал с нея и не е редно да я изоставя в нужда. Страхувал се, че ако й се противопостави, тя ще го напусне. Попитах го кое предпочита да загуби, здравето си или Джейн, и добавих, че вече се е противопоставил на Джейн -само че язвата му е тази, която разговаря. Два дни по-късно Джери ми се обади, за да ми каже, че е помолил Джейн да се изнесе. За голяма своя изненада, каза той, почувствал облекчение от решението си. „Не знаех, че съм способен на това, но не можех повече да живея така. По-добре да бъда сам, отколкото да живея в лъжа."

За Джери, да се противопостави на Джейн беше лична революция. Чрез това преживяване той научи, че трябва да уважава своите ценностни критерии и че има смелостта да направи необходимия избор.

Когато развием този вид вътрешна сила в себе си, дори в малка степен, сме по-способни на интроспекция и самоанализ. По този начин постепенно заместваме влиянието на племенното или групово съзнание със свое собствено вътрешно или интуитивно ръководство. Щом този процес започне, естествено настъпва следващата степен, степента на “инволюцията", проучването на нашето вътрешно Аз.

Втората степен: инволюциятаВсяка нова среща или пробуден интерес кара нашето вътрешно Аз да се запита: „В какво

друго вярвам? Какво друго мисля?! Искам да познавам себв си по-добре. Това е молба за инфорция”. Във всяка нова ситуация, информацията ни залива. Получаваме впечатления за нови хора и обстоятелства. В тази степен, в инволюцията, анализираме външния свят и до колко той отговаря на нашите потребности. Често този самоанализ ни кара да насочим вниманието си към отношенията ни с Бога и смисъла на живота ни, но преди това трябва да развием определено ниво на вътрешна жизнеустойчивост, което да ни даде сили да се справим с последиците от самоаналитичното умозрение. На моите семинари хората признават, че когато им задавам определени въпроси, изискващи самовглъбяване, предпочитат да ги заобиколят, защото не искат да познават себе си чак толкова добре. Или казват: „Не зная. Никога не съм мислил за това", на


което аз отвръщам: Добре, помислете за това сега!" Защо е такава обичайната реакция? Защото самопознанието предполага избор и действие, а много хооа не се чувстват готов нито за едното, нито за другото.

По време на един от моите семинари срещнах Ема, жена наближаваща шестдесетте, която току-що беше приключила химиотерапевтичен курс за лечение на рак на дебелото черво. Имаше шест големи деца, вече зрели хора. Каза ми, че нейният рак станал за нея стимул. Докато се възстановявала, осъзнала, че нейните деца, които я обожавали, най-много обичат в нея „слугинята". Била много наскърбена, когато четири от децата й отбелязали, че сега, докато оздравява, трябва да намерят някой друг, който да прави това или онова вместо тях; и кога ще бъде отново на крака? Ема разбрала, че трябва да направи преоценка на своята роля в собствения си живот и да реши какво й е необходимо, за да оздравее. Нейната революция я довела до инволюция, и така тя прочела много книги за самолечението и самосъзнанието. Осъзнала, че е живяла за децата си и че сега иска да живее за себе си. Нужни й били няколко месеца, за да събере смелост да промени правилата в своя дом, но го направила. Съобщила на децата си да не разчитат повече на нея да бави бебетата; че отсега нататък няма винаги да се грижи за обедите и вечерите и че няма да оставя своята работа, за да изпълнява поръчките им. Накратко, предявила правото си да казва „не". Децата й били толкова разстроени от нейното изявление, че фактически свикали семеен съвет (племенно събиране), за да обсъдят как да се справят с нея. Ема не отстъпвала и казала на децата си, че трябва да се настроят към факта, че освен тяхна майка, тя е и личност със свои потребности, и че завинаги се оттегля от ролята си на майка.

Историята на Ема показва как степента на инволюцията бива последвана от нарцистичното раждане на нова представа за собственото Аз.

Третата степен: нарцисизмътВъпреки своята лоша репутация, нарцисизмът, понякога, е необходима енергия за

развитието на вярно чувство за себе си. Променяйки стоя външен вид с нова прическа, нови дрехи, и може би дори с нови телесни форми, в резултат на тренировки, показваме, че промени се извършват и вътре в нас. В тази степен, сме уязвими и можем да срещнем критики от страна на други членове на племето или групата, но нарцистичната енергия ни помага да пресъздадем себе си, да разширим границите на своите възможности, въпреки противопоставянето. Промените в този стадий ни подготвят за по-значимите вътрешни промени, които следват.

Гари описа красиво този стадии, като ни разказа, на един семинар, как изведнъж започнал да се облича официално за концерти и театрални постановки, докато по-рано винаги носел джинси и спортни ризи. Въпреки че дори само мисълта да скъса с навиците на приятелите си го карала да се облива в студена пот, гледал на тази промяна като на важна крачка в своето лично развитие, защото искал да разбере какво е да го „гледат със завист". Не че искал да му завиждат; искал да се освободи от груповия контрол, който приятелите му упражнявали, налагайки му скромния вид, който постоянно излъчвал. Гари каза, че е хомосексуалист, и когато попитах дали е откровен със семейството си за това, той отговори: „Още не. Работя, за да придобия тази степен на самочувствие малко по малко. Веднага щом стана достатъчно силен да нося дрехите, които искам, ще се потрудя да стана достатъчно силен да бъда такъв, какъвто искам да бъда." Да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, е смисълът на четвърта степен: еволюцията!

Четвъртата степен: еволюциятаТази четвърта степен в развитието на самоуважението е вътрешна. Хора, които могат да

защитават своите прцнципи, своето достойнство и вяра, без да злоуротребяват с енергията на своя дух, са вътрешно еволюирали: хора като Ганди, Майка Тереза и Нелсън Мандела. По света, разбира се, има много хора, макар и не толкова известни, които са постигнали това ниво на самоуважение; но всеки един от споменатите трима души пое отговорност за своето физическо обкръжение - и то се промени, за да побере мощта на техния дух.

И тримата, на определен етап от своето развитие, са били смятани за нарцистични. Майка Тереза например, в своята младост, била почти насила принудена да напусне две религиозни общности, защото представата й за служене на бедните не била по силите на нейните сестри. По това време изглеждало, че е погълната от мисълта за себе си и е самовлюбена. Необходимо било


да премине през период на дълбоко духовно размишление и, когато настъпил подходящият момент, се подчинила на своя вътрешен глас. Подобно на Ганди и Мандела навлязла в стадия на еволюцията, в който индивидуалността се превръща в личност, - архетипна сила, от която милиони хора черпят вдъхновение. Когато вашия собствен дух вземе надмощие, светът също ще се поддаде на неговата мощ.

Предизвикателствата на пътешествиетоНе е лесно да започнеш да опознаваш и разбираш себе си, да придобиваш независимост и

чувство за собствено достойнство, въпреки че пътуването се състои само от четири фази. Третата чакра съдържа енергията на нашите лични амбиции, нашето чувство за отговорност и уважението кьм собствените положителни качества и недостатъци, както и нашите затаени страхове и мисли, които още не сме готови да си признаем. Тъй като душата ни често се разпокъсва от противоречия, трябва да приемем духовното предизвикателство да се освободим от негативната енергия, за да приемем нова, да се разделим със закостенели навици и представи за собствения Аз, за да се преродим. По пътят към личната независимост и зрялост е нещо много повече от подтик към психологически здравословен живот. Да бъдем съзнателни за самопознанието и символното проникновение, е жизнено важна задача, която засилва вярата ни в самите нас.

Харесвам историята на Чък, защото разкрива същността на истината „Почитай себе си". Чък по произход е от Източна Европа. Влиянието на семейството му било силно във всяко от-ношение - социални нагласи и религиозни ценностни критерии. От децата се очаквало да станат като родителите си. Чък бил аутсайдерът в семейството. Не обичал спорта и бирените партита. Привличали го либералните идеи и приятели. В гимназията вече водел двойнствен живот, тъй като държал своите интереси и приятели настрана от дома. Когато завършвал гимназия вече знаел, че е хомосексуалист. Семейството му не би приело тази истина и Чък напуснал дома си, за да пътува в чужбина и да се учи. Овладял много езици.

Накрая се върнал в своя роден град, удостоен с множество академични отличия, но въпреки това, непрекьснато бил депресиран. Когато се запознах с него, той явно изпитваше потребност да прекрати пътуванията навън и да предприеме пътуване кьм себе си. Разговаряхме за неговия живот на езика на символите и стигнахме до съгласие, че истинската причина да замине за чужбина е била неудобството от това, че е аутсайдерът в семейството. Той отчаяно искаше да бъде приет от тях, въпреки че на самия него все още му предстоеше да приеме себе си. Все още не можеше да заживее открито като гей, което го тревожеше, защото, както каза: „Не смятам, че съм приел себе си като гей, щом единствените хора, които знаят, че съм гей, са моите приятели. Най-големият ми страх е, че ако анализирам чувствата си, ще стигна до извода, че не мога да приема себе си истински. Какво да правя тогава?

Чък се беше отдал на изучаване на мистицизма и част от живота му беше посветена на духовни занимания - молеше се, медитираше и ходеше на църква. Предложих му да отиде на поклонение до светите места, за които обичаше да чете, и да си постави за цел да приеме себе си. Той си спомни думите на свой приятел: „Поклонничеството е насочен навън мистицизъм, а мистицизмът е насочено навътре поклонничество."

Следващото лято Чък напусна Европа, за да посети Фатима, Лурд и някои други места, които бяха въплъщение на свещеното за него. Навсякъде с благоговение се молел, за да се осво-боди от болезненото си минало и да придобие силата да приеме себе си изцяло. Когато се завърна, беше променен. Беше свободен и „жив" по начин, по който всички трябва да бъдем. Беше прогонил своята сянка и като че ли излъчваше светлина. Едно от първите неща, които направи при завръщането си, беше да покани семейството си и да им съобщи, че е гей. Беше подготвен за всякаква реакция от тяхна страна, но за негово щастие, те приеха с разбиране новината. Духовното пътешествие на Чък му донесе независимост от миналото и от страховете за утрешния ден и дълбока вяра в себе си.

Всички ние сме тръгнали на поклонение, въпреки че не е задължително да пътуваме физически до светите места и да изпълняваме церемонии, за да позволим на миналото да си отиде от нас. Все пак е необходимо да пътуваме духовно и да прогоним страховете, които ни пречат да открием красотата в нашия живот, да стигнем до мястото на нашето изцеление и самоприемане. Можем да предприемаме този вид пътуване всекидневно в уединението на своите молитви и


медитация.Покойната поетеса Дороти Паркър веднъж направила следната забележка: „Мразя

писането. Обожавам написаното." Същото може да се каже за пътя кьм личната сила: веднъж пристигнали, сме като в Рая, но пътят дотам е дълъг и труден. Животът безмилостно ни принуждава да осъзнаем колко важни са думите на Полоний: „На себе си бъди верен." Защото ако не осъзнаем, че имаме сила, за да живеем достойно, всяко преживяне ще бъде за нас мъчителен опит.

Когато работим с интуицията сме длъжни да преодоляваме страховете си. Няма преки пътеки кьм здравето на личността и интуитивните способности не са отговорът - те са само ес-тествените резултати от чувството за собствена цена.

Ние сме биологично програмирани да научим този урок: телата ни процъфтяват, когато духът ни процъфтява. Третата чакра въплъщава свещената истина „Почитай себе си" - истина, която е подкрепена от символното значение на сефирот Неца и Од и от тайнството Конфирмация. Когато животът ни се гради върху една рационална самооценка, придобиваме сила и издръжливост и заедно с това развиваме своите интуитивни способности по естествен начин.

Въпроси за самоанализ1. Харесвате ли се? Какво не харесвате в себе си и защо? Работите ли активно, за да

промените онова, което не харесвате в себе си?2. Честни ли сте? Понякога изопачавате ли истината? Ако постъпвате така, защо го

правите? 3. Критични ли сте към другите? Не обвинявате ли другите, за да защитите себе си? 4. Способни ли сте да признаете, че грешите? Приемате ли с готовност мнението на другите

хора за себе си? 5. Нуждаете ли се от одобрение? Защо? 6. Как определяте личността си - като слаба или като силна? Страхувате ли се да се грижите

сами за себе си? 7. Позволявате ли си да имате връзка с човек, когото всъщност не обичате, за да не бъдете

сами? 8. Уважавате ли се? Готови ли сте да промените начина си на живот, за да удържите на

обещанието си? 9. Страхувате ли се от отговорността? Чувствате ли се отговорни за всичко и всички?10. Доволни ли сте от живота си? Ако не го харесвате, правите ли нещо, за да го промените

или сте се примирили с положението?

ГЛАВА 4ЧЕТВЪРТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ЕМОЦИИТЕЧетвъртата чакра е центърът, който генерира енергията за цялата енергийна система. Като

средна чакра, тя е медиатор между тялото и духа и определя тяхното здраве и сила. Енергията на четвъртата чакра е емоционална по своята природа и подпомага усъвършенстването на чувствата ни. Тази чакра въплъщава нравствения урок, който ни учи да действаме, водени от любов и състрадание, и ни внушава, че най-мощната енергия, която имаме, е тази на любовта.

Местоположение: централната част на гръдния кош.Енергийна връзка с физическото тяло: сърцео и кръвоносната система, гръдният кош,

гърдите, тимусната жлеза, белите дробове, раменете, ръцете, диафрагмата.Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: тази чакра отговаря на нашите

емоционални възприятия, които определят качеството на живота ни много повече, отколкото умствените възприятия. Децата реагират на обстоятелствата с широка гама от емоции: любов, съчувствие, доверие, надежда, отчаяние, омраза, завист и страх. Предизвикателството към зрелите индивиди е да поддържат в равновесие породилите се у тях чувства, за да действат съзнателно и със състрадание.

Символна/сетивна връзка: Повече от всяка друга, четвърта чакра представлява нашата способност да се “освободим и приемем Бога." С нейната енергия приемаме своите лични емоционални предизвикателства като продължение на Божествения промисъл, чиято цел е нашата


съзнателна еволюция. Освобождавайки душевната болка чрез освобождаване на потребността да знаем защо става това, което става, достигаме състояние на вътрешен покой. Но преди това трябва дьлбоко да осъзнаем целебната сила на прошката и да разберем, че чисто човешките ни понятия за правосъдие не лекуват.

Връзка със сефира/тайнство: Четвъртата чакра съответства на сефира Тиферет, символ на красотата и състраданието в Бога. Тази енергия олицетворява сърцето на Бога - непресьхващ извор на подхранваща жизнена сила. Тайнството Брак сьответства на енергията на четвъртата чакра. Като първообраз, бракьт е преди всичко израз на връзката със себе си, вечният съюз на личността и душата.

Предизвикателството, свойствено на четвъртата чакра, е подобно на това на третата чакра, но е духовно по-извисено. Докато дейността на третата чакра е съсредоточена върху отношението ни към света, който е извън нас, четвъртата чакра отразява нашите чувства във връзка със света, който е вътре в нас. - нашата емоционална реакция спрямо собствените ни мисли, идеи, вътрешни нагласи и импулси, и вниманието, с което се отнасяме към своите емоционални потребности. Това ниво на отговорност е основният фактор при формирането на здравословни взаимоотношения с другите.

Първичен страх: Страхът от самотата, изолацията; страхът да “следваме гласа на сърцето”; страхът, че не сме способни да се защитим емоционално; страхът от емоционалната слабост и предателство. Загубата на енергия от четвъртата чакра може да стане причина за ревност, ярост, гняв, омраза и неспособност да простим на другите, както и на себе си.

Първични сили: Любовта, прошката, състраданието, самоотвержеността, вдъхновението, надеждата, доверието и способността да лекуваме себе си и другите.

Свещена истина: Четвъртата чакра е силовият център на човешката енергийна система, защото Любовта е Божествена сила. Интелигентността, или „умствената енергия", се смята за по-висша от емоционалната енергия, но в действителност, емоционалната енергия е истинската движеща сила на човешкото тяло и дух. Любовта в нейния най-чист вид - безусловната любов – е субстанцията на Божеството с неговата способност безкрайно да ни прощава и да се отзовава на молитвите ни. Нашите сърца са създадени да изразяват красота, състрадание, прошка и любов. Противоречи на духовната ни природа да постъпваме другояче.

Ние не владеем езика на любовта по рождение, а прекарваме живота си, изучавайки любовта. Нейната енергия е чиста сила. Любовта ни привлича и плаши. Тя ни стимулира, контролира, вдъхновява, лекува, разрушава. Любовта е храна за нашето физическо и духовно тяло. Всяко житейски предизвикателство е урок за някое от проявленията на любовта. Начинът, по който реагираме на тези предизвикателства, се регистрира в клетъчната ни тъкан: ние съществуваме на границите на биологичните последици от нашите биографични избори.

Силата на любовтаТьй като любовта има огромна сила, опознаваме тази енергия постепенно. Всяка степен е

урок за дълбочината и различните проявления на любовта: прошка, състрадание, щедрост, доброта, грижата за себе си и за другите. Степените следват реда на нашите чакри: ние започваме да се учим на любов в рамките на своето племе, като възприемаме проявленията на нейната енергия от членовете на своето семейство. Племенната любов може да е безусловна, но в най-общия случай ни предава очакването за вярност и племенна подкрепа; в племенната общност, любовта е енергия, споделяна между роднини.

Когато се пробуди втората чакра и познаем приятелството, любовта разширява своите граници, за да включи и личности „отвън." Ние изразяваме лю6ов чрез споделяне и грижа за други хора, с които нямаме кръвна връзка. А когато се пробуди и третата ни чакКра, откриваме любовта към външните неща, към нашите лични, физически и материални потребности като не забравяме нито спортните, нито научните си интереси, модата, любовта и брака, кариерата и дома, грижата за тялото.

Първите три чакри свързват любовта с външния свят. Нашата цивилизация не винаги е изисквала нещо повече от любовта, освен тези три нейни проявления. Малко хора са търсели нещо повече от племенната и брачната любов. С появата на психотерапията и движението за духовни знания, любовта била призната за сила, която определя или поне оказва влияние върху


биологичната активност. Любовта ни помага да лекуваме себе си и другите.Житейските кризи, в центъра на които стоят въпроси, свързани с любовта - разводът,

смъртта на любим човек, емоционалната злоупотреба, изоставянето, съпружеската изневяра – често са самата причина за болестта, а не само предхождащо я събитие. Физическото лечение често пъти изисква, или налага лечение на емоционалните проблеми.

Джек, дърводелец, 47-годишен, инвестирал значителен дял от спестяванията си в търговско предприятие, създадено от неговия братовчед Грег. Описвайки себе си като „новобранец в бизнеса", Джек ми каза, че Грег винаги имал вид на човек, който знае какво прави със средствата, и обещал, че това крупно вложение ще донесе достатъчно за ранното пенсиониране на Джек. Съпругата на Джек, Лин, не била склонна да вложат всички свои спестявания в едно предприятие, без гаранция за печалба, но Джек вярвал на своя братовчед и смятал, че всичко ще стане точно както очаквали.

След четири месеца търговското предпиятие фалирало и Грег изчезнал. Два месеца по-късно, Джек претърпял трудова злополука и получил нараняване на седалището. Развил високо кръвно налягане и станал затворен и депресиран. Дойде на един от моите семинари, защото Лин, в отчаяния си опит да го извади от състоянието на депресия, го принудила да присъства заедно с нея.

Някои неразположения са толкова очевидни, че всеки страничен наблюдател може да свърже видимите признаци и да установи причината, финансовият стрес, в съчетание с чувството, че братовчед му се е възползвал от него, се превърнали в бушуващ огън в душата на Джек и довели до слабост в долната част на гърба и седалищния нерв. Неговият гняв допринесьл за високото кръвно, тъй като дълго мислел за огромната грешка, която е направил, доверявайки се на щедрите обещания на братовчед си. Джек се чувстваше отпаднал духом поради измяната на Грег и мисълта, че е разочаровал съпругата си.

Когато моята лекция продължи с темата за прошката, Джек стана толкова раздразнителен, че поиска разрешение да напусне стаята. Не исках да си отиде, защото трябваше да чуе това, което щях да кажа. Но когато го погледнах, разбрах, че ако остане, ще се раздразни още повече. Лин се обърна към Джек, сякаш бяха сами в стаята, взе ръката му и каза, че макар и да се самонаказва, според нея, е действал, воден от любов.

- Не мога да повярвам, че постъпка, направена от любов, се възнаграждава със страдание - продължи тя. - Мисля, че ако промениш гледната си точка и се придържаш към истината, че си подкрепил някого, когото обичаш, защото си чувстващ, че така е редно, тогава – по някакъв начин - всичко това ще излезе на добро за нас. Не искам ядът, които изпитваш към братовчед си, да разбие живота ни, и затова казвам просто да забравим.

Джек започна да плаче, мълвейки думи на извинение и благодарност към жена си. Другите участници в семинара също бяха дълбоко развълнувани и излязоха в почивка, за да оставят Джек и Лин за малко сами. Лин ме помоли да остана с тях. После каза:

- Мисля, че сега можем да си вървим. Джек и аз ще бъдем добре.След няколко месеца се свързах с Джек и Лин, за да проверя какво става с тях. Лин каза, че

Джек се е върнал на работа и че неговият гръб все още му създава проблеми, но вече не го боли толкова много. Кръвното му налягане било нормално и повече не бил депресиран. И двамата се чувствали изненадващо свободни след своята финансова несполука, защото и двамата наистина съумели да простят и да продължат нататък.

- Нямаме никаква вест от Грег - допълни тя - но подозираме, че тия дни той мисли за тази бъркотия много повече, отколкото ние.

Тази двойка е пример за духовната сила на сърдечната енергия. Състраданието, което се изля от сърцето на Лин в тялото на Джек, му даде подкрепата, от която се нуждаеше, за да прости на своя братовчед и на себе си и да се върне към живота.

Любовта към себе си -път кьм БожествеиотоИзразът “Ако не можеш да обичаш себе си, не можеш да обичаш никой друг" е добре

известен. Въпреки това, любовта към себе си остава неясно понятие за много хора и често пъти намира материалния си израз в скъпи вещи и разточителни отпуски. Но да награждаваш себе си с екскурзии и играчки, е проява на любов от третата чакра - да изразяваш признателност към себе


си, доставяйки си физическо удоволствие. Такава награда е приятна, но може да ни попречи да установим контакт с по-дълбоките емоционални трепети на сърцето, които стават осезаеми, когато трябва да оценим една връзка, работа или друго вълнуващо събитие, което засяга сърцето. Любовта към себе си като предизвикателство на четвъртата чакра изначава да се вслушваме в емоционалните послания и духовните напътствия. Първообразът, към който нашето сърце най-често ни насочва, за да излекуваме болката, е този на “нараненото дете”.

„Нараненото дете” вьв всеки от нас включва разрушените или осакатени емоционални модели на нашите ранни години, моделите на болезнени спомени, негативните нагласи и недостоверната представа за собствената личност. Като зрели индивиди може несъзнателно да продължим да действаме в рамките на тези модели, макар и в нова форма. Страхът от изоставяне например, се превръща в ревност, а сексуалното насилие в дисфункционална сексуалност, която често пъти води до повторения на същите прояви на насилие спрямо собствените деца. Негативните преостави за себе си в детството в по-късна еъзраст могат да се превърнат в източник на заболявания като анорексия, затлъстяване, алкохолизъм и други зависимости, както и на натраплив страх от провал. Тези модели могат да увредят нашите емоционални взаимоотношения, личния и професионалния ни живот, здравето ни. Любовта към себе си започва с противопоставянето ни на тази първообразна сила в психиката и детронирането на нараненото дете в нас. Нелекувани, нашите рани ни задържат в миналото.

Дерек, бизнесмен, 37-годишен, посещаваше един от моите семинари, защото искаше да преодолее някои болезнени спомени от своето детство. Като дете, Дерек бил жестоко малтретиран. Често бит, лишаван от храна, когато бил гладен, той също така бил принуждаван да носи прекалено малки обувки за наказание.

След като завършил средното училище, Дерек напуснал своя дом, изкарал колеж и после станал търговец. Когато се запознах с него, имаше щастлив брак и две малки деца. Както се изрази, било дошло време да се занимае с детските си спомени, които до този момент успявал да държи на разстояние - както и родителите си. Бащата на Дерек бил починал неотдавна и майка му изгаряла от желание отново да установи връзка с него. Дерек се съгласил да се видят и още на първата среща пожелал да узнае защо тя и баща му са се отнасяли така жестоко с него през детстките му години.

Отначало майката на Дерек отричала всякакво насилие, но най-накрая хвърлила цялата вина за няколкото случая, които успяла да си спомни върху бащата, като казала, че ако е знаела колко нещастен бил Дерек, щяла да направи нещо. После се разчувствала и го попитала как може да се държи така сурово с нея, при положение, че наскоро е останала вдовица. Тази реакция е много характерна за злоупотребяващ родител, изправен лице в лице със своето пораснало дете.

Дерек слушаше с голямо внимание моите лекции за индивидуалните и племенни спомени. Според него родителите му не били лоши, каза ми той, а само наплашени и може би не съзнавали последиците от своето поведение. В края на семинара каза, че му е дадено много, върху което да мисли и е благодарен за това.

Четири-пет месеца след семинара, Дерек ми изпрати писмо от няколко реда. Решил, че животът е твърде кратък, за да таи лоши спомени и че предпочита да мисли за завръщането на майка си в своя живот като за възможност да й покаже, чрез собствения си брак и бащинство, един по-любвеобилен начин на живот. Редовно се срещал с нея и вярвал, че един ден „всичко ще се оправи".

Историята на Дерек свидетелства за целебното напътствие, чийто източник е сефира Тиферет, подсказващо му, че трябва да преразгледа емоционалните си спомени. Както винаги при всички нас, напътствието дойде в момент, когато Дерек беше узрял, за да му се подчини. Подчиняването на собственото интуитивно напътствие е най-висша форма на здравна профилактика. Духовните енергии на неговото сърце го предупредиха, че спомените могат да започнат да увреждат физическото му здраве. Интуитивната система на всеки от нас функционира по този начин; рядко се случва да не сигнализира за негативните флуиди, които могат да ни навредят, или да ни покаже как можем да освободим тези негативни енергии, преди да са се превърнали във физическо заболяване.

Прошката лекува. В живота и проповедите на Исус, прошката е духовен акт на сьвьршенство, но сьщо и физически лечебен акт. Прошката не е само възможност, но и


необходимост за излекуването. Исус винаги първо е лекувал емоционалните страдания на своите пациенти; физическото излекуване е следвало естествено. Много теолози и учители в неделните училища обясняват изцеленията на Исус като божествена награда за покаялите се. Въпреки това прошката е крайно необходим духовен акт, към който наистина трябва да пристъпим, за да отворим себе си напълно за лечебната сила на любовта. Любовта към себе си означава за свое собствено добро да простим на хората от нашето минало, така че раните да се затворят, защото нашите рани не предизвикват болка у онези, които са ни наранили; те са болезнени само за нас. Когато се освободим от властта на миналите страдания, получаваме възможност да преминем от детските взаимоотношения с Божественото на първите три чакри към съучастие с Божествбеното в изразяването на любовта и състраданието на четвъртата чакра.

Енергиите на четвъртата чакра ни тласкат към духовна зрялост, отвъд диалога родител-дете с Божественото, отвъд молитвите за обяснение на събитията, отвъд страха от неочакваното. Нараненото дете вижда Бога като оператор на вселенския механизъм, който разпределя наградите и наказанията и може логично да обясни всички мъчителни преживявания. Нараненото дете не разбира, че всички преживявания, независимо колко са мъчителни, носят духовни прозрения. Докато разсъждаваме като наранено дете, няма да обичаме безусловно и винаги ще се страхуваме да не ни изоставят.

Нашата култура, като цяло, е на път да се излекува от значението, което придава на раните и мъченичеството. Но дори да проумеем силата, получена от нашите рани, за нас оствба трудноразбираемо как да освободим тази негативна енергия и как да станем „ненаранени" и силни. Нашата култура е “култура на четвъртата чакра”, която все още не е излязла от своите рани, за да навлезе във възрастта на доховната зрялост!

Пробуждане на съзнателното АзЗа да се извисим над четвъртата чакра, тряббв да „преминем" през нея и да научим нейните

уроци, когато навлезем в светая светих на своето собствено сърце, оставяме зад гърба си познатите мисловни модели на долните три чакри и най-вече на племенното сърце. Освобождаваме се от закрилата на шаблонни определения като: „Мой приоритет са нуждите на семейството ми" или „Не мога да сменя работата си, защото жена ми трябва да е спокойна" и на прага на своето сърце сме посрещнати от един-единствен въпрос: ,А аз? Кой съм аз?"

Този въпрос е като заклинание, което извиква с години потискани, но добре съхранени емоционални данни, които за миг могат да определят нов път за нас. Възможно е да направим опит за бягство, обратно към закрилата на племенния дух, но неговата способност да ни приюти вече си е отишла.

Ние пристъпваме към страшната задача да опознаем себе си с разкриване на своята емоционална природа - не във връзка с някого или нещо, а във връзка със самите нас. Със или без някой друг, изпълняващ главната роля, човек трябва да си отговори на въпросите: Какво харесвам? Какво обичам? Какво ме прави щастлив? Какво не ми достига? Кои са силните ми страни? Мога ли да разчитам на себе си? Кои са слабите ми страни? Защо правя това, което правя? Кое ме кара да изпитвам потребност от вниманието и одобрението на другите? Достатъчно ли съм силен да бъда до друг човек, като при това уважавам своите собствени емоционални потребности?

Тези въпроси са различни от въпросите на племенния дух, който ни учи да питаме: Какво харесвам във връзка с другите? Колко силен мога да бъда, като при това оставам привлекателен за другите? Какво другите трябва да правят за мен, за да бъда щастлив? Какво трябва да променя в себе си, за да накарам някого да ме обича?

Не ни е лесно да търсим отговорите на тези въпроси, защото знаем, че те ще изискват от нас да променим живота си. До началото на 60-те години на 20 век подобно самоизследване е било преимущество само на някои членове на обществото - мистици, художници, философи и други творчески гении. Срещата с Аза активира преобразяването на човешкото съзнание и последиците от него за много художници и мистици са били драматични епизоди на депресия, отчаяние, халюцинации, видения, опити за самоубийство и извънмерна емоционална възбуда, както и възторжени състояния на екстаз, подсилен с физически и трансцендентен еротизъм. Повечето хора били на мнение, че цената на духовното пробуждане е прекалено висока и рискована, и че пос-ледното е предназначено само за неколцина „надарени".


Но революционната енергия на 60-те години накара много хора да си повтарят: А аз? Кой съм аз?". Оттогава насам движението за човешко съзнание преведе нашата култура през архетипния вход на четвъртата чакра. Разкри тайните на нашите сърца и произнесе ясно болките на нашето наранено детство, които все още определят до голяма степен личността ни на зрели индивиди.

Не е чудно, че нашата култура на четвъртата чакра стана свидетел на всеобхватното увеличение на броя на разводите. Отварянето на четвъртата чакра превърна първообраза на брака в първообраз на партньорството. Като последица повечето съвременни бракове изискват по-скоро силен усет за личността, отколкото отказване от Аза, както изискваха традиционните бракове. Символичният смисъл на тайнството Брак е, че човек трябва на първо място да бъде в съюз със своята собствена личност и дух. След като постигне ясно вътрешно разбиране на себе си, може да създаде успешно интимно партньорство. Ето защо увеличението на разводите се корени в отваря-нето на четвъртата чакра, която въвлича хората в себеоткриване. Много хора приписват вината за разпадането на брака си на факта, че брачният им партньор не е подкрепил техните емоционални, психични и интелектуални потребности, в резултат на което се е наложило да потърсят истински партньор. Отварянето на четвъртата чакра промени и нашите представи за здравето, лечението и причините за болестта. Ако някога долните чакри са били разглеждани като главни източници на здравните неразположения - генетични или предизвикани от вируси - сега вече произходът на болестта се търси в нивоти на токсичния емоционален стрес. Лечениетозапочва с „ремонт” на емоционалните повреди. Нашият цялостен медицински модел се реорганизира около мощта на сърцето.

Историята на Пери, който беше лекар, е отражение на тези промени. Запознах се с него на едни от моите семинари. Имал огромна практика, която създала типичното ниво на професионален и личен стрес. Когато медицинските среди били наводнени с информация за алтернативни теории и практики, Пери прочел това-онова, но продължил да предписва традиционно лечение на пациентите си. Не знаел достатъчно за алтернативните терапии, за да ги препоръчва.

Преди около пет години, Пери решил да участва в семинар по алтернативно лечение. Много силно впечатление му направили не само научната обоснованост на представените мате-риали, но и случаите, които колегите му обсъждали. Когато се върнал на работа, започнал да гледа на всички свои пациенти с други очи и да ги разпитва за техните лични проблеми по време на редовните прегледи. Пери прочел различни книги, свързани с холистичното здраве и посетил други лекции и семинари по темата, която му изглеждала особено интересна - емоционалната страна на болестта. Малко по малко загубил вяра в традиционните лечебни методи. Искал да обсъди чувствата си със своите колеги, но те не споделяли интереса му. Стигнал до там, че изпитвал неудобство, когато изписвал рецепти, но все още не се чувствал достатъчно уверен, за да препоръчва на пациентите си да търсят други видове лечение. Накрая толкова се страхувал всеки път, когато отивал в кабинета си, че мислел да се откаже от лекарската практика.

После едни ден, докато се готвел за среща с нов пациент, Пери, който вече бил на 52 години, получил сърдечна криза на бюрото си. По време на рехабилитацията поискал среща с психотерапевт и консултант по духовните въпроси. След няколко-месечна психотерапия взел отпуск, през който изучавал алтернативни методи за лечение. Накрая създал лечебен център, къ-дето заедно с физическите, се обслужвали емоционалните, психологически и духовни потребности на пациентите.

„Претърпях много силна сърдечна криза - каза Пери. - Винаги ще вярвам, че си върнах здравето, защото започнах да се занимавам с терапия и следователно със себе си. Сърцето ме бо-леше, но не съзнавах, че е заради лекарската ми практика, докато буквално не се разболях от сърце. Какво по-ясно от това? Заради самия мен трябва да лекувам пациентите си с грижата и разбирането, от които, сега зная, те се нуждаят. Също така трябва да се грижа за себе си по друг начин и да не оставам до късно в извънработно време, както някога в моята работа. Сега поставям грижата за себе си на първо място. Целият ми живот е по-здравословен, защото се разболях и реших да вярвам, че сърдечната ми криза съвсем не е само едно развитие на електрически проблем в коронарната ми система."

Отвъд езика на раните


Като култура на четвъртата чакра разполагаме с език на интимността, който сега се основава на раните. До началото на 60-те години светският разговор беше съставен главно от размяна на информация относно въпроси на първата, втората и третата чакра: име, място на раждане, работа и любими занимания. Рядко някой споделяше подробности от своя сексуален живот или дълбочината на своите психологични или емоционални страдания. Нашата култура все още не се чувстваше удобно на тов ниво на общуване и не разполагаше със съответната терминология.

Но все пак откакто сме култура на четвъртата чакра, сме станали терапевтично красноречиви. Създали сме нов език за интимен разговор, който аз наричам „ранология". Сега използваме споделянето и размяната на своите рани като разговорна субстанция, като слепващо вещество, което свързва двама души. Превърнали сме нашите рани в нещо като разменна монета за общуване, която използваме, за да контролираме ситуации и хора. Неизброимото число поддържащи групи, чието предназначение е да помагат на хората да надживеят своите истории на изнасилване, кръвосмешение, наркомания, побой, споменавам само някои, тъй като списъкът е дълъг и ще ни помогне само да умножим понятията в ранологията - нашият съвременен език за близост. В обстановката на тези добронамерени поддържащи групи, членовете получават - често за първи път – така необходимото им потвърждение на вредата, която им е нанесена. Съчувствените излияния на учивите членове на групата действат като глътка студена вода в горещ летен ден.

Ранологията е широко разпространена. Една случка ми помогна да осъзная това преди няколко години. Имах уговорена среща с една жена за обяд. Докато я чаках, пиех кафе в компани-ята на двама мъже. Когато Мери пристигна, я представих на Ян и Том. В същия миг към нас се приближи друг мъж и попита Мери дали е свободна на осми юни, защото очаквали специален гост и имали нужда от човек, който да придружава госта. Забележете, че въпросът, поставен на Мери, беше: „Свободна ли си на осми юни?" - въпрос, който изисква отговор „да" или „не".

Вместо това, Мери отговори:- Осми юни? Осми юни ли каза? Абсолютно не. Всеки друг ден, но не и осми юни. Осми

юни е моята среща с жертвите на кръвосмешение и ние разчитаме един на друг. Длъжни сме да се поддържаме взаимно, и каквото и да става, сме там един за друг. Само не този ден. Ще трябва да намериш някой друг. Няма да наруша обещанието си към тази група. Всички ние сме преживели това и сме се врекли да не се отнасяме един към друг със същото пренебрежение.

Уейн, човекът, който беше задал въпроса, каза само:-Добре, благодаря.И си отиде. Но аз бях смаяна. Ян и Том също. После Мери и аз излязохме, за да отидем да

обядваме, и когато останахме сами, попитах:- Мери, искам да зная защо даде на Уейн толкова драматичен отговор на неговия въпрос

дали си свободна на осми юни. Имам предвид, че секунди след запознанството ти с Ян и Том, за теб явно беше изключително важно да ги осведомиш, че си преживяла кръвосмешение като дете и че още си сърдита. Искаше тези мъже непременно да знаят това. От моя гледна точка беше ясно, че желаеш твоята емоционална история да управлява разговора на масата. Искаше тези двама мъже да стъпват внимателно около теб и търсеше признание като наранен човек. Ти изстреля всичката тази информация, а Уейн беше попитал само дали си свободна на осми юни - всичко, което трябваше да направиш, беше да кажещ „не". Защо трябваше да осведомяваш всички за личната си история като жертва на кръвосмешение?

Мери ме погледна така, сякаш я бях предала и отговори:- Защото съм жертва на кръвосмешение.- Зная това, Мери. Въпросът ми към теб е защо трябваше да ги осведомяваш?Мери каза, че явно не зная нищо за емоционалната подкрепа, особено при жертвите на

кръвосмешение. Обясних й, че разбрирам колко мъчително детство е изтърпяла, но излекуване означава да превъзмогнеш своята болка, не да я „излагаш на показ”. Като приятел изпитвах потребност да й кажа, че е изцяло във властта на своите рани, вместо да ги лекува. Отговори, че трябва да преразгледаме приятелството си, и когато си тръгнахме от ресторанта този ден, ние си тръгнахме в различни посоки. Нашето приятелство приключи.

Но мисълта за това, което току-що бях видяла с очите си, не ме напускаше. Тя не отговори


на въпроса ми. Беше се залостила в раните си до такава степен, че ги беше превърнала във вид социална разменна монета. Струваше й се, че обществото й дължи известни привилегии заради мъчителното й детство: привилегията да се обявява за болна на работа, винаги когато изпитваше нужда да „обработи" някой спомен, финансова подкрепа от своя баща, заради това, което й беше причинил, и безкрайна емоционална подкрепа от всички свои „приятели". Истински приятели, според Мери, бяха хората, които разбираха нейната криза и поемаха нейните задължения, винаги когато й дойдеха в повече.

Странно, но още на следващия ден, трябваше да изнеса кратка лекция пред същата група. Пристигнах рано и седнах до една Лена, която беше дошла, за да чуе думите ми. Казах: „Здравей, как се казваш?" Дори не обърна лице към мен, докато отговаряше: „На петдесет и шест години съм и съм жертва на кръвосмешение. Разбира се, вече съм го преодоляла, защото участвам в група на жертвите на кръвосмешение, и ние сме поддържаща система един за друг. Животът ми е пълен заради тези хора." Бях шокирана, не само защото тази изява беше повторение на случая с Мери, но и защото я бях попитала само за името й.

Раните като език на интимността са намерили поле за изява както в терапевтичните поддържащи групи, така и във взаимоотношенията. Всъщност няма да е преувеличено да заявя, че нашите съвременни романтични връзки на практика се нуждаят от рана, за да „полетят". Един типичен ритуал на романтично запознанство изглежда горе-долу така: двама души се срещат за първи пъг. Съобщават един на друг имената си, роден град и може би нещо за своя етнически и религиозен произход (данни на първата чакра). След това, разговорът преминава към теми на втората чакра: професионални занимания, истории, засягащи взаимоотношенията, в това число бракове, разводи и деца, и може би финанси. Следва споделяне на проблеми на третата чакра, обикновено на езика на личните предпочитания по отношение на хранителните навици, физическата подготовка, заниманията в свободното време и може би програмите за личен растеж. Ако искат да установят интимна връзка, преминават към четвъртата чакра. Единият разкрива рана, която все още “обработва”. Ако другият иска да отговори с взаимност, започва да съпоставя раната с нещо от същия порядьк. Ако се получи съответствие, двамата стават „партньори по рана" Техният съюз занапред се крепи върху следното негласно споразумение:

1. Обещаваме да се поддържаме взаимно във всякакви трудни спомени, свързани с тази рана.

2. Тази подкрепа включва реорганизиране на коя да е част от нашия социален или дори професионален живот около потребностите на нашия наранен партньор.

3. Ако е необходимо, ще изпълняваме задълженията на нашия наранен партньор като израз на нашата искрена подкрепа.

4. Винаги ще насърчаваме нашия партньор да обработва своите рани заедно с нас толкова време, колкото му е необходимо, за да оздравее.

5. Ще приемаме с минимално съпротивление всички слабости и недостатъци, които се коренят в раните, тъй като приемането има решаващо значение за излекуването им.

Накратко една връзка, основаваща се на рана, е изрична гаранция, че отслабените партньори винаги ще се нуждаят един от друг и винаги ще имат открит достъп до вътрешното пространство на другия. От гледна точка на словестното общуване, такива връзки представляват изцяло ново измерение на любовта, ориентирано към терапевтична подкрепа и подхранване на взаимния ангажимент към лечението. От гледна точка на силата, партньорите никога не са имали толкова лесен взаимен достъп до уязвимите си места или толкова широки правомощия да използват раните за уреждане и контролиране на близките си взаимоотношения. Ранологията е дала съвсем нови параметри на интимността.

Наранената интимност намери огромна подкрепа в лицето на холистичните медицински среди и по-специално в литературата, посветена на връзките между емоционалното страдание и болестта и между лечението на емоционалните травми и оздравяването. Поддържащи групи бяха създадени около всеки възможен вид емоционална травма, от кръвосмешението и блудството с деца до домашната тирания и тъгата, че член на семейството е в затвора. Телевизията процъфтява от разгласяването на хорските рани. (В наши дни не само живеем от раните си; чуждите рани ни забавляват.) Правната система се научи как да превръща раните в икономическа сила: телевизионните реклами представят съдебните процеси като начин хората да се справят със своите


рани.Преди 60-те години, „зрелост и сила" означаваше да пазиш своята болка и ранимост за себе

си. Съвременната дефиниция обаче включва възможността да изложиш на показ своите вътрешни слабости пред друго лице. Първоначалното предназначение на поддържащите групи беше да дадат възможност на хората да изпитат подхранващата, съчувствена реакция спрямо личната им криза, но никой не очакваше от тях да продължават да функционират дотогава, докато личността бъде излекувана, дори и да бяха единственият фактор на лечението. Трябваше да бъдат само лодка, която преминава през реката на отсрещния бряг.

Но малцина членове пожелаваха да слязат от спасителната лодка след достигането на отсрещния бряг. Повечето превръщаха преходния етап в своя живот в постоянен начин на живот. Веднъж усвоили езика на ранологията, за тях стана изключително трудно да се откажат от привилегиите сьпътстващи раните в нашата култура на четвъртата чакра.

Без лечебен план рискуваме да привикнем към това, което смятаме за подкрепа и състрадание: откриваме, че ни е необходимо все повече и повече време, за да „обработим" раните си. Тъй като подкрепата идва с голямо закъснение, членовете на поддържащата група често се вкопчват в нея със страст, която настоява: „Никога няма да си отида оттук, защото това е единственото място, където най-после намерих подкрепа. В обикновения свят няма подкрепа за мен. Ето защо ще живея, „обработвайки раните си между хора, които разбират какво съм изтърпял."

Проблемът при такива поддържащи системи е неудобството да кажеш на някого, че е получил достатъчно подкрепа и че трябва да продължи да изпълнява житейските си задължения. В много отношения този проблем отразява нашето криворазбрано състрадание. Състраданието, което е емоция на четвъртата чакра и една от духовните енергии, съдържащи се в сефира Тиферет, е способността да уважаваш чуждото страдание и да вливаш енергия в живота на другия. Нашата култура толкова дълго не отделяше време за лечение на сърцето, нито признаваше необходимостта от него, че сега свръхкомпенсираме този пропуск. Като този път забравяме да поставим това лечение в някакви времеви граници. Все още ни предстои да създадем модел на здравословната интимност, която макар и уязвима, е достатъчно силна. Понастоящем, определяме понятието „излекуван" като противоположно на „нуждаещ се". „Излекуван” означава да си напълно самостоятелен, винаги позитивен, винаги щастлив, винаги уверен в себе си и никога нуждаещ се от някой друг. Не е чудно, че толкова малко хора смятат себе си за “излекувани”.

Пътят към изпълненото със сила сърцеИзлекуването е просто, но не е лесно. Етапите са няколко, но изискват голямо усилие. Етап 1. Отдайте се изцяло на лечение на целия път до източника на болката. Това означава

да обърнете поглед навътре към себе си и да опознаеше своите рани.Етап 2. Веднъж озовали се „вътре", определете своите рани. Не са ли вид енергия в

настоящия ви живот? Ако сте превърнали своите рани в енергия, може би се страхувате да оздравеете. Постарайте се да разберете защо. Докато разпознавате своите рани, нека някой да ги наблюдава, като същевременно констатира тяхното влияние върху вашето развитие. Нуждаете се от поне един човек - терапевт или може би приятел, който е в състояние да работи с вас по този начин.

Етап 3. След като веднъж сте определили своите рани, наблюдавайте как ги използвате, за да влияете и дори да се налагате на хората около себе си, а също и на себе си. Казвате ли, че не се чувствате добре заради тях, за да отмените среща примерно, когато всъщност се чувствате прекрасно? Манипулирате ли някого, казвайки, че неговите постъпки ви напомнят за родителите ви? Позволявате ли си да зарежете нещо или изобщо не правите опит да започнете, като се оправдавате със своето минало, и така, подпомагате депресията? Страхувате ли се, че оздравявайки, ще се лишите от близостта си с определени хора в своя живот? Боите ли се, че един ваш избор в полза на излекуването ви, ще ви наложи да изоставите известна или дори по-голямата част от живота, с който сте свикнали? Това са въпроси, към които трябва да се отнесете честно, защото те са най-важните причини, поради които хората се страхуват да оздравеят.

Наблюдавайки себе си през целия ден, обърнете внимание на думите, които подбирате, на използваната от вас терапевтична терминология; забележете доколко добре владеете ранологията.


После формулирайте нови модели на взаимодействие, които не разчитат на енергията на раните Променете своя стил, включително начина, по който разговаряте със себе си. Ако промяната се окаже трудна, признайте, че често пъти е много по-лесно да се разделим със спомена за мъчителното преживяване, отколкото със силата, която черпим от раната си. Човек, който не може да се откаже от тази сила, е зависим; от този вид зависимост също не е лесно да се откажем. Не се страхувайте да търсите терапевтична помощ за преодоляване на този етап или на някой от другите.

Етап 4: Открийте доброто, което може да произлезе или е произлязло от вашите рани. Живейте с чувство на признателност и благодарност. Започнете някаква духовна практика и се придържайте строго към нея. Не бъдете нехайни към избраната духовна дисциплина.

Етап 5: Веднъж затвърдили чувството на признателност, можете да приемете предизвикателството прошка. Привлекателна на теория, прошката е крайно непривлекателен индивидуален акт за повечето хора, главно защото истинската природа на опрощението остава неразбрана. Прошката не означава просто да кажеш на човека, който ти е навредил: „Всичко е на-ред". Повечето хора така гледат на прошката. По-скоро тя е сложен акт на съзнанието, който освобождава психиката и душата от потребността да получим лично възмездие и от представата за себе си катожертва. Тя е нещо повече от оневиняване на хората, причинили нашите рани. Опрощение означава отказ от влиянието, което мисълта, че сме жертва, упражнява върху нашата психика. Освобождението, което прошката носи, е част от прехода към по-висше състояние на съзнанието — не само на теория, но и по отношение на нашата енергетика и биология. Всъщност резултатът от един истински акт на опрощение граничи със свръхестественото. По мое мнение съдържа енергията, която ражда чудесата.

Преценете какво трябва да направите, за да простите на другите - и на себе си, ако е необходимо. Ако трябва да се свържете с някого за заключителен разговор, убедете се, че не носите в себе си обвинително послание. Ако е така, не сте истински готови да простите и отминете. Ако трябва да споделите своите заключителни мисли в писмо, направете го, но и този път трябва да сте сигурни, че намерението ви е да отзовете своя дух от „вчера", а не да изпратите още едно гневно послание.

Накрая участвайте в официална церемония за себе си, в която отзовавате своя дух от миналото си и се освобождавате от негативното влияние на всички свои рани. Независимо дали предпочитате ритуал или молебен, изпратете своето послание за опрощение по „церемониален" начин, за да положите ново начало.

Етап 6 Мислите ви да бъдат изпълнени с любов. Живейте в състояние на признателност и благодарност. Канете промяната в живота си, дори само чрез своята нагласа. И непрекъснато си напомняйте посланието на всички велики духовни учители: Нека духьт ти пребивава в настоящето. Както е казал Иисус: “Остави мъртвите и се заеми с живота си". И както е учел Буда: “Има само настояще.”

Интересното при лечението е, че в зависимост от това, с кого разговаряте, можете да стигнете до убеждението, че или няма нищо по-лесно, или няма нищо по-сложно.

Четвъртата чакра е центърът на човешката енергийна система. Всичко в нашия живот и около него се захраняа с енергия от нашето сърце. Всички ще бъдем подложени на изпитания, които ще „разбият сърцето ни”. Независимо как ще стане това, изборът винаги е един и същи: Какво ще направите със своята болка? Ще я използвате ли като извинение, за да дадете на страха по-голяма власт над вас, или можете да се освободите от властта на физическия свят чрез акт на опрощение? Въпросът, който се съдържа в четвъртата чакра, ще ви бъде задаван отново и отново във вашия живот, докато отговорът не се превърне в освобождение.

Нежните енергии на сефира Тиферет и на тайнството Брак напрекъснато ни учат да откриваме и обичаме себе си. Тази любов е ключът към щастието, което, по наше убеждение, се простира извън нас, но както ни напомнят свещените книги, то е само вътре в нас. Прекалено много хора се боят да опознаят себе си, убедени, че самопознанието би означавало да живеят сами, без своите приятели и партньори. Самопознанието е в състояние да предизвика краткосрочни промени, но дългосрочните последици - захранвани от съзнанието, не от страха -ще бъдат по-задоволителни. Няма смисъл да се мъчим да станем интуитивно съзнателни, ако това съзнание разстройва живота ни. Единственият път към духовното съзнание минава през сърцето.


Тази истина е неотменна, независимо каква духовна традиция човек избира като средство да познае Бога. Любовта е Божествена сила.

Въпроси за самоанализ1. Какви емоционални спомени все още трябва да лекувате?2. Кои взаимоотношения във вашия живот се нуждаят от лечение?3. Използвате ли своите емоционални рани, за да контролирате хора или ситуации? Ако

постъпвате така, опишете ги.4. Случвало ли се е да си позволите да бъдете управлявани от раните на друг човек? Бихте

ли позволили това да се случи отново? Какви мерки сте готови да вземете, за да се защитите?5. Страхувате ли се да оздравеете емоционално? Ако е така, опишете тези страхове.6. Свързвате ли емоционалното здраве с това, че повече не се нуждаете от интимна

връзка?7. Какво е вашето разбиране за прошка?8. Кои са хората, на които все още не сте простили, и какво ви възпира да се освободите

от болката, свързана с тях?9. За какво трябва да ви се прости? Кои хора полагат усилия да ви простят?10. Какво разбирате под здрава интимна връзка? Готови ли сте да се откажете да

използвате своите рани, когато искате да се „отворите" за такава връзка?

ГЛАВА 5ПЕТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ВОЛЯТАПетата чакра въплъщава предизвикателствата на подчиняването на личната волята на

волята на Бога. От духовна гледна точка нашата най-висша цел е да „оставим своята собствена воля в ръцете на Бога". Исус и Буда, както и други велики учители, са олицетворение на съвършенството на това състояние на съзнанието - пълното единение с Божествената воля.

Местоположение: Гърлото.Енергийна връзка с физическото тяло: Гърлото, щитовидната жлеза, трахеята,

хранопровода, паращитовидната жлеза, шийните прешлени, устата, челюстите, зъбите.Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло:Петата чакра резонира на

емоционалната и умствената борба, съпровождаща изучаването на същността на свободния избор. Всички болести имат връзка с петата чакра, тъй като изборът участва във всеки детайл на нашия живот и следователно във всяка болест.

Символна/сетивна връзка: Символното предизвикателство на чакрата на волята е да напреднем в своето развитие чрез съзряване на волята: от племенното схващане, че всеки и всичко около нас има власт над нас; през схващането, че ние самите имаме власт над себе си; до финалното схващане, че истинската власт произтича от приемането на Божията воля.

Първичен страх: Страх, свързан с нашата воля, съществува във всички предходни чакри. Страхуваме се за своя авторитет или свобода на избора в своя собствен живот, първо в своето племе и после, в личните и професионалните си взаимоотношения. Страхуваме се за своя авторитет пред себе си, от загубата на самоконтрол, когато става въпрос за нашата реакция спрямо парите, силата, емоционалния контрол от страна на друг човек над благополучието ни. И накрая, страхуваме се от волята на Бога. Да предаде своята свобода на избора на Божествената сила, остава най-голямата борба за индивида, който се стреми към осъзнаване.

Първични сили: Вярата, самопознанието, личният авторитет, способността да вземаме решения, когато знаем, че независимо какво решение ще вземем, можем да спазим обещанието, дадено пред себе си или пред друг човек.

Връзка със сефира/тайнство: Петата чакра съответства на сефира Хесед, която въплъщава Божията любов и милост и на Гевура, олицетворяваща Божия сьд. Хесед и Гевура са лявата и дясната ръка на Бога, изобразяващи балансираната природата на Божествената воля. Те внушават, че Бог е милостив и че само Бог има право да съди изборите, които правим. Сефира Хесед ни напомня да общуваме с благи думи, а сефира Гевура ни напомня да говорим с уважение и почтителност. Тайнството Изповед е свързано с петата чакра и символно ни напомня, че всички ние, сме отговорни за начина, по който използваме своята воля. Чрез тайнството Изповед ни се дава възможност да отзовем своя дух от „негативните мисии", на които сме го изпратили,


следствие на негативни мисли или действия. Свещена истина: Петата чакра е центърът на избора и следствието, на духовната

карма. Всеки избор който правим, всяка мисъл или чувство, което носим в себе си, е акт на сила, който има биологични, обществени, лични, локални и глобални последици. Ние сме навсякъде, където са нашите мисли и по този начин, нашата лична отговорност включва нашия енергиен принос.

Какви избори щяхме да правим, ако действително можехме да видим техните енергийни последици? Можем да се доближим до този вид предвидливост само чрез съблюдаване на свещената истина „Подчини личната си валя на Божествената воля". Духовният урок на петата чакра ни показва, че действията, мотивирани от лична воля, която се е доверила на Божествения авторитет, дават най-добрите резултати.

Мислите и нагласите на индивида също се нуждаят от по-висше ръководство. Една жена, която ми разказа за своето „близко до смъртта" преживяване, разглежда всеки направен от нея избор като оказващ енергийно въздействие върху целия й живот. Защото докато била на границата между физическия и не-физическия живот, прегледала всеки направен от нея жизнен избор и видяла с очите си последиците от тези действия за себе си, за други хора и за целия си живот. Било й показано, че ръководството свише винаги се стараело да проникне в съзнанието й. Независимо какво избирала, рокля или кариера, нито един неин избор не бил толкова незначителен, че да бъде пренебрегнат от Бога. При покупката на една рокля й бил показан непосредствения енергиен резултат от тази “сделка” по веригата от хора, участвали в нейното създаване и пласмент. Сега тя се моли за ръководство преди всяко решение, което трябва да вземе.

Осъзнаването на енергийните последици както от нашите действия. така и от нашите мисли и убеждения може да извиси честността ни на по-високо ниво. Да лъжем другите или себе си, е нещо, за което не може да става и въпрос. Истинското, пълно излекуване изисква честност пред себе си. Неспособността та да бъдем честни пречи на оздравяването не по-малко от неспособността да простим. Честността и прошката връщат нашата енергия – нашия дух – от енергийните измерения на “миналото”. Петата чакра и нейните духовни уроци ни показват, че личната сила е в нашите мисли и нагласи.

Последиците от страхаНай-скъпо струващите енергийни последици са резултат от страха. Изборът, направен от

страх, дори когато ни води до онова, което желаем, обикновено произвежда нежелани странични ефекти. Тези изненади ни учат, че да избираме, водени от страха, е престъпление срещу доверието ни към Божественото ръководство. Всички ние живеем, поне в определени периоди, с илюзията, че разполагаме с живота си. Стремим се към пари и обществено положение, за да имаме по-голяма свобода на избора и за да не сме принудени да изпълняваме решения, които други са взели вместо нас. Идеята, че съзнанието изисква подчиняване на личната воля на Божествената воля, е в пълно противоречие с всичко, което в нашите очи се е превърнало в мерило за притежаващ власт човек.

Така можем да повтаряме цикъла страх-изненада-страх-изненада, докато стигнем до онзи миг в молитвата, когато казваме: „Нека бъде волята Ти". Щом отправим тази молитва, ръководството може да влезе в живота ни, заедно с нескончаеми съвпадения по място и време – Божествена “намеса” в най-чист вид.

Емили, 35-годишна, е начална учителка. Преди тринадесет години, малко след завършване на колежа, загубила левия си крак поради раково заболяване. През възстановителния период се върнала у дома, за да живее при родителите си. Нейният едногодишен, според техните очаквания, престой продължил десетилетие, защото Емили не била в състояние да се върне към предишната си самостоятелност, а вместо това, ставала все по-потисната и уплашена пред перспективата да се грижи сама за себе си. Дотолкова ограничила физическата си активност, че не отивала по-далеч от следващата улица. С всяка година все повече се затваряла в дома на родителите си, докато накрая прекратила дори доставящите й удоволствие разходки.

Родителите на Емили й предложили лечение, но нищо не било в състояние да й повлияе. Както каза майка й: „Всичко, което Емили правеше ден след ден, беше да предъвква убеждението си, че загубата на крака й е разрушила всичките й надежди да се омъжи и да има свое семейство, или какъвто и да е самостоятелен живот. Чувстваше се „дамгосана" от своето преживяване с


раковото заболяване и понякога отбелязваше, че желае ракът да се върне и да „довърши започнатото".

В резултат на болестта на Емили, майка й започнала да се интересува от алтернативна медицина. По времето, когато се запознахме, тя и съпругът й бяха събрали смелост да помолят Емили да се изнесе. Емили трябваше да се научи да се грижи за своите собствени физически потребности и да излекува психиката си. Трябваше отново да се осланя на своята собствена воля.

Родителите на Емили наели и обзавели апартамент за нея и тя се нанесла там - сърдита и уплашена. Казала на родителите си, че се чувства изоставена от тях. След месец се запознала с една сьседка, Лаура, самотна майка с десетгодишен син, на име Ти Джей. Момчето винаги се връщало от училище преди майка му да се прибере от работа. Емили го чувала как се движи из апартамента, гледа телевизия, яде снакс и чака по три часа идването на Лаура.

Един следобед Емили се връщала в кьщи от магазина, когато Лаура се прибирала от работа. Започнали да разговарят за Ти Джей и Лаура отбелязала, че е загрижена за неговите уроци и вре-мето, през воето е сам след училище. Емили изведнъж сама предложила не само да прави компания на Ти Джей всеки следобед, но и да го подготвя за училище, тъй като е квалифицирана учителка. Лаура се съгласила с благодарност и на следващия ден Емили започнала да дава частни уроци на детето.

След няколко седмици новината, че една „чудесна учителка" дава частни уроци и се грижи за децата след училище, обиколила живеещите в комплекса. Емили била затрупана с молби от ра-ботещи родители. Попитала управителя на комплекса дали има свободна стая на разположение за три часа всеки следобед. Имало свободна стая, финасовите въпроси били уредени и Емили - три месеца след напускане на дома на родителите си - била, както се изрази, „отново жива".

Когато Емили ми разказваше историята си, няколко пъти наблегна на спонтанността, с която доброволно се наела да занимава Ти Джей. Предложението „се изплъзнало от устата й". Ако имала време да помисли, каза тя, никога не би предложила помощта си. Точно защото жестът бил толкова непривичен за нея, решила, че й е „подсказан” от небето. В края на краищата Емили реши, че й е било предопределено да учи Ти Джей, както и единадесетте други деца, поверени на грижите й, преди да се върне кьм учителството следващата есен.

По някаква причина на Емили й било оказано благоволението да разпознае, че е напътствана. Веднага щом започнала да се грижи за другите, нейният собствен страх, че няма кой да се грижи за нея, намалял. Била живо доказателство, осъзнала тя, че Бог се грижи за потребностите на всички, и това обновило вярата й.

ВяратаВярата е същността на петата чакра. Когато вярваш в някого, това насочва част от

енергията ти към този човек. Когато вярваш в една идея, това насочва част от енергията ти към тази идея. Когато вярваш в някой страх, това насочва част от енергията ти към този страх. Резултатът е, че ние - нашият ум, сърце и живот - се вплитаме в последиците от такова обвързване. Нашата вяра и нашето право на избор всъщност са силата, която твори. Ние_сме „средството", чрез което енергията се превръща в материя в земния живот.

"Следователно, неотменната духовна задача в живота на всеки един от нас е да открием кои са нашите мотиви за изборите, които правим, и в какво вярваме - в своите страхове или в Божественото. Тези въпроси трябва да разглеждаме като предмет на духовен размисъл или като резултат от физическа болест. Всички ние стигаме до момент, когато питаме: Кой отговаря за моя живот? Защо не става така, както желая? Независимо от степента на своя личен успех, изведнъж осъзнаваме, че нещо не ни достига. Някое непредвидено събитие, някоя връзка или болест ще ни покаже, че нашата лична сила не е достатъчна, за да преодолеем кризата. Трябва да осъзнаем, че личната ни сила е ограничена. Трябва да се замислим дали някаква друга „сила" не действа в живота ни, и да попитаме: Защо се случва това? Какво се иска от мен? Какво трябва да направя? Какво е моето предопределение?

Осъзнаването на собствените ни недостатъци ни подготвя да обмислим избори, които иначе не бихме направили. Има моменти, когато ни се струва, че сме загубили контрол над живота си. Когато това усещане е най-силно, ставаме възприемчиви за ръководство, което преди не бихме посрещнали с радост.


Тогава нашият живот може да вземе неочаквана посока. Повечето от нас заключават: „Никога не съм мислил, че ще правя това или че ще живея тук, но го правя и всичко е наред."

По-лесно бихте стигнали до момента на подчиняване на Божествената воля, ако можете да използвате символното зрение, за да гледате на живота си само като на духовно пътешествие. Всички познаваме хора, които са намерили изход от крайно тежки обстоятелства - и са отчели значението на факта, че са оставили Бог да ги води. И всеки един от тези хора е казал на Бога: „Да бъде волята Ти." Ако тази молитва е всичко, което се иска от нас, защо толкова се плашим от нея?

Оставаме в плен на страха, че признавайки Божествената воля – чрез подчиняване на своята воля на по-висша воля - ще се разделим с всичко, което ни носи физическа утеха. С волята си се съпротивляваме на Божественото ръководство: каним го, но се мъчим да го изолираме напълно от себе си. Отново и отново на моите семинари наблюдавам хора, които са изправени пред една и съща дилема: търсят интуитивното ръководство, но се страхуват от онова, което този глас ще им каже.

Запомнете, че вашият физически живот и вашият духовен път са идентични. Да намираме удоволствие в своя физически живот е духовна цел също толкова, колкото да придобием здраво физическо тяло. И двете са резултат от следване на Божественото ръководство при избора как да живеем и работим, водени от вяра и упование. Да се подчиним на Божествения авторитет означава да се освободим от илюзиите на физическия свят, а не от удоволствията и утехата на физическия живот. Духовните енергии на петата чакра ни водят към този момент на подчинение. Сефира Хесед влива в нашата пета чакра Божествената енергия на великодушието чрез любовта, която ни учи да бъдем възможно най-човечни при всички обстоятелства. Понякога най-великият акт на любов е да не съдим другите или себе си. Отново и отново ни се напомня, че да бъдем критични е духовна грешка. Дисциплинирането на волята ни дава възможност да се въздържаме от изразяване на негативни мисли за другите или за себе си. Бидейки некритични, помъдряваме и побеждаваме своите страхове. Сефира Гевура ни учи да се освобождаваме от потребността да знаем защо става това, което става, и да вярваме, че причината, каквато ида е тя, е част от един грандиозен духовен замисъл.

Марни, 44-годишна, е лечителка, истински миропомазана лечителка, започнала своята работа след седемгодишна „тъмна нощ на душата", през която й се наложило да лекува себе си. На тридесет години, Марни била социален работник в Шотландия. Водела активен живот, имала много приятели и изпитвала огромно удоволствие от работата си, когато й казали, че състоянието й не подлежи на диагноза.

Само за няколко месеца развила неизяснено заболяване, което се изразявало в силни хронични болки по цялото тяло - в гърба, силно главоболие или в краката. Накрая болката я принудила да вземе отпуск. Почти две години търсела помощ от различни специалисти, но нито един не могъл да й обясни причината за състоянието й, и за загубата от време на време на равновесие, нито да предпише ефикасно лечение.

Марни изпаднала в задълбочаваща се депресия. Нейните приятели я посъветвали да се обърне за помощ към алтернативните терапевти, на които тя не вярвала. Един ден нейна приятелка се появила в дома на Марни с колекция от книги за алтернативни методи на лечение, между които съчиненията на Сай Баба, духовен учител, живеещ в Индия. Марни изчела материалите, но решила, че са от ония глупости, на които „само сектантски настроените същества биха повярвали".

След още шест месеца болките принудили Марни да си вземе думите обратно и да отпътува за Индия, за да се опита да посети лично Сай Баба. Прекарала три седмици в неговия ашрам, но нито веднъж не го видяла лично. Въпреки това скоро след завръщането си у дома, сънувала поредица от сънища, в които постоянно й бил задаван един и същи въпрос: Можеш ли да приемеш това, което съм ти дал?

Отначало Марни помислила, че сънищата са чисто и просто резултат от пътуването й до Индия и многобройните разговори за същността на Божията воля за хората. После един приятел я посъветвал да се отнася към сънищата така, като че ли наистина й се задава духовен въпрос. Както Марни се изрази: „Нямах какво да губя, така че защо не?"

Следващия път, когато сънувала съня, отговорила на въпроса: „Да, ще приема това, което си ми дал." В мига, в който казала да, се почувствала обляна в светлина и за първи път от години не изпитвала болка. Събудила се с надежда, че болестта си е отишла, но не било така - в


действителност, състоянието й постепенно се влошило през следващите четири години. Все си мислела за съня, като не преставала да вярва, че това всъщност не е сън, но продължила да изпитва гняв и отчаяние, като на моменти й се струвало, че Бог иска от нея да страда без основание.

Една нощ, докато плачела. Марни казала, че ще се „подчини". Дотогава смятала, че се е предала изцяло в Божиите ръце в момента, когато сънувала съня, но тази нощ осъзнала, че: „Моето състояние беше примирение, не подчинение. Живеех с този вид нагласа, който казва: ,Добре, ще го направя, а сега ме възнагради, като ме накараш да се почувствам по-добре". И тогава, тази нощ, осъзнах, че може никога да не се почувствам по-добре, и че ако случаят е такъв, тогава какво да кажа на Бога? Подчиних се напълно. Казах: „Каквото и да си избрал за мен, да бъде. Само ми дай сили."

"В същия миг Марни почувствала облекчение, болката намаляла, а ръцете й се изпълнили с топлина - не обикновена телесна топлина, а „духовна топлина". Тя веднага разбрала, че топлината, която се излъчва от ръцете й, има силата да лекува другите, въпреки че по ирония на съдбата, самата тя не можела да „пие от този кладенец". В действителност се засмяла на състоянието си, защото било „точно както историите за някогашните мистици, за които бях чела - но кой би помислил, че ще се усъвършенствам в тяхната област?"

Марни сега е многообичана и високо уважавана лечителка, и ако нейното физическо тяло значително се е излекувало от „неподлежащата на диагноза" болка, тя все още има своите трудни моменти. Но, както казва Марни: „Бих преживяла всичко отново, заради това, което съм днес и което зная, заради привилегията да помагам на другите така, както сега умея."

Нейната история, според мен, е забележителна с дълбокото разбиране на разликата между подчинение и примирение и защото Марни развенча мита, че щом кажем „да" на Бога, всичко миг-новено ще се оправи, да кажем „да" на своето състояние, е първото действие, което може да промени състоянието ни - да кажем „да" на Бога е второто.

Актът на изповедта пречиства духа ни от последиците на изборите, които сме направили. Научавайки повече за своята енергийна природа, осъзнаваме до каква степен нашият дух остава свързан с негативните събития и мисли, минали и настоящи. Изповедта е много повече от публично признаване на решението. От гледна точка на енергията, то е признание, че сме осъзнали и следователно укрепнали за страха, който е владеел нашия дух преди. Символно, изповедта освобождава духа ни от миналите страхове и негативни мисловни модели. Да оставаме свързани с негативните събития и убеждения, е отрова за нашия ум, дух, клетъчна тъкан, и живот.

Нашата карма представлява енергията и физическите последици от изборите, които правим. Негативните избори пораждат ситуации, които се повтарят, за да ни научат как правим позитивни избори. Щом научим урока и направим позитивен избор, ситуацията не се повтаря, защото нашият дух вече не е свързан с негативния избор, породил урока. В западните култури, този вид кармичен урок се разпознава в известни поговорки като: „Каквото посееш, това ще пожънеш" или „Каквото повикало, такова се обадило". Актовете на изповедта показват, че признаваме своята отговорност за онова, което сме извършили, и че осъзнаваме грешката в своя избор. На езика на енергията, този ритуал ни освобождава от мъчителните цикли на обучение и ни пренасочва към творческите, позитивни енергии на живота.

Изповедта е толкова важна за здравето на нашия ум, тяло и дух, че не можем да не се изповядаме. Потребността да пречистим своя дух от спомените, които ни изпълват с чувство на вина, е по-силна от тази, да мълчим. Както ми каза веднъж един служител в затвор: „Много престъпници биват залавяни, защото изпитват нужда да кажат поне на един човек какво са извършили. И ако в момента това изглежда като хвалба, все пак е форма на изповед, която аз определям като улична изповед."

Психотерапевтите са съвременните изповедници. С тяхна помощ се опитваме да разрешим своите психологични и емоционални борби чрез открито проучване на тъмните страни и управляващите страхове на своята природа и психика. Животворната енергия на изцелението се излива в нашата енергийна система всеки път, когато премахнем влиянието на някой от страховете си върху живота ни и го заменим с по-здраво чувство за себе си. На езика на изповедта, тези терапевтични събития идват, за да призовем обратно своя дух от негативните мисии, на които сме го изпратили.


Знаейки че петата чакра ни учи как да използваме своята воля и записва напътствията, които даваме на своя дух, как тогава, да боравим с уроците й?

Между главата и сърцетоТъй като центърът на волята е разположен между енергиите на сърцето и ума, трябва да се

научим да съгласуваме своите, ответни реакции с техните импулси. Обикновено докато сме деца, ни насочват към една от тези две управляващи енергии: момчетата - към умствената енергия, а момичетата - към сърцето.

Умствените енергии захранват външния свят, докато сърдечната енергия захранва владенията на личността. В течение на векове нашата култура е приемала, че емоционалната енер-гия отслабва способността ни за вземане на бързи и подходящи решения и че умствената енергия е безполезна в емоционалната област или както гласи една стара поговорка: „Разумът не е спечелил нито една война срещу сърцето". В продължение на векове, до около 1960 година, това разделение е било нещо обикновено. После десетилетието, в което главата „се срещна" със сърцето, дефинира по нов начин хармоничната личност, личността при която умът и сърцето работят съгласувано.

Ако умът и сърцето не общуват помежду си на разбираем език, едното от двете доминира. Когато ръководи умът, страдаме емоционално, защото превръщаме емоционалните преживявания във враг. За да управляваме всички ситуации и взаимооотношения, потискаме чувствата си. Когато ръководи сърцето, сме склонни_да се самозаблуждаваме, че всичко е наред. Независимо кой ръководи, умът или сърцето, волята ни е мотивирана от страха и недостижимата цел да контролираме всички и всичко, а не от чувството на вътрешна сигурност.

Тази несъгласуваност между главата и сърцето прави хората зависими. На езика на енергията всяко поведение, мотивирано от страх към вътрешното израстване, се определя като зависимост. Дори здравословни дейности като физическите упражнения или медитацията, могат да се определят като зависимост, ако се използват за избягване на болката или само за лично прозрение. Всяка дисциплина може да се превърне във волева преграда между съзнанието и подсъзнанието, която казва: „Искам ръководство, но не ми изпращай лоша вест." Дори се опитваме да управляваме ръководството свише, което търсим. Накрая заживяваме в затворения цикъл на умственото желание за промяна и емоционалния страх от нея при всеки опит да я осъществим.

Единственият начин да излезем от този модел е свободният избор, който ангажира обединените сили на ума и сърцето. Лесно е да не променяме модела, който ни задържа, оправдавайки се, че не знаем какво да правим по-нататък. Това в повечето случаи не е вярно. Когато попаднем под въздействието на ограничения, то е защото знаем какво трябва да правим по-нататък, но се страхуваме да го направим. Излизането от повтарящите се цикли в нашия живот изисква здравословен избор, насочен към утрешния ден, а не към вчерашния. В решения, които гласят: „Стига, няма повече да понасям такова отношение” или „Не мога да остана тук нито ден повече - трябва да напусна", се съдържа онзи вид сила, който обединява енергията и на ума, и на сърцето и в същия миг, животът ни започва да се променя под напора на този интензивен избор. Естествено е да се боим да напуснем удобството на привичките в своя живот, дори когато, както често се случва, той е отчайващо тъжен. Но промяната плаши, а очакването да ни споходи чувството на сигурност преди да предприемем нещо, само води до вътрешно терзание, защото единственият начин да придобием това чувство на сигурност, е да влезем във вихъра на промяната и да излезем от другата страна с усещането, че отново сме живи.

Айлин Кади беше една от основателките на духовната общност „Файндхорн" в Северна Шотландия. Тя ми разказа за своя интересен живот, изпълнен с промени и предизвикателства, чрез които се научила да вярва в Божественото ръководство и да се подчинява на указанията му. Тя получила напътствие, в което разпознала гласа на „Христос", да напусне своя съпруг и петте си деца и да се свърже с мъж на име Питър Кади. Въпреки че последвала това указание, следващите няколко години от живота й били смутни, отчасти защото самият Питър по онова време бил женен. Накрая Питър напуснал съпругата си, оженил се за Айлин и станал управител на западащ хотел в един град, наречен Форес, в Северна Шотландия. Имали три деца и благодарение на получените от Айлин напътствия, Питър скоро превърнал долнопробния хотел в заведение с четири звезди. През онези години, Айлин не се срещала с другите си пет деца, но й било казано, че накрая ще се помири с тях, което се оказало вярно. Айлин била напътствана, както и двамата


разбрали, от много свято място.На върха на своя успех, за всеобща изненада, Питър бил уволнен. Той и Айлин останали

поразени от новината. Не очаквали, че трудът им ще бъде възнаграден по този начин. Но отново Айлин получила указание да наеме фургон в местния паркинг, наречен Файндхорн. Там били посъветвани да създадат градина -едно на пръв поглед нелепо предложение, предвид климата, местоположението и оскъдното слънце. Въпреки това направили каквото им било подсказано и скоро към тях се присъединила жена на име Дороти Маклийн.

Като Айлин, Дороти също получавала напътствия, само че нейните указания идвали от „природните енергии", които й давали съвети как да си сътрудничи с тях по градивен начин. При-родните енергии обещали да подсилят растежа на градината точно за седем години, за да покажат какво може да бъде постигнато, когато духовните, човешки и природни сили на живота работят заедно.

Градината разцъфтяла, точно според обещанието. Растителността достигнала нечувани размери. Слухове за „Вълшебната градина" скоро проглушили ефира и хора от цял свят се отправили към този отдалечен кът, за да я видят с очите си. Никой не бил разочарован; дори скептично настроените градинари-специалисти трябвало да признаят, че е величествена. На въпроса за първопричината за това великолепие, Дороти, Питър и Айлин казвали истината: „Следваме Божията воля".

Накрая около градината се сформирало общество. Айлин медитирала по изключителен начин в нощните часове всеки ден от полунощ до шест сутринта в обществената баня, единст-веното място, където намирала усамотение. Техният малък фургон, който едва бил достатъчен за един човек, сега приютявал шестима. Всяка сутрин Айлин пристигала и предавала на Питър указанията, получени през нощта. Той ги следвал до последната буква и се грижел да бъдат изпълнени от членовете на новосформираната комуна. Построени били сгради, бил установен ред и скоро общността им процъфтяла.

След седем години, точно както било обещано, растителността придобила нормални размери. Тогава на Айлин й било казано, че ръководството за Питър се прекратява и че сега той трябва сам да потърси път към своя собствен глас. Тази новина обтегнала отношенията им и накарала Питър да се обърне за указания към други в комуната. Скоро хората се надпреварвали да му влияят. Резултатът бил хаос и Айлийн изпаднала в униние. Накрая Питър казал на Айлин, че я напуска, нея и комуната, и че всъщност никога не е бил влюбен в нея. Съкрушена от откровението на Питър и развода, Айлин се чудела как може това да е наградата за изпълнението на Божията воля.

Днес Айлин казва, че нейните борби и отчаяние, дори разводът й, се дължат на „съпротива срещу Бога." Въпреки че следвала указанията, които получавала, казва тя, всъщност не искала да го прави и в резултат на това била във вътрешен конфликт през повечето време. Трябвало да се научи на упование и вяра в своята връзка с “Христовото съзнание", както наричаше получаваното от нея ръководство. Това била нейната лична духовна мисия.

Сега Айлин казва, че Божествената сила е реалност вътре в нея, винаги я ръководи. Обрекла се е на служене и чувства, че наградите й са многобройни. „Имам семейство в първообразен смисъл. Заобиколена съм от общност, която е моето семейство. Имам красив дом, сърдечна връзка с всички мои деца и интимна връзка с Бога. Чувствам се благословена."

Връзката на Айлин с „Христовата" енергия отразява съвременния мистичен път. Нейният живот обединява и двата духовни пътя: стария при който духовният водач се е подлагал на лишения и самотно съзерцание като посредник между другите и Бога; и новия при който индивидът живее в духовна общност. Айлин живее с изпитанията, блаженствата и наградите на Божественото ръководство. Нейният живот е изпълнен с чудеса и щастливи случайности.

Онзи, който подчини своята воля на Божественото ръководство, може да преживее мигове на тежки изпитания и на велики прозрения, мъчителния край на много периоди в своя живот, като например брака или кариерата. Но все още не съм срещала човек, който да твърди, че крайният резултат от съюза с Божествения авторитет не заслужава тази цена. Историята на Йов, която е първият урок по подчинение, разкрива същността на това преживяване по-добре от всяка друга.

Йов имал голяма вяра и голямо богатство и се гордеел и с двете. Сатаната помолил Бога да му разреши да изпита Йов, като твърдял, че ще накара Йов да загуби вяра в Бога. Бог се съгласил.


Сатаната първо направил така, че Йов да загуби имотите и децата си, но Йов останал верен на Бога. Щом такава е Волята Божия, казвал той, да бъде. След това на Йов била изпратена болест и жена му го посъветвала да „похули Бога" за нещастията, които нямали край. Йов останал верен на Бога. Жената на Йов умряла.

Йоб бил посетен от своите приятели Елифаз, Валдад и Софар, които му изказали съболезнованията си и повели спор за същността на Божествената справедливост. Те вярвали, че Бог не би наказал „праведен мъж" и че Йов трябва да е направил нещо, с което е обидил небесата. Йов казал, че е невинен и че страданията му са част от световната неправда. Постепенно обаче, стигнал до мисълта, че може би Бог, все пак, е несправедлив, след като го кара да страда. Тогава един млад мъж на име Елиу се присъединил към Йов и неговите приятели и ги смъмрил задето мислят, че биха могли да знаят „Божията умисъл" и че Бог им дължи обяснение за Своя избор.

Накрая Бог заговорил на Йов и го поучил за разликата между човешката воля и Божествената воля. Бог попитал Йов: „Къде беше ти, когато поставях основите на земята?" и „Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й?"

Йов осъзнал, че да противоречи на волята на Бога, е лудост, и се разкаял. Съобщил на приятелите си истината, която научил: че никой смъртен не би могъл да знае Божията умисьл, че единствената истинска проява на вяра е да приемем всичко, което Бог иска от нас, и че Бог не дължи на никой смъртен обяснение за Своите решения. После Йов се подчинил на Божията воля, като казал: „ Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех". Бог дал на Йов друго семейство и удвоил земните му богатства.

Отново и отново, предизвикателствата, отправени към нас, ни карат да си задаваме въпроса: Каква е Божията воля за мен? Често гледаме на Божията воля за нас като на задача, рабо-та, средство за придобиване на сила за себе си. Но всъщност, Божествената воля ни кара преди всичко да извлечем поуки за естеството на духа и Бога.

Най-големият акт на Воля, в който можем да вложим своя дух, е да живеем според следните правила:

1. Не съдете.2. Не се надявайте на нищо.3. Откажете се от потребността да узнаете защо става това, което става. 4. Вярвайте, че непредвидените събития в нашия живот са форма на духовно обучение.5. Бъдете смели, за да правите изборите, които всеки от нас трябва да направи, да приемете

това, което не можете да измените, и достатъчно мъдри да различавате едното от другото.Въпроси за самоанализ:1. Какво според вас означава „силна воля"?2. На кои хора във вашия живот позволявате да управляват волята ви и защо?3. Стремите ли се да управлявате други хора? Ако е така, кои са те и защо изпитвате

потребност да ги управлявате?4. Можете ли да изразите себе си честно и открито, когато трябва? Защо?5. Чувствате ли кога получавате напътствия за действие?6. Доверявате ли се на ръководство, неподкрепено от „гаранция" за изхода?7. Кои са вашите страхове във връзка с Божественото ръководство?8. Молите ли Бог за помощ в осъществяването на личните си планове, или можете да

кажете: „Ще правя онова, което небето ми посочи."9. Какво ви кара да губите контрол над своята собствена воля?10. Пазарите ли се със себе си в ситуации, при които знаете, че трябва да се промените, но

постоянно отлагате предприемането на някакви действия? Ако е така, кои са тези ситуации и какви са причините за нежеланието ви да действате.

ГЛАВА 6ШЕСТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА УМАШестата чакра е чакрата на нашите умствени и мисловни способности и на

психологическото умение да оценяваме своите убеждения и нагласи. Чакрата на ума резонира на енергиите на нашата психика, на съзнателните и подсъзнателни психични сили. В източната духовна литература шестата чакра е „третото око" , духовният център в който взаимодействието


между ум и душа може да доведе до интуитивно зрение и познание. Това е чакрата на мъдростта.Предизвикателствата на шестата чакра се състоят в отварянето на ума, развиването на

обективно мислене, отдръпването на силата на индивида от измислиците и полуистините, и още, в придобиването на умението да действаме по вътрешно указание и да правим разлика между мислите, породени от силата на духа, и мислите, породени от страха и заблудата.

Местоположение: Центърът на челото.Енергийна връзка с физическото тяло: Мозъкът и централната нервна система, епифизата

и хипофизата, очите, ушите и носа. Енергийна връзка с емоционалното/умствено тяло: Шестата чакра ни свързва с нашето

умствено тяло, инрелигентността и психичните ни особености. Нашите психични особености са съчетание от всичко, което знаем и всичко,, което смятаме за истина – уникална комбинация от факти, страхове, лични преживявания и спомени, които са в състояние на постоянна активност в нашето умствено енергийно тяло.

Символна/сетивна връзка: Шестата чакра активира уроците, които ни водят към мъдростта. Помъдряваме чрез житейските преживявания и чрез придобиване на разграничителна възприятийна способност, наречена обекстивност. Символното зрение отчасти представлява заучена „обективност" - състояние на ума, извън сферата на влияние на „субективното мислене" или „мисленето на начинаещия", което води до силата и прозрението на „обективното" мислене или отворения ум.

Връзка със сефира/тайнство: Сефира Бина, въплъщаваща Божествения разум и сефира Хохма, въплъщаваща Божествената мъдрост, са на една линия със шестата чакра. Бина е утробата на Божествената майка, която получава семе за зачатие от Хохма, определяна като „началото". Съюзът на тези две сили създава по-ниско разположените сефирот. Бина и Хохма символизират универсалната истина, че “мисълта" предхожда “формата" и че сътворението започва в енергийното измерение.

Бина и Хохма ни напомнят да държим будно съзнанието си за това, което създаваме - да използваме пълноценно своя ум, когато превръщаме енергията в материя. Това е мостът, който свързва тези сефирот с тайнството Свещенство.

Символно, Свещенството представя задачата, която индивидът е призван да изпълнява в служба на другите. Като първообраз, признанието от страна на другите: притежавате свое проникновение и мъдрост, е онова, което ви кара да помагате на: като майка, лечител, учител, спортист или верен приятел. Ролята на свещеника, разбира се, е тази, която по традиция се свързва с действителното тайнство Свещенство. Символно обаче, Свещенството е всяко събитие или чест, с които обществото, към което принадлежите, признава, че се облагодетелства от вашия път на служене толкова, колкото и вие. Тази взаимна изгода е отличителният белег на вашето Свещенство “ръкоположено” призвание. Красотата на символното Свещенство в отдаването на почит към истината, че всеки човек е способен на жертва за другите, не само чрез своята професия, но, което е по-важно, чрез личността, в която се превръща. Тайнството Свещенство символно е признание не толкова на изпълнението на нашите задачи, колкото на духовния ни принос за живота на другите.

Първичен страх: Нежеланието да се вгледаме в себе си и да признаем страховете си; страх от истината, когато разумът ни е помрачен; страх от здравата, реалистична преценка; страх да се доверим на външен съвет; страх от дисциплината; страх от сенчестата ни страна и нейните особености.

Първични сили: Интелектуалните способности и умения; оценката на съзнателните и подсъзнателните прозрения; вдъхновението; импулсът за творчество и интуитивно мислене – емоционалната интелигентност.

Свещена истина: свещената истина на шестата чакра е: “Търси само истината”. тя ни принуждава постоянно да се стараем да различаваме истината от илюзията – двете сили, които изпълват всяка секунда от живота ни. Да отделим истината от илюзията е задача повече на ума, отколкото на мозъка. Мозъкът управлява поведението на физическото ни тяло, а умът - на енергийното ни тяло, което е нашата връзка с мисълта и възприятието. Мозъкът е физическият инструмент, който превръща мисълта в действие, но възприятието – и всичко свързано с него, например осъзнаването – характеризира ума. При осъзнаването човек може да се абстрахира от


субективните възприятия и да види истината или символичния смисъл на дадена ситуация. Обективността (безпристрастността) не означава отсъствие на интерес. Тя е заглушаване на инстинктивния страх. Човек, който е придобил обективна вътрешна нагласа на съзнанието, има толкова завършена представа за себе си, че външните влияния нямат власт над неговия ум. Тази яснота на ума и Аза е квинтесенцията на мъдростта – една от Божествените сили на шестата чакра.

ОбективносттаКак на практика, човек прилага обективността в своя живот? Историята на Пит е пример за

един от начините на използване на това умение. Пит се свърза с мен за мнение, когато преживяваше сериозна лична криза. Съпругата му, с която от седемнадесет години бяха женени, беше обявила, че повече не го обича и иска развод. Пит, естествено, беше съкрушен, както и четирите им деца. Предложих му само за миг да се опита да прецени ситуацията от обективна гледна точка. Подозирах, че жена му иска да смени ролята на домакиня - роля, в която беше прекарала по-голямата част от живота си. Като дете се е грижила за по-малките си братя и сестри; омъжила се е на седемнадесегодишна възраст и на осемнадесет е станала майка. Сега, на четиридесет, се пробуждаше за себе си и своите собствени потребности, и вероятно имаше връзка с друг мъж. Казах на Пит, че може би съпругата му е уплашена от това, което изпитва, и че ако познаваше терапевтичната терминология, би могла да опише новите емоционални енергии, които напират в нея, вместо да се паникьосва от тях. Любовната й история е опит за бягство от онова, което става вътре в нея. Може би изобщо не я е грижа за мъжа, с когото се е свързала, въпреки че в момента не го съзнава. Спряла се е на любовната история, защото не може да измисли друг предлог да напусне съпруга и децата си. Възможността да потърси терапевтична помощ не е част от нейната култура или от начина й на мислене.

Казах на Пит, че който и да беше нейният съпруг, тя в този момент от живота си щеше да реагира по същия начин, защото се намира в процес на преоткриване на себе си, който няма нищо общо с него. Самата тя не знае, че преживява „тъмна нощ", а Пит трябва да се научи да не приема субективно нейните прояви на отхвърляне, независимо че е прицел за емоционалния й гняв, защото тя е много по-ядосана на своята обърканост, отколкото на него.

Пит възприе тази информация и се постара да я използва. Въпреки че той и неговата съпруга решили да се разведат, всеки път, когато потъвал в скръб и огорчение заради разпадането на семейството си, търсел опора в един по-обективен начин на разглеждане на тази криза. Малко след нашия първи разговор, Пит открил, че съпругата му е имала любовна история с негов приятел и че всъщност са се разделили. Разбрал, че не е влюбена в другия мъж, а се опитва да намери изход от своята обърканост. Казах му, че тя по всяка вероятност ще продължи да търси разрешение на своята криза чрез намиране на нов партньор, но това няма да помогне. Всяка връзка е обречена на неуспех, защото намирането на друг партньор - и превръщането й по този начин отново в домакиня- не е решението на нейния проблем! Накрая ще бъде принудена да се заеме със себе си и да се постарае да излекува истинския източник на своята болка.

Да станем обективни и съзнаващи, означава да внедрим определени разбирания от своя ум в тялото си, т.е. да се слеем с разбиранията, които са истина, и да им дадем живот, така че тяхната сила да стане едно цяло с нашата собствена енергия.

Да вземем например истината: „Всичко тече, всичко се променя". Умствено, възприемаме тази мъдрост без особени трудности. Но когато промяната е в нашия собствен живот - когато забелязваме, че остаряваме, когато хора, които обичаме, умират или отношения, които са били близки и сърдечни, охладняват - тази истина ни ужасява. Често пъти са ни нужни години, за да се оправим след някои промени, защото сме се надявали, че каквото и да е „то", ще остане непроменено. През всичкото време сме знаели, че ще се промени, но тайно сме се надявали, че енергията на промяната ще подмине тази част от живота ни.

Дори когато тази истина ни изглежда като враг, сложил край на един щастлив период от живота ни, самотните времена ще свършат и животът ще започне отново. Обещанието на “Всичко се променя" е, че след всеки край идва ново начало.

Съзнанието е способността да освободим старото и да прегърнем новото, с ясното разбиране, че всички неща започват и свършват в подходящ момент. Трудно е да се научим да живеем с тази истина, защото човешките същества се стремят към постоянство - липса на промяна. Ето защо, да се осъзнаем, означава да заживеем изцяло в настоящия момент и да


помним, че утре нито една ситуация, нито един човек няма да бъдат същите. Тъй като промяната е неизбежна, човек трябва да я разглежда като естествена част от своя живот и да се стреми да върви по течението й, а не срещу него, както съветва “Дао-Дъ Дзин”. Безполезно е да се опитваме да спрем промяната, защото това еневъзможно. Нашата задача е да използваме по най-добрия начин своята енергия във всяка ситуация с разбирането, че участваме, но нямаме решаващ глас в онова, което ще ни се случи утре.

Често след лекция за обективността, групите в моите семинари реагират, че такъв подход е прекалено хладен и безпристрастен. Но това е неправилно разбиране на обективността. Веднъж помолих всеки участник да назове ситуация, която намира за изключително заплашителна. Един мъж каза, че много трудно би понесъл да се върне в службата си и да научи, че е бил уволнен от ръководството на фирмата. Казах му да си представи, че не е обвързан с работата си и че има неограничена свобода на избора. Казах му да визуализира своята работа като капка, а не като океан от енергия в своя живот, чиято огромна творческа сила го пронизва. После му казах да си представи, че отива на работа и научава, че са го уволнили. Сега, попитах го, как би реагирал? Той се засмя и отговори, че при образа, който си представя в момента, едно уволнение няма да има никакво значение за него. Ще се чувства съвсем добре, защото е способен да привлече към себе си следващото работно място.

Това е смисълът на обективността: разбирането, че никой човек или група от хора не може да определя жизнения ви път. И така. Когато в живота ви настъпи промяна, то е защото една по-мащабна динамика ви тласка напред. Може да ви се струва, че група хора заговорничат, за да ви отстранят от работа, но това е илюзия. Ако повярвате на тази илюзия, тя ще ви държи в плен може би до края на живота ви. Освен това, ако моментът е неподходящ за вашата промяна, “заговорът” ще се провали. Това е по-висшата истина за тази житейска промяна, и символното зрение, което върви ръка за ръка с обективността, ви дава възможност да я разберете.

Едва ли е възможно някой да се събуди една сутрин, за да оповести: „Мисля, че днес ще се осъзная". Загадките, на които се натъкваме, пораждат у нас желание да разширим параметрите на своя ум. В живота на всеки от нас е имало и ще има връзки и събития, които ни карат да преразгледаме своята представа за действителността. Самото устройство на нашия ум ни принуждава да се интересуваме защо нещата са такива, каквито са, дори само в нашите собствени объркани представи.

Дани ме помоли за помощ, защото му бяха поставили диагноза рак на простата. Единственото, което искаше от мен, беше: „Просто ми помогнете да разбера какво в моите мисли и дела е било погрешно."

Когато прегледах енергията на Дани, проумях, че прави добро на всички, само не и на себе си. Попитах го какво му се иска да направи и той каза: „Бих желал да напусна работата си в търговията, да се преместя в провинцията, сам да произвеждам храната си и да работя като дърводелец." След това обсъдихме последиците от такава промяна: беше поел ангажименти към своята компания, участваше активно в няколко групи и най-вече своето семейство, допадаше му техния начин на живот. Всички тези взаимоотношения щяха да бъдат прекратени. После Дани каза: „Отдавна ми се ще да разсъждавам по друг начин. Не искам главата ми да е пълна с цифри. Искам да мисля за други неща, например за природата. Разбира се, природата няма да ми плати сметките. Но чувствам, че съм призван да живея живота си по друг начин. Чувствам го отдавна, но едва сега разбирам, че трябва да последвам това чувство." Отговорих му, че вече е на вълна ръководство. Трябва да го слуша, и ако се ръководи от усещанията си, ще открие един нов свят, в който здравето му ще разцъфти. Два месеца по-късно, Дани ми се обади, за да каже, че неговото семейство подкрепя предложението му за преместване и че следващото лято се отправят на югозапад. Чувствал се по-добре от всякога, допълни той, и знаел, че повече никога няма да има злокачествено образувание в тялото си.

Дани беше готов и успя да промени живота си и да приложи на практика новите си възгледи. Казвайки сбогом на представата си за себе си до този момент и на своята работа, той също така се освободи от мисълта, че силата му във физическия свят е ограничена. Чрез следване на вътрешния си глас, се настрои за анализ на своята вътрешна реалност: Какьв е смисълът на живота? Какво трябва да правя? Какво е важно да науча? Той намери сили да заяви: „Външният свят няма чак такава власт над мен. Избирам да се вслушам в своя вътрешен свят”.


По този начин се осъзнаваме - появява се проблем, правим нещо, за да го разрешим, и следва нов проблем. Когато по свой избор спрем този процес, изпадаме в състояние на напрегнато очакване, при което все повече и повече се отдалечаваме от жизнената сила. Преминаването от субективно към обективно съзнание обаче, може да стане много естествено и лесно. Карън, участничка в един мой семинар, била уволнена от три работни места за по-малко от година. Нямало как да не се запита дали проблемът не е в нея, каза тя. И веднага поискала да намери от -говора. След като дълго изучавала себе си, осъзнала, че сама е създавала своите проблеми. Не изпитвала абсолютно никакво влечение към нито една от трите работи. Всъщност желаела про-фесионална промяна. Това било откритие. Днес Карън участва в най-различни дейности и с всяко ново начинание открива нови предпочитания, амбиции и страхове. Според нея, това е естес-твеното прогресивно развитие на съзнателния живот. Когато си спомня времето преди „да й просветне", се чуди как е можела да преживее и един ден без размисъл за нещата, които осмислят живота й. „Несъзнателният живот си е несъзнателен. Дори не разбираш, че нищо не разбираш. Мислиш само за основните неща - храна, облекло, пари. Никога не ти идва на ум да се запиташ защо си създаден, каква е целта. А после, когато си зададеш този въпрос, не можеш да престанеш да си го задаваш. Винаги води до нова истина."

Съзнанието и неговата връзка с изцелениетоПрез последните четири десетилетия се появи огромна по обем информация за ролята на

съзнанието в проблемите на здравето. Нашите нагласи изпълняват изключително важна роля в изграждането или разрушаването на телесното ни здраве. Депресията например, не само нарушава нашата способност да се лекуваме, но директно отслабва имунната ни система. Гневът, ожесточението, яростта и възмущението възпират процеса на лечение, или напълно го преустановяват. В желанието да се излекуваме е заложена огромна сила. Без тази вътрешна сила, болестта обикновено лесно надвива физическото ни тяло. С всички тези нови знания, силата на съзнанието получава отговорно място в медицинския модел на здравето и болестта.

Учудващо е колко много хора признават, че изпитанието болест е станало повод да обърнат поглед навътре кьм себе си и да се запознаят отблизо със своите нагласи и начин на живот. Всъщност всички те свидетелстват за един и същи процес на оздравяване - пътешествието от субективния до обективния ум.

В началото, когато научават диагнозата, хората се изпълват със страх. Но щом си върнат присъствието на духа, повечето от тях съобщават, че вече са предусещали, че нещо не е наред, но са пропъждали това чувство от страх. Това е важно, защото показва, че интуицията ни предупреждава за загубата на сила от нашето тяло. Когато обаче страхът постепенно се уталожи, хората обръщат поглед навътре към себе си и правят преглед на съдържанието на своите мисли и на емоционалните си данни, Така започва процесът, при който умът и чувствата са в съгласие, хората осъзнават, че между онова, което мислят и онова, което чувстват, има разлика. Лечението изисква единство на ума и сърцето, или най-общо казано, умът е този, който трябва да се приспособява към чувствата, прекалено често пренебрегвани от нас във всекидневието.

Непрекьснато слушам истории, в които хората разказват какво са предприели, за да реорганизират живота си, давайки на чувствата си право на глас. Историята на Силвия илюстрира това пътуване към съзнанието и на ума, и на сърцето. И двете гърди на Силвия бяха отстранени поради раково заболяване. Ракът се беше разпространил и към някои от лимфните бъзли. Би било естествено да мисли постоянно за това, но Силвия се абстрахира от раковото си заболяване и се съсредоточи върху стресовете в своя живот, които замърсяваха енергията й. Обърна внимание на страховете си и влиянието, което те упражняваха върху нейната психика и призна, че се ужасява от самотата. Беше развила рака малко след своя развод. Естествено щеше да бъде да се съсредоточи върху мисълта, че е сама и върху своето огорчение, но вместо това, обеща да се радва на всеки ден от живота си. Реши да не мисли непрекъснато за миналото, да забрави мъчителните преживявания, включително развода, и да благодари за всички добри неща, които й се бяха случи-ли. Често изпитваше тъга заради положението, в което се намираше, но вместо да се отдаде на тази тъга, тя се освобождаваше от нея, като си поплакваше и продължаваше нататък. По-късно започна да дава подкрепа на други хора, които се възстановяваха от рак и животът й придоби нов смисъл и значение. От символна гледна точка, беше „ръкоположена" -т.е. силата, която даваше на другите, се връщаше към нея чрез признанието и благодарността на онези, на които помагаше.


Никога не беше чувствала така ясно самостойността си. След шест месеца в организма й нямаше и следа от рак.

Един аспект на осъзнаването е да се живее в настоящия момент и да се цени всеки ден. Силвия успя да се изолира от миналото си и създаде нов живот, който имаше смисъл и цел: това значи да бъдеш обективен спрямо кризата в своя личен живот. Макар и да беше развила рак, Силвия подаде ръка на истината, че един укрепнал дух е способен да излекува болното тяло – обективният ум има власт над субективните преживявания. Отново и отново съм свидетелка на това, че оздравяването е въпрос на осъзнаване - не на болестта, а на жизнената сила, която индивидът никога по-рано не е използвал.

Съзнанието и смърттаОзначава ли това, че хората, които не оздравяват, не са успели да разширят съзнанието си?

Съвсем не. Но мнението, че не са успели, е много дискутиран въпрос в холистичната медицина. Един механизъм в нашия ум настойчиво кара да разглеждаме всички ситуации в контекста на или-или, победа или загуба, добро или зло. Когато нечие тяло не оздравява от някоя болест, хората може неправилно да заключат, че индивидът просто не се е постарал достатъчно.

Смъртта не е неуспех на изцелението. Смъртта е неизбежна част от живота. Истината е, че много хора успяват да се излекуват от своето емоционално и психично страдание и така умират “изцелени”.

Историята на Джаксън показва какво означава да умреш съзнателно. Джаксьн ми се обади за мнение, тъй като имаше злокачествен тумор на мозъка. Болката му била нестихваща. Решил да направи всичко, на което е способен, за да оздравее, довери ми той, независимо дали ще оживее или ще умре. Заедно обсъдихме всяко незавършено дело в неговия живот, което успяхме да определим като такова -от неизяснените връзки до страховете, с които трябваше да се пребори. Помисли дори за неизпратените благодарствени писма. Джаксън се съсредоточи върху края, но като същевременно се съсредоточи върху факта, че не завършва живота си, а завършва недовършената работа с пълно съзнание. Непрекъснато се питаше: „Какво трябва да науча в този живот?" Всеки път, когато получаваше прозрение или отговор, действаше съобразно. Например сети се, че никога не бил обяснил на съпругата си защо й е поискал развод. Един ден просто й казал, че му е дотегнало да бъде семеен и желае да се освободи от клетвата, както се изрази. Знаел, че е объркана и съкрушена, и въпреки че му поискала обяснение, умишлено се въздържал да поговори с нея.

Осъзна, че поведението му е модел, защото бившата му съпруга била само една от няколкото души, които наранил по същия начин. Просто била най-драматичната жертва. Джаксьн призна, че харесвал усещането за сила, което получавал, когато виждал бъркотията, която създава, напускайки хора и ситуации. Способността да създава хаос го карала да се чувства значим. Сега реши да внесе яснота. Свърза се с всички, които преценяваше като жертва на своите действия, и им изпрати писма, в които обясняваше поведението си и молеше за извинение. Джаксън неуморно изследваше „сенчестата страна" на своята личност и правеше всичко възможно да я изведе от мра-ка. Въпреки това, щеше да умре. Каза ми обаче, че всичко е наред, защото е сигурен, че е научил уроците на своя живот.

Целта на осъзнаването е не да надхитрим смъртта, нито дори да се имунизираме срещу болестта. Целта е да можем да се справяме с всяка промяна в своя живот – и в своето тяло – без страх и отворени за истината, чието послание промяната носи в себе си. На разширяването на съзнанието, например чрез медитация, да се гледа като на застраховка срещу физическата болест е неправилно. Усъвършенстването на физиката не е целта на осъзнаването; целта е усъвършенстването на духа. Физическият свят и физическото тяло са само учители по пътя към тази цел.

В духа на тези разсъждения лекуването на страха от смъртта аспект на спокойствието, което човешкият дух е способен да постигне чрез своето пътуване към съзнанието. Когато хората, които са успели да разширят своето съзнание, прехвърляйки по този начин мост между този свят и отвъдния, говорят за продължението на живота и своето чувство на облекчение, някои от нашите собствени страхове веднага се разпадат. Имах възможност да се уверя в това, когато се запознах със Скот и Хелън Ниъринг. Включвам тяхната история, защото ми помогнаха самата аз да проумея природата на човешкото съзнание и нашата сила да лекуваме представите, които


разстройват способността ни да живеем истина.Скот и Хелън НиърингСкот и Хелън Ниъринг са известни със своя принос към движението за опазване на

околната среда и популяризирането на самодостатъчността като жизнен стил. В по-младите си години били смятани за бунтари, защото техният начин на живот - „назад към земята", бил новост през 30-те години, когато станали екип. Построили своя дом със собствените си ръце и се изхранвали с плодовете и зеленчуците, които сами отглеждали. Повече от седем десетилетия живели заедно, в хармония със земята, а Хелън продължила да живее по същия начин до своята смърт през 1995 година. Философските им статии и лекциите, които изнасяли учели хората да се отнасят с уважение към околната среда и да живеят на принципа на самозадоволеността. В книгата си „Да живеем добре" описват предимствата на живота, изпълнен с признателност за щедростта на природата. Техните идеали и познанието за един по-висш цикъл на Божествената причина и следствие и до днес вдъхновяват безброй хора. Скот починал в началото на 80-те години на стогодишна възраст. Имах привилегията да се запозная с Хелън на един от моите семинари, и тя ми разказа за решението на своя съпруг да умре. Направил този избор съзнателно, когато почувствал, че повече не е в състояние да живее по начин, който поддържа духовния му растеж.

„Един ден Скот влезе в къщи, носейки дърва за камината. Остави дървата на пода и ми съобщи, че е дошло време да умре. Знаел това със сигурност, защото вече не бил в състояние да изпълнява своите задачи и лични задължения. Дълбоко в себе си бил осъзнал, че е време да умре. Каза, че ще приеме смъртта, като престане да се храни. В продължение на три седмици стоях край него, докато той лежеше в леглото, въздържайки се от храна. Не се опитвах да му предлагам каквото и да било, нито го молех да промени намерението си, защото разбирах колко дълбок е неговият избор."

Скот Ниъринг починал преди да изтекат три седмици от деня, в който решил да умре, защото вече не бил способен да живее според принципа на самодостатъчността - темата на не-говия едновековен живот. Хелън добави: „Имам намерение да направя същото нещо, веднага щом стана неспособна да се грижа за себе си. В смъртта няма нищо страшно. Просто приемаш, че е дошъл часът да си отидеш и му помагаш, като не се храниш. Правиш това, за да напуснеш тялото си. Не е голяма работа.

Скот и Хелън Ниъринг достигнали ниво на осъзнатост и личен избор, по които може да се спори, както и целият им живот е предмет на спорове. Смъртта, която избрали, е предизвикателство към дълбоките племенни убеждения за намесата в процеса на смъртта, както и на религиозния възглед, че нашият смъртен час е само в Божиите ръце. Може и да е така, но щом ще способни да разберем, че е дошъл нашият час, нямаме ли право сътрудничим на това разбиране? Може би Скот, в резултат на старанието да живее едва ли не обективно - съпричастен на идеали, които съдържат само истина - е имал щастието да узнае „вътрешно", че е дошъл неговият час. Вместо разложението чрез болестта, предпочел да се обедини с интуицията си и напуснал живота в пълно съзнание до последния миг. Не е ли това най-висша степен на осьзнатост? Да умреш съзнателно, е, безспорно, една от многото награди за това, че си водил съзнателен живот,

Докато пишех тази книга, през септември 1995 година почина и Хелън. Получила сърдечен удар, докато шофирала. Беше ми казала, че ще напусне този живот при завършване на следващата си книга. Удържа на думата си.

Нашият страх от смъртта е толкова силен, че суеверията относно смъртта господстват в племенното съзнание. Скот и Хелън ще останат в паметта ни не само със своя природосъобразен начин на живот, но и като хора, които имаха пълна вяра в продължението на живота отвъд физическите форми.

Согял РинпочеСогял Ринпоче е бележит учител и автор на „Тибетската книга на живота и смъртта". По

света е известен като „смеещият се Ринпоче", защото цялата му личност искри от хумор. През 1984 година се запознах със Согял в неговия дом в Париж. Никога преди това не го бях срещала, но разбира се, бях чела много за тибетските учители и изгарях от нетърпение да разбера дали онова, което бях чела, е истина. Например бях чела, че много тибетски духовни учители са


преодолели обикновените закони на времето и пространството и че някои от тях владеят левитацията и могат да тичат със скорост от седемдесет километра. Чела бях също така, че когато някой тибетски учител бъде запитан директно за неговата „сила", той винаги „отклонява" вниманието от себе си и насочва разговора към някой друг духовно издигнат учител.

На път към жилището на Согял се чудех какво ще има за вечеря. Тъй като нямах представа за тибетските обичаи, си задавах всякакви смешни въпроси - като, например, дали ще трябва да медитирам с часове преди вечеря? Оказа се, че Согял беше поръчал китайска готова храна й ние седнахме на пода в неговия кабинет и изядохме вечерята си направо от кутиите.

Веднага щом атмосферата стана предразполагаща за сериозен разговор, попитах Согял:- Вярно ли е, че можете да левитирате? Той се засмя почти истерично, и после каза:- О, не, аз - не. Но моят учител можеше. После попитах:- Вярно ли е, че благодарение на медитационната си практика, можете да бягате

необикновено бързо?Въпросът ми отново беше посрещнат със смях и той пак отвърна:- О, не, аз - не. Но моят учител можеше.Неговите отговори съвпадаха напълно с онова, което бях чела: че тибетският учител, когато

бъде интервюиран, отклонява всякакво внимание от своята собствена сила към силата на някой друг. После изведнъж ми хрумна: може би Согял четеше мислите ми и знаеше точно какво съм чела и откъде идват въпросите ми. Накрая казах:

- Нямам повече въпроси. Има ли нещо, което бихте желали да ми кажете?- Искам да ви разкажа как умря моят учител - отвърна той. - Събра своите астролози и им

каза да му направят хороскоп, като отбележат най-благоприятния момент, в който да отдели своя дух от енергиите на Земята. Неговият дух бeше изключително силен и той искаше да си отиде, без да предизвика някакви енергийни последици. Може би не си наясно с тези неща, но когато някой дух напуска Земята, това оказва влияние върху цялото й енергийно поле, А когато много силен дух си отива, влиянието върху Земята е още по-драматично.

Така неговите астролози предложиха ден и час, които бяха най-благоприятният момент за неговата смърт. После каза на своите ученици, че на този ден и в този час ще си отиде. Точно това направи. На този ден медитира заедно с учениците си, благослови ги и после затвори очи и освободи своя дух от тялото си.

Попитах Согял дали неговият учител не е избрал смъртта, защото е бил болен. Отново въпросът предизвика неговия почти неконтролируем смях и той каза:

- Болен? Какво общо има болестта с това? Както всички се раждаме в мига, който е най-подходящ за идването на енергията ни на Земята, точно така има най-благоприятен момент, в който да напуснем Земята. Моят учител не беше болен. Той беше съвършен. Защо трябва да умираме в страдание и болест? Съзнателният ум е способен да отдели духа от тялото, без да се налага да търпи болката на физическото разложение. Всеки има право на такъв избор.

Согял описа състоянието на духовно съвършенство като достигане на ниво на съзнание, което “никога не противоречи на Бога", така че собствените избори на индивида съвпадат с Божествения избор. Според Согял, неговият учител живял в състояние на съзнанието, при което дилемата на избора - увереността, че един избор е по-добър от друг - повече не съществува. Всеки избор бил правилен, както каза Согял, при степента на съвършенство, която неговият учител бил достигнал. Согял каза, че неговият учител е пример за това, как трябва да живее и умре просветленият ум.

Развиване на обективното мислене и символно зрениеСемейство Ниъринг и Согял Ринпоче са проникнали в силата на обективното мислене. Но

да се опише съзнанието върху хартия, е възможно само до известна степен поради неизразимите качества на духовността. Както гласи един дзен-коан: „Ако можеш да кажеш какво е, няма да е това, което е."

Ясно си спомням преподавателката, която ме запозна с будистката и хиндуистка мисъл. Като заключителен изпит, тя ни заведе, всичките петима студенти, на едно отдалечено място за неделен отдих и обяви правилата: никакво говорене, никакви будилници или ръчни часовници. През нощта събуждаше някой студент, караше го да заеме йогийска поза, после задаваше въпроси: какво казва християнинът за природата на Бога? Какво казва будистът за природата на реалността?


Каква е истината за вечния живот? Каква е целта на този живот? Въпросите бяха проникновени. Преподавателката ни оценяваше не качеството на нашите отговори, а пристрастието ни към някоя конкретна философска школа. Ако усетеше, че клоним към една форма на истината повече, отколкото към друга, смяташе, че не сме усвоили урока на нейния курс: Истината е една и съща на нивото на истината като такава. Според нея, същността на осъзнаването е следната: да търсиш истината, като се абстрахираш от обществените и културните й форми. Обръщайки поглед назад към влиянието, което оказа върху мен, признавам заслугата й за това, че положи основите на моите собствени способности в символното зрение.

Как да работим със своя собствен ум, за да усъвършенстваме умствената си възприятийна система и умението да различаваме истината от илюзията? Както при всички достойни цели е необходим е някакъв вид дисциплина, за да постигнем осезаем напредък. Следният случай е пример за неправилен подход към задачата да станем по-осъзнати.

Оливър бил преуспяващ бизнесмен, но стигнал до момент в своя живот, когато изпитал желание да прави нещо по-смислено. Така се опитал да работи за осъществяването на различни проекти, които представлявали смислени социални дейности. Нищо не го удовлетворявало. Помолил Бог да го напъти какво да прави със своя живот. Накрая си уредил среща със световноиз-вестен духовен учител. Срещата продължила само десет минути, през които този духовен учител казал на Оливър, че задачата му е да „чака и да се готви". Така той „чакал" - чакал в Париж, в Рим, в Ориента. Чакал в първокласни хотели и докато отпивал от капучиното си на Ривиерата. Накрая решил, че инструкцията да „чака" е безполезна. Върнал се към инициативите за социално подпомагане и попълването на чекове за тяхната поддръжка. Но сърцето му оставало празно. По мое мнение, духовният учител му дал единствената инструкция, която не можел да изпълни. Ако бил в състояние да „чака в духовен смисъл, да се вглъби в себе си и да приеме малкото, което се искало от него, щял да започне да получава отговора, който очаквал.

В много отношения, духовното предизвикателство „да чакаш" и да се превръщаш в друго качество личност е по-голям принос за този свят от финансирането на нова болница. Това може би е трудно за разбиране. Ние не сме свикнали да ценим онова, което не можем да видим, а не можем да видим силата, излъчвана от здравата психика. Така онези, чиято работа е да “чакат и да се преобразяват”, често могат да ни се сторят безполезни.

Но „чакането и ставането" е символният смисъл на това да бъдеш “призован към посвещение” – т.е. да дадеш възможност на Божественото да пробуди част от своя дух, който сьдържа квинтесенцията на онова, което си способен да дадеш на себе си и на другите. Жената, която стана известна като Пийс Пилгрим, въплъщава този духовен процес, в който даваме възможност на Божеството да отвори вратата.

Пийс Пилгрим, единственото име, с което тази жена се представя през последните двадесет и пет години от своя живот, водела скромен и дълбоко духовен живот, през който се молела да й бъде показан път на служене. На петдесет и две годишна възраст послушала своя вътрешен глас, който й казал да обикаля непрестанно страната в името на мира. С това поръчение била „ръкоположена". И така, само с „една риза на гърба", тръгнала и „вървяла, докато намери място да отдъхне, и ядяла само онова, което й предлагали". Нейният живот станал декларация на силата на вярата, че Бог се грижи изцяло за потребностите на всеки един.

По време на своето двадесет и пет годишно странстване, Пийс Пилгрим се докоснала до живота на стотици хиляди хора, изпълнени със страхопочитание от изумителната й връзка с Бога. Веднъж когато слизала по един селски път, температурата рязко спаднала. Не била подготвена за тази внезапна промяна и премръзнала до кости. Наблизо нямало място, където да се подслони. Тогава чула глас, който й казал: „Иди под следващия мост." Направила това, което й било казано, и там намерила голям кашон, достатъчно широк за нея, за да си почине в него. В кашона имало възглавница и одеяло. Предавайки ми тази история, очакваше от мен да разбера, че тези неща са били поставени там от Бога.

Пийс Пилгрим обясни, че чрез своя живот е преминала през различни степени на обучение относно конфликта. Първо трябвало да преживее външен конфликт, после вътрешен. Когато накрая подчинила живота си на Бога, била възнаградена да учи без конфликт. Пийс Пилгрим станала източник на безкрайна мъдрост, която е същността на сефира Хохма, и на Божествения разум - същност на Бина. Превърнала се в образ на ръкоположения дух, владеещ до съвършенство


символното зрение и живеещ в пълна хармония с Бога. Нейните препоръки към другите били прости, в съответствие с природата на истината: “Не ям изкуствени храни и не храня изкуствени мисли." В превод: Уважавайте тялото, уважавайте ума, уважавайте духа.

Развиването на обективното мислене е задача за цял живот, отчасти защото е едно огромно предизвикателство, отчасти защото ни кара да вникнем в нашите илюзии и страхове. Налага се да преизградим себе си отвътре навън, процес, който винаги допринася за голям брой промени в нашия живот. Все още не съм срещала човек, поел пътя на духовното пробуждане, който да не е преживял периода на „очакване" - период, през който неговият вътрешен свят се преустройва. И както при всички въпроси на духа, ако веднъж тръгнем по този път, не можем да се върнем назад.

Предписанията, дадени по-долу, могат да послужат като отправна точка в развиването на обективно мислене и символно зрение, на способността да различаваме истината от илюзията и да долавяме енергийната сила зад видимите неща. Когато съставях тези предписания, имах предвид сефирот Хохма и Бина, които отговарят на шестата чакра. Следването на тези предписания може да ви помогне да придобиете символно зрение и да развиете своята способност да достигате измерението на Божествения разум.

Разработете своя интроспективна практика и работете, за да осъзнаете в какво вярвате и защо.

Дръжте ума си отворен и се научете да усещате кога се „затваря". Осъзнайте, че отбранителното поведение е опит да не допуснете новите си

прозрения в полето на ума. Разглеждайте всички ситуации и взаимоотношения като имащи символично

значение, дори да не можете веднага да разберете какво е то. Отворете се за ръководните указания и прозрения, получавани чрез вашите сънища. Работете за освобождаването на всякакви мисли, които подхранват

самосъжалението или гнева ви, или обвиняват друг човек за нещо, случило се с вас. Упражнявайте се да бъдете обективни. Вземайте незабавни решения, основаващи се

на най-мъдрата преценка, на която сте способни в момента, вместо да работите за постигането на точно определен краен резултат.

Въздържайки се от всякакви преценки - не само за хора и ситуации, но и от такива, които засягат размера и важността на задачите. Вместо това, непрекъснато си напомняйте за по-висшата истина, че не можете да раз6ерете всички факти или подробности в една ситуация, нито да си представите дългосрочните последици от своите действия.

Научете се да разпознавате кога сте под влияние на страха. Веднага се изолирайте от този страх, чрез изследване на влиянието, което той оказва върху вашите мисли и емоции; после правете избори, които отслабват влиянието на страх.

Изолирайте се от всички ценностни критерии, поддържащи убеждението, че успех в живота означава постигане на определени цели. Вместо това, разглеждайте успешния живот като процес на постигане на самоконтрол и на способност да се справяте със задачите, които животът ви поставя. Визуализирайте успеха по скоро като енергийна сила, отколкото като физическа.

Действайте по вътрешно указание и се откажете от своята потребност от “гаранция”, че вътрешното ви ръководство е автентично. Колкото повече искате гаранция, толкова по-малка е вероятността да получите такава.

Не отклонявайте вниманието си от настоящия момент -въздържайте се да живеете в миналото или да се тревожите за бъдещето. Научете се да вярвате на онова, което не виждате, повече отколкото на това, което виждате.

ОсъзнаванетоНяма нищо лесно в осъзнаването. Моят собствен живот беше много по-лек преди да науча

за дълбокия смисъл на избора, за силата на избора, което придружава поемането на отговорност. Прехвърлянето на отговорността върху външен източник може да ни се стори, поне за момента, много по-лесно. Веднъж узнали повече обаче, не можете до безкрайност, самозалъгвайки се, да се измъквате.

Изпитвам симпатия към хората, които упорито работят, за да освободят своите негативни нагласи и болезнени спомени. „Само ми кажете как и ще го направя", казват ми те. Ние винаги ще


търсим лесната медитация, лекото упражнение, което ще ни изведе от мъглата, но така не става. Разбира се, има един прост начин, само че не е лесен: Дайте свобода. Дайте свобода на живота, такъв, какъвто сте си мислили, че трябва да бъде и прегърнете живота, който се опитва да проникне в съзнанието ви.

Толкова много хора, които се мъчат да намерят своя път, са в толкова необходимото, но объркващо състояние на очакване. Част от тяхното същество изгаря от желание да даде възможност на Божествената воля да направлява живота им, но страхът, че ще загубят всякаква утеха във физически план, ако наистина и се подчинят, продължава да ги мъчи. Така пребивават в положение на очакване, докато станат достатъчно силни да освободят този страх и да прегърнат по-дълбоката истина, че всичко „ще бъде наред" - „наред" не според нашата представа, може би, а според Божията.

Тоби ми се обади за преглед, защото страдал от тежка депресия, артрит и импотентност. При прегледа на енергията му, получих информация, че здравето му е започнало да се влошава почти веднага след петдесетия му рожден ден. Всъщност бил убеден, че щом прехвърли петдесетте, най-хубавите години от живота му ще са си отишли. Когато споделих възприятията си с него, той отговори:

- Огледайте се около себе си. Виждате ли някакви възможности за работа за мъж на моята възраст? Живея в постоянен страх, че всеки момент мога да загубя работата си заради някой по-млад и тогава какво ще правя?

Предложих на Тоби да започне програма от физически упражнения, като се съсредоточи върху преизграждането на физическото си тяло. Трябваше да направи нещо, за да почувства завръ-щането на силата в своето тяло, и оттам - в своя живот. За голяма моя изненада, той възприе това предложение. Отлагал записването си на гимнастика, но сега е съгласен да го направи.

После му казах да прочете някои будистки материали за илюзията и да започне да мисли за възрастта и времето като за илюзия. Това предложение го завари неподготвен.

- Как така времето да е илюзия?- Можеш да вземеш решение, че няма да остаряваш съгласно обикновената линия на

времето. Можеш да решиш да изхвърлиш своя календар и да живееш пълноценно всеки ден - отвърнах.

Тоби започна да се смее.- Бих се радвал, ако това помогне - каза той.- Тогава опитай. Можеш винаги да се върнеш към това да бъдеш стар. Тази възможност не

се губи. Но първо опитай другата.После заради безгрижието в гласа на Тоби, попитах:- Осъзнаваш ли, че само през тези няколко мига не беше депресиран?Тоби замълча. После отвърна:- Права сте. Изобщо забравих за депресията си.- Точно сега, усещаш ли някаква артритна болка? - попитах.- Бих казал не, сега не. Но иначе, идва и си отива.- Но точно сега, когато размишляваш за възможността да се почувстваш отново свободен и

добре, не си нито депресиран, нито изпитваш болка, нали?- Да, така е - отвърна.- Тогава нека просто приемем, че колкото по-позитивни възможности си предоставяш и

колкото по-позитивни действия предприемаш, толкова по-добре ще се чувстваш и ще възс-тановиш силата си, включително сексуалната енергия.

Тоби каза: - Добре. Но ако не мога да запазя позитивен светоглед? Тогава всичко ще започне отначало,

така ли?-Да, така.- Казвате, че отговарям за моите настроения и моя артрит и че депресията усилва болката.

Значи съм отговорен за всичко това.- Така изглежда.- Трябвало е да станете адвокат - заключи Тоби и добави -дадохте ми много материал за

размисъл. Ще направя всичко възможно.


Четири месеца по-късно, получих пощенска картичка от Тоби. Той и съпругата му били на пътешествие по море. В картичката пишеше: „Прекарваме чудесно - денем и нощем включително."

Не е често срещано явление един разговор така из основи да преобърне нечий живот, но Тоби беше готов да разгледа своите нагласи и да признае, че е избирал да отделя голямо внимание на негативността. Когато един човек така бързо възприеме енергията на мъдростта, не мога да не си представям, че духовните сили в нашето енергийно поле, като Хохма, сефира на мъдростта, само чакат удобен случай да проникнат в съзнанието ни.

Кари, 34-годишна, ми се представи по телефона, казвайки:- С мен става нещо нередно.- И какво е то? - попитах,- Не мога да си върша работата. Не мога да мисля. Не мога да правя нищо - каза тя.Когато прегледах енергията й, веднага забелязах, че умът й, символно казано, не е в тялото

й. Беше пълен с образи, които нямаха нищо общо с нейния сегашен живот, а отразяваха само духовен живот в някаква отдалечена област на страната.

- Какво четете? - попитах.Кари изреди списък от книги, до една свързани с духовността. После каза:- Все си мисля, че мястото ми е в Ню Мексико. Преди една година отидох там, за да се

оттегля и да бъда известно време сама и получих това странно усещане, че би трябвало да се пре-местя в Ню Мексико. Не познавам никого там, но не мога да се освободя от тази мисъл.

Докато разговаряхме за силата на това усещане, обясних на Кари, като използвах символното значение на тайнството Свещенство, че понякога хората биват призовани към определени места и че може би е мъдър избор да последва това чувство.

Кари започна да плаче, казвайки, че ужасно се страхува да замине и ужасно се страхува да остане.

- Струва ми се, че животът ми тук е свършил и че просто трябва да се освободя, но не зная какво ми предстои.

Попитах я какво я е подтикнало да се оттегли преди година.Отговори, че била много въодушевена от житейската история на една жена, която казала на

Бога: „Само ми покажи истината. Не искам нищо друго в моя живот." Явно животът на тази жена се променил забележително, веднага щом произнесла молитвата.

- Не съм мисионерка - каза Кари. - Но искам да живея истински живот. Не мисля, че като адвокат в Детройт правя това. Уважавам хората, с които работя и съм благодарна за възможността да помагам на другите чрез моята работа, но непрекъснато чувствам пустота и не мога повече да издържам.

Добавих:- Не е моя работа да казвам на хората къде да живеят, но вярвам, че трябва да последвате

гласа, който чувате.Кари се премести в Ню Мексико. Отказала се от юридическата практика и за голяма своя

изненада, веднага щом се установила в новия си дом, открила, че я влече акушерството, професия, която не била обмисляла, докато живяла в Детройт.

Тя ми писа няколко пъти, за да ме държи в течение и всеки път даваше израз на усещането за завръщане на живота в своето тяло. „Усещам прилив на енергия, винаги когато се доближа до бременна жена. Започвам да разбирам тази субстанция наречена енергия. Отминавах я като нещо въображаемо, докато живеех в Детройт, но сега мисля, че във вселената има някаква съзнателна сила, която постоянно поддържа живота и че тази сила тече през нас", писа ми тя в едно писмо.

По мое мнение Кари намери своя път на служене. Винаги ще благоговея пред хората, чиито живот е изпълнен с присъствието на интуитивното ръководство.

Пътешествието към осъзнатостта, често е по-привлекателно на теория, отколкото на практика. Стремежът към осъзнаване, теоретично, чрез книги и разговори, ни кара да фан-тазираме, да си представяме как достигаме обетованата земя без реално да се налага да правим някакви промени в живота си. Дори мисълта, че съществува обетована земя, може временно да ни накара да се чувстваме велики. До известна степен пристрастените към семинари правят точно това – изхвърлят се на думи, но се връщат у дома и към своя живот такива, каквито са били преди


да дойдат на лекционния цикъл. Британският писател Греъм Грийн веднъж чакал две и половина години за

петнадесетминутна среща с католическия мистик Падре Пио, който живеел в един манастир в Италия. Падре Пио имал репутацията на „жив светец" по различни необикновени причини, като например появата на стигми - раните на Христос - върху тялото му, когато бил млад свещеник. В определения за срещата с мистика ден, Грийн първо присъствал на литургия, отслужена от Падре Пио. Трябвало да се срещнат след литургията; вместо това, Грийн напуснал църквата, отправил се към летището и отлетял обратно за Лондон. Когато го питали защо е провалил срещата, Грийн обяснил: „Не бях готов за начина, по който този човек можеше да промени живота ми.”

Преди няколко години се запознах с един човек на име Дан, който посещаваше курс по съзнание и бизнес-практики. Каза, че бил много въодушевен от заниманията, които се фокусирали върху приложението на принципите на холистичното здраве в бизнеса - като например позитивната нагласа и обединяването на силата на ума и сърцето. Няколко седмици след семинара, каза Дан, открито споделил с колегите си знанията, които придобил. Вярвал, че ентусиазмът му ще бъде заразителен и че всички, ще изпитат желание да внесат повече лично съзнание в своята работа.

Първото официално изпитание на новия му оптимизъм дошло, когато неговата компания пуснала нов обект в действие. Казал на своите колеги да „визуализират" успех и изобилие. Дори ги събрал на първия ден от пускането на обекта и заедно медитирали. След това, шефът на Дан му казал лично, че ще му бъде много признателен, ако държи своята новооткрита „магия" настрана от компанията. Когато обектът не дал желания резултат, Дан - и неговите нови идеи - станали мишена на безмилостна критика, до такава степен, че бил принуден да напусне компанията. В продължение на месеци след това, изпадал във все по-дълбоко отчаяние и обърканост. После, един ден, бивша негова колежка поискала да се срещнат. По време на разговора казала на Дан, че докато Дан преливал от ентусиазма на своите нови идеи, няколко служители изразили загриженост, че е станал член на секта.

По време на нашия разговор, Дан осъзна, че е направил грешка в преценката. Точно защото бил готов да живее по новите вътрешни правила, решил че и всички останали са готови. Но те не били готови. Искал обкръжението му веднага да стане жив пример за идеите от семинара - главно защото знаел, че ще му бъде трудно да продължи да работи там със своите нови вътрешни правила, така различни от тези на компанията. Накрая се съгласи, че не би могъл да получи по-голям подарък от напускането на тази ситуация, за да може да намери по-подходяща работна сре-да. Скоро след това, започна да строи своя нов живот.

Да се осъзнаем, означава да променим правилата, по които живеем и възгледите, които защитаваме. Нашите спомени и нагласи са буквални правила, които определят качеството на живота, както и здравината на нашите връзки с другите. Промяната в съзнанието винаги включва период на изолация и самота, през който индивидът свиква с нивото на истината. И тогава винаги се намират нови приятели, никой не остава сам задълго.

Разширяването на нашето съзнание към царството на осъзнатостта винаги използва енергиите на сиферот Хохма и Бина, в съчетание с вътрешното желание да открием своя път на служене, който ни дава възможност да разгърнем пълния потенциал на ума, тялото и духа си.

Въпроси за самоанализ1. Кои ваши схващания ви карат да тълкувате действията на другите по негативен начин?2. Кои ваши негативни модели на поведение непрекъснато излизат на повърхността във

взаимоотношенията ви с другите?3. Кои ваши нагласи ви лишават от сила?4. Кои убеждения продължавате да приемате, макар и да знаете, че не са истинни?5. Критични ли сте? Ако е така, кои ситуации или взаимоотношения карат тази ваша

склонност да се проявява?6. Намирате ли извинение за своето негативно поведение?7. Можете ли да си спомните моменти, в които сте били изправени пред по-дълбоки нива

на истината от онези, които сте свикнали да чувате, и сте възприели преживяването като заплаха?8. Кои свои убеждения и нагласи бихте желали да промените? Готови ли сте да се

ангажирате с осъществяването на тези промени?


9. Чувствате ли се добре, когато разсъждавате за своя живот обективно?10. Страхувате ли се от промените, които могат да настъпят във вашия живот, ако открито

възприемете съзнателния начин на живот?

ГЛАВА 7СЕДМАТА ЧАКРА: НАШИЯТ ДУХОВЕН ПОСРЕДНИКСедмата чакра е нашата връзка с духовната ни природа, и способността ни да позволим на

своята духовност да се превърне в неотделима част от физическия ни живот и да ни води. Енергийната ни система като цяло се оживява от нашия дух, а седмата чакра е програмирана да се стреми към интимна връзка с Божественото. Тя е чакрата на молитвата. Тя е и “нашата банкова сметка на благодатта”, хранилището на енергията, натрупана чрез благочестиви мисли и дела, чрез вяра и молитва. Тя ни дава възможност да придобием вътрешна осъзнатост, чрез медитация и молитви. Седмата чакра олицетворява нашата връзка с трянсцендентните измерения на живота.

Местоположение: главата.Енергийна връзка с физическото тяло: Седмата чакра е входният пункт за човешката

жизнена сила, която неспирно се излива в човешката енергийна система от по-голямата вселена, от Бога или Дао. Тази сила храни тялото, ума и духа. Тя се разпределя по цялото физическо тяло и долните шест чакри, свързвайки ги със седмата чакра. Енергията на седмата чакра влияе на енергията на главните системи на тялото: централната нервна система, мускулната система и кожата.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Седмата чакра съдържа енергията, която поражда предаността към Бога, вдъхновението и пророческите мисли, трансцедентните идеи и мистичните връзки.

Символна/сетивна връзка: Седмата чакра съдържа най-чистия вид енергия на благодатта или прана. Тази чакра складира енергията, произвеждана чрез молитва и медитация и съхранява нашата способност да виждаме символно. Това е енергийният център на духовното прозрение, въображението и интуицията, отиващи далеч отвъд обикновеното човешко съзнание. Това е мистичното царство, измерението на съзнателата връзка с Божественото.

Първичен страх: Страхът, свързан с духовните въпроси като „тъмната нощ на душата"; страхът от изоставяне в духовен смисъл, от загуба на идентичност и връзка с живота и хората около нас.

Първични сили: Вярата в Божественото присъствие и всичко, което тази вяра олицетворява в живота на индияида - като например вътрешното ръководство, лекарската интуиция и онова качество доверие, което обезсилва човешките страхове; предаността към Бога.

Връзка със сефира/тайнство: Сефира, свързан със седмата чакра, е Кетер, което означава “теме”. Източните духовни традиции упоменават седмата чакра като теменната чакра. Кетер олицетворява „нищото”, енергията от която започва физическото проявление. Приема се, че е вечна, без начало и без край. Християнското тайнство, свързано със седмата чакра е Елеосвещение (помазване на умиращия), ритуалът изпълняван преди смъртта. Символно, тайнството Елеосвсщение олицетворява процеса на отзоваване на духа от различните „ниши” в живота на индивида, които все още съдържат “недовършена работа” или освобождаване от угризенията на съзнанието на индивида, като думи, които е трябвало да изрече, но не е изрекъл, или думи които не е трябвало да изрича. Към недовършената работа могат да се отнесат и взаимоотношенията, които ни се иска да сме приключили по друг начин или пътищата, по които сме искали да поемем, но не сме го направили. Накрая на своя живот ние съзнателно водим тези спомени към финал, приемайки изборите, които някога сме направили и освобождавайки се от чувството, че нещата са могли или е трябвало да стоят иначе. Това означава да „отзовеш своя дух", за да напуснеш този свят и да се върнеш изцяло в духовното измерение.

Напълно е възможно последните думи на Исус на кръста да са поставили началото на това тайнство. Той казал на майка си и на своя ученик Йоан: Жено, виж своя син. Йоане, виж своята майка." После, обръщайки се към Бога, Исус казал: „Прости им, те не знаят какво правят" и „Свърши се. На теб предавам своя дух." Тези думи въплъщават съзнателното приключване на един живот и подготовката за завръщане кьм вечната духовна същност.


От друга символна гледна точка, Елеосвещението представлява ритуал, който трябва да се изпълнява редовно в човешки живот. В много моменти от своя живот, заставаме на кръстопът, където трябва да дадем възможност на един отминал етап да „умре". Колкото по-слабо се държим за физическия свят, толкова по-пряк достъп получаваме до енергията на Кетер, теменната чакра, трансцендентната връзка с Божественото.

Свещена истина: Енергията на седмата чакра ни мотивира да се стремим към интимна врьзка с Божественото във всичко, което правим. Това духовно желание за връзка е значително по-различно от желанието за обвързване с някоя религия (Религията, преди всичко, е групово преживяване, чието основно предназначение е да защити групата, главно от физическа заплаха: болест, бедност, смърт, социална криза и дори война. Религията се корени в енергията на първата чакра. Духовността от своя страна, е индивидуално преживяване, насочено към освобождаване на страховете на физическия свят и установяване на връзка с Божественото. Свещената истина на тази чакра е: “Живей в настоящия момент”.

Стремежът към лична духовна връзка ни разтърсва до основи. Нашата съзнателна или несъзнателна молитва да опознаем непосредствено Божественото звучи приблизително така: “Не искам повече да бъда покровителстван от групата, нито желая някой посредник да филтрира ръководството за мен. Сега искам Ти да влезеш в моя живот и да отстраниш от него всяка пречка – независимо дали е човек, място или занятие – която ме лишава от възможността да образувам интимен съюз с Теб”. Както Майстер Екхарт е казал в „Душата и Богът са едно", крайната цел на мистика е единението: „Бог е любов, а който обича Бога и Бог е в него."

В своя стремеж кьм единение с Божественото, ние искаме всички физически, психологически и емоционални „илюзии" да бъдат отстранени от нашия живот. Щом веднъж започне този процес на отстраняване, в нас се пробужда един властен глас, който започва да се състезава с всеки външен авторитет в нашия живот, способен да ни хвърли във вътрешен смут или дори „духовна шизофрения".

Един човек, социален работник, ми се обади, защото усетил присъствието на ангели около себе си. Обзело го чувство, че не прави абсолютно нищо, за да помага на бедните и отчаяни хора, които изпълвали работния му ден. „Една вечер се прибрах у дома, паднах на колене и казах на Бога: „С тези хора ли си изобщо? Чуваш ли техните молитви? Те имат нужда от помощ и се чувстват толкова безсилни." На следващия ден, докато седях с онази жена и се опитвах да й помогна да се справи с борбите в своя живот, видях ангел до нея. Този ангел се усмихваше. Бях за-шеметен. Продължих да разговарям с нея, като че ли нищо не ставаше, но едва сдържах необикновеното чувство на екстаз, което започна да ме изпълва. Непрекъснато й повтарях: „Повярвайте ми, всичко ще се оправи." Тогава тя каза: „Вярвам Ви, наистина Ви вярвам." И излезе усмихната. Сега виждам ангели навсякъде. Иска ми се да кажа на всички, че сме заобиколени от небесни същества. Преди този случай бях толкова отчаян. Зная, че звучи невероятно, но не е. Само искам да направя повече, от цялото си сърце.

Духовното пробужданеМного е писано за природата на личното духовно пътешествие, но една от първите творби

остава и една от най-известните - „Тъмната нощ на душата", написана през 16-ти век от Свети Йоан Кръстник. В тази класическа творба авторът определя ясно етапите на отделяне от племенния или групов интелект (моя терминология), необходими за образуване на здрава, напълно съзнателна връзка с Божественото. Всеки етап се характеризира с нови преживявания на изтънчена мистична трансцендентност, както и с депресивност, лудост и необикновена самота, непознати на обикновения човешки опит.

В Католическата традиция творбата на Свети Йоан Кръстник дала известна свобода на индивидите да се отделят от груповите религиозни преживявания и да се устремят към индивидуално духовно развитие. Монашеският живот се превърнал в начин да се издигнат над обикновените религиозни параметри на разбиране на Бога за непосредствена среща с Божественото. През следващите векове, когато европейците се сблъскали с други култури, станало ясно, че усърдната молитва, самоизследването и самодисциплината водят до мистични преживявания при всички култури.

Подобно на църковните религиозни водачи, манастирите и ашрамите „пазели" силата на


Божественото зад добре охранявани стени. Хората, които съобщавали, че имат видения, чуват гласове, преживяват необикновено силна телепатична връзка и могат да лекуват чрез молитва и допир, едновременно с това постели до изнемощяване, медитирали със седмици и изпадали в депресия, която би довела обикновените смъртни до самоубийство. Страничните наблюдатели, дори живеещите в манастирите, стоели на почетно разстояние от тези мистици, да не би Божественото да се насочи към тях. Знаело се, че малцина, могат да издържат на „прекия контакт" с Небесния свят.

През 60-те години на 20 век вторият събор във Ватикана бил повратен момент в историята на западния религиозен свят. Това събиране на римокатолическата йерархия премахнало някои вековни традиции и поставило началото на нова духовна свобода за всички, независимо от религиозния им произход. Думата католик само по себе си означава „универсалност" на мисълта - един много мощен символ, внушаващ, че Римокатодическата църква е единствената истинска Християнска църква. Чрез Ватикан II, тази най-ранна силова структура призовала към универсален духовен либерализъм.

Хората по света започнали да прекрачват границите на своите религиозни вярвания и да проучват духовните учения на другите. Жени се стремели към духовен сан; християни се стичали на тълпи към дзен будистките манастири и хиндуистки ашрами; будисти и хиндуисти се интересували от християнското учение; религиозни водачи от източни и западни религии провеждали официални срещи. Бариерите между Изтока и Запада се рушели не само под ударите на бунтарски настроени миряни, но и от учени, като Томас Мъртън, монах от ордена на трапистите, който в своята класическа творба „Азиатският дневник на Томас Мъртън" формулирал ясно необходимостта от проучване на общите за будизма и християнството истини.

За духовно ориентираните индивиди тази нова духовна свобода отбелязала повратен момент във възможността да „познаем Бога" с революционни внушения, които нямат равни на себе си от времето на бунта на Мартин Лутер. Светското образование омаловажило ролята на ръкоположените или официални религиозни водачи, тъй като „непосветените" усвоили уменията, необходими за разчитането на мъдрите послания на свещените текстове. Символично, стените на манастирите -които дълго време пазили „Божествената светлина" - се сринали. Всъщност, през 50-те години китайците нахлули в Тибет и принудили Далай Лама да напусне своя манастирски дом. Изгнанието на духовния водач на народа било една от най-болезнените страници в тибетската история, но ученията на Далай Лама и много други надарени учители оказали свое влияние върху духовните общности по света. Божествената светлина проникнала в живота на безброй „мистици без манастири" - обикновени хора, които се проникнали от духовните учения в уединението на своя личен свят.

Тази преориентация от религия към духовност е не само една културна тенденция. Тя представлява първообразна реорганизация на нашето планетарно общество, което сега има достъп до универсалните истини посредством символното зрение. То включва шестото чувство на интуицията, което усеща връзките между всички живи енергийни системи.

На един от моите семинари, една жена ни разказа за своята връзка с природата. „Всеки ден, докато се приготвям за работа в моята градина, произнасям една молитва, за да призова на помощ духовете - пазители на природата, и веднага усещам, че тези енергийни същества са до мен. Ако някой, преди много години, ми намекнеше, че ще говоря такива неща, щях да му кажа, че е луд. Но преди осем години, когато видях с очите си едно екологично бедствие, ме обзе тъга, каквато не бях изпитвала през живота си. Тъгата не ме оставяше. После един следобед, докато се разхождах в гората, чух глас, който сякаш идваше изпод коленете ми. Гласът молеше: “Помогни ни" Заплаках, защото разбрах, с цялото си същество, че самото природно царство ми говори. Същата вечер се свързах с моя шеф и подадох оставката си като управител на склад. Нито за миг не се запитах как ще се издържам. Просто трябваше да последвам този глас. После произнесох една молитва, като поисках да ми бъде показан начин да помогна на природата. След седмица един човек, когото по това време познавах съвсем бегло, ме попита дали бих желала да се заема с отглеждането и продажбата на билки. Това беше началото на моя живот."

Това интуитивно чувство на свързаност движи нашата планета като цяло напред към холистичния възглед за здравето и болестта, за околната среда и нейното биологично разнообра-зие, за милосърдието и благотворителността като приоритети на обществото. Това движение към


единодействие, към „единен свят" е продължение на излъчената в света Божествена светлина. Сякаш цялото човечество е получило „заповед" да се издигне духовно на нивото на холистичното зрение и служене, за изпълнението на която заповед пред нас са се открили всевъзможни пътища на служене.

Един мистик, който работи на световно политическо равнище, за да обедини страни и хора и да направи света по-добър, е Джим Гарисън, 44-годишен, президент на фондацията „Горбачов", президент на Международната асоциация за външна политика и председател на централното управление на корпорацията „Диомед". Той също така е теолог, получил докторската си титла по богословие от университета в Кеймбридж. Към неговите заслуги се числят инициативата за основаването на фондацията „Горбачов", създаването на космически мост за американските астронавти и (бившите) съветски космонавти и свикването на Първия световен форум, на който много държавни ръководители - като Джордж Буш, Маргарет Тачър и Михаил Горбачов - се срещнаха с мощни проводници на духа, като Дийпак Чопра и Тхич Нхатхан, за да обсъдят едно ново виждане за нашето световно общество. Джим е човек, които черпи енергия от въображението и мощта на човешкия дух.

Роден в Китай, в семейството на американски мисионери, Джим описва своето първо духовно преживяване по следния начин: „Когато бях на пет години, случайно се озовах в един будистки храм в малко тайванско село, където за първи път видях монах да медитира. Докато го наблюдавах, забелязах, че една муха пълзи по лицето му, а монахът не потрепва с нито един мускул. Това ме очарова. Мухата отлетя и после пак се върна, но монахът не помръдваше. Осъзнах, че този човек е някъде другаде. Седнах и продължих да го наблюдавам, и единственото, което си мислех беше: „Къде е той?"

Следващата неделя, по време на службата, докато баща ми изнасяше проповед, осъзнах, че не вярвам на това, което проповядва. Изведнъж проумях, че Изтокът крие несметни богатства от истина и неговата култура трябва да бъде уважавана, а не покръствана. После ме изпратиха в протестански интернат и на седемгодишна възраст бях набит жестоко, защото не исках да се съглася с онова, което мисионерите ме учеха за Бога. По време на това преживяване, образът на монаха се върна в съзнанието ми и ми напомни, че има място отвъд времето и пространството, където можем да отидем. Този образ ми помогна да оцелея в интерната.

Когато бях на девет, започнах да споря по богословски въпроси. Спомням си, че излязох в защита на едно момиче - католичка - на име Джаки, ученичка в същия интернат. Другите ученици й казваха, че ще отиде в ада, защото е католичка, а аз казах, че никой, който вярва в Бога, не отива в ада. Това, че е католичка, казах, няма значение. Заради тези думи бях изпратен в карцер за две седмици. Скоро след това, една от възпитателките събра всички деца в една стая, за да им даде бонбони. От съседната стая я чувах да казва на децата, че могат да получат още бонбони, ако се съгласят да не играят с мен, докато не приема Бога. Отново образът на монаха изплува в съзна-нието ми, като ми напомни, че има място отвъд житейските обстоятелства, където можем да отидем, за да се спасим от външния свят.

Веднъж започнал да посещавам това място, започнах да научавам добродетелите: когато си заобиколен от тесногръдие, задачата ти е да си част от светлината - да защитаваш другите, да се противопоставяш на онези, чиито идеи са негативни. От това прозрение се роди идеята за социална справедливост, която сега е моят живот. Вярвам, че сме “инструментът”, чрез който Духът работи за изпълнението на задачите на по-нататъшното развитие на човечеството. На тази единствена идея съм посветил живота си. Убеден съм, че моят духовен живот и работа се дължат на моя отказ да се отрека от автентичността на преживяното с онзи монах. В деня, когато го видях, трябва по някакъв начин да съм отишъл заедно с него на онова място. Оттогава не съм се връщал към обикновеното съзнание. Вярвам, че понякога трябва да медитираме, друг път – да се молим, а трети път – да посрещнем смело предизвикателството на улицата, така да се каже. Има и случаи, когато трябва да се поклоним пред Мирозданието и многообразието на Бога. Това е задачата на човешкия дух.”

Джим живее като съвременен мистик. Събирайки световните ръководители на Първия световен форум, за да „обмислят внимателно следващата фаза на човешкото развитие", той разкри пълните възможности на човешкия дух и показа, че човек, въоръжен с вяра, е способен да даде своя неповторим принос за оздравяването на планетата.


Духовната криза и потребността от посвещение“Симптоматиката” на духовната криза е почти идентична с тази на психичната криза. Тъй

като духовната криза естествено включва психиката, „начинаещият мистик" може да не сьзнава, че кризата е духовна по своята природа, и да опише своята дилема като психична! Симптомите на духовната криза, обаче, са строго специфични и са три на брой.

Кризата овикновено започва с усещане за отсъствие на смисъл и цел, което не може да бъде излекувано чрез обикновена промяна на външните страни от живота на индивида. Човек чувства много по-силен копнеж, който не може да бъде задоволен от перспективата за повишение, брак или нова връзка. Обикновените решения не го привличат. Разбира се, някои хора никога не са намирали смисъл и цел в живота, но тези хора вероятно погрешно очакват „смисълът" да похлопа на тяхната врата. Вечно оплакващите се и хората на които им липсва амбиция, не страдат от духовна криза. Но онези, които са в духовна криза, имат чувството, че нещо се мъчи да се пробуди вътре в тях. Но не знаят как да го видят.

Странни нови страхове са вторият симптом на духовната криза.Тези страхове не са обикновени, като например, страховете от изоставяне и остаряване; по-скоро те създават у индивида усещането, че губи връзка с чувството за себе си, или идентичността си. “Вече не съм сигурен кой съм и какво искам от живота”, е стандартният отговор на човек, проникнат от енергията на седмата чакра.

Третия симптом е потребността да се посветиш на нещо по-голямо от теб самия. Много от психологичните текстове на разположение днес, описващи човешките потребности, рядко споменават нашата фундаментална потребност от посвещение, въпреки че ние всички биологично и енергийно се нуждаем от непрекъснат контакт с източник на сила, който стои по-високо от човешките слабости и неуредици. Изпитваме потребност да бъдем във връзка с източник на чудеса и надежда. Посвещението обрича част от нашия съзнателен ум на несъзнателното вечно Аз, което от своя страна, ни свързва непосредствено с Божественото присъствие. Дори кратките и мимолетни срещи с това присьствие и неговата безгранична мощ помагат на нашето съзнание да се освободи от страховете за живота, и човешката сила престава да владее вниманието ни.

Нашата потребност да се посветим на една по-висша сила, намерила голям брой неподходящи заместители: предаността към корпорация, политическа партия, спортен отбор, лична тренировъчна програма, дори улична банда. Всички тези земни заместители, в края на краищата, не оправдават очакванията на онзи, който им се е посветил. Колкото и да тренирате, ще остареете. Възможно е с течение на времето да останете здрави, но въпреки това, ще остареете. И мъката, която хората преживяват, когато бъдат освободени от компанията, на която са служили с усърдие години наред, без съмнение се дължи на факта, че предаността им е съдържала неосъзнатата потребност от посвещение. Ние очакваме нашата преданост към земните неща и към хора да се върне към нас във вид на сила, която да се погрижи за скърбите ни, но нито едно човешко същество или организация не обладава такава сила. Нито един гуру или свещеник не може да управлява енергията на набожните задълго, без да избухне някакъв скандал. От нас не се очаква да бъдем предани на човешко същество; предаността трябва да бъде насочена нагоре и да ни извиси.

Отсъствието на смисъл, загубата на чувство за идентичност и потребността от посвещение са трите най-ярко изразени симптома, които доказват, че даден човек е навлязъл в “тъмната нощ”. Разбира се, тези симптоми са подобни на обикновените психични дилеми, които хората преживяват. Когато обаче коренът им е духовен, индивидът няма основание да обвинява други хора, че са причинили кризата. По-скоро, трябва да разбере, че причината е в него. Несъответствието на външните факти е следствие от духовната криза, а не нейната причина.

Един умел духовен ръководител може да помогне на индивида да премине през „тъмната нощ", чиито предизвикателства включват решаване и на психични проблеми. Стандартната психотерапия би потърсила причината, анализирайки негативните модели във взаимоотношенията на индивида още от детството. Определянето на тези негативни модели несъмнено помага и при духовна терапия, но духовният ръководител изследва преди всичко съдържанието на вътрешния диалог, свързан с въпросите на духа, като например:

• Чрез какви въпроси се опитвате да прозрете смисъла на своя живот?


• Какви са вашите страхове във връзка с разбирането ви за Бога?• Случвало ли се е да отсъдите, че животът ви е безсмислен, когато го изследвате в духовен

контекст?• Вярвате ли, че търсенето на духовен път ви поставя над другите хора или че Бог е по-

близо до вас отколкото до други, които не са така увлечени от духовен стремеж?• В усамотението на своите молитви искате ли да прозрете причините, поради които ви е

трудно да вярвате в Бога?• Случвало ли се е да нарушите своите духовни правила?• Случвало ли се е да пожелаете да се лекувате?• Желаете ли да познавате Бога по-задълбочено, отколкото го познавате сега?Това не са обикновени въпроси. Човек може да стане по-възприемчив за отговорите на тези

въпроси, като реорганизира своя живот по начин, който премахва умствените и емоционални прегради. Тази реорганизация първо ще ви накара да се почувствате по-зле, преживявайки „тъмната нощ на душата", чрез която ще опознае съдържанието на своя ум и сърце, ще се сблъскате със страхове и убеждения, съзнателно ще изучите сенчестата си страна и ще предизвикате на двубой „идолите", които никога не се отказват от своята власт над човешката душа без борба.

Болестта често е катализатор на духовното преобразяване и „тъмната нощ". Пер, сега на 49 години, проектирал презокеански кораби - кариера, която му донесла голям финансов успех. Дълги години, Пер обикалял света, имал делови отношения със силни хора на бизнеса и се радвал на блестящ светски живот. Но когато станал на 43, бил диагностициран като HIV-позитивен. През същата година загубил майка си, с която бил много близък. Съчетанието от тези две травмиращи събития го хвърлило в отчаяние и депресия.

Преди тази трагична година, Пер нямал духовен живот, за който да говори. Както сам казваше, това измерение не служело за нищо в неговия живот. След като майка му починала, по-търсил помощта на един свещеник, но не получил почти никаква утеха от религията на своята общност.

Едновременно с това, Пер продължавал да работи, като не казвал никому нищо за своето физическо и духовно състояние. Станал по-затворен и се боял, че хората могат да научат за бо-лестта му. Съчетанието от страх и самота довело Пер почти до срив. Обърнал гръб на професионалните си ангажименти и решил да напусне града за известно време. Така се върнал в провинциалния дом на майка си, който се намирал на доста усамотено място в планината. За да не стои без работа, обновил къщата. Единственото, с което могъл да запълни времето си вечер, било да чете, така че една сутрин се отправил към най-близкия град, за да намери книжарница. Това било неговото запознанство с алтернативните методи на лечение и духовната литература.

Пер се върнал в дома на майка си, натоварен с книги, и в продължение на месеци се образовал в областта на алтернативната медицина, включително лечебната полза от медитацията и визуализацията. Въодушевен, започнал да медитира. Същевременно, променил хранителните си навици, като си наложил строга диета. С усамотението, медитацията и скромната храна, възприетият от него начин на живот наподобявал монашеския.

Месеците минавали и Пер чувствал нарастващ оптимизъм и надежда. Опитвал се да задържи духа си в „настоящия момент" и съзнателно правел всичко възможно да се отърве от недовършената работа. По време на медитация започнал да изживява трансцендентни състояния на съзнанието. В началото нямал представа какво става с него; разбирал само, че усещанията са чудесни.

Започнал да чете книги, посветени на мистицизма, и открил описания на мистични преживявания, които се доближавали до неговото трансцендентно състояние. Веднъж, по време на медитация, когато, както се изрази, „посетил небето", почувствал, че неговият дух се отделя от тялото му и наблиза в измерения на „екстаз отвъд човешкото съзнание". В това състояние, всичките му страхове изчезнали и Пер се почувствал „вечно жив".

След това, Пер решил да се върне на работа. С всеки изминал ден се чувствал все по-укрепнал физически. Отишъл при своя лекар за изследване и, въпреки че кръвта му все още съдържала вируса на СПИН, имунната му система била в отлично състояние. Днес Пер описва себе си като „по-жив сега, след като е видял смъртта в очите". Целият му живот е съсредоточен


около неговата духовна практика и дори творчеството му се издигна на ново равнище.„Не зная колко дълго ще живея - каза ми Пер, - но истината е, че дори да нямах този вирус,

не бих се страхувал. Мисля, че вирусът ме направи духовно здрав. Сега съм по-жив от преди и чувствам връзка със свят, който е по-истински за мен от тази земя и този живот. Ако някой ми предложи всичко, което сега зная и преживявам и ми каже, че единственият начин да стигна до там е да стана HIV-позитивен, мисля, че бих се съгласил, защото този свят вътре в мен е много по-истински от всичио, иоето съм преживял в миналото."

Духовното пътешествие на Пер не само въплъщава „тъмната нощ"; то доказва надмощието на духа над тялото. Неговата история е разказ за човек, проправил духовен път за онова, което дълго му е липсвало: предаността към нещо по-велико от него.

„Тъмната нощ на душата”За да изтърпиш тъмната нощ е нужна вяра, молитва, и ако изобщо е възможно, духовен

водач. Ако намирането на духовен водач е невъзможно, можете да се обърнете към духовната литература за подкрепа. Да намерите човек, който разбира природата на пътешествието, е все едно да намерите спасителен сал. Водете си дневник, записвайте своите мисли и молитви, и преди всичко, придържайте се към истината, че всички тъмни нощи завършват със светлина, озаряваща един нов път.

Практикувайте усърдно всекидневна молитва, която ви приляга. Усърдие - не мания; усърдието е голяма сила, която лекува и утешава. Молете се в точно определени часове всеки ден; при ставане, по пладне и преди лягане. Качеството на молитвата се измерва не с продължителността й, а с намерението. Дори пет минути всяка сутрин са достатъчни. Ако някои молитви ви носят успокоение, направете тези молитви част от вашата всекидневна духовна практика!

Рон, 57-годишен, е бивш католически свещеник, който стана известен в цялата страна със способността си да лекува хората. Открил, че притежава тази способност, когато бил млад свещеник. Той описа своето първо преживяване като лечител по следния начин:

„През пролетта на 1976 г. бях помолен да изнеса пред група хора от различни вероизповедания лекция за силата на Бога. По това време се бях отдал на сближаването на различните религии. В края на лекцията един човек ме попита дали бих се „помолил за болните, които са сред публиката". Помислих, че ме пита дали бих се помолил за тези хора, когато съм сам в моя дом, и затова го уверих, че бих се помолил. Веднага щом му отговорих, той се качи на подиума и обяви: „Рон е съгласен да се помоли за изцелението на онези сред публиката, които са болни".

Когато направи това съобщение, сърцето ми почти спря. Теоретично вярвах в силата на Бога, но „силата на Бога да лекува" беше друго нещо. Приблизително двеста от почти чети-ристотинте души в залата бяха кандидати за такава молитва. Като не знаех какво да правя, помолих за напътствие и интуицията ми подсказа просто да полагам ръце върху хората и да се оставя силата на Бога да направи каквото трябва!

Ясно си спомням първата жена, която застана пред мен. Положих едната си ръка върху главата й, а с другата - по навик я прекръстих. Не чувствах нищо друго, освен страх и бързо ми-нах през тълпата, за да изляза навън. Четири месеца по-късно, тази жена се появи на прага на моята черква, за да сподели с мен какво се беше случило в нейния живот. В оня ден сякаш мълния преминала през тялото й, и един вътрешен глас й казал да се върне при своя лекар за изследване. Направила го и разбрала, че е напълно излекувана от раковото си заболяване. Бях изпълнен с благоговение!

"След този случай животът ми взе насока, каквато не бях предвидил. Духовното лечение стана мой главен фокус. Хората започнаха да идват при мен за помощ и макар да не разбирах как ставаше така, че им помагах, една фраза от молитвата на свети Франциск се загнезди в съзнанието ми: „Направи ме проводник на своя мир." Тази молитва ми внушаваше, че трябва да се подчиня на една сила, много по-велика от мен самия, на която можех да се доверя. Просто трябваше да предложа на тази духовна на сила средство чрез което да действа.

Тъмната нощ на Рон започнала в 1987 г., когато осъзнал, че иска да напусне духовенството. Серия от случки го убедила, че не би могъл да издържи на политическата атмосфера в църквата, нито да се придържа към нейните догми, които, чувствал, били несъвместими с учението на Исус.


„Бях отчаян, депресиран и изпълнен с чувство на неудовлетвореност - каза Рон. - Но това не беше достатъчно да ме накара да напусна, поради страха от онова, което другите, по-специално моето семейство, щяха да кажат. Живеех в страх от племенното мнение, въпреки че когато напуснах, моето семейство ме подкрепи.

После редица събития ме принудиха да се противопоставя на себе си, с моята самота, в една ситуация, която сложи край на всичко. Вярвах, че съм длъжен да развивам духовното си съз-нание, но между мен и един епископ възникна непримиримо противоречие. По същото време получих покана за участие в телевизионното предаване на Джоан Ривърс. По това време преживявах криза на личността. Бях прекарал двадесет и пет години като свещеник, но Джоан Ривърс ме представи като духовен лечител, който лекува чрез молитва. Като че ли някой ме удари с чук по главата: “Това е твоята идентичност сега." Именно тогава светлината започна да се връща в живота ми.

Докато летях към дома си от Ню Йорк след телевизионното предаване, реших да напусна духовенството. Скоро след това срещнах един духовно извисен учител, който ми каза, че ще мога да се издигна над религията и по този начин ще бъда по-достоен, отколкото като свещеник- коментар, който ме шокира. Въпреки че напуснах институционалното духовенство, все още се чувствам „ръкоположен" в най-дълбокия смисъл на думата.

Излизайки от тази гробница, поех пътя на духовния лечител. Освободих се от всяка зависимост, която познавах. Запазих за себе си мистичните истини, които бях научил като свещеник, но религиозните догми забравих. Започнаха веднага да се откриват нови възможности пред мен, като тези в медицинската общност”.

Рон сега е водещ глас в лечението, не само за хората, които се нуждаят от неговата помощ, но и за онези, които сами чувстват духовен стимул да станат лечители. Неговите прозрения относно природата на лечението чрез молитва са ценни за всеки:

„Първо позволете ми да обясня какво означава да бъдеш ръкоположен лечител. Ръкоположен е онзи лечител, който е отворен за енергията на Бога чрез молитва и използва тази енергия, за да лекува другите, както и планетата. Много хора, които наричат себе си лечители, макар и добронамерени, не са това, което аз наричам „ръкоположени" лечители. Ръкоположен е онзи лечител, който е преминал през „тъмна нощ” и е изтърпял усещането, че е изоставен от Бога. Това усещане, сега разбирам, е въпрос от Бога: “Способен ли си да вярваш в мен дори в най-тъмната нощ?" Духът ти е сломен и осъзнаваш, че единственият път през този ад е да се обърнеш към Бога и да приемеш условията на Божественото. Независимо какво Небето иска от теб, от този миг нататък. Споменът за „тъмната нощ" остава в съзнанието ти като опорна точка и те държи в едно с Бога, смирен и веднъж завинаги осъзнал, че възкресението може да дойде по всяко време, колкото и тъмна да е нощта.

Какъв тип хора търсят моята помощ? Хора със злокачествени заболявания идват при мен - и представете си, повечето се чувстват изоставени и дори наказани от Бога. Подтекстът на тяхната нагласа е: „Ако това желае Бог, мога да го приема." Но положително не мислят така. Техният конфликт е очевиден, но отвъд физическата болест, те се ужасяват да научат защо духът им страда така. Някои намират смелост да кажат на Бога, докато се моля над тях: „Готов съм да приема твоята милост и да я използвам като Иисус, за да излекувам своите страхове и да простя на онези, на които трябва да простя." Мисля, че получават благодат, която руши физическата болест.

Какво всъщност означава лечение чрез молитва? То означава да призовеш енергията на Бога да ни “облее" така, че да ни позволява да се почувстваме по-силни от болестта.

Излечими ли са всички болести? Да„ азбира се, но това не означава, че всяка болест ще бъде излекувана. Понякога човек трябва да изтърпи болестта поради причини, които му помагат да се сблъска със своите страхове и негативност. А друг път е време човекът да умре. Смъртта не е враг, но страхът от смъртта е. Смъртта може да се разглежда и като край на чувството за изоставеност поради което ни се иска да установим контакт с отишлите си преди нас, за да сме сигурни, че ще ни посрещнат, когато пристигнем при тях.

Ще порасне ли доверието към лечението чрез молитва в резултат на тази Нова епоха на духовно съзнание? Да, ако разберем в какво се състои истинската молитва. Молитвата представлява съзнателната връзка с Бога. Истинска молитва не означава да се обърнеш към Бога, за да бъдеш с някого. Молитва са не толкова нашите думи към Бога, колкото животът ни с Бога.


Тогава молитвата се превръща в „енергийна медицина".Когато си тръгнат от мен, хората трябва да продължат своя молитвен живот с Бога. Да

мислят, че имам сила, каквато им липсва, е грешка, която произлиза от разбирането, че духовниците имат по-дълбока връзка с Бога от обикновените смъртни. Това е заблуда. Индивидът трябвала се стреми към личен и отговорен духовен живот. Аз само “пускам” енергията, а човекът трябва да поддържа системата в действие.

Работата на Рон олицетворява възраждането на една форма на лечение, която винаги е съществувала и е трябвало да съществува: лечението чрез вяра, в настоящия момент.

Нашата крайна цел, докато сме на Земята, е да се издигнем над илюзиите си и да открием вътрешната сила на своя дух. Ние сме отговорни за онова, което създаваме и затова трябва да се научим да действаме и мислим с любов и мъдрост, да живеем в услуга на другите и на целия живот. *

Въпроси за самоанализ1. С какви въпроси искате напътствия по време на медитация или мигове на молитва?2. От кои отговори на своите въпроси най-много се страхувате?3. Пазарите ли се с Бога? Благодарите ли на Бога в молитвите си или повече се оплаквате,

молите за определени неща?4. Искате ли да се посветите на духовен път? Ако сте намерили заместители, на които сте

се посветили, кои са те и какво е отношението ви към тях?5. Вярвате ли, че вашият Бог е по-истински от Божественото в другите религии?6. Чакате ли Бог да ви изпрати обяснение за вашите мъчителни преживявания? Ако е така,

кои са тези преживявания?7. Как би се променил животът ви, ако Бог внезапно реши да отговори на въпросите ви? И

как би се променил, ако отговорът, който получите, е: „Нямам намерение да ти дам прозрение в този момент от живота ти"? Какво бихте направили тогава?

8. Започвали ли сте медитационна практика и ако сте я прекратили, коя е причината?9. Кои духовни истини не съблюдавате в своя живот? Избройте ги.10. Страхувате ли се от по-близка духовна връзка с Бога, заради промените, които биха

могли да се задействат във вашия живот?

ПОСЛЕСЛОВНАПЪТСТВИЯ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ МИСТИКНе съм първата, която оповестява, че живеем в най-вълнуващото време. Живеем във време,

различно от всички предишни времена. Живеем между две парадигми на силата, или две парадигми на обективната реалност - вътрешна и външна, енергийна и физическа. Преструктурираме себе си и своите взаимоотношения с личната и духовната власт. Това преструктуриране неизбежно ще преобрази всеки аспект на нашата световна култура в съответствие със свещената истина „Всичко е единно цяло".

Фактът, че животът на нашето световно общество сега е наситен с кризи, които засягат всяка нация, всеки орган, всяка система в нашето световно „тяло", има символно значение. Яд-реното замърсяване, недостигът на питейна вода, проблемите на околната среда, разрушаването на озоновия слой са само първите от многото въпроси, които вече не са от национален, а от световен мащаб. На макрокосмично ниво, заплахата от световни бедствия ни принуждава да изграждаме политика на единство, така както индивидът, заплашен от сериозна болест, трябва да мобилизира всички сили на своето тяло и живот, за да оцелее. Дошъл е краят на системата „разделяй и владей" и е започнал процесът на замяна на тази система с опит за обединение на силите на различните нации, за да оцелеем и влезем без страх в новото хилядолетие. Нашият „информационен век" на взаимна обвързаност е символ на глобалното съзнание.

Информационната технология е физическо въплъщение на нашите енергийни взаимодействия. Създали сме във външната среда онова, което вече съществува в нашето енергийно поле. Енергийната информация се използва навсякъде: в холистичните модели на здравето; в съвместните програми и семинари „здраве и развитие" за обучение в позитивни нагласи; в спортната подготовка, кьдето умствените нагласи и визуализационните умения се


смятат за също толкова важни, колкото физическите умения на състезателите. Независимо от мотивите -пари, желание за победа в спортно събитие или излекуването на някоя болест - заетите в тази сфера се обръщат към енергийните решения, за да подобрят своите физически резултати.

От гледна точка на първата чакра, енергийният век на нашата цивилизация е „информационна ера", поддържана от компютразицията в професионалната сфера, класните стаи и домакинствата. От гледна точка на седмата чакра, обаче, можем да го разглеждаме като “ера на съзнанието", която изисква уменията на мистика, необходими за управлението на енергията: молитвата, медитацията, постоянния самоанализ и единството на всички хора. И все пак, времето е едно, всички ние вървим по един и същи път.

Ръководство за съвременния мистикМислете чрез понятията на единството.Гледайте през призмата на символното зрение. Напомняйте си, че всички физически и

емоционални пречки са илюзия. Винаги се стремете да откриете енергийния смисъл на ситуацията го следвйте.

Анализирайте изборите, които правите всеки ден, и последиците от тези избори за вашата енергийна система. Това ще ви помогне да почувствате кога губите енергия поради страх или негативни мисли.

Всеки ден използвайте като ръководство графичното изображение на вашия биологичен организъм (виж фигура 6). Не забравяйте седемте свещени истини на тялото и дух:

1. Всичко е единно цяло.2. Почитайте се взаимно.3. Почитай себе си.4. Любовта е Божествена сила.5. Подчини личната си воля на Божествената воля.6. Търси само истината.7. Живей в настоящия момент.Прости и силни, тези истини ни помагат да съсредоточим своя ум, тяло и дух върху

допирната точка с Божественото съзнание. Дотогава, докато използвате тези истини като опора, можете да правите оценка на всяка загуба на сила и да освободите духа си от негативизма, като съзнателно определите коя от истините не съблюдавате.

Всекидневна медитацияНакрая, като форма на всекидневна медитация, насочвайте съзнателно вниманието си към

всяка една от вашите чакри, като започвате с първата и постепенно се придвижвате нагоре. Докато съсредоточавате вниманието си, правете следното:

1. Задайте си въпроса: „Губя ли енергия? Какъв страх черпи енергия от тази част на тялото ми?" Поемете дълбоко дъх и съзнателно изключете своята енергия от този страх.

2. Призовете закрилящите енергии на тази чакра, сефира и тайнство.3. Навлезте съзнателно в енергията на тази чакра и почувствайте качеството на

енергийната активност, която нараства в тази част на тялото.Проследете чакрите, като се съсредоточавате върху всяка една по следния начин:За чакра едно се съсредоточете върху енергията на сефира Шехина и се почувствайте

свързани с целия живот. После се съсредоточете върху символния смисъл на тайнството и благословете живота, който сте приели и семейството – както личното, така и „глобалното" - което е вашият живот.

За чакра д6е се съсредоточете върху енергията на сефира Йесод и почувствайте енергията от тази област на тялото. която сте насочили кьм творчество. Ако енергията ви е замърсена - изпълнена е с негативности страх – преразгледайте своите намерения. Извикайте в ума си енергията на тайнството Причастие: погледнете на всеки в своя живот като на човек, който има Божествено предназначение. Когато не виждате ясно тази Божественост, помолете за силата да прозрете кои илюзии ви управляват.


Фиг. 6. Човешката енергийна система. Съответствия

За чакра три се съсредоточете върху енергията на сефирот Неца и Од, величието и издръжливостта. Изследвайте своя кодекс на поведение и преценете дали не сте пожертвали своята чест по някакъв начин. Ако е така, медитирайте върху значението на честта и помолете за помощ при отстояването на своите лични критерии. След това извикайте в ума си енергията на тайнството конфирмация и обещайте пред себе си да пазите своето лично достойнство.

За чакра четири се съсредоточете върху енергията на сефира Тиферет и енергията на любовта и състраданието. Определете додава степен дарявате любов на себе си и на другите, включително и енергията на любовта, съдържаща се в актовете на опрощение. После се съсредоточете върху грижите, които отдавате на себе си, и доколко уважавате символната клетва на тайнството Брак.

За чакра пет се съсредоточете върху енергията на сефирот Хесед и Гевура, милостта и присъдата, и направете оценка на качеството на своите мисли за другите, както и за себе. Анализирайте думите, които сте казали на другите, и ако сте казали лоши думи, с които да навредите на околните хора, изпратете позитивна енергия на тези хора. Ако сте казали лъжливи думи, признайте пред себе си, че сте го направили, за да другите и изследвайте страха, който съществува във вас и който е източникът на вашите лъжи. Така използвате енергията на тайнството Изповед. Помолете Светлината да проникне във вашия страх и да ви даде смелост да не постъпвате занапред по негативен начин.

За чакра шест се съсредоточете върху енергията на сефирот Хохма и Бина, Божествената мъдрост и разбиране, и продължете да анализирате живота си през този ден. Поискайте мъдрост и прозрение за ситуациите, в които се чувствате объркани или уплашени. и си напомняйте за обещанието на тайнството Свещенство: всеки от нас има своя дарба, която да даде на този живот, и всеки от нас неминуемо се насочва към този път. Не е възможно да пропуснем предназначението на своя живот.

За чакра седем се съсредоточете върху енергията на сефира Кетер, вашата връзка с Божественото и тайнството Елеосвещение, като съзнателно завършите и освободите започнатата


7

6

5

4

3

2

1

Тайнство: Елеосвещение; Сефирот: Кетер, Увенчаване

---Тайнство: Свещенство

Сефитот: Бина и Хофма;Разбиране и Мъдрост

---Тайнство: Изповед

Сефирот: Гевура и Хесед;Съд и Мъдрост

---Тайнство: Брак

Сефира: ТиферетКрасота

---Тайнство: Конфирмация

Сефирот: Од и Неца;Величие и Издръжливост;

Търпение---

Тайнство: ПричастиеСефира: Йесод, Основа

---Тайнство: Кръщение

Сефира: Шехина,; Гая, Сътворение

Седм ачакра: Единство на цялотомироздание, Транседентност, Висша любов

Шеста чакра: Ум, Яснота

Пета чакра: Воля

Четвърта чакра: Любов

Трета чакра: Личност

Втора чакра: Сила (власт)

Първа чакра: Племе (семейство)

работа.Отворете своя ум, тяло и дух за енергията на Бога и вдишайте енергията навътре в своето същество.

Чрез тази всекидневна медитационна практика ще можете да правите оценка на здравето на своето тяло, ум и дух. Тази медитация ще ви накара да почувствате здравословното състояние на духа и тялото си и ще ви помогне да почувствате по-добре равновесието на силите в своята енергийна система.

В допълнение, редовно си припомняйте първообраза на Обетованата земя, чието предназначение е не да ни подтиква да търсим “универсално” физическо решение на всички свои проблеми, а да ни призовава да се оттегляме в себе си, да откриваме силата зад нашите очи. Ние можем да се издигнем над всяка дилема чрез силата на своя дух; това е Божественото обещание.

Чрез това самоизследваме ще развиете умението да разбирате енергията и да усещате интуитивното ръководство. Развитието на това умение изиска постоянна практика - по време на криза дори всеки час. Този прост акт на осъзнаване, в съчетание с осъзнатото задължение да се учите от своя опит, ще обезсили вашите страхове и ще укрепи духа ви.

Когато изучавате езика на своя дух, преди всичко си създайте собствен закон на честта, който отразява духовното съдържание на вашата биологична система. Нашият век на съзнанието не просто ни тласка да се отдадем на нови духовни теории или мисловни игри, обединяващи физиката със дзен будизма. Длъжни сме да се насочим към себеоткриването и дуxовна зрялост, за да бъдем готови и способни да живеем по смислен начин, полезен за нас и хората около нас.

Светото писание е в нас. Божествеността е в нас. Ние сме Божествеността. Ние сме църквата, синагогата, ашрама. Трябва да затворим очи и да почувстваме енергията на тайнствата, сефирот, чакрите като източник на нашата собствена сила – като енергия, която е гориво за нашето тяло. Веднъж осъзнали от какво сме направени, нямаме друг избор, освен да живеем духовен живот.


Documents

Анатомия на духа- Каролайн Мийс