Карло Колоди е роден на 24 ноември 1826 г. в красивия град Флоренция.

Истинското му име е Карло Лоренцини .

Псевдонимът на писателя е по името на село Колоди, където е родена неговата майка

Починал на 26 октомври 1890 г.

Бъдещият писател е

израснал в един от най-красивите

градове на Европа, но е бил твърде беден, за

да се радва на красотата му.

През 1881 г. в седмичният

“Детски вестник”,

печатан във Флоренция, се

появяват първите глави

на чудната история за

“Приключенията на Пинокио”. Те излизат до 1883 г., когато са публикувани

заедно в отделна книга.

Успехът й е огромен. И до днес тя е най-

обичаната италианска

книга за деца.

"Пинокио" е едно от най-прочутите

произведения в историята на

детската литература. Интересно е,

че тази книжка е едно от най-превежданите произведения

за всички времена по цял свят.

Преведена е на над 90

езика.

Името на бележития герой идва

от италианската дума

pino, която означава

бор, дървено

трупче, от което

Джепето създава

Пинокио.

Авторът на романа – Карло Клоди - не

замисля творбата си като роман за деца.

Първоначално разказът за човечето направено от дърво

не завършва щастливо. Пинокио умира мъчително,

заради многото грешки, които е

направил. По молба на редактора, Клоди добавя главите от 16 до 36, в които Синята

фея превръща дървеното човече в

истинско момче. Така първоначалната идея на автора се променя

и в крайна сметка "Пинокио" става роман за деца.

Историята на дървената кукла Пинокио, която след безброй премеждия става истинско момче, е измислена от Карло Колоди само за една нощ

Малко дървено човече, на което когато лъже, носът му пораства. Издялано от

татко Джепето от обикновена голяма

цепеница, каквито слагат в камините през зимата, за да затоплят стаите. Името му

дал неговият приятел майстор Антонио (когото всички наричали Череша,

заради червеният му топчест нос).

Пинокио е чернокосо момченце с

бяла заоблена

шапка или такава с перце.

Облечено в червена ризка на

цветя или с елече и

голяма синя папионка.

Буратино - от италиански

Burattino, което означава кукла на

конци

Син на татко Карло.Герой в

произведението “Златното ключе

или приключенията на Буратино” (1936 г.), адаптация на

Пинокио, на руският писател

Алексей Толстой.

Малко дървено човече с “дълъг, любопитен,

остър нос”, което татко Карло издялал от парче

дърво, дадено му от неговият приятел

Джузепе.

Буратино е русокосо момченце с раирана

бяло-червена шапка с пискюл, облечено в

червена блузка с бяла яка.

Говорящият щурец, Синята фея,

Пулчинела, Арлекин

Говорещият щурец, Пиеро,

Арлекин, Малвина и Артемон

Директорът на

театъра на

куклите – Огнегълт

ача, куцата

лисица и слепият котарак

сеньор Карабас Барабас (собственик на кукления театър, в който играели приятелите

на Буратино),

Котаракът Базилио и

Лисицата Алиса

Тръгва на училище, но продава буквара си и с парите купува билет за театъра на Карабас Барабас. Среща

се с Котарака Базилио и Лиса Алиса, които го отвеждат в гостилницата “Трите кротушки”. После Буратино е нападнат от разбойници и завързан за

едно дърво.

Откриват го девойката с небесно сините коси Малвина и пудела Артемон.

По-късно Буратино попада в

Страната на глупците и

отива да “засее” своите пари в

Полето на чудесата .

После среща костенурката Тортила, която му дава

златното ключе. Буратино и неговите приятели биват преследвани от Карабас Барабас, но успяват да

научат за тайната на Златното ключе, отключват вратата зад нарисуваното огнище в къщата на татко

Карло и ...

Татко Джепето го праща на училище, но Пинокио

продава буквара си и купува билет за театъра на куклите. Запознава се

котарака и лисицата, които го отвеждат в Града на глупците и му показват

Полето на чудесата , където да засади своите

жълтици от които ще израсне дърво със

жълтици.

След това Пинокио е нападнат от разбойници и

завързан за едно дърво. Откриват го

Синята фея и пудела

Медоро...След тези и много други приключения

Пинокио става истинско момче.

За да научите повече,

прочетете

книгата на Карло Колоди

“Приключенията на Пинокио”