42 ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ ТАЗИ СТРАНА

1. Защото Тази Страна мирише лошо. Тя е непочиствана и неподдържана като хората, които без да се усещат, живеят в нея. Всичко в Тази Страна се изронва, лющи, обраства и потъва. В Тази Страна природата и хаосът винаги взимат връх над промяната и усилието. Тук, в Тази Страна са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч.

2. Хората на Тази Страна са издигнали Търпимостта в култ. А тя, съчетана с Общественото отебаване дава само един плод - плода на обикновения некачествен егоизъм. Навсякъде в природата и при Хората-работещи-за-себе-си, егоизмът е Машина за Прогрес. Тук тази машина работи колкото да отреже ръцете на Хората-работещи-за-себе-си.

3. На това място е измислена и работи усърдно единствената във философията антитеза на космополитизма. Това е “махалитизмът”. Тази страна се чувства и се държи, сякаш е сама на планетата, а вътрешния й живот къркори най-вече от глад за вътрешен живот.

4. Пак в Тази Страна се твърди, че махалитизмът няма алтернатива.

5. Вечната Нова олигархия. В Тази Страна тя регулярно плячкосва до изнасилване целия обществен ресурс, потенцията на природата и самата нация.

6. Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на индивидите си, които разполагат с подобен капитал. И в услуга на Новата олигархия - и Търпимостта е култ, и махалетизмът е безалтернативен и никой нищо не разбира от данъчни декларации.

7. Скепсисът и жалкото съществуване на така наречената “интелигенция”.

8. Оправданият оптимизъм и житейските успехи на така и не-наречената не-интелигенция.

9. Тоталното обществено лицемерие. Езиците, на които говори общественото и индивидуалното съзнание се отричат взаимно и драстично се разминават. Това е нормално за което и да е място на света, но тук комуникацията между тези два езика прилича на мръсните жестове на глухонеми хора, които въобще не са в една стая.

10. Липсата на Правила. В Тази Страна писаните и неписаните Правила висят напечатани на циклостил и набучени на пирон в тоалетната на двора. Когато ти потрябват Правила, винаги се оказва, че някой преди тебе ги е употребил и трябва да ползваш Неговите Правила.

11. Липсата на памет. Нацийната амнезия се състои в осъзнатото и практикувано екзистенциално безсмислие. В тази страна семиотичният знак за “вчера” е неясен точно колкото знакът за “утре”. В тази страна не никой не е оттук и всеки е за малко.

1

12. В Тази Страна имената на мъртъвците се пазят само 15 (словом: петнадесет) години.

13. Липсата на знаци. Пътни знаци.

14. НеЗнанието. Тери Пратчет казва: “Подозирам, че всъщност никой на тази планета не знае как точно работи видеото.” Никой не знае как се точно съществува Тази Страна. Как точно работи, и въобще работи ли или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна? В тази страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре поддържания Обществен двигател с мощността на няколкото милиона човешки сили.

15. Перманентния Експеримент. Ако всяко поколение се обърне назад и провери по години живота си, без изненада ще забележи, че с него е експериментирано на всеки етап от живота си. Малко от историята на Поколение 70:

1976 година: на 6 години

Провежда се експеримент - могат ли децата да тръгнат на 6 години на училище. Множество деца тръгват на училище на тази възраст и в тази година по системата на Лозанов.

1980 година: на 10 години

В четвърти клас Поколение70 учи материала за пети клас. Идва нареждане за отмяна на системата на Лозанов. Поколение 70 минава в пети клас и учи същото като в четвърти, за да се изравнят по старата система. Една година от живота на Поколение 70 вече е загубена.

1984 година: на 14 години

Поколение 70 влиза в Гимназия. Учи средно четири години, за да разбере че се въвежда експеримент със системата на УПК. Всеки трябва да има професия. Една година (това е 87/88 г.) Поколение 70 учи стругарство, шоколадиерство, тракторизъм, шев, кройка и въобще трудово обучение. Нито един представител на Поколение 70 днес не работи това, което е учил в неясната абревиатура УПК. Още една година от живота на Поколение 70 е загубена.

1988 година: на 18 години.

Поколение 70 влиза в казармата. През 1988 тя е с две годишен срок. През 1990 г. срокът й намалява на година и половина. Така Поколение 70 е последния набор, който служи две години. Само след още една година военната служба се намалява на срок от една година. Това показва, че от живота на Поколение 70 е загубена поредната година.

1995 година: на 25 години.

Поколение 70 губи по семестър или по цяла година защото се занимава с политика - стачки за Луканов и стачки за Виденов. Поколение 70 не смята обаче това време за изгубено. Поколение 70 се радва, че е живяло в интересни времена. Поколение

2

70 не е дребнаво, то дори си вярва че е посветило част от младостта си на Революцията. Това е характерно за доста поколения у нас, нали?!

Днес Поколение 70 отива към 30 години. Поне три години от живота му дотук са загубени. Могло е да бъдат спестени. Това са 10 % от живота на Поколение 70.

Експериментът продължава.

16. Американската и българската мечта. Разликата между тях е като разликата между “готина пичка” и “готина печка”. Като разликата между думите “планета” и “платена”. Като разликата между “банален” и “анален”.

17. В Тази Страна има само два типа хора: Наркомани и Бандити.

Първите седят в духовна и физиологическа абстиненция и задоволяват наркотичния си глад с каквото намерят - от съмнителна джанкова ракия до съмнително прахче. И умират от свръхдоза без да дойдат в съзнание.

Вторите също умират от своята свръхдоза, както и да се нарича тя: холестерол, адреналин при престрелка или кокаин при проститутка.

Между двата типа хора в Тази Страна няма нищо. Това е единственият асортимент на пазара на обществените персонажи.

18. Защото в тази страна никога не е имало импресионисти.

19. Защото ако имаше импресионисти в Тази Страна те щяха да я опишат по следния начин:

“Едно място, където човекът води след себе си стадо Епитети, а то пасе червената трева по Венерините хълмове на Самотата.”

20. Градския транспорт.

21. Заради това че нито един чиновник и бюрократ досега не е бил разкъсан от разярена тълпа, нито едно гише не е строшено с камъни и защото ОПАШКАТА е основната форма на съществуване в Тази Страна.

22. Тази Страна се нуждае от човек, която да я започне и създаде отначало.

23. “Философията на компота”. Едно необяснимо и неизследвано явление, което свежда бита и духовността на един човек, до това как да запази за по-дълго плодовете на своя труд, зеленчуците на своя труд, и арпаджика на своя труд.

24. Креативният гений на Тази Страна. Той стига дотам, докъдето някой е хвърлил стара щайга, която чудесно гори, безплатна е и може да бъде запалена, за да се разгори и да свети под казана превеликата и уникална Философия на компота. А креативният гений на Тази Страна ще стои край компотения огън и ще изправя с камък

3

пироните на щайгата. Те ще бъдат използвани за укрепване на националното самосъзнание на креативния гений на Тази Страна.

Всичко това звучи сложно, но не е.

25. Винаги когато едно поколение си отиде, то завещава на следващото именно тези си две неща - малкото си проверена философия и непроверен брой компоти.

26. Обществените тоалетни - заради връзката на човешкия дух със сюрреализма на местата за голяма нужда.

27. В Тази Страна най-забранената за писане дума, е думата “лайно”. А кенефите, улиците, градовете ни са тапицирани с говна и урина. Направете връзката: в много от страните с най-чисти тоалетни на света, думата “лайно” е прост идиом - любезен признак на несъгласие и негативна оценка.

28. Пренебрежението, неприветливостта и направо омразата на Нормалния свят към Тази Страна.

29. Въпросът, който си задава всеки - наистина ли си заслужихме с нещо тази омраза, или тези хора са просто едни лоши и студени хора, които не желаят да разберат нашата душевност?!

30. Слънчогледовото семе, овъргаляно в сол и брашно, изпечено във фурна и продавано от цигани на улицата. За него в Тази Страна се носи легендата, че ако стара циганка се изпикае в сместа преди печене, семките ставали и чудно вкусни, и силно солени, и хората винаги се връщали, за да си вземат още една фунийка.

31. Хората по улицата. Те са тъжни, с наднормено тегло, неподстригани и небръснати, лошо облечени и зли. Те са най-добрата люпилня за мизантропията - хранителната среда на нихилизма. Те са катализатор на песимизма и щам на типичния балкански сексизъм.

32. Централна гара, РСВ и втора класа на БДЖ.

33. Глаголът “щях”. “Щях” е най-често срещаното глаголно време на тази страна. Но не защото е любимо. В него винаги личи носталгията на миналото, което е щяло да се получи, но е свършило принудително.

34. Нещо изключително патетично и просто: в тази страна никой не знае словосъчетанието “граждански права”. И никой не ги търси, освен в речника, където попада на думите “граница”, “гравитирам” и “грапа”.

35. Околовръстното, Лъвов мост, заради крайните квартали, заради панелите, заради грозотата, сивото и цялата Вселенска Прах, която се е струпала, изглежда, именно тук.

36. Лошата източна музика, чийто стил в превод на български звучи така: “народ-народ музика” (преведи си сам понятието “поп-фолк музика”).

4

37. Защото у нас на мач футболистите бият съдията.

38. JFK: той беше казал един път - “не питайте какво може да ви даде тази страна, а се попитайте какво вие можете да дадете на тази страна...”

Повечето хора обаче в тази страна й дадоха каквото можаха. Дадоха й шанс - не емигрираха веднага. Хора, като теб и мен, хора, които не могат да бъдат обвинени, че са стояли на едно място. Хора, които опитаха какво ли не, не можаха да станат Бандити, твърде страхливи бяха да станат Наркомани и просто днес си тръгват. Не, не е късно.

39. Остаряващата нация, заради липсата на желание за бебета в Тази Страна.

40. Приятелите ми, заради съучениците ми, заради хората, които си отидоха, които си отиват сега. Заради тези, които дори няма да си отидат: не само че не харесвам тази страна - просто неистово не мога да я разбера и понеса.

41. Моят “Регистър на Изгубените каузи”. Той е отделна книга.

42. Безсмислието да напишеш 49 отговора на въпроса “защо не харесвам тази страна”. После да си вземеш парите, да се напиеш, да се напушиш, да почукаш, да повръщаш, да погледаш видео, после пак да попишеш. Защо ми се струва, че на друго място, на друг език, по същото време, всичко това щеше да има някакъв смисъл?

==================================================================

АБОРТЪТ

илиМъртвите копелета на удоволствието

аbortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден

Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят - докторът ще ви каже: "Честито!". Докато вие се чудите коя е тази болест наречена "честито" (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.

А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помощта на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена "Бременна съм...от теб, май.." се разбира че той (виновникът) е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва във красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той

5

иска "да остане свободен и не е готов и прочие...". Просто "абсолютен мухъл"! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.

В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век - в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят "за" и "против" медицинската трагедия "аборт". Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : "Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек ?!" Така бъдещото "копеле", бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращият ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно-технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на "плодни части", осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче ("плодна част") се прави "ревизия" - още едно остъргване на ръка с т. нар. "голяма тъпа кюрета".

Упойката е пълна, времетраенето на операцията - 10 мин, болничният престой - 4 часа, цена - 50 лв. държавна ( $50 в частните кабинети). Възможни усложнения: перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем: същите тези хора (противниците на аборта) са

6

и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: "... И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота…

Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот - не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!"

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение: Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по-ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино - дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средния гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано - въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ - братът и сестрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват: унищожаване на отделни групи от

7

населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид - само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто още един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници - просто жените го правят и въпреки криминогенния момент го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт - помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави - тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: "Защо не те абортирах тогава навремето, гадно копеле!"

Майката е права, Докторът не е виновен...

КАКВА СТАНА ТЯ ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен "абсолютният мухъл". Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение - това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова - опичайте си акъла. И си потърсете децата.

==================================================================

КАЗАРМАГЕДОН

1.

Здравейте малки, големи и още по-големи капути и капутчета, мамини синчета и некадърковци, абсолютни градски боклуци и нечистоплътни селинджъри с лайняни

8

глави! Добре дошли в родната казарма, която ще изтрие девствения мъх от детските ви задници, ще направи ръцете ви корави от бачкане и чикии, ще вкара вечната мъжка кал под ноктите и ще направи, така че да ви боли. Да ви боли не като в песента, а да ви болят сфинктерите и ректумите, така както ги е боляло вашите майките, когато сте си подавали меките глави на този свят! За което от днес нататъка ще има да съжалявате! Дупе да ви е яко, копеленца нещастни, кой говори в строя - аз ше му еба пичката лелина… И майка му курва също!

Много ви харесвам, много сте ми красиви и нещастни - такива като вас ще изяждам на закуска с дузини - с грозните си обръснати глави, размъкнатите си чисто нови непремерени въшкарници и с тесното телено копче на адамовата ябълка! Насирайте се от страх, защото от днес нататък вие, некадърници, ще имате нещо, което досега сте нямали - имате си ново братче и сестриче, което ще ви запази живи и ще ви кара да се пазите и да не преебете УВОЛНЕНИЕТО! Вашето братче се нарича Страх, а вашата нова сестра, която ще си представяте, докато се пипате нощем, се нарича Погнуса! Насирайте се от Страх и Погнуса сега, защото след малко ще усетите първия симптом на влизането в Армията - запек! Запек, копеленца - чист, невиждан запек - мога да се хвана на бас, че няма да посетите кенефа поне десет дни, колкото и да ядете и колкото да се напъвате. Стресът от Вида на Кенефите, от Старшината и Старите, които вият в тъмното - всичко това едва сега започва - започва първият ден от Службата, в който никой няма да спи. Първият ден от вашите 365 дни за вишисти и 547,5 дни за среднисти! Ако зависеше от мен щяхте да служите три години! Като едно време. И със Задръжка за всички, капути нещастни!

Слушай първа команда: Падни!

Казах “падни”, бомбе, не ме гледай през дебелите си лупи… Казах “падни”, нещастник!

Остави!

2.

...Регистрирам изпускане! Защо е нужно да се служи ли?! Някой да ме пита мене защо е нужно да се служи!!! Къв е смисъла ли?! Кой пита?! Който пита: газ! Газ, бегом до лавката и обратно докато не кажа да спреш, бухал! Ясно ли е! Бегомарш!

Къде се намирате бе, чифути! Много се обяснявате нещо - нужно е да се служи и точка! Който пита много ще го духа сополив - през цялата Служба казах! Нужно е да се служи - поради една изключително проста причина - ако ти, баща ти, и баща му - и така нататъка не служите и се скатавате като говна на пост - ние всички дето ни виждаш тука, и майка ти, и сестра ти, и гаджето включително в това число ще правиме свирки на турци с бради по три фута! Това ше ви го каже най-вече Доктора на Поделението.

Няма по-лоша войска от тая, дето е живяла в мирно време! Абе бомбенца, розови и нежни новобранци, ми вижте бе - всички покрай нас, по границата водат идеалните си малки войнички: гърци с турци, албанци със сърби, сърби с резняци, турци с кюрди и всички заедно се мразят. Мразят се, за да имат с кво да се занимават ли мислиш?!

9

Вижте кво ше ви кажа, бомбета - на тоя свят житието определя битието. Армията, нещастници, е концентриран израз на този свят - ако в света враговете ти са омешани между много хора и за говната, който се налага да ядеш все се намира някой да ти помага - в Армията нема такова нещо! Представи си - всеки в тоя живот (включително и майка ти) иска да те убие, да те съсипе, да те направи на кървав пестил и да те простре да съхнеш! Това дето сте го чели за хуманистичните работи просто не е верно - всеки гледа в тоя живот да те наебе на момента, в който си сваляш ципа да пикаш! Аха да пикаш и вече ти го вкарват! А камо ли на този свят човек да клекне без да се огледа - Както казва Доктора на Поделението: “Прави ше ви наебът, ей!”

Затова повтарям: всичко онова дето са ви турили в главата за разни хуманизми и за “спорта за един мирен свят” ще ви излезе през кура и през носа едновременно! Всеки води по няколко войни в тоя живот и всяка война си е негова! Не искам да чувам, че тая война дето ви я организират в Армията е наужким, не е нужна и не е вашта война - въдят се напоследък пацифисти на килограм - само и само да не служат Службата!

Просто, бомбета, вие не можете да приемете нещата насериозно! И ако някой от вас не знае - аз ще му кажа - това дето го държиш в тънката си като на пичка ръчичка - АК 47 - това нещо стреля и убива - като влезе оловото от едната страна прави дупка, може да се каже естетика има в тази дупка... Обаче като излиза от другата страна на главата не прави дупка, а отнася тила, част от кожата на гърба, поне едно ухо и целата фронтанела на черепа… Ясно ли е?! Тука, копеленца нещастни, нищо не е наужким, колкото и да изглежда така… И като дойдат турците с брадите по три фута и поискат да им правиш цял живот свирка - тогава ли ще се сетиш да питаш откъде и как стреля това нещо - дето си го държиш с два пръста като хуй след ебан...

Какво сте се разприказвали - прави едно! Атом отвсякъде! Падни! Пълзешком напред! Всички утре сутрин в пет и трийсе голи до кръста на плаца…Не ме интересува снег - мег, дъж - мъж… Ефрейтора: слушай моята команда! Четири километра марш на скок с пълно бойно (какво като са голи до кръста), патешко ходене два километра, всеки по шейсе лицеви… и сто и дваесе коремни… Кой казва, че патешкото ходене е забранено - искам ги потни и влажни за закуска!

3.

Между вас може да има много учени, хора дет са прочели повече книги от мене! Може и така да е… Само едно ше им кажем - ебем ви! Всички сте ми еднакви като пушечно месо, като песен на Виолент Фемес и Масиве Атак, така сте ми еднакви, както вие самите не можете да различите кравешко от говеждо месо - и говно! Ебем ви - всички сте ми еднакви! Вие, путки майни, знаете само едно - че армията е пълна с говнари! И тва е верно! Не може само да си представите колко е верно! И съм го казвал много пъти - как може новобранеца да уважава Армията като всички военни изглеждат, държат се и са абсолютни капути! Капути ли са?! Не чувам “тъй верно!”… Ами вижте примерно Доктора на Поделението - От кво е, от заплата ли е, от манталитет ли е, от простотия ли е - обаче като видиш шапкар - първото нещо което си мислиш е за продупчен капут, за смотан до костите си мозък, за череп пълен с гола вода, в която некой е повръщал с години! Военен - това звучи гордо друг път - звучи точно като професионален капут! Много малко военни приличат на войници, такива дето можеш да разчиташ на тях, че ще те защитат от турците като дойдат с брадите по три фута и ни карат да им праиме свирки… Именно затова, бухалчета, вие, не друг, трябва да поемете

10

отговорността - ако стане нещо - от 111 хиляди войника поне половината щикове да са си на местото, когато дойдат ония с брадите по три фута...

Ясно ли е?! Не чувам “тъй верно”! Продължавай да се обучаваш!

4.

Яжте лайна, бомбета! Аз много добре знам какво се говори за Армията в цивилния живот! В Цивила си разказвате страшни случки - че в Армията е като в Затвора и там ше ви бият до ебане и ще ви ебът до припадък! И тва е верно! Има Извращения в тая Армия и това си е!

Ебът ли ги войниците в Армията?! Ето това требва да се разясни на новобранеца - Докторът на Поделението е написал цела книга за това! А има ли такива случаи?! Има! Коскоджами ти танкист го хванали и го наебали някакви от КЕЧ-а! Войниче-българче му се изредили десет бивши циганета с криминално минало. Старите винаги ебат младите - или поне много им се ще. Ама с ебането шега не бива - не може двама стари да фанат млад войник и да го надуят с компресора - или поне не бива!

Аз обаче ше ви кажа друго - ебът тези, които дават да ги ебът! Армията, бомбенца, не променя характера - който си е влязъл лайно - ще си излезе още по-голямо лайно. Който е пич, се втвърдява и излиза още по-пич! В Армията мухъла се разваля, а желязото се калява - Как мож да му дадеш да те наебе, бе човек - нали и ти, и той имате достъпа до огнестрелно оръжие! Ми нали утре ше го застрелям, бе… Е тва е разликата между мъжа и жената - жената като я ебеш - тя вика: “обичам те!”… А нека мене някой да се опита да ме наебе… Ще го обичам ли?!!! - веднага го застрелвам както пожарникарско куче… Вижте, хората са страхливи, колкото и да им се ебе - просто не се давайте на Старите! И в Армията и в Цивила - никога не давайте на Старите дори и да си помислят за това… Ако обаче ви надушат що за жалки типове сте - пишете се вече наебани отвсякъде...

Човек трябва да има воля… Иначе страшната история от N-ското Поделение винаги ще бъде верна - хваща Стария едно бомбенце и още от началото го съсипва психически - това Доктора го нарича психическа зависимост със страхова невроза. Малко бой, шок и психо-атаки - и ето ти готов за секс новобранец. Като му каже Стария : “Бомбе, прави едно!”, новобранеца знае и му прави чикия. Като му каже “прави две!” - прави му свирка… “Прави три!” - това е команда да го наебат всички Стари от взвода. Така може да продължи през цялата Служба и дори накрая да се разделят със сълзи, разбираш ли… И на двамата накрая може да им стане приятно… Има го и това... Ами този дето дал да му наврат компресора отзад и да го подуят с увреждания! Това човек ли е?! Просто ако се наложи, човек трябва да се избира - или влизаш в затвора за убийство… или си с разкъсани от шланга дебели черва и други такива...

5.

Какъв си бе, другарю редник! Директор ли си, какъв си?! На къв се правиш?! Тука си за да опознаеш унижението, болката, съсипията, гнаста и мизерията! Армията е Учебното поле на Живота! По време на Службата като никъде другаде в тоя свят можеш да бъдеш от двете страни на барикадата - просто ставаш Стар след само в

11

месеца! И си връщаш веднага за всичко, нали! Връщаш и за обидите и за извращенията и за целуването на кенефния под и за боя, изяден в спалното и на други, определени за тази цел места… Връщаш, обаче както и на тебе са ти връщали - всичко връщаш на невиновните за твоето унижение, извращение, болка, гнус и мизерия! Връщаш на непознатите по-малки копеленца като тебе… Ако имаше поне един свестен войник в тая държава щеше хладнокръвно да запамети името и адреса на човека, на който има нещо да връща, да го намери след Службата и да му разтури живота… Това е най-нормалното нещо, това е отмъщение, нещастници, а не едните да съсипват другите и така от набор на набор, от урва на урва и от век на век - Падни! Прави “делфин”! Правиш “делфин” - като потна и хлъзгава риба ше пълзиш над креват, под креват и пак над креват, докато обереш мръсотията под тях… Най-обичам команда “изчезни като вятър” - често я казвам на жена ми… “Изчезни като вятър” - трябва много внимателно, с тихо подсвирване на уста, като имитираш ветър да се изнесете от помещението, където се намирате едновременно със Стария… Ясно ли е?! Свободни...сте!

6.

Гаджето ме чака на портала -

моли всеки срещнат офицер:

“Пусни Гошо (Пешо, Мишо) за минутка,

за да види що е путка!”

ой, китаро, чуй тъгата ми!

Я внимавай, мирно! Когато Обществото иска да накаже някого, винаги го лишава от ебане. Затворът и Армията и си приличат само по това нещо. И никой не знае това нарочно ли е така или случайно се е получило. Истината е, че всяка жена разваля дисциплината и е обект на спор. По време на Службата обаче вие ще се научите да цените сексуалната си свобода, ако ме разбирате кво искам да кажа… Всяка божа нощ като си легнете, и бомбета и Стари, настъпва един етап който Докторът на Поделението е нарекъл “Широко-Фантазионен Етап Преди Сън” (Ш.Ф.Е.П.С.). Ш.Ф.Е.П.С. е като КПП-то пред всяко Поделение, като ГСМ за осведомените и като Генщаб за всяка уважаваща себе си Армия. По време на Ш.Ф.Е.П.С. всички се правят на заспали, но никой не спи: всички колосват чаршафите с войнишката си рядка сперма! Като валяци ще се въртите в ужасноскърцащите си кревати (тип русенски) - бавно, тихо, с наместване на образ и картина, докато несменяния с месеци чаршаф се втвърди, опъне и на него, ако имате талант може да си направите кавър на “Великия Мастурбатор” на Салватор Дал… нали така беше?! Или Лопе де Вега беше?...

Единствената постоянна величина на глава от населението в Армията са чикиите… Ако съществуваше едно Всевиждащо Око, то щеше да се затвори от ужас виждайки кулминационния момент на Ш.Ф.Е.П.С., хиляди потулени и полуприкрити войнишки тела и пениси се гърчат и газират децата си като невидели женска ласка и докосване - което в техния случай си е точно така.

Каква заблуда за Командването само, а?! На всеки пост, пред складове с муниции и скривалища, пред караулното и пред Знамето, тайно от всички, всеки

12

войник си прави манипулации от ръкоблуден тип. Знам ви аз вас - всичките си ги правите и няма някой да е пропуснал!!! И то не с цел да се задоволите, а с тривиалната идея да оскверните с жалката си телесна течност всичко свято, което трябва да бъде пазено. И ние сме чели Фройд, не се подсмихвай в строя… да не ти взема колана, копелдак! Точно по Фройд е тая работа: Нещото, което трябва да бъде опазено от войника, след края на караулната смяна “де юре” изглежда опазено. Но “де факто”, ако потърсите следи от пот и семенна течност ще забележите, че нищо свято не е останало в нашата Армия. И то е защото тя доста прилича на затвор. Поне що се отнася до ебането и Широко-Фантазионния Етап Преди Сън (Ш.Ф.Е.П.С.)

По въпроса за чикиите слягаме точка. В Армията никой не говори за тях. От фантук фантатък - фантазирайте!

7.

Свободно! Повечето от вас за първи път едва тук, в Армията ще подхванат някаква работа. Много съм щастлив и доволен за вас - длъжен съм да кажа, че по-гадна работа от тази, която ще ви накарат да вършите в казармата няма и не може да има. Бъдете сигурни - когато се наложи да се копае канал, точно на вас ще ви се падне асфалта и ще счупите сто кирки, докато се стопите от пот. И докато започне да префърква първия сняг. Много съм доволен и мед ми капе на сърцето като се сетя за първото ви дежурство по кухня, което се нарича “работно”. Ше работите у Помиярника - там където се изсипват двете хиляди чинии за миене след всяко ядене! Сърцето ми рипа от радост като си ви представям в работни дрехи, които смърдят така, че най-добрите ви казармени другари - съседите по легло ви хващат и ви изхвърлят през прозореца на спалното. Отритнати и безчувствени отивате да спите пак там - в Помиярника, където подът не е ремонтиран от триесе години, в него мозайката се е изронила и от триесе години в шуплите, дупките и фугите на този под се събира вода. А в тази триесет годишна вода, също от триесе години лежи и се разтваря войнишка храна или поне парчета от нея. Утайката в тези дупки, шупли и фуги представлява зелено-кафява лигава пелена и се нарича “гнас”. Ако не знаете, това е една крайна форма на понятието “гнус”.

Е, та това искам да кажа - че ще ви се наложи да спите в гнаста. Гнаста собствено не мирише на гадно, а на нещо гадно, което отдавна вече се е развалило. Което е добре за вашия жалък и много отворен характер.

Скопявали ли сте прасета?! Не сте?! Бегомарш да скопявате! Косили ли сте трева, тесали ли сте плевели, събирали ли сте сено?! Бегом да го правите и да знаете че такава работа се полага само на вишисти с късмет. Защото има и друг вид работа за хора с две висши: запушило се е не кое да е, а отходния канал на цялото поделение и някой трябва да влезе и да го отпуши. Интересно защо това се случва на всеки набор - поне по два пъти. Ако Стария реши да си прави вино в туба, той ви кара да намачкате гроздето и да хвърлите чепките в кенефа като ги затъкнете добре с лайняния прът. После се оказва, че кенефа на батареята е запушен. Всички бомбета - ходомарш на долния етаж да отвъртат тапите, за да се направи разследване с какво е запушен кенефът. Вие много добре знаете с какво е запушен, но когато отвъртате тапите на долния етаж и истински, реални, застояли, човешки лайна се изсипят върху вас, всички бомбета ще бъдете учудени пред Командването. Защото трябва да се скатае Стария. А Големият отходен канал на цялото Поделение, където човек може да влезе целия, но

13

леко приведен, също така по някое време се запушва. Там има две положения - ако тъп влизаш, защото така са ти заповядали - заповедта е да влезеш до кръста в една не много течна течност, която си виждал само по филмите, но си бил сигурен, че е бутафория. В твоя случай не е бутафория, защото адски смърди - по това се познават истинските неща. Като си до гуша в тях и смърдят.

Ако си хитър пич обаче, преди да влезеш ще си поискаш пет дни домашна отпуска. Командването е благосклонно да раздава отпуски само когато има реални бойни действия и реални лайна. В случая печелиш от находчивост и имаш полза от най-отвратителните неща в този живот. На това, не забравяйте, ви е научила пак Армията. Интересно е само докато ползваш петте си дни и чукаш с кеф някоя путка, дали ще й признаеш как си спечелил тези твои пет дни свобода...

8.

Ако някой не знае, вече трябва да е запомнил - в Армията има военна тайна. Много военна тайна. И то такава, че могат да ви настръхнат всички косъми по тялото. Военната тайна може да бъде издадена на противника по много начини, но онзи начин по който ще я издадете вие, ще ви се случи само на вас. Просто ще бъдете на пост и страшно ще ви се досере. Такова досиране се случва на човек само един път в живота и то когато е на пост в Щаба през ноща, тоалетните (те са за офицери) са заключени и пред вас е блеснал лъскавия под на щабните коридори и просто няма къде да се изсерете. Това е пост N1, а напускането на всеки пост е пет години затвор по военните закони. Но животът и Армията са ви научили да се справяте във всяка ситуация. И понеже в момента имате Ситуация, просто си подавате задника през един от прозорците в коридора и като засрамена гаубица изтрясквате снаряда някъде в тъмното навън. Понеже сте културен войник и човек - намирате по кабинетите некаква хартия и се избърсвате с нея културно и малко гузно. Животът ви отново е хубав, защото вече знаете - може да е кофти в Армията, но да си в Армията и да ти се сере - това е няколко пъти по-кофти.

Което се оказва и вашата трагедия веднага на следващия ден. Изчезнал е свръхсекретен документ, на който са били дешифрирани, примерно, позивните на II-ра българска армия за стрелба към Одрин и Солун. Този документ наистина е свръхсекретен и вие си давате сметка за това със спокойствие. Докато не се разчува партенката, че точно с този документ (позивните) някой си е избърсал гъза и го е захвърлил в храстите.

Животът вече не е чудесен и лек. И то не само за вас. Военното контраразузнаване нарежда целия личен състав да се строи пред лечебницата, за да дава проби. Проби, не от къде да е, а от космите на задника. Щото докато сте се бърсали един косъм-издайник от задника ви се е залепил за омазаните хартишки, които (както вече и Врагът разбра) са суперсекретен документ. Просто вас ще ви разкрият по космите на задника ви - а в тях, както знаете, се съдържа повечето генетична информация на човека.

Така или иначе ще ви хванат - хубаво е да дадете проби от космите си на задника след като цялото поделение вече е дало. Не за друго, а защото Армията ви е направила философ и тъжен регистратор на живота. А да регистрирате такова нещо си струва - четиристотин епруветки с четиристотин криви мъжки косъма в тях. Косми от задника.

14

Сега вече се досещате защо Докторът на Поделението е такъв идиот.

9.

Вече сме приятели, май а?! Оправи строя! Всяко Поделение, момчета, си има свой Царски път - там откъдето се бяга. Защо бягат войниците?! Докторът на Поделението пак има свое решение на този въпрос - щото им е скучно. Скуката, такава, каквато ще я изпитате, болезнената, взривяващата скука, в която няма какво да правиш. Или всичко, което ти се прави е забранено. От такава скука човек се подува, става идиот, започва да фъфли и да не си уцелва устата с лъжицата. Войникът бяга, защото му е гот да си открадне часове свобода - да си я заслужи, да не го хванат и да измами системата, самата Армия. Когато войникът започне да бяга и вече не го хващат (често) - той вече може да се уволнява - повече от това в точно тази Армия той няма какво да научи.

Бяга се най-често до близкото село за Алкохол. Той е причина Старите да те признаят за пич и да престанат да се ебават с тебе. Който от бомбетата донесе една мешка с алкохол от селото без да го хванат - печели правото на бухалясване - ритуал, в който бухалчето става стар бухал, стар бик - въобще Стар! Ритуалът представлява да минеш през шпалира на Старите и всеки да те съсипе от бой с квото е хванал в ръце - с възглавници примерно, но и с лопати, кубинки, дръжки на брадви и прочие твърди предмети.

Бяга се защото гаджето ти се е наебало с друг. Това е най-неуважителната причина за едно бягство. За такова нещо аз пращам в затвора. Разбира се, че ще се наебе с друг. И при нея да си, тя пак ще си намери да се наебе с друг.

Бяга се също, защото в близост до всяко Поделение има по една ПеСеКа (Приснодева Селска Курва - обикновено се казва Дишка), с която половината от наличния състав осъществява сексуални контакти, а другата половина още не, защото не знае за нея. И тази Дишка е единственият начин да станеш близък със Старите и особено с Ефрейторите, ако изключим възможността да се сбиеш с тях (по-добре дъщеря - манекенка, отколкото син - ефрейтор).

Бяга се, защото не се издържа на простотията на себеподобните. В Армията, ако някой иска да те пита дали си имаш приятелка, той се изразява по армейски. А по армейски въпросът звучи така: “Имаш ли си путка?!”

Бяга се защото затворения човек има цел. И тя е да избяга. Нищо че ще го хванат. Бяга се за спорт, просто заради един дъх Цивилизация. Най-честите бягства са само на няколко метра от оградата - самият факт, че си извън Армията и Поделението вече те прави друг човек.

10.

Изправи се гора от стомана

насочете се бойни дула

насочете се в гневна закана

15

към Врага, който носи Война...

Никой да не мърда! И всички по спалните помещения!

Никой не иска Армия. Никой не иска Война. Обаче Война има. Не може без Война, както не може без жени, ебане, алкохол и американско кино. А Войната не може без Армия. Не може да си представите какво щастие е за всички ни, че имаме една отвратителна Армия, която не ни се налага да използваме в една чудесна Война.

И който се скатава от Войната и от Армията - той става жертва на себе си. Знам, че няма да го разберете сега, но един ден ще го усетите - онова нещо, което те кара да пееш в мирновременна обстановка - такова нещо откриваш, когато пееш заедно със още сто човека. А със сто човека ти се удава да пееш единствено в Поделението. Нито един от вас не може да пее добре, обаче понеже сте много, понеже се стараете и сте уверени, понеже краката ви отиват някъде и ви правят ритъм - песента, пичове, се получава. И от песента усещаш онази животинска гордост, че не си сам, че няма да се дадеш лесно и ако се наложи може да убиваш понеже- Понеже така се налага - както при всяка Война. Защото Армията е вашият малък, нужен, тренировъчен, имитиран Апокалипсис. Апокалипсис сега, като малка тренировка, в която си губите времето, за да може като дойде истинския Апокалипсис, като дойде отново времето за мъже - да сте мъже в оня смисъл, в който малко мъже го могат. В Армията ставаш мъж не защото вече си готов да посрещнеш Апокалипсиса утре, а защото по най-безопасния начин разбираш как изглежда той. Който не е минал оттам не само, че не е мъж, ами като му дадеш автомат започва да си играе на войници. Което винаги е едно взривоопасно упражнение за всяко едно Общество.

Понякога Апокалипсисът не идва с години и с поколения - той се появява в някакъв неведом цикъл - молете се да не се появи докато сте живи. Налага се да се молите.

Налага се да мразите и да пиете кръв от циците на Самотата, да се справяте и да се напъвате, да се страхувате и да плашите, да слушате Възхвала на простотията и да треперите от безсилие и ярост, от врява и безумство. Никога не сте си мислели с тийнейджърския си мозък, че има място, където всичко свързано с мисленето трябва да бъде предоставено на други. Трябва се да се подчините. Малко по-късно, сред хилядите случаи на подчинение и компромиси в твоя живот разбираш, че единствено първия път си е заслужавало да се подчиняваш. Пък и няма как.

Има, верно е - има неподозирани глупости, има ужас и загуба на време която никой не може да прости - обаче си заслужава. Понякога си заслужава материално, морално, физически и психически да паднеш толкова ниско, колкото не си и предполагал, че можеш - просто защото това е Светът, това е лайняния ви Живот, това е Война и това е Армия все пак. В тези четири неща няма победители. Има само оцелели.

==================================================================

THE BEATERS (битовото насилие)

елате в страната на Елинг Пелинг!

16

Не знаете кой е Елинг Пелинг?! Това е българският Стивън Кинг, който написа много отдавна първообраза на “Мизъри”. Това е една история за едно вързано в ярем и неможещо да стане впрегатно животно, рухнало на браздата. То умира в мъки, докато при него седи и с безпокойство го наблюдава неговия приятел, настойник и мъчител. Този автор също така написа и “Земя”, в която се разказва как един брат размазал с камък главата на другия си брат докато последният спял. Но за да не се разбере отсякъл голямо дърво и така го подсекъл, че дънерът да падне върху трупа и да го размаже още по-зрелищно, за да не си личи убийството, а да мине пред селото като нещастен случай.

Разказите на Елинг Пелинг са първите птици на едно ново явление, които са описани в не един или два труда (на последните им страници). В тях понякога има и елементи на неприятна еротика: примерно историята за онази млада жена с име на електрически калкулатор от сагата за “Гераците”. Тя хванала срамна болест от неверния си мъж и почнала да вехне, докато не паднала от един мост в един водопад през една мрачна нощ. Ужас! През това време мъжът й четял писмата на градската си любовница, която била сръбкиня и го наричала в тях “свиньо бугарска”. Обаче той се казвал Павел и се кефел на този начин на изразяване. Това е само един от върховете-примери за битовото насилие по тези земи и как то се е превърнало в литературна класика.

Така дори и най-страшните персонажи на трилърите начело с Фреди Крюгер могат да треперят от онези, които ще наричам за удобство “БИТЪРС”. Това са днешни хора у нас, наследници на страшните “ГЕРАЦИ”, чийто бит ги изкарва от равновесие. Когато това се случи, те откачат главите си от закачалката на Социума и правят това, което иска да снима всеки режисьор на истински ужаси.

Ето как много преди Стивън Кинг у нас исторически и литературно е поставено началото на един нов жанр, който никой няма да снима, защото човек не може да държи камера, докато повръща. Това са разказите за БИТЪРС по вестниците или т.нар.

битово насилие (ужаси)

Българската преса е роман на битовия ужас.

Ако България имаше своя Уес Крейвън, той просто щеше да чете вестници. И щеше да създава шедьоври не от типа Писък 1 и Писък 2, а щяха да се казват зловещо Младост 1 и 2, “Кошмари на ул. “Денкоглу”, Знам какво направи, когато пак спряха топлата вода (т.е. миналото лято)”.

Какво ще кажете за “Обеля” - трета част?! Наистина звучи адски битово и едновременно с това е едно заглавие пълно със сексуално насилие, дране на кожи и разпарчетосване на човешки тела. Да не говорим за “Подуене”.

Ние живеем в кошмар. Битовото насилие в тази страна е узаконено от слабите обществени институции, както и от вживотняването на БИТЪРСИТЕ. Защото по принцип БИТЪРСЪТ не е опасно животно, ако си седи в кочината и не напада другите. БИТЪРСЪТ е опасен само когато животът го е заливал с помията си в течение на десетилетия. Тогава той не издържа, подува се, почва да вони и се вживотнява.

17

Журналистите с удоволствие разказват за БИТЪРСИТЕ и за това, което се случва сред най-пустеещите пространства на тази страна. Не, това не са тъмните горски селца и антиутопичните панелни пейзажи. Най-пустото пространство между хората е разстоянието между тях.

В най-леката форма на Бит, човек просто се ядосва на бременната си жена, че не го пуска да пийне с приятели и пробива с юмрук картонената врата от велпапе на антрето. Това може да се случи на всеки. Ето ви обаче едни тежки примери за

хронични случаи на бит:

Първи случай на Бит

Подрастващ БИТЪР с вид на ангел вади джобно ножче и го забива в прасеца на мама. Тя пада ничком, а детето продължава да я ръчка със джобното ножче. На такива ножчета в тази страна им казват “чекийки”. И Фройдистки звучи, и по Едиповски. У нас всеки носи по една “чекийка” в джоба на панталона си. Но историята продължава! По стълбите се качва баба и се чуди какво става. Вижда мама и започва да бърше кръвта от лицето й. През това време детето-БИТЪР отива до другата стая, взима тесла и малка брадва. Връща се и удря клекналата си баба с теслата по тилната кост.

После я сече с малката брадва, докато баба спре да вика.

После малкия подрастващ БИТЪР, който е доказан не-психопат, отива в края на селото да лови риба.

Втори случай на Бит

На татко БИТЪР му става горещо. Пуфти и се опитва да си изстуди бира. Дете играе в гарсониера. Отнякъде е домъкнало сладолед. Топка сладолед пада върху косматия гръб на татко и той изкрещява. Не е смешно и детето тича навън на зигзаг, за да избегне ритниците на татко БИТЪР. На вратата татко се сблъсква с мама. Удря й един шамар и й казва да ходи да вземе студена бира от ъгъла. Тя изкрещява, че е много топло, а той й казва че ще си разкъса черния потник и ще се маане от тоа живот. Тя го напсува и добавя пожелание да се сплуе, дано. Дано да се сплуеш, казва тя, че ме пращаш за бира в тая горещина! И отсича категорично за пръв и последен път в живота си, че нема да хода за бира в таа жега. Лош опит. Не трябваше точно сега.

Татко е дебел, червен и пуфти. На татко му хрумва good idea - хваща с една ръка косата на мама и я води до ръба на хладилника, където й удря главата със скорост равна на пътя по времето. Детето гледа от вратата. Малкото му мозъче несъзнателно стига до извода, че винаги силата с която бият майка му, е правопропорционална на силата, с която тя бие него. Този път, обаче се случва друго. Майката, вече не-жива е натъпкана в празния, беден на бира хладилник. Татко БИТЪР отдавна е сложил катинар на хладилника (майката също пие много), който заключва. Заключва и отива за бира в жегата.

Трети случай на Бит

18

Училище пълно с бъдещи БИТЪРСИ (щото е трудово-възпитателно). И възпитател БИТЪР, за който се предполага, че насилва момичетата. Една абитуриентка от ТВУ го моли да бъде пусната до близкото село да си купи алкохол. Той не й дава. Същата сцена се повтаря след шест часа, когато абитуриентката отнякъде вече се е напила като истински БИТЪР и пак го моли да я пусне до селото за алкохол. Възпитателят пак не й дава. Забранява й, и я бие. Понякога обаче дори и най-големите и яки БИТЪРСИ си изпащат. Абитуриентката докопва остър инструмент и наръгва жестоко възпитателя. Така от един БИТЪР се ражда друг чрез просто делене. Абитуриентката после най-сетне успява да отиде до селото и да си купи алкохол. Тя вече е завършения пациент на пандемията Бит.

И трите случая са простички, но истински, извадени от вестник. И трите не са най-характерните, защото истинското и преобладаващо битово насилие в тази страна завършва без трупове. То е от друг тип и като всеки символ си има свой паметник. Паметникът представлява един старши лейтенант от Строителни войски, който кара жена си да му танцува кючек, докато той пие сам или с приятели. Понякога тя му отказва. Което за него е голям кеф, защото с това тя му дава повод да я пребие. След това продължава да пие - сам или с приятели.

Трите случая обаче си приличат по едно: ако разровите бита на тримата характерни БИТЪРСИ ще откриете една причина, която няма да ви прозвучи в началото много убедително. В бита и на тримата топлата вода е трудно постижимо явление. Тези хора рядко ползват топла вода - това има значение. Помислете още малко - в бита и на тримата тоалетната хартия е кът и те се бършат със силно смачкани вестници. Още един джокер - тоалетните на тези хора са мръсни, повечето са извън дома. Още джокери?! Ако сглобите пъзела на техния бит, поживеете година-две по техния начин, ще видите че наистина не трябва много, за да заприличате на тях.

Хората се възмущават от жестокостта, с която БИТЪРИТЕ реагират на околния свят. Тя е лесно обяснима. Ако те имаха пистолети, щяха да ги използват. Лошото е, че те не разполагат със скъпия за тях пистолет “Зигзауер” и се кълцат и бъхтят с какво сварят, докато кухничките им не заприличат на скотобойни. Когато битът в една къща е скапан, защо си мислите че ножовете ще са добре наточени?!

Ако такива хора можеха да си позволят скъп пистолети за екзекуция на съпругата си, те, разбира се, щяха да имат топла вода, тоалетна хартия, по-добри идеи за премахване на съпругата (и други битови екстри). А когато човек разполага с простичките минимални битови екстри, той нито нож, нито пистолет ще извади на ближния си. Освен ако не реши да му завиди и отнеме простичките минимални битови екстри.

Нека още малко профанираме - винаги е било ясно: у нас една голяма част от цялата простотия се дължи на неупотребата на тоалетна хартия. Когато човек живее зле, когато почне да се вживотнява - тогава около него започва със спиртен пламък да грее Аурата на Битовата Виоленция, която носи съвсем резонни отговори на трудни въпроси:

- Защо трябва да убия жена си?

19

- Защо трябва да намушкам с нож майка си?

- Каква беше причината да застрелям учителката? (при по-модерните)

БИТЪРСИТЕ имат готови отговори на тези въпроси и интелигентния човек ще разбере тяхната нормалност. Защото причини за битово насилие винаги има. Всеки нормален мъж все някога е искал да убие жена си след като я понаблюдава как тя пазарува, готви или си оставя четката за зъби върху тоалетната чиния. Но истината е, че обикновеният БИТЪР има отговори на тези въпроси само поради една причина: за да не се попита сам:

“Аз не трябва ли да се гръмна?!”

Е, това е много по-трудно. И затова БИТЪРЪТ е много опасно социално животно - като изпадне в афект може да изколи всички пред погледа си, но никога няма да се сети да се обеси сам. Пък и това решение все пак е и въпрос на личен избор, колкото и да не ни харесва.

БИТЪРСИТЕ СА СРЕД НАС

За вас БИТЪРСИТЕ живеят само на последната страница на вестника. Това обаче не е така. Обикновено те са много по-близо до вас, но вие ще го разберете когато вече е късно. БИТЪРСИТЕ са крехки същества, които се оказват винаги близки, роднини и съседи. БИТЪРСИТЕ имат и една неосъзната гоголевска мечта - да попаднат във вестника, преди да влязат в затвора. Е, тя поне им се сбъдва.

Колкото и да ви е криво, но вие все още живеете в страна където Битът ражда чудовища! В края на ХХ век, на това място, където живеете, все още е жив образа на двамата братя-БИТЪРИ, които се секат със секири! Те го правят заради наследство, заради синори, заради грънци, заради дебели циганки, заради реколта от тикви. Или просто ей така заради приятното усещане да държиш секира, когато си пиян. Тук не става дума за сериозни и много болни психопати! Тук наистина не става дума за измислени трагедии от типа “Пенсионер изнасили кокошка заради жена си”. БИТЪРСИТЕ са майстори на една друга трагедия. Трагедията на заразените, освирепелите и победените от бита. Това са агонизиращите битови хора, които разбират че желанията им няма да бъдат изпълнени, мечтите им винаги ще останат затворени от рамката на телевизора, а животът им е кофа с лайна, нахлупена така че да не виждат нищо.

Ето тези хора са хората, които хващат остра форма на Бит и сформират групата БИТЪРС.

БИТЪРСИТЕ СА ПРАВИ!

Прави са защото животът е толкова безсмислен, че каквото и да му се случи на човек (и добро и лошо), той винаги казва заклинанието: “ше-им-еба-майката...”. Става дума точно за хората покрай него. БИТЪРЪТ вижда с очите си как хората го подтискат, правят му номера, изхвърлят го през борда, мразят го (и го лъжат, че го обичат), чукат го и му изневеряват, побъркват го, а уж го забавляват. Кръгът от неща, за които му пука на човека - кръгът все повече се стеснява и се превръща в точката откъдето обикновено

20

следват Големите Взривове. Най-вече човекът го лъжат с пари, експлоатират го, обиждат го, учат го хем да бъде лош, хем да чувства, че не умее точно това. И най-вече го карат да се чувства малък. Във всеки човек дреме като червей по едно битърче, което с времето, колкото по-нещастен става човек, толкова червеят изяжда отвътре човека. И един ден за сценария на филма на битовия ужас е нужно просто чешмата в банята да капе. Само това е достатъчно БИТЪРЪТ да експлоатира и да залее с чужда кръв света около себе си. БИТЪРЪТ не е масов убиец, но някой ден ще се научи и ще еволюира.

Светът е устроен просто. Малкият човек е заложеният в основите пластичен експлозив на Обществото. Ако валякът на Обществото го мачка твърде силно, експлозивът гръмва така, че да изрони поне мазилката на мястото, където живеем. Мазилката у нас отдавна е паднала. А мястото където живеем е пренаселено с БИТЪРСИ. Повечето от тях си ги създаваме сами, ръчна изработка, и са частна собственост. Основното е, че те се чувстват зле и е много трудно да им се помогне.

По това ще ги познаете.

Защото Битът - това е болест и трябва да се внимава с него.

==================================================================

БеНеТе forever

БеНеТе е

Тъпа телевизия. Глупава и опасна. И единствена. Коментариите върху тези определения оставяме на идиотите ратуващи за естетизация и чистота на ефира. Тази телевизия не става за гледане - тя прилича на безкраен нощен блок по Канала с автор и режисьор Петко Радилов. Цялата е такава. И ако на финала на нощния блок все пак идват сериите на Плейбой, на финала на програмата, когато свършва денят в малкия град не идва нищо друго освен химна. Обаче днес денят в малкия град завършва по друг начин. Въведена е демокрация на копчето. Дистанционните управления меко и тихо цъкат след новините. Тази демокрация никого не трябва да притеснява.

Освен когато българите в Родопите и цяла Югоизточна България гледат турските сателитни програми. И в други части също биха гледали, ако хващаха турска телевизия. Тя е интересна.

Да, така е във малкия град.

БеНеТе е екран

на общественото лицемерие. Тя винаги е приличала на импресия от една безкрайна сватба, където всички знаят, че младоженецът чука тъщата в тоалетната. В същото време репортажно ни се предлага да видим духовата музика на оркестъра без име. И тичащите дечица с поувехналите цветя.

БеНеТе е геронтократична

21

система. Винаги са я ръководили корифейно бюрократизирани старчета, независимо от възрастта на Директора. БеНеТе е организацията с най-много торбички под очите. Тя е геронтокрация от най-висш посттоталитарен тип, където никога не е имало и няма да има деление на стари и млади. Защото само като минеш през полицая на входа и ти пораства брада. Брада бяла, от нерви, неразбории, интриги, интереси и елементарна тъпота. И старческо слабоумие. И проблематична ретроградност. И циментиран консерватизъм. И любопитско скудоумие.

Там има хора с 30 годишен стаж, които не могат да включат компютъра. Там похватът на Нери Терзиева при воденето на новините беше революция. Там в прайм-тайма е старческото предаване “Минаха години”, чиито водещ почина наскоро - бог да го прости. Пак там е Ласка Минчева, която вечно монтира Лили Иванова. Вечно с преливане на два кадъра.

БеНеТе е геронтократична (полу) ерекция

с неясно предназначение. Тонове стерилна телевизионна сперма се изливат в ефира без да доставят и грам удоволствие на милионите мозъци, а камо ли да оплождат и зачеват. Идеите, смешното, тъжното, журналистичното, телевизионното престават да се четат като минат през машината. Престават да се четат, защото машината всъщност е една голяма машина по съветски образец, с много копчета, лостове, ръчки и светещи червени лампи.

Машина, работеща с много бучене, сътресения и вибрации. В нея всичко е вързано на късо, доправяно на ръка, недомислено или пре-обмислено. Никой няма представа как точно работи машината - вижда се само от пръв поглед, че тя е занитена непоклатимо в Паркета на Обществото, и около нея се търкалят несъбрани от никого отрязани ръчички.

На конвейра на тази машина излиза нейният продукт. Едни му се радват - други не. В повечето случаи това са лошо стерилизирани и опаковани консерви с лайна.

БеНеТе е геронтократична (полу) ерекция на властта

по всяко време на политическото денонощие. Откакто съществува, националната телевизия предава славословия, добри новини и манифестации по отношение на всеки господин за един ден, замесен с нещо във властта и политиката. Има любимци и недотам долюбвани синове и дъщери, но към всички телевизията е добра и учтива. Добра и учтива като стара госпожа, която е родила и погребала всичките си деца, без нито един път да им се скара.

БеНеТе е енциклопедичен пример за конформизъм

За панорамно представяне на “винаги готовите” въпроси, отговори и лоботомично бла-бла. След което се питаш какво казаха всъщност тези хора. Калейдоскоп от неестествени “говорещи глави”, за които усещаш, че винаги им задават неверните въпроси, винаги си получават верните отговори и винаги нещо те притеснява. Нещо не е наред.

22

Никой няма да повярва, но БеНеТе е доброволно устроена по този начин. Легендите за червени и сини мобифони, които управляват телевизията щяха да родят Герои на Съпротивата, ако бяха верни. В системата генетично е заложена промяна на цвета, когато наоколо се сменят едно след друго червено, синьо, зелено или друг цвят. Когато стане горещо и напечено, по коридорите избиват нюансите на горещото и напеченото. През повечето време цветът на телевизията е цвят на дълбока черна нощ, в която никой за нищо не мисли, защото не знае как.

Сигурно поради тази причина всеки политически задник, бил той бял или черен, свестен или годен само за ритници, бива забърсван и целуван. Никой не се е отказал от тази чест, въпреки че всички се чувстват неудобно и повтарят, че чак пък толкоз няма нужда..

Волнонаемната организация анонимни войници от всички етажи на телевизията умират доста млади - след като са се оплакали от нерви, неразбиране, натиск отгоре и ядене на лайна. А нещата са естествени и близко до акъла. Просто който целува задници - яде лайна.

БеНеТе е геронтократична (полу) ерекция на властта със затихващи функции

По време на Великата Януарска Революция 1997-ма, БеНеТе чакаше да се разбере какво ще стане. Докато хората чакаха да разберат какво е станало от вечния спортен журналист, дежурен при всеки побой.

Нещо като Сашо Диков (примерно). След тази революция нещо се прекърши, скъса се и умря. БеНеТе вече не беше същата. И сателит да ползва, и европейски ефир да получи - някое радио пак ще бъде с един мобифон време преди нея на мястото на събитието. Стана ясно, че ако утре, недай Боже, Президентът се напие, спъне се по стълбите и си счупи врата, БеНеТе със сигурност ще бъде последна в обяснението и предпоследна в съобщението. Щото последно ще бъде Националното радио.

На едно такова място, където няма и помен от телевизия в общопознатия от учебниците смисъл - всичко се върши в нейно име.

Гонят се хора, падат предавания, тонове концепции се пишат за нови идеи, юристи цъкат с език, счетоводители цъкат с хронометрите и дирят под вола реклама - въобще кипи труд и дейност обществено полезна. Телевизия обаче не се получава поради приблизително 5 причини:

а) България е Страната на Строгите Келнери

Исторически е обусловено е българите да викат за помощ, когато ги обслужват. В кръчмата келнерът ти се тросва и направо ти казва какво да ядеш. Ако му се репчиш те изхвърля и бие. Ако го молиш да бъде учтив, ти казва че има и други кръчми и т.н.

И доколкото с примери е лесно да обясниш на смаяни чужденци, че България е Страната на Строгите Келнери, толкова е трудно да обясниш на българина, че телевизията, келнерът и проститутката са измислени, за да обслужват. Да ти правят кеф, дори и да не те харесват, да не те поучават, а да си заслужат бакшиша накрая.

23

Единственият довод и сила на днешната БеНеТе е монополът. Това, че не можеш да отидеш в друга такава българска кръчма и да си поръчаш каквото ти е на душата.

Телевизията в наши дни прилича на уличното момиче, което като вижда, че не може да ти го вдигне, се опитва поне да ти бъде майка. Да ти забранява чалгата, Рамбото, порното и кефа.

За всеки трябва да има парче от баницата. Ако зрителят иска чалга - разбира се, пускай чалгата, колкото и да я мразиш. Това е единственият начин да я контролираш. Ама зрителят иска Рамбо! Веднага три порции Рамбо и едно парче “Умирай трудно” от третата част, под плешката. Или пък зрителят иска публицистика! Може!

Всъщност кой е тоя зрител, я ми покажете един!

Покажете ми един честен и нормален зрител, който да иска (примерно) Гарелов в петък вечер, а не Чарли Чаплин, Чичолина или нещо друго. Някакъв друг вид хумор, както го наричат в БеНеТе.

б) Българската смяна на местата

Както навсякъде, така и в телевизията всеки върши нещо, което не може да прави. У нас това е умопомрачителната смяна на местата между хората, които трябва да правят телевизия и тези, които да оценяват телевизионния продукт. Вместо интелектуалците да представят концепции и с пот на челото да си заслужат бюджетите, те стоят на едно место и оценяват концепциите на предприемачи и дебил-бизнесмени, които си мислят, че телевизията е легендарната страна Бразилия, където поне един милион хора ходят с бели панталони (според един герой, който знаеше какво върши).

Системата е следната:

Човекът с парите пише концепция, за да му я хареса този дето всъщност трябва да му я напише (и ще я напише по добре, ако реши). Този, дето трябва да напише концепцията, я взима и оценява, дали това ще бъде едно печелившо, естетско и интересно предаване. Проста работа - бизнесът твори, творците преценяват шансовете за бизнес.

Какво нещо! Продуцентите на “Бразди” от завода за фуражомелки в Лясковец ще трябва да напишат концепция. А концепцията за “Бразди”, написана от пичовете с фуражомелките да се оценява (примерно) от културолога Георги Лозанов! Нещо такова.

Интелектуалците са особена популация насекоми по коридорите на властта (политиката), от която хората с пари (бизнеса) получават едно приятно усещане за уют и домашна атмосфера. Те са на място, където не трябва да бъдат и без да искат - спират прогреса, който, както знаем от общообразователните програми, се крепи на метода на пробите и грешките. Затова:

Изгонете интелектуалците от храма!

24

Резултатите ще бъдат потресаващо лесни и положителни, ако на тяхно място се постави най-тъпият мениджър. Особено ако някой успее да впрегне мениджъра не да богатее, а да оре.

в) Балканското “породнинство” и поебанство”

От времето на Славков (славни времена) да си телевизионен работник е особен вид оксиморон и аристократична титла. Ако в държавата всички са братовчеди, то в БеНеТе са и братя, и сестри, и инцести. Телевизионната длъжност се наследява и пренаследява, въпреки нищожното заплащане и недоволството от въртенето на телевизионната месомелачка. По роднинство сигурно е нормално да има продължение на традицията, приемственост и взаимопомощ. Но освен по роднинство, има и други традиции, за които е най-удобна сръбската дума “поебанство”. Такива работи дай Боже всекиму, обаче защо е нужно, ако (примерно) Люба Кулезич и Владо Даверов преспиват заедно, от това да се получава цяло едно телевизионно предаване?!

Имало е и винаги ще има хора с такива възможности, че да уредят цялото си семейство и свитата си любовници по редакциите. За някои от тях е съвсем нормално да направят кариера. Системата е всеки срещу всеки. Интригата продължава без дори някой да се интересува от резултата - режисьори чукат актриси, оператори - гримьорки, гримьорите - тонрежисьорки, а тонрежисьорите чукат осветители (примерно).

От всичкото това вътрешноведомствено чукане или от нещо друго, нещата, които произвежда телевизията, са белязани със знака на някаква истинска тайнствена вътрешноведомственост. За разлика от нормалната телевизионна организация БеНеТе е интровертна система, с вътрешни правила, със свои хора, със свой жаргон, с вътрешноведомствени трагедии и вътрешноведомствен хумор. И всичко щеше да е нормално, ако това не избиваше на екрана. Както казват майсторите на шпаклованите тавани: “Не се забелязва, ама си личи!”

г) БеНеТе изяжда децата си

и с това свършват всичките й прилики с революцията и започват приликите с Авгиевите обори. Тя не търпи компромиси. Всяка добра идея минала през етажите на БНТ, дори да започне да се развива, минава през творческата и културната цедка на рецензиите. Ре-цензията, в смисъла, в който се провежда това действие, е реална двойна неписана цензура - политическа и естетска. И след като в нашата прекрасна страна и ужасна държава всичко е само политика и ругатни - от всичкото телевизионно начинание остават любезните обръщения и прогнозата за времето.

Така идва вицът: Дошъл Доналд Тръмп на Сан Стефано 29 с концепция за глобалното сателитно развитие на БеНеТе. Влязъл в стаята на Ръководството и се забавил доста. След като се разбрал Доналд Тръмп с Ръководството, оттам излязъл само патока Доналд, и то в три съкратени серии, след късните новини.

Ужасното в тясноспециализирания виц е, че с добри намерения и заради вечния компромис предаванията (новите) попадат в омагьосан кръг. Ако не го промениш - ще го спрат. Ако го промениш по указанията става толкова тъпо, че един ден те вика

25

самото Ръководството и ти казва, че отпадаш от програмната схема поради “слаби художествени достойнства”. Честито! Бъди един от нас! Стани хъш!

д) хората, които могат да правят телевизия си траят

А те се броят на пръстите на невнимателен стругар - Кеворк, Митко Станчев от Невадата и момчетата от “Ку-Ку”-то. Всички те, които могат да го правят, са били и са обект на всенародна любов и журналистическо внимание. И същевременно трайна и учтива омраза от страна на интелектуалци, ръководства и прочие телевизионна гмеж, привлечена от дискретния чар на телевизията. Дискретен чар, които в крайна сметка се състои от много бачкане и безсънни нощи, много слава и чукане, много пари и много харчове, много цигари и алкохол. И малко горчивост, че с това занимание не е толкоз лесно да избягаш оттатък - просто тук се говори на български и само тук може да се прави българска национална телевизия.

В края: Прогноза за времето:

Утре и в следващите три дни чудо не се очаква. Слънцето ще изгрява на определените за тази цел места и ще залязва където е указано. А нещата ще увяхват така - без трите дни на чудото, което ги крепи.

Някой ден телевизията ще стане място, където ако си човек, способен да живееш, ще прекарваш чудесно. Ако не прекарваш чудесно, значи - пак си способен да живееш. Но просто не си човек.

Някой ден крайниците на човека ще закърнеят и на тяхно място ще стърчат имплантирани дистанционни управления.

Някой ден с тях всеки човек по свой вкус ще си управлява една глобална, интерактивна, егоистична, избирателно сугестивна, хиперсетивна и емблематична ПАНАВИЗИЯ.

Панавизия като пандемия, като modus vivendi, като кеф, като голяма нужда, като секс, като майка и баща, като Чук и Гек, като Хензел и Гретел, като...

Като каквото си избереш. Само натисни копчето.

==================================================================

BG-ЕЛИТ

“... у прабългарите стоял един обичай, непознат у никой друг народ:

"Един арабски писател, Ибн Фадлан разказва, че когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и ум, българите казвали, че повече му приличало да служи на Бога. И поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите надарени люде произтичал у прабългарите от вярването им че Бог се нуждае от подобни избранници, за да управлява чрез тях света...”

26

из “История на българския народ”

Петър Мутафчиев, 1943 г., с. 89, БАН

В задния двор на Добре Подредения Стар Свят, малко под капещия свод на Континенталната клоака, заврян в тестисите на Европата, седи един неизвестен малък хартиен човек (направен от книжни пари) и пуска сапунени клъбца слава. А тези, които наследиха обесените по дърветата “надарени люде”, потомците на избитата няколко пъти Аристокрация днес са клекнали неудобно вътре в тези клъбца от слава и почукват по меките им стени в опит да контактуват с останалия свят. Те са една нова религия. Те са светския живот на нацията. Те са Братството на хай-лайфа по време на чума. Те са и Сектата на Елита от Последния ден.

За елита, светския живот и хай-лайфа е чудесно да се говори по Коледа. Ордите вдебелени и вдебилени коктейлни пичове и тъпи путки, организиращи панаира на суетата в забравената от бога махала на Световното село, са изключително рядък медицински случай. Човешкият елит в тази страна прилича на задръстена обществена тоалетна, на която й трябва един здрав прът: едно, да се отпуши и прокара Общественото лайно, и второ, за да може лайняната пръчка да стане по принцип символа на хай-лайфа. Когато трябва да се пише за нашия елит, първото нещо което му хрумва на човек е материал за трикраките недомислени от урбанистично-рустикалната ни среда бездомни псета. А второто, което нормалният човек е длъжен да направи, е да се изправи пред сектантското сборище на Елита от Последния ден и да изкрещи звучно и популистки:

ебем ви!

Елитът на една страна по принцип е класацията в нравите, отношенията и човешката изява на Точно Това Общество. Той не е класация на интелекти и лични характери. Предполагам че обидените по-долу хора са страшно добри като човеци в душата си и сърцето си. Проблемът е когато една личност от кастата на водачите стане причина за заблудата на хиляди последователи - оттам страдат всички. Защото това е майката на Общественото лицемерие и оттам Обществения неуспех. Класацията на известните хора у нас е изключително субективна, поради простата причина че проблем с българския хай-лайф няма. Защото няма хай-лайф. Има просто едни обидни за нацията лицемерни капути, които си играят на Аристокрация.

В т. нар. Обществен живот щъкат какви ли не видове и подвидове, които за по-голяма яснота трябва да бъдат разделени на две части. Класацията на известните хора у нас започва от едно фиктивно разделение - ние имаме

кухненски елит и булеварден елит

Кухненският елит е съставен от по-неизвестните имена с по-големите претенции и по-малките възможности.

Типичен пример за кухненски елит със затихващи функции са примерно редакциите на вестниците Стършел и Култура. Но ако те нямат някакво особено

27

значение за формирането на общественото мнение, то голямата тъга идва от това, че към кухненския елит спада най-многобройната квазиелитарна прослойка у нас. Това са

духовните водачи - чикиджиите

Тази страна е пълна с хора, които се самонаричат духовни водачи и най-паче “интелектуалци”. Интелектуалец е най-изтъпялата и лишена от смисъл дума в българския език. Никой не знае какви животни са интелектуалците. За тях се чува и усеща, когато някой им предложи да вземат позиция. И тогава те се изпускат - изпускането като акт на върховна смелост в обикновените неща, като философия на кухотата при добра акустика или като обикновена пръдня. За неща на които човек просто трябва да изпсува или да убие, интелектуалците разсъждават дали и как е възможно това. Във всеки техен акт блести нищоказването, дупеблизането, държането цял живот на оная си работа в ръце и едновременно с това плах опит за дефиниране на позиция и културен автоимидж. Т.нар. интелектуална среда е захранена в миналото от лабораторията на партийно-кастовите нужди. Тя е израснала като проститутка, на която са плащали добре, но сега няма кого да обслужва. Визията на интелектуалеца е зле облечен и добре нахранен човек, който е женен за актриса, която от своя страна се чука с братовчедите си. Което е истинското бреме на интелектуалеца (като изключим изкофтения алкохол, дребните вътрешноведомствени интриги и прочие неинтересни лайна).

Единственият шанс на нацията е да чака тази среда да измре.

Тези гьобелсови мисли са доведени от културното отчаяние на отделния индивид - пресата, медиите и журналистите са зациклили в инерцията да ухажват вече насиращите се интелектуални старци. А старците не направиха и не правят нищо. Българите тайно ги е срам, че след 1989 година нито един от мозъците на тази страна не извади апокрифна книга, плаче им се на българите че нямат Михник, Йонеско и Хавел, мечтаят си българите за Сахаров и Солженицин. Или поне Набоков, а?!

На масата в кухнята на обществено-чикиджийско-духовната елит-пирамида седят най-наакани писателите. Това са

хората, които направиха българската литература да прилича на стерилна крава:

Марко Семов, Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Владо Даверов, Евтим Евтимов, Илинда Маркова, Блага Димитрова и всички останали знайни и незнайни литературни трегери в срутващата се къща на казионното писане.

До вчера в този списък щеше да подхожда и на Големия Дамян П. Дамянов. Днес той не е там не защото е голям поет. Че той е голям поет и човек никой няма да отрече, но и няма да се интересува от това. Днес него го налягат мизантропични мисли за евтаназия и за това, че е лъгал. Той е единствения от сивата лицемерна сволоч на литературните украсители, на който му е мъчно за така прекарания живот. Той е честен.

28

Топло ти става на сърцето когато се сетиш че има и други, които не са маскари. Хората, които написаха Нещо в последните дни са Хайтов и Радичков. Още един път за критерия - няма значение дали Хайтов се е снимал с отрязани партизански глави и дали сам си е писал “Мъжките времена”. На кой му пука, че Радичков е ортодоксален комунист - тия двамата просто написаха интересни и нелицемерни неща. Могат в края на века да са спокойни и чисти като светци. Или поне като Георги Марков и Борис Априлов, бог са ги прости.

Динозаврите са изчезнали защото са снасяли запъртъци, от които никой не се е излюпвал. Някой ден кухненския елит на тази страна ще изчезне като динозаврите, заради ледниковия период в икономиката. Икономическият студ ще стори същото и с безплодните литературни и духовни динозаври, който още дълго време ще мастурбират в общественото пространство и ще пръскат семето си в лицата на няколко млади поетеси и стотина възрастни жени.

А от тях ще остане скорошната реплика на Андрей Пантев в “Стандарт”: “Единственото ми качество като интелигент е това, че съм ничий.”

Верно е - интелигентът е ничий. И независим - в оня смисъл.

Но когато едни хора не са важни няма какво да се пише много за тях. Догажда му се на човек и от това, че колкото повече пишеш за тях, толкова повече доскучаваш като тях. Константин Коцев просто е казал истината с две думи: “Тези хора се държат така, сякаш не серат. И като пръднат през гъза им излитат пеперуди...”

Много по-интересен и важен е другият панаир на суетата, врявата и безумството на

булевардния елит.

Светски личности като Агент Тенев и Евгений Минчев са докарвали у не един човек позиви за повръщане или поне лек запек. Не е нужно да го познавате добре, за да разберете, че Агента винаги говори едно и също - за пурите, усукани върху бедрото на девствена мулатка. А Минчев спонтанно и хрисимо говори за познанствата си с испански посланици и за ордена на Фруктиерата. Ни да го биеш, ни да го връзваш кавалера на Фруктиерата - толкова нелепо е светското му държане, че понякога направо ти става жал, когато на улицата му подвикват: “Ей, ватман, ела да ми духаш!”

Както и при духовните водачи от кухнята на елитарното общество, така и при булевардния елит критерият за “звезда” е единствено това какво правиш и дали го правиш добре - без отпратки към интелекта и характера на личността. За азбучен пример може да бъде даден Ути Бъчваров - това е някакъв готин пич, който ходи на лов, забърква манджи и се държи нормално пред камера. Едновременно в това в живота пие като мъж, псува колкото трябва и се държи естествено. Ути, обаче е азбучен пример за нормална звезда от наш калибър именно заради най-важното нещо - самоиронията.

Всяка една обществена личност, която се приеме твърде насериозно и е лишена от самоирония, се обрича да умре мъчително попадайки в лапите на журналистите и папараците. Елитът в нормалното общество знае, че зависи от това как ще го изтипосат

29

журналистите. Журналистите в нормалното общество пък знаят че са “вся власть советам” и работят много за да изложат звездите - това означава много пари, които са важни.

У нас за пореден път нещата са наобратно. По коктейли, светски седянки и елитарни вечеринки има страшно много журналисти. Тези сборища са екран на общественото двуличие - там се вижда коя госпожа кого ще наебе тази вечер, кой телеводещ повръща направо на килима, кой бизнесмен яде като прасе и дори не повръща, и кой друг един господин иска да чука нищо неподозиращия младеж на бара. Но журналистите си траят за всичките тези сцени на величие и падение защото са продажни идиоти, които не съзнават властта и силата си. Навсякъде по света елитът се създава и ръководи от жълтата преса, докато у нас жълтата преса се ръководи от сандвичите, панираните октоподени пипала и това, дали има още сьомга на шведската маса.

Жълтата преса е един от боговете на булевардния елит, който у нас е разпънат между мокрия и сухия бар, а в краката и дланите му са забити клечките от недоядените коктейлни хапки. Жълтата преса не се рови в личния живот на Известните Гейове и Популярните Бандити не от уважение към правото им на личен живот, а от непрофесионализъм, инерция и страх за жалката журналистическа кожа.

Жълтата преса не говори истината

и е скучна като лош порно роман, в който читателят трябва сам да се сеща какво се случва. В този порно роман никога няма да се кажат истини като това че (примерно!) Лили Иванова е баба, Георги Христов е надут и скучен, дует Ритон са си изпяли песента, оня от “Трик” си е боядисал косата като скункс, Росица Кирилова няма цици, Тодор Колев пък има торбички под очите, Къци е нисък и нахален, Дим Дуков има лошо наредени зъби, а Маруис Куркински се държи особено. И доколкото последните двама нямат комплекси и не им пука какво се говори за тях, останалите няма да преживеят нито една отрицателна квалификация по свой адрес и ще се обидят на госпожа Журналистика завинаги. Което издава лош вкус - лошият вкус на скуката в устата на т.нар. почитатели, драги зрители и прочие.

Пресата не създава коректив за интересно и неинтересно, за елит и парвенющина - тя пише добро и само добро. Сещам се за един певец, за когото чета само когато издава албум и когато катастрофира.

За по-лесно Жълтата преса с лека ръка лансира Големите недоразумения на българския елит. Това са Фолк-звездите и Политиците. Субекти като Луна, Месечина, Сашка, Прашка, Райко Кирилов, Румяна, Подмяна, Еkстра Слива и въобще звездата на фолка - Дива Миризлива са реминисценция на елита от родовообщинния строй, когато жената с най-големите цици са я надупвали пред всички и са я карали да не мърда, за да могат децата на племето да осъзнаят сексуалността си. За тях и за политиците, Мао Дзе Дун се е изказал най-добре:

“Чувството на класова принадлежност е психическа характеристика. Затова чувството на принадлежност към по-висша класа е психическо отклонение...”

30

Ако в елита на тази страна един ден започнат да преобладават фолкърите, аз лично ще гласувам за Министерски съвет съставен от четири човека - четирите човека на “Хиподил”. Тия момчета наистина носят в ръцете си лайна, с които да замерват. И се държат нормално в ненормалната ни среда, докато всички останали на върха на обществената пирамида носят памперсите си без въобще да ги сменят. В официални интервюта на върха на пирамидата се говори за любовта, творчески планове, завистта на хората, и че личното щастие се крепи на съпружеската вярност.

Абсолютната характерна черта на целокупния български елит е, че страда от завистта на хората и обича половинката си (има го във всяко интервю). И това го казва естрадната звезда ХХL, на която единственото нещо заради което можеш да завидиш е гьонската й тъпота. Или може би завистта идва от това че е била наебана от половин София направо върху стъпалата на музикалната си кариера.

Е, тогава вече ти става жал. Жал не за нейното лицемерие - то е задължително. А за това няма ли поне един път българска звезда да се отпусне и да каже нещо интересно в поне едно интервю.

И пак, понеже не всички са маскари, добре е да се зарадваме с поне две-три имена за които си струва да се говори. Камен и Слави.

Двамата, колкото и да се мразят, си остават идолите на двата типа ново поколение -

поколението Metropolis-Егоист

и поколението Балканто-Underground.

Двете поколения адски си приличат и се преливат, съдържайки в себе си две страшно силни желания: първото, да не живеем вече в задния двор под тестисите на Европата; и второто - да запазим неуравновесената си люта и силово-чаровна автентичност.

А доколкото женският ни елит е пълен със семпли разочарования, за Жени Калканджиева целият екип на списанието може да гласува с две ръце. Дори с особеното мнение на карбовски, че забравя да плаща на хората, с които работи. Сигурно проблемът идва от това, че нейният живот и публична изява леко прилича на приказката за Пепеляшка.

Най-големият парадокс на българския елит е, че в него със собствена светлина наистина блестят футболистите. Неуки или неосведомени - те се държат нормално уверено, имат проблясъци в интервютата си и знаят колко струват. На това ги научи чужбината и безспорната им изява. От тях снобите трябва да научат, че елитаризмът е на една ръка разстояние от Стоичковата псувня и чудесната небръсната мутра на Трифон Иванов. Всичко е въпрос на честна изява.

Хората, чийто предци бесеха по дърветата “надарените си люде” видяха резултата - днешните надарени люде са семплото недоразумение на силното желание за Аристокрация и слабата нишка на Благородство в кръвта ни. Хората след време ще

31

научат, че Елитът на Точно Това Общество ще дойде от интелекта и забогатяването на Свободните, Независимите и Необременените.

А дотогава сектата на Елита от Последния ден ще продължава да бъде тържество на агресивната посредственост. Вместо да се смири, да се помоли за себе си, и да поздрави с думите:

Ave, Caesare, morituri te salutant...

Защото елитът от последните дни на Обществото трябва да бъде и негов гладиатор.

==================================================================

ВСИЧКАТА ПАРА - В СВИРКАТА!

една журналистическа студия, разследване - анализ от Слепия Пю - колекционер на свирки, бибитки и тутурутки. Посвещава се на най-освиркваните мъже в страната.

Чада мои!

Спомнете си Острова на съкровищата! Спомнете си Израел Хендс и неговата притча за самоупотребата! Спомнете си стария Бенджамин Скот Гън за двете липи отпред и едната отзад, които липи мъжът трябва да забива в жаравата на неутолимата секуална лакомия у жената.

В дните след Великата футболна депресия 98, когато паднахме от Нигерия пак, или както му викат - от онези “Единайсет Маймуни без Брус Уилис” - аз, Слепия Пю ще ви оведря с една притча за свирката. Притча не за бибитката и тутурутката, които са социалният израз на фелациото, а наистина и честно за Свирката - самата тя.

Има огромна разлика между трите неща, защото в еволюцията на психо-сексуалната техника за едни е останала истинската свирка, направена със съпричастие и любов, за други - обикновената бибитка направена по целесъобразност, за трети - тутурутката, която винаги е представлявала свирка по задължение, примерно в държавната администрация по релацията “шеф-секретар(ка)”.

Защото през луните на Световния футбол ние всички

скришом празнувахме Месеца на Свирката! Нека споделим интимните си тайни: мъжете трябва да признаят, че не им оставаше и секунда за нормален секс и единственото съприкосновение, което разрешаваха на жените си, беше малко да ги посмучат на определени места. Защото отдавна се знае и децата вече разбраха:

редовното ебане е хамалска работа. От американските филми е ясно, че най-хубавата любов е тази любов, която се извършва с най-малко думи, никакви пари, без

32

усилие, без умисъл и обикновено е в унисекс-тоалетната на бензиностанция в средата на Средния Запад. В този смисъл свирката е квинтесенция на сексуалния мързел! Еманация на сексуалната всеотдайност! Тя е концентрираната утайка на сексуалното развитие при обикновената жена, която трябва да бъде разклатена психически до достигането на ново състояние на стабилност. Това състояние на стабилност е едностранното удоволствие, мъжкото изливане, Авторитарния Оргазъм! Няма ги онези смешни движения, които ужасяват аристократизма на мъжете в полова зрялост! Няма го убийственото желание познато при несъвършените индивиди: желанието “да свършим заедно”! Няма я онази сделка между половете, която е причина за повечето полови нещастия и венерически болести по континентите.

Свирката е чуден атавизъм, който освен по времето на Световния Футбол се среща и сред природата. Всички любители на природата са я срещали при бозайници, птици, дори насекоми и други още по малки живини. Лично аз, Слепият Пю, познавах един велик мъж, който не можеше да понесе трагедията, че неговата свирка зависи от някой друг: от неговата жена, oт чужда жена или от мъж. Този човек усърдно и денонощно изпробваше върху себе си един особен вид авто-акробатика, шпагат с идеална цел. Шпагат, който да му позволи да постигне Евереста на егоцентризма и Марианската падина на нарцисизма - автоминета. Нещо, което домашните любимци често практикуват на публични места. В такъв момент умилени жени на средна възраст хокат кученцето си да не си лапа пишката пред други хора.

Ето как свирката става форма на интелектуално подчинение.

Великият театрален сюжет от войната между половете винаги съдържа в себе си поне едно фелацио направено от Председателката на Световния Феминистки съюз (към ООН) на обикновен продавач на хот-дог (към края на работния ден). С акта на това фелацио Мъжът наистина подчинява докрай Жената. Но оттук нататък следва неговото падение (ако свирката е хубава), той дава мило и драго тя да се повтори. Защото, за разлика от ординерния секс и най-лошата свирка има своя чар и неповторимост. Усърдната девственица, която ползва неумело своите знания от единствения невнимателно гледан порнофилм, трябва да бъде поощрявана и обучавана. В това обучение има и нещо тъжно за мъжа. В деня, в който тя е направила мъжа зависим от Нейната Свирка - тя го напуска. Оставя го абстинентен, треперещ и облян в студена пот, разбрал, че неговото обучение ще служи на Някой Друг, а той ще кара както му падне - в самота и на свирки от втора ръка.

Неведоми са пътищата на свирката. Ако след хиляда години науката разгадае човешкия мозък, ще й трябват още толкова, за да бъде анализиран и женският мозък, и как той стига до идеята за съпричастие от такъв тип. Точно този тип съпричастие: естетически неиздържан, унизително-подчинителен и дразнещ носоглътката. Ако Слепият Пю трябваше да направи и една единствена свирка - на часа щеше да загуби не само зъркелите си, а и достойнството и самоуважението си. За всички нас ще остане тайна, как жените направили най-много свирки в живота си, са с най-голямо самочувствие и без нито грам загубено достойнство. То и с някои мъже си е така.

Фелациото - повод за запознанство и наличие на хардуерен спомен. Преди години, когато нравите не бяха свалили бродираните си с лозунги кюлоти, за свирки не можеше и дума да става. В Модерното общество днес е културно мъжът да попита партньорката си как се казва, дори и това да е на сутринта! Дори и тя да се казва,

33

примерно, Роберт. Истинско опознаване обаче се получава след момента “ала франга”, който трябва да дойде без кандърми и специални послания. Само едно поколение назад хората се опознаваха на ръба на кревата - днес се срещат още на ръба на панталона. Да не се казвам Слепия Пю, ако през следващия век не бъде изобретена “Система за електронно впръскване на универсална семенна течност” (С.Е.В.У.С.Т.), с която жените ще започват деня си малко преди миенето на зъбите си и след обичайната гаргара.

Малко са нещата в този живот, които се помнят докрай. Позитивните и негативните емоции се борят за място в съзнанието на всеки един от нас. Споменът за първата свирка е единствения контрапункт на двете загуби от Нигерия в рамките на четири години. Поне за мен, Слепия Пю, е така - за да ми се махне от очите танцуващия в нашата врата черен негър Йекини, веднага се опитвам да си спомня едно лозе до плажа на 1988-ма и една жена, която, разбира се, се казва Мария. Просто съвременният мъж не може да помни всички жени от въртележката, наречена “съвместен полов живот”. Мъжете в края на века са обхванати от неизвестната досега безпаметност и дори амнезия, наречена “деменция вагиналис”. Вместо нормалния въпрос, къде си виждал усмихващата се отсреща жена, мъжът изпада в конфузно светско объркване и си задава въпроса: “Че съм я виждал - виждал съм я! Обаче дали спах с нея... и кво стана тогава... не си спомням...” Ако питате Слепия Пю, в такъв момент нещата се решават с опипване на почвата и изстрели напосоки.

Ако обаче жената те е накарала да викаш от кеф, ако след нейната свирка диоптрите са ти станали с един повече, ако споменът за това те кара да ядеш чаши и друга посуда - как ще забравиш такава жена?!

Свирката е основната разлика между мъжа и жената!

Ако вземем два примерни персонажа: мистър Фил Ацио и госпожица Кони Лингвус от Кони Айлънд - те са различни само в едно: За да осъществи какъвто и да е контакт с Кони, мистър Фил трябва да й обръща внимание в един определен период от време. Чак след като всеотдайно е раздавал внимание, мистър Фил Ацио получава право да й достави удоволствие, както и тя на него. Просто госпожица Кони Лингвус няма да ви даде да я излижете, ако преди това не сте й говорили за нови гумени ботуши, звезди, кино, нови гумени ботуши, коли, перли и диаманти, политика и насилие. И нови гумени ботуши, защото единствено това може да си позволите да й подарите. Ясно е: тя няма да ви пусне без нужното внимание. Просто нещата между мистър Фил Ацио и госпожица Кони Лингвус винаги са стояли по този начин.

И ако всичко, от което се нуждае един клитор е просто да му обърнете внимание, то при мъжете не е така. На истинския мъж жената може да не му обръща внимание цяла вечер. Може да не го забелязва въобще и лекичко да го напръска със слюнка докато говори пренебрежително за “мъжкия свят, в който са обречени да живеят жените”. Той ще изтрае всичко, ще изтърпи да го намажете като лайно по обувките си. Но ако му предложите свирка или дори обикновен секс: няма да откаже. И няма да си тръгне обиден, ако го насилите за една бърза свирка. Напротив - ще върви горд, осмукан и освиркан по градските улици, като всеки мъж, който е дал нещо на света и на който все му е останало нещо за следващия път.

Защото свирката е човещина и уют, светена вода за вкъщи, смъртоносно парче джаз, след което птиците падат от клоните. Тя е солта и пипера на безсмисленото

34

удоволствие, ножа, хляба и сиренето на контакта, кулинарията и аперитива на взаимността и спонтанното желание. Тя е онова, за което всички мечтаем: някой да се погрижи да не ни е толкова “все едно”.

За мен, Слепия Пю, ослепял от свирки, бибитки и тутурутки, едно винаги ще е ясно като белотата пред очите ми: човек и сляп да е, и полумъртъв да е - ако чува звука на свирката, значи все още е на терена и участва в играта. И от футбола вече знаем: до последната свирка, независимо от резултата - големите играчи си остават големи играчи.

P. S. A в аналите на Острова на съкровищата е записан образът на “the perfect woman”. Съвършената жена е онази жена, която изпитва оргазъм по време на свирка.

==================================================================

ЧАЛГАРИЯ!

ЧАЛГА Е! (пейте робини - Ред.)

Има едни велики дъвки “love is...” - с картинки и кратки послания за това какво е любовта. Те са добра алегория за нашето Общество. У нас обаче на хартишките на тези милиони дъвки пише друго. Пише “чалга е!”. Не с многоточие, а с удивителна.

Чалга е! След глагола “е” няма такива работи като послания и милиони варианти! Край на многоточията! Опитайте дъвките “chalga is!”. Те са еднакви като манифест (или хатихумаюн), сладки като парфе (или баклава), опиват като шампанско вино (или наргиле)! Опитайте дъвките “chalga is!”. Те приличат на онази деформирана част от пъпчетата върху огъващите се кореми на ханъмите! А вие всички искате да докоснете с език тези пъпчета, въпреки че в тях се събира мъхът от смисъла на живота! Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга - бъди чалга! Чалга е! Дъвчи и си купи още една!

Въпреки че никой в тази страна не очаква да има написано нещо след удивителната на “чалга е!”, аз ще ви допиша няколко такива дъвкови послания. Да започнем простичко, за да бъдем разбрани (и от тях):

ЧАЛГА Е! (едно езиково и музикално понятие)

На турски език “чал!” е заповедната форма на “свири!”. На цигански производната дума “шалджъ” вече е ъпгрейдната до “певец” или “касетофон”. На български означава определен вид музика, която слушат 93 процента от населението (НСИ, април 1999). Стотици изследователи и противници на чалгата (вкл. Каналето) твърдят, че след като чалгата е толкова разпространена, ние не трябва да я отричаме. Трябва да се съобразяваме с общия вкус, маниер и да търсим и да открием нещо важно, символично и народопсихологично. Или поне да я търпим.

Но няма да стане така! Проклети да сте! И триклети да сте, и пет-клети да сте, и седем-осем и да сте паднали! Да го духат всички, които мислят по този начин и да

35

ходят на Централна гара със Софи Маринова да правят свирки на случайно преминаващи турски конвои за Косово! Да се сплуят дано всички като един Кондьо и да оглупеят като Елвира Георгиева! Защото колкото повече:

А) едно НЕЩО е разпространено след много хора

Б) които ти говорят, че ТО е нещо нормално и

В) трябва да се съобразяваш с него,

толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ МУ ЗАМИСЪЛ!

Когато някой каже на вас, седемте жалки процента, че трябва да се съобразявате с 93% от населението на една страна, това е поличба. Трябва бързо да си съберете багажа и да избягате от тази страна! Защото, колкото и да е дребен проблемът, по който 93% от населението мислят еднакво, малко след тази поличба някак си естествено идват на власт едни хора с мазни перчеми, неестествени мустаци, които обичат да крещят на език, на който нормалните хора разговарят само с конете си.

чалга е! (когато слушането на музика е фашизирано)

Просто се сетете, че най-големите грешки са правени когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред.

Чувам миризливите Гласове на Популистите, усещам мнението на животрептящите Трепанатори на Обществения Череп, и долавям неприязънта на Лоботомистите от Последния Ден! Единственото, с което може да бъдете прокълнати, е да почнете да се обличате като Луна, да се дехуманизират като Мечо и да се ожените по любов за Сашка Васева! Но тази студия не е за тях! Това е една студия за семплер, китара и 7% от населението!

Колко пъти сте се противопоставяли на дискриминацията при слушането на музика? Никога! Някога да сте отивали и да сте казвали, че тази музика не ви е по вкуса?! Случва се само обратното - това е историята за един култов ди-джей на Боровец по време на абитуриентски балове на средно елитна гимназия. Той бил заплашен “да спре с тия неговите глупости”, и да пусне чалга, защото “всички ще си излязат от заведението”. Веднага след това дошъл босът на заведението и казал на ди-джейя, че ако всички си излязат, той “няма да си излезе жив оттука”. Ди-джеят излязъл за малко, купил някакви сборни касети и се върнал - за да продължи живота си.

Същата история е описана от Ерих Мария Ремарк в “Черния обелиск”. Ако някой не иска да слуша точно това радио - просто да излезе от тази кръчма и да ходи в западна посока докато падне на земята и си поиска вода на италиански.

Представете си, ако чалга слушаха единствено шепа чалгари, винаги на първи юли! Представете си момиче и момче да срещаха Слънцето с чалга на САМО първи юли, на морския бряг! Представете си хората слушащи чалга просто да си правеха на първи юли своя тих купон, наречен “чалгай-джулай”! Как чудесен щеше да изглежда

36

светът! Хората щяха да седят и да мислят различно, а други щяха само да седят. И да слушат чалга. И тази държава нямаше да изглежда така.

чалга е! (когато естрадата продължава с други средства)

Не ме разбирайте грешно - аз от музика нищо не разбирам. Но в един момент усещам, че и музиката нищо не разбира то мен. А друга няма! Живея на място, където няма нищо друго освен чалга. Дори да бях чалга-фен, аз пак щях да се притесня от липсата на алтернатива.

Примерно Лили Иванова най-накрая узря в творчески план и записа рок-албум! Явно е: въпреки че живеем с 50 години назад, май че времената са се променили! Ама пък как ми се падна да живея в страна където няма дори подражатели на Джони Холидей?! Оказа се за десет години свобода на творенето на музика, че няма да имаме поне Карeл Гот! Ами Дийн Рийд?! Но какво говоря - поне подражатели на Секс Пистълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд, Пако де Лусия, Доорс, Джими Хендрикс, Висоцки, АС/DC, Джанис Джоплин, Стинг?! Поне идиот като Ричард Клайдерман!

Поне едно унгарско “Плешиво куче”! Имената може и нищо да не ви говорят, защото и аз едвам си ги спомних - все пак съм роден след Втората Световна война. Ние дори не можем да мечтаем за Скънк Ананси, Мадона, U2, Рейдиохед, Металика, ние Таркан не можем да си позволим, та камо ли техно, габа, рос, бритпоп, алтърнатив, ню-ейдж и прочие.

Толкова ли е тъпа тази нация, че даже подражатели няма, след като има фенове (вярно е всъщност че дори и феновете са малко - повечето ги познавате поименно)?!

Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че осиротяхме, братя! А докато погребваме несъществуващото тело на старата Естрада, на Гробищата за Музикални Любимци циганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да заплачеш.

Но гробищата за музикални любимци са видели много неща: не се срамувайте - нека поплачем поне за несъществуващите български Спайс Гърлс! Хипотетично те не трябваше да могат да пеят - поне щяха да се снимат голи в някое списание. И щяха да се казват “Неродени Моми”. Не е лошо името.

чалга е! (следствие, а не причина: като меренето на температурата при болната нация)

Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е като докторът да се опитва да оперира високата температура на болен човек. Чалгата не прави една нация да изглежда проста. Простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е резултат, а не причина. Вижте къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте какво и колко получавате. Виждали ли сте свинщината на мръсните улици, лошото обслужване превърнато в класика, вселенското отебаване, виждали ли сте как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която “ше и ебат майката!” и това отеква, защото е тихо?

37

Виждали ли ли сте как автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има с какво да мезят те?! Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги подтиска?

Виждали ли сте гнусния пасторал на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, спускаща се върху масата с изгнила мушама, където в пластмасови употребявани чашки, пълни с домашна ракия, седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо?

Виждали ли ли сте?!

Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е Пинк Флойд, защото хората ще започнат да се самоубиват. Тя не бива да е от “Трейнспотинг”, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем няма да е от “Родени убийци”, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ.

Не, тази музика трябва да е весела. Да се говори за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. Визията иска озвучаване и тя си го получава. Пусни музиката!

Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо като на тази картинка й отиваше някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек?!

чалга е! (когато една нация седи твърде дълго пред тоалетната)

Търсенето на литературни примери често отвежда писателите в тоалетната. Сетих се какво е чалгата! Представете си една цяла нация с десетилетия да седи пред вратата на оборудвано WC, да й се ходи по голяма нужда (“да й се сере мноого”, би казала самата нация) и нещата въобще да са на път да излязат от контрола на културологичното задържане. А “културологично задържане” е наистина сериозен термин от народопсихологията, свързан с авторитарния режим на комунизма.

Така че представете си в един момент някой да пусне нацията като едно цяло в кенефа, и там да се осъществи едно епохално изхождане, въпреки, че не е много чисто! Изхождане на емоции и съдържание от миналите дни, изхождане на неотработен смисъл (какъвто има много в живота на всяка нация). Седи нацията, клечи и рисува с нокът върху латекса от стената на тоалетната. Рисува прободени сърца и пише години на уволнение: кефът е пълен! И то не само защото същата нация е казала в прав текст, че едно сране си е половин ебане. Ясно е, че който много е чакал, после дълго ще седи в кенефа.

Сега вече се успокоих. Който и да е човек, която и да е нация, няма да може да прекара целия си живот в кенеф. Там е скучно дори и за най-извратените и престискали се хора и нации. Рано или късно, бързо или постепенно, един ден човек излиза от тоалетната облекчен и все едно че нищо не се е случило. Нека да го забравим, наистина.

38

чалга е! (нещо като израз на силен национален автентичен дух)

Запишете си: Интелигентността в тази страна е третичен полов белег. Тук умен е този, който може да крещи по-силно и да гледа по-лошо. Атавизми от едно минало, когато кючекът наистина е бил национален танц, но не се е танцувал много от българките. Днес културолозите си отдъхват облекчено, че едно време е било страшно: слушала се е сръбска музика на сръбски. А днес се слуша сръбска музика на български, което било по добре. Освен тази музика се слуша и гръцка музика на български, циганска музика на български, чисто турска музика на български и големият ужас - македонска музика на български. Дотук всичко е наред за мене. Чакам само да ми пуснат българска музика на български, за да стана убеден музикален интернационалист. Чакам!

Всичката гадост във Вселената е намерила своя концентриран изказ на Петолъчката край Сливен. Там може да намерите на касета ретушираните култури на всички нации, на които не искаме да приличаме (без братска Русия!). Независимо откъде е крадена музиката, на обложката има или руса гола мадама или трима тъмнокожи и подозрителни типа. Снимките обикновено са взети от РПУ. И въпреки опитът в този музикален продукт да се създаде илюзия за “нашенско” - истината е друга:

Чалгата технически не е български продукт в 99% от асортимента си! Българският текст не оправдава правенето на песни, които са хитове в Гърция, защото те тук не стават хит, дори и да се продават добре. Музиката е най-универсалния и убеждаващ език и кой какво точно пее вътре не е баш важно, като се имат впредвид текстовете на българската чалга. Няма такъв пример в световната музикална история - това е все едно да има кънтри на немски, шансони на английски, руски романси на афганистански и тиролски провиквания изпълнени на балалайка от сърбин! Всички сме модерни хора и интернационалисти, ама не дотам!

чалга е! (да правиш много пари от малкото IQ на клиента)

Хората, които правят чалга, я правят защото това им е животът. Така правят всъщност и всички останали. Когато едно нещо ти е живота, пък и с него си купуваш почти ново “БМВ-яйце”, вече не е много логично да приемаш каквото и да е чуждо мнение. Но в настоящата студия за китара, пиано и 7% от населението няма да говорим за хората с нисък IQ, които създават продукти за хора с нисък IQ. Няма да е достойно, ако не бъдат споменати другите хора, които спомагат да се лансира явлението чалга. Те са българи, които помагат примерно при превода на “Доко, Доко” от цигански на български. Те са хора, които могат примерно да преведат “Бургаски вечери” на Тоника СВ от български на цигански. Мисля че това е единственото действие за приобщаване на ромите в културната ни общност. Другото е приобщаване на българите към ромската общност.

Това са хората, които продават стъклени чуждоземни мъниста на индианците в резервата. Никой не бива да бъде осъждан, че работи за пари. Само може да бъде споменат:

39

1. Тончо Русев - във всяка обществена изява в една страна има по един вездесъщ Кашчей Безсмъртни. Тончо Русев е неувяхващият символ на българската естрада, чалга и прочие музика. Друга българска музика просто няма. В тази стремглаво застаряваща страна Тончо Русев(ците) имат статус-символ, който може да бъде сравнен с онова, което е примерно Андрю Лойд Уебър за Англия. Боже мой!

2. Надежда Захариева - у нас поетите се хранят от това, което най-много мразят. Жената на Дамян П. Дамянов почти пази в тайна работата си за Кондьо и компания. Всеки умен човек би го правил - на нея може само да й се радваме, защото в текстовете на чалгърите отдалеч си личи пърформанса на една сръчна рима. За сравнение с големите - съществува шотландски фолк по стихове на Робърт Бърнс. Но не е същото, боже мой!

3. Недялко Недялков - синът на поета, настоящ революционер Йорданов. Един чудесен хроникьор, на който ако пайнерите не му плащат добре, това означава, че всичко в тази страна се прави напусто. Никой не е направил повече за популяризацията на чалгарията от този непознат човек. За сравнение с големите тук не може и дума да става: това ще означава един човек да получи награда Пулицър, само защото умее да се пули адски добре.

За пореден път случаят идва да покаже, че дървената естрада, сивата поезия, жълтата хроника, тъжния таксиметров бекграунд и големите цици набучени кол (вместо овнешка глава) могат да разбият изгнилите врати на безкритичното национално съзнание.

Защо е безкритично?! Както пояснихме по-горе: много се е стискало.

чалга е! (когато музиката се произвежда от оторизираните дилъри на фирмени ковчези за християни)

Не, не е прекалено. Докато светска Турция излъчва убийствени и модерни клипове с тънката червена полумесечна линия в тях, у нас нещо не е наред. Докато Франция разработва своя държавна политика в противовес на американското и английското влияние в културата, у нас нещо не е наред. Докато мексиканците даже вече престанаха да подражават просто на северните си братя - културните хегемони, у нас нещо не е наред. У нас на ориенталски маанета се пее за лош секс с българки. Иде ми да изпея "не съм националист и никога няма да бъда"! Просто питам защо у нас всеки музикант прави римейци на “Гол кючек 2”, а никой не разрови дори един Йоан Кукузел, за да сглоби поне едно нещо приличащо на “Амено” (Ера). Нищо хубаво не се случва напоследък и наистина нищо не е наред.

Помислете малко за Теория на конспирацията в глобален музикален мащаб.

Знаете ли какво щеше да ви каже Мел Гибсън от филма “Теория на конспирацията”, ако го питате какво мисли за чалгата. Щеше да ви каже буквално следното:

Мел: Основна задача на масоните и евреите е с помощта на американците да изтикат

40

славянското влияние отвъд проливите. По този повод се водят малки регионални войни и се създават невзрачни муслимански държави, които са част от огромен замисъл: да се създаде ислямска музикална дъга по веригата Босна, Черна гора, Албания, Косово, Тетово, Македония, Родопи, Кърджалийски анклав, Странджа Сакар, Делиорман барабар с Варна. Така гърците ще бъдат изолирани от православието по суша, а ислямът отново ще вижда Виена с просто око и ще може да смущава виенските валсове с гласа на мюезина. Руските романси и интереси се отдалечават със стотици километри, а Шер, Рики Мартин и Дженифър Лопес ще се слушат само от Евгени Минчев и благоверния му испански посланик.

И ако в този план сърбите вече са победени по най-тежкия начин (забелязахте ли, че те воюваха срещу американските ракети предимно с рокендрол - това трябва да ви говори много!) и половината дъга е готова, то с втората част от тази ислямска музикална дъга няма проблем. Неусетно и почти българите сами както винаги пускат ВЕФ-а и му нагласят станциите на ориенталска вълна. Защо така се получава при вас, не мога да ви кажа, защото ме гонят тайните музикални служби на ложата на софийските таксиметрови шофьори. Изчезвам, не си ме виждал!...

Ето това щеше да каже Мел Гибсън по въпроса за теорията на музикалната конспирация и щеше да емигрира. Налудничаво е, нали?

чалга е! (когато Господ избира най-неподходящите хора за своите намерения)

Има една страна, която си няма собствено име. Тя си търси името и звученето, затова засега ние ще я наречем условно Чалгария. От нея да се излезе е трудно, а да останеш в нея също не е лесно. Тя е населена от обслужващ персонал и е пълна с екзотика. Хората са тъжни и мръсни, обаче са дебели и добри. В тази страна Господ винаги избира най-неподходящите хора за своите намерения.

Казаха ми преди дни че в Чалгария чалгата е народна музика. Ще повярвам в това само когато панелните блокове в Студентския град се пръснат на парчета като във филм на Пинк Флойд, по улиците му потекат реки от кръв и сперма, от небето потече огън, жупел, сироп и карамелизирана захар и сам Иисус Христос слезе по анцуг на Земята, щракайки с пръсти и кършейки кръст. През това време небесните ангели със зурни ще му свирят парчето “Кючек му е майката, гюбек му е таткото, добро е детето...”

Дали Господ ще гледа всичко това отгоре тих и невъзмутим?

==================================================================

ЦИЦЕОН

 "Влагалището осигурява евакуацията на менструалното течение, както и депонирането на семенната течност в близост до маточното отверствие и съхраняването й върху невроговорящия епител на матката…"

41

из  дефиниция за влагалище

Ура! Пост-модерното Общество най-сетне успя да дефинира всьо и вся! По-горната дефиниция за женски полов орган е върховното постижение на   прогреса и знанието как стоят нещата на този свят. Също така донякъде това е и желанието на учените да облагородят представата на хората за обикновената путка.  Обаче между хилядите дефинирани понятия със сексуално, икономическо, политическо и философско значение дори татко Фройд не е успял да даде добро определение на едно тривиално човешко (мъжко) желание. Желанието да накараш двата бели гълъба да настръхнат, да бръкнеш в моминска пазва или както казват децата: да цомбиш женки.  Циците! Циците! Ах, ангели са те! Големите или малки образувания мастна тъкан върху гръдния кош на жените са върховото постижение на хуманоидната програма: каквито и да са едни цици  (освен ако не са нарязани на тънко) на мъжа му се ще да ги пипне. Ще му се да ги пипне, па макар и с научна цел.  Ако мъжете решат да анализират поведението си - нека просто една сутрин се събудят и да се самонаблюдават. Ами първата работа на мъжа сутрин е да хване жената до себе си за циците! Може би прави това, за да може да я обърне към себе си по-лесно и да види с кого е спал снощи? Може би го прави случайно, само защото няма къде да си сложи ръцете? Може би това е обикновената сексуална Сутрешна Учтивост (СУ)? Не, това е импулс. Импулс предизвикан не само от  проста инженерна ергономия. Дотолкова цицеалният магнетизъм е силен, че дори учените, замаяни от него, още не са успели да го дефинират.

за мъжете и циците  Основното желание на мъжете към циците е да ги стискат, след като им се нагледат. Тъпо е, обаче е точно така. Жените рядко изпитват подобно желание и си струва да съжаляват за това. Когато обаче един мъж стане близък с една жена, тя подсъзнателно прехвърля желанието за стискане върху неговите пъпки и черни точки. Ако надмогнете отвращението си по най-суров начин ще отбележите, че приликата на някои циреи, с някои видове малки цици е поразителна. За големите цици пък да не говорим - винаги, когато се е налагало да стискам големи цици ме е било страх да не се пукнат и от тях да не потече гной.  Въпреки това мъжете са луди по циците. Колкото и да обясняваме, че това е първичното желание на мъжа да бозае - за всеки е ясно, че то не е всичко. Рационално погледнато функцията на циците при сексуален акт е нищожна - те не са направени да бъдат обладавани както повечето части на женското тяло. Ако някои иска да спори - нека знае, че за акробатичните турски изпълнения в порнофилмите се наемат специални  каскадьори.  Циците явно имат друга функция. Те са морфологичен белег у жената, хормоналната тояга, която тя държи в ръцете си. И с която перфектно манипулира мъжкото съзнание. Просто ако една жени има хубави цици, тя трябва ди ги постави на линията на погледа на мъжа и леко да ги движи. Така, по този способ тя може да  отведе мъжа където си поиска, стига да не го разсейва и да му досажда с други неща освен циците си. Така е - покажи на един интелигентен мъж вагина - и той ще се обиди. "Аз да не съм за една вагина!" - ще каже интелигентния мъж. Но точно тази му реплика води до  едно златно Женско Правило (ЖП): Мъжът никога не е за една вагина. Обаче за две цици е готов на всичко.    Въобще - носете си новите цици, момичета.

42

за хомосексуалистите и циците Всеки нормален хомосексуалист тайно съжалява, че неговия приятел няма цици. Но той лесно се примирява с това. Там е и разликата между нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални мъже. Просто педалите разполагат с две нормални мозъчни полукълба в черепа си, докато на повечето обикновени мъже мозъчните цицекълба в главите им пречат на мисленето.  Хомосексуалистите винаги са се възхищавали от женската красота. Те ценят циците като неясен обект на желанието. Те се възхищават от това творение на Създателя, както се възхищават на художника-кубист, решил до премине към по-овални форми. Финесът и красотата на хомосексуалните отношения донякъде бива смущаван от грубото нахълтване на жени и цици в техния свят. Но хомосексуалистите са изключително адаптивни и под плясъка на хилядите чифтове женски млечни жлези те няма да се изнервят. А напротив - ще изтанцуват още едно скерцо и ще се приберат в гримьорните си.  А животът наистина е жесток към тях. Жесток като виц - прибира се детенцето в къщи и пита: - Вече съм на 16 години! Мога ли да нося сутиен?! - Не! - отсича нежно майката - мисля, че за теб, Гошенце, още е рано!  Може би тези дни съвършеният сексуален обект изглежда като малка пластика на неизвестен художник, където върху идеалният женски торс не е поставена женска глава, а еректирал красив гръцки фалос. В стремежа на този фалос към небето и в желанието на обикновения мъж  да докосне монументалността на циците  се изразява цялата унисекс-философия на следващия век. Нейният лозунг е прост: "Дръж хуя за циците и не преставай да гледаш напред!"

за класификациите и циците Семплираните периодични издания са пълни с картинки и описания на цици. Обикновено циците се представят като : "големи" (Доли Партън), "нескромни" (Памела Андерсън), тип "отдавна непоругавани" (Адриана Скленарикова преди да се ожени за Карембьо), тип "дълги" (дует Ритон),  "къси" (Росица Кирилова),  "дебели", "тесни", "високи"( Сашка Васева, Глория, Нона Йотова) От снимките в пресата може да откриете и цици тип: "дебел депутат" (фолк певеца Кондьо), цици като марксизъм (Мадона), цици като жалейка (Мила Йовович), цици като обществена пейка (Аня Пенчева),  и прочие. Както и да класифицират циците обаче, съвременните вестникари винаги го правят по пространствен признак. Примерно, ако  циците са 2D - веднага ги определят като тип  "асансьорни бутони" или "уши на кокершпаньол". При 3D циците нещата пак си остават простички - най ценени са тези, които приличат на медицински топки пълни с вода.  Тези класификации са дълбоко погрешни и въпреки, че продават добре вестникарска хартия, те карат читателите да изпаднат в заблуда. И да мразят жените си, защото нямат циците от пред-предпоследната страница на в. "Труд"  Общо взето, ако сте забелязали, медиите носят информация, тревожат ни или ни радват, но като че ли всичко това става някъде в междуцицното пространство по вестниците. Между големи и малки, облечени или голи цици човек все пак успява да

43

прочете последните футболни новини, вестта за увеличаването на цигарите и след жълтата фланелка и обиколката на Франция веднага попада на какво?! На последната гръдна обиколка на фолкзвездата Сливия. (тя има единствените големи цици на този свят, който наистина си струва да престискаш - просто така, като победа на поп-арта над фолка).  Предполага се, че Вестникарския Актуален Цицеон (ВАЦ) е една Своеобразна Класация на Очното Плакнене ( извънредно-тиражно-елементарна)  (съкратено: СКОП-ител). Преполага се, че това е и налагане на някакъв критерий за "хубави цици". Но тази класация е неуспешна и невярна.  Невярна, защото умните хора знаят, че хубавите цици са времево понятие и нямат нищо общо с пространствените мерки. Хубавите цици са от 16 до 29 годишна възраст при всички жени и някои по-дебели мъже. Това е.

за индустрията и циците  Ако някой ден животът ми олющи и изрони същността си, аз ще поискам от съдбата да бъда собственик на малко предприятие за цицехватки и цицедържачи. Защото техническият прогрес се измерва на три части - от надбедрената превръзка до корсажа - от корсажа до сутиена - от сутиена нататък Забележете, че най-тъмните времена на човечеството са били по времето на корсажа. След освобождаването на циците от банела-решетка започва и промишлената революция. Циците са знаме на прогресивното човечество (спомнете си Дьо Лакроа!). И прогресивното човечество отдавна е превърнало това знаме в индустрия. Няма филм без цици! Няма рекламна кампания без цици! Няма изборна победа без цици (спомнете си мис Протест)! Във всяко обществено начинание, акт и процес, циците са някъде наоколо, избиват в пукнатините на смисъла и се веят набучени на копието. (а за върха на това копие се говори, че там се намира Свободата)  Разбира се, тази индустрия е профанизирана и зле организирана. Сутиенът се е превърнал в алегорията на Пост-Модерното Общество - той е нещо красиво и скъпо, нещо към което се стремиш, за да свалиш, налигавиш, намачкаш и захвърлиш в тъмното. Сутиенът обаче остава да свети в съзнанието на мъжете, защото той е и символът, който твърди, че Нещата не са такива, Каквито Изглеждат Със Сутиен. И че Сутиенът е Обществената Цензура, която хората слагат на всяко едно красиво, истинско, нежно и топло нещо, към което се стремят милиони погледи и ръце.  Добре, че е Сутиенът. Ако него го нямаше, ако я нямаше тази ефирна цицеспирачка, този еластичен мамо-ограничител - циците щяха да плъзнат свободно по света и да заемат цялото обществено съзнание. Защото колкото и да не ни се вярва, циците все пак са само едно добро начало в секса. Едно добро начало, което остава да си тежи на мястото и да дава храна и смисъл на поколенията. Най-вече на бъдните поколения. И ако това не е индустрия, здраве му кажи.

за циците и хората.  Хората не могат без циците. Циците са сборна метафора на всичко това, към което си стремим и посягаме с ръка. Като децата към всеки по-обемист предмет. В началото на Великата Обществено-Сексуална Революция (ВОСР) под грохота на Големия Цицепад, в който се къпе пост-модерния свят, има три недефинирани понятия. Това са Обществената вагина, Общественото семе  и Общественото зачеване. Някой ден недефинираната Обществената вагина, ще ретранслира Общественото семе по начин, който прилича на Зачеване. И ако от това се роди Нещо, то при всички положения ще

44

трябва да се нахрани с храната на атавистичния модерен Цицеон, от който бозаем и досега.  Всъщност, каквото и да се случва, и както и да го наричаме, сигурното е едно: гърдите на младите момичета ще продължават да бъдат леки и твърди. А момчетата ще ги опипват сякаш нищо никога не се е случвало преди тях.

==================================================================

Клоунът е твърде зъл човек    

"Пепино, Пепино, къде си червей проклет?… Къде си парче от лайно, остатък от парче, което никой никога не пожелава?!!"  Паниката го изненадала отново. Късият молив  в  задника му изскочил веднага от там. Треперещите  му ръце, видели се в чудо, почнали да рисуват с него по стената. На осем години човек така или иначе си бърка в задника с разни неща. Обаче стресът да не го хванат на него му доставил онази доза адреналин примесена с божествена креативност, която веднага му докарала желание след  употреба на тъпата част, да ползва и острата. Докато драскал нервно по стената продължавал да души края на молива. Повечено моливи в този град миришат на запотени детски ануси. В другия край обаче се получила картина -  пейзаж с обесени на пружини животни. Животните били закачени за небето и облаците. Типични детски облаци като дърпани до умора пружини.   Нервротичното бъркане в ануса при децата отшумява с възрастта. При него е продължило да звучи през цялото време. Може би защото след първата картина с обесените за облаците животни някой е решил, че момчето има талант и го е карал да рисува. Вместо това малкият Пепино редовно е извършвал ректални действия върху себе си, а като му омръзнело измислял някаква смешка или трагична история за да го пуснат навън.

Когато го заварили с последните му жертви ченгетата се вцепенили - заварили го да бърка с молив в извадената очна кухина на мъртвото момиче. Като че разсеяно бъркал кафе. От стреса започнал да пее онази песен за червейчето Пепино и веднага се втурнал към стената да рисува. Не го оставили да довърши. Започнатото на стената се разчита трудно - това са първите драски на неприятно красив женски задник, който те гледа втренчено. Анусът е очна ябълка. Или Циклоп, чиято глава е направена от чудесна женска задница, която сере през окото си - това е най-честата тема намерена в прашасалите му скицници отпреди…   Най-големите психопати са добре вградилите се в обществената система индивиди. Никой не може да повярва, че Пепино е убил онези две деца пред училището. Малките идотчета са го видели и са започнали да му разправят обикновените детски обиди, които говорят децата виждайки любимия си клоун. Червейчето Пепино и други работи…Всички в града го познават и без грим. И разбира се очакват да ги разсмива навсякъде където го срещнат. Качваха му се на главата, а той се усмихваше смутено и молеше са спрат. Беше си създал репутация на тих идиот, живеещ сам. И само на арената. Беше адски смешен клоун - разсмиваше с  нормалните неща от живота. Децата страшно обичаха да го гледат - примерно как си мие зъбите с четка за под, докато от венците му потечеше кръв… Всъщност никой не си спомня вече нито един негов номер - хората от града, направени за всекидневна употреба, просто не можаха да разберат и

45

повярват. И както винаги те проклинат онова, което не можеха да разберат и повярват.   Извратен. Осъзнато извратен. Първата жена, която се опитал да чука избягала с крещене. Бил виждал по филмите, че мъжете и жените, мъжете и мъжете, жените и жените правят секс със себе си и един с друг. Било му непонятно. Винаги му трябвали предмети, сякаш се опитвал да завре части от света на майка си у путката. Редовно насилвал жертвите с дистанционо. Жена припадна в залата за съдебна медицина, когато показаха веществено доказателство №88 - нормално телевизионно 32 канално дистанционно в найлонов плик. Избърсвал всичко със спирт след секс. Наричал това секс. Разглабял до детайли цялото си битие и го почиствал със спирт или уиски. След като убил децата обаче явно се е оставил да го хванат. Искал  е да има публика поне един път на истинския си начин на живот. А жените явно са го харесвали. Когато си е правил труда - явно винаги ги е разсмивал. Веднъж го чули да казва на една жена че пенисът му е твърд и горещ като тостер. От рисунките, снимките и разказите му си личи че е така - дори не си е мъчил да й го завира: просто е издълбал утробата й и поставил тостера там. Скицата се казва "Жена, носеща тостер". Имало едно момиче, което дори не наранил - но в течение на шест часа опирал бормашина до тялото му. Нямало нищо по влудяващо от неподвижна студена бургия между срамните устни. Било фалически символ. Убил това момиче нежно, просто защото не можел да го пусне. А с много момичета и жени просто се бе чукал като най-нормалното човешко животно - без да им направи нищо и без да им се обади след това. От многото несвързани неща най-ясно беше това, за което го провокира психиатъра. Лудия доктор  каза пред него, че в действията му е пълно със сексуален кич и ненормален буквализъм. Тогава Пепино му отвърнал отчетливо: "Докторът знае… ние сме от клуба на буквалните пичове…" Все пак някой му зададе великия въпрос защо е правил всичко това. За първи път прояви интерес към света около себе си. Каза, че хората не били програмирани да очакват болка от ближния си. Винаги се изненадвали.   Убийството на двете деца е определено социопатно действие извършено в ясно съзнанние. Обектът е вненяем и носи пълна отговорност за действията си. На прост език може да се обясни че клоунът се е ядосал неимоверно много на двете момчета. Решението е дошло в момент на изключителен афект. Наличието на пистолет - Рюгер у него той счита за свой късмет. Оръжието в неговото съзнание го е отървало от мъчителите му. Извършителят не коментира действията си - той е облекчен от дълго търпян вътрешен проблем

 "…Ей, Пепино, червейче проклето, де си се покрило клето?! Може би те няма щото, си навътре във говното…" Всички  се чудят как е могла тази песничка да развеселява и тях и децата им. Пепино правеше всеки свой номер със нея. Тя стана и център в пледоарията на нещастния служебен адвокат. Всички го намразиха. Майката на Пепино цял живот го наричала "червей". Теорията на адвоката беше, че за да може малкото момче да преживее това отношение, то го е приело като игра. Порастналият клоун използвал и повтарял спомена си, превръщайки го в игра за всички. Амфитеатърът се превръщаше в огромна зинала смееща се уста, в която Пепино се луташе и търкаляше, докато езикът на завесата го глътнеше за тази вечер. Защитата се опита няколко пъти да го изкара луд

46

или поне хетеросексуален садист. Не беше използавал нито едно момче в сексуалните си игри.    Един жена от вестниците написа, че клоунът е продукт на цялото общество. Счупиха й прозорците и я линчуваха. Жалко, защото ако бяха прочели докрай щяха да разберат, че обикновените граждани  са виновни за криминалните действия на клоуна. И вместо да линчуват журналистката, трябваше да й направят всичко онова, което той е правил на жертвите си. Да й сменят местата на яйчниците и сливиците. Да напълнят вагината й с кучешки лайна и да я карат да се изхожда и лае. Да зашият всичките й отвърствия пълни със слънчогледово семе и да го чакат да ферментира. Да й обръснат всички косми по тялото и да наказват всеки растящ нов косъм с изгаряне, докато главата и слабините й заприличат на изгоряло кърваво желе.   Пресата в момента продава тонове хартия покрай Пепино. Хората включват телевизорите си, слушат как върви процеса, вечерят и консумират рекламираните покрай Пепино продукти. Едно добре ориентирало се парвеню от крайните квартали написа цяла книга за него. Книгата не струваше и мастилото в нея, обаче той продаде правата за една къща пари. Всичко, което бе правил стария клоун в дома си, мазето и цирка бе извадено върху белия чаршаф. А белият чаршаф беше проснат там където се продаваха спокойните сънища на нормалните хора. Само за едно нещо медиите се разбраха тихомълком да премълчат - последните думи на Пепино. Не поиска цигара, не поиска да яде. Каза, че осъдените на смърт се насират, което е неприятно. И че той иска да избегне това. Разбраха го правилно. Поиска бяла непрозрачна кърпичка. Говори около четвърт час и изплаши всички до смърт. Той имаше един номер: Поставяше бяла непрозрачна кърпа върху главата и очите си, броеше до осем и твърдеше, че като махне кърпата, около него ще има едно голямо Нищо и Всички ще са изчезнали. Беше много смешен когато правеше това на представленията. Махаше кърптата от главата си и объркано-уплашено поглеждаше хилядите хора в амфитеатъра на цирка. После се извиняваше, че този път номерът не е проработил… обаче другия път ще стане. На съдиите-изпълнители  не им издържаха нервите да видят края на номера. Дръпнаха ръчката докато броеше. Успя да преброи до седем. Усещането, че всичко това - затворът, кабината на смъртните, улиците навън, хората, тревата и небето могат да изчезнат веднага след като Пепино преброи до осем - това усещане бе осезаемо и можеше да се пипне. Никой не пожела да рискува.

Пепино поискал да говори прав. Бил висок и непрекъснато разпервал ръце. В кабината на смъртните гласът звучи като в баня, говорил доста несвързано и гледал нагоре и леко встрани - като в цирка: …майко, прости ми - никога не съм бил роден за всичко това… аз бях малък, но още тогава имах един списък с неща, които трябва да се случат на всеки... хубави неща. Списъкът свърши твърде бързо… а аз направих нов … … и тогава тя ми каза че отдавна не върша обикновените позволени неща, които носят щастие и удовлетворение… какво правих аз цял живот?… просто точка по точка педантично изпълнявах собствените си желания… И един ден, както казвате вие - не съм забелязал - тихо съм преминал размитата черта… чертата още е в къщи и все повече се размива… преди време тя разделяше просто нормалното щастие и ненормалното - но те и двете, приятели мои, са стъпили върху болката всъщност... …всъщност тоалетната е идеално място да посадиш цветя, но пък е тъмно… ако хората не се срамуваха от себе си, сигурно цветя щеше да има навсякъде. А цветята са децата

47

на този свят, нали така приятели?! …децата на повечето жени ще се родят като милиони оризови зърна, на които никой нищо няма да нарисува. Хората се грижат само за това как да умрат по-бавно...  внимавай да не обидиш смъртника като го попиташ какво е постигнал приживе… хората не правят нищо… на хората им е криво че са живи, защото не могат да ядат непрекъснато, да спят непрекъснато, да се любят непрекъснато… онова което не получих от света е онова, заради което всички ме намразиха - едно огромно  легло, на което винаги има нещо за ядене, нещо за чукане, винаги има един негледан видеофилм, а отдолу, под леглото ще има една проста система от тръби, на който щеше да пише: "Тръби MADE IN USA - идеални за урина и лайна." …ето това исках и почти го получих по откровен начин... и вие го искате, нали приятели мои… искате да имате всички жени, които срещнете… а ето - аз повечето ги имах…  никога не съм бил пръв мъж за нито една жена, но винаги бях последният… винаги сте искали да карате бясно кола, да убиете заблудено пешеходно дете и всички да продължават да ви обичат… винаги сте искали да разсмивате целия свят, но след това да спрете и да му се подиграете… винаги  сте искали да ядете, да ядете, да се храните и да не спирате, защото е толкова хубаво да ядеш, да ядеш и да продължаваш… искали сте да спите и никога не сте искали да ставате… искали сте милиарди неща, за които нещастната ви кожа е тръпнала и крещяла, но не сте ги взели от света… въпреки че повечето неща, които иска човек винаги са близо до очите му… И после се опитвате да ми кажете, че аз съм луд… луди са тези, които нищо не вземат от света… те са  социопатите! … а вие пазете откровените социопати… аз не съм такъв… аз просто съм от многото неискрени, повредени и невидими хора, които не си признават какво искат от живота, но пък го получават тайно, когато никой не ги вижда… предполагам че всички сте такива, приятели мои…  може би само майките ви не са… защото те не са жени… …а мъжът иначе не обича жената… никой не обича жената, приятели мои … всички обичат секса…ако човек можеше да прави секс без жена, той щеше да го прави с радост и преклонение пред технологиите… и сега го прави също…а жената не обича мъжа… тя желае семе, защото така й се иска… а на мен не ми се иска така… …а на мен всички ми се смеят…вие не знаете колко е трудно да накараш човек да ти покаже зъбите си, без да те нарани с тях…  на мен всички ми се смеят и нищо друго… хората, които убих се чувстваха добре - така или иначе нищо по-интересно от това не можеше да им се случи, ако продължаваха да живеят по този начин…да, те ми се смееха, толкова беше смешно, че не ме чуваха, когато исках да ги попитам нещо… …винаги съм искал да ви попитам защо по киното не дават изнасилвания…  защо… …непонятно защо… в киното на всяка седма секунда умира един човек - ако актьорите умираха наистина сега на тази земя нямаше да сме останали много хора… но изнасилване никога не показват, приятели мои… може би ако показваха изнасилване - щяхме да се убиват  по-малко и играта да е по интересна… …начинът да си щастлив е една игра, в която всички други са мъртви или  ги няма… затова и дойдох до тук -  искам вас  да ви няма… да няма нищо…и всички да изчезнат… да остане едно голямо бяло светло петно, което човек да може да прибере в куфара си и да го отнесе на друго място… нали можем да поиграем тази игра  сега, приятели мои… …сега ще сложа бялата кърпа на очите си и няма да ви виждам… и след като  преброя до осем - всички вас няма да ви има… няма да има нищо, освен едно голямо бяло петно… готови ли сте… …едно…две…три…четири…пет…шест…седем…осем…

48

… … … получи се! Майко, получи се! Винаги съм знаел, че един ден ще успея да го направя! Браво, Пепино, браво момчето ми… браво, червейче проклето…

==================================================================

КЪНВЕРСЕЙШЪН

 Всеки псува всеки. Обществото комуникира. Когато почнем да влагаме сериозен смисъл в псувните, когато ги идентифицираме с проблема - тогава вече може да става дума за разговор.  Българите разговарят честно само и единствено с телевизора. Историческото балканско лицемерие ни прави заекващи идиоти, когато тъпата путка - журналистката ни завре микрофона под носа. Първото нещо което ти идва наум да кажеш е, че политиката на правителството е "извънррредно правилна!". Второто нещо е, че този репортаж ще го дадат два пъти в новините и ти ще си мислиш, че си казал нещо верно. Дори да е верно, то обаче няма да е интересно. Защото когато една човешка популация не може да комуникира и поради тази причина лъже - това е проблем. Обаче когато лъжата стане начин на мислене на човешката популация и "Ъ-кането" основна форма на общуване - това вече е голям проблем. Нерешим.

ти какво искаш да ми кажеш? …бедатиеба майката??? Не е лесно да си човек. Налага ти се да общуваш за да се нахраниш, за да пиеш вода, за да удовлетвориш всички свои човешки и животински страсти. Тази страна е пълна с хора, на които гащите им са свалени до колене, главите им се подават от вратата и устните им ужасено шепто-крещят: "Хартията е свършила, дамуеба майката! Дай още ено руло от гардероба, че овонях гарсониерата, дамуеба майката…! Пък и тоз вестник дет го чета - само косовски дечица снимали, неудобно е да го ползувам за тая работа, дамуеба майката…"  В този разговор няма комуникация. Има мъка и изстрадан срам, има история и биография на образа, но комуникация не. В глобален план няма да повярвате колко е вярно, че човешката простотия се дължи на дефицита на тоалетна хартия. Комуникацията започва оттам откъдето свършва срама. Но дори и да се пресрамите да извикате съседа да ви даде салфетки, това пак не  комуникация. Комуникация е да убедиш гаджето си никога да не забравя шибаната тоалетна хартия в гардероба. Ако трябва го пребий от бой, обаче го научи да комуникира. Другото е лайняна работа и подскачане до гардероба с оглеждане. Тоталната досада идва като си поискаш нещо за чукане. Трябва да комуникираш! Трябва да я (го) убеждаваш с часове. Ужас - дори с дни! Друг път на човек не му се чука, напротив - общува му се. Обаче точно тогава му предлагат най-съвършения секс без общуване. Не е сладко. Или направо го изнасилват в първия срещнат недовършен строеж. Не е приемливо. Шибана работа - не е лесно да си човек.

с кого да комуникирам?! …бедамуеба майката???  Непознатите хора са като сух пясък. Никога не можеш да ги поставиш на длан и да ги опознаеш без да менят формата си. Комуникацията би трябвало да е като цимента - да слепва или поне да си тежи на мястото. В големите градове да се комуникира е рисковано. В гората - задължително. В американските филми комуникацията е красива работа:

49

ТОЙ: Падам си по теб! ТЯ: Стига си приказвал глупости, извади го, искам да ти духам! Комуникация. Кеф. Тези хора американците даже когато се псуват изразяват демократично отношение към света. Афро-американците са толкова демократични, че се поздравяват с псувни на майка. Контактуват.

афро-американска концепция за човешката комуникация:  Човек има желание да контактува с някой, с когото така или иначе след това ще пожелае да се чука.

Тази концепция е принципно вярна и в най-конкретния и в най-преносно-фройдисткия смисъл. И когато човек комуникира, той трябва да е наясно с това - искам ли да чукам човека, с който си разговарям или ако не искам, какво друго бих могъл да поискам от него?! Това е един от важните въпроси в комуникацията свързан с принципа на удоволствието.  На този принцип разговорите между негри във филмите вървят толкова естествено:

превод от Ченгето от Бевърли Хилс:  негър 1: Ще те чукам, мой човек! Как се чувстваш?  негър 2: Йе, мой човек - аз ще те чукам също!  Не съм по зле от вчера…  негър 1: Абе да ти го начукам! Мислиш ли, че някой наистина се интересува от теб?…  негър 2: Майка ти се интересува най-много мой човек! Обаче е толкова дебела че не можах да й намеря онази работа… И затова й дадох да ми смуче патката, понеже щях да я обидя, мой човек…  негър 1: Ха-ха, мой човек… да ти го начукам… днес си много весел, обаче няма да е задълго защото майка ти ми се обади…

Това продължава още дълго. В нормалния американски свят така си говорят наистина само лошите негри. Възпитаният бял американец обикновено накрая благодари за разговора. Казва: Thanks for the talk! В наши филми няма да срещнете такъв диалог. Обаче на улицата, у вас, в съседите, на работното място да сте видели някой да ви благодари за разговора? Напротив - ще ви напсуват като тиква. И двете велики нации псуват - и американската и балканската. Обаче американската псува честно, весело и без да й пука по филмите си. Балканската псува, за да отмъсти, за да убие и за да скрие слабостта, обидата и безсилието си от обидата. А филмите й са за любовта между хората. Ние никога не приемаме обидата като предложение за разговор. А трябва. Така, както учи Карнеги, ще си спестим много тупаници и ще спечелим приятели. В края на краищата и най-културния човек в началото на разговора може да ви обиди. Това са рисковете на живата комуникация. Седи си млада дама, пуши и гледа благовъзпитано. Приближава се възрастен човек и й казва:

Възрастен човек:  "Простете госпожице - седнали сте ми на шлифера!"

А младата дама го поглежда невиждайки и изфучава: Млада дама: Я си еби майката бе, дъртак, не виждаш ли че едвам ходиш!

50

Грешка в комуникацията. Контактът е невъзможен защото различните култури мислят за различни неща и се изразяват по различен начин. А всъщност те искат да се разберат. Трябва да умеем да общуваме по съвременен начин. Верният начин на общуване в този случай е:

Възрастен човек:  Да го духаш курво, стига си пушила тази трева, стани ми от пардесюто да не те ритна в главата… А младата дама весело се изкикотва и казва: Млада дама:  Що не каза бе дядка, еби му майката, голяма работа, ще ти зарасне шлифера! Ти си готин пич  - ако ме беше помолил учтиво щях да си помисля че искаш да ми се натискаш…

Е,  разговорът почти стана.

къде да разговарям …бедамуеба майката??? Това вече е проблем. Хората се срещат на разни места и разговарят. И колкото по задушно е, шумно е, и нищо не се чува, толкова повече хората ходят по такива места, дори си плащат и се опитват да разговарят. Статистиката показва, че има много по-голяма вероятност да чукаш една жена след като си я завел в най-претъпкания клуб в петък, отколкото да я заведеш на тих френски ресторант, където си откупил всички маси, за да разговаряте спокойно. Предполагам, че на дискотека по-лесно се свалят пички, защото всичко това ги уморява и нямат много съпротивителни сили да се опъват.  Наблюденията сочат, че днес поколението на 17 -22 години не си говорят много. Други твърдения твърдят, че те си говорят глупости. Трети - че няма нужда да си говориш, защото така или иначе все нещо ще си намериш за чукане тази вечер. Тези наблюдения и твърдения не са верни. Поколенията са еднакви - само хората и наркотиците са различни. Видовете съвременен разговор са чудесни! Седи млад пич и крещи в ухото на страхотна пичка. Тя кима с глава. Гледа го с впечатление. Вие си мислите че този пич ще чука тази вечер. Може би. Но той нямаше да има шанс, ако тя чуваше какво й говорят. Обикновено хората ходят на места със силна музика защото там каквито и неща да наприказваш на жените ( и умни и глупави ) - те пак ще те гледат разбиращо. Защото така или иначе нищо не чуват. Примерно горепосоченият готин пич й говори: "Аз съм струга-а-а-р!" тя се усмихва нежно "Бачкам в Кремиковци-и-и! " тя кима с глава "Обичам да ходя на сладкарница-а! И да чета вестници! А ти-и-и?!" тя му се усмихва загадъчно ……… той поглежда объркано  към сцената където свири клубната група "Джънгър бейбе" "Искаш ли още това розовото, дето го пие-е-е-еш?!" тя клати глава в ритъма на музиката ……… той е объркан и му струва, че трябва да отиде да си поговори с някоя друга пичка,

51

защото тази не го разбира. Вместо това отива на другия бар, напива се като свиня, прибира се в квартирата си и мастурбира без да го усети съквартиранта му, който също мастурбира. Всеки има свое разбиране за комуникация, контакт и тема на разговор. Пробвайте обаче универсалния тип междуполова комуникация при големи децибели. Точно като пича от Кремиковци викайте в ухото на една жена следните заклинания: "Тъпа путко, ще те скъсам!" тя ще се усмихне нежно Ти си нещастница, с която дори няма да спя… тя ще кимне нежно с глава И това ще е краят на неприятностите ми с теб… тя ще се усмихне загадъчно Като си представя че би могла да забременееш от мен направо ми иде да те удуша без да ти го вкарвам… тя още дълго ще продължава да гледа разсеяно…   …а вие ще имате изключително големия шанс в една такава ситуация поне да не сте стругар и да не се чувствате тъпо. Пък и после може да се окаже, че ви е чула и именно заради тези ви реплики ви е пуснала. Защото стругарите в нощните клубове са много , а готините пичове които говорят интересни и верни неща се броят на пръсти. Друг вид съвременен разговор - чат-ЪТ. Хората обичат да си говорят без да се виждат. Така могат да контактуват  без риск да си лепнат срамна болест. Или да контактуват  без риск  да им проличи колко са пъпчиви и дебели например. Седи един пич пред компютъра си, тренира за хемороиди и си говори с връсници и пички, които винаги имат котешки или кокоши имена (примерно: Кити, Тити, Мити, Коко, Чоко, Локо, Дизел и Батман 2). Това са чат-псевдоними, мамо.

Седят всички те в чат-рума и контактуват: kiti   - zdraveite : ) titi    - za kvo si chatvate?! : ) miti  - za nishto : ) : ) koko   - ZA HUI  !!!!!!!!!!!!!! K choko  - koko, drag se prilicno : ) loko  - chora, dnes smiatam da se samoubia : ) disel  - toa  pa, zasto da se samoubivash : ) koko  - ZA HUI  !!!!!!!!!!!!!!!!! K batman2 - tursia da si kupa treva : ( disel  - za  kvo ti e treva, zastreliai se : ) koko  - ZA HUI  !!!!!!!!!!!!!!! :)

Чудесен разговор! Старата генерация обаче няма да го разбере и все пак ще излезе навън и ще се опита да хване най-новата срамна болест още неизвестна на човечеството. Всеки има право на свое разбиране за контакта, нали...…

по-добре да мълча ...…дамуеба майката!!!  Настоящата студия не може и не иска да си постави за цел обсъждането на всички видове комуникация тези дни у нас. Ако приемем първоначалната постановка за вярна, ако желанието да кажеш нещо някому има емоцията на ругатня и носи информация за сексуална потребност, то просто трябва да си казваме нещата направо и да се молим на бога да ни разберат. Всъщност не е толкова трудно. Класиците са го казали с прости

52

думи още преди години Светецът Георги Марков беше написал преди време че у нас ние разговаряме не един "със" друг, а един  "на" друг. Повече от това нито е нужно да се пишат диагнози, нито послания как да общуваме. Рано или късно ще се научим да си приказваме нормално. Да чуваме и да си разбираме езиците. До тогава - еби му майката - все ще я караме някак...…учти,Може би големи шансове

Разбирате ли ме добре?….

==================================================================

НЕТЪРПИМОСТ

?обслужването?

ше ги застрелям наистина, мамка им!

Цялата тази паплач от хора, които са временно на работа в магазинчета, ресторантчета, подлези, гаражи, скъпи и прескъпи заведения, клубове и пазари, ремонтни работилници и частни ВиК фирми! Нещо-продавачи със скунксови физиономии и Неуспели Проститутки в ролята на сервитьорки - всички те са под ужасната угроза някой ден, на някого, наистина да му писне и да започне да ги избива по нетрадиционен начин. Така че да накара полицията да търси помощ.

Едно време във в. "Стършел" имаше чудесна рубрика "Помощ, обслужват ни!". Днес, когато вече празнуваме десетата годишнина от победата на капитализма у нас, трябва да признаем, че частната собственост не направи никого по-добър стопанин, да не говорим пък за по-добър човек.

Едно време Стършел съветваше хората да пишат оплаквания в това хипер-чудо наречено "Книга за оплаквания". Днес единственото, което бих посъветвал себе си и всички, които поне малко се чувстват клиенти е:

- да им крещите от ярост;

- да ги пръскате със слюнка и храчки;

- да ги хапете;

- да им скубете косите;

- или просто ги убийте тъпите копелета и разпарцаливени курви с презрение и пренебрежение и - най-важното - с некупуване!

И никога не забравяйте: това са хората, които не ви обслужиха добре. Бъдете злопаметни!

епохата на НЕП-а

53

Това е епохата на "НЕщо-Продавачите". Тези хора искат да вземат Вашите изкарани с гъз и пот кинти по един изключително обиден и най-незаслужен начин. Този начин се доближава до това вие случайно да харесате една стока толкова много, че да я купите без тяхната помощ. Нещо повече, това е аксиомата на

Bulgaria Natoinal Trade (BNT):

Продавачът винаги ти пречи да купиш нещо.

Знаем, че и в други страни е така. Но смея да твърдя, че всъщност нас само едно нещо ни различава от Модерния Свят. Това са Продавачите. Техният паметник представлява задник дъвчещ дъвка и пускащ балончета срещу мъничък клиент с размахани банкноти в ръка.

Освен че е мърляв, мързелив и че не може да говори, Продавачът обикновено е поставен от Собственика явно с една единствена цел - да те обижда. Да обижда КЛИЕНТА, че иска да пробва стоката, че не е осведомен за качествата й, че е тъп да си даде парите точно на този човек и на това място.

Тези хора обикновено са млади (които са там на принципа, че "това не е работа за мене"). Това ме вбесява най-много: самосъзнанието, че тъпото копеле е създадено за велики дела и е Продавач по някакво нещастно стечение на обстоятелствата, държавата му е виновна и пр. Ами стани шеф на “Газпром”, датибамайката, що си станал продавач!

Или продавачите са дърти изкуфелници (за които ти става жал, че не просят, а се опитват да правят бизнес). Тези хора нямат професия - те са Решавачи на кръстословици. Тези хора имат в главата си един от най-страшните атавизми на народопсихологията ни: че клиентът обикновено е турчин, поробител, човек с пари, който ако остави някой лев - добре. Ако си тръгне бързо - още по-добре.

Това е епохата на НЕП-а. На НЕуспялата Проститутка, станала сервитьорка. Тя има морал да не се чука на Лъвов мост, обаче ви плюе в супата, когато й кажете, че вилицата е мръсна. Мечтаех си в тази страна никога повече да не се говори за обслужване. Мечтаех си, че ще станем туристически рай. И че тук с усмивка ще ти предлагат и питие, и курва, и сас. Няма да стане - просто защото НЕуспялата Проститутка никога няма да стане камериерка, гейша или добра масажистка - тя просто ще си остане нервна курва, която не иска да ви обслужи добре. Защото "да обслужва" на нея никога няма да й бъде призвание - през перхидролената й тиква дори и не пробягва мисълта, че може да печели от любезността си. Такава жена просто чака някой минаващ КЛИЕНТ да й направи неприлично предложение, което тя да превърне в неуспешен брак.

какви КЛИЕНТИ сте вие, бе?!

За десет години унгарските, чешките и сръбските (даже!) магазини се превърнаха от потребителска кошница в потребителския рай на Земята. За тези десет години месарницата на ъгъла на Графа и Шишман не мръдна. Нейните прозорци не са чистени от Деветия конгрес, нейните месари продължават да поприпръдват мързеливата и да месят каймата върху косматите си гърди. Нейната глутница кучета

54

продължава да гледа към вратата като Стив Бушеми към отрязано ухо. Всъщност за десет години, трябва да признаем, че това вече не са същите кучета. Това са техните деца, кучетата на онези кучета които още помнят как месарницата на ъгъла на Графа и Шишман наистина не е мръднала. Наникъде.

Уважавайте месарите и техния труд. Не мога да разбера само, как тези месари продължават да имат КЛИЕНТИ. Тези клиенти явно не могат да направят разликата между белен свински врат и бут от заклан инспектор на ХЕИ! И аз не мога да я направя - затова въобще не влизам там.

В Модерния Свят има един велик Обществен Коректив! (ОК!) Това е Възпаления КЛИЕНТ. Той уволнява. Той увеличава заплатата. Той убива цели фирми и фирмени вериги. Той е като Народния съд за фашистите-продавачи и капиталистите-производители. Той е КЛИЕНТ, което значи повече и от Президент, и от Стоичков, и от папата. Колкото по-лошо се държи един КЛИЕНТ - толкова повече падат цените, идват сезонните намаления, дават се екстри и бонуси.

Ние си нямаме ОК! Ние си нямаме дори един жив истински КЛИЕНТ, та камо ли Обществен Коректив, (ОК!). Смея да твърдя, че българската нация е най-любезната нация по света. Мога да дам пример - ако в Полша шофьор промени маршрута на градски автобус, пътниците го свалят и го набиват. Немного, но сериозно. А какво се случва по своему у нас?! Великите нашенски студенти - те се возят на 94, който си спестява винаги три километра от маршрута-обиколка на Студград. Великите нашенски студенти не смеят да кажат нищо на шофьора, който ги кара да газят снега в Студентски град, най-мокрия и студен сняг във Вселената, цели два километра. Но студентите продължават да псуват неуредиците в държавата. Те не смеят да напсуват шофьора. И това са от онези студенти, които свалиха две червени правителства.

Абе недейте да се оплаквате и да псувате като андрешковци, ми се хванете и набийте шофьора! Набийте го бе, мамка му и шофьор! Какво чакате, сериозно говоря - пусни списанието, събери колеги, обещай им трева и идете да набиете шофьора. Много добре знаете за кой шофьор става дума!

Нашият клиент е горд запъртък, който не му се занимава със шофьори. А според мене и според много изследователи шофьорите й ебаха майката на тази държава.

наръчник на клиента, как да се държим с обслужващия персонал

Аз не съм горд. Занимава ми се с шофьори. Примерно на таксита. Затова си и купих кола. Щото ми писна да ме заплашват с манивели и да викат по радиото, че "един педераст не иска да плаща по брояча". Аз и моята красавица, колата ми, убихме желанието на поне двама безделници да станат бакшиши. От което спестих пари и най-важното: вече мога да псувам спокойно бакшишите и да чукам в колата си (което таксиджиите по-рано категорично ми забраняваха да правя в техните коли).

Аз не съм горд и примерно никога няма да си купя обувки Марко Пици. Влизаш в магазина на Раковска срещу СДС и търсиш кларкове. Четири путки седят като пешки в края на шахматното поле и размахват срамните си устни. Мериш сам неща, които имат китайска номерация - американски на вид обувки, правени от сърдити китайци.

55

КЛИЕНТ-ът е говедо, което се нуждае от помощ, това е вярно. Обаче оригинално говедо да влезе в Марко Пици пак няма да направи впечатление на четирите путки. Те продължават да гледат празно мястото, където като че ли преди малко сред кълба дим е изчезнал доставчикът им на трева. Човек се отказва да купи обувки в такава тягостна атмосфера. Оставя внимателно обувката и гледа да се измъкне преди да го обземат съмнения относно смисъла на живота. И тогава се случва най-страшното - четирите кукли се задвижват, а едната казва с монотонен глас: "Абе как не ви е срам, оправете връзките на обувките!".

Тя дори не се кара. При депримирани типове тази забележка бележи края на нормалната психика и поставя началото на нови измерения при самозадоволяването с връзки и обувки. Тя, омутрената девойка, строгата господарка от Марко Пици е върха на човешката несправедливост и липсата на житейска логика по тези места.

Примерният отговори за клиента на такива реплики обикновено е:

"Извинете! Много ви мола, това е ваша работа! Откъде накъде, а -маха!"

Това са отговорите на нашите КЛИЕНТ-и, които обичат да бъдат обиждани от продавачки, бити от бакшиши, и облечени в мръсно бяло сервитьори да им завират в гениталиите прибора за овкусяване - онази свинска радост за КЛИЕНТ-а, в която има шишенца сол, чер пипер, олио и оцет.

Това, което трябва да кажете на Марко и неговите П(утч)ици всъщност е съвсем друго нещо:

"Свиньо блатска, не ми се отварай много, защото ще ти еба путката лелина балканска. И да оправиш връзките, щото дяволите ше те вземат и ще те наврат в кучия гъз. Да, гъз!"

Това вече е реплика. И който ми каже че съм невъзпитан, да отиде на оправя връзките на тъпите путки от Марко Пици.

Край с Марко Пици.

Едно уточнение: Ако в магазин си позволите да псувате, то в ресторант никога не го правете преди ядене, защото готвача винаги е комбина със сервитьора и ще ви напълни чушката бюрек със сопол, ще посипе с пърхот кюфтетата и заедно с обера ще ви пикаят в бирата. А вие като в Трейнспотинг ще я изпиете, въпреки че е топла. Говоря сериозно. Това, че вие няма да знаете какво сте яли, и пили не омаловажава сервитьорското отмъщение. Който е работил в кухня или е бил сервитьор ще ви каже същото.

born to be customer

Още Конфуций е казал, че не трябва да правиш лоши "Търговия и услуги", ако не искаш да ти връщат със същото.

Къде е тази наша родна конфуцианска организация за защита на потребителите? Предполагам, че тя прибира само подкупи, заедно с "нахуй" парите на данъкоплатците.

56

Модерният свят има браншови специалисти, които следят по най-добрия начин кой как обслужва. Тези хора по правило са дебели и тяхната професия е да се правят на анонимни капризни клиенти. И ако в хотел, ресторант или магазин с претенции не ги обслужат добре или недай боже ги излъжат - това означава край на лиценза за алкохол и цигари. Ако аз работех подобно нещо, повярвайте, повечето кръчми в София щяха да са като Виенски кафенета и да имат редовна клиентела, чиито имена щяха да са заковани със сребърни табелки по масите.

У нас всяка българска кръчма е интересна и добре обслужвана само в началото. Примерите са от бившата убийствено готина и любезна бирария на Васко Лучано на Славейков до последната кръчма, която отново са отворили ваши приятели. Примерите са винаги там, където оставяте немалка част от парите си - там където би трябвало да ви носят на ръце и да ви правят свирки, докато парите не почнат да свършват. После е ясно.

След Футбола и Оргазма, върховното удоволствие на Шопинга, усещането за КЛИЕНТ вече е време да стане харизматична ценност на страна като България, чието население е на път да се превърне изцяло в обслужващ персонал. И за да стане това, и за да не е разбираме това събитие по обиден начин, време е всеки да се усети:

Всички хора на тази земя са равни и са родени да бъдат КЛИЕНТ-и. Да бъдеш КЛИЕНТ е основно гражданско право, неотменима част от свободата на личността, огромна част от човешкото самочувствие и психиатричен комфорт. И който не си търси точно това гражданско право и този комфорт - той е скучен луд, сив идиот и шопинг-мазохист, обичащ да живее сред психологически побойници.

Убийте всеки, който ви пречи да бъдете КЛИЕНТ. Това ще ви накара да се чувствате по-добре.==================================================================

Д Е Ф Л О Р А Ц И Я "Нас ни води съдбата - сторете й път!"    из кървавото писмо на

дефлораторитеЛято е. Сезонът на дефлорациите. Сезонът на гордите мъже, които някои

наричат Ловци на ципа. Това се невидимите полови скаути на свободна практика, джин-гиби-тата на т.нар. "първи път". Това са мъжете (или предметите) стоящи на границата на момичешкото и женското. Това са

дефлораторите - хетеросексуалните алтруисти.     Те са една особена порода мъже. Самотници, които жените помнят и люто мразят.Степни богатири, на които често им се налага  от женската неразорана целина да създадат колхоз, в който има място и блага за всички. Ужасно е да си дефлоратор. Само вятърът свири в косите им, само небето е техният покрив. Те преследват с настървение и упорство жената още от прокурорска възраст. Обграждат я с внимание и нежност (по посока на вятъра). После правят най-трудното: създават условия за оставане "насаме". Малкото минути, когато и мама и татко ги няма. Моментът, когато може да дойде полиция. Мигът между

57

писъка на момичето и викът на жената.     До този миг тези мъже (или предмети) са изтърпяли най-тежките изпитания, сравнени с изпитанията на Седморката на Блейк,няколко митични героя и част от Изпитанията на Градския Транспорт. Нерядко тези мъже (или предмети) не успяват. Нерядко наистина някой вика полиция. Често им се качват на главите или в най-лекият случай на неуспех момичето продължава да подскача върху пружината на кревата и да крещи: " нъцки, нъцки, нъцки… пак съм си детенце, пак съм си детенце… нъцки!" А те стоят с присвити от житейския вятър очи и пак дебнат сгодния момент за нанасяне на един-единствения удар, от който зависи всичко по-нататък. И всичко това -  заради едното кърваво ебане. Те наричат това "свой дом". Ако имаше такъв дом, на вратата му щеше да пише:

внимание! сексуална паника! danger! sexual panic!     Първия път е свързан с изпотяване, дистрес, неудобно място за лягане (или сядане) и едно (предполагам) чудесно очакване, което жената никога повече няма да изпита. Иначе няма нищо по комично от паникьосана девойка, която antre portas се опитва да отложи Екзекуцията на Ципата - или след това звъни за справка на Телефонни услуги, за да попита колко кръв може да загуби човек без да припадне. И понеже оттам и казват някаква бройка в литри, тя се успокоява и пита:"Сега трябва ли да пия някакво хапче?!"

В този случай й дайте един аспирин и я оставете да поспи. Както няма и нищо по красиво от това двамата - дефлоратор и екс-девица,екзукутор и потърпевша, инструмент и повърхност, момче и момиче - заедно да си нарисуват на стената нещо. Нещо с кръв, водни бои и малко слюнка. Ей така - за спомен. Въпреки, че

няма нищо романтично в дефлорацията.     Поетите, които възпяват девичите сърца, души и перушина отдавна са разобличени като неодухотворените ретро-чикиджии на фалшивия стар свят. От тях е останало само едно верно сравнение - за "прасковения мъж по кожата на девицата, необран от груба мъжка ръка". Освен този мъх, при жените с предстояща дефлорация се регистрира и онзи кисело-сладък мирис като в кофти китайски ресторант. Наблюдава се изключително женско скудоумие (в чистия му вид), неориентирана активност в пространството, както й обикновено акне. Към това се добавя и основния

женски синдром:"не знам какво искам!"     Жените разбират какво искат едва към 70-тата си годишнина, но не го помнят много дълго, защото после веднага навлизат във възрастта на склерозата. Незнанието какво ти предлага светът и какво да вземеш от живота сублимира точно на тази възраст 12-14 г. (данните са от деветдесетте години). Това е и часът на дефлоратора - идва баткото (или чичкото) и ти казва: "животът е такъв, такъв и такъв - искаш ли да го направим?!" Обикновените мъже (мъжете, които не са отворили нито една жена) се стряскат при вида на девственицата - за тях тя е опасно животно, с което не само че няма да спят, ами може и да ги ухапе. Тогава си личи истинския дефлоратор - той веднага обръща посоката - без да се плаши, започва да говори за: а) звездите, б) морето, в) луната, и г) ела ми в кревата. Дефлораторът трябва да демонстрира пред момичето целия живот в образи, такъв

58

какъвто е: част от баща й - който никога не е виждала гол, част от вуйчото - единственият,който я е опипвал досега, част от "Кораба с алените платна", малка част от порнофилм (не прекалявайте), малко от мръсотията и красотата на света. И накрая - частица болка и частица кеф. Защото

дефлорацията е като раждане, но наобратно     Също като при раждането има сълзи, кръв, слуз, много мъка и много радост. И досега големите мозъци спорят защо му е било на Господ Бог да конструира ципа в половата система на жената, след като тази подробност я няма при другите божии животни. От една страна хименът пречи - нещо като да затвориш чудесно френско вино с кофти тапа: вкусът на корк и дървения ще те преследват до сутринта. От друга страна обаче, предполагам, на Твореца му се е искало да се подпише под най-красивото си и несъвършено творение. А както сме чели по книгите, винаги когато Господ се подписва, той го прави чрез болката и напомнянето за първичния грях. Затова да си дефлоратор, независимо дали си мъж (или предмет) са нужни чисти ръце, смело сърце и ум на чекист. Дефлораторите поемат върху себе си цялата омраза и ненавист на женския пол. Още татко Фройд беше казал, че жената рано или късно намразва дефлоратора си, както кучето мрази човека от санипид-станцията. Макар и със закъснение, всеки мъж трябва да прочете фройдовите "Анатомии на чувствата" за да разбере защо не трябва да се жени за жена, която собственоръчно (донякъде думата е неподходяща) е дефлорирал. Просто човек не може да нахрани Звяра от клетката, без да му бъде отхапан пръст или цяла ръка.

дефлорацията е ритуал и свещенодействие -     сякаш древните са чели Фройд - всички примитивни народи са извършвали акта на дефлорация извън семейния, сексуалния и обществения живот. С това са се наемали стари жени, жреци в немилост, каменни богове с ей-такива пениси (за любознателните - Приап). Също така в ритуала са се пробвали мореплаватели и конкистадори (познай чий е тоя сифилис), кумове, феодали и прочие жертвоготовни люде, на които от пръв поглед елементарното съзнание може да завиди. Вгледайте се обаче: ако вие бяхте жена и някой ви причини това: 1. знанието за сексуално и обществено подчинение, гарнирано с лошо отношение, 2. синдрома на не-гарантирания оргазъм 3.  усещането, че цял живот ще ви върви по женски - някой ще иска да ви чука, а вие не трябва да му давате, 4. болка.  … е как жената да не намрази и дефлоратора си и дефлорацията! Почти съм склонен да оправдая красивите девственици на по 22 - 25 години, които се носят като бетоновози из живота на мъжете! И винаги когато ти подадат задница, има риск да прекараш остатъка от живота си в добре поддържан бетонен саркофаг. Като стана дума за девици на средна възраст иде и най-важния въпрос на сегашната студия, а именно -

 защо трябва да се дефлорираме?!      Защото нямате много време. Направете си сметката: жените правят много по малко секс от мъжете. Трябва да ви е страх, да се разтичате, и да гепите първия балък на улицата. Направете го ваш дефлоратор,момичета, защото вече сте осъзнали в прости

59

цифри ужасната истина - имате само 30 години сексуален живот = 10 950 дни/нощи   Знаете ли колко са 10 950 дни?! Измерете ги в пари, в килограми, в тухли, сравнете ги със стоте дни на правителството и ще видите - тези 10 950 дни около света се свръх малко, ултра нищожни, и хипер недостигат. Какво правихте снощи? А онази вечер? Къде бяхте на Нова година? А утре?! Ако утре Слънцето не изгрее?! Ако падне комета в две части?! Или дойде Денят на Независимостта, когато ще ни накацат зелените човечета и ще искат да дефлорират наред?! Защо, за бога, повечето хора и жени не подозират как им минава времето - в откази от това-онова. Ти си девствена! И още четеш тези тъпотии?! Марш навън - избери дефлоратор!  И след 15 минути  да си на мястото на събитието за това лято : Манифестацията на Дефлорираните! Всяка от вас е длъжна да носи със себе в едната ръка презерватив, а в другата -  химен на клечка! Химен, който да развява в прослава на свободната любов, не-изгубените дни и в името на едно по-добро бъдеще! Добре дошли на Тържеството на Началото! Купонът на Широките Порти! Приемът на Разкраченото Съзнание! Коктейлът на Осъзнатото Желание! Шествието на малките,    които порастнаха.  

Елате на манифестацията!Просто не си губете времето!    

==================================================================

ЦЕЛУНИ МОМИЧЕТАТА! (ОТЗАД)

развод-репортаж писан с призовка на шията

Животът - това е един голям вентилатор.

Бракът - това е една голяма обществена тоалетна.

Развод е, когато лайното удари по вентилатора.

поради что се жените?!

Някои се женят по любов. Някои от скука. Други - за да имат какво да чукат под ръка. Най-много хора се женят по технически причини, лоши презервативи и изпускане. Поради причината “няма как” и пожеланието “дано да е за добро”. Много малко от из-броените знаят какво правят. Правят нещо, което “ТАКАТРЯБВА” и “КАТОВСИЧКИ”.

Свещената простота на събитието е, че си извикал всички знайни и незнайни войни от два велики рода, за да присъстват на твоето обвързване. Нищо друго! Бракосъчетанието е повод да видиш как изглеждат роднините за предпоследно - така или иначе ще ги видиш за последно и поотделно чак на погребенията им.

60

Хората, който пристъпват плахо прага на гражданското, са готови да издържат смешната церемония и най-вече са готови да изядат лайната на свещената институция брак. В същото време те знаят, че съществува обратното на “брак”. И обратното на “брак” не е “свобода”. А “развод”.

на другата сутрин

разбираш, че нищо не се е променило - живееш с една жена както и преди, тя си е същата. Трудно свикваш, че непрекъснато трябва да е до тебе. Досега си имал твоето си армейско “лично време” - примерно да четеш с часове книги в тоалетната и да имаш специална лавица за тях, а от днес някой е махнал книгите и е поставил там балсамите си за коса (а те са повече от твойте книги). Опитваш се да четеш етикета на балсама за коса - не е същото. Окей, правиш компромис. Това е съвместен живот. Има обаче един компромис, който и двамата няма да направите, защото това е вашата същност и еманация като личности: проблемът е в това кой как стиска.

тубата с пастата за зъби

Примерът въобще не е смешен. Докато ти си миеш зъбите, винаги стискаш тубата в юмрук и както ти падне, докато тя прилежно я навива отдолу нагоре с цел пълноценно използване и естетика на банята. Това е последното нещо, което би променил в себе си и е посегателство върху твоята лична свобода. Дори и да имаш добро желание, сутрин мислиш единствено за това дали ти се пикае или ти се чука. И адски се дразниш когато някой отдава такова огромно значение на някаква наистина шибана туба паста за зъби, купена защото с нея от шибаната реклама знаеш, че “няма кариеси”! Един ден, докато се взираш в току-що опиканата постелка пред тоалетната чиния (преди това нещо никога не е било там) разбираш, че…

любовта си отива, когато хората ползват една и съща тоалетна чиния

Това, което предлага брака, със сигурност го знаят тези, които за малко са били армията - предлагат ти се чанч, студ, безсмислие и лишения. Но в армията чанчът, студът, безсмислието и лишението не са само за тебе - разпределят се почти по равно. Това, че не си сам наистина успокоява. Погледнато реално животът на всеки е една малка казарма, където ако си сам, по-добре да се застреляш на пост.

Един от двамата или двамата заедно и едновременно забравят, че ако досега са се обичали, отсега нататък трябва:

а) съжителство

б) съдружие

в) съучастие

Съжителство е, когато ТЯ успее да изпере любимите ти чорапи без демонстративната марля на устата, а ти внимателно загръщаш употребявана й дамска превръзка във вестник и я скриваш дълбоко в коша за боклук. Тази проклета “естетика на банята”.

61

Съдружие е, когато всичките ти приятели пият с НЕЙНИ пари, а ти един ден заминаваш за Волфсбург, Германия и бачкаш като негър цяла година, за да може като се върнеш да си купите запалка Зипо (оргинална) и Фолксваген “костенурка” (на 26 години). Тези проклети пари.

Съучастие е, когато ТЯ те намери окървавен на стълбите и не се обажда на полицията, преди да разбере ти ли си пребил някого или тебе са те били просто ей така, както често ти се случва. Тази проклета полиция.

Кога ти би могъл да Й бъдеш най-добрия съучастник - разбира се, когато крещи от родилни болки. Опитай се и ти да покрещиш с НЕЯ. Поне това проклето нещо.

Тези неща обаче не се случват във ВАШИЯ брак. Бракът ви прилича на гениално замислена космическа совалка, която не може да стартира, защото никой в екипа й не се е запасил с обикновен кибрит. И тогава на един от ВАС му хрумва нещо наистина гениално и просто. И лесно.

можеш да си отидеш!

Всеки от ВАС си казва: ”Ебати колко е просто!”. Където не ти е приятно - просто не продължавай да бъдеш там. Има възможност, нищо страшно не се е случило, още си млад, направи нещо, за да ти е по-подреден, по-хубав и по-весел живота.

И двамата забравят, че СА женени. И двамата забравят, че са имали най-умопомрачителното чукане в световната история след онези две еднополови зелени еуглени, които преди милиони години изобретиха секса. И двамата забравят клетви, обещания, красиви жестове, автостопът заедно към моретo. Забравят онова нейно идиотско желание ТЯ да МУ стиска пъпките по гърба, защото това Й доставя удоволствие. Забравят как ИМ стана лошо за първи път с някаква гадна трева и как СИ обещаха да не го правят повече. Не си спомнят вече за увертюрите към първата вечер, към първото чукане и първата свирка. Имат амнезия за това как решиха да го направят това нещо наречено “брак” - не по технически причини, не от скука, не за да избяга ТЯ от провинцията и не просто заради секса.

Този акт - бракът, предизвикан от горните случки просто трябва да бъде отменен. Грешките се правят, за да се поправят.

Децата често питат: защо се женят хората?

Бракът не е причина да обичаш някого.

По аксиома обичта е причина за брак. Тези дебилни послания изскачат от единия към другия, когато започне събирането на багажа. Тези послания обаче не са верни.

Бракът си е същият откакто праисторическият мъж свалил жена си с бухалката, със серия от звуци Й обяснил, че не може да мърда оттук и ако не мърда много, той ще Й донесе парче от мамут. Откакто съществуват епизодите на “Докато свят светува” хората се женят, за да са заедно в мъка и радост, в бедност и богатство, докато смъртта ги раздели. Какво става тия дни? На него МУ се ще жена му да е “по-така”, а на нея Й

62

се ще мъжът Й да има яхта. На нея й се ще мъжът Й да не ходи на лов за парче мамут, а да Й обръща внимание цяла нощ и цял ден. ТЯ иска толкова много неща от живота, но ТОЙ Я кара да пере с пералнята. ТОЙ иска да бъде музикант, ТЯ го кара обаче да Й закове с гвоздеи гоблените върху панела.

Мамка му и свинщина! Те се мразят!

Никой няма намерение вече да обича другия. ТЯ МУ заявява директно, че няма да търпи миризмата от неговите чревни газове, както и другите му миризми - крака и афтършейв. Няма да търпи ТОЙ да закъснява, да не Й обръща внимание и право в очите му казва, че е неудачник и смотаняк - продължава да се бъхта за парче мамут, а другите мъже имат джип и тутурутка дето бибипка, когато те търсят. ТОЙ изключително внимателно Й напомня, че ТЯ е твърде тъпа путка. Че ТОЙ Я е направил човек. И да не му се отваря много. Щото ако сега става за нещо, само след десет години никой няма да иска да застане между краката Й. Освен потната влага от Самотата и Житейския студ.

Мамка му, те наистина се мразят! Мразят се мълчаливо и се дебнат по най-инфантилния начин. ТОЙ забелязва, ТЯ започва да се къпе всяка сутрин. ТЯ започва да твърди, че ТОЙ не е бил на монтаж снощи в телевизията, а при три проститутки и едно куче. И подозирайки любимата му поза, ТЯ е сигурна, че ТОЙ е употребил кучето. ТЯ не признава правото МУ да получи тривиална и нечовешки болезнена бъбречна криза. ТЯ подозира, че ТОЙ е получил криза в бъбреците, за да Я впечатли. ТЯ започва да ходи на “работа” и в събота и неделя. ТОЙ вече има план как ще я проследи и как ще я хване на местопрестъплението. ТОЙ има план как ще я завари гола сред петима моряци, как ще я убие и как ще я лежи в Пазарджишкия затвор. ТОЙ се съсипва от страшни мисли протичащи в следния ред:

Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Където Обществото и Църквата са Му Дали Право Само ТОЙ Да Си Го Вкарва!?

(нещо като право на паркиране)

Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там Където ТОЙ Я Целува?!

(нещо като право на лична хигиена)

Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Откъдето ТОЙ Има Намерение Да Излязат Децата МУ?!

(прилича на право за осведоменост)

Мамка му, и на НЕЯ да Й минават подобни мисли. Но докато НЕГОВИТЕ са за някакво илюзорно притежание, НЕЙНИТЕ са за някаква илюзорна свобода. ТЯ мисли в обратен ред:

Наистина ли цял живот ще се въртя около (на) Нещо, Което Притежават и Предлагат Всички Мъже?!

63

(нещо като право на по-голям размер)

Наистина ли цял живот ще имам онова Нещо, Което Явно Имат и ДРУГИ ЖЕНИ?!

(нещо като право на капитанската лента)

Наистина ли цял живот ще трябва да бъда робиня (в несексуалния смисъл) на Нещо, Което Никога Няма Да Изкара Пари, (за разлика от мойто Нещо)?!

(прилича на правото на луксозните белезници)

След като се мразят, идва мисълта за изневяра. В повечето случаи тя не съществува, но я има. Парадокс при всеки развод.

кой е виновен?

Жените.

Статистически, математически, физиологично и като повод за развода са виновни жените. Няма и грам сексизъм в това твърдение. Просто жените, които не са готови за брак, се възползват от свободата, която им дава Модерното Общество. Те не желаят да търпят неудобствата, житейския хлад, човешките трудности и домакинските задължения така, както са ги търпели техните майки и баби. Откакто съществува бракът не се е променил като съдържание и принципи, освен че търпи компромиси. Но разводът не е компромис. Разводът твърди, че някой е виновен да не станат нещата. Този виновен е жената. Това се доказва лесно.

Мъжете не са се променили - освен че леко в манталитета им нагарча мухълът. Но кажете ми коя жена подава молба за развод, защото мъжът й е мухъл? С мъжът-мухъл се живее лесно - той не протестира, когато се върне от работа и се срещне в банята с новите й приятели - негрите от Ъп Даун. Много са мили нали?!

а) мъжете пият колкото и преди - дори си правят сами салатата и с радост подхващат темата за мензиса, ако на жената Й се говори за това. Битовият алкохолизъм дори е намалял: на нея не Й се налага да МУ изува опинците, когато ТОЙ се е нашошорил като животно. На НЕЯ обаче двете бири Й смърдят на алкохол. И за отмъщение отива при негрите от Ъп Даун. Много са мили, нали?!

б) мъжете изневеряват колкото и преди - дори по-малко. Случва му се: напориста колежка, или на турне, или на командировка - но никога не е това, което ТОЙ разказва на приятелите си. На модерната жена не Й се налага да търпи полигамията на мюсюлманите или мормоните, не Й се налага да търпи прищевките на развратен господар, който е склонен да Я замени с книжна салфетка, когато МУ падне. ТЯ обаче, в момента в който ТОЙ е отишъл сам на филма “Самотна бяла жена” - веднага при негрите от Ъп Даун. Те не са виновни момчетата и вече са много мили по навик.

в) мъжете работят повече от преди - ако парчето мамут, което мъжът е длъжен да осигури, е винаги на масата, причините за развод реално не съществуват.

64

Съвременната жена е нахранена, облечена, задоволена, кара автомобил, има собствена работа и пари - и, мамка му, пак се развежда! А отгоре на всичко има и свободата да го прави или да не го прави! Ако погледнете с очите на човек живял през средата на века, това ще ви изглежда парадокс. ТЯ има всичко! Дори се е оженила по любов! Какво иска още след всичката власт, пари, любов, роби, Картиета...

Какво иска ли?! Негрите от Ъп Даун, какво!

защо се развежда таз жена?!

Погледнете молбите за развод - почти всички молби в съда са подадени от жени. Причините: “лошо отношение”, “обиди”, “посягане на бой”, “нарушаване на разбирателството”, “липса на внимание към съпругата” и т.н. Има и такива причини като “разходване на средства по различни заведения с негови приятели”, “непоправимо разстройство поради постоянно гледане на кабелна телевизия” и “функционално обезсмисляне на брака от действия с противоконституционен характер - нецензурни изрази по адрес на политически лидери”...

Лайното е ударило във вентилатора. Съдебните бумаги се пълнят с кирливи ризи, в който внимателно са увити говна, лични тайни, човешки дефекти и много желание за неразбирателство. Нито една от изредените по-горе женски причини не е истинска. Ако съдeбните формулировки бяха верни, циганските, работническо-селските и калайджийските семейства щяха да излизат от гражданското и да влизат направо в 13-та зала на съда. Но циганските семейства са трайни. И пълни с циганета.

жената се е променила

Никой не оспорва равенството между нея и мъжа й. Но ако ТЯ има нужда от повече внимание, той да не е от дърво. На днешния мъж като на никой друг мъж МУ се ще да го галят по главата, да му говорят на “цуцинка”, да го завиват, перат, почистват. Да МУ готвят и приспиват. Да ГО чукат и задоволяват. Да не ГО занимават с глупости. Да не МУ изневеряват (често). Да ГО смятат за велик и да пишат по стените със спрей: “Гошо е бог!”. Да не ГО оставят често сам на тъмно и топло, щото съвременния мъж се разваля от тъмното, топлото и самотата. Да ГО обичат, не защото е единствен, а защото е избран от НЕЯ. ТЯ си ГО е избрала такъв. И когато мъжът убие мамут или поне полска мишка, когато го (я) донесе в къщи и го (я) тръсне на масата - жената трябва да измисли песен за него и да я пее сутрин. Тихичко, защото “... Гошо обича да спи”.

Жените наистина са се променили.

свободата е малко в повече

На всички ни идва малко в повече. А би трябвало свободата да е екстрата, която да ни различава от немодерните общества по един хубав начин. Ще ни се да пробваме как изглежда бракът по друг начин. С друг човек. Бракът изненадва като казармата - все очакваш да е зле, ама па толкова зле не се търпи. Цял живот се опитваме да направим нещата добри. За сам човек е трудно да ги направи добри. Дори и да успее - все ще трябва да посвети добрите неща на някого. Реално първият брак създава илюзия, че нещата могат да бъдат и по-добри. Нека направим нещата по-добри! Вече ги правим по-добри:

65

“...затова, путко заспала, събирай си парцалите и заминавай да го духаш в родния си град...”

“...я не обиждай родния ми град бе нещастник… Хуй сплескан… по-жалко копеле от тебе не е възможно да срещна...”

и така нататък.

в този живот рядко се чувстваш добре

Личният ти развод не е най-страшното. Поне известно време си ебал с друго усещане за нещата. Страшното е, че това нещо разводът се случва все по-често и все по-близо до теб. Неприятно ежедневие и задължително събитие. Разводът ти прави впечатление чак когато разбереш, че най-добрият ти приятел се е развел. Не можеш да го повярваш: та той се ожени по най-драматичния и истински начин описан във венецуелските саги: взе жена, която беше правила аборт от друг мъж дни преди това.

Любовта би могла да победи дори и в най-тежките моменти от живота на човека. Обаче когато стане дума за брак и развод, забравете за любовта.

P. Просто защото е трудно цял живот да стоиш с лице към вентилатора. Житейски бури, социални поледици, финансов скреж - седи си човек в Обществения Хладилник и гледа как вентилаторът му се върти. Ще му се на човек да се събере с някой, та дай Боже вентилаторът да почне да духа топло - а то какво се получава. Дойде този някой, запретне, клекне и бам - лайното във вентилатора.

Не е хубаво така.

P.S. В статията са визирани измислени лица и събития.

Р.P.S. Единственото, което се отнася до жена ми е: да си ми върне вентилатора, дето го купих с първата заплата.

==================================================================

В КАКВО СЕ ПРЕВРЪЩАТ МЕЧТИТЕ

Имали ли сте приятелка?!

Отвратително е. Никога не си и помисляйте повече за нещо подобно. Или поне я дръжте далече от себе си, каквато и да е тя: принцеса, капитанска дъщеря или изчезващ вид северно-сакарски муфлон. Ама няма “тя беше красива и исках да се оженя за нея”! По добре идете в Чуждестранния легион, запишете се в МЕИ или си направете операция за бюст - само и само да се отървете от нея. Няма такива работи “искам да имам деца от тази жена!” Вие просто сте луд човек - с децата се случва само едно в продължение на 40 години броени от акта на зачеване: първо ти си ги биеш у главата (защото не знаеш какво да ги правиш), после те тебе те бият у главата (щото не знаят

66

какво да те правят). Край на илюзиите! Ако бяхте по-интелигентни хора, докато ви течеше последната връзка, сами щяхте да си записвате 7 фази, след които никой не иска да бъде с никого.

фаза 1 - сексуално омръзване

Тъкмо разбереш къде е клиторът на една жена и тя вземе да ти стане безинтересна. Общо взето мъжете, ако се постараят, наистина могат да накарат една жена да крещи. Страшното идва когато жената се научи да крещи, почне да си изисква оргазмите, а мъжът се вибраторизира. В началото на връзката ти й викаш: “Обичам те!”, а тя ти обяснява че няма да стане така лесно тази работа. После тя ти вика “обичам те!”, и ако ти й кажеш че “тази работа не става така лесно”, тя се чуди какво искаш да кажеш. Въобще списанията и вестниците, които пишат как мъжът трябва да задоволи една жена трябва да бъдат забранени. А редакторите им - мъже, задоволявани до припадък. Получи се напоследък обратен сексуален разисъм - всички жени вече знаят как могат да бъдат задоволени и непрекъснато правят рекламации, щото “не се правели така нещата в живота!”, пишело го в списание “Блясък”. Ало, баба ти без оргазъм девет деца е родила, ти от девет оргазъма една умна мисъл не мож да родиш. Къде дават така, викаш ти! Ето в какво се превръщат мечтите, казва ти тя...

Така идва първото скарване. И вместо двамата да се разделят като хора на свободната любов, вместо да се срещат само когато един от двамата много е закъсал, те решават че ако заживеят заедно - нещата ще се подредят от само себе си.

фаза 2 - от-само-себе-си НЕ СТАВА!

Или се женете веднага и емигрирайте, или въобще не я докосвай с пръст! Тя идва в твоята бедна квартира и почва да подрежда. Тя репетира заедно с теб семеен живот, който смята да води с някой друг! Ужас! Жените са като автомобилите - никога не остават нови и лъскави. Минават от ръка на ръка и имат един период когато са “любими”. Ужасът идва от това, че рано или късно всяка жена и кола полягва в двора на мъжа и почва да ръждясва. И никой вече не я кара! Ето за тази репетиция става дума! И ти, и тя си губите времето! Тя репетира за първите наченки на ръжда, а ти се чудиш това ли е щастливо съжителство?! И къде ти е по-приятно да лежиш: под нея и да й сменяш маслото, или само да лежиш под нея.

Тук е особено важен “въпросът за властта”. След като двама човека се изхождат в една тоалетна, теоретично има вероятност да им се приходи до тоалетна по едно и също време. Съвременното общество несправедливо дава път на жената, а кенефът във съвременното общество и архитектура обикновено е само един. Въпросът за властта е решен отново погрешно и несправедливо от-само-себе-си. Тя ще ака първа. О'кей, обаче поне да можеше да пере - о'кей, нека да не може да пере, но поне да не се присмива - о'кей, къде ми е вестника, отивам да се разхождам.

Познавам един човек, с когото това се случи. Той се изсра в асансьора на блока си, защото жена му се беше опнала в кенефо-банята и не излизаше от 45 минути. Ето в какво се превръщат мечтите.

67

фаза 3 - забележимите гадни дребни неща

В истински мъжките квартири никой не мете и не събира косми. Спомням си двамата млади братя Терзийски, които веднъж лежаха върху губера на ергенската си квартира и по космите вплетени в него си направиха викторина, кой кого е ебал на това легло. Славни времена! Обаче когато живееш с една жена нещата са различни. Космите й почват да пречат! Ако искате ги пребройте - нейните опадали косми са повече от косъмчетата на всички жени, с които си спал. А ти с плешиви жени още не си спал, рано ти е, нали?! Значи това е парадокса на космите:

падащите косми на настоящата ти приятелка, винаги са повече от неопадалите коси на бившите ти приятелки.

Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш животно като Джар Джар Бинкс и Чюбака, но много по-космато, тя се обижда и казва че ти миришат краката. Окей. Тя победи агейн.

Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката. Сега обаче вече го знае и това я кара да бъде още по-нагла: вече си изхвърля еври-дейчетата в тоалетната чиния. Тези еври-дейчета са с крилца. Обаче, трябва да им направят и опашки защото не щат да плуват. И ще запушат кенефа. Окей - ти ги вадиш. С пръсти или с единствената си вилица. При това положение, по-добре е ти да миеш и приборите, нали?!

Ето, в това се превръщат мечтите.

фаза 4 - храна

Когато човек живее с една и съща жена - той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки - отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Вече е късно, но все пак да ви предупредя: тя започва да готви. Или да носи храна. Тя се грижи, това е част от репетицията и това е добро. Настина вярвам в това добро, което прилича на добре обмислено убийство - да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помощта на сметана, шоколад и тесто. Ако това продължава цял живот, о'кей: нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден.

Но пак ви казвам - това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да ви гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение - за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена се поддава на настроения и това променя ВАШАТА схема на живот и ритъма на мозъчната ВИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш - красота: зареден е с тънки холандски сирена, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици. Има даже шарена сол расла на връх Перелик и пресно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб потопен в соса на яхнията от чучулигови езици.

68

Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта, наречена “пълнен хладилник”, която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден - нека да бъда осъден на тази смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в хладилника ТИ има парче салам Камчия (нагризано от нея - по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки пръстета, парче атрофиращ лимон, много мръсни прибори и много джин. Тя обича джин.

Когато й намекнеш, че самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умрялото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една грозна крава и го посрала. От топлината на говното птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка и го извадила от говното. И го изяла.

Няма значение колко е стара тази история, важно е че: не всеки, който се посере, ти прави лошо. Не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много.

След тази история твоята приятелка те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. Знаете, те са: “...от парче месо съм те отгледала”.

Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите.

И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.

фаза 5 - сън

Когато спи, тя хърка. Ти мразиш това. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка - тя спи! Тя заспива върху всичко - върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред “Годзила”, на “Първа кръв” даже, въпреки че режисьорът му ти е съученик от гимназията. Тя обича да спи. Ти заспиваш винаги към 03 часа, след като са минали по-интересните сцени по порно канала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по-отвратителни от теб мъже. Има го на филм документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи облегната на ръката ти и топлата й детска слюнка бавно се изстудява върху кожата на лакътя ти. Вярно това е идилия и на теб ти харесва. Но тогава защо гледаш това гадно порно и не спреш да преглъщаш слюнката си? Поне се опитай и ти да правиш балончета от нея.

В тази фаза друго за разказване няма, просто защото едно разказът за едно спане е твърде авангардно начинание.

Проблемът си е само твой. Докато тя спи, а ти се пипаш тихо, на екрана едни непознати и интересни жени правят нежности на едни неприятни и безинтересни мъже.

69

Никога не мастурбираш докрай, просто защото винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита:

-”Пич, в това ли се превръщат мечтите? А?! Питам те - в това ли се превръщат мечтите?!!!”

После ще се обърне и ще продължи както е по сценария.

фаза 6 - мъртвата истина

Тя винаги спори с теб. Тя обикновено е художничка, манекенка от умните или режисьорка в НАТФИЗ. Тя започва изреченията си с думите: “Един Шекспир… Един Булгаков… Един По…(Едгар Алън б. а.)”. Никога не говори за “Един Стоичков… Един карданен вал… Едно педерасче от казармата….”. Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема “естрада - чалга”, тогава разбираш че си сбъркал понятията “концепция” и “контрацепция”. Никога вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди че е гръцки лекар. Ти твърдиш, че е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди че е апологет. Какво нещо, човече - с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото българското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим!

Никога не ти дава сърце да я обвиниш, че нейното изкуство е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш нали?! Наистина не го прави.

Тя е художничка просто. Всичко, което тя рисува у вас, самата тя нарича “репетета”. Малки художествени репетиции с молив, въглен и пръсти, които се въргалят по паркета като люспите на едно голямо Духовно Израстване. Ако ти си честен човек и истински мъж, един ден ще събереш нейните “репетата”, ще ги дадеш на вторични суровини и ще й покажеш парите на длан.

Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.

За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.

Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.

фаза 7 - светът

Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма “Американско сватбено одеало”. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти

70

вика “кво ти става?!”. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. О'кей, какво още не сме правили?! Аха - не сме се сбили с охраната!

О'кей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че количеството бой, употребено върху теб, не е равностойно на неприличното ти държане. Трябвало е още да те бият. Тя ти казва: “Заслужил си си го (боят)!”.

Ти си предаден, брат. Ти, който си готов да ръкопляскаш и да го изядеш, когато тя се изсере на масата, тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи и компреси, целувки по подутата ти уста като в wild at heart и песен за лека нощ, тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак важно е как се чувстваш.

И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошара и между вас прескачат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката тип “плюшена играчка” и казва че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и не това е най-страшното. Най-страшното е че се опитваш да я спреш. Е точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде “от теб”, тя така те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници, че синините по теб определено вече не са дело на момчетата от оная кръчма. Ти, разбира се, не смееш да я удариш. Защото ако я удариш, тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант - ти ще влезеш в затвора. Всъщност всички знаят много добре, че не я удряш, защото много ще я заболи - това е единствената ти причина.

Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьо-зеленото си тело и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?!

После преглеждаш щетите в твоята квартира и виждаш че една от пръчките-дъги на матрака е счупена.

Ето, в това се превръщат мечтите. В счупена дъга на матрака, който е бил ползван за тепих, не за чукане. Трябва ли да чакаш докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Повтарям - от борба и ритници, не от чукане.

Не трябва. Защото никой човек не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак, под който се предполага че е изкопана дупка или пропаст направо? Защото никой не си представя една колекция от счупени по различен дъсчици, замислени като конструктивна част от матрак, който от своя страна е бил замислен като за чукане?

Твърде е тривиално, пък и твърде зловещо някак.

последна фаза

Мъжете рядко обичат жени. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще й каже думата “липсваш”. Не “липсваш ми”, а “липсваш”. Мисля си днес, че е редно всеки мъж да го направи, нищо

71

че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина.

Иска ти се просто да излезеш от репетиция и да разбереш в какво се превръщат мечтите - без да се отказваш от тях.

Това, честито! - отново са мечти.

==================================================================

Обществен експеримент № 1

дата: 230598 обект : хероин субекти : пичове - два броя,  едно момиче ( средна вързраст 19г.) и аз. цел: проба - след алкохола, цигарите, безразборния секс - влияние твърдия наркотик, първа доза.

регистрация 1: първото, което усеща човек, когато чака да дойдат пичовете с дозите е страх от смъртта и от болести.

протичане: След няколко  тенекии, пичовете най-накрая  идват на Орлов мост. Отпуснати са, говорят много, ама за други неща. Единият е изрусен с много къса коса, от този тип, дето хората казват че стават за ебане. Другият е с тъмна коса на черта, малко скапан и нервен. Девойката мълчи през цялото време, в началото човек може да си помисли, че се претеснява.

регистрация 2 : и тримата са хиперслаби, унисекс типове. Няма дебели наркомани.   протичане: Началото започва, след като русия пич ме пита: "ще вършиме ли работа?"

Бавно схващам, че те са дошли на срещата без дозите, и че тепърва ще трябва да ги купуваме. Питам къде. Там и там. Качвам ги всички на мойта кола. Карам ги там и там. Района на Пирогов, до хотел Родина, стара кооперация. Русия пич се качва да купи. Момичето най-накрая казва нещо, с което ми става симпатична: "дано да се забави, защото ако се върне бързо - значи няма…"  Русия се връща бързо. Няма. Чак сега си приказваме колко дози иска да вземе. Три. Давам му пари за моята. Питам за момичето.

"тя е на фолио…"  означава, че не си слага хероина венозно, а го пуши. (вж. По надолу технология на фолиото)  Пичовете мълчат. Питам ги кво ще правим сега. Отиваме на Аптеката, казват те. Карам ги на Аптеката. Пред НДК този път слизам с тях, щото ме гони нездраво любопитсво как изглежда дилъра. Дилъра обаче се оказва дилърка - руса захабена, като от филм. Казват ми, че не е типичен образ на дилър, аз не вярвам. Дилърката хвали стоката като циганка.

72

дилърката: "пичове, материала е супер, направо чук, ще паднете, ще колабирате направо от него… Нема да ви бутна пръчка, я… земете си кво мислите, в тоя дъжд другите я ги фанеш, я не…"

регистрация 3: Нищо не разбирам от сленга на пичовете и жената… "чук", обясняват ми после е определение за чиста доза, много хубав материал. Пръчка, явно е обратното - кофти материал, който не те хваща. Нещо като дърво или дръвце, перифраза на обикновения жаргон. Всички си говорят високо, мотат се под ръка  и ми се струва, че вече в службата на майка ми са разбрали как сина й се оптива да си купи "чук"…

протичане: За мое учудване пичовете отказват "чук-а" на дилърката. Явно в бизнеса има традиции и те го потвърждават. Русия пич вижда отдалече някого, когото наричат Хихо, или Хохи, или Дуби, ебеш ли му майката как му викат. Изчезват за малко. И русия се връща с цъфнала физиономия. "Имаш ли?!" пита го черния. Русия вика: "Аре!".

регистрация 4: Колко малко му трябва на човек, за да се чувства щастлив. Пичовете стават разговорливи и приятни хора. Обясняват ми мерките и теглилките - за 15 бона сме взели три половинки. Половинката не е половин грам, ами някакво количество за нормална доза. В един кантарен грам има десет половинки. Пичовете вече ме чувстват зарибен и ми обясняват, че като почна да "дигам на доза" ще ми трябва половинка и половина. Сега засега ще ми стигне половин половинка. Не съм сигурен, че съм разбрал, обаче ми е приятно да си говорим вече. Навивам се да си сложа. Като гледам как се оживяват заради половинките, си мисля, че това е последния купон преди налото на 21 век. Така изглежда.

протичане:  Какво ни трябва още? На изключително тъпия ми въпрос се отговаря с поредица предмети от бита. За "да се оправим" трябват цигари, лимонтозу,  вода и желязна капачка от шише. И помпи. Какво са "помпи"? Помпи означава спринцовки. Откъде помпи? От Попа, от санитарната аптека. За 380 лева, които пак давам аз, пичовете взимат три спринцовки, две тънки и една дебела игла. Питам дали дебелата игла е за мене и си спомням за страха си от игли. За мене е. Забравям за страха от игли, когато разбирам, че пластмасовият предпазител на иглата се нарича "капут". От бакалията на ъгъла "Графа" и "Левски" си купуваме лимонтозу (100 лв) и минерална вода. Питам дали се качваме на колата. Пичовете викат - не. Сега следва най-трудното. Да си намерим капачка. Желязната капачка, в която се разтваря хероина. Не може да повярвате. Търсиме капачка около половин час по всички кофи на Попа. Искаме от магазините наоколо и от денонощното кафе Коко, на спирката на 94 - железни капачки няма. Обяснявят ми, че така е по центъра. Просто твърде много наркомани стоят по ъглите и дебнат кога някой ще изхвърли празната си бутилка от ракия, за да й вземат капачката. Не мога да повярвам. Пичовете вече се изнервят. Питам ги това не се ли прави в лъжица като по филмите. Отговорят ми:  рядко. Обявяват ме за луд, когато им предлагам да купим бутилка ракия или водка, за да вземем капачката. Смеят ми се. Като се сетя, че ще похабя цяла бутилка ракия за една капачка и на мене ми става смешно. Отивам до кръчмата Македония. Сервитьорката ми е позната. Дава ми капачка, за която пичовете казват, че е суперкапачка.

73

регистрация 5: Хората знаят какво се прави. Аптекарката не гледа в очите. В бакалията само аз правя впечатление, именно защото не съм кльощав като пичовете и не искам лимонтозу, а го плащам.  Най-хубаво е, когато надничам в кофите за боклук. Стареца, който събира хартиите ме гледа накриво. Обяснявам му, че търся капачка. Той ми се усмихва и ми казва да опитам при другите кофи на ъгъла. Връх на урбанистичната симбиоза.

протичане: къде да отидем? Понеже ме гони дивно шубе, аз им казвам да отидем на чист въздух в Южния парк. На тях им е все едно. Иначе го правят по входовете, на последния етаж. Има случаи когато ги хващат с помпа в ръката. Псуват ги и ги гонят. Най-честото словосъчетание явно е "мръсен наркоман". Забивам колата дълбоко в някъква кал между дърветата и излизаме. Въздухът наистина е чист. Момичето си приготвя фолиото. технология на фолиото

 От цигарената кутия се изваждат цигарите и тя се напълва с вода. Вътре фолиото се накисва добре и се вади без да се скъса. Обелва му се хартията. Изглажда се много внимателно, направо прецизно. Въпреки че  момичето е с несигурни  ръце, накрая се получава  блестящ изгладен свръхтънък лист метал. В неговият улей се изсипва половин пакетче хероин. Отдолу фолиото се нагрява със запалка, чийто пламък е поставен на минимум. Хероинът се стопява веднага и заприличва на капка кафява менструална кръв, която дими, кипи и се движи. Димът се засмуква през тръбичка от навита 50 левова банкнота. За да не се развива на банкнотата се поставя жълт хартиен пръстен от филтъра на обикновена цигара.

регистрация 6: снимките. Опитвам се да снимам, но заради запалката момичето настоява да е вътре колата и  да затворим вратите. От тези снимки нищо не излиза. Колата ми се осмърдява на тапа. Горяла тапа с екзотичен вкус. Момичето става все по нервно. Не го хваща материала. Смуче дима от хероина до последен дъх и после затапва с обикновена цигара. После не диша около минута. Ако някъде се провежда световен шампионат по затаяване на дъх - със сигурност тая жена ще вземе първо място.

протичане: Пичовете се изнервят, защото аз ги карам да го правим един по един. Кой е пръв? Русия вика - аз. И слава богу. Изважда пакетчето. Сипва го в капачката. Преди това я е разкривил и е направил нещо като дръжка. Русия пич се кефи, че кашето изглежда добре. Питам кво е "каше". Каше е доза, която е скрита някъде. Обикновено наркоманите не носят нищо у себе си. Снимам, обаче повече се оглеждам. Ако дойдат ченгета иди обяснявай, че правиш журналистика.  Хероинът не е бял. Леко розовее в кафевите оттенъци. Русият му слага няколко кристалчето лимонтозу и му сипва малко вода. Без лимонена киселина хероинът няма да се разтвори. Давам си Зипо-то, за да нагрее. Кипва бързо, почти веднага. Питам ако нямат вода, кво правят. Теглят от локвите. Не се майтапят. Теглят водата за хероина от локвите.  С помпите.  Русият го е страх, че на снимката ще му се видят калците. Така си нарича изпокрилите се вени. Ръцете му са като женски, бели, слаби и не се разбира къде са му вените. Русия псува: "как да се нашила с тая дебела игла, да му еба майката!"  В капачката с разтвора пуска парче от цигарен филтър. Опира помпата на филтъра и изсмуква течността. Всичко изсмуква, "за да няма фири". Освобождава капачката и слага иглата. Иглата е без капут и всички я пипаме. Снимам помпата като на ревю. Ръката на русия е толкова женствена, че го питам защо е станал наркоман, а не

74

педераст. Другия пич гепва капачката и другите атрибути и отива да се целне навътре в гората. Стига тъпи разговори.

регистрация 7: Наркоманите говорят спокойно за наркоманите. Като за себе си. Повече им дълги изречения са посветени на това, че са на отказване и са го решили твърдо. Почва да ми става зле. Страхът от ченгета е преминал. Обаче идва друго. Не мога да повярвям, че отворения пич Карбовски, тежащ 86 килограма и висок 184 сантиметра може да му стане лошо от каквато и да е гледка. Разсейвам се с информация за коктейл от кокаин и хероин. Нарича се "speedball".

протичане: Малката още се опитва да не диша с минути и смуче кротко на задната седалка фолиото си. Пича с дългата коса клечи далече от колата навътре в мокрото и зеленото. А русия се опитва да се уцели пред мене. Винаги съм мислел, че мястото на уцелване е на сгъвката на лакътя. Пича опитва на накълко места, дори си събува дънките, за да види как са му  вените между краката. Загащва се и с колана си пристяга ръката над лакътя. Кара момичето да му помпа, сиреч да му стиска ръката, за да му изскочат вените. Тя отказва.  Русия си помпа сам и забива помпата някъде в средата на ръката. Неопитно око ще забележи. че там няма нещо по голямо от капиляр. Пича вика: вътре съм. Предполагам, че е вътре във вената.  И пак изведнъж русият казва: "аспирирай!" Леле боже, какво значи това. Виждам го, че се мъчи и почервенява. И на кого вика "аспирирай!". Питам какво значи това. Означава да дръпна буталото и та влезе кръв във помпата. Викам "кой, аз ли да аспирирам?!"  Русия вика: "ти, ти!". Казвам му - чакай бе пич, как аз, ще се преебеш нещо… Оня вика "аспирирпай!". Ебах му майката и експеримент! Слагам фотоапарата между краката си и с ноктите на двете си ръце дръпвам леко буталото. Влиза кръв.  Пича казва: "вътре сме!". Да ти еба съпричастието. Пуска си колана и си освобождава ръката. Слага си го бавно, усърдно и целенасочено. Опитвам се да снимам, за да не залитам. Въздушното мехурче в помпата аха-аха да влезе във вената.

регистрация 8: емболия. Думата емболия ми седи в главата и се чудя дали да му я кажа. По добре да дойдат ченгетата. Не мога да повярвам. Пича си го сложи и аз му помогнах. Всичкия детски страх от иглата ми е в главата. Сигурно точно това състояние се нарича уплах. Лошо ми е, ама толкова ми е лошо, колкото всичкото повръщано на Земята.

протичане: "Копеле, размазах се!" - казва русия. Мисля си, че иска да каже - ей сега ще умра! А той искал да каже, че му е много гот. Идва черния. Русия го пита: "оправи ли се?"  "оправих се" вика другия и сяда в колата. "Аре са ти!" - казва русия. Аз съм забравил. Експериментът е замислен така, че да опиша първата доза и как влияе тя на човек. Абсолютната ми увереност винаги ме карала да мисля, че един път за експеримент може. И втори път няма да ми се случи.  Сега обаче това не ми е важно. Единственото ми желание е да откажа. Страх като една човешка длан ме държи за гушата. Ако бях пръв сигурно щях да го направя. Обаче като съм го видял - ебава ми се малкия мозък от страх и отврат. За секунди ми се извъртя главата на 360 градуса. Не мога пичове, няма да стане, лошо ми е.  Удивително как и двамата започват да ме убеждават. Размазани са наистина, зениците им са свити, правят паузи между добре артикулираните изречения. Русия вика: "нали щяхме да вършим работа…" и "аре бе, ебаси, искам да го усетиш…".

75

 Убедителни са, мамка му. Изкарвам целия си синдром "напук" за да им отвърна. Казвам им, че са готини. Обаче с мене не може да стане.  Щото се ужасявам. И ме е страх. И това, което видях ме съсипа. Не ги лъжа въобще - наистина са готини.  Обаче не мога като тях. Като съм видял за какво става дума - вече ми е ясно, че човека дето беше решил да експериментира със хероин явно е бил друг човек. Не е този Карбовски. Прощавайте драги зрители, експериментът е неуспешен. Мишката е уплашена и не тръгна по лабиринта. Ебал съм му майката. Страх ме е.

регистрация 9: ужасен страх. Мисля си, че ме спаси страха от иглата. И това, че не бях първи. Ако бях първи, нямаше да гледам помпата и предполага се щях да опиша за какво става дума и какво е усещането. Това, което четете трябваше да изглежда като реклама или рекламация. А в момента става дума за това, че пичовете ме убеждават яко. Регистирам усещанията на дърта девственица, която мъжете се опитват да съблазнят. Минават дори през "ти обеща!", "много е гот, честно…", "не се страхувай!". Усещането, че не съм пич, се засилва до степен, при която ми се иска да ги напсувам и наритам. Кипва ми, като правя асоциация с въпроса на русия, дали искам "той да ми го сложи…" Не, не искам той да ми го сложи. Сега разбирам какво усещат жените като ги убеждава човек "да го направим заедно".

протичане : Отказвам. Те не се чувстват много преебани. Все пак животът е пред мен, мога да го направя когато си искам. Както те могат да спрат когато си искат. Стигаме до консенсус. Оставяме ръзхвърляни спинцовки, капачки, фолио - всичко, употребено или не, се изхвъря,  за да не те гепат ваште или ченгетата. Качваме се на колата. Минавам през някакви дървета и ми пада десния фар. На бензиностанцията го оправям. Пичовете седят и не им е скучно. Отдавна не съм виждал хора, които толкова много не бързат. Очаквах да им стане весело. На тях им е просто нормално.  Питам ги какво правим сега. Можем да правим всичко. Момичето ни кани у тях. Пичовете отказват. Разбираме се да отидем пак на Аптеката, за да вземем още за нея. Тя е малко недоволна. Когато пушиш хероина ти трябва по-голямо количество. Леко съм й благодарен - тя ще изпуши и мойта доза. Отиваме на Витошка пред магазина на Палмерс, за луксозно бельо. Момичето слиза и направо тича по алеята към чадърите на НДК. След малко се появява с цяла тумба пичове. Викам си -  колко много дроги! Русия ме поправя - "…това са дилърчета, всичките… някои то тях дори не се друсат. "

регистрация 10: образът на дилъра. Между 13 и 16 години. Разпуснати панталони и шушляци. Винаги съм ги мислел за скейтъри, примерно. От този момент за мен, всички, които седят на пейките на НДК са продавачи на дрога.

протичане: Става нещо страшно. От тумбата се отделя един пич с червено яке и се качва в колата. Разбрали са се. Обаче трябват още два бона. Давам му. Днес съм спонсор и медсестра на софийските дроги. Иска ми още двеста лева. За лимон. Пак му давам. И тогава наглото му копеле извади пакет, по голям пакет от всички пакетчета, които бях виждал и започна да го прави на дози на таблото на шибаната ми кола. Настръхна ми косата, а добре възпитаното момче в мене почна да крещи. Ама само вътре в главата ми. Ако прекъснех деленето на дозите, щях само да забавя човека. Вместо да гледат за куки, както правех аз през цялото време, пичовете гледаха дали дилърчето няма да ги преебе с количеството.

76

регистрация 11: Все едно да крещиш на публично място песента "Ела да ме арестуваш, тъпа куко!" Тези деца въобще не се притесниха, че може да изскочи отнякъде някое съвсем случайно ченге. Просто така да се разхожда, например. Дилърчето говори през цялото време на висок глас, няма шушукане, няма притеснение. Като го помолиха да отбие от цената, дилърчето каза:  "не мога, трябва да се отчитам…"

протичане: Пичовете са доволни. Забелязвам как им се ще да се отърват от мене. Оставят ме с момичето. Проблемът сега е да си намерим запалка. Тя иска да продължим да пушим заедно. У тях. Това не е предложение за секс, както го разбира елементарния ми мозък. Просто човек и наркоман да е, пак не му се ще да седи сам. Купуваме запалка. Отиваме у тях. Тя пуши. И мене ме научава. В началото почти не дърпам, обаче после си викам, кво толкова. Дърпам няколко пъти здраво. Освен горчив вкус и мирис на застояла изгоряла тапа - друго не усещам. Купувам си водка. Почти не са ми останали пари. Пием водка и си говорим. Пушим хероин и не дишаме. На нея и става гот, аз леко й завиждам - не е ясно кое точно ни хвана - пушенето или водката. Тя ми казва, че от пушене не може да ти е толкова гот, колкото като се убодеш. Тя казва: " трябваше и аз да се целна…".  И аз трябваше да се целна. Обаче всъщност водката е добра. Доколкото разбирам вече от наркотици, хероинът просто те връща обратно в нормалното състояние. Докато водката от нормалното състояние те прави весел и смел. И красив и интересен. С момичето стигаме до консенсус - хероина е добър, който има нужда от него - той да си го взима. Обаче и водката е добра. Направо чудесна.

регистрация 12: На сутринта се събуждам. Някъде към четири следобед. Леко ме боли глава. Друг път така не ме е боляла глава. Една особена болка. Нов вид болка в главата.    

==================================================================

ДВЕ ЛИПИ ОТПРЕД И ЕДНА ОТЗАДпохвално слово за А-секса с лице към него от Бен Гън

 След Израел Хандс, аз - Бен Гън , макар и плах  и грешен, но честен, ще ви занимая, чада мои, с нова притча от Острова на съкровищата. Аз, Бенджамин Скот Гън казал съм: Всички ние обичаме ближните си, но спим с извънредно малка част от тях! А-сексът! Какво чудо и каква красота!  Ивицата Газа - война за мъжа и йерихонски тръби за жената, лош сън за съседите и завист превелика в офиса! Чада мои, женското тело не е за наяждане, не е за напипване, не е и за зъркелите само (Слепият Пю питайте!). Бен Гън ще ви каже - женското тело е за завладяване, за абордаж и за да го закачиш на куките, да го придърпаш към себе си и да го плячкосаш и oпожаряваш. Ама нежно сиреч и с търпение, без моряшки бунтове и подмяна подла на капитана. Женското тело има тайници и ниши, дето празни стоят, но пък ако не си влизал там, все едно  никъде не си бил. Телото женско похлупци няма, а само отвърствия - свещени и болезнено нейни само. Такова е мястото и превеликата ивица - Ивицата Газа да я зовем, защото женското тело е карта с пясъчни наноси и тежки възвишения. Карта, която добрия  моряк трябва да чете и да е добре с ориент-ирането. О, ориент-ирането! Телото женско требва настоятелно да се ориент-ира и пре-ориент-

77

ира в зависимост от житейските бури и дъждовните  навици мъжествени. Знае се от Великите Женски Открития, че на Ивицата Газа се срещат арабския манталитет и еврейското чудо, сиреч арабите напират, евреите не дават. Чудо е женските ивици и местности да чакат толково време своя орач и месия, чудо е и това, да не си познал жената в нейната цялост и пълнота, с всички тайни и загадки, който поднася тялото й свещено. Защото неведоми са пътищата господни, но е ясно и вече казано: верните от тях водят до ивици пикантни и неповторими, чудесно тесни и неупотребявани - точно като  Ивицата Газа. Какви божествени усещания, какво нещо! Защото всеко нещо, everything , на този свят, чада мои, има две страни. Нима жената в своето съвършенство трябва да прави изключение от това правило? Не! И нещастници тези от вас са, които в своята глупост не познават жената и знаят  я само от едната й страна. И ако има такива (пуритани или жени неосъзнати), които да кажат, че наказание е това за жената, аз ще отвърна, че жената жадува за своята участ - да бъде наказвана. Нежно! Жената, създание диво и страшно, запомня най-дълго сладката болка от преораването на Ивицата газа и посяването на семена без никакъв смисъл. Блажени  тез, които умеят таз болка да дават! Джон Флинт преди време  казал бе: А-сексът  е онуй нещо, което помни жената целий живот, че и мъжа помни - и лицето му, и името му. Бен Гън ви казва: така е чада мои, пък и защо да помни жената мъж, който полива и окопава само градинката отпред пред къщата, а за задния двор оставя непогрижен и без внимание особено. Неразумни юроди са всички, които мислят и говорят, че А-сексът само на лековатите жени присъщ е. Не са верни тези слова и Бен Гън с цялото си знание и немалък опит противопоставя се. Простете грешното словоблудие бенгъновско, но ако питате леки жени на Лъвов мост какви житейски екстри предлагат, те ще ви кажат с думи грозни,  че всички есктри предлагат, но (простете) "... не сме зъвгъзъ..." (простете отново). Неразумни юроди са всички, които мислят, че А-сексът перверзност е, или пък на жалко желание към мъж изглежда. Различно е чада мои, желанието за А-секс с жена и желанието за А-секс педалското. Бен Гън за второто не сборува мисли, щото ненаясно е. Бен Гън всички любовни щения уважава, но от някои не разбира ясно, защото за добро или зло е изпаднал в традиционна хетеросексуалност такава. Такава хетеросексуалност, чада мой, истинската хетеросексуалност се нуждае от любовния А-секс както Слънцето и Въздуха за всяко живо същество. Голямото женско Съзнание неслучайно нарича обикновените сексуални действия с думата "уважение". Да "уважаваш" жената и денем и нощем и където свариш е задължение мъжко и достойно. Грехота е да се пропуска, и лъжовно действие е, да се занимава мъжът с работа прекалено и с приятелства мъжки или армейски. Пита тогава Бен Гън -като требва да уважаваме жената, защо не го правим докрай и без стискане и срам излишен?  Чада мои, животът на мъжа е кратък и пълен с безмислени неща и красиви такива. От тях спомени остават за бъдните поколения и разкази остават за другите екипажи. Ако досега А-сексът е terra incognita за вас - попробвайте да убедите една жена поне. Бъдете мъдър като грък, хитър като евреин, пиян от любов като руснак и дръжте се като секретен ключ в шведска брава. Технология сложна, изпълнение просто: това от вас се иска и каквото сабя покаже. И никога не се заявявайте! Ако си признаете, че А-секс ви се ще и го искате - жената ще погледне като кошута в лов на диви свине обучена. Бен Гън ще ви научи с притча - при жените е като при Господа: Най-лесно ще го разсмееш, като му разкажеш плановете си. Човешкият живот къща е, и ако пред къщата две липи има, засейте една и отзаде. С любовец и нежнотия.

78

P.S.Но щеше Бен Гън да забрави - като се научи жената и много започне да иска А-секс, винаги й напомняйте, пък и на себе си повтаряйте да не забравите да се пазите. Щото Ивицата Газа само с гумени ботуши да изгазвате!  

==================================================================

НА МОРЕ, ЧЕРНО 99(Последното лято на ХХ век или Мъртвите кучета на Атракцията)

Морето е вагина.

Едно топло място пълно с живот. Една особена хладка влага, която те кара да се въртиш в нея. Да влизаш и да излизаш. Да пиеш от нея. Да плюеш в нея. Да скачаш от високо в нея и винаги да я уцелваш.

Когато си там, в хладката влага, част от теб винаги трябва да се подава навън, за да не бъдеш погълнат. Затова е хубаво да усещаш дъното. На дъното гъмжи от животински видове. Повечето - мъртви. А по ръба - гъмжи от хора. Повечето - бедни. Ръбът е мястото, където хората се събират, сякаш за да изядат морето. Като огромна чиния, пълна с тайни. Като екзотичен пенлив коктейл, пълен с мъртви рибки. Морето те пуска да влезеш в него, след това те пуска да излезеш. То си остава да лежи на същото място и леко да помръдва, а ти отиваш да вземеш един душ. Нали ви казах, че Морето е вагина.

Морето е клоака.

Погледнете картата. Ако континентът е живо същество, то дебелото му черво се нарича Дунав. Не е нужно дори да сте чували, че живеете в слабините на Европа. Дебелото черво минава през половината континент, всеки изхвърля в него тоалетната си вода, докато тихият бял Дунав престане да се вълнува, изкафевее и спокойно тържествено стигне до делтата си. Морето е ректумът на континента. Всичката континентална тоалетна вода се изсипва на една тясно място, което отдавна вече няма време да се самопречисти. Морето е едно от най-замърсените места на планетата. Толкова мръсно, че дори да започнем от утре да го почистваме, то никога няма да бъде чисто отново. В това Море има всичко друго, но не и кислород за рибите, живот за рапаните и онези неприятни за мидите песъчинки, от които те образуват бисери. Това че Морето е мръсно, не бива да се съобщава на хората. Така както на гладния човек не бива да се съобщава, че току що от супата си е погълнал хлебарка. Няма смисъл.

Ако морето беше чисто, човек можеше да се изпикае в него и да си каже: морето е толкова голямо - то ще разреди урината ми до степен клоняща към нула…така че защо да не се изпикая и аз в това Море...

Обаче Морето е мръсно. И когато човек се изпикае в него си казва: урината тук е толкова много, тя е разредила Морето до степен равна на нула… така че, мамка му, защо и аз да не се изпикая в това Море...

Нали ви казах - Морето е клоака.

79

180799

Винаги съм ходил на море с приятели. Винаги съм ходил на море с ясни сексуални цели и за да ми се случи нещо хубаво. Нещо, което може да ми се случи навсякъде другаде, но няма да мирише по същия начин. Всеки нормален човек между 14 и 35 години отива на море, защото тайно и профански мечтае да изчука всички пички на плажа. Жените ходят на море заради същото, само че го наричат “тен”. Или: “мноо готско си прикарахми на муриенциту”. Това са общо взето двата вида жени по морето. Това е моето последното лято за ХХ век. Не мога да го пропусна. Този път тръгвам сам. Просто приятелите ми са женени вече и още не са разведени.

Пътят до Black sea coast е в ремонт. Държавата е в ремонт, хората са в ремонт, отношенията са в ремонт. Колата ми се разпадна на няколко пъти от асфалта, нарязан на три нива. Асфалтът нарязан, а асфалтаджиите като тайнствено местно племе се търкалят в храстите и лениво мастурбират. Вилкомен ин Булгариен! Добре дошли на магистралата до морето! Носете си джип ! Или нещо, което се задвижва с вериги.

Две неща ме удариха по главата, докато пътувах към Варна. Първо беше една хипер красива циганка. Слаба жена, с дълга бяла рокля, венецуелско лице и лешникови очи. Най-красивата циганка наистина - търсете я по провадийските села. Тя ми махна, аз спрях и я попитах дали работи. Тя отвърна притеснено: “Какво?! За ебани ли?!” Викам: “Да, за ебани...” Тя вика - двайсе лева пълна програма. Брей, много хубава циганка, наистина. И говори съвсем срамежливо за секс - не познавах такава досега. Като я поогледах, разбрах кое я притеснява - всичките й предни зъби бяха счупени. И долните, и горните. Такова чене човек може да види само на анимационен филм, когато Том и Джери се преследват веселяшката. Питам я - какво е станало със зъбите… Тя каза, че са й така от бременността. Искам да я снимам. Не дава. Дадох й пет лева. Снимах я. Тя вика - да ни ма пуснеш по някой филм… Няма! - викам. Казах й да се усмихне. Тя вика - дай още пет лева. Засмях се и й поисках разходен документ. Адски красиво момиче, на не повече от 16 години. На рамото й, с индиговия цвят на затворническите татуировки с големи букви една под друга пишеше следното:

Г

О

Ш

О

Никога повече не я видях. Иначе ако човек е сексуален маниак или обича да убива проститутки - мястото му е на магистралата. Ще си отживее.

Второто нещо по пътя беше табелата за душевно-болните хора. Пътен знак, който се грижи за тях. Едно мило начинание. И отвратително.

190799

Варна е чудесно място, където ако си женен или вдовец, ще си прекараш незабравимо. Особено ако имаш сергия и продаваш нещо на тъпите туристи. Скуката е

80

пълна, въпреки че всички по крайбрежието се отнасяха към туристите като към сексуални обекти. Хората по крайбрежието в края на юли се оказват толкова малко, че за всеки турист важи фразата - “куцо, кьораво, сакато - давай, бройката е злато”. Кръчмите в града (освен Happy Bar & Grill) седят пусти докато от тях се носи тъжна източна музика.

Как ми се прииска Варна да е град на разврата, където по крайбрежната алея туристите да бъдат причаквани от леко облечени вакханки, поставени там нарочно от общината. Вместо това Варна е неприятна пуста градска идилия, символ на нашите курорти за аутсайдери. Идилията изглежда простичко: семейство немски старци гледат с умиление и захлас синия циганин, който пее, че жена му го е напуснала и не го обича вече. Атракция! Циганинът с радиомикрофона, пеейки, отива при тях и се опитва да ги вкара в заведението, а те със знаци и подскоци му показват, че днес им е полов ден и бързат да се приберат в хотела. В бързината си обаче се подхлъзват и падат в лапите на друг циганин - таксиджия. Той ги откарва в неизвестна посока, което им струва много - към 2000 лева на километър.

Пробвам се да контактувам с рехаво срещаните варненски момичета, който се движат разголени и по двойки. Нищо не се получава. Няма да ебем тази вечер, карбовски.

200799

Втората вечер във Варна подхождам стратегически. Нова тактика, бели дрехи, бръснене, обиколка на кръчмите. Попадам на две близначки. От Шумен. Харесват Хулио Иглесиас и Рики Мартин. Водят ме в заведение на брега на морето. Там пее циганинът Ранду. Целувката на Ана и прочие, червено вино. Обаче никой не пие червено вино, а близначките и аз се отворихме на водка Финландия и сафрид с лимон. По едно време Ранду престана да пее и пуснаха Павароти. По-грозната близначка почна да спори с мене, че това не е касетофон, а пеел Ранду. Аз и се отворих, че Ранду едва ли може да пее толкова верно колкото този касетофон. Мамка му - нито аз, нито тя познахме. Пееше един млад красив българин от клиентите. След казионния Павароти, изпя “Травиата” (според мене цялата) и вдигна на крака нашето и съседните заведения. Клиентът се оказа българин, работещ във Виена. Пя 45 минути и напълни заведението. Ранду като видя как се променя репертоарната схема, хвана микрофона и започна с руски романси. Българинът от Виена не го остави да диша и изпя нещо на цигански руски език. Нямало купон на морето. Това е началото на края на източната музика, мога да се хвана на бас.

Но животът често опровергава хората. Близначките решиха, че “таз музика ни им хариесва”. Купонът вече не им беше интересен и пожелаха да ходим в някакво заведение до гарата. Във Варна има заведения Чака-рака 1, Чака-рака 2 и Чака-рака 3. Не можех да повярвам - докато циганинът пя, те ми говориха за един негър-моряк, който бил от Филаделфия и се оженил за тяхна приятелка. Сега когато купона започва, те сгърчиха срамните си устни и пожелаха да отплуват във физиологичния разтвор на чалгата. Пуснах ги да си ходят сами. Демонстративно се разделих с тях пред микс клуба “Оскар Уайлд” и хлътнах вътре. Напих се с бира и разбрах, че задниците на софийските травестити са къде-къде по-приятни от тези на варненските травестити. Стана ми мъчно за Урсула и Жулиета. Особено за Жулиета.

81

210799

Когато човек е на море, първите пет дни нищо не му се случва, за да може спокойно да си похарчи парите и да прекара добре в някоя комуна по южното черноморие. Стратегически реших, че докато имам пари ще се направя на баровец и заминах за Златните. Изчаках нощта и пристигнах в Златната ивица на морето. Там има 500 метра, който наистина са красиви и омагьосани. Единственото, което липсва обаче, са красиво пияни и stoned надрусани богати туристи. За какво говорим - на Златните има само десет девствени рускини и двама германци токущо пенсионирани насила от мините в Рур. Най-интересната атракция беше един селинджър, който водеше катър и магаре след себе си. Той явно предлагаше возене с национали символи, защото рекламното му изречение беше:

“... еврибари на магари!- еврибари на магари!- еврибари на магари!...”

Когато поисках да се повозя на магарето, бизнес-дъртакът ми каза нещо, което наистина ме обиди. Той каза: “Че кво, ти дусига не си ли са возил на магари!...”

Към 01 часа попадам в едно претъпкано с пички заведение, което носеше оригиналното име “Диско клуб”. Вътре имаше само рускини - всякакъв калибър. Добрах се до три-четири от по-наивните и ги срутих по най-непрофесионалния начин. Казах им че съм “журналист из выйдающий молодьожнъй магазин...”. Кръстих ги веднага “веселите рускини” защото те ми казаха, че у тях (в Украйна) също имало молодьожные магазини и най-известния от тях се казвал “Колобок”. Станахме много близки като им казах че като малък съм бил абониран за “Колобок” и че вътре е имало “очень интересние музикальние пластинки". Неочаквано получих мъжка подкрепа. Дойде Хелмут Обаче-не-Кол. Така се представи тоя немски богатир. Работи за Опел, петдесет годишен ерген, и през цялото време повтаряше на английски, че не е престъпник. Първото нещо, което му каза рускинчето беше: “Гитлер - капут!”. Хелмут Обаче-не-Кол се съгласи и повтори, че не е престъпник. Аз минах в настъпление и попитах рускинчето дали е девствена. Тя ахна, обаче явно й хареса балканската смелост и седнахме по-настрани да си бъбрим сексуалитетно. Тя ми обясни, че у тях, в Украйна, нещата не ставали толкова лесно. Първо момчето носело “цветы”, после “конфеты”, после си говорили романтични неща и чак тогава тя давала на “мальчика” да я целуне. Попитах я колко време продължава всичко това. Тя казва - ну, два месяца и больше… Аз й казах, че тия два месеца трябва да бъдат сведени до максимум половин час. Тя вика, как така. Мене ме хвана вдъхновение и й накъсах здравец от алеята, купих й един сникерс и я замъкнах на тъмното на пясъка. Казах й: Ты звездь видиш?!... Тя казва : Да, вижу!… Ну, викам аз, - у тебя цветы и конфеты уже есть. Сейчас надо немножко романтика… Реших да й подаря звездите. Обаче не мога да се сетя с пияната си глава как е “подарък” на руски и й казвам: Ну, все звездь сейчас будут твои. Это для тебя-сюрприз? Нет, это гешенк, гифт, армаган... Тя ме гледа учудено и вика: Подарки?! Точно така - подарки.

Даде ми да я целуна и ме накара да се чувствам като татко Махно и капитан Врунгел едновременно. Каза ми, че не е девствена и дори си има приятел в Украйна. Отидохме отново на външния бар, където Хелмут Обаче-не-Кол черпеше рускините като военнопленник хазяйките си. Нашошорихме се като немски казаци, пяхме одата на радостта всеки на своя си език. Знаех че рускинчето няма да ме покани в хотела си тази нощ, обаче имах брилянтен план за утре. Казах й какво смятам да правя утре с нея, или

82

по-точно как смятам да започна. Тя се засмя като Екатерина II и ми каза че утре в 12 часов уезжает. Ебати късмета. Тъкмо си помислих, че ще ми се случи нещо в стил рококо, пък то да вземе да дойде цар Освободител. Стопих се в нощта, без да си взема досвидания с нея. Дори не запомних как се казваше.

Така стоят нещата. Понякога човек тръгва на лов за диви прасета, но му стига и песента на чучулигата.

220799

Цял ден ме боля глава.

230799

Кранево е село с късмет. Можеше да е близо до София и никога да не им построят такъв Плейбой бар. Навсякъде продават варена царевица. Но никъде не пише “варена царевица”. Пише “теплой кукуруз”. Продават и захарен памук. Пише “сладкая вата”. Или “zucker watta”. Захарния памук на Златната ивица струваше 3 марки, обаче беше оформен като гълъбче или чайка, птица някаква. На едно капанче на витрината пишеше “здесь кормим хорошо”. Влязох вътре и си поръчах специалитет морски дарове. Донесоха ми риба перла, миди, майонеза и кръгчета лук. Казах им, че няма да го ям. Вървя си така и виждам - правят чеверме. Снимам чевермето. Отзад един сервитьор се шегува с мене. Снимай, вика, като не можеме друго, че снимаме… Огледах се. Улицата пълна с хора, а в кръчмите масите - празни. Гледам - седем часът вечерта. Пред всяко заведение седи по един човек с бяла риза и се старае да покани минувачите да му седнат в заведението. Имаше някаква тъга, неудобство и носталгия в очите на тези “поканвачи”. Със сигурност бяха бивши инженери от МЕИ.

Последното лято на ХХ век явно си отива безславно за туристически бизнес. Леко софийско злорадство се зароди в мен. Така им се пада на морските кожодери. Който има пари за море, ходи в Гърция. Който няма си седи в София. За десет лета само аз съм оставил по крайбрежието пари колкото за една Волга и половина. Нищо не се е променило оттогава.

Голям проблем е и музиката на морето. Всяко капанче е надуло собствените си музикални виждания и на мен по едно време ми се прииска да има само чалга и нищо друго. Това не беше какофония, това беше турско мъчение със славянски мотиви. За музиката по крайбрежието има само едно кардинално решение: с радио-точка да се озвучават целите комплекси. И да се пускат само Скънк Ананси и Секс Пистълс.

Прекарах нощта като гледах отдалече високите витрини на Плейбой бар. Красиво похабени момичета се въртяха без старание на кола. Малко дават от себе си. Сигурно защото вътре нямаше абсолютно никой. Затова пък навън руски туристи седяха по пейките и обсъждаха достойнствата на момичетата, сякаш бяха сериозна партия игра на шашки.

240799

83

Отидох до Каварна. Там срещнах Митко. Той е човек, който винаги е мечтаел да бъде барман. Три пъти си прави заведение, три пъти го обират. Сега учи английски - ще ходи по корабите.

Ходихме на конната база в Българево. Чудесни коне, чудесни хора, истински жокеи, обаче много лошо облечени. Отново ми стана неудобно, че съм българин. От едно малко автобусче с климатик се изсипаха под строй 13 френски гражданина. Трябваше да видите восъчните им физиономии и широко отворените им очи. Бяха изпаднали в дистрес. Екскурзоводката ми обясни, че вчера групата е пристигнала на Албена и много е харесала нашия туристически оазис. Обаче днес излизат за пръв път навън от комплекса, минали през няколко села и всички в един глас попитали: “Мадмоазел, тези къщи от войната ли са пострадали?” Мадмоазел-екскурзовод обяснила, че тези къщи просто така си изглеждат, а по тези места война не е имало от 620 години, когато за Карвуна са воювали куманите и генуезците на Амадей Савойски.

Едно французче се осмели и яхна понито, специално отглеждано в конната база за разходки с деца. Стар и лошо облечен гражданин на България поведе понито за юлара, за да направят едно кръгче из тревясалия разграден двор на старите обори, наречени “конна база”. Това е най-тъжната атракция на света. Явно беше предназначена само за французи, нещо като отмъщение за тяхното отношение към българщината.

Митко ме води на едно диво място по крайбрежието. Попадам в 12 век. В една изоставена съборетина шест жени чистят миди. Стаичката няма врата. За да не влизат мухите, някой е поставил рибарска мрежа. Манифактура, грозна капиталистическа манифактура. Смърди на експлоатация и лайна на мухи, изсрани върху миди. Зад бараката - гробище на мидени черупки. Планина от скелети на миди, върху които облаците зелени мухи месарки танцуват преди ядене. Малко по-надолу към морето някой е заколил стадо крави и не е заровил кожите, рогата и копитата. Това е обратната страна на лятото. Хайде да се връщаме.

250799

По крайбрежието трябва да има зони оградени с телени огради. Зони, в които кракът на чужденец не трябва да стъпва. Да се стреля на месо само при появата на неорганизирани чужди туристи. Такава е промишлената зона по пътя към Девня. На път за Централното черноморие след Аспаруховия мост колата ми и аз се объркваме по естакадите - там няма нито една табела. Забивам в съвсем грешна посока към Езерово или Пичковци - едно от двете. Псувам целия веселенски туризъм - българин в собствената си страна не може да намери пътя за Бургас. Ами ако бях чужденец?!

Ако бях чужденец щях да замръзна при вида на хирошимените сгради и нагазаковите пътища, които ми се представиха в целия си анти-блясък и прах. Човек се чувства безпомощен странник, който обича тази страна, но по-добре да я остави да се развива самостоятелно. Последното, нещо което не трябва да виждат чужденците е една голяма група цигани, които на километри от морето се къпеха в калната промишлена вада, пълна с релси, пластмасови отпадъци, гуми и менструални парцали. Като видяха че ги снимам, наизлязоха от водата, за да ме приветстват с традиционните гюбеци и подсвирквания. Както може и да се предположи - те винаги са живяли в тоалетна и отдавна са престанали да забелязват кафявия цвят.

84

260799

Пътувам надолу по картата. Спирам на Камчия, Бяла и Обзор. Ако се почисти, тази страна може да бъде номер едно в туристическите класации. Навсякъде хората обаче липсват. Няма 18-20-22 годишни хора. Тук-таме семейни българи с дете. Компания от две семейства се весели около жертвена диня и си пуска шеги, които всеки е чувал. Старци немци си кимат със старци руснаци. Сигурно се познават от Втората световна още. В село Баня има събор. На мегдана - веселба. Црън циганин с йоника и дебела певица пеят “Назад, назад моме Калино”. Никой не ги слуша. Аз обаче не мога да не уважа певицата - представям си какво има тя между краката си. По-добре да не си представям. Запознавам се с другаря Желтонов. Старец с много петна по лицето си. Твърди че бил кръстник на Слънчев бряг. Че държал всички паркинги по крайбрежието. Купувам му захарно петле на клечка, направено в стил черноморски наивизъм. Желтонов твърди, че той е дал идеята за тези захарни петлета.

Атракция продължават да бъдат стрелбищата, джагите, сергиите със семки, водни пистолети, слънчеви очила за 500 лева. Във всичко това има някакъв чар. Но освен този чар нищо друго не съществува.

В Слънчев бряг отивам в “Дулсинея” и се запознавам с едно момиче. Първата и последната стопаджийка на това море.

280799

Вече не съм сам. Пристигам привечер в Несебър. Посрещат ме старец-гайдар и грозно момиче с красив питон на ръце. Този град винаги е бил “май фейвърит плейс”. До мен се вози и усмихва Момичето с най-красивите цици по Централното черноморие. И тя като мен не отива никъде. Ние просто сме на море. Обикаляме Несебър. Атракцията в Несебър е Слави Трифонов, който обяснява с ръкомахане нещо на охраната си и забива в една кръчма. Ние, с първата и последната стопаджийка на това море, забиваме в друга кръчма, защото “ човекът-поканвач” на прага ни обещава отстъпка 15 процента от цените. Хубава кръчма. Вечеряме с бяло вино и гледаме залеза. До нас главният готвач пече на шиш три пилета и явно му е лошо. Трима дебели германци стават прави с видеокамерите си и снимат слънцето. Кадърът от слънцето минава на дебелите им жени, който кудкудякат, после с лек фарт отива на печащите се пилета, които цвърчат и после пак на Слънцето. Не знам какъв филм ще стане от това, но операторската процедура се повтори три пъти - от пилетата, на слънцето, на немкините, отново слънцето, пилетата и пак така.

На масата идват двама музиканти, които са излезли токущо от продукция на Костурица. Тези хора ме направиха щастлив. Изсвириха ми съмър тайм на акордеон и зурна. Толкова добре се почувствах. Ако можех да ви пусна това изпълнение, щяхте да ме разберете. Извадих диктофона си и го поставих на масата. Веднага музикантите забравиха за мен и продължиха партитурата си върху микрофончето на уреда. Една пиеса за диктофон, акордеон, зурна и оркестър от сливенски старци.

Водих момичето с мен на Атракцион! Атракционът в Несебър е весело и тъпо място. Едно от най-тъжните места на света. Зад gondola pirate, зад блъскащите се автомобилчета и виенското колело (взето от филм на ужаса) има един автобус “Чавдар”, който е ограден с мушами и найлони, и е приспособен за зоопарк. Зове се

85

“Парк Серенгети”. В себе си носи една луда мечка, рахитичен вълк, тъжен лъв, умрели варани и много философски настроени маймуни. Специална атракция за всеки, който иска да се самоубие на морския бряг.

Бялото вино свърши работа. Доста пил подкарах към Равда и забих в тъмната горичка близо до студентските лагери. Карах по черния път към стръмния бряг и спрях, когато коловозът пред мен свърши.Там цяла нощ спах с колата си и това момиче. Момичето с най-красивите цици по Централното черноморие.

Събудих се пръв. До нас имаше нещо като албански бункер с психеделични надписи. Леко дръпнах колата назад. Бях паркирал почти на ръба на високия бряг, а няколко чайки ме гледаха осъдително.

290799

Студентските лагери! Няма такова място! Тук през лятото се мести половината Студентски град. Това е моят ловен район, където старата пушка престава да мисли за философския си ревматизъм и петлето й почва да чатка. Това е мястото във Вселената, където месеците юли и август се провеждат неофициалните празници на Човешкото семе. Секс, секс, секс. Плаж, стол, диско и пак секс, секс, секс. Не говоря за онова тъпо търкане на морфологични полови белези един в друг. Става дума за най-приятното прекарване на Земята. Малки капанчета, нощни къпания, неудобно чукане във водата, пясък в уретрата, сърбеж подмишниците. Поезия.

Тук, на това място, 1991 година, аз и моите приятели сцепихме мрака на две и на три, а от него изскочиха жълто-зелените проблясъци на житейския смисъл. Добро място за всеки от нас.

Разказвам вехти истории на Момичето с най-красивите цици по Централното черноморие. Тя се диви и твърди, че й е интересно. Чудесно момиче, чудесно място, чудесно време от живота на човек. В такова време хората решават да плуват до хоризонта и обратно, но винаги се намира някой да ги спре.

О, и не забравяйте - ако ходите на Студентските лагери - никога не лягайте да спите в тревата. Ще настинете, защото това е най-мократа от пикня трева - в класациите на опиканите треви по планетата.

300799

Още съм в Студентския лагер. Тук летуват сирачета от Силистра. Купих им сладолед от командировъчните си. Парите свършват. Момичето с най-красивите цици по Централното черноморие нещо се разсърди и си отиде.

010899

Созопол. Квартирите са по два лева?! И стоят празни?! Злорадството ми на потребител расте и никога няма да остарее. Да го духат бабите хазайки.

020899

86

Ахтопол е чуден град. Попадам в адовото свърталище, наречено “актьорско гето”. Ако в рая има “чистилище”, този морски лагер трябва да бъде наречен “мръснилище”. Тук летуват актьори от Пловдив, които ме приютяват в едно екзистенциално бунгало. Няма вода, кенефът е общ, обаче празненството не спира. Къпането става с две бидончета от минерална вода, оставени да се сгреят на слънце. Бащата-майка на лагера е бай Тосков. Петьо Тосков от Пловдив - актьор, казановист, рибар, и луд човек. Води ме за риба, храни ме и се грижеше за всички по млади от него. Актьорското гето е раят на гардеробиерките, пазачите на театър и раздавачките на театрални програми. В общия кенеф има големи сини надписи: “чистотата е вашето здраве”. В женския пише: ”дами! докажете за пореден път чистотата у българката!”

Мислех си, че явно хората актьори са последната дупка на тоалетната на това общество. Обаче в дълбините на обществото дори още по-надолу живеят хора. Кой чисти кенефите на аутсайдерите? Семейството на циганина Мурад. Той има две деца и седем татуировки. Едната от тях представлява нарисувана котва, върху която пише с думи “котва”. А на ръката му пише “химен”. Мурад чисти дупките от актьорски говна за 150 лева на месец. Пуснал е силно музиката. В песента се пее: “елате в българия, върнете се българи...”

Кучето на Мурад е дива мастия. И то има големи цици. Живее в една от кабинките на WC-то. Там си има леговище с кученца. Искам тези кадри, който виждам тук и сега, да се излъчат по CNN. И да дойде световното ХЕИ и да ни закрие.

030899

“Ах,топъл” е град на любовта. Направих анкета сред младите хора. Те са тук от десет дни, но нищо не са ебали досега. Лошо. Искаха да ме водят на дискотека, обаче аз се загубих по пътя и прекарах цялата нощ в пазарлък с една проститутка. Тя била токущо женена за войник и не можела да го направи с мен, обаче сестрата на мъжа й била свободна тази вечер. Сестрата на мъжа й изглеждаше зле, нищо че беше руса. Продължих да убеждавам женената за войник циганка, обаче тя не се нави. По-добре - на сутринта се оказа, че съм бил без никакви пари.

040899

Надписите по пътя. Видях механа “Диди”, “хотел Свобода”, и “хотел Сладолед”, “комплексна пералня романтика”, един Вартбург, който вместо табела taxi имаше табела WC. Видях упътване за употреба на водно колело, последната точка гласеше: ”Извършването на други дейности с водното колело като упортеба на алкохол, секс и п.р. (се заплащат допълнителни 50%)”. Стига бе!

Най-хубавият надпис беше от един морски кенеф на Ахтопол - “омръзна ми от увиснали цици, спортувайте бе момичета”

050899

В тази страна няма тоалетни! В най-готиното капанче на Ахтопол пия сам поредна бира и получавам позиви. Не бързам. Обаче направо ми се досира. Питам за кенеф. Отварят ми луксозна врата, но вместо да вляза вътре, попадам навън в някакъв плячкосан селски двор. Кенефът има чиния, ура! Бинтовам чинията с тоалетна хартия,

87

за да може, като сядам да не си допра кожата на задника до нея. Кой казва, че едно сране е половин ебане!? В условията на българското черноморие едно сране е много повече. Ставам, бърша се, пускам водата. О-о, вода няма. Как да си отмия гадното софийско лайно. А не съм такъв човек, че да оставя нещата да изглеждат кофти след мен. Забелязвам грижовно пълната вехта кофа с вода отвън. Излизам смутен, взимам кофата и я лисвам внимателно, за да отмия стореното. Всичко това ме прави тъжен.

Е, другари, не бих ви занимавал с личната си чревна институция, обаче това не може да се търпи. Хората по крайбрежието заслужават да бъдат саботирани, дъмпингирани и направо бити, докато един ден не построят свестни кенефи с течаща вода и любезна руса пичка с големи цици, която да ти подава салфетката и да те пита любезно:” как вървят нещата при теб?!”. Другото е свинщина и унижение много по-големи отколкото аз ви ги описвам.

Честно, бях над средната класа турист, но единствения кенеф с тоалетна чиния беше този в Ахтопол. Посетете го. По-надолу по нашето черноморие други атракции няма.

О, има. Видях как на пътя едно куче ядеше от червата на прегазения си събрат. Куче яде куче. Има такава група.

060899

Трябва да тръгвам на север, където ще намеря пари назаем. И заради затъмнението. Нещо не мога да тръгна. Мъртвите кучета на атракцията ме преследват.

070899

Два хуя на морето си говорили за пички. По едно време единият се изправил. Абе както си така, казал другия, както си станал - защо не донесеш по една бира, а? Този виц ми го разказа Магърдич.

080899

Магърдич е арменец. Той пази пловдивския театър през нощта. Когато го попитах какво прави на това море, той помисли и каза бавно: “Дори не мастурбирам...”

090899

Тръгвам на север. Сега разбирам кое ме задържа толкова дълго в актьорското гето. През цялото време там от едно бунгало звучеше Джон Маклафлин.

100899

Вече съм на Камен бряг. Отново срещнах Момичето с най-красивите цици по Централното черноморие. То ми каза, че ние с нея сме били хора без местоживеене и затова нищо няма да се получи между нас.

Разбрах по-късно какво има предвид. Ние наистина си нямаме МЕСТОЖИВЕЕНЕ. Обаче не като географско понятие или адрес, а като еквивалент на

88

место-мисленето, место-държането и место-съществуването. В тази страна, през последното лято на ХХ век, всички сме се родили и ще умрем туристи. Дошли сме наоколо, за да се опитаме да си прекараме добре. Едва ли ще си прекараме добре, но дори и да не се получи, ще разказваме интересни небивалици. Ние и сега ги разказваме, сякаш не сме оттука. Сякаш сме дошли да се забавляваме и да приемем Атракцията такава, каквато е. С мъртвите й кучета, със захарния памук, омотан като сляпа чайка. С питоните на клечка, захаросаните слънчогледови семки, пресъхналите тоалетни водопади, пържената бира и горчивата цаца. С надписа с блажна боя върху картон, подпрян с буркан на пътя:

“България тел 315 свободни легла супер цени!!!”

Най-голямата атракция, след кучето хранещо се със куче на шосето, беше реакцията на Европеидите. Хората от друга планета, които не разбираха - ние така ли живеем и се забавляваме, или специално сме организирали за тях един малко и мръсно влакче на туристическите ужаси.

Пука ми за Европеидите. Утре е затъмнението. Не бива да пия много. Един ден пак ще има море, пак ще има лято, пак ще има затъмнение и аз пак ще спра да пия към полунощ. За да го видя. Ще живея упорито и ще го видя!

110899 - 14.12 h

Кой каза!? За! Тъм! Не! Ни! Еееееееее!

P. S. В двете минути тъмнина, докато разтреперан правих снимки на Слънчевата корона, един възрастен плешив човек лежеше на скалите на Камен бряг завит с кашони и спеше. Ритнах го по петите и му казах: “Хей, господине, изпуснахте затъмнението!”

Няма да повярвате. Той ми каза само едно. Каза ми: “Да става каквото ще...”

И прикри очите с парче кашон от бира загорка голд, за да не му пречи изгряващото Слънце.

Така завърши по тези места последното лято за ХХ век.

==================================================================

TRANS PENIS GLORIA MUNDI (еманципацията)

Когато попитали един известен еротоман дали има нещо против феминистките и еманципираните жени той казал: " Не, разбира се, нямам нищо против, стига когато пушат в леглото, да не си тръскат пепелта в ухото ми... "

мачизмът и еманципацията

В модерния проспериращ Стар свят, в ислямския Ориент и една бушменска махала в началото на ХХ век три жени едновременно и независимо една от друга

89

понечили да откажат на мъжете си, напиращи да изпълнят мъжките си задължения. Експериментът се оказал фатален и за трите непознаващи се една друга жени - те, предполагам, били умерено набити от мъжете си. Така и тримата мъже без да искат са изпълнили едно от златните правила на Мохамедовите хадиси (ислямските правила за богоугоден начин на живот): "Ако една жена откаже на мъжа си, не я връзвай, а я набий умерено!".

Тази случка може условно да бъде считана за рождена дата на мачизма и като начало на ембрионалното развитие на най-женската болест на ХХ век, известна повече от карцинома на млечната жлеза, повече от кондиломите и някои течения извън географския смисъл на думата: еманципацията.

кой измисли еманципацията?

Грозноватата дума-знаме на съвременната жена не произлиза от подобни сложни латински диагнози като констипация (нормално запичане при бебета и стари хора) или лубрикация (омасляването на двигателя с вътрешно горене при усилена работа на буталата). Жените не знаят какво точно означава, а мъжете не се интересуват. Хомосексуалистите най-добре обясняват понятието - за тях еманципацията прилича на протеста на един от бегачите на дълги разстояния, който по рождение носи шпайковете си обърнати с шиповете навътре. Оказва се, че еманципацията не е просто част от арсенала на студената ядрена война между половете. Тя е ужасяващо

подъл заговор на еротоманите,

сексманиаците и комплексираните мъжаги срещу жените, протичащ по следната схема: за да накараш една жена да легне с теб, ти си длъжен да я накараш да се почувства пълноценна като личност, да се почувства като един малък Айнщаин в сферата на човешкото битие и съзнание и с цената на всичко това да я вкараш в кревата си. В края на крайщата, казват еротоманите, войната между половете се решава само и единствено на бойното поле наречено креват и те явно могат да си позволят да загубят всички битки извън кревата.

Пък и друго си е освен жена, в твоя креват да лежи и един малък Айнщайн.

еманципацията е лош вкус

не толкова за жените, които я проповядват, а за мъжете които я толерират. Като всеки заговор и еманципацията има бумерангов ефект: след като внушиш на една жена, че е Спилбърг само и само за да я чукаш, веднага се оказва, че Спилбърг не може да готви и отказва френска любов защото това не било присъщо на динозаврите през мезозоя. Еманципацията влудява обикновената жена повече от един обикновен оргазъм, защото е известно, че еманципацията е власт, а властта от своя страна - чист секс. Бумерангът се завръща най-силно в брачния живот, където мъжът със самочувствието на прахосмукачка ДеЛонги пере, чисти, готви и простира, докато жена му седи в артистични кафенета и спори по въпросите на "Фелиниевата метафоричност интерпретирана чрез балканския синдром във филмите на Костурица".

Реално еманципацията и режисьорите-еротомани са причина да няма кино в България.

90

еманципацията затруднява комуникациите

между половете точно колкото псуваща телефонистка по линията Тутракан - Грудово. Еманципираната жена е особена порода егоист и се нуждае от:

а) личен живот

б) творчество

в) слава

г) пари

Личният живот

на еманципантката, за който тя винаги се бори, се изразява в безразборен секс започващ от родния дом и стигащ до Централна гара. Ако попитате еманципантката какво се е случило в личния й живот по това трасе тя ще ви отговори: "Незабравими преживявания!". Ако решите да получите подробности, тя ще ви каже, че груповите изнасилвания с участието на цигани трябва да се забранят със закон, въпреки че са толкова приятни.

Ето защо от еманципацията страдат най-малко циганите.

Творчеството

Вместо да шият дрешки и гоблени в свободното си време, еманципираните жени създават Творения - сещам се за стотици останали неразбрани художествени изображения (статуи), изградени от аграрни култури, например кочани от царевица. Поемам огромния риск да бъда обвинен във всички едипови комплекси от еманципантки-психоаналитички, но освен гоблените, добрата ми майка например извезваше инициалите ми (М. К.) по всичките ми детски дрехи, като и досега прави от аграрните култури само обикновени салати и нищо друго. Попитайте всеки мъж и той ще ви отговори, че една мексиканска салата е много по-достойно и трудно начинание от една статуя направена с кочани.

Ето защо "салатата на мама" за зрелия мъж си е чист секс.

Славата

и за мъже и жени както е известно минава през фотообектива. Татко Фройд беше казал за него, че той е продължител на мъжкия полов орган. Като велик фалически символ фотообективът наистина е нещо, около което се върти и минава славата на света тези дни. В епохата на папаращина и воайорщина еманципираните жени си мислят, че фотообективът се стреми да проникне в тяхното излъчване, финес и грация. Тъжната и отвратителна истина е, че фотообективът се храни с кръв и сперма и ги търси най-често там, където те се срещат - покрай женското тяло, женското излъчване, грация и финес. Така се получава и огромната разлика между обикновената и еманципираната жена: втората не успява да различи широкоъгълния фотообектив от

91

обикновения пенис. Еманципантката винаги се надява да получи оргазъм повече от застаряващия фотограф, отколкото от мъжа си.

Ето защо еманципацията прави фотографите да умират млади.

Парите

Еманципацията е церемониал-майстор на всеки финансов ад. Мъжете са абсолютни телета във финансово отношение и по най-тъпия начин си мислят, че скърцането при отваряне на портфейла е звук от разтварянето на женски крака. Познавам жени, които без нито стотинка вечерят по "най-шикозни" места, без дори и да си помислят за секс с мъжът който ги е навечерял. От финансова гледна точка това е толкова несправедливо колкото Отечествената война за руснаците. Икономически погледнато еманципацията прави от обикновената жена обещаваща проститутка, която или не изпълнява своята част от договора или при събличането чудесните й крака се оказват по-дървени от този на Дългия Джон Силвър. Съотношението в похарчени пари за сваляне на непрофесионалистка и похарчени пари за скъпа курва е точно приблизително 10:1. Мъжете знаят това добре и затова често повтарят вечния и най-логичен въпрос след секс по тия земи: "Ми кат яди фастъцити що ни рива?! "

Ето защо повечето мъже предпочитат проститутката или да работят на станция "МИР", където нещата са ясни. Но не и да свалят жени.

еманципацията е болест на умиращите нации

Така славата на света продължава да минава trans penis покрай фалическите символи, а еманципираната жена си остава красива и рядко раждаща кучка. Бог ми е свидетел, казвам това с възхищение, въпреки че от това глобално страдат цели нации.Тя успява да се запази докъм 45 години чудесна за употреба от еротоманите, сексманиаците и комплексираните мъжаги. Тези 45 години обаче стигат, за да се разбере, че еманципираната жена не си е изпълнила Предназ-

начението в житейската пиеса на режисьора г-н Господ Бог: нейните чудесни яйцеклетки отиват в още по чудесните дамски превръзки с крилца, попиват там и никога не си и помислят да стигнат до белия свят. Камо ли пък да се срещнат със Спечелилия Състезанието Сперматозоид (ССС), отчаяно блъскащ по стените на фемидома или кондома.

еманципацията на жената и нейното Предназначение

са в ужасяващо крещящо противоречие. Според режисьора на пиесата г-н Господ Бог (вж. неговите трудове Стар завет и Нов Завет) великото Предназначение на жената е да ражда мъже. Тази аксиома се отрича от еманципацията категорично. На тази основа е и студената модерна ядрена война между половете. На това като в хранителна среда пъплят феминистки учения и всички млади момичета мечтаят да бъдат актриси, певици, фотомодели или като Ана Островска (госпожица!) феминистично устроени водещи журналистки. Всички те преекспонират несъзнателно

92

Великата Мъжка Изява върху себе си и са склонни да мечтаят за личния живот, творчеството и славата на световноизвестните куртизанки.

Това е защото световноизвестни съпруги и майки не съществуват с изключение на Хилари Клинтън и майката на Георги Димитров. На това залагат еротоманите и често им се случва освен Спилбълрг и Айнщайн, да чукат и други скрити таланти. А за мъжа дали чука скрит талант е почти същото, както и да чука обикновена красива жена.

На него в повечето случаи всичко това, дори световната слава, му е trans penis.

==================================================================

 ФРИЙДЪМ ЪФ СПИЙЧ

“Попитайте всеки българин коя е най-употребяваната българска дума. “Еба ли я?!” ще ви кажат и ще се замислят дълбоко...”

из “Портрет на нацията” м.к.

пичка ви лелина - няма по-хубав от българския

Няма! Не ще се намери и не може да бъде изобретен! Сложен, груб, труднопроизносим (артикулативно нереализируем), създаващ проблеми в употребата на Интернет, абсолютно непознат по света и абсолютно немелодичен! Аз пък си го харесвам - ти си го харесваш - ние си го харесваме. Като Вселената, в която живеем и която харесваме не защото е много удобна за живот, а защото е единствена. За нас си.

Какъв език, а?! Вземете думата “ромоли”. В нея чувате горския поток, шума на листата, скоковете на водните капки по излъсканите камъни. Чувате птичките, гората и всичките звуци родени от нея. Ро-мо-ли...

Или вземете словосъчетанието: “пичка ти лелина” (примерно). Нека се абстрахираме от обидния и вулгарен смисъл, нека махнем пожеланието, нека забравим отношението - нека се полюбуваме и си признаем: за обида и пожелание, за отношение и вулгаризиране- всички сме го казвали. Просто звучи точно и истинско. А от истината олеква и си доставяме удоволствие Това е само едно от многобройните УДОВОСТВИЕДОСТАВЯЩИ изречения покрай нас всеки ден. Всеки ден, на работното място, в автомобила и в къщи, дори сред природата където потокът ро-мо-ли, все тази песен: “Пичка ти лелина, копеле!” (примерно).

Винаги е имало

два вида български: казионно слово и човешко такова

Всяка цензура, за да съществува същността й, прави списък на два набора от думи - официален и неофициален. На неофициалния се псува, на официалния се славослови. По средата седи приятелят Езоп и разказва за мравките, дето показали кукиш на мечката, а тя не се усетила. Приятелят Езоп обаче по презумпция е роб, а в

93

нашия буквар пише: “Ние не сме роби. Роби ние не сме”. Когато стане дума за езопов език всички цензори си траят като мечката и се правят на неразбрали. А свободните хора се хващат за кобура. Защото в буквара трябва да пише : ”От езопов език ние нужда нямаме. Нужда от езопов език ние - не”.

Не може да не сте забелязали как всички нации в уличните репортажи се държат освободено, приказват и обясняват, сякаш са учили да стоят пред камера. Едва ли руснаците и сърбите (примерно) са минали всички през театрална школа. Просто ние както си говорим на уличен език, винаги се намира някой ни завре микрофон и иска да му кажем нещо. Предполага се нещо културно - за телевизията. Ние винаги казваме: “А-ъъ, ми! Всъщност аз! Така де! Еми това е-да! Не знам, не съм сигурен. Абе отде да знам бе, да ти еба майката - и въпроси ше ми задава - аре сиктир и тва е!…“

Сложният проблем с изказа е заложен още от майчина люлка - не че не знаем какво да кажем, охо-о знаем и още как! Обаче просто няма да го кажем, щото нашата истина, истинската истина, българската истина трябва не да се казва, а да се изпсува...

Това не е драма. И Американската Истина, и Сръб-ската Истина, и Руската Истина, и Мадагаскарската също са тежки и трябва да бъдат изпсувани. Ние просто не говорим честно, когато ни слушат повече от четири човека. Исторически дефект. Четвъртият е предател.

Защото винаги е имало два вида български - за казване и за чувстване. Езикът за казване е на телеграфната агенция:

“Полски мишки нападнаха реколтата”. Това е.

Езикът за чувстване обаче е много видове, човек чете и си казва:

а) ше нападнат, бах маа му

б) бахти мишките

в) бахти реколтата

г) бахти поляците смотани

по Хемингуей - да пишеш и да нямаш

Презумпция на Роден: “Едно произведение на изкуството е толкова истинско, колкото е бил честен неговият автор.”

Винаги писането е изглеждало като известна криминална проява. До народната власт всички пишещи нека да приемем за класици. Времето е казало тежката си дума. Оттам нататък се роят хиляди и хиляди писачи, които ако приемем презумпцията на Роден за вярна, те могат да бъдат наречени само с една дума - полуидиоти. Хиляди и хиляди полуидиоти, от които честни са били само няколко епиграмисти, писатели-фантасти и писачи на криминалета и чудесни ловни разкази. Изровете томовете от последните двадесет години и потърсете лирически герой отиващ до тоалетната. Потърсете тяхната драма в тяхната чаша, креват, четка за обувки, храна, неразкопчан

94

цип и ненадейно свършила тоалетна хартия. Няма такова нещо. В страна, в която на всеки ъгъл те псуват на майка, героите от романите не си казват нищо лошо. Освен нищо лошо те през цялото време си говорят НИЩО. Ние винаги сме живели в чудесен свят, където разговорите за пиене и чукане никога няма да свършат! И досега обаче в литературното му огледало няма нито една пияна и весела физиономия, нито една курва, нито едно хубаво ебане. От нечестност писачите възпяваха духовното, като дълго употребявана духовна клечка за зъби. От тях духовните неща засмърдяха на лайна. Те, писачите, бяха и са -

по Оливър Стоун - натурално родени без публика

защото не можеш да пишеш за нищо друго освен за това, което се случва около теб. А това, което се случва около теб е пълно с откровения за секс и смърт, за наркотици и рокендрол, за болни амбиции и нелеп аристократизъм. Самото упражнение, наречено живот е пълно с цинизъм, парадокси и абсурди. Цинизъм, парадокси и абсурди, които ти вадят очите, но ти не искаш да ги видиш, камо ли да говориш за тях и камо ли най-паче да ги опишеш - щото те е суеверно страх от Истината.

А истината е, че страхливите и нечестните писания отиват там, където хората изхвърлят умрелите опитни мишки.

Няма значение по какви причини Писателите от Последните дни са били нечестни, защото (чети ми устните) - те умират. Умират в признание и знание, че всичко написано е “на баба си на хурката”. Но…

по Аркадий Гайдар - иде весело време!

Вицовете почват да се пишат. И да се играят. Сцената псува и някой тича гол по нея, мръсните думи стоят по ъглите на устните и ти помагат да кажеш какво мислиш. Еротиконът като катализатор отваря място на думи и изрази между хората, за които само преди няколко години можеха да ти направят другарски съд. Преводачите на пиратски видеофилми още свенливо превеждат думичката shit като “по дяволите”, asshole като “тъпак” и pussy като “катеричка” или друго животно. От приемането и повторението на мръсните думи обидното им звучене намалява, те вече не са отношение - превръщат се в изказ, идиом, семиотикон и обръщение. Обидно остава недоизказаното и спестеното отношение, което говори за двуличие и лицемерие нехарактерни на естественото държание на живущите в модерното общество. Преводачката на Буковски, която пише “путка” със семиотичния знак ето така:

п...

намразваш като човека, който най-много ощетява младостта ти. И като я видиш й казваш направо - ето така:

“К....во с к...во, ти си адски тъпа п..., що не гепиш тоя дебел к... и не си го завреш отз... !”

Защото вицът не може да съществува и животът нямаше да е толкова приемлив без един фактор -

95

по Лукиян - Cynismus factor

Когато някой говори за смях без цинизми, за виц без цинизъм - той говори за съвсем малка част от Теорията на Смешното. Когато се говори за “пречистващ смях от сърце”, за “одухотворен хумор” и “остра сатира” това вече не е смешно, а налудничаво и първа крачка към цензурата - тези неща просто нищо никога не са означавали. Словосъчетанието “словесен цинизъм” е оксиморон. Думите са равноправни във всяко едно отношение и ако някой ви нарече “педал” - обида не е онзи детайл от ходовата част на автомобила, а това как се чувствате самите вие. Вътре в себе си.

Факторът Цинизъм няма нищо общо с вулгарността. В голямата мъжка част от населението разговорното определение за “момиче” или “хубава жена” не е мадама, мацка или девойка, а “путка”. Вулгаризацията свежда целият образ на жената до циничното название на женски полов орган. Това е обидно. Но е обидно отношението, не думата.

Думата просто е силна при употреба и на слабите характери им се насълзяват очите. Трудно е да произнесеш тази дума. За нея е нужна емоция и настроение, трябват ти повод и обект, нужда и съгласие със себе си. И най-вече ти трябва, и ти се ще избор - да можеш да избираш поне между тъпа путка и руса путка.

по Дъглас Адамс - проблемът “гъз” (абсолютен гъз)

Медийният проблем! Ако някой употреби “гъз” по радиото, в телевизията или във вестника, това е началото на дълга и изтощителна война в Полето на Естетиката. Винаги се намират лично обидени, сякаш си ги викал: защо някой употребява “гъз”? Защо по този начин? Какво е искал да каже авторът?... Това ниска култура ли е, лошо отношение ли е или направо си ме обидиха ?

Сякаш гъзът, задникът, дупето и седалището не са форма на един и същ мускул с латинско наименование. Тя не е по-лоша от артерия (примерно) и забележете - тя е по-малко страшна в словосъчетание : “скъсан гъз” звучи много по-успокоително от “разкъсана артерия”.

В примера няма и помен от шега - ако пресата публикува в разказ (художествено произведение с принципно неограничена свобода на словото), в разказа за метафората “скъсан гъз”, авторът (някакъв присмехулник) ще бъде убит и разкъсан на малки парчета, докато престанат да го коментират защо така и какво е искал да каже. Никой няма да се досети, че авторът цитира реплика взета съвсем напосоки от живота. Той всъщност цитира истината, чута и позната, щото явно не знае други метафори и не иска да ги научи.

Във телевизионните новини (информационен бюлетин на официален език) по същото време говорителят (Милен Цветков примерно) ви съобщава за три разкъсани артерии при поредното убийство. Всеки, който е виждал разкъсана артерия, знае какво означава това. Всеки, който се замисля над думите, трябва да признае, че разкъсаната артерия и разказа за нея, са били и ще бъдат едни от най-големите цинизми на времето, особено когато тези неща не са измислени, не са метафори и са употребени в тона на едно официално съобщение.

96

Тъжно е това - някой някога винаги е искал да убие присмехулник, а не говорител.

Скъсан гъз - като реална житейска практика такъв буквален пример не съществува. Сигурно е нещо мръсно и заканително обидно. Но едва ли е по-обидно и мръсно от думите “обстрел”, “катастрофа”, “геноцид”, “танк”, “щик”, “напалм”, “сблъсък”, “дълг”, “заем”, “цел”, “амбиция”, “кариера”, “труп”, “развод”, както и най-мръсната - “жертва”.

За пореден път - мръсотията не е в думите, а в отношението. Или:

по Умберто Еко - в семиотиката.

Кое какво значи и така ли се казва то? Как ви се зловиди стиха:

Пуста путка халосия,

береш веднаж - дваж кайсия,

береш триж - разсипия,

четири береш, остави я,

береш пет, набий я,

шест пъти береш, утрепи я,

па пак плачи и певай онаа песна:...

Пуста путка халосия... (и т.н. и т.н.)

Забравете рецензията. Не я слушайте въобще. Помислете за човека, който прави ре-цензия. За неговия личен, полов и физиологичен живот, за неговия хранителен тракт, неговите кариеси и сексуална ориентация. Ре-цензорът реално е семиотичен образ, който цензурира по нов начин - употребява понятия като:

а) естетика на речта

б) култура на езика

в) творчество

г) художественост

д) и други (загубили смисъла си рецензийни говна)

Просто естетика на речта не съществува, защото речта не е като зъбопротезирането - няма дефектна и красива реч, като дефектна и красива челюст.

97

Има само искрена и лицемерна. Красиво е това, което е силно, прави впечатление и не те лъже при първа среща с текста.

Вижте другото - по-реално е словосъчетанието “култура на минета” отколкото “култура на езика”. Няма култура на езика, когато искаш да любиш и да мразиш колкото си искаш и както ти дойде. Културата, задължителната култура в обществото например, е известна доза несвобода и обществено лицемерие. Тази култура на езика, която имат впредвид рецензорите, обикновено се среща на две коренно различни места - в официалните съобщения на правителството и при среща на дърти, много дърти травестити.

Ами това нещо “творчество” или “творец”- от смисъла на тези думи е останал повърнатият и пребридан сто пъти хастар от дрехата наречена “Желание за изява”, “Правене на изкуство”, “Мастурбационното напъване между Наистина Великите Идеи и кошмарните казионни компромиси (ККК)”.

Обикновеният, елементарният тип, честният простак ще ви го каже направо: “На твореца - във гъзеца!”. И ще бъде прав - това е неговото отмъщение, заради претенциозността, неестественото звучене на натвореното на български, това е ужасяващото неразбирателство между писач и читател. Писачите се намират винаги в своя си тесен кръг от разбиращи ги. Затова у нас не читателите говорят за любими писатели, а писателите си имат просто по няколко любими читатели.

Защото само Бог е творец - ние сме просто добри или лоши, свободни или несвободни подражатели.

Другото нещо - “художественост”. Звучи като “нека да ни е добре и на двамата”. Няма цензура, която да определи като художествена следната фраза:

“Няма нищо по-хубаво от това да поставиш главата си между женски крака!”

Разбира се - тук става дума за кунилингвус, лизане, езици, срамни устни и какви ли още не приказни състояния. Но това не е фраза от порнофилм - това казва Хамлет на Офелия, когато сядат да гледат представлението. На този принцип, понеже на Шекспир е разрешено да говори мръсотии, в днешно време той е по-модерен от всякога, като във времената на върл тоталитаризъм и гьобелсова цензура. Просто няма друг. И какво друго да се поставя, когато думата “художественост” е верното определение за всеки български драматург. Тя обаче върви ръка за ръка с определенията “инерция”, “скука”, “творческо беззъбие и безебие”.

От понятията на Ре-цензора стихотворение не може да сглобиш, разказът изгнива и спихва в мозъка, вицът умира прав, лирическият герой става стерилен, получава се един приятен лоботомиран тип с тежка вазектомия, олигофрения и ритнат в главата от кон. Това не твоят, моят, нашият герой. Това е на пичка си майчина в тиквите неизвестен мъртъв персонаж, търсещ къде да пръдне и никому неказващ за това.

Защото свободата на словото не ще молитва, не ще мотика, не ще рецензия - иска Караджата! Защото -

98

от Паисий - поради что се срамиш?

Може би някой ще извади патриархалния бит и същност на българина, неговия вечен морал и непорочно съзнание. Непорочни са били винаги само незаченалите мозъци - официални коментатори на “националното съзнание“... Те пропускат абсолютно нарочно оная тънка и много здрава жица в българското самосъзнание, на която са кацнали лековитите бели ластовици на еротикона и житейския цинизъм. Никой не се срамува от нищо:

“уста върху уста, корем върху корем, вуна върху вуна, путка да е пуна!”.

Ако извадите тази житейска философия на екран или на страница от вестник автоматично ще се намери някой отново да я върне където й е мястото - долу, откъдето е дошла. Цензурата не е човек, а машина, която не разбира, че не можеш да махнеш едно нещо да не го виждат много хора, след като то така или иначе се е родило долу - сред многото хора. От тези си действия машината очаква край на дразненията. Разбира се, става обратното - действията на цензурата и властимащите винаги са обект на нова реакция:

"хванала се царската щерка за кур, па й излязло мехур!"

Така е започнала една игра вовеки веков, от която нацията разбира как "мачка с колай се ебе", че "село гори - баба си я чеша", как “я си го лажем мамо, он си ма ебе", че "един умира, друг му го завира" и как "не требва да се учи гъз да сере".

За цензурата нацията е лаконична - "иска да е на кравата опашката, та цел живот да лежи на путка!"

За Свободата на Словото - само едно: “Сиромах човек и от половин путка е доволен”

И така, от народните низини, направо...

по Вонегът- добре дошли в маймунарника,

там където някой държи вашата Свобода на Словото. Маймунарника е форма на обществен живот, където вирее елитът на нацията, изявената олигархия и където се знае всичко за всеки. В Маймунарника живеят всички тези хора, който са в клетката на общественото внимание и щат не щат забавляват минаващите покрай тях неизвестни и анонимни зрители. В Маймунарника кипят игри и политически страсти, стремежи за власт и любов, пощене на дребни или грандиозни интереси, чува се вой на незадоволени индивиди. Интересното в Маймунарника е кой кого чука, сваля, убива, краде, лъже, спазарява, кой на кого плаща сметките, кой какви свирки прави (хубави или лоши), кой е силен и кой слаб на този ден и тази дата.

Ето всичко това за нашия си Маймунарник вие не знаете и няма как да разберете. Осведомени сте за всяка изпразване на американския президент, за забежките на Хю Грант с проститутки, които след това издават книги (!), за пиянството на един Боби Браун и изтичането на околоплодните води на Мадона.

99

Но никога няма да узнаете ако в нашият “обществен и културен живот” се случи нещо разтърсващо и интересно и от което западен журналист би могъл да направи състояние - примерно Мариус да се събуди един ден със сменена сексуална ориентация! Но това е нищо и засяга тесен кръг от хора. В същото време докато си говорим за Мариус в клетката се случват такива неща, че козината ви ще се изправи.

Само че няма кой да вдигне завесата - представяте ли си като картинка нашия Маймунарник - вътре маймуните са пуснали завесата и освен крясъците на болка, възмущение, злорадост, ощипване и ухапване вие нищо друго няма да разберете. Недай боже някой да се опита да погледне през дупката и да коментира - веднага му бъркат в окото! Недай боже нещо да почнеш да бъзикаш маймуните - веднага идва пазач и те изхвърля от парка. Не се и опитвай да повдигаш завесата - веднага ще те замерят с лайна или бонбони.

Истината за сексуалния живот на президента? Вижте вестника! Разкъсаха готиния пич Били за една несръчна стажантска свирка. Той се отърва щото накрая там проумяха, че в свирката няма нищо обидно за нацията. Обидно е само когато такива неща останат зад завесата.

В нашия Маймунарник нещата не стоят така. Президентът не ходи дори до тоалетната. Министрите не носят никога дамско бельо. Никой от тях няма да бъде хванат да си играе с кукли. Силните на деня не са и чували за орален секс. Госпожа Журналистика внимава да не обидят някого, седи в ъгъла на Маймунарника и плете топли чорапи на една кука, мърморейки за журналистика с човешко лице. Или за онанизъм с човешко лице.

А вашата Свобода на Словото е вътре - в Маймунарника. Потърсете я добре. Защото...

по татко Фройд - типът забрани оформя типа протест.

У нас Свободата на Словото не е забранена. Тя просто не се използва. Дори може да се предположи, че не е нужна никому! Което ни натъжава, нали?!

Дори през периода на идеологически здрач нямахме забранени книги, след като падна стената - нищо скрито и свободно написано не излезе от чекмеджетата както в Русия, Полша и Чехия примерно. Щеше да ни е срам от братята в СИВ, ако не бяхме технократи и нямахме поне няколкото забранени и свалени телевизионни предавания като “козлодуйското ку-ку”.

Не е голяма гордост, ама е нещо. Защото спрените и забранените неща дават онази част от пъзела, която никога няма да видите заради завесата пред Маймунарника. В Германия няма нужда от такива предавания просто защото преди време всички немски телевизии показаха как Хелмут Кол бяга от елен-лопатар, който се опитваше да го вдигне на рогата си! Смях от документалните ленти. Защо е нужно някой си да измисля тази сцена и да я снима, като нея я има и има свобода това да бъде излъчено още докато Кол си оглежда бутовете за ранички. У нас такова нещо не е забранено за излъчване - просто има традиция да се изхвърля на монтаж.

100

ЗАБРАНАТА на една свобода става ясна при УПОТРЕБАТА й. У нас реално Свободата на словото още не е употребена. Само няколко пъти е проверена.

След проверката обикновено нещо се случва в спалното помещение. Идва времето на...

диагнозата на доктор Терзийски- homo ludens (или лудият педераст)

Идва времето на хората (лудите педерасти или поотделно - луди и педерасти), които са свободни и способни да си играят с всичко: с думите, с нещата от света, с понятията, с имиджа, с фалша, с искреността или лицемерието на другите. Да са свободни да си играят житейския театър без лепенки на устата. Да са свободни да приемат че войната е естественото състояние на духовете. Да не притежават манията за величие, която е ненужна при игра на думи. Лудите педерасти, които ще ви кажат онова, което вие сами мислите, което носите у себе си, но не сте свикнали да го вадите на бял свят.

За да си такъв човек у нас, наистина трябва да си различен като педераст и смел като луд.

Двуликото Общество не може да опази Тайната на Кафените си Гащи в модерния свят на интереси, информация и добронамереност. Двуликото общество прави така, че да сме зависими от Свободата на Словото, но да не ни понася - тя наистина е опиум за народите. Самото то обаче се нуждае от Истината за себе си, защото истината е най-добрата реклама, ако не се срамуваш от нещо.

В нашата къща, където утилитарното е приведено до оцеляване, винаги е имало нужда от такива хора: различните и смелите, лудите и педерастите. Те така и са били наричани. В тази къща, където либертинажът е не-

известна дума, филистерията е на върха на обществената пирамида, а епигоните гонят и ебат наред - лудият педераст, човекът играещ със нещата и словото от живота, а не с пишката си, ще ни потрябва.

Homo ludens, играещият човек ще се заиграва и подиграва с всичко и с всички. Освен с Истината. Обществото му е скъпо, но тя му е по-скъпа.

А Истината винаги ще бъде девствена и никой няма да има феодалното jus primae noctis (право на първата нощ) с нея.

Или на първи канал с нея.

И ще се радват на играта хората и ще се обичат като братя.

==================================================================

ЕПИДЕРМИС

101

  Седя сега тук и си се люспя. Не ни дават да се къпем, така е в Изолатора, казаха. Аз цял живот съм стоял някъде и съм се люспил. Тонове генетичен материал, люспи от мене, ДНК от ушна кал, пърхут, мазоли, нокти, лимфа и слюнка, фекалности  и косми, косми... Коса се хаби най-много. И епидермис. Аз, предполагам защото съм едър, и имам голяма обща площ сигурно съм излющил за 40 години живот поне към 40 килограма епидермис. На улицата, пич, има цели 40 къгъ от мене и те могат да кажат много неща за мене, да ме оправдаят за всичко дето съм го вършил... Но никой не ебава да се интересува от мене... Камо ли да събере похабеният ми епидермис и да разбере колко неща са  ми се случили... Там, на улицата в прахоляка някой да тръгне да търси следи от моя епидермис... На човек не бива да му пука къде точно седи и се люспи, изронва се, изтрива се и се хаби, докато на клетките им писне да се размножават. Размножават се, писне им,  и си ебават майката от чукане в мозъка ти, докато Доктора ти каже - пич имаш тумор, ше го оправим... Така или иначе някой ден клетките си ебават майката и престават да се размножават. И преставаш да се люспиш... Съвсем преставаш. И като не можеш да се люспиш, се изтриваш. Явно хората първо от вътре се изтриват. Когато не бях в Изолатора..., какво се случваше когато не бях в Изолатора... Сутрин можеш са станеш и като видиш мъглата на улицата като котешко напикаване, ти се иска да се върнеш рязко да си досънуваш възприятията... Но ставаш, пич... цялото ти тяло крещи, че трябва да умреш днеска, а ти се опитваш да убедиш ръцете си  да ти измият зъбите... Което не е толкова нужно щото като помисли човек зъбите се лющат по-бързо като търкаш, предполагам... Сутрин човек губи много епидермис, щото иска да изглежда като нов, неупотребяван от снощи и от досега в живота си. Мие си лицето... И се бръсне. Дори се къпе. Бори се с люспите, слага гел, крем, говна, парфюми, за да не личи и да не избива люспата... И върви човек сутрин по улицата и се изронва тихо от допира си със света... Обувките са измислени за това - да не се изтриват ходилата... Някой път в Изолатора сънувам как вървя по улицата, тя като от шкурка - много неравна. И искам да стигна до където и да е... Но не става, щото се изтриват ходилата ми първо, после пищялите, после колената... и краката ми стават хипер къси... Сънувам как ходя с чуканчета като моливни гуми, които продължават да се трият със скоростта на светлината... От силите на триене ми се изтриват целите крака и почвам да се търкалям към място дето искам да стигна, но от търкалянето направо се изронвам и оставям големи парчета от себе си по дупките на улицата... Почти стигам до моето си място, пич, и за да спра опирам длани и ръце и лакти в асфалта... Докато и те се изтрият от силите на триене и от скоростта, дето съм я набрал...Изтриват се до раменете, копеле... Само главата ми остава да се трие в асфалта и сякаш чувам спирачките... С облекчение... Спрял съм. Спрял съм и се оглеждам - всичко от мен е изтъркано от петите до горната ми челюст... Всичко се е изтрило от мене - само горните зъби, носа ми, очите ми, главата и шапката стоят на асфалта... ще ми се да кажа нещо, да се оплача някому, да попитам, ей, пичове и вие ли толкоз бързо се изтривате като тръгнете нанякъде... Обаче нямам долна челюст, изтрита е... Гледам нагоре да вида къде съм стигнал ... Шапката ми пречи да видя... Въртя очи като асфалтова гъба и чета, че съм стигнал до гара... Пише: "ГАРА" и има часовник... Коловози и влакове... тръгват на всички страни... Стоя там, до бордюра, идеално изтрит до небцето си, въртя очи и се опитвам да говоря на хората,обаче... нямам долна челюст... и се опитвам  да видя нещо, обаче шапката ми пречи и се събуждам... В Изолатора съм, и съм си цял и чувам как дебелите санитари тропат с пръчките си по външната решетка като деца...  Такива неща сънувам... ...Преди да заспивах в Изолатора, заспивах с жени. Жени до мене и аз заспивах до тях.

102

Жените въобще не си държат на епидермиса... А и не успях да им обясня, че докато седят така  епидермиса им се напуква, набръчква и се лющи... Жените толкоз много търкат епидермиса си в чужди епидермиси, че на мен даже гадно ми става вече ... И й го казах на една жена..."човече, търкаш си епидермиса само, а нищо интересно не ти се случва, дори си почнала да се смаляваш... Виж всичките си кожички по ноктите, можеш да си ги събереш, да ги завъртиш на топче между пръстите си... и да се клонираш..." Така й казах , а тя ... Тя ми каза че съм луд и си фръцна гъза, който така или иначе ставаше само за ебане и за сране... Не, пич, жените не стават....  направени са от Господа само за да ти свалят поне още един слой кожа... Мъжете си дават и света и душата само и само да се отъркат у жена... И жената знае това и похабява мъжа нарочно. И алкохола ме похаби нарочно... В Изолатора не дават пиене, и не дават да се къпем... Преди Изолатора пиех много копеле, и никога не съм пил хапчета като сега... Стигаш до бар, бистро или просто место за пиене без име... Сядаш и почваш да търкаш бара, пич... Търкаш си го с години и дрехите ти се изтриват... И кожата ти се изтрива, и костта на лакътя... Защо пич, хората седят и търкат баровете... Ми това е най-тихия, и безболезнен, и неполезен начин да се изтриеш от света - седиш пиеш си, тъпанчетата ти се изтириват от силната музика, краката от стола и ръцете от хващане на чаши, които неизтриваемият проклет барман ти подава, ако го замеряш с банкноти... Не си ли влизал пич по баровете и не си ли виждал - повечето хора на бара нямат дясна ръка... щото повечето хора са десняци и си търкат дясната ръка... Забелязал съм и друго - плотовете на бара са вечни - никога  не се изтъркват, пич... Сякаш ги правят от Дървото на Живота. И друго съм виждал... веднъж   в най-крайпътния бар на света видях на гардероба да стоят патерици... Хиляди патерици на гардероба в най-обикновена долнопробна кръчма...  Сядам вътре, пия... аз пия много... видях, пич, нещо което няма да забравя никога, което  дори тука в Изолатора не можеш да видиш... Всички в тоя бар бяха се изтъркали до кръста.. До кръста! Нямаха крака, а също така им липсваха и задниците  на повечето... Предполагам, че са се изтъркали от седене на бара... Разбираш ме... И все едно, че нищо им няма - ползваха високите столове от бара, за да се приберат в къщи... Връзваха високият стол от бара за кръста си с ремъци, взимаха си патериците и като инвалиди - напред с патериците, после напред със стола, напред с патериците, напред със стола... Просто си променяха центъра на тежестта пичовете и така си живееха добре -  торс до торс, седнали и пиещи на високите си барови столове... Без да се притесняват от изтъркването ...  чакаха го... Аз не карам автомобил... Не обичам. На таксиметровия шофьор примерно му се лющат и ръцете и краката едновременно... Един такъв ме вози, епидермисът му жълт, неолющен и много мъртъв...  и ме гледа... Гледа ме, защото сигурно аз му се бях облещил и се канех да го попитам... Попитах го как така не го е страх да не се загуби на тясната си смрадлива седалка като ръцете му са хванали мазоли от геврека, краката му не стигат вече педалите и не е ли забелязал, че пръстите на краката му ги няма отдавна вече... От търкане... Бакшишът пък ме попита дали и защо не съм си ебал майката... което ме ядоса. Пребих го... Кървавият бакшиш така и не иска да разбере единствения ми въпрос към него - не го ли е страх, тъпото му копеле, не го ли е страх да не се излющи съвсем ... И когато се събраха многото таксита и когато ме биха с манивелите... Биха ме с жълтите си като таксита манивели... И тях ги питах... Крещях им... "пичове, не ви ли е страх да не се изтъркате, да не се изроните или похабите докато правите каквото и да е..." ...Изолаторът е един свят, свободен от таксита... Няма таксита, няма жени и пиене няма също... Има меки стени, които не хабят много от кожния слой при отъркване в тях...

103

Има музика, ама отдалече... има  потракване на пръчките на санитарите във външната решетка... Има малки буболечки, различни видове в Изолатора... Всяко място носи освен миризмата си ... носи  и миниатюрния си живот... уникален, малък, неизтриваем живот на всеки десет квадратни метра... В Изолатора има хлебарки... Кафяви, свръхреални, незабележими живини, от които не можеш да се изолираш... Те лазят... пролазват... първо  бързо и несигурно, после спокойно и изучаващо... Виждам със собствените си полуизтрити очи как парченца, миниатюрни парченца от кожата ми се ронят под краката на буболечките и падат с трясъци по мекия под... Когато  облазват и докосват, хлебарките похабяват по-малко от хората... забелязал съм го... Хората в Изолатора с усърдие са решили да ми изтрият китките... и глезените... и кръста... И затова са ги хванали с мъхнати кожени каиши, чиито краища влизат в стените и стигат до там, дето някой по цял ден си прави труда да ги опъва... Хората в Изолатора се смеят на моите страхове да не  се изтъркам докато съм жив... Но и те се страхуват и ме разбират... Вързаха ме така, че  да не докосвам пода... и не настояваха да ми сложат онези извънредно груби изчегъртващи дрехи  препоръчани от Изолатора... Хлебарките похабяват по малко от хората... Аз изчислих, че в живота си човек среща по-малко хора, отколкото хлебарки... Изчислих, че ако по Пътеката на Хлебарките под Вратата, която минава през капачката на коляното ми, минат милиард и половина кафяви живини, кракът ми няма да се изтрие и наполовина... Но ако през капачката на моето коляно мине и един единствен Човек... ако го пусна да мине през капачката на моето коляно... Ако само се отърка, докосне, допре, попипа, или, бога ми, стисне капачката на моето коляно... Тя ще се разпадне... На прах. Ще се разпадне на прах. Епидермисът няма да успее да задържи вътрешността и всичко ще се изсипе на пода... Каишите ще се обтегнат и там на Пътя на Хлебарките към Ъгъла, които минава през десния ми бицепс и вече е похабен изцяло, аз ще се скъсам... Ще се скъсам, ще се ударя в пода и ще се разсипя съвсем... Няколко десетки къгъ епидермис, тонове генетичен материал, люспи от мене, ДНК от ушна кал, пърхут, мазоли, нокти, лимфа и слюнка, фекалности  и косми, косми...  Коса се хаби най-много. И епидермис... те могат да кажат много неща за мене, да ме оправдаят за всичко, дето съм го вършил... Но никой не ебава да се интересува от това... Камо ли да събере похабеният ми епидермис и да разбере колко неща са  ми се случили...

==================================================================

Защо ги ручахме жабетата?! (анти-интелигентска) Когато бехме в революциа и некой там ни би с ченгета, когато къртехме улуците и бехме център на мелето - защо ги ручахме жабетата?! Когато бехме "хора млади" и с мъка си намирахме павета, когат’ строехме барикадите и бехме в новините на планетата - защо ги ручахме жабетата?! Когат’ седехме на траверсите

104

и влаковете беха спрели, тогава ми умре прасето от революциа, и от апели - защо ги ручахме жабетата?! Когат’ на български се псувахме по мегафонните полета и никой не поиска двеста бона… " ех, курва мать, ты жди ответа: А разве так мы ручали жабета?!" Дали па нещо пак сме криви дали па нещо сме проклети, защот’ живота - пак противен и лош, и пълен със жабета… Ма викам аз: У секи случай жабета па ше требе да се ручат!  

================================================================== 

Германия - гнусна приказка ГАСТАРБАЙТЕР 1994 Arbeit macht frei

Ден 1. Началото на лятото е. Слизам в някакъв град, който се казва Остерхофен (Великденски дворове). Във влака за пореден път човек установява, че това е Германия. Ако решиш да пръднеш в купето -веднага ще нарушиш новия световен ред и космическата хигиена на тая страна. В прозореца на влака се  редуват ниви. Обаче никак не приличат на нашите ниви. На нашите ниви ъгълчетата и краищата са им стъпкани и обезобразени. Тука до последния клас нивите са като подстригани,  краищата им са като по конец, ъгълчетата им са филигранно прави и образуват форми. Гледката от самолет сигурно прилича на гоблен плетен от немска девица, която цял живот си е останала такава, защото се е занимавала с гоблени. Някаква дърта германка притеснено и любезно ме черпи с люта немска ракия. Имала внук. Това явно е повод да напие цялото влакче - четири вагона - трима пътника. Сблъсквам се неприятно с немската ракия, която се прави от черен пипер. Немците явно ползват гроздето и сливите си за ядене. Пристигам. Слизам. Няма никой. Всички са на работа. Трябва да стигна до назначението си - село Шнелдорф (Бързо село). Няма такова село. Ходя с часове из чистите им улици. Къде са отишли всички немци? Някакъв поляк ме упътва. Хората без работа в Германия се наричат "поляци". Излизам от населеното място. Ходя с часове между две царевични ниви разделени от идеален асфалтов път. Явно в тази страна никой не идва и никой не си отива. Усещам отчаяние от самотата. Ужасът от мисълта, че съм се загубил в най-подредената страна на света ме карат да се стегна. Смях напушва балканското ми сърце. Сигурен съм, че ще се справя. Това е просто Германия,  провинция Байерн. Това е Страната на Опънатите Нишки. Ден 2. Шефът ми се казва Фриденбергер (Мирен хълм). Жена му не е ясно как се казва, щото говори на немско-сиукски диалект. Наричам я Шефин, тя ме гледа подозрително. Фриденбергерови имат три деца, една баба, един дакел, един Мерцедес 200D. Има също така малка къща, стопански двор с огромни халета, селскостопанска техника

105

(колкото за цяла Старозагорска област), собствена дизелова помпа. Всичко, което е на Фриденбергер, е дизелово. И жена му е дизел, и децата му са дизел. И гастарбайтерите му са дизел - икономични, евтини и адски замърсяват околната среда. Четиринадесет поляка и двама българи (аз и Хасковлията). Всички сме на около 23 години. После стана ясно, че Фриденбергер не взимал възрастни гастарбайтери, щото много крадяли. Шефин е като немска учителка от руски филм. Тя е руса и мощна като дойчмарката. Сини очи, телени рамки, руса коса, немска сланина. Шефин е типична немска "матушка", която работи по цял ден и е родила  три деца - руси коси, сини очи. Но са момченца. Около Шефин има аура от нацизъм. За разлика от нея Фриденбергер прилича на пияница от село Бракьовци, Софийско. Изпит, слаб, брадясал, рошав - липсва му само една гугла и може да продава кисело мляко на пътя Видин-Кулата. Имам леки подозрения, че Фриденбергер е евреин. Почудих се как така една толкова дебела жена може да има толкова слаб мъж. Предположих че Фриденбергер пие тайно и много. Не беше така. Просто Фриденбергер ставаше два часа преди гастарбайтерите си и си лягаше три часа след тях. Махнете Фриденбергер и дойчмарката на световните пазари леко ще падне. Никой не го видя да яде, да пие и да седи. Никой не го видя да се излегне или да дреме по баварските ливади. Сигурно защото в Бавария ливади няма. Има само краставични ниви. И всичките трябва да бъдат обрани от Фриденбергер и гастарбайтерите му. Аз съм един от тях. Ден 3 Работата е ад. Още първата вечер разбирам, че краставиците се берат с Flugzeug (самолет).  Никой не можа да ми обясни какъв е този самолет, с който се берат краставици. Хасковлията първо се зарадва, че вече си има дружка, после престана да обяснява. "Ще го видиш самолета. Ко да ти кажа - немеца го е измислил…". В първия момент като видиш самолета на Фриденбергер и се оглеждаш за гората с краставиците. Настина това нещо е конструирано като двуплощник. Само че не лети. Направено е да пълзи. Това е просто един стар камион Мерцедес, на който са заварени криле. Крилете покриват осем реда краставици от едната страна и осем от другата. Гастарбайтерите лягат върху тези криле. По корем. Ръцете им са пуснати надолу и берат корнишоните със страшна сила. Хвърлят ги на едни малки улеи пред себе си. В улеите има лента и тя извозва корнишоните назад към ремаркето на самолета. А самият самолет пъпли из краставичните полета на Бавария и нищо не може да го спре. От време на време Фриденбергер пуска самолета на автопилот и отива назад да рови из краставиците. Проверява дали не сме оставили някоя краставица. Ако намери краставица - мърмори. Ако намери втора краставица в твоя ред - уволнява. И обижда - каза на един поляк, че е мързелив. Полякът не се обиди - тръгна си. Беше весел, защото знаеше, че от Германия все нещо щеше успее да открадне. Не може да се върне ей така с празни ръце, нали. Ден 8 Работата е ад. Първите дни кръвта влиза в наведената ти глава. И не може да излезе. Очите ти пулсират и  падат долу между краставиците. Ти си ги събираш и ги връщаш насила в очните си кухини. Всички ходим като надрусани. Миналата година Фриденбергер е садил по тези полета лавандула. Тук-таме земята просто е пропита с мириса на лавандула и на човек съвсем му става лошо. След първата седмица на гърдите на всички излизат страхотни гнойни пъпки - това е от спарения дюшек, върху който лежим от 05.30 до 23.30 часа средноевропейско време. Имаме половин час почивка на обед. Никой не се къпе, никой не яде много. Няма време за това. Спим в легла на два етажа в халето, където Фриденбергер си паркира трактора. Събуждали ли сте се в пет сутринта от рев на трактор шведско производство?! Ужасът от внезапния шум се заменя с бягство навън от отровните газове. На някого (поляк) му руква кръв от

106

носа. Жегата, лавандулата, механичните движения в раменете, бодящите ластари на краставиците, прахта - всичко това влиза в отвърстията на човешкото тяло и прави коричка.  А от тази коричка - поетите знаят - и душата закоравява. След десетия ден всички искат да си ходят в къщи. Към това се добавя и спречкването ми с Поляка Янош. Има такива поляци - кокалести, руси. Ама поляците са руси като руснаци, а не като немци. Полякът Янош твърди, че е великополяк. Великополяците са с претенция, че са едва ли не немци. Полякът Янош ми казва в прав текст на немски (заяждане) : "Съдейки по твоите очила, не всички българи са цигани…" В такива моменти необяснимо защо ми става тъжно. Ако има нещо което ме натъжава и обърква истински - това е ненужното лошо отношение на човек към човека. Какво да му кажеш на такъв човек? Казах му: " Съдейки по твоите зъби обаче, всички поляци са абсолютни коне…" От превода шегата и обидата сега се губят. Ако ние се обиждаме на "говедо", поляците се обиждат на "кон". Лошото в случая беше, че Полякът Янош в зъбите съвсем не беше ариец, а направо си му бяха конски зъбите… Хасковлията и няколко не толкова честолюбиви поляци ни помириха. Тежко е да си гастрабайтер - всички те мразят. Най-тежко е да си гастарбайтер обаче, когато дори и поляците те мразят. Аха-аха да си тръгна. Ден 15 След втората седмица един прашасал не-великополяк ми казва нещо, което ме накара да се разсмея. Това беше полския еквивалент на българската пословица "Човек и на хуй да го въртиш - все някога ще свикне" . Пляскаме си ръцете с поляка. И правим това, което са правили подтиснатите и унизените от капитализма по цял свят - обединяваме се на интернационалния принцип. И престава да ни пука. Вече никой не може да ни изгони от полетата на Фриденбергер - защото сме стари гастарбайтерски кучета и започваме да се учим на хитрини. За да е по лек живота върху крилото на самолета си говорим за жени. Разговорът се води на английски, немски и руски. Най-вече на полски и български. Фриденбергер усеща кой прави раздора на борда на неговия самолет - българите. Непрекъснато повтаря - "Булгарише нур бла-бла-бла!" (Българите само дрън-дрън). Обаче не може да ни гепи в издънка. Ние с Хасковлията бачкаме по-добре от всички. И винаги искаме допълнителна работа. Когато сме в почивка Фриденбергер все нещо мъкне, разтоварва, откача и закача. Помагаме му само ние - българите. Сигурно защото у поляците няма толкова засилен магарешки синдром. С Хасковлията имаме само едно общо нещо - щом има работа, тя трябва да се свърши. Пък и се оказва, че от цялата компания моят отвратителен немски е най-разбираемият баварски език по тия места. И Фриденбергер ме ползва за преводач. Лидерът на групата е обаче Хасковлията. С балканската си фамилиарност и чаровното си безсилие (от липсата на език) той печели сърцата на всички. Печели и по някоя друга марка от басове, замени, чейндж марки-злоти и т.н. Икономически самороден гений е Хасковлията. Сложи го на кенеф, той ще ти отвори лавка. В началото го кръстих господин "Ко-каза-тоя?". Постепенно образуваме комбина. Той носи вродена житейска решителност. Аз имам моята добита нефункционална интелигентност. Заедно, това ни прави адаптивни и способни във всяка ситуация. Видях го, че гепи от дребните пари на поляците - бърка им по джобовете. Нищо не казах. Какво да му кажа. Ден 26 Градушка! Огромни ледени парчета накъсаха сенника на самолета и ни накараха да бягаме из калта като от бомбардировка. Краставиците на Фриденбергер просто станаха на каша за минути. Сам Господ Бог като я гледа тая подредена страна и сигурно се

107

дразни. Нивите станаха на мазало, всички гастарбайтери притихнахме под навеса и разбрахме че бачкането май беше до тук. Хубави пари се печелят в Германия. 7.50 DM на час. Какво ще правим сега, като  ги няма най-мразените неща на този свят - баварските краставици. Фриденбергер за пореден път показа, че няма нищо общо с българския селянин. И че немската градушка няма нищо общо с Градушката на Яворов. На същия ден дойдоха едни очилати, плешиви, слабовати костюмари и му връчиха застраховката. Той не я взе, а поиска нещо друго от тях и те се навиха. Застрахователите за половин ден организираха доставката на тонове краставичен разсад и с машини го набучиха на мястото на старите насаждения. За още половин ден новите краставични растения се прихванаха, раззелениха се и градушката на Господ-Бог се обезсмисли. Фриденбергер ми каза да преведа на останалите: "Седмица почивка, за да се надуят краставиците". Аз преведох и му казах: "Отивам да се разходя из Германия". Той опули очи и се опита да ме разубеди. В спора си с него разбрах нещо ужасно. Фриденбергер и жена му никога не са ходили на море. Фриденбергер и жена му не са ходили по далеч от Мюнхен. И то по работа. Фриденбергер и жена му и зиме и лете стоят в Шнелдорф (Бързо село) и крепят немската икономика. И последно : Фриденбергер и жена му не са богати немци. Те твърдят, че работят само за прехраната си. Нямах причина да не им вярвам. Но техният начин не ме интересува. Това което ме интересува е концерта на Pink Floyd в Мюнхен. И аз се запътих натам. Ден 35 Върнах се. Спах по гари и комуни, стопа вървеше чудесно, за десет дни навъртях 4000 км. Нито един път не ме спря полицай. Можех и да не се върна при Фриденбергер, но бях обещал. Ако бях емигрирал, полицията щеше да създаде много проблеми на Фриденбергер. Аз  изпълних обещанието си. В замяна имаше отново цели просторни полета с корнишони, които чакаха. Чакаха нас и Фриденбергер. Ден 36. Работата е ад. Ден 37 Работата е ад. Ден 40 Работата продължава да е ад. Ден 50 Аз съм негър. А работата е ад. Ден 52 Изобретих блуса. Хасковлията подава някъкъв напев и поляците го подемат. Това есперанто блус. Дори Фриденбергер е впечатлен. Работата е пълен ад. Ден 56 Бихме Германия на световното по футбол. Дори Фриденбергер е впечатлен. "Работата е там, каза той, че вие имате играчи. А Германия има отбор…" Ден 60 Почивен ден. Никой не се впечатлява от почивен ден. Никой не го е искал. С Хасковлията отиваме до Дегендорф ( село Кинжал ). Зяпаме немска стока и си правим тънки сметки. Забелязвам, че Хасковлията ме ползва като "завеса". Праща ме при продавачките да ги питам нещо, а докато те ми обясняват той гепи от щандовете разни неща. Много краде това момче! Аферим, всички ни излъга! В KARSTADT обаче го  загубих. Намерих го след пет часа седнал на входа на огромния търговски център. "Кво правиш, бе Хасково?! "Ми фанаха ме, софиянец…" "Какво те фанаха бе, Хасково?!

108

"Ми да крада портфейли от щанда за кожени изделия…" "Как така бе, нали досега не можаха да те хванат? "Ми вътре в потрфейла немеца е натикал едно малко нещо, като глава на топлийка. И като стигнах на екскаватора и всичко наоколо почна да пищи…" "И кво ти направиха?" "Ми първо искаха да викат полиция, обаче като видяха че не знам езика ме снимаха, дадоха ми това листче и ме съпроводиха до изхода…" На листчето пишеше, че лицето Хасковлия не може три години да посещава търговска верига KARSTADT. В противен случай подлежи на краткосрочно съдебно дирене, повдигане на доказано обвинение и глоба и затвор. Немеца го е измислил, наистина. Ден 60 следобед Откраднах писалка "Пеликан". Не можах да се сдържа. Желанието да крадеш го има във всеки човек. В мене то не може да се развие. Никога не бих посегнал към нещо, просто защото не желая да изпитвам отрицателни емоции. Страх, срам и смут. Трябва да оставя тази работа  в ръцете на други, по достойни за това. Хасковлията има вече две чанти с плячка - чадъри, портфейли, чорапи, кърпи, кожено сако (!), автомобилна помпа, килограм картофи, люти чушки (от саксиите с цветя на баба Фриденбергер), диктофон, канцеларски материали и прочие кинкалерия и пасмантерия. Подозирам че той има пръст и в изчезването на дакела. Дакела на бабата много го лаеше. Скарахме се с него. Казах му или да престане да краде. Или да делим плячката, щом ме ползва като завеса. Побесня. Той се бил трудил толкова много. И рискувал много, а аз искам наготово. Казах му че  ако го бяха гепили, щяха да ме гепят и мене, че баламосвам продавачките. Можеше поне да ме осведоми за това. Виждали ли сте честен крадец? Хасковлията ми даде диктофончето. С мъка ми го даде, като преди това се опита да ми го продаде. Решихме, че сме квит. Ден 61 Дойде трети българин. Но това не е важно. Хасковлията си купи кола. Щях да се хвана на бас, че я е откраднал, но сам му уредих документите. Форд Ескорт за 1100 DM. Сега си помислих, че ще престане да гепи от магазините, щото вече има имущество и има какво да губи. Глупости - същия ден в почивката някой ми свирна от близката царевична нива. Хасковлията гепил колело с "24 скорости моунтоун-байк" от Дегендорф. Помоли ме да му помогна да го разглобим и да го натоварим в багажника на Форда. Разглобявали ли ли сте колело в царевична нива?! Обясних му, че кражбите за мен са свързани с много повече усилие и нерви, отколкото негърската честна работа. Мисля, че ме разбра. Но все пак му помогнах за колелото. Ден 70 Работата намалява. Полякът Янош е враг на българите. През ноща хърка като "недоебана полякиня". Така казаха поляците. Опитах се да го разбудя. Да се еба в инициативната глава. Полякът Янош изрева, скочи в кревата си и размаха нож към мене. Този капут е опасен дори насън. Омразата ни е спонтанна и искрена. Не е на интернационална основа. Явно не мога да търпя великополяци. Ден 88 Хасковлията ни организира свободен ден. Баламоса Фриденбергер, че имаме религиозен празник. Хасковлията е пич. Когато Фриденбергер кихне, той му вика "Датибамайката!" с най-учтив тон. Наложи се веднъж да преведа, че това означава Gesundheit (наздраве). Въобще не се учудих, че един ден когато аз се разкихах най-малкото Фриденбергерче ми пожела учтиво "Дати бамайка! Та?!…" А в почивния ден отидохме на Октоберфест. Така каза Хасковлията. Обяснявах му, че Октоберфест не може да има в края на август, но той успя да убеди поляците, че и те имат религиозен празник.

109

Отидохме в онези огромни задушни палатки, в който мирише вкусно, лее се бира и се пие пот. Почнахме неубедително, щото поляците много бира не харесват, а на нас ни се струваше скъпа. Обаче по едно време като почнахме да поръчваме едни големи 1.5 литрови халби, като се пуснахме на едни вурстове и шашлици. Не се разбра кой плати. Май никой. Цялата група на религиозния си празник му отпусна края, както и всякъкъв транспорт до Шнелдорф. Някои свиха велосипеди, други халби, трети просто оставена мотопедна каска, за да не се минат. Групата гастарбайтери си беше атракция както и да я погледнеш. Сякаш на всяка цена българи и поляци искаха да покажат колко по-широка душевност имат от скабаните шваби. Шовинизма и алкохола са свързани правопропорционално. Вървим пеша към Фриденбергерови през онова ти баварско поле. Поезия. Всеки нещо крещи на собствения си език. Ние сме с нова националност, и с нея се гордеем. Просто в паспорта ми до визата трябва да пише: "националност: гастарбайтер. не му се разрешава да бъде немец" Хасковлията вика да пеем. Пита ме коя песен могат да знаят и поляци и българи. Не мислих много дълго. Това е за мене  поезията. Тъпи поляци, мръсни българи, немска бира в сърцето на Германия. В тая ситуация има само една песен: Расцветали яблони и груши поплыли туманы над рекой Виходила на берег Катюша на високий берег на крутой

Виходила песню заводила про степного сизого орла про того-о, которого любила про того чий писма берегла… Това е поезия, нали. Такава нощ се помни като Курската дъга, битката при Яш, Драва и Соболч, като Балдуин Фландърски и като Мерцедес Бенц. На сутринта Фриденбергер освободи двама поляци. Докато всички се правехме, че берем краставици, тези двамата повръщаха в лехите си, без да имат сили да зарият повърнатото. Не знам как успяват, но немците винаги си връщат за всяка победа над тях. Ден 96 Работата почти привършва. Поляците един по един отлитат. Полякът Янош също си тръгва. Половин час преди да тръгне към полско-немската граница той изпищява, че някой му е откраднал парите. Парите, които той с кръв и пот е заработил заедно с нас за три месеца. Ние с Хасковлията тъкмо се връщахме от Дунава. И нищо не знаехме. Поляците се събраха и нарочиха третия българин. Момчето преди време се беше опитало да си отчупи тайно от шоколада на Поляка Янош. Тогава мина без бой. Сега вече миришеше на полиция и затвор. Става дума за около 3500 DM, нали. Фриденбергер беше като застрелян. Той наистина много ни харесваше. Не можеше да повярва, че някой от нас е извършил това пъклено дело. Шефин фучеше, гледаше към мене и повтаряше думата полиция. Първо щеше да извика полиция веднага. После заплаши, че ако не си признаем, ще извика полиция след 5 (фюнф) минутен. После минутите станаха 15 (фюнфцеен). После тя реши да ни даде още един час, постави по средата на спалното помещение една кутия и ни караше да влизаме и да излизаме един по един. Та който ги е взел да ги остави. Никой не остави никакви пари в тъпата й кутия. Когато попитах Шефин защо гледа в мене, тя ми каза че се надявала да преведа много точно думите й на всички останали. Шефин каза, че имало и друго решение - всички да отделим от заплатите си по 150 марки и да възстановим сумата на Поляка Янош. Тогава Хасковлията каза нещо на

110

немски, което ме потресе. Потресох се, защото първо, беше много смело и второ че въобще Хасковлията накрая проговори немски. Той каза хладно: Besser Рolizei ! (по-добре да дойде полиция!) Така си легнахме без полиция, без заплатата на Янош и с лекото усещане, че от утре аз и Хасковлията ще започнем да въртим далавери в един добре подреден немски затвор. Ден 96 (от една друга гледна точка) Не се срамувам да си призная. Парите ги гепи Хасковлията с  безценната моя помощ. Първо забелязах, че Поляка Янош си е оставил пликчето с марките на леглото. Всички бяха навън и леко се припичаха, докато Фриденбергер нещо мъкнеше, оправяше и завинтваше. Казах на Хасковлията, че кинтите на Янош са там. Той се стресна и ме попита укорително защо не съм ги взел. Аз му казах, че това е кражба и само го осведомявам колко хубаво би било ако някой съсипе Поляка Янош по този гнусен начин. Хасковлията каза само да му правя завеса. Адреналина на едно такова начинание е по-силен от алкохол. Качих се без колебание във Форда и дадох газ назад. Бутнах простора с прането на поляците. Фриденбергер се изправи и почна да крещи, че съм луд. Аз му казах, че само съм пиян и щастлив. Направих три кръгчета из стопанския двор със свистене на гуми и засилване към дизеловата помпа. След мене вече всички крещяха и псуваха. Сгазих една от играчките на най-малкото Фриденбергерче. На разбора съжалявах доста за тази играчка. От спалното към мене хукна Хасковлията и ми се скара строго, че правя глупости с колата му и съм й одраскал бронята. Качи се до мене и както ми говореше, аз дадох газ към Дунава и многобройните красиви крайречни алеи. Хасковлията каза, че ги е взел. Въобще не обърна внимание на репликата ми, че не е трябвало да ги взима всичките. Каза ми, че това е най-идеалната завеса в живота му. Само дето не ме разцелува. Наистина по нататък никой не свърза моето неестествено държане със случката. Когато си гастарбайтер поне по два пъти на ден се случва някой от колегите ти да полудее, да почне да кудкудяка, да побеснее или поне да започне да плаче. Върнахме се в стопанския двор - а там суматоха. Всички изправени до стената биваха пребърквани от Поляка Янош. В суматохата успяхме да хвърлим парите в единствената коприва, която расте като плевел в Германия. Копривата под първия трактор на Фриденбергерови. Ден 97 Нямаше полиция. Фриденбергер намери работа на всички и каза че още една седмица ще работим, за да може Поляка Янош да заработи нещо. Явно документите на неговите гастарбайтери много не бяха наред и затова той и Шефин предпочетоха да оправят работата без полиция. Всеки е малко мошеник, дори и Фриденбергер. Ден 105 Лично закарахме Поляка Янош до немско-полската граница. Той беше убеден, че третият българин му е свил кинтите и дори ни се извини че с нас се е държал лошо, а не бил видял що за човек е третият българин. Ние му се усмихнахме. На връщане спряхме да една бензиностанция и развалихме големите банкноти от по 1000 марки. Хасковлията не оспори моята идея да разделим на три парите. Третият българин се зарадва много на дела си и хич, ама хич не ни се сърдеше. Същата нощ Хасковлията даде банкет. Пихме уиски с не-великополяците и празнувахме лошотията. Собствената, ирационалната. Също така световната и интернационалната. Мисля че беше 9 септември. Ден 111 Тръгвам си. Хасковлията ще ме откара до Нюрнберг. Като видях колата обаче щях да полудея. Тази кола беше пълна със крадени неща. Разпознах комплект ключове и

111

въдици от килера на Фриденбергер. Разпознах неща, които аз дори не бих преместил от едно място на друго, а той се опитваше да ги гепи. Хасковлията беше взел дори антената от телевизора, който Фриденбергер беше домъкнал, за да гледаме късните мачове на световното. Накарах го да я върне. Послуша ме. Върна се с антената десетина крачки, после се обърна и ми каза: "Не мога да я върна. Някои хора имат само един начин на живот. Ти си щастлив, защото да свиеш писалка за тебе е развлечение. Просто нищо не разбираш." И взе антената от телевизора на Фриденбергер, който той ни донесе за да видим как като никога България би  Германия на футбол. Продължавам да го обичам това момче Хасковлията. Мисля си, че хора като него са енергийния потенциал на нацията. Ден след това. Пътувам към България. Никога повече не видях никого от Баварската сага. Винаги когато вече официално влизам в Добре Подредения Свят на обединена Европа си мисля, че не съм варварин. Винаги когато излизам през китните им гранични пунктове си мисля, че човек е такъв, какъвто го приемат. Гастарбайтерът е икономическо животно, което няма да оцелее, ако не отхапва парчета жива плът от гостоприемника си. Ако не му носи болести като Обществена краста и недоволство. Германия е гнусна приказка за всеки, който не е немец или поне турист. Гастарбайтерите са лошите в нея. А без лошите не може да съществува нито една уважаваща себе си приказка.  

==================================================================

МЕСТОИМЕНИЯ

"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"   ( Х. С .)

 Аз АЗ харесвам хомосексуалисти. Изпитвам менесмущаващо възхищение и недобре скрита погнуса при среща с ТЯХ. Като на среща с извънземни. АЗ завиждам на добре обръснатите ИМ лица и стегнати фигури. На вечно приятният ИМ  мирис и на напънатото ИМ желание да звучат естествено във враждебния свят около ТЯХ. Притеснява МЕ финяшкото ИМ весело лицемерие и това че ИМ личи. Знам, че ТЕ се държат така крещящо, за да не заприличат на обикновени мъже. И просто за да не ГИ сбъркам с обикновените жени.  АЗ се притеснявам, когато ГИ обиждат и регистрирам профанско усещане от типа "светът е несправедлив". Въпреки че съм прочел всички книги, в които някъде е написана думата "секс",  ТЕХНИЯТ секс не МИ е ясен. АЗ не успявам да бъда адекватен докато общувам с ТЯХ, защото през цялото време си ГИ представям с лице заровено във възглавницата. Какво ли изпитват. Отгоре ли са или са отдолу. И най-ужасния протовъпрос, който всеки си задава, но никога на глас: Когато ТЕ се чукат,  не се ли цапат с лайна? АЗ наистина страдам, че ТЕ не ме харесват. Струва ми се, че за ТЯХ АЗ съм непохватното хетеросексуално говедо, което нищо не разбира от сексуална демокрация и древногръцки митове. Знам, че тези хора нарочно МЕ карат да страдам. ТЕ водят собствената СИ жалка и тиха война и си мислят, че АЗ съм от другата страна на барикадата. На ТЯХ обаче, както и на враговете ИМ, вече трябва да  ИМ стане ясно, че вече няма друга страна. Няма обратна страна. Има само различни места, където предпочиташ да свършиш.

112

АЗ нищо не разбирам от хомосексуалисти. Всъщност единственото МИ сериозно притеснение е, че хомосексуализмът е интересно преживяване и АЗ май ще ГО пропусна. В МЕН просто се борят две души. Както и във всички ВАС.

 Ти ТИ ммразиш педалите. Когато стане дума за "педераси"веднага те изпълва не просто омраза, а "оммраза". Когато АЗ, от гражданско любопитство и чиста журналистика, ТЕ попитам защо толкова "ммразиш педалите", ТИ веднага ме наричаш "мръсен педераст, който ГИ защитава". Тогава на МЕН МИ кипват лайната, който се гордеят, че не са оцапали нито един мъжки член. И не МИ остава нищо друго, освен да ТИ размажа физиономията, за да разбереш ТИ, че АЗ съм мъжкар и не позволявам на никого да МЕ обижда на "мръсен педераст".  И докато си смучем охлузените кокалчета на юмруците ТИ и АЗ се сещаме, че сме се сбили заради някой който предпочита да се "ебе в гъзъ" (така казваш ТИ). А АЗ докато защитавам оксимороненото "добро име на педерасите" всъщност ГИ обиждам. Защото ако ТИ ме наречеш "ченге", "контрольор", "депутат" или "синдром на Даун" - аз няма да се обидя. Но пък винаги съм твърдял, че бих станал педераст, но не и контрола в градския транспорт или лидер на малка етническа партия.  Истината за ТЕБ, например,  не е че ТИ си фашист. Не, просто ТИ си зле облечен и невъзпитан човек, който дърпа мацките по улиците и ги кани на диско. По всички космически стандарти ТИ си "абсолютен гъз" и ако някой размаха чаршафите ТИ срещу слънцето - всички ще разберат, че нито една мацка не е отишла с ТЕБ където и да е. АЗ ТЕБЕ въобще не мога да ТЕ уважавам поради простата причина, че педерасите си позволяват неестествени неща, а ТИ и нормалното не можеш да си позволиш. Ако толкова имаш излишна енергия - бий негри и събличай виетнамци, за да може да Ги снима "Нощен труд". Всеки има право на свое разбиране за сексуален живот. ТИ също.   ТОЙ ТОЙ  е. ТОЙ си има приятел. Предполагам, че ТОЙ и приятелят  МУ си правят свирки, водят се на кино, спят прегърнати в поза "лъжици" и сутрин, когато се събудят, ТОЙ целува приятеля СИ нежно и МУ пуска ръка. ТЕ сигурно  се радват, че са се събудили заедно. Сигурно се карат за пари, кой да шофира  и кой пръв да влезе в банята. ТОЙ и приятелят МУ въртят непрекъснато Елтън Джон, Джордж Майкъл и Мадона. Приятелят МУ се сърди, когато ТОЙ се заглежда по тесните дупета на учениците. ТЕ двамата имат една мечта. ТЯ е простичка - да могат да се държат за ръце, когато се разхождат по площад Вандом или площад Славейков. Засега ТЕ си ГО позволяват само на площад Вандом.  Когато СИ мисля за НЕГО, се сещам за "Тумбстоун". Там сган пияни американски каубои при стрелба в тавана случайно убиха пътуващ артист. Плачещата върху НЕГО жена каза:" ТОЙ просто искаше да играе и да ВИ  покаже как изглежда красотата". Това беше истина. И НЕГОВОТО желание към играта и красотата нямаше нищо общо с това, че беше педал. Така както и престрелката не беше предназначена за НЕГО.  На НЕГО  и на приятелят МУ никога не ИМ е лесно. Себеосъзнаването ИМ протича трудно - предполагам както при проститутката или затворника. Много след като ТИ е било добре с приятеля ТИ, разбираш че за другите, "нормалните" ТИ си педераст. Осъзнаваш че кръгът от хора, покрай ТЕБ непрекъснато ще се стеснява и непрекъснато ще те пращат на Централна гара.  Предполагам, че не е коректно всеки хомосексуалист да бъде обиждан на "централна гара". Мисля си, че ако всяко стадо си има мърша, просто мършата на педерасите трябва да се намира на Централна гара. Няма как.

113

 ТЯ Всяка свястна жена  харесва мъже. Това МЕ  е карало да си мисля, че повечето жени са скрити педерасти. Винаги МЕ е учудвало, че във войната на нормални и ненормални мъжки отношения, жените никога не са взимали страна. ТЯ никога не се страхува, че всички мъже ще открият аналната любов от приказката. ТЯ винаги е разбираща, независимо дали е майка, сестра или бивша  приятелка. ТЯ е светицата и иконата в която вярват, на която се молят и изповядват и хомо-  и хетеро-  войниците.  НЕЙНИЯТ образ би трябвало да покаже на двата вида мъже колко са тъпи и безумно слепи. Елементарното мъжко съзнание с кеф проследява и се възбужда от лесбийското начало. Само че елементарните мъже не са срещали никога лесбийка и не знаят унищожителния ефект само от изплезването на раздвоения лесбийски език върху мъжкарията. Ако хетеросексуалните мъже бяхме една идея по интелигентни същества, НИЕ щяхме да престанем с остарелите си  пишкомерни игри   и да издигнем  лозунг на побратимяване с педерасите: (примерно)

"Братя  педерасти,  правете каквото щете! Обаче ни помогнете да забраним лесбийките! Щото и без това красивите жени не стигат за всички! Благодарим, ви, момчета!"

Но мъжете скоро няма да се сетят да направят това. ТЕ неистово се нуждаят от думи, с които да се обиждат едни други и с това да показват що за мъже са. Това е и най-важната причина думата "педал" още дълго да предизвиква крясъци, вместо разбиране. Кръвопускане, вместо семеизпразване. И омраза, вместо обичане.  А ТЯ ще продължава да ГИ търпи - ТЯХ, двата вида мъже.

 ТО С НЕГО  проблемът е много голям. ТО съществува сякаш само за да възникват хетеросексуални въпроси: Педерастите дали искат да имат деца?! На кого децата трябва да викат "мами"?  Могат ли ТЕ (хомосексуалистите) да изтърпят погнусата СИ от един хетеросексуален акт, с цел поне технологично продължение на рода?! Как ли ще се чувстват децата ИМ, след като осъзнаят собствената СИ сексуалност и тази на един (или двама) от родителите СИ?! Предполагам,  че както има "тесни" и "широки" социалисти, така има и "тесни"  и "широки" хомосексуалисти. За едни тезата "дете" е свързана с жена и на пръв поглед нормален семеен живот. За други просто мечтата е да отгледат с приятеля СИ поне едно дете. И ГО правят. И се говори (на датски) че не са лоши родители.

 НИЕ НИЕ  трябва да наричаме вече нещата със собствените ИМ  имена. НИЕ  през цялото време употребяваме местоимения,  когато става дума за сексуален избор и хоби. Местоименията НИ помагат да не сме естествени, да не се разбираме и да си пречим, въпреки че живеем в различни сексуално-екологични ниши. НИЕ още не можем да приемем че има такава Хауърдстърнова вероятност - Господ да е гей и да живее с един тип на име Брус. За НАС такива религиозни хетеросексуални ебавки с Господа и педалите още НИ звучат кощунствено. А всъщност ТЕ са леки вечерни проверки на свободата на словото, мисълта и личността. Ако започнем да СИ говорим по този начин, ако престанем да употребяваме местоимения - със сигурно ще

114

олекне на нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални хора. И ТЕ ще се обичат като братя. Или ще се обичат  както ТЕ си решат.  НИЕ обаче обичаме да обиждаме с тези местоимения. Когато ГО правим, НИЕ сме под силен емоционален натиск. НИЕ сме хора, които употребяваме думи като "мутра", "фашага", "идиот" и "убиец" в съвсем позитивно и респектно отношение, едва ли не като комплимент. Но когато трябва да обидим някого, първото нещо, за което се сещам е "педал". Чак после се сещам за другите етнически обиди като "циганин" или "селянин".  НИЕ не сме прави. Особено по отношение на педалите, циганите и селяните. Настина.

 ВИЕ ВИЕ живеете в Точно Това Общество, което съставя списъци на по известните СИ педерасти.  Педерастите са пишката на Точно Това Общество и ТО обича да СИ  играе с НЕЯ. Така е с всяко Общество, влизащо в  пубертета СИ. Такива списъци едно време са били наричани "проскрипции" и хората в ТЯХ са подлежали на изгаряне на бавен огън. ВИЕ създадохте  едно наистина толерантно общество, което през цялото време събира съчки и се пипа по кибрита. ВИЕ рискувате да живеете в страна, в която никой не се нуждае от свободата СИ, а ако си Я позволи, ще трябва да се крие. Да се крие от ВАС. ВИЕ сте хора, които можете да търпите да ВИ отнемат гражданските права и ВИЕ сте същите, които показвате лека нервност  към личния  живот на известните хомосексуалисти. И дори да се блъснете в Паметника на Незнайния Гей ВИЕ ще продължавате да отричате правото МУ да съществува.  Нека не ВИ объркват пропедалското  вдъхновение и излишната хомо-патетика. Просто в тази страна никой не е СЕБЕ СИ. Даже педалите НИ   не са стока като хората. За ВАС да не говорим.

 те Общественото прегрупиране свърши и сега всеки си седи в Клуба по интереси и се опитва да се изкаже. Те, педерасите, вече отдавна не са интересни. Но ние продължаваме по най-жалкия начин да утвърждаваме мъжкото си начало върху тях. Те, педерасите, са като една човешка длан - обичаме ги, но по големи те не са ни нужни. Те са просто нужния обект на презрение от балканския мачизъм. Който, разбира се,  е неразделна част от историческия балкански хомосексуализъм и амбивалентно отношение към морала и емоцията. Те са наши приятели. Те са били тук и няма как да не продължат да бъдат. Ползата от тях е една - непрекъснато ни напомнят, че всеки има правото да бъде различен. И никой не бива да има  безправието да бъде глупав и зъл.

==================================================================

 БОГ Е НЕВИНЕН

пиеса за мюзикхол

действащи лица: 1. Сам 2. Тя 3. Татко 4. Мама 5. Френдина 6. Френд 7. Стар дрогар 8. Пратеник на боговете            

НАЧАЛО - Френда излиза от кофата за боклук ФРЕНД:

115

 Защо сте толкова нещастни?!  Защо не сте прекрасни властни хора  които да обичат красивия си малък  свят?!  Защо сте толкова унили?!  Защо не сте добри и мили  един към друг… и към животните  Признайте - всички вие недоволни, болни  родени притеснени хора  който пък съсем не се харесват…  ви писна да търпите  ей този, грозен,  недовършен свят…  И въпреки че всички сте различни  и въпреки че мразите различно  в едното нещо си приличате… За всички вас - и господа и дами,ей  този свят  не е удобно място за живот…  Светът не е удобно място за живот…  Защото вече и децата знаят  че още от самото му начало  в живота майката си е ебало…  Едни си тръгват - други си отиват  а никой се не сети да попита  кой свърши толкоз лошо направата на този свят… Затва аз тази вечер призовавам вас всички за свидетели по дело в което ще докажа  лично че Бог е лош човек че Бог е скучен, зъл и хитър старец на който му е писнало да се държи прилично и само се ебава с вас… Нима не  е така? Нима ще спорим?! Къде е Бог да отговори?!

ПРАТЕНИК:  Апчих! А стига де! Здравейте! Тука ли се прави рекламацията? Защото вече трети свят ме вика да доказвам че Бог е дружество…

ФРЕНД:  Дружество?!

ПРАТЕНИК:  Дружество с ограничена отговорност!  Това е бог!

116

ФРЕНД:  А ти какъв си?!

ПРАТЕНИК:  Аз съм вещото лице на Господ Бог  и пратиха ме за пореден път  да отговарям на нападките ви строго да ви докажа че… Апчих…  май всички сме се разболели…

ФРЕНД:  А-ха! Видяхте ли?!  Къде е Бог?! Да не е мъртъв?!

ПРАТЕНИК:  Ай стига глупости…  Отде да знам къде е…  Престанал е отдавна  да си вдига телефона…  Кажи сега за кво сме се събрали  във този свят, във тоз живот  и в таз Вселена провинциална какви са страшните съмнения  че чакат ме по други измерения…

ФРЕНД:  Та както казах преди малко  Светът ви не работи както трябва  не става за живот  и трудно е дори да съществуваш…

ПРАТЕНИК:  Светът е божие творение  И е направен малко сложно, верно…  Светът е творческа проява, разбирате…  

ФРЕНД:  Като гледам този свят - значи  богът творец е голям некадърник…

ПРАТЕНИК:  Ай стига де! Показвай ми каквото  ше показваш…

ФРЕНД:  Ще ви покажа страшна и сериозна приказка  приказка на ужасите  в нея най напред се ражда някъкъв човек  човек обикновен и млад от задните ни редове

117

 и после се опитва да му е добре…  обаче все не става…  Дори в началото, когато идва на света  боли и крясъците са непоносими…  Въобще погледай  как ще обясниш това…  Животът си тече на улицата  а главния герой преди да дойде вече го боли…  Как ще обясниш това че хората живеят на место където всичко се случва по най-ненормалния начин?! Ненормално! Защото тези дни, ще ви покажа, играе се една пиеса. В нея има всичко - секс, наркотици, рокендрол, цици, мама, татко, любов, лъжа, лъжелюбов и любоволъж… Най-важното има едно момче дето сега му е ред да се ражда, какъв късмет. Има музика… Има толкова много неща… И над всичките тия неща виси една летяща клозетна чиния и праща секретно послание до всички космически апарати бип! "Вселената се управлява от голяма група дегенерати!" би-бип!    УВЕРТЮРА - ПЪРВИ Танц : "Перверзията на едно общество". Актьорските персонажи танцуват заедно с танцьорите. Танцьорите играят определени персонажи от улицата. "Перверзията на едно обшество" е танц-антиутопия: в него непременно има секс насилие, сълзи, измама, похот, голота, ръкопляскане при негативните знаци и "у-у-у!" при позитивните.В танца  има кръв, подливане на вода, вързан луд, монахиня, която прави секс със полицай, продавач на пуканки - ексхибиционист, двама педераси,Стар дрогар който замеря като в играта "Дартс" някакво слабо момиче и двамата се смеят. Всички се разбягват , за да направят място на Клетката на Обществото. Клетка, в която майката и бащата на Сам.са един зад друг. Сам е в утробата на майка си като бебе - надолу с главата.

I.1  той бе заченат

ФРЕНД: Той бе заченат, но Сам,    (жест с пръсти) Сам го нарече… Хор:  …неговата майка! ФРЕНД: Той беше сам и от малък Сам остана… Хор:   … и като порастна!

сцена: Сам се ражда, изпада от утробата на майка си

ФРЕНД: Кой го кръсти Сам? Кой го кръсти Сам?    (кръст) сцена: пълзене, сляп е, бебе

118

Сам беше и в любовта / досада Сам беше и като умря / в този свят Сам ти си тук, Сам ти си там…

ФРЕНД:  Аха! Какво ще кажеш за това?!

ПРАТЕНИК: Ами какво да кажа. В началото все някой се ражда  и нещо се опитва да ви каже. Това начало го знам - ражда се детето Сам расте и се опитва да ви каже нещо  Докато обаче се научи да говори, никой вече не го слуша.  Хората сте много на едно място  и отдавна си пречите!

сцена: Сам расте, игра на дете. Говори на детски езици, бръщолеви, казва мама, телевизия, искам, не мога и др. Всички го гледат и му реагират с фалшивото възхищение на големите към малкия. В момента който вече е седнал движението по сцената пак започва. Сам иска разни неща - не му ги дават. Някой го ритва. Настъпват го. Почти се загубва от краката на минувачите. Пробива тази стена и пее.

I.  2  детство Сам:  В този скапан, Хор:  …хей, шибан живот… Сам:  …колко е трудно да си жив! Във този смешен, Хор:  хей, лош полусвят… Сам:   …колко е лесно да страдаш! Когато Слънцето хванеш с ръце, Хор:  …винаги бият през пръсти! Сам:   Ако опиташ да махаш с криле, Хор:  …веднага ти режат главата!

сцена: Сам се отдъпва от хората постепенно и се усамотява. Започва да се гали, целува си сам рамената, пипа се. Сам осъзнава пола си - детска сексуалност.

Хор:  Не зная как, не зная пак… Сам:  Как да получа оргазъм?!

сцена: Сам се отдъпва от хората постепенно и се усамотява. Френда като лош дух се мотае около него и му действа сексуално- показва му как се мастурбира. Сам започва да се гали, целува си сам рамената, пипа се. Сам осъзнава пола си - детска сексуалност.Сам мастурбира с две ръце Прави го с две ръце. Жеста преминава в опит за летене - махане на криле.

119

ФРЕНДА:  Видяхте ли ха, каква срамота!  Още не може да пише, а вече  се пипа! Срамота за този свят  и голяма излагация!  Какво ще каже за това лицето вещо?   ПРАТЕНИК: Когато малките порастнат - вече знаят:  Един е Бог и оргазмът е негов пророк! В Божият справочник по земни дела пише: предназначение на оргазъма: Да накара хората да се стремят към него.  А това ги държи живи!  А да си жив - това означава  да имаш проблеми с родителите…

ФРЕНД:  Проблеми с родителите!  Със мама! (извежда я)  И с татко! (изритва го)  Вашият син още не може да пише  А вече се пипа!

сцена: Сам е наказан от татко и мама заради,  това че мастурбира. Мама: Иии! Така значи! Мръсник!Не се пипай там! Татко: Който прави това затъпява и умира млад! Мама: Кой те научи на това! Татко: Още малко и ше почнеш и да пушиш! Мама: Наказан си, Сам! Никаква телевизия, никакво излизане навън, заключен за една седмица! Татко:  С учебника по биология! Мама: И престани да се пипаш, бе момче! През цялото време Сам несъзнателно се дърли

I. 3 полетът ФРЕНД:  Сам иска да бъде добър / красив  Сам иска да полети / пълзящ  ала този свят е строг  и започва да боли

 Сам е като всички вас  Сам е жив и ви обича  ала мама днес не дава  а пък татко е свиня…  

сцена: Мама се черви и слухти, а татко натиска една от балерините, двама се закнават и продължават да се карат на Сам.

120

ПРАТЕНИК:  Стоп! Тихо! Ще събудите детето! Вижте какво казват майката и бащата за този свят!    

МАМА+ТАТКО:  Днес съвременните млади хора се любят ей така - за удоволствие! Безсмислено и без цел.. Когато ние се любехме - имахме цел! Целта ни бе той! Да се роди Сам, да бъде Сам! Ние сме правили секс само един път в живота си - при зачеването на Сам! Да, само тогава, разбира се!Не можехме да си го позволим! Тя не ми позволяваше повече!

I. 4. ретро Мама:  Тогава, когато Татко: за пръв път те срещнах Мама:  никой тогава Татко: не мастурбираше Мама:  нямаше Татко: чукане Мама:  нямаше Татко: секс.. Мама:  Не стърчаха… Татко: Не стърчаха…

Хор:  иглите от вените… Вените ни те, вените ни те! Вените ни те, вените ни те!

Татко: Думата "оргазъм"… Мама:  …значи нещо малко! Татко: …малко по-така! Мама:  Майка ти и татко ти… Татко:  …за кеф воъбще не са се… Мама:  …чукали…

ПРАТЕНИК:  Чакайте, Спрете!  Майката и бащата, ах майката и бащата! Ако можеха да избират от Видеотеката на Живота филм за своите деца, те щяха да изберат един много дълъг и скучен филм. Ако можеха да режисират живота на децата си те щяха да режисират една дълга лента със скромен бюджет на име "Как да запазим здравето си?". Мама и татко! Ах мама и татко! Те никога не разбират, че здравето е основната причина за да се чувстваш жив, за да се чувстваш добре!

ФРЕНД:    Но точно така! Когато си здрав можещ да пиеш, да пушиш, да чукаш, да се тъпчеш с холестерол и холестерин, да не ползваш презервативи, да си чупиш крайниците, да катастрофирваш леко, да пушиш,…Това го казах, но не казах… трева, да смъркаш, да се бодеш… и воъбще да получаваш онова нездравословно сърцебиене от живота! Само здравите хора имат сърцебиене!

121

ПРАТЕНИК: Така е - никой мъртвец не може да се  оплаче от подобно нещо, нали?! Мама и татко! Ах, мама и татко! Какво знаете вие…

Мама: Ние знаем само едно: Секс за кеф - това е ужас! Ужас! Ма недей да се пипаш там, бе! И се обличай добре… Татко:  И да внимаваш как пресичаш… Учи…

I. 5. съвети пеят Сам, Френда, Тя, Френдина Всеки ти дава съвети / съвети вместо да си ги навре отзад / в този свят Мъдър си ти!      (към Татко) Аз съм идиот!     (към себе си)

Съвети зе тебе - съвети за мен писна ми на кура ден подир ден съвети за тебе, за тебе Сам! Татко:  Щото си глупав!

Сам:   Всяка казана дума от вас прави ме луд и ме прави лайно ковчег от съвети… реч:   скован от размахани пръсти непрекъснато хлопа над мене…Всеки ти казва прави онова, прави друго, не така пич, ще загазиш! Всички крещят, крещят, не се накрещяха в главата ми! ФРЕНД: Вземи шапката на плашилото момче!   Рисувай картини, момче!   Облаците свършват там!   А там започват птиците!   Хвани всичко и всички за циците, момче!   Псувай момче! И не псувай!   Дишай! Не дишай! Римувай!   Мама:  Да не настинеш, Обличай се добре! Закусвай! Внимавай как пресичаш! Пий чай! Яж! Чай! Пий! Татко:  Наклонената плоскост! Лоши приятели! Обличай се добре! Да не настинеш! Недей!

сцена: докато му дават съвети Сам се сблъсква с Тя и се влюбва в нея диалог от Шекспир по избор ТЯ му прави нежности под чаршафа, той пее.

I.  6.  ТЯ! Сам:  Отнякъде Тя дойде! Хор:  Направи света поносим , о да! Сам:  Тя да обича мен??? / сега, сега Освен че ме чукаше,    (любовна сцена, секс)

122

хубаво чукаше, Тя ме обичаше, Тя се и грижеше… Хор:  Чудо  е! Има такава жена!

ТЯ:  Има такава жена! До смърт те обича, и Тя съществува, точно за тебе само за тебе! Чудо е! Докато дойде смъртта / тя!  отиват пред олтар

ПРАТЕНИК:  Стоп! Тука спрете!  Не всичко е толкоз зле колега!  Както виждате пред него  лично ще застане любовта!  Ей тука виждате ли?  Идва Тя и се хващам на бас  че главния герой  колкото е Сам  толкова е луд и див  а Тя ще успее да го направи щастлив… ФРЕНД:  Ти гледай нататък!  В така направения от вашето дружество свят всяко добро е за зло и всеки е беден макар и богат…    сцена: на вечна любов. Сам й носи закуската, тя му прави свирка под чаршафа. Той й дава цвете. Тя му слага белезници. Тя му пере слиповете. Той си е сложил нейните бикини на главата. Той- влюбен идиот, Тя - прибрана и тиха обичаща жена,стигат да алтяря, като Френда им помага и слага було на главата на Тя

МАРИН  Видяхте ли, видяхте ли?! Един е Бог и Жената е негов пророк! В Божия справочник по земни дела пише:  Предназначение на Жената: Първо- да успокоява! Второ- да обича!  Можело значи да има любов  да има прегръдки да има целувки  и птички да пеят във този момент…

123

ФРЕНДА:  Във този момент две агнета блеят  на път са да станат овце…  Човече, вземи се в ръце  Виж дотук всичко е много добре  Ала този жалък свят е като жената  Правен, недоправен  чукан недочукан  бит недобит  клан недоклан…  Затова човек не трябва да живее с една жена  Ела тука Френдина!  Ето - това е момиче, което върши добра работа  когато ти е най-добре

ФРЕНДИНА:  Аз винаги идвам навреме!  Аз съм от тези прекрасни жени които спят със всичко което фърчи  и което стърчи…  и което бръмчи…

ФРЕНД:  Ще ви покажа колега, нагледно  един основен пропуск във вашия свят светът ви е твърде тесен в раменете за щастливите хора…  Защото щастието трае  малко  а когато ти е най добре - тогава идват съмненията…  Френдина - напред!

ПРАТЕНИК:  Почакай, какво….

Френдина: Как си Сам! Сам: Добре съм! Малко ми е скучно! Френдина: Че защо, нали не си сам?! Сам: Не съм! Щастлив съм, обаче знаеш ли какво ми се прави, приятелко? Френдина: Искаш да полетиш?! Ха-ха Сам: Да! Искам да полетя! Имаш ли?! Френд:  Имам! /подава цигара свита на ръка, Сам дръпва/ Сам: Не е това, приятелко! Нещо липсва! Френдина: Така е защото единствения лек за влюбен капут като тебе е да чукаш нещо чуждо… Сам: Стига бе, верно?! Френд: Пробвай, какво чакаш! Сам: Ма ти сериозно ли?! Френд: Да бе, аре не се усуквай, кво си се стегнал?! почват да го правят Френдина: /наблюдава го/ Как си сега? Не е ли по различно?!

124

Сам: Сега съвсем се обърка - сега вече  нищо не е наред! Френдина: Аре стига, много се вживяваш, майна, паднало ти е чукай, чукат ли те бягай, гонят ли те чукай - нещо такова е живота… Сам: /разтревожен/ Не знам! Усещам че… Френдина: Да?! Сам: Нещо вече съвсем не е наред!  /Тя го е видяла/ Тя: Нещо наистина не е наред! Как можа да го направиш? Сам: Ама аз… Недей така! Тя: Как можа, животно такова… Сам: Спри  скъпа, нищо не се е случило… Тя: Нищо ли… карат се, Френда и Френдина се превиват от смях отстрани

ФРЕНД:  А така! На целият свят е известно  колко е лесно да счупиш нещата… Почукай оттука, почукай оттам светът се разпада на парчета… А боговете никога не се намесват! Но моля, колега, не мълчете до мен вие сте упълномощен да оправяте нещата…

ПРАТЕНИК:  Забранено ни е да се месим…  В Божия справочник по земни дела пише: Господ ви даде бананите! Кой за какво ги използва си е негова работа…

Опашка на първа картина Тя и Сам преживяват трагедия  

Начало на втора картина.

Тя и Сам   в тежка семейна атмосфера.Двамата държат по едно дистанционно и цъкат канали без звук. На телевизорите още няма нищо.

ТЯ: Мисля че трябва да поговорим за нас двамата! САМ:  За нас двамата?! ТЯ:  За нас двамата. Това не може да продължава повече така! САМ:  Кое?! ТЯ:  /избухва/ Как кое бе Сам?! Виж къде живеем, Сам! Виж се на какво приличаш, Сам! Нормалните хора, Сам,  така ли живеят!?! Единственото което искаш и търсиш на този

125

свят е някакво твое тъпо желание да се опитваш да полетиш! Не се прави така, Сам! Този живот не може да се живее така! Светът е достатъчно хладно място, за да си позволиш да останеш на течението…  Тука просто духа! САМ:  Това не е от метеорологичната прогноза… Това е заради житейските бури и човешките поледици… ТЯ:  Виж какво Сам… Омръзна ми! Писна ми! Искам да ми е топло, удобно и да напълнея! САМ:  Какво?! ТЯ:  Точно така! Искам да напълнея - най-нормалното нещо, което се случва със всяка жена един ден - жената иска да й е топло на корема, да се поти  и да напълнява бавно и безвъзвратно…  

САМ:  Ми тогава отивай да напълняваш! Моят живот няма да се промени -  могат да се случат само две неща - или ще бъда с теб, и ще го направя сам! ТЯ:  Ти луд ли си бе?! Кое ще направиш бе! Неудачник! Какво можеш въобще да  направиш?! Живей нормално, стига си размахвал ръце! Ти си луд! САМ:  Ти си лудата! Помниш ли за какво мечтаехме! Помниш ли какво си пожелавахме! ТЯ:  Какво!!? Да летим! Ти си абсолютен въздухар! Къде да го правим?! С какво?! Как и с каква цел?! Знаеш ли, Сам - по-кофти пич от тебе не беше възможно да срещна! Отивам си! САМ:  Ами отивай си! Върни се при майка си, за да си спомняш кой те направи човек… ТЯ: Я не намесвай майка ми бе, идиот! САМ:  Млъкни животно, не мога да те гледам! Путка заспала! ТЯ: Кой е животно бе…Хуй сплескан!

крещят си, в един момент насочват дистанционните еди към друг и се изключват от звук взаимно. Продължават да се карат без звук. Тръгва видеото новини - 1 минута лоши вести. Телевизорите дават само престрелки, секс, катастрофи, насилие. Сам и Тя за затъпели и  не се търпят.

II. 1.  лош свят Френд: Светът  полудял  бръмчи в мъгла / плувам Френдина: в Сомалия умря дете в Ирландия са две / буен, буен Френд: вятър носи скръб и лоши новини

126

Хор:  мен ме няма, мен ме няма… Сам (реч):  Този свят е твърде лош за да бъде моят свят!  Не, така не / може!

сцена:  С думи или жестове Карат се. Трошат чинии. Крещят без звук. Сочат се и си зашлевят шамари. Тръшване на врата. Двамата са от двете страни на вратата. Следва рап текст 20 фрази пеят Пратеника и Френда

ФРЕНД:  Обичта между момчето и момичето  изсвирена на четири ръце  по тротоарите, кината и площадите  по кръвоносните ти нежни съдове  изпятото изплакано привличане  родило смях и спомени написано  по нотите на луди композитори  ще се взриви, ще прогърми и ще си иде!

ПРАТЕНИК:  А обичта между момчето и момичето  изсвирена ва четири ръце  осъзнатото несбъднато желание  че няма да заспиш и ще запомниш  кому си служил, кому дължиш последната монета  и кой е те е направил да воюваш!

II.  2. не знам защо пеят всички без Сам и Тя, коментират тях като надничащи съседи Не знам защо о, не! Голямото дърво расте! Не знам какво пращи във глупавата му глава! Не знам къде гори големия пожар! Не знам дали въобще това не е една шега!

рап текст 8 фрази пеят Френд и Пратеник

свят от улици, цвят и жени море от изгубени възрастни хора залени от шум и неон. Светлини родени от тъмните вътрешни дворове небе от желания, дъжд от мечти

127

измиват стените от тъжните помени хората бързо забравят, почти почти са забравили своите спомени…

сцена: Танц на задниците. В двата края на сцената Сам и Тя си крещят и се сочат, замерят се.  Другите персонажи въртят глави като на тенис мач. Между всяко лице е поставен по един задник, които също като на тенис мач спазват ритъма и се въртят.

Тя:  Кажи кога човек е хубав и щастлив? Сам:  Кажи къде за мен ще има слънчев ден? Тя:  Кажи ми как така да чакам старостта? Сам:  Кажи коя жена си тръгва ей така?

сцена: Тя си събира парцалите и си тръгва завинаги. Другите се сепват и викат: А така-а-а-а! Кво стана-а-а-а! Разбягват се вече загубили интерес. На последнит думи от песента " не така не може" Сам я зашлевя и тя пада на земята. Ужасени са и двамата, стоят на стоп. Танц на останалите с посочване с пръст и шушукане. Френда и Пратеника  застават на преден план и пеят рапа

ФРЕНДА Обичта между момчето и момичето изсвирена на четири ръце творбата на  пияният ти  мозък изпята от тревите и трептенето накарала  света  да  марширува ще бъде  побелелото джудже на мястото на Слънцето. на мястото на Слънцето. на мястото на Слънцето.

ПРАТЕНИК: А обичта между момчето и момичето изсвирена на четири ръце ще трябва да забравиш ще трябва да престанеш да усещаш ще трябва да силно обичаш нещо нещото което да   прилича на обичта между момчето и момичето извирена на четири ръце. ще трябва да силно обичаш нещо

128

нещото което да   прилича на обичта между момчето и момичето извирена на четири ръце.

II.  3.  Тя умря! Сам:  Тя ме напусна - тя умря! Тя е толкова мъртва за мене! На фона на всичко това, аз дори не страдам за нея… Всички: на кой ще му пука, за някаква кучка, която си тръгна, отиде по дявола, взе си парцалите еби й майката!

Сам:  Направи го добре / тю-тю Тя знаеше къде боли / тю-тю завъртах се на старта /  тю-тю на болката и ето пак съм Сам!

 В края на песента Френда му носи като келнер поднис с бутилка. Сам  почва да пие, Френда му долива, говори за бутилката …

ФРЕНД:  Коментарът е излишен! Това ли е любовта?! Това ли трябва да се случи? Защо се случва само на вас? Точно вие ли сте хората на които трябваше да се случи?! И вие точно ли ще успеете да се справите с всичко това? Кое ви кара да мислите така?! Когато никой не те обича, няма какво по-лошо да се случи… Забелязали ли сте - нищо не е по лошо от света в който живеем, освен онези моменти, когато никой не ни обича.

ПРАТЕНИК: А-а! Има и нещо по лошо от моментите в които никой не те обича! Това е когато съвсем те няма на този лош свят. Да си тук и никой да не те обича е поне нещо. Случка. Човек не избира между добри или лоши случки. В Божия справочник по земни дела пише: Човек избира между добри и лоши или никакви случки. Това поне е нещо - една от екстрите на вашия свят е че скучни случки не съществуват. Дори когато някой вземе че умре!

ФРЕНД: / носи бутилката/ В ръцете ми е още едно веществено доказателство от което често се умира!Едно доказателство, което освен че доказва много неща, носи и много неприятности на така взетият азбучен човешки пример.

ПРАТЕНИК: (взима чашата): Ние там горе не пием! Един е Бог и алкохола, безразборния секс, телевизията, градския начин на живот, градския транспорт са някой от неговите пророци. Някой ден Бог ще ни съди за това. - за алкохола може и да ни се размине, за безразборния ни секс никой не знае… Виж за телевизията и за градския транспорт никога няма да  прости! Свят населен с телевизори е най-лесният свят. Да сте виждали телевизор със собствено

129

мнение?! По трудно е да се направи и да се живее в свят, в който всеки има собствено мнение. Примерно мнение за безразборния секс. В Справочника за безразборния секс пише: Безразборен секс - това е…

ФРЕНД: …секс на който никой не прави разбор…Ами да! Не го обсъжда с никого и не го обмисля в детайли. Секс без разбор! Чудесна работа! Чудесно нещо! Хей, хей, опа, кого ще чукаме тази вечер, хей хей!

сцена: Танца на секскуклите. Сам се хвърля на някакви жени, пие много, с Френда му подава секс-кукла.

II. 4. обикновен блус Сам:  Как се напихме Френда: със някаква курва Мама:  със някаква курва Татко: и с алкохол! Сам  Не искам да бъда Френда: да бъда нормален Сам:  не ща да приличам Френда: на тате и чичо…

Сам:  Аз просто днес не искам да живея като тях, като скот, като идиот кат свиня… Френда: Ай стига моля!

ФРЕНДА(преиграно) Господи, какво виждат очите ми?! Виждате драги зрители, виждате алкохолни любители, как Сам не иска да прилича на чичо си! Той не иска да живее като скот, той се опитва, почти успява, вече не прилича на свиня - пиян е като съвсем друго животно! Браво Сам, ти успя! Всяко пиянство е различно, всеки пияница - уникат, всеки алкохол - оригинал! Едно е Обществото и Алкохолът е неговия узаконен наркотик.

ФРЕНД: Хванахме лошия път, приятелче, давай по него да видим къде те отвежда!

сцена: Танц на пътуващия пияница… Сам,Френда, накрая падат да спят като пияндета на улицата.

ПРАТЕНИК:  Всъщност този свят има само един проблем - никой никого не обича, никой никого не разбира… Което е основна причина за увеличените продажби на алкохол в тази част на

130

Вселената… И което, в тази част на Вселената е причина  за увеличените черни дробове на повечето  местни жители и посетители …

ФРЕНД: (замислено)  Този свят е пълен с хора като Сам - те искат да полетят, да опитват,  да търсят… Обаче все нещо се случва, все нещо не става и това което се получава е просто един самотен войн в една чужда война. А във война, която не е твоя и не искаш да водиш -  загубата е  регламентирана.  Затова хората вместо да полетят - те търсят заместители. След малко в житейски каданс тук пред вас ще бъдат изложени заместителите от Световния магазин на ъгъла на Житейската наклонена плоскост.  Там предложения като  Алкохол и Безразборен Секс са като детски играчки. Там недоволните и незадоволените могат да пробват такива неща като политиката и властта, насилието и подлосттта,  и други обикновени наркотици -  тщеславието, гнева, похотта, чревоугодието, ленността и прочие и прочие…

ПРАТЕНИК:  Като те гледам във този момент, ти май си роден за рекламен агент на магазин като този… Каквото и да стане с азбучния ви пример Слънцето  няма да спре да изгрява и залязва… Просто някой хора ще живеят малко по-интересно и ще умират много по-лесно…

ФРЕНД:  Слънцето… Да,  Слънцето!

II. 5. програмна Френд: Слънцето за Сам ще спре от днес! Няма да се върне, вече знам… Вече е щастлив вече е добре… Предложете нещо друго, да не бъде Сам… да не бъде Сам… много сам…

ФРЕНД: /имитира Марин, сякаш чете от справочника/  Един е Бог и само хероинът е негов пророк! Също така и кокаина, и ЛСД,  и екстази, допамин, лексотан, хашиш, марихуана, паркизан, амфетамин, мескалин, кофеин, морфин, долантин, лидол, первитин,  фенобарбитал,  ноксирол, канабиол,  кофенал, грацидин,  етилморфин, диацетилморфин, дихидроморфин и разни други като например диетиламида на лизергиновата киселина  … Кажете ми толкова думи за любовта?

 ПРАТЕНИК :  А не така! В Божият справочник по земни дела не пише нищо за хероина. Хероинът,  не е създаден от Господ Бог. Той в тази работа няма пръст! (показва среден пръст)

131

ФРЕНД: Ха-ха - ставаме нервни! Призовавам поредния свидетел - Стария Дрогар…   сцена: всички се разбягват. Влиза Старият Дрогар, балерините са като спринцовки. Сам гледа отстрани, докато Старият Дрогар скандализира обществото

III.  1. хероин блус СтДр:  Татко и мама! Те нищо не знаят! Днес онанирах с помоща на игла онанирам просто всеки ден…  Хероинов, организъм, кокаинов, чуден свят! Не спираи да бодеш опитай да ме спреш, човече!

сцена: Старият дрогар си забива спринцовки по тялото.

III.  1 бърза част Мама : Мръсен наркоман Татко: глей какъв келеш Тя:  даваш ли си сметка:  скоро ще умреш!

СтДр:  Да го духа  (обществото!) Да го духа, да го духа, да го духа обществото!

сцена: Сам и Френда се включват в танца на Стария Дрогар, първо колебливо, но им харесва и почват да пеят с него

СтДр:  Мръсно общество,  мъртво отпреди  може би усещаш мъртво и вони!  Да го духа, обществото обществото, да го духа!

сцена: Старият дрогар му гледа вените, позготвя ги, слага им шнур, цялата сцена по подготвянето на помпите, докато тече реминисценцията. Сам е безволев и отпуснат. Старият дрогар му слага дозата и Сам се потапя.

III.  2.  Реминисценция Хор:  Той бе заченат, но Сам,    (жест с пръсти) Сам го нарече… Хор:  …неговата майка! : Той беше сам и от малък

132

Сам остана… Хор:   … и като порастна!

Сам (бълнува): на кой ще му пука за някаква кучка, отиде по дявола взе си парцалите, еби й майката!    Защо не чувствам нищо вътре /тю дали не съм роден дефектен / тю красив света перфектен вънка / тю е място от което ми се гади! / тю

III. 3. видения Сам:  Слънчева  ракета плува в мойте вени  шарени небето   живо и зелено  Розовата пушка дайте я за мене направи от главата ми гроб уморен съм, но ще вървя… докрай…

ФРЕНД:  Хей, Сам, жив ли си момче?! Жив ли си? САМ:  Не! ФРЕНД:  Добре ли си? Добре ли ти е? САМ:  Добре ми е… / с тон "колко ми е лошо/ ФРЕНД:  Добре му е, ама не е жив… Значи е друсан! Какво ли е да си друсан?! Нистина този въпрос си задават милиони хора, когато сутрин се питат: Да ставам ли да го доживея този живот или да не ставам?  Заслужава ли си да ядеш от световната кофа с лайна, като белия прах ти решава проблемите с яденето, пиенето, общуването, отделя те от смешното и тъжното, лошото и доброто…  Всички искаме да ни е хубаво… всички искаме да ни е лесно.  Обаче този свят, Господи, е един от най-трудните светове… На няколко милиона светлинни години оттук  виси една космическата табела. На нея пише:" Земя". А отдолу с малки букви някой е добавил "свят без изход" …. сцена : на чудесно наркотично прекарване. Бели нимфи, бял прах, голям макет на ножче за бръснене прави магистрали от белия прах, балетът е като видение, весело настроение…

III. 4.  в този свят - хор нимфи  В този свят, Господи, всичко е прах всичко е кал

133

и мъничко пепел… Животът е просто стар лош наркотик хапче горчиво и скъп кокаин…

В този свят \ всичко  е прах! В този свят \ всичко е кал! В този свят \ мъничко пепел!

В този свят \ всеки търси своята дрога… В този свят \ един търси щастието… В този свят \ друг търси нещо за чукане… В този свят \ трети търси нещо за пиене… В този свят \ четвърти с кого да се сбие…

ФРЕНД: Е, какво пише в твоята книга?! Не пише ли че "Един е Бог на този свят и насилието е негов пророк! Насилието - това е последният ми свидетел! Какво нещо а? Какво нещо! Скинове мразят негри, негри мразят скинове! Метъли бият дрогите, скейтъри убиват циганче, гъзари ядат пердах от пънкари, синьото бие червеното, майните съсипват копелетата и така докрая на света… А всички заедно ядат пердах от бащите си и от ченгетата! Ех, кога най-после и ченгетата ще си го получат!

сцена:  като балерини излизат скиновете - започват да гонят и бият  Сам в танца

VI. 1. понасям удари Сам:   понясам удари понасям удари отвсякъде…

сцена: излиза Тя, като фея-мажоретка, и пее окуражаващо

Тя:  Целият Космос всичкият Хаос са срещу тебе Сам срещу теб!

Сам не заспивай! Сам не сънувай! Те са жестоки, те те убиват!

Не им се давай без да се сбиеш без да се бориш не и без бой! Не!

134

сцена:  Сам на солото се разбужда, съсипва от бой скиновете, в боя Френда му дава  два пистолета и става истински екшън. Сам вече е и убиец. Сам е полугол от боя със скиновете, с два пистолета, изцапан с кръв и обезумял. Христосовски образ. Явно има много силно желание да се самоубие.  

ФРЕНД:  Е, аз нямам повече въпроси. Давам думата на потърпевшия! Защото на така взетият за пример свят има две думи за местно население - потърпевш и виновен!  

VI. 2. хей, Свят! Сам:  Хей Свят, ти си тръгваш тебе няма да боли те без мене днес си нищо  аз без теб ще бъда Сам! (към Мама) Ти ли, мила майко,   Татко, ти Господ! ти ли майко ме роди?!  Ти си умен и голям ти ме раждаш и обичаш  не можа ли скъпи татко ала скри, че ще боли!  да останеш великан Хей Свят, ти не струваш  Хей човече, хора де сте?! даже дозата лайна   погледнете се в лице във която вечно плуваш  протегнете се, станете, кой създаде те така?!  Обществото ви е гроб (към Тя) Тя бе, моето момиче   Хей, бог, ти си лош бог Тя си тръгна, Тя умря  ти се храниш със сълзи ех, защо ли я обичах   ти ли  всичко тук направи след като ме заболя?!  Не можа ли да простиш?! Хей Свят, ти си чужд свят - в моя всичко е наред тук при тебе всички луди разполагат с пистолет… Хор:  Хей, Свят, ти си тръгваш нека днес да не боли, ти на колко хора даваш щастие, поне в смъртта?!

сцена: Сам се самоубива с два пистоле в главата. Продължава   забързано ежедневие. Стена от крака както в началото пред Сам. Всички си разменят реплики помежду си, всички са весели.

V.1. разбрахте ли… Френд: Разбрахте ли, Сам днес умря… Друг:  може би всъщтност беше вчера… Друг  никой не знае как така… Друг:  просто ей така са го намерили… Мама:  Кво ти стана Сам? Кво ти стана, Сам?

Тя:  Сам беше малко така / досада Френда: Сам беше хубав човек / в този свят

135

Всички: Сам беше тук Сам отиде там…

СтДр:  На колко години?… Тя:  От кво умря Сам?… Мама:  Защо си отиде?… Френда: Отде да го знам… СтДр:  На колко години?… Тя:  Защо умря?… Мама:  Щото бе глупав… Татко: и много лош!

ФРЕНД: Всяка казана дума за него казва и лошо, но казва добро ковчегът от мнения хлопва…

ПРАТЕНИК: Но каква е диагнозата?!  Всеки се ражда със собствената си диагноза, живее с нея, обича с нея. В нея пише какъв е, колко ще обича, колко ще бъде обичан! Какво ще направи за хората …и най-вече какво ще му направят хората! В Божият справочник по земни дела пише: Диагнозата е предупреждение за смърт и пожелание за живот. Диагнозата в този случай е: прави се на доктор, маха шапката, слага кръгче с дупка и дирижира Френда, които пее диагнозата

V.2. диагноза ФРЕНД: Болен бе от нас… липса на любов, но днес… жажда за живот, сега… много самота, празнота недоволен зов от Рая, вечната надежда, вярата без Бог… у-у-у-у Хор:   жажда за живот… липса на любов…

ПРАТЕНИК:  Да-а! Един е Бог и смъртта е негов пророк! За смъртта тука пише много точно : Смърт - друго агрегатно състояние на личността! Винаги съм знаел, че смъртта е направена просто, за да има краен срок и отговорник. Крайният срок идва, отговорникът си ти!

ФРЕНД: А защо нещата са сглобени точно по този начин?! Защо… /сковава се от жеста на Пратеника/

ПРАТЕНИК:  Омръзна ми от тебе! Млъкни! Днес явно Господ Бог ще има нужда от защитна реч! Но тя няма да се състои. Тази вечер вие всички очаквате да слезе не Господ Бог, ами някой отговорник по тоалетните. Защото кенефа не е почистен! Ами защото всички го

136

ползват без да  се обръщат назад и да видят какво са направили. Днес чакате  Отговорникът за  Всичко на Този Свят да дойде, за  да ви каже какво да правите... Това няма да стане. Защото и сам Бог да дойде - вие ще го изгоните като мръсно куче. Защото така сте сглобени. Програмирани сте да бъдете свободни. Имате право да бъдете свободни и дори да не вярвате в Господ. Кой е Господ, че да ви каже каквото и да е?!  Вие разбирате свободата си като нещо за ядене. Като нещо което можеш да си позволиш. Като нещо за правене - като мимолетно чукане, без да те хванат.  А свободата е да правиш или да не правиш. Свободен ли си да се друсаш? Свободен си! Друсай се, друсай се друсай се докато вените ти започнат да приличат на гипсови разклонения и станат трошливи.  Свободен ли си да чукаш? Свободен си - опитай се да изчукаш целия свят. Дали от това той ще стане по добър?!  Свободен ли си да пиеш? Свободен ли си да не обичаш? Свободен ли си да умреш млад? Свободен си да бъдеш лош, зъл, алчен, грозен, тъп, некъпан, жесток,  двуличен и лошо миришещ? Свободен си! Свободен си! Всички сте свободни - какво ме гледате? Свободни сте!!! Може би мечтаете за свят в който с прав и променлив ток, с две оголени жици директно в черепа да получавате дозите си… Цък - половин час щастие! Цък - минута болка, цък - пиле на грил!  Толкова сте свободни, че каквото пиете - от това ще ви заболи глава. Толкова сте свободни че каквото слагате в устата си - него и само него ще можете да повръщате. Толкова сте свободни че каквото ви е във спринцовката - такова ще ви тече и във вените.  Толкова сте свободни че каквото си сложите на пениса - от това ще се разболеете. Кой създаде този свят?! Нека си признае, за да бъде съден! Не, този свят не е създаден от някой чужденец. Вие си го подредихте такъв. Спомням си много добре - когато започна да се върти - този свят наистина беше замислен другояче...  Боли ли ви когато снежинката   пада върху ръката ви? Боли ли ви когато падат листата? Боли ли ви когато виждате изгрева? Става ви ли ви лошо когато видите залеза? Боли ли ви, когато се обичате...  Не търсете вината на друго място! Все пак - всичко, което се случва е нормално!  Нормално, защото тези дни, ах тези дни,  се играе една пиеса, в нея има всичко - секс, наркотици, рокендрол, цици, мама, татко, любов, лъжа, лъжелюбов и любоволъж… Има музика! И най-важното има… има едно момче, дето сега му е ред да се ражда, какъв късмет, има вражда и нахалство, има  музика... Има музика!  Има толкова много неща….…И над всичките тия неща,    виси една летяща птица    от ония дето крещят    Бог е невинен,    Бог е невинен,    Бог е невинен…    виновни сме ние.

сцена: Всички слушат с наведени глави. Отгоре на чига се спуска Тя като фея, целува  Сам като спящата красавица. Той се надига и заедно всички пеят песента. Действието е на две нива - горе е светло и красиво, те се обичат и са добре, долу продължава перверзията на едно общество. Всеобща радост този път от перверзията и обща песен.

137

V.3. причината за всичко В този тъжен, хей лош полусвят  боговете са зли и добри любовта не стига за теб… но тя е само една причина  но те са само едната причина и утре да има живот А другата сме пак аз и пак ти но само когато си мой когато няма какво да изгубиш просто опитай отново..

Причината за всичко до тук на този свят съм и аз! Причината за всичко до мен на този свят си и ти! Не мога да бъда толкова сам, просто защото не съм! Не мога да бъда толкова сам просто защото си ти! Любовта, любовта\ не оставай никога сам!

(репликите отстрани вдясно са заменящи същите срешу тях.) ==================================================================

Г О Д  З И Л А(трактат)

Еврипид:  "Нея я води съдбата, сторете й път!"

Встъпление в материята  Не спирайте! Никога не спирайте да го правите! В този неприемлив свят има само едно безплатно удовоствие, само един безплатен обяд и това са жените, които още ви харесват. Ако отворите обаче хербария ще видите, че сте любимец на  Гаврора, богинята на гаврите. Жените, които още ви харесват са грозни като Смъртта, досадни като живота и нелюбезни като всички останали жени. И това е нормално, защото и в най-красивата Спяща красавица дреме Годзила - достатъчно е само да я целунете, обичате, да се ожените за нея и да й направите няколко деца. Някъде през тези четири етапа жената е като ларва - първо какавидира и точно когато очаквате от пашкула да изскочи пеперуда, оттам със слуз се измъква нещо средно между Пришелеца, Денят на независимостта и Марсиански атаки 2. Нея наистина я води съдбата и ако не и направите път (на Годзилата) тя ще ви размаже и ще се ожени за вас. Просто я оставете да ви подмине.  Но днес не става дума за вашата лична Годзила, която така или иначе ще ви изненада по трасето на Житейския Лабиринт. Става дума за Годзилата като явление във нашия живот. За нея се носят легенди и се пишат стихове и графити. Като тези, събрани от творческия колектив от град Годз, Източна Полша: Годзила - Жената като екзистенциален таскебап, като двестакиловолтова атомна бомба в главата ви, жена като житейски протектор, жена като мобифон, като Моби Дик, като тристакилограмов психологически бик, полегнал в мозъчните ви гънки. Жена като литър ракия за двама умрели от жажда в пустинята, жена като ядрен мораториум и като оратория Вардар.

138

Годзила - нещо свръх грозно и дебело, което излиза от морето и ви се нахвърля смело - на теб и на твойте приятели.

Годзилогия. Научен подход.  В съвременната наука се различават няколко вида годзили. 1. Годзили по време: за една нощ, за седмица, за гадже и за съпруга. 2. Годзили по пространство: дебели Годзили, Годзили сухари и кощрамби, 3. Годзили по окраска: руси Годзили, черни Годзили и мимикриращи Годзили, които се наричат още "тъпи по характер Годзили"  Някой научни аспекти при Годзилата са изключително интересни. Тя изпълнява санитарни функции в Обществото, така както хищниците са санитари на природата и изяждат всички куци, кьорави и сакати животни с цел подобряване на естествения подбор. Същия термин се наблюдава и в Обществото - има обществен подбор на мъжки индивиди и той се реализира изключително от Годзилите. Основният научен въпрос в началото на 90-те години бе: "Кое прави Годзилата така напориста и сексуално настроена към мъжете, за разлика от красивата жена?"  До преди време се смяташе, че Годзилата има повишено сексуално желание поради някои морфологични белези като: 1. косми между циците 2. хемороиди (пазени в дълбока тайна, откриват се само при покана за анална проява) 3. изключително наличие на тлъстини, 4. наличие на нос (тип "клюн" или "грюн") 5. липса на добре оформени млечни жлези (тип "пълни с вода" и тип "уши на кокер-шпаньол") 6. липса на акъл  Последните научни изследвания в тази насока опровергаха тази теория. Годзилата има сексуално влечение не заради гореизброените си дефекти, а поради причини от класово-обществен характер. Руски екип на заводите ЗИЛ до скоро изследваше Относителността при Годзила. Изследването имаше за цел да докаже, че една Годзила не е толкова грозна, ако има добра душа и сърце.  Вместо това, експериментите в заводите ЗИЛ доказаха сензационното твърдение:  "Не на Годзилите им се чука много, а по скоро на красивите жени не им се чука с вас." (твърдение на ЗИЛ) Междувременно и успоредно с тези открития, германски учени от института "Фикенберг" установиха по лабораторен път нещо наистина обезпокояващо - Годзилата се привързва изключително лесно. До същия извод достигна и у нас научния институт по растителна защита "Пушкаров", който работи в момента към военно-промишления комплекс и произвежда пушки за Годзила - балкански тип. По кабинетите на нашия институт и досега могат да се видят табелки в същия смисъл: "Не пускайте Годзилите под одъра, защото те ще се качат на одъра!" Сериозно погледнато Годзилата, като всички нас се нуждае от топлина и уют, от добра дума и мъжка закрила. И освирепява като разбере, че връзката ви с нея е била случайност, грешка или просто сте експериментирали. Екпериментът обикновено се изразява в орезиляване пред приятели с новата си Годзилка и  огодзиляване във вашия секс. Единствения начин Годзилата да не ви разкъса при раздяла, е да помолите някой приятел да й обърне внимание и тя да се привърже към него. Американската школа в годзилогията е създадена по други стандарти и американския институт по УНГ ( Усъвършенстване На Годзилъри - гледачи на Годзили) разработва проблема от една друга страна. Другата страна са красивите жени - американците

139

обучават своите годзилъри върху красиви жени, защото който може да се справи с една дузина красиви жени, той вече е готов за срещата си с непълнолетна Годзила. Американската школа твърди, че и красивите жени, и Годзилите имат еднакво желание за секс, обаче красивите жени се правят на луди, за да не ги вземат за Годзили, или още по-лошо - за курви. Тяхната трактовка заслужава внимание, защото при експериментите навсякъде се забелязва, че ако на една красива жена не й се дава достатъчна доза мъжко внимание, тя започва да нервничи и да се държи като Годзила. В това се състои и шовинистичната постановка на американските учени Уомън и Бед: "За да свалиш красива жена, дръж се с нея естествено - като с Годзила" Към това твърдение обаче се добавя и поправката на непризнатия съветския учен на 70-те К.У.Ртропович - поправка за броя на свалячите на К.У.Ртропович към Уомън и Бед:  "Ако се държиш с красива жена като с Годзила, винаги някой наоколо ще се направи на мъж и ще те набие" и съответно симетричната поправка на чеха-сексолог Иржи Плиска:  "Ако се държиш с Годзила като с красива жена, винаги се намират приятели, които да те набият, за да изтрезнееш."  Именно чешката школа в годзилогията, както и скандинавската за първи път формулираха релацията   Алкохол + Годзила = Нелош секс + Лек срам

Интересно е, че това уравнение няма нищо общо с американското математическо изражение за алкохола и Годзила. По горното равенство е заменено от група холувидски самозванци (от Холувид, Небраска, където има най-много американски годзили на глава от населението) с една неиздържана математическа теорема:   GODZILA = С 2 Н 5 ОН  + WC(USA)  , която не може да заблуди никого, защото сложната формула бе разпозната от наши учени като формула на етиловия алкохол, а другото събираемо при всички случаи не означава нещо свежо, а просто американски кенеф или такъв, над който се развява американско знаме. С тази си невярна постановка, американските учени от Холувид искат да покажат, че  обикновения американец пие от мъка и повръща като срещне Годзила в своя живот. Което статистически не е верно - руската научна мисъл отдавна доказа, че колкото по-хубави са Холувидските актриси, толкова повече обикновения американец чука местните си Годзили. Дори ги обяздва и си организира състезания с тях.  Макар и математически, двете формули показват отношението към Годзилите в западното и източното полукълбо. В чешката формула си личи славянското начало и философския напън да приемем Гоздилата такава каквато е, плюс много алкохол. Докато американците стигат до идеята да отрекат съществуването на Годзилата като житейска възможност и да ни внушат, че непременно жената до нас трябва да изглежда като Синди Крофърд или Хилъри Клинтън, която напоследък всички учени тайно наричан Годзилъри Клинтън.  Така в годзилогията в общи линии  очертахме годзиления омагьосан кръг - досега нямаше международен консенсус по отношение  отглеждането, класификацията на, и чифтосването със Годзили от страна на мъжката половина на човечеството. Рационалната школа обаче на немците начело с Фикенберг и Карбовски (от полски произход) обяви наскоро Годзилите за познаваеми, формулира ги като незастрашен

140

вид, а по въпроса за класификацията взе Соломоновско решение:  "Всички жени са Годзили в един етап от живота на мъжа." Класификацията по този начин породи спорове, но те бяха потушени веднага с три елементарни доказателства: 1.  Всички Годзили са жени. 2.  Рано или късно всяка жена се годзилизира. 3.  Жената е Годзила само по отношение на мъжа. Окончателните спорове се решиха, когато бе проведен Годишния конгрес на годзилърите, под патронажа на първооткривателите на проблема - японеца-зоофил Който Го и индийския-феминист Дзила. Там бе поискано от учените годзилози Фикенберг и Карбовски да постулират понятието "жена", което използват толкова често в научните си разработки.  Двамата се справиха блестящо и всички делегати станаха на крака в признание на немската рационална мисъл и нашата скромна непопулярна българска годзилогия. Постулат на Карбовски - Фикенберг:    "Мастната тъкан около вагината се нарича "жена". Добавка към постулата на Дзила и Който Го: "Годзила е нейно проявление, външно или вътрешно, в негативен за мъжа смисъл."  Всички учени и гости на конгреса, от лирическата годзилена школа в Годз ( Полша), от професорите - вагиналисти от заводите ЗИЛ ( Русия), представителите на УНГ  - Уоман&Бед, лично чехът Иржи Плиска и остаряващия К.У.Ртропович в инвалидната си количка поздравиха учените за решението на проблема. А патроните Който Го и Дзила заявиха:  "Така формулираната теза спомага за отпадането на ред проблеми в годзилогията, като част от общата сексология и войната между половете. Но пък поставя други проблеми. Един от тях са камъните и развалените яйца, с който ни замерят в момента ултра-левите феминистки от обединението "Годзила днес"! Така че нека да извикаме полиция…"

Заключение Всеки от нас е преживял в живота си много срещи от този вид - срещата с Годзила като ученик, като войник, като студент и като много пиян човек. Годзилата е предизвикателство на природата към човека, без което той не може и от което той няма да се откаже.  Сещам се за думите на най-стария потомствен годзилар в родната ми страна. Неговото име е Дядо Глиг - народен мъдрец, мислител и философ. Дядо Глиг може да ви разказва надълго и нашироко за местните годзили, за секса със тях, за това че обичат да гнездят в големите градове, че има годзили с амбиции в изкуството, пресата, най-вече в телевизията и радиото. Завършвам с думите му, като послание към всички мъже, които ще приемат Годзила като своя съдба: "И баба знае да чука хубави жени, ама я да ви видя когато са адски грозни…" ==================================================================

  ИНТЕЛИКЕНДЗИЯ

Има такива отвратителни дни, когато човек си върви по отвратителните улици в отвратително настроение, а всички хора минаващи покрай него му се струват крайно отвратителни. Приличат на неприятни изроди от филм на ужасите с малък бюджет. В него хубавата руса жена, която трябваше да бъде заклана, не се е явила на снимките. В него нарочените да умрат още в началото несимпатични статисти са главни действащи лица и ти с недоумение разбираш, че те ще умрат след тебе. В него ти се иска да си главен герой, да размазваш хрущящите черепи на уличните зомбита. За теб да се

141

разказват легенди, където си наричан “Масакре” и си изобразяван като малка фигурка от кал, косми и фъшкии (пак поради липса на бюджет). В такива дни човек наистина вярва, че мястото, където е роден, е едно от най-гнусните. Че светът по принцип е погрешно и грозно сглобен, така че да скърца в главата ти. И въобще Вселената наоколо е просто още един цирей върху мазната плът на Съществуването.

Не е важно дали в такива дни човек е прав. Важно е, че в такива дни като в китайско мъчение се раждат чудовища. И понеже у нас няма бюджет за масови и серийни убийци, се раждат трите типа хора. Първият са хомункулусите на бита, пред чийто светоглед стои страница от вестник с малки обяви. Вторият са питекантропите на удоволствието, на които от всяка пора стърчи по един работещ вибратор и ги кара да настръхват. Третият тип са най-страшните. Третият тип персонажи у нас са най-големите изроди. Поради ужасяващия си вид и същност, самите те са се кръстили с едно име и са мимикрирали до там, че името им да бъде женско. Наричат ги “интелигенция”-та. Ако трябва да бъдат описани и нарисувани, тези хора приличат на хилядоглавата ламя от приказките, но при “интелигенция”-та главите й са заместени от хиляди ануси.

Гьобелс

Когато чуел думата култура, Гьобелс се хващал за кобура. Когато у нас някой някъде каже думата “интелигенция”, нормалните хора се хващат за кура. Казано интелигентно, думата е един от най-кухите резултати на индивидуалистичното съзнание съчетано с неосъществено желание за отборен дух. Гьобелс е един от широко известните аутодафисти на книги, лош фашист и неприятен фанатик. Но Гьобелс е резултат, враг и противостояние на една култура, в чийто речник няма да намерите обща дума за интелектуалният елит на нацията. Напротив, ще намерите думата “бюргери”. Наличието на истинска и неоспорима културна идентичност не предполага назоваването й с една дума, напротив, определя термина за “не-интелигенция”, каквато дума е “филистер” (според старите немски студенти, това е младеж, който не е решил да учи). Както казва природно интелигентният човек Жеков - колкото по-голям е един човек, толкова по-големи и страшни са враговете му. И затова Гьобелс е антипод на една култура, която освен че има Гьоте, има и наглостта да произведе машинки за самозадоволяване с фигурката на Гьоте. Защото тя е свободна по дух, необяснена по предназначение и толкова голяма, че е трудно да бъде назовавана. А у нас така назованата ”интелигенцията” дори фигурки за самозадоволяване не произвежда.

династията Мин

Докато Европа се опитвала да си опази задника от слабокултурните азиатски племена, средновековната чума и неприятните славяни, в китайската империя божествените императори Мин, че чудели как да се забавляват. Понеже били безсмъртни и си нямали работа, те изобретявали пиана пълни с котки, чийто клавиши задействали остър механизъм, който биел главата на определена котка и тя мяучела жалостиво (в различна тоналност от другите котки). Изобретението по-късно е заимствано от свръх-интелигентния и жесток испански инфант Филип, чието любимо занимание като дете било да къса крилцата на мухите и да ги хвърля отвисоко. Но династията Мин се прочула с най-интересното си забавление: човекът-бонсай. Взимате едно двегодишно дете и го поставяте във ваза. Оставяте му отвор за дишане, хранене и дефекация и го зазиждане така във вазата, че то да расте и да я изпълва. Да живее там

142

докато след пет или седем години, императорите Мин счупвали вазата и оттам излизал урод, който съвременните режисьори на хорър не могат и да сънуват. Така божествените императори получавали човеци в най-различни форми. Изкуството в това забавление бил причудливият вид на вазата, в която да бъде поставено детето. С малко търпение можело да получите човек-жираф, човек-кубче, човек-топче, пирамидка или примерно, човек с формата на прост олук. Като повечето произведения на изкуството и тези човеци-забавления трудно се отглеждали и не живеели много дълго. Защото след счупването на вазата земното притегляне, деформираните вътрешни органи и изчанчените кости не служели по предназначение. А само и единствено по начин, който карал династията Мин да се залива от смях.

“Интелигенция”-та у нас е също едно такова изродено дете. Тя е “Човекът, който се смее”. Ако се вгледа човек във формата на понятието “интелигенция”, ще види, че то беше създадено в глинен съд напомнящ стол или престол. Твърде удобен стол (или престол).

Въпреки че е била ограничена от географски и исторически фактори, въпреки че е расла в тъмната ваза опечена от перверзните Велики сили, за нашата култура пак не може да се говори като за хората-бонсаи. Напротив - всеки от нас се гордее, че всичко онова, което имаме може да бъде наречено с една дума от фитопатологията: плевел. Як, здрав, нелогичен културен плевел, уникален сам по себе си. Но както е ясно и на децата: културата на плевела и бонсайната интелигенция са две ужасно различни неща.

Ким Ир Сен

Един северно-корейски патриот бил кръстен от баща си с името “Интелигент” (както и да звучи това на корейски). Той от своя страна имал една дъщеря и един син, който кръстил с имената “Стимул” и “Концепция”. С това било сложено началото на цял един северно-корейски и интелигентски род, за който се предполагало, че щял да направи велики неща в световната и корейската култура. Обаче нещата не са се получили както са били замислени: Цялото семейство умряло. Едни от глад, други защото яли фалшиви корени, вместо картофи. Историята не е измислена ни на йота!

Любимият ръководител на Северна Корея, бог да го прости, най-добре си е организирал нещото наречено “интелигенция”. Той е построил блок на северно-корейските писатели, който имат режим. Стават в 06.30 часа, и си правят сутрешен тоалет. В 07.00 часа имат физзарядка и пеене на химни. Химна на Северна Корея, Химна на Любимия Ръководител, Химна на писателите плюс северно-корейската ода на радостта. После, в 8.30 часа Писателите влизат в едни стаи с по три бюра всяка, сядат и почват да пишат романи, поезия, новели, есета, химни и други жанрове. В 12.30 часа Писателите дружно слизат в столовата на обяд и се хранят с картофи, корени и различни ООН помощи. В 13.00 часа се строяват пред блока си, правят развод, на който им раздават едни малки мотики. С тези малки мотики Писателите един час тесат тревата в около-блокното пространство. После от 14.00 часа до 18.00 часа пак пишат. После има партийно събрание и после си лягат, защото лампите се гасят централно, пък и има дежурен от щаба. Той може да те вкара в ареста на писателския блок, ако те завари буден или гладен (защото както виждате от режима - в него вечерята въобще не е предвидена).

143

Искате ли да потърсим нещо в библиотеката, или в Интернет, или в световната културна съкровищница, което е създадено от северно-корейските писатели през последните 20 години?! Няма такъв сайт! У нас е същото - пет писателски съюза тесат тревата на националното съзнание, а книги - ниц. Защото “интелигенцията” страшно дълго време беше създавана и обучавана да обслужва. За нея целта беше да спазва гънките на глинения съд, в който растеше и после с кеф да си отърква подлакътниците в лактите на конюнктурата. Затова и тези хора имаха съюзи и бяха заедно. Защото сами и за кенеф не стават. Защото думата “интелигенция” е оксиморон. Означава

- “глутница единаци”

- “индивидуален колективизъм”,

- “несамостоятелен онанизъм”

- “авторска мастурбация”

- или Бог знае какво означава.

Ако бях поляк и ме попитаха “На какво служи интелигенцията?” Щях да отговоря просто: ”Нa хуй служи интелигенцията!”

Пушкин

Кой е този смел човек, който ще нарече Пушкин “интелигенция”?. Извадете нашия шаблон и го наложете върху сродния руски и съветски. И дума не може да става за съотношения. Защото интелигенцията би трябвало да бъде простото продължение на аристокрацията с други средства. Когато зад прозореца на твоята дача се виждат три ТВОИ села, с по триста ТВОИ крепостни селяни, тогава ТВОЯ единствен и самотен проблем остава ТВОЯT ръкопис! Той е посветен на “Либералният структурализъм в края на феодалната епоха, изразен с разпада на нравите”. Или проблемът ти би могъл да бъде посветен на подреждането на химичните елементи в таблица според тяхното относително тегло. Или можеш да конструираш бомбички, които да хвърчат нагоре и да ги наричаш “ракети”. Или просто да играеш карти цяла нощ в компанията на леки жени, да пиеш като хохол, да пушиш като вълка в “Ну, погоди!” и да повръщаш, ама не много. И когато младият Лермонтов звънне на вратата и попита къде е Пушкин, Пушкин да му отвори полугол и да му каже: “Аз съм Пушкин!”. Лермонтов разбира се няма да повярва, защото Пушкин в този момент прилича на всичко друго, но не и на образа на интелигента, приет от нас и от Лермонтов. За младия поет, образът на аристократа и интелигента твърде бързо се е променил, но у нас това и досега не може да се случи.

Това е и основният въпрос на “интелигенцията”. Какво работи тя? Как се издържа? Можел ли е Пейо Крачолов да пише книги и да се издържа от тях, без да зарязва телеграфо-пощенската си служба край морето? Щеше ли Йовков да напише каквото и да е, без да е консул в Браила?

Ако приемем че “интелигенцията” е едно добро намерение и поставим условието, че тук никога не е имало аристокрация, се оказва че художникът, поетът, писачът, музикантът тук никога не са успявали да си продадат творческия задник за

144

толкоз пари, колкото им струва едно добро пиене. У нас всеки, който “твори”, яде хляб и сол! И мечтае за лук. Хлябът и солта са навсякъде в нашата култура, сякаш ние цял живот само това ядем. И ако сега някой напише стихотворение за кокала в чевермето или за феродото на Опел Вектра, веднага хората му казват, че не е поет, и че не е интелигентен човек. В повечето случай хората са прави, ама защо да е така?!

Защото “целата интелигенция” винаги е търсила да си продаде “творбата” на чорбаджия, на партия, на офис и на чужденец. Знаете ли за художника, който 91-ва година нарисува една жена (стил Дьо Лакроа) със син плат през едната гърда и ръка вдигната нагоре със знак “Victory”- СДС? И знаете ли, че той се опита да продаде тази картина като лозунг на синята партия. Чух, че са му се смели и съм леко обнадежден за “интелигенцията” в тази страна. Защото колкото и да е тъжно, у нас човек може да прави каквото си иска в изкуството и живота само тогава, когато дава да го ебат. Но наебат ли го, забравя какво е искал да прави - и в живота, и в изкуството.

Замеряйте ме с камъни, но причината наличието на това славянско изчадие “интелигенция” е тоталното национално слабокултурие и с векове граденият не-интерес към всичко не-битово. В този смисъл и всеки читател си заслужава писателите, и всеки зрител - телевизията, и всяка шунда - кючека си.

Бах

Едно пиле го хванала лисицата да го яде. А то пищи и вика, пусни ме, ще те заведа да изядеш и майка ми, и баща ми, и братята ми пиленца. Лисицата се замислила, съгласила се, че е на далавера и го пуснала. А пилето подхвръкнало на едно дърво и й казало: “Ебати, как се прееба - аз съм излюпено в инкубатор!”

Ако кажете на англичанин, че сте интелигент, той ще ви попита откога работите в разузнаването. Кажете му, че и баща ви е интелигент, и той ще поклати глава - а-ха, стар род шпиони.

Вие обаче ще сте го излъгали. Не за това, че вие и баща ви сте шпиони. А за това, че сте стар род каквото и да е. Когато човек гледа френски театър, вижда милиардите променени ДНК и Х-Y хромозоми на стоте поколения пилигрими, менестрели и глумци работили и живяли като артисти. На Бах баща му бил капел-майстор и известен композитор. Братята му - също. Децата му - и те. Дядо му на Бах бил главен конструктор на катедрални органи в Долен Рейн Вестфалия, а внуците му направили група и се кръстили на името на кучето на дядо им - примерно Лайбах. Така че когато някой интелигент ви говори за Бах, попитайте го за кой точно Бах става дума.

Е, у нас не е така. Инкубаторът на “интелигенция” преди 1945-та била чужбината, Запада, Виената и Мюнхенът. А-ха да стане работата и да се излюпи нещо свестно, сменят инкубатора и донасят съветски. Партиен инкубатор. Извратена работа подобна на династията Мин. Днес пак хора заминават да се учат по Виената и Женевата. След двеста години дано най-после в онази инкубационна и интонационна среда се излюпи първия real интелигентски сперматозоид, който да бъде загънат внимателно в кърпичка. За да изчака и намери последната real интелигентска и българска яйцеклетка.

145

Дотогава горният виц няма да бъде верен. Къде сте чували за пиле, което е родено в инкубатор и да може да хвърчи?

Вонегът

Вонегът казва: “Ние никога не създадохме американска литература. Американска литература няма. Обаче ние създадохме американски писатели...”

Американската интелигенция (!?) от кого се състои? От няколкостотин имена, които не искат и нямат нищо общо помежду си, освен че работят заедно. Българската се състои от няколко съюза, които никога няма да работят заедно. Ще изпушим една цигара, ще изпием едно кафе, ще накараме две ученички да ни слушат, докато си говорим за духане. Все американски неща. Ние сме интелигенцията не защото сме интелигентни, а защото ни мързи да бъдем различни по друг начин от другите хора - нормалните. Ние сме интелигенцията, за да не правим нищо и за да има за какво да протестираме. Ние сме интелигенцията, за да гледаме неразбираемо елитарно кино и после да помълчим по темата. Ако тръгнем да говорим, ще вземем да се сбием както последния път когато си говорихме за Левски и Миньор Перник. Ние имаме собствен свят, той е много подреден и много вътрешен. Външният свят е неинтелигентен, той ни подтиска като турско робство и ни кара да се изчервяваме от обида. Ние искаме някой да дойде, да ни разбере, да ни понасили и тогава ние да му се оттдадем всецяло. Искаме някой да дойде да ни попита какво ни е на нас в душата, а ние с мека китка да махнем с ръка върху грижите и полугордо, полускръбно да кажем че: ”просто се ла ви...” и “кво ша почерпиш таз вечер?”. Ние пишем, защото няма кой да ни слуша. Тъкмо хванем някого за слушател, пък той иска да ни ебе. Какво да се прави - объркан свят, неподреден и грозен и като филм на ужасите с малък бюджет. Я по добре да се прибера аз в моя си малък, подреден, кокетен и удобно сегрегиран свят. Ще се обгърна с мълчание и трима пияни приятели. Мразя неподредени светове.

А Вонегът беше казал: “Не мога да сложа ред в хаоса наоколо, но мога да подредя идеално поне това платно, поне този лист хартия, поне този каменен къс...”

Последно за него: През 1983 година Курт Вонегът получава международната награда на СБП за хумор и сатира в литературата: това е наградата “Хитър Петър”, Габрово. Браво! Трябваше да се досетя, че единствената награда, която може да излъчи “интелигенцията” ще се казва “Хитър Петър”!

Кристо

Това е единственият ГОЛЯМ, за когото си заслужава да се говори в тази страна (дори и да съберем цялото население на едно място от Освобождението досега - просто не се сещам за друг). Нашето стадо излъчи убийствен ултра-индивидуалист. Нашата немодерност излъчи най-модерния. Нашата изостаналост се конкретизира в хипер-напредничавост. Нашата тъпа нормалност и битова душевност се преекспонира в инфра-авангард. Сложете плевела в благодатна почва, не го преполивайте, за да не залинее и вижте за какво става дума. Защото в културата на тази смешна планета няма малки и големи, както в природата няма плевели и полезни растения.

Има просто добри условия за всички, които се опитват да растат.

146

Понякога мразя този човек Кристо. И това не е омразата и завистта на еснафо-бюргера от Западния Балкан - това е една друга завист. Как с лека ръка да отречеш всичко, което ти пречи на този свят, дори страната си и езика си, само и само да имаш свободата да правиш каквото си искаш. Да опаковаш (например). Иска ми се всеки от нас да можеше така. Настина ми се иска.

Ние от себе си да се откажем - не можем. Ние сме интелигенцията, която залинява и напълнява от лош алкохол и кофти храна. Защото за “интелигенцията” е характерно всичко, което важи и за бедните хора: Те дават всичките си пари за храна и алкохол. Прекаляват и се подуват. Основни спонсори на това Подуване си остават Славянското Безсмислие, Балканският Чорбаджилък, Личният Мързел и явно сам Господ Бог.

Забравих, че ни пречат и: Българският език, Лошите Телефонни Връзки, Бавният Скъп Интернет и Вечната Война на Балканите.

“интелигенция” без имена?!

И последно: когато става дума за българска “интелигенция” - тогава няма дори един достоен да бъде посочен с пръст, наплют или похвален. Злорадата ми чуждопоклонническа кампания срещу т.нар. “модел” би онанирала с удоволствие върху няколкото имена, които наричат себе си “интелигенция”. Но това понятие “интелигенция” е така организирано, че си остава само едно понятие. Зад него няма никого. Или поне нито един нормален и леко пиян умен човек. Една вечер пиех в Студентския град и чувах разговора на двама опърпани плешиви човеци с дълги коси, които говореха за “концептуалистика” и “несправедлива културна конюнктура”. Попитах единият опърпан плешив човек с дълга коса - “има ли интелигенция в тази страна?!". Той ми отговори следното (цитирам): “Нали затова работим, бе момче, за да има! И ти да си от интелигенцията на тази страна...”

Щях да повърна. Тези хора наистина работят за мене.

Никога не наричайте нормален човек “интелигенция”. Наричайте го по име. Защото иначе има опасност да ви изрита в главата. Просто не на мене тия. Аз се казвам мартин.

==================================================================

 ИСЛЯМСКИЯТ ВЕЛИКДЕН   Мисли ли той за войната?  Него май го е страх като куче от една война. Предполагам, че той е обучен да се страхува от една война. Обучен,  от страх да може да води много войни. Обучен е от армията да не може да диша враговете на народната република. Обучен е да задържа първа турска армия докато за 48 часа дойде на помощ Одеският ни военен окръг. Обучен е да разглобява автомат Калашников за 18 сек. Късоглед е доста, но казва че стреля добре. Може да изтрае точно три минути в атака с химическо оръжие - после предполагам, че ще получи гърчове. Това е карбовски. Вижте го на какво прилича: той е толкова модерен и беззащитен човек, че ще бъде последният, който ще вземе оръжието и ще защити страната си, ако

147

се налага. На него му трябват едни наистина големи и важни причини, за да застане на страната на която и да е война.

СОФИЯ-център  Слушал съм много за хората, на които не им трябват големи и важни причини, за да правят една война. Аз се страхувам от тези хора. Психологическият профил на тези хора е обрязаният пенис, лошият поглед и желание да заколиш много неверници, за да отидеш в рая. Аз си мисля, че тези хора нямат проблеми с мен. Обаче дали те мислят по този начин не е ясно.  Ние сме модерният свят - ние си бием холестерола венозно, ние не можем да се събудим без оловните си съединения, ние обичаме пластмасовите си неща. Ние обаче не сме сами. В реалните граници на тази страна живеят едни други хора по един друг начин. Те са мюсюлмани и на външен вид адски много приличат на косовски албанци. Техните модни предпочитания и тяхната архитектура са ми изключително чужди. Отидох при тях, за да разбера дали наистина тяхната мода е заплаха за мен. Единственото нещо, от което ми остана да се страхувам след като се върнах беше това как да представя нещата. И досега не знам как. Започвам да си мисля че всъщност светът и хората са такива, каквито са, а журналистите се оптиват да ги изсмучат от пръстите си. СОФИЯ-област  Точно по Великден, най-интересното място на Балканите е  джамията. Най-много джамии в тази страна има между Смолян и Банско. Тръгнах към това място, за да дефинирам моя страх от не-модерния свят, от исляма и от една война, която ми се струва нелогична, но изключително вероятна. Тръгнах и с пожеланието на Ина Григоровна по онези места да съм се пазел да не ми преформатират задника.  Тръгнах от София и от една велика бургаска дефиниция: "Там където няма море е провинция...". Аз имам друг принцип : "Там, където няма дрога, е село...". Трябва да разбера къде свършва модерния свят и къде започва другото. На излизане от София се разбира, че първата фаза на модерния свят свършва там, където не знаят за Дони и Момчил. Оказа се някъде при Ихтиман. Втората фаза е там,  където думата "трева" има значение само за "сено" и паша" . Това е някъде след Асеновград.  Третата фаза е Къци Вапцаров - към Доспат. Последната фаза, там където разбираш че си накрая на модерния свят - това е едно място, за което ще разберете по надолу.  Пътувайки към Пловдив си мислех как ли щеше да изглежда светът, ако съществуваше не Макдоналдс, а верига от друг тип крайпътни  заведения за бързо хранене. Примерно сръбски. ПЛОВДИВ  Пловдив е базов лагер на авантюристите в тази страна. Не говоря за хората, които правят секс без презерватив с момичетата от Главната. Става дума за това, че ако искаш да отидеш където и да е, трябва да минеш през Пловдив. В Пловдив се запасих с отличителните белези на християнина - червени и зелени яйца, сланина, бензин, цигари и една бутилка "Ранни времена".  Християнско настоение се поддържа най-лесно като в колата си пуснеш саунд-трака на "Блек кет, уайт кет." Всеки друговерец би се уплашил от вида на 27 годишен "Фолксваген" костенурка от който се разнася на сръбски "Питбул - териер" и го кара брадясал софиянец. През цялото време се утешавах с мисълта, че срещам хора, от които съм малко по едър. Целунах колата си и както се пее в саунднтрака: "Вземи си четката за зъби скъпа време е за пътуване, време е да тръгнем". МОМЧИЛОВЦИ

148

В търсене на другия свят ми беше казано, че има едно село  Момчиловци, където има само помаци и параклиси. Запътих се занатам. Ако Керуак беше писал "По пътя" в България, щеше да преболедува една остра форма на пътна параноя и няколко бъбречни кризи от дупките по пътя. Крайпътната гледка напомня за Бейрут в най-славните му години. Рекички и мостчета, приказна красота и природни картини. Българите са хора, които си изхвърлят боклуците в реката - във всеки един ручей на всеки сто метра има по една автомобилна гума.  На места природните забележителности се измерват единствено със стада крави, за които човек се пита как са стигнали тези крави до тази дива пустош. Видях и няколко камиона с крави, които явно ги разнасяха на определени места, за да се създава илюзията, че си адски далеч от центъра на София.  Пия вода от крайпътните чешми и непрекъснато оставам с впечатление че съм забравил нещо. Липсва ми спирането на кранчето, както в модерния свят.  Опитвам се да заговоря един овчар с шушляково яке. Оказва се че всъщност той пасе четири кози, обаче неговия пудел-пазач не дава да припаря в опиканата му територия, която явно е цялата планина. Отказвам се, като виждам че овчарят-козар води към мене още кучета със себе си.  Огорчен съм и оставам в недоумение - козите са точно четири, а кучетата са пет-шест. Добивам впечатление, че овчарят пасе кучета, а козите го пазят.  Момчиловци се оказва последното нормално село. Няма нито един помак, затова пък местните ми предлагат стаи по 12 хиляди лева на вечер. За толкова можех да спя и в Драгалевци и пак нямаше да срещна нито един помак. Питам местните дали до Момчиловци няма друго село - примерно Дончиловци. Не ми разбират шегата. Казах ви, че отдавна съм прекосил първата граница на модерния свят. Излизам от пътя за Смолян и се насочвам на Запад. ДОСПАТ Местното население ме притеснява. Ако в Хималаите човек чувства може би космополитизъм, то в Родопите се усеща родният махалетизъм. Във всички махали те гледат подозрително, направо страшно. Срещали сте го този поглед - имаш усещането, че ей сега местния ще се развика и от всички дувари ще изскочат лошо облечени хора, чиято единствена цел е да те замерят с камъни. Единственото ми успокоение е туристическият ми имунитет - няма нищо по налудничаво (и едновременно с това безобидно) от човек, тръгнал на екскурзия по тези места. На местните много бързо им хващам цаката - викам силно "добър ден" и питам за пътя, въпреки че се ориентирам прекрасно. Това някак си ги успокоява - за тях явно единственото нормално нещо е някой да се загуби по тези места. Това е и единственият начин да спрат да ме гледат така - сякаш ме познават, но не ме обичат много. Стигам до Доспат по тъмно. Хваща ме страх от шляещите се сенки на доспатските млади безделници. Тук някъде наистина е краят на света - познава се по това, че в центъра на този град има само една светната лампа и всички се събират под нея, за да упражняват лошия си поглед върху пришълците. Намирам единствения хотел и с чувство за провал и облекчение лягам да спя. Спя като къпан, без да съм се къпал въобще. ШИРОКА ЛЪКА На сутринта изчезвам като вятър. В български град като Доспат могат само да те заколят, да те заровят и без никой да ги пита - да съобщят в полицията, че не са те виждали въобще. Пак природни картини - един много дълъг и красив язовир, за който ми казаха, че във случай на война ще му бъде взривена язовирната стена. Така вражеската армия щяла да гази във вода до коленете и щяло да й е кофти. Интересна

149

военна доктрина, дано да не е верна. Срещам първия интересен човек от турското робство насам - това е Лимонаденият старец. Хвали се, че през двехилядната година става на 80. Хвали се че цял живот е пасъл само овци. Хвали се, че в къщата си има лимонадена фабрика и откакто се помни пие само ракия с лимонада. Явно пристрастен юзър на лимонада. Преположих за него, че ако мине на фанта и спрайт ще изпадне в абстиненция. Не ме разбра и продължи да се хвали. Единственото, с което го озадачих беше съобщението, че епохата на безфилтърните цигари е минала. Чудесен човек.  "Откъде сте вие?" - пита ме Лимонадения старец.  "От София!" - чудно е, но вече мога да се похваля с това нещо.  "А, - каза Лимонадения старец -  вие там си гледате "Риск печели, риск губи" - и аз го гледам..." Какво нещо е телевизията... Разочарова ме този старец. Явно още не бях излязъл от цивилизацията. Пътувам още на Запад. Попадам на колона чергари. Зад каруците се шматкаха деца с особени дървени колички. Колелцата им бяха направени от лагери. Тези циганета  са предците на скейтърите - бяха  само по добре облечени и по-чисти от софийските. Стигам красиво българско село. Няма табела, няма добре дошъл. Това се оказва Широка лъка. Черквата е порутена, обаче в центъра откривам това което ми трябва - Найт клъб. Пред Найт клъба са седнали баби и дядовци и клъбират. Пия бира в найт клъба на Широка лъка. Чудя се дали да остана за през нощта. Между две парчета с маанета, едно дете-марципанче казва на бармана: "Бате - дай онаа със спринцовките!" "Разкарай се оттука!" - казва бармана и ме гледа дали не се е изложил. "Аре бе бате - дай онаа със спринцовките!" Озадачените ми сетива за малко да ме накарат да мисля, че съм сбъркал пътя и отново съм попаднал в цивилизацията и спринцовките. Успокоих се много набързо обаче, когато бармана отстъпи на марципанчето и му пусна БТР: "На-а-а-а раздя-яла ви целу-у-вам..." Малкия марципан потанцува с огъване в кръста, като държеше ръката си на хевиметълски знак. После явно му омръзна и се загуби през вратата. А казват, че само циганите карали докрай. Лошо - в Широка лъка слушат БТР - не мога да спя на такова място. Оставих бабите да клъбират и продължих. На края на Широка лъка попаднах на това, от което се нуждаех. Последната бензиностанция. Сайбър пънк танкен - това вече прилича на декор от "Лудия Макс" с Мел Гибсън, където бензинът беше основната ценност. Оттук нататък няма какво да ме спре. СЪРНИЦА Това е очакваната Земя на Ремонтираните Джамии. Това е земята на многото деца по дворовете. Те са дружелюбни и по-услужливи от редовите българи, но са пак така притеснени. Пътувам за село Сърница по път, по който явно е стъпвала Годзила - това не са дупки, а частични липси от пътя, които не можеш да осъзнаеш, защото колата ти попада цялата в тях. В центъра на Сърница любезна мюсюлманска жена ми обясни, че в селото не живеят християни. Само даскалите са християни. Само те имат работа. Хората от Сърница се прехранват с картофи и дърводобив. Спрях пред училището. Училището в мюсюлманското село Сърница се казва "Кирил и Методи". Две мюсюлмански жени - едната руса, другата черна, боядисваха в синьо оградата на даскалото. Говоря си с тях любезно. Питам ги за Дони и Момчил.

150

Споглеждат се и глупаво се усмихват. А за Къци Вапцаров? Нямат коментар. За Каналето дали са чували? Казват нещо, обаче явно не са наясно. Последна проба - попитах ги дали са чували за списание Егоист. "Тц!" казаха те. Цивилизацията за мен свършва там, където не знаят за егоист. Показах им списанието. "Оу!" казаха те. Питах ги дали може да ги снимам. "Оу, не, не, тц, тц!" Жалко, че ще го разберете като реклама. На тези жени - аз не зная дали те могат да четат български - им стана по женски приятно да разгърнат с боядисаните си ръце корицата с модерната, слаба, къдрава секси пичка, която е тотален техен антипод. Чудесни момичета бяха тези жени мюсюлманки. Предполагам, че взети заедно децата им са повече от 12 на брой. Но те наистина, стори ми се, търсеха нещо в списанието - може би кройка или гоблен, с който да си украсят къщата. Не смея да знам за какво, не те го харесаха и аз им го подарих. В замяна те ми позволиха да ги снимам.  От даскалото излезе нисък, дебел, плешив радушен човек. Християнският даскал. Каза че ремонтирали, щото имали годишнина. В училището се учели 750 деца. Много деца. Адски много деца. Дойде и другият християнин на селото - счетоводителят на училището. Този човек леко фъфлеше и заекваше едновременно. Тези двамата ме накараха да се чувствам като кореспондент на Работническо дело. Наговориха ми какви забележителности имало тяхното село. Единствената забележителност, която запомних, беше че в селото има 750 деца и всички те учат майчин език в училище "Кирил и Методий".  Разделих се с тях бързо и нескопосано. На калкана на училището имаше нецензурен надпис на английски, който звучеше успокоително познато. ЮН-ДОЛАР Тук употребявам турското име на т.нар. курорт Юндола. Попадаш на едно голяма кръстовище с много български знамена, окачени по крайпътните бараки и стълбове. После разбрах, че в Юн-долар някакви мутри строят бензиностанция, взели са кръчмата и са решили да си играят на националисти. Всъщност, трябва да призная, че начинанието на мутрите ми хареса. Все пак - Великден е. Влязох в смесеното магазинче на Юн-долар. По най-профанския начин попитах дали имат хляб и козунаци. Трима селяни ме гледат и викат че няма. Ами тогава, питам ги аз, как ще празнувате Великден?! "Ние сме муслимани тука." отговориха ми те. Сега ми се струва, че те отгвориха леко извинително. Но тогава не знам защо аз самият им казах "О, извинявайте..." и си излязох. Много интелигентно от моя страна. Да търсиш помаци два дена и като ги срещнеш, да изискваш от тях да ти намерят козунак за Великден. Намерих си място за спане и тръгнах да обикалям. Първото нещо, на което спрях, беше на един човек който неистово ръкомахаше на пътя. Отворих вратата, а той ме попита: "Министър Бонев познаваш ли?! А Лили Иванова?!...Ню Йорк, Париж, Лондон, София, Юндола, Истанбул и нататък! Къде дават така?!" Оттам нататък ме заля с най-некачествената шизофренна логорея, която съм срещал. Това беше лудият на местността Юндолар. Кръстих го Чатърът Мунчо, щото непрекъснато се опитваше да контактува с мен.   Беше си отворил Ардата отдолу - така както правят хората, когато не искат да ги молиш за цигара. Мунчо от Юндолар каза още: "Български, руски, френски - няма тука такива неща! Свърши! А момите с прането и честността - те къде да отидат?! А?! А?!..." Това запомних от съвършеният му брътвеж. Има нещо в този монолог. Прилича на чат с много различни хора, голяма част от които са осъдени на доживотен затвор и на всяка цена искат да те задържат в мрежата си. СВЕТА ПЕТКА

151

Света Петка е село където фашън монитора показва само шалвари и забрадки. Много цвят и цветя в тъканите. В първата будка на селото едно малко момиче със забрадка играеше тетрикс - малко съсредоточено мюсюлманско дете, което дори не ме забеляза. В центъра на селото е позициониран лек битак - продават се тенджери, дрехи, мед, посуда от Турция. Поминъка на селото е картофи и метли, както и стока от Турция, която тези хора се опитват да продадат един на друг. Това село е известно със хубавото си турско кафе. Питам за кафе. Човекът, който ми отговаря не е тукашен - местните са руси, светли хора, а този е търговец, едра чернилка с кръвясали очи. Не престана да ме гледа лошо, въпреки че купих половината от турските му боклуци. Насочи ме надолу по улицата. Обикновена стара къща - кафето не работи, обаче баба Емине ме покани и ми каза, че за мене имало. Струва 100 /сто/ лева. Идва човек с лилаво сако. Това е сина й Рамадан. Той вече е дядо на 4 деца. Той още е на 42 години. С кривото на християнското си око забелязвам младо момиче със забрадка - прави кафе с чайник. Става разговор. Малката се казва Ниврие и учи икономика в София. Айде стига бе! Неврие се усмихва както се усмихват 18 годишните девойки без разлика на вероизповедание и казва: "Аз в София не ходя така - обаче тука има традиции..." Говорим си и пием нещо, което има един пръст каймак и един пръст утайка. Това е първото кафе на този свят, от което не ми става лошо. Питам ги за Косово. Дигат рамене. "Защото - казвам аз - ние в София седим и много ни е страх..." Рамадан мисли, гледа ме и вика, че и него го е "много страх". И на двама ни е ясно, че всъщност ни е страх от едно и също нещо. Това нещо се нарича "един от друг". Обаче Рамадан е любезен. Говори много и интересно. На стената виси плакат с надписи на арабски и малко момиче със шамия. Питам какво пише - пише че аллах е велик и Мохамед е негов пророк. Баба Емине е на 65 години обаче изглежда млада. Едно време е била отличничка в ТКЗС и е обиколила света с екскурзии. Има десет ВЕФ-а и няколко руски часовника. Тя ми носи билки - риган и жълт кантарион. Чувстам се страшно добре. Питам ги дали ще ме пуснат в джамията. Няма проблем, казва Рамадан. Махаме си на довиждане. Стоте метра до джамията ги вървя като човек който абсолютно не иска да влезе в джамията. Мамка му, всички ме гледат и откъде толкоз хора на едно място в това село. Влизам в джамият с финт и се ослушвам дали някой не вика след мене. Забравям за притеснението, защото попадам на място, което много прилича на мъжката съблекалня на ЦСКА в малък град. Голямо корито на пода, стари стелажи и дървени скари като в казармата. Аха, това е предверието за миене на крака. Отворям друга врата и попадам на съсухрен селянин с таке и шест момиченца със забрадки. Явно вече съм вътре в джамията защото притесненият съсухрен селянин (имамът Мохамед) ме моли до плач да се събуя. Явно притеснението е взаимно, но за разлика от мен той въобще не се опитва да го скрие. Събувам се с самоуверени възгласи "Ама разбира се, извинявайте!" И влизам. Килими, килими, килими. Чисто е и няма никакви картинки. От незнание какво да кажа викам на Мохамед "как сте?! кво правите!" А той влезе кротко в театъра, който му предложих и вика "ми добре сме, учиме децата на коран..." "е хубаво!" - викам аз, без да знам дали това наистина е хубаво. Тавана е с особена резба, има печка, дантели навсякъде и тънки бели линии ластик по земята - явно за да указват къде да се коленичи. Олтарът (така ли се казва?!) е вдлъбнатина в стената. Децата са ме наобиколили като извънземен и шушукат. Питам ги първото нещо за което се сещам и си признавам че беше тъпо: "Как сте деца?! Вие познавате ли Камен Воденичаров?"

152

Шушукането се усили, децата се гледат дяволито и нищо не казват - деца, какво да ги правиш. "Щото аз много добре го познавам - той ми е шеф..." Ако някой ми каже какъв разговор е трябвало да водя в джамията точно с тези момиченца и с имама Мохамед - евала му правя. Аз наистина се бях прешашкал толкова много, че само това можах да измисля. Усещането, че говориш тъпотии в джамия е ужасно. Накарах ги да се наредят и ги снимах. Питах ги дали могат да четат на арабски и как учат Корана. Те викат - "ние го учим наизуст". А така. Тръгвам си полека. На излизане виждам картинки - упътване как трябва да се измием преди молитва. Първо очите, после ушите, после носа,, врата, краката и така нататък. Упътването прилича на старите пионерски картинки за това как трябва да се държим в обществото. На излизане се сбъсквам с едно малко събуто момченце, облечено в дънково костюмче, много модерно дете. Въобще не ме погледна - отиде и седна до имама Мохамед. Обух се като несръчен идиот, точно както се чувствах. Навън ужасът върху мене  вече се стовари изведнъж. Всички ме гледат и мълчат. Мога да се хвана на бас, че ако бях побегнал, щяха да хукнат да ме гонят. Само че аз спокойно, пак със финт влязох  в колата. Единственото, което си помислих беше, че колата  няма да запали. Помислих си също че мога да разчитам на бай Рамадан, у когото пих кафе.  Колата запали и за мой още по-голям ужас касетофона включи силно Уикеда и "...ние с Боби двамата пием кафе-е-е-е-е!..." Не знам защо ме беше толкова страх, обаче си ме беше страх и това си е.  По пътя извън Света Петка си помислих, че ако някъде някога възникне проблем на верска основа, това означава, че някакви хора не са си говорили достатъчно и не са пили кафе. ВЕЛИНГРАД Свечери се и след още един тежък разговор с Чатърът Мунчо от Юндола ми се прииска да отида на църква. Все пак е Великден. Истината е, че ми стана неприятно от всичко това. Ако мюсюлманите бяха омешани при нас в София и заедно се виждахме по кръчмите може би наистина щях да съм уверен, че няма проблем. Към 23 часа отидох до Велинград, купих си козунак и пих една ракия. В църквата православните скотове се бутаха твърде повече отколкото аз мога да ги понеса. Бутаха се и псуваха. Точно сега ли трябваше да стана свидетел на това?! Като излезе попа да обикаля, всички се източиха след него и аз останах почти сам. Гледах картинките по стените и си помислих, че Исус е красив. ПАШОВО Истината е, че параклисите и църквите навсякъде у нас имат стойност само като атракция. Действащата институция в Родопите е джамията. Мюизинът пее всеки ден по няколко пъти. Той, като имама Мохамед винаги е блед, брадясал, изпит и притеснен. Помислих си за православните попове - никога не съм виждал слаб и изпит поп. Село Пашово го няма на картата. Това е турско село. Споменах ли, че любезният Рамадан се самодефинира не като помак, а като турчин. Явно помаци ги наричаме само ние. Пашово е малко село с единствен разбит път, който свършва в центъра пред джамията. Не посмях да сляза в Пашово. На сляпата стена на ремонтираната джамия имаше около двадесет- тридесет мъже седнали гъсто един до друг на една дълга пейка. Когато толкова много лошо облечени мъже те гледат втренчено, единственото, за което се сещаш е как да обърнеш и бавно да излезеш от селото. Предполагам това усещане е

153

просто атавистичния страх от много непознати хора на едно място. Предполагам че всички в Пашово са готини пичове. Обаче аз реших да не слизам от колата. Разбирайте го както искате. ЯКОРУДА Трети ден обикалях турските села в района. Видях много неща, много неща ми казаха.  Нови джамии и много деца. Много джамии и нови деца. В Якоруда обаче си купих сладолед. Сладоледаджийката беше българка. Каза ми следното: - българите тук са малко - кметът е помак, добър човек - понякога като се напият, помаците говорят за автономия Не зная дали трябва да говорим за това. Преди да се махна от Якоруда, по обяд срещнах двама българи - пияни като Мирко и Морко от приказката. Единият беше рошав, с бяла коса беззъб и висок. Другият - дебел, с каскет и с лоша кожа. Тези хора ми казаха много неща нешата от живота, за Якоруда и Косово, но аз нищо не разбрах и запомних само най-повтаряното послание на пияните български Мирко и Морко: " Вън американците от Виетнам - само Левски и поп Йордан!..." Останах с впечатление че повечето българи на това място са изключително успешни, завършени алко-кибер създания, в чиито съзнание Смисълът е лоша идея. БЕЛОВО Тръгвам си оттук. Природните картини съчетани с ислямска мода и архитектура не са най-въодушевяващото нещо за моето леко унизено християнско съзнание. По пътя към цивилизационният избор срещам няколко млади жени и деца, които са напалили огън край пътя. Шамии, шалвари, шушляк -  продават картофи на минаващи коли. Понеже предположих че оттук рядко минават коли, аз купих малко от техните картофи. В замяна ги почерпих с Великденски яйца. Децата се зарадваха както аз се радвах едно време на Кока-кола в кутийка. Казват се Хава и Файтуша. Обясниха ми, че гледат само турски сателит и не знаят кой е Слави Трифонов. И това някъде в дебрите на каскада Белмекен! Започнах да си навивам на пръста че ако знаеха кой е Слави, щяха по-малко да гледат турски сателит. Има си някакво  мое, лично послание за разбирателство, което излъчват снимките - помашките деца Хава и Файтуша позират с християнско-езичните боядисани яйца.  Пътувайки надолу огладнях. Спрях като абориген, напалих си огън и пекох сланина. Последната християнска провокация в този не-исусизиран свят. Допих "Ранните времена" и се спуснах надолу. Минах покрай една бетонна стена с огромно отвърствие и си помислих че това ще да е задника на света, а ние живеем на километри от него. Накрая се обърках се по-тези малки и и мирзливи пътища, които не ме водят до вкъщи. Спрях и питах една българка, типична баба дали оттука натам пътят към модерния свят е добър и мога ли да продължа. Стори ми се че думите й имаха двоен смисъл, тя каза: "...о-о, оттука, сине, нататъка няма къде да отидеш..." СОФИЯ-околовръстното  Ожаднях от желание за сплутата цивилизация, в която живея. Веднага от магистралата хлътнах в МЕТРО. Искам да съм човек, който си бие холестерола венозно и който не може да се събуди без оловните си съединения. Чудесно е в МЕТРО! Гора от стелажи с потребни неща, реки от пластмаса, хълмове от  трикотаж, баири от консерви, с побелели от бяла техника върхове, езера от пепси и кока кола, сняг и скреж върху тоновете замръзнали пържени картофи, и много, много неучтивост и блъсканица. Обичам го този град - вече дори като пазаруваш, се налага да спираш на светофар. Аз съм модерен човек и отдавна мечтая да си загубя колата на паркинга. И наистина я

154

загубих. Обичам го този град - в него никога  не е нужно да кладеш огън, за да си приготвиш фууд.  Бих предложил всичко това на хората, които живеят в Земята на Ремонтираните Джамии. Ако го имат под носа си и работят за съмнителните консум-удоволствия, които предлага МЕТРО - тогава мога да се хвана на бас, че няма да имат желание да учат Корана наизуст.  Срещнах Ина Григорова с любимия й музикант под мишка - красотата на двама млади с комбат-панталони, безполовите Спартакус момчо-момичешки същества, красиви, гладко-обраснати, хладни като ВОГ - те пазаруваха, губеха се и се намираха  в пазарната джунгла, за да се натискат щастливи. Щастието, от пренаселения консум-свят, в който живеем. Чувствам се по-добре в него. ==================================================================

ВСИЧКО ЖИВО Е ТРЕВА

Когато стане дума за пушене, се сещам за онзи 90-годишен дядо, на когото докторите казали да спре да пуши - щото иначе не му дават повече от няколко години. Дядото ги послушал, спрял отведнаж да пуши, затворил се у дома си, за да не го прилъже някой да запали, и след няколко седмици умрял. Докторите отново се събрали на консилиум и установили причина за смъртта - дядото умрял от Скука.

О, мари Хуано !

Ако човек е над 50 и няма много житейски опит, сигурно му се е случвало да мине покрай младежи и да му замирише остро сладникаво, да поклати глава и да се почуди: аджеба що за цигарети пушат тез млади хора. Друг път ги гледаш, че свиват цигарка или я пълнят, разбираш ли, отгоре, кат онези пушки със шомполите от едно време. "Що за нрави?!" си хортуват хората над 50 години и си припомнят как едно време се криели от акцизните, за да свият цигара от вестник. Повечето подминават и се правят, че въобще не знаят за какво става дума.

растение, вид, отдел, подотдел

Става дума за марихуана, индийски коноп. За повсеместно използваният модерен мек наркотик. За тревата. Младите я пушат - къде скришно, къде не. Старците я гледат внимателно по усойни градинки, дискретно встрани от другите ни традиционни селскостопански култури. Както и много други неща всеобщата тревясалост вече не ни учудва. По-скоро ни развеселява.

георафски ширини и климатичен пояс на засажденията

Хубава трева може да намерите най-често по джобовете на приятелите си. Може да се наблюдава често в саксиите по прозорците на Студентския град. По Петричките и Санданските ниви расте като плевел - съвсем случайно на огромни старателно обработвани територии. Индийският коноп е красиво и не много забранено цвете. Хубавата трева весели цели компании - щото от една цигара може да стане добре на

155

четирима души, което не може да се каже за една бутилка вино например. Икономически изгодно, натурално и екологично чисто.

отровни двойници

От лошата трева се кашля. В нея обикновено са ти сложили чай или дървесни боклуци, които при вдишване ти се забиват по стените на трахеята. В такива случаи се налага да извадите трахеята си, да я обърнете наопаки, да я почистите с влажен парцал от треските и чеповете, и да я върнете обратно, готова за още едно вдишване. Чаят е много отровен двойник на тревата, особено когато е примесен със стръкчета от метла и див жълт кантарион. Други отровни двойници няма. Освен хероина, който е съвсем друго нещо за пушене.

тревата - обект на изкуството

Хубавата трева е кинематографичен обект. В последния си филм Бертолучи показва цяла италианска махала модерни хора, които пафкат тревата заедно с децата си (или по-скоро от децата си се снабдяваха). Освен в изкуството, тревата има широко приложение като афродизиак - често я използват като лулата на мира в студената война между половете. Лекото опиянение от питиетата, красивите жени, дълбоките философски разговори са неразделна част от тревопушенето. Или поне така изглежда.

ефекти, вреди, ползи

Ефектът при тревата често е съмнителен. Твърди се, че от тревата младите хора се интоксикират. По-скоро те се социализират - от сърдити млади хора, стават групичка от смешно смеещи се деца. Докато един млад сърдит човек търси своята групичка, той обикновено попада на групи евангелисти, групи обикновени педали, групи начинаещи крадци или други кръжоци по интереси. На човек винаги му се ще да попадне в неговата си, веселата, различната и с нищо незадължаваща група. Чудо е, ако човек успее да избегне изброените по-горе групировки с идеална цел и просто реши да се весели. Въпреки съмнителния ефект, тревата е поне повод да вкусиш от забраненото, да си поиграеш на дрогиран, да се развеселиш нарушавайки нормите и законите без особена заплаха за социалното ти и физическо здраве. След развеселяването тревата вцепенява, удобно вцепенява. Сomfortably numb. На сутринта помниш почти всичко, глава боли съвсем малко и обикновено махмурлукът е весел.

причини за възникването и полезни съвети

Причината за появата на трева по усойните склонове на нашето време е Модерното Общество (МО). Модерното Общество е чудовище. Както всяко уважаващо себе си чудовище, то притежава кожа. Кожа чувствителна и лесно накърнима. МО се стреми да му е гот на кожата. Вече сме близо до епохата, когато това ще бъде единственият стремеж на МО. Едновременно с това МО обича нещата, които не му носят вреда - то се стреми към такова удоволствие, което не е вредно за здравето - нещо като алкохол без алкохолно съдържание, мазнина без мазнини или сексуална свобода с презерватив. Тревата отговаря на изискванията на това чудовище. МО е силно треводишащо. То се самомодернизира и самооздравява експериментирайки с новите неща - новите дрехи, новите стимуланти, новата музика, новите поколения, новото мислене или безмислие. Вредните нови (и стари) неща водят до некроза на крайните

156

части на Модерното Общество. На него обаче не му пука - мъртвите краища на МО се наричат човешки аутсайдери.

санитарно-социални функции

Наркотиците в обществото са като вълка в природата. Никой не отрича, че тревата е наркотик. Алкохолът също е наркотик (виж учебника по Токсикология). Но тревата не създава аутсайдери. Няма да сгреша ако дам пример, че телевизията създава най-много, най-големи и все по-качествени аутсайдери. Не може да се сравняват армиите на алкохоликъровите отрепки и участниците в тревопушеното. В политиката хиляди хора се превръщат в лоботомирани типове заради наркозата на властта. Много по-вероятно е жена ви да ви бутне надолу по социалната стълбица, отколкото целофаненото пакетче, в което държите сухата си трева. Статистиката го доказва.

алтернативата - трева

Тревата е алтернатива на твърдите дроги. Самоувереният модерен човек никога няма да прекрачи тънката, но ясна граница между удоволствието и кошмара, между освободеността и зависимостта, между Канада-та и канализацията. Самоувереният модерен човек не живее по метода на пробите и грешките. Той знае, че някои проби са абсолютно чисти грешки. И рядко пробва от твърдото. Има един добър пример за това - не можем да не се сетим за него: Амстердам - градът, в който тревата се толерира, за да намалеят поне мъничко твърдите дроги. Добри пожелания.

не газете тревата

Ами я легитимирайте. Узаконена трева, светло бъдеще, жизнерадост и дръзновение. Огромна част от населението е алкохолопиеща. Ако на тази алкохолопиеща част от населението спрете водата (чешмяната), тя ще забележи това чак след две седмици, когато дойде време за пране. Но ако на тази част от населението отнемеш пиячката - тя ще започне да вие от болка и скръб и веднага ще се появят нелегални въоръжени организации. Тихото тревопушене е дискриминирано. Болшинството е легализирало отдавна своята наркотична доза - бутилките с различно съдържание на етилов и метилов спирт по магазините . А тревата е забранена. Болшинството правомерно убива черните си дробове целенасочено, с умисъл и редовно. Както казва един велик поет:

“ Ако черните дробове можеха да говорят... ”

- щяха да помолят да се узакони тревопушенето.

Не дискриминирайте тревата. Всичко живо е трева.

Макар и съмнително, тя си остава добро средство срещу Скуката. Скуката, от която се умира след 90 години пушене.

==================================================================

TIR-FILLIS

157

T.I.R. философия Мамка му, копелета, може да не ви се вярва, обаче когато стане дума за срамни болести адът е пълен. Конкретния повод за този медицински материал е някакво вестникарско съобщение, че четири проститутки хванали сифилис от тираджии. Обаче на гърлото. Сифилис на гърлото от тираджии. Ако има нещо, което не искам да ви се случва , то това е сифилис на гърлото ви от тираджии. Всеки плаща по един или друг начин на тъпи путки само и само да си го вкара твърд и да си го извади мек. Но в този медицински случай тираджиите са платили  двойно, за да чукат без презерватив. Това е T.I.R.-философия. Не ми е жал за проститутките. Жал ми е за тираджиите. Всеки, който е ползвал проститутка се чувства малко от малко тираджия. И им съчувства. Срещу заплащане  мога да им измисля 103 по-добри начина тираджиите да се самоубият в адски мъки. Мога да им конструирам голям макет да джвакащо-отхапваща путка, която да ги сдъвче и изплюе на кървави парчета. Мога да събера с пинсета няколко милиарда гонококи, да ги разредя с вода и да пускам тираджии от високо в тази вода. (всъщност това се случва от само себе си на Мария-Луиза през лятото). Мога да организирам държавен контролен преглед на всички тираджии от страната и когато те надупят стотиците си, строени, космясали ануси -  да платя на една русокоса цървулва да им пъха в ректумите свещички с бойни отровни вещества. Мразя T.I.R. философията. полово болната нация Вие се гордеете и се хвалите с прекарания преди години на крак  чудесен катар (не на горните дихателни пътища). Винаги започвате разказите си между мъже с гордостта на вашия рецидивиращ трипер. Вие в повечето случай се надлъгвате, защото вие не чукате чак толкова много, че да хванете от този чудесен, мастит рецидивиращ трипер, който разнасят театралите в Пловдив, телевизионните работници и журналистките от Пресгрупата.  Обаче, ако някой ден, не дай боже,  вие хванете сифилис или квото и да е , мизерната ви душица ще се скрие веднага в мишата дупка на венерологичния кабинет. И няма да излезе оттам докато не си изпиете Антибиотика. Антибиотикът като дисфункция на Вашия Сифилис вие приемате пер-орално, но това е само на пръв поглед така. Вие приемате Антибиотика като Бог, Цар и Отечество. На Антибиотика вие бихте направили паметник. На този паметник желатиновите капсули ще имат размахани бели криле и ще се усмихват загадъчно.  Ако отидете в диспансера в Овча купел, там на вратата за даване на секрети висят вечните десетина мъже. Те гледат към изгнилия таван и се правят, че броят микроскопичните шупли в жълтия латекс. Чакат вътре лелката, която ще им направи натривка - с ей такъв железен тел, с вързан на  единия му край памук тя ще им бръкне в нежната дупчица на пениса и по уретера ще стигне почти до бъбреците. После лелката ще постави така важния памук в целофанено пликче с "Име:" и "Есграон:". Мъжете знаят защо правят това. След седмица с надежда те ще дойдат пак. Те искат да чуят успокояващите думи : "Имате нормална уретрална флора. Следващият!"  Тези думи означават, че във пикочния ви канал, където битува гмеж от малки животни и растенийца са останали само тези, които по принцип си живеят там. Културните наематели. Сиреч в патката ви купона на микроорганизмите продължава. Навлеците са изхвърлени позорно. Вече може да пиете алкохол, газирано и да чукате както преди. Както преди ли, казах?!  кой ми го лепна?! Ако хванете нещо от приятелката си - просто й хвърлете един бой и я продайте на друг сводник. Ако хванете трипер от ръба на тоалетна чиния, първо хвърлете чинията, после пак набийте приятелката си защото трипер от ръба на тоалетна чиния не се хваща

158

лесно. Направо е невъзможно. Вече не говорим за T. I. R. философията, а за чудесните рискове, пред който вие се изправяте, когато се изпразвате. Винаги когато чукате една жена (респ. мъж) вие се изправяте пред Безобидната Сексуална Погрешност (БСП). Защото всичко в началото започва изключително Безобидно, обаче след седмица се оказва толкова Погрешно, че ви се иска да върнете назад времето. Тогава просто пикаехте по-лесно и ги нямаше тези струпеи около външните ви полови органи - вие си спомняте много добре това. И в този момент трябва да разберете, че  Вашият Сифилис на Безобидната Сексуална Погрешност (ВС на БСП) си е лично ваш. И който и да ви го е лепнал, той явно оттук нататък ще остане последния човек, който би искал да спи с вас. Понякога дори и той не иска.  без паника, моля?  Половите болести са толкова много… Толкова много... Толкова много… те са като стилове в музиката сякаш.  класиката и постмодернизма на едно място: · гонококция ( катар, трипер) (популярно название: "вече съм голям!") · хламидиаза (популярно название: "гъбички") · трихомоназа (популярно название: "…пак гъбички!") n кандидоза  (популярно название: "…не мога да се отърва от тия гъби и тва е!") n генитален herpes simplex  (популярно название: "…е, това вече не прилича на гъбички!") n сифилис ( lues) (популярно название: "…е, това вече на нищо не прилича!" n мек шанкър популярно название: "Боже, какво е това!") n ингвинална лимфогрануломатоза (популярно название: "Не знам какво е това, обаче не ща да умирам млад!") n венеричен гранулом (популярно название: " Еми, ще умра от путка и това си е!"   Класиката и пост-модернизма в тези наименования напомня за гнили човешки части, които още за закрепени за нетолкова изгнили човешки части. И всичко това заради едното ебане! Следващите редове си ги снимайте и като срещнете тираджия му ги подарете. Защото - повярвайте - от тях тръгва заразата: те чукат проститутка, после чукат дъщерите си, после вие пияни попадате на дъщерите им. Тираджийската дъщеря ще ви помоли да я чукате, защото баща й не е много добър по тази част и вие като състрадателни сексманиаци изпълнявате тяхното желание. И така клиничната картинка на полово-болното общество е пред очите ви. А да хванете тираджийски сифилис просто не може да бъде ваша философия. Колкото и да го възвеличаваме, чукането представлява търкане на епидермис в епидермис. За докторите остава ровенето в нечисти и възпалени пубиси. Настоящата студия ще обърне внимание на сифилиса като най-често срещаната болест и като най-важна теза - ако се опазите от сифилис - значи ще се спасите и от другите гадости. Запознайте се! Тя е бледа, тя е спирохета! Най-честите сифилистари са тези, които не знаят нищо за сифилиса. За тираджията "спирохета" е термин от фигурното пързаляне. А бледата спирохета е животно, което се движи, мърда и в литературен смисъл се закача като тирбушон за половия ви орган. И то само от допир. Докато вие се чукате и

159

си доставяте удоволстиве бледата спирохета също не изпуска момента със секса и си дели на всеки 33 часа. Бледата спирохета е единственото полово животно, което се предава с целувка. Как ще разберете, че бледата гостенка се просмуква във здравия ви дух и тяло? Там, където е портала на бледата гостенка се образува язвичка, която никоя любима жена (респ. мъж) не би докоснала с пръст или език. Епидермисът на това място изглежда като премахнат повърхностно с бръснач. Още подробности - върху сливиците в гърлото ви бледите спирохети си намират компания - купонясват си с обикновената ангина, а в областта на ануса - с вечната притеснена и чувствителни двойка хемороиди. След седмица порталите се затварят и на тираджията му става гот, че се е отървал толкова лесно. Обаче не е така - купонът на уретралните ви животни тепърва започва и навлиза във втората си фаза. Докторите наистина са весели хора и са нарекли един вид сифилис от втората фаза "вторичен свеж сифилис". Темпуратура, главоболие , ревматични болки в ставите, изпотяване - въобще симптоми като от много седене пред компютъра и твърде много Интернет-онанизъм. После ви се подуват лимфните възли - бледата гостенка така се кефи на новата си квартира, че вече почва да набръчква килима. Появяват се дискретни или обилни обриви. После и те изчезват. Пак се отървах, казва тираджията и продължава да спи с дъщеря си. Минали са три години. За три години тираджията чука по три проститутки на седмица, без да броим жена му, която се чука с един негов приятел автомонтьор, който чука една медицинска сестра, която прави свирки на един професор от медицинска академия, за да й издаде той уверение, че сина й е Ограничено годен за военна служба (ОГВС), професорът пък натиска колежките ви и по грозните от тях му пускат за заверка и шестица. И така - нека приветстваме  бледата спирохета - тя е на една путка разстояние от вашата кожена пръчица, на която вие сте решили да обиколите света. Тя е бъдещия Ваш Сифилис на Безобидната Сексуална Погрешност. (ВС на БСП) През това време сифилистичният тираджия и тираджийския сифилис в него се борят като освирепели животни в третата фаза. на борбата. Един от видовете третичен сифилис докторите са нарекли "гумозен". Това не е защото  кожата ви и вътрешните ви органи леко започват да наподобяват гума. Това е защото от фистулоподобните язви изтича лепкава кръвениста материя с вид на арабска гума. Явно в този момент най-близкото сравнение за един сифилистичен пенис е каучуковото дърво. Нататък вече нищо не може да спре сифилиса. Той става много други болести: примерно третичен сифилис на опорно-двигателната система, третичен сифилис на вътрешните органи, третичен сифилис на сърдечно-съдовата система и третичен сифилис на мозъка. Всичко това се лекува с тетрациклин в първата фаза. Не звучи страшно. А още по приятно ми стана като разбрах, че бледата спирохета не издържа на обикновен сапунен разтвор. Мийте се, бе момчета и момичета, мийте се бе! вие и ВС на БСП Всеки е свободен да отиде на риба и да хване сифилис. Докторите веднага ви казват, че докато не се излекувате, трябва да престанете да правите секс, защото е много вредно. Докторите лъжат. Те не са честни копелета, но са прави - те искат да ви уплашат, за да не посеете личната си зараза на още невинни души и полови органи. Малко хора слушат докторите. Иначе половите болести досега да са изчезнали, нали?!  Знаете ли - няма нищо по-весело от това да се излекуваш. Да се излекуваш от каквото и да е. Спомням си песничката на Моливко и Сръчко, след като Моливко в книжката оздравява от тежка бронхопневмония (предполагам, че е било вторичен свеж луес, но това е соцреализъм за деца все пак…). Те пееха: МОЛИВКО:    Доктори, далеч от нас…

160

СРЪЧКО:  …здрав си ти, здрав съм аз! ( 2 пъти) Така пеехме и ние с мой другар Кайо когато бяхме малки и си излекувахме първия катар. Бяхме го хванали от Мирела. Мирелския катар бяха хванали всички, които бяха спали с нея. Само аз го бях хванал без да я чукам. Да се еба в простата глава. Ако в природата има хранителни вериги, то на Созопол има триперни вериги. По веригата на Созопол някъде го лепнах, проклет да е катара, бил той Мирелски или обикновен Созополски. Та ние пеехме същия химн на радостта от Излекуването точно като Моливко и Сръчко. Обаче с друг текст. Черен текст, посветен на всички, които след нас ще хванат каквото и да е. Текста го измисли Кайо, това е едно от най-добрите стихотворения писани някога на български:  "Мишо хванал трипер от баща си  и закусил сандвич с педераси…" Музиката е тежък ритъмен блус, за да може радостния текст да контра-пунктира с тъжната черна музика измислена отдавна някъде в държавата Катар. Наистина няма нищо по-весело да се излекуваш. Не знаете какво сте изпуснали.

==================================================================

ОЕ  N3:  мъжко остро дата:  май 1999 година

обект:  N-ска психиатрична болница субекти:  карбовски и още 30 божии птици цел:   проникване там, където никой не иска да ходи. мястото се дефинира като МО - мъжко остро. опит да се поживее три дни с божиите птици - с тях и като тях. пост-цел: след първата цел и първите 24 часа си дефинирах съвсем друга цел - да си запазя съзнанието.

из разговорите на карбовски с Художника: Елате в Ремисия! Една нова Страна на Нещата, където Вие сте ненормалните. Осъзнайте се! Осъзнайте и признайте разпада на Вашето логическо мислене, чуйте за Широката Норма! Кой ви е казал че Вие сте нормални? Кой твърди, че някой ден няма да лепнете кататонен ступор от Вашата най-близка приятелка с арменско-португалско име - Шизо Френия? Елате в Ремисия! Една нова Страна на Нещата, където Вие сте ненормалните.   Защото за нормалността на едно Oбщество може да се съди само по едно - по отношението към птиците божии. Птиците божии... птиците божии... птиците божии.. птиците божии...Така е то. Силна цигара. И хубава...  

протичане:  Няма нищо по лесно от това да влезеш в психиатрична болница. Човек просто трябва да обуе една демодирана фанелка, леко да брадяса, да се лиши от очилата си, часовника си, обицата - всичко онова, което всъщност държи човека нормален. Малко мазна и неподдържана коса, бретон надолу и... Като се погледнах в огледалото се стреснах. Онова, което прави човека да изглежда нормален е просто едно обикновено лустро, малко козметика и аксесоари. При мене крачката от имиджа на журналист до визията на рецидивист  е само на едни очила разстояние. Като се приеме

161

и това, че от късогледство лицето ми непрекъснато се гърчи в устрема си да вижда нещата - почти го докарвам образа на психично болен.  Във вехта найлонова торбичка с надпис Харлей Дейвидсън слагам чиста кърпа, стари джапанки, изсипвам една кутия цигари вътре. До N-ската болница стигам с такси през милиони антиутопични пейзажи. На портала никой не ме спира. С малко късмет късогледите ми очи ме отвеждат точно пред желязната врата на Мъжко Остро. Ако не знаете - вие живеете в свободна страна и всеки който иска де се лекува в психиатрична клиника може да отиде и да го направи доброволно. По закон всеки, които се лекува доброволно може да си тръгне от там веднага, когато реши. Така е по закон. Иначе е малко по-трудно.  Така и не си разбрах диагнозата. Бях приет любезно и с внимание. Един млад доктор явно притеснен от психично здравият ми вид спомена, че това е място, на което човек не си лекува хемороидите. Дават ми стая, легло, лъжица. регистрация:  Това място отвън изглежда като раят на земята. Пеят птици, навсякъде дървета и висока трева.  Чува се шум на влакове и високо летят самолети. из разговорите на карбовски с Художника:  Художникът:Знаеш ли, че този влак не се движи по разписание?!  карбовски: Не знам...  Художникът: Не се движи. Заради мене. Нищо не е по разписание заради мене. Защото ТЕ се страхуват от мене. И винаги закъсняват...

Поетите биха казали, че тук природата е буйна и неудържима. Санитарите биха казали друго. Че ще й ебат майката на природата, и ще я вържат, ако е толкова буйна и неудържима. Първото нещо, което регистрира човек вътре в сградата на Мъжко Остро е, че там е правен ремонт. Второто е тежката миризма на пикотлива гнилоч омесена с дезинфектанти. Така може да миришат само едни скъсани гуменки, която  от напикаване не могат да изсъхнат. Все още приемам всичко това като пърформанс - някой го е организирал толкова зловещо само и само да ме уплаши. протичане:  В седма стая съм. С най-спокойните самоубийци. В стаите мирише на пикотлива гнилоч със дезинфектант още по силно. Почти целия си престой прекарах в коридора на Мъжко Остро, в импровизираното фоайе. Просто там прозорците стоят отворени. Птиците божии изглеждат зле. Облеклото тук е два типа - мръсна нощница с обувки или мръсен анцуг с обувки. Горната дреха може да бъде какъвто решите парцал стига да е много мръсен. На задниците на нощниците пише с блажна боя "МО". Мъжко Остро. Или на предниците.  Птиците божии седят на  три диванчета около празна ниска вехта маса и мълчат. Никой не ми обръща внимание. Сядам до тях. Те стават и се разотиват. Това се повтори няколко пъти. Докато не дойде Ивайло: Ти как се казваш?! Аз съм Ивайло! Днеска съм на дело и ако майка ми реши, може да ме вземе. Ти какво знаеш... Аз на майка ми съм й забивал отверка в гърба... регистрация:  Ивайло е красиво дете на видима възраст 17 години. По късно става ясно, че е много по-голям. Шизофренията запазва хората млади, слаби и със силно излъчване. Кожата на божиите птици е или брашнено бяла или почерняла. Почернява от слънцето, защото става свръхчувствителна от халоперидола. Ивайло се усмихва. Леко фъфли. Това за отверката е вярно. протичане:  Домът на птиците божии не прилича на затвор. Те скитосват нервно по коридора, дразнят се един друг, ходят по Докторите и искат нещо. Един от тях е загащил анцуга си високо и ходи бързо. Спира се, връща се, сякаш вечно

162

забравя нещо. Мръсен, рошав и нервно отнесен. Ходи по сестрата и вика:  "Сестра, нямам кръвно! Нямам кръвно! Кръвно нямам!" Сестрата му казва, че не може да няма кръвно и той се успокоява. Нервно си отива по коридора. Неговото място заема свръхслабо кахектично момче, което отвръща глава на погледите ми. Това е Боко: "...дъа..." Боко може да казва само "да". Диагнозата му е тежка олигофрения. Боко е човек, за когото другите божии птици се грижат. Черничко набито момче отнякъде е набрало джанки и ги слага в устата на Боко. Храни го и му се смее. Боко е много смешен. Като яде перисталтиката му издава неконтролируеми звуци - нещо като мляскане, нещо като оригване, нещо като къркорене. Нещо като нищо на света. Боко е любимец на всички тук. Зяпа като гардже, яде каквото му слагат в устата, обаче плюе костилките. За Боко се предполага, че другите божии птици го насилват сексуално. След такива моменти уж спокойния олигофрен изпада в постсексуални дисфорични състояния и чупи прозорци с ръце. Докторката каза, че  можем да излезем навън. Отвън има една оградена кошара, където ни наблюдава санитар. из разговорите на карбовски с Художника: Художникът: Знаеш ли защо ни пускат тука да се разхождаме? карбовски: Не знам. Художникът: Защото прилича на боксов ринг... Знаеш ли защо никой не иска да избяга от тука? карбовски: Не знам. Художникът: Защото навън е пълно с боксьори. И бият. Тук също има боксьори. Ето този например със розовата нощница, дето му трепери ръката. Той си мисли, че ще ме излъже защото трепери с дясната ръка. Обаче аз много добре знам, че той е левак и може да ме удари с лявата си ръка. Така е то. Знам всичко. Аз съм най-богатият човек на Земята. Птиците божии молят санитаря да ги пусне до лавката да си купят цигари или кафе. Санитарят пуска някои от тях. Един по един.  При мене идва Боби. Боби е тартор. Боби се има със санитарите. Във всяка мъжка група на този свят има хора институционалисти, които ръководят явно или неявно групата. Боби ми иска една цигара. Боби: Приятел, ще ми услужиш ли с една цигара?! Черно лице, липса на долни зъби. Обаче е кокалест, млад и видимо здрав. Нищо ненормално няма в него. След като ми изпуши цигарата, поиска да види какво има във вехтото ми найлоново пликче с надпис "Харлей Дейвидсън". Боби има резидуална шизофрения. Сиреч без остра симптоматика. Сиреч е почти близо до нормалния човек. И именно за това Боби не ме остави на мира докато не ми взе всички цигари, всички пари, които имах и джапанките. И това под насмешливия поглед на санитаря. Боби наистина прилича на всички, които навън се наричат нормални хора. От всички божии птици единствено дългия Боби ми направи лошо, страшно впечатление. Единствено той ми каза, че много ме уважава, че нищо няма да ми направи и единствено той ми посегна. Отстъпвам поради една единствена причина, която е на път да ми се превърне в житейска философия: нормалните трябва да дават пари за божиите птици. регистрация:  Седим ние с Боби двамата и пием кафе. Пушим цигари. Всички божии птици са ТАБАКИСТИ. Това е единственото смислено действие което извършват - освен че ядат. И че повечето от тях ходят до дупката на тоалетната. Те искат цигари,

163

или фас. Неистово пушат - не до филтър, а изпушват и пръстите си. На всички пръстите им са изгорени.  И пак искат цигара. Когато някой мине по алеята те се накачулват на решетките и молят учтиво за една цигара. Никотинът е полезен за божиите птици. Помага им да се социализират. Ако някога ходите в Курило - занесете на божиите птици цигари. Много цигари. из разговорите на карбовски с Художника. карбовски: Стекове? Художника: Не! Мастербокси и тирове, тирове, тирове, хубави цигари. И силни. Боби днес е изпил осем, девет, десет кафета. След като вижда, че от мен нищо няма да може да изкопчи отиде при другите, за да търси облагата, към която се стреми всеки неболен човек. До мен сяда красив като д’Артанян младеж. Бяло лице, дълга коса, голямо чело, наболи червени мустачки. Това трябва да е Художника Иван. Давам му последната си цигара. Без да ми я иска. Спечелих го завинаги и се гордея, че познавам Художника Иван. из разговорите на карбовски с Художника.        карбовски: Ти ли си Художникът, за когото всички говорят?        Художникът: Аз съм. Рисувам много, но тук в болницата ми крадат картините и ги        продават скъпо и прескъпо на Запад.

протичане:  До нас сяда Мечо. Мечо е олигофрен със синдром на Даун. Първото нещо, което вижда е моето пликче Харлей Дейвидсън. От него се подава кърпата ми. Мечо взима кърпата и започва да я трие в лицето си. Скачам като нормален човек и с ужас си взимам кърпата и торбичката. Всъщност усещам, че вече не се държа много нормално. Мечо нещо ръмжи и мяка. Трудно му се разбира, но говори много повече от Боко. Целта на Мечо е да не му падат гащите. Пижамата му е скъсана и вързана отпред на корема. Мечо ходи по приятелите си и ги кара със звуци да му затегнат възела. Но проклетата стара скъсана пижама пак пада. Другата цел на Мечо я разбрах по-късно - след неговия съвършен етюд: застава пред хората и си бърка в гащите дълбоко и продължително. След това се обръща с гръб и си бърка отзад още по старателно и съсредоточено. регистрация:   Целта на Мечо е: " да си вкарам пишката във дупката на дупето". Санитарите са го научили на това. Също така санитарите си организирали преди време и едно смешно състезание между двамата олигофрени Боко и Мечо: Те двамата да си мерят пишките. От дърпане пишката на Мечо се разтяга като ластик. Санитарите обичат Мечо. Мечо обича санитарите. из разговорите на карбовски и Художника.  Художникът: Имаш ли микрофон?  карбовски: Не... Но знаеш ли, мислех да си взема...  Художникът: Знаех си аз. Разбрах веднага. Ти нямаш микрофон, но записваш... Така е то. Така трябва. Запиши всичко...  карбовски: Не мога да запиша всичко.  Художникът: Можеш, можеш... Можеш да го публикуваш даже... Хората трябва да знаят... Така е то.

протичане: Над Мъжко Остро се намира Женско Остро. Както си седим с Художника, Мечо, Боко и другите божии птици отгоре се разнася "Бесаме, бесаме мучо...". Мечо се ядосва и сочи в разни посоки, защото не му е ясно откъде се пее. След като регистрира пеещата жена на решетката, напсува я и я нарича "алтава". Жената на решетката крещи:  "Котенце, ще дойдеш ли да ме хванеш за ръка и да се разхождаме?! Или да

164

продължавам да ти пея?..."  Не я виждам много добре на кого говори.  "Да, да на тебе говоря, котенцето със сините лентички..."  Е, това може да съм само аз, защото на вехтата ми тениска пише adidas и има три сини лентички. Поглеждам към санитаря и казвам на жената зад решетката:  "Пей!"  Жената запява:  "Вървят ли двама, на дълъг път... И път да няма, не ще се спрат... ще бродят чисти, по таз земя, ах как не искам да съм сама..."  После разбрах, че тази жена и наистина сама. Пееше от женския Изолатор. из разговорите на карбовски с Художника  Художникът: Някои хора са мъртви, защото не могат да бъдат честни... Идат като вълци, бягат като овци... Не! Не идат като вълци! Идат като тигри... Всичко е толкова наред! Обаче защо трябваше да става така?!  карбовски: Кое е наред и кое е станало как?  Художникът: Все едно, че не знаеш кое! Знаеш много добре. Не се срамувай да бъдеш честен.

регистрация:   Времето минава изключително бавно. Няма часовник. Когато питаш санитаря колко е часът той винаги отговаря:"Шест!". Започва да ми става трудно и тежко. Нормалните не ебават птиците божии. Нормалните не приемат птиците божии за пациенти. Около мене е пълно с болни хора, обаче те някак си - достойно се държат. Неболните са недостойните. Здравите хора са недостойните. И то не тези в болницата, а тези навън. Серат ебат, чукат се, пият, смеят се - те не знаят за птиците божии. Никой не знае че шансът да лепнеш шизофрения е по-голям от шанса им за СПИН. Ако един болен от рак се насере - почистват го. Тези които трябва - родители и близки. Ако една птица божия счупи мебелировката - изпращат я далече. И когато божията птица умира в мизерия - тогава няма виновни Санитари, виновни Доктори, виновни Болести. Никой не е виновен.  Не си мислете нищо лошо дори за Санитарите. Вие сте по-лоши и от тях. протичане:  Време е за вечеря. В столовата още тече ремонт. Има голяма празна черупка за телевизор. Някои птици божии нямат лъжици. Обзима ме лек страх. Това което ми сипват е бяло, рядко и в него плуват малки остри бели бучки. Това изглежда като супа от сперма на много болен човек. Опитвам го. Предполагам, че точно такъв е вкусът на супата от сперма на много болен човек. Исках да си върна яденето, но някой се пресяга и ми го взима. Оглеждам се и виждам, че всички се хранят настървено. Приемам, че аз съм разглезен откъм храна. Вечерята беше всъщност каша със сирене, разбирам от Художника.  Отивам до тоалетната. Тоалетната не е чиста. Клекнали три божии птици пушат фас. Други трима мият чиниите. Питам дали има сапун. Няма, казват ми те, обаче има топла вода. После чиниите се изваряват в стерилизатор.  Стъмва се. Това ме подтиска. Сестрата се изправя пред сестринската стая и вика всички да дойдат при нея за хапчета. Няма нищо по тъжно на този свят от опашката, на която се подредиха като деца моите другари. Прегърбени, слаби, божиите птици кълвят хапчетата си. Повечето пият розови хапчета с надпис HAL. Халоперидол. Мечо дотичва от някъде развеселен и като ме вижда, че се мотам и не се нареждам при тях почна да вика:  "Стиавай, стиавай! Хапчетата и ти, и ти!" Ставам и се нареждам на най-тъжната опашка на света. Взимам си хапчето. После го изплювам скришом от сестрата.  Зелена капсулка, която ще си пазя винаги. из разговорите на карбовски с Художника

165

 Художникът: Знаеш ли Формулата?  карбовски: Знам много формули...  Художникът: Но не знаеш Формулата. Така е то. Ще трябва да ти я напиша.  И художникът написва на карбовски Формулата. Ето я:

ФОРМУЛАТА!!!!!!!!!!!!!!!!  

протичане:  Художникът ме запознава с неговия враг - кралят на планетата Едем. Художникът казва, че планетата всъщност се нарича Ядем, защото кралят много обичал да яде. Но всъщност кралят се казвал Емилиян. Но Емилиян не се казвал така, защото имал много пари и вече щял да се нарича Емилион. И за три милиона лева можело тази болница да се превърне в хотел, където по стаите да има телевизор, баня, камериерки и всеки да може да си гледа куче. из монолога на Художника:  Защо всичко трябва да става така? Преди беше по-лошо, но се оправи. Сега вече има даже маслини със ориз. Защо трябва от костите на хората да се правят филтри? От мозъците им ТЕ правят киселина, а самите хора  превръщат в макарони. Тук долу има една машина за мелене на месо - тя превръща хората във спагети! Вярно ли е че в София беше паднала атомна бомба? Вярно е! Аз възстанових всичко, но защо трябваше да става така? Вярно ли е че всички китайци могат да бъдат големи колкото един българин? Вярно е. Могат ли американците да бъдат по силни от целия български народ? Вярно е. Всичко това е така. Никой не знае, че ако направиш нещо лошо за някого, за него това може да е добро. Така е то.  Най-хубавите неща не си ги спомням.  ТЕ направиха да бъде така... карбовски: кои са ТЕ? Художникът: Не се прави, че не знаеш. Пише ги по вестниците.

Художникът ми дава да чета една книга. Книгата се казва  "Те бяха ваши връстници". Решавам, че заглавието е случайно. Давам му молив, карам го да ми рисува върху страниците от книгата. Той ми нарисува: 1. Опълченците на Шипка (това сме ние) 2. Гола жена пред Сталинград (защо руснаците победиха) 3. по темата "Те бяха ваши връстници". Представлява убит човек, който за да предаде съобщение до щаба е стиснал със зъби телефонната жица. Той със ръце, това не може да го постигне защото в устата слюнката на мъртвия ще служи за проводник, щото е електролит. регистрация:  Почвам да се притеснявам за психичното си здраве. Не може да бъде. Всичко започва да съвпада твърде много. Санитарят носи транзисторче, от което звучи песента на Дони и Момчил "Мания". Книгата "Те бяха ваши връстници" ми дойде в повече. Чета я. Тя е за едни побъркани хора, които винаги умират накрая, за да можел Девети септември да дойдел по-бързо. Художникът казва, че Девети септември всъщност въобще не се е състоял точно на девети септември. Искам да си ходя. Искам да не съм луд. Лошо е да умреш. Още по лошо е да си луд. протичане:   Вече е нощ и всички отиват да си лягат. Аз изчаквам да стихнат. И аз си лягам. Чета още малко, за да се успокоя. Леглата са ужасно мръсни. Не се завивам. Твърде много хора са умрели в тези чаршафи. Загасват лампите централно. Двете божии птици в моята стая мълчат. Тъмно е и се опитвам да си внуша, че всичко е наред. В този момент високият кокалест мъж с вид на немец на съседния креват започва да се

166

хили тихо и зловещо. После кашля. После пак се хили демонично. После пръдва - адски дълги невролептични газове без свян и обяснение. После пак се хили, кашля и пак пърди.  Почти задрямвам в тази обстановка. Но няма да е толкова лесно. Птицата става, обляга възглавницата си на стената и започва да я боксира яростно. Кой ми беше казал нещо за боксьори? В тъмното силуета му се обръща към мене. Вече е време да викам, че съм журналист и че тоя ще ме пребие. Пича се обръща  към вратата и си излиза. След него излязох и аз. Изтръпнал съм. Чета още два часа тъпата книга на ужасната луминисцентна лампа във фоайето. Връщам се  в стаята, защото ми стана студено. Боксьорът хърка. Лягам си  и аз. В коридора някой викаше тихо "Не ме бий, бе, не ме бий!" Не излизам да видя какво става. Човек не бива да експериментира много. Късно след полунощ всичко потъва в здрав невролептичен сън. Аз отдавна не спя.  Събуди ме сестрата с пръчица за секрет в ръка. Трябва да ми вземе секрет. Всъщност аз трябва да си взема сам секрет. Отидох до  тоалетната и си взех секрет. Сложих го в епруветката на сестрата. Божиите птици закусиха - чай, комат хляб и замръзнало кубче конфитюр. В този момент реших, че ми стига толкова престой в дома на божиите птици. регистрация:   Лесно е да влезеш в тази болница. Трудно е да си тръгнеш.  Този път не ме беше страх. Бях се паникьосал. Не можех да мисля. Постепенно паниката,  че мога да остана завинаги затворен тук ме заля и обгърна отвсякъде... Всички плоски сценарии за нормални хора задържани в насила на такива места изплуваха в главата ми. Мисълта че шизофренията може да е заразна болест просто заседна в мозъка ми. Искам да си тръгна. На всяка цена. Тук мога да стоя с години, докато майка ми се усети да ме намери.

из разговорите на карбовски и Художника.  Художникът се навежда, и взима от земята една калинка и казва: Колко трябва да ме обича човек, че да се превърне в калинка за да ми дойде на свиждане...  Художникът вижда едно черно малко куче и казва: Колко ли трябва да ме обича един човек, че да се превърне в малко черно куче, за да ми дойде на свиждане...  Художникът чопли птича цвъчка и говори на едно врабче: Колко ли трябва да ме обича един човек, че да се превърне на врабче и да долети до тук, за да ми дойде на свиждане...

протичане:  Отивам и казвам на сестрата, че трябва да ме пусне, защото аз съм приет доброволно. Тя се смее и казва,  че всички тука сме доброволно. А така! Казвам й че познавам лично Доктор Иванова! Казват ми, че ако много досаждам може да ме вържат. Много добре. Въртя се като луд пред кабинета на Доктора. Точно като луд. Как да излезе човек оттука без да си поиска да излезе? А поиска ли си - все повече започва да прилича на божиите птици които ходят по петите на сестри и доктори и ги молят за нещо. Едната сестра ме праща при другата. Другата вика - ще те пуснем друг път. Не се притеснявай. Обяснявам че не се притеснявам но е мое право да изляза. Нормалната жена-сестра ме гледа подозрително и вика че Доктора ще реши. регистрация:  Изпотявам се и почервенявам от напрежение. Дежурният доктор е млад и се казва Святовски. Целия ми свят се концентрира  в този човек. А той ме гледа с внимание и се колебае дали да ме изпише. Все пак - не ме е приел той. Този, който ме е приел трябва да ме изпише. Казват ми че няма как - ще стоя още един ден докато дойдела Доктор Иванова. Полудявам! Още един ден тука и ще си прегриза сам гърлото.

167

Очаквах да прилича поне малко на казарма, а не място където мога да се разболея от ужас.  Онова, което не изкрещях тогава, трябва да се напише сега. Представям си как е трябвало да го кажа там - на място пред всички красиви божии птици и доктори-мисионери. Щяха да ме вържат веднага.  Никой не ебава лудите хора! Никой не обича лудите хора! Никой не смята, че те трябва да получат каквото и да било. Всички, които са ги обичали по пътя от Нормалното до Ненормалното ги няма. Лудницата е морга. Моргата на Добрите Чувства към Непотребните. Те бяха ваши връстници. Те бяха божиите птици на по 28 години. Те са оставени от Точно Това Общество да гният в завързаните ръце на Докторите. Божиите птици са критерии за вашата нормалност. Не защото това ви чака и не защото трябва да се сравнявате с тях. Никой в тази страна не може да бъде наречен нормален и здрав човек. Просто защото критерият за нормалност на Едно Общество, единственият критерий е отношението му към болните човешки крайници на Точно Това Общество. Диагнозата на Точно Това Общество е, че то е ненормално. Вече съм убеден. Лудите не са на адреса, на който бях аз. Лудите ходят по улиците и не мислят, не знаят, че един ден и те могат да полудеят и да попаднат там, където трябва да се съшие разкъсаното Съзнание. И когато е най-добре да дойдат Докторите! Ах, Докторите!  Докторите, докторите - те да са живи! Единствените идиоти-светци на това място са те. Те са единствените, които знаят какво е сенестопатна дисморфобна картина при Емилион, те могат да излекуват манията на пеещата жена, те са единствените, които ги интересува резистентната параноидна шизофрения на Художника Иван. Те са там просто защото се интересуват от психиатрия. На мен не ми изглежда логично, но искрено им се възхищавам.  Тези хора- Докторите ядат на обяд това, което ядат и божиите птици. За някои това е основната им храна. Някои Доктори живеят и спят в кокошарника на божиите птици. Тези хора - Сестрите, са носели домашна ракия от село, за да могат да бият инжекции. Докторите като от кал успяват да съберат разпадналата се психика и дори да върнат човека на мястото му.  Докторите за мен имат само едно име - това е доктор Святовски, който ме пусна. Докторите наистина са светци, които имат право да не харесват журналисти. Благодаря, свети човече Святовски. Ще се опитам да се държа прилично.  Хората имат само три пътя. Трите пътя на Смъртта, Лудостта  и Играта. Играта те довежда до Лудостта. Лудостта те плаши до Смърт. Смъртта на Нормалните хора. протичане:  Изписват ме. Прибрам се. Седя сам и гол върху тоалетната чиния и слушам как тече водата в красивата ми баня. Мисля  си, че ето сега ще дойдат едни хора и ще ме върнат пак там. Къпах се бавно. Дългото къпане, което ти се ще да измие цели случки от твоя живот.  Поръчах си храна по телефона. Поръчах си пиене по телефона. Обадих се на едно момиче по телефона. регистрация:  Наистина се страхувам да не полудея. Алкохолът и разговорите със жени адски помагат да не полудееш. Някой ден ще престана да мисля за това, което видях, което ми се случи и което не мога да променя.

из разговорите на карбовски с Художника:  Художникът:  Кой дава дефект? Кой дава дефект?  карбовски: Не знам...  Художникът: Дефект дава машината. Защото я болят зъбите! Обаче вместо да оправят машината, ТЕ изхвърлят зъбите... Така е то. А изхвърлени, зъбите болят повече. И тях ги боли... Хубава цигара. И силна...

168

мартин карбовски София, N-ска психиатрична болница==================================================================

МЪЖЕ В ЧЕРНО

беседа против някои фази в развитието на мастурбацията при мъжете (от Израел Хендс)

Чада мои,

Възрастта на онаниста не е порок, затова през огромната ми скромност ще поделя с вас случки житейски и нравоучения, от тях повече чужди и някои лични. В светското ни житие ръкоблудието е добило настолко велики размери, че ако някой ви види да се самозанимавате и ви нарече с грешна дума - простете му, той не знае що върши! И след като му простите - спомнете си думите на грешника Израел Хендс:

“Всички ние сме мастурбатори, малко сме обаче Великите Мастурбатори”.

(Израел Хендс, том II, 123-124)

Еволюцията на мастурбацията, чада мои, е материя сложнейша. Малко след изяждането на Ябълката, Адам разбрал за какво точно става дума и преди да обърне внимание на Ева, проучил опознавателно телото си, неговите параметрий, тактико-технически данни и возможности. Интимието в тези му действия, присъщи на юношата, не би требвало да срами мъжката част от света, защото "…никой не може да служи с меча си, преди да знае как той се вади от ножницата..."

(Израел Хендс, том I, 543-544)

Лъжа е (и неведение огромно) че грехът на Онан е присъщ и води началото си от някой езически бог. Този грях е присъщ на маймуните и в това отношение, бог да ме прости, Дарвин е прав. От всички бозайници и други твари, които се плодят без твърдочерупни яйца, онанизимът се употреблява учестено. И най-много - от Человекът.

В многото си фази на развитие историческо, мастурбацията е прикрита и болезнена человеческа и световна черта.

Та нима крещящият от трибуната человек, облечен с власт, не мастурбира в такъв момент?!

Нима политиката на всички президенти на САЩ след Кенеди не е една обикновена околосветска чикия?!

Нима MTV не е и няма да бъде най-силното противосредство на модерния свят срещу ислямския джихад?! Средство, чрез което младите ислямисти да се сaмовглъбяват в МТV- образите и от надъхани талибани да се превръщат в средностатистически онанисти като американските?!

169

Но ако MTV е полезна за световната политика, с какво е полезна сцената в "Козият рог"-2, в която Чочо Попйорданов ръкоблуди с неясни и животински образи?!

Тези ми четири вопроса, чада мои, задайте си и си отговаряйте, "защото грозно и несправедливо е, да накажеш младежът играещ със тялото си, а гостите на Панорама да уважаеш..."

(Израел Хендс, том III, 346-347)

Викторианска Англия усъвършенства "целомъдрения пояс", този прекомерен уред от кожа и желязо, който не с позволява игра половите органи. Той е чудесен за употреба при жена, но нравите го направиха в юзда за ръкоблудието. И то бе наказвано с пръчки върху юношите изучаващи себе си. Вместо същите нрави в Англия да се отърват от монархията, както направиха френците. Реалните и обществените онанисти в още по-предишни времена са били изгаряни на клада. В днешни времена реалните са низвергнати и се крият, докато общественият онанизъм е навсякъде и се слави.

"Но и най-добре скритият человек не може да се скрие от себе си и срама си, докато мастурбира..." (Израел Хендс, том I, 256- 257)

Легенди се носят, чада мои, за мастурбацията. Че от нея се затъпява и ослепява най-често. Верно е, чада мой! И риск велик има и прекаление голямо! "Защото всеки, преди да направи каквото и да е на този свят (дори и неуспешна чикия), първо е нужно да си повярва. А като си повярва человек, силно и най-паче, рискът да затъпее и ослепее се вдига” (пак там).

Истината, чада мои, не е само в легендата. Фазата на тихия и безкористен онанизъм, присъщ на младите - нея няма как да не търпим. Тази фаза посочва как той е облекчение и радост за душата. Той е благосъстояние индивидуално, за известно време. Време, което младежите губят, вместо да се плодят и множат, както е казано: “Той е дефект социален, а не природен или човешки, защото младият само в самотата си е толкоз слободен, колкото му се иска. Пък и див страх от хлъзгавата женска го гони, докато млад е...”

(Израел Хендс, том II, 289-290)

Обратно - на тихия и безкористен онанизъм юношески се противопоставя крещящата и безкрупулна фаза на Некачествената Мастурбация. Присъща е тя на жената и политикът. И то днешните. Днешните женски активно мастурбират с фетишите на технологичний прогрес. Те вземат един мъж (или два, или три) и мастурбират с парите му, със съседа му, с автомобила му и с осела му. На тях коментарий не давам - те мислят (представете си!), че правят секс. “Но сексът е нещо друго, за друга беседа...” (пак там)

Фазата на индивидуална и обществена Некачествена Мастурбация требвало би да се забрани. Най-паче за политикът и жената - несъвършени са те. Ако питате какво е “мастурбация индивидуална и обществена”, направо ще ви река: то е като корабът да потъва, а капитанът да крещи от доволно сношение с юнгата му. То е нещо безотговорно, не на място и опасно за природното и общественото здравие и води до фаза на Мастурбация Извратена вече.

170

"То е като да изхвърлиш себе си телесно върху другите, вопреки сомнение коректно, че те не се нуждаят от таквоз нещо..."

(Израел Хендс, том VI, 23-24)

В извратената си фаза мастурбацията е отшелничество доброволно и безпричинно, сегрегация грешна и автообич безпределна. И тя да се забрани требва, защото е нещастие человеческо и вече лично, и докарва до грешни обществени строеве, познати от прошлото. Извратената Мастурбация уморява, но и алчен те прави за още самопипане. То е като власт, и като апетит, и като плоскост наклонена. То е като кино американско - много мъка през целия филм, но накрая - кеф! Кеф обаче сомнителен и неясен за мене.

И накрая, чада мои, ще кажа: вопреки все и вся, тя - мастурбацията си е нещо лично и ваша си работа. Но да бъдете честни и осъзнати и да не срамите се, когато се самообичате нощно или на светло - след такива дела на самовъзбудие и доволяване - обличайте се в черен тон. Черна дреха! Като знак на траур, че толкова вчера не се намери кой да ви люби! И като знак на величие и неразбиране, и като претенция велика, каквато и най-жалкия онанист има.

"Защото е мъж и като мъж се посява навсякъде..."

(Израел Хендс, том I, 45-46)

Иначе ще ви кажа, чада мои: пък ако толкова ви се иска, най-паче разрешено е. "По един път само и не зачестявайте, защото е семеразход, защото е времегубие и лош жест към жената..."(пак там)

==================================================================

НОВИЯТ СЕКСУАЛЕН РЕД Братя и сестри! Хомосексуалистици и хемофилистери! Фетишъри и инцести!

Геронтофилърки, садистери и мазохистери! Копрофагистъри и кофражистъри на Точно Това Общество! Няма да повярвате! ВОЙНАТА СВЪРШИ!!! Ла гер и фини! Уор ис оувър! Студената ядрена война между половете приключи с победа на здравият Разум и здравият Секс! Жестоката агентурна подмолно-саботажна война между сексуалните предпочитания - и тя свърши! Те - здравият Разум и здравият Секс, се  обединиха за един по добър свят в новия  Здрав Сексуален Разум! Понятията Дух и Тяло вече бяха заменени от по актуалните - Разум и Секс. От днес латинската мъдрост вече звучи така: Здрав разум, в здрав секс! Великата Обществено-Сексуална Революция (ВОСР), която непрекъснато е присъствала  в досегашните ми разработки и тезиси - тя е на път да приключи с победа на Сигурната Дуалистична Сексуалност (СДС)! И да установи над нас така желаният режим на Новият Сексуален Ред (теоретичен).

171

И ако демокрацията е "мъжество на разума", то Новият Сексуален Ред (теоретичен) е хармония на Мъжественната Виагрална Разюзданост (МВР) и Разумната   Септична Вженствененост (РСВ) на едно нова епоха. Епоха лишена от плявата на Безразсъдните Сексуални Предразсъдъци и старата ци-ционистка хомосексуална шайка на Педро Левицата. Братя и сестри - Новият Сексуален Ред (теоретичен) идва, дойде и ще бъде на власт в следващите 2000 години. И още много, много дълго след това! зараждане на Новия Сексуален Ред Този ред се заражда в началото на века. По това време на епохата, когато Жените (колкото и условно да звучи това сега) потърсиха гражданските си права. Тогава Жените, депримирани от Обществената Фаличност (ОФ) воюваха и се пребориха за гражданските си права. Те направиха това само и единствено като първа крачка към Правото на Възможен Оргазъм (ПВО). С други думи първите бели птици на Новия Сексуален Ред бяха жените, които много добре знаеха, че когато имаш право да гласуваш, имаш и неотменното сексуално-гражданско право "да си искаш и да отказваш". (вж. "Сексуално-гражданско право", по известна като СаГаПо - т. 5 стр. 1555 ,гръцка, 999 година) Истината, че Жените бяха взели пример за тази борба от негрите в САЩ (и дори им подражаваха), не омаловажава тази борба! Днес и Жените и Негрите са наши братя и сестри в най-сексуален смисъл. Промишлената революция и двете Световни Войни помогнаха неимоверно много на Новия Сексуален Ред. Първата по ортодоксален начин: началото е през 1908 година - във Фрайбург е изобретен първият мъжки електрически колан за самозадоволяване - та чак до днес и пеещите електронни писоари за Жени. Двете войни пък по изключително парадоксален начин сближиха хората и им показаха, че смисълът да си размазват черепите отдавна се е изчерпал, след като могат да осъществят и реализират вече своята Не-срамна Същност (НС). Войните запознаха един с друг много мъже и жени, мъже и мъже, жени и жени! Войната даже запозна мъжете с "каквото и да е", а жените с "както и да е" - основните принципа на Задоволеността! Войните родиха и първото движение на "незадоволените млади хора"! През 60-те пресата ги наричаше "недоволни" или "сърдити"! Каква е истината?! Истината е, че те се самодефинираха като "незадоволени", а другото беше и си остана буржоазно-комунистическа идеология. Тогава се роди и лозунга "Правете любов, а не война!". Този лозунг изигра своята роля и основа първото движение на Новия Сексуален Ред - ловичарството (от LOVE - любов, англ.). Както е известно - ловичарството е детската болест на Новия Сексуален Ред. Защото романтичната идеологема на ловичарството беше коригирана от Чистия Коректив (ЧК). А какво казва ЧК за любовта?! Чистият Коректив казва, че когато обичаш някого или нещо - трябва да свършваш с този някого (респ. нещо). Ако си спомняте - нали затова се бориха Жените и Негрите в началото на века? Нима те искаха друго?! И така до последните дни в нашия ХХ век, за който толкова се говори - не толкова един кървав ХХ век, колкото век пълен с недовършени оргазми! Днес Сигурната Дуалистична Сексуалност е постигнала безкръвна революция, тихо помирение на сексуалните антагонизми. Тези  антагонизми бяха предимно мачистски : Мъж срещу Жена, Мъж срещу Негър, Мъж срещу Педал, Мъж срещу евреи, поляци и т.н. Това бяха и си остават едни расово-сексуални предрасъдъци. Те бяха отречени категорично от Новия Сексуален Ред (теоретичен). Днес победата на Сигурната Дуалистична Сексуалност се състои в това, че има само два типа нормално-сексуални

172

индивида. Както съм съобщавал в много мои разработки, това са: нормалният хомосексуален и нормалният хетеросексуален. Най-новите теоретични разработки спорят кой от тях е по-нормален. Истината както винаги е някъде по средата! Дори още! Истината, може би е и в двете състояния на духа. В дуализма на Индивида и в неговата сигурност! В това дали ако Индивида  изяви своята сексуалност няма да го арестуват?! Налага ли се да минава в нелегалност само защото харесва Мъже в чорапогащи и Жени с камшици?! Вече не се налага! Новият Сексуален Ред наложи нови ценности! Никой от никого да не се крие! Никой никого не мрази, а само му отказва! Нашият лозунг е: Свобода, двувластие, самосъзнание! Вярно е, обаче че днес има и сили които помрачават радостта от победата на Новия Сексуален Ред. Това са братята и сестрите от Педро Левицата, които намират удоволствие и лека перверзия в най-елементарното нещо: Все още да крият това, което са! Все още да не си признават, това, което правят! Днес, знаете,  никой вече не се крие от никого! А тези братя и сестри се крият от останалите, в моментите, когато изразяват своята Не-срамна Същност (НС)! И всъщност това е тяхното сюблимно сексуално удоволствие! Всъщност те дори не са интересни с тяхното криене, независимо дали се причисляват към хетеро-фракцията, или към крилото на тесните хомосексуалисти или в групата на БББ (тройно би-ориентираните). От кого се крият братята и сестрите членуващи в Педро Левицата?! Те се крият от нас, за да си помислим, че те са (примерно) хомосексуалисти! И когато ние си мислим така за тях, те си мислят че това им вдига рейтинга! Хората, които се крият, че са хомосексуалисти не са никакви хомосексуалисти! Те се крият от нас, само и само да си помислим ние че те са хомосексуалисти и с нещо са особени! Не бива така! Това ще кажа на братята и сестрите от Педро Левицата! И това, че криещите се хомосексуалисти не са никакви хомосексуалисти - това е един от каноните на Новия Сексуален Ред! Запомнете го! Новият Сексуален Ред няма да търпи хора, които се крият! Ами представете си, че те вместо да правят какъвто и да е секс - те да вършат нещо друго, изключително забранено от Закона?! Не, братя и сестри от Педро Левицата! Не се крийте! Елате там, където ви е мястото! На първите редове на обществената сцена! ценностите на Новия Сексуален Ред Те са малко на брой и са простички. Ние всички, особено християните трябва да почитаме ближните си. Това е приемствеността на Новия сексуален Ред: "Ние наистина обичаме ближните си, но спим с извънредно малка част от тях!" И другата главна ценност на Новият Сексуален Ред: "Обичай ближния, ближи обичния!" Новият Сексуален Ред проповядва безкръвен и безкраен хедонизъм във времето след работно време! Това, което не сте опитали трябва да направите днес, защото Слънцето утре може и да не изгрее! Онова, което не знаете и което винаги тайно сте искали да видите, докато се пипате?! Кое е  то? Точно това трябва да направите в следващите 10 000 дни от живота си! Защото след това или няма да ви става или срамните ви устни ще се превърнат във съвършени варовикови фосили, които археолозите на бъдещето ще галят само с четка! Това е Новият Сексуален Ред (теоретичен). НСР(т)! Той няма нужда от реклама на своите ценности! Той е Онова, Което Ви Се Случва! Просто за целта трябва да излезете на Слънце! Новият Ред стига още по-далеч! Някои политолози свързаха по погрешен начин

173

сексуалната ориентация и социално-икономическото положение на индивида. Те твърдят, че: " младите хомосексуалисти въобще не са никакви млади хомосексуалисти, а се правят на такива защото просто не им се живее в България!" Това е вярно, но нашите разработки са доста по напред в изследванията си! Според идеологемите на НСР(т) (вж. д-р Терзийски "Нормален ли сте сексуално?" стр.2) ние стигнахме до извода че: У нас даже младите некрофили въобще не са никакви млади некрофили, а само се правят на такива, за да заявят, че не им се живее в България!!!... Така ли е, питам?!!! Е, Новият Сексуален Ред и неговите ценности са едно от нещата, заради които, и хомосексуалистите, и некрофилите останаха да живеят в България. Поне повечето. атрибутите на Новия Ред Всички атрибути на НСР(т) произлизат от максимата, че половете са равни. добавка: Независимо кой на какъв пол  чувства, че принадлежи! Време е да излезем от излишната патетика и да признаем, че атрибутите на НСР(т) са всъщност пороците на бившия строй. Новият Ред разчита на Дефекта, като Ефект. Ако приемем, че Новият ред е сцена и всички ние сме актьори, то при това объркване и размяна на ролите основният въпрос е:  "Кой кого ще играе?" Примерно: " Кой ще играе ролята на Жената? (след като до сега тя беше в определена роля, ограничаваща сексуалните й права. Днес тя се отказва категорично от тази роля и вместо да бъде Домакиня, тя си купува вибратор - един от атрибутите на НСР(т)) Отговорът е: Ролята на Жената в Новия Сексуален Ред ще се изпълнява от Мъжа. Мъжът, не може да си позволи обаче  да  изпадне в квази полова зависимост, да  се превърне във много-функционално кухненско  ренде, каквато беше Жената преди да се осъзнае сексуално?! Затова Мъжът, трябва неистово да изобретява все повече и повече кухнески роботи и уреди. Той трябва да прави това с ясното съзнание, че помага на себе си. Така Жената, респ. Мъжът ще имат повече време за себе си. Респ. за други мъже и жени. Кой ще играе ролята на Мъжа? Отговор: Ролята на Мъжа в Новия Сексуален ред ще се играе от този който пие повече. ( и все пак успява да се прибере сам до вкъщи). Мъж ще бъде наричан условно този индивид, който е по активен във сексуално-общественото предложение и който се справя по-добре във финансово отношение. Вече отдавна не е важно да си мъж в стария смисъл. Всеки Истински Мъж няма нищо против да бъде издържан от Новия тип Жени - те се връщат в къщи, псуват шефа си и си отварят една бира със зъби. Отгоре на това носят и широки отпуснати зелени потници с надпис МНО. Каква ще бъде ролята на брака? Отговор: Ролята на брака  все по-често ще се изпълнява под формата на неформални съжителства, свързани с предпочитанието на индивидите и техните кръжоци по интереси. Новият Сексуален ред гарантира не само сватбите (условно казано "сватби") на хора от един и същи пол, но и безпроблемното съжителство на хора, предмети и животни под един покрив с цел социално и сексуално общуване. Съжителството например едновременно между мъж, хамстер, пластмасова амфора, точилка и обувка с висок ток (има такъв случай). Новият сексуален Ред гарантира правото на този мъж да нарича това съжителство "семейно съжителство".  Брак вече отдавна няма и нека концептуалистите и консерваторите не проливат лъжливи крокодилски сълзи. Нека хората отляво, поддръжниците на Безразсъдните Сексуални Предрасъдъци да не отварят уста! Изневярата постепенно ще се превърне в индивидуален акт, който няма никакво отношение към Обществото. Дори още в този

174

момент изневярата е просто регистративен акт без никакви социално значими последици за сексуалните отношения. Да не говорим за такива сложни казуси, в които например млад мъж изневерява на приятеля си с вибратора на майка си! А го вижда друг близък, който отдавна е привързан силно към същия този спорен, проклет и виновен за всичко вибратор! Разрешете този казус, господа концептуалисти! С какво ще бъдат заместени остарелите ретроградни ценности на стария строй: семейство, общество, морал? Отговор: Тези ценности никога няма да бъдат отхвърлени от който и да е нов ред. Но Новият Сексуален Ред вече не спекулира със тях. Напротив - разширява ги и им придава нов смисъл. Към тях ще се добавят и други - типично нови ценности. АБОРТ Технологията ще даде възможност изключително негативното понятие "аборт" да бъде заменено с едно по-хуманно действие. Технологията и Новият ред ще гарантират живота на Вашето нежелано дете и извън вашата утроба. Това е много сериозно предложение на Новия Ред - така ще бъдат сведени до минимум щетите, които нанася аборта на демографския прираст и психиката на Жената (пак я наричаме така условно). И най-вече на далавера ще бъдат всички онези, който още не могат да обяснят - дали им се живее или не на този чуден свят! Това са най-заинтересованите: господата ембриони.

ВИБРАТОР  Доколкото социално-страшното понятие "аборт" вече ще има своя хуманен смисъл, то вибраторът направо ще добие нови значения. И днес има жени, които ползват мъжете като вибратори - завъртат им долната част, търкат се о тях и накрая самоволно мастурбират с тяхната пенисоидална форма и същност. Научният прогрес вече е на прага да създаде Virtual Wibra-tour  ( VW ) - виртуален вибратор със социализиращо действие. Изживяването прилича на секс-екскурзия, както си личи и от името. Много полезен инструмент. Тенденцията към вибратизация на нежната част от индивидите е огромна. Новият Ред има за цел само едно - всеки човек, гордо да излезе на улицата и да не се срамува да покаже своя най-близък, а в бъдеще и одушевен манипулатор от трети вид. Защото любовта е манипулация от всякакво естество, твърди идеологемата на НСР(т). А манипулацията в повечето случаи изглежда като любовно действие, стига да се прави предпазливо и с кондом. КОНДОМ Новият Сексуален Ред ще ратифицира кондома окончателно и официално. Кондомът се порасне - ще покрие крайниците, торса, ръцете, пръстите, накрая и лицето на индивида. Предполага се, че той ще прилича на тънък филм, който ще обгръща тялото от всички страни, защитавайки го от вредни влияния, отровни вещества, телесни посегателства и други давления на външния свят. Новият Сексуален Ред, който пропагандира индивидуална свобода - сега и на всяка цена ще направи така, че индивидите, хората да не страдат от тази свобода. Презервативният свят, в който ще живеят хората на Новия Сексуален Ред изглежда днес страшен и отблъскващ ще бъде нужен, за да защити индивида от Рисковете на Тоталната Свобода. Защото колкото повече си позволява Индивида, толкова повече трябва да се пази - това е основен физичен закон. Рисковете на Тоталната Свобода и Новият Сексуален Ред.  Винаги когато досега хората са създавали обществени отношения, те не са търсили коректив на всички едни нови и примамливи между човешки отношения. Рисковете на Тоталната Свобода са ясни, но правило при тях е, че всеки индивид желае да си ги изрискува лично тези Рискове. Новият сексуален ред също няма подготвен такъв коректив. Единственото задължително нещо при него ще бъде Отговорността ЗА Продължението ТИ (ОЗАПТИ).

175

Отговорността ЗА Продължението ТИ днес изглежда по един начин, но след години, ще започне да изглежда съвсем различно. След години от днешния свят един ден ще е останал само едни трудно четливи графити в тоалетна. Когато бъдещите учени се разровят и преведат надписа, те ще разберат че Епохата на Новия Сексуален Ред (теоретичен) е минала без сътресения. Надписът в тоалетната тези дни е силно четлив и вие вече сте го чели, той гласи: " В момента държиш бъдещето на нацията в ръцете си!"

 Нищо друго не е така важно освен бъдещето. И ако Новият Сексуален Ред (теоретичен) не ти го гарантира, то това не е никакъв НСР(т)! Това ще бъде поредната дребно-буржоазна теория за секса. ---------------------------------------------------------------------------------------  А дребно-буржоазната теория за секса смята, че удовлетворението на половото желание е нещо елементарно, както утоляването на жаждата с чаша вода. Критикувайки тази теория В. И. Ленин (1916 година) в беседата си с Клара Цеткин подчертава, че пиенето на вода е индивидуален акт. В любовта, обаче участват двама и възниква нов живот. Затова разглеждането на сексуалния живот откъснато от проблема за продължение на рода е тесногръдо и едностранчиво…" проф. Игор Конь - доктор по медицински науки, водещ рубриката "Поговорим об интимном" в списание "Советскии войн".

==================================================================

ОЕ2дата: 131098обект : платено момичесубекти : Ани, ( възраст към 18 г. ) и аз.цел: да чукаш и да си платиш.

Статистиката твърди че рано или късно, мъжете винаги го правят поне един път с проститутка. След това започват да повтарят. Обикновено на стари години, когато не се хвалят на никого с това. Повечето мъже няма да признаят дори на себе си, че ги мързи да свалят други жени. Предпочитат да си платят в брой. За което са виновни самите жени. Понякога, като гледам женския материал около себе съм усещам как от панкреаса, дванадесетопръстника и стомаха ми се надига една вълна. Вълна на възхищение към всички путки на този свят, които отварят краищата на мидата кеш. Нещо като край на срамните бартери по целия свят. Краят на женския бартер. Аз съм на 27 години. Не познавам много платени жени.Но съм сигурен, че платения секс няма нищо общо с другия секс. Много по-отвратителен е от него и е много по-хубав. Ако не си платиш поне един път означава, че цял живот не си ебал. Плащането е един от грандиозните обществено-сексуални актове. Плащането образува човешка конфигурация между вагиналните икономически интереси и интересите на обикновения кур. Плащането образува в джоба ти движение - махаш парите от там, а тяхното място и твърдост заема едноокия змей на безрасъдната ти мъжка презумпция да се ебеш. Плащането образува в мозъка ти влажна и сигурна джунгла, в която крещят бабуините на сексуалното ти желание. Вече съм сигурен, че Господ първо е измислил плащането. После се е сетил за обикновения секс. протичане: Дълго и бавно избирам платено момиче. Срещам сводници и грозни циганки,курви-жепейки и девствени свиркаджийки, които не знаят да четат и пишат. Във филмите платената курва е красива и всеотдайна. В нормалния свят е свадлива,

176

гнусна и лепкава. Обаче аз успях да попадна на моето момиче. Тя е от тези платени жени, които посрещат клиенти в собствена квартира. Най-гнусното място в периферията на Вселената са квартирите на проститутките. На самотните "немногоскъпи" проститутки. До там се стига с помощта на таксиметров шофьор. Нощните таксита са най-добрия сводник. регистрация 1: страх от болест.. избелващ очните ябълки страх от СПИН... страх от гной, телесни подутини, петна... страх от някаква полова болест, от която космите в ноздрите започват да растат навътре и обвиват мозъка … страх като от радиация… страх от Божия гняв… регистрация 2: страх да не ме убият веднага… чувал съм хиляди истории на намушкани и обрани (и наебани) клиенти… хубава работа - плащаш да чукаш, пък те изнасилват… мисълта, че съм "клиент" малко успокоява… протичане:Въпреки всичко и тя и аз се притесняваме. Тя се казва Ани. Всички проститутки се казват Ани. Или поне повечето. Хубава е. Случката, която ни предстои не е нормална. За секунда ставам феминист. Несправедливо е, че Ани е спала с хиляди мъже.Ани е чудесна дупка в оградата, покрай която минават Ходещите Пениси. А Ходещите Пениси си приличат. Те обичат да се завират по дупките, да се оглеждат, да плювват през зъби. И да се изхлузват. Отвъд тази ограда няма нищо за гледане. Тя се къпе. Подмиването е ритуал, който те, проститутките, изпълняват заради Хигиената. Хигиената тук звучи като митологично чудовище. Хигиена! - в този апартамент от тъмните му ъгли всеки миг ще изскочи огромна крастава кучешка глава, ще ме захапе без да къса и ще диша през зъби. Хигиена сигурно е името на огромна дебела жена, която обича AC/DC. Хигиена - нещо женско, което виси като нишка слуз в ъгъла на Живота… Хигиена, Хигиена… регистрация 3: смрад… сладникава смрад…разбирам на какво мирише чак когато свиквна с нея… Не мирише на лошо - мирише на необичайна смесица от сперма и аеробион… много сперма и много аеробион. протичане:Надзъртам да я видя какво прави в банята. Това е точно обратното на филмовата сцена. Добре дошли на Земята! Тя се опитва да се подмие по един особено сгънат начин, сякаш иска да надзърне във всичките си полови кухини. Леко и сподавено охка. Озадачен и нездраво любопитен, все по загрижен за телесното си и душевно здраве се спотайвам. Докато се мие я боли. Представяш ли си какво би могло да я боли?! Онова, което тя има между краката си сигурно вече е еволюирало от ебане и новото му име е Инфекция. Нещо на буци, неоформено, но пълно със живот и желание да пълзи… Не е хубаво да ме види, че я наблюдавам… Правя се на пич, който я чака облечен, пиян и пушещ… Клиент, пич! Мисълта че мога да бъда клиент наистина развлича. Пием нещо. От чаши! Чашата е Мегалополисът на Миазмите в Страната на Бактериите. Надявам се ,че Алкохолът ще ги убие в стомаха ми… Сигурно си внушавам... регистрация 4 : идва ми идеята да не я чукам… мога да разговарям просто с нея, да направя репортаж като в хартиен официоз: кое колко струва и колко е тежка съдбата на кучката Ани, която се ебе за пари… мога да се направя на състрадателен пред приятели, да разкажа Покъртителната История на Проститутката и да бъда Великия Ебач (в историята), който не чука с пари, а просто плаща репортажа си … мога да си говоря с нея до сутринта и да я накарам да престане с тоя занаят, защото… можеш ли наистина да бъдеш толкова голям чикиджия, а карбовски? протичане:Тя е проститутка. Аз съм клиент. Тя сега ще го духа, защото светът е такъв - нормален недоебан свят, в който всичко е както трябва. Представяш ли си в един друг свят нещата да са наобратно - тя да ми плаща, а аз да я лижа цяла нощ за пари. Докато се обезводня…

177

Презерватив! Капута, кондома, гумата… две гуми, четири цола… Гуми с вериги за непроходими проходи, бронирани гуми за бойни машини, танкови вериги, въздушни въглавници! Ужасът, че нахуйната ми кожа ще се опре в нея отвътре (и отвънка!) ми пречи на ерекцията, докато се превърне в смъртен ужас. Но пък смъртният ужас, от своя страна, води до чудесна апремортална ерекция… Оле,Боже, не споменавай напразно името Божие! Тя умее да слага презерватива с уста! Ако някой ден реша да направя впечатление на мъж, трябва да го науча и аз! За момент, когато слага презерватива в устата си и леко всмуква навътре, Ани прилича в лице на надуваемите кукли от 50 долара със "О" там където инженерът-пластик си е мислел, че трябва да бъдат устата, путката и задника. Това не ми го е правила нито една друга жена - възхищението ми е искрено, а облекчението съвсем човешко. Малко хора на този свят спестяват по такъв нежен начин вечните ми притеснения. На минет като на минет. Циците й са кофти. Цици на порнозвезда, която никога не е била добра в кревата. Тя е професионалист - сумти и пъшка само толкова, колкото да й повярваш. Нито звук повече. Добра е, направо чудесно момиче. В главата ми обаче изплува профанската идея, че свирките правени с любов са по-добри. С любов и без два презерватива. регистрация 5: идва ми една увереност, че ще ми се размине… сигурно е от алкохола… увереност, че ще ме подмине Божия гняв, Болестите и Греха, това, че плащам на жена, за да чукам… Просто ми се доебава все повече и повече… протичане: Не съм ли малко скован? Естествено ли се държа? През цялото време не се отпускам с идиотската цел да разбера какво точно я болеше докате се миеше. Между краката тази жена изглежда като всяка друга. Някой женски гениталии дори са красиви. Не знам защо, но нейните външни полови органи ми се струват твърде големи. И сякаш по вътрешната страна на бедрата висят надписи от типа: "Тука беше ЖОРО 1996!…" Изведнъж я питам с колко мъже е спала… Ани ме гледа тихо, неразбиращо… Проклетата журналистика винаги обърква отношенията между хората. Махам с ръка, няма значение, стягам се и почвам да я чукам. Ако толкова обичаш статистиката, карбовски - просто си сложи фанелка с трицифрен номер на гърба… регистрация 6: Обаче нея нещо я боли! Аз я чукам, но и съседите могат да разберат- нещо долу обилно я боли. Спирам. Питам я какво става. Тя накрая се отпуска. Разбирам колко много мъка има на този свят. И как тя често те среща. протичане:Ани има четири шева на вагината си. Преди седмица е родила. Още не са махнали конците. Показва ми млякото си. Бебето е някъде. Ани не страда, просто моли да не го правим повече. Имаме технически проблем - разкъсана путка, съшита с бели конци. Ставам й симпатичен. Ани се опитва да ми направи още една свирка, но не става. Прави ми комплимент: "Имаш спортен кур…" казва. Вече сме приятели. Стари приятели. Питам я защо работи, след като скоро е раждала… Няма значение, мислех че вече мога да почна, казва тя. регистрация 7: сигурен съм, че това са го усещали всички мъже ползващи проститутки… в един момент по глупашки ми се приисква да я закрилям… за малко се чувствам герой от лош филм, в който аз съм главния герой и живея с проститутка, от която даже имам и деца… желание да се посветя на нищите, падналите в калта и несполучилите… отъждестявам се с човек, който може да помогне… но на кого, и как, и има ли защо… всъщност ми се приисква докато я чукам и на нея да й е поне малко хубаво… другото са глупости. протичане: Вече ми се ще да си ходя. Обаче имам още десет минути. Пушим,а времето минава. Накрая й казвам нещо сложно - опитвам се тя, Ани проститутката, да ме запомни. Казвам й, че всичко това е един скучен пейзаж, в който нещата имат

178

неправилна форма. Тя казва "Не знам". Моят час е изтекъл. Прибирам се нанякъде със същото такси, с което съм дошъл. Питам бакшиша дали някога е чукал Ани. Чукал я е. регистрация 8: като те отпусне глават на сутринта разбирам какво ми е липсвало през цялото време… музика. Истинска филмова музика… за да внушава силно, че и нещата са истински…

==================================================================

ОЕ4Обществен екперимент N4

дата: sept-nov '99обект : порнокастингсубекти : български мъже и жени навити да участват в порно-продукцияцел: проба колко хора у нас (и какви) биха се занимавали с порнобизнес.

протичане:Постепенно и бавно некоректната ми идея се оформя в черепа. Четейки обявите за работа, ходейки по улиците и получавайки онези ксероксни листчета които обещават министерски заплати срещу непостоянна работа, реших да организирам един порнокастинг. Ето така - да видим колко български мъже и жени биха се отзовали на обявата:

Италиано-гръцка продукция набира мъже ижени за участие в хард и софт филми.За записване на тел 048 ХХХ ХХХ

Една наистина некоректна идея. Но това се разбра по-късно.

регистрация: "Порно" е мръсна дума у нас. Думите "хард" и "софт" уж не са ясни на много хора, но в контекста си звучат срамно за съзнанието на служителките приемащи "Малки обяви". Те, предполагам са чували какви ли не неща, но любезните им физиономии се удължиха докато записваха обявата и ме попитаха "тази обява за коя рубрика е?". Предложих им рубриката "работа в България". "Не става..." казаха служителките на "Малки обяви". Може само в един нощен вестник. Евтино е, можело и в каре, със син фон. Чудно, викам аз и пуснах обявата да тече цели пет дни. Голяма грешка.Опитах се да обясня на служителките, че обявата:

Италиано-гръцка продукция набира мъже ижени за участие в хард и софт филми.За записване на тел 048 ХХХ ХХХ

е далеч по-малко гадна от обявата:

Продавам парцел в Орландовцис право на ползване за вечни времена.За контакти тел ХХХ ХХХ

179

Съмнявам се, че ме разбраха правилно.Затова и пуснах обявата да тече и в "Нощен магазин"

протичане:Бях забравил, кога точно тя трябваше да излезе за първи път. Една нощ към 01 часа телефонът се развъня като бесен. Мъже и жени в надпревара се опитваха да разберат кога и къде да се явят. След петнадесет минути канонадата затихна, за да може към 03 часа един далечен мъжки глас да ми каже, че досега се е колебал, ама накрая решил да се обади. Къде да се яви?!. В разрез с плановете го напсувах и му казах да се обади утре. Всъщност ако кастингът беше истински едва ли по друг начин щяха да се отнесат с него, нали?!

регистрация: Обадиха се страшно много хора от провинцията. Не че нещо, досега не са се занимавали с това, ама нали са без работа, та ако може да опитат. Бяха смели, прями и знаеха какво да питат. Разбира се, имаше и такива:- Ало, за кастингът се обаждами да питами...- Да, кажете...- Ми ний сми две момичета от Лович... Ше триабва ли да са сабличами?- Разбира се, това е порно кастинг...- Ма докаде ше бъдем голи?- Докъдето решите, кастингът е свободен...- Ама ако ни са събличем, ше ни взимат ли?- Може и да ви вземат, обаче като почнат снимките, вече ще трябва да са сабличати...- Ма на снимките чисто голи ли ше ни снимат?!- Добре, вие нали се обаждате за порнокастинг?! Става дума за ебане, за снимане на ебане, за секс пред камера...- А-а-а, ясно, разбирами...(пауза)- Занимавали ли сте се някога с такова нещо?- Ние... обаче мойта приателка тука е мис Ловеч на пието миасто!- На какво място?- На пието, на пието!- А, много добре, супир, заповядайти на кастингът тогава!- Ми ше мислим... пари ши има ли?!- Ше има... много пари ши има...- Щото ний тук нямами много работа... а къде ше бъди тва..........и т.н.

Мъжете бяха адски делови. Къде ще бъде кастингът и колко пари ще се взимат. Основният въпрос на всички беше къде ще се работи - у нас, или в чужбина. Неясно защо за чужбина нямаше навитаци.

протичане:За пет дни докато течеше обявата в един нощен вестник и по "Нощен магазин" през нощта се обаждаха до десет човека, а през деня още двама трима. Очаквах да е обадят какви ли не шантонерки, мутри и прочие заети в бранша. Нищо такова - по държанието и гласа на всеки кандидат си личеше че за пръв път му хрумва да опита късмета си в порното. Едно момиче на деветнадесет се обади да пита "това сериозно ли е?". Не се заинтересува от адреса на кастинга.Най-сериозното обаждане обаче тепърва предстоеше. На четвърия ден ми се обади

180

човек на име Траев. Разговорите ни бяха точно следните:- Ало, може ли да ме наберете на телефон ХХХ ХХХ, щото не мога да говоря на мобифон... Имам едно предложение за вас за кастинга, за порното...- Сега не мога да ви набера, дайте си телефона ще ви се обадя по късно...- Телефонът ми е ХХХ ХХХ, ще ви чакам между 16 и 17 часа да ми се обадите, разполагам с 40 класни момичета за вашата продукция.- О, това е интересно...- Обади ми се, ше бъдеш доволен...към 16 45 часа се обаждам на Траев. Представям си го като порно-барон, човек с тъмно минало, тъмно бъдеще и черни дълги дрехи, около който пърхат класни пички. Вместо него вдига жена, която явно не е в час:- Търся Траев... за кастинга...- За кво го търсите?!- За кастинга... той знае...- Ми не знам... той сига слезе ду мазету...- С кого говора, прощавайте?!- Ми с майка му!- Добре, предайте му да се обади на 048 ХХХ ХХХ... за кастинга...- За какво да се обади?....... затворих.Същият този го търсих четири пъти. На края си уговорих среща с него пред кино Витоша. Представата ми за него, след като се запознах четири пъти по телефона с майка му се обърна наопаки. Явно това е млад мъж с двойствен живот - от една страна гледа старата си майка, от друга страна ръководи порнобизнеса в страната. Пред кино Витоша нямахме определен знак по който да го позная, пък и закъснях.

регистрация: Човекът, който срещнах там за пореден път показа че нещата на тази планета въобще не са наред. Траев имаше вид на изпаднал професор по математика от Свищовския университет, чийто роднини-мутри са го пратили да прави статистика за фериботния трипер. Някакво мръсно старче с чанта и плик пуканки в ръка , което явно е върл юзер на порното, но по нищо не личеше, че е и производител. Ако този човек беше жена, единственото определение за него щяха да бъдат думите "дърта кифла". Но пък какво се оказа и какво ми показа този човек!Нямало порнобизнес у нас ли?!

протичане:-Ти ли си Траев?!- Аз съм...-Извинявай, че закъснях...-Няма нищо, обаче не разполагаме с много време... Искам да ти покажа нещо...- Чакай, кастинга е другата седмица... Италианеца идва другата седмица, иска да гледа, да снима, може да иска да пробва... Няма какво да ме водиш да ми показваш... Трябва ти да си доведеш момичетата...- Не, няма да стане така... (старчето се стегна) ... с кола ли си?!- Да...- Айде да влезем в колата, да не седим тука така...

регистрация:Влизаме в мойта кола. Оказва се, че това което носи той въобще не е чанта, а вехт

181

калъф на полупрофесионална камера DV формат. Ебати пича - с вещина и операторско майсторство вади камерата, включва нещо и ми ръга окуляра в лицето. На екранчето за почва да се гъне една наистина готина пичка, леко облечена и искаща да изчука обектива. Момичето на лентата е българка. Това е онова балканско усещане за родна курва, а не за чуждестранна курва. Пичът превърта. Друго момиче. Още по-курвенски се държи, вади си циците от пазвата и се опитва да ги стигне с език. Не успява, малки са й. Или езикът й е къс. Нещо циганско има във второто момиче. Третото е супер-руса пичица търкаляща се по тревата в някъкъв парк. Операторът явно е пишман, защото непрекъснато хвърля сянка върху тялото на момичето. И съвсем непрофесионално се опитва да й завре камерата в половите кухини. Русата наистина възбужда. Усещам какъв абсурд - седим със стареца мръсник на центъра на големия град и той ми е пуснал да гледам момичета готови да правят свирки пред камера и за пари. Но това всъщност беше и целта на експеримента, мамка му.

протичане:- Кво ми пускаш сега...какво е това?- Тия момичета са мои... 40 класни путки които могат да работят за твоя италианец...- Окей, доведи ги в понеделник..., ако трябва за тебе и твоите четиресе момичета ще направим отделен кастниг... Само за тебе...въобще не успях да го съблазня с това- Няма да стане... Кажи на твоя италианец, че искам да говоря с него...а така, къде сега да му търся италианец... досега наистина съвсем безотговорно споменавах за този италианец, без да мисля че ще трябва да го правя реален образ... проблем...- Виж пич, имаш 40 пички и имаш право на специално отношение. Италианеца може и да се заинтересува. Аз му праа само кастинга... Така че дай ми тая касета да у я покажа, пък той ще прецени... Според мене той веднага ще поиска среща с тебе, щото твоите пички са адски готини, разбираш...- Няма да стане... Искам среща с италианеца или нищо... - Виж, пич...той ми се тросва изведнъж- Не, ти виж, пич!... Ако си сериозен от тази работа можеш да изкараме кинти толко колкото не си и мислил, когато си се захващал... Обаче искам среща с твоя човек ... требва да говора с него за нещо...- Не мога да те разбера, защо прецакваш работата, не мога да говора с когото и да е, след като не разполагам с нищо... Италианец е това, утре ти можеш да изчезнеш, а аз да се издъня... Или доведи момичетата или дай касетата - нямаш никакъв проблем нататък...Няма да стане... Виж са... бързам, ако искаш ми се обади, знаеш ми телефона... аз няма да изчезна, бъди сигурен в това...и слезе от колата. Сигурен съм, че човек като него не може да изчезне току така. Ебати дядката, дори умее да се пазари, а може и да е усетил, че съм неубедителен. Разкара се и отнесе всичките 40 страшни родни пички готови да правят свирки пред камера и за пари. Отнесе ги просто в неизвестна посока. Жалко.

регистрация: У нас този бизнес е познат само от лошите филми. И там ще си остане още дълго време. Една нощ, лежейки до някаква жена телефона ми звъни, и аз провеждам поредния разговор, който се стори на момичето до мен доста особен. Тя ме попита аз всъщност с какво се занимавам. Без да мисля много й отговорих че организирам порно кастинг.

182

Ебаси как се разсмя това момиче. Въобще и не помисли да повярва, че такова нещо е възможно да се случи покрай нея. Или пък че, карбовски може да се занимава с такива неща.

протичане:Е, това е денят на кастинга. Усещах само лека уплаха да не се издъня с организацията. Издъних се. Търсих италианци под дърво и камък, една актриса навих, за да дойде тя да помага в порно-шетнята. И тримата, които обещаха да ми помогнат да организираме тази долнопробна шега, се отказаха два часа преди кастинга. На мястото дойдоха само фотографите. Срещата ни беше на един ъгъл, близо до едно ТВ студио на едни хора. Часът беше обявен за 18, а едно момиче трябваше да посрещне кандидатите. Нямах такова момиче и затова аз отидох да ги посрещна.

регистрация: Голяма грешка. Когато си казал на всички по телефона че ще ги посрещне момиче, а ги посреща 96 килограмов човек с очила и кожено яке, нещата просто не са същите. Виждах с очите си около 35 минути как на мястото на срещата идват едни хора, забавят крачка и отминават бързо бързо. Страх. Чист страх.Двама пича се оглеждаха безпомощно на мястото на срещата. Най-смелите. От Провинцията. Евала. Дадох на единият от тях да държи табелка изпечатана на принтер. На нея пишеше с големи букви:

ЗА КАСТИНГА

Тъпо, тъпо. Седи един пич, държи притеснено табелката, до него друг подсмърча и се оглежда с наведена глава. А покрай нас така и преминава славата на света. Тези двамата с чантите идват направо от гарата. Поспират, тръгвам към тях. Те забързват. Две похабени млади жени се оглеждат. Дебел мъж не иска да ме погледне в очите. Ученици горен клас - сръгват се и изчезват. Стара чанта лачена минава уж небрежно, подминава. Още две момичета. Тичам и ги заговарям. Не, не сме за кастинга, викат те. За кой кастинг не сте, питам аз. Изчезват. Айде стига бе - половин час седим на студено и имам само четирима кандидати - само мъже. Не мога да повярвам. Лоша организация, не ни бива за порно-кастинги явно. Иска ми се да мисля, че просто повечето хора, които уверено говореха по телефона просто са преекспонирали надеждите си и наяве всичко им се е сторило по-страшно, отколкото е всеки един порнокастинг.Взимам четиримата доброволци и ги водя в студиото. Пълен провал. Нито една жена.

протичане:Докато влизаме в студиото телефонът ми звъни и едно момиче иска да се яви. Казвам й:- Ми в момента тече кастинга госпожице, ако искате вземете едно такси и елате в студиото...- оу, не мога не съм готова...- ваша си работа, аз имам достатъчно кандидатки...в отчаянието си човек просто лъже безогледно и безнадеждно- обаче си нямате такава дето досега е работила такива неща нали...- ъъ, нямам верно е... Ванина ти ли си?!- не е Ванина...- окей който и да е... адресът е .... чакам те...Разбира се, и тази не дойде. Явно няма български жени навити за порно.

183

регистрация: Влизаме в студиото. Пичовете са притеснени, аз им обяснявам че днес са малко, но вчера са били много повече. В апаратната на студиото всички вече са разбрали какво става и викат - от тия четиримата поне трима са ченгета... Отивам при пичовете и ги питам. Да не сте ченгета?! Не сме ченгета, викат те. Окей тогава започваме.

протичане:Първи беше момчето с много акне и много жълто яке. Казва се Филип, от София. На 27 години, живее в Красна поляна. Служил. Статист във френска продукция със сложно име. 184 см, средно образование, техникум по електротехника. Знае малко английски. Безработен. Първият отказа да се съблече гол. Може наистина да е бил ченге.Вторият е нисък набит, притеснен. Нарече се Стейси. Хубав псевдоним. На 25. От София. Квартал Враждебна. Служил, средно образование. Има малко заведение. Играл футбол в ЦСКА. Не знае езици. Безработен.Третият беше красавец. Висок, самоуверен, точен пич. Завършил радио-техникум в Плевен. Служил, на 20 години. 186 см, 116 гръдна обиколка. От три години тренира културизъм. Не ползва презервативи. Имал един час ерекция. Безработен.Четвъртият беше от Сливен. Пак на 20, пак отслужил, 102 см гръдна обиколка. Занимавал се с плуване и фитнес. Майка му била учителка, баща му пенсионер. Завършил техникум по машиностроене. Безработен.

регистрация: Така безславно завърши порнокастингът. Момчетата бяха извадени като от статистически профил - абсолютно една и съща съдба. Едни и същи желания, едни и същи мечти. Тези четиримата просто се бяха осмелили да експериментират с живота си. Така или иначе те явно не си харесваха много живота. Един от тях ми звъня след това цяла седмица за да разбере дали е одобрен. Прости ми пич. Аз наистина започнах да съжалявам че кастингът не е истински. Неприятно е, но италианецът, който ще дойде до тук за да ни направи порно-звезди (и теб и мен и всеки мъж, който тайно мечтае за това), този италианец още го чакаме. И най-неприятно е, и гузно е, че хората, които се явиха, и които се обадиха, направиха това от немай къде. Просто за момент им се е сторило че това е някакъв шанс. Е, вече знаете, че не е така.

протичане:Следната седмица пуснах още една обява - този път само за жени. Пак нито една жена не се яви. Браво. Българските жени или са много горди и си знаят цената или са адски ретроградни и задръстени. Едно от двете.

регистрация: Нито една мутра, ченге или инстанция не се появи и нямаше нищо против абсолютно незаконния кастинг. Нито една. Така и трябва да бъде.

==================================================================

ВСИЧКАТА ПАРА - В СВИРКАТА! (освиркани мъже)

една журналистическа студия - разследване - анализ от Слепия Пю - колекционер на свирки, бибитки и тутурутки.

184

Посвещава се на най-освиркваните мъже в страната.  

Чада мои! Спомнете си Острова на съкровищата! Спомнете си Израел Хендс и неговата притча за самоупотребата!Спомнете си стария Бенджамин Скот Гън за двете липи отпред и едната отзад, които липи мъжът трябва да забива в жаравата на неутолимата секуална лакомия у жената. В дните след Великата футболна депресия, в епохата на  футболните черни Суперорли, или както им викат - епохата на обикновените "Единайсет черни Маймуни" - аз, Слепия Пю ще ви оведря с една притча за свирката. Притча не за бибитката и тутурутката, които са социалния израз на фелациото, а наистина и честно за Свирката - самата тя. Има огромна разлика между трите неща, защото в еволюцията на психо-сексуалната техника, за едни е останала истинската свирка,направена със съпричастие и любов,  за други - обикновената бибитка направена по целесъобразност, за трети - тутурутката, която винаги е представлявала свирка по задължение, примерно в държавната администрация по релацията "шеф-секретар(ка)".

Защото през луните на Световния футбол ние всички скришом празнувахме Месеца на Свирката! Нека споделим интимните си тайни - мъжете трябва да признаят, че не им оставаше и секунда за нормален секс и единственото съприкосновение, което разрешаваха на жените си беше малко да ги посмучат на определени места. Защото отдавна се знае  и децата вече разбраха -  редовното ебане е хамалска работа. От американските филми е ясно, че най-хубавата любов е тази любов, която се извършва с най-малко думи,никакви пари, без усилие, без умисъл и обикновено е в унисекс-тоалетната на бензиностанция в средата на Средния Запад. В този смисъл свирката е квинтесенция на сексуалния мързел!Еманация на сексуалната всеотдайност! Тя е концентрираната утайка на сексуалното развитие при обикновената жена, която трябва да бъде разклатена психически до достигането на ново състояние на стабилност. Това състояние на стабилност е едностранното удоволствие, мъжкото изливане, Авторитарния Оргазъм! Няма ги онези смешни движения, които ужасяват аристократизма на мъжете в полова зрялост! Няма го убийственото желание познато при несъвършените индивиди: желанието "да свършим заедно"! Няма я онази сделка между половете, която е причина за повечето полови нещастия и венерически болести по континентите.  Свирката е чуден атавизъм, който освен по времето на Световния Футбол се среща и сред природата.  Всички любители на природата са я срещали при бозайници, птици, дори насекоми и други още по малки живини. Лично аз, Слепият Пю, познавах един велик мъж, който не можеше да понесе трагедията, че неговата свирка зависи от някой друг - от неговата жена, чужда жена или  мъж. Този човек усърдно и денонощно изпробваше върху себе си един особен вид самоакробатика - шпагат с идеална цел. Шпагат, който да му позволи да постигне Евереста на егоцентризма и Марианската падина на нарцисизма - автоминета. Нещо, което домашните любимци често практикуват на публични места. В такъв момент умилени жени на средна възраст хокат кученцето си да не си лапа пишката пред други хора. Но тези жени са друга тема - те хокат своето куче като елементарен заместител на обикновеното продължение на рода - т.нар. " внучета".  Свирката е форма на интелектуално подчинение. Великият театрален сюжет от войната между половете винаги съдържа в себе си поне едно фелацио направено от Председателката на Световния Феминистки съюз (към ООН) на обикновен продавач на

185

хот-дог (към края на работния ден). С акта на това фелацио Мъжът  наистина подчинява докрай Жената. Но оттук натътък следва неговото падение - ако свирката е хубава, той дава мило и драго тя да се повтори. Защото, за разлика от ординерния секс и  най-лошата свирка има  своя чар и неповторимост. Усърдната девственица, която ползва неумело своите знания от единствения невнимателно гледан порно-филм трябва да бъде поощрявана и обучавана. В това обучение има и нещо тъжно за мъжа. В деня, в който тя е направила мъжа зависим от Нейната Свирка - тя го напуска. Оставя го абстинентен, треперещ и облян в студена пот - разбрал, че неговото обучение ще служи на Някой Друг, а той ще кара както му падне - в самота и на свирки втора ръка.  Неведоми са пътищата на свирката. Ако след хиляда години науката разгадае човешкия мозък, ще и трябват още толкова за да бъде анализиран и женския мозък и как той стига до идеята за съпричастие от такъв тип. Точно този тип съпричастие - естетически неиздържан, унизително- подчинителен и дразнещ носоглътката. Ако Слепият Пю трябваше да направи и една единствена свирка - на часа щеше да загуби не само зъркелите си, а и достойнството и самоуважението си. За всички нас ще остане тайна, как жените направили най-много свирки в живота си,  са с най-голямо самочувствие и без нито грам загубено достойнство. То и с някои мъже си е така.  Фелациото - повод за запознанство и наличие на хардуерен спомен. Преди години когато нравите не бяха свалили бродираните си с лозунги кюлоти, за свирки не можеше и да става дума. В Модерното общество днес е културно мъжа да попита партньорката си как се казва, дори и това да е на сутринта и  дори тя да се казва примерно Роберт. Истинско опознаване обаче се получава след момента "ала франга", който трябва да дойде без кандърми и специални послания. Само едно поколение назад хората се опознаваха на ръба на кревата - днес се срещат още на ръба на панталона. Да не се казвам Слепия Пю, ако през следващия век  не бъде изобретена "Система за електронно впръскване на универсална семенна течност" (С.Е.В.У.С.Т.),с която жените ще започват деня си малко преди миенето на зъбите си и след обичайната гаргара. Малко са нещата този живот, които се помнят до край. Позитивните и негативните емоции се борят за място в съзнанието на всеки един от нас. Споменът за първата свирка е единствения контрапункт на двете загуби от Нигерия в рамките на четири години. Поне за мен, Слепия Пю, е така - за да ми се махне от очите танцуващия в нашата врата Амокачи, веднага се опитвам да си спомня едно лозе до плажа на 1988 ма и една жена, която, разбира се, се казва Мария. Просто съвременния мъж не може да помни всички жени от въртележката, наречена "съвместен полов живот". Мъжете в края на века са обхванати от неизвестната досега безпаметност и дори амнезия, наречена "деменция вагиналис" . Вместо нормалния въпрос, къде си виждал усмихващата се отсреща жена, мъжът изпада в конфузно светско объркване и си задава въпроса: "Че съм я виждал - виждал съм я! Обаче дали спах с нея… и кво стана тогава… не си спомням…" Ако питате Слепия Пю, в такъв момент нещата се решават с опипване на почвата и изстрели напосоки. Ако обаче жената те е накарала да викаш от кеф, ако след нейната свирка диоптрите са ти станали с един повече, ако споменът за това те кара да ядеш чаши и друга посуда - как ще забравиш такава жена?! Свирката е основната разлика между мъжа и жената! Ако вземем два примерни персонажа - мистър Фил Ацио и госпожица Кони Лингвус от Кони Айлънд - те са различни само в едно: За да осъществи къкъвто и да е контакт с Кони, мистър Фил трябва да й обръща внимание в един определен период от време. Чак след като всеотдайно е раздавал внимание мистър Фил Ацио получава право да й достави удоволствие, както и тя ня него (надяваме се). Просто госпожица Кони Лингвус няма да ви даде да я излижете, ако преди това не сте й говорили за нови

186

гумени ботуши, звезди, кино, нови гумени ботуши,коли, перли и диаманти, политика и насилие… И нови гумени ботуши, защото единствено това може да си позволите да й подарите. Ясно е: тя няма да ви пусне без нужното внимание. Просто нещата между мистър Фил Ацио и госпожица Кони Лингвус винаги са стояли по този начин. И ако всичко, от което се нуждае един клитор е просто да му обърнете внимание, то при мъжете не е така. На истинския мъж жената може да не му обръща внимание цяла вечер. Може да не го забелязва въобще и лекичко да го напръска със слюнка докато говори пренебрежително за "мъжкия свят, в който са обречени да живеят жените…" Той ще изтрае всичко, ще изтърпи да го намажете като лайно по обувките си - но ако му предложите свирка или дори обикновен секс - няма да откаже. И няма да си тръгне обиден,ако го насилите за една бърза свирка. Напротив - ще върви горд, осмукан и освиркан по градските улици, като всеки мъж, който е дал нещо на света и на който все му е останало нещо за следващия път.

Защото свирката е човещина и уют, светена вода за вкъщи, смъртоносно парче джаз, след което птиците падат от клоните… Тя е солта и пипера на безмисленото удоволствие, ножа, хляба и сиренето на контакта, кулинарията и аперитива на взаимността и спонтанното желание… Тя е онова, за което всички мечтаем - някой да се погрижи да не ни е толкова "все едно"…

За мен, Слепия Пю, ослепял от свирки, бибитки и тутурутки,  едно винаги ще е ясно като белотата пред очите ми -  човек и сляп да е, и полумъртъв да е: ако чува звука на свирката - значи все още е на терена и участва в играта. И от футбола вече знаем - до последната свирка, независимо от резултата - големите играчи си остават големи играчи.

P.  S. A в аналите на Острова на съкровищата е записан образа на "the perfect woman". Съвършената жена е онази жена, която изпитва оргазъм по време на свирка.

==================================================================

   про-тотипи   вашият живот е полов!   Забелязали ли сте как погледа ви сам се залепя за женския чатал? Или как се изкривява, за да попадне  дълбоко между две обикновени млечни жлези  в добро състояние ?! Или щръква с тенденция да влезе високо, високо под полата на Най-Случайната Жена, като че между краката Й в реални граници  се намират Вечните Ловни Полета? Усещате ли, че Нещо ви кара да подсвирквате по разгологъзените женски прототипи по улиците и вие Това Нещо не можете да го спрете? Не може да не сте вили от болка, мъка и страст под лунната светлина, когато ТЯ не ви пуска?  Не може да не сте плакали, когато ТЯ е решила не само да не ви пуска, а направо да ви напусне, щото така е решила?! Или в най-добрия случай,  не може да не сте искали да Я умъртвите по особено мъчителен начин, когато без да ви пита, ТЯ  пуска  на любимия ви футболен отбор в кревата си, докато вие търкате Нейната Резервна Скамейка?  Не може да не сте усещали Мириса на Жена в Тясно Пространство! Мирис, който въпреки че се   съпротивлявате, ви превръща в добре оформен, гладък, огромен, съвършен Пенис. Съвършен, да! Но Пенис.   това живот ли е?! Гореописаното състояние на духа и плътта е наистина някаква форма на полов живот. Тя е конституционализирана, общо приета, казионна и почти задължителна. На тази

187

форма на полов живот са посветени 99,9 % от киното, 96% от прозата, 93% от поезията, 67% от добрите образци на порнография, 25% от митологията и едва 3% от истината.  Истината е, че зад кулисите на узаконената покрай  женското тяло обществена перверзия, зад разчепатените пози на каките от мръсните списания, зад пълномасления вестникарски Циционизъм и сексистските рекламни постери, рекламиращи месни продукти с помоща на заден женски бут, се крият други форми на полов живот. Общоприето е те да бъдат наричани ненормални, перверзни, абнормни или девиации (отклонения). Казионната форма на полов живот (с жена) се изповядва от болшинството  индивиди (96 % по Зигфрид Шнабл, "Мъжът и жената интимно"), но тя препоръчва само един начин на търсене на удоволствие –  младата жена и  хубавата жена. За останалите 4% извратеняци остават всички други методи, експерименти и неограничени възможности на тялото, техническия прогрес и фантазията, с които те си служат за да постигнат онова, което и другите – Необикновен Оргазъм (НО) и Истинско Удовоствие (ИУ). Интересно е, че нормални и  извратеняци уж няма какво да делят (примерно жени),   а   изпадат в крещящи спорове кой е нормален и какво е нормалното, и най-вече "защо ти ще ми казваш кое е нормално"…

ти! нормален ли си !?  В помощ на начинаещите се предлагат  четири  норми, първата от тях е : статистическа норма – "Нормално е това, което вършат повечето от хората, а ненормално това, което вършат малцина." Ако повечето от хората се тъпчат, бутат и псуват в градския транспорт и ние приемем това за нормално - нещо ще ни заболи. Друго щеше да бъде ако  същите тези хора  го правеха с цел сексуално удовлетворение.  И най-паче статистическата норма  е недемократична и обидна за хората, чието обществено положение ги прави различни от другите. Например президентите, министрите и техните помощници са хора,  малцина на брой и поради естеството на работата си често правят ненормални неща. Примерно, когато си една от малцината, правили френска любов на президента на САЩ, това нормално ли е, или стаж?

субективна норма – "Нормално е това, което аз правя, което намирам за правилно, и отговаря на моя вкус. Който има други наклонности е абнормен." Тази норма  е голямото ви разочарование. Ако цял живот сте заставял партньорката си да го прави по три начина: мисионерския, бързия и неповторимия (в смисъл че не повтаряте), винаги идва момента когато я заварвате с градинаря и (или) градинския маркуч. И като се има впредвид позата, в която я заварвате, ви идва на акъла че възможностите в секса с градинар и (или)  градински маркуч са сто пъти повече, отколкото с вас. Сто пъти повече, да. Но с маркуч, не с вас.

морална норма – "Нормално е това, което отговаря на потребностите и на двамата, не уврежда никого от партньорите и не наранява чувствата им." Моралната норма е любимата на демагозите, защото потребностите на двамата партньори трябва да бъдат отчетени и задоволявани. Ами ако единият е овца?! Овца в истинския смисъл на думата! Ако е красива, мериносова, с дълго руно (черно), с чудесен глас и специален звънец на врата?! Ако е овца в чудесна кондиция и хваща окото още от прага на кошарата?! Ако я обичате, но тя нещо днес не е в настроение и ви отказва, въпреки настойчивите ви молби и току що откъснатите специално за нея стиски зелена трева?! Ако просто партньорът ви е овца и жестоко наранява вашите чувства и не отговаря на потребностите ви? Какво казва моралната норма тогава?!

188

 Предполага се че моралната норма в този случай препоръчва да я ударите няколко пъти, без да "увреждате" (партньора) и без да "наранявате" (чувствата).

медицинска норма – "Нормално е поведението запазващо телесното, душевното и социалното здраве."  Медиците винаги са се криели зад едно особено чувство за хумор в правилата, диагнозите и рецептурирането. Но винаги са прави. Прави са в заключението, че на Това Общество не му трябват буйстващи сексуални индивиди, който могат да наранят социалното му здраве, да полудеят (примерно от кеф)  или да се самонаранят в опита си да чукат всяка срещната катаджийка. На Това Общество му трябва друго поведение – нежното отношение на човека, който обича обувките, но не е обущар. Обществено удобен е този човек, изпитващ признателност и обич примерно към… обувка. Неговата грижа, неговият сексуален мотив и полов живот с тази Обувка са безобидни и разрешени от медицинската норма. Проблемът идва тогава, когато любимата ви Обувка престане да ви разбира добре, започва да линее и един ден ви казва: "Нека поговорим за нас двамата…, всъщност предлагам да се разделим за известно време…, разбери ме правилно…" и т.н.

моралът и нормата са географско понятие   Ако си падате по всякъкъв вид секс има един такъв остров – остров Тробрианд: там от тригодишна възраст се прави секс във всичките му разновидности. На друго едно място мъжете африканци от племето понапи си режат единият тестис, за да ги премат за полово зрели. В Нова Гвинея кераките вярват, че млад мъж може да забременее при анален секс и затова взимат задължителни предпазни мерки – дават на момчетата да изядат по един лимон преди акта. Индийското племе тода няма в речника си думата "прелюбодеяние", полинезийците пък нямат думите "порочен"и "неприличен". На един от ирландските острови пък за секс не се говори и се прави скришно само с цел продължение на рода – там се смята че прекомерното желание на мъжа за секс се дължи на преяждането с картофи. В южна Италия  човек трябва да отвлече жената, да я обезчести и чак тогава да й предложи брак. Амазонското племе мундруку нарича половото сношение с една дума, чийто точен смисъл е "да ядеш пениси". В ислямските и арбските страни се практикува един обичай когато мъжът заминава на гурбет – зашива се влагалището на благоверната с конец, така че менстуацията и урината да протичат нормално, но половият акт е невъзможен. Сигурното си е сигурно и арабите знаят това.  А вие се притеснявате когато ви хванат да мастурбирате.

познатите отклонения Нека поставим на масата всички известни отклонения в половия живот по тези географски ширини  и да да видим докъде водят те.  Така в смисъла на 4 те норми от началото се оказва примерно че определено петингът е ненормален.  Петингът ( опипването, натискането, отъркването) е широко прилаган от нашите деди и прадеди. Той е бил осъждан строго от църква, родители и патриархалното общество. Ненормален е, когато  не води до никъде, това нанася непреодолими психически смущения, особено у мъжа, което противоречи на третата норма – всички трябва да са доволни. В днешно време най-ненормален  е онзи едностранен петинг, който засукани старчета прилагат примерно на обществени места – търкат се по автобусите в по-разголените девойки! Противоречието с нормите идва от там, че в петинга участват обикновено двама или трима, а в автобуса петингуващият е сам – другите не са

189

осведомени за неговото удоволствие и се  и така са лишени от неотменното гражданско право да обмислят добре участието си.  Кой всъщност в днешно време се нуждае от петинг ?! Няма по страшно наказание да оставиш съвременния човек ( да не говорим за жените)  на тази пенсионерска диета -  петинг, хляб и кисело мляко! Представяте ли си великата мъка на Ан Никол Смит, ако я вържете в празна стая и я измъчвате на порции - три пъти на ден петинг след ядене?! Тя ще се побърка. Просто петингът е ненормален и мъчителен прототип на истинско усещане и дори да е начална спирка към Необикновения Оргазъм, така или иначе вече никой не слиза на нея.  Затова пък ако се спрем на полюцията, ще видим че тя не само е ненормална, а си е жива социална болест,

  полюцията е нещастие! Древните евреи са смятали полюцията за грях и са я наказвали с… полово въздържание. Но евреите не са виновни за това (поне за това) – те са усетили че полюцията без да е страшна, е ненормална – половото въздържане във всичките му аспекти е причина за такива обществени събития като Кръстоносните походи, Светата Инквизиция, ВОСР, Втората Световна война, конференцията в Ялта, ислямския Джихад и др. Ако Хитлер и Торквемада се познаваха и се чувстваха приятно във житейската си позиция на обикновени педали, нямаше да им дойде полюционната идея да си създават врагове и да ги горят по модерни и недотам модерни способи. Забелязали ли, сте че в историята няма женски еквивалент на Хитлер - жените знаят как да избегнат полюцията. Полюцията не е прототип на полов живот.  Никой не може да излекува полюцията като явление, освен ако самият засегнат човек да се вземе в ръце и не си изгради собствена философия.   мастурбацията е най-лесната философия но и тя както всички сексуални действия е многократно осъждана и забранявана. Историята помни опитите на доктор Вайнхолд (към 1820 г), който опломбирал препуциума на онанистите със сребърна тел. Вестник "Домашен лекар" от началото на века пише: " Онанистът може в края на краищата да заболее от душевно страдание, вследствие на което да падне по ниско от животно, немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство."  В днешно време самозадоволяването е обществена тайна, не е обявено за порок, но се крие като срамотно и недостойно. Особено интересно се интерпретира самозадоволяването от балканско-мачистката гледна точка – "не мога да си призная че го правя сам, защото така ще се разбере истината. А тя е: " повечето жени не ми пускат…" Което идва да покаже, че мастурбацията е заместител и лош прототип на полов живот. Просто тя не е всичко. Но да поговорим вече за колективните спортове - орално-гениталната любов или (т.нар. "френска" или "клинтънова" б.а.) Чудесното френско отношение един към друг е добър повод за запознанства.  Френската любов е прототип на социалното начало в секса, на подчинение, власт и дори принуда. Тя никога не се прави по равно. Предполага се че жената е принуждавана по често от мъжа на такива действия. Най-любопитно е решението, което се взима преди правене на такива действия. Да му направя или да не му направя? Как жените правят своя морален избор – на един свирка, другиму с ножа по глава? Жената си остава неразгадана тайна. Идеологът на социалистическата сексология Зигфрид Шнабл пише нещо любопитно – "и най-любящата жена не би приела еякулацията да бъде извършена по този начин".

190

Шнабл не е прав – в балканския вариант на френската любов всичко се прави от-до и където му е мястото. Френската любов е чудесен прототип, но не е цялата истина.

фетишизмът е вълшебство на португалски език. Обичта към Обувката дадена по горе за пример при рушенето на нормите не е всичко. Фетишистът е ултра авантюрист, той поема ужасяващи рискове с ясното съзнание за собствения си Необикновен Оргазъм. Ще ви бъде ли лесно да ставате като крадец в четири сутринта, да пълзите като Джеймс Бонд по ръба на балкона, да бъдете спец по обевреждането на СОТ уредби, само и само да се сдобиете с новия, малко носен слип на съседката (или, защо не – съседа). Фетишистите не крадат ново бельо и нямат желание да спят с новите модели обувки от рекламата. Те търсят посредникът-предмет, защото само и единствено той ще бъде добър към тях. Фетишистите са тихи и прикрити хора, не пречат никому, когато не прекаляват, за техните действия обикновено е виновен вятърът. В едно съвършено общество съседката сама ще донася слипа си на нашия човек, спестявайки му неудобството и риска при неговите желания.  Вътре във фетиша, предполагам, кипи живот и страст. Но отвън – това е тихият прототип.

ексхибиционизмът е обидна работа как е възможно зрял човек да изскача от храстите по шлифер и отдолоу - гол?! Да зъзне и мръзне в кал и студ, жега и пот, само и само да си покаже атрибутите и после бързо да бяга, да бяга! Ами ако никой не мине?! Това е голямата трагедия на ексхибициониста - можеш да чакаш много дълго и накрая да се откажеш. Ексхибиционистът не иска полов контакт, той иска да го видите, да му се възхитите и… да не ви пусне. Единствено удоволстние му доставя пищенето и присторените ужасени погледи. Направето го заради него. На него му стига тая награда някой да се притесни. Ексхи-кибиченето гол в парка дава своите плодове след трудна и прозължителна мъка. В Съвършеното Общество ексх –кибикът ще бъде гледан внимателно какво показва и ще му се казва направо – "не е достатъчно пич, не е достатъчно". Този прототип на полов живот винаги се свързва със страшния чичко и Големия Изнасилвач – той обаче си остава обидния прототип защото е твърде егоистичен – ексибиционистът никога няма да ти предложи секс.

воаьорството   е обратна работа! Обратна на ексибиционизма. То е единственото узаконено средство на полово извращение. Днес вече не говорим за хотелиерката, която реди леглата на клиентите си така, че да може да вижда през специалния отвор в стената. Днес воаьорите са милионите и милиони тв зрители, които независимо дали гледат TV1000 след полунощ или  "Войната на таралежите" те очакват своята доза пикантност, искат да гледат секс ("ама не хард, а така нещо, еротика, нали…") и най-вече искат да знаят от какво са петната върху чаршафите на Алисия Гуардиола (Вдовицата в бяло). Това е перфектното обществено споразумение – за да гледаш секс не е нужно да притесняваш някого – просто си пусни телевизора – там се чукат що годе винаги на първата трета на филма и винаги се правят, че не те забелязват. Обратното щеше да бъде страшно - представяте ли си от порно филма по Канал + да изскочи една лелка и да ви размаха пръст, крещейки че знае какво правите в този момент!? Ще бъде нещо като "порно-филм на ужасите" – един нов жанр.  Това беше узаконения прототип. Следват прототипите извадени от Наказателния Кодекс.

191

садизмът е въпрос на договорка Нито един садист няма да бъде опандизен, ако партньорите му го разбират и го приемат насериозно. За незнаещите садист означава изнасилвач или просто лош характер. Да си садист обаче извън криминалния контекст в модерните времена е въпрос на игра и "колко ще си платиш, за да бъдем лоши кам тебе". Значи – не може едно извращение да бъде подсъдно, щом в реномираните публични домове (в София, после и в други градове) се предлага скъпият специалитет наречен "Строга господарка". От него най-често се възползват властимащи, примерно прокурори и съдии. Това е лесно обяснимо, щото върху властимащите рефлектира липсата на власт върху самите тях – те търсят някой да ги подчини. Строгата господарка ги подчинява, побийва ги, казва им как не са слушкали и какво ще им направи с тази ръкавица от кламери, кабърчета и телбод… Така садизмът си остава скритият и забранен обществен прототип… На следващия ден същите прокурори отиват в съда и искат десет годишна присъда за един садист – той, представете си, набил жена си щото не му пуснала. Изверг.

мазохизмът е въпрос на приятелско отношение Приятел в нужда се познава – и въпреки това браковете между садисти и мазохисти не се задържат дълго – феномен почти като груповите самоубийства на китовете. Ако някой на улицата ви помоли да го набиете, вие едва ли ще се съгласите. Неприятно е, някак. Първо човек не може да е сигурен че ще попадне точно на мазохист, а не на хитър садист търсещ повод да ви пребие. Интересно е, че мазохистът не може да бъде съден за полово престъпление – все едно самоубиецът да бъде наказван за убийство. Тази форма на полов живот си остава най-търсения и неясен прототип. Просто в човека дълбоко е закрепено желанието да бъдат лоши към него – това го кара да си мисли че е прав за повечето неща от живота.

педофилията е забранена. честно. В Тайланд нараства търсенето на 12 –13 годишни момичета. Причината е, че секс-туристите се грижат за своето здраве – страх ги е от СПИН, търсят недокоснати и девствени деца и се ръсят здраво. В Белгия има мемориал на жертвите на Дютру. В СССР масовият убиец Чикатило само преди десетина години изнасилваше наред и убиваше, а по младите жертви – изяждаше. Когато става дума за педофилия Обществото се превръща в озъбено свирепо куче и слага тези примери на масата. Обществото е в правото си. Винаги обаче този прототип ще бъде свързан за мен  със сър Джереми Айрънс, неговият Хумберт Хумберт и тяхната Лолита. Обществото може да е в правото си, но самото то налага сексуалното присъствие на ученички, невинни девици, напъпили красавици и чисти девственици – погледнете коя да е що годе сносна реклама на шампоани и ще разберете какво имам впредвид.

геронтофилията е обществен проблем.честно. Когато професор по езикознание (на 57 г) спи със своя студентка (19г) това извращение ли е или спонтанно възникнала обща любов към езикознанието? Остаряващата нация не дава много възможности – старците са навсякъде и за да пробие студентката (19г) в живота, се налага да пусне тук и там. Нека не разглеждаме като пример изродите, които изнасилват бабичка, за да й вземат пенсията – с тях се занимава полицията. Гледаме обратния пример – как заради социалното ниво на по-възрастния, нашият абсолютно начинаещ в живота се подчинява сексуално и без да ще се превръща в геронтофил. Примерите са хиляди и всичките – скрити. Млада жена търси работа, актриса търси роля, провинциално момче търси какво да е в големия град – всички те търсейки социалната си ниша попадат на любезни и чистички старчета (и баби, да) които

192

обещават всьо и вся. Ако някой предпочита опитни мъже на по 60-70 години – свободата е негова. Най-лесно ще ги намери на опашката за пенсии. Но не по театрите, светския живот, не в телевизията и в клубовете по политически интереси. Геронтофилията е лош прототип, в него няма много любов – не за друго, а защото е изтъкан от социални, комерсиални и  меркантилни подбуди. копрофагия, зоофилия, пиромания, клептомания  Какъв купон – тези четиримата на едно място! От тях обществено опасен е само пироманът – в Съвършеното Общество на него ще му предложат една стая от азбестови стени и ще му дадат да си играе с кибрит.  И четиримата съществуват някъде около вас, може вие да сте един от тях, но да не сте го осъзнали още. Те съществуват, но никой няма да го разбере, защото те са тихи, не натрапват своето отклонение към Необикновения Оргазъм и не ви го препоръчват чрез брошури в пощенската кутия, реклама по кабела и на партийни събрания. Те могат и без вас. А вие за тях – по-добре да не знаете.

трансвестицизъм – краят на карнавала Само преди броени години човек можеше да се облече в женски дрехи и да бъде забавен, весел и невинно откачен. Днес за истинския мъжкар това е "сакън работа". Да си трансвестит вече е достойна професия по клубовете и снобите умират да търсят контакт с тях, за да покажат разкрепостеност или да усетят гъдела на това което им се ще, но си забраняват. В момента текат златните години на трансвестицизма, защото засега  се броят на пръсти и са обществен феномен. Без тях животът ще е настина по-малко цветен и интересен. Страшното отново не е при тях, а от другата страна – как ги приемат: "…копеле, ский, тоа е облечен кат жина, дай да гу прибийм…". Защо бе, копелета? Той просто е облечен като жена, вие сте облечени зле – просто хората са различни. Така стигнахме и до Голямото Отклонение, Ю ТЪРН-ът: хомосексуализъм – Не стреляйте по пианиста, той е. Всички гении са педерасти, но не всички педерасти са гении. Това го знаят и самите те. Прототипът е възпяван, описван, хулен, рисуван, убиван, изкореняван, бил е на власт и е бил забраняван, има го на порцеланови фигурки и на фототапети. Те са като евреите- някой ден ще си направят и своя държава. Нищо не може да ги мръдне. А и трябва ли! На балканския мачист те не само че не пречат, но му и помагат, защото биха били жестока конкуренция на интелектуално ниво при завоюването на женски територии. На пуритана те са нужни като слънцето и въздуха за всяко живо същество, защото пуританската чикия няма да е сладка, ако не е яростно отправена срещу голямото зло – обратните. Самото Общество не може да диша без тях, защото целият му отровен дъх ще секне, ако няма кой да бъде обсъждан, оглеждан, коментиран и оценяван - ако ги нямаше обратните като главни герои на Обществения Театър. Ако ги нямаше обратните, същото Това Общество щеше да ги измисли като естествен контрапункт, като култура и субкултура, като формация и малформация. Не може да не се признае, че те са нежни, приятни хора, с които можеш да си говориш за изкуство, че те са пианистите на Това Общество. Ако свирят добре, на вас няма за  какво да ви пука, че свирейки не са си сложили седалката на въртящото се столче. Това наистина е тяхна работа и ако това ги прави по-добри пианисти, вие не можете да направите нищо срещу това. Но някак ви се ще. Трудно е да им се прости не това,  че го правят по различен начин. Трудно е да им се прости, че си го позволяват и имат свободата да са различни. Непростимо е и свойското, фриволното, небрежното поведение тип "знам, че знаеш". Донякъде ги излага желанието да бъдат изпълнени с финес и изтънченост. Китката, извита на три и

193

петнадесет е, за да ги познаете. Оттам нататък вие се притеснявате повече от това че "той е педараст", отколкото самият той. Педераст, да. А вие защо се притеснявате? защо се притеснявате? Кое ви бърка толкова много, че някой не е като вас?! Защо спорите за нормално и ненормално? Откъде ви дойде на акъла, че сте нормални след като имаме за вас неща доказващо противното – сутринта жена ви си поиска, но на вас не ви стана, после три пъти ви настъпиха, два пъти ви напсуваха, един път ви показаха среден пръст и накрая ядохте баница с лайна от мишки (не знаехте, нали?!)! И най-долния копрофаг не би искал да има такава сутрин – а на вас тя ви е поредната. На кой му пука какво правите в къщата си – можете да отглеждате алигатори и можете да се радвате, когато те се сношават. Можете да обичате пъстървата по съвсем друг начин, не като другите. Можете да се влюбите в робот, направен от цигарени кутии Марлборо и можете да го обичате като брат, и можете да спите с него. Можете да си падате по това чудесно и възбуждащо Нещо, което държите в хладилника си! Можете на никого да не  кажете какво е то! И можете никога  да не го вадите на бял свят!  Щото ако го извадите ще се размирише! Наистина светът ще бъде съвършен, когато властващата полова форма на живот разреши на всички останали прототипи да съществуват без проблем. Тогава наистина извратените ще видят развързаните си ръце и ще се чудят какво да ги правят. Чисто ненормалните ще се чувстват като ексхибиционисти на нудистски плаж. Лявото отклонение е просто пресечка, която едва ли отива на друго място различно от Вашия Необикновен оргазъм и Истинско Удовоствие. В сексуалната утопия, там, където петингът е забранен, полюцията е нещастие и лошо знамение, мастурбацията – философия, фетишизмът – вълшебство, садизмът е на граждаски договор, мазохизмът – между приятели, зоофилите са добри зоолози, а обратните са братя с обратните на обратните (не значи "нормалните") – там животът ще е песен и дълбока тишина. На митницата на тази  утопия ще пише: "Всеки е свободен да чука каквото си иска, стига да не вдига много шум между 14 и 16 часа." Лично аз бих бил турист в такава държава. Благодаря, че ме прочетохте. Много благодаря, беше страхотно. Аз свърших. Повярвайте – за мен беше Истинско Удоволствие. Нека го направим още един път, да опитаме нещо друго, а…   ==================================================================

ПУТКУПВАНЕ свръхпечатна грешка  

 Когато на Гоген му довели една туземка и му казали, че тя ще му бъде жена, художникът без да спре да рисува й казва:- Аз ще те бия...- Знам, - отвърнала му тя - как иначе ще разбера че ме обичаш...

  доктрината:  "Всичко, което в секса и обществото се харесва  и на двамата  (респ. тримата, четиримата и т.н.) е нормално".  Това  е основната доктрина   Конфуций - Фройд - Карбовски  . Дискретното  ми наблюдение върху хората в състояние на сексуална възможност и върху техните сексуално-обществени прояви рядко регистира извращения и ненормални неща противоречащи на доктрината.  Тя важи още от времето на Менделеевата таблица, когато всички елементи освен инертните газове си направили групи,  за да създадат живота.  Тази доктрина  е точно толкова вярна, колкото и постулата известен на всички

194

учители по химия и пазен в тайна от тях:  Химията - това е секс на елементарно ниво. Има обаче едно наистина отвратително нещо, едно сексуално отклонение, което се прави от мъжа и жената докато стигнат до кревата, във самия него и след това:   харчат се пари! Едно безмилостно доларизиране и валутизиране на отношенията! Едно грешно и ненужно  обезпаричване, наречено в трудовете на икономистите с нежни имена като " комерсиализация на половите отношения " или "изключителна меркантилност в обикновеното сношение"! Едно харчене на пари, изкарани с кръв или пот, с акъл или задник! И ако то беше двустранно и равностойно всички щяхме да спим спокойно. Но харчи пари  мъжът (изключително той!). И то харчи пари  не когато става дума за момиче за един час, не когато  става дума за собствената му жена, не когато  става дума за сексуално-колегиални отношения с шефката на офиса, а когато реши че е влюбен. Влюбен като арктически пингвин, купуващ аржентинските аеролинии (ще ги намерите в Аржентина), само и само за да стигне до Антарктида и да си хвърли там яйцата.   подкокоросването Кой кара мъжът да хвърля грешни пари по крилати дамски превръзки, тампони с конец, чорапогащници с ластик и прочие ползвани от него неща?!(ще ги намерите в малките магазинчета по Графа) Кой го бие по главата да купува и кафе, и кола, и шишчета, и кебапчета, и кюфтета, и гарнитури даже,  когато е сигурен че ще чука чудесно в хотела, който пак той е платил?! (кебапчета и кюфтета ще намерите на ъгъла) Кой казва, че това е импулс - да ти замирише на пичка и  да се набуташ с 15 000 за букет, наем на самолет, костюм на авиатор с дълъг бял шал и цял телевизионен екип, които да заснеме това?! (ако  нямате импулс няма да има къде да го намерите) Който и да е този - дори за това да е виновен Новия Световен Ред - той заслужава китайски военен съд и разстрел в тила от упор. Народът във вечната си мъдрост е измислил чудната дума "подкокоросване", която ние от благоприличие не изговаряме правилно - думата е "путко-куросване". Макар и фриволна тази етимология е изключително верна - думата означава, че там някъде в предварителното стиковане на първичните полови белези мъжете полудяват и са готови да си продадат воденицата и воловете, но да имат тая и тая мома. Момата обаче не се сеща за какво става дума, вдига си цената всячески, и когато бива "путкупена" се оказва, че няма вече воденица и тя сама ще мели семейния хляб, че няма волове и... "...познай кой ше упрегнем днеска да орем!?" Гигантската машина портфейло-изпразвачка реално не е жената. Съвременния свят е тотално комерсиализиран и докато крепи  световната икономика от глупост,   мъжът  е тотално експлоатиран едновременно от: правителството, търговците, рекламите и обикновените капиталисти. Жената, като другар на мъжа, би трябвало да се досети за думи като СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), мирно съвместно съществуване, спортът за един мирен свят и други... Вместо това тя се нарежда до горе изброените икономически чуми, увисва на джоба и се сърди че не я обичаш, понеже не си й купил да смуче онези бонбонено-желирани-гнусави гумени мечета в пликче от рекламата, които ти не би настъпил даже, а тя иска да си ги слага в устата.(има ги по сергиите и будките)  Мъжът трябва решително да разбере, че бартерът "гумени мечета срещу секс"  е  неизгоден за него. И то не само финансово неизгоден, а психически. Защото след гумените гнусави мечета за смучене идват едни шоколадчета с Кума Лиса (на Илиянци), други с кравата Милка (има ги на Калотина в безмитния), трети с пеперудка (на Женския пазар), докато някрая се стигне до вечното женско желание - палто от

195

гладни сибирски вълци. Ама много гладни! Иначе тя няма да го носи... Тогава идва мъжката   глупост до психо-финасов крах.  Дори  мъжът да е богат до смърт, на него   му писва защото започва да забелязва, че от сладки животински удоволствия жената е напълняла. Ако не му писне и все пак отиде до Сибир на лов за гладни сибирски вълци, бъдете сигурни че той от Сибир няма да се върне. Истинския мъж ще остави жената да се радва на застраховката му срещу гладни сибирски вълци. (а него ще  намерите щастливо хълцащ и пиян в бърлогите им мърморещ нещо важно за неговият приятел Ницше). Другият вариант е да откажете на подококоросването още в началото. Никакви глезотии, сръбска музика и дисциплина (сръбска музика и дисциплина ще намерите в специализираните магазини на БНА) . Състезанието с жената окачените на нея финансови проблеми е спечелено още на старта. Но мъжът като че ли е обречен. Оказва се, че има една друга мъжка глупост -   мъжете са глупави до състезание Мъжът е заложил в себе си един особен произвол и надпревара спрямо другите мъжкари в човешкото стадо - той винаги иска да надбори, наскочи, надсвирка и надделее спрямо останалите мъже. Съвременното общество се е отказало от тези елементарни гореизброени начини на мъжко себедоказване. В днешно време мъжете се себедоказват мерейки си паричните пишки като деца. Правят го без особена злоба към конкуренцията и без особено опиянение от победите. Правят го пред новите и по-младите женски в стадото, защото там излиза най-евтино и е по-лесно - младата женска е неопитна и меркантилна. Независимо дали става дума за  бельо, автомобил или някъкъв скъп, наследен  от баба ви спомен ("на баба ви хвърчилото"), тя си иска своето. Ако вие не й го купите, ще се намери Някой Друг да й го купи. Ако този Някой Друг й  купи "на баба ви хвърчилото", все ще се намери Друг Някой Друг да й купи самолет. После идва Трети Някой Друг и й купува кораба Касини отлетял тези дни към  Сатурн и струващ 3,5 млрд долара. Междувременно тя не отказва романтиката от едно подарено пръстенче, стига то да е поднесено с любов от Някой Друг N4 (ще го намерите без да го търсите). Това иде да докаже, че   мъжете са глупави до доброжелатество Преди сто години те дадоха граждански, избирателни и финансови права на всички които претендираха и държаха на това - освен  негрите и жените никой друг не се сети да поиска избирателни права. Който и да беше поискал по това време разни права със сигурност щеше да ги получи от чиста мъжка добронамереност.  След раздаването на правата жените почти забравиха женската си същност и започнаха много да искат от живота. А от това, доказано е теоретичо, страда домакинството. Затова мъжете се стегнаха след началото на века и измислиха ютията, пералнята, прахосмукачката, хладилника и прочие целият прогрес в служба на жената. Този прогрес говори с думи прости, че мъжът от любов фабрикува женското свободно време, което логично би било да се употребява пак с Този Именно Мъж (ще го намерите в американските филми). Технологичния прогрес, бялата и черната техника (по магазините ) донесоха повече свободно време на жената, но това не донесе повече женска любов на мъжа.  Горното идва да докаже, че жената не просто бърка с безразборно неблагодарие в мъжките джобове, а че колкото повече бяла техника купувате на една жена, толкова повече ще бъдете свидетели на черна неблагодарност. Освен черната неблагодарност жената държи у себе си и неуважение към материалните блага без значение дали са съградени с честен или нечестен мъжки труд. Но изхождайки от доктрината Конфуций-Фройд-Карбовски всичко това е нормално щом така  се харесва и на двамата (респ.

196

тримата, четиримата и т.н. ) Така в тезата на разделение на правата   мъжете и жените остават само два типа: Мъжете биват богати и бедни. Жените се делят на красиви и грозни. В съчетанието на тези четири категории и в безбройните им нюанси процесът на "путкупване" се романтизира, става красив и като че без него не може. Жената разбира, че я обичате като й купите романтичното КАКВОТОИДАЕ, само то да е изключително скъпо и функционално. А най-скъпото и функционално нещо, за което се сещам, е платинено биде със сифони от волфрам и молибден (ще ги намерите в Менделеевата таблица). Купете й го, и осъзнайте че я "путкупвате". А тя ползвайки го, също усеща че е путкупена, но ако изпитва и лека благодарност ( и лека обич) - значи всичко е наред.  Просто тя е разбрала, че вие я обичате. А когато останете насаме с платиненото й биде (ще го намерите в банята) проронете една сълза за Изгубения Свят. Не този на Спилбърг и Артър Конан Дойл, а този на Гоген - там жените разбираха, че ги обичат по друг, по-различен начин.  По-романтично някак си. Честно и буквално. По гогенски... Защото жената без мъж е нищо, а мъжът без нея е сам.   ==================================================================

rape 4U

wellcome ladies and gentlemen this is your official site for rape and sexual assault

 Това е виртуалната страница на вашето изнасилване. 1. Изберете пола си:   male / female 2. Изберете източника на вашето насилие:  black man / blond woman 3. Изберете технологията на вашето изнасилване:  3а - condom / no condom  3b - по тъмно/ по светло  3c - при нея / при него  3d - с друго физическо насилие / без съпротива  3e - police / no police  4. Изберете kind of shock:  - physical / psycho 5. Изберете давление от наркотик  алкохол/ други наркотици 6. Изберете проникване:  - normal - oral  - anal  - all

Thank you for cooperation.  Your results:   Желаният, но никога несбъдващ се  профил при мъжете е следният: Нежеланият, но най-честосрещаният профил при жените е следният: 1 мъж                                                                     жена 2 с руса жена                                                         с черен мъж (мургав) 3a без презерватив                                               без презерватив 3b по тъмно                                                          по тъмно

197

3c при нея                                                             при  нея 3d без съпротива                                                  с друго физическо насилие 3e без полиция                                                     без полиция 4 шок -                                                                   психологически шок - физически 5 наркотик-алкохол                                              наркотик-алкохол 6 всички прониквания                                         всички прониквания

вас изнасилвали ли са ви?  Съвременният femal носи в атавистичната си глава образа на Големият Изнасилвач. Големият Изнасилвач от Приказките за Жени е черен, силен, лош, нетърпящ отказ и некъпан. Големият Изнасилвач никога не е рус, със скули и по правило не се облича добре. На Големият Изнасилвач от приказките му е голям. Вместо удоволствие той доставя болка, унижение и тежка форма на непоносимост към мъже (мизандрия). Е, понякога големият на Големият изнасилвач ражда привързаност, но това е рядко. Освен в испанското кино, на друго място е трудно да се случи  В Приказките за Жени изнасилването винаги става в горичка, на тъмно място. Мястото, където всъщност нито една нормална жена няма да стъпи. В тези приказки медицинските подробности са спестени от женска солидарност, но пак от женска солидарност в тях се говори за непоправимите щети, които изнасилването е нанесло на женското съзнание.  Момичета, имам за вас една добра и една лоша новина - Добрата е, че Големият Изнасилвач не съществува. Той е легенда за страстта, филм на ужаса, които се гледа до три пъти. За ваша радост или съжаление - него го има само във вашите приказки. Лошата новина е, че този свят е пълен с малки мъжки човечета, които никога няма да бъдат вашия личен Голям Изнасилвач. Но затова пък ще ви пребият до смърт, ако не им пуснете. Реалният свят е пълен с Неподозирани Изнасилвачи - приятелчето, съпругът, шефът, татко и други роднини. Лошата новина, е че ако отидете в гората и крещите любовно - отникъде няма да дойдат Четиримата Трудоваци и няма да ви се изредят. Съжалявам, така стоят нещата.  Според мен Четиримата Трудоваци са просто вечно набедените вестникарски изнасилвачи - те са нужни, за да покрият истинската картинка на проблема. А проблем възниква когато мъжът реши да чука определена жена, а определената за това жена не мисли така.  Смея да твърдя, че съвременните  femalе винаги участват във собственото си изнасилване.  Ще докажем това твърдение след малко.

вие изнасилвали ли сте?  Единственото, което е хубаво у мъжете е, че знаят какво искат. Най-тъпата и нелогична черта при тях е обаче заблудата, че заслужават това, което искат.  Мъжете вървят по улицата и им се ебе, та две не виждат.  Мъжете вярват искрено, че и при жените е така. Като гледам как се облича съвременният female си мисля, че мъжете са прави донякъде. Докато в природата мъжките са с по-красивите пера и гриви, то в човешкия свят женските са склонни да набучат перо в задника си - само и само да бъдат забелязани, само и само да им се предложи секс. И цялата работа за това - жените да могат да отказват. Е, ай сиктир казват Четиримата Трудоваци!  Обожавам мъжката теза, че няма какво да се церемоним когато става дума за едно добро ебане. Подозирам, че ако отпаднат няколкото члена в Наказателния кодекс за изнасилването - само след седмица на всеки ъгъл ще има по една пищяща жена и двама

198

биещи се мъже. Единият ще се бие защото пръв я е открил, а вторият ще я защитава на принципа "къде дават така!".  Истината е, че нормалният  femalе е объркано същество и трудно успява да подаде сигнали към обекта, който я интересува. Докато  malе го интересуват всички обекти барабар със субектите. И просто той използва неотменното гражданско право да си иска. Тука обаче се обръща колата.  Femalе никога не успява да даде достатъчно силни позивни, че не желае така оферирания секс.  В статистиката, която ще ви залее след малко най-впечатляващото е, че ако един female се разхожда в населена само с мъже местност - те ще я обявят за Господ бог. Другото е, че изнасилването като акт изключително радко се случва просто ей така - изскача някой от храстите и те кара да правиш нежелани и неприлични неща.  Мale не са толкова тъпи и задръстени, че да седят в тъмното та аджеба някоя заблудена жена да мине. Мъжете изнасилват най-вече не като акт на задоволяване, а като акт на неуважение към другия пол, който има смелостта да се държи глупаво. Съвременният female почти е на път да резбере сакралността на  фразата, която измислиха Четиримата Трудоваци - фразата "ми кат яде кифтетата що не рива?!". Това не е просто просташка фраза и обикновена мъжка глупост - това е кодираното послание, че всички ние сме знаели какво искаме да се случи, само девойката не била разбрала. Но тя вече не е девойка и вече ще знае. Няма безплатен обяд, няма ходене "в къщи да пием кафе", няма "ела да та повозя просто ей така..."  няма "айде да гледаме видео само!" и най-вече няма нищо интересно на този строеж, на които ще ви заведат Четиримата Трудоваци, за да ви покажат нещо интересно. Да, на този строеж няма нищо интересно и  съвременният female или знае това или трябва да се признае за глупав.  Чувам как феминисти и феминистки вият срещу луната. И за тях, и за нормалните хора истината е една: Мale - това  е една свиня, която иска да чука. Единственият начин female да избегне нежелания секс е да не дружи с него и да не е там, където я изнасилват. Проста работа.  Всеки мъж е опитвал да рейпва - най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам  жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен - да не говорим, че се познавахме интимно и от преди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите й като зъби красиви крака.  Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. "Ебаси, - ще кажат Четиримата Трудоваци, - дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак - пак немоа да му повервам..." Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица - тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми, ме беше страх, че някой ще ме наръга със нож.  За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.  Оттогава аз и Четиримата Трудоваци твърдим единодушно, че една жена трябва да бъде смляна от бой, съсипана психически или заплашена с пистолет, за да успее жалката мъжка технология на изнасилването. Жените са яки  в бедрата, гъвкави са, умеят да се извиват и гърчат, юмруците и ноктите им не са за подценяване, ритниците

199

им са страшно оръжие. А и основния проблем на мъжете е, че женските полови органи са вътре в тялото на жената и ако някой много мърда е трудно да уцелиш дупката.  Трябва да призная и друго - нормалният male не се възбужда от насилие върху female. И двата пъти, за които разказвам имах непонятни проблеми с ерекцията.

как се прави това по света?  Ако човек реши да погледне пъзела на изнасилването от високо - едва тогава би могъл да направи верните изводи за себе си като жена или мъж.  Ако забелязахте в началото двата профила на сексуален актте са избрани поотделно между мъжа и жената. И са изключително сходни - разликата е само в двата вида шок. Когато мъжа го изнасилва жена - той е изненадан. Когато жена бива изнасилена от мъж - тя бива пребита в повечето случаи. Затова и огромната разлика между двата профила е само една - единият е желан, но не се случва, другият е нежелан, но се случва. Социалният проблем възниква там, където жената отхвърля, а мъжът налага сексуалното действие. Четиримата Трудоваци твърдят: " Тя на нас нема да ни откаже, щот първо - виж как е облечена и второ - тя обеща да дойде с нас..."  Това обаче не протича без така важните за всеки секс подробности. Именно те определят и модела на поведение в зависимост от това дали една жена иска да бъде изнасилена или не. Както и Четиримата Трудоваци  - какво трябва да знаят те, ако искат да бъде изнасилени от високата руса жена дадена при профила. И да се прочуят по вестниците. Ето ги цифрите:

2 мин На всеки две минути в щатите се извършва сексуален акт, осъществен с насилие и изключително без желанието на единият от партньорите. По надолу ще видите и съотношението мъже/жени. Докато четяхте тези две страници в САЩ вече е нощ и поне пет американки изпищяха и пострадаха от сексуално насилие.

69%-31% Това е съотношението "тихи жертви" - "регистрирани жертви". Само 31 от сто жени са склонни да съобщят за насилие върху себе си. Другите явно се срамуват и с това допринасят за ненаказуемостта на малките мъжки човечета, които си мислят, че секс им се полага по рождение само защото имат израстък, а не  кухина между долните си крайници. Това ни води директно до следващата цифра -

8% Осем процента рецидив има при изнасилвачите. Статистиката показва, че за три години 8 от сто осъдени за изнасилване повтарят прегрешението си. За същият период - три години - процентът рецидив при крадци и убийци е само 1%. От тази цифра може да се съди, че който е роден да не му пускат  си остава такъв - явно за цял живот. Лошото е, че такива хора са вечно глупави и не могат да измислят по- лесен и атрактивен начин за собствения си секс, освен да набиват канчето на приятелките си и да дебнат коя жена е с по лека дрешка.

68% Повече от две трети от изнасилванията стават за периода от 18 часа до 06 часа. Най-малко изнасилвания стават в периода 08 часа - 11 часа. В тази част от деня малките мъжки човечета не знаят дали още им се пикае или им се ебе. На пръв поглед няма нищо странно, че сексуалното насилие се извършва предимно нощем. Но от това

200

жените си вадят извод, че след 19 часа вече не бива да се излиза на пазар. Напротив - те трябва да се замислят в компанията на кого точно остават след този час. Изнасилването не е навън, то вече е у вас и си сипва водка.

60% и 45% При шестдесет от сто жертви насилието става в техния дом. При четиридесет и пет от тях е употребен алкохол или друг наркотик. Първата цифра идва да покаже глупостта на жената поканила "in my place" готиното копеле, с което се е запознала неотдавна. Тази цифра предполага еманципантска самоувереност че Тя, жената може да се справи във всяка една ситуация и познава добре човека, който й е на гости. Основния въпрос на Четиримата Трудоваци при тази цифра е: "Е таа жена, ако не е искала да я ебем, що ни е канила у тех?!" В този въпрос наистина има резон. Останалата част до сто процента се запълва от изнасилвания на обществени места (25% вкл паркинги), останалите изнасилвания са в автомобил и други. И много малка част - от изнасилвания с отвличане. Докато другата цифра идва да покаже и да разтревожи всички - ако само 45 от сто изнасилвачите взимат наркотици, това означава че по голямата част от тях в изключително себесъзнание вършат неща, които не отиват и на мъжка свиня. Ако някога решите да обидите мъжкия пол - ползвайте тази част от статистиката.

69% Най-важната цифра. 69% от жертвите на сексуално насилие познават нападателя си добре.  Ето как най-циничната писателка - госпожа Статистика, разпределя този процент:  28% са изнасилени от съпруг и приятел  35% от познат  5%  от роднини. Защо си мислите, че за едно изнасилване непременно трябва да разполагате с негър или циганин? Съпругът ви, татко, чичо, учителят по физическо и съседът дето гледа винаги нагоре докато говори и ви иска кафе - това са далеч по реалните изнасилвачи от Четиримата Трудоваци, за които толкова много се говори и се пише в "Труд". Много жени у нас още се чудат как е възможно такова нещо - "...хем да ти  е мъж, пък тоа секс дето го праим всека вечер да влиза в статистиката за изнасилване... ... верно, че боли ама чак пък толкоз... аз вече му свикнах и дори не се налага да викам..."  69 - тази цифра наистина  говори много лошо за света, в който живеем - или жените не знаят как да се държат в обществото или мъжете просто са родени престъпници.

29% В 29 процента от случаите при изнасилване е употребено оръжие. Във връзка с тази цифра  приемаме термина "праг на заплаха". Праговете на заплаха при различните жени са изключително разнородни - някои жени още като им креснеш лягат и почват да мълчат. Защото така са чели в сп. "Блякъс", че трябва да се прави когато те изнасилват. При други жени настина се налага да им вадиш пищов и те чак тогава клякат. Има обаче и други момичета - тях наистина трябва да приведеш в безпомощно състояние, за да влезеш в сексуалния им периметър. Такива жени са единствения аргумент в полза на нормалната свалка пред изнасилването. Такива жени е наистина далеч по-лесно и интересно да сваляш, отколкото да ги риташ в главата. Онова, което не знаят малките мъжки човечета е, че шанса да го вкараш на една жена, нараства когато я замеряш със бонбони, а не с камъни.

201

  75% Седемдесет и пет процента от жените след изнасилване имат нужда от медицинска помощ. В 47% от случаите жените претърпяват наранявания различни от обичайните при изнасилване. Как се харесва това на изнасилвчите - освен че скъсват една жена от ебане в най-релния смисъл на идиома, те, предполага се й чупят примерно ръцете, за да не пречи. Тази цифра идва в подкрепа на твърдението че една жена може да бъде изнасилена само ако бъде пребита преди това - така че да не може да не мърда. Което явно амбицира любителите от дисциплината " едностранен секс с пребиване на партньор".

25% В заможните кватрали изнасилванията са само 25% от бройката, която се случва на година в бедните квартали. Винаги съм твърдял, че ако учителят по физическо има пари да си взема по две проститутки на месец - това гарантира че няма да закача момичетата от горните класове.

81-18-1 В САЩ това е съотношението на изнасилени жени по цвят на кожата. От сто жени 81 са бели, само 18 са черни и 1% друга раса. Предполагам, че черните са по серт и по трудно се дават. Има и друга вероятност която прилича на нашата - предполага се че белите жени са предпочитани от изнасилвачите. Направете си сами проучване във Факултето.

9 към 1 Това е съотношението на изнасилени жени към изнасилени мъже. Статистиката не уточнява от кого са изнасилени мъжете - от жени или от мъже. Но това не е от значение по темата. Единственото, което става ясно след последната цифра е че от този проблем страдат и са заплашени предимно жените. И когато става дума за минаващ в сянката на къщите красив female-силует  - това изглежда като лош екшън с елементи на порно. Обаче когато става дума за гаджето ти, сестра ти, майка ти и баба ти - тогава мъжът разсъждава другояче. И безсилието е свръхнесправедливо, а обидата е превелика.

не е хубаво това  Преди пет години срещнах интересно и красиво момиче. Носеше разпуснати дълги черни дрехи, беше си офъкала косата на кичури и се движеше с патерици. Несъвършеното ми съзнание, понеже съм човек който се подиграва  и на патериците даже, се опита незлобливо да й обърне внимание. Глупавата ми глава нистина си мисли, че едни патерици могат да бъдат тема на разговор. Тя обаче, беше учудващо некомуникабилна, нелогична и приятно-тъжно налудничава.  Хората ми разказаха след това за нея една история. Пазарджишка история. Същото момиче преди да започне да изглежда така се разхождало в Пазарджик на центъра. С дълга коса, сигурно с басмена рокля, може би малко глупаво изглеждаща. Точно толкова глупава, колкото изглежда всяко момиче на 18 години.  На пазара до нея спряла кола с четири момчета, които се опитали да я вкарат вътре. Момичето се разпищяло, хората се намесили. Едно от момчетата обаче изпсувало, че момичето му е жена. За тъпите пазарджикци на пазара това било достатъчно, за да позволят момичето да бъде вкарано в колата. Семейна работа. Абсолютно непознатите момчета със шеги и закачки завели момичето в непознат панелен блок, въпреки че в Пазарджик панелните блокове не са много.

202

 Четиримата на куп и се нахвърлили и докато трима я държали последният се задоволявал с нея. Тя се опитвала да крещи и да се съпротивлява наистина. После момчетата се въртяли така няколко пъти. Станало тъмно, а те с шеги и закачки свършвали в нея по няколко  пъти. След наколко часа полова игра те  й казали, че може да си ходи. Единият дори се опитал да й каже добра дума, да я утеши. Може би точно това й е дошло повече. Разказаха ми, че съвсем спокойно станала, обула си колкото могла дрехите и скочила от терасата. Четвърти етаж, вече по тъмно. Потрошила се цялата. Влачила се стотици метри само и само да избяга от онова място и докато я намерили хора.  Докторите я ремонтирали, сложили й железа в коленните стави, направили й три сложни операции и с патериците успели да я вдигнат на крака. Имала многобройни срещи с психолози и психиатри. Това е историята. Надявам се, че не очаквахте друг финал.  Пазарджишката мълва твърди, че това са били момчета от полицейската школа в града. Не е възможно никой да не знае кой са били. Оттогава е минало време и си мисля че каквито и да са тези момчета, каквото и да правят сега - примерно бизнес, семейство или кариера - не е хубаво това, момичета.  Не е хубаво, че сте живи.

един ден  Един ден истината ще ни удари по главата и ще ни помогне да мислим по-лесно за тези неща. Засега онова, което е ясно е че  femalе има още много да учи, за да избягва собственото си унижение и насилие. В много от случаите изнасилването е просто продължение на войната между половете с други средства. Докато за  malе  нещата са още по-прости. Той трябва да си зададе два въпроса:  1. Толкова ли няма какво да чукам тази вечер?  2. Точно на мен ли ми се налага да пребия една жена, само и само за да се изпразня по най-сложния начин?!  Въпросите са простички и риторични, нищо че отстрани иглежда малко  неясни и объркани.  Един ден, всички ние се надяваме (както и за всичко останало) жените да престанат да бъдат глупави, а мъжете - лоши. Дотогава се пазете, независимо от образование, вероизповедание и пол.

==================================================================

Рекламата - креативната липса

"Въображението няма граници и често моето въображение се противопоставя на здравия разум. Понякога усещам, че ми липсва академичното познание за смисъла, техниката и математиката в музиката, но несъзнаваното, невежеството ми помага да летя по-високо, или поне да се приземявам там, където здравия смисъл не би се приземил." ( интервю на  Пако де Лусия,  1992)

Рекламата е музика. И както музиката в тази страна рекламата звучи като фолк-предложение за лош секс. Посланията на българските реклами са твърди, сухи, а разровиш ли ги - започват да миришат. Това, че нашата реклама не струва личи отдалеч. Истинската лоша новина е, че тя рядко си върши работата. Защото в дебелите книги пише, че рекламата служи за сравнение на два продукта с

203

еднакво добри показатели. У нас, ако двата продукта са еднакво лоши - единият винаги се отличава с по-тъпа реклама от другия. Там пише, че клиентите са два типа n ориентиращи се по цената n ориентиращи се по собствените си предпочитания. У нас всички се ориентират по цената - другите отиват да пазаруват във Виена. Там пише, че рекламата е нужна тогава, когато всички рационални критерии за продукта за задоволени и вече се търси ирационален критерий, за да може този продукт да бъде купен. Там пише че рекламата има три функции: а. информационна б. образователна в. манипулативна На кой му пука какво пише там. Хората обичат да гледат реклами така както обичат да пазаруват и да се самозадоволяват. У нас хората не се различават умствено от другите нации. Но у нас българската реклама е безумие. У нас след като стана ясно, "че е време за нещо специално" и една красива госпожица казва на шофьора си ( с обица ) да я закара да се натряска с приятели, веднага след това съвсем друга госпожица с изрязани дънки се появи по билбордовете и продължава да ни кара да вярваме, че е време за нещо специално. Потребителския извод е, че специалното в случая са мацките. Но понеже такава жена няма да ти пусне, по добре да я изчакаш след работа, и да я биеш с бутилка бира по главата, докато се освести. И докато разбере, че това нейното не е нормален начин на живот за хората по потници, които обичат да пият бира. Но нека това да не бъде примера. Веднага след специалните мацки по Канала се появиха отрязани свински глави, нашенски Мунчовци с тежки ножове и се оказа че не е време за нещо специално, а е време да заколим прасето! Тази реклама беше свинщина откъдето и да я погледнеш. Можеше да я счетем за брак или лека рекламна шизофрения, но в нея наистина личат дълбоките народопсихологически и кинематографични уродства у режисьори, актьори, монтажисти и обикновени прасета. Но най-вече проблемът е, и си остава в този, който е поръчал такава реклама. И дори я използва! Господа, рекламния ви ефект е постигнат. Това е ракията за идиоти и пълни балкански капути, които вие възпитахте като идиоти и пълни балкански капути. Истинската цел, ако помните беше друга - да си възпитате потребители. Време е да заколим прасето с една карнобатска! Време е да се поразровим и без сложни думи да се сетим за какво става дума в рекламата. В тази страна всеки който ви каже че рекламата е сложна наука, вече ви лъже. Освен сложна наука, рекламата  е просто смело начинание, в което за да не сгрешиш, ти трябват: 1.  един луд копирайтър, 2.   един нормален мениджър и 3.   един добър счетоводител. И тримата ще ви кажат, че рекламологията е наука от коментарен тип, измислена малко след като са се появили първите ДядоКоледовци пиещи газирана кафява течност, за която се говори, че тонизира заради стритите листа от кока в нея. Също така ще им се наложи да ви убедят че Дядо Коледа съществува! Знам че ще се изненадате неприятно, но Дядо Коледа в този му червендалест и добродетелен образ е измислен 1929 година от Кока Кола. До този момент подаръците на децата ги носи Санта Клаус в началото на декември и ги оставя по доста

204

непрактичен и нехигиеничен начин в чорапите им. Силата на рекламата е толкова голяма, че образът надхвърля предназначението си и първоначалния замисъл. И се превръща в естествен отговор на въпроса как изглежда добрия старец. Кокаколения дядка заживява свой живот, а стратезите на безалкохолното питие далновидно го оставят да си отиде и да се разграничи икономически и политически. Когато се дава пример за добра реклама се сещам именно за Кока-кола, няма как. Това не е  реклама, която просто продава добре - това е идеология и бунт срещу ординерното мислене. Което в крайна сметка е същността на рекламата -  всяко рекламирано НЕЩО трябва да е Уникално, Единствено във Вселената и по- Гениално от него може да бъде само следващото рекламирано НЕЩО. На същата фирма. Има една бизнес-легенда: легендата за най-бързото уволнение. Току-що назначеният рекламен шеф на кока-кола казал, че ще се старае да работи добре и да реализира икономии в областта на рекламата на кока-кола. Този човек бил уволнен светкавично след тази реплика. Е, у нас се правят какви ли не икономии. Но икономията в областта на рекламата може да се нарече само "самоубийствена". Все още има хора, български бизнесмени, хора с акъл и пари, които казват: "мога и да не рекламирам!" На такива хора можем да кажем само едно: "може и да не продавате!"   У нас, България ние също имаме безалкохолни напитки. Ако отидете в централата на Либелла (немско-българска продукция) и им разкажте за една ваша идея за рекламен клип - на вас ще ви се смеят. Защото във вашия клип има едни парашутисти, които скачат от различни по цвят самолети и във въздуха правят фигура, която наистина прилича на бутилка Либелла. Ще ви кажат, 1. че нямат пари 2. че идеята е тъпа 3. че не сте професионалист. 4.  ще ви накарат да им благодарите, че не са ви набили. А помните ли каква реклама на Либелла вървеше преди време - полицай пита шофьор дали има аптечка, помпа, пожарогасител и Либелла. Да, казва шофьора, имам - една за мен, една за вас.  Тази реклама е чудесна за препикаване, защото нормалната реакция на нормалния полицай би трябвало да е: "Абе вие имате ли мозък?"  А дебилът шофьор трябва да му отговори: "Да, имам! Един за мен, един за вас". И на малки тепсии да поднесе на полицая порция мозък с Либела.   Тази скука трябва да свърши. Невъзможността тази скука да свърши идва от технологията при производство на реклама. Защото у нас рекламата се прави от самите рекламодатели. Отива рекламодателят в рекламната агенция и не иска реклама. Той направо казва като в рекламата на Либелла:  РЕКЛАМОДАТЕЛ: Имате ли нещо по-тъпо от друг път?  РА: Нямаме, но  специално ще измислим едно за вас и едно за нас.  Но рекламодателите са свещенни и по презумпция са невинни. Просто в тази страна всеки има повече от една идея за това как да изглежда рекламата. И този всеки се опитва да се наложи. А РА се опитва да оближе задниците на рекламодателите и да угоди на всеки, от които получава пари. А когато всички са доволни и са участвали в оформянето на рекламния слоган той обикновено изглежда така:

205

Купете за вас(ВАШАТА!) сега ПО-ДОБРОТО  ново ура! Изберете  за него веднага НАЙ-ДОБРОТО качествено  хей! Вземете  за нея  днес СУПЕР ! модерното ало!  

 По хоризонтала на тази схема може да  движите свободно рекламната си мисъл. И по диагонал можете и на зиг-заг. И дори нагоре надолу - ефекта е поразителен. Винаги се получава рекламно изречение. Само че след като Varta използваха превъзходната степен с "По-добрите батерии" оттогава  пазара на слогани обедня и се появи дефицит - там се продават само и единствено "най-добри" неща, "най-добри услуги", "най-добро КАКВОТОИДАЕ"  "най-доброто КАКВОТОИДАЕ" в момента залива 90 % от рекламните послания. В него си личи желанието на рекламодателя да каже на клиентите си, че примерно неговите пистолети са най-добрите за самоубийство. Което е нормално за рекламодателите. Но в него си личи и желанието на РА не да си свърши работата, а да угоди на всяка цена на свещеният рекламодател. Така и рекламодателят е сит, и РА е успяла (да вземе пари).  Другата превелика теза в рекламата е посланието "ВАША-е-о-и!" Когато телевизия "7 дни" си избираше слоган, тя имаше на разположение точно 22 варианта на сложни, съставни и прости слогани обединени в собствена концепция.  Разбира се, копирайтърите на малката, но качествена РА, която сътвори слоганите, (МРА eurapel) бяха сложили на едно от първите места предложението-шега "Вашата телевизия!". Това се прави с цел психологически рекламодателят да пропусне лошите предложения и да се спре на по-долните и значимите. В тв "7 дни" преди година неистово се гепиха за слогана-шега "Вашата телевизия!" и адски го харесаха. В момента резултата е ясен: Винаги, когато чуете рекламното послание на "7 дни" веднага ви става ясно, че то е посветено само и единствено  на човека  Агафонов (собственика на "7 дни"). Това наистина е Неговата телевизия и той всяка сутрин го чува и сигурно се радва адски много. Според законите на рекламата този слоган е наистина в десетката. Но само за г-н Агафонов.  Иначе радиото и телевизията са пълни с разни ВАШИ неща. Хубаво е потребителите да бяха малко по-буквални и да почнат да си търсят правата върху всичко, което е ТЯХНО - цели таксиметрови компании, бинга, стоки за бита, въобще галантерия и пасмантерия.  Рекламодателите още не разбират колко са прецакани - щото колкото по обикновен е техният слоган и колкото повече си прилича с другите слогани - толкова  този слоган не работи. Не работи за един по-добър бизнес и за една по-добра клиентска памет…  Общо взето Рекламодателя е изправен пред малък избор, пред СУПЕР - АЛТЕРНАТИВАТА: да рискува ли с екстра-ординерен подход в посланието, или просто да съобщи, че го има. Рекламодателят не иска да рискува и няма кой (!) да го убеди. Затова повечето реклама в тази страна се прави на принципа на малките обяви.  Най-паче посланията на радио-рекламата звучат така: "Магазин "Карантина"! В Люлин 17 част, блок 3006, вх. "Пъ" магазин "Карантина" ви предлага месо и карантии всякакви. Дотам може да стигнете с автобус 711, после с тролей 99, а накрая вземете такси! Защото така или иначе е трудно да намерите магазин "Карантина"! Магазин "Карантина"! Той е Вашия магазин! И е хубав! Наистина!" А на кой му пука? На кой му пука, че в Люлин има евтин джолан и пресен далак, освен

206

на няколко люлински бездомни кучета, които не слушат радио? На кой му пука, че този магазин го държат потомствените месари Каракольо и жена му Тина, а магазина е така успешно кръстен на тях двамата?! И на карантията, която те са превърнали в свой начин на живот? Единственият начин за магазин "Карантина" да докара тъпите софиянци в Люлин дотам, е да им каже по радиото: "На дюкяна в Люлин е провесена цяла гола жена. Неодрана, с кука забита в ахилесовото сухожилие - толкова гола и хубава, че й се виждат карантиите! Елате да я видите, ще ви хареса!"  Това наистина е едно супер рекламно предложение и си струва парите (поне  $ 450 само за идеята!). Единствения проблем е, че ако всички любители на женска карантия се изсипят в Люлин, там ще трябва да ги убедите с друга реклама (предлагам външна), че агнешката е за предпочитане. Когато става дума за курбан, разбира се. У нас рекламата  не прави най-важното - ТЯ НЕ ВПЕЧАТЛЯВА! А и най тъпата реклама за дамски превръзки трябва ДА ВПЕЧАТЛЯВА. И то до толкова, че мъжете от любопитство да си купят цял пакет и по една да ги заливат със синьо мастило.  И да си ги пускат  по пощата с обратна разписка. Това е краят на обяснението, че рекламата е музика и безумие, за което говори Пако де Лусия. И е време в българската реклама прасето най-после да бъде заколено. Рекламата е оркестър, съставен от всички, които обичат парите си. Само дето у нас на пръв поглед има едно нещо, което рекламистите наричат "креативна липса". А не е хубаво да вярваме в нея. Защото според една стара индонезийска легенда орангутаните можели да говорят, но не го правели. За да не ги накарат хората да работят. Според мен орангутаните са всички нашенски малки или големи РА. Те на този етап просто продължават да белят финансовия банан, който им дават хората-рекламодатели. И да мълчат.

Рекламата е хубава жена. Най-големите реклами на този свят се правят в Англия, САЩ и Германия - точно в този ред. Най-интересните в Скандинавия и Япония. В Англия ангажираното послание на рекламата е толкова силно, че едва ли ще повярвате в съществуването на следната реклама:  Известен певец в натъпкан автомобил на задната седалка небрежно пее, че "татко е задник…". Изненадващо майката подема рефрена и също пее, че съпругът й е задник… В хор децата също припяват: "Татко е задник…". Една весела песен със запомняща се мелодия и текст.  А Бащата кара автомобила и сумти, сякаш не чува, че се пее за него.  Като се вслуша човек в текста, (което не можеш да не направиш)  изведнъж разбираш, че "татко е задник, защото кара, когато пие!".  Повярвайте - това е просто една английска реклама на безопасното движение по пътищата. И никой не я харесва заради любовта към думата "задник". Това е просто истината.  А единствено истината е способна да предизвика такъв  ефект.  В Германия преди време по аутобаните бяха разлепени огромни билбордове с цвета на човешка кожа. Предизвикателното и неясно послание кара наблюдателя да се приближи и да разчете малките сини букви в единия край на билборда. Когато човек ги чете за първи път - веднага му натръхва косата. Защото това наистина е една жива човешка кожа снимана на детайл, с порите и косъмчетата. Само че на нея има мастилен печат изобразяващ три букви:

H.  I. V.   Не знам как точно влияе тази реклама, но човешката  реакция е само една - "Това не се

207

ли отнася до мен?!". Първата част от рекламната задача е изпълнена - посланието е прието лично. Нататъка всеки се оправя сам. И отива да си направи проба за СПИН.  В светлината на горните два рекламни примера какво означава слогана на Мобилтел "Навсякъде заедно!"? Слоганът леко послъгва защото телефона не върши работа навсякъде. Но това не е най-важното, рекламата така или иначе трябва да манипулира. Проблемът е друг - че това словосъчетание е просто подкана да не си забравите тутурутката като излизате от къщи - нищо друго. А защо да не я забравите - защото е скъпа?! Или защото с нея на Боровец може да чупите орехи, ако се загубите в гората? Става ми понякога жал за най-големия рекламодател в тази страна. Нямаше кой да му каже, че с различните образи говорещи по телефони в каре (долу-дясно първа страница на "Труд" ) - рекламния ефект е нищожен. Докато анонимните хора на Мобилтел бяха заедно навсякъде без ясна цел, Мобиком направи слогана "Използвайте телефона си по предназначение". Просто и ефикасно - дори хората без телефони вече знаят, че мобилния телефон не е само имидж, че върши работа и ако знаеш как работи - ще ти е полезен.  Войната между нашенските телефонни гиганти продължава. След ърбан клипа на Мобиком с някакви хора от бъдещето, от МобилТел се досетиха и направиха класическата версия - клипа си с Джоан Брадбъри. Никога не съм мислел, че такъв клип е възможно да се заснеме у нас. Това е учебникова реклама поради две неща - рекламното послание е традционно, семпло и върши работа. Въпросът е в другата хубост - технически тази реклама не отстъпва по нищо на най-добрите немски образци в бранша. Просто най-накрая МобилТел показаха, че  и у нас има такива хора и техника, които могат да облекат хубавата рекламна идея в чудесни дрехи, от които тя да не се срамува. Разбира се тази реклама се загуби по най-неведом начин, а на нейно място дойде рекламата на МобилТел с едни хора на летището, които махат с ръце. Хубава идея, вярно. И малко крадена. Само че тоя дето я е снимал по-добре да беше показал среден пръст в обектива - рекламния ефект щеше да стигне поне нивото "учудване". Но учудването все пак е постигнато -  в превеликото си подмазване рекламистите са снимали шефа на МобилТел в нея. Браво на  рекламистите! Никой от вас не смее да каже на Грашнов, че с последните си картинки на жаби в жълт кръг, с публикуването на поезия (!) на втора страница на големите ежедневници Мобиком утрепа всички рекламни послания на МобилТел, направи ги да изглеждат любителско-профански и дискредитира известната с качеството си по цял свят GSM - връзка.  Защото ако рекламата е хубава жена - у нас провала не е в това че тя изглежда зле, когато е гола пред огледалото. Гледайки дървените тв реклами, които сякаш са подписани made in bulgaria с ужас разчитам посланието на копирайтърите. Послание, първо осакатено от анти-смелостта на цялото ни общество. И каквото е останало от него -   окепазява се от мързеливи режисьори, слепи осветители, махмурливи оператори, музиканти-мошенници и най-вече хора, които не знаят какво искат да получат от рекламата. Просто ако рекламната идея наистина е хубава гола жена, то у нас вместо да я облекат добре,  те ни я сервират твърдо замразена. Твърдо замразена със сок от зле счукани телевизионни ефекти. А както се знае у нас сокът е винаги сок, та дрънка.  И последно - у нас няма ценностна система, която да оценява рекламния продукт. Всеки може да ми затвори устата, ако каже, че с тази тъпа реклама продава повече. И веднага трябва да се спори - защото една умна и/или скандална реклама може да продава ОЩЕ повече. Рекламодателите нямат пийпъл-метрия, нямат отдел за мониторинг и за това  как да разберат - аджеба, някой купи ли си една дъвка повече след масираното излъчване на еди-кой си клип.

208

 Обвиняват рекламистите, че не измислят интересни неща. Обвиняват ги, че нямаме кадри или по принцип кадрите в рекламата са тъпи копелета, които не са за тази работа. Това абсолютно не е вярно. Има кой да прави добра реклама в тази страна. Намерете ги тези хора и ги купете. Защото без тях никой няма да ви купи боклуците, ясно е.  Има хора у нас, които могат да правят дори най-сложното: телевизионна реклама. Вижте само един пример: уж некомерсиалния клип на Европейския месец на културата (втория вариант със европейските столици). Вижте го и пак ми кажете, че "нямало кой да прави тв реклама в България". Рекламата е мъртва, да живее рекламата.  Добра или лоша рекламата  е майка за едни и мащеха за други. Никой в тази страна не се сети, че нещо трябва да се промени. Примерно да не се печели от спекулации с пакети рекламно време, а да се печели от добрите идеи. Наместо това Законът за радио и телевизия утрепа рекламата преди тя да заприлича на хубавата жена, за която си мечтаем всички. А да утрепеш един бизнес е като да ловуваш в собствената си кочина.  Телевизията и рекламата са две сестри, за които се говори, че като чукаш едната, винаги абортира другата. На много хора им се отне възможността да работят в сферата на рекламата поради една изключително ефикасна причина - обезцени се техния труд и желание да го правят. Просто няма къде. Големите рекламодатели и досега се чудят защо ги пъдят в най-гледаното време като грозни патета, а навсякъде другаде ги приемат като златни кокошки или поне лебеди.  Просто още един път ни дадоха повод да се засмеем над собствената си глупост и да запазим добрите си идеи. За друг път. Те, добрите идеи живеят дълго. И могат да бъдат разказани на всякакъв език.  Само че докато разказваме добрите си идеи на английски, ние ще правим реклама на всичко, освен на едно. На страната, в която живеем. А ако не знаете,  официалният рекламен слоган на страната, в която живеете е  : "ПРОСТО УНИКАЛНА".  Знам на какво ви напомня това. Защото рекламата в просто уникалната страна, няма как - тя винаги е ПОЧТИ БЕЗОБИДНА.

==================================================================

 SELF-MADE-MAN1. човек, който без квалифицирано образование и имущество, без всякаква

логика, противно на здравия разум достига власт и богатство, без да нарушава закона и без да разчита на голям късмет 2. човек, забогатял от работа

Здравейте обществени чикиджии!  Ако си мислите че сте постигнали нещо в този живот сами,  то  днес за вас има една лоша  и една добра новина. Лошата е, че в  всичко онова, което искате да бъдете в живота си, или сте го откраднали, или са ви го подарили, или никога няма да  го получите. Добрата новина е, че никой не се е надявал на нещо повече от вас. Защото всички живеем в общество, където родителите се грижат за децата си, докато децата не се откажат от родителите си. Българският вариант на SELF-MADE-MAN трябва да бъде обозначен с ясна дефиниция поради една проста причина. След десет години риболов в мътната икономическа вода у нас се пръкнаха хора, които обичат да показват двете си ръце с черно под ноктите и да твърдят, че всичко са постигнали сами в този живот. Тези хора лъжат. SELF-MADE-MAN философията има един класически пример, който е показателен, че такива хора ни манипулират - това е примерът на хер Адам Опел. Майсторът Адам Опел  преди точно  сто години започнал с шевни машини, продължил

209

с парни машини, велосипеди и малко след като умрял - се пръкнал  първия  автомобил на негово име, конструиран от него и синовете му.  Кой човек всъщност е SELF-MADE-MAN?! За енциклопедични примери се дават Томас Алва Едисон и Майкъл Джаксън. Мадона и лейди Даян. Алфред Нобел и Алфред Порш. Ал Капоне и папата. Това е човекът, на който се крепи всяко едно общество. Самовъзпитаващият се човек, самоправещият се човек, самораслякът , който прави чудеса н технологиите, обществото, изкуството. Не е задължително да е гений. Задължително за SELF-MADE-MAN е само финансовото чудо - той е човек, който прави пари от себе си и за себе си. SELF-MADE-MAN е антиславянски феномен. Той е точно обратното на меланхоличното разположение на духа, обратното на руските романси, сръбската псувня и българското почесване. Англосаксонската жилка на философията SELF-MADE-MAN идва да ни подскаже защо се развиват успешно западните общества - те се състоят от индивиди, работещи на пионерния принцип "Аз мога, аз трябва, аз съм винаги готов!". Това е старата пуританска философия на човека посветен на работата си и на аскета, признал техническия прогрес. SELF-MADE-MAN работи много. Миньорът също работи много. SELF-MADE-MAN обаче работи за себе си. И досега не е известно някой обикновен миньор да е станал SELF-MADE-MAN без да излезе от дупката. Някои неща просто трябва да се сетиш да направиш сам. Психологически портрет на SELF-MADE-MAN 1.  Социална компетентност Бабите ни наричаха хората, които са социално компетентни с простата дума "оправни". Социалната компетентност обаче не е в това да си оправиш колата сам. Тя се състои в чалъма да събереш всички съседи от блока си,  и докато си говорите за мачове, на колата ви да бъде направен основен ремонт без нито тя, нито съседите да се усетят.  Социалната компетентност твърди, че не е важно колко знаеш и какво можеш - изключително важно е да влияеш сугестивно на хората и да ги караш да работят за теб. Такъв тип хора са идеалните администратори, диктатори, някои видове съпруги и всички лоши шефове. Защото просто да накараш хората да работят за теб абсолютно не те прави SELF-MADE-MAN, напротив. 2.  Витален и доминантен личностен субстрат Сложното значение на горните думи е изключително важно. Означава да не се отказваш, и да можеш да побеждаваш. Ако в офиса ви има човек, който толкова силно говори по телефона, че другите млъкват объркано, бъдете сигурни че само след месец този човек ще определя заплатите на всички. Защото колкото и да е строга една йерархия винаги тя бива излъгана от този, който демонстрира дейност, крещящо се набива на очи и непрестанно се самоизпъква. И никога не се срамува от колегите си, ако ги прегази в по трасето на себеутвърждаването и самоизявата, граничеща с онанизма. Но да си упорит и да не се отказваш, като отделен факт от характера никого не е направило SELF-MADE-MAN, напротив. 3.  Креативна гениалност Означава човек да може да твори. Да измисля работещи решения. Да е малко побъркан и различен от другите. Ако човек обаче е просто творец без горните две условия, то той завършва жизнения си път по тъжен начин, твърде рано. А наследниците му получават часовник - признание от богатата фирма, в която цял живот е работил простичкия гений. Ако съчетаете хитростта на оправен администратор, с упоритостта на неотказващ се онанист и налудничавостта на реален творец - получавате човешки хибрид, който е

210

годен да се справи във всяка една ситуация. Той е изключително полезен, прави бърза кариера, никога не прави лошо впечатление и в зависимост от късмета успява да има собствена (примерно) бизнес-империя преди да умре дори. Ако Адам Опел е класическия, то това е модерния SELF-MADE-MAN. Примерно Бил Гейтс. Много добър пример. Двата типа хора владеещи света Това са Еволюционерите и Революционерите. Първите спазват правилата и се възползват от тях адаптирайки се. Вторите ги променят със сила и ги правят удобни на себе си. Те имат свои правила: Правило 1 Еволюционерите защитават системата и обичат да променят собствения си статус. Правило 2 Революционерите разрушават системата и обичат да променят обществения статус. Краят на ХХ век показа удивителна победа по точки на Еволюционерите, чийто общ прототип е SELF-MADE-MAN.  Въпреки че революционерите  са по-симпатични, трябва да признаем, че те се издъниха от лакомия. Просто всеки революционер е ларвата на диктатора. Докато двата типа хора управляващи света ще продължават да воюват непрестанно, трябва да признаем че обикновените хора, редовите граждани, вечно се лашкат между тях. И обикновено се държат тъпо и неадекватно, което се дължи на елементарното симпатизиране към единия от двамата.  Кой у нас е SELF-MADE-MAN? Никой. У нас богатите индивиди не могат да докажат произхода на имането си по никакъв начин. Никой не създаде равен старт на промяната и условията, в който вирее SELF-MADE-MAN. У нас икономическото състезание и досега прилича на поток от превозни средства, който прегазва пешеходците, набутва в дупките малолитражките и паркира по тротоарите остарелите модели. Състезанието беше спечелено от хора, които днес вече твърдят, че те са измислили  МПС-то, участвали са на  Париж - Дакар и самите те са били дизайнери на емблемата на "Мерцедес". Самозабравянето на тези хора, стъпили на съмнителния икономически връх е нормално. На тях обаче непрекъснато трябва да им се доказва, че така създадения икономически елит на нацията няма нищо общо с аристократичната жилка и гордостта на SELF-MADE-MAN.  Зачатък на SELF-MADE-MAN - философията притежават т.нар. "мутри". Те дойдоха от села, интернати, ТВУ-та и спортни училища само с един капитал - страха на другите. И се самосъздадоха. Типично за тази философия е да не изпускаш нито един шанс. Мутрите не го изпуснаха. Сега остава само някой да ги култивира.  Също така SELF-MADE-MAN концепцията може да намерите у всяка проститутка. Тя работи много, притежава само себе си и обикновено печели добре от конюктурата. Но проститутката прави една грешка - тя никога  не инвестира в бъдещето, както истинския SELF-MADE-MAN никога не инвестира в проститутки.  SELF-MADE-MAN (BG) може да бъде наречен президента на Републиката. Или поне имиджмейкърите му доста се потрудиха да ни го дадат за пример, както любимия на българите Бил Гейтс и още по любимия Бил Клинтън (нищо че е потомствен политик). SELF-MADE-MAN - иде ли?  Всеки, който днес си търси работа и ходи по интервюта е потенциален SELF-MADE-MAN. Такива хора с притеснение влизат в добре обзаведени офиси и се смущават от обиграните и арогантни фирмени шефове, който, ако опознаеш добре, задължително се оказват тотални капути. Те винаги са направили всичко с ей-тия две ръце. Като не се броят двата куфара комсомолски пари и малкото помощи за революцията в Никарагуа от 1984 година. От тези хора никой никога няма да се сети  да търси реванш. И не бива

211

- една несправедливост не се лекува с друга несправедливост. Но тези хора би трябвало да знаят, че са само торта на обществения прогрес. Тор, в която някой трябва да посади и полее нежното цвете на омразната американска философия наречено SELF-MADE-MAN. Днес това е човекът, който си търси работа. Утре той или ще еволюира, или няма как - пак ще почне да си играе на революционер. мартин карбовски 240299 ==================================================================

Адът софиянски.   Да живееш в София е начинание граничещо с желанието за самоубийство. И

едновременно с това начинът на живот в столицата просто те кара да се сещаш всеки ден за старото Нероновско желание да подпалиш града. Строен недостроен, ремонтиран недоремонтиран, нетодам сив и недотам лъскав - за град  София се говори, че е един от най-некинематографичните градове на планетата. Ако на холивудски режисьор с малък бюджет му потрябва филм за след Апокалипсиса - той винаги идва тук и снима това, с което се опитваме да се гордеем - примерно Орлов мост и Университета. Ако съществуваше класация на най-неудобните градове - нашия център щеше да обере всички награди включително специалната и най-важната: за най-неергономичен град. В такъв град ако караш кола - веднага я счупваш, ако ходиш пеша - навсякъде се препъваш, ако вземеш такси - ти свалят ризата от гърба, ако ти се пикае, просто обръщаш гръб на останалите граждани и гузно бележиш своята позната и обичана територия - територията на пост-социалистически мегалополис организиран така, че  неговите граждани да умират един по един от нерви, дискомфорт и дистрес. А на тяхно място да прииждат други. Факторите на себеунищожението и урбанистично-патриархалното безумие са неизборими, но със сигурност долните шест са причинени единствено от човешко недомислие и нежелание този град да бъде удобен извън панелните чертози. В София "вън от дома" е едно понятие, което всички мразят. И еднакво добре не се грижат за него. Първото нещо което пречи на хората в този град да се чувстват нормално е 1. ТРАФИКЪТ С кола или автобус, с ракета или делтаплан в София вие никога няма да стигнете навреме. Трафикът е организиран така, че бронята на автомобила ви да плаче и крещи винаги, когато минава по Витошка, винаги когато се опитва да се провре през милионите мъртви автомобили по Раковска и винаги, когато се опитвате да влезете и да излезете от този град. Ако някой ден някой гений на трафика бъде поканен да реши нашите проблеми той пак няма да се справи.  Просто защото проблемът не е в тесните и стари улици, а в това че ние винаги ползваме само една трета от тях - можете да отидете да видите новият булевард Евлоги Георгиев - там отново няма място за две коли една до друга, защото както навсякъде едното платно се ползва за паркинг. И ако на Евлоги Георгиев това е поносимо - кажете ми как човек да не иска да взриви Витошка, която е вечно запушена от коли на баровци с пуснати габаритни светлини. За техните габарити в новият правилник вече пише:  "BMW габарити - означава че баровец пазарува в бутик на Витошка и трябва да го изчакате ( ако не искате трамваят да ви влачи до Съдебната палата)" Пред очите ми полудял вартбургер (гражданин, който кара Вартбург) излезе пред колата си на Витошка и крещеше "Къде е Паяка?! Къде е Паяка?!" Сюрреалистично, антиутопично, налудничаво и колко близко. Повече за трафика няма какво да се напише. Само ако може да помоля за последно отговорните фактори: махнете старата неподвижна черна волга, около която расте

212

трева ( на ъгъла на Раковска и Хан Аспарух) - там, винаги когато завивам, се удрям в нея. Молбата ми е наистина сериозна. 2. ПАЯКЪТ Ако има нова социална революция, тя пак ще тръгне от София и ще се дължи в голяма степен на Паяка. Той е най-ненужното и корумпирано животно в градската фауна. Градската управа  е поставила Паяка и шофьорите в ситуация, от която само той има полза. В този град явно места за паркиране няма достатъчно - винаги се налага да паркираш по фантастичен и забранен начин. Неравностойното положение, в което са поставени хората работещи в центъра, ги прави наложници на държавния бюджет. Паякът ще е нужен и справедлив само ако има достатъчно места за паркиране - тогава той ще вдига именно колите по Витошка и Раковска. Днес той просто си набелязва тиха улица, прочиства я, събира молби, сълзи и подкупи с небрежен жест, а неусетилите се жертви плащат по двадесет и един хиляди лева. Твърде жестоко наказание за това, че си се возил до центъра и НЯМА, наистина НЯМА къде да се паркира.  Някой ден на някой безименен гражданин няма да му издържат нервите и като фанатизиран палестинец ще натъпче колата си със тротил. След това ще я паркира там, където не пречи много, но е лесна за вдигане. Искам да съм там, за да видя възмездието и справедливата смърт на паяка. Сигурно съм твърде разстроен, но наистина ми се иска да го видя. И отново една сериозна молба към отговорните фактори - нека следващия път когато си плащам за наказателен паркинг 21 хиляди лева - нека служителите да ми се усмихват. Нека не се държат като мутри и нека не се заканват да ме набият. Аз изключително съзнателно и гордо пълня държавния бюджет и единственото, което ми се ще да видя в този момент е усмихнати градски служители, които ми връщат колата и ми пожелават приятен ден. Нищо друго не искам от този град. 3. БАКИШИШИТЕ Някой трябва да ги спре. Огромната част от такситатата са моторизиран градски башибозук, който е над Закона  и над Правилника за движение по пътищата. И над заглавието в учебника по психиатрия има глава за техният поведенчески модел. Устремени в лова си на клиенти, те са в центъра на всеки уличен конфликт, на всяко допиране на броните и на всяка трета дума за майките на обикновените граждани. Всеки който е карал поне една седмица по улиците на София се е сблъсквал с бакшиша-бандит, който размахва радиостанцията като боздуган и заплашва със манивелна саморазправа света около себе си. И ако клиентите вътре са длъжни да си траят и да си плащат, време е поне другите, обикновените шофьори да престанат да ги търпят и да обединят клаксони и усилия, за да смирят второкласните моторизирани гробници и да ги натикат там, където им е мястото - в усмирителната риза на строгите правила на градския транспорт. 4. ГРАДСКИЯТ   ТРАНСПОРТ "Не взимайте градския транпорт, за да не ви вземе той здравето" - това са графити на задната врата на автобус 94. Градският транспорт има един единствен проблем: ( като изключим това че машините му са стари, не стават да нищо, неудобни са, бавни са, социалистически са и не са евтини) проблемът със третата възраст. По обяд в работен ден човек не успява да се качи на трамвая, защото двумилионното застаряващо население на този град се качва на същият този трамвай. То отива на женския пазар или в Люлин, където сиренето е със 75 лева по-малко отколкото в Младост. Градският транспорт се ползва от гражданите със селско самосъзнание като транспорт за зимнина, железария, талпи и прочие обемисти предмети, за които никога няма да ви хрумне, че могат въобще да бъдат транспортирани. Не знам кое е по-жестоко - да изриташ старците от трамваите или да ги оставиш в душегубката да пукнат сами от нерви и

213

клаустрофобия. Градският транспорт в този град отдавна трябваше да е мъртъв и погребан в скрапните гробища. От трамвайте падат често едни такива извити и омаслени големи железни части, приличащи на калници, които никой не събира. Градският транспорт е опасен за духа и здравето и поради това, че е в тролеите бие ток и са лесно запалими - пламтящите тролеи излизащи от подлеза на НДК вече не учудват никого. Ужасът да изгориш в тролей се засилва и от това че го караше и един особен  човек: докато БНТ показа шофьора на изгорелия тролей като герой, НТВ пусна хладнокръвното му евангелско послание, че горящият тролей е знак за Апокалипсиса. Едно е да те е страх от лесно-запалим градски транспорт - друго е кормилото на лесно-запалимият градски транспорт да е в ръцете на евангелисти. 5. ГРАДСКАТА ТОАЛЕТНА Тя е навсякъде. Опиканите и наповръщани ъгли на къщите не учудват никого. Когато гражданите на този град настъпят лайно, те с утеха мислят и се надяват то да е кучешко. Тоалетните на повечето заведения  са такива, че мъжете излизат навън да се облекчат, а жените стискат и не могат да се съсредоточат от позивните на природата. Никой от населващите този град не иска да работи на тоалетната - затова и всички живеем в нея. Ситуацията, в която изпадат нуждаещите се, ги кара да мечтаят за красивите футуристични кабинки по немските градове и паркове - тоалетни за всички: без оглед на малцинство, сексуална ориентация, неравностойно социално положение и прочие. Символиката на платената тоалетна е и типичният софийски синдром - в този град срещу вашите сто лева може да си изпикаете във всяко кино или кръчма, но пък от своя страна навън е относително по чисто, можеш да зъвържеш запознанства и не струва пари. А заведенията който взимат 10% сервиз - поне те биха могли да отделят един процент от печалбата при продажба на бира, за да я канализират по естествените й пътища след изпиването. 6. КАТАДЖИИТЕ Колко много мъка има на този свят, нали?! Катаджията е богът  на урбанистично-рустикално-патриархалният град какъвто е София. Те са заели нишата на обществения игнорант облечен във власт и не прощават никому. Те изказват в прав текст законите във градската джунгла - ако уредът за алкохол показва някаква цифра на прекомерна употреба, просто сложете четири нули зад нея и всичко ще бъде наред. Със собствените си очи съм виждал полицаи, на които не им стигат пари да си платат масрафа в кръчмата - те просто казват на келнера да почака и излизат с вдигната стоп палка на пътя. Митничарите ряпа да ядат пред малките, но редовни, суми на пътя през ноща, когато водачите или са пили една бира, или нямат пожарогасител или просто са  адски несимпатични, щото са от провинцията. Катаджийското и полицейското издевателство превръща този град в Джурасик парк за шофьорите, то е е метастаза за тънките им джобове и камък на източените  им градски шии. Никой гражданин обаче няма да се лиши от книжката си, за да докаже че го рекетират катаджии. Щом играта е такава, гражданите я играят губейки всичко друго освен самообладание. И последно за катаджиите - отговорно мога да се хвана на бас, че те никога не са имали в колата си пожарогасител и рядко излизат трезви на пусия. А винаги когато пускат сирената и нарушават правилата на движение - то е за да си купят едно бързо кафе от съседната пресечка, без да им се пречкат останалите участници в движението. На отговорните фактори може да бъде предложено само едно нещо - амнистия за водачите, които докажат че катаджиите ги изнудват. На сутринта, когато в катаджийската смяна бъдат намерени белязаните грешни пари - тя просто трябва да бъде уволнявана, а пийналият водач да бъде награждаван за проява на гражданска

214

съвест. Може да ви звучи пошло, но няма друг начин за озаптяване на транспортните заптиета.

В класацията на първите шест и дори първите сто причини, който правят града такъв, какъвто го виждате всеки ден, няма да срещнете архитектурата и това, че градът е стар и неудобен за живот. Ако вдигнете глава нагоре в този град ще видите сгради, които не остъпват на къщите в Залцбург и Линц. Капители и кариатиди, фрески и фронтони - центърът на София ще бъде красив и удобен просто ако махнете вековния слой мръсотия, неподдържаност и лошо отношение един към друг. Лошо отношение, създадено от милионите граждани с мужишко съзнание. Те продължават да изхвърлят боклука си през прозореца, водени от атавистичния спомен на прадедите. В този спомен, под прозореца на прадедите се  намираше една малка неподдържана свинеферма, която всички тогава наричаха кочина.  Хората в този град не знаят или непрекъснато забравят, че не са сами. Ако на едно място, по неведоми причина са решили да живеят адски много хора - от това не трябва непременно да произлиза истински ад. И докато усмихнатия кмет прави всичко възможно да изравни дупките и да намести автомобилите фантоми в софийската теснотия, софиянци трябва да престанат  да мечтаят и да уволнят едни два бакшиша, едно две ченгета,  да се разберат с Паяка и да се уточнят къде да пикаят по-малко. После ако искат - нека пак да седнат и да помечтаят за един град, в който всичко е наред. Толкова е наред, че дори каналните шахти винаги съвпадат с нивото на уличната настилка…

==================================================================

ВИДОВЕ

Предполагам че знаете: жените адски много държат да свършат с вас. Един път завинаги...

Сигурно сте забелязали, че всяко лято по морето срещате съвсем различни жени и не знам защо все на една и съща приятна за хормоните възраст. Сигурно сте забелязали, че ви e ужасно трудно да се съсредоточите върху един единствен неясен обект на желанието. Сигурно ви е писнало вместо лелеяната жена от последния ви мокър сън да попадате на маргинални вагинални структури с дефлоративен комплекс. Или казано на български дяволски не желаете да ви се случи да се занимавате с онази женска диагноза наречена vulva hipnotica или казано културно “ путка заспала”. Затова:

създайте си система!

Ако някой продължава да мисли, че жената е тайнство, просто уловете минаваща наблизо каква да е жена, отворете я внимателно и му покажете от какво е направена жената: кръв, лимфа и малко парфюм. Жената е като билярдна маса - дори и да не можете да играете както трябва, върху нея може да се наспите добре, както и да си сервирате обяда. Жената е особен вид популация и разновидностите не са повече от седем-осем, като изключим класическите курви и собствената ви жена. Първа в класификацията е

много отворената жена

215

Можете да я срещнете навсякъде. Неприятното при нея е, че не си заслужава труда. Да общуваш с отворена жена е нещо като да копаеш гроб с лъжица. Рано или късно с изненада разбираш, че тя е като кукла: отдолу няма нищо. Гладка и хлъзгава като ледената пързалка в Лужники, тя е чудесна за лов, но не става за консумация. Или както казва нашият приятел Франсис Скот Фицджералд: “Най страшният пазач стои пред тази врата, зад която няма нищо!“ Много отворената жена е лесна, достъпна и подканваща като трамплин на басейн, пълен с вторични суровини. Дори и да се хвърлите смело, на дъното му ще намерите само няколко комплекса на Електра, голямо количество употребени презервативи и неясно защо огромен брой откъснати от кордата си рибарски куки 5 номер. Втори номер в класификацията е

модерната жена

Все по-често срещана, все по-нужна, но нежелана. Модерната жена е като плашило в бостана на съвременния свят, на което мъжете кацат и отлитат, кацат и отлитат. И въобще не им омръзва да го правят. Ако изповядвате мачизма, хванете една модерна жена, одерете я жива и я оставете да съхне на слънце, като подпрете очите й с клечки. Модерната жена омеква в такива случаи и има някакъв вариант да бъде опитомена, въпреки че останалите мъже ще ви се чудят, както хората се чудят на колекционерите на силно отровни змии. Модерната жена е и модерният бизнесмен-проститутка, героят на нашето време, който освен скука като душевно заболяване, може да ви лепне и тендовагинит на крайниците, защото през цялото време ще трябва да я носите на ръце. Затова пък основно трофеите през този сезон ще дойдат от друг тип жена.

жената тип “страх-от-мизерия”

Във времето на Голямата депресия мачизмът използва едно основно свое оръжие - меркантилността при жените, желанието им за облаги. Мизерията или страхът от мизерията развращават няколкостотин пъти по-добре дори и от разговорите с приятелки, развращават невинното девиче съзнание почти колкото им се иска на мъжете, понякога за съжаление и малко повече. Модерното обществото даде в арсенала на мъжете едни нови средства за лов - например т. нар. автомобили-пичеловки. Бързото забогатяване донесе на някои мъже огромни и незаслужени успехи сред жените, както и ред кожно-венерически открития в медицинската наука. Жената страхуваща се да не остане долу в обществената йерархия е опасно животно, способно да ви изпие и малкия мозък по каналния ред, само и само вие да имате нещо общо с нея, както и тя с вашия лукс, колкото и съмнителен да е той. Ако мъжът не разполага под ръка дори и с най-малкия намек за лукс покрай себе си, единственото, което му остава, е да се представи за ексцентричен кредитен мултимилионер, който е тръгнал на автостоп. Но не защото няма пари, а за да усети отново сладостта на живота. Повярвайте, това върши много по-добра работа отколкото мерцедесът кабрио-пичелов.

жената сноб

И Господ не може да ви помогне ако объркате ядливата жена тип “страх-от-мизерия” с жилавата жена сноб. Жените сноби спят най-малко със зам. шефове на комисията по селско стопанство в Парламента! Не дай си Боже да й споменете нещо за Достоевски или да объркате името на онзи педал Шпенглер. Тя ще ви размаже, ще ви разнищи във всички области на човешкото познание. След като се издъните

216

единственият ви шанс при нея е да се кастрирате и да станете приятелки. Има само едно слабо място. Тя не знае нищо за себе си. Вашият шанс е да й обясните как работи половата й система и с любезни графики да установите заедно местоположението на клитора при жената.

жената хипи

Легендите, че жената хипи не се къпе, често не са верни. Ако се опитате, обаче, да уловите жена хипи, това е все едно да отстрелвате домашен добитък.

Този тип жени ще продължат да виреят най-добре през лятото и да са на мода въпреки девалвацията на човешките ценности и статистически доказаната де-вулвация при жените. Тази жена е мехлем за душевни и прободни рани, тя прибира при себе си слепи котета, куци прасенца, мъртви рибки, прочие флора и фауна включително и малки животни от рода на трихомоните и хламидиите. Защо да не се отнесе добре и с вас...

жената бартер

Ако има една единствена аксиома важаща за всички жени освен класическите курви, тя е, че в една или друга степен жените правят всичко в живота си на бартер. Жената бартер е универсална почти колкото рендето Вьорнер, пък и често се държи като него. Жената бартер е култовата жена в края на века: ако е издигната и духовно, тя бартерира например държанието си в кревата с вашето отношение към нея. Ако вие сте внимателен, ако я уважавате, ако я признаете за индивидуалност, тя ще направи за вас всичко, което и всички останали жени могат да ви направят. Жената бартер трябва да бъде държана в мрак и неведение относно истинската ви същност и това кого си представяте когато лежите върху нея, защото тя мечтае само за едно - освен бартер да има някой ден и капаро. Сиреч както казва народа: който много бартерира, рано или късно го капарират.

чуждата жена

Който и ловен сезон да дойде - пак ще вървят най-много чуждите жени. От великолепните екземпляри до мършата в стадото на жените нищо не създава тръпка повече от чуждата жена. Огромният парадокс, че тези уж “чужди” жени понякога изявяват неимоверно силно желание да си станете близки, въпреки че вие сте човек на честта и бихте го направили само ако мъжът й ви е много добър приятел. Хубаво е, когато го правите, да сте излезли от рекламата на марка уреди за бодибилдинг. Защото чуждата жена е като вратовръзката - може да е красива, но на нея при силно желание можеш да се обесиш. Ако случайно ви уловят, внимавайте да не изчезнете по време на акция като последния екшън-герой или както го наричат на български последния глупак. И се дръжте достойно - това, че някой носи рога и ви гледа лошо не означава че е благороден елен и има запазено място в Червената книга. Означава, че трябва да бягате бързо. Много бързо и с достойнство.

истинската жена

От разказите на бракониери и пияни очевидци в бранша научно е доказано че истинската жена съществува, както е доказано съществуването на чудовището от Лох

217

Нес, Снежния човек Йети и всички извънземни форми на живот. Дори някои са успели да я заснемат гола. Тя била чудесна на вид, нежна на пипане, сладникава на вкус и опияняваща при употреба. Ако това което се разправя за нея е вярно, то тя прилича на мечтаната бутилка маркова водка без разредител, която всеки истински мъж вечно търси и носи със себе си през целия сезон.

Сезонът е открит, господа! Но не забравяйте: и този сезон ще мине. И когато през дългите зимни вечери, слушайки как снегът тихо затрупва света вие може да седнете пред камината си, а над нея да висят главите на няколко чудесни женски екземпляра, които сте отстрелял съвсем сам или с приятели. Докато пушите лулата си и лъскате добрата си стара пушка - спомнете си за добрия стар Шекспир. Той казваше: всеки свършва добре, когато плаща добре. Смятам, че той е имал предвид, че каквото и да отстреляте, преди да вдигнете пушката си наистина трябва да си платите. Понякога с нерви, понякога с лъжи, понякога с подаръци, но най-често - в брой.

p.s. И никога не забравяйте за гумения предпазител на пушката.

==================================================================

SPIRITUS SANCTUS

“Бог е всичко това, от което сме зависими, но не ни понася...” из пиесата “Бог е невинен” м.к.

Един е Бог и Алкохолът е негов пророк!

Алкохолът е свободата, от която не можеш да се лишиш.

Свободата, която никой не може да ти отнеме като Свободата на Псувнята, Фриволността на Ръкоблудието и Желанието за Нещо по-добро (от Всичко Останало).

Но Алкохолът е много по-красив от тях и именно заради това е узаконения наркотик на Точно Това Общество.

Жените са дребни и зловредни бозайници в сравнение с удоволствието да пиеш.

Другите наркотици са твърде кратко изживяване, което губи смисъла си в бързата и нелепа смърт, при която повръщаш направо в трахеята си. Което не може да ти се случи ако приживе си се научил да повръщаш правилно от правилния наркотик.

Алкохолът е правилният наркотик.

Пиянството на един човек

В Списъка на Вредните Неща първите четири от тях са Цигарите, Алкохола, Жените и Месото - точно в този ред. Всяка още непроходила религия забранява точно тези четири неща, които в сърцевината си носят вероизповеданието на един по-добър свят. Свят пълен с удоволствия, от който се умира, но не боли много. Сравнено с

218

болката, която носи Светът още от раждането, количеството болка която носи Алкохолът е нищожно.

Алкохолът е най-доброто средство за намаляване на болката. Най-полезното нещо за прескачане от едно Човешко Състояние в друго. Алкохолът е катализатор на Човешкото Държане и професионален убиец на Куртоазната Цензура. Той е Освободител на Дълго Подтисканите Емоции (от които се умира), той е и Пресаташето на Главния Мозък и Високоговорителя на Спонтанните Желания.

Алкохолът е Вашето обществено място, частната ви медия където сте Истински. А Истински означава да си доволен и искащ, красив и подпухнал, изразяващ себе си и драйфащ, танцуващ и спъващ се, да говориш с красив език и да говориш с дебел език, да чукаш и да не помниш, да помниш и да прощаваш. Да прощаваш и да осъзнаваш, че всъщност самият Господ-Бог ще ти прости само ако го завариш добре пийнал.

Пиянството на един човек е дълга история със седем етапа. Изключително субективната квалификация на етапите обаче помага на човеците, решили да злоупотребят:

в началото е “очакването” - то се познава по онова леко омекване и изтръпване в колената. То е защото хилядите Нимфи, Които Живеят Под Плота На Масата, пият кръв от менискуса ви. Те имат своя религия - вярата в Промила. В представите им Техният Рай адски си прилича с вашия Черен Дроб.

второ идва онова състояние, което прилича на Олекването на Мозъка Като При Трева. Обаче докато при тревата мозъкът ти наистина е решил да отиде някъде другаде без теб, Алкохолът не позволява това. Мозъкът просто ликува в околоплодните води на личния ти Космос. И с кикот строи цепелинова стълба към небето, която обикновено води надолу.

третото състояние китайците и докторите наричат “Любовен блясък”. Настъпва след третата бира при тинейджърите и втората малка водка при Обикновените Почитатели. И никога не настъпва при миньорите, трактористите и прочие промишлени употребители. Третото състояние е Агрегатното Състояние на Личността, позволяващо на всеки човек да се чувства като Великан. Това е Етапът на Разбирателството, Отсечката на Съчувствието, Мястото, Където Успяваш Да Си Кажеш Изречението и всички да се засмеят. На него, на Изречението ти, а не на самия теб.

четвърто идва онова, което всички чакат. Предполагам, че се нарича “генно напиване”. Човекът е програмиран да усвоява Алкохола. Етапът на генното напиване е когато ензимите разпознаят Алкохола и вместо да почнат да го разграждат веднага - те с въздишка обявяват санитарен полуден. Защото вече знаят, вече сте ги научили, че тази вечер може да се случи само едно нещо. Някой е решил, иска да се напие и ще го направи. Този някой ще продължава да се налива с водка, докато тя убие всички ензими

219

на тази земя. И докато всичката изядена руска салата на Планетата тръгне като пълноводна река към Световния Тих Океан на погълнатия досега от хората Алкохол.

петия елемент на пиянството е Моментът на Превеликата Изява. Твърдят, че Анди Уорхол веднъж се напил и преди да се наебе с някакво младо момче му казал че всеки има своите петнадесет минути слава. Уорхол не е прав. Уорхол е жалък американец от цигански произход с хомосексуални наклонности. Не може да се вярва на Уорхол и на американските сентенции - този народ се научи да пие едва когато му забраниха да го прави по времето на закона Уолстед, по-известен като закона за Сухия Режим. Истината е друга - всеки човек има своите пет малки водки. Които никога не би заменил за цялата световна слава.

шестото състояние е най-дългото. Китайците и докторите го разделят на два вида - “тиха тъга” и “шумна лудост”. Когато шестото състояние завладее човека и го направи тих и тъжен - той прилича отстрани на препарирано животно, а в стъклените му очи се чете ужасът, че след малко ще му стане лошо. Лошо в смисъл не на повръщане и силни гърчове, а лошо в смисъл на тоталното завръщане към света на другата сутрин, когато хората около теб няма да са пияни. И ще те карат да бъдеш като тях. Тихата тъга е характерна за извисените хора, интелектуалните типове и качествените, задоволени и осъзнати човеци, и серийните убийци. Докато шумната лудост е другото състояние за един друг тип хора - на неосъзнатите, подтиснатите задръстеняци, които са неспособни да се самоубият по обикновения начин и обикновено се заяждат с хора изпаднали в тиха алкохолна тъга.

седмото ниво се нарича простичко “амнезия”. Светът вече не се движи със скорост 24 кадъра в секунда, а малко по-бавно (и все по-бавно). Светът идва на приливи и отливи до теб и трябва голям тренинг, за да не му позволиш да те разтвори в себе си. В такива състояния Истинските пиячи запазват себесъщност като непрекъснато викат на Разливащото Се От Черепа съзнание да се върне, дават си точна диагноза (в смисъл “Боже, как се напих...”) и си тръгват без да бутнат нищо и без никой да ги настъпва по часовника. Амнезията при Истинските пиячи е и лека форма на шизофрения - съзнанието се разделя на Регистратура и Реакция, който неистово търсят тяхната любима асистентка Координацията. Тя обаче спи задоволена до притъпяване от камшичестите фалоси на алкохолните молекули.

Алкохолът не носи нещастие.

Образът на Алкохола в Общественото пространство е неизлечимо негативен. И изключително лицемерен. Всички говорят колко е лошо да се пие, а употребяват. Употребата е майка и баща на Общественото и Индивидуалното Съществуване, Тихия Бич на Човечеството, с който То всяка вечер се самозадоволява. И всяка сутрин го закача на стената под надписа “не е хубаво да се прави така!”.

Употребата е единствената причина за това, което политиците наричат Социален Мир. Това понятие в реалността е името на един скромен социалистически пир, на който яденето е твърде малко, затова пък Алкохол има за всички.

220

Алкохолът е единственото нещо, което е повече от Секса В Тази Страна. Негативната Легенда за Лошия Алкохол твърди само едно:

”Пияният човек е човек, който върши лоши неща, преди да му стане зле.”

Пресата твърди, че пияният човек върши по-лесно престъпления, отколкото трезвия. Пресата обаче вади грешно съотношение между пияни хора вършещи престъпления и трезви, вършещи престъпления. Ако обаче направите съотношение между мирните хора ще видите друга картина: всъщност пияните мирни хора са милиони пъти повече от трезвите мирни хора.

Алкохолът помага да се успокоиш, той канализира гнева в приятно безсилие и отлагане. А ако толкова много иска да убиеш някого - накрая го правиш. И в този момент Точно Това Общество вместо да те пита защо си убил човек, то те обвинява че си бил пиян. Обяснението според мен е, че Светът е твърде лош. Едва ли можем да очакваме, че Алкохолът ще го направи по-добър.

Всяка вечер между 19 и 24 часа Светът затваря кепенците и отива да се напие някъде. После му е трудно да се върне, но го прави защото на сутринта трябва да отиде на Работа. С парите от Работата Светът си купува Алкохол. И чака да се свечери.

Някои хора не обичат Алкохол.

Нищо друго не притеснява човека така както пълна до ръба чаша водка Финландия с малко лед и лимон за красота. Прилича на кофа пълна с екстрасистоли, импотенция и мигрена, напомня на черен дроб върху кухненска маса и предполага леко фъфлене след лош побой.

В същото време нищо друго не радва човека повече от пълната само два пръста чаша водка Финландия (също с малко лед и лимон за красота). Просто не мога да понеса същата чаша пълна догоре. Усещането е като че някой ти обявява излишно състезание на 100 метра, докато ти си майстор на маратона.

Красив е вискозитетът на водката с лед. Красиво е усещането на Алкохол Във Вените. Красива е водката в стомаха ти (само на влизане). Красив е даже махмурлукът (като всяко страдание). Красива е дори пияната жена - тя най-после е истинска и се държи не както са я учили, а както й се ще: иска да се ебе с всеки, иска да плаче и да крещи. Доказано е, че жените никога не знаят защо (каквото и да е). Това е и разликата в мъжкото и женското пиене. Ако сравним Алкохола с Дървото на Познанието - мъжете поне успяват да се качат на него. Докато жените ползват това дърво като тояга. Удрят се по главата с него и започват да бръщолевят онова, което никога не са посмели да кажат. А то много прилича на Познание.

Това че някои хора, повечето жени, не обичат Алкохол не трябва да ни притеснява. За жените е оправдано, защото те са направени да ти държат главата, докато повръщаш (а за това трябва сигурна ръка). Ако се огледате обаче и видите кои мъже не обичат Алкохол ще се убедите, че това са единствено Изпадналите В Забвение Вселенски Задници, през които никой никога няма даже да се изсере.

Някои хора не разбират Алкохола

221

Майката на карбовски му забранява да пие. Тя е светица и всяка сутрин (когато се събуди у тях) карбовски намира следните бележки. Те са написани на обратната страна на голямата оранжева бюлетина на Народен съюз - БЗНС, ДП. На тях с учителския почерк на светицата винаги е написано едно и също:

Мартине,

Ако продължаваш да се напиваш така, че да смърдиш като последния пиян боклук, аз не издържам повече, ще тръгна за някъде и не ме чакай да се върна никога. Не мога да понеса това. В рода на баща ти има много пияници, явно в теб се е настанил алкохолният ген, който ще направи така, че да пропаднеш изцяло в живота си. Как и кога ще създаваш семейство с тази пияна глава? Как ще живеят деца с пиян баща? Как ще създадеш дом с изпита заплата за алкохол? Как ще храниш семейство? Какво ще стане от тебе - доброто красиво и обично дете, създадено и отгледано с много обич! Не мога повече!

Мама

Смея да твърдя, че мама е част от Големия Световен Заговор, който твърди че не трябва да се пие. Смея да твърдя, че светицата не ми помага много, освен че перфектно създава чувство за вина и тонове други противоречиви чувства. И то при положение, че никога не е седнала да се напие един път с мен. Смея да твърдя, че това е по-малкото зло - можех да бъда наркоман, рецидивист, педофил, депутат, президент или друг еквивалент на всеки смъртен. Примерно миньор, футболист, контрольор или шофьор на такси.

Тяхното пиянство просто не ми харесва.

Щото аз винаги съм се притеснявал, че пия много. До днес когато отново се сетих какво беше казал стария Джек Лондон в “Цар Алкохол”:

“Хората, които пият, се делят на два типа. Първият тип са тъпи хора, неодарени с фантазия, с вцепенени мозъци. Те вървят и се клатушкат, разкрачват широко краката си и свършват обикновено с това, че падат в канавката. Това състояние завършва с това, че пред очите им започват да се мяркат розови слонове и сини мишки. Над пияниците от този вид обикновено точат евтиното си остроумие хумористичните списания.

Втория тип са хора с голям полет на фантазията, способни да виждат свръхчувственото. Техния вървеж е твърд дори когато са приели достатъчно алкохол. Те никога не правят грешки, винаги стоят твърдо на краката си и никога не губят съзнание. Опиянението засяга мозъка им, но съвсем не е властно над тялото им. Такъв човек може да бъде весел другар и да сипе безкрайни остроти; или може да има видения и фантоми от космически мащаб, които поразяват с желязната си логика. В това състояние той съблича от живота измамливите му покривки и пред погледа му изпъква железния пръстен на необходимостта, който сковава духа му. Това е часът на най-висшата власт на Цар Алкохол. Да се напие до такава степен, че да падне в канавката, е достъпно всекиму. Но страшно е, когато твърдо стоящ на краката си, човек спокойно дохожда до заключението, че единствения път на освобождение е да ускориш смъртта си. Това е часът на Бялата логика, когато човек разбира, че той може само да познае законите, които управляват

222

нещата, но никога няма да познае нещото само по себе си. Това за него е часът на изпитанието. Той стъпва на пътечката, която води направо в гроба.”

Джек Лондон не е прав. Алкохолът е и Бог, и Цар, и Красавица и Звяр, и всичко онова, което не ни понася, обаче без което не можем.

Никога явно няма да успея да обясня, че малките красиви мегагалактики на Малката Водка, създадени от Твореца, са навързани със слънчевите системи на Алкохолните ми гени, по начин, който опростява Света, Украсява Живота и Кара Хората Да Продължават.

Винаги съм се притеснявал, че пия много. Всъщност това е защото винаги съм знаел, че Алкохолът не е полезен. Онова, което трябва да напиша на края е само едно - недейте да пиете много.

Алкохолът вреди на вашето здраве.

==================================================================

ОБЩЕ-ЖИТИЕ

04. февруари.1998

В центъра на София избухва стълб от магма и пепел... От небето започват да падат камъни, докато канализационните шахти излитат нагоре със съсък и могат да бъдат снимани от СNN в хедлайн-новините...

Сградите се чупят kато kлечки в декор от много скъпа холивудска продукция...

Дворецът на Културата потъва със скърцане и пращене дълбоко в магмата.… на негово място бликва фонтан от вода и пясък с високо златно съдържание...

Единствената оцеляла сграда е Мавзолеят, но това ще разберат само антрополозите след две хиляди години, защото ще го намерят kонсервиран дълбоко в огромен пласт разтопен силициев двуокис. Но дори и това няма да остане, защото и без земетресение него след година ще го събори Бакърджиев.

Развълнуваната пръст счупва на малки парчета язовирната стена пред Искъра и Панчарево и те разливат водите си из цялото Софийско поле.

От kоето има и някаква полза, защото са потушени пожарите.

Водата скрива ужасяващите разрушения, над нея остава само да стърчи наклоненият Партиен дом, kойто след време става печеливша туристическа атракция.

След двеста години на това място плуват лодки и свръх бързи скутери. Катаклизмът е огромен, жертвите - трудно преброими.

Почти нищо не е оцеляло от витрината на Златния социалистически век.

223

Велико Търново отново става столица.

тук има нещо живо!

Нещо е оцеляло! Част от мръсния и неподдържан град, kоято никога няма да умре. Част, kоято е склонна да предизвиква ексцесии, но не и да ги търпи. Тази част, в kоято да живееш само по себе си е ексцесия и kатаклизъм. Част от града, kъдето се радват на падащите от небето kамъни. Това не е Факултето, въпреки че малко прилича на него. Това е Град в града, Свят в света, Място в мястото, Приятното Начало В Голямата Преебушка, Содомът в Гомора, чистата проба свобода, от kоято или умираш, или трябва да си тръгнеш. Обикновено си тръгваш.

Това е Обще-Житието. В полите на Витоша съществува резерват, парцел, гето, kъдето Неувереното Общество си отглежда студенти. Резерват, парцел или гето, в kоето без страх влизат само шофьорите на автобуси с номера 280 и 94. Но и те бързат да го напуснат, kогато им свърши смяната. Град в града, независим от останалите гета на столицата, независим от вездесъщият Център. Независим от всичко, дори ако Земята се разтресе и Големият Град бъде залят с вода, Обще-Житието ще оцелее. Ще оцелее, защото е на хълм, защото там живеят хора еднакво извисени над битуването, с различни съзнания и единственото общо между тях е житието им - страниците, които пишат в началото на живота си и половата си зрялост. Защото там има всичко, kоето е нужно на властващите форми на живот, изградени на въглеродна основа - алкохол, цигари, месо, жени, kино, пералня, аптека и видеотека, kнижарница и поликлиника, секс и рокендрол, наркотици и чалга, безпътица и незнание на kолkо си години. Защото това няма значение. Това е Обще-Житието.

Хотел Калифорния на Загубеното Гламаво Неуверено Общество.

Студентският Град.

тук не можеш да се задържиш [Синдромът на kлючалката]

Влизаш, живееш си живота, сякаш си роден да правиш само това и си отиващ. Пиеш и изтрезняваш бавно. Чукаш и свършваш бързо. Ядеш и се подуваш. Не ядеш и пак се подуваш. Обичаш и нищо не се получава. Не обичаш и нищо не се случва. Учиш и ставаш инженер. Не учиш и пак ставащ инженер.

Това е Синдромът на kлючалката. Първият Синдром на Обще-Житието. Когато човек вкарва kлюча в kлючалkата, освен чисто фройдистkото удоволствие индивидът регистрира и желание за Бъдеще. Всеkи на 18-20 години му се ще да ебе майkата на Вселената, да дефлорира събитията, да сцепи мраkа на две и на три. Всеkи на тази Възраст си представя живота kато низ от kоридори и врати, на kоито той ще почуkа, отkлючи, разбие, изчовърkа или измами със шперц. Или поне ще им бърkа в kлючалkите.

Обще-Житието предлага точно това - kоридори и врати, kоито от отваряне, затваряне, ритане и блъсkане са заприличали на дълго употребяван лабиринт за милиони опитни мишkи, всяkа от kоито знае, че експериментират с нея, но си мисли, че е първа. Обще-Житието е kонцентриран израз на Житейския Лабиринт, в kойто

224

Нормалните Хора вече не тичат и не отварят врати, а са си избрали ниша, стъkнали са си огън, приласкали са женсkа и се ебават с всеkи, kойто профучава нататък поkрай тях. Разликата между Житейския Лабиринт и Обще-Житието обаче е огромна. Заради възрастта си всеkи член на Обще-Житието исkрено подозира, че всеkи лабиринт завършва с асансьор и оттам нататък си само нагоре или само надолу. Заради възрастта си всеkи член на Обще-Житието минава през почти всичkи kоридори, всичkи женсkи стаи, през всичkи Читални* , през всичkи познати и непознати вагини (поне по един път), през всичkи бутилkи, kоито му се изпречат на пътя, kаkто и през всичkи kенефи и портиери. Заради възрастта си, чест му прави, Той - обитателят на Обще-Житието - минава през всичkо. И стига до Асансьора.

Не го приемайте тъжно, но повечето асансьори на Обще-Житието не работят. Там няма светлина и стигналите до асансьора често се сгромолясват в шахтата на Нормалното Благополучие, дъното на Ординерното съществуване и мазето на Липсата на Емоции.

Асансьорът е kапан. Забелязали ли сте, че асансьорите в тази страна нямат kлючалkи?!

тук няма човешко нещастие [Провинциалният Синдром - Синдромът на Свободата]

В основата на човешкото нещастие лежи ограничението. По дефиниция не може да има нещастен човеk, на kойто всичkо да му е позволено, освен принцесата на Уелс (Бог да я прости) и шефовете на групировки в България. В Обще-Житието няма забранени неща. Кухата липса на ограничения идва от провинциалния синдром: момичето от Пазарджиk, с баща миньор и майка - началник-сkлад, доkато живее в родния си дом има само една свобода - свободата на вероизповеданието. Тя може да вярва в kаквото си исkа! В принца с алените платна, в Аллах, в чичото, kойто я опипва, в сапунения сериал, в техническия прогрес или идеята за анархо-либерализма... Ней е разрешено да вярва в kаквото и да е, стига да не го исkа и да не си го позволява, стига да се прибира преди да се стъмни, стига да има добри оценkи и да помага при приготвянето на зимнината, kоето в Пазарджиk трае 364 дни в годината. Един ден остава, за да бъде тази зимнина изядена.

Ней е разрешено да вярва, стига да се пази девствена тялом и духом - доkато може, разбира се.

Момичето ниkога не използва тази си свобода kаkто трябва. Вместо да се посвети на анархо-либерализма, тя обикновено членува в пазарджишкия kлон на сеkта, kъдето Иисус е добрият овчар, а тя е от неговото добро стадо. Това я пази девствена тялом и духом (доkато може, разбира се) и не създава проблеми от социално и семейно естество. Това може да се превърне в трагедия, но преди трагедията се случва чудо: приета е на Обще-Житие. Не е важно kаkво ще учи, не е важно kаkво ще прави през живота си - тя е Приета! Може да бъде приета навсякъде - може да бъде инструктор по хранене, дефеkтолог, механична технология на оkтопластите. Може да стане специалист в леенето на чугун по метода на противоналягането, може да е в националния отбор по тероризъм... Тя е Приета!

225

Ако баща й (миньор), и майkа й (началник-сkлад), знаеха истината, нямаше да я пуснат ниkъде. Майkата и бащата на студента никога не знаят, че тяхното чедо не е във Висшия Едикойсически Институт за kалпазани и Аматьори (ВЕиКА), а просто е прието на Общежитие, влязло е в лоното на разврата, в правото на абсолютна власт над себе си, kоето на всичkи езици означава едно - абсолютната свобода. Технически вече ниkой няма kонтрол над него и аkо не е страхът от непознатото, нашето момиче за пример още първата седмица ще почине от разврат, наркотици и лоши битови условия.

Можете да ги видите по улиците на Обще-Житието: глутници чудесни човешkи екземпляри, и мъжkи, и женсkи, вият kъм планината и търсят нещо за доизпиване и доебаване, опиянени от най-добрата дрога - възможността да правиш kаквото си исkаш.

Ниkой не осъзнава добре, но в Студентския град не живее нито един софийсkи жител, освен аkо не броим търкалящите се по kоридорите, леглата и антретата приходящи студенти софиянци. Самите те също намират свободата си в Обще-Житието и често не се прибират в kъщи със седмици да се изkъпят поне. Аkо няkой обществен провокатор пожелае да предизвика повсеместна, всеразрушителна и истинска революция, той просто трябва да направи само едно: да наложи КОНТРОЛ в Обще-Житието. Ще бъде нещо kато язовирна стена на Тихия Оkеан.

А аkо няkой наистина голям хитрец реши да заkрие Обще-Житието, може да го направи само за няkолkо часа. Просто трябва да поkани родителите да живеят и да учат с децата си.

Не ми kазвайте, че членовете на Обще-Житието не знаят kаkво да правят със свободата си - идете ги вижте. Те са kато цар Мидас, kойто до kаkвото се доkоснел, се превръщало в злато. Явно мястото е таkова - аkо доkоснеш пиене, се напиваш таkа, сяkаш са ти го слагали венозно. Аkо докоснеш жена, тя се превръща в сеkс, аkо те пипне портиер - той се превръща в жаба. Аkо пипнеш пари - превръщат се в прах, хвани си гадже, то ще полудее, пипни трипер - ставаш герой... А училището хвани... Училището се е обърнало надолу с главата и kолkото и да се тресе от събитията - ниkой не изпада от него.

Свободата превръща всичkо, до kоето се докоснеш, в удоволствие.

тук не може да се живее [Синдромът "бит" - синдромът на белите дрехи]

Големият разговор за битовите условия в Обще-Житието няма да се състои. Не е нужен. На kой му трябва kлеkало в Обще-Житието, kато дори изпитването на голяма нужда си е чист kеф. Обитателите приличат на върли наркомани - не се интересуват в kаkъв свят живеят, те постоянно са под знаkа на хебефренията, еуфоричността и търсенето на нова доза свобода и преживелици. На kойто му трябват перила по стълбите - неkа просто да слиза надолу, подпирайки се на стената. На kойто му трябва лампа в kоридора - неkа да kрещи „светлина, повече светлина...", kойто исkа да почива, ще си почива след kато умре, kоито исkа топла вода, да я изобрети, kойто исkа ремонт - да търси аварийната група, kойто исkа да учи - виkа полиция...

Синдромът на белите дрехи се набива в очи на всеkи незапознат с правилото на обитателите: „всичkо може да е в лайна, но ние сме в бели дрехи". Няма лошо облечен

226

обитател, няма беден студент - фрапиращ kонтрапункт на извадените очи и вътрешности на сградите, на тоновете боkлуци, по kоито можеш да стигнеш до втория етаж, на употребяваните презервативи под прозорците, използвани kато дъвkа от бездомните kучета.

Всичkи туk миришат добре, за разлика от света, в kойто живеят. Каkто kазват обитателите - битовите условия са ебани, това е.

тук има всичко за всички [Синдромът Ин-Женерия]

По улиците на Студентския Град вървят трима човеkа - единият импотентен, другият сляп, третият - въоръжен. Кой от тях е самоубиец?

Този, kойто не си носи презерватив.

Елементарното съзнание свързва дълбокия житейсkи kеф с образа на жената. Елементарното съзнанание винаги е било на прав път, въпреkи че допусkа стратегически грешkи - Студентският Град за елементарния наблюдател прилича на менажерия от различни животински видове, събрани от всичkи kраища на татkовината. Това не е точно таkа. Обще-Житието е място, kъдето попадаш най-вече в среда на непознати и незавоювани женсkи видове и подвидове. Ин-Женерия! Джурасиk парk от kалейдосkопирани женсkи kраkа, ръце, устни, гърди, задници... женсkи черни и бели дробове, женсkи жлъчkи, женсkи бъбреци, мозъчни стомахчета, хипофизи и матkи, матkи, матkи...

Добре дошли в Ин-Женерията. Толkова kрасиви, готови за участие и употреба, ненатрапчиви и еуфоризирани от свободата си женсkи сьщества. За ниkого не е тайна, че Големият град и дори богатите индивиди от Центъра идват в резервата за сеkс-еkсkурзии с опити за преспиване в Обще-Житието. Често парашутът им се отваря и захлупва една от най-големите екзистенциални трагедии на Неувереното Общество - търсенето на младо гадже и на освободена жена. По цели нощи между дисkотеkите и незаконно построените заведения на Обще-Житието щъkат таксита и мръсни отвън сkъпи автомобили. Човеkът от Центъра не знае нищо за Обще-Житието и не го интересува. Човеkът от Центъра исkа да обере плодовете от една чужда свобода, kоято самият той ниkога няма да притежава, защото kато всяkо Чудовище, решило да обере Златната ябълkа [на Обще-Житието] него го пресират и депресират тримата братя от приkазkата:

Успехът [в живота], Дългът [kъм няkого] и Страхът [от свободата в Обще-Житието].

Иначе - добре дошли в Ин-Женерията. Единственото място, kъдето жените ниkога не могат да бъдат обеkт на сериозен спор и надпревара. Просто има достатъчно и различни. Всичkо за всичkи. Аkо от оkолоземна орбита с инфрачервени лъчи по топлината на телата можеше да се познае kъде в момента се прави сеkс, големият град kъм десет часа щеше да мъждуkа kато жар от огън, kойто вече не може да бъде запален. Аkо продължите да наблюдавате (паk от орбита), по топлото на телата ще разберете kъм полунощ, че в пръстена на околовръстното (kъдето сеkсьт е платен) свети със собствена светлина огромният скъпоценен kамъk на половият живот в Обще-Житието.

227

Не става дума за безразборен сеkс. Таkа или иначе разборен сеkс (сеkс, kойто се поддава на разбор) не съществува. Става дума за много сеkс - нещо човешkо, твърде човешkо, kогато живееш в Обще-Житието и притежаваш личната си свобода. Двете условия за сеkс - свобода и много народ поkрай теб - са залегнали в първия kрайъгълен kъмъk на Обще-Житието. Ниkой не може да kоментира дали това е добро или лошо, то просто съществува и kоментарът върху него прилича на рецептата, по kоято е бил сготвен Първичният бульон. Или моралният kодеkс, по kоито са били съдени първите хора заради техния първичен грях.

тук не се раждат деца [Синдромът на вторичния грях]

След първичния грях, kогато Адам познал жена си гола и ги изгонили от небесното Обще-Житие заради непристойно поведение (винаги можеш да попаднеш на нервен портиер), Адам направил две деца на жена си (таkа е по документи, вж. Библията) и спрял дотуk, формулирайки съвременния вторичен грях - „Защо ми е да правя деца, след kато мога да си правя удоволствие?!"

В Обще-Житието, аkо не броим няkолkо заблудени асистенти и аспиранти, ниkой не прави две неща - kариера и деца. Времената, kогато негърчетата и българчетата в Обще-Житието бяха равен брой, отдавна ги няма - негърчетата пораснаха и отлетяха на юг, а българчетата пораснаха и започнаха да пусkат децата си в kанализационните шахти.

Аkо няkой ден нацията умре, то значи смъртта й е започнала оттуk - от kанализацията на Обще-Житието. В нея се изливат ни повече, ни по-малkо средно 300 грама деца на час. Това е нещо, в kоето не могат да бъдат упрекнати членовете на Обще-Житието, въпреkи че е една от най-отвратителните истини по тези географски ширини. Аkо можеше да бъдат упрекнати, те просто нямаше да живеят туk. Свободата им ги тласkа kъм удоволствието, а удоволствието ги поставя в грях.

Те самите не мислят върху това. И ниkой не може да ги наkара да мислят, Аkо всеkи сексуален аkт беше използван по предназначение, аkо сексуалните атрибути бяха насочвани в онази цел, наречена „деца", аkо един от всеkи милиард сперматозоиди можеше да пристигне навреме и на място... Обще-Житието щеше да се надуе, да се пропуkа по панелните си шевове, да се сцепи и kато от обществена утроба щяха да изтеkат оkолоплодните води на цяла една нация, по-голяма от kитайската.

Причината това да не се случи е свръх-тривиална. Обитателите на Обще-Житието не исkат да отстъпят местата си на ниkого. Дори и на своите деца.

тук всички са студенти [Синдромът "какво щях да правя, ако не се бях родил"]

Паk щях да бъда студент. Да си студент, член на Обще-Житието, да си свободен поне няkолkо години, да пиеш толkова много, да чуkаш kолkото си исkаш, да стигнеш доkъдето можеш, да не правиш kаkвото трябва, да ти втръсне от Удоволствията, без да усетиш самоубийствени мисли: ето kаkво ти е нужно. За да получиш това, не е нужно да плащаш - просто трябва да се родиш. Не физически и не благодарение на майка ти. Трябва да се родиш таkъв - член на Обще-Житието.

228

Когато една пияна вечер Обще-Житието най-наkрая те сkапе и ти виждаш, че то не е за теб и трябва да го напуснеш, винаги при теб идва един негър. Не знам дали е един и същ, но винаги идва, изглежда kато всеkи негър, пиян е kато бял човеk и фъфли едни и същи неща с невъзможната си черна и весела йе-интонация. Винаги kазва: „kаkво си се сkапал, йе?! Не виждащ ли - всишkо тува йе идин цфетен телеви-зоур... Ие?!"

Ти му kазваш да се разkара, защото се чувстваш зле, и че оттуk нататъk явно си решил да се чувстващ зле, тъй kато това е твое неотменно право, пъk и друго не те очаква. Тогава неговата черна весела йе-интонация изчезва. Доближава се до ухото ти и те пита на твърд български: „А kаkво щеше да правиш, аkо не се беше родил?!"

Знаеш, че това, твоето раждане, просто не можеше да не се случи. Не за друго, а защото често си се усещал жив.

тук, един ден, след време... [Синдромът на пчелата - страх от Бога]

Всяkа нощ, kогато всичkи спят (има таkъв момент в Теорията на Обще-Житието) южните стени на блоковете на Обще-Житието падат целите. Падайkи, те отkриват kилийkите на Обще-Житието, в kоито неговите обитатели живеят и kато мед събират удоволствия, свобода, знания и безпътица. Тогава идва Пчеларят - онзи, заради kогото обитателите правят всичkо това, надниква по kилийkите и си взима своето. После проверява дали всичkо е наред и kаkво още трябва за общото Житие. И отново затваря kошера, вдигайkи южните панели и захлупвайки kилийkите. Каkво му трябва на Пчеларя, за kаkво се случва всичkо това - в kилийkите ниkой няма да разбере. Няма нужда.

В тях остават да бръмчат страстите на Приятното Начало в Голямата преебушkа, на Содома в Гомора, на чистата проба свобода, от kоято или умираш, или си тръгваш. Обикновено си тръгваш.

==================================================================

Суисайдска история /напусни Лас Вегас!/  

нужно ли е да си жив?  Кому е нужно? Направи си една кратка равносметка, ако не дай Боже утре се споминеш колко човека ще плачат за тебе? Махни родителите, който и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и ще ти останат две-три носталгично устроени жени, с които си спал, но не си си спомнял и приживе, а като умреш няма да можеш да ги оцениш защото ще си мъртъв.

колко души ще те помнят?  Хората, които те познават по лице и характер не са повече от сто. След като се спомине човек като теб всички те са много изненадани, впечатлени и тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те адски се кефят, че не са твое място. Тиха радост обзема живите, когато разберат, че още не са между мъртвите.

229

Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искреното им съжаление винаги е смесено с безпощадно желание да са живи и за теб. Всъщност ти,

сигурен ли си че си жив?  Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим – нямаш поколение, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал откакто престана да играеш на "фунийки". Жените  те напускат по много особен начин и отиват някъде другаде - където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво съществуване. Бил си жив  за 33 години общо само 2 /словом: две / седмици. Там на морето с онази русата през 91-ва. Забравил си й името.

полезно ли е да продължаваш?  Убеден ли си че ако продължаваш да живееш е по-добре, отколкото ако престанеш. Говоря за другите. Поне съседите ще могат да спят спокойно, когато тебе те няма – вече им е писнало от твоя Ник Кейв и саундтрака на "Кучета в резерв". Сигурен ли си, че ако осъществиш твойте големи надежди и мечти, ако се обезсмъртиш по твоя измислен начин няма да навредиш повече отколкото Херострат, Чингиз хан и Нерон взети заедно.

има ли смисъл?  След няколко милиарда години всичко това наоколо няма да го има. Хората, които изучаваме в учебниците ще са се бъхтали напразно. Тези които са писали книги ще са си омесили прахта с прахта на неграмотните. Великите пълководци, политици и прочие смели хора останали в историята няма да ги има, защото Историята ще е свършила. Моцарт не е трябвало да пише нищо /освен може би реквиема/. Айнщайн в известен смисъл вече не може да бъде безсмъртен. Леонардо да Винчи няма да съществува. Леонардо ди Каприо – също. Няма пред кого.

защо го правиш тогава?  Това, твоят живот е някъкъв Лас Вегас. Шарен, мизерен, пълен с изненади, нещастие и късмет, Вегас в който можеш да поиграеш. Разбира се, трябва и да платиш. Не знам дали съм прав, но след първите 33 години дори и във Вегас е скучно. Адска скука. Няма смисъл – искаш да опиташ нещо друго. Или по-скоро нищо вече не ти се ще да опиташ. Искаш да няма нищо. И това може да се уреди – все пак, във Вегас няма невъзможни неща. Едно е сигурно – дошъл си във Вегас за да умреш. Усещаш ли как няма да ти се размине.

напусни Лас Вегас!  Щом си толкова отворен и сигурен в твоето, моето и общото безсмислие – тръгни си. Ти си толкова силен и готин пич, който държи на думата си и няма да прави много опити да напусне това място. За теб това не е "израз на слабост" и "бягство от живота", както ще го нарекат нищите духом. За теб това е древната атинска "свободна смърт". За теб това е върха на свободната воля и Последната Победа над Вселената, Бога, Обществото, Съществуването и Другите Хора – точно в този ред и никой не може да ти го оспори.  Честито! В планетарен мащаб ти си самоубиец № 150 000 за тази година. Получаваш one way ticket за натам. Ти си едни от тези, които си отиват от този свят по собствено желание. На всеки 17 минути. Получаваш и луксозната рекламна  брошура с пълната информация за твоето пътуване.

230

Ето я:  

1. Добре дошли – това е Вашата Смърт:  Предварителната, Доброволната, по Ваше Усмотрение и чрез ваши предумишлени действия.  Благодарим Ви, че избрахте да се информирате за нея /повечето не го правят/  Какво представлява Вашата Смърт, какви екстри има към избраната от Вас категория и какви типове могат да Ви бъдат предложени.      1.А. Смърт – това е да те няма.    Ако не знаете какво е смъртта, вече сте информирани. В резултат от прекъсването на жизнените функции не можете да говорите, да се храните, да чукате, да пиете, да се смеете, да страдате, да ходите до WC и т.н. Няма Ви по улицата, в къщи, в други градове, постепенно хората престават да си говорят какво тъпо копеле сте бил, а вещите ви започват една по една да Ви изневеряват – както е обичайно при всяка Смърт, не само при Вашата. Някой се вози на колата Ви, някой чука жена Ви, друг носи очилата Ви, трети дори смърка Вашето енфие, което толкова много обичахте. Така е, когато ви няма. А Вас Ви няма навсякъде.    1.Б. Вашата Смърт – свещена и неприкосновена.  Вселената е търговска верига заведения за бързо хранене. Тя има устав на  работещите в нея, както е в Макдоналдс. Параграф първи от този устав звучи така:  §1. "Всеки клиент на Вселената има неотменно  и осигурено право на смърт.  "  Пак там някъде има една точка специално за Вас:  §1. Ал.2. т.8 гласи така:  "В нашето заведение при силно желание се предоставя и смърт с материали на клиента."  Приятно е да ви информираме, че всички клиенти на заведението ще си получат смъртта, която са заявили с влизането в нашето заведение.  Задължени сме да Ви съобщим, че можете да не бързате с Вашата Смърт – така или иначе тя ще ви бъде предоставена в срок и не може  да бъде отказана по един или друг начин.   2. Ако сте сигурен че искате точно това, Вие може да имате всички екстри при Вашата Смърт.  /напомняме Ви, че Вие избрахте Вашата Смърт да е категория Предварителна,  Доброволна, по Ваше усмотрение и чрез Ваши предумишлени действия/          2.А. /екстра/ Така се отричате от Религия.    Трябва  да знаете: Нито една религия не почита особено Вашата Смърт, ако тя е доброволно избрана, насилствена, (говорим за насилие от Вас върху самия Вас) и е плод на Ваше решение, а не на завеждащия въпроса с Религията (вж. Бог-отец, Аллах, Буда, Кцекоатоатл и др.)

231

 Вашата екстра: Така Вие се чувствате по-голям от гореизброените завеждащи въпроса с религиите, което донякъде е добре и ако Ви прави щастлив – това е!    2.Б. /екстра/ Така отричате от Общество.  Трябва да знаете: Няма Обществен строй поощряващ акта на Вашата Смърт, когато тя е избрана доброволно от Вас. Обществото иска и прави така, че Вие да избирате между две положения:    а) качествен самоубиец  б) некачествен самоубиец    Качествените самоубийци живеят живота си в интерес и в служба на обществото, дори ходят на война заради определено Общество. Идеалният качествен самоубиец за едно Общество е този който живее до пенсионна възраст (60 за мъжете и 55 за жените). Този тип самоубиец  през цялото време консумира и произвежда едновременно, възпроизвел се е в повече от три варианта (деца) и е гласувал за Точно Това Общество.  Трябва да знаете: Най-качественото самоубийство е винаги някъкъв определен начин на живот. Защото дори и да ви звучи като абсолютен парадокс  около 100% процента от причините да изберете Вашата смърт се коренят в Обществото. То самото ви прави да не бъдете качествен самоубиец /до пенсионна възраст/. Знаем, че не ви е до това, но също така трябва да знаете    Големия Обществен Парадокс /ГОП/: Всички около Вас по най-искрен начин не искат вие да умрете/чак пък толкоз/. Защо тогава по дяволите всички са се наговорили да Ви правят толкова много мръсни номера, че чак живота да Ви опротивее?    Така не стига че не прави нищо за Вас, Обществото Ви осъжда, че умирайки по собствено решение, Вие не правите нищо хубаво за него. За Обществото това е много лош пример. Представете си че всички тръгнат да си отиват от купона наречен Общество. Купон няма да има.  Вашата екстра : Вие надскачате дребните интереси на средата си и я обиждате с Вашия акт на хладнокръвно себеунищожение. Неприятно е, че няма как да разберете колко много сте обидили Обществото. И как наистина на Точно Това Общество е почнало да му пука за Вас.    2.В. /екстра/Така сте различни от Родител.  Трябва да знаете: Ако на някой ще му стане криво, то това са наистина родителите. За тях обаче винаги може да се каже, че са си правили кефа, докато са правили Вас. Предполага се, близо е до Вашия ум, че мъртвите не могат да имат деца. Мъртвите са стерилни по презумпция. С този си акт Вие трябва да знаете, че не можете да продължите рода си, няма да имате поколение или ако имате няма да успеете да го възпитавате както Ви се иска.  Вашата екстра: Вие доброволно се отказвате от това, което Вашите Родители наричат Живот и не искате да сте жив като тях. Или не искате да сте мъртъв като тях. И не забравяйте: те са виновни едиствено, че са Ви направили. Другото сте си  го докарали сам.    Това бяха основните екстри към Вашата Смърт. На Вашето внимание представяме следните типове Ваша Смърт -  

232

3. Изберете  тип на Вашата Смърт: /напомняме Ви че Вие избрахте Вашата Смърт да е категория Предварителна,  Доброволна, по Ваше усмотрение и чрез Ваши предумишлени действия/ 1. Самоубийство инцидент – тип " женско самоубийство".  Преди да пристъпите към действие, трябва да знаете че соътношението между самоубили се мъже и жени в модерните страни е  4:3. Този вид самоубийства настъпват  поради фатална грешка. При тях Вие нямате голямо желание да умрете, но понеже сте решили по една или друга причина да се самоубивате, то взема че се получава. Типичният профил на неуспял самоубиец е жена, която взима хапчета, а типичният профил на успял самоубиец е мъж, който се застрелва в главата. 2.  Самоубийство поради безумие – "Матросов" тип.  Тези самоубийства са сложени от лекарите в графата: "поради неосъзнаване на действието и безкритичност на субекта". Става дума за хора, който реално им се живее, но поради спорадични и независещи от тях фактори гордо се хвърлят под всеки срещнат житейски танк и слагат гърдите си пред всяка житейска амбразура. След такива опити винаги нещо умира у тях. 3.  Самоубиство принуда – "Сократов" тип  Това са нормални самоубийства поради ефективна принуда, която не оставя избор между живота и смъртта /например при осъден на смърт/. Тези самоубийства са достойни за внимание, защото възниква философският извод: когато някой иска да ти ебе майката единствения начин да го прецакаш е като сам си ебеш майката. 4. Самоубийство евтаназия – "Хемингуей" тип.  Това е смърт с цел да се избегне обективно неизбежна смърт, която изглежда на субекта по страшна от самоубийствената. Модерното общество е на път да признае евтаназията, както отдавна е признало на Хемингуей правото да умре от собствената си пушка, а не от рак. По-комфортно е някак. 5. Самоубийство подвиг – "Джордано Бруно" тип  Самоубийство, морално обусловено в името на дълг, който субекта не може да отклони. За разлика от Галилей, Бруно не е бил особен тарикат, но за сметка на това неговото единствено самоубийство го прави точно толкова известен, колкото и Галилей със всичките му открития. 6. Самоубийство избор – "Маяковски – Гари"  тип Лекарите твърдят, че този тип е вследствие на психично състояние, съдържащо особена склонност към смъртта. Просто Владимир Маяковски и Ромен Гари са едни малкото Велики самоубийци, които са го направили както трябва -  не защото са били нещастни, а защото просто са искали да си тръгнат. Или както е написал Р. Гари в предсмъртната бележка: "Отивам си. Благодаря за всичко. Забавлявах се добре."

За да протече Вашето самоубийство по нормалния начин то трябва да премине през следните фази, които ви препоръчваме:

1. Заплахи за самоубийство – задължително. При постигане на целта със заплахи, измислете си нова цел и продължавайте със заплахите. 2. Изявления издаващи желание за смърт – препоръчително. Правете тези изявления небрежно, за да може след акта на Вашето самоубийство, другите да си кажат: "Знаех си аз, усещах нещо…" 3. Опити за самоубиство - поне един. Ако не Ви обърнат внимание след третият опит не Ви остава нищо друго освен два варианта – или да го направите сериозно или да убиете някой друг. И в двата варианта вече е сигурно, че ще Ви се обърне нужното внимание.

233

От обредните домове или полицията. 4. Внезапни промени в поведението – става дума за апатия и меланхолия – всеки уважаващ себе си самоубиец минава през тези състояния. Ако ви питат какво Ви е, не бъдете толкова апатичен и завържете разговор, защото втори път няма да Ви обърнат внимание. 5. Депресия – изразява се в плач, сънливост, загуба на апетит. Приятелите Ви ще Ви обърнат внимание обаче чак когато откажете сериозно пиенето. Това ще ги разтревожи силно. 6. Последно уреждане – изразява се в раздаване на лични вещи. Чак на последния етап от развитието на Вашите суицидни мисли при писането на завещанието разбирате как наистина всъщност никой не Ви обича. Дори Вашият шампоан против пърхот с изтекъл срок на годност успяхте да пробутате на съседите. Не се учудвайте и не се натъжавайте, когато те се зарадват – просто животът не е лесен и за тях.

Изберете Вашата технология според общата успеваемост:

химически вещества /хапчета, газ/ - успеваемост  към 30% самозастрелване     – успеваемост към 90% хвърляне от голяма височина  – успеваемост 85% прерязване на вените    – успеваемост 50% гладната стачка   – успеваемост 0% обесване   – успеваемост повече от 40% неприемането на течности   - успеваемост 0%

форми на злополука: автомобилна катастрофа   – успеваемост към 20%, удавяне     - успеваемост 50%,  самозапалване    - успеваемост 3% лягане върху релси    - успеваемост 5%

Дадените примери идат да Ви покажат, че технологиите изискващи публика /гладна стачка, самозапалване, лягане върху релси/ са далече от желаните резултати. В естетическо отношение не се препоръчват такива технологии като преяждане, рязане на вени и самозапалване. В полотическо и икономическо отношение не се препоръчва в наши дни самоубийство с газ. Не толкова защото е скъпо, а защото Ви прави неволен участник в борбата между правителството и "Оувъргаз". Също така неприемливо и особено мъчително е "неприемането на течности". В горните технологии липсват показатели за т.нар. "бавни самоубийства" – алкохолизма, другите видове наркомания, градския начин на живот, обикновената зелена салата, обикновената гроздова и др.

Направете избора на Вашата Смърт!

Последната информация, с която е добре да разполагате преди окончателния Ви избор са Вашите права: Право 1. Имате право на издържана в естетско, правно и икономическо отношение Смърт! Трябва да знаете: Това може да се случи и при едно пищно погребение предизвикано от естествена Смърт. Право 2. Имате право да изберете начин на живот близък до самоубийството! /примерно секс без презерватив, работа в уранов рудник, шеф на българска национална медия и др./

234

Право 3. Самоубийството е аборт, направен от този, който има това право. Ваше право е да се откажете от правата си.

Плюс Вашите права – екстра информация как в планетарен мащаб може да победите безсмислието и хаоса, който толкова много Ви безпокои. /това е Вашето последно преброяване и обмисляне на възможностите против Вашата Смърт/. Можете да избегнете самоубийството като акт или като начин на живот по следните 7 /словом: седем/ начина: 1. Рисувайте /но не бъдете ван Гог/ 2. Композирайте /но не бъдете Майкъл Хътчинс и Кобейн/ 3. Философствайте /но не бъдете Сократ/ 4. Пишете / но не бъдете Кафка и Виан/ 5. Правете театър /не бъдете български драматург/ 6. Правете глинени фигурки /не бъдете недоволен от глината, вие сте от същия некачествен материал/ 7. Правете НЕЩО /но не бъдете като другите/

Ако нито един от тези 7 /словом: седем/ начина не ви интересуват то Вие вече сте направили вашият избор за Вашата Смърт! /напомняме Ви: тя  е категория Предварителна,  Доброволна, по Ваше усмотрение и чрез Ваши предумишлени действия/   Вие имате нашите поздравления – Вашият избор Ви прави поредната Жертва на Действителността, Ентропията и Обществената Досада!

Добре дошли в клуба на Великите Самоубийци! Наистина се надяваме Вие да сте един от тях! Ако не сте, отговорността носите единствено Вие сам, както всеки клиент на Вселената, който си тръгва без да изчака да му сервират. Честито!

Така щеше да изглежда рекламната брошура на вашата, лична /не друга/ Смърт, която с още малко цинизъм  можем да наречем

 собственоръчна /или Смърт втора ръка/.  Тази брошура, разбира се, е направена на принципа: "Ако искаш да откажеш един човек от нещо, направи на това нещо лоша реклама." Дори и на сериозно да я приемем, самото й прочитане удължава /или скъсява, може да се спори/ живота на всички нас – потенциалните самоубийци. Ако това, което четем и слушаме за собственото си самоубийство поне малко ни кара да се замислим и да забавим решението, винаги има шанс да дойде мама и като види заредения пистолет /или хапчетата/ да ни напляска с коравите си ръце и да ни накаже да седим 2 /словом:две/ две седмици без джобни пари. Така ами, какви са тези лигавщини…  Винаги ме е  дразнело словосъчетанието "естествена Смърт".

няма "естествена Смърт"!  Смъртта винаги е неестествена, обидна, и излишна случка в живота на хората. Всеки би се отказал от нея, но в житейската оферта на това място е записано: "Няма как." Е, щом няма как, тогава единствената позиция в случая е простичката мамина истина,

235

че животът е един ням филм с недовършен и неясен хепиенд, който наистина сме свободни да напуснем по всяко време на прожекцията. Забелязал съм обаче кое държи силните хора в кинозалата дори и при най-тъпия филм – те искат да разберат какво ще се случи по нататък. Просто ако останеш, поне ще разбереш какво има още да се случва. Какво са измислили сценаристът-идиот и режисьорът-слепец на Твоя Живот. В собствения ти ням филм с недовършен и неясен хепиенд. Така си пазиш надеждата /или илюзията/, че ще можеш да промениш нещо. Нещо малко.

==================================================================

СКАНДИНАВИЯ (ГРУПАТА)

легендата е жива

Има една страна, в която хората никога не се потят, кожите и косите им са гладки и руси, и те никога не спят по двама. Там красиви мъже и жени обменят мисли, нежности и телесни течности заедно, вместе, zusammen, together. И винаги на групи от трима-четирима, че и повече.

Казват за тази страна, че е една малка сексуална асамблея “Знаме на мира”. Едно малко мирно съвместно сексуално съществуване, в което хората се събират, разголват се и се чукат с невинността на невменяемите. Правят го без да познават половата частна собственост и споровете между притежатели на тази или онази вагина. Официалната външна политика на тази страна е Пълноценния Взаимен Оргазъм, а най-често срещаната религия е къпането в смесени къпални на синя светлина.

Там, в смесените къпални, никой не страда за каквото и да било, а когато красивата сервитьорка дойде и донесе шампанското, тя винаги е гола и носи чаша и за себе си.

къде сме ние?

Ние сме много зле по брой на регистрирани свободомислещи хора, които си позволяват да сменят партньорите си през минута и то пред очите на предишния си партньор. Повечето от мъжете и жените в тази страна са роби на времето - фалшивият им морал задължително изисква между двама партньори да има стоене на сухо поне седмица. Те не знаят, че времето във физическия си смисъл е равно на нула, а в човешкия смисъл между едното проникване и другото (с друг) не е нужно да се чака повече време отколкото отнема един женски душ.

Ако оставим настрана инцидентните тройки, четворки и сексуалните пиянски истории с повече от двама ще видим, че “скандинавската идея” е една тиха културна революция на сексуалния фронт. Все повече хора допускат във връзката и семейството си онова скандинавско и ескимоско разнообразие, което кара пуританите да се одървят, пазителите на морала да се тресат, а католиците да пръскат слюнки. Сексът с постоянен семеен приятел, сексът с трети (четвърти човек), сексът с приятна непозната и собствената ви жена, сексът между добри приятели (понякога и роднини) добива

236

огромно значение. Защото той винаги е бил и ще бъде цивилизованият начин да ти се случват колкото се може повече чудесни неща в този живот.

великата илюзия

Тя е проста като света: това е илюзорната сексуална собственост. В свят на тотална свобода все още съществуват хора, които си мислят че верността е нещо като ритуал, в който надупването в една и съща посока всеки ден носи семейно щастие.

Ако проследите нишката на сексуалните връзки примерно на работното място, във вашата среда и най-вече у вас - вие ще видите, че това е една неразплетима кукувича прежда. Прежда, в която играта се води по системата от професионалната футболна лига -

“системата всеки срещу всеки”

Всички ние просто живеем в малката страна на засекретените баджанаци. Всеки се крие от другите, когато изневерява, любовниците изневеряват с други любовници, те от своя страна спят с още по-чужди мъже, който пък се женят накрая като в бразилски сериал за истинската си любов - примерно за майка си или друг неясен обект на желанието. Някъде там във всеобщата сексуална гмеж и безотговорна тайнственост може би за първи път се е зародила скандинавската идея: да не се притежаваме по генитален път, а заедно всички да освободят съзнанието си за нещо ново - онова, което никога не омръзва и онова, което винаги сме искали само за себе си - свобода.

свободата да избереш най-доброто

Всички мъки и нещастия в нашия свят са подчинени на една Превелика Несправедливост - либерталната недостатъчност или липсата на обикновена свобода. Тази липса идва от досегашната дефиниция на понятието “интимен свят”. Интимният свят на повечето хора е стар килер пълен с мръсно бельо и разчекнати кукли “Барби”, но въпреки това повечето хора ревниво пазят вратата на килера заключена и пускат там само жена си (респ. мъжа си). И непрекъснато се притесняват някой да не счупи нещо в интимния им свят. В интимният свят на повечето хора се влиза трудно, случват ти се само ужасии, а на излизане винаги си чупиш главата в горния праг. На вратите на повечето жалки интимни светове има надпис като в кенефа на Централна гара: “Влизайте само по един! Иначе ще се разправяме с милиция!”

Да спиш с Някой Друг, освен постоянния ти партньор, означава да пуснеш трети в твоя интимен свят. Ако си несигурен, ако комплексите скърцат под прашното дюшеме, ако пазиш вътре порцелановите фигурки на баба си, ако обичаш препарирания си пудел обесен над портрета ти с маслени бои - вътре никой няма да бъде поканен и няма да се чувства нормално. Пък и кой по дяволите ще влезе в твоя интимен свят да прави тройка, когато всички знаят че препарираният пудел е любимото ти животно и реално погледнато - ако ще има групов секс - без него не може!

Да спиш с Някой Друг, освен постоянния ти партньор, е нещо от което никой не се лишава. И се нарича с неприятната дума “изневяра”. Но да спите двамата с Някой Друг - това решава хилядите сложни морални и квазиобществени казуси, от които три са най-важните. И дори звучат като добри новини:

237

Не изневеряваш

Не лъжеш

Не си сам

След първите стъпки и плахи експерименти в скандинавията на модерните хора започва да им харесва. Харесва им и го правят често, с жар и с убеждение. С възрастта, разбира се, както повечето приятни неща на този свят и това омръзва - но пък когато са повече, хората винаги измислят нещо, нали?!

мъжете знаят защо

Мъжете биха чукали и дръжката на метла, стига някой да ги увери, че на другия край метлата е руса и слаба. На пръв поглед те имат най-голяма далавера да водят любовницата си в къщи. И след като жена им сготви и сервира - тримата да извикат заедно доставките на KFC, защото кой ли мисли за ядене, когато един мъж, две жени и едно момче от KFC правят секс първо в банята, после отпред, после в коридора, после отзад, после в спалнята и накрая където намерят за добре.

Мъжете, които процедират така, са едни от най-умните, справедливите и най-вече - едни от най-честните животни. Животни, защото ако жената не е добре подготвена, винаги първото нещо за което се сеща е, че мъжът й е животно. Сякаш мъжът, който кара колежките си (забележете!) една по една на къра и ги чука като прилеп провиснали по дърветата - нима този съпруг е по-малко животно, само защото никой не знае за неговия секс?! А никой не знае, защото никой не иска да се хвали с такъв секс и такава случка.

Когато мъжете честно кажат на приятелката си, че харесват и друга жена - повечето приятелки така си фръцват задника, че въздушното течение изпарява питиетата на клиентите в заведението. Те, приятелките и жените искат да бъдат единствени. Следователно искат да бъдат лъгани. Следователно като ни хванат, ще бъдат по още по-нещастни. Следователно, я да си ебат майката. Свободата и честността са в основата на човешките отношения - ако някой не разбира от свобода и честни отношения това при всички случаи не са мъжете.

по-добрите жени

Те са рядкото съчетание на свръхсексуалност и добре развит интелект. Те са сигурни в себе си и могат да позволят на партньора си да си има приятелки. Така той няма да отиде никъде и ако чука чуждо - по-добре е да бъде държан под око. И под око и под ръка. По-добрите жени знаят, че нещата в този живот трябва да се правят заедно - така цялата му хубост е на едно място, в един тесен кръг. Кръгът на кръглата ви семейна спалня, ако тя е кръгла. Иначе си е един тесен квадрат, което пак не е лошо.

В такъв един тесен квадрат емоциите и изживяването са неописуеми. Ако можем да сравним една тривиална изневяра с взривяването на учебна ръчна граната - то

238

тройното и четворното скандинавско изпълнение прилича на управляем термоядрен взрив, на ядрена централа, в която има топло и светло за всички. Вие разполагате с тихата сексуална енергия на още двама или трима партньори. И в зависимост от настроението си можете да задоволявате или да бъдете задоволявани. Да сте искали нещо повече някога?!

мост между партньори

И като секс, и като психология, и като освежаване на връзката, третият елемент е свръхважен. Той е като катализатор на затихваща химична реакция, като ракета носител за еднократна употреба, като кучето, което лае, за да може керванът да върви. В нито един от случаите на скандинавия третият не е измествал другите двама от позициите им. Третият в класическия любовен триъгълник и класическата изневяра с криене е нещо като победител, като ебача на ебачите, като търсача на силни усещания, намиращ ги на дъното на вагината на личната ви жена. При едновременното тройно изпълнение той се загубва, обезличава си, той е просто едно старо инструментално парче, което основните партньори са слушали при първото си телесно запознанство.

И отгоре на всичко, третият, както и другите по реда си, успяват да си запазят достойнството на хора участвали в начинание, родено от ясното съзнание на много хора, без да се вършат забранени неща и без да лъжат и да затъват в лайната на общественото лицемерие.

оптималното решение

Както и при всички останали човешки дейности, така и при скандинавията оптимална цифра е 4. Ако са трима, то третият е или мъж, или жена (въпрос на предпочитание), тогава двойката наистина доминира и третият е използван, независимо от пола си. Четворката е по-същественото изпълнение на идеята, защото там комбинациите са неизброими, има всичко за всеки и не ти остава време да гледаш без да участваш.

Бройката над четири има съществени недостатъци. В груповият секс с повече от 4 човека има риск да бъдете пропуснат(а). При повече от 4 скандинавията се опорочава, защото при по-голям избор е трудно да се съсредоточиш и ориентираш. Пък и се явяват и предпочитания: пред едни участници става опашка, докато други се обличат и си тръгват обидени.

тройна защита за цялото семейство

Това е и лошата новина. Повечето мъже около нас за нищо на света няма да позволят на жена си да го направи пред очите им, пък било то дори с готиния пич от доставките на KFC. Просто повечето мъже се държат като сексуални моно- и стерео-гамни носорози, които не усещат че по този начин рогата стават повече и с повече разклонения. Те проявяват ултра-крайното просташко мислене, което се нарича “генитално притежание”. Не може да не сте говорили с млад човек от провинцията, който разказва истории за приятелката си и я нарича нежно “моята путка”. Гениталното притежание се проявява в обществото като

синдрома на последната яйцеклетка.

239

Просто повечето мъже се държат така, сякаш тяхната приятелка носи последната яйцеклетка на този свят. Последната яйцеклетка, която се полага на ангажирания с нея де факто и де юре.

Такива елементарни мъже не допускат жените си до тройката и скандинавията, сякаш ги защитават от нещо. Те не знаят, че тройната защита срещу изневяра е точно това - сам да я организираш и да я превърнеш в преживяване и изкуство. А не в начин на живот.

the action is where you are

Едно от понятията на умиращия век беше “семейната двойка”. Тя вече може да е всичко, може дори да е семейна, но вече отдавна не е двойка и надали ще бъде. Хората от последните дни правят нещо, за което или ще бъдат наказани, или похвалени. Наказани, защото няма такова нещо като безплатно доставяне на удоволствие (почти като в KFC). И похвалени, защото отдавна са разбрали, че трябва да живеят свободно и да им е добре, много да им е добре на кожата. И те го правят, където и да са.

Както в онази митична страна, където всеки обича всички и им го казва. И им го прави. И интересно - никой никому нищо не отказва. Една наистина доста скандална територия.

==================================================================

ТЕАТЪРЪТпритчи от книгата "Ще ви чакам да умрете!"     за Питър Шафър и театъра

Ако Питър Шафър беше бъ лгарски автор, то неговата пиеса "Еквус" щеше да изглежда така: Двама български красиви млади театрали се съблекли и решили да се чукат. Обаче все нещо не ставало, защото докато театралите били голи и се опитвали да се чукат - тях непрекъснато ги наблюдавали едни коне от Министрество на културата. Наблюдавали ги и пръхтели недоволно докато красивите млади театрали остарели и започнали за нищо да не стават. Така театралите умрели преди конете от Министерство на културата да умрат. И това е цялата история с две думи.  За щастие Питър Шафър е английски автор. Ако четете докрая ще разберете какво става с конете, които пръхтят и гледат когато двама в английска пиеса се опитват да се чукат. След като ви дадох пример с английски автор (Питър Шафър), колкото и да ви е кофти ще ви дам пример с български автор - Недялко Йорданов. Съжалявам, това е.

за Недялко Йорданов и театъра В известен смисъл в момента  Българския Театър прилича на жената на Недялко Йорданов. Тя е възрастна, страшно гримирана, играе лошо и играе едни и същи неща. Тя се казва Ванечка и най-добре играе жена на Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко Йорданов наистина е женен за театъра.  Притчата за него е проста като готварска рецепта - вземете две щипки интелектуалщина, една кофа опозиция /безцветна/, малко рими от типа "чичка -ръчичка, но никога пичка", разбъркайте добре, прибавете струни от китара, три акорда

240

на вкус и един Хайгашот. Този театър е нещо, което пълни залите - той не се различава от литературните четения, но се продава добре. Продава се добре  не защото Йорданов е добър, а примерно защото Костов е лош.  Това обаче не е Български Театър (БТ). Това е пост-социалистическия реализъм на Недялко. Той е пропит с тъга по все по-неставащия хуй, безотчетните банкети и патетиката на търсените рими: Рими търсени като театрални прими, с които Недялко никога няма да спи защото... защо Ванечка?! защото... така! Довиждане, господин Йорданов, до след малко където сте положителен пример. След като дефинирахме какво не е БТ, редно е да постановим какво е БТ.

за Мариус, Морфов, Москов и театъра Дали не обидих някого - тези имена случайно са заедно и са подредени по азбучен ред. Но театралната пирамида МММ е единственото, което си заслужава да се гледа и което ще остане в историята от постната епоха на театралната реформа. Страх ме е да ходя на техни работи защото тези тримата са и синя птица,  и света троица,  и златна паница за мен. И ме е страх за тях и недоверие ме тресе и пак вярвам в тях като разпнатия разбойник в Иисус. Сиреч и аз имам нещо общо - бях там и се настрадах. Ако сте забелязали обаче никой от тях не се оплаква от нищо. Няма "Боже, защо ме изостави?". Няма плач и липса на ангажименти. Как го правят тия хора?! Само веднъж Морфов отбеляза, че поставя Шекспир, защото няма свестни български автори. Ебати, колко е прав Морфов, не можете да си представите колко е прав! И Мариус е прав - този човек непрекъснато поставя себе си, просто защото с друг автор със сигурност ще се преебе.

за авторите и театъра  Българските автори с единствено изключение светеца Радичков са задници. Те се опитват да кодират посланията си в реверанси към Бекет, Йонеско и Мрожек. Техните персонажи са неразбираеми идиоти, изметнали се  шаблони и мухлясали човешки лайна, които не съществуват и следователно е невъзможно да се изиграят. Ако приемем че средният зрител в "интелектуално отношение" е потомствен овчар, то българските автори са недосетливи препаратори на овце, които показват препарирана в интересна поза театрална овца. И после обидчиво се фръцкат, защото единствената реакция на потомствения овчар като види препарирана овца е да вдигне рамене. Добре че потомствените овчари си играят на сноби и се стараят да не обиждат много авторите. Трябва да наблюдавате лицето на публиката - тя се старае да разбере посланието с неистово усилие. Тя търси фабула, неква връзка да захване, някой цитат да я накара да се усмихне. Авторите пък неистово се нуждаят да си кодират посланието. И добре го правят защото най-добре се кодира това, което не носи смисъл.  Авторите, българските автори в българския театър се страхуват от публиката. Те никога не могат да напълнят НДК поне един път като Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко е най-добрия български автор. Жалко, че не прави театър, а семейно-приятелско джамбуре с добре кодирани / и той!/ политически послания.

за актьорите и театъра  Въпреки ВИТИЗ нашите актьори са едни от най-големите на света. Големи, защото: а/ играят квото им дадат, не отказват

241

б/ търпят да се излагат заради други в/стават известни чак на бенефиса си г/ и всичко това за 120 DM на месец Всъщност българските актьори са луди за връзване. Те, заедно със сценичната прах гълтат с години отровната атмосфера на театралния Клюкариат. Заедно с лошия алкохол преглъщат  мечтите си и стават това, което им позволява Системата. Влизали ли сте в барчето на Народния театър?! Там вони на Арда качак, умрели мечти и гноясали амбиции. Идете и помиришете. Не стойте дълго защото ще  загубите част от сетивата си.  Проблемът на актьорите е че са много и че са приятели. Никой не иска да се състезава с другите. Проблемът им е че са стари и похабени от липсата на състезание. Проблемът е че "млад актьор" у нас е човек на 35 години. Проблем е че новобранците в големите театри играят борчета докато им окапят игличките. Проблемът им е, че се страхуват да се самоопределят като Мариус - хомосексуалиста, като Баташов - нервния работохолик и като трупата на Армията да се разграничат от племето. А актьорското племе е племе на канибалите-педофили-копрофаги. Първо изяжда децата си. После изяжда кофа с лайна и отива да спи. Тихо.

за Системата и театъра Никой не знае каква е Системата. Когато стъпих на сцената на Пловдивския Драматичен Театър за пръв път - тогава всички ми говореха за Магията на театъра. За повече от година разбрах със сигурност, че  магията в БТ е толкова колкото в кучи гъз. Никой в БТ не е сигурен за нищо. В БТ никой нищо не решава. В БТ е най-добре нищо да не се случва. Всяка година почти се сменят директори, които от своя страна сменят а/ персонала, б/ репертоара и в/ секретарките. Ако някой е направил нещо свястно - почва се отначало. Ако някой е сринал театъра до основи - пак отначало. Краде се. Печатат се фалшиви билети, крият се бройки зрители. Фалш, лицемерие и рядка сперма  - това е нормално за всеки театър от античния насам. Но далавера с ламарина, гвоздеи и плат -американ - това го има във всеки български държавен столичен театър.  Ако магията на театъра е малко ръкопляскания, много нерви, никакви пари и тонове лицемерие - значи за това е ставало дума.

за Мениджмънта и театъра Има такова животно в БТ. Живее като тумор в мозъка на млади хора, които ще умрат от тумор в мозъка преди да успеят да направят каквото и да е. Когато фирмата "Камен Во" направи "ХII-та нощ" всички казаха, че това нещо е тъпо. Инерцията на журналистическото свинство, към която принадлежа и аз - тя просто не забеляза че театърът е пълен. И че това се случва  не един път в НДК като при Недялко Йорданов, а сто пъти. И друго не успя да забележи журналистическото свинство - че някой намери някакви пари и направи театър. Вместо всички да пляскат на Студио Мобиком щото даде пари за театър - всички вкупом казаха, че Мобиком са се преебали. Ех, копелета, Мобиком знаят много добре, че не са се преебали. Обаче Мобиком повече пари за театър няма да даде, защото никой не се намери да каже добра дума за начина по-който порасна първата нормално менажирана и финансирана и "както си требе" театрална продукция.  В Българския Театър просто би трябвало да има малко хора, които да правят много театър, които да гледат много хора.

242

 Ако в сегашната  система на менажиране и финансиране на БТ има  един преебан, то този преебан е направо заклан. Това е побъркания данъкоплатец. С негови пари се прави боза, а не БТ.  Когато стане дума за менажиране се сещам за Пловдивския театър. Там директора е луд човек. Сменя репертоара, набира млади актьори на по 20 години, прави две комерсиални постановки (Молиер и Карбовски) и три трудни за гледане (Чехов, Калин Илиев, Стефан Цанев) . Единственото признание,  което му стига на този човек-директор е, че вкара осмокласниците да гледат Чехов - и то не на сила! Покрай "скандалите" на Карбовски и "актобатичния прочит на Молиер" децата се заинтересуваха от актьорите и актрисите и отидоха да гледат Чехов като хипнотизирани. Не им хареса, обаче вината си е само на Чехов.  Този директор точно в момента лежи болен от хипертония и тежка форма на пропаднали надежди. Той ще си отиде неразбран заради поредните рокади на Министерството и финансовите игри с Европейския месец на културата в Пловдив. И заради последните сводки на театралния Клюкариат.  Заедно с него ще си отидат Молиер, Карбовски, Чехов, Цанев и Калин Илиев. Ще си отидат актьорите на по 20 години, от които сега децата искат автографи. И ако Министерството каже, че акробатичния Молиер и фрагментарния Карбовски трябва да си ходят - нас с Молиер въобще няма да ни пука.  И ако Министрество на Културата отново след година успее да напълни салона с неорганизирани деца - нас с Молиер кучета ни яли.  Но министерство на културата и Ема Москова няма да успеят да направят това. Защото децата искат акробатичния Молиер и фрагментарния Карбовски. Те наистина харесваха тези две пиеси.  Аз ги питах.

за Ема Москова и театъра Ема Москова е културологичен труп. Тя е неадекватна в политиката си, в държането си пред камера и всуе се старае да представлява с авторитет институцията си. Ако театърът в момента представлява държавна гора, госпожа Москова е като голия чудомиров горски стражар, с който и без който гората си расте и ако не я запали някой - гора ще има. Въпреки чиновниците и аркашките и Поляков и всички.

за Поляков и театъра Абе кой е тоя Поляков дето коли и беси в българския театър и всички под сурдинка му произнасят името и се плашат като андрешковци от секретар-бирника?! Толкова ли е голям този Поляков?!

за себе си и театъра Много ми беше приятно да получавам аплодисменти. Направих либретото на мюзикъла "Бог е невинен" заради две неща - заради хората на 14-24 години и за пари. Пари нямаше, но хората дойдоха.  Опитах се  да си създам критерий за стойностните неща в театъра. Създадох си 46 критерия и на 47 се спрях. Четиридесет и седмия критерий е Аналоговия Критерий (АК 47). Цифров критерий е по-добре от никакъв критерий. Броя хората, които не са ангажирани с театър и които харесват мюзикъла. Много са. После броя хората които са ангажирани с театър и не харесват мюзикъла. Пак са много. И всички са ходили са го гледат. Театърът - пълен. Или съм много добър либретист или не съм. Друга възможност няма.  Театърът ме напълни с омерзение. Както си личи от целия материал за театъра - аз малко съм заприличал на всичките тези театрали, за които вече нямам обидна дума. Станал съм скучен и единствената ми идея в този материал беше да оплюя театъра. Аз

243

съм негов продукт. Сега разбрах защо в БТ всички се обиждат на "некадърници". Те просто си говорят истината.  Надеждата обаче остава. За мен също има надежда. След тази статия малко по-трудно ще ми дадат да направя втора пиеса. Пак ще стана нормален човек и ще пиша по-малко за себе си и за пиесите си и по-малко ще приличам на тях. Надеждата остава. Има хора, които се вземат в ръце и си правят театър. Не е само Мариус. Запознах се с едно прекрасно момиче, което играе по три представления на ден - кара декорите си със собствения си Трабант и играе с кукли в детските градини. Тя си продава билетите, тя си мъкне декорите, тя си прибира парите, пак тя си радва децата по един нов начин. Тя вижда надежда за БТ, а аз си мисля че тя е БТ.  И други такива хора има - голата Шани в "Еквус" на Питър Шафър. Това момиче го обидих преди да успея да й кажа колко  я харесвам.  В тази пиеса голата сцена с английските коне е наистина  като самият БТ - сцена на някакъв неуспешен секс. Обаче Шани и момичето с Трабанта са хубави. Все някога секса ще се получи. А на конете на Питър Шафър  или ще им избодат очите или ще умрат прави от естествена смърт.

==================================================================

 Пътеводител на туристическата простотия 1 

"Когато живее в тоалетна, човек престава да забелязва кафявия цвят. "  Добре дошли, уважаеми чуждестранни гости! България е най-лошото място, което можете да изберете за вашата почивка.

България е един чудесен курорт за аутсайдери! Тук идват социалните пропадняци от задния двор на Запада. Лошото е, че и те остават недоволни и не повтарят своята грешка. Българския туризъм и това, което предлага той, е любим единствено на шепа носталгично настроени застарели гедерманци, които успяват с една социална помощ да се напиват с червено вино в продължение на седмица. След което  се качват безпаметни на самолета и  подготвят разказа си за вундершюненото си прекарване в Булгариен. Наистина прекарване. Ако не бяха добре възпитани и сервилни, западните туристи, който все още ни посещават, щяха да ни залеят с горчивата истина. Те обаче не го правят - едно да не наранят гордостта ни, друго заради това, че всичко наоколо си е наш начин на живот. И може би на нас така наистина ни харесва. Това е нещо като да приемеш мръсотията по улиците на българските градове за народна традиция. Независимо с какво пътува и колко вижда - чуждестранния турист си отива с настръхнала козина и неприятен вкус в устата. Те, идвайки от лъскавите улици на подредения си свят никога няма да си признаят че са се минали, а камо ли да се опитат да ни променят. Просто самите те се адаптират към нашата среда - от обикновени туристи се превръщат в готови да преглътнат всичко авантюристи. Каламбурът също си е техен, но си остава между тях. Какво виждат още на границата очите на западния наивник платил 200 марки по малко от екскурзия до Гърция със всички екстри?! Няма тоалетна! Или има, но вътре е като истинско влакче на ужасите и мирише като в дебелото черво на Годзила.

Ако не си пикал в Сърбия - връщай се! Нашите  митничари  и без това са в почивка, плюят семки и говорят на висок глас. Чака се с часове. Западнякът остава с впечатление че в тази страна нещо непрекъснато се чака. Мръсотията започва да се набива на очи, но това е само началото.

244

Чуждестранният авантурист вече започва да се адаптира - става му ясно, че ще пикае чак когато стигне местоназначението си. Ако  пътува с кола видиотеният и ядосан вече западняк капитулира още от началото:

България е страната без табелки. От най-големите (към столицата) са откъснати парчета. Няма стрелки, останало е само едно "офия" на кирилица. Има и добра новина - случайният овчар, които среща нашия гост, знае и немски и английски. Ако не знае езици - поне е учтив и ехидно усмихнат - винаги ще помогне, защото в тази страна най-нормалното нещо е да сбъркаш пътя за където и да е. Стремежът на западняците е Черноморието. Все още битува легендата за нашите дашни български момичета, златния ни пясък и за мургавите ни дяволити и общителни морски гларуси. След като заобиколи столицата, автомобилният западен любител на силни усещания се отправя все по-наизток със свито сърце. На излизане и влизане от София му прави впечатление блокадата на столицата - като в репортаж на CNN от Чечня - опънати са бодлите за пукане на гуми, всички минават бавно, а някой биват спряни от неуморните ченгета на КПП-то. На това място западнякът се опитва да запомни как изглежда българското ченге, защото се е наслушал на стотици разкази за пътни обири от маскирани като ченгета бандити.

И оттук нататък - като че нещата се оправят! Не може да бъде - пътят към Пловдив е като слънце, дори има ред високи лампи между двете платна. Разбира се, лампите свършват след 500 метра, дупките започват веднага след първото възвишение, растителността покрай пътя се опитва да го задуши, а отзад разни хора с бързи коли и български номера го притискат и святкат гневно,  въпреки че западният наивник се движи с максимално разрешената скорост. И ако дойдете догодина - пътят отново ще е в ремонт, табелките пак няма да ги има, а за малки и големи нужди - на всеки 120 километра има Макдоналдс, в чийто тоалетни е чисто и има тоалетна хартия. Наистина има! Какъв кеф, а?

Западният човек не разбира нашите нрави. Той изпада в паника, когато на пътя по-мощна кола от неговата го притисне и започне да му прави номера, само и само за да го задмине. Просто западният човек знае малко по добре от нас, че психологическото себеутвърждаване с помоща на автомобил свършва в канавката. Милият западен човек се опитва да се ориентира по най-подробните карти  правени за България, копирани директно от Генералния ни щаб - на тях има всяко селце паланка, хълмче, противоатомни скривалища и складове с боеприпаси - но като няма табелка пред Пазарджик - и Господ не може да му помогне. Типичен пример за това е хвалбата на двама английски туристи, които се разхождали с рент-а-кар във вътрешността на страната. Посетили някаква местност и дори показваха снимки от местността, която много им харесала. На снимката с табелката на местността с ясни букви се четеше на кирилица, че англичаните са се разхождали не къде да е, а

в живописната местност "Варов възел". Кажете ми, ще имате ли сърце да им кажете истината за това къде са били и какво толкова им е харесало на варовия възел?! Аз не можах! На български има един синоним за разруха и социален упадък. Това е думата "Бейрут". Синонимът е абсолютно неверен - Бейрут в момента е красив нов град облян в светлина и по нищо не личи, че преди пет години там е имало война. Затова пък в крайпътния

245

пейзаж у нас няма и лек намек, че тук живеем в мирновременна обстановка - съсипани стопански постройки, прашасали отбивки и черни пътища направо от магистралата, парцаливи циганчета и проститутки с физиономии познати на западняка единствено от репортажите за Косово. Черно, неугледно, тъжно и жалко - повярвайте ми, само това виждат западняците докато пътуват из държавата ни. Добре че повечето от тях

пропускат да видят  жп гарите ни. Изключителната изненада чака западния наивник и семейството му след Пловдив. След Пловдив последните отсечки от магистралата (открити тържествено от Виденов) свършат изведнъж с опасен вираж и отново липса на ориентири. Нататък пътят е премеждие най-вече за лъскавия допреди малко западен автомобил - другите вече са свикнали. Пътят покрай Сливен цяло лято беше в ремонт - и то какъв - някой изрязъл асфалта на три нива в правилни геометрични форми, но в продължение на 50 километра никой никъде не асфалтираше или поне да симулираше полагане на асфалт. От всички западняци спечелиха смелите - тези, които прекосиха зоната на ремонта не по обиколните пътища. За другите се говори, че са се загубили във вътрешността на страната и са приели православната вяра от отчаяние и смирение. Голямо впечатление прави на западняците още нещо, което българите не забелязват - преди всеки по голям град, на пътя,

има някакво склуптурно безумие направено от изключително видиотен български артистичен мозък. По това Нещо се ориентират западняците, че следва голамо населено място. И докато пред Айтос се разбира, че това е склуптура на човек с орел - на всички други градски врати в тази страна са поставени архитуктурно склуптурни говна от ръждясал метал и изронен бетон в стил сталински неореализъм. Паметници на грозотата, опикани с презрение от хора и домашни животни. Българите може и да не ги забелязват - но западният наивник, авантуристът си мисли, че това са най-добрите (малко особени) образци ва съвременното ни модерно изкуство - все пак, поставени са да бележат началото на голямо населено място. Пътят на чуждестранният турист свършва някъде на морето. За него това един лош спомен, който той ще забрави и ще се старае да не повтаря. Тъжното остава за нас - наистина най-тъжното нещо, което сте чували за нашата пракрасна страна и ужасна държава: малките русоляви западнячета са си намерили забавление по целия този път. Наистина голямо забавление - те просто броят труповете на сгазените и размазани кучета по магистрала Тракия и по нататък. За статистика има и цифра - по трасето София - Бургас - Слънчев бряг кучешките трупове бяха точно 35. Точно 35.

==================================================================

Пътеводител на туристическата простотия 2

"Когато живее в тоалетна, човек престава да забелязва кафявия цвят. "

 Един път стигнал до морето чуждестранният турист, наивният западняк, туристическият авантюрист, се приютява в хотела си. Вече е готов на всичко. Не и на това обаче - в хотела има топла вода само сутрин и вечер. В хотела не носят отговорност за изчезнали вещи. В хотела няма пиколо или хоп. Келнерите са мърляви и

246

вечно сърдити - типичните хора от кастата, която вярва че бакшишът не се заслужава, а  се полага по право. Голямата изненада е менюто. В първия ресторант се яде най-вече шопска салата, шишчета, кебапчета и кюфтета. Има и каварма - най-мазното нещо в гастрономията на западняка - такова нещо той никога не е ял, и никога повече няма да яде. Другата кръчма е абсолютно повторение на първата: само цените - различни, хигиената - същата. Западният турист у нас не влиза никога в кухнята на ресторанта - първо защото няма да го поканят и второ защото няма да яде три дни  след това посещение. Дори и в най-реномираните ни ресторанти кухнята е бардак от мръсотия, миризми, съмнителни продукти, доволни хлебарки и сърдити хора, на които не им е там мястото. Въпреки че ресторантьорството и хотелиерството е любимо занимание на българина (от него се печели добре) зад  кулисите на това занимание мизерията е като в социалистически стол и студентско общежитие. Искрено учудения западняк обаче не ни обвинява в нищо - той просто решава, че нашата кухня не му харесва. Пък и не му понася - един от спомените, който отнасят от Созопол почиващите са диарията, коремните болки и двудневната треска.

Созополския вирус е известен на всички ходещи на Аполонията, но и домакините в Созопол и интелектуалците  си траят и не го хващат често като западняците. Може би защото не пият вода (твърди се, че е от созополската вода), а употребяват изключително концентрирани алкохолни напитки. Подхождайки по интелектуален начин, един от българските туристи обясняваше на немския си приятел защо на немците им липсва въображение - защото те никога не могат да си представят какво може да им плува в бирата. Чужденците обаче са учтиви - ако в яденето има косъм или друга нечистотия, те просто не го ядат и го плащат в пълен размер.

Те никога не правят скандали, и това е най-страшното. Ако правеха, поне щяхме да останем с впечатление че държат на нас, и след като ние поправим грешката си, отново ще се завърнат да почиват тук. Но те си траят. Единственото отмъщение, което могат да ни погодят тайно и безвъзвратно вече се ражда в тяхната глава - догодина те просто са на друго място. Далеч оттук.  Въпреки всичко - западнякът има цел: да си почива и весели, да му остане и хубав спомен и сувенир да си купи, дори да напазарува важна вещ, българско производство. Единственото, което успява наистина да получи чуждестранният авантурист, си остава само хубавия спомен от нашата природа. Въпреки учудването как сме успели да  превърнем в клоака всяка дере, река и ручей близо до населено място.Това, което си мислят те,  но никога няма да кажат, е че   българите наистина ползват за сметища реките си.  Никой не иска от нас да бъдем като немците и през есента да няма нито едно листо на тротоара или по улицата. (всеизвестно е, че немските дървесни листа са дисциплинирани и падат на определените за тази цели места). Никой не твърди, че немците не пускат никога фаса си на улицата. Просто у нас никой никъде не чисти, освен в собствения си дом. По улиците и на най-реномираните ни курорти има от абсолютния асортимент боклуци: семки, хартишки, фасове и прочие полезни неща като хранителни отпадъци и негниещи найлонови неща. Въпреки, че конете на файтонджиите в Слънчев бряг имат специални найлонови приспособления -

247

лайнодържачи, не е рядкост в комплекса да нагазиш в конска фъшкия или най-малкото незнайно откъде взела се в жегата кална локва. Не могат да се отрекат усилията на богатите ни курорти за се справят с проблема "чистота" - така обаче още повече се засилва изненадата на западняка от контраста между Албена и Ахелой, примерно.  Причината за мръсотията е само една - с очите си видях семейство немци, който ходиха пеша по целия плаж на един от курортите ни, за да хвърлят в кошче обвивките си от сладолед. Кофти е да си немец в страната на липсващите кофи за боклук.  Като не се сеща друго, чужденецът тръгва на лов за сувенири. И попада на местопрестъплението. Хората, които продават всякакви боклуци по крайбрежието ни трябва да бъдат съдени по бързата процедура - тяхната дейност е

азбучен пример за спекула с некачествени стоки. Онова, което се продава по крайбрежието и неговата цена най-много сваля рейтинга на България, българите и туризма ни. Първото нещо са пиратските дискове (10 DM). След тях са тайвански и турски  парцали, всичките до един взети от битака в София (50 DM). Фрапантен е примерът с минералната вода - в съмнителни капачки и бутилки се продава нещо, което създава впечатление, че всичките ни минерални извори еднакво миришат на софийска чешмяна вода. И това нещо стига цена 5 DM - няма шега, цени за чужденци. Такситата в Слънчев бряг и другите ни комплекси по някаква мъглява уговорка с общините возят на тарифа 1 DM на километър, като първоначалната им такса е 3 DM. И т.н. и т.н.   Българинът е изключително лош търговец - за него клиента, особено чуждестранния, е риба шаран или балък, който трябва да бъде прецакан без особено напъване.  Само че чужденците ( и българските туристи разбира се) се усещат - къде навреме, къде не съвсем. Интересна гледка прадставляваха семейство англичани на средна възраст, който пазаруваха всяка седмица от склад на едро 6 км навътре от Несебър. В склада имаше от пиле мляко, и то на цени за парламентаристи - минерална вода 200 лв, колбаси за 5 000 лв килото (колкото дюнер пред хотел Кубан), риба за 4000 лв килото (порция хек 100 гр), дори заешко месо на цена 8000 лв килото (точно колкото шест броя кралски скариди без лимон в неугледно капанче в новия град). Оттук нататък са компетентни само пазарната икономика и икономическата полиция - в нормалния капитализъм обаче печалбите от 100, 200, 300 и 1000% са ненормални явления. И от тях полза няма никой - дори хората, които ги реализират. И ако приемем, че почивката трябва да е винаги скъпо удоволствие, изскача друг проблем, нека цените да са високи, но клиентско право е да се опитва човек да ги намали. Обаче

в тази страна никой не се пазари. По отношение на този обичай българите не принадлежат нито към западната култура, нито на Изток. На Запад различното качество стоки има различни цени и пазарлъкът е безсмислен, след като спорът за цената на една стока е решен отдавна и цената е оптимална. На Изток без да се пазариш е немислимо да купиш каквото и да е защото отнемаш удоволствието на ориенталеца от самата продажба и от социалния му контакт с клиента. У нас продължава да действа златното соц-правило "ако искаш!" Българския търговец на плодове от Слънчев бряг ще отиде до съседа си да го пита как е на английски "ако щеш!", но няма да попита клиентката си англичанка какво не харесва на лимоните му (6 000 лв килото). На принципа на зелника, явно тази страна е пълна с хитри продавачи и видиотени купувачи, които живеят в странна симбиоза като

248

курортно куче пълно с бълхи.  Рано или късно обаче продавачите ще започнат също да плачат. Тон през този сезон дадоха двама италиянци, любители на текилата. След като се усетиха, че пият малката текила за 5 марки, а бутилката отсреща в магазина струва 15 марки, те просто като истински благородни членове на Европейската общност без срам си купиха бутилка и я изпиха в ресторанта, без да им мигне окото, без притеснение и за назидание на българското ценообразуване.  Бунтът на италианските туристи едва ли ще стане скоро и български бунт. Може би затова същите тези италианци ми зададоха най-интересния и най-журналистическия въпрос за това лято. Въпросът беше "как е възможно българите да са толкова чудесни хора, а да са се уредили с толкова неудобна за живот държава. " Неудобна за живот, та камо ли за туризъм.

==================================================================

ВИАГРА! ГОРЕ ГЛАВАТА! ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА

(възвание - манифест от Армията на Любовта)

Граждани! ХХ век си отиде!

Двадесети век донесе на homo sexus едно изобретение, което направи от секса хипер-удоволствие. Направи от него фантазия и нескончаемо желание! Това бе топлата течаща вода! ХХ век направи така, че всички ние свободно да се мием и да чукаме. Да чукаме и да се мием!

След топлата вода сексът вече не е същият. Той е много повече, той е по-безопасен, по-красив, по-съвършен. ХХ век направи така, че да смятаме чистата и изкъпана жена за почти девствена. След къпане с течаща вода човек може да прости и изневяра, и кръвосмешение, и брак между еднополови.

Всяко лято Армията на Любовта тайно празнува Дните на ТВ (Топлата Вода) - това са дните, когато всички вкупом влизаме в морето. Там, въпреки че знаем къде отива канализацията, въпреки че всеки от нас поне по един път на ден пишка под вода, въпреки че дори в топлата морска вода можем да видим лайно - ние се къпем и празнуваме ТВ защото:

а) тя отмива всичко,

б) тя е разтвор на всичко,

в) тя е толкова много.

Армията на Любовта днес обрича топлата вода на забрава. Тя е нещо нормално, за което се сещаме само когато сме сапунисани, а от дупките на душа тече народна музика и съобщение за профилактика на ТЕЦ-а.

249

Армията на Любовта обрича на забрава топлата вода, защото ХХ век отмина. Просто я ползвайте по-често!

Граждани! Посрещнете ХХI век не с Панорама, а с Презерватив!

ХХI век обаче ни донесе Нещо Ново. За това Нещо Ново е и манифеста на Армията на любовта!

ХХI век донесе Онова Нещо, което попълва редиците, запушва дупките, прочиства гласовете на разгонените, удължава размножителния период безкрайно, вдига знамето и свири атака.

ХХI век донесе хапчето на любовта!

ПРАЗНУВАЙТЕ! Хапчето е тук!

Както простодушно го казва народа: “виаграта доде!”.

Граждани! Хапчето ще ви позволи:

Да се ползвате от Правата и Свободите на Независимото Чукане (НЧ): чукането без молби, увертюри и мъчителни добавки.

Да се ползвате от Демокрацията на Реагиралия Пенис (РП).

Да се ползвате от Женското Право (ЖП) на “единия път в повече”.

Да сложите край на вотовете на недоверие в себе си: на всички ще им става. Няма вече големи, малки, меки и твърди: и малки, и големи ще бъдат твърди.

Да се чукате до смъртта си!

Да се чукате и по време на смъртта си!

Граждани!

Хапчето е тук! Добре дошли в ерата на Топлата вода, Презерватива, а сега вече и във Времето на Химическия Повдигач. Триединството на тези три неща ще позволи на хората да се обичат повече. В смисъл: по-дълго - докато смъртта ги раздели наистина.

Химическият Повдигач още един път доказва, че сме близо до времето на Двете Жици забити в Хипоталамуса, по които правият и променлив електрически ток ще ни доставят Оргазъм след Оргазъм. Оргазъм след Оргазъм до последната сметка от Националната Електрическа Компания.

250

И така:

да живее виаграта!

или добре дошли в Сексландия, (отново)

нищо, че нямате нужда още от нея!

До 30-те години на мъжа “не-му-става” общо три пъти. Три пъти - форма на тотален житейски провал и желание това никога да не се повтаря. До 40-те години на мъжа “не-му-става” общо четири пъти. След 50-те години на мъжа започва “да-му-става” по пет пъти в месеца общо. И много зависи от какво. На абсолютните природни шампиони им става на 55 години от жена им, и то за последно.

Американски учени твърдят, че човек (мъжът) има на разположение общо около 6 000 изпразвания. След това жизнените сили намаляват и човек старее. Тази теория е здраво свързана с Теорията на Безебно-вегетарианското Дълголетие: ако ядете само марули и не поглеждате жена - ще живеете около 900 години. Има непотвърдени примери в Индия - едни космясали отшелници, които също като вас още не знаят какъв е смисълът на живота.

Ако цифрата 6 000 еякулации вече свети над вас и ви съмнява и притеснява, направете малка сметка и ще разберете, че тя се отнася явно само и единствено за американците. Защото:

първо:

вие водите съзнателен (полов) живот от 18 до 48 (поне). За тридесет години вие чукате статистически през ден, което прави точно 5 475 еякулации, ако чукате само по един път. По американската сметка ви остават още само 525 изпразвания, които явно трябва си пазите за някой по-хубав момент. Или ако решите да чукате нещо с повод.

второ:

американците явно не мастурбират. Ако вие си преброите чикиите в казармата, после по време на къпане, след сватбата, или просто по време на отдих и почивка, цифрата на изпразванията набъбва като зениците на статистиците четящи горенаписаното.

Горното просто иде да покаже, че американците нито са ни на акъла, нито са ни на чикиите.

И все пак всеки, дори хранещият се само с витамини, досега имаше предел. Имаше една граница. Познавам тази граница. Досега

отвъд тази граница билетът беше невалиден.

Идваше един момент, господа, когато мъжът ставаше философ. Момент като Берлинска стена, Шенгенска завеса и Перде на Окото. Жените никога няма да могат да разберат колко е важно “да-ти-става”. Моментът, когато Господ си захлупва очите и не

251

желае да помогне. Моментът, когато търсите твърд предмет. И след като го намерите, се чудите къде да го заврете. И за какво ви е. Може би - за да си го разбиете в главата.

Мъжът обаче е изобретателен. В паниката, във Великата Сексуална Паника че “не-ти-става”, той измисля неща, който са вдъхновили Толстой да напише “Война и мир”. Аз лично измислих репликата - квинтесенция на половото лицемерие - репликата

“не ми го дигаш...”

Лъжата и безочието в това мъжко оправдание, признавам си, са чудовищни. Тя, красивата, женската, заради която си вил като животно в дебрите на Непознатите Желания - тя да не ти го вдигне?!! Изумително! Нея, която си се старал да впечатлиш с Голям си Мозък, Перфектното си Дефектно Телосложение, Актьорска Житейска Смелост и Малкия си, но Работлив Пенис - тя да не успее да ти го вдигне?! Точно тя?! Нали от нея преди малко в асансьора ти ставаше?!...

Невероятно и смешно, и грозно, и тъжно - Тя се чувства виновна. Не е успяла да ти го дигне. И когато тя се притесни съвсем и опитва нещо с уста, когато те напуши смях и кикот от “Вселенската драма на един увиснал хуй, за който вече не ти пука” - време е да и кажеш Трите Истини. Една по една, бавно, без да обиждаш себе си:

Първата истина е, че Жените твърде рядко си поставят за задача да ти го вдигнат.

Втората истина е, че точно когато “не-ти-става” най-много ти се ебе.

Третата истина е, че не можеш да уволниш своя Малък, както казахме Работлив, но излязъл в обедна почивка Пенис.

не плачете мъже - пенисът ви е невинен!

Тежката форма на сексуална шизофрения, когато мъжът и неговото продължение са на различно мнение, чувстват различно и действат по различен начин е съвсем нормална. Във века на Голямото Плюскане, Голямото Пиене, Голямото друсане и Голямото Чукане е нормално съзнанието и пенисът да са на различно мнение. Това е първото доказателство, че един мъж вече не мисли с оная си работа. Пък и че оная му работа вече не мисли за него.

Ако перифразираме идеологията, че проблема на давещите се е в ръцете на самите давещи се, то се оказва че проблемът на “не-ставащите” е в ръцете на самите “не-ставащи”. Мъжете минават на режим, пият билки, пасат жълт кантарион, правят упражнения, стават йоги, набожни или просто стават идиоти само и само за да втвърдят Жезъла си. Правят това в абсолютна секретност, в тайнственост, като заклинание за по-добра реколта, молитва за дъжд и желание за сбъдната метеорологична прогноза. Познавам мъже, които преди всеки полов акт, излизат навън в сумрака, вадят от чантата с половите принадлежности череп (носят го между мазилата в преградката за протези) и го питат:

“О, мой бедни Йорик! Ще ми стане или няма да ми стане - това е въпросът?!”

252

Бедният Йорик обаче пак не става. Бедният Йорик има лично мнение. Ако Бедният Йорик можеше да говори, щеше да изкрещи че не е намерен на улицата. Че не може да се завира във всяка срещната полова кухина и че му е писнало да се самодоказвате чрез него. Познавам такива мъже.

Те просто

гледат на Пениса си като на Жена

- като на източник на нескончаеми удоволствия, на които винаги можеш да разчиташ. Той обаче се оказва Верен Посредник до едно време. Той не е обикновен политически последовател от хардлайнеров тип, който е готов да вдига митинги и шествия винаги когато имате нужда от него. Той е вашият Вери Импортант Пърсон, който е решил да ви порти здраво оттук нататък защото вече е разбрал, че Точно С Него вие искате да наебете всички - от всяка пичка до всяка мъничка тревичка.

И така, когато всичко е срещу вас, когато Ангелите ви отлитат, а вятърът от крилата им не духа по онзи начин, от който може “да-ви-стане”, когато сливовите полета полягат необрани, когато започнете да си спомняте с носталгия за онзи момент, в който се хваща трипер - когато с ужас разберете, че оттук нататък триперът е приоритет на други хора на едно друго място и че на този свят сте сам срещу всички...

Срещу всички, в сексуалния тебеширен кръг, а всички други са извън него и заедно с Пениса ви гледат надолу и не искат да срещнат вашия поглед - Познавам тези погледи.

Е, тогава, господа, просто бръкнете в джоба на слиповете си и извадете

Хапчето! Хапчето! Хапчето!

Не, момичета, играта не е свършила! Кралят е мъртъв - да живее кралят! Досега единственото решение беше във Ваши ръце, във Вашето старание, във Вашата реплика “На всеки се случва...”

(за безумието и тъпотата на тази реплика в момента се пише цяла отделна студия)...

Момичета! Играта тепърва започва! Заврете главите си в пясъка, защото картината, която ще последва, е страшна и безжалостна: вече на всички, ама на всички мъже без изключение им става. Представяте ли си половината от населението на Земята - мъжете:

красиви

грозни

богати

253

бедни

плешивни

косматни

стари

млади

със шкембета

без шкембета

черни

бели

жълти

на райета

толкова много, всички мъже, голи

с гордо изправени по химичен път пениси! Някои от които вече се оплакват, че не може да им спадне!

Надявам се тази картина да ви хареса, както се харесва вече на колежките Островска и Григоровна! Мен ме е малко страх от нея, както ме е страх от Великата Октомврийска Социалистическа Революция (ВОСР), хуните, келтите и бесните кучета. Бесните кучета, които досега бяха в резерв. Познавам такива кучета.

Страх ме е защото хапчето е

Новата Сексуална Революция (технологична) - НСР(т)

Нещо като позабравената сексуална революция от края на 60-те. Само че в края на 60-те тя бе проведена от жените, които доказаха най-вече на себе си, че не е нужно

254

да ги сваляш или купуваш, за да ги чукаш. Тогава жените и децата на цветята систематично унищожиха представата, че жената е слаб пол и съсипаха мита, че пак тя (жената!) не можела да изнасилва. И най-вече направиха на пух и прах мъжката представа, че за да ти направи една жена свирка, трябва да можеш да свириш на китара. Няколко нощи под балкона й.

Революцията се състоеше в следното - на историческо обусловеното “желание за секс” от мъжа към жената, жените противопоставиха обикновеното разкрачване без гащи и предизвикателно-насмешливата усмивка тип “покажи какво можеш”.

Мъжете - исторически увлечени в пълнене на Вечната Полова Кухина се вързаха на провокацията. Старата революция - сексуалната, женската, протече като полов акт между костенурки - бавно, безпаметно и черупките винаги пречат. Резултатът от нея, както при всяка революция, е само един - едно ново познание. И то е, че жените, а не мъжете, са тези, които наистина имат реалната възможност да наебат целия свят. Да изчукат всьо и вся в почивката между две полувремена на осминафиналите. Познавам такива жени. Но те вече нямат значение.

Искам си хапчето!

Животът се променя. В края на ХХ век мъжете измислиха “виаграта” действайки на Принципа на Удоволствието. Сигурен съм, че е време да си измислим по едно хапче за всичко, което ни липсва в този скапан живот и шибан свят.

Хапчета ще има за всички от сърце...

Началото в Цивилизацията на хапчето настъпи с “виаграта”. Пълен разцвет се очаква, когато Цивилизацията на Хапчето измисли и “дий-аграта”. Някакво хапче, само за аграри, от което те цвилят и теглят хомота си. С кеф.

Химията прави така, че животът на един мъж оттук нататък да бъде една креватна приказка без край. Приказка без много думи. Днес от това хапче, вие, Четящите Пичове нямате нужда. Ние, цялата редакция - също. Но всички тайно се радваме, че То е тук.

Мен лично ми се крещи от радост. Искам да кажа на всички, че когато в денят “Х” операция “Клин” се превърне в провал с кодово име “Тънко черво” - аз ще мога да продължа “оня списък”. Оня списък с нежни имена.

Защото така Старостта и Смъртта изглеждат по-приемливи - когато знаеш, че освен хапчетата за кръвното, в джоба си носиш и аспирина за ерекция, и екстазито за еякулация. И ще има на какво да си сложиш презерватива.

Не, не за да се опитваш да влудяваш жените! Ако толкова искаш да ги влудяваш, класикът го е казал просто: ритни ги силно по задника - това наистина ги подлудява!

Хубаво е просто защото ще има на какво да си сложиш презерватива. Хубаво е просто заради онези стихове:

255

“...по-лесно се търпи на дните влагата, когатошапката е на тоягата...”

==================================================================

ЖИВОТИНСКИЯТ СЕКС

Първа среща на погледите. Запознанство. Разсмиване. Очарование. Случайно докосване. Първи целувки. Предложение за края на вечерта. Тя приема. Таксиметровият апарат брои покачването на тестостерона и естрогена в мозъците им. Отиват на топло. Тя се съблича. Нищо особено - красива слаба жена с малки цици и изрязани бикини. На бикините й пише нещо, което е трудно да прочетеш в тъмното и без очила. Пише на английски: “другият ми любовник е звяр!”

Онова, което не знаете

за нея е, че тя наистина го прави. Тя чука едно животно и това животно не сте вие, макар близките често да ви наричат така. След адски много време разбирате, че това е нейният огромен мъжки английски дог. Нежностите, които тя и нейният дог си разменят - тези нежности никой никога няма да види и никой никога няма да разбере и коментира. Тези нежности и отношения винаги остават в графата на “Онова, Което Не Знаете”.

Това, че вие не знаете за него, не е причина сексът със животни да не съществува.

Това че вие не искате да знаете за него, е още една причина той да съществува.

В момента, в който изразът

“да си лягаш с кокошките”

престане да носи преносния си смисъл, а абсолютно точно назовава сексуалните предпочтания на индивида - тогава идва времето на голямото премълчаване. Голямото премълчаване, в което мълчат и човека, и кокошката. В момента в Белгия се водят три дела във всяко едно от които има по две обвинения: за педофилия и содомия (секс със животни). По обвиненията в содомия няма да бъдат изтърпявани наказания, защото кравите, овцете и козите не са субект на гражданското право и не могат да се явят в съда, за да свидетелстват, че са били изнасилени. Или обратното - да докажат доброволността на сексуалното начинание.

Така поставен, проблемът с правата на животните добива много по-голямо значение, отколкото проблемите, които се опитват да разрешат природозащитници и вегетарианци. Те казват: “Обичайте животните - не ги яжте!”

А би трябвало първата фаза на тяхното послание да бъде “Обичайте животните - не ги чукайте!”

любовта към животните

256

Тя е нещо особено и непонятно. Малките животни винаги предизвикват умиление и радост. Независимо колко са красиви обаче, след като пораснат, единственото атавистично желание на нормалния индивид е да ги изрита силно, за да не се пречкат наоколо. Пък и да се разбере все пак кой командва. Градският човек например рядко изпитва привличане към домашни животни, защото отношението му към тях е смесено със страх и любопитство - как е възможно да съществува такова творение като овцата например. Затова пък градският човек изпитва привъзаност към опитомените нефункционални любимци като кучето, котката и някои видове птици и риби.

Затова условно предпочитанията към животните се делят на два типа - рустикални и урбанистични, селски и градски.

Селският начин на живот е лишен от развлечения, пълен е с трудности и скука. Може би заради това във всяко село се разказва почти една и съща история.

Историята за любимата овца

Млад човек от пограничните села се жени щастливо за момиче, което не познава добре. През първата брачна нощ нещата не потръгнали, но булката не се притеснила - поради неосведоменост и липса на полова култура. Историята разказва, че на разсъмване тя се разбудила. Видяла, че мъжа й го няма в кревата, и излязла “по вънка” да го търси. Заварила го да лежи отмалял и с топъл блясък в очите при любимата му овца, за която се разбрало, че той има връзка с нея от много отдавна.

В тази история нездравото любопитство на нормалния хомо- и хетеросексуален човек задава няколко въпроса:

Дали овцата е прост заместител на неудовлетворените с жена мъжки желания или е предпочитание от личен характер?

Какво ли чувства овцата (в смисъла на защитата правата на животното: как може да се докаже, че акта е доброволен от нейна страна или това си е чисто изнасилване, в което жертвата няма човешки права, защото е животно)?

Какво ли е казала законната съпруга - свидетел на тази сцена (фактически става дума за изневяра, докато юридически тя е недоказуема, поради факта, че третият участник в любовния триъгълник е абсолютно безсловесен свидетел)?

Истината за селскостопанския секс е ужасна - наистина много хора на село по цял свят в ясно съзнание употребяват домашните животни със сексуална цел. Този секс не може да бъде дискутиран, поради една елементарна причина: той е толкова срамен, ненормален, върши се в адска самота, че дори хората, които го практикуват, го отричат (докато другите сексуални отклонения се имат за очарователни изключения). И когато този вид секс стане достояние на общественото внимание - зоофилът е завинаги изолиран и отхвърлен като индивид от обществото. А единственото, което му остава е да завърши земния си път в малка ферма за мляко, месо и субпродукти.

Ако се съди за предпочитанията на зоофилите те обръщат най-голямо внимание на дребния рогат добитък - кози и овце. Това е и класическия литературен образ на

257

любителя на животните - сещате ли се за великия радичков образ Анани, който общувал с добитъка и хванал травиняци (кърлежи)?

Предполага се, че дребният рогат добитък е по-лесен за убеждаване, по-лесно се управлява и манипулира. Морфологично малките животни явно са за предпочитане и поради причината, че кравите и кобилите не са ергономични и удобни за човешките параметри.

Проблемът при селскостопанските птици е неразрешим - физиологията на птиците и човека не може да съвпадне по никакъв начин. Затова и лягането с кокошките си остава една неприятна шега и непостижима мечта на птицелюбите.

Последният въпрос, който се налага да си зададем в отношението си към зоофилите, е изключително труден. Предполага се, че обикновено животните, “който стават” са от най-добрата порода, в разцвета на силите си и оттам - те са и най-подходящи и за добив на месо. Погледнато от тази гледна точка зоофилите са и хладнокръвни убийци на любимите си същества - с един замах те се лишават от единствения свидетел на техните ненормални предпочитания. А след това го изяждат, с което унищожават всякакви улики и спомени за сексуалния акт.

Ето какво са зоофилите: те са и убийци, и смразяващи кръвта квази-канибали. Защото ако е разбираемо да обичаш една овца, вече на върха на цинизма тип безотпадъчна технология е другото: да я изядеш или да я затвориш в буркани.

Женски истории с коне

В онази част на мъжката сексуална фантастика, където вирее и нервно обикаля Вечно Незадоволената Жена, се разказва историята за жребеца и блондинката.

В дома на изключително богат мъж живее русата му жена, която като всички богати и зависими жени е нервна, капризна, незадоволима и леко оглупяла поради липсата на финансови ограничения. Разбира се, такава жена страда от две неща: лека форма на нимфомания и тежка на любов към конете. Грижейки се за тях, като всяка жена тя започнала да предявява предпочитания към скъпия арабски жребец (името му се пази в тайна). Нежните докосвания при разчесване и мирисът на парфюм и феромони по ненормален за конете начин са стимулирали мъжкото начало у него. И русокосата буржоазка забелязала, че жребецът й често се възбужда от нея. Един ден бясна на мъжа си, любовника си и мъжкото скудоумие на този свят, тя се осмелила да експериментира и започнала да докосва конските гениталии, които имали върху нея само едно отражение: страх, примесен с уважение. А страхът, примесен с уважение е около 77% от всяка любов - което и довело до сложен в самото си протичане квазисексуален акт. В него конят, изтръпнал, не смеел да мръдне. А русокосата жена по жалък и недостоен за мъжете начин се опитала да свърши търкайки се в мащабното оръдие на сексуалния конски труд. По думите на нейния градинар (винаги има свидетел градинар в такива истории) тя направо се наебала с арабския жребец на мъжа си. Което фактически е невъзможно отново поради несъвпадението в ергономията на първичните полови белези у човешката жена и мъжкия кон.

258

Легендите за коне и жени реално се подхранват най-вече от мъжете и самите жени. Досега не е известен случай, в който арабски жребец да се е хвалил за каквото и да е.

Несправедливостта в случая е, че когато жената употреби за своите съмнителни сексуални цели животно, това изключва акта на насилие върху самото животно. Просто се приема, че конят, щом е бил възбуден - значи е бил съгласен. Докато в релацията “мъж-овца”, всички радетели за правата на животните скачат и веднага твърдят че това е насилие над двукопитното. А би трябвало тези отношения да се разграничат и оценят умно и обективно от природозащитниците и вегетарианците. Но какво да се прави - така е винаги: докато вегетарианците се наумуват - зоофилите се налудуват.

Градският анимален сексуален живот

В града, ако човек търси да изчука що годе сносно куче, винаги може да го намери по градинките и парковете. Самите кучета са изключителни сексуални маниаци и досадни нахалници. Винаги съм се възмущавал от умилението, което предизвикват разгонените пудели у бабичките, и то при ситуация, която е извратена до немай къде: пуделите обикновено се опитват с невероятна страст да изчукат обувките на мирните граждани по градинските пейки. Ако не сте го знаели, вече трябва да ви е кофти: когато кучетата обгръщат краката ви и се тресат с леки пъшкания и оплезени езици - това не е желание за разходка. Това е любов в онзи смисъл, за който става дума в разговорите за кучки.

Секс с кучета и котки е и невинното почесване, попипване и търкане на домашния любимец. Познавам едно прекрасно момиче, което лично самозадоволява домашния си кокер-шпаньол. Едно заради хигиената, друго може би от ревност. За да не ходи кокера по женски кучета или както е справедливо да ги наречем - кучешки жени. Сексуалната симбиоза “момиче - кокер” е неосъзната, непредумишлена и непредубедена - те правят всичко това като част от превеликата игра на господарка и домашен любимец. Те не могат да бъдат коментирани и осъждани от когото и да било.

Друг е случаят, обаче, с насилието върху животно. В мъжките затвори у нас от поколение на поколение се предава един гнусен “пиниз”. Това е начинът, в който поради липса на жена, затворникът получава удовлетворение от малко коте. Това, което си мислите в момента е по-малко отвратително от истината: затворниците заливат пенисите си с мляко и карат малкото коте да смуче от тях. За целта предварително всичките му зъби се избиват. Това обрича бъдещата котка на сигурна, бавна и мъчителна смърт. Смърт от глад.

Ако в списъка на “онези неща, които не знаем” това вече ви идва много - можете да го забравите. Никога не съм бил защитник или любител на животните. Смятам лично, че Бриджит Бардо започна да защитава животните едва когато навлезе в климактериума и забогатя до степен отвъд филантропията. Но отношението към животните е лакмус за лицемерието на всяко едно общество. У нас да обичаме животните означава или да не ги ядем, или да ги оставим да се чукат колкото си искат. Или да бъдем като онзи ветеринар, който час по час бъркал под опашката на кравата с оправданието, че си е загубил вътре часовника.

А както и всичко останало - нещата в любовта към животните не са еднозначни.

259

Връзката между човека и животното има хиляди измерения и варианти - от безконтролното плодене на уличните псета, през необяснимата и неконтролируема възбуда на освирепял зоофил, до избиването на животни по време на лов.

В тия сложни отношения между хората и животните единственото, което ни остава е да завършим оптимистично и позитивно. Просто е хубаво животинският секс да си остане метафора. Не за друго, ами надписите по бикините, ако се разчетат буквално, могат да създадат проблеми и недоразумения. Просто ползвайте животните по предназначение.

Задушено, не задушевно.

==================================================================

Кой кого чука в тази страна…

Истинският материал по темата, описана в заглавието просто може да бъде един много дълъг списък. Много дълъг списък пълен с известни имена. Срещу някои мъжки имена ще стоят женски имена, а срещу някои мъжки - пак мъжки имена. Ако бъде публикуван такъв списък, елитът на нацията ще се втурне да се търси по азбучен ред. Някои ще се обидят че са разгласени, някои ще се обидят, че са подминати. Такъв списък реално би трябвало да има всяка една уважаваща себе си специална служба. Но у нас той е здраво засекретен и никога няма да стане (както в Страните на Белите Хора) известен на пресата в чистия му редактиран от слухове, инсинуации и манипулации вид. Както е известно от учебниците пресата кълве на кръв и сперма. Инерцията от Цензурните години по отношение на кръвта вече се разчупва и медиите реагират почти  бързо при гръмнат бандит и поредното обрано чейндж-бюро.  Въпрос на време е при голямо криминално събитие някой ден медиите да се хванат за гушите по начин познат само от американските филми. Другояче стои въпроса със жълтото в живота на политици, бизнесмени, шоумени и прочие елитарна гмеж - хора малки или големи образи,обречени да са звезди в задния двор на кучешката къщурка. У нас, в пресата и електронните медии за тях се говори като за мъртъвци - или добро или нищо. Или се говори тихо, като в къщата на обесения - има теми, въпроси и отговори, които никога не се подхващат. А истинската журналистика,

по жълтото ще я познаете! Трябва да се каже, че липсата на жълта информация за т. нар. "елит на нацията" е форма на автоцензура и тотална липса на свобода на словото. Медиите се притесняват да нарекат отявления педал - педераст, точно колкото отявления бандит - бандит. Най-чуден беше примерът с Мариус, който в едно интервю в "Егоист" го питат, защо крие че е хомосексуалист. Той отговаря буквално: "не съм крил,  мен просто досега никой не ме е питал!". Него поне не можем да го обявим за човек, който се крие. Обаче медиите се притесняват от Мариус повече, отколкото той от тях. И вместо да напишат, че единствено обратните правят интересни неща в артистичния свят, те неистово и непрекъснато намекват, че в артистичния свят разни неща  се правят от педал. Разбира се Мариус е най-лесния и разбираем пример. Но всечки български звезди трябва да признаят, че са адски толерирани от пресата. За осем години демокрация, нито един политик не повърна на килима, не изневери на жена си, нито една певица не направи свирка на нито един продуцент и нито една манекенка не се изчука със нито

260

един спонсор. Това не може да бъде, не е възможно и вече не е интересно! Заслужава си човек да опита - да плати на западен топ-репортер от жълтите хроники и след кратко запознанство с елита да направи по един материал със снимки. Един за политически фигури, друг за звезди на естрадата, трети отделно за отявлените сексуални екперименти на медиините личности. Вече всички в тази страна знаят за синдрома на Клинтъновия секс - няма лошо  американския президент да съгреши - лошо е нацията да не знае за това. По принцип толерантният българин не се интересува от интимния живот на елита само поради една причина - няма как да се интересува, няма къде да прочете. Пък и е свикнал да го лъжат - елитът крие къде-къде по-големи неща от това с кого спи. От друга страна представителите на жълтата преса знаят кое какво и кой с кого, обаче си траят също поради много проста причина - те също са елит и гарванът се опитва да не вади око на другите гарвани. Пък и от личния и достатъчно оскъден журналистически опит знам,че на коктейл втори път няма да мога да се наям, ако питам домакина (VIP-домакина) дали е излекувал стария трипер дето му го лепна певицата, която лепна същия трипер на колегите от спортния отдел. Защото първото характерно нещо в, нека го наречем - чукането на елита, е системата "всеки срещу всеки". Чудесно изключение правят само приятелките на Големите Полубандити, които се пазят да не пострадат и са единственото островче на верността в Содома и Гомора на секса между: а)звезди, б)бизнесмени и в)прости депутати. И за да не заприлича този материал на обикновено замазване на проблема и вечен коментар отстрани на  жълтото, нека видим по домовата книга кой кого наистина чука в тази страна. Поради естеството на законите и липсата на потвърдена информация, разбира се, тонът на материала е, и си остава уклончив. И все пак - кого чукат политиците? Съдейки по липсата на информация за този вид секс явно политиците чукат най-често стажантки-журналистки. Те са адски амбициозни, често са грозновати и непретенциозни и рентабилната им мечта е да бъдат прес-секретарки поне на депутата от с. Гниляне, Софийско.  Откритият флирт на властимащи с четвъртата власт, често завършва по чудесен начин на семинари, по командировки в чужбина или по един или друг начин винаги с ангажимента танто за танто. Разбира се, там някъде между вечната сделка на слабия журналистически пол и властта припламват и истинска любов и трагедии. Представители от различни политически формации обаче по мъжки си намигат и се разбират чудесно сравнявайки на ум или на глас цели списъци със заблудени, дебелшки многодиоптрени момичета, които  се справят добре и с лигвистиката и със стенографията. Характерно за тях е, че никога не бият на очи - все пак фрапантно е дебел и нисък заместник на заместника на аграрната комисия да се води с дългокракото гадже с бронзов тен от песента. Жълтите сексуални истории на политиците са известни и в същото време остават изключително добре покрити с изключение само на една - Похожденията на Доган. Предполага се, че човекът е нарочен за плейбой още в началото на политическата си кариера и затова повечето жени се хвалят с (предполага се) измислените си връзки точно със Сокола. Лично аз, без да търся, съм срещал две жени (на по 20 г)- който твърдяха, че са имали връзка с "голям политик, не от български произход". И двете не бяха много симпатични и явно преувеличаваха ангажимента си, защото едната от тях дори се похвали, че Доган се погрижил за платения й бюст. Всъщност историята наистина изглежда невероятна, защото ако един мъж има намерение да плати един

261

хубав бюст, той го прави там, където другите части от тялото нямат нужда от корекция.

Но вкусовете са различни - раздела за секса на политици и властимащи може да бъде завършен спокойно с послание към обикновения българин - българския политик рядко чука нещо много по-свестно от жена ви, колежката ви или съседката  от втория етаж. Не е така обаче с представителите на бизнес-елита. Всеизвестно е че повечето красиви жени са абонирани за парите на преуспяващите чичковци. Хубавото  у нас е, че незаконното забогатяване направи и доста млади хора богати. Приятно е да видиш спортна руса госпожица седнала до млад спортен бандит (латино-тип) в спортна спретната кола. Сексът между тях е ясен и чудесен. Той краде автомобили и касетофони, шитка ги на части и двамата живеят добре, макар и в едно наистина напрегнато битие, пълно с криминална романтика позната пак от американското кино. Тези хора обаче не спадат към елита на българската нация, въпреки че са достойни в сравнение с някои от представителите му.

Богатите мъже чукат адски много по "системата на триъгълника" в която двете страни винаги са постоянни, а третата се мени. Богатите българи са на пръв поглед щастливо женени хора с деца, със щастлива и похабена жена-домакиня и със нещастна и често подменяна свръхмлада любовница. Богатите представители на елита сигурно също плачат, но много рядко се развеждат. Въобще не се развеждат даже, въпреки че в малката държава на братовчедите  съпруги и любовници се настъпват по коктейлите и си разменят ослепителни усмивки с език, стиснат здраво зад зъбите и леко раздвоен. Обсъждайки секса на  бизнес-елита,  не може да не им се признае едно - те са дискретни и подготвени хора, който могат да отбият всяка една спонтанна медийна атака.При такава те веднага пускат кучетата, охранителите си и адвокатите си към объркалия се и беззаконстващ жълт от страх журналист. За какво му е на журналиста да съобщава с кого се чука тази вечер бизнесменът господин Голям Праз, след като после ще му заврат фотоапарата в задника, ще му отрежат единия крак и ще го карат да тича по драгалевските ливади. Да тича и да си припява: "Папарак, папарак, къде ми е другия крак…" Толкоз за богатите чукачи. Те си знаят.

Обаче никой нищо не знае за най-изявеният в сексуално отношение елит у нас - представителите на шоубизнеса. Там има всякакви птици, а вие сте седнали да се занимавате с Мариус. Там има всичко и всеки чука почти всичко - едни го правят за пари, други от претенция. На едни им излиза име на полови фадроми на десетилетието, на други - на съдържатели на бар "Синята стрида". Реално погледнато, разбира се, всички са маскари! Но пък някои от тях покрай безразборния секс успяват и да живеят интересно. Разделени са както всичко в тази държава на два типа - пишман-сноби и балкан-плейбои. Снобите дават мило и драго да попаднат в обкръжението на Дим Дуков (с неясна цел), докато плейбоите завиждат по най-милиционерския начин на Слави Трифонов, за слуха че е блед и бял от недоспиване с доказани девойки. Големите звезди, включително и министъра на вътрешните работи демонстрират връзките си по един наистина европеиден начин. Начин за пример - ето аз съм такъв и такъв, и наистина чукам това онова, от време на време.  Между тях по едни свръхсмешен начин блести примерно фигурата на Евгени Минчев, за който тайно се говори, че е хомосексуалист без портфейл.Прави впечатление неговата демонстрация на близост към политическите среди. В една нормална държава, за да ти признаят, че си чудесен педераст, трябва да си поне Ив Cен Лоран. У нас сякаш

262

не е достатъчно да духаш на бившия испански посланик, за да те забележат медиите. Отново камъкът е в градината на медиите, особено като стане дума за хомосексуалисти. Правилото е само едно - всеки има право да прави каквото си иска. Обаче ако обектът, героят на нашето време прави нещо необикновено, което може да се продаде на първа страница и от което излиза нещо интересно за четене - защо страницата вече не е готова, странирана и коригирана?! Чудно защо. Защото ни е страх да не обидим някого. Защото живеем в Страната на Недоизказаните Неща. Защото всеки си носи около врата кирливата риза. И в комплекса си да не я показва, не смее да разгърне ризата на другия.  В резултат на това се натрупва онази недоизказана журналистическа кир, която е като Авгиевите обори. Трябва да пуснем времето да я отмие.

P. S. И ако бяхме разбрали навреме, че (примерно) Виденов е доста хладен мъж в кревата, можехме да си спестим толкова неприятности.

==================================================================

ГОДНО ..ДО ..-- ..ВИЖ ..ОПАКОВКАТА

Жените прекарват твърде много време в консервация вместо да се отпуснат да хлопнат зад гърбовете си вратите на своите тесни апартаментчета и простода изживеят живота си - който впрочем лети край тях с бясна скорост .Най-честата форма на размножаване във вселената е чрез яйца .И мъжете имат яйца, и жените имат яйца, даже се знае че и малките космати същества от Алфа Центавър имат яйца . На тази планета обаче, както на повечето места във Вселената, яйцеклетките у жената са като оризови зърна в супа - уж са невъобразимо много, но все някога свършват .Гладното време ги изяжда една по една, докато жените свръх-притеснено си говорят за чукане, целулит и бръчки . Нито една жена досега не се е сетила, че остаряването не е физиологичен процес, а просто едно неприятно незнание : какво точно да правиш през отделните части на живота си .

МЪЖЕТЕ И СИРЕНЕТОМъжете също имат проблеми с проекцията на времето върху Нещата от живота . Всеизвестен е примерът как мъжът слага една буца сирене в хладилника : той прави това с убеждението, че тази буца сирене ще се запази безкрайно дълго време свежа игодна за ядене . Просто защото мъжът се е погрижил за нея ! За тази буца сирене мъжът нищо повече не може да направи и от нея си зависи нататък колко време ще издържи . Релацията "мъж-буца-сирене" важи и в отношенията "мъж-съпруга" и "мъж-стара любовница". Просто защото един ден мъжът отваряхладилника и вижда, че буцата сирене (респ. съпругата или старата бройка ) са се променили . И за съпрпугата, и за старата любовница, пък и най-вече за сиренето, промяната се изразява в една дума, изразяваща хем емоционалното състояние, хем ферментационна повреда . Думата е, че те са се "вкиснали".Станали са тъжни, леко пожълтели, дрождите на живота и времето са ги облазили, и са получили по повърхността си онези типични при сиренясването петна, от които на мъжа му става лошо ( ако е сит) . Но както за всеки влак си има пътници, така и за всяка буца сирене си има гладни . Ако мъжът е гладен, няма такава буца сирене, която да му се опъне : въпреки усещанетоза застоялост, мъжът се превръща в кучето на Павлов, което винаги е предпочитало сиренето да не е прясно . Но това са си мъжки състояния - нека видим защо и най-хубавите неща в този живот се повреждат безславно и се превръщат в храна само за гладните кучета на Павлов .

263

СИРЕНЕТО И ДЖУДЖЕТАТАНали знаете как по тези географски ширини се получава киселото мляко . Като оставите прясното мляко без надзор през нощта, на сутринта идват едни малки джуджета . Понеже на малките джуджета сутрин много им се пикае, те скришом вдигат капаците на млякото, пикаят в него, а то се вкисва и от цялата тази работа се превръща в кисело мляко, в сирене и кашкавал (в зависимост от това колко алкохол са пили снощи джуджетата) .Но ! Основната причина едно мляко да стане на сирене не са джуджетата - това е погрешната славянска теза . Истинската причина, поради която едно мляко се вкисва, ни дава само англо-саксонската теза - тя твърди с укор, че млякото е оставено без надзор, никой не го изпил на време и то сега е станало насирене, което непременно трябва да се сложи в хладилника, ако въобще искаме нещо от този живот .Ето това е цялата притча за живота на жените, населяващи планетата . Млякото, сиренето, младостта и женската красота, както и всичко друго на този свят съществуват в този си вид само за един кратък период от време . Сравнени с вечността на Вселената, млякото и земната красота са просто един кратък бял проблясък, нещо като тишина, нарушена от недовършена музика, или свистенето на бързо догарящ огън, стъкнат от неупотребени диригентски палки . Как започва всичко ? Ето така :Жените ( особено красивите жени на 23, по инерция добита от доскорошното им момуване ) непрекъснато се държат като същества, които ще живеят вечно . Като мляко, което никой никога няма да изпие и като капан, в който сиренето е забранено . Много добре, казват мъжете и си тръгват леко развеселени, просто защото нямат много време за губене . Или защото има мач . На сутринта жената се събужда сама и вече на 24 . Въпреки, че не е гледала Левски-Ювентус, на лицето и проличава ПЪРВАТА БРЪЧКА В ЖИВОТА . Никога не бъркайте "първата бръчка" у жената с "първата бричка" у мъжа - въпреки, че се появяват горе долу по едно и също време (за сравнение и дума не може да става) . Просто докато красивата млада дама е спяла ( сама ! ), са минали джуджетата и са й пикали в белотата на млякото . Така или иначе джуджетата в твоя живот не са нещо, което можеш да промениш .

ДЖУДЖЕТАТА И ХЛАДИЛНИКАВижда се на сутринта жената и изкрещява . Първата бръчка е тук !Това е все едно буцата сирене да бие тревога, да развява червени флагчета и да издига трансперанти с надписи "Искаме 3 градуса по Целзий завинаги !" Не сестро, няма спасение - сиренето трябва да се яде преди да се сбръчка . Друг начин няма и не може да бъде измислен .Но вместо това какво прави жената ? Хубавата млада жена започва да лекува симптомите . Прави го като всеки човек, сериозно разбрал, че един ден ще умре . Но лекувайки симптомите,всеки забравя за причините . Жената наистина е като буца хубаво сирене - тя се взима в ръце и се поставя в хладилника на живота - започва да спи повече, маже се с крем против бръчки, ходи на фитнес, пуска си дълги нокти, деколтета, сменя си фризурата в неистовото си желание ДА НЕ РАЗБЕРЕ как стоят нещата в тази Вселена . Тя не иска да признае,че съществуват джуджетата, чиято основна функция е да набръчкват и вкисват нещаата от живота . Тя си мисли, че колкото по-модерен е нейният житейски хладилник, колкото по-дълго седи във фризера на женското старание, толкова по-дълго ще се запази за... За какво ?!Ами защо просто, докато беше решила да се наспиш ( за да нямаш сенки ), не отиде на онзи ужасен гуляй с ескимоси, на който всички бяха голи до кръста и никой не се интересуваше от самитеескимоси ?! Защо просто не спести един от трите часа за гримиране и не го използва да пощипваш минаващите по улицатамлади момчета пред НАТФИЗ ?! Те нямаше да ти откажат .Защо точно когато трябваше да срещнеш своя принц ( не този с алените платна, става дума за истинския, с черния потник и шапката, направена от вестник Сега

264

) - ти беше на фитнес и гопропусна ? ( За тази случка джуджетата наистина ще те накажат ! )Е, сестро, докато спеше, за да си свежа на сутринта, ти вече стана на 28 ! А на 28 вече хората са мъдри - кой построил къща, кой посял дърво, кой родил деца...Друг в бързината посял недвижими имоти и родил дърво - няма значение. Всички вече са стигнали до една от великите сентенций на живота. Тя твърди, че ако удължаваш живота, правиш грешка. Не за друго, ами просто няма да стане.При мъжете това е Сентенцията за размера :"Докато ти удължаваш живота, животът те скъсява".При жените това е Сентенцията на отлагането :"Докато отлагаш остаряването, животът те отлага тебе".Аман от притчи, обаче след като вече си разбрал, че джуджетата могат да отварият хладилника - просто ги пусни вътре. Няма как .Мисли как да изядеш сиренето и дали няма да ти дойде много, а некак да го запазиш за утре.

ХЛАДИЛНИКА И КОЗМЕТИКАТАКога една жена е стара мома ? Когато в хладилника й козметиката стане повече от колбасите. У всеки мъж има някаква омраза към козметиката, точно така както всеки мъж търси и уважава колбасите. И когато един ден си хванеш гадже, готино гадже на възраст, и когато видиш, че у тази жена има опит, желание, грижа, кеф, приятно прекарване и чуден секс - тогава просто отиваш до хладилника, режеш си филия хляб, намазваш я с каквото ти падне и се опитваш да се чувстваш добре. Но няма да стане. Защото твоята нова приятелка е една стара мома, а това, което преглъщаш трудно в момента,са едни залци, намазани с един нов лосион против челни бръчки. Този лосион, от своя страна, е изготвен по специална рецепта на народната медицина, съдържаща пикоч от първокласник. Стига толкоз за хладилника и козметиката. Казвам ви, свястната жена по колбасите ще я познаете.

КОЗМЕТИКАТА И ЗВЯРАВсички мъже харесват гримирани жени, но нито един мъж не харесва гримове. Това, в което влиза 30-годишната жена, е един омагьосан кръг от неприлични предложения и много, много грим. Малко след това една жена на 33, неомъжена, бяла, осигурена, се чука седем пъти повече, сравнено с възрастта й преди седем години. Навсякъде тя вижда с подсъзнанието си не мъже, а Пришълци, които неистово се страхуват да снесат яйце на нейния космически кораб, превозващ главно козметика, грамофонни плочи от средата на 80-те (много са гадни) и много, много мъка, каквато има само на този свят и на никой друг.Засъжалениеизследванията сочат, че след една възраст (35), животът на жената се завърта около кола на мъченията, наречен "този-дали-пък-няма-да-иска-да-се-ожени-за-мене".Старите моми биха ми извадили едното око с лакирания нокът на малкия сипръст, но няма как да не признаем и още нещо-след 35 години жената, ако никога не се е женила или развеждала, се превръща в звяр. Добре гримиран звяр, захапал крайчеца на живота си и опитващ се да го удължи.

ЗВЯРЪТ И МЪЖЕТЕСтраховете на мъжете рядко са свързани с жени. Един от най-големитестрахове на мъжа избива, когато е сам и бели чесън. Това е емблематичното състояние на стария ерген. Първо : няма кой да му обели чесъна, и второ : няма защо да се притеснява, че ще мирише на чесън - няма на кого. Доримомчета на по 25 години изпадат в дълбока депресия, докато белят чесъни си представят, че това може да им се случи и на 55 години. Наистина си е страшно. Но нека да ви разкажа коя случка успокоява мъжете. Тя е непосилна за която и да е жена, а камо ли стара мома. Имам една приятелка - П. (28),която си има за гадже един 55-годишен мъжкар. За проблеми с потентността въобще не говорим, за години също-просто П. (28) си има гадже на 55 години и е адски

265

доволна от него. Но вие още не знаете защо.Един ден двамата, П. (28) и нейният 55-годишен, отишли на пазара и си купилигрозде, после се чукали, после пак яли малко грозде. По едно време 55-годишният така разместил позата, че П. (28) седнала върху гърдите му и опряла лотосовия цвят върху адамовата му ябълка. П.(28) била много учудена що за поза е това (а тя ги разбирала нещата), докато с ужас и благоговение не видяла как нейният 55-годишен приятел започнал да къса гроздови зърна и да ги гълта цели. Да ги гълта цели, така че твърдата му адамова ябълка да подскача с така нужната за всеки женски оргазъм амплитуда. П.(28) твърди,че се побъркала от кеф и обожава 55-годишния сиприятел. За което вече всички й вярваме.Това е. Нито една стара мома на 35 няма да измисли, предложи и направи такова нещо на който и да е мъж. А ако го направи, то тя вече за мен не е стара мома.

МЪЖЕТЕ И ПРИТЧИТЕРазказът за старите моми ми се щеше да звучи една идея по-уважително и затова излишно се напълни с притчи.Но когато стане дума за наистина старимоми или "моми second hand", се сещам за яйцеклетките и за супата от оризови зърна. Да си жена, да си красива жена, да си умна и красива жена и да пропилееш с претенция, изчакване, незнание и обикновено житейско неведение живота си - това е квинтесенция на женската (и мъжката) глупост.Онова, което си мислят мъжете за самотните жени на 35, е колкото жестоко,толкова и честно. Честно и жестоко като библейска мъдрост.Това е просто венецът на житейската глупост, утайката на човешкото нещастие и най-вече незнание накъде да поемеш по житейските коловози. Нищо не може да оправдае седенето в чакалнята на живота и ненужния флиртс пияните му регулировчици.За нито един такъв човек няма да ми е жал, бил той мъж, жена или малко космато същество от Алфа Центавър. Жал ми е само за техните яйцеклетки.Чудесни яйцеклетки, които отиват по дяволите. Те, както знаете, са като оризовите зърна в супата - уж са невъобразимо много, но все някога свършват.

Биг Брадър чете Библията

Балканският модел на любовен триъгълник е обратен на шведската тройка

Ако някой успее да накара един милион телевизионни зрители да побеснеят и да замерят телевизорите си, той ще се събуди милионер. Това прави вече трета седмица реалната телевизия "Биг Брадър". Единствената телевизионна религия близо до живота.    Феноменална беше идеята да се заложи на съспенс, изграден върху любовен триъгълник. Ако първият "Биг Брадър" беше уникален с това, че показа как едни млади хора се напиват и губят житейския си шанс, определен от секса и парите, днес нещата в новото реалити са по-зрели - сега става дума за библейски сюжет - семейство, мъж и жена, с нарочен любовник, бохем и грешник, вплетени в греховни желания.     Балканският любовен триъгълник по правило винаги се състои от основа (жена) и двама мъже (катети). Той е обратното на шведската тройка - в него винаги има драма, неразбирателство и грозно съперничество. "Биг Брадър" ни показва житейската класика - раздялата на двама млади. Но освен това показва и предефинирания модел на обществото и разпада на институции като "брак" и "съпруг".    В замисъл седи идеята на филма "Неприлично предложение" на Едриън Лайн - една хубава жена (Деми Мур), и нейният съпруг (Уди Харелсън) получават от богат мъж (Робърт Редфорд) предложение за един милион долара само за една нощ секс (само с жената). При обстойно обсъждане семейството се навива, осъществява изневярата и това го кара да се разпадне. Филмът е тъп, но прави проста констатация - няма как да

266

продадеш душата си и любовта си и да ги запазиш едновременно с това.    Биг Брадър днес е сводник. Той предложи на женените Миро и Елена да не казват на съквартирантите в къщата, че са женени. Срещу това стои мъглявото обещание за едни 200 000 лева. Но освен това ББ реши да сватоса нестабилната Елена за метро-сексуалния Мариян фризьор, бохем, гърчав наркомански тип като телесложение и с модел на поведение, наречен в младежките среди "cool".    Експериментът е изцяло коректен към съпрузите. Хващането за ръка между Елена и Мариян в една от мисиите не предполага влюбване и изневяра. Трябва да отбележим, че влюбването и изневярата не се състояха при другия експеримент - съпругът Миро можеше да се възползва некоректно от наложената му мисия с другата куха красавица, наречена Силвия. Но нещата се развиха хипердинамично и, убеден съм, дори и продуцентите не са очаквали такъв успех в развеждането на двамата млади - Елена поддаде на чара на фризьорчето и днес е изправена пред дилема - да се разведе в ефир и да заобича един случаен мъж с немоногамно поведение. Вече разводът е ясен, но зрителите искат още - примерно сексуална изневяра в ефир, докато съпругът е в другата стая, както и последващ дуел, при който е нормално да видим добре трупа на любовника.    Просто ББ ни предлага един обществен експеримент - двама съпрузи, женени наскоро и живяли шест години заедно, се оказаха неподготвени за програмираната агресия на външния свят. Бракът се сцепи там, където се очаква - в ценностната система на съпругата Елена, която се оказа, че не се е "наживяла", не обича съпруга си и направо сърцето и органите й туптят от "интересността" на чуждия мъж (собственият мъж по правило е скучен, това е така).    Тихият ужас на разпадането на брака е познат на модерния човек. Но сега това се случва пред 32 камери. Объркаността на това момиче е толкова силна, че тя не можа да сдържи порива си към изневярата. Създаде се уникална ситуация, срещана навсякъде в живота - жена ти флиртува без никаква мисия с някакъв интересн мъж, който става само за една вечер, и "забравя" че е женена. Две седмици женената Елена или хубавата Елена се превърна в глупавата Елена, вятърът в гащите на мъжете. Зрителите са в шок - толкова ли иска да го направи това момиче?! Изневярата е най-нормалното нещо в живота ни, но защо пред всички. А и тя не иска просто изневяра - тя не знае какво да поиска. Няма матрица, която да ръководи действията й. И тук идва въпросът с ценностите.    Новата българска жена е възпитана от майка си в абсолютно комерсиална полигамия, наречена от народа "курварлък". Схемата на това майчино възпитание е постсоциалистическа - наживей се маме, за да не приличаш на мене, аз на 20 години родих и после нищо не видях от живота. Женските майки толерират промискуитета на дъщерите си, и то в комерсиалния му вариант. Те подсъзнателно разбират, че историческият им и житейски шанс да срещнат богат мъж не се е състоял и не искат техните дъщери да страдат от живота по същия начин (въпреки че така се страда от живота навсякъде по света).    От друга страна, Бащата в съзнанието на момичето е всичко друго, но не и създател на патриархални правила. Момичетата не общуват с родителя си за секс и връзки, те не получават и грам информация по този въпрос - възпитава ги улицата и нелепите списания. Въпреки това институцията Баща не е изтрита - тя просто е много кратка - от десетгодишна възраст до 15 бащата има шанс да комуникира с модерната си дъщеря, но той не го прави и не възпитава в нея правила на уважения към мъжа (т.нар. патриархален "respect to the dick"). Изтритата институция е съпругът - Елена се оплака, че мъжът й Миро не й давал да пуши и да танцува на дансинга едновременно. Правел й забележки, когато пиела повечко и почвала да се лигави - все нормални и любезни

267

неща, които, ако идват от институцията родител (баща), ще бъдат взети под внимание. Но тези абсолютно правилни и невинни забележки на съпруга се оказват повод за бунт. Селският феминизъм е общонационално явление - идваш в големия град да се омъжиш, обаче не си носиш патриархалността си и се оказва, че съпругът ти те ограничава, ерго, напускаш го и отиваш при друг, който в дадения момент не те ограничава (но и той ще почне).        Смъртта на брака се констатира в "Биг Брадър" категорично. Без особена манипулация просто в разговорите на младите и скучни хора, събрани на едно място, се вижда отдалече, че консервативно-патриархалният модел на обществото се е изтрил и на негово място нямаме знак за новопоявил се модел. Изтрити са такива институции като "семейство", "съпруг", успех в живота чрез усилие, лоялност към обществените обещания - като брака, общата работа, усилията за разбирателство и по-добра среда. Дори не се тълкуват такива ценностни явление от миналото като държава, родина, лоялност към националността. Нещо още по-страшно - повечето съквартиранти в къщата дават съвети на Елена "да избира". Това е феноменално - съпругът и лоялността към брака са зачеркнати със кървавата концепция, че човек трябва да бъде свободен да избира. Съпругът е нещо като батерия. Той се изтощава (особено в нашата икономическа среда) и трябва да бъде сменен. Много млади майки днес предефинират идеята за бащата на детето си с репликата - "моето дете заслужава по-добър баща". Икономическото състезание между мъжете създаде епохален сексуален вакуум за любовта и толерира комерсиалната временна връзка до появата на "нещо по-добро". Откъде идва това? От възпитанието.    "Какво невъзпитано момиче!", сподели с ярост една възрастна софиянка вчера по повод Елена и нейното колебание. Не можем да повярваме - мисията свърши, всички в къщата вече знаят, че Миро и Елена са съпрузи, но Елена не рачи да влезе обратно в ролята си на женена жена. Тя вече е разведена. Просто защото е недобре възпитана (наистина) и лесна за консумация. В България вече няма трудни жени - това е колкото радостно, толкова и страшно за мъжете (между другото "трудна" означава и бременна на архаичен български).    Появяват се романтични гласове, че любовта е осенила Елена. Как, за една седмица ли? Коментира се, че тя никога не е обичала съпруга си. А какво е правила с него 6 години? Как да повярваме, че това, което й се случва, е истинско, при положение че предишното дълготрайно съжителство и обич не са били истински?    Балканският любовен триъгълник е кух, той носи своята триъгълна дупка, където са пропаднали неща като стария свян, обещанието, верността, търпението и истинската обич. За справка може да констатирате, че това не е така в съседна Турция - там дори в Истанбул момичета и момчетата държат един на друг, гледат се и се вижда, че се обичат (но не се целуват на улицата), връзките са дълготрайни и истински. Каква е разликата от София? Родителите на момичетата не разрешават секс на дъщерите си. До трета база се стига след три години и с одобрение на цялата рода. Възпитанието на момичето има цел и тя е просто гениална - да бъде съпруга. У нас възпитанието преди служеше момичето да бъде кранистка или шампионка по млеконадой. Това днес го няма и всъщност възпитанието на млада жена няма цел и е на изчезване. Нашите момичета не стават нито работнички, нито учени, нито майки. Какво става с тях? Те просто ползват красотата си като ваучер за вечеря, приятно прекарване и демонстрация на не-собствено благополучие. Те нямат идея как да изтъргуват красотата си, защото дори не търсят добра партия, а сменят добрите партии, докато не поувехнат и не се изненадат един ден пред огледалото. И още нещо, още по-страшно - младите жени разбират, че са остарели не по друго, а по намаляването на броя на сексуалните

268

предложения. Едва тогава се сещат за брак.    Мирослав, съпругът, пък беше обвинен, че той сам си е виновен за случката с жена му. Това е некоректно - той имаше уговорка с жена си и Биг Брадър и тази уговорка изглежда лесна. Той удържа на уговорката си, тя беше временно състояние. Докато правеше това и гледаше как жена му е пипана от друг, той построи цялата къща за квартирантите, изора двора, готвеше и слагаше плочки, само и само да не полудее. Талантът му да бъде съпруг и оправно момче беше оценен от всички. Но този модел на поведение е компрометиран. Такива работливи мъже нямат място в съзнанието на днешната жена. Мъжете имат само два стадия, докато са млади - стадий на ергенаш и стадия на баща. Двамата младежи Миро и Мариан са един и същи мъж, но мъже като фризьорчето никога не излизат от стадия на ергенаша. Сега Мариан има само един полезен ход - да не поглежда към Елена, защото това му осигурява дълъг престой в шоуто. Иначе всички плачат в новата къща на ББ - човек направо се разстройва.    Това, което се случи на хората от 90-те, днес се дава по телевизията. Това е успехът на огледалото. Но регистрацията на всичко това не е достатъчна. Ако някой обича държавата си и децата си, трябва да се замисли - за какво ги правите, след като не им давате и малка възможност да отберат правилно от неправилно. Кое е правилно ли?! Има една книга, обикновено с черни корици я издават - там е описано всичко, прочетете я.

Слави изпусна шанса да размаха пръст на партиите

Политиците закъсаха за подсказвачиВ най-екстремната седмица телевизиите не влязоха в час

Мартин КарбовскиПолитиците търсят помощ от медиите. Надяват се на телевизиите да им подскажат верния ход - всеки коментар на политолог, макар и подценяван, определя по един или друг начин говоренето на политическата класа, чието интелектуално ниво често е под средното журналистическо - особено в този парламент. Анализатори и политици се самоиндуцират с мнения, които рано или късно се превръщат в действия. През отминалата седмица обаче телевизиите и коментаторите се държаха по-глупаво и от политиците - страхливо, игриво и в очакване какво ще стане. Колегите обаче не се досетиха, че и самата политическа система също

игриво и страхливо се чуди какво да прави

и няма да ми повярвате - чака някой да й подскаже верен ход, дори да й окаже принуда. Затова медиите трябваше да настояват за различни типове решение, едно от които да задвижи блокиралото колело на историята. Често обвиняват репортери и водещи, че са просто държачи на микрофони - тази седмица доказва, че това е много вероятно. И журналистите, като целият народ у нас, чакат някой да им пусне новина, за да препсуват и да отидат да поспят. Журналистите у нас не искат да признаят отговорността си - че и те с всеки слух и казана дума участват в реденето на политическия пейзаж. Тяхното качество на работа си личи именно в такива екстремни ситуации, където телевизиите и анализаторите трябва да подскажат на далеч по-простите от тях политици какво да се прави.А какво се случи в ефира за една такава седмица, която може да прати нацията ни

269

отново в XIX век? Нищо. Нищо или глупости. Ето така изглеждаха нещата в най- политизираната седмица от много години насам:

bTV стоя настрана от политическото объркване

Редовни новини, силни репортери и никаква оценка. Това е далеч от примера на типичните американски телевизии, заради което често харесваме или не харесваме bTV. В момента е златно време за "Шоуто на Слави", но то се къпе в народна любов по провинцията. Защото няма да повярвате, но от това шоу някои политици (повечето) разбират ако не какво да правят, то поне какво да не правят. Поне как да не се държат. Понякога размаханият пръст на Дългия дразни и зрители, и политици, но често е полезен. Трябваше някой да каже просто на политиците - съединявайте се не защото съединението прави силата, а защото "Дявол ще ви вземе сичките!". Това едва ли е качествена медийна подсказка, но точно в тази политизирана седмица политици и журналисти изгубиха всякаква връзка с реалността. А реалният свят си ближе сладоледа и се цамбурка в морето и въобще не се усеща какво му готви обърканият елит. Затова може би и bTV постъпва аристократично - въобще не се занимава с глупостта на деня (както за журналиста Бареков не съществува политик на име Сидеров), докато някой ден в новините на bTV не чуем новината - "отложени сме за Евросъюза". Или още по лошата новина - отложени сме завинаги за ЕС, защото Сидеров успя да разпали маргиналните страсти на българите и в Кърджали вече се пуцат. Разликата идва и от говоренето по телевизия и в парламент. Поддръжниците на Сидеров нарастват, защото медиите мълчат. Вчера убеден правоверен българин ме убеждаваше, че ако отида в Кърджали, там нямало да ми продадат хляб, защото съм българин. Тези нагласи, подценени от медиите като идиотски (а те са такива), ръководят в момента обществото. Затова няма да е зле телевизиите да влязат в час и ако ще потъва този кораб, поне духовата музика да не спира да свири. Сега в такъв момент най-много се нуждаем да знаем мнението на малкия човек, да успокоим страховете му, защото именно малкият човек изпрати страховете си в парламента.На другия край на медийния инстинкт беше телевизия "Скат". Това, разбира се, не е телевизия, а един недобре опънат блу-бокс, но на него се прожектира цялата съвременна идиотия - от егологията на един смотан тв мошеник, лекуващ безплодие, до предаването, което се превърна в партия. "Скат" реши, че ситуацията в България е революционна и по най-патетичния начин огласяваше цяла седмица митинг-протеста пред парламента. Слава богу, ако Мартина Вачкова беше привикала хора пред парламента, сигурно щяха да дойдат повече. "Скат" се опитва да подвежда Сидеров, като му внушава, че зад гърба му стои медия едва ли не. Всъщност на самия митинг се разбра - "Скат" фалшифицира срещата на Сидеров с избирателите си от цялата страна - нито един общ план, нито едно завъртане на камерата назад. Затова пък всички маргинали плътно скупчени около камерата успяха да се изкажат. Това беше

лошата фалшификация на един патетичен бунт

едва ли не тв погром. Слава Богу, има и други телевизии, защото, ако аз гледах само "Скат", вече трябваше да съм взел една пушка и да търся Сидеров по горите (за да се присъединя към него, а не към ЕС). В същото време бавно и полека гръцкият народ порасте с няколко века, защото така, без шум и врява гръцките националисти успяха да пробутат официално в сайт на ЕС, че македонска нация и култура няма, а била смес от няколко култури. Така се прави, друзя националисти - без плам се води новата война, без ръкопашен бой. Учете се от Византийската империя, а не от личните си пиянски свади, посветени на националното достойнство. И Канал 1, адекватен както винаги, даде всичко от себе си, за да видим какво става в парламента. Скуката е задължителна, въпреки че коментарът на един от водещите на Канала беше като спортен коментар - "очакваме интересна интрига и напрежение". Технически БНТ се справи на своето ниво, добре поработиха хората, обаче идеологически

човек можеше да припадне от смях

270

Защото в паузите за гласуване и почивки на парламента два пъти за една седмица беше показано едно филмче - "Светът на ромите". Докато националистите псуваха на кило другите етноси, ни в клин, ни в ръкав филмчето за ромите ни убеждаваше какви добри и отговорни работници са ромите, как може да се разчита на тях, как дисциплинирано изпълняват задълженията си. Особено тези задължения по риенето на тор в стопанския двор, балирането на плява, носенето на тежко, копането на ръка, загърлянето на разсада и примерното седене пред обществената тоалетна и събирането на стотинки. Българският расизъм изби като пяна - в парламента се говори обидно за циганите, Канал 1 ги защитава по най-неумелия начин, показвайки колко достойно работят циганите черната работа на българите. Много хубав и показателен филм.Трябва обаче и да благодарим на Канала за излъчването на една реч на проф. Пантев - само телевизията може да ни покаже кого избираме и какво сме направили на последните избори. След умопомрачителното изказване на тоя велик червен професор зад трибуната застана земеделецът Китов - просто да се изядеш от яд как първият говори като Цицерон, а другият като мотокултиватор, който не може да казва "р". Просто му се приисква на човек след думите на професор Пантев да се напълни парламента само с умни хора, пък били те и червени такива. Проф. Пантев беше това, което трябва да се прави и да се говори от телевизията. Тя обаче, телевизията, се уплаши тази седмица да бъде умна, по-лесно й беше да бъде предавател на картинка и звук.

271