Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се упо-вава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия,

докле преминат бедите. 3. Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми

прави добро. 4. Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята

милост и Своята истина. 5. Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пла-мък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия

и стрели, и чийто език е остър меч. 6. Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над

цялата земя да бъде Твоята слава! 7. Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна;

изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея. 8. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея

и ще славя. 9. Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще

стана рано. 10. Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпя-

вам между племената, 11. защото до небесата е голяма Твоята милост, и до об-

лаците - Твоята истина. 12. Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над

цялата земя да бъде Твоята слава.

Светата литургия е важна

за всички нас, които

искаме да се спасим!

Тайнствата са важни за

спасението на душата!

Псалом 56

Б л а г о в е с т н и кВестник

ИЗДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ЗА СЛАВА НА ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯ ДУХ. Цена: 0.70 лв.Бр. 56, 01.11.2010

продължава на страница 2 =>>

Миряни, ходете наЦърква!

С вяра, надежда, любов, мъдрост и дела всичко се постига!

Представяне на вестник” Благовестник”: Вестник” Благовестник” е православно месечно из-дание, с извършен водосвет на 25.03.2006 година от отец Георги към столичния храм” Покров Богороди-чен”, с писмена благословия от патриарх Максим, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, и устна благословия от дядо Натанаил и много све-щенослужители. Идеята на вестника е благовестие, придобиване на вяра в Бога, почит Нему и светците чрез дела, помощ за всички, които искат да живеят добре; просвета, разговор със свещенослужители, монаси, богослови, вярващи хора,които могат да ни научат на любов, ис-тина и мъдрост; да излязат наяве имената на хората с дарби( добри иконописци например или псалти, религиозни поети) и добри дела( подпомагане на ма-настири и тяхното възстановяване, дарения и др.); да се помолим за живи и мъртви; за въвеждане на веро-учение в училищата и т.н. Читателите могат да питат в писмата си за всичко, което ги интересува по въпроси свързани с вярата, с православието, с канона на Православната Църква, как да почитаме Бога. А нашите сътрудници ще им отговорят чрез страниците на вестника и във форума на сайта-www.blagovestnik-bg.com. На многая лета!

За идеята на вестника

ВЕСТНИК "БЛАГОВЕСТНИК" Е С КАТАЛОЖЕН НОМЕР

2113 ВЪВ ВСИЧКИ ПОЩЕНСКИ СТАНЦИИ НА СТРАНАТА! АБОНИРАЙТЕ

СЕ! ЗА ЦЯЛА ГОДИНА - САМО 7 ЛВ. С ВКЛЮЧЕНИ

ПОЩЕНСКИ РАЗХОДИ!продължава на страница 2 =>>

продължава от предишния брой

Внимание! Абонаментът за новата 2011 година започва от 1.12 и е с цена 10 лв с включени пощенски разходи! За пенсионери - 5 лв. До 1.12 продължава набирането на абонаменти с цена 7 лв.!!! Побързайте! Тел.за контакти: 0887733298,

atanassya@abv.bg- Атанасия Петрова

За Божия мир и благодатта на Светия Дух

Честит празник - Архангелов ден, Събор на архангел Михаил и всички безплътни сили

Химн на народните будители! О, будители народни, цял низ светли имена,

чисти и сияйни, благородни, вий сте наште знамена. ...Нам за вечни времена.

Горди сме с история славна, горди сред славянски род.

С Кирил и Методий пламна пламък светъл на възход.

С писмена към нов живот! Ботев, Левски - великани

с тях и *сонм дейци безчет със смъртта си по балкани

род прославиха със чест! Чест и слава, вечна слава,

вам, будители народни! Вашта памет вдъхновява

към дела за светли дни. Към дела за светли дни.

Добри Христов

Молитви за покойници (по повод Архангеловата

задушница-9.11)Като християни всички ние вярваме във Възкресе-нието на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гро-бовете, живот подари", възпява Църквата.Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще жи-веем с него" (6:8).Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смър-тта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите? Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнател-ния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите

Господ Бог не ни укорява, задето се ползуваме от земните блага, понеже и Сам Той казва, че щом сме поставени в зем-ния живот, ние имаме нужда от всичко това, т. е. от всичко, което дава покой на нашия земен живот и прави по-лек и удобен нашия път към небесното отечество. Като се осно-вава на това, св. апостол Петър казва, че според него, няма нищо по-добро на света от благочестие, съединено с довол-ство. И св. Църква се моли, щото Господ да ни дари това. И при все че скърбите, нещастията и разнообразните нуж-ди са неотделими от нашия земен живот, все пак Господ не иска ние да бъдем само в скърби и напасти; затова и ни заповядва чрез св. апостоли да понасяме един други-му теготите и така да изпълним закона Христов (Гал. 6:2). Господ Иисус Сам ни дава заповед да се обичаме едни дру-ги и, като се утешаваме взаимно чрез тази любов, да си облекчаваме скръбния и тесен път на нашето пътуване към небесното отечество. За какво и Сам Той слезе от небесата при нас, ако не, като възприе нашата бедност, да ни обогати чрез богатството на Своята благост и неизказани щедрости? Та нали Той дойде не за да Му послужат, а за да послужи Сам на другите и да даде душата Си откуп за мнозина (Марк. 10:45)! Така постъпвайте и вие, Ваше Боголюбие, като видяхте явно оказаната Ви милост Божия? Съобщавайте за това на все-киго, който желае да се спаси. Защото “жетвата е голяма, а работниците - малко”, казва Господ (Мат. 9:37). Ето и нас Господ Бог ни е извел на работа и ни е дал даровете на Своята благодат, та, като пожънваме класовете на спа-сението на нашите ближни, привеждайки ги в множество в Царството Божие, да Му дадем плод: - един тридесет, друг - шестдесет, а трети - сто. Да се пазим, скъпи мой, да не бъдем осъдени с оня лукав и ленив раб, който закопал таланта си в земята, а да се стараем да подражаваме на тези добри и верни раби на Господа, които Му донесли единият - вместо два таланта - четири, а другият - вместо пет таланта - десет. А в милосърдието на Господа няма какво да се съмняваме. Вие сам, Ваше Боголюбие, видяхте, как се сбъднаха върху нас думите Господни, казани чрез пророка: “Аз не съм Бог отдалече, а отблизо, и твоето спасение е до устата ти”. Не сварих аз, убогият, да се прекръстя, а само в сърцето си пожелах Господ да Ви удостои да видите благостта Му в цялата и пълнота, и Той благоволи незабавно и на дело да изпълни моето желание. Като казвам това, аз не се хваля

Беседа на св. Серафим Саровски с Н.А. Мотовилов за целта на християнския живот,

според разказа на Мотовилов

Стр. 2вестник БЛАГОВЕСТНИК

Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите: Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смър-тта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да жи-вее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда ве-чна, и Твоето слово е истина. Защото Ти си въз-кресението, живо-тът и покоят на по-чиналите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин. По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специал-ни дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.В тези дни във всеки православен храм се извърш-ва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.

Онлайн издания: църковен вестник - http://synpress-classic.dveri.bg/ ; БПЦ - http://bg-patriarshia.bg; pravoslavieto.com, pravoslavie.bg; dveribg.com; pravmladeji.org

ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

продължение от 1-ва страница

продължение от 1-ва страница

Молитви за покойници (по повод Архангеловата

задушница-9.11)a

продължава на страница 3-та =>

1. 15 - 22 ноември 28 ноември - 5 декември (ст.

стил)

само растителна храна с олио

21 ноември (4 декември ст.стил) е Въведение Богородично.

2. 23 - 29 ноември 6 декември - 12 декември (ст. стил)

разрешава се риба

3. 30 ноември - 6 декември 13 декември - 20 декември (ст. стил)

разрешава се риба От Андреевден до Никулден

4. 7 декември - 13 декември 21 декември - 26 декември (ст. стил)

разрешава се риба

5. 14 декември - 19 декември 27 декември - 1 януари (ст. стил)

разрешава се риба

6. 20 декември - 24 декември 2 януари - 6 януари (ст. стил)

само растителна храна с олио

От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество

Христово7. 25 декември

7 януари (ст. стил)Блажи се. Не се

пости дори ако се случи в сряда или

петък.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Рождественски пост (Филипов пост) 15.11 - 24.12

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четири-десетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да по-

срещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декем-ври са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на греш-ниците са в мястото на мъката, където страдат, раз-бират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в ня-какво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие). Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосред-ствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. По-ложението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Све-тия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници. Как могат да бъдат простени такива грехове? Молит-вите, милостинята и помените, правени в чест на по-койниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада. Телесната смърт не прекъсва единството между вяр-ващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и призна-ние и затова измолваме прошка от Бога - да смегчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тях-ната участ на оня свят.

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за разда-ване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочита-не както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като доброде-

телите на починалия, като свещеникът пре-лее гроба с вода и червено вино за спо-мен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече по-знати и непознати, за да могат и те мо-литвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова

посещаваме гробовете и на други починали христи-яни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

За Божия мир и благодатта на Светия Духи не изкам да изтъкна своето значение и да възбудя у Вас завист, че аз съм монах, а Вие - мирянин; не, Ваше Боголю-бие, не! “Близко е Господ до всички, които го призовават с истина”. Той не гледа на лице. Защото “Отец люби Сина и всичко дава в ръцете Му”. Стига ние сами да обичаме своя небесен Отец като истински синове, Той еднакво чува и монаха, и простия мирянин. Стига те и двамата да са православни и да обичат Бога от дълбочината на сърцето си и да имат в Него вяра, макар колкото синапово зрънце, тогава те и планини ще преместват. Един движи хиляди, а двама - десетки хиляди. Сам Господ казва: “Всичко е възможно за вярващия”; а св. апостол Па-вел се провиква: “Всичко мога чрез Христа, Който ме ук-репява”. Но нашият Господ Иисус Христос още по-дивно казва за вярващите в Него: “Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и Той ще върши, и по-големи от тях ще вър-ши; защото Аз отивам при Отца Си” (Иоан. 14:12). “Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна (Иоан. 16:24). Така е то, Ваше Боголюбие,- каквото и да поискате от Господа Бога, всичко ще получите, стига да е то за слава Божия или за полза на ближнияп, защото и второто Той отнася към Своята слава, като казва: “Всичко, което сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили” (Мат. 25:40) Тъй че не се съмнявайте ни най-малко, че Господ Бог ще изпълни вашите просби, стига те да са насочени или към славата Божия, или към ползата и назиданието на ближ-ните. Но дори нещо да ви е нужно и за собствена ваша полза или изгода, и това дори скоро и благопослушно Гос-под ще благоволи да ви прати, стига само да имате крайна необходимост от това. Защото Господ обича ония, които Го обичат, “Благ е Господ към всички… Неговите щедрости са върху всичките Му дела” (Пс. 144:9). Той ще изпълни волята на ония, които се боят от Него, и ще чуе молитвата им и ще изпълни всички техни намерения и желания. От едно само се пазете, Ваше Боголюбие, да не искате от Господа онова, от което нямате крайна нужда. Господ не ще Ви откаже и него заради Православната Ви вяра в Хри-ста Спасителя, защото не ще предостави Господ жезъла на праведните на произвола на грешниците и незабавно ще извърши волята на Своя раб Давида. Обаче след това все пак ще иска от него сметка, защото Го е безпокоил той без особена нужда и е искал от Него онова, без което е могъл да мине твърде добре. Така, Ваше Боголюбие, аз вече Ви казах и показах на дело

вестник БЛАГОВЕСТНИК Стр. 3ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

продължение от 2-ва страница

За Божия мир и благодатта на Светия Духвсичко онова, което Господ и Божията Майка благоволиха да Ви открият чрез мене, убогият Серафим. Идете си, про-чее с мир! Нека Господ и Божията Майка да бъдат с Вас сега, винаги и във вечни векове. Амин. Идете си с мир!… През време на цялата тази беседа от момента, когато ли-цето на отца Серафима светна, това видение не престана. Всичко казано отначалото и до тук той го изрече, като се намираше все в същото положение. Неизказаният блясък на светлина, който излизаше от него, аз видях със собстве-ните си очи, което съм готов да потвърдя и с клетва”.

Моята майка имаше само едно око. Аз я мразех. Беше ме срам от нея. В нашето училище тя правеше храна за учителите и за нас учениците. Един ден , още като учех в основното училище, тя влезе в класа и ме поз-драви. Толкова ме хвана срам. Как можеше така да постъпи с мен? Аз я игнорирах и й отправих поглед, пълен с омраза и побягнах. После всичките ми прия-тели ми се присмиваха:” Майка ти е с едно окооо..”Потънах в земята от срам и поисках майка ми да я няма...Когато я видях пак, и казах: ” Ако мислиш пак да ме правиш предмет на присмех, по-добре да умреш.” Майка ми нищо не отговори. Нито за момент не ос-мислих какво съм казал. Бях пълен с омраза и сякаш имах бяс. Не бях заинтересован за нейните чувства и единственото, което исках е да избягам далече от нея и да не я виждам. Учех много и ми беше трудно. Така имах шанса да съм студент в Сингапур , да се оженя, купих си кола, родиха ми се деца. Един ден майка ми дойде да ме види как съм. Като се появи на вратата , децата ми почнаха да и се смеят. Почнах да и се ка-рам как може да се появи непоканена. Крещях така: „Как може да идваш тука и да ми плашиш децата? Махай се от тука и да не те виждам!”Майка ми само тихо отговори:” Сигурно съм обърка-ла къщата, извинете ме...”и замина.След няколко години пристигна писмо до мен. Изви-кан бях за нещо важно в родния ми град, а след това реших да намина до стария дом. Съседите ми казаха, че майка ми е починала. Нито една сълза не пуснах. Дадоха ми писмо и казаха, че е от нея.” Мили мой сине, мислех за теб през цялото време. Извинявай, че дойдох в къщата ти и ти уплаших децата. Беше ми драго, че си успял в работата и исках да ти видя деца-та. Мъчно ми е, че всякога те правех да се срамуваш и ти бях в тежест.Виж, ти като беше малък , случи ти се нещастие и ти загуби едното си око. Като майка не можех да понеса да растеш с едно око. Лекарите те прегледоха и ми казаха, че може... Тогава аз ти дадох моето...За мен беше важно моят син да гледа света...С любов, винаги твоя: майка ти.

Материалът е изпратен от Димитър Славов - Македония

Една история за поука

Казвам се Валентина Петрова. Ние сме семейство инвалиди с дъщеря Деница на 14

години. От 1983 г. след катастрофа съм парализи-рана напълно с двата долни крайника и се прид-вижвам с инвалидна количка. Мъжът ми е със засегнати крак и ръка след раждане. Дъщеря ми завърши 7-ми клас с отличен и ще кандидатства в икономически техникум.Помогнете на Валя!ЗА КОНТАКТ С ВАЛЯ:гр. Благоевград 2704, ж.к. “Еленово”, бл. 69, ет. 4, ап. 16Валентина Симеонова Петрова073/897 463,

0893583844

РАЗКАЗЪТ НА МАКАРИЙ ВЕЛИКИ

Макарий Велики разказвал за себе си: “Когато бях млад и живеех в килия в Египет, взеха и ме напра-виха клирик в едно село. Понеже не исках да бъда клирик, избягах на друго място. Там при мене ид-ваше един благочестив мирянин, вземаше ръкоделието ми и ми доставяше всичко необходимо. Поради дяволско изкушение една девица от това село изпадна в лю-бодеяние. Когато зачена, питаха я: “Кой е виновникът за това?” Тя отговаряше: “Отшелникът.” Тогава дойдоха и ме от-ведоха в селото, окачиха ми на врата опушени грънци и дръжки от съдове, водеха ме по улицата, биеха ме и викаха: “Този монах разврати нашата девица, взе-мете го, вземете го!” - и ме пребиха почти до смърт. Приближи се един старец и каза: “Дълго ли ще биете този монах странник?” А мирянинът, който ми слу-жеше, вървеше след мен засрамен; мнозина го ругае-ха и казваха: “Ето отшелника, когото хвалеше! Какво стори той?” А родителите на девицата казваха: “Няма да го пуснем, докато не ни посочи някой, който да по-ръчителства за него, че ще я храни.” Помолих служе-щия ми мирянин и той ми стана поръчител. Като се върнах в килията си, дадох му колкото имах кошници и казах: “Продай ги и дай на онази жена за прехра-на.” А на себе си говорех: “Макарие! Ето, намери си жена: сега трябва малко повечко да работиш, за да я изхранваш.” Работех ден и нощ и й пращах. Когато дойде време нещастната да ражда, тя много дни се мъчи и не можа да роди. Питаха я: “Защо е така?” “Зная защо - отговаряше тя, - аз наклеветих отшел-ника и лъжливо го обвиних. Но не той е виновен, а еди-кой си юноша!” Тогава мирянинът, който ми слу-жеше, дойде при мен с радост и каза: “Онази девица не можа да роди, докато не призна, че отшелникът не е виновен и че те е наклеветила. И ето, цялото село с почести иска да дойде тук и да те моли за прошка.” Като чух за това, страхувайки се от безпокойството, избягах тук, в скита. Ето главната причина, поради която съм дошъл.”

БОРБА С ПОМИСЛИТЕПопитали един старец: “Дали е добре страстният по-мисъл да се изповядва на някой от старците или трябва да се ръководим от прочетеното и да се удовлетворя-ваме със своята собствена съвест?” Старецът отгово-рил: “Страстните помисли трябва да се изповядват на старец, но на такъв, който може да ни помогне, и не бива да се уповаваме на себе си. Борещият се със страстта не може сам на себе си да донесе полза, осо-бено ако тя го е завладяла. На младини ми се случи следното. Душата ми бе уязвена от страст и аз бях по-беден от нея. Като чух, че авва Зенон е изцелил мно-зина, реших да ида при него и да му разкажа за бедата си. Но помисълът ме удържаше, като ми внушаваше: “Та ти и сам знаеш как трябва да постъпиш! Постъ-пи според това, което си прочел, и не съблазнявай стареца.” И така, щом ре-шавах да не ходя при него, битката малко отслабваше и аз оставах вкъщи. Тогава страстта отново ме оборва-ше и аз пак се увещавах да ида при стареца, ала вра-гът отново ме прелъстява-ше, като не допускаше да изповядам побеждаващите ме помисли. Когато все пак отивах при стареца, поми-сълът ми казваше: “Каква нужда има да разказваш за себе си на някой?” Старе-цът виждаше, че нещо ми тежи на сърцето, но не ме изобличаваше, а чакаше сам да му се изповядам.

Всеки път ми даваше наставление за благ живот и ме изпращаше смиром. Като се връщах вкъщи, скърбях и плачех, казвайки на душата си: “Докога, окаяна душо моя, ще отхвърляш изцелението? Отдалеч идват хора при стареца и получават изцеление, а ти не можеш да надмогнеш себе си и да се излекуваш, когато имаш наблизо лекар!” Накрая станах и казах сам на себе си: “Ще ида при стареца и ако не сваря никой при него, това ще ми бъде знамение за Божията воля да му из-повядам помислите си.” С тази решимост отидох при него и не заварих там никого. Както обикновено, той ми говореше за спасението на душата и за това как да се очистя от лошите си помисли. Понеже бях отново победен от срама и не бях в състояние да изповядам помислите си, помолих го да ме пусне. Той се помоли и на изпращане тръгна напред към вратата, а аз, из-мъчван от помисли дали да му кажа или не, стъпвах бавно след него. Като виждаше, че помислите мно-го са ме измъчили, старецът се обърна към мене и докосвайки гърдите ми, каза: “Какво става с тебе? И аз съм човек.” Когато старецът ми каза това, сърцето ми сякаш се разтвори и аз паднах по очи в нозете му, умолявайки го да ме помилва. Той ми каза: “Какво става с тебе?” Аз отговорих: “Ти знаеш от какво стра-дам.” Той отвърна: “Трябва сам да изобличиш състо-янието си.” Тогава с голям срам изповядах страстта си. Той ми рече: “От какво се срамуваш? Кажи ми, не съм ли и аз човек? Не идваше ли ти три години тук с тия помисли, без да ги изповядаш?” Аз паднах в краката му и го умолявах: “Помилвай ме заради Бога, кажи какво да правя?” Той отговори: “Иди, усили мо-литвата си и за никой не говори нищо лошо.” Върнах се в килията си, усилих молитвата си и с Христовата благодат заради молитвите на стареца се освободих от тия помисли. След една година се появи помисъл, че може би Бог ме е помилвал по Своята милост, а не заради стареца. Отидох при него и желаейки да го из-питам, се поклоних и казах: “Авва! Помоли се за мен заради онзи помисъл, който ти изповядвах миналата година.” Той не ме изправи веднага и като помълча малко, каза: “Стани и дръж вярата.” Когато чух това, изпитах такъв срам, че исках земята да ме погълне. Станах и не можех да го погледна. Дивейки се на ста-реца, се върнах в килията си. (Отечник)

Черепишки манастир

Стр. 4вестник БЛАГОВЕСТНИК ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

Бе лято. Сред пустиня от бетон и каменни сърца загивах.

Душата ми — един разблуден дом, изгаряше от жажда дива.

...Небесна купел — адска мараня, жигосваше със смърт земята. Връз мене рухна огнена стена и ме забрули пламнал вятър.

Но чудо!

От две протегнати над мен Ръце, аз пих като от извор воден.

И милвайки тъй моето лице, видях, че са прободени...

О, Господи! Очите ми са две слънца, които виждат толкова дълбоко

калта и тинята във хорските сърца, а слепи са да видят в мен порока.

О, Господи! Аз цял превръщам се във слух, когато ближен хули моя ближен,

но ето, ставам безнадежно сляп и глух за неговия стон и черна грижа.

Христе! Устата ми предателски мълчи, когато чакаш да Те изповяда,

но зърне ли частица в хорските очи, осъжда, плюе, бие без пощада.

Нозете ми са хроми да вървят, Христе, по Твойте кротки стъпки към Голгота,

но бързи като на кошута стават те, закрачат ли във блатото на злото.

Десницата ми е изсъхнала, Христе, да подаде петак на сиромаха,

но за врага ми... за врага ми бич плете и яростно се вдига, и ... замахва..

Сърцето ми е с отключени врати за всяка клета блудница, но ето -

кога отвън застанеш и похлопаш Ти, завъртам ключа и насъсквам псета...

О, Господи! добре ми е да бъда сляп, и глух и ням за този свят на злото,

десница да простирам за парченце хляб, но само Твоя глас да слушам кротък,

и само Твоя лик пречист, пресветъл, благ да съзерцавам, и да тържествувам,

и само Твойто сладко име пак и пак да шъпна като в рай и да ликувам.

Христе! През дверите заключени Ти влез на моята душа изпоранена

и прогони от нея оня страшен бес — бесът, що мъчи я със радост тленна.

Сладчайший Иисусе! чудо направи - и мен разбойника злочест — накрая —

разбойникът разпнат отляво — призови: ще бъдеш днес и ти със мене в рая!

автор - Иван Николов

автор - Иван Николов

СпасениеПокайни вопли

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.Древните отци на Църква-та, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йо-аким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отро-ковица, а след тях родители-те водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги по-срещнали с пеене на свеще-ни химни. Св. Герман, па-триарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:"Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова съ-брах свещеници и сродни-ци и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички при-състващи, неподдържана от никого, тя се изка-чила свободно по 15-те стъпала и се спряла на

най-горното.Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странни-ци и пришълци. Към тях се присъединила и

св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в хра-ма. Но тя живяла кратко време със своята пресве-та Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.Св. Дева се възпитавала под надзора на по-въз-растните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се труде-ла, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрас-на зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осве-тил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на

която девиците, които се въз-питавали при храма, обик-новено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покро-вител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.Иконата "Въведение на Бо-жията майка" представя три-годишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобра-зеното на тая икона събитие

трябва да ни внушава желанието да водим деца-та си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благо-честивите помисли.

Жития на светиите, Синодално издателство, Со-фия 1991 година.

В ъ в е ж д а н е н а П р е с в е т а Б о г о р о д и ц а в х р а м а - 2 1 . 1 1

ЕКИПЪТ НА ВЕСТНИКА МОЛИ ЗА ДАРЕНИЕ ВЪВ ВИД НА СРЕДСТВА ИЛИ КОНСУМАТИВИ- МАСТИЛА И ХАРТИЯ. БАНКОВА СМЕТКА:IBA

NBG77PRCB92301020736410,BIC- PRCBBGSF ИЛИ НА ЗАПИС НА АДРЕС:

Бургас 8000 - Улица Рилска 6, ДО ПОИСКВАНЕ,АТАНАСИЯ ДИМИТРОВА ПЕТРОВА

за първи път икона на Богородица, която се усмихва

вестник БЛАГОВЕСТНИК Стр. 5ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

Още едно добро приятелство в интернет

1. Дякон Тони, здравейте! Господ реши да ни за-познае в интернет с Вас. Направи ми впечатление, че имате много православни филми, които са за просвета на народа. Много от тях аз гледах и Ви благодаря, че ни давате тази възможност да се об-разоваме! Разкажете за Вас и Вашата дейност в църквата, за де-лата Ви, за хората.Парохиски дякон съм в църквата "Св. Николай Чудо-творец” в град Свети Николe. Моят град се намира в Овчеполието, в централната част на Р. Македония, а принадлежи към църковната юрисдикция на Брегалничка-та епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.Свети Никола е малък град, но Божията промисъл го е удостоила с прекрасното име на големия светец. Овчеполието е област, от която произхожда преп. Про-хор Пчински. Съществува предание, че в Овчеполието имало четиридесетина църкви. И в знак на тези църкви, от ко-ито са останали и известни само малък брой, на градския площад в Свети Нико-ла е построен монументален паметник с 40 колони.Град Свети Николe, с изключение на само 1% от жите-лите, е християнски град. Църквата е посещавана мно-го за големите Господски и Богородични празници, а от светците - специално са почитани свети Никола, свети влмч. Георги, Св. Параскева, Св. Димитрий ...Освен участието в църковните богослужения, в моята дяконска служба отговарям за външното оформяне на епархийското списание "Троичник", а се опитвам и в християнската мисия чрез интернет. Постепен-но се научих на компютърни програми. Така, като се започне от незаменимия Word, се интересувам и от програмите за графичен дизайн. Тогава отворих и личен блог, а като редактор на ТВ-предаването „Пра-вославнa ризница” бавно навлизам и в софтуера за обработка на аудио и видео. Любима работа ми е из-работването на субтитри, най- вече от руски, за пре-давания и филми.Мисля, че Православната църква все повече възпри-ема широките възможности за проповед и комуника-ция, които предлага интернет. Въпреки че мрежата носи много изкушения и сме длъжни да внимаваме да не останем заплетени в нея, все пак интернет е предизвикателство, може би дори и задача на христи-янина - да го използва отговорно и целесъобразно.2. Кои са любимите Ви места в Македония, които са добре да посети един православен, когато дойде на поклонение?Освен Охрид, който като първи славянски фар на хрис-тиянството, е доста известен и често посещаван, в Ма-кедония има и много други християнски светилища, ко-ито заслужават да бъдат посетени. Изобщо, смятам, че е по-важно да се срещнат хора, които биха ни предали ценни духовни преживявания, а не само да се възхища-ваме от красиви сгради, затова ще спомена няколко ма-настира, в които живеят монашески братства.Манастирът "Свети Гавриил Лесновски” в село Лес-ново покрай Злетово, последните десетина години преживява монашеско възраждане. В двора на мана-стира се намира и гробът на многопочитания от всич-ки старец Гавриил Светогорец, епископ Велички. В Македонската православна църква е започнала про-цедура по канонизацията на няколко подвижници, а между предложените личности е и блаженоупокой-ният епископ Велички Гавриил.В Струмишко, в манастири в „Водоча „и „Велјуса” се живее автентично-православен духовен живот. В За-падна Македония, Бигорският манастир тази година празнува 10-годишен юбилей - възстановяването на монашеството...3. Навярно сте бил в България и имате любими манастири и храмове и тук? Разкажете ни за това, моля Ви!

В България посетих няколко църкви и манастири, особено скъп спомен ми е руската църква "Свети Николай” в София, защото в нея присъствах на едно бдение. В криптата на църквата се поклоних на све-тите мощи на архиепископ Серафим Соболев. Надя-вам се, че в бъдеще ще имам възможност да посетя и други църкви и манастири в България.4. Кои са книгите, които Ви дадоха душеспасител-ни знания през живота Ви досега?Светото Евангелие е Книгата, която ме изправи пред духовната реалност на Небесното царство. Когато за първи път прочетох Новия Завет се възхитих от простите и силни истини, а разбира се и радостен бях, защото открих, че Християнството не е едно

сред другите религиозни учения, а че евангелските думи не са раздвоени от богочовешката личност на Господ Ии-сус Христос. След това в продължение на богословските ми изследвания във факултета моята вяра формираха пре-ди всичко, книгите "Вярно изложение на православната вяра" от св. Йоан Дамаскин, а от решаващо значение за мен бяха "Византийско богословие" и "Христос в източно- християнската мисъл "от протоиерей Джон Майен-дорф," Догматика "от протоиерей Ди-митру Станилое,"Човекът срещу Бога" от преп. Се-

рафим (Роуз), от йеромонах Софроний (Саха-ров)" Старецът Силуан", "За молитвата" и "Съ-зерцаване на Божието лице", "Евхаристия" от протоиерей Александър Шмеман и други ... Без църковните догмати няма християнство, но хрис-тиянството се реализира в конкретни личности, кои-то Божията благодат е осветила и преобразила в ясни икони на Господ Иисус Христос. Затова любимо ду-ховно четиво са ми житията на светиите, и по-специ-ално житията и биографиите на съвременните светци.5. Какво Ви е мнението за задължителното въвеж-дане на вероучение или ЗИП Религия- православие в училищата в България? Наскоро имаше литийно шествие в столицата ни и се събрахме много народ, в името Господне, водени от Светия Дух! Надяваме се правителството да реши в близко бъдеще този проблем и да бъде въведен предметът с Божия по-мощ! В Македония имате ли ЗИП- религия?Доколкото ми е известно, в България Св. Синод на БПЦ иска учебният предмет "Религия", който сега е със статут на свободно избираем предмет(СИП), да бъде задължителна подготовка (ЗИП) от І до ХІІ клас, както и в предучилищната подготовка. В Македония предметът вероучение е бил два пъти въвеждан в държавния възпитателно-образователна система и е бил два пъти премахван с решение на Конституционния съд, защото се твърди,че нарушава светския принцип на държавата.Последното решение срещу религиозното образова-ние се взе миналата година и влезе в сила незабавно, преди да завърши учебната година, през месец април 2009 г. Така 12.000 петокласници останаха в недоуме-ние, защо някой внезапно забрани предмета вероуче-ние, който им е бил предложен като избираем предмет, а те са избрали да изучават и с какво ли е толкова вре-ден и опасен този предмет, който не трябва нито ден повече да се преподава, въпреки че вече седем месеца се преработва учебното съдържание по вероучение? От изказванията на политическите говорители на пар-тиите , поставили религиозното образование на под-съдимата скамейка, можеше да се разбере в какво се състои техният страх или към кои е насочено тяхното презрение: "Нашите училища се превърнаха в църкви и джамии, и в училищата влязоха попове и отци? "Така наречените интелектуалци маркират като скан-дал и самото влизане на свещеник с расо в училище. От тези реакции се получава впечатлението, че ар-гументите, използвани от противниците на религи-озното образование, се основават повече на лична омраза към всичко, което се нарича религия, откол-кото на някакви правни норми. Не трябва човек да е професионален юрист, за да види, че изучаването на предмета "Религия" в различни форми не проти-

воречи на правата на човека и на светски характер на образованието в повече държави-членки на ЕС. Изглежда все още не сме излезли от времето, когато светското наподобява антирелигиозното т.е. с атеис-тичкото образование, в което няма място за религия-та и за Бога. В епохата на социализма всяко държав-но образование е задължително антирелигиозно, но днес не съществуват причини за това. Въпреки това, завръщането на религията в училището, при запаз-ване на светски характер на образованието, изисква определени усилия и време.По отношение на светския принцип на подреждане на държавата, трябва да се има предвид, че Църквата е от-делена от държавата като институция, но не е отделена от обществото като общност на конкретни личности и съставя с него (или по-голямата част от общество-то) едно цяло. Затова Православната църква не трябва да позволи държавното училище да заеме открито ан-тирелигиозен характер, а има за задача да се пребо-ри за участие в държавното образование и обучение. В Македония от септември 2010 г. ученици от пети клас в осемгодишното началното училище имат три избираеми дисциплини: "Запознаване с религиите", "Класическата култура в европейската цивилизация" и "Етика в религиите", която по някакъв начин е бледа сянка на Вероучението.Македонската православна църква не се отказва от процедурата - младите хора да се запознаят с основите на вярата, на която принадлежат и се надява, че ком-петентните държавни институции ще намерят начин - религиозното образование да се върне в училищата, като същевременно бъде осигурено на солидни прав-ни основания , за да не служи като средство за между-партиен реваншизъм и други политически игри.6. Какви са добрите дела на Вашите свещенослу-жители, владици, миряни? Кой от тях изпъква най-ярко и с какво?Свещенослужителите и вярващият народ на Маке-донската църква като членове на едно Тяло Христо-во, всеки според своето място и сила, полагат своя труд в изграждането и движението на Църквата. В нашата Брегалничка епархия, през последните месе-ци е актуална отворената борба на митрополит Илари-он срещу гледачите и баячите. И други митрополити са активни в различни области (хуманитарна дейност, из-дателска дейност, организиране на манастирския жи-вот), с единствената цел - вечното спасение на човека. В областта на проповедта специално посочвам по-младите свещеници. Те ревностно се трудят да доб-лижат до вечните, спасителни истини съвремния ма-кедонец и чрез организиране на трибуни и изяви в медиите обръщат внимание на същинското значение на светата Литургия.7. Предстои Рождественският пост. Какво бихте посъветвали нашите читатели за поста и какво им пожелавате по повод предстоящите християн-ски празници?В рамките на определения пост, всеки да си намери своята степен на постене по отношение на храната. Най-важното е у човек да се появи желанието и воля-та за постене, да се направи опит, който не е постил досега - да започне да пости, макар и с малко. Ос-новната функция на поста е да видим греха в цялата му пагубност и да се покаем. В коледния пост, който наближава, Господ да ни даде сили да постим с пост, който подпомага покаянието, с пост, който ще под-държа телесните сили за извършване на добри дела, да се подготвим вътре в себе си да получим Богом-ладенецът, Който веднъж се е родил в Йерусалим от Пресвета Богородица и винаги Дева Мария, но по-стоянно се ражда в сърцата на онези, които вярват в Него като в Спасител, Син Божий и Богочовек.Благодаря за отговорите Ви, дякон Тони! Нека Бог да благослови делата Ви и мнозина около Вас да се спа-сят! Добре дошли винаги в България!И аз Ви благодаря за този разговор. Моята най- голя-ма мечта е да дойда в България и да участвам в бого-служение, на което ще съслужителстват български и македонски свещенослужители.Амин!

С почит: Атанасия ПетроваС нами Бог! 2.11.2010 год.

Стр. 6вестник БЛАГОВЕСТНИК Обичайте се! Хвалете Бога! Почитайте Свещенослуцителите!

Добре дошли в сайта на вестник“Благовестник”

www.blagovestnik-bg.com

Адрес на ред-та: гр. Бургас-8000, ул.” Рилска”6, редакцията на вестник”Благовестник”, за Атанасия Димитрова Петрова-0887733298, skype-atanassya, icq-120684807, facebook: Atanasiq Petrova, blagovestnik@abv.bg, atanassya@abv.bg, www.blagovestnik-bg.com

Честит празник на народните будители! Честит праз-ник на всички духовни просветители в днешна Бъл-гария и в света-1.11!Честит празник на свети Козма и Дамян отново на същия ден! По техните молитви нека Бог ни помилва и даде здраве и благоденствие!ЧРД:03.11 - Георги Коджабашев 6.11- Людмила и Добромир19.11 - Александър ВасилевЧИД:8.11- о. Михаил- В.Търново, Ангел Иванчев-гр. Со-фия, Михаил- гр. София11.11 - о. Мина-храм”Св.Неделя” , гр. София21. 11 - честит празник на православното семейство и младеж23.11 - честит празник на всички с име Александър24.11 - Екатерина Дамянова - гр. София25.11 - о. Климент - Богословски факултет

БЛАГИ ВЕСТИ ЗА СЛАВА БОЖИЯ

Да се помолим за:Марин - здраве и спасение, Петър, гр. Панагюрище - за прошка на греховете и изцеление, Валентина, Петър и Недка - за прошка на греховете и благословен брак, Гергана- гр. София- за здраве, Светлана Бел-чева - за здраве и работа, Константин - за Свето кръщение, Анастасия - прошка на греховете и дете. Бог да благослови нашите началници, одители и учители, нашите духовни отци, учащите в Семинарията и СУ “Св. Климент Охридски”, Петър Проданов, с. Лозен - за прошка на греховете и изцеление, Мирослав - вяра в Бога, Десислава, Тодор и Дешка, Петя - здраве и спасение, Тодорка Антонова, гр. Варна - здраве и спасение, Нели - Свето кръщение, благословен брак, Цветанка - изцеление, Тотка - благословен брак, Йорданка и съпругът й - смирение, вразумление, Надежда - благословен брак, Величка - Бог да я благослови, Емилия - благословен брак, Бог да благослови сем. Манови, сем. Олга и Кирил, сем. Пешеви, отец Християн- дом и чада, Борислав - вяра, Гатьо - вяра в Бога, Станимир-вяра в Бога, благословен брак, Галина - любов към Христа, благословен брак, Невяна и Валери - Бог да пази брака им, Иван Гатев - любов към Христа. Да се помолим за упокой на нашите близки. Господи, помилуй!7.11- Задушница.

с. Кабиле, Община Тунджа, област Ямболскасе нуждае от средтва за направата на манастирски портал и ажурна манастирска ограда.IBAN BG 38 STSA9300000 2922113 BIC STSABGSF Банкова сметка - Банка ВСК - Ямбол МОЛ Христина Дюлгерова Булстат 128 516 760

тел: 04712 2583 GSM: 0888 121770

Игумения монахиня Минодора (Мариана Бойчева Ангелова) e-mail: mina713@mail.bg

Манастир “Рождество на Пресвета Богородица”

Църковно настоятелство при Храм "Св. ИВАН РИЛСКИ" в гр. Дългопол, се обръща към всички / които имат възможност / да дарят средства за ремонт и ограда на храма. БУЛСТАТ 148058313. Банка ДСК Дългопол. IBAN 52 STSA000013209875. BIC или SWIF код е: STSABGSF. Сметка № 0000000013209875. За информация тел. 0897054400 и 0889570035 Прот. Иван Иванов. Ел. поща: prot.ivan_ivanov@abv.bg / prot.ivan_ivanov@mail.bg--------------------------------Църковното настоятелство към храм Св. Пимен Зографски моли за дарение за изграждане на храма, гр. Бургас, свещ. Стилиян Кунев, БанкаРайфайзен банк:Дарителска сметка в лева:BIC: RZBBBGSFBG51RZBB91551023017317www.sv-pimen.hit.bg0892 20 61 32

Ние искаме да бъдем здрави, силни,свободни и да живеем дълго. Но обръщаме гръб на Бога, който единствен може да ни даде всичко това.Не чуваме камбанния звън, който ни зове замолитва, защото сме забързани за ресторант, дискотека, бар да слушаме неприлична музика /чалга/, да служим за съблазън с държанието си или трябва да разходим децата си.Ето защо много от нас са нещастни, без успех в жи-вота и роби на греха, независимо, че са богати, мили-онери, но много от тях бедни духовно.Нека да спрем най-после гибелният си марш към пропастта на ада и да се завърнем при изоставе-ния и отблъснат от нас Господ Бог Иисус Христос. Нека Го приемем у себе си и станем един дух и една плът с него. Това ние можем да направим катосе при-честим с неговите животворящи тайни.Светото Причастие е забравеното лекарство,което единствено може да ни обнови и спаси физически и духовно.Светото Причастие е тайнство, в което вярващият православен християнин приема подвид на хляб и вино самото тяло и кръв на Господа Иисуса Христа

и чрез това тайнство се съединява с Христа и става съпричастник на вечния живот.Тайнството Свето Причастие е установено от Сами-ят Господ Иисус Христос по време напоследната за Него Тайна вечеря с учениците мув навечерието на Неговите страдания и смърт.Самият Той извършил това тайнство:"И като взе хляб и благодари на Бога Отца завсичките Му милости към човешкият родпреломи и им даде, казвайки: Това е моетотяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен." И като взе чашата иблагодари, даде и им каза: Пийте от нея всички;защото това е Моята кръв на Новия завет, коя-тоза мнозина се пролива за опрощаване на греховете. Това правете за мой спомен".Така Иисус Христос, установявайки тайнството При-честяване заповядал на учениците си да го извършват винаги. "Това правете за мой спомен".В беседата си с народа Иисус Христос казал:"Ако не ядете плътта на Сина Човечески и непиете кръвта му, не ще имате в себе си животвечен. Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен и Аз ще го възкреся впоследния ден. Защото плътта ми е наистина храна и кръвта ми е наистина питие. Който яде.Моята плът и пие моята кръв, пребъдва в Мене иАз в него".Съгласно Христовата заповед, тайнството Свето При-честяване се извършва постоянно в Църквата Хри-стова когато се служи Светата Литургия по време на която хлябът и виното чрез силата и действието на Светия Дух се претворяват в истинско тяло и истин-ска кръв Христови.

Как да приемаме Светото Причастие

Как трябва да се приготвим за да можем да приемем Светото Причастие?Светата Църква изисква от християнина желаещ да приеме Светото Причастие да живее според десетте Божии заповеди и да ги изпълнява особено заповедта за любов към Бога и ближния тоест към всеки човек. Тази любов трябва да е придружена с постоянна го-товност за прошка на всеки, който ни е наскърбил. Истинският християнин пръв иска прошка и това той върши не лицемерно, а на драго сърце, защото пом-ниИисусовите думи: "Ако простите на човеците съгре-шенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им и ваши-ят Отец няма да прости съгрешенията ви".Освен това условие, за да се причестим достойно трябва да се въздържаме от празнословие, клеве-та, клюки, осъждане, блудни помисли, злосторство, мързел и отчаяние.Разбира се необходимо е преди да приемем Светото Причастие няколко дена да постим. В какво се състои постът? Не трябва да ядем месо,яйца, мляко, сирене и кашкавал. Храната ни трябва да се състои от плодове и зеленчуци. В денят в който ще се причестим сутринта не трябва да ядем и пием абсолютно нищо, с изключение на лекарства ако взе-маме. По време на пости за Коледа и Великден е желателно преди да приемем Светото Причастие да се изповя-даме пред свещеника.Така с пречистени тяло и душа ние ще можем достой-но да приемем Светите Дарове.

протойерей Иван Иванов

Тема: Моята история за раждането на вярата в Господ Иисус Христос Вид на творбата: По избор (есе, стих, проза ...)Жури в състав: О. Васил Василев - гр. ШуменАтанасия Петрова - гр. БургасНачало на конкурса: 1.11Край на конкурса: 24.12Обявяване на победители: 25.12 на посочен от вас телефон или имейл.Поместване имената на победителите: в януарския брой на вестникаИзпращайте творбите си на адрес: atanassya@abv.bgИзисквания: До 2 машинописни страници А4.Награди: 1 награда - рисувана икона- Рождество Христово;2 награда - Ламинирана икона на Пресвета Богородица с Младенеца формат А4;3 награда - Православна книгаПоощрителна награда:Абонамент за вестник” Благовестник” за цялата 2011 година!

Конкурс за празника Рождество Христово

Екипът на вестник" Благовестник" подкрепя отец Иван от Новихан в

благородните му дела. Нека Бог помогне да се намери добър изход от делото с имота за

дом за сираци.