ОПРАВДАН ЛИ Е АНТИКРИЗИСНИЯТ

КОНСЕРВАТИЗЪМ НА БАНКИТЕ

В БЪЛГАРИЯ?

Проф. д-р Стефан Вачков

Икономически университет - Варна

I. Кризата продължава, банките печелят

ІІ. Оценка на банковото влияние

ІІІ. Какво да очакваме?

I. Кризата продължава, банките печелят 1. България – в плен на стабилната бедност?

• Ниските данъци и заплати не привличат преки чуждестранни инвестиции;

• Корупцията ограничава икономическата свобода и стимулира изтичането на капитали;

• Сивият сектор – една трета от БВП;• Малките и средните предприятия - „до стената”;• Радикалните структурни реформи - „на книга”;• Разходните политики „стопяват” фискалния резерв;• Балансираният бюджет е утопия;• Уреждането на старите външни дългове – „поле от

напрежение”;• Свиване на вътрешното потребление;• Безработицата – хронично явление;• Дефектирани социални системи.

2. Кондицията на банковия сектор

Печалба на банковата система (в млн. лв.)

475

1387

780

586617

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

1600

2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

Капитал

• излишък над регулаторния минимум: 2,9 млрд. лв. (2011); 2,6 млрд. (юни 2012);

• капитал от първи ред - 86,98%;

• обща капиталова адекватност (март 2012) - 17,52%;

• адекватност на първичния капитал (март 2012) - 15,84%.

Активи на банковата система в България (в млн. лв.)

• дял на дъщерните банки от ЕС (2009 - март 2012 г.) - от 81,5% на 68,4%;• дял на местните банки - от 19,3 на 25,0%;• петте най-големи банки (2011) - 51,73% от активите и 74,25% от печалбата на банковата система.

79605

69560

70868

76800

73726

64000

66000

68000

70000

72000

74000

76000

78000

80000

82000

2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

Кредитен портфейл • кредитен портфейл (март 2012 г.) - 52,2 млрд. лв. (увеличава се с 0,6% на месечна база и с 3,17% на годишна база);• лоши и преструктурирани кредити в общия кредитен портфейл: от 11,9% (2010) на 23,34% (август 2012) = 9,884 млрд. лв.

„лоши” кредити (с просрочие над 90 дни):

• 14,93% (2011); • 16,21% (март 2012); • 16,86% (юни 2012).

Възвращаемост на активите на банковия сектор (ROA)

0,91%

2,14%

1,12%

0,78%0,82%

0,00%

0,50%

1,00%

1,50%

2,00%

2,50%

2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

• проблеми в кредитната и инвестиционната политика – ограничена способност за генериране на доходи;• необосновано големи разходи - влошаващо се качество на кредитните портфейли;• юни 2012 г. - 16 от 31 трезора у нас приключват с печалба над 1 млн. лв., а 4 от тях – над 10 млн. лв.

Възвращаемост на собствения капитал (ROE)

6,96%

20,50%

9,29%

6,10%6,73%

0,00%

5,00%

10,00%

15,00%

20,00%

25,00%

2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

за последните четири години – намаление над три пъти: по-ниска приходна база, завишените капиталови изисквания и нарастващите разходи банките

Привлечени средства

• 2011 г. - 65,606 млрд. лв.;• март 2012 г. - с 1 млрд лв. повече (само за март

нарастването е 679 млн. лв.);• август 2012 г. - 68,2 млрд. лв.;• с най-голям принос - депозитите на домакинствата и

нетърговски организации, обслужващи домакинствата – 33,069 млрд. лв. (42,8% от БВП);

• местен ресурс (депозитите на домакинствата и на фирмите) в съвкупните банкови пасиви - 82% (около 54,2 млрд. лв.);

• август 2011–август 2012: депозитите на българите нарастват с цели 4,5 млрд. лв., а задълженията им намаляват с 1,4% за година и възлизат на 18,7 млрд. лв.

Структурата на депозитната база на домакинствата – оптимизъм или безпокойство?

юни 2012 г.:• до 1 000 лв. са над 9,260 млн. титуляри за 1,048 млрд. лв.; • между 1000 и 2500 лв. – 1,041 млн. - 1,722 млрд. лв.; • между 2 500 и 5 000 лв. – 684 673 - около 2,5 млрд. лв.;• ...........• между 100 хил. и 200 хил. лв. – 21 156 бр. - 2,848 млрд. лв.;• между 500 хил. и 1 млн. лв. - 1 147 - 803,405 млн. лв.;• над 1 млн. лв. - 598 сметки за 1,463 млрд. лв. - нарастване с 21,5% на годишна и със 7,1% на тримесечна база, а на средствата по тях - съответно с 21,2% и 9%.

Принципът „малко много богати и много много бедни” (4,8% от домакинствата държат 68% от спестяванията) - латиноамериканският икономически модел!

II. Към оценката на банковото влияние1. Между кредитната експанзия и кредитната рестрикция:

• Наситеният Retail-сектор в Западна Европа;

• Централна и Източна Европа – новата „златна мина”;

• „Ренесансът” на непрекъснатостта;

• Излишък на „сляпо” доверие („Trust”) - дефицит на „проверено

доверие” (“Confidence“) към чуждите субсидиари;

• Retail Banking: финансова свобода и генерационна зависимост;

• Corporate/Business Banking – в „омагьосан кръг”.

2. Кредитирането като канал за проявление на банкова власт - “за” и “против”

• “Тъй като кредитът прониква във всички всички стопански отрасли - дори и в домакинствата - банките са се превърнали в тайнствени владетели на цялата капиталистическа икономика” (Renner 1975). Ясно е тогава защо “Големите банки имат желание и власт да насочват капиталите, върху които влияят, в такава посока, която най-добре съответства на тяхната организация; това обаче не е задължително да съответства винаги на народностопанските интереси.” (Somary 1934).

• “Дискретната свобода да предостави или да откаже заем, която упражняват банките, се счита за достатъчна гаранция срещу провал. Заемите се правят само за целите на bona fide (добросъвестния - Ст. В.) бизнес, за това, което е възможно; но при загуби те биха могли да се редуцират до най-ниското равнище, ако се счита, че тъй като капиталът остава непокътнат, банките могат постоянно да го пласират с лекота и със сигурни основания” (The Bankers’ Magazine 1861).

3. Банките и реалната икономика - „Кокошката или яйцето?”

• Забравени аксиоми?

- „ Както сърцето има функцията да осигурява циркулацията на кръвта в човешкото тяло чрез безброй артерии, така и банките имат важната задача, с помощта на система от икономически мерки, да регулират кръгооборота на акумулирания при тях и насочващия се за ново разпределение капитал, който би могъл да се нарече съвсем спокойно “кръвта на съвременния стопански организъм” (Georg Obst 1921);

- „Банките трябва да придружават едно индустриално предприятие от неговото раждане до смъртта му, от създаването до неговото закриване, да му бъдат на разположение и да му помагат да печели във всички обичайни и извънредни финансови процеси. Тази комплексна форма на обвързване между банките и индустрията обаче трябва да преодолява много противоречия...” (Otto Jeidels 1913);

- “Банковата организация е средството, чрез което капиталовите блага могат да се докарат в ръцете на способните индустриалци”. В този смисъл тя е “стъпка в посока към създаването на един “социален ред” и оттук произтича задължението на банките да водят стопанството” (Adolf Weber 1939);

- Банките имат за „основна цел - въз основа на оказаното им доверие по отношение осъществяването на плащанията и кредитите да служат максимално добре на народното стопанство” (Adolf Weber 1939);

- „Тъй като те (банките – Ст. В.) съживяват всякаква дейност и така осигуряват своето съществуване, в тяхната мисия е заложено това, че те винаги правят нещо, стимулират, подтикват. Същевременно те са една съзидателна машина” (Werner Sombart).

Народностопанската отговорност на банките у нас:

Местни банкови ръководители: “Банките могат да играят водещата роля във възстановяването на икономиката, но сами не могат да предизвикат обрат в търсенето. С времето трябва да се увеличат фирмите с оптимистични очаквания за бъдещето и добри проекти за финансиране”. Трябва, но как?- при неяснотата за определяне на базисните лихвени проценти (показател или индекс)?- стабилна приходна база (лихви, такси, комисиони) - „лоши” кредити или „от болната глава на здравата” (икономически и психологически рефлексии);- информационна асиметрия и едностранна свобода за действие;- клиентът – равноправен бизнес партньор?- цената на рефинансирането и заемните лихвени проценти:

- „кредити/депозити” – 96,46% (юни 2012); 98,09% (2011); 97,61% (2010);

- външното рефинансиране (междубанков пазар, ЕЦБ, кредитен рейтинг);

- пазарната концентрация и феноменът „economies of “size”

4. Позицията на БНБ„Ето защо най-хубавото, което можем да си пожелаем както за сектора, така и за икономиката като цяло, е занапред публичната намеса в банковото дело в България да продължи да се ограничава предимно до благоразумните и консервативни регулации и надзорни практики.”

Благоразумна регулация? • кредитната експанзия на „входната врата”;• опцията „предпазно споразумение с МВФ”;• методологията на ценообразуването („базисни” лихвени проценти, равнища на таксите и комисионите, ГПР, лихвени маржове);• спрените плащания по изпълнени проекти (около 1,5 млрд. лв.);• дискриминацията на малки и средни предприятия извън София;• съмненията за нерегламентирани сделки от някои банкови ръководства;• и т.н.

Антиподът: дълговата емисия (Сребърния фонд); членството на България в Европейския банков съюз

III. Какво да очакваме?

1. Банките-майки и властовите сценарии:

• респектът на “Basel III”;• продажба на активи - покриване на загуби;• трансформиране на ликвидност от една страна към друга;• принудителни сливания, внезапни “поглъщания”;• реструктуриране на бизнес модели - рискове за местните

икономики.

2. Симптоми за промяна в поведението на субсидиарите у нас?

• Високо качество и достатъчност на капиталовата база;• Хомогенност на собствения капитал (ограничен дял на привилегированите акции и хибридните инструменти);• Гарантирани приходи - стабилна депозитна база на дребното банкиране;• Уникалната фискална „иновация” - данъкът върху доходите от лихви по влоговете;• Ниска комплексност на структурата на активите - висока капиталова адекватност - значителна част неизползван капитал;• Паритетът „банкови активи - брутен вътрешен продукт” – стимулират ли банките икономически растеж?• Без собствена стратегия – дистанционно управление;• Селективност и времеви лаг на моделните иновации.

3. Възможни последствия

• „Излишният” клиентски алтруизъм и “обвързаното” банкиране;

• Стопанска рецесия – неатрактивен банков пазар;

• “Back to the Roots“ и „външните” реструктурирания: - селектиране и редуциране на инвестициите в рентабилни досега сфери; - ускорено “изнасяне” (централизиране) на бек-офиси и обработващи процеси; - пазарен “изход” – продажба на други инвеститори; освобождаване на персонал и др.

4. Българските банки – на старта към промяна?

• Местен икономически шовинизъм?

• Спешно организационно и бизнес реструктуриране (сливане и/или коопериране);

• Битието „клиентски банки” (CRM; Retention Marketing; TQM);

• Раздяла със старите поведенчески стереотипи;

• Нова култура на обслужване - професионален консултантски манталитет.

Изборът:

Народностопанска отговорност или етичнонеутрална икономическа рационалност = Икономически растеж или стабилна бедност?

Благодаря за вниманието!