и математикапо Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше да се грижим за себе си. Всяко едно от нас трябваше да си построи къща. Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, най-големият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на приказката. За да разбереш какъв е, трябва да отговориш вярно на моите въпроси. Като кликнеш с мишката върху картинката с верния отговор ще се приближаваш все повече към края. Taм, където няма задача – ще те приближава ето такава стрелка

Готов ли си да започваме? Ако си готов, натисни зеления квадрат. Ако не желаеш да научиш новия край, натисни червения.

ДА НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм второто по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш наляво, ще откриеш къщичката на Вики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики, защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца, ставахме и правехме гимнастика. След това закусвахме и се захващахме за работа.През коя част на денонощието правехме всичко това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.В коя числова картинка точките са толкова, колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето. Уморени и доволни от свършената работа се прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън. Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния човек.В коя група сините квадратчета са толкова, колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище. Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на нашите въпроси, натисни зеления бутон. ДА

Aко не искаш – натисни стрелката.

Ето наша снимка, която можеш да оцветиш. Подаряваме ти я.