Родната къща на Любен Каравелов

 Първо класно училище в Копривщица

През 1850г. се премества в Пловдив и се През 1850г. се премества в Пловдив и се записва в гръцко училище.Тук той остава за 2 записва в гръцко училище.Тук той остава за 2 години. Любовта към българския народ, бит и години. Любовта към българския народ, бит и култура обземат изцяло сърцето му.култура обземат изцяло сърцето му.

Старинен Пловдив

В края на 1857г. заминава за Москва с цел да получи образование. Убеден е, че свободата може да бъде извоювана по революционен път.

В началото на 1867г. той основава Български комитет, чиято роля е да организира и ръководи сформирането на чети и прехвърлянето им от Сърбия в България.

Белград

Участници във Втората българска легия в Белград.

След като се отзовава на покана на българската емиграция в Румъния, през 1869г. Любен Каравелов заминава в Букурещ. Тук той започва издаването на седмичния вестник „Свобода”

Любен Каравелов преместил тук печатницата си от Букурещ

През февруари 1873г. Каравелов започва издаването на вестник „Независимост”. Революционните убеждения на патриота са оказали огромно значение за организирането на емиграцията. Заедно с Левски създава тайни революционни комитети.

Едновременно с издаването на вестник Независимост, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград

В края на 1874 година Каравелов окончателно се отделя от политиката и революционното движение, начело на което вече стои Христо Ботев – възторжения поет и идеолог.

Каравелов се отдава на книжовна и просветителска дейност и както сам пише „не иска да има нищо общо с политиката.

Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.

Къщата в Букурещ, където живее и твори Любен Каравелов.

Паметна плоча на Любен Каравелов в Букурещ

През 1867г. Любен Каравелов издава „Българи от старо време“.Тя е изпълнена с обич към родния край, към неговите хора, обичаи и природа.С умиление и тъга пише за моралната сила и красота на българина.

Каравелов издава на сръбски език „Крива ли е съдбата“, „Сока“ и „Наказал я Бог“.

След 1869 издава в Букурещ :„Три картини из българския живот“ „Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“, повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“.

След Освобождението се завръща в гр. Търново . Последните месеци от живота си прекарва в гр. Русе,където умира на 21 януари 1879 г.

Източници:Интернет