моят мечо

ПОЖАРНИКАР

от Ангелина Жекова

Сам-самичък у дома е палавият Мишоран. И с кибрита си играе, зад пердето тънко сврян.

Драска клечките мишлето, светват в мрака като фар. В миг подпали се пердето. ,,Олеле! Пожар! Пожа-а-ар!”

Огънят расте, не спира. Скочи Мишоранчо клет. Бързо почна да набира телефон СТО и ШЕЙСЕТ.

След минути преброени огнеборците летят. На колите със сирени полицаят дава път.

От страничното стъпало скача Мечо като лъв. С жълта каска, с наметало тръгва към пожара пръв.

Слага стълба до стената. - Идвам, Мишенце! Кураж! И с маркуча във ръката стига втория етаж.

Влиза в огнената стая. Глътват го кълбета дим. Ще успее ли накрая да се върне невредим?

Гаснат след борба юнашка най-последните искри… А с опърлена опашка Мишоран благодари!

Смел пожарникар ще бъда, зная! Аз с кибрит

и огън не играя!

За Вас адаптира:

marq_4

КРАЙ