24
проект: „Бъдещо развитие и изграждане на единна мониторингова система за горите на ниво Европейски съюз (FUTMON) – LIFE 07 ENV/DE/000218” финансиран по програма LIFE+ на ЕК Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за интензивен мониторинг – гори. Изпълнение на схемите за интензивен мониторинг

Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за интензивен мониторинг – гори

  • Upload
    isaiah

  • View
    86

  • Download
    2

Embed Size (px)

DESCRIPTION

проект : „Бъдещо развитие и изграждане на единна мониторингова система за горите на ниво Европейски съюз (FUTMON) – LIFE 07 ENV/DE/000218” финансиран по програма LIFE+ на ЕК. Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за интензивен мониторинг – гори. - PowerPoint PPT Presentation

Citation preview

Page 1: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

проект: „Бъдещо развитие и изграждане на единна мониторингова система за

горите на ниво Европейски съюз (FUTMON) – LIFE 07 ENV/DE/000218”финансиран по програма LIFE+ на ЕК

Лесотехнически университет

Селекция на пробни площи за

интензивен мониторинг – гори. Изпълнение на схемите за интензивен мониторинг

Page 2: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Цел

Селекция на съществуващите пробни площи

Установяване на взаимовръзките между местообитанията, стресовите фактори и състоянието на горските екосистеми.

Научни анализи на данните и предоставяне на съответни доклади до други оторизирани заинтересовани страни.

Page 3: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Дейности

Дейност Честота

1. Оценка на короните ежегодно 2. Почвени проучвания-твърда фаза на 10 години 3. Анализ на почвения разтвор постоянно 4. Дървесен опад ежемесечно 5. Листен анализ на 2 години 6. Измервания на прираста на 5 години 7. Измервания на отлаганията постоянно 8. Метеорологични показатели постоянно 9. Оценка на растителността на 5 години

Стационар Витиня – схема на пробната площ

Легенда: Legeng:

Дъждоуловител Throughfall sampler

Лизиметър Lysimetris water sampler

Уловител за опад Litterfall sampler

Фитоценотична площадка Phytocoenotic sample plot

Page 4: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Витиня

Оценка на коронитеСтепента на обезлистване през 2010 год.е 19 % - леко завишена в сравнение с 2009 г. поради констатираните повреди от пролетния комплекс листогризещи насекоми.

Плодни тела на гъби, причиняващи гниене, са открити по сухи повалени стъбла, клони и пънове - Stereum hirsutum, Schizophyllum commune, Bjerkandera adusta, Fomes fomentarius, Trichaptum biforme, строми на Xylariaceae, Myxomycota. Върху единични стоящи живи стъбла има ракови образувания (Nectria sp.), а по загиващи стоящи и по повалени - стъблено гниене и плодни тела на Pleurotus sp. По подраста са наблюдавани единични повреди от миниращи (Orchestes (Rhynchaenus) fagi) и галообразуващи насекоми (Miciola fagi).

Page 5: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Витиня

Приземна растителност Флористичен състав на основните функционални групи

Флористичен състав на основните функционални

групи

№ на пробните площадки1 2 3 4 5 6 Покритие (%), средна височина (cm)

Общо покритие, % 60 40 40 40 80 401. Папрати – 1 бр.2. Житни и кисели треви – 4 бр.3. Разнотревие – 10 бр.4. Листопадни храстови и дървесни видове – 4 бр.

Page 6: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Витиня

Биомаса: най-голяма е в групата на житните и кисели треви и най-малка на папратите.

Съдържание на макроелементи: най-високо съдържание на общ N има в листата от къпина и от буковия подраст, на общ Р – от разнотревието, на К – от папратите и на Ca и Mg – от листа на листопадни храсти.

Биомаса на основните функционални групи растения Код Функционални групи Тегло - g

3 папрати 5,69 4 житни и кисели треви 168,78 5 разнотревие 40,64 6 листа от къпина и бук 20,20

6b стъбла от листопадни храсти 10,81

0%

20%

40%

60%

80%

100%

3 4 5 6 6bкод

общ N общ P S K Ca Mg

Код: 3 папрати

4 житни и кисели треви

5 разнотревие

6 листа от къпина и бук

6b стъбла от къпина

Процентно съотношение на макроелементи по функционални групи

Page 7: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Витиня

Листен анализ

Най-подходящо време за вземане на проби от листа на об. бук за:

Общ N – август Общ Р – юли S – края на май К – края на юни Са – края на май или през август Mg – края на май

Оценката на получените стойности показват, че съдържанието на Ca е под минимума, съгласно регионалните стойности. Хранителният баланс е нарушен по отношение съдържанието и съотношението на N/ Ca и N/ P.

общ N - бук

1517192123252729

05 06 07 08 09 месец

mg/gобщ P - бук

1,2

1,4

1,6

1,8

2,0

2,2

05 06 07 08 09 месец

mg/g

S - бук

1,4

1,6

1,8

2,0

2,2

2,4

2,6

05 06 месец

mg/gK - бук

5

7

9

11

13

05 06 07 08 09 месец

mg/g

Ca - бук

5

7

9

11

13

05 06 07 08 09 месец

mg/gMg - бук

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

05 06 07 08 09 месец

mg/g

Легенда: ● Средноаритметична

стойност Mean

75% квантил Upper quartile

Доверителен интервал -95% Confidence level -95%

Key: ● Медиана Median

25% квантил Lower quartile

Доверителен интервал +95% Confidence level +95%

Page 8: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Старо Оряхово

Оценка на коронитеОценката за състоянието на насаждението през 2010 г.показва, че е добро. Степента на обезлистване е около 39 %.Като биотични фактори на въздействие са установени повреди по листата от листогризещи, миниращи насекоми, листоврътки, шикалкотворки. В основата на пънове, някои от които с издънки, са намерени плодни тела на Ganoderma lucidum, причиняваща кореново гниене. По стари пънове - плодни тела на Stereum hirsutum.Намерен е и дъбов сечко - Cerambix cerdo.

Page 9: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Старо Оряхово

Приземна растителност Флористичен състав на основните функционални групи

Флористичен състав на основните функционални групи

№ на пробните площадки 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

покритие (%) / височина (сm)

Общо покритие, % 40 60 40 25 40 30 30 30 40 50 1. Житни и кисели треви – 5 бр 2. Разнотревие – 11 бр 3.Листопадни широколистни дървесни и храстови видове

Page 10: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Старо Оряхово

Биомаса: в тревния синузий е най-голяма в групата на житните и кисели треви и най-малка на стъблата от буковия подраст Съдържание на макроелементи: най-високо съдържание на общ N има в листата от буковия подраст, на общ Р –от житни и кисели треви, на К и Mg – от разнотревието и на Ca - в стъблата от буковия подраст.

Биомаса на основните функционални групи растения

Код Функционални групи

Тегло-g

4 житни и кисели треви 108,97 5 разнотревие 65,53 6 листа от благун 47,23

6b стъбла от благун 25,60

0%

20%

40%

60%

80%

100%

4 5 6 6bкод

общ N общ P S K Ca Mg

Код: 4 житни и кисели треви

5 разнотревие

6 листа от благун

6b стъбла от благун

Процентно съотношение на макроелементи по функционални групи

Page 11: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Старо Оряхово

Листен анализ:Най-подходящо е вземането на проби от

листа на благун за: Общ N – през юни или август Общ Р - август S – юни К – края на юли Са – края на май или през края на август Mg – юни

От стойностите за съдържанието и съотношението на елементите се установява, че е нарушен и хранителния баланс на насаждението

общ N - благун

20

22

24

26

28

05 06 07 08 09 месец

mg/gобщ P - благун

1,51,71,92,12,32,52,72,9

05 06 07 08 09 месец

mg/g

S - благун

1,2

1,4

1,6

1,8

2,0

2,2

2,4

2,6

05 06 месец

mg/gK - благун

7

8

9

10

11

12

05 06 07 08 09 месец

mg/g

Ca - благун

7

8

9

10

11

12

05 06 07 08 09 месец

mg/gMg - благун

1,5

1,7

1,9

2,1

2,3

2,5

2,7

05 06 07 08 09 месец

mg/g

Легенда: ● Средноаритметична

стойност Mean

75% квантил Upper quartile

Доверителен интервал -95% Confidence level -95%

Key: ● Медиана Median

25% квантил Lower quartile

Доверителен интервал +95% Confidence level +95%

Page 12: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Юндола

Оценка на коронитеОценката на короните на наблюдаваните дървета през 2010 год.показва, че в сравнение с 2009 год увеличава се броя на дърветата, които са увреждания до 15 % и тези в групата на „мъртвите”. Намерени са ризоморфи на гъба от род Armillaria, причиняваща кореново гниене. По суха дървесина и пънове - Trichaptum abietinum, Fomitopsis pinicola.

Page 13: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Юндола

Приземна растителност Флористичен състав на основните фукционални групи

Флористичен състав на основните функционални

групи

№ на пробните площадки

1 2 3 4 Покритие (%)/ височина (cm)

Общо покритие, % 60 80 60 50 1. Мъхове – 2 бр. 2. Папрати – 1 бр. 3. Житни и кисели треви – 4 бр. 4. Разнотревие – 18 бр. 5. Листопадни дървесни и храстови видове – 1 бр

6. Вечнозелени дървесни и храстови видове

Page 14: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Юндола

Биомаса: най-голяма е в групата на папратите.Съдържание на макроелементи: с най-високо съдържание на общ N и общ Р е разнотревието, на К и Mg – мъховете и на Ca – папратите.

Биомаса на основните функционални групи растения Код Функционални групи Тегло-g

1 мъхове 7,27 3 папрати 20,43 4 житни и кисели треви 19,58 5 разнотревие 21,6 6 листа на листопадни храсти 12,59

Процентно съотношение на макроелементи по функционални групи

0%

20%

40%

60%

80%

100%

1 3 4 5 6код

общ N общ P K Ca Mg

Код:

1 мъхове

3 папрати

4 житни и кисели треви

5 разнотревие

6 черна боровинка листа

Page 15: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Стационар Юндола

Листен анализ:

Най-подходящо е вземането на проби от 2 год. иглолиста от об. смърч за:

Общ N и общ Р - август S – май К – април Са – април или юли Mg – юни или август

Резултатите от оценката на хранителния статус показват, че той е балансиран

общ N - 2 г.

11121314

151617

04 05 06 07 08 09 месец

mg/g общ P - 2 г.

1,0

1,4

1,8

2,2

2,6

04 05 06 07 08 09 месец

mg/g

S - 2 г.

0,6

0,8

1,0

1,2

1,4

04 05 06 месец

mg/gK - 2 г.

4

5

6

7

8

9

04 05 06 07 08 09 месец

mg/g

Ca - 2 г.

3

4

5

6

7

8

04 05 06 07 08 09 месец

mg/gMg - 2 г.

0,60,70,80,91,01,11,21,3

04 05 06 07 08 09 месец

mg/g

Легенда: ● Средноаритметична

стойност Mean

75% квантил Upper quartile

Доверителен интервал -95% Confidence level -95%

Key: ● Медиана Median

25% квантил Lower quartile

Доверителен интервал +95% Confidence level +95%

Page 16: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Метеорологични условия

Температура на въздуха

ВитиняНай-студени са месеците януари и февруари, като през 2010 г. са измерени най-ниски стойности, с абсолютен минимум -24,1оС. Съчетанието на ниските температури с високата влажност през зимата са предпоставка за образуване на слани и обледеняване на клоните на дърветата. Абсолютната максимална температура достига 34оС през м.юли 2009г.

Старо ОряховоМинималните температури са през м.януари и м.февруари, като абсолютния минимум е - 20,3оС (2009 г.) За района се характерни и високи абсолютни максимални температури, достигащи 39,7оС (юни 2009г.). Високите летни температури в съчетание с малкото валежи и ниската влажност на въздуха през лятото (падаща под 60%) водят до засушаване, което е стресов фактор за горите.

ЮндолаАбсолютните максимални температури през отделните години достигат 24оС-27оС, през месеците юни и юли и не са стресов фактор за горите в района.

Page 17: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Метеорологични условия

Роза на вятъра по честоти

Роза на вятъра

0

500

1000

1500N

NNE

NE

ENE

E

ESE

SE

SSE

S

SSW

SW

WSW

W

WNW

NW

NNW

Витиня

Роза на вятъра

0

500

1000

1500

2000

2500N

NNE

NE

ENE

E

ESE

SE

SSE

S

SSW

SW

WSW

W

WNW

NW

NNW

СтароОряхово

Роза на вятъра

0

500

1000

1500

2000N

NNE

NE

ENE

E

ESE

SE

SSE

S

SSW

SW

WSW

W

WNW

NW

NNW

Юндола

Средно месечна относителна влажност на въздуха

0

20

40

60

80

100

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

месеци

%

Витиня

Юндола

Ст.Оряхово

Page 18: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Атмосферни замърсители

Серен диоксид

Витиня Старо Оряхово Юндола

Средногодишните концентрации - под нормата за опазване на природните екосистеми;

Тенденция за повишаване на концентрацията на серен диоксид в стационар Юндола и през 2009г.

През 2010г. Годишните концентрации и на трите стационара са по-ниски от ДОП Най-висока средногодишна концентрация на серен диоксид за периода 2009-2010

г. е установена в стационар Юндола. Най-високи концентрации се наблюдават през зимните месеци

Page 19: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Атмосферни замърсители

Азотни оксиди

Витиня Старо Оряхово Юндола

Средногодишната концентрация не превишава нормата за опазване на природните екосистеми.

През 2009 г. в района на Витиня и Юндола, са регистрирани по-ниски концентрации в сравнение с предходните години. За Старо Оряхово се наблюдава леко увеличаване.

През 2010г. средногодишните концентрации по-ниски от ДОП. Най-високи средни месечни и 1-часови концентрации се наблюдават в района на

стационар Витиня.

Page 20: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Атмосферни замърсители

Озон - Индекс на експозиция на озон с натрупване над 40ppb (АОТ40)

Витиня Старо Оряхово Юндола

Стойностите на АОТ40 са по-ниски от краткосрочната целева норма за опазване на растителността(КЦН), а през 2010г. не превишават и дългосрочната целева норма (ДЦН).

Установява се слабо понижение на средногодишната концентрация – 2009г. -65,8µg/m3, 2010г.-57,5µg/m3.

Стойностите на АОТ40 (май-юли) постепенно намаляват от 2007г. насам. През 2009г. са значително по-ниски от краткосрочната целева норма за опазване на растителността (КЦН), а 2010 г. са на нивото на дългосрочната целева норма(ДЦН). Средногодишната концентрация на озон в района остава без промяна – 2009г. – 62,3µg/m3, 2010г.-62,7µg/m3.

Стойностите на АОТ40 през 2009г. са 1,4 пъти по-високи от краткосрочната целева норма за опазване на растителността (КЦН). През 2010г. АОТ40 намалява с около 35% спрямо предходната година и не превишава КЦН. Дългосрочната целева норма(ДЦН) обаче е превишена повече 2,5 пъти. Установява се незначително намаляване на средногодишната концентрация – 2010г. – 75,6µg/m3, 2009г.-77,9µg/m3.

Page 21: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Атмосферни замърсители

Озон – едночасови концентрацииПрез 2009 и 2010 г. не превишават прага за растителна защита от 200µg/m3.

Стационар Витиня

0

20

40

60

80

100

120

1

721

1441

2161

2881

3601

4321

5041

5761

6481

7201

7921

часове/месеци

ppb

Стационар Старо Оряхово

0

20

40

60

80

100

120

1

721

1441

2161

2881

3601

4321

5041

5761

6481

7201

7921

часове/месеци

ppb

Стационар Юндола

0

20

40

60

80

100

120

1

721

1441

2161

2881

3601

4321

5041

5761

6481

7201

7921

часове/месеци

ppb

Page 22: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Изпълнение на проекта през първото полугодие на 2011 г.

Оценка на резултатите от измерванията на атмосферните замърсители, метеорологичните показатели и отлаганията, извършени през последното тримесечие на 2010 г.

Оценка на резултатите от химичните анализи на дървесния опад до края на 2010г.

Разработване на ръководство за извършване на фенологични наблюдения в ПП- ядро ( стационар Витиня) и инструкция за изпълнение.

Page 23: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Работен колектив проф. д-р Екатерина Павлова – еколог – научен ръководител проф. дсн Димитър Павлов – фитоценолог доц. д-р Людмила Малинова – почвовед доц. д-р Мариана Бонева – опазване на атмосферата доц. д-р Иванка Колева – метеоролог доц. д-р Соня Бенчева – фитопатолог доц. д-р Дилянка Безлова –еколог гл.ас.д-р Елена Цветкова –еколог гл.ас.д-р Диана Малинова инж. Илия Бенчев – лесовъд

Page 24: Лесотехнически университет Селекция на пробни площи за  интензивен мониторинг – гори

Благодаря за вниманието