България: Оценка на корпоративното управление

ДОКЛАД ЗА СПАЗВАНЕТО НА СТАНДАРТИТЕ И КОДЕКСИТЕ (ДССК)

Оценка по корпоративно управление за държавата България юни 2008 г.

— страница ii от iv —

Резюме Този доклад оценява рамката на политиката за корпоративно управление на България за публично търгувани дружества. Той изтъква последните подобрения в законите и правилниците, отправя препоръки към политиката и предоставя на инвеститорите бази за сравнение, спрямо които да оценяват корпоративното управление в България. Този доклад актуализира ДССК Корпоративно управление от 2002 г. (ДССК КУ). Постижения: От 2001 г. насам България е предприела значителни правни, регулаторни и институционални реформи, които са довели до подобряването на рамката за корпоративно управление, в частност в областите на: (i) практиките на съвета; (ii) правата на акционерите и (iii) оповестяването. За да установят комплект от добри практики, които регулаторните органи, инвеститорите и самите дружества да могат да използват като бази за сравнение за практиките на корпоративно управление, в края на 2007 г. България прие национален кодекс за корпоративно управление (НККУ). Като направи това, тя изпълни една от ключовите препоръки на ДССК КУ от 2002 г. Четиридесет дружества приеха да изпълняват НККУ, като само 19 от тях са официално задължени да го направят. Основни пречки: Съществените предизвикателства обаче остават. Докато в правната рамка, включително в НККУ, остават някои пропуски, действителните практики изостават спрямо “писания закон”. В частност, съветите не изпълняват своята роля да насочват и осъществяват надзор върху ръководството, гарантирайки по този начин подходящо оповестяване и изграждайки здрави контролни рамки. Най-голямата пречка пред реформирането на съветите е концентрацията на собствеността, при което мажоритарните собственици доминират в съвета и процеса на управление. Това е групата, която в крайна сметка владее ключа към по-доброто корпоративно управление. Основни възможности: От друга страна, корпоративното управление понастоящем е поставено на първа линия в дебата за реформата, основно поради: (i) подобренията в правната и регулаторната рамка; (ii) приемането на НККУ, което доведе до по-висока степен на информираност на бизнеса за корпоративното управление; и (iii) зараждащата се тенденция за разпръскване на собствеността, което, ако бъде комбинирано с растежа на институционалните инвеститори, охлабва „хватката” на мажоритарните собственици и насърчава акционерите да се включат в реформите на корпоративното управление. Следващи стъпки: Тъй като България продължава своя динамичен темп на реформи, всички основни заинтересовани лица, ангажирани в този процеса, може да се фокусират върху следните четири приоритета на реформата: на първо място, Комисията за финансов надзор (КФН) трябва да продължи да прилага стриктно действащите закони и може да се фокусира върху начина, по който трите групи ‘спазват или обясняват’ наскоро приетия НККУ: (i) холдингови дружества, в които практиките на управление се считат за недостатъчни; (ii) най-големите десет емитента, които формират по-голямата част от търговската и пазарната капитализация; и (iii) основните емитенти на Неофициалния пазар, които ръководят голяма част от пазарния растеж. На второ място, работната група, която изготви НККУ може евентуално да прегледа НККУ, за да предложи по-практически насоки за начините за прилагане на добрите практики. На трето място, правителството и регулаторните органи могат да направят второстепенни изменения в правната и регулаторната рамка. На четвърто и последно място, най-важният фактор за подобряването на корпоративното управление ще бъде да се обучат и по този начин, с течение на времето, да се изгради база от квалифицирани, опитни и професионални директори, които имат правомощията да гарантират, че “писаното право” преминава в реална практика.

— страница iii от iv —

Благодарности Този ДССК КУ отразява техническите дискусии с редица институции от частния и публичния сектор, както и с други заинтересовани лица, на които Световна банка би желала да благодари за тяхното време и безценен принос за получаването на разбиране за практиките на корпоративно управление в България. Световната банка би желала изрично да изкаже своята благодарност на: Комисията за финансов надзор; Българска фондова борса-София; Българска народна банка; Българската агенция за приватизация; Министерство на финансите; Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието; Централен депозитар; Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите; Българската Асоциация по връзки с инвеститорите; Асоциацията на индустриалния капитал в България; Института на дипломираните експерт-счетоводители в България; в допълнение редица банки и други финансови институции, публично търгувани дружества, правни и счетоводни фирми, както и инвеститори и институции от финансовия сектор. Информацията, която получихме относно настоящите практики за корпоративно управление и проблеми, беше изключително необходима за изготвянето на тази оценка на политиката за корпоративно управление, както и на произтичащите от нея заключения и препоръки в областта на политиката. Настоящата ДССК оценка по корпоративно управление на България беше изготвена от Себастиан Молинеус, старши експерт „Операции”, с помощта на Дейвид Робинет, специалист от отдел „Частен сектор”, и двамата от дирекция "Развитие на глобалните капиталови пазари". Орсалия Каланцопулус, директор за държавата, Флориан Фичтл, мениджър за държавата, Стела Илиева, старши икономист, Евгени Евгениев, консултант, и Албена Самсонова, програмен асистент, всички от екипа на Световна банка в България; Мали-Лорънс Гай, старши служител "Проекти", МФК-Глобален форум по корпоративно управление; Джордж Р. Кларк, старши специалист „Развитие на частния сектор”; и Люк Кардинал, старши специалист „Финансово управление”, Световна банка, предложиха своите експертни умения и подкрепа за финализирането на този ДССК КУ.

ДССК се базира върху въпросника-образец по корпоративно управление, изготвен от екип от Института по икономика към Българска академия на науките, под координацията на д-р Митко Димитров и в състав: д-р Пламен Чипев, д-р Спартак Керемидчиев, д-р Вълчин Даскалов и д-р Радостина Бакърджиева, с техническата помощ на Диана Димитрова.

— страница iv от iv —

Основни съкращения и акроними

ЗС: Закон за счетоводството БНБ: Българска народна банка БФБ: Българска фондова борса - София ТЗ: Търговски закон (основния закон за дружествата) ГИД Главен изпълнителен директор ЦДАД: Централен депозитар AД ДССК КУ: Доклад за спазването на стандартите и кодексите в областта на корпоративното

управление Одобрени МСФО: Международни стандарти за финансово отчитане, приети от ЕС ПЗАС План(ове) за закупуване на акции от служителите на предприятието ЕС Европейски съюз КФН: Комисия за финансов надзор ЗКФН Закон за Комисията за финансов надзор ОСА: Общо събрание на акционерите ГФКУ: Глобален форум по корпоративно управление МСС/МСФО: Международни счетоводни стандарти/Международни стандарти за финансово

отчитане ИДЕС: Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България МФС: Международна федерация на счетоводителите МФК: Международна финансова корпорация МВФ: Международен валутен фонд МОКЦК: Международна организация на комисиите по ценни книжа ВИ: Връзки с инвеститорите МОС: Международни одиторски стандарти КТ Кодекс на труда ЗКИ: Закон за кредитните институции ЗНФО: Закон за независимия финансов одит ЗППЦК: Закон за публичното предлагане на ценни книжа ЗПЗФИ: Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти УД& А: Управленска дискусия и анализ (Доклад за дейността) МзР Меморандум за разбирателство НККУ: Национален кодекс за корпоративно управление ОИСР: Организация за икономическо сътрудничество и развитие АВ: Агенция по вписванията ПД-БФБ: Правилник за дейността на Българска фондова борса - София ДП Държавно предприятие СРО Саморегулираща се организация З Задание

— страница v от iv —

Съдържание

Резюме.............................................................................................................................................2

Благодарности................................................................................................................................3

Основни съкращения и акроними ...............................................................................................4

Съдържание....................................................................................................................................5

Оценка за държавата: България..................................................................................................1

Пазарен профил .............................................................................................................................1

Основни констатации ....................................................................................................................4 Защита на правата на инвеститорите ....................................................................................................................4

Укрепване на оповестяването на информация и прозрачността ...........................................................................6

Изграждане на силни съвети и контролни структури...........................................................................................8

Прилагане .....................................................................................................................................................................13

Препоръки .....................................................................................................................................14

Резюме на спазването на принципите за корпоративно управление на ОИСР..................22

Среда на корпоративно управление .........................................................................................25

Преглед на корпоративното управление „принцип по принцип”.........................................33 Раздел I: Гарантиране на базата за ефективна рамка на корпоративното управление .33

Раздел II: Правата на акционерите и основни функции, свързани със собствеността ....36

Раздел III: Равнопоставено третиране на акционерите.......................................................50

Раздел IV.: Ролята на заинтересованите лица в корпоративното управление.................56

Раздел V.: Оповестяване и прозрачност.................................................................................61

Раздел VI.: Отговорности на съвета ......................................................................................72

ДССК оценка по корпоративно управление България

— страница 1 от 79 —

Оценка за държавата: България Целта на този 2-ри ДССК КУ е да укрепи корпоративното управление в България чрез задълбочена оценка и препоръки към политиката.

През м. ноември 2007 г., към Практиката на Световната банка по политика на корпоративното управление беше отправена официална покана от българската Комисия за финансов надзор (КФН) да изготви Доклад за спазването на стандарти и кодекси в областта на корпоративното управление (ДССК КУ) в България, вторият такъв ДССК КУ от 2002 г. насам. Свързаните с него препоръки в областта на оповестяването и прозрачността са представени в ДССК Счетоводство и одит за България от 2008 г.

Пазарен профил Резултатите от процеса на приватизация оказаха влияние върху практиките за корпоративно управление на редица дружества.

Приватизационният процес в България стартира през 1992 г. и до голяма степен беше осъществен в периода от 1996 до 2004 г. Днес делът на държавната собственост е значително по-малък. Растежът се ръководи от частния сектор, който в момента носи 75% от БВП, с равен дял от общата заетост. Общата сума на приватизираните активи представлява 60.44% от сумата на всички държавни активи и 91.53% от активите, предмет на приватизация. Програмата за масова приватизация на България оказа влияние върху днешната рамка и практики за корпоративно управление. По-конкретно: 1. Приватизационните фондове събраха повече от 80% от ваучерите и

придобиха 87% от акциите, придобити в търгове. От първоначалните 81 приватизационни фонда, около 30 са регистрирани за търговия на борсата като ‘холдингови дружества’. Преди всичко, управлението на тези холдингови структури си остава проблем. Нещо повече, корпоративното управление на техните дъщерни дружества и управленските взаимоотношения между холдинговата структура и дъщерните дружества се счита, че са предмет на безпокойство, като, например, във връзка с непочтени сделки със свързани лица и лошо консолидирана финансова отчетност.

2. Правните и регулаторните промени от 2003 г. доведоха до по-широкото използване на Българска фондова борса-София (БФБ) като средство за приватизация. Преди приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол през 2002 г., само 46 продажби бяха извършени чрез публични предлагания на БФБ; общият брой на продажбите, извършени след това е 1 743 (77.9% от всички приватизационни сделки за периода). Въпреки, че това оказа положителен ефект върху развитието на пазара, не всички емитенти разполагаха с необходимите структури или култура, за да прилагат добро корпоративно управление. През 2004 г. правителството реагира и допусна редица по-малки дружества да се дерегистрират от борсата, като обаче частично отмени решението си през 2006 г. и поиска от всички дружества с повече от 1 000 акционера да се регистрират отново. Днес, от близо хиляда фирми, които са били първоначално регистрирани на БФБ, почти една трета остават регистрирани, а от тях само няколко се търгуват активно.

3. След масовата приватизация България, както и нейните съседни страни, стана свидетел на вълна от концентрации на собственост, преди всичко от вътрешни за фирмата лица, което намали стойността на



миноритарното участие за придобиване на контрола върху дружествата. Едва по-късно бяха приети изменения в закона, в опит да се защитят миноритарните акционери от намаляването на стойността на акциите им. В резултат от това, собствеността е силно концентрирана. Миноритарните дялове от своя страна често се считат за “изоставени”, тъй като са собственост на лица, които не са наясно за своите права, напр. да участват в разпределението на печалбите на дружеството.

Сегашните пазарни условия трябва да се разглеждат като възможност да се надгражда върху правните и регулаторните реформи, за да се въведат сега и добрите практики на равнище дружество.

Към 30 юни 2007 г. пазарната капитализация на БФБ е в размер на 20,8 милиарда лева (16,32 милиарда щатски долара) и 41% като процент от БВП, драматично увеличение спрямо м. юни 2002 г. (1,375 милиарда лева и 4.2% , съответно). Броят на регистрираните дружества на БФБ достигна 509 през м. декември 2007 г., 46 емитента повече спрямо края на 2006 г. Съществено увеличение е регистрирано на Неофициалния пазар, т.e. най-ниският и най-слабо регулиран пазарен сегмент, където броят на регистрираните ценни книжа се е увеличил с 10% за период от една година. Оборотът и търговският обем също са нараснали съществено. Пазарът обаче неотдавна изпита рязка корекция – поради, между другото, ипотечната криза в Съединените щати – като загуби малко повече от 30% от своята стойност през последните шест месеца, като основните индекси, SOFIX и BG-40, загубиха 41.5 и 46.5% , съответно, след исторически най-високите си нива в средата на м. октомври 2007 г. Общата пазарна капитализация на фондовия пазар се сви до 22.9 милиарда лева на 12 май 2008 г., спад от повече от 28 милиарда лева спрямо м. октомври 2007 г.

Тези ключови въпроси обаче трябва да бъдат взети под внимание през следващата фаза на процеса на реформиране: (i) търговията е ограничена до няколко емитента; (ii) растежът е резултат от емитенти на до голяма степен нерегулирания Неофициален пазар; и (iii) концентрацията на собствеността.

Ангажиментът на правителството и на регулаторните органи да подобрят рамката за корпоративно управление обаче остава силен, независимо (или по-скоро, поради) сегашния пазарен спад. Всички заинтересовани лица трябва да вземат под внимание три ключови въпроса през следващата фаза от процеса на реформиране: (i) търговията е концентрирана до топ 10 емитента, които отговарят за 88% от търговския обем и 47% от пазарната капитализация; (ii) растежът от гледна точка на пазарна капитализация идва основно от Неофициалния пазар, който до голяма степен не е регулиран от гледна точка на корпоративно управление; (iii) собствеността е силно концентрирана. Тези три въпроса представляват риск за стабилността на капиталовия пазар, като в същото време предоставят уникална възможност за пазара на общите и регулаторните агенции в частност да фокусират своите мониторингови действия, съответно регулаторни усилия, към: (i) топ 10 до 20 емитента; (ii) по-голямата част от дружествата, регистрирани на официалния пазар, както и дружествата, отбелязали растеж, на Неофициалния пазар; и (iii) водещи групи акционери.

В частност, фактът, че собствеността е концентрирана в ръцете на няколко частни инвеститорски групи, държавата и,

Една от друга могат да бъдат разграничени три групи собственост: Днес частната собственост е силно концентрирана в ръцете на няколко местни инвеститора, чийто брой е определен между 130 и 150. Установи се, че средният размер на най-големия капиталов дял е равен на 60% от акциите в обръщение, като вторият и третият най-големи акционери са със средни дялове от 12.7% и 5.5% . Свободно търгуваният обем акции на публично котирани дружества обаче очевидно нараства, от 17.9% през 2006 г. до 24.7% през 2007 г. Тези мажоритарни инвеститори



все повече, в институционалните инвеститори, трябва да се разглежда едновременно като риск и като възможност.

обаче, които традиционно не прилагат корпоративно управление, представляват уникална възможност за привеждане в изпълнение на реформите, ако се научат да ценят практиките за добро корпоративно управление. Фактът, че все по-голям брой миноритарни акционери навлизат на пазара, увеличава необходимостта за регулаторния орган да гарантира, че техните миноритарни права са защитени от самото начало, гарантирайки по този начин доверие и вяра в капиталовите пазари. Държавната собственост намаля значително поради приватизацията, но размерът на сектора на публичните предприятия и обхватът, в който държавата контролира стратегическите решения на публичните предприятия, все още са значителни. Нещо повече, управлението на близо 115 държавни предприятия (ДП) остава недостатъчно развито при отсъствието на ясна правна рамка, политика на собствеността и програма за подобряване на корпоративното управление от страна на държавата върху нейните активи. Институционалните инвеститори са относително ново явление за България; днес обаче техният брой е близо 100, с шест пенсионни фонда, 40 взаимни фонда (през последните две години бяха стартирани 12-15 взаимни фонда) и 46 инвестиционни дружества. Очаква се, че институционалните инвеститори притежават близо 1 милиард лева или 5% от капитала от гледна точка на пазарна капитализация, и близо 70-80% от собствения капитал, който се търгува, като останалата част се разделя между инвеститорите на дребно. Тази група инвеститори може да играе важна роля, ако се ангажира с техните инвестиционни дружества, в частност в областта на корпоративното управление, и трябва да бъдат насърчени да гласуват с техните акции.

Правната и регулаторната рамка се считат за важни подобрения, повечето от които са въведени в изпълнение на изискванията на съответните директиви на ЕС, но и в отговор на ДССК КУ от 2002 г …

Направен е впечатляващ брой промени във всички основни закони и правилници, свързани с корпоративното управление, в частност в Търговския закон (ТЗ) и Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), които осигуриха, между другото,: (i) по-добра защита на правата на акционерите, напр. правото да избират и освобождават директори; (ii) по-добро оповестяване, напр. оповестяването на план за подобряване на корпоративното управление в годишния доклад; и (iii) укрепване на практиките на съветите, напр. като се въведе изискване минимум една трета от (надзорния) съвет да се състои от независими директори. Тези промени са помогнали на редица пазарни участници да посочат подобрение в пазарната прозрачност и доверие.

влизането в сила на новия НККУ установява добри практики и повишава информираността за доброто корпоративно управление, въпреки, че би могъл да предостави по-практически насоки.

Приемането на Национален кодекс за корпоративно управление (НККУ) в края на 2007 г. изпълнява една от основните препоръки на ДССК КУ от 2002 г. НККУ установява добра практика, но би могъл да се преразгледа в редица области и да предостави по-практически насоки във връзка с прилагането на практиките за добро корпоративно управление. Благодарение на процеса на участие при изготвянето на НККУ, работната група по корпоративно управление на България успя да повиши информираността за доброто корпоративно управление. НККУ ще се прилага на база “спазвай или обясни” от всички емитенти, регистрирани на най-силно регулираният пазарен сегмент на БФБ, Официалният пазар, Сегменти ‘A’ и ‘B’, но не и на Неофициалния пазар (от където произтича по-голямата част от растежа). Четиридесет дружества, представляващи близо



7 065 милиарда лева от пазарната капитализация, обявиха публично, че имат намерение да прилагат изцяло НККУ, а 22 от тези 40 вече са изготвили планове за подобряване на корпоративното управление, макар и с различно качество. И на последно място, понастоящем се разработва карта за оценка на корпоративното управление, която да позволи на акционерите да оценят по-добре управлението на дружеството спрямо изискванията на НККУ.

Основни констатации Основните констатации, направени по-долу, обобщават оценката, на база

отделни принципи, на спазването от страна на България на принципите за корпоративно управление на ОИСР.

Защита на правата на инвеститорите

Рамката за корпоративно управление защитава основните права на акционерите да участват и гласуват в ОСА.

Регистрацията на собствеността е обезпечена, акциите на публично търгуваните дружества са свободно прехвърляеми и по принцип акционерите са в състояние да получат своевременно съществена информация за общото събрание на акционерите (ОСА). Акционерите са в състояние да участват и гласуват в ОСА, и да избират, или отстраняват, директори от съвета. Нито не се изисква, нито се препоръчва, кумулативно гласуване1 в рамките на корпоративното управление, и не се прави на практика, което намалява възможността за миноритарните акционери да избират директори в съвета. Акционерите могат да упражнят своите права, включително правото да участват в ОСА, чрез пълномощник, но само в съответствие с подробни и обременителни насоки. Нещо повече, ТЗ допуска различни класове акции с различни права на глас, въпреки, че по същество всички търгувани дружества използват на практика гласуването от типа “един глас една акция”. Акционерите с преференциални акции имат “съвещателен глас”. И на последно място, законът регламентира, че съветът трябва да предоставя верни, изчерпателни и конкретни отговори на въпроси, поставени от акционерите по време на ОСА, в съответствие с добрата практика.

Разпоредбите за поглъщане с цел защита на акционерите се регулират съгласно добрата практика.

Дружествата трябва да оповестяват придобиването на акции в 5% увеличения, а акционер, който придобие 50% или повече от акциите трябва да представи тръжно предложение на останалите акционери. Акционерите, които придобиват 95% от акциите, получават правото на “притискане”2, а миноритарното участие от своя страна на правото на “разпродаване”. Не е известно да съществуват механизми против поглъщанията.

Съществуват специални изисквания

Съществува квалифицирано гласуване (две трети) и гласуване със супер мнозинство (три четвърти) по ключови въпроси, като например

1 Кумулативното гласуване позволява на миноритарните акционери да упражнят всички свои гласове за един кандидат. Да допуснем, че

едно публично търгувано дружество има двама акционера, единият с 80% от гласовете, а другият с 20% . Трябва да бъдат избрани петима директора. Без правилото за кумулативно гласуване, всеки акционер трябва да гласува отделно за всеки директор. Мажоритарният акционер ще получи всички пет места, тъй като винаги ще има повече гласове от миноритарния акционер в съотношение 80:20. Кумулативното гласуване би позволило на миноритарния акционер да упражни всички свои гласове (пет пъти по 20% ) за един член на съвета, като по този начин ще даде възможност на своя избран кандидат да спечели това място.

2 Правото на „притискане” (понякога наричано още право на “отстраняване”) е правото на мажоритарния акционер в дадено дружество да принуди миноритарните акционери да му продадат своите акции. Правото на „разпродаване” е огледален образ на правото на „притискане”: миноритарният акционер може да принуди мажоритарния акционер да закупи неговите акции.



за гласуване с квалифицирано мнозинство за допълнителна защита на акционерите, като акционерите могат да завеждат съдебни дела.

квалифицирано гласуване с мнозинство от две трети за ограничаване или анулиране на права на предпочтително изкупуване3; гласуване с мнозинство от три четвърти за ограничаване на правата на акционери с преференциални акции; а гласуване с единодушие, с блокираща квота на една акция, съществува по отношение на включването на допълнителни точки в дневния ред на ОСА, които не са били обявени предварително. Правната рамка позволява на акционерите да се опитат да поправят това пред съдилищата, както чрез директни, така и чрез производни съдебни дела.

Концепцията за "директор в сянка" е въведена в закона, в съответствие с добрата практика и е особено уместна за структурата на концентрирана собственост в България.

Трябва да се отбележи чл. 118a ЗППЦК въвежда концепцията за “директор в сянка”, в съответствие с добрата практика, и посочва, че всяко лице, което контролира или упражнява влияние върху директорите или мениджърите на публично дружество, и ги склони да действат или да се въздържат от действие не в интерес на дружеството, отговаря солидарно за причинените на дружеството вреди. Това правило е особено уместно в България, с оглед на голямата концентрация на собственост. От друга страна, не изглежда това правило да е било използвано успешно от миноритарните акционери.

Няма големи пречки пред трансграничното гласуване.

Има само малко на брой сектори, които ограничават чуждестранните инвеститори и, макар и да не е желателно, те попадат в нормите на ЕС. Чуждестранните акционери могат да гласуват чрез пълномощник или чрез свой попечител, а електронното гласуване се насърчава от НККУ, макар и да не се прилага на практика. Обременителните изисквания за нотариална заверка на пълномощните могат да ограничат чуждестранното участие. Има малка или никаква практика за акции, даващи право на глас на попечители от името на акционерите.

Акционерите са в състояние ефективно да участват в решенията, касаещи фундаментални корпоративни промени. Що се отнася до възнаграждението обаче, законът е ‘надминал’ добрата практика.

За промяна в устава на дружеството се изисква гласуване с мнозинство от три четвърти от ОСА, както и когато се емитират нови акции, в съответствие с добрата практика. Акционерите получават права на предпочтително изкупуване, за да се предотврати намаляването на стойността на техния дял в капитала. И на последно място, правната и регулаторна рамка изисква от съвета да получи одобрението на акционерите за извънредни сделки и сделки със свързани лица, които превишават определени парични прагове. Законът дори дава възможност на акционерите да определят, вместо да гласуват изрично или да изразят съвещателно становище относно, възнаграждението на съвета и ръководните кадри. Това може в действителност да се окаже противоречие с добрата практика, тъй като би могло да политизира възнаграждението на ръководните кадри и да попречи на способността на дружеството да предлага пакети с възнаграждения, които се считат за достатъчно атрактивни за мениджъри от висок калибър.

Безпокойствата във връзка с

Правната рамка дава на акционерите право да участват в печалбите на дружеството. Има обаче два проблема във връзка с изплащането на

3 Правата на предпочтително изкупуване дават на съществуващите акционери шанс да закупят акции от нова емисия преди те да бъдат

предложени на други лица. Тези права защитават акционерите от намаляването на стойността и контрола при емисията на нови акции.



корпоративното управление остават, когато става въпрос за дивидентната политика и изплащането на дивиденти, …

дивиденти. Първият е, че рядко дружествата разполагат с политика за дивидентите. Вторият е, че обявените дивиденти не изглежда да се изплащат на редица миноритарни акционери от попечителите.

и капиталовите структури и процедури, които позволяват на акционерите да получат степен на контрол, който не съответства на техния дял в капитала.

Все още е трудно да се определят структурите, ползващи изгодите от собствеността, независимо от положените от регулаторния орган усилия, което до голяма степен се дължи на трудностите за получаване на информация от предприятия, регистрирани в офшорни юрисдикции. Ангажиментите за златни акции съществуват на практика, макар и само в ограничен брой случаи, например в България Еър, Нефтохим (сега Лукойл) и Българска телекомуникационна компания, а добрата практика би изисквала тези ангажименти, като минимум, да бъдат оповестявани.

И на последно място, рамката за корпоративно управление не изисква, нито препоръчва, институционалните инвеститори да гласуват или да оповестяват своята политика за гласуване.

Институционалните инвеститори играят важна роля в управлението на пазара през последните години, въпреки, че тенденцията е да играят пасивна роля при упражняването на техните права на глас, което до голяма степен се дължи на ограничената им способност да правят промени в настоящата среда на концентрирана собственост. Практиките за оповестяване на политиките за гласуване или ангажирането на съветите и висшето ръководство в обсъждането на проблеми, свързани с корпоративната стратегия или управление, са ограничени.

Установените по закон права на заинтересованите лица се спазват. Не са предвидени обаче механизми за разобличаване на нередности и основни права за получаване на информация от страна на служителите.

Правната и регулаторната рамка дава важни права на заинтересованите лица в дружеството, и в частност, на служителите и кредиторите. Счита се, че тези основни права се спазват. От друга страна, малко дружества са приели конкретни политики, които излизат извън основните изисквания, например, чрез включването на “социален баланс” или други подобни дискусии за “връзките със заинтересованите лица” в своя годишен доклад или в интернет страницата на дружеството. Повечето български дружества не предлагат на своите служители механизми за подобряване на изпълнението. Нещо повече, на България все още й предстои да въведе механизми за разобличаване на нередности в своята рамка за корпоративно управление.

Укрепване на оповестяването на информация и прозрачността

Макар Финансовото оповестяване се е подобрило съществено от 2002 г. насам,



оповестяването на финансова информация да се е подобрило …

въпреки, че още могат да се желаят подобрения.4 Законът изисква от дружествата да предоставят на акционерите пълен комплект финансови отчети на годишна (одитирани) и на тримесечна база, изготвени и оповестени съгласно одобрените МСФО, както индивидуални, така и на консолидирана база.5 Също така, правната рамка изисква тези финансови отчети да останат публично достъпни за период от минимум пет години, което до голяма степен съответства на добрата практика.

оповестяването на нефинансовата информация остава по случайност и по същество е недостатъчно развито …

Правната рамка изисква финансовите отчети да се придружават от доклад за дейността6; на практика обаче, докладът за дейността по принцип се счита за недостатъчен. От дружествата не се изисква, нито се насърчават, да оповестяват публично своите търговски и нетърговски цели, и на практика те не го правят. Същото е вярно и за оповестяването на собствеността, в частност собствеността, даваща право да се ползват изгодите, и правата на глас; политиката за възнагражденията на директорите и старшите ръководни кадри, както и действителното възнаграждение на индивидуална база; сделките със свързани лица; съществените предвидими рискови фактори и въпросите, свързани със служителите и останалите заинтересовани лица. От друга страна, правната рамка изисква от дружествата да оповестяват своите политики за корпоративно управление и плана за подобряването им, макар, че не всички дружества правят това на практика или го правят с различно качество; също така, законът не прави конкретна препратка към НККУ, новият стандарт по корпоративно управление за България.

и съответната информация рядко се намира в интернет страниците на дружествата.

Докато правната рамка изисква разпространяването на съществена информация да става по равноправен, своевременен и разходно ефективен начин, повечето от дружествата не разполагат със специално създадени за целта раздели по корпоративно управление или за връзки с инвеститорите (ВИ) на своите интернет страници, в съответствие с добрата практика.

Аcquis communautaire на ЕС позволява на своите членове да приемат свои собствени правила за одит, като България е избрала да прилага МОС.

Трябва да се отбележи, че ЕС, в acquis communautaire7, не е одобрил международните одиторски стандарти, по принцип Международните одиторски стандарти (МОС), изготвени от Международната федерация на счетоводителите (МФС), и дава възможност на своите членове да приемат по-строги правила. България е избрала да излезе извън acquis communautaire и всички годишни финансови отчети трябва да бъдат одитирани от дипломирани експерт-счетоводители в съответствие с МОС на МФС. Одиторската професия също трябва да извършва своите одити в съответствие с Професионалния етичен кодекс на МФС, в съответствие с добрата практика. И докато повечето от по-големите одиторски фирми по същество спазват МОС и Етичния кодекс, за малко от по-малките фирми се счита, че го правят на практика.

4 ДССК Счетоводство и одит, който е изготвен и издаден едновременно с този ДССК КУ, съдържа по-подробен анализ и препоръки по

въпросите, свързани с финансовото оповестяване и одит. Копие е на разположение на: www.worldbank.org/ifa/rosc_bgr.pdf. 5 Трябва да се отбележи, че тъй като България е държава-членка на ЕС, тя трябва да спазва acquis communautaire, който е сборникът със

закони на ЕС, както и одобрените МСФО, които са МСФО, приети от ЕС. Тъй като ЕС не е в съгласие с три параграфа от МСС 39, всички МСФО са изключени. Също така, трябва да се отбележи, че сега България получава навременен превод на приетите промени в одобрените МСФО от Европейската комисия.

6 Докладът за дейността се нарича ‘доклад на директорите’ или ‘управленска дискусия и анализи’ в други юрисдикции и цели основно да предостави качествена информация и анализ на финансовия отчет на дружеството.

7 Аcquis communautaire (достижения на общностното право) е съвкупността от законодателни актове на Европейските общности и Съюза. Всички държави-кандидатки за членство в Европейския съюз (ЕС) трябва да приемат acquis преди да могат да се присъединят към ЕС.



От друга страна, независимостта на одиторите си остава проблем.

Някои конкретни разпоредби в счетоводната и одиторската рамка не отговарят на добрата практика, например, във връзка с определението на свързани лица (напр., роднините по сватовство не са включени в определението) и конфликтите на интереси (напр. не е посочен случаят, при който главният счетоводител на предприятието е бивш член на одиторската фирма). Нещо повече, няма ристрикции или ограничения върху предоставянето на данъчни и бизнес консултантски услуги, което за някои от счетоводните фирми се знае, че представлява важна част от техните общи възнаграждения от клиенти и поради това е вероятно да попречи на тяхната независимост. Също така се знае, че одит съдружниците са останали със своите клиенти в продължение на повече от десет години, което по същия начин би попречило на тяхната независимост. И на последно място, докато от ОСА се изисква да избере външния одитор, правната рамка и НККУ мълчи по отношение на процеса на избор.

ИДЕС, СРО за одиторската професия, трябва по-добре да следва своя процес на преглед на качеството.

Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС), саморегулираща се организация за одиторската професия, извършва проверки, регистрира одиторите и провежда прегледи на качеството на работата на своите членове чрез колегиален процес на преглед на всеки три години, който би могъл да се засили. Дисциплинарният комитет проследява нарушенията, въпреки, че до днес са били издадени само няколко порицания, като ИДЕС не е налагал санкции, нито е преустановявал лиценз на одитор да практикува, независимо от слабостите, признавани от мнозина в професията.

Изграждане на силни съвети и контролни структури

Независимо дали дружествата следват едно- или двустепенна структура на съвета, добрата практика изисква от съвета да управлява и осъществява надзор върху ръководството в интерес на акционерите. Все още българската рамка за корпоративно управление не

Българската рамка за корпоративно управление е уникална, тъй като позволява на съветите да приемат едно- или двустепенна структура на съвета. Приблизително 75% от регистрираните на борсата дружества са приели едностепенна структура, като повечето изтъкват по-добрата възможност да назначават и уволняват главния изпълнителен директор (ГИД) като основна причина за избора на едно- или двустепенна структура. По-старите, приватизирани дружества и холдинговите дружества обикновено имат двустепенна структура на съвета, както и банките, които са законово задължени за това. И въпреки, че между тези две управленски структури съществуват разлики8, в крайна сметка, добрата практика изисква от директорите и при двете структури на съвета да спазват основните принципи на добро корпоративно управление, а именно: отговорност, отчетност, справедливост и прозрачност. Въпреки, че ТЗ дефинира компетенциите на ОСА и прави някои препратки към задълженията на съвета, той не дефинира изрично компетенциите на (надзорния) съвет и управителния съвет (при двустепенния модел). НККУ,

8 Налице са важни разлики между тези две управленски структури. По-конкретно, управителният съвет при двустепенната система носи

правна отговорност за своите бизнес решения, докато ръководството при едностепенната система има делегирани правомощия от съвета, т.е. съветът на директорите е органът, който носи отговорността за управлението на дружеството. Трябва обаче да се отбележи, че все още е налице висока степен на сближаване. Например, в Съединените щати едностепенните съвети все повече действат като надзорен орган, като неизпълнителните членове на съвета се срещат самостоятелно, без изпълнителните директори, поради което тези срещи се наричат “изпълнителни заседания”, за да обсъждат въпроси с чувствителен характер. По подобен начин, в Германия, надзорните съвети все повече укрепват своята роля в рамките на стратегическия процес на вземане на решения, който досега беше еднолична отговорност на управителния съвет.



дефинира по подходящ начин ролята на съвета. В резултат от това, ролята на съвета не се разбира и на практика не е достатъчно развита.

от друга страна, ясно адресира ключовите функции на (надзорния) съвет, има обаче редица несъответствия с добрата практика, които могат да объркат съответните роли и отговорности на (надзорния) съвет спрямо тези на ръководството. По-конкретно, добрата практика изисква от ръководството: (i) да разработи, и съветът да одобри, стратегия, докато НККУ изисква от съвета да определя стратегията; и (ii) да гарантира спазването от страна на дружеството на съответните закони и правилници, а не съветът, както е посочено в НККУ. На практика, изглежда, че в повечето (надзорни) съвети по принцип липсва подходящо разбиране и ефективно изпълнение на техните роли и отговорности. Почти всички участници посочиха два ключови фактора в тази връзка: (i) повечето дружества продължават да бъдат доминирани от мажоритарните акционери, които обикновено или изпълняват ролята на ГИД, или на председател на съвета; и (ii) отсъствието на широк пул от професионални директори с необходимия опит и експертни умения да ръководят конструктивно и, когато е необходимо, да отправят предизвикателства пред ръководството.

Отговорностите за въвеждането на стабилна рамка за корпоративно управление са възложени на отговорните длъжностни лица за ВИ; съветът обаче не участва, което противоречи на добрата практика

Друго ключово задължение на (надзорния) съвет е да въведе стабилна рамка за корпоративно управление, в интерес на дружеството и на неговите акционери. На практика обаче, отговорното длъжностно лице за ВИ е това, което играе водеща роля в разработването на рамката за корпоративно управление, и по-конкретно, на горепосочените планове за подобряване на корпоративното управление. Отговорните длъжностни лица за ВИ на практика поемат повечето от задълженията, обичайно изпълнявани от секретаря на дружеството в повечето от останалите законови юрисдикции (напр. водят протоколи, помагат при оповестяването на информация и служат като връзка между държавните органи). И въпреки, че функция ВИ трябва да докладва пред ръководството, добрата практика изисква от секретаря на дружеството да докладва пред съвета и неговия председател, което отговорните длъжностни лица за ВИ в България не изглежда да правят. В резултат от това, въпросите, свързани с корпоративното управление, се докладват пред управителния (съвет), а не пред (надзорния) съвет. Съответно, съветите не ръководят разработването на управленската рамка на дружеството, което противоречи на добрата практика.

Успешното планиране също не се разглежда като приоритет на съвета.

Гарантирането на стабилна политика за успешно планиране, ключова отговорност на (надзорния) съвет, не се препоръчва в НККУ, нито се изпълнява на практика, което е особено обезпокоително, като се има предвид концентрацията на собственост и преобладаващата роля, която мажоритарните собственици играят в ежедневното управление на дружеството.

Правната рамка адресира задълженията за грижа и лоялност, и правилото за бизнес преценка, въпреки, че съдилищата все още не са предоставили насоки какво означава това на

Правната и регулаторната рамка изискват от директорите да действат с надлежно внимание и лоялност, в интерес на дружеството и всички акционери, в съответствие с добрата практика. ТЗ, от своя страна, изисква от всеки директор да бъде защитен, ако бъде установено, че той/тя няма вина за вредата, претърпяна от дружеството. От друга страна, нито законите, правилниците или НККУ, нито съдилищата, са дефинирали термините “добросъвестно”, “напълно информирана база” и “дължимо старание” и не са разтълкували правилото за бизнес преценка, за да могат по-ефективно да насочат и предоставят яснота на (надзорния) съвет при изпълнението на



практика.

Все още изглежда, че конфликтите на интереси преобладават.

неговите задължения пред дружеството и акционерите. Правната рамка във връзка със сделките със свързани лица е стабилна. На практика обаче изглежда, че конфликтите на интереси и непочтените сделки със свързани лица от страна директорите са налице в редица български дружества, в частност сред холдинговите дружества, и че директорите и мениджърите не винаги предприемат необходимите стъпки, за да предотвратят или оповестят конфликтите на интереси.

Въпреки, че НККУ препоръчва на съветите да приемат етичен кодекс, малко са го направили на практика

НККУ препоръчва на (надзорния) съвет, както и на управителния съвет, да приемат и спазват етичен кодекс или кодекс за професионално поведение. От топ 10 публично търгувани дружества по пазарна капитализация, само едно дружество е публикувало свой етичен кодекс на интернет страницата си.

Директорите не правят оценки на съвета, за да подобрят ефективните процедури на съвета

Добрата практика допълнително изисква от (надзорния) съвет да оценява, най-малко веднъж годишно, своето изпълнение, както като цяло, така и на своите комитети, както и на отделните директори. Тези оценки на съвета, които могат да служат като ефективно средство, което да позволи на съвета да подобри управленските структури и процеси от критично значение, и които играят важна роля при определянето на възнаграждението на неизпълнителните кадри, не са регламентирани, нито се препоръчват, в рамката за корпоративно управление.

Възнаграждението на съвета е обхванато в достатъчна степен в НККУ, конкретните препоръки обаче трябва да бъдат разяснени, за да направят по-добро разграничение между възнаграждението на изпълнителните и неизпълнителните кадри.

НККУ препоръчва възнаграждението на (надзорния) съвет: (i) да бъде определено така, че да привлича и задържа квалифицирани членове на съвета; (ii) да бъде обвързано с дългосрочните интереси на дружеството; и (iii) да отговаря на техния принос и отговорностите на съвета в съответствие с добрата практика. От друга страна, НККУ изисква възнаграждението на директорите да бъде свързано с изпълнението и резултатите на дружеството, които, макар и целесъобразни за изпълнителните директори, обикновено се считат за нецелесъобразни за неизпълнителните директори, тъй като те не участват в ежедневното управление и поради това не са в състояние да влияят директно върху изпълнението на дружеството. Нещо повече, НККУ препоръчва опциите за закупуване на акции като част от изпълнителния пакет, с които трябва да се внимава поради способността им да оказват влияние върху краткосрочното поведение. И на последно място, не е упоменато нищо за ролята на независимите директори при определянето на възнаграждението на изпълнителните кадри. На практика, заплатите на (надзорния) съвет се считат за ниски.

И докато законът изисква една трета от съвета да се състои от независими директори, …

Правната рамка изисква минимум една трета от (надзорния) съвет да се състои от независими директори. НККУ препоръчва председателят на съвета да бъде независим директор, в съответствие с добрата практика; такава разпоредба обаче не съществува за председателя на надзорния съвет. От друга страна, определението на термина „независимост” в ТЗ не посочва основните конфликти, които биха попречили на независимостта на директора, например, когато възнаграждението на директора представлява значителна част от неговия или нейния годишен доход, или когато е работил в (надзорния) съвет повече от седем години. И на последно място, рамката за корпоративно управление не изисква от дружествата да установят кои директори са независими, нито предоставя



насоки за ролята на независимите директори. На практика, не се счита, че независимите директори притежават необходимата квалификация, умения и личностни характеристики, за да ръководят ефективно и контролират ръководството. Редица пазарни участници конкретно посочиха липсата на финансови и счетоводни умения за ефективното управление и контрол върху мениджърите при подготовката и оповестяването на финансовите отчети.

критериите за избор не отговарят на добрата практика и процесът на избор не се счита за справедлив и прозрачен.

Критериите за „надеждност и пригодност” за банките също не отговарят на добрата практика.

Всяко физическо лице, което е дееспособно и което не е осъждано, може да стане директор на акционерно дружество. ТЗ обаче посочва, че и юридическо лице може да стане директор, в който случай юридическото лице определя свой представител, който да изпълнява неговите задължения в съвета. Това не съответства на добрата практика за корпоративно управление, до голяма степен, защото е трудно за акционерите да определят личния опит, квалификациите и характеристиките на юридическото спрямо физическото лице. За банките, новите критерии за ‘надеждност и пригодност’, издадени от Българска народна банка (БНБ) сега изискват, между другото, членовете на управителният съвет да имат магистърска университетска степен по икономика или право; да притежават квалификация в банковото дело и да демонстрират професионален опит от минимум пет години на ръководна позиция в банка. Членовете на надзорния съвет, от друга страна, трябва да отговарят на не толкова обременителни критерии за ‘надеждност и пригодност’, което противоречи на добрата практика, тъй като надзорният съвет трябва притежава повече, а не по-малко, опит и познания, за да може да осъществява подходящ надзор върху ръководството. Правната и регулаторната рамка мълчи за начините, по които се избират кандидатите за (надзорния) съвет, ключов въпрос в корпоративното управление. НККУ, в частност, трябва да предложи насоки за начините на организиране на прозрачен процес на избор, включително за ролята на независим комитет по номинациите. На практика, директорите се назначават официално и се одобряват от мажоритарния акционер; понякога точният брой на местата в съвета, които мажоритарният собственик може да попълни, се определят в договора с акционерите.

Като последица, съветите не се разглеждат като играещи главна роля за ефективния: (i) надзор върху извънредните операции и сделките със свързани лица, и като по принцип защитаващи правата на акционерите; (ii) ръководещи и контролиращи подготовката и оповестяването на

От особена загриженост е очевидната липса на надзор от страна на съвета върху контролната рамка на дружеството, особено в областите на риск, процесите на вътрешен контрол, вътрешен одит и външния одиторски процес. И докато НККУ наистина обхваща тези контролни и одиторски въпроси, и по принцип препоръчва на (надзорния) съвет да изготви корпоративна политика за управление на риска, не се предлагат контролни процедури и функция по спазването, нито практически насоки как да се структурират и въведат тези контролни структури и процеси, както например прави националният кодекс по корпоративно управление на Великобритания в своите приложения. Трябва да се отбележи, че банките от своя страна трябва да предават на БНБ описание на системите за управление на риска и вътрешния контрол. Правната и регулаторна рамка за банките обаче се отклонява от добрата практика в редица важни области, и в частност във връзка със следните: (i) отчетните структури, напр. функция „вътрешен контрол”, се отчитат пред акционерите, а би трябвало да се отчитат пред ръководството; (ii) функция „вътрешен одит”, където ръководителят на вътрешен одит трябва да се



финансовата информация; и (iii) гарантиращи стабилна и защитима контролна среда.

отчита директно пред съвета и неговия независим одиторски комитет; (iii) функцията по спазването, която не се изисква по закон; и (iv) липсата на изискване или препоръка към съвета да създаде одиторски комитет.

Ефективността на съвета се възпрепятства допълнително, тъй като повечето от дружествата не са създали комитети на равнище съвет …

НККУ препоръчва на (надзорните) съвети да създадат комитети, в частност одиторски комитет, включващ независимите директори и експерти, и тези комитети да бъдат създадени в съответствие с официалното задание. НККУ обаче не предлага никакви практически насоки за ролята, структурата, състава и процедурите за работа на тези комитети, нито споменава други ключови комитети на съвета, като например комитет по възнагражденията, номинациите и корпоративното управление. На практика, счита се, че едва няколко от котираните на борса дружества са създали комитети на равнище съвет.

и процедурите за работа на съвета по принцип се считат за достатъчни, но въпреки това биха могли да бъдат подобрени.

Счита се, че (надзорните) съвети провеждат заседания на регулярна база, средно четири пъти в годината, малко по-малко от това, което би се разглеждало като необходимия минимум. Липсват секретари на дружествата, които според добрите практики гарантират ефективните процедури и практики на съвета; тяхната роля обаче се изпълнява понастоящем — ефективно — от отговорното длъжностно лице за ВИ. Казвайки това, задълженията и отговорностите на тези две функции са различни и, тъй като отговорното длъжностно лице за ВИ докладва пред ръководството, а секретарят на дружеството пред (надзорния) съвет, съветът не е в състояние ефективно да гарантира ефикасни практики на съвета.

Въпреки, че се предлага специализирано обучение, на практика за директорите на банки липсва шикорообхватна програма за обучение на директори по корпоративно управление, както задължителна, така и доброволна.

Във връзка с непрекъснатото професионално обучение, Асоциацията на търговските банки и българският Международен банков институт обучават мениджъри и директори по конкретни банкови въпроси (напр. кредит и риск); по подобен начин, самата БНБ предлага семинари и лекции по подходящи теми. Не изглежда да съществува такъв институт обаче за дружествата в реалния сектор; и докато за българската Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите, Българската Асоциация по връзки с инвеститорите и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България е известно, че включват корпоративното управление и свързаните с него въпроси в своите дейности и учебни програми, те са насочени към техните членове, а не към висшите мениджъри и членовете на (надзорния) съвет. По подобен начин, не е известно да съществуват въвеждащи програми за съвета.

И на последно място, изглежда, че управителните съвети използват външни членове, което противоречи на добрата практика

И на последно място, трябва да се отбележи, че редица събеседници посочиха, че някои управителни съвети при двустепенната система използват външни (или неизпълнителни) членове на управителния съвет. Те се разглеждат основно като лица, които заемат пълноправно място в управителния съвет, въпреки, че не са официално упълномощени от дружеството или ангажирани като консултанти. Това очевидно противоречи на добрата практика, тъй като линиите на отчетност и отговорност стават неясни, когато външните лица активно участват в ежедневното управление на дружеството, но официално не отговарят за своите действия.



Прилагане

Институционалната рамка беше подсилена, за да подкрепи прилагането …

Институционалната рамка е подсилена, особено във връзка с капацитета за прилагане на КФН и БНБ, като двете институции се радват на положителна пазарна репутация като строги, но справедливи регулаторни органи. Централен депозитар AД (ЦДАД) и Агенция по вписванията (АВ) също играят важна роля, в частност във връзка с оповестяването на информация, и традиционно имат положителна репутация, макар, че неотдавна с усилия успяха да изпълнят съответните директиви на ЕС.

и разделянето на отговорностите между КФН и БНБ е ясно определено. Налице е регулаторно прилагане, въпреки, че прилагането от съдилищата остава проблем.

И двете институции, КФН и БНБ, са финансово независими, и двете разполагат с достатъчно бюджетни ресурси, които са им необходими, за да изпълняват своите съответни роли и отговорности, и те го правят на практика. Разделението на отговорностите между тези два регулаторни органа е определено в Меморандум за разбирателство, подписан през 2003 г., и общото разбиране е, че те добре координират своите дейности една с друга. И двете институции, както беше посочено преди това, имат положителна репутация сред пазарните участници като строги, но справедливи и последователни. Нещо повече, и двете институции са решени да подобрят практиките за корпоративно управление и играят ключова роля в популяризирането и насърчаването на реформите в тази важна област. Търговските съдилища, от друга страна, се считат за времеотнемащи и разходно неефективни.



Препоръки Този раздел съдържа три препоръки към политиката за подобряване на рамката за корпоративно управление.

Препоръка 1: Частният сектор трябва да ръководи, а регулаторните органи да насърчават, подготовката и провеждането на шикорообхватен курс за обучение за директори по корпоративно управление и свързаните с това въпроси. Статут: Висок приоритет (месеци 1 – 12)

Националната работна група по КУ, която е разработила НККУ, под ръководството и с подкрепата на БФБ, КФН и БНБ, трябва да стартира шикорообхватна програма за обучение на директори

Частният сектор, под лидерството на различни бизнес асоциации и със силната подкрепа от страна на КФН, БНБ и БФБ, трябва да ръководи инициативата между публично-частния сектор, за да стартира програма за обучение за директори и висши мениджъри по корпоративно управление и свързаните с него въпроси.

Това обучение би могло да се организира от нов институт за директори или институции по корпоративно управление в България или, алтернативно, да бъде част от сегашна институция или университет, ако се окаже, че тази инициатива не е устойчива, след провеждането на пазарно проучване и изготвянето на бизнес план.

Тази програма трябва да се фокусира върху въпросите на корпоративното управление, включително горепосочените задължения за грижа и лоялност, но и върху теми от значение за директорите при изпълнението на техните отговорности, като например финанси и счетоводство, стратегия и риск. В идеалния случай, този институт ще бъде създаден с подкрепата на всички основни заинтересовани лица, включително КФН и БФБ, всички съответни асоциации, университетски институции и частния сектор.

Работната група трябва да потърси насоки от Глобалния форум по корпоративно управление (ГФКУ), който е разработил инструментариум за начините на изграждане на институции за обучение на директори и на учебни програми за директори.

Препоръка 2: Регулаторните институции трябва да гарантират, че съществуващата правна и регулаторна рамка, във връзка с корпоративното управление, както и с НККУ, стриктно се прилага на практика. Ролята на различните регулаторни органи, в частност на КФН и БФБ, но също така и на БНБ, трябва да бъде уточнена в тази връзка. Статут: Висок приоритет (месеци 1 – 18)

КФН трябва: Неофициално, но въпреки това твърдо, да насърчи всички директори на регистрирани на борсата дружества да преминат през минимален обем обучение по корпоративно управление и свързаните с това въпроси, при подразбирането, че това би могло да стане задължително, ако дружествата не изпратят своите директори да присъстват. Например, това може да се направи чрез изпращането на писмо до председателя на (надзорния) съвет.

Да проявява бдителност, заедно с институционалните инвеститори и акционерите, при осъществяването на мониторинг върху спазването на НККУ от самото начало, за да гарантира, че той се прилага по правилния начин. Заедно с БФБ, КФН може да обмисли разработването на модел



на образец с оповестявания по корпоративно управление, който може да постави на своята интернет страница, като насока за всички дружества при изготвянето на техните оповестявания по корпоративно управление, в частност тези, които не се търгуват активно.

Да гарантира, че директорите оповестяват всякакви сделки с акции на дружеството.

Да стартира кампания за повишаване на информираността по въпроса за отказани акции. Нещо повече, КФН трябва да поиска от ЦДАД или от попечителите да се свържат със, и да уведомят, миноритарните акционери за факта, че имат право на дивиденти, и да гарантират, че те на практика ще получат обявените дивиденти.

Да поиска от, или да насърчи, институционалните инвеститори да разработят и оповестят своите политики за гласуване, както и действително да гласуват по време на ОСА.

Да стартира кампания за повишаване на информираността на обществеността, за да уведомят акционерите още от масовата приватизация за техните основни права, включително да участват в печалбите на дружеството (като поискат дивидентите) или да продадат своите акции.

Да обмисли укрепването на правната и регулаторната рамка по отношение на институционалните инвеститори, като поиска от тях да разработят и оповестят своите политики за конфликти на интереси.

Да стартира програма за обучение на инвеститори с конкретен фокус върху образоването на миноритарните акционери за правата, които са им дадени в ТЗ и ЗППЦК. (в тази връзка НККУ би могъл да препоръча на дружествата сами да помогнат за обучението на техните акционери, например, като издадат информационни брошури, обясняващи техните права и “задължения”.)

Строго да прилага изискването за оповестяване на сделки със свързани лица, с конкретен фокус върху такива сделки, извършвани от холдингови дружества, както и от дружествата, които са на Неофициалния пазар или които не се търгуват активно (и поради това, считани за най-голямата група на риск).

Да гарантира, че има едно определение за свързани лица в рамките на контекста на сделките със свързани лица.

Да прави периодични прегледи на своята собствена структура на заплатите, за да гарантира, че е състояние да привлича, мотивира и задържа квалифициран персонал.

Да насърчава използването на алтернативни механизми за разрешаване на спорове (АМРС), като например медиация, в областта на корпоративното управление. ГФКУ може да предостави насоки за изработването на такива механизми за АМРС.

(Или съответният орган) трябва да гарантира, че попечителите гласуват от името и под указанията на действителния притежател на дохода. Същото трябва да е в сила и за собствениците на депозитарни разписки.

(Или съответният орган) да гарантира, че правната и регулаторната рамка посочват конкретно кой има право да контролира упражняването на правата на глас, съдържащи се в акциите – собственост на



чуждестранни инвеститори. Да обмисли приемането на препоръката от ДССК КУ от 2002 г. да

криминализира търговията с вътрешна информация и непочтената търговия в собствена полза.

Да гарантира, че регулаторната рамка ефективно обхваща конфликтите на интереси, като поиска от агенциите за кредитен рейтинг в България да оповестяват конфликтите на интереси.

Да гарантира, че регулаторната рамка изисква (и след това прилага) от дружествата и акционерите да оповестяват структурите на собствеността, даваща право на ползване на изгодите.

БНБ трябва: Да разшири НККУ, за да обхване всички банки, а не само публично търгуваните.

БФБ трябва: Да обмисли създаването на ниво на Неофициалния пазар, което изисква от дружествата да спазват (или да обяснят неспазването) на кодекса за корпоративно управление, позволявайки на дружествата в растеж да се разграничат от подобните дружества.

Да даде положителен пример на своите членове и на клиентите като сама следва и спазва изцяло НККУ, и по-конкретно, във връзка с независимите директори в съвета.

Да гарантира, че регулаторната рамка ефективно обхваща конфликтите на интереси чрез анализатори на ценните книжа от страната на продажбите и други финансови консултантски фирми.

ЦДАД трябва: Да изпълни препоръките, съдържащи се в последния доклад за работата на ЦДАД.

Сам да следва и спазва изцяло НККУ.

Правителството трябва

Да гарантира, че ще разработи политика за корпоративно управление и собственост за своите ДП, и да обмисли провеждането на задълбочен преглед и изготвянето на план за подобряване на корпоративното управление за своите ДП.

Да насочва, подкрепя и контролира дейностите на ЦДАД и АВ, за да гарантира, че тези институции надлежно изпълняват своята роля на пазара.

ИДЕС трябва:

Да обръща тясно внимание на ротацията на одит съдружниците и на проблема с независимостта на одиторите като цяло.

По-добре да прилага съществуващите правила и правилници, за да гарантира, че одитите се извършват по професионален и независим начин.

Препоръка 3: Трябва да бъдат направени редица малки, но важни изменения в правната и регулаторната рамка, както и в НККУ, за да се гарантира, че корпоративното управление изцяло отговаря на добрата практика. Статут: Среден приоритет (месеци 18 – 36)

ТЗ трябва да бъде изменен, за да :

Намали максималния мандат на директорите до три, вместо до пет години.

Изясни процеса на избор на кандидати за (надзорния) съвет,



включително възможни прагове за собственост. Конкретизира, че членовете на изпълнителния съвет при едностепенната

система имат същите задължения като членовете на управителния съвет при двустепенната система, за да предоставят своевременно на неизпълнителните членове на съвета уместна информация (вж. чл. 244 ТЗ).

Посочи, че възнаграждението на неизпълнителните членове трябва да се одобрява, но не и да се определя от ОСА. ОСА може да получи и правото да одобрява — или да получи съвещателен глас относно—възнаграждението на изпълнителните кадри.

ЗППЦК трябва да бъде изменен, за да:

Препоръча конкретно регистрираните на борсата дружества да спазват НККУ в чл. 100н (4) 3. ЗППЦК, като и чл. 54 ПД-БФБ.

Задължи членовете на съвета и основните изпълнителни кадри да оповестяват публично информация, която би могла да окаже съществено влияние върху цената на акциите на дружеството или да помогне за идентифицирането и избягването на конфликти на интереси.

Посочи, че (надзорният) съвет е този, който определя възнаграждението на изпълнителните кадри, а не ОСА, което обаче трябва да има съвещателен глас, но само да може да одобри възнаграждението на изпълнителните кадри, когато акции и опции се предлагат като част от пакета с възнаграждения за изпълнителните кадри поради риска от намаляването на тяхната стойност (вж. чл. 116в ЗППЦК).

Дефинира по-добре термина “заинтересовано лице” в чл. 114 (5) ЗППЦК.

Чл. 115 (6) ЗППЦК трябва да бъде изменен, за да гарантира, че външният одитор също присъства на ОСА и дава отговори на въпроси на акционерите.

Поиска (или НККУ да препоръча) на дружествата да декларират кого считат за независим и защо. Добрата практика изисква независимите директори да бъдат посочени ясно, както в интернет страницата на дружеството, така и в годишния доклад.

Прегледа определението на „независим директор”, например, като уточни, че ако възнаграждението на директора представлява значителна част от неговия или нейния годишен доход, или ако директорът е бил в (надзорния) съвет в продължителност на повече от седем години, този директор вече не се счита за независим.

Посочи, че доколкото отговорното длъжностно лице за ВИ се отчита изцяло пред ръководството, той/тя трябва да има неограничен достъп до съвета, в частност, когато отговорното длъжностно лице за ВИ изпълнява задължения на секретар на дружеството, свързани с корпоративното управление (вж. чл. 116 ЗППЦК). С течение на времето, позицията на секретар на дружеството трябва да бъде доразвита и отделена от тази на отговорно длъжностно лице на ВИ.

Законът за счетоводството (ЗС) и/или Законът за независимия финансов одит

Определенията за това, какво представлява одитът, трябва да бъдат приведени в съответствие с определението на МФС за независим външен одит.

Посочи, че писмото до ръководството трябва да бъде изпращано на



(ЗНФО) трябва да бъде изменен, за да:

ръководството и на съвета, в идеалния случай на неговия одиторски комитет. Вж. чл. 33 (3) ЗНФО.

Увеличи независимостта на процеса на външен одит. Например, трябва да има по-конкретни ограничения или препоръки, отнасящи се до предоставянето на неодиторски услуги на клиент за одит, а външният одитор трябва да си взаимодейства със, и да докладва пред, независимия одиторски комитет (като, разбира се, продължи да се отчита пред акционерите).

Законът за кредитните институции (ЗКИ) трябва да бъде изменен, за да:

Посочи, че надзорният съвет носи отговорност за изготвянето на подходящи политики в областта на управлението на риска, вътрешния контрол и процедурите за вътрешен одит, докато ръководството носи отговорност за разработването на специфични процеси и по принцип за прилагането на стабилни практики за управление на риска, контрол и одиторска рамка.

Изясни въпроса, свързан с независимостта на вътрешния одит, в частност, във връзка с отчетните структури.

Поиска от банките да сформират одиторски комитет, който да осъществява надзор върху вътрешния контрол, спазването, процесите на вътрешен и външен одит, и да насърчи надзорните съвети да сформират комитет за риска на равнище съвет, който да се фокусира върху установяването на случаи на проявена склонност за поемане на риск и политики от страна на банките.

Гарантира, че неговите критерии за „надеждност и пригодност”, в частност във връзка с членовете на надзорния съвет, са актуални що се отнася до международната добра практика.

НККУ трябва да бъде изменен.

Българската работна група за изготвяне на Кодекса по корпоративно управление (БРГИККУ) трябва да подготви, на договорена дата (18 месеца след публикуването на НККУ), изменението на НККУ. В Таблица 1 по-долу е даден комплект от подробни препоръки. В тази връзка, може да е полезно БРГИККУ да се институционализира и да получи ясен мандат.


юни 2008 г. — страница 16 от 96 —

Таблица 1: Подробни препоръки за изменение на НККУ

Ролята на съвета спрямо ръководството трябва да бъде променена, за да се посочи ясно, че съветът носи отговорност за управлението и упражняването на надзор върху ръководството, както и за изготвянето на съответните политики в тази връзка, докато ръководството управлява ежедневните операции на дружеството, като изпълнява фирмената стратегия, както е одобрена от съвета, и работи съгласно политиките на съвета.

Трябва да бъдат предложени подробни насоки за задължението за упражняване на грижа, като трябва да бъдат дефинирани и термините „добросъвестност”, „напълно информирана база” и „дължимо старание”.

Трябва да се добави разпоредба, прехвърляща отговорността за одобряване на рамката за корпоративно управление на дружеството на (надзорния) съвет.

Дружествата трябва да сформират комитети за корпоративно управление. Комитетът за корпоративно управление би могъл да поеме и ролята на информиращ съвета по въпроси, свързани с избора и възнагражденията, задължения, които обикновено се възлагат на отделни комитети биха могли първоначално да се комбинират, за да не се претрупа съвета с твърде много комитети (в допълнение към одиторския комитет).

Председателят на надзорния съвет също трябва да бъде независим.

Дружествата трябва да създадат комитет по възнагражденията, който да позволи на съвета по-добре да определи възнагражденията на изпълнителните кадри. За по-малки дружества, задълженията на комитета биха могли да се прехвърлят на горепосочения комитет за корпоративно управление.

Броят на местата в съвети, които един директор може да заема, трябва да бъде ограничен до брой, който не пречи на неговата способност ефективно да изпълнява своите задължения в съвета.

Информацията за всеки член на съвета, включително членство в комитети към съвета, присъствие и заемани позиции в други съвети, трябва да се направи публично достъпна в раздела по корпоративно управление в годишния доклад и на фирмената интернет страница.

Трябва да се включи разпоредба, според която съветите и техните комитети могат да наемат консултанти за сметка на дружеството.

Трябва да се обсъди ролята на независимите директори при предоставянето на гаранции пред акционерите, че (реални или твърдения за такива) конфликти на интереси са били обхванати по подходящ начин, включително : (i) осъществяването на надзор върху целостта на финансовата и нефинансовата отчетност, включително външния одит; (ii) извършването на преглед и управление на сделките със свързани лица и сделките в собствена полза; (iii) номиниране на членове на съвета и ключови изпълнителни кадри; и (iv) оределяне на възнаграждение на неизпълнителните и на изпълнителните кадри.

Ролята на съвета спрямо тази на управленските органи при създаването на стабилни контролни политики и практики трябва да се уточни. НККУ също може да подчертае ролята на одиторския комитет в тази връзка.

Не трябва да се допускат заеми за директори или мениджъри, или да се допускат, но само при пазарни условия.

Ролята на отговорното длъжностно лице за ВИ, или в идеалния случай на секретаря на дружеството, както и на вътрешния одитор при подготовката на, съответно мониторинга върху, сделките със свързани лица, трябва да бъде дефинирана по подходящ начин.

Глава Пър

ва: Практики на съвета

Разликата между структурните за възнаграждения на изпълнителните и неизпълнителните кадри трябва да бъде обяснена и изложена ясно.



Процесът на избор трябва да бъде структуриран по прозрачен и безпристрастен начин, включително дискусия за ролята на независимия комитет по номинациите.

Трябва да се попълни списък с примерни качества и комбинация от умения, които директорът, и съответно съветът, трябва да бъдат в състояние да демонстрират.

Съветите трябва да разработят политика за приемственост и съответно да упражняват надзор върху разработването на план за приемственост от страна на ръководството.

Съветите трябва да провеждат самооценки, за да подобрят своята ефикасност и ефективност.

Дружествата трябва да въведат процедури за разобличаване на нередности.

Към НККУ трябва да се приложи модел на политика и задание за управлението на риска и вътрешните контроли.

Към НККУ трябва да се приложи модел на политика и задание за процедурите за спазване.

Към НККУ трябва да се приложи модел на политика и задание за функция „вътрешен одит”.

Глава

Две: Одит и

Вът

решен контрол

Към НККУ трябва да се приложи модел на политика и задание за функция „външен одит”.

НККУ трябва да препоръча на дружествата да въведат концепцията за “подвижния кворум”, когато ОСА взема решения дали да се откаже от правото на предпочтително изкупуване или когато трябва да бъдат направени промени в устава на дружеството.

НККУ трябва да препоръча на институционалните инвеститори да оповестят своите политики за гласуване и право на глас.

Дружествата трябва да приемат кумулативното гласуване, когато избират членовете на (надзорния) съвет.

Дружествата трябва да разработят политика за дивидентите.

След време трябва да се въведе позицията секретар на дружеството и да се отграничи от тази на отговорното длъжностно лице за ВИ.

Съветите трябва да разработят ефективна политика за оповестяване на информация във връзка с нефинансовото оповестяване.

НККУ трябва да препоръчат дружествата да имат право само да организират защита срещу поглъщане с одобрението на акционерите.

В НККУ, към предимствата и недостатъците на механизмите за подобряване на изпълнението, като например акции, трябва да се добави кратко описание за служителите.

Дружеството трябва да предостави на акционерите права за оттегляне, т.е. правото да продадат обратно своите акции на дружеството при извършването на определени фундаментални промени.

НККУ трябва да насърчава акционерите да се консултират един с друг, в частност, когато избират директори в съвета при кумулативното гласуване.

Глави

Три

до

Пет

за

прават

а на

акционерит

е,

оповестяванет

о и заинтересованит

е лица

НККУ трябва да предоставя насоки за най-добрите начини за провеждане на гласуването.



В допълнение, НККУ трябва да съдържа комплект от приложения, които включват практически насоки за начините за въвеждане на редица добри практики, в частност в областта на въвеждането на етичен кодекс, включително актуален модел на етичен кодекс.



Статут на изпълнението на препоръките, съдържащи се в ДССК КУ от 2002 г.

Основни препоръки в ДССК КУ от 2002 г. Статут към юни 2008 г.

Коментари

Раздел I: Гарантиране на базата за рамката за ефективно корпоративно управление

1 Не е приложимо, тъй като този Раздел беше добавен към Принципите на ОИСР през 2004 г.

Неприложимо неприложимо

Раздел II: Правата на Акционерите.

1. ТЗ трябва да изисква кумулативно гласуване за дружества с голям брой акционери.

Не е изпълнено Кумулативното гласуване трябва да се добави в НККУ.

2. Търговският регистър трябва да бъде компютъризиран и информацията да се предоставя през интернет.

Изпълнено Няма

3. ТЗ трябва да установява минимален кворум за всички акционерни дружества. В държавите в преход, първият кворум по принцип се определя на 40 или 50% от капитала, а вторият кворум – на 30% от капитала на акционерите.

Частично изпълнено По принцип, кворумът се определя от дружеството в неговия устав. Чл. 227 ТЗ посочва, че определени ключови решения, като посочените в чл. 221, напр. промяна на устава, изискват 50% кворум. При отсъствието на такъв кворум по време на първото ОСА, за второто заседание няма изисквания за кворум. Като се има предвид сегашното ниво на концентрация на капитала и че по принцип вече не се извършват действия на злоупотреба от вътрешни за дружеството лица, ние препоръчваме ТЗ да остане както е.

4. Акционерите, представляващи 5% от капитала или повече трябва да могат да предлагат решения за включване в дневния ред.

Изпълнено Вж. чл. 223a ТЗ

5. Акционерите трябва да имат право да задават въпроси, като всяко събрание на акционерите трябва да включва сесия „въпроси и отговори” в дневния ред.

Изпълнено Вж. 116 (6) ЗППЦК

6. Законодателството трябва да поиска оповестяването на непропорционални права на глас в годишния доклад до акционерите.

Изпълнено Чл. 181 ТЗ изисква гласуване от типа “една акция, един глас”, така че непропорционално гласуване не се допуска. Чл. 111a ЗППЦК допълнително изисква оповестяването на всякакви промени в правата на конкретен клас акции.

7. Рамката за корпоративно управление трябва да позволява на акционерите да идентифицират кръстосани дялове и всякакви възможни пирамидални холдингови структури, засягащи правата на глас.

Частично изпълнено Въпреки, че в закона или в НККУ няма пряко изискване за акционерите или за дружеството да оповестяват такива структури, чл. 145 и чл. 146 ЗППЦК косвено изискват от акционерите да оповестяват такива структури, когато те достигнат, превишат или спаднат под 5% (или части от 5% ) от собствеността.

8. За мерки срещу поглъщания трябва да се изисква одобрението на Не е изпълнено Това трябва или да се изисква по закон, или да се




Коментари

акционерите. препоръчва от НККУ.

9. Веднъж след като институционалните инвеститори станат преобладаващи, те трябва да бъдат насърчени да оценяват разходите и ползите от участието си в събранията на акционерите.

Не е изпълнено Ако се изпълнява по закон, тогава трябва да се въведе изискване за институционалния инвеститор да оповести своята политика за гласуване. Съответно, това би могло да се направи част от НККУ.

Раздел III: Равнопоставено третиране на акционерите

7 ЗППЦК трябва да регламентира гласуването от пълномощниците и попечителите, за да гарантира, че крайният действителен притежател на дохода може, ако поиска, да предостави на своя попечител или пълномощник инструкции относно гласуването.

Не е изпълнено Рамката за корпоративно управление не изглежда да съдържа изискване или да препоръчва тази добра практика.

Като първа стъпка трябва да се обърне внимание на засилването на правомощията и капацитета на КФН да разследва възможни случаи на търговия с вътрешна информация.

Изпълнено Изглежда, че КФН има право да разследва ефективно случаи на търговия с вътрешна информация и е правила това в миналото.

8 След като пазарът стане по-активен, може да се обърне внимание на регламентирането на търговията с вътрешна информация и непочтените сделки в собствена полза като наказателни (както и граждански) нарушения.

Не е изпълнено Не изглежда да са регламентирани наказателни санкции в случаите на търговия с вътрешна информация.

Раздел IV: Роля на заинтересованите лица в корпоративното управление

11 Модернизиране на трудовото законодателство в съответствие с практиките в региона и с оглед да се спазят европейските стандарти.

Изпълнено Изглежда, че много от изискванията на ЕС са били изпълнени чрез включването им в Кодекса на труда.

12 Би било полезно, ако се насърчи използването на механизми за подобряване на изпълнението за служители на дружеството. Също така, може да е полезно да се проведе проучване за разходите и ползите, свързани с различните механизми за подобряване на изпълнението, включително на опциите за закупуване на акции за мениджъри и служители.

Частично изпълнено Наредба № 2 разглежда оповестяването на Плановете за собственост на служители върху акции, а НККУ съдържа редица препоръки в тази връзка, които обаче биха могли да се засилят.

13 Също така, би могло да се окаже полезно за БФБ да насърчи публичните дружества да включат оповестявания на взаимоотношенията си със заинтересовани лица в годишните доклади на дружествата и, когато има такива, в интернет страниците.

Изпълнено Въпреки, че това не е въведено като изискване в ПД-БФБ, НККУ конкретно препоръчва на дружествата да оповестяват връзките със заинтересовани лица.

Раздел V: Оповестяване и прозрачност

КФН трябва да приложи мерки, за да гарантира спазване, с оповестяване на косвените интереси в собствеността.

Не е изпълнено Все още не е възможно да се определят структурите на собствеността, даваща право на ползване на доходите в България.

14 В своя годишен доклад дружествата трябва: (i) да бъдат задължени да оповестяват съществени финансови и нефинансови фактори, включително

Изпълнено Чл. 100н (4) б) ЗППЦК и Наредба № 2 изискват от дружествата да оповестяват съществени рискове, а чл. 100н




Коментари

основните рискове, пред които дружеството е изправено, и (ii) да се насърчат да обсъждат структурите и политиките за управление.

(4) 3. ЗППЦК изисква от дружествата да посочат своето съответствие (или причините в случай на несъответствие) на добрите практики за корпоративно управление.

15 Използване на интернет страницата на КФН за он-лайн достъп до фирмена информация.

Изпълнено Ние разбираме, че такава информация е на разположение на български език, но не и на английски, на интернет страницата на КФН.

16 Вж. ДССК С&О Частично изпълнено ДССК Счетоводство и одит от 2008 г. (ДССК С&О) съдържа таблица, описваща подробно степента, в която са били изпълнени препоръките на ДССК С&О от 2002 г.

Раздел VI: Отговорности на съвета

17 Укрепването на (надзорните) съветите на директорите ще изисква промяната на ТЗ, за да се дефинират ясно задълженията за надлежна грижа и старание за членовете на съвета.

Изпълнено Чл. 237 (2) ТЗ, въпреки, че НККУ може да разшири тези задължения.

Укрепването на (надзорните) съветите на директорите ще изисква изготвянето на доброволен кодекс с най-добри практики по корпоративно управление, който дава препоръки относно работата, структурата и функционирането на (надзорните) съветите на директорите.

Изпълнено Както беше посочено по-горе, НККУ трябва евентуално да бъде актуализиран, за да предоставя по-добри насоки на дружествата при прилагането на добрата практика.

17 Трябва да се обърне внимание на създаването на институт за директори, който да предоставя обучение и да разпространява подходи от сферата на най-добрите практики.

Не е изпълнено Регулаторните органи могат да определят обучението на директори като висок приоритет за движението напред.

Промяна на ТЗ, за да се дефинират по-добре ролите и отговорностите на съветите на директори. Изготвяне на кодекс по корпоративно управление, който да предоставя насоки относно работата, структурата и функционирането на съветите на директорите.

Частично изпълнено ТЗ е актуализиран. НККУ разглежда ролята и отговорностите на съвета, но би могъл да се актуализира, за да предостави практически насоки.

19 Съветът трябва да разполага с широк достъп до фирмена информация, книжа, документи и имущество, когато това е необходимо, за да може да вземе информирани решения по въпроси, които са в правомощията на надзорният съвет. Директорите трябва да бъдат в състояние да получат независим професионален съвет за сметка на дружеството.

Частично изпълнено Въпреки, че е направено изрично при двустепенната структура (вж. чл. 243 (1) ТЗ, чл. 247 (2) и (3) ТЗ)), това не е така при едностепенната структура.

Оценката на политиката за корпоративно управление България – юни 2008 г.

-- страница 22 от 95 –

Резюме на спазването на принципите за корпоративно управление на ОИСР9

2008 2002

№ Принципи FI BI PI NI NA

I. ГАРАНТИРАНЕ НА БАЗАТА ЗА ЕФЕКТИВНА РАМКА ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ

IA Цялостна рамка за корпоративно управление X NA --

IB Приложима/прозрачна правна рамка X NA --

IC Ясно разделение на регулаторните отговорности X NA --

ID Регулаторен орган, почтеност, ресурси x NA --

II. ПРАВАТА НА АКЦИОНЕРИТЕ И ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА СОБСТВЕНОСТТА

IIA Основни права на акционерите BI

IIA 1 Обезпечаване на методи за регистрация на собствеността x --

IIA 2 Предаване или прехвърляне на акции X --

IIA 3 Получаване на уместна и съществена фирмена информация X --

IIA 4 Участие и гласуване в ОСА x --

IIA 5 Избор и отстраняване на членове на съвета от съвета x --

IIA 6 Дял в печалбата на дружеството x --

IIB Права за участие при вземането на фундаментални решения NI

IIB I Промяна в устава или дружествения договор x --

IIB 2 Одобряване на допълнителни акции x --

IIB 3 Извънредни операции, вкл. продажби на основни активи на дружеството x --

IIC Права на акционерите по време на ОСА PI

IIC 1 Достатъчна и навременна информация по време на общото събрание x --

IIC 2 Възможност за задаване на обширни въпроси по време на общото събрание x --

IIC 3 Ефективно участие на акционерите в ключови управленски решения x --

IIC 4 Възможност да гласува лично или in absentia x --

IID Оповестяване на непропорционален контрол x PI

IIE Контролни процедури, допустими за изпълнение BI

IIE 1 Прозрачни и безпристрастни правила, ръководещи придобиването на корпоративен контрол x --

IIE 2 Средства срещу поглъщане x --

IIF Улеснено упражняване на правата на собственост x NI

9 Забележка: FI=Изцяло изпълнено; BI=Изпълнено до голяма степен; PI=Частично изпълнено; NI=Неизпълнено; NA=Неприложимо. Обърнете внимание, че стрелките в дясната част на таблицата обозначават дали въпросният принцип на ОИСР се е подобрил (зелена) или е останал същият (жълта) от 2002 г. досега.



2008 2002


IIF 1 Оповестяване на политиките за корпоративно управление и гласуване от страна на институционалните инвеститори

x --

IIF 2 Оповестяване пред ръководството на съществени конфликти на интереси от страна на институционалните инвеститори

x --

IIG Акционерите да имат право да се консултират едни с други x NA --

III. РАВНОПОСТАВЕНО ТРЕТИРАНЕ НА АКЦИОНЕРИТЕ

IIIA Всички акционери трябва да се третират равнопоставено. BI

IIIA 1 Равенство, справедливост и оповестяване на правата в рамките на и между класовете от акции x

--

IIIA 2 Защита на миноритарните акционери от злоупотреба на акционер с контролно участие; компенсиране на миноритарните акционери

x

--

IIIA 3 Гласуване на попечителя съгласно инструкциите на действителния притежател на дохода

x --

IIIA 4 Пречките пред трансграничното гласуване трябва да бъдат премахнати x --

IIIA 5 Равнопоставено третиране на всички акционери по време на ОСА x --

IIIB Забрана на търговията с вътрешна информация x BI

IIIC Оповестяване на интересите на съвета/мениджърите x NI

IV. РОЛЯ НА АКЦИОНЕРИТЕ В КОРПОРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ

IVA Законните права на заинтересованите лица да се спазват x PI

IVB Компенсиране за нарушаване на права x PI

IVC Механизми за подобряване на изпълнението x PI

IVD Достъп до информация x BI

IVE Защитни механизми за разобличаване на нередности x NA --

IVF Закон за правата на кредиторите и прилагане x NA --

V. ОПОВЕСТЯВАНЕ И ПРОЗРАЧНОСТ

VA Стандарти за оповестяване PI

VA 1 Финансови и оперативни резултати на дружеството x --

VA 2 Цели на дружеството x --

VA 3 Основен дял в собствеността и права на глас x --

VA 4 Политика за възнаграждения на съвета и основните изпълнителни кадри x --

VA 5 Сделки със свързани лица x --

VA 6 Предвидими рискови фактори x --

VA 7 Въпроси относно служителите и останалите заинтересовани лица x --



2008 2002


VA 8 Структури и политики за управление x --

VB Стандарти за счетоводство и одит x PI

VC Независим одит на годишна база x PI

VD Външните одитори трябва да бъдат отговорни x NA --

VE Безпристрастно и навременно разпространение x PI

VF Проучване на конфликти на интереси x NA --

VI. ОТГОВОРНОСТИ НА СЪВЕТА

VIA Действа с дължимо старание, грижа x NI

VIB Третира всички акционери безпристрастно x NI

VIC Прилага високи етични стандарти x NI

VID Съветът трябва да изпълнява определени ключови функции NI

VID 1 Съветът осъществява надзор върху общата корпоративна стратегия и важни решения

x --

VID 2 Мониторинг върху ефективността на управленските практики на дружеството x --

VID 3 Избор/заплащане/мониторинг/замяна на ключови изпълнителни кадри x --

VID 4 Изравняване на възнаграждението на изпълнителните кадри и на съвета x --

VID 5 Прозрачен процес за номиниране/избор на съвета x --

VID 6 Надзор върху конфликтите на интереси на вътрешните лица x --

VID 7 Надзор върху системите за счетоводство и финансова отчетност x --

VID 8 Надзор върху процесите на оповестяване и комуникация x --

VIE Упражняване на обективна преценка NI

VIE 1 Независима преценка x --

VIE 2 Ясни и прозрачни правила за комитетите към съвета x --

VIE 3 Ангажимент на съвета към отговорностите x --

VIF Достъп до информация x NI



Фигура 5: Българският фондов пазар – юни 2002 до юни 2008

Източник: интернет страницата на БФБ

Среда на корпоративно управление I. Капиталовият пазар и неговото влияние върху корпоративното управление Към юни 2007 г., пазарната капитализация на БФБ е 20,8 милиарда лева (16,32 милиарда щатски долара) и 41.1% като процент от БВП, драматичен растеж от юни 2002 г. (вж. Фигури 1 и 2). Оборотът и сделките също се увеличиха значително (вж. Фигури 3 и 4). По същия начин, броят на новите емитенти бележи стабилен ръст, от 51 през 2005 г., 76 през 2006 г. до 81 през 2007 г., и редица ППП бяха свръх-записани. Този растеж до голяма степен се обяснява с множеството пазарни реформи, предприети от българското правителство, присъединяването към ЕС и увеличаващото се влияние на институционалните инвеститори в България, което доведе до ръст в частните инвестиции.

Figure 1: M arket capitalization (in billions of BG N)

-

5,000

10,000

15,000

20,000

25,000

2002 2003 2004 2005 2006 2007

Източник: Доклад на БФБ-София за 1997 г.

Figure 2: M arket capitalization to G DP (in % )

0%

10%

20%

30%

40%

50%

2002 2003 2004 2005 2006 2007


Figure 3: Turnover (in m illions of BG N)

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

2002 2003 2004 2005 2006 2007


Figure 4: Avg. m onthly num ber of transactions

0

5000

10000

15000

20000

25000

30000

35000

2002 2003 2004 2005 2006 2007


Както обаче може да се види от Фигури 5 и 6, пазарът неотдавна изпита рязък спад, загубвайки малко под 30% от своята стойност през последните шест месеца, като някои дружества загубиха до 60% от акционерната си стойност. Общата пазарна капитализация на фондовия пазар се сви до 22.9 милиарда лева към 12 май 2008 г., спад от повече от 29 милиарда лева през декември 2007 г. Редица фактори бяха посочени във връзка с този спад; преди всичко вълненията на международните финансови пазари, дължащи се на ипотечната криза в Съединените щати, която доведе до рязко свиване на глобалната ликвидности оттам оказа негативно влияние върху желанието на инвеститорите да поемат рискове на нововъзникващи пазари; и на второ място, рискът ЕС да спре разпределението на структурните фондове за България и потенциалните ефекти върху финансирането на конкретни сектори, в частност, селското стопанство и инфраструктурата.



Фигура 6: Българският фондов пазар (SO FIX) – от декември 2007 г. до юни 2008 г.

Източник: интернет страницата на БФБ

Точно по време на такива пазарни спадове реформите в корпоративното управление заемат челна позиция в дневния ред на реформата. Наистина, сегашните пазарни условия би трябвало да се разглеждат като възможност за всички заинтересовани лица да надграждат върху забележителните законови и регулаторни реформи, вече въведени в областта на корпоративното управление, и да въведат практиките за добро корпоративно управление на равнище (надзорен) съвет и управителен (съвет). Три ключови въпроса обаче трябва да се вземат под внимание от всички заинтересовани лица.

1. Търговията е концентрирана в топ 10 емитента, които формират 88% от търговския обем и 47% от пазарната капитализация. В края на юни 2007 г. делът на 20-те най-големи дружества в пазарната капитализация е 71.4% .

2. Ръстът от гледна точка на пазарна капитализация не е от Официалния, а от Неофициалния пазар, който е по-слабо регулиран, особено в областта на корпоративното управление (вж. Фигура 7).

3. Собствеността е силно концентрирана.

Тези три фактора поставят на риск стабилността на капиталовия пазар, като в същото време предоставят уникалната възможност за пазара като цяло и за регулаторните агенции в частност да фокусират своя мониторинг, съответно регулаторни усилия върху: (i) топ 10 до 20

емитента; (ii) дружествата, отбелязали растеж, които се котират на Неофициалния пазар; и (iii) водещи групи инвеститори и акционери.10

10 В края на 90-те години на фондовата борса са регистрирани над 1 400 емитента. Около 2002 г. редица дружества се дерегистрират, до

Figure 7: M arket Capitalization, 2001-2006

0 лв

2,000 лв

4,000 лв

6,000 лв

8,000 лв

10,000 лв

12,000 лв

14,000 лв

16,000 лв

18,000 лв

Year

Bulgarian leva (in thousands)

O fficial M arket Segm ent“A”

17.65 31.02 28 53.42 122.1 319.26

Official M arket Segm ent“B”

44.43 94.87 283.47 423.33 688.46 3,239.13

Official M arket Segm ent“C”

132.9 126.98 674.51 898.12 1,337.70 2,084.15

Unofficial M arket 908.85 1,122.31 1,736.02 2,658.32 6,285.70 9,671.47

Total: 1,103.83 1,375.18 2,722.00 4,033.19 8,433.96 15,314.01

2001 2002 2003 2004 2005 2006



II. Рамката на собствеността и нейните ефекти върху корпоративното управление 1. Собственост на отделни инвеститори и на инвеститорски групи В резултат от приватизацията през 90-те години, стотици хиляди малки акционери придобиха акции чрез бонове и програми за закупуване на акции от служителите. В много случаи, вътрешни лица за дружествата или първоначално се сдобиват, или евентуално натрупват, съществена част от акциите. Днес, собствеността е силно концентрирана в ръцете на малко на брой индивидуални акционери и групи от частни инвеститори, чийто брой се определя в границите от 130 до 150. Например, скорошно проучване установи, че от извадка от 104 предприятия, представляващи почти всички големи български публични холдингови дружества, повече от 50% имат само два различни акционера, а 95% не повече от четири акционера.11 Беше установено, че средният размер на най-големия дял в собствения капитал е до 60% от акциите в обръщение, като вторият и третият по големина акционери имат средно 12.7% и 5.5% . В банковото дело, чуждестранните институции притежават най-големия дял, докато местните предприемачи са собственици на повечето дружества в небанковия финансов сектор и реалния сектор. Повечето от тези индивидуални собственици и инвеститорски групи традиционно не прилагат практики за добро корпоративно управление и едва сега започват да въвеждат корпоративното управление. Ако бъдат ангажирани по подходящ начин, тези инвеститорски групи могат да се опитат да избегнат по-нататъшни регулаторни действия и да въведат практиките за добро корпоративно управление, а от своя страна правителството може да насочи към тази група програма за повишаване на информираността, за да изгради основата за практиките за добро корпоративно управление, която да бъде последвана от повишен регулаторен надзор, ако не бъдат предприети действия. През 2007 г. свободно търгуемите акции на регистрираните на борсата топ 10 дружества е 14% , а общият свободно търгуем обем на БФБ е 24.7% , ръст от 17.9% през 2006 г. Следователно, видимата, макар и зараждаща се, тенденция към нарастващо разделяне на собствеността, може да бъде потвърдена. Като цяло, обаче, собствеността остава концентрирана в ръцете на един или двама индивидуални акционера или групи от акционери. Трябва да се отбележи, че процентът на свободно търгуемите акции на публичните дружества в портфейла на BG 40 е по-висок от средния за борсата и достигна до 36.3% . Фигура 8 посочва, че собствеността на повечето емитенти на Официалния пазар е силно ограничена до един единствен мажоритарен акционер.

Figure 8: Ownership structure of issuers on the Official Market

0%20%40%60%80%

100%

Less th

an 20%

20-40%

40-60%

60-80%

80-100

%

% of equity stake by number of shareholders

% o

f com

pani

es Companies with a singleshareholder

Companies with twoshareholders

Companies with three ormore shareholders

Източник: Минчев, В. и колектив, Корпоративното управление в България, ИИ-БАН, София, 2007 г.

Пазарната ликвидност остава ниска, а коефициентът на обръщаемост през 2006 г. е 20% . Ниската обръщаемост до голяма степен се обяснява от големия брой дружества с нисък свободно търгуем обем акции в сегмента на Неофициалния пазар, които са били регистрирани на ранния етап на масова приватизация, а ниският дял и

голяма степен поради признанието от страна на правителството, че голямото мнозинство от дружества, регистрирани на фондовата борса, са твърде малки, за да бъдат регистрирани. Редица от тях са задължени да се дерегистрират през 2006 г., когато правителството изисква от всички дружества с повече от 1 000 акционера да се регистрират отново на борсата. Понастоящем правителството насърчава акционерите да продават своите акции, което би позволило на голям брой дружества отново да се деригистрират. Днес има приблизително 1 700 емитента, като към декември 2007 г. само 509 са публично регистрирани на БФС, от които само 40 се търгуват активно.

11 Минчев, В., Р. Петкова, П. Чипев. Публичните предприятия и развитие на фондовата борса в България: Противоречиви траектории на българския корпоративен модел, София, 2007, стр. 133.



търговската дейност на чуждестранните инвеститори, в частност на институционалните инвеститори, които обикновено са най-активните търговци в по-напредналите държави в ЕС. Последното се дължи на статута на БФБ на “граничен пазар” и оттам, на нейната по-малка тежест в портфейлите на нововъзникващите пазари. Също така, в тази връзка трябва да се отбележи, че в началото на 2008 г. чуждестранните инвеститори до голяма степен се оттеглиха от България, едновременно с пазарния спад, и днес собствеността е в по-голямата си част в ръцете на местни собственици, с изключение на банковата индустрия, която остава до голяма степен чуждестранна собственост. Това допълнително влоши вече ниската търговска активност. От друга страна, чужденците все още представляват най-големият клас инвеститори от гледна точка на пазарна капитализация, като най-голямата компания в България, България Телеком, е 90% чуждестранна собственост.

2. Държавата като собственик Приватизационният процес в България е динамичен. Делът на държавните предприятия (ДП), сред най-големите компании, е намалял значително. Докато само пет години по-рано почти една трета от най-големите 100 дружества са собственост на държавата или на общини, през 2006 г. този брой е редуциран до 13. Като цяло, броят на приватизационните сделки сега превишава 5 000, а получените от тях приходи са в размер на 11 067 милиона лева. Днес, приватизационният процес до голяма степен е приключил. За 2008 г. се очаква да бъдат приватизирани 20 дружества, например, в енергийния сектор. След приватизирането на тези дружества, Агенция по приватизация ще е продала 98% от своя портфейл, като съвсем малък брой дружества (около десет) няма да са продадени. Скоро след това Агенция за приватизация ще бъде разформирована. Държавният контрол върху икономиката обаче все още е значителен. Размерът на публичния сектор и обхватът, в който държавата контролира стратегическите решения на публичните дружества, все още е по-висок отколкото в съпоставими държави. Държавата ще запази дял в 204 ДП (от които нейният дял само в 66 дружества превишава 10% ); въпреки това, държавата все още държи златна акция в редица дружества, точният брой на които не беше оповестен. Държавата планира да задържи болшинството от 115 дружества, които е определила за “стратегически”, и в които ще се запази пълна държавна собственост. Тези ДП се управляват от ресорните министерства, които избират държавни служители за участие в техните съвети. Редица пазарни участници посочиха, че тези директори не винаги имат опит в частния сектор и нужната квалификация, за да изпълняват длъжността директори на дружества, които се конкурират в частния сектор. Като цяло, управлението на тези ДП многократно се посочваше като основен проблем от голям брой събеседници и правителството трябва да обмисли предприемането на действия за подобряването на корпоративното управление на своите ДП, в съответствие с Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия. Конкретните области на загриженост включват, но без да се ограничават до, недостатъчно развити: (i) процеси за избор на съвет и надзор; (ii) практики за оповестяване; и (iii) контролни структури.

3. Институционални инвеститори и собственост Пенсионните фондове, взаимните фондове и други институционални инвеститори са относително нови за България, но започват да играят все по-важна роля. Тази инвеститорска група трябваше да преодолее стари подозрения, като се има предвид, че пенсионните фондове бяха известни като доминирани от криминални елементи и пирамидални схеми12 през 90-те години, които оставиха много хора силно подозрителни относно поверяването на своите спестявания на капиталовите пазари, съответно на трети лица. Едва през 2006 г. пенсионните фондове се професионализираха, и днес има три милиона осигурени лица, които правят вноски в задължителния стълб на осигурителната система. Дори доброволният стълб все повече се увеличава, с 200,000 нови осигурени лица на година. Днес оценката е, че институционалните инвеститори притежават приблизително 1 милиард лева или 5% от собствения капитал от гледна точка на пазарна капитализация. Само през миналите две години стартираха 12-15 взаимни фонда. По подобие и на много други институционални инвеститори, институционалните инвеститори в България са пасивни инвеститори. В сравнение с някои от институционалните инвеститори в редица държави-членки на ОИСР, които се ангажират активно с дружества в сферата на корпоративното управление, българските институционални инвеститори по принцип не се ангажират със своите инвестиционни дружества, поради сегашното ниво на концентрация на собствеността и ниски нива на свободно търгуеми акции. Обхватът на “ангажимента” обичайно е ограничен до изпращането на анализатори, които да участват в ОСА, не толкова обаче, за да гласуват, а за да съберат информация и да говорят с директорите и мениджърите. От друга страна, Асоциацията на управителите на фондове, която има статут на саморегулираща се организация (СРО), както и Асоциацията на индустриалния

12 Пирамидалните структури са структури на холдинги и суб-холдинги, чрез които собствеността и контрола се оформят в

пластове. Те позволяват на определени акционери да поддържат контрола чрез множество пластове на собственост, докато в същото време поделят инвестицията и риска с други акционери на всяко междинно ниво на собственост.



капитал в България, подписаха споразумение да насърчават практиките за добро корпоративно управление сред своите членове. Въпреки, че тези инициативи са нови и все още предстои да доведат до очевидни резултати, независимо от това те трябва да се насърчават и подкрепят, когато това е практично. Заслужава си да се отбележи, че делът на институционалните инвеститори е относително голям спрямо инвеститорите на дребно; приблизително 70-80% от собствения капитал, който се търгува, е собственост на институционални инвеститори, а останалата част е разделена между инвеститорите на дребно, 5 500 от които са се записали в он-лайн търговската система на БФБ CO BUS. Като цяло, очаква се, че има малко по-малко от 100 институционални инвеститора или инвеститорски групи, функциониращи в България.

III. Правната и регулаторната рамка, и рамката с добри практики за корпоративно управление Списъкът със закони и правилници по-долу, както и НККУ, представлява правната и регулаторна рамка, която формира базата на този ДССК КУ. 1. Правната рамка Търговски закон (обнародван на 18 юни 1991 г. и изменен и/или допълнен 27 пъти в периода между 1992 г. и

2006 г.). В Търговския закон (ТЗ) бяха направени редица основни промени, в частност, с оглед на хармонизирането на българската правна рамка с Първата, Втората, Третата, Шестата, Дванадесетата директиви на ЕС в областта на дружественото право. Четвъртата и Седмата Директиви на ЕС в областта на дружественото право се изпълняват понастоящем, а измененията в ТЗ и останалите закони и правилници не биха могли да се разглеждат като част от този ДССК КУ. Едно от основните постижения на този процес на реформа е подобряването на нормите, свързани с корпоративното управление. В тази връзка, съответните Директиви на ЕС, Принципите на ОИСР за корпоративно управление и ДССК КУ на Световната банка от 2002 г. бяха използвани като база за реформите. Направените ключови промени включват, между другото:

(i) Укрепване на правата на акционерите, например, правото на акционерите да избират и освобождават членове на (надзорния) съвет, както и да определят тяхното възнаграждение (чл. 221 (4) и (5) ТЗ); или способността на акционерите с 5% от собствения капитал да включват въпроси в дневния ред за обсъждане по време на ОСА.

(ii) Дефиниране на правата и задълженията на членовете на (надзорния) съвет, в частност, във връзка със задължението за упражняване на грижа на добър търговец и лоялност (чл. 237 ТЗ).

(iii) Подобряване на оповестяването, например, като се изисква годишните доклади да включват и доклад за дейността, както и пояснителни приложения към финансовия отчет (чл. 247 (1) ТЗ).

Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) (обнародван на 30 декември 1999 г. и изменян и/или допълван 16 пъти в периода между 2002 г. и 2006 г.). Изменението на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) през 2002 г. представлява голяма стъпка в подобряването на правната рамка във връзка с корпоративното управление, в частност, във връзка с подобряването на оповестяването на информация и защитата на правата на миноритарните акционери. Основните изменения и допълнения на ЗППЦК включват, между другото, изисквания към емитентите да подобрят своите практики за управление в областите на: (i) Подобряване на оповестяването на информация, например, сега от емитентите се изисква в своя

годишен доклад да оповестяват план за подобряване на корпоративното управление (чл. 100н (4) ЗППЦК). (ii) Разширяване на практиките на съвета, например, сега от емитентите се изисква да гарантират, че

минимум една трета от (надзорния) съвет се състои от независими директори (чл. 116a (2) ЗППЦК). (iii) Защита на правата на миноритарните акционери, например, сега от емитентите се изисква да получат

одобрение за извънредните операции с мнозинство от три четвърти на ОСА (чл. 114a (2) ЗППЦК); а заинтересованите акционери нямат право да гласуват относно сделки със свързани лица, които са предмет на гласуване от ОСА и в които те са заинтересована страна.

Закон за кредитните институции (обнародван на 21 юли 2006 г. и изменян и/или допълван три пъти в периода между 2006 г. и 2007 г.). Новият Закон за кредитните институции (ЗКИ), който едва неотдавна замени Закона за банките от 1997 г., съдържа подробни разпоредби, чиято цел е укрепването на контролната среда, в частност, във връзка с управлението на риска и вътрешния контрол.

Закон за счетоводството (обнародван на 16 ноември 2001 г. и изменян и/или допълван четири пъти в периода между 2002 г. и 2007 г.). Законът за счетоводството (ЗС) беше съществено преработен в светлината на регламентите на ЕС, преди всичко посочвайки, че българските предприятия трябва да изготвят и представят своите годишни финансови отчети на базата на одобрените МСФО, тоест пълният комплект финансови отчети, в това число: баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и пояснителни приложения (чл. 22a (1), 23 (1) ЗС).



Закон за независимия финансов одит (обнародван на 23 ноември 2001 г. и изменян осем пъти в периода между 2002 г. и 2006 г.). Законът за независимия финансов одит (ЗНФО) от своя страна промени, между другото, изискванията за компетентност към дипломираните експерт счетоводители (чл. 16 ЗНФО).

Кодекс на труда (обнародван на 1 април 1986 г. и изменян и/или допълван 24 пъти в периода между 1998 г. и 2004 г.). Както и при другите закони, Кодексът на труда (КТ) беше актуализиран, за да отрази acquis com m unautaire и съдържа редица важни разпоредби, свързани с корпоративното управление, а именно за ролята на заинтересованите страни в корпоративното управление, в частност, във връзка с ролята на служителите.

2. Регулаторната рамка Основните правила, свързани с корпоративното управление, включват: Наредба № 2 за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на

информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (обнародван на 10 октомври 2003 г.) въведе основни разпоредби за постоянно разкриване на информация от емитентите, в частност, във връзка с оповестяването в годишния доклад (вж. чл. 31, 32 от Наредба № 2). Допълнителните наредби включват Наредба № 8 за Централния депозитар на ценни книжа; Наредба № 13 от 22 декември 2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции; и Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол.

Правилникът за дейността на Българска фондова борса-София (обнародвана и изменяна 41 пъти в периода между 2000 г. и 2007 г.) въведе концепцията за “спазвай или обясни” в националния кодекс за корпоративно управление (НККУ) за емитенти, които са регистрирани на Официалния пазар, сегменти ‘A’ и ‘Б’.

3. Рамка с добри практики Национален кодекс по корпоративно управление (приет на 10 октомври 2007 г.). Приемането на НККУ

изпълнява една от основните препоръки на ДССК КУ от 2002 г. НККУ трябва да се изпълнява на база “спазвай или обясни” от всички емитенти, регистрирани на Официалния пазар на БФБ, сегменти ‘A’ и ‘Б’, т.e. въпреки, че емитентите не са задължени да следват НККУ, те трябва да оповестяват кои разпоредби не следват и защо. Това дава възможност на дружествата да свържат препоръките, съдържащи се в НККУ, много от които са с препоръчителен характер, със своята собствена уникална ситуация, напр. размер (голямо дружество може да създаде три комитета към съвета, докато един може да е достатъчен за по-малко дружество) и индустрия (повечето банки имат комитет по риска, докато дружествата в реалния сектор нямат такъв). НККУ се фокусира върху практиките на (надзорния) съвет (Глава Едно), одита и вътрешния контрол (Глава Две), защитата на правата на акционерите (Глава Три), разкриването на информация (Глава Четири), и връзките с акционерите (Глава Пет). Кодексът следва Принципите на ОИСР и е насочен към публично търгуваните дружества, както и към тези, които планират да се регистрират. Четиридесет дружества, представляващи 7 065 милиарда лева пазарна капитализация, са обявили публично, че имат намерение да прилагат изцяло НККУ, а 22 от тези 40 вече са изготвили планове за подобряване на корпоративното управление. Като се има предвид, че НККУ влезе в сила само преди шест месеца, през октомври 2007 г., до момента само две са публикували резултатите от своето спазване на кодекса, въпреки, че някои оповестяват своите актуални планове за подобряване. Трябва да се отбележи, че работната група по корпоративно управление, с подкрепата на Глобалния форум по корпоративно управление13, е в процес на разработване на карта за оценка, която да позволи на всички засегнати заинтересовани лица, и в частност инвеститорите и самите дружества, по-добре да съпоставят практиките за управление на дружеството спрямо НККУ.

IV. Институционална рамка Комисия за финансов надзор. Комисията за финансов надзор (КФН) е създадена на 1 март 2003 г. със Закона

за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) с цел да унифицира регулаторните функции, които дотогава са изпълнявани от бившата Държавна комисия за ценните книжа, Държавната агенция за застрахователен надзор и Агенцията за застрахователен надзор. Комисията е създадена, за да регулира и контролира финансовата система, и да поддържа стабилността и прозрачността на пазарите за ценни книжа, застрахователните пазари

13 Глобалният форум по корпоративно управление е мулти-донорски тръстов фонд към Международната финансова корпорация

(МФК), към отдела за корпоративно управление и капиталови пазари на МФК/Световна банка. Форумът е учреден от Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1999 г. и се фокусира върху практически, целенасочени инициативи по корпоративно управление на местно, регионално и глобално ниво. Вж. също http://www.gcgf.org/



и социално осигурителните пазари. КФН е независима от българското правителство и се отчита през Народното събрание на България. Тя има персонал от около 250 души и годишен бюджет в размер на 9.5 милиона лева (~7.5 милиона щатски долара), който се формира от държавния бюджет и брокерски такси, и поради това се счита, че разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява основните си функции. КФН е в състояние да налага глоби и санкции, и да отнася случаите на криминално поведение или към наказателните или към специалните административни съдилища. Ефективен инструмент, който често се използва от КФН, е да издава предупредителни писма, които обикновено се спазват. Например, докато през 2003 г. едва ли е имало дружество, което издава тримесечни финансови отчети, днес, след издаването на редица предупредителни писма, практиката е широкоразпространена. Нещо повече, КФН е фокусирала своите усилия върху защитата на правата на миноритарните акционери, в частност, във връзка с укриването на активи и сделките с вътрешни лица, които КФН все още счита за основни проблеми. КФН се радва на положителна и все по-добра репутация сред пазарните участници като строга, но справедлива. Както беше посочено по-рано, КФН е твърдо решена да подобри практиките за корпоративно управление и играе лидерска роля в промяната на съществуващите закони и популяризирането на НККУ.

Българска народна банка. Българска народна банка (БНБ) също се радва на положителна репутация на финансовите пазари като строг, но справедлив регулатор. Учредена през 1879 г., нейната основна цел е да поддържа ценовата стабилност чрез гарантиране на стабилността на националната валута и провеждането на парична политика, която е подходяща за тази цел. БНБ прилага системата на валутен борд, който осигурява финансовата стабилност от средата на 1997 г. БНБ регулира и осъществява надзор върху дейностите на банките в България с цел да гарантира стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите. В тази връзка, корпоративното управление се разглежда като ключов въпрос за БНБ, в частност, след Базел II и Насоките по корпоративно управление, издадени от Базелския комитет за банков надзор.

Българска фондова борса-София. БФБ е създадена първоначално през 1914 г. с декрет на царя, спира да функционира през Втората световна война и отново отваря врати в края на 1991 г. Самата БФБ е акционерно дружество, с мажоритарен собственик държавата (44% ), като останалите 56% са собственост на нейните членове, и по-конкретно, на инвестиционни банки и брокери. БФБ има едностепенна структура на съвета със седем члена, представляващи нейните акционери. БФБ има някои регулаторни правомощия, в частност, във връзка с брокерите. По принцип, те могат да извършват проверки, да налагат санкции и дори да изключват своите членове. Трябва да се отбележи, че БФБ организира годишен конкурс по корпоративно управление, заедно с Асоциацията на инвеститорите. БФБ публикува четири индекса, и по-конкретно, SO FIX, който включва водещите местни ценни книжа, както и BG 40, BG T30 и BG REIT. Всички акции, търгувани на пазара са безналични, а сетълмънтите стават T+2.

Централен депозитар. Централен депозитар АД (ЦДАД), учреден като акционерно дружество през 1997 г., е собственост на Министерство на финансите (29% ), БНБ (20% ), а останалите собственици (51% ) са различни банки и финансови посредници, никои от които не притежават повече от 5% . Съставът на съвета на ЦДАД отразява неговата структура на собствеността, поради което не включва гласа на потребителите на депозитарните услуги. КФН, БНБ и Министерство на финансите ефективно контролират операциите на ЦДАД. ЦДАД е директна холдингова система, с 6.5 милиона сметки, мнозинството от които са в Регистър ‘A’, включващ физически лица, които са участвали в масовата приватизация. Акциите в Регистър ‘A’ не могат да се търгуват. Акциите в Регистър ‘Б’ се състоят от активно търгувани акции, които преди това бяха посочени като безналични.

Агенция по вписванията. Агенция по вписванията (АП) е създадена към Министерство на правосъдието и обхваща регистрацията на всички дружества, чийто брой се оценява на приблизително 1.4 милиона, функциониращи в България. АП разполага с централизирана информационна система, която е отворена и достъпна във всеки един момент, включително през интернет. Понастоящем АП изпитва големи закъснения в регистрацията на дружествата, поради трудности да се приспособи към неотдавна приетия Закон за търговския регистър, който влезе в сила през м. януари 2008 г., както и поради някои специфични правни въпроси (повечето от които са свързани с начините на регистрация на дружества с едно и също наименование, т.e. приблизително 30% от всички дружества в България, както и с факта, че дружествата не са в състояние да представят пълномощно за пълномощник, за да могат да регистрират дружеството). В допълнение, АП се оплаква от недостатъчно финансиране и хронични пропадания в ИТ системата в своите 27 регионални офиса. Съответно, нейната репутация на пазара също би могла да се подобри. Световна банка неотдавна направи Оценка на инвестиционния климат в България, в която раздел “Регулация и данъчно облагане” обсъжда въпроси, свързани с АП.



V. Резюме и заключения В резюме, България е направила важни усилия за подобряването на своята правна, регулаторна и институционална рамка, в частност, по привеждането й в съответствие с практиките за добро корпоративно управление, както са публикувани в Принципите на ОИСР, Директивите на ЕС и ДССК КУ на Световна банка от 2002 г. С многото допълнения и изменения на разпоредбите на българската правна и регулаторна рамка, е направена важна стъпка към хармонизацията със съответните Директиви на ЕС. Както ще се види от следващия преглед „принцип по принцип” на Принципите на ОИСР, редица малки, но важни, изменения и допълнения могат да доведат правната и регулаторна рамка в предните редици на добрата практика в областта на корпоративното управление. Влизането в сила на НККУ представлява друг важен етап в установяването на модел на добра практика, специфична за България, давайки възможност на дружествата да се стремят към, а инвеститорите и регулаторните органи да наблюдават, прилагането на практиките за добро корпоративно управление. Тук отново, както ще се види, работната група, която помогна за изготвянето и въвеждането на кодекса, трябва да се събере отново, след договорения 18 месечен период, за да направи редица корекции с цел да допълни по-добре правната и регулаторна рамка, в частност, като не само посочи добрата практика, но и предложи насоки за начините на осъществяване на практика на реформите в областта на корпоративното управление. И на последно място, укрепването на двете основни регулаторни институции през последните години, дава възможност на КФН и БНБ да поддържат и надграждат върху тяхната вече положителна репутация на капиталовите и финансовите пазари, и представлява още един важен етап в подобряването на рамката на корпоративното управление, този път във връзка с въпросите, свързани с прилагането. БНБ и КФН могат да обърнат специално внимание върху начина, по който регистрираните банки и дружества прилагат НККУ на практика, фокусирайки се върху най-големите емитенти и дружества, обуславящи растежа на Неофициалния пазар. ЦДАД и АВ, от друга страна, се нуждаят от подкрепа при изпълнението на съответните Директиви на ЕС, въпреки, че повечето събеседници посочиха, че трудностите, които двете институции изпитват, са с временен характер. За да може корпоративното управление да стане практика, частният сектор трябва да свърши своята част от работата, за да гарантира, че практиките за добро корпоративно управление ще намерят своя път от “писания закон” до съвещателната зала. Поради високата концентрация на собственост— и липсата на разделение между собствеността и контрола в много дружества— корпоративното управление често се разглежда като второстепенен въпрос. Редица фактори обаче, в частност подобренията в правната и регулаторна рамка, по-добрата информираност на бизнеса за практиките за добро корпоративно управление, новопоявилата се, но видима, тенденция за разделяне на собствеността, както и нарастващата роля на институционалните инвеститори и професионализирането на пазарите, действително извеждат корпоративното управление в предната линия на дебата. Понастоящем от частния сектор зависи да демонстрира своя ангажимент да следва практиките за добро корпоративно управление на практика, а не само на хартия.



Преглед на корпоративното управление „принцип по принцип”

Този раздел оценява съответствието с всеки един от Принципите на ОИСР за корпоративно управление14. Принципите са Изцяло изпълнени, ако Принципът на ОИСР е изцяло изпълнен във всички съществени аспекти във връзка с всички приложими Основни критерии. Когато Основните критерии се отнасят до стандарти (т.e. практики, които трябва да бъдат изискани, насърчени или, точно обратното, забранени или обезсърчени), всички съществени аспекти на стандарта трябва да са налице. Когато Основните критерии се отнасят до практики за корпоративно управление, съответните практики трябва да са широко разпространени. Когато Основните критерии се отнасят до механизми за прилагане, трябва да има подходящи, ефективни механизми за прилагане. Когато Основните критерии се отнасят до средства за правна защита, трябва да има подходящи, ефективни и достъпни средства за правна защита. Оценка Изпълнено до голяма степен е вероятно да бъде подходяща, когато един или повече от приложимите Основни критерии са по-малко от Изцяло изпълнени във всички съществени аспекти. Оценка Частично изпълнено е подходяща, когато (1) един или повече основни елемента на стандартите, описани в по-малката част от приложимите Основни критерии, липсват, но други приложими Основни критерии са Изцяло или Изпълнени до голяма степен във всички съществени аспекти (включително тези аспекти на Основните критерии, които се отнасят до практиките за корпоративно управление, механизмите за прилагане и средствата за правна защита); и (2) основните елементи на стандартите, описани във всички приложими Основни критерии, са налице, но стимулите и/или дисциплинарните мерки не работят ефективно, за да насърчат, като минимум, значителна част от пазарните участници да приемат препоръчаните практики; или основните елементи на стандартите, описани във всички приложими Основни критерии, са налице, но нивата на изпълнение са ниски, тъй като някои или всички стандарти са нови, твърде рано е да се очакват високи нива на изпълнение и изглежда, че причината за ниските нива на изпълнение е новостта на стандартите (а не други фактори, като например ниските стимули да приемане на стандартите). Оценка Неизпълнено е вероятно да е подходяща, когато има основни пропуски. Оценка Неприложимо е подходяща, когато Принцип на ОИСР (или един от Основните критерии) не се прилага поради структурни, правни или институционални характеристики (напр. може да няма институционални инвеститори, действащи във фидуциарно качество).

Раздел I: Гарантиране на базата за ефективна рамка на корпоративното управление Рамката на корпоративното управление трябва да насърчава прозрачни и ефективни пазари, да съответства на закона и ясно да посочва разделението на отговорностите между различните надзорни, регулаторни и правоприлагащи органи.

Принцип I.A.: Рамката на корпоративното управление трябва да бъде разработена с оглед на нейното влияние върху цялостното икономическо изпълнение, пазарната цялост и стимулите, които създава за пазарните участници, и насърчаването на прозрачни и ефективни пазари.

Оценка: Изпълнено до голяма степен

Правната и регулаторна рамка изисква или препоръчва: Работата на капиталовия пазар се разглежда от участниците от двете страни на пазара като разумно

прозрачна. Инвеститорите разглеждат оповестяванията от дружеството, начина, по който те се правят и функционирането на съответните разпоредби, като формиращи базата за приемливо ниво на пазарна цялост, свързано с липсата на необичаен риск на държавата/риск на юрисдикцията. Последните изменения в ТЗ и ЗППЦК, както и регулаторните действия на пазарния регулатор за все по-широко прилагане на съществуващите закони и правилници, подтикват редица пазарни участници да посочат голямо подобряване на пазарната прозрачност и доверие. В частност, някои от по-новите емитенти на БФБ, както и някои от по-големите дружества и банки, по принцип се разглеждат като прилагащи практиките за добро корпоративно управление, въпреки, че все още има възможност за подобрения. Както беше посочено по-рано, 40 дружества вече са поели задължение да прилагат доброволно неотдавна публикувания НККУ. От друга страна, някои дружества, и по-конкретно, група от холдингови дружества, които са възникнали в резултат от приватизацията, както и повечето дружества, които не се търгуват активно, се разглеждат като цяло като следващи недостатъчно добре развити практики за корпоративно управление, в частност, във връзка с проблемите, свързани с укриването на активи и сделките със свързани лица, както и оповестяването на информация. Имаше консенсус, че ДП, дори тези, които са регистрирани частично на борсата или се конкурират с частния сектор, също се разглеждат като следващи недостатъчно добре развити практики за корпоративно управление. Проучването, проведено от финансовите посредници, се счита за относително слабо.

14 Вж. M ethodology for Assessing the Im plem entation of the O ECD Principles on Corporate G overnance за пълна информация.



Манипулирането на пазара, въпреки, че ситуацията значително се е подобрила през последните десет години, се посочва от някои като все още съществуващо, макар и днес да не е преобладаващо. Собствеността, която дава право да се ползват изгодите (плодоползване), остава неясна в редица дружества и доминиращото положение на група от 130-150 физически лица и инвеститорски групи, които държат мажоритарните дялове в повечето от ключовите активи, допълнително създава потенциал за конфликти на интереси и манипулиране на пазара, които настоящата регулаторна и институционална рамка може и да не бъде в състояние да адресира.

Властите и законодателите в юрисдикцията разработват политиката, законите и правилниците за рамката на корпоративното управление на базата на ефективни и непрекъснати консултации с обществеността, корпорациите и акционерите, включително техните съответни организации и други заинтересовани лица. В България няма традиция за публични дискусии по правните реформи. КФН и БНБ обаче са установили важни прецеденти, предоставили са проекти на закони и правилници за публичен коментар, и са се консултирани с основните групи от заинтересовани лица при разработването на нови или промяната на съществуващи закони и правилници. Обратната информация и коментари, направени от заинтересованите лица, от друга страна, не се публикуват, като същото е вярно и за коментарите, направени от правителството във връзка с обратната информация, получена от заинтересованите лица. Един заслужаващ си да се отбележи и положителен пример е месечната среща, организирана от КФН с ключови пазарни участници, през последния четвъртък на всеки месец, за обсъждане на ключови въпроси, имащи отношение към пазара. КФН, БНБ, ключови асоциации от частния сектор, пазарни участници и други ключови заинтересовани лица присъстват на тази среща, за да обменят идеи, да проследят общи проблеми и по принцип, да обсъдят предстоящи за въвеждане политики. Тези срещи се ценят високо от частния сектор. Друг заслужаващ си да се отбележи пример е сформирането на работна група за изготвяне на НККУ, която включва представители на основните групи заинтересовани страни, ангажирани или интересуващи се от корпоративното управление. Това е допринесло за повишаването на информираността на всички пазарни участници като цяло по отношение на дефинирането на бизнес казус за практиките за добро корпоративно управление.

Препоръки: --

Принцип I.B: Законовите и регулаторните изисквания, които се отразяват върху практиките за корпоративно управление в юрисдикцията, трябва да съответстват на закона, да бъдат прозрачни и приложими.


Правна и регулаторна рамка: По принцип се разбира добре от икономическите участници. КФН и БНБ редовно допълват и/или изменят

съответните закони и правилници във връзка с корпоративното управление, за да предоставят по-голяма яснота относно рамката на корпоративното управление. Както е посочено по-долу обаче, останали са някои разпоредби, които са неясни, например във връзка с определението на „заинтересовани лица”. Нещо повече, не всички пазарни участници са имали възможността да проследят и разберат, да не говорим да прилагат, големия брой промени, които са били направени в законовата, регулаторната и институционална рамка през последните десет години, до голяма степен поради присъединяването на България към ЕС.

Е разумно предвидима и не е обект на важни временни постановления и изменения със задна дата. Процесът на участие, възприет от КФН, БНБ и останалите държавни органи, натоварени с прокарването на закони и правилници, е оказал положително влияние в смисъл, че позволява на пазарните участници да предвиждат и да се подготвят за законодателните и регулаторните промени.

Се прилага достатъчно добре по един ефикасен, последователен и равнопоставен начин, за да може да се каже, че представлява прозрачна система. Както беше посочено по-горе, КФН и БНБ се радват на положителна репутация на пазара като строги и последователни, но в същото време справедливи институции. От друга страна, търговските съдилища се считат за времеотнемащи и разходно неефективни.

Не се използва произволно или по съществено непоследователен начин, който е несъвместим с общите норми за това, което представлява прилагането на законодателството от държавните органи. Въпреки, че корупцията в публичния сектор беше посочена като проблем от редица събеседници, нито един от тях не посочи прилагането на произволни правила или преценки в сферата на корпоративното управление, които биха противоречали на законодателството.


Принцип I.C. Разделението на отговорностите между различните власти в юрисдикцията трябва да бъде ясно обозначено и да гарантира обществения интерес.




Правната и регулаторна рамка гарантира: Ясното разделение на отговорностите между различните регулаторни органи. КФН и БНБ разполагат с

ясни и отчетливо очертани области на правомощия съгласно техните учредителни актове. Ефективна система на сътрудничество между основните регулаторни органи. Като цяло, счита се, че КФН

и БНБ си сътрудничат добре една с друга, като БНБ предава съответната информация на КФН във връзка с регистрираните на борсата дружества, и обратно. През м. октомври 2003 г., КФН и БНБ подписаха меморандум за разбирателство (МзР), който очертава областите на сътрудничество, уточнява ролите и отговорностите и като цяло, цели да подпомогне ефикасността и ефективността на надзорната система за банките и небанковите финансови институции. Заслужава си да се отбележи, че КФН също предизвика създаването на Национален съвет за финансова стабилност, чиито членове са ръководителите на КФН, БНБ и Министерство на финансите, като този Съвет провежда срещи на всеки три месеца, за да координира и обсъжда въпроси, свързани с финансовата стабилност на България. Нещо повече, КФН е подписала отделни МзР с Агенцията за финансово разузнаване към Министерство на финансите във връзка с мерките срещу изпирането на пари и други съмнителни финансови операции, с Министерство на вътрешните работи, за да координира усилията в борбата с финансовите престъпления и извършването на общи проверки, както и с Комисията за защита на конкуренцията.

Няма съществени несъответствия между ключовите закони и правилници. Правната и регулаторна рамка изглежда последователна. И докато в миналото е имало редица несъответствия, например във връзка с определението на това, какво представлява независимият финансов одит съгласно стария Закон за счетоводството (ЗС) и Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), след това тези несъответствия са били отстранени. Заслужава си да се отбележи, че докато гражданското право и ТЗ произтичат от континенталната европейска правна система, ЗППЦК е вдъхновен от англосаксонската правна система. Никой от пазарните участници обаче не посочи припокриване или непоследователност на правни принципи и подходи.

Разходите за спазване не се считат за прекомерни. Никой от събеседниците не посочи, че спазването на правната и регулаторна рамка е твърде обременително или прекомерно за по-големите емитенти, повечето посочиха обаче, че то изисква твърде много ресурси и е свързано със значителни разходи за болшинството от дружествата, които са регистрирани на пазара против тяхната воля, и които не са публично търгувани.

Непубличните органи, на които са делегирани отговорности за части от рамката на корпоративното управление, да бъдат ефективни, прозрачни и да обхващат обществения интерес. Българският институт на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), който беше натоварен с отговорността да се саморегулира, играе важна роля в сертифицирането и мониторинга върху счетоводната професия. Ролята на ИДЕС е описана по-подробно в Раздел V., Принцип V.D.


Принцип I.D: Надзорните, регулаторните и правоприлагащите органи трябва да разполагат с правомощията, интегритета и ресурсите, за да изпълняват своите задължения по професионален и обективен начин. Нещо повече, техните решения трябва да бъдат навременни, прозрачни и обяснени в пълнота.

Оценка: Частично изпълнено

Правната и регулаторна рамка гарантира, че регулаторните органи разполагат с: Правомощията и интегритета да бъдат ефективни и да не са обект на търговски и политически влияния.

Както беше посочено по-горе, КФН и БНБ са независими от политическо влияние и намеса от страна на изпълнителните органи на властта, отчитат се директно пред Народното събрание.

Достатъчно ресурси, за да изпълнят своите цели и при условия, които няма да компрометират техния интегритет и правомощия. Нещо повече, КФН и БНБ са финансово независими и разполагат с достатъчно бюджетни ресурси, които са им необходими да изпълняват своите съответни роли и отговорности. КФН, например, получава бюджета си от Народното събрание и от брокерски такси. Въпреки, че и двете институции са в състояние да предлагат заплати, които са конкурентни спрямо останалите институции в публичния сектор, те не могат да се конкурират за таланти с частния сектор. Както беше посочено в предходния Раздел, ЦДАД и АВ трябва да бъдат засилени, тъй като изпълняват важни, макар и строги Директиви на ЕС, за да им се позволи да предоставят непрекъснато качествени услуги на пазара.

Установена, по мнението на пазарните участници, репутация на прозрачни и последователни органи КФН и БНБ се радват на отлична репутация за почтеност и справедливост сред пазарните участници.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Случаите, свързани с корпоративното управление се изслушват в окръжните съдилища. Повечето пазарни участници считат обаче, че компетентността на съдилищата да постановяват решения по един навременен и разходно ефективен начин, остава различна за



различните съдилища. Показателите, разработени от Световната банка, сочат, че процедурите и разходите за възстановяване за прилагането на стандартен договор в България са по-ниски, отколкото средните в региона и за ОИСР, както се вижда от Таблица 2 по-долу.

Таблица 2: Показатели на Световната банка за прилагане на договори

Прилагане на договори Икономика Леснота на присъждане на

бизнес ранг Ранг Процедури (брой) Срок (дни) Разходи (% от

задължението)

Албания 136 74 39 390 31.8

България 46 90 40 564 22.2

Хърватия 97 45 38 561 13.8

Чешка република 56 97 27 820 33

Унгария 45 12 33 335 13

Македония, Бивша югославска република 75 84 39 385 33.1

Молдова 92 17 31 365 16.6

Черна гора 81 131 49 545 25.7

Полша 74 68 38 830 10

Румъния 48 37 32 537 19.9

Сърбия 86 101 36 635 28.4

Словакия 32 50 30 565 25.7

Словения 55 79 32 1,350 18.6

ЦИЕ и ЮИЕ Средно 35.7 606.3 22.4

ОИСР Средно 31.3 443.3 17.7

Източник: Doing Business 2008 на www.doingbusiness.org Трябва да се отбележи, че по-подробна информация се съдържа в неотдавна публикувания „Публични разходи в правосъдието и институционален преглед” (“Justice Public Expenditure and Institutional Review”) на Световната банка.

Препоръки: 1. КФН и БНБ трябва да преглеждат периодично своите структури на заплатите, за да

гарантират, че са в състояние да привличат, мотивират и задържат персонала.

Раздел II: Правата на акционерите и основни функции, свързани със собствеността Рамката на корпоративното управление трябва да защитата и улеснява упражняването на правата на акционерите.

Принцип II.A: Рамката на корпоративното управление трябва да защитава правата на акционерите. Основните права на акционерите включват правото да:

Принцип II.A.1: Обезпечат методи за регистрация на собствеността

Оценка: Изцяло изпълнено



Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип II.A. се посочва като спазен до голяма степен в ДССК КУ от 2002 г. По-конкретно, ДССК КУ от 2002 г. посочва, че рамката на корпоративното управление осигурява до голяма степен надежден формат за обезпечаване на методи за собственост и за предаване и прехвърляне на акции. ТЗ изисква от акционерните дружества да поддържат книга на акционерите а, за публично търгуваните дружества, ЗППЦК изисква от дружествата да регистрират своите акции в ЦДАД, който поддържа регистър на безналичните акции. С изключение на клиентите на чуждестранни брокери-дилъри, имената на крайните акционери трябва да бъдат регистрирани в ЦДАД. Една от ключовите препоръки към политиката беше търговският регистър да бъде компютъризиран, за да предоставя по-добре информация на акционерите, в частност през интернет. Правната и регулаторна рамка изисква: Дружествата да поддържат, или сами, или чрез агент, регистър на вписаните акционери, и всеки акционер

или лице, действащо от името на акционер, да може да провери списъка на акционерите, за да провери техните дялове. Всяко акционерно дружество е задължено да създаде и поддържа книга на акционерите, съдържаща имената и адресите на неговите собственици, както и вида на акциите, тяхната номинална стойност и емисионна цена, количество и серийни номера (вж. чл. 179 ТЗ); за акции на приносител, чл. 185 регламентира, че всички операции трябва да бъдат вписани и в книгата на акционерите, за да имат действие спрямо дружеството (чл. 185(2) ТЗ). Акциите на публично търгуваните дружества трябва да бъдат регистрирани от ЦДАД и да бъдат безналични (вж. чл. 111 (3) и чл. 136 (2) ЗППЦК). Чл. 38 (1) от Наредба № 8 за Централния депозитар на ценни книжа (Наредба № 8) посочва, че плащането на дивиденти, лихви и главница по безналични акции, както и дългови ценни книжа, трябва да става само чрез ЦДАД, което предоставя сигурност на акционерите и позволява на КФН да осъществява по-добър надзор върху плащанията. По искане на акционер, ЦДАД трябва да издаде удостоверителен документ за притежаваните от него книжа (чл. 137 (1) и (2) ЗППЦК). Също така, акционерите имат общото право да получават информация, която има отношение към участието им в ОСА (вж. чл. 224 ТЗ), което се счита за включващо списъка на акционерите, а чл. 133 (1) ЗППЦК изрично посочва, че инвеститорите имат право на достъп до регистрите на ЦДАД във връзка с притежаваните от тях ценни книжа.

Попечителите да предпазват активите на клиентите и достатъчно добре да защитават правата на акционерите в такива акции (ако акциите се държат от попечител, но от името на акционерите). За акционерите е обичайно да държат акции чрез попечители, която е единствената форма на собственост чрез пълномощник, призната от закона. Обикновено попечителите са банки. Чл. 5 (3) 1. M FIA дава възможност на попечителите да предоставят допълнителни услуги, включително отговорно пазене и управление на финансови инструменти за техни клиенти. Техните услуги са силно регулирани с цел да се защитят правата на акционерите. Например, инвестиционният посредник трябва да отдели своите собствени финансови инструменти и парични средства от тези на клиентите и, в случай на обявяване на попечителя в несъстоятелност, активите на клиента не могат да служат или да образуват част от масата по несъстоятелността (чл. 34 M FIA).

Дружествата или техните представители да бъдат задължени да поддържат точна книга на акционерите и, когато ценните книжа могат да бъдат безналични и прехвърляеми със записване в книжата, регистраторите/агентите по прехвърлянето трябва да следват минимални стандарти за изпълнение, като например правила за счетоводна отчетност, както и възможността за проверка и преглед на регистраторите/агентите по прехвърлянето от властите. Акционерите могат да уведомят КФН и да поискат нейната помощ при прилагането на техните права за получаване на информация. Самият ЦДАД носи отговорност за вреди, причинени на емитенти и собственици на ценни книжа в резултат от небрежност или пропуски от страна на неговите служители, както и за вреди, причинени в резултат от загуба на информация, касаеща безналични ценни книжа (вж. чл. 44 (2) от Наредба № 8). Създаден е гаранционен фонд за обезщетяване на вреди, възникнали при осъществяването на дейността на ЦДАД.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Законите и правилниците, гарантиращи сигурен метод и процес за регистрация на собствеността, се счита, че се спазват и надлежно прилагат на практика.


Принцип II.A.2: Предаване или прехвърляне на акции


Резюме на констатации и препоръки от ДССК КУ от 2002 г.: -- Правната и регулаторна рамка изисква: Публичните дружества да не ограничават прехвърлянето или предаването на акции като последица от

закони, изисквания за регистриране на борсата и/или пазарна дисциплина. (Ограничения, широко



възприемани като законни от международната общност (вж. по-горе), могат да бъдат налагани от властите, предмет на изготвянето на прозрачни правила и работещи процедури за обжалване.) ТЗ допуска въвеждането на ограничения или допълнителни изисквания по отношение на прехвърлянето на акции, само когато са предвидени в устава на дружеството. За публично търгувани дружества, обаче, въвеждането на такива ограничения и допълнителни изисквания е забранено от чл.111 (3) ЗППЦК, и поради това предаването или прехвърляемостта на акциите са свободни.

Депозитарите на ценни книжа да разполагат с достатъчно персонал и финансиране, независими от специални интереси приети от пазарните участници. ЦДАД разполага с процедури, които са били разработени в съответствие с международните стандарти. ЦДАД има специално разрешение от БНБ, издадено през м. октомври 1997 г., което позволява на ЦДАД да използва интегрираната междубанкова система за трансфери и плащания, за да гарантира плащането по всяка операция. В този смисъл, ЦДАД работи с Банксервиз АД, който е операторът на междубанковата платежна система. Заслужава си да се отбележи, че ЦДАД е приел и спазва Европейския кодекс за корпоративно поведение за клирингови и разчетни операции на Европейската асоциация на централните депозитари на ценни книжа (ECSDA). Операциите се уреждат на база "доставка срещу плащане", а цикълът на уреждане е два дни (T+2). ЦДАД не е член на Международната асоциация за услуги в областта на ценните книжа (ISSA).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Законите и правилниците, гарантиращи свободното прехвърляне и предаване на ценни книжа, се счита, че се спазват и надлежно прилагат на практика.


Принцип II.A.3: Навременно и регулярно получаване на уместна и съществена фирмена информация


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Информацията за дружествата до голяма степен е публично достъпна, включително копия на устава, списъка на учредителите и протоколите с решения на ОСА относно промени в уставния капитал. За да получат обаче копия от фирмените документи, лицето трябва да отиде в регионалния съдебен регистър лично или да получи неофициални копия от Информационни услуги, дружество от частния сектор. Предоставянето на централен компютъризиран достъп беше обсъдено като част от подкрепата на ЕС за реформата на съдебната администрация. Финансовата информация по стария ЗС беше ограничена до баланса, отчета за доходите и приложенията, но не и отчета за паричните потоци, промените в собствения капитал и пояснителните приложения към финансовия отчет. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Не използват вътрешни процедурни или правни механизми, за да попречат на акционерите или на техните

представители да получат уместна и съществена фирмена информация без ненужно закъснение и разходи. Получаването на такава информация е гарантирано от правната и регулаторна рамка. За акционерните дружества, правата за получаване на информация са оставени на ОСА, а ТЗ посочва, че дневният ред на събранието, всички документи, свързани с дневния ред, включително информация за директорите, номинирани за (надзорния) съвет, в това число тяхната квалификация, трябва да бъдат предоставени на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание (чл. 224 ТЗ). По същия начин, от емитентите се изисква да гарантират, че всички условия и информация, които са необходими, за да позволят на акционерите да упражнят своите права, ще им бъдат предоставени, като от емитентите се изисква още да гарантират интегритета на информацията, предоставена на акционерите (чл. 110в ЗППЦК).

Да гарантират, че съответната фирмена информация е на разположение, включително устава, вътрешните правила и процедури, финансовите отчети, протоколите от ОСА и капиталовата структура на дружеството. Поканата, дневният ред и материалите за ОСА се изпращат на КФН, ЦДАД и БФБ минимум 45 дни преди провеждането на ОСА, а КФН и БФБ са задължени да обявят публично материалите, които са получили (чл. 115 (4) ЗППЦК), т.е. тази информация е достъпна безплатно за акционерите (вж. също чл. 224 (3) ТЗ). Глава Шест “A” ЗППЦК (чл. 100к – 100aa ЗППЦК) допълнително съдържа подробни разпоредби за разкриването на информация, която е задължителна за емитентите, в частност, свързана със съдържането на годишния доклад (чл. 100н). НККУ препоръчва на дружествата да поддържат специална секция в своята интернет страница, в който да се опишат правата на акционерите и правилата и процедурите за тяхното участие в ОСА, но не посочва допълнителни материали, които биха могли да се предоставят на акционерите за ОСА, или да се поставят всички уместни материали на техните фирмени интернет страници.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, дружествата спазват съответните закони и правилници и КФН публикува необходимата информация на своята интернет страница, но само на български език. За съжаление, малко (ако изобщо има такива) дружества използват своите собствени интернет страници за целите на оповестяването. Няма единен източник, от който акционерите да могат да получат изчерпателна и уместна информация за тяхното участие в ОСА, включително дневния ред и годишния доклад с



пълния комплект от финансови отчети, както и друга съществена информация за дружеството.

Препоръки: 1. НККУ трябва да се промени, за да посочи кои допълнителни материали, свързани с тяхното участие

в ОСА, трябва да бъдат предоставени на акционерите от страна на дружеството в интернет.

Принцип II.A.4: Участие и гласуване на ОСА


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Във връзка с правата на глас, ТЗ допуска различни класове акции с различни права на глас, въпреки, че по същество всички търгувани дружества използват системата на гласуване “един глас, една акция”. Съгласно ЗППЦК, за да се получат правата на глас всички акции трябва да бъдат платени изцяло. (вж. също раздела по-долу за работата на ОСА.) Правната и регулаторна рамка изисква от дружествата да: Не пречат на имащите право акционери да участват и гласуват в ОСА. Акционерите имат основното право

да участват в ОСА (чл. 220 (1) ТЗ). ТЗ сега следва принципа “една акция, един глас” (чл. 181 (1) ТЗ), който отговаря на добрата практика и превишава изискванията на acquis com m unautaire. Дружествата имат право да емитират акции със специални права, доколкото това е посочено в устава (чл. 181 (2) ТЗ), а акционерите от един и същи клас се третират равнопоставено в рамките на този клас (чл. 181 (3) ТЗ). Акционерите с привилегировани акции имат право на “съвещателен глас”, който те могат да упражнят, за да произнесат реч пред събранието и да направят предложения, но не и да гласуват. Не съществуват процедурни и/или правни механизми, които биха позволили на дружеството да попречи на акционерите да участват и гласуват в общото събрание. Заслужава си да се отбележи, че в публично търгуваните дружества, правото на глас може да бъде упражнено от акционери, вписани в регистъра на ЦДАД 14 дни преди датата на ОСА (чл. 115б (1) ЗППЦК). И на последно място, НККУ добавя, че всички акционери трябва да могат да участват в ОСА и че тези, които имат право да гласуват, трябва да получат възможността на упражнят своите права на глас; в тази връзка, (надзорният) съвет трябва да предприеме действия за насърчаване на участието на всички акционери в събранието (Глава Три, 2. НККУ). Акционерите могат да предприемат правни действия, ако не бъдат допуснати до гласуване по време на ОСА. По-конкретно, засегнатият акционер може да се обърне към съда в съответствие с чл. 74 ТЗ.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: След добре документираните злоупотреби след масовата приватизация, когато някои от приватизационните фондове организираха своите ОСА на труднодостъпни места, например в Симеоновград (граничен град), днес акционерите са в състояние да, и някои, ако не повечето от миноритарните акционери, участват в ОСА.


Принцип II.A.5: Избор и отстраняване на членове на съвета


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Членовете на (надзорния) съвет се избират от ОСА, а членовете на управителния съвет – от надзорния съвет. Членовете на двата съвета се избират за срок от не повече от пет години, освен ако вътрешните правила и процедури на дружеството не предвиждат по-кратък срок. Директорите имат право да бъдат преизбирани за няколко мандата и могат да бъдат освобождавани от отговорност преди края на мандата. Няма изискване за кумулативно гласуване, което да се прилага при избора на членове на съвета, въпреки, че няма разпоредби, които да забраняват на дружествата да приемат кумулативното гласуване. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Не възпрепятстват или пречат на имащите право акционери да избират и отстраняват членове на (надзорния) съвет. Акционерите имат право да избират и отстраняват членове на (надзорния) съвет (чл. 221 (4) ТЗ). Правната и регулаторна рамка не предвижда никакви пречки, които биха попречили на акционерите да избират и/или отстраняват членове на (надзорния) съвет. От друга страна, ТЗ мълчи за начина, по който се избират кандидатите за (надзорния) съвет, което е процес от критично значение за засилване правата на акционерите (за по-подробна информация относно добрата практика в тази област, вж. Раздел VI.Б.). Това обаче би могло да се тълкува като означаващо, че всеки акционер, независимо от процента на неговата собственост, има право да избере лице, което да бъде взето под внимание за включване в (надзорния) съвет.



“Кумулативното гласуване” не е обхванато конкретно в правната и регулаторна рамка, въпреки, че, както беше отбелязано в ДССК КУ от 2002 г., няма законова или регулаторна пречка за дружествата да прилагат тази практика. Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, членовете на (надзорния) в действителност се номинират и избират от мажоритарния собственик. Миноритарните собственици имат малък, до никакъв, принос в този процес.

Препоръки: 2. НККУ трябва да уточни и предостави практически насоки за начините за структуриране на един

ефективен процес на номиниране на членовете на (надзорния) съвет. 3. НККУ, ако не и ТЗ, трябва да бъдат изменени, за да препоръчат на дружествата да приемат

кумулативното гласуване при избора на членове на (надзорния) съвет. Кумулативното гласуване може да бъде особено могъщо средство в юрисдикции с концентрирана собственост, със силни асоциации на инвеститорите, тъй като то предоставя на разпръснатите миноритарни акционери, когато гласуват заедно, възможността да избират директори.

Принцип II.A.6: Дял в печалбите на дружеството


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Акционерите имат право да получават дивиденти. Съгласно ЗППЦК, ОСА взема решение за разпределението на печалбата на дружеството. Дружеството е задължено да изплати дивидента в срок от три месеца от ОСА, а плащането трябва да се направи чрез банков превод през ЦДАД. Като цяло ненадеждната финансова отчетност обаче намалява възможността на акционерите да потвърдят, че участват в пълна степен в печалбите на дружеството. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Третират акционерите от един същ клас равнопоставено и в съответствие с правата на съответните

класове акции по отношение на разпределението на печалбите. Акцията дава право на дивидент на своя собственик, както и на дял в активите в случай на ликвидация, пропорционално на номиналната стойност на дела (чл. 181 (1) ТЗ); акционерите могат да гласуват относно разпределението на печалбите (вж. чл. 221 (7) ТЗ); а дружеството е задължено да плати на акционерите дивидента, одобрен от ОСА, в срок от три месеца (чл.115в (5) ЗППЦК), в съответствие с добрата практика.

Налице е прозрачна и приложима правна рамка, която определя как се вземат решения за разпределението на печалбите. Законовите правила, които определят начините за вземане на решение за изплащане на дивидент и разпределение на печалбите, се считат за прозрачни и приложими. Управителният съвет (или изпълнителните директори) представят своето (тяхното) предложение за разпределение на печалбите на (надзорния) съвет, който след това одобрява (или променя) това предложение и го предава на ОСА за одобрение.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Акционерите, независимо от броя на акциите, които притежават, не са в състояние самостоятелно да инструктират управителния (съвет) или (надзорния) съвет да декларират определен процент дивиденти. Като се има предвид обаче структурата на собствеността, някои пазарни участници посочиха, че това е вероятно случаят в редица дружества. В допълнение, има един важен въпрос, свързан с правото да се позволи на акционерите да участват в печалбите на организацията. На практика, след като ОСА одобри решението за изплащане на дивиденти, дружеството прехвърля съответните суми на ЦДАД, който от своя страна разпределя дивидентите между различните попечители пропорционално, в зависимост от броя на акционерите, които са техни клиенти и техните съответни дялове. Нито дружеството обаче, нито ЦДАД или попечителите са задължени да информират акционерите, че техните дивиденти са дължими, и на практика те не го правят. По този начин, голяма част от дивидентите обикновено се връщат на дружеството, до голяма степен поради факта, че миноритарните акционери не знаят, че имат право на дивиденти.

Препоръки: 4. Дружеството, ЦДАД или попечителите да бъдат задължени да се свържат със, и да уведомят,

миноритарните акционери за факта, че те имат право на дивиденти.

Принцип II.B: Акционерите трябва да имат право да участват във, и да бъдат достатъчно добре информирани за, решенията, касаещи фундаментални корпоративни промени, като:

Принцип II.B.1: Промени в устава или в учредителния договор, или в други документи, ръководещи дейността на дружеството


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: През 2002 г. този Принцип II.B. до голяма



степен не се спазва, предимно поради факта, че докато ТЗ предоставя на ОСА едноличното право да одобрява: (i) промени във вътрешните правила и процедури на дружеството, (ii) увеличение или намаление на капитала на дружеството, и (iii) преобразуване или прекратяване на дружеството, той не установява изискване минимален процент от капитала да бъде представен, за да се счита едно събрание за валидно проведено, оставяйки този въпрос на решението на вътрешните правила и процедури на всяко едно дружество. В допълнение, ТЗ предвижда “намаляващ кворум” или “недостатъчен кворум.” Това дава възможност на акционерите с по-малко от пет процента от капитала да образуват кворум – често срещана практика сред пазарните участници през 2002 г. Правната и регулаторна рамка: Предоставя или изключителното право на ОСА, или изисква от (надзорния) съвет да получи одобрението на

промените в основните ръководни документи на дружеството. Уставът и вътрешните правила и процедури на дружеството могат да бъдат променяни само с решение на ОСА (чл. 221 1. ТЗ). Това е изключително право на ОСА и не може да бъде делегирано на друг ръководен орган. Самото ОСА може да променя устава на дружеството само, ако: (i) минимум половината от капитала е представен на ОСА (освен ако уставът не предвижда по-висок кворум); и (ii) мнозинството от поне две трети от акциите, които са представени на ОСА, гласуват за решението (вж. чл. 227, съответно чл. 230 ТЗ). Дружествата нямат право да приемат процедурни правила, за да осуетят упражняването на тези права. Предложенията за промяна на устава трябва да бъдат представени на акционерите в стандартния срок, т.е. минимум 30 дни преди ОСА (чл. 223 ТЗ). За публичните дружества информационните материали трябва да бъдат изпратени на КФН, ЦДАД и БФБ минимум 45 дни преди провеждането на събранието (чл.115 (4) ЗППЦК), където те се оповестяват публично. И въпреки, че намаляващият или недостатъчният кворум все още са възможни, те вече не се считат за проблем, на първо място поради дългия период за уведомяване, който се прилага на практика, както и поради подобряването на външната среда, която вече не се характеризира с непочтени действия от страна на мажоритарните акционери.

Позволява на акционерите да оспорят действия, свързани с фундаментални корпоративни промени, или ако: (a) действието изисква одобрението на акционерите и това одобрение или не е било получено, или акционерите неправилно са били лишени от възможност да участват в решението; или (б) акционерите не са получили достатъчна и навременна информация за предложеното действие. Ако е била приета промяна в устава в нарушение на закона или на устава на дружеството, тогава акционерът може да предяви иск за отмяна на решението пред окръжен съд (чл.74 ТЗ).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Не изглежда практиката да се отклонява от правната и регулаторна рамка.

Препоръки: 5. НККУ трябва да препоръча на дружествата да въведат концепцията за пълзящ кворум в случай на

промени в устава на дружеството.

Принцип II.B.2: Одобряване на допълнителни акции


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: През 2002 г., намаляването на стойността на акциите беше посочено като основен проблем на корпоративното управление. Налице са няколко средства, чрез които акционерите можеха да намаляват стойността на дяловете в капитала, в частност като осигуряваха, че ОСА ще се лиши от законовото си право да участва пропорционално, което мажоритарните акционери бяха в състояние да направят, независимо от гласуването с мнозинство от две трети, поради липсата на определен кворум. Заслужава си да се отбележи, че ТЗ допускаше и увеличаване на капитала чрез частно предлагане на определени лица по договорена цена, т.е. без да се дава възможност на съществуващите акционери да участват в емисиите на нови акции, и по този начин, предоставяше средството за заобикаляне на правото на предпочтително изкупуване на акционерите. Препоръките към политиката на ДССК КУ от 2002 г. се фокусираха върху определянето на минимален кворум за всички акционерни дружества, напр. първият кворум да бъде установен на 40 или 50% от капитала, а вторият – на 30% . Правната и регулаторна рамка: Предоставя или изключителното право на ОСА (делегирането на това право за определен период на

съвета би могло да се допусне) или изисква от съвета да получи одобрението на акционерите на промените в уставния капитал на дружеството. Уставният капитал може да се увеличава чрез емитирането на нови акции, чрез увеличаването на номиналната стойност на вече емитирани акции или чрез конвертирането на облигации в акции. ОСА има изключителното право да взема такива решения (чл. 221 2. ТЗ), които трябва да бъдат приети с мнозинство от две трети от гласовете на акциите, представени на събранието, в съответствие с чл. 230 (2) ТЗ (уставът може да предвижда по-високо, но не и по-ниско, мнозинство, както и допълнителни условия). Нещо повече, за първото събрание се изисква кворум от 50% . Заслужава си да се отбележи, че за публично търгуваните дружества уставът може да упълномощи управителния съвет или съвета на директорите да увеличава уставния капитал до определена номинална сума в продължение на пет години,



считано от датата на възникване на дружеството (чл. 196 ТЗ), без да е необходимо одобрението на акционерите. (Управителният) съвет обаче няма право да ограничава правата на предпочтително изкупуване на акционерите, когато въпросното дружество е публично търгувано дружество (чл. 112 ЗППЦК).

Предоставя на акционерите право на предпочтително изкупуване. Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял в капитала преди увеличаването (чл. 194 (1) ТЗ). При акции от различни класове това право важи за акционерите от съответния клас (чл. 194 (2) ТЗ). Заслужава си да се отбележи, че правото на акционерите да придобиват нови акции пропорционално може да бъде ограничено или отменено с решение на ОСА, взето с мнозинство от две трети от представените акции на акционерното дружество; в този случай, управителният съвет, съответно съветът на директорите, трябва да представи доклад за причините за отмяната или ограничаването на тези права на предпочтително изкупуване (чл. 194 (4) ТЗ). Нещо повече, увеличението на капитала може да бъде поставено под условието за купуване на акции от определени лица по определена цена, или срещу облигации, издадени от дружеството (чл. 195 ТЗ). Ако уставният капитал обаче бъде увеличен с решение на (надзорния) съвет на базата на изрично делегиране от страна на ОСА, управителният съвет, съответно съветът на директорите, може единствено да изключи или ограничи правото на акционерите да придобиват нови акции, ако това е разрешено по устав или с решение на ОСА, взето с мнозинство от две трети от гласовете, представени на събранието. Тези изключения се прилагат само по отношение на акционерните дружества като такива; за разлика от това, на публичните дружества е изрично забранено да ограничават правата на предпочтително изкупуване на акционерите съгласно чл. 194 (4) ТЗ, но не и чл. 195 ТЗ (вж. чл. 112 (1) ЗППЦК).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Докато правата на предпочтително изкупуване, или липсата на такива, бяха известни като важна област на безпокойство от гледна точка на корпоративното управление в миналото, днес се счита, че дружествата като цяло спазват съществуващата правна и регулаторна рамка. Намаляването на стойността на дяловете на миноритарнтите акционери вече не се счита за проблем. И както е посочено в предходния Принцип II.B.1., въпросът за недостатъчният кворум вече не се счита за проблем на корпоративното управление.

Препоръки: 6. НККУ трябва да препоръча на дружествата да въведат концепцията за пълзящ кворум, когато ОСА

взема решение дали да се откаже от правата на предпочтително изкупуване.

Принцип II.B.3: Извънредни операции, включително продажби на основни активи на дружеството


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Съгласно ЗППЦК, когато ОСА прави преглед на прехвърлянето на активи, превишаващи 50% от отчетната стойност на всички активи на дружеството, изискването беше за присъствие на три четвърти от капитала. По отношение на другите решения, които се вземат от ОСА, две трети от капитала, участващ в събранието, трябваше да одобрят промяната, ЗППЦК обаче даваше право изискванията за кворум да бъдат определени с вътрешните правила и процедури на дружеството. Прегледът от 2002 г. установи, че вътрешните правила и процедури на повече от 95% от публичните дружества предвиждат обикновено мнозинство, т.е. 50% от капитала плюс една акция, което беше в противоречие с добрата практика. Правната и регулаторна рамка: Предоставя или изключителното право на ОСА, или изисква от съвета да получи одобрението на

акционерите, за извънредни операции, включително прехвърлянето на всички или по същество на всички активи, което на практика води до продажба на дружеството. Акционерните дружества могат да извършват посочените по-долу операции само с одобрението на ОСА: (i) прехвърляне или предаване на управлението на цялото търговско дружество; (ii) управление на активи, чиято обща стойност през текущата година превишава половината от стойността на активите на дружеството според последния заверен годишен финансов отчет; и (iii) поемането на задължения или предаването на ценни книжа на едно лице или на свързани лица, чийто размер през текущата година превишава половината от стойността на активите на дружеството според последния заверен годишен финансов отчет. Уставът на дружеството може изрично да предвижда сделките по подточка (ii) да бъдат извършени с решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, но изисква единодушно решение на (управителния) съвет с предварително одобрение от надзорния съвет при двустепенната структура на съвета (чл. 236 (2) и (3) ТЗ). Съгласно чл. 114 ЗППЦК обаче (надзорният) съвет или управителният съвет на публично търгувано дружество, без да бъде изрично упълномощен от ОСА, не може да извършва сделки, в резултат от които: (i) дружеството придобива, прехвърля, получава или предава за ползване, или предоставя като

обезпечение в каквато и да е форма, каквито и да е дълготрайни активи, чиято стойност превишава: (a) една трета от по-ниската от стойността на активите според последния одитиран или изготвен баланс на това дружество; (б) два процента от по-ниската от стойността на активите според последния одитиран или изготвен баланс на това дружество, когато в сделката участват заинтересовани лица;



(ii) дружеството поема задължения към едно единствено лице или свързани лица, чиято съвкупна сума превишава сумата, посочена в подточка (a) на точка 1. или, когато тези задължения са направени към заинтересовани лица или в полза на заинтересовани лица, до съвкупна сума, превишаваща сумата, посочена в подточка (б) на точка 1.;

(iii) вземанията на дружеството от едно единствено лице или свързани лица превишават сумата, посочена в подточка (a) на точка 1. или, когато заинтересовани лица са длъжници на дружеството, сумата, посочена в подточка (б) на точка 1.

Заслужава си да се отбележи, че сделките, които поотделно са под праговете, описани по-горе в (i), но в съвкупност превишават праговете, трябва да бъдат разглеждани като една стопанска операция, ако са били извършени в рамките на тригодишен период за едно лице или свързани лица, и подлежат на одобрение от ОСА (чл. 114 (4) ЗППЦК).

Регламентира, че съществената информация за предлагана сделка трябва да бъде предоставена достатъчно рано преди събранието, за да позволи вземането на съответните решения. В публичните дружества управителният (съвет) е задължен да представи на ОСА подробен доклад за целесъобразността и условията на извънредните операции, който трябва да бъде предаден на акционерите в същия срок, както и останалата информация (т.e. 45 дни период за уведомяване за КФН и БФБ, и 30 дневен срок за акционерите). Докладът трябва да включва съществените условия на сделката, включително страните по нея, нейния предмет и стойност, както и в чия полза се извършва сделката. Акционерите, които са заинтересовани страни по сделките, не могат да упражняват правото си на глас (чл. 114a (3) ЗППЦК). И на последно място, заслужава си да се отбележи, че за тези извънредни операции, които едновременно с това представляват и сделка със свързани лица, сделката може да се извърши само по пазарна цена. Оценката се прави от управителния (съвет), а когато заинтересованите лица са членове на съвета – от независим експерт, притежаващ необходимата квалификация и опит.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като цяло, правната и регулаторна рамка изглежда стабилна и защитима, както и прилагана и спазвана на практика. Сделките, извършени в нарушение на тези правила, са нищожни (вж. чл. 114 (10) ЗППЦК).


Принцип II.C: Акционерите трябва да разполагат с възможността да участват ефективно и да гласуват в ОСА и трябва да бъдат уведомени за правилата, включително процедурите на гласуване, които ръководят ОСА.

Принцип II.C.1.: Достатъчна и навременна информация за датата, мястото, дневния ред и въпросите, които ще се решават по време на общото събрание


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ДССК КУ от 2002 г. счита Принцип II.C. за частично изпълнен. Съгласно ТЗ, дружествата са задължени да свикват ОСА минимум веднъж годишно, а извънредно събрание може да се свиква по искане на акционери с 10% от капитала на дружеството. Дневният ред и придружителните документи трябва да бъдат обявени и разпространени 30 дни преди събранието, и публикувани в два централни ежедневника. ТЗ дава право на акционерите да добавят точки в дневния ред на събранието преди неговото публикуване и, нещо повече, по време на събранието, при условие, че всички присъстващи акционери приемат единодушно допълнителната точка. ТЗ не посочва мястото на ОСА и е известно, че някои събрания са били провеждани извън България; изменението от 2000 г. в ЗППЦК обаче обхваща този въпрос, като изисква събранието да бъде проведено в градската зона, в която е регистрирано дружеството. Няма изискване търговията с акции да бъде блокирана преди ОСА. Основната препоръка към политиката се фокусира върху предоставянето на възможност за акционерите, представляващи 5% или повече от капитала, да предлагат решения за включване в дневният ред, и дневният ред да бъде изпращан на всички акционери за сметка на дружеството. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Изпратят достатъчно рано покана за ОСА. Обикновеното и извънредното ОСА се свикват веднъж годишно от

(надзорния) съвет, управителния съвет, както и по искане на акционерите с 5% от капитала (чл. 222 (1) ТЗ). ОСА на публично търгуваните дружества се свиква до края на първото полугодие след приключването на финансовата година (чл. 115 (1) ЗППЦК), т.e. 30 юни, освен ако загубата не превишава половината от капитала, в който случай ОСА се провежда не по-късно от три месеца след установяването на загубите (чл. 222 (3) ТЗ). Публично търгуваните дружества са задължени да обявят поканата в търговския регистър и да я публикуват в един ежедневник минимум 30 дни преди откриването на ОСА (чл. 115 (3) ЗППЦК). ОСА трябва да се проведе в седалището на дружеството, освен ако уставът не посочва друго място на територията на Република България (чл. 222 (1) ТЗ). В допълнение, публично търгуваните дружества могат да провеждат техните ОСА само в населена зона по седалище на дружеството (чл. 115 (2) ЗППЦК).



Поканата и поддържащите материали за ОСА трябва да бъдат изпратени на КФН, ЦДАД и БФБ минимум 45 дни преди провеждането на събранието. След това КФН и БФБ са задължени да дадат публичност на материалите (чл. 115 (4) ЗППЦК).

Предоставят такива материали за срещата, съдържащи въпросите, по които трябва да се вземе решение, които са достатъчни за акционерите да вземат информирани решения. Като минимум, поканата за ОСА трябва да посочва: (i) търговското наименование и седалище на дружеството; (ii) мястото, датата и часа на събранието; (iii) вида на ОСА; (iv) формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за присъствието и упражняването на правото на глас; и (v) дневния ред на въпросите, които ще бъдат обсъждани и конкретните предложения. Заслужава си да се отбележи, че днес акционерите, представляващи 5% , могат да предлагат решения за дневния ред (вж. чл. 223a (1) ТЗ). В допълнение, поканата за ОСА на публично търгувано дружество трябва да съдържа и информация за общия брой акции и права на глас в ОСА, както и правата на акционерите да участват в общото събрание (чл. 115 (2) ЗППЦК).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Докато нарушенията на практиките за корпоративно управление бяха често срещано явление след масовата приватизация, днес публичните дружества се счита, че спазват стриктно тези правила, до голяма степен поради тяхното стриктно прилагане от страна на КФН. Понякога се установяват някои незначителни форми на преценка, които незабавно биват последвани от административни санкции, вариращи между 2 000 лв. и 5 000 лв., в съответствие с чл. 221 (1) 3. ЗППЦК.


Принцип II.C.2: Възможност за задаване на обширни въпроси по време на общото събрание


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Акционерите имат право да задават управленски въпроси по време на ОСА, съгласно чл. 115 (4) ЗППЦК, което съответства на добрата практика. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Улеснят акционерите да задават въпроси на съвета. Чл. 115 (6) ЗППЦК изрично посочва, че членовете на

(надзорния) съвет и управителния (съвет) на дружеството са длъжни да отговарят вярно, изчерпателно и по същество на въпросите, поставени от акционерите по време на ОСА, касаещи икономическото и финансовото състояние и търговската дейност на дружеството, освен за обстоятелства, които представляват вътрешна информация. От друга страна, няма изискване външният одитор да участва в ОСА и да отговаря на въпроси на акционерите.

Позволят на акционерите да предлагат точки за включване в дневния ред или да правят предложения/решения за разглеждане по време на събранието на акционерите, касаещи въпроси, считани за изискващи действие от страна на акционерите съгласно приложимия закон. Както беше посочено по-горе, акционерите с 5% от капитала имат право да предлагат точки за включване в дневния ред на ОСА. Глава Три, 2., 2.1.3. НККУ препоръчва на (надзорния) съвет да създаде правила за организацията и да провежда редовни и извънредни ОСА, като тези правила трябва да гарантират равнопоставеното третиране на акционерите и правото на всеки акционер да изрази своето мнение по точките от дневния ред на ОСА.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, акционерите задават въпроси по време на ОСА.

Препоръки: 7. Чл. 115 (6) ЗППЦК трябва да бъде изменен, за да гарантира, че външният одитор също присъства на

ОСА и отговаря на въпроси на акционерите.

Принцип II.C.3: Ефективно участие на акционерите в ключови управленски решения


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: неприложимо Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Улеснят ефективното участие на акционерите в номинирането и избора на членове на съвета. Както беше

посочено по-горе, акционерите могат да избират директори в (надзорния) съвет. И докато акционерите по принцип се счита, че имат законовото правомощие да номинират кандидати за (надзорния) съвет, това не е регламентирано изрично в ТЗ. Нещо повече, НККУ не отправя никакви препоръки относно структурирането и организирането на процеса на избор.

Формализират процедурите за номиниране и избор в уставите и вътрешните правила и процедури на



дружествата. Глава Едно, 3.7 НККУ препоръчва изборът на членове на (надзорния) съвет да става посредством прозрачна процедура, която да гарантира навременна и пълна информация за личностните и професионални качества на кандидатите. НККУ, обаче, не въвежда достатъчно изисквания за формализирането на тази процедура в устава или вътрешните правила и процедури на дружествата.

Предоставят възможност на акционерите да изразят своите възгледи или по време на ОСА, или по друг равностоен начин, за политиката за възнагражденията на членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри; има разпоредби, че акционерите трябва да одобрят изрично капиталово-базираните схеми за възнаграждения, като това правомощие не може да се делегира на съвета. Правната и регулаторна рамка излиза отвъд това, което се счита за добра практика, и предоставя на ОСА правомощието да определя възнаграждението на членовете на (надзорния) съвет (освен това на изпълнителните директори в съвета на директорите), включително тяхното право да получават част от печалбата на дружеството, както и да придобиват акции и облигации на дружеството (чл. 221(5) ТЗ). Както ще бъде обяснено допълнително по-долу, в Раздел VI.D.4, да се позволи на акционерите да определят, вместо само да гласуват, или да изразят съвещателно мнение за, възнаграждението на неизпълнителен директор, може да се превърне в реално противоречие с добрата практика, тъй като би могло да политизира възнаграждението и да попречи на способността на дружеството да предлага конкурентни пакети с възнаграждения, за които са счита, че са достатъчно атрактивни за директори от висок калибър.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като се има предвид сегашното ниво на концентрация на собствеността в България, процесът на определяне и одобряване на възнагражденията на изпълнителните кадри се извършва съгласно закона, на практика, обаче, то се определя от мажоритарния собственик извън ОСА.

Препоръки: 8. ТЗ трябва да бъде изменен, за да посочи, ме възнаграждението на неизпълнителните кадри трябва

да се одобрява, но не и да се определя, от ОСА. Правната и регулаторна рамка трябва да изисква или препоръчва независимите директори в съвета да определят възнагражденията на изпълнителните и неизпълнителните кадри, без каквото и да е влияние от другите директори, и след това да предадат плана с възнагражденията на акционерите за одобрение. Одобрението от акционерите трябва да бъде разширено и по отношение на възнагражденията на изпълнителните кадри, когато част от пакета с възнаграждения се състои от акции или опции за придобиване на акции.

9. НККУ трябва да бъде изменен, за да предоставя по-добри насоки на дружествата относно надлежната организация на процеса на избор на директори в (надзорния) съвет. Насоките трябва да включват и дискусия за ролята на комитета по номинациите и независимите директори в процеса на избор.

Принцип II.C.4: Възможност да гласува лично или in absentia


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ТЗ допуска участието на пълномощници в ОСА, а ЗППЦК съдържа конкретни разпоредби за използването на пълномощници, включително изискването пълномощното да бъде нотариално заверено и пълномощникът да бъде определен за участие в конкретно събрание и да гласува „за” или „против” конкретно решение. ЗППЦК изисква още всяко лице, представляващо акционери с повече от 5% от акциите с право на глас, да уведоми дружеството минимум десет дни преди събранието. Нито ТЗ, нито ЗППЦК предвиждат гласуване по пощата или електронно гласуване. Изискването за нотариална заверка на пълномощното за гласуване чрез пълномощник обезсърчава някои от инвеститорите да гласуват, тъй като за някои акционери разходите за нотариална заверка превишават очакваната сума на дивидентите. В миналото обаче, по-евтината алтернатива на гласуване без нотариална заверка на пълномощното позволи някои нарушения в гласуването. Правната и регулаторна рамка: Позволява на акционерите да гласуват in absentia (включително гласуване по пощата и други процедури) и

че този глас може да бъде „за” или „против” решението, и осигурява същите възможностите, които имат присъстващите акционери. Акционерите могат да упражнят своите права, включително правото да участват в ОСА, чрез пълномощници (чл. 220 (1) ТЗ), които са били надлежно упълномощени в писмена форма (чл. 226 ТЗ). Правилата и процедурите, ръководещи процеса на определяне на пълномощник за публично търгувани дружества, са регламентирани стриктно в чл. 116 ЗППЦК и в Специална Наредба (Наредбата за минимално съдържание на пълномощно за представителство на акционер в общото събрание на дружество, чиито акции са били предмет на публично предлагане – обнародвана в ДВ, бр. 124 от 23 декември 1997 г.), като, между другото, изисква писмено пълномощно, което да бъде издадено за конкретно ОСА, с конкретни инструкции как да се гласува по точките от дневния ред и по принцип съответства на официалните изисквания, регламентирани в Наредбата. По-конкретно, Глава Три, 2.1 НККУ посочва, че всички акционери трябва да могат да участват в ОСА и да имат право да изразят своето мнение, включително чрез пълномощник. В допълнение, НККУ препоръчва на (надзорния) съвет да упражнява ефективен надзор и да гарантира, че са изпълнени



необходимите процедури за гласуване от упълномощени пълномощници, в съответствие с инструкциите на акционерите и изискванията на закона. Използването на гласуване по пощата и електронно гласуване не е регламентирано изрично, по принцип обаче се счита, че се допуска от закона, ако е регламентирано в устава на дружеството. Глава Три, 2.1.5. НККУ изрично препоръчва на (надзорния) съвет да предприеме действия за насърчаване на участието на всички акционери в ОСА, включително на тези, които не могат да го направят физически – като им позволи да използват информационните технологии (в това число интернет), когато това е възможно и наложително.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика изглежда, че гласуването чрез пълномощник работи по ефикасен и ефективен начин. В бъдеще, а и с развитието на пазара, дружествата трябва да бъдат насърчени да използват електронното гласуване.


Принцип II.D: Капиталови структури и процедури, които позволяват на определени акционери да придобият степен на контрол, която не съответства на техния дял в капитала, трябва да бъдат оповестени.




Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип II.D. беше частично изпълнен през 2002 г. Съгласно ТЗ, разпоредбите за всякакви алтернативни права на глас, т.e. различни от ‘една акция, един глас’, трябваше да бъдат регламентирани в устава на дружеството, а той изглеждаше лесно достъпен за акционерите. Нямаше обаче изискване за оповестяване на непропорционални права на глас в годишния доклад до акционерите. На второ място, общата препоръка беше рамката на корпоративното управление да позволява на акционерите да идентифицират кръстосани дялови участия и всякакви възможни пирамидални холдингови структури, засягащи правата на глас. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Оповестяват постоянно пред акционерите всички капиталови структури, които позволяват на определени

акционери да упражняват степен на контрол, която не е пропорционална на техните права върху паричния поток. Тук се включват, между другото, горни лимити за гласуване, множествени права на глас, златни акции, пирамидални структури и всякакви свързани с това кръстосани дялови участия. Използват се два вида акции, обикновени акции, всяка от които дава право на един глас, и привилегировани акции, които могат да не дават право на глас (привилегированите акции, обаче, рядко се използват на практика). Дружественото право забранява повече от половината от акциите на дружеството да бъдат без право на глас. Публичните дружества не могат да използват привилегировани акции с множествени права на глас (чл. 111 (4) ЗППЦК). “Златните акции” съществуват, ако или защото не са изрично регламентирани от правната и регулаторна рамка. Чл. 148a (1) ЗППЦК изисква от акционерите, които достигат, надхвърлят или паднат под прага от 5% от собствеността, да оповестяват и всякакви кръстосани ангажименти за дялови участия, които могат да имат, които косвено биха им позволили да преминат горепосочения праг.

Оповестяват структурата на групите на дружеството и характера на съществените вътрешногрупови отношения. Чл. 148б ЗППЦК определя, че всяко публично дружество трябва да оповести публично, съгласно разпоредбите на член 100с ЗППЦК информацията, предоставена с уведомленията от лицата по член 145 и член 146 ЗППЦК в срок от три работни дни от получаването на уведомлението за тях.

Оповестяват споразумения с акционери15 или от дружеството, или от засегнатите акционери, които обхващат, между другото, заключвания, избор на председател и членове на съвета, блоково гласуване и права на първи отказ. Това не е регламентирано изрично в правната и регулаторна рамка.

Гарантират, че оповестяванията са направени по леснодостъпен начин и в лесен за използване формат, така че заинтересованите лица да могат да получат ясна картира за съответните капиталови структури и други ангажименти. Информацията се актуализира своевременно в случай на промяна. Структурите на собственост, които дават право да се ползват изгодите, както ще бъдат обсъдени по-подробно в Раздел V.A.3, все още е трудно да се определени, независимо от най-добрите усилия на регулаторния орган, до голяма степен поради трудности при получаването на информация от предприятията, регистрирани в офшорни юрисдикции.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Златните акции съществуват на практика, но само в ограничен брой случаи, например в България Еър, Нефтохим и България Телеком.

Препоръки: 10. ЗППЦК трябва да изисква, или като минимум, НККУ трябва да насърчава, разкриването на

споразуменията с акционери и други подобни структури. 11. Управленската рамка трябва да изисква или насърчава дружествата и съответните акционери да

оповестяват структурите на собственост, които дават право да се ползват изгодите (плодоползване).

Принцип II.E: Трябва да се даде възможност на пазарите за корпоративен контрол да функционират по ефективен и прозрачен начин.

Принцип II.E.1: Прозрачни и безпристрастни правила и процедури, ръководещи придобиването на корпоративен контрол


15 Споразумение между акционерите за управлението на дружеството. Споразуменията с акционери обикновено обхващат

правата на първи отказ и други ограничения върху прехвърлянето на акции, одобряването на сделки със свързани лица и възнагражденията на директорите.



Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип II.E. беше изпълнен до голяма степен през 2002 г. В резюме, промените в контрола върху публично дружество бяха регламентирани в ЗППЦК, който изискваше лице, придобило пряко или непряко повече от 50% от гласовете, да се регистрира при регулаторния орган и в срок от 14 дни да отправи тръжно предложение за останалите акции в обръщение или да намали дела си под 50% . Цената на тръжното предложение не можеше да е по-ниска от средната цена на акциите през последните три месеца или, при отсъствието на каквото и да е търгуване, най-високата цена, предлагана от предложител през предходните шест месеца. Нещо повече, ЗППЦК изискваше предложителят да третира равнопоставено всички акционери. Следователно, предложителят трябваше да осигури достатъчно време и информация за акционерите, за да им позволи да оценят предложението и да вземат разумно решение дали да го приемат или не. Ръководството на дружеството трябваше, в срок от три дни след получаването на предложението, да изрази своето становище пред регулаторния орган и предложителят, в интерес на дружеството, неговите акционери и служители на първа линия. Ключовата препоръка към политиката се фокусираше върху предоставянето на право на одобрение на акционерите като средство срещу поглъщане. Правната и регулаторна рамка изисква: Своевременно оповестяване пред акционерите и регулаторния орган на значителни придобивания на акции,

за да се предотврати „пълзящо” поемане на корпоративния контрол, често във формата на прагове. Съгласно чл. 145 (1) ЗППЦК, всеки акционер, които придобие или прехвърли пряко и/или непряко право на глас в ОСА на публично дружество (както е посочено по-горе, чл. 146 ЗППЦК обхваща случаите на косвен контрол чрез общо споразумение или чрез съвместно упражняване на правата на глас между няколко лица), е длъжен да уведоми КФН и публичното дружество, когато: (i) в резултат на придобиването или прехвърлянето правото му на глас достигне, надхвърли или падне под 5 на сто (или число, кратно на 5 на сто), от броя на гласовете в ОСА; и (ii) неговите права на надхвърли, достигне или падне под праговете, посочени в (i), в резултат на събития, които водят до промени в общия брой на правата на глас. Това ефективно дава възможност на дружеството и на КФН да установят случаи на „пълзяща" промяна в контрола. Правната и регулаторна рамка защитава акционерите по време на поглъщания чрез задължителни търгови предложения. По-конкретно, чл. 149 ЗППЦК изисква лице, което придобие пряко, чрез свързани лица повече от 50% от гласовете в ОСА, в срок от 14 дни след придобиването, да: (i) регистрира в КФН търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери; или (ii) прехвърли необходимия брой акции така, че да може да притежава пряко или чрез свързани лица по-малко от 50% от гласовете в ОСА. Заслужава си да се отбележи, че тези правила се прилагат и по отношение на отделни лица, които, между другото, притежават повече от 50% от акциите с право на глас и са сключили споразумение за контрол върху ръководството на дружеството чрез съвместно упражняване на техните права на глас. Правната и регулаторна рамка предвижда редица допълнителни права и отговорности по време на поглъщания. По-конкретно:

- Акционерите, които придобият повече от една трета от гласовете в ОСА има право да предложат да изкупят акциите на останалите акционери (чл. 149b ЗППЦК), които са свободни да приемат офертата или да задържат акциите си;

- Акционерите, които придобият повече от две трети от гласовете в ОСА също са задължени да направят търгово предложение за оставащите акции (чл. 149 (6) ЗППЦК).

- Акционери, които придобият повече от 90% от гласовете в ОСА имат право да регистрират тръжно предложение за покупка на акциите - собственост на останалите акционери.

- Акционери, които придобият повече 95% от гласовете в ОСА получават правото на “притискане”, т.e. имат право да принудят останалите акционери да напуснат (чл. 157a ЗППЦК); Член 157б ЗППЦК от своя страна предоставя на акционерите правото на “разпродаване”, което дава право на всеки акционер да поиска от лицето, което е придобило пряко, чрез свързани лица или непряко минимум 95% от гласовете в ОСА в резултат от тръжно предложение, да изкупи неговите или нейните акции с право на глас в тримесечен срок от крайния срок на търговото предложение – което е в съответствие с добрата практика.

Плановете и финансирането на сделките да бъдат ясно оповестени пред акционерите на предложителя, когато той е публично дружество, както и пред съответните лица от целевото дружество, което е в полза на постигането на прозрачност на цената и справедливи условия на пазара за целите на корпоративния контрол. Има достатъчно време и информация за акционерите, за да могат да вземат информирано решение. ЗППЦК предвижда подробни правила за определяне на цената на тръжните предложения. Накратко, цената не може да бъде по-ниска от най-високата стойност между: (i) справедливата цена на акциите, изчислена на базата на общоприетите методи за оценка и както е посочено в Наредба № 13 от 22 декември 2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции (Наредба № 13); (ii) среднопретеглената пазарна цена на акциите за последните три месеца; или (iii) най-високата цена, платена от предложителя, от лица, свързани с него или от свързани лица през последните шест месеца преди регистрацията на тръжното предложение. Заслужава си да се отбележи, че ако, преди изтичането на крайния срок на тръжното предложение,



предложителят придобие пряко, чрез свързани лица, или непряко, акции с право на глас в ОСА, които са предмет на тръжно предложение за цена, по-висока от тази, предложена в тръжното предложение, предложителят е задължен да увеличи предложената цена до по-високата цена. Правилата в Глава 11, Раздел II ЗППЦК (чл. 148ж – 157д ЗППЦК) и Наредба № 13, допълнително гарантират, че акционерите от конкретен клас ще бъдат третирани равнопоставено (вж. чл. 151 (1) 1. ЗППЦК), по същия начин, по който се третират акционерите с контролно участие, от гледна точка на цената, която получават за своите акции, и че практиките на корпоративен контрол и процедурите, които трябва да се спазват в случай на дерегистриране от борсата, са добре съобщени и справедливи.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Правилата и процедурите, ръководещи придобиването на корпоративен контрол, изглежда, че се спазват на практика, въпреки, че се счита, че практиките на корпоративен контрол не са достатъчно развити.


Принцип II.E.2: Средства срещу поглъщане


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ЗППЦК регламентира, че през периода на тръжното предложение дружеството не може да емитира ценни книжа, които биха могли да се конвертират в акции с право на глас, да изкупува акции, да сключва споразумения, които биха довели до съществени промени в имуществото на дружеството, или по друг начин да се опитва да попречи на приемането на предложението, или да създаде значителни пречки или допълнителни разходи за предложителя. ДССК КУ от 2002 г. отбелязва, че практиките за корпоративен контрол в България са силно затруднени от ниските нива на ликвидност на БФБ. Правната и регулаторна рамка: Гарантира добре дефинирана концепция за задължението за лоялност на членовете на съвета на

дружеството и отговорните длъжностни лица към дружеството и акционерите по принцип, което в прецедентното право или юриспруденция обхваща и разглеждането на предложения за поглъщане, получени от дружеството. Правната и регулаторна рамка дефинира концепцията за задължението за лоялност на директорите и мениджърите на дружеството и всички негови акционери (вж. чл. 237 ТЗ), и, конкретно във връзка с предложенията за поглъщане, изисква от ръководните органи да действат в най-добър интерес на дружеството като цяло, без да пречат на акционерите да вземат решение относно реалната стойност на тръжното предложение. Нещо повече, ТЗ регламентира, че акционерите трябва да разполагат с достатъчно време и информация, които да им позволят да направят информирана оценка на предложението и да вземат обосновано решение относно приемането на това предложение.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Средствата срещу поглъщане, като например “хапчета против отрова” или “златни парашути”, не се прилагат на българския пазар. Препоръки: 12. НККУ трябва да препоръча дружествата да имат право да инициират защити срещу поглъщане само

с одобрението на акционерите.

Принцип II.F: Упражняването на правата на собственост от всички акционери, включително институционалните инвеститори, трябва да бъде улеснено.

Принцип II.F.1: Оповестяване на политиките за корпоративното управление и гласуване от страна на институционалните инвеститори

Оценка: Неизпълнено

Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип II.F. беше посочен като неизпълнен през 2002 г., до голяма степен поради отсъствието на институционални инвеститори в България и поради факта, че като цяло акционерите не оценяваха систематично разходите или ползите от упражняването на техните права на глас. Правната и регулаторна рамка: Изисква или насърчава дружествата да приемат процедури за определяне на правата на глас, които не се

възприемат от инвеститорите, както местни, така и чуждестранни, като представляващи демотивиращ фактор за упражняване на правата на собственост. Дружествата не са задължени, нито се насърчават, да гарантират, че институционалните инвеститори участват в ОСА, посредством насърчаването им да гласуват или, като минимум, да не приемат процедури, които биха се разглеждали като демотивиращ фактор да упражнят



своя глас. Правната и регулаторната система, включително съдебните решения, признават задължението на

институционалните инвеститори, действащи във фидуциарно качество, да решат дали и при какви условия да упражнят правата на глас, съдържащи се в акциите, които те държат от името на техните клиенти. Институционалните инвеститори не носят общото задължение да гласуват по закон, нито се насърчават да го правят от НККУ или регулаторните органи.

Рамката на корпоративното управление изисква или насърчава оповестяването на политиката на гласуване и на действащите процедури, за да може да се вземе решение относно използването на тези права. Правната и регулаторна рамка не изисква от институционалните инвеститори да гласуват или да оповестяват своите политики за гласуване или действително гласуване.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Както беше посочено във встъпителния Раздел, институционалните инвеститори играят предимно пасивна роля при упражняването на правата на глас, което до голяма степен се дължи на съотношението на разходите към ползите от гласуването в настоящата среда на концентрирана собственост.

Препоръки: 13. КФН трябва да обмисли въвеждането на задължение или насърчаването на институционалните

инвеститори да изготвят и оповестяват своите политики за гласуване, както и действително да гласуват по време на ОСА.

Принцип II.F.2: Оповестяване пред ръководството на съществени конфликти на интереси от страна на институционалните инвеститори


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип II.F. беше посочен като неизпълнен през 2002 г., до голяма степен поради отсъствието на институционални инвеститори в България. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава институционалните инвеститори да: Изготвят политика за справяне с конфликти на интереси, които могат да се отразят върху техните

решения относно упражняването на ключови права на собственост. Институционалните инвеститори не са задължени да изготвят политика за справяне с конфликти на интереси.

Оповестяват политиката пред своите клиенти, заедно с характера на действията, които са предприети в изпълнение на политиката. Докато институционалните инвеститори не са задължени да изготвят и след това да оповестяват своята политика за справяне с конфликти на интереси, те са задължени да оповестяват (потенциални) конфликти на интереси съгласно чл. 20 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като се има предвид, че институционалните инвеститори са относително нови за България, има практиката, към която може да се направи препратка, е малка.

Препоръки: 14. КФН трябва да обмисли засилването на правната и регулаторна рамка във връзка с

институционалните инвеститори, като въведе изискване за тях да изготвят и оповестяват своите политики за конфликти на интереси.

Принцип II.G : Акционерите, включително институционалните акционери, трябва да имат право да се консултират едни с други по въпроси, касаещи техните основни акционерни права, както са дефинирани в Принципите, предмет на изключенията за предотвратяване на злоупотреби.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Тъй като този Принцип II.G . беше добавен през 2004 г., той не е част от оценката на ДССК КУ от 2002 г.. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Рамката на корпоративното управление установява ясни правила за ангажиране на пълномощници, които

не са толкова всеобхватни, че да попречат акционерите да се консултират едни с други относно използването на техните основни права, например, да избират и отстраняват членове на съвета. Правната и регулаторна рамка във връзка с ангажирането на пълномощници е ясна и не изглежда да пречи на способността на акционерите да се консултират едни с други относно упражняването на техните основни акционерни права.



Пазарните правила за търговия трябва да предотвратяват възможностите за манипулиране на пазара, но все пак трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да позволяват и насърчават консултациите между акционерите. Правилата за регистрация на БФБ не изглежда да пречат на способността на акционерите да се консултират едни с други относно упражняването на техните основни акционерни права.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като се има предвид концентрацията на собствеността в България, не изглежда да има голям стремеж от страна на институционалните или други акционери да се консултират едни с други, въпреки че такъв вероятно ще се появи с течение на времето, ако тенденцията за разпръсната собственост на пазара се запази.

Препоръка: 15. НККУ трябва да насърчава акционерите да се консултират едни с други, в частност при избора на

директори в съвета при условията на кумулативно гласуване.

Раздел III: Равнопоставено третиране на акционерите Рамката на корпоративното управление трябва да гарантира равнопоставеното третиране на всички акционери, включително миноритарните и чуждестранните акционери. Всички акционери трябва да имат възможност да получават ефективни компенсации за нарушаването на техните права.

Принцип III.A: Всички акционери от една и съща серия от даден клас трябва да бъдат третирани равнопоставено.

Принцип III.A.1: Равенство, справедливост и оповестяване на правата в рамките на и между класовете от акции


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип III.A. беше описан като изпълнен до голяма степен в ДССК КУ от 2002 г. Наистина, ТЗ и ЗППЦК изискват акционерите от един и същи клас да бъдат третирани равнопоставено. ТЗ допълнително регламентира, че уставът на дружеството трябва да посочва правата на акционерите от всеки клас, като по този начин изисква информацията за правата на съответния клас да бъде на разположение на всички акционери. Съгласно ТЗ, всякакви промени в правата на глас на клас акционери налага промяна в устава на дружеството, като по този начин изисква гласуване с мнозинство от две трети на ОСА. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава: Предложенията за промяна на правата на глас на различни акции и класове акции да бъдат предавани за

одобрение от ОСА с конкретно определено мнозинство от акциите с право на глас в засегнатите категории. Чл. 181 (3) ТЗ регламентира, че акциите, предоставящи еднакви права, формират отделен клас и че не трябва да се допуска ограничаване на правата на отделните акционери от един клас. Когато предложеното решение на ОСА засяга правата на клас акционери, гласуването трябва да бъде по класове, като изискването за кворум трябва да се прилага за всеки клас поотделно. Например, за да може ОСА да приеме решение, засягащо правата на привилегированите акционери, ще бъде необходимо да се получи първо съгласието на привилегированите акционерите, за което трябва да се свика отделно събрание (чл. 182 (5) ТЗ).

Дружествата да оповестяват своевременно достатъчна и уместна информация за съществените признаци на класовете и сериите акции на дружеството пред евентуалните инвеститори, за да им позволят да вземат информирано решение за това дали да закупят акции или не. Когато емитират акции с особени права, дружествата трябва да посочат това в уставите си (чл. 181 (3) ТЗ). Същото се прилага и по отношение на публично търгуваните дружества, които са задължени да оповестяват съществена информация относно различните класове акции на дружеството пред евентуални инвеститори, когато тези класове акции ще бъдат допуснати до търговия за първи път (чл. 92a (6) ЗППЦК). Чл. 111a ЗППЦК допълнително конкретизира, че всяко публично дружество трябва да оповести всякакви промени в правата на отделните класове акции.

Най-общо казано, има само някои ограничения върху чуждестранните лица, притежаващи акции в “стратегически” сектори. Наистина, въпреки, че България не може да се сравнява с някои други държави-членки на ЕС от гледна точка на законови ограничения върху чуждестранното капиталово участие на фирми в секторите на телекомуникациите и аеролиниите (Фигура 9), тези бариери съответстват на тези в ЕС— например 49% таван за чуждестранната собственост в сектора на аеролиниите е стандартно ограничение в държавите от ЕС. Като цяло, България не дискриминира чуждестранните фирми (Фигура 10). Правата на чуждестранните фирми в България да подават жалби и получават компенсации чрез агенциите за защита на конкуренцията, регулаторните органи, органите за търговска политика или частните права за действие, са еднакви с тези на местните фирми.



Фигура 9 Бариери пред чуждестранната собственост

Източник: Policy Research W orking Paper 4393 Регулация на продуктовия пазар в България: Сравнителен анализ със страните членки на ОИСР; Fay, De Rosa, Ilieva, Nov. 2007

Фигура 10. Дискриминационни процедури срещу чуждестранни фирми

Източник: Policy Research W orking Paper 4393: Регулация на продуктовия пазар в България: Сравнителен анализ със страните членки на ОИСР; Fay, De Rosa, Ilieva, Nov. 2007

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Не изглежда практиката да се отклонява от правната и регулаторна рамка по този въпрос.


Принцип III.A.2: Защита на миноритарните акционери от злоупотреба на акционер с контролно участие; компенсиране на миноритарните акционери


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: През 2002 г. вторичните правни действия са допустими, като акционерите с 5% от основния капитал на дружеството могат да предприемат действия срещу директорите на дружеството, за да получат компенсация за вреди, претърпени от дружеството. Също така, акционерите имат право да завеждат дела пред търговския съд за нарушения на техните права, включително за решения, взети от управителния съвет на дружеството. В допълнение, съгласно Закона за задълженията и договорите, акционерите имат право да съдят директор за загуби, причинени от него, ако загубите са пряка последица от действията на директора. От друга страна, няма разпоредба за класови съдебни производства. По принцип съдилищата се считат за бавни при постановяването на решение и липсата на приети практики в индустрията правят тези дела трудни за решаване. През 2002 г. арбитражът не се използва широко, но регулаторният орган може да започне разследване по своя собствена инициатива или по искане на трети лица. В случаите на неспазване или нарушаване на ЗППЦК от пазарните участници, регулаторният орган може да издаде предупреждение, да спре търговията, да публикува конкретни случаи на злоупотреба и да наложи санкции. Правната и регулаторна рамка: Предоставя предварителни механизми на миноритарните акционери за защита на техните права.

Правната и регулаторна рамка предвижда серия от предварителни защитни мерки, и не на последно място, горепосочените права на предпочтително изкупуване и възможността за акционерите с 5% от капитала да свикват ОСА. Нещо повече, предвижда се гласуване с квалифицирано или със супер мнозинство по ключови въпроси, и в частност:

- Квалифицирано гласуване с две трети от гласовете се изисква за решения относно, между другото: (i) обратно изкупуване на акции (чл.187 (2) ТЗ); (ii) ограничаване или отмяна на правото на предпочтително изкупуване на акции (чл. 194 (4) и 196 (3) ТЗ); (iii) промени в устава; (iv) увеличаване и намаляване на капитала; и (v) прекратяване на дружеството.

- Квалифицирано гласуване с три четвърти от гласовете се изисква за решения относно, между другото: (i) ограничаване правата на привилегированите акционери (чл. 182 (5) ТЗ); (ii) изричното упълномощаване на управителните органи на публично дружество да извършват извънредни операции (чл. 114a (2) ЗППЦК); и (iii) преобразуването на дружеството (чл. 262н (3) ТЗ).

- Гласуването с единодушие, с блокираща квота от една акция, се прилага само : (i) когато в дневният ред на ОСА трябва да бъдат включени допълнителни точки, които не са били обявени преди това (чл. 231 (1) ТЗ); и (ii) по отношение на решението на учредителите на дружеството да учредят дружеството и да приемат устава.

Предвижда последващи санкции срещу акционери с контролно участие за злоупотреби срещу тях. Акционерите могат да предприемат правни действия, ако не бъдат допуснати до гласуване в ОСА; засегнатият



акционер може да предяви иск пред съдебна институция, в съответствие с чл. 74 ТЗ. Чл. 240a ТЗ посочва, че акционерите с по-малко от 10% от капитала на дружеството могат да предявят иск срещу директорите (и мениджърите) за вреди, нанесени на дружеството. Чл. 118 (2) 1. ЗППЦК от своя страна дава възможност на всеки акционер(и) с по-малко от 5% да предявят иск пред окръжния съд за обезщетение за вреди, причинени на дружеството, независимо дали умишлено или в резултат от груба небрежност, от действия или бездействия от страна на директорите или мениджърите. Акционерите нямат специални права да продават обратно своите акции на дружеството (така наречените „права на оттегляне”)16, освен горепосоченото право на “разпродажба”.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Докато злоупотребите с миноритарни акционери бяха широкоразпространена практика само преди десет години, днес, въвеждането и прилагането на горепосочените разпоредби по корпоративно управление в защита на миноритарните акционери, е налице и се изпълнява. Тъй като обаче много от миноритарните акционери не познават своите права или са толкова разпръснати спрямо единствения акционер с контролно участие, че действия в този смисъл рядко се извършват на практика.

Препоръки: 16. КФН трябва да стартира образователна програма за инвеститори с конкретен фокус върху

образоването на миноритарните акционери за техните права, които са им дадени от ТЗ и ЗППЦК. В този връзка, НККУ би могъл да препоръча на самите дружества да съдействат при обучението на техните акционери, например, като издава информационни бюлетини, описващи техните права и “задължения”.

17. НККУ трябва да препоръча на дружествата да приемат правото на оттегляне, т.e. да позволяват на акционерите да продават обратно своите акции на дружеството, когато в него настъпят определени фундаментални промени.

Принцип III.A.3: Гласуване на попечителя съгласно инструкциите на действителния притежател на дохода (действителния бенефициер)


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: През 2002 г., собствеността чрез пълномощници или попечители се среща рядко в България. Съответно не е изненадващо, че няма специфични изисквания, които да гарантират, че гласовете от попечителите или пълномощниците са упражнени по начин, който е бил договорен с действителния бенефициер на акциите, и че няма изисквания към брокерите-дилърите (действащи като пълномощници и попечители за акциите на своите клиенти) да изискват от акционерите-бенефициери да им изпратят инструкции за гласуване. Правната и регулаторна рамка: (Или частните договори) установява, че от взаимоотношенията между попечителите и пълномощниците,

и техните клиенти, стават ясни: (a) правата на акционерите-бенефициери да наредят на попечителя или пълномощника как да упражни гласа на акционера; (б) че гласовете ще бъдат упражнени в съответствие с инструкциите, дадени от акционера-бенефициер; и (c) попечителят или пълномощникът ще оповестят пред акционера как ще гласуват с акциите, за които не са дадени инструкции. Акциите на редица инвеститори от масовата приватизация продължават да се държат пряко от ЦДАД, което означава, че те не са в състояние да предоставят инструкции за гласуване или да получават дивиденти. От друга страна, тези, чиито акции са у попечители, нямат ясно дефинирани взаимоотношения относно това, как да гласуват с техните акции.

Изисква притежателите на депозитарни разписки да могат да издават задължителни инструкции за гласуване по всички въпроси, свързани с техните акции, на депозитарните институции, доверителните офиси или друг еквивалентен орган. Притежателите на депозитарни разписки имат същите права като останалите акционери, чиито акции се държат от попечител или друга финансова институция.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Практиката на гласуване на попечители от името на акционери е малка или изобщо липсва.

Препоръки:

16 Правата на оттегляне (наричани в някои юрисдикции “дисиденти”, “подтиснато малцинство”, право на “оценка” или

“изкупуване”) дават на акционерите правото да принудят дружеството да изкупи техните акции при настъпването на определени фундаментални промени в дружеството.



18. КФН, или компетентният орган, трябва да гарантират, че попечителите гласуват от името и съгласно инструкциите на действителния бенефициер. Същото трябва да важи и за притежателите на депозитарни разписки.

Принцип III.A.4: Пречките пред трансграничното гласуване трябва да бъдат премахнати


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ДССК КУ от 2002 г. не прави конкретна препратка към Принцип III.A.4. Правната и регулаторна рамка: Посочва ясно кой има право да контролира упражняването на правата на глас, съдържащи се в акции,

притежавани от чуждестранни инвеститори чрез верига от посредници и, ако е необходимо, опростява ефекта на веригата в юрисдикцията. Правната и регулаторна рамка в България понастоящем не посочва кой има право на контрол върху упражняването на правата на глас, съдържащи се в акции, притежавани от чуждестранни инвеститори чрез верига от посредници.

Изисква или насърчава дружествата да изпращат достатъчно рано поканите за събранията, за да позволят на чуждестранните инвеститори да разполагат с възможности, подобни на тези на местните инвеститори, във връзка с упражняването на техните права на глас. Както беше посочено по-горе, сроковете за изпращане на покани съответстват на добрата практика, следователно, осигуряват достатъчно време на чуждестранните инвеститори, за да гласуват със своите акции. Заслужава си да се отбележи, че попечителите не са задължени да уведомяват акционерите, включително чуждестранните акционери, за ОСА.

Дружествата са задължени или се насърчават да използват сигурни и ефективни процеси и технологии, които улесняват гласуването от страна на чуждестранните инвеститори. Чуждестранните акционери могат да гласуват чрез пълномощник или чрез своя попечител по същия начин, както могат и местните акционери. И както беше посочено по-горе, НККУ препоръчва на дружествата да използват електронно гласуване.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Липсват достатъчно доказателства, които да сочат, че практиката съществено се отклонява от правната и регулаторна рамка. Липсата на електронно гласуване на практика обаче и изискванията от някои дружества за нотариална заверка на пълномощните могат да ограничат чуждестранното участие, въпреки, че това не трябва да се разглежда като пречка, като се има предвид продължителността на периода за уведомяване за събранието.

Препоръки: 19. КФН трябва да гарантира, че правната и регулаторна рамка посочва ясно кой има право да

контролира упражняването на правата на глас, съдържащи се в акциите, собственост на чуждестранни инвеститори.

Принцип III.A.5: Равнопоставено третиране на всички акционери по време на ОСА


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ДССК КУ от 2002 г. не прави препратка към Принцип III.A.5. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Улеснява гласуването чрез минимизиране на свързаните с него разходи за акционера. Нито гласуването по

пощата, нито електронното гласуване се регулират понастоящем. Глава Три, 2.1.5. НККУ обаче препоръчва на (надзорния) съвет да предприеме действия, за да насърчи участието на всички акционери в ОСА, включително тези, които не могат да присъстват физически, като допуска използването на информационни технологии (включително интернет), когато това е възможно и наложително.

Използва методи за гласуване по време на ОСА, които гарантират равнопоставено третиране на акционерите. Както беше посочено по-рано, методите за гласуване по време на ОСА гарантират равнопоставеното третиране на акционерите, в частност, във връзка с включването на въпроси в дневния ред, участието в обсъждането и преброяването на гласовете. От друга страна, законът не регламентира как да се провежда гласуването, т.e. с вдигане на ръка или чрез независима комисия по преброяването, назначена от ОСА, а е оставил това на устава на дружествата.

Своевременно предоставяне на резултатите от гласуването на акционерите. Резултатите от решенията, взети от ОСА, се вписват в протокол (чл. 232 (1) 5. ТЗ), който се заверява нотариално по желание и се предоставя на акционерите, при поискване, в срок до пет години.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Не изглежда практиката да се отклонява



съществено от горепосочената правна и регулаторна рамка, освен по отношение на факта, че дружествата не улесняват електронното гласуване, въпреки, че това доказано води до твърде високи разходи за повечето български дружества при сегашното им ниво на развитие.

Препоръки: 20. НККУ трябва да предостави насоки как гласуването може да бъде проведено по най-добрия начин.

Принцип III.B: Търговията с вътрешна информация и непочтените сделки в собствена полза трябва да бъдат забранени.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: В ДССК КУ от 2002 г. този Принцип III.B. беше посочен като изпълнен до голяма степен. Правната и регулаторна рамка, в частност ЗППЦК и ПД-БФБ, предвиждат обширни забрани за търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара, включително забрана срещу сключването на сделки, разпространяването на фалшиви слухове и прогнози, или други действия, с намерението да се създаде невярно възприятие за цените или обема на търгуваните ценни книжа. Дефиниран е терминът „вътрешно лице” и включва членовете на управителния (съвет) и (надзорния) съвет, лицата, притежаващи 10% от акциите на дадено дружество (пряко или чрез свързани лица) или лица, които поради своята професия, дейности, задължения или връзки с търгуваното дружество, са имали достъп до поверителна информация. Търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара са предмет единствено на граждански санкции и не водят до наказателна отговорност. През 2002 г., редица пазарни участници са се оплакали, че информацията за тръжни предложения се разпространява бавно, което прави възможна търговията с вътрешна информация. Тъй като разследванията могат да се инициират само от БФБ, която единствена носи отговорност за контрола върху своите членове, т.e. брокери-дилъри и други пазарни участници, ДССК КУ от 2002 г. посочва, че разследванията биха били по-ефективни, ако се инициират и от регулаторния орган. Втората препоръка към политиката е била да се обмисли криминализирането на търговията с вътрешна информация и непочтените сделки в собствена полза. Правната и регулаторна рамка: Забранява непочтената търговия с вътрешна информация и други подобни злоупотреби от страна на

вътрешни лица, като например манипулирането на пазара. Глава VII ЗПЗФИ регламентира, че на вътрешното лице се забранява: (i) да прехвърля за своя собствена сметка или за сметка на трето лице ценните книжа, до които се отнася вътрешната информация, което то притежава; (ii) да предава вътрешната информация, която притежава, на трето лице, което няма качеството на вътрешно лице, без съгласието на ОСА, до което се отнася тази вътрешна информация; и (iii) да препоръчва на трето лице, на базата на вътрешната информация, която притежава, да придобие или прехвърли за собствена сметка на това лице, или за сметка на някой друг, ценните книжа, до които се отнася вътрешната информация, притежавана от вътрешното лице (чл. 8 ЗПЗФИ). Забраната се прилага и по отношение на всяко лице, което, макар да не е вътрешно лице, с пълно познаване на фактите, притежава вътрешна информация, получена пряко или непряко от вътрешно лице. Всяко лице, сключващо сделки с ценни книжа, търгувани на БФБ, трябва да декларира пред инвестиционния посредник дали притежава вътрешна информация. Системата за разкриване на информация трябва да гарантира еднакъв достъп до информация за всички акционери, инвеститори и други заинтересовани лица, и трябва да не допуска никакви злоупотреби с вътрешна информация или търговия с вътрешна информация.

Дефинира търговията с вътрешна информация по начин, който не е толкова тесен, че лесно да може да бъде избегнат. Правната и регулаторна рамка дефинира вътрешното лице като лице, което притежава вътрешна информация по силата на своето членство в управителния (съвет) или (надзорния) съвет на емитента, или по силата на участието си в капитала или гласовете в ОСА на емитента, по силата на достъпа, който има до информацията поради упражняването на своята служба, професия или задължения, или поради придобиването й чрез престъпление или по друг неправомерен начин (чл. 8 (1) ЗПЗФИ).

Предвижда непрекъснатото събиране и анализ на търговска информация (напр. от фондовата борса, регулаторния орган), и своевременното отчитане от вътрешните лица (включително членове на съвети, ръководни длъжностни лица и акционери със значително участие) на сделките (или пряко, или косвено) с ценни книжа на регистрирани на борсата дружества. Днес, КФН и БФБ събират и анализират търговски данни и информация от вътрешни лица с оглед установяването на съмнителни търговски сделки.

Предоставя ефективна защита за инвеститорите срещу непочтените сделки на вътрешните лица в собствена полза. ЗПЗФИ санкционира злоупотребата с вътрешна информация, а търговията с вътрешна информация е предмет на налагането на административна санкция, варираща от 2 000 до 15 000 лв. Санкцията, която се налага върху юридически лица, варира от 10 000 до 50 000 лв. КФН започва и провежда административно производство във връзка с търговията с вътрешна информация, независимо кой е нарушителят. Заслужава си да се отбележи, че КФН е редовен член на МОКЦК (IO SCO ) и като такъв е задължена да спазва препоръките на МОКЦК за търговията с вътрешна информация. Търговията с вътрешна



информация не е криминално престъпление. Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Правната и регулаторна рамка за търговията с вътрешна информация е относително нова и има само няколко случая, при които КФН е предприела действия срещу вътрешни лица. През 2007 г., например, КФН санкционира служители и мениджъри на близо 20 инвестиционни посредника и публични дружества за злоупотреби, свързани с търговия с вътрешна информация.

Препоръки: 21. КФН може да обмисли приемането на препоръката от ДССК КУ от 2002 г. за криминализиране на

търговията с вътрешна информация и непочтените сделки в собствена полза.

Принцип III.C: Членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри трябва да бъдат задължени да разкриват пред съвета дали те, пряко, косвено или от името на трети лица, имат съществен интерес в някоя сделка или въпрос, които пряко засягат дружеството.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: В ДССК КУ от 2002 г. за този Принцип III.C. е посочено, че до голяма степен не е изпълнен. Нито ТЗ, нито ЗППЦК изискват от ръководството на дружеството или от членовете на (надзорния) съвет да разкриват съществени интереси, които имат в сделки или въпроси, касаещи дружеството. Епизодични доказателства сочат, че не е необичайно членове на (надзорния) съвет да изпълняват длъжността на изпълнителен директор в доставчици на дружеството. Ключова препоръка към политиката предлага промени в ЗППЦК, за да се регламентира, че всички сделки между дружеството и “заинтересованите лица” трябва да бъдат извършвани по “справедливи” цени и че тези сделки трябва да бъдат одобрявани от (надзорния) съвет, като се изисква одобрението на акционерите за сделки, които се считат за извънредни. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава: Членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри да разкриват своевременно пред съвета, че те,

пряко или косвено, имат съществен интерес в договор или друг въпрос, засягащ дружеството. Лице, избрано за член на (надзорния) съвет или управителния съвет, се задължава, преди този избор, да уведоми ОСА, или надзорния съвет, според случая, за своето участие в което и да е дружество като неограничено отговорен съдружник или когато притежава повече от 25% от собствения капитал в някое друго дружество, и за своето участие в ръководството на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвета. Нещо повече, тези същите задължения за оповестяване са задължителни след като това лице бъде официално избрано (вж. чл. 237 (3) ТЗ). Член 116б ЗППЦК допълнително регламентира, че членовете на управителния и (надзорния) съвет на което и да е публично дружество са длъжни да избягват преки или косвени конфликти между своите собствени интереси и интересите на дружеството или, ако възникне такъв конфликт, те трябва да разкрият този конфликт незабавно и в неговата пълнота, в писмена форма, пред компетентния орган, и да не участват или упражняват влияние върху останалата част от членовете на съвета в процеса на вземане на решение, в съответствие с добрата практика.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Редица събеседници посочиха, че сделките между лица в конфликт или свързани лица все още преобладават, независимо от относително строгата правна и регулаторна рамка в тази връзка.

Препоръки: 22. КФН да прилага строги мерки по отношение на сделките със свързани лица, в частност, във връзка

с разкриването на интереси от членове на (надзорния) съвет и мениджъри, и да се фокусира върху такива сделки, извършвани от холдингови дружества, както и от дружества, които са на Неофициалния пазар.

Раздел IV.: Ролята на заинтересованите лица в корпоративното управление Рамката на корпоративното управление трябва да признае правата на заинтересованите лица, установени по закон или по силата на взаимни споразумения, и да насърчава активното сътрудничество между дружествата и заинтересованите лица при създаването на благосъстояние, работни места и устойчивост на финансово стабилни предприятия.

Принцип IV.A: Правата на заинтересованите лица, които са установени по закон или по силата на взаимни споразумения, трябва да се спазват.




Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип IV.A. беше оценен като “частично изпълнен” през 2002 г. От една страна, съгласно законодателството от 2002 г. служителите имаха права, осигуряващи им защита срещу неправомерно уволнение, и във връзка с оповестяването на информация за случаи на незаконно или неправомерно поведение. От друга страна, нямаше законови изисквания да се провеждат консултации със служителите или техните представители преди корпоративно сливане или преструктуриране. Препоръката към политиката се фокусира върху модернизирането на трудовото законодателство в съответствие със стандартите на ЕС. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Защитават правата и интересите на служителите, както са определени по закон. За дружества с повече

от 50 служители, чл. 220 (3) ТЗ посочва, че служителите трябва да бъдат представлявани в ОСА от едно лице с право на съвещателен глас. В допълнение, ОСА има право да приема решения по трудови и социални въпроси едва след като изслуша позицията на определения представител на служителите. Чл. 7 (1) КТ допълнително предвижда участие на служителите в дискусии и разрешаване на въпроси, свързани с управлението на предприятието, чрез определен представител— когато това е предвидено по закон. Законът за информиране и консултации с работниците и служителите в общинските предприятия, групи предприятия и европейски дружества, приет в отговор на Директива на Съвета 94/45/EC за създаване на европейски работнически съвет, предвижда такова взаимодействие и цели да гарантира правото на служителите и работниците да участват в управлението на дружествата. Нещо повече, чл. 607 ТЗ посочва, че в производството по несъстоятелност трябва да бъдат взети предвид интересите на, между другото, служителите; а чл. 687 предвижда вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. И на последно място, чл. 722 ТЗ регламентира, че вземанията на служителите трябва да бъдат изплатени като четвърти приоритет. Чл. 5 КТ предоставя на работниците правото да участват в организации (синдикати), като мандатът на тези организации е да представляват и защитават интересите на служителите чрез колективни трудови договори и пред съда (вж. също и чл. 45 КТ), както и да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество (национален орган, включващ представители на държавата, работодатели и асоциации на работодателите, за да обсъждат и вземат решения по въпроси от общ интерес). Кодексът на труда (КТ) допълнително предоставя на служителите редица специфични права, като например в областите на: (i) Здраве, безопасност и околна среда, например, чл. 127 (1) КТ и чл. 275 КТ регламентират, че

работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд; чл. 136 КТ ограничава срока на работната седмица до пет работни дни или общо 40 часа, и не повече от осем часа на ден; а чл. 140 КТ регламентира нощния труд, напр. забранява нощния труд за лица под 18 г. или бременни жени. Българското народно събрание допълнително прие Закон за здравословни и безопасни условия на труд, който съдържа редица допълнителни разпоредби по въпросите на здравето, безопасността и околната среда за служителите.

(ii) Права на жените, между другото, предоставя 135 дни отпуск за бременност и раждане на дете (вж. чл. 163 КТ); две години майчинство за жени, които отглеждат сами децата си (вж. чл. 164 КТ); и право на жените на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд (вж. чл. 243 КТ);

(iii) Права на децата, в частност забранява детския труд под 16 годишна възраст (вж. чл. 301 КТ) и регулира заетостта на лица на възраст между 16 и 18 години (чл. 303).

Глава Осемнадесета от КТ регламентира трудовите спорове, като предвижда производство по трудови дела, което е безплатно за служителите (чл. 359 КТ), а Раздел II КТ предвижда различни административни санкции за нарушения срещу трудовото законодателство, например, чл. 413 КТ, който предвижда санкции за работодателите или отговорните длъжностни лица, които не изпълнят задълженията си да осигурят здравословни и безопасни условия на труд.

Защитават интересите на други заинтересовани лица. НККУ има цяла Глава, която е отделена за заинтересованите лица. Глава Пет, 1. НККУ по принцип изисква от дружеството да идентифицира своите ключови заинтересовани лица и да гарантира ефективно взаимодействие с тези заинтересовани лица. Глава Пет, 3. НККУ изисква от (надзорния) съвет да изготви специални правила за адресиране на интересите на заинтересованите лица, както и да гарантира подходящи процедури за заинтересованите лица, когато те вземат решения, които е вероятно да засегнат интересите им. И на последно място, Глава Пет, 4. изисква от (надзорния) съвет да подкрепи ефективното участие на заинтересованите лица в съответствие със закона и международните добри практики по въпроси, свързани с оповестяването и отчитането на нефинансова информация, в частност, във връзка с икономически, социални и екологични въпроси, от интерес за заинтересованите лица.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: В по-голямата си част се счита, че синдикалните организации активно разрешават трудови спорове. Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа”, например, споделят общи цели – осигуряване на икономически



растеж, подобряване на конкурентноспособността и защита на правата на работниците – и играят активна роля в защитата на правата и интересите на техните членове, в частност, във връзка с подписването на колективни трудови договори. Самите дружества също стават все по-активни, като редица дружества доброволно провеждат инициативи, за да демонстрират социално отговорно корпоративно поведение, насочено към: (i) персонала на дружеството, особено във връзка с подобряването на квалификацията на работниците; (ii) защитата на човешките права, в частност, във връзка с принудителния и детския труд; и (iii) защитата на околната среда. По-големите дружества са още по-напреднали, създавайки специални Комитети по условия на труд и Служби за трудова медицина, с цел подобряване на условията на труд и защитата на техните служители. Изглежда, че някои от по-големите дружества дори са приели доброволни кодекси за корпоративна социална отговорност. И дори за по-малките фирми, с по-малко от 100 служители, се знае, че предлагат обучение и квалификационни курсове на своите работници и служители. Докато, обаче, ръководството по принцип адресира въпроси, свързани със заинтересованите лица, не е ясно дали (надзорните) съвети проактивно адресират рисковете във връзка с въпросите, свързани със заинтересованите лица. В резюме, изглежда, че правната и регулаторна рамка по отношение на правата на заинтересованите лица, най-малкото във връзка със служителите, е в съответствие с добрата практика.

Препоръки 1. КФН да наблюдава внимателно разкриването на информация във връзка с изпълнението на Глава

Пет, 3. НККУ, която изисква от (надзорния) съвет да изготви правила за това, как планира да обхване интересите на заинтересованите лица.

Принцип IV.B: Където интересите на заинтересованите лица да са защитени по закон, те трябва да имат възможност да получават ефективни компенсации за нарушаването на техните права.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Принцип III.B. беше частично спазен през 2002 г. Заинтересовано лице, чиито конституционни права са били нарушени, има право да подаде жалба пред съда за компенсация; съдебната система обаче по принцип се счита за бавна при разрешаването на спорове между служители и работодатели, както и на други спорове между дружеството и неговите заинтересовани лица. Препоръката към политиката от 2002 г. беше да се модернизира трудовото законодателство в съответствие с практиките в региона и с оглед спазването на стандартите на ЕС. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава публичния сектор да: Създаде ефективни механизми за засилване на законовите права на заинтересованите лица. Както беше

отбелязано по-рано, в КТ на България са приети редица важни промени, с цел да го приведат в съответствие със стандартите на ЕС. Във връзка с осигуряването на ефективна правна защита, правната и регулаторна рамка предвижда прилагането на установените законови права за различните заинтересовани лица, в частност, служителите. Например, чл. 45 КТ регламентира, че синдикалните организации трябва да защитават интересите на служителите като ги представляват пред съда. Глава Десет, Раздел III от КТ предвижда финансови санкции за различни нарушения на правата на служителите, а служителите могат да предявят иск пред съда, ако работодателят не изпълни своите задължения към тях, напр. във връзка с възнаграждението (вж. чл. 213, 214, 219, 220, 221, 222, 225, и 226 КТ); същото важи и за неправомерни уволнения съгласно чл. 344 КТ.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Както беше посочено по-горе, правата на служителите като цяло се защитават от синдикалните организации, и тези синдикални организации ефективно защитават интересите на своите членове чрез колективни трудови договори. Арбитраж по трудови спорове се предлага на синдикалните организации, представляващи служителите, и на работодателите чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество, но не и на отделни служители. Известни са случаи на служители, завели съдебни дела срещу дружества, но тези случаи все още са ограничени обикновено до спорове, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, в които служителите искат от съда да отмени тяхното уволнение или да им присъди обезщетение за вреди, съгласно разпоредбите на КТ. Днес се счита, че трудовите спорове се разрешават доста ефикасно, в срок от осем до десет месеца.

Препоръки --

Принцип IV.C: Трябва да се позволи разработването на механизми за подобряване на изпълнението за участие на служителите.




Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: През 2002 г. този Принцип III.C. се счита за частично изпълнен. Въпреки, че практиката за подобряване на изпълнението, включително плановете за опции за закупуване на акции от служители (ПЗАС), като такава не е забранена съгласно българското законодателство през 2002 г., малко български дружества предоставят механизми за подобряване на изпълнението на своите служители. Препоръката към политиката, формулирана в ДССК КУ от 2002 г., е да се насърчат дружествата да използват механизми за подобряване на изпълнението за своите служители и да проведат проучване за разходите и ползите от различните механизми за подобряване на изпълнението, включително опции за закупуване на акции, за мениджърите и служителите. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Разработват различни форми на участие на служителите, включително финансово участие. Правната и

регулаторна рамка обаче мълчи относно допускането на механизми за подобряване на изпълнението за служителите. Това, обаче, не е необичайно и повечето дружествени закони или закони за ценните книжа ограничават регулацията в тази област до публично оповестяване или данъчни облекчения за такива схеми за стимулиране (напр., ако дадено дружество реши да предложи на своето ръководство и на служителите ПЗАС). Заслужава си да се отбележи, че Наредба № 2 реферира няколко пъти към оповестяването на ПЗАС, например в Приложение 2 към чл. 3, (3)1. Б. 5. 5.3 в) бб). Нещо повече, НККУ (вж. Глава Едно, 4.3.) препоръчва, в допълнение към фиксираното възнаграждение, дружеството да може да предлага и акции, опции за закупуване на акции и други подходящи финансови инструменти, и това да бъде регламентирано във вътрешните правила и процедури на дружеството.

Дружествата да учредяват фондове. В България няма законова или регулаторна разпоредба, която или да изисква, или да насърчава дружествата да учредяват фондове на база участие със служителите. Добрата практика би изисквала надзорът върху тези фондове да се осъществява от доверители, способни да упражнят преценка, независима от дружеството, и които да бъдат натоварени със задачата да управляват фонда в интерес на всички бенефициери.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Все още не е обичайно за дружествата в България да предлагат механизми за подобряване на изпълнението, въпреки, че някои от по-големите дружества, особено тези с чуждестранна собственост, са въвели ПЗАС, например, Хюлет Пакард и България Автомотор Корпорация през 2007 г. Тъй като правната и регулаторна рамка не допуска намаляването на заплатите без съгласието на служителите и техните синдикални организации, редица дружества са отказали да увеличат заплатите, вместо което са въвели бонус система, обвързана с изпълнението на служителя или ръководството, както и с резултатите от дейността на дружеството. Тези системи за стимулиране на служителите обаче, без да споменаваме ПЗАС, все още са в много ранен етап.

Препоръки: 2. НККУ трябва да се промени, за да включи кратко описание на предимствата и недостатъците на

ПЗАС и другите механизми за подобряване на изпълнението, предназначени за служители. В този контекст, НККУ може да препоръча всеки ПЗАС да бъде ограничен, а тези схеми за стимулиране да бъдат формулирани така, че да стимулират дългосрочното поведение.

Принцип IV.D: Когато заинтересованите лица участват в процеса на корпоративно управление, те трябва да имат достъп до уместна, достатъчна и надеждна информация, която да им бъде предоставяна своевременно и регулярно.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: През 2002 г. този Принцип IV.D. е изпълнен до голяма степен. Наистина, по принцип се счита, че заинтересованите лица имат достъп до същата фирмена информация, като акционерите, например, достъп до информацията в търговския регистър и в регистъра на КФН. Препоръката към политиката беше БФБ да насърчи публичните дружества да включат оповестяване за взаимоотношенията със заинтересованите лица в докладите за дейността на дружествата и, където има такива, в интернет страниците. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Предоставят на заинтересованите лица достатъчна и надеждна информация, за да улеснят своето

участие в процеса на корпоративно управление. Служителите имат право да бъдат представлявани в ОСА със съвещателен глас в дружества с повече от 50 служители (вж. чл. 220 (3) ТЗ) и разполагат със същите права за получаване на информация, каквито са дадени и на акционерите (вж. чл. 224 ТЗ). Нещо повече, чл. 130 (1) КТ посочва, че служителите на дружеството имат право на навременна, автентична и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на дружеството, която може да бъде важна за техните трудови права и задължения, и че дружеството е задължено да предоставя на служителите необходимата информация в писмена форма, при всяка промяна в трудовото правоотношение. Чл. 52 (1) 2.б) КТ допълнително посочва, че работодателят трябва да предостави на представителите на служителите навременна, автентична и



разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на дружеството, която е от значение за сключването на колективния договор, освен ако оповестяването на такава информация би нанесло вреди на дружеството. И на последно място, КТ има редица допълнителни разпоредби, които задължават работодателя да предоставя информация на представителя на служителите, когато: (i) работодателят има намерение да предприеме масови уволнения на служители (вж. чл. 130a КТ); (ii) работодателят се смени, например при сливане или промяна в структурата на собствеността (вж. чл.130б КТ); или (iii) основната дейност или икономическото състояние се променят (вж. чл. 130в КТ). Дружествата, които не са предоставили горепосочената информация на своите служители, се наказват със санкции (от 1 500 лв. до 5 000 лв., вж. чл. 414 (4) КТ), а синдикалните организации имат право да уведомят Инспекция по труда (специална изпълнителна агенция) за нарушаването на КТ (вж. чл. 130г (4) КТ). Глава Пет, 4. НККУ препоръчва на (надзорния) съвет да подкрепя ефективно участието на заинтересованите лица в съответствие със законодателството и международните добри практики по въпроси, свързани с оповестяването и отчитането на нефинансова информация. От дружествата се изисква да оповестяват информация по икономически, социални и екологични въпроси, например: анти-корупционни политики; трудови политики; политики, регулиращи взаимоотношенията с доставчици и клиенти; политики за социална отговорност на дружеството; и политики за защита на околната среда и опазване на природата.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Изглежда, че повечето дружества спазват горепосочените закони и предоставят съответната информация на своите служители. На практика, качеството на информацията ще зависи от способността на синдикалния представител да извлече и разпространи информация към служителите на дружеството. Малко дружества обаче са приели конкретни политики, които излизат извън тези изисквания, например, чрез включването на “социален баланс” или други подобни дискусии относно “взаимоотношенията със заинтересовани лица” в своя годишен доклад или интернет страницата на дружеството.


Принцип IV.E: Заинтересованите лица, включително отделните служители и техните представителни органи, трябва да бъдат в състояние да изразят свободно своите опасения, свързани с незаконни или неетични практики, пред съвета, и техните права не трябва да бъдат накърнени от това.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Тъй като този Принцип е въведен за първи път през 2004 г., за него няма предишна оценка. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Приемат механизъм, който позволява на отделните служители и техните представителни органи да

съобщят, при условията на поверителност, своите опасения за незаконни или неетични практики пред съвета или негов представител. На България все още й предстои да въведе защита за разобличаване на нередности в своята правна и регулаторна рамка.

Приемат механизъм, който защитава тези, които използват механизма добросъвестно, срещу всякакви негативни реакции, които биха могли да бъдат предприети от дружеството. Както беше посочено, на България все още й предстои да въведе защита за разобличаване на нередности. Трябва да се отбележи, че България не е приела обширна програма за защита на свидетелите. Чл. 97a от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда мерки, които могат да бъдат използвани в случаи на корупция: запазване в тайна на самоличността на свидетеля или осигуряване на физическа защита за свидетеля и неговото семейство, или близки семейни контакти; счита се обаче, че настоящата програма поставя свидетелите на риск, особено в относително малка държава като България.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Малко на брой пазарни участници бяха чували за някакви механизми за защита за разобличаване на нередности, които са въведени от дружествата на практика. Докладът на ОИСР17 от 2003 г. цитира представители на синдикалните организации, които посочват липсата на защита за разобличаване на нередности като основна пречка пред докладването на случаи на подкупи от страна на служителите, особено в дружества, в които синдикалните организации са слаби; най-често служителите се страхуват от отмъщение под формата на уволнение. Синдикалните организации посочват, че колективните трудови договори също не предоставят защита за разобличаване на нередности.

17 Докладът на ОИСР относно прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в

международните търговски сделки и Препоръките от 1997 г. за борба с подкупите в международните търговски сделки, юни 2003 г.



Препоръки: 3. КФН или съответният държавен орган трябва да включат механизми за защита за разобличаване на

нередности в своята правна и регулаторна рамка; като минимум, НККУ трябва да бъде променен, за да включи механизми за защита за разобличаване на нередности, включително модел на политика за съобщаващите за нередности, в отделно приложение.

Принцип IV.F: Рамката на корпоративното управление трябва да бъде допълнена с ефективна, ефикасна рамка на несъстоятелността и с ефективно прилагане на правата на кредиторите.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Тъй като този Принцип е въведен за първи път през 2004 г., няма предишна оценка. Правната и регулаторна рамка: Защитава интересите на кредиторите. ТЗ предоставя на кредиторите специфични права, а именно да

провеждат общо събрание на облигационерите (чл. 208 ТЗ) и да бъдат представлявани от трима доверители в ОСА, без право на глас, но със съвещателен глас, когато по време на ОСА се обсъждат въпроси, касаещи кредити. Чл. 247a (1) ТЗ забранява на дружеството да изплаща дивиденти по време на производство по несъстоятелност, като по този начин допълнително защитава кредиторите; а чл. 646 (1) ТЗ обявява за нищожни сделки, направени преди производство по несъстоятелност. ТЗ позволява на кредиторите да подават искове срещу (директорите), например, когато: (i) капиталът на дружеството е намален против изричното съгласие на кредиторите, ако не са получили плащане (вж. чл. 202 и 152 (1) ТЗ). Фигури 9-12 демонстрират, че законовите права на кредиторите са достатъчно широки спрямо други държави в региона, но по принцип са под средното ниво за ОИСР (Вж. също Doing Business 2008 на www.doingbusiness.org).

Figure 9: Legal Rights Index

0.00 лв2.00 лв4.00 лв6.00 лв8.00 лв10.00 лв

Albania

Slovakia

Bosnia and He...

Montenegro

Romania

Serbia

Bulgaria

Czech Republic

Hungary

Macedonia, FYR

Slovenia

Poland

OECD Average

SEE and CE A...

Figure 10: Credit Inform ation Index

01234567

Bulgaria

Bosnia and He...

Romania

Serbia

Czech Republic

Hungary

Poland

Slovakia

Macedonia, FYR

Slovenia

Montenegro

Albania

OECD Average

SEE and CE A...

Източник: Световна банка, Doing Business 2008 Източник: Световна банка, Doing Business 2008

Figure 11: Public registry coverage (% adults)

0%20%40%60%80%100%

Bulgaria

Czech Republic

Hungary

Poland

Romania

Serbia

Slovenia

Slovakia

Macedonia, FYR

Albania

Bosnia and He...

Montenegro

OECD Average

SEE and CE A...

Figure 12: Private bureau coverage (% adults)

0%20%40%60%80%100%

Bosnia and He...

Slovakia

Czech Republic

Poland

Serbia

Romania

Hungary

Bulgaria

Albania

Slovenia

Macedonia, FYR

Montenegro

OECD Average

SEE and CE A...

Източник: Световна банка, Doing Business 2008 Източник: Световна банка, Doing Business 2008

Дефинира правата на различните класове кредитори. Чл. 616 ТЗ регламентира масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на исковете на всички кредитори на база „първи приоритет”. След това, чл. 722 (1) ТЗ конкретно определя 12 различни класове кредитори и реда на техните искове, като на четвърто място се уреждат вземания на служители, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди решението.

Предоставя на кредиторите конструктивна роля в решенията за преструктуриране, които трябва да бъдат взети от обявеното в несъстоятелност дружество. Чл. 696 и чл. 700 ТЗ предоставят на заинтересованите лица, в това число и на кредиторите, възможността да договорят план за оздравяване и да играят активна роля в преструктурирането на дейността, включително при назначаването на надзорен съвет, който да упражнява контрол върху дейността на длъжниците за периода, в който се изпълнява плана за оздравяване (вж. чл. 700a ТЗ).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Докато правната и регулаторна рамка изглежда, че съответства с добрата практика, редица събеседници посочиха продължителни закъснения в прилагането, до голяма степен дължащи се на продължителните съдебни и административни производства, които



ефективно намаляват възстановителната стойност за кредиторите.

Препоръки: 4. Съдебното производство трябва да бъде ускорено и направено по-ефективно, за да гарантира,

че правата на кредиторите са приложими по навременен и разходно ефективен начин.

Раздел V.: Оповестяване и прозрачност18 Рамката на корпоративното управление трябва да гарантира своевременно и точно оповестяване на всички съществени въпроси, свързани с дружеството, включително с неговото финансово състояние, резултати от дейността, собственост и управлението на дружеството.

Принцип V.A: Оповестяването трябва да включва, но без да се ограничава до, съществена информация за:

Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип IV.A.1-8 като цяло се счита за спазен през 2002 г. ДССК от 2002 г. коментира обхвата на изискванията за оповестяване в ЗППЦК, но отбелязва, че докато практиките за оповестяване са относително строги в някои от по-големите дружества, повечето от оповестяванията, практикувани от дружества, които не се търгуват активно, се считат за случайни, с възможности за развитие. Препоръките към политиката на ДССК КУ от 2002 г. препоръчват на КФН да въведе мерки, за да гарантира спазване на изискванията за оповестяване на собствеността, която дава право да се ползват изгодите, и на дружествата да: (i) оповестяват финансова и нефинансова информация, включително основните рискове, пред които е изправено дружеството; и (ii) обсъждат своите структури и политики за управление.

Принцип V.A.1: Финансови и оперативни резултати на дружеството


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Предоставят на акционерите пълен комплект от одитирани финансови отчети. Чл. 100н (1) ЗППЦК и чл.

31 (1) Наредба № 2 изискват от емитентите да представят в КФН и пред широката общественост следното: (i) годишен финансов отчет в срок от 90 дни след края на финансовата година, както и (ii) тримесечни финансови отчети не по-късно от 30 дни след края на всяко тримесечие (вж. също чл. 100о (1) ЗППЦК). Чл. 100н (3) и чл. 100о (3) ЗППЦК изискват годишния и тримесечните финансови отчети да останат на разположение на обществеността за период не по-кратък от пет години, което съответства на добрата практика. Чл. 22a ЗС посочва, че българските предприятия трябва да изготвят и представят своите годишни финансови отчети на базата на одобрените МСФО19, тоест пълен комплект на финансов отчет, включващ: баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и пояснителни приложения (вж. също чл. 26 (1) ЗС). Важно е, че Приложение № 10. към чл. 32 Наредба № 2 посочва, че информацията за задбалансовите операции, включително характера и целта на всяка една такава операция, както и финансовото отражение и рисковете от операцията върху дейността на емитента, трябва да бъдат оповестявани в годишния доклад, което до голяма степен съответства на добрата практика.

Предоставят на акционерите консолидирани отчети в холдингови или групови структури. Чл. 100н (2) ЗППЦК и чл. 32 (2) Наредба № 2 изискват от тези емитенти, които са задължени да изготвят консолидирани финансови отчети, да представят в КФН и на широката общественост: (i) годишен консолидиран финансов отчет не по-късно от 120 дни след края на финансовата година; както и (ii) тримесечни консолидирани финансови отчети не по-късно от 60 дни след края на съответното тримесечие. Тези консолидирани отчети трябва да бъдат изготвени в съответствие с одобрените МСФО (вж. чл. 100н (5) ЗППЦК).

Включват насочена към бъдещето управленска дискусия и анализ (УД&A) и/или широка дискусия по резултатите от дейността и финансовите резултати в допълнение към финансовата информация. Чл. 100н (4) б) ЗППЦК посочва, че годишният отчет трябва да включва доклад за дейността, съдържащ, между другото, достоверен преглед на развитието и резултатите от дейността на емитента, както и състоянието на

18 Голяма част от анализа и препоръките, съдържащи се в Раздел V. за оповестяването и прозрачността се припокриват с

Доклада за спазването на стандартите и кодексите в областта на счетоводството и одита (ДССК СО), който ще бъде публикуван заедно с ДССК КУ (вж. http://www.worldbank.org/ifa/rosc_aa.htm l). Следователно, голяма част от анализа и произтичащите от него препоръки, отнасящи се до счетоводството, финансовата отчетност, изготвянето на стандарти, външния одиторски процес и организацията/надзора върху одиторската процесия, могат да бъдат открити в ДССК СО и, за да се избегне дублирането, в този ДССК КУ ще бъдат очертани само ключовите въпроси.

19 Трябва да се отбележи, че тъй като България е членка на ЕС тя трябва да спазва acquis com m unautaire, а не МСС/МСФО като такива, което е уместно, тъй като ЕС одобри МСС/МСФО без МСС 39, който беше изключен.



емитента и на дружествата, включени в консолидацията, заедно с описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен. Приложение № 10. към чл. 32 Наредба № 2 допълнително посочва, че докладът за дейността трябва да включва коментари и да предоставя анализ на финансовия отчет и на останалата съществена информация за финансовото състояние и резултати на дружеството, включително тенденции и рискове, които са оказали или ще окажат благоприятно или неблагоприятно влияние върху приходите на дружеството.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Счита се, че финансовото оповестяване се е подобрило изключително много от 2002 г. досега, но все още не е на нивото на отчетността в останалите държави от ЕС. Оповестяването на консолидираните отчети между холдинговите дружества изглежда особено предизвикателство, когато те не са въвели еднообразни счетоводни политики в своите дъщерни дружества. Финансовата информация, изготвяна и представяна от финансовите институции, в частност банките, от друга страна, като цяло се счита за такава с високо качество. Финансовата информация, изготвяна от застрахователните дружества и дружества в реалния сектор, в частност тези, които не се търгуват активно и/или на Неофициалния пазар, се разглежда като по-слаба. Например, някои дружества все още изготвят финансови отчети с пера, обозначени като “други”, без обяснение в приложенията. За да се подчертаят големите промени, направени през последните няколко години, трябва да се отбележи, че през 2003 г. нито едно дружество не издаваше тримесечни финансови отчети (независимо от съществуващото законодателство в този смисъл); а днес, почти всички дружества изготвят тримесечни финансови отчети, до голяма степен поради повтарящите се последващи действия, в частност строги предупредителни писма, изпращани на дружествата от КФН. От друга страна, тази подобрена финансова информация като цяло не се допълва от качествен анализ от ръководството относно тенденциите, развитията и бъдещите перспективи на дружеството във формата на доклад за дейността. Като последица от горепосоченото и при прилагането на съответното законодателство на ЕС, българското правителство е в процес на създаване на надзорен орган, който да регулира по-добре счетоводната и одиторската професия.

Препоръки: 1. Регулаторните органи да продължат усилията си в областта на прилагането, за да гарантират

финансово оповестяване с високо качество.

Принцип V.A.2: Цели на дружеството


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: От дружествата се изисква да оповестяват съществените рискови фактори в своите проспекти, което включва съществени въпроси, свързани със служителите и другите заинтересовани лица, но не и корпоративните цели на дружеството. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да. Оповестяват търговски и нетърговски цели. От дружествата не се изисква, нито се насърчават, да

оповестяват публично своите търговски и нетърговски цели. Оповестяват съществена информация за своите търговски и нетърговски цели. От дружествата не се

изисква, нито се насърчават, да оповестяват публично съществена информация, свързана с техните търговски и нетърговски цели.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Докато дружествата посочват своите цели в уставите си, те не излизат извън най-характерната форма на “използване на търговските възможности”. В повечето случаи дружествата не представят фирмените цели, например в интернет страницата на дружеството или като част от своя доклад за дейността.

Препоръки 2. Наредба № 2 или, като минимум, НККУ трябва да бъдат променени, за да препоръчат

оповестяването на търговските и нетърговските цели на дружеството, както и на всякаква съществена информация, свързана с тях.

Принцип V.A.3: Основен дял в собствеността и права на глас


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ДССК КУ от 2002 г. отбелязва, че независимо от обширните изисквания за оповестяване и правата на предпочтително изкупуване, е трудно да се получи информация за собствеността, която дава право да се ползват изгодите. Почти половината от годишната сума на чуждестранните инвестиции, в размер на 900 милиона долара, идва от дружества, учредени в Кипър, за които регулаторните органи получават малко информация за акционерите. ДССК КУ от 2002 г. препоръчва ЗППЦК да бъде променен, за да се въведе изискване за юридическо лице (включително офшорните дружества), което



притежава 5% или повече (или число, кратно на 5% ) от акциите на дружеството, да разкрива лицата, които контролират това лице и начините, по които се упражнява този контрол. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Оповестяват данни за собствеността при преминаването на определени прагове на собствеността. Чл.

145 (1) ЗППЦК изисква от всеки акционер, който придобие или прехвърли пряко и/или непряко20 право на глас в ОСА, да уведоми КФН и публичното дружество, когато: (i) в резултат на придобиването или прехвърлянето, правото му на глас достигне, надхвърли или падне под 5% (или число, кратно на 5% ) от броя на гласовете в ОСА; или (ii) неговото право на глас достигне, надхвърли или падне под прага от 5% в резултат на събития, които водят до промяна в общия брой на правата на глас. § 1 от Допълнителни разпоредби на Наредба № 2 допълнително посочва, че членовете на (надзорния) съвет и членовете на управителния съвет са задължени да оповестяват своя дял в собствеността на дружеството, както и информация за опциите за закупуване на акции (като например, покупна цена и условия на опцията).

Правят достатъчни и навременни оповестявания относно груповите структури на дружеството, както и за съществени кръстосани дялови участия и вътрешногрупови отношения, за да позволят на акционерите да разберат контролните механизми в групите от дружества и холдинговите структури. Оповестяването на такива контролни механизми в групите от дружества и холдинговите структури не е регламентирано, нито се препоръчва.

Оповестяват информация за собствеността, която дава право да се ползват изгодите,. Това е особено уместно в случаите, при които основните дялове се притежават чрез посреднически структури или ангажименти, за да могат да се установят потенциалните конфликти на интереси, сделките със свързани лица и търговията с вътрешна информация, като информацията за действителния бенефициер би трябвало да може да се получи най-малкото от регулаторните и правоприлагащите агенции и/или чрез съдебния процес. В България, нашето разбиране е, че регулаторната система не гарантира, че КФН ще получи информация за действителните бенефициери.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, нивото на крайната собственост не се оповестява. ЦДАД прехвърля информация за собствеността на КФН, но самият той не е в състояние да установи второто ниво на собственост и оттам, действителните бенефициери. По същия начин, докато самите дружества са задължени да разкриват своята структура на собствеността пред КФН и обществеността, те също са в състояние да разкрият само второто ниво на собственост. На практика, инвеститорите не притежават информация за собствеността и за действителните бенефициери остава лесно да се скрият зад серия от офшорни инструменти или попечителски сметки.

Препоръки: 3. КФН трябва да гарантира, че регулаторната рамка изисква от дружествата и от акционерите да

оповестяват собствеността, която дава право да се ползват изгодите, и че тези правила се спазват практика.

Принцип V.A.4: Политика на възнагражденията за съвета и ключовите изпълнителни кадри, и информация за директорите


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Съгласно специална Наредба, имената на членовете на съвета, техните професионални квалификации и индивидуалното им възнаграждение се оповестяват в проспектите. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да:

20 Чл. 146 (1) ЗППЦК допълнително уточнява, че задължението да се разкрие информация за собствеността над прага от 5% ,

съгласно чл. 145 (1) ЗППЦК, се отнася и до лице, което има право да придобие, прехвърли или да упражнява правата на глас в общото събрание на акционерите на публично дружество в един или повече от следните случаи: 1. права на глас, притежавани от трето лице, с което лицето е сключило споразумение за следване на трайна обща политика по управлението на дружеството чрез съвместно упражняване на притежаваните от тях права на глас; 2. права на глас, притежавани от трето лице, с което лицето е сключило споразумение, предвиждащо временно прехвърляне на правата на глас; 3. права на глас, свързани с акции, предоставени като обезпечение на лицето, при условие че може да контролира правата на глас и изрично е декларирало намерението си да ги упражнява; 4. права на глас, свързани с акции, предоставени за ползване на лицето; 5. права на глас, които се притежават или могат да бъдат упражнявани съгласно т. 1 - 4, от дружество, върху което лицето упражнява контрол; 6. права на глас, свързани с акции, депозирани в лицето, които то може да упражнява по своя преценка без специални нареждания от акционерите; 7. права на глас, притежавани от трети лица от тяхно име, но за сметка на лицето; и 8. права на глас, които лицето може да упражнява в качеството му на пълномощник, когато то може да ги упражнява по своя преценка, без специални нареждания от акционерите.



Оповестяват изчерпателна и навременна информация за членовете на съвета пред акционерите: Правната и регулаторна рамка не изисква, а НККУ само отчасти препоръчва, информацията за членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри да бъде предоставена на разположение на инвеститорите. Тази информация би могла да включва, например, тяхното име, възраст, възнаграждение, история на развитие в кариерата, квалификации, настоящо и предишно членство в съвети, подробности за тяхното избиране и дали се считат за независими от съвета. Съгласно чл. 224 (2) ТЗ, единствено по време на процеса на избор името, адреса и професионалната квалификация на кандидатите за (надзорния) съвет, трябва да бъдат оповестени пред акционерите.

Задължават своите членове на съвета и ключовите изпълнителни кадри да оповестяват публично информация, която би оказала съществен ефект върху цената на акциите на дружеството или би помогнала за установяването и избягването на конфликти на интереси. Чл. 247 (2) и (3) ТЗ изисква следната информация да бъде включена в годишния доклад: (i) придобитите, притежаваните и прехвърлените от членовете на съветите през годината акции и облигации на дружеството; както и (ii) правата на членовете на съветите да придобиват акции и облигации на дружеството. Чл. 145 ЗППЦК допълнително изисква всички акционери— тоест това не се отнася конкретно до членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри— да оповестяват кога придобиват или продават акции, за да достигнат или паднат под 5% (или число, кратно на 5% ). Заслужава си да се отбележи, че няма конкретни разпоредби, които да изискват от директорите и ключовите изпълнителни кадри да оповестяват публично всякакви сделки с ценни книжа на дружеството, извършени от тях (и техни близки членове на семейството или асоциирани дружества, ако имат икономически интерес от сделките).

Улесняват пълното и своевременно оповестяване на възнагражденията на изпълнителните и неизпълнителните кадри. Чл. 247 (2) 1. ТЗ изисква от дружеството да оповести в своя годишен доклад общата сума на възнагражденията, изплатени на индивидуалните членове на (надзорния) съвет през годината. Това не е случаят за цялостната политика за възнагражденията на дружеството; наистина, въпреки, че НККУ препоръчва възнаграждението на изпълнителните кадри да бъде свързано с резултатите от работата, той запазва мълчание по отношение на политиката за възнагражденията на дружеството.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, в почти всяка една интернет страница на дружество са оповестени имената на членовете на (надзорния) съвет, както и на членовете на управителния съвет и ключовите изпълнителни кадри, от десетте най-големи дружества по пазарна капитализация обаче, нито едно не е посочило някакви биографични данни, автобиография или друга уместна информация, която да позволи на акционерите и инвеститорите да съпоставят своите професионални квалификации и умения. Същото е вярно и за възнагражденията, както на индивидуална, така и на колективна база.

Препоръки: 4. ЗППЦК трябва да изисква, или НККУ да препоръчва, информацията за членовете на съвета и

ключовите изпълнителни кадри да бъде предоставена на разположение на инвеститорите, включително като минимум, тяхното име, възраст, възнаграждение, история на развитието в кариерата, квалификации, настоящи и предишни членства в съвети, подробности за техния избор и дали се считат за независими от съвета.

5. ЗППЦК или друга съответна регулация трябва да бъдат променени, за да задължат членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри да оповестяват публично информация, която би могла да окаже съществено влияние върху цената на акциите на дружеството или да помогне за установяването и избягването на конфликти на интереси.

Принцип V.A.5: Сделки със свързани лица


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Оповестяването на сделки със свързани лица се счита за проблем през 2002 г. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Оповестят сделките със свързани лица пред акционерите своевременно и по изчерпателен начин. Чл. 114a

ЗППЦК изисква от ръководството да представи пред ОСА доклад за целесъобразността и условията на сделките със свързани лица, и този доклад да бъде част от материалите, предоставяни на акционерите при подготовката на ОСА. Нещо повече, чл. 46 (1) от Наредба № 2 посочва, че следната информация относно сделките със свързани лица трябва да бъде оповестена пред акционерите: (i) описание на предложената сделка; (ii) страни по сделката, както и причини, поради които те са заинтересовани лица, и характера на техния интерес в сделката; (iii) пазарната цена на сделката съгласно чл. 114a (4) ЗППЦК; и (iv) описание на



икономическите ползи от предложената сделка. Предоставят определение на термина “свързано лице”, което е достатъчно широко, за да обхване

видовете сделки, които представляват реален риск от потенциална злоупотреба (когато са оставени нерегламентирани в закон или правилник). Чл. 114 (5) ЗППЦК определя "заинтересованите лица" като членовете на управителния (или представители) и (надзорния) съвети, както и акционери, които пряко или непряко притежават най-малко 25% от гласовете (или по-нисък процент, ако са в състояние ефективно да контролират дружеството) в общото събрание на дружеството. § 1 (1) от Допълнителните разпоредби на ТЗ добавя, че "свързани лица" са още и: (i) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; (ii) работодателите и служителите; (iii) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; (iv) съдружниците; (v) дружество и лице, което притежава повече от 5% от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; (vi) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; (vii) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; (viii) лицата, едното от които е търговски представител на другото; и (ix) лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото. § 1 (2) от Допълнителните разпоредби на ТЗ допълнително определя "свързаните лица" като лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. В тези определения обаче не са включени, между другото: (i) членовете на съвета на компанията-майка, филиалите или сестринските дружества, или асоциираните предприятия, които се притежават изцяло или частично; и (ii) лице (различно от наемател или служител), което е в общо домакинство с горепосочените физически лица. Не става ясно и как тези определения се свързват с МСС 24.1., който също има свое определение на свързаните лица. Всяко едно от тези заинтересовани лица е страна по сделката, съгласно чл. 114 (5) ЗППЦК, ако те: (i) са пряка страна (или представител/посредник) по сделката; или (ii) притежават, пряко или косвено, 25% капиталов дял (или контролират по друг начин) юридическото лице, което извършва сделката; или (iii) са директор или член на управителния съвет на юридическото лице, което извършва сделката.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като цяло се счита, че все още се извършват непочтени сделки със свързани лица, особено между холдинговите дружества, и че това оповестяване не винаги съответства на правната и регулаторна рамка.

Препоръки: 6. Правната и регулаторна рамка трябва да приеме единно определение на термина „свързани лица” в

контекста на сделките със свързани лица, и тяхното оповестяване трябва стриктно да се прилага от КФН.

Принцип V.A.6: Предвидими рискови фактори


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Съгласно правната и регулаторна рамка от 2002 г., дружествата бяха задължени да оповестяват съществени рискови фактори в своите проспекти, което включваше съществени въпроси, свързани със служителите и останалите заинтересовани лица. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Оповестяват разумно предвидими съществени рискове и процедури, които са били създадени, за да

управляват тези рискове. Чл. 100н (4) б) ЗППЦК посочва, че годишният доклад трябва да съдържа, между другото, описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправено дружеството. Тази разпоредба се допълва от чл. 32 (1) на Наредба № 2 и нейното Приложение № 10, което изисква тенденциите или рисковете, които са оказали, или които, според очакванията на ръководните органи, ще окажат, благоприятно или неблагоприятно влияние върху приходите на дружеството, да бъдат оповестени в годишния доклад.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Задълбочените дискусии по предвидими съществени рискови фактори, както и политиките и процедурите за управление на риска, които са установени в рамките на дружествата, обикновено не се оповестяват и, ако се оповестяват, не съответстват на стандарта, възприет от държавите-членки на ОИСР.

Препоръки: 7. КФН да провери спазването на действащите стандарти за оповестяване на рисковите фактори.

Принцип V.A.7: Въпроси, свързани със служителите и други заинтересовани лица


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да:



Оповестяват публично информация по ключови въпроси, свързани със служителите и останалите заинтересовани лица, която може да засегне съществено резултатите от дейността на дружеството. Правната и регулаторна рамка не изисква от дружествата да разкриват въпроси, свързани с взаимоотношенията със служителите и заинтересованите лица. Изключения съществуват във връзка с конкретни въпроси. Например, работодателят е длъжен да предаде на синдикалните организации споразуменията за прекратяване и възнаграждения, сключени между дружеството и неговите служители, по време на поглъщане (вж. чл. 130 (1), 130a – 130в КТ). Нещо повече, пред синдикалните организации се оповестява информация за управлението на човешките ресурси— например съотношението между работниците и служителите, размера на управителните органи и участието в курсове за квалификация. Глава Пет, 4. НККУ, от своя страна, препоръчва на дружествата да оповестяват информация за икономически, социални и екологични въпроси, които са предмет на загриженост за заинтересованите лица, както беше разгледано по-горе в Принцип IV.D.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като се има предвид, че НККУ беше изготвен едва неотдавна, повечето дружества са все още в процес на въвеждане на разпоредбите на НККУ, включително тези, касаещи оповестяването на взаимоотношенията със заинтересованите лица.

Препоръки: 8. КФН да наблюдава спазването на действащите изисквания за оповестяване съгласно НККУ относно

взаимоотношенията със заинтересованите лица на дружеството.

Принцип V.A.8: Управленски структури и политики


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: ДССК КУ от 2002 г. установи, че се правят малко, или никакви, оповестявания във връзка с политиките и структурите на корпоративно управление на дружеството. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Публикуват годишен доклад за корпоративното управление. Чл. 100о (4) 3. ЗППЦК изисква годишният доклад

на дружеството да съдържа програма за прилагане на международно признати стандарти за практики за добро корпоративно управление. И докато Принципите на ОИСР са определени към днешна дата като признат стандарт, FCS уточнява, макар и само неофициално, че понастоящем дружествата са свободни да изберат дали да следват Принципите на ОИСР или новия НККУ, който се базира върху Принципите на ОИСР. Чл. 100н (7) ЗППЦК допълнително посочва, че това оповестяване трябва да става на база “спазвай или обясни”, т.e., че когато дружеството се отклонява от международно признатата практика, то трябва да обясни причините за това несъответствие и да посочи мерки, които ще бъдат взети, за да се преодолеят всякакви пречки, които не дават възможност на дружеството да прилага добрата практика. И на последно място, дружеството е задължено да оповести промените в плана за прилагане на корпоративното управление с течение на времето. Тази разпоредба се допълва от чл. 32 (1) от Наредба № 2 и нейното Приложение № 10, както и чл. 54 (10) ПД-БФБ, който изисква от емитентите на Официалния пазар, Сегменти ‘A’ и ‘Б’ да спазват практиките за добро корпоративно управление на база “спазвай или обясни”. Това оповестяване не е задължително за дружествата, регистрирани на Неофициалния пазар. И на последно място, Глава Четири, 7. НККУ също препоръчва на дружествата редовно да оповестяват информация за своето корпоративно управление, в частност нивото на спазване от страна на дружеството на НККУ на база “спазвай или обясни”.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Въпреки, че повечето, ако не и всички, дружества изглежда, че спазват закона и имат раздел в своя годишен доклад, в който се описва тяхната програма за подобряване на корпоративното управление, става ясно, че повечето оповестявания са непълни и в действителност не отговарят на Принципите на ОИСР или НККУ, а ключови въпроси от особено значение за българските дружества, като например, как да засилят ролята на съвета, или не са разгледани изобщо, или не са разгледани по подходящ начин.

Препоръки: 9. КФН и, наистина, пазарните участници, трябва да бъдат бдителни при мониторинга върху

спазването на НККУ още от самото начало, за да гарантират, че той се изпълнява надлежно. 10. БФБ може да обмисли създаването на ново ниво на Неофициалния пазар, което да изисква от

дружествата да спазват (или да обясняват причините за неспазването) на кодекса за корпоративно управление, което ще позволи на дружествата в растеж да се отличат от подобните им предприятия.

Принцип V.B: Информацията трябва да се изготвя и представя в съответствие с висококачествени стандарти за счетоводно и финансово и нефинансово оповестяване.




Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип V.B. се счита за частично изпълнен през 2002 г. Основната причина, посочена в тази връзка, е, че всички предприятия са задължени да изготвят своите финансови отчети в съответствие с Българските национални счетоводни стандарти, които се считат за близки до Международните счетоводни стандарти (МСС). Българските национални счетоводни стандарти, обаче, не съдържат изисквания за отчитане по сегменти, отчитане за инфлация или оповестяване на условни задължения. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава: Една организация да разработва и разяснява счетоводните стандарти. Както беше посочено по-горе,

публично търгуваните дружества трябва да изготвят и представят своите финансови отчети в съответствие с одобрените МСФО (вж. чл. 22a (1) ЗС). По същия начин, чл. 100н (2) ЗППЦК и чл. 32 (2) Наредба № 2 изискват от тези емитенти, които са задължени да изготвят консолидирани финансови отчети, да представят своите годишни консолидирани финансови отчети в съответствие с одобрените МСФО, което съответства на регламентите на ЕС и добрата практика (вж. чл. 100н (5) ЗППЦК).

Създаването на стандарти за оповестяване на нефинансова информация. Няма национален орган, който да отговаря за разработването на стандарти за оповестяване на нефинансова информация. Този орган би могъл да бъде предприятие от публичния сектор, като например регулаторният орган за ценните книжа или частна СРО, като например ИДЕС, който ще действа в интерес на обществото, ще се контролира от по-висшестоящ орган от публичния сектор и ще разполага с достатъчно финансиране и контролни структури, за да изпълнява своите дейности.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Както беше посочено по-горе, финансовото оповестяване се е подобрило съществено от 2002 г. насам. Редица емитенти, регистрирани на БФБ, изпитват трудности в прилагането на одобрените МСФО, и по-конкретно, средните дружества.21 Що се отнася до нефинансовата информация, оповестяването по принцип е от средно до лошо качество, в частност, във връзка с оповестяването на структурите и политиките за корпоративно управление.

Препоръки: 11. ИДЕС и КФН трябва да продължат да наблюдават качеството на оповестяването на финансовата

информация и особено на нефинансовата информация.

Принцип V.C: Годишният одит трябва да се извърши от независим, компетентен и квалифициран одитор, за да осигури външна и обективна сигурност на съвета и акционерите, че финансовите отчети представят достоверно финансовото състояние и резултатите от дейността на дружеството във всички съществени аспекти.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип V.C. се счита за частично изпълнен през 2002 г. ДССК КУ от 2002 г. посочва като положителен факт, че правната и регулаторна рамка изискват от всички средни и големи дружества, т.e. тези с повече от 50 служители, и с приходи и нетни активи над определени лимити, да провеждат независим външен одит. И докато "независимостта" има своето определение в правната и регулаторна рамка, счита се, че това определение може би не е достатъчно строго, за да се гарантира наистина един независим одит. Независимо от придвижването към въвеждане на международните стандарти по счетоводство и одит, одиторските практики през 2002 г. като цяло се считат за слаби и одиторските мнения за не напълно надеждни. В допълнение, повечето дружества не разполагат с функция „вътрешен одит”. Правната и регулаторна рамка изисква: Дружествата да организират одита на своите годишни финансови отчети от външен одитор в

съответствие с пълния комплект от одиторски стандарти, които съответстват на, или достоверно отразяват, международно приети стандарти с високо качество. Чл. 248 (1) ТЗ регламентира, че годишният финансов отчет се проверява от дипломирани експерт счетоводители, а ЗС посочва, че този счетоводител трябва да бъде с българска националност (вж. чл. 38 (1) ЗС). Съгласно чл. 2 ЗНФО, одитът е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. Това определение

21 В тази връзка, Съветът по финансова отчетност (СФО) е в процес на изготвяне на местни счетоводни стандарти за МСП,

които ще се базират върху МСФО от 2000 г. и Четвъртата директива на ЕС по дружествено право. СФО възнамерява да приложи всички възможности за освобождаване за по-малките дружества, които са предвидени в acquis com m unautaire във връзка с изготвянето, представянето и одита на финансови отчети.



се различава от международно признатото определение, издадено от Международната федерация на счетоводителите (МФС). Чл. 2 и чл. 5 (3) ЗНФО допълнително посочват, че външният одит трябва да се проведе в съответствие с международните одиторски стандарти— въпреки, че Международните одиторски стандарти (МОС), както са разработени от МФС, не се посочват конкретно— включително Професионално-етичния кодекс, както е разработен от МФС (вж. чл. 39 (2) ЗНФО). Трябва да се отбележи, че ЕС, в acquis com m unautaire, не е одобрил МОС и позволява на своите държави членки да приемат по-строги правила, което България е направила, ефективно спазвайки МОС.

Външният одитор трябва да бъде независим от ръководството, членовете на съвета и акционерите с контролно участие. Правната и регулаторна рамка има редица разпоредби, за да гарантира, че одитния процес се провежда по независим начин. Чл. 28 (1) ЗНФО забранява на одиторите (или на техните съдружници) да извършват одити, когато са страни, пряко или косвено, по сделки с предприятието (вж. чл. 28 (1) 3. ЗНФО); или са предоставяли счетоводни услуги или услуги по изготвяне на оценки за одитираното дружество (вж. чл. 28 (1) 4. ЗНФО). Тези разпоредби обаче не отговарят на добрата практика, не само във връзка с определението на родствениците или свързаните лица (напр., роднините по сватовство не са включени, нито интересите в основни доставчици на дружеството), но и във връзка с потенциални конфликти на интереси (напр. ако водещият одитор е одитирал същия клиент за продължителен период от време, или ако главният счетоводител на предприятието е бивш служител на одиторската фирма). Също така, няма ограничения относно предоставянето на данъчни и бизнес консултантски услуги, които, ако представляват важен елемент от цялостното възнаграждение на одиторската фирма от клиента, може до голяма степен да нарушат нейната независимост. И на последно място, ротацията на одит съдружниците не е регламентирана в правната и регулаторна рамка, нито се препоръчва в НККУ, въпреки, че ИДЕС във вътрешните си правила поставя изискване за ротация на одит съдружника на всеки седем години. И докато повечето от международните счетоводни фирми разполагат със свои вътрешни правила, изискващи ротация на одит съдружниците, ако не е одиторска фирма, повечето местни фирми нямат такива.

Или насърчава процеса на избор на външен одитор да бъде предмет на надзор от орган, като например акционерите или група от независими членове на съвета (напр. одиторски комитет или друг равностоен орган), който е независим от ръководството. Чл. 221 (6) ТЗ определя, че ОСА назначава и освобождава външния одитор, но остава мълчалив по отношение на процеса на избор на външния одитор. Чл. 9 ЗНФО допълнително посочва, че одитът трябва да се извърши в рамките на договор между дружеството и одитора, но не посочва, че този договор трябва да бъде сключен от (надзорния) съвет и неговия одиторски комитет, което е в съответствие с добрата практика. Глава Две, 1. НККУ, от друга страна, препоръчва (надзорният) съвет, подпомогнат от независим одиторски комитет, официално да представи на ОСА мотивирано предложение за избор на външен одитор, в съответствие с добрата практика.

Одиторите трябва да бъдат регистрирани. Както беше посочено по-горе, ИДЕС е призната СРО за одиторската професия в България. ИДЕС е пълноправен член на МФС от 1996 и на FEE от 2005 г. До днес, в България има близо 600 регистрирани одитора, от които повечето са приети по заварено положение в ИДЕС. Всички дипломирани експерт счетоводители трябва да бъдат членове на ИДЕС, чийто мандат най-общо включва гарантирането, че одитите се изпълняват в обществен интерес. Чл. 37 (2) ЗНФО допълнително посочва, че ИДЕС отговаря за, между другото, организацията и провеждането на изпити, регистрирането на одитори, организирането на курсове за обучение, одобряването на системи за контрол върху качеството, и извършването на контрол върху качеството на одитите и професионалното поведение на своите членове. За да бъдат приети като дипломирани експерт счетоводители, кандидатите трябва:

- Да демонстрират квалификациите, както са посочени в чл. 16 ЗНФО и обобщени в Таблица 3:

Таблица 3: Квалификации

Ниво и вид образование Години практически опит

Магистърска образователно-квалификационна степен по счетоводство или икономика …

и четири години практически опит

Бакалавърска образователно-квалификационна степен по счетоводство или икономика …

и пет години практически опит

Свързана магистърска образователно-квалификационна

и седем години практически опит



степен по икономика …

Всякаква друга магистърска образователно-квалификационна степен …

и десет години практически опит

- Успешно полагане на изпит, който се администрира от ИДЕС (вж. чл. 17 ЗНФО). До неотдавна, изпитите са в устна форма, поради което процесът на избор се критикува от някои като политизиран (а чл. 18 ЗНФО посочва, че изпитите могат да бъдат в писмена и/или устна форма). Наскоро обаче ИДЕС промени своите вътрешни правила, като премина към писмен изпитен процес. През 2007 г. осем кандидата са официално признати за дипломирани експерт счетоводители, като през всяка една година по принцип между осем до десет кандидата биват регистрирани, от 50 кандидата общо.

- Преминаване през 40 часа непрекъснато професионално обучение на година. Чл. 15. ЗНФО допълнително регламентира, че лицата, които са били осъдени за престъпление от общ характер, нямат право да бъдат одитори. И на последно място, заслужава си да се отбележи, че чуждестранни правоспособни счетоводители могат да бъдат приемани да извършват одити в България, ако преминат през изпитите по българско търговско и данъчно право.

От организацията да прилага одиторските стандарти. Понастоящем ИДЕС е специално определена организация, която гарантира и регулира външния одиторски процес (вж. чл. 37 (1) ЗНФО), включително: (i) лицензира и регистрира дипломираните експерт счетоводители (чл. 37 (2) 2. ЗНФО); (ii) провежда контрол върху качеството на одитите; (iii) гарантира професионалното поведение на своите членове (чл. 37 (2) 8. ЗНФО); и (iv) назначава съвети за професионална етика, контрол върху качеството и дисциплинарни въпроси (чл. 39 (2), (5), (6), (7) ЗНФО). ИДЕС извършва прегледи върху качеството на работата на своите членове чрез колегиален процес на преглед, който се провежда на всеки три години. Дисциплинарният комитет проследява нарушенията. Трябва да се отбележи, че понастоящем се подготвя изменение на ЗНФО, за да въведе 8та Директива на ЕС, включително създаването на независим счетоводен надзорен орган, но тези промени не бяха финализирани в момента на изготвяне на доклада.

Организация, която да отговаря за разработването и разясняването на одиторските стандарти, както и на стандарти за етично поведение на одиторите. Одиторската професия в България спазва МОС на МФС (чл. 2 ЗНФО). Както беше посочено по-горе, дипломираните експерт счетоводители в България са задължени да спазват Етичния кодекс на МФС (вж. чл. 39 (2) ЗНФО).

Съветът, одиторският комитет или друг еквивалентен орган да докладва пред акционерите, че се е уверил в независимостта на одитора. Правната и регулаторна рамка не изисква от съвета или неговия одиторски комитет да определя дали външният одитор: (i) е независим и квалифициран; (ii) е положил надлежна професионална грижа; и (iii) не е поел неодиторска работа, стойността на която може да постави на риск неговата или нейната независимост.

Гарантирането на ефективно прилагане. Чл. 46 и чл. 47 ЗС посочват, че дипломираните експерт счетоводители ще бъдат санкционирани при неизпълнение на задълженията, произтичащи от ЗС, като санкцията варира от 300 до 30 000 лв. Санкциите се определят от Министерство на финансите (чл. 47 (2) ЗС).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Въпреки, че външният одитор официално трябва да бъде избран от ОСА, на практика повечето се избират от ръководството на дружеството и/или мажоритарния собственик, но не и от целия съвет, а какво остава за независимия одиторски комитет (както може да се види от следващите раздели, повечето дружества нямат одиторски комитет, а какво остава за такъв, включващ независими директори). Изглежда, че приблизително 50% от регистрираните дружества се одитират от Големите 4 одиторски фирми; марките до средни дружества, които не се търгуват активно, обикновено избират местни одиторски фирми. И въпреки, че редица местни фирми са отбелязали подобрение от 2002 г. насам, някои събеседници отбелязах, че не всички те спазват МОС на МФС и нейният Професионално-етичен кодекс. Одиторската независимост се е подобрила значително през последните години. Например, през 2002 г., Големите 4 одиторски фирми и местните счетоводни фирми са известни като често изготвящи, или като оказващи пряка подкрепа на счетоводния персонал на съответното дружеството при изготвянето на, финансовия отчет, така че да може да бъде одитиран. През последните години обаче познанията на фирмените счетоводители се повишиха и сега външните одитори все повече се фокусират върху провеждането на одити, а не върху съдействието при изготвянето на самите отчети. Въпреки това, макар повечето външни одитори да не предоставят счетоводни услуги или услуги по изготвяне на оценки, някои оказват успешно данъчни и бизнес консултантски услуги, които могат да нарушат тяхната независимост, в частност, когато възнагражденията за тези неодиторски услуги представляват съществен процент от цялостното им одиторско възнаграждение от даден клиент. Нещо повече, не изглежда правилата на ИДЕС, предвиждащи ротация на одит съдружника на всеки седем години, да се спазват на практика от



редица одиторски фирми. И на последно място, докато ИДЕС провежда прегледи на качеството на работата на своите членове чрез колегиален процес на преглед на всеки три години, а дисциплинарният комитет проследява нарушенията, до днес са издадени само няколко порицания, като ИДЕС не е налагал санкция, нито е отнемал лиценз на одитор да практикува. Някои посочиха непрекъснатите проблеми с обучението, образованието и прилагането, като някои от основните области за фокусиране на усилията за по-нататъшно подобряване на качеството на независимия външен одит.

Препоръки: 12. Определенията на това, какво представлява одит, трябва да бъдат приведени в съответствие с

определението на МФС за независим външен одит. 13. Чл. 33 (3) ЗНФО трябва да бъде променен, за да конкретизира, че писмото до ръководството трябва

да се изпраща до ръководството и до съвета, в идеалния случай до неговия независим одиторски комитет (когато има такъв).

14. Независимостта на външния одиторски процес трябва да бъде засилена. Например, трябва да има по-конкретни ограничения, отнасящи се до предоставянето на неодиторски услуги на клиент за одит, и за това, че външният одитор трябва да взаимодейства със, и да докладва пред, одиторския комитет (като в същото време, разбира се, запази своята отговорност пред акционерите).

15. Допълнителни препоръки могат да се видят в ДССК по счетоводство и одит.

Принцип V.D: Външните одитори трябва да отговарят пред акционерите и са задължени пред дружеството да упражняват надлежна професионална грижа при изпълнението на одита.


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава: Външните одитори да носят отговорност пред акционерите на дружеството във връзка с изпълнението

на своите одиторски функции. Чл. 221 (6) ТЗ и чл. 248 (1) регламентират, че ОСА назначава и освобождава външния одитор. Одиторите предават своя доклад до управителния (съвет), който от своя страна го предава на (надзорния) съвет за преглед и одобрение преди да бъде внесен в ОСА за окончателно одобрение (вж. чл. 250, 251 ТЗ). Заслужава си да се отбележи, че акционерите, притежаващи минимум 10% от капитала, могат да поискат от ОСА да назначи външен одитор, който да провери годишния доклад (вж. чл. 251a ТЗ). Само дружеството (не и акционерите) имат право да съдят външните одитори. Акционерите с 5% или повече от капитала обаче могат да подадат иск от името на дружеството срещу трети лица в съда (вж. чл. (1) ЗППЦК), което може да се тълкува като включващо и съдебните дела срещу одиторите.

Пропорционални, ефективни и разубеждаващи санкции, глоби и/или задължения за външните одитори, които не изпълняват своите одиторски функции към дружеството с надлежна професионална грижа. Чл. 41 и 42 ЗНФО регламентира санкциите, които трябва да бъдат наложени на външния одитор при нарушаването на неговите отговорности. Санкциите варират от 300 до 15 000 лв., което може и да не е достатъчно за някои по-големи одиторски фирми. Нещо повече, дисциплинарният комитет на ИДЕС може да отнеме лиценза на одитор за определен срок. В крайна сметка, най-вероятно вредата за репутацията на външния одитор е най-важният възпиращ фактор. Заслужава си да се отбележи, че няма ограничения на отговорността на външния одитор, което може да разубеди лицата да създават одиторски фирми.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Както беше посочено по-горе, санкции, а какво остава отнемане на лиценз, рядко се налагат. Нещо повече, на практика няма случаи на заведени съдебни дела от акционери срещу външен одитор.

Препоръки: 16. ИДЕС трябва по-добре да прилага правилата и правилниците, за да гарантира, че одитите се

извършват по професионален и независим начин. 17. Допълнителни препоръки, в частност, свързани с финансовата отговорност на външния одитор,

могат да се видят в ДССК по счетоводство и одит.

Принцип V.E: Каналите за разпространение на информация трябва да предвиждат равен, своевременен и разходно ефективен достъп до съответната информация от потребителите.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип V.E е частично изпълнен през 2002 г. Причините, посочени в ДССК КУ от 2002 г., са, че емитентите са задължени единствено да предадат



своя годишен финансов отчет на КФН, и че тази информация след това не се прави достъпна он-лайн. Препоръката към политиката на ДССК КУ от 2002 г. се фокусира върху актуализирането на интернет страницата на КФН с цел осигуряване на лесен он-лайн достъп до информация. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Дефинират селективно оповестяване на съществена непублична информация, с изключение на ясно

определените изключения. Чл. 27 2. Наредба № 2 посочва, че емитентът е задължен да уведоми КФН и пазара за важна информация, която може да окаже влияние върху цените на ценните книжа. Чл. 28 (1) от Наредба № 2 уточнява, че важна информация, която може да окаже влияние върху цените на ценните книжа, е всяка информация, свързана с дейността на емитента, която не е публично оповестена, и която, ако бъде публично оповестена, може да окаже съществено влияние върху цената на ценните книжа на емитента, поради нейното отражение върху правата, задълженията, финансовото състояние или като цяло върху дейността на емитента.

Съблюдават постоянно задължението за оповестяване, за да направят своевременни оповестявания на неселективна база, на цялата информация, която би била съществена за инвестиционните решения на инвеститорите. Чл. 100r (1) ЗППЦК посочва, че емитентът трябва да оповестява съществени въпроси КФН и обществеността едновременно. Глава Четири, 3. НККУ, препоръчва оповестяването да гарантира равен достъп до информация за акционерите, инвеститорите и другите заинтересовани лица, и не трябва да допуска никакви злоупотреби с вътрешна информация или търговия с вътрешна информация.

Да направят цялата информация, посочена в Принципите, лесно достъпна за инвеститорите и потенциалните инвеститори срещу не повече от минимална цена. Чл. 100с (3) ЗППЦК изисква информацията да бъде оповестявана по такъв начин, че да обхване най-широк кръг лица едновременно, и по начин, който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва информационна агенция или друга медия. Чл. 100у ЗППЦК посочва, че КФН трябва да създаде централизирана база данни за съхраняване на регулираната информация, получена от емитенти, и да я поддържа безплатно за обществеността. Глава Четири, 6. НККУ, изисква от дружества да създадат и поддържат фирмена интернет страница.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Инициативата на КФН за разработване на база данни и портал с фирмена информация за инвеститорите първоначално беше посрещната със съпротива от страна на частния сектор. В момента на изготвяне на този доклад, интернет страницата беше готова и действаща, и основна фирмена информация беше достъпна в България. От друга страна, проучване, проведено от Асоциацията за връзки с инвеститорите през 2008 г. сочи, че само 38% от респондентите са разработили интернет страници с раздели за връзки с инвеститорите (ВИ). Четиридесет и пет процента са създали интернет страници, но информацията за ВИ или липсва, или е трудно да се намери. Седемнадесет и половина процента изобщо нямат интернет страница. Нито едно дружество не е предоставило каквато и да е информация за своите независими директори или като ги посочи, или като предостави информация за техния опит и квалификация.

Препоръки: 18. Дружествата трябва колективно да актуализират своите интернет страници и конкретно да се

фокусират върху разработването на своите раздели по ВИ и корпоративно управление.

Принцип V.F: Рамката на корпоративното управление трябва да бъде допълнена с ефективен подход, който адресира и популяризира предоставянето на анализи или консултации от анализатори, брокери, рейтингови агенции и други, която е уместна за вземането на решения от страна на инвеститорите, без съществени конфликти на интереси, които биха могли да компрометират интегритета на техния анализ или консултация.


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава: Ефективен подход, или на база пазар, или регулаторен, който обхваща конфликтите на интереси на

агенциите за кредитен рейтинг. Няма законов, регулаторен или базиран на пазара подход, който да изисква от агенциите за кредитен рейтинг в България да оповестяват конфликти на интереси, както е подчертано в Изложението на принципите за дейността на агенциите за кредитен рейтинг на МОКЦК. Не е известно дали агенциите за кредитен рейтинг по принцип инкорпорират Основните положения на Кодекса за професионално поведение на МОКЦК за агенциите за кредитен рейтинг в своите кодекси за професионално поведение.

Ефективен подход за обхващане на конфликтите на интереси чрез анализатор на продажбите на ценни книжа. Чл. 46 и чл. 46a ПД-БФБ се фокусират върху забраната за манипулиране на пазара от членовете на БФБ и нейните служители. Не е ясно дали Изложението на принципите за обхващане на конфликти на интереси на анализатори на продажби на ценни книжа на МОКЦК е инкорпорирано.

Лицата, които са в бизнеса по предоставяне на анализи или консултации, които имат отношение към решенията на инвеститорите, да оповестяват конфликти на интереси и начините, по които тези конфликти се управляват. Правната и регулаторна рамка не предвижда за лицата, предоставящи анализи или консултации, да оповестяват конфликти на интереси и начините, по които тези конфликти се управляват.



Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Редица събеседници посочиха настоящи проблеми, свързани с конфликти на интереси и по принцип, манипулирането на пазара, което компрометира интегритета на пазара, въпреки, че очевидните нарушения са намалели в значителна степен през последните няколко години.

Препоръки:

19. БФБ трябва да гарантира, че регулаторната рамка ефективно обхваща конфликти на интереси на анализатори на продажби на ценни книжа и други фирми за финансови консултации.

20. КФН трябва да гарантира, че регулаторната рамка ефективно обхваща конфликти на интереси на агенциите за кредитен рейтинг, и че те оповестяват (потенциални) конфликти на интереси.

Раздел VI.: Отговорности на съвета22 Рамката на корпоративното управление трябва да гарантира стратегическите насоки на дружеството, ефективния мониторинг върху ръководството от страна на съвета и отговорността на съвета пред дружеството и акционерите.

Принцип VI.A: Членовете на съвета трябва да действат на напълно информирана база, добросъвестно, с дължимо старание и в най-добър интерес на дружеството и акционерите.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип VI.A. по същество не беше изпълнен през 2002 г., по-конкретно, тъй като отговорността и отчетността на директорите не бяха дефинирани през 2002 г. От гледна точка на практиката, беше известно, че българските дружества се управляват от вътрешни за дружеството лица, с незначителен, или напълно отсъстващ, надзор от страна на (надзорния) съвет. ДССК КУ от 2002 г. препоръча изменение на ТЗ с цел да се дефинират ясно задълженията на членовете на съвета за упражняване на дължимо старание и грижа на добър търговец, и за изготвянето на доброволен кодекс за корпоративно управление, фокусиращ се върху ролята, структурата и функционирането на съвета, както и създаването на институт на директорите, който да предоставя обучение и да разпространява подходите на добрата практика сред директорите и висшите ръководни кадри. Повечето от препоръките на ДССК КУ от 2002 г. са изпълнени по закон, но не и на практика. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Действат с грижата на добър търговец. Задължението за грижа изисква от членовете на съвета да

действат на напълно информирана база, добросъвестно, с грижата на добър търговец и с дължимо старание. ТЗ, ЗППЦК, и НККУ всички са били изменени, за да въведат изискването за грижа. По-специално, чл. 237 (2) ТЗ посочва, че директорите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец; чл. 116б ЗППЦК посочва, че директорите и мениджърите са длъжни да действат с грижата на добър търговец [… ] като използват единствено информация, за която обосновано считат, че е достоверна и пълна; и Глава Едно, 1.8. НККУ изисква от членовете на (надзорния) съвет да действат професионално и с дължимо старание, и поведението им да е в съответствие с общоприетите принципите за почтеност и надлежно внимание. НККУ допълнително препоръчва това задължение за грижа да бъде посочено и в договора със съответния член на (надзорния) съвет (Глава Едно, 2.2. НККУ) и включено в кодекса за професионално поведение/етика (Глава Едно, 1.8 НККУ), в съответствие с добрата практика. От друга страна, нито законите, правилниците или НККУ, нито съдилищата, са дефинирани термина “добросъвестно”, “напълно информирана база” и “дължимо старание”, за да насочат по-добре и по-ефективно съвета при изпълнението на неговите задължения към

22 Ние установихме, че ТЗ позволява едновременно едно- и двустепенни структури на съвета. Приблизително 75% от

регистрираните на борсата дружества са приели едностепенната структура, като повечето посочват възможността да назначават и освобождават ГИД като основна причина за избора на едностепенната пред двустепенната структура. По-старите, приватизирани дружества и холдинговите дружества обичайно има двустепенна структура на съвета, както и банките, които са законово задължени да имат такава. И въпреки, че съществуват важни разлики между двете структури на управление— в частност фактът, че управителният съвет при двустепенната система е еднолично отговорен за своите стопански решения, докато ръководството при едностепенната система има делегирано правомощие и следователно, отново съветът носи отговорността за управлението на дружеството— понастоящем се извършва значително сближаване, като унитартните съвети все повече се превръщат в надзорен орган (например, изпълнителни сесии на неизпълнителните директори в американските корпорации) и надзорните съвети в Германия, например, укрепвайки своята стратегическа роля в немските дружества. В крайна сметка, добрата практика изисква директорите и мениджърите да се придържат към основните принципи на доброто корпоративно управление, именно: отговорност, отчетност, справедливост и прозрачност. Следващият раздел ще направи разлика само между надзорните съвети и съветите на директорите, когато са налице важни различия.



дружеството и акционерите. Действат в рамките на задължението за лоялност: Задължението за лоялност изисква от директорите да

гарантират, че техните собствени интереси не са над тези на дружеството и неговите акционери, да поддържат конфиденциалния характер на информацията, и да избягват или управляват конфликти на интереси. Чл. 116б ЗППЦК отговаря на това изискване, като изисква от директорите да демонстрират своята лоялност към дружеството, като: (i) предпочитат интереса на дружеството пред своя собствен интерес; (ii) избягват преки или косвени конфликти между своя интерес и интереса на дружеството, или официално разкриват такива конфликти, и не участват, както и не оказват влияние върху останалите членове на съвета при вземането на решения в тези случаи; и (iii) не разпространяват непублична информация за дружеството както докато са, така и след като престанат да бъдат, членове на (надзорния) съвет. Глава Едно, 2.2. НККУ, допълнително посочва, че задължението за лоялност трябва да бъде официално включено като част от договора между дружеството и директорите.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Чл. 240a ТЗ посочва, че акционерите с минимален дял от 10% в капитала на дружеството могат да подадат иск срещу директорите (и мениджърите) за вреди, нанесени на дружеството. Чл. 118 (2) 1. ЗППЦК от своя страна допуска всеки акционер(и), имащ минимум 5% дял, да предяви иск пред окръжния съд по седалище на дружеството за обезщетение за вреди, причинени на дружеството от действия или бездействия на директорите или мениджърите. Следователно, производните съдебни дела са възможни. Преките съдебни производства, чрез които акционерите могат да приложат иск, който засяга техните собствени интереси на собственици, са регламентирани в чл. 71 ТЗ, който посочва, че всеки акционер в дружеството може да заведе дело пред окръжния съд по седалище на дружеството, за да защити своите права да бъде акционер и индивидуалните си права като акционер, когато те са нарушени от органи на дружеството. Акционерите допълнително могат да заведат дело пред окръжния съд за отмяната на решение на ОСА, когато това решение не съответства на задължителните разпоредби на закона или на устава на дружеството (вж. чл. 74 ТЗ). И на последно място, всеки акционер може да подаде иск за непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, за вреди, причинени му от дружеството. Българското законодателство не предвижда класови съдебни производства. Чл. 240 (2) ТЗ посочва, че директорите отговарят заедно и поотделно пред дружеството за всякакви вреди, които са му причинени по тяхна вина; чл. 240 (3) ТЗ от своя страна изисква всеки директор да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди. От особено значение в тази връзка е, че чл. 118a ЗППЦК въвежда концепцията за “директор в сянка”, в съответствие с добрата практика, и посочва, че всяко лице, което контролира дружеството, както и всяко друго лице, което посредством своето влияние върху директорите или мениджърите е склонило някой от тях да действа или да се въздържи от действие не в интерес на дружеството, отговаря солидарно за причинените на дружеството вреди на дружеството. Както беше посочено по-горе обаче, българската съдебна система не изглежда да е постановила решения, които служат за определянето или разтълкуването на задълженията за грижа и лоялност, както и на правилото за бизнес преценка, нито съдилищата са обяснили термина “вина” в чл. 240 ТЗ и “умишлено” или “груба небрежност” в чл. 118 ЗППЦК. И на последно място, трябва да се отбележи, че нито се изисква, нито се препоръчва или предлага на практика, сключването на застраховка на отговорността на директорите и отговорните длъжностни лица (застраховка Д&ОДЛ). От друга страна, директорите и мениджърите са задължени да предоставят управленска гаранция, която не може да бъде по-малка от трикратния размер на брутното им месечно възнаграждение. Спорно е обаче дали тази управленска гаранция ще бъде в състояние да покрие някакви потенциални вреди, нанесени на дружеството или неговите акционери, която потенциално може да стигне до милиони долари. Нашето разбиране е, че практиката се различава съществено от закона. Изглежда, че мнозинството от директорите не се подготвят достатъчно за участие в заседанията на съвета, не получават (нито изискват) съществена информация преди заседанието на съвета, и не предизвикват по конструктивен начин, нито осъществяват надзор, върху ръководството по време на заседанията на съвета (освен ако председателят не е мажоритарният собственик). Повечето директори действат в интерес на мажоритарния собственик, а не на всички акционери, в това число и на миноритарните. И на последно място, изглежда, че в много български дружества все още преобладават конфликтите на интереси, в частност сред холдинговите дружества, и че директорите и мениджърите не винаги предприемат необходимите стъпки за предотвратяване или оповестяване на конфликти на интереси. И на последно място, нашето разбиране е, че акционерите никога не са успявали да осъдят успешно директорите или мениджърите за нанесени вреди.

Препоръка: 1. Работната група за разработването на българския Кодекс за корпоративно управление трябва да се

събере отново на договорената дата (18 месеца след публикуването на НККУ), за да актуализира НККУ с цел включването на по-подробни насоки за задължението за грижа, и по-конкретно, като дефинира термините “добросъвестно”, “напълно информирана база” и “дължимо старание”. Например НККУ би могъл да посочи, че директорите, между другото: (i) трябва да се надлежно подготвят за заседанията на съвета като преглеждат материалите за съвета (и избягват заемането на твърде много места в други съвети, което ефективно би им попречило да направят това); (ii) трябва да се уверят, че управленската информационна система и системата за спазване функционират добре и осигуряват надеждна информация; (iii) трябва да



присъстват редовно в заседанията на съвета; и (iv) трябва да вземат решения едва след разумна дискусия. 2. БФБ трябва да оглави инициативата в публично-частния сектор, за да стартира програма за

обучение за директори и висши ръководни кадри по корпоративно управление и свързани с него въпроси. КФН, съответно БНБ, може да поиска всички директори и висши ръководни кадри на котираните на борсата дружества и банки да преминат през минимално обучение. Това обучение би могло да бъде организирано от нов институт на директорите или от институция по корпоративно управление за България или, като алтернатива, да стане част от сега действаща институция или университет, ако тази инициатива се окаже нестабилна сама по себе си, след проучване на пазара и изготвяне на бизнес план. За банките, тази програма би могла да бъде организирана от българската Асоциация на търговските банки и/или българския Международен банков институт. Тези програми трябва да се фокусират върху въпроси на корпоративното управление, включително горепосочените задължения за грижа и лоялност, но също и върху теми, които са от значение за директорите при изпълнението на техните отговорности, като например финанси и счетоводство, стратегии и рискове. В идеалния случай, този институт може да се създаде с подкрепата на всички основни заинтересовани лица, в това число КФН и БФБ, всички съответни асоциации и университетски институции, но да се ръководи от частния сектор.

Принцип VI.B: Когато решенията на съвета могат да засегнат различни групи от акционери по различен начин, съветът трябва да третира всички акционери справедливо.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този принцип до голяма степен не беше изпълнен през 2002 г., поради факта, че съветите, при изпълнението на техните задължения, обикновено не третират различните групи от акционери, в частност миноритарните акционери, справедливо. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Действат в най-добър интерес на дружеството и всички акционери. Чл. 237 (2) ТЗ изисква от директорите да

действат в интерес на дружеството и всички акционери, в съответствие с добрата практика, както изисква и чл. 116b ЗППЦК и Глава Едно, 1.1. НККУ, които регламентират, че директорите трябва да действат в интерес на всички акционери (ако не конкретно дружеството).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Изглежда, че практиката все още се различава съществено от закона по това, че директорите по принцип се разглеждат като действащи в интерес на мажоритарния акционер, който често изпълнява и длъжността на председател или ГИД, и за който е известно, че доминира процеса на вземане на решения в дружеството.

Препоръка: 3. КФН, в сътрудничество с всички съответни заинтересовани лица в публичния и частния сектор,

трябва да стартира кампания за повишаване на информираността и публичното образование, за да обясни на директорите необходимостта да третират всички акционери справедливо, когато вземат решения.

Принцип VI.C: Съветът трябва да прилага високи етични стандарти. Той трябва да взема под внимание интересите на заинтересованите лица.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Изискванията към директорите да действат в интерес на дружеството насърчават директорите да гарантират, че дружеството спазва приложимите закони и правилници. Както беше посочено по-горе обаче, поведението на съвета не винаги е такова на практика, тоест този Принцип до голяма степен не е изпълнен през 2002 г. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Разработят, под надзора на съвета, кодекс за етично поведение, обхващащ, между другото, спазването на

законите и професионалните стандарти, и поставящ ясни лимити върху преследването на лични интереси от страна на служителите. ТЗ, ЗППЦК, и останалите регулаторни актове не изискват от съветите или от дружествата да приемат етичен кодекс или кодекс за бизнес поведение. НККУ, от друга страна, препоръчва на (надзорния) съвет, както и на управителния съвет, да приемат, спазват и оповестяват наличието на професионален етичен кодекс за поведение (вж. също чл. 54 ПД-БФБ). От топ 10 публично търгувани дружества по пазарна капитализация обаче, само едно единствено дружество е публикувало свой етичен кодекс на интернет страницата си, или е предоставило обяснение защо не спазват НККУ.

Насърчават своите съвети да докладват редовно за спазването на кодекса от членовете на съвета и служителите, както и за действията по изпълнение, предприети от дружеството. Чл. 100н (4) и (6) ЗППЦК изискват от дружеството да оповести пречките, пред които дружествата са изправени при изпълнението на



практиките за добро корпоративно управление, както и как дружеството възнамерява да преодолее тези пречки. Да накарат своите съвети да вземат под внимание интересите на заинтересованите лица и да оповестят

публично как правят това във връзка със съществени въпроси. Както беше посочено по-горе при Принцип IV. за ролята на заинтересованите лица в корпоративното управление, НККУ в Глава Пет препоръчва на съветите да вземат под внимание интересите на заинтересованите лица. По-конкретно, на (надзорния) съвет се препоръчва да установи конкретни правила за обхващане на интересите на заинтересованите лица, които да гарантират подходящ ангажимент от страна на заинтересованото лице, когато се провеждат дискусии, изискващи неговото участие, както и за балансиране на интересите на дружеството спрямо тези на икономиката, обществото и средата, в която дружеството осъществява своята дейност. В допълнение, НККУ препоръчва на (надзорния) съвет да подкрепи активното участие на заинтересованите лица в съответствие със закона и международните добри практики по въпроси, свързани с оповестяването и отчитането на нефинансова информация, и да гарантира, че дружеството оповестява информация по икономически, социални и екологични въпроси.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Не изглежда приемането и използването на етични кодекси/кодекси за професионално поведение да е широко разпространено сред българските дружества. В действителност, от десетте най-големи български дружества от гледна точка на капитализация, само едно единствено дружество е публикувало своя етичен кодекс он-лайн, в съответствие с добрата практика. Епизодични доказателства сочат, че по същия начин съветите не вземат под внимание интересите на заинтересованите лица при вземането на решения.

Препоръка: 4. КФН трябва да проследява и упражнява мониторинг върху спазването на НККУ, в частност, във

връзка с това, дали дружествата спазват и оповестяват информация във връзка с разпоредбата на НККУ за приемане на етичен кодекс от страна на съветите.

5. КФН, в сътрудничество с всички съответни заинтересовани лица в публичния и частния сектор, трябва да стартира кампания за повишаване на информираността и публичното образование, за да обясни на директорите необходимостта от идентифицирането и управлението на интересите на заинтересованите лица.

Принцип VI.D: Съветът трябва да изпълнява определени ключови функции, в това число:

Принцип VI.D.1: Надзор от страна на съвета върху общата корпоративна стратегия и основните решения


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Принцип V.D. беше неизпълнен до голяма степен през 2002 г., основно поради това, че ролите и отговорностите на съветите не бяха определени в закон и съответно, не се разбираха добре на практика. Правната и регулаторна рамка: Ясно дефинира ключовите функции на съвета. Съгласно добрата практика, основната роля на (надзорния)

съвет е да дава стратегически насоки и да упражнява надзор върху ръководството, за да постигне подходяща възвръщаемост за акционерите. В допълнение, добрата практика изисква от съвета да определи рамката на корпоративното управление на дружеството и да дефинира основните политики, като например във връзка с оповестяването, управлението на риска и дивидентите. Ролята на ръководството, от друга страна, е да управлява ежедневните дейности на дружеството, или на делегирана база по унитарния модел на съвета, или както е определено по закон при двустепенния модел на съвет. Добрата практика изисква разделението на ролите и отговорностите на съвета спрямо ръководството да бъде формализирана с цел постигане на ефективна и ефикасна управленска структура. Докато ТЗ определя компетенциите на ОСА в чл. 221 ТЗ, ТЗ и ЗППЦК не дефинират изрично компетенциите на (надзорния) съвет (и на управителния съвет при двустепенния модел). Само чл. 241 ТЗ прави препратка към надзора от страна на съвета, като посочва, че управителният съвет ръководи дружеството под контрола на надзорния съвет, докато чл. 242 ТЗ конкретизира, че надзорният съвет не може да взема участие в управлението на дружеството. В същия този смисъл, чл. 243 ТЗ посочва, че управителният съвет е длъжен да докладва пред надзорния съвет минимум веднъж на всеки три месеца. И на последно място, чл. 244 ТЗ регламентира, че при едностепенната система, съветът на директорите управлява и представлява дружеството. НККУ, от друга страна, адресира ключовите функции на съвета на директорите, в Глава Едно, и посочва ясно, че съветът носи отговорност за управлението на дружеството и определянето на стратегията на дружеството (като отбелязва, че надзорният съвет при двустепенния модел носи допълнителната отговорност да осъществява надзор и контрол върху управителния съвет), и след това, изрично изброява ключовите функции, включително определянето на стратегия, изготвянето на политики за управление на риска и процесите на



вътрешен одит, спазването и определянето на политиките за оповестяване на информация (както за съвета на директорите, така и за надзорния съвет). Функциите и задачите на управителния съвет също са посочени подробно, като фокусът е върху ключовата роля на управлението на ежедневните дейности на дружеството в съответствие със стратегията на дружеството, както е определена от надзорния съвет. Има обаче редица несъответствия с добрата практика, които могат да объркат съответните роли и отговорности на (надзорния) съвет спрямо тези на ръководството. По-конкретно, отбелязва се, че добрата практика изисква от ръководството да: (i) разработи, а съветът да одобри, стратегията (Глава Едно, 1.2 НККУ понастоящем изисква от съвета да определи стратегическата посока); (ii) гарантира спазването от страна на дружеството на съответните закони и правилници (а не от страна на съвета, както е посочено в Глава Едно, 1.3 НККУ); и (iii) разработи политиката за оповестяване на дружеството (Глава Едно, 1.7. изисква от съвета, а не от ръководството, да определи политиката за оповестяване на дружеството).

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Изглежда, че повечето от (надзорните) съвети нямат подходящо разбиране и не изпълняват ефективно своите роли и отговорности, което може би не е изненадващо, като се има предвид отсъствието на подходящи насоки в тази област. Почти всички пазарни участници посочиха два ключови фактора в тази връзка: първият и най-важният, че повечето дружества продължават да се доминират от мажоритарни акционери, които обикновено или изпълняват длъжността на ГИД, или на председател на съвета; разделянето на собствеността и контрола все още не е настъпило. Втората причина е отсъствието на широк пул от професионални директори, които са в състояние конструктивно да насочват, и когато е необходимо, да предизвикват ръководството. Наистина, докато се считаше, че изпълнителните кадри като цяло притежават необходимите бизнес и предприемачески умения, за да управляват бизнеса, на директорите им липсват експертни познания (преди всичко в областта на финансите), опит и независимост, за да изпълняват ефективно своите роли и отговорности. Професионализмът на директорите, или липсата на такъв, се считаше за въпрос от особено критично значение за държавните предприятия (ДП). Този проблем се задълбочава, когато мажоритарният собственик реши да изпълнява длъжността на ГИД, в който случай правомощията на съвета на практика се свиват, тъй като ГИД, в качеството му на мажоритарен собственик, е този, който избира съвета. Заслужава си да се отбележи, че дори когато мажоритарният собственик заеме позицията на председател на съвета, по принцип повишавайки профила на съвета, съветът, като такъв, не изглежда да изпълнява колективно възложената му роля, поради факта, че мажоритарният собственик често остава активно ангажиран в ежедневните дейности на дружеството и следователно, ефективно работи като изпълнителен председател и като такъв, не се контролира от съвета. Някои дружества са се опитали да попълнят този “правен вакуум” като са договорили споразумения с директорите, в които ролите и отговорностите на директорите са конкретизирани. Тези споразумения с директорите обаче са конфиденциални и не се оповестяват публично пред акционерите. ДССК КУ от 2002 г. посочва, че около една трета от дружествата на Официалния пазар са сключили споразумения с директорите и/или имат вътрешни правила и правилници за съвета. Промяната обаче се случва, макар и бавно, и сега мажоритарните акционери започват да овластяват своите съвети, за да изпълняват своята надзорна роля, в частност, когато мажоритарните собственици поемат нови отговорности и/или преминават към ново поколение на ръководство. Да се гарантира строга политика по планиране на приемствеността, основна отговорност на съвета, не се препоръчва в НККУ, нито се изпълнява на практика, което е особено тревожно, като се има предвид концентрацията на собственост и преобладаващата роля, която мажоритарните собственици играят в ежедневното управление на дружеството.

Препоръки: 6. Институтът на директорите или друго предприятие трябва да се фокусира върху създаването на

професионални директорски кадри, които с течение на времето да бъдат в състояние да демонстрират необходимите умения за ефективно насочване и мониторинг върху ръководството. Нещо повече, институтът трябва да започне да повишава информираността относно необходимостта от нова култура в заседателната зала, в която да се провеждат активен диалог и непреклонни, но в същото време конструктивни, дискусии по въпроси, свързани със стратегия и контрола.

Принцип VI.D. 2: Мониторинг върху ефективността на фирмените практики за управление


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Поемат отговорност за практиките за корпоративно управление. Чл. 100н (4) 3. ЗППЦК е уникален в

добрия смисъл на думата с това, че изисква от всички публично търгувани дружества да изготвят план за действие по прилагането на международно признатите принципи на корпоративно управление, които доскоро се наричаха Принципите на ОИСР, и да оповестят този план за действие в годишния си доклад. Днес, като цяло се счита, че дружествата спазват този член, като спазват НККУ вместо Принципите на ОИСР, като се има предвид, че НККУ се базира върху Принципите на ОИСР. Нещо повече, чл. 54 (10) ПД-БФБ изисква от всички публично търгувани дружества, които са регистрирани на Официалния пазар, Сегменти ‘A’ или ’Б‘, да оповестят своето



спазване на НККУ. Заслужава си да се отбележи, че НККУ (и горепосочените норми) не препоръчва конкретно на (надзорния) съвет да установи цялостна управленска рамка за дружеството. Повечето национални кодекси за добра практика обаче препоръчват на съветите да поемат отговорността за определянето на цялостната управленска структура и политика на дружеството, и дори да създадат комитети по корпоративно управление, когато е необходимо (които могат да се фокусират върху въпроси, свързани с възнагражденията и/или номинациите), въпреки, че се разбира, че авторите на НККУ не са искали да пренатоварят съветите с твърде много комитети. От друга страна, чл. 116г ЗППЦК възлага важни отговорности— близки до тези на секретар на дружеството при англосаксонското право— да длъжностите лица, отговарящи за ВИ. Те, за разлика от секретарите на дружествата, докладват само пред ръководството, но не и пред съвета.

Оценяват, минимум веднъж годишно, резултатите от работата на съвета като група и неговите постоянни комитети, както и резултатите от работата на всеки член на съвета и висши ръководни кадри, и да установят областите за подобрение, заедно с план за това подобрение. Тези оценки на (надзорния) съвет, които могат да служат като ефективно средство, което да позволи на съвета да подобри управленските структури от критично значение и процесите на съвета, и да играят важна роля при определянето на възнагражденията на неизпълнителните кадри, не се регламентират, нито се препоръчват, в рамката на корпоративното управление.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Към днешна дата изглежда, че няколко дружества следват практиката за оповестяване на своя план за действие в областта на корпоративното управление в годишните си доклади. От топ 10 дружества от гледна точка на пазарна капитализация, само две имат специални раздели по корпоративно управление в годишните си доклади и/или на своята интернет страница. Нещо повече, една малка извадка от тези планове за действие в областта на корпоративното управление разкри, че те често пропускат ключови елементи на корпоративното управление и най-добре биха могли да бъдат описани като използващи “шаблонен” език. Малко на брой дружества са излезли извън плановете за действие в областта на корпоративното управление и са въвели свои собствени, на ниво дружество, кодекси или харта по корпоративно управление, въпреки, че все още липсва публично достъпна информация за това колко от тях са разработили свои собствени кодекси. Заслужава си да се отбележи, че 40 дружества, повечето от които регистрирани на Официалния пазар, неотдавна приеха да прилагат изцяло НККУ. На практика, отговорните длъжностни лица за ВИ са тези, които играят водеща роля при създаването и прилагането на практики по корпоративно управление, в частност, при изготвянето на горепосочените планове за действие и като цяло лицата, които препоръчват реформите в областта на корпоративното управление. Съгласно чл. 116г ЗППЦК, отговорните длъжностни лица за ВИ на практика поемат повечето от задълженията, обичайно изпълнявани от секретаря на дружеството (напр. воденето на протокол, оказването на съдействие при оповестяването на информация и осъществяването на връзка между ръководните органи). Епизодични доказателства обаче сочат, че отговорните длъжностни лица за ВИ ефективно докладват пред управителният съвет и че много от техните препоръки не се получават вниманието на съвета. На практика, по принцип се счита, че съветът играе второстепенна роля при оформянето на управленската рамка на дружеството. И на последно място, не е известно в България да се правят оценки на съвета, независимо дали от самия съвет или от външна фирма.

Препоръки: 7. КФН трябва отблизо да следи оповестяването, свързано с корпоративното управление, през тази

първа година от въвеждането му, и в частност, за да гарантира, че дружествата последователно оповестяват своето спазване на НККУ (или предоставят качествени обяснения за неспазването).

8. БФБ може да обмисли разработването на модел на образец за оповестяване на въпроси, свързани с корпоративното управление, който може да постави на своята интернет страница, като средство за насочване на дружествата при техните оповестявания на въпроси, свързани с корпоративното управление.

9. Може да е желателно да се промени чл. 100н (4) 3. ЗППЦК и да се направи конкретна препратка към НККУ, вместо най-общо да се препоръчва на дружествата да следват Принципите на ОИСР, които на практика са насочени към правителства, желаещи да извършат реформа в областта на политиките на корпоративното управление, а не точно към частния сектор.

10. Евентуално трябва да се промени НККУ, за да включи разпоредба, възлагаща отговорността за одобряването на управленската рамка на дружеството на (надзорния) съвет. С течение на времето, НККУ може да предложи и въвеждането на комитети по корпоративно управление, а за дружествата – разработването на техни собствени кодекси по корпоративно управление.

11. Позицията на секретар на дружеството трябва да бъде засилена и отграничена от тази на отговорно длъжностно лице (директор) за ВИ. Наистина, и двете са ключови позиции за въвеждането на практиките за добро корпоративно управление на практика, макар и да са фундаментално различни, като функцията за ВИ отговаря основно за ефективните комуникации със съществуващите акционери и потенциалните инвеститори, а секретарят на дружеството оказва подкрепа на председателя и на съвета при



изпълнението на техните задължения по един ефективен и ефикасен начин, действайки като основно лице за контакт между основните ръководни органи и консултирайки съвета по въпроси, свързани с корпоративното управление.

12. НККУ трябва да препоръча на съветите да извършват самооценки, с конкретен фокус върху процесите на управление и структурите на съвета.

13. НККУ трябва да препоръча на по-големите дружества да създадат комитети по корпоративно управление. Тези комитети биха могли да са полезни на този конкретен етап на развитие, когато българските дружества постепенно разделят собствеността от контрола и се въвеждат нови структури по корпоративно управление. Комитетът по корпоративно управление би могъл да поеме и ролята на консултиращ съвета по въпроси, свързани с номинациите и възнагражденията, задължения, които обикновено се възлагат на отделни комитети, но които биха могли първоначално да се комбинират, за да не се пренатовари съвета с твърде много комитети (в допълнение към одиторския комитет).

Принцип VI.D. 3: Избор/възнаграждения/мониторинг/замяна на ключови изпълнителни кадри


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава съвета да: Поеме отговорност за избора и замяната на изпълнителни кадри или изпълнителни директори. Чл. 221 (4)

ТЗ посочва, че ОСА е органът, който е компетентен да избира и освобождава директори, в съответствие с практиките за добро корпоративно управление. Чл. 241 (2) ТЗ допълнително уточнява, че членовете на управителния съвет се назначават и отстраняват от надзорния съвет, а чл. 244 (4) ТЗ определя, че съветът на директорите избира изпълнителните директори на дружеството измежду своите членове (и, argum entum ex, би се разбирало, че той би могъл и да отстранява изпълнителните директори).

Поеме отговорност за изплащането на възнагражденията и мониторинга върху изпълнителните кадри или изпълнителните директори. Чл. 221 (5) ТЗ възлага на ОСА да определи възнаграждението на членовете на надзорния съвет и на неизпълнителните директори в съвета на директорите, включително правото на директорите да получат част от печалбите на дружеството и да придобиват акции и облигации на дружеството. Чл. 241 (2) ТЗ посочва от своя страна, че възнаграждението на членовете на управителния съвет се определя от надзорния съвет. Чл. 116в ЗППЦК, от друга страна, посочва, че възнаграждението на членовете на (надзорния) съвет и на управителния съвет се определя от ОСА, а не от (надзорния) съвет— обратно на ТЗ и НККУ, които препоръчват на ОСА да одобрява, но не и да определя, възнаграждението на изпълнителните кадри— и оттам, на практиките за добро корпоративно управление. (Надзорният) съвет е този, който трябва да определя възнаграждението на изпълнителните кадри, за да има действителното правомощие да гарантира, че стратегията се изпълнява надлежно— което може да се постигне от съвета, ако той е в състояние да обвърже възнаграждението на изпълнителните кадри с основните показатели за изпълнение на дружеството, свързани с неговата стратегия. Нещо повече, мениджърите имат стимул да работят в интерес на тези, които определят тяхното възнаграждение, т.е. мажоритарните акционери— а не на дружеството и всички акционери, както би трябвало да бъде. Накратко, да се оправомощи ОСА, а не съветът, да взема решения относно възнаграждението, може още повече да подкопае и отслаби допълнително правомощията на съвета спрямо ръководството. Заслужава си да се отбележи, че НККУ препоръчва на съвета да създаде комитет по възнагражденията, който, както беше посочено по-горе, би могъл да се комбинира с комитета по корпоративно управление.

Поеме отговорност за осъществяването на надзор върху планирането на приемствеността. Правната и регулаторна рамка не изискват, нито насърчават, съветите да разработват политики за приемственост или подкрепа, и да осъществяват мониторинг върху ръководството при изпълнението на такива планове за приемственост.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Формално, изглежда, че възнаграждението на изпълнителните кадри се предлага от съвета за одобрение от акционерите, в съответствие с добрата практика. На практика обаче номинирането, избора и освобождаването на изпълнителни кадри, както и тяхното възнаграждение, се определят от мажоритарният собственик.

14. Чл. 116в ЗППЦК трябва да бъде променен, за да посочи, че (надзорният) съвет е този, който определя възнаграждението на изпълнителните кадри, а не ОСА, което трябва да одобрява възнаграждението на изпълнителните кадри, в частност, когато акции и опции за закупуване на акции се предлагат като част от пакета с възнаграждения на изпълнителните кадри, поради риска от намаляването на тяхната стойност.

15. НККУ трябва да препоръча дружествата да създадат комитет по възнагражденията, който да позволи на съвета по-добре да определя възнаграждението на изпълнителните кадри. За по-малки дружества, задълженията на този комитет биха могли да се прехвърлят на посочения по-горе комитет по корпоративно управление.



Принцип VI.D.4: Обвързване на задължението на изпълнителните кадри и на съвета с дългосрочните интереси на дружеството и акционерите


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава (надзорните) съвети да: Разработват и оповестяват публично политиката по възнагражденията, обхващаща ключовите

изпълнителни кадри и членовете на съвета, която обвързва, и обяснява как обвързва, възнаграждението с по-дългосрочните интереси на дружеството и неговите акционери. Глава Едно, 4.2. НККУ препоръчва нивото и критериите за изпълнение за определяне на възнаграждението на съвета да бъдат: (i) определени така, че да привличат и задържат квалифицирани членове на съвета; (ii) обвързани с дългосрочните интереси на дружеството; и (iii) трябва да съпоставят техния принос и отговорности в съвета (напр. присъствие на заседания на съвета или председателство на съвета/комитетите)— в съответствие с добрата практика. Този раздел обаче препоръчва още възнаграждението на директорите да бъде свързано с изпълнението и резултатите от дейността на дружеството, което, макар и да е подходящо за изпълнителните директори, по принцип се счита за неподходящо за неизпълнителните директори, тъй като те не участват в ежедневното управление и следователно, не са в състояние да влияят пряко върху изпълнението на дружеството. Глава Едно, 4.3 НККУ препоръчва възнаграждението на изпълнителните кадри да включва и променлива компонента, която, ако бъде обвързана с показателите за изпълнение, би могла да помогне за обвързването на управленското поведение с дългосрочните интереси на дружеството и неговите акционери. Този същият раздел обаче препоръчва опциите за закупуване на акции като част от пакета на изпълнителните кадри, с които, освен ако не бъдат ограничени, би трябвало да се борави с изключително внимание поради тяхната способност да влияят върху краткосрочното управленско поведение. Ограничаването на опциите или просто предлагането на собствен капитал може да се окаже по-подходящо в тази връзка. Глава Едно, 2.2. НККУ посочва, че нивата на възнаграждението и критериите за изпълнение трябва да бъдат определени в договора с директорите, в съответствие с добрата практика.

Гарантират, че разработването на политика, непрекъснатото й прилагане и определянето на действителното възнаграждение, са обект на надзор от достатъчен брой неизпълнителни членове на съвета, които са в състояние да упражнят независима преценка. Докато чл. 116a (2) ЗППЦК изисква минимум една трета от членовете на (надзорния) съвет да бъдат независими, няма изисквания за независимите директори да играят активна роля при изготвянето на политиката по възнагражденията на дружеството за изпълнителните директори. По същия начин, НККУ не дава никакви препоръки в тази връзка. Трябва да се добави, че НККУ не съдържа препоръка за създаването на комитет по възнагражденията на равнище съвет, което при унитарната структура на съвета би помогнало за справянето с конфликти на интереси при определянето на възнаграждението на изпълнителните кадри.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Налице е малко, или изобщо липсва, оповестяване на политиките по възнагражденията на неизпълнителните и изпълнителните кадри, структурите и нивата. Заплатите на съвета, в частност на неизпълнителните членове, по принцип се считат за ниски и се отразяват отрицателно върху способността на дружествата да привличат, мотивират и задържат неизпълнителни и независими директори в съвета. По същия начин, епизодични доказателства сочат, че възнаграждението на изпълнителните кадри като цяло не е свързано с показателите за изпълнение, които от своя страна са обвързани с дългосрочните интереси на дружеството и неговите акционери.

Препоръки: 16. Да се промени НККУ, за да се гарантира, че въпросите, свързани с възнаграждението на

изпълнителните и на неизпълнителните кадри, се разглеждат поотделно. 17. Да се измени НККУ, за да препоръча независимите директори, в идеалния случай чрез комитет по

възнагражденията (който за по-малки дружества би могъл да се комбинира с комитета по корпоративно управление), да бъдат тези, които изготвят политиката по възнагражденията на дружеството за своите изпълнителни директори и мениджъри. Един независим комитет по възнагражденията при едностепенната структура на съвета би гарантирал, че ръководството по никакъв начин не участва при определянето на своето собствено възнаграждение.

Принцип VI.D.5: Прозрачен процес за номиниране/избор на съвета


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава съветите да: Приемат процедури, които гарантират формален и прозрачен процес на номиниране на членове за

съветите, в който потенциалните конфликти на интереси се управляват по подходящ начин. Директорите и членовете на управителния съвет се избират за не повече от пет години, освен ако в устава на дружеството не е предвиден по-кратък срок (вж. чл. 233(2) ТЗ). Директорите могат да бъдат преизбирани без ограничение



(чл. 233(3) ТЗ); и въпреки, че някои държави са избрали да ограничат броя на мандатите, през които директор може да участва в съвет, настоящата разпоредба е напълно подходяща за България при отсъствието на широк пул от опитни директори; наистина, би било в противоречие с добрата практика да се наложи отстраняването на квалифициран директор след определен срок. Съветът обаче трябва да е наясно, че работата в продължение на два мандата, или приблизително за срок от седем години, може да наруши неговата независимост, поради дългогодишните му взаимоотношения с отговорните длъжностни лица в дружеството. Всяко дееспособно физическо лице може да бъде директор (чл. 234 (1) ТЗ). Чл. 116a ЗППЦК, обаче, забранява на лица с конкретно криминално минало да бъдат избирани за директори, каквото е изискването и на критериите за надеждност и пригодност, издадени от БНБ в чл. 11 (1) ЗКИ, който, между другото, посочва, че членът на управителния съвет трябва да притежава магистърска образователно-квалификационна степен по икономика или право; да притежава квалификация в банковата дейност и да демонстрира минимум пет години професионален опит на длъжност с ръководни функции в банка; и да не е съпруг/а на друг член на управителния или надзорния съвет на банката. Членовете на надзорния съвет, от друга страна, не са задължени да имат магистърска образователно-квалификационна степен по икономика или право, или да докажат минимум пет години професионален опит в банковата дейност— което противоречи на добрата практика (вж. чл. 12 ЗКИ). Наистина, особено в банките критериите за надеждност и пригодност трябва да бъдат същите и за членовете на надзорния съвет, а дори и по-високи от тези на управленския екип, поради важната функция на надзор, която изпълнява съвета, и важността на процесите на управление на риска и контрола в банковия сектор. В допълнение, чл. 234 (1) ТЗ посочва, че юридическите лица също могат да бъдат директори, когато това е предвидено в устава, в който случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Това противоречи на практиките за добро корпоративно управление, до голяма степен поради факта, че за акционерите е трудно да определят личния опит и характеристиките на юридическото спрямо физическото лице. Заслужава си да се отбележи, че чл. 10 ЗКИ регламентира, че никое юридическо лице не може да бъде член на управителен съвет или на надзорен съвет на банка. ТЗ мълчи относно начините, по които се номинират кандидатите за (надзорния) съвет. В някои юрисдикции, акционери с 5% (или повече) имат право да номинират пряко директори за избор в (надзорния) съвет, а чл. 223a (1) ТЗ, който позволява на акционери с 5% от гласовете, да включват точки в дневния ред на ОСА, би могъл да се тълкува като означаващ същото. При отсъствието обаче на ясна регламентация или тълкувание на съдилищата, понастоящем се приема, че всеки акционер може да номинира кандидат за място в (надзорния) съвет.

Приемат процедури за избор на членове на съвета, които гарантират ефективно участие на акционерите в процеса на номиниране и избор. Чл. 224 (1) ТЗ изисква, когато се избира избора (надзорен) съвет, имената, постоянните адреси и личните квалификации на кандидатите за членове на съвета да бъдат предоставени на акционерите за разглеждане. Глава Едно, 3.7. НККУ посочва, че изборът на директори трябва да става посредством прозрачен процес, който трябва да гарантира, че на ОСА е била предоставена навременна и пълна информация за личностните и професионалните качества на кандидатите. НККУ обаче не дава насоки относно това, как най-добре да се организира един прозрачен процес на номиниране и избор, което се счита от мнозина като едно от основните средства за подобряване на практиките за корпоративно управление.

Оповестяват пред акционерите процедурите по номиниране, включително ролята и състава на всеки комитет по номинациите. Нито закона, нито правилниците, нито НККУ, изискват от съвета да оповестява процеса по номиниране, включително ролята на комитета по номинациите, пред акционерите.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, членовете на съвета се назначават официално и одобряват от мажоритарния акционер; по принцип, точният брой на местата в съвета, които мажоритарният собственик може да попълни, се определя в договора с акционерите. Останалите акционери, и в частност миноритарните акционери, на практика не са в състояние да участват в процеса по номиниране с помощта на контра-предложения.

Препоръки: 18. НККУ трябва да бъде променен, за да препоръча изрично как най-добре да се структурира процеса по

номинирането. В идеалния случай, този процес би включвал създаването на комитет по номинациите, който първоначално би могъл да се комбинира с комитета по корпоративно управление. Комитетът би: (i) разработил “профил на съвета”, който да послужи за идентифицирането на идеалните качества, които е желателно всеки един член на съвета да притежава, както и идеалния микс от умения и комбинация от изпълнителни, неизпълнителни и независими директори; (ii) идентифицирал и препоръчал пред ОСА потенциални кандидати за директорски позиции, както като последваща дейност след номинациите на акционерите, така също и след своя собствен процес на търсене; (iii) гарантирал, че кандидатите отговарят на критериите за “пригодност и надеждност”, ако са приложими; (iv) осъществил надзор върху процесите на встъпване в длъжност/назначаване на съвета; (v) разработил критерии за определяне на независимостта на членовете на съвета и задължението да уведоми акционерите за техния статус на независими лица (или за неговата загуба); (vi) осъществил надзор върху провеждането на проверки на автобиографичните данни, интервюта, проверки на препоръките, и т.н., на



кандидатите; и (vii) разгледал потребностите на отделните комитети към съвета от гледна точка на конкретни съвкупности от квалификации и умения.

19. НККУ трябва допълнително да препоръча процесът по номинирането да бъде провеждан по прозрачен начин и оповестяван пред акционерите. По-конкретно, съветът или неговия комитет по номинациите трябва да гарантират, че списъкът с кандидатите, съответните автобиографични данни за кандидатите, включително от кого са номинирани, контра-номинациите, както и действителното гласуване, трябва да бъдат оповестени публично.

20. НККУ трябва да бъде променен, за да включи списък с примерни качества, които даден директор трябва да може да демонстрира, които биха могли да допълнят критериите на БНБ за надеждност и пригодност.

21. ТЗ може да бъде променен, за да намали максималния срок за заемане на длъжността до три, вместо до пет години.

22. ТЗ или друга подходяща правна или регулаторна норма трябва да бъдат променени, за да определят кой може да номинира кандидати за (надзорния) съвет.

23. БНБ трябва да прегледа своите критерии за надеждност и пригодност, в частност, във връзка със своите директори.

Принцип VI.D.6: Надзор върху вътрешни конфликти на интереси, включително неправилно използване на фирмени активи и злоупотреби при сделки със свързани лица


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава съвета да: Осъществява надзор върху системата за вътрешен контрол, разработена с цел да улесни мониторинга и

управлението на извънредни сделки. Член 114 (1) (a) ЗППЦК посочва, че съветът на директорите или управителният съвет може да извършва сделки с дълготрайни активи само, когато те са на обща стойност под или равна на 33% от стойността на всички активи на дружеството (съгласно последния одитиран финансов отчет, т.e. по отчетна стойност, когато активите се прехвърлят, и по пазарна стойност, когато дълготрайните активи се придобиват). Всяка сделка, превишаваща този праг, е предмет на одобрението на акционерите, освен ако сделката не е сключена, между другото, в обичайния ход на дейността (чл. 114 (8) ЗППЦК), където терминът “обичайна дейност” е дефиниран като съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства. От друга страна, (надзорният) съвет не е конкретно натоварен да осъществява надзор върху този процес.

Осъществява надзор върху системата за вътрешен контрол, разработена с цел да улесни мониторинга и управлението на сделките със свързани лица. Член 114 (1) (б) ЗППЦК посочва, че съветът на директорите или управителният съвет може да извършва сделки с дълготрайни активи само когато те са на обща стойност под или равна на 2% от стойността на всички активи на дружеството (съгласно последния одитиран финансов отчет, т.e. по отчетна стойност, когато активите се прехвърлят, и по пазарна стойност, когато дълготрайните активи се придобиват от свързани лица). Всяка сделка, превишаваща този праг, е предмет на двойно одобрение: на съвета на директорите или на управителния съвет, както и на одобрението на ОСА. Чл. 114 (4) допълнително посочва, че когато се извършват няколко сделки, чиято индивидуална стойност е под горепосочените прагове, но в съвкупност превишават праговете, определени в чл. 114 ЗППЦК, тези сделки трябва да се третират като една и да бъдат обект на съответните одобрения, ако са извършени в рамките на период от три календарни години и ако сделките по същество са извършени с едно и също лице или представляват сделка със свързано лице. От друга страна, (надзорният) съвет не е конкретно натоварен да осъществява надзор върху този процес.

Управлява сделките със собствени фирми и сделките със свързани лица, в съответствие със задължението на членовете на съвета да действат в най-добър интерес на дружеството и неговите акционери. Що се отнася до ролята на съвета да се увери, че е налице строга контролна рамка за ефективно идентифициране и управление на сделките със собствени фирми и на сделките със свързани лица, законите и правилниците запазват мълчание. НККУ (Глава Две, 3. и 4.) от друга страна препоръчва по принцип дружеството да въведе вътрешна контролна система, която гарантира ефективното отчитане и оповестяване на информацията, както и разработването и използването на такава система, която да гарантира ранното идентифициране на всякакви съществени рискове, пред които дружеството може да се изправи, и ефективното управление на тези рискове. По-специално, Глава 1, 5 препоръчва на членовете на съвета на директорите (идентични разпоредби съществуват и за членовете на надзорния и управителния съвет) да изготвят вътрешни правила и процедури за конфликти на интереси, и допълнително да действат така, че да предотвратят всякакви реални или потенциални конфликти на интереси, и да оповестят тези конфликти, ако те, независимо от това, възникнат. И докато управителният съвет е длъжен да въведе и спазва кодекс за професионално поведение (вж. Глава Едно, 1.8.), който по презумпция би трябвало да обхваща въпроси, свързани с конфликти на



интереси, (надзорният) съвет не е задължен да направи това. Въпросът, свързан с предоставянето на заеми на директорите или мениджърите не е разгледан нито в ТЗ, нито ЗППЦК или НККУ. Добрата практика изисква такива заеми да бъдат напълно забранени или да се сключват по реда на стриктни насоки и при пазарни условия.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Сделките със свързани лица продължават да бъдат проблем в дружествата в България, в частност, в по-големите холдингови дружества. По принцип се счита, че политиките и процедурите, както и вътрешните контролни структури, свързани със сделките със свързани лица, или не съществуват, или са слаби, и че оповестяването в тази област е случайно. Отговорните длъжностни лица по ВИ играят важна роля както предварителна, така и последваща, в това, че те отговарят за изготвянето на “списък с вътрешните лица”, в който директорите и мениджърите са задължени да разкрият своите интереси, както и да направят други улесняващи това оповестявания. Като се има предвид обаче, че повечето отговорни длъжностни лица за ВИ не докладват пред съвета или пред независим одиторски комитет, и че функция „вътрешен одит”, която извършва преглед на тези процеси, все още не е достатъчно добре развита, влиянието и способността на отделните членове на (надзорния) съвет да адресират проактивно този чувствителен въпрос е вероятно да бъде пресечена от заинтересованите лица, за които се счита, че по принцип са синоними на мажоритарния собственик. Заслужава си да се отбележи, че одиторите не изпълняват възложената им роля във връзка със сделките със свързани лица и рамката за вътрешен контрол на дружеството съответно, чрез мониторинг върху оповестяването на сделките със свързани лица и изпращането до дружеството на писмо до ръководството относно силата на вътрешния контрол на дружеството (одиторите в действителност не са задължени да изпращат писмо до ръководството, в съответствие с добрата практика, те обаче изпращат такова до ръководството, но не и до (надзорния) съвет или, в идеалния случай, до неговия одиторски комитет, съгласно чл. 33 (3) ЗНФО).

Препоръки: 24. КФН трябва да измени определението на “заинтересовано лице” в чл. 114 (5) ЗППЦК. Изменението ще

разшири сегашната дефиниция, за да включи: (i) членовете на съвета на компанията-майка, на филиали или сестрински дружества, или асоциирани предприятия, пълна или частична собственост; (ii) родители, втори родители (мащеха или пастрок), свекърва/тъща, свекър/тъст, брат/сестра, съпруг/а, деца, доведени/заварени деца, зет, снаха, шурей/девер, или етърва/зълва, както и всяко лице (различно от наемател или служител), което споделя общо домакинство с горепосочените физически лица; или (iii) всяко лице, чиято преценка или решения биха били повлияни като последица от договореност или взаимоотношение между, или включващи, тях самите и някое от лицата по чл. 114 (5) ЗППЦК.

25. НККУ трябва да бъде изменен, за да включи разпоредба за предоставянето на заеми на директори или мениджъри, която регламентира, че това най-малкото трябва да става при пазарни условия или да бъде изцяло забранено (което трябва да се приеме за директорите на банки).

26. НККУ трябва да бъде изменен, за да се фокусира върху ролята на отговорното длъжностно лице (директора) за ВИ, или в идеалния случай, секретаря на дружеството, както и на вътрешния одитор, при изготвянето на политики за, съответно мониторинга върху, сделките със свързани лица.

Принцип VI.D.7: Надзор върху системите за счетоводство и финансова отчетност, включително системи за независим одит и контрол


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава съветите да: Осъществяват надзор върху администрирането на вътрешния контрол, разработен за да гарантира: (a)

интегритета на системите за счетоводство и финансова отчетност на дружествата; и (б) че съответните системи за контрол са въведени, в частност, системите за управление на риска, финансов и оперативен контрол. ТЗ и ЗППЦК не съдържат никакви изисквания към съветите да изготвят политики, да осъществяват надзор върху и/или да насочват ръководството във връзка с управлението на риска, вътрешния контрол, вътрешните одиторски процедури и независимия финансов одит, което не е необичайно, тъй като повечето дружествени закони или закони за ценните книжа не се произнасят в тези области. Вместо това, повечето юрисдикции са избрали да препоръчат добрата практика в тази област, чрез кодекси по корпоративно управление. В България, НККУ наистина обхваща тези контролни и одиторски въпроси в Глава Едно, в която на (надзорния) съвет се препоръчва да изготви корпоративна политика по управление на риска, контролни процедури и функция по спазването. Глава Две допълнително препоръчва на дружеството да създаде вътрешна контролна система, която да гарантира ефективната отчетност и оповестяването на информация, и тази вътрешна контролна система да бъде разработена и да се използва така, че да гарантира ранното идентифициране на всякакви съществени рискове, пред които дружеството може да се изправи и да управлява ефективно тези рискове. Конкретни насоки, обаче, как да се структурират и въведат тези контролни структури и процеси не се предлагат, както например прави националният кодекс по корпоративно управление на



Великобритания, Комбинираният кодекс, в неговите приложения.23 Банките, от своя страна, са задължени да предадат в БНБ описание на системите за управление на риска и вътрешен контрол, когато кандидатстват за лиценз за извършване на банкова дейност (вж. чл. 13 (2) ЗКИ). Чл. 9 ЗКИ посочва, че уставът на банката трябва да съдържа, между другото, и данни за системата за вътрешен контрол на банката. Чл. 15 (1) ЗКИ регламентира, че лиценз за извършване на банкова дейност се дава от БНБ само, ако кандидатът потвърди, че следните условия, между другото, са били изпълнени: (i) разработени са правила за вътрешен контрол, включително ясни административни и счетоводни процедури; (ii) създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители притежават професионалната квалификация и опит, необходими за тяхната работа; (iii) изготвени за надеждни вътрешни правила за ръководството, включително ясна организационна структура с точно определени, прозрачни и подходящи нива на отговорност и ефективни процедури за идентифициране, управление, мониторинг и докладване на рискове, на които банката може да бъде изложена. Всички тези разпоредби като цяло са в съответствие с практиките за добро корпоративно управление. ЗКИ и Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол (Наредба № 10) обаче се отклоняват от добрата практика в редица случаи: На първо място, чл. 74 (1) ЗКИ посочва, че всяка банка трябва да създаде специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от ОСА. Практиките за добро корпоративно управление обаче биха посочили, че ръководството отговаря за вътрешния контрол на дружеството и поради това, трябва да носи отговорност и за създаването и изпълнението на една строга контролна функция. На второ място, чл. 73 (1) ЗКИ (и чл. 5 (4) БНБ Наредба № 10) регламентира, че компетентният ръководен орган на банката приема и извършва периодични прегледи, между другото, на: политиката за управление на риска и контролната политика; организацията на оперативния контрол, включително правилата и процедурите за одобряване, извършване и отчитане на операциите; вътрешните правила и процедури за мониторинг върху риска и ефективността на контролните системи, и за докладването за слабости, установени в организацията и работата на структурните звена. Трябва да се посочи обаче, че надзорният, а не управителният съвет, носи отговорност за одобряването на политиката за управление на риска и контролната политика, докато управителният съвет отговаря за тяхното разработването и изпълнение. На трето място, докато Наредба № 10 прави препратка към създаването, обхвата на дейността, характера и структурата на функция „вътрешен одит”, както и към квалификацията на ръководителя на вътрешен одит, тя не регламентира един важен аспект: важността на пряката линия на отчетност пред съвета и неговия одиторски комитет, за да се гарантира, че вътрешният одитор разполага със свободен достъп до съвета и следователно, е независим от ръководството. И на последно място, в ЗКИ или Наредба № 10 не се отбелязано, че съветът трябва да създаде одиторски комитет, който играе важна роля при координирането на тези разнообразни контролни и одиторски функции и гарантира, че съветът е установил строга контролна среда.

Управляват цялостните взаимоотношения с външните одитори, за да бъдат разумно удовлетворени, че одитът на финансовите отчети е извършен по независим и компетентен начин. Както беше посочено по-горе в Раздел V.C., има пропуски от критично значение в рамката на корпоративното управление във връзка с независимия одит, в частност, като се има предвид, че само малко на брой дружества са създали независими одиторски комитети.

Изготвят вътрешни програми и процедури за насърчаване на спазването на приложимите закони, правилници и стандарти, включително етичен кодекс на дружеството. Програмите трябва да гарантират, че спазването се възнаграждава, а нарушенията на закона водят до разубеждаващи последици и санкции. Програмите за спазване също трябва да се разширят, където е възможно, за да обхванат и дъщерните дружества. Както беше посочено по-горе, НККУ наистина препоръчва на (надзорния) съвет да създаде корпоративна функция по спазването, въпреки, че не посочва изрично, че тази функция трябва да обхване и всички дъщерни дружества.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Съветите на повечето дружества не изглежда да играят ключова роля в това, да се уверят самите те, че счетоводните системи и системите за финансова отчетност, включително системите за независим одит и контрол, са строги и могат да бъдат защитени. Наистина, малко на брой дружества са създали одиторски комитети, които играят важна роля в тази връзка, или които изглежда, че притежават необходимите експертни умения— в частност, във връзка с финансите и счетоводството, но също и по въпроси, свързани с контролната и одиторска среда— на равнище съвет, за да изготвят политики в тези ключови области и да насочват ръководството при изпълнението на тези политики.

Препоръки: 27. ЗКИ и/или Наредба № 10 трябва да бъдат изменени, за да посочат, че надзорният съвет носи

отговорност за създаването на подходящите политики в областта на управление на риска, вътрешен контрол и политика за вътрешен одит, докато ръководството носи отговорност за разработването на конкретни процеси и по принцип, за въвеждането на строга рамка за

23 Вж. http://www.frc.org.uk/corporate/com binedcode.cfm



управление на риска, контрол и одит. В частност, въпросът за независимостта на вътрешния одит трябва да фигурира ясно в изменението на ЗКИ и/или Наредба № 10, установявайки важността на независимия вътрешен одит и необходимостта вътрешният одитор да се отчита директно пред надзорния съвет, с пряка линия на отчетност пред управителния съвет. Нещо повече, надзорният съвет може да обмисли създаването на комитет по риска на равнище съвет, който да се фокусира върху установяването на желанието на банката да поема рискове и политиките й в тази връзка, както и на одиторски комитет, който да упражнява надзор върху вътрешния контрол, спазването, вътрешния одит и външните одиторски процеси.

28. НККУ трябва да бъде изменен, за да включи насоки относно ролята на съвета и ръководните органи в изграждането на строга контролна среда. Към НККУ, под формата на приложения, трябва да се добавят конкретни примерни насоки за съвета при изготвянето на политиките по управление на риска и вътрешен контрол, както и на структурите и процесите по вътрешен одит, а също и за функцията по спазването. НККУ може да подчертае ролята на одиторския комитет и към него да се приложи примерна харта на одиторския комитет, съдържаща практически насоки.

Принцип VI.D. 8: Надзор върху процесите на оповестяване и комуникации


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава (надзорния) съвет да: Осъществява надзор върху съществената информация за дружеството. ЗППЦК съдържа редица

разпоредби за оповестяване на информацията, но обикновено възлага тази отговорност на ръководството и не разглежда ролята на (надзорния) съвет при оповестяването на информация (ТЗ запазва пълно мълчание в тази връзка). Например, чл. 116г ЗППЦК задължава всички акционерни дружества да назначат отговорно длъжностно лице (директор) за ВИ, но в същото време посочва, че това лице се назначава от ръководството (чл. 116г (1) ЗППЦК) и се отчита пред ОСА, вместо пред съвета (чл. 116г (4) ЗППЦК). А чл. 100м (2) ЗППЦК възлага отговорността за изготвянето и публичното оповестяване на финансовия отчет на ръководството, а не на надзорните органи. НККУ обаче препоръчва на (надзорния) съвет да определи политиката за оповестяване на информация на дружеството и да изготви насоки за връзките с инвеститорите, в съответствие с добрата практика (вж. Глава Едно, 1.7, и Глава Четири, 1.).

Поеме отговорността за изготвянето на стратегия за комуникация на дружеството с акционерите. От друга страна, Глава Едно, 1.7, и Глава Четири, 1. НККУ изискват от (надзорния) съвет да информира своевременно акционерите, въпреки, че актът на информиране на акционерите е най-добре да се остави на ръководството и отговорните длъжностни лица (директорите) за ВИ. Глава Четири, 2. НККУ допълнително препоръчва на (надзорния) съвет да упражнява надзор върху въвеждането и да гарантира подходяща подкрепа за работата на една ефективна система за оповестяване на информация, отново в съответствие с добрата практика.

Назначи отговорно длъжностно лице (директор) за ВИ, което се отчита директно пред съвета. Както е посочено по-горе, чл. 116г ЗППЦК задължава всички акционерни дружества да назначат отговорно длъжностно лице (директор) за ВИ, като в същото време посочва обаче, че това лице се назначава от ръководството (чл. 116г (1) ЗППЦК) и се отчита пред ОСА (чл. 116г (4) ЗППЦК). Няма пряко или непряко отчетно взаимоотношение със съвета.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Като се има предвид, че оповестяването на информация по принцип не е достатъчно добре развито и че редица елементи на оповестяването, които се изискват по закон, на практика не се оповестяват, например във връзка с оповестяването на възнаграждението на съвета и плановете за подобряване на корпоративното управление, не изглежда (надзорните) съвети да играят роля при упражняването на ефективен надзор върху процесите на оповестяване и комуникация.

Препоръки 29. НККУ трябва да бъде изменен, за да посочи, че докато съветът носи отговорност за определянето

на цялостната политика по оповестяването на дружеството, отговорност на ръководството е да изпълнява тази политика чрез функция ВИ.

30. Чл. 116 ЗППЦК трябва да се промени, за да посочи, че отговорното длъжностно лице (директор) за ВИ има непрекъсната линия на отчетност пред ръководството, но и че той/тя разполага със свободен достъп до съвета, ако ръководството не следва подходящи практики за оповестяване на информация, както са установени съгласно политиката по оповестяването на дружеството. Съветът може да възложи на член на съвета или на комитет, напр. на комитета по корпоративно управление към съвета, задачата да изготви политиката по оповестяване на дружеството, и да насочва и наблюдава ръководството и отговорното длъжностно лице (директор) за ВИ при изпълнението на тази политика.

Принцип VI.E: Съветът трябва да бъде в състояние да упражнява обективна и независима преценка по корпоративни въпроси.



Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип до голяма степен не беше изпълнен през 2002 г., в частност, във връзка със състава и процеса по номиниране на унитарните съвети, тъй като нито ТЗ, нито ЗППЦК или други регулаторни органи, поставяха изискване към съветите да включват независими директори.

Принцип VI.E.1.: Съветите трябва да обмислят включването на достатъчен брой неизпълнителни членове на съвета, които са в състояние да упражнят независима преценка във връзка със задачите, когато има потенциал за конфликт на интереси. Примери за такива ключови отговорности са гарантирането на интегритета на финансовата и нефинансовата отчетност, извършването на преглед на сделките със свързани лица, номинирането на членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри, и възнаграждението на съвета.


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава: Част от съвета да бъде независима. При двустепенната система, чл. 241 (3) ТЗ посочва, че никой директор

не може да бъде член едновременно на управителния и на надзорния съвет на дружеството. Следователно, всички членове на надзорния съвет са, като минимум, неизпълнителни директори. Чл. 244 (4) ТЗ от своя страна посочва, че при унитарния модел на съвета, съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни директора и че тези изпълнителни членове трябва да са по-малко от останалите неизпълнителни членове на съвета. По този начин, тази разпоредба изисква и мнозинството от членовете на съвета най-малкото да бъдат неизпълнителни членове. Чл. 116a (2) ЗППЦК допълнително посочва, че поне една трета от директорите, участващи или в надзорния съвет, или в съвета на директорите на публичното дружество, трябва да бъдат независими. НККУ също препоръчва съветът да се състои от определен брой независими директори, въпреки, че оставя определянето на точния брой на самото дружество и неговия устав. Глава Едно, 3.3. НККУ препоръчва председателят на съвета да бъде независим директор, в съответствие с добрата практика; няма такава разпоредба, обаче, във връзка с председателя на надзорния съвет.

Определянето на критерии за независимост, които обхващат основно конфликти, свързани с представителството. Чл. 116a (2) ЗППЦК дава определение на термина „независимост”. Тоест, директор не се счита за независим, ако той/тя: (i) е служител на дружеството; (ii) е акционер с 25% (или по-голям) дял в капитала; (iii) което е в трайни търговски отношения с дружеството; (iv) е член на управителен или надзорен орган, прокурист или служител на търговско дружество или друго юридическо лице, посочено в подточки (ii) и (iii); и/или (v) е лице, свързано с друг член на управителен или надзорен орган на дружеството. Разпоредбата, която изисква от (надзорните) съвети поне една трета от техните членове да бъдат независими, е в съответствие с добрата практика. Определението на термина „независимост” обаче би могло да се разшири, чрез включването на допълнителни причини за изключването на директор, който не е независим, като например когато: (i) възнаграждението на директора представлява съществена част от неговия или нейния годишен доход; (ii) директорът е член на семейството на лице, което е, или в някакъв момент през последните пет години е било, служител на дружеството или негови свързани лица като изпълнителен директор; или (iii) е било член на (надзорния) съвет за период, по-дълъг от седем години.

Дружествата трябва да декларират кого считат за независим и защо. Нито законите и правилниците, нито НККУ, задължават дружествата да посочват кои директори са независими.

Независимите директори на дружеството трябва да осъществяват надзор върху задачите, когато има потенциален конфликт на интереси, включително: (i) надзор върху интегритета на финансовата и нефинансовата отчетност, включително външния одит; (ii) преглед и управление на сделките със свързани лица и сделките със собствени фирми; (iii) номиниране на членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри; и (iv) възнаграждение на съвета и изпълнителните кадри. Нито законите и правилниците, нито НККУ, изискват от, съответно препоръчват на, съветите да гарантират, че техните независими директори осъществяват надзор върху ситуациите, съдържащи риск от потенциални конфликти на интереси.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Почти всички събеседници изразиха съмнения дали чл. 116a (2) ЗППЦК е изцяло изпълнен, като повечето изтъкнаха опасенията си дали директорите, определени като независими, действително могат да бъдат разглеждани като такива. Например, беше отбелязано, че редица университетски преподаватели, които са включени като независими директори в съветите, все още получават голяма част от своя личен доход от работата като директори, най-малкото като съотношение спрямо ниските им доходи като университетски преподаватели, и оттам, малко вероятно е да се разглеждат като истински независими. Нещо повече, дори за тези директори, които формално се считат за независими, по принцип се смята, че не притежават необходимите умения и качества, които да им позволят ефективно да изпълняват своята роля. И на последно място, прегледът на топ 10 от котираните на борсата дружества в България установи, че нито едно не е посочило ясно своите директорите като независими в своя годишен доклад или в интернет страницата си.



Препоръки: 31. ЗППЦК или НККУ трябва да изисква, съответно препоръчва, на дружества де декларират кого

считат за независим и защо. Добрата практика би изисквала независимите директори да са ясно обозначени както на интернет страницата на дружеството, така и в годишния му доклад.

32. Определението за независим директор трябва да бъде променено, в съответствие с направените по-горе коментари.

33. НККУ трябва да бъде изменен, за да разгледа ролята на независимите директори (или комитетите към съвета, състоящи се от независими директори), за да предостави сигурност на акционерите, че (действителните или възможните) конфликти на интереси са обхванати по подходящ начин, включително: (i) надзора върху интегритета на финансовата и нефинансовата отчетност, в това число и външния одит; (ii) прегледа и управлението на сделките със свързани лица и сделките със собствени фирми; (iii) номинирането на членовете на съвета и ключовите изпълнителни кадри; и (iv) възнаграждението на съвета и на изпълнителните кадри.

34. НККУ би могъл да бъде изменен и за да посочи, че председателят на надзорния съвет също трябва да бъде независим.

Принцип VI.E.2: Ясни и прозрачни правила за комитетите към съвета


Правната и регулаторна рамка изискват или насърчава съвета да: Оповести изцяло мандата, състава и работните процедури на най-важните постоянни и специални

комитети към съвета. Това оповестяване трябва да формира съществен компонент от доклада на дружеството за неговите практики за корпоративно управление. Нито правната, нито регулаторната рамка за регистрираните на борсата дружества и банките, не изисква от съвета да формира комитети. Това в действителност е случаят в повечето юрисдикции, които правилно са избрали да не определят законодателно, нито да регулират, оперативните процедури и процеси на съвета, като вместо това разчитат на кодекси за добра практика, които да предлагат насоки на съветите. И докато Глава Едно, 6. НККУ наистина препоръчва на съветите да създадат комитети, в частност одиторски комитет, състоящ се от независими директори и експерти, и тези комитети да бъдат създадени в съответствие с формални спецификации, НККУ не предлага никакви практически насоки относно ролята, структурата, състава и работните процедури, в частност взаимоотношенията със съвета.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: На практика, счита се, че малка част от регистрираните на борсата дружества, и особено тези, прилагащи унитарния модел на съвет, са създали комитети на равнище съвет и следователно, са в състояние да се справят с конфликтите на интереси по ефективен и независим начин. Редица дружества обаче са в процес на създаване на комитети, в частност на одиторски комитети, като последваща реакция след публикуването на НККУ.

Препоръки: 35. НККУ трябва да бъде изменен, за да обхване ролята, структурата, състава и работните процедури

на комитетите към съвета, в частност на одиторския комитет. НККУ трябва да съдържа приложение с модел на харта на комитетите.

36. БНБ може да поиска от банките да формират одиторски комитети, като се има предвид комплексността на финансовата информация, както и на контролните и одиторски процеси в рамките на финансовите институции, и важната роля, която банките играят в икономиката.

Принцип VI.E.3: Отговорности на комитетите към съвета


Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава съветите да: Направят изчерпателни оповестявания за дейността на всеки член на съвета, включително: (i) трудов

стаж на членовете като членове на съвета и тяхната работа в различни комитети към съвета; (ii) основна информация за основното трудово правоотношение, ако има такова; (iii) други длъжности в съвета, заемани едновременно; (iv) история на присъствието по време на заседания на съвета и на комитетите; и (v) всякаква друга работа, изпълнявана от името на съвета и свързаното с това възнаграждение. Правната и регулаторна рамка не изисква оповестяването на горепосочената информация като такава. Има конкретни примери, когато трябва да се оповести информация за директорите, например, пред акционерите, когато избират директорите (вж. чл. 24 (2) ТЗ); както обаче беше посочено по-горе, липсва цялостно изискване за оповестяване.



Предоставят на членовете на съвета първоначално и непрекъснато обучение, което е подходящо за изпълнението на техните индивидуални задължения. Потребностите на всеки отделен член на съвета от обучение се оценяват периодично, като се провежда допълнително обучение, за да обхване всякакви потребности от увеличаване на възможностите на съвета. Глава Едно, 3.5. НККУ, препоръчва членовете на (надзорния) съвет да притежават необходимите познания и опит и, след тяхното избиране в новия (надзорен) съвет, да присъстват по време на въвеждащата програма. Непрекъснатото професионално обучение на директорите също се препоръчва от НККУ.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: Не се счита, че директорите участват в твърде много съвети и следователно, не са в състояние да изпълняват ефективно своите задължения в съвета. Повечето съвети провеждат заседания приблизително веднъж на всеки два месеца, в съответствие с добрата практика, и изпълняват минималното законово изискване за четири заседания през годината (вж. чл. 242 (4) ТЗ и чл. 244 (3) ТЗ). Нещо повече, по принцип се смята, че членовете на съвета присъстват редовно на заседанията на съвета, въпреки, че тази информация не се оповестява публично. Във връзка с непрекъснатото професионално обучение, Асоциацията на банките, например, обучава мениджърите и директорите по подходящи банкови въпроси (напр., свързани с кредити и рискове); по същия начин, БНБ предлага семинари и лекции по подходящи теми. Не изглежда да съществува, обаче, подобен институт за дружествата в реалния сектор; и докато за българската Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите; българската Асоциация по връзки с инвеститорите и за ИДЕС се знае, че включват корпоративното управление и свързаните с него въпроси в своите програми за обучение, тези предложения за курсове за насочени към техните съответни членове и не включват висши ръководители и членове на (надзорни) съвети.

Препоръки: 37. НККУ трябва да бъде изменен, за да включи разпоредба, ограничаваща броя на местата в съветите,

които директор може да заема, до брой, който няма да пречи на способността на директора да изпълнява ефективно своите задължения в съвета.

38. В допълнение, НККУ трябва да бъде изменен също, за да препоръча информацията за дейността на всеки един от членовете на съвета, включително членството в комитети към съвети, историята на присъствията по време на заседания и заеманите други позиции в съвети, да бъде оповестявана публично в раздела по корпоративно управление на годишния доклад и интернет страницата на дружеството.

Принцип VI.F: За да изпълняват своите отговорности, членовете на съвета трябва да имат достъп до точна, уместна и навременна информация.


Резюме на констатациите и препоръките от ДССК КУ от 2002 г.: Този Принцип V.F. се считаше за неизпълнен до голяма степен през 2002 г. Основната причина беше, че директорите нямаха конкретни права да проверяват счетоводните документи на дружеството и като цяло имаха ограничен достъп до фирмена информация. Препоръката към политиката беше да се предостави на директорите широк достъп до фирмена информация, книжа, документи и имущество, който им е необходим, за да вземат информирани решения по въпроси, попадащи в рамките на правомощията на (надзорния) съвет. Също така, директорите трябва да са в състояние да получават независим професионален съвет за сметка на дружеството. Правната и регулаторна рамка изисква или насърчава дружествата да: Гарантират, че изпълнителните и неизпълнителните директори разполагат с достъп до информацията,

която има отношение към изпълнението на техните отговорности. Чл. 243 ТЗ регламентира, че управителният съвет се отчита за своята дейност пред надзорния съвет минимум веднъж на всеки три месеца (чл. 243 (1) ТЗ, и че надзорният съвет, от своя страна, във всеки един момент може да поиска от управителния съвет да му предостави информация по всеки въпрос, касаещ дружеството (чл. 243 (3) ТЗ). Чл. 243 (2) ТЗ допълнително изисква от управителния съвет да уведоми незабавно председателя на надзорния съвет за всички събития или обстоятелства, които са съществени за дружеството. Чл. 244 ТЗ, който от своя страна се фокусира върху унитарните съвети, не е толкова подробен и ясен, колкото чл. 243 ТЗ, от гледна точка на права за получаване на информация, и единствено изисква от съвета на директорите да провежда редовни заседания, най-малко от веднъж на всеки три месеца, за да обсъди състоянието на дейността на дружеството и перспективите за неговото развитие (вж. чл. 244 (3) ТЗ); чл. 244 (5) ТЗ изисква всеки директор незабавно да уведоми председателя на съвета за всички обстоятелства, които са съществени за дружеството.

Гарантират, че етичният кодекс на дружеството забранява укриването или закъснялото разкриване на съответна информация пред съвета, както и че са налице ефективни механизми за прилагане, които да гарантират, че от съвета не е укрита информация. Докато НККУ препоръчва на дружеството да приеме и прилага свой собствен етичен кодекс/кодекс за професионално поведение, той не дава никаква допълнителна информация относно неговото съдържание или във връзка със задължението съответната информация да се



съобщава незабавно на съвета. Във връзка с предложени сделки или дейности, които са извън обичайния ход на дейността на

дружеството, фирмените оповестявания да посочват, че съветите са получили своевременен съвет, без това да е свързано с разходи за тях, от квалифицирани консултанти (напр. адвокати, счетоводители, финансови консултанти, както е уместно) за процесите, които трябва да следват, и за факторите, които трябва да вземат под внимание при изпълнението на техните задължения за лоялност и грижа към дружеството в контекста на сделката или дейността. Фирмените оповестявания трябва да посочват, че членовете на съвета, от които е било поискано да участват в независими комитети, са в състояние да ангажират независими консултанти, както считат за необходимо, и че съответната консултация се плаща от дружеството. Чл. 243 (4) ТЗ посочва, че членовете на (надзорният) съвет могат да ангажират услугите на експерти, за да проведат независими проучвания в подкрепа на техните задължения като членове на съвета. В закона или в НККУ няма конкретни разпоредби, които да позволяват на комитетите да наемат свои собствени консултанти.

Въвеждане и прилагане на рамката на корпоративното управление: По принцип се счита, че качеството на документите с обобщена информация на съвета и информацията от ръководството за съвета биха могли да се подобрят. Малко на брой дружества се счита, че имат свои етични кодекси, конкретизиращи задължението на ръководството да предоставя съществена информация за дружеството на съвета. И на последно място, по принцип не се счита, че (надзорните) съвети и комитетите към съветите имат достъп до свои собствени, външни консултанти.

Препоръки: 39. Да се промени чл. 244, за да конкретизира, че изпълнителните членове на съвета и останалите

отговорни длъжностни лица имат едно и също задължение да предоставят своевременно съответната информация на неизпълнителните членове на съвета.

40. НККУ да се измени, за да включи разпоредба, съгласно която съветите на дружеството и техните комитети могат да ангажират консултанти за сметка на дружеството.

41. Към НККУ да се приложи модел на етичен кодекс, който да включва изискване за всички отговорни длъжностни лица на дружеството и за директорите своевременно да предоставят информация на съвета, както на изпълнителните, така и на неизпълнителните членове.

wb217708

M :\NAM ES\Albena\RO SC\Dissem ination\bulgaria.rosc.report_full report_BG.doc

09.12.2008 г. 15:14:00

Documents

България: Оценка на корпоративното управление