Тема 6. Храмовата Част 2. Храмовата Византияbezpolezno.info/_us/_userfiles/file/6.CZH.Visantijskiat.Kryg.pdf · АМТИИ Пловдив, специалност

АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

1

Тема 6. Храмовата архитектура на източното православие Част 2. Храмовата архитектура извън Византия

Съдържание 6. Руската и украинска архитектура в примери 7. Еволюция на българския православен храм 8. Храмове на арменската апостолическа църква 9. Храмове на етиопската православна църква 10. Примери от Грузия, Сърбия, Хърватия, Македония и Румъния

6. Руската и украинска архитектура в примери Руската история до 1917 година има два глобални периода – от основаването на Киевска Рус до създаването на Великото Московско княжество (1547 година Иван Грозни се обявява за цар на цяла Русия), при което властва династията на Рюриките, и след кратък период на смутно време (междуцарствие) от 1613 до 1917 година, когато без прекъсване властва династията на Романовите. Руската архитектура от появата на Киевското княжество до революцията 1917 година следва традиция, установена от взаимоотношенията на Русия с Византия. Тази традиция на взаимоотношения с Византия се предшества от търговските връзки на варягите (от които най-вероятно произхожда династията на Рюриките) с Константинопол. Варягите са онези викинги, които са организирали своите набези в Източна Европа, използвайки речните пътища от Ладога през Новгород, Киев, Херсон и през Черно море до Константинопол. Този маршрут е известен като Великия варяжки път и това е и до сега главната геополитическа ос север-юг на Европейска Русия. Част от варягите отсядат в Константинопол и по време на армейската реформа на Комнините образуват елитния варяжки отряд на византийската армия. При Петър Велики, когато Русия се влияе във всички сфери от европейските технологии, се появяват влияния от европейския Ренесанс и възниква така наречения псевдоруски стил. В първия период на руската история доминиращият архитектурен стил на Киевска Рус е византийският. Ранните православни храмове се строят от дърво. Съборите от най-ранни времена имат много куполи, което е съществено различие от византийската традиция и вероятно е традиция от славянските езически храмове. Това най ясно се вижда в уникалната дървена храмова архитектура от 17 век в Кижи, показана надолу. В северните княжества извън влиянието на Киевска Рус се появяват тенденции, някои автентични, други повлияни от най-ранни времена от западни (най-вече полски) стилови похвати, които впоследствие влияят върху цялостното развитие на руската църковна архитектура. Такъв е например Софийският събор в Новгород, който показва силно влияние от западната романска архитектура. По-нататъшно отдалечаване от византийския модел се наблюдава и в другите новгородски храмове: Николо-Дворищенският събор, Антониевия манастир и Георгиевския събор на Юриевския манастир. Светската архитектура на Киевска Рус почти не е запазена. От домонголския период истински паметник на светската архитектура на Киевска Рус са Златните врата на Владимир. Най-силна е руската традиция, почти без външни влияния, в руската национална дървена къща, известна по света почти колкото японската. В края на 19 век имперският контрол върху църквата се засилва и се появява неовизантизмът като имперски стил, който се разпространява и в другите славянски страни. Москва защитава стилово тезата, че е вторият Константинопол – пазител на православието. Следват примери, които показват ключови паметници на руската и украинска архитектура (в Украйна се намират ключови паметници от стара Русия).


2

Съборът на Света София в Киев (11 век). Реконструиран почти изцяло 17 век в стил украински барок. В интериора са запазени мозайки, показващи византийската традиция. Първоначално съборът е петкорабен кръстовокуполен храм с 13 купола. От три страни е заобиколен от триетажна галерия. Има трансепт, който не само в интериора, но и отвън изявява кръстовидния план. Храмът завършва на изток с пет абсиди. Храмът е построен с византийска строителна стилистика, с редуващи се камъни и тесни тухли и е построен от византийски майстори.


3

Възстановка на Софийския събор в Киев


4

Византийски майстори изпълняват мозайките в интериора през 11 век. Палитрата на мозайките наброява 177 цвята. Изпълнени са в стила на Византия от 11 век, наречен „аскетичен стил”. Най-известната мозайка е Богородица Оранта (Нерушимата стена – долу вляво) в конхата на централната абсида. На олтарните стълбове е изобразено Благовещение (около 1040 година – долу вдясно) и това е най-старото изображение на тази евангелска сцена в Русия.


5

Киево-Печорската лавра (Украйна) е един от първите манастири в Киевска Русия, основан 1051 г. Унищожаван многократно от половци и татари, 16 век манастирът се стабилизира. Лаврата е комплекс от шест манастира. Лавра е голям източно-православен манастирили група манастири (обикновено мъжки, но има изключения), по правило изначално ставропигиален, т.е. подчинен непосредствено на патриарха, но това вече е променено, например украинските лаври са подчинени на киевския митрополит.

Общ вид на лаврата


6

Великата църква в лаврата


7

Успенският събор в лаврата, резултат от много влияния,включително руски Барок


8

Спасо-Преображенският събор в Чернигов (11 век), главен храм на Чернигово-Северското княжество (сега в Украйна) е величествен петкуполен осемстълпен храм. Куполите са с византийска параболична форма. На илюстрацията ясно се вижда запазената оригинална византийска строителна техника с редуване на камък и плоска тухла.


9

Успенският събор във Владимир (12 век). Послужил е за образец на Успенския събор в Кремъл на Аристотел Фиораванти. Майсторите са изпратени от император Фридрих Барбароса. Това е триабсиден шестстълпен храм с изявен вертикализъм. Преходът към главния куполен барабан е осъществен с тромпи и тази конструкция е уникална за домонголска Русия.


10

Златните врата във Владимир (12 век) с крепостен и триумфален характер – това е парадният вход към княжеско-болярската част на града. Строен е от руски майстори и е типичен пример на владимиро-суздалската строителна школа. Върху централната арка има малка еднокуполна църква.


11

Друг изглед на Златните врата във Владимир


12

Спасо-Преображенския събор в кремъла на Преславъл-Залески, заложен от княз Юрий Долгоруки през 1152 г. Еднокуполен четиристълпен трикорабен храм. Най-ранният пример на белокаменен храм в Русия.


13

Съборът на Света София в Новгород, 11 век, чисто славянски руски храм. Петкорабен кръстовокуполен храм с три абсиди и пет купола. Куполите са изпълнени във формата на древноруските шлемове. Централният кораб е обиколен с двуетажни галерии.


14


15

Николо-Дворищенският събор в Новгород (12 век). Храмът е построен след освобождението на Новгород от киевските князе в годината, когато Новгород започва да се самоуправлява като свободен търговски град без князе (Новгородската република). Храмът е част от архитектурния ансамбъл на търговския център на Новгород, където има още девет църкви. Това е шестстълпен петокуполен триабсиден храм, разположен срещу храма на Света София и повлиян от него като архитектура.


16

Църквата Покров на Нерли (1165 г.) – белокаменен храм във Владимирското княжество, най-изящният паметник на владимиро-суздалската архитектурно-строителна школа. Храмът е четиристълпен, еднокуполен, триабсиден, с аркатурно-колонни пояси и перспективни портали. Храмът е с изявена тектонична архитектура – вътрешната структура съответства на външните членения. Храмът е украсен с каменни резби.


17

Георгиевският събор в град Юриев-Полски е строен началото на 13 век по модел на храм от Суздалския край, където в този период се чувства влиянието на европейската романска архитектура (през Полша).


18

Успенският събор в Кремъл в Москва е строен 15 век под ръководството на италианския архитект Аристотел Фиораванти. Това е шестостълпен, петокуполен, петоапсиден храм, византийска схема, приложена от италиански архитект от ранния Ренесанс в Русия.


19

Майстори от Псков през същия 15 век строят в Кремъл Благовещенския събор, който е четиристълпен триапсиден кръстовокуполен храм.


20

Псковски майстори са издигнали на Червения площад в Москва през 16 век Покровския храм, известен още като Храма на Василий Блажени по времето на Иван Грозни. Той има десет купола, няколко престола и много числова символика.


21

Църквата «Възнесение Господне» в Коломенское (Москва). Църквата е построена през 1532 г. в царското селище Коломенское до Москва за ознаменуване на наследника - бъдещия цар Иван IV Грозни. Църквата е един от най-ранните примери на изпълнен от камък шатров купол, характерен за дървената архитектура и е оказала голямо влияние на по-нататъшното развитие на руската храмова архитектура. Близо до църквата има чудодеен извор.


22

Ансамбълът на Новодевическия манастир (Москва). Новодевическият женски манастир, разположен югозападно от Москва, е създаван в продължение на 16-17 век (основан 1524 г. от Василий Трети) и едно от звената на манастирските ансамбли,обединени в отбранителната система на Москва. Манастирът е тясно свързан с политическия, културния и религиозния живот в Русия и с Московския Кремъл. Тук са подстригани като монахини и погребани представители на царската фамилия, на знатни болярски и дворянски родове. Камбанарията е построена в стил "московски барок“, условно название на стила в руската архитектура края на 17 – началото на 18 век, с използване на ордер и центрични композиции в храмовата архитектура. Появата на стила е резултат от ориентацията на Петър Велики към западна Европа и пренебрегване в този период на византийския модел.


23

Смоленският събор и камбанарията в Новодевическия манастир


24

Ансамбълът на Ферапонтовия манастир. Ферапонтовият манастир е разположен във Вологодска област в северната част на Русия. Това е изключително добре запазен православен манастирски комплекс от 15-17 век, изключително важен период за формиране на руската държава и култура. В манастира има запазени фрески на Дионисий - най-великия руски художник от края на 15 век. Архитектурата на манастира поради неговата отдалеченост на север е специфична с доминиране на местни традиции.


25

Стенопис на Дионисий (Свети Николай) във Ферапонтовия манастир


26

Архитектурният ансамбъл на Троицо-Сергиевата лавра в град Сергиев Посад. Това е ярък пример на действащ православен манастир с четири крепости, отговарящо на духа на времето на създаването му - 15-18 век. В главния храм на лаврата - Успенския събор, създаден по образ и подобие на едноименния събор на Московския Кремъл - се намира гробницата на Борис Годунов. Сред съкровищата на лаврата е знаменитата икона "Троица" на Андрей Рубльов (създадена вероятно около 1425 г.)


27

Троицкият събор в Троицо-сергиевата лавра и църквата на Светия Дух, 1476 г.


28

Комплексът на Соловецките острови. Соловецкият архипелаг, разположен в западната част на Бяло море, се състои от шест острова с обща площ 300 км2. Те са заселени 5 век пр.Хр., а първите свидетелства за хора тук датират от 3-то хилядолетие пр.Хр. От 15 век островите стават място за създаване и активно развитие на най-големия манастир на руския север. Тук има и няколко църкви от 16-19 век. Основан е 1436 г., съборът е в духа на стилистиката шатровата архитектура на Иван Грозни и многокуполната архитектура на храма Василий Блажени.

Изглед на манастира откъм Бяло море


29

Крепостна кула и част от събора на Соловецкия манастир


30

Особен чисто руски раздел в храмовото строителство са дървените храмове в Русия и Украйна, създадени само с топор и без използване на метални части. Те са много видове: шатрови, многошатрови, многокуполни (многоглави), етажни, скелетни и клетчати. Най-известният ансамбъл от дървени храмове от началото и средата на 18 век е комплексът в Кижи, от който показваме няколко илюстрации. Вдясно детайл от многошатровата църква „Преображение Господне” 1714 г.


31

Покровската църква 1764 г. и един от домовете в комплекса


32

Целият ансамбъл на Преображение Господне в Кижи, 1714 г.


33

Дървени църкви в Карпатите в Полша и Украйна. Обектът се състои от 16 църкви, изпълнени от хоризонтални дървени трупи между 16 и 19 век от православни и римо-католически общности. О 14 до 18 век Русия граничи на запад с Полско-Литовското княжество, прераснало впоследствие в държава. В този период мирно съжителстват на нейната територия римокатолически и източно-православни общности. Резултат от това е появата на специфична храмова архитектура, включително народна.


34

Петербург ще бъде представен като руско разпространение на ренесансови и барокови стилови принципи в Русия. Псевдоруският стил се заражда около 1830 г. като утвърждаване на византизма в руската стилова школа. Друго направление на псевдоруската стилистика възниква под влияние на славянофилството и романтизма, при което се използват произволно древноруски мотиви в новата архитектура. Византийският стил в руската архитектура е представен в лекцията за Византия, тук ще покажем като пример на гражданската архитектура в псевдоруски стил универсалният магазин в Москва:


35

6. Еволюция на българския православен храм Една от богослужебните сгради, която е била еталон за типа християнски храм на територията на Източна Европа, е базиликата „Св. София" в Сердика. Тя е придобила формата, в която е позната днес, през VI век, когато на място, където е имало древно християнско строителство, е издигната трикорабна, базиликална куполна сграда с внушителни размери за времето си: 46,5x23x16,10 м при височина на купола 19,70 м. В основите на сградата са запазени субструкциите на две също базиликални църкви от IV и V век — времето, когато Сердика е била средище на създаващото се тогава християнско изкуство на източноправославния свят. Наличието на напречен кораб-трансепт е иновация за църковното строи-телство, като на пресечницата между централния кораб и трансепта се издигал висок купол. Нартексът обхваща цялата ширина на сградата, като от юг и север завършва с елипсовидни помещения, над които вероят-но са се издигали кули. Изградена основно от тухли, сградата е върхово постижение и за строителните традиции на своето време.


36

Развитието на българската църковна архитектура през историческия период, обхващащ времето между началото на V и средата на XX век, е убедителен пример за вечната, неотменима връзка между традиция и иновация, която обуславя усъвършенстването на сакралната архитектура. Днешните български земи са част от една от най-древните духовни територии на християнството — Балканския полуостров. Още през I век сл. Р. Хр. тук се формират християнски общини, в които вероятно са участвали както хора от местното население, така и легионери, идващи от източните провинции на Римската империя. Едно хилядолетие по-късно, в 1054 година, след окончателното разделяне на Източната от Западната църква, балканските земи стават „гранична зона" за Източното православие, опора на неговата догматична неизменност. През вековете между IV и IX столетие голяма част от населението на тези земи е християнско. Доказателство за това е броят на християнските храмове, издигнати през периода между признаването на християнската религия за равноправна в границите на Римската империя от император Константин Велики с Миланския едикт през 313 година и „покръстването", т.е. приемането на християнството като официална религия в българската държава, извършено от княз Борис I в 864 година. До днес са открити останките от над 400 храма, а колко са били изцяло унищожени от военните нашествия, тъй чести по нашите земи, можем само да предполагаме. Основен тип остава трикорабната базиликална сграда, еталон за съ-вършенството на която е сердикийската „Св. София". В Тримонциум се построява първият баптистерий — факт, който обогатява храмовата типология, пак там се издигат и няколко от най-големите трикорабни базилики, украсени с мозайки, доказващи наличието на местна школа с високохудожествени постижения. Уникални паметници на християнското строителство са църквата „Св. София" в Месемврия (Несебър) (долу вдясно), големите базилики в Медиус (Сан-дански), централнокуполната „Червена църква" до днешната Перущица (планът е показан на илюстрацията горе), ротондата, превърната в християнски храм — „Св. Георги" в Сердика (долу вляво).


37

Свети Георги в София

Трикорабната базилика Света София в Несебър, 5 век


38

Този тип се „възражда" през XI век по времето, когато християнството става единствената официална религия в Първото българско царство. Както при всяко архитектурно „възраждане", той не е повторен буквално, а променен по начин, който обществените потребности изискват. Необходимостта налага храмовете да имат обширни пространства, където да се събират „оглашените" — онези, които приемат идеите на християнството, но още не са приели Светото кръщение. За тази цел екзонартексът придобива формата на атриум с внушителни размери и се превръща в задължителен елемент от композиционната схема на ранните български базилики. Типичен пример за църковна сграда от този вид е Голямата базилика в първата българска столица Плиска. Както размерите, така и елементите на плановата й схема илюстрират най-точно основните характеристики на българските ранносредновековни храмове. Построен в съседство с външния град, на място, където са открити останки от манастир, храмът е с размери 99x29,50 м. Плановата му схема е на класическа трикорабна базилика, като от запад има атриум, почти равен по големина на наоса, с колонади по дългите страни. Нартексът е триделен, тесен и обхващащ цялата ширина на храма. Неговите подразделения отговарят на потребностите на византийския дворцово-църковен ритуал. Той е разделен от две редици колони на три части. Олтарът е триделен, с три абсиди. Над протезиса и диаконикона вероятно са се издигали кули. Някои от проучвателите изказват мнение, че това е една от седемте съборни църкви, издигнати според хрониките от княз Борис I след приемане на християнството. (Илюстрации от Голямата базилика в Плиска вдясно и долу)


39

Изглед от кораба на Голямата базилика в Плиска и лявата част на Светия олтар


40

По време на царуването на наследника на св. княз Борис — Симеон, първият владетел, носещ титлата „цар на българите", страната изживява Златен век на българската култура и изкуство. Архитектурата не прави из-ключение. Тя създава „Златната църква", блестящо постижение на църков-ната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще. Храмът е разположен на висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав. Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атриум, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на вътрешното пространство, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 моно-литни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вът-решните и външните стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует придават на сградата качествата на високохудожествено постижение на своето време, което остава обособено и неповторимо в своето идейно и формално съвършенство. Периодът на Първото царство е характерен и с построяването на многобройни манастири. Той завършва през 1018 година, когато под во-енните удари на Византия пада и Западното българско царство.

План на Златната църква в Преслав, изглед и детайл


41

Времето на византийското владичество прибавя към българското архитектурно наследство един от най-големите манастири — Бачковския, със запазената от този период църква-гробница, известна като Бачковската костница, църквата в Земенския манастир, църкви и параклиси около днешния Асеновград. През този период българската архитектура окончателно преминава в Зрялото средновековие с присъщите му характерни белези: укрепени малки градове, многобройни църковни сгради, предназначени за отделни знатни семейства или определени групи, включени във властта, основаване на нови и обновяване на съществуващите манастири, произтичащо от нарастването на броя и ролята на монашеството, разцвет на декоративните изкуства, свързани с архитектурата, възникване на обособени центрове на архитектура и изкуства със свойствени им стилистични белези. Основен тип, повсеместно разпространен в границите на Балканския полуостров и българските земи, е кръстокуполната църква. Неголяма по размери, богато украсена, имаща няколко композиционни разновидности, но неизменно изразяваща връзката между небесната и земната власт, тя носи характеристиките на културното поле, което я поражда, и отговаря в най-голяма степен на неговите верски, духовни и обществени потребности.

Църквата в Земенския манастир, 11 век


42

Куполът на църквата на Земенския манастир


43

Основните насоки в развитието на църковната архитектура на Второто българско царство се илюстрират най-убедително от няколко паметника. Пример за църковното строителство в столицата Търновград е храмът „Св. св. Петър и Павел", единствен оцелял в автентичен вид, след като църквите на Царевец и Трапезица са били разрушени или преустроени от османските завоеватели. Построен през XIV век в т.нар. „нов град", той е кръстовиден, с купол върху свободно стоящи колони. Една двойка колони отделя пространството на олтара от това на наоса. От запад има неголям нартекс. В структурата на цялата сграда се долавя свободата, с която местните строители интерпретират константинополските влияния. Църквата е изписана през XV век и е последен представител на блестящата търновска живописна школа, продължила да съществува известно време след установяването на османската власт.


44

Представител на многобройните църковни сгради, строени от местни владетели, е църквата „Св. Пантелеймон", известна като „Боянската църква", издигната в подножието на Витоша. Днес тя се състои от три части. Най-старата, датираща от Х век, е кръстовидна в план, с централен купол. Нейната западна част е преустроена, когато в 1259 година севастократорьт на Боянската област Калоян построява двуетажна църква-гробница и я съединява с първоначалната църква в общ обем. Третото преустройство датира от XIX век (1845) и се е състояло в прибавянето на двуетажна сграда към западната стена на Калояновата църква. Църквата е била изписвана няколко пъти. В нея са разкрити четири пласта стенописи с изключително високи художествени качества, поради което тя е призната за световен паметник на културата.


45

Българското средновековие, което изживява зрелия си период през време на Второто българско царство, се характеризира с голямо многообразие на локални културни традиции. Някъде, както това е било в Несебър, високо развитата култура на византийската столица е про-никвала директно по време на няколкократните преминавания на града от българска във византийска власт, което е породило специфични форми в архитектурата и църковното изкуство. По време на владичеството на цар Иван Александър Несебър се ползвал с големи привилегии. Както манастирите, така и храмовете на града били възобновени и били построени два нови: „Пантократор" и „Св. Йоан Алитургетос". Храмът, посветен на Христос Пантократор, се намира в центъра на селището. По архитектурен тип принадлежи към кръстокуполните цър-ковни сгради (четиристълбна, кръстокуполна, триабсидна черква), но наосът му е подчертано издължен. В централното поле върху четири колони се е издигал купол върху висок барабан. Абсидата е триделна, от запад има обширен притвор. Външната архитектура е изключително богата. Всяка фасада е самостоятелно оформена и украсена с аркатурни фризове, слепи ниши, редуващи се пояси от тухли и бял камък и разноцветни керамични елементи.

Свети Йоан Алитургет в Несебър, 14 век


46

„Св. Йоан Неосветени" (Алитургетос) се намира в близост до пристанището на града. Храмът е най-яркият представител на т.нар. „живописен стил", успешна симбиоза между архитектурна форма и декоративна керамична украса. По планова структура е кръстокуполен, като куполът е много по-изявен, отколкото в „Пантократор", и в този смисъл представлява развитие на архитектурния тип.

Храмът Пантократор (Вседържител) в Несебър, 13 век


47

Манастирското строителство обхваща значителен дял от сакралното творчество през Второто българско царство. Ролята на монашеството в развитието на средновековната култура е най-голяма през XIV век, когато начело на Българската църква е патриарх Евтимий — книжовник, исихаст, учен и войн. Манастирите „Св. Троица" край Търновград и Килифаревският манастир „Рождество Богородично" са били седалища на една от най-големите книжовни школи на Балканите, но за съжаление от тяхната автентична архитектура е останало много малко. Запазена типично средновековна структура има само Роженският манастир „Рождество Богородично". През XV век Рилският манастир е ограбен и разрушен и в него от средновековното строителство оцеляват само отбранителната кула на Хрельо Драговол и построената от него църква, която обаче изчезва през XIX век, за да отстъпи място на днешния съборен храм. От Великата лавра в Царевград Търнов остават само части, а храмът „Св. 40 мъченици" е превърнат в джамия.


48

Общ изглед от Роженския манастир до Мелник. Манастирът е възстановяван след пожар 17 век и видът му е далеч от първоначалния манастир, основан 13 век по времето на Михаил VIII Палеолог.


49

Подобно е състоянието на Рилския манастир, основан 10 век от Свети Иван Рилски, където само Хрельовата кула е в първоначалния си вид от 1335

година, която по стил принадлежи към търновската архитектурна школа.


50

Краят на четиринадесетото столетие донася най-голямото нещастие за културите на балканските народи и за българската блестяща средновековна култура, чието идейно ядро е православието. В продължение на пет века българската народност изминава трудния път на опазване и възраждане на националната си идентичност и поставя основите на свободната си национална държава. Началото и краят на този период са отбелязани от два огромни прелома в историческото битие на българите: османското завоевание и Освободителната руско-турска война. Както началото, така и краят му се съпровождат от съществени промени в архитектурата на храмовете, отговарящи на дълбинните промени в духовния свят на българите. Началото съвпада с разрушаване на твърдините на българските владетели, на дворците и църквите им, на богатите стари манастири, на големите и богати търговски градове. Изчезват българските царе и боляри — дарители на църковното строителство. Оцеляват само някои от манастирите, отдалечени от военните пътища, които бавно се възстановяват от понесените щети, за да се превърнат в центрове, опазващи духовните ценности — книжовност, език, религия. Християнските храмове са единствените места, в които, чувствайки се под закрилата на Бога, българите получават усещането за сила, която единствена може да им дари справедливост в несигурния и враждебен свят. Само там те възприемат себе си като личности и едновременно с това като част от общност, обединявана от единна вяра. Този огромен прелом в обществената психология се извършва много бързо и отключва процеса на народностното самоосъзнаване. Източноправославният храм става духовната твърдина на тези обезправени хора и те отделят всичко, което могат, за да издигнат църква в своето селище или в българските „махали" на заселените с османски преселници големи стари градове. Дарители за изграждане на храмовете са всички миряни с доброволния си труд и материали. Дарители са занаятчийските сдружения, единствените по-заможни български общности, дарители са поклонниците в манастирите, дарители са и оцелелите за известно време след погрома боляри в областите, станали васални на централната власт. Църковните сгради са малки, еднокорабни и скрити сред къщите на селищата или зад стените на манастирите, но старателно украсени със стенописи и резба и твърдо следващи традициите на миналото. Манастирите, които оцеляват през нашествието, опазват своите средновековни църкви, а там, където са били разрушени, ги заместват с нови, малки и скромни еднокорабни сгради. Така еднокорабната църква става основен архитектурно-композиционен тип за периода XV—XVI век. В Средец, пострадал сериозно от дългата османска обсада, църквите от този тип са няколко. Една от най-ранните между тях е издигната със средства на самарджийския еснаф и е посветена на св. великомъченица Параскева (Петка) – 15 век. Запазена до днес, тя е позната под името „Св. Петка Самарджийска". Построена е върху средновековни основи и е малка, еднокорабна, масивно изградена и засводена сграда. Изписана е за първи път в последната четвърт на XVI век, като стенописната й украса е няколкократно обновявана.


51

Доказателство за бързото и повсеместно разпространение на типа, произтичащо от еднаквите условия, които го пораждат, е големият брой еднокорабни църкви, построени през XV и XVI век. Те притежават само малки отлики: в областите около река Струма са по-високи и имат нещо като плитка арка на западната фасада, подобна на съществуващите през Античността „анти", издадени пред фасадата; в селищата около Дунава абсидите им са с ширината на наоса; някъде, най-често около Искър-ския пролом, имат обширни притвори, но различията са толкова незначителни, че не позволяват да се говори за метаморфози на основния тип. Манастирските храмове, строени през този период, също следват установения еднокорабен тип, В многобройните манастири около Средец, наречени по-късно Софийска Света гора, сградите не правят изключение, въпреки богатата си стенописна украса. Така съборният храм на манастира в Кремиковци, посветен на св. Георги Победоносец (илюстрацията вдясно), който вероятно е издигнат на мястото на средновековната манастирска църква, е еднокорабен, едноабсиден, масивно изграден и засводен, с два последователно прибавени притвора, единият от които днес липсва. Изключително ценните му стенописи датират от 1492—1493 година, като ктитори са софийският митрополит Калевит и боляринът Радивой с децата си, което доказва, че някои от средновековните титли все още са запазени на Балканите. Една мемориална църква, отбелязваща изключително важното за народността събитие — връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търновград в Рилския манастир, се намира в метоха Орлица, по пътя към манастира. През 1469 година тук е била построена временна сграда, която да приюти мощите, а през 1478 година е издигната днес съществуващата еднокорабна, едноапсидна и масивно засводена църква. Още в 1491 година тя е изцяло стенописвана, а в 1853 година над входа й Н. Образописец изписва голяма панорама, изобразяваща историческото събитие от XV век — процесията на пренасяне на светите мощи. В края на XVII век, белязан от първите сериозни поражения на Империята, се променя, макар и нерешително и половинчато, отношението на имперската власт към безправната маса „рая", съставена главно от българи. Облекчават се условията на нейното съществуване, за да може да работи по-добре и да захранва изпразващата се държавна хазна. Сега българското население не само „оцелява", но започва да увеличава своя брой, да си изгражда по-добри къщи и естествено —да разширява, уголемява и строи нови църкви. През погледа на архитектурната и художествената история периодът XV—XVII век е „предистория" на възраждането на българската духовност и на формирането на българската нация. Той е и предистория в развитието на църковната типология, тъй като в малките еднокорабни църкви се появяват елементите, от които възрожденските строители ще изградят композиционните структури на храмовите сгради на своето време, за да покрият с тях българските земи — една демонстрация на осъзнатостта си като единен християнски народ, следващ устойчиви религиозни, културни и строителни традиции.


52

Показателен пример за започващото обновление на селищата са църковните сгради на село Арбанаси, средновековното лятно селище на престолния град. Още от XVI век основното население на Арбанаси се състояло от богати търговци, поддържащи връзки с Влашко, Молдова, Мала Азия и други по-далечни страни; затова и селището е имало ня-колко манастира и няколко селищни църкви. Първоначалната част на църквата „Рождество Христово" датира от края на XVI век и е масивна, еднокорабна, засводена с полуцилиндричен свод. Към нея по-късно бил прибавен обширен притвор, а при едно по-късно преустройство — и открита нартика от запад и юг. Отворите й след известно време били зазидани и нартиката се превърнала във втори „Г- образен притвор, в чиято източна част е оформен параклис, посве-тен на св. Йоан Кръстител — особеност, която се превърнала в традиция за арбанашките храмове. Всички помещения са изписани, като стенописите в наоса и притвора са от XVI век, а цялостното изписване е завършило през 1681 година. Имената на зографите са неизвестни, но в отделните изображения ясно личи авторският почерк на голяма група стенописци.


53

Стенопис и икона от църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 16-17 век


54

Втората добре запазена арбанашка църква е „Свети архангели Михаил и Гавриил", построена вероятно през XVII век и преустроена в средата на XVIII век. Първоначалната сграда е била еднокорабна, триконхална, със сляп купол и обширен притвор. По подобие на църквата „Рождество Христово" по протежение на северната й стена е построена нартика в източната част, на която има самостоятелен параклис, През 1760—1761 година църквата е изцяло изписана. Главните зографи, работили в нея, са Михаил от Солун и Георги от Букурещ.


55

Един манастирски храм, построен в самото начало на XVII век (1604), прави на пръв поглед изключение от общата линия на развитието. Намира се в манастира „Св. Богородица Петричка" край село Бачково и се ползва с извънредни привилегии, тъй като по това време е под покровителството на Гръцката патриаршия. Това прави възможно в него да се издигне католикон с особено големи за времето размери и като че необичаен архитектурен облик. Сградата принадлежи към типа кръстокуполни църкви и има голям централен купол, стъпил върху четири колони. Междурамията на кръста са засводени, а на северната и южната стена има полукръгли певници. Куполът стъпва върху висок барабан, прорязан от многобройни прозорци. Обемът на сградата е внушителен, тъй като новият строеж е долепен до средновековната църква „Св. Архангели" и това прави храма не само по предназначение център на манастира, но и архитектурно-композиционно средоточие на манастирския ансамбъл. Наосът е отделен от олтара със зидан иконостас, върху който по-късно е апликиран дърворезбен темплон с композиция, поставяща началото на нова типологична линия за резбованите иконостаси. Храмът „Успение Богородично" доказва, че средновековните архитектурни и строителни традиции са все още живи и ще бъде необходим само тласъкът на едно социално-икономическо съживяване, за да се превърнат в основа на архитектурното развитие.


56

В историята на всеки народ има епохи, когато неговата вътрешна енергия се осъществява чрез съзидание, чрез дръзка намеса в заобикалящия го свят и изграждане на нова реалност, отговаряща на стремежите му. Такъв за българите е XVIII век. Тази промяна се подхранва от непрекъснато нарастващото благосъстояние на населението по българските земи, превърнало се постепенно във важна производствена сила за Османската империя и активно участващо във външната й търговия и обмен на капитали с Европа. Създадените след XVII век селища с чисто българско население в Стара планина, Средна гора и други области, отдалечени от военните пътища, се разрастват, оформят се като занаятчийски центрове, получават привилегии от централната власт и стават движеща сила в процесите на икономически прогрес и духовно възраждане. Църковната архитектура реагира още в средата на века на тези процеси на обновление. Храмовете стават значително по-големи, „възражда" се типът на трикорабната църква, създаден в ранните векове на християнизиране на българските земи и запазен през Средновековието като тип храм „за

народа". Сега този тип се разпространява масово във всички краища на българските земи, защото отговаря най-добре на идеите и особеностите на българското общество. Той осигурява равнопоставеност на всички богомолци, пространствата му са достатъчно обширни, за да поберат нарасналото население на българските селища и квартали, лесен е за конструктивно изпълнение и не се „набива в погледа" в общия градски силует. Неговият образ внушава спомени от миналото, като единственото, наложено от иноверското робство, изменение е намаляването на общата височина на сградата и скриването на средния кораб под двускатен покрив. Удивително е обаче колко изобретателност проявяват строителите, за да заобиколят тези ограничения. Те вкопават постройките в земята, заобикалят църковните дворове с високи зидове, изпълняват сводовете от дърво, скриват слепи куполи под покрива, понякога „обличат" църковните сгради във фалшиви жилищни фасади и в резултат създават сгради, надминаващи многократно официално разрешеното, с обширни вътрешни пространства и богата дърворезбена архитектурна украса. Типичен пример е митрополитската църква в Самоков, едно селище с многобройно и богато мюсюлманско население. Храмът „Успение Богородично" има всъщност три престола, като негови покровители са още: св. Йоан Рилски и св. Харалампий. Той е един от най-големите ранновъзрожденски храмове и може да служи като прототип на църковното строителство през второто половина на XVIII век. Композиционната му схема е трикорабна, като трите кораба са скрити под общ двускатен покрив и липсва горно, базиликално осветление. Олтарната част включва апсидна ниша, остатък от еднокорабния храм, който се е издигал на същото място. Покритието е от дърво, като над средния кораб имитира масивен полуцилиндричен свод, а над страничните има равни тавани. В дъното на наоса се развива емпория под форма на балкон, предназначена за „женска църква" — елемент, възникнал под влияние на османската сакрална архитектура. Стенописната украса е декоративна и обхваща само таваните. Главен архитектурно-художествен елемент е великолепният резбован иконостас, средната част на който датира от 1793 година и е творба на атонския монах Андон, а страничните крила от 1833 година са изработени от Атанас Теладур от Самоков.


57

През XIX век политическите събития и борбата за самостоятелност на Българската църква се превръщат в общонароден проблем, който допринася за духовното обединяване на българите и подтиква необичайното разгръщане на църковното строителство. Тридесетте години на XIX век са време, когато почти няма селище, в което българското население да не издигне нова църква „над земята" и в нея да не се служи на „български език". В големите селища със смесено население всяка българска община се стреми да издигне голяма църковна сграда, която да е по-представителна от храмовете на останалите ре-лигиозни общности. Броят на новопостроените храмове е огромен за времето, но при всички се спазва установеният през предходния век тип на трикорабна църква без куполи. Такива са и трите най-големи църковни сгради, издигнати през този период: „Успение Богородично" в Пазарджик, дело на брациговски майстори (1837); „Успение Богородично" в Елена (долу вляво), построена от майстор Михо от балканското село Болерци; „Св. Троица" в Банско (вдясно), чието вътрешно пространство носи подчертано бароков привкус, творба на Велян Огнев и строители от Банско. От този период е и църквата „Свети Свети Константин и Елена” в Пловдив, 1832 г. Деветнадесети век премахва анонимността на създателите на църковна архитектура и изкуства и имената на Павел Иванович, Никола Фичев, Генчо Кънев, Иван Боянин, Захари Зограф, Христо Димитров, Тома Вишанов и цяла армада от творци се изписват свободно върху каменните стени на храмовете, иконостасите и иконите.


58

Църквата „Успение Богородично в гр. Елена”, около 1800 г.

План на църквите Успение Богородично в Елена, 1837 и Свети Константин и

Елена Пловдив, 1830

Изглед към камбанарията на църквата Свети Константин и Елена

Пловдив, 1830


59

След 50-те години на XIX век в културния модел на народността настъпват съществени промени. Изменените политически и социални предпоставки подтикват процеса на формиране на нацията, а освобождаването на другите балкански народи от османското владичество подхранва надеждите за скорошно освобождение. Възраждането на спомените от миналото вече не е достатъчно. Пространствените представи на българите се подхранват от посещенията им в страните на Средна Европа и Русия, гледището им за представителна църква се свързват с куполните сгради, видени „в далечните страни", които са опознали. Нарастването на благосъстоянието, разделянето на българското общество на прослойки с различни финансови възможности, движението за национално освобождение, чийто първи етап е извоюването на църковна независимост, насочват стремежите към създаване на архитектура, в която да се въплъщава образът на бъдещето. Признаването на независимостта на Българската църква бележи нов етап в развитието на храмовата българска архитектура. Ръководителите на Църквата, които са високо просветени духовници, много бързо осъзнават, че бъдещето ще донесе сливане на църковното и държавното духовно начало и архитектурата на храмовете трябва да изрази това чрез своя език, създавайки църковни сгради с един или няколко купола, въплъщавайки в тях осветената от традицията идея за връзката между божествената и царската власт, която се възражда от усещането за близостта на свободното българско царство. Църквите стават по-компактни като обем, във вътрешните им пространства се очертават зони за различни по обществено положение люде, в архитектурата и художествената украса се търси подчертана представителност. Вдясно е показана схема за развитието на плана и обемния строеж на трикорабната църква по българските земи през XVIII и XIX век


60

Творците, които успяват да претворят новите идеи с най-голяма убеди-телност, са Никола Фичев и Генчо Кънев, чието творчество е „архитектурен наръчник" за духовните движения на нацията през XIX век. Катедралната църква „Св. Троица" в Свищов (илюстрацията вдясно), издигната през 1867 година, и църквата „Св. св. Константин и Елена", построена в 1873 година във Велико Търново, представляват завършек на дългогодишните усилия на големия майстор на възрожденското строителство Никола Фичев да свърже трикорабната, надлъжно решена сграда с купол, който да играе ролята на централен елемент във вътрешното й пространство. В „Св. Троица" той постига това като прави колоните, които подразделят трикорабното, издължено тридесетметрово тяло на църквата, много тънки и високи и огъва надлъжните стени така, че да създаде илюзията за напречен кораб. Прибавено към съвършеното оформление на фасадите, това решение превръща сградата в еталон за възрожденската стилистика. Последното произведение на Фичев—търновската църква „Св. св. Кон-стантин и Елена", предлага нов композиционен вариант на същия проблем. Във вътрешното пространство, такова каквото е било преди да пострада силно от земетресение през 1913 година, има само четири колони. При това притворът е бил отворен към наоса, засводяванията преливали едно в друго, стълбищата за емпорията са били скрити и се е създавало впечатление за зално пространство, в средата на което се извисявал купол, стъпил върху висок барабан, пробит от многобройни прозорци. Външният обем на храма е също така хармоничен и цялостен. Сградата, построена на стръмен склон, стъпва върху три тераси и завършва с елегантна камбанарийка, подчертаваща живописността на архитектурния подход.

План на църквата Св. Константин и Елена Търново на Колю Фичето, 1873


61

Изглед на Свети Константин и Елена в Търново на Колю Фичето

Църквата Свети Никола в Дряново на Колю Фичето


62

Ориентацията към култура от европейски тип, започнала още преди Освобождението, се проявява във всички области на архитектурното творчество. За няколко десетилетия големите български селища се превръщат в градове от средноевропейски тип. В страната идват архитекти и строители от Европа, за да поставят началото на обществено строителство, каквото Османската империя не е познавала, а Българската църква официално поканва едни от най-изтъкнатите руски творци в областта на православната архитектура и изкуство, за да изградят храмове в столицата, във Варна и в село Шипка. Историческите условия и променената карта на Югоизточна Европа превръщат България в аванпост на православието спрямо мюсюлманския изток. Знак за това е изграждането на най-големия храм на Балканите — храмът-паметник, посветен на светеца-покровител на рус-кия император Александър II — св. Александър Невски, в София. Разположен на една от най-високите точки на столичния силует, той увенчава града с блестящата позлата на куполите си и високата 53 метра камбанария като архитектурен манифест на независимостта на стра-ната и непоклатимостта на православието. Тези идеи внушава и вътрешното му пространство, развито около централното ядро на купола, стъпил върху четири масивни стълба. Обилието от скъпи мозайки, стенописи, колони, полуколони, балюстри и корнизи от сиенски и карарски мрамор, оникс, алабастър и бронз подчертава монументалността на пространственото решение и неговата живописност, насочвайки съзнателно към спомените за живописната българска средновековна архитектура от XIV век.

Храмът Успение Богородично във Варна, 1883-1886, майстор Генчо Кънев по идея на художника Маас от Одеса


63

Преустройството на една от големите джамии в столицата на България в православен храм, посветен на българските светци-просветители от IX—Х век светите Седмочисленици" (илюстрацията вдясно), извършено от архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов, е също архитектурен еквивалент на идеята за отговорната роля, която играе Църквата в държавната политика.


64

В годините между двете световни войни в православната българска архитектура се открояват имената на няколко големи творци. Между тях са: Ю. Миланов, П. Момчилов, А. Начев, П. Койчев, А. Торньов, а също дошлите от Европа и Русия: Й. Шнитер, Ф. Грюнангер, А. Н. Померанцев, А. О. Томишко и много други. Европейската ориентация на страната намира отражение в стилистиката на църковните сгради, без да промени тяхната тематично-съдържателна основа. Устойчивостта на православието обаче ограничава опитите да бъдат „пренесени" готови композиционни типове или чисти европейски стилови форми до единични случаи, като: храмът „Св. св. Кирил и Методий" в Бургас; пловдивската църква „Св, св. Кирил и Методий"; църквата „Св. Николай" в София (известна като Руската църква), или отделни „реплики" във външното оформление на сградите. Водачите на Българската църква мъдро подтикват обновяването в областта на формоизграждането в посоки, синхронни на техните идеи за ролята на църковната институция. Те не само допускат, но и активно подкрепят дори най-авангардното течение за Европа — сецесиона, в неговия национално-романтичен вариант, тъй като той подтиква националната самоидентификация чрез историческите форми, които „възражда". Спазвайки традициите за иновация в развитието на сакралната архитектура, в синодалните сгради се създават най-добрите образци на българския национално-романтичен сецесион, и то само няколко десетилетия след раждането му в средноевропейските страни. През 30-те години това стилово направление ще роди своята най-представителна творба — единствената църква на Балканите, в компо-зицията и стилистиката на която идеите на сецесиона намират пълно покритие. Това е столичният храм „Св. великомъченица Параскева " (илюстрацията вдясно), дело на признатия майстор на новобългарската храмова архитектура Антон Торньов. Сградата е централна, с купол, който стъпва върху стените и оставя вътрешното пространство единно и монументално. Диаметърът на купола е около 29 м, той е леко овален, разтеглен по надлъжната ос. Иконостасът, амвонът, владишкият трон и проскинитариите са дело на художника-резбар Иван Травницки (Ян Травничек) и носят духа на средноевропейския сецесион. Външният обем е скулптурнопластичен, с прецизно оформени сецесионни детайли.


65

Почти по същото време П. Цветков, Ив. Васильов, Д. Цолов, П, Марковски и най-големият познавач на българското архитектурно наследство—Тодор Златев, правят успешни опити за съчетаване на модерното мислене с форми, почерпани от богатата традиция на църковното изкуство и архитектура по българските земи. Тяхно дело са: митрополитският храм на столицата „Св. Неделя" (И. Васильов, Д. Цолов) – илюстрацията вдясно; църквите „Св. Иван Рилски" в Банкя и катедралата „Рождество Богородично" във Велико Търново (П. Цветков); катедралният храм на Кюстендил „Св. великомъченик Мина" (А. Торньов); ротондата „Св. Петка" в Русе (Л. Динолов); енорийският храм „Св. Троица" в софийския квартал Слатина (Т. Златев) и др. Характерно за тяхното творчество е стриктното спазване на богослужебните изисквания, въпреки опитите за иновация във формата, и пълното покритие на духа на архитектурата с водещите идеи в църковната сфера.


66

8. Храмове на арменската апостолическа църква Арменската апостолическа църква е най-старата национална християнска църква в света (301 г. цар Тиридат Трети провъзгласява християнството за официална религия). В пети век Армения се откъсва окончателно от Византия и не участва на Четвъртия вселенски събор и не приема решенията му. Тя принадлежи към източните християнски църкви. Архитектурата в ранните векове е каменна и това предопределя мащабността на формите, с които се изграждат арменските храмове. Примерите показват ясно източните влияния върху арменските храмове, някои проникнали през Византия, други независимо от нея. Кръстовокуполната форма се прилага отдавна. Долу: малка църква в Гарни, 11-12 век.

Църквата Хрипсим в Ечмиадзин около 618 година. Счита се, че кръстовокуполната базилика е възникнала най-напред в Армения и оттам се е разпространила в западната и източната християнска архитектура. Арменската църква се нарича апостолическа, защото християнството е донесено в Армения от двама от дванадесетте апостоли Вартоломей и Тадей. В пловдивската арменска църква в Старинен Пловдив „Свети Кеворк” има параклис на апостолите Вартоломей и Тадей.


67

Църквата Мастара, 7 век

Манастирът Гошаванк, 12 век


68

Манастирите Ахпат и Санаин. Тези средновековни манастири са построени в периода на разцвет на Армения по време на династията Кюрикян (10-13 век), когато манастирите имали важна роля като центрове на просветата. В Санаин се намирала знаменитата школа на художниците-миниатюристи и калиграфи, имало хранилища за книги и ръкописи. Стилът на манастирите е уникален, формиран от смесването на византийски и местни кавказки традиции.


69

Манастирът Гегард и горното течение на река Азат. Древните църкви и гробници на манастира Гегард, част от които са изсечени в скалите, са шедьоври на арменската средновековна архтектура. Ансамбълът е органически свързан с природата, а самият ландшафт съдържа скали, напомнящи кули. Манастирът е основан през 4 век, а запазените сгради са от 12 век.


70

Събор и църкви в Ечмиадзин и археологическият памятник Звартноц. Катедралният събор Ечмиадзин, основан преди 1700 години заедно с три древни църкви, както и руините на храма в Звартноц са забележителни паметници на арменската църковна архитектура. Те илюстрират развитието и усъвършенстването на арменските църкви от кръстовокуполен тип, оказали основополагащо влияние на архитектурата и изкуството на региона. (виж по-горе църквата Хрипсим в същия ансамбъл)


71

Арменските манастирски комплекси в Иран. Обектът, разположен в северозападната част на Иран, включва три ансамбъла арменски християнски манастири: манастирите Свети Фадей, Свети Стефан и параклисът на Дева Мария Дзордзорска. Тези паметници, най-древният от които е Свети Фадей (7 век), са знаков паметник на арменската архитектура и декоративно изкуство. Той е и свидетелство за интензивен културен обмен между византийската, православната и персийската цивилизации. Тези манастири са важен център за разпространение на арменската култура към Азърбайджан и Персия. Това са последните запазени в добро състояние арменски паметници в региона, многовековно място на поклонничество.


72

9. Храмове на етиопската православна църква Етиопската (Абисинската) православна църква е една от източните монофизитски църкви (монофизитите считали, че Христос има само божествена, но не и човешка природа). Тя се самоопределя като православна, но не се признава като такава от църквите, приели постановленията на Халкедонския събор (451 г.) През 330 година християнството е прието като държавна религия в Етиопия. В църквата има запазени юдейски обреди (като обрязването и почитането на съботата). В архитектурата на етиопските църкви има две форми – една базиликална и местна центрична форма, като най-прочутите местни църкви са издялани от цяла скала (илюстрацията долу). Вдясно показваме етиопска икона със Свети Георги, Разпятието и Дева Мария.


73

Етиопската църква в Йерусалим

Капелата на Дева Мария от Сион в Аксум, за която се смята, че съхранява

Ковчега на Завета (кивотът) на евреите


74

10. Примери от Грузия, Сърбия, Хърватия, Македония и Румъния Грузия: Историческите паметници на Мцхета. Древните църкви на Мцхета, бивша столица на Грузия, са забележителни образци на средновековната религиозна архитектура на Кавказ. Те свидетелстват за високото художествено и културно ниво, достигнато от тази държава. Най-важните паметници на Мцхета са: храмът Джвари (6-7 век), съборът Светицховели (началото на 11 век) и манастирът Самтавро с куполен храм от 11 век и камбанария от 15-17 век.


75

Грузия: Съборът Баграти и манастирът Гелати. Построяването на събора Баграти, наречен в чест на Баграт III, първия цар на обединена Грузия, е започнало в края на 10 век и завършва в началото на 11 век. Съборът е частично разрушен от турците 1691 г., но руините му са запазени и досега в центъра на Кутаиси. Манастирът Гелати в предградията на Кутаиси, е основан в началото на 12 век. Това е добре запазен ансамбъл с древни мозайки и фрески. И съборът и манастирът илюстрират разцвета на средновековната архитектура в Грузия.

Съборът Баграти: изглед и план


76

Манастирът Свети Климент и Панелеймон в Охрид. Манастирът е построен по инициатива на Свети Климент и лично поръчение на Борис Първи Покръстител. Църквата е с типична византийска триконхална планировка. Тук е и гробът на Свети Климент.


77

Румъния: Манастирът Хорезу. Основан през 1690 г. от княз Константин Брънковяну манастирът Хорезу във Влахия е шедьовър в "стил Брънковяну". Той е известен с ясната планировка и пропорционалност на архитектурата си, богатството на скулптурните детайли, трактовката на религиозните композиции, родовите портрети и живописните декорации. Школата на стенописците и иконописците, основана в манастира през 18 век е широко известна на Балканите. Стилът Брънковяну, характерен за румънското възраждане, е повлиян от италиански, венециански и византийски прототипи и е специфичен за Влахия от този период.


78

Румъния: Църквите на историческата област Молдова. Седем църкви в северна Молдова са уникални за цяла Европа благодарение на изписаните външни стени и фреските от 15-16 век, които се считат за шедьоври на византийското изкуство. Живописта не е просто украшение на стените, а са завършени цикли от религиозни фрески на всички фасади. Композицията им, контурите и колорита се съчетават съвършено с околния ландшафт. Архитектурата е силно повлияна от местните строителни традиции и храмовете имат уникален силует, характерен за региона.


79


80

Румъния: Дървените църкви на историческата област Марамуреш. Тези осем църкви представляват забележителни примери на архитектурни решения от различни периоди и географски райони. Те демонстрират варианти на проектиране и строителство на тесни и високи дървени съоръжения с едно- или двускатни покриви, покрити с дървени тикли, и характерни стройни часовникови кули на западната страна. Дървените църкви придават на културния ландшафт на тези планински райони в северна Румъния специфичен народен характер.


81

Сърбия: Манастирът Студеница. Манастирът Студеница е основан в края на 12 век от Стефан Неман, основоположник на средновековната сръбска държава, скоро след неговата абдикация. Това е най-големият православен манастир в Сърбия. Има два главни паметника - църквата на Богородица и Кралската църква - които са построени от бял мрамор и съдържат безценни колекции на византийска живопис от 13-14 век.


82

Хърватия: Базиликалният комплекс на епископ Ефразий в историческия център на град Пореч. Групата религиозни паметници в град Пореч, Истрия, където християнството се е установило още в 4 век, се явява най-цялостният от всички подобни ансамбли. Базиликата, атриумът, баптистерият и епископският дворец са забележителни примери на религиозна архитектура. В базиликата се съчетават своеобразно класически и византийски елементи. Тук се среща архитектурата на източното и западното християнство.

Documents

Тема 6. Храмовата Част 2. Храмовата Византияbezpolezno.info/_us/_userfiles/file/6.CZH.Visantijskiat.Kryg.pdf · АМТИИ Пловдив, специалност