Земеделие плюс 6/2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg

6/2013

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Европейски земеделскифонд за развитие населските райони:“Европа инвестирав селските райони”

Програмаза развитие на

селските райони(2007-2013)

МИнИСтЕРСтВО наЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

enrd.ec.europa.eu

ЕВРОПЕЙСКИПАРИ ЗАБЪЛГАРСКАТАПРИРОДА

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектарЗемеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависи-мост от забранените дейности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработ-ваема земя или трайни насаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. Повече информация може да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в об-щинските и областните служби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще бъде от 1 март до 15 май 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.







enrd.ec.europa.eu










enrd.ec.europa.eu




Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.Парите ще се изплащат за наложени забрани за земеделска дейност, разписани в

заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 – забрана за косене до определена дата, забрана за ползване на минерални торове и пестициди в пасища, забрана за разораване на пасища и ливади и други. Чрез тях земеделските стопани ще се компенсират за пропуснатите доходи и направените разходи по изпълнение на тези законово наложени забрани. Целта е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биологичното разнообразие.

Плащанията по „Натура 2000” варират от 28 до 70 евро на хектар в зависимост от наложените забрани в съответната защитена зона. Те ще изплащат в края на годината.

За подпомагане по мярка 213 могат да кандидатстват:1. Физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по

смисъла на§ 1, т.23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

2. Лица стопанисващи земеделска земя, включително ливади и пасища от горския фонд, с мини-мален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката- 0,3 ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1 ха.

3. Лицата по ал.1 при поискване предоставят на ДФЗ - РА необходимите документи, удостоверя-ващи правото на ползване на заявените площи, съгласно чл. 2а на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

4. Земеделските парцели, които се подпомагат по тази наредба, се идентифицират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Всеки кандидат за подпомагане е длъжен да:1. спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена

зона от Натура 2000 за заявените за подпомагане по мярка 213 парцели;2. спазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000 след

утвърждаването му по реда на наредбата по чл. 28, ал. 1 ЗБР;3. спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одо-

брени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(2) При противоречие между изискванията на т. 3 и т. 1 и 2 от предходната алинея, земеделскиятстопанин е длъжен да спазва изискванията по т. 1 и 2.

ЕвропЕйски зЕмЕдЕлски фонд за развитиЕ на сЕлскитЕ райони

ЗЕМЕДЕЛСкИтЕ СтоПанИ СъС ЗЕМИ в натУРа Могат Да ПоЛУчат

До 150 ЕвРо на хЕктаР

3

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

СъдържаниеЗемеделски културиПродуктивност на твърдата пшеница според торенето и сеитбената норма . . . . . . . . . . 4Ефективност на торенето на пшеница (Tr . Aestivum)II . Растеж и развитие на посевите . . . . . . . . . . . . 6нахут – за компонентите формиращи добива . . . . . 9Биостимулатори за подобряванепосевните качества на семена . . . . . . . . . . . . . . . 13Tехнологичните качества на пивоварен ечемик според климата и торенето . . . . . . . . . . . . . . . . 15Здравословен хляб от смесено брашно . . . . . . . . . 18Напояваневодният дефицит и продуктивностна царевицата за зърно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22Библиотека Бял риган . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23ЗеленчуциБроколи – влияние на вермикомпоствърху разсада и продукцията . . . . . . . . . . . . . . . 31Руколата – полезно растение, лесно за отглеждане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33ОвощарствоПерспективен ябълков сорт от генофонда на троянския регион . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35Популационна плътност на акарите при отглеждане на ябълката . . . . . . . . . . . . . . . . 37валевка – алтернативен сливов сорт на кюстендилска . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40Икономически измеренияУстойчивост на стопанстватав лозаро-винарския сектор . . . . . . . . . . . . . . . . . 42

главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0884 612 635отговорен редактор:Проф . д-р Ив . трънков, GSM 0882 966 459Редактор:М . СпасоваPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕооД, тел . +359 2 852 02 48Редколегия:акад . ат . атанасов, проф . д-р т . тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев,проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р т . Митова, доц . д-р Д . вълчев,доц . д-р С . Машева, доц . д-р т . колев, проф . д-р инж . М . Михов,доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р в . гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

Целта е да се осъвременят методите на об-учение, за да се увеличи качеството на препода-ване и да се засили интересът към земеделските училища .

на проведената в МЗх среща с директорите на професионалните училища министър греков е съобщил, че екипи от МЗх и МРЗБ работят за включване на училищата като бенефициенти за подпомагане с европейски средства . За участие в работна група по изработване на обща страте-гия за образованието в сектора, на срещата са избрани представители на училищата .

България има нужда от тези училища и МЗх ще направи всичко възможно за тяхното разви-тие и разширяване, смята министър греков

Земеделие плюс

НовиНи от МЗХ

Списанието се издава с подкрепата на:

МЗХ предприема реформа в средното земеделско

образование

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

4

зем

едел

ски

кул

тури

Доц. д-р Танко Колев, гл. ас. д-р Живко Тодоров, гл. ас. д-р Любка КолеваАграрен университет, Пловдив

Продуктивност на твърдатапшеница според торенетои сеитбената норма

Изпълнението на всички звена от техно-логията на отглеждане на твърдата пшени-ца, е предпоставка за разкриване на гене-тичния потенциал на всеки новосъздаден сорт . в своите изследвания редица автори доказват оптималните нива на азотното то-рене, гъстотата на посева и зависимостите между тях върху продуктивността и качест-вото на зърното . Изследвания относно ня-кои звена от технологията на новия сорт твърда пшеница Звездица не са провеж-дани .

В статията представяме резултатите от проучване и установяване на оптимал-ните нива на азотното торене и сеитбе-ната норма при отглеждане на новия сорт твърда пшеница Звездица.

Изследването е проведено през пери-ода 2008-2011 г . в Учебно-експеримен-талната и внедрителска база на аграрния университет гр . Пловдив на алувиално-ли-вадна почва, която се характеризира със средно песъчливо-глинест механичен със-тав, съдържание на хумус 1-2 %, рн 7,7 . в почвения слой от 0-20 cм съдържанието на основните хранителни елементи беше както следва: N – 15,6 мг/1000 г, P2O5 - 32 мг/100 г, K2O - 47 мг/100 г .

Проучено е влиянието на факторите: азотно торене (фактор а) - N0, N60, N120, N180 кг/хa и посевна норма (фактор в) - 400, 500, 600 кълняеми семена на м2 . Из-ползваният азотен тор е амониева селитра като 1/3 от него се внасяше преди по-следната предсеитбена обработка наесен, а с останалите 2/3 напролет се извършва-ше подхранване . твърдата пшеница е от-гледана след предшественик слънчоглед по утвърдена технология .

През тригодишния период на изследва-не се наблюдаваха различия във валежната обезпеченост по години и през критичните фази от развитието на твърдата пшеница . от сеитба до прибиране (X-VI) на твър-дата пшеница количеството на валежите беше както следва: 2008/2009 - 369,7 мм; 2009/2010 – 458,1 мм и 2010/2011 г . - 388,5 мм; при 419,0 мм за тридесетгоди-шен период .

По обезпеченост с валежи, изследва-ните години могат да се охарактеризират най-кратко като: първата – суха, втората – средно суха и третата - нормална .

количественото разпределение на ва-

Табл. 1. Биометрични измервания, средно за периода (2008-2011)

вари

анти

продуктивна братимост

брой зърна в клас

маса на зърната в клас, г

400 500 600 400 500 600 400 500 600

N0 1,23 1,27 1,29 23,2 24,5 26,1 1,36 1,40 1,44

N60 1,30 1,34 1,41 25,6 26,2 28,7 1,43 1,52 1,52

N120 1,38 1,46 1,59 27,3 29,1 31,4 1,55 1,61 1,70

N180 1,33 1,39 1,48 26,5 28,3 29,8 1,48 1,57 1,65

5

лежите през вегетационния период беше най-благоприятно за развитието на твърдата пшеница през третата година от експери-мента . отчетеното количество на валежите през реколтната 2009 г . за месеците април, май и юни беше по-малко съответно с 19,5 мм, 30,1 мм и 28,2 мм, в сравнение с многогодишен период от време . недоста-тъчното количество на валежите, съпрово-дени с по-високи температури през месец май възпрепятстваха цъфтежа и нормално-то оплождане и формиране на зърната в класа . тези климатични особености през реколтната 2009 г . оказаха негативно вли-яние върху добива на зърно от твърдата пшеница при всички изпитвани варианти .

в таблица 1 са представени средните стойности за тригодишния период на из-следваните структурни елементи на доби-ва: продуктивна братимост, брой зърна в класа и маса на зърната в класа, поради еднопосочност на данните през отделните години . азотното торене води до повиша-ване на стойностите при тези показатели с увеличаване на торовата норма до N120 кг/хa . При по-високата норма N180 кг/хa се наблюдава понижаване на техните стойно-сти . С увеличаването на сеитбената норма (фактор в) до 600 к .с ./м2 се постига по-вишаване на стойностите на проучвани-те биометрични показатели . При взаимо-

действието между двата фактора най-висо-ки стойности на продуктивната братимост, броя зърна в клас и маса на зърната в клас се получиха при торене с N120 кг/хa и сеитбена норма 600 к .с ./ м2 .

Полученият добив на зърно от изслед-вания сорт твърда пшеница Звездица е сборен показател, в който е отразено вли-янието на проучваните звена от техноло-гията на отглеждане: азотно торене, гъс-тота на посева, както и на почвените и климатични условия при провеждане на експеримента . По време на тригодишния период на извеждане на опита беше уста-новено нарастване на добива с увеличава-не на азотната норма до N120 кг/хa, а при повишаването й до N180 кг/хa се наблюда-ваше намаление на реколтираното зърно . Полученото в повече зърно при най-до-брия вариант N120 кг/хa беше в границите от 270 кг/хa до 360 кг/хa или средно за периода 320 кг/хa, което е с 8,3 % в по-вече зърно сравнение с контролния вари-ант . По отношение на фактор в беше на-блюдавано нарастване на добива на зърно с увеличаване на сеитбената норма до 600 к .с ./м2 . През периода на изследване при тази сеитбена норма полученото в повече зърно беше от 55 кг/хa до 117 кг/хa .

най-висок добив на зърно при твърдата пшеница сорт Звездица се получава при взаимодействието на двата изпитвани фак-тора във варианта: азотно торене с 120 кг/хa и посевна норма 600 к .с ./м2, при който се получиха през реколтната 2009 г . – 4 .01 т/хa, през 2010 г . – 4 .28 т/хa и 4 .49 т/хa през 2011 г . или средно 4 .26 т/хa .

Заключениеот твърдата пшеница сорт Звездица се

получават най-високи добиви при азотно торене с 120 кг/хa и сеитбена норма 600 к .с ./м2, при който вариант увеличението на добива по години е от 11 .4 % до 16 .6 %, средно 14 .5 % или с 540 кг/ хa реколтирано зърно повече в сравнение с контролата .

Реализираният по-висок добив зърно от твърдата пшеница сорт Звездица е в ре-зултат от получените по-високи стойности на продуктивната братимост, броя на зър-ната в класа и масата на зърната в класа при оптималното взаимодействие между факторите N

120 кг/ хa и сеитбена норма 600 к .с ./м2 .

Таблица 2. Добив на зърно, т/хa

торене с N кг/ха

посевна норма, кълн . с ./м2

2008-2009т/хa

2009-2010т/хa

2010-2011т/хa

средно

т/хa %

N0 400500600

3 .443 .583 .51

3 .703 .823 .95

4 .034 .104 .17

3 .723 .833 .88

100 .0103 .0104 .3

N60 400500600

3 .523 .673 .86

3 .904 .024 .09

4 .124 .214 .30

3 .853 .974 .08

103 .5106 .7109 .7

N120 400500600

3 .703 .904 .01

4 .044 .154 .28

4 .254 .364 .49

4 .004 .144 .26

107 .5111 .3114 .5

N180 400500600

3 .743 .653 .49

4 .063 .973 .85

4 .384 .234 .04

4 .063 .953 .79

109 .1106 .2101 .9

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

6

ПЛЮ

С

66

Елисавета Василева, ВУАРР – ПловдивЗлатина Ур, ИРГР „Константин Малков“ – Садово

Ефективност на торенетона пшеница (Tr. Aestivum)II. Растеж и развитие на посевите

По време на еволюцията на пшеницата биомаса-та (коренова и надземна) се увеличава в посока от диплоидните към тетраплоидните, а след това нама-лява от тетраплоидните към хексаплоидните пшеници . Същевременно зърненият добив, жътвеният индекс и ефективността на усвояване и използване на основните хранителни елементи бележат само увеличение (Huang M . et al ., 2007) . обяснение за това е променящият се баланс в съотношението source:sink (източник на азот в растението : брой зърна на 1-ца площ), в резултат от еволюционните, а в последствие и от селекционните процеси .

Резултатите от съвременните изследвания показват, че азотното торене и съотношението source:sink влияят върху акумулацията, разпределението и реутилизацията на сухо вещество, азот и фосфор в растението и съ-ответно - върху добива зърно (Dordas C ., 2008) . Един от начините да се постигне бъдещо увеличение на добивите е да продължава подобряването на реутили-зацията, което може да е резултат от разширяването на източника на азот, т .е . биомасата във фаза цъфтеж (Alvaro F . et al ., 2008) . Доцъфтежната акумулация е от решаващо значение за броя формирани зърна на единица площ (Sinclair T ., P . Jamieson, 2008), а според някои автори увеличението на добивите през хх век е свързано именно със зърнения потенциал на сортовете (Alvaro F . et al ., 2008) .

Увеличеното прилагане на хранителни вещества уве-личава надземната биомаса, съответно зърнения добив и жътвения индекс (Huang M . et al ., 2007) . освен това различни опити показват, че при нива на торене от 0÷8 кг/дкa азот общата надземна биомаса нараства след цъфтежа (Dordas C ., 2008), а по-високите торови норми не повлияват растежа на пшеницата, както и азотното поглъщане и добива (Montemurro F . et al ., 2007) . По-умереното нарастване до цъфтежа води до по-нисък синк-потенциал, но и до по-малък запас за реутилизация и наливането на зърното се дължи ос-новно на текуща асимилация, а при силно развитие на биомасата до цъфтежа наливането на зърното се дължи едновременно на акумулация и реутилизация (Masoni A . et al ., 2007) . Изследванията показват, че няма проста връзка между общата биомаса и добива . всички физи-ологични процеси в растението са свързани . Селекци-ята на генотипове с по-голям брой зърна не предлага

Табл.1. Вариране на надземната биомаса, кг/дкa

Сорт вретенене цъфтеж добив слама

M S R Sm% M S R Sm% M S R Sm%

Садово 1 278 138 50 25 1107 420 38 19 907 404 44 22

Победа 243 151 62 31 819 381 47 23 872 416 48 24

Диамант 241 144 60 30 991 379 38 19 971 418 43 21

Садово 772 207 119 58 29 1149 521 45 23 876 279 32 16

Боряна 283 114 40 20 928 387 42 21 848 303 36 18

Здравко 245 156 64 32 808 327 40 20 774 420 54 27

Люсил 215 110 51 25 956 340 36 18 930 414 44 22

гея 1 279 169 60 30 902 349 39 19 880 266 30 15

Йоана 278 135 48 24 1092 390 36 18 937 449 48 24

гинес 232 117 50 25 1092 388 36 18 949 449 47 24

Царевец 955 110 12 6 2059 376 18 9 2170 261 12 6

Табл.2. Вариране на надземната биомаса, кг/дкaторов азот, кг/дкa

вретенене цъфтеж добив слама

M S R Sm% M S R Sm% M S R Sm%0 st . 397 424 99 27 844 604 72 18 979 842 86 226 492 393 80 20 1143 410 36 9 1244 752 61 1512 568 385 68 17 1368++ 373 27 7 1382 696 50 1318 627 372 59 15 1471++ 436 30 7 1405 544 39 1024 751+ 460 61 15 1646+++ 383 23 6 1560+ 448 39 7

табл .3 . вариране на надземната биомаса, кг/дкa

Предшественик

вретенене цъфтеж пълна зрялост добив слама

житен бобов житен бобов житен бобов житен Бобов

M 250 1020+++ 984 1737+++ 1247 2428+++ 894 1913+++

S 119 169 352 277 423 473 335 462

R 48 17 36 16 34 20 37 24

Sm% 6 2 5 2 5 3 5 3

7

път за повишаване на добивите без ясна визия за това как да се увеличи акумулацията на въглерод и азот от пшеничното растение (Sinclair T ., P . Jamieson, 2008) . По-голямото въглеродно натрупване позволява засилено натрупване на азот (Sinclair T ., P . Jamieson, 2008), а с увеличението на биомасата и азотния статус на рас-тенията се засилват и процесите на реутилизация на хранителните вещества (Masoni A . et al ., 2007) .

В статията представяме резултатите от изслед-ване степента на въздействие на комбинацията пред-шественик - азотна торова норма върху растежа и раз-витието на посевите.

За целта на изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРгР – Садово върху канеловидна смолница . опитите са залагани с по пет равнища на азотно торе-не: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa Р2о5 . включените в изпитването сортове са: гея 1, Садово 772, гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боря-на, Здравко, Люсил, Победа и Йоана . През периода 2005-2007г като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царе-вица, а през 2009-2010г – самостоятелен посев от нахут . агрометеорологичните условия (фиг . 1) са без значими отклонения от климатичната норма за района и поз-воляват да се съпостави ефектът от различните пред-шественици . С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата . По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост . Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съ-държание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корела-ционен, вариационен и регресионен анализ .

темповете на растеж на посевите се различават ко-ренно след различните предшественици . абсолютната скорост на растежа е максимална през междуфазния период вретенене – цъфтеж и намалява към края на вегетацията, след небобов предшественик (фиг . 2 и 3) . След бобов предшественик надземната биомаса нара-ства с равномерни темпове през целия вегетационен период (фиг .4) .

До настъпване на фаза вретенене относителната скорост на натрупване на биомасата е 2 до 4 пъти по-висока след бобов предшественик, отколкото след житен (фиг .5); от вретенене до цъфтеж се наблюдава обратната тенденция – след житен предшественик от-носителната скорост на растежа е до 10 пъти по-висо-ка, в сравнение с бобовия (фиг .6); след цъфтежа стой-ностите са съизмерими и се наблюдава диференциация между сортовете (фиг .7) .

няма доказани разлики между сортовете по коли-чеството на натрупаната биомаса по фази от вегета-цията (табл .1), за сметка на това при всички варианти варирането от торенето е силно . вариационният анализ показва също силно вариране от предшественика на всички торови фонове, с изключение на N12 и N24 през

Фиг. 1. Агрометеорологични условия

Фиг. 2. Абсолютна скорост на растеж на посевите, кг/дка/ден

Фиг. 3. Абсолютна скорост на растеж на посевите, кг/дка/ден

Фиг. 4. Абсолютна скорост на растеж на посева, кг/дка/ден

Фиг. 5. Относителна скорост на растеж 1, %

8

фенофаза цъфтеж, където варирането е средно по сила (табл .2) . При най-високата норма 24 кг/дкa торов азот, разликите в натрупаното количество биомаса са доказа-ни и през трите фенофази, когато са отчитани пробите (съответно при р=5% през вретенене, р=0,1% в цъф-теж и р=5% в пълна зрялост) . освен това за биомаса-та в цъфтеж има доказани разлики спрямо неторената контрола и при торене N12 и N18 при Р=1% . влияние-то на предшественика е доказано при Р=0,01% през всички фази от вегетацията . варирането от генотипа и торенето е силно след небобов и средно по сила след бобов предшественик (табл .3) .

общата надземна биомаса на растенията е в по-ложителна корелация с добива зърно и показателите гъстота на посева, обща и продуктивна братимост, ви-сочина на растенията, общ азот в биомасата в пълна зрялост, съдържание на протеин в биомасата през вре-тенене и в пълна зрялост; и в отрицателна корелация с азотния жътвен индекс и ефективността на реутилиза-ция на азота (табл .4) .

Заключение: При изследваните сортове натрупва-нето на по-голяма надземна биомаса се отразява от-рицателно върху жътвения индекс и ефективността на реутилизация, както на биомаса, така и на азот . но сумарният резултат е повишение на зърнения добив и на добива протеин в кг/дка . най-голямо влияние върху темповете на растеж и развитие на посевите е оказал предшественика, следван от торовите норми . влияние-то на предшественика е доказано при Р=0,01% през всички фази от вегетацията, когато са взимани расти-телни проби – вретенене (увеличение с 300%), цъфтеж (76%) и пълна зрялост (94% за общата надземна био-маса и 113% за сламата) .

Фиг. 7. Относителна скорост на растеж 3 - междуфазен период цъфтеж - пълна зрялост, %

Фиг. 6. Относителна скорост на растеж 2, %

Табл.4. Корелационни коефициенти

Х2 Х3 Х4 Х5 Х6 Х7 Х8 Х9 Х10 Х11 Х12 Х13Х2 1,000 0,936** 0,972** 0,803** 0,852** 0,851** 0,472 0,943** 0,283 0,279 0,387 -0,608

Х3 1,000 0,906** 0,648* 0,946** 0,929** 0,558 0,949** 0,582 0,559 0,344 -0,489

Х4 1,000 0,814** 0,867** 0,786** 0,393 0,961** 0,286 0,332 0,505 -0,654 *

х14 х15 х16 х17 х18 х19 х20 х21 х22 х23 х24

Х2 0,706* -0,492 -0,571 -0,189 -0,218 -0,364 -0,169 0,722* 0,294 0,299 0,187

Х3 0,596 -0,290 -0,379 0,100 -0,476 -0,051 -0,399 0,881** 0,557 0,567 0,060

Х4 0,804** -0,605 -0,669 * -0,298 -0,174 -0,426 -0,168 0,641* 0,159 0,221 0,261

х25 х26 х27 х28 х29 х37 х36 х35 х34Х2 0,299 0,294 0,281 0,968 ** 0,597 0,219 -0,776 ** -0,633 * 0,280

Х3 0,567 0,566 0,564 0,963 ** 0,822 ** 0,397 -0,652 * -0,742 * 0,513

Х4 0,183 0,193 0,192 0,898 ** 0,532 0,162 -0,825 ** -0,520 0,183 х33 х32 х31 х30Х2 0,107 -0,192 -0,974 ** 0,926 **Х3 0,423 -0,062 -0,949 ** 0,980 **Х4 0,027 -0,240 -0,961 ** 0,906 **

* – 0,05; ** – 0,01ЛегендаХ1 – Добив,кг/дка; Х2 – Надземна биомаса, вретенене,кг/дка; Х3 – Надземна биомаса, цъфтеж,кг/дка; Х4 – Надземна биомаса, пълна зрялост,кг/дка; Х5 – Гъстота на посева, бр.раст./м²; Х6 – Обща братимост, ср.бр.братя/раст.; Х7 – Продуктивна братимост, бр.класове/ раст.; Х8 – Бр. класове / м²; Х9 – Височина на растенията, cм; Х10 – Бр. зърна в клас; Х11 – Маса на зърното в клас, г; Х12 – Абсолютна маса на зърното, г; Х13 – Жътвен индекс, %; Х14 – Маса на зърното от пряка асимилация,кг/дка; Х15 – Реутилизация,кг/дка; Х16 – Ефективност на реутилизация, %; Х17 – Азот в биомасата, вретенене, %; Х18 – Фосфор в биомасата, вретенене, %; Х19 – Азот в биомасата, цъфтеж, %; Х20 – Фосфор в биомасата, цъфтеж, %; Х21 – Азот в биомасата, пълна зрялост, %; Х22 – Фосфор в сламата, %; Х23 – Азот в зърното, %; Х24 – Фосфор в зърното, %; Х25 – Р,кг/дка, вретенене; Х26 – Р,кг/дка, цъфтеж; Х27 – Р,кг/дка, пълна зрялост; Х28 – Протеинкг/дка вретенене; Х29 – Протеинкг/дка цъфтеж; Х30 – Протеинкг/дка пълна зрялост; Х31 – NЖИ, %; Х32 – РЖИ, %; Х33 – Реутилизация на азота, %; Х34 – Реутилизация на фосфора, %; Х35 – Коефициент на използване на азота от торовете, %; Х36 – Ефективност на реутилизация на азота, %; Х37 – Ефективност на реутилизация на фосфора, %

брой 6/ 2013

9

ПЛЮ

СЗЕМЕДЕЛИЕ

9

София Петрова и Станислав СтаматовИРГР “К. Малков”– Садово

НаХут – за компонентите формиращи добива

културният нахут, Cicer arietinum L, е една от първите зърнено-бобови култури, доместицирана в Стария свят, а понастоящем се класира като третата по важност зърнено-бобова култура след фасула и граха . тя е стратегическа протеинова култура, която заема важно място в структурата на световното земеделско производство в райо-ните с умерен, сух и полусух климат (Singh B . K ., 1990) .

За България нахута е стара култура с разнос-транно използване – основно като фураж и за консумация от хората . в житието на Иван Рил-ски (876-946) се казва, че той се хранил с него . нахутът в България е заемал най-големи площи през периода от 1943г . до 1947г . и е компенсирал недостигът на белтъчни храни (койнов, 1986) . в момента площите на нахута в България са много ограничени и не се водят на статистически отчет . Средният добив за страната е 200 кг/дкa, но са отбелязани добиви от 300 кг/дкa . Селекционно-подобрителната работа с нахута, в сравнение с другите зърнено-бобови култури, е по-ограничена . След 1994г интересът към тази култура нараства, което е свързано с търсенето на пазара за полу-чаване на разнообразни и здравословни продукти .

корелационният анализ осигурява информация за връзките които съществуват между важни рас-тителни качествени показатели (Ali & Tahir, 1999) . от друга страна, корелационният анализ между семенния добив и компонентите на добива е от съществено значение за определяне на селе-кционните критерии; обаче Path – анализът може да помогне за определянето на директните ефек-ти на признаците и техните индиректни ефекти върху други признаци (Yücel et al .,2006) .

най-важният компонентен анализ е мултива-риантната статистическа техника за изследване и

опростяване на сложни набори от данни (Leilah and Al-Khateeb, 2005) .

Регресионната техника най-напред е била из-ползвана от Yates and Cochran (1938) и по-късно доразвита от Finlay and Wilkinson (1966) .

настоящето изследване е с цел да се охаракте-ризира колекцията основно с местни форми нахут и да се покажат взаимовръзките на елементите, фор-миращи добива при културата.

анализът на разнообразието е осъществен на основата на структурните елементи на добива върху 30 образци от колекцията нахут през пери-ода 2010-2011 година, на канелено-горска почва, след предшественик пшеница на опитното поле в ИРгР – Садово . Преобладаващата част от об-разците са с български произход (28), в които се включва и стандарта - сорт Балкан и два образеца с израелски произход (№17 и №27) . Прилагана е агротехника, използвана при отглеждането на нахута .

Структурните елементи на добива включват: височина на растението, височина на залагане на първи боб, общ брой разклонения, брой семена в един боб, брой бобове на едно растение, брой семена на едно растение, тегло на семената на едно растение . те са установени чрез биометри-чен анализ на 10 случайно избрани растения от вътрешните редове на всяка парцелка . определе-на е също така масата на 100 семена и добива от 1 м2 .

определянето на връзката между добива и до-бивните компоненти и влиянието на добивните компоненти върху добива на нахута са определе-ни с помощта на различни статистически анализи: корелационен анализ, регресионен анализ, Path – анализа и основен компонентен анализ .

Математическата обработка на данните е из-вършена със специализиран софтуер SPSS 9 .0 for Windows .

За определяне на разликите в структурните елементи на добива при нахута между отделните образци е използван дисперсионен анализ . До-казването на преките връзки между структурните елементи и семенния добива е извършено с по-мощта на корелационен анализ . на базата на ко-релационните зависимости е изведен линеен мо-дел на растението, характеризиращо се с висок добивен потенциал . Преките и косвени влияния

10

върху броя на бобовете , увеличаващи добива на семе от растение е изразено с помощта на Path – анализа . Факторният анализ показа разстоянията в генома на гените, контролиращи структурните елементи на добива .

Изследваните бразци се характеризират със средна височина на растенията от 36 .7 cм до 50 .2 cм (табл . 1) . най-високи растения имат об-разците с BGR-ри: 6709, 21249 и 1937, а най-ни-ски са тези при образец с BGR23152 . Доказано по-високи растения от стандарта имат материали-те: A8BM0070, №17, №27, BGR1914, BGR1916, BGR6709, BGR21119, BGR21227, BGR21249, а по-ниски от стандарта са образците: BGR23148, BGR23152, BGR23154, BGR23155 . Изследваните образци залагат на средна височина бобовете си по растенията – от 19 .0 cм до 35 .9 cм . най-ниско заложени бобове има образец с BGR 23155, а най-

високо заложени бобове има образец BGR1914 . Доказано по-високо от стандарта залагат бобовете си следните образци: №17, BGR1914, BGR1937, а по-ниско от стандарта образците с BGR-ри: 23148, 23149, 23152, 23154 и 23155 .

Проучваните образци от нахут образуват сред-но от 4 .5 до 7 .5 брой разклонения в растение . С най-много разклонения се характеризира обра-зец BGR1942, а с най-малко - BGR21249 . Доказа-но по-голям брой разклонения от стандарта има образец BGR1942, а по-малко разклонения спря-мо стандарта имат образците с BGR-ри: 21249 и 23146 . Изследваната група образци има средно от 23 .5 до 48 .7 боба в едно растение . най-малко бобове образува образец BGR23154, а най-много образец BGR1942 . Повече бобове от стандар-та образуват образците с BGR-ри: 1942, 6735 и 23148, а по-малко - образец с BGR 23154 .

Таблица 1. Структурни елементи на добива при нахут

BGR/кат .№височина на растението cм

височина до най- долния боб, cм

брой първични разклонения

брой бобове, р-е

брой семена, р-е

брой семена в боб

тегло на семената, р-е, г

M MD M MD M MD M MD M MD M MD M MDA8BM0071St 42 .8 28 .9 6 .4 34 .2 35 .7 1 .1 14 .3 A8BM0070

49 .8 7 .1* 34 .3 5 .5 5 .5 -0 .9 26 .6 -7 .6 30 .2 -5 .5 1 .1 0 .0 12 .4 -2 .0№17 49 .2 6 .4* 34 .8 6 .0* 5 .6 -0 .8 27 .5 -6 .8 29 .8 -5 .9 1 .3 0 .2 8 .7 -5 .6*№27 49 .3 6 .5* 31 .6 2 .8 5 .5 -0 .9 28 .4 -5 .8 30 .9 -4 .9 1 .2 0 .1 13 .2 -1 .2BGR1914 49 .7 6 .9* 35 .9 7 .0* 6 .6 0 .2 37 .2 3 .0 47 .0 11 .3* 1 .8 0 .7* 13 .2 -1 .1BGR1915 43 .6 0 .8 30 .6 1 .8 6 .7 0 .3 30 .1 -4 .2 34 .9 -0 .9 1 .3 0 .2 9 .7 -4 .6*BGR1916 47 .1 4 .3* 31 .6 2 .7 5 .9 -0 .5 37 .3 3 .1 48 .1 12 .4* 1 .6 0 .5* 12 .7 -1 .7BGR1917 45 .2 2 .5 28 .9 0 .0 6 .6 0 .3 37 .3 3 .1 42 .9 7 .2 1 .4 0 .3* 12 .5 -1 .8BGR1937 50 .1 7 .3 34 .9 6 .0* 6 .9 0 .6 46 .2 12 .0 57 .1 21 .4* 1 .6 0 .5* 10 .7 -3 .6*BGR1941 41 .6 -1 .1 27 .8 -1 .1 6 .4 0 .0 30 .6 -3 .6 40 .9 5 .2 1 .7 0 .6* 11 .7 -2 .7BGR1942 42 .9 0 .1 26 .2 -2 .7 7 .5 1 .2* 48 .7 14 .5* 68 .5 32 .8* 1 .8 0 .7* 14 .8 0 .4BGR6709 50 .2 7 .5* 31 .1 2 .2 6 .0 -0 .4 40 .6 6 .4 47 .0 11 .3* 1 .5 0 .4* 13 .8 -0 .6BGR6735 40 .8 -2 .0 28 .1 -0 .8 7 .1 0 .7 45 .0 10 .8* 46 .2 10 .5 1 .2 0 .1 15 .3 1 .0BGR21119 47 .2 4 .5* 28 .7 -0 .2 5 .6 -0 .8 37 .4 3 .2 46 .6 10 .9 1 .5 0 .4* 12 .7 -1 .7BGR21207 46 .3 3 .6 31 .7 2 .9 6 .5 0 .2 41 .5 7 .3 48 .6 12 .9* 1 .3 0 .2 9 .9 -4 .5*BGR21227 47 .6 4 .8* 31 .8 2 .9 6 .6 0 .3 42 .2 8 .0 60 .8 25 .1* 1 .9 0 .8* 13 .4 -1 .0BGR21248 39 .9 -2 .9 25 .1 -3 .8 5 .8 -0 .6 38 .6 4 .3 40 .5 4 .8 1 .1 0 .0 13 .3 -1 .1BGR21249 50 .1 7 .3* 29 .5 0 .6 4 .5 -1 .9* 29 .7 -4 .5 33 .1 -2 .6 1 .2 0 .1 10 .0 -4 .3*BGR23145 41 .3 -1 .5 25 .6 -3 .3 5 .9 -0 .4 42 .2 8 .0 56 .0 20 .3* 1 .7 0 .6* 11 .4 -3 .0BGR23146 45 .7 2 .9 25 .2 -3 .7 5 .0 -1 .4* 25 .9 -8 .4 25 .2 -10 .6 1 .0 -0 .1 11 .5 -2 .9BGR23147 39 .7 -3 .1 24 .1 -4 .8 5 .7 -0 .7 42 .7 8 .5 45 .1 9 .4 1 .2 0 .1 11 .0 -3 .4*BGR23148 37 .6 -5 .2* 21 .4 -7 .5* 5 .7 -0 .7 44 .3 10 .1* 46 .3 10 .6 1 .0 -0 .1 14 .6 0 .3BGR23149 39 .5 -3 .3 22 .2 -6 .7* 6 .2 -0 .1 40 .1 5 .9 41 .9 6 .2 1 .0 -0 .1 13 .9 -0 .4BGR23150 42 .4 -0 .4 25 .6 -3 .3 6 .6 0 .3 42 .1 7 .8 49 .0 13 .3* 1 .4 0 .3* 13 .0 -1 .4BGR23151 39 .3 -3 .5 26 .1 -2 .8 7 .0 0 .6 36 .7 2 .5 39 .5 3 .8 1 .2 0 .1 15 .2 0 .9BGR23152 36 .7 -6 .1* 21 .2 -7 .7* 5 .7 -0 .6 38 .7 4 .5 39 .1 3 .4 1 .0 -0 .1 14 .0 -0 .4BGR23153 40 .7 -2 .1 25 .2 -3 .7 5 .7 -0 .7 29 .2 -5 .0 31 .6 -4 .2 1 .2 0 .0 15 .1 0 .8BGR23154 38 .6 -4 .2* 19 .5 -9 .4* 5 .6 -0 .8 23 .5 -10 .7* 22 .6 -13 .2* 1 .0 -0 .1 10 .6 -3 .7*BGR23155 38 .0 -4 .8* 19 .0 -9 .9* 5 .7 -0 .7 43 .7 9 .5 43 .5 7 .8 1 .0 -0 .1 15 .6 1 .3BGR23156 42 .4 -0 .4 26 .8 -2 .1 5 .4 -0 .9 36 .0 1 .8 48 .8 13 .1* 1 .7 0 .6* 13 .0 -1 .3средно (M); разлика на средната (MD); * достоверност при степен на свобода 0,05

11

Броят семена в едно растение средно варира от 22 .6 до 68 .5 . най-малко семена в едно рас-тение има образеца с BGR 23154, а най-много образеца BGR1942 . С доказано повече семена от едно растение спрямо стандарта се характеризи-рат образците с BGR-ри: 1937, 1916, 1914, 1942, 6709, 21227, 21207, 23145, 23150 и 23156 .

Средният брой семена в един боб варира от 1 до 2 . най-малко семена в боб продуци-рат образците: BGR23146, BGR23148, BGR23149, BGR23152, BGR23155, BGR23154, а най-много имат образците с BGR-ри: 21227, 1942, 23156 и 1941 . С доказано по-голям брой семена в боб се характеризират образците: BGR1914, BGR1916, BGR1917, BGR1937, BGR1941, BGR1942, BGR6709, BGR23150, BGR21227, BGR23145, BGR21119, BGR23156 . няма математически доказана раз-лика за образците, които продуцират по-малък брой семена в боб от стандарта .

Средните стойности на теглото на семената от едно растение варират от 8 .7 г до 15 .6 г . най-леки са семената от едно растение при образец №17, а най-тежки при образец BGR23155 . С до-казано по-ниска маса на семената от растение спрямо стандарта са образците: №17, BGR1915,

BGR1937, BGR21207, BGR21249, BGR23147, BGR23154 . няма образци с математически дока-зана по-висока маса на семената от едно расте-ние спрямо стандарта .

Singh (2007) установява, че семенният добив има висока положителна корелация със сухото тегло на едно растение, брой бобове на расте-ние и брой вторични разклонения . от таблица 2 се вижда, че добивът на семена от 1м2 е в положителна връзка с височината на растението и отрицателна с височината на залагане на първи боб, корелационите им коефициенти са съот-ветно 0 .448 и -0 .403 и са доказани при степени на свобода 0 .05 . Добивът на семена от едно растение е в положителна връзка с брой бобове от едно растение, с корелационен коефициент 0 .405 и в отрицателна връзка с височината на растението и височината на залагане на първи боб, с корелационни коефиценти съответно: -0 .428 и -0 .377 . корелационните коефиценти са доказани при степен на свобода 0 .05 .

височината на растението нараства с увели-чаване на височината на залагане на първи боб, брой семена в един боб и намалява с увелича-ване теглото на семената .

Таблица 2. Корелационни зависимости между структурните елементи на добива при нахут

доби

в на

сем

ена

от 1

м2 , г

висо

чина

на

р-е,

cм

висо

чина

до

доле

н бо

б, c

м

брой

пър

вич-н

и ра

зкло

-не

ния

брой

боб

ове

на р

-е

брой

сем

ена

в р-е

брой

сем

ена

в бо

б

тегло

на

семе

на в

р-е, г

маса

на

100

семе

на, г

добив на семена от 1 м2, г

1 0 .448* -0 .403* 0 .037 0 .354 0 .155 -0 .207 0 .320 0 .102

височина на растение, cм

1 0 .892** -0 .090 -0 .223 0 .028 0 .418* -0 .428* -0 .176

височина до най- долния боб, cм

1 0 .182 -0 .125 0 .117 0 .498** -0 .377* -0 .235

брой първични разклонения

1 0 .550** 0 .592** 0 .452* 0 .262 -0 .486**

брой бобове на едно растение

1 0 .877** 0 .339 0 .405* -0 .679**

брой семена на едно растение

1 0 .717** 0 .248 -0 .871**

брой семена в боба 1 -0 .092 -0 .771**

тегло на семената от едно расте-ние, г

1 0 .028

масата на 100 семена, г

1

* корелация при ниво на значимост 0 .05 ** корелация при ниво на значимост 0 .01

Таблица 3 Преки и коствени ефекти върху броя на бобовете в растениеБрой бобове на едно растение

корелационен коефицент 0 .409*

директен ефект

брой семена в боб 0 .940

индиректен ефект

добив на семена от 1 м2, г 0 .297

височина на растение, cм -0 .139

височина до най-долния боб, cм -0 .248

брой първични разклонения 0 .011

брой семена на едно растение -0 .281

тегло на семената от едно растение, г 0 .236

масата на 100 семена, г 0 .533

Таблица 4. Разпределение на структурни-те елементи на добива във факторният анализ

ФакториСтруктурни елементи

1 2

брой семена на едно растение 0 .956

масата на 100 семена, г -0 .909

брой семена в боб 0 .816

брой бобове в растение 0 .786

брой първични разклонения 0 .705

височина на растение, cм -0 .885

височина до най-долния боб, cм -0 .833

добив на семена от 1м2, г 0 .677

тегло на семената от едно растение, г 0 .674

12

от проведения анализ става ясно, че повиша-ването на добивите при нахута може да се осъ-ществи чрез намаляване височината на растенията и по-ниското залагане на първи боб .

Линейният модел на растението, характеризи-ращо се с висок брой бобове е изразено чрез регресионно уравнение (1) .

Y= 4 .568+0 .538x1+0 .733x2, ( 1 )където: y- брой бобове в едно растение x1- брой семена в едно растение x2- тегло на семената от едно растениеМоделът 1 показва, че броя бобове е най-го-

лям при над 60 семена в едно растение, откло-нението от тази бройка води до намаляване броя на бобовете в едно растение (фиг .1) .

от фигура 2 . се вижда, че броят на бобовете от едно растение се увеличава с увеличаване те-глото на семената на едно растение в диапазона 40 г и 50 г . отклонението от тази граница в двете посоки води до намаляване броя на бобовете .

Броят бобове в едно растение е важен показа-тел за увеличаване добива на семена от растение (табл . 3) . Структурният анализ показва, че дирек-тен ефект върху увеличението на броя на бобо-вете от едно растение има броя семена в боб (0 .940) . Броят на бобовете индиректно се влияе положително от масата на 100 семена, добив се-мена от 1 м2, тегло на семената от едно растение и брой разклонения .

компонентният анализ се използва за определя-не на факторите, които допринасят за промените на количествените изменения в признаците при нахута . Според Biabani and Pakniyat (2008) призна-ците в отделните компоненти се намират много близо един до друг в генома .

Резултатите от компонентния анализ индикират два значими фактора обяснени на 72 .398% от общата вариация на признаците (фиг .3) .

от таблица 4 се вижда, че броят на семената

от едно растение, масата на 100 семена, брой се-мена в един боб, брой бобове от едно растение и брой разклонения се намират много близо един до друг в генома и се предават заедно в потом-ствата . височината на растението, височината на залагане на долния боб, добива на семена от 1 м2 и тегло на семената от едно растение са друга група признаци също много близо един до друг в генома и се предават заедно в потомството .

тези фактори трябва да се имат предвид от селекционерите при съставянето на тяхните селе-кционни програми .

Изводи:1 . Добивът на семена при нахута се увеличава

с увеличение броя на бобовете и броя на семе-ната в растение . Добивът намалява с увеличаване на височината на залагане на първи боб по цен-тралното стъбло .

2 . Моделът на растение показва, че при 60 се-мена на растение и между 15 и 16 боба, добивът при изследваните образци е най-висок . отклоне-нието от тези стойности и в двете посоки води до намаление на добива на семена от растение .

3 . Пряк положителен ефект върху добива на семена от едно растение има броя на бобовете, положително косвено влияние има и масата на 100 семена . косвено върху намалението на до-бива оказват влияние височината на растението и височината на залагане на първи боб по централ-ното стъбло .

4 . от селекционна гледна точка, би трябвало да се очаква, че елементите: брой семена на едно растение, масата на 100 семена, брой се-мена в боб , брой бобове в растение, общ брой разклонения се предават независимо от височина на растението, височина до най-долния боб, до-бив на семена от 1м2 и тегло на семената от едно растение .

Фиг. 1. Изображение на корела-ционната зависимост между брой бобове в растение (VAR00005) и добивът на семена от растение (VAR00006)

Фиг. 2. Изображение на корела-ционната зависимост между броя на бобовете на едно растение (VAR00008) и тегло на семената от растение (VAR00005)

Фиг. 3. Значими фактори на влияние върху добива на семена от растение – стойност (Egen-value) и компонентен номер (Component Number)

брой 6/ 2013

13

ПЛЮ


13

Доц. д-р Илияна Петрова доц. д-р Добринка Ненкова

Институт по криобиология и хранителни технологиидоц. д-р Деспина Христова, УНСС

Биостимулатори за подобряванепосевните качества на семена

основни проблеми на съвременното расти-телно производство, последици от неконтроли-раната химизация, са минералният дисбаланс и вкисляването на почвите . тези отклонения водят до намаляване съдържанието на биоло-гично достъпните форми на елементи за расте-нията . нарушеният хранителен режим от своя страна рефлектира в понижена продуктивност под възможностите на генетичния потенциал . в търсене на решения за възстановяване на органо-минералния баланс в почвите и пови-шаване продуктивността на земеделските кул-тури се предлагат различни алтернативи като листно подхранване, зелено торене, биоторе-не, както и прилагане на биостимулатори-ре-гулатори на растежа .

Дейстивието на растежните регулатори е насочено в три основни направления: да сти-мулират физиологичните процеси, да пови-шават устойчивостта към стресови фактори и да усилват неспецифичната резистентност към фитопатогените, което в съвременните условия на нарушено равновесие на агроекосистемите ги превръща в неизменен елемент от техноло-гиите на отглеждане за повишаване добивите и качеството при земеделските култури .

С утвърждаване на концепциите за еколо-гично производство съвременните технологии се ориентират към създаване на препарати с физиологична активност на биологична осно-ва . относно употребата на растежните регу-латори като съществена особеност на тяхното действие трябва да се подчертае, че те имат стимулиращ ефект върху метаболитните про-цеси само в условията на добра агротехника и

балансиран водно-хранителен режим на рас-тенията . в тази връзка особено перспективни в земеделието са препаратите на основата на биохумус . тяхната ефективност се дължи на богатото им съдържание на високоусвоими съединения на хуминовите киселини и фулво-киселините, и присъствието в състава им на ендогенни регулатори на растежа (ауксини, гиберилини и цитокинини) с натурален про-изход .

Фазата на покълване е най-чувствителни-ят стадий в биологичния цикъл на растения-та . Лимитиращите фактори върху кълняемата способност и растежа на кълновете могат да бъдат от най-разнообразен характер: засоля-ване на почвите, воден дефицит, екстремни температури, минерален излишък или дефицит и акумулиране на токсични агенти . третира-нето на семена и посадъчен материал с рас-тежни регулатори под формата на органични разтвори на хумусни субстанции е показало висок биологичен ефект от приложението им, изразен в повишаване на кълняемата енергия, подпомагане дружното поникване на семена-та, гарантиране на по-добро вкореняване на посадъчния материал и осигуряване на запас от хранителни вещества . У нас за съжаление практиката на предпосевна обработка на се-мената с препарати на основата на растежни регулатори не се прилага масово от ферме-рите . При разнообразните комерсиални пре-парати на хуминова основа препоръчваните дози за третиране на семена са универсали-зирани без да се отчитат различната видова и сортова чувствителност към физиологично активните компоненти, което може да доведе до компрометиране на очаквания биологичен резултат .

Целта на проведеното проучване е да се ус-танови ефекта от комплексното третиране с универален хуматен тор и растежен регула-тор върху процеса на покълване при семена от някои зърнено-житни култури (пшеница, ръж и овес).

14

в серия от лабораторни експерименти, про-ведени съгласно стандартите на Международ-ната асоциация за тестване на семена (ISTA, 2009) са изпитани експериментални препара-ти-биостимулатори, разработени в лаборато-рия „Биологично активни вещества за растени-евъдството” при Институт по криобиология и хранителни технологии, на основата на хуми-нови субстанции (HU), регулатор с ауксиново действие (RR) и тяхната комбинация (HU-RR) . Проследен е ефектът от 6-часовото накисване на семената върху динамиката на кълняемост посредством показателите: средно време за покълване, кълняема способност и растежна сила на кълновете . Резултатите относно ефек-тите при семена от ръж, овес и ечемик са обобщени в три фигури .

в условията на проведените експерименти е установeно, че въздействието с изпитваните хуминови препарати не оказва влияние върху времето за покълване при семената от ръж и ечемик и в незначителна степен го увеличава при семената от овес (фиг .1) .

Изведените опити установяват, че трети-рането на семената с хуминовите разтвори стимулира кълняемата способност в нееднаква степен при отделните видове семена . обра-ботката с хуминов разтвор на семена от ече-мик, от сорт с ниска кълняемост, повишава кълняемата му способност с 20 % . При се-мената от ръж ефектът е по-слабо изразен, а при овеса стойностите варират около тези на контролата (фиг . 2) .

Данните за ефекта от изпитваните препара-ти върху прираста на свежа маса илюстри-рат в още по-голяма степен видово-специфич-ната реакция към приложените въздействия . При третиране на семена от ръж с хуминов разтвор, обогатен или без добавка на расте-жен регулатор, свежото тегло на кълновете се повишава относително с около 50% спрямо контролата . Семената от овес реагират поло-жително на въздействието в по-малка степен, а при ечемика добавката на растежен регулатор има депресиращо влияние (фиг .3) .

Установените резултати относно ефекта от третиране на семена с препарати-биостиму-латори на хуминова основа върху процеса на покълване водят до извода, че реакцията на семената към приложените въздействия е видово специфична. Това мотивира разши-ряване на проучванията върху времето за третиране и концентрацията на активните компоненти, с цел разработване на ефектив-ни стимулатори за подобряване на посевни-те свойства.

Фиг. 2. Относителен ефект на препарати-биостиму-латори върху кълняемата способност на семена от зърнено-житни култури

Фиг. 3. Относителен ефект на препарати-биостиму-латори върху прираста на свежа маса при кълнящи семена

Фиг. 1. Относителен ефект на препарати-биостимула-тори върху динамиката на кълняемост при семена от зърнено-житни култури

брой 6/ 2013

15

ПЛЮ


15

Гл. ас. д-р М. Марчева, АУ – Пловдивдоц. д-р В. Котева, ИЗ – Карнобат

Tехнологичните качества на пивоварен ечемик

според климата и торенето

в Република България ечемикът е четвърта по значение и реколтирани площи полска кул-тура . Полученото от него зърно се използва за фураж на животните и производство на пиво . За тази цел в страната се отглеждат фуражни и пивоварни сортове ечемик . При изкупува-нето на пивоварен ечемик потребителите из-искват зърно с добри пивоварно-технологични качествени показатели . Поради това усилията на учените селекционери и агротехници са насочени към създаване на сортове и разра-ботване на технологии, целящи получаване на зърно с качество, отговарящо на изискванията на пазара . крайната цел на съвместни научни разработки от колективи, в които са включени селекционери и агротехници, е от пивоварни-те сортове фермерите да получават високи и стабилни добиви от зърно с добро качество .

основните характеристики за окачествяване на зърното на пивоварния ечемик са маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, изравненост на зърното, съдържание на суров протеин (белтък) и екстрактни вещества . тези характе-ристики имат различни количествени измере-ния при конкретни селекционни постижения, почвено-климатични дадености и технологии за отглеждане .

в Европа за добри пивоварни ечемици се приемат тези, чието зърно съдържа 10 – 11 % протеин (белтък) и 80 – 82 % екстракт, чиято изравненост I и II класа е над 85 %, а масата на 1000 зърна е 40 – 46 грама . в България се допуска 12 .5 % съдържание на суров протеин . Пивоварните заводи в нашата страна търсят зърно от ечемик за производ-ство на бира с близки до тези показатели . ва-

рирането на качествените характеристики на българските пивоварни сортове ечемик обаче е високо и зависи главно от метеорологичната обстановка през целия пролетно-летен вегета-ционен период (март – юни) и по време на наливане и узряване на зърното (май – юни), и от приложената агротехника – в частност от азотното торене .

Двуредният пивоварен ечемик сорт Емон е много добро селекционно постижение и за-ема по-голяма част от площите, на които се отглежда ечемик за пивоварни цели . отличава се с висока продуктивност и добро качество на зърното . Използва се като стандарт за до-бив и качество в ИаСаС . За сега пивоварните заводи изкупуват неговото зърно с предим-ство пред останалите сортове . Ето защо си поставихме за цел да посочим параметрите на климата и торенето, които лимитират ка-чеството на зърното на сорт Емон.

За изпълнение на целта анализирахме 12 го-дишна база от данни, съдържаща информация за метеорологичната обстановка през март – юни и май – юни; за азотния, фосфорния и калиевия хранителен режим; за качеството на зърното от сорт Емон, отглеждан в точен полски опит . опитът е изведен в Института по земеделие – карнобат на почвен тип излуже-на смолница от доцент, д-р величка котева . отглежданият в опита двуреден (пивоварен) ечемик, сорт Емон ежегодно е торен с нор-ми, условно определени като “интензивна” т1 – N16P10K6, “умерена” т2 – N12P5K3, и “мини-мална” т3 – N8P0K0 . Първата норма е научно определена по балансов метод въз основа на запасеността на почвата с хранителни макрое-лементи и нуждата на културата от азот, фос-фор и калий . втората норма се доближава до интензивното торене на ечемика в производ-ството, а третата до екстензивното, едностран-но, азотно торене .

в базата данни е включена информация за сумата на валежите и среднодневната темпе-ратура на въздуха от март до юни, както и

16

запасеността на почвата с усвоими за рас-тенията азот, фосфор и калий, формирана след различните торови норми . качеството на зърното е представено чрез масата на 1000 зърна, хектолитровата маса, изравнеността на зърното I класа, съдържанието на суров про-теин и екстракт .

анализът на агрохимичните данни показа-ха, че преди залагане на опита хумусният хоризонт на излужената смолница се харак-теризира с азотен и фосфорен дефицит и добра калиева запасеност (табл . 1) . Систем-ното прилагане на „интензивни” азотни то-рови количества са повишили минералният азот до много добра запасеност в хоризонта 0 – 20 см и до средна запасеност в хори-зонта 20 – 40 см . “Умерената” и “минимал-ната” торова норма са подобрили азотното съдържание само в хоризонта 0 – 20 см . Подвижният фосфор се е увеличил спрямо изходното ниско съдържание до средна запа-сеност в хоризонта 0 – 20 см при варианта с “интензивно” фосфорно торене . в същия вариант нивото му е нарастнало и в хори-зонта 20 – 40 см, но темпа на увеличаване е слаб и почвата е слабо запасена . в “умере-ното” торене също е отчетена тенденция за увеличаване на фосфора в хоризонта 0 – 20 см, но увеличението е значително по-ниско в сравнение с “интензивното” торене . Данните за съдържанието на калий не дават основа-ние да се посочат доказани промени, настъ-пили след “интензивно” и “умерено” калиево торене . Може да се подчертае тенденция за увеличаване на калия в хоризонта до 40 см след “интензивната” калиева торова норма .

анализът на данните за метеорологична-та обстановка показва, че през 12 годишния период на опита пролетно – лятното вегета-ционно развитие на ечемика (март – юни) в 16 .6 % от годините е протекло при сухи, в 33 .3 % при влажни и в 50 .1 % при средни условия (табл . 2) .

По време на цъфтежа, наливането и узря-ването на зърното, месец май е сух в 25 % от годините, в 58 .3 % е среден и в 16 .32 % е влажен, а месец юни е сух в 16 .7 % от годините, в 50 % е среден и в 33 .3 % е влажен . в същия период със средномесечни температури на въздуха, определящи ги като средно хладни, средни, топли (благоприятни) и много топли са съответно 8 .3, 41 .7, 25 и 25 % от годините през май и 25, 25, 41 .7 и 8 .3 % от годините през юни (табл . 3) .

така формираният диференциран храни-телен режим на почвата, различната метео-рологична обстановка и 12 годишната база данни от експеримента дават основание за достатъчно достоверна преценка относно

Табл. 1. Съдържание на минерален азот, подвижен фосфор и усвоим калий в почватаПоказатели хори-

зонт, см*през 1998 г .

**торови ниват1 т2 т3

минерален азот, мг/1000 г 0 – 20 49 .4 112 .5 89 .0 78 .0 20 – 40 39 .8 52 .4 44 .6 31 .9

подвижен фосфор, мг/100 г 0 – 20 4 .8 11 .5 7 .1 4 .6 20 – 40 3 .5 9 .0 5 .1 3 .4

усвоим калий, мг/100 г 0 – 20 41 .0 45 .0 38 .0 37 .2 20 – 40 32 .7 40 .1 34 .0 36 .4

*- преди залагани на опита; **- средно за 12 годишен периодТабл. 2. Валежи в пролетно-летния период от вегета-цията на ечемикаПериод характер

на пери-ода

валежи,мм

години

март – юнисух 51 .4 – 65 .8 2003, 2009среден 148 .1 – 194 .1 1998, 2000, 2001, 2005, 2006, 2007,влажен 205 .9 – 224 .3 1999, 2002, 2004, 2008

майсух 10 .3 – 16 .0 2000, 2003, 2009среден 48 .7 – 66 .0 1998, 1999, 2001, 2002, 2005, 2007,

2006влажен 82 .4 – 121 .5 2004, 2008

юнисух 1 .7 – 12 .3 2003, 2009среден 33 .1 – 57 .8 2000, 2001, 2002, 2004, 2005, 2007влажен 68 .9 – 73 .8 1998, 1999, 2006, 2008

Табл. 3. Средномесечна температура на въздухаПериод характер

на периодасреднодневна температура, 0C

години

май много топъл 17 .6-16 .8 2003, 2007, 2009топъл 16 .3-15 .9 2001, 2005, 2006среден 15 .6-15 .5 1998, 1999, 2000, 2002, 2008средно хладен 14 .5 2004

юни много топъл 24 .9 2008топъл 24 .6-23 .8 2000, 2001, 2002, 2003, 2004среден 22 .9-22 .0 1999, 2006, 2007средно хладен 21 .4-21 .2 1998, 2005, 2009

Tабл. 4. Качествени показатели на зърното на ечемик, формирани през различни в метеорологично отноше-ние години и с различен хранителен режим.характер на годините торови нива

т1 т2 т3маса на 1000 зърна, г

сухи и топли 44 .5 45 .8 43 .2средни 46 .0 45 .8 45 .8влажни и хладни 38 .7 40 .2 39 .9

хектолитрова маса, кгсухи и топли 71 .3 71 .4 71 .7средни 77 .3 77 .1 77 .1влажни и хладни 65 .1 65 .7 64 .9

изравненост на зърното I класа,%сухи и топли 94 .5 96 .4 94 .9средни 95 .3 95 .0 95 .3влажни и хладни 89 .8 90 .2 91 .0

съдържание на суров протеин, %сухи и топли 11 .3 12 .6 13 .5средни 11 .9 12 .2 13 .4влажни и хладни 10 .5 12 .0 13 .0

екстрактно съдържание, %сухи и топли 77 .0 75 .6 74 .1средни 78 .2 78 .2 77 .3влажни и хладни 77 .9 76 .8 75 .3

17

влиянието на условията на средата и торенето върху технологичните показатели в зърното на пивоварния ечемик, сорт Емон .

на таблица 4 са представени резултати от анализа на базата данни за качествените по-казатели на зърното . През целия период сорт Емон е формирал подходящо за пивоварни цели зърно при всички торови варианти и не-зависимо от метеорологичните условия . Маса-та на 1000 зърна в средни и топли, и в средни години се движи в граници 43 .2 – 46 .0 грама . По-дребно е зърното във влажни и хладни години, когато добивът е най-висок и е фор-миран главно за сметка на по-големия брой, но по-дребни зърна в класа . Зависимост на масата на 1000 зърна от хранителния режим, респективно от торенето е ясно изразена при “умереното” торово ниво .

хектолитровата маса в торовите варианти е с най-високи стойности в средни, следвана от тази в сухи и топли, и във влажни и хладни го-дини . тя е относително стабилен сортов при-знак, слабо зависещ от хранителния режим .

Изравнеността на зърното I класа, която допринася за едновременното протичане на покълването по време на технологичния про-цес, е много добра и варира най-слабо в сухи и топли, и най-значимо във влажни и хладни години . Средните стойности на този показател за целия период са значително по-високи от долната граница на изискваната за пивоварни цели изравненост – над 85 % .

Съдържанието на суров протеин е от основ-но значение при производството на качестве-но пиво . високото белтъчно съдържание (над 12 .0 %) понижава стабилността на пивото . от такъв ечемик се получава слад с по-ниско екс-трактно съдържание, а в последствие и пиво с неплътен вкус и недостатъчно пенообразуване . както вече отбелязахме в европейските страни граничните стойности на протеина в зърното на ечемика предназначен за пивоварни цели трябва да е 10 – 11 %, а за условията на Бъл-гария като подходящ за пивоварене ечемик се определя този с протеиново съдържание до 12 .5 % . анализът на данните показва, че пивоварният ечемик, сорт Емон, отглеждан на излужена смолница в Югоизточна България, формира зърно с протеин, доближаващ се до европейските стандарти след торене с 8 кг/дка азот . торовата норма от 12 кг/дка азот повишава протеина до 12 .0 – 12 .6 %, който е в границите на българския стандарт . При торене с 16 кг/дка азот той достига до 13 .0 – 13 .5 % и преминава допустимата норма за пивоварен ечемик . Установи се още и, че при норма от 16 кг/дка азот протеинът достига своя генетично заложен максимум и не зависи от метеорологичната обстановка, а при 8 и 12

кг/дка азот се променя обратно пропорцио-нално на валежите и право пропорционално на температурата на въздуха през май и юни .

Съдържанието на екстрактни вещества е комплексен показател за пивоварните качества на ечемика . Екстрактното съдържание в зърно-то на сорт Емон е по-ниско от европейската норма (80 – 82 %) във всички изпитвани ва-рианти и през целия период на изследване . най-добро съчетание между добива и екс-трактното съдържание на зърното е получено в средни години, след торене с 8 и 12 кг/дка азот .

Анализът на базата данни позволява де се обобщи, че двуредният ечемик, сорт Емон, формира зърно с добри пивоварно-техноло-гични качествени показатели при торене с от 8 до 12 кг/дка азот (съчетан с 5 кг/дка фос-фор и 3 кг/дка калий) . над и под тези азотни торови нива зърното не е подходящо за пи-воварни цели .

Сортът реализира добра продуктивност съ-четана с добри пивоварни качества на зърно-то при сума на валежите около 49 – 66 мм през май и около 32 – 58 мм през юни; при среднодневна температура на въздуха около 15 .5 – 15 .6 0C през май и около 22 .0 – 29 .9 0C през юни .

При посочените оптимални азотни торови норми, параметри на валежите и средноднев-ната температура през май и юни, сорт Емон формира зърно с устойчиви в продължителен период пивоварно-технологични качествени показатели, съответно 45 .8 – 46 .0 грама маса на 1000 зърна, 77 .1 – 77 .3 кг хектолитрова маса, 95 .0 – 95 .3 % изравненост I класа, 11 .9 – 12 .2 % съдържание на суров протеин и 78 .2 % екстракт . Рискови за пивоварно-технологич-ното качество на зърното на сорта са сума на месечните валежи през май под 49 мм и през юни под 33 мм; среднодневна температура на въздуха през май над 15 .9 0C и през юни над 22 .9 0C .

торовите норми и параметрите на почвена запасеност с усвоими азот, фосфор и калий, които те формират, както и валежите и сред-нодневната температура на въздуха, могат да послужат на фермерите:

– при оценка на почвено-климатичните ус-ловия в конкретен район за отглеждане на сорт Емон, чието зърно е предназначено за пивоварни цели;

– при планиране на торенето на ечемика и останалите култури в сеитбообращението за постигане на благоприятно ниво на почвеното плодородие;

– при оценка на риска от метеорологични-те фактори, лимитиращи пивоварно-техноло-гичните качества на зърното .

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

18

ПЛЮ

С

18

Надка Михалкова, Силвия Иванова, Иванка Петрова, Габриела МариноваИнститут по криобиология и хранителни технологии – София

Здравословен хляб от смесено брашно

Ечемикът има дълга история на употреба . в древния свят се е отглеждал най-вече за осигуря-ване на храна за човека . Ечемикът е важен източник на хранителни компоненти в много части на све-та, включително в Близкия изток, Северна африка и Северна и Източна Европа . През 19 и 20 век, използването на ечемика за храна намалява, пора-ди по-голямото приложение на ориза и пшеница (Baik & Ullrich, 2008) . химичният състав на ечемика наподобява този на пшеницата . той е богат на белтъчи-ни, на аминокиселини, минерални вещества и витами-ни . Ечемикът съдържа два пъти повече аминокиселини, около 17 % повече фибри, близо 68 % повече тиа-мин и 250 % повече рибофлавин от пшеницата, което определя неговата по- висока хранителна стойност . в днешно време, потреблението на ечемик като ос-новна храна намалява, с изключение на ечемика, използван в производството на алкохолни напитки и пиво . Ечемикът може да се преработва и за кон-сумация от човека под формата на изчистен ечемик, перлен ечемик и ечемичени ядки . напоследък обаче нараства интересът към ечемика като хранително зърно и това се дължи на повишената осведо-меност на потребителите за правилното хранене и повишен интерес към храните и хранителните съставки, обогатени с фибри . Ечемиченото зърно е отличен източник на разтворими и неразтвори-ми влакнини и други биоактивни съставки, като витамин Е (включително и токотриеноли), B-ком-плекс витамини, минерали и фенолни съедине-ния (Izydorczyk and Dexter, 2008) . Бета-глюканите, които се съдържат в ечемика, включени в храна-та на човека, понижават плазмения холестерол, подобряват липидния метаболизъм и намаляват гликемичния индекс (Li et al ., 2003) . агенцията по храните и лекарствата на СаЩ, докладват обобщените десетгодишни изследванията и наблюдения от влияние-то на β-глюканите върху тоталния холестерол и лошия холестерол (холестерол с ниска плътност, отговорен за натрупването на атериосклеротичните плаки) . обоще-ните резултати показват, че продължителното включване на β-глюкани в храната може да доведе до благопри-ятни ефекти върху здравето, като намалява лошия хо-лестерол LDL и не променя полезния холестерол – HDL (с висока плътност) (Andon M . B . 2008) . Съдържанието на β-глюкани в българските сортове ечемици варира от

4% до 6% (Михалкова, 2009), а в ръженото брашно е от 1,8% до 2,6 % (Михалкова, 2009) .

Yousef et al . (2012) установява следния мастнокисе-линен състав на ечемика - наситени мастни киселини 25,03%, от които палмитинова -16,72%, лауринова - 2,73%, стеаринова- 1,82% и ненаситени мастни кисе-лини 71,06%, от които 49,23% са есенциални мастни киселини . Bhatty (1986) в своите изследвания на браш-но от ечемик получава съдържание на протеин 17,1%, пепел 1,4%, влакнини 0,9% и мазнини 2,1%, от които преобладават следните мастни киселини: 21,4% – пал-митинова киселина, 1,3% - стеаринова, 15,4%- оле-инова, 57,3%-линолова и 4,5% линоленова киселина . Физикохимичната оценка на ечемик за производство на брашно направена от Bhatty (1993) се характеризи-ра със съдържание на протеин- 13,9%, пепел- 2,1%, нишесте-73,1%, бета глюкани- 4,3%, влакнини-9,4% и минерален състав: фосфор- 4 мг/г, калий- 4 мг/г, калций- 0,2 мг/г, магнезий- 1,0 мг/г, мед- 4,5 мкг/г, желязо- 76,4 мкг/г , манган- 17,4 мкг/г , цинк- 44,4 мкг/г, бор- 6,7 мкг/г .

Съдържанието на сурови мазнини в различните сор-тове ръж е около 1,6 % с изключение на Milenium и многогодишната ръж, където съдържанието е по-ниско (Михалкова, 2009) . Ръжените мазнини се състоят пре-димно от ненаситени мастни киселини- олеинова, лино-лова и линоленова, които са в свободно състояние или свързани под формата на триглицериди . голямо количе-ство от тези полезни за здравето мазнини се съдържат в зародиша и алейроновия слой, затова технологията на смилане на зърното има съществено значение за запаз-ване на по-голяма част от полезните вещества . Мастно-киселинният профил на пшеницата и произведеното от нея брашно показва, че основният компонент е лино-ловата мастна киселина . Съдържанието на палмитинова и олеинова киселина варира в зависимост от фракци-ята, получена при смилането . Съдържанието на мастни киселини с нечетен брой въглеродни атоми в пшени-цата и нейните продукти са следи, докато при ръжта и

19

нейните продукти са в по- високо количество (Klaus & Maga,1972) . При ръжта, основните представители на мастните киселини са ненаситените - 74,6 %, от които 56,5 % се падат на линоленова киселина (Body & Hansen, 1978) . Rocha et al, установяват в своите из-следвания при комбинирането на брашно от царевица и ръж и използване на квас, че палмитиновата (C16: 0), олеиновата (C18: 1) и линоловата (C18: 2) киселини са основните мастни киселини в различните комбинации за приготвяне на хляба, като съдържанието на C18: 2 възлиза на 52 % от общото съдържание мастни кисе-лини (Rocha et al, 2012) . Използването на ръжта като храна със здравословен ефект е свързано с факта, че ферментира в стомаха и се продуцират ценни хранителни вещества, като късоверижни мастни киселини и арабиноксилан . късоверижните мастни киселини подпомагат имунната система за пови-шаване на продуцирането на лимфоцити, намаля-ват това на холестерола и стабилизират нивата на кръвната захар . Счита се, че арабиноксиланът има аналогично действие с това на β- глюкана от овеса .

Целта на настоящето изследване е да се определи мастнокиселинния състав и съдържанието на макро- и микроелементи в ръжено и смес от ръжено, ечемичено и пшеничено брашно. Да се проведе опитно лабораторно изпичане на хляб от смесите и да се направи оценка на готовия продукт.

Материали :Брашна:пшеничено брашно тип 500, произведено от „Со-

фия Мел” ЕаД,био ечемичено брашно от олющен ечемик, произ-

веден от „Май органик маркет”,пълнозърнесто ръжено брашно, произведено от

фирма ,,техра” .

МетодиПробно лабораторно изпичане: Пробното лабо-

раторно изпичане е проведено по еднофазния метод (караджов, 2007) .

направена е предварителна подготовка на сухата закваска преди замесване на тестото по следния начин: 30 г суха закваска се заливат с 50 мл вода с температу-ра 360С и престоява 10 мин и след това се добавя към брашното с останалите компоненти . Замесва се тесто и се поставя за ферментация при 360С .

Ферментацията е проведена за 10 минути при 36°С, избиване и още 10 минути . окончателната фермента-ция е 60 минути .

Изпичането е извършено за 30 минути при темпе-ратура 220°С .

Показатели на хляба: обемът и цветът на хляба са определени по метода, описан от харалампиев, 1970 .

Протеина е определен по келдал метода (N х 6,25), мазнините, чрез екстракция с етер на апарат Soclet .

Бета-глюканите са определени по ензимен ме-тод, известен като метод на McCleary (McCleary and Glennie-Holmes, 1985) и приложим за зърно от житни

култури (ечемик, овес и ръж), продукти от преработката на зърното и зърнени продукти с високо съдържание на глюкоза, след предварителното й извличане с воден разтвор на етанол . Методът е утвърден като стандартен за определяне на β-глюкани в ICC standard № 166 . концентрацията на β-D-глюканите на база отчетени аб-сорбции на пробите и контролите е изчислена със соф-туер Mega-Calc на фирмата Megazyme .

Екстракцията на общи липиди е извършена по метода на Bligh&Dyer (1959), посредством хлороформ и метанол в съотношение 1:2 . Метиловите естери на мастните киселини /FAME/ бяха анализирани с помо-щта на газов хроматограф Shimadzu-2010 (Kyoto, Japan) . анализът е извършен на капилярна колона CP7420 (100m x 0,25mm i .d ., 0,2μm film, Varian Inc ., Palo Alto, CA), с носещ газ- водород и make-up газ-азот . Програ-миран е температурен режим на пещта на пет стъпки .

Макро и микроелементите са определени на атом-но-емисионен фотометър- AES-ICP ”Varian- Liberty II” .

химичният състав на изходните брашна е пред-ставен в таблица 1 . от таблицата се виждат голе-мите различия в стойностите на пепел, мазнини и бета-глюкани в трите вида брашна, но това е типично за брашната на съответните зърнени култури . За получаване на хляб от тези брашна се използват миксове в различни комбинации така, че да съдържат здравословни съставки и същевременно да се получи хляб с високи ка-чествени показатели .

Мастнокиселинният състав на брашно от ече-мик и брашнена смес от ръж, ечемик и бяло брашно са представени на таблица 2 . основните компоненти в мастнокиселинния профил на из-следваните образци са ненаситените мастни кисе-лини, от които мононенаситени мастни киселини 18,85 г/100 г мазнина в ечемиченото брашно и 15,21 г/100 г мазнина- в брашно смес и полине-наситени мастни киселини, съответно 29,81 г/100 г мазнина и 65,81 г/100 г мазнина . Съдържанието на наситени мастни киселини (нМк) в брашно от ечемик е 48,44 г/100 г мазнина и 18,15 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ечемичено и бяло брашна, в резултат на което се наблюдава на-маляването им, поради различното количествено съотношение на трите вида брашна .

от наситените мастни киселини, значителен е делът на палмитиновата (С16:0)- 31,44 г/100 г маз-нина при брашно от ечемик и 18,15 г/100 г маз-нина в смес от ръжено, ечемичено и бяло браш-но, следвано от това на стеариновата (С18:0) съот-

Таблица 1. Химичен състав на изходните брашна

вид пробапепел,% а .с .в .

протеини,% а .с .в .

мазнини,% а .с .в .

β-глюкани,% а .с .в

Брашно тип 500 0,61 10,28 0,92 –

Ечемичено брашно (от олющен ечемик)

2,0 10,12 2,05 5,29

Пълнозърнесто ръже-но брашно „техра”

1,74 8,48 1,49 2,13

20

ветно 8,43 г/100 г мазнина и 2,44 г/100 г мазнина и миристиновата (С14:0)- 4,64 г/100 г мазнина и 0,45 г/100 г мазнина . останалите представители на наситените мастни киселини са в количества под 1 г/100 г мазнина (табл . 2) . Представители-те на мононенаситените мастни киселини, които имат отношение за здравословното хранене на човека са олеиновата киселина С18:1cis9 и вакце-новата киселина С18:1trans11 . олеиновата кисели-на в ечемиченото брашно е 16,41 г/100 г мазнина и 11,96 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ече-мичено и бяло брашно и намалява в резултат на смесването на трите вида брашна, поради различ-ното им съдържание на мастната киселина . При брашното от ечемик не се установява наличието на ваксенова киселина, докато при тройната смес е 0,39 г/100 г мазнина . количеството е сравни-телно ниско в сравнение със смес от ръжено, овесено и бяло брашно, където е установено 0,5 г/100 г мазнина ваксенова киселина .

от полиненаситените мастни киселини в маз-нината, получена от ечемичено брашно и смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно преобладават γ- линоленовата (С18:3n6)- 21,37 г/100 г мазнина в ечемиченото и 57,76 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно и α- линоле-нова киселина (С 18:3n3), съответно 6,70 и 7,04 г/100 г мазнина .

общото съдържание на омега-3 мастни кисе-лини в ечемиченото брашно е 7,18 г/100 г маз-нина и се запазва след комбинирането на три-

те вида брашна- 7,07 г/100 г мазнина . Докато при омега-6 мастните киселини, нараства от 22,55 г/100 г мазнина при брашното от ечемик до 65,81 г/100 г мазнина при тройната комбинация, което се определя от по-високото съдържание на γ- ли-ноленовата киселина .

на базата на проведеното изследване устано-вихме ниско съдържание на омега-3 мастни кисе-лини, в резултата на което, съотношението между двете групи мастни киселини- омега- 6 и омега- 3 е със сравнително приемлив коефициент- 3,14 и 8,32 . освен наситените и ненаситените мастни киселини, в състава на липидния профил на ече-миченото брашно и смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно участват разклонените мастни кисе-лини, чието съдържание намалява при съчетание-то на различните видове брашна от 3,07 г/100 г мазнина при ечемиченото до 0,77 г/100 г мазнина - при микса . Ечемиченото брашно и сместта от ръже-но, ечемичено и бяло брашно са богати на полинена-ситени мастни киселини и сравнително бедни на омега -3 мастни киселини .

Ечемиченото брашно има сравнително по-ниско съдържание на макроелементите калций-140 мг/кг и калий-2959 мг/кг от ръженото брашно, и по-високо съдържание на натрий - 31,5 мг/кг (табл .3) .

Съдържанието на микроелементите мед, желязо и цинк е по-високо в сравнение с ръженото брашно . в миксовете за хляб те участват в различни количесвени съотношения с бялото и се получава балансиран състав от макро- и микроелементи .

Таблица 2. Мастнокиселинен състав на брашно от ечемик и смес от ръж, ечемик и бяло брашно,г/100 г мазнина

нМк/SFA

ечемичено брашно

брашно смес ръж, ечемиче-

но и бялоМнМк/ MUFA


брашно смес ръж, ечемичено

и бялоРМк/ BFA


брашно смес ръж, ечемичено

и бялоC-12:0 0,71 0,12 C-18:1t11 0,00 0,39 C-13aiso 0,92 0,92

C-13:00,19 0,19

C-18:1c9/C-18:1t12/13/

16,41 16,41C-14iso

0,06 0,06

C-14:04,64 0,45

C-18:1t15/C-18:1c11

11,96 11,96C-15iso

0,27 0,27

C-15:0 0,61 0,14 C-18:1c15 0,74 0,74 C-17iso 0,40 0,40

C-16:0 31,44 14,45 C-20:1n9 0,00 0,00 C-18iso 0,24 0,24

C-17:00,46 0,07

C-22:1n9 0,24 0,24 групи Мк/ Group of FA

C-18 .0 8,43 2,44 C-24:1n9 0,01 0,01 ΣCLA 0,09 0,03

C-20:00,43 0,01

ПнМк/ PUFAΣ C-18:1Trans-

FA 1,26 2,26C-21:0 0,01 0,06 C-18:2c9,12/19:0 0,03 0,57 Σ C-18:1Cis-FA 16,46 12,47C-22:0 0,02 0,01 gC-18:3n6 21,37 57,76 SFA 48,44 18,15C-23:0 0,01 0,00 aC-18:3n3 6,70 7,04 MUFA 18,85 15,21C-24:0 0,01 0,00 CLA9c,11t 0,04 0,02 PUFA 29,81 65,81МнМк/MUFA

CLA10t,12c0,03 0,01

Σ n-37,18 7,07

C-16:19tr 0,02 0,00 C-20:2n6 0,03 0,57 Σ n-6 22,55 58,86C-16:1n7 0,50 0,13 C-20:3n6 0,04 0,04 Σn-6/Σn-3 3,14 8,32C-16:2n4 0,01 0,02 C-20:4n6 0,01 0,01 Branched FA 3,07 0,77C-17:1n7 0,15 0,06 C-20:5n3 0,00 0,00 CLA 0,09 0,03C-18:1t4 0,07 0,01 C-22:2n6 0,01 0,01 ΣС 18:2 0,10 0,67C-18:1t9 0,06 0,43 C-22:6n3 0,02 0,02 ΣС 18:3 28,08 64,80

21

Пробно лабораторно изпичане на хляб със суха закваска с рН 17,8°Н с контрола ръжен хляб без закваска

Контрола – брашно тип 500 с добавка 60 % ръ-жено брашно замесено със суха хлебна мая

- 60 г брашно тип 500, 90 г ръжено брашно, 1 % суха мая, сол 1,5 % и 100 мл вода .

Микс 1 – брашно тип 500 с добавка 60 % ръжено брашно замесено със суха ръжена закваска

- 60 г брашно тип 500, 60 г ръжено брашно, 30 г суха ръжена закваска, 1 % суха мая, сол 1,5 % и 100 мл вода .

Микс 2 - Брашно тип 500 с добавка на 15 % ече-мичено брашно и 45% ръжено брашно замесен със суха ръжена закваска и хлебна мая

- 60 г брашно тип 500, 22,5 г ечемичено браш-но, 37,5 г ръжено брашно (извадено количеството на ръженото за закваска), 1% суха мая (1,5 г), 30 грама въздушно суха ръжена закваска с киселинност 17,8 он , сол 1,5% и 100 мл вода .

Характеристика на тестатаконтрола - с нормална консистенция на тестото .Микс 1 – тестото не е лепливо .Микс 2 - тестото не е лепливо .от таблица 4 се вижда, че обема на хляба от Микс

1 и Микс 2, които са замесени със закваска е малко по-висок от контролата . киселиността е най-висока при Микс 2, което е благоприятно за по-продължително съхранение на хляба .

Описание на изпечения хляб – сензорна оценкаКонтролахлебчето е правоъгълно, с правилна ненапукана гор-

на кора, без грапавини и със златист цвят . Средината е светлокафява (карамел), леко влажна на пипане, по-твърда от проба 1 и 2 . Шупливостта е слабо развита, дебелостенна, с дребни шупли и две-три по едри в средата . вкусът е характерен за ръжен хляб, без прив-кус и леко сладни .

ароматът е приятен и няма странични аромати .Микс 1хлебчето е правоъгълно, с правилна форма, по-до-

бре развито от контролата . Цветът на кората е златис-тожълт с леко червеникав оттенък . Цветът на средината е кафеникав (по-светъл от контролата) . Средината е малко по-рехава от контролата, с по-едри единични шупли към горната повърхност . Шупливостта е по-до-бре развита спрямо контролата . хлябът има леко кисел, приятен вкус със сладникав привкус . ароматът е прия-тен, без страничен мирис .

Микс 2хлебчето е правоъгълно, няма разкъсване на повърх-

ността . Цветът на кората е златистожълт с лек червени-кав оттенък . Цветът на средината е светлокафяв с лек сив оттенък . Средината е най-мека спрямо останалите две проби . Шупливостта е равномерна, най-развита от трите хлебчета . Шуплите са рехави, порьозни . ароматът е приятен, с леко кисело-сладък мириз . вкусът е харак-терен за типа и състава, с лек кисело-сладък оттенък при преглъщане, без привкус .

Заключение: Ечемиченото брашно е с балансирано съдържание

на наситени и ненаситени мастни киселини . в резултат на комбинирането на ръжено, ечемичено и бяло браш-но се получава смес богата на полиненаситени мастни киселини . Ръженото и ечемиченото брашно обогатяват минералния състав на хляба и повишават съдържанието на β-глюкани . от ръжено, ечемичено и бяло брашно може да се получава хляб с много добри качествени показатели, с приятен вкус и аромат, който носи здра-вословни ползи на потребителя . Повишената заболяе-мост на населението от социално значимите болести, като затлъстяване, диабет, сърдечно съдови заболява-ния, налага увеличаване на дела и асортимента на така наречения черен хляб, който е богат на биологично активни вещества .

Таблица 3. Съдържание на макро- и микроелементи в ръжено и смес от ръжено, овесено и бяло брашно

макроелементи, мг/кг

микроелементи, мг/кг

Ca K Na Cu Fe Zn

Ръжено брашно 350,6 4069,5 7,77 2,71 15,29 13,89

Ечемичено брашно 140 2959 31,5 3,13 19,8 14,4

Смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно 383 2020 17,4 3,39 21,7 13,7

Таблица 4. Качествена оценка на хляба от контрола и миксове 1 и 2

мас

а, г

обем

, см

3

L, м

м

н, мм

шир

ина, м

м

влага, %

кисе

ли-нно

ст в

, °н

сухо

вещ

ество, %

контрола 220 370 121 55 75 44,19 3,0 55,81

Микс 1 218 380 122 58 78 44,59 4,1 55,41

Микс 2 220 380 122 58 79 45,84 4,2 55,16

Фиг. 1. Външен вид на изпечения хляб

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

22

напо

яван

е

Искра Георгиева, Монко Нанков, Соня ХристоваИнститут по царевицата, Кнежа

Водният дефицит и продуктивностна царевицата за зърно

напояването в съчетание с други агротехнически мерки влияе съществено върху величината на добива, при това навременното подаване на необходимото коли-чество вода увеличава добива на царевицата от 1,5 до 2 пъти спря-мо отглежданата без напояване (Дочев .г ., Р .кънчева, 2010) . науч-ните изследвания през последни-те десетилетия по проблемите на оптималния и нарушения поливен режим на царевицата изясниха ос-новните елементи, като количество и разпределение на отделни по-ливки, сумарен разход на вода за нейното напояване (Живков, Ж ., 1995, 2001, Лазаров, Р ., а . Механ-джиева, 1982, Мотева М .,2005) .

тенденцията към непрекъснато затопляне и засушаване на клима-та във всички райони на страната, съпроводено с недостатъчни и не-равномерно разпределени валежи през вегетацията на царевицата (георгиева,в ., казанджиев, в, Мо-тева, М .,2010) е важен проблем, който се наблюдава през по-следните години . намаляването на водните ресурси у нас и в свето-вен мащаб, нарастването на цена-та за доставка и разпределение, включително и изграждането на мелиоративни съоръжения, налага търсене на начини за намаляване на разхода на вода при отглеж-дане на царевицата, като целим най-малко понижение на добива (Живков, 2001) .

Провеждането на оптимален поливен режим, както и прилага-нето на нарушен поливен режим чрез отмяна на поливки през раз-лични фази от развитието на ца-

ревицата, води до съответното от-ражение върху продуктивността на царевица за зърно (Енева, 1991) .

В статията представяме ре-зултатите от проучване реакци-ята на царевичен хибрид Кн М611 към периодичен воден дефицит и отражението на недостига на вода през различни фенофази върху добива на зърно.

През периода 2006-2008 годи-на в опитното поле на Институт по царевицата – кнежа е проведен полски опит с царевица за зърно хибрид кн М611, върху типичен чернозем с тежък песъкливо-гли-нест механичен състав .

водно-физичните свойства на почвата средно за слоя 0-40 cм

имат следните стойности: съдър-жание на хумус - 2,26 %, рн - 5,27, относителна маса -2,64,обем-на маса определена по качински –1,47 г /cм 3, ППв – 25,7%; влаж-ност на завяхване – 13,9 %, обща порьозност - 44,23%;твърдостта е

Фиг. 1. Динамика на метеорологичните условия – валежи , мм/м2, мин. и мах. температура oC, относителна влажност на въздуха, %.

23

45,95 кг/ cм3 (нанков, 2000) .опитът е изведен при следните

варианти: 1 - ненапояван; 2 - оп-тимално напояван; 3 - напояван само във фаза изметляване; 4 - напояван само във фаза млечна зрелост; 5 - напояван само във восъчна зрелост ; 6 - напояван както вар . 2, без I-ва поливка ; 7 - напояван както вар . 2, но без II-ра поливка; 8 - напояван както вар . 2, но без III-та поливка .

Динамиката на почвената влаж-ност се проследява през 10 дни, а поливките се провеждат при спа-дане на почвената влажност под 80% от ППв за слоя 0-100 см . напояването е гравитачно по къси затворени бразди . Предполивната влажност е поддържана с подава-не на поливки в размер m=600 м3/хa . всички поливки са извър-шени спрямо методиката като при вариантите с отмяна на поливки тя е извършена по реда на въз-никване на необходимост и е от-белязана фенофазата, в която е културата .

За определяне на добива на зърно и структурните му елементи във фаза пълна зрелост от всеки вариант е взета средна проба . Ма-тематическа обработка на данните проведохме по метода на диспер-сионния анализ .

агроклиматичната характерис-тика на района за годините на проучване включва средномесеч-ните температури, относителната влажност на въздуха и количество-то на падналите валежи през пе-риода април-септември 2006-2008 г . (фиг 1) .

най-висока среднодневна тем-пература през вегетационния пе-риод е отчетена през 2008 г . – 19,10С . През критичните за разви-тието на царевицата месеци – юли и август, температурите достигат 25,10С и 23,00С през 2007 годи-на , а през 2008 г . са 22,70С и 24,10С . най-висока температура през проучвания период е изме-рена на 24 .07 .2007 г . – 42,50С при относителна влажност на въздуха 43% (вълкова, 2010) .

Сумата на валежите за 2006 г . е 253 мм, а през 2008 г . 270 мм с дефицит от 67 мм спрямо

многогодишния период . най-голя-ма сума на валежите е отчетена през 2007 г ., но разпределението им през юни и юли е недоста-тъчно, съвпада с критичните фази изметляване и цъфтеж . Разпреде-лението на валежите в съчетание с останалите метеорологични еле-менти през вегетационния период определят необходимостта от на-появане .

За проучвания период 2006-2008 година са представени да-тите на провеждане на поливките, брой на поливките , поливна и напоителна норма в мм (табл .2 ) .

анализът на почвените про-би за влага 2006-2008 г, показват изчерпване на водните запаси ( фиг .2 ) . Прави впечатление,че през годините на проучване за поддър-жане на предполивната влажност над 80% от ППв първата поливка трябва да се извърши в начало-то на месец юли независимо от количеството на падналите валежи

през април, май и първата по-ловина на юни . в опита, който е проведен в района на кнежа, на-чалото на поливния сезон трябва да се смята първата десетдневка на юли а поливната норма 600 м 3 /хa за предполивна влажност око-ло 80%от ППв .втората поливка започва от второто десетдневие до края на третото десетдневие .третата поливка е в началото на август - от 7 до 15; изключение прави 2007 година поради висо-ките температури и липсата на ва-леж, почвената влажност през тре-тото десетдневие на юли достига вЗ, и на 31 .07 . е проведена трета поливка .

Провеждането на оптимален поливен режим, както и прилага-нето на нарушен поливен режим чрез отмяна на поливки през раз-лични фази от развитието на ца-ревицата, води до съответното от-ражение върху продуктивността на царевица за зърно . влиянието на

Таблица 1. Добив на царевично зърно и загуби от непроведени поливки

вари

анти*

Добив зърно в кг/хa относителен добив, % допълнителен до-бив спрямо вар . 1

загуби на добив

2006

2007

2008

Сред

но20

06-200

8

2006

2007

2008

Сред

но за

20

06-200

8 сп

рямо

ва

р . 2,

%

±кг/хa

% 2006

-200

8%

1 7920 - 9260 5720 53,5 - 73,9 51,8 st 100 48,22 14780 5850 12520 11050 100,0 100,0 100,3 100 5330 193 1003 12000 1290 11420 9250 81,2 73,3 91,2 83,7 3530 162 16,34 12650 4200 9900 8920 85,3 71,8 79,1 80,7 3200 156 19,35 11250 4000 10780 8690 76,3 68,3 86,1 78,6 2970 152 21,46 12300 3980 10720 9170 83,2 68,0 85,6 82,9 3450 160 17,17 11400 4890 11550 9260 88,9 83,6 92,3 83,9 3540 162 16,18 13850 4500 11210 9870 93,9 76,9 89,5 89,3 4150 173 10,7Варианти*: 1 – неполивен; 2 – напояван – фаза изметляване, млечна и млечно-восъчна зрелост; 3 – напояван във фаза изметляване; 4 – напояван във фаза млечна зрелост ; 5 – напояван във фаза млечно-восъчна зрелост; 6 – напояван без I поливка( поливен в млечна и млечно-восъчна зрелост); 7 – напояван без I I поливка (измет-ляване и млечно-восъчна зрелост); 8 – напояван без I I I поливка (изметляване и млечна зрелост) .

Tаблица 2. Дата на провеждане на поливките, брой поливки, поливна и напоителна норма 2006–2008 година

Период на проучване

варианти

2006 2007 2008 Периода 2006–2008

дата

на п

олив

ките

дата

на п

олив

ките

дата

на п

олив

ките

брой

пол

ивки

за п

арце

лка

поли

вна

но

рма,

мм

напо

ител

на

норм

а, мм

брой

пол

ивки

за п

ерио

да

неполивен –

поливен 80% от ППв 13 .VI; 3VIII; 15 .VIII

27 .VI, 6 .VII,23VII, 30VII

7VII; 31VII; 7VIIII 3 80 240 9

поливен фаза изметляване 13 .VII;3VIII 6 .VII; 7 .VII; 1 80 80 4поливенфаза млечна зрялост 3 .VIII; 23 .VII; 31 .VI 1 80 80 3поливен фаза мечно-во-съчна 15 .VIII 31 .VII 7 .VIII 1 80 80 3поливен без I поливка 3 .VIII; 16VIII; 23 .VII; 30 .VII 31 .VII; 7 .VIIII 2 80 160 6поливен без I I поливка 13VII; 15 .VIII; 6 .VII; 30 .VII 7 .VII; 7 .VIII 2 80 160 6поливен без I I I поливка 13VII; 3 .VIII; 6 .VII; 31 .VII; 7 .VII; 31 .VII 2 80 160 6

24

отделните поливки, както и загу-бите в резултат на неподаване на вода, са разгледани при ниво на торене N200P80K80, гъстота на посе-ва 65000 раст/хa ( табл 1 ) .

анализите на получените данни за добива през периода 2006-2008 г . показват голяма пластичност и генетичен потенциал на хибрид кн М611 . Средно за тригодишния пе-риод на изследване добивът при варианта без напояване е 5720 кг/хa . През 2007 г . метеорологичните условия са неблагоприятни за раз-витието на царевичните растения, незначителните валежи през април и началото на май затрудняват по-никването и правилното гарниране на посева . През втората и третата десетдневка на месец юни се на-блюдават високи температури от 23,60С – 25,90С, съчетани с ниска относителна влажност на въздуха – 62% и незначителни валежи – 6,9 мм и 0,1 мм, които са без прак-тическо значение за растежа и развитието на царевичния хибрид . Екстремните температури през юли съвпадат с важните етапи от орга-ногенезата на царевичните расте-ния и са причина за недостигането до нормално развитие, оплождане и репродукция

Резултатите от проучването през 2006-2008 г . ( табл . 1 ) показват, че при прилагането на поливка във фазите изметляване, млечна и восъчна зрелост добивът е 11050 кг/хa, като средното увеличение от приложението на напояването представлява 5330 кг/хa повече от добива, получен без напояване .

Извършването само на една поливка в определена фаза бла-гоприятства повишаването на продукцията . в опита проведена-та една поливка във фаза измет-ляване-цъфтеж е най-ефективна

при вариант 3 средно за периода 2006-2008 г . – получен е добив 9250 кг/хa, или 83,7% от добива при оптималния вариант . Про-веждането само на една поливка в млечна зрялост или млечно-во-съчна зрялост осигуряват добив от 80,7% и 78% спрямо вариант 2 .

Полученият резултат от 1200 кг/хa през 2006 г ., формиран само от подаването на една поливка, се дължи на естествената водоосигу-реност през месец юни, която е резултат на падналите валежи от 76,9 мм . всяко нарушаване на напояването чрез отмяна на кон-кретна поредна поливка при дока-зана необходимост от провежда-нето й, или реализирането на по-ливка само в отделни фази, води до промяна в добивите (Живков, 1994) .

При всички от разглежданите варианти, освен вариант 2, всеки дефицит води до намаляване на крайния резултат – добив стан-дартно зърно . При осъществяване-то на водния дефицит чрез отмя-на на поливка за вариант 6 – на-появане без първа поливка - за тригодишния период, са получени 9170 кг/хa спрямо варианта без поливане, като добивът е с 3450 кг/хa повече, но в сравнение с останалите варианти с отмяна на поливка е по-нисък . вариантите 7 и 8 - напоявани с отмяна на I I и I I I поливка, са с добиви от 9260 кг/хa и 9875 кг/хa . Средно от три-годишния период се установява, че с провеждането на поливки във фазите изметляване и восъчна зре-лост може да се осигури допълни-телен добив средно от 4150 кг/хa . това прави рискът от отмяната на поливка във млечна зрялост опра-вдан и напълно възможен .

отменянето на поливки през

репродуктивния период на царе-вицата води до по- големи за-губи на добив . ако това стане по време на изметляване, както това се наблюдава през 2007 г ., отмя-ната на поливката води до загуби от 32 %, спрямо оптималния ва-риант . отглеждането на растения без напояване в критичните фази изметляване, млечна и млечно – восъчна зрялост от развитието на царевичните растения води до за-губи на сухо зърно – от 10,7 до 17,1 % . .

За арендаторите важен показа-тел при отглеждане на определен хибрид представлява реакцията му при условия на засушаване и недостиг на вода . При оптимал-но напояваните варианти масата на 1000 семена при хибрид кн М 511 се увеличава средно до 392 г, а при останалите варианти същест-вени разлики не се наблюдават .

ИЗВОДИПрез периода 2006-2008 г . по-

лученият добив от хибрид кн М611 при гъстота на посева 65000 раст/хa и торене с N200Р80к80 в резултат на оптимално напояване превиша-ва с почти два пъти получения без напояване и е в границите над 10 000 кг/хa . Проучването отра-зява високия генетичен потенциал на хибрида и адаптирането му към почвен тип типичен чернозем .

отглеждането на растенията без напояване в критичните фази от развитието им може да дове-де до загуби на сухо зърно – от 10,7 до 17% . Получените данни представляват възможност за арен-даторите при избор на подходящ хибрид да вземат конкретни ре-шения за отмяна на поливка, коя-то би довела до най-малки загуби на зърно .

Фиг. 2. Динамика на почвената влажност на дълбочина 0–100 см изразена в % от абсолютно сухото тегло на почвата през поливния период за годините на проучване: (а) 2006, (b) 2007 и (c) 2008 г.

12

като

Nee

m-спр

ейов

е (нап

ример

Nee

mAza

l),

гъби

чки

(нап

р.

Naturalis-O

) и

други, м

огат д

а бъ

дат

поле

зни

при

култив

иран

е на

бил

ки /

като р

иган

а/, въ

прек

и че

те

обик

нове

но са

по-бав

но

дейс

тващ

и от к

онтактни

те с

прей

ове

и не

мож

е да

се

осигур

и еф

ективе

н ко

нтро

л, но

ак

о се

пр

илагат в

ранн

ите

етап

и от

възник

ване

то н

а огни

щата, еф

ектът им

ще

бъде

зад

овол

ител

ен.

ПРИ

БИРА

НЕ

Реко

лтир

а се

еж

егод

но

във

фаза

мас

ов

цъфтеж,

чрез

изря

зван

е на

над

земна

та м

аса на

вис

очин

а 8-10

см –

ръч

но и

ли

мех

аниз

иран

о.Сур

овин

ата

се п

рера

ботва

чрез д

естила

ция

или

екстра

кция

, ка

то с

е запа

зват у

стан

овен

ите

спец

иалн

и из

искв

ания

. Суш

енето

на стр

ъков

ете /х

ерба

/ став

а пр

и темпе

ратура

до

40o С

и актив

но

вентил

иран

е. Пре

рабо

тка

на су

рови

ната

. Етер

ично

то мас

ло,

получе

но

от н

адземна

та ч

аст на

рас

тени

ето

във

фаза

мас

ов ц

ъфтеж е

с

черв

ено-ка

фяв

цвя

т и

с ха

рактер

ен с

веж, по

дпра

въче

н ар

омат.

Резултатите, пол

учен

и пр

и пр

оучв

ане ди

намик

ата на

дес

тила

ция

пока

зват,

че ос

новн

ото

коли

чество

етер

ично

мас

ло се

отде

ля

през п

ърви

те 1

5 мин

ути

– ок

оло

50 %

от об

щото

съдъ

ржан

ие.

Сле

дващ

ите

15 м

инути

доби

вът на

раства

с о

ще

23%

или

сле

д 30

мин

ути

от н

ачал

ото

на дес

тила

ция той е ок

оло

75%

от ця

лото

коли

чество

етери

чно

мас

ло. Пре

з след

ващите

интерв

али

от 1

5 мин

ути ко

личе

ство

то на по

луча

вано

то м

асло

нам

аляв

а зн

ачител

но

– 7-8%

. Дес

тила

цион

ният п

роце

с мож

е да

се сч

ита за зав

ършен

ко

гато с

а до

бити н

ад 9

5% о

т мас

лото. При

бел

ия р

иган

тоз

и мом

ент

настъп

ва с

лед

75-80

мин

ути

дестил

ация

. Ра

ндем

анът е

12

0-18

0 кг с

уров

ина

за 1

кг мас

ло.

Гл. ас

. д-р

Стан

ко С

ТАНЕВ

гл. ас

. Хр

исто

ЛАМ

БЕВ

БЯЛ РИГА

Н

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

A52

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

ПОЛС

КИ

КУЛТ

УРИ

211

ЗНАЧ

ЕНИЕ, П

РОИЗХО

Д, РА

ЗПРО

СТРА

НЕН

ИЕ, Д

ОБИ

ВИ

Белият

риган Origanum

vulgare

L. ssp.

hirtum /O

riganum

heracleoticum

L./ е

многогодиш

но тревисто

растение от

семейство Устоцветни (Lam

iaceae). За разлика от обикновения риган, който им

а само лечебно

действие, белият риган е известен не само в м

едицината, но се използва м

асово и като подправка за месни и рибни консерви.

Белият

риган съдърж

а етерично

масло,

дъбилни вещ

ества, каротин, горчиви вещ

ества, витамин С

и др. В м

едицината мож

е да

се използва

като антисептично

и успокоително

средство. Риганът

успокоява каш

лицата при

остър бронхит,

използва се

при стом

ашни

и чревни

заболявания, а

също

и при

нервна възбуда.

В народната

медицина

се прилага

при безсъние

и газове в червата.

Етеричното масло, получено от надзем

ната част на растението във ф

аза цъфтеж

е с червено-кафяв цвят и с характерен свеж

, подправен

аромат.

Представлява

интерес като

самостоятелен

продукт или

включено

в ком

позиции за

хранително-вкусовата и

фарм

ацевтичната пром

ишленост,

тъй като

има

силно антим

икробно действие.

Съдърж

анието на

етерично масло

в свеж

ата надземна цъф

тяща част варира от 1,0 до 2,5%

. Основен

компонент на м

аслото е карвакрол /65-80%/.

Белият

риган произхож

да от

Средизем

номорието

и се

култивира в Гърция, Италия, И

спания и други страни от района. У нас е разпространен в източните скалисти склонове на Родопите, а същ

о в Беласица, С

трумската долина и Кресненското деф

иле. Култивира се главно в Русенско, П

левенско, Мом

чилградско и Пловдивско.Добив на свеж

а надземна м

аса:-

през първата

година, при

есенно засаж

дане могат

да се

получат 120-180 кг/дка,- през втората година – 400-600 кг/дка,- през третата година – 600-900 кг/дка,-

след четвъртата

година на

отглеждане

– 800-1200

кг/дка, като е възм

ожен добив и до 2 т/дка.

При среден рандем

ан 1:4 се получава суха надземна м

аса от

100 до

300 кг/дка

и етерично

масло

от 6

до 8

кг/дка в

зависимост от процентното м

у съдържание.

Сем

енната продуктивност е 8-9 кг/дка.

юни

до август.

Предпочита

отворени

и сенчести

местообитания,

където нанася

повредите. Растенията

в частична

сянка са

за предпочитане.

Ларвата се

храни от

долната страна на листата и прави повреда във

вид на

мина,

достигаща

до ръба

на листото.

Освен

по ригана,

ларвата се

изхранва и

по босилек,

бръшлян,

усойниче и

др. растения. Д

остига на дължина до 9 м

м.

Луков листояд – Galeruca tanaceti (C

oleoptera: Chrysom

elidae) Женските снасят яйцата си, около 60 броя по различни тревисти

растения. Те покриват яйцата със секреция, която ги предпазва от

хищници.

Ларвите се

излюпват

напролет и

се развиват

от март до м

ай. Те достигат дължина от 14 м

м, превръщ

ат се в какавиди в почвата около растенията. В

ъзрастните в средата на лятото изпадат в диапауза. В

реда нанасят основно ларвите, които правят груби нагризвания по листата на ригана. Н

еприятелят е полиф

аг и напада множ

ество растения от различни семейства.

Яйцата на

бръмбара

често са

опаразитени от

Oom

yzus galerucivorus, оса от сем

ейство Eulophidae.Тъй като ригана се използва основно за директна консум

ация, борбата с неприятелите трябва да се води превантивно и за предпочитане с биологични средства за борба.

Първа линия на защ

ита е тясно наблюдение на популациите на

вредителите. Задълбочено проучване на културите ежеседм

ично с

помощ

та на

жълти

и сини

лепливи капани

ще

определи огнищ

ата в

най-ранните етапи,

когато са

най-ефективни

за контактни пестициди, като наприм

ер унищож

аване на насекомите

с разтвори

на меки

сапуни, което

е един

безопасен метод.

Сравнително м

алко известни продукти, подходящи за прилагане

на ядливи растения, които са въведени през последните години

310

БОТА

НИЧЕС

КА

ХАРА

КТЕ

РИСТИ

КА

Кор

енов

ата

систем

а е

плитко

ра

зпол

ожен

а, об

разува

къ

си,

пълзящ

и, р

азкл

онен

и ко

рени

ща.

Стъ

блат

а са

из

прав

ени,

слаб

о из

разено

че

тири

ръбе

сти,

покр

ити

с пр

ости влас

инки

, пр

едим

но зеле

ни,

по-ряд

ко съ

с слаб

о ан

тоци

анов

о оц

ветява

не в гор

ната ч

аст,

висо

ки д

о 70

см.

Вид

ът и

ма

силн

а ра

зкло

нителн

а сп

особ

ност и

при

култиви

ране

бр

оят на

стъбл

ата в ед

на туф

а еж

егод

но н

арас

тва до

стигай

ки д

о 15

0-20

0 бр

оя п

рез че

твър

тата год

ина

на о

тгле

жда

не.

Листат

а са

пр

ости,

срещ

упол

ожни

, яй

цеви

дни,

прод

ългова

тояй

цеви

дни

или

прод

ългова

ти,

цело

край

ни,

със

заос

трен

връ

х, с

кли

нови

дна

фор

ма

на о

снов

ата

и с

дълги

до

2,5

см в

ласи

нчес

ти д

ръжки

. Ли

стна

та п

етур

а е

покр

ита

от д

вете

стра

ни с

жле

зисти

влас

инки

.Съц

вети

ето

е щитов

идно

-метли

често.

Вен

чели

стче

тата

са

бели

, ря

дко

блед

о ро

зови

. При

цветни

ците

са

едри

, ке

ремид

ообр

азни

, пр

ипок

рива

щи

се,

зеле

ни,

рядк

о ан

тоци

анов

о оц

ветени

в

горн

ата

си ча

ст,

с гъсти

точк

овид

ни ж

лези

от въ

ншна

та

стра

на. Чаш

ката е

с 5

рав

ни

или

почти

равн

и зъбц

и. Ц

ъфти

прод

ължител

но –

от

нача

лото

на м

. юли

до

м. се

птем

ври.

Пло

дът

е су

х, ра

зпад

ащ

се на

4

орех

чета.

Сем

ената

са ка

фяв

и ил

и тъмно

кафяв

и,

дреб

ни

/0,4-0,5

мм/,

с аб

солю

тно

тегло

/100

0 бр

оя/

– 0,10

– 0

,15

грам

а.

СИСТЕ

МАТ

ИКА

И С

ОРТ

ОВЕ

Родъ

т Orig

anum

вк

лючв

а 13

ви

да,

които

в бо

тани

ческ

о отно

шен

ие н

е са

разгран

ичен

и яс

но п

омеж

ду с

и.Бел

ият ри

ган

се о

тнас

я къ

м вид

а Orig

anum

vulga

re ssp. hirtum

/L

ink/

Iestw

ast./

Syn

. O. he

racleo

ticum

, O. hirtum

./

теле

йтос

пори

те по ок

апал

ите зара

зени

ли

ста

в на

сажде

нията. Източ

ник

на

инфек

ция

могат д

а бъ

дат и

зара

зени

мен

тови

на

сажде

ния,

които

са

в бл

изос

т до

нас

ажде

нията с бя

л ри

ган.

При

влош

ени

агро

техн

ичес

ки

усло

вия

в на

сажде

нията

– гъсти

посе

ви,

прео

влаж

нява

не,

влаж

но и

хлад

но вр

еме

и т.н

., ри

гана

мож

е да

се

на

пада

в

различ

на степ

ен от

други

гъбн

и пр

ичин

ител

и –

Fusa

rium

ox

yspo

rum

, F.

Sola

ni,

Oph

iobo

lus

orig

ani,

Cam

aros

porium

origa

ni,

Dip

lodi

na o

riga

ni

и др

., ко

ито

прич

иняв

ат в р

азли

чна степ

ен зас

ъхва

не н

а туфите. П

о ри

гана

е

устано

вен

и ал

фа

моз

аиче

н ви

рус (AMV).

Най

-доб

рата защита

срещ

у бо

лестите

е по

ддър

жан

ето

на

подх

одящ

и ус

лови

я за о

тгле

жда

не, вк

лючи

телн

о чр

ез и

зпол

зван

е на

стери

лен

поса

дъче

н матер

иал, в

исок

а а

гротех

ника

за

добр

е ае

рира

на с

реда

и и

збягва

не н

а пр

еком

ерно

то п

олив

ане.

Неп

рият

ели

Риганъ

г им

а ср

авни

телн

о мал

ко н

епри

ятел

и, н

о се

нап

ада

от

бело

крил

ки, па

яжин

ообр

азув

ащи

акар

и, л

истни

въшки

, тр

ипси

, мин

иращ

и мол

ци и

няко

и ли

стогри

зещи

непр

иятели

, ко

ито

обик

нове

но н

е на

нася

т голе

ми

щети

в на

сажде

нията.

Бело

крил

ката

Aster

obem

isia

pav

eli Z

ahr. (H

emip

tera

: Ale

yrod

idae

).

Развив

а по

ня

колк

о по

коле

ния

годи

шно

, ка

то въ

зрас

тните

от

първ

ото

поко

лени

е запо

чват

да л

етят в

кра

я на

апр

ил и

пр

ез май

, а

първ

ите

ларв

и се

откри

ват в кр

ая н

а май

и

през ю

ни. В

редя

т въ

зрас

тните

и ла

рвите, к

оито с

муч

ат с

ок

от д

олна

та стр

ана на

лис

тата

и пр

и си

лно

напа

дени

е по

ли

стата

се

обра

зува

т слив

ащи

се б

леди

петна

, а в

послед

стви

е ли

стата завя

хват.

Зимни

те пу

пари

и на

не

прия

теля

ос

тава

т по

ра

стен

ията и

се

откр

иват с

ъщо

от д

олна

та с

тран

а на

лис

тата.

Col

eoph

ora

albi

tars

ella Zeller.

Този си

в кр

илат мол

ец им

а ра

змах

на

кр

илата

10-13

мм.

Възра

стно

то ле

ти ос

новн

о пр

ез

нощта,

но по

няко

га и

при

слън

чева

св

етли

на,

от ср

едата

на

Ръжда

49

В наш

ата страна

все ощ

е ням

а признат сорт от белия риган,

но вследствие

на дългогодиш

на селекционно-

подобрителна работа

в Института по розата

и етеричном

аслените култури

и Института

по ботаника

бяха създадени

няколко перспективни

клона от

които един

беше

предложен

за Държ

авно сортоизпитване

в ИАСАС.

Главно предимство

на селекционираните

клонове е

в значително

по-високо

съдържание

на етерично масло в

надземната

им част

по време на цъф

теж.

По този показател те превъзхож

дат отглежданата до този м

омент

популация от 1,5 до 3 пъти. Всички клонове се отличават и с

много високо съдърж

ание на карвакрол – над 60 %.

АГРО

БИОЛО

ГИЧНИ И

ЗИСКВА

НИЯ

Изисквания към т

оплина. Белият риган е топлолю

биво растение, което

презимува

успешно

в южните

райони, но

проведените екологични

изпитвания показват,

че той

мож

е успеш

но да

се култивира и в по-северните райони на страната. П

ри влошена

агротехника, създаване на насаждения на неподходящ

и площи,

както и при прекомерно торене с азотни торове и късни поливки

има реална опасност от изм

ръзване на растенията.Изисквания

към свет

лина. Белият

риган е

светлолюбиво

растение. Той се

развива най-добре

на склонове

с южно

и

на вегетацията

се прави

първа механизирана

меж

дуредова обработка с едноврем

енно внасяне на 20-30 кг/дка амониева

селитра. Налож

ителни са и 2-4 ръчни окопавания в реда.През следващ

ите години се извършват по 3-4 м

еждуредови

обработки и 1-2 ръчни окопавания в реда /при необходимост/.

След

втората година,

ежегодно

във фаза

начало на

вегетация се

извършва

подхранване на

насаждението

/съчетано с

обработките/ с 20-30 кг/дка амониева селитра.

При

силно засуш

аване през

вегетационния период

е налож

ително извършването на 2-3 поливки /гравитачно или чрез

дъждуване/.Еж

егодно, в

началото на

вегетацията /м

есец март/

се извърш

ва подхранване с амониева селитра в доза 15-20 кг/дка.

БОРБА С

ПЛЕВЕЛИ

, БОЛЕС

ТИ И

НЕП

РИЯТЕЛИ

Борба с плевелите. Проведените изследвания в И

нститута по розата показаха добри резултати при използване на хербицида “С

инбар” в доза 100 г/дка, внесен след пролетното засаждане,

преди вегетацията

на растенията

или при

есенно засаж

дане, внесен преди вегетацията и след обработка на почвата.

За борба

с всички

житни

плевели мож

е да

се използва

“Фузилад ф

орте” в дози от 130 до 200 мл/дка. С

по-високата доза се действа срещ

у многогодиш

ни житни плевелите във ф

аза 3-5 лист.

БолестиЛистни

петна (Septoria

origanicola All.)

Патоген

от гъбно

естество. Сим

птомите

се откриват

по листата

във вид

на дребни,

ъгловати, тъм

нокафяви

петна, които

често се

сливат. Заболяването първоначално обхващ

а долните етажи от листната

маса

и постепенно

се разпространява

и по

връхните листа.

Първите петна се откриват през м

ай и се срещат до края на

вегетацията. Максим

умът в развитието на болестта е през ю

ли – август. Това заболяване се наблю

дава ежегодно и при силно

нападение предизвиква

окапване на

листата, което

го прави

икономически важ

но. Ръж

да (Puccinia

menthae

Pers.). Тази

гъба образува

през лятото и есента от долната страна на листата каф

яви пъпчици (уредосори),

които впоследствие

почерняват и

се превръщ

ат в

телейтосори (зим

на форм

а). При

по-силно нападение

мож

е да

предизвика окапване

на листата.

Инф

екцията се

запазва с

58

СЪЗД

АВА

НЕ

НА

НАСАЖДЕН

ИЕ

Изб

ор на

мя

сто. Под

ходя

щи

са по

чви

с ле

к мех

анич

ен

състав

, стру

ктур

ни, бо

гати н

а ор

гани

чни

вещес

тва. Р

астени

ето

се

развив

а до

бре

и на

по-бе

дни

почв

и, н

о след

оптим

ално

орган

о-мин

ерал

но торе

не.

Бел

ият

риган

пред

почи

та пл

ощи

с южно

ил

и с

югозапа

дно

изло

жен

ие. Под

ходя

щи

пред

шес

твен

ици

са

ранн

ите

окоп

ни и

житни

култури

, ко

ито

осво

божда

ват пл

ощите

до кр

ая на

мес

ец юли

. Тр

ябва

да

се

избя

гват пл

ощи, си

лно

запл

евел

ени

с мно

гогоди

шни

житни

пле

вели

и п

оветиц

а.Под

гот

овка

на

почв

ата. С

лед

приб

иран

е на

пре

дшес

твен

ика,

ако

площ

та не

е

запл

евел

ена

с мно

гогоди

шни

ко

рени

щни

пл

евел

и се

из

върш

ва ля

тна

оран

на

18

-20

см ил

и ди

скув

ане.

Пре

з мес

eц а

вгус

т се

про

вежда

есе

нна

дълб

ока

оран

на

29-31

см, заор

аван

е на

тор

овете

и по

драв

нява

не н

а пл

ощта. Бел

ият

риган

фор

мир

а знач

ител

на на

дзем

на мас

а и

е из

ключи

телн

о отзи

вчив

при

тор

ене

на п

лощите. П

реди

дълбо

ката е

сенн

а ор

ан

се в

нася

т: о

борс

ки тор

– 4

-5 т/д

ка, фос

фор

ен тор

в д

оза

15-

20 к

г/дк

а ак

тивн

о ве

щес

тво

и ка

лиев

тор

10-15

кг/дк

а ак

тивн

о ве

щес

тво.

До

заса

жда

нето н

а ку

лтур

ата

се и

звър

шва

т 1-2

култив

иран

ия

на 1

6-18

см з

а ун

ищож

аван

е на

пле

вели

те и

под

обря

ване

на

орни

я слой

.За

сажда

не н

а бе

лия

риган

се и

звър

шва

есе

нно

през м

есец

се

птем

ври

и е

необ

ходи

мо

да се

осигур

и мин

имум

еди

н мес

ец

до тра

йното

застуд

яван

е на

вре

мето, за да

мож

е ра

зсад

ът д

а се

пр

ихва

не у

спеш

но.

Про

летното

разсаж

дане

пр

ез

мес

ец

май

кр

ие

изве

стни

ри

сков

е и

изис

ква

знач

ител

но п

о-голе

ми

гриж

и пр

и на

стъп

ване

на

зас

ушли

в пе

риод

със

сра

внител

но вис

оки

днев

ни тем

пратур

и.Ра

зсаж

дане

то

се

извъ

ршва

ръ

чно

или

мех

аниз

иран

о с

разсад

опос

адъч

на м

ашин

а, п

о сх

емата

70/2

5-30

см, ка

то з

а 1

дка

са н

еобх

одим

и ок

оло

5-6

000

броя

рас

тени

я.Нал

ожител

но е

за до

брото

прих

ващан

е на

ра

зсад

а да

се

из

върш

ат м

иним

ум 1

-2 п

олив

ки, пр

идру

жен

и съ

с загърл

яне

на

растен

ията.

ОТГ

ЛЕЖДАНЕ

При

ес

енно

заса

жда

не,

рано

на

прол

ет

се

извъ

ршва

по

дсаж

дане

на

не

прих

вана

тите

растен

ия.

Сле

д запо

чван

е

югоиз

точн

о из

ложен

ие

добр

е огря

вани

от

слън

цето.

При

засе

нчва

не ра

стен

ията ос

тава

т слаб

и, съ

цветия

та –

дреб

ни с

по-м

алко

цв

етов

е и

по-нис

ко съ

държ

ание

на

етер

ично

мас

ло.

Вло

шав

а се

и к

ачес

твото

на м

асло

то.

Изи

сква

ния къ

м вл

агат

а. Бел

ият ри

ган е су

хоус

тойч

иво ра

стен

ие.

За т

ова

му

каче

ство

спо

магат в

исок

ата

усво

ител

на с

посо

бнос

т на

ко

рено

вата си

стем

а, ка

кто

и по

критите

с влас

инки

ли

ста,

които

не по

звол

яват пр

отич

ането

на ин

тенз

ивно

из

паре

ние

от

надзем

ната м

аса.

Не по

нася

пли

тките по

дпоч

вени

вод

и и из

лишък

на во

да в

почв

ения

пла

ст. При

тези ус

лови

я ко

рено

вата сис

тема се

разви

ва

слаб

о, р

астени

ята се

нап

адат о

т гъбн

и бо

лести, и

змръ

зват, ко

ето

води

до

намал

ение

на

доби

ва и

ли загив

ането

им. Бел

ият ри

ган

е чу

вствител

ен к

ъм в

ъзду

шна

та в

лажно

ст. Вал

ежите

от н

ачал

ото

на ве

гетаци

ята

до цъ

фтежа

спом

агат за по

-доб

рото ра

звитие

на

рас

тени

ята, а

по

врем

е на

сам

ия ц

ъфтеж п

ри тих

о, с

ухо

и слън

чево

вре

ме

се п

овиш

ава

коли

чество

то н

а етер

ично

мас

ло.

Вис

оката атмос

фер

на вла

жно

ст и нед

остатъчн

ото слън

чево

гре

ене

през п

ерио

да н

а цъ

фтежа ок

азва

т не

благоп

риятно

вли

яние

вър

ху

съдъ

ржан

ието и

кач

еството

на е

тери

чното

мас

ло.

Мож

е да

се отглеж

да на не

поли

вни пл

ощи, но пр

и засу

шав

ане

долн

ите ли

ста ок

апва

т и

се сни

жав

а зн

ачител

но д

обив

а от све

жа

херб

а.

Изи

сква

ния

към

почв

ата.

За

бели

я ри

ган

са

подх

одящ

и дъ

лбок

ите, дре

нира

ни, с по

-лек

мех

анич

ен със

тав по

чви, с ю

жно

из

ложен

ие, бо

гати н

а хр

анител

ни в

ещес

тва

и с

рН о

коло

6-8.

РАЗМ

НОЖАВА

НЕ

Бел

ият ри

ган

се р

азмно

жав

а ка

кто

гене

ративн

о чр

ез с

емен

а,

така

и в

егетатив

но.

Сем

енно

то р

азмно

жав

ане

се и

звър

шва

чре

з пр

оизвод

ство

на

разсад

. Ра

змно

жител

ният к

оефиц

иент е

1:500

-200

0.За

пр

оизвод

ство

на

ра

зсад

се

мен

ата

се зася

ват

в откр

ити

лехи

пре

з пе

риод

а а

прил

– м

ай.

Опр

едел

ените

за лех

и пл

ощи

тряб

ва д

а са

чис

ти о

т пл

евел

и,

особ

ено

от

мно

гогоди

шни

и

коре

нищни

. Пре

поръ

чва

се

пред

шес

твен

ика

да бъ

де на

торе

н с

висо

ки до

зи об

орск

и тор

– 8-10

т/дк

а. Под

готовк

ата

на пл

ощта запо

чва

ведн

ага

след

пр

ибир

ането

на пр

едшес

твен

ика

с ос

новн

о по

чиства

не на

ра

стител

ните о

статъц

и и

извъ

ршва

нето н

а ля

тна

оран

/на

18-20

67

см/. П

рез август се извършва основно торене със суперф

осфат

– 50 кг/дка, калиев тор 30-40 кг/дка и с угнил оборски тор 6-8 т/дка, ако не е внесен срещ

у предшественика. П

рез периода септем

ври-октомври

се провеж

да култивиране

на 16-18

см с

брануване и фрезоване за унищ

ожаване на поникналите плевели

и довеждане на почвата в градинско състояние.

Както вече

беше

отбелязано, сем

ената на

белия риган

са много

дребни. Това налага

подготовката на

лехите и

сеитбата да

се извърш

и много

внимателно,

за създаване

на оптим

ални условия за поникване и развитие на разсада. С

еитбата трябва да

се извърш

и при

пълно безветрие.

След

последното ръчно

подравняване се

извършва

валиране с

гладък валяк

или леко

трамбоване с дъска /при суха почва/. С

емената се разпределят

по лехи,

като се

спазва сеитбена

норма

0,5-0,6 г/м

2 при

кълняемост

над 70

%. При

по-ниска кълняем

ост на

семената

сеитбената норма съответно се завиш

ава. Сем

ената се смесват

със ситен, сух пясък /пресят със сито 0,5-0,8 мм/ в съотнош

ение 1:10 или 1:20.

Сеитбата

се извърш

ва равном

ерно, редово

/на 5-6

см/

или разпръснато, на “твърдо легло”, от ръка или чрез различни приспособления, улесняващ

и засяването. Сем

ената се покриват с 0,4-0,5 см

торова смес, чиста от плевели.

За да се произведе разсад за засаждане на 1 дка бял риган

/около 5000- 6000 растения, при схема на засаж

дане 70/25-30 см

/ е необходимо до се засеят 8-10 г сем

ена на 15 м2.

За създаване

на по-благоприятни

условия за

поникване на

семената

се препоръчва

мулчиране

на лехите.

Извърш

ва се

с по-едри

растителни материали

– остатъци

от изваряване

на лавандула, слам

а и др., които се разстилат равномерно, рехаво,

до 2-3 см, непосредствено след покриване на сем

ената с торова см

ес.Критичен

мом

ент в

разсадопроизводството на

белия риган

е периода

на поникване

на сем

ената. При

полски условия

семената

поникват бавно

и неравном

ерно за

14-20 дни

при оптим

ална тем

пература /20–22

оС/

и осигурена

влажност.

При

по-ниски тем

ператури поникването

се забавя

до 35-40

дни. Реш

аващо значение за протичане на тази ф

аза има поддърж

ането на подходящ

воден режим

.Веднага след м

улчиране на лехите се извършва поливане с 4-5

л/м2 – чрез дъж

дуване. До поникване на сем

ената е необходимо

да се

извършват

ежедневни

/1-3 пъти/

малкообем

ни поливки

по 2-5

л/м2.

Най-добри

резултати дава

микродъж

дуване. При

облачно време и валеж

и, естествено поливките се намаляват. В

началото на поникване на сем

ената е необходимо вним

ателно да се отстрани част от м

улча, за да не засенчва младите растения.

Всяко

забавяне води

до изтегляне,

изнежване

и влош

аване качеството на разсада.

След поникване на растенията и до изваж

дане на разсада се извърш

ват още 15-20 поливки с поливна норм

а 4-10 л/ м2.

През летния период не трябва да се полива през горещ

ите часове на деня. Това води до сериозни ф

изиологични смущ

ения в растеж

а на разсада и загиване на надземната м

у част.Във всички случаи, поливният реж

им трябва да бъде съобразен

с конкретните метеорологични и почвени условия и да не се

допуска засушаване или преовлаж

няване на почвата.Гриж

ите за разсада включват ощ

е:- ръчно плевене на лехите /до 6 пъти/,- почистване на пътеките,- подхранване с течни органични торове и ам

ониева селитра в доза 4-5 г/м

2.Изваж

дането на

разсада започва

през месец

септември.

Необходим

о е максим

ално да бъде съкратен срокът на съхранение до засаж

дането му на постоянно м

ясто. Ако засаж

дането на част от разсада се отлож

и за пролетта на следващата година, същ

ия не трябва да се изваж

да, а да се остави да презимува в лехите.

Изваж

дането става

чрез подкопаване

на разсада

– ръчно

или механизирано и вним

ателно почистване, без да се допуска нараняване на кореновата систем

а и надземната част. Растенията

се сортират

по качество,

съгласно изискванията

– да

имат

височина на надземната част м

инимум

10 см, листа 8 броя,

дължина на кореновата систем

а миним

ум 4 см

. Разсадът трябва да бъде заготвен в снопчета по 50 броя и да се съхраняват в бразди, покрит до кореновата ш

ийка с пръст. Вегетативното разм

ножаване се осъщ

ествява чрез разделяне /разчесване/ на туф

ите и чрез вкореняване на зелени резници. Разм

ножителният

коефициент

от 1:10-18

при разчесването

достига до 1:200 при резниците.За

запазване на

ценните стопански

качества сортовете

се разм

ножават сам

о вегетативно. Разм

ножаване

чрез разчесване

/разделяне/ на

туфите

e възм

ожно след втората година на отглеж

дане.Разм

ножаване чрез зелени резници м

оже да се извърш

и през пролетта и лятото при дълж

ина на леторастите над 10-12 см, в

условията на мъглуване.

брой 6/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

31

зеленчуци

Броколи – влияние на вермикомпоствърху разсада и продукцията

Броколи (Brassica oleracea var. Italica) принадлежи към се-мейството на зелевите култури Brassicacea . Силно разпростране-но е в китай, Индия, СаЩ, Ис-пания, Италия, Франция, Мек-сико, Полша и великобритания .

Продуктовата част е цветна глава, която е зелено или зеле-но-виолетово оцветена и се със-тои от плътно прилепнали, дреб-ни, неразтворени цветни бутони с част от носещото я външно стъбло и с параметри: диаметър до 25 cм и маса от 0,500 до 0,700 кг . След реколтиране на централната цветна глава, при благоприятни екологични усло-вия, по стъблото, в основата на листата се образуват къси стра-нични разклонения завършващи също с цветни бутони, т .нар . странични цветни глави, чийто брой варира в зависимост от агроклиматичните условия . До-бивът от странични цветни гла-ви достига до 30% от общия добив .

Броколи е добър източник на калций и магнезий, с високо ниво на глюкозинолати, витами-ни а и С, каротеноиди, фибри и фолиева киселина .

вермикомпостът е продукт от жизнената дейност на чер-вените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellis), хранени с оборски тор . хомогенен е по структура, дребно гранулиран, без миризма, с тъмнокафяв цвят . Източник е на хранителни веще-ства (N 1,2-2,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,0-6,0%, Mg 0,5-1,0%, Fe 0,5-1,0%), витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони, органични вещества и полезни микроорганизми . Съ-държанието на хранителни ве-

Фиг 2. Биометричен анализ на надземна и подземна част на разсад

Фиг. 1. Биометричен анализ на стъбло и корен на разсад

Гл. ас. Цветанка ДинчеваИнститут по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив

32

щества зависи от източника на оборски тор, вида на животните и време на изхвърляне на посте-лята . Производителите на верми-компост препоръчват норми на торене 100-500 л/дкa, в зависи-мост от запасеността на почвата с хранителни вещества . Биото-рът е подобрител на свойствата на почвата, носител на биоак-тивни вещества и богат източник на хумус . не замърсява почвата и водите . не съдържа плевелни семена .

новост при разсадопроизвод-ството е възможността за използ-ване на т .нар . “floating system”, която представлява вкопана леха, покрита с фолио и напълнена с вода с регулирано ниво, в коя-то плуват стиропорови терини . над лехата се изгражда нисък тунел, покрит със слънцезащит-на мрежа (45% пропускливост на светлината) . не е желателно растенията да остават непрекъс-нато покрити от мрежата, защо-то етиолират и се удължават . на втората – трета седмица след поникването мрежата се поставя само в часовете със силно слън-чево греене . Последната седми-ца преди разсаждане напълно се отстранява .

в периода 2009-2011 г . в ИЗк „Марица”бяха проведени експе-риментални проучвания за опре-деляне на ефекта от приложе-нието на вермикомпост при раз-садопроизводство в терини във

floating system и при използване-то на биотора през вегетацията . опитите бяха проведени с три сорта броколи - Jade F1, Fiesta F1 и Coronado F1, по технология за късно полско производство, с дати на сеитба 8-10 юни и засаждане 8-10 юли на висока равна леха по схема 100+60/60 cм . При разсадопроизводството вермикомпостът е в количество 10% от субстрата (100 л/м3) и се добавя при подготовката на суб-страта, съставен от торф:перлит 7:3 обемно . През вегетацията вермикомпостът е внесен едно-кратно (редово), с първото око-паване на растенията, в норма 200 л/дкa .

I . Качество на разсадаСтойностите на измерваните

показатели на разсада от вари-ант с вермикомпост се доближа-ват до тези с минерално торене (фиг . 1 и фиг .2), което показва, че биоторът може успешно да се използва при разсадопроиз-водството на броколи, конкрет-но с направление за биологично производство .

Дължините на стъблото и централния корен са в почти близки стойности, което спомага за бързото адаптиране на рас-тенията .

Масата на надземната част (листа и стъбла) е почти два пъти по-голяма от масата на корено-вата система (фиг 2 .), но това не оказва отрицателно влияние вър-ху адаптирането на растенията след разсаждане .

Растенията, отгледани в гнез-да в стиропорови терини не развиват мощен хабитус, както тези, отгледани на открита леха по класическата технология за разсадопроизводство . те образу-ват коренова система с добре развити странични корени, кои-

то се запазват ненарушени при разсаждане и спомагат за бързо-то и лесно адаптиране на рас-тенията . Растенията, хранени с вермикомпост през периода на разсадопроизводство, запазват еднаквост на хабитуса си след разсаждане и почти едновре-менно централните цветни глави встъпват в стопанска зрялост .

II. Добив и качество на про-дукцията

общият добив от централни цветни глави, отчетен във вари-ант с вермикомпост, е по-нисък с около 30% в сравнение с по-лучения при оптимално мине-рално торене . (табл . 1) . въпреки това, торенето с този биотор е препоръчително поради високи-ят му екологичен ефект върху околната среда . не променя киселиността на почвата, както след употребата на минерални торове . Запазва микробиалната дейност в коренообитаемия по-чвен слой; увеличава популация-та от дъждовните червеи, които са индикатор за чиста и здрава почва .

Съдържанието на захари в централните цветни глави от вариант с вермикомпост се до-ближава до вариант с минерал-но торене (табл . 1) . аскорбино-вата киселина достига до 83,33 мг/% вследствие торенето с вермикомпост и превишава да-нните от варианта с минерално торене .

В резултат от направените изследвания може да се напра-ви заключение, че вермиком-постът е подходящ източник на хранителни вещества при био-логично отглеждане на броколи, за късно полско производство. Може успешно да се прилага както в разсадопроизводство-то, така и през вегетацията.

Таблица 1. Средни стойности за добив и качество на централни цветни глави от трите хибрида броколи

Показателивариант

контрола мин . торене вермикомпостобщ добив от централни цветни глави, кг/дкa 391,0 787,0 511,0съдържание на захари, % 5,53 5,67 5,53съдържание на аскорбинова киселина (вит . С), мг/%

78,22 75,35 83,33

Фиг. 7. Разсад – контрола (ляво) и разсад с вермикомпост (дясно)

брой 6/ 2013

33

ПЛЮ


33

Доцент Емилия Атанасова – ИПАЗР „ Н. Пушкаров”

Снимки – автора

рукола – Eruca vesicariа L. синоними: Eruca sativa

Mill., Eruca cappadocica Reut., Brassica eruca L., Rukola coltivata

наименования: рукола, рокет, ерука, английски – Salad Rocket, Arugula,

френски – Roquette, немски – Salatrauke, Rauke, Rucola, италиански – Rucola, Ruchetta, руски – индау, испански – Rúcula, Oruga, Jaramago, Arrúgula, Roqueta, турски – Roka, Cercer, Circir, Kekeş.

дива рукола (Wild Rocket) – Diplotaxis spp, синони-ми – Sisymbrium officinale L., Chamaeplium officinale, Erysimum officinale, Rucola selvatica

През последните години руколата доби популярност у нас, но по-големите количе-ства, предлагани на пазара, са внос от чужбина – Ита-лия, гърция, Израел и цена-та е висока . всъщност тази култура не е непозната у нас, тя е забравена, тъй като

се е отглеждала в България в близкото минало – преди около 30 години . Руколата е с високо съдържание на ви-тамини, каротиноиди, мине-рали, както и омега-3 есен-циални мастни киселини, което я прави много ценна за консумация . Поради ха-рактерния и леко пикантен вкус и аромат на ядки тя е подходящо допълнение в различни салати и ястия .

Руколата (рокет, ерука) е едногодишно растение от род Eruca, семейство кръс-тоцветни Cruciferae . Произ-хожда от Централна и Южна Европа, Мала азия, Индия и африка, Северна амери-ка . У нас е разпростране-на като плевел в посеви по черноморското крайбрежие, Плевенско, варненско, Со-фийско, в Рила и другаде на надморска височина до 1000 м . кореновата система на растението е брадеста, а стъблото е изправено, разкло-нено, с височина до 40 cм . Листата са лировидни, перес-то насечени . те са месести, слабо овласени или неовла-сени, със специфичен вкус и миризма . Долните листа имат къси дръжки, а горни-те са приседнали . Цветовете са многобройни, зелени до пурпурни или бели и жълте-никави, с виолетови жилки . Шушулките са бухалковидни, голи, с дължина 30-34 мм

и 3-4 мм широчина . Семе-ната са лировидни, гладки, кафяви, с дължина 2-3 мм и широчина 1,2-2,2 мм . За-пазват кълняемостта си до 4 години . Сеитбената норма е 4 кг/дка, засети разпръснато или редово . Засява се рано напролет, а за втора реколта – през септември-октомври . Добивът е 600-700 кг/дка .

Руколата е растение на хладния климат . оптимална-та температура за развитие и растеж е 18–20oС . Студо-устойчива е до -37oС . При младите растения температу-ри около 0oС водят до преж-девременен цъфтеж . Пред-почита глинесто-песъкливи, богати почви, влагоемни с добър дренаж, със слабо кисела реакция . При дълъг ден и висока температура стрелкува бързо . Можем да си я отгледаме и при до-машни условия на балкона в сандъче . За пролетно от-глеждане семената се зася-ват през първата десетдневка на месец април, а за есенно – през септември . Може да се засее директно или да се приготви разсад . Сеитбата е на дълбочина 1 см . Засяти-те семена поникват след 3-5 дни . Разсадът е готов за 2-3 седмици . Засажда се на раз-стояние между редовете 14-15 см . на 20-тия ден след разсаждането листата с дъл-жина 7-12 см се берат . ако

Руколата – полезно растение,

лесно за отглеждане

34

станат по-големи, придобиват горчив вкус и са непригодни за консумация . Руколата е бързо развиващо се расте-ние; когато се оберат листа-та, то образува нови и след три седмици отново могат да се берат, като се изрязват и младите разклонения с цве-товете . набраната продук-ция се съхранява в храдил-ници при температура от 0 до 15oС и влажност 95% . не понася замразяване .

Листата на всички видове рукола имат ясно изразен ос-тро-пикантен вкус и аромат, като с възрастта на листата нараства и лютивината . Спо-ред някои ароматът наподо-бява този на ядки . Руколата има богат набор от полезни вещества . Листата съдържат голямо количество етерични масла, органични киселини, каротин, витамини от група-та B, а, С и к и минерални вещества – калций, калий, магнезий, желязо, фосфор и натрий . най-голямо е ко-личеството на калия и желя-зото . Много високо е коли-чеството на витамин C (110 мг на 100 грама) . Руколата е сред зеленолистните зелен-чуци, съдържащи най-много провитамин а . Богата е на антиоксиданти, на фолиева и пантотенова киселина, коя-то подобрява обмяната на веществата . Има данни, че дрогата на растението нама-лява съдържанието на кръвна захар в човешкия организъм . Интересен факт е, че за раз-лика от повечето зеленолист-ни зеленчуци в листата на руколата се откриват незаме-нимите омега-3 мастни кисе-лини, които са по-често сре-щани в семената и ядките .

в 100 г свежа маса се съ-държат:

общо въглехидрати 3 .65 г фибри 1 .6 гзахари 2 .05 г

белтъчини 2 .58 гобщо мазнини 0 .66 г холестерол 0 мгвода 92 гкалории 25Руколата е била позната

още в древния Рим, където е използвана като подправ-ка . консумирали я смесена с настъргани луковици от ор-хидеи и пащърнак, кедрови ядки и шам фъстък . още то-гава семената на растението са били считани за афроди-зиак . По тази причина през Средновековието отглежда-нето й в манастирите е било забранено . Понастоящем се отглежда като листна зелен-чукова култура в различни части на света –в Европа, Средиземноморието, Север-на америка, Мала азия, Ин-дия, а в азия и африка се отглежда и като маслодайна култура . Руколата спомага за подобряване на апетита, сти-мулиране на храносмилането и обмяната на веществата, действа укрепващо на нерв-ната система, нормализира кръвното налягане, стимули-ра дейността на отделителна-та система .

Руколата е много попу-лярна в средиземноморска-та кулинария и най-вече в Италия . Листата се използват за приготвянето на някои видове салати, ризото, пици и сосове за паста . С руко-ла се прави песто вместо с традиционния босилек . При консервиране на зеленчуци често се използва масло от семената на рукола . вкусът й добре се съчетава с ти-пичните средиземноморски продукти като каперси или кедрови ядки, леката люти-вина е изключително подхо-дяща за морски дарове и риба . в турция листата на руколата са популярни за салати и като гарнитура за печено на шиш месо (ке-

бап или дюнер) . на остров Иския, в залива на неапол, от руколата се прави мес-тен специалитет – алкохол-на напитка тип дайджестив, наречена „Rucolino“, която се консумира в малки ко-личества след хранене . Има сладък, пиперлив вкус . Счита се, че има отлично въздейст-вие върху храносмилането .

във връзка с тенденцията за отглеждане на нови и не-традиционни култури и раз-ширяване и обогатяване на видовия състав на земедел-ските култури би могло да се препоръча на българския производител да насочи вни-манието си към такива кул-тури – бързорастящи, лесни за отглеждане, съдържащи много ценни хранителни ве-щества и разнообразяващи храненето на човека .

Цъфнало растение

брой 6/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

35

овощарство

Христина Динкова, ИПЖЗ - Троян

Перспективен ябълков сорт от генофонда на троянския регион

Списъкът с ябълковите сортове, отглеж-дани в страната е голям, но преобладава-щата част от него не са достатъчно проу-чени и при отглеждането им в насаждения се получават неочаквани резултати .

Старите, в т .ч . и местните ябълкови сор-тове най-често са по-непретенциозни към условията на отглеждане, по-устойчиви към болести и неприятели, но имат груба кон-систенция и примитивен вкус, не са конку-рентоспособни на съвременните сортове, имащи атрактивни плодове с нежно месо и фини аромати (Стоичков и др . 1958) . Затова те по-често са пригодни за доно-ри в селекционния процес, отколкото за директно включване в плодопроизводство . в региона на троянска околия такива има много, но само единици от тях привличат вниманието с едри плодове, с красив вън-шен вид, приятна консистенция и завла-дяващ вкус (Минев и др 2011; Драгойски и др . 2011) . Един такъв сорт е широко разпространен в района на троянския ма-настир и селата около него . Поради бли-зостта го нарекох „Манастирка” . Местното население го нарича с различни синоними като „баба катарина” .

В статията представяме старият бъл-гарски зимен ябълков сорт „баба Катари-на”, който привлича с едрите си, красиви и много сладки плодове.

наблюденията са проведени в района

на квартал „Ливадето” (на 5 км от гр . троян в посока към троянския манастир) върху 3 броя дървета - едно, засадено през 20-те години на миналия век (1920), второ обла-городено през 1985 г . и трето – облагоро-дено през 2000 г . И трите дървета са при-садени върху семенна подложка –киселица и са разположени в триъгълник и отстоят едно от друго на около 100 м .

най-старото дърво е високо към 10 м, обиколката на ствола му на 60 см от поч-вената повърхност е 209 см, присадката е направена на 120 см височина .

По-младите дървета са с височина съот-ветно 9 м и 6 м, също са високо присаде-ни: второто – на 100 см и третото – но 130 см и имат стволове с дебелина съответно- 126 см и - 72 см .

наблюденията са от 2006, когато най-младото дърво влезе в плододаване и включват фенологични и морфологични признаци на плод, лист и дървесина .

третото дърво е облагородено с два сорта- Джонатан и баба катарина, което позволява за контрола да бъде използван сорт Джонатан .

Фенологичните фази набъбване на пъп-ките, цъфтеж и зреене протичат едновре-менно с тези на сорт Джонатан (табл .1) .

Таблица 1. Фенологичен календарСорт

набъ

бван

е на

пъп

ки

разпук

ване

на

пъп

ки

цъфтеж зреене

начало масов край

Баба катарина 5 .03 12 .03 20 .04 25 .04 4 .05 30 .09Джонатан 7 .03 15 .03 23 .04 25 .04 1 .05 30 .09

Таблица 2. Морфологични характеристики на дърветатаДърво № обиколка ствол

(cм) височина корона

(м)обем корона

(м3)I (1920г) 209 10 16,8II (1985г) 126 9 15,1III (2000г) 72 6 15,7

36

Дървото е силно растящо, с широка кълбовидна корона . кората е сива, плитко напукана . Дървесината е здрава и не се чупи под тежестта на плодовете (табл . 2) .

Листата са едри до много едри, меки, светлозелено обагрени, без гланц отгоре и нежно бархетно покритие от обратната страна, едро но плитко напилени, слабо чувствителни към струпясване (табл 3) .

Плодът е едър до много едър (200-250 г), със сплесната цилиндрична форма, интен-зивно жълт основен цвят, покровен алено-червен руменец откъм огряваната страна, с редки слабо изразени ръждиви подкож-ни точки (табл .4) . чашечна ямичка широка, среднодълбока, отворена . Дръжчена ямич-

ка широка, среднодълбока, без следи от ръждавини . По плода понякога има едва забележими концентрични кръгове от гъсто разположени малки, черни точици, които вероятно са реакция на сорта към стру-пясването .

кожицата е тънка, омазнена . Плодовото месо е бяло, много сочно, нежно, мно-го сладко, с фин аромат и привлекателен вкус, качество –много добро до отлично .

Изводив района на град троян и по- конкретно

в селата около троянския манастир е раз-множавана в продължение на много десе-тилетия ябълка с красиви интензивно жъл-ти, покрити с ален руменец, много едри и много сладки плодове, притежаващи фин ябълков аромат и много добър, подчерта-но сладък вкус .

Дървото, облагородено върху семен-на подложка е силно растящо . Листата са много едри, тъмнозелени . Сортът е висо-кодобивен и редовно плододаващ, слабо чувствителен към струпясване и устойчив на брашнеста мана .

Препоръчително е по-широко размно-жаване на този местен ябълков сорт, който напълно ще задоволи очакванията на лю-бителите на нежни, сочни и сладки ябъл-кови плодове .

Таблица 3. Морфологична характеристика на лист Дърво № дължина

(cм)ширина(cм)

дължина дръжка(cм)

напиленост

I (1920г) 13,0 3,0 3,5 едро и плиткоII (1985г) 12,8 3,2 3,6 едро и плиткоIII (2000г) 15,0 3,5 3,5 едро и плитко

Таблица 4. Морфологична характеристика на плода година средна маса

на 1 плод (г)

височина на плода

(мм)

шири-на на плода (мм)

дължина на дръжка

(мм)

2008 165 62,2 79,9 8,92009 167 60 78 132010 237 67 93 152011 159 51 70 12

34áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ-„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó-Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ -2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡.

¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ ÂÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ̌ „Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰-ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂ-‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓ-ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡-Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ„Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ̄ ËÓÍË „‡-ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ̌ „Ó‰Ë Ò‡19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.),ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ÔÂÁ 2003 „. ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓÔÂÁ 2007 „. Â ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5964 Ú. œË˜ËÌËÚÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë-ÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ-ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂÂ ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á-„ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú ÂÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ë-ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰ÓÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡.¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡

ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ-ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ-Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â-

ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊ-ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ-˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ-‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ

ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈»«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î«‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë—Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË,ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡);

ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ,‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡.

œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: [email protected], ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

брой 6/ 2013

37

ПЛЮ


37

Гл.ас. Вилина ПетроваИнститут по земеделие, Кюстендил

Популационна плътност на акарите при отглеждане на ябълката

акарите са сериозни не-приятели по ябълката, които не само намаляват количе-ството и качеството на плодо-вете, но оказват отрицателно влияние върху самата култура (Baker, 1952) . в литература-та има много съобщения за чувствителността на хищните акари към прилаганите в ово-щарството пестициди (Балев-ски и др ., 1982; Monetti and Fernandez, 1995) . освен това акарите са многогенерацион-ни видове и сравнително бър-зо развиват устойчивойст към химичните препарати, кое-то създава голям проблем в овощарството (Боровинова и Станчева, 1986) . отглеждане-то на ябълката при различни технологии предизвиква про-мяна във видовия състав на акарофауната . видовото раз-нообразие е по-голямо при органичното производство (Avilla et al ., 2007) . С цел да се намали употребата на пес-тициди в ябълковите градини съвременното овощарство се стреми да създаде благопри-ятни условия за развитие и опазване на целия комплекс от полезна ентомо и акаро-фауна . това се постига чрез мониторинг на вредните и полезни видове, познаване на взаимоотношенията помежду им и използване регулираща-та роля на полезните органи-зми (Боровинова и др ., 1994) .

Целта на настоящото из-следване бе да се установи видовия състав на акарофау-ната по ябълката в Кюстен-дилския район, динамиката на популационната й плътност

и влиянието на 2 различни технологии на отглеждане на ябълката.

Проучването е проведено в продължение на 3 годи-ни (2009 – 2011) в ябълково насаждение на Институт по земеделие, кюстендил . на-саждението е създадено през пролетта на 1996 г . на площ от 10 дка със сортовете При-ма, Флорина и Ервин Баур и върху него се прилагат че-тири технологии на отглежда-не (конвенционална, интег-рирана, ресурсоикономична и биологична) . Зимуващият запас на акарите е отчетен чрез преглеждане на зимни проби (30-40 сантиметрови клонки от всеки сорт в 4 пов-торения), събрани в края на февруари - началото на март . Пробите се преглеждат при увеличение 30 - 40 пъти, под бинокуляр и отчетените яйца и подвижни форми (преима-гинални и възрастни) се за-писват по видове и семей-ства . През вегетацията пери-одично на всеки 10-15 дни се преглеждат средни проби от 100 листа за установява-не популационната плътност на растителноядните акари и техните хищници . При дос-тигане на прага на вредност от растителноядните акари се

определя момента на трети-ране . В статията са пред-ставени данни за акарите при две от технологиите на отглеждане – конвенционална и биологична.

Т I. Стандартна / конвен-ционална /

Провежда се конвенцио-нална растителна защита с оглед опазване от болести и неприятели . напояването се извършва с поливна норма равна на 100% Ет . Почвата се поддържа в редовата иви-ца чрез обработки и херби-циди . През периодите на си-лен растеж и начално и бър-зо нарастващо плододаване /първа-четвърта вегетация/ не се прилага азотно торене, а през периода на пълно пло-додаване се тори локализира-но с 18-20 кг/дка азот . Фо-сфорното и калиево торене е извършено с предпосадъчна подготовка с норми: Р2о5 - 80 кг/дка, к2о – 80 кг/дка .

Т IV. Биологична/органич-на/

Изключена е употреба-та на синтетични пестициди . Борбата срещу вредители се води чрез употреба на био-препарати и механично, чрез поставяне на бели табла с незасъхващо лепило срещу ябълковата плодова оса . Из-ключва се употребата на ми-нерални торове през периода на отглеждане, като се ползва оборски тор или култури за зелено торене . оборски тор е внесен при засаждането по 4 т/дка, а през периода на пълно плододаване по 3 т/дка през три години или се

38

отглеждат култури за зелено торене . напояването се из-вършва с поливна норма рав-на на 80% Ет .

През периода на изследва-не в опитното насаждение е провеждана борба само сре-щу болестта брашнеста мана, тъй като и трите сорта са устойчиви на струпясване . в конвенционалната технология през трите години са прове-дени по 8, 6 и 9 фунгицид-ни пръскания съответно през 2009, 2010 и 2011 г . Използ-вани са препаратите Фун-гуран он 50 вП, Байфидан 250Ек, Строби ДФ, Шавит Ф 71,5вП, Скор 250 Ек и Флинт макс вг . в биологичната тех-нология борбата е извеждана основно, чрез резитба през вегетацията . Срещу основни-те неприятели по ябълката - ябълков плодов червей, кръг-ломиниращ молец, ябълкова плодова оса, калифорнийска щитоносна въшка и листни въшки в конвенционалния вариант са извършени общо 11-12 третирания с нуреле Д, актелик 50 Ек, Санмба 530 Ек, Дурсбан 4Е, Суперсект 10 Ек, каскейд 5Ек, конфидор 70 вг, Регент 800 вг, Биская 240 оД, Децис 2,5Ек, калип-со 480 Ск и Би 58 . в био-логичния вариант в борбата срещу плодовия червей и листогризещите гъсеници са изпозвани само биопрепара-ти – Мадекс 3 Ск и Дипел вП .

в резултат на извършени-те изследвания се установи, че при ябълката се срещат акари, принадлежащи към 6 семейства: Tetranychidae, Eriophydae, Tydeidae, Tarsonemidae, Acaridaе и Phytoseiidae . Tetranychydae са представени от следните ви-дове: червен овощен акар – Panonychus ulmi, обикновен паяжинообразуващ акар – Tetranychus urticae, глогов акар – Tetranychus viennensis, Жълт ябълков акар – Schizotetranychus

pruni. Икономически най-опасни-

ят червен овощен акар зиму-ва като яйце в пукнатините и гънките на кората, по клони-те на дърветата . останалите видове от сем . Tetranychydae зимуват като оплодени жен-ски . най-общо акарофауната по ябълката може да бъде разделена на три групи: вред-ни /растителноядни/ акари, към които спадат видовете от семейство Tetranychidae и Eriophydae; полезни /хищ-ни/ видове акари, към коя-то принадлежат видовете от семейство Phytoseiidae и ин-деферентни акари, които не вредят пряко по ябълката . те се хранят с микрофлора и служат за храна на хищни-те видове акари . тук спадат видовете от сем . Tydeidae, Tarsonemidae и Acaridaе .

Съотношението между из-броените семейства е различ-но през отделните години на проучване, а също така и при двете технологии . в конвен-ционалната технология при

отчитане на зимуващите фор-ми на акарите бе установено, че най-голям е процентът на видовете от сем . Tetranychidae (72,87% - средно за периода на проучване), следвани от ериофидните акари (15,36%), сем . Tarsonemidae (6,31%) и Tydeidae - 5,28% . от сем . Phytoseiidae и Acaridaе са отчетени единични брой-ки . в биологичната техно-логия най-голям процент заемат ериофидните акари (72,38%) . Следват акарите от сем . Tydeidae (12,99%) . око-ло 4% са видовете от сем . Phytoseiidae и Tarsonemidaе, а видовете от сем . Acaridaе - 2,96% . При отчитане на зи-муващия запас от неприятели и през трите години на из-следване се вижда, че и при двете технологии плътността на растителноядните акари е най-голяма . При конвенцио-налната технология обаче е най-голям процента на тет-раниховите акари, а в био-логичната – на ериофидните . всички останали видове ака-

Фигура 1. Динамика на популационната плътност на акарите в конвен-ционалната технология TI през вегетационния период на 2009 - 2011г.

39

ри от групата на индеферент-ната акарофауна с изключе-ние на видовете от семейство Tarsonemidaе, както и хищни-те от сем . Phytoseiidae са в по-висока плътност в биоло-гичната технология . По време на проучването в двете тех-нологии са извършени зимни пръскания срещу калифор-нийската щитоносна въшка с минерално масло – акарзин -3% . Изключение прави 2010 г ., когато не е провеждано такова третиране в биологич-ния вариант . качествено про-веденото зимно третиране с минерални масла унищожава голяма част от зимните яйца на червения овощен акар .

Динамиката на попула-ционната плътност на черве-ния овощен акар през про-летта започва с неголям брой индивиди . През 2009 г . в тI не е установено наличие на Panonychus ulmi в началото на вегетацията . През 2010 г . чер-веният овощен акар започва с малко бройки, постепен-но увеличава плътността си

(фиг .1) и в началото на юни надвишава прага на вредност в конвенционалния вариант (21,7 подвижни форми сред-но на лист), което наложи употребата на акарициди .

Извършени са три пръска-ния с акарицида омит 57Е – 0,1%, като третото третиране е в комбинация с препарата акарзин - 1% . През 2011 г . червеният овощен акар също достига значителна плътност . още в края на юни, начало-то на юли са отчетени средно 27,5 подвижни форми на лист в тI . Плътността на останали-те видове тетранихови акари е ниска, от тях са установе-ни само единични бройки . от графиката се вижда, че в конвенционалната технология плътността на хищните акари е много ниска през цялата вегетация в резултат от при-ложените пестициди за борба с основните болести и непри-ятели при ябълката .

Плътността на растително-ядните акари в биологичния вариант като цяло е ниска и

през трите години на проучва-не . При тетраниховите акари с най-голям брой е отчетен жълт ябълков акар през 2009 г . - 4,2 подвижни форми на лист . останалите тетранихови акари са под единица сред-но на лист през целия период на проучване . Известно на-растване на популационната плътност на видовете от сем . Tetranychidae се наблюдава през втората половина на юли, когато са отчетени сред-но 0,9 яйца и 4,3 подвижни форми на лист през 2009 г . това увеличение е последва-но от нарастване на броя на акарите от сем . Phytoseiidae, които контролират плътността на вредните видове (фиг . 2) .

в конвенционалния ва-риант взаимоотношенията – хищник – жертва са нару-шени, поради използване на пестициди, към които акарите от сем . Phytoseiidae са много чувствителни . това потвърж-дава извода на други учени (Средков и Симова, 1994), че хищните акари потискат нам-ножаването на растителнояд-ните акари и то на много ни-ско популационно ниво .

ИзводиПрез периода на изследва-

не при ябълката се наблюда-ват акари от шест семейства – Tetranychydae, Eriophydae, Tydeidae, Tarsonemidae, Phytoseiidae и Acaridae.

от вредните видове пре-обладава червения овощен акар в конвенционалния ва-риант, където се използват пестициди за борба с основ-ните болести и неприятели по ябълката .

от хищните видове акари се срещат предимно от сем . Phytoseiidae .

в биологичният вариант през трите години на изслед-ване червеният овощен акар е в много ниска плътност . това се дължи на регулира-щата роля на хищните видо-ве акари .

Фигура 2. Динамика на популационната плътност на акарите в биологич-ната технология TIV през вегетационния период на 2009 - 2011 г.

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

40

Калин Драгойски, Боряна Стефанова, Христина Динкова

Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян

Валевка – алтернативен сливов сорт на кюстендилска

в България се чувства недостиг на сортове подходящи за суше-не . Повечето от сортовете под-ходящи за сушене са с различни недостатъци, като например сорт кюстендилска е чувствителен на шарка, габровска е перфектен за сушене поради високото съ-държание на сухо вещество, но е самостерилен и чувствителен към засушаване . от новоинтро-дуцираните при нас сорт ханита има кисел привкус на изсушени-те плодове . Сорт чачанска лепо-тица влошава качеството си след етювиране .към момента приоритетно се

използва за сушене сорт Стен-лей . като основна суровина и под-

ходящ за сушене в съседна Сърбия масово се използва сорт валевка . При него е високо съдържанието на сухото веще-ство, добре се отделя костилка-та и се получава висок процент сухи плодове . За сега в Бълга-рия почти не е разпространен, като основна причина за това е чувствителността му към шарка-та по сливата . тъй като той е достатъчно родовит, отпадането на 20-30% некачествени пло-дове, не влияят върху добива . това създава възможности за включване в сортимента, което значително ще го разнообрази и осигури суровина за сушени сливови плодове .Сорт валевка е селекциониран

в Института по овощарство ча-

чак през 1959 г, чрез кръстосва-не на ажанска 707 и Стенлей и е признат за сорт през 1985 г .Плодовете узряват в края на

август, почти едновременно с чачанска родна и Стенлей . те са средно едри до едри, с маса около 30 г, овална форма, кру-шовидно удължена към дръжка-та . кожицата е средно дебела, нежна и еластична, тъмносиньо обагрена и покрита с обилен восъчен налеп, с привлекателен външен вид . Плодовото месо е жълто, крехко и сочно, със слад-ко-кисел вкус и приятен аромат . По данни на авторите плодовете съдържат 20,5% сухо вещество, 10,5% общи захари, от които инвертна – 6,05% и 1,07% ки-селини (аnon 1996) . Сортът валевка все още е ос-

новен за сортимента на Сърбия, поради слабите щети от шарка и много добрите технологични качества на плодовете . Сортът е отлична суровина за сушене, с много висок рандеман – от 1 кг свежи плодове се получават 300 г сушени, а в 0 .5 кг има

60 сухи плода . това го определя като по-добър за сушене от сорт Пожегача .Дървото на сорт валевка е

средносилно растящо, с полупи-рамидална форма на короната, равномерно гарнирана със здра-ва обрастваща дървесина .Цъфтежът е среднокъсен, мал-

ко след Стенлей и малко преди кюстендилска синя слива . Сор-тът е самофертилен и може да се отглежда самостоятелно, без опрашител .Слабо чувствителна е към гъ-

бни болести и според авторите, предимство е, че е толерантна към шарката по сливата . Сорт валевка е по-високо ро-

довит от Пожегача и за под-държане на редовно и обилно плододаване изисква ситемни резитби . Поради липсата на подходящи

за сушене сортове в сортимента на България, с това изследване целяхме да установим отноше-нието към шарка, вегетативните и репродуктивните характерис-тики на сорт валевка, отглеждан

Таблица 2. Репродуктивни показатели

Година 2002 2007 2008 2009

Сорт

маса плод,

г

маса костилка,

г

маса плод,

г


г

маса плод,

г


г

маса плод,

г


гВалевка 25,0 1,4 27,2 1,6 30,4 1,6 34,1 1,6Стенлей 33,0 1,7 22,3 1,6 26,0 1,4 37 .4 1 .7Габровска 28,5 1,5 29 .6 1 .4 22 .4 1,02 20,43 1,04Кюстендилска 22,0 1,0

Таблица 1. Вегетативни и репродуктивни показатели за 2009 г.

сечение на ствола, (см2) обем на короната, (м3) добив, (кг/дърво)

Валевка неполивни 254 .9 44 .9 52

Валевка поливни 589 .0 93 .4 78

Стенлей 198 .5 42 .3 55

41

при условията на троянския сли-вопроизводителен район, харак-теризиращ се с висок инфекци-озен фон .наблюдавани са дървета на

възраст от 15 до 25 години в колекционните насаждения на ИПЖЗ троян и частни градини на територията на троянския ре-гион, отглеждани при различни условия на поливане . внесени са от чачак през 1985 г .Изследването е проведено през

периода 2007-2009 година . През вегетационните периоди на 2007 и 2008 г са регистрирани про-дължителни засушавания .Проследявани са растежни и

вегетативни показателите, съглас-но общо приетата методика за изследване на растителните ре-сурси (недев 1979) . отчитани са загубите в рекол-

тата, като е изчисляван % от-паднали, повредени от шарка плодове . вирусът на шарката по сливата

е изследван и доказан чрез ме-тода DAS ELISA За условията на троянския ра-

йон, сортът се развива нормално и плододава редовно, не е скло-нен към алтерниране . През периода на проучване

две от годините имаха продъл-жителни вегетационни засуша-вания . това е дало отражение върху растежа на дърветата, от-глеждани при поливни и непо-ливни условия (табл .1) . отглеж-

даните при неполивни условия дървета са имали почти два пъти по-малко сечение на ствола и два пъти по-малък обем на ко-роните . Размерите на дърветата са близки до тези на Стенлей, също при неполивни условия . валевката има кълбовидни коро-ни без добре обособен водач, като при Стенлей . Сорт валевка се отличава с ре-

довно плододаване, подобно на сорт Стенлей и родовитостта му зависи от условията на отглеж-дане, при неполивни средните добиви са 52 кг от дърво, а при поливни - 78 кг . При сравняване масата на

плодовете на сорт валевка със сортовете Стенлей и габровска, се долавя силно вариране на показателя в отделните години . най-чувствителен на засушаване е сорт габровска . големи разли-ки има и в масата на плодовете на сорт Стенлей (22 .3 г - 2007 г до 37 .4 г – 2009) . Сравнително в по-тесни граници се променя масата на плодовете от сорт ва-левка – от 25 .0 до 34 .1 г, а кос-тилката запазва постоянно тегло (табл . 2) .химическият състав на плодо-

вете на сорт валевка, при усло-вията на троянския регион, се характеризира със сравнително високо съдържание на сухо ве-щество от 17,5 до 19,0%, ба-ланс между захари и киселини, определящи много добрия вкус

на пресни и сушени плодове (табл . 3) . високото съдържание на антоциани, придаващи на пресните плодове наситено си-ньо обагряне и черен блясък – на сушените .химическият състав на сорт ва-

левка има изравнени показатели с другите добри сортове за су-шене, като габровска и Стенлей, и Елена . Повечето наблюдавани дървета

са заразени с вируса на шарка-та по сливата, сортът проявява ясни симптоми по листата и част от плодовете . Повредените пло-дове окапват 10-15 дни преди узряването на основната маса плодове . По костилката на по-вредените плодове се наблюда-ват ясни симптоми във вид на кафеникави пръстенчета .

Изводи Сорт валевка в условията на

троянския район, се развива добре и плододава редовно и обилно, дори и при неполивни условия, но при осигурено на-появане, добивът е с около 25% по-висок . Сортът е възприемчив към

вируса на шарката по слива-та, проявява се като умерено чувствителен, с по-сериозни по-вреди върху плодовете до 37%, но това не се отразява същест-вено на реколтата от качествени плодове . Плодовете му са средно едри,

тъмносиньо обагрени, със зла-тистожълто плодово месо и до-бре деляща се костилка . Имат балансиран захаро-киселинен коефициент, който се запазва при сушенето и прави сорт ва-левка приоритетен за това на-правление . още повече, че се постига висок рандеман на су-шените плодове 0 .35%, когато са получени при неполивни ус-ловия . Сортът валевка заслужава да

бъде включен в сортимента на България, за райони с по-слаб инфекциозен фонд от PPV и на-равно със сорт габровска, може да бъде достоен заместител на сорт кюстендилска синя слива .

Таблица 3. Химичен състав на сливовите плодове на сорт Валевка

С в по ReDM after Re

(%)

общи захари (%)

инвертна захар (%)

захароза (%)

киселини

(%)

дъбилни

(%)

антоциани

(мг%)2007

валевка 17,5 7,83 6,48 1,28 1,27 0,22 12,58Елена 16,5 9,55 6,63 2,77 0,87 0,10 10,46

2008валевка 19,00 8,55 4,05 4,28 0,84 0,12 10,65габровска 16,50 8,55 3,35 4,94 0,58 0,30 7,90Елена 19,00 9,55 6,35 3,04 0,52 0,12 18,55Стенлей 26,00 9,48 8,10 1,31 1,16 0,26 16,45

2009валевка 17,75 9,60 9,60 - 0,67 0,18 9,52габровска 14,75 9,40 6,65 2,75 0,67 0,09 3,70Елена 18,00 8,70 7,50 1,14 0,47 0,18 3,06Стенлей 18,75 9,75 7,70 1,95 0,34 0,04 4,52

брой

6/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

42

ПЛЮ

С

42

Б. Иванов1, Т. Радев2, П. Борисов2, Д. Димитрова3, П. Кировски1

1Институт по аграрна икономика – София, 2Аграрен университет – Пловдив,

3 Институт по лозарство и винарство – Плевен

устойчивост на стопанстватав лозаро-винарския сектор

традициите на страната ни при отглеждане на лозовата култура определят важността на ло-заро-винарския сектор в селскостопанския от-расъл на България . Състоянието и перспективи-те за развитие на сектора са директно свързани и се влияят от неговото устойчиво развитие . то, от своя страна, се базира на икономиче-ската, институционалната и социалната среда, в която сектора функционира . Благоприятните екологични условия за отглеждане на лозовата култура са изходната основа за функциониране и развитие на лозарството и винопроизводство-то в страната .

Целта на изследването е установяване и изчисляване на отделните елементи на устой-чивостта по четирите стълба: икономически, социален, екологичен и институционален . Уста-новяване на цялостна оценка на устойчивостта .

Изследването е проведено в Южен центра-лен и Югоизточен район . анализирани са по-лучените резултати от анкетно проучване на 62 стопанства, различаващи се както по своя юридически статут, така и по размера си .

Цялостната оценка на устойчивостта, както е показано на уравнението по-долу, предста-влява функция от оценките, получени по от-делните споменати стълбове, като тежестта на всеки един от тези стълбове е еднаква . По този начин се спазва основната идея на устой-чивостта на системата, която отдава еднакво значение и важност на различните аспекти на живата среда . Избраните индикатори предста-вляват принципите и темите включени по тези четири стълба – икономически, околна среда, институционален и социален . Посредством из-вършената калкулация е изведена стойностната оценка на устойчивостта, както по отношение на отделните стълбове, така и в цялост, въз ос-нова на цялостния индекс на устойчивост (SIt) за отделните индивидуални и групови (типове) изследвани субекти .

,

където SIt е стойност получена от сбора от

оценките на устойчивостта по отделните стъл-бове, разделена на броя на стълбовете (n), кой-то в случая е 4 . оценката на устойчивостта стъпва на 4 основни стълба на холистичния възглед (околна среда, социални, икономиче-ски фактори и институционален аспект), като всеки от тези стълбове е изграден от принци-пи, пресъздадени от критериите и индикатори-те . оценката за устойчивостта е направена по типове стопанства/предприятия, групирани по значими признаци .

Срещу всеки един подиндикатор по оце-няваните критерии, стои рангова скала от 0 – 10, отразяваща по възходящ ред степента на устойчивост . в изследването е използван факто-риален и корелационен анализ .

Анализ на икономическия стълбна устойчивосттаПри формиране на обобщената оценка на

икономическия стълб са използвани 7 индика-тора, обхващащи всички икономически изме-рения на стопанската дейност . Средната оценка на икономическия стълб възлиза на 5 .91, което по използваната методология се тълкува като благоприятно балансирана устойчивост . трудно-стите, които лозаро-винарските стопанства из-питват при осъществяване на своята дейност през последните години са се отразили нега-тивно на икономическите резултати на голяма

Фиг. 1. Разпределение на оценката на устойчивост по икономически стълб

Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

SI SI SI SI SInt

e ec s i=+ + +

∫( )

0

5

10

15

20

25

30

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Разпределение наиндекса наустойчивостта настопанствата поикономически стълб

Брой стопанства

оценка на устойчивостта

ИКО

НОМ

ИЧЕ

СКИ

ИЗМ

ЕРЕН

ИЯ

43

част от производствените структури в сектора . общата сума от всички оценки на икономи-ческите индикатори възлиза на 366 .42, което съпоставено с резултатите от останалите три стълба отрежда на икономическия стълб трето място по значимост за сектора, т .е . икономи-ческата ситуация в сектора е неблагоприятна и като цяло може да се заключи, че възпрепят-ства устойчивото му развитие .

Разпределението на икономическите оценки показва, че най-голям брой стопанства получа-ват оценка между 5 и 6 (фиг .1), което потвърж-дава извода, че значителна част от произво-дителите изпитват икономически затруднения . както се вижда от графичното изображение, преобладаващ дял от стопанствата в изследва-нето получават оценка гравитираща и прибли-жена до 6 по десетобалната скала за измер-ване на устойчивостта . По-високите стойности на индикаторите за икономическа устойчивост са характерни за големите производители със статут на дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества . Местонахождението на стопанствата и тяхната производствена на-соченост не оказват въздействие върху иконо-мическия им потенциал за устойчиво развитие .

В заключение на анализа на икономическия стълб на устойчивост на лозаро-винарския сектор може да се обобщи, че се установят значителен брой икономически фактори, създа-ващи рискове за развитието на сектора . Сред тях с най-висока степен на значимост се откро-яват следните:ниска производителност на труда;слаба капитализация на производството;слаба продуктивност;трудности с реализацията на готовата

продукция .Анализ на екологичния стълб на устойчивосттаПри формиране на обобщената оценка на

екологичния стълб са използвани 7 индикато-ра, обхващащи всички измерения на опазва-не на околната среда при осъществяване на стопанска дейност в сектора . Средната оценка на екологичния стълб възлиза на 7 .39, което е признак, че в сектора се работи в съответствие с нормите за добри екологични практики . тази оценка на устойчивостта за екологичните ха-рактеристики, наблюдавани в стопанствата, трябва да се интерпретира като много добра, което означава, че устойчивостта и гъвкавостта на системата е стабилна и стопанствата отчитат много добри показатели, отразяващи опазване-то на околната среда и защитата на екологич-ните дадености .

Стойността на оценката е значително по-висока в сравнение с тази на икономическия

стълб, което е признак, че производствените структури в сектора поддържат екологичния потенциал за развитие на своите стопанства . общата сума от всички оценки на екологич-ните индикатори възлиза на 458 .23, което съ-поставено с резултатите от останалите три стъл-ба отрежда на екологичния стълб важна роля за стабилизиране на сектора, т .е . устойчивото му развитие е гарантирано от гледна точка на опазване на природните ресурси .

Разпределението на екологичните оценки показва, че най-голям брой стопанства полу-чават оценки над 7 (фиг .2), което потвърждава извода, че значителна част от производителите поддържат стабилността на екосистемите . голям брой производители получават и оценки близки до максималната, което показва, че екологич-ния елемент на тяхното устойчиво развитие е гарантиран . отрицателната стойност на коефи-циента на изтегленост свидетелства, че сред-ната стойност клони по-близо до горните нива и преобладаващата част от стопанствата имат оценки в горната половина на оценъчната ска-ла .

В заключение от анализа на екологичния стълб на устойчивост на лозаро-винарския сектор може да се обобщи, че се установят малко на брой фактори, създаващи рискове за развитието на сектора . като такива се опреде-лят следните: влошена възрастова структура на

насажденията; ниска степен на биоразнообразие .най-голям принос за отчетените високи

стойности на устойчивост в екологичния стълб имат използването на адекватни на условията формировки на лозята, прилагането на добри производствени практики и поддържането на почвите в добро състояние .

Анализ на социалния стълбна устойчивосттаПри формиране на обобщената оценка на

социалния стълб са използвани 7 индикатора,

0

5

10

15

20

25

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10Оценка на устойчивостта

Бр

ой

сто

па

нст

ва Разпределение

наиндивидуалнитеоценки наустойчивостта

Фиг. 2. Разпределение на оценката на устойчивостта по стълб „околна среда”


44

обхващащи всички социални измерения на стопанската дейност . Минималната стойност на индикатора от 2 .39 е признак за наличието на структури, при които социалният фактор е на много ниско равнище и застрашава устойчиво-то развитие на бизнеса . общата сума от всич-ки оценки на социалните индикатори възлиза на 257 .51, което е най-ниската стойност сред резултатите по стълбовете на устойчивост . това определя критичността на социалния елемент за устойчивостта на сектора .

Разпределението на социалните оценки по-казва, че най-голям брой стопанства получават оценка между 3 и 4 (фиг . 3), което потвърж-дава извода, че значителна част от производи-телите изпитват много сериозни проблеми в социалната област на своя бизнес . най-висока оценка е 7 .5, а само 4 стопанства са получили оценка по-висока от 6 .

В заключение на анализа на социалния стълб на устойчивост на лозаро-винарския сектор може да се обобщи, че се установят значи-телен брой социални фактори, създаващи ри-скове за развитието на сектора . Сред тях с най-висока степен на значимост се открояват следните:ниската степен на сертифициране на

производството;неравенство между половете;незначителното ползване на консултант-

ски услуги;липсата на сдружаване между произво-

дителите .Анализ на институционалния стълб на устойчивостта При формиране на обобщената оценка на

институционалния стълб са използвани 4 инди-катора, обхващащи институционални взаимоот-ношения, възникващи при осъществяване на стопанска дейност в сектора . общата сума от всички оценки на институционалните индика-тори възлиза на 500 .03, което съпоставено с резултатите от останалите три стълба нарежда

този аспект на устойчивостта, като най-добре контролиран и управляван от страна на стопан-ствата .

този резултат надхвърля близо два пъти оценките на социалния стълб и икономическия стълб, което определя наличие на значителни диспропорции в елементите на устойчивото развитие на сектора . трябва в същото време да се отбележи, че високите резултати на стопан-ствата по отношение на институционалните въ-проси говорят за тяхната добра адаптивност и разбиране на особеностите на институционал-ната среда . в същото време се наблюдава, че много от изследваните стопанства регистрират намалена ефективност и недостатъчно използва-не на възможностите на външната среда, като прибягване до използването на външни услуги и капитал, осъществяване на пазарни транзак-ции с други партньори, което се дължи на лип-сата на достатъчно доверие между партньорите и гаранции за прилагане на договорните права в случай на търговски спор .

Разпределението на институционалните оцен-ки показва, че повечето стопанства получават оценки над средната (фиг . 4) и изтеглеността на кривата е в лявата половина на скалата, докато коефициента на къртосис е един от най-висо-ките съпоставен с останалите стълбове, очерта-ващ платовидната форма на билото на кривата . голям брой производители получават и оценки близки до максималната, което показва, че ин-ституционалния елемент на тяхното устойчиво развитие е гарантиран .

Може да се обобщи, че единствено снаб-дяването със суровини и пораждащите се при тяхното ползване отношения създават рискове за една малка част от стопанствата . това са предимно малки стопанства, разположени в ра-йони със слабо развита инфраструктура и не оказват значимо влияние върху развитието на сектора . най-голям принос за отчетените висо-ки стойности на устойчивост в институционал-ния стълб имат уредените собственически пра-

0

2

4

6

8

10

12

14

16

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10О ценка на устойчивостта

Бр

ой

сто

па

нст

ва

Разпределениенаиндивидуалнитеоценки наустойчивостта

Фиг. 4. Разпределение на институционалните оценки по стопанства


0

5

10

15

20

25

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10О ценка на устойчивостта

Бр

ой

сто

па

нств

а

Радпределениенаиндивидуалнитеоценки наустойчивостта

Фиг. 3. Разпределение на социалните оценки по стопанства


45

ва върху ресурсите и оптимизирането на адми-нистративното, и управленско обслужване на бизнеса . това се отнася основно до правата на собственост на основния капитал и в по-малка степен на земята . Машините и техниката, която използват стопаните е основно придобита със собствени ресурси, като в много малка степен тези стопанства прибягват до закупуването на техника чрез заеми и други форма на кредити-ране и по този начин са по-малко заплашени от бъдещи рискове да загубят тази техника или да бъдат въвлечени в някакви спорни ситуации .

Формиране на цялостна оценкана устойчивосттаПри формиране на единната оценка на

устойчивостта са използвани обобщените оцен-ки по четирите изследвани стълба . тежестта на всеки един от тях е еднаква, тъй като устой-чивостта на системата е комплексно състояние определяно от функционирането и положението на всички характеристики на лозаро-винарско-то производство, като екология, социална сре-да, икономически резултати и институционални условия . Равнопоставеността между икономи-ческите, социалните, екологичните и институ-ционалните фактори гарантира, че нито един от тези аспекти на устойчивостта няма да получи предимство и доминация защото устойчивост-та се разглежда в нейната холистичност и не може да се отдаде по-голям приоритет на един от тези стълбове за сметка на други, защото те, действащи в своята цялостност, единство и не-разлъчност обясняват и илюстрират същността на понятието устойчивост .

Резултатите от дескриптивният анализ на об-общените оценки са представени в табл . 1 . Средната оценка за цялата изследвана съвкуп-ност възлиза на 6 .37, което е признак, че в сектора състоянието на устойчивостта на произ-водствените единици е благоприятно стабилно,

но определено съществуват пречки и пробле-ми, възпрепятстващи разгръщането на неговия потенциал . Присъствието на ниски оценки, като минималната оценка на част от стопанствата от 4 .33 свидетелства, че в сектора има не малък процент такива, където цялостната устойчивост се нарушава, макар и в минимална степен . Липсата на много високи оценки показва, че трудно могат да се забележат предприятия, при които устойчивостта и гъвкавостта на сис-темата да бъде в отлично и нарастващо към отлично състояние . Стойността на медиана-та в групировката определя, че устойчивостта на половината от изследваните производители се намира в долната половина на скалата, т .е . устойчивостта в различна степен е нарушена и застрашена . Има стопанства, които трябва да коригират в голяма степен своето стопанско поведение, така че да се гарантира тяхното оцеляване и бъдещо развитие . общата сума от всички единни оценки на стопанствата възлиза на 394 .94, което съпоставено с резултатите по отделните стълбове отрежда на институционал-ния и на екологичния стълб ролята на компен-сатори на проблемите, които сектора изпитва в социалната сфера . този резултат близък до сумата от оценките на икономическия стълб определя ролята на последния като решаващ фактор на развитието на сектора . въз основа на дескриптивния анализ се установяват значи-телни диспропорции в елементите на устойчи-вото развитие на лозаро-винарския сектор .

от табл . 1 се вижда, че коефициентите на къртосис и изтегленост са отрицателни, подоб-но на тези стойности изчислени по отделни-те стълбове на устойчивостта и разкриващи по този начин балансираността и полегатостта при разпределение на индивидуалните стойно-сти . коефициента на къртосис е -0,06, което във визуално изображение представлява една елипсовидна крива простираща се между двата върха на скалата .

в табл . 2 са поместени резултатите от из-вършения корелационен анализ на факторите, определящи устойчивостта на лозаро-винарския сектор . Изследвано е влиянието на всеки един елемент на устойчвостта, който се характе-ризира от определен брой индикатори . като факториални показатели при извършването на корелационния анализ са използвани основните разделения направени за нуждите на този ана-лиз, а именно класифициране на стопанствата по юридически статут, по териториално разпо-ложение и по площ . С корелационния анализ е направено изследване за взаимодействието и детерминацията на тези три фактори за из-числените и установени стойности, както по отделните стълбове, така и за цялостния индекс на устойчивостта .

Табл. 1. Цялостна оценка на устойчивосттаДескриптивна статистика средна 6 .37стандартна грешка 0 .10медиана 6 .25мода 6 .26стандартна девиация 0 .76извадкова вариация 0 .59къртосис -0 .06изтегленост -0 .29обхват 3 .37минимум 4 .33максимум 7 .71сума 394 .94брой 62доверителен интервал (95 .0%) 0 .19Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

46

корелационният анализ показва, че най-голя-мо влияние на тези фактори има при форми-рането на цялостната оценка на устойчивостта, измерена като 0,45, докато при всички оста-нали елементи, корелационният коефициент се движи между 0,32 – 0,37 . По отношение на R2, взаимозависимостите между факторната група и отделните зависими променливи е още по-ниска, между 0,1 – 0,2, което подсказва, че устойчивостта се намира в слаба зависимост от тези фактори . от събраната информация също се вижда, че един и същи тип стопан-ства се различават значително в своето ниво на устойчивост, като основна роля за постига-не на по-висока устойчивост има правилното позициониране на стопанствата отнасящо се до тяхното производство, реализация на про-дукцията и управленска структура .

Много често може да се видят малки по-размер стопанства и такива от средния клас, които показват относително високи стойности на устойчивостта в сравнение с големите и едрите стопанства, докато при вторите резулта-тите се колебаят в различни крайности и които изпитват известни трудности в социалната сфе-ра и областта на околната среда . в резултат от влиянието на общата аграрна политика на ЕС се наблюдава до известна степен подобряване на икономическата жизненост на лозаро-винар-ските предприятия, . Страната ни е новоприет член на ЕС и в бъдеще, икономическият аспект на устойчивостта ще се утвърждава, повлиян от финансовата помощ на съюза . всяко едно икономическо състояние на отрасъл или ико-номически сектор се определя от политическа-та обстановка на държавата . Получаването на субсидии за развитие на земеделието и в част-ност на лозаро-винарския сектор на страната ни изисква реформи и изграждането на ефек-тивни институции, работещи за постигането на устойчиво развитие на сектора . това определя и силното влияние на институционалния стълб в устойчивостта на лозаро-винарския сектор .

Социалният и икономическият аспект на устойчивостта крият повече рискове и слабо-

сти в сектора . като цяло се забелязва поля-ризация на производителите по отношение на техните индекси на устойчивост . Преобладават като брой малките лозарски стопанства . тех-ният размер много бавно се увеличава, поради високите инвестиционни разходи за създаване на нови лозя, които се изискват от стопаните . Бавният оборот на капитала инвестиран в този вид дейност, високият риск от природния фак-тор, възпират стопаните да разрастват размера на стопанисваните лозя . това води до по-ниска механизация на производството, което опреде-ля и по-високата му трудоемкост и по-лоши ус-ловия на труд . всички тези фактори, определят за стопанина по-нисък стандарт на живот както и по-ниска удовлетвореност от труда .

ИзводиФормираната сравнително висока оценка на

устойчивостта по стълб „околна среда” опреде-ля доброто екологично състояние на лозаро-винарския сектор . основните проблеми при този стълб са: влошената възрастова структура на насажденията и ниската степен на биораз-нообразие .

налице са значителен брой икономически фактори, създаващи рискове за развитието на сектора . Сред тях с най-висока степен на зна-чимост се открояват ниската производителност на труда, слабата капитализация на производ-ството, слабата продуктивност, трудностите с реализацията на готовата продукция .

Съществуват множество социални фактори, които създават условия за нестабилност в разви-тието на сектора . По-важните от тях са ниската степен на сертифициране на производството, неравенството между половете, незначителното ползване на консултантски услуги, липсата на сдружаване между производителите .

най – висока степен на устойчивост на стопанствата е установена по отношение на институционалния стълб . високата, близо до максималната бална оценка сочи, че институ-ционалния елемент на тяхното устойчиво раз-витие е гарантиран .

Табл. 2. Факторен и корелационен анализ по отделните стълбове на устойчивосттакорелационен анализ на устойчивостта по факторите: площ, юридически статут и райониране

икономическа оцен-ка на устойчивостта

оценка по стълб околна среда

оценка по со-циален стълб

оценка по институ-ционален стълб

цялостна оценка на устойчивост

множествена регресия 0,34 0,37 0,32 0,33 0,45корелационен коефициент R2 0,11 0,13 0,10 0,11 0,20адаптиран R2 0,07 0,09 0,06 0,06 0,16стандартна грешка 1,29 1,11 1,07 1,16 0,70наблюдавани единици 62 62 62 62 62Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

47

15 гОдИНИ БИБлИОтЕКа ЗЕМЕдЕлИЕ

В СПИСаНИЕ ЗЕМЕдЕлИЕ ПлюСВ продължение на всички тези години в броевете на списанието са публикувани книжки с актуални научни разработки разделени в три основни земеделски на-правления: полски култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Б ЗЕлЕНЧуцИ

В тРайНИ НаСаждЕНИЯ

A ПОлСКИ КултуРИ

Първото средище на практическата и научна овощарска мисъл в страната, продължаваща повече от 80 години

�Научноизследователски��проекти�през�2013�г.създаване и проучване на нови

генотипове черешови и вишневи сортове;

подобряване на генетичните ресурси при ябълката;

усъвършенстване на технологията при ябълката;

усъвършенстване на сортовата структура и създаване на генотипове ягода и малина.

„ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕРЕШОВИ НАСАЖДЕНИЯ“ бе наградена от организаторите на АГРА – 2013 с първо място и Диплом за иновации в раздел „Машини, инвентар и технологии за растениевъдството“.

ИЗ-Кюстендил�прдлага:поса дъчен материал от видовете по сортове –

вишни, кайсии, круши, ябълки, ягоди, малини, арония;

технологии за производство на ябълки.

СелСкоСтоПанСка академия

За�контактиТелефон��(+35978)�522�612

Е-мейл��[email protected]://www.iz-kyustendil.org

Documents

Земеделие плюс 6/2013