1.5.20061.5.2006

BGBG--ScienceScience

Първото Българско Научно ОнлайнСписание

2

От Авторите

Това списание има за цел да задоволи интереса и любопитството на потребителитеинтересуващи се от всички сфери на науката. Правим всичко това, за да могат колкото семоже повече хора да се образоват и тази информация да може по най-лесния и достъпенначин да достигне до всички вас.

С първия брой започнахме тази система, по която изграждаме списанието и занапред щепродължаваме да се придържаме към нея. Първата рубрика е „Българска история”, в коятоще се проследи цялата история на България от първите заселвания на човека в нашитеземи. След това на същата тематика е „Древна История” тук започваме да разглеждамедревните цивилизации. Започнахме с Древна Гърция главно разгледана от гледната точкана тогавашните съвременници, философи и историци. От история минаваме на"Астрономия", където разглеждаме обектите в космоса и техните особености. След това екратката рубрика "Еволюция". Тук проследяваме пътя от маймуната до днешния човек. "География" или Лицето на земята в тази категория ние обясняваме някои явления наземята, климат, вулкани, земетресения, а дори и влиянието на нас самите върху земята. "Биология", "Зоология" и "Ботаника" - това са последните категории, в които винаги щеима статии. Ще се стараем винаги да има допълнителна и любопитна информация. Ще сеслага по една известна историческа личност.За предложения или коментари може да ни пишете на admin@bg-science.info или в нашияфорум http://bg-science.info/forum!Може и да поиграете малко ШАХ на адрес: http://bg-science.info/chess/index.phpПриятно четене от екипа на BG-Science.

3

СъдържаниеБългарска историяХристиянизирането на Балканите

Древна историяАтинската държава в най-ранния период

АстрономияСами ли сме?

ЕволюциятаHomo sapiens-Кроманьонец

ГеографияЛицето на земятаСкалите не са вечни

ЗоологияКакво знаем за половия деморфизъм иполиморфизъм при обществените насекоми?

БотаникаОтдел покритосеменни, или цветнирастенияСемейство БрястовиПолски БрястСемейство ЧерничевиБяла черница

ЛичностДейвидДейвид ХюмХюм

44

НОВИНИНОВИНИНай актуалните научни новини

В тази нова рубрика ще слагаме най-новите новини от научната сфера запоследния месец.

Учени в Етиопия от Middle Awash открили вкаменелост от 4.1 милионагодишен човек,който подържа спорнотопредложение като ранни членове нанашето еволюционно семейство.

Екип воден от антрополог Тим Д. Уайтна университетът на КалифорнияБъркли откри 31 вкаменелости наавстралопитек anamensis, най-ранниятоткрит вид на древния човешки род. Находките, от поне осем индивида, сесъстоят главно от зъби и челюсти, новключват кости на крак, ръка и много нагорна кост на десен крак.

ВкаменелостВкаменелост нана 4.14.1милионамилиона годишенгодишен човекчовек

55

ДесетаДесета планетапланета сесе оказваоказва светещасветеща

Новата представа на XENA възниква от пространство на Космическияттелескоп Хъбъл, снимките които бяха пуснати тази седмица.Изображениятапоказваха, че XENA е най-далечният известен обект на слънчевата система закакъвто го мислеха и учените.

Диаметърът - 2, 384 километра - го прави с около 5 процента по-голямотколкото Плутон го обяви Майк Браун от институтът на Калифорния натехнологията в Пасадена на 11 април.

XENA, неофициалнонаречена десетата планетае вторият най лъскавизвестен обект вслънчевата системапоказват новитенаблюдения. Учените семъчат да обяснят как светипланетата.Някойпредполагат, че може даима достатъчно горещиназа да бълва метан, въпрекида е в най-студения регионна слънчевата система.

66

Допълнителната чиста вода сложена в северният атлантически океан отстопяващата част от леда на Гренландия глетчерът на Хелхеим може даспре северният атлантически поток в рамките на следващите 100 години.

ГлетчераГлетчера нана ХелхеимХелхеим

77

U.S. U.S. -- ТайванТайван изтрелванеизтрелване нана сателитсателит

Обединено усилие от Съединените щати и Тайван, ракета наМинотавър е планирано да стартирана 14.04.2006 в 5 : 10 следобедтихоокеанско лятно време в петък от военната база, около 50 милисеверно от Санта Барбара, Калифорния

Слабо движещите се по орбита сателити ще бъдат първите запредоставяне на атмосферна информация в ежедневно и реално временад хиляди точки на земята за проучване и действащо предсказване навреме.

Санта Барбара-Калифорния, април 12, 2006, (UPI) - сшест сателита сметнаха да подобрят прогнозите завремето и наблюдават промяната на климата саготови за старт от Вандербург Въздушни сили вКалифорния.

88

NASA NASA създадесъздаде симулациясимулация нана ЧернаЧерна ДупкаДупка

Greenbelt, Мериленд, април 18, 2006, (UPI) --учените на NASA казват, че достигнаха пробив вкомпютърно моделиране, давайки симулация награвитационни вълни отсливащите се чернидупки.

Астрономи на които казаха примерните симулации - най-големитеастрофизични изчисления някога извършиха на суперкомпютър в NASA , че изследват вселената в изцяло нов начин.

99

Предишните симулации бяха сполетени от компютърни катастрофи, откакто необходимите уравнения основани на теорията на Айнщайнот обща относителност бяха твърде сложни. Но учени при центърътза полет на пространство GODDARD на NASA в GREENBELT, Мериленд, откриха метод да преведе математиката на Айнщайн вначин по който компютрите да могат да разберат.

" Tези сливания са до момента най мощните събития случващи се ввселената от всеки, създаващ повече енергия отколкото всичкизвезди във вселената заедно. Сега, когато ние имаме реалистичнисимулации за да водим гравитационни детектори на вълна идващионлайн," каза Джоан Кентрела, глава на гравитационнаталаборатория по астрофизика при GODDARD

10

Българска история

Християнството на Балканския полуостров и в ханството до средата на IX векВ българските земи християнството било отдавна разпространено. Първоначалната му проповед сесвързва с имената и дейността на двама от първите Христови апостоли — Павел (52 г.) и Андрей (65 г.). След налагането му като господстваща религия през IV в. то се разпространило широко средтракийските племена.Славянските нашествия нанесли тежък удар върху църковната организация на полуострова иразстроили църковния живот. С течение на времето християнството започнало да прониква средзаселилите се славяни, за да се стигне дотам, че цариградски патриарх станал славянинът Никита(764-780).Още в старите си местоживелища някои от прабългарите също се приобщили към християнството. Известни са случаи, направили силно впечатление още тогава: през 528 г. в Цариград християнинстанал прабългарският вожд Грот, там по-късно „в недрата на християнството" бил приет хан Кубрат. Вероятно покръстен е бил и хан Тервел през 705 г. преди да получи титлата кесар. Проникването нахристиянството в българското общество през първата половина на IX в. не отминало и ханскатафамилия. Първородният син на хан Омуртаг Енравота (Боян) станал първият български мъченик за

ХРИСТИЯНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

11

Христовата вяра. Пленената от византийците сестра на хан Борис приела в Цариградхристиянството и след завръщането си в България започнала да оказва влияние върху своя брат. Появили се и първите български монашески обители в пограничните области.

Първоначална дейност на княз Борис I(852-889; т 907). Причини за покръстването

Княз Борис I поел управлението на една огромна по територия държава, населена с разнородно поетнически състав население, сред което като маса доминирали славяните, а като фактор вдържавно-политическия живот — прабългарите. Продължаващият българо-византийски конфликтбил уреден през 856 г., когато по силата на сключения договор Византийската империя призналабългарските завоевания на Балканския полуостров. Сложно било положението на северозападнатаграница, където Българското ханство продължавало да устоява своите позиции в Трансилвания, Панония и Средния Дунав в конфликти и сложни политически комбинации с Немското кралство, Великоморавия, Хърватско и други славянски княжества.Към средата на IX в. били налице всички предпоставки България да бъде приобщена къмсемейството на християнските държави в Европа. Преодоляването на религиозните различия вбългарското общество можело да стане не върху езичеството на прабългарите и славяните, а чрезприемането на една универсална религия, за която вече обективно съществували историческиусловия. Религиозно-светогледното единство било необходимо преди всичко за да се преодолеятплеменните, етническите и културно-битовите различия сред населението, за да може то да се слеев единна етнорелигиозна общност, в един народ. Християнството било подходяща религия заобяснение на настъпилите изменения в социалното развитие на българското общество.Макар да имала огромна територия и многобройно население, България била смятана от своитемогъщи съседи византийците и немците за страна на „езичници и варвари" и не заемала достойно

12

място в междудържавните отношения на християнизирана Европа. Същевременно тя оставаланастрани от процеса на развитие на европейската духовна и битова култура, изграждана върхусветогледната основа на християнството. С принципа си за единобожие християнството укрепвалоидеята за самодържавието и единовластието, заложени и в религията на прабългарите. В лицето нацърквата като нова и всеобхватна институция самодържавието получавало силен и надежденсъюзник.

Покръстването на владетеля и народа

Естественият ход на историческите събития довел до конкретно решаване на въпроса за налагане нахристиянството в страната, макар че първоначално българският владетел изявил желание да приемехристиянството от Рим. През 863 г. избухнала нова българо-византийска война, която завършила стежко поражение за българите. Поради природни бедствия настанал голям глад. Сред населениетовърлували болести. Между двете воюващи държави бил сключен „дълбок мир". Българскиятвладетел поел задължението да се приобщи към християнството и Цариградската църква. Пристигналите във византийската столица български пратеници били незабавно покръстени. Заеднос тях към България се отправила внушителна мисия от византийски духовници начело с епископ, които започнали масово покръстване на народа. Поради зреещата съпротива срещухристиянизацията Борис не придал голяма тържественост на акта на своето християнско кръщение иго извършил тайно през една нощ, като приел името на тогавашния византийски император МихаилIII (865).Изпратеното в България византийско духовенство поради непознаване на езиците на основнитеетноплеменни групи извършвало обикновени обреди на кръщение и черкуване и не успяло дазапознае населението със същността на налаганата религия и свързаните с нея църква и духовенство.

13

Успоредно с официалната византийскамисия християнска проповед извършвали иеретици, мисионери на други религии, лицабез църковен сан и звание и т. н. Къмсъздадения религиозен хаос се добавило инасилието, употребено при кръщението наотделни лица, селища и групи. Създалата сесложна и напрегната обстановка билаизползвана ловко от привържениците наезичеството и преди всичко от някои средина прабългарската аристокрация, коитоуспели да създадат настроения и опозициясрещу християнизацията.

Покръстване на българите. Миниатюра отбългарския превод на Манасиева летопис – ХIV в.)

14

ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Из „Царе" от Йосиф Генезий (византийскиисторик от първата половина на X век. Съчинението му обхваща събитията от 813 до 886 г.)„И тъй владетелят на българите (Борис)... се съгласил на мир, ако и по-рано да билдързък. Освен това и неговите хора билиизмъчвани от глад... Поради това всичкилесно се съгласили да приематхристиянското кръщение, а техниятвладетел приел да се нарича Михаил — поимето на императора. Там били изпратениотбрани архиереи, за да укрепятхристиянската вяра."

През пролетта на 866 г. недоволствотосрещу приобщаването на България инейния владетел към християнството исближението с Византия прераснало в бунт, който бил възглавен и ръководен от част отпрабългарската аристокрация. Бунтътизбухнал във вътрешната област надържавата и участниците в него сенасочили към Плиска с намерението даизвършат преврат във върховнотодържавно управление. Те обвиняваливладетеля, че е „дал лош закон" и е„отстъпник от бащината чест и слава", т. е. от прабългарската езическа вяра итрадиции. Княз Борис I-Михаил успял даразгроми бунтовниците. Възглавяващите ги52-ма боляри били избити заедно с целитеим родове. По-малко знатните иобикновеният народ, които също участвалив бунта, не претърпели никакво наказание.

Езическият бунт срещупокръстването

15

Усложняването на положението в страната и силно изразените антивизантийски иантихристиянски настроения и действия поставили княз Борис I-Михаил и неговото най-близкообкръжение пред сериозно изпитание за избора на пътя, по който трябвало да върви. Пътят нахристиянската църква и религия на българска земя се оказал труден и сложен, а актът напокръстването изглеждал малко прибързан и недостатъчно обмислен ход с оглед на неговитепоследици. И все пак жребият бил хвърлен. Връщане назад не можело да има.

България между Рим и Цариград. Българският църковен въпрос

Съюзът на франкската империя с папството, осъществен по времето на Карл Велики, изигралважна роля за укрепването на християнската църква в Западна и Средна Европа. Твърде скороримските папи насочили своите усилия за християнизирането на среднодунавските славянскиплемена. Не били малки и амбициите им по отношение на Балканите.Цариградската патриаршия се стремяла да приобщи към християнството и да включи в диоцеза сиплемената и народите от Европейския изток и противодействала на активната мисионерскадейност на папството сред славяните. Макар да се стремяла да наложи гръцкия език катобогослужебен и книжовен в държавите, които влизали в нейната орбита на влияние, тя билазначително по-отстъпчива и демократична по отношение на народните езици и следвалаевангелската максима: „Да хвалим Бога на всички езици!"Съперничеството между двете основни средища на християнството в Европа — Рим и Цариград, които си оспорвали хегемонията над европейския християнски свят през втората половина на IX в., се пренесло и върху българския църковен въпрос. При създалата се твърде сложна и опасна

16

обстановка в страната княз Борис I -Михаил се стремял (чрез използване на противоречията междудвете църковни средища) да осигури независимост на България в църковно отношение и дапревърне българската църква в оръдие на държавната власт, а не на някоя чужда сила.Непосредствено след потушаването на бунта срещу покръстването княз Борис I-Михаил проводилпратеничество при римския папа Николай I (858-867) и обширен поменик от 106 въпроса за всичко, което интересувало българския владетел и приближените му относно покръстването, християнскатавяра и обреди, организацията на църковния живот, християнското законодателство и т. н. Подобнопратеничество по същото време тръгнало и към двора на крал Людовик Немски (843-876). Презесента на 866 г. папата заедно с многобройно духовенство начело с двама епископи проводил вБългария своите отговори на запитванията на българите. От немска страна също била изпратенацърковна мисия, която заварила в страната папското духовенство и скоро била принудена да сезавърне. Папската мисия започнала повторно покръстване на населението.Преминаването на българите в лоното на Римската църква с острота поставило българскияцърковен въпрос. Пред опасността в подстъпите към Цариград да има силна и голяма държава подюрисдикцията и влиянието на папството Византия се принудила да бъде гъвкава в своитедипломатически действия, значително по-отстъпчива по отношение на предявяваните от българскастрана искания. В крайна сметка въпросът за принадлежността на българския църковен диоцез къмедно от двете оспорващи си го църковни средища бил разрешен през 870 г. на проведения вЦариград Осми Вселенски събор в присъствието на официални представители на всичкихристиянски църкви. Съборът постановил България да премине под върховенството наЦариградската патриаршия, но да бъде обособена като самостоятелна архиепископия. Римскотодуховенство било принудено да напусне страната. На негово място дошло отново византийскодуховенство начело с ръкоположения от цариградския патриарх пръв български архиепископЙосиф.

17

Независимо че претърпяла поражение в двубоя с Цариград по българския църковен въпрос, Римската църква не загубила надеждата отново да възвърне България в своето лоно.

Последни години от властването на князБорис I-Михаил и неговото място в българската история

Установяването на „дълбокия мир" с Византия не означавало, че външнополитическитепроблеми на българската държава били решени. Опитът за покоряването на разпокъсанитесръбски племена през 880 г. се оказал неуспешен. Войската, предвождана от първороднияБорисов син Владимир-Расате и дванадесет боляри, била обградена и пленена. След тозинесполучлив поход българският владетел сключил мир със сърбите. Не били забравени ибългарските интереси по Средния Дунав. През 883-885 г. българите решително се намесили настраната на Немското кралство във войната му срещу Великоморавия, чието въздиганезастрашавало интересите им.През 889 г. след 36-годишно управление княз Борис I-Михаил доброволно се оттеглил отпрестола и се замонашил. Ала и в манастирската килия той не преставал да проявява интерес иактивност спрямо управлението на държавата. На два пъти неговите действия се оказвалирешаващи за определяне тенденциите и хода на историческото развитие. Той починал на 2 май907 г. и скоро след смъртта му бил провъзгласен за светец от новоучредената Българскацърква.Чрез целокупната си дейност княз Борис I-Михаил се очертава като един от най-големите идалновидни държавници в историята на българското средновековие. Смел и радикаленреформатор, той ускорил процеса на приобщаване на българското население към

18

християнството, съдействал за изграждането нановата институция — църквата, дал превес наславянския елемент в културното и етническотоизграждане на българската общност чрез въвежданена славянската писменост и книжнина и превърналранносредновековната българска култура внеделима част от европейската християнскацивилизация в нейния славяно-византийски модел. Цялата българска история носи върху себе сиследите от неговата епохална историческа дейност. С право П. Мутафчиев е отсъдил: „Борис е бил аконе във всяко отношение най-великият, то безспорнонай-мъдрият от всички владетели, които българитенякога са имали. У никой друг измежду тяхсъзнанието за дълг и чувството за отговорност предбъдещето на собствения народ не са били тъйдълбоки, както у него."

Образ на княз Борис, прав, с кръст връка и с корона с нимб, представенвърху златен фон.

19

Възникване на славянската писмености книжнина. Св. св. Константин-Кирил

философ и Методий

Създаването на славянската писменост и книжнина е най-забележителното културно завоевание наславяните през средните векове. Първоначално те си служели, както пише Черноризец Храбър, с„черти и резки". След създаването на българската и другите славянски държави в тях билиизползвани гръцката и латинската писменост. Върху основата на съществуващите графични системив България и други славянски страни били правени опити за създаване на славянска азбука, които сеоказали несполучливи.Изнамирането, приложението и първоначалното разпространение на славянската азбука и книжнинае дело на братята Константин-Кирил философ и Методий. Те били родени в Солун. Докато по-възрастният — Методий, отрано се отдал на военноадминистративна служба и бил назначен зауправител на една славянска област на Византийската империя, Константин получил блестящообразование в прочутата Магнаурска школа в Цариград. Там той проявил изключителни дарби ипривлякъл вниманието на византийските управници. През 851 г. настъпила важна промяна в животана двамата братя — те се оттеглили в манастира „Полихрон" на планината Олимп в Мала Азия, където в продължение на осем години „беседвали и се занимавали прилежно с книгите". През.855 г. техните книжовни занимания довели до изнамирането на славянската азбука. С помощта на тесенкръг ученици те се заловили с превода на част от богослужебните книги от гръцки на славянски език. Когато през 862 г. при византийския император пристигнали пратеници на великоморавския князРостислав (846-870) с искане да му изпрати учители и наставници, които да извършватбогослужението в неговата страна на славянски език, изборът паднал върху двамата братя, чиитозанимания били добре известни. През 863 г. Константин философ и Методий заминали за

20

Великоморавия. Тяхната мисия в тази страна имала плодотворни резултати: те изградилисамостоятелна славянска църква и училища, обучили много ученици и подготвили славянскодуховенство, увеличили обема на славянската книжнина чрез нови преводи и наложилиславянския език в богослужението и в деловата писменост. Срещу тяхната дейност се опълчилипривържениците на „триезичната догма", според която християнското богослужение трябвало дасе извършва само на трите „свещени езика": гръцки, латински и еврейски. В диспут с тях, проведен във Венеция през 867 г., Константин философ риторично им отговорил: „Бог не изпращали дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме лиеднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и катоповелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?“Във връзка с възникналите спорове и необходимостта да получат благословия за дейността сидвамата братя били извикани в Рим, където новият папа Адриан II (867-872) осветил славянскитекниги и богослужение. На 14 февруари 869 г. Константин философ, който приел монашески обет иимето Кирил, междувременно починал и бил погребан в църквата „Сан Клементе".След Кириловата смърт Методий се установил при княза на панонските славяни Коцел (861-872), по чиято молба папата скоро го ръкоположил за епископ на цяла Панония.Това не се понравило нанемското духовенство, което започнало да сипе хули и клевети срещу славянскияпървопросветител, и той бил заточен в продължение на две години и половина в манастир. За дазащити престижа на Римската църква и да укрепи нейното влияние сред славяните, папа Йоан VIII (872-882) наредил да освободят Методий и го ръкоположил за архиепископ на Великоморавия съссредище Велеград (874). Повторното отиване на Методий в страната било отбелязано с възход наславянското богослужение, обучение и книжнина. Самият той, подпомаган от своите ученици, сеотдал на усилена книжовна и преводаческа дейност. Уморен от непрекъснати борби, труд и мъки,

21

Методий починал на 6 април 885 г. За свой приемник измежду многобройните си ученици (тенаброявали повече от 200 души) той избрал Горазд. Това бил и краят на велико-моравската мисия всъздаването и разпространението на славянската просвета и книжовност.

Изображение на Кирил и Методий вМенология на Василий II – ХI в.

Гробът на св. Константин-Кирил Философв църквата “Сан Клементе”, Рим

22

Кирило-Методиевите ученици в България

За немското духовенство Методиевата смърт била сякаш знак за разправа с делото на славянскитепървопросветители и най-вече с техните ученици. Постепенно славянският език бил забранен вбогослужението, а славянското духовенство — отстранено от църквата. Наклеветени, че кроят бунтсрещу новия великоморавски княз Светополк, по-младите Кирило-Методиеви ученици билипродадени в робство във Венеция. Особено жестоко било отношението към учениците от най-близкото обкръжение на двамата братя. Заедно с мнозина други те били хвърлени в затвора иподложени на мъчения. Оцелелите, сред които се откроявали Климент, Наум и Ангеларий, билипрогонени извън пределите на Великоморавия. През 886 г. те се отправили към България —единствената славянска страна, в която можели да намерят не само убежище, но и условия запродължаване на своята дейност. В лицето на княз Борис I-Михаил пристигналите в Българияученици на братята Кирил и Методий намерили истинския и достоен покровител на славянскатакнижовност. Те били приети от него в Плиска с голяма почит. През същата година от Цариградпристигнали и част от онези ученици на славянските първопросветители, които, продадени катороби във Венеция, случайно били откупени и спасени от пратеник на византийския император.В хода на продължителните разговори на славянските духовници и учители с българския владетели приближените му боляри се оформил план да бъдат създадени две основни средища за обучениена духовенство и за просветнокнижовна дейност на славянски език: едното в областта Кутмичевица(дн. в Македония) с център Охрид, а другото — в Североизточна България с център Плиска. Заполе на Климентовата дейност била определена Кутмичевица. За да я улесни, княз Борис I-Михаилвъвел някои промени в управлението на областта и издал разпореждания към населението й, а наКлимент били предоставени три болярски къщи за училища и местопребиваване.

23

Делото на св. Климент Охридски и св. Наум

В определената му област Климент разгърнал широка проповедническа и книжовно-просветителскадейност, която имала значение както за цяла България, така и за останалите славянски страни. Заседем години той обучил 3500 ученици, повечето от които станали духовници. Покрай грижите заподготовка на църковен клир и книжовници Климент намирал време и за книжовен труд и уредбана българската църква.През 893 г. Климент бил ръкоположен за епископ и църковен надзорник на „третия дял наБългарското царство". Извършил изключителни дела за развитието на славянската книжовност и задуховното прераждане на българския народ, Климент Охридски починал на 27 юли 916 г. и билпогребан в църквата на основания от него манастир „Св. Панталеймон" в Охрид. Скоро след товабил провъзгласен за светец и чудотворец.Наум разгърнал дейността си в Плиска и Североизточна България. Първоначално извършвал главноцърковнопроповедническа дейност. С подкрепата на княза Наум създал в манастира край Голяматабазилика в Плиска книжовно средище и училище, където ръководел преписването иразмножаването на основните богослужебни книги.Под неговото ръководство и напътствия в усилената духовна дейност участвали такива изтъкнатичерковници и книжовници като Йоан Екзарх и Константин Преславски. В кипящия книжовенживот на българската столица се включил и завърналият се от Цариград високообразован син накняз Борис — Симеон. Успоредно с просветителската и мисионерската дейност Наум се посветил ина книжовно творчество. Негови произведения поставили основите на славянската и българскатацърковна химнография. Заради неуморната си работа в този дял на България той бил наречен отсвоите житиеписци „мизийски светилник". Когато Климент бил ръкоположен за епископ (893), Наум също заминал за Охрид, за да просвещава, учителства и ръководи книжовността вместо него.

24

Средище на дейността му станалоснованият от него със съдействието накняз Борис и сина му Симеон манастир крайОхридското езеро, запазен и до днес иносещ неговото име „Св. Наум". Тамизвестният български книжовник ипросветител починал на 23 декември 910 г.

Упоменаване на КлиментОхридски в евангелски месецослов

25

Историческо значение наКирило-Методиевото дело

Идването на учениците на славянските първоапостоли и просветители св. св. Кирил и Методий вБългария съвпадало с времето на радикално религиозно и културно обновление на българскотообщество. Забележителните постижения на разностранната им дейност обуславят нейнотоисторическо значение. Преди всичко те развили голяма мисионерска активност за разпространение, осмисляне и възприемане на християнството на говорения от по-голямата част от българскотонаселение славянски език. Положили основите на системното обучение на грамотност и църковнослужене, на българското образование и училище. Успели да реформират създадената глаголическаграфична система и наложили като азбука кирилицата, използвана от много народи и до днес (вСърбия, Русия, Украйна, Беларус, Монголия и др.). Благодарение на техните усилия се обогатила, размножила и широко разпространила славянската книжнина. Системното черкуване на славянскиезик положило трайните основи на българската християнска култура и религиозност, в коятовярванията и обредността на новата религия своеобразно се преплели с остатъците от езическитевярвания и култове. Така били създадени устоите на българската духовна култура, която представлявасърцевината и обуславя трайността на българското историческо развитие през вековете. Проповедническата, просветителската, църковно-организационната, книжовната и реформаторскатадейност на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи в България в края на IX- началотона X в. имала изключително важно значение не само за нейното културно развитие, но и за това навсички славянски народи. България се превърнала в основно и негаснещо огнище на славянскатаписменост и книжнина, в първия истински духовен вожд на славянския свят. Чрез жизнения имподвиг и сътвореното от тях на българска земя се отваряли широко дверите за приобщаване наславянството към европейската християнска цивилизация.

26

Тази дейност изиграла решаваща роля за формиране иопределяне на славянския облик и езиковапринадлежност на българската средновековнанародност и култура. Ако налагането нахристиянството било силен удар върхупрабългарската аристокрация и нейните позиции вуправлението на държавата, то въвеждането наславянската писменост и богослужениепредопределили окончателния залез напрабългарския етнически елемент.Делото на Константин-Кирил и Методий и технитеученици в славянските страни, но най-вече вБългария е огромен принос в изграждането иразвитието на славянската и европейскатасредновековна култура. Култът към дваматаславянски първоапостоли и просветители билустановен в Българската църква от техните ученици. За това свидетелства упоменаването в един от най-ранните старобългарски глаголически книжовнипаметници — Асеманиевото евангелие (X в.). Култъткъм св. св. Кирил и Методий е всъщност и най-трайният в цялата българска история. През 1985 г. папа Йоан-Павел II ги обяви с енциклика запокровители на Европа. Св.св. Кирил и Методий. Автор Станислав Доспевски.

Пазарджик. Църквата "Св. Богородица ", 1860 г.

27

Книжовник и висш духовник, един от петиматаученици на братята Кирил и Методий. Биографичните данни за живота и дейността му сатвърде оскъдни. От Пространното житие на Кирил и Методий научаваме, че участвалв тяхната великоморавска мисия и че в края на 867 или началото на 868 бил един оттримата техни ученици, които били ръкоположени за свещеници в Рим. След смърттана Кирил придружавал Методий в Панония и Великоморавия. През 885 пристигнал вБългария. Отначало се установил в Плиска и се изявил като организатор на църковнияи просветния живот в столицата и нейните околности. След ръкополагането наКлимент Охридски (893) за епископ Н. продължил неговата дейност в ЮгозападнаБългария. Предполага се, че е работил в манастира "Св. Пантелеймон" край Охрид. През 905 издигнал манастир на Охридското езеро, който днес носи неговото име. Следсмъртта му бил канонизиран за светец. Като книжовник Н. има големи заслуги засъздаването и процъфтяването на Преславската книжовна школа и Охридскатакнижовна школа.

НАУМ (Охридски) (830-23 XII. 910)

2828

ДРЕВНАДРЕВНА ГЪРЦИЯГЪРЦИЯ

В героичната епоха четирите племена (фили) на атиняните заемали още отделни области вАтика; дори съставящите ги фратрии (дванадесет на брой), както изглежда, още ималиотделни заселища в дванадесетте града на Кекропс. В общественото устройство билихарактерни институциите на героичната епоха: народно събрание, народен съвет, базилевс. Докъдето стигат сведенията на писаната история, в Атика земята била вече поделена ипреминала в частна собственост, съществувало стоково производство, вече сравнителноразвито към края на висшата степен на варварството, със съответната му стокова търговия. Освен зърнени храни добивали вино и дървено масло; търговията по Егейско море все повечепреминавала от ръцете на финикийците в ръцете на атическите гърци. При покупката ипродажбата на поземлени владения, при растящото разделение на труда между земеделие изанаяти, търговия и корабоплаване членовете на родовете, фратриите и племената скоро серазмесили, в районите на фратриите и племената се заселвали жители, които, макар исънародници, не принадлежали към съответната организация и следователно били чужденцив своето собствено местожителство. В спокойни времена всяка фратрия и всяко племе самиуреждали своите работи, без да прибягват до съвета и до базилевса в Атина, но този, койтоживеел на територията на фратрията или на племето, без да принадлежи към тях, не можел, разбира се, да взема участие в тяхното управление.

АТИНСКАТААТИНСКАТА ДЪРЖАВАДЪРЖАВА ВВ НАЙНАЙ--РАННИЯРАННИЯ ПЕРИОДПЕРИОД

Това така разстройвало правилното функциониране на органите на родовото устройство, че още в героичнияпериод се наложило да се вземат мерки. Била въведена приписваната на Тезей конституция. Промяната сесъстояла преди всичко в това, че в Атика било учредено централно управление, т. е. част от работите, завеждани досега самостоятелно от племената (филите), били обявени за общи и прехвърлени назаседаващия в Атина общ, съвет.

99. Гръцките фратрииИз надписа на Демотионидската фратрия в дема Декелея

(Атика)Този документ е от голямо значение за устройството и функциите на йонийско-атическите фратрии през V иIV в. пр. н. е. Запазил се е във вид на надпис върху стела от началото на V в. пр. н. е., намерен на мястото наатическия дем Декелея. Неговото съдържание става понятно, когато се излезе от следните установки наЕнгелс: „Фратрията била, както и у американците, един различен на няколко дъщерни рода първоначаленрод, обединяващ ги и често извеждащ ги от един общ родоначалник ( За родоначалник наДемотионидската фратрия се смятал хероят Демотион.)... Освен това фратрията имала право и дълг дапреследва за кръвно престъпление, извършено спрямо някой неин член, значи от по-раншно време — изадължението за кръвно отмъщение. Тя имала още и общи светини и празници и въобще развитието нацялата гръцка митология и наследения от нея древно-арийски култ на природата било същественообусловено от родовете и фратриите и се извършвало в техните рамки. По-нататък фратрията имала единстарейшина (фратриах) и според Дьо Куланж свои събрания и задължителни решения, съдебна иадминистративна власт. Дори по-късната държава, която игнорирала рода, оставила на фратрията някоиобществени функции."2Превод по текста у Dittebnberger, Sylloge, № 921.I. Жрецът Теодор, син на Евф(р)антид, се погрижи за написването и поставянето на стелата.На жреца се пада предварително при всяко жертвоприношение, при което се представят новородените презтази година деца, по една кълка, по една плешка, едно ухо и три обола в пари; при всяко жертвоприношение, при което се представят юношите във фратрията, за да бъдат записани в нейните списъци, жрецът имаправото да получи предварително една кълка, една плешка, едно ухо, един дълъг хляб, по-голям от дневнатадажба, половин ведро вино и една драхма пари.

II. Решение на фратерите на Демотионидите, взето по времето, когато в Атина бил архонт Формион[396—395 г. пр. н. е.], а фратриарх бил Пантаклей от Ой.Хиерокъл внесе следното предложение: „Всички онези членове на фратрията, чиито дела за приемане въвфратрията не са още разгледани според както повелява статутът на Демотионидската фратрия, да бъдатразгледани и разрешени незабавно от членовете на фратрията [фратерите], като всеки един от членовете нафратрията даде тържествено обещание пред олтара на Зевс Фратрийски и си вземе от олтара на богакамъчето за гласуване във връзка със случая, който е сложен на разглеждане. Ако се установи, че някой се евмъкнал във фратрията, без да е неин член, жрецът и фратриархът са длъжни да заличат името му от списъкана фратерите, който се намира в архивата на Демотионидска фратрия, както и от преписа на списъка. А онзи, който е въвел и записал в списъка на фратрията оногова, който бъде изключен и заличен от нея, да бъдеглобен със сто драхми в полза на Зевс Фратрийски и фратриарха или пък самите те трябва да я платят.“

100. Най-старото държавно устройство на АтинаАристотел, Атинската държава, 3, 1—6 (в откъси)

Текстът на трактата „Атинската държава" е бил открит в 1890 г. между папирусите, донесени отЕгипет в Британския музей. Наскоро след това „Атинската държава" е била преведена на много езици.( Първият български превод на „Атинската държава” епод заглавиетие „Атинска държавна уредба” е делона акад. Г. И. Кацаров (София, 1904г.). )

3(1). Старият държавен строй, който съществувал преди Драконт, бил уреден по следния начин. Висшитедържавни длъжности се заемали от знатните и богатите, като отначало магистратите заемали своитедлъжности пожизнено, а впоследствие за десет години.(2). Най-важни и първи ,по време били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Първа от тях биладлъжността на царя и тя се наследявала от деди и прадеди. Втора поред възникнала и се прибавиладлъжността на полемарха, и то поради това, че някои от царете се показали слаби и некадърни във военнотодело. По този начин и атиняните, като се намерили натясно, повикали за главнокомандуващ Йон (Йон билмитичен цар, роден от връзката на Аполон с Керуза, дъще-рята на цар Ерехтей. Аристотел го смятал заисторическа личност и му приписвал обединяването на населението на Атика в една държава

(срв. Аристотел, Атинската държава, гл. 41). Според преданието Йон бил пови-кан за полемарх въввреме на война между Атина и Елевзина. Той се смя-тал освен това за родоначалник и на йонийците.). (3) Последна поред е длъжността на архонта. Повечето автори твърдят, че тя била учредена във времето наМедонт (Медонт бил син на последния атински цар Кодър, а Акаст — прием-ник на Медонт.), а други — въввремето на Акаст. Като доказателство за това те привеждат факта, че деветте архонти и до ден днешенполагат клетва, че ще извършват жертвоприношенията по същия начин, както във времето на Акаст. Притова от същия факт се вади заключението, че в Акастово време родът на Кодър се отказал от царскотодостойнство в замяна на почестите, които били дадени като привилегия на архонта. Няма особено значениедали това е станало през времето на единия или другия, защото разликата по време между единия и другия енезначителна. Като доказателство за това, че архонтската власт била последна по време, може да послужи иобстоятелството, че архонтът не изпълнява нито една от функциите, наследени от старо време, какъвто еслучаят с царя или полемарха, а само онези, които са били въведени впоследствие. Поради това и тазимагистратура добила едва неотдавна, голямо значение, след като към нея се прибавили създаденитевпоследствие функции.(4) Институцията на тесмотетите пък била учредена много години по-късно, когато длъжностните лица сеизбирали вече за по една година, за да съставят и обнародват онези решения, които имали силата на закон, ида ги лазят и прилагат при разрешаване на спорни въпроси. Затова и тази длъжност била единствената, която не траела повече от една година. (5) Изброените по-горе магистратури следват по старшинство вследния ред.Архонтите били властни да произнесат присъда по делата, а не, както сега, да водят само предварителнотоследствие... (6) .. ., Най-сетне съветът на ареопагитите, макар и да бил длъжен да бди само над законите, всъщност вземал решително участие в управлението на държавата и налагал безапелационно телесни ипарични наказания на всички, които нарушавали реда. Последното се обяснява с обстоятелството, чеархонтите се избирали по знатност и по богатство, а те от своя страна влизали и в състава на ареопага. Етозащо и тази висша длъжност се заема пожизнено и до днес.

101. Законодателството на Драконт. Драконтовият законза убийство

Този важен текст представлява препис от оригиналния закон на. Драконт от VII в. пр. н. е. зачовекоубийството. По решение на атинското народно събрание от 409—408 г. пр. н. е. той бил издълбанотново на камък и изложен на видно място. Открит е бил през 1834 г. при малката митрополитска църквав Атина и оттогава е претърпял множество издания и тълкувания (срв. за него M. Tod, Greek HistoricalInscriptions, I, 87, стр. 214 сл., откъдето е направен настоящият превод).

Диогнет от дема Фреарий водеше протокола на заседанието, а Диокъл беше архонт.

Решение на съвета и на народа

Акамантидската триба излъчваше дежурната притания, Диогнет водеше протокола, Евтидик бешеепистат(председател) на събранието, а Ксенофан направи следното предложение: законът на Драконт заубийството да бъде обнародван върху една мраморна стела от комисарите, натоварени с обнародването назаконите. Текстът на закона трябва да бъде оставен на разположение на комисията от секретаря на дежурнатапритания на съвета и трябва да се обнародва и изложи на мраморната стела пред царската портика.

I к о л о н а§ 1. Ако някой убие някого непредумишлено, той трябва да бъде наказан с изгнание. Царете (В случая секасае очевидно за четиримата царе на четирите атическо-йонийски фили, или т. нар. „филобазилевси". Поонова време те предсе-дателствали съда и произнасяли присъдите.) са длъжни да се произнасят попричините за убийството и да съдят по обвиненията за подготвяне на предумишлено убийство, а ефетите садлъжни да водят следствието.§ 2. За да могат двете спорещи страни да се помирят, когато има налице баща, син или брат, необходимо есъгласието на всички; в противен случай онзи, който е несъгласен, взема връх над другите. В случай четакива роднини не се окажат налице, необходимо е единодушното съгласие на роднините от втора степен добратовчедите и ако те се съгласят да се помирят, трябва да положат и клетва. Ако и такива роднини не саналице, а някой човек извърши непредумишлено убийство и комисията от петдесет и един членове, а именно

ефетите, признаят, че той не е извършил убийството предумишлено, тогава комисия от десет членове отнеговата фратрия може да му разразреши да се завърне в страната, в случай че желае. Тези лица се избиратот петдесет и един членната комисия от средите на аристократите.§ 3. И онези, които са извършили убийство преди, попадат под ударите на този закон.§ 4. Обявяването на съдебно преследване спрямо онзи, който е извършил убийство, трябва да се извърши наплощада от целия род чак до роднините от втора степен и до братовчедите, а самото преследване да сеизвършва съвместно и от братовчедите, и от техните синове, и от зетьовете, и от тъстовете, и от членоветена фратрията. ...§ 5. ... [Текстът е повреден.]§ 6. Ако пък някой [човеко] убиеца или стане причина за неговото убийство, то той трябва да бъде лишен отправото да се явява на граничния площад и да взема участие в състезанията и в свещенодействията наамфиктионите. Такъв човек подлежи на същите наказания като онзи, който е убил атинянин, а решението дасе предостави на ефетите.§ 7. Да бъде позволено да бъдат убивани убийците или отвеждани на тяхна територия и това не трябва да сесмята за оскверняване. Не бива обаче убийците да бъдат малтретирани или да се изисква откуп за тях. Впротивен случай виновният трябва да заплати в двоен размер причинените от него щети. ..

102. Положението на бедното селячество в навечерието на Солоновите реформиАристотел, Атинската държава, 2, 2 см.

В течение на много години след това(Т. е. след покушението, извършено от Килон и привържениците мупрез втората половина на VII в. пр. н. е.) знатните и народът водели борба помежду си.Не трябва да се забравя при това, че държавният строй бил изобщо олигархически, но същественото билотова, че бедните били заробени, и то не само те, но и жените, и децата им робували на богатите. Те сенаричали пелати и хектемори, защото при такива именно арендни условия обработвали земята на богатите. Изобщо цялата земя била в ръцете на малцина собственици. В случай че бедните не платели наема, те моглида бъдат отведени в робство заедно с децата си. А пък и заемите се сключвали под залог на личната свободачак до времето на Солон, който пръв станал застъпник на народа. От тогавашните политически злини

най-тежко и горчиво било, разбира се, описаното по-горе робско положение на народа. Впрочем народътроптаел и срещу всички останали порядки в държавата, защото може да се каже, че той бил напълнобезправен.

103. Законодателството на СолонАристотел. Атинската държава, 5—12

5 (1). Като се има пред вид, че политическият строй на държавата бил такъв и че мнозинството робувало намалцинството, народът се дигнал на въстание против знатните. (2) Тъй като вълнението приело твърдеостри форми и двете страни враждували дълго време помежду си, най-сетне те избрали по взаимносъгласие Солон за арбитър и архонт и му възложили устройството на държавата, след като той съчинилелегията, която започва с думите:„Да, разбирам, и сърцето ми е потопено в скръб, като гледам разтърсена от основи най-старата йонийсказемя."В тази елегия Солон напада и двете враждуващи страни, като едновременно с това брани едната от другата, разглежда спорните въпроси и накрай убеждава еднакво и едните, и другите да турят край на тази разпра.(3) По произход и известност Солон бил един от първите хора в държавата, а по състояние и по дейносттой принадлежал към средната категория граждани. Последното се потвърждава от всички други данни, пък освен това и самият той го засвидетелства изрично в следното стихотворение, като съветва богатите дане ламтят за повече:„Вие, които сте вкусили до насита от многото блага, усмирете надменното си сърце, поставете предел набезмерните си желания, защото нито ние ще отстъпим, нито пък вам ще бъде всичко по волята."Изобщо той стоварва вината за тази разпра върху богатите. Заради това и в началото на елегията си тойказва, че се бои „както от алчността на хората за пари, тъй и от тяхната безмерна надменост", тъй катоименно поради тези причини възниква и враждата.6 (1). Като взел властта в свои ръце, Солон освободил народа и в настоящия момент, пък и в бъдеще, катозабранил да се дава под залог „тялото", т. е. личната свобода. След това той издал закон и отменил всичкидългове, частни и държавни, което се нарича сизахтия, защото като че ли с това бил снет товар от гърба надлъжниците.

(2) По този повод някои се опитват да оклеветят Солон. Случило се така, че когато Солон се готвел дапроведе сизахтията, той обадил за това на някои от знатните, а впоследствие, както твърдят демократите, тойбил изигран от приятелите си. По думите пък на онези, които желаят да го очернят, сам Солон взел участие впечалбите, защото както се разправяло, неговите приятели сключили заем и накупили много земя, а когато неслед много задълженията били премахнати, тези хора забогатели. Оттук, както се разправя, водят началото сиродовете, които по-късно се смятали за богати от памтивека.(3) Твърдението на демократите заслужава все пак повече доверие, но не подхожда на Солон. Той във всякодруго отношение се показал тъй умерен и безпристрастен и макар да имал възможност да привлече към себеси чрез измама едната партия и по този начин да стане тиранин в държавата, той възбудил към себе сиомразата и на двете партии и предпочел благото и спасението на държавата пред своето лично благо. Етозащо не е правдоподобно, че такъв човек е могъл да се опетни с такива дребнави и недостойни постъпки. Аче той е имал възможност да стане тиранин, за това свидетелства разклатеното състояние на държавата. Самият той изтъква това твърде често в стихотворението си, пък и всички останали автори го признават. Следователно въпросното обвинение трябва да се счита за лъжливо. 7 (1). Държавният строй, който Солон установил, и законите, които той издал, били различни от по-раншните. Законите на Драконт престанали да бъдат в сила с изключение на законите за убийство. Тезизакони били написани на т. нар. „кирби" и били изложени от атиняните в царската колонада, като всичкиположили клетва да се съобразяват с тях и да ги прилагат. А пък деветте архонти, които полагали клетва предкамъка, давали обет да посветят на боговете златна статуя, в случай че пристъпят някой от законите. Етозащо те и до днес полагат тази клетва по същия начин. (2) Солон установил своите закони за 100 години идал следното устройство на държавата. (3) Въз основа на облагаемото им с данъци имущество той разделилгражданите на четири категории, както се делели и преди това, а именно на пентакосиомедимни, конници, зевгити и тети. При това той дал достъп до ръководните държавни длъжности на гражданите от класата напентакосиомедимните, конниците и зевгитите, а именно длъжностите на деветте архонти, на ковчежниците, на полетите, на колегията на единадесетте(Колегията на единадесетте имала като свое ведомствоконтрола над затворите и затворниците, както и екзекуцията на осъдените на смърт лица. ) на колакретите. На всяка от споменатите категории Солон дал (правото да заемат) длъжности съответно на облагаемото имимущество. На онези, които принадлежали към категорията на тетите, той позволил да участвуват само внародното събрание и в съдилищата.

(4) Към категорията на пентакосиомедимните спадал онзи, който добивал от земята си 500 мери продукти втвърдо и течно състояние. Към категорията на конниците спадали онези, които изкарвали до 300 мери, анякои твърдят, че към имуществената категория на конниците спадали онези, които били в състояние дахранят кон. Като доказателство за това те привеждат преди всичко названието на тази категория, което ибило дадено поради естеството на самата работа, а на второ място и някои посвещения от старо време. Таканапример на Акропола се намира посвещение на Дифил, на което е издълбан следният надпис: „Антемион, синът на Дифил, посвети това изображение на боговете, след като от тет стана конник." Непосредствено донадписа има изобразен кон, което според мнението на същите автори е признак за имуществената категорияна конниците. По-вероятно е все пак, че тази категория (подобно на категорията на пентакосиомедимните сехарактеризирала и отделяла от другите по броя на мерите храни, които произвеждала. Към категорията назевгитите принадлежали онези, които получавали доход до 200 мери сухи и течни продукти. Останалитеграждани се числели към тетите и тези последните нямали достъп до никаква държавна длъжност. Затова исега, когато председателствуващият запита някого, който желае да бъде избран с жребий на някаквадлъжност, към коя имуществена категория принадлежи, никой няма да отговори, че спада към категорията натетите.8 (1). Солон направил ръководните длъжности да се избират с жребие измежду предварителноизбраните кандидати, които отделните фили набелязвали предварително. Така всяка фила набелязвала вколегията на деветте архонти по 10 кандидати и измежду тях избирали с жребие деветте архонти. Тозиобичай всяка фила да избира 10 души, а после измежду тях да се балотират с бобово жребие архонтите се езапазиш и досега. Като доказателство за това, че Солон направил висшите длъжности да се избират с жребиеизмежду онези, които притежавали имуществен ценз, може да послужи законът за ковчежниците, койтопродължава да бъде в сила и досега. Този закон повелява ковчежниците да се избират измеждупентакосиомедимните. (2) Такива били законите, които Солон издал по отношение на деветте архонти. Встаро време съветът на ареопагитите повиквал по свой почин кандидатите за служба и като ги подлагал напреценка в своята среда, назначавал на всяка служба подходящото лице за срок от една година, след като гиразпределял по отделните длъжности. (3) Филите, както и по-рано, били 4 на брой, а имало и четиримафилобазилевси11. Всяка фила се деляла на тритри-тии, а всяка трития — на навкрарии. Начело на навкрариите стояли навкрарите, които били длъжни даприемат постъпленията от данъците и да водят сметка за текущите разходи. Затова и в законите на Солон, които вече не са в сила, се казва на много места: „Вменява се в дълг на навкрарите да събират данъците и даги внасят" или пък: „Разходите да бъдат посрещнати от касата на навкрариите."

(4) Освен това Солон учредил съвета на четиристотинте, по сто души от всяка фила, а на съвета наареопагитите той предоставил да пазят законите, тъй като и по-рано този съвет съществувал катоконтролно учреждение в държавата, което било длъжно да следи не само за повечето от най-важнитедържавни работи, но между другото и да търси отговорност от провинилите се, тъй като ареопагът ималпълната власт да налага наказания и глоби на виновниците и внасял събраните по този начин суми вАкропола, без да вписва причините, заради, които глобата е била наложена. Най-сетне ареопагътсъдел и онези, които чрез съзаклятия подривали демократичния строй на държавата, като за тях Солон създалзакон за извънредните донесения (ейсангелии) в случай на съзаклятие, при което се съдело по съкратенатапроцедура.(5) И като виждал, че в държавата избухват често междуособици и че някои граждани се помиряватравнодушно с всичко, като оставят събитията да се развиват свободно, той създал срещу такива гражданиспециален закон, който гласял: „Онзи, който във време на междуособица в държавата не взема участие соръжие в ръка на страната на едните или другите, той се лишава от граждански права и не може да вземеучастие в живота на държавата."9(1). Такива били впрочем Солоновите разпореждания по отношение на висшите държавни длъжности. . .10(1); Но още преди своето законодателство той провел опрощаване на дълговете, а след това увеличилмерките и теглилките, както и стойността на разменната монета. (2). В негово време единиците меркистанали по-големи от Фидоновите, а от мината, от която по-рано се секли 70 драхми, сега започнали да сесекат 100 драхми.11(1). След като Солон уредил държавния строй по казания начин, гражданите идвали често при него и мудосаждали било със своите укори, било със своите запитвания във връзка с неговите закани. И тъй катоСолон не желаел нито да променя своите закони, нито пък с присъствието си да става омразен на своитесъграждани, той напуснал родния си град и предприел пътуване до Египет, от една страна, по търговия и отдруга, от любознателност, като заявил, че няма да се връща в продължение на 10 години, тъй като смятал, че няма право да стои в Атина и да тълкува законите, а според неговото мнение всеки бил длъжен даизпълнява написаното.(2) Освен това случило се тъй, че мнозина от знатните станали негови врагове поради премахването надълговете, а в същност и двете страни променили становището си спрямо него, защото установеният от негопорядък не отговарял на техните очаквания. Народът очаквал, че Солон ще проведе разделянето на всички

имоти, а знатните от своя страна се надявали, че той ще запази стария ред или ще го промени малко. Солонобаче се противопоставил и на едните, и на другите и макар че имал възможност да се споразумее, с коитопожелае, и да стане тиранин, той предпочел да се смрази и с двете страни, но затова пък да спаси отечествотоси и да му даде най-добри закони.12 (1). Всички останали автори са единодушни, че това е било така, а и самият Солон съобщава за това всвоите стихотворения със следните думи: „На народа дадох толкова власт, колкото му бе достатъчно, без да отнема от правата, нито пък да прибавя нещо; аз се погрижих обаче и за онези, които имаха власт и сегордееха с богатствата си, да не бъдат онеправдани. Застанах прав и закривах с мощен щит и едните, идругите, като не допусках да вземат връх нито тези, нито онези. " (2) На друго място, като изказва мнениекак трябва да се държим с народа, Солон говори: „Народът би следвал най-добре своите водачи, ако не му сеотпускат без мяра юздите и ако той не бъде държан много строго с насилие; пресищането поражда своеволие, когато голямо щастие сполети хора, които не знаят мяра." (3) На друго място пък той говори по повод наонези, които желаели разделянето на земята: „Те дойдоха с големи надежди за грабеж и всеки мислеше, чеще намери голямо богатство и че под моята блага реч се крие кораво сърце. Напразни мечти! А сега всичкими се сърдят и ме гледат накриво като враг. Без право, разбира се, защото, каквото обещах, изпълних го спомощта на боговете. Аз не действах лекомислено и не исках да прокарам нещо с насилие като тиранин илида дам на лошите същата част от богатата бащина земя, каквато и на добрите."(4) На друго място Солон говори за премахването на дълговете и за онези, които по-рано робували, а послебили освободени: „Да, спрях ли се, преди да постигна целта си, в името на която аз обединих народа? Нека затова ми бъде свидетелка пред съда на времето великата майка на олимпийските богове, всеблагата черназемя, от която изтръгнах забитите на много места стълбове и която преди беше заробена, а сега есвободна. Аз възвърнах в Атина много хора. Едни от тях бяха продадени в робство несправедливо, а други —с право; трети пък бяха забогатели, притиснати от страшна нужда, и бяха забравили от дълготостранстване родната си реч. Дадох свобода и на онези, които търпяха тук страшно иго, треперещи предпроизволите на господарите. Извърших всичко това посредством силата на закона, като съчетахпринудата с правдата и изпълних обещаното. Съставих законите еднакви и за добрите, и за лошите исъздадох справедливо правосъдие за всички. Ако някой друг би грабнал остена в ръка, някой зъл икористолюбив човек, той не би могъл да удържи народа. Защото, ако аз бих желал онова, което допадаше

тогава на противниците, и след това и онова, което им кроеше противната на тях партия, градът би се лишилот много мъже. Поради това трябваше да напрегна всичките си сили да се браня от всички страни също катовълка, обкръжен от множество псета."(5) И сетне, отговаряйки на упреците, които отправяли срещу него двете партии, Солон казва: „Акотрябва да кажа истината, народът не бе виждал нито насън онова, което той: притежава сега. А по-знатните ипо-силните би трябвало да ме хвалят и да ме считат за свой приятел, защото — продължава Солон, — аконякой друг би се сдобил с тази длъжност, той не би могъл да удържи народа и не би се спрял, преди даразбърка всичко и преди да избие каймака от млякото. А пък аз стоях твърдо и непоколебимо между дватавоюващи лагера като пограничен стълб на спорна земя.“

104. Изостряне на класовата борба след заминаванетона СолонАристотел, Атинската държава, 1313 (1). По тези именно причини Солон предприел своето пътуване в чужбина. Когато тръгвал на път, в градаимало все още, вълнения; след това обаче враждебните партии прекарали четири години в спокойствие. Напетата година след управлението на Солон обаче те не избрали архонт поради граждански смутове и още петгодини след това атиняните останали по същите причини без архонт. (2) Избраният след това архонт Дамасийуправлявал в продължение на две години и два месеца, докато властта му била отнета със сила. После порадисмутовете решили да изберат 10 архонти, които управлявали в годината след Дамасий.( Хронологията наизложения период не е напълно сигурна. Ня-кои изследвачи мислят, че архонтството на Салон спадакъм 592—591 г.; първото безвластие е от 591—588 г.; през 587—583 г. следвало второто без-властие от 4 г. Дамасий управлявал от 582 до 580 г., а десетте архонти би-ли избрани за 580—579 г. пр. н. е.) Всичко товапоказва, че властта на архонтите имала най-голямо значение и че всички борби и спорове се водели около тазидлъжност. (3) Изобщо отношенията на гражданите помежду им били незаздравени. Едни вземали за причина ипретекст премахването на дълговете, тъй като вследствие на това обеднели, други били недоволни отдържавното устройство, защото то било свързано с големи промени, а трети вземали участие в борбата, подбуждани от честолюбие и свадливост.(4) В Атина имало тогава три партии. В първата влизали главно жителите на крайбрежието(„паралии) начело сМегакъл, сина на Алкмеон; те минавали за привърженици на умерената демокрация. Във втората влизали

жителите на равнината(„педиаки”), които се стремели към олигархия. Техен водач бил Ликург. На третомясто трябва да споменем планинците(„диакрии”), които били привърженици на демокрацията, начело сПизистрат, който минавал за най-краен демократ.(5) В тази партия поради своята бедност влезли онези, които загубили своите средства, дадени в заем, ионези, чийто граждански произход бил съмнителен, и то от страх. Последното се вижда и от факта, че следпрогонването на тираните била извършена проверка и ревизия на списъците на гражданите [т. нар. диапсефизъм], тъй като много лица се ползвали незаконно с права на граждани. Всяка една от тези партииносела названието си от районите, които населявала и обработвала.

105. Солоновият закон за завещаниятаПлутарх, Биография на Солон, 21

Солон заслужил одобрението на хората и чрез своя закон за завещанията. По-рано не било позволено да сеправят завещания и цялото движимо и недвижимо имущество трябвало да остане в рода на умрелия. Солонобаче дал всекиму правото да дава имуществото си, на когото поиска, щом като няма собствени деца, като потози начин той давал предпочитание на приятелството пред роднинските връзки и тачил личноторазположение повече от необходимостта, като дал на всекиго правата да разполага, както желае, със своетолично имущество.

106. Възникване на тиранията в АтинаАристотел, Политика, V, 4 (1305 а, 7 сл.)

4. В старо време, когато демагогът ставал едновременно и военачалник, демократическият строй сепревръщал в тирания. По-голямата част от тираните в древността станали такива от демагози. Причината, загдето това по-рано ставало, а сега не става, се крие в обстоятелството, че в старо време демагозите излизалиот средите на военачалниците, а последните не били още особено опитни в ораторското изкуство. Впоследствие обаче заедно с голямото процъфтяване на ораторското изкуство стават демагози онези, които умеят да говорят; но тъй като сегашните демагози не са опитни във военното дело, те не се иосмеляват да обсебят властта и ако нещо подобно се случи, подобен режим е твърде краткотраен.

5. Преди имало по-често тирани, отколкото сега и поради това, че в ръцете на отделни магистратури сесъсредоточавала огромна власт, какъвто е случаят в Милет, където тиранията възникнала от пританията. Пританът съсредоточил в своите ръце огромна власт във връзка с разрешаването на множество извънредноважни въпроси. Тираните тогава се появявали вследствие на обстоятелството, че тогавашните полиси не билиособено големи по размери, че народът живял вън от града по нивите си, като се занимавал без отдих съссвоята полска работа, тъй че неговите „застъпници", щом като притежавали военни дарби, протягали ръка икъм тиранията. Те всички обаче ставали тирани, защото се ползували от доверието на народа, а средството, чрез което те продължавали това доверие, била тяхната враждебност към богатите. Тъй и Пизистрат седобрал до тиранията в Атина, като се скарал с педиаките.

Херодот, I, 59

На Хипократ след това се родил син, същият този Пизистрат, който се издигнал във време на междуособнатаразпра между паралиите, начело на които стоял Мегакъл, син на Алкмеон, и педиаките начело с Ликург, синана Аристолаид. Пизистрат, който се домогвал до тиранията, създал трета партия. Той събрал своитесъмишленици-метежници, като се обявил за вожд на планинското население [на Атика] и измислил следнатахитрост. Наранил себе си, а наранил също и своите запрегнати в кола мулета и се явил в този си вид наградския площад, уж, че се е спасил от своите неприятели, които искали да го убият, когато обикалял нивятаси. Вследствие на това той молел народа да му даде въоръжена стража. Преди това Пизистрат се прославилвъв войната с Мегара, като превзел Нисея, а извършил и други славни дела. Народът в Атина се поддал наизмамата и му дал избрани мъже измежду гражданите, които обаче станали не копиеносци на Пизистрат, анегови „сопаджии" и вървели винаги подир него с дървени тояги в ръце. Те вдигнали метеж и заедно сПизистрат завзели Акропола. Тогава Пизистрат застанал начело на властта в Атина [560 г. пр. н. е.], новъпреки това той не отменявал съществуващите магистрати и не изменял законите, а управлявал държаватаредовно и добре въз основа на установения преди това порядък.

107. Управлението на Пизистрат в АтинаАристотел, Атинската държава, гл. 14—16

14 (1). Пизистрат, който се смятал за най-ярък привърженик на демокрацията и се бил прославил твърдемного във време на войната с Мегара, се самонаранил и убедил народа да му даде телохранители, тъй катоуж пострадал от своите политически противници. Предложението за това решение внесъл Аристий. Пизистрат, като се сдобил с т. нар. гвардия на сопаджии, извършил с нейна помощ преврат срещудемократическия режим и завзел Акропола 34 години след законодателството на Солон, през време наархонта Комей. (2) Разправя се, че когато Пизистрат поискал охраната, Солон се възпротивил и казал, че епо-умен и по-доблестен от други; по-умен от тези, които не виждат, че Пизистрат се домогва до тиранскавласт, а по-доблестен от други, които, макар и да виждат това, мълчат. Тъй като думите му не могли даубедят народа, Солон окачил оръжието си пред вратата на своето жилище, като казал, че той сам е помогнална отечеството си, доколкото е могъл (а по онова време той бил вече много стар), но че е очаквал и отдругите да сторят същото. (3) Солон не постигнал нищо със своите подканвания. Пизистрат, след като взелвластта в свои ръце, управлявал по-скоро в духа на гражданско равноправие, отколкото като тиранин, нопонеже още неговата власт не била пуснала здрави корени, привържениците на Мегакъл и Ликург сесъюзили и го прогонили на шестата година от първото му идване на власт — във времетона архонтаХегезий(555г. пр. н. е.). (4) Дванадесет години след това Мегакъл, притиснат от междуособици, влязълотново в преговори с Пизистрат и при условие, че той ще се ожени за дъщеря му, устроил завръщане по единстаринен и твърде прост начин! Той разпространил предварително слуха, че богиня Атина има намерение давърне Пизистрат, и след като намерил една едра и красива жена, която според Херодот [I, 60] била отПеанийския дем, а според други — тракийка и продавачка на цветя от Колит на име Фия, облякъл я и янагласил по подобие на богинята и я въвел в града заедно с Пизистрат. Той се возел на колесницата, до негостояла жената, а гражданите се кланяли пред тях и им устроили тържествено посрещане15 (1). Така станало първото завръщане на Пизистрат. След това той трябвало да побегне за втори път, и тооколо 7 години след своето завръщане. Пизистрат не могъл да се задържи дълго време на власт, а понеже нежелаел да живее с дъщерята на Мегакъл и се страхувал и от двете партии, напуснал тайно града. (2) Отначалотой основал едно селище около Термейския залив (Дн. Солунския залив), което се казвало Рекел, а оттам сепрехвърлил в Пангейската област, където, като се сдобил с пари и събрал наемници, се озовал отново вЕретрия и се опитал на единадесетата година от своето прогонване сега за пръв път със сила да си възвърне

властта. В това начинание му помагали и много други, на първо място обаче тиванците и наксоският тиранинМегакъл, а освен това й конниците, в чиито ръце била властта в Еретрия. (3) След като победил в битката приПаленида, той завзел властта и като обезоръжил, народа, осигурил си вече напълно тиранията. Пизистратзавладял остров Наксос, където поставил за тиранин Лигдам. (4) А оръжието от народа той отнел по следнияначин: той извършил преглед на оръжието, в Тезейона и започнал да държи реч, обръщайки се към народа, като снишил нарочно гласа си. Когато гражданите му казали, че не се чува, той ги подканил да се приближатдо преддверието на Акропола, за да се чувало по-добре. Докато държал речта си пред народа обаче, онези, които имали такова нареждане, прибрали оръжието и като го заключили в намиращите се близо до Тезейонапомещения, дошли при Пизистрат и му доложили за извършеното. (5) А той, като завършил речта си, съобщил на атиняните и онова, което се случило с оръжието, пък и това, че не трябва да се чудят и да падатдухом, а да се разотидат и да си гледат частните работи, като за всички обществени дела щял да се грижи той.16. По този начин се установила отначало тиранията на Пизистрат и такива промени претърпяла тя. (2) Пизистрат управлявал държавата, както вече казах, по-скоро като добър гражданин, отколкото като тиранин. Той бил изобщо човечен, благ и снизходителен към онези, които се били провинили в нещо. На беднитеграждани той даже отпуснал пари назаем, за да могат да се нахранят, като се занимават със земеделие. (3) Той правел това по две причини: първо, за да не живеят в града, а да бъдат пръснати по полето, и, второ, катоимат достатъчно приходи и като бъдат заети с частните си работи, да нямат нито желание, нито пък време дасе занимават с държавните дела. (4) Освен това той лично извличал тази полза, че когато земята сеобработвала напълно, се увеличавали доходите му, защото получавал във вид на данък десятъка от добива. (5) От същите съображения той учредил т. нар. демски съдии, пък и самият той често излизал и пътувал изстраната, за да наглежда и помирява онези, които имали спорове, за да не идват в града и да не пренебрегватполските си работи. (6) Разказват, че при един такъв излет на Пизистрат станала известната случка съсселянина, който обработвал едно място на планината Химет, наречено впоследствие „свободно от данъци". Пизистрат, като видял един човек да копае и обработва местност, която била чиста скала, позачудил се инакарал слугата си да го запита какво се ражда на това място, а селянинът отвърнал: „Нищо друго освен мъкии неволи и от тези мъки и неволи Пизистрат трябва да получи десятъка." Така отговорил човекът, без да гопознава, по Пизистрат се възхитил от неговата прямота и трудолюбие и го освободил от всякакви данъци иберии. (7) През време на своето управлене Пизистрат не притеснявал с нищо простия народ и гледал даподдържа винаги мир и спокойствие. Затова и често се казвало, че тиранията на Пизистрат била Кроносовият

век. И действително станало тъй, че впоследствие, когато поели властта Пизистратовите синове, тираниятастанала много по-сурова. (8) Най-важното обаче от споменатите качества на Пизистрат била неговатапривързаност към народа и неговата човечност. Той въобще се стремял да управлява според законите, без дадопуска лично за себе си някакви предимства. Така например, повикан веднъж в ареопага на съд пообвинение за убийство, Пизцстрат се явил в съда да се защищава сам, но обвинителят се изплашил и не сеявил. (9) Затова и той останал дълго време на власт и макар че бивал прогонван, той лесно се завръщалотново, защото това желаело мнозинството както от знатните, тъй и от демократите. Едните той привличал испечелвал на своя страна със своята общителност, а другите — посредством това, че им помагал в частнитеим работи; той се отличавал с такъв характер, че могъл да се погажда добре и с едните, и с другите. (10) А потова време и в Атина законите за тираните били меки, и то както изобщо всички закони от този род, тъйспециално и онзи, който се отнасял до установяването на тиранията. Въпросният атински закон гласи, кактоследва: „Такива са постановленията и обичаите на атиняните, завещани им от техните деди: ако някой вдигневъстание с цел да стане тиранин или пък съдейства, за да се установи тирания, той самият и родът му селишават от граждански права."

108.Борбата на Клистен срещу тираните и неговите реформиАристотел, Атинската държава, гл. 20—22.

20 (1). След като тиранията била свалена, започнала се борба между Тисандровия син Исагор — приятел натираните, и Клистен от рода на Алкмеонидите. Тъй като Клистен претърпял поражение от хетериите, тойпривлякъл на своя страна демоса, като обещал, че ще даде властта на народните маси. (2) Тогава Исагор, катовидял, че няма сили да се бори, повикал отново на помощ Клеомен( Спартански цар, който се намесил присвалянето на Пизистратидите), с когото бил свързан чрез връзките на ксенията(отношения на фамилноприятелство), и го склонил да вземе участие в „очистването на града от осквернението" под предлог на това, че Алкмеонидите се смятали за „осквернени". (3) Вследствие на това Клистен напуснал тайно града, аКлеомен, който дошъл в Атина с малък отряд, прогонил 700 атински семейства. След като извършил това, той се опитал да постави начело на управлението Исагор заедно с 300 негови съмишленици, но понежесъветът се възпротивил и народът се събрал и притекъл на помощ, привържениците на Клеомен и Исагор

избягали в Акропола, а народът ги обкръжил и обсаждал в продължение на два дни. На третия дендемократите дали на Клеомен и на всички, които били с него, свободен пропуск, след като Клеомен се предалвъз основа на специално договорно споразумение и повикал обратно Клистен и другите изгнаници. (4) Следкато градският демос взел властта, Клистен станал негов водач и изразител на неговата воля. В същностАлкмеонидите били главните виновници за прогонването на тираните и те възглавявали във висша степенполитическата борба срещу тиранията. (5) Още преди Алкмеонидите обаче се опитал да се бори противтиранията Кедон и затова в негова чест в песните, които се пеели във време на пировете, се казвало:

„Налей и за Кедон, виночерпецо, и не забравяй да наливаш вино на храбрите мъже.“

21 (1). По изложените по-горе причини народът имал доверие в Клистен, а той, като застанал начело наградския демос, на четвъртата година след свалянето на тиранията от власт по времето на архонта Исагорустроил държавата по следния начин: (2) Преди всичко той разделил всички на 10 фили вместо предишните4, понеже искал да ги смеси, та по този начин повече хора да се ползват от граждански права. Оттам водиначалото си и поговорката: „Не закачай филите!" Тя се употребява и по отношение на онези, които искали даиздирят родословието и произхода на гражданите. (3) След това той установил съвет на петстотин душивместо предишните четиристотин, по 50 души от всяка фила, а дотогава били по сто от всяка фила. Той неразделил гражданите на 12 фили, за да не трябва да ги дели въз основа на съществуващите от по-рано вечетретини (тритии), а те именно били дванадесет на брой и се съдържали в четирите фили, като в такъв случайне би се постигнало смесването на народа. (4) Клистен разделил страната на 30 части по деми(малки окилии), като взел десет деми около града, десет от крайбрежието и десет от вътрешността на страната. Тези части тойнарекъл третини и ги разделил с жребие по три на всяка фила, та по този начин в състава на всяка да влизатчасти от всички тези области на Атика. По-нататък той заставил жителите на отделните деми да се смятат задемоти, за да не би хората да издават новите граждани, като ги назовават не с бащините им имена, а да гиназовават по имената на демите. Ето защо и атиняните се наричат по имената на демите. (5) Клистен учредили демарсите, които имали същите функции, каквито имали предишните навкрари, тъй като той учредил иобразувал демите на мястото на навкрариите.Едни от демите той нарекъл по мястото, където се намирали, а други — по имената на техните основатели, тъй като не всички деми били свързани по име с местата, където се намирали. (6) На всекиго Клистен

предоставил да пази родовете, фратриите и жреческите длъжности тъй, както това му било завещано отнеговите деди, а на филите той дал имена в качеството им на епоними, като от сто предварително набелязаниархегети той взел десет, чиито имена била изрекла Пития.22 (1). След тези промени държавният строй станал много по-демократичен от онзи по времето на Солон. Станало именно така, че тиранията обезсилила законите на Солон вследствие на това, че те не се прилагали, аКлистен издал други, нови закони, като имал пред вид интересите на народа. Между тях бил и законът заостракизма. (2) И така преди всичко на петата година след учредяването на този закон, във времето наархонта Хермокреонт, бил установен текстът на клетвата на съвета на петстотинте, така както я полагат и доднес членовете на съвета. След това започнали да избират стратезите по фили, и то по един от всяка фила, аглавнокомандуващ на цялата войска бил полемархът. (3) На двадесетата година, след като атинянитепобедили в битката при Маратон, във времето на архонта Фенип, и се били изминали две години от времетона тази победа, а народът съзнавал вече своята сила, тогава, чак бил приложен законът на остракизма, койтобил установен от подозрителност спрямо силните и влиятелни личности, тъй като и Пизистрат от водач нанарода и стратег станал тиранин. (4) Пръв бил остракизиран един от неговите сродници, а именно Хармовиятсин Хипарх от Колитейския дем, главно заради когото и Клистен създал закона, тъй като желаел да гопрогони. Работата била там, че ятиняните, прилагайки присъщата на демокрацията снизходителност, позволили на онези приятели на тираните, които не били взели участие в техните престъпления по време насмут, да живеят в града. А техен водач й покровител бил именно Хипарх. (5) Още следната година обаче, въввремето на архонта Телезин(487-486 г. пр. н. е.), за пръв път след тиранията били избрани чрез бобовожребие по фили деветте архонти измежду петстотин души, избрани предварително от демотите, докатовсички предишни архонти се избирали чрез гласуване. Тогава бил остракизиран и Хипократовият синМегакъл от дема Алопека. (6) Тъй три години поред били прогонвани приятелите на тираните чрезостракизъм, заради които бил създаден този закон. След това обаче, на четвъртата година, започнали даподлагат на остракизъм и всички останали, които им се стрували твърде мощни и влиятелни. Като пръв отхората, които нямали нищо общо с тираните, бил подложен на остракизъм Арифроновият син Ксантип... (8) На четвъртата година след това, във времето на архонта Хипсихид, пред вид на Ксерксовия поход атинянитеповикали обратно всички прогонени с остракизъм. Било постановено за в бъдеще остракизираните да живеятотвъд линията Герест — Скилей, в противен случай те да бъдат лишавани един път завинаги от гражданскитеси права.

4747

АстрономияАстрономия

Изучавайки вселената един ден може да се срещнем лице в лице с извънземен.Това е история за търсенето на извънземни.Има ли живот на други светове? Или в цялата необятност на Космоса може наистина да сменапълно сами?Вече знаем, че не сме сами. Ние живеем на планетата с най-малко още 10 милиона другибиологични вида. Живота на Земята е изключително разнообразен. От обикновените животниживеещи в саваните до още не опознатите дълбини на океана. Но как е на другите планети? Имали и на тях живот?Има едно същество на нашата планета, което би могло да знае – Човека!Ако интелигентния живот е еволюирал тук на Земята, защо не и никъде другаде? Ние сме първотопоколение, което може да разбере това.Учените са започнали да откриват нови светове в Космоса. Места, където един ден можем дасрещнем извънземен живот.

СамиСами лили смесме??

4848

Звездите. Всяка от тях прилича на нашето Слънце, а Слънцето има планетата Земя.За да разберем дали нашата планета е единствената, на която има живот, ще трябва да излезем извън нашиясвет. Да погледнем по-далеч. Отвъд Слънцето, далеч в Космоса.Марс – студен и неприветлив. След това е Юпитер, огромна и безжизнена топка от газ. Още един гигант отгаз – Сатурн. След това Уран, Нептун и така нататък… Всички други планети в Слънчевата система са пустисветове лишени от живот. Но отвъд Слънчевата система са звездите, и всяка от тях е друго Слънце, 400 000 милиона от тях се намират в огромен въртящ се облак. Млечния път, нашата галактика. И когато напуснемнашата галактика разбираме колко е необятна Вселената. Погледнете звездите нощем и си представете, чевсяка звезда е отделна галактика, а отвъд тях има огромни облаци съставени от галактики…

4949

Възможно ли е от всички тях, само нашата планета да е с интелигентен живот?Ако има достатъчно много звезди, шансовете за съществуването на извънземен живот са всъщност достадобри.Вземете шепа пясък. Колко песъчинки държите в реката си? Броя е прекалено голям, за да мислим за него. Същото е с галактиките. Където има галактика има и звезди, а където има звезди може да има и живот.Ако има интелигентни същества, които се опитват да осъществят контакт с нас, то ние трябва да имамеголямо ухо, за да чуем гласа на планетите.

А това е най-голямото ухо на Земята.

5050

През последните 35 години, учените работят върху проект, който да отговори на въпроса дали сме сами. Тяхната мисия е да сканират всяка звезда в небето за признаци на извънзаменен живот.

Тя е наречена SETI.Търсене на извънземен интелект и продължава до ден днешен.

5151

Радиото минава през газа и останките, които се движат между звездите. Радиото е лесно средство закомуникация, както за нас, така и за тях. Така, че без значение какво друго правят извънземните, те вероятноизползват и радио.И оттам правим изводите за следното. Знаем, че има толкова много места за живот в Космоса, толкова голямброй звезди. И е трудно за вярване, че това е единственото подходящо място за живот в целия Космос, коетое населено със същества, открили например радио технологията.След едно десетилетие търсене, SETI нямало какво да покаже. Но тогава през 1977, това се променило. Компютъра SETI открил точно това, което са търсели. Мощен радио лъч от друга звезда.

6 --> обхват 6.0 - 6.999...E --> обхват 14.0 - 14.999...Q --> обхват 26.0 - 26.999...U --> обхват 30.0 - 30.999...J --> обхват 19.0 - 19.999...5 --> обхват 5.0 - 5.999...

Може ли това да е било сигнал от извънземна раса? Може би никога няма да разберем.По времето, в което те настройвали другите уреди към него, сигнала изчезнал. Това оставя необяснено идосега.Един малък успех за 35 години търсене, е достатъчен да ви откаже. Но SETI астрономите са непоколебим. Новъпреки този оптимизъм откриването на извънземен живот би отнело известно време. Има прекалено многозвезди за претърсване.Хавай. Далеч над облаците на големия Остров, е разположен най-големия телескоп в света. Учените садошли тук да търсят нещо, което доскоро са вярвали, че е невъзможно. Доказателство за планети, въртящи сеоколо далечни звезди. На пръв поглед, задачата им изглежда безнадеждна. Откриването на планета околодруга звезда е все едно да открием песъчинка на Луната.

5252

Джеф Марси е от ново поколение учени, търсачи на планети.„Ако около една звезда има планета и вие гледате с нашите телескопи, Никога няма да видите планетата, потънала в блясъка на звездата. Това, което правим е да наблюдаваме самата звезда. И се опитваме давидим дали звездата потреперва в Космоса.”„Това прилича на чукохвъргач. Докато чукохвъргача върти големия чук около главата си, чукохвъргача сепоклаща дърпан от чука. И даже без да виждате самия чук, можете да познаете, че чукохвъргача държиголяма тежест на рая на дългото въже.”„Затова можете да узнаете много за планетите около една звезда, само наблюдавайки звездата.”Идеята е, че може да открием планета само по минималното потреперване, което се създава околозвездата. Удивително е, че успеха е отнел толкова дълго време. „Започнали сме търсенето на планети през 1986 г. и в продължение на 9 години не бяхме открили нищо. Итогава през 1995 г. открихме няколко, а сега откриваме планети толкова бързо, че трудно можем да сесправим с всички. Всеки месец ние откриваме две или три планети. Чувстваме, че сме открили планетите, но както знаете просто продължават да излизат нови. А всъщност сме открили много малко.”„Не е тайна, че има буквално стотици милиарди планети само в галактиката Млечния път много, откоито, разбирасе подходящи за живот.”Един по-един астрономите откриличужди светове. Но надеждите им заедин ден да открият извънземен животнамалявали. Всичко, което са открили, изглежда напълно безжизнено. Това сагигантски планети от газ без никакватвърда повърхност подходяща заживот. И повечето от тях са толковаблиза до звездите, че горещината бибила смъртоносна. За да откриятсветове, където могат да живеятизвънземни, трябва изцяло новподход. А той може да бъде такъв.

5353

Флота от орбитални телескопи, чиято формация е направлявана от лазер. Всеки е в пъти по-мощен оттелескопа Хъбъл.Когато те бъдат изстреляни през 2025 г., няма да гледат потрепването на звездите, а директно самитепланети. Ще анализират атмосферата и вероятно ще ни казват дали там има живот. Един ден ще можем давиждаме в Космоса други светова като нашия.

5454

Ако търсим извънземен живот, откриването на планета точно катонашата, може всъщност да не енеобходимо.Нашата планета има всичко, от коетосе нуждае живота. Въздух, вода, дажеслънчевата светлина, ако смекъсметлии. Условията тук са добри, за нас. Но кой може да каже, чеизвънземния живот би процъфтялпри същите условия? Ако на него нему е нужна слънчева светлина иливъздух?На три километра под океанскоторавнище, е една от най-жестокитеоколни среди, който познаваме.

Това е вулкан. Температурата тук енад 100 градуса, тук е пълен мрак, налягането е непоносимо за човек. Тези създания буквално трябва даса изпечени. Но те са тук.

5555

Търсенето на нови форми на живот е отвело учените донякои от най-враждебните околни среди, които можете даси представите.В пещера останка от голяма вулканична дейност предимилиони години. Тя е като тръба от лава, останала следрека от разтопена скала, породена от топлината. Когатоскалата се втвърдила, тръбата била запечатана отостаналия свят. Тук никой не живее. Няма светлина, имаединствено скала. Това наистина е друг свят.

Пени Бостън е специалист в откриването на живот, на места, където той не би трябвало да съществува.„Най-важното нещо в търсенето на други светове е да поддържате въображението си колкото може по-голямо и да не се впускате в познати възгледи, защото никога не знаете какво може да откриете.”„Може да се базираме само на най-добрите си предположения, зависещи от това, което сме открили наЗемята.”Ако екипа на Пени открие живот тук, той е оцелял в условия, за които твърдим, че са невъзможни. И акоживотът е оцелял в невъзможни условия на Земята, защо не и на други светове?

Марс. Това е първото място, където да търсим.Както в пещерите на Земята, и на тази малкапланета няма вода или въздух, нищо друго освенскали. Но вероятно скалите на Марс могат да криятчудеса подобни на тези на Земята. Чудото наживота.

5656

Откритията на Пени в тези пещери правят откриването на живот на Марс доста далечно. А живота на Марсможе да означава и живот на други планети.„Ако открием живот на Марс мисля, че шансовите да открием живот и на други планети освен Марс сеувеличават неимоверно. Две планети в една Слънчева система с живот на тях. Това означава, че животъте доста разпространен във Вселената.”

Европа една от 16-те луни на Юпитер. Това вероятно е най-силния кандидат за извънземен живот вСлънчевата система. Изглежда малка в сравнение с Юпитер, но Европа е голяма почти колкотоЗемята. Леден свят с температури около 150 градуса под нулата. Живота тук изглежда невъзможен.

Има план да се пусне сонда на Европа и ако това стане, учените се надяват да открият нещоизненадващо. Под ледовете на Европа има океан. Учените са почти сигурни, че тази сонда може дапокаже дълбоки цепнатини в океана, като тези на Земята. Може ли в цепнатините на Европа даима живот? Ако е така, изглежда ще открием живот във Вселената.

5757

Джеф Марси

„Аз мисля, че няма съмнение, че има живот и другаде в нашата галактика Млечен път най-малкопримитивен живот.”„Биохимиците ни казват, че ако имаме планета с вода, там може да има повтарящи се молекули, коитомогат да се свържат с други повтарящи се молекули и можр да има даже по-висш живот.”„Въпроса, на който нямаме отговор е дали в галактиката Млечен път има друг интелигентен живот. Итова е въпрос за 60 милн. Долара.Така че, сами ли сме? Единствените интелигентни същества във Вселената произлезли от прости форми на живот? Трудно е завярване.С толкова много живот, някои от тези създания със сигурност ще еволюират в интелигентни същества. Вероятно съществата малко приличащи на нас.Това просто поражда още въпроси. Къде са те? И защо още не са се свързали с нас?В края на краищата, ние вдигаме доста шум през последните 50 години.Ето загадката.Нашето радиоизлъчване не достига само до домовете ни, а пътува в целия Космос. Историята на Земята сеизлъчва във Вселената. Така че, ако съществуват извънземни, те със сигурност знаят, че сме тук. Но даже нарадиовълните са нужни години да достигнат звездите. Нашите радиопредавания са мощни, колкото дапропътуват около 50 години в Космоса. Но през всичкото това време, те са достигнали само до най-близкитезвезди. За по-голямата част от Космоса, планетата ни изглежда напълно тиха.„Това е като балон от ТВ, който се движи в Космоса и най-ранните шоу предавания са достигнали до 40-50 светлинни години. Това, което искам да кажа е, че само няколкостотин звезди са толкова близо. Факте, че не знаем още за извънземните и може би това е причината да не сме чули още нищо от тях.”Но някой ден, когато радио балончето се разшири, някой може да разбере, че ние сме тук. Но кога? И каквоще се случи след това?

5858

Големия размер на Вселената е проблем. Ако извънземни съществуват, те биха могли да живеят чак надругия край. На телевизионните и радио сигнали ще отнеме стотици хиляди години да стигнат до там. А ниеизпращаме такива сигнали само от около 50 години. Просто зависи къде има извънземен живот. Сигналите отнашата планета са достигнали само до малък брой звезди от галактиката, но това може да е достатъчно.Тези звезди получили наши първи радио сигнали и ако извънземни живеят на планета около тях, може би саразбрали, че ние съществуваме. Ако отговорят, съобщението ще пътува други 50 години обратно към нас. Затова може да почакаме известно време преди да открием, че не сме сами.

59

Homo sapiens-Кроманьонец

Homo sapiensHomo sapiens--КроманьонецКроманьонец

Homo sapiens е латинското име, което е дадено начовека в общата систематика на животинските видове. То означава “разумен човек”.

Първите находки на скелетни останки от Хомо сапиенсса открити в пещерата Кроманьон (в Южна Франция). Тяхната възраст се изчислява на 30 000-40 000 г.

Останки от кроманьонци са открити и на други места вАфрика, Азия, Австралия, Европа и Америка.

Kроманьонците били високи около 180см,с вертикалночело и черепна кутия с обем до 1600 куб. см.

Плътните надвеждни дъги, които били така характерниза неандерталците при тях липсвали, а на долната сичелюст кроманьонците имали ясно изразенаподбрадична вдлъбнатина, което е ясен белег заналичието на членоразделна реч.

Homo sapiens е латинското име, което е дадено начовека в общата систематика на животинските видове. То означава “разумен човек”.

Първите находки на скелетни останки от Хомо сапиенсса открити в пещерата Кроманьон (в Южна Франция). Тяхната възраст се изчислява на 30 000-40 000 г.

Останки от кроманьонци са открити и на други места вАфрика, Азия, Австралия, Европа и Америка.

Kроманьонците били високи около 180см,с вертикалночело и черепна кутия с обем до 1600 куб. см.

Плътните надвеждни дъги, които били така характерниза неандерталците при тях липсвали, а на долната сичелюст кроманьонците имали ясно изразенаподбрадична вдлъбнатина, което е ясен белег заналичието на членоразделна реч.

КРЕМЪЧНИ И КОСТНИ ОРЪДИЯ НА ТРУДА НА КРОМАНЬОНЦИТЕКРЕМЪЧНИ И КОСТНИ ОРЪДИЯ НА ТРУДА НА КРОМАНЬОНЦИТЕ

60

Homo sapiens-начин на животHomo sapiensHomo sapiens--начинначин нана животживот

Кроманьонците, както и неандерталците се появили в Европа повреме на суровата Ледникова епоха.

Еднаквите условия на живот определили и много сходният имбит.Въпреки очевидните прилики по отношение на храната, облеклото, употребата на огъня и др.,кроманьонците били далечпо-напреднали, както в технологично, така и в социалноотношение.

Техниката на изработване на оръдията на труда при тях биламного по-фина.Кроманьонецът умеел да шлифова, пробива и даизработва глинени съдове.

Кроманьонците живеели обединени в родови групи, а като съдими по някои техни пещерни рисунки, статуетки и погребалниритуали, обществения им живот бил дотолкова развит, че вечеимало и зачатъци на религия.

В еволюцията на кроманьонците водеща роля играели социалните(обществените ) фактори, а не биологичните.

В тяхното развитие особено важно значение започнали да играятВЪЗПИТАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НАОПИТА.

Кроманьонците, както и неандерталците се появили в Европа повреме на суровата Ледникова епоха.

Еднаквите условия на живот определили и много сходният имбит.Въпреки очевидните прилики по отношение на храната, облеклото, употребата на огъня и др.,кроманьонците били далечпо-напреднали, както в технологично, така и в социалноотношение.

Техниката на изработване на оръдията на труда при тях биламного по-фина.Кроманьонецът умеел да шлифова, пробива и даизработва глинени съдове.

Кроманьонците живеели обединени в родови групи, а като съдими по някои техни пещерни рисунки, статуетки и погребалниритуали, обществения им живот бил дотолкова развит, че вечеимало и зачатъци на религия.

В еволюцията на кроманьонците водеща роля играели социалните(обществените ) фактори, а не биологичните.

В тяхното развитие особено важно значение започнали да играятВЪЗПИТАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НАОПИТА.

6161

ГеографияГеографияЛицето на земята

Скалите, които изграждат земната суша, се разпадат на различни по големина късове. Този процес, койтостава под влияние на външните земни сили — слънчевата топлина, водата и организмите, е познат катоизветряне на скалите.Когато скалите се разрушават механично, се извършва физическо изветряне. Причина за него могат да бъдатденонощните колебания на температурата на въздуха. През деня от слънчевите лъчи скалите се нагряват иувеличават своя обем, а през нощта температурата се понижава и те се свиват. Появяват се пукнатини, коитопостепенно се разширяват и след време скалите се разпадат. Това най-добре е изразено в местата със сухклимат, където разликата в температурата през деня и през нощта е много голяма. Физическото изветряне наскалите може да се прояви и при колебания на температурата около 0°С и наличие на влага. Най-подходящиусловия за това съществуват във високите планини. Дъждовната вода или водата от топящия се сняг навлизав пукнатините на скалите и когато замръзне, тя увеличава обема си с 1/11. Вследствие на това ледът оказвасилен натиск, разширява пукнатините и с течение на времето скалите се раздробяват. В изветрянетоучаствуват и дърветата и храстите. Корените им се настаняват в пукнатините и бавно нарастват. Пукнатинитесе разширяват и идва момент, когато скалата се разрушава.

СКАЛИТЕСКАЛИТЕ НЕНЕ САСА ВЕЧНИВЕЧНИ

6262

Скалите се разрушават и когато върху тях действувапо химичен път водата и разтворените в неякиселини и соли. Участие взимат и лишеите, мъховете и тревната растителност, които отделяторганични киселини. При химичното изветряне сеизвършват промени в минералния състав на скалите, образуват се нови минерални видове. По такъв начинсе намалява здравината на скалите и те се разпадат. Обикновено химическото изветряне съпътствафизическото изветряне.

6363

КОГА НЕВИДИМИТЕ ПУКНАТИНИ СТАВАТ ВИДИМИ ?

Вулканските скали на земната суша притежават и първични или наречени още скрити пукнатини, коитомного трудно се забелязват. Те стават видими едва в процеса на изветрянето, когато скалите започватпостепенно да се отделят по тях. Напукването от този род бива най-различно — паралелепипедно, плочесто, сферично. Но най-интересно е може би призматичното напукване, познато и като стълбовиднонапукване. При него скалите се напукват и образуват шестстенни, петстенни, четиристенни и тристеннипризми. Твърде оригинално е това напукване на базалтите при гр. Каменицки Шенов в северозападнатачаст на Чехословакия. У нас стълбовидно напукване се наблюдава в базалтите при Сухиндол. Такиванапуквания на андезити има югоизточно от Бургас и в Източните Родопи.

САК СКАЛИТЕ ПРОМЕНЯТ ФОРМАТА СИ ?

Главно чрез изветрянето в зависимост от устойчивостта си някои скали могат да придобият най-различниочертания. Силно впечатление правят онези скални форми, които се открояват със своята внушителнасвоеобразност.На нашата планета има много запомнящи се скални форми, образувани предимно от изветрянето. Българските земи не правят изключение. Интересни са „Чудните скали" в пролома на река Камчия и„Ритлите" в Искърския пролом. Но най-интересна е групата на Белоградчишките скали в ЗападнияПредбалкан. В червено обагрени пясьчници и конгломерати външните земни сили са изваяли грандиознискални форми, някои от които се издигат на повече от 100 м височина. Човешкото въображение е станалопричина те да получат различна имена — „Ученичката", „Монасите", „Адам и Ева", „Сфинксът", „Мечката".Белоградчишките скали са неповторими по красота и разнообразие. Това е накарало френския пътешественики учен Адолф Бланки още в средата на миналия век да признае: „... Нито прочутите тесни проходи на Олиулв Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планинив Триол в Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с тези скали. .." А писателят АнтонСтрашимиров възкликва: „... Думите не идват, човешката фантазия е ограбена тук, абсолютно ограбена отвсичките й капризи..."

6464

„Чудните скали"

6565

„Ритлите"

6666

„Ритлите"

6767

Белоградчишките скали

68

ЗоологияЗоология

КАКВОКАКВО ЗНАЕМЗНАЕМ ЗАЗА ПОЛОВИЯПОЛОВИЯ ДИМОРФИЗЪМДИМОРФИЗЪМ ИИ ПОЛИМОРФИЗЪМПОЛИМОРФИЗЪМПРИПРИ ОБЩЕСТВЕНИТЕОБЩЕСТВЕНИТЕ НАСЕКОМИНАСЕКОМИ??

Отделните членове на пчелното или на мравешкото семейство изпълняват точно определена служба и натази служба е подчинено цялото устройство на тялото им.Пчелите, които виждаме да излитат през тесния отвор на кошера, са най-често и в по-голямата си частпчели-работнички. Те отлитат, за да събират нектар и цветен прашец, от които трупат запаси в кошера. Задните им крака имат специални приспособления за събиране на прашец. Сами можете да видите тозипрашец като оранжеви или жълти топчици върху задните крака на работничките, когато се прибират вкошера. Нектара те носят в гушите си.Работничките са само от женски пол, но половата им система е недоразвита. Те не снасят яйца. Яйцеполагалото, което имат женските пчели с нормално развита полова система, у работничките епревърнато в жило. То е снабдено с отровна жлеза. Жилото им служи като оръжие за отбрана.В кошера има само една единствена пчела, чиято полова система е нормално развита. Това е майката. Нейното единствено задължение е да снася яйца и тя върши това неуморно денем и нощем. Майката несъбира мед и прашец. Задните й крака са лишени от приспособление за събиране на прашец. Тя непритежава жило и се отличава от работничките още на пръв поглед по значително по-едрите си размери.

69

През по-голямата част от годината пчелното семействопредставлява „женско царство", т. е. съставено е само отженски индивиди. Мъжките пчели — търтеите, сепоявяват от време на време. На големина те са почтиколкото майката. Техните очи са по-големи от очите наработничките и задните им крака също няматприспособления за събиране на цветен прашец. Търтеитене събират прашец и нектар. Те даже не могат да сехранят сами. Хранят ги работничките. Различават селесно от тях, тъй като имат по-големи очи. Може смелода ги хванете с ръка, защото нямат жило. Та нали жилотое видоизменена част от женския полов апарат, а търтеитеса от мъжки пол. Единственото предназначение натъртеите е да оплодят новоизлюпената млада майка. Това става извън кошера, когато младата майка итъртеите се отправят на „сватбен полет". След сватбенияполет работничките не допущат повече търтеите обратнов кошера и те умират от глад. Радостта от сватбения денте заплащат с живота си.От яйцата, които майката снася, се развиват работнички, майки или търтеи. Всичко това обаче не ставаслучайно, а е строго регулирано. През по-голямата част от времето пчелите отглеждат работнички, тъй катопчелното семейство се нуждае най-много от тях. Едва когато семейството нарасне над определени размери, работничките започват да отглеждат нови майки и търтеи. Майките се развиват от същите яйца, от които серазвиват и работничките. Но ларвите, които са избрани от пчелите да се превърнат в майки, получаватспециална дажба храна. Тя е различна както по количество, така и по качество от храната, която получаватларвите, предназначени да се превърнат в работнички. В случая външната форма и всички функции, коитоще изпълнява възрастното насекомо, зависят изключително от количеството и качеството на храната.

70

Търтеите се развиват от яйца, в известно отношение различни от онези, от които се получават работнички имайки. Докато яйцата, от които се развиват женските пчели (работнички и майки) са оплодени, то яйцата, откоито се развиват търтеи, са неоплодени. В този случай се проявява един своеобразен механизъм напредварително определяне на пола на възрастното животно, а с това и на неговата форма и функции. Половата система на пчелата майка е устроена така, че тя може да снася според нуждата оплодени илинеоплодени яйца.Същият механизъм на определяне на пола съществува и при мравките. И нищо чудно. Пчелите и мравките саблизки родственици. Те принадлежат към една и съща група насекоми — групата на ципокрилите.Семействата на мравките също се състоят през по-голямата част от годината от женски индивиди. Но освенработничките при повечето видове се срещат и войници. И едните, и другите са от женски пол, но са снедоразвита полова система. Докато работничките се занимават със събирането на храна, постройката нагнездото и отглеждането на ларвите, войниците се занимават със защитата на гнездото от нападенията, най-вече, на други видове мравки. Техните глави са снабдени с големи и здрави челюсти и са много по-големи оттези на работничките.

Мъжките мравки нямат нищо общо с отбраната на гнездото. Те се появяват в мравуняка само през периода наразмножаването., Полово зрелите мъжки и женски мравки сакрилати насекоми. Мъжките са дребни, а женските — твърдеедри. Веднага след оплождането, което се извършва повреме на брачния полет, мъжките умират. Оплоденитеженски се спущат на земята и всяка от тях се опитва дасъздаде ново гнездо. Но повечето женски загиват, преди дауспеят да направят това.

71

От оплодените яйца, които снася майката на мравешкотосемейство, се развиват работнички и войници, а при специалнадажба храна за ларвите — половоразвити женски. Дребнитекрилати мъжки мравки се развиват от неоплодени яйца.Следователно при един и същ вид мравка съществуват четириразлични форми — половозрели мъжки, половозрели женски, работнички и войници. При някои видове обаче се срещатняколко различни по големина типове работнички и войници, така че общият брой на формите, които външно се различават, достига до осем. Всичко това е свързано със сложното разделянена функициите, които изпълняват отделните форми вмравешкото семейство.Половият диморфизъм и полиморфизъм силно увеличаваразнообразието от форми и багри в животинския свят. Що сеотнася до формите и багрите обаче, възможностите на природатаса сякаш неограничени. Един и същ вид животно може дасъществува в две или повече форми и по причини, които не сасвързани с пола. Понякога тези форми зависят от сезона нагодината. В това няма нищо странно. Та нали и ние сменямедрехите си в зависимост от сезона. Защо тогава птиците ибозайниците да не сменят перата и козината си според сезона? Ите наистина го правят! Някои видове насекоми имат по няколкопоколения през годината и тези поколения изглеждат твърдеразлично, също така, в зависимост от сезона.

7272

БотаникаБотаникаОТДЕЛ ПОКРИТОСЕМЕННИ, ИЛИ ЦВЕТНИ РАСТЕНИЯ(Magnoliopbyta = Angiospermae)

Членовете на семейство Брястови са разпределени в 15 рода, в които са включени около 130 вида. Разпространени са вумерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс наСеверното полукълбо, на юг от екватора те не се срещат. Внашата природа брястовите са много скромно представени— само с 2 рода и общо 5 вида.Всички представители на семейството са дървета и храсти. По-голямата част от тях са с опадващи листа и само втропичните области растат малък брой вечнозелени видове. Брястовите за разлика от буковите например никога необразуват самостоятелно гори, а винаги участват в горскисъобщества, изградени главно от други дървесни видове.

СЕМЕЙСТВО БРЯСТОВИ(Ulmaceae)

7373

Цветовете и плодовете на брястовите са разнообразно устроени и поради това ботаниците са разделилисемейството на две подсемейства. Към едното от тях — Същински брястови (Ulmaoideae), се числятсъщинските брястови растения, включени в основния род Бряст (Ulmus). Техните цветове са двуполови, събрани в пазвите на листата в малки съцветия, които са от цимозен или щитовиден тип. Всеки цвят имапрост околоцветник, съставен от 4— 5 телчета; тичинките също са 4 — 5, а плодникът е образуван отсрастването на два плодолиста. Плодът на същинските брястови е сухо кръгло или елипсовидно орехче, притиснато от всички страни с кръгло ципесто крилце, по което могат да се видят многобройни тънкиразклонени жилки.Към второто подсемейство — Копривкови (Celtoideae) (по името на най-важния му род — Копривката(Celtis) ,се отнасят представителите с еднополови цветове, разположени поединично или в групи по 2 — 3, асамите растения са еднодомни или двудомни. Техните цветове също са с прост околоцветник от 4 — 5 делчета, а броят на тичинките в мъжките цветове и на плодолистите в женските е същият, както присъщинските брястови. Плодът на видовете от второто подсемейство обаче не е орехче с крилце, а костилковплод със сферична или елипсовидна форма.По-голямата част от брястовите са ветроопрашващи се, или, както ботаниците ги наричат, анемофилнирастения. Останалата малка част (главно тропични и субтропични видове) са насекомоопрашващи се, илиентомофилни растения.Цимозни съцветия са тези, при които първият цвят е разположен на върха на главната ос на съцветието, аследващите цветове са наредени странично по оста на къси или дълги дръжки. При щитовидните съцветияцветовете са прикрепени в различни точки по оста на съцветието, но поради това, че дръжките им саразлично дълги, всички цветове са събрани в една плоскост.Брястовите растения имат ценна дървесина, която се използва главно в мебелната промишленост. Някои отпредставителите на семейството се отличават с водоустойчива дървесина, поради което ги използват вкорабостроенето. Листата на брястовите могат да служат за фураж, особено през зимните месеци. Средрастенията на семейството има и видове, които могат да се използват за укрепването на терени, подложенина разрушителното действие на водата, вятъра и други фактори на природната среда.

7474

Полски Бряст

Полският бряст ще срещнете в равнините и предпланините, където расте набогати на хранителни вещества влажни почви и най-често е обитател нашироколистните гори и на крайречните склонове. Отличава се с мощенствол, висок 30 — 35 м, с широко разперена, гъсто преплетена с клони изакръглена корона. Мощна е и кореновата му система, чрез която тойздраво се е вкопчил в земята. Кората на ствола му е сиво-кафява, дълбоко напукана на правоъгълниплочки. Върху по-тънките стъбла често се образуват криловидни корковиизрастъци. Едногодишните клонки на полския бряст са червеникавокафяви,гладки, лъскави, голи или по-рядко с къси власинки.Полският бряст има твърди и грапави листа. Формата им е яйцевидна или обратнояйцевидна. В основата тевинаги са несиметрични — лявата и дясната им страна (встрани от средната жилка) са нееднакво развити(едната винаги е закръглена, а другата е скосена или клиновидна). На всяка листна петура могат да се изброятот 7 до 12 двойни странични жилки, почти всички вилужно разклонени. Самите разклонения завършват взъбците на листния ръб, който е винаги двойно назъбен. По тези белези полският бряст може сравнителнолесно да се разпознае от другите два вида бряст, които се срещат у нас. При белия бряст (Ulmus laevis) листата са с почти неразклонени жилки, а при планинския бряст (Ulmus glabra) те са винаги с много повечестранични жилки — между 13 и 20 двойки.Цветовете на полския бряст се появяват и разцъфтяват преди дървото да се покрие със зеления си листенплащ — това става през март и април. Те са двуполови, събрани в щитовидни съцветия, които наподобяваттопчести кичури. Всеки цвят има прост околоцветник, образуван от 4 — 5 сраснали ръждивочервени делчета. Навътре от тях са разположени 4 — 5 тичинки с червеновиолетови прашникови торбички, а в центъра сенамира конусовиден плодник със стълбче и двуделно близалце. След прецъфтяването, през май и юни, полският бряст се обкичва с кичури от плодове — сухи орехчета. Всяко орехче е притиснато от жълтозелено

7575

ципесто крилце, обикновено вгънато на върха си и с многобройни вилужно разклонени жилки, които гопронизват от всички страни на орехчето. Така плодчетата стават леки като ,,перушинки" и вятърът лесно гипренася до мястото на покълването им. Зрелите плодчета обаче имат ниска кълняемост и лесно ягубят.Полският бряст има твърда, жилава и трайна дървесина. Използува се най-често в мебелнатапромишленост. Освен това полският бряст е устойчив на различни атмосферни замърсители, порадикоето е полезно парково и алейно дърво.

СЕМЕЙСТВО ЧЕРНИЧЕВИ(Могасеае)

Семейство Черничеви се отличава с голямо богатство на родове и видове и с разнообразни жизнени форми— дървета, храсти, лиани и епифити. Неговите представители са разпределени в 65 рода и повече от 1700 вида. Те са важна съставна част на тропичните и субтропичните гори и само малък брой видове се срещат вобластите с умерен климат.Сред представителите на това семейство могат да се открият много примери за извънредно интересниприспособления към различни екологични условия. При едни се образуват колоноподобни стволове, придруги — мощни дъсковидни корени, при трети — въздушни корени, наподобяващи кокили.В нашата флора диворастящи представители на черничевите няма. Познатите ви черници и фикуси, коитопринадлежат на това семейство, са разпространени с помощта на човека и се отглеждат заради хубавите им„плодове" (всъщност това са съплодия) .Цветовете на черничевите са еднополови, а растенията обикновено са еднодомни, но се срещат и двудомни. Имат чашка, съставена от 1 до 8 листчета, а венче при тях няма. Броят на тичинките е много различен приразличните родове и видове, а плодникът им най-често е образуван само от един плодолист. Цветовете начерничевите са събрани в съцветия, които се отличават с голяма специализация. Някои от тях са таканеобичайно устроени, че не напразно се отнасят към чудесата в растителния свят. Най-интересни са т.нар.

7676

сиконии — те приличат на крушовидно или ягодовидно тяло, във вътрешността на което са наредениотделните цветове. Така са устроени съцветията на смокинята. Искате ли да видите и разгледате отделнитецветове, нужно е да разкъсате съцветието. Сикониите често са обагрени в ярки тонове, което им придава ощепо-своеобразен вид. Освен този тип съцветия при черничевите има и съцветия, наричани реси .Някои от черничевите притежават и друго необикновено приспособление. Техните съцветия се развиватнаправо върху кората на ствола на дървото или храста или пък върху кората на безлисни клони. В първияслучай явлението се нарича каулифлория, а във втория — рамифлория. То е характерно за растенията, коиторастат в тропичните области. Предполага се, че това явление е свързано с по-лесно опрашване на растениятаот определени птици или насекоми.Ресата е съцветие с изправена или увиснала ос, по която са наредени приседнали (без дръжки) еднополовицветове, и след прецъфтяването или узряването на плодовете съцветието опадва като цяло.Черничевите растения са предимно ентомофилни растения. По-малко са анемофилните представители средтях. След опрашването и оплождането се образуват плодовете, които са или дребни костилкови плодове, илиорехчета, събрани най-често в месести съплодия (черница, смокиня) .Черничевите са много полезни растения, особено за жителите на тропичните страни. Те им доставят плодовеи семена, които са съставна част на храната им, ценна дървесина за мебелната и хартиено-целулознатапромишленост. За нас, европейците, значение имат две древни културни растения — черницата и смокинята, чиито съплодия се използуват за храна. Освен това черницата е свързана и с развитието на бубарството вЕвропа, тъй като листата й са незаменима храна за гъсениците на копринената пеперуда. А някои отпредставителите на род Фикус (Ficus) са ценни украсни растения в страните с по-топъл климат.

7777

БЯЛА ЧЕРНИЦА В нашата природа бялата черница не се среща в дивосъстояние. Тя се отглежда на много места из страната, но най-добре се развива при по-топъл климат. Къмпочвените условия тя не е взискателна, макар че по-добре вирее на плодородни почви, в състава на коитоима и варовито вещество.Бялата черница е била опитомена преди многохилядолетия и превърната в полезно плодно дърво отчовека. Нейна родина са страните от Източна Азия —Китай, Корея и Япония. Предполага се, че в Европатя е пренесена през XI и XII век от земите наИзточното Средиземноморие. Приблизително по товавреме бялата черница е проникнала и в нашатастрана.

Бялата черница е средно високо листопадно дърво, достигащо 10 — 15 м височина. Има добре развитакоренова система. Стволът й е прав, покрит със сиво-кафява плитко напукана кора. Короната на дървото ешироко разперена и закръглена, но клоните й не са гъсто преплетени. Листата са яйцевидни, ту цели, тунаделени на 3 или 5. дяла, а по петурата могат да се преброят от 5 до 7 двойки странични жилки, от коитоедна двойка задължително е в основата на петурата, там, където започва дръжката. Всички листа на бялатачерница са тъпо и сравнително едро назъбени по края си, прикрепени са на дълги дръжки.

7878

През май из раззеленилата се корона се появяват съцветията и цветовете. Бялата черница е разделнополоворастение. Мъжките цветове са съставени от 4 околоцветни листчета и 4 тичинки, събрани в ресовиднисъцветия. Женските цветове имат по 2 околоцветни листчета, кълбовиден плодник с много късо стълбче, навърха с две близалца. Те също образуват ресовидни съцветия, които за разлика от мъжките са по-къси. Обикновено бялата черница е еднодомно растение, но тук-там се срещат и двудомни екземпляри. Следопрашването, а то се извършва от насекоми, околоцветникът на женските цветове се разраства в месестатъкан и всеки плодник се превръща в месесто орехче, а всички месести орехчета, които съдържа едносъцветие след прецъфтяването му, образуват съплодието, което хората най-често наричат „черница". Всякосъплодие има много елипсовидни триръбести орехчета, потопени в бялата или светлорозовата месеста част. Узряването им става през юли — август.Бялата черница е полезно дърво. Съплодията й съдържат витамини и захари и се използуват за храна. Листата й са вкусна храна за гъсениците на копринената пеперуда, а освен това съдържат аспарагиновакиселина, глюкоза и други полезни вещества. Растението се отличава със здрава дървесина, която се използвав мебелната промишленост и за изготвяне на бъчви. От листата и дървесината й се получава жълт оцветител. Бялата черница може да се използва и като декоративно дърво из паркове и алеи. Нейната пределна възраст е400 години.

79

Личност

Силата на скептика. Просветеният егоизъм. Английският емпиризъм. Впечатленияи идеи. Причина на причинността.

"Да се опълчиш срещу философията - това е най-добрият начин за философстване!" - тазиПаскалова максима сякаш оправдава истинността си във философстването на ДейвидХюм, завършекът на класическия емпиризъм или на английския сенсуализъм, маркиран симената на Бейкън, Лок и Бъркли; има някаква историческа ирония в това, че тозизавършек се осъществява от шотландец, автор и на прословутата за времето си "История

ДейвидДейвид ХюмХюм(1717 (1717 -- 1776)1776)

"За нашата философия няма нищо по-удобно отвъзприемането на известна степен на умеренскептицизъм, както и от честното признание наневежеството и по отношение на въпроси, коитонадхвърлят всички човешки способности."Д. Хюм, Приложение към Трактат за човешкатаприрода

80

на Англия". Приживе славата на Хюм не се дължи толкова на философията му, а най-вечена популярните есета върху морала и политиката, върху естествената история нарелигията, белязани и със скандалната известност на забранени от църквата книги. Но задтази видимост се крие един упорит мисловен труд, чието осмисляне почти винаги еставало повод за преоценка на философската традиция: примерът в това отношение сКант е показателен. Думите на последния, че тъкмо философските работи на Хюм са госъбудили от догматична дрямка, могат да се споделят от всеки, който подхожда сотговорност тъкмо къмфилософията. При това подхождане всяко заобикаляне на Д. Хюм е късогледо: защотодори и да се смята, че философските очила на шотландския мислител са със сбърканидиоптри, то си струва да се отбележи, че чрез тях философските теми и предмети сеявяват в такъв ракурс, който позволява по-нататъшни корекции и говори далеч по-добреза физиологично здравата ретина отколкото самовнушеното предимство на зрящите безпомощни средства.

Погледът към света, изработването на "очилата" става у Дейвид Хюм още на младигодини: след едно "противно", както той пише, следване на право и след бързоприключила търговска дейност синът на шотландски земевладелци от аристократиченпроизход се намира във Франция, където в тригодишна оттегленост от практиката работивърху трактата, осигурил му трайно място в историята - именно върху "Трактат зачовешката природа". Книгата, излязла през 1739 г., не се радва на особен интерес, но тованадали е смутило младия и автор който вече е решил за себе си светогледните проблеми ие изработил методика за оценка на природните явления, обществените събития имеждучовешките отношения. Накъсо тази методика може да бъде представена с думата"скептицизъм", но не в смисъла на "недоверие", а в смисъла на отказ от прекаленопредоверяване на видимост, традиция, авторитети, институции; за този отказ помага най-вече трезвият и честен разум, който не се отказва единствено от призванието си - дамисли самостоятелно. А това значи - не се отказва и от самоутвърждаването си. Понякога

81

това може да доведе до "разумен егоизъм", който обаче е по-сигурен съветник вжизнените дела от един "сантиментален алтруизъм": защото алтруизмът не рядкопредявява претенции в стил "така се прави от любов към другия", пропускайки даотбележи, че "другия" има може би "други" цели и съвсем не споделя това, което - "пакдруги" - считат за негово право. А жизненият път на Д. Хюм показва, че той винаги еотстоявал правата си и е постъпвал самоутвърдително: когато "Трактатът..." срещналупоритото неразбиране на традиционно възпитаваната публика, Хюм не толкова сеотказал от философията, а решил да се утвърди като мислител с други, на пръв погледпо-разбираеми средства: с есета. Средствата се сменили, но целта останала, допълненавече с едно решаващо условие: личното самоутвърждаване е и саморазкриване наразума. И това не е "моя" или "твоя" разум, а човешкият разум в неговите цели идействия; за неговото явяване в чист вид е отговорен честният мислител, който отново нее алтруист или сантиментален повествовател на разумни геройства, а е само "описател" на нещата - такива, каквито се явяват, но никога - каквито трябва да бъдат. Нямало кактози възглед да не настрои срещу себе си всички "доброжелатели на човечеството": тезабранили Хюмовите есета като "неморални и безбожни" и отхвърлили всякакви опитина автора им да получи професура. Което било твърде естествено: алтруистите видялиопасност за хората, които - нали по природа са грешни? - лесно биха се подали наизкушения. А изкушенията били много: те почвали от изящния Хюмов стил на писане исвършвали с твърдения, че нямало никакво основание да се приемат догми запървородни грехове или небесни царства, за избрани народи или богопомазани хора. Хюм смятал, че цялата тази догматика се крепяла на търговията и икономиката и тъкмотова трябвало да се разкрие, за да се премахнат заблудите и да се изчистят науките отпървопричини. Не само той мислел така: в тази мисловност се включват плеяда хора, пръснати из Европа, но събрани в семейството на просветителите.

Най-здраво това семейство било във Франция; то образувало кръга на енциклопедистите, с които Хюм отдавна поддържал приятелски връзки. След като той видял събраните сисъчинения в Index librorum prohibitorum (списък на забранените книги) от 1761 г. и след

82

като си намерил добра работа във Франция (нали все пак бил и егоист?), той напусналродината си; напуснал и упоритата литературно-изследователска работа, предоставяйкитруда по оформянето, издаването и разпространението на книгите си на посредници. Последните постоянно го молели да напише нещо ново: нов том към седемтомнатаистория на Англия, нови есета към "Изследването на принципите на морала", нови статиикъм онези за търговския баланс, за държавния кредит и парите, за принципите наполитическата икономия; Хюм не се оставял да бъде увещаван: той отвръщал на молбите сотказ, казвайки, че бил "твърде стар, дебел, мързелив, пък и много богат, за да пише". Изглежда, че е лъгал: след смъртта му в архивите намерили много нови работи, а ипоправки върху старите, които вероятно правил в последните си дни в Единбург.

Английският емпиризъм

Философското дело на Д. Хюм продължава една основна за новото време традиция; то и язавършва, за да оформи класическия вид на такъв тип аргументация и изследване, който иднес се нарича "емпиристки", т.е. насочен към непосредствено даденото в сетивността катовъншен предмет; затова тази традиция понякога се нарича и "сенсуалистка". За разликаобаче от "континенталния сенсуализъм", мотивиран от Декартовата идея за механичносттана външния свят, "островният" се крепи не толкова на цялости и принципи, а на конкретнипредмети, избрани за символи на всеобщността а непосредствено видими от всекипознаващ субект: защото познанието се основава тъкмо на сетивността и нейнотоизследване по същество е изследване и на висшите, умозрими етажи на знанието. Ако несе връщаме чак до Роджърбейкъновите разяснения на вещността или до английскитефранцисканциноминалисти, можем да кажем, че емпиристката традиция започва сФренсис Бейкън и с прословутия му индуктивен метод за възстановяване на науките; замного изследователи с Фр. Бейкън започва и науката на Новото време.Това начало се характеризира с отказ от хиперболизиране на "душата" като условие запознание и съответно - с утвърждаване на конкретния сетивен предмет като основа навсеки познавателен и практически акт. По-нататък "началото" се поставя и с разбулването

83

на заблудите, в които по природа попада ума или ги има вродени: говорейки с езика наБейкън, това значи да се отхвърлят идолите, които господстват в познанието. Четири са тезиидоли: на рода, според, които човек е склонен да съди за нещата по аналогия със собственитеси способности; на пещерата, според които човек вмъква нещата в убежището на своитенавици, възпитание и условия, както и в изискванията на телесната си природа; на пазара, според които човек е склонен да прави пряка връзка между думите и нещата и да смята, чесловесно може да променя вещния свят, макар и думите нерядко да се обръщат срещуразума; и най-сетне, идоли на театъра, които принуждават да се маскираме с авторитети, а дане вярваме на опита си. А тъкмо опитът е този, който ни дава критерия за истина напознанието, Дории упгилитарен, този критерий е трезв, и ни помага, смята Бейкън, давладеем природата, подчинявайки и се.

От друга страна, емпиристката традиция се утвърждава от Томас Хобс, за когото единственосъществуващо е тялото, вещта (това се нарича и "реизъм" или "соматизъм"), докато ума есамо способност на; едно тяло да свързва необходими за него представи и да ги "пресмята" соглед на пребиваването си сред другите неща: естествено за това помагат най-вече сетивата; След Хобс Джон Лок ще утвърди тезиса, че "няма нищо в интелекта, което преди да не ебило в сетивата", за да последва оттук и изводът, че сетивността ми дава онези качества напредметите, които изпълват "чистата дъска" на нашето познание: едва след такова изпълването може да действа самостоятелно, т.е. да "рефлектира". Ала рефлексията е оправдана самокогато отново се насочи към външния свят, към качествата - Лок ги нарича и идеи - напредметите. Някои от тези качества ни се представят като необходими за съществуването напредметите и тях Лок нарича "първични" (протяжност, форма, число, движение), докато имаи такива, които са се получили от намесеността на познаващия в дадеността на предмета, отсмесването на "сетивните възприятия с познанието: те са "вторични" - цветове, вкусове, миризми и Т.Н., които не са решаващи за битието и познанието на предмета. В някакъвсмисъл те са само знаци за реално съществуващото, но с този възглед Лок поставя минатапод познанието и битието, която Джордж Бъркли не пропуска да взриви. Това той прави несамо по идеологически причини (Бъркли е англикански епископ и вижда целта си в

84

опровергаването на материализма), а и по чисто логически; освен това роля изиграваБърклиевата частнонаучна практика - неговите занимания с теорията на зрението, сизследване на сляпородени дават и емпиричната, опитна основа на критиката, коятопровежда срещу Локовите трудове. Става въпрос за следното: ако ние познаваме самоидеи, които представят "външен свят", нямаме никакви основания да допускамеразделение между първични и вторични качества в реалността, която освен това е винагиидейно представена" тъкмо в съзнанието ни; нямаме и основание да хипостазираменякаква външна реалност: единствено познаваемото са идеите в духа ни, които биватсъзерцавани от същия този дух. Затова според Бъркли съществуването на нещо етъждествено с неговото възприятие и тъй като последното става в духа, то е логично дасе допусне, че нещата са комплекс от възприятия, чиято субстанция е духовна. Гаранцияза това, че има все пак някаква опора, която ни дава право да говорим, че битието нанещата не е само субективно, Бъркли открива в един пределно възприемащ дух: в Бога, който съзерцава както нас, така и вещния свят - разбира се, за да има съществуване, когато човек актуално не възприема. (Примерът, който Бъркли дава, е може битривиален, но пък класически:" когато ние, възприемащите, излезем от стаята, къдетосме видели тези и тези неща, не бихме имали основание да твърдим, че нещата остават встаята такива, каквито са, ако не приемем, че след напускането те биват съзерцавани игарантирани, от един. мощен дух, който в едно с това възприема и нас.) В това развитие на класическия емпиризъм се вижда едно нарастващо недоверие къмпределните онтологически инстанции, изтълкувани в материален, вещен смисъл. ДейвидХюм, възпитаван в тази тематична, понятийна и чисто терминологична традиция, правиоще по-решителни изводи.

Феноменализмьт

Основното философско произведение на Хюм - "Трактат за човешката природа" - има зацел това, което целят всички класици на философията: обосноваването на истинното

85

познание чрез откриване на истинен метод и чрез опитнофактична проверка наполучените от общите положения данни, т.е. чрез демонстрация и на истинно битие. Нодокато традицията, поне от Платон до Хюм, намира тези основания в онтологическигаранти на многообразието (все едно дали те са материална, духовна субстанция илибожествени същности, образци и идеи), Хюм насочва погледа си към това, което едаденост на познанието и за което не може да се допусне, че е дериват, модус илипредстава, упълномощена да изразява "реалност": защото няма никакъв смисъл да сеумножават същностите (тук Д. Хюм е последователен "окамист") и да се утвърждаватнепосредствено непредставени неща.

Нещата, с които имаме работа в познанието и опита, са непосредствено дадените нивпечатления и спомените за тях, твърди Хюм. Самите впечатления се делят на прости исложни; прости са отделните чисти усещания, напр. тези за цвят, форма, вкус, температура; сложни са непосредствено възприеманите предмети, начините навзаимодействие между тях, отношенията на близост, време, тъждество, прилика ипричина. В познанието впечатленията са представени като идеи, спомени за опита навъзприятието. Затова, както и впечатленията, идеите са прости и сложни и разликатамежду тях е само в адекватността на представата: колкото по-непосредствено сепредставя идейно едно впечатление, толкова по-адекватно е то. С други думи: пълнототъждество в опита между впечатление и идея, почиващо на времева близост, а в идеаленслучай - на непосредственост или сливане, осигурява истинността в познанието най-вече защото така изчезва разликата между явление и същност, все едно как ще епредположена тя: дали като приписване на същностни черти на възприятието или намисленето, на вътрешния или външен опит. В тази Хюмова представа се изразявасобствено смисълът на феноменализма: отказът от разделение между явление исъщност. Доведен до край, феноменализмът отрича обаче всяка самотъждественост, която философската традиция приема за гаранция на пълното познание на отделнияпредмет: бидейки включен винаги в определен тип познавателно отношение, предметът

86

никога няма "ето тази същност"; той се явява в калейдоскопа на впечатленията катосноп от възприятия, като сложна идея, родила се от дейността на ума. Умът еспособност да се създаде предмет, но той никога не е тъждествен извъннепосредствеността на мисленето за него: защото в друг миг и на друго място, от другпознаващ и с друга насоченост предметът, разбира се, не е "първият". Това, което сеприема за "ето този предмет", е обща представа, закрепена в съзнанията напознаващите чрез езикови навици и опитни тъждествености, чрез спомненаедновременност. Но и навиците, и опитът, и спомените могат да бъдат различни, кактовпрочем и езиците и ето защо, смята Хюм, не може да се допусне самотъждественгарант на предметно съществуване; ето защо не може да има един единствен субект иедин единствен обект, надарен с изключителни способности да носи всички неща илида ги произвежда по един и същ начин. Оттук лесно се извежда и това, чедогматичността (за Хюм това значи и господстващо мнение, навик, опитно удобство ипр.) в утвърждаването на някакви субстанции е една и съща както при постулиранетона материя, така и при приемането на крепящ нещата дух. Затова Хюм обръща типакритика, която Бъркли отправя към Лок, към самия Бъркли, за да отрече инеобходимостта от духовна субстанция и да сведе всеки субстанциализъм само къммига, в който се утвърждава нещо, което от своя страна, не ни дава никакво право датвърдим, че в някой друг миг такова утвърждаване ще е адекватно: субстанцията е самознак, дума, която блокира и ограничава типа осмисляне.В традицията на философията такъв тип аргументация се критикува ожесточено; обвинява се в "агностицизъм", т,е. в утвърждаване на "непознаваемостта"; отбелязва се, че така се разрушава философията като знание за всеобщото; счита се, че това е краен, пълзящ, беден и т.н. "емпиризъм". Но независимо от критикуемостта на Хюмовитеположения, независимо от самовнушената любов към знание за същности, не може дане се отбележи, държим ли да бъдем честни, че в този тип философстване говори тъкмоидеята за свободата и самостойността, за равната оправданост и ценност на всяко

87

познание, на всяко впечатление и в последна сметка - на всяка идея. Затова и Хюмовотодело "събужда от догматична . дрямка" тези, които сънуват само един сън с подозрението, че може да има и други. За онези, които в мнителността си са склонни да смятат, че техниятсън е най-истински и че другите сънуващи по някакви причини крият същия този сън, Хюмостава винаги "бълнуващ" философ, който експлоатира възможностите на езика иформулира немислими парадокси като този, че "очакването на утрешния изгрев на слънцетопочива само на вяра". Те не подозират обаче очевидния човешки факт, че все някогаслънцето ще изгрее за последен път за всеки от нас и че сама по себе си добрата имнадежда-упование в повтаряемостта прави от хората еднопосочни същества, някои от коитолесно могат да си въобразят, че тъкмо тяхната посока е "най-правилната". А това, освен че ещастливо самодоволство, избива най-често в репресия спрямо другите, които естествено сагрешни. И започва гигантомахията: наука срещу наука, религия срещу религия, народ срещународ, човек срещу човек; защото, смятат добрите хора, някои науки са по-научни, някоирелигии - по-откровени, някои народи - по-надарени. При тези "сметки" няма как Хюм да неизглежда "по-малък философ", ако ли не - "антифилософ". Но не само евентуалните изводиот Хюмовите възгледи са причина за тоновете критики, които се стоварват върху неговия"Трактат...". Причина за това е и самото му схващане за причината, светая светих нафилософите поне от Аристотел насам.

Причина на причината

"Всяко нещо има причина. В непосредственото възприятие на нещата ние имаме работа сявления, зад които стои истинното им битие, което някак е позволило те да ни се явят така, както ни са се явили. На нас може да ни се струва, "чини", че нещата са това, което ни сеявява, но по същество те са други, неявни и за да осъзнаем това, трябва да ги умозрем, т.е. да погледнем някак и зад тях, за да видим, че отвъд променливото им съществуване иманепроменлива същност, която обосновава битието им не с достатъчно, а с абсолютно

88

основание: Познаем ли го, ще можем да правим с абсолютна необходимост вернисъждения не само за миналото и настоящето, но и за бъдещето на нещата; това ще могатда го правят и всички онези, които имат работа с тези неща: едно, защото нещатапритежават непроменлива същност; друго, защото те биват познавани по всеобщи всамотъждествеността си закони. Така всички неща са предопределени, т.е. причинени: стоят и ще стоят винаги на един чин, на едно място в познанието; това място задействабитието им, просто, защото то е единство на всички времена и пространства, в коитопребивава предметът и в този смисъл - обосновава самотъждествеността му. Очевиднотова място не е точно този определен предмет, а е предусловие за съществуването му. Вотносителен смисъл всеки предмет може да бъде условие за наличие на други; вабсолютен смисъл такова условие е само един-единствен: субстанцията, т.е. това, коетоза своето съществуване и схващане не се нуждае от нищо друго. И ако всяко нещо имапричина, то всички неща са причинени - поместени и задействани от, нея, предметът снай-много потенции за битие" - ето това би било резюме на заварената от Хюм, пък иостанала до днес аргументация на причинността. Трудно би могло да се твърди как точно Хюм стига до критиката на този тип разбиране: дали защото роля са изиграли светогледни, научни, опитни или просто екстравагантнисхващания, задвижени от чисто психологическата нагласа да се каже нещо ново. Собствено това не е от особено значение. Далеч по-важно е друго: Хюмовата критика нареферираното схващане дава начало на освобождаване на философията от външни занея - за мисловността - бариери; ако има такива, то те са единствено в рамките на опитана съзнанието.И така, какви са основните моменти в неговото схващане за причината? Преди всичко заД. Хюм причинността е отношение, което не се получава от априорни, постулиранизаключения в стил "всяко нещо има причина и всички неща в последна сметка иматедна причина", тъй като такива твърдения не могат да бъдат дадени никога въввсеобщността на опитната им проверка: защото ние нямаме никакво просто впечатление

89

за такова отношение, а още по-малко можем да, предполагаме, че дадени условия щепредизвикват едно и също следствие във всички времена и пространства. За това ние неможем да имаме опит: крайността ни на познаващи същества е достатъчно основание да сеотхвърли някаква самотъждествена, неопитна способност за абсолютно схващане, крепенона абсолютно пребиваване. Само в относителен смисъл може да се даде предусловие, причинило някакво действие. Напр. счупването на един прозорец с камък еднакво добреби могло да се обясни както със здравината на стъклото (тя е недостатъчна, за дапротивостои на силата на хвърляне), така и със злия характер на хвърлящия; както съссилата на ръката, така и с формата на камъка и пр. Да приемем, че от всички тезиобяснения само едно е валидно за всички счупени от камък стъкла, би значело да отрежеммногообразието на случаите или да забраним не само даден тип обяснение, но и даден типвъзприятие, т.е. да се противим на опита. Разбира се, в последна сметка ние все даваме - ведно време и пространство - някакво обяснение, посочвайки някаква причина, но това седължи не на субстанциални характеристики и на онтологични предпоставки, а най-вече нанавика на съзнанието, закрепен в езика, по силата на привичката да възприемаме заеднодве сами по себе си различни и онтологично несвързани впечатления; че нещо става следнещо не е никакво основание да смятаме, че то е станало поради първото: то е могло дастане и поради други, нямани актуално пред вид неща, останали по "различни причини" скрити за опита на съзнанието. Да отречем тяхното наличие би значело да си представимнякои съзнания по-съзнателни, някои впечатления - по-впечатлителни, някои идеи - по-правилни. Ала тези представи никога не са научни: те просто са "научени" и преповтаряни"по навик".Такъв навик присъства и във философията: да се търси една причина. Но дори инамирана, тя не е нищо повече от хипотеза, която получава хипертетични задачи: даобосновава свръхоснования. А както беше казано в началото, честността изисква дапризнаем понякога, а за философията винаги, трябва ли да остане научна, "невежеството ипо отношение на въпроси, които надхвърлят всички човешки възможности". Не се листори това, се остава в рамките на вярата, чиито изисквания ритуализират разума и гокарат да търси божества, на които следва да се подчинява.

90

ЛИТЕРАТУРА1. Д. Хюм, Трактат за човешката природа, С, 1986.2. Е. Панова, "Безсмъртните идеи на Трактат за човешката природа", в предговора напосоченото издание.3. Е. Панова, Основни проблеми във философията от Бей-кън до Маркс, С, 1987 (трето издание), стр. 73-87.4. Г. В. Фр. Хегел, История на философията, С. 1982, т. 3, стр. 440 и сл.Задачи .",1. Анализ на гл. VIII на "Трактат за човешката природа" -За причината на вярата.2. Ако приемем, че е валидно "след нещо, следователно -поради него", можем ли даобосновем и това: а) "преди нещо в пространството, следователно - след нещо въввремето" и б) "зад нещо във времето, следоватечно преди него в пространството"?3. Кое подрежда света: причинното обяснение или вярата?.

91

Книгопис• „A Treatise of Human Nature: Being an Attempt to introduce the experimental Method of Reasoning into Moral Subjects“ („Трактат за човешката природа“; в тритома; 1739–40)• „An Abstract of a Book Lately Published: Entitled, A Treatise of Human Nature, etc., Wherein the Chief Argument of That Book Is Farther Illustrated and Explained“(1740)• „Essays Moral and Political“ („Есета за морала и политиката“; 1741–2)• „A Letter from a Gentleman to His Friend Containing Some Observations on Religion and Morality“ (1745)• „An Enquiry Concerning Human Understanding“ („Изследване върху човешкияразум“; 1748)• „An Enquiry Concerning the Principles of Morals“ („Изследване върхупринципите на морала“; 1751)• „Political Discourses“ („Политически беседи“; 1752)• „The History of England“ („История на Англия“; 1754–62)• „Four Dissertations“ (1757)• „A Concise and Genuine Account of the Dispute Between Mr. Hume and Mr. Rousseau“ (1766)• „The Life of David Hume, Esquire, Written by Himself“ (1777)• „Dialogues Concerning Natural Religion“ (1779)