страница - government.bg€¦ · страница 9 от 17 Гр. София, 1606, бул. ”Пенчо Славейков”№ 15A +359 (0) 2 915 98 20, +359 (0) 2 915

страница 2 от 17

Гр. София, 1606, бул. ”Пенчо Славейков” № 15A +359 (0) 2 915 98 20, +359 (0) 2 915 98 98, www.babh.government.bg

Съдържание: Стр.

Обща част 3

I. Въведение 3

II. Биосигурност при Африканска чума по свинете 3

Част А: Индустриални ферми 4

I. Програма за биосигурност – критични контролни точки 4

II. Почистване и дезинфекция 5

III. Ефективност на дезинфекцията 11

Част Б: Фамилни ферми и стопанства за лични нужди 13

I. Фамилни ферми 13

II. Стопанства за лични нужди 15

Обобщение 16

Източници 16



Обща част

I. Въведение:

За фермерите и техните животни от жизнено важно значение е внедряването на

превантивна програма за намаляване риска от инфекции. Биосигурността се характеризира

като комплекс от управленски и физически мерки, предназначени да намалят риска от

въвеждане и разпространение на заболяване в животинската популация в животновъдния

обект. Тя трябва да е рутинна процедура, тъй като множество проучвания сочат, че

превенцията срещу заболяване е по-добра от лечението. А в случая на Африканска чума по

свинете, лечение няма, което прави спазването на биосигурността единственото решение на

проблема.

Фиг. 1: Концепция за биосигурност

II. Биосигурност при Африканска чума по свинете:

Африканската чума по свинете (АЧС) е заразно вирусно заболяване. Вирусът е силно

контагиозен и се разпространява при пряк контакт със заразени животни или трупове, при

косвен контакт с контаминирани (заразени) с вируса на АЧС предмети (транспортни

средства, дрехи, обувки, инвентар), както и перорално – при приемане на заразена храна или

вода.

Срещу заболяването няма нито лечение, нито ваксина, което прави предприемането на

мерки за биосигурност единственият начин за овладяване на ситуацията. Тя включва



превенция от разпространение в и около фермите, както и контрол над потенциални

източници на вируса на АЧС (посетители, персонал, транспортни средства, фураж,

водоизточник, диви животни и др).

Фиг. 2: Пътища на проникване на вируса

Част А: Индустриални ферми

I. Програма за биосигурност – критични контролни точки:

Всеки животновъден обект трябва да има разработен план за биосигурност. За

разработването им, като основа се използва принципа на НАССР системета (Hazard Analysis

and Critical Control Point - „Анализ на опасностите и контрол на критичните точки“), като

трябва да бъдат идентифицирани всички критични контролни точки (ККТ) в животновъдния

обект. Критични контролни точки в биосигурността са точки от технологичния цикъл

във фермите, през които има вероятност да проникне заболяването. Всяка ферма трябва

да определи ККТ, присъщи за нея и да разработи план за справяне с дадените рискове във

всяка една точка. След разработването на такъв план всеки един работник в животновъдния

обект трябва да бъде обучен как да спазва разработените правила.

Основни ККТ във фермите са:

- Локализация / местоположение на фермата;

- Контрол на влизащите във фермата хора (персонал, посетители);

- Контрол на влизащите във фермата транспортни средства;

- Предотвратяване контакта с диви и скитащи животни (диви свине, чакали, кучета, котки,

птици и др.) – ограда;

- Контрол на насекомите;

- Контрол на вредните гризачи;

- Качество и безопасност на фуража и водата;



- Поддръжка на оборудването;

- Разделяне на зони във фермата - „мръсна“ (административна, помещения за работниците,

съблекални) и „чиста“ зона (производствената);

- Програма за почистване;

- Програма за дезинфекция.

За да има ефект от разработените процедури, всички предприети действия по описаните

точки, трябва да се спазват:

Мерки против проникване на вируса в

животновъдните обекти

Мерки за контрол на разпростирането

на вируса

Изграждане на ограждения около фермата; Изолация на животните;

Обособяване на зони за разтоварване и

натоварване на животни, оборудване,

отпадъчен материал и др.;

Групиране на животните в зависимост от

здравословното им състояние;

Карантинни зони;

Групиране на животните по категория и

възраст;

Контрол на влизащи транспортни средства

и хора;

Премахване на умрели животни;

Поддържане на данни за:

Извършен транспорт (входящ и изходящ);

Извършени дезинфекции на транспортните

средства; Посетители; Доставчици;

Доставени фуражи, премикси и др.

Контрол на гризачи и насекоми и

поддържане на документация от

проведените мероприятия;

Разработване на процедури за почистване и

дезинфекция;

Поддържане база данни/записи за:

Заболели животни; Лечение; Смъртност;

Продукция;

Програми за обучение на персонала и

поддържане на записи от провеждането им.

Процедури за почистване и дезинфекция.

II. Почистване и дезинфекция:

Превенцията от АЧС е голямо предизвикателство за фермерите и ветеринарните лекари. С

цел предпазване, фермерите трябва да разработят добър план за биосигурност, подходящ за

техния животновъден обект. Разработването на такъв план намалява риска от проникване на

вируса.

Основни точки, които да се предвидят в изготвянето на такъв план, са свързани с:

1. Достъпа до обекта – да има изградено ограждение, обхващащо цялата територия на

фермата.

2. Фураж:

- Транспортното средство, доставящо фуража да остава извън територията на обекта;



- Фуражът да се съхранява на закрито – в специално предназначени силози или затворени

контейнери, така че до него да нямат достъп гризачи, птици, насекоми и диви/скитащи

животни, както и минимизиране наличието на вредни микроорганизми;

- Фуражът вътре в обекта да се транспортира със собствен специално предназначен за целта

транспорт, при условие, че няма изградени системи за автоматично хранене;

- Ако не произвеждат собствен фураж, да се следи качеството на производство на

съответните производители/доставчици;

- Своевременно почистване на фуражните остатъци под силозите и около контейнерите, за

да не се привличат гризачи, птици, насекоми и диви/скитащи животни;

- Водоснабдяване от собствен или централен водоизточник с вода с подходящо питейно

качество (качеството на водата от собствен водоизточник се доказва чрез лабораторни

анализи).

3. Транспорт:

- Собствените транспортни средства в обекта да преминават редовно почистване и

дезинфекция:

цялостна дезинфекция, когато е приложимо - монтиране на хоризонтални и вертикални

установки за дезинфекция на превозното средство от всички страни;

Фиг.5: Дезинфекция на цялото превозно средство

дезинфекционни вани за колелата на транспортните средства - да са дълги поне 6 метра, за

да може то да премине оборот и половина; да са покрити по начин, предпазващ разтвора от

влиянието на различните метрологични условия. Предимство на ваните, е че веднъж

изградени няма да има нужда от реконструкции. Недостатък, е че водата и дезинфектантът

във ваните трябва да се следят и поддържат редовно. В зависимост от действието на

дезинфектанта и броя коли, които преминават на ден през нея, се определя колко често

трябва да се подменя течността. В някои ферми с цел да се предотврати човешка грешка при

смяната на дезинфектанта, се използват специални устройства, които автоматично дозират

прясна вода и определеното за нея количество нов дезинфектант директно във ваната. Всеки

производител на дезинфектанти срещу АЧС трябва да може да предостави бързи тестове за

проверка на концентрацията на разтвора;



Фиг. 3: Дезинфекционна вана с устройство за впръскване на дезинфектант

дезинфекциране на гуми с ръчна пръскачка, при условие че се третират от всички страни,

а не само външната им част; предимство при тях, е че винаги може да се следи

концентрацията на използвания дезинфекционен разтвор;

Фиг.4: Дезинфекция на колела на транспортно средство

- За извършваните дезинфекционни дейности се съхраняват записи;

- При сключен договор с транспортни фирми: да се извършват проверки за спазване на

процедурите по почистване и дезинфекция преди допускане в територията на обекта;

- При товарене/разтоварване на животни за/от друго място да има времеви интервал между

почистването и дезинфекцията на превозното средство и товаренето/разтоварването на

животните.

4. При търговия със семенна течност да се следи за епизоотологичния статус на обекта, от

които е добита.

5. Персонал:

- Да спазват утвърдените правила за биосигурност във фермата;

- Да не внасят собствена храна в обекта;



- Да нямат контакт с прасета извън територията на обекта и да не отглеждат собствени

прасета;

- Да нямат контакт с други свиневъдни обекти;

- Да нямат контакти с диви свине и да не участват в ловни излети.

6. Посетители:

- Да се забрани достъпът на посетители в обекта (с изключение на ветеринарни лекари и

компетентните власти);

- Добра практика е обособяването на отделно помещение извън обекта, което да е

предназначено за срещи с външни лица;

- При допускане – да преминават през обособените филтри за дезинфекция;

- Да се води дневник на посещенията;

- Да не се допускат превозни средства на посетители на територията на обекта.

7. Оборудване:

- Да се използва индивидуално за стопанството и да не се споделя с други стопанства;

- Да се почиства и дезинфекцира редовно.

8. Отстраняване на трупове на умрели животни:

- Труповете да се отстраняват своевременно;

- До предаването им за обезвреждане – да се съхраняват в определени за тази цел

контейнери или помещения, без до тях да имат достъп гризачи, птици, насекоми, други

домашни или диви/скитащи животни;

- Транспортните средства, които се използват само за превозване на трупове и странични

животински продукти (СЖП), да се почистват и дезинфекцират след всяко ползване;

- Да не се допускат превозни средства на предприятия за обезвреждане на СЖП на

територията на ЖО. Труповете на животните да се превозват със собствен транспорт и да

се предават на фирмите за обезвреждане извън територията на ЖО.

- Работниците, които отстраняват труповете на умрелите животни да са със защитно

облекло и обувки, предназначени само за тази цел;

9. Почистване и дезинфекция:

- След почистване и дезинфекция на помещенията да има времеви интервал преди

настаняване на животните в тях;

- С гореща вода и сапун се отстраняват видимите замърсявания с органична материя, преди

да се използва самият дезинфектант;

- Използваните дезинфектанти да са с потвърдено действие срещу вируса на АЧС;

- На всеки вход във фермата трябва да има поставени стелки, напоени с дезинфектант или

дезинфекционни вани за дезинфекция на краката на работниците:

една с чиста вода (за да се премахне механично полепнала органична материя;

препоръчително е да използват и четки при по-силно замърсяване);

една с дезинфектант;

течностите в двете вани трябва да се сменят ежедневно.



- На всеки вход във фермата трябва да има обособени дезинфекционни диспенсъри за

дезинфекция на ръцете на работниците.

Фиг.6: Стелки напоени с дезинфектант и дезинфекционни вани за крака (една с вода и една

с дезинфектант)

- При контролно пропускателния пункт на обекта да има изграден т.н. „сух филтър“ за

персонала, включващ преминаване през дезинфекционна площадка (стелки) за дезинфекция

на цивилните обувки и установка за дезинфекция на ръцете (предпочитат се дезинфектанти

на спиртна основа).

- На границата между „мръсната“ (административна) и „чистата“ (производствена)

зона на фермата се поставя т.н. „мокър санитарен филтър“, включващ:

„мръсна“ съблекалня, в която работниците свалят цивилните си обувки и дрехи;

баня, в която вземат душ, като измиват с топла вода и почистващ препарат, тялото и

косата си в продължение на мин. 3 минути;

„чиста съблекалня“, в която обличат работните си дрехи и ботуши.

- На входа към санитарния филтър и на изхода към бялата зона се поставят допълнителни

дезинфекционни площадки за обувки и установки за дезинфекция на ръцете;

- След приключване на работния ден, работниците преминават през мокрия санитарен

филтър по обратния ред.



Фиг.7:„Мокър“ санитарен филтър за персонал на прехода между „мръсната“ и

„чистата“ зона във фермата.

При установяване на вируса на АЧС във фермата трябва да се определи екип от хора,

които да се занимават с отстраняването на труповете и последващата дезинфекция. Трябва да

се спазват гореописаните мерки, касаещи дезинфекцията на хората и транспортните

средства. След депопулацията се спазват няколко основни принципа:

- Премахване на цялото преносимо оборудване;

- Механично почистване на помещенията от органична материя; да се има предвид, че

почистването не е дезинфекция!; ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ВОДА ПОД НАЛЯГАНЕ,

ЗАЩОТО ПО ТОЗИ НАЧИН ВИРУСЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА КАТО АЕРОЗОЛ ПО

ВЪЗДУХА!

- Обливане с дезинфектант на помещенията и оборудването. След престой от 30 минути до

1 час (в зависимост от степента на контаминация и от времето за действие на дезинфектанта)

се изплаква с чиста вода и се оставя да изсъхне;

- Повторно нанасяне на дезинфектант (БЕЗ отмиване);

- След изсъхване помещенията да се обгазят или фумигират с дезинфектант.

Приложението на почистващи или дезинфекциращи средства под формата на пяна е

възможен метод при борбата с АЧС. Състои се в нанасяне на почистващият препарат

(детергент) смесен с въздух. Предимство е, че се използва водна струя под ниско налягане,

което ограничава разпространяването на причинителя. При нанасянето й се дава възможност

да се следи къде е нанесен дезинфектантът. Методът е и икономичен откъм използване на

воден ресурс. За направата на пяна е нужен само специален накрайник (пенообразуваща

дюза), който е лесно достъпен на пазара.



Фиг. 8: Приложение на средство за почистване/дезинфекция под формата на пяна

III. Ефективност на дезинфекцията

Целта на дезинфекцията е да се унищожат патогенните микроорганизмите (МО) по всички

повърхности, които са в контакт с животните: стени, подове, клетки, хранилки, поилки,

транспортни средства, оборудване, дрехи, обувки и ръце на персонала.

В борбата със заболяването АЧС трябва да се използват само тествани и одобрени за тази

цел дезинфектанти.

Всеки дезинфектант има собствен спектър на действие. Всяка компания, предлагаща

такива средства трябва да осигури списък с данни срещу кои микроорганизми действа той и

в какви концентрации да се използва. Изборът на дезинфекционно средство при всяка

конкретна ситуация трябва да бъде съобразен с влиянието на условията на околната среда и

характера на повърхностите, подлежащи на дезинфекция.

Р България прилага своята действаща система за предоставяне на биоциди на пазара и за

използването им на основание разпоредбата на чл. 89, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) №

528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на

пазара и употребата на биоциди.

Регистър на разрешените за употреба биоциди е публикуван на интернет страницата на

Министерство на здравеопазването:

http://www.mh.government.bg/bg/administrativni-uslugi/registri/registar-na-biotsidnite-

preparati/

Условия, които влияят на действието им:

- Наличието на органично и неорганично замърсяване затруднява действието на всички

дезинфектанти – необходимо е предварително механично почистване, своевременна подмяна

на дезинфекционните разтвори или увеличаване на концентрацията. Най-силно повлияващи

от замърсяванията са кислород-отделящите, хлор- и йод-отделящите дезинфектанти. По-

слабо повлияващи са алдехидите и алкалиите;

- Разреждането с твърда вода (с високо съдържание на метални йони) намалява

ефективността на четвъртичните амониеви съединения – необходими са по-високи

концентрации;

- Ниските температури намяляват активността на някои дезинфектанти – формалдехид и

феноли, докато други (кислород-отделящи, хлорни, йодни) дезинфектанти запазват

активността си;

http://www.mh.government.bg/bg/administrativni-uslugi/registri/registar-na-biotsidnite-preparati/

http://www.mh.government.bg/bg/administrativni-uslugi/registri/registar-na-biotsidnite-preparati/



- При дезинфекция на синтетични повърхности (PVC, полипропилен), стъкло, боядисани и

лакирани повърхности, инокс и др. с високо повърхностно напрежение се наблюдава

тенденция на събиране на някои дезинфектанти (хипохлорити, хлорамини) на големи капки,

между които остават сухи участъци (мъртви зони) без контакт на патогените с дезинфектанта

(фиг.9). При тези повърхности да се използват дезинфектанти, съдържащи в състава си

повърхностно активни вещества (четвъртични амониеви съединения);

Фиг.9: Формиране на „мъртви зони“ при дезинфекция на повърхности с високо

повърхностно напрежение.

- Наличието на остатъци от почистващи средства по повърхностите (анионни детергенти –

веро, сапун, прах за пране) неутрализират четвъртичните амониеви съединения (катионни

детергенти) поради йонно взаимодействие;

- Наличието на амоняк (образуващ се при разлагане на урина, фекалии и др.) блокира

действието на формалдехида поради химична неутрализация;

- Да се избягва смесването на дезинфектанти от различни химични групи - в повечето

случаи дезинфектантите се неутрализират, а в други се отделят силно токсични газове (напр.

при смесване на формалдехид с хлор-отделящи дезинфектанти);

- Да се приготвя работен разтвор в необходимата концентрация непосредствено преди

употреба му.

Контролът върху ефективността на проведените дезинфекционни обработки се провежда

чрез микробиологични изследвания на проби взети от дадения животновъден обект. Има два

метода за оценка на ефективността – директен и индиректен.

Директният метод включва получаване на проби, отривки (обтриване на дадена

повърхност със стерилен тампон) или смивки (промиване със стерилен разтвор) и изследване

за наличие на жизнеспособен вирус.

При оценката не се допуска наличието на жизнеспособен вирус в нито една от

пробите!

Пробите трябва да бъдат поставени в епруветка с транспортна среда за вируси (достъпни

са различни видове) и изпратени в хладилни условия. Доказването на вирусния антиген

и/или нуклеинова киселина обаче не е равнозначно на наличието на витален (жив) вирус. В

някои случаи вирусът може да е инактивиран (т.е. дезинфекцията да е ефективна), но отново

да бъде доказано наличие на антиген/нуклеинова киселина. Най-точно е вирусологичното

изследване, изолацията на вируса, но това е практически невъзможно изпълнимо при такъв



брой проби. Ето защо, в много случаи се предпочита въвеждането на индиректен метод за

оценка на дезинфекцията.

При него се установява наличието на жизнеспособни хигиенно-индикаторни

микроорганизми (най-често колиформи) върху повърхностите след извършената

дезинфекция. Важно е съответствието между устойчивостта на съответния патоген и

устойчивостта на избрания индикаторен микроорганизъм – индикаторния микроорганизъм

трябва да има аналогична или по-висока устойчивост към дезинфекционните средства от

патогена. В случая с вируса на АЧС (вирус със сложна структура, т.е. с допълнителна

липопротеидна обвивка) колиформите са подходящ индикаторен микроорганизъм.

Индиректният метод за оценка на дезинфекционната ефективност включва получаването на

проби (отривки или смивки) от дезинфекцираните повърхности след изтичане на съответната

експозиция. От всяка контролна повърхност трябва да се получат минимум по 3 проби.

Пробите се изследват за наличие на жизнеспособни хигиенно-индикаторни микроорганизми,

в случая – колиформи.

При оценката на дезинфекцията не се допуска наличието на хигиенно-индикаторни

микроорганизми (колиформи) в пробите, получени след извършване на дезинфекция.

Т.е. дезинфекцията се преценя като ефективна (задоволителна) ако във всички

получени проби не се установява наличие на колиформи.

За микробиологичен контрол на активността на дезинфекционните разтвори в

дезинфекционните вани, в дезинфекционните стелки за обувките и пр., се прилагат същите

критерии – не се допуска наличието на колиформи (и разбира се вируса на АЧС при

директните методи) в дезинфекционните разтвори.

Част Б: Фамилни ферми и стопанства за лични нужди

I. Фамилни ферми ( стопанства с поне една свиня майка)

1. Достъп:

- да има изградени огради;

- помещенията за свинете да са стабилни постройки, непозволяващи достъп на други

животни.

2. Фураж - отглежданите животни трябва да се хранят с пълноценни комбинирани фуражи

отговарящи на физиологичните им нужди;

- да се съхранява в затворени съдове и в затворени помещения - складове или силози (без

достъп на гризачи, птици и др. животни и минимизиранe наличието на вредни

микроорганизми);

- съхранението на фуражите (след прибиране на реколтата) да е поне 60 дни преди да бъдат

използвани за храна на животните, а сламата за постеля поне 90 дни след прибирането й;

- да не се изхранват с прясна трева (зелена маса), ако същата е директно набрана;

- свинете да НЕ се изхранват с кухненски отпадъци или продукти от тяхната преработка;

както и с преработени животински протеини (брашна) от преживни животни, свине и птици;



- водоснабдяване от собствен или централен водоизточник с вода с подходящо питейно

качество (качеството на водата от собствен водоизточник се доказва чрез лабораторни

анализи).

2. Транспортни средства – цялостно почистване и дезинфекция преди влизането им в

стопанството.

3. Посетители – да не се допускат външни лица, освен ветеринарен лекар и компетентните

власти.


- индивидуално и не се споделя с други стопанства;

- редовно се почиства и дезинфекцира.

5. Отстраняване на трупове на умрели животни:

- съхранение на труповете и странични животински продукти (СЖП) в затворени

контейнери, които се почистват и дезинфекцират редовно;

- обезвреждане на труповете/СЖП.


- наличие на дезинфекционни ванички за обувки на входа на помещението:




течностите в двете вани трябва да се сменят ежедневно

- смяна на дрехи и обувки;

- дезинфекция на ръцете и обувките преди влизане и излизане от помещението на свинете;

- използване на препарати против насекоми и гризачи в помещенията и двора.



Фиг.10: Схема на изисквания за свиневъдни стопанства

II. Стопанства за лични нужди („заден двор“) - (стопанство с до 3 свине за угояване):

1. Достъп:

- да има изградени огради;

- помещенията за свинете да са стабилни постройки, непозволяващи достъп на други

животни.

2. Фураж - отглежданите животни трябва да се хранят с пълноценни комбинирани фуражи

отговарящи на физиологичните им нужди:

- да се съхранява в затворени съдове и в затворени помещения или силози (без достъп на

гризачи, птици и др. животни и минимизиране наличието на вредни микроорганизми);

- съхранението на фуражите (след прибиране на реколтата) да е поне 60 дни преди да бъдат

използвани за храна на животните, а слама за постеля поне 90 дни след прибирането й;

- да не се изхранват с прясна трева (зелена маса), ако същата е директно набрана;

- свинете да НЕ се изхранват с кухненски отпадъци или продукти от тяхната преработка;

както и с преработени животински протеини (брашна) от преживни животни, свине и птици;

- водоснабдяване от собствен или централен водоизточник с вода с подходящо питейно

качество.

3. Посетители – да не се допускат външни лица, освен ветеринарен лекар и компетентните

власти.




- индивидуално и не се споделя с други стопанства;

- редовно се почиства и дезинфекцира.


- наличие на дезинфекционни ванички за обувки на входа на помещението:




течностите в двете вани трябва да се сменят ежедневно

- смяна на дрехи и обувки;

- дезинфекция на ръцете и обувките преди влизане и излизане от помещението на свинете;

- използване на препарати против насекоми и гризачи в помещенията и двора.

В стопанствата за лични нужди НЕ се разрешава:

- отглеждането на свине майки и некастрирани нерези;

- придвижването на свине към други стопанства/кланици/транжорни!

Обобщение:

АЧС е особено опасно вирусно заболяване по домашните и дивите свине, причиняващо

огромни икономически загуби.

Биосигурността е единственият начин за предпазване от проникване на заболяването.

Пестенето на средства за сметка на биосигурността увеличава риска от проникване на

заболяването;

Нужно е голямо внимание насочено към процедурите за биосигурност в цялата ферма.

Фермите, които следват тези процедури, са много успешни в борбата с инфекцията.

Почистването е също толкова важна стъпка, колкото е и дезинфекцията;

Борбата за овладяването и превенцията срещу АЧС е отговорност на всички

заинтересовани страни: фермери, работници, превозвачи, доставчици, ветеринарни лекари,

компетентни власти и др.

Биосигурността при фамилните ферми и при ферми тип „лично стопанство“ е ограничена,

но това не означава че не трябва да се спазват основни нейни принципи.

Източници:

1. Материали от проведено обучение за: „Биосигурност в свиневъдни ферми“ (организирано

от Европейската комисия по програмата „По-добро обучение за по-добри храни“ (BTSF);

2. Материали от проведено обучение за „Биосигурност в животновъдните обекти срещу

Африканска чума по свинете“ (проведено в България) .

3. Научни становища от университета в Северна Каролина

4. Снимковият материал е от Българската агенция по безопасност на храните, както и от

презентации от споменатите по горе обучения.



5. Становище от д-р Георги Желев, асистент в секция „Епидемиология, инфекциозни

болести и превантивна медицина“, ветеринарномедицински факултет на Тракийски

университет – Стара Загора, относно: „Предложение за въвеждане на микробиологичен

контрол върху ефективността на проведени дезинфекционни обработки“.

Documents

страница - government.bg€¦ · страница 9 от 17 Гр. София, 1606, бул. ”Пенчо Славейков”№ 15A +359 (0) 2 915 98 20, +359 (0) 2 915