Тема 9. СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ

Класическите и неокласическите икономически теории се основават на идеята, че

обществото е съставено от независими индивиди, всеки от които преследва

собствените си цели и най-добрата институция, управляваща икономическата размяна,

е свободният пазар. Но това не винаги гарантира положителни или оптимални

резултати за обществото като цяло. Съществуват проблеми, чието решаване изисква

коопериране и сътрудничество. Разширяването на идеите за капитала през 70-те

години на ХХ век достига до формулирането на концепцията за социалния капитал.

Изследователи от областта на социологията, политологията и икономиката показват, че

този тип капитал може да е сред причините, а от друга страна – сред инструментите, за

преодоляване на проблеми като разлики в растежа на регионите, трайна липса на

развитие, успех или провал на отделни организации, намалено чувство на солидарност

и общност, спад на доверието към демокрацията, западащи квартали, нарастване на

битовата престъпност, разпространение на корупцията, намаляващи образователни

постижения и т.н. Теорията за социалния капитал предлага алтернативни идеи за

постигането на алокативна и икономическа ефективност като взема предвид социалния

контекст на икономическото поведение.

Ако при човешкият капитал става въпрос за индивидуалните способности на хората,

социалният капитал се отнася до ценността на социалните връзки и отношения.

Концепциите за социалния капитал се развиват около идеята, че контактите и връзките

между хората те подпомагат обществените дела и дават възможност на индивидите и

на социалните групи да постигат резултати, които иначе не са по силите им, или пък

биха били постигнати, но на по-висока цена. Основна съставна част на социалния

капитал са добрата воля и намерения, а положителните ефекти се пораждат от

информацията, влиянието и солидарността.

1. Концепции за социалния капитал

Интелектуалните търсения за ролята на живота в групи и значението на връзките

между хората започват още през ХVII век. Идеята се свързва с автори като А. дьо

Токвил, Дж. С. Мил, Е. Дюркем, М. Вебер, Дж. Лок, Ж. Ж. Русо. Корените на

концепцията се проследяват в класическата социология на ХIХ век – идеята на

Дюркем за живота в група като противоотрова за аномията1 и самоунищожението,

разграничението на Маркс между атомизираното общество и мобилизираните класи и

т.н.2 Някои съвременни изследователи на развитието на идеята за социалния капитал

1 Синоним на отсъствието на общи социални правила и норми (Е. Дюркем, "За разделението на

обществения труд", 1893). Цитирано по http://assa-m.com/sociologia32.php 2 Portes, A., “Social capital: its origins and applications in modern sociology”, Annual Review of Sociology

24: 1-25, 1998

намират допирни точки с идеите за гражданската традиция и гражданското участие,

дори я приемат за част от теориите за постигането на равновесие (като описват как

кооперирането увеличава разполагаемия социален капитал, а той от своя страна

улеснява поддържането на социално сътрудничество). Едни икономисти откриват

произхода на концепцията в икономическата социология на Макс Вебер, а други – в

идеите на Адам Смит, изложени в неговата „Теория на моралните чувства“. В

обобщение, произходът на идеите за социалния капитал може да се търси в широк

набор от научни области – от икономиката и социологията до антропологията и

политическата философия.

По отношение на първата поява на термина „социален капитал“ преобладава

становището, че това е станало през 1916 год. в статия на социалната реформаторка

Дж. Л. Ханифан за местната издръжка на училищата. Тя описва социалния капитал по

следния начин: „Не говоря за недвижими имоти, лична собственост или пари в брой, а

за онова, което прави ежедневния човешки живот смислен – добра воля, другарство,

взаимна симпатия и социално взаимодействие между групи от хора и семейства,

които изграждат социални единици. […] Общността като цяло има изгода от

взаимодействието на всичките си части, а индивидът намира в сдруженията

предимствата на помощта, симпатията и дружбата със съседите.3“ Ханифан

подчертава значението на участието на общността в поддръжката на училищата и

избира да използва думата „капитал“, за да подчертае изрично колко важно е

наличието на социална структура за създаването на икономическа или бизнес

перспектива на отделната личност.

Близо половин век по-късно идеята за социалния капитал отново навлиза във фокуса на

общественото внимание и става обект на изследване от автори от различни научни

области. В началото на 60-те години Джейн Джейкъбс използва термина, когато

анализира ценността на мрежите. През 1969 год. политологът Робърт Салисбъри го

развива като съществен компонент при формирането на групи по интереси. През 80-те

години социалният капитал се превръща в почти общоприложимо обяснение на

явления, вариращи от западащите квартали до значението на доверието при непълните

договори, а в последните две десетилетия академичната литература по темата бележи

експоненциален ръст.

Основните автори, върху чиито идеи се гради съвременното разбиране на социалния

капитал, са Пиер Бурдийо, Джеймс Коулман и Робърт Пътнам (вж. таблица 9.1).

3 Превод по http://en.wikipedia.org/wiki/Social_capital

Таблица 9.1

Нива на изследване на социалния капитал

Ниво Автор Изследвани параметри

Индивид /

подкласа

П. Бурдийо Титли / имена

Приятелства / сдружения

Членства

Гражданство

Семейство /

общност

Дж. Коулмън Размер на семейството

Присъствие на родителите в дома

Очаквания на майката за образованието на детето

Мобилност на семейството

Принадлежност към църква

Общност /

регион

Р. Пътнам Членство в доброволни организации

Избирателна активност

Читатели на вестници Източник: адаптирано по www.SocialCapitalResearch.com

Френският социолог П. Бурдийо говори в книгата си „Форми на капитала“ (1972 год.)

за икономически, културен и символен капитал. Първият се формира чрез инвестиции

в производителни обекти, а вторият – в собствените производствени възможности

(чрез различни форми на образование). Символният капитал включва в своята рамка и

социалният капитал, който е съставен от социални връзки и взаимни отговорности,

от доверие и отношения на близост и взаимност4 и е възприеман като социални

отношения с инвестиционен характер. Авторът развива идеята, че отделният индивид

има изгода от членството си в дадени социални мрежи. Изследвайки социалните

условия, които имат влияние върху професионалния успех (извън формалното

образование), той набляга на съзнателното изграждане на общителност и социални

връзки, които впоследствие подпомагат напредъка в кариерата. След даден момент

участниците в различни социални мрежи получават възвръщаемост на вложените

усилия просто поради факта, че вече са членове на съответната структура. Бурдийо

дава инструментална дефиниция на социалния капитал като „съвкупността от реални

или потенциални ресурси, свързани с наличието на трайна мрежа от повече или по-

малко институционализирани отношения на взаимно познанство и приемане.5”

Далеч по-емпирично защитени са идеите на социолога Дж. Коулман. Той дефинира

социалният капитал функционално, подчертавайки, че като такъв може да се определи

всичко, което подпомага индивидуалните и колективни действия и е създадено от

мрежи на отношения, реципрочност, доверие и социални норми. По неговите думи:

„социалният капитал не е нещо единично, а се гради от различни съставки с два общи

елемента – всички те имат някакви черти на социални структури и всички улесняват

4 Мирчев (2009), стр. 327

5 Warren, M., The Nature and Logic of Bad Social Capital, in Castiglione et al. (2002), р. 124

определени действия на актьорите (личности или корпорации) в структурата“6.

Според този автор социалният капитал е неутрален ресурс и крайният ефект от

наличието му за обществото се определя от начина, по който го използват индивидите.

Коулман защитава идеята, че социалният капитал е равноправна форма на капитал,

защото е продуктивен – прави възможно постигането на определени цели, които биха

били недостижими, ако той не съществуваше. Но за разлика от другите форми на

капитал, социалният капитал принадлежи в структурата на отношенията между хората.

Друга негова особеност е, че подобно на физическия и човешкия, социалният капитал

не е напълно заменим – дадена негова форма може да бъде ценна за улесняване на

някои дейности и напълно безполезна или дори вредна за други.

Политологът Р. Пътнам популяризира термина „социален капитал“ в началото на 90-

те години7. Той намира обяснение на разликата в нивата на развитие на Северна и

Южна Италия в степента, до която гражданите са въвлечени активно в местното

самоуправление. Статията и последвалата я книга на Пътнам „Да играеш сам боулинг”

(1995 и 2000 г.) описват връзката между спада в социалния капитал и намалената

избирателна активност и общия обществен упадък. Като пример се използват

клубовете по боулинг като място не само за отмора, но и за активни социални

контакти. Членството в подобни организации намалява рязко успоредно с ръста на

притежаваните от домакинствата телевизионни апарати. Това ерозира наличния

социален капитал и възпрепятства формирането на нов. Пътнам дефинира социалния

капитал като колективната стойност на всички социални мрежи и склонността,

произлизаща от тях да правим неща един за друг. Той анализира как иначе разделени

групи се свързват, това намалява трансакционните разходи и всеки има индивидуални

изгоди, включително и онези, които не са инвестирали в социален капитал. Според

този автор комуникацията лице в лице и хоризонталното съдействие в доброволни

неполитически организации (от рода на спортни клубове, селскостопански кооперации,

филантропични групи), допринасят за изграждането на междуличностно доверие,

поощряват бъдещата способност да работим заедно, създават онези връзки в

обществения живот, които са основата на гражданското общество и демокрацията.

Организираните групи не просто постигат своите инструментални цели, докато

действат съвместно, те създават и условията за по-нататъшно сътрудничество.

Използваните от автора индикатори – доверие в хората и институциите, норми на

реципрочно поведение, мрежи и членство в доброволни организации – са познати като

„инструменти на Пътнам“ и се използват и понастоящем за измерване на нивата на

социален капитал в дадено общество.

6 Coleman, J. S., „Social Capital in the Creation of Human Capital”, The American Journal of Sociology,

94:95, 1998 7 Putnam, R., R. Leonardi and R.Y. Nanetti, Making democracy work: civic traditions in modern Italy.

Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1993

Дефиниции за социален капитал

От началото на ХХI век изследванията върху социалния капитал се умножават

значително; гледните точки се разклоняват и многоизмерната природа на концепцията

получава своето потвърждение от най-различни научни области. В обекта на

вниманието попадат мрежите (последиците от мрежовите структури и конфигурацията

на социалните връзки върху достъпа и мобилизацията на ресурси), общностите

(значението на споделените норми и ценности за изграждането и поддържането на

социален обмен и сътрудничество, както и ефектите върху общности, където

социалният капитал липсва) и институциите (как различни видове институционални

правила стимулират или възпрепятстват доверието и реципрочните отношения)8.

Таблица 9.2

Дефиниции за социален капитал Дейвид Хюм,

1751

Личният интерес е основният мотив за създаване на правосъдие. [...] лоялността (или

моралното отношение) към обществения интерес е източникът, който определя тази

добродетел.

Алексис дьо

Токвил, 1840

Американци от всички възрасти, всякакъв произход и положение непрекъснато създават

сдружения... Ако начело на някакво ново начинание във Франция е правителството, а в

Англия – човек с положение, в САЩ със сигурност ще откриете сдружение.

Лида Ханифан,

1920

...онова, което изгражда осезаемите съставки на ежедневния живот на хората; добра воля,

другарство, симпатия, социално общуване между хората и семействата, изграждащи социални

единици.

Пиер Бурдийо,

1972

Социален капитал – това е сумата от ресурсите (реални или виртуални), които индивиди или

групи натрупват поради наличието на трайна мрежа от повече или по-малко

институционализирани отношения на взаимно познанство и приемане.

Бърт, 1992 ...приятели, колеги и по-общи контакти, чрез които получавате възможност да използвате

своя финансов и човешки капитал.

Глен Лоури,

1992

...естествено възникващи социални отношения между хората, които подкрепят или

подпомагат придобиването на умения и характеристики, ценени от пазара.

Робърт Пътнам,

1993, 1995, 2000

...черти на социална организация от рода на доверие, норми и мрежи. Те могат да подобрят

ефективността на обществото чрез улесняване координацията на действията.

Джеймс

Коулман, 1998

Социалният капитал се дефинира от своите функции. Той не е нещо монолитно, а се състои от

множество различни единици с две общи характеристики: те имат черти на социална

структура и подпомагат определени действия на индивидите, които принадлежат на тази

структура.

Нахапиет и

Гошал, 1998

...сумата от реалните и потенциални ресурси съдържащи се в, достъпни чрез и извличани от

мрежата от отношения, притежавана от индивид или социална единица. Социалният капитал

обхваща едновременно мрежата и активите, които могат да бъдат мобилизирани чрез тази

мрежа.

Улкок, 1998 ...информацията, доверието и нормите на реципрочност, присъщи на нечия социална мрежа.

ОИСР, 2000 Нормите и социалните отношения, заложени в социалните структури на обществата, които

позволяват на хората да координират действията си и да постигат желаните цели.

Световна банка,

2000

Институциите, отношенията и нормите, които оформят качеството и количеството на

социалните взаимодействия. Социалният капитал не е просто сборът от институции, които

укрепват обществото – той е лепилото, което го споява.

Лин, 2001 Инвестиции в социални отношения с очаквана пазарна възвръщаемост.

Адлър и Куон,

2002

Социален капитал е добрата воля, достъпна за индивиди или групи. Източникът му е в

структурата и съдържанието на социалните отношения на актьорите. Постиженията му

произтичат от информацията, влиянието и солидарността, които така стават достъпни за

актьора.

Фукуяма, 2002 ...споделени норми или ценности, които насърчават социалната кооперация и са потопени в

реални обществени отношения

Остром и Ан,

2003

...социалният капитал е атрибут на хората и техните отношения, които повишават

способността им да решават проблеми, свързани с колективни действия.

Източник: адаптирано и допълнено по Bartkus, V.O., J. Davis, 2009

8 Ahn, T.K., E. Ostrom, Social Capital and Collective Action, in Castiglione et al. (2002), р. 79-82

Отчасти поради това все още не съществува единодушно приета дефиниция за

социален капитал (вж. таблица 9.2.).

Общите черти на наличните дефиниции са следните:

Става въпрос за социални отношения, които водят до получаване на изгоди;

Очертава се ролята на социални мрежи, свързващи подобни или различаващи се

хора и налагащи им реципрочно поведение спрямо едни други;

Набляга се на факта, че наличието на добра воля между хората, има позитивен

ефект на множество нива – за отделния човек, организацията, местната

общност, региона или нацията.

Разликите в дефинирането произтичат на първо място от изходната гледна точка на

съответното изследване, от неговия обект и избрана методология9. Но могат да бъдат

забелязани и основните линии на несъответствия (дори противоречия) в

съществуващите определения:

Едни дефиниции се концентрират на индивидуално ниво – върху типа

отношения, които отделната личност поддържа с другите хора (Бурдийо, Бърт);

Други се опитват да уловят в динамика проявлението на съществуващите между

хората връзки (Коулмън, Пътнам, Фукуяма);

Трети се насочват към комплексния характер на социалния капитал (Нахапиет и

Гошал, Улкок).

За целите на настоящия учебник ще бъде приета приета следната работна дефиниция

за социален капитал: всички ресурси, които човек може да мобилизира и/или от

които може да печели поради участието си в мрежа от отношения с други хора.

9 М. Мирчев твърди, че е необходимо да се прецизира преводът от английски и да се различават

социален и обществен капитал. Първият термин може да визира „непосредствените човешки

взаимодействия, културните и смисловите кодове на човешките отношения, феноменологията на

всекидневието и елементарното действие”, а вторият – „системата на обществото и нейното

цялостно функциониране – институционалните йерархии и мрежи, властовите норми и отношения,

симбиозата и наслагването между общностните структури, дейностните сфери, съответните

разнопорядкови обществени отношения, органичното вплитане между микро-, мезо- и

макроравнището в човешката реализация.” Цит. по Мирчев (2009), стр. 335.

Каре 9.1.

2. Типове, нива и форми на проявление на социалния капитал

Цитираните в таблица 9.2. множество дефиниции подсказват разнообразието от форми,

под които може да бъде разпознат социалния капитал. Изследвания различават слаб и

силен (в зависимост от честотата на проявление на връзките между хората и тяхната

сила), вертикален и хоризонтален (според наличието или липсата на йерархия),

отворен или затворен (според насочеността на изгодите), географски кондензиран или

разпръснат социален капитал.

Коментирайте критиките към концепцията за социален капитал. Кои са основанията той да

бъде приет за специфична капиталова форма и кои са проблемите, произтичащи от

специфичните му характеристики?

Може ли социалният капитал да се нарече капитал?

Финансовият капитал физически се помещава в банковите сметки на хората, а човешкият – в

техните глави. Къде е мястото на социалния капитал, който се проявява само в структурата и

динамиката на взаимоотношенията между хората?

Социалният капитал прилича на по-класическите капиталови форми, защото може да бъде

инвестиран с очакването за бъдещи изгоди, може да се придобива, преработва и разменя и

изисква поддръжка. Той е дълготраен актив, който може да донесе значими изгоди на

индивидуално и колективно ниво.

Но социалният капитал не може да се търгува на свободния пазар, тъй като се проявява в

груповите отношения, т.е. е далеч от неокласическото разбиране за капитал. Нещо повече,

ако се приеме гледната точка на Фукуяма, че социален капитал е придържането към нормите

и то не се засяга толкова силно от индивидуалните действия, то тази идея не съвпада с

класическите разбирания за капитала.

Някои автори предпочитат като по-точен термин социални или общностни ресурси,

твърдейки че: „капиталът е елемент от производството на стоки и услуги. А ние не искаме

само стоки и услуги, ние желаем да разполагаме със социална подкрепа, физическа и

обществена безопасност, свобода на изразяването, възможности да се развиваме, а всички

тези неща не могат да бъдат наречени стока или услуга“.

Други посочват, че капиталът се изгражда чрез инвестиции и може да бъде пуснат в употреба

при нужда, докато социалният капитал се базира повече на алтруистично поведение.

Опонентите им защитават тезата, че социалният капитал е много близък до идеята за капитал

като за нещо, което е трайно и запазва същността си дори при многократна употреба; той

може да се използва, подобрява, увеличава или разрушава.

В защита на причисляването на социалния капитал към капиталовите форми са и доводите, че

за създаването му трябва да се инвестират време, усилия, дори пари.

Адаптирано по: Burton-Jones (2011), стр.79-82 и www.SocialCapitalResearch.com

Основната класификация на типовете социален капитал се свързва с името на Р.

Пътнам и на последователи на неговите идеи в областта. Според нея се различават три

типа социален капитал10

:

1. Спояващ (bonding) социален капитал. Той възниква при контакт между хора,

които имат нещо общо помежду си или принадлежат на едни и същи общности

(семейства, съседи, приятели, бизнес партньори, етнически братства,

професионални асоциации, спортни фенклубове, банди) и се генерира от т.нар.

силни социални връзки. В резултат се изграждат капсулирани, насочени

навътре мрежи със силни реципрочни връзки. Нивото на доверие вътре в тях е

високо и те подсилват социалната идентичност.

2. Свързващ или изграждащ мостове (bridging) социален капитал. Той

произтича от насочени вън от основната социална група контакти – в хорове,

църковни енории, движения за граждански права и т.н. На тези места хора с

различен социален статус, произход и ценности, които обикновено са

разделени, могат да изграждат помежду си т.нар. слаби социални връзки. Този

тип социален капитал се приема за източник на социални иновации и за носещ

изгоди за обществото като цяло поради способността си да намалява нивата на

недоверие, да изгражда съгласие и взаимно уважение.

3. Съединяващ (linking) социален капитал. Такъв капитал произтича при

осъществяването на вертикални връзки между хората и ръководни организации

или влиятелни институции.

Обикновено икономически изостаналите общности имат големи количества спояващ,

умерени нива на свързващ и почти никакъв съединяващ социален капитал. От друга

страна ниските нива на спояващ и свързващ социален капитал водят до сериозна

уязвимост на общностите при икономически кризи или природни бедствия.

Социалният капитал може да бъде класифициран и според нивата на своето

проявление – в индивида, неформалната социална група, формалната организация,

общността, етноса, дори нацията. Не съществува съгласие между изследователите на

социалния капитал как точно могат да бъдат ясно очертани или измерени особеностите

на социалния капитал на всяко от тези нива. Някои автори го изследват на

индивидуално ниво, други защитават тезата, че наличието или липсата на социален

капитал могат да бъдат проследени само при живота на общността. Първата гледна

точка следва логиката, че социалният капитал отразява интензитета на усещанията на

отделния човек, че е част едновременно от семейство, общност, професия, дори

географска единица. Другата защитава виждането, че социалният капитал се проявява

единствено в динамика и структурата на отношенията между хората. Следователно той

е групов ресурс и не може да бъде измерен на индивидуално ниво. Съществува и трета

група автори, които приемат компромисно, че социалният капитал принадлежи на

10

Представянето на типологията на социалния капитал е обобщено по Кусев (2011), стр. 58-59;

Castiglione et.al. (2002), стр. 79-82 и www.SocialCapitalResearch.com

малката общност, но може да се използва както от отделния член, така и от групата

като цяло.

През последните пет години в академичната литература се изгражда консенсус, че

социалният капитал може да бъде изследван на всякакви нива, на които може да се

измерва степен на идентификация и принадлежност и се говори за:

1. Социален капитал на индивидуално ниво, притежаван от отделни хора или

организации. Полагането на усилия за създаването на индивидуален социален

капитал генерира повишени нива на доверие, взаимна подкрепа, намаляване на

рисково поведение11

, подобряване на организационния климат, психологическо

благополучие. Това естествено води до повишаване на икономическите

резултати. Организации, които са бедни на социален капитал, са дори

нездравословни за своите членове.

2. Регионален социален капитал – описва доверието, сътрудничеството и

кооперирането на хората в рамките на даден регион. Има се предвид

очертаването на „пространство”, характерно с определени икономически

особености, равнище на промишлено производство и връзки между социалните

субекти; близки културно-исторически традиции и ценности, общи интереси в

геополитическото пространство, сходен начин на живот и жизнен стандарт;

разработване и реализиране на общи социални, икономически, демографски,

екологични и т.н. стратегии12

.

3. Говори се и за национален социален капитал, предопределен от културата,

традициите, обичаите, образоваността и отношенията в конкретната нация.

Таблица 9.3

Основни типове социален капитал

Характеристика Релационен

социален капитал

Системен

социален капитал

Основа на

поведението

Отношения Сделки

Източник на

мотивация

Вярвания, ценности,

идеология

Роли, правила и процедури,

санкции

Природа на

мотивацията

Приемливо поведение Максимизиране на

поведението

Примери Семейство, етническа или

религиозна общност

Пазари, нормативна база

Източник: Обобщено по Esser, H., The Two Meanings of Social Capital, in Castiglione et. al. (2002), р. 24

11

Бадура (2005), стр. 6-7 12

Вж. Кусев (2011), стр. 61-63

Формите на проявление на социалния капитал могат да бъдат допълнително

илюстрирани и пояснени като се използва разделението на социалния капитал на

релационен и системен. Тази класификация е направена на база две крайни гледни

точки към социалния капитал – като имплантиран в индивида и неговите отношения в

различни социални мрежи или като характеристика на цялата социална система (вж.

таблица 9-3). Първият подход акцентира върху способността на индивида да

мобилизира помощ, докато вторият фокусира върху способността на общността да

създаде и да се възползва от климата на доверие13

.

СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ

Релационен Системен

Произтичащ

от позиция

Свързан с

доверие

Произтичащ

от задъл-

жения

Системен

контрол

Доверие в

системата

Морал на

системата

Типични

ресурси/

изгоди

Информация

Социален

живот

Рискови

сделки

Помощ/

солидарност

Социален

контрол

Колективно

внимание

Обща

готовност за

даване на

„разписки”

Валидност на

ценности,

норми и

морал

Меха-

низми

Управление

на отно-

шения

Благона-

дежност/

Посветеност

Заеми/

Кредитни

разписки

Информаци-

онен поток

Представяне

на системата

Нагласи

Фигура 9.1. Основни характеристики на типовете социален капитал – обобщение

Релационният социален капитал представлява ценен брой ресурси, до които човек

има достъп поради директните си и индиректни лични отношения с други хора, които

контролират тези ресурси. Той не може да съществува, ако няма доверие между хората

– това е усещането че няма да се възползват от теб или да те предадат. Тогава

социалният капитал на отделния човек се проявява в репутацията, че на него можем да

се доверим. Релационният социален капитал бива три типа (вж. фигура 9.1.):

1. Произтичащ от позицията на човека в дадена мрежа от отношения.

2. Произтичащ от доверие – обемът ресурси и/или услуги, до които имаш достъп

поради това, че може да ти се има доверие (че на теб могат да се доверят).

3. Произтичащ от задължения.

В релационния социален капитал личността може да инвестира целенасочено като

отделя време, участва във взаимоотношения, оказва услуги и подкрепа, споделя

определен набор от ценности, дори влага средства. Поддържането му може да става и с

13

Esser, H., The Two Meanings of Social Caital, in Castiglione et. al. (2002), р. 30-47

относително ниски разходи, ако човек заема стратегическо място в рамките на отделна

социална група или свързва отделни мрежи (има контакт с човек, който е добре познат

в друга група, напр.).

Каре 9.2

Кои типове социален капитал и механизми за формирането му откривате в

текста? Дискутирайте.

– Какво означава Банка за услуги?

–... Това е най-могъщата банка на света. Има я във всички сфери на живота. ... Ще ти дам един

пример: знам, че ти ще се издигнеш и един ден ще си много влиятелна личност. ... Ще започна

да правя вноски по твоята сметка – тези вноски обаче не са в пари, а в контакти. Ще те

представя на една или друга личност, ще улесня някои сделки, стига да са законни. Ти ще

знаеш, че си ми задължен, въпреки че аз никога не вземам комисиона. ... Един ден ще поискам

нещо от теб, ти можеш да откажеш, но знаеш, че си ми задължен. Ще направиш това, което

искам, а аз ще продължа да ти помагам, другите ще разберат, че си почтен човек, и също ще

започнат да правят вноски по твоята сметка – отново под формата на контакти, защото светът

се състои само от контакти. Те също ще поискат нещо от теб някой ден, ти ще се съгласиш и

ще ги подкрепиш, защото те са ти помогнали, и така с времето ще имаш собствена мрежа из

целия свят, ще познаваш всички, които са ти необходими, и влиянието ти ще нараства все

повече.

– Но мога и да откажа да направя това, за което ме молиш.

– Разбира се. Банката за услуги е рискована инвестиция подобно на всяка друга банка. Ти

отказваш да ми направиш услугата, за която съм те помолил, смятайки, че съм ти помогнал,

защото си заслужавал, защото ти си върхът и всички сме длъжни да признаем, че имаш талант.

Хубаво, аз ти благодаря и се обръщам към друга личност, по чиято сметка съм правил вноски.

Но от този момент нататък всички ще знаят, без да е нужно да казвам каквото и да било, че на

теб не може да се разчита.

Ще можеш да израстнеш донякъде, но не толкова, колкото би искал. В определен момент

животът ти ще тръгне надолу, ти ще си малко доволен, малко тъжен, няма да бъдеш неудачник,

но няма и да се реализираш напълно.

Източник: Паулу Коелю, Захир, „Обсидиан”, С., 2005, стр. 38-39

Интересна разновидност на релационния социален капитал е този, който произтича от

задължения (вж. каре 4.2). Когато един човек прави услуга на друг, първият получава

т.нар. „кредитна разписка“. Колкото повече такива разписки държи отделната личност,

толкова повече са му задължени членовете на неговата общност. Тогава социалният

капитал се измерва в броя задължения, които имат другите към теб и в стойността на

ресурсите и услугите, които могат да активизират тези задължения. „Кредитните

разписки“ не са алтруистичен механизъм, те възникват поради интересите във

връзките; гаранциите, че даден кредит ще се погаси; осъзнаването, че нарушаването на

обещание или неизпълнението на задължение ще бъдат наказани. Отделният човек

може да инвестира целенасочено в релационен социален капитал като се позиционира

удачно, държи се отговорно и оказва подкрепа на други членове на общността (като по

този начин увеличава „кредитните разписки“, които държи).

Системният социален капитал отразява наличието на споделени социални норми,

насочени към ефективен контрол на поведението на членовете на различните

общности. При него категорично не може да се говори за притежаване на

индивидуално ниво – той се проявява единствено в динамиката на взаимоотношенията

между хората. Независимо дали индивидът е инвестирал в този тип социален капитал,

той има полза от него; същевременно всички са засегнати, ако той ерозира.

Системният социален капитал се проявява в (вж. фигура 9.1.):

1. Системен контрол – това са степента на социален контрол и колективно

внимание. Колкото по-гъста, интензивна и стабилна е мрежата на отношенията,

толкова по-лесно се забелязва и наказва девиантно поведение. От друга страна,

допринасящите всеотдайно за общността си печелят допълнително признание и

генерират високи нива на доверие към себе си.

2. Нивото на доверие в цялата система – това е дифузно доверие, че цялата

система функционира правилно и не зависи от действията на индивидите. Ако

отделен човек не изпълни задълженията си, това за него е последният път, в

който се радва на изгодите от сътрудничеството си с другите.

3. Морал на системата – валидност на нормите и ценностите, споделяни от всички

участници и реципрочността на поведението им. Моралът на системата

намалява рисковете от социални дилеми и е ориентир при действията.

Негативен социален капитал

Както стана ясно от горната дискусия, на индивидуално ниво наличието на социален

капитал винаги води до положителна възвръщаемост на притежаващите го. Но не

съществува гаранция, че обществото като цяло ще има изгоди от съществуването на

различни видове социален капитал. Поради това в литературата по темата се анализира

и т.нар. негативен социален капитал. Това са форми на социален капитал, които

пораждат отрицателни външни ефекти за индивида, общността или обществото

като цяло. Пример за това е създаването на елитни бизнес-клубове, в които се

договарят неизгодни за трети страни сделки или които подтискат развитието на малкия

и средния бизнес чрез система от политически връзки, лобиране и медийно

присъствие. Друг типичен пример са бандите или различни структури на

организираната престъпност. В тях нивото на спояващ социален капитал е

изключително високо, но няма свързващ социален капитал. Така тези групи остават

изолирани във вътрешните си рамки и генерират негативни външни ефекти за

обществото (разходи за поддръжка на съдебна и правораздавателна система, снижено

чувство на благосъстояние, несигурност за бъдещето и т.н.).

Негативният социален капитал се проявява и в ситуации, когато различни малки групи

или общности се оказват по-силни от демократичните институции в дадена страна. При

слаби политически структури и високи нива на криминален контингент, радикални

движения и др. подобни, се наблюдава усилване на социалното неравенство, социално

изключване при разпределение на благата, упадък на ценностите, липса на сигурност14

.

Негативният социален капитал е с по-високи нива при следните обстоятелства:

При ниски нива на доверие в системата и/или когато отделните хора са по-

малко склонни да рискуват и се доверяват единствено на познати и надеждни

хора.

При неравномерно разпределение на властта в обществото, липса на

овластяване, силно изразени икономически неравенства и елитарни културни

норми.

Негативен социален капитал може да произтече дори при висока способност на

хората да се кооперират и да общуват реципрочно. Примери за отрицателни

външни ефекти тук са купуването на гласове, корупцията, лобизма.

Наличието на негативен социален капитал може да се изрази и в съществуването на

закостенели, затворени в себе си общности, които са дисфункционални в по-широките

обществени рамки и спират обновлението.

3. Основни характеристики на социалния капитал

Описаните в предходната точка проявления на социалния капитал могат да бъдат

допълнени чрез разширяване на паралелите физически – човешки – социален капитал.

Редица изследвания доказват тясната и двустранна връзка между човешкия и

социалния капитал15

. На първо място социалният капитал въздейства върху човешкия

капитал, измерен като образователни резултати. Още през 1988 год. Дж. Коулмън

доказва, че семейството и общността въздействат върху създаването на човешки

капитал в следващото поколение чрез физическото присъствие и внимание на

родителите, неприемането на отпадането от училище, насърчаването на повишаване на

квалификациите. Училища, които са активни участници в живота на общността си,

въвличат родителите в работата си и разширяват мирогледа на своите ученици, дават

на възпитаниците си по-добри шансове за високи тестови резултати. Добър индикатор

за високи академични постижения е и произхода от семейство или принадлежността

към социална група, която цени образованието. Става ясно, че едновременно

структурата на семейните отношения (брой възрастни и деца в домакинството) и

процесите, свързани със социалните отношения, въздействат върху образователните

резултати.

14

Кусев (2011), стр. 58 15

Burton-Jones (2011), р. 82 – 86

Таблица 9.4.

Физически, човешки и социален капитал

Критерий Физически

капитал Човешки капитал Социален капитал

Осезаемост Веществен Знания и умения В отношенията

Измеримост Лесна Трудна Много трудна

Инвестиции Съзнателни Съзнателни, но и успоредно

с други дейности

Страничен продукт от

други дейности

При употреба Амортизация Усъвършенстване Усъвършенстване

Придобиването на социален капитал е от полза и за социално изключени хора.

Понякога прекалено свързаните общности могат да подтиснат желанието на отделния

човек за образование и да задълбочат разликите между хората с различно ниво на

квалификация. Но същевременно социалният капитал може да поддържа и насърчава

образованието. Освен това той въздейства и при прилагането на резултатите от

образоването. Така например производителността на отделния работник може да бъде

засегната от уменията на колегите му. Мрежите са значими и при търсенето на работа

и напредъка в кариерата.

По отношение на здравето, има силна връзка на индивидуално ниво между социалния

капитал и грижите за физическото и психично здраве. Липсата на социален капитал

уронва здравето, нарастват психосоматичните симптоми, мускулно-скелетните болки,

депресиите. Негативният социален капитал накърнява здравето, защото окуражава

девиантно поведение, докато принадлежността към различни позитивни групи и мрежи

окуражава протекцията на здравето, при тези ситуации хората по-лесно си поставят и

постигат цели, свързани с личното им здраве.

В крайна сметка, за хората с повече социални връзки обикновено е по-вероятно да

бъдат наети на работа, да са здрави и щастливи. Повишават ги по-бързо, получават по-

високи заплати, оценявани са по-благосклонно от началниците си, отсъстват от работа

по-рядко, живеят по-дълго и по-ефективно завършват поставените им задачи

(независимо от това дали живеят в богата или бедна държава).

Съществува и обратна линия на въздействие: човешки капитал – социален капитал.

Установявайки, че доброто положение в социалните мрежи е толкова важно, учените

започват да изследват характеристиките на хора на такива позиции. Оказва се, че

хората с високо образование и спокоен характер обикновено са в централни позиции в

мрежите, имат много приятели и малко врагове. Това се дължи на факта, че са добра

„сделка” за другите в мрежата – предлагат високи изгоди (знание) на ниска цена

(спокойствие). Създаването и поддържането на социален капитал зависи и от

действията на личността, не само от характеристиките й. Идентифицирането с група

окуражава ученето, мотивацията и емоциите и сменя фокуса от „аз” върху „ние”.

Очевидно е, че социалният и човешкият капитал са много тясно свързани. Така

например ученето на средна възраст става основно на работното място, в неформална

среда – чрез консултации и съдействие с колеги, консултации извън работната група и

чрез предизвикателствата на самата работна задача. От друга страна ежедневни

социални практики като общуването лице-в-лице и ученето чрез правене подсилват

социалните връзки, ученето и обмена на знания. Така двете форми на капитал се

развиват съвместно до степен, когато е трудно да бъдат ясно разграничени.

Като цяло основните характеристики на социалния капитал могат да бъдат обобщени

по следния начин:

Той е от съществено значение, защото създава рамка, в която обществените

процеси могат да протичат далеч по-лесно и при по-ниски трансакционни или

организационни разходи16

.

При спазването на взаимните задължения и приетите морални норми, в

обществото се генерира доверие, подобрява се информационния потенциал,

създават се ефективни санкции за неприемливо поведение, улесняват се

отношенията с институциите.

Социалният капитал отразява особена комбинация от индивидуални и социални

аспекти. От една страна той касае ресурсите на отделния човек (онези, които са

му достъпни чрез приятели и познати). Но за разлика от другите форми на

капитал, нито успеха, нито използването на социалния капитал може да се

контролира от индивидите. При него става въпрос за представянето на цялата

мрежа от структури и всички включени в тях хора17

.

Допълнителното сравнение между физическия, човешкия и социалния капитал дава

възможност за извеждане на още ключови характеристики на последния.

Правото на собственост при частните физически блага дават възможност на

инвестиралия в тях да се ползва от съответните изгоди. По подобен начин вложените

време и ресурси за образование носят полза за инвестиралия в собствения си човешки

капитал. Далеч по-сложен е въпросът за създаването на социален капитал. Полагайки

целенасочени усилия, хората могат да правят индивидуални инвестиции в социални

отношения. Не е задължително обаче инвестицията да е съзнателна. Социалният

капитал може да възниква като страничен продукт на други дейности (вж. таблица 9-4).

Често хората получават само малка част от генерираните изгоди. При социалния

капитал обикновено ползи имат всички членове на обществената структура (индивид,

група, местна общност, организация), а не единствено неговите създатели. Трябва да се

16

Promotion Of Social Capital, www.hhdn.org.yu 17

Esser, H., The Two Meanings of Social Capital, in Castiglione et. al. (2002), р. 23-25

допълни, че стойността на създавания социален капитал не е еднаква, а зависи от това

кой е неговия източник – каква е социално-икономическата му позиция в обществото.

Друга особеност е възможността отделни индивиди и социални групи да могат да

ползват социалния капитал едновременно. Същевременно той не е еднакво достъпен за

всеки, може да се наблюдава социална или географска изолация.

Това поставя и въпроса за характера на социалния капитал – дали той може да бъде

приет за частно или за публично благо? Мненията на изследователите са

противоположни, едни го класифицират като частно (Фукуяма, Дасгупта), други

категорично го разпознават като публично благо (Коулмън). Проблемите в това

отношение възникват от факта, че докато човешкият капитал се помества в личността,

социалният капитал се разкрива динамично – във взаимоотношенията и е

изключително нематериален. Днес се смята, че този тип капитал е инкорпориран в

общите ценности и социалните институции (добре функционираща съдебна система,

независими медии, демократични институции и гражданско общество). Поради това,

въпреки че се формира от усилията на отделния индивид, социалният капитал е

публично благо, което се проявява различно на различни нива. Отделните хора могат

да инвестират целенасочено в релационен социален капитал и могат да го

увеличават като заемат стратегически позиции във и между отделни мрежи, държат се

отговорно и получават „кредитни разписки“ за оказани услуги. Системният социален

капитал категорично не съществува на индивидуално ниво, той е субпродукт на

релационния и не може да се създаде с целенасочени лични усилия. Системният

социален капитал съществува само във взаимоотношенията между хората и е

колективно публично благо.

Интересен е и въпросът с амортизацията на социалния капитал. За разлика от

изхабяването на физическия капитал, социалният капитал загива по-скоро при

неупотреба. Ако всички участници в дадените отношения се придържат към

първоначално направените уговорки и (дори и неписани) правила, социалният капитал

нараства и укрепва при употреба18

. В това отношение той е много по-близък до

характеристиките на човешкия капитал.

4. Показатели за измерване на социалния капитал

Както става ясно от предходните части, социалният капитал има проявления на твърде

много нива и в най-различни форми. Създаването на прецизни измерители за неговото

наличие се затруднява от протичащите все още академични дискусии за същността и

ролята на социалния капитал, за разграничаването на елементите на социалния капитал

от ефектите на проявлението му, от трудността за прокарването на ясни граници между

отделните нива на съществуването му. Типичен пример в това отношение е доверието:

18

Dasgupta, P., I. Serageldin (2000), р. 179

някои автори приравняват доверие и социален капитал, други смятат доверието за

компонент на социалния капитал, трети – за негов източник, четвърти – за колективен

ресурс, който възниква вследствие наличието на социален капитал.

Основният проблем по измерването на социалния капитал произтича от вече

дискутираната му особеност, че той не принадлежи на отделния човек или група, а е

динамичен – проявява се единствено във взаимоотношенията между хората, между

хора и групи, между отделни групи или социални прослойки. Поради това социалният

капитал не може да се измерва директно, а чрез набор от вторични индикатори за

ползите от наличието му:

За социален капитал на индивидуално ниво – интензивност и сила на

контактите, членство в обществени организации, избирателна активност,

удовлетвореност от взаимоотношенията, съблюдаване на норми за взаимност,

чувство на безопасност, доверие към съседите и социалните институции,

степени на здраве, възпитание и обучение, възможности за намиране на работа,

удовлетвореност от живота.

За социален капитал на организационно ниво – намаляване на текучеството,

приемственост при персонала, неформални възможности за увеличаване на

квалификацията, колективен прираст на знанията, спазване на

организационните традиции.

За социален капитал на регионално или национално ниво – облекчаване на

социалния контрол, упражняван от институциите, предаване на социален опит,

степен на солидарност. Обикновено на това ниво се агрегират набрани данни за

социалния капитал на индивидуално равнище.

Информация за нивата на социалния капитал се търси от:

Социологически изследвания, посветени на доброволческата дейност,

разпределението на бюджета на времето, доверието към хората, доверие в

институциите, етика и корупция, солидарност, идентификация, сплотеност,

добруване и т.н.

Статистически данни за брой благотворителни организации, брой деца в

домакинството, брой членства на човек, използване на медии и нови

технологии, избирателна активност, нива на престъпността, правна защита,

количество дарена кръв и т.н.

Проекти и експерименти като напр. отчитане на процента на връщане на

нарочно загубени портмонета с пари.

Документиране на взаимоотношения – чрез водене на дневници за честота и

продължителността на контакти с близки и приятели, чрез директни

наблюдения, каталози, регистри и т.н.

Р. Пътнам създава през 2000 год. група от индикатори за социалния капитал в САЩ.

В тях той включва измерители на обществения или организационен живот (процент

хора, които са работили в обществена или местна организация през последната година;

процент хора, които са ръководили клуб или организация; граждански или социални

организации на 1000 души; среден брой участия в клубни събрания; среден брой

членства), измерители на ангажираността в обществени дела (активност на изборите

за президент; процент хора, които участват в публични събрания по градски или

училищни въпроси), измерители на доброволчеството (брой нестопански организации

на 1000 души; среден брой пъти работа по обществен проект; среден брой участия като

доброволец), измерители на неформалното общуване (процент хора, които са съгласни

че „прекарвам много време в срещи с приятели“; среден брой купони у дома),

измерители на общественото доверие (процент хора, които са съгласни, че „на

повечето хора може да се вярва“ и „повечето хора са честни“). Както вече беше

споменато, тази група индикатори е известна като „инструменти на Пътнам“.

Този подход се запазва и развива от редица международни организации. На първо

място Световна банка признава социалния капитал за глобално публично благо19

.

Отчитайки, че пазарът не може да гарантира стабилност, банката защитава идеята, че

държавните институции могат да подпомогнат създаването на социален капитал в

отделните общества. За целта Световна банка създава през 2002 год. въпросници за

оценяване на социалния капитал, ефективността на инвестициите в него и за

мониторинг на наличния социален капитал. В т.нар световен въпросник на

ценностите попадат въпроси като: Колко от съседите си познавате по име?

Наглеждат ли съседите Вашето жилище, докато сте във ваканция? Често ли срещате

приятели в магазините? Имате ли много познати? Разговаряте ли често с роднини по

телефона? Каните ли в дома си колеги? Колко пъти през последните 3 месеца сте се

обръщали към други хора за съвет? Смятате ли, че районът, в който живеете, е

безопасен? Можете ли да се доверите на полицията във Вашия град? Знаете ли кой Ви

представлява в местния орган на властта? Доколко сте търпеливи към хора, чиито

поведение и навици се различават силно от Вашите?

Подобен е подходът в провежданите периодично Европейско проучване на

ценностите и Европейско социално проучване20

. На таблица 9.5 са обобщени

индикатори, по които се съди за наличието на социален капитал в отделните общества.

19

Мирчев (2009), стр. 330 20

Parts, E., Indicators of Social Capital in the European Union, Working paper IAREG 2008/02, стр.32, 34-35

Таблица 9.5.

Индикатори за социален капитал в Европейско проучване на ценностите

и Европейско социално проучване

Фактор Индикатор

МРЕЖИ

Формални мрежи Участие в организации – религиозни, образователни, за изкуства и култура, професионални асоциации, политически партии, профсъюзи, местни общности, защита на човешките права, спорт и рекреация и т.н.; Работа като доброволец

Неформални мрежи (приятели)

Колко често прекарвате време с приятели? Значимост на приятелите в живота; Колко често се виждате с колеги извън работата? Имате ли с кого да обсъдите лични или интимни проблеми? Колко често участвате в социални събития в сравнение с връстниците си?

Семейство Готовност да се помогне на член от семейството; Загриженост за най-близките роднини; Значимост на семейството в живота

ВИРТУАЛНИ МРЕЖИ

Гледане на телевизия Среден брой часове през делничните дни; Гледане на новини, политически предавания

Слушане на радио Среден брой часове през делничните дни; Слушане на новини, политически предавания

Четене на вестници Среден брой часове през делничните дни; Четене на новини, политически анализи

Интернет Достъп до интернет, електронна поща

ДОВЕРИЕ

Общо На хората може да се вярва – брой съгласни; Повечето хора се опитват да се възползват от теб – брой съгласни

Институционално Доверие в парламента; Доверие в публичните услуги; Доверие в полицията; Доверие в съдебната система

ГРАЖДАНСКИ АНГАЖИМЕНТИ

Социални норми За да наречете някого добър гражданин, колко важно е той да: Подкрепя хора в по-лошо положения; гласува на избори; спазва законите; има независимо мнение; да е активист в благотворителни организации; да е политически активен Бихте ли избегнали плащане на данъци с цената на измама? Бихте ли кандидатствали за помощи, които не ви се полагат? Приемане на подкупи

Интерес към политиката

Интересувате ли се от политика? Политиката е твърде сложна за разбиране; Имам мнение по политически въпроси; Гласувам на избори; Дискутирам политически въпроси; Значимост на политиката в живота; Следене на политически новини

Политически действия

Правил ли сте нещо от изброените по-долу в последните 12 месеца? Контакт с политик или администратор; работа в политическа партия; работа в правозащитна организация; носене на плакат, значка; подписване на петиция; участие в законна демонстрация; бойкот на продукти; даряване на пари; участие в незаконен протест

УСЕЩАНЕ ЗА ОБЩНОСТ

Важно в живота Колко важни са за вас: семейството, приятелите, политиката, гражданските организации

Загриженост за другите

Загриженост за хората в региона; Загриженост за сънародниците; Загриженост за хората в квартала

Готовност да помогнеш (алтруизъм)

Готовност да помогнеш на възрастен човек; Готовност да помогнеш на болен или на човек с увреждане; Готовност да помогнеш на съсед; Готовност да помогнеш на имигрант

Като илюстрация може да се приведе оценката на ценностите в Европейския съюз през

2102 год., според която те се подреждат по следния начин – мир (39%), демокрация

(37%), човешки права (35%), закон (23%), уважение към други култури (17%),

солидарност (16%), уважение към човешкия живот (15%), индивидуални свободи и

равенство (по 12%), толерантност (10%)21

. Друго проучване констатира следния

процент несъгласни с твърдението „Може да се вярва на хората“ – Казахстан (42%),

Молдова (73%), Сърбия (80%), Таджикистан и Македония (57%), Украйна (46%)22

.

Каре 9.3.

На таблицата са представени данни за отговора на въпроса „Кои три от посочените ценности са

най-важни лично за Вас“, даден от жители на Европейския съюз през пролетта на 2012 година.

Дискутирайте разликите, които откривате в различните европейски страни и между групата на

развитите и по-скоро присъединените към ЕС страни. Какви изводи можете да направите за

нивата на социален капитал в тези държави?

Кои три ценности са най-важни лично за Вас? (% на посочване)

Страна Ув

аж

ени

е

къ

м ч

ов

еш

ки

я

жи

во

т

Ра

вен

ств

о

Со

ли

да

рн

ост

То

лер

ан

тн

ост

Ув

аж

ени

е к

ъм

др

уги

ку

лту

ри

Рел

иги

я

ЕС 27 43 20 15 15 9 5

ЕС 15 43 20 15 16 10 4

България 52 15 20 13 5 6

Чехия 43 12 13 15 4 4

Германия 36 10 11 16 11 3

Франция 49 23 22 22 12 4

Унгария 49 21 14 10 4 6

Холандия 38 19 21 19 16 10

Полша 38 25 13 14 4 8

Румъния 51 15 18 5 3 15

Великобритания 48 25 5 21 15 6

Източник: Europe 2020, Standard Eurobarometer 77, spring 2012, стр.13

5. Социален капитал и устойчиво развитие

Въздействието на социалния капитал върху развитието е сложно и зависи от комплекс

от фактори:

До голяма степен дали въобще ще има такова зависи от институционалния

контекст – наборът от фундаментални политически, социални и правни правила

21

Europe 2020, Standard Eurobarometer 77, spring 2012, стр. 10 22

Human Development Report 2011, p. 30-31

на функциониране на стопанството. Върху този фактор влияние могат да окажат

наличните публични политики – национални или регионални23

.

Икономическото въздействие на социалния капитал често се опосредства от

други промени и е повече или по-малко ефективен поради съвместната

комбинация от фактори. Въздействието често остава потенциално; няма

гаранция, че създаденият социален капитал въобще ще бъде експлоатиран.

Общата склонност към сътрудничество не се превръща автоматично в

колективни действия. Често има пропаст между наследения фонд от социален

капитал в едно общество и използването му за икономически цели. Тогава

трябва да се намеси координиращ субект, който да организира местната

общност, да познава централната власт и пазарните възможности и да може да

ги използва, да има дневен ред и власт да взема решения.

Ролята на социалния капитал в икономическото развитие произтича от възможността

му да генерира доверие. Икономическата теория на договорите различава най-общо два

вида договори24

:

Пълни, които покриват всички възможни варианти за протичане на

отношенията между договарящите се страни. Те са свързани с изключително

ниски степени на риск, но предварителните разходи и времето за изготвяне на

такава сделка са много големи и е възможно дори крайните трансакционни

разходи да надхвърлят генерираните ползи.

По-често срещани са т.нар. непълни договори. Те са по-опростени, с по-ниски

трансакционни разходи, но и по-рискови. Непълни са и неформалните договори,

сключвани на базата на подразбиращи се договорки, при които всяка от

страните залага единствено репутацията си. При неформалните договори липсва

и трета страна, която да санкционира неизпълнението на поетите задължения.

Механизмът, който позволява „допълването/довършването” на договорите, е именно

наличието на социален капитал. Доверието е социална смазка, която прави възможни

производството и обмена. Когато хората действат в рамките на различни социални

мрежи, това създава и по-добри възможности да се идентифицират заслужаващите

доверие участници и да се санкционират нарушителите (вж. каре 9.4).

23

Cersosimo, D., R. Nistico, Social Capital in Economics, p. 399-403; in Castiglione et. al. (2002) 24

Wolleb, G., Social Capital and Economic Development, p. 372- 380 и Cersosimo, D., R. Nistico, Social

Capital in Economics, p. 386-390; in Castiglione et. al. (2002)

Каре 9.4.

На пазара Кан Ел Кхалили в Кайро за външния човек е трудно да открие границите

между отделните търговци. Ако попитате собственикът на магазин за кожени изделия

къде можете да намерите някакво бижу, се оказва че той продава и накити или пък има

близък роднина, който продава и към когото незабавно ще бъдете насочен. На мига

продавачът се превръща и в обменно бюро, като просто се обърне към свой колега

няколко магазинчета по-надолу. За някои дейности като завеждането на клиент в

магазина на приятел, има комисиони; за други, като обмена на пари, просто възникват

задължения. Семейните връзки са толкова важни на пазара, колкото и стабилността на

собствеността. Целият пазар е толкова проникнат от подобен род връзки, че на него

може да се гледа като на организация, а не като на място за покупки. На него може да

се погледне и като на състоящ се от отделни търговци, всеки от които разполага с

голям обем социален капитал, който активира чрез връзките си на пазара.

Източник: адаптирано по Dasgupta, P., I. Serageldin (2000), стр. 16

Социалният капитал намалява цените и рисковете при сделките, увеличава

възможностите за търговия и води до по-висока икономическа ефективност. Той

намалява информационната асиметрия чрез хоризонтални отношения между членовете

на мрежите, като преодолява проблема със скритата информация. Социалният капитал

спомага за намаляване и на други проблеми, свързани с колективните действия като:

трудности при координацията, синхрон на предпочитанията, ефекта на гратисчиите.

Хора или фирми, които членуват в различни социални обединения са по-внимателни в

действията си и пазят своята репутация; осъзнават значението на дългосрочните, а не

на краткосрочните интереси и идентифицират най-добрия курс на съвместни действия.

Може да се обобщи, че социалният капитал допълва или замества формалните правила

и бюрократичните процедури с „отношения на доверие, усвоени професионални

стандарти и етика на общуването25

”.

Социален капитал и национален икономически растеж

Дж. Стиглиц прави интересно изследване за връзката между нивото на икономическо

развитие на обществата и техния социален капитал26

. Той твърди, че когато едно

общество се развива икономически, неговият социален капитал също трябва да се

адаптира и да помага междуличностните мрежи частично да бъдат заменени от

формалните институции на пазарната икономика. Този процес може първоначално да

доведе до намаляване на общото ниво на социален капитал, но впоследствие води до

създаване на друг тип социален капитал, при който социалните отношения са вградени

в икономическата система, а не обратното.

25

Кусев (2002), стр. 57 26

Stiglitz, J., Formal and Informal Institutions, in: Dasgupta, P., I. Serageldin (2000 ), p. 63-65

В ранните етапи от развитието на пазарната икономика пазарите са слаби и

неизградени, но има гъста мрежа от междуличностни отношения, които решават

въпросите по разпределението. С развитието на пазарите някои междуличностни

мрежи се разкъсват и унищожават. Ценността на личните отношения (а оттам и на

социалния капитал) намалява. Появяват се формалните договори и законите. Те

заместват общността като пазител на социалните, бизнес и лични контакти и стават

единствения агент, който може да прилага сила. При развитите пазарни икономики

социалният капитал се преструктурира и задълбочава не за да замества или допълва

държавата и пазара като форма на „правила и задължения”, а под формата на знание за

правилата на производството и обмена. Социалният капитал допълва пазара.

Представяне на България по основни изследвани индекси

Индекс за възприятие на корупцията

Фигура 9.2: Някои измерения на социалния капитал в България27

27

Източник: България в международните класации 2011, ИПИ, стр. 17 и 47

Националният икономически растеж се улеснява от наличието на доверие между

потенциалните търговски партньори, както и от доверието към публичните

институции. Ако хората имат усещането, че живеят в държава, която третира

гражданите си равностойно, където правосъдието е безпристрастно и наказанията за

нарушителите са ефективни, доверието се разпростира. Следователно на национално

ниво са важни свързващият и съединяващият социален капитал.

На фигура 9.2. е показано представянето на България в някои от най-известните

международни класации по различни параметри на социалния капитал. Допълнени с

данните за спадащо обществено доверие към институциите и бизнеса, тези данни не

очертават позитивна картина за генериране на бърз национален икономически растеж.

Социален капитал и регионални икономически резултати

Както вече беше посочено, пазарните провали често са резултат от недостатъчно

знание, неадекватна информация или трудности при изчисляването на риска. На

местно ниво тези несъвършенства могат да се преодолеят с помощта на социалния

капитал. Там свързващият и съединяващият капитал могат да улеснят обмена на

информация, социализацията на знание и доверие и реципрочния мониторинг.

Контактувайки помежду си, различните агенти на развитието се опознават, изграждат

доверие, договорите „поевтиняват”, нараства обемът на сделките, а пазарите се

развиват в положителна насока. На местно ниво по-ефективни са и социалните

санкции, защото хората са по-близки28

.

Регионите с по-високи нива на социален капитал генерират допълнителен растеж,

защото присъствието му влияе върху производството на местни публични блага

(износни консорциуми, заводи за рециклиране на отпадъци, местни центрове за услуги

и т.н.) и дава по-добра база при формирането на политики за местно развитие.

6. Развитие на социалния капитал

Въпросът дали социалният капитал може да се увеличава целенасочено все още не е

напълно изяснен. Според Р. Пътнам нивото на социален капитал се определя най-вече

от исторически фактори и следователно той не може да се променя в кратки срокове.

Други автори посочват, че социалният капитал възниква като съпътстващ резултат от

най-различни дейности и че създаването, поддръжката и укрепването на социален

капитал е напълно възможна задача.

28

Важно е да се отбележи, че свързващият социален капитал може и да възпре растежа на местно ниво,

когато груповите интереси не съвпадат с тези на общността, групите се затварят за външни стимули и се

държат консервативно.

Той може да бъде развиван поотделно или в различни комбинации от правителството,

от нестопански организации, от местни заинтересовани групи. Изследвания доказват,

че това става чрез повтарящи се съвместни дейности и комуникация лице-в-лице

между различни участници, като това е много по-лесно на местно ниво (поради

малките географски разстояния)29

.

Така например на индивидуално ниво създаването на социален капитал зависи от

целенасочените вложения на време, усилия, добра воля и сътрудничество, които правят

отделни хора, малки социални групи или благотворителни и доброволчески

организации. Счита се, че на това ниво създаването на социален капитал преминава

(без да следва определена строга последователност) през поредица от етапи – от

празнуването съвместно на определени празници в малката група или общност през

съвместните дейности по повод общо хоби, оказването на услуги, обсъждането на

проблеми на общността, предприемането на съвместни дейности за решаване на

конкретен проблеми или за постигане на конкретна цел до изграждането на трайни

контакти и на мрежа от социален капитал в общността30

.

На местно и регионално ниво доверието се гради чрез участие на най-различни

прослойки и формирования в живота на общността и чрез преследването и

простигането на цели от взаимен интерес. Конкретните мерки могат да включват

създаване на мрежи между местни институции, улесняване на местно участие в

стратегическо вземане на решения, внедряване на проекти, мониторинг на политики,

финансова подкрепа за създаване на граждански организации, улесняване на

предаването на информация и споделянето на знания.

Като цяло се смята, че инициираното на национално ниво създаване на социален

капитал не е достатъчно ефективно, защото разстоянието между институциите и хората

е твърде голямо. По-траен ефект има ангажирането на активни и желаещи да участват

граждани в жизнена общност. Поради това създаването на социален капитал от

правителството трябва да стане индиректно – чрез местните органи на властта и

активните местни общности. Интересна е идеята, че на национално ниво изграждането

на социален капитал може да стане чрез въвеждането на т.нар гражданско образование,

което да позволи на подрастващите да опознаят многобройните начини, чрез които

могат да генерират свързващ и съединяващ социален капитал31

.

Въпреки това съществуват виждания, че дори на национално ниво е възможно да се

създават политики и да се предприемат мерки по отношение на социалния капитал. Те

трябва да включват мерки за:

засилване независимостта и качеството на съдебната и правоприлагаща система;

29

www.socialcapitalresearch.com, p.48-49 30

Повече за възможните варианти и за стимулирането на създаване на социален капитал на

индивидуално ниво и в малки общности: Sander, T.H., K. Lowney, Social Capital Building Toolkit,

Saguaro Seminar: Civic Engagement in America, John F. Kennedy School of Government, Harvard University,

октомври 2006 31

Wolleb, G., Social Capital and Economic Development, p. 380 – 382 in Castiglione et. al. (2002)

повишаване прозрачността и отчетността на публичния сектор;

усилване на демократичния контрол на медиите;

борба с корупцията.

Това създава необходимия институционален контекст и стимулира хората да адаптират

поведението си, подпомага функционирането на икономиката и създава рамка на

сигурност.

Социалният капитал е едновременно ресурс и резултат от национални и местни

политики за развитие. Ако те са подходящи, в резултат обществото може да увеличи

своя социален капитал. Същевременно наличието на социален капитал влияе на успеха

при разработването и прилагането на политики на организационно, регионално,

национално и международно ниво. Като цяло концепцията за социалния капитал

привнася в икономическите политики социалните измерения на човешките дейности и

по този начин ги обогатява и приближава до изискванията на реалната практика.

Литература:

1. Бадура, Б., Социален капитал, икономически резултати и здраве, НБУ, 2005

2. България в международните класации 2012, Институт за пазарна икономика

3. Горчилова, Д., „Уеббазиран социален капитал“, в: Масовите комуникации в

информационното общество, „Фабер”, 2012, стр. 121-144

4. Кусев, И., Н. Пенева, Човешки и социален капитал (теоретико-приложни

аспекти и въпроси на фирменото управление), „Тракия-М”, С., 2011

5. Мирчев, М., Социална динамика и цивилизационно разслояване, „М-8-М”, С.,

2009

6. Bartkus, V.O., J. Davis, Social Capital: Reaching Out, Reaching In, Edward Elgar

Press, 2009

7. Beyond Transition, Human Development Report, UNDP, 2011

8. Burton-Jones, A., J.-C. Spender, The Oxford Handbook of Human Capital, Oxford

University Press, 2011

9. Castiglione, D., J. van Deth, G. Wolleb (eds.), The Handbook of Social Capital,

Oxford University Press, 2002

10. Coleman, J. S., „Social Capital in the Creation of Human Capital”, The American

Journal of Sociology, 94:95, 1998 11. Dasgupta, P., I. Serageldin (eds.), Social Capital: A Multifaceted Perspective, The

World Bank, 2000

12. Europe 2020, Standard Eurobarometer 77, spring 2012 13. Foxton, F., Social Capital Indicators Review, Office for National Statistics, UK,

September 2011

14. Lin, N., Social Capital: A Theory of Social Structure and Action, Cambridge

University press, 2001 15. Parts, E., Indicators of Social Capital in the European Union, Working paper IAREG

2008/02 16. Portes, A., “Social capital: its origins and applications in modern sociology”, in:

Annual Review of Sociology 24: 1-25, 1998 17. Putnam, R. (ed.), Democracies in Flux: The Evolution of Social Capital in

Contemporary Society, Oxford University Press, 2002

18. Putnam, R., R. Leonardi and R.Y. Nanetti, Making democracy work: civic traditions

in modern Italy. Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1993 19. Safiollah, S. et al., Effects of the Internet on Social capital, World Academy of

Science, Engineering and technology, 60, 2009

20. Sander, T.H., K. Lowney, Social Capital Building Toolkit, Saguaro Seminar: Civic

Engagement in America, John F. Kennedy School of Government, Harvard

University, октомври 2006

21. Social Capital Index,The Council on Quality and Leadership, 2005,

www.thecouncil.org

22. Stone, W., Measuring Social Capital, Australian Institute of Family Studies, Research

paper No.24, February 2001

23. www.SocialCapitalResearch.com