www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОфевруари (1-2)/ 2016

BG

1

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBG

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg

Главен редактор: Красимир ПетковОтговорен редактор: проф. Васил НиколовРедактор: Петър КрасимировPR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозиция За напредъка на животновъдството има значение и издаването на едно добро популярно списание . . . . 3Овцевъдството и пазара . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Породи Нещо повече за бивола . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Развъдна дейност при Родопско късорого говедо . . . 11Фуражи Плътност и редуциране на тревостоя при сортове люцерна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15Продуктивност на суха надземна и коренова маса в тревни смески . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18Хранене Хранене на телета с цяла царевица и гранулиран протеинов концентрат е по-изгодно отколкото със стартерна смеска . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21Мокро хранене на свинете . . . . . . . . . . . . . . . . 24Как може да увеличим млечността на овцете чрез подобряване на храненето . . . . . . . . . . . . . . . . . 27Експерти Козето мляко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29Технология за ускорено размножаване на пчелните семейства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30Селскостопанската наука – генератор на икономически ръст в полза на бизнеса . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34Представяме Ви Иновативна енергоспестяваща инсталация, представена във ферма Данчеви . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35Пазари Международни пазари за българските земеделски производители . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36Трудови договори за краткотрайни сезонни селскостопански работи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

Започна прием на заявления за компенсация на щети по животни и кошери

Заявления по схемата „Държавна помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни семейства“ в резултат на природни бедствия се приемат от днес, 15 февруари, до 26 февруари в областните дирекции на ДФ „Земеделие“.На подпомагане подлежат земеделските стопани, които през 2015г. са включени в регистъра на МЗХ. Те ще получат обезщетение за пчели, едър и дребен рогат добитък, юници над 12 месеца, говеда за угояване от 12 до 24 месеца и агнета до 6 месеца.Бюджетът на държавната помощ за 2016г. е 100000 лева. След приключването на приема и проверката на предоставената от кандидатите информация средствата ще бъдат изплатени до 15 март.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г.

МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

• БългарскипощиЕАД,каталожен№1313• РазпространениенапечатаАД• ДобиПресЕООД• наадресаисайтанаиздателството:1000София,ул.„ГрафИгнатиев”№4www.oralo.bg

НОВИНИ ОТ МЗХ

3

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

проф. Николай Тодоров

За напредъка на животновъдството има значение и издаването на едно

добро популярно списание

В миналото се издаваха няколко сравнително до-бри списания по животновъдство. Повече от 60 години Министерството на земеделието, след това ИАСРЖ издаваха списание „Животновъдство“, докато К.Желев го спря от печат. Националният съюз на зооинженерите издаваше списание „Жи-вотновъдство плюс“, но силите му не стигнаха и го прекрати. За да запълни празнината „Ентропи 1” ЕООД започна издаването на „Животновъдство BG”.За излизане на животновъдството от плачевното

състояние са най-важни знанието и предприема-чеството. И двете могат да бъдат подпомогнати от едно добро популярно списание. От това са за-интересовани и имат задължение МЗХ (и неговите поделения като НССЗ и ИАСРЖ), Селскостопан-ска академия и неините институти, аграрните уни-верситети и многобройните асоциации в областа на животновъдството. Никоя от тези организации няма сили да издава на съвременно равнище въ-просното списание. Които опитаха, се провалиха. Не се наеха и Института по животновъдни науки в Костинброд и Земеделския институт в Стара Загора, на които беше предложено да издават сп.„Животновъдство“.Има обаче една възможност, да се направи пуб-

лично-частно сдружение за издаването на списа-нието и тази идея искам да развия.Сегашното списание не можа да привлече за-

интересовани и амбициозни специалисти в ред-колегията си, пак поради финансови причини. В редколегията са пенсионирани автори на статии, без да се питат, отговорните редактори често се сменят, няма млади, заинтересовани сътрудни-ци, съдействащи за изпълването на списанието с необходими и полезни за фермерите статии. Разчитането главно на приходите от реклами не позволява на списанието да изплаща хонорари за статиите и това е допълнителна пречка за привли-чането на добри материали. Зслужава да се отбележи, че въпреки трудности-

те, списание „Животновъдство BG” устоя и стана единствено специализирано по животновъдство списание в страната. Заради тази му жилавост, то заслужава да бъде подкрепено.

Списанието по животновъдство трябва да отго-варя на съвременните потребности, да подпомага нашето животновъдно производство да преодолее увеличаващото се изоставане от другите страни в Европа.За да бъде списанието интересно и търсено,

трябва да преобладават статиите, които показват как можем да повишим продуктивността и ико-номическите показатели на силно изостаналото (с пъти като цяло) животновъдство от Европейския съюз, Норвегия, САЩ, Израел, Япония и други страни. То трябва да помага за пренасянето на наличните знания и опит във водещите български и европейски ферми, в университетите и изследо-вателските институти до ръководителите на много-бройните български ферми, които изнемогват по-ради лоша конкурентноспособност и нямат нито кураж, нито виждат своята перспектива. Списанието трябва да третира проблемите, свър-

зани с преодоляване аномалиите и парадоксите в животновъдството. Страната беше износител на месо, живи животни и сирене при консумация от всеки българин годишно на 82кг месо и 193кг мляко и млечни продукти, приравнени към мляко. Сега внасяме 56% от месото (голяма част от него замразено и съхранявано и около 1/3 под фор-мата на карантия) и около 20% от млякото при силно намалена консумация (51кг месо и 164кг мляко на човек). Над 52% от бялото саламурено сирене, което консумираме, се произвежда от вносно сухо мляко и втвърдена палмова мазни-на. Не коментирам отражението на тази ситуация върху и без това влошеното здравословно състоя-ние на нацията. А имаме едни от най-добрите условия за произ-

водство на животински продукти в Европа. Освен неизползваните пасища, разполагаме с отлични условия за отглеждане на люцерна, царевица за силаж и на зърнени култури. За съжаление изна-сяме голяма част от зърното, изсушения спирто-варен остатък, слънчогледа и почти цялото коли-чество семена от рапица. Животните не получават необходимото количество енергия и протеин и това е основна причина за ниската им продук-тивност и лошата конкурентна способност на жи-

4

С ПОСТИЖЕНИЯ ВЪВ ФЕРМЕРСТВОТО

5

вотновъдния отрасъл. Внасяме големи количества соев шрот. А има възможност да комбинираме оптимално слънчогледовия шрот с рапичен при преживните и на ниско целулозен слънчогледов шрот (Сънпро) с рапичен при непреживните животни, както и да намалим вноса на големи количества скъп соев шрот. За да преодолеем парадоксите, да се оползотворят рационално на-личните ресурси и да се организира ефективно животновъдно производство, главното условие е наличието на знания и предприемчивост. Отдавна е дошло време за подем. За това имаме всич-ко необходимо, ресурси (фуражни, протеинови източници, работна ръка), потребности, свързани със здравословното хранене на хората, както и нужда от икономически възход. Знанията и прак-тическият опит за повишаване на продуктивността и свързаната с това икономическа ефективност и конкурентна способност на животновъдството са налице в Европа и отчасти у нас, трябва обаче да стигнат до фермерите. За това може да помогне едно добро научноприложно списание. Безспорно в списанието имат място и въпро-

сите на самите фермери, въпроси от законо-дателството, от изискванията за животновъдните обекти, от изискванията към производството на крайни продукти във фермата и директното им предлагане на пазара. Сега тези фермери са на кръстопът, пред закриване на производството им, защото не могат да изпълняват скъпите изисква-ния. Дребните фермери живо се интересуват от такива въпроси и в списанието трябва да намерят отговор на техните проблеми. Това ще повиши и търсенето на списанието. Има място и за чисто журналистически статии свързани с посещението на ферми. Налице са добри приложни списания в Германия, Холандия и редица други страни, от които може да се заимстват и приспособят за нашите условия много статии. Може да се канят добри и успешни учени да популяризират някои новости. Има много пътища, които трябва да се извървят, за да се подпомогне фермерството.Трудностите произлизат от неправилната структу-

ра на организациите, свързани с животновъдство-то у нас.В повечето страни всички организации и рабо-

тещите в тях зооинженери – висши учебни за-ведения, изследователски институти, съветнически организации, изпълнителни агенции, асоциациите за развъждане на отделните видове и породи жи-вотни, са обединени в национална професионал-на асоциация. Тази асоциация играе важна роля в определянето на политиката и мероприятията за постигането є, издава научни и популярни спи-сания, провежда ежегодни научни конференции по проблемите и т.н. У нас липсва подобна орга-низация, опитът да се изгради преди 25 години не успя. Няма организация с която да участваме в Европейската федерация по животновъдство,

където единствени в Европа не членуваме след 1990г. (преди това членуваше МЗХ). Няма органи-зация няма и съответните списания, чрез които тя подпомага развитието на животновъдството. Спи-санията, които третират от време навреме въпро-сите на животновъдството, се издават от търгов-ски сдружения и не са на добро професионално равнище. Те не помагат достатъчно за възходът на нашето животновъдство. Отговорните за подпомагането на прогреса в жи-

вотновъдството институции и организации (МЗХ, аграрните университети, изпълнителните агенции по животновъдство, Националната служба за съ-вети в земеделието, животновъдните асоциации и др.) не правят нищо за коригиране на същест-вуващото състояние, както правят по цял свят. МЗХ трябва да кореспондира с 56 асоциации по животновъдство и със споменатите други органи-зации. В същото време финансирането на живо-тновъдните асоциации се извършва от МЗХ и е толкова лесно да каже – обединете се и си раз-пределете справедливо и целесъобразно задачите, които изпълнявате и парите които ви даваме.От друга страна, всички отделни организации са

слаби, някои издаваха списания и бюлетини, но нямат сили да ги подържат и преустановиха тази дейност. Често не се стига до единно мнение за националните мерки и изискванията към ЕС, които биха довели до подобряване на продуктив-ността и икономическото състояние на фермите и благоденствие на фермерските семейства. Резул-татът е налице – продължаваме да изоставаме все повече от другите европейски страни.

Какви възможности има да поправим пропуските и допуснатите грешки?Първата и най-добра възможност е да създадем

един по-различен от загиващия Съюз на зооин-женерите в България. Става дума да направим, както е в другите страни, Българска асоциация по животновъдство (БАЖ), в която да се обединят многобройните асоциации по животновъдство и другите институции, имащи отношение към отра-съла. Тук ще членуват професионално учените от земеделските университети в Стара Загора и Плов-див и част от учените в другите университети и от изследователските институти на Селскостопанска академия, свързани с животновъдството, служи-телите на изпълнителната агенция по селекция и репродукция (ИАСРЖ), зооинженерите, работещи в Националната служба за съвети по земеделие (НССЗ), зооинженерите, работещи в различни ор-ганизации, фирми и стопанства. С други думи, във въпросната асоциация ще членуват всички зооин-женери, независимо къде работят. Те заедно ще обсъждат проблемите, ще подпомагат развитието на отрасъла и ще защитават своите и на отрасъла интереси. Списание „Животновъдство BG“, изда-вано от „Ентропи 1” ЕООД може да бъде медиен

С ПОСТИЖЕНИЯ ВЪВ ФЕРМЕРСТВОТО

6

партньор на БАЖ на базата на публично-частното партньорство. При тези обстоятелства може да се получи и известна финансова поддръжка за спи-санието от МЗХ, както е в повечето страни. Тази поддръжка се дава за качественото изпълнение на просветната роля и разпространение на съвре-менните знания и практически опит сред специа-листите и фермерите. Трябва да има изисквания при хабилитирането на учените да публикуват и да имат принос за популяризиране и внедряване в производството на новостите и прогресивния опит. Това ще позволи подобряване на списание-то, рецензиране на статиите и отхвърляне на не-нужните, заплащане на хонорари за статиите, за които са положени усилия и е отделено време от авторите, както и редица други подобрения. Вся-ка организация не трябва да разчита на другите, а да поеме своя дял в издаването на списанието. Да посочи заинтересовани членове за редколеги-ята и им възложи тази задача.Втората възможност е, ако не се стигне до реше-

нието, което са възприели другите страни, понеже ние сме типичен пример за липса на съгласие и за прилагане на принципа „разделяй и владей”, списанието да стане орган на няколко организа-ции: МЗХ (и неговите поделения – институтите на ССА, НССЗ, НССРЖ), Тракийския у-тет в Стара Загора и Аграрният у-тет в Пловдив, а „Ентропи 1” ЕООД остане издател. Така ще се чувстват ан-гажирани всички институции както за качеството на списанието, така и финансово, ако е нужно.

Необходими практически меркиКаквото и да е решението, то трябва да се

приеме от всички. Такова решение променя мно-го нещата. Фирмата издател трябва да се съо-бразява с политиката, съставът на редколегията и редица други решения на БАЖ. БАЖ трябва да се съобразява с интересите на едноличното дружество, което издава списанието. В културните страни такова сътрудничество не е проблем.За да се стигне до такова деликатно решение

(когато всеки бяга от своите задължения), е необ-ходимо ясно формулиране на целите, задачите и отговорностите на списанието и на всеки членове на БАЖ, на които то ще е орган. Наложително е да се проведе събрание на ръководителите или отговорните представители на различните институ-ции за обсъждане на идеята. Добре е материали-те с аргументите и предлаганите решения да се поместят в една от книжките на списанието. Това ще даде възможност повече заинтересовани хора да се запознаят с проблемите и да изкажат своите съображения и идеи. Мисля, че трябва да се по-канят на споменатото съвещание: Министърът на земеделието и храните (или негов представител), Председател или заместник на ССА, директорите на Земеделските институти, където животновъд-ството заема голям дял и в миналото се наричаха „животновъдни” (в градовете Костинброд, Стара Загора, Троян, Шумен, Плевен и евентуално оп-итната станция в гр.Смолян), Деканът на АФ в Стара Загора и Ректорът на АУ в Пловдив, Ръ-ководителят на НССЗ, Директорът на ИАСРЖ, членовете на Редколегията на сп.„Животновъдство BG“, председателите на по-големите асоциации по животновъдство (те са общо 56 и не може да присъстват всички), както и някои ръководители на големи ферми и спонсори (рекламодатели) на списанието, които са заинтересовани от обсъжда-ния проблем.Дневният ред на съвещанието може да бъде:• Нужда от създаването на Българска асоциация

по животновъдство и на съвременно популяр-но списание и мерки за практическо реали-зиране на това. (Докладчик зам.-министър на МЗХ (чернова на доклада ще му бъде подгот-вена от инициативния комитет)

• Приемане решение за създаване на БАЖ и избор на управителен съвет и контролна ко-мисия.

• Приемане на решение за отговорностите на отделните участници в издаването на „Живот-новъдство BG“ и за състава на редколегията.

5 6 7ОКТОМВРИ

2 0 1 6Европейско изложение

за професионалисти в животновъдството

ЗА БЪЛГАРСКИ ПОСЕТИТЕЛИ: Френско-българска селскостопанска асоциация,

Мила Александрова, тел.: 0887 92 93 55, 00 33 1 41 10 81 86, e-mail: mila.mila@wanadoo.fr

2000 животни 1400 изложители85000 посетители

7

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯОвцевъдството и пазара

Маргарита Димитрова

Има обрат в бизнеса с живот-ни. Докато в кравефермите се чудят как да вържат двата края, защото европейско евтино мля-ко подбива цените на нашето, при овцете има сериозно раз-движване.Дори нещо повече – напосле-

дък богати хора със сериозен бизнес започват да правят мо-дерни овцеферми. Това съобщи за Епицентър.бг Бисер Чилинги-ров, председател на Национал-ната овцевъдна асоциация.Този бизнес ще става все по-

интересен, твърди Чилингиров и дава за пример, че изкупната цена на овчето мляко тази про-лет ще е между 1,25–1,45 лв. за литър. За сравнение, кравето се купува по 55–60 ст.В момента агнетата се пред-

лагат по 5,50–6 лв. за килограм живо тегло. Дори има дефицит на българска стока. Добре, че в момента няма пазар в Турция и в Арабския свят, иначе съвсем ще останем без български агне-та за Великден.Заможните хора, които се ори-

ентират към овцевъдство, вна-сят елитни породи – Лакон от Франция, Асаф и Аваси от Ис-пания. Едно породисто животно струва между 250 и 500 евро.Модерни автоматизирани фер-

ми от най-висок клас вече са изградени в Белене, Съедине-ние, Белица, Монтана, Ловеч, Търговище, Шумен... Там стада-та варират от 500 до 3000 жи-вотни.Много важна причина за този

подем, разбира се е субсиди-ята. Ако преди пет–шест годи-ни на животно се даваха меж-ду 6 и 18 лева, сега помощите са между 120 до 170 лева. На долната граница са плащанията за продуктивните животни, най-много получават стадата от ста-ри български породи, наречени

автохтонни, които се намират в защитени райони.В момента се обсъжда подпо-

магане за т.нар. „хуманно от-ношение към животните“. Това означава, че ще има и допъл-нително средства, ако повече време стадото е на паша, а пък фермите са изградени с големи прозорци и влиза светлина.За да се увеличава броят на

овцете, голяма роля изиграха и промените в Закона за земята. Според тях всички наематели на общински и държавни пасища трябваше до 1 февруари да се снабдят с необходимия брой животни. В противен случай се развалят договорите.В момента кметовете са пусна-

ли инспектори, които обикалят села и паланки. До 1 март тряб-ва да станат публично известни свободните за паша общински терени, а до 10 март фермерите ще пускат заявления.През последните години мно-

зина люде без животни ползва-ха пасища и ливади от общин-ския и държавен фонд и точеха европейски субсидии. Според правилата на ЕС няма значение дали върху нивата е засята пше-ница, дали се отглеждат домати или пък е просто ливада – по-мощите са еднакви. Дори па-сищата ползват добавки, защото често се намират в райони с природни ограничения.По приблизителни сметки хора

без стада стопанисваха около 1,5 млн. дка и няколко години поред, съвсем законно приби-раха субсидиите.Сега правилата са други. Про-

блемът е, че няма достатъчно животни, а ливадите първо ще се разпределят между реалните фермери.Наемът за един декар по закон

се определя от пазара, но на практика се движи между 1 и

12 лв. Нека по-дребните стопан-ства да плащат по цени, близки до долната граница, призова Би-сер Чилингиров. Обикновено на дребните стопани се дават по-лоши парцели и е нужно време и средства, за да се приведат ливадите в добър вид.Според прогнозата на бранша,

около половината от свободните ливади, т.е. 750 000дка ще се ползват от животновъди. Още толкова отново ще са при хора, които ще успеят да се класи-рат на търговете и ще получа-ват субсидии без особено голям труд.Единственото успокоение е, че

животновъдите наемат пасища за срок до 5 години, а другите, които само ще вземат помощи-те – до 1 година. Идеята е през това време бизнесът да се убе-ди, че от животни може да се печели и да увеличи стадата.Със сигурност свободни па-

сища ще останат в Странджа, Сакар и в Северозападна Бъл-гария. Дефицит се очертава в Смолянско, Карловско, където има много животновъди, а мал-ко ливади.Според официалната статисти-

ка в момента у нас има 1 250 000 овце. За сравнение, през 1990г. са отглеждани 8 млн. овце. България е правила много сериозен износ – 6 млн. агнета са заминавали за Либия, Сирия, Египет, Иран, Йордания.

8

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОРО

ДИ

Красимира Пирева

Нещо повече за бивола

Съвременният домашен бивол произхожда от ди-вия азиатски речен бивол. Той е един от най-ста-рите опитомени видове животни, които се раз-въждат и до днес.Биволът без съмнение е едно уникално животно,

чието значение за бита на хората не само не е намаляло, но има много добри перспективи за развитие и използване на ценните му стопански качества. Според световноизвестния специалист в областта на биволовъдството, огромното значение на бивола за човека е отразено в легендата за произхода му:„Според известната библейска притча за Ноевия

ковчег, когато Ной натоварил всички животни в ковчега, на брега останали едно прасе, една овца, един стар кон и едно куче. Ной ги сложил в една голяма кошница, разклащал я в продължение на десет минути и като я отворил, от там излезли двойка биволи.“ Какво е значението на тази прит-ча – биволите сякаш носят частица от всеки един от тези видове животни – въргалят се в калта като прасето, имат стаден инстинкт като овцете, служат на човека като коня и са му верни като кучето.

Биволът е вид животно, много различно от го-ведото. Съществени различия има в строежа на скелета, кожата, космената покривка, както и в поведението му. Биволът няма задтилен гребен на черепа, а рогата излизат от челната кост. Те са надстроени животни – с по-висок кръстец (достига 1,5–2 метра) от холката, с широка, свлечена, стре-ховидна крупа. Имат силно развита челна част на главата, лицевата част е остра и по-тясна. Кожата е 2,5 пъти по-дебела от тази на говедото. Потните жлези представляват 1/6 от жлезите по кожата на говедото, а мастните жлези са по-силно развити с 2,5 до 10 пъти и имат по-широк лумен. Секретът на мастните жлези е с бял цвят, а при говедото има жълт цвят. Тлъстините на бивола също са с бял цвят. Биволът е топлолюбиво животно и леко понася летните горещини. Обича да се къпе и да се въргаля в калта. Калта запушва потните жлези и се затруднява транспирацията – секрецията на потните жлези, но пък съдържа магнезиеви соли, които разтварят мазнината и потните жлези се отпушват. Космената покривка е с гъстота около 1/10 от тази на говедото (100–200 власинки на кв.

Азиатски бивол

9

см) и е с дължина 45–50см. Предният пояс е по-добре окосмен. Носното огледало, мукозите, рога и копита са оцветени в сиво-черно. Основният цвят на космената покривка е черен – караманест. Видът Биволи спада към разред Чифтокопитни, подразред Преживни, семейство Говеда. Географ-ски и морфологично се разделя на две групи: Азиатски бивол и Африкански бивол.

Азиатски биволАзиатският бивол (воден бивол) има два основни

типа – Блатен бивол и Речен бивол.Дивият азиатски бивол е масивно, мощно живот-

но. Височината достига 1,5–1,9 метра, дължината на тялото е 2,4 до 3 метра и повече при отдел-ни екземпляри. Мъжките достигат тегло до 1000–1200кг, а женските – до 800кг. Космената покривка е рядка, оцветена в черно, черносиво или тъм-носиво. Опашката е сравнително дълга и пухкава на върха. Долната част на крайниците е мръсно-бяла. Възрастните животни остават почти без ко-сми. Телетата се раждат с червеникаво оцветена космена покривка, която потъмнява с възрастта. Имат големи, скосени копита, с които могат да ходят в калните, блатисти местности. И мъжките и женските биволи имат рога, като по-големи са те при мъжките. Рогата са тежки, оребрени, на-пречното им сечение е с формата на триъгълник. Водните биволи прекарват голяма част от деня си потопени в калните води на тропичните и субтро-пични гори на Азия. Тези блата осигуряват добро прикритие и богатство от водни растения за хра-на, въпреки че биволите всъщност предпочитат да се хранят по пасищата с трева и билки. Женските обикновено раждат всяка година. Бременността е 9 до 11 месеца. Младите мъжки биволи ос-тават в стадото на майките си, което наброява около 30 женски, до навършване на 3 години. След това се отделят и сформират малки стада само от мъжки екземпляри. Днес дивите водни биволи са намалели много и живеят само на защитените територии, простиращи се в Индия, Непал и Бутан, както и в резервати в Тайланд. И без това малкият им брой е застрашен и поради прилагане на кръстосване с домашните биволи. Блатният тип бивол има набор от 48 хромозома, а речният – от 50. Двата типа могат да се раз-множават помежду си и могат да дават плодовито потомство.Блатният бивол е разпространен в Южна Азия –

Тайланд, Виетнам, Китай. Той е черен или черносив, работен тип бивол, с по-ниска млечност от речния и се използва повече за месо. Формата на тялото е паралелепипедна, вимето е слабо развито. Краката са къси, копитата са по-големи от тези на речния бивол, рогата са широки с форма на полумесец. Произходът на речния бивол се корени в Индия. От индийския див бивол, наричан още бивол Арни, произлиза домашният бивол. Речният би-

вол от Индия се е разпространил в Азия, Египет и Южна Европа. Цветът на космената покривка е черен до тъмносив. Той е със значително по-висока млечна продуктивност от блатния бивол. Вимето е добре развито. Формите на тялото са по-ъгловати, краката са по-дълги, а рогата са по- къси, извити назад и нагоре. От него произхожда и нашият местен бивол.Към азиатските биволи се отнасят още Аноа и

Миндорски бивол, които са значително по-дреб-ни и до наши дни не са доместифицирани (одо-машнени).АноаАноа е див горски бивол, който обитава остров

Сулавеси в Индонезия. Макар и родствени на азиатските биволи, Аноа се отличават с необи-чайно дребните си размери. Дължината на тялото достига до 1,7 метра, а височината при предните крайници – до 1 метър. Теглото му варира от 150 до 300кг. Рогата са къси и прави, с дължина до 40см. Кожата на Аноа е много дебела, космената покривка е рядка. Често възрастните животни са с почти гола, тъмнокафява кожа. Аноа обитават блатисти гори и джунгли. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с трева, плодове, пъпки, листа и крайбрежната растителност на блатата. Рано сутрин излизат на паша, а в горещата част на деня се къпят във водата и се търкалят в калта. Размножават се през цялата година. Бременността трае около 10 месеца и се раждат 1–2 малки. Според местообитанието биволите Аноа се раз-делят на два подвида: планинска и равнинна. Съ-ществувал е и трети подвид, но е бил изтребен от прекомерното преследване на местното насе-ление. И двата подвида са вписани като застра-шени от изчезване.1. Равнинна Аноа. Обитава заблатените гори на

остров Сулавеси, Индонезия. Има набито тяло, слабо покрито с кафяво-черна космена покрив-ка. Кожата е по-тъмна при мъжките. В областта на шията често има бяло петно под формата на полумесец. Бледи жълто-бели петна има и по главата и крайниците. Рогата са плоски, насочени назад и при мъжките Аноа са по-големи. Малки-те се раждат с пухкава, златисто-кафява космена покривка, която с възрастта се губи.2. Планинска Аноа. Тя е по-дребна от равнин-

ната и е разпространена на по-висока надмор-ска височина, в гористи заблатени местности. По външен вид наподобява елен. Планинската Аноа има по-дълга и гъста космена покривка от рав-нинната, с тъмнокафяв до черен цвят. Всяка го-дина през месеците февруари до април част от космите опадат и се появяват светли петна по главата, шията и крайниците. Тялото е набито, с къси крайници, вратът е широк и здрав. Рогата са относително по-малки, конусовидни и гладки.Миндорски биволНарича се още тамарау и е вид воден бивол,

10

който населява само остров Миндоро в Тихия океан, част от Филипините. Също недоместифи-циран вид биволи, които са с по-дребен ръст – достигат до 200–300кг, но са най-големите бозай-ници на Филипините. Имат здраво тяло с къси, набити крака. Космената покривка е тъмнокафява до сивочерна. Рогата са здрави и плътни, с дъл-жина до 50см, имат триъгълно напречно сечение и са покрити с груби канали. Започват от челото назад под V-образна форма. От вътрешния ъгъл на окото нагоре излизат дъговидни, сивобели иви-ци. Сивобели петна може да има и по главата и шията. Популацията на миндорския бивол драс-тично е намаляла и през 2004г. е вписан като за-страшен вид. Броят им в днешни дни е по-малък от 300.

Африкански биволИзвестен е с наименованието „кафър“. За раз-

лика от азиатския, африканският бивол никога не е бил опитомяван. Той е много агресивен и из-ключително опасен за човека. Най-разпространен е в откритите савани на Африка с близки водни източници, но някои видове от него са приспо-собени да живеят и в гъстите тропически гори, до 3000 метра надморска височина. Космената покривка на африканския бивол е рядка, груба, рижава, тъмносива или черна. С възрастта още оредява. Тялото е набито и силно и макар, че са по-ниски от индийския бивол, те са с почти 50% по-тежки. Главата е поставена ниско на тялото и върхът є е изравнен с линията на гърба. Ушите са широки, опашката е дълга – може да варира от 70 до 110см и завършва с пискюл. Предните копита са значително по-големи от задните, което е свързано с факта, че предната част на тялото е по-мощна. Телетата се раждат с червено оцве-тена космена покривка и с възрастта потъмняват. Африканският бивол е стадно животно – живее на стада от по 1000 и повече животни. Помежду си биволите са миролюбиви, а водач на стадо-то е най-старият бивол. Зрението на кафърските биволи е лошо. Най-добре е развито обонянието и в по-малка степен – слуха. Те имат изграде-на система от звукова комуникация. С движения на главата и опашката също се предупреждават за приближаваща заплаха. Хранят се предимно с трева, храсти и листа. Женските достигат полова зрелост на 5-годишна възраст. Износват по един плод в продължение на 11 месеца.Днес африканският бивол се класифицира в пет

основни подвида:Черно-кафяв кафърИзвестен е като „капски бивол“. Той е най-едри-

ят подвид африкански бивол, с най-тъмната ок-раска. Дължината на тялото достига до 3,4 метра, а височината – до 1,7 метра. Теглото на мъжките достига 900–1000кг, а на женските – до 700кг. При старите мъжки биволи се появяват белезни-

кави кръгове около очите. Женските са с малко по-светъл цвят, клонящ към червеникаво-кафяв. Рогата на капския бивол са особено специфични. С напредване на възрастта, базите, от които изли-зат двата рога, се свързват помежду си и образу-ват непрекъснат костен щит. Той се нарича „шеф“ и понякога е толкова здрав, че не се пробива от куршум на пушка. Разстоянието между краищата на рогата на някои по-едри екземпляри може да надмине един метър. Рогата на женските са по-малки и с не толкова здрав „шеф“. Този подвид е най-свирепият от всички африкански биволи. Годишно около 200 човека стават жертва на кап-ския бивол. Обитава Южна и Източна Африка.Червено-кафяв кафърНай-дребният подвид, известен като „горски аф-

рикански бивол“. Височината му е едва 120см, теглото е 270кг средно, като може да достиг-не 450–500кг. Космената покривка е рижава до червено-кафява с по-тъмни участъци по главата и раменната част на гърба. В ушната мида се формира четка от косми. Рогата им са много по-малки – до 40см, по-слаби и основите им почти никога не се сливат. Разпространени са в горите на Централна и Западна Африка.Судански биволВ морфологично отношение заема междинно

място между предните два подвида. Сравнително дребен е на ръст – мъжки екземпляри с тегло 600кг се считат за много големи. Среща се в Западна Африка.Нилски биволПодобен е на капския бивол, но е по-дребен и

с по-светла космена покривка. Неговото место-обитание е Централна Африка.Планински биволСпорно е съществуването на този подвид и не

се описва от всички изследователи. Приема се, че обитава гористите местности на Източна Африка.

Африкански бивол

11

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИРазвъдна дейност при Родопско

късорого говедопроф. Васил Николов

Развъдна организацияКато продължение на работата по проекта на Швейцарската агенция за развитие и сътруд-ничество на 11 декември 2003г. в Аграрния университет – Плов-див беше учредена Асоциация за редките местни породи в България (АРМАПБ) със секция „Родопското късорого говедо”. През следващата година беше разработена и защитена „Раз-въдна програма за съхраняване на Родопското късорого говедо” (Николов, 2004). На основата на разработените програми и за другите 3 породи с решение №19 от 02 март 2005г. на ми-нистъра на земеделието и хра-ните Асоциацията получи раз-решение за развъдна дейност. През 2010г., в изпълнение на разпоредбите на новите проме-ни в Закона за животновъдство-то, които регламентираха една развъдна организация да работи с един вид животни, двете го-ведовъдни секции на АРМАПБ бяха отделени в нова развъд-на организация – Асоциация за развъждане на местни породи говеда, която беше оглавена от доц. д-р Янко Горинов.До последните няколко години

принципите за работа с автох-тонните породи у нас не бяха разработени.Още след Освобождението, за

удовлетворяване на нарастващи-те потребности на населението от животинска продукция, тър-сенията веднага са насочени не към подобряване на местните породи, а към внос на животни отвън. В следващите десетиле-тия това се повтаря периодично и многократно, включително и през настоящия период.Единственият подход към автох-

тонните породи, почти до сре-дата на 80-те години на мина-лия век, е тотално унищожаване чрез поглъщателно кръстосване. В момента, в който е осъзната необходимостта от съхраняване на генофонда до разгръщане на работата по същество, тотално пък се сменя системата на про-изводство и аборигенните поро-ди отново са забравени за по-вече от 20 години.По тези причини схеми и ша-

блони за водене на развъдната дейност не съществуваха. Бази-райки се главно на опита ни от първите години за работа с РКГ, предложихме основни принципи и подходи за работа с местните автохтонни породи (Николов и Стоянов, 2002). След създаване на развъдната организация тези принципи бяха заложени и де-тайлизирани в развъдната про-грама за породата (Николов, 2004).Общата схема на развъдна-

та работа с автохтонни породи не се различава съществено от тази на развъдно-подобрителна-та работа с комерсиалните. Тя е верига от следващи едно след друго органично свързани зве-на. Начална точка е контролът на селекционните признаци. Тук идва и първото по-съществено различие.Ако при заводските породи

контрол се провежда основно по признаци и свойства, има-щи стопанско значение и цел-та е определяне на най-изгод-ните индивиди за подобряване на тези качества, то основната цел на контролирането на био-логичните и стопанските качест-ва при аборигенните породи е проследяването на насоката на развитие на породата и обез-

печаване на нейната типичност и съхраненост. Тук, разбира се, става въпрос за изчезващите и застрашените от изчезване авто-хтонни породи. Не го отбеляз-ваме специално, тъй като такива са по-голямата част от нашите местни породи.При Родопското късорого го-

ведо основната информация за животните се получава при прегледите на стадата. Основен преглед се извършва два пъти годишно – пролет и есен. На есенния преглед се прави бо-нитировка на животните. Всички животни, отговарящи на пород-ното описание, се записват в Регистър на породата. Поради изискването да се води развъдна книга (въпреки че не са натру-пани достатъчно данни), кравите и биците се записват в допъл-нителен раздел на Развъдната книга на РКГ. При стартиране на работата целта на асоциация-та беше към 2010–2012г. всички по-големи стада от породата да бъдат обхванати в развъдно-пле-менната работа, което да позво- ли да се изготви окончателен стандарт за породата, валиден за следващите 10–15 години.

12

След изграждане на развъдната структура и стандартизирането на породата, родословната кни-га на РКГ трябва да бъде затво-рена. На настоящия етап това все още е невъзможно, тъй като към Асоциацията постоянно се присъединяват нови ферми и стопани.Информацията от контрола се

използва за преценка на мъжки-те и женските разплодни живот-ни. На основата на преценката се елиминират животните, които не отговарят на развъдните кри-терии – не са типични за поро- дата, имат недостатъци, които намаляват жизнеспособността и адаптивната способност на по-родата. Чрез следващата стъпка – подборът, се формират ка-чествата на потомците така, че максимално да се доближават до развъдната цел. С получаване на потомците процесът започва отново.Органичната връзка между

звената на развъдната дейност изисква работа с една порода да се организира, изпълнява и ръководи от една организация с ясно изразени цели и въз-можности. Това е особено ва-жно за автохтонните породи. Спецификата при развъждането им обаче е, че обикновено те са малочислени и не са конку-рентоспособни на отглежданите в съседство комерсиални поро-ди. В тази връзка, независимо от вида и породата, главните цели са общи – съхраняване на генофонда и обезпечаване на устойчиво развитие в неблаго-приятната икономическа среда. Общите цели и малката числе-ност на породите предполагат създаването на по-големи ор-ганизационни структури, в кои-то обаче работата с отделните породи трябва да се води от отделни екипи – например по секции, както беше при АРМПБ и както е сега при АРМГБ.

Развъдна цел и контролирани признациКато основна цел на развъдна-

та работа с Родопско късорого

говедо, беше определено запаз-ването на генофонда и съхра-няването на генетичното разно-образие чрез затвърждаване на биологичните качества, осигуря-ващи типичността и преживяе-мостта на породата.За основни признаци при пре-

ценката на говедата бяха опре-делени екстериорът и консти-туцията, жизнеспособността и размножителната способност.Оценката на екстериора и

конституцията се извършва по три групи признаци:1. Отличителни белези на по-

родата.2. Признаци, обезпечаващи ти-

пичността и преживяемостта на породата.

3. Екстериорни измервания.Първоначалните параметри на

указаните признаци, заложени в „Методиката за разработване на инструкция за развъдна работа при съхраняване на автохтон-ните породи говеда” (Николов и Стоянов, 2002), са определе-ни на основата на литературни източници – главно Хлебаров (1929) (по Цонев и Василев, 1962); Хлебаров (1940–41), Цо-нев и Василев (1962), Хинковски и др. (1984). По-късно в „Раз-въдна програма за съхранение на Родопското късорого говедо” (Николов, 2004), параметрите на екстериорните измервания и индексите на екстериора са ко-ригирани на основата на проуч-ванията на Стоянов и Николов (2004) при 77 крави.Обхванатият през последни-

те години по-голям масив от животни вероятно ще доведе до нови корекции на стандар-та не само по отношение на параметрите на екстериора, но и на отличителните белези на породата. Работата в тази насо-ка трябва да се провежда из-ключително внимателно, за да не се допусне както прекалено „издребняване”, така и ненужни или безпринципни компромиси.Родопското късорого говедо е

порода с висока жизнеспособ-ност и продължително използ-ване. Съхраняването на жизне-

способността и удължаването на живота са основни приоритети при развъждането на породата. От показателите, характеризи-ращи жизнеспособността, като основни са приети продължи-телността на използване и про-дължителността на живот. Допъл- нително се отчитат лекотата на отелване, едроплодието, броят родени телета, броят живороде-ни, преживяемостта на телетата до достигане на разплодна въз-раст, заболеваемостта.От признаците, характеризи-

ращи размножителната способ-ност, при женските животни ос-новно се отчитат пожизнената плодовитост, възрастта на първо отелване, междуотелният пери-од, а при мъжките – полова-та зрелост, половата потентност, оплодителната способност. При биците, използвани в СИО, е предвидено контролирането на качеството на спермата – под-вижността на сперматозоидите и концентрацията на сперма-та. Допълнително при женски-те животни се отчитат половата зрялост, стопанската зрялост, ин-депенданс-периодът, сервиз-пе-риодът и процентът на близнене, а при мъжките – пригодността на спермата за замразяване.Основен допълнителен контро-

лиран признак при Родопско-то късорого говедо е млечната продуктивност. При равни ус-ловия приоритет трябва да се дава на животните с по-висока млечна продуктивност. Изхож-дайки от регионалните тради-ции, националните потребности и световните тенденции, като основна цел по отношение на млечната продуктивност може да се определи повишаването на добива на хранителни веще-ства от млякото. За запазване на биологичните качества на поро-дата при работата в тази насока е необходимо да се спазват ня-колко основни правила.На преценка по млечна про-

дуктивност се подлагат само жи-вотни, които отговарят на всич-ки изисквания, обезпечаващи типичността на породата.

13

За бикопроизводство, с отчита-не на млечната продуктивност, се избират крави, след като са достигнали средната продължи-телност на живот на говедата от породата.Повишаването на добива на

хранителни вещества трябва да е главно за сметка на повиша-ване на концентрацията на хра-нителните вещества в млякото.От съставките на млякото при-

оритетно значение има проте-инът.За повишаване на атрактив-

ността на породата, осигурява-ща нейното оцеляване, е необ-ходимо да се отдава приоритет на животни със специфичен вкус и аромат на млякото, под-ходящи за производство на уни-кални продукти.На основата на казаното, като

основни контролирани признаци на млечната продуктивност бяха определени: вкус и аромат на млякото; съдържание на сухо вещество, на протеин и мазни-ни. Като допълнителни контро- лирани признаци на млечната продуктивност бяха определени: продължителност на лактацията, млечност, съдържание на сома-тични клетки в млякото, техно-логични качества на млякото.Предложихме, оценката на ек-

стериора и конституцията да се извършва в следната последова-

телност:1. Преценка на отличителните

белези на породата (I група признаци).

2. Снемане на (или оценка на снетите) екстериорните из-мерения (II група) и изчисля-ване на индексите на тело-сложението.

3. Преценка на развитието на признаците, обезпечаващи типичността и преживяемост-та на породата (III група).

Признаците от I група се оце-няват в три степени:• 1 – типично;• 2 – допустимо;• 3 – нетипично.На детайлна преценка по при-

знаците от II и III група се под-лагат животни с оценка „нети-пично” на не повече от 10% от отличителните белези.При оценка на признаците от

II група на всеки показател се поставя бал, който се опреде-ля на основата на разликата на конкретната стойност на живот-ното от стандарта за породата. Баловете се определят, както следва:• при съвпадане на стойността

на измерване със стандарт-ната или при отклонение от нея до ± 0.499 σ;

• при отклонение от ± 0.5 до 0.999 σ;

• при отклонение от ± 1.0 до

1.499 σ;• при отклонение от ± 1.5 до

1.999 σ;• при отклонение от ± 2.0 до

2.499 σ;• при отклонение над ± 2.5 σ.Признаците от III група се

оценяват по 5-бална скала, като бал 1 получават най-типичните и най-добре развитите призна-ци, а бал 5 – най-нетипичните или порочните. Типичността се определя на основата на описа- нията в стандарта.Сумарен бал за екстериор и

конституция не се изчислява.За разплод се оставят животни,

отговарящи на следните изиск-вания:• без оценки „нетипично” и

не повече от 20% оценки „допустимо” по признаците от I група;

• оценка не по-малко от 4 бала на признаци от II гру-па;

• оценка не по-малко от 3 бала на признаците от III група.

Ако указаното в предходната точка е невъзможно, се допус-кат изключения, които се при-емат от секционния съвет на породата.Развъдната стойност на говеда-

та от породата РКГ се определя на основата на собствения фе-нотип на индивида по призна-

Таблица 1. Развъдна структура на популацията Родопско късорого говедо, контролирана от АРМАПБ

Населено място

стадо Развъдна група

Крави, бр. Юници, бр. Телета, бр. Бици, бр. Изкуствено осеменяване

женски мъжки Прилага се Възможност

1 1 1 11 5 4 5 1 не Да

2

2 2 12 2 6 5 2 не Не

3 3 12 3 4 4 2 не Не

4 4 5 5 2 2 0 не Не

3 5 5 9 1 2 0 0 не Не

4 6

6 15 3 3 2 0 да Да

7 15 3 3 2 0 да Да

8 15 2 4 1 0 да Да

9 13 2 3 2 0 да Да

5 7 10 12 5 4 2 2 не Да

6 8 11 34 15 12 4 1 не Да

7 9 12 18 5 6 5 2 не Не

8 10 13 13 1 5 4 3 не не

14

ците, които са обект на селек-цията.

Развъдна и генеалогична структура на популациятаПоради малкия брой на гове-

дата, до изваждането є от грани-ците на застрашеност, породата не трябва да се структурира на активна, пасивна, елитна и т.н. развъдни единици. Стремежът трябва да е под селекционен контрол да бъдат поставени кол-кото е възможно по-голям брой животни.През първите години се рабо-

теше с няколко стада – Кушла, Стоманово и Маджарово. В Кушла и Стоманово се използ-ваше изкуствено осеменя- ване със сперма от единствените два бика – Радой и Дойчин, налич-на в националната генбанка. В Маджарово се използваше ес-тествено покриване, но там на практика никаква работа не можеше да се води. Фермата беше създадена в изпълнение на Българо-холандски проект и там постоянно се вкарваха и из-

Таблица 2. Развъдна структура на контролираната част на популацията (към 01.11.2008г.)

ферма Развъдна група Крави, бр. Юници, бр. Телета, бр. Бици, бр. Осеменяване

женски мъжки Прилага се възможност

1 1 17 11 5 3 1 не Да

2

2

4 1 0 0

1 не Да3 4 1 0 0

4 34 21 7 5

5 3 19 5 7 6 3 не Не

6 4 13 2 5 4 3 не Не

7 5 22 5 7 5 6 не Не

8 6 14 4 6 2 1 не Не

9 - 3 3 2 2 0 не Не

10 7 9 0 3 1 0 да Да

11 8 15 3 4 2 3 не Не

12 9 14 3 3 4 2 не Не

13 10 5 5 2 1 1 не Не

14

11 15 3 2 2 0 да Да

12 15 3 3 0 0 да Да

13 15 2 2 1 0 да Да

14 13 2 3 2 0 да Да

15 15 12 3 3 2 1 не Да

16 - 3 0 1 0 1 не Не

общо 246 77 65 42 23

карваха животни. Контролът на практика беше невъзможен.Броят на фермите се увеличи

след старта на подпомагането по програма САПАРД. Към края на 2007г. под контрол на раз-въдната организация вече има-ше 10 ферми, което позволи да се формират развъдни групи (таб.1). В края на 2008г. под контрол

на Асоциацията вече са 17 фер-ми, както и стадото в с.Кушла, което дава възможност за до-пълнително увеличаване на броя на развъдните групи (таб.2).Понастоящем, както беше оп-

исано в предходните раздели, под контрол на развъдната орга-низация са 30 ферми и стадото в с.Кушла. Във всички ферми се използва естествено покриване. В повечето ферми се държат значително по-голям брой бици и бичета в разплодна възраст от необходимите за разплод. На практика на дадения етап е на-лице панмиксия, като развъдна-та организация не възпрепятства този процес. Обмен на бици

между стадата не се прави.На практика вече е налице

възможност за отделяне на част от популацията в елитна развъд-на единица, където да е въз-можно реално осъществяване на развъдни мероприятия. В нея могат да бъдат обособени 12 развъдни групи от фермери, които до момента са доказали съпричастността си към развъд-ната дейност и са склонни към развъдна дисциплина.На настоящия етап в контро-

лираните стада има достатъчен брой млади животни за възпро-изводство, като динамиката на структурата е слаба.Развъдната структура на поро-

дата е формирана с максимално отчитане на произхода. Истори-чески формираните стада са от затворен тип и на дадения етап няма необходимост от „вкарва-не” на бици от други популации. Като затворени, след първично-то формиране, функционират и новосъздадените ферми. Целта е да се поддържа максимално генетично разнообразие.

15

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

УРАЖИПлътност и редуциране на

тревостоя при сортове люцерна доц. д-р Наталия Георгиева

доц. Ивелина НиколоваИнститут по фуражни култури, Плевен

Продуктивността и хранителната стойност на лю-церната я определят като водеща многогодишна бобова фуражна култура. Висока продуктивност на люцерната се осигурява чрез използване на различни агротехнически практики, подходящи агроекологични условия, сортове и др. Според други автори плътността на тревостоя e основен фактор, определящ добива, качеството на фуража и дълготрайността на люцерната. Извеждането на подобен вид експерименти е трудно, тъй като за определяне плътността на посева е необходимо нарушаване целостта на тревостоя.Плътността на люцерната е най-висока в година-та на създаване на посева и се редуцира през следващите години (Маслинков и др., 1981; Coruh and Tan, 2008). Редуцирането не е линейно (Hakl et al., 2011), като в резултат на редица проучвания се установяват различни тенденции. Според Min et al. (2000) понижението в броя растения е мно-го по-голямо през първата, отколкото през следва-щите години. Suzuki (1991) и Hakl et al. (2011) на-блюдават особено силно разреждане от първата към втората година и по-бавно през следващите три години. Volenec et al. (1987) съобщава за по-нижение в плътността на тревостоя през първите две до три години след засяване, дължащо се на засилена вътревидова конкуренция. Съществени са различията в понижението на плътността и в зависимост от сортовата принадлежност.В статията са представени резултати от проучва-

не на плътността и редуциране на тревостоя при девет сорта люцерна: Европа, Приста 2, Приста 3, Приста 4, Обнова 10, Плевен 6, Дара, Много-листна и Дама. Екперименталната дейност е осъ-ществена през периода 2006–2009г. в ИФК–Пле-вен върху почвен тип слабо излужен чернозем. Сеитбата е извършена през пролетта на 2006г., при междуредово разстояние 11,5см и сеитбе-на норма 2,5кг/дка. За определяне плътността на люцерновия тревостой (брой растения/м2) при реколтиране на пролетния, летния и есенния под-расти (фаза начало на цъфтеж) са взети почвени монолити.В метеорологично отношение годините на про-

учването са с променливи условия. Варирането в количеството на валежите е значително като обезпечена в най-голяма степен е 2009г. (613мм),

а в най-малка степен – 2008г. (469мм). Годишната средноденонощна температура е в границите от 12,2 (2006г.) до 13,6оС (2007г.). Като цяло експери-менталният период 2006–2009г. се характеризира с по-висока годишна средноденощна температу-ра на въздуха (12,7оС) и по-малка сума на валежи-те (541мм) в сравнение със същите за предходния 20-годишен период (12,2оС и 562мм).През първата година от развитието на люцерна-

та плътността на тревостоя при реколтиране на пролетния подраст е средно 1509 растения/м2 (фиг.1). С най-голяма плътност е сорт Дара, след-ван от Плевен 6 и Многолистна, а с най-малка – сорт Обнова 10 – тенденция, която се запазва и при реколтиране на летния и есенния подрасти. Разреждането на тревостоя в края на първата година от развитието на люцерната е средно с 25,6% като най-силно изразено е при сорт Мно-голистна (47,1%) и най-слабо – при Обнова 10 (13,9%). При сорт Европа разреждането е 23% и

16

е под средното за деветте сорта (фиг.1).Варирането в плътността на люцерната през

втората година от развитието є при сортовете е значително по-малко, отколкото през първата. Средният брой растения/м2 при реколтиране на пролетния, летния и есенния подраст е съответно 746, 463 и 433. С най-високи стойности на този показател във всички подрасти е сорт Дама, а с най-ниски – Обнова 10. Намаляването на плът-ността на тревостоя в рамките на втората година е значително по-силно изразено в сравнение с предходната и е с 42%. Най-силно е разреждане-то на тревостоя при сорт Дара, а най-слабо – при Плевен 6.В сравнение с първите две години редуцирането

на люцерновия посев през третата експеримен-тална година е в най-малка степен (19,9%). По-голям брой растения на единица площ и в трите

подраста отново са установени при сорт Дама при средна плътност на люцерновия тревостой от 268 растения/м2 през годината.Средният брой растения, реколтирани в про-

летния подраст през четвъртата година е 267 и в сравнение със съответната стойност през първата експериментална година намалението е същест-вено (с 82,3%). С напредване на вегетацията от-падането на растения от тревостоя продължава в летния и есенния подраст като плътността на люцерната е съответно 241 и 209 растения/м2. С най-висока плътност във всички подрасти е сорт Плевен 6, а с най-ниска – Приста 3. Редуциране-то на люцерната през четвъртата година е сходна с това на предходната година и е с 21,6%.Плътността на тревостоя при проучваните сор-

тове люцерна през четирите експериментални го-дини е представена в таблица 1. Средният брой

Фигура 1. Плътност на тревостоя при сортове люцерна, растения/м2

1 – Европа, 2 – Приста 2, 3 – Приста 3, 4 – Приста 4, 5 – Обнова 10, 6 – Плевен 6, 7 – Дара, 8 – Многолистна, 9 – Дама; ПП – пролетен подраст, ЛП – летен подраст, ЕП – есенен подраст.

17

реколтирани растения/м2 през първата година е 1313. С най-голяма плътност се отличават сорто-вете Дара, Плевен 6 и Приста 2, а с най-малка – Обнова 10. Вариационният коефициент като важен статистически показател, даващ възмож-ност да се установи относителната изравненост на проследявания признак, определя варирането му през първата година като силно (21%) и като средно през втората, третата и четвъртата година (съответно 13, 13 и 11%). Данните за плътността на люцерната през втората и третата година на развитие се характеризират с еднопосочност по отношение максимум (при сорт Дама) и мини-мум (при сортове Обнова 10 и Многолистна), при средна плътност на тревостоите от 547 и 268 растения/m2. Oчевидно е значителното на-маляване в броя на растенията, реколтирани на единица площ, в резултат на общото разреждане на посева, вследствие отпадането от тревостоя на много индивиди. Установената през четвъртата го-дина средна плътност на люцерновия тревостой е 239 растения. През последната експериментална година с най-висока стойност на разглеждания показател е сорт Плевен 6, а най-ниска – сорт Приста 3 (табл.1).Редуцирането в плътността на люцерната през

четирите години на отглеждане е както следва:• намаляването в плътността на тревостоя е най-силно изразено през втората година от раз-витието на люцерната и е с 58,3% спрямо първата година. Най-висок е процентът на от-падналите растения при сорт Дара (67,8%), а най-нисък – при сорт Обнова 10 (46,2%);

• през третата експериментална година редуци-рането на люцерната е все още силно изразе-но. макар и с по-ниска стойност (51,1%) спря-мо предходната година. В най-голяма степен се разрежда сорт Европа, а в най-малка степен – отново Обнова 10;

• редуцирането през четвъртата година е 5 пъти

Таблица 1. Средна плътност на тревостоя и редуциране при сортове люцерна през периода 2006-2009г.

Сортове2006г. 2007г. 2008г. 2009г.

бройрастения/м2

бройрастения/м2

редуциранес/о 2006г.

бройрастения/м2

редуциранес/о 2007г.

бройрастения/м2

редуциранес/о 2008г.

редуциранес/о 2006г.

Европа 1337 587 -56,1 247 -58 228 -7,5 -82,9

Приста 2 1379 598 -56,6 292 -51,2 245 -16,1 -82,2

Приста 3 1270 522 -58,9 246 -52,8 199 -19,3 -84,3

Приста 4 1177 533 -54,7 263 -50,7 216 -17,8 -81,6

Обнова 10 734 394 -46,2 229 -42 230 +0,7 -68,6

Плевен 6 1562 571 -63,4 292 -48,8 294 +0,6 -81,2

Дара 1730 557 -67,8 285 -48,9 247 -13,2 -85,7

Многолистна 1354 516 -61,9 223 -56,9 238 +6,9 -82,4

Дама 1270 646 -49,1 332 -48,7 255 -23,3 -80

Средно 1313 547 -58,3 268 -51,1 239 -10,6 -81,8

по-малко от това през предходните две години при средна стойност за сортовете от 10,6%. Най-силно през тази година е разреждането при сорт Дама, а най-слабо – при сорт Европа. При три от проучваните сортове редуцирането е с положителна стойност поради факта, че в случая показателят е изчислен на базата на осреднените стойности на плътността за всяка експериментална година.

Сравняването на средната плътност на люцер-ната през първата и четвъртата година на разви-тие показва редуциране при различните сортове в границите от 68,6% (сорт Обнова 10) до 85,7% (сорт Дара) при средна стойност за вида 81,8%. Това понижение е близко до установените от Hakl et al. (2011) 90,6% в края на четвъртата година за условията на Чехия, както и наблюдаваното разреждане на люцерната от 75% за условията на Австралия (Grains Research and Development Corporation, Аustralian government, 2004).

ИзводиСредната плътност на тревостоя при деветте сор-

та люцерна през първата година на развитие е 1313 растения/м2. Редуцирането през следващите три години е непропорционално и е най-силно изразено през втората година – с 58,3% спрямо плътността на тревостоя в предходната година. През третата експериментална година редуцира-нето на люцерната е все още силно изразено, макар и с по-ниска стойност (51,1%), а през чет-въртата година е 5 пъти по-малко от това през предходните две години при средна стойност от 10,6%. В края на четиригодишния експериментален пе-

риод редуцирането при различните сортове е в границите от 68,6% (сорт Обнова 10) до 85,7% (сорт Дара) при средна стойност за вида 81,8%. Сортът с най-ниска средна плътност (Обнова) се разрежда в най-малка степен.

18

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

доц. д-р Вилиана ВасилеваИнститут по фуражните култури, Плевен

Продуктивност на суха надземна и коренова маса в тревни смески

Смесеното отглеждане на мно-гогодишни житни и бобови видове има важен екологичен аспект. Възможността за снабдя-ване на житните компоненти с азот от бобовите чрез симби-отичната азотфиксация, намаля-ва или елиминира нуждата от използване на азотни торове и спомага за подобряване азотно-то хранене на растенията. Сме-сените посеви са по-ефективни спрямо самостоятелните по от-ношение използване ресурсите на околната среда за растеж и развитие на растенията. Те са по-дълготрайни, по-устойчиви и по-добре издържат на неблаго-приятни условия. През последните години инте-

ресът към смесени системи, ба-зиращи се на бобови култури нараства, поради значението им за устойчиво и екологично-чисто земеделие. Бобовият компонент в смесените житно-бобови по-севи допринася за подобрява-не достъпността на хранителни вещества в почвата и особе-но съдържанието на азот чрез азотфиксацията.Звезданът и eспарзетата са

ценни бобови фуражни култу-ри и подходящи компоненти на многогодишни тревни смески.Сравнително нова култура за

нашата страна е подземната де-телина. Тя е едногодишен бобов сухоустойчив ефемерен вид със зимно-пролетен тип на развитие и способност за самозасяване, като немалък дял от образувани-

те семена са твърди и поникват след две-три години. Тази би-ологична особеност превръща повърхностния слой на почвата в своеобразна семенна банка, което прави вида още по-плас-тичен и подходящ компонент на тревни смески.Житно-бобовите смески са по-

продуктивни в сравнение със самостоятелните посеви, като всеки вид в смеската доприна-ся в различна степен за увели-чаване продуктивността на суха маса. В съдов опит проучихме про-

дуктивността на надземна и коренова маса на звездан, ес-парзета и подземна детелина, самостоятелно; и в дву- и три-компонентни смески с тръстико-видна власатка.Опитът е изведен във вегет-

ационната къща на Институт по фуражните култури, Плевен (2011–2012г.), при полуконтро-лирани условия. Използвани са:

звездан сорт „Търговище 1”, ес-парзета местна популация, под-земна детелина сорт „Antas” и тръстиковидна власатка сорт „Албена”. Варианти на проучва-нето: звездан (100%); еспарзе-та (100%); подземна детелина (100%); тръстиковидна власат-ка (100%); звездан + тръсти-ковидна власатка (50%:50%); еспарзета + тръстиковидна власатка (50%:50%); подзем-на детелина + тръстиковидна власатка (50%:50%); звездан + подземна детелина + тръстико-видна власатка (33%:33%:33%); еспарзета + подземна детели-на + тръстиковидна власатка (33%:33%:33%). Сеитбата е из-вършена на дълбочина 1–1,5см за звездан и подземна детелина, 3см за еспарзета, и 0,5–1см за тръстиковидна власатка. При-брани са два подраста за фураж и е отчетена продуктивността на свежа и суха надземна маса (г/съд), (сушене при 60оC). Коре-

Звездан Еспарзета

19

новата система на растенията е промивана в лабораторни усло-вия и отчетени, съответно све-жа коренова маса (г/pастение), суха коренова маса (г/съд), (сушене при 60оC). Изчислена е общата продуктивност (суха надземна+суха коренова маса) (г/съд). Данните са осреднени за двата подраста, получавани през 2011 и 2012г. Стойности-те на посочените показатели са сравнени спрямо тези на самос-тоятелните бобови култури. Поради по-ефективното из-

ползване на природните ресур-си при смесено отглеждане на житни и бобови култури, про-дуктивността на суха маса е по-висока. Бобовите в смеска с житни са стимулирани за фикса-ция на повече азот, което увели-чава възможността за осигурява-не на допълнително количество азот от бобовия към житния компонент. Усвояването на азот от житните е много по-голямо в сравнение с това в самостоятел-ните посеви, което резултира в по-висок добив на биомаса.В условията на нашето проуч-

ване продуктивността на суха надземна маса в смеските е по-висока в сравнение с тази на самостоятелните култури (таб.1).Звезданът в двойна смеска

с тръстиковидна власатка и в тройна смеска (с тръстиковидна власатка и подземна детелина), формира с 35,6 и 39,1% по-го-лямо количество суха надземна маса.

Количеството суха надземна маса за двукомпоненните сме-ски на еспарзета с тръстиковид-на власатка и трикомпонентните с подземна детелина и тръстико-видна власатка, превишава с 21 и 35,4% това на самостоятел-ната еспарзета. При друго про-учване със смеска на еспарзета с житен компонент гребенчат житняк, е установена по-висока продуктивност на суха надземна маса с 11%.Подземната детелина в смеска

с тръстиковидна власатка фор-мира с 25,1% по-голямо коли-чество суха надземна маса в сравнение със самостоятелната.Конкуренцията за усвояване

на някои хранителни вещества, вода, светлина и други фактори в смесените посеви, понякога може да има негативен ефект върху продуктивността. При смесено отглеждане на култу-рите може да възникне между-видова конкуренция, при която растежът и развитието на поне един от видовете намалява. Така например, гребенчатият житняк в смеска със звездан потиска продуктивността на суха над-земна маса с 10%. В нашето проучване продук-

тивността на суха надземна маса е по-висока при всички смески. Смеските на звездан, еспарзета и подземна детелина с житен компонент тръстиковидна власа-тка, са с добра взаимопоноси-мост и с по-висока продуктив-ност на суха надземна маса (от

21 до 35,6%) спрямо самостоя-телните култури.Бобовият компонент с азотфик-

сиращата си способност, допри-нася за увеличаване продуктив-ността на суха маса в смеската, както и тази на коренова маса. В изследване на смеска люцер-на с ежова главица, е установе-на положителна корелация меж-ду количеството фиксиран азот, дела на люцерната и добива на суха маса. В нашето проучване количе-

ството суха коренова маса във всички изпитвани смески е по-високо в сравнение със самос-тоятелните култури (таб.1).Данните показват, че количе-

ството суха коренова маса от звездан в смеските е с 36,5 и 37,8% по-високо в сравнение със самостоятелния звездан, като между дву- и трикомпо-нентните смески няма доказани различия.Незначително и без доказана

разлика се увеличава количе-ството суха коренова маса в смеска на еспарзета с тръсти-ковидна власатка. Възможно е в тази смеска поглъщането на минерален азот да е по-голямо, което се отразява върху корено-вата маса. Процесът на грудко-образуване (данните не са пуб-ликувани) в посочената смеска също е потиснат. Значително по-голямо е коли-

чеството суха коренова маса (с 24,7%), формирано от еспарзе-та в трикомпонентната смеска с

Таблица 1. Продуктивност на суха надземна и коренова маса в тревни смески

ВариантиСуха надземна маса Суха коренова маса

г/съд

Звездан (100%) 3,36 1,89

Звездан+Тръст. власатка (50%:50%) 4,56 2,58

Звездан+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%) 4,68 2,61

Еспарзета (100%) 3,55 3,05

Еспарзета+Тръст. власатка (50%:50%) 4,30 3,21

Eспарзета+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%) 4,81 3,81

Подземна детелина (100%) 4,03 0,74

Подз.дет.+Тръст. власатка (50%:50%) 5,04 0,89

20

участие на подземна детелина, което е указание за ясно из-разен положителен синергизъм. Според някои автори продук-тивността на многогодишните тревни смески зависи в голяма степен и от съвместимостта на включените видове.Смеските на подземна дете-

лина и звездан с тръстиковидна власатка са с добра взаимопо-носимост и с по-висока продук-тивност на суха коренова маса (с 20,3 и 36,5%) спрямо кон-тролата на самостоятелните кул-тури.Други установяват поло-

жителна корелация между продуктивността на фураж и ко-личеството коренова маса при

Таблица 2. Обща продуктивност на тревни смески

ВариантиОбща продуктивност

г/съд %

Звездан (100%) 5,25 към звездан (100%)

Звездан+Тръст. власатка (50%:50%) 7,14 +35,9

Звездан+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%) 7,28 +38,7

Еспарзета (100%) 6,60 към еспарзета (100%)

Еспарзета+Тръст. власатка (50%:50%) 7,50 +13,6

Eспарзета+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%) 8,61 +30,5

Подземна детелина (100%) 4,77 към подз. дет. (100%)

Подз.дет.+Тръст. власатка (50%:50%) 5,93 +24,2

Фигура 1. Суха надземна и коренова маса и обща продуктивност средно от самостоятелни култури и смески

люцерната. В нашето проучване е установена силна положителна корелация между количеството суха надземна и коренова маса и при трите култури. Общата продуктивност на сме-

ските на звездан се увеличава до 38,7%, тази на еспарзета до 30,5% и на подземна детелина с 24,2% (таб.2).Сравнявайки продуктивността

средно от смеските и същата от самостоятелните култури (фиг.1), се вижда, че смеските са по-продуктивни по отношение на: количеството суха надземна маса с 28,4%, суха коренова маса с 38,5%, обща продуктив-ност с 31,6%.

ИзводиСмеските на звездан, еспарзета

и подземна детелина с житен компонент тръстиковидна вла-сатка са с добра взаимопоно-симост и с по-висока продук-тивност на суха надземна маса спрямо самостоятелните култури от 21 до 35,6%. Количеството суха коренова маса при двуком-понентните смески на подземна детелина и звездан с тръстико-видна власатка е с 20,3 и 36,5% по-голямо от това на самостоя-телните. Общата продуктивност (суха надземна + суха корено-ва маса) на смеските е по-ви-сока: при звездан – до 38,7%, при еспарзета – до 30,5% и при подземна детелина – до 24,2%.

21

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕХранене на телета с цяла

царевица и гранулиран протеинов концентрат е по-изгодно

отколкото със стартерна смескапроф. Николай Тодоров

У нас, от фуражните заводи обикновено се произ-веждат стартерни смески за телета в насипно (не-гранулирано) състояние. В повечето случаи сми-лането на зърнените фуражи е ситно, при което се получава значително количество прахообразна фракция. Тази фракция полепва по ноздрите на телетата и е неприятна за тях. Често такива фура-жи се приемат по-лошо от едросмлените фуражи и разликата зависи от едрината на смилане. При добавяне на меласа към стартерните смески и при тяхното гранулиране се преодолява до го-ляма степен този недостатък и телетата приемат по-добре смеските. Не всички заводи обаче про-извеждат гранулирани стартерни смески и рядко добавят меласа.Напоследък се внасят така наречените структу-

рирани (texturized) стартерни смески, които обик-новено съдържат флейкувана (третирана с пара и прекарана през двойка валци за получаване на люспи) царевица или сорго, ролкувани (наричани още валцувани или премачкани) овес и пшеница, гранулиран протеинов концентрат и малко коли-чество едронаситнени груби фуражи (обикновено ливадно или друго сено). Тези стартерни смески се приемат по-добре от брашнестите или дори от гранулираните. Това осигурява добро развитие на предстомашията и телетата бързо увеличават консумацията на суха храна. След достигане на определена степен на развитие на предстомаши-ята, добрата смилаемост на структурираните стар-терни смески започва да става недостатък, защото води до бърза ферментация в търбуха и силно понижение на рН (увеличение на киселините). Това задържа развитието на бактериите и пречи на тяхната полезна дейност. Друг недостатък е твърде високата цена, на която се продават стук-турираните стартерни смески.Значителен брой опити и практически наблю-

дения показват, че добри резултати се получават при замяна на стартерните смески с приблизител-но 50% цяла царевица и 50% гранулиран про-теинов концентрат. Главното предимство на този начин на хранене е значителното понижение на

разходите за фураж, без да се влошава опол-зотворяването на енергията и на хранителните вещества от телетата. Няколко опита за хранене с цяло царевично зърно и гранулиран протеинов концентрат бяха проведени и у нас. Резултатите от тях ще изложим накратко.На 3 групи по 10 женски телета от Черноша-

реното говедо е изпитван ефекта от стартери с различна физическа форма – цяла царевица плюс гранулиран протеинов концентрат (Ц+ГПК), гра-нулирана стартерна смеска (ГСС) и смляна стар-

22

терна смеска (ССС). Компонентният състав на трите стартерни смески беше напълно еднакъв и включваше 50% царевица в различна физиче-ска форма, 20% изсушен спиртоварен остатък от царевица (DDGS), 18,55% рапичен шрот (тип две нули), 10% слънчогледов шрот и 1,45% ми-нерални и витаминни добавки. Единствената раз-лика беше физическата форма на трите смески. Смилането на царевицата за ГСС и ССС беше на сито с отвори 4мм, т.е. сравнително едро, без много прахообразни частици. Кръмните единици за растеж на отделните стартери варираха от 1,27 до 1,30, а суровият протеин от 19,5 до 19,9%. Люцерново сено се даваше след 35-дневна въз-раст на воля.Телетата от всички групи получаваха три пъти по

2 литра дневно доброкачествена коластра (над 50г имуноглобулини в литър) първият ден, ко-ластра с различно качество вторият ден и мляко третия ден. От 4- до 7-дневна възраст се дава-ше двукратно увеличаващо се количество мляко от 2,5 до 4 литра на едно хранене, а от 7- до 35-дневна възраст – по 4 литра мляко два пъти дневно. От 36- до 56-дневна възраст телетата по-лучаваха по 4 литра мляко един път дневно, след което бяха отбити. Млякото, което се изхранва-ше след три дневна възраст беше от третирани с антибиотици крави с мастит, куцота или други заболявания. То се подлагаше на пастьоризация при 60–62оC в продължение на 30 минути, след което се охлаждаше до 30–35оC преди даване на телетата. Телетата се отглеждаха в индивидуални

Таблица 1. Данни за консумацията на фуражи, растежа, хранителното поведение и стойността на стартерната смеска

ПоказателиЦ+ГПК* ГСС* ССС*

Консумация от раждане до 70-дневна възраст

Коластра и мляко, л 352 352 352

Стартерна смеска, кг 62,6 61,7 61,1

Люцерново сено, кг 6,8 7,5 8,0

Кръмни единици за растеж 186,2 187,5 186,7

Жива маса на телетата на 70-дневна възраст, кг 91,0 91,6 90,4

Среден прираст от раждане до 70-дневна възраст, г 744 749 729

Кръмни единици за растеж за 1 килограм прираст 3,57 3,58 3,66

Височина при холката на 70-дневна възраст, см 91,7 91,8 91,0

Обхват на гърдите на 70-дневна възраст, см 101,9 102,8 102,5

Ядене на суха храна на 67–70-дневна възраст, мин./24 часа 83а** 57б 66б

Преживяне на 67–70-дневна възраст, мин./24 часа 224 203 194

Общо ядене + преживяне, мин./24 часа 307а 260б 260б

Цена на 1 тон стартерна смеска, лв. 454 556 484

Стойност на стартерната смеска за 1 кг прираст, лв. 0,444 0,532 0,472

* Ц+ГПК = цяла царевица+гранулиран протеинов концентрат, ГСС = гранулирана стартерна смеска, ССС = едро смляна стартерна смеска**аб – Данните за един и същи показател отбелязани с различни букви се различават достоверно статистически при Р<0,05

покрити клетки на открито. Основните резултати от опита са посочени в таблица 1.Както се вижда от таблицата няма съществени

разлики в количеството на приетите фуражи и енергия, както и в растежа и оползотворяването на храната. Опасенията, че цялото зърно ще се оползотворява по-лошо от смляното или гранули-раното не се потвърждават – разходът на кръмни единици за растеж е практически еднакъв при трите опитни групи. Телетата, приемащи цяло зър-но обаче изразходват достоверно повече време за ядене и дъвкване на храната. Продължител-ността на преживяне също е увеличена при дава-не на цяло зърно, но разликата не е достоверна статистически. Сумата от времето за ядене и за преживяне е с 18% повече отколкото при да-ване на гранулирана или брашнеста стартерна смеска. Известно е, че при дъвкане се отделя повече слюнка и това повишава буферния капа-цитет и противодейства на силното понижение на рН в търбуха на животните. Така се подобряват условията за развитието на бактериалната флора в търбуха, което помага за доброто смилане на хранителните вещества и специално на суровите влакнини и за синтеза на повече пълноценен бак-териален протеин, витамин К и водоразтворими витамини.Появата на диарии и здравословното състояние

на телетата от трите опитни групи беше при-близително еднакво, затова и за краткост не ги посочваме тук.В други два опита с малки телета замяната на

23

половината от стартерната смеска с цяло царе-вично зърно и на останалата половина с гранули-ран протеинов концентрат също беше сполучливо и производствените резултати са близки до посо-чените в таблица 1.В литературата липсват опити за пряко сравне-

ние на резултатите при хранене със структурирана стартерна смеска и с цяло зърно плюс гранули-ран протеинов концентрат. Сравнявайки растежа на телетата и оползотворяването на храната при прилагане на двата типа стартери не се откриват съществени разлики. При такова сравнение обаче другите условия при отглеждането на телетата не са напълно еднакви, както при сравнение в един опит и това налага внимателно използване на ре-зултатите.Отчитайки разликата в цената на стартерните

смески и еднаквите продуктивни и здравословни резултати, може да се препоръча използването на цяло царевично зърно плюс гранулиран протеи-нов концентрат при храненето на малките телета, вместо смлени или гранулирани стартерни сме-ски.Гранулираният протеинов концентрат съдържа

всички необходими протеинови фуражи (различни шротове, изсушен спиртоварен остатък и други), минерални и витаминни добавки, които участват в стартерните смески, без зърнените фуражи, които се добавят във фермата. Следователно телетата получават всичко, което им е необходимо и няма основание да се очакват различни продуктивни показатели в сравнение с даването на стартерни смески. Примерен състав на протеинови концен-трати за телета е посочен в таблица 2.При опитите, които проведохме, се предоста-

вяха на всяко теле по равни количества от двата фуража (зърно и гранули), които се измерваха об-емно с пластмасов или метален съд. Раздаването на двата фуража не обременява повече гледачите отколкото при използване на една стартерна сме-ска. Размесването на двата фуража в хранилката не е необходимо да се прави, но няма пречки да се разбъркат леко с ръка. Когато двата фуража са доброкачествени телетата ги приемат в коли-чествата, в които се предоставят, без да избират

Таблица 2. Примерен състав на гранулирани протеинови концентрати за телета

Компоненти, % 1 вариант 2 вариант 3 вариант

Слънчогледов шрот, 35% СП 25 30 35

Соев шрот, 44% СП 20 0 10

Изсушен спиртоварен остатък, 26%СП 28 20 0

Рапичен шрот, 34% СП 0 29 20

Пшеница, смляна 20,2 18,2 28,2

Меласа 4 0 4

Креда 2,4 2,4 2,4

Витаминoмикроелементен премикс 0,4 0,4 0,4

Всичко 100 100 100

единия, а да отбягват другия фураж. За поощряване на консумацията от малките те-

лета е необходимо остатъците да се отстраняват ежедневно и да се дават на възрастните телета, след 2-месечна възраст. Ежедневната подмяна е важна, независимо че телетата първоначално при-емат много малки количества сухи фуражи. Осигуряването на прясна вода, която също се

подменя всеки ден е необходимо условие за фер-ментацията в търбуха и приемането на достатъчно количество сухи фуражи. Млякото, чрез затваря-нето на хранопроводния улей, постъпва направо в сирищника и не осигурява необходимата за ферментацията влажност на търбушното съдържа-ние. По тази причина разреждане на млякото или разтварянето на млекозаместителя в повече вода не могат да заместят нуждата от чиста вода за пиене. Вода трябва да се предоставя ежедневно след 4–5-дневна възраст на телетата. При студено време (температура на въздуха под 5оC) е необ-ходимо да се дава на телетата хладка вода, което увеличава пиенето и приема на суха храна. Тези прости и лесно изпълними правила, понякога се пренебрегват и това задържа ранният прием на суха храна, което е важно условие за развитие на търбуха. А забавянето на неговото развитие се заплаща с увеличение на течните и скъпи храни, за да се получи желаното добро развитие на малките телета. Редица опити през последните години показаха значението на добрият прираст (550 до 800 г/ден) през първите 2–3 месеца след раждането, за навременното заплождане и бъде-щата млечна продуктивност на животните.Добрите резултати от опитите в чужбина и от

нашите опити позволяват да се препоръча, като ефективен метод на хранене на телетата с цяло царевично зърно и гранулиран протеинов кон-центрат. В този случай се купува от фуражните заводи само половината от фуража и се прави икономия на средства. Препоръчваният начин на хранене осигурява значително по-добри резултати при отглеждането на телетата, отколкото използва-нето на приготвени в стопанствата смески или на насипни стартерни смески, закупени от фуражни-те заводи.

24

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ХРАН

ЕНЕ

Двама свиневъди-практици обясняват защо са заложили именно на тази техника за отглеждане

Мокро хранене на свинете

Преди няколко години се въз-приемаше почти като екзотика, ако на свинете-майки се дават течни храни. В днешно време, заради постоянно нарастващото поголовие на стадото, на този тип хранене се обръща все по-голямо внимание. Причините за това са много и разнообразни. На първо място е фактът, че ко-ритата за течните храни могат много лесно да бъдат разширя-вани, когато това се наложи. Не е за пренебрегване и фактът, че използването на мокри храни и отпадъци от хранителната про-мишленост позволява в голяма степен да се намалят разходите от производството.В полза на течните храни на

свинете-майки е и възможността животните да пият повече вода. Това е много важно за здравето на животните и ускорява надда-ването им. В същото време по този начин в много свиневъдни

ферми постигат по-добро усво-яване на храната от кърмещите свине, което не е маловажно за увеличаването на лактацията.

ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯКЪМ ХИГИЕНАТАВсички преимущества на теч-

ното хранене са в сила само тогава, когато стриктно се спаз-ва хигиена във фермата. Това се налага, тъй като влажните и течни фуражи са идеална хра-нителна среда за развитие и размножаване на вредни ми-кроорганизми. Ето защо стрикт-ното спазване на изискванията за чистота се налага както при съхранението на компонентите, така и при използването на обо-рудването.Не по-малко важен е редовни-

ят контрол на компонентите с най-висока хранителна стойност. Това се налага, тъй като заради разслояването на храните или

на използваните субпродукти са възможни колебания в състава на храните. Тук ще посочим на кои моменти трябва да се обърне внимание при хранене-то с течни компоненти, кои са плюсовете и минусите на тази система за отглеждане на жи-вотните.По-нататък ще представим два-

ма свиневъда, които вече дъл-ги години успешно прилагат в своите стопанства системата за мокро хранене. Управителите на свинефермите споделят защо са предпочели именно нея, а така също, как може да се извлече най-голяма полза от прилагането на дадената технология.

ИДЕАЛНА Е ЗА СТАРИТЕ ПОМЕЩЕНИЯИнсталацията за мокро хране-

не позволило на Юрген Тимер-хейс оптимално да използва вече съществуващата животновъдна

25

ферма. Системата обслужва 280 свине-майки и 1000 прасета за угояване„Мокрото хранене е най-под-

ходящо за използване в нашите стари производствени помеще-ния. Тази технология позволява лесно да се преодоляват голе-мите разстояния, които са ха-рактерни за тези сгради, острите завои, както и денивелацията на подовете.“ - обяснява Юрген Ти-мерхейс. 36-годишният фермер, заедно с баща си има стопан-ство, в което отглежда 280 сви-не-майки. Освен тях, с помощта на инсталацията на фирма Weda, Юрген осигурява мокри хра-ни и на прасета за доугояване. Преди 3 години, когато Тимер-хейс е избирал технология за хранене, той събрал информа-ция и за системите за подаване на сухи храни. „В старите по-мещения щеше да ни се на-ложи да използваме безброй управляващи връзки и обръща-телни колена, което много би увеличило износването на тех-никата и разходите. Ето защо ние се спряхме на системата за мокро хранене, която при настоящото ниво на разходи предлага чувствително повече възможности“, - подчертава той. За Тимерхейс е особено важна възможността, че в инсталации-те за мокро хранене, наред със сухите съставки, могат да се по-дават и зърнени фуражи с пови-шено съдържание на влага: „И едните, и другите съставки ги добиваме и съхраняваме сами. Това помага да намалим разхо-дите по изхранването.“ Юрген Тимерхейс предлага на

бременните и кърмещите свине различни по хранителна стой-ност порциони. За да се повиши хранителната стойност, силажът и зърното собствено производ-ство се смесват с хранителни добавки от два външни бунке-ра. Силажът и влажното зърно, с помощта на челен товарач се изсипват в приемни резервоари за сухи съставки. От там с по-мощта на шнекове и рецирку-лационни помпи компонентите

се подават в смесителни резер-воари. Съдържанието на сухо вещество в готовите мокри фу-ражи е до 25 на сто. Не са за пренебрегване и ни-

ските разходи на оборудването в помещенията за изчакване. Храненето в стопанствата става 3 пъти на ден. За бременните сви-не фермерът е решил да заложи на евтино оборудване. При това хранилките в помещенията за групово отглеждане са разполо-жени по протежение на стената. За да се избягват взаимни-те прояви на агресия по вре-ме на храненето, свиневъдът е поставил улей за храни с дъл-жина 12 метра. Допълнително към помещенията за групово отглеждане във фермата има няколко резервни бокса за жи-вотните, които не са подхо-дящи за групово отглеждане. Стопанинът си дава сметка и за недостатъците на техноло-гията. „В самостоятелните бок-сове аз мога да контролирам храненето на всяко животно и да давам точно определени по състав дажби. При групо-вото отглеждане индивидуал-ното хранене е невъзможно“. В центъра за осеменяване фер-мерът може индивидуално да регулира количеството храна, тъй като всяка свиня-майка раз-полага с отделно корито с кла-пан. „По принцип един клапан е достатъчен за четири свине, но в случния център имаше ин-дивидуални корита още преди да преминем към мокро хране-не. Не искахме да променяме системата“ - обяснява фермерът. В отделенията за опрасване Ти-мерхейс също е предвидил по един клапан за подаване на хра-на за всяка свиня-майка. При тях фермерът работи по предва-рително зададен от компютъра график за хранене, което позво-лява на стопанина автоматично да увеличава количеството на подаваната храна веднага след опрасването. В продължение на 7 дни той бавно увеличава мак-сималната дневна дажба до дос-тигане на 20кг мокро хранене.

За да може да регулира количе-ството храна за всяко животно, свиневъдът свързал компютъра за подаване на храната със своя портативен компютър. Това му позволява оперативно да оп-ределя дажбите на отделните свине-майки в зависимост от тяхното здравословно състояние и броя на родените прасенца. Това той прави от джобния си компютър без да се налага да излиза от свинефермата. Меж-ду храненията, два пъти на ден, през системата за мокро хра-нене, свинете получават и вода за пиене. „За всяко животно е предвидена индивидуална ни-пелна поилка. Заради облекче-ната система за прием на вода, особено веднага след опрасва-нето, свинете-майки пият пове-че вода. Освен това редовно се почистват и измиват водос-точните тръби, което е особено важно за поддържането на оп-тимална хигиена“, - подчертава фермерът.Комбиниране на автоматич-

ни програми за почистване и дезинфекция. По време на експлоатацията на системата за мокро хранене спазването на хигиенните изисквания за фер-мера е висш закон. Ето защо Тимерхейс организирал в сто-панството си система за безос-татъчно хранене. При него не-изядената храна се извежда по специални канали с помощта на вода. За оптималното спазване на изискванията за чистота в смесителите и съдовете за вода е организирана система за ав-томатично промиване и УВ-лам-пи за дезинфекция. Системата е снабдена и с автоматичен до-затор на киселини, който нама-лява рН на храната до 4,5–4,7. Веднъж седмично компютърът допълнително активира програ-ма за алкално промиване на резервоарите. През две сед-мици алкален разтвор се про-пуска и през хранопроводите. Благодарение на спазването на безупречна хигиена стопанство-то е с много добри показатели. Така, след като в продължение

26

на 3 години на прасетата за до-угояване се е подавала храна-та по същата система за мок-ро хранене, не са установени никакви проблеми, които да са предизвикани от лоша хигиена. Ако се пренебрегнат разходи-те, свързани с използването на киселинни добавки и алкали, стопанинът има намерение да поддържа избраната концеп-ция. „Ако искате да използвате пълния потенциал на преиму-ществата на мокрото хранене, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват и най-незначи-телните слабости при хигиената“ - обобщава Юрген Тимерхейс.

СТРАНИЧНИТЕ ПРОДУКТИ НАМАЛЯВАТ РАЗХОДИТЕЙоханес Лукум е избрал мокро-

то хранене, тъй като то дава въз-можност да изхранва животните със силажи, суроватка и джибри. Инсталацията обслужва 300 сви-не-майки и прасета за угояване. Преди 6 години, когато Йоха-нес Лутум разширява фермата си и стадото му вече наброя-ва 300 свине-майки, за него няма колебания дали да зало-жи на мокрото хранене. „Има-ме възможност да купуваме на изгодни цени от предприятията на хранителната промишленост суроватка, джибри и хляб. За да можем да използваме напъл-но потенциала им, решихме да преминем към мокро хранене“, споделя фермерът. Лутум упра-влява своята свиневъдна ферма в Емсдетен заедно с жена си и един наемен работник. Към отпадъците от хранителната про-мишленост при храненето на животните стопанинът добавя силаж, соев шрот и минерални хранителни добавки. „Използва-нето на отпадъците от хранител-ната индустрия ни позволява да съкратим разходите по изхран-ването. Това е особено актуално при угояването на прасетата“ - обяснява фермера. На свинете-майки Йоханес дава храната на безостатъчен принцип. Храната се подава по кръгови хранопро-води под напора на вода. За

да осигури подаваната храна да е с 25-процентно съдържание на сухо вещество, към клапа-ните на разстояние 400м инста-лацията е снабдена с помпи с бутала. „Разбира се помпите са разход, но той е оправдан. При попадане на чужди предмети в страничните продукти, никакви затлачвания не могат да ни уп-лашат“ - подчертава свиневъдът. В отделенията за изчакване че-тири свине-майки разполагат с един клапан. В центъра за осе-меняване и в помещенията за изчакване храненето става един път на ден, сутрин. По обяд по същата инсталация животни-те получават и вода за пиене. За да увеличи приема на хра-на Лутум разделил хранилките пред индивидуалните боксове или боксовете със самостоятел-но затварящи се врати в участъ-ците, където има по 4 животни. Допълнително за всяка свиня-майка на коритата за хранене е монтирал разделител, израбо-тен от полимербетон. „Храната равномерно се разпределя по коритата. Разделителите не раз-решават на по-лакомите сви-не да „подяждат“ съседите си“. В помещенията за опрасване Лутум поставил за всяка свиня-майка клапа. При тях храненето се подава по два пъти на ден. Преди всяко хранене фермерът проверява дали в коритата е ос-танала недоизядена храна. Така че при намаляване на апетита или при предстоящото опрасва-не да може да намали дажбите. След опрасването компютърът автоматично увеличава дажбите. Количеството на храната се уве-личава в продължение на 5 дни в съответствие с количеството на родените прасета и състоя-нието на свинята-майка.Разпръскване на киселина и

намаляване на рН. С цел спаз-ване на изискванията за хигие-на, наред с промиването с вода, Лутум монтирал в смесителите и система за разпръскване на киселина. Тъй като стените на съдовете са от гладка неръжда-ема стомана, по тях на прак-

тика не се задържат остатъци. Голямо значение за поддържа-нето на нужното ниво на хи-гиена има ниското ниво на РН при течните храни. Благодаре-ние на суроватката рН=3,8–4,2, дажбите са достатъчно кисели. За това, че хигиената при сис-темата за мокро хранене е на нужното ниво Йоханес съди на първо място от състоянието на новородените прасета. „До първото преместване на мал-ките в новото отделение ние не прибягваме до ветеринарна помощ. При това проблеми с диария имаме крайно рядко“ - обобщава фермерът своя опит. През миналата година броят на сукалчетата от една свиня-майка средно е била 23,4. Това напълно задоволява стопанина. Ето защо фермерът не съжалява за средствата, които е вложил в инсталацията за мокро хране-не. „Системата ни струва около 10–15 на сто по-скъпо отколко-то би ни струвала инсталацията за подаване на сухи храни. Но тя ни позволява съществено да намалим разходите за изхран-ване, което при разширяването на фермата е напълно достъпно като средства“ - заключва фер-мерът.

Кратка справка за мокрото хранене:Плюсове:+ Могат да се използват влажни храни и отпадъци от хранителната промишленост;+ Увеличава се консумация-та на храна и вода;+ Системата лесно се раз-ширява;+ Добро решение за групо-во отглеждане на животни;+ Дава добри възможности за коригиране на дажбите.Минуси:- Високи изисквания към хигиената;- Възможно е разслоение на храните;- Усложнява се изхранването до достигането на нужните килограми.

От чуждия печат

27

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕКак може да увеличим млечността на

овцете чрез подобряване на храненетопроф. Николай Тодоров

Съществуват редица пропуски в храненето, които пречат да се повиши млечната продуктивност на овцете. Резервите в това отношение са големи. При един опит от производствено стадо със 70кг средна дойна млечност, бяха извадени 40 овце, които бяха поставени на добре балансирано съо-бразно нормите хранене след оагването при об-орни условия до края на април и на подхранва-не през пасищния период. Изненадващо дойната млечност на опитните овце достигна 112кг, увели-чение с 42кг или 60% повече от млечността на производственото стадо. При други наши опити с въвеждането на балансирано според нормите хранене увеличението на млечността спрямо пре-дишната година или спрямо контролните групи или стада варират от 24 до 43кг допълнително мляко. Това показва какви големи резерви съ-ществуват. В тази статия ще се опитаме накратко да посочим основните слабости при храненето на овцете след оагването до излизането им на паша.Значение на грубият фуражВ повечето овцеферми грубият фураж се състои

от сено (люцерново или ливадно) и слама. От тези фуражи овцете не могат да приемат дос-татъчно енергия. Безспорно при висококачестве-но люцерново сено овцете може да консумират 1,4кг, което осигурява около 0,9 кръмна единица за мляко (КЕМ). При хранене със средно качест-вено ливадно сено овцете рядко може да при-емат повече от 1,3кг и си набавят повече от 0,7 КЕМ, а при използване на слама овцете приемат 1–1,1кг и получават в най-добрия случай 0,5 КЕМ. За сравнение ще посочим, че при даване на 0,5кг люцерново сено и 3,5кг царевичен силаж с 68% влажност, овцете приемат с грубите фуражи 1,5 КЕМ. За постигане на 1,5кг дневна млечност в началото на лактацията трябва да се дадат съот-ветно следните количества комбиниран фураж в допълнение на люцерновото сено 1,2кг, на ливад-ното 1,4кг, на сламата 1,55кг и на люцерновото сено плюс царевичен силаж 0,6кг. Следователно при използване на висококачествени груби фура-жи се намалява силно нуждата от концентриран фураж. За достигане на 1,5кг дневна млечност, която може да се получи в началото на лактация-та при голям брои ферми за мляко в равнинният район на страната са необходими твърде големи количества концентрирани фуражи, вариращи от 1,2 до 1,55кг на овца на ден, при хранене без

силаж. Много малко са фермите, които дават тол-кова концентриран фураж. Недохранването води до бързо влошаване на телесното състояние на овцете, поради вземане на енергия и протеин от телесните резерви за образуване на мляко. Като последствие от това спада млечността. Пониже-нието се усилва още повече в резултат от отби-ването на агнетата, които бозаят 10–15 пъти днев-но и се премине на двукратно доене. Силното отслабване на овцете се отразява отрицателно и на тяхната плодовитост в последствие и намалява процента на близнилите овце следващата година. Желателно е да се осигуряват на овцете по-ви-сококачествени груби фуражи. Например, ситно нарязаният сух царевичак или смлените царевич-ни какалашки имат по-висока хранителност от ли-вадното сено. За овцете могат да се използват обаче всички груби фуражи, стига да се допълнят с подходящи концентрирани фуражи. Баланси-рането на дажбата може да стане с комбиниран фураж или чрез използване на различни фуражи и добавки.Балансиране на грубите фуражи с комбиниран фуражЗа да се балансират четирите груби фуража,

споменати по-горе, е необходимо комбинирани-ят фураж да съдържа закръглено 12, 17, 19 и 30% суров протеин, съответно при даване на люцерново сено, ливадно сено, пшенична слама и люцерново сено плюс царевичен силаж. Както се вижда, не е достатъчно да се купи комбини-ран фураж, важно е какъв е неговия състав. При хранене с различни груби фуражи са необходи-ми твърде различни комбинирани фуражи. Ясно е, че е грешно разбирането на много овцевъди, че използването на комбинирани фуражи реша-ва въпроса за пълноценното хранене. За да се определи колко протеин е необходимо да има в комбинирания фураж, е необходимо да се из-числи колко протеин осигурява грубият фураж. Например, ливадно сено от естествени ливади, прибрано при пълен цъфтеж има 82г протеин в 1кг или 107г в 1,3кг. Според нормите при 1,5кг дневна млечност са необходими 340г протеин. Като извадим протеин от сеното остават още 233г (340–107=233), които трябва да дадем с кон-центрата. За балансиране на енергията (кръмните единици за мляко, КЕМ) е необходимо да вклю-чим в дажбата 1,4кг комбиниран фураж. Като

28

разделим 233 на 1,4 се получава, че комбинира-ният фураж трябва да има 16,6% суров протеин. Това изчисление може да направи всеки грамотен овцевъд, като използва данните за хранителната стойност на фуражите, които може да се намерят в книгата „Хранене и отглеждане на овце“, (ХОО), Издателство „Матком“, София, 2008г. Другата въз-можност е да се използва консултант за баланси-ране на дажбите. Балансиране на дажбата без комбиниран фураж Овцефермите у нас много рядко използват ком-

бинирани фуражи, заради високата им цена. За-това ще разгледаме по-подробно как трябва да се осигури правилно хранене на овцете без ком-биниран фураж. Важно е да се реши, в зависи-мост от грубите фуражи, които даваме на оагне-ните овцете, какъв вид и в какви количества от концентрираните фуражи трябва да дадем. В това отношение се допуска втората основна грешка в храненето на овцете. Много фермери изхранват главно ярма от зърнени (царевица, ечемик, пше-ница) и трици. А тези, които използват фуражи богати на протеин (слънчогледов шрот, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша) не дават дос-татъчни количества. За да се балансират дажбите е необходимо да се правят изчисления, да се съ-поставя количеството на суровия протеин с нор-мите. Първо трябва да изчислим колко КЕМ и су-ров протеин има в грубите фуражи, които даваме на овцете. Ако вземем за пример отново дажбата с 1,3кг ливадно сено, табличните данни за храни-телната стойност на сеното от естествени ливади (виж книгата ХОО, стр.588) умножаваме по 1,3 (колкото килограми даваме на овца дневно). Полу-чава се, че овцете получават със сеното 0,83 КЕМ (1,3х0,64=0,832) и 107г протеин (1,3х82=106,6). При 1,5кг дневна млечност са необходими 2,25 КЕМ и 340г суров протеин. Не достигат 1,42 КЕМ и 233г суров протеин. Трябва да определим с какви и колко концентрирани фуражи може да осигурим недостигащите КЕМ и суров протеин. За установяване на количествата, които трябва да дадем от отделните фуражи се използват различни методи за пресмятане (чрез решаване на уравне-ние с две неизвестни, чрез използване на квадра-та на Пирсън, графичен метод и др.) Тези методи позволяват бързо да се стигне да необходимият отговор. Те изискват обаче известни 3 познания. За практиците е най-добре да намерят решение-то чрез налучкване. Трябва да установим в кои и колко фуражи се съдържат 1,42 КЕМ и 233г суров протеин. Ако разполагаме с пшеница и ще купим слънчогледов шрот, като богат на суров протеин фураж, изваждаме от таблицата за хранителната стойност на фуражите, в спомената по-горе книга ХОО, стр.592, съдържанието на КЕМ и на суров протеин в тези фуражи. В 1кг пшеница има 1,30 КЕМ и 112г суров протеин. В 1кг добре олю-щен слънчогледов шрот има 0,93 КЕМ и 350г

суров протеин. Ако дадем по равни количества пшеница и сл. шрот, общото количество на КЕМ и на суровият протеин е: В 700г пшеница има 0,91 КЕМ и 78г суров протеин В 700г шрот има 0,65 КЕМ и 245г суров протеин Всичко 1,56 КЕМ и 323г суров протеин. Явно е, че тези фуражи съдържат малко повече от необходимите КЕМ и значително повече суров протеин. Понеже в слънчогледовия шрот има повече суров протеин намаляваме неговото количество. Превишаването на КЕМ е с 0,14 (1,56–1,42=0,14). Това е рав-но на 0,15кг слънчогледов шрот (0,14:0,93=0,15). Новият вариант става: В 700г пшеница има 0,910 КЕМ и 78г суров протеин В 550г сл.шрот има 0,511 КЕМ и 192г суров протеин Всичко 1,421 КЕМ и 270г суров протеин Сега КЕМ са точно, но суровият протеин превишава значително нуж-дите. Повечето суров протеин е търпимо, ако не се оскъпява дажбата. Това означава ако разликата в цената на пшеницата и на сл. шрот не е голя-ма или сл.шрот струва по-евтино. Ако сл. шрот е значително по-скъп от пшеницата, както е на практика обикновено, се налага да се направи още една корекция. Трябва да се замени част от сл. шрот с пшеница. Това може да стане отново с налучкване, но може и да се изчисли. Разликата в съдържанието на суров протеин в 1кг от двата фуража е 238г (350–112=238). Следователно при замяна на 1кг сл.шрот с пшеница суровия про-теин се намалява с 238г. В нашият случай трябва да намалим суровия протеин с 37г (270–233=37). Следователно трябва да заменим 0,15кг сл.шрот (37:238=0,155). Новата дажба става следната: - Ливадно сено 1,30кг, 0,83 КЕМ и 107г суров протеин; - Пшеница 0,85кг, 1,10 КЕМ и 95г суров протеин;- Сл.шрот 0,40кг, 0,37 КЕМ и 140г суров протеин;- Всичко: 2,55кг, 2,30 КЕМ и 342г суров протеин.Новата дажба съдържа достатъчно КЕМ и суров

протеин. Това са двата най-важни показателя за пълноценно хранене. Предполагаме, че нуждите от калций, фосфор и витамини се задоволяват също. Допълнително се налага даването на ка-менна сол за близане. При по-щателно съставяне на дажбите следва да се изчисли дали в дажбата има достатъчно калций, фосфор и витамин А. Тези изчисления стават както за КЕМ така и за суровия протеин, вземайки данните от книгата „Хранене и отглеждане на овце“. Ако недостига калцият се добавя креда, при недостиг на калций и фосфор – дикалциев фосфат. Недостига на витамини се покрива с витаминно-микроелементен премикс. При използване на слама се налага да се дават креда и витаминно-микроелементен премикс за овце (той се купува от агроаптеките или от ня-кой фуражен завод). Както се вижда, дори при налучкване на количествата на отделните фуражи се налага да се разсъждава, иначе налучкването води до много опити и грешки.

29

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИКозето мляко

източник: petel.bg

Научно доказано е, че козето мляко е най-полезно от всички видове млека. Козата е живот-но, което не страда от особено опасни заболявания, за разли-ка от кравата, затова и мляко-то є е полезно и може да се пие без термична обработка. То бързо се усвоява и прера-ботва от организма, дълго вре-ме се запазва свежо и годно за консумация. Съдържа голямо количество витамини, минерали и полезни вещества, които при постъпване в тялото допринасят за активизиране на процесите на кръвообразуване и за регу-лиране обмяната на веществата. Полезното действие на козе-то мляко до голяма степен се състои и в наличието на кал-ций в състава му. Този еле-мент допринася за растежа и поддържането здравината на косата, ноктите и костите. Уникалният състав на козето мляко е в състояние да понижи киселинността на стомаха, да нормализира дейността на сър-дечно-съдовата система, действа като профилактика срещу сто-машно-чревни заболявания, под-силва и поддържа имунитета. В това мляко няма много лактоза, затова е подходящо за хората, които са алергични към кравето. От древни времена то се из-ползва за лечение на най-раз-лични заболявания: бронхит, алергични реакции, при каш-лица, безсъние и хипертония. Разбира се, за всеки здравосло-вен проблем се прилагат раз-лични комбинации между ко-зето мляко и други продукти. Козето мляко съдържа 6 пъти повече кобалт от кравето, ве-щество, влизащо в състава на витамин В1, който от своя стра-на е отговорен за кръвообразу-ването и регулирането на об-менните процеси. В продукта

има и много магнезий, калций, фосфор, манган, мед, витами-ни А, В, С, Д. Богат е на пъл-ноценни белтъчини, мазнини, минерали и микроелементи. Млякото намира и външно при-ложение за премахване на заг-рубялата кожа по стъпалата, при напукани пети. Има и редица козметични процедури, включ-ващи употребата на млякото. То ефективно възстановява еластич-ността на кожата и подмладява, овлажнява я, почиства, подхран-ва и тонизира. Добавя се в ло-сиони, маски за лице и всякак-ви средства за грижа за кожата. Също в шампоани, защото пра-ви косата нежна, мека и копри-нена, а корените укрепват.

Противопоказания Освен ползите на козето мля-

ко, съществуват и някои проти-

вопоказания за употребата му. Ако приеманите количества не са умерени, продуктът би могъл повече да навреди, отколкото да бъде от полза. Тъй като се ха-рактеризира с висока масленост, прекомерната консумация може да бъде причина за натрупване на излишни килограми и да пре-дизвика разстройства в работа-та на стомашно-чревния тракт. Продуктът не е подходящ за хора, които имат индивидуал-на непоносимост или повише-на чувствителност към него. Въпреки че козето мляко се препоръчва като заместител на майчиното, ако жената няма достатъчно кърма, не трябва на бебето да се дава само такъв продукт, изключвайки детски-те смеси, защото в него няма достатъчно количество желязо и фолиева киселина.

30

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Технология за ускорено размножаване на пчелните семействад-р Пламен Христов(публикува се със съкращения)

Денят завършва както обикно-вено – т.е. уморено. Потропвам с крака до пращящата печка и си мисля, че край няма. А уж вече е зима. Не беше ли точно сега времето, когато пчеларят да може да я кара по-полека? Беше. Този отговор бързо ми допада, затова пълня без про-такане една безпризорна чаша с домашно вино и с чиста съ-вест се курдисвам до печката. От кухнята се чуват уютни звуци и се носи приятно ухание на къкрещо зеле... Отмор след ра-бота, както се казва в един виц.Аз обаче, имам недоизпълнено

обещание. Трябваше да разка-жа за всичко полезно, видяно на белградското изложение, а като че ли нещо пропускам. Освен това, зимното време, доколкото е зимно, предразполага за още нещо – да изоставим напрегна-тия делови стил на летните из-дания и спокойно да поговорим за важните, но и за по-обикно-вените неща в пчеларството. Затова променям „отмора”

като сядам на компютъра.И добре, че го правя. В по-

лучените имейли, изобилстват въпроси на същата белградска тематика...За да продължим темата обаче,

първо трябва да освежим чаши-те си с ново вино, да изслу-шаме кратка, но съдържателна лекция за вредата от алкохола и най-вече да изчакаме лектора, (жена ми) да си намери някак-ва работа. Затова предлагам все пак да си поговорим за по-без-опасните пчели.Направата на отводки никога

не е била особено интригува-ща тема в пчеларската литера-тура. Колкото и подробно да се описват методите, те винаги се свеждат до отделяне на част от пчелите и до придаването на майка. Ако човек пчеларства с пет, десет или дори петдесет ко-шера, това често пъти е доста-тъчно – той може да си прави отводките, както си му харесва. Често пъти такива пчелари имат цялото време на Вселената.Ако обаче имаш двеста, трис-

та, хиляда и трябва да правиш стотици отводки на ден, всяко излишно движение ти идва като часове допълнителна физическа работа и то под палещата жега. Освен това, въпросът за ефек-тивността и на самите пчели (а не само на пчеларя) при тези едри пчелини също стои много остро. Например известно е, че отслабването на кошера автома-тично се отразява на добива на мед. Знае се също, че пчели-те без майка не вършат почти нищо. Следователно, ако се на-правят например, силни отводки и на тях им се придадат маточ-ници, то само сме пропиляли енергията на пчелите за 10-15 дена. Или пък, ако отнемем случайно майката на кошера-донор – още по-лошо.Отводките, както се знае са

индивидуални, сборни, делене на половина, налитане на майка (маточник) и някои др. Те могат да се правят на самият пчелин, а може и да се пренесат на 3-5км. При всички положения, за да не се отслабват донорните семейства, техният дял не бива

да е по-голям от 10–20% от общия брой. Такова „пълзящо” нарастване обаче си има и не-достатъци. Докато станеш едър пчелар, току виж, че си остарял. А нали е известно, че човек за да е богат, трябва да се зани-мава (с каквото и да се занима-ва) на едро. Следователно, има право на живот и другият под-ход – бързото размножаване на семействата.А ако имаш да съхраняваш

стотици пити от загубени през зимата семейства, подобен ме-тод си е „животоспасяващ” за тях.Научно обоснован подход в

това направление намираме на споменавания вече щанд на Драгослав Шеш – главен редак-тор на сп.„Сръбски пчелар”. Ав-торът му е д-р Нюсеин Йеган-храд, от Канада. Той е изпитал повишаване броя на пчелните семейства от 100 на 1000 за три месеца. Необходимите матери-али, които трябва да има пред-варително човек примерно са:• сто семейства на два корпуса и на 20 пити заети с пче-ли, пило, мед и разбира се – майка;

• 900 нови сандъци;• 9000 изградени пити.Освен това, трябва да се знае

как се прави и да има над тон от т.нар. „Каспийски разтвор“ (специален сироп).1. Подготвителният етап започ-

ва една седмица преди програ-мата за размножаване, с по 6л. Каспийски разтвор на семей-ство, който е богат на белтъчи-ни. Добавеният сироп не само

31

обезпечава семействата с про-теини, които лесно се усвояват от пчелите, но и ги подтиква да консумират още повече пра-шец.2. След една седмица, от вся-

ко семейство се отнема майката и три пити с пчели, но без пило, и се поставят в нов сандък. Тези семейства ще произвеждат пило и за новите отводки и се под-хранват обилно – отново с Ка-спийски разтвор.3. Веднага след направата на

отводките, от склада се вземат по три проветрени и темпери-рани пити и се поставят в май-чините семейства. Излюпващото се пило в тях бързо възстановява силата им до 20 пити с пчели.4. След трите дена от взема-

нето на майката и трите пити с пчели, стоте семейства които са останали без майка се делят и образуват 900 нови семейства, всяко по две пити с пчели, но без майка. Те се използват и като производители на майки (отглеждачи), като всяко от тях може да отхрани по пет големи,

здрави маточници през следва-щите няколко дена. Вероятно тези отводки, за които пилото е малко или недостига, (което може да се случи), се поставят точно на старото място на до-норното семейство.5. След седем дена, пчелните

семейства, които са направени първи, с майките, имат запе-чатано пило и могат да дадат по две пити с яйца и ларви на отводките без майки. Това се прави, за да се постигне равно-весие между летящите пчели и кърмачките, когато новите май-ки в тях започнат да снасят.6. Топлото юлско време, в

комбинация със стимулиращия ефект на Каспийския разтвор, става причина да има 893 оп-лодени майки на възраст 18–25 дена. Седемте загубени майки са, защото са били много близо до майчините семейства. Когато новите майки започнат да сна-сят яйца, всяко от семействата съдържа пет пити с пчели и по две с пило. Бързото засилване на отводките се дължи на поста-

веното от първите отводки пило.Съставът на Каспийския раз-

твор вече е известен в общи ли-нии: стимулираща, въглехидрат-на и белтъчна съставки. Първата се състои от маточно млечице и някакви феромони, въглехидрат-ната – от захар и мед, белтъч-ната – от прашец и разбира се, вода. Основната цел на сиропа е не просто да осигури белтък на пчелите, а и по-важното – да ги подтикне към усилена консу-мация на такъв и в резултат на това да се постигне по-усилено събиране на прашец от приро-дата и отново – до още по-го-ляма консумация в последствие. Затова тези феромони може би са точно тези, които се отде-лят от пилото. Нали именно те подтикват пчелите към грижи за пилото и за събиране на пра-шец. Такива хормони се отделят и от трите вида личинки в ко-шера. Следователно, тази функ-ция може да изпълнява и сокът от търтевото пило (строителната пита първо се изстисква и след това се поставя за топене). Ако

32

греша за феромоните в търтево-то пило, то със сигурност чрез него снабдяваме кошера с пър-вокачествена белтъчна храна. Освен това, търтевият сок, по таблични данни, е много близък по състав с този на пчелното млечице.В някои варианти на Каспий-

ския разтвор се добавя и сок от лимони и маточина.Този метод на създаване на

нови семйства драстично пре-насочва енергията на пчелите в създаването на отводки. Но, остава друг един проблем не-засегнат – роенето при неанга-жираните с това семейства. При по-късни паши, те лесно може да се изроят.Затова предлагам на внимание-

то ви и един нашенски, метод. Може би е даже и по-практи-чен в определени аспекти (фиг.1 и фиг.2).Освен канадския метод, който

е за интензивно производство на отводки предлагам на внима-нието ви и един нашенски, кой-то също заслужава внимание. Може би е даже и по-практи-чен в някои аспекти.Той е измислен или във всеки

случай прилаган, от един срав-нително едър и безспорно коло-ритен нашенски пчелар. Името му е Иван Кожухаров. Нека, с негово позволение, чуем мето-да му, цветисто поднесен ни от него самия. Намираме се в хотела в Белград, в стаята на гостолюбивия Мишо от Плевен. Тъкмо в момента господин Ко-жухаров „държи” здраво думата:„Какви дванадесет хиляди ис-

кате бе, викам му аз. Вие да не сте гъделичкани от багер! Ос-вен това, всичко ми е законно и имам всички документи...“Някой го прекъсва, защото те-

мата е вече позната и болезне-на:

– Иване, не се ядосвай. Я кажи първо за тая, твоята система на правене на отводките, че за нея легенди се носят вече.– Добре де. Но до кога ще

съм жив да ви уча. Колко пъти съм го казвал аз, ама като никой не си записва... Слушай сега.– Та значи, намерих един фи-

бран, който не го гризат пче-лите. В него е секретът, защото той идеално затопля семейство-то. Разкроявам го на размера на преградна дъска. Излиза ми около лев бройката – нищо не е. Къде ще намериш такава дъска?Като стане време за отводките,

(но ми се е случвало да го при-лагам още от април), зареждам сто сандъчета с по две фибра-нови „дъски” и слагам по две празни пити зад тях. Ако имат по малко мед и прашец – още по-добре. Поставям сандъчетата до кошера-донор и задължител-но ги обръщам с входа назад. Това, от мене да знаете, е за-дължително, но все още не дос-татъчно за доброто ориентиране на пчелите, пък после и на май-ките. Необходимо е майчините кошери да са повдигнати поне на два корпуса, дори и някои да не са толкова силни. Забеля-зал съм много пъти, че когато околните кошери са по на един корпус, броят на изгубените майки от близките сандъчета чувствително нараства.*За половин час ги зареждам с

пчели, като във всеки стръсквам по 1-2 или 3 пити с пчели и поставям още две пити със за-печатано пило зедно с пчелите. Номерът тук е, че почти не тър-ся майката. Затоплям с фибрана, уплътнявам и затварям добре от горе. Аз ползвам дебел, прозра-чен найлон. В книгите пише, че така се задържа топлият въздух от междините в гнездото. Пък според мене и кондензираната от дишането вода спестява ра-бота на водоноските през деня. Отгоре затварям с табличката и това е всичко.На другия ден донасям стра-

хотни зрели маточници – от сто

Фиг.1: Програма за увеличаване на броя на пчелните семейства – първи етап.

Сто нови семейства със старите майки и три пити пчели без пило.

Сто донорни семейства на по 20 пити с пчели.

Три пити само с пчели

Фиг.2: Програма за увеличаване на броя на пчелните семейства – втори етап.

Сто майчини семейства, вече без майки, със заложени маточници „са повраченом снагом преко легла на

20 рамова?”

На всеки кошер се дава по 10л Каспийски разтвор.

900 нови кошери, с маточници, всеки на по две рамки от стоте

донорни семейства.

33

маточника ми се получават сто перфектни майки. Да знаете, по-големи не сте виждали. След това за нула време ги поставям в отводките. Ако някъде, пчели-те са подозрително спокойни, намирам лесно майката и я връ-щам моментално в семейството и, а маточника слагам с импро-визиран предпазител от книжно тиксо. Ама от сто отводки, я съм пренесъл 2–3 майки, я не.След седмица премествам в

гнездото двете пити зад пре-градната дъска, като внимателно слушам и гледам. Ако някъде се жужи силно и има по пити-те маточници – или придавам майка, или присъединявам към съседите. Привечер подхранвам отново без да ми се свиди.Болшинството от майките при

мене пронасят рано – до 7-ия, 8-ия най-много 9-ия ден от из-люпването. След още седмица до две, клиентът може да си прибере отводките.Направата на промишлено ко-

личество отводки по този начин изисква и необходимата изола-ция, бащини семейства и пр. Абе с една дума – лиценз за производство и на майки.Това е всичко – рояците пре-

ливат от пчели, имат обилно ко-личество яйца, прясно и запеча-тано пило.Ха сега плащайте. „Ноу-хауто”

си е пари. Ха, ха.”Усмивката още не е изчезна-

ла от лицето му, когато някой каза: „Наздраве по този случай” и разговорът се пренася на дру-га тема. И пак за пчелите. Ця-лата вечер... А компанията беше обещала да търси на ямболския Стоянчо, невеста, по възмож-ност – пчеларка. Ама нейсе – семинарът си е семинар, макар и неформален.Да се върнем на метода на

господин Кожухаров. От опита, който имам с нещо подобно и от думите му мисля, че тук се открояват няколко съществени рационални елемента:1. Използват се висококачест-

вени маточници, а не спасител-ни и кой знае как хранени в

слабите отводки, както е в пре-дишния метод.2. Храненето на съзряващите

майки в отводките е интензив-но и пълноценно. Цитираният вече в предишната статия автор, Нюсеин Йеганхрад, през 2003г. докладва проучване, според което, когато майките и пчелите в нуклеуса са хранени изобил-но с високобелтъчни и стиму-лиращи белтъчната консумация храни (с Каспийския разтвор), съзряването на майката и поява-та на първите яйца се ускорява математически достоверно с 1 до 3 дена.Практичният опит от насто-

ящият разказ подсказва, че та-къв ефект може да се постигне и при естествени условия, кога-то има изобилно количество си-роп, прашец и много, и млади пчели. В описвания сега начин, ефектът вероятно се подсилва и от още нещо – от ефекта на стартера. Понеже пчелите са предимно млади, а до прона-сянето на майката почти няма прясно пило, то жлезистият ком-понент на храната на майката може да бъде само обилен и висококачествен.3. Майките са сравнително ев-

тини, защото цената на маточ-ниците е с пъти по-ниска.4. За съзряването и опложда-

нето на майката се използват всъщност малко пчели – око-ло оптималното количество или малко над него. Вместо 200– 250, около 300 до 400гр, но така се гарантира високо качество на съзряването на майките, особе-но ако настъпи застудяване.Същевременно, чрез тези два

етапа на формиране на отвод-ката, заслабването се пренася във времето, когато пчелите са „по-евтини” и не толкова де-фицитни. Освен това известно е, че отнемането на 400–500гр пчели непосредствено преди пашата не се отразява на съ-брания стоков мед. Всъщност при този метод от семейство-то се взема „незабележимо” за пчелите количество пило и само необходимото за топленето му

количество пчели. Така няма безсмислено стареещи бездей-ни пчели, които само да стоят и да „чакат” майката да се опло-ди. Те си работят пълноценно в своето си семейство.5. Отводките се засилват ес-

тествено до и над изискуеми-те 800гр. Само за 12 дена ця-лото запечатано пило се люпи. От една пита със запечатано пило се получават две между-рамия пчели. Ако все пак, по някаква причина пчелите не са достатъчно, когато се експеди-рат отводките, се прибавя пита със запечатано пило или просто само пита с пчели и веднага се затварят – така няма опастност за майката.6. Цялата отводка е изключи-

телно на млади пчели, което е много изгодно за купувача.7. Направата на отводките е

изумително бърза. Не се налага да се търсят майки, да се мес-тят отводки и пр.8. Методът може да се прила-

га няколко пъти до настъпването на главна паша без особен риск за нея – понеже е икономичен на първоначално отнемане на пчели.9. Намалява се вероятността от

роене, при периодичното отне-мане на пчели и пило.Методът в отделни свои еле-

менти вероятно е известен и прилаган. В случая обаче имаме един изчистен и технологизиран вариант. Така той допринася за нещо много важно и толкова дефицитно в пчеларството – за приспособяването на пчелар-ската работа към промишлените принципи на работа, при които единствено може да се реализи-ра висока производителност на труда.Ето защо този метод има свое

място в пчеларската практика. *Обемните ориентири имат го-

лямо значение за ориентирането на майките при брачния им полет. Може би по-голямо от цветни-те. В случая обаче, дали се касае точно за това не е напълно ясно. Предавам точно мнението на раз-казвача.

34

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

доц. Стайка Лалева

Селскостопанската наука– генератор на икономически ръст в полза на бизнеса

Първата тема на колоквиума за марките на голе-мите търговски вериги, проведен в Париж, е „За иновациите сме мобилизирани всички!”Елизабет Пайо, зам.-генерален директор на Ин-

ститута по дехидратация, Фабрис Клошар, ди-ректор на изследователски център, мениджъра на дирекция „Иновации” на голям производител на бисквити, т.е. бизнесът и научните институти, са на кръглата маса, за да обменят опит, да диску-тират панацеята на напредъка, мотора на иконо-мическия ръст. Темата за иновациите е навсякъде във френската икономика, но световният лидер в експорта на храни е с пълното съзнание, че злат-ната палма на износа не може да се запази без иновации, без науката.Всеки научен институт е самостоятелен в реше-

нията си, ние решаваме каква част от работата ни е фундаментална наука. Каква – приложна.Елизалет Пайо: „Все повече си даваме сметка,

че не можем да дадем отговор само на един въпрос, понякога трябва да адаптираме амбалажа към продукта, да предложим решения и за техно-логията, и за производството. Въведохме нов ме-тод за сушене на плодове и зеленчуци, но новият продукт изисква нов маркетинг.Имаме различни проекти. Някои са насочени

директно към производителя, други са фундамен-тална наука. Ние правим клиничното изследване, което ражда иновацията. Ние произвеждаме про-дукт, който носи печалба на фирмите.Всяка година правим конкурс за проекти. Заинте-

ресованите фирми влизат в контакт с нас, комиси-ята ни се събира и решава кои са приоритетите.Решаваме всякакви проблеми – от подобряване

на качеството, през микробиологията и норматив-ната база до иновациите. Фазата на индустриали-зацията е в бизнеса, във фирмите.“Александър Дандан, мениджър „Иновации“ на

един от големите производители на бисквити под-чертава, че работи с експерти от научните инсти-тути, с университетите, че участват в конкурси за студенти и се вземат стажанти. „Фактът, че заемам този пост – мениджър „Иновации“, говори за зна-чението на научно-развойната дейност за фирмата ни. Всяка марка бисквити работи с научен екип за развитие на продукта си. Хората са все по-от-

ворени към новите компетенции, необходими са екипи, които да обединят тези компетенции и да предложат решения. Иновацията изисква и съот-ветното образование, компетенции, които произ-водителите не притежават. Ето защо сме напра-вили един работнически университет за обучение на нашите кадри с преподаватели от приложната наука. Раздадохме 5 000 бисквити на КООП21, последната ни иновация, ориентирана към здраво-словното хранене.”Пиер Вейл, президент на кооперация „Валориал

Бльо“: „Блан Кьор е кооперативна марка, която беше създадена в началото на 2000г. с цел да подобри здравето на животните. По-късно тези храни бяха развити и към подобряване здравето на хората. В сътрудничество с различни екипи на-учни работници, около 44, създадохме тези храни, ефектът от които се отразява върху здравето на хората.Нашите храни са здравословни за животните, но

и за хората. С повече лен вместо соя, в яйцата има повече Омега 3. Пет клинични изследвания са направени, които доказват положителния ефект. Етикетът „Made in France” не е достатъчнен сам по себе си, за да бъде купен един продукт. Ор-ганолиптичните качества, вкусовите качества имат голямо значение. Във Франция вкусът и здравето са неизменно свързани. Удоволствието и здравето – това са основите на храненето на французите, така че ние сме задължени да им предложим та-кива храни.”Форумът продължи с диалози между производи-

тели и научни работници, които обсъждат реше-ния на вечните проблеми за финансирането, нор-мативната база, стандартите. Впечатлява ведрата атмосфера на хора, щастливи в работата си, хора, на които са създадени всички условия за да рабо-тят и творят в оптимална среда, да бъдат щастливи и полезни за себе си и за обществото. У нас земеделският институт, който е най-близо

до европейската визия за научен институт в полза на бизнеса е Институтът по земеделие в Стара Загора. Печели проект след проект, организира обучения, прави експертизи, приема стажанти, научните работници предлагат решения, съветват, пътуват от ферма на ферма.

35

БРОЙ 1-2/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПРЕДСТАВЯМ

Е ВИ

Иновативна енергоспестяваща инсталация, представена

във ферма ДанчевиФермата на Росица и Иван Данчеви в с.Добродан е една от трите млечни биоферми в България, където е инсталира-на комбинирана инсталация за отопление на водата от възоб-новяеми енергийни източници – използва се топлината на мля-кото, слънчевата енергия – чрез соларни батерии и пелети, ако се наложи, в мрачни и студени дни. Това е първата сертифици-рана биоферма за краве мляко в България, а собственикът – г-н Данчев е награждаван няколко поредни години за най-добър биофермер в страната.С две трети намаляват разхо-

дите за електричество на цялата ферма, освен това предимства на иновативната технология са, че повечето топла вода повиша-ва хигиената при производство на млякото – съответно подо-брява се и неговото качество и, разбира се, осигурява се ком-форта на фермерите.За всичко това се осведомиха

гости, фермери и журналисти на открития ден на фермата, които чуха презентацията на, организирана от ПР-а на „Би-оселена”– Ива Тончева, разгле-даха инсталацията, разговаряха със собствениците – сем. Дан-чеви, с българските учени от Тракийския университет както и с норвежките партньорите по проекта. Иновативната инстала-ция заработи в рамките на про-екта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми“, изпъл-няван от „Биоселена”, Тракий-ския университет и най-голяма-та норвежка неправителствена организация Norges Vel. Панел от инсталацията предизвика го-

лям интерес сред фермери и селскостопански производители за евентуално внедряване и на други места в страната, оказа се, че и други ферми проявя-ват интерес за внедряване на

Станислава Пекова

тази иновативна енергоспестя-ваща технология. Проектът се осъществява с финансовата под-крепа на Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия”.

36

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПАЗА

РИ

Международни пазари за българските земеделски производителиИван Лазаров

„Вече получихме официално-то одобрение от Китай за внос на мляко и млечни продукти.” Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, по време на специал-на пресконференция, посветена на резултатите от участието на страната ни в „Зелената седми-ца“ – 2016 в Берлин.„Успяхме да приключим една доста тежка и тромава процедура. Истината е, че всеки един земеделски про-дукт, който влезе в Китай, тряб-ва да получи съответния прото-кол и разрешение от главната администрация за карантина на страната. Благодарение на по-литическите усилия на прави-телството на България, които то впрегна в тази посока, ние има-ме конкретни резултати. Про-цедурата се финализира и ние можем свободно да търгуваме с Китай”, посочи зам.-министъ-рът. По думите му, концепци-ята на България за развитието на земеделския сектор трябва да бъде комплексна. Във връзка с постигната договорка с орга-низаторите на форума България да бъде страна-партньор на „зе-лената седмица” през 2018 го-дина, той посочи: „Няма как-во да откриваме топлата вода. България не е добре позната като туристическа дестинация, като възможности и качествени земеделски продукти. Това се постига с комплексен подход при промотирането, а не чрез откъслечни, независими една от друга, акции. Просто трябва да

имаме комплексен подход.”През настоящата година, един

от основните политически ак-центи в програмата на МЗХ е разработването на Кодекс за земята, който да унифицира цялото законодателство. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, по време на специална пресконференция, посветена на резултатите от срещата му със земеделските министри на Ес-тония и Унгария в рамките на участието на страната ни в „Зе-лената седмица“ – 2016, Берлин. „С министъра на Унгария имах-ме възможност да дискутираме общи проблеми, защото заед-но с унгарската страна имаме

една много силна позиция – за земеделие, свободно от ГМО. Втората ни тема за дискусия бе свързана с визията на двете страни за поземлените отноше-ния”, посочи Васил Грудев. Спо-ред него, страната ни може да почерпи опит от Унгария, свър-зан със запазването на земедел-ската земя само за земеделски нужди. „Не е тайна, че България и Унгария са обект на апетити със спекулативно използване на земеделската земя. Ние имаме обща цел, която е заложена и в нашата Конституция, а именно че земеделската земя на Бъл-гария ще се използва само за земеделски нужди”, обясни Гру-дев. „С министъра на Естония

37

започнахме работа, именно по председателството на България в ЕС, защото първата половина на 2018г. се председателства от Естония, е втората – от Бълга-рия. Знаете, че цикълът на едно председателство е 6 месеца. Ако ние искаме да постигнем по-ясни политически послания, които да бъдат разработени, е добре заедно със страната, коя-то ни предхожда, да набележим общи точки. Така те ще могат да бъдат развити в рамките на целия период”, допълни още той. Заместник-министърът изра-зи надежда участието на стра-ната ни в рамките на форума да доведе до завишен бизнес интерес към българските земе-делски продукти. Всички сме наясно със задъл-

бочаващата се криза в геопо-литическите отношения между Европейския съюз и други гло-

бални играчи. За нас, от основ-на важност е намирането на трети пазари. Един от основните инструментариуми за тази цел е промоцията на традиционни-те храни. Това се опитахме да направим ние с нашето изло-жение на „Зелената седмица“ – 2016 в Берлин. Това каза замест-ник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, по вре-ме на специална пресконферен-ция, посветена на резултатите от участието на страната ни във форума. „Целта на тази прес-конференция е да очертаем как стартира българското участие в традиционната „Зелена седми-ца” – 2016 в Берлин. За 27-и пореден път България участва в това най-голямо изложение. Тази година успяхме да се предста-вим с традиционен български щанд, който беше оформен по доста атрактивен начин – тради-

ционна копривщенска къща, на която имахме 18 български из-ложителя. Тя беше аранжирана по начин, който смея да твърдя, че привлече едно доста сериоз-но внимание от страна на посе-тителите. Имахме честта нашият щанд да бъде открит от нем-ския федерален министър на зе-меделието и прехраната Кристи-ан Шмид, за което внимание аз му благодаря”, допълни още г-н Грудев. По думите му, основна-та цел пред такъв тип събития е промоцията на българските про-дукти и възможността на българ-ските производители да стъпят на европейския и световен па-зар. „Трябва да вдигнем качест-вено представянето на българ-ските продукти, за да могат те да станат разпознаваеми на све-товните и европейските пазари”, коментира още зам.-министър Грудев.

38

БРОЙ

1-2

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПАЗА

РИ

Трудови договори за краткотрайни сезонни селскостопански работипроф. д-р Светлинка Христова, УНСС

В условията на пазарна икономика особена зна-чимост заемат въпросите, свързани с прилагането на гъвкави форми за ре-гулиране на трудовите от-ношения в земеделието. В тази връзка нормативно се регламентира (член 114а от Кодекса на труда, ДВ, бр.54 от 17.07.2015г.) въз-можността за сключване на трудови договори за крат-

котрайни сезонни селскостопански работи (едно-дневни трудови договори).Основните предпоставки за прилагането на този

вид трудови договори са:• необходимост от осигуряване на сигурност за

краткотрайна заетост на работниците, извърш-ващи определени ръчни работи в растение-въдството;

• гарантиране на трудовите и социалните права на работниците в растениевъдството и ограни-чаване по този начин дела на „сивата“ иконо-мика в земеделието;

• създаване на условия за намаляване на без-работицата през отделни сезони на годината.

Прилагането на разпоредбата на чл.114а от Ко-декса на труда (КТ) ще съдейства за намаляване на нерегламентираната заетост при сезонните сел-скостопански работи и за създаване на възмож-ности на работодателите в растениевъдството по-гъвкаво да наемат работници за ръчна обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Всичко това ще доведе до увеличаване на от-носителния дял на регламентираната заетост на работниците в сектор „Растениевъдство“, което от своя страна ще засили интереса на регистрира-ните земеделски стопани да сключват с безработ-ните лица трудови договори при по-облекчени режими.Трудовият договор за краткотрайна сезонна сел-

скостопанска работа е нов вид договор, за който

са присъщи следните специфики:Страни по еднодневния трудов договор са ра-

ботникът и работодателят - регистриран земедел-ски стопанин. За работника по този договор не се изисква специална квалификация, защото се назначава за извършване на ръчна обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци. Работодателят задължител-но трябва да бъде регистриран като земеделски стопанин и да се впише в регистъра, създаден и поддържан в Министерството на земеделието и храните.Време за сключване на еднодневния трудов договор.Този договор се сключва за работа само за един

ден с продължителност 8 часа. Страните по до-говора не могат да договарят друга продължител-ност на работното време, независимо от вероят-ността за възникване на технически, технологични и други причини по вина на работодателя. При настъпването на неблагоприятни климатични ус-ловия за работа (дъжд, градушка и др.), които не позволяват работата да се извършва, тя може да се прекъсне за един или повече часа, но за-дължително следва да се извърши в рамките на същия ден.Трудовият договор се сключва в писмена форма

по утвърден образец, преди постъпването на ра-бота на работника в два екземпляра – по един за всяка от страните.Съдържание на еднодневния трудов договор.Основните въпроси, които се включват в съдър-

жанието на договора са:• данни за страните. Конкретизира се необхо-

димата информация за всяка от страните по трудовия договор – име на работника; регис-трация на земеделския стопанин и т.н.;

• място на работа. То представлява местонахож-дението на работния участък, на който работ-никът ще изпълнява възложената му работа;

• наименование на длъжността. Уточнява се ви-дът ръчна работа, който трябва да бъде изпъл-няван от работника: засаждане на дръвчета; прибиране на реколтата от плодове, зеленчу-

39

ци, както и бране на розов цвят и лавандула, които не изискват предварителна професио-нална квалификация;

• размер и изплащане на дневното трудово въз-награждение. Размерът на дневното трудово възнаграждение се определя въз основа на минималния месечен осигурителен доход по икономически дейности и групи професии в растениевъдството, за които не се изисква специална квалификация. Така например, за професиите неизискващи специална квалифи-кация в растениевъдството за 2016г. минимал-ният месечен осигурителен доход е 421 лв., което означава, че минималният размер на дневното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от 19,13 лв.

Работодателят изплаща дневното трудово възна-граждение лично на работника в края на работ-ния ден, като той саморъчно се подписва върху екземпляра от разписката. Срокът и начинът на плащане на дневното трудово възнаграждение, са законово определени и страните по договора не могат да договарят помежду си други срокове и/или начини за плащане.Работодателят е задължен авансово да удържи

и преведе личните осигурителни вноски преди изплащане на дневното трудово възнаграждение дължими от работника по Кодекса на социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуря-ване (ЗЗО) и данъка по Закона за данъците по доходите на физически лица (ЗДДФЛ).• дата на изпълнение на работата;• продължителност, начало и край на работния

ден.Ограничено поле на приложение на еднодневния трудов договорТрудовият договор за краткотрайна сезонна сел-

скостопанска работа може да се сключва само в основна икономическа дейност „Растениевъдство“. Предметът на трудовия договор е ограничен само за дейности, свързани с ръчната обработка на насажденията и ръчното прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Договорът не позволява да се наемат работни-ци за механизирано прибиране на реколтата, в т.ч. и за зърнени култури или друга земеделска продукция, различна от плодовете, зеленчуците, розовия цвят и лавандулата. Договорът не е при-ложим за наемане на работници за събиране на билки, за отглеждане на цветя или за дейности в животновъдството, както и за други икономически дейности като строителство, хотелиерство и др.Еднодневният трудов договор може да се сключ-

ва за професии неизискващи специална квалифи-кация. Това позволява да се наемат безработни лица с ниско образование и дори неграмотни, които трудно се реализират на пазара на труда. На практика тези лица ще изпълняват работи с висока степен на обществена полезност, което

е благоприятно съчетание за наемането им на работа и е от взаимен интерес както за работо-дателите, така и за работниците.Разгледаните по-горе ограничения на използване

на еднодневните трудови договори дават основа-ния за следните уточнения:• нормативната уредба не допуска сключване-

то на еднодневни трудови договори за други икономически дейности;

• в икономическата дейност „Растениевъдство“ не могат да се сключват еднодневни трудо-ви договори за други дейности, освен тези по ръчна обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчу-ци, розов цвят и лавандула;

• еднодневните трудови договори не могат да се сключват за професии, които изискват спе-циална квалификация.

Броят на сключваните еднодневни трудови дого-вори в рамките на календарната година е ограни-чен. Един работник може да бъде назначен на та-къв договор общо за не повече от 90 дни в една календарна година. Нормативното ограничение е за броя на еднодневните трудови договори за работника, а не за работодателя. Следователно, един работник може да сключва такъв вид дого-вори до 90 дни в рамките на една календарна година с един или повече работодатели.Не се признава за трудов стаж на работника

времето за работа по еднодневните трудови дого-вори. Това означава, че работникът няма право да получава допълнителни трудови права по Кодек-са на труда, а именно: платен годишен отпуск; допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. Работодателят не е задължен да вписва в трудовата книжка вре-мето на работа по еднодневни трудови договори.Краткотрайната продължителност на еднодневни-

те трудови договори и тяхната многократна повта-ряемост (до 90 дни в календарна година) наложи в нормативната уредба да се предвидят някои облекчения за работодателите и работниците.Работодателите при сключване и прекратяване

на еднодневните трудови договори не са задъл-жени:• да изпращат уведомления в Националната

агенция за приходите;• да разработват и да връчват длъжностни ха-

рактеристики на работниците;• да издават заповед за прекратяване на трудо-

ви договори, поради изтичане на сроковете им.

• Работниците също имат известни облекчения като:

• трудовото възнаграждение, получено от из-вършване на краткотрайна и сезонна работа не се счита за доход при отпускане на ме-сечните социални помощи и при определяне на правото за получаване на целева помощ за

40

отопление;• работата по еднодневните трудови договори

не води до прекратяване на регистрацията на безработните лица в Териториалните поделе-ния на Агенцията по заетост (ТП на АЗ);

• сключването на еднодневните трудови догово-ри не е основание за прекратяване изплаща-нето на паричните обезщетения на безработ-ните лица, регистрирани в ТП на АЗ;

• работещите по еднодневните трудови догово-ри е необходимо да декларират размера на полученото възнаграждение в дирекция „Бюро по труда“ до 5-о число на месеца, следващ месец, през който е вложен трудът.

Работниците сключили договори за извършва-не на краткотрайни и сезонни селскостопански работи задължително се осигуряват и получават парични обезщетения за различните социални ри-скове, както следва:• времето за работа по еднодневните трудови

договори се зачита за осигурен стаж на работ-ниците при пенсиониране;

• полученият доход от работника служи за ос-нова при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст;

• работещите по еднодневни трудови догово-ри подлежат на социално осигуряване за ин-валидност поради общо заболяване, старост, смърт и за трудова злополука и професионал-на болест;

• осигурителните вноски за държавното общест-вено осигуряване се превеждат авансово вър-ху полученото трудово възнаграждение, но не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за икономическата дей-ност и групата професия;

• паричните обезщетения за временна нера-ботоспособност поради трудова злополука и професионална болест се изплащат за срока на неработоспособност, но за не повече от 90 календарни дни;

• работещите подлежат на здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателя, заедно с вноските

за социално осигуряване;• времето, през което работниците работят по

еднодневни трудови договори не им се при-знава за трудов стаж.

Регистрирането и отчитането на еднодневните трудови договори се осъществява от Инспекцията по труда и нейните териториални дирекции. Ос-вен това те извършват и контрол върху процеса на сключване на еднодневните трудови договори с работниците. За целта работодателите - реги-стрирани земеделски стопани използват разрабо-тен образец на трудовия договор.Необходимите документи, които работодатели-

те - регистрирани земеделски стопани следва да представят в съответната дирекция „Инспекция по труда“, за да получат и/или да регистрират образци на еднодневните трудови договори са:• Регистрационна карта на земеделския стопа-

нин, издадена и заверена от съответната об-ластна дирекция „Земеделие“;

• Анкетна карта за регистрация на земеделските стопани, която се прилага като приложение към Регистрационната карта. В анкетната кар-та се отбелязват ръчните работи, които ще се извършват (например, бране на домати, крас-тавици, маслодайна роза, лавандула и т.н.);

• Вносни бележки/платежни документи за аван-сово внесени суми по КСО и ЗЗО.

Работодателите-регистрирани земеделски стопа-ни, могат да използват регистрираните образци на еднодневните трудови договори в съответната дирекция „Инспекция по труда“ само до края на календарната година.През 2015 година в земеделието бяха използва-

ни над 79 000 еднодневни трудови договора за сезона, което значително надхвърли очакванията. Това е добър старт за прилагане на новия вид еднодневни трудови договори и може да се при-еме като успешен инструмент за повишаване на заетостта, за активизиране на пазара на труда, за ограничаване на „сивата“ икономика и за раз-ширяване обхвата на видовете ръчни работи в земеделието, които да се извършват на основата на трудовото договаряне.

ЗА АВТОРИТЕИзисквания за оформяне на статиите за отпечатване в списанието:

Заглавие: кратко, по възможност на един ред с редовни букви.Статия: • обемът да не превишава 8стр. (1800 знака на страница), в т.ч. таблици, фигури, снимки;• схеми и графики да са в .jpg, .pdf или .eps формат;• измервателните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са изписани на кирилица;• имената на авторите, научните им степени и звания, институциите, в които работят, да са в края на статията.Представяне: animals21@mail.bg, contactus@oralo.bg

xli

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

www.beefbreeding-bg.orgiskra.lazarova2015@gmail.com

За контакти: София, ул.„Лъчезар Станчев”№3, Искра Лазарова, председател на НАМГБ0894 40 67 65

Заедно можем да изградим месодайното говедовъдство като един успешен бизнес в България.

Станете наши членове!Очакваме Ви!

Повече знания и по-добра генетика за вашия успех!

Нашата мисия

Да увеличим доходите на нашите членове и техните клиенти чрез представяне на иновативни програми за подобряване на говедата от породите Лимузин и Абердин Ангус в България и популяризиране на техните предимствата.

Ние работим за генетичното усъвършенстване на месодайните породи говеда Лимузин и Абердин Ангус, за да бъдат нашите членове по-конкурентоспособни и с по-висока икономическа ефективност от отглеждането на животните си и получаваната от тях продукция.

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A1113 СофияБългария

www.agratec.bgoffice@agratec.net

тел. +359 2 46 16 16

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma.Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство.

Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо.

Първите модели от серията MF40.7CS и MF40.9 се отличават с:• Нов по-мощен 156 к.с. дизелов, турбо-интеркулър,

комън-рейл, Tier IV двигател;• Новата патентована трансмисия на Merlo MCVTronic®

with electronic control EPD (EcoPowerDrive);• Merlo CDC® system за максимализиране скоростта при

гарантирана стабилност;

• 3-точков навес CAT 3 и механичен ВОМ 540/1000/133 к.с./задна хидравлика;

• Изцяло нова кабина с авангарден за бранша дизайн;• 600R25” гуми;• Скорост 50км/ч (за страните със съответно

законодателство).

НОВИЯ ТРАКТОР-ТЕЛЕХЕНДЛЕР MULTIFARMER II

След като преди повече от 15 години – през 1999г. MERLO изобрети и хомологизира нов тип машина „трактор с телехендлер” – Multifarmer®, изцяло новата серия Multifarmer II вече е на пазара с многобройни нововъведения.