www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОаприл (3-4)/ 2016

BG

ЛИТЕКС КОМЕРС АД е избрала свободното пасищно отглеждане и грубия фураж през зимата за свойте животни с цел производството на качествено и екологично чисто месо. Отглеждат се и телетета за угояване и продажба, като търговията е насочена главно към износ извън пределите на страната.

За контакти: Данаил Ганчев, София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, тел.: 02/ 81 62 011, e-mail: d_ganchev@litex.bg

CASE FarmallС новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall серия А, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен диапазон.Тракторите от серията Farmall A се отличават като икономични и ефективни трактори с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall серия А са модерни, три- и четирицилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор, оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Просторни кабини с удобен и лесен достъп предлагат изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината.

1

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBG

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg

Главен редактор: Красимир ПетковОтговорен редактор: проф. Васил НиколовРедактор: Петър КрасимировPR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозиция Защо имаме най-малко животни в Европейския съюз? 3Породи Кои породи прасета да угояваме . . . . . . . . . . . . . 7Породи прасета, отглеждани в България . . . . . . . . 8Хранене Хранене на свине. Технологии . . . . . . . . . . . . . . . 12Хранене на месодайните говеда. . . . . . . . . . . . . . 17Основни принципи при изхранването на кравите-кърмачки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17На паша или на ясла да се хранят кравите в месодайните ферми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19Експерти Актуални въпроси и отговори за месодайното говедовъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20Биологично животновъдство . . . . . . . . . . . . . . . . 23Избор на овце за разплод . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Отглеждане на зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28Ветеринарни съвети Как да решим здравословни проблеми при прасетата. . 29Как да се справим с заболявания на домашните птици 30Как да подобрим прираста при птици и свине с ензима Hostazym® X . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Международни връзки Франция е пазар №1 за биопродукти . . . . . . . . . . 32Български фермерски храни с марката „За Балкана и хората“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33Представяме Ви Златна Добруджа златни момчета ражда . . . . . . . . 34Една поетична изповед: „Живот, отдаден на науката“ 36Любопитно Потомствени животновъди отглеждат изчезваща порода овце под Белновръх . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

Допълнителни над 10 млн. лева ще получат животновъдите заради кризата

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеде-лие” взе решение да бъде осигурено допълнително финансиране в размер на над 10 млн. лв. от нацио-налния бюджет по Схемата за временна извънредна помощ за производителите в сектор „Животновъд-ство“. Целта е преодоляването на смущенията на пазара на мляко и намаляването на риска от изо-ставяне на дейността в сектора.Допълнителното национално финансиране по Схе-

мата за подпомагане за реализирани и декларирани от изкупвачите и производителите на краве мляко доставки и/или директни продажби през квотния период 2014/2015г. е в размер до 4 183 862 лв.По Схемата за подпомагане на брой млечни крави

в стопанството са предвидени допълнително до 3 433 117 лв. Национално финансиране до 2 367 126 лв. ще

бъде изплатено по Схемата за подпомагане на брой овце-майки и кози-майки.За кандидатствалите по Схемата за подпомагане на

брой биволици са предвидени допълнително до 217 550 лева.Срокът за изплащане на помощта е до 30 юни

2016г.Припомняме, че с Наредба 21 от 12 ноември

2015г. бяха утвърдени четири схеми за извънред-но подпомагане на производителите на животински продукти, засегнати от кризата в сектора. В края на миналата година ДФ „Земеделие“ изплати общо 13 281 609,13 лв. От тях 11 740 501,53 лв. са предос-тавени от ЕС и 1 541 107,60 лв. – от националния бюджет.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г.

МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

• БългарскипощиЕАД,каталожен№1313• РазпространениенапечатаАД• ДобиПресЕООД• наадресаисайтанаиздателството:1000София,ул.„ГрафИгнатиев”№4www.oralo.bg

НОВИНИ ОТ ДФЗ

3

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

проф. д-р Трифон Дарджонов

Защо имаме най-малко животни в Европейския съюз?

Обикновено селскостопанските животни се пре-смятат като бройки животински единици (ЖЕ) на 100 хектара земеделски площи. Само така могат да се сравняват различните страни, които прите-жават различен обем земеделски площи. Защото животните в края на краищата се изхранват от тези площи и количеството им зависи от тях, ако пренебрегнем степента на интензификацията при използването на земята. По този показател, с 30 ЖЕ на 100 хектара, ние още при влизането си в ЕС през 2007г., бяхме в групата на най-слаби-те. Но сега, през 2014г., с 22 ЖЕ на 100ха (виж таблица 1, колона 4), нямаме аналог дори сред най-слабите. Разбира се, в интерес на истината е да уточним, че тази рекордно ниска бройка, не е резултат на намаление на животните, а на големия скок в обема на използваните земедел-ски площи (ИЗП). От 2,9 милиона те достигнаха 4,6 милиона хектара през 2013г., – увеличение с над 50%. Иначе като общ обем ЖЕ се запазват на едно, почти постоянно ниво. Като резултат от отглеждането на малко животни, през 2014г. сме произвели едва по 28кг месо на човек от насе-лението и за да достигнем 56,6кг консумация, сме били принудени да внесем малко повече от произведеното – 207 хиляди тона. Консумацията 56,6кг е сред най-ниските в ЕС. Средно в ЕС-15 се консумира по 90кг на човек, дори Китай с неговите 1,340 милиона население консумация-та през същата година по 62кг месо и то само собствено производство. Има от какво да се сра-муваме. Положението с млякото е малко по-успо-коително. Там вносът, нужен за достигане на една скромна консумация е само 20%. Но, не за да се окайваме и самобичуваме засягам този болен въпрос с количеството на животните, а по-скоро, за да разберем корените на този проблем, за да може ефективно да започнем да го лекуваме, ако решим, че е дошло времето му. А според мен е крайно време да се захванем с оправянето на тези фундаментални проблеми на обществото, как да станем по-богати. Нека първо да направим сравнение със стари-

те страни-членки. При тях средният брой ЖЕ е 86,3 на 100ха, което прави 4 пъти повече от нас. Първенци тук са Холандия с 357 бройки, Белгия с 274, и Дания с 158 бройки. Малко по-надолу от този връх са Германия (110) и Ирландия (120), следвани от Франция (79), Италия (77) и Австрия

(89) и т.н. Всички тези страни се самозадоволяват с месо и мляко и са нетни износители на тези продукти. Благодарение на дългата история, над 120 години, на тяхното животновъдно производ-ство, то се отличава и с високо качество на раз-въдната работа.Но, по интересно за нас е сравнението с ос-

таналите 12 страни-нови членки. Средното тук е по-ниско, само 46 ЖЕ на 100ха, но пак е два пъти по-високо от нашето число. Причината за по-ниската стойност се корени във факта, че всички тези страни са преминали през социа-листическото стопанисване, което като правило беше съпроводено от колективизация и премах-ване на частните фермерски стопанства, а както вече още преди няколко години на страниците на това списание с доста обилен цифров материал доказах, животновъдството е плод на семейното фермерско земеделие. (Виж „Животновъдство БГ“ 2013г., бр.3, стр.33–37). Сега ние берем плодо-вете на това варварство – унищожаването на се-мейното земеделие. Колкото по-силно и дълбоко е било унищожено чувството и умението за се-мейно земеделие, толкова по-дълбоко е засегнато животновъдството сега. Нека обърнем внимание на Словения, тя е единствената от бившите со-циалистически страни със 100 ЖЕ на 100ха. Как-ва е причината? Пак същата, оказа се, че там единствено не е имало колективизация и старите производители не са били засегнати. И резулта-тите са налице. Вторият пример е Полша. Там колективизацията е била много по-слабо застъ-пена и сега там виждаме, че животните са 64 броя на 100ха. Тук, в тази група страни, има една малка Малта с 320 ЖЕ на 100ха, което е показа-тел за възможностите на старото семейно земеде-лие. Но, всички останали, без Словения и Полша, продължаваме да лекуваме раните от някогашния социализъм в земеделието. Животновъдството се оказа големият препъни-камък за социалистиче-ското преустройство на селското стопанство. Това, който не го е разбрал от миналите 60 години, той нищо не е научил от развитието на света през ХХ век. Най-ярка демонстрация за това видяхме и в Китай. До 1978г. Китай изнемогваше, направо гладуваше. След като Дън Сяо Пин премахна ко-муните и се формираха 250 милиона дребни ав-тономни стопанства, снабдени с научна помощ от държавата и с балансирани смески за хранене на

4

животните, те увеличиха производството на месо 12 пъти, на мляко също толкова и нахраниха 1,3 милиарда по-добре от нас българите. А сега нека видим от таблица 1 как са работили европейските земеделци през 2014г.Ние до ден днешен не сме си дали сметка за

истинските причини, довели до днешното окаяно положение със животновъдството. Продължаваме да обвиняваме някакви ликвидационни съвети за всички нещастия със земеделието и не вижда-ме истинските, по-дълбоки причини, довели до този злощастен „рекорд“ от 22 ЖЕ. А ако трябва накратко да изредим основните фактори, освен колективизацията, то те са следните:1. Ние не можахме да развием нормален пазар

за животинските продукти. До ден днешен бъл-

гарският животновъд продава на по-ниски цени поради принудата, на която е подложен. Коопе-рации за изкупуване и преработка на земеделска продукция, такива каквито действат в ЕС, така и не създадохме, а само се вайкаме и чакаме бла-говолението на мафиотите. Но те милост нямат. И отговорът на производителя е свиване на про-изводството или живуркане на дребно, доколкото може, без никаква перспектива. Към липсата на свободен пазар, трябва да се прибавят и масо-вите кражби и обири по селата, които водят до отчаяние на дребните производители, жертви на всевъзможни малки и големи бандити. Може ли да се развива пасищно животновъдство при тези масови кражби на животни, дори от оборите?!2. Друга, типично българска причина за запустя-

Таблица 1. Животински единици, брутна продукция и субсидии в ЕС към 2014г.

Страни

ИЗП-13 ЖЕ-2013 ЖЕ, 100ха Бр.прод./ха Субсидии/ха

хил. ха хил. броя броя евро евро

Белгия 1307,9 3584,4 274,1 6151,3 464,9

Дания 2619,3 4133,4 157,8 4203,3 384,5

Германия 16699,6 18406,9 110,2 3451,4 456,9

Ирландия 4959,5 5929,4 119,6 1485,4 323,2

Гърция 4856,8 2143,0 44,1 2140,2 516,0

Испания 23300,2 14501,7 62,2 1807,5 252,7

Франция 27739,4 21871,3 78,8 2667,5 288,6

Италия 12098,9 9374,3 77,5 4446,2 483,4

Люксембург 131,0 165,4 126,3 3419,1 503,8

Холандия 1847,6 6602,1 357,3 14686,6 571,0

Австрия 2726,9 2439,1 89,4 2549,1 526,2

Португалия 3641,6 2035,5 55,9 1792,2 187,6

Финландия 2257,6 1145,7 50,7 1859,3 755,2

Швеция 3028,6 1711,7 56,5 2047,6 334,8

Великобритания 17096,2 13282,3 77,7 1852,9 213,7

EU-15 124311,1 107326,2 86,3 2795,4 343,5

България 4650,9 1024,9 22,0 894,3 176,5

Чехия 3491,5 1728,4 49,5 1413,8 343,1

Естония 957,5 310,1 32,4 936,1 175,5

Хърватско 1571,2 864,0 55,0 1278,3 17,8

Кипър 109,3 174,5 159,7 6351,3 622,1

Латвия 1877,7 486,0 25,9 648,0 155,5

Литва 2861,3 838,8 29,3 900,2 70,6

Унгария 4656,5 2259,1 48,5 1677,7 347,3

Малта 10,9 34,9 320,2 11385,3 1834,9

Полша 14409,9 9164,6 63,6 1577,4 282,3

Румъния 13055,9 4975,3 38,1 1284,5 140,9

Словения 485,8 488,0 100,5 2572,0 518,7

Словакия 1901,6 644,8 33,9 1254,7 257,2

EU-13 50040,0 22993,4 46,0 1350,1 221,1

EU-28 174351,1 130319,6 74,7 2380,6 308,4

5

ването на животновъдството е създаденото свръх-едро, т.н. „латифундиско-арендаторско земеде-лие“ у нас още след 2003г. Над 78% от ИЗП се стопанисват от производители със средна площ над 5340дка, а близо 40% от площите са със средни размери над 24000дка. Да не говорим, че имаме арендатори с над 1 милион декара. А фактите от земеделието на ЕС показват, че колко-то средните площи на стопанствата нарастват над 1000 дка, толкова броят на отглежданите животни в тях остава по-малък. Това е закономерност, ва-лидна за целия свят, показана в цитираната статия от 2013г. Тази закономерност действа с пълна сила при нашето свръхедро земеделие. Предпочита се лесното, да се отглежда зърно и слънчоглед, вмес-то да се занимава със животни, които изискват и много повече квалификация и грижи и много повече средства. Резултатите от това уедряване са налице – най-малко животни на 100ха в ЕС. До сега не са предприети никакви контрамерки срещу този феномен, дори продължаваме да се гордеем с тези гиганти.Малко е брутната продукция в земеделието ниСлабото развитие на животновъдството рефлек-

тира силно върху създаваната стойност в наше-то земеделие. Както добавената стойност, така и брутната продукция в това земеделие, лишено от животни, е ниска. Това може да се види от таблица 1, колона 5. Средната стойност на брут-ната продукция в 15-те стари членки е 2795,4 евро на хектар, докато при нас е само 894,3 евро или 3,12 пъти по ниска. По-ниска е тя и от средното за 13-те нови членки – 894 срещу 1350 евро или 1,5 пъти по-ниска. Този показател обяснява нашата бедност. Няма как да станеш богат, щом не създаваш много стойност и в това число добавена стойност, а животновъдството, за-едно със зеленчуците и плодовете, са отраслите, които създават най-висока добавена стойност. За съжаление, при нас, не само животновъдството е слабо, още по-зле са зеленчуците и плодовете, затова и брутната продукция от хектар е толко-ва ниска. Само един бегъл поглед по отделните страни ще покаже положителните примери, които трябва да следваме. Белгия създава по 6151 евро, Холандия – 14687 евро на 1ха, а Дания има 4203 евро на 1ха. И трите тези страни са със силно Таблица 2.

Брутна продукция и субсидии в евро, общо и на хектар за 2014г.

Страни*)Брутна продукция**) Субсидии Субсидиите

като %общо (mil) на хектар общо (mil) на хектар

ЕС-15 347495,4 2795,4 42707 343,5 12,3

България 4159,3 894,3 821 176,5 19,7

В пъти + 3,12 1,95

*) ИЗП в ЕС-15,-124311,1 мил. ха, в България, – 4650,9 мил. ха**) Output value at producer pricesEurostat, Agriculture, forestry and fishery statistics 2015, p. 41, 45, 55, 61.

развити индустрии, които създават много повече добавена стойност, но въпреки това не се отказ-ват да „изстискват повече богатство“ и от земеде-лието си, а ние дори при слаба индустрия, сме изоставили и земеделието си. Тогава от къде ще забогатеем? Но положителни примери на висока брутна продукция има не само при стара Европа. Нека да погледнем и Малта с нейните 11385 евро на ха, и Кипър с неговите 6351 евро. Това показ-ва, че на много места може да се забогатява от земеделието, стига да има култура и упорит труд.

Защо нашите субсидии са по-ниски от европейските?В таблица 1 в последната колона можем да

видим кой колко помощи получава на хектар. Отново се натъкваме на „най-малко“. Докато през 2014г. старите европейски членове са получили средно по 343,5 евро на 1ха, България е полу-чила 176,5 евро или 1,95 пъти по-малко. Близо два пъти е разликата. Защо е така? Нали щяхме да се изравняваме със стара Европа? Такива бяха уверенията поне във вестниците. И сега много небивалици се пускат в пресата по този повод и се търсят причините там където не са. Ту виновни са тези, които са преговаряли на времето и не са защитили всички площи, ту европейците са се от-метнали от обещанията си или какво ли не още. А причината е много проста, но неприятна за нас. Пак отговорът се крие в ниската брутна про-дукция, която създаваме на единица земеделска площ. За целта ще покажа таблица 2, направена от данните в таблица 1.От данните в таблицата се вижда, че ние по-

лучаваме 1,95 пъти по-малко субсидии, но пре-сметнато на хектар получаваме и 3,12 пъти по-ниска брутна продукция, 894 евро срещу 2795,4 евро. А от последната колона виждаме, че ние даже сме облагодетелствани. ЕС-15 получават по 12,3%, пресметнато към брутната продукция, която изработват, а ние – 19,7%, т.е. повече от тях. Също така стоят нещата и със широко дис-кутираните напоследък по-високи субсидии при Гърция. Те получават 2,92 пъти (почти три пъти) повече субсидии на хектар, 516 евро срещу 176,5 евро при нас. Но, са изкарали на хектар точно 3 пъти повече брутна добавена стойност, или 1026,4

евро на ха, срещу 342 евро при нас. Какво показват вни-мателно анализираните факти? Те доказват, че нито ние сме виновни при защитата на де-карите си, нито европейците са се отметнали, а ние просто не сме си оправили земедели-ето и получаваме много малко добавена стойност. Направо казано, работим примитивно. Фактически ние вече сме из-

6

равнени по критериите, по които се получават субсидиите и дори ни е даден бонус, за да може да се стегнем и да заработим по-добре. Защото субсидиите не са социални помощи, да се делят „по-равно на калпак“. Субсидиите са инструмент за стимулиране на добре работещия или за ком-пенсиране на някакви усилия полезни за обще-ството. Решаващ е получаваният продукт – пове-че продукция, повече субсидии. Ако внимателно се вгледаме в данните от таблица 1, страна по страна, в колоните 5 и 6 ще забележим голямото съответствие между продукция и субсидии. Нали-чието на някой отклонения може да се обясни с факта, че това са „общо субсидии“, т.е. тук са включени и националните доплащания, които за някои страни, например като Финландия и Гър-ция, са доста високи, а други страни въобще не дават национално доплащане.

Стимулират ли субсидиите на площ нашето земеделие?Още през 2013г. икономистът Н.Вълканов от

ИПИ направи подробен анализ на нашето суб-сидиране в земеделието и доказа, че вложените 7,2 милиарда лева директни плащания на площ не са довели до нeщо съществено в развитието на земеделието, като се изключи големия скок в нарастване използваните земеделски площи от 2,9 милиона хектара на 4,6 милиона. Основната причина за липсата на добри резултати трябва да се търси в използването на неефективния начин на плащане на площ, независимо дали гледаш екстензивни или интензивни култури. За старата Европа, която има отдавна изградена благопри-ятна структура (заедно със зърнените култури са застъпени и зеленчуци и плодове, а с фуражните култури се отглеждат съответния брой животни, говеда, свине, птици и др.), тази система на суб-сидиране беше приета като опростена и много по-лесна за прилагане, но в новите страни-член-ки, бившите социалистически страни, които има-ха разрушена структура, с малко животновъдство, това не се прие еднозначно. За нас, които бяхме на дъното по този показател, както вече подчер-тахме, резултатите са направо отрицателни. По-следователен в търсенето си, колегата Н.Вълканов, през февруари т.г. излезе с призив към български-те земеделци да се включим активно в подготви-телните обсъждания, които започват тази година, за търсене на по-ефективен начин за субсидиране в земеделието. След като го поздравих за тази му инициатива с имейл, добавих следното: „Това се налага, защото ние се оказахме най-пряко отри-цателно засегнати от прилаганото до сега субси-диране на площ. Ако не успеем да се обединим национално около една разумна позиция за про-мяна на субсидирането на площ, това ще бъде много лошо, дори бих казал ще бъде фатално за нашето земеделие. Дори бих изказал мисълта, че

едва ли е необходимо да чакаме края на този програмен период – активните действия от наше-то министерство пред ЕК би трябвало да започнат още сега, защото без да се променят парите, които получаваме от ЕС, ние бихме могли да издействаме да прехвърляме по-голям процент от нашите пари, получавани за площите, директно към производството при животновъдство, зеленчу-ци и плодове. Това прехвърляне при нас би могло да достигне 38,5%, за да се изравнят зърнени-те култури със животновъдството и зеленчуците пресметнато към създаваната стойност. Това би се превърнало в прекрасна подготовка за новия програмен период. Това аз считам за напълно въз-можно, тъй като то няма да наруши никакви баланси на ЕК, а само ще даде по-големи права на една отделно взета страна да действа според конкретната обстановка – нещо, което все повече ще се налага да се върши за напред…“Да, ние ще трябва да направим европейска-

та земеделска политика много по-гъвкава, за да се стимулират интензивните производства, които създават богатството. Това е спасителния път и за нашето животновъдство.Докато сме изостанали технологически в произ-

водството на животински продукти, решаващо е да имаме възможност да подкрепяме производи-телите финансово, за да могат те да поемат, да тръгнат напред. Тези пари ще трябва да дойдат от директните плащания на площ, които сега не отиват при интензивните отрасли, защото те са там където не са многото площи, където не оти-ват многото пари от Европа. Животните създават 3,3 пъти повече стойност (като брутна продукция) отколкото зърнените култури, а получават чрез субсидиите на площ малко повече от полови-ната от това което получават зърнените (10,5% срещу 19% за зърнените). Ясно е, че това ще трябва да се промени. Според предвижданията на ЕК ние ще трябва да получаваме годишно през следващите години по 1,55 милиарда лева директни плащания. Ако успеем да отвоюваме да прехвърляме по 38,5% към продукцията от жи-вотновъдството и зеленчуците и плодовете(толкова колкото е необходимо, за да се изравнят суб-сидии като процент от брутната продукция при трите отрасъла), ние ще разполагаме за интен-зивните отрасли с кръгло 600 милиона лева (400 милиона за животновъдството и 200 милиона за зеленчуци и плодове). Като се прибавят към тях и 150-те милиона, които даваме до сега като национални доплащания, получава се достатъчно голяма сума за реално модернизиране на тези отрасли. На тази основа вече може да се говори за разгръщане на програми за наука и обучение за достигане на върховете на съвременното жи-вотновъдство. Както виждаме няма нищо сложно, остава само да го разберем и с много упорство да го направим.

7

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

проф. д-р Андрей Андреев

Кои породи прасета да угояваме

Изборът на прасета за разплод и угояване се определя от тър-сенето на месен тип свине, кои-то на 110кг живо тегло отслояв-ат над 53% месо в очистените половинки.Угоени до 120–130кг, са при-

годни за производство на сала-ми, наденици, шунка, филета, ролета и други месни делика-теси.

Коя порода свине да предпочетемРазвъжданите съвременни по-

роди и хибридни свине в наша-та страна задоволяват тези кон-суматорски изисквания. Главната задача на всеки стопанин, който иска да развъжда и да угоява свине, е да определи правил-но породата или хибрида, кой-то ще отглежда. След това, да си осигури подходящи прасета, които правилно хранени и гле-дани, да се развият като едри и продуктивни животни.Необходимо е да се отглеждат

здрави, растовити, месен тип прасета. Най-подходящи за това са свинете от породите Голяма бяла и Ландрас от шунковия тип. Още по-добри резултати се получават, когато се отглеждат свине-майки, кръстоски между Голяма бяла и Ландрас. В такъв случай плодовитостта на свине-те майки се повишава средно с 9%.Най-добри резултати се отчи-

тат, когато се използват хибрид-ни животни.Практически от всяка хибрид-

на свиня-майка се получават 1–2 прасета повече за година в сравнение с чистопородните свине. Дължи се на по-високата плодовитост и по-ниската смърт-ност на прасетата. Смъртността

намалява до 8 на сто през бо-зайния период и до 5 на сто след отбиване.Особено добри резултати се

осигуряват, когато двулинейни-те хибридни свине-майки от хибрида „Шумен” се заплодят с нерези от породите Дюрок, Хемпшир или Белгийски лан-драс. При равни условия тези трипородни кръстоски имат с 10–15 на сто по-голям прираст и по-добре оползотворяват фу-ража, защото отлагат по-малко тлъстини при угояването. Освен това нерезите от първите две породи осигуряват по-високока-чествено месо, защото са непо-датливи на стрес.Така например прасета, получе-

ни от майки от породата Голяма бяла х Ландрас (или обратно), заплодени с нерези Хемпшир, угоени до 105кг живо тегло, изразходват за 1кг прираст с 0,318кг по-малко концентрирана смеска от чистопородните пра-сета. Дебелината на тръбната сланина се намалява средно с 0,5см при еднакъв рандеман.Задължително условие е нере-

зите да са племенни, отгледани в специализираните прародител-

ски стада. Може да се използ-ват и хибридни нерези – Дюрок х Белгийски ландрас. В първия случай се получават трипородни, а във втория – четирипородни прасета за угояване. Подходящи са също родителските форми на хибрида „Шумен 2“ (Ландрас х Дюрок) и „Плевен-1“ (Шведска голяма бяла х специализираната линия СН).Угоените животни от Пиетрен

и Белгийски ландрас отслояват най-много месо в трупа, но по отношение на качествените по-казатели цвят, структура и тър-говски вид, отстъпват на месото на свинете от породата Дюрок.Понастоящем в страната са

внесени свине от най-усъвър-шенстваните хибридни комби-нации. Фирмата „Вени оборот“ е внесла животни от датския хибрид „Данбред“. Фирмата „Пиковит“ предлага чрез своята база в Костинброд съвършени животни с висок процент месо в трупа от английския хибрид „Нюшам“ – комбинации „Пи-ковит“ - 10 и „Пиковит“ - 41. Внесен е и холандският хибрид „Топикс“ от фирмата „Меком“ - Силистра.

8

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОРО

ДИ

Създадена е в графство Йоркшир от тъкача Д.Тъли чрез кръстосване на местната дългоуха лестърска свиня с малката бяла английска свиня. Създадена е като тип за мас, а по-късно е усъвършенствана като комбиниран тип. Разпространена е в целия свят и се използва в селекционна работа, поради добрите стопански качества и отлична аклимати-зационна способност. Сега породата е специали-зирана за месо и се нарича Голяма бяла свиня.Голямата бяла свиня е най-разпространената и

перспективна порода в света.Свинете са едри, високи и бели. Тялото и от-

делните телесни части са леко удължени. Свинете майки тежат 250–280, а нерезите – 350–380кг. Породата е призната като порода с най-добрите репродуктивни качества. Плодовитостта е мно-

Голяма бяла (Large White)го добра – първескините раждат от 9–10 до 12 прасета, а възрастните – от 10–12 до 14 и дори 18–20 прасета в прасило. Майките имат много добра млечност и на едномесечна възраст прасе-тата достигат 6–8кг, при угояване свинете достигат 90–100кг при разход на фураж 4–4,2 кръмни еди-ници за 1кг прираст и с много висок рандеман – 85–87%, дори 89%. Месото има добри вкусови качества – мраморирано, нежно и вкусно.Поради отличните си стопански качества, поро-

дата е призната за световна подобрителка и се използва за такава от създаването си досега. За пръв път у нас са внесени племенни свине през 1928г.

Създадена е в Дания чрез кръстосване на мест-ните дългоухи свине с породата Голяма бяла ан-глийска. Това е най-специализираната и стандар-тизирана порода за месо и за бекон.Ландрасът е единствената бяла порода с големи

клепнали уши, достигащи до рилото – белег, кой-то се предава почти винаги при кръстосването. Тя-лото е дълго, особено в средната част. Предната му част е относително по-лека от задната, която е много добре развита. Кожата е нежна, еластична и бяла. Не се допускат животни с петна заради обработката на трупа с кожата при производство-то на бекон. Характерно е люлеенето на задната

Ландрас (Landrace)част на тялото при движение на животните със силно удължен гръб. Ландрасът е средно едра по-рода. Майките тежат 200 - 220, а нерезите – 250–270кг. Плодовитостта е висока – 10–12 прасета на прасило. На едномесечна възраст прасетата тежат 6–8, а на 2-месечна достигат 18–20кг. Ландрасът е най-усъвършенстваната порода откъм месодайни качества. От Датския ландрас се получава над 93% първокачествен бекон.У нас се използва за промишлено кръстосване

като бащина порода.

Това е една от най-старите породи в САЩ. По броя на свинете в САЩ, породата винаги е била на първо място.Свинете имат бакъреночервен цвят с различни

оттенъци. При клане свинете се одират. Породата е от типа за месо, но животните нямат класиче-ската удължена форма на средната част на тялото както Ландрасът. Главата е малка, с наведени над очите средно големи към малки уши. Бутовете са много добре развити и оформени. Краката са здрави, с яки кости, пригодени за пасищно отглеждане.Живата маса на свинете майки е 230–280, а на

нерезите – до 350кг. Плодовитостта е сравнител-но висока – 9–10 прасета в прасило. Дюрокът се

Дюрок (Duroc)признава като порода с много висока скорост на растежа. Месото има добри вкусови качества и висок кланичен рандеман.У нас Дюрокът е внесен в началото на осемде-

сетте години с възможности за използване в про-мишлено кръстосване и за създаване на хибридни линии.

9

породаГоляма бяла

порода Ландрас

порода Дюрок

10

Това е стара американска порода, създадена чрез отбор на старите английски поясни свине. Хемпширът е на второ място по разпространение в САЩ.Свинете са черни с бял пояс през холката,

плешката и предните крайници. Първоначално породата е създадена като тип за мас, но сега се е усъвършенствала и специализирала в насо-ка за месо. По екстериор прилича на породите за комбинирано използване. Бутовете са много добре развити до скакателните стави. Краката са сравнително къси, но здрави. Свинете използват добре пасищата.Живата маса на свинете майки е 230–280, а

на нерезите – 350кг. Животните имат по-лоши

Хемпшир (Hampshire)репродуктивни качества от Дюрока. Хемпширът се преценява като порода с отлични месодайни качества.Интересът, значението и перспективите за раз-

витие на породата у нас са еднакви с тези на дюрока. При кръстосване се повишава жизне-способността на прасетата. Препоръчва се като завършваща бащина порода при хибридизацията.

Хибридът Шумен е признат от Държавната коми-сия по породообразуването в началото на 1990г. и е създаден от колектив с ръководител ст.н.с.I ст. Яким Димов. За създаването му са използва-ни породите Голяма бяла и Ландрас с английски произход. В резултат на целенасочената развъдно-подобрителна работа с двете породи, хибридните свине-майки притежават много добри репродук-тивни качества. Средно от прасило се получават по 8,5–9 отбити прасета с висока жизненост.Финалният продукт се характеризира с високи

угоителни и кланични качества и качества на ме-сото. При добри условия на отглеждане и хра-нене се реализира 0,750–0,850кг среден дневен прираст при 3,2–3,5кг разход на фураж за 1кг

Двупороден хибрид Шуменприраст. Съдържанието на месо с кости в трупа е в границите 72–75%, площта на мускулното око е 36–37 кв.см, а дебелината на сланината средно от 3-те измерения не надвишава 26мм. Разпрос-транен е в цялата страна и ежегодно от него се произвеждат средно по 2–2,2 милиона угоени двупородни хибрида.Двупородните хибриди Шумен се характеризи-

рат с лека глава, обикновено с права профилна линия. Шията е средно дълга и добре замуску-лена, гърбът е прав, широк и леко извит нагоре. Бутовете са добре развити и добре оформени. Краката са средно дълги, със здрави кости, а ко-жата е бяла и с розов оттенък.

Това е трипороден хибрид, създаден от колектив от научни сътрудници с ръководител ст. н. с. I ст. Бенко Бенков и утвърден през 1990г. Използвани са породите Голяма бяла от шведски произход, специализирана бащина линия СН и Хемпшир. Първите две породи се използват за производ-ство на хибридни родители, които се заплождат от нерези Хемпшир (25%ШГБ; 25%CH; 50%Х). От прасило се получават 10,5–10,6 живородени прасета, характеризиращи се с висока жизненост, отлични адаптационни способности, висока угои-телна и месодайна способност. Годишно се угоя-ват над 200 000 животни от този хибрид. Получе-ните хибриди имат малка глава с права профилна

Хибрид „Плевен 1”линия и слабо развити ганаши. Ушите са малки и прави. Гърбът е прав, широк и добре замускулен. Задните бутове са големи, пълни и добре офор-мени. Крайниците са добре поставени, с тънки и здрави кости. Цветът на тялото при повечето животни е бял, но често се срещат и животни с черни петна, които при щавене изчезват. Прасе-тата за угояване имат следните параметри: въз-раст за достигане на 115кг жива маса – под 225 дни; среден дневен прираст – 710гр, разход на фураж за един килограм прираст – 3,331кг; месо в бута – 75,4%; повърхност на мускулното око – 40,2см2; месо с кости в трупа – 70,2%.

11

порода Хемпшир

порода Двупороден хибрид Шумен

порода Хибрид Плевен 1

12

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ХРАН

ЕНЕ

Хранене на свине, технологииЗа разлика от преживните животни свинете имат нужда не само от достатъчно количество протеин, но той трябва да осигурява и необходимите за организма незаменими аминокиселини. Най-често не достига аминокиселината лизин.Чрез храната трябва да се осигурява и достатъч-

но енергия за организма на свинете. Като мярка за енергийното хранене у нас се използва кръм-ната единица и смилаемата енергия.От минералните вещества задължително се ба-

лансират калцият, фосфорът и готварската сол, съдържанието на които в основните фуражи е недостатъчно. При промишлени условия на от-глеждане голямо значение има и осигуряването на достатъчно микроелементи (манган, цинк, же-лязо, мед, кобалт и йод).От съществено значение за продуктивността и

здравословното състояние на свинете е осигуря-ването на достатъчно витамини с храната, особе-но при промишлени условия на отглеждане на животните.

Фуражи и фуражни добавкиЖитните зърнени фуражи съставляват основната

част от дажбите на свинете. Царевицата е един от най-важните фуражи за свине у нас. Отличава се с високо съдържание на енергия. Тя е бедна на протеин, в който количество на незаменимите аминокиселини (лизин и триптофан) е недостатъч-но. При хранене на свинете за угояване с големи количества царевица, особено през втората по-ловина на угоителния период, се получават месо и сланина с мека консистенция, което е нежела-телно. Причина за това е високото съдържание в царевицата на мазнини с ниска точка на топене.Ечемикът е много подходящ зърнен фураж за

свине от гледна точка на качеството на месото и сланината. При хранене на малките прасета, главно поради високото съдържание на сурови влакнини, ечемикът се използва по-ограничено и се съчетава с други зърнени житни – на първо място с царевица.Пшеницата е добър фураж за свинете. Тя съ-

държа най-много протеин от житните зърнени фуражи, което позволява да се използват по-мал-ко белтъчни фуражи (шротове). Ситно смляно-то пшеничено зърно при голямо количество в дажбите образува клееста маса в устната кухина и стомаха на свинете, с което се нарушава хра-носмилането, Поради това пшеницата трябва да е по-едросмляна и да се съчетава с други житни зърнени фуражи.Овесът е много добра храна за разплодните жи-

вотни. Особено подходящ е за рано отбитите прасета. В предстартерните смески се включва олющен овес. Пшеничените трици се използват широко за храна на свинете. Те имат слабител-но действие и са особено подходящи за свине-майки. В дажбите за угояване се включват до 10–15%. При по-висок процент те оказват небла-гоприятно влияние върху качеството на месото и сланината.Слънчогледовият шрот е подходящ белтъчен фу-

раж. При висок процент на участие в дажбите може да се получи недостиг от лизин, тъй като съдържанието на тази аминокиселина е сравни-телно ниско, както в слънчогледовия шрот, така и в житните зърнени фуражи. В дажбите за малки прасета този шрот се ограничава до 5–6%, пора-ди високото съдържание на люспа.Соевият шрот е един от най-ценните белтъчни

фуражи от растителен произход. От незамени-мите аминокиселини само метионинът е в не-достатъчно количество. Включва се в дажбите за всички категории свине.Памуковият шрот се използва за храна на свине-

те в ограничено количество – до 5–10%, поради съдържанието на госипол, който е токсичен.Фуражният грах има най-голямо значение от

зърнените бобови като белтъчен фураж за свине-те. Поради високото съдържание на лизин, грахът допълва в това отношение зърнените житни фу-ражи. Може да се включва в дажбите за всички категории свине до 15–20%.Месокостното и рибеното брашно се включват

в комбинираните фуражи до 5–6%. Сухото обез-маслено мляко се използва главно като основна съставна част на млекозаместителите, а също така в предстартерните смески за рано отбити прасе-та. Фуражните дрожди са ценна белтъчна и ви-таминна добавка. Използват се обикновено в ко-личество до 4–6%, на първо място в смеските за рано отбити прасета и мъжки разплодни животни.Люцерновото брашно се използва в смеските за

млади животни до 3–4%, за свине-майки – до 8–10% и за угоявани свине – до 5–6%. Оказва положително влияние върху качеството на месото.Синтетичните аминокиселини лизин и метионин

се добавят в комбинираните фуражи, когато в естествените фуражи те не достигат.При хранене на свинете, особено в малките

ферми, може да се използват зелени и сочни фуражи, а също така отпадъчни продукти от пре-работката на млякото – обезмаслено мляко, суро-ватка, мътеница, кухненски отпадъци, отпадъци от преработката на месо и др. Всички те позволяват

13

да се икономисват концентрирани фуражи,В дажбите за свине се добавят минерални храни

– креда, дикалциев фосфат, готварска сол.За осигуряване на микроелементи и витамини,

особено при промишлени условия на отглежда-не, в дажбите на свинете се включва микроеле-ментна емеска (0,1–0,2%) и витаминни премикси (0,5–0,6%).В комбинираните фуражи за растящите прасета

се прибавят фуражни антибиотици.

Хранене на свине-майкиБременните свине-майки трябва да получават

достатъчно хранителни вещества за поддържане на жизнените функции на организма, нормален растеж и развитие на ембрионите, отлагане на телесни резерви от хранителни вещества и растеж на младите свине-майки.През периода на бременността при правилно

хранене живата маса на младите свине- майки (до 2-годишна възраст) се увеличава общо с 40–50кг, а на възрастните – с 30–35кг.Потребностите от хранителни вещества се уве-

личават по-значително през последния месец на бременността, когато ембрионите нарастват по-интензивно и в организма на майката се натруп-ват повече резерви от хранителни вещества, не-обходими за следващия кърмачен период.С храната на кърмещите свине-майки трябва да

се задоволяват потребностите за поддържане на организма и за млекообразуване.Потребностите на свинете-майки от хранителни

вещества през кърмачния период са много по-големи в сравнение с периода на бременност. В едно прасило от 10 прасета през целия ембрио-нален период се отлагат около 1600 грама белтъ-чини. Толкова белтъчини кърмещата свиня-майка синтезира и отделя с млякото само за 3–4дни.Прилагат се две системи за хранене на свинете-

майки – комбинирано (с концентрирани и зелени или сочни фуражи) и с пълноценни комбинирани фуражи. Комбинираното хранене е подходящо за по-малките ферми. Концентрираните фуражи главно са зърнени житни – царевица, ечемик, пшеница, а също така пшеничени трици, фура-жен грах и др. От зелените фуражи най-голямо значение има люцерната, която се използва до цъфтежа, когато съдържа по-малко сурови влак-нини. Такава люцерна свинете-майки могат да приемат до 8–12кг дневно. Храненето със зелени фуражи е изгодно, тъй като се икономисват кон-центрирани фуражи.През зимния период вместо зелени храни могат

да се използват сочни фуражи – кръмно цвекло, моркови, тикви, картофи и др. При хранене с пълноценни комбинирани фуражи се осигуряват всички необходими за животните хранителни ве-щества. Комбинираните фуражи се използват в промишлените ферми, но може да се прилагат и в по-малките ферми.Основната част от комбинираните фуражи са

житните зърнени фуражи. Включват се и белтъч-ни фуражи (шротове, храни от животински про-изход); пшеничени трици; минерални добавки –

14

креда, дикалциев фосфат, сол; микроелементни смески; витаминни премикси и др.Тъй като храната на бременните свине-майки

е ограничена по количество, за да се осигури приблизително еднаква консумация от всички жи-вотни, групите трябва да са изравнени по жива маса или да се прилага индивидуално хранене. Непосредствено преди раждането дажбите се на-маляват.През кърмачния период свинете се хранят обил-

но, за да се покриват големите им потребности от хранителни вещества за образуване на мляко.Обикновено дневната дажба на свинете-майки

се залага двукратно. Фуражите могат да се дават сухи или навлажнени.При отбиване на прасетата се препоръчва, сви-

нете-майки да не се хранят, а при нужда и да не се поят в продължение на 24 часа.

Хранене на нерезиПравилното хранене на нерезите е съществена

предпоставка за тяхното продължително и интен-зивно използване. Младите нерези се използват за разплод от 7–8-месечна възраст при жива маса 120–130кг. Те продължават да растат сравнително интензивно до достигане на маса от около 180кг.Младите и възрастните нерези се хранят по едни

и същи норми за енергия, протеин и други храни-телни вещества. Младите животни имат по-високи потребности от хранителни вещества за растеж, а възрастните с жива маса над 200кг имат по-ви-соки потребности за поддържане на организма.Най-подходящо е разплодните нерези да се хра-

нят с пълноценни комбинирани фуражи. Съдър-жанието на смилаема енергия в комбинирани-те фуражи трябва да бъде в границите от 12,5 до 12,9МJ/кг суров протеин – 16–17%, лизин – 0,80%, метионин и цистин – 0,55%, калций – 0,80% и фосфор – 0,60%. От житните зърне-ни най-подходящ компонент е овесът, който се включва до 30–50%. От белтъчните фуражи освен слънчогледов и соев шрот, грах и др., съществено значение имат висококачествените храни от жи-вотински произход – рибено брашно, обезмасле-но мляко и др., които се включват в дажбите до 7–8%. Фуражните дрожди са източник на висо-кокачествен протеин и витамини, използват се в количество 3–4%. В дажбите се включва 3–4% висококачествено люцерново брашно.От съществено значение е осигуряването на

достатъчно минерални вещества и витамини.Нерезите се хранят по-обилно през периода,

когато растат по-интензивно. След това се огра-ничава храната.Те трябва да се хранят така, че да се запазва

живата маса в границите от 220 до 250кг.Прекомерно усиленото хранене води до затлъс-

тяване на животните и се отразява неблагопри-ятно върху разплодните им качества. Продължи-

телното недохранване също оказва отрицателно влияние върху разплодните нерези.

Хранене на прасета-бозайнициНепосредствено след раждането единствен из-

точник на хранителни вещества за прасетата е коластрата. Те получават пасивна имунизация от коластрата, която през първите дни е много бога-та с имунолротеин (гамаглобулини). Резорбцията на антитела в червата намалява много бързо и това налага възможно най-ранно забозаване на прасетата след раждането.Коластреният период продължава 3–5 дни. След

това основен източник на хранителни вещества е свинското мляко. През първите две седмици след раждането потребностите на прасетата от енергия и хранителни вещества, с изключение на желязо-то, се задоволяват напълно с майчиното мляко. Във връзка с интензивния растеж обаче, още през третата седмица необходимото количество храни-телни вещества не може да се осигурява само с млякото. Затова от втората седмица прасетата трябва да се подхранват с подходящи фуражи.В близкото минало прасетата се отбиваха на

56–60-ия ден. Сега те масово се отбиват рано, поради което и изискванията към качеството на храната, с която се захранват са по-големи.

Хранене на рано отбити прасетаРано отбиване на прасетата означава съкращава-

не на бозайния период под 56 дни.Ранното отбиване позволява да се увеличи броят

на прасилата от една свиня-майка и да се получат с 15–20% повече прасета годишно.Прасетата могат да се отбиват на различна въз-

раст, включително и непосредствено след ражда-нето. Рано отбитите прасета обаче, имат по-голе-ми изисквания към околната среда, в това число и към храненето и тези изисквания са толкова по- големи, колкото по-кратък е бозайният период.При промишленото свиневъдство най-често пра-

сетата се отбиват на 28–35-дневна възраст. Хра-носмилателната система на прасетата на тази въз-раст е развита сравнително добре и те могат да смилат и оползотворяват и други фуражи, освен майчиното мляко. Най-добре е да се използват висококачествени смески, които съдържат всички необходими за младия организъм хранителни ве-щества.Независимо от срока за отбиване, подхранва-

нето на прасетата трябва да започне в края на първата седмица. Така се стимулира развитието на храносмилателните органи. Към момента на отбиването прасетата трябва да приемат добре смеската, с която ще се хранят след отбиването.Изборът на фуражи е тясно свързан със сро-

ковете на отбиване и с развитието на ензимната активност в храносмилателната система на пра-сетата.

15

Предстартерните смески са първият фураж, с който се подхранват малките прасета от 7-дневна възраст, когато ще се отбиват на 3- до 5-седмич-на възраст.Стартерните смески се предоставят на прасетата

от 10 до 20–25кг жива маса. Храните от живо-тински произход, особено млечните продукти, са по-ограничени. В техния състав доминират расти-телните белтъчни фуражи.За подобряване на вкусовите качества на сме-

ските, особено на тези, с които първоначално се захранват прасетата, се препоръчва да се добавят подслаждащи вещества – захар, гликоза, захарин и др., за повишаване апетита на прасетата и за бързо приучване към допълнителната храна. В по-ранна възраст в някои страни се произвеждат предстартерни смески под формата на сладки гранули, покрити със слой от ароматизирана за-хар, оцветени в червено или розово.При хранене на рано отбити прасета не трябва

да се допуска рязка смяна на смеските, което създава условия за стрес. Смяната на смеските не трябва да съвпада с периода на ваксиниране, ка-стриране, отбиване (една седмица преди и след отбиването), преместване от едно в друго поме-щение. При смяна на смеските в продължение на 2–3 дни се дават и двете смески.Предстартерните и стартерните смески се из-

хранват на малките прасета в сухо състояние, на-влажнени или гранулирани. Когато смеската е на-влажнена има опасност да се вкиснат остатъците от нея в хранилките. При хранене с гранулиран фураж прасетата консумират по-големи количе-ства и растат по-интензивно. Гранулите трябва да са с диаметър 3–4мм до 5–6-седмична възраст на

прасетата и 5мм след това.През бозайния период прасетата се хранят на

воля. След отбиването (на 21–28 дни) с профи-лактична цел за предпазване от храносмилателни разстройства се хранят ограничено в продълже-ние на 7–10 дни. През това време количество-то на дневната дажба се намалява с 20–30% в сравнение с консумацията на воля. След това се хранят на воля, с което се осигурява интензивен растеж.

Хранене на ремонтни прасетаОсновната задача на храненето при ремонтните

прасета е животните да се развият, за да имат висока продуктивност през разплодния период.Мъжките ремонтни прасета от отбиването до

7-месечна възраст нарастват от 25–30 до 120–130кг жива маса, достигат полова зрелост и могат да се използват за разплод. Среднодневният при-раст през подрастващия период трябва да бъде около 700 грама.Женските ремонтни прасета достигат полова зре-

лост на 7–8-месечна възраст при маса 110–120кг. Тогава се провежда първото заплождане. Сред-нодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 550–600 грама.От съществено значение за мъжките и женски-

те ремонтни прасета след 3-месечна възраст или маса 30кг е да се отглеждат отделно и да се хранят диференцирано. Ремонтните прасета не се хранят на воля. Количеството на дневната дажба се определя в зависимост от възрастта и пола на животните. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване с неблагоприятни последствия за разплодните качества на прасетата. Продължител-

16

ното недохранване също се отразява отрицателно върху животните.Комбинираните фуражи за ремонтните прасета

трябва да са балансирани добре по отношение на енергията и на останалите хранителни вещества. Обикновено се използват два типа комбинирани фуражи и микроелементи с пашата. Ремонтните прасета могат да бъдат отглеждани и при оборни условия, като се осигурява подходящо хранене и отглеждане на животните.

Хранене на свине за угояванеПри угояването се цели да се постигне висок

среднодневен прираст, добро оползотворяване на фуража, високо качество на произвежданото месо и висока икономическа ефективност.Угоителният период обхваща времето, през кое-

то свинете увеличават живата си маса от 25–30 до 100–110кг. Съвременните породи и хибриди свине растат бързо и достигат този прираст до 6,5–7,5-месечна възраст при разход 3–3,5кг. фураж за 1кг. Потребностите на животните от хранителни вещества се променят в зависимост от разме-ра и състава на прираста им. Младите животни в началото на угояването образуват относително повече белтъчини. Костната тъкан също нараства по-интензивно в по-ранна възраст. С напредване на възрастта се увеличава делът на мазнините и се намалява водното съдържание в трупа.От гледна точка на храненето угоителният пери-

од се разделя на два периода – от 30 до 60 и от 60 до 100–110кг жива маса.За първата половина на угоителния период се

предвижда по-високо съдържание на протеин и минерални вещества (калций и фосфор) в дажби-те в съответствие с по-високите потребности на по-младите животни в това отношение.Изборът на фуражите зависи от потребностите

на животните от хранителни вещества, като се отчита и специфичното влияние на някои фуражи върху качеството на месото, а също така и върху икономическите показатели.От житните зърнени фуражи ечемикът е с най-

голямо значение за угояваните свине, поради благоприятното му влияние върху качеството на месото. До голяма степен това се отнася и за пшеницата. Количеството на царевицата обаче в дажбите трябва да се ограничава, особено през втората половина на угояването до 50%, за да не се допусне влошаване на качеството на месото.При угояването се използват и храни от живо-

тински произход (месокостно и рибено брашно), различни видове шрот (слънчогледов, соев и др.), пшенични трици, люцерново брашно, минерал-ни храни (креда, дикалциев фосфат), витаминни премикси, синтетични аминокиселини (лизин, ме-тионин) и др.В промишленото свиневъдство основно се из-

ползват пълноценни комбинирани фуражи. Освен това широко се използват белтъчно-биоконцент-рираните смески (ББС), които се смесват в сто-панства със зърнени житни фуражи (царевица, ечемик, пшеница) в определено съотношение 1:2,5 до 1:3,5.В по-малките ферми и в личното стопанство сви-

нете се хранят комбинирано, с концентрирани и зелени (люцерна) или сочни (кръмно цвекло, тик-ви, картофи) фуражи. При такова хранене може да се икономиса до 1/3 от концентрирания фу-раж. Когато се използват картофи (задължително сварени или запарени), количеството на концен-трирания фураж в дажбите може да се намали с 60%, без да се влошат резултатите.За угояване на свине могат да се използват и

различни отпадъчни продукти – обезмаслено мля-ко, суроватка, бульон от преработката на месо, кухненски отпадъци и др.Основен въпрос при угояването на свинете е

как да се хранят – на воля или ограничено. Ко-гато животните получават фуражна воля количе-ството на тлъстините в трупа се увеличава и се повишава разходът на фураж за единица прираст. Доскоро се препоръчваше ограничено хранене с определено количество фураж в зависимост от възрастта на животните. Особено внимание се обръща на ограниченото хранене през втората половина на угоителния период (след 60кг жива маса), когато в организма на животните се отла-га по-голямо количество тлъстини. Сега в нашата страна се угояват свине от съвременен месен тип, с генетични заложби за образуване предимно на месо и които в по-малка степен отлагат сланина. Най-изгодно е този тип животни да се хранят на воля, с което се осигурява висок среднодневен прираст и се ускоряват угоителния процес и обо-ротът на стадата.Животните, хранени с гранулирани фуражи ги

оползотворяват със 7–8% по-добре в сравнение с негранулираните.Въпросът за храненето със сухи или навлаж-

нени фуражи е преди всичко от икономическо естество и е в зависимост от конкретните усло-вия в стопанството. Продуктивните показатели на угояваните свине в двата случая са практически еднакви. Мокрото хранене, обаче, позволява да се оползотворяват някои отпадъчни течни продук-ти – суроватка, обезмаслено мляко, бульони от кланиците и др. Не се допуска мокро хранене с гранулирани фуражи.Прибираната и съхранявана при анаеробни ус-

ловия царевица с висока влажност (над 22%) се използва за угояване на свинете. Най-добри ре-зултати се получават, когато тя се смесва в сто-панствата с белтъчно-биоконцентрирани смески в определено съотношение. Тъй като тези смески се развалят бързо, задължително се изхранват в деня на смесването.

17

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

проф. Трифон Дарджонов

Хранене на месодайните говеда.Основни принципи при изхранването

на кравите-кърмачки

При изхранването на кравите за производство на телета чрез кърмене, също както при млеч-ните крави, науката за хране-не намира голямо приложение, въпреки че на някой може да му се струва, че всичко протича съвсем примитивно – през ля-тото кравите пасат каквото има, а през зимата ядат каквото им се даде. Това е само външната, видимата страна на процеса за производство на телета от кра-ви-кърмачки. Но, все пак има

принципна разлика между хра-ненето на млечните крави и ме-содайните крави. Фермерът при млечните крави трябва да знае какви са ежедневните храни-телни нужди на кравата, които са в много тясна зависимост от дневната млечност и състава на млякото. Това количество хра-нителни вещества трябва да се гарантира ежедневно в нужния състав. Само така може да се поддържа млечността на високо ниво. Евентуален срив в снаб-

дяването с нужните хранителни вещества при млечната крава, предизвиква често невъзстано-

18

вим спад в млекодобива. Зато-ва съществува напрежение при ежедневното задоволяване на кравите с необходимата даж-ба. При месодайните крави е съвсем различно при осигуря-ването на правилното хранене. Фермерът тук трябва да знае годишните хранителни нужди на кравата. Те се сумират от нуждите по периоди. Нека си припомним годишния цикъл от предишната тема. Да започнем с периода след отбиването на телетата през есента, следва къ-сен бременен период, отелване, първи период на кърмене, зап-лождане, втори период на кър-мене, отбиване. Като се суми-рат дневните нужди по периоди се получава годишната потреб-ност от хранителни вещества. Това нещо фермерът трябва да го знае с голяма точност. Него-вата първа грижа е да направи баланс на нужните хранителни вещества и наличните фуражи според площите пасища и ли-вади за производство на сено и други фуражи. Този баланс ще му покаже, колко крави тряб-ва да държи, за да има успех дейността му. Ако държи на оп-ределена бройка, тогава пък се търси изхода в набавяне на до-пълнителна земя, за паша или за фуражи за зимата, според това кое недостига. След като общи-ят баланс се върже, се пристъ-пя към преглед на ресурсите и нуждите по периоди. И тук вече се разкриват големите разлики спрямо млечните крави. При месодайните крави е напълно възможно да се прехвърлят ре-сурси, (когато ги има в изоби-лие) към друг период (когато не достигат), чрез натрупване на телесни резерви при кравите. Това не само, че е възможно, но е и постоянна практика и се счита правило при храненето на кравите-кърмачки. Това ще рече, че практиката на хране-не на кравите-кърмачки допус-ка като нормално натрупване на телесни резерви, повече от допустимото при млечни крави, ако ще трябва да се подкрепи

баланса на фуражи за следва-щия период. Напълно допусти-мо е също така загуба на живо тегло през периода с оскъдни фуражи, т.е. да се ползват мно-го повече от телесните резерви. Тук обаче има правила, които фермерът трябва да спазва. На-пример, най-важното правило, което следва да се знае, е че кравите не трябва да са загу-били повече от необходимото в живото тегло в периода, пред-шестващ заплождането. Телесно-то състояние на кравите тогава не бива да падне под оценка „слаба” съответно по същест-вуващата скала за оценка те-лесното състояние (ОТС) равна на 2 точки. Нормалното, за да протече добре заплождането (с достатъчно висок процент от първото покриване) е ОТС да бъде 2.5 точки, между слаби и средно охранени. Най-добри са резултатите от заплождане-то, ако кравите са почнали да наддават в живо тегло, въпреки че са били слаби. (Скалата за оценка на телесното състояние ще разгледаме в специална ста-тия, тъй като тя става основно помощно средства на фермера при организиране на храненето в месодайното говедовъдство.) Висока заплодяемост се пости-га, чрез поставянето на крави-те върху специално за тази цел пасище. Тъй като заплождането, както казахме вече е рано на-пролет, това е първото пасище, на което се изкарват кравите напролет и то трябва добре да се подбере, за да се реши ос-новният проблем в месодайното говедовъдство – заплождането. Има добро заплождане, има те-лета, има доход!В следващия период, бозайни-ят период, при нашите условия хранителният режим е най-богат. Обикновено пашата е обилна, но тъй като телетата са укреп-нали те избозават много мляко и кравите тогава трудно могат да натрупат много резерви, но и това се случва, ако пашата е много хубава. Този шанс не бива да се пропуска, тъй като

често при нас, втората половина на летата е сушава. Ако успеят кравите да достигнат през обил-ната паша ОТС 3.0–3.5 точки, „средна” до „над средна” охра-неност, това почти гарантира до-брото развитие на телетата през следващия, засушливия период. Ако кравите загубят повече те-лесни резерви през засушливия период, трябва да се погрижим, да натрупат отново резерви за следващия важен период, след отбиването. Ранните есени дъж-дове обикновено предлагат та-кава възможност. Тук има една особеност, която трябва да се знае. При много обилна есенна паша, или остатъци след при-бирането на царевицата, можем да си позволим повишението на резервите до ОТС 4.0, „добре охранени” до 5.0 „затлъстели”, с условието, че когато приберем кравите в зимния двор, да наб-людаваме постоянно телесното им състояние и да ги храним по-оскъдно, така че при отел-ването ОТС да бъде в грани-ците 3.0–4.0, „средно охранени” до „добре охранени”. Кравите, които останат с ОТС над 4.0 „добре охранени, ще имат про-блеми при отелването и първите дни след него. Но, зазимяването на кравите в „средна” и „добра” охраненост е условието да ми-нем след отелването първия бо-заен период без подхранване с концентрати, при достатъчно сено, сенаж или силаж. Разче-тите с храненето на отелените крави през първия кърмачен пе-риод следва да са такива, че кравите да стигнат до периода за заплождане в охраненост не по-ниска от ОТС 2.0, нор-мално слаби. Такъв е в общи линии графикът при храненето на кравите-кърмачки и спазва-нето на принципите за натруп-ване на резерви и ползването им без това да бъде в ущърб на животните. Такъв подход при изхранването на месодайните крави позволява да се използват най-икономично фуражните ре-сурси, пасища и площи за про-изводство на говеждо месо.

19

На паша или на ясла да се хранят месодайните говеда

Тук ще засегнем тези въпроси не като елемент на технологията на гледане, а по-скоро като една от предпоставките при създава-нето на новите ферми за месо. Това, което следва да запомним добре при организирането на ферми за месодайни крави е, че ресурсите по изхранване на животните трябва да са нали-це или като природна даденост или пък да са достъпен отпадък от друго производство. За ме-содайните крави като правило не се отглеждат специални фу-ражи, което би оскъпило много производството. Освен това, тук се използва принципът не фура-жите да се превозват до живот-ните, а обратното – животните да отиват при фуражните ресур-си. Когато става дума за трева, няма по-прост и евтин начин от ползването на пашата. Но, така се постъпва и когато се използ-ва за храна сено, слама, царе-вичак. Много заблуждаваща е в подзаглавието думата „на ясла”. Тук „на ясла” е употребено в смисъл „не на пасище”. Такава класическа ясла, която познава-ме от млечното говедовъдство, тук при месодайните крави поч-ти не се среща. Сеното, насип-но или на големи бали се слага в заграждение и кравите през решетки се хранят на воля. Те имат достъп до него 24 часа в денонощието. Много оригинал-но се ползват царевичните по-севи в САЩ след обирането на кочаните със зърно. Кравите се пускат след като комбайните си свършат работата и обират яди-мите части от царевичните стъб-ла. В края остават само оглозга-ните основи на стеблата. Тъй като на месодайните кра-

ви като правило се изхранват обемисти фуражи с по-ниско качество (за да бъде евтино отглеждането им), стремежът е на животните да се гарантира максимално време за достъп до грубия фураж. Това става като

Трева, вода и простор – Херефордската крава е отгледала телето и сега трябва да натрупа резерви за следващото.

Това е останало от царевичния посев след като Херефордът си е свършил работата

той се предоставя на воля, като се препятства затъпкването му чрез различни приспособления. Тук не стои въпросът за крат-ност на хранене, защото грубият фураж (в това число и пашата) е винаги достъпен за ползване и кравите се хранят непрекъс-нато (с изключение на времето, през което преживят, почиват или пият вода). Това правило се

спазва, независимо колко голя-мо е стадото, независимо дали става дума за паша или за хра-нене с груби фуражи, ето защо това трябва да бъде предвидено още при планирането на фер-мата. Какви точно да бъдат ус-тройствата и други подробности по гледането, ще бъдат дадени в следващата тема за технологи-ите на гледане.

20

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Актуални въпроси и отговори за месодайното говедовъдствопроф. Трифон Дарджонов

Преди да подхванем темата, нека да изясним понятието „ме-содайно говедовъдство”, което се определя по различен начин в различните краища на света. В Европа, съответно ЕС, най-често то се налага като крави-кърмачки, в САЩ се определя като говеда за месо. Може би, най-пълното и точно определе-ние е „специализирано за месо говедовъдство”, но е много дъл-го. Предложението ми е, в този материал, за по-кратко, да из-ползваме месодайно говедовъд-ство, за това говедовъдство, при което не се дои мляко, а се получават приплоди, бозаещи от майките, а след отбиването се угояват обикновено до висо-ко живо тегло. Основанието ми е, че то наподобява понятието млечно говедовъдство, което из-ползваме за кравите, които се отглеждат за производство на мляко. Възраженията от сорта, че и кравите за мляко също да-ват месо, мисля за несериозни, тъй като обикновено наимено-ванието се дава от основната продукция.

Първи въпрос.Щом искаме повече месо от

говедата, защо не отглеждаме комбинирани породи, които да-ват повече месо, а дават и дос-татъчно мляко? Да, много от ев-ропейските страни дълги години решаваха проблемите именно с такива породи. Но, бързото развитие на специализирани за мляко породи предложи много по-висока млечност, при много по-ниска себестойност, което направи комбинираните поро-ди неконкурентноспособни и те постепенно се изместват от

млечните породи. Високата мле-чност от 6000–8000 и повече ки-лограма, направи възможно же-ланото мляко да се произвежда от по-малко крави и затова бро-ят им стремително намаля. Това понижи обаче производството на говеждо месо. За да се ком-пенсира това понижение, за-почна отглеждането на породи, специализирани за месо, още повече, че оставаха свободи па-сища пригодни за тази цел. Това беше един естествен процес, които се наблюдава по целия свят, следователно ще засегне и нас, тъй като сме част от тази икономика.

Втори въпрос.Не е ли месодайното говедо-

въдство изгодно само при нали-чието на обширни и богати па-сища? Да, в такива страни като Англия и Франция, известни с богатите си пасища, месодайни породи се отглеждат дълго пре-ди появата на породи с висока млечност, именно защото паси-щата им предлагаха възможност да се произвежда и евтино го-веждо месо, допълнително към месото от млечните крави. Но, месодайни говеда се отглеждат и в страни с обширни по-бе-дни пасища. Това е типично за САЩ, където огромни терито-рии се оползотворяват именно от тези говеда, поради особена-та им биология да задоволяват хранителните си нуждите и вър-ху бедни пасища. Подобно е положението и в Бразилия и Ар-жентина. Следователно, светов-ният опит показва, че месодай-ни крави успешно се развиват и върху бедни пасища. В тези случаи, най-често върху бедните

пасища се отглеждат кравите, от които се получават телета, които след отбиването се преместват в други райони с богати па-сища или за угояване на ясла до високо живо тегло. Следва да добавим още, че успешно месодайно говедовъдство се развива и върху отпадъчни гру-би фуражи. Това се наблюда-ва през последните 20 години в Китай, където върху оризова слама е създадено месодайно говедовъдство за производство на телета. Следователно, светов-ната практика на месодайното говедовъдство предлага много решения, които могат да ни по-могнат да оползотворим терито-риите на нашата страна. Още повече, че наред с милионите декари планински пасища, в полето останаха нестопанисвани над две десетки милиона дека-ра земеделски площи.

Трети въпрос.Задължително ли е да внасяме

специалните месодайни поро-ди? Не може ли да произвежда-ме телета от нашите примитив-ни породи или други налични крави, добре приспособени към нашите условия? Тук категорич-

21

но следва да заявим, че успеш-но месодайно говедовъдство се развива само при отглеждането на специализирани за месо по-роди по две причини. На пър-во място, специализираните за месо породи, като правило са много добре приспособени към суровите условия на открито от-глеждане и понасят нашия кли-мат дори по-добре от нашите говеда. Много добре използват пасищата ни. На второ място, те са селекционирани продъл-жително време за много по-коления чрез насочен отбор и подбор, по качество на трупа, по замускуленост на бутовете и плешките. В трупа им има относително малко кости, мно-го месо, отлагат при угояване до високо живо тегло, с малко излишни тлъстини. Това гаран-тира висок кланичен рандеман, достигащ 69–72%, докато при нашите породи в най-добрия случай е до 54%. Тези качества, осигуряват по-високи цени за килограм живо тегло при изку-пуването и това отплаща много по-добре производството. На-шият опит от 80-те години на

миналия век напълно потвърж-дава това твърдение. Докато се мъчихме да създадем гове-довъдство за месо, на основата на нашите примитивни породи (Сивото говедо), нямахме успех. Когато в началото на 80-те го-дини на миналия век в страната бяха внесени в ИПЖЗ, гр.Троян чистопородни юници Безрог хе-рефорд от Канада и сложени при канадска технология на от-глеждане, резултатите не закъс-няха. България стана страна с месодайно говедовъдство. Да, само с няколко стада, но започ-нахме да прохождаме в правил-ната посока.

Четвърти въпрос.Изисква ли месодайното гове-

довъдство, като модерна техно-логия, много инвестиции? Да, като всяко ново нещо, месо-дайното говедовъдство също изисква инвестиции, но те са многократно по-малки отколко-то при млечното и при комби-нираното говедовъдство. Това е една от причините то да измес-ти комбинираното. Не бива да се остава с впечатление обаче,

че то става без пари – „Пусни кравите на пасището и прода-вай телета”. Като всяка съвре-менна технология, която търси максималната икономия на труд и максимална печалба, фермите за месодайни крави най-често са организирани върху загра-дени пасища, разпределени на участъци за последователно из-пасване. Фермите са снабде-ни с площадки и фиксатори за лесна обработка на животните. Най-евтиното в случая е, че не се правят масивни постройки за подслоняване, а кравите се дър-жат свободни и рядко ползват постройки или навеси. Много от известните месодайни поро-ди се отглеждат и през зимата на открито, при добре поста-вени ветрозащитни съоръжения. Средства са необходими също за организирането на селекция-та на животните в стадото или за набавянето на висококласни бици. Без поддържането на ме-содайните качества на високо ниво чрез грамотно развъждане, няма успешно производство. Това, което бихме искали да се разбере е, че средствата, които

22

се използват за организиране на производството на месодайни телета щедро се отплащат.

Пети въпрос.Къде се крие секрета за пе-

чалбата при месодайното гове-довъдство? Много са факторите, които обуславят печалбата. Тук влизат и технологията, и порода-та, и подготовката на фермера. Но, дори всички те да са на високо ниво, ако няма изкупу-ване на отбитите телата или уго-ените до високо живо тегло по качество на трупа, успехи в ме-содайното говедовъдство няма да има. Тук само за пример ще посочим разликите в съдържа-ние на чисто месо при угоени млади говеда от Черно-шарена порода и от месодайната поро-да Лимузин. В един килограм живо тегло на телетата от млеч-ната порода се съдържат 0,370кг чисто месо, а при телетата от месодайната – 0,550кг. Разлика-та е близо 50%. Следователно и цената на телетата от месо-дайната порода следва да бъде в случая с 50% по-висока, за да отиде ефектът от по-високото

качество във фермера – този, който създава това качество. Най-сложното в тази ситуация е, че тази разлика в качество-то, съдържание на повече месо във всеки килограм живо тегло, не е постоянна величина. Тази разлика зависи от породата, от възрастта, от степента на угое-ност и други фактори. Тук само искам да подчертая, че пора-ди тези променящи се условия не може да има твърда цена за живо тегло. Угоените млади го-веда в страните с месодайно го-ведовъдство, при продажбата се преценяват на специални пазари от школувани оценители, които отнасят животните към съответ-ната категория със съответната цена. Тази практика гарантира равнопоставеност на фермера и кланицата. Само при наличието на такава система на изкупуване могат да се поддържат месодай-ните качества на високо равни-ще и да се осигурява печалба-та на фермерите за полаганите усилия.

Шести въпрос.Необходима ли е специал-

на подготовка на фермерите, които се занимават с месодай-но говедовъдство? За добри-те резултати от дейността на месодайната ферма се изисква не по-малка подготовка, откол-кото на стопанина на млечната ферма. Жестоко се заблужда-ват тези, които си представят, че успешна месодайна ферма може има, без добро познава-не на тънкостите на това про-изводство. Фермерът трябва да знае какви решения пред-лагат челните технологии, но-вите породи и кръстоски. Да умее да поддържа пълноцен-но хранене. Но най-важното от всичко е да бъде добър наблюдател, за да различава месодайните качества на от-делните крави и да открива биците, с които да може да коригира недостатъците и да засилва добрите показатели, т.е. да бъде добър развъдчик. За съжаление тези качества за сега липсват при нашите фер-мери. Всичко това може да се научи само в специализирани школи или чрез стажуване при добри фермери.

23

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИБиологично животновъдствоОбщи принципи, валидни за всички биоферми. Развъждане и селекция.Здравето и продуктивността на животните трябва да се стимулират чрез приспособени към техните нужди системи на отглеждане, чрез подбор на породите и адекватни методи на селекция. Спаз-вайки екологичните норми, трябва да се избират животни, адаптирани към нуждите и условията на фермата.Генетични манипулации, трансплантация на ем-

бриони и хормонална синхронизация на еструса са абсолютно забранени. Забранено е също из-ползването на бици и на сперма от бици, продукт на трансплантация на ембриони.Биофермерите трябва да използват възможно

по-често естественото осеменяване.

ОтглежданеСистемата на отглеждане, животновъдните сгради

и възможността за движение трябва да са съобразе-ни с особеностите на съответния животински вид. При строителството на нови обори или големи реконструкции на вече съществуващи такива, трябва да се предвиждат дворчета за разходка, като за предпочитане са системите за свободно групово отглеждане пред системите за индивиду-ално отглеждане.Броят на животните трябва да бъде съобразен с

площта на обработваемата селскостопанска земя и с климатичните условия.

Животновъдни сградиЛеглата на всички видове животни трябва да се

застилат със слама, добре да се подсушават и да бъдат добре изолирани. Единственото осветление през деня трябва да бъде слънчевата светлина.Материалите и боите, използвани при построява-

нето и за поддръжката на обора трябва да бъдат безвредни за животните.

Хранене на животнитеОсновен принцип е животните да се хранят спо-

ред техните нужди.По принцип на животните трябва да се изхран-

ват само фуражи, произведени във фермата. Фу-ражите, закупени отвън трябва да служат само като допълнение на основния фураж, произведен във фермата и по възможност да идват от друга биоферма.Забранено е прибавянето на синтетични фураж-

ни добавки (карбамид, стимулатори на растежа, ензими, сулфонамиди и др.)Забранено е профилактичното използване на

химиотерапевтични лекарствени средства (анти-биотици, хормони, кокцидиостатици, синтетични аминокиселини и др.).

Произход на животните Основен принцип – всички новозакупени живот-

ни трябва да произлизат от сертифицирани био-логични ферми.

Ветеринарна медицинаТрябва да се лекуват ранените или болни жи-

вотни. Хомеопатичните лекарствени средства и методи да се използват с предимство. Противо-паразитни средства и синтетични ваксини да се прилагат само със съгласието на ветеринарния лекар!Kозметични и стопански операции, като напри-

мер рязане на опашки, обезроговяване и др. трябва да бъдат ограничени до минимум. Разре-шените козметични и стопански операции тряб-ва да бъдат извършвани само от квалифицирани специалисти.

Нормативни изисквания при производството на растения, растителни продукти и храни от растителен произход по методите на биологич-ното земеделиеПри производството, преработката и търговия-

та се прилагат изискванията на Регламент R (CE) 834/2007 на Съвета на Европа от 28.06.2007г. и Регламент 889 от 05.09.2008 година.Все още контролните органи предлагат и въз-

можност за сертификация по Наредба 35 от 30 август 2001 година на МЗХ. Сертифицираните по тази наредба продукти могат да се продават само в България.

24

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Избор на овце за разплодпроф. д.с.н. Светозар Тянков Тракийски университет, Стара Загора

Изборът на овце за разплод е важен момент, от който зави-сят бъдещето, продуктивността и стопанската ефективност на стадото на всеки фермер. Само чрез целенасочен отбор на жи-вотни с необходимите качества и тяхното развъждане може да се постигне усъвършенстване на стадата и на породите овце.Всеки стопанин трябва да е

запознат с основните елементи, по които се избират овцете за разплод. На първо място това са екстериорът, конституция-та, проявяването на отделни-те продуктивни показатели, т.е. индивидуалната продуктивност на животните и не на последно място, произходът и получава-ното потомство от съответните родители.

I. Екстериор на овцете.Известно е, че има тясна връз-

ка между външните форми на животните (екстериора) и тях-ната продуктивност. Външните форми са в зависимост от физи-ологичната дейност на организ-ма и от степента на развитие на отделните органи и части на тя-лото. По екстериора се съди за главната продуктивност на ов-цете, за породната им принад-лежност, за конституцията и за здравословното им състояние.При преценяването на ексте-

риора и на връзките му с про-дуктивността е необходимо да се познават частите на тялото и тяхното развитие или недостатъ-ци при една или друга насока на продуктивност. Най-важните части, по които се преценява екстериорът на овцете, са глава-та, шията, холката, гърбът, зад-ните части – крупата, бутовете, след това гръдният кош, коре-мът, млечната жлеза, кожата,

крайниците и костната система. В зависимост от продуктивното

направление на отделните поро-ди, изискванията към екстери-ора са различни и преценката по тези признаци трябва да е съобразена с желаните качества, специфични за всяка порода:

1. Овце за месо. Предната, средната и задната

част на тялото са съразмерно развити и добре свързани. Глава-та е малка, лека и къса, но ши-рока и с права профилна линия. Шията също е къса, но широка и отлично замускулена. Холка-та, гърбът и кръстецът образуват права линия и се отличават с голяма широчина и богата мус-кулатура. Крупата е равна, дълга и широка. Гръдният кош е ши-рок и бъчвообразен, със силно издадена напред гръдна кост. Бутовете са широки и запълне-ни. Кожата е рехава и сравни-телно дебела, с добре развита подкожна тъкан. Крайниците са къси и широко поставени. Кост-ната система е по-слабо разви-та. Вълната е суха, с малко се-рей, предимно полутънка.

2. Овце за мляко. Отличават се с удължена фор-

ма на тялото. Главата е дълга, тясна, с големи, странично по-ставени уши. Гърбът е прав и дълъг, но тесен. Крупата е също дълга, но недостатъчно широка. Гръдният кош е тесен и дълбок. Вимето е добре развито, жле-зисто и с големи цицки. Тялото има крушовидна форма с ши-рока задна част. Кожата е тънка, плътна, със слабо развит подко-жен слой, а вълната в повечето случаи е нееднородна. Костната система е недостатъчно разви-та. Тръбестите кости са тънки и

дълги. Към този тип освен овце-те от специализираните породи, каквато е Източнофризийската овца, спадат и местните полуг-рубовълнести и грубовълнести овце от породите Плевенска черноглава, Старозагорска, Ма-ришка, Свищовска и др.

3. Овце за вълна. По развитие на телесните час-

ти овцете от този тип заемат междинно положение. Главата е средно голяма, обраснала пове-че или по-малко с вълна. Холка-та е малко по-висока от тръбна-та линия. Гърбът е сравнително равен. Крупата е леко свлечена и средно широка. Гръдният кош е средно дълъг, дълбок, но не е достатъчно широк. Вимето е слабо развито. Кожата е добре развита, плътна и образува кож-ни гънки. Вълната е тънка и гъ-ста, варираща по отношение на дължината на влакната. Костната система е много добре развита. Тръбестите кости са сравнително дълги и дебели, а крайниците са правилно поставени и обрасли с рунна вълна до коленните и скакателните стави. В нашата страна през послед-

ните 30 години бяха създадени редица тънкорунни и полутънко-рунни породи с комбинирана продуктивност – за вълна и за месо. Освен вълна и месо от тези овце се получава и значи-телно количество мляко. Следо-вателно, новосъздадените тънко-рунни и полутънкорунни овце са междинните типове, които при-тежават в различна степен осо-беностите на овцете за вълна, съчетани със значителни месо-дайни качества, добра скороз-рялост и растежни способности. През последните 15–17 години

у нас се създава специализирано

25

млечно овцевъдство чрез възста-новяване на двете местни поро-ди за мляко – Плевенска чер-ноглава и Старозагорска, както и с участитето на две чуждес-транни породи – Източнофри-зийска и Аваси. При избора на животни за разплод в млечното направление, наред с другите екстериорни особености, тряб-ва да се обръща внимание и на вимето на овцете.

II. Конституция на овцете.При преценяването на консти-

туцията на овцете се обръща внимание главно на външни-те морфологични особености, които може да имат връзка с продуктивните качества на жи-вотните. Най-напред се обръща внимание на различните ексте-риорни недостатъци, като тес-ните и плитки гърди, лошото свързване на предния и сред-ния пояс, тясната крупа, непра-вилната постановка на предните или на задните крайници, пре-къдрената вълна и изнежената конституция – много тънките, дълги и голи крайници, както и силно удължената, тясна глава с вдлъбнат профил.Състоянието на кожата и за-

рунеността є са указание за един или друг тип конституция. Например, много тънката кожа

с розов оттенък, наличието на незарунени участъци около очи-те и от вътрешната страна на предните крайници са призна-ци за изнежена конституция, а дебелата кожа, покрита с дълги груби влакна – за груба консти-туция.При овцете се различават здра-

ва, плътна, рехава, груба и неж-на конституция.

1. Здрава конституция. Харак-теризира се с хармонично тело-сложение и оптимална продук-тивност на животните. Костната система е добре развита. Кожа-та е средно дебела, плътна, с добре развит подкожен слой. Вълната отговаря на изисквани-ята за породата. Овцете са бо-дри и енергични.

2. Плътна конституция. Ов-цете имат плътна и еластична кожа, добре развита мускулату-ра и здрави кости. Вълната е гъста, със средна нежност за породата. Животните с плътна конституция са желан тип при овцете за вълна.

3. Рехава конституция. Харак-терна е за овцете за месо и е свързана с висока скорозря-лост на животните. Овцете имат силно развит подкожен слой, в

който се отлагат мазнини. Кожа-та е дебела, рехава, а вълната – рядка и дълга. Животните са едри, флегматични, с понижена обмяна на веществата и слаба устойчивост към неблагоприятни условия на отглеждане.

4. Груба конституция. Живот-ните се отличават с дебела кожа и масивни кости. Често главата е със силно изпъкнала профилна линия. Овцете с груба консти-туция са здрави и издръжливи на неблагоприятни условия, но имат ниска продуктивност.

5. Нежна конституция. Овцете с нежна конституция са дреб-ни и недоразвити, с много тън-ки кости. Крайниците са тънки и дълги. Главата е тясна, силно удължена и суха. Ушите са тън-ки, почти прозрачни, неокосме-ни, с розов оттенък. Кожата е много тънка и се разкъсва при отваряне на руното. Вълната е нежна, къса, рядка и прекъд-рена. Животните са неустойчи-ви на болести и дават малко и нискокачествена продукция.Животните с груба и нежна

конституция са нежелани за всички продуктивни направле-ния.

III. Продуктивност.

26

За да се преценят правилно животните и да се избират за разплод най-добрите индивиди, необходимо е да се знае тяхна-та продуктивност. Екстериорът и конституцията дават възможност да се определи посоката на продуктивността, но равнище-то є зависи от много вътрешни (генетични) и външни (хранене, отглеждане и др.) фактори.Най-важните продуктивни при-

знаци са живата маса, вълнодо-бивът, млечността, плодовитост-та, а от качествените показатели на вълната – нежността (дебе-лината), гъстотата, дължината, здравината, разтегливостта, къд-равостта и рандеманът.

1. Жива маса. Едрината на жи-вотните е важен признак при избора им за разплод. При рав-ни други условия по-едрите жи-вотни имат и по-висока продук-тивност по останалите признаци – вълна, мляко, приплоди. Едри-ната е показател и за месодай-ните качества на овцете.Живата маса се определя при

раждането, при отбиването, на 9-месечна, на 18-месечна и на 2,5-годишна възраст. Докато при раждането и при отбиването развитието на животните зависи до голяма степен от овцете-май-ки (по-едрите и по-добре хране-ните майки и по-млечните овце раждат и отглеждат по-едри аг-нета), след 3–4-месечна възраст едрината на животните зависи от генетичните им заложби и от доброто хранене. Обикновено контролата на живата маса до 2,5-годишна възраст е достатъч-на, тъй като овцете са напълно развити и достигат масата на пълновъзрастните животни.

2. Вълнодайност. Това е най-важният признак при овцете с комбинирана продуктивност – за вълна и за месо. Вълнодо-бивът има значение и при ов-цете от породите за мляко. Ето защо трябва да се отглеждат предимно животни с комбини-рана продуктивност, които са икономически по-изгодни. Ако

фермерът развъжда овце от спе-циализираните породи за мляко, желателно е животните да имат еднородна вълна (руното да е съставено от един тип влакна). Младите животни трябва да се

стрижат за първи път на 6–7-ия месец след раждането, а за втори – на 16–18-месечна въз-раст. По този начин се получа-ва повече вълна в сравнение с животните, които се стрижат на 18-месечна възраст. Вълнодоби- вът трябва да се контролира на всяка стрижба.

3. Млечност. Овчето мляко служи за храна на агнетата през бозайния период и за стокова продукция. У нас се доят както овцете от специализираните по-роди за мляко, така и от комби-нираното направление. Млечна-та продуктивност се контролира предимно през първите две лак-тации. Контролите се извършват един път на месеца. Отчитат се дневната млечност и млечността за 30 дни. Освен от редица въ-трешни фактори, млечността за-виси до голяма степен от усло-вията на хранене и отглеждане и от правилното доене.

4. Плодовитост. Това е също важен стопански признак, свър-зан с получаването на повече месо. Основни мероприятия за повишаването є са намаляване-то на яловостта и увеличаване-то на многоплодието, съчетани със запазването и отглеждането на всички родени агнета. Пло-довитостта е породно качество, върху което влияят храненето, отглеждането, климатичните ус-ловия, възрастта и др. Най-ви-сока плодовитост имат овцете от породата Фински ландрас и Романовска – до 250 агнета от 100 овце. За повишаване на плодови-

тостта у нас най-напред трябва да се реши въпросът за опазва-не на родените агнета. Овцете от тънкорунните и полутънко-рунните породи имат заложби за 130–140 агнета от 100 овце, но се отчита плодовитост под

100%. Тесните, влажни и тъмни помещения и въобще лошите условия на отглеждане се отра-зяват отрицателно върху плодо-витостта, като причиняват раз-лични заболявания и увеличават абортите.

IV. Преценка по произход.Тази преценка има голямо

значение за младите мъжки и женски агнета, които не дават продукция. След като животните навършат 3–4-месечна възраст, фермерът трябва да определи кои да остави за разплод и кои да бракува. Освен на общото развитие, екстериора и консти-туцията, внимание се обръща и на произхода на агнетата. Ако родителите и прародителите на животните имат висока продук-тивност, стопанинът може да разчита, че тази продуктивност ще се предаде и на потомците. На тази основа се извършва и отборът по произход.За да се прецени едно живот-

но по произход, необходимо е да се знае неговото родословие. Когато животните в стадото са малко (10–15), това не е трудно, но при повече животни (150–200) трябва да се водят запис-ки за контролите и произхода. Точното регистриране и номе-риране на овцете във фермата е необходимо и за да се избегне стихийното родствено съешава-не, което може да нанесе голе-ми загуби.Преценката по произход се

смята за предварителна и не-достатъчно сигурна, но при лип-са на други данни може да е много полезна. С възрастта се допълва с резултатите от пре-ценката по собствена продук-тивност и потомство.

V. Отбор по потомство.Преценката на животните по

потомство е последният, реша-ващият етап при избора на жи-вотни за разплод. Ако дадено животно има висока продуктив-ност и много добър произход, но не предава качествата си на потомството, то не може да е

27

подобрител в стадото.За да бъде правилна прецен-

ката по потомство, всеки фер-мер трябва да води точно зо-отехническите книги, в които да записва редовно данните от контролите на продуктивността, разплодната дейност и произхо-да на животните. В тази дейност значителна помощ могат да ока-жат специалистите по племенно дело и селекционните центрове по животновъдство По потомство се преценяват

както кочовете, така и овцете-майки. Сравняват се дъщерите с техните майки и с връстнички-те от стадото, като се използват основните продуктивни показа-тели – вълнодайност, млечност, жива маса, плодовитост и др.

Избор на овце за разплод от тънкорунни породи У нас са създадени 4 тънкорун-

ни породи, които се отглеждат в равнинните райони на страната – Североизточнобългарска тън-корунна, Дунавска тънкорунна, Тракийска тънкорунна и Кар-нобатска тънкорунна. Освен в обществените стопанства, голям брой животни от тънкорунните породи се развъждат и в много частни стопанства. Практиката показва, че освен качествена тънка вълна и месо от тънкорун-ните овце се получава и значи-телно количество мляко – сред-но 40–55л, а в отделни стада до 100л. Овцете за разплод от тънко-

рунното направление трябва да се отличават със здрава, плътна конституция и добър екстериор. Главата не трябва да е груба, а средноедра, без рога при овце-те-майки. Зарунеността трябва да бъде до линията на очи- те, за да не пречи на зрението. Шията да е добре развита, средно дълга и широка с добре изразени кожни гънки. Холката трябва да е широка и заедно с гърба и крупата да образу-ва права линия. Крупата също трябва да бъде широка и добре замускулена, а гръдният кош – дълъг, широк и дълбок.

При избора на овце за раз-плод особено внимание трябва да се обръща на кожния запас (наличието на кожни гънки в областта на шията). Установе-но е, че животните с умерен кожен запас (1–2 кожни гънки на шията) най-добре съчетават едрината на тялото с добра гъс-тота, дължина, нежност и израв-неност на вълната. Селекцията при мериносовите породи се води за по-облекчен тип, т.е. за по-малко кожни гънки по тяло-то. Вълнодобивът при овцете за разплод трябва да бъде 6–8кг, а при кочовете – 13–16кг с ран-деман 40–45%.

Избор на овце за разплод от полутънкорунните породи Към тази група спадат двете

кросбредни породи (Северно-български коридел и Южнобъл-гарски коридел) и двете цигай-ски породи (Старопланински и Родопски цигай). При кросбредните породи

трябва да се избират за раз-плод животни с широки, добре изразени месодайни форми на тялото и жива маса – 55–60кг. Главата при тези породи е ши-рока, но не толкова дълга, хол-ката е широка, а гърбът – дълъг и широк. Гръдният кош е ши-рок и дълбок. Кожата е плътна, без кожен запас, а вълната се отличава с едри, плоски къдри-ци, специфичен лустров блясък и дължина над 10–12см. Тялото и корема са добре зарунени, а крайниците са обрасли до ко-ленните и скакателните стави. Вълнодобивът е 4,5–5кг при ов-цете-майки и до 10–12кг при кочовете, с рандеман 55–60%. Цигайските овце са по-дребни

от кросбредните, с жива маса 45–55кг. Тялото им е средно ши-роко и дълбоко, добре обрасло с рунна вълна и без кожни гън-ки по шията. Животните са със здрава и плътна конституция и добър екстериор. Отглеждат се предимно в планинските райони на страната. Вълната им е дълга – средно 9–10см с плоска или разтегната къдрица. Количество-

то на непраната вълна от овце-те-майки трябва да бъде около 3,5–4кг, а при кочовете – 7–8кг, с рандеман 60–65%. У нас и от двата типа полу-

тънкорунни овце може да се получава средно около 40–50л мляко, като при някои високо-продуктивни животни млечност-та за лактация достига до 100–120 литра.

Избор на овце за разплод при породите за мляко Към тази група се отнасят

Плевенската черноглава, Старо-загорската и Маришката овца, както и различните млечни кръс-тоски, получени с участието на тези породи и специализираните породи за мляко – Източнофри-зийска и Аваси. Те се отглеждат предимно в

равнинните райони, с богата фуражна база. При избора на животни за

разплод трябва да се обърне изключително внимание вър-ху екстериора и конституцията на животните. Избират се едри растовити овце, с удължена (крушовидна) форма на тялото и здрава конституция. Живото тегло при овцете-майки трябва да бъде над 55–60кг, а при ко-човете – над 90–100кг. Вимето на овцете трябва да

е голямо, жлезисто, с две си-метрично развити половинки и правилно (отвесно) разположени цицки, което създава възмож-ност за пълно доиздояване и прилагане на машинно доене. Трябва да се избират за разплод овце с млечност над 150–200л и кочове с млечност на майката, превишаваща минимум с 50% тази на овцете-майки, които ще покриват. Плодовитостта при тази група

овце е много добра – средно 130–150%, а при някои породи и по-висока – 200% при Източ-нофризийската. Вълнодобивът е сравнително нисък – 3–4кг при овцете и 4–6кг при кочовете. Вълната е предимно полугруба

или еднородна (местна подо-брена).

28

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Отглеждане на зайциИван Григоров

Едно от най-популярните домашни животни, от-глеждани в живия кът на двора, е заекът.Негов прародител е дивият заек подземник (ди-

вата куникула), който е много далечен родственик на обитаващия сред природата у нас див евро-пейски заек. Смята се, че заекът подземник е одомашнен за първи път в Китай (IV век пр.н.е.), а по-късно и в Испания (I век пр.н.е.). Някога в Испания дивите зайци подземници се затвърдили толкова много, че започнали масово да унищожа-ват посевите, зеленчуковите и овощните градини. Това дало повод на древните римляни, стигнали тогава до Испания, да я нарекат „зайча страна“. По това време заешкото месо и особено заро-дишите (неродените още зайчета) били любимо ястие от трапезата на знатни особи. По тези при-чини започнали да отглеждат живи зайци в опре-делени пространства, където те се размножавали. Това било началото на одомашняването им. И днес заешкото месо се цени много, тъй като е сочно, лесно смилаемо и с високи вкусови и ди-етични качества.

ОтглежданеЗайците могат да се отглеждат на открито (във

волиери или клетки) и на закрито (в клетки). При домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси, по възможност с югоизточно изложение. Зайците не обичат тече-ние. Най-подходящи за отглеждане са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за съ-биране на екскрементите. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45см.

ХраненеПрепоръчва се зайците да се хранят с фабрично

гранулиран фураж, който съдържа всички необхо-дими хранителни съставки. При липса на гранули-ран фураж в дажбата се включват зърнени храни (овес, пшеница, ечемик, царевица) и по-малко зърнено-бобови (соя, грах, фий, леща). Зайци-те обичат варени картофи, смесени с пшенични трици, царевична ярма или обезмаслено мляко. Към дажбата трябва да се добавят храни, богати на витамини от групата В. През лятото трябва да им се дава зелен и сочен фураж, престоял ня-колко часа след окосяването (за да изсъхне, тъй като получават опасни подувания), а през зимата

– изсушено детелиново, люцерново или ливадно сено, моркови, цвекло и др. Вода се дава на воля.

РазмножаванеПоловата зрелост на зайците настъпва след 3-ме-

сечна възраст, но при различните породи варира. За разплод обаче се пускат зайци, навършили 4–6 месеца. Мъжкият се използва за разплод до 1,5–2-годишна възраст, а женската – най-много до 3–4-годишна възраст. Размножителната способ-ност на домашните зайци продължава до 6-го-дишна възраст.За оплождането на 6–8 женски заека е необхо-

дим един здрав и силен мъжки, който не трябва да се допуска повече от 2 пъти дневно (сутрин и вечер). Оплодената зайкиня обикновено не до-пуска мъжкия за повторно покриване. На женска-та трябва да се осигури родилно сандъче, застла-но със сено и кръгъл отвор отпред за влизане и излизане. В него няколко дни преди озайчването зайкинята оскубва от козината си меки косми, с които дооформя гнездото и след раждането покрива новородените. Бременността продължава около 30–32 дни. Раждат се 5–10 голи и слепи зайчета, и то най-често през нощта. Бозайният период е около 35–40 дни. Към 5–7-ия ден тялото на малките се покрива с козина, а на 8–10-ия ден те проглеждат и започват да пълзят. След 20–24 дни от раждането започват за ядат от храната на възрастните. Когато се отбият, препоръчва се на майката да се осигури 1–2-седмична почивка, преди да се заплоди отново. Продължителността на живота на зайците е около 8 години.Първите исторически сведения за създаване на

породи зайци датират от VIII век, но най-голяма селекционна работа е извършена през XIX век. Днес съществуват над 60 породи домашни зайци, обединени според характера на получената про-дукция в породи за месо (Белгийският великан, Бял великан, Бял новозеландски заек, Калифор-нийски заек и др.), породи за кожа (Рекс, Тюле-нов заек и др.), комбинирани породи за месо и кожа (Чинчила, Виенски син заек и др.), породи за вълна (Ангорски заек, Бял пухов заек и др.).

29

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGВЕТЕРИ

НАРНИ СЪ

ВЕТИ

Как да решим най-честите здравословни проблеми при

прасетатаПри отглеждане на прасета в личния двор се изискват позна-ния за правилно хранене и под-държане на подходящи здраво-словни условия в помещенията, предназначени за обитаване от животните. Поддържането на добри хигиенни и здравни ус-ловия ще гарантира получаване на вкусно и качествено месо в края на периода на отглеждане.Първите дни след настаняване

на младите животни в новия им дом са изключително важни за адаптирането им към новите ус-ловия.Намаленият апетит е първи

признак за заболяване при прасетата.Периодът преди и по време

на отбиване на млади прасен-ца е най-критичeн. Проблемите се свързани най-вече с храни-телния стрес, който трябва да преодолеят младите, неукрепна-ли още животни. Храненето с пълноценна и качествена храна е ключов фактор за висока про-дуктивност.Първи признак, алармиращ за

здравословен проблем при сви-нете, е апетитът им. При забо-лелите свине апетитът е намален или въобще отказват приемане-то на храната.Внимавайте за инфекциозни

и паразитни заболявания по прасетата.Особено внимание трябва да

бъде обърнато на инфекциозни-те и паразитните заболявания по прасетата. Като най-често сре-щани инфекциозни заболявания при прасетата са септичните състояния при новородените, червенка, следродилни инфек-ции, едемна болест, колибакте-риоза и дизентерия, бронхити и

сетата нанасят огромни щети на фермерите.Паразитните болести по живот-

ните нанасят огромни щети на фермерите в цял свят, изразява-щи се както в директни загуби, така и в предразположение към вторични заболявания.Сред най-значимите въздейст-

вия на паразитите върху живот-ните са видимо изоставане в растежа и развитието, влошава-не качеството на кожата, влоша-ване на общото състояние, лес-на уморяемост и отпадналост, храносмилателни разстройства. Със своето действие паразити-те се явяват и като отключващ фактор за развитие на множе-ство заразни и незаразни забо-лявания.Как да водим успешна борба

с паразитите? Това е въпросът, който задават всички ферме-ри, осъзнали необходимостта от третиране на животните срещу паразити, за да се запазят цен-ните продуктивни показатели на животните.Качественото и навременно

проведено обезпаразитяване на прасетата ще позволи на стопа-ните да получат предварително планираната животинска про-дукция.От изключително важно зна-

бронхопневмонии.Всички тези заболявания за-

бавят неимоверно растежа на прасетата и водят до непред-видени разходи на фермерите заради необходимото лечение и непълноценното усвояване на фуража.Респираторните (актинобацил-

ната плевропневмония и ензо-отичната (микоплазмена) пнев-мония) и стомашно-чревните заболявания (едемната болест, илеит, дизентерия) са проблем, водещ до увеличаване на смърт-ността в много свинеферми.„Биовет” АД предлага широка

гама от готови подходящи ре-шения за всички икономически значими заболявания при сви-нете. Това са продукти, които се прилагат посредством фу-ража или с водата за пиене – „Амоксивет 500”, „Биомезин“, „Биовит“, „Диар Стоп Форте“, „Панвет“, „Родотиум“, „Родот-ет“, „Тилмовет“, „Тиловет“, „Хид-родокс“, „Парофор“. Предлагат се и инжекционни форми като „Окситетрациклин“, „Родотиум 10%“, „Тиловет Б200”.Консултирайте се винаги с ва-

шия ветеринарен лекар относно приложението на продуктите, препоръчват от „Биовет“ АД.Паразитните болести по пра-

30

Как да се справим с най-честите заболявания на домашните птици

чение е да се определи видът на паразитите (паразитен статус) по животните, за да се прило-жат съответните лекарствени продукти. Трябва да бъде съз-дадена противопаразитна про-грама за действие, която има за цел ефективно обезпаразитя-ване, отчитаща особености на жизнения цикъл на паразита, местата за паразитиране и се-зонността.Тук на помощ на фермерите

идва ветеринарният специалист, който трябва да установи при-чинителя, да препоръча третира-не с подходящи медикаменти и да участва в самото изпълнение на обезпаразитяването, за да гарантира правилно изпълнение на мероприятието.Не третирайте прасетата „на

сляпо“ с противопаразитни средства.Всяко едно третиране „на сля-

по” с противопаразитни сред-ства без да се знае вида на паразита, неговата локализация и размера на инвазията, ще до-веде до необоснован разход на средства и съмнителен ефект от третирането.Изборът на средства за обезпа-

разитяване, които се предлагат на пазара на този етап е голям и трябва да се избере най-под-ходящият за случая. Продуктът трябва да отговаря на изисква-нията за качество, ефективност, безопасност, удължено дейст-вие, лесно приложение и изгод-на цена.„Биовет“ АД, в стремежа си да

отговори на нуждите на ветери-нарните специалисти и фермери предлага широк набор от ефек-тивни и безопасни продукти за обезпаразитяване, доказали многократно своята ефективност върху паразитните инвазии. Това са „Фенбивет премикс“, „Пан-декс премикс“, „Пандекс“ – ин-жекционен разтвор и „Ендек-товет“ – инжекционен разтвор. Последните три имат уникален механизъм на действие, който се основава на едновременното въздействие срещу вътрешните и външните паразити.

Отглеждането на птиците в двора изисква познания за правилно хранене и поддържане на подходящи здравословни условия в помещенията, предназначени за обитаване. Поддържането на добра хигиена и условия ще гарантира получаване на вкусно и качествено месо в края на периода на отглеждане.Първите дни след настаняване на младите пилета, патета и

пуйчета в отредените за тях помещения са изключително важни за адаптирането им към новите условия.Този период на адаптация към новите условия на живот е най-

критичeн. Проблемите са свързани най-вече с хранителния стрес и условията в помещенията, към които птиците трябва да се адаптират. Храненето с пълноценна и качествена храна е ключов фактор за висока продуктивност. Помещенията, в зависимост от вида на отглеждане – подово или клетъчно, трябва да отговарят на санитарните изисквания, а именно да са чисти, сухи и обез-паразитени.Преди да закупите необходимите ви птици е необходимо да

се снабдите с качествен фураж, отговарящ на изискванията за съответния вид и възраст, да се консултирате с вашия ветери-нарен лекар за изготвяне на най-подходящата профилактична програма, която ще гарантира добър жизнен статус и старт в отглеждането.При покупката на фураж се информирайте за наличието на

кокцидиостатик в него. Кокцидиостатикът е изключително важна фуражна добавка, която ще предпази вашите птици от кокциди-оза, паразитоза, която води до високи загуби и смърт. При липса на кокцидиостатик се допитайте до вашия ветеринарен лекар за да предпише медикаменти, с които ще защитите вашите птици.Въпреки добрата организация и профилактика е възможно да

се появят заболявания, характерни за всеки вид птици. Първите признаци, алармиращи за здравословен проблем при птиците са апетитът, приемът на вода и цветът на изпражненията. При заболелите птици апетитът е намален или въобще отказват при-емането на храната, а увеличават приема на вода.Изпражненията може да са оцветени в червен, бял или жъл-

то-зелен цвят. Червените изпражнения са признак на кокциди-оза, белите на салмонелоза и жълто-зелените на колибактериоза. Особено внимание трябва да бъде обърнато на инфекциозните заболявания по птиците. Те забавят неимоверно растежа на пти-ците и водят до непредвидени разходи на фермерите заради лечение и непълноценното усвояване на фуража.Как да водим успешна борба? Това е въпросът, който зада-

ват всички фермери, осъзнали необходимостта от третиране на птиците, за да се запазят ценните им продуктивни показатели. Качественото и навременно проведено лечение ще позволи на стопаните да получат предварително планираната животинска

31

продукция.Тук на помощ на фермерите идва ветеринарни-

ят лекар, който трябва да установи причинителя, да препоръча третиране с подходящи медикамен-ти и да участва в самото изпълнение на лечение, за да гарантира правилно изпълнение на меро-приятието.Всяко едно третиране „на сляпо” с лекарствени

средства без да се знае видът на причинителя ще доведе до необоснован разход на средства и съмнителен ефект от третирането.„Биовет“ АД предлага разнообразна гама от го-

тови решения за всички икономически значими заболявания при птиците. Това са широк набор от ефективни и безопасни продукти за профилактика и лечение, доказали многократно своята ефектив-ност върху инфекциозните причинители.Част от добре познатите продукти, се прилагат

посредством фуража или с водата за пиене – „Амоксивет 500”, „Биовит“, „Биоселет Е“, „Панвет“, „Родотиум“, „Тилмовет“, „Тиловет пулвис“, „Хидро-докс“ и „Виалитон“. Консултирайте се винаги с Вашия ветеринарен лекар относно приложението на продуктите!

Добавянето на ензими във фу-ража за птици и свине прави възможно използването на по-големи количества от зърнени продукти, съдържащи високо-молекулни хранителни вещества (нескорбелни полизахариди). Това са съставки, които нормал-но са трудно усвоими. От въ-глехидратните групи, нишестето е от най-важно значение, защо-то е лесно смилаем източник на енергия за свине и птици.Освен нишесте, зърната съ-

държат и други въглехидрати, като целулоза, хемицелулоза и пектин, които са трудно сми-лаеми и могат да имат вреден ефект върху процесите на хра-носмилане и абсорбция. Те се класифицират като нескорбелни полизахариди (NSP).

Как да направим така, че фуражът да стане по-лесно усвоим?Hostazym® X microGranulate

представлява ензимен про-дукт, специално разработен за включване във фуража на пти-ци, пуйки и свине, съдържащ високомолекулни хранителни вещества, нескорбелни поли-захариди или така наречените арабиноксилани.Повечето от тях са въглехидра-

ти, съдържащи се в клетъчната стена. Такъв е случаят при всич-

ки фуражни дажби, приготвени на база пшеница. Стомашно-чревният тракт на животните не е способен да абсорбира тези хранителни вещества в тяхната високомолекулна форма. При-чина за слабата степен на ус-вояване на тези вещества се състои в това, че животните не произвеждат ензимите, необхо-дими за разграждане на нес-корбелните полизахариди.Използването на ензимни про-

дукти позволява фуражните дажби да съдържат значително по-високи количества нескор-белни полизахариди, без това да води до влошаване на пока-зателите за растеж на животни-те. Hostazym X microGranulate повишава хранителната и енер-гийна стойност на фуражите и по този начин спомага за на-маляване разходите за фураж и подобряване на прираста.Hostazym® X е един от най-

универсалните NSP ензими в света. В резултат на уникалeн повърхностен производствен ферментационен процес (SF), Hostazym® X притежава мно-жество ензимни активности, което прави този ензим подхо-дящ както за прасета, така и за домашните птици.Производствения щам е

Trichoderma, който генери-ра ксиланаза и има дейност

с двойно действие: разкъсва клетъчните стени, които ограж-дат хранителни вещества, чрез разкъсване на неразтворимите NSP фракции (особено важно за житни и соеви базирани фу-ражи), но също така понижава вискозитета на фуража (важно за пшеница и ечемик).

Защо с Hostazym® X животните по-добре усвояват протеина от фуражите?Това води до по-добра енер-

гийна конверсия и по-добра усвояемост на протеин, което направи Hostazym® X предпо-читаният NSP ензим за използ-ване във фуражите за прасета и птици, независимо от източ-ниците на суровините, които се използват. Поради метода на производство SF, стабилността на Hostazym® X като съхране-ние и обработка е много по-висока, отколкото при повечето други NSP ензими.Това прави Hostazym® X пред-

почитания NSP ензим във фура-жите за свине и птици. Продук-тът се предлага под формата на премикс и в течна форма, така че фермерите и производители-те на фуражи имат възможност за избор, според технологията на производство.

Как да подобрим прираста при птици и свине с ензима Hostazym® X

32

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

МЕЖ

ДУНА

РОДН

И В

РЪЗК

И

Франция е пазар №1 за биопродукти

Мила Александрова

Френските биопроизводители поздравиха Бълга-рия по случай националния ни празник навръх 3-ти март на международната конференция на биопроизводителите, т.г. в Париж.Поздрави ни и Министърът на земеделието на

Франция Стефан Льо Фол, който пристигна в края на първата част и не пусна нашите предста-вители да слязат от трибуната.Стоилко Апостолов, директор на фондация „Би-

оселена” представи родното производство на екологично чисти храни в цифри и диаграми, а Любомир Ноков, представи емоционално и с гордост от постигнатото, нелекият си път на един от пионерите в биоземеделието ни. Франция е пазар номер 1 за биопродукти с

годишен оборот 5,5 милиарда евро, с ръст от 11% за миналата година и 13% за супер-хипер-маркетите.Търсенето на биопродукти се увеличава в све-

товен мащаб, съответно се увеличава и производ-ството. Само за миналата година биопроизводите-лите във Франция са се увеличили с 8%Повече от 100 000 работни места са ангажирани

директно с био производството1,3 милиона хектара обработваеми земи са сер-

тифицирани като БИО във Франция с годишен ръст 5% и с ръст на работните места 10%. За миналата година 200 000ха са в конверсия към БИО. Бюджетът, за съжаление е достига – много

са производителите, които искат да се конверти-рат в БИО, тъй като за тях това са сигурни пазари и по-високи доходи. Дидие Переол, директорът на Агенция БИО на Франция ръководи сектор, който не познава кризата на млекопроизводите-лите и свиневъдите, а министърът бе аплодиран и говори дълго и с удоволствие за общата ни политика, с перфектно познаване на материята в цифри, факти и хора. Обръща се по име към някои от фермерите в залата, пита ги за стопан-ствата им, за проблемите, за иновациите им.„Основната ни задача е да запазим био-то с

всичките му ценности и в логиката на структурата му, за да осигури на произодителите едно адек-ватно за труда им заплащане. Да запазим смисъла на био-то и добрите перспективи пред него. Тук сме за да строим един общ европейски

проект. За съжаление днес вместо да създаваме европейски проекти, ние сме конкуренти. Всеки работи сам за себе си. Посланието на министъра е – „работете заедно, създъвайте общи проекти”.През паузата разговарям със Стоилко Апостолов

за възможностите да представим наши продукти на френския пазар, питат го и търговци от вери-гите за био-храни.За съжаление, освен розово масло, други наши

биопродукти няма в страната на кулинарното из-куство. Да се надяваме, че скоро ще има!

Bio

33

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGМ

ЕЖДУНАРОДНИ

ВРЪЗКИИва Тончева

Български фермерски храни с марката „За Балкана и хората“ в Швейцария

За първи път фермерски про-дукти с марката „За Балкана и хората“ бяха представени в Швейцария на приема за 3 март – националния празник на България, организиран от Бъл-гарското посолство в Берн.Над 400 души присъстваха на

приема, състоял се за четвъри пореден път в тържествената приемна зала на Кантоналния парламент на Берн по покана на посланика на Република Бъл-гария в Конфедерация Швей-цария и Княжество Лихтенщайн г-жа Меглена Плугчиева.Присъстваха голям брой пред-

ставители на дипломатическия корпус, на федералните и кан-тонални институции на Берн, местния бизнес, както и мно-жество българи, живеещи в Швейцария. Специален почетен гост на приема бе Президентът на националния парламент на Конфедерация Швейцария г-жа Криста Марквалдер.По традиция на гостите бяха

предложени българско вино и специалитети. За първи път гос-тите на прием за националния празник на България имаха въз-можността да се насладят на български фермерски продукти от Балкана – сирене, кашка-вал, сладка и биологичен мед, предоставени специално за при-ема от българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Производството на фермерски-те продукти е подпомогнато по проекта, който действа от 2012 година в Западна и Централна Стара планина.Според посланик Меглена

Плугчиева, това бе една изклю-чителна възможност на взиска-телната местна публика да се представят висококачествени български фермерски продукти,

които са достой-ни да намерят своя реализация и на швейцар-ския пазар. Две години по-

дред биопро-дукти с марка-та „За Балкана и хората“ бяха представяни на приема за На-ционалния праз-ник на Швейца-рия, организиран от Швейцарско-то посолство в София. Продуктите могат да бъдат ку-

пени всяка събота на фермер-ския пазар в софийския квартал Борово, на панаири и изложе-ния в цялата страна.

За проекта „За Балкана и хората“:Българско-швейцарският про-

ект „За Балкана и хората“ („Да свържем опазването на приро-дата с устойчивото развитие на селските райони“) е най-големи-ят проект, финансиран от Бъл-гаро-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Об-щата му стойност е 4 790 000 швейцарски франка, от които 590 000 швейцарски франка е съфинансирането от българските партньори. Районът на проекта включва девет зони от „Нату-ра 2000” в Западна и Централ-на Стара планина и три парка („Българка“, „Врачански Балкан“ и „Централен Балкан“).По него работят пет български

и четири швейцарски неправи-телствени организации, както и Министерството на земеделието и храните чрез Изпълнителна агенция по селекция и репро-

дукция в животновъдството.24-те общини, които са в ра-

йона на проекта, са: Мъглиж, Казанлък, Павел баня, Карло-во, Сопот, Антон, Пирдоп, Тете-вен, Троян, Априлци, Севлиево, Габрово, Трявна, Белоградчик, Чупрене, Чипровци, Георги Да-мяново, Монтана, Берковица, Вършец, Враца, Своге, Годеч, Костинброд.Голямата цел на проекта е из-

граждането на успешен модел, който да покаже, че връзката между запазването на приро-дата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда. Екипът на проекта е убе-ден, че постиженията ще бъдат стимулиращ пример и модел за прилагане в други райони на България и ще покажат на прак-тика, че мрежата „Натура 2000” не е пречка за бизнеса, нито набор от сложни правила, а ре-ална възможност да се предла-гат продукти и услуги с високо качество и екологична стойност, които са все по-търсени от бъл-гарските и европейските потре-бители.

34

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Златна Добруджа златни момчета раждаМила Александрова, президент на Френско-българска селскостопанска асоциация

На изложението в Париж МДД-Експо, ежегод-ната среща на производители от цял свят със закупчиците на търговските вериги за първи път се представиха добруджанските фирми „БулАква-Фиш” ООД и ЕТ „Статев”.„БулАкваФиш” е основана преди три години от

двама съдружници – дългогодишните приятели Йордан Апостолов и Виктор Скравенски, ентусиа-зирани от идеята да направят развъдник за есетри и уникален продукт – филе от есетри. Деликате-сът, маринован в коняк или кленов сироп, без консерванти, събра около щанда им търговци на рибни продукти и деликатеси и журналисти, които не спестиха похвалите си. „Добра идея, този продукт е иновативен, непознат на пазара и направен майсторски“ – казва собственик на световно известна марка рибни продукти, белгий-

ски търговец се завръща два пъти да го дегусти-ра, шефове на ресторанти анализират рецептата. „Меката“ на световното кулинарно изкуство е по-корена! „Всичко правим сами – от люпилнята за рибките

до крайния продукт, а това са три съвсем различ-ни дейности, които изискват специфични позна-ния“, казва Виктор. Йордан допълва, че сондажът им е на 1200 метра и рибите се отглеждат във възможно най-чистата вода. „Даваме работа на 25 млади хора, средната възраст на работниците ни е 25 години и ни радва това, че бизнесът ни има и социално измерение. „Когато младите хора остават в България с възможност за постоянна работа, това е удовлетворение за нас“, добавя ЙорданНа щанда ни атмосферата е приятна, приятели-

35

Изложението на Марките на търговските вериги се провеж-да всяка година в Париж в края на месец март. MDD EXPO е срещата на производителите със закупчи-ците на европейските и све-товните търговски вериги.Индустриални холдинги, малки и средни фирми, start up и семейни фирми излагат всич-ко, което клиентът ще потърси в супермаркета.4500 закупчици от 46 дър-жави договарят традиционни или иновационни продукти за търговските вериги. На MDD Expo ще се срещнете с пред-ставители на големите вериги супер-хипермаркети, търгов-ци на едро, собственици на гастрономически магазини и вериги, вериги БИО, вериги аптеки и дрогерии, специали-зирани магазини и др. Някои от тях: Accor, Aldi, Auchan, Bacardi, Buffalo Grill, Carrefour, Casino, Chicken Spot, Colruyt, Elior, Franprix, Harrods, Intermarche, la Fournee Doree, Leader Price, Leclerc, Lidl, Metro, Monoprix, Picard, Relay, Scamark, Systeme U, The Walt Disney Company, Yves Rocher...Всички сектори на хранител-ната и леката промишленост са представени – от суровини до краен продукт.Предвид, че България няма световно наложени марки, това изложение отваря вратите на световните пазари за наши-те производители.Особено интересен е кон-курсът за иновации, както и биопътеката, която дава възможност на търговците да се срещнат с биопроизводи-телите.

те са съдружници и в във фирмата на Недялко, Елина и Славяна Статеви, производители на друг уникален български продукт – олио от тиквени семки. Тъмно-зеленото гъсто олио се получава от спе-циален сорт тикви при студено пресоване и е в гамата на така на-речените „алигаменти“ – хранителни продукти с лечебни качества. Редовната употреба лекува сърдечни проблеми, подобрява паметта, редуцира умората, подобрява имунната система, намалява холесте-рола, оправя проблеми на простатата и бъбреците и още, и още, заради което го наричат „зеленото злато“.Първият посетител топи с почти четвърт френска багета в „зелено-

то злато“ и притваря очи от удоволствие, снабдител на „звездни“ парижки ресторанти опитва лъжичка, после втора и иска оферта, сега и веднага. Журналист от специализираната преса грабва по-дарената му след интервюто бутилка и споделя, че ще я пази за гости. „Зеленото злато“ „уби рибата“, но не и есетровото филе! Приятелите се радват на взаимните си успехи, приключват изло-жението с оптимизъм за успешни сделки и тръгват обратно към най-плодородната земя на Европа със самочувствието на успели българи!

36

БРОЙ

3-4

/ 201

6ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Една поетична изповед:„Живот, отдаден на науката“Красимир Пеков

В началото на 2016г. излезе от печат нова книга на видния учен и практик – човекът дал може би най-голям принос в развитието на съвременната зо-оинженерна наука, специалист както по храненето на живот-ните, така и по цялостния сел-скостопански процес, а от там и до най-важното – качеството на храненето и на живота на хората – професор Николай То-доров.Книгата е второ, допълнено из-

дание на излязлата през 2009 го-дина биографична книга „Про-фесор Николай Тодоров – 50 години в плен на науката“. И тук е разковничето при обяс-нението на чудния, изпълнен с неочаквани обрати живот на младежа, роден в най-високото село на Балканския полуостров – Манастир. То е сгушено в па-звите на Родопа планина и пази традициите на родовете основа-тели на селото. Всички те, пре-селници от съседните дялове на планината, бягащи през XVII век от насилственото приемане на исляма, а през XIX в. – заради оставането на първото родово поселище – днешното село Да-видково (Дауткьой, Даутково) в пределите на османската импе-рия, та чак до знаменателната дата 6-и септември 1885г. и Съ-единението на Княжество Бълга-рия с Източна Румелия. Всички те са водени от неизменната човешка жажда за свобода в името на своята християнска вяра. Този хъс към новото се е предал генетично и на младия Николай, който помни пристига-нето на първия камион в селото заради младежките бригади, а

преди това до селото се стигало само с катър. Неслучайно и самият автор за-

почва описанието на шарения си и чуден живот с тези начални описания на мястото, в което се е родил, на своите родови ко-рени, за да потърси обяснение за неугасващата си в годините жажда за знания за развитие на науката и практиката, водили го през целия му живот през раз-лични перипетпии, но позволили му в един недотам дружелюбен обществен климат, да обиколи целия свят. От книгата не става ясно дали освен четирите на-селени континента, не е бил и на ледения пети континент. И ако досега не го е направил, му пожелаваме да го стори в следващата част от живота си. Сигурно и там ще открие нещо полезно за подобряване на нау-ката за животните. За значимостта на делото и

трудовете на проф. Николай

Тодоров думата естествено има специалистите, а те са толкова много, че само с кратките си обръщения към юбиляра заемат поне половината от книжното тяло на изданието. И това не са само познати и колеги на про-фесора, но самите те – светила в науката за селското стопан-ство. В своите отзиви те отдават заслужено място на своя колега, приятел и учител, като го по-ставят сред най-светлите осно-ватели на съвременната наука, допринесъл неимоверно много за нейното развитие, осъвреме-нил и по този начин „спасил“ от изчезване зооинженерната нау-ка, въвеждайки съвременни об-разци от западните практики на най-престижните университети в Съединените щати, Япония, Ав-стралия и Нова Зеландия и къде ли не в света.

(До снимката – цитат от книгата на проф. Н.Тодоров)

Не жалих време, пари и сили,не се уморих да търся и да събирам знания и опит.За мен важи с пълна сила пословицата „Залудо работи, залудо не стой“.

37

БРОЙ 3-4/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЛЮ

БОПИТНО

Потомствени животновъди отглеждат изчезваща порода

овце под Белновръх

Иванка и Иво Даневи са майка и син, потомстве-ни животновъди в тревненското село Глутниците. Последния четвърт век балканджийката е посве-тила на отглеждането на овце. Помага є Иво, 32-годишният є син. Двамата са сред „последните мохикани”, останали да живеят в красивото бал-канско селце под връх Белновръх, и единствените животновъди тук.И ако днес в селото има 5–6 постоянни жители,

някога в земите в Габровска област кипял бурен живот. Най-напред тези места били населявани от траките. Тук се пресичали древните пътища и про-ходи, свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив).По време на Възраждането, в Трявна и околни-

те села кипяло занаятчийство, майстори зидари съграждали масивни и уютни къщи, а прочутите тукашни дърворезбари ги украсявали с изящни слънца по тежките дървени тавани. Но през всич-ките тези години и след Освобождението мест-

ните хора се препитавали не само със занаяти, строителство и търговия, а и с традиционния за Балкана поминък – животновъдството. По поляни-те на Стара планина пасели хиляди овце, а стопа-ните им произвеждали от добитото мляко аромат-но овче сирене и гъсто кисело мляко, стрижели ги за вълна, изхранвали се с месото.Сред тези овчари били предците на Иванка и

Иво, които пасли овцете си по тучните билни по-ляни под връх Белновръх – някога най-големите в днешния Природен парк „Българка“, разказва за Agronovinite.com Лора Жебрил, експерт проекти „Финансови инструменти за околната среда“ в WWF Дунавско-Карпатска програма България.Днес поляните са обрасли с храсталаци и дива

растителност, а иглолистният лес бавно ги завзема. По тях вече не припкат овце, които по естествен начин – чрез пашата, да поддържат природното равновесие.Дори и да се намерят природозащитници ен-

тусиасти, които да се заемат с възстановяването

Иванка Данева с част от стадото

38

на билните поляни, това би била непосилна за-дача – ливадите са върнати на някогашните си собственици. Мнозина от техните наследници са пръснати в големите градове у нас и в чужбина и не им се занимава със земята на баба и дядо.Иванка е едно от малкото изключения. В края

на 80-те години на ХХ век в селото имало го-лям стопански двор, стопанисван от тогавашното ТКЗС. При ликвидацията на кооператива жената купила обори и решила да продължи семейната традиция с отглеждането на овце. Мъчила се с тях през последния четвърт век, докато накрая останала единственият животновъд в обезлюде-ното село.Наскоро Иванка се пенсионира, отдава се из-

цяло на фермерството, а синът є Иво є помага. 32-годишният животновъд е от хилядите българ-ски стопани, които са наясно, че не могат да се издържат само от земеделие и животновъдство, за разлика от селяните в развитите държави.За да осигурява свежи пари у дома, младият

мъж работи като сервитьор в заведение в Трявна, а „свободното“ си време е посветил на семейната ферма.Иванка и Иво отглеждат 35 овце от старозагор-

ската аборигенна порода, разказва Лора Жебрил. Наскоро двамата решават да се заемат с раз-въждането и на агнета от изчезващата стара бъл-гарска средностаропланинска порода. Овцете от този вид навремето били много разпространени

в централната част на Балкана заради отличните си качества за живот в трудни планински условия.Средностаропланинската овца е резултат от на-

родна селекция и е от типа на каракачанските овце, но по-едра от тях, с издължено тяло и по-висока продуктивност. Живото тегло на овцете майки е около 40–45кг, а на кочовете – 60–65кг. Мъжките дават средно до 4кг вълна при стрига-не, а овцете майки – около 3кг, като дебелината на руното може да достигне цели 20–22см. Лак-тационната млечност на средностаропланинската овца е около 75–80л с висока масленост, а било-гичната є плодовитост – 110–115%.Овцете са и красиви, според мнозина фермери,

които отказват да гледат френски породи заради неестетичния им, според тях, външен вид. Вълна-та на нашите е с разнообразна пигментация – от сиво и бежово, до червено и черно. Рогата на старопланинските мъжки са завити като охлюви, а женските обичайно са безроги. Овцете са много подвижни, затова се справят отлично с каменис-тия терен на Стара планина. Животните от тази порода имат развит инстинкт за самосъхранение и гени, които ги правят устойчиви на студ.Въпреки всички плюсове, с ликвидирането на

българското животновъдство средностаропланин-ските овце намаляват прогресивно и към 2008г. броят им е едва 13 612.Иванка и Иво решават да добавят към стадото

си и агнета от изчезващата българска порода. По-

Иво се е заел да изчисти с храсторез обраслите билни ливади. (Сн. Александър Пенков/WWF)

39

магат им от WWF и „ЕКИП Българка“, съвместно с веригата заведения К-express. Двете неправител-ствени организации и ресторантьорите подемат кампанията „Кулинарните тайни на Природата“, с която в рамките на месец са предлагани 12 ястия по традиционни рецепти от района на Природен парк „Българка“. Продадени са над три тона хра-ни, като 10 на сто от приходите от продажбите са събрани в специален фонд за закупуване на аг-нета от средностаропланинската порода. Отглеж-дането им помага за съхраняването на високо-планинските пасища в Природен парк „Българка“, казва Лора Жебрил.„Чрез кампанията постигаме двоен ефект – от

една страна предотвратяваме процеса на обра-стване на планинските пасища поради липсата на животни, които да пасат по тях, а от друга рабо-тим за съхраняване на застрашената от изчезване порода средностаропланинска овца. Планинските пасища са ценни местообитания, които са се превърнали в дом на емблематични за българ-ската природа видове“, казва Юлия Григорова от WWF.Средностаропланинските агнета са родени през

януари в стадото на карловска фермерка и с помощта на WWF и партньорите им са транспор-тирани през май във фермата на Иванка и Иво.

Потомствените животновъди ги получават безвъз-мездно срещу ангажимента, че ще опазват сред-ностаропланинските овце и няма да допускат те да се кръстосват с други породи. Инициативата е част от схема за плащания за екосистемни услу-ги, която има за цел възстановяването и поддър-жането на характерния генофонд в защитените територии. Схемата се изпълнява по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчиво-то развитие на селските райони“, изпълняван от WWF и с 9 партньорски организации и с финан-совата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.Сега десетте агнета пасат по ливадите в Тревнен-

ския Балкан. Иво е наел от частните собственици на ливадите 200дка от билните поляни и сега ги чисти от дива растителност с храсторез. Надява се с всяка следваща година пасищата му да се увеличават, докато достигнат 1000дка – толкова са му нужни, за да изхранва всичките си животни. Интерес към изкупуване на добитата овча вълна у нас няма и Иванка плете от нея домашни жилет-ки, елеци и чорапи. Фермерите обаче се надяват да затворят цикъла като намерят добър пазар за вълната и започнат производство на мляко и овче сирене.

Агнетата от средностаропланинска порода във фермата на Иванка и Иво (Сн. Александър Пенков/WWF)

xli

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

www.beefbreeding-bg.orgiskra.lazarova2015@gmail.com

За контакти: София, ул.„Лъчезар Станчев”№3, Искра Лазарова, председател на НАМГБ0894 40 67 65

Заедно можем да изградим месодайното говедовъдство като един успешен бизнес в България.

Станете наши членове!Очакваме Ви!

Повече знания и по-добра генетика за вашия успех!

Нашата мисия

Да увеличим доходите на нашите членове и техните клиенти чрез представяне на иновативни програми за подобряване на говедата от породите Лимузин и Абердин Ангус в България и популяризиране на техните предимства.

Ние работим за генетичното усъвършенстване на месодайните породи говеда Лимузин и Абердин Ангус, за да бъдат нашите членове по-конкурентоспособни и с по-висока икономическа ефективност от отглеждането на животните си и получаваната от тях продукция.

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A1113 СофияБългария

www.agratec.bgoffice@agratec.net

тел. +359 2 46 16 16

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma.Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство.

Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо.

Първите модели от серията MF40.7CS и MF40.9 се отличават с:• Нов по-мощен 156 к.с. дизелов, турбо-интеркулър,

комън-рейл, Tier IV двигател;• Новата патентована трансмисия на Merlo MCVTronic®

with electronic control EPD (EcoPowerDrive);• Merlo CDC® system за максимализиране скоростта при

гарантирана стабилност;

• 3-точков навес CAT 3 и механичен ВОМ 540/1000/133 к.с./задна хидравлика;

• Изцяло нова кабина с авангарден за бранша дизайн;• 600R25” гуми;• Скорост 50км/ч (за страните със съответно

законодателство).

НОВИЯТ ТРАКТОР ТЕЛЕХЕНДЛЕР MULTIFARMER II

След като преди повече от 15 години – през 1999г. MERLO изобрети и хомологизира нов тип машина „трактор с телехендлер” – Multifarmer®, изцяло новата серия Multifarmer II вече е на пазара с многобройни нововъведения.