Орган на зрението

Очна ябълка, bulbus

oculi

Обвивки

Фиброзна

Съдова

Ретина

Ядро

Леща

Стъкловидно тяло

Очна течност

Спомагателни органи,

organa accessoria

• Мускули на очната ябълка

• Клепачи

• Конюнктива

• Слъзен апарат

• Мастно тяло на орбитата

Орган на зрението

Организация на окото

Оптичен апарат - улавя и фокусира светлината

(контролира и количеството постъпваща светлина)

Рецепторен апарат - ретина (за черно-бяло и цветно

виждане)

Нервни пътища - провеждат сигнали към мозъка

Опорен апарат - склера

Очна ябълка, bulbus oculi

Полюси – преден и заден

• Axis bulbi externus - 24mm

• Хоризонтален размер - 23,6mm

• Вертикален размер - 23,3mm

• Axis bulbi internus - 21,3mm

• Linea visus – през възловата точка на lens до fovea centralis

При отклонение:

Рефракционни аномалии:

– късогледство

– далекогледство

Рефракционни аномалии:

– късогледство

– далекогледство

Три обвивки

•Tunica Fibrosa:

- cornea, sclera

•Tunica Vasculosa:

- choroidea, corpus ciliare,

iris

•Tunica Nervosa:

- retina

Ядро

‒ Леща

‒ Стъкловидно тяло

‒ Очна течност

Три кухини

- Предна очна камера

- Задна очна камера

- Кухина на стъкловидното

тяло

Очна ябълка

Фиброзна обвивка. Tunica fibrosa.

Части:

cornea - прозрачна, по-силно закривена. Диоптрична

функция.

sclera - непрозрачна, по-слабо закривена, синкава при

деца, жълто-бяла при възрастни. Опорна функция. За

нея се залавят мускулите.

прави мускули коси мускули

Sclera

Задни 4/5 от фиброзната обвивка.

организирана е в 3 слоя:

- episclera: външен слой, хлабава

съединителна тъкан

- substantia propria sclerae: среден слой,

плоски снопчета от колагенни влакна, малко

еластични влакна, фиброцити

- вътрешен слой: колагенни и еластични

влакна и пигментни клетки, граничи с

хороидея

Съдържа sinus venosus sclerae (канал на

Schlemm)

Cornea

Предна 1/5 на външната обвивка.

Има петслоен строеж: (отвън навътре):

– Epithelium anterius: многослоен плосък

невроговяващ, 5 - 6 реда:

- богато инервиран

- висока регенеративна способност

- клетъчен обмен – 7 дни

– Lamina limitans anterior (Bowman): безклетъчнен слой от колагенни

влакна, бариера срещу инфекции, не регенерира.

– Substantia prоpria: около 200 пластинки от паралелни колагенни

влакна кръстосващи се под прав ъгъл; осигуряват прозрачност.

– Lamina limitans posterior (Descemet): базална ламина на

ендотелния епител, регенерира и надебелява с възрастта.

– Endothelium posterius: еднослоен плосък епител с насочен йонен

транспорт

Роговицата е аваскуларна и се изхранва чрез дифузия през ендотела

от предна очна камера.

Прозрачността се дължи на правилното подреждане на влакната,

особения химичен състав на спойващото в-во и ниското разсейване на

лъчите.

Limbus - връзка между роговица и склера:

‒ Преход от прозрачна към непрозрачна колагенна обвивка

‒ Силно кръвоснабдена област

Съдова обвивка, Tunica vasculosa

Части:

choroidеа

corpus ciliare

(ресничесто тяло), с

musculus ciliaris,

processus ciliaris,

zonula ciliaris c

fibrae zonulares и

spatia zonularia

iris - с централен

кръгъл отвор,

зеница, рupilla

Задните 2/3 от площта на обвивката.

Заловена за склерата в задната си част.

― Spatium perichoroideale – по останалото

протежение

Изградена от:

• Съединителна тъкан

• Пигментни клетки

• Кръвоносни съдове

Различават се 3 слоя:

– Lamina vasculosa – кр. съдове, хлабава съединителна тъкан,

пигментни клетки

– Lamina choriocapillaris – плоскостна капилярна мрежа

– Lamina basalis (Bruchi) – финни влакана

Choroidea

Choroidea

Orbiculus ciliaris – задна част

– околовръстна ивица покрита с plicae ciliares

Corona ciliaris - предномедиално

– Processus ciliares (70-80) – гъста капилярна мрежа

– произвеждат humor aquosus!

– Fibrae zonulares

Musculus ciliaris - латерално

– Състои се от: – Fibrae meridionales (Brucke)

– Fibrae radiales

– Fibrae circulares (Muller)

– Участва в акомодацията

(P.S. инервация от n. oculomotorius)

Ресничесто тяло, corpus ciliare

Ресничесто тяло

Orbiculus ciliaris, corona ciliaris (изглед отвътре)

Corpus ciliare. Микроскопски строеж

Акомодация

• Фокусиране за близко гледане

• Свиване на зеницата – използва

се само центъра на зеницата -

по-добър фокус в дълбочина

• Конвергенция - двете очи се

фокусират върху обекта

Акомодация

M. ciliaris се контрахира и

придвижва напред

Това отпуска fibrae zonulares и

лещата изпъква

Окото се настройва за близко

гледане

Продължителната акомодация

може да причини напрежение в

очните мускули (главоболие)

Ирис, Iris

• Преден отдел на ресничесто тяло

• Форма на диск с отвор в средата, зеница.

• Margo pupillaris и margo ciliaris

• Annulus iridis minor и annulus iridis major

• Структура

– Epithelium anterius

– Stroma iridis

m. sphincter et dilatator pupillae

– Epithelium pigmentosum

• Прикрепен за склерата чрез lig. pectinatum

Iris. Ligamentum pectinatum

Spatia anguli iridocornealis

Ирисът контролира количеството навлизаща

светлина (светлинен зеничен рефлекс) чрез два

мускула:

M. sphincter pupillae (свива зеницата) инервира се

от n. oculomotorius (III ЧМН: парасимпатиков)

M. dilatator pupillae (разширява зеницата) инервира

се от симпатикови влакна (truncus sympaticus)

Ирис, Iris

Ирис. Iris

• Цветът е генетично определен.

• Определя се от наличието на пигмент:

меланин

липохром

Меланоцити в предната

част на стромата.

Структура на ириса (изглед отвътре)

Очни кухини

Три кухини изпълнени с течност:

• Camera anterior bulbi (между cornea и iris),

• Camera рosterior bulbi (между iris, fibrae zonulares и леща)

• Стъкловидно тяло, corpus vitreum (между леща и ретина).

Първите две са изпълнени с humor aquosus,

corpus vitreum е изпълнен с по-вискозна течност, humor

vitreus.

Bulbus oculi. Хоризонтален пререз.

Циркулация на humor aquosus

Tunica interna bulbi. Ретина

Има два дяла:

сляпа част, рars caeca retinae (от

оra serrata до мargo pupillaris

iridis):

• Pars iridica retinae - два слоя

силно пигментирани клетки

• Pars ciliaris retinae - два слоя,

пигментиран външен слой

оптично активна част, рars optica

retinae (многослойна)

Ora serrata. Pars optica и pars ceca retinae

Pars optica

• Тъмночервен цвят

• В очното дъно е discus nervi optici (1.5 mm), който хлътва централно - excavatio. Тук се появяват главните съдове на ретината и се образува n. opticus.

• Около 4 mm латерално се вижда леко овално петно, лишено от кръвоносни съдове, macula lutea. Центърът на областта е fovea centralis.

Строеж на ретината

• Ретината (0.5 mm) е най-вътрешният слой на окото.

• N. opticus - аксони на ганглийните клетки и съдове за ретината.

• Ганглийни клетки, еферентни, лежат най-отвътре.

• Фоторецепторните клетки са най-отвън върху пигментния

епител и хороидеата.

• За да активира пръчиците и конусчетата, светлината прекосява

цялата ретина.

• Поглъщането на фотоните от зрителните пигменти се

преобразува първо в биохимичен, а после в електричен сигнал.

1. Pars pigmentosa

2. Pars nervosa

(1) Stratum neuroepitheliale

Bacilli, Coni

(2) Stratum nucleare externum

Биполарни клетки

Хоризонтални клетки

Амакринни клетки

(3) Stratum nucleare internum

Ганглийни клетки

Nervus Opticus (II)

RETINA

светлина

Пигментен слой – имат израстъци с пигментни

гранули, фагоцитарна активност

Три клетъчни слоя:

Външен ядрен слой - тела на

пръчици и конусчета

Вътрешен ядрен слой - тела на

биполарни, хоризонтални и амакринни

клетки

Ганглиен слой - тела на ганглийни клетки.

Два синаптични слоя:

Външен мрежест слой

Вътрешен мрежест слой

Строеж на ретината

Пръчици и конусчета

Периферен израстък

Ядрена зона

Централен израстък

Stratum plexiforme externum

Stratum plexiforme internum

Синаптични слоеве на ретината

Реализиране на цветно зрение

Ретина. Fovea centralis

Зрителен нерв

Discus n. optici

N. Opticus - обвивки

Сляпо петно в зрителното поле

Discus n. optici

Рецептори: Фоторецепторни клетки на ретина

(пръчици и конусчета) - I неврон

ІI неврон: биполарна клетка ІІI неврон: ганглийна клетка n. opticus chiasma opticum tractus opticus

ІV неврон: Corpus Geniculatum Laterale radiatio optica

Проекция: Първично зрително поле 17 поле на Brodmann

Зрителен път

1. Nervus opticus

2. Chiasma Opticum

3. Tractus Opticus

4. Corpus geniculatum

laterale

5. Radiatio optica

6. Зрителна кора

(cortex striatum)

Зрителен

път

Прояви при увреждане на зрителния път

1. nervus opticus

2. chiasma opticum

3. tractus opticus

4. 5. radiatio optica

A. Едностранна слепота

B. Битемпорална

хемианопсия

C. Лява хомонимна

хемианопсия

D. Лява долна хомонимна

квадранопсия

E. Лява горна хомонимна

квадранопсия

Вътрешно ядро на очната ябълка

Леща, lens

Състои се от:

• Капсула

• Епител – само по

предната

повърхност

• Влакна (fibrae

lentis)

Zonula ciliaris – прикрепващ апарат

Рефракция

Пречупвателна сила на окото – 58 диоптъра

Светлинните лъчи се фокусират от корнеята и лещата

Фокусирането се извършва предимно от корнеята (най-голяма пречупвателна сила)

Корнеята е ригидна (фиксиран фокус)

Лещата (много еластична) извършва финото фокусиране (15 диоптъра)

Лещата обръща образа