СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР - Ecopedia - защитени ... · Web viewНа територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора,

Innovations in sustainable management and protection of natural areas – 4GreenInn

ДОКЛАД

Съвременно състояние на защитените зони в Югоизточен регион на България

по проект Иновации в областта на устойчивото управление и опазване на естествените природни зони

4GreenInn

Март 2014 г.

Common border. Common

solutions

СЪДЪРЖАНИЕ1. Състояние на региона към момента..............................................................................................4

1.1. Обща информация за региона..................................................................................................4

1.1.1.Информация за защитените зони в региона, включително и целевите зони.................8

1. КАМЕНЩИЦА (Код в регистъра: 42).......................................................................................9

2.ЛЕШНИЦА (Код в регистъра: 43)............................................................................................11

3. ЯЗОВИР ЖРЕБЧЕВО (Код в регистъра: BG0002052)..............................................................13

4. „ЯЗОВИР ОВЧАРИЦА“ (Код в регистъра: BG0002023)............................................................18

5.ГОРНА ТОПЧИЯ (Код в регистъра: 12)....................................................................................21

6.СИНИТЕ КАМЪНИ (Код в регистъра: 5)..................................................................................23

7.ОРЛИЦАТА (Код в регистъра: 41)............................................................................................29

8.РЕКА ГОРНА ЛУДА КАМЧИЯ (Код в регистъра: BG0000136)...................................................32

9.СТРАНДЖА (Код в регистъра: BG000020)................................................................................33

10.КОМПЛЕКС РОПОТАМО (Код в регистъра: BG0002041).......................................................46

11.АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО...............................................................................................................50

12. МАНДРА - ПОДА (Код в регистъра: BG0000271)................................................................55

13.ПОМОРИЙСКО ЕЗЕРО (Код в регистъра: BG0000152).........................................................58

14.ЕМИНЕ ИРАКЛИ (Код в регистъра: BG0001004)..................................................................62

15.АХЕЛОЙ – РАВДА - НЕСЕБЪР (Код в регистъра: BG0000574)..............................................65

16.ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ.....................................................................................................65

17.АЙТОСКА ПЛАНИНА (Код в регистъра: BG0000151)............................................................69

1.1.2 Информация, касаеща само целевата зона Езеро Вая.......................................................71

1.Описание за изследваната зона – езеро Вая..........................................................................71

2.Mестоположение и граници....................................................................................................73

3.Площ на езерото.......................................................................................................................73

4.Включени в границите на езерото защитени територии и тяхната площ...................73

5.Защитен статус към момента и в исторически план...............................................................74

6.Физико-географска характеристика:........................................................................................79

7.Растителен и животински свят..................................................................................................80

Common border. Common solutions

8.Защитени видове от растителния и животински свят, характерни за езерото.....................85

9.Заплахи и антропогенен натиск върху езерото.......................................................................86

10.Дейности по опазване на защитената територия..................................................................90

11.Население, гъстота на населението на гр.Бургас и населените места около Вая...............90

12.Екологични видове транспорт (soft mobility) в защитената зона.........................................91

13.Икономика (роля на земеделието, индустрията, услугите – с акцент върху туризма).......91

14.карти на защитената зона Вая (виж пакета с карти)..............................................................96

15.10 авторски снимки на езеро Вая (виж пакета със снимки).................................................96

1.2 Съществуващи планове и финансиращи механизми, програми и планове...............................97

1.2.1. Цели, стратегии и дейности в съществуващи планове за развитие и управление - с фокус върху опазването на околната среда, защитените зони и туризма..............................................97

1.2.2. Описание и период на изпълнение на важни проекти, дейности, мерки в региона.......104

1.2.3 Възможности за финансиране от национални и Европейски програми (2014 – 2020).....111

1.3 Организационна и законодателна рамка...................................................................................143

1.3.1. Основни институции и агенции в сферата на устойчивото управление на защитени зони в региона............................................................................................................................................143

1.3.2. Взаимодействие между заинтересовани страни, в частност между местни власти и институции, организации в/на защитените зони, туристически и транспортни оператори и др, които имат отношение...................................................................................................................143

1.3.3. Идентифициране на заинтересовани страни (целеви групи) и крайни бенефициенти на устойчиво управление на защитени природни зони в басейна на Черно море – публичен и частен сектор на регионално ниво................................................................................................146

1.3.4. Взаимодействие между заинтересовани страни и организационни структури, които се занимават с опазване на околната среда в региона....................................................................149

1.3.5. Преглед на законодателната рамка в сферата на опазването на околната среда и защитените природни зони...........................................................................................................149

2.SWOT анализ на Бургаско езеро (Вая)...............................................................................................1763.Добри практики на устойчиво управление и опазване на защитени природни зони в целевия регион......................................................................................................................................................1784.Заключения..........................................................................................................................................182

3

1. СЪСТОЯНИЕ НА РЕГИОНА КЪМ МОМЕНТА

1.1. Обща информация за региона

България е една от страните в Европа с най-голямо биологично разнообразие. Защитените територии – 5,2% от националната територия и защитените зони по Натура 2000 – 35% от националната територия, съставляват Националната екологична мрежа.

В Югоизточния район, който е предмет на настоящия доклад, делът на защитените територии е 7,6%, което е над националната цел за достигане на 6% защитени територии от общата площ на страната към 2015 г. Най-висок е делът на тези територии в ЮЗР – 8,98%, а най-нисък – в СИР – 1,11%. Според дела на ЗТ, областите в страната попадат в три групи: В първа група са областите с най-висок дял ЗТ (10-18%). За ЮИР това е Бургаска област – 17,14%. Във втора група попадат областите с дял по-висок от средният за страната (5,5-10%). В тази група не попада нито една област от ЮИР. Към третата група (0-4%) се отнасят останалите 17 области на страната (за ЮИР – това са област Сливен и област Стара Загора). Прави впечатление, че 8 области са с под 1% защитени територии – тук попада Ямболска.

Фигура 14. Защитени територии според ЗЗТ по райони

1

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Югозападен район Южен централен район Югоизточен район Североизточен районСеверен централен район Северозападен район

Източник: МОСВ, ИАОС, Регистър на ЗТ и ЗЗ в България, НСРР 2012-2022 г.Common border. Common solutions

В териториалния обхват на РИОСВ гр. Бургас има 127 защитени територии, от които 7 резервата, 5 поддържани резервата, 1 природен парк „Странджа”, 59 защитени местности и 55 природни забележителности.

На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, са обявени 72 защитени територии съгласно Закона за защитените територии. Това са 4 резервата, 3 поддържани резервата, 35 природни забележителности, 28 защитени местности, 1 природен парк „Сините камъни” и част от природен парк „Българка”.

Към момента с решения на Министерски съвет са приети: 119 броя защитени зони съгласно Директивата за опазване на дивите птици, покриващи 22,7% от територията на България и 233 броя защитени зони, съгласно Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, покриващи 30% от територията на България. Общо 339 защитените зони от Натура 2000, покриващи 34,4 % от територията на страната.

От последните три нови защитени зони обявени специално в морска акватория, две са на територията на ЮИР - Емона (55 345.28 ха) и Отманли (8.83 ха). От списъка е заличена защитена зона „Острови Св. Иван и Св. Петър“, тъй като става част от зоната „Плаж Градина – Златна рибка“. С близо 130 ха са разширени акваториите на защитените зони „Ропотамо“, „Странджа“, „Галата“, „Комплекс Калиакра“ и „Емине – Иракли“.

Разработена е единна информационна система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 http://natura2000.moew.government.bg/. Разработени са специализирани бази данни за обслужване на различни потребности на администрацията, отговорна за управлението на защитените зони и географска база данни към тях - база данни за регистър на процедурите по ОС, база данни за регистър на защитените зони, база данни за нуждите на картирането на типовете природни местообитания и местообитанията и разпространението на видовете и оценка на природозащитното им състояние, географска база данни;

Модули на системата

Географска информационна система Регистър на Защитени зони Регистър на Процедурите по оценки за съвместимост Портално Уеб приложение Административен модул

В Европейски мащаб успешни бяха целевите действия за обръщане на тенденцията за намаляване на застрашените видове и местообитания. Мрежата „Натура 2000“ бе значително разширена и през 2010 обхваща около 26 000 защитени зони, покриващи 18 % от сухоземната територия на ЕС. Обхватът на финансиране по LIFE+ бе разширен, така че да включва по-общи проблеми на биологичното разнообразие и да спомага за изпълнението на плана на ЕС за биоразнообразието.

Усилията за защита на морските и сладководни екосистеми бяха насърчавани чрез новата Директива за морска стратегия. Работата по продължаващото проучване

5

„Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ (ИЕБ) доведе до повишена оценка за икономическото значение на природните богатства. ИЕБ вече помага на вземащите политически решения лица да осъзнаят значението на инвестирането в природни ресурси.

Планът за действие по отношение на биологичното разнообразие спомогна за по-добро разбиране на причините за загубата на това разнообразие (като например изменението на климата), на взаимовръзката между биоразнообразието и дейности в други области, както и на важната роля на екосистемите например за смекчаване на последствията от изменението на климата и адаптиране към тях.

Извлечените поуки ще бъдат изключително ценни, за да се гарантира, че подновените усилия за спиране на загубата на биологично разнообразие ще бъдат успешни. ЕС си постави нова цел: да спре загубата на биологично разнообразие и влошаването на услугите от екосистемите в ЕС до 2020 г., да ги възстанови, доколкото това е възможно, като се повиши приносът на ЕС за възпиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.

Включването на въпроси на биоразнообразието и екосистемите в други политики на ЕС ще играе централна роля в стратегията за периода след 2010 г. Планираните реформи в някои политически области със силно влияние върху биологичното разнообразие – като например Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството, както и подготовката за следващия програмен период на регионалната политика на ЕС предоставят значителни благоприятни възможности. Тези възможности имат значение както за намаляване на въздействието върху биоразнообразието, така и като потенциални източници за финансиране на опазването и възстановяването на биоразнообразието.

ЕС се старае да намали въздействието от голямото си потребление върху останалия свят, както и въздействието на международната търговия върху световното биоразнообразие и екосистемите. Развитието включва също така подписването на първите споразумения за доброволно партньорство, предназначени за борба с незаконната експлоатация на горите. Една от основните теми в дневния ред на конференцията в Нагоя ще бъде как да се гарантира споделянето на печалбата от използване на природни ресурси за разработване на продукти като фармацевтични и козметични изделия със страната, от която произхождат тези ресурси.

Оценката съдържа множество факти и данни за действия, предприети във всички 27 държави-членки поотделно и на равнището на ЕС, за да се спре загубата на биологично разнообразие. Той включва също така съпоставка между резултатите в отделните държави-членки, и актуализирани стойности на показателите за биоразнообразието (SEBI 2010).

По данни от официалния бюлетин на ЕК, към 2010 г. зоните по НАТУРА 2000 в ЕС, по Директивата за птиците са с обща площ 490 824 кв.км или 11,4 %, а по Директивата за местообитанията – 586 092 кв.км или 13,7 % от територията на ЕС. По този показател България е с около 2 пъти по-голям дял от средното европейско ниво 18% .


Защитените зони по Натура 2000 в ЮИР заемат 32,2% от площта на района. Най-голям е делът им в ЮЦР – 44.5%, а най-малък – в СЦР – 21.5%. Две области от ЮИР са под средния за страната дял от 33% – областите Стара Загора и Ямбол.

На територията на района са разположени 19 защитени зони по директива 79/409/ЕС (за птиците). Това са зоната „Поморийско езеро”, обхващаща община Поморие, „Залива Ченгене скеле”, включваща части от община Бургас, „Атанасовско езеро”, обхващаща община Бургас и Поморие, „Комплекс Мандра- Пода” в общините Бургас, Камено, Средец и Созопол, зона „Бургаско езеро”, обхващаща части от общините Бургас и Камено, зона „Централен план”, включващ част от община Павел Баня, „язовир Розов кладенец”- в община Гълъбово, „язовир Овчарица”, включваща части от общините Раднево, Нова Загора, Тунджа, зона „язовир Малко Шарково”- в община Болярово, „комплекс Стралджа”, обхващаща общините Карнобат и Стралджа, „Котленска планина”, обхващаща части от територията на общините Сунгурларе, Сливен и Котел, „Странджа”, включваща общините М.Търново и Царево, „комплекс Ропотамо”, обхващащ общините Созопол и Приморско, „Камчийска планина”, включваща общините Руен, Несебър и Поморие, „язовир Жребчево”- включващо части от общините Нова Загора, Твърдица, Николаево и Гурково, зона „Сините камъни- Гребенец” с части от общините Котел и Сливен, зона „Каменски баир” в община Сливен, зона „Марица- Първомай” в общините Братя Даскалови и Чирпан, зона „Адата-Тунджа” в община Тунджа.

Фигура 15. Защитени територии според Натура 2000 по райони

1

0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50Югозападен район Южен централен район Югоизточен район Североизточен районСеверен централен район Северозападен район

Източник: МОСВ, ИАОС, Проект „Изграждане на мрежата от ЗЗ Натура 2000 в България”, НСРР 2012-2022 г.

За територията, контролирана от РИОСВ – Бургас, са одобрени 14 защитени зони за опазване на дивите птици и 31 защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

Към момента на територията на РИОСВ Стара Загора са обявени със заповед на МОСВ общо 14 защитени зони по директивата за птиците, а с Решение на Министерски съвет са определени общо 38 защитени зони за опазване на природните местообитания.

7

1.1.1.ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ В РЕГИОНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЦЕЛЕВИТЕ ЗОНИ

А) база данни

В ЮИР попадат два природни парка, 13 резервата, 7 поддържани резервата, стотици защитени местности и природни забележителности. Има 50 защитени зони по Директивата за местообитанията, 19 зони по Директивата за птиците и 7 зони и по двете директиви. За целите на доклада ще бъдат подробно разгледани 18 територии / зони от четирите области, които попадат в обхвата на ЮИР. В отделно приложение е предоставена таблица в Ексел, която описва 100 бр. ЗЗ и ЗТ по следните параметри:

- Наименование на ЗТ- вид ЗТ- Площ (ха)- Заповед №РД - Дата на обявяване- ДВ- Област- Община- РИОСВ- план за управление- Международен статут

От тях са избрани следните 18 бр., които подробно са описани в този доклад:

№ Име

1 Резерват Каменщица

2 Резерват Лешница

3 Язовир Жребчево – Натура

4 Овчарица - Натура

5 Резерват Горна Топчия

Common border. Common

solutions

6 Парк Сините камъни

7 Резерват Орлицата

8 Река Горна Луда Камчия – Натура

9 Природен парк Странджа

10 Комплекс Ропотамо – Натура

11 Атанасовско езеро - Натура

12 Комплекс Мандра – Пода - Натура

13 Поморийско езеро - Натура

14 Емине – Иракли – Натура

15 Ахелой – Равда – Несебър - Натура

16 О-в Света Анастасия

17 Айтоска планина - Натура

18 БУРГАСКО ЕЗЕРО ВАЯ

Следва информация за 18 избрани защитени територии/зони в региона, включително и целевата зона (Бургаско езеро Вая), след съгласуване на списъка с Възложителя

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

1. КАМЕНЩИЦА (Код в регистъра: 42)

1. Общи данниКатегория: РезерватПлощ: 1016.85 хектараМестоположение: Област Стара Загора, Община Казанлък, с. Енина

Попада на територията на РИОСВ Стара Загора и РДГ Стара Загора: ДГС Казанлък

Документи за обявяване: Заповед No.792 от 10.08.1984 г., бр. 71/1984 на ДВ

Документи за промяна:

9

1. Промяна в името със Заповед No.9 от 09.01.1985 г., бр. 14/1985 на Държавен вестник

2. Промяна в площта - актуализация със Заповед No.РД-349 от 08.04.2010 г., бр. 37/2010 на Държавен вестник

Цели на обявяване: Характерни екосистеми от горун

Режим на дейности:1. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

Припокриване (частично или пълно): ЗЗ по директивата за птиците: Централен Балкан Буфер

Резерват Каменщица е разположен в землището на село Енина, община Казанлък, Той съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян, келяв габър, ясен), както и находища на редки и защитени растения и животни. Резерватът е дом за мечката, благородния елен, дивата свиня, сърната. Енинското ждрело е съхранило богатството на природата на Средна Стара планина. Теренът тук е силно пресечен и скалист, и това е най-силно изразено в каньона на река Енина, която пресича резервата по средата. Преминаването по коритото на реката е истинско предизвикателство, което разкрива дивната красота на каньона. Най-интересният представител на разнообразния животински свят тук е кафявата мечка, за която резерватът предоставя отлични условия.

1. Основни видове туризъм, застъпени в територията/зонатаВ резервата има определени три пътеки за преминаване на туристи през него, което е направено със заповед на Министъра на околната среда и водите (заповед РД 930/07.09.2004 г.). При преминаването по пътеките е забранено отклоняването от тях, увреждане на растителни видове, улавяне и убиване на животински видове, бивакуване и палене на огън, замърсяване с битови отпадъци.

2. Календар на местните събития, организирани в територията/зоната (карнавали, фестивали, др.)

В Енина всяка година се организира празник на селото, посветен на Света Петка. Празникът се провежда на 14 октомври и събира гости от цялата област. По традиция се


организира празничен концерт с участието на популярни певци и състави, а също и на ученици от местното училище. Задължително се прави и празничен курбан, около който се вие и весело всеобщо хоро. В селото има и развъдник за пъстърва.

2.ЛЕШНИЦА (Код в регистъра: 43)

1. Общи данниКатегория: РезерватПлощ: 388.95 хектараМестоположение: Област Стара Загора, Община Казанлък, с. Ясеново

Попада на територията на РИОСВ Стара Загора, РДГ Стара Загора: ДГС Казанлък

Документи за обявяване: Заповед No.793 от 10.08.1984 г., бр. 71/1984 на ДВ

Документи за промяна: Промяна в площта - актуализация със Заповед No.РД-951 от 28.12.2007 г., бр. 32/2008 на Държавен вестник

Цели на обявяване: Разнообразни характерни екосистеми


Припокриване (частично или пълно):1. Природна забележителност: БИГОРОВАТА СКАЛА2. ЗЗ по директивата за птиците: Централен Балкан Буфер

2. Основни видове туризъм, застъпени в територията/зоната

На основание чл.17 от Закона за защитените територии, в резервата има определени две пътеки за преминаване на туристи през него, което е направено със заповед на Министъра на околната среда и водите (заповед РД 906/30.8.2004 г.). При преминаването по пътеките е забранено отклоняването от тях, увреждане на растителни видове, улавяне и убиване на животински видове, бивакуване и палене на огън, замърсяване с битови отпадъци.

Резерват “Лешница” е разположен във водосбора на река Лешница в землището на село Ясеново и съхранява разнообразни и характерни екосистеми в нископланинския горски пояс на Шипченския дял на Стара планина, както и находища и местообитания на редки и защитени видове. Горските екосистеми включват основно бук, габър, зимен дъб, мъждрян. Основният вид в горите на резервата е обикновения бук е на възраст 160 г., с пълнота 0,9 и средна височина 18 м. Територията предлага убежища за сърна, благороден елен, дива свиня, златка, мечка, дневни и нощни хищни птици.

11

3. Посетителски центрове с географски координати, важни естествени природни феномени, екопътеки и маршрути

Местността Узана - р.Узан дере - р.Лешница - с. Ясеново

Маршрутът тръгва от Посетителския информационен център Узана на юг по асфалтовия път до големия завой преди туристическата хижа. От завоя вдясно започва маркирана в бяло-синьо-бяло пътека, която на места съвпада, а на места пресича горския път, който слиза на юг и върви почти успоредно с малката река Узан дере. Следва не много стръмно спускане през букова гора. Пресича се малка поляна с ловна вишка на нея и се продължава надолу до водослива с река Лешница, където е Къкреланов мост. След моста се тръгва вляво, като се прихваща пътят, който идва от Крачана и върви по поречието на река Лешница до село Ясеново. Маршрутът е достъпен, но продължителен – 5 часа.

Местността Узана – Улуците - с.Ясеново

Маршрутът тръгва от Посетителския информационен център Узана на юг по асфалтовия път до големия завой преди туристическата хижа. От завоя вдясно започва маркирана в бяло-синьо-бяло пътека, но след като се подмине Узан дере и пътеката, която тръгва по него, върви успоредно на дерето и има същия цвят на маркировката. След леко изкачване през букова гора се излиза на местността Улуците, където се прави рязък завой наляво. Достига се до чешма и малко след това започва стръмно спускане към село Ясеново. Маршрутът е продължителен, а в последната си част е стръмен и изисква добра физическа подготовка. На места липсва маркировка, продължителността му е 5 часа.

Местността Узана - местността Карамандра - вр.Исполин - вр.Чифут - Топчийската пътека - с.Ясеново

Маршрутът тръгва по маркирана в бяло-зелено-бяло туристическа пътека зад туристическата хижа на югоизток през букова гора. По нея излиза при кошарите в местността Карамандра и продължава нагоре, като подсича от североизток вр. Исполин, подсича вр. Чифут /1442м./ от запад и продължава стръмно надолу, почти успоредно на Къзаланско дере до с.Ясеново. Това всъщност е Химитлийската пътека, по която са минали през зимата на 1877 г. под командването на генерал Скобелев руските войски и българското опълчение за село Химитли /сега Ясеново/. В последната си, най-стръмна част, пътеката се нарича Топчийската пътека, тъй като по нея са спускали завързаните за буковите дървета топове. На места липсва маркировка.


3. ЯЗОВИР ЖРЕБЧЕВО (Код в регистъра: BG0002052)1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за птицитеПлощ: 2513.0 хектараМестоположение:1. Област Сливен, Община Нова Загора, с. Баня и Община Твърдица2. Област Стара Загора, Община Гурково, с. Конаре, с. Паничерево и Община Николаево

Попада на територията на РИОСВ Стара Загора.

Документи за обявяване: Заповед No.РД-749 от 24.10.2008 г., бр. 97/2008 на ДВ

Цели на обявяване:1. Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;2. Възстановяване на местообитанията на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Режим на дейности:1. Забранява се премахването на характеристиките на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;2. Забранява се залесяването на ливади, пасища, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;4. Забранява се намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове;5. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;6. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.

Язовир „Жребчево“ е с площ на водното огледало 25 000 дка. В границите на защитената му зона от 43 044 дка попадат и прилежащите заливни зони и рибарниците в Николаево. Тя също е с международно значение за водолюбивите птици, над 20 000 от които (от 33 вида) се концентрират всяка зима при язовира. В „Жребчево“ и рибарниците са установени общо 77 вида птици, основно зимуващи, 23 вида от които са включени в Червената книга на България.

Основните заплахи, водещи до намаляването на популациите на водолюбивите птици в защитените зони, са намаляване на площта на териториите им за търсене на храна, намаляването на хранителните ресурси, както и на убежищата за размножаване и за защита от естествените им врагове. Изсичането на високите дървета лишава от места за гнездене редица птици като морския орел, орела рибар, белия щъркел и др. Чапловите колонии също са застрашени от унищожаването на крайбрежната и речна растителност. Яз.“Овчарица“ се намира в индустриална зона и замърсяването от нея и от околните интензивно обработвани земеделски площи има отрицателно въздействие върху качеството на водите.

13

Съществен негативен фактор за язовир „Жребчево“ е безпокойството, свързано с неограничения достъп до него на риболовци, любители на водните спортове и ловци. Напоследък се наблюдава и засилване на натиска за изграждане на почивни комплекси и бази за водомоторни спортове по бреговете му. Другият основен проблем е бракониерството – директният отстрел на защитени видове, ловът извън разрешените дни и ловът с непозволени средства.


Язовир Жребчево е построен през 1959-1966 г., а името му идва от потопеното в него село Жребчево през 1965 г., като във водите му остават и селата Запалня и Долни Паничарево. Все още се наблюдават руини от постройки, пътища и сгради, останали под вода. Една от най-големите му атракции е т.нар. 'потънала църква', а именно красивата някога църква Свети Иван Рилски. Зидовите ѝ са все още запазени и църквата може да бъде видяна частично потопена или изцяло открита, когато нивото на водата в язовира е много ниско. Намира се в северната му част. Интерес представляват и останките от древна крепост, открити близо до бента на яз. Жребчево. Разположението му в красива местност сред гори и обширни поляни го прави предпочитано място за отдих, а многото ръкави с удобни за риболов места и устието на река Тунджа са привлекателно място за любителите на риболова. Тук видовото разнообразие е много голямо и могат да се ловят щука, костур, сом, червеноперка, каракуда, шаран, бяла риба, толстолоб и др. Любимо място за рибарите е Римският мост на реката, но различните видове виреят на различни места, в зависимост от дълбочината на водата. За тези, които не ловят риба многото закътани и спокойни места предлагат възможности за плажуване, а желаещите да останат повече дни могат да разпънат палатката си, да установят караваната си или да се настанят в хотелите до яз. Жребчево, вилите или бунгалата в околността. Хотелите се намират в повечето случаи в самите села около язовира, досами неговия бряг. На яз. Жребчево има изграден и спортен комплекс, който разполага с плувен басейн, тенис кортове, игрище за футбол, предлагат се водни ски, водно колело, лодки, яхти и др. Планинарите могат да направят походи до местности и обекти в Средна гора и Стара планина. На 7 км от язовира се намира село Баня, където има минерални басейни с лечебни свойства, а любителите на културно-опознавателния туризъм имат богат избор за посещение на исторически обекти в Стара Загора и близките населени места и местности. Интересно за язовир Жребчево е, че е с важно международно значение за зимуването на водолюбиви птици, като тук зимуват над 33 вида, някои от които включени в Червената книга. Сред тях са зеленоглава патица, голяма белочела гъска, голяма бяла чапла, зимно бърне и др.


В община Николаево са открити много археологически паметници от различни епохи в историята на България. За съжаление, състоянието на болшинството от тях е лошо, те не се проучени напълно, не се поддържат и в настоящия си вид не биха могли да бъдат включени в туристически продукт. Северно от гр.Николаево в местността Топлицата е историческата забележителност - крепостта Асара, която е охранявала прохода Хаинбоаз. Изградена е от три реда крепостни стени, друга единствена такава крепост е „Царевец” във Велико Търново. На хълма Асара се намира и легендарната „Царска дупка” – сега затрупан вход на пещера. В миналото пещерата е играла ролята на таен изход от крепостта. През нея се е стигало до река Радова. В пещерата хората са криели добитъка си от турците.

В Розовата долина известна в момента като Долината на тракийските владетели се наброяват 1500 тракийски могили, от които само 150 проучени. Землището на гр.Николаево не прави изключение. И тук в околностите не липсват тракийски могили, които очакват проучване. Хълмът Асара също чака проучване, до сега е правено само едно от археологическият екип на Стефан Лисицов през 1985 г. Той прави следната периодизация, съобразно хронологията на културните пластове: Ранно желязна епоха през I-во хилядолетие пр.н.е., ранно-византийски период IV - VI век, раннобългарски IX - XII век и късно български XIII - XIV век. Основни обекти за настаняване на гости в общината са от типа с ниска категория – къщи за гости и хижи. Легловата база е около 35-40 легла. Заведения за хранене има в гр. Николаево. Община Гурково е в непосредствена близост до утвърдени туристически дестинации като Национален парк “Централен Балкан”, Природен парк “Българка”, Долината на розите. В близост се намират значими обекти, включени в културно-познавателните маршрути като парк-музей Шипка-Бузлуджа, Тракийската гробница и мрежата от тракийски могили в Долината на тракийските владетели край Казанлък. В община Гурково са открити множество археологически паметници от различни епохи в историята на България. За съжаление, състоянието на болшинството от тях е лошо, те не се проучени напълно, не се поддържат и в настоящия си вид не биха могли да бъдат включени в туристически продукт. Църквата “Света Троица” в село Паничерево, построена през 1850 г., е призната за архитектурен паметник заради уникалния си архитектурен стил.

Настанителната база на територията на община Гурково включва места за настаняване (самостоятелни стаи, къщи, хижи, почивни станции, бунгала) с обща леглова база от над 250 легла и около 120 места в ЗХР. Анализът на структурата на обектите за настаняване в община Гурково показва голям относителен дял на обектите с ниска категория. Преобладават местата с малък капацитет. Поддържат се и почивни станции на големи фирми, които се ползват преференциално от техните работници и служители. Изграждането и обновяването на къщи и други малки обекти за гости през последните години увеличи легловата база в общината. Тези обекти са добре обзаведени и поддържани, качеството на обслужване в тях е задоволително ниво и се посещават преди всичко от неорганизирани туристи. Община Твърдица разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, ски, селски. Традиция е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

15

В с. Баня на основа на термалните извори в района се развива балнеоложки туризъм. Живото доказателство за уникалните лечебни свойства на изворите с минерална вода е старинната Римска баня, построена в селото в най-ранните векове. Минералната вода в Баня е слабо минерализирана, хипертермална +57°C, с алкална реакция и силен воден дебит. Минералната вода е подходяща за СПА медицинско лечение и СПА рехабилитация. Край селото се намира Византийската крепост на хълма южно от селото и е известна сред местното население като Калето. Крепостта е използвана и през българското средновековие. Съществува потенциал за развитие и на селски туризъм. Селата в общината имат културни традиции, които се нуждаят от популяризиране и могат да се превърнат във вълнуваща атракция както за местни, така и за чуждестранни туристи.

На територията на община Нова Загора са открити над 500 надгробни могили, 26 праисторически селищни могили, 62 селища от късножелязната епоха, 74 от римската и 32 средновековни селища, 13 крепости, 4 манастира. В центъра на града се намира историческия музей. В него могат да се видят експонати от всички епохи. По-значими археологически и исторически обекти са селищните могили при с. Караново и с. Дядово – широко известни в света на световната археология, погребалните могили край с. Караново, с. Кортен, църквата "Свети Великомъченик Георги" в с. Любенова махала – Паметник на културата. Тук на 14 юли 1877 г. са избити от редовна турска армия 2400 жители на селото и хора от 8 села, събрали се в църквата. Легловата база в общината е от над 300 легла, концентрирани основно в общинския център и с. Баня. За всички представители на туристическия бизнес и собственици на леглова база в еднаква степен важи неотложната нужда от категоризиране на обектите, за да станат те годни за туристически посещения и за да се сключат договори с туроператорски фирми. Не по маловажен е и проблема с осигуряването на подходяща инфраструктура и по точно пътища за достъп до базите за туризъм.


Жребчево е третият по големина язовир в България след Искър и Студен кладенец. Язовир Жребчево е разположен на площ 25 000 декара, дължината му е около 15 км, а дълбочината варира, тъй като водата се използва за напояване и през лятото се източва значително. Язовир Жребчево е кръстен на потопеното под него през 1965 година село Жребчево. Все още могат да се видят постройки и пътища, залети от водата. Интересен туристически обект на брега на язовира са останките от потопената църква Св. Иван Рилски на село Запалня. Тя се намира в северната част на язовир Жребчево.

Към настоящия момент легловият капацитет на категоризираните обекти е значително по-малък от реално съществуващия в общината. Броят на леглата в категоризирани обекти е около 162, докато общият брой на легловата база, преброена като наличен потенциал


(неработеща или работеща в сивата икономика), заедно с посочените 162 места, може да бъде най-общо определена като 365 - 400 места. Всичко това, заедно с изградения ски влек от 800 м; писта от 1000 м; красивите места, като водопадите в Твърдица и Козарево; високопланинското езеро в местността “Йорданови ливадки”; северният бряг на язовир “Жребчево”; коритото на река Тунджа; минералният извор в гр. Шивачево и др., са добри предпоставки, при подобряване на базата и подходяща реклама, придружена от достатъчно желание, да се развие една стабилно функционираща туристическа индустрия. С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, община Нова Загора разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски. От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни). Разнообразието и качеството на допълнителните услуги стават все по-актуални в контекста на опазването на природното и културно-историческото наследство, както и от гледна точка на социалните функции на алтернативните форми на туризма – този вид туризъм е една от малкото възможности за икономическо съживяване на селските райони в България. Нараства интересът към допълнителни туристически услуги, които включват:

- посещение на местната църква, манастир, параклиси, оброчища, свети места (или дори на тези в съседното село); информация за историята на мястото, легенди и предания, свързани с него;

- разходка до близки природни/културни забележителности - пеша, с кон или каруца; - разходки с коне/каруци до по-отдалечени местности, - пикник на открито - ако наблизо има възможност , обядът може да бъде с риба,

прясно уловена от самите туристи; - посещение на традиционен местен празник (може да не е в самото село) -

фолклорна програма или по-специфични празници; - демонстрации на приготвянето на местни храни и напитки - "изпробване" на

домашни рецепти, гроздобер и приготвяне на виното; - демонстрации на местни занаяти ; - демонстрация на местния фолклор - песни, танци, обреди, приказки и предания.


Във връзка с утвърдилото се като ежегоден празник Биорали, в Гурково е изграден единствен по рода си Музей на магарето.

Традиционни празници за община Гурково са: - Празник на розата. Празникът се провежда всяка година в края на месец май. Такъв

се организира във всички общини от Розовата долина – там, където маслодайната роза е богатство, а празникът е възможност за привличане на туристи;

- Празникът на балканските градове Елена, Дряново, Трявна, Котел, Твърдица и Гурково “Балканът пее и разказва” се провежда всяка година в края на месец май или началото на месец юни. Всяка година домакин на празника е един от

17

балканските градове. В рамките на празника се състезават художествени състави и фолклорни ансамбли.

- На 4 септември се празнува денят на град Гурково. - Биорали с магарешки каручки. Това е ежегодно събитие, чийто потенциал може да

бъде развит и да го превърне в атракция от много по-голям мащаб. Празникът се провежда в началото на месец септември.

- Фестивалът “Песните на Билчин юнак през вековете” се провежда на Димитровден - 26 октомври в Гурково. В него вземат участие художествени самодейни състави от всички краища на България.

Ползвана е информация от План за управление на Защитена зона „Язовир Жребчево“ BG0002052

4. „ЯЗОВИР ОВЧАРИЦА“ (Код в регистъра: BG0002023)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по Директивата за птиците Площ: 4306.28 хаМестоположение: Попада на територията на три общини – Раднево (Област Стара Загора), Нова Загора (Област Сливен) и Тунджа (Област Ямбол).

Документи за обявяване:Решение на МС №122 от 2.03.2007 г. (ДВ, бр. 21 от 2007 г.) и Заповед No.РД-549 от 05.09.2008 г., бр. 83/2008 на ДВ

Защитена зона „Язовир Овчарица“ се обявява с цел:

опазване и поддържане на местообитанията на 35 вида птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

възстановяване на местообитания на 35 вида птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние;

Попада на територията на РИОСВ – Стара Загора

Режим на дейности:1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;2. Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;


4. Забранява се извършването на сечи, освен санитарни на ширина до 50 м от бреговете на язовира;5. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност.

2. Основни видове туризъм, застъпени в територията/зонатаСърцевината на ЗЗ „Язовир Овчарица“ е комплекс от изкуствени технологични водоеми. Разположението ѝ по границите на минноенергиен комплекс обяснява също е причина за липса на съхранен и недокоснат от човека ландшафт. Това се допълва от интензивното земеделие, силно модифицирало равнинната част от района. Поради особения статут на електроцентралата и обслужващите я хидросъоръжения (обекти от национално значение с пропускателен режим), развитието на туристически услуги свързани с водомоторни спортове е невъзможно.

При тези дадености, липсата на ландшафтна стойност може да се компенсира единствено от голямото богатство на орнитофауната, което съчетано с добре развита инфраструктура и характера на местността, даващ възможност за добър обзор, предполага много добри условия за развитие на орнитотуризъм. До началото на проекта за изготвяна на ПУ на ЗЗ обаче, липсваха програми за развитие на алтернативен туризъм и в частност на орнитотуризма в региона. Към момента единствено община Тунджа работи по изграждане на специализирана инфраструктура в тази посока в участъка попадащ на територията на общината.

На територията на ЗЗ с успех се развиват и ловният и риболовният туризъм. Дадености за развитие на други, алтернативни форми на туризъм, допълващи споменатите вече, имат и трите общини, на територията на които е разположена зоната.

Възможностите за развитие на туризма в община Тунджа са свързани с рекреационния потенциал на природните компоненти и най-вече запазената природна среда, богатото културно-историческо наследство, изградените бази за настаняване и хранене, инфраструктурата. исторически музей, архитектурни паметници, античния град Кабиле и др.) и да се създаде възможност за развитие на регионален туристически продукт.

Край общината се намира най-голямото защитно укрепление „Еркесия”. В землището се намират 17 могили, които не са проучени. При разкопки са открити останки от стари зидове, части от делви, около 100 бронзови монети от времето на Филип и Александър І-ви. Тук е открит мраморен релеф на „Трите нимфи”, който се съхранява в Националния исторически музей с инвентарен номер 5619.

В община Нова Загора функционира Исторически музей. Тук са изложени 8 хилядолетия история. В района са открити над 500 надгробни могили, 26 праисторически селищни могили, 62 селища от късножелязната епоха, 74 от римската и 32 средновековни селища, 13 крепости, 4 манастира. При селата Караново и Дядово съществуват два архитектурни резервата. Имената им са добре известни в света на археологията – експонатите, открити тук са базови при датиране в световната археологическа наука.

19


На територията на община Раднево функционира Археологическия музей “Марица – изток” в град Раднево. Той притежава постоянна експозиция и извършва интензивна теренна и научно-изследователска работа. Музейните експонати са подредени в няколко фонда: праистория, античност, средновековие, нумизматика и етнография. От 2013 г. функционира и Археологичен парк – музей на открито. На територията й са разположени и многобройни археологически обекти: крепости, землени укрепления, селищни могили, надгробни могили, селища, ямни комплекси и плоски некрополи. Раднево е домакин на Международният фолклорен фестивал за инструментални групи от балканските страни.

Бази за настаняване яз. Овчарица

− почивната база на ТЕЦ Марица Изток 2, състояща се от 5 сгради и разполагаща с 20 легла,

− бунгала, собственост на фирма „Номиком Фиш“, разполагат с 27 легла.

На територията на ЗЗ няма изградена спортна инфраструктура.

Основните туристически услуги (настаняване и хранене) в прилежащите на ЗЗ „Язовир Овчарица” територии са в с. Скалица, Община Тунджа - предлага се къща за гости „Чифлик Скалица“, която предоставя настаняване на чужденци и в сградата на филиала на „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите“ и в с. Овчи кладенец – хотел „Централ“, който разполага с четири двойни стаи и един апартамент и къща за гости.

Разнообразието и качеството на допълнителните услуги стават все по-актуални в контекста на опазването на природното и културно-историческото наследство, както и от гледна точка на социалните функции на алтернативните форми на туризма – този вид туризъм е една от малкото възможности за икономическо съживяване на селските райони в България.

Нараства интересът към допълнителни туристически услуги, които включват:

- посещение на местната църква, манастир, параклиси, оброчища, свети места (или дори на тези в съседното село); информация за историята на мястото, легенди и предания, свързани с него;

- разходка до близки природни/културни забележителности - пеша, с кон или каруца;- разходки с коне/каруци до по-отдалечени местности,- пикник на открито - ако наблизо има възможност, обядът може да бъде с риба,

прясно уловена от самите туристи;Common border. Common solutions

- посещение на традиционен местен празник (може да не е в самото село) – фолклорна програма или по-специфични празници;

- демонстрации на приготвянето на местни храни и напитки - "изпробване" на домашни рецепти, гроздобер и приготвяне на виното;

- демонстрации на местни занаяти ;- демонстрация на местния фолклор - песни, танци, обреди, приказки и предания.

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

5.ГОРНА ТОПЧИЯ (Код в регистъра: 12)

1. Общи данниКатегория: РезерватПлощ: 164.38 хектараМестоположение: Област Ямбол, Община Тунджа, с. Коневец

Попада на територията на РИОСВ Стара Загора, РДГ Сливен: ДЛС Ямбол

Документи за обявяване: Постановление на Министерски Съвет No.1171 от 24.09.1951 г., бр. на Държавен вестник


1. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.754 от 19.07.1984 г., бр. 69/1984 на Държавен вестник 2. Промяна в площта - актуализация със Заповед No.РД-942 от 28.12.2007 г., бр. 32/2008 на Държавен вестник

Цели на обявяване: Опазване на лонгозна гора по поречието на река Тунджа.

Резерватната територия е заета от крайречни заливни гори - лонгози. Доминантен дървесен вид е летният дъб , който формира смесени съобщества с полски бряст, полски ясен, полски клен, бяла топола и други дървесни видове. Лианите, които са много характерен белег за лонгозните гори, са представени от 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни видове скрипка и гьрбач. Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др. Установени са 113 вида тревисти растения. Блатното кокиче в миналото се е срещало на обширна територия, но в момента видът се счита за застрашен.

От безгръбначните са установени три защитени вида насекоми - пеперудата голямо нощно пауново око, червена горска мравка и бръмбарът гъсеничар. От земноводните се срещат жълтокоремна бумка, кафява и зелена крастава жаба, дървесница. Разнообразието от влечуги е голямо. Срещат се змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна

21

костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, голям стрелец и пъстър смок. Орнитофауната е много богата. По време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много водолюбиви видове с висок природозащитен статус - сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед. Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан зимува по поречието на р. Тунджа, включително и в резервата. Гнездят синигери, кълвачи, обикновена кукувица, сврачки, сови, синявицови, дроздове, чучулиги. Бозайниците са представени от 35 вида, от които 20 са включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна. Установена е световнозастрашената видра.



Освен за познавателен туризъм, територията е особено подходяща за развитие на един по-интересен и незабравим специализиран туризъм, какъвто е каякинга. Средното течение на река Тунджа обхваща разстоянието от моста на с. Тенево, до местността "Даркая", намираща се близо до границата с Република Турция. Красивата природа и богатата растителност по поречието на реката правят изключително интересно преминаването с каяк. Съчетанието на неповторимите лонгозни гори в природните резервати -"Горна топчия", "Долна топчия" и "Балабана" с уникалните за страната флора и фауна, както културните и исторически обекти дават възможност за едно незабравимо приключение.

От моста на село Коневец до моста на град Елхово може да се премине с каяк за 4 – 5 часа. В този участък, реката е бавна с много завои, преминава през резерватите „Горна Топчия и Долна Топчия. Този етап е подходящ за хора без опит в каякинга. След преминаването на с. Княжево следват поредица от „луди” бързеи и препятствия, които доставят адреналин и спомен за едно незабравимо преживяване.

ОБЛАСТ СЛИВЕН


6.СИНИТЕ КАМЪНИ (Код в регистъра: 5)1. Общи данниКатегория: Природен паркПлощ: 11380.8 хектараМестоположение: Област Сливен, Община Сливен, гр. Сливен, с. Блатец, с. Глушник, с. Ичера, с. Калояново, с. Сотиря, с. Тополчане

Попада на територията на РИОСВ Стара Загора и РДГ Сливен: ДГС Сливен

Документи за обявяване: Заповед No.РД-893 от 28.11.1980 г., бр. 1/1981 на Държавен вестник


1. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.РД-410 от 07.05.1982 г., бр. 43/1982 на Държавен вестник 2. Прекатегоризация със Заповед No.РД-351 от 14.07.2000 г., бр. 66/2000 на ДВ 3. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.РД-763 от 05.08.2002 г., бр. 86/2002 на Държавен вестник 4. Заповед No.РД-16 от 17.01.2011 г., бр. 13/2011 на ДВ

Цели на обявяване: Опазване на редки, застрашени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания.

Режим на дейности:1. Забранява се ловуването и преследването на животни, събиране и унищожаване на яйцата на птиците, както и повреждане на гнездата им;2. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни и отгледни до приемането на устройствения проект;3. Забранява се използването на каквито и да е взривни вещества;4. Забранява се провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се изменя ландшафта.

Припокриване (частично или пълно):1. Природна забележителност: ЗМЕЕВИ ДУПКИ2. Природна забележителност: КУШБУНАР3. Природна забележителност: ТРИТЕ ПЕЩЕРИ (ХАЙДУШКАТА, БЪЧВАТА, ПЯСЪЧНИК)4. Природна забележителност: ХАЛКАТА5. Резерват: КУТЕЛКА6. ЗЗ по директивата за птиците: Сините камъни – Гребенец


23

Районът е особено подходящ за развитие на познавателен туризъм, свързан с опознаване на богатото историческо и културно развитие и природното богатство на този красив балкански кът.

Синият цвят на планината се дължи на специфичен мъх, с който са обрасли скалите. В зависимост от времето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен, но ги прави привлекателни за посещение по всяко време на годината.

В местността Хисарлъка са разкрити останки от римска крепост (ІІІ – ІV в. от н.е.) и тракийско заселище (ІІІ – V в.пр.н.е.) и личат зидове от градища и стражеви постове, създадени през годините на римското владичество и Средновековието. По поречието на р.Манастирска има останки от един от 24-те манастири, строени през ХІІІ-ХІV век, известни като Сливенската малка Света гора.

Скалните феномени Халката, Кумините, Куклите, Ръкавичката, Калоянови кули и др., пещерите Змееви дупки, Бъчвата, Футула, Хайдушка, Песченик, изворите Кушбунар, Белите извори и т.н. са привлекателни за любителите на пешеходния туризъм. Разнообразните ландшафти и особено масива Сините камъни – най-голямото находище от пермски и отчасти долнотриаски кварц-порфирни скали на Балкански полуостров, вписан в Corine сайт, като масив с Европейско значение.

Релефът е силно пресечен, планински. Най-ниската точка е 290 м н.в., а най-високата – вр. Българка – 1181 м (най-високия в Източна Стара планина). Разликата в надморската височина, пресеченият характер на терена са причина за разнообразието на релефа. Северните склонове са стръмни, мъчно проходими, обрасли с букови гори, а тези с южна компонента – прорязани от долове, вирове, водопади. Отвесните скали са чудесно място за любители на силни усещания, за тези, които обичат да се катерят. Разкриват се и великолепни гледки, даващи възможност за наслада и извисеност на духа. От местността Прозореца може да се надникне към Котленската планина, Дунавската равнина и Лудогорието. От вр.Кулата и Слънчева поляна се вижда целия град, а далече на юг се долавят контурите на Странджа и Манастирските възвишения.

Преобладават мизийския бук, обикновеният габър, зимният и космат дъб, церът, яворът, леската. Срещат се риган, здравец, мащерка, жълт кантарион, кисел трън и скрипка, а от 77-те вида с национална и международна защита – урумово лале, давидов мразовец, шлемовиден салеп, халерово котенце, горска съсънка и т.н.


От представителите на фауната са застъпени лисици, зайци, сърни, диви свине, язовци, благороден елен, кримски и степен гущер, дневно пауново око. Но най-атрактивни и с най-голямо природозащитно значение са скалния орел, кръстатият орел, египетският лешояд, белоопашатият мишелов, големият ястреб, соколът скитник и т.н.

Сините камъни са отлична предпоставка за ски, делтапланеризъм, състезания по ориентиране, алпинизъм. Предлаганите туристически маршрути и програми дават възможност за провеждане на национални и международни прояви, за почивка и отдих сред тишината и спокойствието на гори и поляни, край кристалните гори и причудливите скали.

Карандила е най-прочутата местност близо до Сливен, част от парк „Сините камъни”. В нея има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт. Името идва вероятно от далечни времена, когато в Сливен е върлувала черна чума. Тогава много хора се изнесли тук, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Заради това, че местността е използвана в черни времена, вероятно е наречена и черна - кара.


Информационния посетителски център на природен парк „Сините камъни” представя защитената територия, повишава познанията на хората за стойността и значението на биоразнообразието, за разбиране проблемите по опазване на природната среда и подпомогане на посетителите в избора на туристически маршрути, програми и образователни дейности. Разположен е в Сливен в началото на Хайдушката пътека, в близост до долна станция на пътническа въжена линия.

Експозицията на центъра дава най-обща представа за Природен парк „Сините камъни” – нежива природа, мъхове, лишеи, гъби, тревни, дървесни и храстови видове, консервационен статус на растителни и животински видове, разнообразието на фауната.

В центъра се предлага информация за парка посредством беседи, разясняване условията за туризъм, предлаганите туристически и образователни маршрути, програми, продукти и пакети, организирани инициативи като изложби, състезания, детски шоу-програми. Могат да се закупят информационни материали, брошури, туристически указатели и книги, каталози и картички, туристически карти, видеокасети, CD, сувенири, както и да се направят резервации за настаняване в хотелите и почивни бази на територията на парка и Община Сливен.

Парк „Сините камъни“ е един от 100-те национални туристически обекта и в Информационно Посетителския център има печат за туристическите книжки.

25

Приключва строежът и на нов Туристически център на парка, който се намира в западния край на Общинския пазар в Сливен, до Клуцохорския мост.

За туристите, водени от мотива за едно изключително преживяване сред спокойствието и тишината, чистия въздух, специфичния ландшафт са подходящи маршрутите Карандила – Голяма Чаталка –Белите извори; Сливен – Карандила – Песченик – Архангела – Хайдушки извор – Бъчвата – Еньова булка – Сливен; Сливен – Равна река – Гунчов извор – Мочурите – Долапите – Сливен. Тези маршрути са подходящи и за хората с интереси към тревните и дървесни формации, към ентомологията, херпетологията, орнитологията, към фолклорната традиция на Сливенския край.

За туристите, които се интересуват от видовото разнообразие на грабливите птици, на запазени руини от крепости, чието начало е положено още в римско време и късното средновековие са маршрутите: Даула – Българка – Каракютюк – Даула; Сливен – Селището – Бялата вода – Костова чешма – Каракютюк – Сливен; Сливен – Долапите – Сини вир и други предлагат чудесни условия.

За туристите, търсещи наслада и нови емоции са подходящи маршрутите с огромните кварц-порфирни скали, гори, разнообразни тревни и храстови видове, водопади, пещери, скални феномени и виещи се над тях соколи, ястреби, орли, лешояди: Сливен – Карандила – Футула – Халката – Сливен; Кушбунар – Харамията – Нейково – Жеравна – Кушбунар.

Предизвикателство към хората с неравностойно положение е “Пътеката на здравето” в м.Абланово, предназначена за незрящи и хора с увредено зрение и друг вид заболявания. Съчетанието на физическите упражнения, тренирането на зрението с чистия планински въздух несъмнено ще въздейства върху физическото и психическото им състояние.

Образователната екологична пътека в м.Моллова кория е учебна база за екологично образование на открито. Изнесеният в естествена среда учебен процес е един вид стимул за общуване с живата природа и нейното опазване.

Не по-интересен за децата е Детски кът Кълвача, в местността Кушбунар. Тук те ще получат знания за различни дървесни и храстови видове, за различни растителни и животински видове, за това как да разпознават следите на животните, какви птичи къщички са подходящи за различните видове птици.


А за любителите на силните усещания са алпийските маршрути по високите Източни скали, пистата за делтапланеризъм , намираща се на връх Кулата, върху небезизвестния масив Сините камъни, ски-пистата в м.Даула.

Маршрути в парка:

• Сливен – ИПЦ – Хайдушка пътека – Карандила – Кушбунар – Кулата – Сливен. Стръмната пътека нагоре, виеща се между синьо-сиво-виолетови скали напомня за войводите Георги Трънкин, братя Бунарджи Минчоолар, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и стотиците други борци за свобода от османско иго. Не по-малко интересен е растителния и животински свят в този район на парка – разнообразни тревни видове, габърови и букови дървета, а във висините – орли, ястреби, соколи. Невероятна гледка;

• Църква „Св.София – Хисарлъка – Долапите – Сини вир – Сливен. Един маршрут, който отвежда към най-старата история на Сливен – археологическия резерват „Туида” – крепост от втората половина на ІV век от н.е., църквата „Св.София” , известна още от VІІ век, барите и тепавиците от VІІ – VІІІ век. Маршрут привличащ и с биоразнообразието и живописната Новоселска река;

• Сливен – ИПЦ – Халката – Тютюнлюка – Голяма Чаталка – ГЛС – Сливен. Неимоверна красота. Високо издигащи се причудливи кварц-порфирни скали, символа на гр. Сливен – природната забележителност „Халката”, скалния феномен „Скалата на Смъртното наказание”, хилядника – връх Голяма Чаталка, разнообразния растителен и животински свят и широките пъстроцветни поляни предразполагат хората към отмора и размисъл за тези чудеса, които е създала природата и които трябва да се съхранят за в бъдеще;

• Сливен – Селището –„Св.Спас” – Бялата вода – Маринино градище – Тодровото аязмо – Селището – Сливен. Пътеката, част от която се движи по стар римски път, отвежда към средновековния манастир „Св.Спас” – един от 24-те манастира от Сливенската малка Света гора, крепостта Маринино градище, Тодоровото аязмо. Виеща се между гъстите сенки от дъбове, надвесените клони на череши, круши, леска и клен, води до удовлетворение и удохотворение у всеки турист, докоснал се до този кът на Природния парк „Сините камъни”, където в миналото е кипял духовен живот;

• Сливен – Андреева чешма – Змееви дупки – Сливен. Природната забележителност пещерата „Змееви дупки” и едноименнния водопад, средновековния параклис „Св.40 мъченици”, многообразната растителност от дървета, храсти и тревни видове, прилепите могат да задоволят желанията и потребностите на туристи с различни интереси;

• Сливен – „Св.Петка” – Меча дупка – Чуката – Сливен. Един маршрут предлагащ незабравима гледка към масива „Сините камъни”, горите на Чобанов дол, водопада „Меча дупка” по река Сотирска, както и посещение на църквата „Св.Петка”, издигаща се на

27

мястото на Сотирския манастир, строен по времето на цар Иван Асен ІІ. Това е маршрут, който очарова и пленява с красотата на този край.

За децата специалистите предлагат и различни програми и занимания на Сините камъни. Те могат да получат допълнителни знания за физикогеографските условия на парка, флората и фауната, за природните забележителности, културно-историческото и археологическо минало на този край. А учениците и студентите имат възможност, със съдействието на експертите, да правят проучвания и научни изследвания, необходими за подготовката на реферати и дипломни работи.


В Сливен се провежда Национален фестивал на лешоядите с подкрепата на Дирекция на природен парк „Сините камъни” към Изпълнителната агенция по горите и Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани“. Инициативата е част от проект за възстановяване на белоглави лешояди в Стара планина.

Една част от фестивала се провежда на площада с информационен щанд и творчески работилници за малки и големи, танцова програма, запознаване с маркирането на лешоядите, да видят реалистични макети на яйца на белоглавите лешояди. Другата част обикновено е свързана с освобождаване на белоглав лешояд на терен в Сините камъни.

През есента в Сливен се провежда фестивал на изкуствата "Магията на вятъра", който включва театрални постановки, джаз за деца, концерти, изложби плакат. Един от знаците на града под Сините скали – вятърът, синтезира порива на организаторите (Държавен куклен театър и община Сливен) на Международния фестивал за креативност в сътворяване на магическите светове на кукленото изкуство.

Сините камъни (Код в регистъра: BG0000164)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитаниятаПлощ: 11919.68 хектараМестоположение: Област: Сливен, Община Сливен, гр. Сливен, с. Блатец, с. Глушник, с. Ичера, с. Калояново, с. Сотиря, с. Тополчане

Попада на територията на РИОСВ Бургас и РИОСВ Стара Загора


Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на ДВ

7.ОРЛИЦАТА (Код в регистъра: 41)

1. Общи данниКатегория: РезерватПлощ: 566.5 хектараМестоположение: Област Сливен, Община Котел - гр. Котел, с. Медвен

Попада на територията на РИОСВ Бургас, РДГ Сливен - ДЛС Котел

Документи за обявяване: Заповед No.791 от 10.08.1984 г., бр. 71/1984 на Държавен вестник 791-1984 г.

Цели на обявяване:

1. Първични екосистеми от мизийски бук в Котленска планина

Природен резерват „Орлицата” е обявен през 1984 г. след сливането на резерват „Бели бряг” и природните забележителности „Орлица” и „Медвенски извори”. Създаден е с цел опазването местообитанията на няколко вида защитени грабливи птици, вековна гора от мизийски бук и карстов комплекс, състоящ се от скални образувания, пещери и извори. Освен мизийски бук, в резервата се срещат обикновен и келяв габър, цер и благун. От представителите на фауната се срещат типичните за тези части на Стара планина бозайници (вълк, чакал, глиган, сърна и др.) и близо 200 вида птици, като 50 от тях попадат в Червената книга на България. Тук гнездят ливаден дърдавец, скален орел, орел змияр, креслив орел, белоопашат мишелов, черен щъркел, пъстър кълвач, бухал и много други редки и защитени птици. Това превръща „Орлицата” в една от важните орнитологични зони в Източна Стара планина.

Режим на дейности:

1. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;


Районът около резервата има много голям потенциал за развитие на познавателен туризъм. „Орлицата“ е разположена на ключово място между три селища, които са привлекателни за туристи през всички сезони – гр.Котел, с.Медвен и с.Жеравна. Тук настаняването в във възрожденски къщи със запазена автентична атмосфера или в еко комплекси. Особено

29

подходящ е районът за семейства с деца, заради чистия въздух, възможностите за кратки и дълги разходки, близко разположената река, водопадите и скалните образования.

Котел е една от люлките на Възраждането в България - разположен е по южните склонове на Източна Стара планина и притежава богато природно и културно – историческо наследство. Районът е екологично чист и предлага неограничени възможности за развитие на екологичен туризъм, а също планински рекреативен и селски туризъм. Богатството от културни паметници, традиции и събития дават възможности за осъществяване на културно – познавателен туризъм.

В община Котел са оформени пет архитектурно – исторически резервата : с. Жеравна, с. Катунище, с. Медвен, с. Градец, и резервата Галата в гр. Котел. Само в с. Жеравна са запазени над 200 недвижими паметници на културата.

От няколко години в Медвен и района се развива и ловен туризъм, за което допринасят и възможностите, осигурявани чрез Държавна дивечовъдна станция – Котел. Освен това много хора идват да търсят гъби и билки в района.

Самото село Медвен е впечатлява с автентична възрожденска атмосфера. То е запазило множество старинни къщи, паметници на културата. Тук се намира къщата-музей на Захари Стоянов, както и къщата на първия български народен артист Стоян Бъчваров. До село Медвен има множество останки от древни крепости: Калето, Вида, Кипиловско кале, Диавена, Железни врати и др.


Любителите на природата могат да посетят един от най-големите Природно-научни музеи в страната, представящ геоморфологията, флората и фауната на Източна Стара планина, който се намира в Котел и е един от 100-те национални туристически обекта.

До „Орлицата” може да се стигне, като се поеме маршрута за водопадите „Малкият скок” и „Големият скок”. Тръгва се от с. Медвен на северозапад по долината на Медвенска река. Следва се маркировката, която води до ПЗ „Сини вир” през еко селище "Синия вир". От там започва пътека, която се спуска надолу и после минава от ляво на реката. Следва се червена маркировка. След около 15-20 мин. пеша се стига до водопада, а от скалата над него се открива неповторима гледка. На това място реката е образувала малък каньон,


дълбок повече от 30-40 м. Маршрутът продължава нагоре по долината, като на много места пресича реката. След 2-3 км се стига до водослив. От него се продължава вдясно и се следва маркировката. Тук пътеката отново пресича на няколко места реката и за около половин час се стига до водопадите „Скоковете”, разположени в резерват „Орлицата”. Те са два като до вторият се стига по стръмна пътечка по скалите на първия. Височината им е около 15-20 м. На места маркировката се губи. Връщането от „Скоковете” до с. Медвен става по обратния маршрут. Преходът може да се измине и без използването на водач, но трае около 3 часа и изисква много добра физическа подготовка. Подходящата екипировка е задължителна.

Друг вариант за достигане е през вр.Орлица. Западният склон на върха също попада в границите на резервата. От с.Медвен се тръгва по пътя за с.Садово. След 1 км се стига до разклон. Поема се пътя вляво, водещ към телевизионната кула и местността „Царевец”. След 7 км се достига до друг разклон вляво. Тръгва се по черен път без маркировка, който извежда в подножието на вр.Грашища и вр.Орлица. Отминавайки вр.Грашища се стига до табела, обозначаваща границите на природния резерват. Преходът по черния немаркиран път от втория разклон до вр.Орлица трае около 2 часа и също изисква добра физическа подготовка и подходяща екипировка.

В резервата се намира и скалния феномен Орлицата, което е истинско гнездовище на скални орли. В близост е и карстовият комплекс Злостен, който пази характерни земни форми, пещери, понори и други карстови образувания.

Покрай селото тече Медвенска река, по чието течение има няколко известни водопада като Синия вир и Скоковете. Вировете, сформирани от водопадите, са подходящи за плуване през лятото. До село Медвен е разположен известният карстов комплекс Злостен с множество красиви пещери. Най-висок връх в Медвенска планина е Орлица , а под него са красивите скални пещери "Ледницата" и "Царевец".

Съществуват възможности за екомаршрути по екопътеки: Котел – Жеравна; Котел – Злостен; Медвен – Синия вир, както и предлагане на фотолов с маршрути: Котел – местността Урушки скали /наблюдение на белоглавия лешояд, Котел – Орлови скали /наблюдение на скален орел/; Котел – Орлови пещери /наблюдение на колонии от прилепи/.


Празникът на подвижното овчарство, който се организира по проект„Завръщане на лешоядите в Стара планина“ LIFE08 NAT/BG/278 и от туроператорската фирма „Go Kotel”. Празнуваха сезонното преместване на 450 овце от зимни на летни пасища. Програмата включва народна музика и танци в изпълнение на каракачански ансамбъл и автентични песни, както и конкурси за най-добро овчарско куче, най-практичен овчарски атрибут, най-бързо и качествено стрижене на овца.

31

Пролетно подвижно овчарство – Котел – Сините камъни, 10-17 май 2014 (могат да се включват и туристи).

Есенно подвижно овчарство – Котел – Сините камъни, 12-18 октомври 2014 (могат да се включват и туристи).

8.РЕКА ГОРНА ЛУДА КАМЧИЯ (Код в регистъра: BG0000136)1. Общи данни

Категория: ЗЗ по директивата за местообитаниятаПлощ: 2275.1 хектараМестоположение: Област Бургас, Сунгурларе; Област Сливен, Котел и Сливен

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

Цели на опазване:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


Зоната е разположена изцяло във вътрешността на страната между Сунгурларе и Котел. Минава през няколко села, най-популярното като туристическа дестинация от които е с. Ичера, на 20 км от Сливен. Любимо място за отдих на сливенските боляри и воеводи, Ичера още в старо време е наречена "Царската одая". Селото е популярно място за спокойна почивка и разполага с няколко подходящи бази за настаняване и хранене. В селото са съхранени повечето къщи от времето на Възраждането, които носят чертите на котленската възрожденска къща.


Особено интересен е фактът, че в селото има конна база „Табора“, която предлага чудесни възможности за обучение, лечение (хипотерапия) и разходки с коне из околните природни забележителности. Подходящо занимание за малки и големи.

Долината на реката, бреговете и водите са притегателни за множество туристи, летовници и особено риболовци.

ОБЛАСТ БУРГАС

9.СТРАНДЖА (Код в регистъра: BG000020)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитанията Площ: 153541.2 хектараМестоположение: Област Бургас

Община Малко Търново, гр. Малко Търново, с. Близнак, с. Бръшлян, с. Бяла вода, с. Визица, с. Граматиково, с. Евренозово, с. Заберново, с. Звездец, с. Калово, с. Младежко, с. Сливарово, с. СтоиловоОбщина Приморско, с. Ново Паничарево, с. ПисменовоОбщина Средец, с. Граничар, с. КировоОбщина Царево, гр. Ахтопол, гр. Царево, с. Бродилово, с. Българи, с. Варвара, с. Велика, с. Изгрев, с. Кондолово, с. Кости, с. Резово, с. Синеморец, с. Фазаново


Документи за промяна: Промяна в площта - увеличаване с Решение No.660 от 08.11.2013 г., бр. 97/2013 на Държавен вестник

Припокрива Защитена зона по Директива за птиците Странджа BG0002040 и граничи на запад с защитена зона Дервентски възвишения BG0000219, а на север с защитена зона Босна BG0000208. Разположена в Черноморски биогеографски регион. Общата площ на защитената зона е 1 182 250,30 декара, надморска височина от 0 до 657, средна н.в. 326. Над 80% от зоната са гори, 15% са храсталаци, орни земи и пасища, 2% море и 1% урбанизирани територии.

Зоната включва дялове от Странджа планина и нейните покрайнини, спускащи се в Черно море, както и двукилометровата крайбрежна зона. Основно са представени горите – балкано-панонски церово¬горунови гори (код 91MO), западнопонтийски букови гори (код 91S0), крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (код 91F0), алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (код 91E0). Това е най-важната зона за опазването на западнопонтийските букови гори. В зоната има 2 големи и 2 малки устия на реки (код 1130).

33

Преобладаващата дължина на крайбрежната ивица е заета от скали, които спадат към местообитанието стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium (код 1240). Белите (код 2120) и сивите дюни (код 2130) са под формата на тясна ивица край плажовете -основно в близост до устията на реките.

Това е най-важното място за южната блатна костенурка (Mauremys caspica) в Черноморския район. Важни местообитания също така за обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), червенокоремната бумка (Bombina bombina) и видрата (Lutra lutra), шипоопашата и шипобедрената костенурки (Testudo hermanni и Testudo graeca) и пъстрия смок (Elaphe quatorlineata sauromates). Последните обитават територии с не гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища или обработваеми земи, синори в земите с екстензивно земеделие. Зоната е от изключително значение за опазване на резовския карагьоз (Alosa tanaica) и серия от безгръбначни животни като осмодерма (Osmoderma eremita), алпийска розалия (Rosalia alpine), Bolbelasmus unicornis, Еуфидриас (Euphydryas aurinia), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides).

Странджа (Код в регистъра: BG0000240)

1. Общи данни Категория: ЗЗ по директивата за птицитеПлощ: 116 389.43 хектараМестоположение: Област Бургас, община Малко Търново и община Царево

Документи за обявяване: Заповед No.РД-802 от 04.11.2008 г., бр. 106/2008 на Държавен вестник.

Промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД-75 от 28.01.2013 г., бр. 10/2013 на Държавен вестник

Режим на дейности:1. Забранява се залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;2. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.3. Забранява се използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;4. Забранява се косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.


Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията Странджа BG0001007 и граничи на запад с защитена зона Дервентски възвишения BG0000219, а на север с защитена зона Босна BG0000208. Разположена в Черноморски биогеографски регион.

Природен парк „Странджа“

1. Общи данниКатегория: Природен паркПлощ: 116054.21 хектараМестоположение: Област Бургас, Община Малко Търново, и част от Община Царево

Попада на територията на РИОСВ Бургас.



Прекатегоризация със Заповед No.РД-350 от 14.07.2000 г., бр. 66/2000 на ДВ2. Промяна в площта - намаляване със Заповед No.РД-25 от 18.01.2001 г., бр.11/2001 на ДВ3. Промяна в площта - намаляване със Заповед No.РД-59 от 24.01.2013 г., бр. 28/2013 на ДВ

Цели на обявяване:1. Дългосрочното опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в района.

Режим на дейности:1. Забранява се събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци, включени в каталога на ПМС № 153 от 1993 г. (приложение № 1);2. Забранява се внасянето на всякакви отпадъци;3. Забранява се внасянето на чуждоземни диви растителни и животински видове, подвидове и форми;4. Забранява се сечищната форма на стопанисване на високо-стеблените букови гори с подлес от зеленика;5. Забранява се ползване на дивите растителни и животински ресурси в размери и по начини, които да застрашават съществуването на видове, да намаляват биологичното разнообразие или да нарушават нормалното функциониране на природните екосистеми.

35


В крайбрежната част на парка се осъществява масов туризъм, свързан с ползването на прилежащите плажове на Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово. Въпреки интензивното строителство и курортните съсредоточия на отделни места, районът като цяло е запазил до голяма степен естествения си характер и все още привлича много туристи, търсещи по-близки до природата преживявания.

Странджа се посещава от специализирани туристи с интерес към природата и особено към птиците – както по време на тяхната лятна почивка, така и по време на специализираните им турове през България. Особено е популярен „религиозният“ туризъм, свързан с честването на важни езически или православни празници (нестинарство, патронни празници на населените места и др.)

През последните години става все по-популярна вело дестинация – от една страна за специализирани турове от Бургас през цяла Странджа до морето, от друга само за почиващите около морето и навлизане на кратки вело-турове до близки места (Царско кладенче, с.Бродилово и др.) или за вело-походи през българска и турска Странджа (та чак до Истанбул). Подробности за вело възможностите на Странджа в сайта http://greencorridors.burgas.bg/

За последните 10 години Дирекцията на парка създаде и една нова група туристи – фестивални, т.е. тези, които идват специално за Фестивала на зелениката, който се провежда всяка година през май в или около две селища в община Малко Търново и община Царево.

Благодарение на специализираните издания на ДПП и партньори, дестинацията става все по-популярна както за пешеходни туристи, така и за велосипедисти, за семейства с деца и др.


Паркът разполага с два посетителски и информационни центъра към момента – един в Малко Търново и един в с. Граматиково. В момента се изгражда нов в центъра на Бургас (ъгъла на ул.Лермонтов и ул.Митрополит Симеон) и в Ахтопол (сградата на бившето кметство).


http://greencorridors.burgas.bg/

Синеморец

Разходка с лодка по горното и долното течение на река Велека – тръгва се от пристана на реката (42°03’37.24” С, 27°58’00.38” И; 7 м н.в.), намиращ се вдясно веднага след моста на реката преди село Синеморец. Разходката до горното течение стига до местността Царското кладенче, където има подходящ за пикник заслон. До него може да се достигне и пеша – за около 2.5 часа като се следва черния път по десния бряг на реката, срещу течението й. Заслонът се намира на 7 км от Бродилово, 10 км от Синеморец и е с капацитет 20 човека. Има възможност за наемане на каяци и разходка до Царското кладенче и до морето.

Пристана под моста на Велека също е подходящо за пикник място със заслон с капацитет 8 човека и огнище.

Панорамно погледно място (над гробището на Синеморец) - едно от най-популярните места за снимки на устието на р.Велека.

Разходка по пясъчната коса до устието на реката – сезонно (лято – есен), защото понякога през пролетта е трудно достижимо поради високи вълни и изчезване на морския бряг под вода, както и поради обилни разливи на реката.

Мястото е любимо за почитателите на дивата природа и тихите спокойни плажове. Най-посещавани са плажовете в заливите Силистар и Липите.

Марина река

Координати: 42°06’55.57” С, 27°45’41.20” И, 237 м н.в.

Защитената местност е в самото начало на парка след с. Изгрев около едноименната река. До нея води интересна интерпретативна еко-пътека „Марина река - Живият музей на терциерна Европа”. Продължителност около 50 минути в едната посока. Посещавана при ботанически и други турове в Странджа, тъй като избягвайки забраните на строгия резерватен режим, в тази класна стая „на открито” могат да се опознаят всички емблематични видове от колхидската терциерна флора.

с. Кости

Все още из Кости могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители, които го правят така привлекателно за туристите. Най-красивата селска църква в Странджа е църквата „Св. св. Кирил и Методий”, строена е от майстор Яни през XIX век. От селото тръгват интересни природни маршрути.

с.Българи

Известно е със съхранените нестинарски ритуали, традиционните нестинарски игри на 3 юни, когато се честват Св.св. Константин и Елена (по стар стил). Включено е в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Близо до селото е разположен резерват „Силкосия” – първият български резерват. Има музей на нестинарството (в кметството). Църквата „Св. св. Константин и Елена” разположена на площада на селото е паметник на културата.

37

Индипасха

Координати: 42°00’17.32” С, 27°39’12.19” И, 178 м н.в.)

Намира се в землището на с. Сливарово, община Малко Търново, в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Индипасха е едно от най-необичайните за туристи места, но се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история.

Природна забележителност „Каменска бърчина” (Камъка)

Координати: 42°00’30.36” С, 27°35’27.65” И; 343 м н.в.

Намира се на около 10 км от Малко Търново, в близост до път 99 за Царево. Известна е и с имената „камъка” и „каменната гъба”. Любимо и лесно достъпно място за туристите в Странджа. Провирането за здраве и пречистване от грехове през дупката на голямата каменна гъба, винаги носи приятни емоции и е истинско забавление за посетителите.

Интересни обекти за посещение в Малко Търново:

Исторически музей с природна сбирка

Православна църква „Успение Богородично”

Източнокатолическа църква „Св. Троица”

Тракийски култов комплекс в м. Мишкова нива

Тракийски гробници и могилен некропол в м. Пропада

Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина

Повече информация за града и забележителностите наоколо и в парка може да се получи от:

Общинските туристически информационни центрове - единият се намира в центъра на града зад църквата „Успение Богородично”. Другият е на 2 км от града, в м. Пряслопът. Създаден е да обслужва туристите, които посещават тракийския култов комплекс в м. Мишкова нива и др.

Посетителски информационен център на ДПП „Странджа” – намира се в бялата къща близо до новия пазар. Това е първият център на парковата дирекция, който предоставя


информация за природните дадености, места за настаняване и посещения, но в същото време модулите на малката му експозиция са интерактивни и позволяват по забавен и атрактивен начин да се учи за Странджа и нейното биоразнообразие.

Горска сбирка Граматиково – интересна експозиция на Дирекцията на ПП Странджа, която представя странджанската гора, основните растителни видове, маркировки и маршрути. Разполага с 2 зали и разнообразни филми за Странджа.

Защитена местност „Докузак”

Координати при водопада: 42°01’22.21” С, 27°30’08.87” И, 251 м н.в.

Обхваща красив карстов район при река Докузак, с малкия едноименен водопад и непресъхващите девет извора. По поречието й има места за отдих и риболов. До самия водопад също има изграден заслон с огнище.

Странджанска Горска пътека

Координати 42°01’19.30” С, 27°30’13.02” И; 250 м н.в.

За пешеходен преход с продължителност около 2.5 часа. Пътеката е първата интерпретативна пътека в природния парк с модули и табели с интересна информация за биоразнообразието. Тя се стопанисва от Дирекцията на природния парк. Започва на 200 м преди водопада Докузак, вдясно от пътя М. Търново - с. Стоилово.

С.Бръшлян


Намира се на 14 км северозападно от гр. Малко Търново и 64 км от гр. Бургас, на 1 км от главния път Звездец - Малко Търново. Бръшлян е най-автентичното село в Странджа и е архитектурен резерват. Чудесен пример за това как инициативни хора могат да се възползват от историята и да я впрегнат в своя полза, но като вложат сърце, усилия и време. Бръшлян е място, в което се завръщаш отново с удоволствие заради особената смес от атмосфера, хора, гостоприемство и човешки отношения.

Забележителности на с. Бръшлян: Църква „Св. Димитър”; Килийно училище; Етнографска къща-музей; Музей на традиционния бит и култура на Бръшлян; Балюва къща; Параклисите „Св. Пантелеймон”, „Св. Марина” и „Св. Петка”.

Защитена местност и Историческа местност „Пéтрова нива”39


Намира се в Природен парк Странджа, в близост до с. Стоилово и с. Звездец и на 32 км от гр. Малко Търново. Тук през август 1903 е обявено новото въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България. Провъзгласява се Странджанската Република. Местността е над меандрите на река Велека и река Младежка. Тук се издига паметник за подвига на българите от онези далечни времена, в който са зазидани и костите на водача на Преображенското въстание. Тук се намира и едно от най-живописните погледни места в Странджа и могат да се наблюдават много вечно зелени видове растения.

Природна забележителност „Пещери и извори на река Младежка”


Това е една от най-живописните местности на Странджа, разположена близо до село Младежко. От селото до изворите на реката има живописен и лек пешеходен маршрут от около 1 км, който е устроен с лека туристическа инфраструктура от Дирекцията на ПП Странджа. Има наблюдателници, заслон, място за пикник и др.

Туристически маршрути в ПП Странджа (в Община Малко Търново)

Маршрут № 1 Покрай Велека до морето- гр. Малко Търново- с. Стоилово- м. Велечки колиби (Тракийски лагер)- м. Качул- с. Кости- с. Бродилово- с. Синеморец (дължина: около 80 км, велосипеден маршрут)

Маршрут № 2 Нагоре по могилата- Малко Търново- Хижата- м. Бъчварка- Малко Търново (продължителност: около 2 ч)

Маршрут № 3 До Манастирчето в м. Пряслопът- Малко Търново- Манастирчето- Малко Търново (продължителност: около 1 час)

Маршрут № 4 До Мишкова нива, Градището и Пропада- Малко Търново- м. Мишкова нива- вр. Голямото Градище- м. Сираково- м. Пропада- Малко Търново (продължителност: 5 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 5 До Вълчановия мост- Малко Търново- м. Дядовото Гьоргьово врисле- м. Пенгюво- Вълчановият мост- м. Съботиноео- м. Дядовото Гьоргьово врисле- Малко


Търново (продължителност: около 7 ч., задължително с туристически водач и съгласуване с Гранична полиция)

Маршрут № 6 По планинските била- Малко Търново- м. Водицата- Телевизионната кула- м. Стоиловска чучурка- водопада в м. Докузак- Малко Търново (продължителност: около 5 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 7 По Резовското било- Малко Търново- м. Водицата- м. Маврова нива- м. Върбата- м. Ябълките- м. Одерето- р. Велека- с. Кости (продължителност: около 14 ч.)

Маршрут № 8 Странджанска горска пътека (продължителност: около 2 ч.) Пътеката започва на около 200 м преди водопада в м. Докузак, вдясно от пътя Малко Търново - с. Стоилово.

Маршрут № 9 От манастира до тъмната река- Голямобуковски манастир- с. Близнак- с. Младежко (продължителност: около 6 ч., задължително с туристически водач от с. Близнак до с. Младежко)

Маршрут № 10 До „Свети Пателяй” (продължителност: около 20 мин.) От с. Бръшлян се стига до параклиса „Св. Пантелеймон‖, намиращ се югоизточно от селото. Светецът, наричан в Странджа Свети Пателяй, е тачен от бръшлянци като покровител на селото.

Маршрут № 11 Двата вриса (продължителност: около 40 мин.) Започва от с. Бръшлян в южна посока по стар коларски път.

Маршрут № 12 До хайдушкото сборище- с. Бръшлян- м. Каленик- вр. Стоянова чука- Раздол- параклис Свети Пантелеймон (продължителност: около 2 ч., кръгов маршрут)

Маршрут № 13 Пътят на ясния месец- с. Бръшлян- с. Стоилово (продължителнос: около 4 ч. и половина, препоръчва се туристически водач)

Маршрут № 14 През била и долчини- с. Бяла вода- Суха река- с. Калово (продължителност: около 3 ч. и половина, типичен горски маршрут, при който се изисква туристически водач)

Маршрут № 15 Към реката- с. Бяла вода- р. Младежка- м. Велечки колиби (продължителност: около 5 ч., изисква се туристически водач)

Маршрут № 16 По пътя на кавказките пирати - лази- с. Визица- с. Писменово- гр. Приморско- гр. Китен (Урдовиза, продължителност: около 8 ч.)

Маршрут № 17 Към Индипасха- с. Граматиково- м. Свети Илия- р. Велека- м. Индипасха (продължителност: около 3 ч. и половина в една посока, задължително с туристически водач)

Маршрут № 18 По колибарските пътеки- с. Граматиково- м. Тумбата- Папазов дол- м. Малката Котвина (продължителност: около 2 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 19 По пътя на свещения огън- с. Граматиково- м. Припор- р. Велека- м. Карието- м. Голямата аязма (продължителност: около 4 ч. в една посока, задължително с туристически водач)

41

Маршрут № 20 Екопътека Качул- с. Граматиково- м. Тумбата- м. Калугерово- м. Юртет- м. Стоев чукар- м. Малево- м. Качул (продължителност: около 5 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 21 Към голямото кале и екопътека „Извори на река Младежка” с. Евренезово- м. Голямото кале- Извори на р. Младежка- м. Вирът- с. Младежко (продължителност: около 1 ч. и половина, препоръчва се туристически водач) .

Маршрут № 22 По левия бряг на Велека с. Заберново- параклис „Св. Георги”- р. Щръмница- р. Велека- м. Качул (продължителност: около 5 ч., препоръчва се туристически водач)

Маршрут № 23 До змеювата къща- с. Звездец- Меден дол (Бакърлъка)- с. Евренезово (продължителност: около 2 ч., препоръчва се туристически водач)

Маршрут № 24 Пътят на звездите- с. Звездец- м. Селски баир- р. Велека (Старият мост)- м. Равни пазлак- р. Катун- р. Чурка ряка- с. Бръшлян (продължителност: около 5 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 25 Забравеният път- с. Калово- параклис „Свети Тодор”- р. Младежка- м. Бакаджикска- с. Звездец (продължителност: около 5 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 26 През Парорийската пустиня- с. Калово- Казански дол- Параклис „Света Петка”- ЗМ „Парория”- Заберска река- с. Заберново (продължителност: около 3-4 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 27 От Тъмната река към планинските била- с. Младежко- м. Велечки колиби (Тракийски лагер)- с. Стоилово- м. Свети Костадин- Параклис „Св. Пантелеймон”- с. Бръшлян (веломаршрут с дължина 45 км)

Маршрут № 28 Екопътека „Вирът- Извори на р. Младежка- Калето- Замъкът- Вирът”(подходящ за деца и ученици)

Маршрут № 29 Забравената светица- с. Сливарово- м. Върли дол- ЗМ „Руденово”- пещера-светилище Света Марина (продължителност: около 4 ч., задължително с местен водач за групи до 15 човека, съгласуване с Гранична полиция – Малко Търново)

Маршрут № 30 До царска река- с. Сливарово- м. Ватралова поляна- р. Резовска- м. Синия вир- м. Калето (Градище)- с. Сливарово (продължителност: около 4 ч., задължително с местен водач за групи до 15 човека, съгласуване с Гранична полиция – Малко Търново)


Маршрут № 31 Към влахов дол- с. Сливарово- м. Елените- м. Харами бунар- м. Голямата аязма (Влахов дол, продължителност: около 4 ч., задължително с местен водач; до Влахов дол се достига с велосипед и високо проходима кола, но не през м. Елените)

Маршрут № 32 Екомаршрут Кладара- с. Сливарово- р. Резовска- м. Иванчов вир- м. Шафариица- с. Сливарово (продължителност: около 3 ч.)

Маршрут № 33 Път към звездния връх- с. Стоилово- р. Велека- м. Петрова нива- м. Чешменски поляни- параклис „Госпогьово манастирче”- с. Звездец (веломаршрут с дължина 24 км)

Маршрут № 34 Екомаршрут Кончово- с. Стоилово- параклис „Свети Илия”- м. Кончово- м. Света троица (продължителност: около 1 ч. и половина)

Маршрут № 35 Комитската пътека- с. Стоилово- р. Велека- м. Петрова нива- Балабановия вир- Раздол- с. Стоилово (продължителност: около 3 ч. и половина, кръгов маршрут)

Туристически маршрути в ПП Странджа (община Царево)

Маршрут № 1 В подножието на Голямата Папия- гр. Ахтопол- параклис- „Св. Св. Константин и Елена”- с. Бродилово (продължителност: около 2 ч. и половина)

Маршрут № 2 По морския бряг до Варвара (продължителност: около 1 ч. и половина, подходящ за орнитоложки наблюдения) Маршрутът изцяло следва брега на Черно море. Тръгва от гр. Ахтопол в северозападна посока.

Маршрут № 3 Геоложки маршрут- Ахтопол- устието на р. Велека- Синеморец (продължителност: около 3 ч., подходящ за орнитоложки наблюдения)

Маршрут № 4 От морето към планината (продължителност: около 3 ч. и половина, подходящ за орнитоложки наблюдения)

Маршрут № 5 През джунглата на Велека- с. Бродилово- м. Харманята- м. Царско кладенче- с. Синеморец (продължителност: около 5 ч., препоръчва се туристически водач, подходящ за орнитоложки наблюдения и риболов)

Маршрут № 6 Пътека към морето- с. Бродилово- м. Хайдушко кладенче- с. Варвара (продължителност: около 2 ч., препоръчва се туристически водач)

Маршрут № 7 Край Велека- с. Бродилово- м. Трудовашката чешма- мост над р. Велека (продължителност: около 5 ч.)

Маршрут № 8 Нагоре до Милекоп- с. Бродилово- м. Харманята- м. Милекоп (продължителност: около 3 ч.)

Маршрут № 9 При наследниците на войводата Кондолов- с. Българи- параклис „Света Троица”- м. Скокът- ПЗ „Попови скали”- Трионска река- с. Велика (продължителност: около 7 ч.)

43

Маршрут № 10 През горските усои- с. Българи- Лясков дол- параклис „Света Петка”- с. Кондолово- Дяволски дол- с. Граматиково (продължителност: около 4 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 11 От Силкосия до Велека- с. Българи- ЗМ- „Пирен”- р. Велека- с. Кости (продължителност: около 4 ч.)

Маршрут № 12 По пътя на Светоците- с. Българи- дола Трашка- р. Велека- Голямата аязма (продължителност: около 3 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 13 Марина река – живият музей на терциерна Европа (продължителност: около 1 ч., подходящ за деца и ученици)

Маршрут № 14 До Кулата на връх Чукарят (продължителност: около 1 ч. и половина) Маршрутът тръгва в западна посока от с. Варвара и минава през обширни поляни. Маршрут № 15 През Ставрото за Калинча (продължителност: около 4 ч., задължително с местен водач) Маршрутът тръгва от с. Варвара по морския бряг, в северна посока.

Маршрут № 16 През Шилото за Кости- с. Кондолово- параклис „Св. Петка”- Трашки дол- вр. Шилото- р. Велека- ПЗ „Свети Илия” (продължителност: около 5 ч. и половина, задължително с туристически водач)

Маршрут № 17 Мързевски дол – Вечнозеленото царство (В търсене на Златното руно87) с. Кондолово- Мързевски дол- овощната градина- с. Кондолово (продължителност: около 2 ч., задължително с туристически водач)

Маршрут № 18 Богородишки дол (продължителност: около 1 ч. в едната посока, препоръчва се туристически водач) Тръгва от центъра на с. Кости в югоизточна посока.

Маршрут № 19 До Вековния бук (продължителност: около 2 ч. и половина в едната посока) Тръгва в югоизточна посока от центъра на с . Кости.

Маршрут № 20 ПЗ „Свети Илия” (продължителност: около 30 мин. в едната посока) От старата фурна на с. Кости върви по левия бряг на реката срещу течението,по коларски път

Маршрут № 21 Пътуване към Родината- с. Кости- м. Баба Дена- м. Голямата аязма (продължителност: около 3 ч.)

Маршрут № 22 Към залива Кастрич (продължителност: около 1 ч. и половина) Маршрутът тръгва от Резово на север и следва извивките на морския бряг.

Маршрут № 23 Геоложки маршрут м. Бутамята – м. Силистар (продължителност: около 2 ч., подходящ за орнитоложки наблюдения)


Маршрут № 24 Веломаршрут- с. Синеморец- Царското кладенче- с. Бродилово- м. Дренчето- м. Церът- с. Синеморец (кръгов веломаршрут, подходящ за начинаещи и напреднали велосипедисти)


Фестивал на зелениката – месец май (периода на цъфтеж на странджанската зеленика), в различини селища от територията на ПП „Странджа“.

Международен пленер по живопис „Странджанска палитра” - целта му е да популяризира чрез живописни творби /масло, акварел, пастел и др./ уникалната странджанска природа, архитектурно-исторически забележителности, бит и духовност на странджанския край, изразени чрез митологичните предания, фолклор, нрави и обичаи на хората. В продължение на 12 дни участниците посещават организирано едни от най-забележителните природни и културно – исторически кътчета на общината.

Нестинарски обряд - 3 юни (по стар стил Св.Константин и Елена), с. Българи Поклонническо шествие на петте странджански нестинарски села до Голямата

аязма – последната неделя от май преди 3 юни. Тръгват шествия от всяко от 5те нестинарски села към мястото на Голямата аязма - Граматиково, Сливарово, Българи, Кости, Кондолово.

Национален възпоменателен събор в м. Пéтрова нива, в чест на Илинденско-Преображенското въстание (1903) – предпоследната седмица на м. август.

Културни празници на гр. Малко Търново – седемдневни културни прояви в последната седмица на август. Празниците приключват с традиционния Църногоровски панаир.

Фестивал на мановия мед – началото на август в Царево. Традиционни Ахтополски вечери – втората седмица на август, гр. Ахтопол. Международен фолклорен фестивал “Еврофолк”– последната седмица на август, гр.

Царево. Национален събор-надпяване “Странджа пее” – в началото на юни на всеки 4

години, с. Граматиково Поклонническо шествие до пещерата-светилище Св. Марина – 30 юли, с.

Сливарово. Свети Константин и Елена – 21 май и 3 юни - празник на гр. Ахтопол, с. Българи и

с. Стоилово. Св. Троица – плаващ празник, 50 дена след Великден. Празник на с. Евренозово. Св. Илия – 20 юли, празник на селата Бяла вода, Граматиково, Кости, Стоилово. Седмица на морето – първата седмица на м.август, гр. Царево, гр. Ахтопол. Св. Пантелеймон – 9 август, празник на селата Бръшлян, Бродилово, Калово и

Сливарово. Голяма Богородица – 28 август, празник на Малко Търново (част от Културните

празници на града) и на с. Младежко Кукеровден и Паликош – отбелязват се седем седмици преди Великден в селата

Кости, Бродилово и гр. Малко Търново.

45

Филек – фолклорен обряд, изпълняван единствено в Рупска Странджа. Пролетни младежки игри, изпълнявани една седмица преди Великден. Възстановен в гр. М. Търново и с. Бръшлян.

Индипасха – поклонение в древнотракийско оброчище пет дена след Великден. Принасят се курбани и се прави ритуала ―смиване‖ с язменска вода. Посещава се целогодишно.

Традиционен фестивал на изкуствата „Жреци на музите" – края на август в община Царево.

Международен фолклорен фестивал „Странджа моя, люлчина” - юни, Царево.

Използвана литература:

План за развитие на Община Малко Търново 2007 – 2013 г.

Туристически пътеводител на ПП „Странджа“, издаден от ДПП през 2013 г. (второ преработено издание)

10.КОМПЛЕКС РОПОТАМО (Код в регистъра: BG0002041)

1. Общи данни

Категория: ЗЗ по директивата за птицитеПлощ: 3857.75 хектараМестоположение: Община Приморско - гр. Приморско и Община Созопол - гр.

Созопол


Цели на обявяване:1. Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;2. Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Режим на дейности:1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;2. Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;


3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;4. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;5. Забранява се подмяната на крайречните гори от местни дървесни видове с неместни такива на разстояние до 50 м от границите на водните обекти;6. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;7. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;8. Забранява се изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, с изключение на такива, които към датата на обнародване на заповедта са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда.

Ропотамо (Код в регистъра: BG0001001)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитаниятаПлощ: 98099.76 хектараМестоположение: Община Приморско - гр. Китен, гр. Приморско, с. Веселие, с. Ново

Паничарево, с. Ясна поляна; Община Созопол - гр. Созопол, с. Крушевец


Документи за промяна: Промяна в площта - увеличаване с Решение No.660 от 08.11.2013 г., бр. 97/2013 на ДВ

Ропотамо 1. Общи данни

Категория: резерватПлощ: 1000.7 хектара Местоположение: Община Приморско - гр. Приморско и Община Созопол - гр. Созопол

Документи за обявяване: Заповед №318 от 07.05.1992

Документи за промяна: 1. Прекатегоризация със Заповед №2080 от 04.09.19622. Промяна в площта - увеличаване със Заповед №318 от 07.05.19923. Промяна в режима на дейностите със Заповед №РД504 от 17.07.20014. Промяна в режима на дейностите със Заповед №РД-686 от 21.09.2006

Международен статус: Рамсарско място

Режим на дейности - в резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

Организирани туристически пътувания с лодки по р. Ропотамо; Навлизане на рибарски лодки в устието на р. Ропотамо при бурно море и

поддържане на заслон за рибарите на подходящо място; Посещения с познавателна цел по маршрути определени с плана за управление на

резервата;

47

Ползване на пътя между отдели 485 и 486 до устието на р. Ропотамо от местни рибари през риболовния сезон от 1 септември до 30 декември;


Ропотамо е популярна туристическа дестинация в България от много години. Един от най-посещаваните туристически обекти по Южното Черноморие е блатото Аркутино с красивите си бели водни лилии. За някои от чуждестранните туристи те не са нещо особено, тъй като при тях се отглеждат в почти всеки водоем – в домашна градинка или градски парк. Ценното за блатото Аркутино е, че находището на бяла водна лилия в него, е естествено и диво.

Предпочитана атракция за летуващите по Черноморието е и разходката с лодка от пристана на река Ропотамо (под моста на път Е87) до устието на реката. Тя е с продължителност 60 мин. Чапли и земеродни рибарчета прелитат край туристите по време на разходката, а особено атрактивни са и водните костенурки, които се припичат на слънце по камъни или паднали дървета край бреговете. Особено любопитна е и Лъвската глава – причудливо скално образувание, високо над десния бряг на реката.

Въпреки че е строг резерват (в него се забранява всякаква човешка дейност) – разходките с лодка по Ропотамо са едно от изключенията, в полза на туристите. Тази дейност е отдадена от МОСВ на концесия. За съжаление въпреки, че тази атракция функционира от много години и се радва на голям интерес от страна на летуващите по българското крайбрежие туристи, все още не е направено необходимото за осигуряване на модерни, без моторни лодки, така че да се гарантира липсата на замърсяване и шум по реката.

Другото са няколкото одобрени със Заповед на МОСВ пешеходни туристически маршрути за посетители в резервата. Това са:

1. Пътека по мостик в блатото Аркутино

2. Пътека до устието на река Ропотамо (продължение на асфалтовия път, идващ от Приморско и минаващ край някогашната резиденция „Перла”)

3. Пътека до залив Св.Параскева

4. Пътека до най-високата дюна на Балканския полуостров (тръгва от Центъра на РИОСВ)

5. Пътека през нос Кая до устието на река Ропотамо


6. Пътека до Веселата скала (за съжаление вече не е достъпна след последния ремонт на пътя – няма отбивка за спиране)

7. Пътека за поддържан резерват „Вельов вир”

8. Маршрут по вода за разходка с лодка от пристана до устие на р. Ропотамо и обратно

Резерват „Ропотамо” се намира на около 50 км южно от Бургас, на границата между общините Созопол и Приморско. Основният път Е87 разделя резервата на две части.


През 2003 г. в резерват „Ропотамо” е открит Посетителски център на РИОСВ Бургас. Той се намира в м. Аркутино, срещу блатото, в близост до мотел Аркутино.

Координати на по-важните места в резервата:

Блатото Аркутино, част от резервата (42°19’56.48” С, 27°43’39.33” И, 8 м н.в.)

Пристан за разходка с лодка по долното течение на река Ропотамо до устието на реката - под моста на пътя Бургас – Приморско (Е87) (42°18’09.63” С, 27°43’40.55” И, 10 м н.в.)

Устието на реката – пътеката до него (42°19’40.58” С, 27°45’21.10” И, 12 м н.в.)

Скално образувание Лъвската глава (42°18’55.69” С, 27°44’04.61” И, 92 м н.в.)

Информационен център на РИОСВ в м. Аркутино (42°19’42.65” С, 27°43’49.58” И, 10 м н.в.)

Подходящи за посещение са и защитените местности и природните забележителности, които са разположени около защитената зона Беглик таш – Ропотамо, Стамополу, Вельов вир, блатото Алепу, Пясъчни дюни – Каваците, Пясъчни дюни - местност Алепу, скалните образувания, фиордите и Тюленовата пещера в местност Маслен нос.

49

11.АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО

В североизточния край на град Бургас се намира птичият рай на България – Атанасовското езеро. То е свръхсолено крайбрежно езеро, разделено на две части от пътя Бургас – Варна. Северната част е поддържан резерват, а южната – буферна зона, по-късно прекатегоризирана в защитена местност. Езерото е заобиколено по цялата си дължина от канал с дължина 23 км. Заедно с прилежащите земеделски територии е обявено за защитена зона от Националната екологична мрежа.

Атанасовско езеро (Код в регистъра: BG0000270)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за птиците Площ: 7210.02 хектараМестоположение: Област Бургас, Община Бургас, Населено място: гр. Бургас, с. Банево, с. Ветрен, с. Изворище, с. Рудник

Документи за обявяване: Заповед No.РД-839 от 17.11.2008 г.

Режим на дейности:

1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;2. Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;4. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване или пресушаване на водни обекти, освен за целите на солодобива;5. Забранява се косенето на тръстика, в периода от 1 март до 15 август;6. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;7. Забранява се изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра с изключение на такива, които към датата на обнародването на заповедта в "Държавен вестник" са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда.

„Бургаски солници”

1. Общи данни


Категория: Защитена местност (бившата буферна зона на резерват „Атанасовско езеро”)ПлощМестоположение: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, с. Рудник



Режим на дейности:1. Забранява се строителството на сгради и пътища, с изключение на разширението на

пътя Бургас-Поморие;2. Забранява се разкриване на кариери, изменянето на водния режим, замърсяването с

химически вещества, промишлени и битови отпадъци;3. Забранява се създаването на лични и помощни стопанства за домашни животни;4. Забранява се ловуване, гърмене и използването на водоемите за развъждане на диви

и домашни животни;5. Забранява се събирането на яйца и развалянето на гнездата на птиците;6. Забранява се засипването на крайбрежната езерна ивица;7. Разрешава се обработването на селскостопанските земи;8. Разрешава се пашата на домашни животни с изключение на свине;9. Разрешава се осъществяването на солодобив и калодобив, без да се нарушават

екологичните условия в резервата;10. Разрешава се изграждането на база за научни изследвания и за стопанисване на

резервата;11. Разрешава се изграждането на парк „Езеро” в южната част на езерото.

Припокриване: защитена зона (ЗЗ) по Директивата за птиците: Атанасовско езеро

Атанасовско езеро

1. Общи данниКатегория: поддържан резерват Площ: 1074.5 хаМестоположение: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, с. Рудник

Документи за обявяване: Заповед №601 от 12.08.1980;

Прекатегоризация: със Заповед №392 от 15.10.1999 се прекатегоризира в поддържан резерват; Приемане на План за управление със Заповед №РД-1378 от 17.11.2003.

Международен статус: Рамсарско място

Цели на обявяване: Опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездещи прелетни и зимуващи птици.В резервата се разрешава:

1. Поддържане на дигите и солеността във водите на резервата чрез технологията на традиционния солодобив;

51

2. Ремонтни работи на дигите и каналите в периода 30.07. - 01.04.; 3. Мероприятия подпомагащи гнезденето на птиците; 4. Регулиране числеността на хищните бозайници - лисици, чакали, порове, белки, енотовидно куче; 5. Паша на крави и овце в Азмак дере; 6. Добив на артемия на определени места след 30-ти юли; 7. Добив на медицинска кал в югозападния край на резервата;

2. Основни видове туризъм, застъпени в територията/зонатаВ близост до Атанасовско езеро се осъществява масов туризъм, свързан с ползването на прилежащите недалеч плажове на град Бургас и особено плажът Атанасовска коса (в посока Черноморски солници и Сарафово). Езерото се посещава от специализирани туристи с интерес към природата и особено към птиците – както по време на тяхната лятна почивка, така и по време на пътуване от или към курортите на юг и на север. Отделна група са т.нар. бърд-уотчъри, които се включват в специализирани турове за наблюдения на птици в цялата страна и Атанасовско езеро е сред най-предпочитаните дестинации, или идват специално тук през есенните месеци, за да наблюдават миграцията на птиците.Друг вид „туризъм“, който се практикува на територията е т.нар. „спа туризъм“, но от по-различен, безплатен начин. Хиляди посетители дневно (над 3000 човека по данни на БФБ от август 2013) посещават басейните с лечебна луга и кал в Южните солници на Атанасовско езеро. Това са граждани на Бургас, български и чуждестранни туристи (особено руснаци).


Укритие за наблюдение на птици в Атанасовско езеро

Намира се в рамките на гр. Бургас на западния бряг на Атанасовско езеро, в близост до кръговото движение и бензиностанция Лукойл на изхода на града за Поморие. Лесно достъпно пеша, с велосипед и с автомобил. Пред Укритието има обособен паркинг, велоалея, която го свързва с Морската градина и с центъра на града.

Построено е през 2001 г. благодарение на Министерството на околната среда и водите и Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието с финансовата помощ на Националния доверителен екофонд. Построено е по английски модел и представлява ниска, едноетажна зелена къща, съобразена с всички съвременни изисквания за такъв тип съоръжения, оборудвано е с необходимата техника за наблюдение на птици, разполага с информационни табла за видовете и рекламни материали, има специално изградени за


наблюдение прозорци, които позволяват оптимално наблюдение на птиците отпред в басейните, докато се хранят или почиват.

Паравани с дължина 4 м за наблюдение в неработно време са поставени от лявата и дясната страна на укритието, възстановена е шестоъгълната беседка с места за сядане пред укритието, поставени са информационни табели и др.

Дали тази инфо за най-важните птици да не я сложим най-отпред за да се знае какво всъщност еко има в тази ЗЗ? Тук могат да се наблюдават редки и защитени видове птици – през зимата почиващи патици, потапници, къдроглави пеликани. През лятото саблеклюни, рибарки, чайки, кокилобегачи. Различни са наблюденията през отделните сезони, както и в отделните части на деня - сутрин и следобед.

Ценено място за посещение от наши и чуждестранни орнитолози и други експерти. Укритието се стопанисва от РИОСВ Бургас и, за да се посети е нужно предварително обаждане на тел. 056/813 207. Входът е свободен.

„Точката”

Координати: 42°33'32.62” С, 27°29'17.85 И 7 м н.в.

„Точката” е разположена на дига в северната част на Атанасовско езеро на 200 м от бариерата и над ниските сгради на Черноморски солници АД. Това е най-старото и най-популярно място за наблюдение на птици, преминаващи по прелетната магистрала Виа Понтика. Всяка есен тук се събират бърдуочъри и любители на птици от цял свят, за да се насладят на огромните ята от бели щъркели, розови пеликани, осояди, кресливи орли и други. Да станеш свидетел на миграция по Via Pontica, особено в дните на най-интензивен прелет, е нещо невероятно и незабравимо.

„Точката” представлява издигнато място (върху една от солничните диги) на което има изградени два специални навеса за наблюдение на птици и добра видимост високо в небето. През септември и октомври тук се събират десетки любители на птиците, които разпъват своите оптични тръби с голямо увеличение, вадят биноклите и фотоапаратите и устремяват взор високо нагоре в небето. Първи започват своето пътешествие белите щъркели, които от 10 август започват да изпълват небето над езерото и големите им хаотични ята. Пикът (или най-голямата им численост) е обикновено в края на август. За добри наблюдения препоръчваме дните след дъжд, когато птиците са много активни и могат да се видят наистина големи ята. Оттук прелита над 70% от европейската популация на белия щъркел, цялата популация на розовия пеликан, на къдроглавия пеликан и голяма част от тези на дневните грабливи птици – осояди, соколи, малки и големи кресливи орли, дори лешояди.

На поляната под дигата всяка година се разполага лагерът на традиционната доброволческа младежка бригада, организирана вече повече от 20 години през август от БДЗП.

53

Туристическо влакче

Координати: 42°34'25.2” С, 27°29'12.0” И

През последните години беше възстановено туристическото влакче на „Черноморски солници“ АД, което вози туристи от Солници север до границата на резерват „Атанасовско езеро“ близо до 7-ма помпена станция, където има спирка на туристическата железница и е построена платформа за наблюдение на птици с височина 1,5 м, стъпала и парапет, пикник зона и поставят информационни табели.

Басейни с луга и лечебна кал в Южни солници

Координати: 42°31'55.03” С, 27°29'30.45” И 0 м н.в.

Басейните, които се използват от гражданите и гостите на Бургас са разположени в южната част на Атанасовско езеро от страната на морето, а не на града. Намират се на територията на Черноморски солници АД - Южни солници.

Мястото добива все по-голяма популярност сред бургазлии и гостите на града през последните години за лечебни кални бани.

Туристически атракционен автобус

От лятото на 2013 г. започна да действа и нова туристическа атракция в гр. Бургас – туристически атракционен автобус. Чрез него се предоставя възможност на гостите на града да натрупат първите си впечатления чрез туристическа обиколка и да се запознаят отблизо с красивата природа, историческите забележителности и богатата културна програма на Бургас. Укритието за наблюдение на птици е една от спирките на автобуса.


Традиционна природозащитна бригада, организирана всеки август от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) на поляната под Точката в близост до солници Север. Събира 100 човека от цялата страна, които доброволстват за бургаските езера, учат за природата и се забавляват.

Фестивал на солта, организира се август от Българска фондация Биоразнообразие (БФБ), в рамките на проект „Солта на живота“, финансиран от програма LIFE+ на Европейския съюз.


Атанасовден за Атанасовско езеро – 18 януари - традиционен зимен празник за Атанасовско езеро, който се организира на закрито в самия град Бургас (Културен център Морско казино) и всяка година е посветен на различна тема. Организира се от БФБ.

Рожден ден на резерват Атанасовско езеро – 12 август. Отбелязва се с различни прояви и се организира от стопанина на резервата РИОСВ-Бургас и природозащитни организации – вело походи, посещения на лугата, занимания с деца и т.н.

Карнавал на биоразнообразието – организира се традиционно от БФБ, Община Бургас, РИОСВ Бургас, БДЗП през юни на открита сцена „Охлюва“ в Морската градина с деца от детски градини и училища.

12. МАНДРА - ПОДА (Код в регистъра: BG0000271)1. Общи данниКатегория: ЗЗ по двете директивиПлощ: 6139.17 хектараМестоположение:1. Община Бургас - гр. Бургас, с. Димчево, с. Извор, с. Твърдица2. Община Камено - с. Константиново, с. Черни връх3. Община Созопол - с. Зидарово, с. Присад4. Община Средец - с. Дебелт

Документи за обявяване: Заповед No.РД-131 от 10.02.2012 г., бр. 23/2012 на Държавен вестник


Режим на дейности:1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;2. Забранява се залесяването на пасища, ливади и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища, ливади и мери;4. Забранява се изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за вятърни генератори, използвани като собствени източници на електрическа енергия;5. Забранява се изграждането на фотоволтаични системи за производство на

55

електроенергия в пасища, ливади и мери с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за изграждане на наземни, покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани като собствени източници на електрическа енергия;6. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;7. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.8. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;9. Забранява се разкриването на нови кариери и разширяването на концесионните площи на съществуващи кариери за добив на подземни богатства с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване по ЗПБ и/или за предоставяне на концесия за добив по ЗПБ и по Закона за концесиите или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.


Територията е разположена на брега на Черно море и се използва от много туристи, които посещават крайбрежието през летния сезон – най-вече местността Пода. Особено се използва за орнитологичен туризъм, поради огромното национално и европейско значение, което има територията за опазването на птиците.

Развива се и познавателен туризъм, свързан с посещения на близко разположения обект със знак "Европейско културно наследство" - Археологически резерват „Деултум – Девелт”. Той е част от Историческия музей в град Средец. Разположен е на пътя Средец – Бургас точно преди с. Дебелт.


Природозащитен център „Пода“ (ПЗЦ)

координати: 42°26'38.25” С, 27°28'01.47” И 0 м н.в. Common border. Common solutions

Местността Пода е разположена на юг от центъра на Бургас по продължението на международен път Е 87 в посока Созопол, преди разклонението за кв. Крайморие. ПЗЦ Пода е утвърден и любим обект за посещение на български и чуждестранни туристи с интерес към природата. Включен е в 100-те национални туристически обекта. Центърът и защитената местност се стопанисват от БДЗП.

Самата защитена местност Пода е отворена за посещения целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават птиците, без да се обезпокояват. Има специални укрития за наблюдение на живота на птиците, независимо от метеорологичните условия, както и нова наблюдателна кула в сърцето на защитената местност, което дава възможност за наблюдения отвисоко директно в колонията на гнездещи чапли и лопатарки.

Площта на ЗМ е едва 1 кв. км, но тя е една от най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа – в нея се наблюдават 265 вида птици. Тук е единствената по Черноморското крайбрежие смесена колония на лопатарки, ибиси и чапли (нощни, червени, сиви, гривести и малки бели).

Гнездящите видове са 46, като най-атрактивни са речните рибарки, големите корморани, които единствено тук в цяла Европа гнездят по електрически стълбове, различните видове патици и потапници, тръстиковият блатар и др.

През зимните месеци в залива Форос към защитената местност Пода могат да се наблюдават малък корморан, къдроглав пеликан, лебеди, патици, потапници, гмурци и др.

Над Пода преминава и вторият по големина в Европа миграционен път на птиците – Via Pontica, като годишно оттук прелитат десетки хиляди бели щъркели, розови пеликани, дневни грабливи и пойни птици.

В защитената местност Пода освен птици се срещат и най-големите находища на пъстрия смок – най-голямата змия в страната, етруската земеровка – най-малкият бозайник в Европа, екзотичната нутрия и световно застрашената видра.

Природозащитният център „Пода” работи целогодишно, като на разположение на посетителите са постоянна изложба, представяща биоразнообразието на местността и региона, специализирана оптика – професионални зрителни тръби и бинокли, експерти орнитолози, с тематични беседи на български, английски, немски и руски език. Центърът има тераси на две нива, от които се наблюдава орнитологичното богатство на защитената територия, всеки посетител получава информационна диплянка за Защитена местност Пода (налична на 6 различни езика) и възможност да се забавлява с интерактивните модули на открито – „птичи часовник”, „пътека на усещанията”, „кутии на аромата”, „изложба на гнездилки”, „пречиствателна станция” и др. ПЗЦ „Пода” разполага с богата орнитологична библиотека и изложбена зала. За посетителите има възможност за закупуване на напитки и тематични сувенири, както и тоалетна. През новия сезон Центърът ще посреща туристите с изцяло обновена експозиция, която ще бъде подчинена на съвременните методи за интерпретация на биоразнообразието.

През 2013 г. е изграден специален паркинг за посетителите и бе ремонтиран мостът към центъра. Община Бургас изгради тук една от Екозоните, които са предвидени около бургаските езера - „Форос“. Привлекателно място за рибари и граждани, които искат да бъдат близо до природата. Дървените скари и понтони във водата са разположени

57

непосредствено до моста на Пода, във водата, която осъществява връзката на морето и Мандра.

Подходящи за посещение са и защитените местности, които са разположени около защитената зона – Узунгерен и Устие на река Изворска.


- всяка година през първия уикенд на октомври се отбелязват Европейските дни на птиците, които са свързани с различни прояви, наблюдения на птици и посещения на центъра;

- в края на септември се организира Фестивал на науката за ученици (от Община Бургас), в който се включва и център „Пода“;

- всяко лято в края на август доброволци от природозащитната бригада „Атанасовско езеро“ извършват консервационни дейности в защитената местност;

- БДЗП организира Олимпиада по орнитология за ученици от Бургаските училища в два кръга – училищен и регионален, който се провежда в ПЗЦ „Пода“;

13.ПОМОРИЙСКО ЕЗЕРО (Код в регистъра: BG0000152)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за птицитеПлощ: 921.53 хаМестоположение: Област Бургас, Община Поморие, гр. Ахелой, гр. Поморие





Режим на дейности:1. Забранява се строителството на ветроенергийни съоръжения, пристанища, терминали и на промишлени предприятия, с изключение на съоръжения, свързани със солодобива и калодобива;2. Забранява се добиването на подземни богатства;3. Забранява се депонирането на отпадъци;4. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания, и при осъществяване на традиционните солодобив и калодобив;5. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;6. Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;7. Забранява се достъпът на хора до колониите от гнездящи водолюбиви птици, както и влизането в езерото с лодки и други плавателни средства, практикуването на развлекателен воден туризъм и спортове (водно колело, джетове, сърфове, кану), с изключение на дейности, свързани със солодобива и калодобива;8. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;9. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.

Поморие (Код в регистъра: BG0000620)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитаниятаПлощ: 2085.15 хектараМестоположение: Област Бургас, Община Поморие,гр. Ахелой, гр. Поморие




Морският туризъм в Поморие е най-динамично и мащабно развиващ се сектор през

последните 10 години. Основните компоненти на природните туристически ресурси са морето, благоприятният климат и крайбрежието с трите морски плажа – южен, северен и източен, с обща площ от 187 000 кв.м. Изградена е значителна туристическа, социална и техническа инфраструктура. През последните години в града бяха построени няколко големи хотелски комплекса, които значително промениха облика и туристическото предлагане в Поморие.

В същото време градът е особено популярен като място за кало и лугалечение, благодарение продуктите извличани от езерото. Езерното дъно е покрито с кал, която е черна на цвят и с богат химичен състав. Калта притежава ценни лечебни свойства и вече

59

много години е предпоставка за развитието на балнеолечението, а отскоро и на Спа туризма в Поморие. Калолечението е било познато още в дълбока древност, а днес чрез него се лекуват кожни заболявания и заболявания на опорно-двигателната система. Черната кал широко се използва в козметика и разкрасяващите и подмладяващи процедури.

Първи стъпки прави и екотуризма в село Горица (на 18 км от Поморие) с оформениекопътеки до близки природни обекти и феномени. Селският туризъм започва да серазвива в село Козичино (на около 25 км).

През последните години СНЦ „Зелени Балкани” с подкрепата на международнидонори организира така наречения „Екофест”, целта на който е да популяризирабиоразнообразието на Поморийско езеро и насърчи развитието на екотуризъм в региона.

Намерението на организаторите е фестивалът да се превърне в ежегоден и да разнообрази календара на културните събития на Община Поморие. Интерес за чужди и български туристи представляват запазената местна архитектура, обичаи, традиции, облекла и селска кухня. Виненият туризъм все повече се превръща в привлекателна атракция за туристите и предлага посещения на винарски изби с дегустации и изложби в Поморие, с. Медово и с. Бата.


Посетителският център на Поморийско езеро се намира на брега на езерото, в непосредствена близост до Музея на солта. Всички природолюбители и гости на Поморие имат свободен достъп до атрактивната експозиция в центъра, представяща интересни факти и вълнуващи фотоси от солената лагуна. На специален екран в изложбената зала на центъра могат да се наблюдават на живо кадри от голямата колония на гривести рибарки в езерото. От втория етаж на сградата се разкрива незабравима гледка към комплекса от защитени територии, като по-любопитните посетители могат да използват и наблюдателни тръби и бинокли, за да разгледат в детайли обитателите на езерото.

Центърът е собственост на Община Поморие, но е стопанисван от Зелени Балкани.

Една от основните цели за изграждане на посетителския център е да подпомогне популяризирането на езерото като природен обект с международна значимост , достоен да бъде опазван и посещаван от любителите на дивата природа. Центърът е от ключово значение за управлението, опазването и изследването на Поморийско езеро.


Музеят на солта в Поморие е друг атрактивен обект в района, който представя основния продукт наезерото, а именно солта. Той е изграден през 2002 г. в рамките на проект, финансиран от Европейския съюз чрез програма „Фар“. Музеят в Поморие е единственият в България и в Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода.

През последната година Музеят беше реконструиран, а целият район около него благоустроен, така че да превърнат в целогодишна туристическа атракция и да се съхранят солниците като недвижим паметник на културата.

Музеят представя древната анхиалска технология за производство на морска сол. Той се състои от експозиционна зала и 20 дка действащи солници. Разполага с уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяваща развитието на солодобива в района, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Интересни видеофилми могат да се видят с помощта на съвременни аудио-визуални средства.

Музеят на солта е включен в 100-те национални туристически обекта.

Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Посетителите могат да видят "на живо" всички технологични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото.

Музеят на солта се намира в района на стария град, на тясната ивица между Поморийското езеро и солниците, непосредствено зад стадиона и санаториума на Министерството на здравеопазването.


Екофест „Магията на Поморийско езеро” - инициатива на Зелени Балкани, която стартира през август 2008 г., с амбицията да се превърне в едно от най-вълнуващите традиционни мероприятия, свързани с Поморийско езеро. Първите две издания на фестивала през 2008 и 2009г. се радват на голям интерес от страна на местната общност и гостите на гр. Поморие и региона, в края на летния туристически сезон.

Една от основните идеи на фестивала е да създаде нов туристически продукт за района на Поморие, наблягащ на изключително богатите природни ресурси на езерото, които досега не са използвани и управлявани целенасочено за нуждите на екотуризма.

Ресурсите на езерото, които дават възможност за развитие на екотуризма и балнеотуризма са голямото биоразнообразие и лечебната кал на езерото, както и солодобивът, който е традиционен за солената лагуна на Поморие и е причина за силната връзка между местните хора и този значим от екологична гледна точка природен обект.

61

В тази връзка фестивалът преди всичко цели да привлече и задържи вниманието на хората върху природното богатство на езерото и нуждата то да бъде опазено и за идните поколения.

Ето защо две от най-важните и задължителни мероприятия на фестивала са наблюдението на птиците в езерото през специална техника осигурена от Зелени Балкани и традиционното фото-сафари, което дава възможност на по-запалените фотографи и природолюбители да се запознаят с някои от най-любопитните кътчета на езерото и техните обитатели.

Основната част на фестивала е концентрирана в „Изложението на открито”, което се организира на брега на езерото върху зелената площ пред Музея на солта. Изложението представя на гостите на феста някои от основните продукти на езерото – продукти от солодобива, козметични и балнео продукти, както и продукти произведени от местни овощари, медари и винопроизводители.

Ежегодните работни ваканции на Поморийско езеро се провеждат от 1996 г. благодарение на съвместните усилия на Зелени Балкани и Британския Тръст на Доброволците за Консервация (BTCV). Чрез тези ваканции, познати още като работни бригади, голям брой ентусиасти и доброволци от България, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Македония, Турция и Русия са съчетали своя отпуск и обичта си към природата с доброволен труд в името на нейното опазване. Осъществяват се в рамките на една седмица в края на август или началото на септември и целят изграждането и поддържането на местообитание за гнездене на редки наземногнездещи птици. До момента в работните ваканции са взели участие над 250 доброволци. Положени са над 2 500 човекодни доброволен труд в грижа за защитените видове.

Благодарение на тези усилия в Поморийско езеро има възстановени нови гнездови местообитания на рибарки, саблеклюни и други дъждосвирцови птици, на които гнездят над 3 000 птици от вида гривеста рибарка. Новосформираната благодарение на успешните консервационни дейности колония представлява една от най-големите колонии на вида в Югоизточна Европа и е голяма атракция за любителите на орнитологичния и познавателния туризъм.

14.ЕМИНЕ ИРАКЛИ (Код в регистъра: BG0001004)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитанията


Площ: 16794.59 хектараМестоположение: Област Бургас, Община Несебър, гр. Обзор, гр. Свети Влас, с. Баня, с. Емона, гр. Несебър



Документи за промяна: Промяна в площта - увеличаване с Решение No.660 от 08.11.2013 г., бр. 97/2013 на Държавен вестник

Емине (Код в регистъра: BG0002043)

1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за птицитеПлощ: 66750.52 хектараМестоположение: Област Бургас, Община Несебър, гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Свети Влас, с. Баня, с. Гюльовца, с. Емона, с. Козница, с. Кошарица, с. Оризаре, с. Паницово, с. Приселци, с. Равда, с. Раковсково, с. ТънковоОбщина Поморие, гр. Ахелой, гр. Каблешково, гр. Поморие, с. Александрово, с. Габерово, с. Горица, с. Каменар, с. Козичино, с. Лъка, с. Медово, с. Порой



Документи за промяна: Промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД-76 от 28.01.2013 г., бр. 10/2013 на Държавен вестник


Режим на дейности:1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;2. Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;4. Забранява се изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" има завършена процедура по реда на глава шеста от

63

Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;5. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;6. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;7. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;8. В границите на определени поземлени имоти в землищата на с. Емона и гр. Обзор се забранява: допускането и извършването на жилищно, курортно и вилно строителство до влизането в сила на нов ОУП на община Несебър или негово изменение, с изключение на тези имоти, за които към 18.08.2006 г. има стартирала процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда; промяната на естествения характер на речните корита извън границите на населените места, с изключение на дейности, свързани с превантивна защита или оперативна защита при бедствени ситуации; провеждането на офроуд състезания.9. Забранява се използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;10. Забранява се косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.


Местността Иракли-Емине има древна и богата и история. Исторически сведения от VII-XIV в. посочват, че пристанището Емона и фара са съществували в географските карти и следователно са били познати на мореплавателите. Районът около средновековния град Емона е бил силно развит, но по време на турското робство запада.

Едно нещо обаче никога не се е променяло - красивата природа. Това включва кристална морска вода, златист и фин пясък, гъста и прохладна гора. Плажът на местността Иракли, с дължина 2,6 км е особено привлекателен за природолюбители и къмпингари, както и за всички, които обичат сървайвърски и робинзонови приключения. Иракли се намира на около 10 км от град Обзор и на 3 км село Емона. На около 2 км от с.Емона се намира и нос Емине, най-източната част на Стара планина.

Това е емблематичен район, известен като последното диво място по българското Черноморие (с още няколко малки изключения), запазил неповторимия бунтарски дух на младите си (и вече не толкова млади) посетители, примамени тук от чисти плажове, близък контакт със съхранена природа и възможност за откъсване от шумното ежедневие. Намира


се далеч от големите курорти и няма никаква инфраструктура. Цяло лято по плажа и в близката гора се разполагат много палатки, които понякога прекарват в Иракли цели месеци.

Традиционна гледка е да се видят истински произведения на изкуството, създадени с подръчни материали като миди, камъчета и други морски дарове. Мястото стимулира и към други изразни средства на изкуството като свирене на различни инструменти и фотография.

Плажът е чист, не е каменист и се посещава и от нудисти. В най-южната част на плажа се намира пост на Национално движение "Зелени патрули".

Както навсякъде по крайбрежието, всяко незастроено място привлича инвеститори и нови планове за усвояването му. Така и на Иракли през последните години има непрекъснат инвестиционен натиск за строеж на вилни селища и др., които заплашват уникалната природа на един от последните девствени български плажове.


Празнуването на Джулай морнинг - празник, свързан с посрещането на първи юли, създаден от хипи движението, е събитие, заради което много хора от различни краища на България, а и от целия свят, посещават Иракли.

15.АХЕЛОЙ – РАВДА - НЕСЕБЪР (Код в регистъра: BG0000574)1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитаниятаПлощ: 3925.51 хектараМестоположение: Област Бургас, Община Несебър - Несебър, с. Равда, с. Тънково; Община Поморие - с. Александрово



Документи за промяна: Промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД-148 от 19.02.2014 г., бр. 15/2014 на Държавен вестник

Режим на дейности:1. Забранява се жилищно, курортно и вилно строителство, включително изграждане на необходимата инфраструктура;2. Забранява се движение на моторни превозни средства извън съществуващата пътна мрежа, включително селскостопански и горски пътища, в определени имоти, съгласно актуалната към 18.02.2014 г. кадастрална карта на землището на гр. Несебър с обща площ 998,9 дка.

65

16.ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ

1. Общи данниКатегория – няма статут на консервационна защитаПлощ - 8,5 дкаМестоположение – намира се на 6,5 км навътре в Бургаския залив, югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Вулканичната скала отделила се от сушата вероятно в края на ледниковата епоха – проядена от бурите и морските вълни е с издължена ориентирана север-юг форма и достига до 10м надморска височина. Теренът е с лек наклон падащ на юг. В югозападния край е изграден малък мостик за обслужване на територията. Застроена е северната половина на острова.

Координати: 42°28′06″ с. ш. 27°33′11″ и. д.

Между 1945 и 1990 г. островът носи името Болшевик. Островът е обгърнат в загадъчност и мистичност, за него се разпространяват легенди. През 1924 г. островът е превърнат в затвор, здравите каменни стени на бившия манастир се превръщат в яка затворническа крепост за политически затворници. След 1944 г. мрачния затвор е преобразуван в музей, а островът получава името Болшевик, с това име е известен и днес, макар, че след демократичните промени му връщат старото име Света Анастасия.

Историческа справка:Малка раннохристиянска монашеска обител на остров “Света Анастасия” е възникнала вероятно в края на VI век. През IX век съществува изграден манастир, който е в групата на Созополската епископия и е подчинен на главния манастир “Св.Иван Кръстител” на едноименния остров при Созопол. Тази група манастири са били автокефални и до края на XVII в. са управлявани от Цариградската патриаршия. Многократно са нападани и опожарявани от турците, а в началото на XIX в. остров “Света Анастасия” е превърнат в турски укрепен форт за стрелба срещу руския флот на адмирал Ушаков.В началото на XIX в. църквата на манастира е била възстановена от родолюбивия българин от Котелско хаджи Матей. Тя е осветена с името “Успене Богородично”. Манастирът, който поел управлението на земите на стария средновековен манастир се намирал в подчинение на Цариградския патриарх / Вселенската патриаршия сега. През 1911 г. българската държава, след обявяване на независимостта на българската църква от Вселенската патриаршия, подписва спогодба за размяна на земите на Българската екзархия в Одринско и Солунско, срещу тези на българска територия. Остров “Света Анастасия” става държавна собственост.След 1913 г. манастирът вече не функционира, а през 1921 г. е превърнат в затвор. Като


такъв се използва до 1944 г. През 1972 г. се създава музейна експозиция към Окръжен музей-Бургас, посветена на историята на острова и бунта на 43-мата антифашисти. Извършена е реставрация на сградите. С решение 594 от 06.08.2010 г. Министерският съвет на Република България безвъзмездно предоставя за управление на община Бургас поземлен имот с идентификатор 07079.835.1 – остров “Света Анастасия”.


Днес островът е напълно обновен, облагороден и достъпен, готов да приеме посетители от май 2014 г., да разкаже за своето многопластово минало, за духовния си заряд, за легенди, свързани с пиратски посещения и заровени съкровища. След реконструкцията на острова и превръщането му в туристическа атракция на острова са представени следните обекти:

- Експонирана археология;- Музейни сбирки: за историята на острова, за археологическо наследство намерено на

острова и в акваторията около него, за историята на Бургаския залив и другите острови – препратка към подобни обекти и маршрути, религиозно – историческа експозиция – фрагмент от по-цялостно представена експозиция за четирите български острова: Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и Свети Тома.

- Експониране на манастирската обител и запознаване с манастирските сгради;- Експониране на църковната сграда- Експониране на природни скални феномени „Дракон”, „Вкаменен кораб”, „Входна

врата”, „Гъба” посредством площадки за наблюдение – активно и пасивно – посредством въвеждане на програми за интерпретация и анимация;

- Експониране на Бургас и залива – активно посредством площадка за наблюдение и пасивно посредством въвеждане на програми за интерпретация и анимация;

- Активно и пасивно експониране на естествения, характерен за мястото растителен и животински свят.

Има създадени условия за настаняване и хранене, свързанo със специфични характеристики на мястото като дух и атмосфера на интериора и екстериора.

Островът предлага самостоятелна сграда с три спални, която се отдава под наем като цял обект за едно и/или две приятелски семейства. Жилищна единица – тип “монашеска стая“ за един или двама обитатели.

Ресторант „100 години назад” за 35 души с кухня и възможност за индивидуално и/или групово хранене. Дегустация на храна или напитка, свързана с монашеския живот – Лекарна.

Бизнес дейности, обслужващи различни групи от хора:„Тeam building” с кратък престой и без преспиване. „Тeam building” с по-дълъг престой и преспиване; фирмени презентации; временни експозиции; прожекции, семинари; мини конференции, фирмени обучения.

67

Атракции:Опознавателен, достъпен, обезопасен туристически маршрут; Площадки за наблюдение на природни феномени; Пленери групови и/или индивидуални, на открито или закрито. Амфифеатрална площадка за класическа и/или друга музика; Художествено осветление и/или анимиране; Водни фонтани придружени с цветомузика; Специфични функции: Честване на сватбени тържества; Честване на религиозни празници; Спортни атракции: Плаж, плуване, гмуркане с шнорхел и/или апарат; сърфинг, кайт, яхтинг; Риболов; Медитация, съзерцание, йога.

Обслужване:Изграждане на достъпна среда за хора с увреждания; Благоустрояване, защитни парапети, пейки, седалки на открито; Режисирано художествено и сградно осветление. Водоснабдяване, система за събиране и преизползване на дъждовна вода. Сметосъбиране място за складиране и извозване на битова смет; Канализация и пречиствателно съоръжение, решение за заустване; Озеленяване със специфични устойчиви за климата на мястото видове; Електрифициране на сгради и съоръжения; Транспортно обслужване и достъп до острова.

Основните принципи спазени при реконструкцията на острова са:

Максимално опазване и изявяване на забележителностите на природната ценност – вулканичният остров и природните феномени.

Максимално опазване на естествената флора и фауна. Да се възстановят и подобрят физическите характеристики и визия на

съществуващите сгради и съоръжения Да се разчете, опази и експонира в максимална степен автентичността на сградите –

културни ценности, въпреки многобройните намеси и преустройства във времето Културните ценности да се адаптират и социализират съобразно функциите

допустими в концепцията и заданието за проектиране, съгласувано в НИНКН София.

Достъп: По море чрез малки кораби, лодки и яхти. Пристанът е разположен на югозападния бряг. Оттам посетителите се изкачват по каменна стълба и пътека до манастира „С.Анастасия”, разположен на най-горната равна скална тераса.

Двупосочният билет до Остров „Св. Анастасия” в Бургас ще струва 9 лева, 6 лева ще е пътуването за учащи и пенсионери, а деца до 7 години и хора с увреждания ще се возят безплатно. Предвижда се на ден на има по 5 курса.


Освен да се насладят на морската разходка и да изпитат неповторимото чувство на откъсване от брега и познатото, посетителите на острова ще могат на място да похапнат традиционни за региона морски гозби, да разгледат обновения с най-съвременни технологични и художествени средства музей, да посетят църквата, пазеща вековна история, да опитат от здравословните продукти в лекарната, да си купят сувенир за спомен, както и да останат да пренощуват на екзотичното място.


http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/restoration/11ana/ 10ANA Проект за развитие на туристическите атракции на остров Света Анастасия

17.АЙТОСКА ПЛАНИНА (Код в регистъра: BG0000151)1. Общи данниКатегория: ЗЗ по директивата за местообитаниятаПлощ: 29379.4 хектараМестоположение: Област Бургас

Община Айтос, гр. Айтос, с. Дрянковец, с. Зетьово, с. Лясково, с. Мъглен, с. Пещерско, с. Съдиево, с. Черна могилаОбщина Бургас, гр. Българово, с. Банево, с. Брястовец, с. Ветрен, с. Драганово, с. Изворище, с. Миролюбово, с. РудникОбщина Поморие, гр. Каблешково, гр. Поморие, с. Бата, с. Белодол, с. Габерово, с. Горица, с. Гълъбец, с. Дъбник, с. Каменар, с. Косовец, с. Лъка, с. Медово, с. Порой, с. Страцин


Документи за обявяване:Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

Цели на опазване: Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и

техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и

местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

69

http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/restoration/11ana/

Айтоска планина е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в Област Бургас, между долината на Хаджийска река и Бургаската низина. В защитената зона “Айтоска планина” генгерът е водещият вид в местообитанието „Съобщества от айтоски клин” (Astracantha aitosensis), което представлява ендемични и уникални за България съобщества по възвишенията около гр. Айтос, които не се срещат никъде другаде по света. Част от него влиза в границите на защитена местност “Хисаря” и природна забележителност “Бодливо сграбиче”.


Айтоската планина се издига в югоизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 25 км и ширина 15-18 км. На запад Айтоската котловина я отделя от възвишението Хисар, а на североизток долината на Хаджийска река — от Еминска планина на Стара планина. На юг склоновете ѝ постепенно затъват в Бургаската незина. На север в района на село Руен чрез ниска седловина (211 м) се свързва с Еминска планина, а на северозапад — Айтоският проход (350 м) я свързва с Карнобатска планина.

Планината е ниска, разчленена надлъжно на две части от долината на река Ахелой. Северната част е по-добре оформена и тук се намира най-високата ѝ точка — връх Каратепе (484,5 м), разположен на 1,2 км югозападно от село Черна могила. Южната част е по-широка, хълмиста, с плоски била и полегати склонове с най-висок връх Капаклия (424,1 м). На изток, в района на град Каблешково завършва с връх Голяма Биберна (262,5 м). От планината водят началото си реките Ахелой и Айтоска река, малки реки и дерета вливащи се в Атанасовското езеро и къси десни притоци на Хаджийска река.

Изградена е от сенонски седименти, андезити и туфи. Почвите са излужени канелени горски и смолници. Широките ѝ билни части са заети от обработваеми земи и пасища, а склоновете ѝ са голи с редки ксерофитни храсти. В северната ѝ част на отделни места са запазени ниски дъбови гори.

В най-западното подножие на планината е разположен град Айтос, а в най-източното ѝ - град Каблешково. В нея са разположени и селата: Бата, Белодол, Брястовец, Габерово, Драганово, Дрянковец, Дъбник, Изворище, Косовец, Лясково, Медово, Миролюбово, Мъглен, Пещерско, Порой, Рудник, Съдиево и Черна могила.

В най-източната част на планината, над село Медово е изградена хижа "Горска среща".


Етнографски комплекс „Генгер” се намира в град Айтос и е отворен за посещение целогодишно. Действащата на открито етнографска експозиция представя най-типичните


за Айтоския край народни художествени занаяти. Етнографски комплекс „Генгер” включва хлебарница, винарна, грънчарска, медникарска и кошничарска работилници, ателиета за приложни изкуства и художествено плетиво. В изградената грънчарска работилница работи потомък на най-стария грънчарски род в Айтос. Запазен е автентичният инструментариум, ръчната обработка на глината и колелото, на което предците на днешния занаятчия са изработвали глинени съдове. Гостите могат да видят отделните етапи на ръчното грънчарско производство и уникални образци на грънчарския занаят.

Зоопарк гр. Айтос е разположен в северната част на парк „Славеева река” и заема площ от 10 дка. Намира се в непосредствена близост до защитена зона "Трите братя". Създаден преди повече от 40 години, единствен за региона, Зоопаркът е привлекателно място, което радва деца и възрастни. Стопанисва се от Община Айтос и в него се отглеждат около 200 животни от 30 вида. Най-атрактивните са кафява мечка, щрауси, лами, пони, елен-лопатар, муфлони, миеща мечка, маймуни, мандаринки и др.

Зоопаркът, заедно с етнографски комплекс „Генгер”, язовира - подходящ за любителски и състезателен риболов, местността „Казаните”, природна забележителност „Трите братя”, стената за алпинисти, закрито стрелбище, изкуствено езеро и детска площадка, обособяват красивият айтоски парк „Славеева река”, който е разположен на площ от 1336 ха и е туристически обект от местно и регионално значение.

1.1.2 ИНФОРМАЦИЯ, КАСАЕЩА САМО ЦЕЛЕВАТА ЗОНА ЕЗЕРО ВАЯ

1.Описание за изследваната зона – езеро Вая

Това е най-голямото естествено езеро в България - плитководно бракично крайбрежно езеро – открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз, почистването на който в последните години е едно от най-важните предизвикателства, които стоят пред нормалното функциониране на езерото. Каналът осигурява жизненоважната прясна вода от морето, а с нея хранителни вещества и много морски обитатели в иначе предимно сладководното езеро. В езерото преобладава откритата водна площ, която на дълбочина достига до 1,3 м. Солеността на водата е около 10,58 промила и е със значителни сезонни и годишни колебания.

Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското Черноморско крайбрежие.

71

Надморска височина е между 0 и 17 метра, средно 8 м н.в. Разположена в Черноморски биогеографски регион. Бреговете са обрасли с водолюбива растителност, главно тръстика /Phragmites australis/, теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /Typha latifolia/ и др., които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници, които в момента не функционират. Около езерото са разположени влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества с доминиране на свит изворник /Puccinellia convoluta/, мезоксеротермна тревна растителност (предимно луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др.), обработваеми земи и пасища.

Бургаското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по Черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени предприятия наоколо, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора във и около защитените територии. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите не влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото е замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. В последните години нарасна сметоотделянето и дейностите по почистването на града. Строителни и битови отпадъци са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват. Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцяло затлачен и свободното предвижване на риба през него и е силно ограничено. Международния път към южната държавна граница по източния бряг води до силно замърсяване с отпадъци и прекомерен шум. С разширяването на пътя и изграждането на пътната детелина на изхода на Бургас е предпоставка за увеличаване на антропогенния натиск и замърсяването на района. Промишленият риболов, който се осъществява в езерото причинява безпокойство на


птиците и честото им улавяне в риболовните мрежи. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.

На този етап 12% от територията на Бургаското езеро е поставена под законова защита, съгласно националното природозащитно законодателство. Защитената местност “Вая” (3793,5 дка) обхваща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото и е обявена за опазването на застрашени видове птици.

През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.

През 2002 г. Бургаското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската Конвенция с площ от 28 999 дка.

През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

През 2007 г. ОВМ „Бургаско езеро” е включено в Европейската екологична мрежа „Натура 2000” като защитена зона по двете директиви (за опазване на дивите птици и за хабитатите) - Код в регистъра: BG0000273.

Бургаското езеро (Вая) е представителна екосистема на лиманите по Западното Черноморско крайбрежие, с високо значение за опазването на редица редки и застрашени видове от национална, европейска или световна значимост, особено водолюбиви птици.

2.Mестоположение и границиАдминистративно защитена местност “Вая” е разположена в землищата на кв. Горно Езерово и кв. Долно Езерово, община Бургас, с обща площ 379,354 ха. Езерото Вая и прилежащите му територии попадат в землището на гр. Бургас, Община Бургас.

Местоположение: Черноморска зона, Южно крайбрежие

Най-близки градове: гр. Бургас - областен център, на около 7 км източно от защитената територия.

Съгласно Заповед РД 405 от 04.12.1997 г. на МОСВ, (ДВ, бр. 122/ 1997) за граница на защитената местност по акваторията на езерото се смята линията, която свързва устието на Казан дере със североизточната част на кадастрален N 168.

3.Площ на езеротоЦялото езеро има площ 3092,02 ха. Съгласно Заповед N РД - 405 от 04.12.1997 г. защитена местност “Вая” обхваща площ от 379,354 ха. Рамсарско място “Езеро Вая” обхваща територия от 2899,9 ха, включваща цялата акватория на езерото и канала, свързващ влажната зона с Черно море, територията на защитена местност “Вая”, както и участъци по левия бряг на р. Айтоска и малък участък югозападно от рибарници “Вая”.

73

4.Включени в границите на езерото защитени територии и тяхната площНа основание чл. 25, ал. 2 от Закона за защита на природата и с оглед прилагането на чл. 24, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на селскостопанските земи, защитената местност “Вая” (ДВ, бр.122/1997 г.) е определена с международно значение, с цел опазването и като влажна зона и местообитание на водолюбиви птиците по смисъла на Рамсарската конвенция (ДВ, бр. 56/1992 г.).

Езерото Вая е Рамсарски обект, вписан под N 73.

През 1995 г. езеро Вая е включено в Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България, както и в актуализирания план от 2013 г. Орнитологично влажно място (ОВМ) - IBA BG035 с площ 2 800 ха.

CORINE сайт – Код: F00007600.

Районът на ез. Вая е включен в мрежата на фоновите и импактните зони (станции) към Националната програма за биомониторинг на България:

Бургас - Д. Езерово - импактна станция за наземно-въздушен мониторинг;

Бургаското езеро е една от трите импактни станции за мониторинг на влажни зони в България;

Езеро Вая и р. Айтоска над вливането и в езерото са определени за импактни зони за комплексен хидробиологичен мониторинг.

5.Защитен статус към момента и в исторически план

Защитена местност „Вая“

Със Заповед N РД - 405 от 04.12.1997 г. на Министерството на околната среда и водите, с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици, включени в Червената книга на България и в списъка на застрашените видове в Европа, част от ез. Вая, в землищата на селата Долно Езерово и Горно Езерово е обявена за защитена местност.

Защитената местност включва:

1. Поземлен фонд, държавни земи от земеразделителния план на селата Долно Езерово и Горно Езерово, кадастрални номера: 67- част (14,6 ха), 68, 69, 168 – част (83, 165 ха), 286, с обща площ 195, 354 ха.


2. Част от акваторията на ез. Вая – държавна собственост с площ 184 ха.

3. Рибарници “Вая” - 88,4 ха – собственост на “Сладководно рибовъдство” – АД: със Заповед РД 11609 от 04.07. 2002 г. на Областния управител на Област Бургаска тази територия е деактуван от публична държавна в частна собственост .

За граница на защитената местност по акваторията на ез. Вая се смята линията, която свързва устието на Казан дере със североизточната част на кадастрален N 168.

Със заповедта за обявяване на защитената местност, до приемането на настоящия план за управление, са определени следните режими:

В границите на защитената местност се забранява:

1. Всякакво ново строителство и промяна на водния и режим, определен със съществуващите помпена станция, басейни и канали във връзка с дейността на рибовъдното стопанство.

2. Замърсяване на водите по какъвто и да е начин.

3. Разораване на съществуващите ливади и крайбрежни участъци.

4. Безпокоене на птиците през размножителния период, събирането на яйца и опръстеняването на малките.

5. Ловът на водоплаващ дивеч.

6. Опожаряване на блатната растителност.

7. Риболовът в акваторията на защитената местност.

В границите на защитената местност се разрешават:

1. Промишлен риболов, след ежегодно определяне на рибните запаси и квотите за улов, извън периода 1 март – 31 юли.

2. Риборазвъдна дейност, която не е в противоречие с режимите на защитената територия.

3. Традиционното ползване на земите от селскостоанския фонд, при спазване на забраните по тази заповед.

4. Коситба на папур и тръстика в периода 1 септември – 15 февруари.

5. Паша на домашни животни (овце и крави) в заблатените ливади.

6. Ловуване на едър дивеч (диво прасе и сърна).

75

7. Регулиране на числеността на хищниците при необходимост и след съгласуване с Министерството на околната среда и водите.

Нарушителите на тази заповед се наказват съгласно чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по - тежко наказание.

На основание чл. 25, ал. 2 от Закона за защита на природата и с оглед прилагането на чл. 24, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на селскостопанските земи, защитената местност “Вая” (ДВ, бр.122/1997 г.) е определена с международно значение, с цел опазването и като влажна зона и местообитание на птиците по смисъла на Рамсарската конвенция (ДВ, бр. 56/1992 г.).

Бургаско езеро (Код в регистъра: BG0000273)

Категория: ЗЗ по двете директиви

Площ: 3066.9 хектара

Местоположение: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас

Попада на територията РИОСВ Бургас.



Предмет на опазване (видове и местообитания):1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna


ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Голям креслив орел (Aquila clanga), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Малък сокол (Falco columbarius), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Средна пъструшка (Porzana parva), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Бойник (Philomachus pugnax), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Tънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Блатна сова (Asio flammeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Горска чучулига (Lullula arborea), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon);2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Малък брегобегач (Calidris minuta), Kривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Calidris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).

Режим на дейности:1. Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;2. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

77

3. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;4. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.

Припокриване (частично или пълно) със защитена местност „ВАЯ“.

Минал статут и предназначение в миналото

От възникването си до днес, и особено през последните 50 години, ез. Вая е претърпяло съществени промени, сред които най-важните са изплитняване, комбинирано с изравняване на дъното, намаляване на общата и на откритата водна площ, както и драстично намаляване на солеността при съответно осладняване. През периода 1926-1958 г. водите му са били главно миксомезохалинни със соленост близка до тази на Черно море (9-16-18.4 ‰). Навлизането на води от яз. Мандра започва след 1936 г. продължава редовно до 60-те години, но в резултат на това през периода 1964-1968 ез. Вая е вече миксоолигохалинна със средногодишна стойност на солеността 2.68‰. Наред с промените в солеността намаляват и дълбочината и площта му. Всички тези промени намират отражение в промените в качеството на езерната алгофлора и в количественото й развитие, както и в съпътстващите промени на биогените. През 60-те години според хидрохимичните данни езерото е вече силно еутрофно до хипертрофно. Едно от най-съществените явления в живота на езерото е тежкото замърсяване с нефтопродукти през 1967. След него се регистрират тежки цъфтежи от синьозелени водорасли, както и обедняване на висшата флора и масово развитие на Potamogeton pectinatus. Въпреки това, през 1968 г. ез. Вая все още се посочва като най-продуктивното българско езеро с рибостопанско значение. След 1962 г. вече са регистрирани токсични явления, последвани от мор на рибата. Тези данни показват недвусмислено изключително тежкото състояние на езерото, което далеч надхвърля границите дори на хипертрофността. Като се имат пред вид известните данни за наличието на силно токсични щамове сред тези водорасли и изключителното качествено обедняване на алгофлората на езерото, трябва да се подчертае, че фитопланктонът не само, че не може да се посочи като добра трофична база, но е и потенциално опасен (токсичен) за неговите животински обитатели. Като се има пред вид и фактът, че поради дебелия сапропелен слой в езерото не може да се развива и истински микрофитобентос, който да се използва за храна от зообентоса и/или от зоопланктона, са наложителни спешни мерки за олиготрофикация на езерните води.

Извършените през 1996 г. анализи на тинята показват, че тя продължава да е обременена по отношение на нефтопродукти.

Водите на ез. Вая са значително повлияни от техногенните въздействия по бреговете и във водосбора му и са по-замърсени от тези на ез. Мандра. Съгласно Заповед №РД-


272/03.05.2001 г на МОСВ проектната категория на повърхностната вода в ез. Вая е втора категория.В края на 80-те години на миналия настъпват изключително негативни промени в орнитофауната на влажната зона – изчезва голямата смесена колония обитаваща тръстиковите масиви на защитената местност, и като резултат от гнездовата орнитофауна на Бургаското езеро отпадат редица видове с изключително висока консервационна значимост: малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) – над 300 гнездещи двойки, блестящ ибис (Plegadis falcinellus), лопатарка (Platalea leucorodia) и др. Урбанизиринето на територията около устието на р. Айтоска довежда до изчезването от гнездовата фауна на езерото и защитената територия на редица видове, голяма част от тях включени в Червената книга на България: саблеклюн (Recurvirostra avosetta), кокилобегач (Himantopus himantopus), блатната лястовица (Glareola pratincola), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) и черната рибарка (Chlidonias niger). Със спирането на дейността на рибарници “Вая” и последващото им обезводняване, изчезват като гнездещи голям брой други видове, основно гмурци и пъстри водни кокошки. Заедно с това изчезва и едно от най-важните местообитания за хранене и почивка по време на гнездене и миграция за лопатара, червения ангъч, белооката потапница, различни видове чапли.Със заповед 3751 на Министерството на горите и опазване на природната среда от 30.11.1973 г. (ДВ, бр. 101/1973 г.), на основание чл. 19 и чл. 22 от Закона за защита на природата е обявена за защитена местност “Западната част на езерото Вая”, разположена в землището на с. Долно Езерово, ГС – Бургас с площ 75 ха. Съгласно чл. 26 от ЗЗП и § 31 от Правилника му за приложение, на основание Писмо N 50-344 от 08.02.1978 на КОПС и Писмо N 08-1222 от 11.05.1978 г. на ОНС – Бургас, защитената местност е предоставена с Протокол от 04.10.1978 за стопанисване и охрана на ДП “Рибовъдство, риболов и морски аквакултури”.

С Писмо N 154 от 13.03.1979 г. ДП “Рибовъдство, риболов и морски аквакултури” отказва да стопанисва и охранява защитената местност, поради силното замърсяване на езерото и прекратяване на съответна промишлена дейност.

От този момент нататък няма собственик, който да стопанисва и охранява защитената територия.

6.Физико-географска характеристика:

Климат в района на езеротоЕзеро Вая попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Черноморска климатична подобласт, Климатичен район на Бургаската низина. Езерото е разположено в централната част на Бургаската низина. На север низината е обградена от невисоката Еминска част на Източна Стара планина, която не представлява препятствие за студените нахлувания от север и североизток. Докато през зимата крайбрежната част на района е забележимо по-топла от вътрешната му част, през пролетта зависимостта е обратна. Затоплянето в по-вътрешната му част протича с по-бърз темп и утвърждаването на температурата на въздуха над 10оС в нея е с няколко дни по-рано. Юлската температура в целия район е между 23 и 24оС. Големите летни горещини се проявяват сравнително най-слабо в силно вдадените в морето части, където те обикновено рядко надхвърлят 32-33оС, а най-силно във вътрешността на района - където те са от порядъка на 35-36оС. Есента е

79

значително по-топла от пролетта. В края на есента районът се очертава като един от най-топлите в страната.

Дълбочина и характеристика на водата на езерото Езерото Вая (= Бургаско езеро; до 1942 г. - Вая-кьойско блато) е открит, широк и много плитък лиман, със слаба, но постоянна връзка с морето. То е най-големият по площ естествен сладководен басейн в България – 27,6 км2. Средната му дълбочина е под 1 м. Почти цялото дъно е покрито с мощен слой органична тиня. При продължителни източни ветрове става осоляване на част от езерото.

Бургаското езеро е с обща водна повърхност 27,6 км2, воден обем – 19,0 млн. м3; водните му дълбочини достигат 1,80 м, средна дълбочина 0,80 м до 1,20 м. (след започване дейността на кариера “Вая-юг” в югоизточните части на езерото са установени дълбочини до 12,00 м.). Бургаското езеро е на първо място по повърхност между крайбрежните езера (след изграждането на яз. Мандра последният е с по-голяма повърхност). Езерото има бъбрековидна форма, с неразчленена брегова линия, разположено е радиално в посока изток-запад. Най-голямата му дължина е 9,6 км в посока изток-запад, а най голямата ширина е 4,5 км. Най-тясната част на езерото е между Горно Езерово и Долно Езерово, където ширината достига 2,7 км. Общата дължина на бреговата ивица е 26 км и обгражда около 20 км2 водна площ. Свързано е с морето посредством тесен канал, дълъг около 350 м. Отделено е от морския бряг с пясъчна ивица, понастоящем напълно застроена. Водосборната зона на езерото възлиза на 1050 км2 и включва поречията на реките Айтоска, Чакърлийска, Джанкардашка, Сънърдере и Домусбунар

7.Растителен и животински святФлората на водните и блатни растения във влажната зона не е напълно проучена. До момента, флората на защитената местност “Вая” и Рамсарското място се отнася към 77 семейства, 255 рода и включва 326 вида висши растения. Висок е броят на интродуцираните дървесни и храстови видове, особено по източния бряг на езерото и канала, свързващ го с Черно море.

Ключови видове: От установените досега видове 14 са включени в Червената книга на България, като: 12 от тях са в категорията “рядък”: черноморско плюскавиче (Silene euxina), хойфелова хрупенка (Polycnemum heuffelii), влакнест страшник (Acanthus spinosus), крайбрежен елуропус (Aeluropus littoralis), жълта урока (Bupleurum flavum), триръбеста хептаптера (Heptаptera triquetra), хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), обикновено халимоне (Halimone pedunculata), тройновилужна мишорка (Gypsophilia trichotoma), грудеста тръстичина (Phalaris tuberosa), равенски сакхарум (Saccharum ravennae) и издута водна леща (Lemna gibba); 2 вида са в категорията “застрашен” –


широколистна гърлица (Limonium latifolium) и татарска змийска трева (Goniolimon tataricum); 1 вид е в категорията “изчезнал” – тученичево халимоне (Halimone portulacoides).

3 вида: крайбрежен елуропус (Aeluropus littoralis), широколистна гърлица (Limonium latifolium) и татарска змийска трева (Goniolimon tataricum) са защитени със Заповед/ 718/1989 г. на МОС.

1 вид е включен в Червената книга на Европа: татарска змийска трева (Goniolimon tataricum).

На територията са установени 2 вида балкански ендемити: триръбеста хептаптера (Heptaptera triquetra) и жълта урока (Bupleurum flavum).

3 вида попадат в списъка на CITES: Елегантен салеп (Orchis elegans), червен божур (Paeonia peregrina) и залист (Ruscus aculeatus).

С консервационно значение е и популацията на щернбергията (Sternbergia colchciflora), макар и незащитенa, разпространена на отделни места южно от защитената местност.

Установени общо 57 вида лечебни растения, включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения (ДВ, бр 29, 2000 г.).

Ихтиофауна на Бургаското езеро Поради това, че солеността на водата на Бургаското езеро до началото на 70-те год. на миналия век е варирала твърде много през различните сезони и години (от около 0,60 до 45,12 %0), рибната фауна в него е нямала постоянен състав. В години на висока соленост всички сладководни видове и повечето от бракичните загиват. Възстановяването на сладководните и бракичните видове риби във Вая е ставало за сметка на рибната фауна на Мандренското езеро, било чрез морето, или при съединяване водите на двете езера през време на големи пролетни наводнения. При съединяването на водите на двете езера през пролетта на 1956 г. от Мандренското езеро в Бургаското се заселват следните видове риби: Cyprinus carpio, Carassius auratus gibelio, Scardinius erythropthalmus, Chalcarburnus chalcoides mandrensis, Vimba vimba tenella, Lucioperca lucioperca, Neogobius syrman. През този период кавказкото попче (Knipowitschia caucasica) е едно от най-масово срещаните попчета в Бургаското езеро.

До 1956 г. броят на постоянно обитаващите видове риби в Бургаското езеро е 19. Значителен е и броят на видовете, които периодически или случайно са навлизали от морето и оставали в езерото временно за отхранване или размножаване. Рибите, обитаващи постоянно Бургаското езеро през този период са комплектувани основно от сладководни – 9 вида, и бракични – 7 вида. Най-слабо, с 3 вида, са застъпени типично морските (2 вида средиземноморски имигранти, 1 вид бореално-атлантически). В началото на 60-те (около 1961-62 г.) в Бургаското езеро са внесени два от видовете – Tinca tinca и Perca fluviatilis от други басейни, чрез шаранов зарибителен материал, с който от 1958 г. езерото започва ежегодно да се зарибява.

81

При широките граници, в които е варирала солеността на Бургаското езеро през различните сезони и години, от постоянните обитатели са оцелявали само някои еврихалинни видове: Clupeonella delicatula delicatula, Pungitius platygaster, Gasterosteus aculeatus, Syngnathus nigrolineatus, Knipowitschia caucasica, Gobius ophiocephalus, Neogobius melanostomus, Neogobius fluviatilis и Proterorhynus marmoratus.

Качественият и количествен състав на рибите, обитаващи временно Бургаското езеро, през отделните години е бил различен. От временните обитатели ежегодно през пролетно-летния сезон в езерото са навлизали видовете Mugil (Liza) cephalus, Mugil (Liza) auratus, Mugil (Liza) saliens и Atherina mochon pontica – първите три за отхранване, а последният – за размножаване и отхранване. От останалите временни обитатели в езерото са попадали обикновено единични екземпляри.

Поради настъпилите промени в хидрологичния режим и състава на езерните води, след 1970 г. Бургаското езеро се характеризира с твърде бедна в качествено отношение ихтиофауна. Повечето от установените понастоящем видовете (Ст. Михов, секторен доклад към БШПОБ) се характеризират с висока приспособимост и голяма издръжливост на неблагоприятните условия. Постоянната ихтиофауна е представена от малоценни и интродуцирани видове като сребърна каракуда (Carassius auratus gibelo), псевдоразбора (Pseudorasbora parva), гамбузия (Gambusia affinis holbrooki), костур (Perca fluviatilis), слънчева рибка (Lepomis gibbosus). Всичките 7 вида от Червената книга, които са съобщени за езерото към 1967 г., сега са изчезнали - шест от тях поради помяната в солевия режим (сирман, езерна цаца, деветигла и триигла бодливки, кавказко попче, атерина) и един – облезът, заради прекъсването на връзката с яз. Мандра.

Установени са общо 20 вида риби, от които в езерото – само 11. Останалите видове са предимно морски, представени с единични екземпляри в морето и устието на канала – трииглата бодливка, атерина и др.

5 вида са включени в списъка на IUCN – атерина (Atherina boyeri), черноивичеста морска игла (Syngnathus abaster), морско конче (Hippocampus ramulosus), стронгил (Neogobius melanostomus) и речното попче (Neogobius fluviatilis). 3 вида – змиорката (Anguilla anguilla), атерината (Atherina boyeri) и трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus) са включени в Червената книга на България. Черноивичестата морска игла и речното попче са в списъка на Бернската конвенция, 4 вида са включени в списъка на CORINE.

Земноводни и влечуги


Досега във Вая са установени 8 вида земноводни и 14 вида влечуги. От земноводните: балканската чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) е включенa в Червената книга на България и Червената книга на Европа; 2 вида – голям гребенест тритон (Triturus cristatus) и жабата – дървесница (Hyla arborea) са включени в Световната червена листа (IUCN). 5 вида са защитени със Заповед 729/1986 г. на Министерството на околната среда, 5 са в списъка на CORINE, 5 вида са включени в Приложение II и 2 – в Приложение III на Бернската конвенция.

От влечугите три вида са включени в световната Червена книга – шипобедрена костенурка (Testudo graeca graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni boettgeri) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis). Шипобедрената костенурка е включена и в Европейския червен списък.

Един вид змия е рядък за България вид: ивичест (пъстър) смок (Elaphe quatuorlineata sauromates).

Птици

В района на ез. Вая са установени около 245 вида птица, 9 от които са глобално застрашени: малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya nyroca), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), ливаден дърдавец (Crex crex), голям креслив орел (Aquila clanga), червена каня (Milvus milvus) и белошипата ветрушка (Falco naumanni). 67 са включени в Червената книга на България. 123 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като в категорията SPEC 1 са включени 9 вида, в категорията SPEC 2 – 26 вида, в SPEC 3 – 69 вида и в категорията SPEC 4 – 43 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните, гъскоподобните, дъждосвирцоподобните и чапловите птици. Езерото е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия /Pelecanus crispus/ и розовия /Pеlecanus onocrotalus/ пеликан, малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Като мигриращ вид в района е установен и ливаден дърдавец /Crex crex/. Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан /Ph. pygmeus/, големия корморан /Ph. carbo/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/ и качулатата потапница /Aythya fuligula/. Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница /Oxyura leucocephala/. През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан /P. crispus/ и червеногуша гъска /Branta ruficollis/. Езерото е едно от най-важните места в страната за опазването на малък воден бик /Ixobrychus minutus/. На територията на влажната зона са установени 90 вида гнездещи птици, а 8 вида са изчезнали

83

като такива. Вая е гнездово местообитание за световно застрашената белоока потапница (Aythya nyroca). Вая е мястото с най-висока концентрация в България за розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus) по време на миграция и за къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) по време на зимуване.

Територията на влажната зона е място с “тесен фронт на миграция” за голям брой видове мигриращи реещи се птици (дневни хищни и водолюбиви) от Северна Европа (“bottleneck area”).

До средата на 70-те години на миналия век в тръстиковите масиви на защитената територия в западната част на езерото гнезди голяма колония на малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), лопатарка (Platalea leucorodia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus) и различни видове чапли.

Бозайници

Досега са установени 36 вида бозайници. От тях 6 вида са глобално застрашени, включени в списъка на IUCN – видрата (Lutra lutra), лалугерът (Spermophphilus citellus), сляпото куче (Nannospalax leucodon), обикновеният сънливец (Glis glis), оризищната мишка (Micromys minutus) и големият нощник (Myotis myotis).

6 вида са включени в Червената книга на Европа - лалугер, сляпо куче, обикновен сънливец, чакалът (Canus aureus), видра и дива котка (Felis silvestris). Лалугерът, големият нощник, остроухият нощник (Myotis blythii) и видрата са в списъка на европейската Директива за хабитатите.

22 вида попадат в списъка на Бернската конвенция, 4 вида – в CORINE списъка.

9-те вида прилепи установени на територията попадат в списъка на EUROBATS.

Видрата и златката (Martes martes) са включени в Червената книга на България, а други 11 вида са защитени със Заповед 1021/1986 г. на МОС.

Бургаското езеро е изключително важно място за изхранването на многобройни популации от прилепи. Богатата фауна от водни насекоми, съставена основно от представители на Chironomidae е главната хранителна база на прилепното съобщество. То е от един сравнително малък брой видове, но изключително многобройно. Това са преди всичко двата вида от семейството на гладконосите прилепи (Vespertilionidae): малкото кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus) и натузиевото прилепче (Pipistrellus nathusii). Натузиевото прилепче, считан за рядък вид в България, тук има широко разпространение и показва много висока хранителна активност. Следващите по честота на срещане са


ръждивият вечерник (Nyctalus noctula) и полунощният прилеп (Eptesicus serotinus). Изброените видове се отнасят към антропофилния комплекс, тъй като в района на езерото селищата им предоставят най-добри дневни убежища. Сравнително по-редки гости в района на езерото са и няколко вида прилепи, обитаващи горски, скалисти или карстови райони: водният нощник (Myotis daubentonii), големият или остроухият нощник (Myotis myotis/blythii – двата вида издават почти идентични ултразвукови сигнали, поради което тяхното разграничаване е невъзможно), савиевото прилепче (Hypsugo savii), дългоухият прилеп (Plecotus sp.). Единични екземпляри от тези видове ловуват над водната повърхност на езерото през по-късните часове на нощта – около и след полунощ, което се обяснява с по-далече разположените им дневни убежища.

8.Защитени видове от растителния и животински свят, характерни за езеротоЕзеро Вая е най-големия запазен естествен лиман в България, и е представителна форма на този тип екосистеми в Черноморския басейн.

От установените досега висши растения във влажната зона се опазват 14 вида, включени в Червената книга на България, като 12 от тях са в категорията “рядък”, 2 вида в категорията “застрашен” и 1 вид е в категорията “изчезнал”. 3 вида са защитени със Заповед/ 718/1989 г. на МОС. 1 вид е включени в Червената книга на Европа. 2 вида са балкански ендемити. 3 вида попадат в списъка на CITES.

От безгръбначните е установен 1 световно застрашен вид – медицинската пиявица (Hirudo medicinalis).

От рибите 5 вида са включени в списъка на IUCN – атерина (Atherina boyeri), черноивичеста морска игла (Syngnathus abaster), морско конче (Hippocampus ramulosus), стронгил (Neogobius melanostomus) и речното попче (Neogobius fluviatilis). 3 вида – змиорката (Anguilla anguilla), атерината (Atherina boyeri) и трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus) са включени в Червената книга на България. Черноивичестата морска игла и речното попче са в списъка на Бернската конвенция, 4 вида са включени в списъка на CORINE.От земноводните балканската чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) е включенa в Червената книга на България и Червената книга на Европа. 2 вида – голям гребенест тритон (Triturus cristatus) и жабата – дървесница (Hyla arborea) са включени в Световната червена листа (IUCN); 5 вида са защитени със Заповед 729/1986 г. на Министерството на околната среда; 5 са в списъка на CORINE; 5 вида са включени в Приложение II и 2 – в Приложение III на Бернската конвенция.

От влечугите са установени 14 вида . Три вида са включени в световната Червена книга – шипобедрена костенурка (Testudo graeca graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni boettgeri) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis). Шипобедрената костенурка е включена и в Европейския червен списък; един вид змии е рядък за България – ивичест (пъстър) смок (Elaphe quatuorlineata sauromates).

85

От птиците 9 вида са глобално застрашени – малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya nyroca), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), ливаден дърдавец (Crex crex), голям креслив орел (Aquila clanga), червена каня (Milvus milvus) и белошипата ветрушка (Falco naumanni). Над 60 вида са включени в Червената книга на България.

От бозайниците 6 вида са глобално застрашени, включени в списъка на IUCN – видрата (Lutra lutra), лалугерът (Spermophphilus citellus), сляпото куче (Nannospalax leucodon), обикновеният сънливец (Glis glis), оризищната мишка (Micromys minutus) и големият нощник (Myotis myotis); 6 вида са включени в Червената книга на Европа - лалугерът (Spermophphilus citellus), сляпото куче (Nannospalax leucodon), обикновеният сънливец (Glis glis), чакалът (Canus aureus), видрата (Lutra lutra) и дивата котка (Felis silvestris). Лалугерът (Spermophphilus citellus), големият нощник (Myotis myotis), остроухият нощник (Myotis blythii) и видрата (Lutra lutra) са в списъка на европейската Директива за хабитатите; 22 вида попадат в списъка на Бернската конвенция, 4 вида – в CORINE списъка. Всичките 9 вида установени на територията прилепи попадат в списъка на EUROBATS; два вида са включени в Червената книга на България, а други 11 вида са защитени със Заповед 1021/1986 г. на МОС.

9.Заплахи и антропогенен натиск върху езерото Нарушен хидрологичен режим и състав на водите на влажната зона в резултат на:

1. Заустване на отпадни битови и промишлените води от ГПСОВ – Бургас в ез. Вая.

2. Изграждане на рибарник в западната част на езерото в миналото е довело до отводняване на заблатените участъци и разливи в района на устията на реките Айтоска, Чакърлийка и Сънър-дере, чрез насипване на земни маси за басейните.

3. Отнемане на територии в североизточната част на влажната зона, едно от най-важните места за нощувка на малкия корморан и последващото им затрупване със земна маса.

4. Отнемане на територии в северозападната част на влажната зона за изграждане на депото за технологични отпадъци на “ЛУКойл” АД с последващо негативно влияние върху състава на езерните води.

5. Затлачване на канала, свързващ езерото с Черно море.6. Микроязовирите, изградени западно и северно от ез. Вая, събират част от

водите, които формират приходната част във водния баланс на езерото и крайбрежния водоносен хоризонт (скатови води, временни потоци, респективно валежни води и част от водите, дрениращи се от пукнатинната водоносна система) и така ограничават втока на води.


7. Дренажната система (която сега не се експлоатира), западно от Вая е довела до трайно негативно влияние и осушаване на влажната зона.

8. Водният баланс на влажната зона се нарушава и от изчерпване на вода от езерото с цел поливане на частни земи, разположени в западната му част.

Увеличено съдържание на биогенни елементи във влажната зона в резултат на:1. Заустване на битово-фекални и промишлените води от ГПСОВ – Бургас в ез.

Вая.2. Незаконно заустване на голям брой промишлени отпадни води от

предприятията в северна и южна промишлена зона на Бургас.3. Животновъдство по брега на езерото, с нерегламентирано депониране на

отпадъците4. Липса на пречиствателни съоръжения за битово-отпадни води в Лозово, Горно

Езерово и Братово. 5. Незаконни сметища за битови отпадъци в района на ромската махала на кв. Г.

Езерово, западно от кв. Д. Езерово, както и по брега на езерото по протежение на двете промишлени зони.

Масов незаконен риболов с мрежи в цялата акватория на езерото, включително в защитената територия, водещ до застрашително намаляване на рибните запаси, силно безпокойство за водолюбивите птици и ограничаване на хранителната им база

Незаконен лов на водолюбиви птици в защитената територия и земите в непосредствената й близост.

Незаконни пробиви на продуктопроводите, разположени в съседство със защитената местност.

Липса на назначена охрана за Рамсарското място и защитената територия. Нерегулирана паша. Залесяване на източните брегове на езерото и бреговете на канала с интродуцирани

видове дървесна и храстова растителност. Специфичен проблем за влажната зона е възможното водочерпене с помпи от

кладенци във водосбора на езерото, което при пренасочване на заустванията от Вая към други приемници в бъдеще ще се отрази негативно върху водния баланс.

Влажната зона е подложена на дългогодишен интензивен антропогенен натиск. Касае се за изпускането в недалечно минало на големи количества нефтопродукти от близката рафинерия (чрез р. Айтоска), а понастоящем на битови и индустриални отпадни води, съдържащи нефтопродукти. Това допълнително влошава газовия режим на водоема. В условия на безветрие на места се стига до анаеробно разграждане, респективно до образуването на сероводород и метан. Езерото е подложено на силни еутрофикационни процеси. Обилният фитопланктон често предизвиква “цъфтежи” на водата, най-силно изразени през август и ноември. Разградимата органика е от автогенен произход, т.е. гниещата органика е продукт на измрелите масови представители на фитопланктона и фитобентоса. Тази степен на сапробност се характеризира с много голямо видово разнообразие, малък брой доминанти и изключително променлив газов и рН режим. В резултат на дишането и фотосинтезата кислородният режим е с необичайно високи

87

стойности през късните следобедни часове, което съвпада и с много високи стойности на рН, съчетано с пълно изчерпване на СО2. В предутринните часове кислородът се изчерпва, въглеродният двуокис има максимални концентрации и рН е ниско.Видовото богатство и стойностите на биомасата на бентоса намаляват в източна посока и в района на кариерата за добив на пясък “Вая-юг” достигат минимални стойности, което означава почти пълна липса на хранителна база за бентосоядните риби в тази част на езерото. Почти същото е положението и срещу промишлените зони на Бургас, където се заустват големи количества индустриални и битови отпадни води, като при определени ветрови условия се стига до тяхното анаеробно разграждане и пълно изчерпване на кислорода в придънния слой. Тук може да се допусне и втичане на токсични вещества за дънната фауна.

Гнездещите колониални видове птици в северната част на езерото, близо до кв. Д. Езерово, са подложени на безпокойство и са под заплаха от неконтролираното навлизане на риболовци в непосредствена близост до колонията.

Зимуващата популация на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) е силно уязвима от неконтролирания брой риболовни мрежи, изпълващи цялата акватория на водоема.

Пеликаните (двата вида) са уязвими от безпокойството, причинено от незаконния риболов и лов.

Зимуващата популация на червеногушата гъска (Branta ruficollis) е подложена на силна ловна преса, и зависи от площта на териториите заети от житни посеви в района на езерото (югозападно и северозападно от влажната зона).

Намаляването на откритите водни площи, бързите процеси на еутрофикация, обрастването, затлачването, спадането на водното ниво и почти пълното обезводняване и пресъхване на басейните в рибарниците са заплаха за гнезденето на белооката потапница (Aythya nyroca).

Влажната зона е уязвима от изхвърляне на битови отпадъци и промишлени отпадъци, особено по северния и източен бряг.

Наблюдават се чести нарушения в кислородния режим на водите, предизвикващо “цъфтежи” на зелени и други водорасли. Кислородното съдържание е с големи колебания и крие постоянна опасност за рибата. Вая е най-силно еутрофицирания басейн по нашето крайбрежие. Само до преди 40 години то е известно с най-голяма продуктивност на риба в Европа. Годишно за периода 1960-65 г. са добивани до 800 т риба като 150 т само от


морски кефал. В следващите години втокът на органични замърсители се допълва с тези от НХК. В количествено отношение най-големи непречистени водни маси постъпват в североизточния и източен район на езерото. Водите на езерото са извън категорията по повечето показатели на кислородната, минералната и особената група, като има и специфични показатели – фенол, сяроводород и нефтопродукти. Значителни превишавания по тези показатели са отбелязани в западната и северозападната част. Солеността е под 1%, тъй като е нарушена естествената връзка с морето, като по съдържание на съответните соли езерото може да бъде отнесено към сладководните и високо минерализираните води. Трябва да се отбележи високото съдържание на фенол, което съгласно нормативите за зарибени водоеми е около 360 пъти повече средно за езерото, а при устието на р. Айтоска е около 450 пъти над допустимите норми.

На територията около Бургаското езеро, особено в района на гр. Бургас се наблюдават негативни изменения, свързани с изключително високата степен на строителство от различен характер. От геоморфологична гледна точка асфалтирането, бетонирането, застрояването на големи площи и прокарването на дълбоки колектори, води до преустановяване практически действието на естествените процеси. Наличието на много обширна (около 20 км2) индустриална зона с редица заводи (в т.ч. Нефтохимически комбинат) и предприятия, чието производство е пряко свързано с отпадъчни вещества, силно са нарушили състоянието на екосистемата.

Около Бургаското езеро се наблюдава техногенен релеф, различен от естествения, формиран най-вече от добивната и преработвателната промишленост, който е с площ около 10 км.

След пускането на НХК – Бургас в действие, липсата на пречиствателни съоръжения в началните години от производствения цикъл е довела до изключително силно замърсяване на Бургаското езеро (чрез р. Айтоска).

Влизането в действие на Градската пречиствателна станция на Бургас и последващото втичане на големи количества сладки води в езерото значително са изменили хидрологичния режим и състава на езерните води, а оттам и настъпилата коренна промяна в растителния и животински свят, довела до изключително силното му обедняване.

Изграждането на шосе през тази част на езерото променя бреговите му очертания и редуцира естествените му размери. Допълнително, след решението на община Бургас североизточната част да бъде засипана и определена за сметище за строителни отпадъци, 90 % от тези територии са засипани и практически неизползваеми за целите на консервацията.

Корекциите на реките, вливащи се в западната част на езерото са довели до промяна в заливаемите територии западно от езерото. Дренажната система изградена там, допълнително е влошила хидрологичния режим на района.

89

Изграждането на рибарници по западния бряг на езерото чрез насипване на огромно количество земна маса са отнели наводняемите територии в устията на реките Айтоска, Сънър-дере и Чакълийка.

Застрояването на източния бряг на езерото и изграденото международното шосе Е-87 са повлияли изключително негативно върху естествения характер на територията, нарушена и затруднена естествената връзка на лимана с морето и целостта на комплекса. Унищожени са пясъчните хабитати.

Извънредно голямото количество изхвърлени битови, строителни и други отпадъци, особено по северния и източния бряг на езерото загрозяват силно пейзажа и влияят негативно на живота в крайбрежната част на водоема.

Изградената линия за високо напрежение, пресичаща източната част на езерото също загрозява естествения характер на пейзажа.

Функциониращата кариера за добив на пясък “Вая-юг”в югоизточната част на езерото нарушава допълнително естествения пейзаж.

10.Дейности по опазване на защитената територия Работи се по възстановяване на връзката с канала и морето – Община Бургас и някои

екологични организации имат проекти за почистването на канала и за редовен мониторинг на състоянието на околната среда;

Намаляване на изхвърлянето на отпадни води от околните предприятия, което е свързано най-вече със спиране на тяхното функциониране, а оттам и с намаляване на влиянието им върху езерото;

Спиране на незаконното изхвърляне на отпадъци, особено строителни такива; Осигуряват се начини за компенсиране на земеделските производители от изпасването

на нивите им от зимуващи гъски чрез плащане на агроекологични мерки; Извършват се редовни проверки за бракониерски риболов в района на Вая между

служителите на ИАРА Бургас, ЛРД, природозащитни НПО и др. Развиват се възможности за туризъм и рекреация, като алтернатива за замърсяването и

унищожаването на езерото. Изграждане на канализация в кв. Долно Езерово и тласкател до ПСОВ, което

значително намалява замърсяването на водите на езерото; Изготвен и съгласуван е интегриран проект за управление на питейните и отпадните

води на кв. Горно Езерово. В момента там на 60 % е изградена канализацията. Скоро ще започне и изграждането на пречиствателна станция за квартала.


11.Население, гъстота на населението на гр.Бургас и населените места около ВаяВключените в състава на гр. Бургас селищни образувания Долно Езерово и Горно Езерово са изградени в непосредствена близост до ез. Вая. Те са застроени парцеларно с безизразна регулация по селоустройствена структура с изграден център и производствена зона (стопански двор). По данни от преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г. Община Бургас наброява 200 271 жители.

Долно Езерово - на 9 км западно от Бургас, разположено е на северния бряг на Бургаското езеро, в близост до р. Айтойска, на 8 м н.в. След изграждане на Нефтохимическия комбинат населението му се увеличава трайно. Квартал на Бургас от 1991 г.

Горно Езерово - квартал на Бургас от 1987 г., разположено е на 11 км западно от Бургас, по южния висок бряг на Бургаското езеро.

С. Братово – намира се западно от ез. Вая и има население от 146 човека.

12.Екологични видове транспорт (soft mobility) в защитената зонаКъм този момент в езерото няма официално организиран транспорт. Преди години имаше възможност за разходка с лодка и наблюдение на птици, но за съжаление кеят в кв. Долно Езерово беше разрушен, както и укритието за наблюдение на птици и тази атракция бе прекратена. Сега в рамките на проект, финансиран от LIFE+ - „Живот за Бургаските езера“ на БДЗП, изпълняван в партньорство с БФБ и Община Бургас се възстановява кея и се работи активно за намиране на местни заинтересовани страни, които да имат интерес да възстановят тази водна атракция и да я развият.

Успоредно с това Община Бургас работи за развитието на Еко зона „Вая“ и до момента са изградени 4 пристана – те имат подвижна част във водата - плаващ понтон, свързан със стационарен кей на брега. 10 каяка ще допълнят атракциите, които предлага новата еко зона край езеро Вая. Лодките ще могат да се ползват от бургазлии и гостите на града от пролетта на 2014. Полезна придобивка за лодкарите е хелингът, който осигурява лесен достъп не само на гумени, но и на малки лодки от по-твърд материал. В екозоната е монтирано ново осветление със слънчеви панели. За пешеходния и автомобилния достъп умишлено не е използван асфалт, а указателните табели в зоната са дървени, за да кореспондират с цялостната еко концепция. На мястото има обособени паркоместа и множество кошчета за отпадъци. Изграждането на еко зоните е част от политиката на Община Бургас за откриване на града към морето и езерата.

13.Икономика (роля на земеделието, индустрията, услугите – с акцент върху туризма)Бургас е важен национален и международен транспортен възел. На територията на община Бургас са изградени и се експлоатират 192,8 км републикански пътища.

Територията на Община Бургас се обслужва от международните транспортни коридори (ТК) София – Пловдив – Бургас, и крайбрежния Дуранкулак – Варна – Малко Търново.

91

ТК София – Пловдив – Бургас е съставен от първокласен път и главна ж.п. линия. Коридорът е определен за един от приоритетно развиващите се за Югоизточна Европа. Свързва гр. Бургас и Южното Черноморие с икономическите центрове от Горнотракийската низина, столицата и Югозападния район в национален план. Осъществява най-късата сухоземна връзка между Адриатическото и Черноморското крайбрежие. Източните врати на ТК са международното пристанище и летище, където са двата ГКПП, функциониращи на територията на общината.

ТК Дуранкулак – Варна – Малко Търново на територията на общината е формиран от път I клас и ж.п. клон. Има важна интегрираща функция за крайбрежните райони. В стопанско отношение свързва гр. Бургас и общината с другия голям център по българското Черноморие – Варна. Освен транспортните функции които изпълнява, създава условия за по-пълно усвояване на крайбрежния туристически потенциал.

Транспортната ос Бургас – Средец – Харманли е от регионално значение. Осигурява връзките на община Бургас със съседни общини. По нея би могла да се осъществи най-късата връзка между Черно и Бяло море (респ. Между Пристанище Бургас и пристанище Александруполис). Чрез нея се реализира връзка и с коридор N 4.

Транспортната ос Бургас – Каблешково – Оризаре – Дюлински проход също е с регионално значение. Тя преминава в тила на крайбрежието и частично разтоварва крайбрежния път от транзитния и товарен трафик.

От осите с локално значение Дебелт – Полски извор – Братово – Камено – Българово изпълнява функция на далечен обход на гр. Бургас.

На територията на община Бургас преминават участъци от главната ж.п. линия Пловдив – Карнобат – Бургас (18 км) и ж.п. клонове Бургас – Поморие и Долно Езерово – Вая (23 км). Общата дължина на ж.п. мрежата обслужваща територията на общината е 41 км. Гъстотата и е 7,98 км/100 км2, много по-висока от средната за страната – 3,87 км/100 км2 .Ж.п. гара Бургас е един от най-големите транспортни възли в страната.

Ползване на земята

Животновъдствотото е предимно дребно – овцевъдство, козевъдство и свиневъдство, както и крави. Съществуват целогодишните възможности за паша поради меката зима.Част от земеделските земи не се обработват към настоящия момент. Земите по североизточния и източния бряг на езерото са застроени с промишлени обекти. След възстановяване собствеността на земята, съществува реална възможност за пълноценно използване на селскостопанските земи в съседство със защитената местност.


Предприятия и съоръжения

Промишлените зони заемат значителна част от крайбрежието на ез. Вая. Промишлените предприятия са съсредоточени в три зони: Северна промишлена зона, Южна промишлена зона и зона на “Лукойл” АД.В промишлена зона Юг осъществяват дейност над 30 промишлени предприятия и фирми с производствени, с транспортни, складови и други функции (комунално-битови, научно – производствени). По-големите производствени предприятия са: “Домостроене” бетонен възел; “Металик”, “Трансстрой”, “Възход”, “Ваятекс”, Кариера “Вая – юг” за добив на пясък чрез драгиране на находището.

Северната промишлена зона включва промишлени предприятия от дървообработващата, машиностроителната, химическата, хранително-вкусовата, зърнено-фуражната промишленост, и отоплителната централа “Лозово”. По големите предприятия в района са: “Трансвагон” и “Елкабел”. Като функционална единица представлява ландшафтна структура от техногенен тип: “Завод за захарни изделия „Победа”, Хлебозавод, Фуражен комбинат и др.

Останалата част от застроените територии, прилежащи на езерото, са свързани с изграждане на инфраструктурата – ЖП линии, ВиК връзки, складови бази, депа за отпадъци: Топлофикация Бургас; Пристанище Бургас – Складова база “Лозово”; Депо за технологични отпадъци на “Лукойл”.

В района на кварталите Долно Езерово и Горно Езерово са разположени редица по-малки предприятия: кариера за добив на чакъл и фракции край кв. Горно Езерово – с. Черни връх, бетонов възел, дървообработващи предприятия.

В преобладаващата си част структурата на промишлените предприятия е изградена на базата на сравнително ниско ефективни технологии, които са в основата на общото замърсяване на територията на общината.

Добив на инертни и строителни материали

Кариера при кв. Горно Езерово Кариерата използва естествен каменен масив за добив на чакъл с различни размери, използван както в строителството, така и в изграждането на пътната мрежа в региона. Значителен спад се забелязва след 1990 г.Отпадните води от промивната дейност на отделните фракции първоначално се вливат директно в ез. Вая. По-късно е изграден утаителен басейн, в който се извършва утаяване на механичните частици. След напълване на утаителния басейн той се почиства, а събраната фина скална маса се използва като строителен материал. Директното заустване на отпадните води в ез. Вая предизвиква значително оплитняване на крайбрежието му в този район, и води до унищожаване на дънните съобщества.

Кариера “Вая – юг” за добив на пясък Добивът се извършва в югоизточния край на ез. Вая, граничещ непосредствено с крайградските магистрали Бургас-Созопол и Бургас – Средец, чрез драгиране на

93

находището. Предвиденият за извършване на драгажни дейност район е с обща площ 97 875 м2. Обща площ на находището е около 150 дка, като ефективен добив се организира върху площ от около 100 дка. Общият обем на пясъците в кариерата, годни за строителство, е около 35 373 м3. На база прогноза ефективният срок за експлоатацията на находището е определен на 4- 5 г. Добиването на продуктивния пясъчен слой се извършва чрез смукателно-нагнетителна дълбачка.

Лов. Земите около влажната зона са обект на лов, основно на водоплаващ дивеч. Не е извършвана точна оценка на влиянието му върху влажната зона, но определено то е негативно. Особено негативно въздействие има ловът от шосето между бензиностанция “Порт-ойл” и СО-МАТ: при замръзване на по-голямата част от езерото единствените участъци свободни от лед остават пред ГПСОП – Бургас, където се концентрира почти цялата популация от зимуващи водолюбиви в ез. Вая. Поради слабия контрол, ловът често се извършва от превозни средства, в движение.

Риболов. В миналото риболовът в ез. Вая се е извършвал главно през есента. Той е започвал обикновено от началото на септември и приключвал в края на ноември. При по-топли зими, ако езерото не замръзне, риболовът продължавал и през зимата. Навлязлата или внесената през пролетта риба се е затваряла в езерото, за да използва през вегетационния период богатите му хранителни ресурси и да даде висок добив през есента. Ловитбата се е извършвала с подвижни уреди (брегови гриб, кенар, ючлеме, мрежи, винтери) – от брега или вътре в самото езеро, и на гарда, построен в канала свързващ езерото с морето. Най-ефектна е била ловитбата на риба в гарда. Данните за риболова в Бургаското езеро от миналото потвърждават факта, че количеството и съставът на промишлените видове риби са подхвърляни на периодични промени. Особено фрапиращи са данните за кефаловите риби, шарана и бялата риба. Причината за слабия улов на кефалови риби през този период е в недостатъчното пролетно зарибяване на езерото с тези видове. Различен е случаят с шарана и бялата риба. През 1946 г. вследствие силно осоляване на водата в езерото тези риби са измрели. Тяхното почти пълно отсъствие от езерото продължава от 1946 до 1955 г, въпреки че през този период са правени неведнъж опити за зарибяване чрез пренасянето им от ез. Мандра, и внасянето на едногодишни шаранчета от държавните рибовъдни стопанства. Неуспехът от изкуствените зарибявания се дължи на същата причина – силното осоляване на водата на Бургаското езеро. През 1955 г. солеността на водата спада до 3,86 %0, която леко се понася от шарана и бялата риба, но тогава езерото е зарибено с малък брой от тези видове, поради което уловът им е бил незначителен. През 1956 г. вследствие силните пролетни валежи и последвалите ги наводнения ез. Мандра и Бургаското езеро се съединяват. Големи количества сладка вода нахлуват в Бургаското езеро и понижават солеността на водата му до 0,76 %0. Заедно с


водата по образувалия се канал от ез. Мандра са навлезли значителни количества шаран и бяла риба, където поради обилната храна и благоприятни условия бързо нарастват в размери и тегло и дават богат улов. Особено обилен е уловът на бялата риба – 161,14 т., или 42,2 % от целия улов. Обилието на бялата риба в Бургаското езеро през 1956 г. е за сметка на други видове риби, включително и такива, които имат промишлено значение. За това свидетелства и фактът, че през същата година ловът на попчетата, основна храна на бялата риба, е много малък.

Като цяло, до 1956 г. първостепенно значение за риболова в Бургаското езеро имат кефаловите риби – Mugil (Liza) cephalus, Mugil (Liza) auratus и Mugil (Liza) saliens), попчетата (Neogobius melanostomus, Neogobius fluviatilis, Gobius ophiocephalus), атерината и през отделни години писията. От този период до 70-те години на миналия век (към 1967 г) основен обект за риболова е благородният шаран, с който езерото ежегодно се зарибява. На второ място се нареждат кефаловите риби и понякога бялата риба. Попчетата постепенно загубват своето стопанско значение поради масовото им унищожаване от бялата риба. Към 1967 г. са установени 29 вида риби, по голямата част морски, като с най- голямо стопанско значение от тях са били морският кефал, шаранът, иларията, платерината, бялата риба, попчетата. Езерото е било най–високо продуктивното българско езеро – годишно за периода 1960-65 г. са добивани до 800 т риба като 150 т само от морски кефал. Към настоящия момент риболовът в ез. Вая годишно се оценя на около 200 -250 т годишно, основно от сребърна каракуда и значително по-малко шаран.Поради променливата соленост на езерото до 70-те години, често е било регистрирано масово измиране на сладководната, респективно морската риба, в завсимост от степента на осоляване. Възстановяването на запасите от сладководна риба е ставало за сметка на ез. Мандра, когато двете езера са се съединявали през пролетта. Към настоящия момент постоянната ихтиофауна на езерото е представена от малоценни и интродуцирани видове като сребърна каракуда, псевдоразбора, гамбузия, костур и слънчева рибка.“Сладководно рибовъдство” ЕООД, което стопанисваше езерото преди 10 години, ежегодно го зарибява с шаран, толстолоб и други ценни видове и следи за качеството на рибната продукция – съдържание на нефтопродукти, тежки метали и др.Затлачването на канала и изградените преградни съоръжения възпрепятстват навлизането на морски води и морски видове риби – кефал, атерина и др.

Туризъм, рекреация, спорт, услуги

Местоположението на гр. Бургас е определящо за значението му на разпределител на туристическия поток към прилежащите курорти на север и юг. Наблюдава се трайна тенденция за избягване на урбанизираните територии с типично градски тип за сметка на курортите и ваканционните селища. В община Бургас има 5 курортни обекта – Сарафово, Бургас, Крайморие, Отманли – парк “Росенец” и Бургаски минерални бани – кв. Ветрен

През последните 10 години районът на ез. Вая става все по-популярен обект на специализирания (най-вече орнитологичен) туризъм.

95

В канала, свързващ езерото с Черно море, както и в източната част на езерото, се провеждат тренировки на Клуба по воден спорт – Бургас.

Защитената зона предоставя възможности за развитие на редица дейности: туристическо пътуване с лодки и организирани посещения на туристи до мястото на изграденото укритие за наблюдение на пеликани и др. водолюбиви птици. Засега натовареността е слаба и не влияе негативно на влажната зона.

По канала на Вая, свързващ езерото с морето и в неговата източна част се провеждат тренировъчни занятия по воден спорт. Не е извършвана оценка на влиянието на тази дейност.

От специален интерес за туристите и посетителите са и:

редица световнозастрашени видове водолюбиви птици – тръноопашата потапница, къдроглав пеликан, червеногуша гъска, малък корморан, др.

миграцията на птиците някои видове висши растения: гмелиновата гърлица (Limonium gmelinii), красивите

цветове на щернбергията (Sternbergia colchciflora), разпространена в непосредствена близост южно от защитената територия.

aрхеологическите обекти (светилища, некрополи)

Поради факта че откритите водни площи на рибарниците са сравнително трудни за наблюдение (поради равния терен и обрастванията от висока тръстика) на водолюбивите птици, подходящо е изграждането на наблюдателна кула. За целта подходящ е най-северният басейн, или някой от централните. Възможно е ползването на готов проект. Мястото се съгласува със собствениците на земята.

14.карти на защитената зона Вая (виж пакета с карти)

15.10 авторски снимки на езеро Вая (виж пакета със снимки)


Проект на План за управление на защитена местност Вая, 2003 г – изготвен от Милко Димитров (ръководител екип) в рамките на проект „Бургаски влажни зони“, БШПОБ

Сайт на Община Бургас – burgas.bg

Езерата на Бургас – защитена територия от кого? - От Румяна Емануилиду


97

1.2 Съществуващи планове и финансиращи механизми, програми и планове

1.2.1. ЦЕЛИ, СТРАТЕГИИ И ДЕЙНОСТИ В СЪЩЕСТВУВАЩИ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ - С ФОКУС ВЪРХУ ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ И ТУРИЗМА

Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие. Съдържанието на ОСР се определя в чл. 10, ал. 3 от Закона за регионалното развитие (ЗРР). Политиките, свързани с устойчивото развитие на районите, в това число и на Югоизточен регион са разписани като част от тези стратегии и изготвяните в изпълнение на тях и съответните нормативни актове планове и програми. В регионалното развитие изборът на областна стратегия и общински план за развитие има определящо значение за бъдещите периоди. Стратегията за регионално комплексно развитие, оказва съществено влияние върху развитието на общините и основните приоритетни отраслина регионалната икономика. Регионалните стратегии се съобразяват с изискванията на класификацията на отраслите на Европейския съюз.

Всички планове и програми са подчинени на нормативните изисквания, както и на стратегическите документи от по-високо ниво. Информация за тяхното изпълнение се съдържа и в т. нар. междинната и финална оценка, която по своята същност представлява систематичен и обективен преглед и преценка на проект, план, стратегия, програма или политика, както и на резултатите от изпълнението им към средата на периода на тяхното действие. Съгласно Методическите указания за разработване на областни стратегии за развитие, ролята на мониториращ орган се изпълнява от Областния съвет за развитие, който прави и междинните и окончателни оценки.

1. Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 – 2022 г.:

Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране. Стратегията е изградена на база съществуващата Национална стратегия за регионално


развитие за периода 2005 – 2015 г., актуализираният документ за нейното изпълнение и междинния доклад от нейното изпълнение.

2. Регионален план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г.;Регионалният план за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-

2020 г. е разработен в съответствие с изискванията на националното законодателство за регионално развитие - Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагането на Закона за регионалното развитие. Регионалният план е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано регионално развитие на Югоизточен район и е разработен в съответствие с Националната стратегия за регионално развитие, секторните приоритети и инвестиционните намерения на другите структуроопределящи политики на района. С плана за развитие се определят средносрочните цели и приоритети за развитие със 7-годишен период на действие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциал.

В т. 5 от документа е отделено внимание на състоянието на околната среда в района, а в т. 5.1.6. – на биологичното разнообразие. Защитените зони по Натура 2000 в ЮИР заемат 32,2% от площта на района. Най- голям е делът им в ЮЦР – 44.5%, а най-малък – в СЦР – 21.5%. Две области от ЮИР са под средния за страната дял от 33% – областите Стара Загора и Ямбол. На територията на района са разположени 19 защитени зони по директива 79/409/ЕС (за птиците). В териториалния обхват на РИОСВ гр. Бургас има 127 защитени територии, от които 7 резервата, 5 поддържани резервата, 1 природен парк „Странджа”, 59 защитени местности и 55 природни забележителности. За територията, контролирана от РИОСВ – Бургас, са одобрени 14 защитени зони за опазване на дивите птици и 31 защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, са обявени 72 защитени територии съгласно Закона за защитените територии. Това са 4 резервата, 3 поддържани резервата, 35 природни забележителности, 28 защитени местности, 1 природен парк „Сините камъни” и част от природен парк „Българка”. На територията на РИОСВ Стара Загора са обявени със заповед на МОСВ общо 14 защитени зони по директивата за птиците, а с Решение на Министерски съвет са определени общо 38 защитени зони за опазване на природните местообитания.

3. ОБЛАСТНИ СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ ЗА ОБЛАСТИТЕ В ЮГОИЗТОЧНИЯ РАЙОН.

3.1. Областна стратегия за развитие на област Стара Загора за периода 2014 -2020 г.:

Настоящата областна стратегия за развитие на област Стара Загора 2014 -2020 г. е приемник на Областната стратегия за развитие на област Стара Загора за периода 2005 – 2015 г. Тя е създадена, за да продължи функцията си на основен координатор на областното развитие през втория пореден планов период. Както е посочено в текста на самия документ „новата стратегия се създава по време, когато още действа стратегията на настоящия планов период и същевременно се оформя стратегическата рамка за следващия”. Новата Областната стратегия 2014-2020 г. визира период от седем години. Следвайки принципа за приемственост, новата ОСР запазва визията и стратегическата насоченост на сегашната/старата областна стратегия за развитие, като я надстроява с цели и приоритети, гарантиращи съответен принос на област Стара Загора към националните ангажименти по „Европа 2020”.

99

Актуалният социално-икономически профил на областта е представен в два обособени раздела: макроикономически тенденции и секторни/тематични проблеми, потребности и потенциали.

В т. 2.3 и т. 2.4. е отделено внимание на природните ресурси, околната среда и биологичното разнообразие. Посочено е, че с нарастването от 0,15% след 2005 г., защитените територии достигат 3,25% - една „сравнително ниска стойност за страната”. Обявените защитени зони по Натура 2000 са 9,4%, което нарежда област Стара Загора наедно от последните места (при средно за страната - около 35%). В текста на актуалния документ е направена оценка, че природните „инкубатори” за съхраняване на биоразнообразието са достатъчно, но почти нищо не е направено за валоризирането му като туристически ресурс и масовото му третиране от хората като ценност. Материализираният израз на областната политика за опазване и възстановяване на околната среда са публичните разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за екологичен мониторинг и контрол. Оценката на национално и регионално ниво като „крайно недостатъчни” е валидна и за област Стара Загора, независимо от значителното нарастване на разходите в проследения период.

По отношение на развитието на туристическия сектор е поставена „специфична цел (т. 9.1), а именно: насърчаване развитието на устойчив туризъм, базиран на природно икултурно наследство, като реализацията ще бъде подкрепена от новата Оперативна програма „Региони в растеж”, приоритетна ос „Регионален туризъм”. Ще се финансира възстановяване, опазване, експониране и оборудване на атрактивни природни и антропогенни обекти, формиращи основа за интегрирани регионални туристически продукти. В селските райони, тези дейности ще се подкрепят и от ПРСР.

3.2. Областна стратегия за развитие на област Бургас:Към настоящия момент Областната стратегия за развитие на област Бургас за

периода 2014 -2020 г. не е приета. На официалната Интернет страница на институцията е публикуван работен вариант. Следва да се счита, че към настоящия момент все още е в сила Областната стратегия за развитие на област Бургас за периода 2005 – 2015г.

Документът очертава областната рамка, целите и приоритетите за развитие на областта, на база на цялостната оценка на резултатите постигнати от действащия Областен план за развитие (ОПР) и актуализираните Общински стратегии за развитие (ОбСР). Стратегията е тясно свързана с Регионалния план за развитие (РПР) и Общинските планове за развитие (ОбПР). В т. 2 от аналитичната част е отделено внимание на природните ресурси и забележителности. Отделено е внимание на въпроси в областта на природозащитата, като са посочени настъпилите промени в статута на защитените територии, направено е предложение за изграждане на стратегия за цялостната визия на Южното Черноморие, която, чрез ограничения в строителните параметри и изисквания за минимална свободна от застрояване площ от имота, да осигури наличие на достатъчно свободни пространства с подходящо озеленяване. Посочена е изрично и заплахата от липсата на охрана на защитени територии публична държавна собственост, които не са резервати и не са в правомощията на МОСВ.

3.3. Областна стратегия за развитие на област Сливен за периода 2014 -2020 г.:


Настоящата Стратегия за развитие на област Сливен се разработва за средносрочен период, съвпадащ с програмния период на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС – 2014-2020 г. В този смисъл стратегическите цели и приоритети на Стратегията са тясно обвързани с целите и приоритетите на европейската политика за сближаване за следващия програмен период. В него са намерили място най-новите моменти от Стратегия „Европа 2020” на ЕС за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и намаляване на различията между високоразвитите региони и изостаналите периферни райони в ЕС.

Философията на стратегията е свързана с постигането на баланс между различните икономически, социални и екологични аспекти на устойчивото развитие, между различните частни, публични, групови и секторни интереси, между различните равнища - национално, регионално, местно.

В т. 5 от Стратегията е отделено внимание на въпросите, отнасящи се до околната среда - състояние, тенденции, проблеми и рискове (атмосферен въздух, води, земи и почви и биоразнообразие. Подчертано е, че областта се отличава с висока степен на биоразнообразие. Защитените територии в Сливенска област са едва 2,96%. В това отношение областта е под средното за страната – 5,2% и под средното за Югоизточния регион- 5,39%. По отделни категории разпределението е следното: природен парк - 1,91%, защитена местност – 0,1%, резерват – 0,37%, поддържан резерват – 0,08%, природна забележителност -0,46%. Общият брой на защитените територии в Сливенска област е 35 бр. Най- голям дял се пада на природните паркове, на природните забележителности и резерватите. В териториално отношение защитените територии са концентрирани предимно в 2 общини – Котел и Сливен. Община Твърдица е само с една защитена територия от 4 ха, а община Нова Загора не притежава защитени територии. Защитените зони / ЗЗ / по НАТУРА – 2000 са 39,4%, което е над средното ниво за страната от 35% и над средното за Югоизточния район - 32,2 %.

Изводът, който се налага след анализа на икономическото, социалното, екологическото и териториално урбанистичното развитие на Област Сливен е, че Стратегията за развитие на Област Сливен за периода 2014-2020 г. следва да надгражда постановките от действащата до момента и не налага промяна и радикално преориентиране на целите, приоритетите и решенията на проблемите и потребностите на областта.

Координацията по разработването, обсъждането, съгласуването, приемането, контрола и изпълнението на Областната стратегия се ръководи от Областния управител, чиито задължения са описани в чл. 21 на Закона за регионалното развитие.

3.4. Областна стратегия за развитие на област Ямбол за периода 2014 -2020 г.:Областната стратегия за развитие (ОСР) на област Ямбол е основният планов

документ, който определя стратегическата рамка за устойчиво социално, икономическо и инфраструктурно развитие на областта през периода 2014-2020 г. Стратегията представлява средносрочен инструмент за формиране на интегрирана политика за регионално и местно развитие в съответствие с общата политика за развитие и сближаване на регионите в Европейския съюз, както и с националните, регионалните и местните приоритети през съответния период. Стратегията е разработена и ще се изпълнява във взаимодействие и съгласувано с предвижданията на действащите устройствени планове и перспективите за пространствено развитие за територията на област Ямбол.

В частта от стратегията, сочеща изводите от анализа на инфраструктурното развитие е отделено специално място на Екологичното състояние на района. Към 31.12.2010 г. разходите за опазване на околната среда за област Ямбол възлизат на 8301

101

хил.лв. Разходите за опазване на околната среда на човек от населението за област Ямбол възлизат на 61 лв. при среден показател за ЮИР 213 лв., като с най–висок дял е област Бургас -345 лв, следвана от област Стара Загора, област Ямбол – 61 лв. и за област Сливен - 54 лв.

В териториален обхват на РИОСВ –Стара Загора са обявени 72 защитени територии съгласно Закона за защитените територии. Това са 1 резерват, 2 поддържани резервата, 3 природни забележителности, 8 защитени местности. По данни от РИОСВ – Стара Загора към момента тече процедура по обявяване на още три защитени местности на територията на областта. По отношение на екологичното състояние и развитие в област Ямбол могат да бъдат направени следните по-важни изводи: съхранената в относително добро състояние природна среда, както и обектите на природозащитни мерки следва да бъдат по-пълноценно интегрирани в общите усилия за развитие на икономическия и социалния потенциал на областта, като се търсят нови възможности за оползотворяване на природния потенциал на базата на „зелените” технологии; повече ресурси трябва да бъдат планирани за опазване на природата и превенция на рискове от замърсяване, като се подобри системата за управление на отпадъците, рекултивация на замърсени терени и опазване на водите и почвите. В т. 2 са разгледани целите и приоритетите за област Ямбол за периода 2014 – 2020 г. По-конкретно целите и приоритетите на политиката за регионално развитие на областно ниво следва да бъдат фокусирани и да отразяват по специфичен начин приоритетите, залегнали в Стратегията „Европа 2020” и националните цели за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Систематично в текста на Стратегията са обособено отделни стратегически цели, със съответните подцели към тях. Така например Приоритет 1 „Възстановяване и повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика” е към Стратегическа цел 1 „Възстановяване на икономическата динамика и създаване на благоприятна за иновации бизнес среда”. Към този приоритет е разгледана (т. 1.3) темата „Развитие на устойчиви форми на туризъм в област Ямбол”. Посочено е, че Област Ямбол има потенциал за развитие на алтернативни форми на туризъм - многобройни паметници на културното и историческото наследство, природни ресурси и забележителности. Пълноценното им използване ще даде възможност за увеличаване на приходите и заетостта. Постигането на единна туристическа идентичност ще бъде основа за развитие на иновации и за създаване на позитивен имидж на областта. Необходимо е насочване на повече усилия към разработване и реализиране на ефективен маркетинг и реклама на туристическите продукти в област Ямбол. Независимо от съществуващите благоприятни възможности за развитие на алтернативни форми на туризъм в областта, потенциалът не е използван рационално. Териториите, отдалечени от гр. Ямбол остават непозната дестинация. Привличането и задържането на туристи преминава през формиране на атрактивен туристически продукт и неговото популяризиране на туристически борси и изложения.

Приоритет 2 е формулиран като „Устойчиво и ефективно използване на ресурсите, развитие на модерна инфраструктура, подкрепяща растежа и създаването на работни места”. Точка 2.3 към този приоритет е озаглавена „Опазване, поддържане и


възстановяване на биологичното разнообразие в област Ямбол”. Предвидено но е целите да бъдат постигане през стратегическия период чрез конкретни дейности, като например разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и на защитени зони по Натура 2000. Важен елемент от цялостната дейност е картирането на природни местообитания и видове, предмет на опазване в зоните по Натура 2000. Друга дейност, която ще получи подкрепа, е разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и опазването, поддържането и възстановяването на местообитания и видове в областта. Защитените видове на флората и фауната ще се популяризират като символи на област Ямбол, които да засилват интереса към него. Създаването на подходящи условия за наблюдение на редки и застрашени видове и привличането на лимитиран брой туристи, ще създаде поминък за местното население и ще изгради позитивно отношение към опазването и доброто управление назащитената зона. Основни места за наблюдение на птиците в област Ямбол – Адата-Тунджа, Дервентски възвишения, Западна Странджа, Комплекс Стралджа, Язовир МалкоШарково, Язовир Овчарица.

Оценката на необходимите ресурси за постигане на целите на стратегията за развитие на областта е изнесена в приложение към общия текст на Стратегията като идентифицира финансови механизми и инструменти за мобилизиране на средства за изпълнение. Оценката позволява реалистично определяне на минимума необходими финансови средства, като включва ресурси от основни източници: национално финансиране от публични източници, основно републиканския бюджет и общинските бюджети; фондове на ЕС; частни финансови ресурси; международни финансови институции; инструменти за финансов инженеринг.

4. Стратегически план за биологичното разнообразие 2011-2020:Нормативна основа: Конвенция за биологичното разнообразие (Ратифицирана със

закон, приет от 37-о Народно събрание на 29.02.1996 г.,Обн. ДВ. бр.19 от 2 Март 1999г.). Конвенцията има три цели: опазването на биоразнообразието, устойчивото използване на неговите компоненти, както и справедливо и равноправно поделяне на ползите от използването на генетичните ресурси.

Постигането на положителен резултат за биоразнообразието изисква действия по множество направления, които са отразени в целите на плана. Те включват: предприемане на действия за справяне с основните причини за загубата на биоразнообразие; предприемане на действия за намаляване на прекия натиск върху биоразнообразието; продължаване на непосредствените действия за опазване и, когато е необходимо, възстановяване на биоразнообразието и екосистемните услуги; стремеж към гарантиране на непрекъснато предоставяне на екосистемни услуги и осигуряване на достъп до тези услуги, особено за бедните, които най-пряко зависят от тях; подобряване на помощните механизми за: изграждане на капацитет; придобиване, използване и споделяне на знания; достъп до необходимите финансови и други ресурси.

Стратегическият план ще се реализира основно чрез дейности на национално или местно ниво, със съдействие на регионално и глобално ниво. Националните стратегии за биоразнообразието и плановете за действие са ключови инструменти за адаптация на Стратегическия план към националните условия, включително чрез националните цели, както и за интегриране на биоразнообразието във всички сектори на държавното управление и обществото.

5. Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.:

103

През март 2010 г. ръководителите на ЕС отчитат, че целта за 2010 г. в областта на биологичното разнообразие няма да бъде постигната въпреки някои успехи, като например създаването на Натура 2000, най-голямата мрежа от защитени територии в света. Поради това те одобряват дългосрочната визия и водеща цел.

Визия за 2050 г.: До 2050 г. биологичното разнообразие в ЕС и услугите от екосистеми, които то предлага - неговият природен капитал - са защитени, ценени и подходящо възстановени заради непреходната стойност и съществения принос на биологичното разнообразие за човешкото благоденствие и икономически разцвет така, че се избягват катастрофални промени, редизвикани от загубата на биологично разнообразие.

Водеща цел за 2020 г. Да спре загубата на биологично разнообразие и влошаването на услугите от екосистемите в ЕС до 2020 г., да ги възстанови, доколкото това е възможно, като се увеличи приносът на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.

Основните цели, залегнали в Стратегия са:1. пълно прилагане на директивите за птиците и местообитанията;2. поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги;3. повишаване на приноса на селското и горското стопанство за опазване и

подобряване на биологичното разнообразие;4. гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси;5. борба с инвазивните чужди видове.Към всяка цел са разработени конкретни дейности. 6. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (приета с

Протокол № 15.3 на МС от 06.04.1998 г.):Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) е

първият стратегически план на национално ниво за опазване на биологичното разнообразие. От 1998 г. след одобряване от Министерски съвет НСОБР става основен правителствен документ, определящ екологичната политика на Република България. НСОБР е дългосрочна програма, разработена в съответствие с изискването за национално планиране на природозащитните дейности, залегнали в Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г., която България е подписала.

В Стратегията са разгледани въпроси относно: системата от защитени територии биологичното разнообразие, заплахи за биологичното разнообразие, решаване на проблемите със замърсяването, реституцията на земята и природозащитната дейност, устойчиво земеделие, разработване на цялостна програма за опазване, законодателни инициативи и международни споразумения, управление и политика на природозащитната дейност, екологично образование, екотуризъм и др.

7. Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013 – 2022):

Териториалният обхват на Плана включва Приоритетно 11-те влажни зони, които към момента са включени в списъка по Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Обн. ДВ. бр.56 от 10 Юли 1992г.), Рамсарската конвенция. Описателната част на плана разглежда подробно още


28 влажни зони, които не са включени в Рамсарския списък, но за които има информация, че покриват един или повече от критериите за обявяване или имат голям потенциал за опазване и възстановяване. Анализът на включените в Плана влажни зони включва техни основни географски, физически и екологични характеристики, консервационна значимост, заплахи и тенденции, стопански ползвания, препоръки, мерки, екосистемни функции, икономическо и социално значение. Информацията за влажните зони е актуализирана от експертите от авторския колектив, включително актуализирани списъци с видове (представени в приложение). На база на направения анализ са определени хоризонтални и специфични мерки, които да бъдат изпълнени в 10 годишния период на изпълнение на Плана.

Процесът на разработване на национален план за влажните зони не е изрично регламентирана в националното законодателство, поради което планът се придържа към възприетите практики за изработване на национални стратегически и планови документи, както и към нормите, възприети в Глава пета на Закона за опазване на околната среда.

1.2.2. ОПИСАНИЕ И ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВАЖНИ ПРОЕКТИ, ДЕЙНОСТИ, МЕРКИ В РЕГИОНА

ПРОЕКТ "ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНО ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ПТИЦИ ЧРЕЗ ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА КЛЮЧОВИ ЗА ТЯХ МЕСТОБИТАНИЯ В РАЙОНА НА БУРГАСКИТЕ ЕЗЕРА", финансиран по програма Life+ на Европейския съюз и изпълняван от Българско дружество за защита на птиците в партньорство с Община Бургас, дружеството Черноморски солници, Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) и Българска фондация Биоразнообразие. Общата цел на проекта е да се реализира устойчиво управление на защитените природни зони в басейна на Черно море и да се насърчи развитието на иновативни методи за тяхното интегриране в стратегическите документи за градско и социално-икономическо развитие в регионите, партньори по проекта. Насочен е към осигуряване на дългосрочно опазване на три защитени зони от мрежата Натура 2000 /Защитена зона „Мандра-Пода”; Защитена зона „Атанасовско езеро” и Защитена зона „Бургаско езеро - Вая”/и пет приоритетни видове птици – къдроглав пеликан, малък корморан, голям воден бик, тръноопашатата и белооката потапници, както и устойчиво управление на техните местообитания; поддържане и възстановяване на местата за хранене, размножаване и почивка на петте приоритетни вида птици; намаляване въздействието на преките и непреките заплахи за обитателите на езерата; прилагане на най-добрите практики в областта на опазването на приоритетните видове птици и местата от мрежата Натура 2000; повишаване на общественото разбиране и подкрепа за опазване на приоритетни видове птици, техните местообитания и местата от Натура 2000. Проектът е насочен и към жителите на град Бургас и неговите гости, с цел езерата Вая, Атанасовско и Мандра – Пода да станат привлекателно място за отдих и занимания на открито.

Проектът е с продължителност 2010 г. – 2014 г.

За повече информация: http://www.burgaslakes.org/details/Novini/node/79/

105

ПРОЕКТ "ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРЕЩИ ТОЧКИ (HOT SPOTS) И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКАТА ЕКОСИСТЕМА", финансиран по Съвместна оперативна програма на Черноморски басейн 2007-2013. Проектът се реализира от Община Бургас за РБългария в партньорство с Румъния, Грузия, Украйна и Турция. Инициативата има за цел да насърчи трансграничното сътрудничество между Черноморските крайбрежни държави, за да подпомогне хармонизирането на действащите стратегически и законови документи, очертаващи цели, приоритети и мерки при извършване на мониторинг на речните басейни и съхраняване на уязвимите хабитати по Черноморското крайбрежие. Дейностите, които ще се изпълняват от партньорите, са свързани с актуализиране и верифициране на наличните в целевите държави бази данни на горещите точки, изработване на пазарно-ориентиран инструментариум за контрол върху замърсяването на водите, обмен на експертен опит, който да допринесе за планиране и развитие на бъдещи инвестиции в областта на опазване на прилежащите речни басейни и водите на Черно море.

Проектът е стартирал през м. април 2013 г.

ПРОЕКТ "МАГИЯТА НА ДРЕВНОСТТА И КРАСОТАТА НА ПРИРОДАТА ОТ БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ ДО СТРАНДЖА”, се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013г.", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Партньори по проекта са общините Камено, Средец, Малко Търново и Приморско.Целта на проекта е да създаде интегриран туристически продукт, обхващащ и петте общини и отразяващ техните специфични регионални особености, което ще позволи целенасоченото и контролирано развитие на всички културни, природни и археологически ресурси в региона и да бъдат привлечени повече туристи. Проектът постигна голям интерес на най-мащабното туристическо изложение в Холандия. Международното изложение Vaкantie в град Утрехт, Холандия се провежда ежегодно и събира, както професионално насочена, така и масова публика. Всички туристи получиха атрактивни рекламни материали, карти с разработени туристически маршрути, пакети и сувенири, и имаха възможност да се запознаят с възможностите за туризъм, както на град Бургас, така и на общините - партньори по проекта Приморско, Малко Търново, Средец и Камено.

ПРОЕКТ „2010 - НОВО НАЧАЛО ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ПРИРОДНО, КУЛТУРНО И ИСТОРИЧЕСКО БОГАТСТВО”, финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество между


България и Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) се финансира от Европейския съюз чрез фонда на ИПП и съ-финансиране от България и Турция чрез държавния бюджет. Проектът се изпълнява от Областна администрация Бургас в партньорство с „Обединение за предоставяне на селищни услуги с център Къркларели”, Къркларели община, Област Къркларели, Турция. Основната цел на проекта е представянето на даденостите на трансграничния регион Бургас - Къркларели и насърчаване на устойчивото развитие в 13 общини в област Бургас и 8 области Къркларели. Проектът цели популяризирането на общите природни и културни богатства и превръщането им в предпочитана еко, морска, културна, историческа и селска туристическа дестинация. Двете регионални администрации ще обединят своите сили в подкрепа на туризма, чрез провеждането на масивни и съвременни кампании за рекламиране на историческо, културно и природно богатство в трансграничния регион.

Проектът е приключил.

ПРОЕКТ „ДЕЙНОСТИ ПО УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЗЕРВАТИ И ПОДДЪРЖАНИ РЕЗЕРВАТИ В ТЕРИТОРИАЛНИЯ ОБХВАТ НА РИОСВ-БУРГАС, ПОДДЪРЖАЩИ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ“, финансиран по приоритетна ос 3 "Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие" по Оперативна програма "Околна среда" /ОПОС/. Изпълнява се от РИОСВ Бургас.

Проектът включва дейности по възстановяване и поддръжка в единадесет защитени територии в обхвата на РИОСВ-Бургас - резерватите Силкосия, Узунбуджак, Витаново, Средока, Тисовица, Ропотамо, Орлицата, поддържаните резервати Пясъчна лилия, Водните лилии /Вельов вир/, Атанасовско езеро и Ардачлъка. В рамките на проекта в тези резервати ще бъдат маркирани пътеки и маршрути за посетители и ще бъдат обозначени границите им, с обща дължина 209 433 м. Предвижда се изграждане посетителски център на територията на защитена местност "Бургаски солници", реално видеонаблюдение на птици в поддържан резерват "Атанасовско езеро", ремонт на сградите на Укритие за наблюдение на птици в Атанасовско езеро и Посетителски център в резерват Ропотамо, както и на съществуващ горски път в резерват Узунбуджак за осигуряване на охрана и противопожарна безопасност. По проекта ще бъдат изготвени Планове за управление на резервати Силкосия, Узунбуджак, Витаново, Средока, Тисовица, Ропотамо, Орлицата, поддържаните резервати Пясъчна лилия, Водните лилии /Вельов вир/ и ще бъдат актуализирани сега действащите Планове за управление на поддържани резервати "Атанасовко езеро" и "Ардачлъка".

Крайният срок за изпълнение на дейностите по проекта е 31 декември 2014 г.

ПРОЕКТ „ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА В ЗОНИТЕ ОТ МРЕЖАТА НАТУРА 2000”, финансиран по Оперативна програма „Югоизточна Европа”. Проектът се изпълнява от ДПП „Странджа” в партньорство с Унгария, Австрия, Италия, Румъния, България, Гърция и Сърбия. Водещият партньор е от Унгария – Сдружение за опазване на околната среда „Нимфея” (Nimfea).

107

Дейностите по Проекта в Странджа са насочени към определяне съвременното състояние, заплахите и мерките за опазване на дюните, на блатните костенурки и на белите щъркели. В рамките на проекта Дирекцията на Парка ще работи за дългосрочното опазване на богатото биологично разнообразие на Странджа планина, включително прилежащите 10% от българското Черноморското крайбрежие. Друга основна цел на проекта е да повиши осведомеността сред широк кръг заинтересовани страни за възможностите на за развитие на устойчивия туризъм и биологично земеделие в зоните от Натура 2000 мрежата и Парк Странджа.

Продължителността на проекта е 36 месеца, като изпълнението му ще приключи на 31 януари 2014 г.

ПРОЕКТ „УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО НА ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”. Изпълнява се от ДПП „Странджа”. Това е нов проект за парка и е насочен към опазване и създаване на възможност за самовъзстановяване на дюнни местообитания на бели, сиви и облесени дюни.; възстановяване на защитеното местообитание с код по Дир 92/43 и ЗБР 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик в ПЗ „Синя хвойна“ - в ДГС М. Търново; превантивна защита на защитеното местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади и свързаните с него популации на защитени видове птици ливаден дърдавец, черен щъркел, бял щъркел, малък креслив орел, малък орел в участъци по р.Велека (Кости - Синеморец), Църногоровска река, р.Младежка, р. Суоксу, крайбрежието на ЗМ Устие на р. Велека и ЗМ Силистар; опазване и възстановяване на карстови зони - като растителни местообитания на стръмни скали, на каменисти пустоши, и като местообитания на костенурки, вдлъбнаточел смок, странджански дъб, странджански чай и др., подложени на антропогенен натиск; ограничаване разпространението на инвазивни растителни видове - дървесно храстови (айлант, аморфа) и тревисти (Рhytolacca americanа, Bidens sp. и др), по поречията на големите реки в Парка - Велека, Младежка, Резовска.; увеличаване на площите, заети с полуестествени съобщества на целеви за опазване видове растения – странджанска боровинка, гола кумарка, пирен, калуна, зеленика странджански дъб, заедно със съпътстващи горскоплодни (мушмула, скоруша, зеленика, лавровишня) и др.; опазване и подобряване стабилността на популацията на бръмбара Osmoderma eremita чрез устойчиво управление на естествените хабитати на вида - стари широколистни гори, покрайнини на гори и брегове на реки; ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху популациите на водните костенурки (обикновена блатна костенурка, каспийска блатна костенурка); опазване и подобряване на популациите на прилепите в ПП Странджа;


превантивно опазване популацията на целевите видове хищници (вълк, видра, пъстър пор, златка); обезопасяване на проблемни точки от електропреносната мрежа за опазване популациите на дневни грабливи и щъркелоподобни птици; определяне и намаляване на конфликтните точки от прелетния път Виа Понтика на територията на Парка; подобряване състоянието на Европейски сухи ерикоидни съобщества в горския фонд чрез пашуване.

Продължителността на проекта е 3 години.

ПРОЕКТ «ИЗГОТВЯНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНА ЗОНА «ЯЗОВИР ОВЧАРИЦА» BG0002023 И ЗАЩИТЕНА ЗОНА «ЯЗОВИР ЖРЕБЧЕВО» BG0002052”, финансиран от Европейския съюз чрез Оперативна програма «Околна среда 2007-2013». Проектът се изпълнява от РИОСВ - Стара Загора, в партньорство със «Зелени Балкани». Основните цели на проекта са създаване на условия и предпоставки за реализиране на мероприятия, водещи до прекратяване загубата на биоразнообразие; създаване на условия и предпоставки за устойчиво управление на Защитените зони, отчитащо интересите и традициите на местното население, дребен и среден бизнес, развиващата се тежка промишленост; определяне на ключовите видове и важните за тях местообитания в рамките на Защитените зони, определяне на благоприятното природозащитно състояние на видовете; определяне на факторите, влияещи неблагоприятно върху ключови видове и техните местообитания; определяне на режимите на управление на Защитените зони. Проектът ще се реализира на територията на две защитени зони - язовир «Овчарица» и язовир «Жребчево», попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000 и съответно - в Националната екологична мрежа.

Продължителност на проекта – 24 месеца /2014 – 2016 г./

ПРОЕКТ: „ДЕЙНОСТИ ПО УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЗЕРВАТИ И ПОДДЪРЖАНИ РЕЗЕРВАТИ – ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ В ТЕРИТОРИАЛНИЯ ОБХВАТ НА РИОСВ-СТАРА ЗАГОРА”. по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO005/11/3/3.2/05/26 „Изпълнение на дейности за устройство и управление на национални паркове и резервати“ по приоритетна ос три „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие“ на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“. Проектът се изпълнява от РИОСВ Стара Загора. Целите на проекта са изработване на планове за управление на резервати и поддържани резервати; маркиране на терен на границите на резерватните територии; поставяне на информационно-указателни табели в резервати и поддържани резервати; издаване на информационни материали за резервати и поддържани резервати.

Проектът е с продължителност 02.07. 2012 г. до 31.03.2015.

ПРОЕКТ „ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПОПУЛАЦИЯТА НА ЛАЛУГЕРА КАТО ОСНОВЕН ЕЛЕМЕНТ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ БЛАГОПРИЯТНИЯ КОНСЕРВАЦИОНЕН СТАТУС НА ПРИОРИТЕТНИ ТРЕВНИ ХАБИТАТИ И

109

ПОПУЛАЦИИ НА ХИЩНИ ПТИЦИ В ПРИРОДЕН ПАРК СИНИТЕ КАМЪНИ” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Проектът се отнася към Приоритетна ос 3: Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България. Проектът се реализира от Дирекция на природен парк „Сините камъни”. Проектът цели възстановяване (реколонизиране) популацията на европейския лалугер (Spermophilus citellus), като предпоставка за поддържане благоприятния консервационен статус на целеви за НАТУРА 2000 тревни хабитати и като основна хранителна база за едри грабливи птици в ПП “Сините камъни”. В тази връзка основните дейности са:- Спиране деградацията на пасища и първоначалното им привеждане в благоприятно екологично състояние;- Прилагане на схема за изпасване на целеви пасища;- Реколонизация на лалугера в избрани целеви територии;- Подпомагане популациите на грабливи птици и снижаване на риска за реколонизираните лалугери от тях;- Изграждане на 2 бр. летни кашли в местностите „Локвата” и „Каракютюк”;- Създаване на информационен център на ДПП в местността „Карандила”;- Изграждане на съоръжения за наблюдение на лалугеровите колонии. Лалугерът е може би най-пострадалият обитател на пасищата и ливадите в резултат на тяхната деградация. Лалугерът е степен вид, който не може да живее във високата трева и затова местата, където са разположени неговите колонии, трябва редовно да се изпасват, утъпкват от преминаващи домашни животни или да се окосяват. Има и редица други фактори довели до намаляването на лалугера като цяло – смяна в типа земеделие (интезификация, създаване на монокултури), директно преследване (като вредител по земеделските култури).Освен че сам по себе си е рядък вид, намаляването на лалугера е довело до изчезването на редица грабливи птици, за които той е основна храна.До момента, в който реколонизираните лалугери успеят да се адаптират към новите условия на средата, те ще са лесна плячка на хищните птици и затова дейностите, насочени към хищните птици в този проект, са с приоритет главно към предпазването на лалугера от тях. Основната причина за възникването на тези проблеми е човешката дейност. И затова една част от дейностите по проекта предвиждат предприемането на информационни и образователни мерки а въвличането на обществеността в проблематиката и гарантиране устойчивостта на резултатите от проекта.

Период на изпълнение на проекта – 2009-2012 г.

ПРОЕКТ „СПЕШНИ МЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ДЪЛГОСРОЧНО ОПАЗВАНЕ НА КРАЙБРЕЖНАТА ЛАГУНА АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО - „СОЛТА НА ЖИВОТА” е финансиран от Програма LIFE+ на Европейския съюз с водещ партньор е Българска фондация Биоразнообразие (БФБ), а асоциирани партньори са Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Черноморски солници АД. Целите на проекта са


да се създаде функционална, ефикасна и устойчива инфраструктура за управление и контрол на водите в Атанасовско езеро, което ще осигури дългосрочно подобрение на приоритетно за опазване местообитание 1150* – Крайбрежна лагуна в Специално Защитена Зона Атанасовско езеро и ще даде възможност за адаптацията му към последиците от изменението на климата; да подобри състоянието на крайбрежнаталагуната Атанасовско езеро и приоритетните видове птици чрез намаляване въздействието на преки и косвени заплахи, включително подобряване на съществуващите и създаване на нови места за гнездене и почивка на приоритетни видове птици; да подобри посетителската инфраструктура и познанието за крайбрежната лагуна Атанасовско езеро; да разпространи резултатите от проекта сред широка аудитория от хора и заинтересовани страни; да повиши общественото разбиране за екологичните, икономическите и социалните ценности на крайбрежната лагуна Атанасовско езеро и да повиши подкрепата за опазването на приоритетни крайбрежни местообитания и присъщите им видове птици. От началото на проекта до сега е проведен търг за багер тип „Драглайн”, избрана е фирма-доставчик. Сключен договор за доставка и извършване на доставката на багера в Черноморски солници; почистени са 625 м от обходен канал и дигата от наноси и растителност с багер „Драглайн”; проведена е среща относно орнитологичен, фитоцинологичен и ихтиологичен мониторинг; извършено е първо пробонабиране, свързано с хидробиологичния мониторинг на Атанасовско езеро - взети са водни проби за изследване на фитопланктон и са извършени трансектите по биологичен елемент за качество макрофити и фитопланктон. Успоредно с тях са замерени основните подкрепящи физико-химични параметри в северен и южен солник.Продължителността на проекта е 6 години - от 01.07.2012 г. до 31.08.2018 г.

ПРОЕКТ "РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ И МАРКЕТИНГ НА ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОН ПОМОРИЙСКИ ЗАЛИВ И ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА". Проектът е по Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Oперация 3.2: „Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите”, Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/3.2-02/2011 „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите”. Основната цел на междуобщинския проект е популяризиране на туризма и повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на трите общини. Крайната цел е преодоляването на основния проблем - липсата на ясно разпознаваем имидж на туристически район Поморийски залив и Източна Стара планина. Проектът е насочен към популяризирането не само на традиционните, но и създадените през последните години нови атрактивни продукти и услуги с високо качество, насочени към културно-познавателния туризъм. Ще бъдат разработени 7 туристически пакета на базата на регионални туристически продукти - екотуризъм, селски туризъм, кулинарно многообразие, културен туризъм, религиозен/поклонически туризъм, ловен туризъм, винен и спортен туризъм. Една от основните дейности е изготвянето и разпространението на рекламни и информационни материали за туристическите възможности на региона. Ще бъде издадена имиджова брошура за представяне на туристическите продукти на 4 езика, каталози – по един за всеки от туристическите пакети, туристическа карта на района – двуезична, пътеводител на туристическия район - на български, руски, немски, еко

111

рекламни торбички, информационни листи на различни теми, реклама в интернет, изработване на билбордове и др. Предвидено е участие в национални и международни туристически борси. Община Поморие ще се представи с морски и балнеотуризъм, които са популярни и до момента. Община Айтос се включва с единствения изкуствено създаден парк в региона “Славеева река”, с Архитектурно-етнографският комплекс „Генгер” и местността “Трите братя”. Спортен риболов, ловна стрелба и скално катерене са атракциите, които общината ще включи в един от туристическите пакети. Пред вид традиционните празници и наличната база, Община Айтос ще заложи на еко, културен, ловен и спортен туризъм, каза още кметът Едрев. Община Руен ще предложи на туристите непознати до сега туристически атракции като местния традиционен спорт „мазни борби” и типичните за района кулинарни деликатеси. Община Руен разполага и с уникалните кукерски игри, ловния туризъм и планинската база, която дава възможност за развитието на ловен туризъм, пешеходния маршрут по билото на Стара планина Ком – Емине, старинните религиозни храмове и др.

Продължителността на проекта е 24 месеца.

1.2.3 ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМИ (2014 – 2020)

1. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)http://pudoos.bg/

Период: Текущ

Финансов ресурс: местни източници

Приоритети/Цели/Мерки:Предприятието предоставя средствата под формата на безвъзмездни помощи; безлихвени или нисколихвени заеми; субсидии за покриване на част или пълния размер на дължими лихви по банкови кредити, отпуснати за реализация на екологични проекти и обекти. Средствата на предприятието се разходват за: 1. Реализация на инвестиционни екологични проекти;2. Осъществяване на неинвестиционни проекти и дейности за опазване и възстановяване на околната среда;


http://pudoos.bg/

3. Проекти на Министерство на околната среда и водите за развитие и поддържане на Националната система за мониторинг и контрол на околната среда и водите; 4. Административни разходи на предприятието; 5. Информационна дейност; 6. Други дейности, предвидени с нормативен акт.

Един от приоритетите на ПУДООС, приет с решение на Управителния съвет от 26.08.2009 г., е ограничаване загубата на биологично разнообразие и запазване на естествените екосистеми, който включва: опазване на редки и застрашени видове; развитие на националната екологична мрежа НАТУРА 2000; повишаване на обществената информираност и общественно съзнание за ролята и значението на биоразнообразието за природните процеси и живота на хората /изм. с Протокол 1 от 28.02.2011 г./.

Предприятието е юридическо лице, създадено със Закона за опазване на околната среда, със седалище и адрес в гр. София. Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

2. Национален доверителен екофонд (НДЕФ)http://www.ecofund-bg.org/NDEF/index.php?pageid=1&lng=bg

Период: Текущ

Финансов ресурс:Донори на НДЕФ са: Правителството на Конфедерация Швейцария Американска агенция за международно развитие Световна банка

Приоритети/Цели/Мерки:

Опазване на биологичното разнообразие развитие на инфраструктурата в защитени територии с цел опазване на защитени животински и растителни видове и техните местообитания; мониторинг и инвентаризация на биологичното разнообразие и устойчиво използване на компоненти за създаване на социални алтернативи.

2.1. Фонд „Защитени територии” (ФЗТ)http://www.ecofund-bg.org/FZT/index.php?pageid=1&lng=bg

Фонд “Защитени територии” (ФЗТ) е създаден като специализиран вътрешен фонд на 5 октомври 2004 г. с решение на Управителния съвет на Националния Доверителен Екофонд в съответствие с Правилника за работа на НДЕФ. Стратегията на Фонд “Защитени територии” е създадена с участието на представители на всички заинтересовани страни –

113

http://www.ecofund-bg.org/FZT/index.php?pageid=1&lng=bg

http://www.ecofund-bg.org/NDEF/index.php?pageid=1&lng=bg

Правителството на Република България, международните донори в сферата на природозащитата, потенциалните получатели на финансиране – администрации на защитени територии, общини, неправителствени организации, други партньори. Финансовата и експертна подкрепа се осигурява от Американската агенция за международно развитие, Правителството на Конфедерация Швейцария и Глобалния екологичен фонд чрез Световната банка. Мисията на Фонда е да подпомага опазването на ландшафта, естествените местообитания и биологичното разнообразие в защитените територии на България, в съответствие с националната политика за опазване на биологичното разнообразие чрез устойчиво финансиране, допълващо бюджетните разходи на правителството и съфинансирането от донорски проекти за защитените територии. Стратегията на Фонд “Защитени територии” предвижда възможности средствата, които се набират, да бъдат управлявани по два начина: като доверителен фонд, в който се използват само доходите, получавани от инвестиране на средствата, за да се осигури неизчерпаем източник на финансиране за българските защитени територии; като изчерпващ се фонд, в който постъпват средства и се насочват директно за финансиране на конкретни проекти за защитените територии.

3. Оперативна програма „ Околна среда “ /втори проект на програмата, изпратен до ЕС на 13.09.2013 г./

http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/Programirane/work_group/vtori_variant_na_opos_2014_-_2020.pdf

Период: 2014-2020

Финансов ресурс:

Приоритети/Цели/Мерки:ОПОС 2014 – 2020 г. е насочена предимно към изпълнение на приоритета за устойчив растеж на Стратегия „Европа 2020” и по-конкретно: по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, опазване на околната среда и предотвратяване на загубата на биоразнообразие, нови екологични технологии. ОПОС 2014 – 2020 г. е насочена към изпълнение на една от двете водещи инициативи на Стратегията – „Европа за ефективно използване на ресурсите”, като програмата ще допринесе също така и за намаляване на емисиите от парникови газове в страната (което ще подпомогне изпълнението на целта на стратегия „Европа 2020“ за 20 % намаляване на емисиите на парникови газове спрямо нивата от 1990 г.) и за изпълнението на целта за инвестиции в НИРД в размер на 3 % от БВП на ЕС.




Целта на ОП „Околна среда“ е подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура. Управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда“ е “Кохезионна политика за околна среда” в Министерството на околната среда и водите.

Приоритетна ос 3: НАТУРА 2000 И БИОРАЗНООБРАЗИЕПриоритетната ос цели основно да подпомогне изпълнението на ангажименти съгласно Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици, както и да допринесе за постигане на част от целите на Стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020.

Специфични цели по Приоритетна ос 3:Специфична цел 1: Ограничаване на загубата на биологично разнообразие – съответства на инвестиционен приоритет 6.4 към ТЦ 6 (ЕФРР). Посочени са следните групи дейности:

1. Мерки за ЗЗ от мрежата Натура 20001.1. Изпълнение на мерки от Национална приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (НПРД): разработване на Планове за управление на защитените зони (ПУЗЗ) по Директива 92/43/ЕИО и по Директива 2009/147/ЕО и определяне на необходимите консервационни мерки и мерки за предотвратяване на бъдещи негативни влияния върху защитените зони (ЗЗ) от мрежата Натура 2000 по Директива 92/43/ЕИО; извършване, при необходимост, на допълнителни проучвания и изследвания за защитените зони по Директива 92/43/ЕИО и по Директива 2009/147/ЕО; опазване, поддържане и възстановяване на видове и местообитания от мрежата Натура 2000, съгласно ПУЗЗ (и обхвата на ОПОС), опазващи и възстановителни и др. дейности, мерки във влажните зони, които попадат в мрежата Натура 2000 за опазване, поддържане и възстановяване, вкл. и за естествено задържане на водите, изграждане на зелена инфраструктура, дейности по поддържане на услугите, предоставяни от екосистемите, попадащи в обхвата на мрежата Натура 2000; дейности по управление на ЗЗ от мрежата Натура 2000 (съгласно одобрени ПУЗЗ), като например: Подпомагане на наблюдението на режимите в ЗЗ от мрежата Натура 2000, вкл. изграждане на автоматични системи за дистанционно предупреждение и локализиране на нерегламентирани практики и/или нарушения (напр. бракониерство, нерегламентирана сеч на горски видове, нерегламентирано преминаване на МПС по горските пътища); Закупуване на земя и осигуряване на ДМА и/или НДМА за целите на управлението на ЗЗ от мрежата Натура 2000; Поставяне на забранителни знаци и обяснителни табели; Изкуствено подпомагане на естествените популации в ЗЗ от мрежата Натура 2000 (напр. размножаване в изкуствени условия за обратно въвеждане на видове в тези зони). Преглед и осъвременяване на Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000; Анализи и проучвания на природозащитното състояние (ПС), целящи поддържане и обогатяване на базата от познания за биологичното разнообразие, които да подкрепят политиката в тази област със съвременни научни данни и информация;

115

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Разработване/актуализация на Плановете за управление на защитени територии (ПУЗТ) за защитени територии, които са в обхвата на ЗЗ от мрежата Натура 2000 и изпълнение на мерки, заложени в тях, които се отнасят до: анализ на наличната информация за съответната ЗТ и при необходимост допълнителни проучвания и изследвания; срещи и консултации със заинтересовани страни; опазване, поддържане и възстановяване на видове и техните местообитания и/или мерки за ограничаване на разпространението или отстраняване на неместен вид (с изключение на посетителска и административна инфраструктура).Бенефициенти: МОСВ (дирекция НСЗП), структури/органи/звена, отговорни за управлението на ЗЗ от мрежата Натура 2000 в страната; за ЗТ – структури на МОСВ и МЗХ по компетентност.Основни целеви групи: Засегнати групи в рамките на ЗЗ от мрежата Натура 2000 - население, икономически субекти, НПО, земеделски стопани, горски стопани, общински администрации от ЗЗ, включени в мрежата Натура 2000.

1.2. Проучване на разпространението, оценка на състоянието и опазване на видове и местообитания в ЗЗ от Натура 2000 в акваторията на Черно море: изготвяне на методики за картиране и определяне на природозащитното състояние на видове и местообитания в защитени зони от Натура 2000 в акваторията на Черно море; картиране, теренни проучвания/инвентаризации, вкл. осигуряване на техника и оборудване; изготвяне на национални оценки за разпространение и референтни стойности за ПС на видове и местообитания в защитени зони от Натура 2000 в акваторията на Черно море; опазване на морски екосистеми, попадащи в обхвата на ЗЗ от Натура 2000 в акваторията на Черно море.Бенефициенти: МОСВ (дирекция НСЗП), структури/органи/звена, отговорни за управлението на ЗЗ от мрежата Натура 2000 в страната.Основни целеви групи: Засегнати групи в рамките на ЗЗ от мрежата Натура 2000 - население, икономически субекти, НПО, земеделски стопани, горски стопани, общински администрации от ЗЗ, включени в мрежата Натура 2000.

1.3. Система за мониторинг на биоразнообразието: разработване/актуализиране на национални методики за мониторинг и оценка на състоянието на видове/природни местообитания и извършване на теренни проучвания, във връзка с изискванията за докладване към ЕК, съгласно чл. 11 и чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 12 от Директива 2009/147/ЕО, вкл. обучение за прилагане на националните методики за мониторинг; разширяване (оптимизиране) на схемите за мониторинг на биоразнообразието, вкл. осигуряване на техника, оборудване, материали и обучение за работа с техниката и оборудването, необходими за изпълнение на теренните наблюдения – уреди за картиране,


регистрация на присъствие, фотодокументиране, морфологични измервания на биологичните обекти и измервания на параметри на околната среда.Бенефициенти: ИАОС.Основни целеви групи: Засегнати групи в рамките на ЗЗ от мрежата Натура 2000 - население, икономически субекти, НПО, земеделски стопани, горски стопани, общински администрации от ЗЗ, включени в мрежата Натура 2000.

1.4. Изпълнение на информационни и комуникационни мерки за мрежата Натура 2000 (вкл. такива от Национална информационна и комуникационна стратегия за мрежата Натура 2000), като например: подготовка и провеждане на специфични програми (напр. за прокурори, съдии, журналисти) за обучение (вкл. семинари) за обучение (вкл. семинари) относно мрежата Натура 2000, с цел развиването на по-добър капацитет за насърчаване спазването на изискванията за управление на тази мрежа, вкл. изготвяне на необходимите обучителни планове и материали; подготовка и провеждане на семинари и срещи за повишаване на информираността на населението и заинтересовани страни за мрежата Натура 2000 (вкл. и за морските ЗЗ от мрежата), вкл. изготвяне на информационни материали (справочници, брошури, карти и др.) за тази цел; подробно разясняване на изискванията за опазване и възстановяване на видовете и местообитанията в мрежата Натура 2000, които трябва да се изпълняват от различни групи засегнати страни, представени в отделните защитени зони от мрежата, вкл. изготвяне на необходимите обучителни планове и материали; дейности за укрепване на капацитета на органите, отговорни за популяризиране на мрежата Натура 2000 в страната, вкл. дейности, свързани с обмяна на опит, добри практики и сътрудничество във връзка с управлението на мрежата Натура 2000 (между тези, които управляват мрежата Натура 2000 и различните защитени зони в нея), вкл. изготвяне на необходимите обучителни планове и материали.Конкретните допустими дейности в тази група мерки ще бъдат окончателно определени след одобрението (планирано за 2013 г.) на Национална информационна и комуникационна стратегия за мрежата Натура 2000.Бенефициенти: МОСВ (дирекция НСЗП), МЗХ, общински администрации (чрез ОИЦ), структури/органи/звена, отговорни за управлението на ЗЗ от мрежата Натура 2000 в страната.Основни целеви групи: Засегнати групи в рамките на ЗЗ от мрежата Натура 2000 - население, икономически субекти, НПО, земеделски стопани, горски стопани, общински администрации от ЗЗ, включени в мрежата Натура 2000.

2. Мерки, произтичащи от Стратегията на ЕС за биоразнообразието към 2020 г. и националното законодателство:

2.1. Изпълнение на мерки за борба с инвазивните чужди видове, като например: превенция и ограничаване разпространението, отстраняване и предотвратяване на повторна поява на инвазивни чужди видове; повишаване на информираността на населението и засегнати страни и изграждане на капацитет на органите, отговорни за планиране и изпълнение на мерките за борба с чуждите инвазивни видове , вкл. подготовка и провеждане на обучения и семинари, относно инвазивните чужди видове и борбата с тях, вкл. изготвяне на специализирани

117

информационни и обучителни материали ръководства, справочници, брошури, карти и др.) за тази цел.Конкретните допустими дейности в тази група мерки ще бъдат окончателно определени след изготвянето (планирано за 2013/2014) и одобрението на Национална стратегия за инвазивните и чужди видове.Бенефициенти: МОСВ (дирекция НСЗП).Основни целеви групи: Население, икономически субекти, НПО, земеделски стопани, горски стопани, национални и общински администрации.

2.3. Изграждане на информационна система за генетичните ресурси и традиционни знания за тях: Инвентаризация на генетичните ресурси на страната; Създаване на регистър и база данни.Бенефициенти: МОСВ (дирекция НСЗП), ИАОС.Основни целеви групи: Население, икономически субекти, НПО, земеделски стопани, горски стопани, национални и общински администрации, лица съхраняващи генетични ресурси.

2.4. Подобряване на знанията за екосистемните услуги: инвентаризация на екосистемните услуги, които следва да бъдат оценени и остойностени в страната; изготвяне на национална методика за оценка на икономическата стойност на екосистемните услуги; полагане начало на процеса на оценка и остойностяване на екосистеми и техните услуги, с цел въвеждане в националните счетоводни системи.В рамките на тази група дейности, приоритетно ще се подготвят и финансират мерки за екосистемите и техните услуги, които попадат в обхвата на ЗЗ от мрежата Натура 2000.Бенефициенти: МОСВ (дирекция НСЗП).Основни целеви групи: Население, местни, регионални и национални власти, НПО, бизнес, земеделски производители, собственици на земи и гори.

4. Оперативна програма „Регионално развитие” – трети вариант от 16.09.2013 г.

http://www.bgregio.eu/media/files/Programirane%20&%20ocenka/Programirane%202014-2020/OPRG%202014-2020%20versiq%203.pdf

Съгласно чл. 2 б) от РМС 328/25.04.12 г. за одобряване на списък с тематичните цели, които да бъдат включени в договора за партньорство на Република България за програмния период 2014-2020 г., списък с програми и водещо ведомство за разработването на всяка програма, Министерство на регионалното развитие е определено за водещо ведомство по разработване на оперативната програма за регионално развитие за периода




2014-2020 , чието наименование е Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. (ОПРР2014-2020).Отговорна дирекция в рамките на МРР по разработване на ОПРР 2014-2020 е Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на МРР.Централното координационно звено в администрацията на Министерски съвет и заместник-министър председателя и министър на правосъдието са основният координиращ орган и имат компетенции по разработването и договарянето на Споразумението за партньорство с Европейската комисия, който ще определи финансовата рамка за изпълнение на политиката на сближаване в страната за следващия програмен период 2014-2020 г.

Период: 2014-2020

Финансов ресурс:


ПРИОРИТЕТНА ОС 5: РЕГИОНАЛЕН ТУРИЗЪМ

Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 5: Консервация, опазване, популяризиране и развитие на природно културното наследство

Специфични цели:1. Насърчаване на регионалния туризъм чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство.2. Насърчаване на местния икономически потенциал и нови форми на заетост в регионите.

Дейности, които ще се подпомагат в рамките на инвестиционния приоритет, описание: Развитие на природни, културни и исторически атракции от национално и световно значение, като например възстановяване, опазване, експониране, социализиране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др.; в т.ч. възстановяване, опазване, експониране, реставрация и реконструкция на религиозни обекти с национално и световно значение, включително и дейности по вертикална планировка, подобряване на прилежащите пространства; Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите /туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове/; Развитие на допълнителна дребномащабна техническа инфраструктура в района на атракциите, необходима за посещение на атракциите /ВиК, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт, паркинги, зелени площи, тоалетни, осветление и ел. инсталация, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, необходими за развитието на цялостен туристически продукт/;

119

Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дейности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности). Подпомагане развитието на регионални продукти и пазарната информация, като регионален маркетинг и изследвания на влиянието, регионални проучвания на посетителите, разработване на междуобщински маркетингови и рекламни стратегии и програми за туристическия продукт, разработване на туристически пакети, рекламни дейности - подготовка и разпространение на информационни и рекламниматериали за туристическия за туристическия продукт,и др. включително и за финансираните обекти на културното и природно наследство - природни, културни и исторически атракции; Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции; Участие в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири и организиране на експедиентски пътувания, посещения на пътнически агенти, туроператори, автори на пътеводители, журналисти; Информиране на обществеността включително чрез кампании за подобряване на осведомеността относно природното и културно наследство и неговото опазване и съхранение; Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване; Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно; Обследвания за енергийна ефективност на горепосочените сгради; Подобряване достъпа за хора с увреждания до обектите на културното и природно наследство и съпътстващата инфраструктура.

Мерките за енергийна ефективност и въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници не могат да се изпълняват самостоятелно, а единствено като част от останалите строително монтажни дейности по съответните обекти.

Конкретни бенефициенти: Министерство на културата за обектите държавна собственост в управление на МК; Религиозните институции на вероизповеданията и техните местни поделения, които са юридически лица за обектите собственост на религиозните институции и техните местни поделения, които са юридически лица; Общини, за обектите общинска собственост (или за държавна собственост с предоставено право на управление на общините); Финансови инструменти;


НПО в партньорство с общини за мерки за развитието на регионални туристически продукти;Целеви групи: Населението на районите, в които ще се осъществяват инвестициите. Посетителите и гостите на туристическите обекти и райони. Хора с увреждания – подобряването на достъпността на средата за хора с увреждания ще допринесе за тяхното социално приобщаване.

Специфични територии:Инвестициите ще се осъществяват на територията на цялата страна. Въпреки това следва да се отбележи, че в критериите за оценка и приоритизиране на обектите на интервенция е включен критерий „Местоположение на обектите”. В социално-икономическия анализ, разработен за нуждите на ОПРР са определени 20 туристически общини съгласно праговите критерии на Brikenhauer (Брикенхауер), където долният праг за класификацията на една община като туристическа е 100 000 нощувки). Отчетено е, че тези общини и легловата база, която поддържат, могат да бъдат използвани като изходни места за развитие на регионалния туризъм. В допълнение към инвестиционните мерки, ще бъде подкрепено създаването на регионален маркетингов продукт, базиран на съответния туристически район, като за целта се предвижда възможността общините да се групират в партньорства с водеща роля на една от 20-те туристически общини идентифицирани в социално-икономическия анализ.

Водещи принципи за избора на операции:При избора на операции по инвестиционния приоритет се спазват следните водещи принципи:Предефинирани проекти:Концепцията на оперативната програма е да бъдат финансирани ограничен брой, предварително определени културни и природни атракции от национално и световно значение и религиозни обекти с потенциал за привличане на туристически интерес, разположени на цялата територия на страната, като не зависят от разграничението градски-селски територии. За определяне обектите на интервенция беше сформирана междуведомствена работна група за определяне на методология и приоритизиране на туристическата и културната политика от регионално значение. Като част от крайния продукт от дейността на групата ще е изготвен индикативен списък с обекти, които да бъдат подкрепени през следващия програмен период. Списъкът може да се допълва периодично с новооткрити, но значими недвижими културни ценности от национално и световно значение.Обектите, които ще се финансират по приоритетната ос са класирани по приоритетност съгласно Методология и приоритизиране на туристическата и културната политика от регионално значение по система от критерии и тежест.Разработената Методология отчита направените анализи на нуждите за развитие на туризма и необходимостта от опазване, популяризиране и стимулиране на развитието на културните ценности и природни забележителности. В нея са отчетени действащите документи засягащи културните и природни ценности: закон за културното наследство, списък на Юнеско за световното културно наследство, национален регистър на паметниците на културата, закон за защитените територии, Национална стратегия за регионално развитие, насочваща бележка на ЕК за подкрепата на ЕФРР на инвестициите в култура, туризъм и спорт и др.

121

Приоритизирането на обектите по райони от ниво 2 ще осигури пропорционално насочване на финансовия ресурс и равномерно териториално разположение на културните ценности, обект на инвестициите. Това ще допринесе за развитието на икономиките на всички райони, а от друга страна ще се стимулира устойчивото и балансирано регионално развитите.Списъкът с приоритетните обекти се одобрява от Тематичната работна група за разработване на ОПРР 2014-2020 и се актуализира от Комитета за наблюдение на програмата.Финансиране, основано на нуждитеВ съответствие с критериите за избор на операции ще бъдат финансирани проекти, комбиниращи най-високи нужди и най-голямо значение за развитието на регионите.Устойчиво развитие. Ще бъдат финансирани проекти, които допринасят за подобряване на околната среда, създаване на заетост и растеж с ясен социално-икономически и екологичен ефект и въздействие. ПО5 „Регионален туризъм“ на програмата не съдържа дейности, които по някакъв начин могат да доведат до превръщане на масовия туризъм в заплаха за културното и природното наследство.

5. Програма за околната среда и действията по климата (LIFE )

http://ec.europa.eu/environment/life/index.htm

Период: 2014 - 2020

Финансов ресурс:3,456.7 милиона евро (2 592.5 евро за Под - програма " Околна среда ", от които 1,155 милиона евро за "Природа и Биоразнообразие" и 864.2 милиона евро за Под - програма „Климат")

Приоритети/Цели/Мерки:1.1 Цели• LIFE трябва да се използва като катализатор;• LIFE следва да насърчава прилагането и интегрирането на целите на околната среда и климата в други политики и практики на държавите-членки;• Акцентът ще бъде поставен върху по-доброто управление;• Специфична връзка с приоритетите на ЕС: ефективното използване на ресурсите, загубата на биоразнообразие и адаптация към изменението на климата и смекчаването на последиците от изменението на климата.

Създават се две под - програми :1. LIFE Подпрограма за околната среда2. LIFE подпрограма за действия по климата


http://ec.europa.eu/environment/life/index.htm

Структура на под - програма " Околна среда":1. Околна среда и ефективно използване на ресурсите2.Природа и биоразнообразие3. Управление & Информация в сферата на околната среда

Тематични приоритети за финансиране (определени в Приложение III):• тематични приоритети за природата и биологичното разнообразие;• тематични приоритети за вода, включително и на морската среда;• тематични приоритети за отпадъци;• тематични приоритети за ефективно използване на ресурсите, включително на почвите и горите, както и зелена и кръгова икономика;• тематични приоритети за околната среда и здравето, включително химикали и шум;• тематични приоритети за качество на въздуха и емисиите във въздуха, включително на градската среда;• тематични приоритети за информация и управление.Тези приоритети ще се превърнат в теми за проекти и ще бъдат описани в бъдещ документ "Многогодшна работна програма 2014 - 2017"

Под - програма "Климат"Приоритетни области и техните цели:• Смекчаване изменението на климата допринася за намаляването емисиите на парникови газове• Адаптиране към изменението на климата подкрепя усилията, водещи до увеличаване на устойчивостта към изменението на климата• Управление и информация в сферата на климата

Специфични цели: прилагане и развитие на политиката на Съюза и законодателството и интегриране на основните дейности в различни области на политиката; подобряване и прилагане на базата от знания в практиката; разработване и прилагане на интегрирани стратегии и планове за действие; разработване и демонстриране на иновационни технологии, системи, методи и инструменти за репликация, прехвърляне или интегриране.

Видове проектиНай-малко 81% от бюджета на програмата (около 2,800 млн. евро):• Традиционните проекти: най-добрите практики, иновационни и демонстрационни проекти, както и проекти за разпространение/информационни и управление на проекти (подобни на LIFE +);• Интегрирани проекти: проекти, насочени към изпълнението на големи териториални планове и стратегии, изисквани от законодателството на ЕС в областта на природата, вода, отпадъци, въздух;• Подготвителни проекти: проекти, определени от Комисията в подкрепа на конкретни нужди за изпълнението и развитието на политиката и законодателството на ЕС за околната среда или в климата;

123

• Проекти за изграждане на капацитет: финансова подкрепа за дейностите, необходими за изграждане капацитета на държавите -членки с цел да се позволи по-ефективното им участие в LIFE.

Нива на съ - финансиране• Традиционните проекти в сфера «Природата и биологично разнообразие»: 60% съ – финансиране, като за проекти, насочени към приоритетните местообитания и видове е 75%;• Интегрирани проекти, подготвителни проекти и проекти за техническа помощ: 60 % съ – финансиране;• Изграждане на капацитет: 100 % съ - финансиране• Всички останали проекти, т.е. традиционните проекти по подпрограмата за действия по климата и по останалите приоритети на под-програма „Околна среда“: 60% съфинансиране по време на първата многогодишна работна програма (2014-2017); 55% съфинансиране по време на втората многогодишната работна програма (2018-2020 г.)

Административно управление: целта е да се приеме работната програма през февруари 2014 г. и да бъде в състояние да се обявява покана за набиране на предложения от май 2014 г.

6. Програма за развитие на селските райони на Република България - 2014-2020 (ПРСР 2014-2020)

http://prsr.government.bg/

Период: 2014 - 2020

Финансов ресурс:2 338 783 966 евро


Приоритет 4: Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство

Предизвикателството е недостатъчното интегриране на дейностите, свързани с опазване на биоразнообразието, почвите и водите в земеделската и горската дейност. Загуба на


http://prsr.government.bg/

ценните полуестествени местообитания посредством дрениране, разораване, строителни дейности, използване на минерални торове и препарати.Недостатъчна осведоменост на ползвателите на земеделска земя, относно природната й стойност и устойчивото й ползване.Недостатъчна осведоменост на ползвателите на земеделска земя и гори по изискванията на законодателството свързано с биоразнообразието, както и непознаване на изискванията към управлението на земеделски земи и гори попадащи в обхвата на зоните по Натура 2000.Необходимост от подкрепа и консултиране по отношение на дейностите свързани с биоразнообразието, както при поемането на ангажименти, така и при прилагането им.Необходимост от подкрепа на ползвателите на земеделски земи и пасища в райони с природни ограничения.Необходимост от подобряване управлението на почвите и по специално намаляване на органичното вещество при използване на практики, като монокултурно отглеждане на едни и същи площи. Намаляване на ефекта от преуплътняване на площите в резултата на използването на неподходяща земеделска техника.Това може да се постигне, чрез:

Прилагане на дейности за опазване на биоразнообразието; Подкрепа за запазване на генетичните ресурси (животински и растителни); Прилагане на методите на биологичното производство (биологично

растениевъдство, биологично пчеларство и биологично животновъдство); Запазване и поддържане на ландшафта, и предотвратяването на изоставянето

на земеделски земи и пасища в райони с природни ограничения; Спазване на забраните за земеделски земи и гори попадащи в обхвата по

Натура 2000; Подкрепа за планинските и другите необлагодетелствани райони; Разработване и прилагане на пилотни и демонстрационни проекти за

екологосъобразни практики и дейности; Обучение и консултиране на земеделските и горските стопани относно

екологосъобразните практики в земеделието и горското стопанство.

Приоритетна област 4A: Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по Натура 2000, зони с природни или други специфични ограничения, както и на земеделие с висока природна стойност и на състоянието на европейските ландшафти

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“; член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.2 „Помощ за изготвяне на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучение на консултанти“; член 18, код 4.1. „Помощ за инвестиции в стопанствата”; член 18, код 4.4 „Помощ за инвестиции в непроизводителни дейности с екологична

цел/увеличаване на привлекателността на райони с ВПС“; член 21, код 7.1 „Помощ за изготвяне на планове за развитие на селата и управление

на райони от Натура 2000/ВПС“ (за общини, попадащи в обхвата по Натура

125

2000)Чл.21 код 7.6. Помощ за изследвания/инвестиции в културното и природното наследство, включително в райони с ВПС;

член 22, код 8.3 „Помощ за разходи за превенция на щети по горите и възстановяване“;

член 22, код 8.4 „Помощ за инвестиции в екологичната стойност/устойчивост на горските екосистеми“;

член 29, код 10.1 „Плащане на поети задължения за агроекология и климат за ха земеделска площ“;

член 29, код 10.2 „Помощ за опазване на генетични ресурси в земеделието“; член 30, код 11.1 „Плащания за преминаване към биоземеделие за ха ИЗП“; член 30, код 11.2 „Плащания за поддържане на биоземеделие за ха ИЗП“; член 31, код 12.1 „Компенсаторни плащания на ха за земеделски площи в Натура

2000“; член 31, код 12.2 „Компенсаторни плащания на ха за гори в Натура 2000“; чл.31, код 12.3. „ Компенсаторни плащания на ха земеделска площ в речен басейн с

план за управление; член 32, код 13.1 „Компенсаторни плащания на ха ИЗП в планински райони“; член 32, код 13.2 „Компенсаторни плащания на ха ИЗП в други райони със

съществени природни ограничения“; член 35, код 15.1 „ Плащания за поети задължения за екологични услуги във връзка

с горите за ха“; чл. 36 код 16.3. „Помощ за пилотни проекти”; член 36, код 16.9 „ Помощ за колективни към екологични проекти/практики“; член 36, код 16.12 „Помощ за изготвяне на планове за управление на горите“.

Анализът на доказателствената основа от точка 4 показва специфични проблеми във връзка с:

Унищожение на ценни полу-естествени местообитания посредством дрениране, разораване, строителна дейност и използване на синтетични торове и химикали;

Недостатъчно интегриране на дейностите по запазване на биологичното разнообразие с горското планиране и със стопанисването на горите;

Непознаване на на законодателството, свързано с околната среда от страна на земеделските производители и горските стопани;

Липсата на познания, за прилагането на природосъобразни земеделски и горски дейности и недостатъчна осведоменост на земеделските стопани относно природната стойност на земята и устойчивото земеползване

Липса на достатъчно и качествени съвети за прилагане на екологосъобразни практики

Опазването на полу-естествените местообитания, земите и горите с висока природна стойност, зоните от Натура 2000


Недостатъчно интегриране в общински и областни стратегии на насочени политики по отношение на защитените зони и осигуряването на тяхната свързаност в мрежата Натура2000;

Неотчитане на водещата роля на приоритета за опазване на биологичното разнообразие при прилагане на изискванията за поддържане наземята в добро земеделско състояние

Намаляване на разпространението на птиците; Липса на подпомагане за непродуктивни инвестиции, свързани с прилагането

на екологосъобразни практики Достъп до европейски средства за биоразнообразие чрез опазване и устойчиво

развитие на земята; Въвеждането на нови технологии: за енергийна ефективност и производство от

възобновяеми енергийни източници; Оптимално използване на потенциала за развитие на туризма в горските

територии; Развитие на екосистемните услуги; Подобряване на инфраструктурата в горските територии; Увеличаване и поддържане на лесистостта в ниските райони чрез нови

залесявания; Осигуряване на необходимото техническо оборудване за наблюдение и

непосредствено гасене на горски пожари.

Приоритетна област 4Б: Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“ член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.2 „Помощ за изготвяне на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“ член 18, код 4.3. „Помощ за инвестиции в земеделска и горска инфраструктура

член 18, код 4.4 „Помощ за инвестиции в непроизводителни дейности с екологична цел/увеличаване на привлекателността на райони с ВПС“

член 21, код 7.1 „Помощ за изготвяне на планове за развитие на селата и управление на райони от Натура 2000/ВПС“ (за общини, попадащи в обхвата по Натура 2000)

член 21, код 7.2 „ Помощ за инвестиции в дребна инфраструктура, вкл. инфраструктура за енергия от възобновяеми източници“

член 22, код 8.3 „Помощ за разходи за превенция на щети по горите и възстановяване“

член 22, код 8.4 „Помощ за инвестиции в екологичната стойност/устойчивост на горските екосистеми“

член 29, код 10.1 „Плащане на поети задължения за агроекология и климат за ха земеделска площ“ (само за торове, пестициди и води, нитратна директива

член 30, код 11.1 „Плащания за преминаване към биоземеделие за ха ИЗП“ член 30, код 11.2 „Плащания за поддържане на биоземеделие за ха ИЗП“

127

член 31, код 12.3 „Компенсаторни плащания на ха за земеделски площи в речни басейни с план за управление“

член 35, код 15.1 „ Плащания за поети задължения за екологични услуги във връзка с горите за ха“

чл. 36 код 16.3. „Помощ за пилотни проекти” член 36, код 16.9 „ Помощ за колективни към екологични проекти/практики“ член 36, код 16.12 „Помощ за изготвяне на планове за управление на горите“

Приоритетна област 4В: Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“ член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.2 „Помощ за изготвяне на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“

член 18, код 4.4 „Помощ за инвестиции в непроизводителни дейности с екологична цел/увеличаване на привлекателността на райони с ВПС“

член 21, код 7.1 „Помощ за изготвяне на планове за развитие на селата и управление на райони от Натура 2000/ВПС“ (за общини, попадащи в обхвата по Натура 2000)

член 21, код 7.2 „ Помощ за инвестиции в дребна инфраструктура, вкл. инфраструктура за енергия от възобновяеми източници“

член 29, код 10.1 „Плащане на поети задължения за агроекология и климат за ха земеделска площ“ (само за торове, пестициди и води, нитратна директива)

член 30, код 11.1 „Плащания за преминаване към биоземеделие за ха ИЗП“ член 30, код 11.2 „Плащания за поддържане на биоземеделие за ха ИЗП“ член 35, код 15.1 „ Плащания за поети задължения за екологични услуги във връзка

с горите за ха“ чл. 36 код 16.3. „Помощ за пилотни проекти” член 36, код 16.9 „ Помощ за колективни към екологични проекти/практики“ член 36, код 16.12 „Помощ за изготвяне на планове за управление на горите“

Приоритет 5: Насърчаване на ефективността на използване на ресурсите и подкрепа на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в секторите земеделие, храни и гори

Предизвикателството е: Използването на неправилни технологии при обработка на почвата; Използване на технологии в животновъдството, които не са екологичносъобразени;


Подобряване на хидромелиоративната инфраструктура, включително и поливна техника и технология в земеделските стопанства чрез реконструкция и модернизация и въвеждане на ефективно управление на системите;

Във висока степен необходимата инфраструктура, включително брой и обем язовири.

Целенасочената подкрепа за осигуряване на водата е пряко свързана с: Адаптиране на земеделското производство към екстремните прояви на промени в

климата; Насърчаване на ефективното използване на водата, особено при чувствителните

земеделски култури, каквито са зеленчуците и овощните насаждения; Защита на водната околна среда; Подобряване на статуса на екосистемите; Намаляване на негативните последици от наводнения и засушаване.

Това може да се постигне чрез възстановяване и изграждане на хидромелиоративна инфраструктура за постигане на стабилност на земеделската продукция в условия на климатични промени.

Приоритетна област 5A: Увеличаване на ефективността на потреблението на водата в земеделието

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“ член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“ член 18, код 4.1 „Помощ за инвестиции в стопанството“; член 18, код 4.3 „Помощ за инвестиции в земеделска и горска инфраструктура“; член 36, код 16.2 „Помощ за създаване и управление на оперативни групи по ЕПИ“; член 36, код 16.3 „Помощ за пилотни проекти“

Приоритетна област 5Б: Увеличаване на ефективността на потреблението на енергията в земеделието и обработката на храни

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“; член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“; член 18, код 4.1 „Помощ за инвестиции в стопанството“; член 18, код 4.2 „Помощ за инвестиции в преработка/търговия на селскостопански

продукти“; член 36, код 16.2 „Помощ за създаване и управление на оперативни групи по ЕПИ“; член 36, код 16.3 „Помощ за пилотни проекти“;

129

Приоритетна област 5В: Улесняване на доставките и използване на възобновяеми източници на енергия от вторични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“; член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“; член 18, код 4.1 „Помощ за инвестиции в стопанството“; член 18, код 4.3 „Помощ за инвестиции в земеделска и горска инфраструктура“; член 22, код 8.5 „Помощ за инвестиции в технологии за лесовъдство и първична

преработка/търговия“; член 36, код 16.2 „Помощ за създаване и управление на оперативни групи по ЕПИ“; член 36, код 16.10 „Помощ за сътрудничество между участници в мрежи за доставки за

устойчиво производство на биомаса“; член 36, код 16.12 „Помощ за изготвяне на планове за управление на горите“

Приоритетна област 5Г: Намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“; член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“; член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“; член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“; член 18, код 4.1 „Помощ за инвестиции в стопанството“; член 18, код 4.3 „Помощ за инвестиции в земеделска и горска инфраструктура“;


чл. 36 код 16.3. „Помощ за пилотни проекти”; член 36, код 16.8 „Помощ за съвместно действие за намаляване/адаптиране към

измененията на климата“; член 36, код 16.9 „Помощ за колективни подходи към екологични проекти/

практики“.



Прилагането на подходящи земеделски дейности за намаляване на емисиите от парникови газове от земеделските почви, особено подходящи сеитбообороти с азотфиксиращи култури

Управление на деградиралите земеделски земи чрез биологична рекултивация с характерни за района тревни видове;

Прилагане на противоерозионни мери и техника за обработка на почвата; Техническото обезпечаване на земеделските стопанства за обработване на

почвата/стърнищата Информираността и знанията на земеделските производители по отношение на

възможностите от използването на растителните остатъци и заплахите от паленето на стърнищата.

Съхранението и прилагането на оборски тор и въвеждане на нисковъглеродни практики за преработка на оборски тор, например компостиране, преработка в биогаз в анаеробни условия.

Приоритетна област 5Д: Стимулиране на съхраняването и поглъщането на въглерода в сектора на селското и горското стопанство

Избрани мерки: член 15, код 1.1 „Помощ за обучение/придобиване на умения“;

член 15, код 1.2 „Помощ за демонстрационни проекти/действия за осведомяване“;

член 15, код 1.3 „Помощ за обмен на опит“; член 16, код 2.1 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“; член 16, код 2.3 „Помощ за обучения на консултанти“;

член 18, код 4.4 „Помощ за инвестиции в непроизводителни дейности с екологична цел/увеличаване на привлекателността на райони с ВПС“;

член 22, код 8.1.1 „Помощ за залесяване/създаване на гористи местности“; член 22, код 8.1.2 „Помощ за залесяване/поддръжка на гористи местности“; член 22, код 8.2.1 „Помощ за разходи за създаване на агро-лесовъдни системи“;

член 22, код 8.2.2 „Помощ за разходи за създаване на агро-лесовъдни системи, премия“;

член 22, код 8.4 „Помощ за инвестиции в екологичната стойност/устойчивост на горските екосистеми“;

член 22, код 8.5 „Помощ за инвестиции в технологии за лесовъдство и първична преработка/търговия“;


чл. 36 код 16.3. „Помощ за пилотни проекти”; член 36, код 16.8 „Помощ за съвместно действие за намаляване/адаптиране към

измененията на климата“; член 36, код 16.9 „Помощ за колективни подходи към екологични проекти/

практики“.


Възстановяването на горския потенциал; Съхранение на постоянно затревените площи

131

Залесяване на площи на изоставени земеделски земи, гори, ерозирали и застрашени от ерозия територии извън горските територии.

Опазване и съхранение на влажни зони в горски територии, торфища, мочурища.. Възстановяване и поддържане на полезащититните горски пояси и извършване на

противоерозионни залесявания Опазването и поддържането на гори с висока консервационна стойност и

екстензивен подход при тяхното използване. Превенция на пожарите в горите, чрез въвеждане на системни за ранно

предупреждение

7. Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство

http://www.ngogrants.bg/public/portfolios/view.cfm?id=1

Период: 2013-2016

Финансов ресурс:11,8 млн. евро

Приоритети/Цели/Мерки: Демокрация и демокрация на участието; Активно гражданство; Добро управление и прозрачност; Борба с расизма и ксенофобията; Права на човека, включително на малцинствата (етнически, религиозни, лингвистични и

сексуални), достъп до права, включително в отдалечени райони и антидискриминация; Равенство между половете и/или насилие по полов признак; Социални неравенства, бедност и социално изключване, включително в селските райони; Предоставяне на услуги за повишаване на благосъстоянието; Посрещане на специфични нужди, включително на ромите; Околна среда и климатични промени; Изграждане на капацитет за НПО; Застъпничество и гражданско наблюдение; Изграждане на мрежи и коалиции.

Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България, и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната. В рамките на Програмата са предвидени три конкурса за набиране на проектни предложения в четири тематични области. Неправителствените организации ще могат да кандидатстват за финансиране на мирко, малки, средни и големи проекти.


http://osi-epss.devzone.sirma.bg/public/portfolios/view.cfm?id=5

http://www.ngogrants.bg/public/portfolios/view.cfm?id=1

8. Хоризонт 2020 Хоризонт 2020 е най-голямата програма за научни изследвания и иновации на ЕСhttp://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/h2020-sections

Период: 2014 – 2020

Финансов ресурс:80 милиарда евро


Представени са избрани елементи от програмата, която като цяло има много повече мерки и линии за финансиране.

Под - програми:8.1. Отлична наука8.2. Лидерство в промишлеността8.3. Обществени предизвикателства

Финансирането ще се съсредоточи върху следните предизвикателства :• здравеопазване, демографски промени и благосъстояние;• продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство , мореплавателски и морски и вътрешноводни.Необходим е преход към оптимално и възобновяемо използване на биологичните ресурси и към устойчиви системи за първично производство и преработка. Тези системи ще трябва да произвеждат повече храна , влакна и други продукти на биологична основа с минимизирани суровини, въздействие върху околната среда и емисии на парникови газове, както и с подобрени услуги на екосистемите , нулеви отпадъци и адекватна обществена стойност.

Селско и горско стопанствоСелско и горско стопанство винаги са имали и поддържат важна роля за обществото на ЕС: те предоставят надеждна, здравословна и питателна храна, както и фуражи и нехранителни продукти, предназначени за широк спектър от индустрии, формират и се грижат за нашите пейзажи, предоставят обществени блага и съхраняват селските райони като осигуряват работни места. Изследователските дейности и политики ще помогнат да се справим с три основни предизвикателства в тези сектори днес: осигуряване на жизнеспособно производство на храни, предвид нарастващото световно търсене на храни; осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и действия за климата; и най-накрая да допринесат за балансирано териториално развитие на селските райони на ЕС и техните общности

Живите водни ресурси и морските изследванияОкеаните и моретата представляват над 70% от земната повърхност и живите водни ресурси може да осигурят значителен принос за храна, енергия и продукти на биологична основа. Целта е устойчиво управление и експлоатация на живите водни ресурси, за да се

133

http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/h2020-sections

максимизират ползите от Европейските океани , морета и вътрешни води. Това включва оптимизиране на устойчивия принос на рибарството и аквакултурите към продоволствената сигурност, насърчаване на иновациите чрез сините биотехнологии и насърчаване на междусекторните мореплавателски и морски изследвания, за да се извлече полза от потенциала на европейските океани, морета и крайбрежия за работни места и растеж.

Отворени търговеИновативна, устойчива и приобщаваща биоикономикаОт 11-ти Декември 2013 до 12 март 2014

Устойчива продоволствена сигурностОт 11-ти Декември 2013 до 12 март 2014

Син растеж: Отключване на потенциала на моретата и океанитеОт 11-ти Декември 2013 до 12 март 2014

Устойчива продоволствена сигурностОт 11-ти Декември 2013 до 11 юни, 2014

Иновативна, устойчива и приобщаваща биоикономикаОт 11-ти Декември 2013 до 26 юни 2014

Устойчива продоволствена сигурностОт 12 Окт 2013 до 26 юни 2014

Син растеж : Отключване на потенциала на моретата и океанитеОт 11-ти Декември 2013 до 26 юни 2014

Сигурна , чиста и ефективна енергияThe Energy Challenge е предназначена за подпомагане на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система. За да се направи преход към конкурентоспособна енергийна система, трябва да се преодолеят редица предизвикателства, като например все по-оскъдни ресурси, нарастващите енергийни нужди и изменението на климата. Energy Challenge е структуриран около седем специфични цели и изследователски области:• Намаляване консумацията на енергия и въглероден отпечатък• Ниски разходи, доставки на електроенергия с ниски емисии на въглероден двуокис• Алтернативни горива и мобилни източници на енергия• Една единствена, интелигентна европейска мрежа за електроенергия• Нови знания и технологии• Вземане на решения и обществена ангажираност


• навлизане на пазара на енергия и иновациите в ИКТ

Основни приоритетиПървата работна програма за "Сигурна , чиста и ефективна енергия " ще бъде разделена на следните фокусни области:

Енергийна ефективност Интелигентни градове и общности

Отворени търговеЕнергийната ефективност - PPP EеB и SPIRE темиОт 11-ти Декември 2013 до 20 Март, 2014

Покана за конкурентната нисковъглеродна енергияОт 11 Декември, 2013 до 1 април 2014

Интелигентни градове и общностиОт 11-ти Декември 2013 до 7-ми май, 2014

Покана за конкурентна нисковъглеродна енергияОт 11-ти Декември 2013 до 7-ми май, 2014

Енергийната ефективност - навлизане на пазараОт 11-ти Декември 2013 до 5 юни 2014

Енергийна ефективност Изследвания и инновацииОт 11-ти Декември 2013 до 5 юни 2014

Енергийната ефективност - навлизане на пазара PDAОт 11-ти Декември 2013 до 5 юни 2014

Покана за конкурентна нисковъглеродна енергияОт 11 Декември, 2013 до 3-ти сеп 2014

Покана за конкурентна нисковъглеродна енергияОт 11-ти Декември 2013 до 10 септември, 2014

Енергийната ефективност - PPP EеB и SPIRE темиОт 11 Декември, 2013 до 09 декември, 2014 г.

Интелигентен , зелен и интегриран транспорт Това предизвикателство има за цел да повиши конкурентоспособността на европейските транспортни индустрии и за постигане на европейската транспортна система, която ефективно използва ресурсите , допринася за намаляване изменението на климата и е щадяща околната среда, безопасна и безпроблемна в полза на всички граждани, икономиката и обществото.

Три покани за представяне на предложения:1 . Мобилност за растеж

135

2 . Зелени превозни средства3 . Малък бизнес и бързи иновации за транспорта

Отворени търговеМобилност за растеж 2014-2015От 11-ти Декември 2013 до 18 март 2014

Мобилност за растеж 2014-2015От 11 Декември, 2013 до 27 март 2014

Мобилност за растеж 2014-2015От 11 Декември, 2013 до 28 Август 2014

Зелени превозни средства 2014От 11 Декември, 2013 в 28 Август 2014

Действия за климата , околната среда, ресурсната ефективност и суровиниДейностите в това направление ще помогнат за увеличаване на конкурентоспособността на Европа, суровинна сигурност и подобряване на благосъстоянието. В същото време те ще осигурят целостта на околната среда и устойчивост, с цел запазване на средното глобално затопляне под 2 ° C и ще се даде възможност на екосистемите и обществото да се адаптират към изменението на климата и други промени в околната среда.

Научните изследвания и иновациите ще обхваща следните основни линии на дейност:• борбата и адаптирането към изменението на климата• опазване на околната среда, устойчиво управление на природните ресурси , водата, биоразнообразието и екосистемите• осигуряване на устойчиво снабдяване с неенергийни и неселскостопански суровини• активиране на прехода към зелена икономика и общество чрез еко – инновации• разработване на комплексни и устойчиви системи за глобално наблюдение на околната среда и информационни системи• културно наследство

Отворени търговеНисковъглеродна, ресурсно ефективна икономика с устойчиво снабдяване със суровиниОт 11 Декември 2013 до 8 април 2014

Отпадъци : Ресурсът за рециклиране , повторна употреба и възстановяване на суровиниОт 11 Декември 2013 до 8 април 2014

Нисковъглеродна, ресурсно ефективна икономика с устойчиво снабдяване със суровиниОт 12 октомври, 2013 до 8 април 2014


Вода иновации: Увеличаване на стойността й за ЕвропаОт 11 Декември, 2013 до 8 април 2014

Вода иновации: Увеличаване на стойността й за ЕвропаОт 11-ти Декември 2013 до 16 Октомври 2014

Нисковъглеродна, ресурсно ефективна икономика с устойчиво снабдяване със суровиниОт 11-ти Декември 2013 до 16 Октомври 2014

Отпадъци : Ресурсът за рециклиране , повторна употреба и възстановяване на суровиниОт 11-ти Декември 2013 до 16 Октомври 2014

Европа в един променящ се свят - приобщаващи , иновативни и отразяващи общества

Сигурни общества - защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани.

8.4.Разпространение на добри практики и разширяване на участието

8.5.Наука с и за обществотоОтворен търг: Каследство и европейски идентичностиДата на публикуване: 11.12.2013Краен срок: 30.09.2014Бюджет: 14,000,000 евро

Тема: Напреднало 3D моделиране за достъп и разбиране на европейските културни ценностиСпецифично предизвикателство: Документацията на културните активи в своята същност е мултимедиен процес, адресиран чрез цифрово представяне на формата, външния вид и състоянието на опазване на наследството / културен обект.

8.6.Европейски институт за иновации и технологии (EIT )

8.7.Евратом

9. Фондация „Чарлз Стюарт Мот”

http://www.mott.org

Мисия на фондация Мот: Да се подкрепят усилията на гражданското общество, работещо за създаване на отговорни и отзивчиви институции, стабилни публични политики, както и на подходящи модели на развитие, които защитават многообразието и целостта на избрани екосистеми в Северна Америка и по целия свят.

Период:Текущ. Програмните бюджети се разпределят на база календарна година. В началото на четвъртото тримесечие на всяка година, ще бъдат отделени средства за проекти, които да

137

http://www.mott.org/

бъдат препоръчани за финансиране през следващата календарна година. До 31-ви август на текущата година се финализират всички препоръчани за безвъзмездно финансиране проекти за съответната календарна година. Заявления се приемат целогодишно, но тези, получени между 1-ви септември и 31-ви декември, ще се считат за следващата календарна година.

Финансов ресурс:Среден размер на финансова помощ за проект – 100 000 щатски долараПо-голяма част от финансираните проекти са на стойност от 15 000 до 250 000 щатски долара годишно.

Приоритети/Цели/Мерки:Фондация Мот, чрез своята програма за гражданско общество, осигурява безвъзмездна помощ на неправителствени организации (НПО) в осем държави от Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Черна гора, Румъния, Сърбия и Турция. Подкрепят се проекти за развитие и укрепване на благотворителността и с активно гражданско участие.

1. Гражданско обществоТази програма има за цел да укрепи благотворителността и нестопанския сектор като жизненоважни средства за засилване на гражданското участие и подобряване на общности и общества. Финансират се ограничен брой избрани регионални инициативи, отговарящи на приоритетните области на фондацията.

Насърчаване на хора и организации с идеална цел, за предприемане на колективни действия, насърчаващи и защитаващи демократичните ценности.

Финансират се:

Посреднически организации, които изграждат капацитета на нестопанските организации и независими граждански лидери за насърчаване развитието на общностно ниво, организират се около ключови въпроси и укрепване подходите за участие в застъпничество и защита на права.

Мрежи и организации с идеална цел, които мобилизират местни граждански инициативи и физически лица по ключови въпроси, отнасящи се до укрепване на демократичните ценности и практики.

Мрежи и организации за подкрепа, които насърчават развитието на обществените училища в определени държави, сред които Русия, Украйна, Молдова и части от Западните Балкани.

2. Развитие на благотворителността

Финансират се:


Благотворителни дейности за подпомагане на организации, включително дарителски форуми, обществени фондации, мрежи и организации за подкрепа, изследователски и застъпнически организации

Укрепване организационното и програмно развитие на НПО и осигуряване на лидерство от разширяване сферата на благотворителност.

Забележка: „Фондация „Чарлз Стюарт Мот” не финансира проекти на държави от Югоизточна Европа по приоритет околна среда. Може да отпадне от възможност за финансиране по ваша преценка.

10. Немска федерална екологична фондация (Deutsche Bundesstiftung Umwelt – DBU)

http://www.dbu.de/1698.html

Географският фокус на финансирането извън Германия формират страните от Средна, Източна и Югоизточна Европа. От особен интерес от тях пък са държавите-членки на Европейския съюз - това са най-вече: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република и Унгария. Към тази група се отнасят също така и потенциални страни-кандидатки за членство в ЕС от Балканите. С Украйна (Лемберг) също така съществуват донорски отношения. Балансът показва, че повече от 90% от международните проекти на ДБУ са съсредоточени в този регион.

Финансов ресурс:ДБУ е подпомогнала до сега над 300 международни проекта с общо 42,8 милиона евро. Предвижда се международната й подкрепа да продължава да нараства и в следващите години.

Приоритети/Цели/Мерки:По отношение на основните сфери на подкрепа с предимство се ползват проекти за екологично обучение и комуникация: около 60% от всички проекти попадат в тази област. Тази фокусираност на проектите се обяснява преди всичко с факта, че в много страни от ЦИЕ/ЮИЕ засега важно предизвикателство е създаването на екологично съзнание и трансферът на знания за екологичните проблеми, което се смята за основна предпоставка за успешното прилагане на по-нататъшни дейности в областта на екологичните технологии, в природозащитата или при разработването на нови закони. Очевидна е голямата тежест на сдруженията, съюзите и неправителствените организации сред кандидастващите.Изискването за иновация и моделен характер важи също и за международните проекти на ДБУ. Изискваните в Германия високи критерии обаче не се пренасят директно върху другите държави. Съответно е необходимо и приспособяването на понятието „иновация” към възможностите на дадената държава; между другото от значение е също и доколко предвижданият проект има пилотна функция в рамките на партньорската държава и доколко играе водеща роля.Международното финансиране на проекти от ДБУ изисква да се гарантират сигурни партньори и условия за благонадеждна съвместна работа. Най-често подкрепата на ДБУ за проекти в чужбина се базира на сътрудничество между чуждестранен и немски партньор,

139

http://www.dbu.de/1698.html

като вторият поема ролята на този, който подава проектното предложение към ДБУ. Очаква се, че избраният немски партньор няма да играе своята роля само про форма, а ще бъде въвлечен пълноценно в планирането и осъществяването на съвместните проекти. Немските проектни партньори, но също и министерствата, сдруженията и научните институции допринасят за това, проектите на ДБУ да могат да разгърнат и в чужбина своето моделно влияние и да могат да дадат конкретен тласък за подобряване на състоянието на околната среда. Ето защо ДБУ изисква в края на всеки проект да бъде представено съвместно с окончателния доклад и обобощено представяне на проекта на съответния език на кандидатсващата държава, като по този начин се цели осигуряване на разпространение на информацията за проекта в съответната държава.Проектното сътрудничество с други финансиращи институции може също да допринесе значително за успеха на проекта. Положителните примери в това отношение засягат не само съвместната работа с големи фондации, но и сътрудничеството с немски и европейски специализирани учреждения като Федералното министерство на околната среда, Федералната служба за околна среда, Германското дружество за техническо сътрудничество или ЕС. На ниво фондации ДБУ поддържа от 1996 г. активно сътрудничество с различни европейски и извъневропейски фондации, а също и със Сдружението на немските фондации.За да подобри донорската си стратегия за Средна, Източна и Югоизточна Европа, ДБУ ще извършва в бъдеще редовни оценки на донорската си дейност на базата на определени критерии за оценка. За да могат заинтересованите да се свързват по-лесно с лицата за контакт на ДБУ в чужбина, връзките с обществеността на фондацията ще бъдат целенасочено все повече водени на английски език, освен това ще бъде разработена собствена ПР-стратегия за международна комуникация.В рамките на отделните държави заедно с класическото финансиране на проекти ДБУ ще идентифицира в бъдеще и специални региони, които като “Острови на успеха” ще получат особена подкрепа. За да се подпомогнат целево определени теми и акценти, в бъдеще ще бъдат разработени, чрез пилотни проекти, географски и времево ограничени донорски програми за Средна, Източна и Югоизточна Европа с установен финансов бюджет и по този начин ще се създаде съответния стимул за потенциални партньори. По отношение на финансирането селските и слабо развитите райони се ползват с приоритет.Фундаменталната основа за международните донорски дейности на фондацията представляват т. нар. Насоки за подпомагане на проекти, които дефинират рамките за финансиране на основните сфери на подкрепа – технологии в областта на околната среда, екологични изследвания, природозащита и екологична комуникация. Те са разделени в девет области на финансиране, за които са определени отделни критерии. В рамките на деветте области на финансиране следните теми имат приоритет за Средна, Източна и Югоизточна Европа:1 област: Проекти в областта на продуктно- и производствено- интегрираната природозащита с насоченост към енергийна и ресурсна ефективност.


2 област: Проекти за редуциране на емисиите от парникови газове и за намаляване на употребата на фосилни източници на енергия с акцент върху „Обучение на ключови управляващи в предприятия, учреждения и сдружения”.3 област: Проекти за трансфер и прилагане на ноу-хау на хората, извършващи планиранията в строителството, със специален акцент върху развитието на адаптивни методи и инструменти, както и тяхното използване и тестване в приложни проекти с образцов характер.4 област: Международна стипендиантска програма, която предлага годишно на 60-80 възпитаници на висши учебни заведения възможност за шест до дванайсет месечен престой в избрана изследователска институция, служба или фирма.5 област: Проекти за разработване и прилагане на устойчиви производствени системи в селското и горското стопанство.6 област: Проекти с регионален фокус върху водосбора на река Дунав, за които е желателно да е налице трансгранично сътрудничество.7 област: Проекти за трансфер на информации в областта на природозащитатата, които имат за предмет на дейности прилагането на нови (електронни) информационни системи, повишаване на квалификацията на стажанти и младши експерти включително учени, и/или провеждането на специализирани симпозиуми по свързани с природозащитата въпроси от международен контекст. За темата за финансиране „Системи за мениджмънт на околната среда за малки и средни предприятия“ е предвидено изграждането на мрежи от предприятия по определени тематични кръгове (пр. енергитично саниране на сгради, или устойчиво строителство).8 област: Проекти за екологично образование в сътрудничество с неправителствени организации от Средна и Източна Европа, с цел да се подкрепи по този начин важната роля на НПО-тата за природозащитатата и нейното пропагандиране.9 област: Проекти в областта на поддържането на градински паметници или съоръжения, които са от особено значение както за немската, така и за европейската културна традиция.

11. Фондация DOEN, Нидерландия

www.doen.nl/sustainableenergy

Като поддръжник на хора и организации, които да поемат водеща роля в областта на устойчивите, културни и социални иновации , DOEN вярва в зелено, социално приобщаващо се и творческо общество. Ежегодно DOEN подкрепя повече от 200 инициативи с помощта на субсидии, участия, заеми и гаранции. Тези инициативи се характеризират с предприемчив подход: хора , организации и предприятия, които се осмеляват да поемат рискове , които са творчески и новаторски насочени и по този начин ефективно могат да допринесат за по-добър и по-чист свят. DOEN подкрепя инициативи в две области – Программа «Култура и сближаване» и Программа «Зелена и приобщаваща икономика».

Финансов ресурс:През 2013 от нетните постъпления на Холандската пощенска лотария фондация DOEN получи сума в размер на 22.5 милиона евро. Тази сума се разпределя между приложения в рамките на две програми «Култура и сближаване» и «Зелена и приобщаваща икономика».

141

http://www.doen.nl/sustainableenergy

През 2013 нетни постъпления от BankGiro лотария, DOEN получи сума в размер на над 4,500,000 евро за програма «Култура и сближаване». През 2013 от нетни постъпления на FriendsLottery фондация DOEN получи сума в размер на над 3 милиона за программа «Зелена и приобщаваща икономища».


В рамките на програма «Култура» не се финансират проекти от България.

Програма «Зелена и приобщаваща икономика»Целта на фондация DOEN е да допринесе за прехода към зелена и приобщаваща икономика, в която предприемачите допринасят за доказуема и положителна за хората и планетата икономика. За да направи този преход устойчив и финансово печеливш е предпоставка, а не самоцел. Чрез използването на устойчива енергия околната среда се подобрява, за днешното и бъдещо поколение. С програмата за устойчива енергия, DOEN показва, че решения са възможни, ефикасни и изискуеми. Целта на фондация DOEN е да даде на предприемачеството иновативен, устойчив начин за тълкуване и затова тя се стреми към инициативи, които допринасят за доказуема и положителна за хората и планетата икономика. За тази цел DOEN изследва творчески, иновативни начини за адаптиране на икономиката, за да се създадат повече възможности за това ново предприемачество в рамките на програма за проектиране на новата икономика. DOEN също така се стреми към вдъхновяващи, конкретни приложения за тази нова за предприемачеството практика.

Устойчива енергия (в световен мащаб). DOEN помага за борба с изменението на климата, като насочва вниманието си към намаляване емисиите на CO2. За постигането на тази цел, през следващите няколко години фондация DOEN ще подкрепя на инициативи в сферата на устойчивата енергетика. Предвижда се финансиране на инициативи за достъп до устойчива енергия в Африка.

Разработване на нова икономика (в световен мащаб). Да направим икономиката по-устойчива за хората и планетата означава препроектиране. За да се постигне това DOEN се фокусира върху иновативни, експериментални инициативи на организации, които разграждат бариери, които възпрепятстват устойчивото предприемачество в настоящата икономическа система. Типични характеристики на това включват промяна на икономическата динамика на пазара (например чрез "споделяне" или "даване" на знания и / или капитал вместо "търговия") и чрез увеличаване влиянието на пазарните участници, които подкрепят интересите на хората и планета.www.doen.nl/designinganeweconomy

Устойчиво предприемачество (в световен мащаб). DOEN подпомага развитието на предприемачите, за които създаването на социално и / или екологично влияние имат


http://www.doen.nl/web/projects/Green-and-Inclusive-Economy/Designing-a-New-Economy.htm

безусловен приоритет. Следователно икономическите печалби се реинвестират. За да има възможно най-голямо положително въздействие върху хората и планетата тези предприемачи са много наясно с влиянието, което те имат върху всички свои заинтересовани страни и те организират своите предприятия, така, че да може да се адаптира гъвкаво към тяхната среда. Устойчиви предприемачи в развиващи се страни, по-бързо развиващи се икономики, както и в Холандия са под специално внимание.www.doen.nl/sustainableentrepeneurship

http://www.doen.nl/web/applications/Criteria-Exclusions/Green-and-Inclusive-Economy.htm

12. Фондация „Америка за България”

http://www.americaforbulgaria.org/page/home

Период:Запитвания и предложения се разглеждат и одобряват целогодишно.

Финансов ресурс:Няма информация

Приоритети/Цели/Мерки:Фондация «Америка за България» финансира проекти в областта на земеделието и опазването на околната среда. Мисията на Фондацията е да насърчава конкуретноспособно, съвременно българско земеделие и устойчиво развитие и управление на околната среда. Подкрепят се институции и организации с визия и капацитет и се инвестира в лидери, които насърчават положителната промяна в развитието на общностите и мисленето на хората в страната. Насърчават ученето през целия живот и спомагат за установяване на контакти и обмен на знания и опит между професионалисти от САЩ и България. Фондация „Америка за България“ подкрепя инициативи, като:

Повишаване продуктивността на българското земеделие и разбирането за важността от опазване на околната среда (научна дейност, образование и услуги за фермерите, подкрепа за подобряване професионалното образование);

Институционална подкрепа за развитие на политиките в областта на земеделието в пазарно-ориентирана среда (проекти на обществени и частни институции за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инициативи, които подпомагат формулирането на политики, насочени към утвърждаване на пазарна икономика в страната);

Развиване потенциала на природните богатства като инструмент за общностно и икономическо развитие (проекти, които насърчават повишаването на екологичната култура и съзнание, заедно с общностното развитие и активното гражданско участие, работа с организации, които образоват местните хора как да опазват и популяризират природното богатство на България, представяне на страната като атрактивна дестинация за природен и алтернативен туризъм, носейки финансови ползи и развитие на местните общности).

Процесът на отпускане на грантове предвижда съвместно планиране между Фондация „Америка за България” и бъдещите получатели на грантове.

143

http://www.americaforbulgaria.org/page/home

http://www.doen.nl/web/applications/Criteria-Exclusions/Green-and-Inclusive-Economy.htm

http://www.doen.nl/web/projects/Green-and-Inclusive-Economy/Sustainable-Entrepeneurship.htm

1.3 Организационна и законодателна рамка

1.3.1. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И АГЕНЦИИ В СФЕРАТА НА УСТОЙЧИВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ В РЕГИОНАВиж т. 1.3.5

1.3.2. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ, В ЧАСТНОСТ МЕЖДУ МЕСТНИ ВЛАСТИ И ИНСТИТУЦИИ, ОРГАНИЗАЦИИ В/НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, ТУРИСТИЧЕСКИ И ТРАНСПОРТНИ ОПЕРАТОРИ И ДР, КОИТО ИМАТ ОТНОШЕНИЕ

1. Взаимодействие между заинтересованите страни: За да бъде разгледана тази тема, следва на първо място да бъдат идентифицирани,

за целите на настоящия доклад, съответните заинтересовани страни. Като такива могат да бъдат определени: 1.1. Органите на държавно управление, включително техните регионални структури (с

местна компетентност);1.2. Местните власти (кметове, общински съвети, областни управители), сдружения на

общини; 1.3. Лицата, регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) и Закона за кооперациите (ЗК)

– лица, осъществяващи търговска дейност;1.4. Сдружения на граждани и организации, регистрирани по реда на Закона за

юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).1.5. Неформални сдружения на граждани (структурите на гражданското общество);1.6. Граждани;1.7. Съд и прокуратура;1.8. Образователни и научни институции и др.

Посочените условно групи взаимодействат както с други лица от тяхната група, така и с лица от другите групи.

По отношение на органите на държавно управление следва да се подчертае, както бе посочено по-горе в настоящия доклад, че те взаимодействат помежду си и с другите лица само и единствено в изпълнение на закона, при условията на т. нар. Обвързана компетентност и/или оперативна самостоятелност. Непознаването на тези принципи от експерти, ръководители и т. н. води до редица стратегически и практически грешки при осъществяване на комуникацията. Това неминуемо се отразява на постигането на заложените цели, както търговски, така и с обществен интерес. Администрацията проявявна на своята компетентност и осъществява своите функции само когато бъде „сезирана” по правилния и съответно компетентен начин. Достъп до необходимата за


дейността на гражданите, търговците и неправителствените организации информация може да бъде осигурен, както чрез официалните сайтове на институциите, така и по реда на Закона за достъпа до обществена информация (ЗДОИ). Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация, който се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване.

2. Организации в/на защитени зониКомпетентност в границите на защитените зони имат централните органи на

държавно управление, техните регионални структури и (в по-ограничен обем) общинските власти. Тази компетентност може да се изразява в: контролни функции, ръководни функции, издаване на нормативни актове, отговори и/или разглеждане на жалби, сигнали и предложения и др.

Представителите на всички останали групи лица, посочени по-горе имат предимно контролни (по-скоро наблюдени и констатиране на нередности) функции в по-общ план. Техни представители могат да подават сигнали, предложения и жалби срещу неправилни и незаконосъобразни актове на органите на държавно управление.

При осъществяването на управлението на защитената територия компетентните органи могат да възлагат на трети лица извършването на следните дейности:

1. разработване на планове за управление и на устройствени и технически планове и проекти;

2. научноизследователска дейност и екологичен мониторинг;3. издателска, разпространителска и печатна дейност;4. интерпретативна, информационна, образователна и рекламна дейност;5. противопожарни дейности;6. строителство на сгради и съоръжения за нуждите на регионалните органи на МОСВ

и за обслужване на посетителите;7. доставка на стоки и услуги;8. съхранение и транспортиране на материали и вещи, иззети при образувано

административно-наказателно производство;9. други дейности, разрешени от ЗЗТ и плана за управление и необходими за

управлението, охраната и контрола на защитената територия.Разработването на планове за управление на защитени зони (ПУЗЗ) се възлага от

министъра на околната среда и водите. Планове за управление на защитени зони се разработват от държавни органи и техни поделения в сферата на тяхната компетентност, от общини и техни сдружения, от научни и академични институти и неправителствени екологични организации. ПУЗЗ подлежи на обществено обсъждане (друг вариант на взаимодействие между групите). Планът за управление се изготвя по реда на ЗЗТ и Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии.

Стопанисването на защитени територии може да бъде възлагано и на неправителствени организации (Пример: обнародвана е заповед на Министерски съвет, с която на БДЗП е възложено управлението на защитена местност „Пода” край Бургас). Възлага се „стопанисването”, но не и контролни функции, които са изцяло в компетентността на МОСВ и РИОСВ Бургас. Възлагането се извършва по реда на Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, издаден от министерство на околната среда и водите (Обн. ДВ. бр.49 от 14

145

Юни 2005г.). По същество се възлага „извършването на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности в защитената територия” по смисъла на приложимия нормативен акт.

Управлението на защитената територия е значително по-широко понятие и обхваща разработването на целите и задачите на управление; организацията и инструментариума за осъществяването му; планирането, мониторинга, отчитането, оценката и представянето на резултатите от управлението и координирането на дейностите, свързани със защитената територия, в това число и:

1. разработването, прилагането и отчитането на планове за управление;2. организирането и осъществяването на охраната на защитената територия;3. контрола по спазване на режима в защитената територия от физическите и

юридическите лица, общините, ведомствата и учрежденията;4. мониторинга върху качествата на компонентите на околната среда;5. възлагането и/или извършването на поддържащи, направляващи, регулиращи или

възстановителни дейности в защитената територия;6. възлагането на туристически дейности в защитената територия;7. издаването на разрешителни по реда на ЗЗТ, Закона за биологичното разнообразие

(ЗБР), Закона за лечебните растения (ЗЛР), Закона за водите (ЗВ), Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) и Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА);

8. набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните за съответната защитена територия по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за създаването на специализирани карта и информационна система за тях.

3. Т уристически и транспортни оператори и др., които имат отношение: Всеки, който желае да опознае природата може да посети някоя от българските

защитени територии или посетителските центрове към тях. Националните и природните паркове в страната предоставят и специални образователни програми. Всяко лице, развиващо туристическа и/или транспортна дейност би могло е един или друг момент да има отношение към защитените зони. Така например дори туристически агенции, без специални интереси в областта на екологичния туризъм, могат да представят услуги свързани с посещения на защитени територии, както на български, така и на чуждестранни туристи.В защитените територии могат да бъдат развивани активно туристически и образователни дейности, както от търговци, така и от екологични организации. Компетентен държавен орган в областта на туризма е Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), където е обособена специална дирекция „Туристическа политика”. Тази административна структура: взаимодейства с органите на местното самоуправление и местната администрация и с областните управители при осъществяване на правомощията им в сферата на туризма; участва в разработването на нормативни актове в областта на туризма и изготвя становища по проекти на нормативни актове, свързани с развитието на туризма; разработва, организира, координира и ръководи изпълнението на програми и проекти, финансирани от ЕС, в областта на туризма; разработва и актуализира система от критерии


и индикатори за мониторинг и осъществява мониторинг и оценка на изпълняваните предприсъединителни програми и проекти в туризма; осъществява дейностите на министерството по управление на донорски програми, финансирани от други държави, държавни институции или международни донори в областта на туризма; поддържа единната система за туристическа информация като единна електронна база данни; събира, обработва, съхранява и актуализира данни за единната система за туристическа информация. На страницата на МИЕ в Интернет е публикувана Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България Тя систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, специфичните цели, задачите, дейностите и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности. Документът е приет с Протокол № 13.38 на Министерския съвет от 02.04.2009 г. В Интернет страницата на ведомството има достъп още и до следната информация: сектори в туризма, стратегии и политики, дейност и актове на Националния съвет по туризъм, програми и проекти, международна туристическа политика, статистика и анализи, туристически изложения и др.

В областта на транспорта основната компетентност е на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Министърът, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството предлага на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна програма за изпълнението й. Този орган на управление поддържа и развива международните инициативи, сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната; организира контрола по спазването на условията за осъществяване на обществен превоз на пътници и товари и на документите, свързани с превоза; издава документи за правоспособност, за техническа годност и национална принадлежност и за право на достъп до пазара в областта на транспорта и контролира изпълнението на задълженията, свързани с тях; съдейства за международното представителство на транспортните организации и за участието им в международния транспортен пазар и др.

1.3.3. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ (ЦЕЛЕВИ ГРУПИ) И КРАЙНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ НА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗОНИ В БАСЕЙНА НА ЧЕРНО МОРЕ – ПУБЛИЧЕН И ЧАСТЕН СЕКТОР НА РЕГИОНАЛНО НИВО

No. ТИП Организация1 Национална власт Регионална инспекция по околна среда Бургас2 Държавно горско стопанство Бургас3 Регионална дирекция по горите4 Изпълнителна агенция по рибарство и

аквакултури5 Регионален инспекторат по образованието -

Бургас6 Дирекция на Природен парк Странджа7 Басейнова дирекция за Черноморския регион8 Регионална власт Областна администрация Бургас

147

9 Областен информационен център Бургас10 Регионален музей Бургас11 Областна администрация Ямбол12 Областна администрация Сливен13 Областна администрация Стара Загора14 Местна власт Община Бургас и всички общини от ЮИРП15 Общинско предприятие "Туризъм"16 Туристически информационен център Бургас17 Наука БАН – производство на продукти от луга18 БАН - Орнитоцентрала19 БАН - Институт по биоразнообразие и

екосистемни изследвания20 Хидрометеорологичната лаборатория към БАН

- Бургас21 ВУЗ Бургаски свободен университет22 Университет "Проф.Асен Златаров", гр. Бургас23 Тракийски университет Стара Загора24 НПО Българска фондация "Биоразнообразие"25 Българско дружество за защита на птиците26 СНЦ "Зелени Балкани" - Бургас27 Асоциация на природозащитните организации,

Ловно-рибарските дружества и клубовете по спортен риболов

28 Ловно-рибарско дружество "Лебед"29 Българско сдружение за насърчаване на

гражданската инициатива30 Асоциация на Българските Черноморски

Общини31 Бургаска асоциация за екологичен и селски

туризъм32 Фондация "Зеленият Бургас"33 Сдружение на биолозите от Бургас и региона34 Бургаска регионална туристическа асоциация -

БРТА35 Спасителен център за диви животни - Стара

Загора36 Федерация на природозащитни сдружения

"Зелени Балкани"


37 Агенция за социално икономическо развитие - Стара Загора

38 Българско Био сдружение, гр. Чирпан, обл. Стара Загора

39 Сдружение "Клуб за спорт и приключения Свободен Елемент", гр. Казанлък, обл. Стара Загора

40 Общинско сдружение Балкан, гр. Павел баня, обл. Стара Загора

41 Туристическо дружество "Сърнена гора", гр. Стара Загора

42 Агенция за регионално развитие и инвестиции - Ямбол

43 СНЦ "дива България", гр. Елхово, обл. Ямбол44 Център за устойчиво развитие - Знание 21 век,

гр. Ямбол45 Младежко сдружение "Зеленика", гр. Средец,

обл. Бургас46 Фондация "Алтернатива за устойчиво

развитие", гр. Бургас47 Сдружение "Ахелой - история, настояще и

бъдеще", с. Ахелой, обл. Бургас48 Сдружение Бургаска инициатива за устойчиво

развитие - Биотик, гр. Бургас49 Сдружение "Бъдеще за планетата земя", гр.

Созопол, обл. Бургас50 Сдружение "Движение за защита на дюните и

плажната ивица", гр. Несебър, обл. Бургас51 Сдружение "Зелена България", гр. Средец, обл.

Бургас52 СНЦ "Златна Странджа, гр. Малко Търново,

обл. Бургас53 Сдружение "Младежки черноморски форум",

гр. Бургас54 Сдружение "Природа за България", гр. Бургас55 Сдружение "Природо-археологическо защитно

дружество Тера", гр. Бургас56 Сдружение "Рибарска задруга - Св. Никола", с.

Лозенец, обл. Бургас57 Фондация "Геа Челониа", гр. Баня, обл. Бургас58 Сдружение "Център за екотуризъм, селски

туризъм и културен туризъм в Странджа", гр. Царево, обл. БургасНАЦИОНАЛНО ЛОВНО-РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ, "Съюз на ловците и

149

риболовците в България", гр. Сливен,ъ гр. Котел, гр. Твърдица, гр. Ямбол, гр. Болярово, гр. Елхово, гр. Стралджа, гр. Бургас, гр. Айтос, гр. Поморие, гр. Поморие, Средец, Сунгурларе, Малко Търново

59 Български туристически съюз60 Частен бизнес - сектори Туризъм

1.3.4. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕГИОНАВиж т. 1.3.2

1.3.5. ПРЕГЛЕД НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РАМКА В СФЕРАТА НА ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЗАЩИТЕНИТЕ ПРИРОДНИ ЗОНИ

ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Преглед на организационната и законодателната рамка в сферата на опазването на околната среда и защитените природни зони. Основни институции в

сферата на устойчивото управление на защитени зони в региона.

I. Организационна и законодателна рамка Познаването на основни административните принципи, границите на

компетентност на държавните органи и начинът на действие на правните норми е от основно значение за правилното разбиране на природозащитната дейност и вземането на полезни и ефективни управленски решения от страна на всички участници в процесите. Ангажирането на вниманието и отговорността на държавните институции с инициативи на юридически лица с нестопанска цел, възникнали в резултат на тяхната дейност, е толкова по-ефективно, колкото е по-задълбочено е познаването на структурата и функциите на


държавната администрация. Така например не бива да се забравят теоретично и нормативно установените изисквания към администрацията на държавата, а именно: органите на държавно управление и подпомагащата тяхната работа администрация могат и трябва да работят само в рамките на закона; нямат право да вземат самостоятелни публични решения; нямат право самостоятелно да се разпореждат с публичните ресурси и др. Познанието за тези принципи е силен инструмент за въздействие в ръцете на структурите от неправителствения и търговския сектор, както и на отделните граждани. В случаите, когато е явно, че тези механизми не действат, изследването на причините може да доведе до конкретни предложения и компетентно мотивиране за промени в нормативната база, насочени към постигане целите на екологичната политика.

Екологичната политика, от своя страна, заедно с икономическата и социалната политика, е насочена към постигане целите на устойчивото развитие. В научната литература са предложени много и най-различни дефиниции на понятието, отразяващи различни гледни точки и разбирания. Въз основа на тези дефиниции може да се приеме, че устойчивото развитие е процес на промяна, при който експлоатацията на ресурсите, посоката на инвестициите, ориентацията на технологичното развитие и институционалните промени, са съобразени както с нуждите на сегашното, така и с нуждите на бъдещото поколение. Устойчивото развитие включва едновременно постигане на икономически просперитет, качествена околна среда и социална справедливост. Може би най-съществена роля в постигане на нужния баланс играе нормативната база, регулираща обществените отношения в съответната държава или регион.

По своята същност eкологичната политика, насочена към устойчиво развитие, е система от институционални, законови, икономически и пазарни инструменти за целенасочено формиране на екологично поведение в обществото. За постигане на тези цели науката и практиката са установили редица т. нар. инструменти, като: институционални, законови и икономически, както и доброволни механизми. Институционалните инструменти включват изградена структура от държавни и местни органи за управление, с добре дефинирани функции. Законовите инструменти обхващат екологично законодателство, съгласуванo с европейското и административни решения на местно равнище. Икономическите инструменти са фискални, финансово-кредитни, застрахователни и пазарни мерки. Доброволните механизми се основават на различни форми на споразумения между бизнеса и правителствените институции.

В тази част от доклада следва да бъдат разгледани по-конкретно институционалните и законовите инструменти с роля в сферата на устойчивото управление на защитени зони в страната и по-конкретно в Югоизточния регион на България. В по-голямата си част това, което се отнася за цялата страна се отнася и за този регион (нормативни актове, национални стратегии и планове, актове на органите на държавно управление). Тук е мястото да се отбележи, че според териториалните предели на възложените им правомощия, органите на изпълнителната власт се разделят на централни и местни (териториални) органи на изпълнителната власт. Централните органи осъществяват своите компетенции за цялата територия на страната (Министерският съвет, министрите и др. ръководители на центр. ведомства). Местните органи упражняват своите правомощия в определени териториални предели (област, община и др.).

Що се отнася до Югоизточен регион, то под това понятие се разбира един от шестте района за планиране или т. нар. статистически райони (NUTS-2), според класификацията на териториалните единици за статистически цели. Двете зони от NUTS-1 (Северна и Югоизточна България, Югозападна и Южна централна България), както и шестте района от NUTS-2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен

151

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

централен и Северозападен райони за планиране), не представляват административно-териториални единици, а служат за статистически цели. Районите от NUTS-3 съответстват на областите в България.

Променен е териториалният обхват на Югоизточния район от 01.01.2007 г. в съответствие с Регламент /ЕО/ 1059/2003 за общата класификация на териториалните единици за статестически цели и Регламент на /ЕО/ 176 / 2008 за изменение и допълнение на Регламент на /ЕО/ 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за България и Румъния във връзка с членството им в ЕС. В територията на Югоизточния регион са включени 4 области: Бургаска, Сливенска, Ямболска и Старозагорска.

1. Основни институции и агенции в сферата на устойчивото управление на защитени зони в региона.

1.1. Основни принципи на държавно управление, структура на органите на изпълнителната власт и подпомагащата тяхната дейност администрация.

България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна). Упражняването на всяка от тези власти се осъществява от органите на управление, подпомагани от държавната администрация.

В конкретия случай и с оглед целите на проекта „Иновации в областта на устойчивото управление и опазване на естествените природни зони - 4GreenInn” считаме, че в настоящото изложение следва основно да бъде обърнато внимание на органите на изпълнителната власт, структурата на публичната администрация, нормативните актове, уреждащи нейните правомощия и функции в областта на устойчивото развитие и опазването на околната среда, взаимодействието й с другите участници в тези обществени отношения (граждани, търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел, политически партии и др.).

1.1.1. Органи на държавно управление:Под орган на изпълнителната власт (ОИВ) следва да се разбира еднолично или

колегиално звено, което осъществява държавна власт. ОИВ осъществяват подзаконова дейност и действията им се извършват винаги въз основа и в изпълнение на закона. Според начина на вземане на решения, те са еднолични и колегиални. Едноличните органи упражняват своята компетентност най-вече чрез заповеди. По българското право заповедта е акт на едноличен орган. Колективните органи приемат решения при определена процедура. Това е процедура, която изисква първо изработване на проект на решение, след това наличие на кворум, внасяне на проекта за решение, разисквания по проекта за решение, гласуване с постигане на определено мнозинство и след това обявяване на решението.

1.1.2. Администрация:Администрацията подпомага / осигурява дейността на съответния орган на

управление. Например, Министерският съвет е органът на управление, а неговата администрация се състои от всички служители, осигуряващи неговата дейност.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%AF%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Министърът на околната среда и водите е орган на управление, а министерството е е съответната административна структура, директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) е орган на управление, а администрацията е инспекцията и т. н. Законът за администрацията (ЗА) урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им; урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация. Администрацията (т. е. всички административни структури, представени в настоящия доклад) е организирана в дирекции. Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции. Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели и сектори. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на органа на държавна власт, администрацията е обща и специализирана.

1.1.3. Структура на администрацията на изпълнителната власт:A) Централна администрация на изпълнителната власт:- администрация на Министерския съвет- министерства- държавни агенции- администрации на държавните комисии- изпълнителни агенции- административни структури, създадени със закон- административни структури, създадени с постановление на МСБ) Специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт (като регионалните инспекции по околната среда и водите, регионални инспекции по горите, басейновите дирекции и др.) В) Териториална администрация на изпълнителната власт:- областни администрации;- общински администрации;- районни администрации;Г) Държавно-обществени консултативни комисии, съвети, работни експертни групи.

153

1.1.4. Структурата на органите на държавно управление и съответните административни структури, към момента на изготвяне на настоящия доклад, може да бъде представена по следния начин:

Министерски съветАдминистрация на Министерския съвет

Административни структури, отчитащи

дейността си предНародното събрание

Кметове на общини

МинистриМинистър-председател

Заместник-министър председател и Министър на правосъдието

Заместник-министър председателпо икономическото развитие

Заместник-министър председател и Министър на вътрешните работи

Министър на труда и социалната политикаМинистър на отбранатаМинистър на финансите

Министър на външните работиМинистър на здравеопазването

Министър на културатаМинистър на околната среда и водитеМинистър на образованието и науката

Министър на земеделието и хранитеМинистър на транспорта, информационните

технологии и съобщениятаМинистър на регионалното развитие

Министър на младежта и спортаМинистър на инвестиционното проектиранеМинистър на икономиката и енергетиката

1. 2. Органи на държавно управление и административни структури с правомощия в сферата на опазването на околната среда и устойчивото развитие:

Принципът на интегрирането на политиката по опазване на околната среда в другите общностни политики е отразен в Договора За ЕС (1992), в който е записано, че изискванията за защита на околната среда трябва да се интегрират в определянето и прилагането на останалите политики на Общността ”. Съгласно чл. 3, т. 10 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) „Опазването на околната среда се основава на следните принципи: „... интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения”.

Тъй като по същество екологичната политика следва да е интегрирана в други секторни политики, този принцип се отразява и в нормативната уредба в страната.


Правомощия и отговорности в тази насока имат и повечето органи на управление (и съответните министерства и др. ведомства). Конкретните функции и отговорности са разписани подробно в устраойствените правилници на съответните ведомства.

За целите на настоящото изложение ще бъдат разгледни предимно следните държавни органи и структури:

1.2.1. Централни органи на управление:1.2.1.1. Министерски съвет : Министерският съвет на Република България (МС) е колективен орган на държавно

управление с обща компетентност. Състои се от всички министри, ръководени и представлявани от министър-председател. МС приема програма за стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление, включително и в областта на опазването на околната среда. С Устройствемния правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) се уреждат основните въпроси, свързани с организацията на работа на МС, структурата, съставът и функциите на неговата администрация, както и реда за упражняване на законодателна инициатива.

Министерският съвет определя с приети от него стратегии и програми държавната структурна и инвестиционна политика, държавната политика: в областта на международното сътрудничество, здравеопазването, образованието, културата, опазването на околната среда и др., имащи значение за цялостното развитие на страната.

В случаите, предвидени в нормативен акт, проектите на стратегически документи и на нормативни актове се съгласуват със съответните консултативни органи. Законопроектите, които МС предлага на Народното събрание за разглеждане и приемане, се определят със законодателната програма. Предложенията за включване на законопроект в законодателната програма се правят от членовете на МС. Министрите отговарят за подготовката на проектите на актове от компетентността на правителството в ръководените от тях ресори, освен ако в закон е предвидено друго. Преди внасянето им за разглеждане на заседание на МС проектите на нормативни актове се публикуват на интернет страницата на вносителя съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Членовете на МС съгласуват проектите на актове, на които те са вносители, с останалите министри преди внасянето им на заседание на правителството. Съгласно изрична разпоредба от Правилника, МС е задължен да осъществява сътрудничество с ръководните органи на неправителствени организации.

МС приема внесения от Министъра на околната среда и водите и разгледан от Националния съвет по биологичното разнообразие списък на защитени зони, по реда на Закона за биологичното разнообразие. Към настоящия момент това е Решение № 122 от 2 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн. ДВ. бр.21 от 9 Март 2007г., посл. изм. ДВ. бр.97 от 8 Ноември 2013г., посл. доп. ДВ. бр.99 от 15 Ноември 2013г.).

1.2.1.2. Министър на околната среда и водите : Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на МОСВ

се определят с неговия Устройствен правилник (Обн. ДВ. бр. 94 от 27 Ноември 2009 г., посл. изм. ДВ. бр.80 от 13 Септември 2013 г.). Министърът разработва с компетентните органи на изпълнителната власт (в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други) политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България; ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Националната система за

155

http://pravo5.ciela.net/Dispatcher.aspx?Destination=Document&Method=OpenEdition&DocId=2135652928&Category=normi&Edition=0&lang=bg-BG



http://pravo5.ciela.net/Dispatcher.aspx?Destination=Document&Method=OpenRef&Idref=2836749&Category=normi&lang=bg-BG



мониторинг на околната среда; контролира състоянието на околната среда на територията на страната; координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда; издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики; съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт: издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони; утвърждава методики за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС); издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси; осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда; утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда; ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда; организира и координира дейностите по финансовия инструмент на Европейската комисия за околна среда (LIFE+), осъществява други правомощия, възложени му със закон или с постановление на Министерския съвет.

Министърът, подпомаган от ръководената от него администрация, ръководи, координира и контролира разработването и провеждането на държавната политика в областта на опазването на околната среда, управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните фондове, Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС) и от други международни финансови институции и донори, както и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти, организира дейността на управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013" и определя състава на Комитета за наблюдение на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013" и на Комитета за избор и координация на проекти по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013".

Специализираната администрация е организирана в 11 дирекции и включва следните дирекции: "Политики по околната среда"; "Национална служба за защита на природата"; "Опазване чистотата на въздуха"; "Превантивна дейност"; "Политика по изменение на климата"; "Управление на отпадъците и опазване на почвите"; "Кохезионна политика за околна среда"; "Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество"; "Европейски и международни проекти"; дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда".

МОСВ изготвя списък на защитени зони, който заедно с документациите се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие. МОСВ изпраща на Европейската комисия за одобрение списъка на защитените зони, приет от МС. На Европейската комисия се изпраща за одобрение и финансова оценка за необходимото съфинансиране от Европейската общност на предвидените мерки за опазване и/или възстановяване на благоприятното състояние на природни местообитания и видове в защитените зони, приети с решението.

Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи осъществяват: 1. управлението и контрола в защитените територии; 2. управлението,


възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост. Тези дейности се извършват при условия и по ред, определени с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите. Регионални органи на Министерството на околната среда и водите за защитените територии са дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите.

В изпълнение на своите правомощия министърът на околната среда и водите разработва стратегии, планове, програми, законопроекти и подзаконови нормативни актове за развитието на системата от защитени територии.

1.2.1.3. Министър на регионалното развитие: Устройството и дейността на ведомството са разписани в Устройствен правилник

на министерството на регионалното развитие (в сила от 09.08.2013 г., приет с ПМС № 161 от 02.08.2013 г., Обн. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013 г.). Министърът провежда държавната политика: за регионално развитие и европейско териториално сътрудничество; за развитието на пътната инфраструктура - съвместно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; в областта на административно-териториалното устройство, развитие и укрепване на местното самоуправление; децентрализация на държавното управление; развитие и управление на отрасъл водоснабдяване и канализация; дейностите за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места и геозащита; осъществява функции по одобряване на общи и подробни устройствени планове, инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж; осъществява общо ръководство при управлението и разпореждането с недвижимите имоти - държавна собственост; осигурява хармонизирането на законодателството на Република България със законодателството на Европейския съюз в областта на регионалното развитие; организира дейността на управляващите органи на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., по Кохезионния фонд (Регламент 1164/94) и на оперативните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз, 2007 - 2013 (България и Македония, България и Сърбия, България и Турция), съгласува и определя състава на Комитета за наблюдение на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. и определя съгласувано със съответните отговорни институции българската част в състава на съвместните комитети за наблюдение и Съвместните направляващи комитети на оперативните програми за териториално сътрудничество за периода 2007 - 2013 г.; изпълнява и други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.

1.2.1.4. Министър на инвестиционното проектиране: Устойството и дейността на ведомството са уредени в Устройствения правилник на

министерството на инвестиционното проектиране (в сила от 09.08.2013 г., приет с ПМС № 161 от 02.08.2013 г., Обн. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013 г.). По-специално, министърът провежда държавната политика за устройственото планиране на територията; инвестиционното проектиране; строителния контрол; жилищната политика, както и политиката за осигуряване на благоприятна среда за обитаване. Този орган упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра, геодезията и картографията; осъществява държавната политика по разработването на нормативни актове в областта на благоустройството, проектирането и строителството и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз; изпълнява и други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет. Специализираната администрация е организирана в следните дирекции: "Устройствено планиране на територията", дирекция

157

"Правила и норми за проектиране и строителство", "Инвестиционно проектиране", "Благоустройство", "Жилищна политика и среда за обитаване", "Привличане на финансови ресурси, свързани с инвестиционните проекти". Дирекция "Правила и норми за проектиране и строителство" организира и ръководи разработването на техническите нормативни актове, извършва мониторинг и анализ по прилагането им и определя нови изисквания по отношение на безопасността на строежите, на здравето, дълготрайността, икономията на енергия, опазването на околната среда и аспектите от икономически и обществен интерес.

1.2.1.5. Министър на земеделието и храните : Контролът по опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси се

упражнява от министъра на земеделието и храните и от министъра на околната среда и водите. Актът, уреждащ начина на работа на този орган и неговата администрация е Устройствения правилник на министерството на земеделието и храните (в сила от 03.09.2013 г., приет с ПМС № 188 от 29.08.2013 г., Обн. ДВ. бр.77 от 3 Септември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 18 Октомври 2013г.).

Министърът провежда държавната политика в областта на горското и ловното стопанство; организира, координира и контролира дейностите, свързани с опазването на земеделските и горските земи, както и с изработването, поддържането, съхраняването и ползването на кадастралната информация от картата на възстановената собственост; прилага политиката за финансиране от държавния бюджет чрез специални фондове и чрез фондовете на Европейския съюз (ЕС) на проекти и програми в областта на земеделието и селските райони; е ръководител на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.; отговаря за прилагане достиженията на правото на ЕС в областта на своите правомощия; организира, координира и контролира дейността по прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП), Политиката по безопасност на храните и Общата политика по рибарство (ОПР) на ЕС; ръководи дейността по извършването на лицензионна, разрешителна и регистрационна дейност, както и последващ контрол в предвидените от закона случаи; изпълнява и други функции, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

За постигане целите на аграрната политика министърът разработва стратегия за развитието на селското стопанство на основата на съвременните научни методи и информационна система, съдържаща данни за: състоянието на аграрния сектор; състоянието и тенденциите на развитие на земеделието и безопасността на храните на европейско и световно равнище; влиянието и резултатите от държавната политика в аграрния отрасъл и в икономиката като цяло. Стратегията се формулира ежегодно в аграрния доклад на министъра и се одобрява от Министерския съвет.

1.2.1.6. Министър на икономиката и енергетиката : Устойството и дейността на ведомството са уредени в Устройствения правилник на

министерството на министерството на икономиката и енергетиката (в сила от 01.09.2013 г., приет с ПМС № 197 от 02.09.2013 г., Обн. ДВ. бр.79 от 10 Септември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2013г.). Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и


туризма; определя стратегическите цели и приоритети на икономическата политика и на политиката в областта на енергетиката и на туризма, организира и координира разработването на стратегии и програми за постигането им; обсъжда икономическата политика и политиката в областта на енергетиката и на туризма с работодателските организации, синдикатите, бизнес асоциациите и неправителствените организации и осигурява активното взаимодействие с тях при разработването, контрола и наблюдението на отделни програми и проекти за осъществяване на политиките; провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната, при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефтопродукти и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси; разработва, провежда и контролира изпълнението на политиката за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ); провежда държавната политика по отношение на надеждност на снабдяването с електрическа енергия и сигурността на снабдяването с природен газ, организира дейността на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г.; ръководи разработването и осъществява политиката на министерството за участие в програми и проекти, финансирани със средства от ЕС, международни финансови институции и други донори; осъществява контрол по опазването на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка и управление на минните отпадъци от тези дейности; създава национална мрежа от туристически информационни центрове, функциониращи въз основа на единни стандарти и на основата на публично-частно партньорство; организира създаването и поддържането на Единната система за туристическа информация, включително воденето и поддържането на Националния туристически регистър; ръководи и председателства Националния съвет по туризъм; осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.

1.2.1.7. Изпълнителният директор на Агенцията по околна среда: Изпълнителната агенция по околна среда е администрация към министъра на

околната среда и водите за осъществяване прилагането на изискванията на законодателството и нормативната уредба, свързани с околната среда, в т.ч. ръководство на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), съгласно Устройствения правилник на изпълнителната агенция по околна среда (приет с ПМС № 162 от 03.08.2010 г., Обн. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., посл. изм. ДВ. бр.22 от 16 Март 2012г.).

Изпълнителният директор: отговаря за връзките на агенцията като национален референтен център на Европейската агенция по околна среда; ръководи създаването, поддържането и усъвършенстването на специализирани регистри; организира разработването на методики и нормативни актове за мониторинг, контрол и оценка на компонентите на околната среда и на факторите, които въздействат върху тях; организира разработването и усъвършенстването на стандарти за лабораторно-аналитичната дейност на агенцията; организира извършването на националните инвентаризации на емисии във въздуха и водите; организира разработването и издаването на информационни бюлетини и справки; участва в разработването на стратегии, планове и програми за опазване на околната среда; назначава дисциплинарен съвет на агенцията и налага дисциплинарни наказания на назначените от него служители; изпълнява и други функции и задачи, определени с нормативните актове или възложени му от министъра на околната среда и водите. Специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и две

159

дирекции: Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност" с териториални звена, които са подчинени функционално и методически на централната лаборатория - гр. София; дирекция "Мониторинг и оценка на околната среда" и дирекция "Разрешителни режими".

1.2.1.8. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е орган на държавно управление, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на на земеделието и храните. Ръководеното от него ведомство е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Управлението, наблюдението и контролът върху рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми се извършват ИАРА, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище Бургас и териториални звена. Дейността и структурата на ИАРА се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Агенцията осъществява следните дейности: управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство в качеството си на управляващ орган; прилагане на Общата политика по рибарство на Европейския съюз; изпълнение на Националната програма за рибарството и аквакултурите съвместно с Министерството на околната среда и водите и Изпълнителна агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта; опазване на рибните ресурси и контрол по спазването на правилата за любителския риболов и рибностопанските дейности; издаване на разрешителни за стопански риболов и регистрация на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми; създаване и поддържане на информационно-статистическа система за рибарство и аквакултури; представяне на Република България в международните организации; разпределяне на квотите на Република България за улов на риба, предоставени по международни споразумения и договори; предоставяне на правото на ползване върху рибните ресурси - частна държавна собственост; други дейности, възложени й със закон или с решение на Министерския съвет.

1.2.1.9. Изпълнителна агенция по горите: Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка -

второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните, със седалище София. Агенцията участва в изготвянето на стратегии, програми и планове за развитие на горските територии и горското стопанство; контролира и анализира дейностите по изпълнението на горскостопанските планове и програми, както и: създаването на гори в горски територии, върху земеделски земи и площи за рекултивация; производството и търговията, вноса и износа на горски репродуктивни материали; защитата на горските територии от ерозия и порои; рекултивация на нарушени територии; селекцията и интродукцията на горско-дървесните видове и съхранението на горските генетични ресурси; определянето и регистрацията на източниците от горската семепроизводствена база; своевременното залесяване на сечищата и пожарищата; окачествяването на горските репродуктивни материали; провеждането на сечите в горите; ползването на дървесина и недървесни горски продукти, както и пашата в горските територии; защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди; внедряването на научните постижения в областта на горското стопанство; дейността на



лицата, извършващи лесовъдска практика и дейности в горските територии; координира и контролира дейността на семеконтролните станции, лесозащитните станции, дирекциите на природни паркове, както и на други специализирани териториални звена, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията; контролира: стопанисването, опазването и ползването на дивеча; придобиването и упражняването на правото на лов; провеждането на организиран ловен туризъм;търговията с дивеч и дивечови продукти; производството на зарибителен материал в риболюпилните, както и производството на дребен дивеч за разселване от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства; разработването и изпълнението на ловоустройствени планове и програми; достъпа до горските територии и движението на транспортни средства в горите; строителството в горските територии; спазването на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове относно достъпа до горските територии и движението на транспортни средства в горите; контролира и координира дейностите на регионалните дирекции по горите, свързани с ловното стопанство и опазване на горите; осъществява координация и взаимодействие с неправителствените организации в областта на ловното стопанство и опазването на горите; координира, контролира и отчита дейностите по опазване на горските територии и др.

1.2.2. Държавни органи с местна компетентност:1.2.2.1. Изпълнителен директор на Регионалната инспекция по околната среда

и водите:Изпълнителен директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите

(РИОСВ) е орган на държавно уп:равление, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на околната среда и водите. Ръководеното от него ведомство е Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).

С Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекции по околната среда и водите се уреждат функциите и начина на работа на тези административни структури. РИОСВ са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. РИОСВ осъществяват своята дейност на територията на една или няколко области, съгласно посочените в приложението към Правилника седалище и териториален обхват на дейност. Дейността на РИОСВ се координира от дирекция "Политики по околната среда" при МОСВ.

Директорът на РИОСВ има следните правомощия: организира, ръководи и контролира цялостната дейност на РИОСВ; осигурява провеждането на регионално равнище на държавната политика в областта на опазване на околната среда; издава наказателни постановления, както и административни актове в изпълнение на законоустановените му компетенции; налага глоби, имуществени санкции и принудителни административни мерки при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда; оправомощава длъжностни лица от РИОСВ да съставят предупредителни и констативни протоколи, актове за установяване на административни нарушения в рамките на предоставените му компетенции; представлява РИОСВ пред всички министерства, ведомства, организации и лица в страната и в чужбина; всяка календарна година изготвя и публикува на интернет страницата на РИОСВ регионален доклад за състоянието на околната среда за предходната година; предоставя ежедневна информация в случай на възникнали аварии и неотложни екологични проблеми, както и за състоянието на обекти под специално наблюдение; подпомага разработването на нормативните актове, национални и регионални програми и стратегии в областта на околната среда; координира с други регионални звена действия при екологични инциденти и други големи аварии и

161

природни бедствия; при изпълнение на правомощията си по осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол длъжностните лица на РИОСВ: извършват проверки, съставят предупредителни и констативни протоколи, дават предписания със срокове и отговорници, контролират тяхното изпълнение, изискват и имат право да получават справки, документи и писмени обяснения от представителите на проверяваните обекти съгласно действащото законодателство.

При провеждане на своята дейност РИОСВ има регулиращи, информационни и контролни функции. Специализираната администрация е организирана в две дирекции: дирекция "Контрол на околната среда" с направления "Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори", "Опазване на водите", "Управление на отпадъците и опазване на почвите", "Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), екологична отговорност и доброволни ангажименти", "Опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества" и дирекция "Превантивна дейност" с направления "Екологична оценка (ЕО) и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)", "Биологично разнообразие, защитени територии и зони" и "Специализирани регистри".

1.2.2.2. Директор на Басейнова дирекция за управление на водите на Черноморски район е орган на държавно управление:

Басейнова дирекция за управление на водите на Черноморски район (БДУВЧР) е създадена със заповед на Министъра на околната среда и водите и е регионално поделение на МОСВ. Със Закона за водите на територията на Република България се определят следните четири района за басейново управление на водите: 1. Дунавски район с център Плевен; 2. Черноморски район с център Варна - обхващащ територията на водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море; 3. Източнобеломорски район с център Пловдив; 4. Западнобеломорски район с център Благоевград. Басейнова Дирекция за Черноморски район извършва планиращи, контролни, информационни функции, както и стопанисване на водите, изключителна държавна собственост.

Разрешителни за ползване на водни обекти - части от река Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от директора на съответната басейнова дирекция след съгласие на министъра на отбраната и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

1.2.2.3. Директори на Регионалните дирекции по горите:Регионалната дирекция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Регионалната дирекция по горите е структура на ДАГ за провеждане на държавната политика в областта на горите и ловното стопанство. Регионалната дирекция по горите е подчинена непосредствено на Държавната агенция по горите. Тази структура осъществява координация и контрол по изпълнение на дейностите на ДГС и ДЛС, контролира и консултира изпълнението на дейностите в горския фонд - собственост на физически, юридически лица и общини. Регионалната дирекция по горите е администрация, която подпомага директора при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по а Регионалната дирекция по горите се ръководи от директор. Той осъществява своите


правомощия в териториалния обхват на дейност на дирекцията.1.2.2.4. Директори на областните дирекции "Земеделие":Начинът на работа и специфичните функции на дирекциите е разписан в

Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (в сила от 26.01.2010 г., издаден от Министерството на земеделието и храните, Обн. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2010г., посл. изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г.).

Директорът на областна дирекция "Земеделие": организира, ръководи и контролира цялостната дейност на областната дирекция; подпомага провеждането на държавната политика в областта на земеделието и горите, както и при прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз на територията на съответната област; ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие; координира дейността на областната дирекция "Земеделие" във връзка с дейностите по прилагане на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР); изпълнява и други функции, възложени със закон, подзаконови нормативни актове или заповед на министъра на земеделието и храните.

1.2.2.4. Директори на дирекциите на националните паркове:Дирекциите на националните паркове са административни структури към

министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика за управление и опазване на поверените им защитени територии. Директорите на дирекциите на националните паркове са органи на изпълнителната власт и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите. Устройството и дейността на тези органи и техните администрации са уредени изчерпателно в Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове (в сила от 19.03.2013 г., издаден от МОСВ), Обн. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г.). За всеки парк е издаден отделно устройствен правилник.

На територията на Югоизточния район са обособени три природни парка: А) природен парк "Българка" (част от територията на парка е разглеждания район):

Устройствен правилник на дирекция на природен парк "Българка" (в сила от 10.02.2012 г., издаден от Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните, Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г.);

Б) природен парк "Странджа": Устройствен правилник на дирекция на природен парк "Странджа" (в сила от 10.02.2012 г., издаден от Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните, Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г.);

В) природен парк "Сините камъни": Устройствен правилник на дирекция на природен парк "Сините камъни" (в сила от 10.02.2012 г., издаден от Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните, Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г.);

1.2.2.5. Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР): Съветът е консултативен орган към министъра на околната среда и водите. На

основание на постъпили документации по реда на Закона за биологичното разнообразие, Министерството на околната среда и водите изготвя списък на защитени зони, който заедно с документациите се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие. В резултат от обсъждането той предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка по ал. 1 изцяло или отчасти за разглеждане от Министерския съвет, отпадането на определени територии от списъка или отлагане на разглеждането им за извършване на допълнителни проучвания. При представяне на мотивирано особено мнение от член на съвета министърът на околната среда и водите

163

взема окончателното решение по списъка за внасяне в Министерския съвет. В срок до три месеца от произнасянето на Националния съвет по биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите внася за разглеждане в Министерския съвет списък на защитените зони. Решенията се основават единствено на научната информация в документациите и на целите на закона.

1.2.2.6. Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) :ВЕЕС е специализиран състав за разглеждане на планове за управление на

защитени територии. Дирекция "Превантивна дейност" в МОСВ осъществява: организация на работата

на Висшия експертен екологичен съвет - основен състав и специализирани състави - Междуведомствена комисия и Междуведомствен експертен екологичен съвет.

1.2.2.7. Регионалният съвет за развитие на Югоизточен район: Организацията и дейността на регионалните съвети за развитие (на всички райони в

страната) се уреждат с Правилник за организацията и дейността на регионалните съвети за развитие (издаден от МРРБ, Обн. дв. бр.79 от 10 септември 2004 г., изм. дв. бр.16 от 18 февруари 2005 г.). Регионалният съвет за развитие е орган за провеждане на държавната политика за регионално развитие на ниво район за планиране.

В състава на всеки съвет се включват: по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на транспорта и съобщенията, областните управители на областите, по един представител на общините от всяка област, включена в съответния район за планиране, определен от областния съвет за развитие. Представители на министерствата в съветите са заместник-министри или директори на дирекции, определени от съответните министри.

Съветът изпълнява следните функции: обсъжда и съгласува проектите на областните стратегии за развитие на областите от съответния район за планиране; обсъжда и одобрява проекта на регионалния план за развитие на съответния район за планиране при спазване на принципа за партньорство; обсъжда и съгласува мерките, които следва да се включат в Националната оперативна програма за регионално развитие; приема предварителната оценка за проектите, предложени в изпълнение на мерките; осъществява взаимодействие с областните съвети за развитие и централните органи на изпълнителната власт и др.

1.2.2.8. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда:

Работата на тази структура също е нормативно регулирана, като основен документ е Правилникът за устройството и дейността на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (в сила от 27.04.2012 г., приет с ПМС № 81 от 23.04.2012 г., Обн. ДВ. бр.33 от 27 Април 2012г.). Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е държавно предприятие по смисъла на Търговския закон. Предприятието е юридическо лице, създадено със Закона за опазване на околната среда,


със седалище и адрес в гр. София. Предприятието не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.

Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда. Предприятието безвъзмездно финансира екологични проекти на общини, отпуска заеми за финансиране на екологични проекти и дейности на общини, физически и юридически лица, финансира неинвестиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване политиката на Министерството на околната среда и водите в областта на опазване и възстановяване на околната среда, осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния му предмет на дейност.

1.2.3. Органи на местно самоуправлениеЗаконът за опазване на околната среда предвижда паралелна компетентност на

централния държавен орган – министърът на околната среда и водите и общинските органи.

Общините и другите единици на местното самоуправление не са държавни образувания. Нормативната основа на административно-териториалното деление и административно-териториалното устройство се съдържа в конституцията на Република България (КРБ) и в Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ).

Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в различни сфери, включително и: опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; развитието на спорта, отдиха и туризма.

Местните власти имат дейности, които директно рефлектират върху околната среда (контрол върху промишлеността, дейности за опазване на водите, осигуряване на транспорта и управление на отпадъците), както и стратегически функции, които оказват непряко въздействия върху средата, а се появяват на по-късен етап.

Някои от класическите функции на местните власти, с пряка връзка към целите на устойчивото развитие, включват:

Осигуряване на местното управление; Осигуряване услуги за обществото; Поощряване на социалното и икономическо развитие; Осигуряване съхранението на околната среда; Съставяне на политика; Развиване на дейностите; Административни дейности; Поддържане на дейностите; Планиране на дейностите; Качествен контрол върху дейностите; Осигуряване на придобивки; Дейности влияещи върху околният пейзаж.

1.2.3.1. Общински съветиСпоред глава седма от Конституцията органите на местното самоуправление и

местната администрация в Република България са общинският съвет, кметът на общината

165

и областният управител. Общинският съвет е орган на местното самоуправление в общината, кметът е орган на изпълнителната власт в общината, а областният управител осъществява управлението в областта и в такъв смисъл той действа като местен представител на централната държавна власт.

Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и местната администрация се определят със закон, Закона за местното самоуправление и местната администрация, който урежда функциите и правомощията на общинския съвет и на кметовете и Закона за администрацията, който урежда функциите и правомощията на областния управител.

1.2.3.2. Кметове Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината, а в района и

кметството това са съответно кметът на района и кметът на кметството. Кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, като например: организира изпълнението на общинския бюджет, изпълнението на дългосрочните програми, поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина; възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им. Актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго. Актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд.

Кметовете на общини са длъжни да спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи в защитени територии - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.

Съгласно разпоредба на Закона за опазване на околната среда, кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите. Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години. Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им. Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране. Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

1.2.3.3. Областни управителиОбластният управител е териториален едноличен орган на изпълнителната власт в

България с обща компетентност. Той е представител на правителството и държавната власт в някой от неговите областни региони. Той провежда политиката на кабинета в поверената му територия. Назначава се от Министерски съвет, като не е мандатен орган - т.е. може да бъде сменен във всеки един момент. Областния управител се подпомага от областна администрация, която той ръководи и заместник-областни управители, назначени


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F


от министър-председателя. Съгласно Конституцията централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното самоуправление само когато това е предвидено със закон.

2. Преглед на законодателната рамка в сферата на опазването на околната среда и защитените природни зони.

2.1. Роля на законодателството на Европейския съюз: По силата на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към

Европейския съюз двете държави стават пълноправни членове на ЕС. Споразуменията или конвенциите, сключени или временно прилагани от Съюза с една или повече трети държави, с международна организация или с гражданин или юридическо лице на трета държава, са задължителни за България.

Учредителните договори представляват т. нар. първичното законодателство на Европейския съюз, което съответства на конституцията на национално ниво. Основни производни, вторични източници на правото на ЕС са регламента и директивата. Регламентът съдържа норми от общ характер и е задължителен за държавите-членки в своята цялост. Директивата обвързва всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Тя не е акт с пряко приложение – за да породи действие във вътрешния правен ред на държавата-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство.

Към настоящия момент следва да се счита, че нормите на еврепейското законодателство в областта на природозащитата са транспонирани в националното ни законодателство. Опазването на околната среда и постигане целите на устойчивото развитие във всяка една точка от територията на страната са от общоевропейско и общо национално значение. Това се отнася и за територията на Югоизточния район.

Необходимо е да бъде отделено специално внимание на следните, действащи към настоящия момент, закони и подзаконови нормативни актове (представени са основно целта и вида на урежданите със съответния акт обществени отношения, както и както и основни разпоредби, свързани с настоящия проект):

2.2. Конституция на Република България (в сила от 13.07.1991 г., посл. изм. дв. бр.12 от 6 февруари 2007г.):

Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Този закон съдържа основни разпоредби, имащи непосредствено значение за природозащитата в страната. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от Конституцията, Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Гражданите могат свободно да се сдружават, като Законът

167

определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

В Конституцията са уредени и въпросите относно начина на осъществяване на дъжавната власт (непосредствено от народа или чрез нейните органи).

2.3. Закон за защитените територии (Обн. ДВ. бр. 133 от 11 Ноември 1998г., посл. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.):

С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.

Категориите защитени територии са: 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност. Обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на

околната среда и водите. Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица. При обявяване на национален парк или резерват по предложение на министъра на околната среда и водите Министерският съвет внася в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на този закон. Обявените защитени територии и промените в тях се записват в Държавния регистър при Министерството на околната среда и водите. За защитените територии се разработват планове за управление при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от Министерския съвет. Плановете за управление съдържат: обща характеристика на защитената територия и на компонентите й; целите на управлението в защитената територия; норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на: дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели; краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с научноизследователската работа и мониторинг на компонентите на околната среда, поддържането на застрашени видове, съобщества и местообитания, екологичното възпитание и образование и други. В процеса на разработване на планове за управление на национални и природни паркове и поддържани резервати изпълнителите организират обществени обсъждания с участието на представители на заинтересованите централни и местни органи на властта, на собствениците или на техни сдружения, на научни, академични и неправителствени организации и други.

Изпълнението на ЗЗТ се възлага на министъра на околната среда и водите, на министъра на земеделието и храните, на министъра на финансите и на кметовете на общини.


2.4. Закон за биологичното разнообразие ( Обн. ДВ. бр. 77 от 9 Август 2002г., посл. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.):

Законът за биологичното разнообразие закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Този закон цели опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове в рамките на Национална екологична мрежа; опазването на защитените растителни, животински и гъбни видове от флората, фауната и микотата на Република България, както и на тези, които са обект на ползване и търговия; опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда; регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на местни растителни и животински видове в природата; регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна; опазването на вековни и забележителни дървета.

Съгласно чл. 3 от ЗБР, държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща: защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии; защитени територии, които не попадат в защитените зони. В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологични важни места. "Първостепенен обществен интерес" е този, свързан с общественото здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи.

2.5. Закон за опазване на околната среда ( Обн. ДВ. бр. 91 от 25 Септември 2002г. , посл. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.):

Законът за опазване на околната среда (ЗООС) урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда, съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната, създаването и функционирането на Националната система за мониторинг; стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда; събирането и достъпа до информацията; правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Опазването на околната среда се основава на следните принципи: устойчиво развитие; предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве; предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него; участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда; информираност на гражданите за състоянието на околната среда; замърсителят плаща за причинените вреди; съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие; възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони; предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях; интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения; достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.

Компетентни органи по смисъла на ЗООС са министърът на околната среда и водите; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;

169




http://pravo5.ciela.net/Dispatcher.aspx?Destination=Document&Method=OpenRef&Idref=3464077&Category=normi&lang=bg-BG&text=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%20%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%20%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81



директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); директорите на басейновите дирекции; директорите на дирекциите на националните паркове; кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители.

2.6. Закон за регионалното развитие (в сила от 31.08.2008 г., Обн. ДВ. бр. 50 от 30 Май 2008г., посл. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.):

С този закон се уреждат планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на стратегиите, плановете и програмите за провеждане на държавната политика за регионалното развитие; ространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво.

2.7. Закон за местното самоуправление и местната администрация (в сила от 17.09.1991 г., Обн. ДВ. бр. 77 от 17 Септември 1991г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г.):

Съгласно този нормативен акт общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, а съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите.

Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината и се състои от избраните общински съветници. Общинският съвет избира от състава на своите съветници постоянни и временни комисии. Постоянните и временните комисии имат за задача да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на проблемите, да подпомагат общинския съвет при подготовката на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване и др. В работата си постоянните и временните комисии могат да привличат външни лица като експерти и консултанти. Гражданите и юридическите лица могат да внасят писмени предложения и становища в комисиите на общинския съвет.

2.8. Закон за нормативните актове (Обн. ДВ. бр. 27 от 3 Април 1973г. , посл. изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г.):

Законът за нормативните актове урежда подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове. Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон. Нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности. Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

Държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството. Предложенията се отправят до органа, овластен да издаде нормативния акт, или до съответния орган с право на законодателна инициатива. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от




компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя срок за предложения и становища по проекта.

2.9. Закон за за лова и опазване на дивеча ( Обн. ДВ. бр. 78 от 26 Септември 2000г., посл. изм. ДВ. бр.62 от 12 Юли 2013г.):

Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти. Опазването на дивеча като национално богатство цели съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в природната среда. Опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча, неговите местообитания, екосистеми и процеси, които протичат в тях и упражняване на правото на лов.

Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите контролира: организацията на ловното стопанство; опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча; придобиването и упражняването на правото на лов;провеждането на организиран ловен туризъм; търговията с дивеч и дивечови продукти и др. По силата на ЗЛОД е създаден и Ловен съвет към Изпълнителната агенция по горите като консултативен орган по организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство, опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча в национален мащаб. Контролът по опазването на дивеча Министерството на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите, нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и от Министерството на околната среда и водите. Министерството на околната среда и водите осъществява контрол по опазването на генетичния фонд.

3. Защитени територии: Международният съюз за защита на природата (IUCN) дефинира защитената

територия като сухоземна и/или морска площ, специално определена за защита на биологичното разнообразие, на природните и свързаните с тях културни ресурси, и управлявана съгласно законодателството или други ефективни средства.

Режимите за опазване и управление на защитените територии в България се определят от Закона за защитените територии, заповедта за тяхното обявяване и плановете за управление. В плановете за управление се посочват идеалните и оперативните цели на управлението в ЗТ, норми, условия и препоръки за осъществяване на различните дейности (ползване на природните ресурси, устройство, строителство), краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с научноизследователската работа, мониторинг на компонентите на околната среда, екологичното образование и обучение, екотуризъм. Плановете за управление се изработват от екипи от специалисти и се подлагат на обществено обсъждане от представители на цялата общественост – заинтересовани централни и местни органи на властта, научни организации, собственици на територии, неправителствени организации и сдружения.

Законът за защитените територии определя шест категории защитени територии (ЗТ), съобразени със съвременните международни изисквания (категориите на IUCN):

171

Резерват (категория І на IUCN) – обявяват се образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове, както и местообитанията им.

Национален парк (категория ІІ на IUCN) – обявяват се територии, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ланшафти и обекти на неживата природа.

Природна забележителност (категория ІІІ на IUCN) – обявяват се характерни или забележителни обекти на неживата и живата природа.

Поддържан резерват (категория ІV на IUCN) – обявяват се екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове, както и местообитанията им.

Природен парк (категория ІV или V на IUCN) – обявяват се територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове, както и на техните местообитания, характерни забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

Защитена местност (категория ІV и/или V на IUCN) – обявяват се територии с характерни или забележителни ландшафти и местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.

3. Екологични мрежи с международно и национално значение:Екологичната мрежа е единна система от свързани помежду си територии и

акватории с висока природозащитна значимост, на които се прилагат координирани действия за опазванена биологичното разнообразие, с цел дългосрочно и устойчиво опазване на видовете, местата, екосистемите, местообитанията и ландшафтите. Правна рамка на такива мрежи могат да бъдат международните договори, директивите, регламентите, стратегиите и др.

Екологични мрежи от значение за природозащитата в България: 3.1. Общоевропейска екологична мрежа (ОЕЕМ):Мрежата се реализира в рамките на Общо–европейската стратегия за биологично и

ландшафтно разнообразие (1995 г.). Чрез създаването на мрежата се цели опазването на екосистеми, местообитания, видове и тяхното генетично разнообразие, както и на ландшафти от европейско значение.

3.2. Влажни зони с международно значение: Влажните зони с международно значение включват различни влажни зони от световно значение за опазване на водолюбиви птици, риби, характерни екосистеми – блата, езера, морски шелф, временно заливаеми територии, карстови терени. Нормативно основание: Конвенцията за влажните зони, известна още като Рамсарска, е подписана през февруари 1971 г., в сила от 1975 г., първият договор, отнасящ се до защита на местообитанията и биологичното разнообразие.

3.5. Екологична Мрежа “ЕМЕРАЛД”:Мрежата “ЕМЕРАЛД” е екологична мрежа, съставена от “територии от специален

консервационен интерес”, която е инициирана от Съвета на Европа като част от


дейностите по прилагане на Бернската конвенция. Екологична мрежа “ЕМЕРАЛД” обхваща цяла Европа и някои северноафрикански държави. Бернската конвенция е конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания, която е приета през 1979 г. В България е ратифицирана през 1991 г., когато и влиза в сила. Eкологичната мрежа “Натура 2000” е частта от Eкологичната мрежа “ЕМЕРАЛД”, разположена в Европейския съюз.

3.6. “КОРИНЕ” места:“КОРИНЕ” местата са географски територии , които включват комплекси от

уязвими и застрашени местообитания от значение за опазване на биоразнообразието и ландшафта в Европа. Тези места се включват в мрежата“ ЕМЕРАЛД”, изграждана по силата на Бернската конвенция. “КОРИНЕ” (Координация на информацията за Околната среда) е общоевропейска програма, стартирана от Европейската комисия през 1985 г., по която работят 36 страни в Европа.

3.7. Мрежа от Орнитологично важни места в Европа:Мрежата от Орнитологично важни места (ОВМ–места, важни за птиците) на “БърдЛайфИнтернешънъл” цели да създаде, наблюдава и поддържа една глобална мрежа от ОВМ, насочена към опазване на птиците по света и биоразнообразието като цяло. Местата са ключови за дългосрочното опазване на застрашените видове птици в областите им на разпространение. ОВМ са най-важните места за опазването им, защото им предоставят необходимите условия за преживяване по време на гнездене, по време на дългите им прелети , линеенето или зимуването . Счита се , че , дори ако всички други подходящи места изчезнат по някаква причина (природна или човешка), ОВМ ще са достатъчни за оцеляването на тези видове .

3.8. Екологичната мрежа “Натура 2000”:Екологичната мрежа “Натура 2000” “Натура 2000” е екологична мрежа от

защитени зони в Европа . Тя е инструмент на Европейската общност за запазване на природни местообитания и видове от интерес за Общността. Изграждането на тази екологична мрежа е задължение на всяка страна – членка на ЕС , съгласно Директивата за хабитатите и Директивата за птиците. Чрез “Натура 2000” Европейският съюз участва в изграждането на екологична мрежа “ЕМЕРАЛД”.

3.9. Мрежа от Флористично важните места в Европа, Екологичната мрежа “Натура 2000”:

Програмата за изграждане на мрежата от Флористично важните места има за цел да информира и осигури подкрепа за съществуващите международни, регионални и национални консервационни програми, и законодателство. Флористично важните местаСе използват за преценка на това , дали е приложена възможно най-строгата защита (според дадено законодателство) за територии с най-голямо значение за растенията. Институцията, работеща по програмата за Флористично важни места в България, е Институтът по ботаника към Българска академия на науките Екологичната мрежа “Натура2000” “Натура 2000” е екологична мрежа от защитени зони в Европа. Тя е инструмент на Европейската общност за запазване на природни местообитания и видове от интерес за Общността. Изграждането на тази екологична мрежа е задължение на всяка страна – членка на ЕС , съгласно Директивата за хабитатите и Директивата за птиците.

ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ:

173

*http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/List.aspx?lang=bg-BG&categoryId=1&typeConsultation=1&typeCategory=1&docType=1 (Министерски съвет, Портал за обществени консултации);

*http://www.pse.ice.bas.bg/WWW_Systems_engineerig_laboratory/Projects_systmeng/Project_EMPA/EMPA_CD/bulgarian/lectures/lecture17.htm;

*http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/Programirane/work_group/enea_biodivfinal_bg.pdf;

*http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/;

http://uard.bg/files/custom_files/files/documents/New%20knowledge/year2_n1/paper_lakov_y2n1.pdf

http://teza.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BF%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ (Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство);

*http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1523-1739.2007.00828.x/full (Ecological Networks as Conceptual Frameworks or Operational Tools in Conservation);

http://www.bgregio.eu/media/files/Programirane%20&%20ocenka/Programirane%202014-2020/NKPR%20proekt.pdf#page=3&zoom=auto,0,174 Национална концепция за пространствено развитие 2013-2020 г.);

*http://bglib.convdocs.org/tw_files2/urls_3442/1/d-383/7z-docs/6.pdf;

*http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/List.aspx?lang=bg-BG&categoryId=1&typeConsultation=1&typeCategory=1&docType=1;

*http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/6protected.html (Защитени природни територии, НАТУРА 2000, Важни места за растенията и нормативни актове);

*http://www.biodiversity.bg/work_details.php?menu_id=24 (Планове за управление на защитени територии);


http://www.biodiversity.bg/work_details.php?menu_id=24

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/6protected.html

http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/List.aspx?lang=bg-BG&categoryId=1&typeConsultation=1&typeCategory=1&docType=1


http://bglib.convdocs.org/tw_files2/urls_3442/1/d-383/7z-docs/6.pdf

http://www.bgregio.eu/media/files/Programirane%20&%20ocenka/Programirane%202014-2020/NKPR%20proekt.pdf#page=3&zoom=auto,0,174

http://www.bgregio.eu/media/files/Programirane%20&%20ocenka/Programirane%202014-2020/NKPR%20proekt.pdf#page=3&zoom=auto,0,174

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1523-1739.2007.00828.x/full

http://teza.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BF%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/





http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/

http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/Programirane/work_group/enea_biodivfinal_bg.pdf

http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/Programirane/work_group/enea_biodivfinal_bg.pdf

http://www.pse.ice.bas.bg/WWW_Systems_engineerig_laboratory/Projects_systmeng/Project_EMPA/EMPA_CD/bulgarian/lectures/lecture17.htm

http://www.pse.ice.bas.bg/WWW_Systems_engineerig_laboratory/Projects_systmeng/Project_EMPA/EMPA_CD/bulgarian/lectures/lecture17.htm



*http://www.bia-bg.com/news/15841 / ;

*http://www.ciela.net/Default.aspx?lang=bg (Правно-информационна система „Сиела”);

*http://www.government.bg//t_blank/, (официална Интернет страница на Министерския съвет);

*http://www.moew.government.bg/ (официална Интернет страница на Министерство на околната среда и водите);

*http://www.mfa.bg/ (официална Интернет страница на Министерство на външните работи);

*http://www.mzh.government.bg/mzh (официална Интернет страница на Министерство на земеделието и храните);

*http://www.mrrb.government.bg/ (официална Интернет страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството);

*http://www.md.government.bg/bg/ (официална Интернет страница на Министерство на отбраната);

*http://www.mi.government.bg/bg (официална Интернет страница на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма);

*http://www.bsbd.org/v2/bg/formulqri.html (официална Интернет страница на Басейнова дирекция „Черноморски район”);

*http://riosv-varna.org/ (официална Интернет страница на РИОСВ - Варна);

*http://www.riosvbs.eu/ (официална Интернет страница на РИОСВ - Бургас);

*http://www.varna.bg/ (официална Интернет страница на Община Варна);

*http://www.eufunds.bg/ (Единен информационен портал на Европейските фондове);

*”Европейско право на околната среда”, Проф. д-р Лудвиг Кремер, издателство „Сиела”, 2008 г.;

* „Международно публично право”, гл. ас. Огняна Маринова, гл. ас. д-р Андриана Андреева, издателство „Наука и икономика”, 2008 г.;

* „Европейско право”, Жан-Клод Готрон”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006 г.;

175

http://www.eufunds.bg/

http://www.varna.bg/

http://www.riosvbs.eu/

http://riosv-varna.org/

http://www.bsbd.org/v2/bg/formulqri.html

http://www.mi.government.bg/bg

http://www.md.government.bg/bg/

http://www.mrrb.government.bg/

http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx

http://www.mfa.bg/

http://www.moew.government.bg/

http://www.government.bg//t_blank/

http://www.ciela.net/Default.aspx?lang=bg

http://www.bia-bg.com/news/15841%20/

2.SWOT АНАЛИЗ НА БУРГАСКО ЕЗЕРО (ВАЯ)

В анализа е важно да се направи ясно разграничение между външна и вътрешна гледна точка.

Вътрешни характеристики – Силни страни: характеристики на езеро Вая, които му дават предимство пред други

защитени територии в регионаСлаби страни: характеристики, които поставят в неизгодна позиция спрямо други

защитени територии в регионаВъншни характеристики - Възможности: външни обстоятелства, които могат да подобрят състоянието и да се

достигнат целитеЗаплахи: външни елементи в обкръжаващата среда, които могат да създадат пречки за

да постигне целите си на развитие

Анализа следва да се фокусира върху: биоразнообразие, туризъм, транспорт – екологосъобразен начин на придвижване в защитените зони.

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИНай-голямото естествено езеро в България Трудности с почистването на канала,

свързващ езерото с моретоЧаст от Бургаския езерен комплекс (влажни зони)

Близост до гр. Бургас и неконтролируем достъп на хора

Наличие на рибарници (но не се използват), но има проект за възстановяване – след приватизационно има 3 собственици, променен статут на земята

Замърсяване на водите с химикали от петролната рафинерия

Близост с гр. Бургас (7 км) Замърсяване на водите от земеделие и еуротрофикация. Замърсяване на водите от вливане на отпадъчни води от промишлеността и битово-фекални води от населението

12% законово защитени – ЗМ „Вая“ Шумово замърсяване от близкия шосеен път

Корине място и Орнитологично важно място

Промишлен риболов

Рамсарско място Незаконен ловзона по Натура 2000 Липса на собственик и стопанин


Представителна екосистема на лиманите по Зап. Черноморие с голямо значение за редки и защитени видове и водолюбиви птици

Нарушен хидроложки режим

Начална туристическа инфраструктура Липса на охранаРеализация на проект на Вик за канализация на Горно Езерово, което ще доведе до подобряване на показателите на водата на езерото

Залесяване с чужди видове

Негативни изменения поради интензивно строителствоПроменен техногенен релефНаличие на сметище в североизточната частЛиния за високо напрежение, която загрозява пейзажаРазрушена туристическа инфраструктура (кей и наблюдателница за птици), но кеят се възстановява в моментаИзземването на рибния ресурсЗамърсяване от свинарниците до кв. Горно ЕзеровоПроблеми със статута на земята около езерото – дълги процедури при промяна на статут, което забавя инициирането на дейности около езерото

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИОпазване на биоразнообразието - приоритет в ЕС политики и сътоветно наличие на финансови възможности – Програма ЛАЙФ, програмите в сферата на земеделието и рибарството, регионлно развитие

Множество промишлени предприятия

Агроекологични мерки за развитие на адекватно земеделие

Добив на инертни и строителни материали – 15 м удълбаване, места където рибите се скриват и оцеляват

Наличие на свободни плодородни обработваеми земи

Разрастване на индустриалната зона

Развитие на туризъм и изграждане на туристическа инфраструктура - организиране на разходки с кану, лодки и др.

Нерегламентирано изхвърляне на строителни и битови отпадъци около езерото

Международен транспортен възелИзчистването на канала и навлизане на солена морска водаРазработване на пешеходни и вело маршрути около част от езеротообособяване на зона за къмпинг/палатки

177

за орнитологични експедиции, лагери (подобно на Атанасовско езеро)

3.ДОБРИ ПРАКТИКИ НА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗОНИ В ЦЕЛЕВИЯ РЕГИОН

3.1.Име: Партньорство между Д “НП Централен Балкан” и местни предприемачи в местността „Бяла река”

1. Кой я е приложил: Д „НП Централен Балкан”, [email protected] , 066 801277

Г-н Нанко Минков, тел: 0889 862219, [email protected]

2. Къде: В поречието на Бяла река, на около 6,5 км северозападно от гр. Калофер и на около 280 м от външната граница на Националния парк е началото на Екопътека „Бяла река”. Тя е част от посетителски комплекс „Бяла река”, включващ още бивак ”Бяла река” и Детски център за оцеляване сред природата „Джендема”.

3. Каква е целта: Целта е да се привлече масовия посетител в парка на място, където се контролира човекопотока и е осигурено съответствие с природозащитните цели на защитената територия. Конкретната цел е да се привлече предприемач за стопанисване на организиран бивак в местността и предоставяне на туристически услуги с образователен характер, за да се увеличи туристическия поток и да се привлече внимание към изградената екопътека и интерпретативни програми.

4. Как точно се организира:Най-важното е в самото начало да се определят природозащитните цели на защитената територия и да се дефинират ограниченията по отношение на туристическото натоварване.

След като са изяснени условията и ограниченията, при които ще се търси развитие на туризъм в местността, се изготвя план за привличане на туристите и атракциите, които


http://visitcentralbalkan.net/bg/pages/read/t:%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/c:%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8/s:%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%80/p:%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-5/o:%D0%B3%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%80

mailto:[email protected]

mailto:[email protected]

ще се представят. В конкретния случай, Д „НП Централен Балкан“ решава да се развие вече съществуващ неорганизиран бивак в местността Бялата река. Преценено е, че самото място е подходящо за масов туризъм и по-големият човекопоток не ще повлияе негативно на опазването на природата в парка. Това е периферията на парка и антропогенното въздействие е възможно най далеч от резерват „Джендема”. В същото време, местността е известна на хората, които пребивават там по еди неорганизиран и неконтролиран начин. Въз основа на това решение Паркът разработва и реализира конкретен проект за довеждане ток до мястото, ремонтира пътя част от пътя (участък от 1,2 км от общо 6,5 км), изгражда на тоалетни и Контролно-информационен пункт, в който се разполага и част от заведение за хранене, планиране и организиране на съоръженията и местата на бивака и др. Изградена е атрактивна екоптека „Бялата река” и интерпретативни програми.

След като е изградена инфраструктурата, бивакът и разработена туристическата услуга се обявява процедура за възлагане чрез конкурс. До момента се е обявявала една процедура. Тази година процедурите са 2 за: ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕКОПЪТЕКА „БЯЛА РЕКА” И ЛАГЕР ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ – ЕКОЦЕНТЪР „ДЖЕНДЕМА” и „ВЪЗЛАГАНЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ В БИВАК „БЯЛА РЕКА”. Спечелилият предприемач има ангажимент да поддържа съоръженията, да ги опазва, да осигури спазване реда в бивака и съблюдаване режима на парка и да предоставя услугите от процедурата. При проблем арендаторът информира парковата охрана.

Възлагането е за максимално дълъг срок – 5 г., за да се осигури интерес от страна на предприемача за инвестиции в съоръженията и тяхната добра поддръжка. В началото Дирекцията на парка е участвала в контрола на цените. Не е позволено събиране на такса за поставяне на палатки в Националния парк. Възможно е да се събира такса за предоставяни услуги: сметосъбиране, за тоалетната, поддръжка на мебелите и огнищата, такса за интерпретация. По принцип арендаторите винаги имат инициативи, но не винаги тези инициативи се вписват в режима и целите на парка. Затова всички техни намерения се съгласуват с Дирекцията на парка. Арендаторите реално не са независими и управляват зоната съгласно заданието, изготвено от Дирекцията на парка и прието от тях с подписване на договора. Арендаторите не са природозащитници и съответно бизнес целите винаги надделяват при управлението на обекта. Това налага да бъдат Дирекцията на парка да извършва сериозен контрол над тяхната дейност.

Заплащането от страна на арендатора към Д НП ЦБ се предлага от самите кандидати за наематели, които в условията на конкуренция предлагат цената на наема, като печели най-високата предложена цена в комбинация с добра концепция за развитие на обекта. Цената е достигала размер от 1000 лв. на година. Възможно е в много случаи да е подходящо да се отдаде за 1 лв., стига да се постига целта – да се привличат туристи, да се образоват и да се поддържа създаденото от съответната дирекция съоръжение.

179

5. Какви са резултатитеРезултатите са много положителни, защото съоръженията вече повече от 10 г. се поддържат в добро състояние и поради бизнес интереса на арендаторите. Дирекцията на парка е обявила търга в момента за четвъртия арендатор. Тръжната процедура може да бъде видяна на http://visitcentralbalkan.net/bg/pages/read/t:%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/c:%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/s:%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%B8/p:%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F

От гледна точка на Дирекцията на парка това е едно успешно партньорство, защото Дирекцията е освободена от поддръжката на съоръженията и предоставянето на туристическите услуги, като в същото време в местността има голям човекопоток и съответно посетителите научават за парка, неговите цели и подкрепят харченето на публични пари за опазване на природата.

3.2.Име: Гривестата рибарка се завръща - възстановяване на местообитанията на защитени видове водолюбиви колониално гнездещи птици

1. Кой я е приложил: СНЦ „Зелени Балкани“ - 4004 Пловдив, ул. „Скопие“ № 1, офис 9 и 10, телефон: 032/626977, факс: 032/635921, http://www.greenbalkans.org/pomorielake/index.php?c_lang=1. Период на изпълнение: 1996 – 2013 г. Партньори: BTCV, Великобритания; Световна банка.

2. Къде: Поморийско езеро. Поморийското езеро е естествена свръхсолена лагуна, разположена на българския черноморски бряг. То осигурява места за размножаване, почивка по


http://www.greenbalkans.org/pomorielake/index.php?c_lang=1

http://www.greenbalkans.org/pomorielake/index.php?c_lang=1

http://visitcentralbalkan.net/bg/pages/read/t:%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/c:%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/s:%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%B8/p:%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F



време на миграцията и зимуването на различни видове водолюбиви птици. Тъй като пясъчната коса, отделяща езерото от морето, е застроена, птиците са застрашени от унищожаване, както и от деградация и влошаване качеството на местообитанията.

3. Каква е целта: Целта на въведената практика е подобряване на условията за гнездене на защитени видове птици, както и на местата за почивка на водолюбивите птици, ползващи миграционния път Via Pontica по черноморското крайбрежие.

4. Как точно се организира:Поморийското езеро е естествена свръхсолена лагуна, разположена на българския черноморски бряг. Лагуната осигурява места за размножаване, почивка по време на миграцията и зимуването на различни видове водолюбиви птици, които са най-богатата и с най-висока консервационна значимост група в защитената зона. Преди урбанизацията и туризмът да превземат крайбрежието, солената лагуна на Поморийското езеро е била отделена от морето с голяма пясъчна коса, до която хората почти не са имали достъп.

В средата на 20-ти век цялата пясъчна коса е заета от голяма дига и курортно строителство. В следствие на това числеността на редки наземногнездящи видове птици рязко е намаляла. През 1996 г. започва консервационната програма на СНЦ „Зелени Балкани“ за опазване на водолюбивите птици в Поморийското езеро. Целта е да се подобрят условията за гнездене на следните защитени видове птици: гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), белочела рибарка (Sterna albifrons), речна рибарка (Sterna hirundo), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta) и малка черноглава чайка (Larus melanocephalus). По това време в Поморийското езеро гнездят 6 двойки гривести рибарки. Възстановени са части от ерозирал бетонен вал, ограждащ калонаходището в югоизточния край на езерото, и са превърнати в малки островчета.

2002 г.: В Поморийското езеро вече гнездят 450 двойки гривести рибарки. Създаден е дървено-насипен остров около бетонните остатъци от валове. Създаденото местообитание значително се разширява чрез естествени процеси от депозити на пясък и миди.

2006 г.: в Поморийското езеро гнездят 1500 двойки гривести рибарки. Възстановените местообитания са с висока уязвимост поради нарастващата урбанизация в застроените площи на град Поморие по южните брегове на Поморийското езеро. Търсят се дългосрочни решения, които да подобрят природозащитния статус на защитените водолюбиви птици.

181

2007 г.: През 2007 г. е изготвен работен технически проект, финансиран от ГЕФ/ Световната банка, за реконструкция на съществуващ земнонасипен вал в езерото. Изпълнението на проекта е финансирано по ОП „Околна среда 2007-2013“. За основа на новосъздаденото местообитание е използван съществуващият земнонасипен вал, укрепен с геотекстил и геомрежа, покрита с дребна речна баластра, с цел ограничаване на ерозията. По този начин е създадено местообитание, възможно най-близко до естественото.

2013 г.: В Поморийското езеро гнездят над 2500 двойки гривести рибарки. Подобрено е природозащитното състояние на целевите видове в защитената територия: гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), белочела рибарка (Sterna albifrons), речна рибарка (Sterna hirundo), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и саблеклюн (Recurvirostra avosetta). Постигнат е успех и със загнездването на малката черноглава чайка (Larus melanocephalus), дебелоклюната рибарка (Sterna nilotica) и речна чайка (Larus ridibundus). Новосъздаденото местообитание в средата на Поморийско езеро доказва своята значимост, осигурявайки място за гнездене и почивка на хиляди птици.

5. Какви са резултатитеРезултатите са положителни – увеличава се броят на гнездящите двойки гривести рибарки и от 6 през 1996 г. броят им нараства на 2500 през 2013 г.

4.ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Предложения за подобряване на управлението и опазването на защитените природни зони от целевия регион и конкретно на защитеното езеро Вая:

-краткосрочни – по време на изпълнението на проекта

Разработване на бизнес план за развитие на туризъм в зоната на езерото ВаяСъздаване на група на заинтересованите страниОбществени срещи за обсъждане възможностите за развитие на туризъм в зонатаОрганизиране на разходки с кану, лодки и др. /предстои да се случи на еко зоната, а по-късно и след като БДЗП възстанови кея в Долно Езерово/Разработване на пешеходни и вело маршрути около част от езерото (без да се безпокоят птиците)


Популяризиране и доразвиване на новата еко зона Вая

-средносрочни - 2014-2020 програмен период

Почистване на задръстения канал (необходимо е да се осигурят средства в размер на около 5 млн. лв.), с което да се възстанови притока на морска вода в езерото.Разработване на технически проекти за туристическа инфраструктура и осигуряване на финансиране.Такива проекти може да включват:

Обособяване на зона за къмпинг/палатки за орнитологични експедиции, лагери (подобно на Атанасовско езеро)

Създаване на виртуален Посетителски център Създаване ан Посетителски център на езерото Изграждане на наблюдателна кула Изграждане на лифт

Разработване на план за управление на зоната. Планът трябва да включва действия за отстраняване на слабите страни и използване на силните страни и възможностите за устойчиво развитие на зоната. Той трябва да се изготви с широк кръг заинтересовани страни, задължително включващи ръководството на ключовите промишлени предприятия, земеделските стопани, заинтересованите от развитиетот на туризъм и жителите на близките квартали.

-дългосрочни - визия за устойчивото управление и опазване на защитените зони

Изпълнение на плана за управление на зоната

183