© Bull. Nat. Hist. Mus. Plovdivhttp://rnhm.org/en/

Regional Natural History Museum – PlovdivUniversity of Plovdiv Publishing House

Bulletin of the Natural History Museum - PlovdivBull. Nat. Hist. Mus. Plovdiv, 2017, vol. 2: vii-xi

Editorial

Палеонтологичната сбирка на Регионален Природонаучен Музей – Пловдив

Дилян Г. Георгиев*

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Биологически факултет, катедра“Екология и ООС”, ул. “Цар Асен” №24, Пловдив, 4000, БЪЛГАРИЯРегионален природонаучен музей - Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” 34,

Пловдив, 4000, БЪЛГАРИЯ* Автор за кореспонденция: diliangeorgiev@abv.bg

Abstract. The current article presents the history of the paleontological collection of the NaturalHistory Museum in Plovdiv from its creation to contemporary state.

Key words: paleontological collection, Regional Natural History Museum - Plovdiv, history.

Началото на палеонтологичната сбиркана днешния Регионален ПриродонаученМузей в град Пловдив е поставено вколежът „Свети Августин“, наричанФренският колеж. Той е бил мъжкокатолическо средно училище, съществувалов края на XIX и първата половина на XXвек в града. Преподавателят по история,отец Борис Таверние (Boris (Augustin)Travernier), създава педагогически музей къмколежа. С всеотдайния си труд той иколегата му Херман Гислер, провеждатекскурзии за събиране на материали,закупуват, разменят и приемат дарения наценни експонати. Благородната дейностзапочва при пристигането на отец Таверниев България през 1898 г.

След закриването на колежа през 1948 г.,музейната сбирка е дарена на Историческиямузей в Пловдив (1951 г.), а част отекспонатите - и в колекциите наБиологическия факултет на Пловдивскияуниверситет и някои училища в града. През1952 г. е предоставена специална сграда, вкоято материалите от Историческия музейда бъдат съхранени и изложени запосетители – началото на Природонаучниямузей в Пловдив.

Голяма част от материалите на Френскияколеж, намиращи се в експозицията ифонда на Природонаучния музей в град

Пловдив сега, представляват най-вечекарбонски отпечатъци на растителнивидове – лепидодендрони (напримерLepidodendron sternbergii, L. elegans), папрати(напр. Pecopteris polymorpha, Neuropteris flexuosa,Walchia piniformis), сигиларии (напр. Sigillariatesselata, S. elongata, S. boblayi, S. pachyderma) идруги (Фиг. 1). Не малка е обаче сбирката иот фосилни безгръбначни, представителина различни геологични периоди. Важнимузейни експонати са двата малкитрилобита Arionellus и Paradoxides, изложенив настоящата експозиция. Има също имного фосилни миди, охлюви, амонити,белемнити, бодлокожи. Малко са, обачефосилите от гръбначни животни,наследени от Френския колеж. Наличнисега в музея са няколко зъба от мастодонтии слонове (Mamut borsoni, Elephas antiquus),зъби от пещерна мечка (Ursus spelaeus) ихипарион (Hipparion gracile). За съжаление встарата инвентарна книга на музея четем иза зъби от саблезъб тигър махайродус(Machaerodus), които обаче не са налични сега.

В ранните години на Природонаучниямузей в Пловдив започва интензивнообновяване и обогатяване на палеонтоло-гичната сбирка.

Ценни екземпляри са двете плочки сотпечатъци на граптолити, дарени от Хр.Спасов и събрани в района на град Своге,

Палеонтологичната сбирка на Регионален Природонаучен Музей – Пловдив

viii

съдържащи няколко вида: Cyrtograptuslundgerni, Monograptus testis, Spirograptus sp. иCyrtospirifer disinctus.

Гръбначните се обогатяват от сбиркив района на пясъчните, миоценскиотложения до с. Ахматово и други близкирайони. Първата записана дата на събиранена фосил от пясъчната кариера на селоАхматово е от юни 1970. Това е долна лявамандибула на мастодонт определен тогавакато “Anancus arvernesis” (инв. №165).Сборове има обаче и преди това, но вдокументацията липсват колекционниданни, включително и датата на събиране.Сборовете от този интересен район отекипа на музея начело с директора ИлкоБасамаков продължават до 1981 г. Не малкоучастие в събирането на фосили отмиоценски бозайници вземат и местнитехора от района: господин Томов отнародното читалище „Просвета” в селоБогданица, Георги Траков от с. Ахматово,Никола Топов от с. Поповица и други.Фосили от този период постъпват и отрайона на Садово – от Христо Синков едарен бивен зъб от Chaerolophodon pentelicus.Много от костите и зъбите събрани тогаваса определяни с помощта на геоложката намузея Стоянка Попова и Иван Николов отНационалния Природонаучен Музей вСофия. Най-богата е сбирката от фосили намастодонти, но има и такива от носорози(Aceratherium incisivum и Dicerorhinusschleiermacheri), хипариони, антилопи и единценен зъб на жирафоподобнияхеладотериум (Helladotherium), изложени внастоящата експозиция (Фиг. 2). Някои оттези находки са публикувани в списанията„Известия на Природонаучния музейПловдив” (НИКОЛОВ & БАСАМАКОВ, 1970),„Известия на музеите от Южна България”(БАСАМАКОВ & НИКОЛОВ, 1978; НИКОЛОВ& БАСАМАКОВ, 1979) и др.

През 1972 г. са събирани нумулити отрайона на град Ловеч – от скалите довисящия мост над река Осъм (Фиг. 2). Частот тези лещоподобни фосили са изложенисега и в експозицията.

През 1981 г. е извършено дарение отГеолого-Географския факултет наСофийския университет. В музея постъпват12 екземпляра наутилус и амонити отразлични видове (Nautilus yurdani, Pleurocerasspinatum, Esericeras inaequum и др.).

Фиг. 1. Етикет и стар инвентарен номер нафосилна папрат Pecopteris polymorpha от

колежа „Свети Августин”.

Фиг. 2. Нумулитите от фонда на музея соригиналния им етикет.

Ценни олигоценски фосили от рибитедапалис (Dapalis macrurus) са депозирани през1988 г. Тези отпечатъци върху плоскаваровикова скала са открити при геоложкипроучвателни дейности в района наАсеновград и дарени от Кирил Бронкин.Сега са изложени в експозицията на музея.

По-късно, пещернякът и препаратор вмузея, Стефан Кюркчиев със свои колеги отпещерен клуб „Пълдин” откриха въвВодната пещера до гр. Пещера множествокости от мечки – пещерна и кафява мечка.Фосилите са грижливо събрани, описани идепозирани в музея. Сглобен и изложен въвфоайето е скелет на пещерна мечка, откостите на няколко индивида (KYURKCHIEV&GEORGIEV, 2016).

През 2013 г. сбирката с фосили, беобогатена от мен, като те бяха от няколкоместа.

Най-рано събраните материали (юни2007 и юли 2008 г.) са от района на Каварна

Дилян Г. Георгиев

ix

и представляват черупки от Сарматски морскии сухоземни миди и охлюви – Helix toulai,Sarmatimactra vitaliana, S. bulgarica и др. (Georgiev &Stoycheva, 2009). Те бяха събрани в района настадиона на града и скалите до плажа.

След това с колеги пещерняци няколкогодини събирахме кости от най-различнипещери в България – Мъгливия сняг, Пчена,Кокалената, Килийките, пещерите в Сърненагора и други (Георгиев & Стойчева, 2010;Georgiev et al., 2009; 2014). Най-значими, обачепо обем, бяха костите на пещерни мечки (идруги, малко на брой екземпляри бозайници:козирог (Capra ibex), тур (Bos primigenius), лисица(Vulpes vulpes), сляпо куче (Nannospalax leucodon) идр., и някои видове птици), които събрахме отпода на пещерата до с. Христо Даново в Старапланина при две експедиции, съпроводени сразкопки по цяла нощ. Тези от първото ходене

занесохме в Националния Природонаученмузей на проф. Николай Спасов, койтоопредели и някои от видовете. Материалите отвторите разкопки сега се намират в музея вПловдив. От тях прави впечатление почтизапазената мандибула на стар мъжки пещеренмечок, която по своята дължина надминавацелия череп на Кодиакските гризли (Фиг. 3).Може да се види в сегашната експозиция намузея. От пещерните разкопки беше интереснаи находката на челната част от черепа накозирог. Открих този фосил случайно, съвсемслабо подаващ се и почти изцяло калцирансред едни синтрови джобчета с вода в пещераПчена, в които търсих пещерни мамарци –събирани от мен и доц. Петър Берон припредишно посещение там. Разбира се, сегарядката находка от плейстоценски козирогкраси витрината на експозицията в музея.

Фиг. 3.Мандибула от изключително едър мъжки на пещерна мечка –сега в експозицията на музея.

По-късно събрах някои миоценскифосили от пясъчната кариера на с.Спасово – това, което бе останало следколекционерите и българо-френскитеекспедиции в търсене на прочутия вечехоминид. Някои фосили предадох на проф.Николай Спасов, други сега са вПловдивския музей. Най-интересна находкае малкия фрагмент от мандибула на древнопорче, вероятно от род Proputorius. Векспозицията за сравнение е изложен докостите от гигантския дейнотериум(Deinotherium gigantissimum).

През пролетта на 2014 г. постъпих навтори договор в музея и макар да помагах в

библиотеката и отдел „Гръбначни”,основната ми работа бе свързана с отдел„Палеонтология”. Задачата ми бе да събера,съхраня и систематизирам палеонтоло-гичната сбирка в музея, а след това – даизбера подходящи образци за новатаекспозиция след ремонта на сградата. Впродължение на една година, фосилитебяха реставрирани и етикетирани. След това,ремонтните дейности наложиха тяхнотопренасяне от тавана до стълбището къмнего, а след известен престой там и в мазето.След около още една година, част от тяхотново бяха качени на тавана в новотопомещение предназначено за фонд, а други

Палеонтологичната сбирка на Регионален Природонаучен Музей – Пловдив

x

останаха долу в експозицията. Някоифосили пострадаха леко, но бяхавъзстановени, при наводнението на едно отпомещенията, в което се съхраняваха иминералите и скалите на отдел „Геология”.През този период много важно посещение,по моя молба, направи колегата отсофийския музей д-р Георги Марков,специалист по изкопаемите хоботни. Снегова помощ бяха описани и определенипочти всички фосили от мастодонти,слонове и мамути в колекцията.

Значително дарение на фосили постъпипрез 2015 г. Фосилите са събирани отХристо Петков Каращлиев – учител погеография от град Хасково. Той е събиралматериалите дълги години, след което ги е

дарил на местния музей. След това тепостъпват в природонаучния музей вПловдив. Това са над 400 отделниекземпляра горно еоценски мекотели,бодлокожи, корали и други морскибезгръбначни събирани от околностите наХасково (най-много в района на воднатакула по пътя за гр. Кърджали и до стадиона).

Друго много значимо дарение постъпиот доц. Владимир Бозуков от Института поБотаника – няколко добре запазенифосилизирани плиоценски листа надървета и някои тревисти растения. Порадилипсата на образци от този период в музеятази сбирка е много ценна – част от тезивкаменелости са изложени във витринатаобхващаща периода плиоцен (Фиг. 4).

Фиг. 4. Фосилизирано листо на плиоценска топола от експозицията на музея.

Съвременната експозиция съдържащапалеонтологичните експонати на музея епоместена в приземния етаж на сградата вблизост до терариума. Залата е изграденасъс стени и таван, напомнящи пещера.Покрай стените в общо дванадесет витрини,по часовниковата стрелка са представениотделните периода от геологичното миналона Земята. Най-богати на видове, естественоса образците от периодите карбон, юра,еоцен, миоцен и плейстоцен. Не липсватобаче и кредни и олигоценски фосили, аколекцията от фосилни плиоценски

растения е значима. На заден фон въввитрините са представени възстановки надревни пейзажи и реконструкции наотдавна изчезнали животни и растения.Някои експонати са новозакупени и са, илипредстои да бъдат, изложени въввитрините – например трилобити и зъби отгигантската миоценска акула мегалодон(Megalodon). Не на последно място е иначалото на осъществяването на идеята надиректора на музея, д-р Огнян Тодоров, зацял един отдел представящ живота иразнообразието на динозаврите.

Дилян Г. Георгиев

xi

Фиг. 5. Изглед към зала „Палеонтология” и витрините прадставящипериода миоцен.

ЛитератураБасамаков И., И. Николов. 1978. Нови

находки на плиоценска иплейстоценска бозайна фауна отЮжна България. Известия на музеитеот Южна България, 4: 23-35.

Георгиев Д., С. Стойчева. 2010. Новокъсно-плейстоценско находище наалпийски козирог (Capra ibex L.)(Mammalia: Bovidae) в България.ZooNotes, 14: 1-4.

Николов И., И. Басамаков. 1970. Новинаходки от плиоценската бозайнафауна от с. Ахматово, Пловдивско.Известия на Природонаучния музейПловдив, 1: 65-70.

Николов И., И. Басамаков. 1979.Терциерна и Кватернерна бозайнафауна от Пловдивско иСтарозагорско. Известия на музеитеот Южна България, 5: 33-45.

Тодоров О. 2016. Регионален природо-научен музей – Пловдив. Bulletin of

the Natural History Museum – Plovdiv, 1:vii-xiv.

Georgiev D., S. Stoycheva. 2009. LateMiocene Molluscs from the NorthBlack Sea Coast of Bulgaria. TheMalacologist, 52: 18-19.

Georgiev D., L. Yankov, S. Stoycheva, S.Deleva, P. Zhelev, A. Pavlova, M.Zagorska. 2009. New localities ofQuaternary fossil Bears (Ursus sp. L.)(Mammalia: Carnivora: Ursidae). -ZooNotes, 8: 1-4.

Georgiev D., L. Yankov, T. Tanev, D.Kostov, T. Madzharov, G. Dilovski.2014. New Quaternary remains ofterrestrial vertebrates of some cavesin Bulgaria. ZooNotes, 63: 1-3.

Kyurkchiev S., D. Georgiev. 2016. TheCave Bear (Ursus spelaeus Rosenmüller,1794) at the Exposition of NaturalHistory Museum – Plovdiv. Bulletin ofthe Natural History Museum – Plovdiv, 1:23-24.