13
БЪЛГАРИЯ│6│списание за нова литература отвъд болестта

отвъд болестта - Janet-45books.janet45.com/covers/bg1114/Granta 378.pdf380 за авторите: алекс Томов (1983) се е захванал с думите

  • Upload
    others

  • View
    41

  • Download
    0

Embed Size (px)

Citation preview

БЪЛГАРИЯ│6│списание за нова литература

отвъд болестта

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

ПОЧЕТЕН РЕДАКТОР

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ХУДОЖЕСТВЕН РЕДАКТОР

РЕДАКТОР

КОРЕКТОР

ИЗДАТЕЛ

Манол Пейков

Илия Троянов

Валерия Иванова

Алек Попов Ангел Игов Димитър Кенаров Георги Господинов Дарин Тенев Йордан Ефтимов

Райчо Станев

София Несторова

София Желева

Жанет 45

www.granta.bg

БРОЙ 6:

„Гранта България“ се издава с любезното съдействие наНов български университетЗа контакти: [email protected]

ISSN: 1314-6254

Пловдив, 2015Published under licence with Granta Publications, 12 Addison Avenue, London W11 4QR© Granta Publications, 2014

Всички права запазени. Не е разрешено публикуването на части от текстовете в списанието под каквато и да е форма – печатна, електронна, механична, фотокопирна, чрез презапис или по друг начин – без писменото разрешение на издателя.

378

Преводачът на болестиРайчо Станев

Събудих се сутринта от странен шум. Мъжът до мен треска-во ровеше и търсеше нещо в багажа си. Попитах го какво прави.

„Лапнах муха, докато се прозявах – от онези малките, дето почти не се виждат. Ще се разболея, трябва да ме заведеш при лекаря.“

Това нямаше как да стане – аз само снемах симптомите и ги носех на лекаря. Ако случаят беше много сложен, той сам пре-ценяваше и искаше среща с пациента. В повечето случаи само ме изслушваше и предписваше лекарство. Ако информацията, която му бях занесъл, не му стигаше, се връщах за още симпто-ми. Мъжът нямаше никакви симптоми, но беше сигурен, че ще се разболее.

„Нали знаеш какви гадости пренасят мухите? Няма начин – сигурно вече съм болен.“

Облякох се бързо и тръгнах към лекарския кабинет. Чаках дълго, пред мен имаше още трима преводачи на болести, всеки с дълъг списък от симптоми. Дойде и моят ред.

„Нямам лекарство за това. Трябват ми симптоми. След като няма, значи е здрав.“

Когато се върнах, мъжът ме чакаше легнал, завит с одеяло.„Мисля, че стомахът ми не е наред, а утре не мога да мина

целия този път болен. Как така няма лекарство? Мухата е в мен. Как да спра да мисля за нея, като е в мен?“

Помълчахме за миг, след което му разказах за птиците, кои-то разнасят семена с човките си и така разпръскват живот. Ка-зах му, че не е видял добре. Това, което е лапнал, е било малка

379

птичка. Пуснала е семенце. За да го развие в нещо истинско и красиво, трябва да се грижи за него, да го поддържа, да го от-глежда с внимание.

На следващата сутрин потеглихме заедно. Обратният път мина гладко, без произшествия.

Посей мисъл, ще пожънеш действие. Посей дейст-вие, ще пожънеш навик. Посей навик, ще пожънеш характер. Посей характер, ще пожънеш съдба.

380

за авторите:

алекс Томов (1983) се е захванал с думите още когато е пишел текстове за песни за блус/рок групата си. Но това е било доста-тъчно отдавна. Сега пише новели, разкази и поезия. Първата му книга е сборник с разкази – Напускам, ангелът ми хранител е пиян (Жанет 45, 2009).

Евгени Черепов е на 34 години. Завършил е семестриално Строително инженерство, в момента следва Българска фило-логия в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. В периода 2005–2010 г. публикува активно в периодичния печат. През 2012 г. излиза дебютният му роман Добавено лято, който през 2013-а получава номинация за националната литературна награда „Елиас Канети“, както и номинация за проза в нацио-налния конкурс за дебютно творчество „Южна пролет“.

Еди Румян е роден през 1978 година. Завършил е магистра-тура по Индустриален мениджмънт в Стопанския факултет на Технически университет – София. Негови разкази са издавани в списание Кръг, а един е участвал и в публично четене на По-щенска кутия за приказки

Ике аня е нигерийски лекар и писател. Основател и секретар на Литературното общество в Абуджа, един от редакторите на Weaverbird Collection, антология на нигерийската проза (Фара-фина, 2008), и съавтор в nigeriahealthwatch.com. Откъс от кни-гата му Нигерийците не изпадат в депресия е публикуван в GRANTA през 2012 година.

Йордан Костурков е доцент по английска и американска лите-ратура в ПУ „Паисий Хилендарски“. Защитава докторска ди-

381

сертация върху аспекти на модерността в творчеството на Уила Катър. Специализирал е в Метрополитън Юнивърсити, Лийдс, Обединено кралство, и в Университета на Луивил, САЩ. Гост-лектор в редица български университети. Лектор по програмата Еразъм в университета в Лафборо, Англия и в университета Са-пиенца, Рим. Има издадени над 20 книги, над 50 превода, разка-зите му са издавани на руски, немски, сръбски.

Катерина стойкова-Клемър е родена в Бургас, от 1995 г. жи-вее в САЩ. Освен на Как наказва Бог (ICU, 2014, на български), Катерина Стойкова-Клемър е автор на още четири стихосбирки, от тях Въздухът около пеперудата (Факел Експрес, 2009, дву-езична), Неделимо число (Факел Експрес, 2011, на български). Пиесата ѝ Черното палто е втъкана в сюжета на игралния филм Горд гражданин на режисьора Том Съдърланд, където Катя иг-рае главната роля. Водещ на радиопредаването за литература и култура Акценти по WRFL, както и собственик и главен редак-тор на издателство Accents Publishing.

Кръстьо Кръстев е роден в София на 12 февруари 1951 година. В продължение на десет години работи в редакция Хумор, са-тира и забава на Българското национално радио, а през 1989 г. се премества във в. Стършел, чийто главен редактор е от 1995 до 2003 г. Автор е на книгите Снимка с кокошка, Представле-нието свърши, Блус в Подуене, В собствен сос, Дзен под кедъра (Жанет 45, 2006). Умира от рак през лятото на 2009 г. Разказът Илхан е от престоя му в болницата.

Линда Х. Дейвис е британка, автор на финансови трилъри. В про-дължение на седем години е работила за различни банки в Европа и Америка. Вдъхновена от кариерата си, пише първия си роман Гнездо на усойници. През 2005 г., докато тя и съпругът ѝ плават на

382

катамаран в Персийския залив, са засечени от две ирански въоръ-жени лодки, закарани са в Иран и са държани в плен в продълже-ние на 13 дни. Спасени са благодарение на усилията на британ-ското външно министерство и на австралийското правителство.

Марин Бодаков (1971) е роден в гр. Велико Търново. Завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охрид-ски“. От 2000 г. е литературен редактор на в. „Култура“. Препо-дава във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките Дев-ство (1994), Бисквити (1998), Обявяване на провала (2002), Ан-гел в зоопарка (2008) и Наивно изкуство (2011).

М. Дж. Хайланд (1968) е бивш юрист и автор на три романа: How the Light Gets In (2004), Carry Me Down (2006) и This is How (2009). Преподава в Центъра за ново писане в университе-та в Манчестър. На два пъти е номиниран за Orange Prize (2004 и 2009) и за Commonwealth Writers’ Prize (2004 и 2009), а рома-нът му Carry Me Down е включен в кратката листа на номини-раните за Man Booker Prize и е награден с Hawthornden Prize и с Encore Prize. Романът му This is How (2009) e номиниран за Dublin International IMPAC prize.

Мохсин Хамид (1971) е роден в Лахор, Пакистан. Прекарва детството си в Калифорния, учи в Принстън и Харвард, кръжи между Лахор, Лондон и Ню Йорк. Романите му The Reluctant Fundamentalist (2007) и Moth Smoke (2000) са преведени на пове-че от 30 езика. Носител е на множество международни награди, а през 2007 г. е номиниран за Man Booker Prize (за The Reluctant Fundamentalist – Неохотният фундаменталист, Жанет 45, 2012). Негови статии, есета и разкази са публикувани в The Guardian, The New York Times, The Washington Post, The Financial Times, Dawn, The New York Review of Books, Granta и The Paris Review.

383

Наталия Делева (1978) е родена в град Сливен. Завършва Връз-ки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“ и двугоди-шен курс по Международни отношения в същия университет. От десет години живее и работи в Лондон като специалист по Връзки с обществеността и Дигитален маркетинг. Нейни статии и журналистически материали са публикувани във в. Демокра-ция и в. Монитор. Съставител е на книгата на английски език Имало едно време / Once upon a time, събираща детски приказки с илюстрации към тях от седемнайсет блогъри и техните деца, в помощ на Save the Children UK.

Николай Бойков (1968) е роден във Видин. Поет и писател, преводач от унгарски и литературен критик. Завършва Унгар-ска филология в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ. Издал е книгите Писма до Петър, Ояснен в любов, Стихотво-рения с биография и Метафизики.

Николай фенерски (1974) е роден в Русия. Завършва Велико-търновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Славянска филология. Автор е на сборника разкази Апокалипси-сът е дело лично (2009), на романа в разкази Не казвай на майка си (2012) и на романа 1994 (2015). Автор е на сайта и алманаха Резерват Северозапад. Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване, превежда от словашки език. Носител на редица литературни награди.

Оливър сакс (1933–2015) е британски биолог, професор по неврология в Ню Йоркския университет по медицина и автор на бестселъри. Занимава се с изследване на човешкия мозък. Сакс става популярен с описанията на душевните разстройства на пациентите си, като някои от книгите му са адаптирани за

384

киното и сцената. Автор е на Музикофилия, Пробуждане, Чове-кът, който обърка жена си с шапка, Благодарност, както и на мемоарната книга В движение.

светлозар стоянов (1974) е роден в Казанлък. Завършва Бъл-гарска филология и етнология в Пловдивския университет „Па-исий Хилендарски“. Работи като като гимназиален учител по български и литература, репортер, редактор и автор в регионал-ни и национални медии. В момента живее и работи в София. Първата му книга Втора класа излиза през 2010 г. и печели кон-курсите „Южна пролет“ и „Светлоструй“ за проза. Носител е на наградата „Николай Хайтов“ за млад автор (2014) за втората си книга Гравюра от белези.

семездин Мехмедович (1960) е босненски поет, писател, ре-дактор, продуцент и режисьор. През 1996 г., след обсадата на Сараево, емигрира в САЩ и понастоящем живее в Арлингтън, Вирджиния. Автор е на няколко книги с поезия и на Сараево блус – един от „най-добрите литературни паметници на боснен-ската война“ според Washington Post – преведен на английски, немски, холандски, унгарски и турски. През 2009 г. в съавтор-ство с Миленко Йергович издават Трансатлантическа поща – книга с лична кореспонденция.

силвия атипова (1975) е двуезичен писател и журналист. Пи-сателските ѝ изяви са изключително разнородни: от статии за храна и пътувания, през журналистически есета на злободнев-ни теми, до романтични комедии и исторически романи. На български език са публикувани основно статии и разкази. На английски е първата ѝ книга Stolen Journeys, както и предсто-ящата да излезе през 2016 г. Good Evening, Vanilla.

385

стефан Иванов (1986) е роден в София. Автор е на стихосбир-ките 4 секунди лилаво (2003), Гинсбърг срещу Буковски в пуб-ликата (2004), Списъци (2009) и Навътре (2014). За Списъци е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата Медея – майка ми, спечелила Икар (2013) за най-добро представление. Пиесата му Между празниците е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия.

сюзан Ривека е автор на сборника с разкази Смъртта не е алтернатива. Носителка е на наградата Pushcart Prize, нейни произведения са двукратно включвани в антологията Best New American Voices.

Тим Уинтън (1960) е австралийски писател, есеист, журналист. Публикувал е 25 книги за възрастни и деца. Носител е на 28 австра-лийски и чуждестранни литературни награди. През 2006 г. е обявен за един от 100-те най-влиятелни австралийци. През 1995 и 2002 г. негови произведения са в краткия списък за Man Booker Prize.

Уил селф (1961) е английски романист, журналист, политичес-ки коментатор и телевизионер. Автор е на десет романа, пет сборника разкази, три новели и пет сборника нехудожествена литература. Творбите му са преведени на 22 езика, а романът му Чадър е номиниран за Man Booker Prize. Прозата му се отличава със сатиричната си гротеска и фантазия, а действието обикно-вено се развива в родния му Лондон.

цветозар цаков (1983) е роден в Ловеч. Завършва Езиковата гимназия в града с немски и английски. Учи комуникиационни науки в Аахен, Германия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикува коментарни статии на обществена и кул-турна тематика в различни онлайн медии.

386

за Преводачите:

аглика Маркова е родена през 1942 г. Първата ̀и преводна кни-га – Развейте още знамена на Ивлин Уо – излиза през 1977 г. Оттогава е превела голяма част от произведенията на този го-лям английски автор, включително разказите му, публикувани в сп. Съвременник. Превела е произведения на Кърт Вонегът, Джон Голзуърти, Дж. M. Кутси, В.С. Найпол, Джеймс Мориър, Айрис Мърдок, Стела Римингтън.

Елка Виденова е родена през 1975 г. Десетина години препо-дава английски език на малки и големи, а после решава да се посвети на превода. Наред с хилядите страници юридически и технически текс тове, превежда художествена литература и пуб-лицистика, наръчници по икономика и книги за деца за различ-ни издателства. Сред авторите, чиито романи е превеждала, са Джон Ъпдайк, Гор Видал, Рам Чаран, Стефани Майър, Джон Робинсън, Сара Дюнант, Стив Бери, Сюзън Айзакс.

Маргарита Дограмаджян е родена в Пловдив. Завършила е английска гимназия и българска филология. Първите си стъпки в превода прави преди 25 години в пловдивското литературно списание Тракия. Работила е за няколко български издателства и е превела около 50 заглавия, сред които детска литература, романи и популярни енциклопедии. Носител е на наградата за превод „Кръстан Дянков“ за 2010 година.

Маргарита Тенева е родена през 1978 г. Завършила е Англий-ска филология в Софийския университет. Работи като прево-дач на свободна практика; последните пет години превежда

387

Business Week на български, освен това се занимава предимно с преводи на съв ременна художествена и хуманитаристична литература.

Милена Попова е родена в София през 1971 г. Завършва спе-циалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда художествена литература и публицистика за различ-ни издателства и списания. Сред авторите, чиито романи и раз-кази е превеждала, са Каръл Шийлдс, Труман Капоти, Йосиф Бродски, Артър Конан Дойл, Дейвид Лодж, Дорис Лесинг, А. С. Байът, Алегзандър Маккол-Смит.

Надежда Радулова е родена през 1975 година. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и Централноевропейския универси-тет в Будапеща. Превежда поезия и проза от английски език. Сред превежданите от нея автори са Хилда Дулитъл, Андрю Шон Гриър, Филип Рот, Марина Левицка, Джон Ръскин, Сам Савид ж. Носител е на наградата за превод „Кръстан Дянков“ (2009) за Фирмин: приключенията на един беден градски плъх (ИК Жанет 45). Aвтор e на четири поетически книги.

Невена Дишлиева-Кръстева е родена през 1971 г. в Ботев-град. Превежда художествена литература от английски език. Предпочита да превежда автори, чиито произведения се зани-мават с вълнуващи за нея въп роси като междуличностната толе-рантност и приемственост та между културите, глобализацията и граничността, моделите на митологичното и историчното в литературата. Сред авторите, които е превеждала и превежда, са Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джефри Юдже-нидис, Зейди Смит, Джеф Дайър, Мохсин Хамид, Рейчъл Къск, Шона Сингх Болдуин, Джоан Хари с.

388

Пейчо Кънев е роден през 1980 г. Поет и преводач. Стихотво-ренията му са публикувани в литературни издания в Северна Америка, Европа, Азия и Австралия, както и в много антоло-гии. В България са издадени стихосбирките му Американски тетрадки (2010) и Уиски в тенекиена кутия (2013), както и сборникът с разкази Разходка през стените (2009). През 2010 г. издателство Desperanto (Ню Йорк) публикува поетичната му сбирка Bone Silence. През 2009 г. Асоциацията на литератур-ните издателства в САЩ го номинира за престижното отличие Pushcart Prize.