1 | P a g e

МУЗЕИТЕ НА МГУ «СВ. ИВАН РИЛСКИ»

МУЗЕЙ НА УНИКАЛНИТЕ KРИСТАЛИ „ИЛИЯ ДЕЛЕВ”

През 2007 г. към Ректората на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“,

с подкрепата и съдействието на редица институции и фирми, се открива най-новият

минералогичен музей в столицата – Музей на уникалните кристали „Илия Делев“.

Той е създаден на базата на минерални образци от Бразилия, получени като дарение

за Университета от известния колекционер на гигантски кристали от български

произход г-н Илия Делев. В музея са представени редки кристални и минерални

образци изключително от Бразилия в следните тематични раздели: кристалните

цветя на природата; парад на феноменални кристали; съкровищата на щат Минас

Жераис; ювелирни пегматитови минерали; минералните богатства на Бразилия;

прекрасният свят на ахатите; благородният аметист; кварцовата палитра; феерия от

планински кристал; природа и изкуство. Специални акценти на музея са

„аметистовата стая” и „кристалната пещера”

Г-н Илия Делев (1921–2012), който е роден в България, е създател на колекции

с феноменални гигантски минерали в: Париж (Франция) – Национален музей по

естествена история; София – Национален музей „Земята и хората”; Сиатъл (САЩ);

Страсбург (Франция); Боркуло (Холандия); Чирпан (къща-галерия „Никола Манев”).

Неговото изследователско, колекционерско и дарителско дело е свързано с

опазването на минералното богатство на нашата планета. За своите заслуги той е

отличен с редица държавни и академични награди: „Командор на академичните

палми” (Франция); „Мадарски конник” (България); „Доктор хонорис кауза” на

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”. Попадайки в царството на една от

световните провинции на скъпоценни минерали в Бразилия, г-н Делев посвещава

живота си, от една страна, на търсене, добив и търговия с ювелирни минерали, а от

друга – на делото на запазване за бъдещите поколения на най-големите кристални

образци, които в редица случаи са били раздробявани за индустриални цели. Той

колекционира гигантски и редки кристали и работи за опазване на минералното

наследство.

Музеят, освен за представителни, служи още и за образователни и

научноизследователски цели, като тук се провеждат учебни занятия на

бакалавърско и магистърско ниво по кристалография, минералогия и гемология

(науката за скъпоценните минерали), а също така се организират разнообразни

научни срещи и форуми.

2 | P a g e

3 | P a g e

4 | P a g e

МУЗЕЙ ПО МИНЕРАЛОГИЯ, ПЕТРОГРАФИЯ И ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Музеят по минералогия, петрография и полезни изкопаеми е създаден през

1961 г. като учебна сбирка от минерали, скали и полезни изкопаеми, която е

използвана за обучение на студентите от основаването на Университета през 1953

г. до днес. От 2008 г. преминава под ръководството на Геологопроучвателния

факултет като Академична музейна сбирка, а по-късно като Музей по минералогия,

петрография и полезни изкопаеми. В предмета на неговата дейност са включени

образователни, учебни и научни задачи. Той е разположен в специално построена

експозиционна зала на площ от 280 м2. В музея са подредени и системанизирани

минерали, скали и полезни изкопаеми от всички български находища и образци от

над 50 страни в света. Многобройна е колекцията от Русия, Германия, Чехия,

Словакия, Бразилия, Китай, Австралия. Във фонда се съхраняват 13 304 бр. образци,

от които 12 321 в основен и 983 в обменен фонд. В основния фонд към музея се

съхраняват 9280 образеца от български находища. Всички образци са

систематизирани съгласно възприетите в учебната практика класификации, което

прави музея пълноценен за обучението и подготовката на студентите и за

разгръщане на широка научноизследователска дейност. Неговите разнообразни

колекции са свързани с имената на повече от 82 професори, доценти и

преподаватели, 14, от които са от чужбина, а също и над 30 геолози, випускници на

факултета, студенти. Ежегодно фондът се попълва от дарения на преподаватели,

студенти и гости на Университета, дарители-любители и приятели на

Геологопроучвателния факултет, както и от обмен с други музеи в света.

В раздел „Минералогия” сред експонатите има уникални образци, като

„Гигантски калцитови друзи” от Бургаско, колекция „Ахати” от Кърджалийско,

Шуменско и други български находища. В този раздел са регистрирани над 662

минерални вида и разновидности. Музеят притежава богата колекция от

разновидностите на кварца, най-дългото опализирано дърво, геода от аметист,

чудесна колекция от български ахати. Специална за музея е колекция „Дарение Илия

Делев”, която съдържа разновидности на кварца и скъпоценни минерали от

Бразилия.

Раздел „Петрография” включва всички типове магмени, седиментни и

метаморфни скали, подредени по съвременните класификации. За България това е

най-представителната петрографска колекция. Интерес представлява колекцията

от образци от най-известните вулкани в света, варовик от връх Еверест, Хималаи,

Непал, гнайс от най-дълбокия сондаж в Русия. В раздела е подредена и специална

сбирка от скалнооблицовъчни материали.

5 | P a g e

Раздел „Полезни изкопаеми” съдържа цялостна генетична класификация на

находищата на метални и неметални минерални суровини (генетични серии, групи

и класове) и специален раздел – текстури. В музея е изложен макет на „самокòв“.

Основна функция на музея е съхраняване на минералното разнообразие на

България. В музея се съхранява за идните поколения цялото минерално и рудно

наследство на България. Музеят е представителен депозитариум на суровинната

база на нашата страна. Тук са материалите от находища, които вече са

експлоатирани, които сега се разработват и личните сбирки от научните

изследвания на повече от преподавателите на МГУ. Подредени са специални

регионални сбирки: „Барит-железорудно находище Кремиковци“; „Оловно-

цинковите находища в Родопите“. Музеят разполага с колекция „Сувенири“ и сбирки

от минерали и скали, които могат да се закупят.

Научното ръководство на музея се осъществява от Музеен съвет, съставен от

преподаватели от катедри „Геология и проучване на полезни изкопаеми” и

„Минералогия и петрография”. Съветът е избран от ФС на ГПФ в състав: проф. д-р Й.

Кортенски - председател, доц. д-р Ст. Приставова, доц. д-р Б. Банушев, доц. д-р Ст.

Стойков, доц. д-р Р. Паздеров, доц. д-р А. Здравков и ас. Сергей Добрев. Уредник на

музея е инж. Екатерина Иванова.

МУЗЕЙНА СБИРКА ПО “МИНЕРАЛОГИЯ, ПЕТРОГРАФИЯ И ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ”

Museum Collection of Mineralogy, Petrography and Minerals

Аметист геода

(Amethyst Geode)

6 | P a g e

Общ изглед от музейната сбирка по „Минералогия, петрография и полезни

изкопаеми”

Турмалин и кварц, Софийско (Turmaline and quartz from

Sophia region)

Калцит, Родопи (Calcite, Rodopi

mountain)

Халцедон, Шуменско (Chailcedony from Shumen

region)

Аметист

(Amethyst) Мраморен оникс, пл.

Кожух, Петричко (Marble onyx)

Арагонит, пещера “Издремец” (Aragonite)

Кристална друза от галенит,

сфалерит и пирит, нах. Дружба, Родопите (Crystal

druse of galena, sphalerite and pyrite)

Доломит (Dolomite)

Гипсова кристална група (роза) от с. Гледачево, Ст.

Загорско (Gibbs)

7 | P a g e

Мраморен оникс от нах.

“Кремиковци” (Marble onyx)

Халцедон, геода, Кърджалийско

(Chailcedony geode)

Ахат, яз. Студен кладенец, Кърджалийско

(Achat)

Ювелирен малахит, находище “Елаците”, Етрополско (Jeweler

malachite)

Родонит (Rhodonite)

Ясписоид, Кърджалийско (Jaspis)

“Медузата”-Пясъчник от с. Рани лист, Кърджалийско

(Sandston)

Пегматити, нах. Пастра, Рила планина

(Pegmatite)

Родохрозит, калцит, галенит и халкопирит,

Родопи (Rhodochrosite, calcite,

galena and chalcopyrite)

Яспис

(Jaspis)

Българит (Bulgarite)

8 | P a g e

МУЗЕЙ ПО ГЕОЛОГИЯ И ПАЛЕОНТОЛОГИЯ

Основите на Музея по геология и палеонтология са положени със създаването

на Минно-геоложкия институт през 1953 г., но първите колекции от вкаменелости

датират от основаването на катедрата по инженерна геология към бившата

Политехника с образци още отпреди Втората световна война. В течение на шест

десетилетия музейните колекции се обогатяват с материали от страната и чужбина.

Официалното откриване на музея е през 1961 г. Той е един от най-големите

специализирани музеи в страната, който по богатство на колекциите може да се

сравнява само с Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския

университет и Националния природонаучен музей. Основното предназначение на

музейните колекции е да улесняват учебния процес на студентите, като им дават

непосредствена нагледна представа за фосилите и скалите. Това е най-голямата и

представителна зала за обучение по фундаменталните геоложки дисциплини и се

посещава по време на лекции и упражнения от студенти от всички факултети на МГУ

„Св. Ив. Рилски”.

Уредници на музея са инж. Верка Михайлова (1962–1984), Вергиния Вучева

(1984–1987) инж. Таня Илиева (1987–1998) и инж. Димка Синьовска (от 2000 г. –

досега).

Образците от музейния фонд са групирани в три главни експозиционни

колекции – „Палеонтология”, „Исторична геология” и „Геология на България”. Освен

тях са изложени и по-малки колекции – „Обща геология”, „Структурна геология”,

„Кватернерна геология” и монографични колекции.

Палеонтоложката колекция е аранжирана по реда на изучаване на

основните организмови групи. Във витрините са експонирани представителни

образци, колекционирани от студенти и преподаватели по време на учебни

практики, научноизследователски проекти и участия в полеви екскурзии на

национални и международни симпозиуми и уъркшопове.

Колекцията „Исторична геология” включва представителни образци за

еволюцията на земната кора и организмовия свят през геоложката история на

Земята, илюстрирани с палеогеографски карти за разположението на континентите

и океаните през Фанерозоя. В нея има образци от световноизвестни фациеси и

формации, като например гранит „рапакиви” от Финландия, иридиевия слой на

границата Креда-Терциер от континентални отложения в САЩ, редки фосили от

Германия, Русия (Крим, Урал, Якутия), Алпите, Франция, Естония, Полша, Чехия,

Австрия, Швеция, Алжир, Близкия изток, Сахара, Корея, Хималаите, САЩ, Карибския

басейн.

9 | P a g e

Колекцията „Геология на България” включва образци от богатата геоложка

история на България. В нея са изложени характерни скали и фосили,

демонстриращи изключителното георазнообразие на страната, както и редки

феномени с глобално значение, като иридиевия слой на границата Креда-Терциер

от Мездра и Кладоруб, образци от световноизвестния фациес ammonitico rosso,

конкреции с амонити от „Черната Юра” (Етрополска свита), джеспилити от

Докамбрия и др. Експозиционните витрини са илюстрирани с цветни табла,

отразяващи геоложкия строеж с подходящи графики и фотографии на характерни

разрези и разкрития на литостратиграфските и хроностратиграфските единици в

различни райони на страната.

Колекцията „Обща геология” представя главните скалообразуващи минерали,

основните генетични типове скали и техните структури и текстури.

Колекцията „Структурна геология” съдържа образци, представящи

деформационните текстури и структури на магмените, седиментните и

метаморфните скали. Критериите за тектонски движения са илюстрирани с

фрактури на срязване и скъсване, харниши с бразди на триене, катаклазити,

тектонски глини и брекчи, стилолити, милонити и кулисни пукнатини. Представени

са различни типове кливаж, дисхармонични и кинк-гънки, линейности на пресичане

между първична слоестост и кливаж, интерференция между гънкови генерации,

линеен и плоскостен паралелизъм, структури на течение в магмени скали и др.

В колекцията „Кватернерна геология” са представени съвременни морски и

континентални образувания, като евапорити от Мъртво море, бигор, сталактити,

льос, сол от Поморийското езеро, морски и пустинен пясък, както и процеси на

еолично изветряне и пустинен загар от Сахара.

Колекцията „Декоративни скали“ включва най-използваните в

строителството материали – различни видове варовик и мрамор, натечен калцит,

пъстри брекчи, калкошисти, гранит, габро.

В музея се съхраняват и уникални монографични колекции от карбонска

мегафлора на проф. Янаки Тенчов, юрски и кредни белемнити на проф. Мария

Вергилова, палеогенски молюски на проф. Борис Страшимиров, терциерна флора на

доц. Милорад Вацев, палеогенски скални образци на доц. Сава Джуранов, триаски,

юрски и кредни образци от Радомирско на доц. Михаил Моев, палеогенски образци

от Източните Родопи на инж. Верка Михайлова.

Богатството на Музея погеология и палеонтология се допълва от колекция от

съвременни образци от района на Карибския басейн, дарена от инж.-геол. Иван

Вълчанов, колекции от мезозойски и неозойски безгръбначни, дарени от

природолюбителите Иван Кадиев и Георги Христов от гр. Плевен, образци от

българските експедиции в Антарктида, съвременна и фосилна фауна от Ангола на д-

10 | P a g e

р Детелин Дачев, колекция от зъби и прешлени от кредни и палеогенски акули и

влечуги от Мароко, дарена от министър Валентин Василев през 1999 г.

В музея е организиран кът „Побитите камъни” - един от най-известните

геоложки феномени на територията на България и обект с глобално

геоконсервационно и геотуристическо значение.

Обогатяването на музейните колекции се извършва непрекъснато от

академичния състав на катедра „Геология и геоинформатика”, бивши и настоящи

студенти от различни специалности. В хранилището на музея е предадена за

съхранение и ползване уникална колекция от над 3000 образци от карбонска и

пермска мегафлора.

През 2014 г. е оформена колекция от силурски и девонски граптолити от

Западна Стара планина. През 2015 г. е допълнена сбирката по Регионална геология

с колекция от метаморфни скали от Рупчоския метаморфен комплекс от района на

Седемте Рилски езера а през 2017 г. е оформена нова колекция от докамбрийски

метаморфити от Рила и Западните Родопи.

Благодарение на активния обмен на материали, който се осъществява в

съответствие с международните принципи на музейното дело за споделяне и

предаване на знания, колекция от отолити на проф. Б. Страшимиров бе

предоставена на немския изследовател Dr. Werner Schwarzhans, който я реанимира

за науката и я превърна в част от глобалното научно наследство чрез редица

публикации в известни международни списания, където Музеят по Геология и

палеонтология се цитира заедно с Лондонския природонаучен музей, Националния

музей по естествена история в Париж, Зоологическия институт и музей в

Университета в Хамбург, Зоологическия музей на Университета в Копенхаген,

Зоологическия музей на Московския държавен университет „Ломоносов“,

Националния научен музей в Токио, Националния музей по естествена история,

Австралийския музей в Сидни, Западния австралийски музей в Пърт, Смитсоновия

институт във Вашингтон, Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско,

Щатския музей по естествена история в Лос Анджелис.

През периода 2013-2018г. музейният фонд е обогатен с образци от Европа

(Италия, Гърция, Македония, Албания, Сърбия, Румъния, Англия), предоставени от

студенти и преподаватели, колекция от съвременни образци от района на

Карибския басейн, дарена от доц. Д. Тронков и образец на съвременен опал от

Австралия, дарен от Ивайло Сачански.

Музейните колекции, чийто облик е изграждан десетилетия наред от

поколения преподаватели, студенти и дарители, е богатство за Минно-геоложкия

университет, което не може да се измери с финансови параметри. Неговата стойност

е в спомените на няколко поколения геолози, направили първите си крачки в света

11 | P a g e

на геологията пред неговите витрини, където тепърва ще прохождат и бъдещите

специалисти в областта на науките за Земята.

МУЗЕЙНА СБИРКА ПО “ПАЛЕОНТОЛОГИЯ И ИСТОРИЧНА ГЕОЛОГИЯ” MUSEUM COLLECTION OF PALEONTOLOGY AND HISTORICAL GEOLOGY

Челюстен апарат от

морски таралеж (Echinoid jaws)

Морска звезда (Starfish)

Фосилен правилен морски таралеж (Fossil regular

Echinoid)

Бодли от морски таралеж

(Echinoid spines) Съвременен морски

таралеж (Modern Echinoid)

Фосилен неправилен морски таралеж (Fossil

irregular Echinoid)

12 | P a g e

Ядка от гастропод

(Internal mould of gastropod) Неогенски хексакорал

(Neogene hexacoral) Неогенски гастроподи (Neogene gastropods)

Съвременна бивалвия

(Modern bivalve) Късноюрски амонит

(Late Jurassic ammonite) Палеоценски брахиопод

Paleocene brachiopod)

Листа от Ginkgo biloba

(Leaves of Ginkgo biloba) Долна челюст от пещерна мечка (Lower jaw of a cave

bear)

Гръбначни прешлени от плиоценска акула

(Vertebrae of Pliocene shark)

Къснокреден амонит (Late Cretaceous ammonite)

Съвременна сепийна кост (Modern sepion)

Късноюрски амонит (Late Jurassic ammonite)

13 | P a g e

Плиоценска бивалвия с ракообразни (Pliocene

bivalve with crustaceans )

Раннокреден брахиопод (Early Cretaceous

brachiopod)