НА ХРАНИЛИЩЕ ЗА СУХО СЪХРАНЯВАНЕ НА … Main R… · риска). Всички други аспекти (въздействие върху въздуха,

ДОКЛАД ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА ХРАНИЛИЩЕ ЗА СУХО СЪХРАНЯВАНЕ НА ОТРАБОТЕНО

ЯДРЕНО ГОРИВО В АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”

Версия 2, септември 2005 г.

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА ХРАНИЛИЩЕ ЗА СУХО СЪХРАНЯВАНЕ НА ОТРАБОТЕНО ЯДРЕНО ГОРИВО В АЕЦ КОЗЛОДУЙ - ДОКЛАД ЗА ОВОС

РЕГИСТЪР НА ВЕРСИИТЕ НА ДОКУМЕНТА

Заглавие на документа:

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА ХРАНИЛИЩЕ ЗА СУХО СЪХРАНЯВАНЕ НА ОТРАБОТЕНО ЯДРЕНО ГОРИВО В АЕЦ “КОЗЛОДУЙ” - ДОКЛАД ЗА ОВОС

Проект №: 12000

Клиент: АЕЦ “Козлодуй” ЕАД

Предназначение на изданието:

Версия 2

Ниво на поверителност:

Търговска тайна

Издание Описание на изданието Автор Проверил Одобрил Дата

И. Попов С. Трайчева

П. Минарж М. Достал 01 Версия 0 - предварителна

22. 12. 2004


П. Минарж М. Достал 02 Версия 0/2

31. 3. 2005


П. Минарж М. Достал 03 Версия 1

18. 5. 2005


П. Минарж М. Достал 04 Версия 1/2

6. 7. 2005


П. Минарж М. Достал 05 Версия 2

30.9. 2005

Предишните издания на този документ следва да бъдат унищожени или маркирани като ОТМЕНЕНИ

Раздадени копия: Група за управление на проектите при АЕЦ “Козлодуй”

1 оригинал + 4 копия на английски, 1 оригинал + 5 копия на български

© NNC, Ltd., 2005 Всички права запазени.

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: i


РЕЗЮМЕ

Този Доклад за ОВОС е разработен в съответствие със Закона за опазване на околната среда (ЗООС), обн., ДВ, бр. 91/25.09.2002 г., попр., ДВ, бр. 98/18.10.2002 г., изм., ДВ, бр. 86/30.09.2003, изм. ДВ, бр. 70/10.08.2004 г., в сила от 1 януари 2005 и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, обн. ДВ, бр. 25/2003 г.

Целта на ДОВОС е да се анализира и оцени въздействието върху околната среда на Хранилището за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ), предложено за изграждане на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Една от мерките в рамките на Националната Стратегия за Безопасно Управление на Отработено Ядрено Гориво и Радиоактивни Отпадъци, одобрена от българското правителство и в съответствие със Споразумението за отпускане на средства между АЕЦ “Козлодуй” и KIDSF на ЕБВР, е изграждането на ХССОЯГ, което да приема касетите с отработено гориво от реакторите на АЕЦ “Козлодуй”.

Изграждането на ХССОЯГ има следните цели: • да се осигури необходимият свободен капацитет за отстраняване и съхраняване на касетите с

ядрено гориво от Енергоблокове 1 до 4 на АЕЦ “Козлодуй” по време на извеждането им от експлоатация;

• да се избегне прекъсването на експлоатацията на някой от енергоблоковете, като се осигури необходимият свободен капацитет в басейните при реакторите за приемане на отработено ядрено гориво от енергоблоковете;

• да се гарантира дългосрочното съхраняване на касетите с отработено ядрено гориво за период, не по-кратък от 50 години, и то по начин, позволяващ безопасното им извозване и транспорт в бъдеще.

Основните изисквания за ХССОЯГ са както следва: • преработка на 420 касети с отработено ядрено гориво от реакторите ВВЕР-440 и 108 касети с

ОЯГ от реакторите ВВЕР-1000 годишно; • поетапно изграждане на ХССОЯГ с начален капацитет от 2800 касети с отработено ядрено

гориво; • общ капацитет за съхраняване (след окончателното изграждане) на 8000 касети от реакторите

ВВЕР-440 и 2500 касети от реакторите ВВЕР-1000.

ХССОЯГ осигурява надеждно и безопасно съхраняване на отработено гориво преди неговата преработка или окончателно депониране като радиоактивен отпадък. Основното съображение при експлоатацията на Хранилището е постигането и поддържането на високи стандарти от гледна точка на предпазването на обслужващия персонал, околната среда и обществеността.

Основното предназначение на ХССОЯГ е безопасното съхраняване на отработеното гориво от АЕЦ “Козлодуй”. Това се постига с технологията за съхраняване в контейнери. Контейнерите се съхраняват в сграда, осигуряваща подходяща среда и условия за технологията, експлоатацията и дейностите по поддръжка.

Предложението за ХССОЯГ е разделено на два етапа:

Етап І Съхраняване на 2800 касети с отработено ядрено гориво от ВВЕР-440 в контейнери CONSTOR 440/84 (общо 34 контейнери)

Етап ІІ Съхраняване на 5200 касети с отработено ядрено гориво от ВВЕР-440 в контейнери CONSTOR 440/84 (общо 96 контейнери) и 2500 касети с отработено ядрено гориво от ВВЕР-1000 в контейнери CONSTOR1000/19 (общо 132 контейнери).

След финалния етап на изграждането си, ХССОЯГ ще може да приема и съхранява максимум 8000 касети с отработено ядрено гориво от ВВЕР-440 и 2500 касети с отработено ядрено гориво от ВВЕР-1000.

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: ii


ХССОЯГ ще бъде разположено в съществуващите граници на АЕЦ “Козлодуй” и представлява разширяване на извършваната досега дейност на АЕЦ – временно съхраняване на отработено ядрено гориво в ХОГ, чието въздействие върху околната среда е вече оценено в изготвения Доклад за ОВОС на АЕЦ “Козлодуй” от 1999 г. [Д.9]. Министерството на Околната Среда и Водите е издало Разрешително № 28-8/2001 г., позволяващо по-нататъшната производствена дейност на АЕЦ “Козлодуй”.

Технологията за съхраняване, предлагана за ХССОЯГ представлява система за съхраняване в контейнери, при която топлоотвеждането се извършва чрез естествена конвекция на въздуха. За ХССОЯГ се предвиждат следните контейнери: • CONSTOR 440/84 с капацитет 84 касети с отработено гориво от ВВЕР-440 за един контейнер; • CONSTOR 1000/19 с капацитет 19 касети с отработено гориво от ВВЕР-1000 за един

контейнер.

Предложените контейнери CONSTOR отговарят на всички стандарти на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), както и на българските стандарти. Конструкцията на контейнерите осигурява подкритичност на съхраняваното гориво, цялост и херметичност на контейнера, екраниране и разсейване на топлината, както при нормална експлоатация, така и при аварийни условия. Високото ниво на безопасност и радиационна защита в проекта на ХССОЯГ се постига чрез високите стандарти за проектиране и строителство, включващи концепцията за “нулев теч”, използвана за контейнерите. Контейнерите са проектирани да изпълнят своите функции, свързани с безопасността за период на съхраняване 50 години и при всички проектни аварийни обстоятелства.

Сградата на ХССОЯГ е проектирана в съответствие с архитектурните и инженерно-строителни норми, за да отговаря на функционалните изисквания, свързани с подготовката, контрола, съхраняването и мониторинга на контейнерите.

Обхватът на този ОВОС е съсредоточен върху едно местоположение на ХССОЯГ (вътре в площадката на АЕЦ “Козлодуй”) и един вид технология (хранилище за сухо съхраняване на отработено гориво). Това е “Алтернатива 1”. Освен Алтернатива 1 е разгледана “Нулева Алтернатива”, което означава да не бъде осъществено ХССОЯГ. За пълнота са разгледани накратко “Други Алтернативи” за третиране на отработеното ядрено гориво.

ХССОЯГ е разположено на промишлен терен в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и затова при оценката на въздействието върху околната среда, местоположението е по-малко значимо за ОВОС. Експлоатацията обаче, заедно с последствията от нея, може да има отражение извън пределите на площадката на АЕЦ ”Козлодуй” и е по-значима за ОВОС, отколкото местоположението на площадката. Обърнато е внимание на радиационното въздействие и въздействието върху хората. За целта са направени специални проучвания (напр. Оценка на риска). Всички други аспекти (въздействие върху въздуха, водите, почвите, растителен и животински свят, културно наследство и т.н.) имат по-малко значение и са оценени по по-обобщен начин. Въпреки това е спазен (съгласно нормативните разпоредби) изисканият обхват за оценка.

Главната и задължителна част на този Доклад за ОВОС се явява оценката на въздействията от потенциалните аварии. Тези потенциални въздействия са анализирани от екологична гледна точка (въздействия върху околната среда в случай на аварии), а не от техническа гледна точка (анализ на началните събития и техните последствия). Докладът за ОВОС не е Доклад за безопасност на ХССОЯГ. Резултатите и данните за постигнатото ниво на ядрена безопасност от техническа гледна точка са основата за разработване на Доклада за ОВОС, а не негов предмет. Документираното потвърждение, че е било постигнато необходимото ниво на ядрена безопасност ще се съдържа в Доклада за безопасност и не е включено в настоящия ОВОС.

Анализът на безопасността показва, че целостта на контейнера ще бъде запазена при всички предвидими аварии и инциденти, като например изпускане на контейнера, поради грешки в боравенето. Вредните въздействия върху околната среда ще бъдат предотвратени дори и при най-екстремните условия, залегнали в проекта, напр. външни събития като пожар или земетресение.

Очакваните въздействия върху околната среда по време на експлоатацията на ХССОЯГ са незначителни. Отработеното ядрено гориво се съдържа в контейнери, които предотвратяват изпускането на радионуклиди в околната среда и осигуряват адекватно екраниране срещу гама и неутронно лъчение. Замърсяването на води, почви и въздух е практически нулево и за целите на оценката на въздействието върху човешкото здраве може да бъде елиминирано. Следователно

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: iii


единственият рисков фактор за здравето, който трябва да бъде взет под внимание е остатъчното ниво на йонизиращата радиация, което не е било екранирано от контейнерите или стените на сградата на ХССОЯГ. Здравният риск от нормалната експлоатация на ХССОЯГ по отношение на най-близкото населено място (град Козлодуй) е пренебрежимо малък. Очакваната еквивалентна доза в град Козлодуй е незначителна и е с 19 порядъка по-малка от естествения фон на който жителите са постоянно изложени.

Не се очакват значителни въздействия върху населението или околната среда по време на строителството на ХССОЯГ или при извеждането му от експлоатация, при спазване на плана за извеждане от експлоатация и на всички български и международни законови изисквания за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Заключението на настоящия Доклад за ОВОС е, че не се очакват значителни негативни въздействия по време на строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ.

Зоната на потенциално въздействие е ограничена до оградената площадка на АЕЦ “Козлодуй”. Тази зона не е достъпна за населението, не е населена и се използва за промишлени цели, т.е. производство на електроенергия. Зоната на потенциално въздействие не преминава националните граници.

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: iv


СПИСЪК НА АВТОРИТЕ

Ръководител на колектива:

Светла Трайчева, ПОВВИК-ООС ООД. Регистриран ръководител колектив, Отпадъци - Удостоверение № 489 ............................................... Повърхностни води, Подземни води - Удостоверение № 1382 Разработени точки: 3.1.1, 3.1.2, 3.10.1, 3.10.2, 3.10.3, 4.1.1.3, 4.1.1.8, 4.1.2.7, 4.1.2.8, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 4.3.1, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12

Експерти, взели участие в разработката:

Елизабет Гриндон, NNC, Ltd. Ядрена безопасност ................................................... Вредни лъчения, Радиоактивни отпадъци - Удостоверение № 1595 Разработени точки: 1.2.1.7, 4.1.3

Петър Минарж, INVESTprojekt NNC, Ltd. Супервизия, Описание ..............................................

на Инвестиционното предложение, Разположение Шум,Вибрации, моделиране на въздействието върху околната среда - Удостоверение № 1609

Разработени точки: 0, 1, 2, 8, 9, 10, 12

Павел Цетл, INVESTprojekt NNC, Ltd. качество на атмосферния въздух, климатични фактори, ............................................... Битови Отпадъци, Опасни Отпадъци - Удостоверение № 1608 Разработени точки: 3.5, 4.1.1.4, 4.1.2.3, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 4.3.3, 5, 6

Иво Попов, ПОВВИК-ООС ООД. Регистриран ръководител, Води, Отпадъци - Удостоверение № 20 ............................................... Разработени точки: 3.2.1, 3.2.2, 4.1.1.5, 4.1.2.4, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 4.2, 4.3.2, 5, 6, 8, 9, 10

Нели Громкова, ПОВВИК-ООС ООД. Атмосферен въздух - Удостоверение № 1503 ............................................... Разработени точки: 3.5, 4.1.1.4, 4.1.2.3, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 4.3.3, 5, 6, 8

продължение >

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: v


Ада Байнова, ПОВВИК-ООС ООД. Опасни вещества здравно-хигиенни аспекти ............................................... на околната среда - Удостоверение № 36 Разработени точки: 3.10.4, 4.1.1.1, 4.1.1.2, 4.1.2.1, 4.1.2.2, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 5, 6, 8

Румяна Николова, ПОВВИК-ООС ООД. Води, Геоложка основа - Удостоверение № 567 ............................................... Разработени точки: 3.1.3, 3.2, 4.1.1.6, 4.1.1.7, 4.1.2.5, 4.1.2.6, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 5, 6, 8

Елена Желева, ПОВВИК-ООС ООД. Регистриран ръководител, Почви, ...............................................

Растителен свят - Удостоверение № 9 Разработени точки: 3.3, 4.1.1.6, 4.1.1.7, 4.1.2.5, 4.1.2.6, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 5, 6, 8

Любка Костова, ПОВВИК-ООС ООД. Вредни лъчения, Радиоактивни отпадъци - Удостоверение № 1630 ............................................... Разработени точки: 3.6, 3.7, 4.1.1.9, 4.1.1.10, 4.1.1.11, 4.1.2.9, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5, 4.3.3, 4.3.4, 5, 6, 8

Богдан Богданов, ПОВВИК-ООС ООД. Регистриран ръководител, растителен ...............................................

и животински свят - Удостоверение № 76 Разработени точки: 3.8, 4.1.1.7, 4.1.2.6, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5

Радослава Стоянова, ПОВВИК-ООС ООД. Почви, Растителен свят, Ландшафт - Удостоверение № 920 ............................................... Разработени точки: 3.4, 4.1.1.7, 4.1.2.6, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5

Жарин Величков, ПОВВИК-ООС ООД. Културно наследство - Удостоверение № 1218 ............................................... Разработени точки: 3.9, 4.1.1.7, 4.1.2.6, 4.1.2.10, 4.1.3, 4.1.4, 4.1.5

Участвали в разработката:

Мирек Достал, NNC, Ltd.

Боб Мейджър, NNC, Ltd.

Кати Хилис, NNC, Ltd.

Едита Ондрачкова, INVESTprojekt NNC, Ltd.

Цветомир Стоянов, ПОВВИК-ООС ООД.

Владимир Марчев, ПОВВИК-ООС ООД.

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: vi


СЪДЪРЖАНИЕ

РЕГИСТЪР НА ВЕРСИИТЕ НА ДОКУМЕНТА.........................................................................................i

РЕЗЮМЕ ................................................................................................................................................... ii

СПИСЪК НА АВТОРИТЕ .........................................................................................................................v

СЪДЪРЖАНИЕ....................................................................................................................................... vii

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА ............................................................................................................ xii

СПИСЪК НА ТЕРМИНИТЕ ................................................................................................................... xiv

0 УВОД............................................................................................................................................................1

Основание за разработване на ДОВОС ........................................................................................ 1

Цел на извършване на ОВОС на ХССОЯГ.................................................................................... 1

Избрана методология на ДОВОС................................................................................................... 1

Необходимост от ХССОЯГ.............................................................................................................. 1

Резюме на предложението ............................................................................................................. 2

1 ЧАСТ I - АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, ДЕЙНОСТИТЕ И ТЕХНОЛОГИИТЕ НА ХССОЯГ НА ПЛОЩАДКАТА НА АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”..................3

1.1 ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХССОЯГ И РАЙОН НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ........................................ 3

1.1.1 Местоположение на площадката на ХССОЯГ, като част от общия план на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.......................................................................................................................................3

1.1.2 Връзки с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности ...............4

1.2 ХАРАКТЕРИСТИКА НА ХССОЯГ..................................................................................................... 4

1.2.1 Генерален план на площадката на ХССОЯГ..............................................................................4

1.2.1.1 Общи данни ....................................................................................................................... 4

1.2.1.2 Площадката на ХССОЯГ .................................................................................................. 5

1.2.1.3 Технология за съхраняване ............................................................................................. 6

1.2.1.4 Сграда на ХССОЯГ ......................................................................................................... 13

1.2.1.5 Сградни инсталации........................................................................................................ 20

1.2.1.6 Радиационна защита ...................................................................................................... 20

1.2.1.7 Ядрена безопасност........................................................................................................ 21

1.2.1.8 Физическа защита ........................................................................................................... 22

1.2.1.9 Системи за мониторинг на ХССОЯГ ................................................................................ 22

1.2.2 Етапи на инвестиционното предложение ................................................................................ 23

1.2.3 Описание на основните процеси през етапа на строителството на ХССОЯГ и използвани ресурси ................................................................................................................................................. 23

1.2.4 Описание на основните процеси през етапите на експлоатация и извеждане от експлоатация на ХССОЯГ и използвани ресурси ............................................................................ 23

1.2.4.1 Експлоатация на ХССОЯГ ................................................................................................ 23

1.2.4.2 Извеждане от експлоатация на ХССОЯГ ........................................................................ 27

1.2.5 Други дейности, свързани с инвестиционното предложение................................................. 28

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05

Страница: vii


2 ЧАСТ II - АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И/ИЛИ АЛТЕРНАТИВИ НА ПРЕДЛАГАНИТЕ ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ ТЕХНОЛОГИИ И МОТИВИТЕ ЗА НАПРАВЕНИЯ ИЗБОР.................................... 30

2.1 АЛТЕРНАТИВА "1" .......................................................................................................................... 30

2.1.1 Избор на площадка ............................................................................................................... 30

2.1.2 Избор на технология............................................................................................................. 31

2.2 "НУЛЕВА" АЛТЕРНАТИВА.............................................................................................................. 32

2.3 ДРУГИ АЛТЕРНАТИВИ................................................................................................................... 32

3 ЧАСТ III - ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И НА МАТЕРИАЛНОТО И КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КАКТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ТЯХ............................................................................................................................................................... 33

3.1 ТОПОГРАФИЯ ................................................................................................................................. 33

3.1.1. Местоположение ....................................................................................................................... 33

3.1.2. Топография ................................................................................................................................ 34

3.1.3. Геоложка среда ......................................................................................................................... 34

3.1.3.1. Литостратиграфия ............................................................................................................ 34

3.1.3.2. Тектоника........................................................................................................................... 35

3.1.3.3. Инженерно-геоложки условия ......................................................................................... 35

3.1.3.4. Физико-геоложки процеси и явления .............................................................................. 35

3.1.3.5. Подземни природни богатства ........................................................................................ 35

3.1.4. Сеизмична активност ................................................................................................................ 36

3.2 ХИДРОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ, ПОВЪРХНОСТНИ И ПОДЗЕМНИ ВОДИ ...................... 36

3.2.1. Хидроложки характеристики на района на АЕЦ “Козлодуй”.................................................. 36

3.2.1.1. Качество на повърхностните води .................................................................................. 37

3.2.2 Хидрогеоложки условия............................................................................................................. 42

3.3 ЗЕМИ ................................................................................................................................................ 43

3.3.1 Състояние на естествените почви ...................................................................................... 43

3.3.2 Деградирали земи и почви и такива с известна степен на деградация........................... 43

3.4 ЛАНДШАФТ...................................................................................................................................... 44

3.5 КЛИМАТИЧНИ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ ...................................................................... 44

3.5.1 Климатични елементи ................................................................................................................ 44

3.5.1.1 Температура на въздуха ................................................................................................... 44

3.5.1.2 Валежи ................................................................................................................................ 44

3.5.1.3 Роза на вятъра ................................................................................................................... 44

3.5.2 Неблагоприятни метеорологични условия за разсейването.................................................. 46

3.5.2.1 Температурна инверсия .................................................................................................... 46

3.5.2.2 Потенциал на замърсяването на въздуха ....................................................................... 46

3.5.2.3 Заключение ........................................................................................................................ 46

3.6 РАДИАЦИОНЕН ФОН, АТМОСФЕРНА РАДИОАКТИВНОСТ И КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ .................................................................................................................... 46

3.6.1 Радиационен фон....................................................................................................................... 46

3.6.2 Атмосферна радиоактивност .................................................................................................... 50


Страница: viii


3.6.3 Качество на атмосферния въздух ............................................................................................ 51

3.7 ВРЕДНИ ФИЗИЧНИ ФАКТОРИ ...................................................................................................... 54

3.7.1. Термично въздействие на АЕЦ ”Козлодуй” върху околната среда ...................................... 54

3.7.2. Електромагнитни полета .......................................................................................................... 55

3.7.3. Шум и вибрации......................................................................................................................... 55

3.7.4. Осветеност................................................................................................................................. 56

3.8 ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ФЛОРА И ФАУНА .............................................................................. 56

3.8.1. Защитени територии ................................................................................................................. 56

3.8.2 Флора........................................................................................................................................... 56

3.8.3. Фауна .......................................................................................................................................... 56

3.9 КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ............................................................................................................. 57

3.10 ДЕМОГРАФСКИ, СОЦИАЛНИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ.......................... 57

3.10.1 Демографски условия .............................................................................................................. 57

3.10.2 Социални условия .................................................................................................................... 59

3.10.3 Социално-икономически условия ........................................................................................... 59

3.10.4 Здравно състояние на населението и персонала на АЕЦ “Козлодуй” ................................ 60

3.10.4.1 Здравно състояние на населението .............................................................................. 60

3.10.4.2 Здравно състояние на персонала на АЕЦ “Козлодуй” ................................................. 65

4 ЧАСТ IV - ОПИСАНИЕ, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ НАСЕЛЕНИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕЗУЛТАТ НА: РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И ИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ПОЛЗВАНЕТО НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО, НОРМАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ, ГЕНЕРИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ............................................................................................................. 70

4.1 РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ...................................................... 70

4.1.1 Възможни въздействия по време на строителството на ХССОЯГ ........................................ 70

4.1.1.1 Върху населението (в близост до местата за добиване на инертни материали; и/или пътищата на транспортните средства, доставящи материали, оборудване и др. за обекта и в социален аспект)............................................................................................................................ 70

4.1.1.2 Върху персонала на площадката на ХССОЯГ и персонала на площадката на АЕЦ “Козлодуй”....................................................................................................................................... 71

4.1.1.3 Върху материалните активи – потребление на горива, суровини и материали .......... 73

4.1.1.4 Върху атмосферния въздух и атмосферата ................................................................... 74

4.1.1.5 Върху водите...................................................................................................................... 74

4.1.1.6 Върху почвата и земните недра ....................................................................................... 75

4.1.1.7 Върху земеползването; ландшафта; минералното разнообразие; биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората ................................................................................................ 75

4.1.1.8 От разполагане на строителни и конвенционални отпадъци, свързани със строителните дейности ................................................................................................................. 76

4.1.1.9 От шум, вибрации, прах, газове, добив на инертни материали .................................... 77

4.1.1.10 От осветяването, топлинните и електромагнитни лъчения......................................... 77

4.1.1.11 От възможните радиационни въздействия, свързани с изграждането на ХССОЯГ . 77

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: ix


4.1.2 Възможни въздействия по време на експлоатацията на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация ....................................................................................................................................... 78

4.1.2.1 Върху персонала на площадката на ХССОЯГ и персонала на площадката на АЕЦ “Козлодуй” (въздействия на радиационни и нерадиационни фактори), по време на нормалната експлоатация на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация (данни за възможното облъчване) ..................................................................................................................................... 78

4.1.2.2 Върху населението по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация (в здравен и социален аспект) ............................................................................. 83

4.1.2.3 Върху атмосферния въздух и атмосферата по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация .......................................................................................................... 85

4.1.2.4 Върху водите при нормална експлоатация както и при извеждане от експлоатация . 87

4.1.2.5 Върху почвата и земните недра по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация.................................................................................................................................. 88

4.1.2.6 Върху земеползването; ландшафта; минералното разнообразие; биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи обитавани от защитени, важни или чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо или културно значение; обекти защитени от международен или национален закон поради тяхната екологична, природна, културна или друга ценност, по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация ............................................................. 89

4.1.2.7 От формиране и разполагане на конвенционални и други типове отпадъци, свързани с етапите на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация....................................... 89

4.1.2.8 От материалните ценности и намаляването на невъзобновими ресурси.................... 91

4.1.2.9 От възможните радиационни въздействия, свързани с експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ (съществуват ли и обосноваване).............................................. 91

4.1.2.10 Кумулативно въздействие върху околната среда от работата на АЕЦ “Козлодуй” и ХССОЯГ .......................................................................................................................................... 93

4.1.3 Възможни въздействия, получени в резултат от аварии ....................................................... 93

4.1.4 Матрица за оценка на потенциалните въздействия в нерадиационен аспект при реализация на ХССОЯГ...................................................................................................................... 97

4.1.5 Матрица за оценка на потенциалните въздействия в радиационен аспект при реализация на ХССОЯГ......................................................................................................................................... 103

4.2 ПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ ...................................................................................... 109

4.2.1 Води ........................................................................................................................................... 109

4.2.1.1 Водоснабдяване на АЕЦ “Козлодуй”.............................................................................. 109

4.2.2. Инертни материали ................................................................................................................. 109

4.3 ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВО, НОРМАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ, ГЕНЕРИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ (РАЗГЛЕЖДА СЕ ПО ОТДЕЛНИ КОМПОНЕНТИ И ФАКТОРИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) .............. 110

4.3.1 Генериране на твърди отпадъци ............................................................................................ 110

4.3.1.1 Определяне на вида и количествата на генерираните отпадъци и начин на третиране, включително отпадъци от строителството или разрушаването .......................... 110

4.3.1.2. Описание на методите за събиране, съхраняване, третиране, транспортиране и крайно депониране на твърдите отпадъци ............................................................................... 112

4.3.1.3. Разглеждане на местоположението за крайно депониране на всички твърди отпадъци....................................................................................................................................... 113

4.3.2 Генериране на течни отпадъци............................................................................................... 113

4.3.2.1 Нерадиоактивни течни отпадъци ................................................................................... 113

4.3.2.2 Радиоактивни течни отпадъци ....................................................................................... 114

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: x


4.3.3 Генериране на отпадъчни газове............................................................................................ 114

4.3.3.1. Описание на вида и количества на емисиите на отпадъчните газове в резултат от инвестиционното предложение .................................................................................................. 115

4.3.3.2. Описание на състава и токсичността на емисиите във въздуха................................ 115

4.3.3.3. Описание на методите на събиране, третиране и изпускане на тези емисии във въздуха ......................................................................................................................................... 115

4.3.4 Вредни физични нерадиационни емисии............................................................................... 115

4.3.4.1 Нерадиоактивни вредни физични нерадиационни емисии ......................................... 115

4.3.4.2 Вредни радиоактивни емисии ........................................................................................ 116

5 ЧАСТ V - ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИКИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА .................................................................................... 117

6 ЧАСТ VI - ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ, НАМАЛЯТ ИЛИ КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО, ДА ПРЕКРАТЯТ ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ВРЕДНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА, КАКТО И ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТЕЗИ МЕРКИ ................................... 119

6.1 СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ ..................................................... 119

6.2 ПРЕПОРЪКИ ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА .................................................... 122

6.3 ПРЕПОРЪКИ КЪМ ПЛАН ЗА СОБСТВЕН МОНИТОРИНГ ........................................................ 122

6.4 ПРЕПОРЪКИ КЪМ АВАРИЙНИЯ ПЛАН...................................................................................... 123

7 ЧАСТ VII - СТАНОВИЩА И МНЕНИЯ НА ЗАСЕГНАТАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС И ДРУГИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВЕДОМСТВА, В РЕЗУЛТАТ НА ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ...................................................... 124

8 ЧАСТ VIII - ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ .................................................................................... 129

9 ЧАСТ IX - НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ................................................................................................. 132

Основания за разработването на Доклад за ОВОС....................................................................... 132

Обща информация за Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ)... 132

Резюме на Доклада за ОВОС........................................................................................................... 142

Заключения на Доклада за ОВОС ................................................................................................... 147

10 ЧАСТ X - СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ, СПИСЪЦИ И ДР............................... 149

10.1 ГРАФИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ ....................................................................................................... 149

10.2 ТАБЛИЦИ ..................................................................................................................................... 149

10.3 ФИГУРИ ....................................................................................................................................... 150

10.4 ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ ............................................................................................................... 151

11 ЧАСТ XI - СПИСЪК НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ........................................................ 152

Проекти............................................................................................................................................... 152

Законодателство ............................................................................................................................... 152

Други ................................................................................................................................................... 156

12 ЧАСТ XII - ОПИСАНИЕ НА ТРУДНОСТИТЕ ПРИ СЪБИРАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС ............................................................................................. 158

ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение 1 Карти Приложение 2 Удостоверения на експертите участвали в изготвянето на ОВОС Приложение 3 Протокол от среща със засегнатата общественост Приложение 4 Писма и обяви за срещи с общините и други организации

Документ: 12000-TR-001 Издание: 05 Страница: xi


СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

KIDSF Kozloduy International Decommissioning Support Fund (Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2)

АЕЦ Атомна електрическа централа

АИСВРК Автоматична измервателна система за външен радиационен контрол

АЛАРА ALARA (As Low As Reasonably Achievable) Толкова ниско колкото е разумно достижимо

АЯР Агенция за ядрено регулиране

ВВЕР Водо-водни енергетични реактори

ОАБ Отчет за анализ на безопасността

ДВ Държавен вестник

ДЖА Дълго живеещи аерозоли

ДЗС Държавно земеделско стопанство

ДОВОС Доклад за ОВОС

ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕМЛ Електромагнитни лъчения

ЕП-1, ЕП-2 Електропроизводство 1 (блокове 1-4), Електропроизводство 2, (блокове 5-6)

ЕС Европейски съюз

ЗБИЯЕ Закон за безопасно използване на ядрената енергия

ЗВН Заболеваемост с временна нетрудоспособност

ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗПЗМ Зона за превантивни защитни мерки

ЗСР Зона на строг режим

ИЕ Извеждане от експлоатация

ИТ Информационна технология

ЛРКОС Лаборатория за радиационен контрол на околната среда

МААЕ Международната агенция по атомна енергия

МЗ Министерство на здравеопазването

МКБ Международната класификация на болестите

МКРЗ Международната комисия за радиологична защита

МОСВ Министерство на околната среда и водите

МПС моторно(и) превозно(и) средство(а)

НИПК Национален институт за паметниците на културата

НКДАР ООН

UNSCEAR

Научен комитет по изследване действието на атомната радиация към ООН

НСИ Национален Статистически Институт

НЦЗИ Национален център по здравна информация към Министерството на здравеопазването


Страница: xii


НЦОСУР Национален център за околна среда (сега ИАОС - Изпълнителна агенция за околна среда)

НЦРРЗ Национален център по радиобиология и радиационна защита

ОВОС Оценка на въздействието върху околната среда

ОНРЗ Основни норми за радиационна защита

ОЯГ Отработено ядрено гориво

ПОАБ Предварителен Отчет за анализ на безопасността

ПДК Пределно допустима концентрация

ПМС Постановление на Министерски Съвет

ПРАО Преработка на радиоактивни отпадъци

РАО Радиоактивни отпадъци

РБГ Радиоактивни благородни газове

РВН Реактор с (лека) вода под налягане (същото като ВВЕР)

РКОС Радиационен контрол на околната среда

САСКОК Система за акселерографичен сеизмичен контрол на оборудване и конструкции

ХССОЯГ Хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво

ТК Топъл (отводящ) канал

ХЗЗ Хигиенно-защитна зона

ХОГ Хранилище за съхраняване на отработено ядрено гориво под вода

ЦПС Централна помпена станция


Страница: xiii


СПИСЪК НА ТЕРМИНИТЕ

Авария: Извънредно събитие, което води или може да доведе до надхвърляне на лимитите или до нарушаване условията на радиационното въздействие върху човека и околната среда, определени в нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита.

Аварийни условия: Отклонения от нормалната експлоатация, по-тежки от очакваните експлоатационни събития, включително проектните аварии и надпроектните аварии.

Дейности, свързани с ядрената безопасност:

1. разполагане, строителство, пускане в експлоатация, експлоатация, реконструкция и извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение.

2. проектиране на ядреното съоръжение.

3. проектиране, изготвяне, ремонти и проверка на системите на ядреното съоръжение или негови части, включително материали за неговото изграждане.

4. проектиране, изготвяне, ремонти и проверка на опаковките на контейнерите за транспортиране, съхраняване или обезвреждане на ядрен материал.

5. третиране на ядрен материал и избрани елементи, а в случай на използване в ядрената област, дори елементи с възможна двойна употреба,

6. проучване и разработване на дейностите, посочени в точки 1 до 5.

7. професионална подготовка на специалисти по дейностите, посочени в точка 1 от гледна точка на ядрената безопасност,

8. транспортиране на ядрени материали.

Дейности водещи до облъчване: Човешки дейности, чрез които се въвеждат източници на радиационни лъчения или пътища на облъчване, разпространява се лъчение върху други хора или се променят пътищата на облъчване на съществуващи източници по такъв начин, че облъчването или вероятността за облъчване на хора или броя на облъчените хора нараства, особено производство, транспортиране, експлоатация и третиране по друг начин на източници на йонизиращи лъчения, включително радиоактивни отпадъци или внасяне на йонизиращи радионуклиди в околната среда.

Принцип АЛАРА (As low as reasonably achievable): Толкова ниско колкото е разумно достижимо Съгласно този принцип, всеки който използва ядрена енергия или извършва дейности, водещи до радиационно облъчване или извършва дейности за ограничаване на естественото облъчване или облъчване, предизвикано от радиационна авария, е длъжен да спазва такова ниво на ядрена безопасност, радиационна защита, физическа защита и аварийна готовност, което е разумно постижимо при балансиране на икономическите и социалните перспективи като се взема предвид икономическата и социалната гледна точка на въпроса.

Дублиране (резервиране): Осигуряване на алтернативни (идентични или разнообразни) конструкции, системи или компоненти така, че което и да е от тях да може да изпълни изискващата се функция, независимо от експлоатационното състояние или отказ на останалите конструкции, системи или компоненти.

Контейнер Уплътнена и екранирана вместимост, в която се разполагат касети с ОЯГ или радиоактивен отпадък за безопасно превозване или съхраняване.


Страница: xiv


Въвеждане в експлоатация на ядреното съоръжение: Процесът, по време на който системите и компонентите за изградено ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения се привеждат в работоспособно състояние и се оценяват за съответствие с изискванията на проекта и критериите за работоспособност.

Критична група население: Моделна сравнително хомогенна група от характерни индивидуални представители на населението , която от гледна точка на облъчване от даден източник на йонизиращо лъчение и пътища за облъчване би, получила най-високата ефективна доза по пътя за облъчване от дадения източник (Група, която по своя възрастов състав или място на разполагане има най-висок радиационен риск).

Извеждане от експлоатация: Всички административни и технически дейности, предприети, за да се освободи ядреното съоръжение от регулиране по този закон, включително затваряне на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци или отработено ядрено гориво. Тези мерки включват и процесите на дезактивация и демонтаж.

Подкритичност: Стабилно състояние на разпадащия се материал, при което степента на образуване на неутрони е по-малка от степента на поглъщане.

Погребване на радиоактивни отпадъци: Разполагане на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в подходящо съоръжение или място без намерение за последващото им извличане.

Проектна авария: Авария, за която в проекта са предвидени технологични мерки за ограничаване на последиците от нея.

Проектни гранични стойности за нормална и анормална експлоатация: Стойности на параметри до чието достигане се гарантира нормално функциониране и предотвратяване на недопустимо изпускане на радионуклиди в околната среда.

Детерминистични (нестохастични) ефекти: са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения, за които има минимална доза, предизвикваща даден ефект, над която тежестта на проява на ефекта се увеличава с нарастване на дозата.

Авариен план: Документ, който описва действията и мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварии.

Аварийна готовност: Способността незабавно да бъдат предприети мерки, които ефективно да ограничат въздействията на евентуална авария върху човешкото здраве, околната среда и материалните ценности.

Външно облъчване: Въздействие върху организма на йонизиращи излъчвания от източник, който се намира в околната среда.

Повреда: Прекратяване на състоянието на функциониране на даден компонент. Състоянието на функциониране на даден компонент е състояние, при което компонента е способен да извършва (или извършва) зададена (изискана) функция, при което стойностите на параметрите характеризиращи компонента не се отклоняват от определените граници.

Касета с ядрено гориво: Групирани горивни елементи, които най-често не са оголени по време на горивната кампания в реактора. Освен горивните елементи, тя включва разделители и, ако се използват, водещи тръби на вътрешни измервателни инструменти или за контролни клъстери или за неутронни източници или за дискретни горими абсорбери и обвивките на топлоотделящите елементи.

Кошница за гориво: Поддържаща стоманена конструкция, която осигурява разположение на касетите в контейнерите, гарантиращо подкритичност.

Горивен елемент: Конструкционен елемент, чиято основа е ядреното гориво, включващ обвивката, пелетите, запълващ газ, пружини и т.н..

*) при горивото за реактори с вода под налягане (като ВВЕР), горивни пръти е еквивалентен термин.


Страница: xv


Разкъсване на горивен елемент: Нарушаване на целостта на обвивката и от там възможност за изпускане на продуктите на ядреното делене в околността.

Горивна система: Касети с ядрено гориво и техните компоненти, контролните пръти, горими абсорбери, пръти с неутронни източници, отражатели и т.н..

Вътрешно облъчване: Облъчване на хора от радионуклиди, попаднали в тялото, най-често в резултат на поглъщане при хранене или дишане.

Гранични условия за експлоатация: Условия за безопасна експлоатация на ядреното съоръжение в режими, разгледани и анализирани в докладите за безопасност на ядреното съоръжение и съдържащи най-вече:

а) граници, в които е необходимо да бъдат разглеждани физичните и технологичните параметри, така че при експлоатация да не се достигат нежелани стойности на контролираните параметри, които да засегнат защитните системи и при които се доказва безопасност на ядреното съоръжение.

б) изисквания относно обслужваемостта на съоръжението, важни от гледна точка на ядрената безопасност, така че съоръжението да изпълнява функцията си в рамките на определените условия.

в) стойности на други значими за безопасността параметри, в обхвата на които се доказва безопасност на ядреното съоръжение.

Набор от специално определени условия, за които е доказано, че експлоатацията на ядреното съоръжение е безопасна. Този набор съдържа данни за допустимите параметри, изисквания към действията на персонала и към организационните мерки за изпълнение на всички поставени условия към проектните експлоатационни състояния.

Границите и условията на безопасната експлоатация на ядреното съоръжение се разделят на следните части:

а) граници на безопасност;

б) настройки на системата за защита;

в) гранични условия за експлоатация;

г) изисквания към контрола;

д) организационни мерки;

е) обосновка на границите и условията на безопасната експлоатация.

Границите и условията на безопасната експлоатация се актуализират в съответствие с достиженията на науката и технологиите, както и натрупания практически опит.

Максимална проектна авария: Проектна авария отчетена при проектирането на ядреното съоръжение с най-тежките радиационни последици.

Манипулации с ядрени материали и радиоактивни отпадъци: Дейности по преместване и обслужване на ядрени материали и радиоактивни отпадъци.

Мониторинг: Събирането, оценката и обобщаването на информацията за околната среда чрез непрекъснато или периодично наблюдение на определени качествени и количествени показатели, характеризиращи състоянието на компонентите на околната среда и тяхното изменение в резултат на въздействието на природни и антропогенни фактори.

Радиационен Мониторинг: Измерване на радиационни параметри на работното място и околната среда за целите на оценка или контрол на облъчването, както и тълкуването на резултатите.

Естествено облъчване: Облъчване от естествени радионуклиди или от други естествено проявяващи се (без човешка намеса) източници на йонизиращи лъчения,


Страница: xvi


различно от случаите на съзнателно и преднамерено използване на такива източници.

Естествени радионуклиди: Радионуклиди, които са свободно произлезли или свободно произхождат от природата без човешка намеса.

Ядрено съоръжение: Съоръжение, включително свързаните с него територия, сгради и оборудване, в което се добива, произвежда, преработва, използва, манипулира, съхранява или погребва ядрен материал в такъв мащаб, че се изисква отчитането на ядрената безопасност и радиационната защита. "Ядрено съоръжение" е и всяко съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци.

Ядрена безопасност: Състоянието и способността на ядрено съоръжение и на неговите системи и персонал да предотврати неконтролируема верижна реакция на делене или недопустимо освобождаване на радиоактивни вещества или йонизиращи лъчения в работната или околната среда, предотвратяване на инциденти и аварии и ограничаване на последиците от тях.

Отработено ядрено гориво (или отработено гориво): Ядрено гориво, което е било облъчено в активната зона на ядрен реактор и е окончателно извадено от нея.

Оптимизиране на радиологичната защита: Процедури за постигане и поддържане на такова ниво на радиологичната защита, при което рискът от застрашаване на живота, човешкото здраве и околната среда е възможно най-нисък в рамките на разумно постижимото след разглеждане на икономическата и социалната страна на въпроса.

Организационни мерки: Насочени са главно към:

а) случаи, при които допустимите параметри са били достигнати или надвишени; или изискванията относно обслужването не са били изпълнени; или определени условия на защитните системи на настройките и процесите, необходимите дейности и мерки, които трябва да се извършват, както и сроковете за извършване на тези дейности и мерки, не са били изпълнени.

б) отговорностите на персонала по надзора в рамките на организацията на притежателите на разрешението, квалификация на избрания персонал, изисквания за минимална сменна заетост, вътрешен и външен контрол на спазването на ограниченията и условията и задължението да предоставят информация, касаеща контролните органи.

Индивидуална доза: Общо название на нивата, характеризиращи степента на външно и вътрешно облъчване на отделни лица, особено ефективната доза, мощност на ефективната доза и еквивалентните дози в отделните органи и тъкани. Устройствата, които измерват индивидуалните дози се наричат персонални (индивидуални) дозиметри. Сумата от измерената и оценената индивидуална доза се нарича персонална дозиметрия.

Физическа защита: Съвкупност от технически и организационни изисквания, мерки, средства и методи, насочени към ефективно предотвратяване на неправомерни въздействия и посегателства върху ядрения материал, ядрените съоръжения и радиоактивните вещества (кражба, неправомерно проникване на територията на ядрено съоръжение, неразрешен достъп до зони от особено значение за безопасността на ядрената инсталация, саботаж, терористични действия), своевременното им откриване и прекратяване и връщане на неправомерно придобит ядрен материал.

Радиационна авария: Събитие, водещо до недопустимо изпускане на радиоактивни вещества или йонизиращо лъчение в околната среда или до недопустимо облъчване на хора.

Радиационно бедствие: Радиационна авария изискваща мерки за защита на населението и околната среда.

Радиоактивен отпадък: Радиоактивно вещество в газообразна, течна или твърда форма, чието по-нататъшно използване не се предвижда от лицензианта или титуляра на


Страница: xvii


разрешение и което се контролира от агенцията като радиоактивен отпадък съгласно този закон, включително радиоактивен източник, чийто срок за безопасна експлоатация е изтекъл съгласно производствената документация.

Хранилище за радиоактивни отпадъци: място, сграда или съоръжение, намиращо се на земната повърхност или под земята и служещо за крайно съхраняване на радиоактивни отпадъци.

Радионуклид: Съвкупност от радиоактивни атоми с дадено масово число и атомен номер, а за изомерните атоми - и с дадено определено енергетично състояние на атомното ядро. Радиоактивните (и нерадиоактивните) нуклиди на даден елемент се наричат негови изотопи.

Резервиране: Вж. Дублиране.

Надеждност: Обща характеристика на дадено оборудване, състояща се в способността то да изпълнява зададената му функция при поддържане на стойностите зададени с експлоатационните показатели в определените граници и време в съответствие със зададените технически условия. Изразява се с частни характеристики като аварийна безопасност, експлоатационен живот, лесна поддръжка, лесно ремонтиране, продължителност на съхраняване, готовност и т.н.

Рутинна експлоатация: Всички състояния и операции, планирани за експлоатацията на ядреното съоръжение при спазване на ограниченията и условията на безопасна експлоатация на ядреното съоръжение.

Култура на безопасност: Набор от дейности, отношения, характеристики на организацията и на отделните хора, както и взаимоотношения, които осигуряват най-висок приоритет на безопасността на ядреното съоръжение.

Стохастични радиационни въздействия: Вредни за здравето въздействия от въздействието на йонизиращите лъчения, за които се приема, че няма прагова доза и вероятността за проявата им е правопропорционална на дозата, а тежестта им не зависи от дозата. Стохастични въздействия са злокачествените новообразувания и наследяваните (генетични) болести. Други стохастични въздействия, дължащи се на въздействието на йонизиращи лъчения, няма.

Съхраняване (на РАО и ОЯГ): Складиране на ядрен материал или радиоактивни вещества, включително на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, в съоръжение, което осигурява ограничаване на тяхното въздействие, с намерение за извличането им.

Система: Комплекс от взаимно свързани съоръжения/ устройства, предназначени да изпълняват определени функции.

Важни системи от гледна точка на ядрената безопасност: Важни системи, структури и компоненти от гледна точка на ядрената безопасност са такива:

1. чието неправилно функциониране или чиято повреда могат да доведат до недопустимо облъчване на персонала или населението.

2. които предотвратяват аварийна ситуация при очаквани експлоатационни събития.

3. чиято функция и характеристики са насочени към управлението и регулирането на последствията от аварии.

Избрано оборудване: Части или системи от ядреното съоръжение, важни от гледна точка на ядрената безопасност, класифицирани по класове на безопасност в съответствие с тяхното значение за експлоатационната безопасност на ядреното съоръжение, в съответствие с функциите за безопасност на системата, от която те са част и в зависимост от сериозността на евентуалната им повреда. Критериите за класифициране и разделяне на избрано оборудване по класове на безопасност са заложени в действащото законодателство.


Страница: xviii


Граници на безопасност: Гранични стойности на физически и технологични параметри, които влияят директно върху физическите бариери, предотвратяващи изпускането на радиоактивни вещества от ядреното съоръжение в околната среда и които не могат да бъдат надвишавани.

Работна зона: Част от работното място с източници на йонизиращи лъчения, характеризираща се с нейните защитни свойства (изолация, вентилация и екраниране), определени пространствено или технологично (работен плот, лабораторен бокс, “гореща камера” и др.), където може да се работи индивидуално с източници на йонизиращи лъчения. В една стая може да има няколко работни зони, ако всяка от тях представлява отделна единица от гледна точка на организацията на работата.


Страница: xix


0 УВОД

Основание за разработване на ДОВОС

Този Доклад за ОВОС е разработен в съответствие със Закона за опазване на околната среда (ЗООС) [З.4], обн., ДВ, бр. 91/25.09.2002 г., попр., ДВ, бр. 98/18.10.2002 г., изм., ДВ, бр. 86/30.09.2003, изм. ДВ, бр. 70/10.08.2004 г., в сила от 1 януари 2005 и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, обн. ДВ, бр. 25/2003 г. [З.84], както и в съответствие с действащите български закони, норми и стандарти и изискванията на европейските норми и политиката на ЕБВР.

Цел на извършване на ОВОС на ХССОЯГ


Избрана методология на ДОВОС

Оценката за въздействие върху околната среда се разглежда основно в два аспекта: • местоположение (предложеното местоположение и последствията от него за околната среда); • експлоатация (предложената дейност и последствията от нея за околната среда).

ХССОЯГ е разположено на промишлен терен в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Местоположението на площадката вече е определено. Затова при оценката на въздействието върху околната среда, местоположението е по-малко значимо. Експлоатацията обаче, заедно с последствията от нея, може да има отражение извън пределите на площадката на АЕЦ ”Козлодуй”. Затова експлоатацията е по-значима за ОВОС, отколкото местоположението на площадката.

Съобразно с тези факти е обърнато внимание на зоната на радиационното въздействие и въздействието върху хората. За целта са направени специални проучвания (напр. Оценка на риска).

Всички други аспекти (въздействие върху въздуха, водите, почвите, растителен и животински свят, културно наследство и т.н.), които имат по-малко значение, са оценени по по-обобщен начин. Въпреки това е спазен (съгласно нормативните разпоредби) изисканият обхват за оценка.

Важната и задължителна част на този ДОВОС е оценката на въздействията от възможни аварии. Тези въздействия са анализирани от екологична гледна точка (въздействие върху околната среда в случай на аварии), а не от техническа гледна точка (анализ на първоначалните събития и последствията от тях). Докладът за ОВОС не е Доклад за безопасност на ХССОЯГ. Данните за степента на осигуряване на ядрената безопасност и нейните компоненти от техническа гледна точка, са основата за разработването на този ДОВОС, а не са обект на Доклада.

ХССОЯГ ще отговаря на всички български стандарти в областта на използване на атомната енергия. Това се контролира от Агенцията за ядрено регулиране и нейното одобрение е необходимо за издаване на разрешение за строеж.

Необходимост от ХССОЯГ

Съгласно Националната стратегия за безопасно управление на отработило ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, одобрена от българското правителство с Решение № 693/09.11.1999 г., и в съответствие със Споразумението между АЕЦ “Козлодуй” и ЕБВР за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2, една от мерките в стратегията е изграждането на Хранилище за сухо съхраняване на


Страница: 1 от 158


отработено ядрено гориво, което ще приема събраното отработено гориво от всички реактори на АЕЦ “Козлодуй”.

Предложеното ХССОЯГ е в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, декември 2004 г.).

Главните изисквания към ХССОЯГ са както следва: • преработка на 420 касети ОЯГ годишно от реакторите ВВЕР-440 и 108 касети ОЯГ годишно от

реакторите ВВЕР-1000; • етапно изграждане на ХССОЯГ с първоначален капацитет 2800 касети ОЯГ; • пълен капацитет на ХССОЯГ (след пълното изграждане на ХССОЯГ) за 8000 касети ОЯГ от

реакторите ВВЕР-440 и 2500 касети от реакторите ВВЕР-1000; • безопасно съхраняване на ОЯГ за период, не по-кратък от 50 години.

Резюме на предложението

Съобразно с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, одобрена от българското правителство с Решение № 693/09.11.1999 г., и условията за отпускане на средства от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), една от мерките е изграждане на Хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво, което ще приеме отработеното ядрено гориво от всички блокове на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Технологията за сухо съхраняване прилага принципа на защита в дълбочина, основана на пасивна система за защита (затворена система на контейнерите с тройна бариера), която не предполага никакви изхвърляния в околната среда през периода на съхраняване. Очакваното въздействие върху околната среда ще бъде по-малко от това на използваната и одобрена технология за съхраняване под вода.

Хранилището за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво ще бъде разположено в рамките на съществуващата АЕЦ “Козлодуй” и ще представлява разширение на сегашната дейност на АЕЦ − временно съхраняване на отработено гориво − чиито екологичен ефект вече е оценен с ДОВОС (ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй” от 1999 г. [Д.9]). Министерството на околната среда и водите е издало Разрешение (№28-8/2001 г.), с което се разрешава бъдещата производствена дейност на АЕЦ “Козлодуй”.

Хранилището за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво ще позволи, след крайната фаза на строителството, приемане и съхраняване на 8000 касети с отработено гориво от реакторите ВВЕР-440 и 2500 касети от ВВЕР-1000.




1 ЧАСТ I - АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА

СТРОИТЕЛСТВОТО, ДЕЙНОСТИТЕ И ТЕХНОЛОГИИТЕ НА ХССОЯГ НА ПЛОЩАДКАТА НА АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”

1.1 ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХССОЯГ И РАЙОН НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ

1.1.1 Местоположение на площадката на ХССОЯГ, като част от общия план на площадката на АЕЦ “Козлодуй”

Площадката е разположена северозападно и северно от съществуващата сграда за съхраняване под вода на отработено гориво от АЕЦ “Козлодуй” и се намира вътре в периметъра на оградата на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Площта на площадката е 12 160 m2 и е ориентирана в посока север-юг с обща дължина 180 m, и в посока изток-запад с обща дължина 110 m. Площадката е широка 50 m в южната част и 35 m в северната част.

Теренът на площадката е собственост на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД.

Местоположението на избраната площадка за ХССОЯГ е показано на следващата фигура.

Фигура 1.1.1-1: Местоположение на площадката на ХССОЯГ в площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Площадка наХССОЯГОграда на АЕЦ “Козлодуй”(ще бъде променена)




1.1.2 Връзки с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности

Площадката на АЕЦ “Козлодуй” е предназначена изцяло за индустриални цели (т.е. производство на електроенергия), като там не са планирани никакви други дейности.

Предложената площадка на ХССОЯГ се намира на самата площадка на АЕЦ “Козлодуй” и връзките й с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности са както следва: • връзка с ХОГ – път за придвижване на колите, превозващи контейнерите; • връзка с Басейните за отлежаване на горивото от блокове 1 до 6 – от тях ще се докарва

горивото за запълване на контейнерите; • Управление на РАО в АЕЦ ”Козлодуй ” – РАО от ХССОЯГ ще се третират както тези от АЕЦ

“Козлодуй”; • Радиационна защита – съгласно нормативните изисквания; • Система за пожарна безопасност в АЕЦ ”Козлодуй ” – включване на ХССОЯГ към системата за

пожана безопасност на площадката на АЕЦ ”Козлодуй ”; • Водоснабдяване – за питейно - битови нужди, техническо водоснабдяване - водопровод в цеха

за поддръжка на авторемарке за транспортиране на контейнерите; • Система за отпадъчни води – отпадъчните води се включват в канализацията на АЕЦ

“Козлодуй”; • Управление на нерадиоактивни отпадъци в АЕЦ ”Козлодуй ” – включване на ХССОЯГ към

Програмата за управление на нерадиоактивни отпадъци на АЕЦ ”Козлодуй ”; • Снабдяване с течни горива, мазут и масла; • Електрозахранване (0.4 kV, 630 kVA, Специален корпус 2 – западна страна); • Отопление; • Защита от нерадиационни рискови фактори; • Транспорт (сухопътен и воден ) – при превоз на контейнерите; • Захранваща и обслужваща инфраструктура – обща с тази на АЕЦ “Козлодуй”; • Спомагателни обекти и дейности.

1.2 ХАРАКТЕРИСТИКА НА ХССОЯГ

1.2.1 Генерален план на площадката на ХССОЯГ

1.2.1.1 Общи данни

Основното предназначение на Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ) е надеждното и безопасно съхраняване на отработено гориво преди неговата преработка или окончателно депониране като радиоактивен отпадък. Основното съображение при експлоатацията на Хранилището е постигането и поддържането на високи стандарти от гледна точка на предпазването на обслужващия персонал, околната среда и населението.

Основното предназначение на ХССОЯГ е безопасното и надеждно съхраняване на отработеното гориво от Атомната електроцентрала в Козлодуй. Тази функция се постига с технологията за съхраняване – система за съхраняване с контейнери.

Контейнерите се разполагат в Сграда за съхраняване, осигуряваща подходяща среда и условия за технологията, експлоатацията и поддръжката.





Етап І Съхраняване на 2800 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-440 в контейнери CONSTOR 440/84 (общо 34 контейнери)

Етап ІІ Съхраняване на 5200 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-440 в контейнери CONSTOR 440/84 (общо 96 контейнери) и 2500 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-1000 в контейнери CONSTOR1000/19 (общо 132 контейнери)

ХССОЯГ ще отговаря на следните изисквания: • Ще осигури необходимия свободен капацитет в басейните за отработено гориво за приемане на

генерираното количество отработено ядрено гориво от ядрените реактори с цел да се подсигури непрекъснатата експлоатацията на който и да е от ядрените реактори,

• Ще подсигури необходимия свободен капацитет за отстраняване и съхраняване на касетите с отработено ядрено гориво от Реактори 1 до 4 на Атомната Електроцентрала в Козлодуй по време на извеждането им от експлоатация,

• Ще осигури дълготрайно съхраняване на касетите с отработено ядрено гориво за период не по-кратък от 50 години,

• Ще подсигури безопасното транспортиране в бъдеще на касетите с отработено ядрено гориво от ХССОЯГ.

1.2.1.2 Площадката на ХССОЯГ

Площадката на ХССОЯГ е разположена на площадката на Атомната Електроцентрала Козлодуй, северозападно от съществуващото съоръжение за съхраняване на отработено ядрено гориво под вода. Местоположението на ХССОЯГ e изобразено в Раздел 1.1.1 по горе, а общото разположение е показано по-долу в Раздел 1.2.1.4.

Площадката е покрита с трева, но няма други растителни насаждения. В северната част на площадката се намира сградата на работилницата, която ще бъде преместена.

Пътният достъп до площадката на ХССОЯГ е осигурен посредством използването на съществуващите вътрешно-площадкови пътища в АЕЦ “Козлодуй”, портал с контролно-пропускателен пункт и външни пътища от републиканската пътна мрежа.

Настоящето състояние на площадката на ХССОЯГ е представено на фигура 1.2.1.2-1 по-долу:




Фигура 1.2.1.2-1: Настоящо състояние на площадката на ХССОЯГ

Съществуващото хранилище за отработено ядрено гориво под вода е разположено отдясно (зад оградата). В средата се намира работилницата (която ще бъде преместена), зад нея е СК №2. Пътят за достъп от ляво ще бъде запазен.

1.2.1.3 Технология за съхраняване

Технологията за съхраняване, предлагана за Хранилището за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в АЕЦ “Козлодуй” включва система за съхраняване в контейнери, при която топлоотвеждането се извършва чрез естествена конвекция на въздуха. Предлаганите контейнери са подходящи за съхраняване. Системата за съхраняване с контейнери се характеризира със следните отличителни черти по отношение на сигурността и експлоатацията: • Системата за съхраняване в контейнери разделя и изолира общата активност на отработеното

ядрено гориво под формата на отделни групи от касети. Всяка група е безопасно затворена в екраниран, газо-непроницаем, здрав и устойчив на повреди контейнер, който може лесно да бъде инспектиран;

• ОЯГ е изолирано в затворена система с тройна бариера. Няма да се получи никакво изтичане на радиоактивни материали (“концепция на нулев теч”), дори и след малко вероятно събитие като например въздействие от удар или земетресение;

• Топлината, получена вследствие на радиоактивния разпад в горивните елементи, се отвежда към повърхността на контейнера на принципа на топлопроводимостта. Контейнерът се охлажда чрез естествената конвекция на въздуха. При нормални условия или аварийна ситуация не се изискват активни системи за отвеждане на топлината от радиоактивния разпад;

• Разрушаване на обвивката на горивото се предотвратява чрез поддържане на атмосфера от инертен газ в свободното пространство на контейнера. Дори и след продължителен период на съхраняване, състоянието на касетите с гориво позволява безопасно обслужване и транспорт;

• Касетите с отработено гориво са разположени в контейнера, в конструкция, която гарантира подкритичност, дори и в аварийни условия;

• Конструктивното решение на контейнерите и материалите на контейнерите изпълняват техните функции за безопасност както в условията на дълговременно съхраняване (50 и повече години) така и при хипотетична проектна авария;




• По време на дълговременния период на съхраняване от контейнерите не се генерират вторични отпадъци;

• Този начин на съхраняване предотвратява корозията на контейнерите, наблюдавана при съхраняване в ХОГ.

За транспорт и обслужване на контейнерите - електрозахранване, мониторинг и пр. се предвиждат спомагателни технологични системи.

За ХССОЯГ се предвиждат следните контейнери: • CONSTOR 440/84 с капацитет 84 касети с отработено гориво ВВЕР-440 за един контейнер; • CONSTOR 1000/19 с капацитет 19 касети с отработено гориво ВВЕР-1000 за един контейнер.

Проектният принцип на контейнерите CONSTOR е показан на следващата фигура:

Фигура 1.2.1.3-1: Принцип на системата за затваряне на контейнер CONSTOR

УПЛЪТНЯВАЩА ПЛОЧА (ЗАВАРЕНА, ГАЗОПЛЪТНА)

ВЪТРЕШНОПРОСТРАНСТВОС КОШНИЦАЗА ГОРИВО

ТЯЛО НА КОНТЕЙНЕРА

УШИ (ЦАПФИ)

КАПАК (ЗАКРЕПЕН С БОЛТОВЕ, ГАЗОПЛЪТЕН)

КАПАК (ЗАВАРЕН, ГАЗОПЛЪТЕН)

Броят на контейнерите, предлаган за ХССОЯГ Козлодуй, е даден в следващата таблица:

Таблица 1.2.1.3-1: Брой на складираните контейнери

Етап на ХССОЯГ Касети с отработено гориво

Брой на касетите с отработено гориво за съхраняване

Контейнери CONSTOR

Брой на контейнерите

Етап І (първоначален) ВВЕР-440 2800 440/84 34 ВВЕР-440 8000 440/84 96 Етап ІІ (окончателен) ВВЕР-1000 2500 1000/19 132

Предлаганата система на контейнерите CONSTOR използва стомана за вътрешния цилиндър на контейнера, тежък бетон за допълнително екраниране и заварена система за уплътняване. Конструкцията и за двата типа контейнери – CONSTOR 440/84 и CONSTOR 1000/19 е еднаква и включва: • корпус на контейнера с горен пръстен; • кошница за горивото; • затваряща система от капаци (първи капак, уплътняваща плоча, втори капак); • уши (цапфи).

Основните параметри на контейнерите са дадени в следващата таблица.




Таблица 1.2.1.3-2: Основни данни за контейнерите

CONSTOR 440/84 CONSTOR 1000/19 Общо височина 4128 mm 5446 mm Общо диаметър 2580 mm 2390 mm Тегло незаредено 86 370 kg 99 650 kg Тегло на кошницата 7 500 kg 9 646 kg Тегло на съдържанието 18 480 kg 14 554 kg Тегло заредено 112 350 kg 123 850 kg

Конструкцията на контейнерите, съгласно проекта, е показана на следващите фигури (чертежите са дадени в по-голям размер в Приложение 1):




Фигура 1.2.1.3-2: Контейнер CONSTOR 440/84 (М 1:50)








Фигура 1.2.1.3-4: Детайл от системата за затваряне на контейнер CONSTOR

ГОРЕН

ПРЪСТЕ

Н

УШИ

(ЦАПФИ

)

КАПАК:

КАПАК (СТОМАНЕН, ЗАВАРЕН)

УПЛЪТНЯВАЩА ПЛОЧА (СТОМАНЕНА, ЗАВАРЕНА)

КАПАК (СТОМАНЕН, УПЛЪТНЕН, СТЕГНАТ С БОЛТОВЕ)

ВЪТРЕШНО ПРОСТРАНСТВО С КОШНИЦА ЗА ГОРИВОТО

ТЯЛО

НА

КОНТЕ

ЙНЕР

А:

СТО

МАНЕНА

ОБШ

ИВКА

ТЕЖЪК БЕ

ТОН

СТО

МАНЕНА

ОБШ

ИВКА

Тяло на контейнера, Конструкцията тип “сандвич” на тялото на контейнера се състои от две горен пръстен: дебелостенни обвивки от дребнозърнеста конструктивна стомана и тежък

бетон (бетон с гранулирана стомана) между тях. Системата “стомана – тежък бетон – стомана” осигурява както екраниране на неутронното и гама лъчения, така и механична якост.

Откъм страната на капака на контейнера, към вътрешната и външната обвивка е заварен масивен горен пръстен. Основата на контейнера е със същата конструкция, както и стената на контейнера. Вътрешната и външната обвивка представляват система от херметичен съд с двойна бариера, прекъсната единствено от един масивен горен пръстен, конструиран за устойчивост на екстремални аварийни условия.

По външната повърхност на корпуса са заварени надлъжни ребра за отвеждане на топлината.

Вътрешната повърхност на контейнера е с противокорозионна защита и устойчивост към радиационно облъчване, благодарение на свойствата на използуваните материали. От външната страна контейнера е защитен с многослойно покритие от епоксидна смола (или друг материал с аналогични свойства) за предпазване.

След зареждането контейнера се изсушава в условията на вакуум и се запълва с инертен газ. По този начин се предотвратява корозията и се подобрява предаването на топлина във вътрешността на контейнера.




Кошница за гориво: Всяка горивна касета се разполага самостоятелно в алуминиево гнездо с формата на шестостен, вграден в кошницата.

Кошницата за горивото осигурява такова разположение на касетите, което гарантира подкритичност и дава възможност касетите с гориво да имат опора по време на зареждане, съхраняване и транспорт дори при най – тежки аварийни условия. Листи от борирана стомана, които са закрепени неподвижно между профилите, осигуряват подкритичност.

Затваряща система от капаци: Контейнерите CONSTOR са снабдени със затваряща система от капаци,

която представлява тройна бариера. Тази система, заедно с конструкцията на тялото на контейнера, която е с двойна бариера, гарантират нулево изтичане на радиоактивност. Затварящата система се състои от:

• първи капак, уплътняван посредством О-образен уплътнителен пръстен от еластомери (газо-непроницаема бариера, която се ползува при обслужване на контейнера, транспорт и подготовка до заваряването на уплътняващата плоча);

• заварена уплътняваща плоча (първата газо-непроницаема бариера за съхраняване на склад);

• заварен втори капак (втората газо-непроницаема бариера за съхраняване).

Първият капак е изработен от въглеродна стомана с противокорозионно покритие. Капакът е с дебелина 315 mm, което осигурява механична якост и достатъчно екраниране за подготовката на контейнера след зареждане. Капакът е захванат към корпуса на контейнера с болтове. Върху долната повърхност на първия капак е направено гнездо за О-образен уплътнителен еластомерен уплътняващ пръстен, който обезпечава достатъчно уплътняване срещу изтичане след зареждането на контейнера по време на подготовката за съхраняване на склад, включително и по време на заваряването на уплътняващата плоча. Първият капак има отвор, който се използва за дрениране, изсушаване и запълване на вътрешността с инертен газ. Този отвор се затваря и уплътнява посредством фланец, който е оборудван аналогично на първия капак с О-образен уплътнителен пръстен.

Уплътняващата плоча, в качеството на първа бариера срещу течове, също е изработена от въглеродна стомана. Тя е разположена над първия капак и се заварява към стоманения горен пръстен, който е свързан с тялото на контейнера.

Вторият капак, осигуряващ втората бариера срещу течове, е разположен над уплътняващата плоча и също се заварява към стоманения горен пръстен.

Около заваръчните шевове на уплътняващата плоча и втория капак има приспособление за металоконтрол (канал за ултразвукова инспекция) на многослойните заваръчни шевове.

Между първия капак и уплътняващата плоча, както и между уплътняващата плоча и втория капак са поставени тънки уплътнителни вложки за разпределяне на натоварването в случай на инцидент, предизвикан от удар.

Металната система на двойно уплътнен съд, представляващ комбинацията от заварена уплътняваща плоча и заварен втори капак, гарантира изцяло безопасното дълговременно съхраняване. Правилното функциониране на многопластовите заваръчни шевове се проверява по метода на безразрушителния контрол. Със системата със заварен капак контейнерите CONSTOR могат да бъдат съхранявани без непрекъснат активен мониторинг.

Уши (Цапфи): Две уши за операциите по обслужване на контейнерите са захванати към горния пръстен на тялото на контейнера. Ушите за изработени от въглеродна стомана и са защитени срещу корозия.




1.2.1.4 Сграда на ХССОЯГ

Сградата на ХССОЯГ е проектирана в съответствие с архитектурните и инженерно-строителни норми за да отговаря на функционалните изисквания, свързани с подготовката, контрола, съхраняването и мониторинга на контейнерите.

Проектът е разделен на два етапа:


Етап ІІ Съхраняване на 5200 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-440 в контейнери CONSTOR 440/84 (общо 96 контейнери)

и 2500 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-1000 в контейнери CONSTOR 1000/19 (общо 132 контейнери)

По време на изграждането на Етап І ще бъде изградена и необходимата инфраструктура за експлоатация, като едновременно с това ще се предвиди и място за съоръжения и оборудване за Етап ІІ (напр. място за контролни табла, конструктивни решения за връзките при разширяването и пр.). За последващото разширяване на зоната за съхраняване, сградата ще бъде проектирана така, че да позволява изграждането да се извършва без да се нарушава нормалната експлоатация.

ХССОЯГ е разделено на две основни работни зони: зала за приемане и зала за съхраняване.

Залата за приемане включва: • Транспортен коридор с противоударен ограничител, вграден в пода (за защита на контейнера в

случай на падане); • Помещение за измервателните прибори за измерване на аерозолна и газова активност на

изходящия (екстрахирания) въздух; • Работилница; • Помещения за съхраняване; • Помещение за кабели; • Помещение за електрическо табло; • Вход за персонала; • Битови помещения за персонала, включително тоалетни и съблекални с контрол на

йонизиращите лъчения и душове.

Залата за съхраняване служи за съхраняване на контейнерите CONSTOR и е с естествена вентилация (същата осигурява достатъчна степен на охлаждане на контейнерите). Съседната Зала за приемане е отделена с екранирана стена с плъзгаща се екранирана врата за внасяне и изнасяне на контейнери. Обслужването на контейнерите става с мостов кран.

Основните данни за сградата на ХССОЯГ са дадени в следващата таблица:

Таблица 1.2.1.4-1: Основни параметри на сградата

Етап І (първоначален) Етап ІІ (окончателен) Използваема подова площ за съхраняване Около 500 m 2 Около 2 680 m 2

Брой на съхраняваните контейнери (Складов капацитет) 34 ВВЕР440 96 ВВЕР-440, 132 ВВЕР-1000 Височина на корнизите Около 15.50 m Около 15.50 m Височина на билото на покрива Около 19.50 m Около 19.50 m Дължина без екраниращите стени Около 45 m Около 136 +38 m Широчина без екраниращите стени Около 28 m Около 28 m Вътрешна широчина на залата за съхраняване Около 26.20 m Около 26.20 m

Местоположението и конструкцията на сградата са показани на следващите схеми (чертежите са дадени в по-голям размер в Приложение 1).




Фигура 1.2.1.4-1: ХССОЯГ (Етап І): Генерален план

ОГРАДА НА ХОГ И ХССОЯГ

ПРОЕКТ ЗАСГРАДА

НА ХССОЯГ(ЕТАП I)

ПЛОЩАДКА НА ХССОЯГ

СЪЩЕСТВУВАЩАСГРАДА НА ХОГ




Фигура 1.2.1.4-2: ХССОЯГ (Етап IІ): Общо разпределение


ПРОЕКТ НАХССОЯГ(ЕТАП II)

ПРОЕКТ НАХССОЯГ(ЕТАП I)

СЪЩЕСТВУВАЩОХОГ

ОГРАДА НА ХССОЯГ И ХОГ




Фигура 1.2.1.4-3: ХССОЯГ (Етап І): Общо разпределение




Фигура 1.2.1.4-4: ХССОЯГ (Етапи І) разрези

Разрез A-A Разрез B-B

Разрез C-C

Разрез D-D




Фигура 1.2.1.4-5: ХССОЯГ (Етап І) изгледи

ИЗГЛЕД OT СЕВЕР ИЗГЛЕД OT ЮГ

ИЗГЛЕД OT ИЗТОК

ИЗГЛЕД OT ЗАПАД




Фундаменти и основна плоча: Основната плоча от стоманобетон ще бъде проектирана за статични натоварвания от контейнерите, динамични натоварвания от земетресение и въздействие в резултат от експлозия (което се отнася и за всички останали части на сградата). Върху подовата повърхност ще бъде нанесен покриващ слой. Връзките в плочата за разширението до Етап II ще бъдат проектирани така, че да позволяват изграждане на непрекъсната плоча.

Зала за приемане: Строителната конструкция ще бъде изпълнена като смесена: от стоманобетонови колони и заварени стоманени профили (в съответствие с българските стандарти). Като алтернатива конструкцията може да бъде проектирана изцяло от стоманобетон. Защита от атмосферните условия и топлинна изолация на сградата ще бъдат постигнати посредством покритие от нагъната стоманена ламарина с негорима изолация. Жалузите на стената са снабдени с ролетни щори за експлоатация при зимни условия.

Вътрешните стени са зидани от формовани тухли “Siporex” или подобни. За помещения, които ще бъдат обитавани през по-голямата част от времето, таванът ще бъде покрит с термична изолация и защитен слой бетон.

За защита на контейнерите по време на прехвърляне от транспортната машина в помещението за обслужване на контейнери, в подовата плоча е вграден противоударен ограничител. Подовете в затворените помещения на залата за приемане са покрити с антистатичен материал. Помещенията, където се намират електрически комутационни уредби и разпределителни табла, са със повдигнат (инсталационен) под за прокарване на кабели. Подът на транспортния коридор е покрит със специална импрегнация (която не задържа прах и лесно се почиства).

Залата за съхраняване и входният портал към транспортния коридор са съоръжени с плъзгаща се врата.

Зала за съхраняване: Залата за съхраняване има същата конструкция на стените и пода като Залата за приемане.

Основната плоча е с покритие от епоксидна смола. Външната повърхност на контейнерите се загрява до средна температура от 60ºС (проектната температура е до 90ºС) от топлината от радиоактивно разпадане на горивото, като за продължителен период от време това би могло да повреди епоксидната смола. Ето защо за защита на пода под контейнерите са поставени подложки от изолационен материал. Тези подложки представляват решетки, направени от композитен материал от фенолови смоли/фибростъкло с дебелина 30 mm, и се поставят на пода под контейнерите.

За Етап І екраниращите стени са с височина +9.0 m и са интегрирани в конструкцията на сградата. За Етап ІІ височината на екранирането трябва да бъде увеличена, а стената да бъде продължена до нивото на покрива. Ето защо има външна екранираща стена, която минава странично на сградата и блокира радиацията, идваща от входните вентилационни отвори. Това ще придаде еднообразен вид на сградата, когато бъде завършена.

В края на Залата за съхраняване, както е изградена през Етап І, се предвиждат стенни елементи от стоманобетонови панели. Височината на стената отговаря на строителния кран и изпълнява първоначалните изисквания за екраниране през Етап І, и също така и през Етап ІІ, когато стенните елементи ще бъдат преместени на окончателното местоположение. Тази конструкция позволява разширението да бъде изградено, без да бъдат засегнати операциите по съхраняването.

Опорите на крана са конвенционални релси, монтирани върху масивна стоманена греда.

Както е посочено по-горе, вентилацията работи на принципа на естествената конвекция на въздуха през входни отвори по дължината на страничната стена




на сградата и изходящи отвори в покрива. Всички тези отвори могат да бъдат затваряни с помощта на електрически задвижвани механизми.

1.2.1.5 Сградни инсталации

Сградата ще бъде захранена с питейна вода, ще се изгради канализация за отпадъчни води, дренажна система за дъждовни води и повърхностни води, вентилация и климатична система, електрозахранване, нисковолтови инсталации (телефонна система, ИТ-кабели, пожароизвестителна система, система за наблюдение на оградата и проводите), мълниезащита и заземително оборудване.

Отпадъчните води от контролираната зона няма да бъдат зауствани директно в канализацията, а ще бъдат събирани в резервоар. Съдържанието на резервоара ще бъде проверявано (за радиоактивност), след което ще бъде отвеждано в канализацията, както и за пречистване при необходимост.

Не е необходимо да се изгражда водоснабдяване за противопожарни цели. Вътрешната защита се осъществява с преносими пожарогасители, а общата защита на сградата и инфраструктурата е задължение на пожарната команда. Извън ХССОЯГ има достатъчно място за разгръщане на пожарната команда. Предвидени са различни мерки за предотвратяването на избухване на пожар и разпространяването на огъня. По отношение на сградата източниците на пожар ще бъдат ограничени до няколко зони, където ефективната конструкция позволява огънят да бъде потушен, без да се разпространява. Минималното изискване към материалите е да бъдат “трудно запалими”, докато основната част ще бъдат “негорими”. Спецификацията на оборудването е съобразена с ранното откриване и известяване на пожар. И в двете зали (приемане и съхраняване), както и в затворените помещения, е дадена спецификация на пожароизвестителна система.

1.2.1.6 Радиационна защита

Първото съображение при проектирането на ХССОЯГ е да бъде гарантирана защитата на персонала и на населението. Това включва контрол на йонизиращите лъчения и предотвратяване на разпространението на замърсяване както при нормални, така и при аварийни условия, както следва: • Достъп за контрол и мониторинг до зоните вътре в съоръжението; • Свеждане до минимум на времето за работа в радиоактивна среда; • Предпазване на персонала и населението от въздействието на радиация ; • Проектиране на компоненти и оборудване, съдържащи или третиращи радиоактивни вещества,

които да гарантират безопасност при нормална експлоатация и при аварийни условия.

Мерките за постигане на тези цели включват: • Възможност за наблюдение на компонентите, имащи отношение към безопасността; • Адекватно екраниране от радиация, което да защити персонала и населението, както при

нормални така и при аварийни условия; • Множество бариери за предотвратяване на радиоактивни емисии в околната среда, както при

нормални така и аварийни условия; • Защита от повреда на системи, имащи връзка с безопасността, причинена от съседно

оборудване, което няма отношение към безопасността; • Операции по поддръжката, разработени на принципа АЛАРА.

Радиологичното въздействие върху персонала, населението и околната среда при нормална експлоатация и аварийни условия (проектни аварии) няма да има за резултат надвишаване на определените граници на нормите на облъчване на персонала и населението (в съответствие с българските нормативи ОНРЗ 2004). Следните радиационни нива няма да се превишават:




Таблица 1.2.1.6-1: Граници на мощността на еквивалентната доза за персонала и населението, използвани за целите на радиационната защита при проектиране

Мощност на еквивалентната доза на повърхността на контейнера макс. 2 mSv/h Мощност на еквивалентната доза на разстояние 1 m от контейнера макс. 0.1 mSv/h Мощност на еквивалентна доза в съоръжението (помещения за постоянно пребиваване – обслужвани зони)

макс. 5 µSv/h

Мощност на еквивалентна доза в съоръжението (помещения за временно пребиваване – полуобслужвани зони)

макс. 10 µSv/h

Мощност на еквивалентна доза в очертанията на площадката (контролирана зона) макс. 1 µSv/h Мощност на еквивалентна доза извън очертанията на площадката (наблюдавана зона) макс. 0.025 µSv/h

В АЕЦ “Козлодуй” са въведени вътрешни изисквания, по-строги от националните. Приети вътрешни норми на АЕЦ “Козлодуй” в съответствие с Основни норми за радиационна защита ОНРЗ 2004. • годишната индивидуална ефективна доза е ограничена до 12 mSv за персонала на АЕЦ

“Козлодуй”; • годишната индивидуална ефективна доза е ограничена до 15 mSv за персонала по

поддръжката; • дневната индивидуална кумулативна доза е ограничена до 0.1 mSv в контролираната зона без

дозиметричен наряд; • дневната (сменната) индивидуална кумулативна доза е ограничена до 0.1 mSv за персонала на

съоръженията за третиране на РАО и на ХОГ, с дозиметричен наряд.

1.2.1.7 Ядрена безопасност

Технологията, използвана в ХССОЯГ – контейнерите CONSTOR – отговарят на всички стандарти за опаковки за съхранение в съответствие с Правилниците на Международната агенция по атомна енергия (а също така и българските нормативи). Конструкцията на контейнерите осигурява подкритичност на съхраняваното гориво, цялост и херметичност на контейнера, екраниране и разсейване на топлината, дори и в аварийни условия.

Концепцията за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво се основава на принципа на пасивната безопасност, т.е. запълнените модулни контейнери са по условие “присъщо” безопасни, след като са окончателно разположени в ХССОЯГ. Това ниво на безопасност е постигнато с използването на принципа за защита “в дълбочина”, като отработеното гориво е затворено в запечатан многослоен контейнер. В допълнение, отработеното ядрено гориво се съхранява в условия на подкритичност, охлаждане единствено чрез въздушна конвекция, адекватно екраниране, газонепроницаемост и лесен достъп за инспектиране. По този начин, за периода на съхраняване не се изисква физическа намеса за поддръжка или наблюдение.

От гледна точка на оценката на ядрената безопасност, основните рискове възникват от боравенето с пълните контейнери вътре в ХССОЯГ и транспорта на пълните контейнери от съществуващата сграда за съхраняване под вода на отработеното гориво до ХССОЯГ. Други рискове могат да възникнат от външни събития, напр. пожар или земетресение, които нямат връзка със ХССОЯГ.

АЕЦ “Козлодуй” и съществуващата сграда за съхраняване под вода на отработеното гориво са в експлоатация от много години. За този период в предприятието е натрупан значителен практически опит, който допълва теоретичните оценки на ядрената безопасност, направени от проектантите на ХССОЯГ. За експлоатацията на ХССОЯГ ще се ползва наличния квалифициран персонал на АЕЦ “Козлодуй”. Независимо от това, че съществуващите в АЕЦ “Козлодуй” енергоблокове не са проектирани с оглед на евентуално пригаждане към ХССОЯГ и в момента функционират, използвайки концепцията за съхраняване под вода на отработеното гориво, дейностите по третиране на ядреното гориво в АЕЦ могат да бъдат променени и приспособени към концепцията за ХССОЯГ. Функционирането на ХССОЯГ ще постигне нивата на безопасност, демонстрирани от съществуващата в момента система за съхраняване под вода на отработеното гориво, а в дългосрочен аспект се очаква да ги надмине. Съществуващите мерки за ядрена безопасност в АЕЦ могат да бъдат пригодени за експлоатацията на новото ХССОЯГ без съществени изменения.

Ядрената безопасност на операциите, свързани със ХССОЯГ се осигурява в процеса на проектиране: • Конструкцията на модулните контейнери за отработено гориво гарантира, че няма да се получи




никакво изтичане на радиоактивни материали, дори и при аварийни условия, като например земетресение, въздействие от удар и т.н.;

• Проектът, конструкцията и експлоатацията на ХССОЯГ са в съответствие с възприети понастоящем принципи и най-добрата международна практика;

• Предприети са стъпки за предвиждане на потенциални инциденти и аварии по време на експлоатацията на ХССОЯГ. Взети са предпазни мерки за допълнително намаляване на вероятността от такива случаи. Предпазните мерки включват експлоатационни ограничения в рамките на ХССОЯГ, напр. максимална височина на повдигане;

• Всички вредни последици за околната среда са предотвратими, дори и в случай на не изпълнение на мерките за безопасност.

Високото ниво на безопасност и радиационна защита се постига чрез високите стандарти за проектиране и строителство, включващи концепцията за “нулев теч”, използвана при контейнерите за съхранение. Контейнерите са проектирани да изпълнят своите функции, свързани с безопасността за проектния период на съхраняване (50 години) и при всички проектни аварийни условия.

Анализът на базовите проектни аварии е даден в т. 4.1.3. Възможни въздействия, получени в резултат от аварии.

1.2.1.8 Физическа защита

Системата за физическа защита ще бъде в съответствие с Виенската конвенция за физическа защита от радиоактивни материали и Наредба на Агенцията за ядрено регулиране за осигуряване на физическата защита на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества [З.25].

Тъй като ХССОЯГ ще бъде разположено вътре в периметъра на съществуващата атомна централа, то тогава основните изисквания на изброените по-горе документи са изпълнени. Независимо от това ще бъдат спазени следните специфични изисквания: • От вътрешната страна на оградата на вътрешния периметър на АЕЦ ще бъде построен път с

асфалтова настилка с минимална широчина 3 метра, за алармени съоръжения, наблюдение, реагиране и поддръжка.

• ХССОЯГ ще бъде заобиколено с физическа преграда на разстояние най-малко 3 (три) метра от новото съоръжение. Физическата бариера ще обхваща както съществуващото ХОГ, така и новото ХССОЯГ (от тук нататък ограда на ХОГ/ХССОЯГ).

• Оградата на ХОГ/ ХССОЯГ ще има същите характеристики, както и съществуващата ограда и ще бъде съвместима със съществуващата оградна система на ХОГ.

• Оградата на ХОГ/ ХССОЯГ ще има най-малко две места за достъп за пешеходци и за МПС, за да изпълнява изискванията за противопожарна защита и правилниците за аварийна безопасност. Всички места за достъп ще бъдат оборудвани със системи за контрол на достъпа (охрана), при нормална работа или за достъп при аварийна ситуация.

• Разстоянието между съществуващите и новите сгради ще бъде най-малко 6 (шест) метра. • Ще бъдат осигурени площадкови комуникации, аварийно осветление, оборудване за

наблюдение и системи за алармена сигнализация. • Устройства за монтиране на оборудването по гаранциите на Международната агенция по

атомна енергия, както и необходимият интерфейс и поддръжка за работата на това оборудване.

1.2.1.9 Системи за мониторинг на ХССОЯГ

Контейнерите CONSTOR имат двойно резервирана затваряща система, поради което не се налага активен непрекъснат мониторинг. Независимо от това, съвременните стандарти за едно голямо хранилище за отработено ядрено гориво, проектирано да бъде в експлоатация най-малко 50 години, изискват система за мониторинг, която да може да установи изтичане на радиация. Ето защо е предложена система за радиационен мониторинг, която ще бъде в състояние да установи малки увеличения на фоновата радиация. Предложеният проект включва мониторинг на въздуха и




радиационния фон. Тази система за мониторинг позволява ранно откриване на евентуални изтичания от контейнерите и ще позволи да бъдат предприети своевременни корективни действия.

1.2.2 Етапи на инвестиционното предложение

Точният график на отделните дейности (изграждане, експлоатация, извеждане от експлоатация, възстановяване и/или по-нататъшно използване на площадката) още не е определен. Предварителният график е както следва:

Фаза на изграждане: 2006 – 2008

Начало на експлоатацията: 2009

Извеждане от експлоатация: след 2059

Периодът на съхраняване ще е минимум 50 години.

1.2.3 Описание на основните процеси през етапа на строителството на ХССОЯГ и използвани ресурси

Точният график на строителните работи, строителните дейности и количеството на строителните материали, които ще бъдат необходими, още не са определени.

Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво представлява относително малка и проста сграда. Изискванията за материали, източници на енергия и работна ръка не са изключително големи и са напълно съпоставими с подобни сгради в енергийния сектор и промишлеността.

Използваните строителни материали са широко достъпни. От тази гледна точка изискванията към природните ресурси са незначителни. Строителната площадка е разположена на равен терен, поради което големи насипи или изкопни работи не са необходими.

Необходимите за сградата или строежа енергия, вода и др., са налични на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Строителните дейности ще бъдат съсредоточени на площадката на ХССОЯГ, в рамките на АЕЦ “Козлодуй”. Достъпът до площадката се осигурява посредством съществуващата вътрешна пътна мрежа на АЕЦ “Козлодуй”, КПП на АЕЦ и външните републикански пътища.

1.2.4 Описание на основните процеси през етапите на експлоатация и извеждане от експлоатация на ХССОЯГ и използвани ресурси

1.2.4.1 Експлоатация на ХССОЯГ

Експлоатацията на ХССОЯГ включва няколко отделни операции: • Приемане на новия контейнер, • Транспортиране на празния контейнер от ХССОЯГ до ХОГ, • Запълване на контейнера, • Транспорт на пълния контейнер от ХОГ до ХССОЯГ, • Складиране на пълните контейнери.

Всички операции са описани по-долу.

Получаване на новия контейнер

Новите контейнери ще бъдат доставяни до пристанището на АЕЦ със шлеп, след което с транспортьори ще се превозват до ХССОЯГ. Получаването на новите контейнери в ХССОЯГ включва следните дейности: • Входяща проверка в Залата за приемане на ХССОЯГ (визуална проверка за повреди и




мърсотия, проверка на контейнера за замърсяване, проверка за цялост на капаците) • Преместване в Залата за съхраняване с помощта на мостовия кран • Временно складиране на новите контейнери на определени за това места

Транспорт на празния контейнер от ХССОЯГ до ХОГ

Транспортирането на празния контейнер от ХССОЯГ до ХОГ включва следните дейности: • Преместване на контейнера от мястото му за съхраняване в Залата за съхраняване до Залата

за приемане с помощта на мостовия кран • проверка на контейнера за замърсяване • натоварване на контейнера на транспортна машина • транспортиране на празния контейнер до ХОГ

Запълване на контейнера

Запълването на контейнера в ХОГ включва следните дейности1: • поставяне на контейнера на мястото за подготовка на контейнера • отстраняване на уплътняващата плоча и първия капак от контейнера • запълване на кухината на контейнера с дейонизирана вода • пренасяне на контейнера на мястото за запълване в резервоара на ХОГ (ниво -6.900 m) • пренасяне на касетите с отработено гориво от резервоара на ХОГ в контейнера • временно поставяне на първия капак на контейнера и закрепване към него с помощта на три

заключващи болта • преместване на контейнера до ниво +3.600 m в резервоара • премахване на трите заключващи болта и окончателно закрепване на първия капак • дезактивация на контейнера • преместване на контейнера на мястото за подготовка • премахване на водата от контейнера, изсушаване с вакуум и запълване с хелий • проверка на херметичността на контейнера • измерване на замърсяването, мощността на дозата и повърхностната температура • поставяне и заваряване на уплътняващата плоча и втория капак към контейнера

Операциите, извършвани с контейнера в ХОГ, са показани на следващата фигура:

1 По-подробно описание на операциите по запълване и изваждане на горивото в ХОГ е дадено по-долу.




Фигура 1.2.4.1-1: Операции, извършвани с контейнера в ХОГ

Поз

.1

Поз

.2

ПОДВИЖНА

РАБОТН

А ПЛАТФ

ОРМ

А

ПОСТА

ВЯНЕ НА

КАСЕТ

А С

ОТР

АБОТЕ

НО

ЯДРЕ

НО

ГОРИ

ВО

Поз

.3

ПОДВИЖНА

ЧАСТ НА

РА

БОТН

АТА

ПЛАТФ

ОРМ

А

Поз

.4

ЗАВАРЪ

ЧЕН

АПАРА

Т

Поз

.5

УСТР

ОЙСТВ

О ЗА

ОБРЪ

ЩАНЕ

НА

КОНТЕ

ЙНЕР

А




Запълване

Празният контейнер, закрепен към устройството за обръщане, пристига на специализираното ремарке под отвора (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.4) в манипулационната зала в ХОГ.

След това контейнера се повдига в изправено положение чрез едновременно повдигане с крана и преместване на ремаркето (с помощта на съществуващата лебедка).

Контейнерът се поставя на една от позициите за подготовка на контейнери (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.5), снабдена с буфер за дъното на контейнера.

След това контейнерът се подготвя за запълване. Това включва следните операции: • закрепване на буфера за контейнера; • отсраняване на предпазната плоча от контейнера; • развиване на болтовете на първия капак, поставяне на три водещи шпилки и отстраняване на

първия капак от контейнера; • закрепване на пластмасовата предпазна престилка към контейнера и буфера; • поставяне на защитни покрития на повърхностите на контейнера в зоните за запечатване и

заваряване на първия капак и поставяне на водачи за поставянето под вода на първия капак; • запълване на вътрешността на контейнера с дейонизирана вода.

След това контейнерът се премества до позиция за запълване в басейна (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.2). Потапянето на контейнера в басейна се извършва на стъпки по стъпаловидното дъно на басейна. Със започването на потапянето на контейнера, предпазната престилка постепенно се запълва със свежа вода.

По време на следващата стъпка, касетите с ОЯГ се прехвърлят от кошовете подредени в отделен басейн (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.1) в контейнера.

След запълването на контейнера, защитните покрития на повърхностите контактуващи с първия капак се отстраняват от контейнера (с помощта на тънки и дълги въжета) и първия капак се поставя на контейнера. Първия капак се заключва към контейнера с помощта на три заключващи болта. Тези болтове са закрепени подвижно към първия капак и се затягат към контейнера чрез удължителен прът от работната платформа на басейна.

След това контейнерът се премества чрез стъпаловидно издигане и изместване до кота +3.600 м в басейна (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.3). Там водното ниво в контейнера се понижава до няколко сантиметра под първия капак, трите заключващи болта се отстраняват и първия капак се закрепва окончателно с болтове.

После контейнерът се премества на една от позициите за подготовка на контейнери (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.5). Там на два основни етапа той се подготвя за съхраняване.

В първия етап контейнерът се дренира, подсушава чрез вакуум и запълва с хелий. В контейнера се поставят две касети с хигроскопичен материал. Прави се тест за херметичност на първия капак. За извършване на подсушаването и теста за херметичност, на контейнера временно се поставя специален капак. Предпазната престилка се отстранява от контейнера, освобождава се връзката между буфера и контейнера и се извършват измервания на нефиксираното повърхностно замърсяване, радиационните дози и повърхностната температура.

Във втория етап уплътняващата плоча и втория капак се заваряват към контейнера. След това на контейнера се поставя пломба на МААЕ и той се прехвърля в ХССОЯГ.

В годишният график – включващ прехвърлянето на 420 касети с ОЯГ от ВВЕР-440 (съответстващи на пет контейнера) в ХССОЯГ – е предвидена успоредна работа на две позиции за подготовка на контейнерите.

Изваждане на горивото

Извличането на горивото се осъществява чрез изваждането му под вода в ХОГ.

Пълният контейнер пристига от ХССОЯГ и се поставя на от позициите за подготовка на контейнери (Фиг.1.2.4.1-1, Поз.5). Там с помощта на фрезоващо устройство се отстраняват заварките на втория капак и уплътняващата плоча. По време на отстраняването на заварките на уплътняващата плоча,




въздухът от зоната на капака на контейнера се изсмуква през изпускателната тръба на вентилационната система на ХОГ. След отстраняването на уплътняващата плоча вътрешността на контейнера се изпомпва през системата за отпадъчни газове на вентилационната система на ХОГ и се запълва със свеж азот.

След това контейнера се оборудва, както когато се подготвя за пълнене, с буфер, предпазна престилка, водачи за първия капак и се запълва с вода чрез използване на съществуващата система за подаване на вода и изпускане на пара и газове (парата и газовете се изпускат в басейните).

В последствие контейнера се премества в Поз.3 (вж. Фиг. 1.2.4.1-1), за да се развият болтовете на първия капак. След това контейнера се премества в Поз.2 (вж. Фиг. 1.2.4.1-1). След отстраняването на първия капак, касетите с ОЯГ се преместват от контейнера в кошовете подредени в Поз.1 (вж. Фиг. 1.2.4.1-1).

След изваждането й от контейнера, херметичността на обвивката на касетите с ОЯГ може да бъде проверена чрез “sipping” тест. Устройството за “sipping” теста се състои от: • Кожух, поставен в басейна до контейнера и обхващащ касетата с ОЯГ по време на теста • Измервателна система, разположена на пода на халето

След изваждане на горивото, контейнерът се изпразва от водата и след поставяне на първия капак се подсушава във вакуум. След това той може да се премести в ХССОЯГ в позоиция за съхряняване, изчаквайки подготовка за повторна употреба ( на пример за съхраняване на отпадъци от преработка) или за извеждане от експлоатация.

Транспорт на пълния контейнер от ХОГ до ХССОЯГ

Пълните контейнери, след като са изсушени и проверени в съответствие с инструкциите и са със заварени капаци, се предават в транспортния коридор на ХОГ за транспортиране до ХССОЯГ. Транспортът се осъществява в следната последователност: • натоварване на контейнера на транспортната машина • транспорт на пълния контейнер до ХССОЯГ • проверка на контейнера в ХССОЯГ • преместване на контейнера на място за съхраняване в Залата за съхраняване

Съхраняване на пълните контейнери

Контейнерите остават на определените за това места в Залата за съхраняване за целия срок на съхраняване, т.е. 50 години.

1.2.4.2 Извеждане от експлоатация на ХССОЯГ

Контейнери

След закриването на ХССОЯГ, контейнерите могат да бъдат повторно използвани за съхраняване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, или трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Повторната употреба на контейнерите изисква някои работи за поддръжка, напр. инспектиране, възможно обновяване на външната обшивка, подмяна на уплътнителите на капаците, подмяна на уплътняващата плоча и втория капак и т.н. За други приложения напр. съхраняване на отпадъци от преработка на гориво или съхраняване на отпадъци от извеждане от експлоатация на мощности на АЕЦ, контейнерите трябва да са оборудвани с кошници, адаптирани за подобен инвентар.

В случай, че контейнерите трябва да бъдат изведени от употреба, трябва да се направи оценка на радиоактивността на контейнера. Очакваната активност, индуцирана в материалите на контейнера от потока неутрони, е значително по-ниска от пределно допустимата и не изисква специални мерки при извеждането от експлоатация и конвенционалното депониране. Замърсяването на кухината на контейнера, кошницата и първия капак изисква демонтиране на всички сглобяеми части от контейнера, демонтаж на кошницата, контрол на замърсяването и дезактивация на замърсените




повърхности. Малките части, за които дезактивацията не е икономически оправдана, както и отстраненото повърхностно покритие на контейнера ще бъдат подготвени за депониране като радиоактивен отпадък.

След приключване на работите по дезактивацията, външната обвивка на контейнера ще бъде демонтирана и бетонният пълнеж ще бъде отстранен и депониран като конвенционален отпадък. Металните части на контейнера ще бъдат рециклирани.

Сгради и системи

Замърсяването на ХССОЯГ може на практика да бъде изключено. Касетите с отработено ядрено гориво, които се явяват единствения радиоактивен материал в ХССОЯГ за съхраняване, са постоянно затворени в херметични контейнери. При установяване на замърсяване над допустимите норми в сградите или по оборудването, то ще бъде отстранено по обичайните начини (напр. вакуумна аспирация, избърсване, влажно избърсване, разрушаване и отстраняване на повърхностите).

Всички повърхности на сградата на ХССОЯГ, изложени на облъчване (покривни панели, стени, тавани, подове, пътища, повърхности на оборудването и т.н.) ще бъдат замервани и ще бъдат вземани проби от тях за установяване на евентуално остатъчно замърсяване. Представителни проби ще бъдат вземани също така от скрити материали (изолации, повърхности под покритията, плочки, двойни подове, скрити кабели и тръби и т.н.). Проби ще се вземат също така и от подпочвените води, както и от почвите на различни нива.

След като замерванията покажат наличието на пренебрежимо малко замърсяване, оборудването и сградата ще отпаднат от радиологичен контрол. След това ще бъдат приложени обичайните методи за разглобяване и разрушаване.

1.2.5 Други дейности, свързани с инвестиционното предложение

Няма да бъдат извършвани допълнителни дейности, свързани с инвестиционното предложение. Необходимата енергия, вода и други материали за изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация на ХССОЯГ, съществуват и са достъпни на площадката на АЕЦ, т.е.: • канализация; • азот (в стандартни бутилки); • електричество (0.4 kV, 630 kVA, Специален корпус 2 – западна страна); • въздух под налягане (тръбопровод от Турбинна зала на блок 4); • питейна и непитейна вода (водопровод в цеха за поддръжка на авторемарке за транспортиране

на контейнерите); • шосейна мрежа; • други (химически вещества, пара, телекомуникационни линии).

ХССОЯГ ще бъде интегрирано в следните процедури на АЕЦ: • Програма за радиационен и нерадиационен мониторинг на площадката на АЕЦ ”Козлодуй ” и на

околната среда; • Комплексна програма за управление на радиоактивните отпадъци; • Програма за управление на нерадиоактивните отпадъци; • Система за разделно събиране на конвенционалните отпадъци; • План за действие при аварии; • Система за пожаробезопасност; • Физическа безопасност; • Мерки по охрана на труда и трудова медицина.

В съответствие с Националната Стратегия за Безопасно Управление на Отработено Ядрено Гориво и Радиоактивни Отпадъци, одобрена от българското правителство, съществуващото ХОГ ще продължи да играе роля в цикъла на ядреното гориво. Отработеното ядрено гориво ще бъде




транспортирано от 1 – 6 Енергоблок до ХОГ. Тази операция вече е била оценена1 и одобрена и не попада в обхвата на този доклад. След определен период от време ОЯГ от ХОГ ще бъде поставено в контейнери и транспортирано до ХССОЯГ.

1 Текущата дейност на АЕЦ „Козлодуй“ е разгледана и оценена в ДОВОС-а на АЕЦ „Козлодуй“, 1999 г. [Д.9].




2 ЧАСТ II - АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И/ИЛИ АЛТЕРНАТИВИ НА

ПРЕДЛАГАНИТЕ ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ ТЕХНОЛОГИИ И МОТИВИТЕ ЗА НАПРАВЕНИЯ ИЗБОР

Докладът за ОВОС е съсредоточен върху едно местоположение на ХССОЯГ, т.е. вътре в площадката на АЕЦ “Козлодуй” и един вид на технологията, т.е. хранилище за сухо съхраняване на отработено гориво, с използване на контейнери CONSTOR. Това е “Алтернатива 1”.

Освен Алтернатива 1 е разгледана една “Нулева Алтернатива”, което означава да не бъде осъществено ХССОЯГ.

За пълнота са разгледани други начини за третиране на отработеното ядрено гориво. Тези алтернативи са разгледани най-общо в точка “Други Алтернативи”.

2.1 АЛТЕРНАТИВА "1"

Алтернатива "1" е в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, декември 2004 г.).

2.1.1 Избор на площадка

Изборът на площадката за ХССОЯГ е бил извършен в съответствие с изискванията на националното законодателство и документите на МААЕ, въз основа на разработката на ИКЮИ – България “Избор на площадка за ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй” [Д.25].

Изборът на площадка е определен от следните приоритети:

• Защита на населението и на околната среда от радиологичните последици от изтичане на радиоактивни вещества в случай на авария в ХССОЯГ, като освен това бъдат взети предвид емисиите от съоръжението при нормални условия;

• Своевременно осигуряване на необходимия капацитет за съхраняване на Отработено Ядрено Гориво от АЕЦ “Козлодуй”, при прилагане на икономически изгоден и социално приемлив подход.

Изборът на площадката е осъществен по специфични критерии, посредством структурен и инфраструктурен анализ на генералния план на АЕЦ “Козлодуй” и на прилежащите територии. Разгледаните площадки за ХССОЯГ са както следва:

Площадка № 1 Разположена западно от сградата на съществуващото хранилище за съхраняване под вода (ХОГ) и в границите на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Площадка № 2 Разположена на югозапад от КПП-4 (ЕР-2), в близост до площадката на АЕЦ “Козлодуй”, на отсрещната страна на пътя (на юг от Регионалната служба за противопожарна охрана).

Площадка № 3 Разположена на югоизток от площадката на АЕЦ “Козлодуй”, извън нейните граници, но в близост до нея (старата оранжерия).

Изборът на най-подходящата измежду предлаганите потенциални площадки за ХССОЯГ се базира на обобщена оценка на приемливостта на предлаганите площадки за ХССОЯГ по отношение на ядрена безопасност, взимайки под внимание следните аспекти:




• Влияние на външни събития върху сигурността на ХССОЯГ (фактори от естествен или предизвикан от човека произход);

• Характеристика на площадката и нейните околности, които могат да спомогнат за миграцията и натрупването на радиоактивни вещества от изтичане на радиоактивност;

• Концентрация и разпределение на населението и други характеристики на зоните със специален статут, дотолкова доколкото те могат да повлияят върху възможността за прилагане на мерки за защита на населението в случай на авария в ядреното съоръжение, и необходимостта от оценка на риска за отделни лица и за населението като цяло.

Оценката е направена в съответствие със съображения за сигурност, икономически и организационни показатели и съображения за екологически безопасно управление в района на АЕЦ “Козлодуй” и социално приемливи аспекти.

В резултат от обобщения сравнителен анализ е избрана Площадка № 1 като най-подходяща, т.е. площадката, разположена западно от сградата на съществуващото ХОГ в границите на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Получено е разрешително за избор на площадката.

2.1.2 Избор на технология

Концепцията се основава на технологията за сухо съхраняване в контейнери. Тази концепция включва система за съхраняване с контейнери с естествена въздушна конвекция за охлаждане.

Предлаганата технология дава следните предимства:

• Системата за съхраняване в контейнери разделя и изолира общата активност на отработеното ядрено гориво под формата на отделни групи от касети. Всяка касета е безопасно затворена в екраниран, газо-непроницаем, здрав и устойчив на повреди контейнер, който може лесно да бъде инспектиран;

• ОЯГ е изолирано в затворена система с тройна бариера. Няма да се получи никакво изтичане на радиоактивни материали (“концепция на нулев теч”), дори и след малко вероятен ефект като например въздействие на земетресение;

• Топлината от радиоактивното разпадане се отнема на принципа на топлопроводимостта и излъчване от топлоотделящите елементи към повърхността на контейнера, а от там чрез естествената въздушна конвекция. Както при нормални условия така и при аварийна ситуация не се изискват активни системи за отвеждане на топлината от радиоактивното разпадане;

• Деградацията на обвивката на горивото се предотвратява чрез поддържане на атмосфера от инертен газ във вътрешността на контейнера. Дори и след продължителен период на съхраняване, състоянието на касетите с гориво позволява безопасно обслужване и транспорт;

• Касетите с отработено гориво са разположени вътре в контейнера, в конструкция, която гарантира подкритичност, дори и при условията на авария;

• Конструктивното решение на контейнерите и материалите на контейнера изпълняват техните функции за безопасност както в условията на дълговременно съхраняване (50 и повече години) така и при хипотетични проектни аварии;

• По време на дълговременния период на съхраняване от контейнерите не се генерират вторични отпадъци.

Технологията на ХССОЯГ е добре изпробвана в световен мащаб като надежден и безопасен начин за съхраняване на отработено ядрено гориво. В сравнение със съществуващата технология на ХОГ, тя предлага по-висока степан на безопасност (благодарение на контейнерите и пасивната система за охлаждане) и по-ниския риск от корозия на горивните елементи.




2.2 "НУЛЕВА" АЛТЕРНАТИВА

Нулевата алтернатива означава да не се реализира инвестиционното предложение.

АЕЦ “Козлодуй” произвежда голямо количество отработено ядрено гориво, което трябва да бъде третирано по подходящ начин. Затова “нулевата” алтернатива, т.е. да не се изгради ХССОЯГ, не предлага решение, тъй като отработеното гориво трябва да се съхранява в друго съоръжение за съхраняване (на друго място или по друга технология).

Като се вземе предвид незначителното въздействие на предлаганото ХССОЯГ върху околната среда, няма да има съществени разлики между Алтернатива “1” и Нулевата алтернатива, по отношение качеството на заобикалящата среда.

Освен това нулевата алтернатива не отговаря на Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, декември 2004 г.).

2.3 ДРУГИ АЛТЕРНАТИВИ

Други алтернативи, които биха могли да бъдат разгледани, като разширение на съоръжението за съхранение под вода, транспортиране на отработено гориво зад граница, преработка на отработено гориво, използване на нови технологии и други, са извън обхвата на този доклад. Те не са в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, декември 2004 г.) и няма да бъдат разглеждани по-нататък.

Разширение на съоръжението за съхраняване под вода (ХОГ). Тази опция се отхвърля главно поради големите количества РАО, които се генерират при пречистването на водите и изтичане на радиоактивност (независимо от незначителните количества). ХССОЯГ с пасивната си система за охлаждане се счита за по-безопасно съоръжение от ХОГ. Също така рискът от корозия на горивните елементи при съхранение в ХОГ е по-голям отколкото при съхранение в ХССОЯГ.

Транспортиране на отработено гориво зад граница. Износът на отработеното гориво в друга страна не може да бъде разглеждан като алтернатива. Нито една развита държава не разрешава внос на отработено гориво с цел съхраняване (освен за целите на преработка, но дори и в този случай отпадъците с високи нива трябва да бъдат върнати и съхранявани).

Преработка на отработено гориво. България не разполага със собствени съоръжения за преработка. Преработката в друга страна (Русия, Франция, Обединеното Кралство) се отхвърля поради големите разходи. Но дори и в случай на преработка радиоактивните отпадъци с високи нива трябва да бъдат върнати и съхранявани.

Използване на нови технологии. Възможното използване на нови технологии (напр. трансмутативни технологии, които позволяват по-нататъшното оползотворяване на остатъчната енергия в отработеното гориво с едновременно намаляване на времето за радиоактивно разпадане) не се разглежда. Тези технологии са предмет на проучвания и не са в процес на същинско приложение. ХССОЯГ ще позволи приложението на тези технологии, ако същите бъдат разработени в бъдеще.




3 ЧАСТ III - ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И НА МАТЕРИАЛНОТО И КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО,

КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КАКТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ТЯХ

3.1 ТОПОГРАФИЯ

3.1.1. Местоположение

Площадката на АЕЦ “Козлодуй” се намира в Северозападна България, на територията на област Враца и община Козлодуй, основно в землищата на гр. Козлодуй и с. Хърлец. Площадката отстои съответно на около 3.5 km югоизточно от гр. Козлодуй, 4.0 km северозападно от с. Хърлец, 65 km северно от областния център гр. Враца и 200 km северно от гр.София. Местоположението на площадката на АЕЦ “Козлодуй” е показано на Фигура 3.1.1-1.

Фигура 3.1.1-1: Местоположение на площадката на АЕЦ “Козлодуй”

Последователното изграждане на АЕЦ "Козлодуй" довежда до незначителни промени в границите на 3-km хигиенно-защитна зона (ХЗЗ) при І и ІІ етап. С изграждането на 5 и 6 блок на ІІІ етап, ХЗЗ засяга малка част от най-източните покрайнини на град Козлодуй. В този участък се намира промишлената зона на града, където са разположени Лабораторията за радиационен контрол на околната среда на централата (ЛРКОС), бензиностанция, стопански двор за тежки машини и други




промишлени съоръжения. Разстоянието от АЕЦ до най-близката граница на застроената част от гр.Козлодуй е 2 600 m. Други обекти, подлежащи на здравна защита от общината - учебни, детски, здравни и други сгради, са извън границите на ХЗЗ.

3.1.2. Топография

АЕЦ “Козлодуй” е разположена изцяло на незаливаем терен, на льосова тераса на р. Дунав на около 3.5 km от десния бряг на реката. Средната кота на площадката е 35 m над морското равнище. Районът има следната геоморфоложка характеристика: заливна тераса, оттичаща тераса, незаливна тераса, основен скат и вододелно плато.

Заливната тераса заема най-ниската част от Козлодуйската низина, с кота около +25-30 m.

3.1.3. Геоложка среда

3.1.3.1. Литостратиграфия

В регионално отношение разглежданата площадка за ХССОЯГ на територията на АЕЦ “Козлодуй” е в обхвата на Ломската депресия (синклинала, падина или ръбово понижение) в западната част на Мизийската платформа (Филипов Л. и др., 1992).

Ломската тектонска структура е запълнена от неогенски и кватернерни отложения, за подложка на които служат палеозойски, мезозойски и палеогенски седименти.

Мезозоят е представен от триаса, юрата и кредата.

Отношение към разглеждания проект имат само неогенските и кватернерните отложения

Неогенът включва няколко свити: Делейнска (глини с пачки от гипс или анхидрит), Криводолска с Раковски и Лесурски клин (глини), Димовска (детритусни варовици), Фуренска (варовици с глинест-песъчливи прослойки), Флорентинска (ивичести глини), Смирненска с Лехчевски член (пясъчници и песъчливи варовици), Арчарска (пясъци с глинести прослойки), Брусарска (песъчливи глини, пясъци и лигнитни въглища) и Белослатинска (разнозърнести пясъци с конгломератни лещи и прослойки от глина).

Кватернерът е изграден от алувиално-пролувиални, еолично-алувиални, еолични и алувиални образувания. • Алувиално-пролувиалните образувания са представени от чакъли и едрозърнести пясъци.

Разкриват се в ивица по повърхността на десния склон на долината на реките Дунав и Цибрица. • Еолично-алувиалните образувания от червенокафяви песъчливи глини залягат в основата на

льосовия комплекс. • Еоличните образувания се отнасят към льосовия комплекс. Представени са от песъчлив и

глинест льос и льосовидна глина, съдържащи погребани почви от черноземен тип. Разкриват се по повърхността над и по десния склон на р. Дунав.

• Алувиалните образувания на русловата и заливната тераса на р. Дунав в Козлодуйската низина са от разнозърнести чакъли с пясъчен запълнител, над които следва глинесто-песъчлив пласт. В периферията на низината е образуван шлейф от песъчливи глини с преотложен льос.

• Алувиалните образувания на първа и втора надзаливни тераси са представени от разнокъсови чакъли с пясъчен запълнител в основата и преотложен глинест льос. Разкриват се по южната периферия на Козлодуйската низина.

Непосредствената геоложка среда около разглежданата площадка за ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй” е изградена от еолични образувания, под които залягат описаните докватернерни отложения.

Еоличните образувания са представени от песъчлив льос със средна дебелина Мср = 6.90 m, глинест льос с Мср = 2.10 m и льосовидна глина с Мср = 2.40 m.




3.1.3.2. Тектоника В Мизийската платформа са установени разломни структури със субекваториална и диагонална (северозапад-югоизточна, по-слабо югозапад-североизточна) посока, заложени като линеаменти в края на палеозоя и началото на триаса. Западната част на Мизийската платформа се характеризира със слаба сеизмична и сеизмодинамична активност.

В локалната територия около Козлодуй тектонските процеси са завършили в края на триаса и началото на юрата. Няма разломи с юрско-палеогенска възраст. Неогенските и кватернерните наслаги лежат почти хоризонтално с липса на повърхностни изяви на тектонски нарушения.

3.1.3.3. Инженерно-геоложки условия

За изясняване на условията за фундиране и строителство на различните сгради и съоръжения на площадката на АЕЦ “Козлодуй” са изпълнени голям обем инженерно-геоложки проучвания, лабораторни и полеви изследвания. В резултат e изяснено, че льосовия масив се състои от еднослойна пропадъчна зона със средна дебелина Нмас ≤ 15 m и коефициент на относително пропадане δпрγ ≤ 0.04, а стойностите на основните физико-механични показатели се вписват в следния диапазон: специфична плътност ρs = 2.70÷2.78 gr/cm3; обемна плътност ρn = 1.40÷1.89 gr/cm3; водно съдържание Wn = 10÷24 %; обем на порите n = 42÷54 %; показател на пластичност Ip = 2÷19 %; зърнометричен състав: 200÷2 mm – 0-1 %; 2÷0.1 mm – 1-25 %; 0.1÷0.005 mm – 57-88 %; < 0.005 mm – 2-34 %; ъгъл на вътрешно триене φ = 16÷290; кохезия С = 10÷70 кРа.

3.1.3.4. Физико-геоложки процеси и явления

По-съществено развитие в разглеждания район имат ерозионно-акумулационните и свлачищните процеси и явления, пропадането на еоличните образувания и заблатяванията.

Най-значими продукти на ерозионно-акумулационните процеси са формираните асиметрични долини със стръмни десни брегове и полегат ляв склон с ясно изразените тераси на реките Цибрица, Огоста и Дунав с Козлодуйската низина.

Свлачищните явления са характерни за стръмните десни склонове на реките Дунав, Цибрица, и др. Те са развити в кватернерните льосови образувания и залягащите под тях глинесто-песъчливи отложения на Брусарската свита в неогена. В обсега на АЕЦ “Козлодуй” няма проявени и липсват предпоставки за развитие на свлачищни процеси.

Пропадането е способността на еоличните льосови образувания в напрегнато състояние, възникващо от външни товари и/или от собственото тегло, допълнително да слягат (пропадат) при намокряне.

Проектите и строителните работи са съобразени с пропадането на льосовите наслаги. Независимо от реализираните мерки за отстраняване и намаляване на пропадъчните свойства са констатирани неравномерни слягания на земната основа, но в рамките на допустимите проектни стойности.

Заблатяванията са характерни за крайдунавските низини в участъците на заливните тераси зад предпазните диги. Причиняват се предимно от лошо поддържаните отводнителни системи. Допълнителен източник на заблатяване в Козлодуйската низина са и каналите на АЕЦ “Козлодуй”, които са изградени над нивото на подземните води.

3.1.3.5. Подземни природни богатства

В рамките на предложената площадка на ХССОЯГ, площадката на АЕЦ “Козлодуй” и в близките околности няма подземни природни богатства. В по-широк мащаб геолого-литоложкия строеж предопределя наличието в разглеждания район само на неметални подземни природни богатства, а именно: • изкопаеми горива – нефт и газ, лигнитни въглища; • строителни материали – варовик, гипс, пясък, чакъл, льос.

Нефт и газ са открити в средно и горнотриаските седименти на дълбочина повече от 3500 m и нямат голям потенциал. Към триаската система е привързано газовото находище край с. Бутан.




Лигнитните въглища при Козлодуй са на дълбочина 70÷110 m. Дебелината на въглищните пластове заедно с вместващите ги глини не надхвърля 3.0 m. Запасите им не са проучвани.

Значителни запаси от лигнитни въглища са проучвани западно от р. Цибрица, където е оконтурен Ломския въглищен басейн.

Гипсът може да представлява промишлен интерес само в района на гр.Оряхово.

Черупчестите варовици на Фуренската свита са декоративен строителен материал и лесно се обработват. Варовиковото находище близо до гр. Мизия също представлява интерес.

Льосът се използва за направа на тухли. Около Козлодуй и Мизия има малки кариери за местни нужди.

Пясъците и чакълите са предимно в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът и Цибрица. Те основно се добиват по р. Дунав.

3.1.4. Сеизмична активност

Районът около АЕЦ “Козлодуй” с радиус 320 km е част от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, характеризиращ се с висока сеизмична активност, свързана в по-голямата си част с известните сеизмоактивни зони: • Софийска; • Горнооряховска; • Маришка; • Кресненска; • Неготинска-Крайна; • Кумпулимг-Вранча.

В тези зони се генерират земетресения с магнитуд М > 5 и дълбочина до 50 km, с изключение на зона Вранча, където дълбочината на проникване е 150 km.

Площадката на АЕЦ “Козлодуй” е разположена в средата на стабилната част на Мизийската платформа, която се характеризира с ниска сеизмична активност. През периода на инструменталната регистрация на земетресения (1976÷1990 г.) на цялата територия са проявени само три земетресения с 3.0 < М < 3.6. За тази област няма документирани исторически земетресения. Тяхната липса и слабите спорадични сеизмични прояви я характеризират като сеизмично “най-спокойната“ област в 320 km регион.

За сеизмична защита на АЕЦ “Козлодуй”: • е изградена локална сеизмологична мрежа с три сеизмични станции в с. Малко Пещене, гр.

Вълчедръм и гр. Оряхово; • на всички блокове е монтирана система за индустриална сеизмична защита (СИАЗ), която

автоматично изключва реакторите при земетресения с ускорения, по-високи от зададения праг; • от 1993 г. е въведена в експлоатация система за акселерографичен сеизмичен контрол на

оборудване и конструкции (САСКОК), включваща акселерографи от тип SMA-1 (4 броя), SMA-2 (3 броя) и SSA (4 броя), разположени на свободното поле и на различни коти на трети и пети блок (ОВОС, 1999 [Д.9]).

3.2 ХИДРОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ, ПОВЪРХНОСТНИ И ПОДЗЕМНИ ВОДИ

3.2.1. Хидроложки характеристики на района на АЕЦ “Козлодуй”

На територията на АЕЦ “Козлодуй” няма речни течения. Най-близките реки са Дунав, Огоста и Скът. Естествените топографски условия и отдалечеността на тези реки изключват възможността същите




да окажат каквото и да е влияние върху състоянието на централата и в частност на проекта за ХССОЯГ.

Площадката на централата е разположена върху терасата на р.Дунав. Котата на площадката, 35 m над морското равнище е формирана върху значителна по размери площ. При проектирането на централата е предвиден резерв за незаливаемост при протичане на 10 000 годишна висока вълна по р. Дунав.

Между площадката на централата и р. Дунав са изградени диги, оразмерени за протичане на 1 000 годишна висока вълна по р. Дунав с необходимия нормативен резерв. Отводнителните системи в района са оразмерени за отвеждане на повърхностни води от интензивен дъжд с различна продължителност и обезпеченост на валежната височина 0.01% (веднъж на 10 000 години).

При работа на АЕЦ "Козлодуй" в нормален експлоатационен режим със средна годишна мощност 2500 - 3000 MW, необходимото водно количество за охладителната система на централата е 110 - 140 m3/s или 2.7 - 3.5 % от количеството на реката. По отношение на средното многогодишно водно количество (5 719 m3/s) тази стойност е 3.1 % за непрекъсната работа при пълна мощност и 1.9 - 2.4 % при нормален експлоатационен режим.

3.2.1.1. Качество на повърхностните води

Оценката на състоянието на повърхностните води, също е свързана главно с основния воден обект р. Дунав - източник на промишлено водоснабдяване на централата и водоприемник на отпадъчните води от нея.

В ДОВОС за АЕЦ “Козлодуй” е направена подробна характеристика на замърсяването на река Дунав в района на централата от радиоактивни и нерадиоактивни замърсители. Настоящият доклад актуализира направената предишна оценка.

Радиационно състояние

Мониторинг на радиологичните показатели в района се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и АЕЦ “Козлодуй”. Системата за мониторинг на АЕЦ “Козлодуй” е интегрирана към ИАОС. Обмен на данни се осъществява в двете посоки.

Мониторинг, извършван от ИАОС за периода 1999 – 2004 г. Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в контрол на показателите, съгласно Наредба №7/08.08.86 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води - обща бета - активност (750 mBq/l ), съдържание на общ уран ( 0.6 mg/l ), съдържание на радий-226 (150 mBq/l ).

Районът на АЕЦ "Козлодуй" се характеризира със сравнително ниска фонова активност, т.е. съдържанията на уран, торий и продуктите на тяхното радиоактивно разпадане, са под средните за страната. Това се дължи на преобладаващият седиментогенен произход на геологичните формации, върху които е разположен разглеждания район.

Средните концентрации на уран за водите на р. Дунав са в рамките на (2.0±0.2)х10-6 g/dm3 (25 mBq/dm3). Поради значително по-малката разтворимост на съединенията на тория, речните води се характеризират с многократно по-ниски концентрации, които за водите на р. Дунав не превишават 0.1 mBq/dm3. От продуктите на разпадане на урана най-съществено за р. Дунав е присъствието на радия (226Ra) -2.7±0.9х10-13 g/dm3 (9.7±3.4 mBq/dm3).

Обобщените данни от системата за ежемесечен мониторинг на ИАОС към МОСВ през последните пет години и половина (1999 – юни 2004) по обща бета-активност за водите на р. Дунав и дебалансните води на АЕЦ “Козлодуй” са посочени по-долу:

Ежемесечният радиологичен контрол на отпадъчните води от централата включва следните

пунктове:

• р. Дунав при гр. Козлодуй – пристанище;




• Дебалансни води, 5-6 блок – чиста зона; • Дебалансни води, 5-6 блок – спец.зона; • Дебалансни води, 1-4 блок; • Отводящ канал (ТК); • Подводящ канал; • Нов канал "Валята"; • Стар канал "Валята"; • р. Дунав при гр. Оряхово – пристанище.

Определената обща бета-активност на отпадъчните води през 1999 г. се изменя в диапазона от 0.055 Bq/l до 0.792 Bq/l. През 2000 г. – 0.056 Bq/l до 0.522 Bq/l. През 2002 г. – от 0.040 Bq/l до 0.483 Bq/l. През 2003 г. – от 0.036 Bq/l до 0.337 Bq/l. През първото полугодие на 2004 г. – от 0.047 Bq/l до 0.173 Bq/l.

Радиационна обстановка в зоните за мониторинг около АЕЦ “Козлодуй”, 1999 – 2003 г.

За локализиране на радиационното въздействие на атомната централа върху околната среда са обособени три зони: санитарно защитна – 3 km, контролирана – 12 km и зона на наблюдение – 100 km радиус около АЕЦ.

Периодично се контролира радиоактивността на въздуха, атмосферните отложения, почвата, растителността и радиационния гама-фон. Извън посочените пунктове се анализират проби от вода, мляко, месо, риба и други. Особено внимание се обръща на обследването на река Дунав, по чието течение има няколко пункта за пробоотбор, както и на питейните водоизточници. Ежегодно се анализират около 2 300 проби, като се използват стандартни методи.

В 3-километровата зона за превантивни защитни мерки (ЗПЗМ) около централата се осъществява непрекъснат автоматизиран контрол на мощността на дозата и съдържанието на I-131 в приземния въздух, посредством 10 мониторингови станции. Към тази система работят непрекъснато и три автоматизирани метеорологични станции, както и 5 водни станции за контрол на активността на дебалансните и отпадъчните води.

В 100-km зона около АЕЦ ”Козлодуй” са установени 36 контролни поста, в които се осъществяват измервания и пробоотбиране за целите на лабораторния анализ на съдържанията на естествени и техногенни радионуклиди.

Общата бета-активност, измерена във водите на откритите водоеми в района е в границите от 0.026 до 0.44 Bq/l, което е под 60% от нормата (0.75 Bq/l). За водите на р. Дунав максималната измерена стойност е 0.44 Bq/l. Съдържанието на тритий е до 10 Bq/l. Сравнително по-високи стойности са измерени в отводящия канал на централата. Максималната стройност от 46 Bq/l е далече под нормата за питейна вода от 100 Bq/l.

Анализираните проби от питейна вода в региона около АЕЦ “Козлодуй” показват, че общата бета-активност варира в граници от 0.034 до 0.69 Bq/l. Съдържанието на тритий е в границите на минимално детектируемата активност, от 6.9 до 13.6 Bq/l. Стойностите са много по-ниски от допустимите норми за питейна вода - 2 Bq/l обща бета-активност и 100 Bq/l за тритий.

Изводи по качеството на водите в радиационен аспект

Анализът на резултатите по обща бета-активност за периода януари 1999 г. – юни 2004 г., сравнението им с тези от минали години, както и анализи правени нагоре и надолу по течението на реката в района на централата, доказват отсъствие на тенденции за радиоактивно замърсяване на реката.




Нерадиационно състояние

Мониторинг на нерадиационните условия се извършва от ИАОС и от АЕЦ “Козлодуй”, подобно на този за радиационните условия.

Нерадиационни условия от мониторинга на ИАОС

За контрол качествата на водата на р. Дунав в общия Българо-Румънски участък ИАОС провежда мониторинг като за целия Дунавски басейн се наблюдават 76 пункта. В международната мониторингова мрежа са включени 11 пункта, от които 5 на река Дунав, а останалите - на притоците. Разгледаните данни за р. Дунав са за 10 пункта – Ново Село, Видин, Лом, Оряхово, Байкал, Никопол, Свищов, преди Русе, след Русе и Силистра, показани на фигура 3.2.1.1-1. Контролираните показатели са разтворен кислород (разтворен О2), БПК5, пермангатанта окисляемост (окислен Mn), азот амониев (NH4-N), азот нитратен (NO3 – N), фосфати (PO4). Разгледан е периода януари 2002г. до юни 2004 г.

Фигура 3.2.1.1-1: Карта на пунктовете по р. Дунав

През разглеждания период средногодишните концентрации на отделните параметри са варирали както следва:

Таблица 3.2.1.1-1: Средногодишни концентрации

Показател 2002 2003 2004 Разтворен кислород 7 – 17 4.5 – 14.5 5 – 10 БПК5 1 – 4 1 – 4 2 – 4 Перманганатна окисляемост 2 – 5 2 – 6.5 2 – 8 NH4 – N 0.01 – 0.1 0.02 – 0.15 0.01 – 0.3 NO3 – N 0.8 – 3 0.2 – 6 1 – 2 PO4 0.01 – 0.8 0.01 – 1 0.01 – 0.50

Пределно допустимите концентрации за различните категории водни обекти са както следва:




Таблица 3.2.1.1-2: Пределно допустими концентрации за различните категории водни обекти

Показател (mg/l) Първа категория Втора категория Трета категория Разтворен кислород (О2) 6 4 2 БПК5 5 15 25 Перманганатна окисляемост 10 30 40 NH4 – N 0.1 2 5 NO3 – N 5 10 20 PO4 0.2 1 2

Изменението на качеството на водите на река Дунав по течението на реката се характеризира със слаба вариация на измерваните параметри. Концентрациите по показателите БПК5, перманганатна окисляемост и нитратен азот, според Наредба №7/86 г. отговарят на качество за I категория. Разтвореният кислород, амониевият азот (<2 mg/l ) и фосфатите (< 1 mg/l) варират между I и II категория. Всички представени показатели отговарят на нормите за I и II категория.

Контрол на нерадиационното състояние от страна на АЕЦ “Козлодуй”

В съответствие с програмите на АЕЦ “Козлодуй” се извършват: • мониторинг на повърхностни води и отпадъчните води; • мониторинг на подземните води.

Пунктовете на заустване на отпадъчните води от АЕЦ в повърхностни водоизточници, в които се осъществява собствен мониторинг са показани на Фиг. 3.2.1.1-2 по-долу:

Фигура 3.2.1.1-2: Принципна схема на заустването на отпадъчните води от АЕЦ “Козлодуй”

ПСБПС

№2 и 3

№1

№ 4

,5,6

№9 и 10

ЦПСЦПС

Легенда:

Контролни точки

Отпадъчни води

Води от р.Дунав

№7

ЕП - 2

ЕП - 1

ПК

№8 № ОК 1

Предоставени бяха подробни резултати за качеството на повърхностните води, събрани от мониторинга на АЕЦ “Козлодуй”. Характеристиките на отпадъчните води в периода 2002-2003 са, както следва: • стойностите на повечето от показателите на водите в слабонапорни канали (заустване № 1) и в

Топлия канал (постъпващи в р. Дунав при заустване № 7) са под ПДК, с изключение на показателя остатъчен хлор за ТК; в ТК има единични превишения на показателя нефтопродукти. Няма превишаване на емисионните норми по никой от показателите;




• във водите от заустване № 2 са регистрирани отделни случаи на превишаване на фоновата и емисионната норма по показателя рН;

• при заустване № 3 в ТК са регистрирани отделни случаи на превишаване на ПДК по показателя нефтопродукти, като само в един от случаите е била превишена и емисионната норма;

• в зауствания №№ 4 и 5 се регистрират постоянно високи стойности на показателите рН и неразтворени вещества, превишаващи ПДК и емисионните норми;

• в заустване № 6 са регистрирани единични случаи на превишаване на ПДК и на емисионната норма по някой от показателите нефтопродукти, остатъчен хлор и неразтворени вещества;

• в отпадъчните води на ЕП-1, отвеждани в ОК (заустване № 8) са регистрирани чести превишавания на емисионната норма за нитритен азот, а в отделни случаи – по показатели рН, неразтворени вещества, БПК5, нефтопродукти и остатъчен хлор;

• в отпадъчните води след пречиствателната станция за “чиста зона”, отвеждани в ОК по колектор Ф 300 (заустване № 9) постоянно се превишава емисионната норма по показателя нитритен азот, в отделни случаи са регистрирани превишения на тази норма по показатели остатъчен хлор, неразтворени вещества и нефтопродукти;

• в отпадъчните води след пречиствателната станция за “зона строг режим”, отвеждани в ОК по колектор Ф 1000 (заустване № 10) само в единични случаи са регистрирани превишения на емисионната норма (за показатели остатъчен хлор и неразтворени вещества) или на ПДК по показатели нитритен азот, остатъчен хлор и нефтопродукти;

• във водите на ОК, постъпващи в р. Дунав (заустване № 11) са отбелязани само четири случая на превишаване на ПДК - два пъти по показателя нефтопродукти и по веднъж за показателите остатъчен хлор и нитритен азот.

За нуждите на мониторинга на подземните води са определени пет пиезометъра на територията на ЕП-1 и три пиезометъра на територията на ЕП-2, показани на фиг.3.2.3-3 по-долу:

Фигура 3.2.1.1-3: Разположение на пиезометрите за нерадиационен мониторинг в АЕЦ “Козлодуй”

Машинна зала 1-4

РО 3-4 РО 1-2

СК 2

СБК 2

ХОГ

АКС

ХВО

МЗ 6блок

МЗ 5блок

Складза РАО

РО

РОЦех заРАО

Легенда: Контролни точки

СК 1

СБК 1

Има налична подробна информация за качествата на подземните води, събрана от мониторинга на АЕЦ “Козлодуй”. Характеристиките на подземните води контролирани през 2002-2003 г. са както следва:




• контролираните показатели имат устойчив характер и не показват тенденция за повишаване или понижаване на стойностите;

• за по-голямата част от кладенците трайно завишени над екологичния праг са стойностите на показателите нитрати, сулфатни йони, активна реакция, желязо, манган и разтворени вещества, а в отделни кладенци – и показателите нитрити, амониев йон, хлорни йони;

• за отделни кладенци стойности над прага на замърсяване най-често са регистрирани за показателите нитрати, нитрити, желязо и сулфатни йони;

Изводи по качеството на водите в нерадиационен аспект

Анализът на резултатите за качество на водите на р. Дунав по измерваните показатели показва, че експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй” не води до замърсяване на водите на реката.

3.2.2 Хидрогеоложки условия

Според хидрогеоложкото райониране на България площадката на АЕЦ “Козлодуй” попада в Ломския подрайон на Севернобългарския артезиански басейн в Долнодунавската артезианска област.

Хидрогеоложките условия на Ломския подрайон се характеризират с различни типове подземни води – карстови и карстово-пукнатинни в карбонатните седименти на средния триас, юрата, кредата и долния неоген и порови в чакълесто-песъчливите отложения в горния неоген и кватернерните образувания (Антонов Хр. и др., 1980).

Хидрогеоложкият облик в обсега АЕЦ “Козлодуй” се обуславят предимно от порови води, формиращи Горнопонтийския водоносен хоризонт в Арчарската свита и водоносния комплекс в Брусарската и Белослатинската свита в неогена, както и от подземните води в кватернерните образувания. Дълбоко залягащите карстови и карстово-пукнатинни подземни води практически нямат отношение към разглеждания обект на територията на електроцентралата.

Статичното ниво на подземните води се установява в льосовите еолични образувания. На територията на АЕЦ “Козлодуй” то е установено на дълбочина около 7,0 m от повърхността. Филтрационните свойства на песъчливо-чакълестите наслаги се характеризират с коефициенти на филтрация от порядъка до 5÷8 m/d, а на песъчливия льос, през който се осъществява подхранването на водоносния хоризонт, се изразяват чрез коефициент на филтрация 1,5÷2,0 m/d. По химически състав водата е хидрокарбонатно-калциево-натриева и хидрокарбонатно-калциева-магнезиева с минерализация до 600÷1000 mg/l.

Най-значимият подземен воден обект в района е формиран в алувиалните образувания на р. Дунав, в това число и на Козлодуйската низина. Според хидравличните условия по горнището му се разграничава като полунапорен водоносен пласт и се състои от силно пропусклив песъчливо-чакълест пласт в основата и слабо пропусклив пласт от песъчливи глини над него с обща дебелина 8÷18 m. Подхранването му се осъществява от инфилтрация на атмосферни валежи, поливни води, скатови подземни води от юг и речна вода от Дунав и Огоста при високи водни стоежи. Дренира се в р. Дунав при ниски водни стоежи, както и чрез отводнителна система и водовземни съоръжения – тръбни и шахтови кладенци. Нивото на подземните води се установява в горния песъчливо-глинест пласт на дълбочина 0,5÷4,0 m. Филтрационните свойства на водоносния колектор са значителни и се изразяват чрез проводимост в диапазона 150÷2160 m2/d.

Естествените ресурси на водоносния пласт се оценяват на около 160÷170 l/s, а гравитационните запаси съставляват 37*106 m3. Те са източник за питейно-битово и, отчасти, за технологично водоснабдяване на АЕЦ “Козлодуй”. За целта са изградени и се ползват един шахтов кладенец в местността “Валята” и шест шахтови кладенеца в терасата на р. Дунав.




3.3 ЗЕМИ

3.3.1 Състояние на естествените почви

Площадката на ХССОЯГ е разположена в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Затова естествените почви не присъстват на площадката на ХССОЯГ. Местните естествени почви са преобразувани в антропогенно деградирали почви, нямащи селскостопанска или биологическа стойност.

Почвените типове в 100-километровата зона около АЕЦ “Козлодуй” са: карбонатни черноземи – в широка ивица около река Дунав, типични черноземи – на юг от карбонатните в близост до средните течения р. р. Огоста и Скът, излужени черноземи - в по-високите части от територията на юг от типичните и карбонатните, сиви горски (обикновено над 500 - 800m) алувиално (делувиално)-ливадни почви – около реките Цибрица, Огоста и Скът и притоците им и една малка част от източната част на терена е заета от ливадно-блатните. Разнообразието при сивите горски почви, в резултат на влиянието на основната скала и елементарните почвени процеси се допълва от различните по степен на ерозия и механичен състав почвени различия.

Много показателни за радиационното състояние на почвите се явяват концентрациите на радионуклиди и общата бета-активност на дънните утайки в р.Дунав и във вътрешните реки в района, както и тяхното изменение с времето.

ИАОС провежда тримесечен радиологичен контрол на почви и дънни утайки от 30 километровата зона на АЕЦ “Козлодуй” в които са включени и отводящия канал на АЕЦ и пристанищата Козлодуй и Оряхово.

Измерените стойности на специфичната активност на техногенния Cs-137 варират от <0.5 Bq/kg до 30 Bq/kg през 1999 г., от 0.4 Bq/kg до 40 Bq/kg през 2000 г., от 1.1 Bq/kg до 25 Bq/kg през 2001 г. , от 1 Bq/kg до 51 Bq/kg през 2002 г., от 0.7 Bq/kg до 40 Bq/kg през 2003 и от 1.1 Bq/kg до 25 Bq/kg през първото полугодие на 2004. Прави изключение проба от с. Гложене (първо тримесечие на 2004 г.), където е установено завишено съдържание на Cs-137 - 147 Bq/kg спрямо характерните за района стойности. В останалите изследвани проби това съдържание варира от 0.99 Bq/kg (Козлодуй) до 32.6 Bq/kg (Мизия).

3.3.2 Деградирали земи и почви и такива с известна степен на деградация

Функционирането на АЕЦ “Козлодуй” през целия експлоатационен период не е оказало влияние върху радиационните параметри на почвите в района. Локално на отделни места, в непосредствена близост до АЕЦ “Козлодуй” са възниквали замърсявания, за ликвидиране на които са взети мерки през последните години.

Не се регистрира нарушаване или промяна на категориите земи в следствие от радиоактивно замърсяване, няма и увреждане на почвите или промяна на почвеното плодородие в наблюдавания чрез собствен мониторинг и от държавни контролни органи район около АЕЦ "Козлодуй". Фактът, че почвите и въздухът не са повлияни от радиоактивно замърсяване от АЕЦ “Козлодуй”, се потвърждава и от данните от изследванията на храните, добивани от района, които не сочат влияние на АЕЦ “Козлодуй” върху тях.

Сравнението на данните за периода 1999-2003 г. (от Дирекция “Безопасност и качество”- Управление “Безопасност”, Отдел “Мониторинг на околната среда”) с тези, представени в ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй” от 1999 г. [Д.9] и с получените преди пуска на централата, показва отсъствието на неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на почвите в 100-km зона около АЕЦ “Козлодуй”, произтичащи от работата на централата.

Като цяло провеждания през периода 1999 г. – 2004 г, радиологичен контрол в системата на МОСВ върху почви и дънни утайки не установява въздействие от дейността на АЕЦ “Козлодуй” върху компонентите на околната среда.




3.4 ЛАНДШАФТ

Площадката, на която се предвижда да се изгради ХССОЯГ, има следните граници: на изток – съществуващия ХОГ за съхраняване под вода; на запад и юг – сгради на Атоменергоремонт и на север – Спецкорпус 2.

Като ландшафтна структура оценяваната площадка представлява промишлен ландшафт, тъй като тя се намира в границите на основната площадка на АЕЦ “Козлодуй”.

Според технологично-ландшафтно райониране площадката на АЕЦ “Козлодуй” и прилежащите и терени се поместват в ландшафтите на ливадно-степните и ливадно-блатните алувиални низини. Основната част от АЕЦ “Козлодуй” заема агроландшафт и частично ливадни и горски ландшафти.

3.5 КЛИМАТИЧНИ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

Разглежданият район около АЕЦ “Козлодуй” се разполага в западните части на два климатични района според климатичното райониране на България - Северен и Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт.

3.5.1 Климатични елементи

3.5.1.1 Температура на въздуха

Средногодишната температура на въздуха в изследвания район е в интервала от 11.5ºС до 12ºС, като намалява с увеличаване на надморската височина. В годишния ход на средномесечните температури се наблюдава максимум през юли (от 23 до 24ºС) и минимум през януари (от 0 до минус 0.5ºС). Средните температури за зимния сезон са около 0ºС, а за летния – от 21 до 22ºС. Есента е по-топла от пролетта, като разликата се увеличава с увеличаване на надморската височина.

3.5.1.2 Валежи

Годишният валеж в интересуващия ни район е около 518-558 mm и е един от най-ниските в страната. Той е неравномерно разпределен през годината. Максимумът на валежите е през май – юни, като вторичен максимум има през ноември. Най-малки са валежите през есента и зимата като минимумът е през октомври. През зимата валежите са около 110-120 mm, което представлява 20-24 % от годишната сума. През пролетта те са 135-150 mm (27-28 %), а през лятото 145-150 mm (28-30%).

3.5.1.3 Роза на вятъра

Динамиката на въздушния пренос в приземния слой се характеризира с “розата на вятъра”. Розите на вятъра за Лом, Оряхово и Козлодуй са изобразени на следващите фигури.




Фигура 3.5.1.3-1-3: "Роза на вятъра" – Станции Лом, Оряхово и Козлодуй (за периода от 1977 до 1986 г.)

Фигура 3.5.1.3-1 Фигура 3.5.1.3-2 Фигура 3.5.1.3-3

Важната характеристика на режима на вятъра е честотата на силните ветрове. Под силен вятър се разбира вятър със скорост равна или по-голяма от 14 m/с. Съгласно “Климатът на България” (1991), в района на АЕЦ “Козлодуй” преобладаващите силни ветрове са от запад и северозапад, чиято честота достига 80% (в някои места до 90%) от случаите със силни ветрове (Фигура 3.5.1.3-4). Според районирането на страната, представено в същата книга, районът на АЕЦ “Козлодуй” попада във ветровия район от страната, за който вероятната максимална скорост на вятъра може да достига до 33 m/s, а съответното налягане (натоварване), което такъв вятър може да упражни върху различни съоръжения - до 550 N/m2.

Фигура 3.5.1.3-4: Годишно разпределение на преобладаващите силни ветрове




3.5.2 Неблагоприятни метеорологични условия за разсейването

3.5.2.1 Температурна инверсия

За наличието на този тип явление може да се правят изводи по аерологичните сондажи проведени в района на АЕЦ “Козлодуй” през периода септември 1967 - август 1968 г. (Николова, 1972).

Инверсии са наблюдавани общо в 30% от случаите, като този процент е около 37% през студеното полугодие и около 22% през топлото полугодие. Приземни инверсии е имало в 15% от сондажите, а през топлото полугодие честотата им е била много по-малка – около 7%, докато през студения сезон тя е около 23%.

3.5.2.2 Потенциал на замърсяването на въздуха

Определя се от честота на слабите ветрове (случаите на безветрие и на вятър със скорост до 1 m/s). Съществува райониране на страната по този показател, като Западната част на Дунавската хълмиста равнина се характеризира с лоши условия за разсейване на примесите (честота на слабите ветрове 60-70%). Малко по-благоприятни са условията в тясна ивица по продължение на р. Дунав, в която попада и района на Козлодуй, защото честотата на слабите ветрове е 50-60%.

3.5.2.3 Заключение

Въз основа на данните и оценките могат да се направят следните заключения: • Потенциалът на замърсяване на въздуха в района е висок и много висок, което се предполага и

от неутралния до слабо устойчивия клас на състоянието на ниския слой на атмосферата в района. Това налага внимателна преценка при проектиране на индустриални и транспортни обекти, както и непрекъснат контрол на радиоактивното замърсяване на въздуха;

• Обледяване на наземни съоръжения в тази част от поречието на р. Дунав може да се получи при достигане на следните съчетания между метеорологичните параметри: температура на въздуха между 0°С и минус 2°С до минус 4°С, скорост на вятъра между 0 и 3 до 5 m/s и относителна влажност между 95 и 100%;

• Градушки със щети в Северозападна България се наблюдават през периода 5 май-31 юли, но специално за АЕЦ те са случайно явление;

• Максималният интензитет (mm/min) на интензивните валежи е 3-4 пъти по-голям от средния интензитет на валежи с продължителност на валежа до 30 минути;

• Натоварванията от вятър и сняг се оценяват като умерени; • Вероятността за снежни бури е много по-малка от тази в Североизточната част на Дунавската

равнина; • Мъглите годишно се наблюдават средно в 45 дни. Те имат продължителност до 1 ден в около

80% от случаите през м. януари; • В района не е регистриран смерч. Изследванията дават нищожна вероятност за това (от

порядъка на 10-6 случая на година).

3.6 РАДИАЦИОНЕН ФОН, АТМОСФЕРНА РАДИОАКТИВНОСТ И КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

3.6.1 Радиационен фон

Измерването на специфичния за всеки район радиационен гама-фон е важен елемент при определяне на лъчевото натоварване на населението.

Естественият гама-фон се формира от две компоненти – космично лъчение и терестриална (земна) радиация.




Космическата компонента за дадено място се определя единствено от надморската му височина и географската ширина, докато терестриалната компонента се обуславя от съдържанието на естествените радионуклиди в геоложката среда и варира в широки граници.

Съществен е приносът на радона в терестриалната компонента. Степента на ексхалация на радон, който е тежък инертен газ се влияе съществено от промените в атмосферните условия, което се отразява и на стойността на гама-фона.

В различните населени райони на света са констатирани големи разлики в нивото на радиационния гама-фон.

За територията на Република България естественият радиационен гама-фон е в границите от 0.06 до 0.60 µSv/h. Той се измерва непрекъснато от средата на 1980.

През 1997 г. е пусната в действие Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в Република България. Тя има йерархична структура и е компютърно управляема. Състои се от централна станция за контрол, 9 регионални станции, 26 локални станции, една мобилна станция, кризисен център и аварийна станция.

Централната станция извършва общата администрация, управление, координация и контрол на работата на локалните и мобилни станции и визуализация на информацията при нормални условия. Тези дейности се изпълняват от кризисния център при извънредни ситуации.

Редът за създаването, поддържането, експлоатацията и развитието на автоматизираната система е нормативно регламентиран.

Част от основните станции на системата са показани на фиг. 3.6.1-1.

Фигура 3.6.1-1: Схема на разположението на мониторингови станции от Националната система за радиационен мониторинг

Сведения за естествения гама-фон на почвите и неогенските скали, както и специфичната активност на естествените радионуклиди за времето преди построяването на АЕЦ “Козлодуй“ се съдържат както в пред-експлоатационните измервания на Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) през 1972-1974 г., така и в непубликуваните досега данни в геолого-геофизичните доклади на бившето СО “Редки метали”.

Районът на АЕЦ ”Козлодуй” се характеризира със сравнително ниска фонова активност, т.е. съдържанията на уран, торий и продуктите на тяхното радиоактивно разпадане са под средните за страната. Това се дължи на преобладаващият седиментогенен произход на геологичните формации, върху които е разположена площадката на централата.

Няма регистрирани високи стойности на гама лъчения в скалите от геоложките разкопки в Ломската депресия в около стотина проучвателни сондажи за уран с дълбочина до 250 m. Радиоактивни аномалии от гама лъчения с по-висока интензивност са установено само в 3 сондажа.




За контрол и оценка на радиационното въздействие на АЕЦ върху околната среда са обособени три зони: санитарно-защитна, с радиус от 3 km, контролирана, с радиус 12 km и зона на наблюдение - 100 km радиус около АЕЦ “Козлодуй”. В общо 36 контролни пункта се осъществява пробоотбор за лабораторни анализи за наличие на техногенни радионуклиди в основните компоненти на околната среда – въздух, води, почви, растителност. Особено внимание се обръща на питейните водоизточници и водите на р. Дунав. В 3 - километровата зона се осъществява непрекъснат автоматизиран контрол на мощността на дозата и съдържанието на I-131 в приземния въздушен слой чрез 10 мониторингови станции на АИСВРК „Бертолд”. Част от системата са и 3 автоматизирани метеорологични станции и 5 водни станции за контрол на активността на дебалансните и отпадъчни води от централата.

С решение на АЯР националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон и Автоматизираната информационна система за външен радиационен контрол на АЕЦ “Козлодуй” са обединени. В резултат на това към 26 мониторингови точки от националната автоматизирана система са включени още 8 контролни станции, разположени на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и в радиус 2 km около площадката. С това е създадена Единната информационна система за радиационен мониторинг, с което се дава възможност на АЯР и на компетентните държавни органи да получават данни в реално време за състоянието на радиационния фон на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

В Таблица 3.6.1-1 са дадени средните стойности на радиационния гама-фон, регистрирани от 8-те станции на АИСВРК през 2002 г.

Таблица 3.6.1-1: Радиационен гама-фон, регистриран с АИСВРК през 2002 г. (средни стойности, µSv/h)

КС-1 КС-2 КС-3 КС-4 КС-5 КС-6 КС-7 КС-8 0.113 0.114 0.116 0.109 0.108 0.109 0.120 0.117

В допълнение към непрекъснатите измервания на радиационния фон, той се контролира и чрез периодични измервания с преносима радиометрична апаратура тип СРП-68-01, АD2/ADT и набор от термолуминесцентни дозиметри тип CaSO4: Dy, монтирани по оградата на площадката.

Получените резултата от тези наблюдения са показани на фиг. 3.6.1-2. Те показват, че мощността на еквивалентната доза на гама-лъчението варира в границите на естествения радиационен фон.

Фигура 3.6.1-2: Мощност на еквивалентната доза на гама-лъчението за периода 1996-2002 г. (µSv/h)

При извършване на ОВОС на АЕЦ ”Козлодуй” през 1999 г. [Д.9] за оценка на радиационния гама-фон и атмосферната радиоактивност са систематизирани и анализирани данни от системите на МОСВ за радиологичен мониторинг, измерванията на отдел “Радиационен контрол на околната среда” на АЕЦ "Козлодуй" и данните на НЦРРЗ през основния период на проучване. При това акцента е поставен върху характеристиките за площадката на АЕЦ "Козлодуй" и в района на централата, в санитарно-защитната зона и най-близките населени места - гр. Козлодуй и с. Хърлец.




Направен е и анализ на налични данни за Зоната за неотложни защитни мерки (30-km) и за част от Зоната за дълговременни защитни мерки (по-специално района на гр. Враца).

Контрол на радиационния гама-фон в страната и в частност в зоните за аварийно планиране на АЕЦ "Козлодуй" осъществява също Държавната агенция “Гражданска защита” чрез стационарни постове, пет от които са в 30-km зона на централата. Периодичен контрол осъществява и НИМХ при БАН в Оряхово и Враца.

Обобщаването на данните от дългогодишните наблюдения на радиационния фон в района на АЕЦ “Козлодуй” показва, че: • През целия период на експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" радиационния гама-фон в СЗЗ и зоните

на аварийно планиране е стабилен със сравнително по-малки отклонения след аварията в Чернобилската АЕЦ спрямо други райони в страната и без превишения на характерните фонови стойности за отделните райони. Средните стойности през предпусковия период (до 1974 г.) и след това са съпоставими и близки. След 1995 г. с нарастване точността на измерванията се установяват по-ниски средни стойности, с по-малки вариации на мощността на еквивалентната доза;

• В района на АЕЦ "Козлодуй", в 30-km зона, както и в наблюдавани населени места в радиус от 100 km от централата, радиационният гама-фон е по-нисък в сравнение с други райони в страната (Бургас, София, Пловдив), където средните стойности на мощността на дозата са около 0.16 µSv/h, а максималните стойности през някои години достигат и до 0.20 µSv/h;

• Радиационният фон в най-близо разположената до АЕЦ "Козлодуй" на румънския бряг станция за наблюдение от румънските компетентни органи варира около 0.1 µSv/h.

Като цяло мощността на дозата, дължаща се на гама-фона в различните пунктове на измерване има малки колебания, дължащи се на сезонни изменения, свързани предимно с атмосферните валежи. В нито един от пунктовете няма статистически установени разлики в стойностите на мощността на дозата от радиационния гама-фон, измерени преди и след пускането на централата в експлоатация.

Състоянието на гама-фона в 13 различни пункта в страната за 09:00 ч. на 13 Февруари 2003 е показан на Фигура 3.6.1-3, като данните показват мощността на погълнатата доза.

Фигура 3.6.1-3: Гама-фон

µGy/h0 0.02 0.04 0.06 0.08 0.1 0.12 0.14

ВидинРусе

ПлевенМонтана

В.ТърновоКнежаВраца

ПетроханСофия

Пловдивн.ЕминеВарна

Оряхово




3.6.2 Атмосферна радиоактивност

Радиоактивността на атмосферния въздух се наблюдава чрез определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в аерозоли в атмосферния въздух и проби от атмосферни отлагания, установявано с гама-спектрометричен анализ на периодични проби от въздуха. Такива изследвания се извършват ежеседмично чрез пробонабиране върху филтри от отдел РКОС на АЕЦ в 11 контролни пункта в 100-километровата зона около АЕЦ. Съдържанието на техногенния Cs-137 в аерозоли е близка до фоновите стойности и е от порядъка на 1-2 µBq/m3. Тези стойности са характерни за приземния въздух в този географски регион и глобалното радиоактивно замърсяване на атмосферата. Общата бета-активност от дългоживеещи радионуклиди е в естествените си граници, със средна стойност от 0.47 mBq/m3. Резултатите за обща бета активност на атмосферните отлагания в 36 контролни пункта в зоната за наблюдение около АЕЦ “Козлодуй” варират в диапазона от 0.025 – 3.0 Bq/(m3 .d) при средногодишна стойност около 0.45 Bq/(m3 .d).

Данните са стабилни за периода от 10 години, като се наблюдава слабо изразена сезонна зависимост с повишени стойности през месеците с по-обилни валежи, видно и от фиг. 3.6.2-1.

Фигура 3.6.2-1: Средни стойности на дългоживееща бета-активност в аерозоли от зона за превантивни мерки и 100-km зона на наблюдение на АЕЦ “Козлодуй”, mBq/m3

Атмосферната радиоактивност, както и радиационния фон в района са били измервани систематично от различни организации, още преди началото на строителството на АЕЦ.

Като се вземат предвид направените анализи по всички показатели за радиационното състояние на атмосферния въздух, може да се обобщи, че досегашната експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" не е променила радиационния гама-фон и атмосферната радиоактивност като дълговременни характеристики.

Газо-аерозолните емисии са включени като индикатор за ефективна и безопасна експлоатация на централата и непрекъснато се контролират. Техните стойности през последните години не превишават 2.0% от допустимите във въздуха емисии – Фигура 3.6.2-2.




Фигура 3.6.2-2: Емисии във въздуха в % от допустимите норми

%

0.00.20.40.60.81.01.21.41.61.82.0

1999 2000 2001 2002 2003

Радиоактивни благородни газове Дългоживеещи аерозоли Йод - 131

През периода 1999-2003 година стойностите за обща бета-активност на дългоживеещите аерозоли в приземния въздух от контролните постове в наблюдаваната зона са в граници до 2.4 mBq/m3, при средно за периода – 0.42 mBq/m3. Тези резултати са характерни за атмосферния въздух в региона и не се отличават от измерените стойности в предходни години. Техногенната радиоактивност на атмосферния въздух е с близки до фоновите стойности, Cs-137: 0.3 – 9.4 µBq/m3. В сравнение с границата по ОНРЗ-2004 измерената активност е около 105 по-ниска.

През целия период на експлоатация на всички блокове на АЕЦ “Козлодуй”, емисиите от радиоактивни благородни газове и дългоживеещи аерозоли (ДЖА), не надхвърлят 2% от пределно допустимите граници. Приносът на ХОГ към емисиите на ДЖА е оценен на около 3% от тези стойности (съгласно ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй”, 1999 г. [Д.9]).

3.6.3 Качество на атмосферния въздух

За целите на ОВОС са проведени измервания за състоянието на атмосферния въздух в района на АЕЦ "Козлодуй", гр. Козлодуй и с.Хърлец през лятото на 1999 г. [Д.9] с Мобилната лаборатория на ИАОС при МОСВ. Взети са и проби за определяне съдържанието на летливи органични съединения. Анализът на същите и съпоставянето им с резултатите от други измервания показват, че:

• Концентрациите на прах на територията на площадката са в диапазона 0.08-0.16 mg/m3 и в отделни часове от денонощието достигат 64 % от ПДК ср.д. за обща суспендирана прах. Малко по-ниски са стойностите в гр. Козлодуй – около 0.5 ПДК ср.д. В с. Хърлец те са още по-ниски – регистрирани са 0.1 mg/m3;

• Концентрациите на основните газови замърсители SO2, CO, NO, NO2, H2S, метанови и неметанови въглеводороди, О3 и NH3 обикновено са значително под ПДК м.е. и ПДК ср.д.. Те са по-ниски и от влезлите в сила след 2001 г. или по-късно норми за озон, серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди;

• Изключения са концентрациите на азотни оксиди и въглероден оксид в часовете с интензивен транспортен трафик – около 7-8 и 16-17 часа. При тихо време концентрациите на азотен оксид достигат до 84.5 mg/m3 (40 % над ПДК м.е.);

• С изключение на озона, концентрациите на всички други вредни газове са по-ниски в с. Хърлец в сравнение с гр. Козлодуй;




• В атмосферния въздух не са идентифицирани концентрации на ЛОС (толуол, етанол, ксилоли и др.) над границите на откриваемост с хроматографските методи за анализ.

На Фиг. 3.6.3-1 и 3.6.3-2 са показани осреднените за 1997-2001г. емисии от индустриални и битови източници (Националния статистически Институт - НСИ) за населените места в близост до гр. Козлодуй и самия него, откъдето се вижда, че:

1. не се отделят озоноразрушаващи газове в атмосферата като въглероден диоксид (CO2) - Фиг. 3.6.3-1;

2. не се отделят предиктори на приземен озон в атмосферата – азотни оксиди (NOX), двуазотен оксид (N2O) и въглероден оксид (CO) - Фиг. 3.6.3-2 ;

Фигура 3.6.3-1: Осреднени емисии на въглероден диоксид за гр. Козлодуй и съседни населени места (осреднени данни за 1997-2001 г., НСИ)

гр. В

идин

гр. Л

ом

гр. В

ълчедр

ъм

с. Гор

ни Циб

ър

с. Кри

ва бар

а

с. Гло

жен

е

с. Х

ърле

ц

с. Б

утан

гр. М

изия

гр. Козло

дуй

гр. Кне

жа

гр. О

ряхово

CO2

0

100 000

200 000

300 000тона/година




Фигура 3.6.3-2: Осреднени емисии на азотни оксиди, двуазотен оксид и въглероден оксид за гр. Козлодуй и съседни населени места (осреднени данни за 1997-2001 г., НСИ)

гр. В

идин

гр. Л

омгр

. Въл

чедр

ъмс.

Гор

ни Циб

ърс.

Кри

ва бар

а

с. Гло

жен

е

с. Х

ърле

ц

с. Б

утан

гр. М

изия

гр. Козло

дуй

гр. Кне

жа

гр. О

ряхово

N2O NOx

CO

0

500

1 000

1 500

2 000

тона/година

Фигура 3.6.3-3: Осреднени емисии на серни оксиди, амоняк и неметанови летливи органични съединения за гр. Козлодуй и съседни населени места (осреднени данни за 1997-2001 г., НСИ)

гр. В

идин

гр. Л

омгр

. Въл

чедр

ъмс.

Гор

ни Циб

ърс.

Кри

ва бар

а

с. Гло

жен

е

с. Х

ърле

ц

с. Б

утан

гр. М

изия

гр. Козло

дуй

гр. Кне

жа

гр. О

ряхово

SOxNH3

NMVOC

0

500

1 000

1 500

2 000

тона/година




За района на Козлодуй радиоактивните замърсители (газо-аерозолните емисии) са включени като индикатор за ефективна и безопасна експлоатация на централата, а не да характеризират КАВ.

Следователно, основните източници, определящи качеството на атмосферния въздух в района на АЕЦ "Козлодуй" и в разглежданите зони около него не са радиоактивните замърсители, а промишлените, които са:

• Цехове, производства и дизел-генераторни станции в централата;

• Автотранспорта, обслужващ централата;

• Битовите обекти в района;

• Промишлени предприятия на територията и около площадката.

Най-съществен източник на замърсяване на въздуха в района представлява автотранспорта. Трите автобази на АЕЦ "Козлодуй", разполагат с около 300 МПС – автобуси, товарни автомобили, автокранове, влекачи, леки автомобили и др. В пиковите часове на отиване и връщане от работа в АЕЦ "Козлодуй", особено при работа на автобусите на място на площадките пред ЕП-1 и ЕП-2 се създават макар и за кратко време (около 30 мин.) значителни зони на влияние на отработените газове в приземния въздушен слой.

Като потенциални източници на замърсяване на въздуха, предимно с прах в локален мащаб, могат да се разглеждат бетоновите възли на “Атоменергостройпрогрес”, “Заводски строежи” и предприятие “Механизация и автотранспорт” намиращи се до шосето северно от централата. Те могат да предизвикват локално замърсяване на въздуха с прах и по-малко с вредни газове при строителните дейности, производство на бетонови и варови разтвори и др.

Може да се обобщи, че в района на АЕЦ "Козлодуй", гр. Козлодуй и съседните села замърсяването на атмосферния въздух с прах и вредни газове е незначително.

3.7 ВРЕДНИ ФИЗИЧНИ ФАКТОРИ

Последните данни и анализи на влиянието на вредните физични нерадиационни фактори върху околната среда от работата на атомната централа са дадени в доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на АЕЦ “Козлодуй”, изготвен през 1999 г. [Д.9]. По отделни фактори заключенията на ДОВОС са представени както следва:

3.7.1. Термично въздействие на АЕЦ ”Козлодуй” върху околната среда

Най-същественият опасен нерадиационен фактор за атомната централа е топлоотделянето. Основните топлинни източници на площадката на АЕЦ “Козлодуй” са описани по-долу.

Максималната проектна топлинна мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй” е свързана с 4 реактора от тип ВВЕР-440 (два от които не работят) и двата хилядника ВВЕР-1000. Максималната проектна мощност на всеки един реактор от типа ВВЕР-440 е около 1.4 GW, а на ВВЕР-1000 е приблизително 3 GW. Това прави обща инсталирана проектна топлинна мощност на площадката към момента от порядъка на 11.6 GW. Общата топлинна мощност на действащите енегроблокове (блокове 3, 4, 5 и 6) е около 8.8 GW от които около 2.8 GW се отделят в атмосферата.

Освен това генератор на остатъчна топлина е и съществуващото ХОГ, където се съхраняват топлоотделящи елементи (ТОЕ), престояли преди това 3-5 години в басейните за отлежаване (БОК), разположени непосредствено до реакторите. То е изградено в самостоятелна сграда на територията на ЕП-1 непосредствено зад СК-2. Съоръжението е от басейнов (воден) тип - еднокорабно хале с размери 45x78 m и височина 30 m. ХОГ е оразмерено за всички експлоатационни натоварвания. Максималното топлоотделяне е 1064 kW. Максималната проектна температура на водата е 40°C. Максималната проектна авария е разчетена за максимална температура на водата в басейните 65°C, а за цялото хранилище – 85°C в продължение на 17




денонощия. ХОГ може да съхранява едновременно 168 броя кошници с гориво с 30 касети от ВВЕР-440 или 12 от ВВЕР-1000. При нормална работа на всички реактори хранилището е разчетено да се запълни за срок от 6 години. Охлаждането е на въздушна рециркулация.

Транспортирането на ОЯГ се извършва с: • транспортен контейнер ТК-6 монтиран върху авторемарке “Blumhardt” - за касети от ВВЕР-440 и • транспортен контейнер ТК-13, монтиран върху авторемарке “Goldhoffer” за касети от ВВЕР-1000

Съществуващите две дизел-генераторни станции на ЕП-1 (две сгради с по 6 дизел-генератора) са предназначени за аварийно захранване и като такива не работят в непрекъснат режим. Нормално те са в режим на “горещ резерв”, което означава, че поддържат непрекъснато температура 50-65°С, т.е. в работен режим те също представляват източник на топлина.

Според инвестиционното предложение, новото ХССОЯГ ще бъде ситуирано между съществуващото ХОГ и СК-2.

На площадката на централата има множество допълнителни сгради и инсталации, като всяка от тях може да е източник на въздействие върху околната среда.

Предложеното ХССОЯГ няма да изпуска охлаждащи води и следователно няма да оказва термично въздействие върху р. Дунав.

3.7.2. Електромагнитни полета

Електромагнитните лъчения с различна дължина на вълната са друг нерадиационен фактор на въздействие върху околната среда. Заключенията в ДОВОС от 1999 г. [Д.9] са, че параметрите на ЕМП със СНЧ не превишават допустимите хигиенни норми. Спазени са изискванията за хигиенно-защитните зони около подстанциите и електропроводите за високо напрежение. На местата с регистрирани отклонения по правило не пребивават хора продължително време.

Влиянието на тези вредни физични фактори върху човека и околната среда на избраната строителна площадка на ХССОЯГ e пренебрежимо.

3.7.3. Шум и вибрации

Шумът е постоянно действащ вреден физически фактор на площадката на АЕЦ. При проведените изследвания във времето на изготвяне на ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй” са регистрирани отклонения от нормативно установените нива на шум до 30 dB/A. Те са регистрирани главно около пароежекторните машини, паровите колектори, турбогенераторите, питателните и кондензните помпи. Основните причини за повишените нива на шум са свързани с конструктивните характеристики на машините и несъвършенствата във фундирането и конструкцията на сградите.

Няма специални източници на шум в района на бъдещето ХССОЯГ, които могат да генерират шум над нивата на типичния шум за цялата площадка на централата. Съществуващите дизелгенераторни станции са предвидени, като аварийно захранване и следователно няма да работят постоянно.

В пиковите часове на деня са установени повишени нива на шум, дължащи се на транспортния трафик.

Като цяло повишеното ниво на шумовия фон, характерно за площадката на централата, не влияе на жилищните райони в град Козлодуй.

Вибрациите са характерни за едрогабаритни машинни детайли при високи скорости на въртене. Поради това, те не са значим вреден физичен фактор извън цеховете, на площадката на АЕЦ и за околната среда.

Анализът на въздействията върху околната среда на различните вредни физични фактори на територията на бъдещото ХССОЯГ ще бъде извършен за различните етапи на инвестиционното предложение – строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация.




3.7.4. Осветеност

Всички работни места в АЕЦ “Козлодуй” са проектирани в съответствие с всички технически норми и стандарти и не са регистрирани отклонения.

3.8 ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ФЛОРА И ФАУНА

3.8.1. Защитени територии

По биогеографско райониране (Георгиев, 2004) инвестиционното предложение за хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в АЕЦ ”Козлодуй” попада в Севернобългарски биогеографски райони, Дунавски подрайон. Районът включва тази част, което е разположена на север от Старопланинската верига (на изток до Черноморски биогеографски район).

На повече от 20 km от АЕЦ “Козлодуй” е разположен поддържания резерват “Ибиша”(34.3 ha). Антонов, 1997, определя растителната покривка като заливни гори, съставени от: черна елша,Alnus glutinosa; бяла и крехка върба, Salix fragilis и черна топола, Populus nigra - на места съчетана с тополови насаждения и хигрофитни тревни съобщества. Т.е. непроходими насаждения с подлес представен от къпини и лианоподобни. Научната и международна значимост се определя от най-голямата за България корморано-чаплова колония (и по-точно малък корморан, едно от петте най-важни за България гнездилища на нощна чапла и лопатарка). Международният природозащитен статус на резервата – “корине субсайт”, е признат по Рамсарската конвенция за влажна зона с международно значение.

ХССОЯГ е разположено вътре в АЕЦ “Козлодуй” и на достатъчно голямо разстояние от всички защитени територии около АЕЦ “Козлодуй”.

3.8.2 Флора

По геоботаническо райониране – данни от География на България, 2002 [Д.7], предложеното ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй” попада в: • Евроазиатска степна и лесостепна област, която включва Северна и Североизточна

България, в които липсва същинска степна растителност, а остепнени под влияние на човека ксеротермни (главно дъбови) гори;

• Долнодунавска провинция която обхваща най-северните части от Дунавската равнина с Добруджа. На север от Лудогорското плато, крайморската част на Добруджа;

• Златийски район – западно от Лом, до долното течение на р. Вит.

При посещението на място и направеният преглед не бе констатирано наличие на защитена флора. Част от площадката е покрита с тревна растителност.

Растителността в района се разглежда като обект на въздействие и индикатор на въздействието върху околната среда. Изследвани са проби от тревна растителност и селскостопански продукти: слънчоглед, ечемик, царевица, люцерна. Проучванията показват, че няма категорично изразено негативно влияние на АЕЦ “Козлодуй” върху флората.

3.8.3. Фауна

Инвестиционното предложение по зоогеографско райониране, География на България, 2000, попада в Евросибирска подобласт (Георгиев, 1979, 1982), Дунавски район (А.Л). Последният обхваща територията на дунавската равнина, Лудогорието и южната част от Добруджанското плато (без крайбрежието).

При направеното посещение на място не бе констатирано наличие на защитена или незащитена фауна, а при направения преглед не бе констатирано наличие на защитена фауна в района.




От отдел “Мониторинг на околната среда” на АЕЦ “Козлодуй” бяха предоставени обобщени резултати от изследвания на риба и мляко в 100-km зона около АЕЦ “Козлодуй”. Тези резултати са близки с получените в предходните години на експлоатацията и преди пуска на АЕЦ. Данните сочат отсъствие на влияние на АЕЦ “Козлодуй” върху основните храни и ихтиофауната в района.

3.9 КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Площадката за изграждане на ХССОЯГ и свързаните с него съоръжения са в територията на АЕЦ “Козлодуй” и там не се намират паметници на културата. В 3-km зона около АЕЦ “Козлодуй” няма храмове, сгради с архитектурна стойност или места с културно значение.

3.10 ДЕМОГРАФСКИ, СОЦИАЛНИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

3.10.1 Демографски условия

АЕЦ “Козлодуй” се намира в община Козлодуй, която се състои от гр. Козлодуй и селата Хърлец, Гложене, Бутан и Крива бара. Средната плътност на населението за общината за 2002 г.е 87.4 души/km2. Тя е съизмерима със средната за страната, но е по-висока от тази за Област Враца, където се намира Община Козлодуй. Значителна част от населението на гр. Козлодуй е социално-икономически свързано с АЕЦ.

Демографското развитие в община Козлодуй е твърде специфично и същевременно характерно за подобни селища с изградени големи промишлени мощности. От една страна миграцията на част от населението (обичайна за земеделските райони) към големите градове в случая от селата към гр.Козлодуй, а от друга нарастването на общия брой на населението в резултат на прииждане от вътрешността на страната на строителни работници и специалисти за изграждането и обслужването на АЕЦ “Козлодуй” са факторите, определящи спецификата на населението.

В 30-километровата зона попадат изцяло или частично населени места от осем общини с центрове: Козлодуй, Вълчедръм, Хайредин, Мизия, Лом, Бяла Слатина и Оряхово и около 12 малки села в Румъния.

В периода от 1975 г. до 2001 г. във всички населени места се наблюдава прогресираща тенденция към намаление на броя на населението, което се свързва с отрицателния естествен прираст. Единствено град Козлодуй има положителен механичен прираст и броят на неговото население се е увеличил от 10 498 души през 1975 г. на 14 892 души за 2001 г. Това е свързано с работните места и възможността за професионална реализация при експлоатацията и поддръжката на АЕЦ “Козлодуй”.

В Таблица 3.10.1-1 е представен броя на населението към 31.12.2002 г. на общините, които влизат изцяло или частично в 30-километровата зона на АЕЦ “Козлодуй”.

Таблица 3.10.1-1: Брой на населението в общините в 30-километровата зона на АЕЦ “Козлодуй”

Общини в 30-километровата зона Брой население Козлодуй 24 253 Мизия 9 107 Оряхово 14 495 Хайредин 6 565 Вълчедръм 12 573 Всичко брой население 66 993

Общият брой на населението в петте общини от зоната за наблюдение е бил 69 145 при преброяването за 2001 г. и 66 993 при преброяването за 2002 г. В 100-километровата зона на АЕЦ влизат около 45 населени места. На румънска територия се намират предимно малки села и общият брой на населението не превишава 50 000 души.




Общият брой на населението под, във и над трудоспособна възраст към 31.12.2002 г. в петте общини, както и общият механичен прираст за същия период от време са представени на Таблица 3.10.1-2.

Таблица 3.10.1-2: Разпределение на населението по трудоспособност и механичен прираст в общините от 30-километровата зона на АЕЦ “Козлодуй”

Общини/ Брой население

Под трудоспособна възраст

В трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Механичен прираст

Козлодуй 4 954 14 569 4 730 1 Мизия 1 369 4 605 3 133 - 96 Оряхово 2 200 7 362 4 933 - 141 Хайредин 920 2 706 2 939 - 97 Вълчедръм 1959 5 542 5 072 - 42

Сравнителната оценка показва, че населението в общините Мизия, Оряхово, Хайредин и Вълчедръм, както това се отнася и за цялата страна, има подчертана тенденция към застаряване. Броят на лицата под трудоспособна възраст е значително по-нисък от броя на лицата над трудоспособна възраст. За общините Хайредин и Вълчедръм броят на жителите във и над трудоспособна възраст е почти изравнен. Този вид демографско възрастово разпределение има подчертана неблагоприятна характеристика от социално-икономическа гледна точка.

При разпределението на населението по пол, се наблюдава по-висок относителен дял на жените от порядъка на 0.8 % – 1.4 % над средното. Половите разлики по отношение на трудоспособното население имат следната характеристика: броят на момичетата и на момчетата под трудоспособна възраст е приблизително еднакъв. Относителният дял на мъжете в трудоспособна възраст е по-висок от този за жените в трудоспособна възраст, но различията не са статистически значими. Относителният дял на мъжете над трудоспособна възраст е значително намален спрямо жените. Това е свързано с известната тенденция за по-висока смъртност при мъжете в сравнение с жените над 60-годишна възраст. Водещи причини за смъртността при тях са предимно сърдечно-съдовите заболявания.

За община Козлодуй броят на лицата под и над трудоспособна възраст има сравнително по-благоприятно разпределение. Младите хора са с 200 души повече от възрастните над 60 – 65 години. Относителният дял на лицата в трудоспособна възраст е по-голям. Това се обяснява с възможностите за трудова заетост в АЕЦ “Козлодуй”.

Единствено в община Козлодуй механичният прираст е положителен. Това е свързано с възможностите за професионална реализация свързана с експлоатацията и поддържането на АЕЦ. В сравнение с нея, в останалите общини механичният прираст е отрицателен. Това отново е свързано с по-неблагоприятните възможности за задоволяване на социално-икономическите нужди на населението от останалите общини в района в сравнение с община Козлодуй.

Относителният дял на безработицата в община Козлодуй за 2002 г. е 16 % и заетостта обхваща около 84 % от трудоспособното население. Безработицата е по-ниска от средната за Р България (16.3 %) и значително по-ниска в сравнение с този показател за област Враца (24 %). Горните данни подкрепят значимостта на АЕЦ “Козлодуй” за социално-икономическото благосъстояние на населението в община Козлодуй, както и за по-благоприятните демографски индекси при разпределението на населението по трудоспособност.

Община Козлодуй включва пет населени места – Козлодуй, Хърлец, Гложене, Бутан и Крива Бара. Гъстотата на населените е варирала от 84 души/km2 през 1992 г. до 88 души/km2 през 2001 г.1 Броят на населението на територията на общината намалява като цяло. Тази негативна тенденция следва общата негативна тенденция на намаление на населението в страната:

Таблица 3.10.1-3: Разпределение на населението Общо Под трудоспособна възраст На трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени

2000 България 8149468 3967423 4182045 1373342 704023 669319 4748150 2492181 2255969 2027976 771219 1256757 Козлодуй 25273 12518 12755 5346 2741 2605 14809 7863 6946 5118 1914 3204 2001 България 7891095 3841163 4049932 1288193 660795 627398 4673219 2458321 2214898 1929683 722047 1207636 Козлодуй 24248 11982 12266 4984 2589 2395 14374 7580 6794 4890 1813 3077

1 Информацията свързана с демографските тенденции на община Козлодуй се базира на данни от НСИ.




Общо Под трудоспособна възраст На трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени

2002 България 7845841 3816162 4029679 1246753 640041 606712 4712052 2478458 2233594 1887036 697663 1189373 Козлодуй 24253 11966 12287 4954 2579 2375 14569 7661 6908 4730 1726 3004

През 2000 г. населението в община Козлодуй е било 0.31% от общото население на страната. Тази стойност се е запазила стабилна през следващите две наблюдавани години – 2001 и 2002. Единствената благоприятна тенденция през наблюдавания период може да се забележи в групата на населението на трудоспособна възраст през 2002 г., когато броят му нараства общо с 1.35% в сравнение с предходната година. Броят на мъжете през посочената година в сравнение с 2001 г. е нараснал с 1.1%, а броят на жените респективно с 1.68%. Броят на жените в общината като цяло е превишавал този на мъжете. Това е в резултат преди всичко на разпределението мъже/жени в групата на населените над трудоспособна възраст. За сметка на това групите население под трудоспособна възраст и на трудоспособна възраст сочат обратна тенденция – на превишение на броя на мъжете над този на жените.

Естественият прираст на общината е бил негативен през наблюдавания период със средна абсолютна стойност на прираста за трите години от минус 42 човека.

3.10.2 Социални условия

Трудовата заетост на населението от общината в близкото минало е била почти изключително в земеделието. Етапното изграждане на централата (“Козлодуй - І”, “Козлодуй - ІІ”, и “Козлодуй - ІІІ”) изиграва съществена роля за развитието на общината и за настъпилите демографски промени в нея.

Коефициентът на безработица за Община Козлодуй за 2002 г. е 16%. Той е по-нисък от средния за страната, който е 16.3 и от този на Врачанска област, който е 24%.

Безработицата в общината е достигнала рекордните си стойности през 2000, 2001 и 2002 г. През 2003 г. тенденцията се е обърнала, като нивата на безработицата са се снижили1:

Таблица 3.10.2-1: Ръст на безработицата в Община Козлодуй

Година Общо Мъже Жени 1999 1859 925 934 2000 2315 1136 1179 2001 2342 1144 1198 2002 2489 1188 1301 2003 1989 896 1093

Характеристиките на пазара на труда в община Козлодуй като цяло са в тясна връзка с икономическите условия и развитието на бизнеса в сферите на производството, услугите и търговията. През 2000 г. в община Козлодуй са били регистрирани: 1 държавна компания, 4 общински фирми и 1120 частни фирми. Малкият бизнес е преобладавал в икономическата структура на общината. Броят на микро и малките предприятия е бил 1052, компаниите от среден размер са били 72 и е имало само едно голямо предприятие.

През наблюдаваните години Общината е разполагала с добре изградена мрежа от ясли, начални и основни училища. В гр. Козлодуй е имало четири ясли, 3 начални и 2 основни училища. Там също се намира и Техникум по ядрена енергетика. В селата Хърлец, Гложене и Крива Бара е имало по една ясла и по едно начално училище във всяко село. Село Бутан е разполагало с една детска ясла, едно начално училище и едно професионално земеделско училище.

3.10.3 Социално-икономически условия

Природните дадености предопределят района като типичен земеделски, характеризиращ се с високопродуктивно зърнопроизводство (зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури – предимно пшеница, ечемик и царевица), което заема 40 % от обработваемата земя. Съществен дял имат

1 По данни на Национална агенция по заетостта




някои технически култури – на 20 % от обработваемата земя се отглежда слънчоглед. Зеленчуци и трайни насаждения има предимно в частните земеделски стопанства.

Съгласно данни от Националния Статистически Институт на Република България в края на 2002 г. общата територия на община Козлодуй възлиза на 284 874 дка, от която 238 190 дка е земеделска земя.

Животновъдството в общината е слабо развито.

В община Козлодуй има фирми, голяма част от които извършват жилищно и промишлено строителство, а също и строително-монтажни работи. Други фирми са специализирани в извършването на ремонтни и монтажни дейности. Тези предприятия са разположени около АЕЦ “Козлодуй” и работят както на мощностите и обектите на Централата, така и на територията на Северозападна България.

Има и предприятия, занимаващи се с преработка, консервиране и търговия на плодове и зеленчуци, както и редица малки, средни и семейни предприятия.

Изискваните за някои от тях ХЗЗ са малки и се препокриват с част от ХЗЗ на АЕЦ “Козлодуй”. Същите не оказват съществено влияние върху компонентите на околната среда в района.

За 2002 г. (Здравеопазване, 2003, НСИ и НЦЗИ, София) област Враца има 28 детски ясли с 818 места. В това число за градовете те са 20 ясли с 691 места. Заведенията за социални услуги (домове за стари хора, дневни домове за деца и възрастни с умствени затруднения, бюра за социални услуги, клубове за инвалиди, обществени трапезарии и други) в област Враца са 8 с капацитет 2100 места.

През 2000 г. средният брутен доход на глава от населението за България е възлизал на 1574 лв., през същата година този показател за Северозападния район на планиране, от който община Козлодуй е част, е възлизал на 1707 лв. на глава от населението. През 2001 г. този показател продължава да е по-висок от средния за страната (1576 за България и 1698 за района). Тенденцията се е задържала устойчиво и през 2002 г., когато брутния доход на глава от населението е нараснал 25% в сравнение с 2001 г. Основна причина за тази като цяло позитивна тенденция е присъствието на Атомната електроцентрала в Козлодуй, където доходите като цяло са по-високи от средните за страната. Основни източници на доходи за населението са били както следва: заплати, пенсии и собствени стопанства. През 2002 г. например 30% от общите доходи за района на глава от населението са били формирани от заплати, 18% от пенсии и 31% от собствени стопанства.

3.10.4 Здравно състояние на населението и персонала на АЕЦ “Козлодуй”

3.10.4.1 Здравно състояние на населението

В нерадиационен аспект

По данни на Националния статистически институт и Националния център по здравна информация към Министерството на здравеопазването (Здравеопазване, 2003, НСИ и НЦЗИ, София) показателите за демографското състояние на град Козлодуй към 31.12.2002 г. са представени на Таблица 3.10.4.1-1.

Таблица 3.10.4.1-1: Демографски показатели за движение на населението в град Козлодуй към 31.12. 2002 г.

Живородени деца Раждаемост

Общо умрели Обща смъртност

Умрели деца на възраст под 1 г.

Население Общ брой

брой ‰ брой ‰ брой ‰ Козлодуй 24253 252 10.4 346 14.3 4 15.1 Р България 8.6 14.3 13.3

В сравнение с данните за страната през същия период от време, общата смъртност в град Козлодуй е равна на средната за страната (14.3 ‰), раждаемостта е по-висока от средната за страната (8.6 ‰). Детската смъртност -смъртност на децата от 0 до 12 месеца, в област Враца (12.4 ‰) е по-ниска от средна за страната (13.3 ‰). Детската смъртност за град Козлодуй е по-висока от




средната за страната, но разликата не е статистически значима. Естественият прираст на населението в град Козлодуй е отрицателен – 3.9 ‰, при естествен прираст за Р България през 2002 г. – 5.7 ‰. В заключение може да се приеме, че демографската характеристика на населението в град Козлодуй за 2002 г. е по-благоприятна в сравнение с показателите за други градове в 100-километровата зона на АЕЦ “Козлодуй” (Здравеопазване, 2003, НСИ и НЦЗИ, София). Раждаемостта е по-висока от средната за страната, общата смъртност е равна на средната за страната. Въпреки, че естественият прираст е отрицателен, неговата стойност е по-ниска от тази за Р България.

Смъртността е интегрален показател, който дава индиректна информация за заболеваемостта на населението. Броят на умрелите разпределени по групи болести и относителният дял на смъртността за 100 000 от населението в Област Враца за 2002 г. по причини за смъртността според Международната класификация на болестите (МКБ) са представени в “Здравеопазване” (2003, НСИ и НЦЗИ, София). В Таблица 3.10.4.1-2 е дадена информация за смъртността по болести за Област Враца през 2002 г. Представени са болестите, които са свързани предимно и с възможните неблагоприятни фактори на средата за обитаване.

Таблица 3.10.4.1-2: Умрели по причини за смъртта на 100 000 души от населението през 2002 г. за Област Враца по МКБ. Някои болести, които са свързани с въздействието на факторите на средата за обитаване

Причини за смъртта МКБ – ІХ ревизия На 100 000 души Общо за Област Враца 1 757.6 Новообразувания 248.2 Злокачествени новообразувания на храносмилателните органи и на перитонеума 80.8 Злокачествени новообразувания на дихателната система и на гръдните органи 55.1 Болести на ендокринните жлези, храненето, обмяната и разстройство на имунитета 20.8 Болести на кръвта и кръвотворните органи 1.8 Болести на нервната система и сетивните органи 12.6 Болести на органите на кръвообращението 1 176.4 Болести на дихателната система 46.5 Болести на храносмилателната система 58.7 Усложнения на бременността, раждането и следродовия период 0.5 Болести на кожата и подкожната тъкан 0.9 Вродени аномалии 1.4 Транспортни злополуки 11.7 Самоубийства и самонараняване 19.0

Стандартизираните данни за смъртността в Област Враца не се различават съществено от тези за останалите общини в страната, които не са идентифицирани като “горещи точки” поради неблагоприятно въздействие на факторите на околната среда по данни на МОСВ и МЗ (Стратегия за опазване на околната среда с план за действие за 2001 – 2006 г.[З.45], Национален план за действие по околна среда – здраве на МЗ и МОСВ [З.46]). Няма основание да се предполага, че експлоатацията и поддържането на АЕЦ “Козлодуй” са се отразили неблагоприятно върху интегралните показатели за заболеваемостта и смъртността на населението в областта.

Регистрираните заболявания от злокачествени новообразувания през 2002 г. за област Враца на 100 000 души от населението са представени в Таблица 3.10.4.1-3.

Таблица 3.10.4.1-3: Регистрирани заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 души от населението през 2002 г. за Област Враца

Регистрирани злокачествени новообразувания по локализация На 100 000 души Общо за Област Враца 3 547.6 Устни, устна кухина и фаринкс 200.8 Храносмилателни органи и перитонеум 463.9 Дихателна система и гръдни органи 259.9 Кости и ставен хрущял 13.1 Меланом на кожата 37.9 Други злокачествени новообразувания на кожата 909.7 * Женска гръдна жлеза 982.5 Пикочно-полови органи 836.6 Главен мозък 26.1 Щитовидна жлеза 46.6 Лимфни и кръвотворни органи 89.6

* - По-висок стандартизиран показател в сравнение с показателите за останалите области в страната. Разликата не е статистически значима.




Относителните дялове на болните в психиатричните болнични заведения, регистрираните заболявания от активна туберкулоза и първично инвалидизираните лица за област Враца не се различават съществено от изброените показатели за заболеваемостта в останалите области на страната.

В област Враца по данни представени в “Здравеопазване” (2003, НСИ и НЦЗИ, София) за 2002 г. има 12 лечебни заведения, от които 8 болници и диспансери, 10 лечебни заведения за извънболнична помощ, в т.ч. медико-диагностични и медико-технически лаборатории. В гр. Козлодуй има една болница и един Диагностично-консултативен център. Осигуреността на 10 000 души от населението с медицински персонал за област Враца е както следва: лекари 31/10 000 души население, стоматолози 4.9/10 000 души и персонал със специално медицинско образование 37.3/10 000 души. Населението е достатъчно добре осигурено с легла за болнична помощ в лечебните заведения, медицински персонал, квалифицирани лекари и стоматолози, както и възможност за даване на спешна медицинска помощ при аварии.

Следните здравни заведения се намират на територията на община Козлодуй: • Общинска болница – Козлодуй и 3 диагностично-консултативни центъра • Стоматологичен център – Козлодуй; • Здравна служба в с. Хърлец; • Здравна служба в с. Гложене; • Здравна служба в с. Бутан; • Здравна служба в с. Крива Бара; • Служба “Трудова медицина” в АЕЦ “Козлодуй”.

Общинската болница в Козлодуй обслужва населението на общината и голяма част от населението живеещо в ненаселените места в околностите на общината – служителите в Атомната централа и техните семейства.

Местните здравни служби се грижат за профилактичните прегледи и диагностика на населението на селата. Разполагат със специалисти с висше и полувисше медицинско образование.

Фармацевтичната мрежа в общината е развита на задоволително ниво. Аптеки има в Козлодуй, Гложене и Бутан. Частните аптеки на територията на общината са 5 на брой.

В радиационен аспект

Радиационни фактори и дозово натоварване на населението, живеещо в района на АЕЦ “Козлодуй”

Радиационното въздействие на АЕЦ “Козлодуй” се изследва от пуска на централата през 1974 г. в рамките на дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната – АЯР, МОСВ, МЗ. В програмите са дефинирани обектите на контрол, честотата на изследване, показателите за контрол и методите за анализ.Извършва се лабораторен и автоматизиран контрол на компонентите на околната среда. За полеви измервания се използва специализирана мобилна лаборатория. Понастоящем обемът на контрола удовлетворява практиката на страните членки на ЕС, експлоатиращи атомни централи.

Радиационното въздействие на атомната централа върху околната среда и населението се изследва в три зони: санитарно защитна (СЗЗ) – 3 km., контролирана – 12 km и зона на наблюдение – 100 km радиус около АЕЦ. В 100-km зона са разположени 36 контролни поста за измерване на съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди. Периодично се контролира радиоактивността на въздуха, атмосферните отложения, почвата, растителността и радиационния гама-фон. Извън посочените пунктове се анализират проби от вода, мляко, месо, риба и др. Осъществява се непрекъснат контрол на водите на р. Дунав, по чието течение са разположени няколко пункта за вземане на проби, както и на питейните водоизточници.

В 3-километровата зона за превантивни защитни мерки (ЗПЗМ) около централата са разположени 10 мониторингови станции на АИСВРК “Бертхолд” за непрекъснат автоматизиран контрол на мощността на дозата и съдържанието на I-131 в приземния въздух. Към тази система работят




непрекъснато и три автоматизирани метеорологични станции, както и пет водни станции за контрол на активността на дебалансните и отпадъчните води. Системата АИСВРК на АЕЦ “Козлодуй” е интегрирана с националната система на МОСВ, като е осигурен информационен обмен в двете посоки. Резултатите от ведомствения радиационен мониторинг ежегодно се верифицират с програмите за радиоекологичните изследвания на МОСВ и НЦРРЗ (МЗ).

При функционирането на атомните електроцентрали в околната среда се изхвърлят редица радиоактивни вещества. Основните пътища за постъпване на техногенните радионуклиди в околната среда са изхвърлянията на газове и аерозоли в приземния атмосферен въздух (газови и аерозолни отпадъци) и течните радиоактивни изхвърляния (течни отпадъци).

В зависимост от значимостта им за облъчване на населението радионуклидите изхвърляни в атмосферата се делят на пет основни групи:

1. Радиоактивни благородни газове (РБГ) – радионуклиди на аргон, криптон и ксенон.

2. Тритий –Н-3 с период на полуразпад Т 1/2 = 12.3 год.

3. С-14 с период на полуразпад Т 1/2 =5.73 х 103 год.

4. Дългоживеещи аерозоли (ДЖА) с Т 1/2 ≥ 8 ден. Тук спадат над 100 радионуклида от 22Н до трансурановите америций и кюрий;

5. Радионуклиди на йода и главно І-131с период на полуразпад Т 1/2 = 8.04 ден.

Радионуклидите, изхвърляни с течни субстанции се разделят на две групи:

1. Тритий Н-3;

2. Всички други радионуклиди в течните субстанции.

Основни начини на директно облъчване на населението от експлоатацията на АЕЦ са: • външно облъчване от съдържащите се във въздуха радиоактивни газове и аерозоли; • външно облъчване от отложени върху земната повърхност радионуклиди; • инхалиране на радионуклиди (вътрешно облъчване) • поглъщане на радионуклиди чрез консумиране на храна местно производство (вътрешно

облъчване).

В зависимост от периодите на полуразпад на радионуклидите някои видови облъчвания се реализират в кратки срокове от време (напр. І131), а други – в течение на много продължителни периоди от време – от порядъка на няколко хиляди години ( напр. С14 ).

Надфоновото облъчване на населението от района на централата при нормално функциониране на АЕЦ се формира основно от газо-аерозолните изхвърляния на радионуклиди в приземния атмосферен въздух. Съгласно оценките на Научния комитет по изучаване на действието на атомната радиация към ООН (НКДАР-ООН, UNSCEAR), концентрациите на радиоактивните вещества в приземния въздух определят около 96% от общата годишна доза на облъчване на населението.

Оценката на надфоновото облъчване на населението зависи от редица фактори, по-важни от които са: • активност на изхвърлените в атмосферата радиоактивни вещества; • климатични и метеорологични условия в района на потенциалното влияние на централата; • почвена характеристика – преобладаващи типове и видове почви в района на въздействието; • демографски показатели; • потребление на основни видове храни местно производство.

Обобщените резултатите от измерването на радиационния гама-фон в контролните постове и населените места в наблюдаваната зона около АЕЦ “Козлодуй” за 1999 – 2003 г. показват, че мощността на еквивалентната доза на гама-лъчението варира в границите на естествения радиационен фон от 0.06 до 0.14 µSv/h.




Общата бета-активност, измерена във водите на откритите водоеми в района е под 20% от нормата (2.0 Bq/l по Наредба № 9/2001 г.). За водите на р. Дунав максималната измерена стойност е 0.44 Bq/l. Съдържанието на тритий в пробите от откритите водоеми не превишава минималната детектируема активност (МДА), до 10 Bq/l.

Постъпването на радиоактивните изотопи по биологичната верига АЕЦ – вода – почва и биота – въздух – растения – животни – човек има съществен принос при вътрешно облъчване на населението с дългоживущи радионуклиди. Най-голям дял във формиране на индивидуалната ефективна еквивалентна доза за населението в района на АЕЦ “Козлодуй”, има консумацията на растителни храни, риба и мляко от местен произход. За установяване на преноса на радионуклиди по хранителната верига през периода 1995 –1998 от РКОС - АЕЦ “Козлодуй” са изследвани проби от мляко от ферми в гр. Козлодуй, с. Хърлец и гр. Оряхово. Измерените стойности са близки до получените по време на и преди експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй” и показват отсъствие на влияние на АЕЦ “Козлодуй” върху ихтиофауната и основните храни консумирани от населението.

Допълнителното дозово натоварване на населението в 30-km зона от техногенни радионуклиди изхвърлени в атмосферата при нормален режим на АЕЦ “Козлодуй” е пренебрежимо малко. Максималната стойност на индивидуалната ефективна годишна доза вследствие на газообразните изхвърляния от централата през периода 1999 – 2003 се движи в диапазона 2.68х10-7 до 3.76х10-7 Sv/year. Това е по-малко от 0.02% от фоновото облъчване и е под 0.05 % от нормата 1 mSv по ОНРЗ-2004. Нормализираната колективна ефективна годишна доза на населението от 30-km зона от газо-аерозолните емисии варира от 2.68х10-3 до 3.58х10-3 manSv/GW.а. По показатели за Радиоактивни благородни газове (РБГ) и I-131 стойностите на дозата са по-ниски от средната за страните с атомни електроцентрали. Дозите, получени от населението от полутечни и течни изхвърляния от АЕЦ са пренебрежимо ниски и възлизат едва до 1.66 10-11 Sv/year.

От изложеното до тук се вижда, че надфоновото облъчване, макар и пренебрежимо по отношение на радиационния риск и здравното състояние на населението от 30-km зона, се дължи основно на наличието на газове и аерозоли в приземния слой атмосферен въздух, изхвърлени от АЕЦ. Останалите източници на надфоново облъчване на населението – външно облъчване от отложените върху земната повърхност радионуклиди и вътрешно облъчване от инхалиране и инкорпорирани с храната радионуклиди, дават незначителен принос към общото облъчване.

Радиационната обстановка в 100-km зона не се отличава от останалите райони на страната.

Здравно състояние на населението

Въздействието на изхвърлянията от АЕЦ “Козлодуй” върху здравния статус на населението в 30-km зона е изследвано в Козлодуй, Оряхово, Мизия, Хайредин и Борован. При анализа на заболеваемостта са разгледани приоритетно групите заболявания, за които се допуска причинна връзка с лъчево въздействие: • злокачествени новообразувания; • болести на кръвта и кръвотворните органи; • хипертонична болест у възрастното население; • болести на ендокринните жлези, в т.ч. и на щитовидната жлеза; • болести на нервната система; • усложнения на бременността, раждането и следродовия период; • вродени аномалии.

Анализът на данните показва увеличена честота на почти всички нозологични единици, при децата и при възрастните, като за някои от тях темпът на прираст е по-висок от този за страната. Честотата на общо регистрираните заболявания е най-висок в Козлодуй и Хайредин. По отношение на болестността при децата от астма в Козлодуй и кожни заболявания в Хайредин е намерена права положителна корелация с произведената електроенергия по години. За да се докаже потенциална връзка на заболяванията с лъчево въздействие са необходими разширени и задълбочени изследвания.

Сред възрастното население по-висока честота от средната за страна показват заболяванията на храносмилателната система, на ендокринната (захарен диабет), на органите на кръвообращението, на кожата и подкожната тъкан.




Проведения анализ за всички изследвани нозологични единици и групи болести при възрастните показва, че съществува положителна корелационна зависимост между увеличаването на електропроизводството в централата и заболеваемостта на населението по отношение на: • болести на пикочно-половата система в с. Хайредин; • болести на щитовидната жлеза в с. Борован; • хипертоничната болест в с. Борован.

При интерпретацията на посочените данни е отбелязано, че радиоактивността на изхвърляните от АЕЦ благородни газове и аерозоли е под допустимите нива. Това означава, че емисиите от централата, не могат да бъдат единствената причина за нарастване на новообразуванията, вродените аномалии, болестите на щитовидната жлеза, заболяванията на дихателната система и т.н. Очевидно трябва да се има предвид целия комплекс от фактори на околната среда, включително тоталното замърсяване от аварията в Чернобилската АЕЦ. Безспорно в този комплекс от фактори, АЕЦ “Козлодуй” заема определено място като емитер на радиоактивни благородни газове, дългоживущи аерозоли и I-131 в атмосферата и като източник на много голямо количество дебалансни води, изпускани в р. Дунав.

3.10.4.2 Здравно състояние на персонала на АЕЦ “Козлодуй”

Радиационни фактори на работната среда

Експлоатацията на АЕЦ е в съответствие с целите и принципите на радиационната безопасност, като опазването на живота и здравето на хората и на околната среда има предимство пред стопанските и други фактори. Установяват се задължителни хигиенни норми и изисквания и санитарни правила по всички въпроси на хигиената, радиационната безопасност и защита и пр.

На основата на дългогодишни проучвания на условията на труд в атомни електроцентрали са определени дозите на облъчване за персонала.

Необходимо условие за осъществяване на ядрена безопасност и радиационна защита на персонала на АЕЦ е строгото нормиране на радиационните фактори на работната среда. Основният нормативен документ в областта на радиационната защита в Р.България е Основни норми за радиационна защита – ОНРЗ-2004 [З.17].

За осъществяване на ефективен контрол и радиационна защита персоналът на АЕЦ се разделя на две групи:

1. Категория А – персонал, който би могъл да получи годишна ефективна доза над 6 mSv.

2. Категория Б – персонал, който не попада в категория А.

В зависимост от характера на извършваната работа, помещенията на АЕЦ се разделят на категории: • обслужвани помещения - тези в които на практика е изключено въздействието на радиационния

фактор върху персонала, или той е в такива нормативни граници, че позволява престой на персонала през цялата работна смяна;

• полуобслужвани помещения - тези в които се извършват ремонтни и други дейности свързани с разкриване на технологично оборудване, временно съхраняване на радиоактивни отпадъци и пр. В тези помещения персоналът престоява не повече от половината работно време;

• необслужвани помещения - боксове, камери и други херметически затворени помещения, в които се разполагат технологично оборудване, комуникации и др., които се явяват източници на йонизиращо лъчение и радиоактивно замърсяване. При нормална експлоатация присъствието на персонала е забранено в тези помещения.

Допустима мощност на еквивалентните дози за една календарна година: • в помещения за постоянно пребиваване на персонала (обслужвани помещения) – 5 µSv/h (1700

часа); • в помещения в които персоналът престоява не повече от половината от установеното работно




време (полуобслужвани помещения) – 10 µSv/h (850 часа).

На базата на горните характеристики, с оглед подържането на контрол върху източниците на облъчване и върху облъчвани лица, се определят контролирани и надзиравани (наблюдавани) зони. В контролираната зона, при нормален режим на работа се изискват конкретни мерки за мониторинг на професионалното облъчване и за радиационна защита на персонала, а в случаите на инциденти и мерки за предотвратяване или ограничаване на лъчевото въздействие. Наблюдавани зони са зоните извън границите на контролираната. В тях се извършва радиационен контрол на работната среда, но не се изискват мерки за радиационна защита на персонала.

Радиационна обстановка и дозово натоварване на персонала на АЕЦ “Козлодуй”. Ситуационен анализ

За оценката на потенциалното радиационно въздействие на ХССОЯГ върху персонала на АЕЦ и населението от 30-km зона около площадката е направен кратък ретроспективен анализ на радиационните параметри в зоната на строг контрол и наблюдаваната зона на АЕЦ “Козлодуй”.

Анализът на дозовото натоварване на работещите в централата обхваща експлоатационния период 1998 ÷ 2003 и е направен по данни на ДОВОС за АЕЦ “Козлодуй” (1999 г.) [Д.9] и информация на Дирекция “Безопасност и качество”на АЕЦ “Козлодуй”.

При нормална експлоатация колективната ефективна доза на персонала от ЕП-1 намалява от 6634 man.mSv през 1998 г. до 2153 man.mSv за 2003 г., като за външното облъчване тези стойности са 6412 man.mSv и 2070 man.mSv респективно. Приносът на радионуклидите към общото облъчване на персонала е сравнително постоянна величина, която изразена в проценти, през отделните години варира в границите на 2.89% и 3.91%. Контролът на вътрешното облъчване провеждан от НЦРРЗ в продължение на няколко години показва, че в преобладаващата част от изследваните работници годишната индивидуална доза от инкорпорирани радионуклиди е под 1 mSv.

Средните индивидуални ефективни годишни дози на контролирания контингент в ЕП-1 са много по-ниски от националните граници за професионално облъчване и са в границите – от 3.23 mSv през 1998 г., до 0.69 mSv през 2003 г.

Същата тенденция на намаляване на дозата се наблюдава и при максималната ефективна доза на професионално облъчени лица. Получената максималната доза за 2003 г. е 2 пъти по-малка от получената през 1998 г.

Справката за лица облъчени с дози над 50 mSv показва, че в сравнение с предишни години (1994 г. - 3 случая; 1996 - 1 случай и през 1997 - 2 случая), в периода 1998 ÷ 2003 няма регистрирано превишаване на индивидуална годишна ефективна доза над годишната граница за облъчване на персонала.

При презареждане на реакторите и при различни ремонтни работи персонала на централата е изложен на повишено радиационно въздействие, което води до относително нарастване на индивидуалното облъчване.Разпределението на приноса на различните работни операции при нормална експлоатация, към общото облъчване на персонала, изразено като процент от годишната сумарна доза е следното: • експлоатация на реактора и общ надзор – 10.8%; • текущи ремонти – 52.6%; • профилактично обслужване – 3.0%; • специализирани ремонти – 10.0%; • обработка на радиоактивни отпадъци – 6.9%; • презарядка на гориво – 7.7%.

Очевидно основната част от облъчването на персонала се определя от ремонтните работи – общо 71.6%.

Основните радиационни параметри на работната среда, които обуславят относително по-високото облъчване на работещите по презарядка и планово-профилактичен ремонт са: • външното гама лъчение по работните места (мощност на дозата гама лъчение); • радиоактивно замърсяване на повърхности и оборудване;




• радиоактивно замърсяване на въздуха в работните помещения с дългоживеещи радионуклиди.

Мощността на дозата гама лъчение на различните работни места се мени в широки граници – от 0.05 mGy/h до 85 mGy/h.

Повърхностното радиоактивно замърсяване в двете основни помещения в ЕП-1, в които се извършват ремонтните работи и презареждането е в граници: • в централна зала – от 107 до 4160 β/(cm2 min); • в бокса на парогенераторите – от 3000 до 8050 β/(cm2 min).

Съгласно ОНРЗ-2004 за повърхностите на помещения за периодично пребиваване на персонала и оборудването, което се намира там, допустимото радиоактивно замърсяване с бета-активни радионуклиди е 8000 β/(cm2 min). Съгласно този критерий, повърхностното радиоактивно замърсяване в централната зала и парогенераторите може да се оцени като високо.

Обобщаването на горните данни показва:

1. Стойностите на радиационния фон са най-високи в реакторното отделение, транспортните коридори, в някои радиохимични лаборатории. В някои помещения нивото на гама-фона достига до 1.5 mSv/h.

2. Общата експозиционна доза на 85 % от персонала е от порядъка на 1-12 mSv/year.

3. Относително най-високи дози получава персонала от ремонтните групи, отдел дезактивация и от външни организации

4. Външното и вътрешно облъчване на персонала работещ в наблюдаваната зона, извън зоната на строг контрол, е сравнимо с това получено от естествения радиационния фон в района на централата – около 2 mSv/year.

5. Параметрите на радиационната обстановка варират значително през различните години, но не превишават определените с ОНРЗ-2004 граници.

Здравно състояние на персонала на АЕЦ “Козлодуй”

Облъчването на хората с йонизиращи лъчения може да причини разнообразни по органотропност, тежест и време на появяване биологични и здравни ефекти. Характерна особеност за лъчевото увреждане е, че то може да се прояви в облъчените индивиди (соматични ефекти), или в тяхното поколение (наследствени или генетични ефекти). Към соматичните ефекти се причисляват както злокачествените новообразувания, така и не злокачествени заболявания.

Най-общо радиационните ефекти са детерминистични (не вероятностни, или нестохастични, или прагови) и стохастични (вероятностни, или безпрагови).

Детерминистичните ефекти се характеризират с наличието на праг на дозата облъчване, под който ефектът не се проявява клинично. При превишаването му тежестта на поражението нараства с дозата облъчване. Появата на детерминистичните ефекти зависи освен от дозата на облъчване и от мощността на дозата. Праговите дози за възникване на различни детерминистични ефекти зависят от лъчечувствителността на тъканите и органите. Детерминистични или нестохастични са някои специфични за отделни тъкани ефекти, като катарактата (прагова доза 0.15 Gy/y), не злокачествени увреждания на кожата, потискането на костномозъчното кръвотворене (0.4 Gy/y), увреждане на половите клетки (0.4 Gy/y), свързано с нарушаване на плодовитостта. Място за проявление на нестохастичните ефекти са също кръвоносните съдове и съединителната тъкан, което може да причини поражение на различни органи и системи на човешкия организъм.

Стохастичните ефекти се характеризират с отсъствието на прагова доза за възникването им. Биологичният ефект нараства с увеличаване на погълнатата доза и за клиничната му проява е необходим латентен период. Тук се отнасят всички генетични (наследствени) ефекти, а от соматичните – радиационно индуцираните злокачествени новообразувания. Именно канцерогенезата обуславя главния соматичен риск от хронично облъчване с ниски дози йонизираща радиация.

Главните компоненти на вредното действие на йонизиращата радиация са стохастичните величини: • вероятност за летален рак;




• вероятност за нелетален рак; • вероятност за тежки наследствени ефекти и намаляване на продължителността на живота, ако

увреждането се прояви.

За работещите в среда на йонизиращи лъчения са определени следните стойности на т.н. номинални коефициенти на вероятност за появата на стохастични ефекти: • летален рак - 4.0х10 -2 Sv -1 • нелетален рак - 0.8х10 -2 Sv -1 • тежки наследствени ефекти - 0.8х10 -2 Sv -1 • Общо - 5.6х10 -2 Sv -1

Вероятността за увеличаване на радиационно индуцирани увреждания в облъчени лица нараства с увеличаване на получената индивидуална годишна доза и получената за целия период на облъчване кумулативна доза.

Анализът на заболеваемостта на персонала и засегнатото население е направен по данни на ДОВОС за АЕЦ “Козлодуй”. Други данни не са представени, като информацията обхваща периода до 1998 г. За времето след тази дата не е представена информация. Здравното състояние на персонала на електроцентралата е наблюдавано от здравния център при АЕЦ “Козлодуй” и екипи от НЦРРЗ и МЗ. Извършвани са регулярни профилактични прегледи и рутинни изследвания на персонала, както и някои специализирани за този тип контингент изследвания.

Заболеваемостта с временна нетрудоспособност (ЗВН) е един от основните показатели характеризиращ здравното състояние на трудоспособното население. Нивото на заболеваемост на персонала на АЕЦ, изразено като ЗВН за продължителен период до 1994 г. е 13 дни. Честотата на случаите с ЗВН при мъжете е по-висока от тази при жените. Средната нетрудоспособност в АЕЦ “Козлодуй” е около 1.5 пъти по-висока от тази за сектор енергетика и страната като цяло. Най-висока заболеваемост е наблюдавана при ремонтния персонал. На този факт следва да се обърне внимание, тъй като най-високо лъчево натоварване получават ремонтните групи. С най-висока честотата са случаите на заболяване на дихателната система, храносмилателната система, нервната система, инфекциозни болести, болести на кръвообращението и др.

При изследване на хематологичните показатели са установени някои промени в диференциалната кръвна картина характерни за хронично въздействие на ниски дози йонизиращи лъчения – намаление на гранулоцитите и умерено повишаване на броя на лимфоцитите. Тези наблюдения са направени върху работници от контролираната зона. През 1998 в цялото ЕП-1, и най-вече в реакторния цех, където по отношение на радиационния фактор условията труд са по-неблагоприятни, най-чести са случаите с транзиторно намаление на хемоглобина, следвани от случаите с намаление на общия брой на левкоцитите и лимфоцитите. Подобна картина е характерна при подтискане на костно-мозъчното кръвотворене от хронично въздействие на малки дози йонизираща радиация.

От Националния център по радиобиология (НЦРРЗ) са правени проучвания върху риска от индуциране на злокачествени новообразувания при работници от АЕЦ “Козлодуй” , като е използвана методика за установяване на хромозомни увреждания (микронуклеуси в лимфоцити от периферна кръв). Необходимо е да се подчертае, че резултатите от използването на този вид цитогенетично изследване при облъчени лица не характеризират здравното състояние на индивида. Те дават важна информация за степента на мутагенно въздействие на облъчването и могат да послужат за евентуална оценка на риска. Резултатите от проведения цитогенетичен мониторинг на 120 лица, заети в ремонтни операции и презарядка на реакторите, с кумулативно лъчево натоварване от 250 до 690 mSv, показват повишена честота на хромозомните увреждания в лимфоцити от периферна кръв в сравнение със спонтанната честота за страната. Аналогични резултати са наблюдавани и при някои лица с облъчване под допустимите норми работещи в ЗСР ( контролираната зона).

Лицата с повишена честота на хромозомни нарушени следва да бъдат подложени на специално медицинско наблюдение, поради наличието на потенциален риск от развитие на късни последици, които могат да се проявят главно в пенсионна възраст.

Не са били установени трайни неблагоприятни тенденции на изменения в хематологичните показатели на работниците от АЕЦ, които биха могли да се дължат на факторите на труд в




централата. Необходимо е да се обърне по-специално внимание на факта, че отклоненията в хематологичния статус се наблюдават предимно при работници от реакторния отдел и ремонтния цех. Транзиторността (Преходността) на промените в хематологичния (кръвния) статус навежда на мисълта за временни неблагополучия на работните места, пропуски в радиационната защита, в организацията на труда, в неспазване на правилата за работа и пр.




4 ЧАСТ IV - ОПИСАНИЕ, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ

ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ НАСЕЛЕНИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕЗУЛТАТ НА: РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И ИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ПОЛЗВАНЕТО НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО,

НОРМАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ, ГЕНЕРИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ

4.1 РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Въздействието на Хранилището за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ) върху населението и околната среда може да бъде разделено на въздействие по време на строителството, по време на експлоатацията и по време на извеждането от експлоатация, като очакваното въздействие се разглежда в радиационен и в нерадиационен аспект.

4.1.1 Възможни въздействия по време на строителството на ХССОЯГ

Няма въздействие от радиационни фактори, свързани с инвестиционното предложение по време на строителството, поради отсъствието на радиоактивни източници в тази фаза. Единствената възможност да бъдат използвани радиоактивни източници през този период е при извършване на контрол на метала при заварки на конструкции чрез радио-дефектоскопия. В такъв случай трябва стриктно да се спазват правилата за работа и нормативните предписания.

Поради това в секции от 4.1.1.1 до 4.1.1.10 се разглеждат очакваните въздействия върху населението и околната среда по време на строителството на ХССОЯГ само в нерадиационен аспект, а точка 4.1.1.11 разглежда възможните въздействия в радиационен аспект, свързани с изграждането на хранилището.

4.1.1.1 Върху населението (в близост до местата за добиване на инертни материали; и/или пътищата на транспортните средства, доставящи материали, оборудване и др. за обекта и в социален аспект)

Общата територия на община Козлодуй, в която се намира АЕЦ “Козлодуй” е 284 874 дка. Броят на населението в 30-километровата зона за наблюдение около АЕЦ към 31.12.2002 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ) е 66 993 души. В тази зона се провеждат анализи на проби от атмосферен въздух, почви, растителност, водите на р. Дунав и питейните водоизточници. Динамичните измервания сочат отсъствие на риск от неблагоприятни въздействия, свързани с наднормени гранични нива на замърсителите. Санитарно-защитната зона на АЕЦ “Козлодуй”, съгласувана с Министерството на здравеопазването, от 3 000 m е спазена.

Инвестиционното предложение предвижда изграждането на стоманобетонна сграда с височина не по-голяма от 30 m и площ 1560 m2 за I етап и 4420 m2 за II етап. Построяването на I етап на ХССОЯГ ще се извърши в периода от началото на 2006 г. до края на 2008 г. Дейностите, свързани с трафик на товарни автомобили, работата на тежки строителни машини, използването на големи количества строителни материали водят до генериране на допълнителни нива на шум и вибрации, замърсяване на атмосферния въздух с дразнещи и вредни газове, общ почвен, строителен прах и фини прахови частици с размери 2.5 µm до 10 µm. Строителната площадка би могло да се замърси с отработени смазочни масла, използвани за тежките машини, горива и строителни отпадъци, съдържащи антикорозивни, хидроизолационни, електроизолационни материали, лепила, органични разтворители и отпадъчни полимери.




Строителството ще се извърши от наети за целта фирми, включително за доставка на инертни материали и оборудване. Те трябва да са лицензирани за подобен вид строителни дейности. Ще се използват съществуващите пътни трасета, които ще бъдат допълнително натоварени с тежки машини и товарни коли, използващи дизелови горива.

Очакваното въздействие се отнася предимно за населението на гр. Козлодуй, община Козлодуй и в по-малка степен за населените места в 30-километровата зона. Потенциален отрицателен ефект могат да имат допълнителното генериране на шум, вибрации, замърсители на атмосферния въздух от изгаряне на дизелови горива при превоз на материали, както и при изкопаване на инертни материали, прах от строителни материали и почвен прах, опасност от пътно-транспортни произшествия и злополуки с тежко натоварени товарни автомобили. Неблагоприятното въздействие ще бъде индиректно, временно – от порядъка на 24 месеца и обратимо. Не се очаква вторично и кумулативно въздействие, тъй като след изграждането ХССОЯГ ще бъда експлоатирано поне за период от 50 години, без необходимост от реконструкция или рехабилитация.

Населението от гр. Козлодуй и населените места в района ще бъде ангажирано в подготвителните работи, строителството, доставката на инертни материали и оборудване, осигуряване на битови условия при престоя на работещите, отстраняването на строителните отпадъци и възстановяването на площадката в района на ХССОЯГ. Това означава откриване на нови работни места и увеличена трудова заетост. Освен социално-икономическо значение, строежът на ХССОЯГ ще има психологично въздействие, тъй като информацията за сухото съхраняване на ОЯГ, като по-безопасно ще окаже благоприятен дълготраен ефект.

4.1.1.2 Върху персонала на площадката на ХССОЯГ и персонала на площадката на АЕЦ “Козлодуй”

Предвижда се в строителството на Първия етап на ХССОЯГ да участват около 40 квалифицирани лица при работа на една редовна смяна. При строителството на Втория етап се очаква да бъдат ангажирани същия брой работници. За тях въздействието на неблагоприятните фактори на работната среда е пряко, временно и обратимо при спазване на изискванията за безопасност и здраве при работа. Строителните работи са свързани с директно, кумулативно и комбинирано отрицателно въздействие на химични, физични и ергономични фактори върху здравето, опасности от травми и злополуки.

Строителните дейности може да окажат временно неблагоприятно непряко действие върху персонала на АЕЦ “Козлодуй”, който работи в сградата на съществуващото хранилище за мокро съхраняване (ХОГ). Ще се наложи работилницата за поддръжка на тежкотоварни машини да бъде демонтирана и преместена на друго място. При всички случаи техническият персонал от работилницата ще бъде изложен на непряко, непродължително (по време на строителството) отрицателно въздействие, свързано със строителните работи на сградата на ХССОЯГ.

Основните рискови фактори за работещите при изграждането на ХССОЯГ, както и за персонала на АЕЦ “Козлодуй”, работещ в съществуващия ХОГ и близката ремонтна работилница, са свързани с опасни вещества (Таблица 4.1.1.2-1), неблагоприятни физични фактори на работната среда, физическо и психо-сензорно натоварване на пряко заетите със строителството, аварии и трудови злополуки (Таблица 4.1.1.2-2).

Таблица 4.1.1.2-1: Опасни * вещества, препарати и материали с неблагоприятни здравни въздействия по време на строителните дейности за изграждане на ХССОЯГ (съгласно информационните листове за безопасност)

Химично вещество, препарат САS №

Знак за опасност

Неблагоприятни здравни въздействия

Рискова експозиция

Въглероден оксид 630-08-0

F+Силно запалим, Т Токсичен

Силно запалим, токсичен при вдишване – предизвиква хипоксия и хипоксемия. Води до образуване на карбоксихемоглобин. Уврежда нервната, сърдечно-съдовата система, кръвотворенето Токсичен за репродукцията.

При емисии от ауспухни газове риск от анемии, главоболие, отпадналост.

Въглероден диоксид 24-38-9

Асфиктант – измества кислорода във въздуха. Уврежда нервната система.

При емисии от ауспухни газове главоболие

Азотни оксиди 10102-44-0

Т+ Токсични Xn Вредни

Токсични–увреждат белодробните алвеоли предизвиквайки липидна пероксидация. Във високи концентрации водят до едем на белия дроб, алвеолит. Дразнят дихателните пътища, очите и

При емисии от ауспухни газове хронични бронхити, бронхо-пневмонии








кожата, хронични бронхити, чести бронхопневмонии.

Серен диоксид 7446-09-5

Т Токсичен, С Корозивен

Токсичен при вдишване – уврежда дихателната, нервната система, сърцето. Във високи концентрации води до химически изгаряния. Дразни дихателните пътища, очите и кожата. Има силна, неприятна миризма. Опасен за околната среда.

При емисии от ауспухни газове хронични бронхити.

Дизелово гориво 8006-61-9

Xn Вредно N Опасно за околната среда

Вредно. Опасност от кумулативни ефекти. Алерген. Уврежда нервната система, кожата, кръвотворенето, черния дроб, бъбреците. Мутаген. Опасно за околната среда.

Хронични въздействия при неспазване на изискванията за безопасен труд.

Цимент Xi Дразнител Алерген

Дразнител за кожата, очите и дихателните пътища. Алерген. Съдържа замърсители (Cr-VI, Cd, Co, Ni). Контролира се от ПМС № 156 /2004** г. (съдържание на шествалентен хром до 0.0002 %). Възпалителни и алергични увреждания на кожа и лигавици.


Асфалт 84989-11-7

Т Токсичен Хронично увреждане на кръвотворенето, дихателната система, черния дроб и кожата, ендокринните жлези и имунната защита. Класифицира се като човешки карциноген от 2 Категория, алерген и фотоалерген.


Полиуретанови и епоксидни покрития за повърхности и лепила

Xi Дразнител Алергени

Предизвикват остри и хронични заболявания поради дразнене или алергични реакции на дихателната система (бронхиална астма) и на кожата

Употреба без предварителна информация от етикетите и инструкция за работа

Прах-почвен, от строителни материали ФПЧ2.5, ФПЧ5, ФПЧ10

Предизвиква хронични възпаления на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, очни възпаления, влошава състоянието на сърдечно-съдовата система

При несъответствие с мерките за намаление на запрашаването при строителни дейности, предвидени в техническата спецификация.

* - Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти [З.10], Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти [З.10], ПМС № 316 с Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти [З.27] и ПМС № 174 за изменение и допълнение на ПМС № 316 [З.27]. ** - ПМС № 156 за изменение и допълнение на Наредбата за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба, приета с ПМС № 130 [L.27]

Неблагоприятните въздействия, свързани с опасни химични вещества от строителните машини и товарните автомобили могат да бъдат контролирани, ако се използват дизелови горива, съответстващи на изискванията на Наредба №17 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества [З.29].

Останалите вредни въздействия, свързани със строителните дейности при изграждането на ХССОЯГ, които биха могли да се проявят, са систематизирани в Таблица 4.1.1-2.

Таблица 4.1.1.2-2: Неблагоприятни здравни въздействия, свързани с физически фактори на работната среда, физиологично натоварване и злополуки по време на строителните дейности за изграждане на ХССОЯГ

Вредни фактори Неблагоприятни здравни въздействия Рискова експозиция Физически фактори на работната среда

Шум и вибрации * от строителни машини, товарни коли, строителни дейности

Увреждане на слуха във високите честоти, неврози, неврастения, повишено кръвно налягане, смутена обмяна на веществата и имунната защита

Работа със стари, не поддържани машини, лоши трасета, не обезопасени кабини, без антифони

Микроклимат извън зоната на комфорта**

Работа на открито. Охлаждане, измръзване или прегряване. Увреждане на сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат, инфекциозни болести

Липса на места за почивка. Неподходящо работно облекло, ръкавици и обувки

Физиологични и ергономични фактори на работната среда Вдигане на тежести Увреждане на ставите, костната система,

сърдечно-съдови проблеми Неспазване изискванията на Наредба № 16/1999 г. ***

Физическа умора и пренапрежение

Увреждане на ставите, костната система, неврологични и сърдечно-съдови проблеми




Вредни фактори Неблагоприятни здравни въздействия Рискова експозиция Психо-сензорно натоварване

Неврози, неврастении, сърдечно-съдови проблеми, стрес

Неспазване изискванията на Наредба № 15/1999 г. ****

Принудителна работна поза

Увреждане на ставите, костната система Специфични дейности при строителството

Аварии и злополуки Трудови злополуки Травми

Падане в изкопи, от високо, затрупване, травми от тежки машини и съоръжения

Специфични дейности при строителството

Пожари и експлозии Изгаряния, травми, задушаване. Електрошок.

Липса на електрообезопасяване Лошо съхраняване на нефтени продукти и горива

Пътно-транспортни произшествия

Травми, изгаряния, увреждане от нефтени горива, затрупване с инертни материали

Извозване на големи количества строителни материали

* БДС 14478-82 Шум. Допустими нива на работните места. Общи изисквания за провеждането на измерванията. [З.77] ** БДС 14776-87 Производствен микроклимат [З.78] *** Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа [З.30] ****Наредба № 16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести [З.32]

Изброените неблагоприятни въздействия са временни, директни и се отнасят предимно до лицата, непосредствено заети с изграждането на ХССОЯГ. Предотвратяването и намалението на здравните рискове зависи от спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Персоналът на АЕЦ “Козлодуй” от обектите, разположени близо до площадката на ХССОЯГ, временно ще бъде изложен на въздействието на праха и ауспухните газове от строителните машини и товарни коли, на допълнително увеличени нива на шум и вибрации. Само в случай на груби нарушения на правилата за безопасна работа могат да се очакват единични случаи на аварии и злополуки.

Извършваните дейности във връзка с реализация на инвестиционното предложение ще са обезпечени с “План по безопасност и здраве”, който е част от техническата спецификация на проекта. Планът ще бъде разработен в съответствие с Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи [З.80], хармонизирана с Директива 92/57/ЕС.

АЕЦ “Козлодуй” има изградена инфраструктура, добро и безопасно електроснабдяване, противопожарна охрана, осигуряване на питейно и битово водоснабдяване, канализация, дренажи за предотвратяване на наводнения при природни бедствия, асфалтирани и бетонирани вътрешни пътища. Централата разполага със санитарни възли, тоалетни и бани, стол за топла храна и места за бързо хранене. На площадката на АЕЦ има Здравен пункт и възможност за предоставяне на квалифицирана медицинска помощ. Това осигурява възможност за нормално пребиваване и безопасна работа за персонала, който ще бъде зает с изграждането на ХССОЯГ.

4.1.1.3 Върху материалните активи – потребление на горива, суровини и материали

Строителството ще включва следното: • Изкопи и изграждане на стоманобетонови фундаменти • Строителство на ХССОЯГ с височина до 30 m, площ за I етап 1 560 m2 и 4 420 m2 за II етап. • Съоръжения за физическа защита на ХССОЯГ • Подходяща инфраструктура

За строителство ще бъдат необходими следните материали: бетон, пясък, чакъл, цимент, вар, армировка и други строителни материали - тухли и материали за покриви на сгради, кофраж за стоманобетоновите конструкции, тръби, кранове, електрически кабели и др. Необходимите суровини по време на изграждането ще са: ел. енергия, вода и др. Строителството на ХССОЯГ ще включва доставянето на материали до площадката. Количествата на необходимите, суровини и материали ще бъдат определени в строителния проект, но не се очаква да бъдат значителни. Поради това може да се каже, по време на строителство на ХССОЯГ не се очакват значителни въздействия в нерадиационен аспект върху материалните активи – потребление на горива, суровини и материали.




Влаганите в строителството материали ще са в съответствие с Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти [З.81]. Индивидуалните (несерийни) строителни продукти и оборудване ще са с определени експлоатационни характеристики и ще отговарят на инвестиционния проект за конкретния строеж.

По време на строителството на ХССОЯГ, въздействието върху материалните активи – потребление на горива, суровини и материали ще е отрицателно, пряко, без вторично и кумулативно въздействие, временно, краткотрайно и необратимо и ще обхваща границите на отредената площадка на ХССОЯГ, площадката на АЕЦ “Козлодуй”, 3-km и 30-km зона, от където се очаква да се докарват материалите.

4.1.1.4 Върху атмосферния въздух и атмосферата

По време на строителните работи ще се наблюдава увеличение на емисиите на определени вредни вещества и фини прахови частици, дължащи се на работата на тежките строителни машини по земно-изкопни и транспортни дейности.

Оценката на емисиите от извън-пътните тежки строителни машини е направена по EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition, B810 (Other mobile sources and machinery), 2003.

За един час работа на един багер с мощност 250 kW, един тежкотоварен камион за транспортиране на пясък, камъни и др. с мощност 300 kW и един кран с мощност 150 kW емисиите и съответните концентрации в отработените газове, изхвърляни във въздуха са както следва:

Таблица 4.1.1.4-1: Емисии в атмосферата

Емисии [kg] NOx N2O CH4 CO NMVOC PM NH3

Багер (250 kW) 3.60 0.09 0.01 0.75 0.33 0.28 0.0005

Тежкотоварен камион (300 kW) 4.32 0.11 0.02 0.90 0.39 0.33 0.0006

Кран (150 kW) 2.16 0.05 0.01 0.43 0.19 0.16 0.0003

Концентрации в отработилите газове [mg/m3] Багер (250 kW) 4 246 103 14.7 885 383 324 0.590

Тежкотоварен камион (300 kW) 5 096 124 17.7 1 062 460 389 0.708

Кран (150 kW) 2 548 62 8.8 512 225 186 0.354

Значително намаление на емисиите на вредни вещества може да се очаква ако по време на строителството се използват строителни машини, покриващи изискванията на Наредба № 10/2004 (ДВ бр. 28 от 06.04.2004г.)∗, хармонизирана с Директива 2002/88/EC допълваща Директива 97/68 – мерки за намаление на газообразни и прахови замърсители от двигателите с вътрешно горене, инсталирани на извънпътни и строителни машини.

По време на строителството на ХССОЯГ, въздействието на емисиите от отработени газове от двигатели с вътрешно горене на строителните машини и прах при земно-насипни и изкопни работи ще е отрицателно, пряко, без вторично и кумулативно въздействие, временно, краткотрайно и обратимо и ще обхваща границите на отредената площадка на ХССОЯГ, площадката на АЕЦ “Козлодуй”, 3-km и 30-km зона, от където се очаква да се докарват материалите.

4.1.1.5 Върху водите

Възможните въздействия върху водите по време на строителството на ХССОЯГ могат да бъдат обобщени както следва:

• Строителството на ХССОЯГ ще изисква вода за питейни нужди на строителите, за почистване и за работи, извършвани на площадката (бетон, процеси по мокър способ и пр.). Това означава,

∗ НАРЕДБА № 10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители (Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 28 от 06.04.2004 г., в сила от 06.04.2004 г.)




че ще има известно увеличение на потреблението на вода. Количествата ще бъдат ограничени и няма да представляват чувствително нарушение на водопотреблението в АЕЦ. Това въздействие ще се прояви, като обхватът му ще бъде в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и по специално в ЕП-1. Независимо от незначителността на въздействието, то ще бъде отрицателно и пряко. Няма да има вторични или кумулативни въздействия. То ще бъде временно (само за срока на строителството) и краткосрочно. Резултатите ще бъдат необратими, тъй като водата ще бъде изчерпана.

• По време на строителството на ХССОЯГ също така ще бъдат генерирани ограничени количества отпадъчни води, предимно при почистване. Същите ще бъдат замърсени главно със суспендирани вещества. Отпадъчните води няма да представляват никакъв проблем за канализацията на АЕЦ, нито за пречиствателните съоръжения на централата. Характеристиките на въздействието са подобни на споменатите по-горе: въздействието ще се прояви и ще бъде ограничено до площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Въздействието е незначително, но отрицателно и непряко, тъй като водата се смесва с други потоци отпадъчни води от зоната. Няма да има вторични или кумулативни въздействия. Въздействието ще бъде временно (само за срока на строителството) и краткосрочно. Резултатите ще бъдат обратими, тъй като водата ще бъде по-късно зауствана в ОК 1, където други потоци пречистени отпадъчни води (от ЕП 2) постъпват в същия водоприемник. Отпадъчните води, генерирани по време на строителството, няма да нарушат качеството на водите в околните водни басейни.

4.1.1.6 Върху почвата и земните недра

Върху почвата

По време на строителството на ХССОЯГ, върху почвата фактически ще влияят: земно-изкопните дейности; транспорт – внасяне и изнасяне на строителни материали; изнасяне на излишни земни маси и транспортирането им на площадка за съхраняването или използуването им; натоварване от строителна дейност на площ от 12 160 m2 и незначителна промяна на земеползването на собствената площадка на АЕЦ.

Въздействието върху почвите ще бъде отрицателно, пряко, временно, дълготрайно и необратимо, но с ограничен обхват в границите на площадката на ХССОЯГ. Непряко въздействие може да има в 3-km зона, където ще се извозват излишните изкопани земни маси по време на строителството.

Не се налага отчуждаване или прекатегоризиране на земи. За изграждане на нова инфраструктура не се нарушават земи и почви от поземления фонд, тъй като се използува терен на самата централа.

Върху геоложката среда и земните недра

Геоложката среда в обсега на осъщественото до момента мащабно строителство на площадката на АЕЦ “Козлодуй” е нарушена от изпълнените изкопи, насипи и уплътнителни работи за фундиране на многобройните сгради и съоръжения, подземни и надземни комуникации и пр.

Аналогично въздействие се очаква при изпълнението на изкопните, насипните, уплътнителните и други строителни работи, свързани главно с фундирането на сградите и съоръженията на ХССОЯГ. Това неизбежно въздействие върху геоложката среда ще бъде отрицателно, пряко, временно, дълготрайно и необратимо, но с ограничен обхват в границите на строителната площадка.

Поради предвижданата малка дълбочина на фундиране земните недра няма да бъдат засегнати съществено от реализацията на инвестиционното предложение.

4.1.1.7 Върху земеползването; ландшафта; минералното разнообразие; биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората

По време на строителството не се очаква въздействие от нерадиационни фактори върху земеползването; минералното разнообразие, екологията и културните ресурси.




Върху ландшафта

Като ландшафтна структура оценяваната площадка представлява промишлен ландшафт, тъй като тя е съществуваща и се намира в границите на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. При реализацията на проекта на ХССОЯГ не се очакват промени в структурата и функционирането на ландшафтите, освен вече съществуващите такива, в резултат от дейността на АЕЦ “Козлодуй”.

Въздействието върху ландшафтите и компонентите им ще е локално в границата на площадката която е с площ 12 160 m2 по време на строителството при извършване на строителните дейности (изкопни работи, уплътняване на почвите, изграждане на сградата и пътищата и др.). Това е ограничено въздействие само върху ландшафтите, разположени върху площадката на ХССОЯГ. То няма да наруши сега съществуващото равновесие в ландшафтните типове в района като се има предвид значителния потенциал за самоочистване и възстановяване на ландшафтите в района. При отчитане на доброто самовъзстановяване на ландшафтите в района ще се достигне до ново екологично равновесие.

Тъй като изграждането на ХССОЯГ ще има локално действие само върху ландшафтите върху площадката на АЕЦ “Козлодуй”, то може да се каже, че обекта има предимно ландшафтно-естетическо въздействие. Измененията на ландшафтните компоненти са локални, и няма да има нарушаване във вертикалната и хоризонталната структура на видовете ландшафти.

Върху биологичното разнообразие, площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората

Тези въздействия са от шум, вибрации, газове, прах от дейности по изкопаване, транспорт и разполагане на земни маси, строително-монтажни и съпътствуващи дейности.

Площадката на АЕЦ “Козлодуй” представлява промишлено нарушен терен с остатъчна флора и фауна, характерни за антропогенно натоварени райони. В периода на строителството се очакват ограничени въздействия като ликвидиране на отделни представители на флористични и бавноподвижни фаунистични видове, които имат локална значимост, но не и на популацията в цялост. Поради това по отношение на общото биологично разнообразие и площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората - не се очаква негативно влияние.

Вероятностите за негативни нерадиационни въздействия са от случаен характер и в количества не по-високи от регистрираните до днес (пренебрежимо малки количества, които се изразяват в загуби при изкопни дейности). Поради това може да се заключи, че по време на строителството на ХССОЯГ не се очаква въздействие върху общото биологично разнообразие и площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората.

4.1.1.8 От разполагане на строителни и конвенционални отпадъци, свързани със строителните дейности

Възможните въздействия по време на изграждането на ХССОЯГ от разполагане на отпадъци, свързани със строителните дейности, са както следва:

По време на изграждането на ХССОЯГ се очакват възможни въздействия, свързани с генерирането на следните отпадъци: излишни земни маси, битови отпадъци от строителите, опаковки на строителни материали и оборудване, строителни отпадъци и отработени масла от машините на строителната механизация.

Очакваният обхват на въздействие на получените по време на строителството гореописани отпадъци е в границите на площадката на ХССОЯГ, тъй като там ще се образуват отпадъците, както и 3-km зона около АЕЦ - във връзка с третирането на отпадъците. Въздействието е отрицателно, тъй като замърсяват терена, те действат пряко върху площадката на ХССОЯГ и непряко върху 3-km зона. Не се очаква да има вторично или кумулативно въздействие. По честота се очаква да е временно, по продължителност да е краткотрайно (по време на изграждането) и по обратимост – необратимо в 3-km зона и обратимо на площадката на ХССОЯГ.

Прогноза и оценка на тези въздействия – по време на строителството ще се образуват само нерадиоактивни отпадъци, които ще се третират съгласно установената практика на АЕЦ. Те няма да остават на площадката, а веднага след образуването им ще се събират и извозват извън нея за последващото им третиране. Очаква се да оказват отрицателно въздействие на площадката на




ХССОЯГ само по време на изграждането, т. е. въздействието им върху площадката е ограничено и се преустановява с приключването на строителството.

4.1.1.9 От шум, вибрации, прах, газове, добив на инертни материали

Съгласно инвестиционното предложение, новото хранилище за сухо съхраняване на ОЯГ се разполага в непосредствена близост до съществуващото ХОГ и СК-2.

По време на строителството въздействието върху околната среда от шум, вибрации и прах ще бъде свързано само с конвенционалните строителни дейности и количеството и вида на използваната строителна техника.

Основните строителни машини и съоръжения със съответните им шумови нива са дадени в следващата таблица:

Таблица 4.1.1.9-1: Строителни машини и нива на шум

Строителни машини Типични шумови нива [dB(A)] Булдозер 97-105 Багер 80-91 Подвижен кран 92-98 Бетонобъркачка 85 Компресор 86-99 Тежък компактор 85-90

По време на строителството могат да се очакват нива на шум над 90 dB/A в района на строителната площадка. Точна количествена оценка на шума може да бъде направена едва когато избраният строител представи организацията за изпълнение на строителството и предвижданата за целта техника. Използваните строителни машини и съоръжения ще бъдат оценени при условията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха [З.82]. Наредбата е хармонизирана с Директива 2002/88/EC, заменила Директива 97/68.

Вибрациите, генерирани по време на строителството, са свързани само със специфични дейности в района на строителната площадка (ХССОЯГ).

Шумът и праха по време на строителството са ограничени само до територията на площадката на АЕЦ и нямат влияние върху околната среда. В 30-km зона са възможни въздействия само от шум от колите, докарващи строителни и инертни материали.

Не се очаква въздействие върху площадката от добив на инертни материали, тъй като пясъците и чакълите, необходими за строителството, се добиват главно по р. Дунав от Български драгажен речен флот.

4.1.1.10 От осветяването, топлинните и електромагнитни лъчения

По време на изграждането на ХССОЯГ не се очаква забележимо влияние върху околната среда от осветление, топлинни и електромагнитни полета. Доколкото такива въздействия може да се появят в следствие на някои специфични строителни дейности, следва да се процедира съгласно инструкциите за експлоатация на съответното оборудване.

4.1.1.11 От възможните радиационни въздействия, свързани с изграждането на ХССОЯГ

Няма да има въздействие от радиационни фактори, по време на строителството на предложеното ХССОЯГ, поради отсъствието на радиоактивни източници на строителната площадка в тази фаза. Единствената възможност да бъдат използвани радиоактивни източници през този период е, ако се предвижда извършване на безразрушителен контрол при заварки на конструкции чрез радио-дефектоскопия. В такъв случай трябва стриктно да се спазват правилата за работа и нормативните изисквания. При нормална експлоатация на ХОГ, няма причина да се очаква радиационно въздействие върху работниците, намиращи се на строителната площадка на ХССОЯГ, извън сградата на ХОГ.




4.1.2 Възможни въздействия по време на експлоатацията на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация

В този раздел се разглежда възможното въздействие на нерадиационните и радиационните фактори по време на експлоатация и извеждане от експлоатация на ХССОЯГ. В секции от т. 4.1.2.1 до т. 4.1.2.8 се разглеждат нерадиационните и радиационните въздействия върху персонала, населението и околната среда, в т. 4.1.2.9 се разглеждат само възможните радиационни въздействия, свързани с експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ, а в т. 4.1.2.10 е разгледано кумулативно въздействие върху околната среда от работата на АЕЦ и ХССОЯГ.

На съществуващото ХОГ е направена оценка за въздействието върху околната среда, в ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй” от 1999 год. [З.9] и е доказано, че въздействието му е незначително. Един от мотивите за реализирането на предложеното инвестиционно предложение е, че предлаганият способ за сухо съхраняване на ОЯГ създава по-малки рискове за здравето и по-малка вероятност от възникване на авария в сравнение с процеса на съхраняване на ОЯГ под вода. Този начин на съхраняване предотвратява корозия и ерозия на контейнерите от вода, наблюдавани при съхраняване в ХОГ.

4.1.2.1 Върху персонала на площадката на ХССОЯГ и персонала на площадката на АЕЦ “Козлодуй” (въздействия на радиационни и нерадиационни фактори), по време на нормалната експлоатация на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация (данни за възможното облъчване)


По време на експлоатация

Контейнерите се затварят с две метални плочи, които се заваряват. Това заваряване ще се извършва с автоматични заваряващи машини, с цел минимизиране излагането на персонала на действието на нейонизиращо лъчение и висока температура, на газо-паро-аерозолна смес от озон, цианиди, въглеродни и азотни оксиди, метални пари и оксиди, образуващи се при процеса на заваряване. Използването на влекачи и мощен кран за транспортиране на касетите, както и на компресорен агрегат, е свързано с възможно замърсяване с отпадъчни продукти от гориво-смазочни материали.

Предвижда се масата на един контейнер да бъде от порядъка на 120 – 130 t. Големите размери и тежестта обуславят опасности от сериозни трудови злополуки по време на придвижването, комплектоването и поставянето на място в ХССОЯГ на всеки един контейнер.

В сградата на ХССОЯГ са предвидени: зала за приемане, зала за съхраняване, инструментално помещение за измерване на аерозолите и газовата активност, работилница, складови помещения, контролна зала, помещение за здравен контрол, гардеробна със санитарен възел, тоалетни и баня. Към сградата ще има компресорен агрегат на дизелово гориво. Между залата за приемане и залата за съхраняване, където ще се съхраняват опаковъчните комплекти, ще има плъзгаща се врата. Контейнерите ще се подреждат в помещението на ХССОЯГ с помощта на мостов кран, който ще се управлява дистанционно.

Основните рискови фактори в не радиационен аспект за работещите при експлоатацията на ХССОЯГ са опасните вещества в работната среда (Таблица 4.1.2.1-1), неблагоприятните физични фактори на работната среда, физическо и психо-сензорно натоварване на пряко заетите със зареждането, подсушаването, вакуумирането, запълването с инертен газ, запечатването, транспорта, подреждането в ХССОЯГ и контрола за недопускане на аварии и трудови злополуки (Таблица 4.1.2.1-2).




Таблица 4.1.2.1-1: Опасни * вещества и смеси от тях с неблагоприятни здравни въздействия по време на експлоатацията на ХССОЯГ и ХОГ





Озон

10028-15-6

Xn Вреден Смутено зрение, неврастения, дразнене на очите и дихателните пътища, главоболие, кашлица, задух, хроничен бронхит, сърдечно-съдови смущения

Заваряване в затворени помещения, без аспирация

Железни оксиди Железен прах и пари

Xi Дразнители

При заваряване в затворено пространство предизвикват дразнене на дихателните пътища и очите, кашлица, задух, понякога повишена температура.


Циановодород, цианиди

74-90-8

T токсични Главоболие, отпадналост, виене на свят, сърдечно-съдови смущения, анемия, ендокринни и имунни смущения


Хелий Инертен газ, който може да предизвика задушаване

поради липса на кислород във въздуха Изтичане във въздуха на работната среда

Въглероден оксид

630-08-0

F+Силно запалим, Т Токсичен

Силно запалим, токсичен при вдишване – предизвиква хипоксия и хипоксемия. Води до образуване на карбоксихемоглобин. Уврежда нервната, сърдечно-съдовата система, кръвотворенето. Токсичен за репродукцията

При емисии от ауспухни газове риск от анемии, главоболие, отпадналост.

Въглероден диоксид

24-38-9

Асфиктант – измества кислорода във въздуха. Уврежда нервната система.

При емисии от ауспухни газове главоболие

Азотни оксиди

10102-44-0

Т+ Токсични Xn Вредни

Токсични–увреждат белодробните алвеоли предизвиквайки липидна пероксидация. Във високи концентрации водят до едем на белия дроб, алвеолит. Дразнят дихателните пътища, очите и кожата, хронични бронхити, чести бронхопневмонии.

При емисии от ауспухни газове хронични бронхити, бронхо-пневмонии

Смазочни масла Дизелово гориво

8006-61-9

Xn Вредни N Опасни за околната среда

Опасност от кумулативни ефекти. Алергени. Увреждат нервната система, кожата, кръвотворенето, черния дроб, бъбреците. Мутагени.


Другите възможни вредни въздействия върху персонала зает, с експлоатацията на ХССОЯГ са представени в Таблица 4.1.2.1-2.

Таблица 4.1.2.1-2: Неблагоприятни здравни въздействия свързани с физически фактори на работната среда, физиологично натоварване и злополуки при експлоатацията на ХССОЯГ и ХОГ

Вредни фактори Неблагоприятни здравни въздействия Рискова експозиция

Физически фактори на работната среда

Шум (вибрации) от компресорен агрегат, влекачи, тежък кран, при заваряване в ХОГ

Увреждане на слуха във високите честоти, неврози, неврастения, повишено кръвно налягане, смутена обмяна на веществата и имунна защита

Лоша поддръжка на оборудването, липса на стая за почивка и на антифони

Микроклимат извън зоната на комфорта:

-Повишена влажност на въздуха

При обезводняване и подсушаване на касетите. Увреждане на сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат

Липса на стая за почивка. Неподходящо работно облекло, ръкавици и обувки

Микроклимат извън зоната на комфорта:

-Високи температури

Високи температури при дейности с ОЯГ, при съхраняването в ХССОЯГ. Увреждане на сърдечно-съдовата система

Пропуски в контрола на температурата в работната среда

Осветление* Опасност от злополуки при недостатъчно и неподходящо осветление в работните зони

Неспазване на изискванията за осветление **

Газове под налягане Опасност от злополуки, травми и наранявания Неспазване на изискванията за




Вредни фактори Неблагоприятни здравни въздействия Рискова експозиция

(въздух или хелий под налягане) безопасност

Нейонизиращи лъчения при заваряване в ХОГ

Увреждане на очите. Ранно развитие на катаракта.

Неподходящи лични предпазни средства за очите

Физиологични и ергономични фактори на работната среда

Вдигане на тежести (капаци на касетите, тежко оборудване)

Увреждане на ставите, костната система, сърдечно-съдови проблеми

Неспазване изискванията на Наредба № 16/1999 г.

Физическа умора и пренапрежение – големи размери на опаковъчните комплекти

Увреждане на ставите, костната система, неврологични и сърдечно-съдови проблеми

Психо-сензорно натоварване

Стрес и преумора, неврастении, сърдечно-съдови проблеми

Неспазване изискванията на Наредба № 15/1999

Принудителна работна поза

При заваряване в ХОГ, обезвъздушаване, подсушаване. Увреждане на ставите, костната система

Специфични дейности при сухо съхраняване на ОЯГ

Аварии и злополуки

Трудови злополуки

Падане в отвори и от високи места Специфични дейности при сухо съхраняване на ОЯГ

Травми Травми при работа с машини и оборудване. Специфични дейности при сухо съхраняване на ОЯГ

Падане на контейнери Травми Специфични дейности при сухо съхраняване на ОЯГ

Аварии при транспортиране

Травми, изгаряния, увреждания, предизвикани от горива и насипване на инертни материали

Транспортиране на големи количества строителни материали

* БДС 1786-84 Осветление. Естествено и изкуствено [З.79] **Наредба за изкуствено осветление на сградите № 0-49 [З.33]

Съгласно българското законодателство: • преди приемане на работа на работниците се прави първоначален профилактичен преглед от

екип специалисти, а заключението се подписва от квалифициран специалист по вътрешни болести.

• ежегодно службата по трудова медицина прави анализ на здравното състояние на работещите

Назначенията на работниците се извършват съгласно кодекса на труда.

Нерадиационното въздействие по време на експлоатацията на ХССОЯГ върху здравето на персонала от ХССОЯГ и работещите в АЕЦ “Козлодуй”, заети с обезопасяването на ОЯГ е отрицателно, директно, комбинирано и кумулативно. То е свързано с риск от въздействие на неблагоприятни физични, химични, психо-сензорни, физиологични и ергономични фактори на работната среда, възможни злополуки и аварии.

При извеждане от експлоатация

Продължителността на експлоатацията на ХССОЯГ е предвидена за минимум 50 години. Извеждането от експлоатация ще започне след 2058 г. и ще се извърши при максимално обезопасяване на дейностите и на персонала въз основа на подходящо за реалното състояние на ХССОЯГ и за научните постижения в тази област конкретно инвестиционно предложение.

Очаква се нерадиационното въздействие при извеждане от експлоатация на ХССОЯГ върху здравето на персонала от ХССОЯГ и работещите в АЕЦ “Козлодуй” да е както по време на строителството му.






Радиационното облъчване на човека в България е нормативно регулирано чрез Наредбата за основните норми за радиационна защита (ОНРЗ-2004) [З.17].

Тази Наредба определя изискванията за радиационна защита и мерките, които трябва да се предприемат при извършване дейности по използване на атомна енергия източници на йонизиращи лъчения в рамките на изискванията на Закона за безопасно използване на атомната енергия [З.1]. В допълнение, тази Наредба контролира и радиоактивното облъчване на населението от естествени източници на радиация.

В съответствие с този документ, за работещите в АЕЦ и в бъдещото ХССОЯГ се дефинират следните пределно допустими граници. Граничната ефективна доза за персонала е 100 mSv за период от 5 последователни години, като максималната ефективна доза за всяка отделна година не трябва да надхвърля 50 mSv.

Годишните граници на еквивалентните дози за персонала са: • 150 mSv за очните лещи; • 500 mSv за кожата (тази граница се прилага за средните дози, получени от площ 1 сm2,

независимо от площта на облъчената повърхност); • 500 mSv за дланите и ръцете, ходилата и глезените.

В допълнени към границите на радиационно облъчване, определени от тази Наредба, има и основно изискване да е сигурно, че всички радиационни облъчвания ще са обосновани и поддържани до АЛАРА нива под дозовите гранични стойности определени в Наредбата, чрез отчитане на социалните и икономически условия.

Приложение 10 от Техническата спецификация за проектиране и изграждане на ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй”, определя изискванията за проектиране на предложеното съоръжение.

В съответствие с Наредбата за основните норми за радиационна защита (ОНРЗ-2004), Изпълнителният Директор на АЕЦ “Козлодуй” определя ежегодно приложими дозови граници за площадката на АЕЦ. Определените за 2005 г. дозови граници са: • гранична стойност на годишната индивидуална ефективна доза за персонала на АЕЦ – 12 mSv; • гранична стойност на годишната индивидуална ефективна доза за ремонтния персонал от І-ви

контур на блокове 1 - 4 – 15 mSv; • дневната индивидуална кумулативна доза за лица, работещи в защитената зона, но без

професионално облъчване е ограничена до 0.1 mSv; • за персонала на отдел обработка на радиоактивни отпадъци и ХОГ, индивидуалната

кумулативна доза е ограничена до 0.2 mSv за работна смяна;

Посочените дози са валидни за всяка част от човешкото тяло. Досегашната практика в много страни показва, че при нормални условия, максималната индивидуална кумулативна доза за една работна смяна, която се получава при извършване на един пълен цикъл по подготовка на контейнерите с ОЯГ, е под 0.1 mSv.

Времето за престой на всеки човек по време на операциите по превозване, натоварване, дезактивиране, заваряване, инспекция, преместване и съхраняване, трябва да бъде пресметнато и доказано, че е реално за извършването на всяка от работите без неоправдана смяна на персонала по време на процесите, т.е. не повече от 10 (десет) човека трябва да се бъдат включени във всички тези операции.

Въпреки че горните изисквания за проектиране се отнасят за персонала на АЕЦ “Козлодуй”, приема се, че тези изисквания ще се прилагат и за персонала на ХССОЯГ.

Проектът на ХССОЯГ гарантира, че радиационното облъчване на работниците е в съгласие с принципа АЛАРА и е ограничено от ОНРЗ-2004. Счита се, че придобитият опит при спазването на процедурите на АЕЦ “Козлодуй”, ще бъде приложен по време на нормални и аварийни действия и условия и в бъдеще ще минимизира радиационното облъчване.




Ще бъдат спазвани всички изисквания от нормативните документи за радиационна защита на персонала и населението и ядрена безопасност, описани в точка Законодателство на този ДОВОС.

В съответствие с Инвестиционното предложение радиационната защита на персонала, работещ в сградата на ХССОЯГ, ще бъде осигурена чрез: • Подходящо екраниране (защита), която да предотврати превишаването на допустимите граници

за експозицията; • Непрекъснат радиационен мониторинг с алармиращи устройства; • Минимизиране на времето за работа, ремонт и поддръжка в радиоактивна среда;

Екранирането се осигурява чрез контейнерите и стените на сградите.

В съответствие с действащото законодателство, са определени следните пределно допустими нива на облъчване, като основни критерии за дозово натоварване, създавано от новото съоръжение при нормален режим на експлоатация (точка 2.2.5 от Technical Design Concept II Stage): • експозиционна доза на повърхността на контейнерите – max 2 mSv/h; • експозиционна доза на разстояние 1 m от контейнерите – max 0.1 mSv/h; • Максимални еквивалентни дози в помещението за съхраняване на контейнерите с ОЯГ в

ХССОЯГ( защитената зона ):

- за обслужваните помещения - 5 µSv/h

- в полуобслужваните помещения - 10 µSv/h • максимална еквивалентна доза в контролираната зона на АЕЦ - 1 µSv/h; • максимална еквивалентна доза извън контролираната зона на АЕЦ - 0.025 µSv/h над

радиационния фон.

Твърди отпадъци - Личните предпазни средства (ЛПС) носени от работниците, ще се изисква да се третират като твърди радиоактивни отпадъци. Счита се, че количеството ЛПС които трябва да се третират като твърди радиоактивни отпадъци може да се сведе до минимум, като някои от тях се изпират и използват отново, например работните дрехи, галоши и шапки. При обичайната поддръжка и ремонти по време на експлоатацията на ХССОЯГ, също може да се образуват твърди радиоактивни отпадъци. Количеството на ЛПС, които ще бъдат третирани не е определено, но се очаква да бъде малко в сравнение с текущо генерираните в ХОГ такива отпадъци.

Данни за потенциално дозово натоварване при извършване на ремонтни дейности в ХССОЯГ не са дадени.

Анализът на посочените данни показва, че при нормална експлоатация на ХССОЯГ при спазване на нормативните изисквания и утвърдените програми за радиационна защита се очаква радиационното въздействие върху персонала, изпълняващ дейности по обслужване на контейнерите в ХОГ да бъде в рамките на проектните изисквания, дадени в Инвестиционното предложение.


Извеждането от експлоатация ще се извършва при стриктно спазване на утвърдените от АЯР планове и програми за извеждане от експлоатация.

Както е посочено в Техническото предложение, всички видими повърхности ще бъдат измерени и ще бъдат взети проби за да се провери дали има замърсяване (покривни панели, стени, тавани, подове, пътища, укрепени повърхности, повърхности на оборудване и т.н.). От скрити или покрити материали ще бъдат взети представителни проби (изолация, повърхности под покрития, тухли, двойни подове, кабели и тръби в канали и т.н.). За вкопани инсталации ще бъдат приложени различни методи за проверка на измерванията за изтичане на радиоактивност в околността с оглед на конвенционален демонтаж или изкопи и тяхното отстраняване. Вземането на проби от подземни води и почви на различни нива (по всяка вероятност с робот, спуснат по канализацията) ще докаже наличието или отсъствие на въздействие върху зоната.




При извеждане от експлоатация се очаква въздействието на дозовото натоварване върху персонала да е в съответствие със законовите изисквания, валидни към момента на извеждане от експлоатация. Утвърдените планове за извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение ще бъдат изпълнени.

4.1.2.2 Върху населението по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация (в здравен и социален аспект)



Сухото съхраняване на ОЯГ създава значително по-малко здравни рискове за населението от 30-километровата и 100-километровата зона около АЕЦ “Козлодуй” в сравнение с използването на метода за съхраняване под вода. Намаляват опасностите от замърсяване на средата за обитаване, на земеделските земи, на които се отглеждат предимно фуражни култури, на подземните води, на водата за питейно-битово водоснабдяване от сондажните кладенци на терасата на р. Дунав, на водите на р. Дунав и на брега на реката.

Височината на оградите около ХССОЯГ и ХОГ ще бъде 3 m. Разстоянието между оградата и сградата на ХССОЯГ ще бъде над 3 m. Всички врати ще бъдат под постоянен контрол за предотвратяване на достъпа на външни лица. За ХССОЯГ е предвидена пожароизвестителна система, система за затваряне и заключване на вратите, алармена аварийна система, видео мониторинг. Системите се управляват дистанционно.

Европейските здравни индикатори за оценка на въздействието на околната среда върху хората са: качество на атмосферния въздух; ниво на шума; среда за обитаване, включително в дома; злополуки свързани с трафика; качество на питейно-битовата вода, аварии с химични вещества; радиация. Събраната информация, относно настоящето състояние на АЕЦ “Козлодуй” и нерадиационните рискове свързани с инвестиционното предложение, дава основание да се приеме, че експлоатацията на ХССОЯГ в продължение на 50 години няма да окаже отрицателно въздействие върху населението в 100-километровата зона около централата.

Не се очаква никакво значително социално въздействие.


Не се очаква нерадиационно въздействие при извеждане от експлоатация на ХССОЯГ върху населението извън площадката на АЕЦ, тъй като няма да се копаят инертни материали и няма да има дейности, свързани с трафик на товарни автомобили извън 3-km зона. Отрицателното въздействие, свързано с работата на тежки строителни машини, превозването на големи количества строителни отпадъци ще се простира само в границата до 3-km зона около АЕЦ “Козлодуй”, където ще се депонират отпадъците.

Не би могло да се очаква, че извеждането от експлоатация ХССОЯГ ще окаже отрицателно въздействие върху населението извън 3-km зона около АЕЦ.



Границите на облъчване за населението са както следва: • годишна ефективна доза от 1 mSv. Облъчване над тази граница може да се разреши при

специални обстоятелства и при условие, че средната ефективна доза в продължение на 5 последователни години не превишава 1 mSv.

Границите на годишните еквивалентни дози, съгласно граничните ефективни дози, посочени в параграф 1 и 2, са както следва:




• 15 mSv за очните лещи; • 50 mSv за кожата (тази граница се прилага за средните дози, получени от площ 1 сm2,

независимо от площта на облъчената повърхност).

Потенциалното въздействие на йонизиращите лъчения върху населението намиращо се в съседство с АЕЦ “Козлодуй” е оценено в разгледания по-долу случай. За количествено оценяване на тези въздействия е използвана методика добре известна по света, базираща се на препоръките на US EPA. Методиката включва четири стъпки:

1. Идентификация на опасността

2. Оценка на отношението доза-отговор

3. Оценка на експозицията

4. Характеристика на риска

1. Идентификация на опасността

Отработеното ядрено гориво ще се съхранява в запечатани контейнери, което предотвратява изпускания в околната среда и осигурява адекватна защита от гама и неутронна радиация.

Въздействията, предизвикани от изхвърлянето на газообразни, прахообразни, течни и твърди отпадъци при товарни дейности и дейности извършвани в ХССОЯГ, се оценяват като слаби.

Следователно, като единствен фактор, носещ опасност за здравето, може да се счита външното облъчване от контейнерите при транспортирането им от ХОГ до ХССОЯГ и по време на съхраняването им в ХССОЯГ.

От гледна точка на здравните въздействия, разглежданият случай представлява дългосрочно (дори за цял живот) излагане на ниска доза облъчване. Радиационното облъчване на работниците е в рамките на проектните стойности при нормална експлоатация и поради това доста по-ниско от нивата, при които може да се очаква появата на детерминистични ефекти. Въпреки това всяко излагане на радиация понастоящем се счита, че води до увеличаване на стохастичните ефекти пропорционално на поетата доза радиация.

2. Оценка доза-отговор

Оценката на здравния риск се базира на разбирането на отношението между дозата и ефекта. Съгласно съвременните разбирания радиационното облъчване има стохастични ефекти. Това означава, че с нарастването на дозата, нараства и вероятността от поява на стохастичен ефект, т.е. нараства вероятността от поява на рак, но не и значимостта на последствията. Този ефект се представя с броя случаи сред населението спрямо цялото население (напр. брой случаи на милион).

Линейният безпрагов модел за ефекта от йонизиращи лъчения е публикуван от Международната комисия за радиологична защита (МКРЗ), 1991 г. е възприетият в света модел. Тази концепция произлиза от идеята, че лъчевата доза (дори и минимална) има канцерогенен ефект и че отношението на дозата и броят случаи е (в обхвата на ниските дози) линеен. За сега всички наредби, рискови коефициенти и граници се базират на този модел.

Основно за граничните стойности е социалната приемливост на риска. Международните източници предлагат като граница на приемливост 1 случай на 1 000 000 жители за една година (10-6). Това е теоретична стойност и от практическа гледна точка е несъществена стойност. Например в Европа всеки четвърти или пети човек умира от рак. Независимо от това този строг критерий 10-6 е използван в понататъшния анализ.

МКРЗ препоръчва номинален рисков коефициент, отговарящ на вероятността за смърт от всички видове рак, причинен от радиационно облъчване на населението Р = 0.05, т.е. ако 100 души са облъчени с 1 Sv, 5 биха развили смъртоносен рак.

Вторият възможен ефект на йонизиращите лъчения е въздействието върху генетичния материал и оттам върху децата. Тези въздействия се появяват при много високи дози и в случая на ХССОЯГ са напълно извън проблема.




3. Оценка на експозицията

Изчислената еквивалентна доза до най-близката жилищна зона, т.е. за град Козлодуй, който е на около 3 500 m, е до 1.3х10-20 µSv/h, т.е. до 1.1х10-16 µSv/year (сравнете с т. 4.1.2.9). Тъй като се счита, че ефектът на йонизиращите лъчения е кумулативен, дозата за цял живот се получава, като се умножи годишната доза по 70 години продължителност на живота

1.1х10-16 µSv/year x 70 years = 7.7х10-15 µSv.

4. Характеристика на риска

Съгласно отношението доза-отговор според МКРЗ (1 Sv => P=0.05, т.е. 1 µSv => P=5х10-8) може да се изчисли, че рискът за отделен човек в гр. Козлодуй за цял живот е

7.7х10-15 µSv x 5х10-8 µSv-1 = 3.9х10-22.

т.е. 15 пъти по нисък от международния критерий за приемливост (10-6). Очакваният риск е на практика нула.

Извод

Здравният риск по време на нормална експлоатация на ХССОЯГ на площадката на АЕЦ “Козлодуй” за най-близката жилищна зона (град Козлодуй) е нищожен.

Очакваната еквивалентна доза за град Козлодуй от ХССОЯГ (около 10-20 µSv/h) е незначителна в сравнение с естествения фон (0.1 µSv/h). Това означава, че приносът на ХССОЯГ е около 19 пъти по-малък от естествената радиация, на която жителите са постоянно изложени, поради което се приема, че не се очаква въздействие върху населението по време на експлоатацията.


При извеждане от експлоатация ще бъде осигурена система за контрол, която да открива евентуални радиоактивни изпускания в околната среда. Количеството на радиацията изпускана в околната среда ще зависи от експлоатацията и евентуалното замърсяване на ХССОЯГ по време на експлоатационната му фаза. Преди извеждането му от експлоатация ХССОЯГ ще бъде дезактивирано в контролирани условия, така че към момента на действителното извеждане от експлоатация на съоръжението, радиоактивното замърсяване ще бъде премахнато.

4.1.2.3 Върху атмосферния въздух и атмосферата по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация

Съоръжението е разделено на две основни експлоатационни области: Зала за приемане и Зала за съхраняване. От гледна точка на радиационно влияние, по-съществената част е залата за съхраняване. Тя се проветрява по естествен път и служи за съхраняване на CONSTOR контейнерите.

Входно-изходни въздушни отвори с подходяща големина ще поддържат естествената въздушна конвекция, което ще обезпечи достатъчно охлаждане, гарантиращо не превишаване на максимално допустимата повърхностна температура на контейнерите.

Залата за съхраняване ще бъде съоръжена с надеждна система за радиационен мониторинг, която е свързана със съществуващата обща система за радиационен мониторинг на централата. Тя ще бъде проектирана така, че да осигури безопасен и точен мониторинг по време на нормална експлоатация и аварийни ситуации.

Вентилационната система на Залата за приемане ще бъде проектирана и конструирана в съответствие с приетите международни изисквания за безопасност на ядрени инсталации.






Както залата за приемане, така и залата за съхраняване по време на експлоатация няма да окажат въздействие на околния въздух, тъй като в тях няма източник на емисии на вредни вещества - няма дейности (топлинни или производствени процеси), които да ги създават.

Газовите емисии от двигателите с вътрешно горене на специалните транспортни машини в района на ХССОЯГ са пренебрежимо малки.


По време на извеждане от експлоатация на ХССОЯГ, въздействието се очаква да бъде същото, както по време на строителството – увеличени емисии на отработени газове от двигатели с вътрешно горене на строителните машини и прах при разрушаването на отделните елементи на сградата и на подсилените фундаменти и защитна бариера, или изгребване на повърхността на пътя.



Концепцията на ХССОЯГ има предвид всички подходящи типове лицензирани системи и съоръжения за приемане, сухо съхраняване и изваждане на ОЯГ, които са с доказани качества. Изискванията към предложената технология за сухо съхраняване на ОЯГ са за разработена, лицензирана, внедрена и имаща доказана експлоатационна практика в съхраняването на отработеното ядрено гориво технология. Тя гарантира надеждна и безопасна експлоатация при нормални и аварийни условия и има всички необходими системи и оборудване, позволяващи приемане, съхраняване и изпращане на ОЯГ за преработване при спазване на изискванията за безопасност и защита на населението и околната среда от радиоактивни изхвърляния.

Контейнерите за ОЯГ ще бъдат запълвани (зареждани), запечатвани и тествани в ХОГ. Преди преместването на контейнерите от ХОГ в ХССОЯГ, външните им повърхности ще бъдат дезактивирани. След приемането на контейнерите в ХССОЯГ, те се поставят на мястото им за съхраняване. Ще бъдат предприети необходимите мерки за контрол на замърсяването, включително проверки от обслужващия персонал за замърсяване на външните повърхности на оборудването при изхода на всяка зона, в която е необходим достъп на оператор при нормална експлоатация. Освен това ще се контролира и следи замърсяването на подове и стени с цел да се сведе до минимум разпространяването на замърсяването. Контейнерът е заварена система и е проектиран да бъде напълно запечатан и изолиран от външната среда. Поради това няма да има изпускане на радиоактивен материал в атмосферата при нормална експлоатация.


Не се очаква генериране на газообразни отпадъци по време на извеждане от експлоатация на ХССОЯГ.

Ще бъдат изготвени планове за извеждане от експлоатация, включващи законовите изисквания в сила към момента на извеждане от експлоатация. Поради това не се очаква отрицателно въздействие върху околната среда по време на извеждане от експлоатация.




4.1.2.4 Върху водите при нормална експлоатация както и при извеждане от експлоатация



Отчитайки ниското потребление на питейна вода (0.6 l/s), може да се направи изводът, че въздействието върху общото водопотребление на АЕЦ “Козлодуй” и върху водоизточниците на АЕЦ ще бъде незначително. С количеството 0.6 l/s се работи, тъй като то е най-неблагоприятното и отговаря на максималния капаците за водопотребление на системата, а не на реалното потребление.

Операциите по зареждане/разтоварване, които ще се извършват в ХОГ няма да оказват допълнително въздействие върху водоползването на ХОГ.

Битово-фекалните отпадъчни води от умивалниците и тоалетните в Приемната зала нямат никакво въздействие в радиационен аспект. По отношение на нерадиационния аспект трябва да бъде посочено, че потокът от отпадъчни води няма да представлява никакъв проблем за площадковата канализационна система на АЕЦ “Козлодуй”, нито за пречиствателните съоръжения на централата, ако същите работят добре. Генерираните от умивални и тоалетни отпадъчни води няма да влошат качеството на водите в околните водоеми.

Операциите по зареждане/разтоварване на контейнерите с ОЯГ в ХОГ няма да доведат до увеличаване на въздействието от изпускане на отпадъчни води от ХОГ.

Дъждовните води имат единствено несвързано с радиацията въздействие. То ще бъде наистина незначително. Няма да има вторични или кумулативни ефекти. То ще бъде временно (само когато вали дъжд) и дългосрочно. Резултатите ще бъдат обратими, тъй като водата ще бъде зауствана във водоприемника на по-късен етап заедно с другите пречистени отпадъчни води. Дъждовната вода има незначително, но положително въздействие както върху качеството на водите в околните водоеми, така и върху възстановяването на водните ресурси.

Термично въздействие върху р. Дунав не се очаква.


При извеждане от експлоатация върху водите не се очаква да има въздействие.



Отпадъчните води, генерирани от душовете и умивалниците в работилницата, могат да окажат въздействие върху околната среда, ако водите са замърсени. Ето защо този поток трябва да бъде задържан в резервоари и заустен в канализацията само след съответния контрол или пречистване когато това е необходимо. Въздействие не се очаква.

Не се очаква изпусканите води от ХССОЯГ да имат радиологично значение. При нормална експлоатация не се предвиждат никакви операции, при които да се генерират потоци от течни отпадъци, освен тези от душовете и умивалниците в съблекалнята.


Ако в канализационната система на душовете или строителната конструкция бъде установено неприемливо замърсяване, същото ще бъде отстранено посредством стандартни процедури, напр. изсмукване, избърсване, мокро избърсване, отстраняване с повърхностна дезинтеграция. Когато измерванията покажат, че не е останало замърсяване, оборудването и строителната конструкция




ще бъдат снети от радиационен контрол и могат да бъдат разрушени или подложени на рециклиране по конвенционален метод.

4.1.2.5 Върху почвата и земните недра по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация



Въздействието от нерадиационни фактори се изразява в евентуално замърсяване на прилежащите територии с конвенционални отпадъци – битови, течни и промишлени, замърсяване с нефтопродукти от разливи, от ремонти на прилежащи съоръжения или на сградата на самото ХССОЯГ. Това замърсяване е традиционно за всеки промишлен обект и се разпростира върху собствената площадка на АЕЦ.

Не се очаква влияние от нерадиационни фактори върху почвата и земните недра по време на нормална експлоатация.


Не се очаква отрицателно влияние от нерадиационни фактори върху почвата и земните недра при извеждане от експлоатация, ако стриктно се спазват Програмата за извеждане от експлоатация и процедурите за радиационна защита.



При нормална експлоатация на ХССОЯГ не се очаква замърсяване на земите и почвите както на собствената площадка на АЕЦ “Козлодуй”, така и върху прилежащите терени, поради съхраняването на ОЯГ в контейнери с необходимата им изолация. Очаква се да се получат само малки количества твърди радиоактивни отпадъци (дрехи, обувки), които ще се събират и третират по съответен начин и не ще замърсяват земите и почвите.

При нормална експлоатация на ХССОЯГ не се очакват радиационни въздействия върху земите и почвите.

Не се очаква въздействие и върху геоложката среда и земните недра.


Не се очаква въздействие върху геоложката среда, земните недра, земите или почвите по време на извеждане от експлоатация на обекта, ако стриктно се спазват Програмата за извеждане от експлоатация и процедурите за радиационна защита.




4.1.2.6 Върху земеползването; ландшафта; минералното разнообразие; биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи обитавани от защитени, важни или чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо или културно значение; обекти защитени от международен или национален закон поради тяхната екологична, природна, културна или друга ценност, по време на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация



По време на нормална експлоатация на ХССОЯГ не се очаква въздействие от нерадиационни фактори върху земеползването, ландшафта, минералното разнообразие, растителния и животинския свят, защитените природни територии, местности и обекти с историческо или културно значение, обекти защитени от международен или национален закон.


По време на извеждане от експлоатация на ХССОЯГ не се очаква въздействие от нерадиационни фактори върху земеползването, ландшафта, минералното разнообразие, растителния и животинския свят, защитените природни територии, местности и обекти с историческо или културно значение, обекти защитени от международен или национален закон.



При съхранението на ОЯГ в ХССОЯГ се постига високо ниво на безопасност, благодарение на концепцията за “нулеви емисии”, използвана за контейнерите, поради което по време на нормална експлоатация на ХССОЯГ не се очаква въздействие от радиационни фактори върху земеползването, ландшафта, минералното разнообразие, растителния и животинския свят, защитените природни територии, местности и обекти с историческо или културно значение, обекти защитени от международен или национален закон, гарантирано от концепцията за нулево изтичане.


По време на извеждане от експлоатация не се очаква въздействие от радиационни фактори върху земеползването, ландшафта, минералното разнообразие, растителния и животинския свят, защитените природни територии, местности и обекти с историческо или културно значение, обекти защитени от международен или национален закон, ако стриктно се спазват Програмата за извеждане от експлоатация и процедурите за радиационна защита.

4.1.2.7 От формиране и разполагане на конвенционални и други типове отпадъци, свързани с етапите на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация

Получените отпадъци, свързани с етапите на нормална експлоатация и извеждане от експлоатация, ще се събират, класифицират, третират, съхраняват и унищожават съгласно съществуващата нормативна уредба и установена добра практика в АЕЦ.




Възможните въздействия по време на експлоатация и извеждане от експлоатация на ХССОЯГ от формиране и разполагане на конвенционални и други типове отпадъци са описани по-долу:



Възможните въздействия в нерадиационен аспект по време на експлоатация са свързани с генерирането на следните нерадиоактивни отпадъци: битови отпадъци от персонала, строителни отпадъци, получени при ремонт по време на експлоатацията, производствени отпадъци - опаковки и опасни отпадъци – изгорели луминесцентни (живачни) лампи.

Очакваният обхват на въздействие на нерадиоактивните отпадъци е в границите на площадката на ХССОЯГ, тъй като там ще се образуват отпадъците, както и 3-km зона около АЕЦ – във връзка с третирането на отпадъците. Въздействието е отрицателно, тъй като замърсяват терена, те действат пряко върху площадката на ХССОЯГ и непряко върху 3-km зона. Не се очаква да има вторично или кумулативно въздействие. По честота се очаква да е постоянно, по продължителност да е дълготрайно (тъй като експлоатацията е за дълъг период – минимум 50 години) и по обратимост – обратимо на площадката на ХССОЯГ и необратимо в 3-km зона около АЕЦ, тъй като в този район те ще се третират.


Възможните въздействия в нерадиационен аспект при извеждане от експлоатация са свързани с генерирането на строителни отпадъци, получени при разрушаване на сградата и съоръженията. След проверка за радиоактивност и доказване, че не са замърсени те ще се извозват с товарни автомобили за депониране на площадка за строителни отпадъци Въздействието им ще е същото, както и на получените строителни отпадъци по време на строителството или при ремонт по време на експлоатацията.



Възможните въздействия в радиационен аспект са свързани с генерирането на следните радиоактивни отпадъци – предпазно облекло, обувки и ръкавици за обслужващия персонал. Специалното облекло, с което се работи, се третира като РАО, ако след приложена дезактивация в спецпералните, замърсяването е над разрешеното в ОНРЗ-2004.

Очакваният обхват на въздействие на тези отпадъци е в границите на площадката на ХССОЯГ и в границите АЕЦ “Козлодуй”, тъй като там ще се третират тези отпадъци. Въздействието е отрицателно, те действат пряко върху площадката на ХССОЯГ и непряко върху площадката на АЕЦ, тъй като ще увеличат количеството на третираните РАО. Не се очаква да има вторично или кумулативно въздействие. По честота се очаква да е постоянно, тъй като те постоянно ще се образуват, по продължителност да е дълготрайно (тъй като експлоатацията е за дълъг период - минимум 50 години) и по обратимост – обратимо за площадката на ХССОЯГ и необратимо за АЕЦ “Козлодуй”.

Прогноза и оценка на тези въздействия – радиоактивни отпадъци ще се образуват по време на цялата експлоатация, но количествата им ще бъдат минимални и ще са свързани с предпазването на обслужващия персонал – това няма да е ОЯГ, а предпазни средства за персонала. Тези отпадъци няма да остават на площадката, а веднага след образуването им ще се събират и извозват извън нея за последващото им третиране съгласно установената практика на АЕЦ, поради което въздействието им върху площадката е ограничено.





При извеждане от експлоатация се очаква да се генерират радиоактивни отпадъци. Те ще се проверяват, събират и извозват от ХССОЯГ до “ПРАО” за последващо третиране съгласно установената практика на АЕЦ. Очакваните РАО ще имат много ниска радиоактивност Не се очаква да имат отрицателно въздействие при спазване на плановете за извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение и всички действащи български, и международни законови изисквания и практики.

4.1.2.8 От материалните ценности и намаляването на невъзобновими ресурси

По време на експлоатация на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация не се очакват въздействия в нерадиационен и в радиационен аспект от материалните ценности и намаляването на невъзобновими ресурси, тъй като не се предвижда да се използват такива.

4.1.2.9 От възможните радиационни въздействия, свързани с експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ (съществуват ли и обосноваване)


Извършена е оценка на радиологичните последици при транспорта на контейнерите с ОЯГ и последващото му съхраняване в ХССОЯГ. За да се определи дозовото натоварване от външно облъчване са направени следните предположения: • преместване на 420 касети ОЯГ от ВВЕР-440 и 108 касети ОЯГ от ВВЕР-1000 годишно; • при всяко преместване ще има 84 касети ОЯГ на контейнер (ВВЕР-440) или 19 касети ОЯГ на

контейнер (ВВЕР-1000), т.е общо 11 премествания на контейнери годишно; • времето на транспорт извън защита е 1 час; • мощността на дозата е 0.1 mSv/h на 1 m от контейнера с ОЯГ; • не се предвиждат предимства за съседните сгради или морфологията.

Установеното дозово натоварване в зависимост от времето при транспорт на ОЯГ е посочено в таблицата по-долу:

Таблица 4.1.2.9-1: Установено дозово натоварване при транспорт на ОЯГ

Разстояние от платформата доза по време

m Sv/h Sv/y µSv//h 1

1.00х10-4 1х10-3 1.3х10-1

3 2.98х10-5 3.3х10-4 3.7х10-2

50 1.47х10-8 1.6х10-7 1.8х10-5

100 1.32х10-9 1.4х10-8 1.7х10-6

200 4.25х10-11 4.7х10-10 5.3х10-8

300 2.44х10-12 2.7х10-11 3.1х10-9

400 1.77х10-13 2.0х10-12 2.2х10-10

700 1.25х10-16 1.4х10-15 1.6х10-13

1000 1.31х10-19 1.4х10-18 1.6х10-16

1500 2.10х10-24 2.3х10-23 2.6х10-21

2000 4.23х10-29 4.7х10-28 5.3х10-26

3500 6.39х10-43 7.0х10-42 8.0х10-40

Извършено е просто пресмятане на дозовото натоварване като функция на разстоянието чрез модела MCNP. Направените предположения са описани по-долу: • активната зона на съхраняване се приема 40m x 40m x 5m;




• приема се пълно време на престой за даденото разстояние; • приема се стойност 1 µSv/h на 3 m от сградата, т.е. при оградата на ХССОЯГ; • изчисленията включват приноса на разсейването във въздуха.

Изчислените външни дозови натоварвания от съхраняваното отработено гориво в ХССОЯГ са дадени в следващата таблица:

Таблица 4.1.2.9-2: Изчислени външни дозови натоварвания

Съхраняване, разстояние Доза по време

m Sv/year µSv/h 1 2.2х10-2 2.5х10 3 8.8х10-3 1.0х10

50 1.1х10-3 1.2х10-1

100 1.7х10-4 1.9х10-2

200 1.9х10-5 2.1х10-3

300 3.4х10-6 3.9х10-4

400 7.7х10-7 8.8х10-5

700 1.7х10-8 1.9х10-6

1000 2.9х10-10 3.3х10-8

1500 4.1х10-13 4.6х10-11

2000 3.2х10-15 3.7х10-13

3500 1.2х10-22 1.3х10-20

Дозовото натоварване от външно облъчване от ХССОЯГ е определено на базата на събиране на стойностите за дозите от транспорта и съхраняването на контейнерите с ОЯГ в ХССОЯГ.

Резултатите от общото дозово натоварване от външно облъчване от транспорта и съхраняването на ОЯГ в ХССОЯГ са дадени по долу:

Таблица 4.1.2.9-3: Общо дозово натоварване от външно облъчване от транспорта и съхраняването на ОЯГ

Разстояние, m µSv/h 1 2.6х10 3 1.0х10 50 1.2х10-1

100 1.9х10-2

200 2.1х10-3

300 3.9х10-4

400 8.8х10-5

700 1.9х10-6

1000 3.3х10-8

1500 4.6х10-11

2000 3.7х10-13

3500 1.3х10-20

Мощността на експозиционната доза при оградата на площадката (100 m), се очаква да бъде 0.019 µSv/h. Тази стойност е доста под максималната еквивалентна доза 1 µSv/h в контролираната зона на АЕЦ. Очакваната стойност на дозата по периметъра на контролираната зона, измерена на разстояние 2 km, е оценена че ще бъде 4x10-13 µSv/h, значително под границата от 0.025µSv/h над радиационния фон.

Разстоянието до най-близкото населено място, гр.Козлодуй, е 3.5 km от ХССОЯГ. Изчислено е, че мощността на дозата на разстояние 3.5 km, получавана в резултат на дейността на ХССОЯГ е приблизително 1x10-20 µSv/h. Средната стойност на естествения радиационен фон е 0.1 µSv/h Следователно приносът на нормалната експлоатация на ХССОЯГ към дозовото натоварване на населението в гр.Козлодуй може да се счита за пренебрежим.




При извеждането от експлоатация на ХССОЯГ

Съгласно Наредба за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения [З.21], чл. 6 и техническите спецификации, титулярът на разрешителното на избор на площадка, проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация трябва да разработи предварителни и междинни концепции и планове за извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение. При това ще се спазват всички български и международни законови изисквания към момента на ИЕ.

Крайната цел на извеждането от експлоатация на ядреното съоръжение е цялостното и окончателно освобождаване на площадката от източници на йонизиращи лъчения с възможност за последващо използване за стопански/или други цели (чл. 4(2) от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения [З.21].

Доколкото в Националната стратегия за безопасно управление на ОГ и РАО (Решение на МС № 693/1999 г.) няма указания за намеренията за използване на площадката на ХССОЯГ, на този етап може да се приеме, че площадката на ХССОЯГ ще се освободи цялостно. Следователно концепцията на проекта трябва да включва мерки за пълна дезактивация на цялата инсталация и прилежащата и площадка.

4.1.2.10 Кумулативно въздействие върху околната среда от работата на АЕЦ “Козлодуй” и ХССОЯГ


По време на нормална експлоатация на ХССОЯГ кумулативен ефект на въздействие от нерадиационни фактори не се очаква. Газовите емисии от двигателите с вътрешно горене на специалните транспортни машини са толкова пренебрежимо малки, че нито ще бъдат пренесени на големи разстояния, нито ще пречат на способността на атмосферата за самоочистване. Същото се отнася и за отпадъчните води и отпадъците, от които също не се очаква кумулативно въздействие.


Предвидената доза на 3.5 km (разстоянието до най-близкото населено място) от ХССОЯГ в резултат на неговата експлоатация е приблизително 1 x 10-20 µSv/h. Това означава, че индивидуалната ефективна доза за населението е до 1 x 10-15 µSv/year.

Максималната индивидуална ефективна доза в резултат на изпускането на газови емисии от АЕЦ се предвижда да е от порядъка на 2.68-3.76 x 10-7 Sv/year, а тази в резултат на емисии на течности – до 1.66 x 10-11 Sv/year.

Това означава, че приносът на ХССОЯГ към радиационния фон в околността на гр.Козлодуй от външно радиационно облъчване е пренебрежимо малък и е поне с 4 порядъка по-малък от приноса на останалите съоръжения в АЕЦ.

Няма да има газови радиоактивни изпускания от ХССОЯГ и не се очакват течни радиоактивни изпускания. Въпреки това, както е описано по-горе, контейнерите за ОЯГ се запечатват чрез заваряване, почистват се и се деактивират преди преместването им от ХОГ в ХССОЯГ. Затова се очаква въздействието по тези пътища да бъде незначително.

Заключението е, че кумулативното въздействие върху околната среда е пренебрежимо малко.

4.1.3 Възможни въздействия, получени в резултат от аварии

При проектирането на контейнерите са взети под внимание следните извънредни събития, разделени в три категории:

1. Инциденти – това са ситуации, които от съображения за сигурност се очаква да се случат един или повече пъти по време на експлоатационният период на съоръжението. Конструкцията е в състояние да издържи такива инциденти по начин, недопускащ




допълнителни въздействия върху околната среда, които да са над изключително ниските нива, свързани с периодите на нормална експлоатация.

2. Предполагаеми аварии – това са ситуации, които от съображения за сигурност не се очаква да се случат по време на експлоатационният период на съоръжението и които конструкцията е в състояние да издържи.

3. Слабо вероятни аварии – това са много редки събития, обикновено дължащи се на непредвидени обстоятелства или външни фактори. Конструкцията е в състояние издържи и такива събития.

Авариите, разглеждани в рамките на оценката на ядрената безопасност са избрани защото те представляват проектната рамка от условия или стресови въздействия, които могат потенциално да бъдат упражнени върху контейнерите за съхраняване.

Нито една от разглежданите аварии не довежда до загуба на целостта на контейнера за отработено гориво, основан на концепцията за “нулев теч”.




Таблица 4.1.3-1: Инциденти, засягащи напълно зареден модулен контейнер за съхраняване, за които се счита, че представляват базовата проектна рамка

Тип инцидент Описание

Изпускане на контейнера по време на изваждането от или поставянето в басейна на ХОГ Кранът в ХОГ е съобразен със съответните стандарти за боравене с ядрено гориво и особено с избягването на инциденти свързани с авария в една точка и водещи до изпускане на товара. Кранът ще се експлоатира само от оператори с необходимата квалификация, обучение и опит.

По време на прехвърлянето на заредения контейнер от позицията за зареждане в резервоара, той се повдига на максимална височина 9 m над дъното на резервоара. Контейнерът се предпазва от буфер, монтиран на дъното на контейнера по време на повдигането му. Допуска се, че контейнерът се изпуска от крана по време на повдигането. Изпускането на контейнера (с монтиран на дъното си буфер) се анализира, разглеждайки дъното на резервоара като неподатлива основа.

Вероятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве: Не се очакват

Изпускане на контейнера в ХОГ Кранът в ХОГ е съобразен със съответните стандарти за боравене с ядрено гориво и особено с избягването на инциденти свързани с авария в една точка и водещи до изпускане на товара. Кранът ще се експлоатира само от оператори с необходимата квалификация, обучение и опит.

По време на боравенето с контейнера в ХОГ извън резервоара, контейнера се повдига на височина от 1.25 m над пода. Допуска се, че контейнерът (с монтиран на дъното си буфер) се изпуска от максималната височина на повдигане върху неподатлива основа.


Изпускане на контейнера по време на спускането му върху и вдигането му от транспортната машина в ХОГ Кранът в ХОГ е съобразен със съответните стандарти за боравене с ядрено гориво и особено с избягването на инциденти свързани с авария в една точка и водещи до изпускане на товара. Кранът ще се експлоатира само от оператори с необходимата квалификация, обучение и опит. При преместването на контейнера от позицията за подготовка на контейнера до транспортната машина и обратно се използват два буфера (един на пода до позицията за подготовка на контейнера и втори – върху транспортната машина). Контейнерът се вдига няколко сантиметра при позицията за подготовка на контейнера и след това се спуска на междинна височина от 0.3 м над пода над буфера висок 0.2 м, разположен пред позицията за подготовка на контейнера. Максималната височина на изпускане е по-малка от два метра (приемайки, че контейнерът е бил вдигнат при позицията за подготовка на контейнера по погрешка до максималната височина на издигане на крана). При отвора в пода контейнерът се спуска от междинна височина до транспортната машина над буфера монтиран върху ремаркето. Максималната възможна височина на изпускане възлиза на около шест метра. Вероятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве: Не се очакват Изпускане в ХССОЯГ по време на приемането на контейнера Контейнерите се транспортират от ХОГ до ХССОЯГ в хоризонтално положение върху транспортната машина. При разтоварването на контейнерите те се повдигат с кран в изправено положение и се спускат на пода на ХССОЯГ. Тази операция е разрешена само на определено място в ХССОЯГ, където в пода има монтиран противоударен ограничител. Допуска се, че контейнерът се изпуска върху противоударния ограничител по време на повдигането.


Изпускане от крана в ХССОЯГ Изправеният контейнер се придвижва с кран в ХССОЯГ на височина, ограничена до 0.3 m. Приема се, че контейнерът се изпуска от тази височина върху неподатлива основа


Инциденти при боравенето

Удар на контейнер в контейнер в ХССОЯГ Допуска се, че напълно зареден контейнер, който е повдигнат от кран и се движи хоризонтално с максималната скорост на крана, се сблъсква с друг, неподвижен контейнер в ХССОЯГ.






Експлозия на газов облак Допуска се, че контейнер е изложен на ударна вълна от хипотетична експлозия на газов облак. Параметрите на експлозията са взети от германските регулаторни норми и представляват максималните ударни вълни от химически реакции.


Ударна вълна

ХССОЯГ е проектиран да издържа експлозии от съдове под налягане свързани с 1-4 енергоблокове на АЕЦ “Козлодуй” и от съдове под налягане свързани с 5 и 6 енергоблокове.


Пожар Допуска се, че контейнер е изложен на температурно въздействие от пожар. Огънят се характеризира със средна температура на пламъка от 600°C и продължителност от 1 час.


Земетресение, засягащо ХССОЯГ Липсата на доказателства за Кватернерна активност и тектонични размествания, както и фактът, че най-силните регистрирани земетресения са били с магнитуд М = 3.6, водят до заключението, че в района на АЕЦ “Козлодуй” не следва да се очаква земетресение с Ммакс = 4.0. Този резултат е в съответствие с делението на България на сеизмични области в “Наредба за проектирането на сгради и съоръжения в сеизмични райони” от 1987 година, според която сградите и съоръженията в град Козлодуй и околностите са предпазени от степен VII със сеизмичен коефициент Kс = 0.10. Безопасността на контейнерите по отношение на преобръщане или плъзгане се демонстрира за границите на статичните ускорения (хоризонтални и вертикални).


Земетресение, засягащо ХОГ Параметрите на земетресението са същите като по-горе. Конфигурацията на контейнера включва буфера, върху който се разполага контейнерът в поддържащото гнездо в ХОГ. Анализът демонстрира целостта на контейнера и неговата стабилност. Вероятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве: Не се очакват Външно наводнение АЕЦ “Козлодуй” е разположена изцяло на ненаводняващ се терен, на около 3.5 km от десния бряг на река Дунав. Площадката на ХССОЯГ се разполага средно на 35 m надморска височина, докато заливаемата тераса е на 25-30 m. Вероятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве: Не се очакват Смерч За опасни метеорологични феномени в тази част на България се считат смерчът и градушката. Вероятността от поява на смерч е около 10-6 случая годишно. В района на АЕЦ градушката е случаен феномен от статистическа гледна точка, поради големите си вариации по време и място. Вероятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве: Не се очакват

Външни събития

Пътно-транспортни произшествия

Движението на специалните транспортни машини на площадката се контролира по стриктно изработени графици и пътища, става с ниска скорост и вероятността от ПТП е пренебрежимо малка.


В допълнение към тези базови проектни инциденти са разгледани още два по-сериозни инцидента. Тези инциденти “отвъд проектната база” са избрани да представляват малко вероятни ситуации, при които контейнерите биха били изложени на по-силно въздействие. Дори и при тези крайни условия се показва, че вредните въздействия върху околната среда ще бъдат предотвратени.




Таблица 4.1.3-2: Инциденти, засягащи напълно зареден модулен контейнер за съхраняване, за които се счита, че са надпроектна авария


Удар от отломки Анализиран е удар от отломки от самолет, разбиващ се в ХССОЯГ. Максималното въздействие върху контейнерите се дължи на компактни отломки (напр. турбинен вал) и анализът е изготвен по отношение на вал с маса 1000 kg и скорост 300 m/s, който удря централно системата от капаци на контейнера. Анализът показва, че целостта на контейнера се запазва.


Надпроектна авария

Прекратяване отстраняването на топлина Допуска се, че сградата на ХССОЯГ или част от нея се срутва върху контейнерите, така че топлоотвеждането посредством естествена въздушна конвекция е затруднено или напълно възпрепятствано. Топлинният анализ показва, че има достатъчно време за намеса, преди максимално допустимите температурни граници да бъдат достигнати и надвишени.


Подробен Отчет за анализа на безопасността, разглеждащ всички установени инциденти, ще бъде разработен допълнително и предаден на Агенцията за ядрено регулиране за одобрение, преди да започне пускането в експлоатация.

Включването на ХССОЯГ в Аварийния план за действие на АЕЦ “Козлодуй”, разработен в съответствие с принципа АЛАРА, осигурява организирането на всички дейности за предотвратяване на аварийни и други ситуации, които правят съоръжението безопасно. АЕЦ “Козлодуй” притежава Авариен план за действие, който е в съответствие с изискванията на хармонизираните нормативни актове и всички необходими изисквания за безопасност в случай на природни бедствия т.е. наводнения, студове, снеговалежи, земетресения, силни бури и ветрове, са взети под внимание.

Обобщение:

При използването на тази технология за съхраняване на ОЯГ в контейнери се постига високо ниво на безопасност, което включва концепцията за “нулеви емисии”. Конструкцията на тази модулна система за съхраняване гарантира, че контейнерите могат да изпълнят своите функции, свързани с безопасността за проектния период на съхраняване (поне 50 години) и при всички проектни аварийни обстоятелства.

Извършеният тук предварителен анализ на безопасността показва, че целостта на контейнера ще бъде запазена при всички предвидими аварии и инциденти, като например изпускане на контейнера, поради грешки в боравенето. Вредните въздействия върху околната среда ще бъдат предотвратени дори и при най-екстремните условия, залегнали в проекта, напр. външни събития като пожар или земетресение.

Аварийните случаи (и последващите въздействия върху човешкото здраве и околната среда), които ще бъдат обект на детайлна количествена оценка в ОАБ, ще потвърдят концепцията за “нулев теч” и ще докажат, че няма да се появят повече от описаните в настоящия ДОВОС значителни последствия върху околната среда или населението.

Като част от процеса на лицензиране, касаещ безопасността, е необходимо да се получи одобрението на междинния ОАБ от АЯР преди започване на строителството на ХССОЯГ. Одобрението на окончателния ОАБ от АЯР трябва да се получи преди въвеждане на ХССОЯГ в експлоатация. Оценката ще се използва при актуализацията на Аварийния план на АЕЦ “Козлодуй”, включваща ХССОЯГ.

4.1.4 Матрица за оценка на потенциалните въздействия в нерадиационен аспект при реализация на ХССОЯГ




Матрица за оценка на потенциалните въздействия в нерадиационен аспект при реализация (строителство и експлоатация) на инвестиционното предложение за хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво (ХССОЯГ)

Характеристика Характер

Въздействие Вероятност от поява

Очакван обхват 1

Положително/ Отрицателно

Пряко/ Непряко

Вторично

Кумулативно

Честота 2 Продължителност 3

Обратимост 4

Мерки за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателно въздействие

Очаква се при строителство-нови работни места5

Площадка на ХССОЯГ

Положително Пряко

Не се очаква

Не се очаква Временно Средна Обратимо -

Очаква се по време на строителството - химични, физични, физиологични фактори


Отрицателно Пряко Не се очаква

Очаква се Временно Средна Обратимо Мерки за ТБ, ЗБУТ, ПБ, ТН в съответствие с националните нормативни актове и стандарти

Очаква се по време на експлоатацията – нови работни места


Положително Пряко Не се очаква

Не се очаква Постоянно Дълготрайно Обратимо -

Очаква се по време на експлоатацията - физични, физиологични и ергономични фактори



Очаква се Временно Дълготрайно Обратимо по отношение на общото човешко здраве

Мерки за ТБ, ЗБУТ, ПБ, ТН в съответствие с националните нормативни актове и стандарти

1.1. Върху персонала

Очаква се в случай на трудова злополука при строителство, експлоатация или в аварийни ситуации6

Площадки на ХССОЯГ, на АЕЦ и 30 km зона


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Мерки за ТБ, ЗБУТ, ПБ, ТН в съответствие с националните нормативни актове и стандарти

1.2. Върху населението

Очаква се при строителство

30 km зона Отрицателно (шум. вибрации и прах)

Непряко Не се очаква

Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Мерки съгласно т. 1.5, т.1.11 и т.1.12 на Таблицата









Вторично





Документ: 12000-TR-001

гр. Козлодуй и съседни общини

Положително (нови работни места)

Пряко Не се очаква

Не се очаква Постоянно Средна Обратимо -

Очаква се при експлоатация

гр. Козлодуй и съседни общини

Положително (нови работни места)


Не се очаква Постоянно Средна Обратимо -

1.3. Върху земеползва-нето

Не се очаква - - - - - - - - -

Очаква се потребление на горива и строителни материали при строителство

За електрическа енергия, вода -площадка на АЕЦ; За строителни материали - 30 km зона


Не се очаква Временно Краткотрайно Необратимо Мерки за безопасно транспортиране, съхраняване и ефективно използване на горива,суровини и материали

1.4. Върху материалните активи -потребление на горива, суровини и материали

Потребление на суровини и материали при двата етапа

За ел. енергия, вода, горива и други материали -площадка на АЕЦ


Не се очаква Постоянно Дълготрайно Необратимо Мерки за безопасно транспортиране, съхраняване и ефективно използване на горива,суровини и материали

1.5. Върху атмосферния въздух и атмосферата

Очаква се при строителство (прах и газове от МПС и строителна техника)

Площадка на ХССОЯГ, АЕЦ, 3 km и 30 km зона

Отрицателно Пряко – на площадката на ХССОЯГ, непряко- АЕЦ, 3 km и 30 km зона


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Използване на двигатели, които са в съответствие с изискванията на Директива 2002/88/EC, изм. и доп. Директива 97/68 (НАРЕДБА №10/2004 г.), Използване на техники за минимизирането на прах (при опасни метеорологически условия да се преустанови за известен период строителната дейност)и ефективно планиране на транспортната дейност

Издание: 05 Страница: 99 от 158







Вторично





Очаква се при експлоатация (газове от МПС)

Площадка на ХССОЯГ, АЕЦ (ЕП-1)


Не се очаква Временно Дълготрайно Обратимо Използване на къси маршрути пои транспортиране на контейнерите

Очаква се при строителство - консумация на води

Площадка на АЕЦ (ЕП-1)


Не се очаква Временно Краткотрайно Необратимо Мерки за намаляване на консумацията на води

Очаква се при строителство – отпадъчни води при почистване

Площадка на АЕЦ

Отрицателно Непряко Не се очаква

Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Свързване с канализацията на АЕЦ “Козлодуй”

Очаква се при експлоатация- консумация на води

Площадка на ЕП-1- консумация на води


Не се очаква Постоянно Дълготрайно Необратимо Мерки за намаляване на консумацията на води, правилна експлоатация

Очаква се при експлоатация –отпадъчни води от душове и тоалетни

Площадка на АЕЦ (ЕП-1) – отвеждане на потока отпадъчни води


Не се очаква Временно Дълготрайно Обратимо Свързване с канализацията на АЕЦ “Козлодуй”

1.6. Върху водите

Очаква се при експлоатация – дъждовни води

Площадка на АЕЦ и 3-km зона

Положително Пряко Не се очаква

Не се очаква Временно Дълготрайно Обратимо Свързване с канализацията на АЕЦ “Козлодуй”


Почви - Площадка на ХССОЯГ: 3 km зона Земни недра – Площадка на ХССОЯГ

Отрицателно Почвви: Пряко -площадка на ХССОЯГ Непряко -З km зона Земни недра: Прако – площадка на ХССОЯГ

Очаква се Не се очаква Временно Дълготрайно Необратимо Депониране на изкопаните земни маси по време на строителството; Включване на дренажната система към тази на АЕЦ;

1.7. Върху почвата и земните недра

По време на експлоатация не се очаква

– – – – – – – – –









Вторично





1.8.1. Върху ландшафта



Отрицателно Пряко – Площадка на ХССОЯГ


Не се очаква Постоянно Краткосрочно Необратимо Минимизиране на праха, ефективно планиране на транспортните дейности и разполагането на отпадъците

1.8.2. Върху минералното разнообразие

Не се очаква - - - - - - - - -

1.9.1. Върху биологичното разнообразие и природни обекти

Не се очаква - - - - - - - - -

1.9.2. Върху защитени територии и паметници на културата

Не се очаква - - - - - - - - -

Очаква се при строителство (битови, строителни, производствени-опаковки и опасни отпадъци)

Площадка на ХССОЯГ; 3 km зона

Отрицателно Пряко - площадка на ХССОЯГ Непряко - 3 km зона


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо на площадката на ХССОЯГ; Необратимо в 3 km зона

Мерки за разделно събиране на отпадъци и третирането им в съответствие с нормативните актове и вътрешния ред на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД

Очаква се при експлоатация (битови. строителни-при ремонт,производствени и опасни отпадъци)


Отрицателно Пряко -площадка на ХССОЯГ Непряко -3 km зона


Не се очаква Постоянно Дълготрайно Обратимо на площадката на ХССОЯГ; Необратимо -3 km зона

Мерки за разделно събиране на отпадъци и третирането им в съответствие с нормативните актове и вътрешния ред на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД

1.10. От формиране и разполагане на конвенционални отпадъци

Очаква се при извеждане от експлоатация


Отрицателно Пряко -площадка на ХССОЯГ Непряко -3 km зона


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо на площадката на ХССОЯГ; Необратимо -3 km зона

–









Вторично






Площадка на АЕЦ; 30 km зона


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Мерки за спазване на действащите санитарни изисквания при строителство и експлоатация

1.11. От шум

Очаква се периодично при експлоатация (транспортиране на контейнери)

Площадка на ХССОЯГ; Площадка на АЕЦ


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Използване на подходящи маршрути при транспортните дейности и спазване на санитарните изисквания


Площадка на ХССОЯГ;

Отрицателно Пряко -площадка на ХССОЯГ


Не се очаква Временно Краткотрайно Обратимо Използване на подходящи маршрути при транспортните дейности и спазване на санитарните изисквания

1.12. От вибрации

По време на експлоатацията не очаква

- - - - - - - - -

1.13. От генетично модифицирани организми

Не се очаква използването на такива организми

- - - - - - - - -

1 Площадка на ХССОЯГ, площадка на АЕЦ "Козлодуй", 3 - km зона, 30 - km зона, 100 - km зона, страната, трансграничен характер 2 Постоянно или временно 3 Краткотрайно, средно или дълготрайно 4 Обратимо или необратимо 5 Курсив - елементи на матрицата с положителни въздействия и елементи, от които не се очаква въздействие 6 Получер - елементи на матрицата, от които се очаква значително отрицателно въздействие 7 Подчертан - елементи на матрицата, от които се очаква незначително отрицателно въздействие




4.1.5 Матрица за оценка на потенциалните въздействия в радиационен аспект при реализация на ХССОЯГ




Матрица за оценка на потенциалните въздействия в радиационен аспект при реализация (строителство и експлоатация) на инвестиционното предложение за хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво (ХССОЯГ)

Характеристика

Характер Въздействие Вероятност от

поява Очакван обхват 1



Вторично



Обратимост 4Мерки за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателно въздействие

Не се очаква при строителство

- - - - - - - - -

Не се очква по време на експлоатацията на ХССОЯГ

- - - - - - - - -

Очаква се по време на експлоатацията на ХССОЯГ радиационно въздействие върху персонала, обслужващ дейнистите в ХОГ, което да бъде в рамките на проектните изисквания, дадени в Инвестиционното предложение.

Площадка на ХОГ

Потенциално отрицателно въздействие върху здравето


Кумулативно Временно – по време на прехвърляне на горивото

Краткосрочно Обратимо Строг контрол върху кумулативните индивидуални дози на персонала. Строго спазване на проектните изисквания в Инвестиционното предложение. Спазване на нормативните изисквания и утвърдените програми за радиационна защита.

1.1. Върху персонала

Очаква се в случай на трудова злополука при експлоатация

Площадка на ХОГ и ХССОЯГ

Отрицателно Пряко Не се очаква, зависи от възстановителните мерки

Не се очаква, зависи от възстановителните мерки

Временно Краткосрочно Обратимо Мерки за радиационна защита и аварийно планиране на ХССОЯГ и включване към Аварийния план на АЕЦ “Козлодуй”









Вторично




Не се очаква по време на строителство и експлоатация

- - - - - - - - -1.2. Върху населението

Очаква се по време на аварийна ситуация

30 km зона Отрицателно Пряко Не се очаква, зависи от възстановителните мерки

Не се очаква Временно Краткосрочно Обратимо В съответствие с Аварийния план на АЕЦ “Козлодуй” за защита на 30 km зона

Не се очаква при строителство и нормална експлоатация

- - - - - - - - -1.3. Върху атмосферния въздух и атмосферата

Очаква се при аварийна ситуация по време на експлоатация

Площадка на АЕЦ и 30 km зона


Не се очаква Временно Краткосрочно Обратимо Мерки за радиационна защита на околната среда и аварийно планиране на ХССОЯГ и включване към Аварийния план на АЕЦ “Козлодуй”

Не се очаква при строителство и експлоатация

- - - - - - - - - 1.4. Върху водите

Очаква се при аварийна ситуация при транспортиране



Не се очаква Временно Краткотрайно Необратимо Спазване на всички действащи на

площадката на АЕЦ “Козлодуй”

инструкции за транспортиране и

законовите разпоредби.









Вторично




Не се очаква по време на строителство и експлоатация

- - - - - - - - -1.5. Върху почвата и земните недра

Очаква се при аварийна ситуация: транспортни произшествия, авария в канализацията, природни бедствия



Не се очаква Временно Краткосрочно Необратимо Спазване на всички действащи на площадката на АЕЦ “Козлодуй” инструкции за транспортиране и законовите разпоредби.

1.6.1. Върху ландшафта

Не се очаква - - - - - - - - -

1.6. 2. Върху минералното разнообразие

Не се очаква - - - - - - - - -

1.7.1. Върху биологичното разнообразие и природни обекти

Не се очаква - - - - - - - - -

1.7.2. Върху защитени територии и паметници на културата

Не се очаква - - - - - - - - -









Вторично




Очаква се по време на експлоатацията да бъдат генерирани малкиколичества твърди радиоактивни отпадъци, свързани със защитата на персонала

Площадка на ХССОЯГ, Площадка на АЕЦ - ХОГ

Отрицателно Пряко – площадката на ХССОЯГ и АЕЦ (ХОГ)

Непряко – площадката на АЕЦ


Не се очаква Постоянно Дълготрайно Необратимо – площадката на АЕЦ; Обратимо – площадката на ХССОЯГ и ХОГ

В съответствие с Наредба за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци от 17.08.2004 г., приета с ПМС № 198/2004 и действащите в АЕЦ “Козлодуй” инструкции и процедури, генерираните РАО ще бъдат обработвани в съществуващия ПРАО

1.8 От генериране и разполагане на отпадъци

Очаква се по време на експлоатацията да бъдат генерирани малки количества течни РАО

Площадка на АЕЦ - ХОГ


Не се очаква Постоянно Дълготрайно Обративо – ХОГ, Необратимо – площадката на АЕЦ

Спазване на съществуващата практика в АЕЦ









Вторично




При аварийна ситуация (при манипулиране с горивото) е възможно да бъдат генерирани течни и твърди РАО



Не се очаква Временно Краткосрочно Обратимо – площадката на ХССОЯГ; Необратимо – площадката на АЕЦ

В съответствие с Наредба за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци от 17.08.2004 г., приета с ПМС № 198/2004 и действащите в АЕЦ “Козлодуй” инструкции и процедури, генерираните РАО ще бъдат обработвани в съществуващия ПРАО

При аварийна ситуация (манипулиране с горивото) е възможно да бъдат генерирани газообразни РАО

30 km зона Отрицателно Пряко Не се очаква

Не се очаква Временно Краткосрочно Обратимо Прилагане на процедурите за проверка за течове, както и Програмата за радиационен контрол

1 Площадка на ХССОЯГ, площадка на АЕЦ "Козлодуй", 3 - km зона, 30 - km зона, 100 - km зона, страната, трансграничен характер 2 Постоянно или временно 3 Краткотрайно, средно или дълготрайно 4 Обратимо или необратимо 5 Курсив - елементи на матрицата с положителни въздействия и елементи, от които не се очаква въздействие 6 Получер - елементи на матрицата, от които се очаква значително отрицателно въздействие 7 Подчертан - елементи на матрицата, от които се очаква незначително отрицателно въздействие




4.2 ПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

За строителството на ХССОЯГ е определена фрагментирана в антропологично отношение площадка. На площадката ще бъдат извършени изкопни работи, насипи, транспортни и строителни работи.

Природните ресурси, които ще се използуват по време на изграждането са: води и инертни материали, а по време на експлоатацията – само води.

4.2.1 Води

Както е описано в Техническото предложение, водата ще се използва в ХССОЯГ за битовите помещения за персонала, включително тоалетни и съблекални с контрол на здравния статус и за душовете.

В допълнение на водата, която ще се подава директно към ХССОЯГ, известни количества води ще бъдат използвани и в ХОГ при зареждане/разтоварване на контейнерите с ОЯГ. Деминерализирана вода ще се използва в ХОГ за пълнене на контейнерите и кошницата с гориво, предпазваща от замърсяване. Вода ще бъде използвана също когато се измива кошницата от външната страна и амортизационните подложки по време на изваждането на контейнерите от басейна. Това водоползване на се различава значително от обичайното водопотребление в ХОГ.

4.2.1.1 Водоснабдяване на АЕЦ “Козлодуй”

Водата за битови нужди ще бъде доставяна в ХССОЯГ по отклонение от главния водопровод за питейни води, захранващ СР-3 на АЕЦ “Козлодуй”, от шахтата при ремонтния цех за ремаркета. Общата дължина на отклонението, направено но РЕ тръби с Dу 25 е приблизително 150 m и ще захранва тоалетните и душовете в Приемната зала. За Залата за съхраняване не е необходима питейна вода. Общото количество питейна вода, необходимо за ХССОЯГ се оценява на 0.6 l/s, на база на Метода за изчисляване на специфичните дебити на санитарните арматури и едновременното действие на повече от една арматура, което представлява 0.001% от цялата вода, използвана от АЕЦ “Козлодуй”. Отчитайки работния режим – 11 натоварвания годишно, действителната консумация на вода може да бъде определена по експертна оценка и ще е значително по-ниска – не повече от 1 m3/day.

Няма нужда от водоснабдяване за вътрешни противопожарни нужди, тъй като за целта ще се прилагат преносими пожарогасители с пяна – за зоната около камиона, помещението за обслужване и другите помещения в Приемната зала.

Водоснабдяването на противопожарни нужди на района не е част от проекта за ХССОЯГ и се осигурява от АЕЦ “Козлодуй”. Новият подход към района, заедно със степента на защита от страна на пожарната команда, отговарят на изискванията.

4.2.2. Инертни материали

По време на строителство ще бъдат необходими следните инертни материали: пясък и чакъл, които ще се изкопават от кариери за строителни материали. Количествата на тези материали ще бъдат определени точно в строителния проект, но не се очаква да бъдат значителни. Поради това може да се каже, по време на строителство на ХССОЯГ не се очакват значителни въздействия върху инертните материали.

По време на експлоатацията не се очаква използуване на инертни материали, освен в случай на ремонт, когато количествата им ще бъдат твърде малки.




4.3 ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВО, НОРМАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ, ГЕНЕРИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ (РАЗГЛЕЖДА СЕ ПО ОТДЕЛНИ КОМПОНЕНТИ И ФАКТОРИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА)

4.3.1 Генериране на твърди отпадъци

4.3.1.1 Определяне на вида и количествата на генерираните отпадъци и начин на третиране, включително отпадъци от строителството или разрушаването

Различните видове и количества отпадъци, генерирани от ХССОЯГ, ще бъдат установени в процеса на работата му.

Дейностите и задълженията по управление на нерадиоактивните отпадъци са регламентирани в Закон за управление на отпадъците (ЗУО) [З.9], а за РАО - с Наредба за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци [З.19].

Тъй като ХССОЯГ е част от АЕЦ “Козлодуй” и там се образуват подобни отпадъци, то всички видове отпадъци от ХССОЯГ ще се събират, извозват и третират съгласно Програмата за управление на нерадиоактивни отпадъци и Програмата за управление на твърди РАО на Централата. За целта е необходимо управлението на нерадиоактивните и на радиоактивните отпадъци от ХССОЯГ да се включат към съответната програма на АЕЦ “Козлодуй”.

Нерадиоактивните отпадъци от ХССОЯГ е необходимо да се включат в съответните отчетни книги за тях, съгласно чл. 25 ал. 1 на Закон за управление на отпадъците [З.9]. Освен това съгласно чл. чл. 7 ал. 1 на ЗУО [З.9] е необходимо лицата, заявители за разрешение на строеж, едновременно с документите по чл.144 ал.1 от Закона за устройство на територията [З.5], представят и информация за количеството и вида на производствените и опасни отпадъци, които ще се образуват след реализация на инвестиционния проект. След пускането на ХССОЯГ в експлоатация, в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за класификация на отпадъците (чл.7) [З.63], е необходимо да се попълнят работни листове за класификация на генерираните отпадъци, в които се извършва еднозначното определяне на тези отпадъци.

По време на строителството

Очаква се по време на строителството да се генерират битови, строителни, производствени и опасни отпадъци, както следва:

Битови отпадъци – код 20 03 01 (смесени битови отпадъци) от строителите, с количество около 0.5 m3 на работник годишно или общо около 20 m3, които ще бъдат депонирани на Депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Строителни отпадъци – код 17 01 07 (смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия) – дребни отпадъци от строителството с очаквано количество около 1 000 m3, които ще бъдат депонирани на Депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Излишни земни маси – код 17 05 06 (изкопани земни маси) Очакваното им количество е около 2 000 m3. Те ще се депонират на определен за целта терен и след проверка за радиоактивност и доказване, че не са замърсени, може да се ползуват за покривни пластове на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Производствени отпадъци – опаковки, код 15 01 01 (хартиени и картонени опаковки) и 15 01 02 (пластмасови опаковки) и 15 01 06 (смесени опаковки) - от материали и оборудване в очаквано количество около 20 m3, които ще се депонират на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци




Опасни отпадъци - отработени масла, код 13 02 05 (нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа) от машините на строителната механизация с очаквано количество около 20 l, които ще се предават на външни фирми за рециклиране.


При експлоатация се очаква да се генерират битови, строителни, производствени, опасни и радиоактивни отпадъци.

Битови отпадъци – код 20.03.01 смесени битови отпадъци от обслужващия персонал, в количество около 0.5 m3 на работник годишно или общо около 6 m3 на година, които ще се депонират на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Строителни отпадъци – код 17 01 07 (смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия) – инцидентно при ремонт по време на експлоатацията, с очаквано количество около 1 m3 на година, които ще се депонират на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Производствени отпадъци - опаковки – 15 01 01 (хартиени и картонени опаковки) и 15 01 02 (пластмасови опаковки) и 15 01 06 (смесени опаковки) - от материали и оборудване в очаквано количество около 20 m3, които ще се депонират на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Опасни отпадъци - изгорели живачни и луминесцентни лампи – код 20.01.21 (флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак) - около 20 броя на година. Временно съхраняване в специално конструирани контейнери. Третирането им се извършва съгласно Наредба за изискванията за пускане на пазара на луминесцентни лампи, съдържащи живак, и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак [З.64];

Радиоактивни отпадъци - предпазно облекло, обувки, ръкавици - те ще са малки количества – около 40 комплекта годишно и ще бъдат обработвани от съществуващите инсталации: перални и съоръжения за преработка на твърди отпадъци.


При извеждане от експлоатация се очаква да се генерират строителни и радиоактивни отпадъци, чиито количества не могат да бъдат определени на този етап, а третирането им ще се извърши: • за строителните – след проверка за радиоактивност и доказване, че не са замърсени -

депониране на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци или площадка за строителни отпадъци.

• радиоактивни отпадъци – в Производство “ПРАО”.

При аварии

Евентуалните аварии могат да бъдат: прекъсване/повреда на процеса/съоръженията; пътно-транспортни произшествия; разливи, пожар и експлозии, както и в резултат на природни бедствия (като: земетресения, наводнения), други. В резултат на всяка една от тези аварии е възможно да се получат нерадиоактивни и радиоактивни отпадъци. Точните видове и количества на отпадъците не са известни към настоящия момент. В АЕЦ “Козлодуй” са въведени и постоянно се актуализират подходящи регулатори и индикатори за контрол и проследяване тенденциите в областта на културата на безопасност на персонала. Обърнато е внимание на грешки при експлоатация и ремонта на оборудването, на спазване на инструкции и технологични регламенти, изисквания за опазване околната среда, за пожарна и аварийна безопасност в зоната на строг режим (ЗСР) и други, т. е. взимат се всички мерки за недопускане на аварии. Необходимо е да се разработи авариен план на ХССОЯГ, който да се включи към аварийния план на АЕЦ “Козлодуй”, в който ще бъдат описани точно очакваните отпадъци в резултат на евентуалните аварии и начинът на третирането им в съответствие с действащите в АЕЦ “Козлодуй” процедури.




4.3.1.2. Описание на методите за събиране, съхраняване, третиране, транспортиране и крайно депониране на твърдите отпадъци

Съдовете за събиране на отпадъците от ХССОЯГ и машините за извозването им ще бъдат избрани на база настоящия опит, с цел удобство при събиране, удобство за транспорт и за изсипване. Необходимо е транспортирането и третирането на отпадъците да се извършва съгласно изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци [З.67].

Събирането, съхраняването, транспортирането и третирането на всички видове отпадъци, получени в резултат от строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ ще се извършва в съответствие с действащата в АЕЦ “Козлодуй” практика. Това не са нови видове отпадъци, а една малка част от до сега получаваните и третирани в АЕЦ “Козлодуй” отпадъци.

При строителство и експлоатация

Битови отпадъци: ще се събират в контейнери с обем 4 m3, след което ще се извозват на Депо за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци посредством автомобилен транспорт.

Строителни отпадъци: Съгласно разработеният ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй” те се извозват от строителните фирми след проверка за радиоактивност и се извозват до Депо за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Излишните земни маси може временно да се натрупват на открито на определен терен и след проверка за радиоактивност да се извозват с товарни автомобили до Депо за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци, където да се ползуват за промеждутъчен слой и рекултивация на депото.

Производствени отпадъци: опаковките ще се събират в съответни съдове и ще се извозват с автомобилен транспорт за депониране на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Опасни отпадъци: • изгорелите живачни и луминесцентни лампи могат да се събират в специално конструирани

контейнери за временно съхраняване (да се третират съгласно Наредба за изискванията за пускане на пазара на луминесцентни и други лампи, съдържащи живак, и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни и други лампи съдържащи живак [З.64];

• отработените масла от машините – да се събират във варели от строително – монтажните фирми, след което се предават на външни фирми за рециклиране;

Радиоактивни отпадъци: предпазно облекло, обувки, ръкавици. Работното облекло ще се дезактивира в специални перални, ако замърсяването е над разрешеното в ОНРЗ-2004. Ще се третира като радиоактивен отпадък. РАО се събират в пластмасови чували и превозват по определен маршрут в транспортни контейнери върху транспортно средство, съпровождано от МПС с апаратура за радиационен контрол, средства за индивидуална защита, дезактивация и пожарогасене и други средства, необходими за действия при аварии. За всяка дейност с РАО има разписани инструкции, спазването на които е от изключително значение за радиационната безопасност и защита на персонала. Третирането на радиоактивните отпадъци се извършва в Производство “ПРАО”.





При извеждане от експлоатация се очаква да се генерират строителни и радиоактивни отпадъци, чието третиране ще се извърши както следва: • за строителните – след проверка за радиоактивност и доказване, че не са замърсени –

извозване с товарни автомобили за депониране на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци площадка за строителни отпадъци.

• за радиоактивните отпадъци – извозване със специализиран транспорт и третиране съгласно установената практика на АЕЦ “Козлодуй” в Производство “ПРАО”.

4.3.1.3. Разглеждане на местоположението за крайно депониране на всички твърди отпадъци Местоположението за крайно депониране на отпадъците е както следва:

Нерадиоактивни отпадъци

Крайното депониране на битовите и производствените отпадъци се извършва на собствено депо на централата.

Депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци е разположено на 3.7 km южно от р. Дунав срещу 693 km в заливната тераса, като е изградена защитна дига със средна кота на короната 28 m. Най-близко разположените населени места са гр. Козлодуй – на 3.75 km в северозападна посока, с. Хърлец – на 3.7 km в югозападна посока и с. Гложене – на 4.75 km югозападно, т е спазени са изискванията за санитарно – охранителна зона от 1000 m до най-близкото населено място съгласно Наредба 7 на МЗ за санитарно защитните зони. Депото обхваща площ от 11 385 m2, и е изградено на отчуждена за АЕЦ земя.

На изток депото граничи с каналите за техническо водоснабдяване на Централата, на запад с ел. проводи високо напрежение, а на юг са варовото стопанство, хранилището за РАО и открита разпределителна уредба 110 kV. За изброените обекти също са спазени изискванията за санитарно – охранителна зона съгласно Наредба 7 на МЗ за санитарно защитните зони.

Депото е проектирано през 1996 г. и има положително решение по Доклад за ОВОС. През 1999 г. проектът е преработен съгласно изискванията на Наредба №13/06.11.1998 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци, заменена от Наредба №8/24.08.2004 [З.65] която е хармонизирана с европейското законодателство в тази област. От декември 2001 г. е в редовна експлоатация, като от април 2002 г. след оптимизиране на процеса по управление на отпадъците, на него се депонират всички отпадъци, формирани в границите на защитената зона на АЕЦ “Козлодуй”.

Строителните отпадъци: депонират се на Депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци.

Радиоактивни отпадъци

Третирането на радиоактивните отпадъци се извършва в Производство “ПРАО” съгласно установената в АЕЦ “Козлодуй” практика.

4.3.2 Генериране на течни отпадъци

4.3.2.1 Нерадиоактивни течни отпадъци

Общото количество на генерираните от ХССОЯГ отпадъчни води по време на експлоатацията се определя на 0.55 l/s (90% от водата подавана за ХССОЯГ). Съгласно работния режим, количеството се очаква да бъде около 0.9 m3/day. Те се смесват с отпадъчните води генерирани на територията




на енергоблокове 1-4. Както е посочено в точка 1.2.5, пункта, в който се заустват отпадъчните води от тази зона е Пункт 8. Средното водно количество на отпадъчните води зауствани в този пункт е 18 980 m3/day.

Могат да бъдат разграничени следните три потока отпадъчни води: • Отпадъчни води от умивалните и тоалетните в Приемната зала • Отпадъчни води от душовете и работилницата на Приемната зала • Дъждовни води

Както е описано в Техническото предложение, отпадъчните води от умивалните и тоалетните отиват във външен колектор (РVС тръба D = 150 mm, дължина 100 m). Битово-фекалните води от сградата са свързани към съществуващата канализация на АЕЦ “Козлодуй”.

Дъждовните води от покрива и от съседните зони ще се заустват в колектор Ду 300, разположен успоредно на пътя, до точката на заустване на около 200 m от главната сграда. Отточните тръби по протежение на страните на сградата ще бъдат снабдени с ревизионни шахти. Отделните клонове на дъждовната канализация ще се включват в клоновете при ревизионните шахти на новите колектори. Приблизителното количество дъждовни води е около 120 l/s, прието на основание на Метода на пределната интензивност за изчисляване на дъждовни водни количества.

Не се генерират нерадиоактивни отпадъчни води от зареждането/разтоварването на ОЯГ в ХОГ.

4.3.2.2 Радиоактивни течни отпадъци

Оттокът от помещението с душовете и умивалниците на работилницата преминават през помпено съоръжение SANIMAX-S. На подходящи места ще бъдат поставени ревизионни шахти. Отпадъчните води от резервоарите се проверяват и след това се пропускат или към канализационна система или ако е необходимо се изпращат за пречистване.

Отпадъчните води от ХОГ в следствие на външното измиване на кошницата, предпазваща от замърсяване, постъпват в басейна за зареждане в ХОГ и по-късно се третират съгласно обичайните техники установени в АЕЦ за дезактивация на басейните за ОЯГ и утайка.

4.3.3 Генериране на отпадъчни газове

Предложената технология за сухо съхраняване на ОЯГ има доказана експлоатационна практика и всички необходими системи и оборудване, позволяващи приемане, съхраняване и изпращане на ОЯГ за преработване при спазване на изискванията както за безопасност и защита на населението и околната среда от радиоактивни изхвърляния, така и от други газови емисии. Имайки предвид, че проектът и конструкцията на ХССОЯГ е в съответствие с международните стандарти за безопасност, може да се приеме, че няма да има съществена промяна в газовите изхвърляния от площадката на централата.

Нерадиоактивни отпадъчни газове

По време на транспортиране на контейнерите CONSTOR от ХОГ в ХССОЯГ, ще има някои емисии на отработени газове от двигатели, които няма да са над нормата, още повече, че контейнерите ще бъдат товарени и транспортирани до ХССОЯГ много рядко.

Другите опасни не радиоактивни субстанции се генерират случайно и за кратко по контролиран и неконтролиран начин. Те имат слабо и само локално въздействие върху приземния въздух.

Радиоактивни отпадъчни газове

Като технология, процесът на сухо съхраняване на ОЯГ в ХССОЯГ не е свързан с вероятност от изпускане на газови емисии в атмосферния въздух, както по време на нормална експлоатация, така и при извънредни ситуации.




4.3.3.1. Описание на вида и количества на емисиите на отпадъчните газове в резултат от инвестиционното предложение

Процесът на сухо съхраняване на ОЯГ в ХССОЯГ не е свързан с изпускане на газови емисии в атмосферния въздух.

Оценката на емисиите от извън-пътните тежки строителни машини може да се направи по EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition, B810 (Other mobile sources and machinery), 2003.

За 1 час работа на 1 багер с мощност 250 kW, 1 тежкотоварен камион за транспортиране на пясък, камъни и др. с мощност 300 kW и 1 кран с мощност 150 kW емисии и съответните концентрации в отработилите газове, изхвърляни във въздуха са:

Таблица 4.3.3.1-1: Очаквани емисии при едночасова работа на машините

Емисии [kg]

NOx N2O CH4 CO NMVOC PM NH3

Багер (250 kW) 3.60 0.09 0.01 0.75 0.33 0.28 0.0005

Камион (300 kW) 4.32 0.11 0.02 0.90 0.39 0.33 0.0006

Кран (150 kW) 2.16 0.05 0.01 0.43 0.19 0.16 0.0003

4.3.3.2. Описание на състава и токсичността на емисиите във въздуха

Процесът на сухо съхраняване на ОЯГ в ХССОЯГ не води до изпускане на газови емисии в атмосферния въздух.

По отношение на ХОГ газовите изхвърляния са описани в т.3.6.2. и след въвеждане в експлоатация на ХССОЯГ не се очаква да се променят.

4.3.3.3. Описание на методите на събиране, третиране и изпускане на тези емисии във въздуха

Обслужваните помещения ще имат система за принудителна вентилация. Няма система за пречистване на въздуха от помещенията с естествена вентилация.

4.3.4 Вредни физични нерадиационни емисии

4.3.4.1 Нерадиоактивни вредни физични нерадиационни емисии


Шум, вибрации и прах - Съгласно инвестиционното предложение, ХССОЯГ се разполага между съществуващото ХОГ и СК-2. В този район няма източници на надфоново шумово натоварване, характерно за цялата площадка.

По време на строителството източниците на шум, вибрации и прах са свързани само с конвенционалните строителни дейности и количеството и вида на използваната строителна техника. Те ще бъдат избрани от строителя и ще бъдат съобразени с неговата организация на работа.

Основните видове машини и строителна техника и генерираните от тях нива на шум са дадени в следващата таблица 4.3.4-1:

Таблица 4.3.4.1-1: Основни видове машини и строителна техника и генерираните от тях нива на шум

Вид строителна техника Типични нива на шум [dB/A] Булдозер 97-105 Багер 80-91 Автокран 92-98




Вид строителна техника Типични нива на шум [dB/A] Бетонов миксер 85 Компресор 86-99 Тежкотоварен камион 85-90

Точна количествена оценка на шума може да бъде направена едва когато строителя представи организацията за изпълнение на строителството и предвижданата за целта техника.

Вибрациите, генерирани по време на строителството са свързани със специфичните дейности и са ограничени само до територията на строителната площадка.

Нивото на прах по време на строителството ще се подържа в нормативно установените граници чрез оросяване и е изцяло във възможностите и отговорностите на строителя.

Топлина, осветление и ЕМП - По време на изграждането на ХССОЯГ не се предвижда използване на машини и оборудване, които са съществени източници на осветяване, топлинни и ЕМ- полета. Доколкото такава техника се използва от бъдещия строител при някои специфични строителни дейности следва да се процедира съгласно инструкциите за експлоатация на съответното оборудване.

При нормална експлоатация

Шум, вибрации и прах – Съхраняването на ОЯГ е статична дейност, при която не се генерират значителни шумови нива. Самото съхраняване на контейнерите не предизвиква шум. Леко и незначително увеличение на шумовите нива се очаква при транспортиране на контейнерите или при извършване на обслужващи дейности. Тези шумови нива няма да повлияят на шумовото натоварване извън площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Транспортирането на контейнерите извън площадката на АЕЦ “Козлодуй” (нови контейнери от производителя и евентуално на пълни контейнери до хранилището) няма да повлияят значително върху шумовото натоварване. Отрицателното влияние на вибрациите също може да бъде изключено.

Топлина - ХССОЯГ е значителен източник на топлина поради остатъчното топлоотделяне, генерирано в съхраняваното ОЯГ вследствие на радиоактивния разпад. Този фактор се третира със специално внимание при проектирането и лицензионните процеси поради значимостта му за ядрената безопасност, поради което тук ще бъдат споменати само някои резултати, имащи отношение към термичното въздействие върху въздуха и от там върху околната среда.

Топлинното излъчване се отвежда надеждно от вътрешността на контейнера към повърхността му и от там в околната среда. Максималната термична мощност от ХССОЯГ (Етап I и II) отделена в атмосферата, няма да надхвърля 4.8 MW. В сравнение с общата термична мощност на АЕЦ “Козлодуй” отделяна в атмосферата (за работещите блокове с капацитет 2800 MW), това е незначителна стойност и няма да се отрази на локалните климатични характеристики.

Осветление и ЕМЛ - Съгласно проекта предвиденото осветление е в съответствие с немските стандарти DIN 5035. Не се предвижда използване на надфонови източници на осветление и/или генератори на наднормени ЕМЛ. Оборудването, потенциален източник на ЕМЛ, като измервателни прибори, монитори и др. съответства на техническите стандарти. Не се очакват въздействия от ЕМЛ.

При извънредни ситуации - В инвестиционното предложение не са дефинирани сценарии на извънредни ситуации, които трябва да бъдат оценени.

4.3.4.2 Вредни радиоактивни емисии

Разстоянието от сградата на ХССОЯГ до най-близкото населено място, град Козлодуй, е 3.5 km. Счита се, че еквивалентната доза в резултат от експлоатацията на ХССОЯГ на разстояние 3.5 km е приблизително 1x10-20 µSv/h. Средната доза от естественият радиационен фон е около 0.1 µSv/h. Следователно може да се види, че допълнителният принос на нормалната експлоатация на ХССОЯГ към радиационната експозиция на населението в град Козлодуй може да се приеме за пренебрежимо малък.




5 ЧАСТ V - ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИКИ ЗА ПРОГНОЗА И

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Основният документ използван за този анализ е Доклада по ОВОС за АЕЦ ”Козлодуй” [Д.9], изготвен през 1999 год. Той е приет от ВЕЕС на МОСВ и дава надеждна информация за състоянието и прогнозите за околната среда при експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй”.

По преценка на експертите, при оценката на въздействието върху отделните компоненти в настоящия доклад са използвани следните източници:

Здравен риск

Оценката на здравния риск за населението в санитарно-хигиенната и наблюдаваната зона около АЕЦ “Козлодуй” при строителството и експлоатацията на ХССОЯГ се основава на събраната информация за идентифициране на опасностите, определянето на зависимостите доза-ефект и доза-отговор за химичните, физичните, физиологичните фактори на средата, оценката на експозицията и на риска от злополуки и аварии. Използвани са препоръките на международните организации методологията за оценка на здравния риск (WHO, 1994 [Д.3], WHO/UNEP/ILO, 2001 [Д.4]). Взети са предвид Европейските индикатори за оценка на въздействието на околната среда върху здравето на хората, Принципите и методите за оценка на индиректните и кумулативните нерадиационни въздействия на околната среда (включително средата за обитаване и работната среда) върху здравето, както и тяхното взаимодействие, представени в монографията на Walker & Johnston, 1999).

Въздух • Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители),

изпускани в атмосферния въздух (Заповед № РД 299/16.06.2000 на МОСВ) - разработена на базата на ръководството Joint EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Copenhagen, EEA, 1994;

• Joint EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, B810 (Other mobile sources and machinery), 3rd edition September 2003 UPDATE (http://reports.eea.eu.int/EMEPCORINAIR4/en)

Споменатите по-горе методи са използвани в съответствие с хармонизацията на българското законодателство със законодателството на ЕС.

Води • Метод за изчисляване на водни количества по специфичен разход на арматурите • Метод на пределната интензивност за изчисляване на дъждовни водни количества

Земи и почви

За прогноза и оценка на въздействието на ХССОЯГ върху земите и почвите е използван сравнителният екологичен метод. Той се състои в определяне на съставните части на екосистемите, (в случая – типовете и видове почви) и възможностите за увреждането на продукцията от тях, което рефлектира върху здравето на хората и животните; сравнителен анализ на управлението на вътрешните взаимодействия; връзките между екосистемите, респ. почвите и заобикалящата ги среда, на входа и на изхода на системата; функционирането на почвената система и нейните изменения в резултат на външни въздействия. Обобщенията са направени на основата на анализ и дискусия върху литературните данни, данни от собствени изследвания, извършени от отдел ”Мониторинг на околната среда” при Дирекция “Безопасност и качество” към




АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, данни от изследвания на компетентните подразделения на МОСВ. Данните са анализирани в съответствие с изискванията на Българското законодателство по радиационна защита и опазване на околната среда.

Ландшафт • Методи за физикогеографското и ландшафтното райониране, Георгиев М., Ландшафтознание,

“Земиздат”, С., 1982 г., стр. 92-113; • Методи за физикогеографско и ландшафтно райониране, Георгиев. М, Физическа география на

България, Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, С., 1991 г.; • Основни принципи на ландшафтната диференциация, Петров П., География на България, БАН,

С., 1997 г., стр. 340-345; • Основни принципи и методи на ландшафтното райониране, Петров П., География на България,

БАН, С., 1997 г., стр. 345-356;;

Културно наследство

Изследването на археологическите паметници е проведено в съответствие с изискванията и методиката на проучване посочени в Правилник за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (ДВ бр.12/1997г.), а за останалите паметници на културата - от Наредба № 5 на Министерството на културата [З.75].




6 ЧАСТ VI - ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ, НАМАЛЯТ ИЛИ КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО, ДА ПРЕКРАТЯТ ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ВРЕДНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА, КАКТО И ПЛАН ЗА

ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТЕЗИ МЕРКИ

6.1 СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ

Инвестиционното предложение предвижда комплекс от мерки за ограничение, намаление или елиминиране на риска за околната среда и здравето на работещите и населението по време на строителството и експлоатацията на ХССОЯГ. Предложените мерки съответстват на изискванията на здравното, трудовото и екологичното законодателство. Мерките, предложени в проекта за предотвратяване, намаляване или неутрализиране на въздействието от ХССОЯГ, отговарят на изискванията за радиационна защита при това ниво на въздействие.

Съществува изискване АЕЦ “Козлодуй” да спазва съответните правила и Наредби за безопасност. Специфичните мерки, предвидени от съставителите на ДОВОС, които трябва да бъдат изпълнени, са описани по-долу:

Въздух

• По време на строителството да се използват само машини, които са в съответствие с Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха [З.82]. Наредбата е хармонизирана с Директива 2002/88/EC, заменила Директива 97/68.

Води

• Резервоарът за отпадъчна вода трябва да бъде оразмерен по начин, гарантиращ поемането на възможно най-големия поток, и недопускане на преливане. Проверката за радиоактивност трябва да бъде правена в съответствие с режима на генериране на отпадъчни води.

Почви

• Строителните материали, излишните земни маси и работниците да се извозват по самостоятелни пътища, за да се избегне излишното запрашаване и утъпкване на околните терени.

• По време на строителството пътищата редовно да се оросяват и почистват, за да се предотврати замърсяването на околните терени с прах.

• Нарушените почви и земи по време на строителството да се рекултивират и озеленят в съответствие с предварително приет проект.

• Да се поддържа добро озеленяване на прилежащия терен около ХССОЯГ и пътя към него.

Флора фауна и ЗПТ • Тъй като се очаква влиянието върху флора фауна и ЗПТ да е незначително, то не се

препоръчват допълнителни мерки, освен благоустрояване и озеленяване на площадката.




Ландшафт • За вписването на обекта в околния ландшафт е необходимо да се разработи проект за

благоустрояване и озеленяване на площадката, като се обърне внимание на естетическо оформяне на терените около сградата.

Културно наследство • В случай, че при строителството се попадне на археологически обект, нерегистриран преди,

поради неговите особености, трябва да се процедира в съответствие с нормативните разпоредби. При такъв случай работата временно се спира и в срок най-много от 1 месец се посочват мерките, които трябва да бъдат приложени към съответния обект.

Отпадъци

• Управлението на всички видове отпадъци, получени в резултат от строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ да се извършва в съответствие с действащата в АЕЦ “Козлодуй” практика и съответните нормативни документи.

• Разработване на Екологичен план в съответствие с политиката на ЕБВР по околна среда. Екологичния план ще включва мерки за смекчаване или избягване на въздействието върху околната среда от строителните отпадъци.

Население • Съгласно проектните и експлоатационни изисквания, ефекта върху населението в община

Козлодуй ще бъде незначителен. Не съществува риск от допълнително замърсяване на атмосферния въздух, питейната вода, почвата, фуражните земеделски култури, отглеждани в района и хранителната верига, поради което не се предлагат допълнителни мерки.

Персонал на площадката • Въпреки, че персоналът ще бъде избран сред работещите в АЕЦ “Козлодуй”, спецификата на

технологичния процес изисква специално предварително обучение и създаване на добри безопасни практики и навици.

• Препоръчително е да се спазват стриктно изброените в раздел 4.1.2 изисквания на законодателните документи, свързани със здравословните и безопасни условия на труд.

• Препоръчително е в ежегодните профилактични медицински прегледи (съгласно чл.35, параграф 3 на ОНРЗ-2004 профилактични медицински прегледи е задължително да бъдат извършвани поне веднъж годишно) да се осигури участие на специалисти: интернист, ото-рино-ларинголог, кардиолог, невролог и офталмолог (при заваряване).

• При престой до източници, генериращи високи нива на шум, персоналът да носи антифони. • Да се доставят и да се изисква задължителна употреба на специални работни облекла и

обувки, каски с антифони с оглед предпазване от травми.

Радиация

За намаляване на радиационното въздействие и предотвратяване на радиационното облъчване на персонала е необходимо да бъдат актуализирани всички програми и процедури по радиационна защита, действащи в ХОГ, с цел отчитане на новите условия след въвеждане на ХССОЯГ в експлоатация.

Препоръчаните по-горе мерки са обобщени в Таблица 6.1-1.




Таблица 6.1-1 Предвидени мерки и план за прилагането им

№ Мерки Период (фаза) на изпълнение

Резултат

1. Въздух По време на строителството да се използват само машини,

които са в съответствие с Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха. Наредбата е хармонизирана с Директива 2002/88/EC, заменила Директива 97/68.


Поддържане на нивото на шума в рамките на нормативните изисквания

2. Води Резервоарът за отпадъчна вода трябва да бъде оразмерен по

начин, гарантиращ поемането на възможно най-големия поток, и недопускане на преливане. Проверката за радиоактивност трябва да бъде правена в съответствие с режима на генериране на отпадъчни води.

По време на строителството По време на експлоатация

Предотвратяване на вероятността от преливане на резервоара за отпадъчна вода Недопускане отвеждане на радиоактивни отпадъчните води

3. Почви Строителните материали, излишните земни маси и

работниците да се извозват по самостоятелни пътища, за да се избегне излишното запрашаване и утъпкване на околните терени.

По време на строителството пътищата редовно да се оросяват и почистват, за да се предотврати замърсяването на околните терени с прах.

Нарушените почви и земи по време на строителството да се рекултивират и озеленят в съответствие с предварително приет проект.

Да се поддържа добро озеленяване на прилежащия терен около ХССОЯГ и пътя към него.

По време на строителството По време на строителството По време на строителството По време на експлоатацията

Намаляване на запрашаването; Намаляване на запрашаването Възстановяване на нарушените терени и подобряване на околната среда

4. Флора, фауна и ЗПТ Тъй като се очаква влиянието върху флора, фауна и ЗПТ да е

незначително, то не се препоръчват допълнителни мерки, освен благоустрояване и озеленяване на площадката.


Благоустрояване и озеленяване на площадката

5. Ландшафт За вписването на обекта в околния ландшафт е необходимо да

се разработи проект за благоустрояване и озеленяване на площадката, като се обърне внимание на естетическо оформяне на терените около сградата.

След строителството

Вписване на обекта в околния ландшафт

6. Културно наследство В случай, че при строителството се попадне на археологически

обект, нерегистриран преди, поради неговите особености, трябва да се процедира в съответствие с нормативните разпоредби. При такъв случай работата временно се спира и в срок най-много от 1 месец се посочват мерките, които трябва да бъдат приложени към съответния обект.


Защита на археологическите обекти, в случай че се попадне на такива по време на строителството

7. Отпадъци Управлението на всички видове отпадъци, получени в резултат

от строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ХССОЯГ да се извършва в съответствие с действащата в АЕЦ “Козлодуй” практика и съответните нормативни документи. Разработване на Екологичен план в съответствие с политиката на ЕБВР по околна среда. Екологичния план ще включва мерки за смекчаване или избягване на въздействието върху околната среда от строителните отпадъци.

По време на строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация По време на строителството и експлоатацията

Законосъобразно управление на всички видове отпадъци и в съответствие с действащата в АЕЦ “Козлодуй” практика и нормативните документи Намаляване или избягване на въздействието върху околната среда от строителните отпадъци

8. Население Съгласно проектните и експлоатационни изисквания, ефекта

върху населението в община Козлодуй ще бъде незначителен. Не съществува риск от допълнително замърсяване на атмосферния въздух, питейната вода, почвата, фуражните земеделски култури, отглеждани в района и хранителната верига, поради което не се предлагат допълнителни мерки.

- -

9. Персонал на площадката




№ Мерки Период (фаза) на изпълнение

Резултат

Въпреки, че персоналът ще бъде избран сред работещите в АЕЦ “Козлодуй”, спецификата на технологичния процес изисква специално предварително обучение и създаване на добри безопасни практики и навици. Препоръчително е да се спазват стриктно изброените в раздел 4.1.2 изисквания на законодателните документи, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. Препоръчително е в ежегодните профилактични медицински прегледи (съгласно чл.35, параграф 3 на ОНРЗ-2004 профилактични медицински прегледи е задължително да бъдат извършвани поне веднъж годишно) да се осигури участие на специалисти: интернист, ото-рино-ларинголог, кардиолог, невролог и офталмолог (при заваряване). При работа до източници, генериращи високи нива на шум, персоналът да носи антифони. Да се осигурят и да се изисква задължителна употреба на специални работни облекла и обувки, каски с антифони с оглед предпазване от травми.

По време на експлоатацията

Създаване на добри безопасни практики и навици у персонала; Поддържане на здравословни и безопасни условия на труд; Профилактика на работниците и своевременна диагностика; Защита на персонала от наднормен шум; Предпазване на персонала от травми

10. Радиация За намаляване на радиационното въздействие и

предотвратяване на радиационното облъчване на персонала е необходимо да бъдат актуализирани всички програми и процедури по радиационна защита, действащи в ХОГ, с цел отчитане на новите условия след въвеждане на ХССОЯГ в експлоатация

Преди начало на експлоатацията

Намаляване на радиационното въздействие върху околната среда и персонала

6.2 ПРЕПОРЪКИ ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Управлението на околната среда е необходимо да се осъществява съгласно програма за управление на околната среда. Тъй като ХССОЯГ е в района и е част от АЕЦ “Козлодуй”, то Програмата за управление на околната среда на АЕЦ “Козлодуй” е необходимо да се актуализира, като в нея се включи и този обект. Очакваното въздействие върху въздуха, водите, геоложката основа, почвите, флората, фауната, ЗТ, ландшафта и културното наследство при строителството и нормалната експлоатация на ХССОЯГ не е значително, и специфични облекчителни мерки извън предвидените в закона не са необходими. Съществуващата система за управление на околната среда в АЕЦ “Козлодуй” е в състояние да се справи с потенциални неблагоприятни въздействия.

6.3 ПРЕПОРЪКИ КЪМ ПЛАН ЗА СОБСТВЕН МОНИТОРИНГ

Тъй като ХССОЯГ е в района и е част от АЕЦ “Козлодуй”, то Програмата за собствен мониторинг на АЕЦ “Козлодуй” трябва да се актуализира, като в нея се включи и този обект. Някои специфични препоръки, които да бъдат добавени към установените процедури в АЕЦ “Козлодуй”, са както следва:

Води

Няма специфични препоръки, които да бъдат добавени към установените процедури в АЕЦ “Козлодуй” за мониторинг на повърхностните води, относно реализацията на проекта на ХССОЯГ.

Периодични анализи на отпадъчни води от резервоарите, трябва да се извършват в съответствие с установените процедури за такъв тип отпадъчни води.




Здравен риск

Към плана за мониторинг на работната среда на Службата по трудова медицина да се предвидят: • измервания на еквивалентните нива на шум, тъй като значителна част от процесите генерират

производствен шум. • измервания на въглероден оксид, въглероден диоксид, азотни оксиди, циановодород и железни

оксиди на работните места, където се извършва заваряване. • измервания на показателите, характеризиращи микроклимата, тъй като се очакват дейности в

условията на висока относителна влажност и високи температури. • измерване на интензитета на изкуственото осветление, след въвеждане на ХССОЯГ в

експлоатация.

6.4 ПРЕПОРЪКИ КЪМ АВАРИЙНИЯ ПЛАН

АЕЦ “Козлодуй” има изготвен Авариен план, който отговаря на изискванията на хармонизираните законодателни документи. При изграждането, поддържането и експлоатацията на централата са съобразени всички необходими изисквания за гарантиране на безопасност в случаи на природни бедствия (наводнения, заледявания, снеговалежи, земетресения, силни бури и ветрове).

Новото ХССОЯГ ще бъде включено към съществуващия Авариен план на АЕЦ “Козлодуй”, който е в съответствие с всички законодателни документи.




7 ЧАСТ VII - СТАНОВИЩА И МНЕНИЯ НА ЗАСЕГНАТАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС И ДРУГИ

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВЕДОМСТВА, В РЕЗУЛТАТ НА ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ

През 2003 г. е изготвена Техническа спецификация за проектиране и изграждане на хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй”.

Информация за проекта за изграждане на ХССОЯГ е публикувана на уеб сайта на АЕЦ “Козлодуй”, на уеб сайта на ЕБВР и във вестник “Дунав”.

През септемвеи 2003 г. е изпратено “Съобщение за инвестиционно предложение за ХССОЯГ” до МОСВ за преценяване на необходимостта от разработване на ДОВОС. След това е информиран кмета на гр. Козлодуй, местното население – по радио ELTO и са поставени плакати в Дом на енергетика в гр. Козлодуй. През 2004 г. е разработено техническо задание за ДОВОС на ХССОЯГ, което е предоставено на МОСВ за преглед и коментари, на Община Козлодуй и РИОСВ – Враца за уведомление. След получаване на Решение на МОСВ за необходимостта от изготвяне на ОВОС, техническото задание е разглеждано на среща с представители на Община Козлодуй и РИОСВ – Враца. В АЕЦ “Козлодуй” са получени писма от Община Козлодуй, РИОСВ и МОСВ с мнения по техническото задание.

На 3 ноември 2004 г. бе проведена среща в Дом на енергетика гр. Козлодуй, във връзка с доклада за ОВОС на инвестиционно предложение за изграждане на ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй”. Срещата се проведе съгласно изискванията на ЗООС [З.4] (чл. 95, ал. 2) и Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии [З.84].

Целта на срещата бе представянето на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС на инвестиционното предложение за изграждане на ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй”.

На срещата присъстваха представители на АЕЦ “Козлодуй”, ГУП, RWE Nukem GmbH, GNS mbH, NNC/ПОВВИК-ООС ООД.; ЕБВР; БАЯР; Община Козлодуй, РИОСВ Враца, Национален център по Здравеопазване, Държавна агенция за гражданска защита, Синдикат на атомните енергетици, НПФЕ-НПС, ИКюИ България, ЕНПРО Консулт.

Срещата протече при следния дневен ред: • Откриване от представител на Инвеститора (АЕЦ “Козлодуй”). • Представяне на етапите на вече извършената работа по проекта. • Кратко описание на проекта. • Съдържание и акценти на Доклада за ОВОС. • Въпроси, мнения и становища.

След представянията присъстващите бяха поканени да представят своите мнения, да направят изказвания или да зададат въпроси на присъстващите представители на проекта.

Протокол с мнения, становища или въпроси и съответните отговори е даден в Приложение 3, а по-долу са отбелязани по-важните въпроси и мнения:

1. Евелина Александрова, Главен експерт по екология, Община Козлодуй.

Г-жа Александрова представи становище за досегашната ангажираност на Община Козлодуй в инвестиционното предложение за ХССОЯГ. Тя изрази задоволство, че се разработва ОВОС за ХССОЯГ. Освен това, тя прочете откъс от едно писмо, което в този ден се изпраща до Изпълнителния Директор на АЕЦ “Козлодуй” и се отнася до подобряването на живота и инфраструктурата на Козлодуй, както следва:




“За населението е от жизнена важност да има положителна промяна и стабилност в общината, както и изграждането на социалната инфраструктура. Държавният енергиен гигант не разрешава проблема с икономическото развитие на общината. Няма яснота за бъдещото развитие на общината. В новата стратегия за развитието на общината има решение, че нейното развитие се преориентира към други решения, включително екотуризъм. Това разбиране е отразено в програмата за опазване на околната среда. Дори ако Доклада за ОВОС представи, че няма да има никакво въздействие, ние считаме, че съществува възможност разширяването на площадката и съществуването на ХССОЯГ да задържи такова развитие и да създаде лош имидж на общината".

Г-жа Александрова отбеляза, че не изисква незабавен отговор. Г-жа Трантеева отговори, че намира, че това е нова програма, която по-рано не е била обявявана като съществуваща на никакво предишно съвещание. Тя добави, че АЕЦ “Козлодуй” е удовлетворила всички предишни искания на общината и е отговорила на всички въпроси.

Това е нова тема, която ще бъде разгледана и е предмет на една отделна среща между АЕЦ “Козлодуй” и Общината.

2. Г-н Георги Ценов, Директор на РИОСВ − Враца

Г-н Ценов поиска да се изясни отговорността, относно оценката за безопасността на ХССОЯГ. Г-жа Трайчева отговори, че Доклада за ядрена безопасност ще бъде изготвен от проектанта/строителя и това е отделен доклад от Доклада за ОВОС.

3. Професор Ада Байнова. Токсиколог и експерт за Доклад за ОВОС

Професор Ада Байнова зададе три въпроса:

1. Колко работника ще вземат участие в изграждането на ХССОЯГ?

Г-н Ботцем отговори, че за работата по проекта ще се използуват външни организации. Действителният брой ще зависи от това каква част от съоръжението ще се изработи предварително извън площадката. По време на изграждането на съоръжението на площадката ще работят едновременно около 40 човека.

2. Каква е политиката на административното ръководство за тези работници? Това работници на АЕЦ “Козлодуй” ли ще бъдат или ще се наемат работници от други компании? Ако това е така, ще има ли необходимост те да бъдат обучавани за тази работа?

Г-жа Трантеева обясни, че политиката на АЕЦ “Козлодуй” е да пренасочва персонал от спрените блокове 1 и 2, вместо да ги остави неангажирани. В резултат на това, на площадката се разполага с обучени и опитни работници, годни да бъдат заети в новите дейности по извеждане от експлоатация, включително в новото съоръжение. По отношение на работниците от други компании, има опит в модернизацията на блокове 3 и 4 и впоследствие на блоковете 5 и 6, който показва, че външни компании могат да работят безопасно на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и че техните работници са добре обучени по ядрена безопасност, радиационна защита и експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй”.

3. Колко човека ще бъдат ангажирани в транспортирането на отработено ядрено гориво от хранилището за съхраняване под вода до ХССОЯГ, включително ръководство/началници ХССОЯГ?

Г-жа Трантеева отговори, че не се очаква работниците, които ще бъдат включени в експлоатацията на ХССОЯГ да бъдат много и че те ще бъдат напълно обучени за тази работа, с помощта на Изпълнителя на проектирането/изграждането.

4. Г-жа Мариета Виткова. Главен инспектор от отдел “Ядрени материали и физическа защита”, АЯР

Г-жа Виткова заяви, че сухото съхраняване на отработено ядрено гориво е най-безопасната технология, която е известна в света за този материал. Обслужването и транспортирането е минимално и технологията CONSTOR, която ще се използува, ще осигури да няма възможност за




разпространяване на каквото и да е замърсяване на околната среда от горивото. Националните цели за управление на отработено гориво са напълно удовлетворени от предложения ХССОЯГ за АЕЦ “Козлодуй”. Молбата на АЕЦ “Козлодуй” за разрешение за проектиране е получено и в момента се оценява. Очаква се скоро да се вземе решение за издаването на разрешението.

Г-жа Виткова запита каква в точността на данните за дълбочината на изгарянето на горивото, която се използува в изчисленията на контейнерите, като се има пред вид максималната температура на обвивката 330°C. Г-н Томас, експерт на GNS по проектирането на контейнерите обясни, че за проектирането на контейнерите ще се използуват най-големите известни стойности за дълбочината на изгарянето, за да се осигури, че контейнерите ще издържат на най-консервативната ситуация по отношение на дълбочината на изгарянето.

Това бяха мненията, изказванията и коментарите на срещата.

Както е описано по-горе, по време на консултациите в Община Козлодуй бяха уведомени заинтересованите институции и обществени организации.

Преди приемането на ОВОС, съгласно законовите процедури, Докладът ще бъде разгледан на обществено обсъждане, като един месец преди това ще бъде на обществен достъп в Община Козлодуй.

Получените предложения, мнения, становища, въпроси и забележки са систематизирани в Таблица 7-1, както следва:

Таблица 7-1: Предложения, мнения, становища, въпроси, забележки

№ Автор на становище Предложения, мнения, становища, въпроси, забележки

Отговор

1. Среща в Дом на енергетика гр. Козлодуй, проведена на 3ноември 2004 г Евелина Александрова, Главен експерт по екология, Община Козлодуй

В новата стратегия за развитието на общината има решение, че нейното развитие се преориентира към други решения, включително екотуризъм. Това разбиране е отразено в програмата за опазване на околната среда. Дори ако Доклада за ОВОС представи, че няма да има никакво въздействие, ние считаме, че съществува възможност разширяването на площадката и съществуването на ХССОЯГ да задържи такова развитие и да създаде лош имидж на общината".

Строителството и експлоатацията на ХССОЯГ няма да попречи за развитието на екотуризма, тъй като не се очаква отрицателно въздействие и информацията за сухото съхраняване на ОЯГ, като по-безопасно ще окаже благоприятен дълготраен ефект.

Към т 4.1.2. да се направи прогнозна оценка за кумулативното въздействие върху околната среда от работата на атомната електроцентрала и реализирането на инвестиционното предложение

Към т 4.1.2. на ДОВОС е направeна прогнозна оценка за кумулативното въздействие върху околната среда

Към т. 1.2.4 от Описание на очакваното съдържание на ДОВОС – “Извеждане от експлоатация на СХОГ” да се даде яснота, какви дейности ще бъдат предприети за трайното погребване на отработеното ядрено гориво след извеждане на експлоатация на Хранилището;

Това не е обект на разглеждане на този ДОВОС.

В процеса на извършване на консултации при определяне на обхвата, съдържанието и формата на ДОВОС съгласно ПМС №59/2003г., Глава трета, чл.9,/1/ - да бъдат информирани Неправителствените организации за предприетите от инвеститора действия по процедурата.

На среща на 3 ноември 2004 г. Неправителствените организации бяха информирани за предприетите от инвеститора действия по процедурата

2. Писмо 636/21.04.2004 на РИОСВ Враца

Поради специфичния характер на инвестиционното предложение и новия за страната метод за сухо съхранение на ОЯГ и в съответствие с чл.10/5 – да бъдат информирани специализираните компетентни органи на Министерство на здравеопазването и проведени консултации със същите.

На среща на 3 ноември 2004 г. специализираните компетентни органи на Министерство на здравеопазването са информирани и са проведени консултации със същите.

Необходимо е ДОВОС да даде повече яснота за предимствата на избрания метод, както и алтернативите.

В ДОВОС е дадена яснота за предимствата на избрания метод, както и алтернативите.

3. Писмо 73-00-37/ 26.04.2004 на Община Козлодуй

Всички оценки в Доклада би следвало да отчитат кумулативният ефект от построяването на хранилището.

В ДОВОС се отчита кумулативният ефект от построяването на хранилището.




№ Автор на становище Предложения, мнения, становища, въпроси, забележки

Отговор

Ръководството на Община Козлодуй очаква да получи отговор на жизнено важните за населението въпроси, поставени в писмо изх.№73-00-93 от 26.02.2004год.

Отговор е даден от АЕЦ Козлодуй ЕАД с писмо ИЕ-1875/24.02.04 и в Доклада за ОВОС

При изготвянето на ОВОС да се акцентира върху алтернативите и предимствата на избрания метод

В част II са разгледани алтернативи за местоположение и/или алтернативи на предлаганите от възложителя технологии и мотивите за направения избор

Да се предвидят консултации със звеното по радиационен контрол към Министерството на здравеопазването

Представители на звеното по радиационен контрол към Министерството на здравеопазването бяха поканени от АЕЦ Козлодуй ЕАД на среща на 3 ноември 2004 г

Да се потърси мнението на населението и неправителствените организации по ОВОС на инвестиционното предложение

В периода 27.10-28.11.2003г. в дома на енергетика е имало възможност за запознаване на обществеността с инвестиционното намерение. На срещата на 3 ноември 2004 г бе потърсено мнението на населението и неправителствените организации по ОВОС.

Да се представи по време на проектирането обширен план за мониторинг на съоръжението

Проектантът трябва да разработи план за мониторинг

4. Протокол от среща с представители на Община Козлодуй и РИОСВ – Враца, състояла се в АЕЦ “Козлодуй” на 15.04.2004 РИОСВ – Враца

Да се осъществи контакт със съответният координатор по проекта от МОСВ. Да се проведе консултация за начините по които могат да бъдат уведомени неправителствените организации за разположението на информацията по проекта.

Да, осъществено е от ПОВВИК

ОВОС трябва да отчете кумулативния ефект от построяването на хранилището на територията площадката на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

Да, в точка 4.1.2.10 - Кумулативно въздействие върху околната среда от работата на АЕЦ “Козлодуй” и ХССОЯГ

След проведеното уведомяване на населението в гр.Козлодуй, да се премине към уведомяване за инвестиционното предложение на регионално и национално ниво както на правителствените така и на неправителствените организации

Направено е на срещата на 3 ноември и ще се прави и на общественото обсъждане на ДОВОС

5. Протокол от среща с представители на Община Козлодуй и РИОСВ – Враца, състояла се в АЕЦ “Козлодуй” на 15.04.2004 Г-жа Александрова кметство на община Козлодуй

ОВОС трябва да даде отговорите на въпросите, поставени в писмо №73-00- 93/ 06.02.2004 на община Козлодуй

Отговор е даден от АЕЦ Козлодуй ЕАД с писмо ИЕ-1875/24.02.04

Риск от инциденти по време на пренасяне на отработилото гориво от мястото за подводно съхранение до новото хранилище

Разгледано е в т.4.1.3 Възможни въздействия, получени в резултат от аварии

6. Писмо № 26-00-1418/10.05.2004 от МОСВ

Кумулативното въздействие върху околната среда от работата на атомната електроцентрала и съоръжението за сухо съхранение на отработило ядрено гориво

Разгледано е в т 4.1.2.10 Кумулативно въздействие върху околната среда от работата на АЕЦ “Козлодуй” и ХССОЯГ

Цялата получена кореспонденция във връзка с ДОВОС е включена в Приложение 4, както и протокол от срещата между АЕЦ Козлодуй ЕАД и представители на РИОСВ Враца и Община Козлодуй. • Писмо 73-00-93/06.02.2004 от Кмета на Община Козлодуй; • Писмо 413/18.02.2004 от АЕЦ Козлодуй ЕАД до МОСВ; • Писмо ИЕ-1875/24.02.2004 от АЕЦ до Кмета на Община Козлодуй;




• Писмо № 636/21.04.2004 от РИОСВ Враца; • Писмо № 73-00-37/26.04.2004 от Община Козлодуй; • Писмо № 26-00-1418/10.05.2004 от МОСВ; • Обява във вестник “Монитор” - относно провеждане на среща в Дома на Енергетика гр.

Козлодуй за представяне на съдържанието и обхвата на Доклада за ОВОС. • Публикация в списание “Първа атомна” Брой VІ/2004 относно проведената среща за

обществено обсъждане на ТЗ за ОВОС; • Публикация на интернет страница относно проведената среща за обществено обсъждане на ТЗ

за ОВОС; • Публикация във вестник “Дунав” - Козлодуй относно инвестиционното предложение за

изграждане на ХССОЯГ; • Протокол KPMU/DSF-017 от Работна среща между АЕЦ Козлодуй ЕАД, специалисти по

околната среда и представители на РИОСВ Враца и Община Козлодуй относно:Обсъждане на ТЗ за ДОВОС за ХССОЯГ.




8 ЧАСТ VIII - ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ

Докладът по ОВОС описва и оценява въздействието на ХССОЯГ върху околната среда и здравето на хората.

В процеса на разработване на ДОВОС не са открити фактори, които от гледна точка на околната среда да възпрепятстват изграждането, пускането в действие, експлоатацията и/или извеждането от експлоатация на ХССОЯГ. Всяко възможно отрицателно въздействие върху околната среда и общественото здраве, включително и като се отчетат синергични ефекти на радиационния фон, е в рамките на допустимото.

Приносът на ХССОЯГ към радиационния фон в околността на гр. Козлодуй от външно радиационно облъчване е пренебрежимо малък и е поне с 4 порядъка по-малък от приноса на останалите съоръжения в АЕЦ. Кумулативното въздействие върху околната среда ще бъде незначително.


Високото ниво на безопасност и радиационна защита се постига чрез високите стандарти за проектиране и строителство, включващи концепцията за “нулев теч”, използвана за контейнерите. Проектът на тази модулна система за съхраняване гарантира, че контейнерите ще изпълнят своите функции за безопасно съхранение през целия проектен период, планиран да бъде поне 50 години. Извършеният тук предварителен анализ на безопасността показва, че не се очаква нарушаване на целостта на контейнерите при предвидените аварийни условия, описани като инциденти при боравене, в резултат на изпуснат контейнер. Неблагоприятни въздействия върху околната среда са предотвратени дори при най-екстремални условия, заложени в проекта, като земетресения и пожари.

Основните заключения на Доклада за ОВОС са дадени по-долу:

По време на строителството на ХССОЯГ • Съществуващата инфраструктура на АЕЦ “Козлодуй” спомага за безопасността на персонала по

време на строителството. • Няма въздействие от радиационни фактори, свързани с инвестиционното предложение по

време на строителството, поради отсъствието на радиоактивни източници в тази фаза. • Отпадъчните води, генерирани по време на строителството, няма да нарушат качеството на

водите в околните водни басейни. • Земните недра няма да бъдат засегнати съществено от реализацията на инвестиционното

предложение. • Не се очаква въздействие върху земеползването, минералното разнообразие, културното

наследство и защитените природни територии. • Няма да има нарушаване на структурата на видовете ландшафти. • Не се очаква въздействие върху биологичното разнообразие и площи, обитавани от защитени,

важни и чувствителни видове на флората. • Шумът и вибрациите са ограничени само до територията на площадката на АЕЦ и нямат

влияние върху околната среда. • Не се очаква влияние върху околната среда от осветление, топлинни и електромагнитни

полета.

По време на експлоатацията на ХССОЯГ: • Съществуващата инфраструктура на АЕЦ “Козлодуй” спомага за безопасността на персонала

при нормална експлоатация на ХССОЯГ.




• Процесът на сухо съхраняване на ОЯГ в ХССОЯГ изключва изпускането на отпадъчни газове и количеството на твърди и течни отпадъци ще бъде по-малко в сравнение с тези от ХОГ.

• Очаква се радиационното въздействие върху персонала, обслужващ площадката на ХССОЯГ да бъде в рамките на проектните изисквания, дадени в Инвестиционното предложение.

• В нерадиационен аспект експлоатацията на ХССОЯГ в продължение на 50 години няма да окаже отрицателно въздействие върху населението в 100-километровата зона около централата.

• Здравният риск за най-близката жилищна зона (град Козлодуй) е нищожен. • Въздушните емисии няма да окажат съществено влияние върху качеството на въздуха по

отношение на радиацията. • Газовите емисии от двигателите с вътрешно горене на специалните транспортни машини в

района на ХССОЯГ са пренебрежимо малки. • Отчитайки ниското потребление на питейна вода, въздействието върху общото

водопотребление на АЕЦ “Козлодуй” ще бъде незначително. • Не се очаква влияние от нерадиационни фактори върху почвата и земните недра. • Не се очакват радиационни въздействия върху земите и почвите, геоложката среда и земните

недра. • Не се очаква въздействие от нерадиационни фактори върху земеползването, минералното

разнообразие, биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо и културно значение, обекти защитени от международен или национален закон.

• Не се очаква въздействие от радиационни фактори върху земеползването, минералното разнообразие, биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо и културно значение, обекти защитени от международен или национален закон, гарантирано от концепцията за нулево изтичане.

• Приносът на ХССОЯГ към радиационния фон в околността на гр. Козлодуй от външно радиационно облъчване е пренебрежимо малък и е поне с 4 порядъка по-малък от приноса на останалите съоръжения в АЕЦ. Кумулативното въздействие върху околната среда ще бъде незначително.

• В проекта за ХССОЯГ се постига високо ниво на безопасност, най-вече благодарение на концепцията за “нулеви емисии”, използвана за контейнерите.

• Процесът на приемане, сухо съхраняване и преместване на ОЯГ в ХССОЯГ не е свързан с вероятност от изпускане на газови емисии в атмосферния въздух, както по време на нормална експлоатация, така и при извънредни ситуации.

• По време на експлоатация на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация не се очакват въздействия в нерадиационен и в радиационен аспект от материалните ценности и намаляването на невъзобновими ресурси.

• По време на нормална експлоатация на ХССОЯГ и извеждане от експлоатация, кумулативен ефект на въздействие от нерадиационни фактори не се очаква.

При извеждане от експлоатация: • Не се очаква отрицателно въздействие върху населението извън 3-km зона около АЕЦ при

извеждането от експлоатация на ХССОЯГ. • Не се очаква генериране на газообразни отпадъци. • При извеждане от експлоатация върху водите не се очаква да има въздействие. • Не се очаква отрицателно влияние от нерадиационни фактори върху почвата и земните недра,

ако стриктно се спазват Програмата за извеждане от експлоатация и процедурите за радиационна защита.

• Не се очаква въздействие върху геоложката среда, земните недра, земите или почвите и не се очакват радиоактивни изпускания над нормите.




• Не се очаква въздействие от нерадиационни фактори върху земеползването, минералното разнообразие, биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо и културно значение, обекти защитени от международен или национален закон.

• Не се очаква въздействие от радиационни фактори върху земеползването, минералното разнообразие, биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо и културно значение, обекти защитени от международен или национален закон.

• Не се очаква да има отрицателно въздействие от РАО при спазване на плановете за извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение и всички действащи български и международни законови изисквания и практики.




9 ЧАСТ IX - НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ

Това резюме съдържа част от основната информация по процеса на ОВОС и описание на инвестиционното предложение. Също така включва основни резултати от оценката, т.е. въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда.

Основания за разработването на Доклад за ОВОС

Този Доклад за ОВОС е разработен в съответствие със Закона за Опазване на Околната Среда [З.4], ДВ бр. 91/2002, изменен и допълнен ДВ бр. 98/2002, изменен и допълнен ДВ бр. 86/30.09.2003, изменен и допълнен ДВ бр. 70/10.08.2004, в сила от 1 януари 2005 и Наредбата за Условията и Реда за Извършване на ОВОС на Инвестиционни предложения за Строителство, Дейности и Технологии, ДВ бр. 25/2003 [З.84].


Обща информация за Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ)

Основна информация за АЕЦ “Козлодуй”

АЕЦ “Козлодуй” е първата атомна електроцентрала в България. Строителството й е започнало през 1970 г.

АЕЦ “Козлодуй” е разположена в северозападна България, в област Враца и община Козлодуй. Площадката на АЕЦ се намира на 3.5 km югоизточно от град Козлодуй, на брега на р. Дунав.

Първите два енергоблока (блокове 1 и 2) са пуснати в експлоатация съответно през 1974 и 1975 г. Тези два блока са оборудвани с реактори с вода под налягане и мощност 440 MW, тип ВВЕР-440, модел В-230.

Следващите два блока (блокове 3 и 4) са пуснати в експлоатация съответно през 1980 и 1982 г. Тези блокове са оборудвани с реактори ВВЕР-440, подобрен модел В-230 с по-надеждна система за безопасност и неръждаема обвивка на реакторните съдове под налягане.

Последните два блока (блокове 5 и 6) са пуснати през 1988 и 1993 г. Тези блокове са оборудвани с реактори с вода под налягане и мощност 1000 MW, тип ВВЕР-1000, модел В-320. Блокове 5 и 6 са оборудвани със стоманобетонова обвивка и автоматизирана система на технологичните процеси.

По настоящем, блокове 1 и 2 са спрени окончателно и предстои извеждането им от експлоатация. Блокове 3 и 4 ще бъдат спрени в обозримо бъдеще, а на блокове 5 и 6 са извършени подобрения.

Необходимост от ХССОЯГ

Една от мерките в рамките на Националната Стратегия за Безопасно Управление на Отработено Ядрено Гориво и Радиоактивни Отпадъци, одобрена от българското правителство с Решение на Министерски съвет № 693/09.11.1999 и в съответствие със Споразумението за отпускане на средства между АЕЦ “Козлодуй” и KIDSF на ЕБВР, е изграждането на Хранилище за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ), което да приема касетите с отработено гориво от реакторите на АЕЦ “Козлодуй”.




Предложеното ХССОЯГ е в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, декември 2004 г.).

Основните изисквания за ХССОЯГ са както следва:

• преработка на 420 касети с отработено ядрено гориво от реакторите ВВЕР-440 и 108 касети ОЯГ от реакторите ВВЕР-1000 годишно;

• поетапно изграждане на ХССОЯГ с начален капацитет от 2800 касети с отработено ядрено гориво;

• общ капацитет за съхраняване на 8000 касети от реакторите ВВЕР-440 и 2500 касети от реакторите ВВЕР-1000;

• Безопасно съхраняване на ОЯГ за период поне 50 години.

Описание на ХССОЯГ

Основното предназначение на Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ) е надеждното и безопасно съхраняване на отработено гориво преди неговата преработка или окончателно депониране като радиоактивен отпадък. Основното съображение при експлоатацията на Хранилището е постигането и поддържането на високи стандарти от гледна точка на предпазването на обслужващия персонал, околната среда и обществеността.

Основното предназначение на ХССОЯГ е безопасното и надеждно съхраняване на отработеното гориво от Атомната електроцентрала в Козлодуй. Тази функция се постига с технологията за съхраняване – система за съхраняване с контейнери.

Контейнерите се разполагат в Сграда за съхраняване, осигуряваща подходяща среда и условия за технологията, експлоатацията и поддръжката.



Етап ІІ Съхраняване на 5200 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-440 в контейнери CONSTOR 440/84 (общо 96 контейнери) и 2500 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-1000 в контейнери CONSTOR1000/19 (общо 132 контейнери)

След финалния етап на изграждането си, Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ) ще може да приема и съхранява максимум 8000 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-440 и 2500 касети с отработено ядрено гориво ВВЕР-1000.

Технологията за сухо съхраняване използва принципа на защита в дълбочина (затворена система на контейнерите с тройна бариера), основан на концепция за пасивна безопасност, при който не се очакват изпускания в околната среда за периода на съхраняване. Очакваното въздействие върху околната среда ще е по-слабо от това на използваната и одобрена технология за съхраняване на касетите с отработено гориво под вода.

Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво (ХССОЯГ) ще се разполага в съществуващите граници на АЕЦ “Козлодуй” и представлява разширяване на извършваната до сега дейност на АЕЦ – временно съхраняване на отработено ядрено гориво, за чието въздействие върху околната среда вече има изготвен Доклад за ОВОС (ОВОС на АЕЦ “Козлодуй” от 1999 г. [Д.9]). Министерството на Околната Среда и Водите е издало Разрешително № 28-8/2001 г., позволяващо по-нататъшната производствена дейност на АЕЦ “Козлодуй”.

Местоположение на площадката на ХССОЯГ

Площадката е разположена западно, северозападно и северно от съществуващата сграда за съхраняване под вода на отработено гориво от АЕЦ “Козлодуй” и се намира вътре в периметъра на оградата на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.




Площта на площадката е 12 160 m2, като площадката е ориентирана по посока север-юг, с обща дължина 180 m и запад–изток с обща дължина 110 m. Площадката е с широчина 50 m в южната част, и 35 m - в северната част. Теренът на площадката е собственост на АЕЦ “Козлодуй”.

Местоположението на избраната площадка за ХССОЯГ е показано на следващите схеми:




Разположение на площадката на ХССОЯГ в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Площадка наХССОЯГОграда на АЕЦ “Козлодуй”(ще бъде променена)




Текущо състояние (2004 г.) на предложената площадка за ХССОЯГ

Технология за съхраняване

Технологията за съхраняване, предлагана за Хранилището за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ) в АЕЦ “Козлодуй” включва система за съхраняване в контейнери с естествено въздушно охлаждане. Предлаганите контейнери са подходящи за съхраняване. Системата за съхраняване с контейнери се характеризира със следните отличителни черти по отношение на сигурността и експлоатацията: • Системата за съхраняване в контейнери разделя и изолира отработеното ядрено гориво под

формата на отделни опаковки. Всяка опаковка е безопасно затворена в екраниран, газо-непроницаем, здрав и устойчив на повреди контейнер, който може лесно да бъде инспектиран.

• ОЯГ е изолирано в затворена система с тройна бариера. Няма да се получи никакво изтичане на радиоактивни материали, дори и след малко вероятно събитие като например въздействие от удар или земетресение.

• Топлината, получена вследствие на радиоактивния разпад в горивните елементи, се отвежда към повърхността на контейнера на принципа на топлопроводимостта. Контейнерът се охлажда чрез естествената конвекция на въздуха. При нормални условия и при аварийна ситуация не се изискват активни системи за отвеждане на топлината от радиоактивния разпад.

• Разрушаване на обвивката на горивото се предотвратява чрез поддържане на атмосфера от инертен газ в свободното пространство на контейнера. Дори и след продължителен период на съхраняване, състоянието на касетите с гориво позволява безопасно обслужване и транспорт.

• Касетите с отработено гориво са разположени в контейнера, в конструкция, която гарантира стабилно състояние на разпадащия се радиоактивен материал (ОЯГ) при всякакви условия.

• Конструктивното решение на контейнерите и материалите на контейнерите изпълняват техните функции за безопасност както в условията на дълговременно съхраняване (50 и повече години), така и при хипотетична проектна авария.

• По време на дълговременния период на съхраняване от контейнерите не се генерират вторични отпадъци.




За ХССОЯГ се предвиждат следните контейнери: • CONSTOR 440/84 с капацитет 84 касети с отработено гориво ВВЕР-440 за един контейнер • CONSTOR 1000/19 с капацитет 19 касети с отработено гориво ВВЕР-1000 за един контейнер

Предложените контейнери CONSTOR отговарят на всички стандарти на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), както и на българските стандарти.

Предлаганите контейнери CONSTOR са направени от стомана и тежък бетон за допълнително екраниране. Затварят се посредством заварена система. Конструкцията и за двата типа контейнери – CONSTOR 440/84 и CONSTOR 1000/19 е еднаква и включва: • корпус на контейнера с горен пръстен; • кошница за горивото; • затваряща система от капаци (първи капак, уплътняваща плоча, втори капак); • уши (цапфи).

Конструкцията тип “сандвич” на тялото на контейнера се състои от две дебелостенни обвивки от дребнозърнеста конструктивна стомана и тежък бетон (бетон с гранулирана стомана) между тях. Системата “стомана – тежък бетон – стомана” осигурява както екраниране на неутронното и гама лъчения, така и механична якост.

Кошницата за горивото осигурява такова разположение на касетите, което гарантира безопасно и стабилно подреждане на разпадащия се материал и дава възможност касетите с гориво да имат опора по време на зареждане, съхраняване и транспорт при нормални и аварийни условия.

Контейнерите CONSTOR са снабдени със затваряща система от капаци, която представлява тройна бариера. Тази система, заедно с конструкцията на тялото на контейнера, която е с двойна бариера, гарантират нулево изтичане на радиоактивност. Затварящата система се състои от: • първи капак, уплътняван посредством О-образен уплътнителен пръстен от еластомери (газо-

непроницаема бариера, която се ползува при обслужване на контейнера, транспорт и подготовка до заваряването на уплътняващата плоча);

• заварена уплътняваща плоча (първата газо-непроницаема бариера за съхраняване); • заварен втори капак (втората газо-непроницаема бариера за съхраняване).

Две уши (цапфи) за операциите по обслужване на контейнерите са захванати към горния пръстен на тялото на контейнера.

Принципната схема на контейнера е дадена на фигурата:




Принцип на системата за затваряне на контейнер CONSTOR

УПЛЪТНЯВАЩА ПЛОЧА (ЗАВАРЕНА, ГАЗОПЛЪТНА)

ВЪТРЕШНОПРОСТРАНСТВОС КОШНИЦАЗА ГОРИВО

ТЯЛО НА КОНТЕЙНЕРА

УШИ (ЦАПФИ)

КАПАК (ЗАКРЕПЕН С БОЛТОВЕ, ГАЗОПЛЪТЕН)

КАПАК (ЗАВАРЕН, ГАЗОПЛЪТЕН)

Обичайните спомагателни технологични системи (напр. кранове) са предложени за транспорт и боравене с контейнерите, доставка на електроенергия и т.н.

Сграда на ХССОЯГ

Сградата на ХССОЯГ е проектирана в съответствие с архитектурните и инженерно-строителни норми за да отговаря на функционалните изисквания, свързани с подготовката, контрола, съхраняването и мониторинга на контейнерите.

По време на изграждането на Етап І ще бъде изградена и необходимата инфраструктура за експлоатация, като едновременно с това ще се предвиди и място за съоръжения и оборудване за Етап ІІ (напр. място за контролни табла, конструктивни решения за връзките при разширяването и пр.). За последващото разширяване на зоната за съхраняване, сградата ще бъде проектирана така, че да позволява изграждането да се извършва без да се нарушава нормалната експлоатация.

ХССОЯГ е разделено на две основни работни зони: зала за приемане и зала за съхраняване.

Залата за приемане включва: • Транспортен коридор с противоударен ограничител, вграден в пода (за защита на контейнера в

случай на падане); • Помещение за измервателните прибори за измерване на аерозолна и газова активност на

изходящия (екстрахирания) въздух; • Работилница; • Помещения за съхраняване; • Помещение за кабели; • Помещение за електрическо табло; • Вход за персонала; • Битови помещения за персонала, включително тоалетни и съблекални със санитарно хигиенен

контрол на здравословното състояние и душове.

Залата за съхраняване служи за съхраняване на контейнерите CONSTOR и е с естествена вентилация (същата осигурява достатъчна степен на охлаждане на контейнерите). Съседната Зала за приемане е отделена с екранирана стена с плъзгаща се екранирана врата за внасяне и изнасяне на контейнери. Обслужването на контейнерите става с мостов кран.




Местоположението и схемата на сградата на ХССОЯГ са дадени в следващите фигури:

ХССОЯГ (Етап І) изгледи

ИЗГЛЕД OT ЮГ ИЗГЛЕД OT СЕВЕР

ИЗГЛЕД OT ИЗТОК

ИЗГЛЕД OT ЗАПАД




Генерален план на ХССОЯГ - Етап І и Етап II


ПРОЕКТ НАХССОЯГ(ЕТАП II)

ПРОЕКТ НАХССОЯГ(ЕТАП I)

ОГРАДА НА ХОГ И ХССОЯГ

ПРОЕКТ ЗАСГРАДА

НА ХССОЯГ(ЕТАП I)


СЪЩЕСТВУВАЩАСГРАДА НА ХОГ

СЪЩЕСТВУВАЩОХОГ

ОГРАДА НА ХССОЯГ И ХОГ

Експлоатация на ХССОЯГ

Експлоатацията на ХССОЯГ включва няколко отделни операции: • Приемане на новия контейнер, • Транспортиране на празния контейнер от ХССОЯГ до ХОГ, • Запълване на контейнера, • Транспорт на пълния контейнер от ХОГ до ХССОЯГ, • Складиране на пълните контейнери.

Новите контейнери ще бъдат доставяни до АЕЦ и ХССОЯГ чрез шосеен транспорт. Запълването на контейнера става в сградата на ХОГ. Заредените контейнери се изсушават, проверяват се в съответствие с инструкциите за проверка и капаците се заваряват. След това контейнерите се предават в транспортния коридор на ХОГ за транспортиране до ХССОЯГ, където се съхраняват на определените за това места в Залата за съхраняване за целия срок на съхраняване от 50 години.

Изграждане на ХССОЯГ

Хранилището за сухо съхраняване на отработено гориво представлява относително малка и обикновена сграда. Изискванията за материали, източници на енергия и работна ръка не са много големи и са напълно съпоставими с подобни сгради в енергийния сектор и промишлеността.

Използваните строителни материали са широко достъпни. От тази гледна точка изискванията към природните ресурси са незначителни. Строителната площадка е разположена на равен терен, поради което големи насипи или изкопни работи не са необходими.

Необходимата енергия, вода и други материали за сградата или строежа са налични на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Самата сграда, както и строителните дейности ще са концентрирани върху площадката на ХССОЯГ в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Достъпът по шосе ще се осъществява посредством




съществуващата вътрешна шосейна мрежа, порталът на АЕЦ с контрол на сигурността и външните шосета от републиканската пътна мрежа.

Извеждане от експлоатация на ХССОЯГ

След закриването на ХССОЯГ, контейнерите могат да бъдат повторно използвани за съхраняване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, или трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Повторната употреба на контейнерите изисква някои работи за поддръжка, напр. инспектиране, възможно обновяване на външната обшивка, подмяна на уплътнителите на капаците, подмяна на уплътняващата плоча и втория капак и т.н. За други приложения напр. съхраняване на отпадъци от преработка на гориво или съхраняване на отпадъци от извеждане от експлоатация на мощности на АЕЦ, контейнерите трябва да са оборудвани с кошници, адаптирани за подобен инвентар.

В случай, че контейнерите трябва да бъдат изведени от употреба, трябва да се направи оценка на радиоактивността на контейнера. Очакваната активност, индуцирана в материалите на контейнера от потока неутрони, е значително по-ниска от пределно допустимата и не изисква специални мерки при извеждането от експлоатация и конвенционалното депониране. Замърсяването на кухината на контейнера, кошницата и първия капак изисква демонтиране на всички сглобяеми части от контейнера, демонтаж на кошницата, контрол на замърсяването и дезактивация на замърсените повърхности. Малките части, за които дезактивацията не е икономически оправдана, както и отстраненото повърхностно покритие на контейнера, ще бъдат подготвени за депониране като радиоактивен отпадък.

След приключване на работите по дезактивацията, външната обвивка на контейнера ще бъде демонтирана и бетонният пълнеж ще бъде отстранен и депониран като конвенционален отпадък. Металните части на контейнера ще бъдат рециклирани.

Замърсяването на ХССОЯГ може на практика да бъде изключено. Касетите с отработено ядрено гориво, които се явяват единствения радиоактивен материал в ХССОЯГ за съхраняване, са постоянно затворени в херметични контейнери. При установяване на замърсяване над допустимите норми в сградите или по оборудването, то ще бъде отстранено по обичайните начини (напр. вакуумна аспирация, избърсване, влажно избърсване, разрушаване и отстраняване на повърхностите).

Всички повърхности на сградата на ХССОЯГ, изложени на облъчване (покривни панели, стени, тавани, подове, пътища, повърхности на оборудването и т.н.) ще бъдат замервани и ще бъдат вземани проби от тях за установяване на евентуално остатъчно замърсяване. Представителни проби ще бъдат вземани също така от скрити материали (изолации, повърхности под покритията, плочки, двойни подове, скрити кабели и тръби и т.н.). Проби ще се вземат също така и от подпочвените води, както и от почвите на различни нива.

След като замерванията покажат наличието на пренебрежимо малко замърсяване, оборудването и сградата ще отпаднат от радиологичен контрол. След това ще бъдат приложени обичайните методи за разглобяване и разрушаване.

Ядрена безопасност на ХССОЯГ

Технологията, използвана в ХССОЯГ – контейнерите CONSTOR – отговарят на всички стандарти на Международната агенция по атомна енергия, а също така и на българските нормативи. Конструкцията на контейнерите осигурява безопасно състояние (подкритичност) на ядреното гориво, цялост и херметичност на контейнера, екраниране и разсейване на топлината, дори и в аварийни условия.

Високото ниво на безопасност и радиационна защита се постига чрез високите стандарти за проектиране и строителство, включващи концепцията за “нулев теч”, използвана за контейнерите. Контейнерите са проектирани да изпълнят своите функции, свързани с безопасността за проектния период на съхраняване от 50 години и при всички проектни аварийни условия.

Анализът на безопасността показва, че целостта на контейнера ще бъде запазена при всички предвидими аварии и инциденти, като например изпускане на контейнера, поради грешки в




боравенето. Вредните въздействия върху околната среда ще бъдат предотвратени дори и при най-екстремните условия, залегнали в проекта, напр. външни събития като пожар или земетресение.

Алтернативи на ХССОЯГ

Обхватът на този ОВОС е съсредоточен върху едно местоположение на ХССОЯГ (в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй”) и един вид технология (хранилище за сухо съхраняване на отработено гориво). Това е “Алтернатива 1”.

Освен Алтернатива 1 е разгледана “Нулева Алтернатива”, което означава да не бъде осъществено ХССОЯГ.

За пълнота са разгледани накратко “Други Алтернативи” за третиране на отработеното ядрено гориво.

Алтернатива 1 Изборът на площадката е бил направен в съответствие със съображения за сигурност, икономически и организационни показатели и съображения за екологически безопасно управление в района на АЕЦ “Козлодуй” и социално приемливи аспекти. В резултат от обобщения сравнителен анализ, описаната площадка, разположена западно от сградата на съществуващото хранилище за съхраняване под вода (ХОГ), е била избрана като най-подходяща. Технологията за сухо съхраняване на отработено гориво е една от широко използваните в световен мащаб и с доказана надеждност и безопасност.

Нулева алтернатива Това означава неосъществяването на ХССОЯГ въобще. АЕЦ “Козлодуй” произвежда голямо количество отработено ядрено гориво, което трябва да бъде третирано по подходящ начин. Затова “нулевата” алтернатива, т.е. да не се изгради ХССОЯГ, не предлага решение, тъй като отработеното гориво трябва да се съхранява в друго съоръжение за съхраняване (на друго място или по друга технология). Като се вземе предвид незначителното въздействие на предлаганото ХССОЯГ върху околната среда, разликите между въздействията върху околната среда при Алтернатива “1” и “Нулевата” алтернатива са незначителни. Освен това нулевата алтернатива не е в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.

Други алтернативи. Други алтернативи, които биха могли да бъдат разгледани най-общо, като разширение на съоръжението за съхранение под вода, транспортиране на отработено гориво зад граница, преработка на отработено гориво, използване на някои нови технологии и други, са извън обхвата на този доклад. Те не са в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, декември 2004 г.) и няма да бъдат разглеждани по-нататък.

Резюме на Доклада за ОВОС

Съгласно действащото в Р. България законодателство ОВОС на инвестиционно предложение се прави във възможно най-ранна фаза, за да може да се прецени дали е възможно осъществяване на предложението или то трябва да бъде видоизменено или отхвърлено. ОВОС се базира на обща информация за инвестиционното предложение, достатъчна за определяне на очакваното въздействие върху човешкото здраве, биоразнообразието и неговите елементи включително флората и фауната, почвите, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра и материалното и културно наследство и тяхното взаимодействие.




Стъпки при разработеване на ОВОС

Съгласно българското законодателство, процесът на оценка на въздействието върху околната среда включва следните стъпки:

Изготвяне на Инвестиционно предложение. Инвеститорът изготвя задание за инвестиционно предложение и предпроектни проучвания. През 2003 г. е изготвена Техническа спецификация за проектиране и изграждане на хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво от реактори ВВЕР-440 и ВВЕР-1000 на АЕЦ “Козлодуй”. Информация за проекта за изграждане на ХССОЯГ е публикувана на уеб сайта на АЕЦ “Козлодуй”, на уеб сайта на ЕБВР и във вестник “Дунав”. През септември 2003 г. е изготвено и Съобщение за инвестиционно предложение за ХССОЯГ.

Преценяване на инвестиционните предложения. Съгласно чл. 93, ал. 5 от ЗООС [З.4] е необходимо решение от компетентния орган (в случая МОСВ) за необходимостта от ОВОС, за което е извършено следното: • Компетентният орган (МОСВ), местните власти и населението са били информирани както от мас медиите, така и писмено;

• Била е подадена молба до МОСВ за преценка на необходимостта от ОВОС.

Определяне обхвата на ОВОС. Инвеститорът осигурява изработване на задание за обхват на ОВОС, като провежда консултации с компетентните органи, с други специализирани ведомства и засегната общественост. През 2004 г. е изработено задание за обхват на ОВОС, което е съгласувано от МОСВ, РИОСВ - Враца и Община Козлодуй. След получаване на Решение на МОСВ, че се изисква изготвяне на ОВОС, техническото задание е разглеждано на среща с представители на Община Козлодуй и РИОСВ – Враца.

Изготвяне на ОВОС. Инвеститорът на предложението е възложил през 2004 г. извършването на ОВОС на регистрирани от МОСВ по съответния ред експерти от фирмите NNC - Великобритания, Investprojekt NNC - Чехия и “ПОВВИК-ООС” ООД - България, които притежават удостоверение за изготвяне на ДОВОС, не са лично заинтересовани от реализацията на инвестиционните предложения и не са в трудово-правни отношения с компетентен орган по околна среда.

Представяне на ОВОС на компетентния орган. Инвеститорът на предложението представя на компетентния орган за вземане на решение резултатите от извършената ОВОС и проведените консултации под формата на доклад по ОВОС – очаква се през м. юли 2005 г. ДОВОС да бъде представен на МОСВ.

Преглед на ДОВОС. Компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации и съответствието с изискваният на нормативната уредба по околна среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада.

Консултации с други специализирани ведомства, заинтересовани страни и обществеността. След положителна оценка на доклада по ОВОС Инвеститорът организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

Вземане на решение по ОВОС. Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение, издадено от министъра на околната среда и водите въз основа на решение на Висшия експертен екологичен съвет. Компетентния орган взима решение по ОВОС в срок до 3 месеца след общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

Обявяване на решението. В срок от 7 дни от постановяване на решението компетентните органи предоставят решението на Инвеститора и го оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

Контрол по изпълнение на мерките и условията от решението по ОВОС. Компетентните органи осъществяват контрол по план за изпълнение на мерките и по изпълнението на условията от решението по ОВОС.




Избрана методика

Оценката за въздействие върху околната среда най-общо разглежда два аспекта: • местоположение (предложено местоположение и последствия за околната среда); • експлоатация (предложени дейности и последствия за околната среда).

ХССОЯГ се разполага върху съществуващата площадка на АЕЦ. Поради това аспектът за местоположението е по-малко важен за оценката за въздействие върху околната среда. От друга страна експлоатацията може да има последици извън пределите на площадката на АЕЦ, поради което той е по-съществен за оценката за въздействие върху околната среда.

Това е причината да бъде отделено внимание на радиационното въздействие и въздействието върху човешкото здраве. За тази цел са извършени специални проучвания, като Оценка на Риска. Останалите сфери на въздействие, като въздействие върху въздуха, водите, почвите, флората, фауната, културното наследство и т.н. са с по-малко значение, поради което не са детайлно оценени. Независимо от това, необходимият за доклада обхват на оценката е изпълнен в съответствие с нормативните изисквания.

Главната и задължителна част на Доклада за ОВОС се явява оценката на ефектите на потенциалните аварии. Тези ефекти са анализирани от екологична гледна точка (въздействия върху околната среда в случай на аварии), а не от техническа гледна точка (анализ на началните събития и техните последствия). Докладът за ОВОС не е Доклад за безопасност на ХССОЯГ. Нивото на осигуряване на ядрена безопасност и неговите компоненти от техническа гледна точка са основата за разработване на Доклада за ОВОС, а не негов предмет.

Документираното потвърждение, че е било постигнато необходимото ниво на ядрена безопасност ще се съдържа в Доклада за безопасност на ХССОЯГ и не е включено в настоящия ОВОС. ХССОЯГ ще отговаря на всички български стандарти в областта на използване на атомната енергия. Това се контролира от Агенцията за ядрено регулиране и нейното одобрение е необходимо за издаване на разрешение за строеж.

Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда

Топография, геология. АЕЦ “Козлодуй” изцяло е разположена на незаливаем терен, на льосова тераса на р. Дунав на около 3.5 км от десния бряг на реката. Средната кота на площадката е 35 m над морското равнище. Непосредствената геоложка среда около разглежданата площадка за ХССОЯГ е изградена от песъчлив льос, глинест льос и льосовидна глина. Проектите и строителните работи са съобразени с пропадането на льосовите наслаги.

Хидрология и хидрогеология, повърхностни и подземни води. Единственият повърхностен воден обект, който има определящо значение за експлоатацията и сигурността на АЕЦ "Козлодуй" е река Дунав, тъй като площадката на централата е разположена върху терасата на р.Дунав. При проектирането на централата е предвиден резерв за незаливаемост при протичане на 10 000 - годишна висока вълна по р. Дунав.

При работа на АЕЦ "Козлодуй" с нормален експлоатационен режим, необходимото водно количество за охладителната система на централата е 110 - 140 m3/s или 2.7 – 3.5 % от водното количество на реката.

Естествените ресурси на водоносния пласт са източник за питейно-битово и отчасти, за технологично водоснабдяване на АЕЦ “Козлодуй”. За целта са изградени седем шахтови кладенци в терасата на р. Дунав.

Анализът на резултатите по обща бета-активност за периода януари 1999 г. – юни 2004 г., сравнението им с тези от минали години, както и анализи правени нагоре и надолу по течението на река Дунав в района на централата, показват отсъствие на тенденции за радиоактивно замърсяване на реката.

Анализът на резултатите за качество на водите на р. Дунав по измерваните показатели показва, че експлоатацията на АЕЦ не води до замърсяване на водите на р. Дунав.




Земи. ХССОЯГ се намира на територията на самата централа, което предполага естествено наличие главно на деградирали земи и почви.

Като цяло провеждания през периода 1999 г. – 2004 г. радиологичен контрол в системата на МОСВ върху почви и дънни утайки не установява въздействие от дейността на АЕЦ “Козлодуй” върху тях.

Не се регистрира нарушаване или промяна на категориите земи от радиоактивно замърсяване, няма и увреждане на почвите или промяна на почвеното плодородие в наблюдавания район около АЕЦ "Козлодуй".

Ландшафт. Като ландшафтна структура оценяваната площадка представлява промишлен ландшафт, тъй като тя се намира в границите на основната площадка на АЕЦ “Козлодуй”.

Климатични и метеорологични условия. Разглежданият район около АЕЦ “Козлодуй” се разполага в западните части на два климатични района според климатичното райониране на България - Северен и Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт.

Радиационен фон, атмосферна радиоактивност и качество на атмосферния въздух:

Радиационен фон. През целия период на експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" радиационния гама-фон в СЗЗ и зоните на аварийно планиране е стабилен, със сравнително по-малки отклонения след аварията в Чернобилската АЕЦ спрямо други райони в страната и без превишения на характерните фонови стойности за отделните райони. Средните стойности през предпусковия период (до 1974 г.) и след това са съпоставими и близки. След 1995 г. с нарастване точността на измерванията се установяват по-ниски средни стойности, с по-малки вариации на мощността на еквивалентната доза.

В района на АЕЦ "Козлодуй", в 30-km зона, както и в наблюдавани населени места до 100 km от централата, радиационният гама-фон е по-нисък в сравнение с други райони в страната.

Радиационният фон в най-близо разположената до АЕЦ "Козлодуй" на румънския бряг станция за наблюдение от румънските компетентни органи варира около 0.1 µSv/h.

Атмосферна радиоактивност. Досегашната експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" не е променила радиационния гама-фон и атмосферната радиоактивност като дълговременни характеристики.

Качество на атмосферния въздух (КАВ). В района на АЕЦ "Козлодуй", гр. Козлодуй и съседните села замърсяването на атмосферния въздух с прах и вредни газове е незначително.

Вредни физични фактори:

Електромагнитни полета. Влиянието на тези вредни физични фактори върху човека и околната среда на избраната площадка на ХССОЯГ e пренебрежимо.

Шум и вибрации. Като цяло повишеното ниво на шумовия фон, характерно за площадката на централата не влияе на жилищните райони в град Козлодуй.

Защитени територии, флора и фауна. ХССОЯГ е разположен на достатъчно голямо разстояние от всички защитени територии около АЕЦ “Козлодуй”, поради което няма необходимост от разглеждането им.

От анализа, направен в ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй” [Д.9], както и от годишните доклади на отдел РКОС може да се каже, че няма категорично изразено негативно влияние на АЕЦ “Козлодуй” върху флората, фауната, а също така и ЗТ.

Културно наследство. На територията, определена за изграждането на ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй”, няма известни археологически обекти и паметници на културата, непосредствено застрашени от строителството му.




Демографски, социални и социално-икономически условия. АЕЦ “Козлодуй” се намира в община Козлодуй, която се състои от гр. Козлодуй и селата Хърлец, Гложене, Бутан и Крива бара. Средната плътност на населението за общината е 87.4 души/km2. Тя е съизмерима със средната за страната, но е по-висока за Област Враца, където се намира Община Козлодуй. Значителна част от населението на гр. Козлодуй е социално-икономически свързана с АЕЦ.

В 30-километровата зона попадат изцяло или частично населени места от осем общини с центрове: Козлодуй, Вълчедръм, Хайредин, Мизия, Лом, Бяла Слатина и Оряхово и около 12 малки села в Румъния.

Единствено в община Козлодуй механичният прираст е положителен. Това е свързано с възможностите за професионална реализация свързана с експлоатацията и поддържането на АЕЦ.

Относителният дял на безработицата в община Козлодуй за 2002 г е 16 % и заетостта обхваща около 84 % от трудоспособното население.

Няма основание да се предполага, че експлоатацията и поддържането на АЕЦ “Козлодуй” са се отразили неблагоприятно върху интегралните показатели за заболеваемостта и смъртността на населението в областта.

Радиационна обстановка и дозово натоварване на персонала на АЕЦ “Козлодуй”. Параметрите на радиационната обстановка варират значително през различните години, но не превишават определените с ОНРЗ – 2004 граници.

Радиационни фактори и дозово натоварване на населението, живеещо в района на АЕЦ “Козлодуй”. Радиационното въздействие на АЕЦ “Козлодуй” се изследва от пуска на централата през 1974 г. в рамките на дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната – АЯР, МОСВ, МЗ. Радиационното въздействие на атомната централа върху околната среда и населението се изследва в три зони: санитарно защитна (СЗЗ) – 3 km, контролирана – 12 km и зона на наблюдение – 100 km радиус около АЕЦ.

Обобщените резултатите от измерването на радиационния гама-фон в контролните постове и населените места в наблюдаваната зона около АЕЦ “Козлодуй” за 1999 – 2003 г. показват, че мощността на еквивалентната доза на гама-лъчението варира в границите на естествения радиационен фон от 0.06 до 0.14 µSv/h.

Потенциални въздействия по време на експлоатацията на ХССОЯГ

Очакваните въздействия върху околната среда по време на експлоатацията на ХССОЯГ са незначителни. Отработеното ядрено гориво се съдържа в контейнери, които предотвратяват изтичането на радионуклиди в околната среда и осигуряват адекватно екраниране срещу гама или неутронно лъчение.

Замърсяването на води, почви и въздух е практически нулево и за целите на оценката на въздействието върху човешкото здраве може да бъде елиминирано. Следователно единственият фактор за здравен риск, който трябва да бъде взет под внимание е остатъчното ниво на йонизиращата радиация, което не е било екранирано от контейнерите или стените на сградата на ХССОЯГ.

Здравният риск от редовната експлоатация на ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй” по отношение на най-близкото населено място (град Козлодуй) е пренебрежимо малък.

Очакваната еквивалентна доза в град Козлодуй е незначителна и е с 19 порядъка по-малка от естествения фон на който жителите са постоянно изложени.

Потенциални въздействия по време на изграждането на ХССОЯГ

ХССОЯГ е разположен в рамките на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Не се очакват значителни отрицателни въздействия върху населението, върху работещите или върху околната среда. Ще се спазват всички строителни изисквания.




Потенциални въздействия по време на извеждането от експлоатация на ХССОЯГ

Процесът на извеждане на ХССОЯГ от експлоатация ще започне след като ХССОЯГ е изпълнил предназначението си, което се очаква да стане след около 50 години. По време на извеждането от експлоатация не се очакват отрицателни въздействия. Замърсяване на сградата на ХССОЯГ практически може да се изключи. Очакваните РАО ще бъдат с много ниска степен на радиоактивност. Ще се спазват планът за извеждане от експлоатация, както и всички български и международни законови изисквания за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение, които са валидни към посочения момент.

Процесът на извеждане на ХССОЯГ от експлоатация ще започне след като ХССОЯГ е изпълнило предназначението си, което се очаква да стане след около 50 години. По време на извеждането от експлоатация не се очакват отрицателни въздействия: ще се спазват планът за извеждане от експлоатация, както и всички български и международни законови изисквания за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение, които са валидни към момента на извеждане от експлоатация

Очакваните количества и радиоактивност на РАО ще зависят основно от избрания вариант за извеждане от експлоатация.

Възможни въздействия в резултат на аварии

Високото ниво на безопасност и радиационна защита се постига чрез високите стандарти за проектиране и строителство, включващи концепцията за “нулев теч”, използвана за контейнерите. Конструкцията на тази модулна система за съхраняване гарантира, че контейнерите могат да изпълнят своите функции, свързани с безопасността за проектния период на съхраняване (поне 50 години) и при всички проектни аварийни обстоятелства.

Анализът на безопасността показва, че целостта на контейнера ще бъде запазена при всички предвидими аварии и инциденти, като например изпускане на контейнера, поради грешки в боравенето. Вредните въздействия върху околната среда ще бъдат предотвратени дори и при най-екстремните условия, залегнали в проекта, напр. външни събития като пожар или земетресение.

Доказването на подходящото ниво на ядрена безопасност ще бъде извършено в Отчета за безопасността.

Предлагани смекчаващи мерки

ХССОЯГ не се нуждае от изключителни мерки за предотвратяване, намаляване или недопускане на значителни неблагоприятни въздействия върху околната среда или върху населението. Предложените смекчаващи мерки са насочени главно върху обичайното изпълнение на нормите за безопасност и включват: • мерки за опазване на околната среда, защита на персонала на площадката и населението по

време на строителството; • мерки за опазване на околната среда, защита на персонала на площадката и населението по

време на експлоатацията; • мерки за опазване на околната среда, защита на персонала на площадката и населението по

време на извеждане от експлоатация.

Заключения на Доклада за ОВОС

Докладът за ОВОС описва и оценява въздействието на ХССОЯГ върху околната среда и общественото здраве.

В процеса на разработване на ДОВОС не са открити фактори, които от гледна точка на околната среда да възпрепятстват изграждането, пускането в действие, експлоатацията и/или извеждането от експлоатация на ХССОЯГ. Всяко възможно отрицателно въздействие от предложеното ХССОЯГ върху околната среда и общественото здраве, включително и като се отчетат ефектите на съществуващото положение, е в рамките на допустимото.




Приносът на ХССОЯГ към радиационния фон в околността на гр. Козлодуй от външно радиационно облъчване е пренебрежимо малък и е поне с 4 порядъка по-малък от приноса на останалите съоръжения в АЕЦ. Кумулативното въздействие върху околната среда ще бъде незначително.





10 ЧАСТ X - СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ, СПИСЪЦИ И ДР.

10.1 ГРАФИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 Картен материал:

Приложение 1.1 Местоположение на АЕЦ “Козлодуй”

Приложение 1.2 Районна ситуация на АЕЦ “Козлодуй”

Приложение 1.3 Разположение на ХССОЯГ на площадката на АЕЦ “Козлодуй”

Приложение 1.4 Схема с разположение на сондажните кладенци на територията на I и II блок

Приложение 1.5 Схема с разположение на сондажните кладенци на територията на III и IV блок

Приложение 1.6 Схема с разположение на сондажните кладенци на територията на V и VI блок

Приложение 1.7 Контейнер CONSTOR 440/84

Приложение 1.8 Контейнер CONSTOR 1000/19

Приложение 1.9 ХССОЯГ (Етап І): Общо разпределение

Приложение 1.10 ХССОЯГ (Етап IІ): Общо разпределение

Приложение 1.11 ХССОЯГ (Етап І)

Приложение 1.12 ХССОЯГ (Етап І): Разрези

Приложение 1.13 ХССОЯГ (Етап І): Изгледи

10.2 ТАБЛИЦИ

Таблица 1.2.1.3-1: Брой на складираните контейнери

Таблица 1.2.1.3-2: Основни данни за контейнерите

Таблица 1.2.1.4-1: Основни данни за сградата

Таблица 1.2.1.6-1: Граници на мощността на еквивалентната доза за персонала и населението, използвани за целите на радиационната защита при проектиране

Таблица 3.2.1.1-1: Средногодишни концентрации

Таблица 3.2.1.1-2: Пределно допустими концентрации за различните категории водни обекти

Таблица 3.6.1-1: Радиационен гама-фон, регистриран с АИСВРК през 2002 г. (средни стойности, µSv/h)

Таблица 3.10.1-1: Брой на населението в общините в 30-километровата зона на АЕЦ “Козлодуй”

Таблица 3.10.1-2: Разпределение на населението по трудоспособност и механичен прираст в общините от 30-километровата зона на АЕЦ “Козлодуй”

Таблица 3.10.1-3: Разпределение на населението

Таблица 3.10.2-1: Ръст на безработицата в Община Козлодуй




Таблица 3.10.4.1-1: Демографски показатели за движение на населението в град Козлодуй към 31.12. 2002 г.

Таблица 3.10.4.1-2: Умрели по причини за смъртта на 100 000 души от населението през 2002 г. за Област Враца по МКБ. Някои болести, които са свързани с въздействието на факторите на средата за обитаване

Таблица 3.10.4.1-3: Регистрирани заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 души от населението през 2002 г. за Област Враца

Таблица 4.1.1.2-1: Опасни * вещества, препарати и материали с неблагоприятни здравни ефекти по време на строителните дейности за изграждане на ХССОЯГ

Таблица 4.1.1.2-2: Неблагоприятни здравни ефекти, свързани с физически фактори на работната среда, физиологично натоварване и злополуки по време на строителните дейности за изграждане на ХССОЯГ

Таблица 4.1.1.4-1: Емисии в атмосферата

Таблица 4.1.1.9-1: Строителни машини и нива на шум

Таблица 4.1.2.1-1: Опасни * вещества и смеси от тях с неблагоприятни здравни ефекти по време на експлоатацията на ХССОЯГ и ХОГ

Таблица 4.1.2.1-2: Неблагоприятни здравни ефекти свързани с физически фактори на работната среда, физиологично натоварване и злополуки при експлоатацията на ХССОЯГ и ХОГ

Таблица 4.1.2.9-1: Установено дозово натоварване при транспорт на ОЯГ

Таблица 4.1.2.9-2: Изчислени външни дозови натоварвания

Таблица 4.1.2.9-3: Общо дозово натоварване от външно облъчване от транспорта и съхраняването на ОЯГ

Таблица 4.1.3-1: Инциденти, засягащи напълно зареден модулен контейнер за съхраняване, за които се счита, че представляват базовата проектна рамка

Таблица 4.1.3-2: Инциденти, засягащи напълно зареден модулен контейнер за съхраняване, за които се счита, че са надпроектна авария

Таблица 4.3.4.1-1: Основни видове машини и строителна техника и генерираните от тях нива на шум

Таблица 6.1-1: Предвидени мерки и план за прилагането им

Таблица 7-1: Предложения, мнения, становища, въпроси, забележки

10.3 ФИГУРИ

Фигура 1.1.1-1: Местоположение на площадката на ХССОЯГ в площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Фигура 1.2.1.2: Настоящо състояние на площадката на ХССОЯГ

Фигура 1.2.1.3-1: Принцип на системата за затваряне на контейнер CONSTOR



Фигура 1.2.1.3-4: Детайл от системата за затваряне на контейнер CONSTOR

Фигура 1.2.1.4-1: ХССОЯГ (Етап І): Генерален план



Фигура 1.2.4.1-1: Операции, извършвани с контейнера в ХОГ




Фигура 3.1.1-1: Местоположение на площадката на АЕЦ “Козлодуй”

Фигура 3.2.1.1-1: Карта на пунктовете по р. Дунав

Фигура 3.2.1.1-2: Принципна схема на заустването на отпадъчните води от АЕЦ “Козлодуй”

Фигура 3.2.1.1-3: Разположение на пиезометрите за нерадиационен мониторинг в АЕЦ “Козлодуй”

Фигура 3.5.1.3-1-3: "Роза на вятъра" – Станции Лом, Оряхово и Козлодуй (за периода от 1977 до 1986 г.)

Фигура 3.5.1.3-4: Годишно разпределение на преобладаващите силни ветрове

Фигура 3.6.1-1: Схема на разположението на мониторингови станции от Националната система за радиационен мониторинг

Фигура 3.6.1-2: Мощност на еквивалентната доза на гама-лъчението за периода 1996-2002 г. (µSv/h)

Фигура 3.6.1-3: Гама-фон

Фигура 3.6.2-1: Средни стойности на дългоживееща бета-активност в аерозоли от зона за превантивни мерки и 100-km зона на наблюдение на АЕЦ “Козлодуй”, mBq/m3

Фигура 3.6.2-2: Емисии във въздуха в % от допустимите норми

Фигура 3.6.3-1: Осреднени емисии на въглероден диоксид за гр. Козлодуй и съседни населени места (осреднени данни за 1997-2001 г., НСИ)

Фигура 3.6.3-2: Осреднени емисии на азотни оксиди, двуазотен оксид и въглероден оксид за гр. Козлодуй и съседни населени места (осреднени данни за 1997-2001 г., НСИ)

Фигура 3.6.3-3: Осреднени емисии на серни оксиди, амоняк и неметанови летливи органични съединения за гр. Козлодуй и съседни населени места (осреднени данни за 1997-2001 г., НСИ)

10.4 ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 2 Удостоверения на експертите, участвали в изготвянето на ОВОС

Приложение 3 Протокол от среща със засегнатата общественост

Приложение 4 Писма и обяви за срещи с общините и други организации Приложение 4.1 Писмо 73-00-93/06.02.2004 от Кмета на Община Козлодуй; Приложение 4.2 Писмо 413/18.02.2004 от АЕЦ Козлодуй ЕАД до МОСВ; Приложение 4.3 Писмо ИЕ-1875/24.02.2004 от АЕЦ до Кмета на Община

Козлодуй; Приложение 4.4 Писмо № 636/21.04.2004 от РИОСВ Враца; Приложение 4.5 Писмо № 73-00-37/26.04.2004 от Община Козлодуй; Приложение 4.6 Писмо № 26-00-1418/10.05.2004 от МОСВ; Приложение 4.7 Обява във вестник “Монитор” - относно провеждане на среща в

Дома на Енергетика гр. Козлодуй за представяне на съдържанието и обхвата на Доклада за ОВОС.

Приложение 4.8 Публикация в списание “Първа атомна” Брой VІ/2004 относно проведената среща за обществено обсъждане на ТЗ за ОВОС;

Приложение 4.9 Публикация на интернет страница относно проведената среща за обществено обсъждане на ТЗ за ОВОС;

Приложение 4.10 Публикация във вестник “Дунав” - Козлодуй относно инвестиционното предложение за изграждане на ХССОЯГ;

Приложение 4.11 Протокол KPMU/DSF-017от Работна среща между АЕЦ Козлодуй ЕАД, специалисти по околната среда и представители на РИОСВ Враца и Община Козлодуй относно:Обсъждане на ТЗ за ДОВОС за ХССОЯГ.




11 ЧАСТ XI - СПИСЪК НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Проекти

[П.1] Техническо задание за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в АЕЦ “Козлодуй”

[П.2] Съобщение за инвестиционно предложение за Хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво в АЕЦ “Козлодуй

[П.3] Актуализирано Подробно описание на техническите и експлоатационните характеристики на съоръженията (Приложение 5 от Том I на търг втори етап) - GNB Gesellschaft für Nuklear-Behälter mbH, RWE NUKEM GmbH

Законодателство

[З.1] Закон за безопасно използване на атомната енергия. ДВ бр. 63 от 28 юни 2002, в сила от 1 юли 2002, изм. и доп. ДВ, бр. 70/10 м. август 2004, в сила от 1 януари 2005.

[З.2] Закон за енергетиката, Обнародван в ДВ бр. 107, 9 декември 2003, ДВ бр. 18, 5 март 2004

[З.3] Закон за енергийната ефективност обнародван в ДВ, бр. 18, 5 март 2004

[З.4] Закон за опазване на околната среда Обнародван в ДВ, бр. 91, 25 септември 2002, изм. ДВ бр. 98, 18 октомври 2002, изм., бр. 86/30.09.2003 г., изм. ДВ, бр. 70, 10 август 2004 в сила от 1 януари 2005

[З.5] Закон за устройство на територията. Обнародван в ДВ бр. 1, 2 януари 2001, последно изм. ДВ бр. 65, 27 юли 2004

[З.6] Закон за задълженията и договорите. Обнародван в ДВ бр. 275, 22 ноември 1990, в сила от 1 януари 2001, последно изм. ДВ бр. 19, 28 февруари 2003.

[З.7] Закон за обществените поръчки. обнародван в ДВ бр. 28, 6 април 2004, изм. ДВ бр. 53, 22 юни 2004, в сила от 1 октомври 2004.

[З.8] Закон за митниците. Обнародван в ДВ бр. 15, 6 февруари 1998, изм. ДВ бр. 76, 6 август 2002, последно изм. ДВ бр. 38, 11 май 2004

[З.9] Закон за управление на отпадъците. Обнародван в ДВ бр. 86, 30 септември 2003, изм. ДВ бр. 70, 10 август 2004, в сила от 1 януари 2005.

[З.10] Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 10/2000, изм.. и доп. ДВ бр. 91/ 2002, бр. 86/ 2003), Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химически вещества, препарати и продукти (ДВ, бр. 114/2003),

[З.11] Закон за защитените територии, ДВ бр. 133/11.11.1998, ДВ бр. 133/11.11.1998, изм. ДВ бр. 98/99, ДВ бр. 28/2000.

[З.12] Закон за опазване на почвата от замърсяване, в сила от 28.01.00, ДВ бр. 113/1999

[З.13] Закон за опазване на земеделските земи, ДВ бр. 35/1996

[З.14] Закон за водите ДВ бр. 67/27.1999, в сила от 28.01.2000, изм. и доп., ДВ бр. 81/2000, в сила от 6.10.2000, ДВ бр. 34/2001; ДВ бр. 41/2001; изм. ДВ бр. 108/2001; ДВ бр. 47/2002, в сила от 11.06.2002, ДВ бр. 74/2002, ДВ бр. 91/2002, в сила от 1.01.2003

[З.15] Закон за музеите и културните паметници , ДВ бр. 29/1969




[З.16] НАРЕДБА за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци. Приета с ПМС № 198 от 3 август 2004, обнародвана в ДВ бр. 72, 17 август 2004.

[З.17] НАРЕДБА за основните норми за радиоактивна защита. обнародвана в ДВ бр. 73, 20 август 2004.

[З.18] НАРЕДБА за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария. приета с ПМС № 189 от 30 юли 2004, обнародвана в ДВ бр. 71, 13 август 2004.

[З.19] НАРЕДБА за осигуряване на безопасността на ядрените централи. приета с ПМС № 172 от 19 юли 2004, обнародвана в ДВ бр. 66, 30 юли 2004.

[З.20] НАРЕДБА за реда за издаване на лицензи и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия. Обнародвана в ДВ бр. 41, 18 май 2004.

[З.21] НАРЕДБА за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. обнародвана в ДВ, бр. 73 от 20 август 2004.

[З.22] НАРЕДБА за осигуряване на безопасност при управление на отработено ядрено гориво. приета с ПМС № 196 от 2 август 2004, обнародвана в ДВ, бр. 71, 13 август 2004.

[З.23] НАРЕДБА за условията и реда за уведомяване на Агенцията за ядрено регулиране за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. приета с ПМС № 188 от 30 юли 2004, обнародвана в ДВ бр. 71, 13 август 2004.

[З.24] НАРЕДБА за процедурата за определяне и налагане на санкции в случаите на нарушаване и замърсяване на околната среда над допустимите емисионни граници. ПМС № 24 от 04 април 1993. обнародвана в ДВ бр. 15 от 24 февруари 1993, изм. ДВ бр. 107 от 2000. ДВ бр. 69, 5 август 2003 в сила от 6 септември 2003.

[З.25] НАРЕДБА за осигуряване на физическата защита на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества. Обнародвана в ДВ бр. 77, 3 септември 2004.

[З.26] Наредба №7/25.05.1992 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда ДВ бр. 46/1992, доп. и изм. ДВ бр. 46/1994, ДВ бр. 89, 101/1996, ДВ бр. 101/1997, ДВ бр. 20, бр. 41/1999, ДВ бр. 40/2002.

[З.27] ПМС № 316 с Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 5/2003 г.) и ПМС № 174 за изменение и допълнение на ПМС № 316 (ДВ бр.66/2004).

[З.28] ПМС № 156 за изменение и допълнение на Наредбата за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба приета с ПМС № 130/ДВ бр. 69/2002 г. (ДВ бр. 62/2004 г.)

[З.29] Наредба № 17 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (ДВ, бр. 97/1999).

[З.30] Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. (ДВ бр. 54/ 1999)

[З.31] Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използуване на работното оборудване. ДВ бр. 88/1999

[З.32] Наредба № 16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести (ДВ бр. 54/ 1999)

[З.33] Наредба за изкуствено осветление на сградите № 0-49 ДВ бр. 7/1975, изм. и доп. ДВ бр. 64/1976

[З.34] Наредба № 14 за службите по трудова медицина. (ДВ бр. 95/1998)

[З.35] Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. (ДВ бр. 47/1999)

[З.36] Наредба № 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (Директива 98/24/EC)-. ДВ бр. 8/2004.




[З.37] Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана. (ДВ бр. 77/1995).

[З.38] Наредба № 4 за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията. (ДВ бр. 43/ 1998 г., изм. и доп. бр. 85/2000)

[З.39] Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. (ДВ бр. 44/1996)

[З.40] Наредба № 3 за специалното работно облекло и личните предпазни средства. ДВ бр. 46/2001

[З.41] Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. ДВ бр. 16/1987 г., изм. и доп. ДВ бр. 65/1991, ДВ бр. 102/1994

[З.42] Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания. ДВ бр. 5/1985, изм.и доп. ДВ бр. 34/1994, ДВ бр. 87/1994, ДВ бр. 47/1999 (Не се отменя от Постановление № 79/2001)

[З.43] ПМС № 79 Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести ДВ бр. 33/2001

[З.44] ПМС № 263 за Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, ДВ бр. 6/2000

[З.45] Стратегия за опазване на околната среда с план за действие за 2001 – 2006 г. (Министерски съвет, 2001).

[З.46] Национален план за действие по околна среда – здраве (Министерски съвет, 2002)

[З.47] ПМС № 84 за условията и реда за издаване на разрешителни за изграждане и експлоатация на нови и експлоатация на действащи предприятия и съоръжения, (ДВ бр. 38/2003 г.)

[З.48] Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми за съоръжения за съхраняване на леснозапалими течности (ДВ бр. 58/1987, изм. и доп. ДВ бр. 33/1994).

[З.49] Постановление № 262 на МC от 6 декември 2000 г. за приемане на Наредба за изискванията за опазване на почвите при употреба на утайки от пречистването на отпадъчни води за нуждите на земеделието, ДВ бр. 101/2000

[З.50] Hаредба № 1 за геозащитната дейност, ДВ бр. 12/1994

[З.51] Наредба № 1 от 1974 г. за определяне, съгласуване и утвърждаване трасета и терени за линейни обекти съгласно изискванията на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, ДВ бр. 83/1974

[З.52] Наредба № 3 от 1979 г. за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата, ДВ бр. 36/1979, изм. ДВ бр. 54/1997, ДВ бр. 12/2000

[З.53] Наредба № 5 от 10 май 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории, ДВ бр. 56/1999

[З.54] Наредба № 26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, ДВ бр. 89/1996

[З.55] Инструкция № 2 от 4 февруари 2000 г. за борба с ерозията, ДВ бр. 43/2000

[З.56] ПМС от 17.4.1.04-88. Общи изисквания за класификация на почвите и влиянието върху тях на химически замърсяващи вещества.

[З.57] ПМС от 17.4.3.01-86. Общи изисквания към методите за определяне на замърсяващите вещества.

[З.58] Eкологично замърсени земи от промишлена дейност, ПМС №50, ДВ бр. 24/1993

[З.59] Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, 1987 г.




[З.60] Наредба № 1/01.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране (ДВ бр. 85/1996)

[З.61] Наредба № 8/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ бр. 67/2001)

[З.62] Наредба 22 от 4.07 2001 на Министерство на земеделието и КИАЕМЦ за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване, ДВ бр. 68/03.08.2001

[З.63] Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците.

[З.64] Наредба за изискванията за пускане на пазара на луминесцентни лампи, съдържащи живак, и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак, приета с ПМС № 260/05.12.2000

[З.65] Наредба № 8/24.08.2004 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

[З.66] Наредба за изискванията за производство и пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори. Приета с ПМС №134/17.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 61/2000 г.

[З.67] Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци (ДВ бр. 29/1999)

[З.68] Норми за натоварванията и въздействията върху сгради и инсталации (в сила от 1.07.1989) – Заповед № RD-02-14-403/28.12.1988. Бюлетин “Строителство и архитектура”. година XXXIII, издание 4, 1989.

[З.69] Наредба № 1/07.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води. (ДВ, бр. 57/14.07.2000 г. – в сила от 14.07.2000, изм. ДВ, бр. 64/04.08.2000).

[З.70] Наредба № 5 от 8 ноември 2000 за реда и начина за изграждане на мрежи и за работата на Националната система за мониторинг на водите (ДВ бр. 95/21.11.2000, в сила от 21.11.2000)

[З.71] Наредба № 6 от 9 ноември 2000 за граничните стойности за допустимото съдържание на опасни и вредни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. (ДВ бр. 97/28.11.2000)

[З.72] Наредба № 7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационната система на населени места (ДВ бр. 98/01.12.2000)

[З.73] Наредба № 9 от 16 март 2001 за качеството на водите, предназначени за питейни цели (ДВ бр. 30 от 28 май 2001)

[З.74] Наредба № 10 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и за поставянето на индивидуални емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване. (ДВ бр. 66/27.07.2001, в сила от 27.07.2001)

[З.75] Инструкция № 5 на министерството на културата, ДВ бр. 60/1998

[З.76] Заповед № 272 за категоризирането на водни източници и водоприемници

[З.77] БДС 14478-82 Шум. Допустими нива на работните места. Общи изисквания за провеждането на измерванията.

[З.78] БДС 14776-87 Производствен микроклимат

[З.79] БДС 1786-84 Осветление. Естествено и изкуствено

[З.80] Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, ДВ, бр.37/2004 г.

[З.81] Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, ДВ, бр. 93/2000 г.




[З.82] Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, ДВ, бр. 11/10.02.2004 г.

[З.83] Закон за биологичното разнообразие, ДВ бр. 77/09.08.2002 г.

[З.84] Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, обн. ДВ, бр. 25/2003 г.

Други

[Д.1] Бюлетин по безопасност на труда, МТСГ, София, 1995

[Д.2] Walker, L.J., J. Johnston Guidelines for the assessment of indirect and cumulative impacts as well as impact interactions, NE 80328/D1/3 Май 1999, European Communities, Luxembourg, 1 – 172

[Д.3] WHO Assessing human health risks of chemicals: derivation of guidance values for health-based exposure limits. Environmental Health Criteria ) 170, World Health organization/ International Chemical Safety Program, 1994, Geneva

[Д.4] WHO/UNEP/ILO Approaches to integrated risk assessment Document, World Health organization/ United Nations Environmental Program/ International Labor Office/01/12, December 2001, Geneva

[Д.5] БАН, 1984. Червена книга на НРБ, т. І и ІІ, С.

[Д.6] Бешков Вл., Кр.Нанев, 2002. Земноводни и влечуги в България, Pensoff, С..

[Д.7] География на България, 2002, Форком, С.

[Д.8] Георгиев, Г., 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България, Гея. С.

[Д.9] ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй”, 1999. ТУ-София, НИС.С.

[Д.10] Карапеткова М., М.Живков, 2000. Рибите в България, Реялибрис, С..

[Д.11] Нанкинов Д., 2000. Застрашените животни в България, Акад. изд. Проф. М.Дринов”, С.

[Д.12] Попов В., А.Седефчев, 2003. Бозайниците в България, Геясофт ЕООД, С.

[Д.13] Регистър на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействията върху околната среда. 1997, МОСВ, Phare, C.

[Д.14] Обобщени резултати от радиационния мониторинг на води и въздух в 100-km зона на АЕЦ ”Козлодуй”, 1999-2003.

[Д.15] Обобщени резултати за радиоактивност на проби от околната среда и храни в 100-km зона на АЕЦ”Козлодуй”, 1999-2003.

[Д.16] Обобщени резултати за радиоактивност на проби от промишлената площадка на АЕЦ ”Козлодуй”, 1999-2003.

[Д.17] Извадка от “Програма за радиационен мониторинг на околната среда при експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”, идент. № УБ.МОС.ПМ.262/01

[Д.18] Антонов Хр., Д. Данчев, 1980. Подземни води в НРБ

[Д.19] Минков М. и др., 1969. АЕЦ “Козлодуй”. Инженерно-геоложки условия и проект за фундамент на главния корпус с уплътнен льос с тежка трамбовка и устройство на циментольосова възглавница

[Д.20] Филипов Л., и кол., 1992. Обяснителна записка към геоложка карта на България, Картен лист Козлодуй, М 1 : 100 000

[Д.21] Иванов П. и Л. Латинов, 1993: Метеорологични условия за образуването на урагани и пясъчни бури в България. Втора научна и практическа конференция за защита на




населението при бедствия и аварии, том. V – Сеизмична опасност, Метеорологични и хидроложки аспекти на бедствия и аварии.

[Д.22] Климатичен справочник на НРБ, 1983. Наука и изкуство.

[Д.23] Климат на България. 1991. БАН, София.

[Д.24] Николова Н. 1972. За оценка на метеорологичните условия в региона на АЕЦ “Козлодуй” във връзка с проекта за изграждането на атомна централа.. ИХМ, том. XIX.

[Д.25] “Избор на площадка за ХССОЯГ в АЕЦ “Козлодуй”, ИКЮИ – България




12 ЧАСТ XII - ОПИСАНИЕ НА ТРУДНОСТИТЕ ПРИ СЪБИРАНЕТО НА

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС

За нуждите на ДОВОС всички необходими данни бяха предоставяни от инвеститора или бяха събрани от различни достъпни източници. Обичайните проблеми по набавяне на актуална информация за някои от компонентите на околната среда се проявиха, но бяха решени в процеса на работа по ОВОС.

Този ДОВОС е изготвен самостоятелно и преди планираното завършване на междинния ОАБ (спазвайки изискванията на българското законодателство), поради което ще бъде разработена детайлна количествена оценка на аварийните условия, описани в този документ като следваща задължителна стъпка, определена от условията на концепцията за лицензиране като мярка за безопасност. Затова проблемите на безопасността са дискутирани само в общ план (използвайки консервативен подход) в Доклада за ОВОС, въз основа на изискванията за безопасност и не са насочени към техническите аспекти на анализа на безопасността, т.е. дали изискваното ниво на ядрена безопасност е постигнато или не. Необходимо е АЯР да одобри междинния ОАБ преди да започне строителството (както и да одобри окончателния ОАБ преди да започне експлоатацията). Следователно основната предпоставка на ДОВОС е, че ХССОЯГ отговаря на всички български норми в областта на ползването на атомната енергия и че всички необходими одобрения от компетентните органи ще бъдат получени.



Documents

НА ХРАНИЛИЩЕ ЗА СУХО СЪХРАНЯВАНЕ НА … Main R… · риска). Всички други аспекти (въздействие върху въздуха,