К О М П Л Е К Т Н А С Т У Д Е Н Т А - shu.bgshu.bg/sites/default/files/harakteristiki/fpn/Informacionen_paket_EOOS.pdf · Физиология на растенията

ФАКУЛТЕТ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

КАТЕДРА ”БИОЛОГИЯ”

Утвърждавам .................

Декан:......................

/проф. д-р Д. Енчев/

К О М П Л Е К Т Н А С Т У Д Е Н Т А

Област на висшето образование: шифър 4. Природни науки, математика и информатика

Професионално направление: шифър 4.3. Биологически науки

Специалност: ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Образователно-квалификационна степен: Бакалавър.

Форма на обучение: Редовна.

Срок на обучение: 4 години

Катедра: БИОЛОГИЯ

Шумен

2013 г.

KONSTANTIN

PRESLAVSKY

UNIVERSITY

S H U M E N

Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т

“ Е П И С К О П К О Н С Т А Н Т И Н П Р Е С Л А В С К И ”

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

І курс

Ботаника - І част (Анатомия и морфология на растенията) Цитология Математика и информатика (Висша математика) Метеорология и хидрология Физическа култура и спорт Ботаника - ІІ част (Систематика на растенията) Хистология и ембриология Математика и информатика (Информатика) Физика Обща и неорганична химия Теренна практика по ботаника Избираема дисциплина 1

Методи за статистическа обработка на експериментални данни в биологията

Природна география на Черно море

Стопанско усвояване и опазване на Черно море

ІІ курс

Аналитична химия с инструментални методи Зоология (Зоология на безгръбначните животни) Анатомия на човека Почвознание, замърсяване на почвите и въздействие върху екосистемите Избираема дисциплина 2

Физикохимични методи в биологията Фитогеография и опазване на околната среда Физиологична екология Методи за статистическа обработка на експериментални данни в биологията

Методи за получаване, обработка и анализ на цифрови образи в биологията Защитени територии и защитени зони в България Мутации и мутагенни фактори но околната среда Молекулярни механизми на генетични процеси. Биотехнологии Стопанско усвояване и опазване на Черно море Проблеми на флористичното разнообразие в България Проблеми на фаунистичното разнообразие в България Еволюционна морфология

Избираема дисциплина 3 Геология с петрография Геоморфология Съставяне на екологични карти Технологии за пречистване на флуиди Физикохимични проблеми на екологията и опазването на околната среда Екологично образование и възпитание на учениците от СОУ

Факултативна дисциплина І Чужд език: Английски; Немски; Френски Философия Обща икономическа теория Биоетика Разработване и оценка на научен труд

Органична химия Микробиология и микробиологични методи на пречистване Зоология (Зоология на гръбначните животни) Теренна практика по Зоология Избираема дисциплина 4

Administrator

Stamp

Геология с петрография Геоморфология Съставяне на екологични карти Технологии за пречистване на флуиди Физикохимични проблеми на екологията и опазването на околната среда Екологично образование и възпитание на учениците от СОУ

Избираема дисциплина 5 Геология с петрография Геоморфология Съставяне на екологични карти Технологии за пречистване на флуиди Физикохимични проблеми на екологията и опазването на околната среда Екологично образование и възпитание на учениците от СОУ

Факултативна дисциплина ІІ Чужд език: Английски; Немски; Френски Философия Обща икономическа теория Биоетика Разработване и оценка на научен труд

ІІІ курс

Зоогеография и опазване на биологичното разнообразие Технологии за обработка на твърди отпадъци Биофизика и биофизични методи за пречистване Екологична химия Обща генетика и теория на еволюционното учение Екология Физиология на животните и човека Физиология на растенията Биохимия и биотехнологии (Биохимия) Теренна практика по Екология Етология Избираема дисциплина 6

Физикохимични методи в биологията Фитогеография и опазване на околната среда Физиологична екология Методи за статистическа обработка на експериментални данни в биологията

Методи за получаване, обработка и анализ на цифрови образи в биологията Природна география на Черно море Стопанско усвояване и опазване на Черно море Проблеми на флористичното разнообразие в България Проблеми на фаунистичното разнообразие в България

ІV курс

Биохимия и биотехнологии (Биотехнологии) Екотоксикохимия Замърсяване на водите и въздействие върху екосистемите Замърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите Икономика и управление на опазване на околната среда Молекулярна генетика Радиоекология Екологично законодателство и норми Екологичен мониторинг Избираема дисциплина 7

Геология с петрография Геоморфология Съставяне на екологични карти Технологии за пречистване на флуиди Мутации и мутагенни фактори нa околната среда

Избираема дисциплина 8 Защитени територии и защитени зони в България Биокоординационна химия Молекулярни механизми на генетични процеси. Биотехнологии Хистология и ембриология Състав и структура на научния език в химията

Педагогически модул

Хоспитиране по Биология Методика на обучението по Биология Текуща педагогическа практика по Биология Преддипломна педагогическа практика по Биология Избираема дисциплина

Интерактивни методи на обучението по Биология Форми и методи за екологично образование и възпитание на учениците Методика и техника на училищния експеримент по Биология

КОМПЛЕКТ НА СТУДЕНТА


СПЕЦИАЛНОСТ „ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА”

ДИСЦИПЛИНА „АНАТОМИЯ НА ЧОВЕКА”

I. К О Н С П Е К Т

1. Място на анатомия на човека в системата на биологичното познание. Кратък

исторически преглед на развитието на анатомията на човека. Човекът в

систематиката на царство Животни.. Възрастови, полови и индивидуални различия

при човека.

2. Анатомична номенклатура (терминология). Части на човешкото тяло. Основен

анатомичен стоеж, равнини, линии, общи термини. Клонове на анатомията на човека

3. СКЕЛЕТНА СИСТЕМА – обща характеристика. Видове, строеж и класификация

на костите.

4. СЪЕДИНИТЕЛНА СИСТЕМА. Влакнести, хрущялни и синовиални съединения. 5. Кости на черепа. Череп. Съединения на черепа.

6. Гръбначен стълб. Съединения на гръбначния стълб.

7. Скелет на гръдния кош. Съединения на скелета на гръдния кош. 8. Кости на горния крайник. Съединения на костите на горния крайник.

9. Кости на долния крайник. Съединения на костите на долния крайник.

10. МУСКУЛНА СИСТЕМА. Скелетни мускули – анатомичен строеж, функции

и класификация. Мускули на главата и шията.

11. Мускули на гърдите и корема. Диафрагма.

12. Мускули на горния крайник.

13. Мускули на долния крайник.

14. ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА. Устна кухина. Жлези на устната кухина,

зъби, език.

15. Гълтач, хранопровод, стомах.

16. Тънко черво, дебело черво.

17. Черен дроб, жлъчен мехур, задстомашна жлеза, коремница.

18. ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА. Нос, гръклян, дихателна тръба.

19. Бронхи, бели дробове, плевра, средостение.

20. ПИКОЧНА СИСТЕМА. Бъбрек.

21. Екскреторни пътища на бъбрека – малки бъбречни чашки, големи бъбречни чашки,

бъбречно легенче. Пикочопровод, пикочен мехур, мъжки и женски пикочен канал.

22. МЪЖКИ ПОЛОВА СИСТЕМА. Семенник, надсеменник, семеотводен проток,

семенно мехурче, простата, булбо-уретрална жлеза, полов член, скротум.

23. ЖЕНСКА ПОЛОВА СИСТЕМА. Яйчник, маточна тръба, матка, влагалище.

Външни женски полови органи.

24. ЕНДОКРИННИ ЖЛЕЗИ – обща характеристика. Щитовидна жлеза,

околощитовидни жлези, надбъбречна жлеза.

25. Хипофиза, шишарковидно тяло (епифиза), ендокринна част на задстомащната

жлеза.

26. СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА – обща характеристика. Сърце. Малък кръг

на кръвообръщение.

27. Голям кръг на кръвообръщение – артерии – аорта, клонове на аортната дъга,

артерии на горния крайник.

28. Клонове на гръдната и коремна аорта, артерии на долния крайник.

29. Голям кръг на кръвообръщение – вени – горна и долна куха вени, портна вена.

30. ЛИМФОИДНА СИСТЕМА. Лимфни капиляри, съдове и протоци. Лимфен

възел. Регионални лимфни възли. Слезка.

31. НЕРВНА СИСТЕМА. Значение и филогенеза. Ембрионално развитие. Класификация.

Принципи на изграждане.

32. Централна нервна система – гръбначен мозък.

33. Мозъчен ствол – продълговат мозък, мост.

34. Мозъчен ствол – среден мозък, междинен мозък.

35. Малък мозък.

36. Краен мозък – мозъчна кора, бяло мозъчно вещество, ядра, локализация на

функциите.

37. Периферна нервна система. Гръбначно-мозъчни нерви.

38. Черепни нерви.

39. Вегетативна нервна система.

40. СЕТИВНИ ОРГАНИ. Орган на зрението. 41. Орган на слуха и равновесието.

42. Орган на обонянието. Орган на вкуса.

43. ОБЩА ПОКРИВКА. Кожа. Нокти. Гърда.

ІІ. Литература

Овчаров Вл., В Ванков. 2012. Анатомия на човека (дванадесето издание),

Медицинско издателство „АРСО”, София.

Ванков В., Вл. Овчаров. 2010. Анатомия на човека (единадесето издание),


Синелников Р. Д., Я. Р. Синелников, А. Я. Синелниксв. 2010. Атлас по

анатомия на човека, том I, II и III, „СофтПрес”, София.

Фрич Х., В. Кюнел. 2006. Цветен атлас по анатомия в 3 тома, Издателство Leterra.

Палов А., П. Йотовски. 2002. Анатомия на човека (учебник за медицински

колежи), Медицинско издателство „АРСО”

Палов А., П. Йотовски, Т. Аврамова. 2010. Основи на анатомията и

физиологията на човека, Медицинско издателство „АРСО”, София.

Арнаудов Г., П. Арнаудова. 1992. Медицинска терминология на шест езика,

Медицина и физкултура, София.

ІІІ. Форми на самостоятелна работа.

Работа с костен материал и анатомични атласи

Писмени контролни работи по разделите от учебното съдържание, оценявани по същите

критерии както изпитните въпроси (0-40 т.).

Критерии за оценяване на самостоятелната работа

Писмени контролни работи:

Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на съществени

пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);

Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на неточности в

използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала,

адекватност на използваните термини; добра езикова

Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения

материал, умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен

(6).

ІV. Семестриален контрол - дискусии, контролни работи

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие, форми на контрол в

процеса на изучаване на учебната дисциплина)

Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план

VІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/

Изпитът по дисциплината Анатомия на човека е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в

продължение на 120 минути.

VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите, на

оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити

Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента:

Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от конспекта:






адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения материал,

умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен (6).

VІІІ. Принципи на формиране на оценката

Всеки студент развива по един теоретичен въпрос от трите раздела на конспекта. Първи

раздел включва въпросите от три системи – скелетна, съединителна и мускулна. Към втори

раздел принадлежат въпросите за системите от вътрешни органи и ендокринни жлези.

Трети раздел съдържа въпросите сърдечно-съдова сиситема, лимфоидна система, нервна

система, сетивни органи и обща покривка. Крайната оценка се оформя като

средноаритметична величина от оценките на трите въпроса от писмения изпит. Само един

развит въпрос не осигурява успешно вземане на изпита.

Студент получил оценка на контролно или контролните „много добър” или „отличен”,

се освобождава от писмен изпит по съответните въпроси или съответния раздел от

конспекта. При освобождаване от раздел оценката е средно аритметична от оценките на

контролните от раздела.

Присъждане на кредити

След изпълнение на задачите по самостоятелната работа и успешно полагане на изпита, на

студента се присъждат предвидените по учебен план 5 кредита.

култура – Мн. добър (5);

Обратно към съдържанието




„АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ С ИНСТРУМЕНТАЛНИ МЕТОДИ”

К О Н С П Е К Т

1. Предмет, задачи и място на аналитичната химия.

2. Класификация на методите на аналитичната химия според техния характер,

величина на анализираната проба и техника на изпълнение.

3. Равновесни процеси в аналитичната химия. Равновесни константи, коефициент на

активност, йонна сила - начини за пресмятане и използване в аналитичната химия.

4. Киселинно-основни равновесия. Протолитна теория. Видове протолизни

константи. Протонна активност във водни разтвори на протолити.

5. Комплексообразувателни процеси в аналитичната химия. Стабилност на

комплексните съединения и фактори, от които зависи. Стабилитетни константи,

използвани за характеризиране на комплекси при чисти условия. Стабилност на

комплексите при реални условия. Условни стабилитетни константи и -

коефициенти. ТКП и ТЛП. Типове органични и неорганични

комплексообразуващи реактиви, използвани в химичния анализ.

6. Процеси на утаяване и разтваряне в аналитичната химия. Разтворимост на

съединения с различна кристална решетка. Количествено характеризиране на

условията за разтваряне. Произведение на разтворимост и неговото използване в

аналитичната химия. Влияние на странични реакции върху разтворимостта на

утайките. Условно произведение на разтворимост.

7. Окислително-редукционни процеси в аналитичната химия. Основни понятия.

Фактори, влияещи върху величината на окислително - редукционните потенциали

и използването им в аналитичната практика. Условен окислително - редукционен

потенциал.

8. Задачи и средства на качествения анализ. Аналитични реакции и техните основни

характеристики.

9. Системен качествен анализ - основни принципи.

10. Задачи и методи на количествения анализ. Екстензивни свойства и тяхното

използване в количествения анализ.

11. Обемен анализ - общи принципи. Изисквания към реакциите, използвани при

обемните методи. Изчисления в обемния анализ.

12. Протонометрия. Киселинно – основни индикатори. Криви на титруване на силен

със силен протолит.

13. Утаечен обемен анализ. Същност на метода. Криви на титруване. Начини за

определяне на еквивалентния пункт.

14. Комплексометрия. Титранти в комплексометрията. Метални комплексонати -

състав, структура, стабилност. Криви на титруване. Металохромни индикатори -

принцип на действие, избор на подходящ индикатор, характерни представители.

Приложимост на метода.

15. Редоксиметрия. Класификация на редоксиметричните методи. Индикатори в

редоксиметрията. Криви на титруване. Перманганометрия. Йодометрия.

16. Електромагнитен спектър. Енергия на молекулите. Произход на абсорбционните

спектри. Подборни правила. Населеност на енергетичните нива.

17. Електронна спектроскопия. Елементарна теория на електронните спектри.

Електронни състояния.Видове електронни спектри. Влияние на заместителите

върху положението Теоретични основи на спектроскопията. Основни

спектроскопски величини. на абсорбционните максимуми при хромофорите.

18. Инфрачервена спектроскопия. Същност на метода. Елементарна теория на

вибрационните спектри и принципи на ИЧ - спектралния анализ. Характеристични

трептения при органични и неорганични съединения. Количествен анализ.

19. Потенциометрични методи за анализ. Потенциометрично титруване.

20. Хроматографски методи за анализ.


Александров, С., Методи за разтваряне, разделяне и концентриране в аналитичната химия,

София, Народна култура, 1995.

Бейкер, А., Д. Беттериди, Фотоэлектронная спектроскопия, М., Мир, 1975.

Бонева, М., Сн.Ганчева, Ръководство по качествен анализ, Шумен, Ун.изд.

“Кл.Охридски”, 1993.

Бонева, М., Й. Тачева, Ръководство по инструментални методи за анализ, Ун. изд. “Еп. К.

Преславски”,Шумен, 1998.

Бончев П.Р., Увод в аналитичната химия, София, НИ, 1979.

Ганчева, С., М.Бонева, М.Кашчиева, Мет. помагало за решаване на задачи по

аналитична химия, Шумен, Хелиос, 1991.

Граселли, Д., М. Снейвили и др. , Применение спектроскопии КР в химии, М., Мир, 1984.

Даиев, Хр., Б.Желязкова и др., Ръководство по физични методи за анализ и изследване на

неорганични обекти под редакцията на Н.Йорданов, С., Ун. издателство “ Кл.Охридски”,С.,

1992.

Драго, Р., Физ. методы в химии, т.1 и т.2., Москва, Мир, 1981.

Жарский, И., Г.И. Новиков, Физ. методы исследования в неорг. химии, М., Высшая школа,

1988

Йотов, С., И.Таулов, Масспектроскопия на органични съединения, Н.И., С., 1987.

Казыцина, Л., Н.В. Куплетская и др., Применение УФ- , ИК- и ЯМР- и

масспектроскопии в органической химии, МГУ, М., 1979.

Карьский, И., Г.И.Новиков, Физ. методы исследования в неорг. химии, Москва, В.школа,

1988.

Нефедов, В., Рентгено - електронная спектроскопия хим. соединений, М., Мир, 1984.

Пиккеринг, У., Современная аналитическая химия, Москва, Химия, 1977.

Скуг, Д., Д.Уэст, Основы анал. химии, т.1 и т.2, Москва, Мир, 1979.

Спасов, С., М.Арнаудов, Приложение на спектроскопията в орг. химия, София, НИ, 1978.

Христова, Р., Д. Цалев и др., Ръководство по количествен анализ, София, Наука и изкуство,

1979.

Эткинс, И., Физическая химия, т.2., Москва, Мир, 1980.


Реферативен преглед на литература (0-20 т.).

Две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по същите



Реферат:

Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса на основни

моменти от темата, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);





Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да се откроят

основните моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата езикова култура –

Отличен (6).





използваните термини, сравнително добра езикова

култура – Добър (4);



Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения

материал, умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура –

Отличен (6).

ІV. Семестриален контрол

Разработка на реферат по зададена тема с оценка

Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол в процеса на

изучаване на учебната дисциплина)

До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на реферат по

предварително зададена тема.

Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.


Изпитът по дисциплината е писмен, съгласно ЗВО.

VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите, на

оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити


Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от конспекта или отворен тест

Първо равнище (8-15 т.) - Среден (3);

Второ равнище (16-24 т.) –– Добър (4);

Трето равнище (25-33 т.) –– Мн. добър (5);

Четвърто равнище (34-40 т.) –– Отличен (6).


Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената оценка от

писмената част и оценката от реферата







Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да се откроят

основните моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата езикова култура –

Отличен (6).


Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на

съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден

(3);

Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на

неточности в използваните термини, сравнително добра езикова


Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на

материала, адекватност на използваните термини; добра езикова култура –

Мн. добър (5);

Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на

представения материал, умение да се откроят основните моменти, точност

и богата езикова култура – Отличен (6).

ІV. Семестриален контрол Разработка на реферат по зададена тема с оценка

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на

реферат по предварително зададена тема.

2. Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.

VІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/ Изпитът по дисциплината е писмен, съгласно ЗВО.

VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на

студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити







VІІІ. Принципи на формиране на оценката Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената

оценка от писмената част и оценката от реферата.

Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от конспекта или отворен тест Първо равнище (8-15 т.) - Среден (3);




VІІІ. Принципи на формиране на оценката Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената

оценка от писмената част и оценката от реферата

Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че

студентът е получил оценка Слаб (2) на изпита.

Присъждане на кредити След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и

успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план

кредити - 7 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ТЕРЕННА ПРАКТИКА ПО ЗООЛОГИЯ (ЗБЖ И ЗГЖ)”

I. I. К О Н С П Е К Т

1. Правила за събиране и съхранение на едноклетъчни и многоклетъчни

безгръбначни животни

2. Изготвяне на трайни микроскопски препарати от едноклетъчни и паразитни

червеи

3. Изготвяне на формалинови препарати 4. Тип Мешести (Coelenterata) – характерни особености на сладководни и морски

мешести, представители в българската фауна

5. Група Червеи – класификация, разпространение и значение на отделни

представители от българската фауна от класовете Turbellaria, Oligochaeta,

Hirudinea

6. Клас Охлюви (Gastropoda) – класификация, разпространение и значение на

отделни представители от българската фауна

7. Клас Миди (Lamellibranchia) – класификация, разпространение и значение на


8. Подтип Ракообразни (Crustacea) – класификация, разпространение и значение на


9. Клас Паякообразни (Arachnida) – класификация, разпространение и значение на


10. Подтип Многоножки (Myriapoda) – класификация, разпространение и значение

на отделни представители от българската фауна

11. Клас Насекоми (Insecta), разред Odonata, разред Blattoidea, разред Mantodea,

разред Orthoptera, разред Coleoptera, разред Lepidoptera, разред Hymenoptera,

разред Diptera - класификация, разпространение и значение на отделни

представители от българската фауна

12. Клас Костни риби (Osteichthyes) – анализ на биотичната привързаност на

различните видове. Съвременни методи за изучаване в полеви условия на

биоразнообразието в природни екосистеми. Основни правила за лабораторна

обработка.

13. Клас Земноводни (Amphibia) – анализ на биотичната привързаност на



обработка.

14. Клас Влечуги (Reptilia) – анализ на биотичната привързаност на различните

видове. Съвременни методи за изучаване в полеви условия на


обработка.

15. Клас Птици (Aves) – анализ на биотичната привързаност на различните видове. Съвременни методи за изучаване в полеви условия на биоразнообразието в

природни екосистеми. Основни правила за лабораторна обработка.

16. Клас Бозайници (Mammalia) – анализ на биотичната привързаност на различните



обработка.




червеи

19. Изготвяне на формалинови препарати

20. Тип Мешести (Coelenterata) – характерни особености на сладководни и морски




Hirudinea


















обработка.




обработка.




обработка.






обработка.

I. Литература

1. АНГЕЛОВ П., 1994. Атлас по зоология – безгръбначни животни, С., Просвета,

256 с.

2. АНГЕЛОВ П., 1987. Обща ентомология. С., Наука и изкуство

3. АНГЕЛОВ П., БЛ. ГРУЕВ, В. ТОМОВ, АТ. ДОНЕВ, Д. БЕЧЕВ, 1998.

Ръководство за

теренни упражнения по зоология – безгръбначни животни. П., Унив. изд. “П.

Хилендарски”, 134 с.

4. АТАНАСОВА ИВ., 2003. Практикум по зоология на гръбначните животни.

Абагар.

120с.

5. БЕШКОВ ВЛ., К. НАНЕВ, 2002. Земноводни и влечуги в България. Pensoft

6. БЕЧЕВ Д., 2012. Морфология и систематика на насекомите. Пловдив, Унив.

изд. “П. Хилендарски”, 244 с. Версия 1.61, май 2012 г. Налично на:

http://bio.uni- plovdiv.bg/nasekomi

7. ГОЛЕМАНСКИ В., Р. ДАВИДОВА, Х. ХРИСТОВ, 2006. Ръководство за

лабораторни и теренни занятия по зоология. Безгръбначни животни. Ш.,

Унив. изд. “Еп. К. Преславски”, 270 с.

8. ДАРАКЧИЕВ А., 1988. Ръководство по орнитология. “Наука и изкуство”, С.

9. ИВАНОВ А., Ю. ПОЛЯНСКИЙ, А. СТРЕЛКОВ, 1981. Большой практикум по

зоологии безпозвоночных, М., Высшая школа, 504 с.

10. КАРАПЕТКОВА М., М. ЖИВКОВ, 1995. Рибите в България (определител).

”Гея Либрис”, С., 247с.

11. КАРТАШЕВ Н., В. СОКОЛОВ, И. ШИЛОВ, 1981. Практикум

по зоологии позвоночных. “Высшая школа”, М.

12. МАРИНОВ М., 2001. Джобен полеви определител на водните кончета на България. С.

13. МАРИНОВ Т., 1990. Зообентосът на българския сектор на Черно море. С., БАН

14. МИХОВ СТ. 2002. Земноводните в България. Полеви определител. БШПОБ

15. ПЕШЕВ Ц., Д. НАНКИНОВ, Д. ПЕШЕВ, 2003. Гръбначните животни в

България.

Определител. “Булвест”, С.

16. ПОЛОСКИН А., В. ХАИТОВ, 2006. Полевой определитель

пресноводных беспозвоночных. WWF Росии, М., 16 с. Налично на:

http://www.wwf.ru/ data/publ/April06/bugs-text-cover.pdf

17. ПОПОВ В., 2003. Бозайниците В България. Определител.”Геософт”, 291.

18. СИМЕОНОВ С., Т. МИЧЕВ, 1991. Птиците на Балканския полуостров.

Полеви определител. ”П. Берон”, С. 248 с.

19. ФАУНА НА БЪЛГАРИЯ. Том 4, 1975; Том 6, 1977; Том 23, 1994

20. ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2011. том 2. Животни.

Съвместно

издание на Българска Академия на Науките & Министерство на Околната

Среда и Води

21. ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2011. том 3. Природни

местообитания.

Съвместно издание на Българска Академия на Науките & Министерство

на Околната Среда и Водите

22. ANGELOV A., 2000. Catalogus Faunae Bulgaricae. Vol. 4. Water molluscs.

Sofia, Prof. M. Drinov Academic Publishing

23. DETCHEVA R., 1992. Catalogi Faunae Bulgaricae. 1. Protozoa, Ciliophora.

Sofia, Academiae Scientiarum Bulgaricae, 134 p.

24. GRUEV B., V. TOMOV, 1998. Catalogus Faunae Bulgaricae. Vol. 3.

Coleoptera: Chrysomelidae. Pensoft Publishers

25. GRUPCHEVA G., V. GOLEMANSKY, N. MARGARITOV, 2006. Catalogus

Faunae

Bulgaricae. 6. Protozoan Parasites of Fishes. Sofia, Prof. M. Drinov

Academic Publishing

26. LAVCIEV V., 2003 Catalogus Faunae Bulgaricae. Vol. 5. Diptera:

Fanniidae, Muscidae, Stomoxydidae. Sofia, Prof. M. Drinov Academic Publishing

27. NESTOROVA Е., 1998. Catalogus Faunae Bulgaricae. Vol. 2.

Lepidoptera, Geometridae.

Pensoft Publishers




http://bio.uni-plovdiv.bg/nasekomi


http://www.wwf.ru/

http://www.pensoft.net/author.php?auth=3675


http://www.pensoft.net/book/4721/catalogus-faunae-bulgaricae-vol-4-water-molluscs






http://www.pensoft.net/book/6867/catalogus-faunae-bulgaricae-vol-5-diptera-fanniidae-muscidae-stomoxydidae





http://www.pensoft.net/product.php?p=69&r=34&r2



червеи

35. Изготвяне на формалинови препарати 36. Тип Мешести (Coelenterata) – характерни особености на сладководни и морски




Hirudinea


















обработка.




обработка.




обработка.






обработка.


1. Подготовка на колекция от безгръбначни животни – 0-55 т. 2. Работа с определителни таблици – 0-15 т.

3. Работа с научна и учебна литература – 0-15 т.

4. Изготвяне на протоколи от проведени наблюдения в природата – 0-15 т.

Критерии за оценяване на самостоятелната работа:

Първо равнище – представяне на недобре изготвени протоколи,

формирани на средно ниво практически умения за изготвяне на

сбирки от безгръбначни животни, за лабораторна обработка на

колекционен материал, за работа с определителни таблици – Среден

(3);

Второ равнище – представяне на задоволително изготвени

протоколи, формирани на добро ниво практически умения за

изготвяне на сбирки от безгръбначни животни, за лабораторна

обработка на колекционен материал, за работа с определителни

таблици; определяне на видове животни с помощ от преподавателя –

Добър (4);

Трето равнище – представяне на добре изготвени протоколи,

формирани на много добро ниво практически умения за изготвяне

на сбирки от безгръбначни животни, за лабораторна обработка

на колекционенматериал, за работа с определителни таблици;

самостоятелно определяне на някои широко разпространени видове

животни – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – представяне на много добре изготвени

протоколи, познаване на материала, устойчиво формирани

практически умения за изготвяне на сбирки от безгръбначни

животни, за лабораторна обработка на колекционен материал, за

работа с определителни таблици; самостоятелно определяне на

широко разпространените видове животни – Отличен (6).


Практическа работа по изготвяне на трайни микроскопски препарати,

подготовка на хранителни среди, изготвяне на формалинови препарати,

лабораторна обработка на колекционен материал.

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол в


1. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са подготвили колекция

от безгръбначни животни.

2. При завършване на курса да представят протоколи от проведените

наблюдения сред природата.


VІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/ Изпитът

се провежда чрез решаване на тест по въпроси от конспекта. Изпитът се

провежда в писмена форма с продължителност 60 мин.

VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и

компетентностите на студентите, на оформяне на изпитната

оценка, на присъждане на кредити

Критерии за оценяване знанията и уменията на студента:

Първо равнище – притежаване на необходимия минимум от знания по

дисциплината; не добре усвоен понятиен апарат, формирани на средно

ниво практически умения за изготвяне на трайни микроскопски

препарати и сбирки от безгръбначни животни, за лабораторна обработка

на колекционен материал, за работа с определителни таблици – Среден

(3);

Второ равнище – притежаване на добра основа от теоретични знания

по дисциплината; допускане на неточности в използваните понятия;

добро познаване на правилата и методите за събиране и запазване на

безгръбначни животни от различни групи, за изследване на гръбначните

животни в природни екосистеми; формирани на добро ниво практически

умения за изготвяне на трайни микроскопски препарати и сбирки от безгръбначни животни, за лабораторна обработка на колекционен

материал, за работа с определителни таблици; определяне на видове

животни с помощ от преподавателя – Добър (4);

Трето равнище – овладяна голяма част от необходимите теоретични

знания по дисциплината; използване на литературни данни; адекватност

на използваните понятия, налице е тяхното разбиране и осмисляне;

много добро познаване на правилата и методите за събиране и запазване

на безгръбначни животни от различни групи, на методите за изследване

на гръбначните животни в природни екосистеми; формирани на много

добро ниво практически умения за изготвяне на трайни микроскопски

препарати и сбирки от безгръбначни животни, за лабораторна обработка

на колекционен материал, за работа с определителни таблици;

самостоятелно определяне на някои широко разпространени видове

животни – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – овладян в максимална степен необходимия обем

от знания по дисциплината; обоснованост и оригинална интерпретация

на литературата, увереност и правилно използване на научната

терминология и понятия; отлично познаване на правилата и методите за

събиране и запазване на безгръбначни животни от различни групи, на

методите за изследване на гръбначните животни в

природни екосистеми; устойчиво формирани практически умения за

изготвяне на трайни микроскопски препарати и сбирки от

безгръбначни животни, за лабораторна обработка на колекционен

материал, за работа с определителни таблици; самостоятелно

определяне на широко разпространените видове животни – Отличен

(6).


Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената

оценка от теста и оценката от самостоятелната работа.

За студент, получил слаба оценка на изпита, оценката е Слаб /2/. Студентът се

явява на поправителна сесия, като оценките от самостоятелната работа се признават.

Присъждане на кредити След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и

положителна текуща оценка, на студента се присъждат предвидените по учебен

план кредити - 2 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ПОЧВОЗНАНИЕ, ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ

ВЪРХУ ЕКОСИСТЕМИТЕ”


1. Почва. Образуване на почвите. Изходни материали за образуване на почвите. Основни първични материали за почвообразуването. Основни скали за

почвообразуването.

2. Изветряване на плътните скали и образуване на рохкавите почвообразуващи

скали (материали). Почвообразуване.

3. Развитие на почвите под влияние на отделните почвообразуващи процеси. Общи

особености на почвата. Морфология на почвата – главни микроморфологични

белези на почвите.

4. Състав на почвите – органичен, минерален, химичен и механичен.

5. Почвени колоиди, почвен разтвор, почвен въздух.

6. Физико- химични и химични свойства на почвите – поглъщателна способност на

почвите и почвените колоиди. Сорбционен капацитет. Реакция на почвите. 7. Киселинност, алкалност и буферност на почвите. 8. Физични свойства на почвите. Структура и структурност. Общи физични и

физико-механични свойства на почвите.

9. Водни свойства и воден режим на почвите. Въздушни свойства и въздушен

режим на почвите. Окислително-редукционни процеси в почвите. Топлинни

свойства и режим на почвите.

10. Плодородие на почвите. Класификация на почвите.

11. Литосоли, регосоли, подвижни пясъци (ареносоли).

12. Делувиални почви, планинско-ливадни почви.

13. Хумусно-карбонатни почви, черноземи (обща характеристика).

14. Карбонатни черноземи, излужени черноземи.

15. Деградирани черноземи (лесивирани). Терасови (ливадни) черноземи.

16. Смолници (обща характеристика), карбонатни, излужени и ливадни смолници.

17. Планински кафяви горски почви. Планински тъмноцветни и канелени горски

почви.

18. Лесивирани канелени горски и ливадно-канелени почви. Лесивирани жълтоземи.

19. Сивокафяви горски почви. Тъмносивокафяви горски и сивокафяви (лесивирани)

горски почви.

20. Псевдоподзолисти почви. Алувиални, алувиално-ливадни, ливадноблатни и

торфеноблатни почви.

21. Засолени почви. Солончаци и солонци.

22. Риголвани, градински и изгребани почви.

23. Припокрити, насипни и оризови почви.

24. Ерозия на почвите в България. Разрушаване на почвите при открития рудодобив

и строителството. Замърсяване на почвите и методи за отстраняването му;

оценка на почвите в България.

25. Агропроизводствено групиране на почвите. Бонитировка, икономическа и

кадастрална оценка на почвите.


1. Гюров, Г., Т.Тотев. Почвознание. С., Земиздат, 1990, 1999

2. Запазване и повишаване почвеното плодородие. С., Земиздат, 1974

3. Койнов, В., Г.Гюров, Б.Колчева. Почвознание, С., Земиздат, 1980

4. Пенков, М., Почвознание, С., 1996.

5. Пенков, М. Почвите в България – опазване и подобряване., С., Земиздат, 1983

6. Тотев, Т. П. Грибачев, Х. Ненчев, Н. Артинова. Ръководство за упражнения по

почвознание, Земиздат, С., 1990

ІІІ. Форми на самостоятелна работа

1. Разработка и защита на реферат. 2. Подготовка и участие в дискусия по предварително зададени теми.

Всяка от посочените форми носи на студентите 0-20 точки.


Реферат

Оценяването на реферата се извършва по няколко критерия: начин на

представяне на текста, стил на изложението, адекватност на използваните термини,

литературна осведоменост, защита на реферата.

Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса на

основни моменти от темата, неусвоени специфични термини, бедна литературна

справка – Среден (3);


неточности в използваните термини, сравнително богата литературна справка –

Добър (4);


материала, адекватност на използваните термини; богата литературна справка –


Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да се

откроят основните моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата

литературна справка – Отличен (6).

Подготовка и участие в дискусия по предварително зададени теми

Оценяването на участието в семинара се извършва по няколко критерия: ниво на

подготовка по зададената тема, актуалност на използваната информация, преглед и

цитиране на научни публикации по темата, участие в дискусията.

Първо равнище (3-8 т.) - повърхностна подготовка на зададената тема и участие в дискусията – Среден (3);

Второ равнище (6 -10 т.) – задоволително подготвена тема и участие в дискусията –

Добър (4);

Трето равнище (11-15 т.) – пълнота на подготвената тема, с малки пропуски, активно участие в дискусията – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (16-20 т.) – пълна и подробно подготвена тема, много добро представяне, активно участие в дискусията – Отличен (6). Крайната оценка от самостоятелната работа на студента се оформя като

средноаритметична величина от оценките на двете предложени форми.


Участие в упражненията - дискусии, беседи, своевременно и отговорно

изпълнение на поставените самостоятелни задачи и др.

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие, форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина).

1. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са отчели самостоятелната

си студентска работа:

– да са представили и успешно защитили изготвените реферати;

– да са взели участие в семинар чрез разработка и представяне на зададена тема

и последвалата дискусия.

2. Да са реализирали минимална аудиторна заетост, съгласно предварително

обявените изисквания на лектора и асистента.


Изпитът по дисциплината «Почвознание ,замърсяване на почвите и въздействие

върху екосистемите» е писмен и се провежда в продължение на 120 минути. Всеки

студент разработва съдържанието на 2 изпитни въпроса.




Писмена част – разработване на теоретични въпроси от конспекта:


съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);


неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура –

Добър (4);


материала, адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн.

добър (5);


представения материал, отлично боравене с понятийния апарат, умение да се

откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен (6).


Оценката от изпита се формира на базата на оценките от лабораторните

упражнения и от изпита. Изпитът се счита за издържан при:

1. Положителна оценка (минимум среден 3,00) от лабораторните упражнения. 2. Положителна оценка (минимум среден 3,00) от семестриалния изпит.

Окончателната оценка е слаб (2,00) ако една от оценките в точка 1 и 2 е слаб (2,00).

Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената оценка

от теоретичния изпит и оценката от ИРС.

Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът

е получил оценка Слаб (2) на изпита.

За студент, получил слаба оценка на изпита, крайната оценка е Слаб (2). При

евентуално явявяне на поправителна или ликвидационна сесия, оценката от ИРС се

признава.


След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и







ДИСЦИПЛИНА „БИОХИМИЯ И БИОТЕХНОЛОГИИ (БИОХИМИЯ)”


Химичен състав на клетката. Неорганични и органични съединения, изграждащи

живата материя. Вода. Водородни връзки. Основни и производни структури. Връзки,

чрез които основните структури се свързват в производни. Биополимери – видове.

Аминокиселини, изграждащи белтъците. Видове -аминокиселини. Свойства.

Природни пептиди,

Белтъци. Строеж на полипептидните вериги на белтъците. Равнища на организация

на белтъчните молекули. Първична структура. Вторична структура: -спирала -лист.

Колагенова спирала.

Третична структура на белтъците. Доменна организация на белтъчните молекули.

Глобулни и фибриларни белтъци Четвъртична структура на белтъците.

Свойства на белтъците. Биологични функции на белтъците.

Обща характеристика на метаболизма. Катаболитни и анаболитни процеси. Тип на

обмяната. Анаеробен и аеробен, автотрофен и хетеротрофен тип на обмяната. Основни

типове реакции.

Особености на енергетичните процеси при организмите. Богати на енергия връзки –

видове. Роля на АТФ. Фосфатен цикъл. Биологично окисление. Особености, субстрати,

акцептори, редокс-системи, ензими.

Ензими. Особености на каталитичното действие на ензимите. Ензимна номенклатура.

Механизъм на ензимното действие. Активен център. Специфичност на ензимното

действие.

Скорост на ензимните реакции. Представа за ензимна кинетика: ход на ензимната

реакция във времето, влияние на концентрацията на ензима върху скоростта на ензимно

катализираните реакция, влияние на температурата и рН. Влияние на концентрацията

на субстрата. Константа на Михаелис.

Инхибиране и активиране на ензимната активност. Конкурентно инхибиране.

Алостерично инхибиране. Приложение на ензимите в практиката.

Катаболизъм на въглехидратите – етапи. Катаболизъм на моно- и дизахаридите.

Разграждане на гликоген. Регулация.

Гликолитичен обменен път. Енергетична равносметка. Ферментации.

Вторични пътища на разграждане на глюкозата. Пентозофосфатен цикъл.

Цикъл на трикарбоксилните киселини. Енергетична равносметка. Локализация в

клетката.

Глиоксалатен цикъл. Значение.

Дихателни вериги. Устройство и значение. Пренос на редукционни еквиваленти

през мембрани – совалчести механизми. Образуване на макроергични връзки при

пренасяне на електрони в дихателните вериги. АТФ синтаза.

Хетеротрофна биосинтеза на въглехидрати. Глюконеогенеза. Биосинтеза на олиго- и

полизахариди. Регулация на въглехидратната обмяна.

Автотрофна биосинтеза на въглехидрати. Фотосинтеза. Светлинна фаза.

Фотосистема I и II. Фотолиза на водата. Фотофосфорилиране. Тъмнинна фаза на

фотосинтезата.

Липиди - видове, представители. Катаболизъм на липидите. Разграждане на

триацилглицероли и фосфолипиди.

Катаболизъм на мастните киселини - -окисление на мастните киселини.

Енергетичен баланс. Пренос на ацилни радикали през мембрани.

Биосинтеза на триацилглицероли. Биосинтеза на мастни киселини. Синтаза на

мастните киселини.

Изопренови синтези - общ преглед.

Метаболизъм на азотсъдържащи съединения.

Внасяне на азот в биосферата. Трансаминиране, декарбоксилиране, дезаминиране на

аминокиселини. Разграждане и биосинтеза на въглеродните скелети на

аминокиселините. Връзка между въглехидратния и аминокиселинния метаболизъм.

Механизми на обезвреждане на амоняка. Орнитинов цикъл.

Биосинтези, свързани с метаболизма на аминокиселините.

Структура на нуклеиновите киселини. Видове нуклеинови киселини. Биологична

функция.

Матричен принцип за биосинтеза на информационните макромолекули. Посока на

информацията в живите системи. Централна догма на молекулярната биология.

Биосинтеза на ДНК - молекулен механизъм,

Биосинтеза на РНК. Следсинтетични промени на РНК.

Превеждане на генетичната информация. Генетичен код.

Биосинтеза на белтъци - молекулен механизъм. Следсинтетични промени на

белтъците. Сортиране и насочване на белтъците.

Консервативност и изменчивост на генетичния материал. Рекомбинантни ДНК и

рекомбинантни ДНК-технологии.

Общи принципи за регулация на метаболизма.

ІІ. Литература Т. Николов , Обща биохимия, 1991, 1985 , 1979, 1975, Наука и изкуство

Г. Косекова, Лекции по биохимия, 2004, НМБ-София

Ленинджер, А., Основи биохимии, 1985, Мир, т.1-3

Страйер, Л. Биохимия, 1984, Мир, т.1-3

Berg, M., Timoszko, J,Stryer, L. Biochemistry, 2002, 2007 W. H.

Freeman&Comp.

D. Voet&J.Voet, Biochemistry, 1995, 2004 John Wiley&Sons Inc.

Nelson D., Cox M., Lehninger Principles of Biochemistry, 2002, 2006 Worth

Publ.




Реферат:

Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса

на основни моменти от темата, неусвоени специфични термини, беден

език – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – описателно извеждане на темата, допускане

на неточности в използваните термини, сравнително добра езикова



материала, адекватност на използваните термини; добра езикова

култура– Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение

да се откроят основните моменти, точност и умело боравене с

терминологията, богата езикова култура – Отличен (6).


Две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по

същите критерии както изпитните въпроси (0-40 т.).

Колоквиум в края на семестъра, включващ защита на писмено изготвени

протоколи от лабораторните упражнения (0-40 т.) и проверка на знанията с тест (0-

20 т.).

Критерии за оценяване


Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие

на съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език –

Среден (3);




Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ

на материала, адекватност на използваните термини; добра езикова



представения материал, умение да се откроят основните моменти,

точност и богата езикова култура – Отличен (6).

Колоквиум:

Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвени протоколи

и неспособност да се обяснят изпълнените практически задачи – Среден

(3);

Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвени

протоколи, затруднение при обясняване на изпълнените практически

задачи – Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвени протоколи,

пропуски при обясняване на на изпълнените практически задачи – Мн.

добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на добре изготвени

протоколи, познаване на материала и обясняване на изпълнените

практически задачи – Отличен (6).

Проверка на знанията с тест:

Първо равнище (5-7 т.) – Среден (3);

Второ равнище (8-11 т.) – Добър (4);

Трето равнище (12-16 т.) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – Отличен (6).



До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на

курсова работа по предварително зададена тема.

При завършване на курса да представят протоколи от упражненията да положат

успешно колоквиума.



Изпитът по дисциплината “Биохимия и биотехнологии (Биохимия)” е писмен,

съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.







Среден (3);












оценка от писмената част, оценката от реферата и положения колоквиум, които имат

равностойно значение. Ако студента има положителна оценка от проведените

контролни работи през семестъра върху изтеглени на изпита въпроси, по негово

желание тя може да се използва като оценка по съответния въпрос.











ДИСЦИПЛИНА „БИОХИМИЯ И БИОТЕХНОЛОГИИ (БИОТЕХНОЛОГИИ)”


1. 1

1. Въведен

ие

в дисциплината. Същност, състояние и перспективи на

биотехнологичните производства.

2. Технологична характеристика на прокариотни и еукариотни промишлени

продуценти. Особености на растителните и животинските клетъчни култури.

Характеристика на ензимите като биотехнологични обекти. Свободни и

имобилизирани биообекти.

3. Основни механизми, регулиращи синтезата на клетъчна маса и метаболитни

биопродукти – регулация синтезата и активността на ензими. Катаболитна

репресия. Генна регулация и др. регулационни механизми.

4. Изолиране, съхраняване и повишаване на продуктивните възможности на

клетките на биообектите. Мутации. Репарационни механизми. Фузия на

протопласти. Генетична рекомбинация. Плазмидите като генетични агенти при

промишлени обекти. Колекции за биотехнологични продуценти. Фаголиза и

борбата с нея.

5. Хранителни среди за индустриални ферментации. Характеристика на основните

въглеродни и азотни източници. Минерални компоненти. Растежни фактори.

Прекурсори. Индуктори. Инхибиращи вещества. Математически подходи за

оптимизиране на хранителните среди. Посевен материал за промишлени

ферментационни производства. Критерии за оценка.

6. Стерилизационни процеси. Кинетика и механизъм на измиране на

микроорганизмите при термична стерилизация. Влияние на температурата върху

специфичната скоростна константа на измиране на микроорганизмите. Уравнения

на Арениус и Ейринг.

7. Култивиране на микробни, растителни и животински клетки. Класификация на

процесите. Класификация по Gaden. Периодични процеси. Математическо

формулиране на растежния процес. Растеж при изменяща се специфична

скорост на растеж. Модел на Моно.

8. Непрекъснати процеси на култивиране – математическо описание и

класификация. Влияние на физични фактори (температура, рН, редокс –

потенциал, активност на водата, константа на насищане и др.) върху микробния

растеж и биосинтетичната активност. Твърдофазова ферментация – същност и

значение.

9. Разбъркване и аерация при ферментационни процеси. Топлообменни процеси и

топлинен баланс. Процеси на пенообразуване. Пеногасене и пеногасители.

Концентриране и сепариране на биосуспензии – флотация, филтрация и

центрофугиране. Възможности за ускоряване на процесите при промишлени

условия. Мембранни процеси (диализа, микрофилтрация, ултрафилтрация и

обратна осмоза). Принцип на действие на мембраните.

10. Технологични процеси за изолиране и пречистване на биопродукти. Утаечни,

екстракционни и йонообменни процеси.Сушене на биопродукти. Технологични

схеми и апаратурно оформление. Раздробяване, гранулиране, стандартизация и

разфасовка на биопродукти. Основни аспекти на здравна, екологична и

техническа безопасност в биотехнологичните производства.

11. Характеристика на първични метаболитни продукти и тяхното приложение в

човешката дейност.

12. Производство на аминокиселини.Производство на аминокиселини чрез

използване на мутантни култури (ауксотрофни и регулаторни); чрез използване

на прекурсори; с помощта на ензими.

13. Производство и приложение на глутаминова киселина и натриев глутамат.

Характеристика на продуцентите. Хранителни среди. Контрол и управление

на ферментационния процес. Отделяне и пречистване.

14. Производство и приложение на лизин.

15. Производство и приложение на аспарагинова киселина и аспартам.

16. Производство и приложение на треонин, валин, триптофан и др..

17. Производство и приложение на нуклеотиди и нуклеозиди.

18. Биотехнологично производство и приложение на органични киселини.

19. Производство и приложение на лимонена киселина. Продуценти. Хранителни

среди и регулиране на синтезата. Екологични проблеми при производството и

утилизиране на отпадъчните продукти.

20. Производство и приложение на глюконова киселина.

21. Производство и приложение на млечна киселина.

22. Производство и приложение на оцетна киселина.

23. Производство и приложение на итаконова киселина.

24. Биотехнологично производство на ензими и ензимни препарати. Методи за

култивиране на ензимните продуценти. Технологични схеми. Екологични и

здравни аспекти при ензимното производство. Законови норми за производство

и приложение на ензимни препарати.

25. Производство и приложение на протеиназните ензимни препарати.

26. Производство и приложение на пектолитични ензимни препарати.Производство и

приложение на целулазни и хемицелулазни ензимни препарати.

27. Производство и приложение на липазни ензимни препарати.Производство и

приложение на термостабилни ензимни продукти.

28. Инженерна ензимология – същност, състояние и перспективи. Имобилизиране

на ензими и продуценти. Характеристика, предимства и приложение на

имобилизираните ензими и продуценти. Биосензори и биоелектроди.

29. Витамини. Алифатни витамини (витамин С). Хидроароматни витамини (β-

каротини). Хетероциклени витамини (В2, В12). Получаване, свойства и

приложение.

30. Антибиотици. Продуценти и определяне на антибиотичната активност.

Механизъмна действие. Класификация.

31. Беталактамни антибиотици (пеницилини, полусинтетични пеницилини,

цефалоспорини). Свойства, спектър на действие и приложение.

32. Аминоглюкозидни антибиотици (стрептомицин, гентамицин и др.).

Свойства, спектър на действие и приложение.

33. Гликопептидни антибиотици (ванкомицин). Свойства, спектър на действие

и приложение.

34. Макролидни антибиотици (еритромицин, олеандомицин, спирамицин и др.


35. Полиенови антибиотици (нистатин, амфотерицин и др.). Свойства, спектър

на действие и приложение.

36. Тетрациклинови антибиотици. Свойства, спектър на действие и приложение.

37. Ароматни антибиотици (хлорамфеникол, гризеофулвин, новобиоцин).


38. Алифатни антибиотици (фосфомицин). Свойства, спектър на действие и


39. Полиетерни (йонофорни) антибиотици (монензин, салиномицин, наразин).


40. Ерголинови алкалоиди (алкалоиди на моравото рогче). Химична

структура. Механизъм на биосинтеза. Получаване, свойства и приложение.

41. Гиберилини. Химична структура. Механизъм на биосинтеза. Получаване,

свойства и приложение.

IІ. Литература

Brock T. et al.1997. Biology of microorganisms. Madigan Martinko Parker, USA.

В. Е. Матвеев, 1981. Основы асептики в технологии чистых микробиологических

препаратов. “Легкая и пищевая промышленост”, М.

Виестур У., И. Шмите, А. Жилевич. 1987. Биотехнология, биологические агенты,

технология, аппаратура. Рига, “Зинатне”.

С. Дж. Перт. 1987. Основы культивирования микроорганизмов и клеток. “Мир”, М.

Б. Н. Иванов и др. 1987. Стехиометрия и энергетика микробиологических процессов.

“Науковая думка”, Киев.

Дж. Бейли, Д. Оллис. 1989. Основы биохимической инженерии. М. “Мир” Т. 1 и 2.

Staubury P. et al. 1985. Principles of Fermentation Technology, Pergamon Press.

Бекер М., Г. Лиепиньш, Е. Райпулис. 1990. Биотехнология. М. “Агропромиздат”.

Лиепиньш Г., М. Дунце. 1990. Сырье и питательные субстраты для промышленой

биотехнологии. Рига “Зинатне”.

Руклиш М., Ю. Швинка, У. Виестур. 1992. Биотехнология бактериального синтеза.

Рига, “Зинатне”.

Мургов И., М. Площакова. 1987. Биотехнология на аминокиселините. “Земиздат”,

София.

Быков В. и др. 1987. Микробиологическое производство биологических активных

веществ и препаратов. М. “Вышая школа”.

Фогарти В. 1986. Микробные ферменты и биотехнологии. М. “Атомпромиздат”.

Егоров Н. и др. 1988. Биотехнология – проблеми и перспективи. София “Техника”.

Rehm H., G. Reed. Ed. 1990. Biotechnology. vol.3,4,7. Weinheim, Verlag chemie,

Germany.

Шемякин М. и др. 1967. Химия антибиотиков, Т. 1,2. М. АН СССР.

Егоров Н., 1995. Основы учения об антибиотиков. М.“Вышая школа”.

Муромцев Г. и др. 1984. Гиббериллины. М. “Наука”.

Becker H. et al. 1990. Antibiotika. Berlin. “Urania”.

Игнатова-Иванова Цв., И. Иванова.Биотехнологични продукти, 2011г.

Университетско издателство „Еп. К. Преславски”, ISBN 978-954-577-579-6.

Форми на самостоятелна работа

1. Курсови работи 0-60 т.

Курсовата работа е от реферативен тип. Рефератът трябва да има практико-

аналитичен, а не описателен характер. Той трябва да разкрива причините,

съдържанието, пътищата за решаване, значението, перспективите за развитие по всеки

проблем, с който е свързано изследването.

Курсовата работа може да се представи на хартиен, на магнитен носител, или на e-mail

[email protected], най-късно една седмица преди последното лекционно занятие, като

едно от условията за допускане до изпит.

Курсовата работа включва:

Увод, в който се изяснява актуалността на темата и целта на разработката;

Основна част, отговаряща на посочените по-горе изисквания;

Заключение;

Списък на използваната литература. При цитирането да се спазват изискванията на

БДС.

2. Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа и защита на

протоколите от упражнения (0-20 т.).

За всяка тема от проведените лабораторни упражнения се предлага списък от

въпроси за самоподготовка, на които студентите трябва да отговорят самостоятелно

по време на колоквиума. Колоквиумът се защитава устно върху писмено изготвени

протоколи от лабораторните упражнения.


Реферат:













Колоквиум:


и неспособност да се обяснят схемите, затруднение при работа с

оптичен микроскоп и разпознаване на клетъчните структури на

електронограми – Среден (3);


протоколи, затруднение при обясняване на схемите, задоволителна

mailto:[email protected]

работа с оптичен микроскоп и разпознаване на клетъчните структури на

електронограми – Добър (4);


пропуски при обясняване на схемите, добра работа с оптичен микроскоп

и разпознаване на клетъчните структури на електронограми – Мн.

добър (5);


протоколи, познаване на материала и обясняване на схемите, много

добра работа с оптичен микроскоп и разпознаване на клетъчните

структури на електронограми – Отличен (6).

Семестриален контрол

По време на лекции на студентите им се възлага да работят с литературни

източници по предварително зададени теми и да изготвят презентации. Изготвените

презентации се дискутират с всички колеги от курса, изказват се забележки или

предложения по темата. По време на лабораторните упражнения на студентите им се

възлага да обработват статистически получените данни и се дискутират положителните

или отрицателни резултати от проведените експерименти.

Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)


курсова по предварително зададена тема.




VІ. Изпитна процедура /схема/компоненти, процедура на изпита/

Изпитът по дисциплината Биохимия и биотехнологии. е писмен, съгласно ЗВО и

се провежда в продължение на 120 минути. Всеки студент тегли отделен билет, в който

има фрагменти от въпросите в конспекта. Оценяването се извършва по точкова система

като се оформя предварителна оценка.

Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на

студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити.





Среден (3);










Принципи на формиране на оценката


оценка от писмената част, оценката от курсовата работа и положения колоквиум, които

имат равностойно значение. Ако студента има положителна оценка от проведените













ДИСЦИПЛИНА „БИОЕТИКА”


Етика. Историческа справка. Релативизъм и субективизъм. Аристотел и човешкото

съществуване. Кант и императивните категории.

Етика на 20 и 21 век. Приложна етика. Модерна казуистика в етиката.

Съввременен натурализъм. Утилитаризъм в работите на Бентам, Мил, Сингър.

Нормативна етика. Нормативни теории в биоетиката.

Животът в центъра на изследователския интерес на различните науки. Етика и

проблеми на добрия живот. Самосъхранение и самоосъществяване.

Съвременно преосмисляне на отношението към природата и човешката природа.

Животни и етика. Историческа справка. Етични аспекти на експериментирането с

животни. Съвременни подходи при експериментирането с животни. Клониране на

животни.

Етика, селскостопанско производство и биоразнообразие. Трансгенни животни.

Регулация на генно модифицираните организми.

Органично селскостопанско производство – стратегии за изхранване на света,

запазване на естествените екосистеми и биоразнообразие. Етични подходи към

намаляване на деградацията в околната среда и увеличаване на биологичното

разнообразие.

Етика и микробиология. Генно модифицирани микроорганизми. Продукция на

хранителни продукти с ГМО. ГМО за терапевтични цели. Рискове. Развитие на нови

микроорганизми в околната среда. Бактериологични оръжия.

Етика и околна среда. Историческа справка.

Икономическо измерване на качеството на живота. Скали в областта на

медицинатаи здравеопазването. Правна защита на човешкия живот. Биополитика.

Проблеми около живота и смърта в съвременната медицина. Експерименти с хора,

аборт, евтаназия, донорство на органи, репродуктивна медицина, опити с ембриони и

др.

IІ. Литература Видева, Н. Етическата теория на XX век между универсализъм и контекстуализъм. -

В: Видева, Н. Девет лекции по история на етиката. С., 2003.

Проданов, В. Биоетика. С., Наука и изкуство, 1988.

Проданов, В. Етиката и ценността на човешкия живот. С., 1986.

Тодоров, Хр. Биополитика и демократичен консенсус. – В: Демократически преглед,

2003/1

Фуко, М. Раждане на биополитиката. – В: Фуко, М. Генеалогия на модерността.

С., 1992.

Фуко, М. Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. С., Унив.

издателство “Св. Кл. Охридски”, 1994.

Фукояма, Фр. Нашето постчовешко бъдеще. Последиците от биотехнологичната

революция. С., 2002.

Фут, Ф. Проблемът за аборта и учението за двойния ефект. – В: Фут, Ф.

Възраждането на добродетелта. С., 1998.

Хабермас, Ю. Бъдещето на човешката природа. С., 2004.

Христова, Ст. От Франкенщайн до Доли. С., 1999.

Швайцер, А. Култура и етика. С., 1990. сп. Социологически проблеми, 2006/1-2

Bayertz, K. (Hg.) Praktische Philosophie. Grundorientierungen angewandter Ethik.

Rowohlt, Reinbek, 1991.

Hoffmann, T.S. (Hrsg.) Bioethics and cultural plurality. The Southeast European

Perspective. Academia Verlag, 2005.

Jonas, H. Das Prinzip Verantwortung. Suhrkamp, Frankfurt am Main, 1989.

Jonas, H. Technik, Medizin und Ethik. Suhrkamp, Frankfurt am Main, 1987.

Kant, I. Eine Vorlesung _ber Ethik. Fisher, Frankfurt am Main, 1990.

Kuhse, H., Singer, P. (Ed.) Bioethics. An Anthology. Blackwell, Oxford, 1999.

Singer, P. Practical Ethics, Cambridge, 1979.

Shadwick, R. (Ed.) Encyclopedia of Applied Ethics. Academic Press, London, 1998.

II. III. Форми на самостоятелна работа

Тест – 40 точки.

Критерии за оценяване резултатите от теста:

1.На всеки въпрос трябва да бъде даден кратък, но не едносричен отговор.

2.Съобщаването на конкретни факти да е съпроводено с кратък коментар.

3.Времето на определено събитие се обозначава приблизително. Същото се отнася

и за времето на научната дейност на учените.

4.Примерите, които трябва да се приведат като доказателство към някои въпроси

трябва да бъдат конкретни.

5.При изпълнение на теста не се разрешава ползването на лекции, разпечатки ,

учебници и др.помощна литература.

Оценяване:

Тестът се оценява по точкова система. Решенията на всички въпроси от теста носят

общо 60 точки. Превръщането на получените точки в оценки става по разработената

скала, както следва:



съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език –

Среден (3);



Добър (4);







Колоквиум:

Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвени протоколи и

неспособност да се обяснят схемите, затруднение при работа с оптичен

микроскоп и разпознаване на клетъчните структури на



протоколи, затруднение при обясняване на схемите, задоволителна работа

с оптичен микроскоп и разпознаване на клетъчните структури на



пропуски при обясняване на схемите, добра работа с оптичен микроскоп и

разпознаване на клетъчните структури на електронограми – Мн. добър (5);


протоколи, познаване на материала и обясняване на схемите, много добра


електронограми – Отличен (6).

III. IV. Семестриален контрол

Семестриалния контрол се провежда след изготвяне и защита на презентация по

тема от учебното съдържание и проведена дискусия с колегите от курса.

IV. V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол

в процеса на изучаване на учебната дисциплина) До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на

презентация по предварително зададена тема.

При завършване на курса да решат успешно теста.


VІ. Изпитна процедура /схема/компоненти, процедура на изпита/ Изпитът по дисциплината Биоетика е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в

продължение на 120 минути. Всеки студент участва в изготвянето и представянето на

презентация. Окончателната оценка се оформя като се вземат под внимание

резултатите от теста и разработката и защитата на презентация.







Среден (3);



Добър (4);







Принципи на формиране на оценката


оценка от писмената част, оценката от теста и положения колоквиум, които имат








успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен

план кредити - 2 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „БИОГЕОГРАФИЯ И ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО

РАЗНООБРАЗИЕ”


1. Биогеография – определение, предмет, цели и основни задачи. Връзка на

биогеографията с други науки.

2. Методи на биогеографските и зоогеографски изследвания – исторически,

хорологични, екологични, регионални и описателни методи. Връзка на зоогеографията

с другите науки.

3. Разпространение на организмите. Пасивно разпространение – автохория,

анемохория, хидрохория, зоохория, антропохория. Активно разпространение.

4. Ареал – определение и същност. Структура на ареала. Причини за ограничаването на

ареалите – механични, абиотични, биотични и антропогеннни фактори.

5. Типове ареали. Типове ареали в зависимост от техния размер (космополитни и

ендемични), тяхното разположение и конфигурация (непрекъснати и

дизюнктивни). Видове дизюнктивни ареали.

6. Флора и фауна – определение, характерни признаци, зоналност, структура.

7. Произход на фауната – основни типове фауногенеза.

8. Основни флорни и фаунистични елементи и комплекси.

9. Биогеографско райониране на сушата и Световния океан. Основни подходи при

биографското райониране на Земята, климатични пояси, основни биоми на сушата.

10. Биогеографско райониране на Световния океан.

11. Биогеографски царства на сушата. Неарктично царство – територия,

биогеографска характеристика.

12. Палеарктично и Неотропично царства – територия, биогеографска характеристика.

13. Афротропично и Ориенталско царства – територия, биогеографска характеристика.

14. Австралийско и Мадагаскарско царства – територия, биогеографска характеристика.

15. Капско и Антарктично царства – територия, биогеографска характеристика.

Основни флорни и фаунистични елементи и комплекси в България.

16. Биогеографско райониране на България – принципи. Севернобългарски район.

17. Биогеографско райониране на България. Среднобългарски, Южнобългарски,

Черноморски и Планински район.

18. Биологично разнообразие – понятие. Характеристика на биоразнообразието в

България.

19. Заплахи за биологичното разнообразие в България. Опазване на биологичното

разнообразие. Категории защитени територии в България.


Асенов, Асен 2001. Обща биогеография. Университетско издателство «Св.

Климент Охридски», София

Груев, Бл., Б. Кузманов 1994. Обща биогеография, Университетско издателство

«Св. Климент Охридски», София

Воронов, А., Н. Дроздов, Е. Мяло 1985. Биогеография мира, Высшая школа,

Москва.

Лопатин, И. 1989, Зоогеография, Вышэйшая школа, Минск.

Второв, П., Н. Дроздов 1979. Биогеография материков, Просвещение, Москва.

Бобрински, Н., А. Гладков 1961. География животных, Наука, Москва.

Зелдаг, У. 1975. Животный мир Земли, Мир, Москва.

Дарлингтон, Ф.1966. Зоогеография, Наука, Москва.

Нейл, У. 1973. География жизни, Наука, Москва.

Закон за биологичното разнообразие, 2002, с изменения и допълнения в периода

2005-2012 г.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1998.

Национален план за опазване на биологичното разнообразие, 1999-2003 г.

Национален план за опазване на биологичното разнообразие, 2005-2010 г.

Научна конференция «Биологично разнообразие и жизнена среда » 2010, София,

България

Fet, V., Popov, A. (Eds) 2007. Biogeography and ecology of Bulgaria. Springer. 482 p.

Георгиев, Г. 2004. Националните и природни паркове и резерватите в България,

Гея-Либрис, София



Мултимедийна презентация (0-20 т.). Критерии за оценяване на самостоятелната

работа

Реферат:














Реферативен преглед на литература и представяне на мултимедийна

презентация по предварително зададена тема.

V. V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина) До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на

реферат

и мултимедийна презентация по предварително зададена тема.

Да са реализирали аудиторната си заетост, съгласно учебния план.


До семестриален изпит се допускат всички студенти, изпълнили условията по

точка VІІ от настоящата Учебна програма.

Изпитът по дисциплината Биогеография и опазване на биологичното

разнообразие е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.







Среден (3);











Крайната оценка се оформя на базата на показаните резултати от семестриалния

контрол (20%) и знанията от писмения изпит (80%). По преценка на преподавателя или

по настояване на студента може да се проведе и устно събеседване за доуточняване на

оценката.

Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът не

е изпълнил условията по точка 1 от раздел VІІ или е получил оценка Слаб (2, 00) на

писмения изпит.



успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по

учебен план кредити – 3 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „БИОКООРДИНАЦИОННА ХИМИЯ”


1. Основни понятия в химията на координационните съединения .

2. Химична връзка в координационните съединения.

3. ТКП и ТЛП - основни положения.

4. Приложение на ММО в координационната химия.

5. Предмет, основни проблеми и перспективи за развитието на

биокоординационната химия.

6. Биометали, биолиганди, биокомплекси.

7. Химия на плоскоквадратните комплекси.

8. Биохимични механизми на действие и противотуморен ефект на

платиновите комплекси

9. Йонофори

10. Координационни съединения на метални йони с аминокиселини и

пептиди.

11. Металпротеиди – феритин, хемеритрин, хемоцианин, церулоплазмин.

12. Металоензими. Комплекси с лиганд в качеството на мост, с метал в

качеството на мост и със субстрат в качеството на мост.

13. Металоензими, катализиращи хидролизни процеси. Карбоанхидраза.

Карбоксипептидаза.

14. Бионеорганична химия на фиксация на молекулярен азот.

15. Витамини. Координационна способност на витамин С.

16. Координационна способност на витамин В6.

17. Витамин В12.

18. Цитохроми.

19. Порфиринови комплекси. Хемоглобин и миоглобин. Хлорофил.

20. Калцият в живите организми.

21. Роля на фосфора в живите организми.

22. Металполинуклеотиди.

23. Структурна организация на ензимите на молекулно и надмолекулно

равнище. Ензимна специфичност и активен център на ензимите.

24. Цитохромоксидаза.

25. Металфлавинови комплекси.


Барнард А., Теоретические основы неорг. химии, М., Москва, 1968

.

Бонева, М., Биокоординационна химия ,Ш., 2008

Гринберг А., Введение в химию комплексных соединений, Х., Москва,

1966.

Дей К., Д.Селбин, Теоретическая неорг. химия, Х., Москва, 1976.

Коттон Ф., Дж. Уилкинсон, Основы неорг. химии, М., Москва, 1979.

Кукушкин Ю., Химия коорд. соединений, М., Мир, 1985.

Кукушкин Ю., Реакционная способност коорд. соединений, Х., Москва

1987.

Николов Г., Строеж на веществото, НИ, София, 1979.

Скорик Н., В.Н.Кумок, Химия коорд. соединений, М., В. школа,1975.

Тютюлков Н., Ю.Мардашов, Атомен и молекулен строеж, НП, София,

Умланд Ф. и др., Комплексные соединения в аналитической химии, М.,

Хенрици – Оливь Г., Координация и катализ, М., Москва, 1980.

Хъюи Д., Неорганическая химия, Х., Москва, 1987.

Эхгорн И., Неорганическая биохимия, т. 1 и т. 2, М. Мир 1973.

Яцимирский К., В.К.Яцимирский, Химическая связь, В.школа, Киев, 1975.

Мир, 1975.






Реферат:


на основни моменти от темата, неусвоени специфични термини,

беденезик – Среден (3);













Среден (3);











Разработка на реферат по зададена тема с оценка.

VI. V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол в






Изпитът по дисциплината е писмен, съгласно ЗВО.











оценка от писмената част и оценката от реферата



Присъждане на кредити.








ДИСЦИПЛИНА „БОТАНИКА - І ЧАСТ (АНАТОМИЯ И МОРФОЛОГИЯ НА

РАСТЕНИЯТА)”


1. Предмет, задачи, методи и място на Анатомията и морфологията на растенията

сред другите биологични дисциплини.

2. Сравнителна характеристика на прокариоти, мезокариоти, еукариоти. Структурна

органи-зация на еукариотната клетка.

3. Клетъчна стена. Образуване на клетъчната стена. Плазмодезми, междуклетъчни

простран-ства, средна пластинка. Промени в състава на клетъчната стена.

4. Клетъчна мембрана. Структура и състав на липидните бислоеве, мембранни

белтъци. Модел на биологичните мембрани.

5. Цитоплазма – химичен състав, ултраструктура, свойства. Включения в

цитоплазмата.

6. Двумембранни органели – клетъчно ядро.

7. Двумембранни органели – митохондрии. 8. Двумембранни органели – пластиди (хлоропласти, хромопласти, левкопласти).

9. Включения в пластидите.

10. Едномембранни органели – ендоплазмена мрежа, апарат на Голджи, лизозоми.

11. Едномембранни органели – вакуола. Включения във вакуолата – неорганични и

органични съединения (органични киселини, въглехидрати, белтъци, пигменти).

12. Едномембранни органели – сферозоми, пероксизоми, глиоксизоми.

13. Немембранни компоненти – рибозоми, микротръбички, микрофиламенти.

14. Включения в цитоплазмата, включения в пластидите.

15. Форми на организация на тялото. Тъкани – класификация. Апопластна и

симпластна системи.

16. Меристемни тъкани. Видове, разположение, структура и функции.

17. Покривни тъкани. Видове, разположение, структура и функции.

18. Паренхимни тъкани. Видове, разположение, структура и функции.

19. Механични тъкани. Видове, разположение, структура и функции.

20. Проводящи тъкани. Видове, разположение, структура и функции. Видове

проводящи снопчета.

21. Вътрешни гранични тъкани. Видове, разположение, структура и функции.

22. Излъчващи клетки и тъкани. Видове, разположение, структура и функции.

23. Основни понятия в морфологията на растенията.

24. Корен. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Първично анатомично

устройство. Зони върху млад корен.

25. Вторично анатомично устройство на корен. Възникване и роля на камбия и

фелогена.

26. Морфология на корен. Коренови системи. Микориза. Бактериални грудки.

27. Метаморфози-рани корени.

28. Стъбло. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Първично анатомично

устройство на стъбло при двусемеделни и едносемеделни растения.

29. Вторично анатомично устройство на стъбло. Вторична кора. Вторична дървесина

при иглолистни и широколистни дървета.

30. Морфология на стъбло. Метамери, пъпки, възли и междувъзлия, форма и

разположение на стъблото в пространството. Разклоняване на стъблото, възраст.

Метаморфозирани стъбла.

31. Лист. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Листопад.

32. Анатомично устройство на лист. Дорзовентрални и унифациални листа. Листа на

иглолистни и житни растения.

33. Морфология на лист. Видове листа. Хетерофилия. Жилкуване.

34. Листоразположение. Метаморфозирани листа.

35. Цвят. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Анатомично устройство.

36. Морфология на цвета. Формула и диаграма на цвят. Съцветия.

37. Опрашване. Самоопрашване. Приспособления за избягване на самоопрашването.

38. Кръсто-сано опрашване. Приспособления за примамване на опрашителите.

39. Оплождане. Развитие на зародиша. Партеногенеза.

40. Семе. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Класификация на

семената.

41. Плод. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Класификация на

плодовете. Разпространяване на семена и плодове.


Георгиев Г., Чакалова Е., 2004, Анатомия и морфология на растенията, УИ „Св. Климент Охридски”, С., с. 402.

Живкова Т., 2001, Анатомия и морфология на растенията – І част, Растителна

цитология и хистология, Изд. “Пенсофт”, С.-М., с. 440.

Живкова Т., 2003, Анатомия и морфология на растенията – ІІ част, Растителна

органо-графия и размножаване на растенията, Изд. “Антос”, Шумен, с. 335.

Живкова Т., 1994, Практика. Анатомия и морфология на растенията, Изд.

“Абагар”, В. Търново, с. 392.

Нинова Д., 2003, Анатомия и морфология на растенията, Изд. на ПУ „Паисий

Хилендарски”, Пловдив, с. 283.

Стоянова, Д., Е. Чакалова, 2008, Атлас – Ултраструктура на растителната

клетка, Изд. “Пенсофт”, С.-М., с. 108.

Терзийски Д., М. Попова, И. Чешмеджиев, 2012, Анатомия и морфология на

растенията, Акад. издателство на АУ, Пловдив, с. 243.


Реферативен преглед на литература – 0-20 т.


Първо равнище (1-5 т.) – репродуктивно представяне на темата, липса








култура– Мн. добър (5);





При завършване на курса студентите да представят протоколи от упражненията.




реферат по предварително избрана тема.

Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план. До устен изпит се допуска само студент, който успешно е издържал писмения

изпит.


Изпитът по дисциплината „Ботаника – І част (Анатомия и морфология на

растенията)” е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.

Изпитът се провежда по следната схема: Писмена част – разработване на два теоретични въпроси от конспекта.

Устна част – защита на реферата.

До устен изпит се допуска само студент, който успешно е издържал писмения изпит.


компетентностите на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на

присъждане на кредити

Писмена част – разработване на два теоретични въпроси от конспекта:

Първо равнище – репродуциране на знания в “готова схема” и

отсъствие на основни моменти от темите; неусвоен понятиен апарат,

беден език (1-15 т.) – Среден (3);

Второ равнище – репродуктивно-описателно извеждане на темите, като

се ползват типови ситуации; допускане на неточности в използваните

понятия, добра езикова култура (16-30 т.) – Добър (4);

Трето равнище – продуктивно-нестандартно извеждане на темите чрез

търсене на нов алгоритъм и анализ; използване на литературни данни и

извеждане на своя теза; адекватност на използваните понятия; добра

езикова култура (31-45 т.) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – творческо, самостоятелно, логично извеждане на

темите; обоснованост и оригинална интерпретация на литературата;

изявено отношение и позиция към темите; точност и богата езикова

култура (46-60 т.) – Отличен (6).

Устна част – защита на реферата:


отсъствие на основни моменти от темата; неусвоен понятиен апарат,


Второ равнище – репродуктивно-описателно извеждане на темата, като



Трето равнище – продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез





темата; обоснованост и оригинална интерпретация на литературата;

изявено отношение и позиция към разкриваната тема; точност и богата

езикова култура (16-20 т.) – Отличен (6).


Максималният брой точки, които студентът може да получи, е 100. Крайната

оценка се оформя като средноаритметична величина от следните оценки: от ИРС, от

писмената част и от защитата на реферата. Оформянето на крайната оценка по

описания начин не важи в случай, че студентът е получил Слаб (2) на която и да е част

от изпита.



успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план -

8 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „БОТАНИКА - ІІ ЧАСТ (СИСТЕМАТИКА НА РАСТЕНИЯТА)”


1. Систематика на растенията – предмет, задачи и основни раздели. Основни

понятия в систематиката на растенията. Номенклатура. Макрокласификация на

организмовия свят.

2. Отдел Синьозелени водорасли (Cyanoprokaryota). Разпространение.

3. Характеристика. Класификация. Разпространени у нас видове. Значение.

4. Отдел Кремъчни водорасли (Bacillariophyta). Разпространение. Характеристика.

5. Класи-фикация. Разпространени у нас видове. Значение и стопанско използване.

6. Отдел Червени водорасли (Rhodophyta). Разпространение. Характеристика.

7. Класификация. Разпространени у нас видове. Значение и стопанско използване.

8. Отдел Кафяви водорасли (Phaeophyta). Разпространение. Характеристика.


10. Отдел Зелени водорасли (Chlorophyta). Разпространение. Характеристика.


12. Отдел Слятоспорови водорасли (Zygnemоphyta). Разпространение.

13. Характеристика. Класификация. Разпространени у нас видове. Значение.

14. Отдел Харови водорасли (Charophyta). Разпространение. Характеристика.


16. Отдел Мъхове (Bryophyta). Разпространение. Характеристика. Класификация.

17. Разпростра-нени у нас видове. Значение и стопанско използване.

18. Отдел Плаунови (Lycopodiophyta). Разпространение. Характеристика.


20. Отдел Хвощови (Equisetophyta). Разпространение. Характеристика.


22. Отдел Папрати (Polypodiophyta). Разпространение. Характеристика.


24. Отдел Семенни растения (Magnoliophyta). Разпространение. Характеристика.

25. Класифика-ция.

26. Подотдел Pinophytina. Разпространение. Характеристика. Класификация. Класове

Гинкови (Ginkgopsida), Иглолистни (Pinopsida) и Тисови (Taxopsida).

27. Подотдел Cycadophytina. Разпространение. Характеристика. Класификация.

28. Класове Цикасови (Cycadopsida) и Гнетови (Gnetopsida).

29. Подотдел Покритосеменни растения (Magnoliophytina). Разпространение.

30. Характеристика. Класификация. Сравнение между Двусемеделни и

Едносемеделни растения.

31. Семейство Лютикови (Ranunculaceae). Разпространение. Характеристика.

32. Класификация. Значение и стопанско използване.

33. Семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Разпространение. Характеристика.

34. Класифика-ция. Значение и стопанско използване.

35. Семейство Букови (Fagaceae). Разпространение. Характеристика. Класификация.

36. Значение и стопанско използване.

37. Семейство Брезови (Betulaceae). Разпространение. Характеристика.

38. Класификация. Значе-ние и стопанско използване.

39. Семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Разпространение. Характеристика.


41. Семейство Розоцветни (Rosaceae). Разпространение. Характеристика.


43. Семейство Бобови (Fabaceae). Разпространение. Характеристика. Класификация.


45. Семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Разпространение. Характеристика.


47. Семейство Грапаволистни (Boraginaceae). Разпространение. Характеристика.


49. Семейство Картофови (Solanaceae). Разпространение. Характеристика.


51. Семейство Устноцветни (Lamiaceae). Разпространение. Характеристика.


53. Семейство Живеничеви (Scrophulariaceae). Разпространение. Характеристика.


55. Семейство Сложноцветни (Asteraceae). Разпространение. Характеристика.


57. Семейство Кремови (Liliaceae). Разпространение. Характеристика. Класификация.


59. Семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Разпространение. Характеристика.


61. Семейство Салепови (Orchidaceae). Разпространение. Характеристика.


63. Семейство Житни (Poaceae). Разпространение. Характеристика. Класификация.


65. Семейство Острицови (Cyperaceae). Разпространение. Характеристика.


67. Семейство Палми (Arecaceae). Разпространение. Характеристика. Класификация.


69. Царство Гъби (Mycetalia). Разпространение. Вегетативни структури.

70. Размножаване. Цикъл на развитие. Класификация. Значение и стопанско

използване.

71. Отдел Торбести гъби (Ascomycota). Разпространение. Вегетативни структури.

72. Размножа-ване. Цикъл на развитие. Класификация. Разпространени у нас видове.

Значение и стопан-ско използване.

73. Отдел Базидиеви гъби (Basidiomycota). Разпространение. Вегетативни структури.

74. Размно-жаване. Цикъл на развитие. Класификация. Разпространени у нас

видове. Значение и стопанско използване.

75. Лишеи. Разпространение. Вегетативни структури. Размножаване. Класификация.

76. Разпространени у нас видове. Значение и стопанско използване.


Божилова Е., С. Тонков, И. Коева, 1999, Систематика на висшите растения,

Изд. “Пенсофт”, С.-М., с. 287.

Воденичаров Д., 2000, Систематика на растенията. Част I – Прокариотни

водорасли и талусни растения, Изд. “Пенсофт”, С.-М., с. 248.

Воденичаров Д., Д. Захариев, 2012, Систематика на растенията. Част II –

Мъхообразни и кормусни растения, Изд. „Фабер”, В. Търново, с. 438.

Кожухаров С. (ред.), 1992, Определител на висшите растения в България,

Наука и изкуство, С., с. 788.

Нимис П., С. Мартеллос, Е. Кожухарова, П. Михнев, 2009, Материали за

интерактивен определител на диворастящи и култивирани дървета и храсти в

България – http://dbiodbs.units.it/carso/chiavi_pub21?sc=324.

Попова М., Ил. Чешмеджиев, Д. Терзийски, 2001, Систематика на растенията,

Аграрен университет – Пловдив, Пловдив, с. 372.

Темнискова Д., М. Стойнева, Д. Воденичаров, И. Киряков, Р. Младенов, 199,

Ръководство за упражнения по систематика на водорасли и гъби, Изд.

“Пенсофт”, С.-М., с. 315.

Тонков С., Е. Божилова, И. Коева, 2005, Систематика на висшите растения,












материала, адекватност на използваните термини; добра езикова култура

– Мн. добър (5);





При завършване на курса студентите да представят протоколи от упражненията.






До устен изпит се допуска само студент, който успешно е издържал писмения

изпит.


Изпитът по дисциплината „Ботаника – ІІ част (Систематика на растенията)” е

писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.

Изпитът се провежда по следната схема:

Писмена част – разработване на два теоретични въпроси от конспекта.



http://dbiodbs.units.it/carso/chiavi_pub21?sc=324

VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите

на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити

Писмена част – разработване на два теоретични въпроси от конспекта:


отсъствие на основни моменти от темите; неусвоен понятиен апарат,


Второ равнище – репродуктивно-описателно извеждане на темите, като



Трето равнище – продуктивно-нестандартно извеждане на темите чрез





темите: обоснованост и оригинална интерпретация на литературата;

изявено отношение и позиция към темите; точност и богата езикова

култура (46-60 т.) – Отличен (6).



















писмената част и от защитата на реферата. Оформянето на крайната оценка по

описания начин не важи в случай, че студентът е получил Слаб (2) на която и да е част

от изпита.



успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план - 5

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЧУЖД ЕЗИК (АНГЛИЙСКИ)”

I. К О Н С П Е К Т 1. Съществително име. Образуване. Род. Число. Падеж. Бройни и

небройни съществителни имена

2. Членни форми, определителен , неопределителен и нулев член

3. Прилагателно име. Степени за сравнение

4. Наречие. Видове, значение и употреба.. Място на наречието в изречението

5. Местоимение. Лични местоимения. Притежателни местоимения.

6. Неопределителни местоимения. Въпросителни местоимения

7. Числително име. Бройни и редни числителни имена

8. Предлози. Значение и употреба

9. Съюзи. Видове и употреба

10. Глагол. Основни форми. Класификация. Пълнозначни глаголи.

Спомагателни глаголи.

11. Модални глаголи can/ can’t, have to/ don’t have to. Значение и употреба

12. Време на глагола. Прости (неопределени) времена. Сегашно просто време.

13. Минало просто време. Бъдеще просто време

14. Време на глагола. Продължителни времена. Сегашно продължително време.

15. Време на глагола. Перфектни времена. Сегашно просто перфектно време

16. Време на глагола. Изразяване на бъдеще действие с going to и

сегашно продължително време.

17. Наклонение. Изявително и повелително наклонение.

18. Нелични глаголни форми. Инфинитив, герундий, причастие.

19. Подлог. Местоимението it като подлог. Въвеждащо there

20. Видове изречения. Особености на простото изречение


Acklam, Richard, and Araminta Crace. Total English Pre-Intermediate. Pearson

Longman, 2005

Murphy, Raymond. Essential Grammar in Use. Cambridge University Press.

Просвета

Murphy, Raymond. English Grammar in Use. A self- study reference and practice

book for intermediate studens. Cambridge University Press. Просвета

IІІ. Форми на самостоятелна работа.

Превод на 20 стр. специализиран текст (0-20 т.).


Специализиран превод: Първо равнище (3-8 т.) –невярно предаване или пропуски

при предаването на смисъла на значителна част от текста от изходния

език. Съществени пропуски в езиковите компетентности.

Неточност в значителна част от използваните термини – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – невярно предаване или пропуски

при предаването на смисъла на несъществена част от текста

от изходния език. Незначителни пропуски в езиковите

компетентности. Точност в използваните термини – Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – минимални пропуски при

предаването на смисъла на текста от изходния език. Много

добро владеене на езиковите компетентности. Точен превод на

използваните термини – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – вярно разбиране и предаване на

смисъла на текста, точност и умело боравене с

терминологията, отлично владеене на езиковите компетентности

– Отличен (6).


Mеждинни тестове от отворен тип, включващи граматични и

лексикални единици.

Максималният брой точки е 40. За всеки верен отговор се присъждат определен

брой точки. Отнемат се точки за граматически, правописни и лексикални грешки.

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми

на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)

До края на семестъра студентите да са направили превод на 20 стр.

специализиран текст


Да имат положителна средноаритметична оценка на междинните тестове.


Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина

от оценките на междинните тестове през семестъра и специализирания превод.



Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Mеждинни тестове от отворен тип, включващи граматични и лексикални

единици.

Максималният брой точки е 40. За всеки верен отговор се присъждат

определен брой точки. Отнемат се точки за граматически, правописни и

лексикални грешки: Първо равнище (8-15 т.)– Среден (3);

Второ равнище (16-24 т.) –Добър (4);




Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина

от оценките на междинните тестове през семестъра и специализирания превод.


студентът е получил оценка Слаб (2) на специализирания превод и втория

междинен тест.




план кредити – 2 кредита.




СПЕЦИАЛНОСТ „ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА” ДИСЦИПЛИНА „ЧУЖД ЕЗИК (ФРЕНСКИ)”

I. К О Н С П Е К Т Лексически минимум.

Décrire des personnes. Identifier. Comparer. Contredire.

Exprimer des émotions et des états psychologiques. Refuser. S'informer.

S'excuser.

Demander. Exprimer une opinion. Conseiller.

Refuser poliment. Accepter. Aborder quelqu'un.

Inviter. Ordonner. Menacer. Confirmer.

Décrire des faits, des évènements passés.

Граматически минимум.

Le substantif. Formation du feminin et du pluriel.

L'adjectif. Esèpces d'adjectifs: qualificatifs, numéraux, déterminatifs.

L'article. Esèpces et formes de l'article.


BRANKOVA 1971: Д. Гунчева-Бранкова, Л. Сталева, Френска граматика, С.,

Наука и изкуство, 1971.

COURTILLON, J., S. RAILLARD, Archipel 1, cours CREDIF, Français langue

étrangère, P., Didier, 1982.

DJELEPOV 1988: Textes choisis à l'usage des étudiants des facultés philologiques.

Choumen‚ Ed. de l'Institut Pédagogique Superieur‚ 1988.

DOMINIQUE, Ph., J. GIRARDET, Michèle VERDELHAN, Michel VERDELHAN, Le

Nouveau Sans Frontières, Méthode de français, P., CLE international, vol. I-III, 1988.

GEFFROY, R., D. Lo CASCIO, M. RIVAS, La Clé des Champs, Méthode de français,

vol. I-II, P., Larousse, 1991.

GRIGOROVA 1991: Избрани текстове по френски език. Хелиос, Шумен,

KARASTOYANOVA, L., Y. SIMEONOV, Guide de conversation français-bulgare,

Deuxième édition, S., Naouka i izkoustvo, 1970.

MONNERIE - GOARIN, A., Bienvenue en France, vol. I-II. P., Didier/Hatier, 1989.

STEPHANOVA 1984: Л. Стефанова, Ив. Димитрова, Ст. Иванова, М. Савова, Р.

Пандова, Кратка граматика на френския език. С., Наука и изкуство, 1984.

GIRARDET, J., Panorama (I-IV), CLE international,2001.


Съставяне на лексически минимум – 0-5 т.

Анализ и превод на текст по специалността - 0-10 т.

Текущ семестриален тест (степен на овладяване на изучавания материал)

– 0-25 т.


Семестриалният контрол се осъществява под формата на текуща оценка

в края на всеки семестър от обучението на студента, която се сформира

както следва:

20% присъствие

20% участие

60% изпълнени задания за самостоятелна работа



Изпълнение на формите на самостоятелна работа – не по-малко от 20 т.


Всеки семестър се провежда един междинен и един финален тест.




тест при получени от 0 до 5 т. – Слаб (2)

при получени от 6 до 10 т. – Среден (3)

при получени от 11 до 15 т. – Добър (4)

при получени от 16 до 20 т. – Мн. добър (5)

при получени от 21 до 25 т. – Отличен (6)

Окончателната оценка се формира на базата на оценките от междинния тест и

проведения накрая финален тест. При успешно представяне на теста и

изпълнение на самостоятелната работа се присъждат предвидените по учебен

план - 2 кредита.


Оценката се формира като средно аритметична от резултата от двата теста. При

неизпълнение или незадоволително изпълнение на който и да е от елементите,

студентът получава оценка слаб (2) на съответния компонент.





ДИСЦИПЛИНА „ЧУЖД ЕЗИК (НЕМСКИ)”

I. К О Н С П Е К Т І. Граматически минимум

Глагол. Видове глаголи. Форми на глагола. Употреба.

Образуване на простите и сложни глаголни времена на пълнозначните и

спомагателни глаголи в изявително наклонение.

Употреба на глаголните времена.

Залог на глагола. Видове: страдателен залог, образуване и употреба.

Наклонение на глагола: изявително, повелително, подчинено.

Модални глаголи. Някои глаголи с модално значение. Образуване и употреба на

времената на модалните глаголи.

Съществително име. Род на съществителните имена от немски и чужд произход.

Образуване на множествено число на съществителните имена.

Склонение на съществителните имена. Употреба на падежите.

Прилагателно име. Общи положения. Склонение и степенуване. Субстантивирани

прилагателни.

Местоимение. Видове. Особености на различните видове местоимения: склонение и

употреба. Местоименно наречие.

Числително име. Видове.

Предлог – общи положения. Управление на предлозите.

Съюз – общи положения. Съчинителни и подчинителни съюзи.

Видове изречения. Просто изречение. Части на простото изречение. Видове прости

изречения. Словоред.

Сложно изречение. Сложно съчинено изречение. Съюз и съюзни думи.

Сложно съставно изречение. Мястото на подчиненото изречение в сложното

съставно. Видове подчинени изречения. Словоред.

ІІ. Лексически минимум по дадените тематични направления

Поздрав. Запознанство.

Семейство. Студентско ежедневие.

Жилище – наемане и мебелировка.

Транспорт, видове.

Пътуване. План на града. Ориентиране.

Време, часовник. Ежедневие, работно място.

Спорт, театър, кино.

Хранене, навици, традиции.

Избор на професия.

Образователна система в Германия и България.

Текстове по специалността.


Dreyer, H./Schmitt, R. (1994): Lehr- und Übungsbuch der deutschen Grammatik,

Lettera, Plovdiv

Lagune (2009) - Lehrwerk für DaF

Delfin (2009)- Lehrwerk für DaF

Renate Luscher 2008: Übungsgrammatik für Anfänger

Christiane Lemcke/ Lutz Rohrmann (2006): Grammatik Intensivtrainer A1,

Langenscheidt

Christiane Lemcke/ Lutz Rohrmann (2006): Grammatik Intensivtrainer A2,

Langenscheidt

Bettina Hoeldrich (2009): Lesen und Schreiben A1, Hueber Verlag

Anneli Billina/ Lilli Marlen Brill/ MarionTechmer(2009): Wortschatz und

Grammatik A1, Hueber Verlag

Berliner Platz - Lehrwerk für DaF


Самостоятелна подготовка по дадена литература за явяване на тест.

Превод на определен брой страници литература по специалността.

Самостоятелна подготовка за провеждане на дискусии по дадени теми.

Индивидуални консултации

Тестове – 2


Семестриалният контрол се осъществява под формата на текуща оценка в края

на всеки семестър от обучението на студента, която се сформира както следва:

30% присъствие

20% участие

50% изпълнени задачи за самостоятелна работа



Изпълнение на формите на самостоятелна работа

Успешно представяне на тестовете

VІ. Изпитни процедури /Схема/компоненти, процедура на изпита/

Студентите се обучават по един от предложените учебници. След

приключването на една учебна единица (около 4 урока) се провежда тест

върху изучения материал. Ако студентът е решил успешно минимум 25 % от

теста получава положителна оценка. В края на семестъра студентите имат

отново тест, който обхваща целия материал, изучаван през този период, както

и превод на текст по специалността.



а) Самостоятелна работа Оценката на самостоятелната работа се сформира на базата на смислово

точния и граматически верния превод на текста по специалността и добре

усвоената лексика. От значение е също така правилната стилистика,

правопис и пунктуация в преведения текст.

За неправилно преведена дума се отнемат 0.25 единици.

За неправилно преведено просто изречение – 0.50.

За неправилно преведено сложно изречение – 1.00

Граматични, стилистични и правописни грешки се наказват с отнемане на

0.25 до 0.50 единици, в зависимост от това, до колко пречат за разбирането

на текста.

б) Тест

Междинният тест носи максимален брой точки – 25

при получени от 0 до 5 т. – Слаб (2)





Крайната оценка за самостоятелната работа на студента се оформя като

средноаритметична величина от оценките на извършеното през семестъра.

в) Семестриален тест

Тестът в края на семестъра носи максимален брой точки – 50

при получени от 0 до 10 т. – Слаб (2)





Текущата оценка се сформира на базата на междинния тест, семестриалния тест, който

се провежда в края на семестъра и оценката от превода на определения брой страници

литература по специалността.


Текущата оценка се сформира на базата на междинния тест, семестриалния тест, който

се провежда в края на семестъра и оценката от превода на определения брой страници

литература по специалността.

При успешно представяне на тестовете и изпълнението на самостоятелната работа се

присъждат предвидените по учебен план кредити – 2 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЦИТОЛОГИЯ”


1. КЛЕТКАТА – ОСНОВНА СТРУКТУРНА И ФУНКЦИОНАЛНА ЕДИНИЦА

НА

2. ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ. Основни свойства на живите организми. Клетката –

място на протичане на основните жизнени процеси и функции. Клетъчна теория

– основни положения.

3. СТРУКТУРНО–ФУНКЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КЛЕТКАТА.

4. Прокариотни и еукариотни клетки – основни сходства и различия. Равнища

на клетъчна организация. Вируси.

5. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕТОДИТЕ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА

КЛЕТКАТА.

6. Морфологични, цитохимични, цитофизиологични и биохимични

методи.

7. ОБИКНОВЕН ОПТИЧЕН МИКРОСКОП И ЕЛЕКТРОНЕН МИКРОСКОП.

8. Описание и принцип на действие. Увеличение.

Възможности.

9. ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В КЛЕТКАТА. ВОДА. Основни елементи,

10. микроелементи – характеристика и значение. Свойства на водата и значението

й за клетката.

11. НЕОРГАНИЧНИ И ОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА В КЛЕТКАТА. Минерални соли

– представители и значение. Свойства на въглерода и тяхното значение. Малки

органични молекули – характеристика на прости захари, мастни киселини,

аминокиселини и нуклеотиди.

12. БИОЛОГИЧНИ МАКРОМОЛЕКУЛИ. Характеристика. Хетерополимерност.

Значение на пространствената структура. Матричен механизъм на синтеза.

13. ДНК. Химичен състав, структура, локализация и функции в

клетката.

14. РНК. Химичен състав, структура, локализация и синтеза. Видове РНК и

функции.

15. БЕЛТЪЦИ. Структура, функции. Форма на белтъчната молекула. Химична

модификация и процесинг.

16. ЦИТОЗОЛ. Състав и функции. Цитоскелет – състав, структура и значение.

17. ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ОРГАНЕЛИТЕ В ЕУКАРИОТНИТЕ КЛЕТКИ. Основни

структури. Универсални и специализирани органели.

18. БИОЛОГИЧНИ МЕМБРАНИ. Мембранни липиди, белтъци, въглехидрати.

Течностно-мозаечен модел.

19. ПЛАЗМЕНА МЕМБРАНА. Структура, функции. Специализирани контактни

структури.

20. НАДМЕМБРАННИ ОБРАЗУВАНИЯ. Клетъчна обвивка на животинските клетки.

Клетъчна стена на растителните и прокариотните клетки.

21. ЕНДОПЛАЗМЕН РЕТИКУЛУМ. Обща характеристика. Гранулиран ретикулум.

Агранулиран ретикулум.

22. АПАРАТ НА ГОЛДЖИ. Характеристика. Структура. Функции.

23. ЛИЗОЗОМИ. Обща характеристика. Видове. Функции. Пероксизоми.

Характеристика. Функции.

24. ЕДНОМЕМБРАННИ ОРГАНЕЛИ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА РАСТИТЕЛНИТЕ

25. КЛЕТКИ. Централна вакуола, тонопласт. Сферозоми. Единна мембранна система

на еукариотната клетка.

26. КЛЕТЪЧНА ЕНЕРГЕТИКА (БИОЕНЕРГЕТИКА). Обща характеристика. Основни

принципи на биоенергетиката. Биоенергетика и еволюция.

27. МИТОХОНДРИИ. Структура и състав. Функции. Еволюционен произход

и биогенеза.

28. ПЛАСТИДИ. Обща характеристика и видове. Хлоропласти – структура

и функции. Еволюционен произход и биогенеза.

29. КЛЕТЪЧНИ ДВИЖЕНИЯ И УНИВЕРСАЛНИ ОРГАНЕЛИ С ДВИГАТЕЛНИ

30. ФУНКЦИИ. Клетъчен скелет. Микротубули, микрофиламенти и

микрофибрили – структура, функции. Клетъчен център, центриоли и базални

телца – структура, функции.

31. КЛЕТЪЧНИ ДВИЖЕНИЯ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДВИГАТЕЛНИ

ОРГАНЕЛИ.

32. Реснички и камшичета – структура, състав и функции.

Миофибрили – характеристика.

33. КЛЕТЪЧНИ ВКЛЮЧЕНИЯ. Характеристика.

Видове.

34. ИНТЕРФАЗНО ЯДРО. Обща характеристика. Морфология – големина,

форма, разположение, брой. Структурни компоненти. Химичен състав.

35. ЯДРЕНА ОБВИВКА. Характеристика. Ядрена ламина. Ядрени пори. Функции

на ядрената обвивка.

36. ХРОМАТИН. Обща характеристика. Химичен състав. Структурна

организация.

37. МИТОТИЧНИ ХРОМОЗОМИ. Морфология – устройство, размери,

брой. Кариотип. Телце на Бар.

38. ЯДЪРЦЕ. Обща характеристика – форма, разположение, брой.

Структура. Функции. Ядърцето по време на митоза.

39. РИБОЗОМИ. Обща характеристика. Химичен състав и структура.

Функции. Биогенеза.

40. ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ФУНКЦИИТЕ НА ЯДРОТО. Съхранение,

възпроизводство и реализация на генетичната информация. Транскрипция –

участници, механизъм, значение.

41. СИНТЕЗА НА БЕЛТЪЦИ В ЦИТОПЛАЗМАТА. Транслация –

участници, механизъм, значение. Генетичен код.

42. КЛЕТЪЧЕН РАСТЕЖ И КЛЕТЪЧНА РЕПРОДУКЦИЯ. Значение на растежа

и деленето на клетките. Клетъчен жизнен цикъл. Регулиране на растежа и

деленето на клетките.

43. МИТОЗА. Обща характеристика. Фази и основни събития.

Цитокинеза.

44. МЕЙОЗА. Обща характеристика. Фази и основни събития. Значение. Място

на мейозата в жизнения цикъл. Гаметогенеза.

45. ДЕЛЕНЕ НА ПРОКАРИОТНИТЕ КЛЕТКИ. Характеристика. Бактерийни

спори.

46. ЕНДОРЕПРОДУКЦИЯ. Характеристика. Видове.

Значение.

47. АМИТОЗА. Характеристика.

Видове.

48. КЛЕТЪЧНО ДИФЕРЕНЦИРАНЕ. Характеристика. Детерминиране и

диференциране. Механизъм. Апоптоза.


Драгоева А., О. Димитров. 2005. Структура и функции на клетките. Изд. “Светлана”,

Шумен.

Попов Н. Биология на клетките. Пловдив, 2001.

Чакъров Е., Ч. Начев. 1984. Атлас - Клетка и тъкани. Изд. "Народна просвета", София.

Албертс Б. и др. Молекулярная биология клетки. Изд. "Мир", Москва, 1994.

Дудов К. (съставител). 1989. Молекулите на живота. Изд. "Наука и изкуство", София.

Драгоева А., О. Димитров. 1991. Пропускливостта на клетъчната мембрана. Природа и

знание, №4.

Димитров О., А. Драгоева. 1993. Секрецията при животинските клетки. Биология, №2.

Драгоева А., О. Димитров. 1993. Единна мембранна система на еукариотната

животинска клетка. Биология, №2.

Драгоева А. 2006. Апоптозата – генетично програмирана клетъчна смърт. Биология, №2.




Реферат: Първо равнище (0-5 т.) – репродуктивно представяне на текста,

липса на основни моменти от темата, неусвоени специфични

термини, беден език – Среден (3);

Второ равнище (6 -10 т.) – описателно извеждане на темата,

допускане на неточности в използваните термини, сравнително

добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище (11-15 т.) – продуктивно извеждане на темата,

анализ на материала, адекватност на използваните термини; добра

езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (16 -20 т.) – творческо извеждане на темата,

умение да се откроят основните моменти, точност и умело боравене

с терминологията, богата езикова култура – Отличен (6).


Две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание,

оценявани по същите критерии както изпитните въпроси (0-40 т.).

Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа с оптичен

микроскоп, разпознаване на клетъчните структури на електронограми и защита

на протоколите от упражнения (0-20 т.).


Първо равнище (0-10 т.) – обща представа по дадената тема,

наличие на съществени пропуски, неусвоени специфични термини,

беден език – Среден (3);

Второ равнище (11-20 т.) – описателно извеждане на темата,

допускане на неточности в използваните термини, сравнително

добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище (21-30 т.) – продуктивно извеждане на темата,

анализ на материала, адекватност на използваните термини; добра

езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (31-40 т.) – извеждане на темата с разбиране

на представения материал, умение да се откроят основните

моменти, точност и богата езикова култура – Отличен (6).

Колоквиум:

Първо равнище (0-5 т.) – представяне на недобре изготвени

протоколи и неспособност да се обяснят схемите, затруднение при

работа с оптичен микроскоп и разпознаване на клетъчните

структури на електронограми – Среден (3);

Второ равнище (6 -10 т.) – представяне на задоволително

изготвени протоколи, затруднение при обясняване на схемите,

задоволителна работа с оптичен микроскоп и разпознаване на

клетъчните структури на електронограми – Добър (4);




добър (5);













Изпитът по дисциплината Цитология е писмен, съгласно ЗВО, и се провежда в




Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от конспекта:



Среден (3);



















След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и успешно

полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити - 8

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЕКОЛОГИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Екологията като наука. Определение, предмет, подразделения.

2. Фактори на средата и условия за живот. Основни закономерности на

взаимодействие между организмите и средата.

3. Слънчевата радиация като екологичен фактор.

4. Температурата (топлината) като екологичен фактор.

5. Водата като екологичен фактор.

6. Среди на обитаване - почвата като среда на обитаване.

7. Среди на обитаване - водата като среда на обитаване.

8. Екологична ниша-определение, параметри, размерност, динамика.

9. Популационна екология. Популационни системи и техните компоненти. Видове

популации.

10. Характеристика на популацията. Структура на популацията.

11. Динамика на популациите. Стабилност. Регулиране на популациите.

12. Взаимоотношения между популациите на организмите – конкуренция,

хищничество, паразитизъм, симбиоза и мутуализъм.

13. Съобщества и биоценози. Същност, граници, организация и стабилност. Видово

разнообразие в съобществата.

14. Структура на съобществата. Хранителни вериги и мрежи.

15. Формиране на съобществата. Островни съобщества – характеристика и процеси.

16. Динамика на съобществата. Роля на нарушенията в съобществата.

17. Екосистемна екология. Същност и развитие на екосистемната концепция.

18. Екосистема и биогеоценоза.

19. Състав и структура на екосистемите. Екологични пирамиди.

20. Екосистемни процеси. Кръговрат на веществата и поток на енергията в

екосистемите. Продуктивност на екосистемите.

21. Ландшафтна екология – основни понятия и закономерности.

22. Основни типове екосистеми на Земята: биом на тундрата.

23. Основни типове екосистеми на Земята: биом на тропичните тревисти

съобщества.

24. Основни типове екосистеми на Земята: биом на тревистите съобщества на

умерения пояс.

25. Основни типове екосистеми на Земята: биом на бореалните иглолистни гори.

26. Основни типове екосистеми на Земята: биом на дъждовните екваториални гори.

27. Основни типове екосистеми на Земята: биом на пустините и полупустините.

28. Основни типове екосистеми на Земята: биом на съобществата от

средиземноморски тип.

29. Основни типове екосистеми на Земята: биом на солените води.

30. Основни типове екосистеми на Земята: биом на сладките води.

31. Функционално единство на животоподдържащата система на Земята. Биосфера.

a. Възникване и граници на биосферата.

32. Глобални антропогенни въздействия върху биосферата - климатични промени.

33. Глобални въздействия върху основните кръговрати, почвите, земите и

биоразнообразието.

ІI. Литература

Богоев, В., А. Кенарова. 2009. Основи на екологията. Пенсофт, София-Москва. 576 стр.

Георгиев, Г. 2010. Природа под закрила. Гея Либрис. 287 стр.

Ганев Д., Ганева. 2009. Екология и опазване на околната среда, изд. PENSOFT. 127 с.

Каменов Д. А., Дойчинов, А. С. 1988. Ръководство за практически занятия по екология

на животните и опазване на природната среда, Шумен, ВПИ “Константин

Преславски”.

Чипев, Н. 2011. Биологично разнообразие – концептуална рамка и теоретични основи.

Екологично инженерство и опазване на околната среда 3: 5-18.

Чипев, Н. 2007. Глобална екология и устойчиво развитие. В: Трета национална научно-

практическа конференция по биологично образование. Сборник доклади. с. 11-

18.

Чипев, Н. 2005. Има ли нова екология? В: Сборник научни доклади на І-та национална

конференция по екология “Биоразнообразие-Екосистеми-Глобални промени”

(Ред. Н. Чипев и В. Богоев ), Петекстон, София. 11-23.

Begon, M., J. Harper, C. Townsend. 2006. Ecology. Blackwell Science. 1068 p.

Chapin III, S.F., P. Matson, H. Mooney. 2002. Principles of Terrestrial Ecosystem Ecology.

Springer. 436 p.

Hastings, A. 1997. Population biology. Springer. 220 p.


Контролни

Изготвяне на реферати

Решаване на тестове за проверка на знанията от лабораторните и семинарни

упражнения

Изготвяне на протоколи от лабораторните упражнения, проверка и защита на

протоколите.


Реферат: Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса
















Среден (3);










Колоквиум:












добър (5);





V. Условия за допускане до изпитна процедура(вид, присъствие, форми на


Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план за лекционния

курс, лабораторните и семинарни упражнения.

При завършване на курса да представят протоколи с резултати от лабораторните

упражнения.

При завършване на курса лабораторни и семинарни упражнения на проведените

тестове за проверка на знанията (2 броя тестове) студентите да са получили оценка

не по-ниска от Добър 4.00.

Колоквиум и защита на протоколите.


Контролни

Тестове

Колоквиум

Защита на протоколи

VІ. Изпитни процедури (Схема/компоненти, процедура на изпита)


реферат по предварително зададена тема. При завършване на курса да представят

протоколи от упражненията да положат успешно колоквиума. Да са реализирали

аудиторната си заетост съгласно учебния план.

До семестриален изпит се допускат всички студенти, изпълнили условията по

точка VІ от настоящата Учебна програма. При показване на добри резултати от

текущия контрол през семестъра /писмени контролни, реферати и тестове/ по преценка

на титуляра на дисциплината студента може да бъде освободен от семестриалния

изпит. В тези случаи крайната оценка се формира на базата на резултатите от

контролните работи и тестовете по предложение на преподавателя и се вписва в

изпитния протокол след съгласието на студента и му се присъждат максималният брой

кредити. Семестриалният изпит е писмен, но по преценка на преподавателя може да се

проведе и устно събеседване за доуточняване на оценката. Същата се формира на

базата на показаните резултати от текущия контрол и от знанията, показани на изпита.







Среден (3);



















На всички, получили положителна оценка /по-висока от “Слаб”/ се присъждат 9

кредитa.





ДИСЦИПЛИНА „ЕКОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ”


1. Мониторинг на околната среда – определение и основни задачи. Видове

мониторинг. Основни компоненти на мониторинга.

2. Мониторингът като комплексна система за наблюдение на околната среда.

3. Организация на екологичния мониторинг.

4. Национална система на мониторинг на околната среда в Р. България. Значение,

структура, подсистеми.

5. Биологична индикация и индикаторни видове.

6. Мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Организация, подходи и

параметри.

7. Мониторинг на качеството на водите. Организация, подходи и параметри.

8. Мониторинг на почвите. Организация, подходи и параметри.

9. Агромониторинг. Организация, подходи и параметри.

10. Радиологичен и шумов мониторинг.

11. Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие.

12. Екосистемен мониторинг.

13. Подходи, индекси и индикатори за мониторинг на биологичното разнообразие.

14. Дистанционен мониторинг на околната среда. Съвременни тенденции и

технологии в дистанционния мониторинг на околната среда.

15. Национални мрежи и системи за наблюдение на околната среда.

16. Глобална система за наблюдение на околната среда. Основни задачи и

принципи. Организация на глобалната система за наблюдение на околната среда.


Дядовски, И., Стефанов, Й. и др., Екологична оценка и опазване на

водните течения от замърсяване, Тилия, С., 1995.

Захаринов, Б., Н. Колев. 2010. Мониторингът на почвите в България

елемент на националната автоматизирана система за екологичен

мониторинг. Селскостопанска наука № 5: 3-10.

НАРЕДБА № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите Издадена от

министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 34 от 29.04.2011 г., в

сила от 29.04.2011 г.

НАЦИОНАЛНА система за мониторинг на околната среда (НСМОС):

http://eea.government.bg/bg/nsmos/index.html

Филипова М., С.Стоянов. 2011. Екологичен мониторинг и управление на

околната среда. София, Фабер, стр. 338. ISBN 978-954-400-508-5.

International Atomic Energy Agency (2005). Environmental and Source

Monitoring for Purposes of Radiation Protection, IAEA Safety Standards Series

No. RS–G-1.8. Vienna: IAEA.



http://eea.government.bg/bg/nsmos/index.html

http://www-pub.iaea.org/MTCD/publications/PDF/Pub1216_web.pdf

http://www-pub.iaea.org/MTCD/publications/PDF/Pub1216_web.pdf



















Среден (3);











Писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание





При завършване на курса да имат две писмени контролни работи.


VІ. Изпитни процедури /Схема, компоненти, процедура на изпита/

Изпитът по дисциплината Екологичен мониторинг е писмен, съгласно ЗВО и се

провежда в продължение на 120 минути.




Писмена част – разработване на въпрос от конспекта:



Среден (3);












оценка от писмената част и оценката от реферата и контролните, които имат









кредити – 7 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЕКОЛОГИЧНА ХИМИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Екологична химия. Предмет и задачи. Основни

положения.

2. Биосфера. Елементи на биосферата. Биоценоз – съобщества от

организми. Класификация на съобществата. Демография и демографски взрив.

3. Биосфера. Елементи на биосферата. Биотоп – области. Атмосфера.

Хидросфера. Почва.

4. Биосфера. Въздействие на средата върху организмите. Метаболизъм –

катаболизъм и анаболизъм. Емисия и имисия. Фармакология. Доза. Полютанти.

Токсичност, толерантност и кумулация. Синергизъм, потенциране и антагонизъм.

Пределно допустима концентрация (ПДК).

5. Биосфера. Живите организми като емитери на химични съединения към

околната среда. Класификация на веществата, емитирани от живите организми.

6. Замърсяване на биосфера и отделните екосистеми. Класификация на

замърсяванията според вида, характера и причинителя.

7. Замърсяване на атмосферата. Аерозоли, пари и газове. Разпространение

на замърсителите.

8. Замърсяване на атмосферата. Процеси на горене като източник на

замърсяващи емисии. Транспортът – “глобален” замърсител.

9. Глобални екологични ефекти, свързани със замърсяването на атмосферата.

Парников ефект – произход. Последствия от повишаване на парниковия ефект.

Ядрена зима.

10. Фотохимични процеси в тропосферата. Фотохимичен смог – причини и

изследване. Образуване на киселинни дъждове.

11. Образуване, стабилност и риск на атмосферния озон. Озонова

дупка.

12. Замърсяване на хидросферата. Класификация на замърсяванията. Замърсяване

на водите с минерални хранителни вещества. Еутрофикация.

13. Замърсяване на хидросферата с органични съединения и нефтени

продукти.

14. Замърсяване на хидросферата. Миещи и перилни препарати като

замърсяващи хидросферата вещества. Замърсяване на хидросферата с пестициди.

15. Замърсяване на почвата. Минерални торове и

пестициди.

16. Замърсяване на биосферата с тежки

метали.

17. Технически методи за защита на околната среда.

Видове.

18. Пречистване на замърсени

газове.

19. Пречистване на

водите.

20. Обезвреждане и преработване на твърди

отпадъци.

21. Енергийни аспекти на екологичните системи и “екологична

криза”.

22. Технологични процеси и проблеми по опазване на околната

среда.

23. Мониторинг на антропогенните изменения на околната

среда.

24. Общество и закони за защита на околната

среда.


А. Хайнц, Г. Райнхард, Химия и околна среда, Университетско издателство “Свети

Климент Охридски”, София, 2000.

Ст. Караиванов, Сн. Маргаева, Екологична химия и опазване на околната среда,

издателство “Булвест 2000”, София, 2000.

П. Василев, Химия и опазване на околна среда, Университетско издателство

“Свети Климент Охридски”, София, 2001.

Ф. Корте, Екологическая химия, издателство “МИР”, Москва, 1997.

М. Барбье Введение в химическую экологию, издателство “МИР”, Москва, 1978.

П. Ангелов, Екология, издателство “Народна просвета”, София, 1988.


Курсови работи 0-60 т

Задачи за самостоятелна подготовка – 0-40 т

За всяка тема се предлага списък от въпроси за самоподготовка, на които

студентите трябва да отговорят самостоятелно.




Критерии за оценка на самостоятелната работа:

По т.1 от формите за самостоятелна работа:

Среден (3) – 21-30 точки, Добър (4) – 31-40 точки; Мн. добър (5) – 41-50 точки;

Отличен (6) – 51-60 т



Отличен (6) – 31-40 т



Редовно посещение на лекции 0-15т.

Изпълнение на формите на самостоятелна работа- получени не по-малко от 40

точки.


Изпит под формата на тест, който е разработен в няколко варианта. Съгласно

ЗВО изпитът се провежда в писмена форма с продължителност 60 мин.



Критерии за оценяване резултатите от теста:

На всеки въпрос трябва да бъде даден кратък, но не едносричен отговор.

Съобщаването на конкретни факти да е съпроводено с кратък коментар.

Примерите, които трябва да се приведат като доказателство към някои въпроси


При изпълнение на теста не се разрешава ползването на лекции, разпечатки,



Оценяване:

Тестът се оценява по точкова система. Решенията на всички въпроси от теста

носят общо 60 точки. Превръщането на получените точки в оценки става по

разработената скала, както следва:

До 20 т. слаб 2.00

От 21 до 30 т. среден 3.00

От 31 до 40 т. добър 4.00 От

41 до 50 т. мн. добър 5.00

От 51 до 60 т. отличен 6.00

Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина от

оценката на самостоятелната работа и оценката от изпита. След изпълнение на всички

поставени задачи от самостоятелната работа и успешно полагане на изпита на студента

се присъждат 4 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ

СОУ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Цели и задачи на екологичното образование и възпитание на учениците.

2. Развитие на целите на екологичното образование. Същност на основните

понятия, относно целите на екологичното образование.

3. Пътища за екологизиране на учебното съдържание. Интегриращи концепции в

екологичното учебно съдържание. Роля и място на предметите „Човекът и

природата” и „Биология и здравно образование” в екологичното образование и

възпитание на учениците.

4. Структуриране на екологичното учебно съдържание в отделните училищни

степени. Характеристика на екологичното учебно съдържание, включено в

предметите „Човекът и природата” и „Биология и здравно образование”.

5. Организационни форми на обучение – класно-урочни и извънкласни.

6. Характеристика, планиране и организация.

7. Класически и интерактивни методи на обучение. Дейности на учителя и на

учениците за екологично образование и възпитание.


Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология. УИ

„Св. Кл. Охридски”, София, 1992.

Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”, София,

1984.

Бойчева, М. Технологични аспекти на хоспитирането по биология.

Университетско издателство „Еп. К. Преславски”, Шумен, 2006.

Бойчева, М. Формиране на методически умения у студенти-биолози за работа с

иновационни методи за обучение на учениците (теоретичен модел).


Бойчева, М. Модел-схема и методика на обучение по дисциплината

„Хоспитиране по биология” за формиране на методически умения у студенти за

работа с иновационни методи. – Биология, екология, биотехнология, 2009, №2,

с. 17- 33.

Бойчева, М. Индивидуална работа със студенти-биолози по дидактика на

екологията. – Биология, екология, биотехнология, 2009, №5-6, с. 24- 47.

Бойчева, М. Диагностика на методическите умения на студенти-биолози за работа

с иновационни методи за обучение на учениците. – Биология, екология,

биотехнология, 2009, №3, с. 34 – 58.

Бойчева, М. Резултати от приложението на технология на обучение в

извънаудиторната форма „Индивидуална работа със студентите” по проблема

„Дидактика на екологията”. – Биология, екология, биотехнология, 2010, №1, с.

30 – 41.

Височкова, Р. Модел на концепция за ЗИП по екологично образование (Човекът и

природата 3 - 6 клас). – Биология, екология, биотехнология, 2009, №2, с. 34 -

48

Владимирова, Е. Вариант на модел на обучение за решаване на задачи по

биология и здравно образование в VІІІ клас. – Биология, екология,

биотехнология, 2010, №2, с. 48 – 62.

Всички действащи учебници и учебни помагала за съответната учебна година по

предметите „Човекът и природата” и „Биология и здравно образование” от 5-10

клас.

Костова, Здр. Концептуализация на екологичното образование. „Фабер”, София,

2003.

Костова, Здр. Как да учим успешно. Иновации в обучението. Педагог 6, С., 1999.

Костова, Здр. Как да създадем нагласа за учене? Иновации в обучението.

Педагог 6, С., 2000.

Ставрева, Гр. Методика на обучението по биология. Пловдивско университетско

издателство, 2002.


Изработване на презентации (от 1-60 точки).

Изготвяне на проект на система от уроци с приложение на форми и методи за

екологично образование и възпитание на учениците (от 1-40 точки).

ЗАБЕЛЕЖКА: В началото на курса на обучение преподавателят конкретизира формите

на самостоятелна работа.


Критерии за формата на самостотелна работа „изработване на презентация”

Съдържателно оформление – (от 1 – 30 точки)

Техническо оформление – (от 1 –15 точки)

Умение за представяне на презентацията – (от 1-15 точки)

Първо равнище: Непълно и недостатъчно обхватно съдържателно представяне,

съобразно поставената дидактическа задача; в голяма степен неумение за подбор на

подходяща литературна извадка; неточности при цитиране на използваните

литературни източници; необвързаност на теорията с практическото й значение и

приложение в процеса на обучение по биология в средното училище; небрежно

отношение към техническото оформление; до известна степен неумение за

презентиране – (Среден 3).

Второ равнище: Добре балансирано съдържателно представяне в съответствие с

поставената дидактическа задача; незначителни пропуски по отношение на

съдържателното оформление; добър подбор на подходящи литературни източници;

известни неточности и пропуски при цитиране на използваните литературни

източници; теоретизиране и недостатъчно добра практическа приложимост на

разработката; добро техническо оформление и умение за представяне на информацията

(Добър 4).

Трето равнище: Оптимален съдържателен обхват и баланс в съответствие с

поставената дидактическа задача; правилен подбор на литературни източници и умение

за цитирането им; недостатъчно добра обвързаност между теорията и практиката на

обучение по биология в средното училище; в много добра степен формирано умение за

представяне на резултатите от разработката; много добро техническо оформление –

(Много добър 5). Четвърто равнище: Оптимален съдържателен обхват и баланс в съответствие с

поставената дидактическа задача; отличен подбор на литературни източници по

отношение на брой и съдържание и правилен начин на цитирането им; съответствие

между теорията и практиката и приложимост в процеса на обучение по биология в

средното училище; отлично формирано умение за представяне на резултатите от

разработката и техническо оформление – (Отличен 6).

Оценяване

От формата за самостоятелна работа „изработване на презентация” по време на

семестъра при получени: (20 точки) – Среден (3); (от 21-35 точки) – Добър (4); (от 36-

50 точки) – Много добър (5); (от 51-60 точки) – Отличен (6).

Критерии за формата на самостоятелна работа „изготвяне на проект на

система от уроци с приложение на форми и методи за екологично образование и

възпитание на учениците”

Структура на писмената разработка – (от 1-5 точки)

Структура на урока (дидактическа, научна и логическа) – (от 1-15 точки)

Творчески подход при разработката на уроците – (от 1-5 точки)

Стил на писмената разработка – (от 1-5 точки)

Техническо оформление на писмената разработка – (от 1-5 точки)

Използване на литературни източници – (от 1-5 точки)

Първо равнище: Непълно и в недостатъчна степен съответствие на структурата на

писмената разработка с поставената дидактическа задача, непълно и недостатъчно

обстойно описание на методическата система на уроците, схематично и незадълбочено

описание на методическата конструкция на уроците; непълно съответствие на макро- и

микроструктурата на уроците с теоретичните изисквания, в голяма степен

несъответствие с научната терминология и научното съдържание на уроците,

нарушения на логиката и последователността на описаните етапи от макроструктурата

на уроците в сравнение с теоретичните изисквания за съответния тип и вид урок; липса

на оригиналност и творчество, както на методическата система на уроците, така също и

на методическата им конструкция, заимстване от литературни източници; недостатъчно

добро стилово и техническо оформление на писмената разработка; липса на

самостоятелност и неумело използване на литературни източници – (Среден 3).

Второ равнище: В достатъчна степен съответствие на структурата на писмената

разработка с поставената дидактическа задача, добро и в достатъчна степен подробно

описание на методическата система на уроците и на методическата конструкция на

уроците; в известна степен несъответствие на макро- и микроструктурата на уроците с

теоретичните изисквания, с научната терминология и научното съдържание на уроците,

в известна степен нарушения в логиката и последователността на описаните етапи от

макроструктурата на уроците, в сравнение с теоретичните изисквания за съответния

тип и вид урок; стандартност на методическата система на урока и добра реализация на

методическата конструкция на урока; добро стилово и техническо оформление на

писмената разработка; самостоятелност и умело използване на литературните

източници – (Добър 4).

Трето равнище: Много добро съответствие на структурата на писмената разработка

с поставената дидактическа задача и описание на методическата система на уроците,

много добро описание на методическата конструкция на уроците; много добро

съответствие на макро- и микроструктурата на уроците с теоретичните изисквания, с

научната терминология и съдържание на уроците, много добра логика и

последователност при описание на етапите от макроструктурата на уроците, съгласно

теоретичните изисквания за съответния тип и вид урок; много добра концепция за

методическа система на урока и реализацията й в методическата конструкция на урока;

много добър стил на изразяване и техническо оформление; самостоятелност и много

добро боравене с литературни източници – (Много добър 5).

Четвърто равнище: Пълно съответствие на структурата на писмената разработка с

поставената дидактическа задача, пълно и обстойно описание на методическата

система на уроците, подробно и задълбочено описание на методическата конструкция

на уроците; пълно съответствие на макро- и микроструктурата на уроците с

теоретичните изисквания, пълно съблюдаване на научната терминология и научното

съдържание на уроците, отлична логика и последователност на описаните етапи от

макроструктурата на уроците, съгласно теоретичните изисквания за съответния тип и

вид урок; оригинална концепция за методическа система на урока и творческата й

реализация при методическата конструкция на урока; ясен, точен и прецизен стил на

изразяване; отлично техническо оформление; оптимален брой и умело използване на

литературните източници, самостоятелност и личен подход при използването им –

(Отличен 6).

Оценяване: От формата за самостоятелна работа изготвяне на „проект на система

от уроци с приложение на форми и методи за екологично образование и възпитание на

учениците” при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-15 точки) – Добър (4); (от 16-


При изпълнение на формите на самостоятелна работа по време на семестъра

студентът трябва да е събрал не по-малко от 30 точки.


Казуси, дискусии, упражнения, проект на система от уроци, работа с

информационни източници, работа с нормативни документи, анализи на уроци,

презентация, пробни уроци




До датата за редовната изпитна сесия студентите да са представили изготвените

презентации.

До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили и успешно да

са защитили проект на система от уроци с приложение на форми и методи за

екологично образование и възпитание на учениците.


Елементи

Оценката е комплексна и се оформя въз основа на: теорията на проблема за

екологичното образование и възпитание и формите и методите за реализирането му;

компетентността на студента при разработването и презентацията за форми и методи за

екологично образование и възпитание на учениците; компетентността на студента при

обсъждане на предлаганите форми и методи за екологично образование за дадена тема

от урочното съдържание от V – Х клас. За оценка на отделните елементи – качество на

усвоените теоретични знания и компетентност на студента при разработването и

презентацията за форми и методи за екологично образование и възпитание, участие и

компетентност на студента в обсъждането на предлаганите форми и методи за

екологично образование за дадена тема от урочното съдържание от V – Х клас се

прилага разработената рейтингова система.

Процедура на изпита

Изпитът по дисциплината „Екологично образование и възпитание на учениците

от СОУ” е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.

Разработване на теоретичен въпрос от конспекта, определен чрез изтеглен от студента

изпитен билет.



Критериите за оценяване на самостоятелната работа са описани в т. V.

Критерии за оценяване знанията и уменията на студента от теоретичния

въпрос:

Първо равнище: репродуциране на знания в „готова схема” и отсъствие на основни

моменти от темата; неусвоен понятиен апарат, беден език – Среден (3);

Второ равнище: репродуктивно – описателно извеждане на темата, като се ползват

типови ситуации; допускане на неточности в използваните понятия, добра езикова


Трето равнище: продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез търсене на

нов алгоритъм и анализ; използване на литературни данни и извеждане на своя теза;

адекватност на използваните понятия; добра езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище: творческо, самостоятелно логично извеждане на темата:

обоснованост и оригинална интерпретация на литературата; изявено отношение и

позиция към разкриваната тема; точност и богата езикова култура – Отличен (6).


Крайната оценка за самостоятелна работа на студента се оформя като


Оценката от теоретичния изпит се оформя след преглеждане на развития теорети-

чен въпрос. При необходимост се провежда събеседване върху въпроси, нераз-

крити добре в писмената разработка.

Крайната оценка от дисциплината се оформя като средноаритметична величина от

оценките, получени от студентите по време на теоретичния изпит (писмен изпит по

въпрос от конспекта) и от формите на самостоятелна работа през семестъра.

За студент, получил слаба оценка на теоретичния изпит, оценката е (Слаб 2).

Студент, получил слаба оценка на една от формите на самостоятелна работа, се явява

на поправителна сесия само върху тази форма, като оценката от теоретичния

компонент и от другата форма на самостоятелна работа, която е положителна, се

зачита.


При набиране на необходимия брой точки по всяко от условията за допускане до

изпитна процедура и успешно полагане на изпита на студента се присъждат

предвидените по учебен план кредити – 3 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЕКОЛОГИЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И НОРМИ”


1. Понятие и предмет на правото на околната среда. Развитие на

българското законодателство в областта на околната среда.

2. Държавната политика в областта на околната среда.

3. Управление на околната среда. Контрол върху състоянието на

околната среда.

4. Законът за опазване на околната среда – основни цели и принципи.

5. Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

6. Екологична оценка /ЕО/.

7. Правна защита на биологичното разнообразие в България.

Международни конвенции и директиви на ЕС.

8. Правна защита и статут на защитените територии.

9. Правна защита на въздуха от замърсяване.

10. Правна защита на водите от замърсяване.

11. Правна защита на почвата от замърсяване.

12. Управление на отпадъците.

13. Правна защита на биологичните ресурси в България – гори.

14. Правна защита на биологичните ресурси в България – дивеч.

15. Правна защита на биологичните ресурси в България –

медицински растения.

16. Правна защита на биологичните ресурси в България – риболов и

рибно стопанство.


Закон за водите

Закон за горите.

Закон за защитените територии (ЗЗТ)

Закон за лова.

Закон за опазване на околната среда (ЗООС)

Закон за рибарството и риболова.

Закон за управление на отпадъците

Закон за чистотата на атмосферния въздух

Конституция на Р. България

Наумова Ст. Екологичното законодателство в контекста на европейските

стандарти. В: Социология на правото. С. “Юриспрес”, 2000.

Наумова Ст. Правно-социологически проблеми на екологичното законодателство.

Правна мисъл, N1/1999.

Наумова Ст., Правно-социологически проблеми на опазване на биологичните

ресурси в Р. България. (В:) Национална стратегия за опазване на биологичното

разнообразие.С., 1994.

Наумова, Ст. Основни въпроси на екологичното право. С., 2007 г.

Пенчев, Г., Сближаване на българското с европейското право по опазване на

околната среда. Изд. Нике-НТ-89, 2006 г.

Фрийбърг, Дж. Европейско правозащитно законодателство и неговото значение за Р.

България. (В:) Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. С.,

1994.





Критерии за оценяване на самостоятелната работа.
















Среден (3);
















реферат на предварително зададена тема.

При завършване на курса да имат две писмени контролни работи по раздели от

учебното съдържание.



Изпитът по дисциплината Екологично законодателство и норми е писмен,







Среден (3);












оценка от писмената част, оценката от реферата и контролните, които имат














ДИСЦИПЛИНА „ЕКОТОКСИКОХИМИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Токсични вещества - определение. Употреба на токсичните вещества.

2. Токсичност. Видове токсично действие. Токсични концентрации и токсични

дози. Разсейване на дозите.

3. Токсични вещества. Токсични концентрации - праг на действие, долна прагова,

сублетална, ПДК. Закон на Хабер-Флюри. Изключения - видове кумулации на

токсичните вещества. Токсични вещества със скрит период на действие.

4. Класификация на токсичните вещества и интоксикациите. Химична и

токсикологична класификации. Хигиенна класификация - хигиенни критерии.

“Йерархия на отровността”. Класификации на интоксикациите.

5. Връзка между структура, физични и химични свойства на веществата и тяхната

токсичност при органични и неорганични съединения. Качествени и

количествени закономерности. Правило на Ричардсон и поправка на Фухнер.

Принцип на Фергюсон.

6. Връзка между структура и токсичност. Рецепторна теория. Изводи от

рецепторната теория - принципи на антидотното действие.

7. Токсикокинетика - определение. Постъпване, транспорт и разпределение на

токсичните вещества в организма. Екскреция на токсичните вещества.

8. Токсикокинетика. Биотрансформация /метаболизъм/ ма ксенобиотиците. Типове

реакции - с участие на ОСФ и специфични биохимични реакции. Обща схема на

токсикокинетиката.

9. Принципи на токсикодинамиката. Молекулни основи на токсичното действие –

образуване на свободни радикали с липоперокисление /пример -

тетрахлорометан/.

10. Молекулни основи на токсичното действие - свързване с меркаптогрупи /пример

- органоарсенови токсични вещества/.

11. Молекулни основи на токсичното действие - ензимно инхибиране /пример за

необратимо свързване - органофосфорни токсични вещества/.

12. Молекулни основи на токсичното действие - ензимно инхибиране /примери за

обратимо инхибиране - карбамати и анти-МАО вещества/.

13. Молекулни основи на токсичното действие - биологично алкилиране /пример -

14. алкилиращи токсични вещества/.

15. Молекулни основи на токсичното действие - декупелиране на окислителното

фосфорилиране /пример - нитрофеноли/.

16. Пестициди. Методи за защита на растенията. Химичен метод (пестициди) -

необходимост, предимства и недостатъци. Класификация на пестицидите.

Изисквания и съвременни тенденции.

17. Екотоксикохимична характеристика на токсичните вещества - примери.

18. Биогенни токсични вещества. Отровни растения и животни в България.

19. Токсично действие на растителните и животинските отровни вещества. Първа

помощ при отравяне.

20. Вредни вещества в обкръжаващата среда - строителни и бояджийски материали,

нефтени продукти, разтворители, миещи препарати, парфюмерийни и

козметични препарати и др.


Fundamental Toxicology for Chemists, J. H. Duffus and H. G. J. Worth (Eds.), The

Royal Society of Chemistry, 1996.

Ръководство по анализ на токсични вещества, Й. Петрова, А. Алексиев, С.

Момчилова, З. Здравкова, Университетско издателство “св. Кл. Охридски”, София,

1994.

Биохимия на ксенобиотиците, Е. Головински, , Университетско издателство “св.

Кл. Охридски”, София, 1991.

Хигиенна токсикология, Ф. Калоянова (ред.), Медицина и физкултура, София,

1983.

Познавате ли отровите?, Д. Бъчварова, Г. Петров, Наука и изкуство, София, 1984.

Атлас по токсикокинетика, Т. Попов, З. Запрянов, И. Бенчев, Медицина и

физкултура, София, 1984.

Хигиена, епидемиология и професионални заболявания, Д. Цветков, Е. Гъбев, С.

Иванова, Медицина и физкултура, София, 1989.

Вредные вещества в промишлености (Органические вещества), И. Д. Гидаскин

(ред.), Химия, Ленинград, 1985.





















Среден (3);











Редовно посещение на лекции и семинарните упражнения.

Изпълнение на формите за самостоятелна работа.

Активно участие с подготвени материали в семинарните упражнения.

Писменни контролни работи върху лекционния материал – два пъти през

семестъра;







Изпълнение на формите на самостоятелна работа.

Изпитът по дисциплината Екотоксикохимия е писмен и се провежда в

продължение на 120 минути. Студентът тегли един билет, в който има 2 въпроса от

конспекта. Оценяването на писмените работи се извършва по точкова система като се

оформя предварителна оценка. Окончателната оценка се оформя като се вземат под

внимание резултатите от текущия контрол, представянето на семинарните упражнения,

защитата на реферата, задачите и от допълнително устно зададени въпроси (ако се

налага) на студента.

Резултатите от обучението по дисциплината се оценяват посредством текуща

оценка в хода на провежданото обучение и комплексна оценка след приключване на

изпита в края на семестъра.






Среден (3);












оценка от писмената част и оценката от реферата. Ако студента има положителна

оценка от проведените контролни работи през семестъра върху изтеглени на изпита

въпроси, по негово желание тя може да се използва като оценка по съответния въпрос.











ДИСЦИПЛИНА „ФИЛОСОФИЯ”

I. К О Н С П Е К Т І. ПЪТИЩА КЪМ ФИЛОСОФИЯТА

Що е философия?

Система на философията.

Възникване на философията.

История на философията.

ІІ. ИСТОРИЧЕСКИ ТИПОВЕ НА ФИЛОСОФИЯТА

Античност. Теория на Космоса.

Средновековие. Нов тип мисловност.

Ренесанс. Антропоцентризъм.

Ново време. Науката като наукоучение.

Модерност. Постмодерност.

ІІІ. АВТОРИТЕТИ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА

Първоначалото в текстовете на Милетската школа.

11.Логосът и принципът “panta rei” у Хераклит.

Учението за числата на Питагорейския съюз.

Атомизмът като модел на универсума. Демокрит.

Антропологическа тенденция – Софисти, Сократ.

Философът на идеите – Платон.

Късна класика – Аристотел.

Св Тома Аквински. Вяра и разум.

Философската система на Имануел Кант.

Философия на живота – Фридрих Ницше.

Екзистенциализъм – Жан Пол Сартр, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс,

Сюрен Киркегор.

Фройдизъм и неофройдизъм.


Бабева, С., Седем очерка по философия, Шн, 1997

Бабева, С., Философия, Шн., 2004

Бояджиев, Ц., Античната философия като феномен на културата, С., 1990

Бояджиев, Ц., Философия на европейското средновековие, С., 1994

Введение в философию, М., 1989

Денков, Д., Ив. Колев, Антология по философия, С., 1991

Диоген Лаерций, За живота на философите, С., 1985

Мит и философия, С., 1991

Нешев, К., Философският постмодерн, С., 1997

Панова, Ел., Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс, С., 1987

Радев, Р., Антична философия, С., 1977

Радев, Р., Антология по средновековна философия, три тома, С., 1986

Радев, Р., Велики философи, С., 1985

Радев, Р., История на античната философия, С., 1986

Ръсел, Б., История на Западната философия, три тома, С. 1986

Сивилов, Л., Философията, философите, философстването, С., 1987

Хегел, Г.В. Фр., История на философията, С., 1961, 1982

Ясперс, К., Въведение във философията, С., 1994


Рефериране и анализиране на философска литература – 0 – 10 т.

Изготвяне на курсова работа в областта на изучавания материал – 0 – 20 т.

Написване на есе по избрана от студента тема от предложените от преподавателя

теми – 0 – 10 т.


В хода на семинарните занятия, след проверката на присъствието, се обсъжда

предходния материал, решават се тестове, казуси и се отговаря на конкретни въпроси

свързани с тематиката на семинара. На всяко от семинарните занятия се поставят

ориентировъчни оценки за знанията на обучаемите. Тъй като дисциплината се

изучава в един семестър, в края на семестъра се оформя окончателната оценка.



Изпълнение на формите на самостоятелна работа – не по-малко от 30 т., като

задължителна е курсова работа;

Успешно представяне на 2 теста - /степен на овладяване на изучавания материал – 0 – 25

т. Първият тест обхваща темите от първата половина на учебната програма, вторият

втората и ` половина.

Темите са дадени в конспект /програма по дисциплината, който се осигурява на

студентите в първите часове по дисциплината. Студент, който е получил слаба оценка

на два от тестовете, му се оформя крайна слаба оценка.


Оценката е текуща и се формира на семинарните занятия.



Първо равнище – репродуциране на знания в “готова схема” и отсъствие на

основни моменти от темата; неусвоен понятиен апарат, беден език – Среден

/3/;

Второ равнище - репродуктивно-описателно извеждане на темата , като се

ползват типови ситуации; допускане на неточности в използваните понятия,

добра езикова култура – Добър /4/.



извеждане на своя теза; адекватност на използваните понятия; добра езикова

култура – Мн. добър /5/.

Четвърто равнище – творческо, самостоятелно, логично извеждане на темата,

обоснованост и интерпретация на литературата; изявено отношение и

позиции към темата; точност и богата езикова култура – Отличен /6/.

Оценяване

Текущата оценка се оформя като средноаритметична величина от

оценката, получена в хода на семестриалния контрол, оценката от проведените тестове

и оценката от реферата в съотошение 70 към 30 в полза на тестовете.


При успешно представяне на изпит и изпълнението на самостотятелната работа

се присъждат предвидените по учебен план кредити- 2 кредита.


а/ самостоятелна работа

За т.2 от формите на самостоятелна работа - Курсова работа:

Среден /3/ - 5 точки; Добър /4/ - 10 точки; Мн.добър /5/ - 15 точки; и Отличен /6/ - 20 т.

За т.1, 3, 4 от формите за самостоятелна работа:

Среден /3/ - 2 т., Добър /4/ - 4 точки; Мн. добър /5/- 6 точки; и Отличен /6/ - 10 т.

Първо равнище – изготвяне по “готова схема” – Среден /3/;

Второ равнище – изготвяне по аналогия на даваните образци или ситуации – Добър

/4/;

Трето равнище – изготвяне чрез преобразуване на овладяните способи и извеждане на

свой алгоритъм – Мн. добър /5/;

Четвърто равнище – предлагане на оригинална теза и алгоритъм – Отличен /6/.

б/ тест при получени от 0 до 5 т. – Слаб /2/;

при получени от 6 до 10 т. – Среден /3/;

при получени от 11 до 15 т. – Добър /4/;

при получени от 16 до 20 т. – Мн. добър /5/;

при получени от 21 до 25 т. – Отличен /6/.







ДИСЦИПЛИНА „ФИТОГЕОГРАФИЯ И ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО



1. Фитогеографията като наука. Цел, задачи, методи, основни понятия.

2. Разпространяване и разселване. Основни понятия. Начини за разпространяване.

3. Ареали. Определение, обозначаване, структура. Причини за ограничаване на

ареалите. Типизация на ареалите.

4. Климатични зони и биоми. Широчинна климатична и височинна зоналност.

5. Основни биоми на Земята.

6. Дъждовни екваториални и тропични гори. Географско положение, климат,

почви, продуктивност. Етажност, приспособления, основни растителни

съобщества.

7. Дъждовнозелени тропични гори и савани. Географско положение, климат,

почви, продуктивност. Приспособления, основни растителни съобщества.

8. Склерофилни, иглолистни и лавролистни гори и храстови съобщества на

субтропичните и умерено топлите зони. Географско положение, климат, почви,

продуктивност. Приспособления, основни растителни съобщества.

9. Съобщества на аридните области в тропиците, субтропиците и умерените

ширини. Географско положение, климат, почви, продуктивност.

Приспособления, основни растителни съобщества.

10. Тревисти съобщества на степите, прериите и пампата. Географско положение,

климат, почви, продуктивност. Основни растителни съобщества.

11. Широколистни и смесени гори на умерените ширини. Географско положение,

климат, почви, продуктивност. Основни растителни съобщества.

12. Иглолистни и дребнолистни бореални гори. Географско положение, климат,

почви, продуктивност. Основни растителни съобщества.

13. Тундри и приполярни пустини. Географско положение, климат, почви,

продуктивност. Основни растителни съобщества.

14. Високопланински райони. Географско положение, климат, почви,

продуктивност. Основни растителни съобщества.

15. Флористична характеристика на България. Зонална, интразонална и азонална

растителност. Вертикално разпределение на растителността. Основни флорни

елементи.

16. Мерки за опазване на растителното разнообразие.


Асьов Б., А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. 2006. Конспект на висшата

флора на България. Хорология и флорни елементи. Българска фондация

“Биоразнообразие”, С., 452.

Бондев, Ив. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с

обяснителен текст. Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, С., 183.

Второв, П., Н. Дроздов, 1978, Биогеография на континентите, Изд. “Народна

просвета”, С.

Груев, Б., 1988, Обща биогеография, Изд. Наука и изкуство”, С.

Груев, Б., Б. Кузманов, 1994, Обща биогеография, Унив. изд. “Св. Климент

Охридски”, С., 498.

Китанов, Б., 1976, Растителна география, В: Попов, К. и др., Ботаника, Изд.

“Народна просвета”, С.

Тахтаджян, А., 1978, Флористические области Земли, Изд. “Наука”, М.

















Текуща оценка







изпит.


Изпитът по дисциплината „Фитогеография и опазване на биологичното

разнообразие” е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.


Писмена част – решаване на тест.





Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Писмена част – решаване на тест:

0- 8 т. – Слаб (2);

9-16 т. – Среден (3);

17-24 т. – Добър (4);

25-32 т. – Мн. добър (5);

33-40 т. – Отличен (6).



















теста и от защитата на реферата. Оформянето на крайната оценка по описания начин не

важи в случай, че студентът е получил Слаб (2) на която и да е част от изпита.




кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИКА”

I. К О Н С П Е К Т 1. Материална точка. Траектория. Път. Преместване. Скорост и ускорение

при движение на материална точка.

2. Идеално твърдо тяло. Постъпателно и въртеливо движение на идеално твърдо

тяло. Връзка между линейна и ъглова скорост. Центростремителна и

центробежна сили.

3. Първи принцип на динамиката. Инертност, импулс на телата, маса. Закон за

запазване на импулса. Втори принцип на динамиката. Принцип на

суперпозиция на силите. Трети принцип на динамиката.

4. Потенциална енергия. Кинетична енергия. Пълна механична енергия. Закон

за запазване на енергията.

5. Динамика на флуиди. Движение на идеален флуид. Токови линии, поток на

флуида. Принцип на непрекъснатостта.

6. Теорема на Бернули. Закон на Нютон за вътрешното триене.

7. Вискозитет на флуиди. Ламинарно и турбулентно движение. Формули на Поазьой

и Стокс.

8. Електрични заряди. Закон на Кулон. Единици за количество

електричество. Електростатично поле. Интензитет, силови линии, поток

на интензитета.

9. Работа на силите на електростатичното поле. Електричен

потенциал. Еквипотенциални повърхности. Връзка между

интензитет и потенциал.

10. Метал в електростатично поле. Кондензатор. Свързване на кондензатори.

11. Диелектрик с полярни и неполярни молекули. Диелектрична поляризация.

12. Електричен ток. Странични сили, електродвижещо напрежение. Закон на Ом.

13. Правила на Кирхоф. Закон на Джаул-Ленц.

14. Геометрична оптика. Светлинни лъчи, основни закони при отражение и

пречупване на светлината. Пълно вътрешно отражение.

15. Огледала и лещи. Построяване на образи. Лупа и микроскоп. Увеличение

и разделителна способност. Видове микроскопи.

16. Вълнова оптика. Интерференция и дифаркция на светлината.

17. Поляризирана светлина. Закон на Малюс. Оптически активни вещества.

Въртене равнината на поляризация. Поляриметри.

18. Взаимодействие на светлината с веществото. Дисперсия на светлината.

Видове спектри. Спектрален анализ.

19. Абсорбция на светлината. Закон на Буге-Ламберт-Беер.

20. Корпускулярен характер на светлината. Фотоелектричен ефект. Уравнение

на Айнщайн за външния фотоефект.


М. Максимов, Основи на физиката, І и ІІ част, Булвест, София 2000;

Д. Рибаров, Физика за неспециалисти, ШУ, 2007;

Н. Иванчев, С..Петров и др., Физика за нефизични специалисти, 1975;

В.М.Яворски, А.А.Детлаф, Л.В.Милковская, Курс физики I, II и III том, 1989;

В. Дечева, Д. Съева, Физични основи на механиката, София, 2008.


Курсова работа - 0 - 30 точки Курсовата работа е от реферативен тип. Тя трябва да има практико-аналитичен,

а не описателен характер. Трябва да разкрива причините, съдържанието, пътищата за

решаване, значението, перспективите за развитие по всеки проблем, с който е свързано

изследването. Курсовата работа може да се представи на хартиен носител най-късно

една седмица преди последното лекционно занятие, като едно от условията за

допускане до изпит.





Списък на използваната литература. При цитирането да се спазват изискванията

на БДС.

Изготвяне на протоколи и явяване на колоквиум - 0 - 30 точки

Работата на студента по време на лабораторните упражнения се оценява текущо

на базата на предварителната му подготовка за занятието, работата в лабораторията и

изработения протокол на експеримента. В рамките на учебния семестър студентът се

явява на колоквиум, по време на който самостоятелно извършва един от включените в

програмата експерименти и обработва получените опитни данни. Условията за

допускане на студентите до колоквиум се регламентират от преподавателите по

дисциплината в началото на семестъра. Оценката от колоквиума е „да” или „не”.

Групови консултации


По точка 1 от формите за самостоятелна работа: Добър стил на изложение 0 - 5 т.;

Много добра литературна осведоменост 0 - 5 т.

Обстоен, задълбочен анализ на обсъжданите проблеми 0 - 5 т.

Богата литературна справка 0 - 5 т.

Успешна защита на курсовата работа 0 -10 т. По

точка 2 от формите за самостоятелна работа

Оценяване: При оценката от колоквиума „не” – 0 т. Успешно положен

колоквиум с оценка „да” - 30 т.


Осъществява се чрез изпълнение формите на самостоятелната работа. По време

на практическите занятия се контролират присъствията на лабораторните упражнения,

предварителната подготовка на студентите за занятията, изработването на протоколи за

всяко упражнение. В края на семестъра се провеждат колоквиуми върху лабораторните

занатия.

V. Условия за допускане до изпитна процедура

Успешно полагане на колоквиумите върху лабораторните упражнения.

Получени не по-малко от 60 точки от изпълнение формите на самостоятелна

работа.

Студентите изпълнили горните две условия се допускат до теоретичния изпит.


Допуснатите до теоретичния изпит студенти развиват писмено два въпроса от

конспекта на дисциплината, на всеки от които трябва да получат оценка различна от

Слаб (2), за да се смята изпитът успешно положен. След това се провежда устно

събеседване с преподавателя по кратки въпроси от други части на конспекта.



Kритерии за оценяване знанията и оформяне на изпитната оценка на

теоретичния изпит: При възпроизвеждане на знанията по готова схема, пропуски в усвояването на

понятията и специфичните похвати, използвани в конкретната тема – Среден (3);

При добро усвояване на идеите и съответните закони включени в темата, както

и ясно тълкуване на основните резултати от теорията – Добър (4);

При показани по-пълни знания по темата, включително и възможности за

разсъждения за някои приложни аспекти или извеждане на тезите от по-общи

съображения – Мн. добър (5);

При ясно, пълно и точно изложение, нестандартни разсъждения, както по

темата, така и по отношение на по-общи аспекти на нейната позиция в системата на

полимерното материалознание – Отличен (6).

При условие, че студентът се справи успешно с всички компоненти за контрол

на знанията му се оформя окончателна оценка и му се присъждат 5 кредита,

определени съгласно Балово-рейтинговата система на дисциплините от учебния план

на специалността.


Оценяването на резултатите от изпита е в съответствие с общоприетите за

Факултета по природни науки академични критерии за оценяване.





ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИКОХИМИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛОГИЯТА И ОПАЗВАНЕТО

НА ОКОЛНАТА СРЕДА”

I. К О Н С П Е К Т Основни понятия по замърсяване на природната среда. Замърсяване на биосферата:

физикохимични и колоидно-химични аспекти; биологични ефекти.

Процеси на масопренос в околната среда. Спонтанно и принудително разрушаване на

дисперсии. Механични методи за разрушаване на дисперсии.

Приложение на ортокинетична коагулация за разделяне (микрофлотация;

микрофлотация и филтруване). Приложение на коагуланти и флокуланти.

Електрофилтруване.

Обратна осмоза и динамични мембрани. Методи за разрушаване на аерозоли.

Замърсители на въздуха. Методи за пречистване на атмосферата от аерозоли.

Физикохимични методи за пречистване от газове.

Аерозолно замърсяване на атмосферата и киселинни валежи.

Замърсяване свързано с транспорта.

Основни свойства на водата. Естествени водни системи и тяхната специфика.

Основни параметри и показатели за качествата на водите. Кислороден баланс.

Глобален окислително-редукционен цикъл.

Хранителни вещества във водните системи. Селскостопански замърсявания.

Рискове и опазване от петролни разливи.

Замърсяване с повърхностноактивни вещества.

Методи на пречистване на водите: механични, биологични, химични,

физикохимични.

Технологично приложение на физикохимичните методи: коагулация и флокулация;

сорбционни методи; флотация; екстракция; йонообмен; изпарение; мембранни процеси.

Състав и свойства на почвите. Въздействия на неблагоприятни фактори и контрол на

замърсяването на почвите.


А. Шелудко, Колоидна Химия, Наука и изкуство/София, 1978.

Д. А. Фридрихсберг, Курс коллоидной химии, Химия/С.Петербург, 1984.

P. C. Reist, Introduction to Aerosol Science, MacMillan/N.Y., 1987.

Ст. Ганев, Съвременна почвена химия, Наука и изкуство/София, 1990.

D. R. Exerowa and P. M. Kruglyakov, Foam and Foam Films, Elsevier/Ams.,1998.

A. Heinz, G. Reihardt, Chimie und Umwelt, Viweg & Sohn/Wiesbaden, 1990; Химия на

околната среда (бълг. превод); СУ "Св. Кл. Охридски"/София, 2000).

Г. Василев, Химия и опазване на околната среда, Соф. Унив., София, 2001.


Самостоятелни работи – всеки студент получава индивидуални комбинирани

задачи върху всеки раздел от материала. За успешната разработка на самостоятелните работи всеки студент получава

специални печатни материали, съдържащи основните дефиниции, функционални

закономерности, уравнения, систематизирани в таблици и примерни подобни задачи и

въпроси.

За успешна се счита онази самостоятелна работа, която отговаря на следните

изисквания:

правилно използване на функционалните зависимости, подходящи за

съответната система;

правилен математичен апарат;

правилни изводи, потвърдени от получените числени стойности:

Студентът представя и обсъжда самостоятелната си работа с преподавателя на

среща, провеждана в часовете за консултация на преподавателя. Поправените и

естетично оформени самостоятелни работи студентът представя на изпита.


1.Тестови контролни Защита на експериментални данни от изработените упражнения.

След всеки от горните раздели се провежда тестово контролно, което включва

материал от лекциите, лабораторните упражнения и самостоятелните работил

Тестовите контролни се оценяват по точкова система.

оценка среден 3 – 35% (от общия брой точки за целия тест) -получават се от

отговори на въпросите, показващи познаването на основните понятия и техните

признаци;

добър (4) – 65 % (от общия брой точки за целия тест)- да са събрани от отговорите

на тези условия на задачите, които изискват познаване не само на понятията, но и на

взаимовръзките и закономерностите, които съществуват между тях.

мн. добър 5 – 80 % (от общия брой точки за целия тест) - да са събрани от

отговорите, които изискват не само познаване на зависимостите между понятията, но и

възможност за прилагането им на практика към конкретни процеси т.е. възможност на

трансфер на знанията. Отличен 6 – 95 % (от общия брой точки за целия тест) - да са

събрани от изчерпателните отговори на всички въпроси с включени изводи на

уравненията и задълбочено изясняване на приложимостта им към съответната система.

Разликата в броя на точките за среден (3) и добър (4) е най голяма, тъй като за

оценка добър (4) се изисква усвоените понятия да бъдат осмислени. Тази разлика за

оценките добър (4) и мн. добър (5) е по- малка, защото осмислените вече понятия по-

лесно се прилагат на практика. Разликата в точките за оценките мн. добър (5) и отличен

(6) е най-малка, защото допускаме, че се дължи на незначителни пропуски и лаконични

отговори.

Студенти получили на тестовете над 75 % от общия брой точки за тест се

освобождават от изпит ос оценка Мн. добър 4.5



1.Студентът се допуска до изпит при следните условия да е предал успешно разработени самостоятелни работи;

да е изработили лабораторните упражнения;

да е представил и защитил протоколите с експериментални данни от лабораторните

упражнения;

да е положил успешно тестови контролни; .

Забележка: Студентът на първа сесия се явява на не взетите контролни работи.

След положителни резултати се допуска до изпит.

VІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/ Писмен изпит

Устен изпит

Изпитът се провежда на два етапа:

Писменият изпит се провежда върху зададени тестови задачи, съобразени с

лекционния курс, семинарите и лабораторните упражнения . Тестът за писмения изпит

се разработва от преподавателки екип (лектора и асистента, водещ упражненията и

семинарните занятия), вечерта преди изпита. Размножава се сутринта, непосредствено

преди започване на изпита. Писменият изпит се провежда за 3 часа.

Устният изпит се провежда върху определени въпроси от писмения изпит, към

които се отнасят допуснатите от студента грешки и върху самостоятелната работа.

Устният изпит проверява способността на студента да защити своите решения от

писмения изпит и самостоятелните работи. Той се провежда от двама от изпитващите

преподаватели.

VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите,

на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити Писмените работи

се оценяват по предварително разработена точкова система. Критериите за

оценката са:

среден (3) – 35% (от общия брой точки за целия тест) -получават се от отговори на

въпросите, показващи познаването на основните понятия и техните признаци;

добър (4) – 65 % (от общия брой точки за целия тест)- да са събрани от отговорите

на тези условия на задачите, които изискват познаване не само на

понятията, но и на взаимовръзките и закономерностите, които съществуват между тях;

мн. добър (5) – 80 % (от общия брой точки за целия тест) - да са събрани от

отговорите, които изискват не само познаване на зависимостите между понятията, но и

възможност за прилагането им на практика към конкретни процеси т.е. възможност на

трансфер на знанията;

Отличен (6) – 95 % (от общия брой точки за целия тест) - да са събрани от

изчерпателните отговори на всички въпроси с включени изводи на уравненията и

задълбочено изясняване на приложимостта им към съответната система.


Крайната оценка се оформя по формулата: 1/5 от оценката за работа през

семестъра + 3/5 от оценката от писмения изпит + 1/5 от оценката от устния изпит.





ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИОЛОГИЯ НА ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА”


1. Възбудими клетки. Понятие за възбудими клетки и свойства. Възбудимост и

възбуждане. Праг на дразнене. Биологично значение на възбудимите клетки

2. Биопотенциали. Потенциал на покой – механизъм на възникване. Мембранни

йонни канали. Na+

/K+

-“помпа”

3. Биопотенциали.Потенциал на действие – механизъм на възникване. Закон

“всичко или нищо”. Изменение на възбудимостта при възбуждане

4. Нервни влакна. Структура и видове. Закони за провеждане на нервните

импулси. Механизъм на провеждането

5. Нервно-мускулно предаване на възбуждането в скелетните мускули.

Структура на синапса. Механизъм на предаването

6. Механизъм и енергетика на съкращението при скелетните мускулни влакна.

Структура на миофибрилата. Механизъм на съкращение и отпускане.

Използване на енергия при съкращението

7. Скелетни мускули. Видове мускулни съкращения. Свойства на

напречнонабраздените мускулни влакна. Единично и тетанично съкращение.

Мускулна умора

8. Гладки мускули. Характеристика. Физиологични особености. Съкращение

9. Централна нервна система. Обща характеристика. Неврони – строеж и

функции. Глиални клетки

10. Рефлекси. Характеристика. Основни видове неврони в рефлексите.

Рефлексна дъга

11. Свойства на нервните центрове. Еднопосочно провеждане. Забавено

предаване. Сумиране на възбуждането. Трансформация на импулсите.

Уморяемост. Зависимост от кислорода. Задържане

12. Възприемане на дразненията. Сетивни системи (анализатори). Обща

характеристика на рецепторите и възбуждането им. Зрителна сетивна система

13. Гръбначен мозък. Строеж. Рефлексна функция. Проводна функция. Влияние

на висшите отдели

14. Продълговат мозък и Варолиев мост. Рефлексна функция

15. Среден, междинен и малък мозък. Рефлексна функция

16. Кора на големите полукълба на крайния мозък. Електрична активност на

кората. Корови зони. Функции

17. Нервна регулация на вегетативните функции. Вегетативна нервна система-

строеж и свойства. Вегетативни рефлекси

18. Висша нервна дейност. Условни рефлекси – характеристика, рефлексна дъга.

Временна връзка

19. Кръв. Кръвна плазма. Състав, количество и свойства на кръвта. Кръвна

плазма –компоненти и физиологична роля

20. Кръвни клетки. Еритроцити. Кръвни групи. Левкоцити. Тромбоцити

21. Кръвообращение. Голям и малък кръг на кръвообращението. Значение

22. Сърце. Сърцеви цикъл и движение на кръвта в сърцето. Възбуждане и

автоматизъм на сърцето. Рефлексна и хуморална регулация

23. Кръвоносни съдове. Видове съдове. Кръвно налягане. Движение на кръвта.

Рефлексна и хуморална регулация

24. Дишане. Обща характеристика. Белодробно дишане – вдишване и

издишване. Регулация

25. Транспорт на газовете от кръвта. Транспорт на кислорода и въглеродния

диоксид.

26. Храносмилане. Обща характеристика. Храносмилане в устната кухина под

влияние на слюнката. Регулация

27. Храносмилане в стомаха и дванадесетопръстника. Храносмилане под влияние

на стомашния сок. Регулация. Моторна функция. Храносмилане под влияние

на панкреатичния сок. Регулация. Действие на жлъчния сок

28. Храносмилане в тънкото и дебелото черво. Храносмилане под влияние на

чревния сок. Регулация. Особености на процеса в дебелото черво. Моторна

функция

29. Всмукване. Обща характеристика. Всмукване на белтъци, въглехидрати,

мазнини, вода и минерални соли

30. Отделяне. Функция на бъбреците. Нефрон – гломерулна филтрация и

каналчево обратно всмукване. Регулация. Роля на бъбреците в поддържането

на хомеостазата

31. Хормонална регулация. Обща характеристика и механизъм на действие на

хормоните

32. Щитовидна, околощитовидни, задстомашна жлеза. Хормони на жлезите и

тяхното действие. Регулация

33. Надбъбречни жлези. Хормони на жлезите и тяхното действие. Регулация

34. Полови жлези. Хормони на мъжките и женските полови жлези и тяхното

действие. Регулация. Полови цикли

35. Хипофиза. Хормони на жлезите и тяхното действие. Регулация


Витанова Л., Р. Гърчев (ред.). Физиология на човека. Медицинско изд. „АРСО”, 2008.

Тачев А.С. Физиология на животните и човека. Университетско изд. "П.

Хилендарски", Пловдив, 2006.

Чакъров Е., Ч. Начев, М. Кильовска, Ц. Такева. Атлас - органи и системи. Изд.

„Просвета”, 2000.

Ганонг У.Ф. Медицинска физиология. Изд. „Шаров”, 1996.

Пирьова Б., Н. Начев (ред.). Физиология на човека. Медицинско изд. „АРСО”, 2006.

Шмидт Р., Г. Тевс. Физиология человека (3 тома). Изд. „Мир”, Москва, 2005.

Зилбернагл Щ., А. Деспопулос, Цветен атлас: физиология. Изд."Летера", 2009.

Радославова М. Медиатори в ЦНС. Сп. Биология, екология, биотехнология, 5: 32-42,

2004

Радославова М. Предаване на възбуждането в химичните синапси. Сп. Биология,

екология, биотехнология, 6: 1-10, 2004.

Радославова М. Хормони и тяхното действие. Сп. Биология,


Радославова М. Газова обмяна в белите дробове и роля на белодробния сърфактант.

Сп. Биология, екология, биотехнология, 4: 20-25, 2010.

Радославова М., А. Драгоева. Съсирваща система на кръвта. Сп. Природни науки в

образованието, 21(4): 505-513, 2012.




Реферат:




неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър

(4);


адекватност на използваните термини; добра езикова култура


Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да се

откроят основните моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата

езикова култура – Отличен (6).




Колоквиум в края на семестъра, включващ защита на писмено изготвени

протоколи от лабораторните упражнения (0-40 т.) и проверка на знанията с тест (0-

20 т.).


Писмени контролни работи: Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие


Среден (3);










Колоквиум:


и неспособност да се обяснят изпълнените практически задачи – Среден

(3);






добър (5);

















Изпитът по дисциплината “Физиология на животните и човека” е писмен,







Среден (3);


























ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА”

I. К О Н С П Е К Т 1. Увод. Предмет и задачи на физиологията на растенията. Връзка с други науки.

2. Физиология на растителната клетка. Различия между растителната и

животинската клетка. Физиологични и биологични особености и

състав на растителната клетка.

3. Постъпване на вода в растителната клетка. Дифузия и осмоза.

Осмотични показатели. Пасивно и активно постъпване на вода.

4. Постъпване на йони в растителната клетка.Активно и пасивно

постъпване на хранителни вещества.Форми на пренос и типове

преносители.

5. Воден режим на растенията. Характеристика на водообмена. Свойства на

водата.

6. Транспирация – значение, видове. Регулиране и параметри на

транспирацията.

7. Постъпване и придвижване на водата в растенията. Основни двигатели

на водния ток. Придвижване на водата в растението. Почвата, като

източник на вода. Влияние на недостига на вода върху растението.

8. Физиологична функция на корена. Кореновата система като орган за

поглъщане на вода. Строеж и условия за формиране на кореновата система.

9. Постъпване на минерални соли чрез кореновата система. Кореновата

система като орган на поглъщане на солите. Влияние на външни и

вътрешни фактори при постъпване на солите.

10. Роля на корените в живота на растенията. Механизъм на

постъпване на минералните соли в кореновата система.

11. Кореново хранене на растенията. Физиологична роля на елементите

на минералното хранене. Състав на елементите в растенията.

Физиологично значение на микро и макро елементите.

12. Почвата като източника на минерални вещества за растенията.

13. Минерално хранене на растенията. Физиологична роля на

хранителните елементи. Придвижване на хранителните вещества в

растенията.

14. Азотно хранене. Кръговрат на азота в природата. Метаболизъм на

азота в растенията.Биологична фиксация на азота. Източници на азот.

15. Въглеродно хранене на растенията. Фотосинтеза. Листът като

орган на фотосинтезата. Физиологични особености на

хлоропластите.

16. Енергетика на фотосинтезата. Фотофизичен ефект на фотосинтезата.

17. Светлинна фаза на фотосинтезата. Циклично, нециклично и

псевдоциклично фотофосфорилиране.

18. Тъмнинна фаза на фотосинтезата. Типове въглеродно хранене. Цикъл на

Клавин.

19. С4-тип въглеродно хранене, КАМ-метаболизъм. Фотодишане.

20. Влияние на външните и вътрешни условия върху процеса на фотосинтеза.

21. Особености при придвижването на органични вещества.

22. Дишане при растенията. Характеристика на дихателните процеси.

Гликолиза и ферментации. Цикъл на Кребс. Глиоксалатен цикъл.

Авторегулаторни механизми при цикъла на Кребс. Пентозофосфатен

цикъл. Дихателни вериги.

23. Влияние на външни и вътрешни фактори върху интензивността на дишането.

24. Пътища за регулиране на дихателния обмен.

25. Особености при придвижването на органичните вещества. Транспорт,

форма и механизъм на пренос на асимилати.

26. Растеж и развитие. Растеж. Влияние на условията върху растежа.

Физиологични особености на покоя при растенията.

27. Тъканни култури.

28. Развитие на растенията. Стадии на развитието. Влияние на външните

условия върху развитието.

29. Физиологично активни вещества. Регулатори на растежа и развитието.

30. Фитохорм

они.

31. Движения при растенията. Тропизми , таксиси, настии. Физиологични

основи на покоя на растенията.

32. Физиологични основи на устойчивостта на растенията.

Студоустойчивост, зимоустойчивост, сухоустойчивост,

жароустойчивост (топлоустойчивост), солеустойчивост, устойчивост

към други фактори.


Кименов Г., Физиология на растенията, Булвест 2000, София, 2000.

Душкова П., Физиология на растенията, Пловдив, 2000.

Колев, В., В. Херин, Т. Илиева, Физиология на растенията, Земиздат, София,

1993.

Тодорова-Трифонова, А., П. Душкова, Физиология на растенията, Наука и

изкуство, София, 1988.

Маринова-Бозова, Л., В. Херин, Т. Илиева, Д. Милева, В. Колев, Ръководство за

упражнения по физиология на растенията, Земиздат, София, 1993.

Ваклинова, Ст., В. Дончева, Ръководство за упражнения по физиология на

растенията, Наука и изкуство, София. 1987

Машен, Н., К. Иванов, Н. Попов, П. Михайлов, Ръководство за упражнения по

биохимия на растенията, Земиздат, София, 1994.

Никелл, Л., Регулаторы роста растений, Колос, М., 1984.

Уоринг, Ф., И. Филлипс, Рост растений и дифференцировка, М., 1984.





Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа и защита на



Реферат:
















Среден (3);










Колоквиум:












добър (5);






Изпит









Изпитът по дисциплината Физиология на растенията е писмен, съгласно ЗВО и се







Среден (3);


























ДИСЦИПЛИНА „ПРОБЛЕМИ НА ФЛОРИСТИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ”


1. История на флористичните изследвания в България.

2. Таксономичен преглед на българската флора.

3. Хорология и представяне на хорологичната информация.

4. Екологични групи растения.

5. Биологични типове.

6. Жизнени форми.

7. Флорни типове и флорни елементи.

8. Ендемитите в България.

9. Видове с природозащитен статут.

10. Антропогенно въздействие върху флората и антропофити.

11. Декоративните растения в нашата флора.

12. Инвентаризация на флората.

13. Мониторинг на висши растения.

14. Заплахи за флористичното разнообразие в България.


Основна: Асьов Б., А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев, 2006, Конспект на висшата

флора на България. Хорология и флорни елементи, Българска фондация

“Биоразнообразие”, С., 452.

Велчев, В., Ст. Кожухаров, М. Анчев (ред.), 1992, Атлас на ендемичните

растения в България, Изд. на БАН, С., 204.

Груев, Б., Б. Кузманов, 1994, Обща биогеография, Унив. изд. “Св. Климент

Охридски”, С., 498.

Кожухаров, С., Д. Пеев, Н. Николов, М. Анчев, А. Петрова, 1983, Съхранение,

представяне и ползуване на текущата хорологична информация, Фитология

22: 61-66.

Методика за мониторинг на висши растения, Приложение към Заповед №PД-

270/04.04.2007 г. на Министъра на околната среда и водите за утвърждаване

на схемите и обектите за мониторинг на биологичното разнообразие.

Павлов, Д., 2006, Фитоценология, ИК при ЛТУ, С., 251.

Ташев, А., 2008, Флора высших растений Болгарии: История изучения,

структура и проблемы охраны, Укр. ботан. журнал 65 (1), 41–57.

Червена книга на НР България, Том 1, Растения, 1984, Изд. на БАН, С., 447.

Biodiversity Support Program. 1994. Conserving Biological Diversity in Bulgaria: Тhе

National Biological Diversity Conservation Strategy 7. Washington, D.C.,

Biodiversity Support Program c/o World Wildlife Fund, 112 р.

Peev, D., St. Kozuharov, M. Anchev, A. Petrova, D. Ivanova, S. Tzoneva, 1998,

Biodiversity of Vascular Plants in Bulgaria. In: Bulgaria's Biological Diversity:

Conservation Status and Needs Assessment, Volumes I and II, 1998, Curt Meine

(Ed.), Washington, D.C., Biodiversity Support Program, pp. 55–88.

Допълнителна:

Ганева, А., Р. Начева, 2005, Мъховата флора на България: съвременно

състояние на проученост, опазване и бъдещи предизвикателства. В: Петрова,

А. (гл. ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България –

проблеми и перспективи, ИБ на БАН, С., 69–74.

Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев (ред.), 2003, Определител на растенията в

България, Акад. изд. на АУ – Пловдив, 590.

Закон за биологичното разнообразие, ДВ, брой 77, 9 август 2002 г., 9–42.

Кожухаров, С. (ред.), 1992, Определител на висшите растения в България,

Изд. “Наука и изкуство”, С., 788.

Kонвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата

фауна и флора, ДВ, брой 6, 21 януари 1992 г.

Флора на НР България, Т. І-Х, 1963-1995, Изд. на БАН, С.

Chase, M. (corresponding author), 2003, An update of the Angiosperm Phylogeny

Group classification for the orders and families of flowering plants: APG II, The

Linnean Society of London, Botanical Journal of the Linnean Society, 141, 399–

436.

Flora Bulgarica, 2003, Bulgarian-Swiss Biodiversity Conservation Programme,

Sofia, Ver. 2.02.

Natcheva R., A. Ganeva, G. Spiridonov, 2006, Red List of the bryophytes in

Bulgaria, Phytologia Balcanica 12 (1), Sofia, рр. 55–62.

Petrova А., V. Vladimirov (Еds), 2009, Red List of Bulgarian vascular plants,

Phytologia Balcanica 15 (1), Sofia, рр. 63–94.

Takhtajan, A. L., 1997, Diversity and classification of flowering plants, New York,

Columbia, University Press, 663 p.

Temniskova D., M. P. Stoyneva, I. K. Kirjakov, 2008, Red List of the Bulgarian

algae. I. Macroalgae, Phytologia Balcanica 14 (2), Sofia, рр. 193–206.

Van der Maarel, E. (Ed.), 2005, Vegetation ecology, Blackwell Science Ltd., USA-

UK-Australia, 395 p.

















Текуща оценка.







изпит.


Изпитът по дисциплината „Флористично разнообразие в България” е писмен,



Писмена част – решаване на тест.





Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Писмена част – решаване на тест:

0- 8 т. – Слаб (2);

9-16 т. – Среден (3);

17-24 т. – Добър (4);

25-32 т. – Мн. добър (5);

33-40 т. – Отличен (6).



















теста и от защитата на реферата. Оформянето на крайната оценка по описания начин не

важи в случай, че студентът е получил Слаб (2) на която и да е част от изпита.




кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ГЕОЛОГИЯ С ПЕТРОГРАФИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Предмет, задачи, методи и структура на геологията.

2. Строеж на Вселената и Слънчевата система. Хипотези за произхода на

Вселената.

3. Слънчевата система и планетата Земя.

4. Форма, размери и физични свойства на Земята.

5. Строеж и състав на планетата Земя. Геофизични граници. Типове земна кора.

6. Възраст на планетата Земя. Геохроноложка таблица.

7. Външна обвивка на планетата Земя.

8. Геотектонски хипотези и теории за формирането на крупните геоложки

структури и релефана планетата Земя.

9. Магматизъм и магмени скали.

10. Главни скалообразуващи и рудообразуващи минерали.

11. Полезни изкопаеми. Произход и квалификация.

12. Седиментация и седиментни скали.

13. Метаморфизъм и метаморфни скали.

14. Тектонски движения.

15. Земетресения и релеф.


Владев, Д. Кратък терминологичен справочник по геология и геоморфология –

том I,

А-М В.Търново, Фабер, 2011, 472 стр.

Владев, Д. Кратък терминологичен справочник по геология и геоморфология –

том II,

Н-Я, В.Търново, Фабер, 2011, 430 стр.

Иванов, Ж. Основи на геологията - С., Наука и изкуство, 1978, 505 стр.



Контролна работа от учебното съдържание, оценявана по същите критерии

както

изпитните въпроси (0-40 т.).

Разработка и представяне на реферат (0-20 т.).














Писмена контролна работа:



Среден (3);











Присъствие в поне един от списъците при направените проверки за посещение

на лекциите и упражненията.

Полагане на контролна работа (тест) от учебното съдържание.

Представяне на реферат




реферат

по предварително зададена тема.

При завършване на курса да са положили успешно контролната работа (теста).



Изпитът по дисциплината Геология с петрография е писмен (при необходимост

може да се допълни и с устно изпитване), съгласно ЗВО и се провежда в продължение

на 120 минути.






Среден (3);









При необходимост от уточняване на оценката се провежда и допълнително устно

изпитване.



оценка от писмената (вкл. устното изпитване) част, оценката от реферата и положения

тест. Ако студента има положителна оценка от проведената контролна работа (теста)

през семестъра върху съответните изтеглени на изпита въпроси, по негово желание тя

може да се използва като оценка по съответния въпрос.





успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план 3

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ГЕОМОРФОЛОГИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Предмет, задачи, методи и структура на геоморфологията.

2. Изветряне. Типове изветряне.

3. Релефообразуващата дейност на вятъра.

4. Релефообразуващата дейност на повърхностно течащите води.

5. Подземни води. Карстификация и карстови форми.

6. Релефообразуващата дейност на ледниците.

7. Релефообразуващата дейност на морските басейни

8. Гравитационни процеси и релеф.

9. Планационни процеси - педипленизация и пенепленизация. Заравнени

повърхнини. Корелативни наслаги - фациален анализ и ъглови несъгласия.

10. Структурно-геоморфоложки елементи на континентален тип земна кора.

11. Структурно-геоморфоложки черти на океанското дъно.


Балтаков, Г. Кватернерна геоморфология и палеогеография. С., СУ “Св.

Слимент Охридски”, 1988

Владев, Д. Кратък терминологичен справочник по геология и геоморфология. т.

І А-М, т. ІІ Н-Я, В. Търново, Фабер, 2011

Канев, Д. - Обща геоморфология - С., Наука и изкуство, 1980.

Константинов, Х. – Ръководство за практическо занятие по геоморфология – СУ

“св. Кл. Охридски”, 1986.

Леонтьев, О. К., Г. И. Рычагов – Общая геоморфология – М., Высшая школа,

1979.

Морфология рельефа. М., Научный мир, 2004, 181 с.

Панов, Д. - Общая геоморфология. Москва, 1996.


Разработка на реферат (0-40 т.).

Изработване (изчертаване) на топографски профили и картни изображения (0- 20

т.).

Решаване на задачи по топографска карта (0-20 т.).














Изпит.



До датата за редовна изпитна сесия студентите да са представили разработката на

реферат по предварително зададена тема (50 т).

Да са представили изчертаните контурни карти и топографски профили (20 т).

Решаване на задачи – определяне на наклон на склон по топографска карта,

определяне на абсолютна и относителна височина на точка по дадена

топографска карта и др. (30 т)


Изпитът по дисциплината „Геоморфология” е писмен, съгласно ЗВО и се







Среден (3);












оценка от писмената част, оценката от реферата, решаването на задачи по топографска

карта, изчертаване на профилите.





полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити – 3

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ХИСТОЛОГИЯ И ЕМБРИОЛОГИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1 . Предмет, задачи и дялове на хистологията и ембриологията.

2. Обща хистология –основни тъкани - класификационни системи, определение за

тъкан.

3. Епителна тъкан. Покривен епител – класификация и обща

характеристика.

4. Описание на подвидовете едноредни епители.

5. Покривен епител. Описание на подвидовете привидномногоредни, многоредни

и многослойни епители.

6. Жлезист епител – обща характеристика, красификация и видове жлези.

7. Мускулна тъкан – определение, обща характеристика. Гладка мускулна тъкан.

8. Напречно набраздена скелетна мускулна тъкан.

9. Напречно набраздена сърцева мускулна тъкан. Косо набраздена мускулна тъкан.

10. Нервна тъкан – обща характеристика. Неврони – обща характеристика,

класификация, перикарион, израстъци.

11. Невроглийни клетки. Нервни влакна. Периферен нерв.

12. Невросекреторни клетки. Синапси.

13. Полова тъкан. Мъжка полова тъкан.

14. Женска полова тъкан.

15. Съединителна тъкан – определение, обща характеристика и

класификация.

16. Ембрионална съединителна тъкан – мезенхим, слизеста, пихтиеста, хордална.

17. Съединителна тъкан от опорно-свързващ тип. Съединителна тъкан с

влакнесто междуклетъчно вещество – колагенна ориентирана, колагенна

неориентирана, еластична, ретикулна.

18. Хлабава съединителна тъкан,

19. Съединителна тъкан с твърдо междуклетъчно вещество – хрущялна

тъкан

20. (еластична, влакнеста, хиалинна), костна тъкан (грубовлакнеста, ламелна).

21. Съединителна тъкан от трофично-защитен тип – кръв, лимфа.

22. Съединителна тъкан от трофично-защитен тип – пигментна тъкан, мастна

тъкан

23. (бяла, кафява), гранулационна.

24. Ембриология. Сингамен период. Оплождане. Отклонения от нормалното

оплождане – дигиния, гиногенеза, андрогенеза, партеногенеза - естествена

(облигатна, факултативна, казуална, географска) и изкуствена.

25. Метагамен период. Дробене (браздене) – обща характеристика.Видови дробене

- пълно (радиално, спирално, двустранно, двусиметрично, анархистично,

неедновременно) и непълно (дискоидално, повърхностно).

26. Бластулация. Типове бластули – амфибластула, стеробластула, морула, плакула,

дискобластула, перибластула).

27. Гаструлация. Типове гаструлация – вгъване, имиграция, обрастване,

разцепване.

28. Образуване на средния зародишев пласт. Органогенеза.

29. Особености в развитието на плацентните бозайници. Видове плаценти.


Чакъров Ем., Ч. Начев. 1993. Атлас - клетка и тъкани, „Просвета”, София.

Чучков Хр., П. Йотовски. 2011. Цитология, обща хистология, обща

ембриология, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, София. Пенков

В. 2003. Обща хистология, „Гера Арт”, София.

Овчаров Вл., Цв. Такева. 2003. Цитология, обща хистология, обща

ембриология, Медицинско издателство „АРСО”, София.

Такева Цв., М. Бойчев, М. Кильовска, Е. Чакъров. 1997.Специална хистология,

част I, “Евразия” – ЕООД, Плевен.


част II, Медицинско издателство „АРСО”, София.

Стефанов Ст. 1990. Хистология. „Наука и изкуство”, София.

Стефанов Ст. 1993. Ембриология, Университетско издателство „Св. Кл.

Охридски”, София.


Реферат














ІV. Семестриален контрол - контролна работа

V. Условия за допускане до изпитна процедура

Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план. Рефератът по

тема от раздел Ембриология или Специална хистология се представя на датата на

провеждане на писмената контролна работа.

VІ. Изпитни процедури

Писмена контролна работа в края на семестъра. Развиват се два въпроса от

конспекта. Оценката е средно аритметична от оценките на двата въпроса.


студентите, на оформяне на изпитната оценка


Писмена контролна работа – разработване на теоретичен въпрос от конспекта: Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие


Среден (3);











Оценката по дисциплината Хистология и ембриология се формира, като средно

аритметична от оценката от реферата и писмената контролна работа в края на курса.

Оценката на всеки от двата компонента не може да бъде по-ниска от “среден 3”.


След изпълнение на поставените задачи по самостоятелната работа и положителна

оценка от контролната работа на студента се присъждат предвидените по учебен план 2

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ХОСПИТИРАНЕ ПО БИОЛОГИЯ”


1. Съдържание на обучението по биология в средното училище и междупредметни

връзки.

2. Водещи биологични идеи в обучението по биология.

3. Принципи на обучението по биология.

4. Подходи на обучение – същност и характеристика.

5. Методи на обучението по биология – същност, структура на метода, функции.

6. Характеристика на: методите на изложение на учебния материал; методите на

самостоятелна работа на учениците; интерактивни (иновационни) методи.

7. Прийоми (похвати) и средства на обучението по биология – същност, групи,


8. Форми и методи за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците –

9. традиционни, стандартизирани.

10. Форми на организация на учебния процес по биология. Урокът, като основна

форма – същност, класификация. Типове уроци – макроструктура и

характеристика. Видове уроци – макроструктура и характеристика.


Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология.

Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”. София, 1992.

Андреев, М. Дидактика. ДИ „Народна просвета”. София,1981.

Бойчева, М. Технологични аспекти на хоспитирането по биология.





Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”. София,

1984.

Всички действащи учебници и учебни помагала по предметите „Човекът и

природата” и „Биология и здравно образование” за съответната учебна година от

5-10 клас.



Списание „Биология, екология, биотехнология”

http://start.e-edu.bg/ Национален образователен портал. Учебни ресурси.


Проучване на педагогическата и методическа литература и анализ на

наблюдаваните уроци с представяне на собствения модел на отделни урочни

фрагменти – (1-20 точки)

Водене на тетрадка-дневник (разработване на собствен методически модел на

урочни фрагменти от урока, който предстои да се наблюдава и записи на

наблюдаваните уроци ) – (от 1-40 точки)

http://start.e-edu.bg/

Изготвяне на проект на система от уроци – (от 1-40 точки)

Забележка: В началото на курса на обучение преподавателят конкретизира формите



Критерии за оценяване проучването на педагогическа и методическа литература и

анализ на наблюдаваните уроци с представяне на собствения вариант на отделни

урочни фрагменти:

присъства и наблюдава всички уроци от двете форми на хоспитирането – (от

1-4 точки)

ориентира се в микро- и макроструктурата на урока – (от 1-4 точки)

анализира различни типове и видове уроци с прилагане на зададен

алгоритъм – (от 1-4 точки)

участва активно в дискусиите (педагогически казуси и пр.) – (от 1-4

точки)

предлага свои решения на възникнали дидактически ситуации – (от 1-4

точки)

Първо равнище: Студентът притежава необходимия минимум от знания по

дидактика на биологията и прави епизодични успешни опити да ги приложи при

обсъждане на наблюдаваните уроци. При анализа на урока оперира със заучени фрази и

стандартни изрази. Въздържа се да изказва самостоятелно мнение и оценъчни

съждения по наблюдаваното от опасения да не сгреши, поради ограничения си опит –

(Среден 3). Второ равнище: Студентът притежава добра основа от теоретични знания по

методика на биологията. Има сформирани основни дидактически умения, които

прилага добре при наблюдението и обсъждането на уроците. Умее да съпоставя

теоретичните изисквания с наблюдаваното и да изказва оценъчни съждения. Проявява

съзнателност и самостоятелност в мисленето. Прави успешни опити да защити и

аргументира своето решение или становище по определен дидактически казус –

(Добър 4).

Трето равнище: Студентът е овладял голяма част от необходимата система от

дидактически знания, умения и компетенции. Разбира ги, осмисля ги и умее да ги

прилага на практика при обсъждане на разнообразните методически ситуации в

наблюдаваните уроци. Има изградени умения да наблюдава, да води записки и бележки

по хода на урока, както и да изказва аргументирани оценъчни съждения по методиката

и технологията на процеса на обучение в часа. Използва правилно методическата

терминология. Привежда аргументи в подкрепа на свои твърдения или решения по

обсъжданите методически проблеми – (Много добър 5).

Четвърто равнище: Студентът е овладял в максимална степен необходимия обем от

дидактически знания, умения и компетенции. Умее целенасочено да наблюдава, да

води пълен и точен запис на хода на урока, да дава правилна преценка и оценка на

технологията и методиката на урока от гледна точка на теорията. Уверено и правилно

използва научната терминология на дидактиката на биологията. Притежава оригинално

и творческо мислене, индивидуален стил на изразяване, интерес и желание за обучение

и работа в изучаваната област. Предлага и аргументира самостоятелно конструирани

решения на определени методически ситуации в наблюдаваните уроци – (Отличен 6).

Оценяване:

При получени: (2 точки) – Слаб (2); (4-8 точки) – Среден (3); (от 8-12 точки) –Добър

(4); (от 12-16 точки) точки – Мн. добър (5); (от 16-20 точки) – Отличен (6)

Критерии за оценяване на тетрадката-дневник:



Първо равнище: Епизодично, непълно и недостатъчно вярно водене на записите на

собствените и наблюдаваните уроци; в голяма степен неумение за фиксиране на

диагностично-оценъчни съждения по технологията и методиката на наблюдаваните

уроци; небрежно отношение към техническото оформление на записите на

наблюдаваните уроци – (Среден 3).

Второ равнище: Редовно, но недостатъчно пълно и вярно водене на записите на

собствените и на наблюдаваните уроци; незначителни пропуски по отношение на

съдържателното оформление на записите на наблюдаваните уроци; добре формирано

умение за фиксиране на диагностично-оценъчни съждения по технологията и

методиката на наблюдаваните уроци; добро техническо оформление на записите на

наблюдаваните уроци – (Добър 4).

Трето равнище: В много добра степен редовно, пълно и точно водене на записите на

своите и на наблюдаваните уроци; в много добра степен формирано умение за

фиксиране на диагностично-оценъчни съждения по технологията и методиката на

наблюдаваните уроци; много добро техническо оформление на записите на

наблюдаваните уроци – (Много добър 5).

Четвърто равнище: Редовно, пълно и точно водене на записите на своите и на

наблюдаваните уроци; отлично формирано умение за фиксиране на диагностично-

оценъчни съждения по технологията и методиката на наблюдаваните уроци; отлично

техническо оформление, прегледно и четливо водени записки и бележки по хода на

наблюдаваните уроци – (Отличен 6).

Оценяване

От формата за самостоятелната работа „тетрадка-дневник за наблюдавани и

обсъдени уроци” по време на семестъра при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-

20 точки) – Добър (4); (от 21-30 точки) – Много добър (5); (от 31-40 точки) – Отличен

(6).

Критерии за оценяване на изготвения проект на уроци:


























вид урок; стандартност на методическата система на урока и добра реализация на

























(Отличен 6).

Оценяване: От формата за самостоятелна работа изготвяне на „проект на система от

уроци” при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-15 точки) – Добър (4); (от 16-25

точки) – Много добър (5); (от 26-40 точки) – Отличен (6).






Казуси, дискусии,семинари, проект на система от уроци, работа с

информационни източници, работа с нормативни документи, анализи на уроци, водене

на тетрадка-дневник.



Да са реализирали 100% от аудиторната заетост съгласно учебния план.

Редовно участие в анализа на наблюдаваните уроци с представяне на собствения

модел на отделни урочни фрагменти – (от 1-20 точки).

До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили работния си

дневник със записките на разработените собствени модели на урочни фрагменти и на

наблюдаваните уроци – (от 1-40 точки)

До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили и успешно да са

защитили проект на система от уроци – (от 1-40 точки)


Елементи

Текущата оценка е комплексна и се оформя въз основа на компетентността на

студентите при обсъждането на наблюдаваните уроци, качеството на проекта на

системата от уроци и качеството на водените записи на наблюдаваните уроци. За

оценка на отделните елементи – участие в обсъждането на наблюдаваните уроци,

изготвяне на проект на система на уроци и водене на запис на наблюдаваните уроци се

прилага описаната рейтингова система.

Процедура

Степента на сформираност на системата от дидактическите знания, умения и

компетенции у всеки студент се проследява и регистрира по време на неговото участие

в обсъжданията на уроците на базовия учител в хода на семестъра и се оценява от

преподавателя-методик в края на семестъра.

В края на семестъра се преглежда и поставя оценка на отделните форми на

самостоятелна работа – тетрадка-дневник с наблюдения и на проекта на системата от

уроци. При необходимост се провежда събеседване върху въпроси, неразкрити добре в

тетрадката-дневник с наблюдения и в проекта на системата от уроци.



Критериите за оценяване на знанията и уменията са описани в т. V.


Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от оценките,

получени от компетентността на студентите при обсъждането на наблюдаваните през

семестъра уроци, качеството на водените записи на наблюдаваните уроци в тетрадката-

дневник и качеството на проекта на системата от уроци.

За студент, получил слаба оценка на проекта на системата от уроци, оценката е

(Слаб 2). Студент, получил слаба оценка на тетрадката-дневник, се явява на

поправителна сесия само върху този компонент, като оценката от проекта на системата

от уроци се зачита.



изпитна процедура и получаване на положителна текуща оценка на студента се

присъждат предвидените по учебен план кредити – 4 кредита.




ДИСЦИПЛИНА „ФОРМИ И МЕТОДИ ЗА ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И

ВЪЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ”


1. Цели и задачи на екологичното образование и възпитание на учениците. Развитие

на целите на екологичното образование. Същност на основните понятия, относно

целите на екологичното образование.





3. Структуриране на екологичното учебно съдържание в отделните училищни

степени. Характеристика на екологичното учебно съдържание, включено в



5. Характеристика, планиране и организация.



ІІ. Литература:

Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология. УИ

„Св. Кл. Охридски”, София, 1992.

Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”, София,

1984.

Всички действащи учебници и учебни помагала за съответната учебна година по

предметите „Човекът и природата”, „Биология” и „Биология и здравно

образование” от 5-10 клас.

Костова, Здр. Концептуализация на екологичното образование. „Фабер”, София,

2003.

Костова, Здр. Как да учим успешно. Иновации в обучението. Педагог 6, С., 1999.

Костова, Здр. Как да създадем нагласа за учене? Иновации в обучението.

Педагог 6, С., 2000.




Изработване на презентации (от 1-60 точки).

Изготвяне на проект на система от уроци с приложение на форми и методи за


ЗАБЕЛЕЖКА: В началото на курса на обучение преподавателят конкретизира формите



Критерии за формата на самостоятелна работа „изработване на презентация”






подходяща литературна извадка; неточности при цитиране на използваните

литературни източници; необвързаност на теорията с практическото й значение и

приложение в процеса на обучение по биология в средното училище; небрежно

отношение към техническото оформление; до известна степен неумение за

презентиране – (Среден 3).




известни неточности и пропуски при цитиране на използваните литературни

източници; теоретизиране и недостатъчно добра практическа приложимост на

разработката; добро техническо оформление и умение за представяне на информацията

(Добър 4).


поставената дидактическа задача; правилен подбор на литературни източници и умение

за цитирането им; недостатъчно добра обвързаност между теорията и практиката на









Оценяване


семестъра при получени: (20 точки) – Среден (3); (от 21-35 точки) – Добър (4); (от 36-


Критерии за формата на самостоятелна работа „изготвяне на проект на

система от уроци с приложение на форми и методи за екологично образование и

възпитание на учениците”

























макроструктурата на уроците, в сравнение с теоретичните изисквания за съответния

тип и вид урок; стандартност на методическата система на урока и добра реализация на

























(Отличен 6).

Оценяване: От формата за самостоятелна работа изготвяне на „проект на система


учениците” при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-15 точки) – Добър (4); (от 16-





Казуси, дискусии, семинари, упражнения, проект на система от уроци, работа с

информационни източници, работа с нормативни документи, анализи на уроци,

изготвяне на презентации



Да са реализирали от аудиторната заетост съгласно учебния план.

До датата за редовната изпитна сесия студентите да са представили изготвените


До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили и успешно да




Елементи

Текущата оценка е комплексна и се оформя въз основа на: теорията на проблема за




обсъждане на предлаганите форми и методи за екологично образование за дадена тема

от урочното съдържание от V – Х клас. За оценка на отделните елементи – качество на




екологично образование за дадена тема от урочното съдържание от V – Х клас се

прилага разработената рейтингова система.


Разработване на теоретичен въпрос от конспекта, определен чрез изтеглен от

студента изпитен билет.

Съгласно ЗВО разработването на теоретичния въпрос се провежда в писмена форма

с продължителност 120 мин.


студентите, за оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити


Критерии за оценяване знанията и уменията на студента за теоретичния

изпит: Първо равнище: репродуциране на знания в „готова схема” и отсъствие на основни





Трето равнище: продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез търсене на

нов алгоритъм и анализ; използване на литературни данни и извеждане на своя теза;



обоснованост и оригинална интерпретация на литературата; изявено отношение и

позиция към разкриваната тема; точност и богата езикова култура – Отличен (6).




Оценката от теоретичния изпит се оформя след преглеждане на развития

теоретичен въпрос. При необходимост се провежда събеседване върху въпроси,

неразкрити добре в писмената разработка.




За студент, получил слаба оценка на теоретичния изпит, оценката е (Слаб 2).

Студент, получил слаба оценка на една от формите на самостоятелна работа, се явява

на поправителна сесия само върху тази форма, като оценката от теоретичния

компонент и от другата форма на самостоятелна работа, която е положителна, се

зачита.



изпитна процедура и получаване предвидените по учебен план кредити на

положителна текуща оценка на студента се присъждат – 6 кредита.




ДИСЦИПЛИНА „ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА

СРЕДА”


1. Въведение в курса по икономика на околната среда.

2. Основни понятия на екологията.

3. Предмет на курса по Икономика на околната среда (ИОС). Методи за анализ.

4. Сфера на природоползването – структура, задачи.

5. Външни ефекти и околна среда - същност, причини и видове външни ефекти.

6. Особености на външните ефекти в икономиката на околната среда.

7. Интернализация на външните ефекти. Частни и обществени разходи.

8. Решение на проблема с външните ефекти – данъци, субсидии, сливане на

предприятия, договаряне. Теорема на Коуз.

9. Качеството на околната среда като обществено благо.

10. Обществени блага – същност, видове. Естествени ресурси за съвместно

използване.

11. Ефективен обем на чистите обществени блага. Проблемът “пътник без билет”.

12. Подходи за определянето на ефективното качество на околната среда. Модел на

Линдал. Теория за обществения избор.

13. Анализът “разходи – ползи” и неговото приложение в икономиката на околната

среда.

14. Основни методи за вземане на икономико-екологически решения.

15. Дисконтиране.

16. Разходи за опазването на околната среда. Крива на пределния разход за

намаляване на замърсяването на ОС (МАС)

17. Икономически щети от замърсяването на ОС. Крива на пределните щети (МД).

18. Ефективно равнище на замърсяването на ОС.

19. Икономическа оценка на природните ресурси и блага- подходи за оценка на

природните блага и ресурси. Концепцията “готовност за плащане”.

20. Методи за определяне на икономическата ценност на природните блага и

ресурси. Метод на декларираните предпочитания. Метод на разкритите

предпочитания.

21. Макроикономически аспекти на икономиката на околната среда - държавна

намеса и екологическа политика.

22. “Провали” на държавата. Показатели за оценка на еколого-икономическото

развитие.

23. Природен капитал и макроикономическо развитие. Производствена функция.

24. Изокванти.

25. ОС в системата от национални сметки. Интегрирана система от национални

сметки.

26. Устойчиво икономическо развитие - техногенно икономическо развитие и

глобални екологически проблеми. Крива на Кузнец.

27. Роля на Римския клуб и доклада на Международната комисия за опазване на

околната среда и развитие (Комисията “Г.Х. Брундланд”) за формиране на

концепцията за устойчиво развитие.

28. Същност на концепцията за устойчиво развитие. Слаба и силна устойчивост.

29. Индикатори за устойчиво развитие. Подход на Световната банка, Европейския

съюз, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Екологическа следа.

30. Управление на околната среда - същност и особености на управлението на

околната среда (УОС). Механизъм на УОС.

31. Административно-контролни инструменти на УОС. Екологическо

законодателство, мониторинг, оценка на въздействието върху околната среда

ОВОС), одит.

32. Икономически инструменти за УОС – такси “Зелени” данъци, “Зелени

субсидии”. Търговия с права за замърсяване. Протокол от Киото.


Алчев Т., Стойност и природоползване, С., Акад. изд-во “Марин Дринов”, 1997.

Апостолов Н., Найденов Н., Приложна екология и икономика на околната среда,

Унив. изд-во “Стопанство”, С., 1993.

Браун Л. и др., Да спасим планетата (Как да формираме екосъвместима

световна икономика), Техника, С., 1993.

Долан Э. И др., Рынок – микроэкономическая модель, Санкт Петербург,

1992.

Екология и икономика., С., Земиздат, 1990.

Илиева Л., Управление на околната среда, Тилиа, С., 1999.

Йорданов Й., Икономика на околната среда, Европрес, 2006.

Клаус В., Синя, а не зелена планета, С., 2008.

Ковачев А., Бизнес среда, Изд-во “Абагар”, В. Търново, 1997.

Лапко Р., Экономические проблемы окружающей среды. М., Прогресс, 1979.

Медоуз Д. и др., Предель роста, 30 лет спуста, М., 2008.

Мир восмидесятых годов (Сборник обзорных статей из ежегодников “A World

Watch Institute”), М., 1989.

Състоянието на планетата, Институт Уърлдуоч, С., 2005 – 2010

Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр91/25.09.2002,

посл.изменения, бр. 47/23.06.2009)

ІІІ. Форми на самостоятелна работа:

Курсови работи



съдържанието, пътищата за решаване, значението, перспективите за развитие по

всеки проблем, с който е свързано изследването.

Курсовата работа може да се представи на хартиен, на магнитен носител, или

на e-mail [email protected] , най-късно една седмица преди последното

лекционно занятие, като едно от условията за допускане до изпит.


Увод, в който се изяснява актуалността на темата и целта на

разработката;



Списък на използваната литература.


Контролни

Консултации

Критерии за оценка на ИРС:

По т.1 от формите за ИРС - общо максимално 30 точки

Добър стил на изложение 0-5т.;

Много добра литературна осведоменост 0-5т

Обстоен, задълбочен анализ на обсъжданите проблеми 0-10т

Богата литературна справка 0-3т

Успешна защита на курсовата работа 0-7 т. По т.2

от формите за ИРС - общо максимално 10 точки

Среден (3) – 4 точки,

Добър (4) – 6 точки;

Мн. добър (5) – 8точки;

Отличен (6) – 10 точки.


Контролната работа по дисциплината “Икономика и управление на опазване на

околната среда” се провежда веднъж през семестъра и се състои от три части:

първа част – тест, съдържащ 30 затворени въпроса, като всеки верен отговор носи

по две точки;

втора част – казус, вярното решение на който носи до 20 точки;

трета част – практическа задача, вярното решение на която носи до 20 точки;

Максималният брой точки получени на контролната работа е 100 и те формират

следните оценки:

Първо равнище –от 53 до 64 точки – Среден (3);

Второ равнище – от 65 до76 точки – Добър (4);

Трето равнище – от 77 до 88 точки – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – от 89 до 100 – Отличен (6).

Контролната работа по дисциплината “Икономика на околната среда” се провежда в

продължение на 90 минути, съгласно ЗВО.




Изпълнение на формите на самостоятелна работа - получени не по-малко от 25

точки, като задължително се отчитат резултатите от двете предложени форми.


Изпитът по дисциплината Икономика на околната среда е писмен, под формата на

тест и се провежда в продължение на 40 минути, съгласно ЗВО. Тестът съдържа 30

затворени въпроса, като всеки верен отговор носи по две точки. Максималният брой

точки получени при вярно рашаване на теста е 60.

VІІ . Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на


Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Оценката от изпита се формира на база на точките, получени от самостоятелната

работа и от изпитния тест както следва:





















ДИСЦИПЛИНА „МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Земна атмосфера – състав, стратификация, физични и химични характеристики

на атмосферните слоеве.

2. Климатообразуващи фактори.

3. Слънцето - източник на естествена енергия. Слънчева радиация. Компоненти

на радиационния баланс и уреди за тяхното измерване.

4. Температура на въздуха. Уреди за измерване. Денонощен и вътрешногодишен

термичен режим. Изменение на температурата на въздуха във вертикална и

хоризонтална посока. Географско разпределение.

5. Влажност на въздуха. Видове. Уреди за измерване. Денонощен и

вътрешногодишен режим. Зависимости между температура и влажност.

6. Кондензация и продукти на кондензацията на водните пари в атмосферата.

Облаци- генезис и класификация. Мъгли- генезис и видове.

7. Валежи. Фактори за образуването им. Видове. Уреди за измерване. Денонощен

и вътрешногодишен режим. Разпределение на валежите във вертикална и

хоризонтална посока. Географско разпределение.

8. Атмосферно налягане. Уреди за измерване. Хоризонтален и вертикален

баричен градиент. Географско разпределение на атмосферното налягане.

9. Динамика на атмосферния въздух. Вятър. Посока и скорост. Уреди за измерване.

Видове ветрове.

10. Обща атмосферна циркулация. Въздушни маси. Барични системи- циклони и

антициклони. Атмосферни фронтове и характеристика на времето при тяхното

преминаване.

11. Климатична подялба на Земята по Алисов. Характеристика на климатичните пояси.

12. Изменения на климата.

13. Общи сведения за водите на Земята.Основни съставки на хидросферата.

Воден кръговрат- основни звена.

14. Подземни води - произход и видове.Фактори за формирането им.

15. Термични и химични характеристики на подземните води. Динамика. Извори.

16. Минерални води и тяхната категоризация.

17. Реки. Формиране на речните системи. Основни хидрографски характеристики на

реката и на водосборния басейн.

18. Речен отток – същност, генетични съставки. Фактори за формиране на оттока.

Режим на речния отток. Вътрешногодишно разпределение на оттока и неговото

географско разнообразие - типове речен отток. Твърд отток.

19. Химичен състав, термичен режим и ледови явления в реките.

20. Езера - видове. Произход и морфология на езерните котловини. Блата-

образуване и видове.

21. Езерни води - динамика, физични и химични характеристики. Езерата като

среда на живот.

22. Ледници. Снежна граница. Генезис на ледниците. Континентални и планински

ледници.

23. Географско разпространение. Айсберги.

24. Световен океан - пространствена диференциация. Видове морета.

25. Химични и физични характеристики на водите на Световния океан. Различия

в хоризонтална и вертикална посока.

26. Динамика на океанската и морска вода- вълни, приливи и отливи, течения.


Векилска, Б., Обща климатология, С., 1991

Векилска, Б. и др., Ръководство по климатология, СУ, С., 1992

Велев, Ст., Климатът на България, С., 1990

Калинова, М. и др., Ръководство по хидрология, СУ, С., 1994

Кюркчиева, Д., Метеорология, Шумен, 2005

Кюркчиева, Д., Океанология, Шумен, 2006

Пенчев, П., Обща хидрология, НИ, С., 1986

Тишков, Х., Д. Владев, Обща климатология и хидрология, С., 1999

Христова, Н., Обща хидрология, Тип-топ прес, С., 2009

Интернет адреси

www.meteo.bg spravki.gbg.bg/bulgaria/klimat/ www1.meteo.bg/bul/ weather.bg/

hydro.meteo.bg/ guide.nacid.nat.bg/guideeco.shtml gan.hit.bg/time.html news.bnt.bg/weather

guide.nacid.nat.bg/guidescied.shtml forecast.rthsf.meteo.bg www.meteo.fr/

it.weather.yahoo.com/ www.eurometeo.com/ www.meteoconsult.com/ meteo.infospace.ru/

www.meteo.com/ www.meteosat.com www.nottingham.ac.uk/meteosat/ meteosat.e-technik.uni-

ulm.de/ www.sat.dundee.ac.uk/pdus.html www.infomet.fcr.es/meteosat/

www.univie.ac.at/ZAMG/sat.htm www.mclink.it/meteo/sat.htm

www.esoc.esa.de/external/mso/meteosat.html www.goes.noaa.gov/f_meteo.html

www.eurometeo.com/italian/meteosat

www.esa.int/esaEO/GGGH88WTGEC_index_0.html

www.tbs satellite.com/tse/online/sat_meteosat_7.html

www.met.wau.nl/haarwegdata/metsat/metsat.html www.meteoschweiz.ch/de/

Prognosen/Radsat/meteosat_anim.shtml www.eso.org/weather/

www.tbs-satellite.com/tse/online/sat_meteosat_5.html www.sierrapapa.it/e_meteos.htm

weathertoday.esa.int/ sputnik.infospace.ru/meteosat/engl/meteosat.htm

badc.nerc.ac.uk/data/meteosat/ www.skyrocket.de/space/doc_sdat/meteosat-1.htm

www.daviddarling.info/encyclopedia/M/Meteosat.html

www.flashbackimaging.com/meteosat_wv_cd.htm www.airports.de/wetter/wetter.html

www.science.co.il/Meteosat.asp www.encyclopedia.com/html/X/X-M1eteosat.asp

www.stvincent.ac.uk/Resources/Weather/Meteosat/ www.aleniaspazio.it/earth_

observation_page.aspx?IdProg=28 www.bbc.co.uk/weather/features/az/alphabet39.shtml

www.themeter.net/meteo_e.htm www.quorumspain.com/weather/meteosat.htm


Изработване и анализ на графични изображения.

Писмена контролна работа (тест) върху основни понятия от учебното

съдържание.

Подготовка и участие в дискусия по предварително зададени теми.

Всяка от посочените форми носи на студентите 0-20 точки.


Изработване на графични изображения Оценяването на графичните изображения се извършва по няколко критерия:

коректна работа с данните, точност и прецизност на изработката, оформление,

правилна интерпретация, задълбоченост на анализа.

http://www.meteo.bg/

http://www.meteo.fr/

http://www.eurometeo.com/

http://www.meteoconsult.com/

http://www.meteo.com/

http://www.meteosat.com/

http://www.nottingham.ac.uk/meteosat/

http://www.sat.dundee.ac.uk/pdus.html

http://www.infomet.fcr.es/meteosat/

http://www.univie.ac.at/ZAMG/sat.htm

http://www.mclink.it/meteo/sat.htm

http://www.esoc.esa.de/external/mso/meteosat.html

http://www.goes.noaa.gov/f_meteo.html

http://www.eurometeo.com/italian/meteosat

http://www.esa.int/esaEO/GGGH88WTGEC_index_0.html

http://www.met.wau.nl/haarwegdata/metsat/metsat.html

http://www.meteoschweiz.ch/de/

http://www.eso.org/weather/

http://www.tbs-satellite.com/tse/online/sat_meteosat_5.html

http://www.sierrapapa.it/e_meteos.htm

http://www.skyrocket.de/space/doc_sdat/meteosat-1.htm

http://www.daviddarling.info/encyclopedia/M/Meteosat.html

http://www.flashbackimaging.com/meteosat_wv_cd.htm

http://www.airports.de/wetter/wetter.html

http://www.science.co.il/Meteosat.asp

http://www.encyclopedia.com/html/X/X-M1eteosat.asp

http://www.stvincent.ac.uk/Resources/Weather/Meteosat/

http://www.aleniaspazio.it/earth_

http://www.bbc.co.uk/weather/features/az/alphabet39.shtml

http://www.themeter.net/meteo_e.htm

http://www.quorumspain.com/weather/meteosat.htm

Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвени графични

изображения, наличие на грешки и небрежно отношение към

техническото

оформление, неспособност да се обясни методиката на тяхното изготвяне,

повърхностен анализ – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвени графични

изображения в съдържателно и техническо отношение, затруднение при

обясняване на методиката на тяхното изготвяне, задоволителен анализ –

Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвени графични задачи в

съдържателно и техническо отношение, пропуски при обясняване на

методиката

на тяхното изготвяне, сравнително добър анализ – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на много добре изготвени графични

изображения, познаване на материала и обясняване на методиката по

тяхното изготвяне, много добър анализ – Отличен (6).

Писмена контролна работа (тест) върху основни понятия от учебното съдържание

Оценяването на писмената контролна работа се извършва по няколко

критерия: брой на усвоените понятия, точност и пълнота при изяснаването им.

Първо равнище (3-8 т.) – наличие на съществени пропуски, неусвоени

специфични термини – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – допускане на неточности при изясняването на

понятията – Добър (4);

Трето равнище (13-16т.) - познаване и точно изясняване на по-голямата част от

понятията –Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – пълнота в изясняването на зададените понятия –

Отличен (6).

Подготовка и участие в дискусия по предварително зададени теми Оценяването на участието в семинара се извършва по няколко критерия: ниво

на подготовка по зададената тема, актуалност на използваната информация,

преглед и цитиране на научни публикации по темата, участие в дискусията.

Първо равнище (3-8 т.) - повърхностна подготовка на зададената тема и участие в

дискусията – Среден (3);

Второ равнище (6 -10 т.) – задоволително подготвена тема и участие в

дискусията – Добър (4);

Трето равнище (11-15 т.) – пълнота на подготвената тема, с малки пропуски,

активно участие в дискусията – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (16-20 т.) – пълна и подробно подготвена тема, много добро

представяне, активно участие в дискусията – Отличен (6).

Крайната оценка на ИРС се оформя като средноаритметична величина от

оценките на зададените форми на ИРС.


Участие в упражненията - дискусии, беседи, своевременно и

отговорно изпълнение на поставените самостоятелни задачи и др.

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие, форми

на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)

До датата на редовната изпитна сесия студентите да са отчели самостоятелната

си студентска работа:

да са представили изготвените лично от тях, по указание на асистента,

графични изображения, както и да могат да ги защитят;

да са положили успешно писмените контролни работи (тестовете);

да са взели участие в семинар чрез разработка и представяне на зададена тема и

последвалата дискусия.

Да са реализирали минимална аудиторна заетост, съгласно предварително

обявените изисквания на лектора и асистента.


Изпитът по дисциплината «Метеорология и хидрология» е писмен, съгласно

ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути. Всеки студент разработва

съдържанието на 2 изпитни въпроса.


на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на

кредити Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Писмена част – разработване на теоретични въпроси от конспекта:


съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден

(3);


неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура

–

Добър (4);





представения материал, отлично боравене с понятийния апарат, умение да

се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен

(6).


Оценката от изпита се формира на базата на оценките от

лабораторните упражнения и от изпита. Изпитът се счита за издържан при:

Положителна оценка (минимум среден 3,00) от лабораторните упражнения.

Положителна оценка (минимум среден 3,00) от семестриалния изпит.

Окончателната оценка е слаб (2,00) ако една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00).

Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от оценката

от удвоената оценка от теоретичния изпит и оценката от ИРС.



За студент, получил слаба оценка на изпита, крайната оценка е Слаб (2). При

евентуално явявяне на поправителна или ликвидационна сесия, оценката от ИРС

се признава.









ДИСЦИПЛИНА „МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА (ВИСША МАТЕМАТИКА)”

I. К О Н С П Е К Т 1. Координатни системи в равнината и пространството. Уравнение на

линия в равнината

2. Права линия

3. Конични сечения: парабола, елипса и хипербола

4. Функции – основни понятия, класификация и свойства. Степенна функция

5. Граница на функция. Непрекъснати функции

6. Средна и моментна скорост. Допирателна към графиката на функция.

Производна

7. Диференцируеми функции. Основни правила за диференциране

8. Диференциал на функция. Теореми на Лагранж и Тейлър

9. Приложение на производните за изследване на функции: растене и

намаляване на функция, локален екстремум на функция, изпъкналост и

вдлъбнатост на функция

10. Показателна и логаритмична функция. Експоненциален растеж и затихване

11. Тригонометрични функции и техните обратни функции

12. Примитивна и неопределен интеграл. Основни методи за интегриране

13. Определен интеграл: определение, геометричен смисъл и основни свойства

14. Формула на Лайбниц-Нютон. Методи за пресмятане на определени

интеграли.

15. Някои геометрични приложения на определения интеграл


Славова, Сл., Д. Станков, Математика (за специалност "Биология и химия"),

Хелиос, Шумен, I част, 1991 г.; II част, 1993 г.

Сендов, Бл., Р. Малеев, Св. Марков, Матматика за биолози, Наука и изкуство,

София, 1981 г.

Кудрявцев, В., Б. Демидович, Краткий курс высшей математики, Наука, Москва,

1983 г.

Славова, Сл., Д. Станков, Ж. Желев, Г. Борисова, Методическо ръководство за

решаване на задачи по математика (за специалност "Биология и химия"),

Хелиос, Шумен, 1991 г., I и II част.

shu.bg/faculties/fmi/prepodavateli?faculty=fmi&teacherId=257#files, Лекции по

математика от Кр. Цвятков, Шумен, 2011 г.

ugrad.math.ubc.ca/coursedoc/math102/ и

cello.math.ubc.ca/coursedoc/math103/site2010/ (online calculus courses for life

science students by Leah Keshet at the University of British Columbia)

www-rohan.sdsu.edu/%7Ejmahaffy/courses.html (Math 121 - Calculus for Biology I and

Math 122 - Calculus for Biology II - web courses by Joseph M. Mahaffy at San Diego

State University)


Контролни и домашни работи

Изработване на курсова работа, съдържаща решенията на определени задачи

Разработка на части от теоретичните въпроси от конспекта (реферативен

преглед).

Критерии за оценяване на самостоятелната работа:

Въпроси от реферативния преглед се включват в теоретичния компонент на

изпита. Аналогично, задачи от курсовата работа се включват в практическия компонент

на изпита.

Писмените контролни работи се оценяват по същите критерии, по които се

оценява практическия компонент на изпита (т. IX ).


Две задължителни контролни по време на семестъра

Представяне на курсовата работа



Активно присъствие на учебните занятия (поне 50 %) и явяване на двете

контролни по време на семестъра

Представяне на възложената курсова работа


реферата по предварително зададените теми


Изпитът е двукомпонентен и се провежда по следната схема:

Разработване на тема, изискваща отговор на основни въпроси (или на части от

такива въпроси) от конспекта, която се определя чрез изтегляне от студента

от поне две подготвени от преподавателя теми. В темата се включват също

основни въпроси от реферативния преглед, чиито отговори ще покажат

доколко предложената разработка е дело на самия студент.

Решаване на практически задачи, свързани със заложения материал в

учебната програма. В темата от задачи се включват също основни задачи от

курсовия проект, чиито решения ще покажат доколко този проект е дело на

самия студент

Изпитът по дисциплината Математика е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в



студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити Всеки въпрос от изпитната тема носи определен брой точки в зависимост от

неговата трудност. Въпросите, изискващи просто възпроизвеждане на учебния

материал носят по-малко точки от тези, изискващи творческо изложение на материала

от студента. В зависимост от събрания общ брой точки се поставя оценка на

теоретичните въпроси. По аналогичен начин се поставя оценка от решаването на

задачи.


За теоретичния компонент на изпита: Първо равнище (8-15 т.) – отговори на малка част от поставените

въпроси; недобре усвоен понятиен апарат – Среден (3);

Второ равнище (16-24 т.) – отговори на поне 50% от поставените

въпроси; добре усвоен понятиен апарат, допускане на неточности в

използваните понятия, добро логическо изразяване на мислите – Добър

(4);

Трето равнище (25-34 т.) – задълбочени отговори на почти всички

въпроси от темата чрез адекватно използване на математическите

понятия, много добро логическо изразяване на мислите – Мн. добър

(5);

Четвърто равнище (35-40 т.) – задълбочени отговори на всички

въпроси от темата чрез точно използване на математическите понятия и

творчески подход – Отличен (6).

За практическия компонент на изпита:

Първо равнище – решаване на малка част от поставените задачи (от 25

до 50% ) по готов алгоритъм – Среден (3);

Второ равнище – решаване на поне 50% от поставените задачи по

аналогия на решавани задачи-образци – Добър (4);

Трето равнище – решаване на поне 75% от поставените задачи по

аналогия на решавани задачи-образци с наличие на творчески елементи


Четвърто равнище – решаване на всички поставени задачи с наличие

на творчески подход – Отличен (6).


Текущият контрол се осъществява чрез две контролни работи в семинарните

упражнения. Ако средната оценка от двете контролни е по-голяма или равна на 4.00, то

студентът по време на изпита получава само теоретични въпроси, като за оценка на

задачите се приема оценката от контролните. За останалите студенти, ако по време на

изпита оценката на практическия компонент на изпита се окаже по-ниска от средната

оценка от двете контролни, оценката на задачи се формира като средно аритметичното

на оценките на практическия компонент на изпита и средната оценка от двете

контролни.

Крайната оценка се формира като средно аритметичното на оценките на задачи и

от изпита по теоретични въпроси.

Студент, който е получил положителна оценка по някой от двата компонента на

изпита, се явява на поправителна сесия само на тoзи компонент, на който е получил

оценка Слаб (2). Последното правило не важи за ликвидационната сесия..









ДИСЦИПЛИНА „МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА (ИНФОРМАТИКА)”


1. Предмет на информатиката. Същност и предметна област. Свойства на

информацията. Основни информационни дейности. Структура, области на

приложение и взаимодействие на информатиката. Информационни технологии.

2. Същност и архитектура на информационните системи. Нива и етапи на

обработка на информацията Произход, понятие и предназначение на

алгоритмите. Свойства. Описание на алгоритмите.

3. Алгоритмични структури. Верига. Разклонение. Цикли с предусловие,

постусловие и параметър.

4. Характеристики на информатизацията в обществото. Технологични вълни и

обществено развитие. Информационно общество. Предимства и недостатъци

на електронното общество.

5. Същност, класификация, еволюция и приложения на компютърните системи.

6. Конфигурация и функциониране на персоналния компютър. Двоична и

шестнайсетична бройна система. Операционна система. BIOS.

7. MS WINDOWS 7 - графичен потребителски интерфейс. Операции с обекти,

папки и файлове. Мобилни операционни системи.

8. Текстообработка и текстообработващи системи. Основни операции..

Електронна таблица. Структура и основни операции. Бази от данни.

9. Вътрешна организация на компютърната система – функционално и

информационно взаимодействие. Компютърна архитектура – понятия,

архитектура на фон Нойман, класификация.

10. Състояние, функционалност и класификация на мобилни компютри.

11. Специализация и интеграция. Пазарни и технологични тенденции.

12. Понятия в телекомуникациите. Комуникационна система, способи за

разделяне на комуникационни канали. Комуникационни мрежи, методи за

комутация.

13. Мрежова архитектура. OSI модел на отворена система. Функции на слоевете.

14. Комуникационен сценарий.

15. Компютърни мрежи. Класификация, понятия за мрежови ресурси, функции

на мрежов компютър, мрежов софтуер, LLC и MAC подслоеве.

16. Видове топологии – предимства и недостатъци.

17. Мрежово оборудване. Кабелна система. Пасивно и активно техническо

оборудване.

18. Мрежов софтуер – функции и архитектура. Мрежова операционна система

– същност, предназначение, структура. Мрежови протоколи – същност,

функции, примери.

19. Предназначение, развитие и центрове за координация на Internet.

20. Структура на световната мрежа. Системи на адресация – MAC- , IP- , DNS-

21. адреси.

22. Масови услуги. Internet браузери. Перспективи за еволюция.

23. World wide web – същност, компоненти, принцип. Адреси на ресурси.

24. Хипертекстова и хипермедийна информация. Технология на хипервръзка. HTTP.

HTML.

25. Методи за търсене в WWW - виртуални библиотеки, указатели, машини,

метамашини. Оператори за търсене. Подходи за успешно търсене на

информация.

26. Google – концепция на търсене, настройки и услуги, еволюция на идеите.

27. Интелигентни подходи – същност и приложни аспекти на агентни и

мулти- агентни технологии.

28. Социално-екологични аспекти на мрежовите технологии. Internet-

технологиите за интерактивна комуникация с екоангажирани социални групи

в обществото – сайтове, форуми, нюз-групи, поточни медии за

екоинформация, екопроблематика и екодискусии.

29. Мултисензорни информационни системи за екологичен мониторинг.

30. Необходимост – категории информационни ресурси, мониторинг на

околната среда, мониторингови станции.

31. Структура, компоненти и интерфейси на системи за събиране и обработка

на екологична информация(ССОИ).

32. Сензори и микросистеми в ССОИ. Системи за радиочестотно маркиране,

локализация и сателитно наблюдение на видови популации.

33. Етапи и технологии на обработка на информацията в мултисензорни

информационни системи за екологичен мониторинг. Обработка и

разпознаване на изображения на екологични обекти.

34. Роботизирани системи за еко-разузнаване, еко-наблюдение, охрана и защита

на екологични обекти.

35. Компютърно моделиране в екологията. Пространствено разпределено

екомоделиране - географски информационни системи. ГИС – същност,

предназначение и класификация. Данни и модели в ГИС. Проектиране на ГИС.

36. Основни инструменти на ГИС и техните функции. Приложни аспекти на ГИС

в екологични мисии и проекти. Системи за компютърно моделиране на

състояния и процеси в екосистеми.


Лaмбърт С, Кoкс Дж, Фрaй К., Stеp by stеp: Мicrоsоft Оfficе Systеm 2007 + CD,

СофтПрес, 2007

Мазаджиев Г. Лекции по информатика за ЕООС/електронно учебно

съдържание/, 2012г.

Милър, Майкъл, Самоучител за работа с компютър, СофтПрес, 2010.

Михайлов , Д., Excel 2010, Нова звезда, 2010

Михайлов, Ив., Енциклопедичен речник: компютърни системи и технологии,

Асеневци, 2010.

Станев, Ст. Въведение в компютърната информатика, Шуменски университет,

Шумен, 2007 (в съавт. с Ив. Цонев и Н. Ненков);


Курсова работа - практическа задача по работа с инструменти на офис-пакет.


Курсова работа:

Първо равнище (3-8 т.) – представяне на частично изпълнено

индивидуално задание и значителни затруднения при обясняване

използваните похвати и инструменти на офис-пакета. Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изпълнено

индивидуално задание с малки пропуски и частични затруднения при

обясняване използваните похвати и инструменти на офис-пакета –

Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изпълнено

индивидуално задание и задоволителни разяснения по използваните

похвати и инструменти на офис-пакета – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на цялостно изпълнено

индивидуално задание и изчерпателно свободно разясняване на

използваните похвати и инструменти на офис-пакета – Отличен (6).


Всеки студент получава, разработва и защитава индивидуална практическа задача

– курсова работа.



До датата на редовната изпитна сесия студентите да са защитили с положителна

оценка курсовата задача на асистента.



Изпитът по дисциплината “Информатика” е писмен, съгласно ЗВО и се







Среден (3);












оценка от писмената част и оценката от курсовата работа.











ДИСЦИПЛИНА „МИКРОБИОЛОГИЯ И МИКРОБИОЛОГИЧНИ МЕТОДИ НА

ПРЕЧИСТВАНЕ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Предмет, задачи и история на микробиологията. Възникване и развитие на

микробиологията като наука. Основни направления в нейното развитие.

2. Природа на микроорганизмите. Обща характеристика на микроорганизмите като

биологични обекти. Сравнителна характеристика между прокариотна и

еукариотна клетка. Основни свойства на прокариотите. Кратка характеристика

на основните систематични групи микроорганизми.видове, състав и функции.

3. Структурна и функционална организация на прокариотите (бактерии и

стрептомицети). Химичен състав и физикохимични свойства на прокариотната

клетка.Форма и размери на бактериалните клетки.Повърхностни слоеве.

Бактерийна капсула. Химичен състав, структура, функции. Капсулни

полизахариди с практическо значение.

4. Клетъчна стена. Химичен състав и структура. Грациликутни бактерии и осбености

на

5. клетъчната стена. Клетъчна стена на фирмакутните бактерии. Клетъчна стена при

архибактериите. Прокариоти без клетъчна стена Функции на клетъчната стена.

6. Цитоплазмена мембрана. Химичен състав, структура и функции. Вътреклетъчни

мембранни структури при бактериите.Цитоплазма. Химичен състав и свойства.

Включения в цитоплазмата – видове, състав и функции.Нуклеоид. Химичен

състав и структурна организация. Особености в организацията на прокариотния

геном.

7. Движения при бактериите. Химичен състав и структура на органите за

движение. Механизъм на движението. Таксиси.Пили – химичен състав, структура

и функции.

8. Ендоспори. Химичен състав, структура, функции. Механизъм на

спорообразуването и прорастването на спорите. Свойства на спорите. Основни

родове спорообразуващи бактерии.

9. Особености в морфологията и структурната организация на

стрептомицетите.

10. Еукариотни микроорганизми. Обща характеристика. Особености в

морфологията и структурната организация при дрождите. Размножение. Дрожди

с практическо значение.

11. Морфология на плесенните гъби. Особености. Размножаване. Плесенни гъби с

практическо значение.

12. Растеж, развитие и размножаване при прокариотите. Изолиране и култивиране

на бактериите. Чисти култури. Хранителни среди. Култивиране на аеробни и

анаеробни микроорганизми. Периодично и непрекъснато култивиране.

13. Растеж. Математическо описание на бактерийния растеж. Параметри на

растежа. Растежни криви. Синхронни култури. Почиващи клетки. Размножаване

при бактерии. Растеж и размножаване при стрептомицети.

14. Влияние на факторите на средата върху растежа и развитието. Физични фактори

– температура, налягане, ултразвук, ултравиолетови лъчи, радиация. Влияние на

кислорода, pH, влажността.

15. Химични фактори – видове, механизъм на действие, бактериостатичен и

бактерициден ефект.

16. Химичните и физичните фактори като средство за дезинфекция и

стерилизация. Практическо приложение.

17. Биологични фактори. Форми на взаимоотношения между микроорганизмите.

Антагонизъм. Типове. Стрептомицетите като антагонисти – антибиотици,

синтезирани от тях. Гъбите като антагонисти - антибиотици, синтезирани от тях.

18. Обмяна на веществата при прокариотите.Обща характеристика на метаболизма.

Особености в катаболизма и анаболизма при бактериите.

19. Хранене при бактериите. Принципи. Механизъм. Хранителни потребности.

Типове хранене според източника на въглерод и енергия.

20. Енергиен метаболизъм при бактериите. Особености. Форми на генериране на

АТФ. Субстратно фосфорилиране. Основни пътища за разграждане на

въглехидрати в анаеробни условия. Природа и механизъм на ферментациите –

обща характеристика. Характеристика на бактериите, осъществяващи

млечнокисела, масленокисела, пропионовокисела, алкохолна ферментации.

Практическо значение на ферментациите.

21. Окислително фосфорилиране. Особености на дихателните вериги при

бактериите. Получаване на енергия от окислението на органични съединения.

Основни групи бактерии – характеристика. Получаване на енергия от

окислението на неорганични съединения – хемолитотрофия. Основни групи

хемолитотрофни бактерии.

22. Фотофосфорилиране. Особености на бактерийната фотосинтеза –

фотосинтетичен апарат при бактериите. Механизъм на фотофосфорилирането.

Кислородна и безкислородна фотосинтеза. Основни групи фотосинтезиращи

бактерии – обща характеристика.

23. Анаеробно дишане при бактериите. Същност. Основни групи бактерии,

осъществяващи анаеробно дишане. Значение.

24. Непълно окисление. Същност. Основни групи бактерии, осъществяващи

непълни окисления.Практическо значение.

25. Анаболизъм. Обща характеристика. Механизъм на автотрофна фиксация на

CO2.

26. Основни групи автотрофни бактерии.

Значение.

27. Механизъм на фиксация на молекулен азот. Основни групи азотфиксиращи

бактерии. Значение.

28. Генетика на прокариотите.Обща характеристика на прокариотния геном. Форми

на генетичен обмен. Бактерийна трансформация, трансдукция и конюгация.

Изменчивост. Същност. Мутации при бактериите. Типове, маханизми на

възникване. Практическо значение. Извънхромозомни елементи. Характеристика,

типове, приложение.

29. Микроорганизми и околна среда. Роля на микроорганизмите в кръговрата на

въглерода – бактерии, стрептомицети, гъби. Етапи.

30. Роля на микроорганизмите в кръговрата на азота – бактерии, актиномицети

(стрептомицети), гъби. Основни етапи на кръговрата на азота, осъществявани от

микроорганизмите.

31. Роля на микроорганизмите в кръговрата на сярата. Основни етапи на кръговрата

на сярата, осъществявани от микроорганизмите. Микроорганизмите като

геохимични агенти.

32. Разпространение на микроорганизмите в почвата. Структура на микробните

популации. Качествен състав – бактерии, стрептомицети и гъби като

компонент на микробното население. Форми на взаимоотношения между тях.

33. Разпространение на микроорганизмите във водата и въздуха. Автохтонна

микрофлора. Санитарно значими микроорганизми.

34. Прокариоти. Систематичен обзор.Принципи на класификацията на бактериите.

Съвременни подходи в класификацията на бактериите. Основни признаци,

използвани в таксономиятя на бактериите. Основни групи бактерии.Рикетсии,

хламидии и микоплазми.Спирали, спирохети и вибриони.

35. Пълзящи, пъпкуващи бактерии и бактерии с израстъци. Коринебактерии,

микобактерии, миксобактерии.

36. Актиономицети. Таксономичен статус.Архебактерии. Особености в структурата

ха клетката. Таксономичен статус. Значение.

37. Вируси. Съвременна представа за вирусите – уникални свойства и особености.

Строеж на вирусите. Химичен състав на вирусите.Репродукция на вирусите.

Вирусите и еволюциятя в живата природа.

38. Микробиологични методи на

пречистване.

39. Микроорганизмите като индикатор на замърсяване на околната среда.

Принципи. Подходи за оценка. Възможности за използването на метаболитната

им активност в технологии за пречистване от различен тип.

40. Микробиологично пречистване на води, замърсени с различни замърсители –

органични съединения, тежки метали, радиоактивни елементи, арсен.

Механизми на микробното действие. Принципни технологични схеми.

41. Микробиологично пречистване на почви, замърсени с различни замърсители –

органични съединения (нефт и нефтени продукти, пестициди, различни

токсични съединения), тежки метали, радиоактивни елементи, арсен. Микробни

механизми, на които се основава пречистването. Основни типове технологии – ин

ситу, екс ситу,биореактори.

42. Оползотворяване на твърди отпадъци чрез въздействие с микроорганизми.

Компостиране на органични отпадъци. Микробиологична преработка на

минерални суровини. Принципни технологични схеми.


Иванова И., Цв. Игнатова-Иванова. Особености на енергетичния метаболизъм при

бактерии и архебактерии, 2012г., Университетско издателство „Еп. К. Преславски”,

ISBN 978-954577-608-3.

Карова Е., Микробиология, Пловдив, Академично издателство на ВСИ, 1998

Е. Карова. Микробиология. Академично издателство на Аграрен университет-

Пловдив, 2005, Пловдив.

В. Грудева, П. Мончева, Св. Наумова, Б. Гочева, Т. Недева, Ст. Антонова.

Ръководство по микробиология. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”,2006,

София.

Митов Г., Микробиология, Медицина и физкултура, 1990.

Димков Р., Физиология и биохимия на микроорганизмите, Унив.

Изд.Св.Кл.Охридски, 1994.

Влахов Ст., А. Иванов,Обща микробиология, Изд.Св.Кл.Охридски,1994.

Влахов Ст., А. Иванов,Обща микробиология, Изд.Св.Кл.Охридски,1997.

Шлегель Г, Общая микробиология, Мир, М,1985.

Гусев М. В., Минеева А., Микробиология, МГУ,1985.

Форстер К., Д.А. Уейз, Екологическая биотехнология, Ленинград, Химия,1990.

T.D.Brock, M. Madigan, Biology of Microorganisms, Prentive Hall International, INC,

Еighth Edition, 2005.

Young L.Y., Cernigilia, microbial transformtion and degradation of toxic organic chemicals.

Wiely-Liess, New York, 1995M. Madigan, J. Martinko, J.Parker.Brock Biology od

Microorganisms, eighth edition, Prentice Hall International, Inc.1998.

III Форми на самостоятелна работа

Курсови работи 0-60 т. Курсовата работа е от реферативен тип. Рефератът трябва да има практико-




Курсовата работа може да се представи на хартиен, на магнитен носител, или на e-mail

[email protected], най-късно една седмица преди последното лекционно занятие, като

едно от условията за допускане до изпит.





Списък на използваната литература. При цитирането да се спазват изискванията на

БДС.

2. Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа и защита на


За всяка тема от проведените лабораторни упражнения се предлага списък от

въпроси за самоподготовка, на които студентите трябва да отговорят самостоятелно

по време на колоквиума. Колоквиумът се защитава устно върху писмено изготвени

протоколи от лабораторните упражнения.

IV Критерии за оценяване на самостоятелнатаработа













Колоквиум:













добър (5);











или отрицателни резултати от проведените експерименти




курсова по предварително зададена тема.




VІ.Изпитна процедура /схема/компоненти, процедура на изпита/

Изпитът по дисциплината Микробиология и микробиологични методи на

пречитване е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.

Всеки студент тегли отделен билет, в който има фрагменти от въпросите в конспекта.

Оценяването се извършва по точкова система като се оформя предварителна оценка.

VII Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на





Среден (3);










VIII Принципи на формиране на оценката


оценка от писмената част, оценката от курсовата работа и положения колоквиум, които

имат равностойно значение. Ако студента има положителна оценка от проведените













ДИСЦИПЛИНА „МОЛЕКУЛЯРНА ГЕНЕТИКА”

I. К О Н С П Е К Т 1. Молекулярна генетика. Взаимоотношения между гените и белтъците (Гарод,

2. Бидъл, Тейтъм).

3. Молекулярна природа на гените. Трансформация (Ейвъри). Опити на Хърши и

Чейз.

4. Състав и структура на ДНК.

5. Състав и структура на РНК.

6. Денатурация, ренатурация и молекулярна хибридизация на нуклеиновите

киселини.

7. Синтеза на ДНК - репликация, ДНК-полимерази, репликационна вилка,

реплизома.

8. Транскрипция при прокариотите. РНК-полимераза, промотори.

9. Транскрипция при еукариотите. РНК-полимерази, промотори.

10. Транскрипционни фактори при еукариотите.

11. Организация и функции на мРНК при еукариоти - сплайсинг.

12. Организация и функции на 3' и 5' краищата на мРНК от еукариоти -

13. полиаденилиране и кепиране.

14. Организация на мРНК от еукариоти: кодираща област, 5' и 3' нетранслирани

области.

15. Организация и функции на тРНК.

16. Организация и фун кции на рибозоми.

17. Колинеарност на гените и белтъците. Генетичен код.

18. Синтеза на белтъци: рокогниция, инициация, елонгация, транслокация,

терминация.

19. Контрол на транскрипцията при прокариоти - принципи, оперони. Лактозен

оперон.

20. Регулация на транскрипцията при еукариоти. Cis- регулаторни елементи,

енхасери и сайлънсери.

21. Изолиране и манипулация на гени. Технологии за работа с ДНК.

22. Генно инженерство - рестриктази, получаване на гени, вектори.

23. Генно инженерство - получаване на рекомбинантни молекули, клониране.

24. Приложение на генното инженерство. Трансгенни организми.

25. Геномика.


Константинов, Г., К. Ралчев, Генетика, София, УИ „Кл. Охридски”, 1990.

Айала, Ж. Ф., Дж. А. Кигер, Съвременна генетика, София, Земиздат, 1987.

Griffiths A., J. H. Miller, D. T. Suzuki, R. S. Lewontin, W. M. Gelbart, An

introduction to genetic analysis. New York, 1996.

Ралчев и др., 2001, Ръководство по генно инженерство,

Минков, И., 1996, Молекулярна биология,



Реферат 0-60 т.

Рефератът трябва да има практико-аналитичен, а не описателен характер. Той

трябва да разкрива причините, съдържанието, пътищата за решаване, значението,

перспективите за развитие по всеки проблем, с който е свързано изследването.

Рефератът може да се представи на хартиен, на магнитен носител, или на e-mail, най-

късно една седмица преди последното лекционно занятие, като едно от условията за
















Представен е реферат по зададена тема от учебното съдържание



До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили разработка на




Изпитът по дисциплината Молекулярна генетика е писмен, съгласно ЗВО и се






на съществени пропуски, неусвоени специфични термини – Среден (3);


на неточности в използваните термини – Добър (4);

Трето равнище (25-33 т.) – извеждане на темата с разбиране на

представения материал, адекватност на използваните термини – Мн.

добър (5);



адекватност на използваните термини – Отличен (6).



оценката на ИРС и утроената оценка от писмения изпит. Оформянето на крайната

оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е получил оценка Слаб (2) на

която и да е от част от изпита









ДИСЦИПЛИНА „МОЛЕКУЛЯРНИ МЕХАНИЗМИ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ.

БИОТЕХНОЛОГИИ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Репликация. Полуконсервативен механизъм – експериментални доказателства.

Комплементарен характер, матричен принцип. Молекулярен механизъм на

репликацията. Репликация на пръстеновидни молекули ДНК. Репликон

2. Конкатемери, катенани. Модел на репликацията на Гилберт и Дреслер.

Репликация на едновережни ДНК-съдържащи геноми на фаги и вируси.

Репликация на РНК-съдържащи геноми и фаги и вируси. Репликация на ДНК

на еукариотни организми.

3. Репарация – същност, значение. Типове първични увреждания в ДНК.

Репарация на уврежданията, предизвикани от депуринизацията на ДНК.

Действие на ДНК-гликозилази. Фотореактивация: същност и особености,

ензимно осигуряване. Ексцизионна репарация на пиримидиновите димери: етапи,

ензими, модели “ресинтез-

4. изрязване” и “изрязване-ресинтез”, особености на пътищата на

ексцизионната

5. репарация. Репарация на еднонишкови разкъсвания: свръхбърза, бърза и бавна

репарация, генетичен контрол. Репарация на напречните съшивания. Репарация

на двунишковите разкъсвания. Пострепликативни системи за репарация:

рекомбинационна, СОС-репарация, пострепликативно заобикаляне на

уврежданията. Взаимодействие на репаративни системи в клетката. Особености

на репарация в клетки на висши организми. Генетически последици от

нарушения в работата на репаративните системи при човека.

6. Рекомбинация: същност, типове, връзка между рекомбинацията и други

матрични процеси. Обща рекомбинация: характерни особености, хипотези за

механизми на общата рекомбинация, експериментални доказателсгтва. Ензими

на рекомбинацията. Предпоставки за създаване на молекулярни модели. Етапи на

процеса. Молекулярен механизъм на мейотична конюгация на хромозоми,

синаптонемален комплекс. Механизъм на рекомбинацията. Сайт-специфична

рекомбинация: характерни особености и механизми. Свойства и структура на

сайтове. Незаконна рекомбинация.

7. Рестрикция и модификация: Рестрикция при бактериофаги – същност,

рестриктази и техните свойства. Модификация – същност на процеса, ролята на

метилтрансферази и аденозилметионина. Връзка между рестрикция и

модификация и биологично значение на процесите. Генетичен контрол.

Гликолизиране. Метилиране при еукариоти.

8. Нестабилност на генома. Репарация и

мутагенез.

9. Механизми на възникване на предмутационни увреждания при репарация на ДНК.

Механизми, водещи до повишена спонтанна мутабилност. Основни механизми за

фиксиране на мутациите. Мобилни генетични елементи: IS-елементи,

транспозоми, бактериофаг Ми, подвижни елементи при нисши гъби, царевица,

дрозофила. Ретровируси на гръбначните животни като фактор на изменчивост на

генома.

10. Генно инженерство – същност, задачи, стратегия. Методи за изолиране на

индивидуални гени. Методи за създаване на рекомбинантни ДНК. Вектори –

необходими и полезни качества. Методи за осигуряване на експресия на

хетерологичните гени. Методи за селекция на клетки с нови генетични програми.

11. Клетъчно инженерство – същност, задачи. Методи на клетъчното инженерство:

Соматична хибридизация, получаване на хетерони, сливане на клетъчни

12. фрагменти, трансформация с препарати на ДНК, микроинжектиране на ДНК в

ядра, трансформиране на изолирани от многоклетъчни организми клетки,

трансплантация на ядра и други

13. Генетично инженерство на организмово ниво – същност, задачи. Технология на

трансплантиране на ембриони. Микроманипулации с ембриони. Съхраняване на

ембриони. Методи за работа ин витро.

14. Биотехнологии – същност, историческо развитие, перспективи. Промишлени

биотехнологии: хранително-вкусова, химична, фармацевтична промишленост.

Биотехнологии в медицината, Биотехнологии в селското стопанство.

Биотехнологии в енергетиката. Биотехнологии и опазване на околната среда


Константинов, Г., К. Ралчев, Генетика, София, УИ „Кл. Охридски”, 1990.

Айала, Ж. Ф., Дж. А. Кигер, Съвременна генетика, София, Земиздат, 1987.

Griffiths A., J. H. Miller, D. T. Suzuki, R. S. Lewontin, W. M. Gelbart, An

introduction to genetic analysis. New York, 1996.

Ралчев и др., Ръководство по генно инженерство, 2001.

Минков, И., , Молекулярна биология, УИ „Кл. Охридски”, 1996.

Албертс, Б., Д. Брей,Дж. Льюис, М. Рефф, К. Робертс, Дж. Уотсон,

Молекулярная биология клетки, М., “Мир”, 1986.

Ленинджер, А., Основы биохимии, М., “Мир”, 1985.

Инге-Вечтомов, С.Г., Введение в молекулярную генетику, М., “Мир”,

1983.

Муромцев, Г.С., Р.Г. Бутенко, Т.И. Тихоненко, М.И.Прокофьев, Основы

селскохозяйственной биотехнологии, М., ВО “Агропромиздат”, 1990.

Ратнер,В.А. Молекулярная генетика: принципы и механизмы, Новосибирск, “Наука”,

1983.

Сассон, А., Биотехнология: свершения и надежды, М. “Мир”, 1987.

Хиггинс, И., Д. Бест, Дж. Джонс. (ред.), Биотехнология. Принципы и

применение, М., “Мир”, 1988.

Дж. Уотсън, Дж. Тууз, Д. Курц, Рекомбинантна ДНК, С., “Наука и изкуство”,

1989.

Допълнителна литература

Баев, А.А., (ред.), Биотехнология, М., “Наука”, 1984.

Виестур, У.Э., И.А. Шмите, А.В. Жилевич, Биотехнология, Рига,

“Зинатне”, 1987.

Еврев, Т., Генетичното инженерство вчера, днес и утре (библиотека за ученика),

С., “Народна просвета”, 1989.

Егоров, Н.С., В.Д. Самуилов (ред.), Биотехнология, М., “Высшая

школа”,т.т. 1-8, 1987.

Стент, Г., Р. Кэлиндар, Молекулярная генетика, М., “Мир”, 1981.

Томилин, Н.В., Генетическая стабильность клетки, Ленинград, “Наука”,

1983.

Хесин, Р.Б., Непостоянство генома, М., “Наука”, 1984.

Шелкунов, С.Н., Клонирование генов”, Новосибирск, “Наука”, 1986



Курсови работи 0-60 т.





Курсовата работа може да се представи на хартиен, на магнитен носител, или на e-mail,

най-късно една седмица преди последното лекционно занятие, като едно от условията за



1.Увод, в който се изяснява актуалността на темата и целта на разработката;

2.Основна част, отговаряща на посочените по-горе изисквания;

3.Заключение;

4.Списък на използваната литература.

Решаване на задачи

За всяка тема от проведените лабораторни упражнения след самоподготовка студентите

решават задачи, на които студентите трябва да отговорят самостоятелно в писмена

форма.




Среден (3);











Представяне на реферат по зададена тема от учебното съдържание, оценявана по




До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили и представили

реферат по зададена тема от учебното съдържание.



Изпитът по дисциплината Мутации и мутагенни фактори на околната среда е










добър (5);





Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина от оценката

на ИРС и утроената оценка от писмения изпит. Оформянето на крайната оценка по

описания начин не важи в случай, че студентът е получил оценка Слаб (2) на която и да

е от част от изпита.









ДИСЦИПЛИНА „МУТАЦИИ И МУТАГЕННИ ФАКТОРИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА”

I. К О Н С П Е К Т 1. Мутационна изменчивост. Соматични и зародишни мутации. Типове

мутации според фенотипната им изява.

2. Спонтанни и индуцирани мутации. Мутационна честота. Мутагени.

3. Методи за откриване на мутации при микроорганизми.

4. Методи за откриване на мутации при многоклетъчни организми.

5. Хромозомни мутации: структурни изменения в хромозомите. Механизми на

възникване.

6. Хромозомни мутации: бройни изменения в хромозомите – аберантна

еуплоидия. Механизми на възникване.

7. Хромозомни мутации: бройни изменения в хромозомите – анеуплоидия.

Механизми на възникване.

8. Точкови мутации: замени, отпадания и вмъквания на нуклеотидни двойки.

Молекулярни последствия на точковите мутации за структурата и функцията на

гените.

9. Механизми на спонтанните мутации: грешки в репликацията на ДНК,

спонтанни повреди в ДНК.

10. Механизми на индуцираните мутации: базови аналози, химична

модификация на бази, интеркалиращи агенти, повреда на бази. Мутационна

специфичност.

11. Радиационни мутагенни фактори и механизъм на тяхното деиствие.

12. Химични мутагени и механизъм на тяхното деиствие.

13. Механизми за поправка на повреди в ДНК и мутационен процес.

14. Връзка между мутации и канцерогенеза.

15. Системи за проверка за мутагенност. Тест на Еймс.


Рукмански, Г., Цонева, М., Николов, Х., Карагьозов, Л., Добриянов, Д.

Мутации. “Наука и изкуство”, София, 1984.

Griffiths, A., Miller, J., Suzuki, D., Lewontin, R., Gelbart, W., An introduction to

genetic analysis. “Freeman and Co”, New York, 1996.

Дубинин, Н., Пашин, Ю. Мутагенез и окружающая среда. “Наука”, Москва,

1978.

Пашин, Ю., Козаченко, В., Зацепилова, Т., Бахитова, Л. Химические мутагены

окружающей среды. “Наука”, Москва, 1983.


Изготвяне на мултимедийна презентация по зададена тема от учебното

съдържание, оценявани по същите критерии както изпитните въпроси (0-20 т.).




Среден (3);










Представяне на мултимедийна презентация по зададена тема от учебното съдържание,

оценявана по същите критерии както изпитните въпроси (0-20 т.).




мултимедийна презентация по зададена тема от учебното съдържание.



Изпитът по дисциплината Мутации и мутагенни фактори на околната среда е











добър (5);





Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина от оценката

на ИРС и утроената оценка от писмения изпит. Оформянето на крайната оценка по

описания начин не важи в случай, че студентът е получил оценка Слаб (2) на която и да

е от част от изпита.






ДИСЦИПЛИНА „ОБЩА ГЕНЕТИКА И ТЕОРИЯ НА ЕВОЛЮЦИОННОТО

УЧЕНИЕ”

К О Н С П Е К Т

Монохибридно кръстосване и дихибридно кръстосване. Закони на Мендел. Възвратно и анализиращо кръстосване. Математически закономерности на

хибридното разпадане. Взаимодействия между алелни гени. Комплементарно и епистатично взаимодействия между гени. Полимерно и модифициращо взаимодействия. Плейотропия. Експресивност и пенетрантност на гените. Морфология на метафазни хромозоми; политенни хромозоми. Митотично делене. Мейоза. Типове мейоза. Определяне на пола. Генетичен анализ на разпадането по пол. Хромозомно

определяне на пола. Хетерохромозоми и автозоми. Унаследяване на признаци, скачени с пола, зависими от пола и ограничени от

пола. Полов хроматин. Наследствени заболявания при човека, свързани с

дисбаланса на половите хромозоми. Скачени гени и кросинговър. Двоен кросинговър; интерференция и

коинциденция на кросинговъра. Генетични и цитологични доказателства за кросинговъра. Принципи на картирането. Генетични и цитологични карти. Пластидна и митохондриална наследственост. Предетерминация на

цитоплазмата. Изменчивост. Специфика на генотипната и фенотипната изменчивост. Модификационна

изменчивост – особенности и значение. Трайни модификации. Норма на реакция. Мутации – принципи за класифицирането им. Типове мутации. Мутагенни фактори – характеристика, типове мутагени и особености на действието

им. Генни мутации – характеристика и видове. Структурни изменения в хромозомите. Геномни мутации – класификация. Автополиплоидия: механизми на възникване,

фенотипни особенности и фертилност на автополиплоидите. Значение за селекцията и еволюцията. Полиплоидни редове.

Алополилоидия; амфидиплоидия. Начини на получаване. Методи за количествено отчитане на мутациите при дрозофила. Методи за изолиране и анализиране на различни типове мутации при

микроорганизми. Микроорганизмите като обект на генетични изследвания. Организация на

генетичния материал при доклетъчни и прокариоти. Конюгация при бактерии. Полов фактор и полови типове бактерии.

Механизъм на конюгация. Картиране на бактерийния геном. Трансформация при бактериите. Същност, природа на трансформиращия фактор,

Фактор на компетентност и етапи на трансформацията. Трансдукция. Лизогения и образуване на трансдуциращ фаг. Завършена и абортивна

трансдукция. Котрансдукция.

Свойства на нуклеиновите киселини като носители на наследствеността. Строеж на нуклеиновите киселини. Видове нуклеинови киселини.

Репликация на ДНК. Генетичен код. Транскрипция и транслация. Оперон: генетична структура; позитивен и негативен контрол на

транскрипцията. Регулация на генната активност при еукариоти. Методи за изучаване генетиката на човека. Кариотип на човека и методи за

изучаването му. Наследствени заболявания при човека. Генетично инженерство. Геномика. Произход на живите организми: абиогенна синтеза на органични молекули. Теорията на Ч. Дарвин като основа на съвременните еволюционни учения. Доказателства за еволюцията: палеонтологични, ембриологични, биохимични,

сравнително-анатомични: хомологни и аналогни органи;рудиментарни белези. Екологични, биогеографски и физиологични доказателства.

Главни насоки на еволюционния процес и пътища за неговото реализиране. Биологичен прогрес и регрес.

Популацията като елементарна единица за еволюция. Статика на популациите. Генофонд и генотипна структура; закон на Харди - Вайнберг.

Ролята на мутационния натиск, потока от гени и рекомбинацията в микроеволюцията.

Естествен отбор: теория на Дарвин и съвременни схващания за отбор, компоненти на отбор и приспособеност.

Типове естествен отбор: движещ, стабилизиращ, дизруптивен, полов, гаметен, родствен. Същност и значение на генния дрейф за еволюцията. Видове изолция. Начини на видообразуване - географско, квантово, хибридизационно. Макроеволюция: същност, скорост на процеса и фактори, влияещи на скоростта. Еволюционен потенциал и предразположение на популации от различен тип и при

различни условия на средата.


А. Основна

Гинка Генова, Недялка Харизанова, Маргарита Пешева, Тереза Декова, Олга Конова-Кръстанова, Павлина Иванова, Меглена Китанова, Генетика. Тетрадка за упражнения, Медицина и физкултура, 2012. Гинка Генова, Недялка Харизанова, Маргарита Пешева, Тереза Декова, Олга Конова-Кръстанова, Павлина Иванова, Меглена Китанова, Генетика. 2012 Попов П. - Обща генетика, С., “Наука и изкуство”, 1987. Попов П., Т. Ирикова, Обща генетика, Пловдив, изд. ПУ, 2004. Константинов, Г., К. Ралчев, Генетика, София, УИ „Кл. Охридски”, 1990. Айала, Ж. Ф., Дж. А. Кигер, Съвременна генетика, София, Земиздат, 1987. Griffiths A., J. H. Miller, D. T. Suzuki, R. S. Lewontin, W. M. Gelbart, An introduction to genetic analysis. New York, 1996. Каменова Е. Ръководство по практическа генетика, Шумен, 2001. Делчев И., С. Петкова, Г. Рукмански - Генетика, С., “Земиздат”, 1987, 1999. Гершензон С. М. - Основны современной генетики, Киев, “Наукова думка”, 1979, 1983. Гуляев Г.В. - Генетика, Москва, “Колос”, 1977.

Генчев Г. – Генетиката в селското стопанство, С., Земиздат, 1974. Захаров И. А. - Курс генетики микроорганизмов, Минск, Высейшая школа”, 1981. Грант В. - Эволюция организмов, М., “Мир”, 1980. Попов П. - Теория на еволюцията, Пловдив, изд. ПУ., 1983, 1991, 1999. Яблоков А. В., А. Г. Юсупов - Эволюционное учение, М., “Высшая школа”,

Б. Допълнителна

1. Генчев Г. - Проблеми на съвременната генетика, С., СУ, 1969г. 2. Марков К., С. Бърдаров - Генетика на бактерии, С., СУ, 1983г. 3. Венков П. - Генетика на бактериите и на техните вируси, С., 1990г. 4. Енчев, Я., Генетика, С., ЦНТИИ, 1979. 5. Лобашов, М. Е., Генетика, С., „Наука и изкуство”, 1968. 6. Иванова, Е., Т. Стайкова, Т. Ирикова, Генетика на човека. Пловдив, изд. ПУ, 7. Тимофеев - Ресовский Н. В., Н. Н. Воронцов, А. В. Яблоков - Краткий очерк теории еволюции, М., “Наука”, 1969г.

ІІІ. Форми на самостоятелна работа. Изготвяне на мултимедийна презентация по зададена тема от учебното съдържание,

оценявани по същите критерии както изпитните въпроси (0-20 т.).

Решаване на задачи по раздели от учебното съдържание, оценявани по същите критерии както изпитните въпроси (0-60 т.).




съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);

Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура –

Добър (4);

Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала, адекватност на използваните термини; добра езикова



представения материал, умение да се откроят основните моменти, точност и

богата езикова култура – Отличен (6).

ІV. Семестриален контрол Представяне на мултимедийна презентация по зададена тема от учебното съдържание, оценявана по същите критерии както изпитните въпроси (0-20 т.).

Шест писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по същите


Условия за допускане до изпитна процедура (вид,

присъствие,форми на контрол в процеса на изучаване на

учебната дисциплина)


мултимедийна презентация по зададена тема от учебното съдържание.

2.Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.

VІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/ Изпитът по дисциплината Обща генетика и теория на еволюционното учение е писмен,


VІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента:

Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от

конспекта: Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на

съществени пропуски, неусвоени специфични термини – Среден (3);


неточности в използваните термини – Добър (4);

Трето равнище (25-33 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения материал, адекватност на използваните термини – Мн.

добър (5);




VІІІ. Принципи на формиране на оценката Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина от оценката на ИРС и

утроената оценка от писмения изпит. Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е получил оценка Слаб (2) на която и да е от част от изпита.


След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити - 9 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ОБЩА И НЕОРГАНИЧНА ХИМИЯ”


1. Строеж на атома. Модел на Ръдърфорд, теория на Бор. Основни понятия за

вълновата теория – дуалистична природа на микрочастиците. Уравнение на

Шрьодингер. Атомни орбитали, електронен облак. Правила за изграждане на

многоелектронните атоми. Кратки сведения за строежа на атомното ядро.

2. Периодичен закон и периодична система. Връзка между електронната обвивка

на атомите и периодичната система по периоди и групи: s, p, d и f-елементи.

3. Периодично изменящи се свойства на химичните елементи – атомни и йонни

радиуси, йонизационната енергия, електронното сродство, електроотрицателност.

Групиране на елементите в Периодичната система – метали, неметали, амфотерни

елементи. Общи свойства и особености.

4. Природа на химичната връзка. Видове химична връзка – йонна, ковалентна,

донорно- акцепторна. Кратки сведения за методи на валентните връзки и на

молекулните орбитали.

5. Междумолекулни взаимодействия и агрегатни състояния. Видове

междумолекулни сили. Водородна връзка. Строеж на кристалите. Видове

кристални решетки.

6. Координационни съединения. Основни положения на теорията на Вернер, метод

на валентните връзки .

7. Основи на химическа термодинамика и термохимия. Екзотермични и

ендотермични процеси. Енталпия, ентропия, свободната енергия на Гибс. Посока

на химичните реакции.

8. Основни положения в химичната кинетика – скорост на химичните реакции,

закон за действие на масите. Влияние на температурата, уравнение на Арениус

Катализа.

9. Химично равновесие. Равновесна константа. Принцип на Льо Шателие-Браун.

Влияние на изменението на концентрацията, налягането и температурата в

системата.

10. Окислително – редукционни процеси. Основни понятия. Окислители,

редуктори.

11. Посока на окислително-редукционните процес. Електродни потенциали,

редоксипотенциали. електроафинитетен ред. Галванични елементи, корозия.

12. Разтвори Механизъм и особености на процеса разтваряне. Концентрация на

разтворите. Разтворимост на веществата. Разтвори на неелектролити.

13. Разтвори на електролити. Основни положения на теорията на електролитната

дисициация. Киселини, основи и соли според теорията на електролитната

дисоциация. Протонната теория на Брьонстед и Лоури, електронна теория на

Люис.

14. Разтвори на електролити. Слаби и силни електролити. Дисоциация на водата,

йонно произведение, водороден експонент. Неутрализация. Хидролиза.

Хидролизна константа, хидролиза на соли. Произведение на разтворимост.

Образуване и разтваряне на утайки.

15. Вода. Структура и окислително-редукционни особености. Устойчивост на

неорганични вещества във водни разтвори.

16. Химични елементи, прости и сложни вещества. Алотропия и полиморфизъм.

Основни класове неорганични химични съединения - оксиди, киселини, основи,

соли. Номенклатура, получаване, свойства.

17. S-елементи. Обща характеристика на s-елементите. Водород. Разпространение,

строеж на атома, получаване, физични и химични свойства, съединения,


18. S-елементи. Алкални и алкалоземни метали. Химия на елементи с метален

характер. Характерни тенденции и особености. Редукционните отнасяния.

Разпространение, строеж на атома, получаване, физични и химични свойства,

съединения, приложение.

19. P-елементи. Обща характеристика на р-елементите. Елементи с неметален и

амфотерен характер. Тенденции и особености по групи и периоди.

Разпространение, строеж на атома, получаване, физични и химични свойства,

съединения, приложение.

20. P-елементи. Окислително-редукционни свойства при халогенни елементи.

Окислителни свойства на азотната и сярната киселини, нитрати, нитрити.

21. Химия на d-елементи. Обща характеристика на преходните метали. Химични

свойства. Комплексообразувателни и окислително-редукционни процеси при d-

елементи.


Лазаров Д. , Неорганична химия, Университетско издателство, С., 2006.

Киркова Е. , Обща химия , Университетско издателство, С., 2007.

Киркова Е., Химия на елементите и техните съединения , Университетско издателство,

С., 2007.

Генов Л., М. Манева-Петрова, Обща и неорганична химия (2 части), «Наука и

изкуство», С., 1994.

Николаев Л., Неорганическая химия, Высшая школа, М., 1982 .

Ахметов Н. С. , Неорганическая химия, Высшая школа, М., 1988.

Котон Ф. , Уилкинсон Дж., Съвременна неорганична химия, «Народна просвета" ,С.,

1977.

Крестов,Г. Б. Березин Основни понятия в съвременната химия, Наука и изкуство, С.,

1988


Курсови работи - 0-20 точки

Курсовите работи са от реферативен тип. В нея се включва информация за

избрана тема от лекционния курс.


Увод, в който се изяснява целта на разработката;

Основна част, разкриваща съответната тема в науката

Заключение, в което се посочват възможности за приложение на обсъждания

проблем.

Списък на използваната литература. При цитирането да се спазват

изискванията на БДС.

Курсовите работа трябвa да бъдат представени най-късно една седмица преди

последното лекционно занятие, като едно от условията за допускане до изпит.

Задачи за самостоятелно решаване върху теми от лабораторните занятия ( от теми

2, 4, 5,6) 0-20 точки.

Решенията на изчислителните задачи се представят и се обсъждат регулярно през

целия семестър.

Една писмена контролна работа по раздели от учебното съдържание, оценявана по

същите критерии както изпитните въпроси - (0-20) точки.

Изработване на протоколи за извършени лабораторни упражнения 0-20точки

Протоколи от лабораторните задачи трябва да представляват индивидуални отчети за

извършване на съответното лабораторно упражнение. Всеки протокол включва кратка

теоретична част, описание на експерименталната част, обработка на получените

резултати и изводи. Протоколите за извършените лабораторни упражнения се

подготвят и се предават в срок една седмица след изработване на съответното

упражнение

Колоквиум в края на семестъра, включващ тест - (0-20 ) точки.


Писменни контролни работи върху лекционния материал – един път през

семестъра;

Писменни контролни работи върху решаване на задачи - всяко лабораторно

занятие

Писменни контролни работи върху материалa при лабораторни упражнения - всяко

занятие

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, честотност, форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина):

Редовно посещение на лекции и лабораторните и упражнения 0-20т.

Изпълнение на формите за самостоятелна работа - получени най-малко 40 точки.

(Изпълнението и на всички 5 форми е задължително.)

Активно участие с подготвени материали в лабораторните упражнения – 0-25т.

Писменни контролни – контролни работи върху лекционния материал – един път

през семестъра; при лабораторни упражнения - всяко занятие. Минимална

средна оценка от междинна тестова проверка върху лекционния курс Среден

3.00.

Успешно представяне в срок на протоколи за извършените лабораторни

упражнения

Проверочни тестове – в края на всеки цикъл от лабораторни упражнения

Заключителен колоквиум върху лабораторен курс упражнения – в края на

семестъра.


Изпитът по дисциплината Обща и неорганична химия е писмен и се провежда в

продължение на 2 часа. Студентът получава вариант на писмения тест с набор от

въпроси, групирани в пет основни теми от конспекта. Всяка тема е представена с

няколко въпроса, с нарастваща сложност, което позволява лесно и обективно

оценяване на знанията. Първите въпроси във всяка тема целят да се провери дали

студента може да възпроизвежда дефиниции на закони, основни принципи и

математически формули. Вторите въпроси от темата са по-подробни и засягат по-

дълбоко знание на материала. В следващите въпроси се използват теоретичните

правила и формули за решаване на конкретни тематични задачи.

Оценяването на писмените работи се извършва по точкова система, като

задължително се оценява поотделно всяка тема, след което общата оценка (И) се

формира като средноаритметично от оценките за отделните теми. При условие, че

оценката за една (или повече) от основните теми е “Слаб 2”, крайната оценка за (И) е

“слаб 2”.

Окончателната оценка се оформя като се вземат под внимание резултатите от

текущия контрол (ТО), представянето на лабораторните упражнения, защитата на

реферата, задачите и от допълнително устно зададени въпроси (ако се налага) на

студента.


оценка в хода на провежданото обучение (ТО) и комплексна оценка след приключване

на изпита в края на семестъра (KKOц).



Критерии за оценяване на самостоятелната работа Курсова работа:

първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно възпроизвеждане на

информацията – (оценка – среден 3);

второ равнище (9-12 т.) – възпроизвеждане и анализ на информацията –

(оценка – добър 4);

трето равнище (13-16 т.) – интерпретация на литературните данни,

много добра езикова култура – (оценка – много добър 5);

четвърто равнище (17-20 т.) – трансфер на овладени знания в нови

ситуации - самостоятелна творческа работа, в която се разкриват

възможностите за решаване на конкретна задача в химията, богата

езикова култура - (оценка – отличен 6).

Задачи за самостоятелно решаване:

Показват формирани знания и умения за решаване на задачи, свързани с основния

материал от курса - 0-10 точки.

Оценяване: Слаб (2) – 9 точки;

Среден (3) – (10 -12) точки,

Добър (4) – (13 -15) точки;

Мн. Добър (5) – (16- 18) точки;

Отличен (6) – (19-20) точки.


В контролната работа се проверяват знанията по една или повече теми.

Контролните работи са във вид на тест, който се оценява по точкова система. Всяка

тема от контролната работа се оценява отделно Решенията на всички въпроси от теста

за всяка една тема носят определен брой точки (максимален брой). Превръщането на

получените точки в оценки по шестобалната система става по разработената скала,

както следва:

Слаб 2.00 - (0 – 39)% от максималния брой точки;

Среден 3.00- (40 – 59)% от максималния брой точки;

Добър 4.00 – (60 - 79)% от максималния брой точки;

Мн.добър 5.00 – (80 - 89)% от максималния брой точки;

Отличен 6.00 – (90 – 100)% от максималния брой точки.

Общата оценка за контролната работа се изчислява като средно аритметично от

оценките за отделните теми.

Протоколи за извършени лабораторни упражнения:

Добър стил на изложение 0-4 точки;

Показват формирани знания и умения за оформяне на протоколи от извършени

лабораторни упражнения - 0-6 точки.

Показват формирани знания и умения за математично обработване на

експерименталните данни от извършени лабораторни упражнения - 0-10 точки.

Колоквиум:

Оценяване:

Слаб (2) – 9 точки;

Среден (3) – (10 -12) точки,

Добър (4) – (13 -15) точки;

Мн. Добър (5) – (16- 18) точки;

Отличен (6) – (19-20) точки.

Първо равнище (5 - 10 т.) – представяне на небрежно изготвени

протоколи и неспособност да се обяснят схемите, затруднение при

работа с апаратура и стъклария – Среден (3);

Второ равнище (11 - 13 т.) – представяне на задоволително изготвени

протоколи, затруднение при обясняване на теоретичната част и схемите,

задоволителна работа с апаратура и стуклария– Добър (4);

Трето равнище (14 -17 т.) – представяне на добре изготвени

протоколи, пропуски при обясняване на схемите, добра работа с

лабораторна та стъклария и уреди – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (18 - 20 т.) – представяне на добре изготвени


добра работа с лабораторната техника и стъклария – Отличен (6).


Оценяването на знанията на студентите се извършва съгласно приетите в

катедрата Правила за провеждане на семестриални изпити.


оценка в хода на провежданото обучение и комплексна оценка след приключване на

изпита в края на семестъра.

Крайната оценка от самостоятелната работа (СО) на студента се оформя като

средноаритметична величина от оценките на всички предложени форми в т.V.

Текущата оценка на студента се оформя като сума от оценката на самостоятелната

работа с коефициент 0,4, оценката от работата по време на лабораторни занятия с

коефициент 0,2 и оценката от проведения заключителен писмен колоквиум с

коефициент 0,4.

Крайната комплексна оценка (ККОц) от придобитите знания по учебната

дисциплина се закръглява до цяла единица и се получава от зависимостта:

Изпитът по ОНХ-I включва:

ККОц = 0,2.ТО + 0,8.И

където: ТО – текуща оценка от контрола в процеса на изучаване на дисциплината

(трябва да не е „слаб-2”) ;

И – оценка от изпита (трябва да не е „слаб -2”) .

При условие, че оценката за ТО и / или за И е “Слаб 2”, крайната комплексна

оценка е “слаб 2”.


успешно полагане на изпита, на студента се присъждат 8 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Възникване и развитие на икономическата наука. Основни направления в

съвременната обща икономическа теория. Позитивна и нормативна

икономическа наука. Предмет на курса.

2. Принципи на икономическото мислене.

3. Три основни проблема на функциониране на всяка икономика – какво

се произвежда, как да се произвежда, за кого да се произвежда.

4. Типове икономически системи – командна икономика, пазарна

икономика, смесена икономика.

5. Основни категории на пазара. Функции на пазара. Видове пазар.

6. Пазарен механизъм.Търсене. Крива на търсенето. Предлагане. Крива

на предлагането.

7. Цената – елемент на пазарния механизъм. Равновесни цени.

8. Изместване на кривите на търсене и предлагане.

9. Еластичност на търсенето и предлагането- видове еластичност.

10. Потребности. Икономически блага – същност и видове.

11. Обща полезност и пределна полезност. Закон за намаляващата

пределна полезност.

12. Криви на безразличието и ефект на заместването.

13. Същност и форми на организация на стопанската

дейност.Еднолични и дружествени фирми.

14. Производство и производствена функция.Производството в

краткосрочен и дългосрочен период.

15. Приходи-същност,показатели.Производствени разходи и тяхното

минимизиране в краткосрочен и дългосрочен период. Счетоводна,

нормална и икономическа печалба

16. Предмет, задачи и особености на макроикономическата теория.

17. Макроикономическа теория и

макроикономическа политика. Цели и

инструменти на макроикономическата политика.

18. Брутен, междинен и краен продукт. Добавена стойност.

19. Подходи при измерване на брутния вътрешен продукт (БВП). Характеристика

на основните компоненти и структури на БВП според различните методи на

изчисляване.

20. Фискалната политика. Цели и инструменти на фискалната политика.

21. Данъчни основи на фискалната политика. Икономическа същност на

данъка.

22. Принципи на данъчното облагане и елементи на данъчния механизъм -

данъчна основа, данъчна норма и видове данъци.

23. Държавен бюджет. Анализ на бюджетните приходи и разходи.

Бюджетен дефицит(излишък).Видове бюджетен дефицит. Държавен дълг.

24. Произход, същност и функции на парите. Пари и ликвидност. Видове

пари: стокови, книжни, кредитни. Банки.

25. Паричната политика и централната банка.Статут и функции на

Централната банка. Цели и инструменти на паричната политика.


Микроикономика (под общата редакция на проф.д-р Зоя Младенова).

Варна, ИК “СТЕНО”, 2012.

Икономикс (трето издание). Отг. ред. проф. д-р Трайчо Спасов, С., УНСС,

2008 г.

Принципи на микроикономиката. Екатерина Сотирова, Лилия Йотова. Изд.

НБУ, 2008.

Христо Мавров и др. „Микроикономика. Сборник тестове, задачи,

въпроси“, ИК “СТЕНО”, В. 2011 г.

Владимир Владимиров и др. Макроикономика. ИК “СТЕНО”, В. 2010 г.

Макроикономикс - макроикономическа теория . Трайчо Спасов , Издателство:

УНСС, С., 2005.

Дейвид Коландър. Основи на икономиката. Първи том, Макроикономика. УИ

“Св.Климент Охридски”, С.1999 г.

Фишър Ст., Р.Дорнбуш и Р.Шмалензи. Икономика. Основи на микро и

макроикономиката. Изд. Отворено общество, София, 1997.

Макроикономика: сборник тестове, задачи, въпроси. Ред. К.Колев, ИК

“СТЕНО”,, В., 2011.

Йордан Йорданов.Микро-и макроикономика,Универ.изд-во «Епископ

Константин Преславски»Шумен,2004


Курсови работи



съдържанието, пътищата за решаване, значението, перспективите за развитие по

всеки проблем, с който е свързано изследването.

Курсовата работа може да се представи на хартиен, на магнитен носител, или

на [email protected], най-късно една седмица преди последното занятие,

като едно от условията за допускане до изпит.

Курсоватаработавключва:




Списък на използваната литература.

Контролни


Критерии за оценка на ИРС:

По т.1 от формите за ИРС - общо максимално 30 точки

Добър стил на изложение 0-5т.;

Много добра литературна осведоменост 0-5т

Обстоен, задълбочен анализ на обсъжданите проблеми 0-10т

Богаталитературнасправка 0-3т

Успешна защита на курсовата работа 0-7 т. По т.2 от формите за ИРС -

общо максимално 10 точки Среден (3) – 4 точки,

Добър (4) – 6 точки;

http://www.expert.bg/book_142924/


Мн. добър (5) – 8точки;

Отличен (6) – 10 точки.


Контролната работа по дисциплината “Обща икономическа теория ”се провежда

веднъж през семестъра и се състои от три части:

първа част – тест, съдържащ 30 затворени въпроса, като всеки верен отговор носи

по две точки;

втора част – казус, вярното решение на който носи до 20 точки;

трета част – практическа задача, вярното решение на която носи до 20 точки;

Максималният брой точки получени на контролната работа е 100 и те формират

следните оценки:





Контролната работа по дисциплината “Обща икономическа теория” се провежда в

продължение на 90 минути, съгласно ЗВО.



Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план. Изпълнение на

формите на самостоятелна работа - получени не по-малко от 25 точки,

като задължително се отчитат резултатите от двете предложени форми.


Изпитът по дисциплината Икономика е писмен, под формата на тест и се

провежда в продължение на 40 минути, съгласно ЗВО. Тестът съдържа 30 затворени

въпроса, като всеки верен отговор носи по две точки. Максималният брой точки

получени при вярно рашаване на теста е 60.



Оценката от изпита се формира на база на точките, получени от самостоятелната

работа и от изпитния тест както следва:





















ДИСЦИПЛИНА „ОРГАНИЧНА ХИМИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Структурна теория. Възникване, основни положения и съвременно

състояние на теорията за структурата на органичните съединения.

Функционални групи. Структурни формули.

2. Номенклатура на органичните съединения. Основни правила на

систематичната номенклатура. Номенклатура. на хетероатомните органични

съединения. Изомерия - определение, основни представи. Видове изомерия.

3. Метод на резонанса за описание на органичните молекули с

делокализирани електрони. Индукционен и резонансен /мезомерен/ ефект.

4. Пространствен строеж на органичните съединения. Молекулни модели и

стереоформули. Молекулна симетрия. Елементи на симетрия и операции на

симетрия. Стереоизомерия. Класификация на стереоизомерите.

Конфигурация и конформация. Хиралност. Асиметрия на въглеродния

атом.

5. Енантиометрия -определение, видове. Оптична активност - определение,

измерване.

6. Диастереомерия - определение, видове. Конфигурация и номенклатура

на стереоизомерите. Относителна и абсолютна конфигурация.

7. Механизъм на химичните реакции при органичните съединения -

определение.

8. Теория на преходното състояние. Структура и реакционна способност.

Видове химични реакции от гледна точка на техния механизъм.

9. Алкани.

10. Циклоалкани.

11. Алкени и циклоалкени.

12. Алкини и циклоалкини.

13. Алкадиени.

14. Ароматни въглеводороди. Едноядрени арени - бензен и производни.

15. Ароматни въглеводороди. Многоядрени арени - с некондензирани

/бифенил, дифенилметан/ и с кондензирани ядра /нафтален, фенантрен и

антрацен/.

16. Халогенопроизводни.

17. Алкохоли и феноли.

18. Алдехиди и кетони.

19. Карбоксилни киселини и техни производни.

20. Азотни производни на въглеводородите.

21. Хетероциклени съединения

22. Въглехидрати.

23. Липиди.

24. Пептиди и белтъчни вещества.

25. Алкалоиди.


З. Хауптман, Ю. Грефе, Х. :Ремане, Орг. химия, Изд. “Наука и изкуство”, София,

1985.

Г. Петров, Увод в органичната химия, Изд. “Наука и изкуство”, София, 1981,1988.

А. Терней, Современная органическая химия, т.1 и 2, Изд. “Мир”, Москва, 1981.




За всяка тема се предлага списък от въпроси за самоподготовка, на които студентите

трябва да отговорят самостоятелно.







Отличен (6) – 51-60 т



Отличен (6) – 31-40 т



Редовно посещение на лекции 0-15т.

Изпълнение на формите на самостоятелна работа - получени не по-малко от 40

точки.


Изпит под формата на тест, който е разработен в няколко варианта. Съгласно

ЗВО изпитът се провежда в писмена форма с продължителност 60 мин.



Критерии за оценяване резултатите от теста: На всеки въпрос трябва да бъде даден кратък, но не едносричен отговор.

Съобщаването на конкретни факти да е съпроводено с кратък коментар.

Примерите, които трябва да се приведат като доказателство към някои въпроси


При изпълнение на теста не се разрешава ползването на лекции, разпечатки,



Оценяване:

Тестът се оценява по точкова система. Решенията на всички въпроси от теста

носят общо 60 точки. Превръщането на получените точки в оценки става по

разработената скала, както следва:

До 20 т. слаб 2.00

От 21 до 30 т. среден 3.00 От

31 до 40 т. добър 4.00 От

41 до 50 т. мн. добър 5.00

От 51 до 60 т. отличен 6.00


оценката на самостоятелната работа и оценката от изпита. При изпълнение на

изискванията по учебната програма и след успешно полагане на изпита на студента се

присъждат 7 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ПРИРОДНА ГЕОГРАФИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ”


1. Географско положение на Черно море. Морфометрична характеристика.

2. Морфохидрографска характеристика на крайбрежието на Черно море.

3. Морфометрична и морфоложка характеристика на шелфа на Черно море.

4. Морфометрична и морфоложка характеристика на континенталния склон

на Черно море.

5. Морфометрична и морфоложка характеристика на континенталното подножие


6. Схващания за произхода, строежа и възрастта на Черноморската котловина.

7. Морфотектонска рамка на Черноморската котловина.

8. Геоложки строеж и главни етапи в развитието на Черноморската котловина.

9. Климат на Черноморския басейн.

10. Хидрология на Черно море.

11. Хидрохимия на Черно море. Флора и фауна.

12. Твърди полезни изкопаеми на Черно море (инертни материали, разсипи,

желязо- манганови конкреции).

13. Нефт, газ и въглища в Черно море.

14. Морфографска и морфоложка характеристика на крайбрежието от

българския сектор на Черно море.

15. Сеизмичност на Черно море. Основни сеизмогенни зони. Цунами.


Альтман, Л. П., Черное море (Экономико-географический очерк), Л., 1975.

Димитров, П., Д. Димитров. Черно море – потопът и древните митове. Варна,

изд. „Славена”, 2003, 91 с.

Димитров, Д. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Варна,

изд.”Онгъл”, 2010, 269 с.

Дятлов, С., А. Лешинский, Одесские лиманы, Одесса, Маяк, 1980, 71 с.

Зайка, В.Е., Черное море, Симферополь, Таврия, 1983, 80 с.

Зайцев, Ю. П., Это удивительное моря, Одесса, Маяк, 1978, 158 с.

Иванов, Л. И., Биологични ресурси на Черно море, Изв. на Института по рибни

ресурси, т. ХХІ, 1984, 81-89 с.

Комплексные океанографические исследования Черного моря, Киев, Наукова

Думка, 1980, 238 с.

Кръстев, Т. Съвременна политическа география на Световния океан и Черно

море, Варна, Изд. “Морски свят”, 2006

Кръстев, Т., Св. Станкова. Природна география на България и Черно море. Част І

– Обща характеристика на националното географско пространство, Шумен,

Унив. изд-во “Еп. К. Преславски”, 2008, 240 с.

Кръстев, Т., Св. Станкова. Природна география на България и Черно море. Част ІІ –

Регионална характеристика – природни области, В. Търново, Фабер, 2011, 306

с.

Кузьминская, Г. Г., Черное море, Кранодарское книжное издательство, 1977, 76 с.

Леонов, А.К., Региональная океанография, Л., Гидрометеорологическое

издательство, 4.І.,1960, 640 с.

Пачулия, В. П., Черноморской поборожье Кавказа, М., Профиздат, 1980, 239 с.

Пейчев, В., Д. Димитров. Океанология, Варна, изд-во „ОНГЪЛ”, 2012

Попов, Вл., К. Мишев. Геоморфология на Българското черноморско крайбрежие и

шелф, С., Изд. БАН, 1974

Степанов, В. Н., В. Н. Андреев, Черное море, Л., Гидрометеоиздат, 1981, 155 с.

Черно море, Сборник, Варна, Г. Бакалов, 1978, 635 с.

Шнюков, Е.Ф., В. М. Белодед, В. П. Цемков, Полезные ископаемые Мирового

океана, Киев, Наукова Думка, 1979, 254 с.


Съставяне на библиографска справка (0-20 т.).

Разработка на реферат (0-40 т.)

Изчертаване на карти (0-20 т.)















Текуща оценка.



До датата за редовна изпитна сесия студентите да са представили

самостоятелните си разработки.

Да са изчертали необходимите сарти, зададени по време на семинарите.

Да са присъствали на проведените групови консултации


Провежда се писмен и устен изпит върху въпроси от конспекта на учебната

дисциплина. На всеки студент се дават два въпроса – един от общия преглед на Черно

море и един въпрос от регионалната характеристика на крайбрежието. Развиването

само на един въпрос не осигурява успешното полагане на изпита. Проверят се

уменията им за устно излагане на знанията, както и доколко са запознати с природната

карта на Черно море.






Среден (3);












оценка от писмената част, оценката от изпълнението на индивидуалните задачи –

разработването на реферата и изчертаването на картите.











ДИСЦИПЛИНА „ПРОБЛЕМИ НА ФАУНИСТИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ”

I. К О Н С П Е К Т 1. Същност и подходи на изследване и съхранение на живата природа.

2. Нормативна уредба в областта на биологичното разнообразие

3. Индикатори за биологичното разнообразие

4. Съвременно състояние на фаунистичното разнообразие в България –

проблеми и перспективи – едноклетъчни животни


проблеми и перспективи – безгръбначни животни


проблеми и перспективи – риби, земноводни и влечуги


проблеми и перспективи – птици и бозайници

8. Ендемични, редки и изчезнали видове животни в българското разнообразие

9. Генетично модифицирани животински организми

10. Инвазивни видове животни в Европа и България

11. Международна търговия със застрашени видове от дивата фауна

12. Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие

13. Мерки за опазване на биологичното разнообразие и защитените територии


БЕРОН, П. 2005. Биоразнообразие на акарите в България. – В: Петрова, А.

(ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и

перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 153–171.

ГОЛЕМАНСКИ, В., М. ТОДОРОВ, И. ПАНДУРСКИ, Б. ГЕОРГИЕВ, Й.

УЗУНОВ, В. ПЕНЕВА, Ц. КОНСУЛОВА, Д. КОЖУХАРОВ, С. АНДРЕЕВ, П. СТОЕВ.

2005. Биоразнообразие

на нисши безгръбначни животни в България: съвременно състояние, проблеми,

перспективи. – В: Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в

България – проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 105–

127.

ДЕЛЧЕВ, Х., Б. ПЕТРОВ, П. МИТОВ. 2005. Фаунистично разнообразие на клас

Arachnida (non Acari) в България – състояние, значение и перспективи. – В: Петрова, А.

(ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и

перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 129–151.

МАРИНОВ Т., 1990. Зообентосът на българския сектор на Черно море. С.,

БАН,

195с.

МАРИНОВ Т., В. ГОЛЕМАНСКИ, 1982. Второ допълнение към каталога на

българската черноморска фауна, Acta zool. bulg., 37, 3-33

НАНКИНОВ, Д. 2000. Застрашените животни в България. Природозащитен статус

и разпределение по екосистеми. С., Пенсофт & Акад. изд. "Проф. Марин Дринов". 146 с.

ПЕШЕВ Ц., Д. НАНКИНОВ, Д. ПЕШЕВ. 2003. Гръбначните животни в

България. Определител. “Булвест”, С.

РЪКОВОДСТВО за определяне на местообитания от европейска

значимост в България, ред. В. Кавръкова и др., С. 2005, 65с.

СПИРИДОНОВ, Ж., Н. СПАСОВ. 2005. Биоразнообразие на бозайниците в

България. – В: Петрова А. (ред.) Съвременно състояние на биоразнообразието в

България – проблеми и перспективи, 313–324. Българска биоплатформа, София.

ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2011. том 2. Животни.

Съвместно издание на Българска Академия на Науките & Министерство на Околната

Среда и Води

ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2011. том 3. Природни

местообитания. Съвместно издание на Българска Академия на Науките &

Министерство на Околната Среда и Водите

ХУБЕНОВ, З. 1996. Фаунистично разнообразие на България – безгръбначни

животни. – Hist. nat. bulg., 6: 11–16.

ХУБЕНОВ, З. 2005А. Ентомофаунистично разнообразие на България. – В:

Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България –

проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 173–198.

ХУБЕНОВ, З. 2005Б. Малакофаунистично разнообразие на България. – В:

Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България –

проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 199–246.

FET V., A. POPOV (Eds.) 2007. Biogeography and ecology of Bulgaria. Dordrecht

(Springer).


Изготвяне на презентация или реферат по зададена тема – 0-60 т.

Писмени контролни работи по учебното съдържание, оценявани по същите



Реферат/презентация: Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса















Среден (3);











Писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание.




реферат или представили успешно презентация по предварително зададена тема.



Изпитът по дисциплината Проблеми на фаунистичното разнообразие в България е


Изпитът се провежда чрез решаване на тест по въпроси от конспекта.





дисциплината; репродуциране в “готова схема” с отсъствие на основни


Второ равнище – притежаване на добра основа от теоретични знания по

дисциплината; репродуктивно – описателно извеждане на темата; допускане

на неточности в използваните понятия, добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище – овладяна голяма част от необходимите теоретични знания

по дисциплината; продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез

търсене на нов алгоритъм и анализ; използване на литературни данни;

адекватност на използваните понятия, налице е тяхното разбиране и

осмисляне; добра езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – овладян в максимална степен необходимия обем от

знания по дисциплината; творческо, самостоятелно логично извеждане на

темата: обоснованост и оригинална интерпретация на литературата,

творческо мислене и индивидуален стил на изразяване, изявено отношение и

позиция към разкриваната тема; увереност и правилно използване на

научната терминология и понятия; точност и богата езикова култура –

Отличен (6).



оценка от теста и от самостоятелната работа.











ДИСЦИПЛИНА „РАДИОЕКОЛОГИЯ”


1. Радиоекология и екология

2. Йонизиращи лъчения

3. Радиоактивност

4. Биологично действие на йонизиращите лъчения. Дози на

облъчване. Величини, единици, измерване.

5. Естествен радиационен фон

6. Радиационен фон причинен от техногенни източници

7. Методи за радиоекологичен контрол на околната среда

8. Радионуклиди в надземните екосистеми

9. Радионуклиди в почви и растения

10. Радионуклиди в пресноводни екосистеми

11. Радионуклиди в морски и океански системи

12. Радиоекология и енергетика

13. Радиоекология и рудодобив

14. Радиационни отпадъци и съхранение


В. Маринов, Радиоекология на земеделието, БалБок, София, 1995

В. Маринов, А. Златев, Използване на природни сорбенти в условията на

техногенно радиоактивно замърсяване. БалБок,София, 1999

Брайън Ридли, Светът около нас, София, 1988

П. Райчев, Сърцето на атома, София, 2003

Р. Попиц, В. Пенчев, Живот с радиация, София, 2003

Г. Василев, Радиоекология, Тита Консулт, София, 2005

П. Граматиков, Ядрена физика с елементи на радиационна защита и

дозиметрия, ЮЗУ "Неофит Рилски", 2008, ISBN 9789456805720

Л. Попов, И. Кулев, Техногенни радионуклиди в околната среда. Произход,

методи за използване и определяне, “Сиела софт енд паблишинг”АД, София,

2008 г., ISBN 9789542802464

Наредба за радиационна защита при дейности с материали с повишено

съдържание на естествени радионуклиди, Приета с ПМС № 229 от

25.09.2012 г., Обн. ДВ. бр.76 от 5 Октомври 2012 г.


Работа с учебна литература и интернет източници

Разработване на реферати по теми от учебния материал.

Работа (online) със системи (бази) от данни, съдържащи информация за

радиоактивната обстановка на определени ареали

Подготовка на презентации по избрани теми от учебния материал























Среден (3);










Колоквиум:

Първо равнище (3-8 т.) – сериозни пропуски в предварителната

теоретична подготовка, слаби експериментални похвати и представяне

на непълни и недобре изготвени протоколи; затруднение при решаване

на елементарни задачи свързани с естеството на работа на

лабораторните упражнение. – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – добра предварителна теоретична подготовка,

представяне на задоволително изготвени протоколи, затруднение при

написване на изводи към лабораторните упражнения и работата със

специализирани програми за обработка на експериментални данни –

Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – добра предварителна теоретична

подготовка, представяне на добре изготвени протоколи, пропуски при

написването на изводите към лабораторните упражнения, добра работа

със специализирани програми за обработка на експериментални данни–


Четвърто равнище (17-20 т.) – добра предварителна теоретична

подготовка, представяне на добре изготвени протоколи с пълни и точни

изводи, познаване на материала, много добра работа със

специализирани програми за обработка на експериментални данни –

Отличен (6).





При завършване на курса да представят протоколи от лабораторните упражнения, за

да положат успешно колоквиума. До колоквиум се допускат само студенти,

изработили предвидените в курса лабораторни упражнения



Изпитът по дисциплината Радиоекология е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в

продължение на 60 минути. До изпит се допускат студенти, получили оценка различна

от Слаб (2) на колоквиума





на съществени пропуски, неусвоени специфични термини, способност

за самостоятелно и логично мислене; беден език – Среден (3);


на неточности в използваните термини, способност за самостоятелно и

логично мислене; сравнително добра езикова култура – Добър (4);


на материала, адекватност на използваните термини; способност за

самостоятелно и логично мислене; добра езикова култура – Мн. добър

(5);



точност, способност за самостоятелно и логично мислене и богата





равностойно значение. Ако студентът има положителна оценка от проведените













ДИСЦИПЛИНА „РАЗРАБОТВАНЕ И ОЦЕНКА НА НАУЧЕН ТРУД”


1. Монографията като научна публикация.

2. Студията като научна публикация.

3. Статията като научна публикация.

4. Докладът като научна публикация.

5. Обзорът като научна публикация.

6. Рефератът като научна публикация.

7. Анотацията като научна публикация.

8. Рецензията като научна публикация.

9. Студентска курсова работа.

10. Общи изисквания към разработването на дипломна работа и дисертация.

11. Етапи на разработване на дипломна работа и дисертация.

12. Възлагане на дипломна работа и дисертация.

13. Структура на текста на дипломна работа и дисертация

14. Защита на дипломна работа и дисертация.

15. Оформяне на научния труд: рубрикация на текста.

16. Стилово и езиково оформление на научния труд.

17. техническо оформление на научния труд

18. Цитиране.в научния труд

19. Библиографско описание.

20. Авторска етика.

21. Оценка на научните изследвания: критерии за оценка, научна значимост,

актуалност, новост и приоритет, практическа значимост, методика и техника на

изследване.

22. Оценка на дипломни работи и дисертации.


Батыгин, Г.С. Лекции по методологии социологических исследований. – М., 1995.

Беелих, К.Х., Х.-Х.Шведе. Техника на ученето и на умствения труд. С.,1987.

Бойчев, К. Основи на научно-изследователската работа.С.,1987.

Еко, У. Как се пише дипломна работа. София, 1999. // Електронно списание

LiterNet, 19.11.2004, № 11 (60).

Иванов, И. Педагогическа диагностика. – Ш., 2006.

Иванов, И. Подготовка на дипломна работа. - Ш., 1996.

Ницолова,Р. Съвременна българска пунктуация.С.,1989.

Нов правописен речник на българския език. – С., 2002.

Паниотто, В.И. Качество социологической информации. Киев,1986.

Писарева, С.А. Сравнительный анализ требований, предъявляемых к диссертациям по

гуманитарным и общественным наукам в открытом европейском научно-

образовательном пространстве.

<http://pn.pglu.ru/index.php?module=subjects&func=printpage&pageid=345&scope=al

l# 357>

http://pn.pglu.ru/index.php?module=subjects&func=printpage&pageid=345&scope=all



Словарь прикладной социологии. Минск,1984.

Фолмер, Г., Г.Хоберт. Стратегии на ученето и на умствения труд. С.,1993.

Янакиев, М. Как да редактираме свой или несвой текст.С.,1994.

Ярская, В. Н. Методология диссертационного исследования. В помощь соискателю.

- Саратов, 2000.

Ackoff,R.L. Scientific method: optimizing applied. Research decisions.N. Y., 1968.

Blalock,H.M., A.Blalock. Methodology in Social Research. N.Y.1968.

De Landscherre,G. Dictionaire de l’еvaluation et de la recherche en еducation. Paris,1979.

Pieter,J. Zarys metodologii pracy naucowcy.W.,1975.

Riechert,J. Jak studowac? W.,1971.

Skorny,Z. Prace magisterskie w pedagogike.W.,1984.

Syrett, K., l. Rudner. Authorship Ethics. ERIC Digest.1996.

Zaczynski,W. Praca badawscza nauczyciola.W.,1969.




портфолио. (0-20 т.).














Колоквиум:

Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвено портфолио

и неспособност да се обяснят елементите – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвено

портфолио, затруднение при обясняване на елементите – Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвено портфолио,

пропуски при обясняване на елементите – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на добре изготвено

портфолио, познаване на материала и обясняване на елементите –

Отличен (6).

ІV. Семестриален контрол Подготовка на портфолио по зададен образец, съдържащо анализ на научен

текст, подготовка на анотация на статия, реферат от 3 източника и в обем 3-5 стр. и

подготовка на презентация по избрана научна тема с обем 15 слайда.





При завършване на курса да представят портфолио по зададен образец и да

положат успешно колоквиума.



Изпитът по дисциплината е практически.




Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвено портфолио

и неспособност да се обяснят елементите – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвено

портфолио, затруднение при обясняване на елементите – Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвено портфолио,

пропуски при обясняване на елементите – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на добре изготвено

портфолио, познаване на материала и обясняване на елементите –

Отличен (6).

VІІІ. Принципи на формиране на оценката Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от оценката от

реферата и защитеното под формата на колоквиум портфолио.









ДИСЦИПЛИНА „СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА НАУЧНИЯ ЕЗИК В ХИМИЯТА”


1. Термините “език” и “стил”. Видове стилове, научен стил в системата на

националния език. Стилистика и научни стилове.

2. Обща характеристика на научния химичен език като знакова система. Съставни

части на научния език. Първа класификация на съставните части-анализ.

3. Втора класификация на съставните части на научния химичен език-равнища на

класификацията и класификационни признаци.

4. Обща характеристика на естествените и изкуствените знаци в състава на

научния химичен език.

5. Словесни знаци. Характеристика, специфика и взаимовръзки между видовете

словесни знаци.Термини в състава на химичния език.

6. Наименования. Номенклатурни системи.

7. Правила и начини на словообразуване при наименуване на химични елементи и

прости вещества по номенклатурата IUPAC.

8. Правила и начини на словообразуване при образуване на наименованията на

неорганични химични съединения по номенклатурата IUPAC.

9. Правила и начини на словообразуване по IUPAC при въглеводородни и по-

важните техни производни.

10. Собствено-образни знаци в състава на учебния химичен език-модели,

моделиране и функциите им при изучаване на микро- и макрообекти в химията.

11. Заменящи знаци в състава на химичния език-обща характеристика.

12. Химичната символика в състава на химичния език. Видове химични

символи.

13. Семантика на химичните символи. Многозначност на химичните символи.


Антонова Л., П. Галчева За състава на химичния език в обучението по химия.

Сп. “Химия” №4, 1992, с.44-50

Антонова Л., П. Галчева Правила и начини за словообразуване при съставяне на

наименованията на основните класове неорганични вещества. Сп.”Химия” № 3, с. 1

– 8.

Антонова Л.П. Идеите на семиотиката и обучението по химия. Сп.”Химия”№4,

1998, с.217 – 225.

Антонова Л., Р.Филипова Използване на семиотичен подход при изучаване на

химичната символика. Годишник на ШУ “Епископ Константин Преславски”, т.

ХIVВ,1997, с.118 – 123.

Антонова Л., П. Галчева, Р.Василева Използване на семантичен подход при

въвеждане на химичните уравнения. Сп.”Химия”, 2001,с. 309 -316.

Антонова Л. Проблемът за точността на определенията в учебното съдържание за

окислително редукционни процеси. Сб. “25 години ШУ “Епископ Константин

Преславски”, Шумен, 1999, с. 213 – 216.

Антонова, Л., П. Галчева Неизползвани възможности за разкриване на

двупосочната връзка “химичен обект - символ” в учебното съдържание за 7. клас. В:

Христов В., Ж.Ангарска (ред.) Сборник научни трудове Природни науки. Химия,

Университетско издателство “ Епископ Константин Преславски ”Шумен, 2002,

Антонова, Л., П. Галчева Формиране на понятието “хидроксид” в обучението и

съотнасянето му със сродни понятия. В: Енчев Д. и др. (ред) Сборник научни трудове

Природни науки 2004, Университетско издателство “ Епископ Константин Преславски

”, Шумен, 2004

Антонова, Л., П. Галчева Съдържателни и терминологични проблеми при

преподаване и изучаване на водородните съединения. Годишник на Шуменски

университет ” Епископ Константин Преславски”. Природни науки, ХVІВ3,

Университетско издателство “ Епископ Константин Преславски ”, Шумен, (2006),

Владыкина А.В., Н.Е.Кузнецова Химический язык в школе. Вологда, 1980.

Галчева П. , Л. Антонова Състав и структура на учебния химичен език,

Университетско издателство ” Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2007

Дафинова Р. и др. Неорганична химия в упражнения и задачи. Университетско

издателство “Св.Климент Охридски”,С.,1991


1 Разработване на реферати по научно-методически статии (0-50 т.).

Самостоятелни задачи за изследване на лексикалния състав на теми от учебното

съдържание по неорганична химия. (0-50 т.).


Защита на реферати.

Оценка на задачите за самостоятелна работа.

Тестова проверка.



Рзработен и успешно защитен реферат

Получени най-малко 50 точки от изпълнение на формите за самостоятелна

работа.

Реализирана аудиторната заетост съгласно учебния план.


Текуща оценка, която се формира комплексно, като се отчитат оценките от

разработването и защитата на реферата, решените самостоятелно задачи и тестовата

проверка.

.



Критерии за оценяване на самостоятелната работа По т.1 от формите за самостоятелна работа:

първо равнище – репродуктивно възпроизвеждане на информацията – 10-

20т (оценка – среден 3);

второ равнище – възпроизвеждане и анализ на информацията – 21-

30т.(оценка – добър 4);

трето равнище – самостоятелна интерпретация на литературни данни,

добра езикова култура – 31-40т (оценка – много добър 5);

четвърто равнище – трансфер на овладени знания в нови ситуации -

самостоятелна творческа работа, в която се разкриват възможностите за

приложение на обсъждания проблем, защитена лична позиция; богата

езикова култура - 41-50т (оценка – отличен 6).


Показват формирани умения за търсене и обработка на информация 0-10 т.

Притежават знания за състава на химичния език в науката и обучението 0-

20т.

Притежават знания и умения за използване на овладените знания в нова

ситуация 0-20т.

Оценяване: Слаб (2) – 0-10точки; Среден (3) – 11-20 точки, Добър (4) – 21-30

точки; Мн. добър (5) – 31-40 точки; Отличен (6) –41-50т

Критерии за оценяване на резултатите от тестовата проверка:

Тестът включва преимущественно въпроси със свободен отговор. Оценява се въз

основа на получения при решаването му брой точки, които са фиксирани

предварително. Решенията на всички въпроси от теста носят общо 50 точки.

Превръщането на получените точки в оценки по шестобалната система става в

съответствие с показаните от студентите знания и умения, както следва:

Първо равнище- репродуктивно (21-27т..) – показват съществени

пропуски при охарактеризиране съставните части на химичния език,

допускат грешки при използване правилата за съставяне на

наименования и химични символи, беден език – Среден (3);

Второ равнище- продуктивно (28- 34т.) – допускат неточности при

опериране със съставните части на научния език и връзките помежду

им, коректно използват специфичните термини,наименования и

символи, притежават сравнително добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище - (35-42 т.) – притежават умения за анализ и синтез,

адекватно използват специфичните термини, наименования и химични

символи и правилата за съставянето им; притежават добра езикова


Четвърто равнище (43-50 т.) – много добре владеят химичния език,

разкриват връзките между съставните му части, демонстрират умение

за трансфер на знания в нови ситуации и богата езикова култура –

Отличен (6).


Текущата оценка на студента се оформя като сума от оценката на самостоятелна

работа №1 с коефициент 0,3, оценката на самостоятелна работа №2 с коефициент 0,3 и

оценката от проведения заключителен тест върху целия изучаван материал с

коефициент 0, 4.

Оформянето на крайната оценка по описания начин не е в сила при условие, че

студентът е получил оценка Слаб (2) на заключителния тест.



получена положителна оценка на теста, на студента се присъждат предвидените по

учебен план кредити – 2 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „СЪСТАВЯНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ КАРТИ”


1. Фигура на Земята. Основни точки, линии и равнини върху елипсоида

(сферата).

2. Географска координатна система. Географски координати.

3. Мащаб на картата. Видове ма щаби. Определяне на разстояния.

4. Разграфка и номенклатура на топографските карти.

5. Проекции за топографски карти - Гаусова проекция, Ламбертова

проекция.

6. Равнинни правоъгълни координати.

7. Видове севери и ъгли между тях и дадено направление.

8. Видове условни топографски знаци. Изисквания към условните

знаци за топографки карти.

9. Способи за изобразяване на релефа. Изобразяване на релефа с хоризонтали.

10. Ъгъл на наклона на ската (склона). Способи за определяне.

11. Определяне на видимост в зададено направление. Способи за определяне.

12. Ред за построяване на съкратен и пълен профил.

13. Определяне на видими и невидими полета.

14. Ред за обработка на полевата екологична информация.

15. Съставяне на екологични карти


Геодезия I част. П. Стойчев

Военна топография. МО

Задачник по Военна топография. А. Аврамов и др.


1. Решаване на индивидуални задачи.


Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на курса.

Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.

Всеки студент разработва реферат или курсова работа по тема от учебното

съдържание.



Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на курса.

Всеки студент решава индивидуални задачи по всяка тема.


Писмено разработване на въпросите от изтегления изпитен билет и последващо

събеседване по тях. Оценките от упражненията и познаването на топографската карта

се вземат под внимание при определяне на крайната оценка.



Познаване на основите за създаване на топографската карта и основните

картометрични задачи. Четене на топографската карта.


Оценката от изпита се оформя на базата на:

Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит /писмено решени

задачи/ и устния изпит /писмено разработени два въпроса от конспекта на

дисциплината или на части от тях/.








СПЕЦИАЛНОСТ „ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ДИСЦИПЛИНА „СТОПАНСКО УСВОЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ”


1. Обхват на Черноморския регион.

2. Социални аспекти на усвояването на Черно море и влиянието им

върху екологичното му състояние.

3. Влияния на първичния сектор на икономиката върху екологичното състояние


4. Влияния на вторичния сектор на икономиката върху екологичното състояние


5. Влияния на третичния сектор на икономиката върху екологичното състояние


6. Екологично състояние, замърсяване и опазване на Черно море.

7. Черноморски страни – обща характеристика.

8. Специфики в стопанското усвояване, замърсяване и опазване на Черно море

при различните черноморски страни - Русия.


при различните черноморски страни - Украйна.


при различните черноморски страни - Грузия.


при различните черноморски страни - Турция.


при различните черноморски страни - България.


при различните черноморски страни - Румъния.

14. Черноморско икономическо сътрудничество.


Альтман, Л. П., Черное море (Экономико-географический очерк), Л., 1975.

Гривенецкий, С., И. Зонч, С. Жильцов, „Черноморская энциклопедия”, изд.

„Международные отношения”, Москва, 2006 г.

Карахасан-Чънар, И., Турция, Лик, София, 2000, 247 с.

Колектив, Черно море, Варна, 1978, 635 с.

Кръстев, Т. Съвременна политическа география на Световния океан и Черно

море, Варна, Изд. “Морски свят”, 2006

Тадаръков, Д., „Морски туристически ресурси на България”, изд.

„ПъблишСайСет – Еко”, София, 2007 г.

ЗАКОН за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на

Република България, обн. ДВ бр.12 от 11.02.2000 г.

ЗАКОН за рибарството и аквакултурите, обн. ДВ бр. 41 от 24.04.2001 г.

ЗАКОН за устройството на Черноморското крайбрежие, обн. ДВ бр. 48 от

15.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.

Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване, Букурещ, 1992 г.


Самостоятелно проучване на литературни източници (0-20 т.)

Изготвяне на реферат (0-20 т.)

Изработване на карти (0-20т.)

















Среден (3);











Изготвяне на реферат (0-20 т.)

Изработване на карти (0-20т.)



До датата за редовна изпитна сесия студентите да са представили

самостоятелните си разработки.

Да са реализирали 80 % от аудиторната заетост съгласно учебния план.

Да са присъствали на проведените групови консултации


Изпитът по дисциплината «Стопанско усвояване и опазване на Черно море» е







Среден (3);


























ДИСЦИПЛИНА”ТЕХНОЛОГИИ ЗА ОБРАБОТКА НА ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ”


1. Промишлени отпадъци. Основни понятия. Параметри и коефициенти на

замърсяването.

2. Екологично прогнозиране. Видове прогнози. Нормиране на отпадъците.

3. Вторични материални и отпадни ресурси. Безотпадни и малкоотпадни

технологии.

4. Обща характеристика и класификация на твърдите отпадъци.

5. Основни характеристики на твърдите отпадъци в зависимост от материала

и структурата на тяхното изграждане.

6. Основни физични методи за изолиране на твърдите

отпадъци. Утаяване.

7. Филтруване. Флотация. Магнитна сепарация.

8. Методи за промяна формата и размерите на твърдите частици. Принципни схеми

и съоръжения.

9. Основни термични методи, използвани при преработка на твърдите

отпадъци.

10. Ниско- и високотемпературни процеси. Видове съоръжения.

11. Оползотворяване на твърди отпадъци от металургични производства.

Видове шлаки. Основни технологични схеми за преработка на шлаките.

12. Оползотворяване на отпадъчни шламове. Технологични схеми за преработка на

твърди компоненти. Технологични схеми за пречистване на йонно разтворени

метали.

13. Оползотворяване на твърдите отпадъци от неорганичните химични производства.

14. Оползотворяване на пепелите и сгуриите за производство на промишлени изделия.

15. Третиране и оползотворяване на утайки от отпадни води.

16. Видове строителни отпадъци. Технологични решения за преработка и

оползотворяване на строителните отпадъци.

17. Технологии эа преработка на биологични отпадни продукти от

хранителната, фармацефтичната промишленост и селското стопанство.

18. Технологии за преработка на полимерни отпадъци с цел получаване на

изходни суровини, ВМР и енергия.

19. Оползотворяване на гумени отпадъци.

20. Компостиране на органични отпадни продукти. Методи

за компостиране.

21. Съоръжения. Технологични параметри.

22. Видове специални и опасни отпадъци. Начини за съхранение, неутрализация

и преработка.

23. Основни методи за събиране и транспортиране на твърди битови

отпадъци.

24. Технологии за неутрализиране, преработка и депониране на твърди

битови отпадъци.

25. Депониране на отпадъците. Видове депа. Проучване, проектиране,

изграждане, експлоатация и закриване на депата.

26. Основни принципи за минимизиране на отпадъците. Международни екологични

проекти. Законодателство при управление, съхраняване и трансгранично

пренасяне на отпадъците.

II. Литература

Мичковски В., Вторично използване на материалите в промишлеността, С., Техника,

1986.

Кафаров В., Принципы создания безотходных химических производств, М.,

Химия,1982.

Василев Г., Химия и опазване на околната среда, С., Ун.изд-во “Св. Кл. Охридски”,

2001.

Денисенко Г., Охрана окружающей среды в черной металургии, М., Металлургия,

1989.

Радионов А. и др., Техника защиты окружающей среды, М., Химия, 1989.

Наркевич И. и др., Утилизация и ликвидация отходов в технологии неорганических

веществ, М., Химия, 1984.

Тотев И., Третиране на твърди битови отпадъци, С., изд-во УАСГ, 1993.

Виденов Н. и др., Химична технология на неорганичните отпадъци, Икоинформ, С.,

1986.

Станев С., Инженерна защита на околната среда, С., Техника, 1983.

Димовски Х., Третиране и оползотворяване на утайките от отпадъчниводи, С.,

Техника, 1987.

Димитрова Ц. и др., Промишленост и околна среда, С., “Б. Христов”,1993

Добрева Е., И. Домбалов, Ръководство за упражнения по технология за

обработка на твърди отпадъци, С., Лесотехнически университет, 2005.

Пеловски Й. и др., Методи за третиране и оползотворяване на твърди битови

отпадъци, С., БНОЦЕООС, 2007.

III. Форми на самостоятелна работа






















Среден (3);










Колоквиум:












добър (5);




















Изпитът по дисциплината Технологии за обработка на твърди отпадъци е писмен,

съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути. Всеки студент тегли

отделен билет, в който има 4-5 въпроса, представляващи точки (фрагменти) от

въпросите в конспекта. Оценяването на писмените работи се извършва по точкова

система като се оформя предварителна оценка. Окончателната оценка се оформя като

се вземат под внимание резултатите от текущия контрол, представянето на

упражненията, защитата на реферата и от допълнително (при необходимост) устно

зададени въпроси на студента.






Среден (3);










VII. Принципи на формиране на оценката
















ДИСЦИПЛИНА „ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ФЛУИДИ”


Предмет, задачи и място на учебната дисциплина

Общи сведения за пречистването на газови потоци. Видове замърсители на

газовете. Класификация и същност на методите за пречистване на газови потоци.

Гравитационно и инерционно пречистване на газове. Гравитационно

пречистване –принцип на метода, конструкция и действие на обезпрашителна камера,

оценка. Пречистване на запрашени газове чрез изменение на посоката на движение –

конструкция и действие на инерционни прахоуловители.

Пречистване чрез утаяване в центробежно поле. Устройство и действие на

циклоните.

Мокро очистване на запрашени газове. Принцип на метода. Устройство и

действие на скруберите.

Пречистване на запрашени газове чрез филтруване. Видове филтруващи

прегради. Филтри с несвързана преграда. Филтри с тъканна преграда (ръкавни филтри).

Пречистване на газове в електрическо поле. Приложение на метода. Физична

същност на процеса. Устройство и действие на електрофилтрите. Оценка на метода.

Пречистване на газове от газообразни замърсители чрез абсорбция. Общи

сведения за абсорбцията. Принципно устройство и действие на абсорберите.

Адсорбционни методи за пречистване на газове. Общи сведения за

адсорбцията. Схеми на адсорбционни апарати.

Пречистване на газове от серен диоксид и азотни оксиди. Пречистване на

газове от серен диоксид – абсорбционни и каталитични методи. Каталитичен метод за

пречистване на газове от азотни оксиди.

Пречистване на течни грубодисперсни системи. Разслояване на течни

нееднородни системи. Пречистване чрез утаяване под действие на теглото. Утаяване в

центробежно поле – хидроциклони. Пречистване на води чрез филтруване.

Пречистване на води чрез коагулация и флокулация. Приложение на метода.

Коагулация – същност на процеса, коагуланти. Процес флокулация и флокуланти.

Пречистване на води чрез флотация. Приложение на метода. Принцип на

метода, схема и действие на флотационна апаратура.

Йоннообменни методи за пречистване на води. Приложение на метода. Строеж

на йонитите. Видове йонити. Принцип за пречистване на води от йони.

Йоннообменно омекотяване на вода. Понятие за твърдост на водата. Единици за

твърдост на водите. Определяне на твърдостта на водите. Технологическа схема за Na

катиониране.

Химични методи за пречистване на води. Неутрализация, утаечни методи,

окисление. Реагенти, технологични схеми.

Биологични процеси за пречистване на води. Видове биохимични процеси.

Основни апарати и схеми за биологично пречистване на води.

Основи на мембранните технологии за пречистване. Принципна схема, видове

мембранни процеси. Технологични схеми.


Стойчев П. – Технологии за пречистване на флуиди, Габрово, унив.

изд. ''П. Берон'', 2002.

Дякова Д. – Пречистване на флуиди, София, изд. на НБУ, 2002.

Табаков Д. – Технологии за пречистване на флуиди (отпадъчни води и

газове), обща и специална част, Пловдив, 2004.

Стойчев П. – Ръководство за упражнения по технологии за

пречистване на флуиди, Габрово, унив. изд. ''П. Берон'', 2001.


Разработване на една курсова работа

Подготовка за две писмени контролни работи по всеки раздел от

учебното съдържание.

Подготовка за колоквиум в края на семестъра за защита на

протоколите от лабораторните упражнения.


Текущият контрол през семестъра се определя от оценки на:

колоквиума върху изработените лабораторни упражнения;

курсовата работа, оценена по шестобална система съгласно

критериите, представени в таблицата по – долу;

две контролни работи, оценени съгласно изискванията, посочени в

същата таблица.

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол

в процеса на изучаване на учебната дисциплина)

Представени необходимият брой протоколи от лабораторните

упражнения и положителна оценка от колоквиума

Положителна оценка на курсовата работа.

Минимална оценка на контрлните работи среден.


Изпитът по дисциплината е писмен и включва разработване на въпроси

от конспекта, тема върху изучения материал, тест или решаване на задача за

пречисване на флуиди от конкретен вид замърсяване.


на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити

Оценката от изпита, курсовите и контролните работи се извършва

съгласно представените в таблицата критерии:

№

Критерии за оценка

Оценка, бал

1. Не са усвоени всички понятия на дисциплината и се допускат неточности

при

използването им.

Недостатъчна теотетична обосновка на технологичните процеси.

3.Съществени пропуски при разглеждане на

технологическите схеми/обекти/апарати.

4. Писмената работа не е структурирана в отделни точки и подточки, неясни

схеми, беден език.

3

2. Овладяна е основната терминология на дисциплината.

Качествено описание на принципите на работа на

технологичните процеси/апарати.

4

2.

Представени са основните елементи на технологичните процеси/

/апарати/функциониране (но не и допълнителните).

Добро оформление на писмената работа, сравнително добра езикова култура.

4

3. Овладени знания и умения за ползване на понятийния апарат на дисциплината.

Показани умения за използване на количествени зависимости при

теоретична обосновка на технологичните процеси.

Представени са основните и допълнителните елементи на

технологичните процеси/апарати/функциониране.

Учебният материал е структуриран в точки и подточки, приложените

схеми са ясни, добро оформление на писмената/курсовата работа.

Много добра езикова култура.

5

4. Демонстрирани са умения за творческо мислене по разглежданите

проблеми:

разбиране на представения материал, умение да се открояват основните

моменти, анализ и приложение на количествени зависимости, трансфер от

или в други изучени дисциплини, собствени решения, използвани

допълнителни източници на знания, богата езикова култура.

6


Крайната комплексна оценка (ККОц) по учебната дисциплина се

получава по формулата:

ККОц = 0,2.ТО + 0,8.ОцИ,

където ТО – текуща оценка, получена като средна аритметична от двете

контролни работи, колоквиума и оценката на курсовата работа;

ОцИ – оценка от изпита.

Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай,

че студентът е получил оценка слаб (2) на изпита. При оценка на контролна

работа най – малко добър студентите имат право да се освободят от изпит

върху съответния раздел от конспекта.


След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната

работа и успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените

по учебен план - 3 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ТЕРЕННА ПРАКТИКА ПО БОТАНИКА”


І. Теми за съставяне на анатомо-морфологичен хербарий: Клетъчно устройство на растенията.

Пластиди.

Включения в цитоплазмата.

Включения в левкопластите.

Включения във вакуолата.

Меристемни тъкани.

Покривни тъкани – п ървични и вторични.

Механични тъкани.

Проводящи тъкани.

Вътрешни излъчващи клетки и тъкани.

Външни излъчващи клетки и тъкани.

Талус и кормус.

Аналогни органи.

Хомологни органи.

Редуцирани органи.

Симетрия.

Корелация.

Атавизъм.

Анатомично устройство на корен – първично и вторично.

Морфология на корен – коренови системи.

Морфология на видоизменени корени.

Анатомия на стъбло – първично и вторично.

Морфология на стъбло.

Морфология на видоизменени стъбла.

Анатомия на лист.

Морфология на лист.

Видоизменени листа.

Вегетативно размножаване.

Безполово размножаване.

Полово размножаване.

Морфология на цвят.

Съцветия – прости и сложни.

Опрашване.

Приспособления за избягване на самоопрашването.

Приспособление за кръстосано опрашване.

Анатомия и морфология на семе.

Плод – видове.

Разпространение на семена и плодове.

ІІ. Морфологичен анализ – дискусия върху предварително подготвен

морфологичен анализ. Да се направи морфологичен анализ на непознато растение.

ІІІ. Разграничаване на едносемеделни и двусемеделни растения – върху

непознати образци, да се разграничат едносемеделни от двусемеделни растения.

ІV. Теми за съставяне на систематичен хербарий:

Нисши растения: Отдел Червени водорасли (Rhodophyta), Отдел Кафяви

водорасли (Phaeophyta), Отдел Зелени водорасли (Chlorophyta) – вегетативни

органи, често срещани представители.

Отдел Мъхове (Bryophyta) – вегетативни органи, често срещани

представители.

Отдел Хвощови (Equisetophyta) – вегетативни органи, често срещани


Отдел Папрати (Polypodiophyta) – вегетативни органи, често срещани


Подотдел Голосеменни (Pinophytina) – вегетативни органи, често срещани


Клас Гинкови (Ginkgopsida) – вегетативни органи, често срещани представители.

Клас Иглолистни (Pinopsida) – вегетативни органи, често срещани представители.

Клас Тисови (Taxopsida) – вегетативни органи, често срещани представители.

Семейство Ranunculaceae – вегетативни органи, разнообразие на цвета и

плода, често срещани представители.

Семейство Caryophyllaceae – вегетативни органи, цвят и съцветия, плодове,

често срещани представители.

Семейства Fagaceae и Betulaceae – вегетативни органи, цвят и съцветия,

плодове, често срещани представители.

Семейство Brassicaceae – вегетативни органи, цвят и съцветия, плодове, често

срещани представители.

Семейство Rosaceae – вегетативни органи, разнообразие на цветове и плодове,

често срещани представители.

Семейство Fabaceae – вегетативни органи и метаморфози, цвят и съцветия,


Семейство Apiaceae – вегетативни органи, цвят и съцветия, плодове, често


Семейство Solanaceae – вегетативни органи, цвят и съцветия, плодове, често


Семейство Lamiaceae – вегетативни органи, цвят и съцветия, плодове, често


Семейство Asteraceae – вегетативни органи, цвят и съцветия, плод, често


Семейство Liliaceae – вегетативни органи и метаморфози, цвят и съцветия,


Семейство Poaceae – вегетативни органи, цвят, съцветия и метаморфози,

свързани с анемофилията, плод, често срещани представители.

Семейство Cyperaceae – вегетативни органи, цвят, съцветия и метаморфози,

свързани с анемофилията, често срещани представители.


Ботаника – І част: Георгиев Г., Чакалова Е., 2004, Анатомия и морфология на растенията, УИ

„Св. Климент Охридски”, С., с. 402.

Живкова Т., 2001, Анатомия и морфология на растенията – І част, Растителна

цитология и хистология, Изд. “Пенсофт”, С.-М., с. 440.

Живкова Т., 2003, Анатомия и морфология на растенията – ІІ част, Растителна

органо-графия и размножаване на растенията, Изд. “Антос”, Шумен, с. 335.

Живкова Т., 1994, Практика. Анатомия и морфология на растенията, Изд.

“Абагар”, В. Търново, с. 392.

Нинова Д., 2003, Анатомия и морфология на растенията, Изд. на ПУ „Паисий

Хилендарски”, Пловдив, с. 283.

Терзийски Д., М. Попова, И. Чешмеджиев, 2012, Анатомия и морфология на

растенията, Акад. издателство на АУ, Пловдив, с. 243.

Ботаника – ІІ част:

Божилова Е., С. Тонков, И. Коева, 1999, Систематика на висшите растения,


Воденичаров Д., 2000, Систематика на растенията. Част I – Прокариотни

водорасли и талусни растения, Изд. “Пенсофт”, С.-М., с. 248.

Воденичаров Д., Д. Захариев, 2012, Систематика на растенията. Част II –

Мъхообразни и кормусни растения, Изд. „Фабер”, В. Търново, с. 438.

Делипавлов Д., И. Чешмеджиев (ред.), 2003, 2011, Определител на растенията в

България, Акад. изд. на АУ – Пловдив, с. 591.

Кожухаров С. (ред.), 1992, Определител на висшите растения в България,

Наука и изкуство, С., с. 788.

Нимис П., С. Мартеллос, Е. Кожухарова, П. Михнев, 2009, Материали за

интерактивен определител на диворастящи и култивирани дървета и храсти в

България – http://dbiodbs.units.it/carso/chiavi_pub21?sc=324.

Попова М., Ил. Чешмеджиев, Д. Терзийски, 2001, Систематика на растенията,

Аграрен университет – Пловдив, Пловдив, с. 372.

Темнискова Д., М. Стойнева, Д. Воденичаров, И. Киряков, Р. Младенов, 1999,

Ръководство за упражнения по систематика на водорасли и гъби, Изд.

“Пенсофт”, С.-М., с. 315.

Тонков С., Е. Божилова, И. Коева, 2005, Систематика на висшите растения,


Флора на НР България, Т. І–Х. 1963–1995, Изд. на БАН., С.


Подготовка на анатомо-морфологичен хербарий като резултат от Теренна

практика по Ботаника – І част – 10 т.

Подготовка на систематичен хербарий като резултат от Теренна практика по

Ботаника – ІІ част – 10 т.

Критерии за оценяване на самостоятелната работа по т. 1

Първо равнище – оформяне на хербария по предварително дадените

указания (1-4 т.) – Среден (3);

Второ равнище – разпознаване на растенията от хербария (5-6 т.) –

Добър (4);

Трето равнище – овладяване на признаците, по които се разпознават

характерните морфологични особености на вегетативните и

генеративните органи (7-8 т.) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – владеене на латинските имена на растенията от

хербария (9-10 т.) – Отличен (6).

http://dbiodbs.units.it/carso/chiavi_pub21?sc=324

Критерии за оценяване на самостоятелната работа по т. 2




Добър (4);


растенията, принадлежащи към различни систематични групи (7-8 т.) –





При завършване на курса студентите да представят подготвените анатомо-

морфологичен и систематичен хербарии.



Подготовка на анатомо-морфологичен и систематичен хербарии.



Изпитът по дисциплината „Теренна практика по Ботаника” се провежда по

следната схема:

Защита на подготвения анатомо-морфологичен хербарий.

Морфологичен анализ на непознато растение.

Разграничаване на едносемеделни и двусемеделни растения.

Защита на подготвения систематичен хербарий.



Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Защита на подготвения анатомо-морфологичен хербарий – 0-30 т.




Добър (4);


характерните морфологични особености на вегетативните и

генеративните органи (15-22 т.) – Мн. добър (5);



Всяко следващо равнище изисква предните да са изпълнени.

Морфологичен анализ на непознато растение – 0-10 т.

Първо равнище – сериозни пропуски в знанията; неусвоен понятиен

апарат (1-3 т.) – Среден (3);

Второ равнище – пропуски в знанията; допускане на неточности в

описанието; необходимост от задаване на насочващи въпроси (4-5 т.) –

Добър (4);

Трето равнище – допускане на неточности в описанието, които

студентът може да коригира след задаване на уточняващи въпроси от

страна на преподавателя (6-7 т.) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – самостоятелно извършване на морфологичния

анализ без помощта на преподавателя; точност и изчерпателност на

описанието (8-10 т.) – Отличен (6).

Разграничаване на едносемеделни и двусемеделни растения – 0-10 т.

Първо равнище – сериозни пропуски в знанията; неусвоен понятиен

апарат (1-3 т.) – Среден (3);

Второ равнище – пропуски в знанията; допускане на неточности в

разграничаването; необходимост от задаване на насочващи въпроси (4-5

т.) – Добър (4);

Трето равнище – допускане на неточности в разграничаването, които

студентът може да коригира след задаване на уточняващи въпроси от

страна на преподавателя (6-7 т.) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – самостоятелно извършване на разграничаването

без помощта на преподавателя; точност и изчерпателност (8-10 т.) –

Отличен (6).

Защита на подготвения систематичен хербарий – 0-30 т.




Добър (4);


растенията, принадлежащи към различни систематични групи (15-22 т.)




Всяко следващо равнище изисква предните да са изпълнени.


Оценката за Теренна практика по Ботаника – І част се получава като

средноаритметична величина от следните оценки: от ИРС, от защитата на подготвения

анатомо-морфологичен хербарий, от морфологичния анализ и от разграничаване на

едносемеделни и двусемеделни растения. Оформянето на оценката по описания начин

не важи в случай, че студентът е получил Слаб (2) на който и да е от компонентите.

Оценката за Теренна практика по Ботаника – ІІ част се оформя от отговорите,

получени по време на защитата на подготвения систематичен хербарий.


оценка се оформя като средноаритметична величина от оценките за Теренна практика

по Ботаника – І част и Теренна практика по Ботаника – ІІ част. Оформянето на

крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е получил Слаб (2)

на която и да е от двете части от изпита. В този случай студентът се явява на

поправителен изпит само върху тази част, като положителната оценка от другата част

се запазва.




кредита.





ДИСЦИПЛИНА”ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ

ЕКОСИСТЕМИТЕ”

I. К О Н С П Е К Т Състав и произход на атмосферата.

Постоянен газов състав на атмосферата.

Променлив газов състав на атмосферата.

Аерозолен състав на атмосферата.

Произход на атмосферата.

Значение на човешката дейност за качеството на атмосферата.

Естествени замърсители.

Класификация на замърсителите на въздуха

Количествено определяне и идентификация на груби частици.

Количествено определяне и идентификация на аерозоли.

Анализ на газообразни замърсители на въздуха.

Химичен анализ на газове.

Инструментални методи за газов анализ.

Единици за концентрацията на газове във въздуха.

Биологични методи за оценяване замърсяването на въздуха.

Последствия от замърсяването на въздуха.

Описание и оценка на замърсителите на въздуха.

Контролиране на емисиите от двигателите с вътрешно горене.

Оценяване на замърсителите на въздуха.

Методи за разсейване на замърсителите на въздуха.

Намаляване на замърсяването на въздуха чрез улавянето на замърсителите.

Методи за отстраняване на емисиите преди изгарянето.

Методи за контролиране на емисиите след изгарянето.

8.1 Теоретични основи на улавянето на частици и аерозоли.

Съоръжения за задържане на частици и аерозоли.

Контролиране на емисиите от въглеводороди.

Контролиране на емисиите от серен диоксид.

Контролиране на емисиите от азотни окиси.

Управление на качеството на атмосферния въздух. Възможности за намаляване на

атмосферното замърсяване и въздействието му върху екосистемите.

Управление на качеството на атмосферния въздух в локален аспект.

Управление на качеството на атмосферния въздух в глобален аспект.

Отворени и затворени бази данни в Интернет отнасящи се до атмосферното

замърсяване.

Микровълнови електромагнитни лъчения.Приложение. Разпространение. Методи и

средства за измерване и оценка. Биологични ефекти. Хигиенни норми. Критерии

за нормиране.

Шум и вибрации. Приложение. Методи за измерване и оценка. Хигиенни норми.

Биологично действие.

Свръхнискочестотни /СНЧ/ и радиочестотни /РЧ/ електромагнитни полета

/ЕМП/. Приложение. Разпространение. Близка и далечна зона. Методи и средства за

измерване и оценка. Грешки при измерването. Биологични ефекти. Хигиенни

норми. Критерии за нормиране.


Мартин Хокинг, “ Съвременни химични технологии и контрол на емисиите “,

УИ “Св. Климент Охридски”, София, 2002 г.

Станка Каменова, “Замърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите”,

Варна, 2001г.

Стойчо Панчев, “Физика на атмосферата”, Народна просвета, София, 1998г.

Диана Кюркчиева, “Метеорология”, Шумен, 2005г.

Георги Василев, “Химия и опазване на околната среда”, УИ “Св. Климент

Охридски”, София, 2001г.

Състояние на околната среда в Република България. Годишен бюлетин, МОСВ.

Нина Николова, Замърсяване и мониторинг на атмосферния въздух, Пенсофт,

2008


















Колоквиум:

Първо равнище (3-8 т.) – сериозни пропуски в предварителната

теоретична подготовка, слаби експериментални похвати и представяне

на непълни и недобре изготвени протоколи; затруднение при решаване

на елементарни задачи свързани с естеството на работа на

лабораторните упражнение. – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – добра предварителна теоретична подготовка,

представяне на задоволително изготвени протоколи, затруднение при

написване на изводи към лабораторните упражнения – Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – добра предварителна теоретична

подготовка, представяне на добре изготвени протоколи, пропуски при

написването на изводите към лабораторните упражнения – Мн. добър

(5);

http://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=author&search_q=%D0%9D%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2B%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0

http://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact&search_q=%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%82

Четвърто равнище (17-20 т.) – добра предварителна теоретична

подготовка, представяне на добре изготвени протоколи с пълни и точни

изводи, познаване на материала – Отличен (6).


Участие в упражненията - дискусии, беседи, своевременно и отговорно

изпълнение на поставените самостоятелни задачи и др.







Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план и чл.29 от

Правилника за учебната дейност на ШУ.


Изпитът по дисциплината ЗВВЕ е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в






на съществени пропуски, неусвоени специфични термини, способност

за самостоятелно и логично мислене; беден език – Среден (3);


на неточности в използваните термини, способност за самостоятелно и

логично мислене; сравнително добра езикова култура – Добър (4);


на материала, адекватност на използваните термини; способност за

самостоятелно и логично мислене; добра езикова култура – Мн. добър

(5);



точност, способност за самостоятелно и логично мислене и богата





равностойно значение.











ДИСЦИПЛИНА”ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВОДИТЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ

ЕКОСИСТЕМИТЕ”

I. К О Н С П Е К Т Строеж на водната молекула. Структура на водата. Основни свойства на водата.

Състав на природни води.

Водни ресурси на Земята. Океани и морета. Езера. Реки. Подпочвени води. Ледници.

Води в атмосферата.

Хидрологичен цикъл. Видове естествени водни системи

Замърсяване на водите.Източници на замърсяване. Замърсяване на повърхностни и

подпочвени води.

Основни параметри и показатели за качеството на водите.

Замърсяване на водите от селското стопанство и влияние върху екосистемите.

Замърсяване на водите от неорганични химични производства, металургични

производства и енергетика и влияние върху екосистемите.

Замърсяване на водите от органични химични производства и влияние върху

екосистемите

Замърсяване на водите с ПАВ и др.и влияние върху екосистемите

10.Замърсяване на океаните и моретата от нефтени разливи и влияние върху

екосистемите.

Микрофлора на водата. Екология на микроорганизмите.

Опазване на водите. Пречистване, обезсоляване. Самопречистване.

Потребление на водата. Оползотворяване на отпадъчни води. Обработка на битови

отпадни води.

Влияние на различните замърсители във водата върху здравето на човека.

Опазване водите на реките, езерата и язовирите в България от замърсяване.

Опазване водите на Черно море от замърсяване.

Национална програма за управление на дейностите по опазване на водите от

замърсяване.


Василев Г., Химия и опазване на околната среда, С.,Ун. изд-во “Св.Кл. Охридски”,

2001.

Хокинг М., Съвременни химични технологии и контрол на емисиите, С., Ун. изд-во.

“Св. Кл. Охридски”, 2002.

Стойчев К., Водните ресурси на Земята, С., Народна просвета, 1986.

Балушев Б., Химия на водата, С., 1987.

Митрюшкин К. и др., Справочник по опазване на природата, С., Земиздат, 1984.

Новиков Ю., Охрана окружающей среды, М., Вышая школа, 1987.

Бондаренко В., Охрана природы и природных ресурсов, Лвов, Вища школа, 1985.

Хайнц А., Г. Райнхарт, Химия и околна среда, Ун. изд-во “Св.Кл. Охридски”, 2000.

Влахов Ст., Ал. Иванов, Обща микробиология, С., 1996.























Среден (3);










Колоквиум:












добър (5);





IV. Семестриален контрол















Изпитът по дисциплината Замърсяване на водите и въздействие върху

екосистемите, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути. Всеки

студент тегли отделен билет, в който има 4-5 въпроса, представляващи точки

(фрагменти) от въпросите в конспекта. Оценяването на писмените работи се извършва

по точкова система като се оформя предварителна оценка. Окончателната оценка се

оформя като се вземат под внимание резултатите от текущия контрол, представянето

на упражненията, защитата на реферата и от допълнително (при необходимост) устно

зададени въпроси на студента.






Среден (3);










VII. VIII. Принципи на формиране на оценката













КОМПЛЕКТ НА СТУДЕНТА ФАКУЛТЕТ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ


ДИСЦИПЛИНА „ЗООЛОГИЯ (Зоология на безгръбначните животни)”


Предмет и задачи на зоологията. Историческо развитие и клонове на зоологията.

Номенклатура и класификация на съвременния животински свят.

Подцарство Едноклетъчни животни (Protozoa). Обща характеристика,

разпространение и значение. Класификация на едноклетъчните животни.

Клас Растителни камшичести (Phytomastigophorea). Устройство, разпространение и

значение на отделни групи и представители фитомастигофори.

Клас Животински камшичести (Zoomastigophorea). Характеристика и класификация.

Устройство, биология и значение на разредите Kinetoplastida, Diplomonadida и

Trichomonadida.

Надклас Кореноножки (Rhizopoda). Устройство, биология, разпространение и

значение на голите амеби (Amoebida), черупчестите амеби (Testacea) и

фораминиферите (Foraminiferа).

Тип Спорови (Sporozoa). Обща характеристика. Ултраморфология на спорозоитите.

Класификация. Жизнен цикъл, биология и значение на кокцидиите (Coccidia).

Морфология, жизнен цикъл, разпространение и значение на хемоспоридиите

(Haemosporida) и пироплазмите (Piroplasmida).

Тип Ресничести (Ciliophora, Infusoria). Обща характеристика. Класификация.

Устройство, биология и значение на по-важни представители.

Подцарство Многоклетъчни животни (Metazoa). Обща характеристика. Хипотези за

произхода им. Тип Пластинчати или Плакозои (Placozoa) – устройство и биология.

Тип Водни гъби (Spongia, Porifera). Обща характеристика. Основни типове на строеж.

Биоразнообразие и екологично значение.

Тип Мешести (Coelenterata). Обща характеристика. Устройство и биологични

особености на хидрозоите (клас Hydrozoa) и медузите (клас Scyphozoa). По-важни и

разпространени сладководни и черноморски представители.

Клас Корали (Anthozoa). Морфолого-анатомично устройство, екология,

разпространение. Коралови образувания и значение на коралите.

Тип Ктенофори (Ctenophora). Обща характеристика. Биология и екология и

значение на ктенофорите.

Тип Плоски червеи (Platyhelminthes). Обща характеристика. Устройство и биологични

особености на клас Ресничести червеи (Turbellaria). Разпространение и екология на

по-важни представители от българската фауна.

Клас Смукалници (Trematodes). Морфолого-анатомична характеристика. Цикъл на

развитие на големия метил (Fasciola hepatica) и малкия метил (Dicrocoelium

lanceatum). Разпространение и значение на трематодите.

Клас Тении (Cestodes). Морфолого-анатомична характеристика. Цикъл на развитие на

свинската (Taenia solium) и кучешката (Echinoccocus granulosus) тении.

Разпространение

и значение на тениите.

Тип Кръгли червеи (Nemаtoda). Морфолого-анатомична характеристика. Цикъл на

развитие на детската глистя (Ascaris lumbricoides) и острицата (Enterobius

vermicularis). Разпространение и значение на нематодите. Фитонематоди.

Тип Прешленести червеи (Annelides). Обща характеристика. Класификация.

Морфолого-анатомична характеристика на клас Полихети (Polychaeta). Екология и

значение на черноморски представители.

Клас Малочетинести червеи (Oligochaeta). Морфолого-анатомична характеристика.

Разпространение, екология и значение на групата.

Клас Пиявици (Hirudinea). Морфолого-анатомична характеристика. Класификация,

биология и значение на пиявиците.

Тип Мекотели (Mollusca). Морфолого-анатомична характеристика и класификация на

типа. Клас Охлюви (Gastropoda) - устройство, биология и значение на охлювите.

По-разпространени представители на българската малакофауна.

Клас Миди (Bivalvia, Lamellibranchia). Устройство, биология и значение на мидите.

Черноморски и сладководни миди в България.

Клас Главоноги (Cephalopoda). Устройство, разпространение, класификация и

значение на главоногите.

Тип Членестоноги (Arthropoda). Морфолого-анатомична характеристика на типа.

Класификация. Значение на членестоногите в екосистемите, медицината и селското

стопанство.

Подтип Ракообразни (Crustacea). Морфолого-анатомична характеристика.

Класификация, екология и значение на ракообразните. По-

разпространени представители от българската фауна.

Клас Паякообразни (Arachnida). Морфолого-анатомична характеристика.

Класификация, биология, екология и значение на паякообразните.

Подтип Многоножки (Myriapoda). Морфолого-анатомична характеристика.

Класификация, екология, разпространение и значение.

Клас Насекоми (Insecta). Морфолого-анатомична характеристика. Биология на

размножаването и развитието.

Класификация, разпространение и значение на насекомите. По-разпространени

представители от основните разреди в българската ентомофауна.

Тип Тентакулати (Tentaculata). Обща характеристика на типа и класификация.

Разпространение и значение на представители от класовете Бриозои (Bryozoa) и

Раменоноги (Brachiopoda).

Тип Бодлокожи (Echinodermata). Морфолого-анатомична характеристика.

Класификация, разпространение, екология и значение

Фаунистично богатство и разнообразие на България. Заплахи и мерки за опазването му.


БЕЧЕВ Д. 2012. Морфология и систематика на насекомите. Пловдив, Унив. изд. “П.

Хилендарски”, 244 с. Версия 1.61, май 2012 г. Налично на: http://bio.uni-

plovdiv.bg/nasekomi

ГОЛЕМАНСКИ В., 1996. Протозоология. ІІ изд., С., “Гея-Либрис”, 285 с.

ГОЛЕМАНСКИ В., 2003. Зоология на безгръбначните животни. Ш., Унив. изд. “Еп. К.

Преславски”, 252 с.

ГОЛЕМАНСКИ В., М. ШИШИНЬОВА, 2001. Зоология на безгръбначните животни.

С., “Гера-Арт”, 390 с.



ГОЛЕМАНСКИ В., Р. ДАВИДОВА, Х. ХРИСТОВ, 2006. Ръководство за

лабораторни и теренни занятия по зоология. Безгръбначни животни. Ш., Унив.

изд. “Еп. К. Преславски”, 270 с.

ДОНЕВ АТ., 2008. Зоология на безгръбначните. Пловдив, “Екобелан”, 416 с.

МИХАЙЛОВА П., Д. ТАШЕВ, Ш. ГАТЕВА, 1976. Зоология І. Безгръбначни животни.

С., “Наука и изкуство”, 960 с.

ТОМОВ В., 1998. Ръководство по зоология на безгръбначните животни. Пловдив,

Унив. изд. “П. Хилендарски”, 164 с.

ШИШИНЬОВА М., Л. БУДУРОВА, И. ИЛИЕВ, 2001. Зоология на

безгръбначните животни. Практикум – първа част. С., “Арт-график”, 235 с.

ШИШИНЬОВА М., Е. ТАШЕВА - ТЕРЗИЕВА, 2003. Зоология на безгръбначните

животни.

Практикум – втора част. С., “Гера-Арт”, 256 с.

ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2011. том 2. Животни. Съвместно

издание на Българска Академия на Науките & Министерство на Околната Среда и

Води

HICKMAN C., L. ROBERTS, A. LARSON, 1993. Integrated Principles of Zoology,

Ninth Edition, Mosby – Year Book, 983 p.



Писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по





Реферат:









– Мн. добър (5); Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение






Среден (3);










Колоквиум:



оптичен микроскоп и разпознаване на наблюдаваните обекти – Среден

(3);



работа с оптичен микроскоп и разпознаване на наблюдаваните обекти –

Добър (4);



и разпознаване на наблюдаваните обекти – Мн. добър (5);



добра работа с оптичен микроскоп и разпознаване на наблюдаваните

обекти – Отличен (6).



Практическа работа в рамките на лабораторните упражнения, изготвяне и защита

на протоколи.





При завършване на курса да представят протоколи от упражненията, да положат




Изпитът по дисциплината Зоология (Зоология на безгръбначните животни) е



Разработване на теоретични въпроси от конспекта, определени чрез изтеглен

от студента изпитен билет.

Провеждане на устно събеседване със студента върху въпроси, неразкрити

добре в писмените разработки и други въпроси от конспекта.
















знания по дисциплината; творческо, самостоятелно логично извеждане на

темата: обоснованост и оригинална интерпретация на литературата,

творческо мислене и индивидуален стил на изразяване, изявено отношение и

позиция към разкриваната тема; увереност и правилно използване на

научната терминология и понятия; точност и богата езикова култура –

Отличен (6).















ДИСЦИПЛИНА „ЗООЛОГИЯ (Зоология на гръбначните животни)”

I. К О Н С П Е К Т Предмет, задачи, методи на Зоологията на гръбначните животни. Основни

проблеми и връзки с други науки.

Характеристика и основни черти на организация на хордовите животни (Chordata).

Класификация на хордовите животни. Произход и филогенетични връзки.

Тип Полухордови (Hemichordata) – обща характеристика. Устройство,

разпространение и представители на класовете Чревнодишащи (Enteropneusta) и

Перестохрили (Pterobranchia).

Тип Хордови (Chordata). Подтип Безчерепни (Acrania) – характеристика.

устройство, разпространение и представители на клас Главохордови

(Cephalochordata).

Тип Хордови (Chordata). Подтип Опашнохордови (Urochordata) – обща

характеристика. Устройство, разпространение и представители на класовете

Асцидии (Ascidiacea), Салпи (Thaliacea) и Личинкови (Larvacea).

Тип Хордови (Chordata). Подтип Гръбначни, Черепни (Vertebrata, Craniota) –


Раздел Безчелюстни животни (Agnatha) – обща характеристика. Устройство,

класификация и екологични особености на клас Кръглоусти (Cyclostomata).

Клас Хрущялни риби (Chondrichthyes) – външни особености, кожа (cutis),

храносмилателна система (systemа digestorium), дихателна система (systema

respiratorium), кръвоносна система (systema vasorum), отделителна система

(systema uropoetica).

Клас Хрущялни риби (Chondrichthyes) – скелетна система (systema skeleti) и

мускулатура.

Клас Хрущялни риби (Chondrichthyes) – полова система (systema genitalis),

нервна система (systemа nervosum) и сетивни органи (organa sensitivа).

Екологични особености.

Класификация на клас Хрущялни риби: надразред Акули, Селахии

(Selachomorpha), разред Китоподобни (Orectolobiformes), разред Ламноподобни

(Lamniformes), разред Кархароподобни (Carchariniformes), разред

Бодилестоподобни (Squaliformes), разред Морски ангели (Squatiniformes).

Надразред Скатове, Батоидни (Batomorpha), разред Ромбоподобни (Rajiformes),

разред Опашношипоподобни (Dasyatiformes), Разред Електрически скатове

(Torpediniformes). Характеристика на представителите и разпространение.

Клас Костни риби (Osteichthyes) – външни особености, кожа (cutis),

храносмилателна система (systemа digestorium), дихателна система (systema

respiratorium), кръвоносна система (systema vasorum), отделителна система

(systema uropoetica).

Клас Костни риби (Osteichthyes) – скелетна система (systema skeleti) и

мускулатура.

Клас Костни риби (Osteichthyes) – полова система (systema genitalis), нервна

система (systemа nervosum) и сетивни органи (organa sensitivа). Поведение и

екологични особености.

Класификация на клас Костни риби: Подклас Ръкоперки (Sarcopterigii) –

характеристика. Разред Рипидистия (Rhipidistia), разред Двойнодишащи (Dipnoi)

– представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Костни риби: Подклас Лъчеперки (Actinopterygii) –

характеристика; надразред Хрущялнокостни риби (Chondrostei): разред

Есетроподобни (Acipenseriformes), разред Мнoгопероподобни (Polypteriformes) –

представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Костни риби: Надразред Костни риби (Teleostei): разред

Селдоподобни (Clupeiformes), разред Пъстървоподобни (Salmoniformes), разред

Змиоркоподобни (Anguilliformes) – представители, особености,

разпространение.

Класификация на клас Костни риби: Надразред Костни риби (Teleostei): разред

Шараноподобни (Cypriniformes), разред Сомоподобни (Siluriformes), разред

Трескоподобни (Gadiformes), разред Бодлоперки (Perciformes), разред

Кефалоподобни (Mugiliformes), разред Писиеподобни (Pleuronectiformes) –


Клас Земноводни (Amphibia) – външни особености, кожа (cutis), храносмилателна

система (systemа digestorium), дихателна система (systema respiratorium),

кръвоносна система (systema vasorum), отделителна система (systema uropoetica).

Клас Земноводни (Amphibia) – скелетна система (systema skeleti) и мускулатура.

Клас Земноводни (Amphibia) – полова система (systema genitalis), нервна система

(systemа nervosum) и сетивни органи (organa sensitivа). Поведение и екологични

особености.

Класификация на клас Земноводни: Подклас Дъгопрешленести (Apsidospondyli):

надразред Скачащи (Salientia): разред Безопашати (Anura, seu Ecaudata).

Подклас Тънкопрешленести (Lepospondyli): разред Опашати (Caudata, seu

Urodela), разред Безкраки (Apoda). Представители, особености,


Характеристика на Първичносухоземните животни Amniota.

Клас Влечуги (Reptilia) – външни особености, кожа (cutis), храносмилателна



Клас Влечуги (Reptilia) – скелетна система (systema skeleti) и мускулатура.

Клас Влечуги (Reptilia) – полова система (systema genitalis), нервна система



Класификация на клас Влечуги: Подклас Анапсида (Anapsida): разред Костенурки

(Chelоnia, seu Testudines) – представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Влечуги: Подклас Лепидозаври (Lepidosauria): разред

Клюноглави (Rhynchocephalia), разред Люспести (Squamata): подразред Хамелеони

(Chameliontes), подразред Гущери (Sauria), подразред Амфисбени (Amphibena) –


Класификация на клас Влечуги: Подразред Змии (Ophidia, seu Serpentes) –


Класификация на клас Влечуги: Подклас Архозаври (Archosauria): разред Крокодили

(Crocodylia) – представители, особености, разпространение.

Клас Птици (Aves) – външни особености, кожа (cutis), храносмилателна система

(systemа digestorium), дихателна система (systema respiratorium), кръвоносна

система (systema vasorum), отделителна система (systema uropoetica).

Клас Птици (Aves) – скелетна система (systema skeleti) и мускулатура.

Клас Птици (Aves) – полова система (systema genitalis), нервна система (systemа

nervosum) и сетивни органи (organa sensitivа). Поведение и екологични


Класификация на клас Птици: Надразред Плаващи (Impenes): разред Пингвиноподобни

(Sphenisciformes). Надразред Бягащи (Rattitae seu Gradientes): разред

Щраусоподобни (Struthioniformes), разред Нандуподобни (Rheiformes), разред

Кивиподобни (Apterygiformes) – представители, особености,


Класификация на клас Птици: Надразред Новонебни, Типични птици (Neognathae):

разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes seu Steganopodes), разред Щъркелоподобни

(Ciconiiformes), разред Фламингоподобни

(Phoenicopteriformes), разред Гъскоподобни (Anseriformes) – представители,

особености, разпространение.

Класификация на клас Птици: Разред Совоподобни (Strigiformes), разред

Сoкoлoпoдoбни, Дневни хищници (Falconoformes) – представители, особености,


Класификация на клас Птици: разред Кокошоподобни (Galiformes), разред

Жеравоподобни (Gruiformes), разред Гмурецоподобни (Podicipediformes), разред

Дъждосвирцоподобни (Charadreiformes) – представители, особености,


Класификация на клас Птици: разред Гълъбоподобни (Columbiformes), разред

Папагалоподобни (Psitaciformes), разред Кукувицоподобни (Cuculiformes) –


Класификация на клас Птици: разред Козодоевоподобни (Caprimulgiformes), разред

Бързолетоподобни (Apodiformes), разред Синявицоподобни

(Coraciiformes), разред Кълвачоподобни (Piciformes) – представители, особености,


Класификация на клас Птици: разред Врабчоподобни (Passeriformes): подразред

Ширококлюни (Eurrylami), подразред Крещящи (Clamatores), подразред

Полупойни (Menurae), подразред Пойни (Oscinies) – представители, особености,


Клас Бозайници (Mammalia) – външни особености, кожа (cutis), храносмилателна



Клас Бозайници (Mammalia) – скелетна система (systema skeleti) и мускулатура.

Клас Бозайници (Mammalia) – полова система (systema genitalis), нервна система



Класификация на клас Бозайници: Подклас Първични, Яйценосни бозайници

(Prototheria): разред Еднопроходни (Monotremata) – представители, особености,


Класификация на клас Бозайници: Подклас Нисши, Торбести бозайници (Metatheriia):

разред Торбести (Marsupialia) – представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Бозайници: Подклас Висши, Плацентни бозайници

(Eutheria seu Placentalia): разред Насекомоядни бозайници (Insectivora), разред

Кожокрили (Dermoptera) – представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Бозайници: Разред Ръкокрили, Прилепи (Chipoptera) –


Класификация на клас Бозайници: Разред Зайцеподобни (Lagomorpha), разред

Гризачи (Rodentia) – представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Бозайници: Разред Хищници (Carnivora) – представители,

особености, разпространение.

Класификация на клас Бозайници: Разред Перконоги (Pinnipedia), разред

Китоподобни (Cetacea) – представители, особености, разпространение.

Класификация на клас Бозайници: Разред Нечифтокопитни (Perissodactyla), разред

Чифтокопитни (Artiodactyla) – представители, особености,


Класификация на клас Бозайници: Разред Непълнозъби (Edentata), разред

Тръбозъби (Tubulidentata), разред Дамани (Hyracoidea), разред Хоботни

(Proboscidea), разред Сиренови (Sirenia), разред Примати (Primates) –



АТАНАСОВА ИВ., 2003. Практикум по зоология на гръбначните живатни.

Абагар. 120 с.

АТАНАСОВА ИВ., 2005. Зоология на гръбначните живатни. Абагар. 303 с.

БЕШКОВ ВЛ., К. НАНЕВ, 2002. Земноводни и влечуги в България. Pensoft.

ДАРАКЧИЕВ А., 1988. Ръководство по орнитология. “Наука и изкуство”, С.

КАРАПЕТКОВА М., М. ЖИВКОВ, 1995. Рибите в България

(определител).”Гея Либрис”, С. 247 с.

КОСТАДИНОВА, И., М. ГРАМАТИКОВ (отг. ред.) 2007. Орнитологично

важните места в България. Второ допълнено издание. Българско дружество

за защита на птиците – Природозащитна поредица, БДЗП, София.

МАРКОВ Г., 1972. Бозайници. ”Наука и изкуство”, С.

МИХОВ СТ., 2002. Земноводните в България. Полеви определител. БШПОБ

НАУМОВ Н., Н. КАРТАШЕВ, 1979. Зоология позвоночных. 1, 2 т., “Высшая

школа”, М.

ПЕШЕВ Ц., 2002. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000,

383 с.

ПЕШЕВ Ц., Д. НАНКИТОВ, Д. ПЕШЕВ, 2003. Гръбначните животни в България.

Определител. “Булвест”, С.

ПОПОВ В., 2003. Бозайниците в България. Определител. ”Геософт”, 291 с.

РОМЕР А., Т. ПАРСОНС, 1992. Анатомия позвоночных. ”Мир”, М.

СИМЕОНОВ С., Т. МИЧЕВ, 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви

определител. ”П. Берон”, С. 248 с.

ЯНКОВ, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско

дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП,

София, 679 с.

GORNER M., H. HACKETHAL, 1987. Saugetiere Europas. Neumsn-Verlag-Leipzig-

Radebeul.

HICKMAN J., 1986. Biology of Animals. Gairdner, B. Moment. General Zoology.

Houghton Mifflin Company. Boston.

STEFANOV, T. 2007. Fauna and distribution of fishes in Bulgaria. – In: Fet V., A.

Popov (Eds.): Biogeography and ecology of Bulgaria. Dordrecht (Springer), 109–

139.



Писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по





Реферат:

Първо равнище (3-8 т.) – изготвяне по “готова схема”, липса на

основни моменти от темата, неусвоени специфични термини, беден език

– Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – изготвяне по аналогия на даваните образци

или ситуации, описателно извеждане на темата, допускане на

неточности в използваните термини, сравнително добра езикова


Трето равнище (13-16 т.) – изготвяне чрез преобразуване на овладяните

способи, продуктивно извеждане на темата, анализ на материала,

адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн.

добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – предлагане на оригинална теза,

творческо извеждане на темата, умение да се откроят основните

моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата езикова

култура – Отличен (6).




Среден (3);










Колоквиум:


и неспособност да се обяснят особеностите в устройството на

животинските обекти, затруднение при работа с обектите и тяхното

разпознаване и класифициране – Среден (3);


протоколи, затруднение при обясняване на особеностите в устройството

на животинските обекти, задоволителна работа при тяхното

разпознаване и класифициране – Добър (4);


пропуски при обясняване на особеностите в устройството на

животинските обекти, добра работа при тяхното разпознаване и

класифициране – Мн. добър (5);


протоколи, познаване на материала и безпогрешно обясняване на

особеностите в устройството на животинските обекти, много добра

работа при тяхното разпознаване и класифициране – Отличен (6).



Практическа работа в рамките на лабораторните упражнения, изготвяне и защита

на протоколи.

Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на




При завършване на курса да представят протоколи от упражненията, да положат




Изпитът по дисциплината Зоология (Зоология на безгръбначните животни) е



Разработване на теоретични въпроси от конспекта, определени чрез изтеглен

от студента изпитен билет.

Провеждане на устно събеседване със студента върху въпроси, неразкрити

добре в писмените разработки и други въпроси от конспекта.


компетентностите на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на

присъждане на кредити














знания по дисциплината; творческо, самостоятелно логично извеждане

на темата: обоснованост и оригинална интерпретация на литературата,

творческо мислене и индивидуален стил на изразяване, изявено отношение

и позиция към разкриваната тема; увереност и правилно използване

на научната терминология и понятия; точност и богата езикова

култура – Отличен (6).















ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИОЛОГИЧНА ЕКОЛОГИЯ”


1. Предмет и задачи на екологичната физиология. Методи на изследване във

физиологичната екология.

2. Видове адаптации и тяхното значение. Клетъчен, тъканен и органен хомеостаз и

неговата роля за адаптацията на хомотермните и пойкилотермните организми.

3. Нерво-хормонални механизми за адаптация. Фенотипични и генотипични

адаптации и еколого-физиологическа специализация на вида.

4. Поведенчески основи на адаптацията. Инстинкт. Сложни форми на поведение.

Импринтинг. Енергетика на поведението.

5. Биологични ритми. Денонощни и сезонни изменения на физиологичните процеси

и поведението. Отчитане на времето в организма (физиологичен часовник).

6. Характеристика на физиологичните процеси и физиологичното състояние на

организмите при зимен и летен сън. Адаптивна хипотермия при птици (торпидно

състояние) и диапауза при насекоми.

7. Предел на адаптивните възможности на организмите – “норма на реакция” и

“цена” на адаптацията.

8. Вътревидови взаимодействия. Феромони и химични комуникации при животните.

9. Взаимодействия между животни от различни видове – аломони, кайромони и

соломони.

10. Физиологична основа за поддържане на адаптивна пространствено-екологична

структура. Групови форми на поведение, йерархия. Физиология на доминиране. Стадни и

агрегационни реакции.

11. Регулация на числеността на популациите. Информация за числеността. Невно-

ендокринни механизми на регулацията числеността на популацията. Роля на поведението.


1. А.Д. Слоним, 1971. Экологическая физиология животных, изд. “Высшая школа”,

М.

2. А.Д. Слоним (отг.ред.), 1979. Экологическая физиология животных, изд. “Наука”,

Л.

3. И.А. Шилов, 1987. Эколого-физиологические основы популяционных отношений у

животных, изд. МГУ, М.

4. П.А. Пантелеев, 1983. Биоэнергетика мелких млекопитающих, изд. “Наука”, М.

5. С. Остроумов, 1990. Увод в биохимичната екология, изд. “Наука и изкуство”, С.

6. К. Райдер, К. Тейлор, 1983. Изоферменты, изд. “Мир”, М.

7. Д. Каменов, 1986. Механизмы поддержания популяционного гомеостаза грызунов

в норме и под воздействием пестицидов, изд. БАН, С.

III. Форми на самостоятелна работа.

1. Консултации

2. Реферат 0-40 т.

Рефератът е по теми от учебното съдържание.


Реферат:

Първо равнище (8-15 т.), Среден (3) – обща представа по темата, неумение да

предложи ефективното решение на поставения проблем, наличие на съществени

пропуски в теоретичните знания, неусвоени специфични термини, беден научен

език;

Второ равнище (16-24 т.), Добър (4) – съществени пропуски при анализа на

представените данни, допускане на неточности в използваните термини,

сравнително добър научен език;

Трето равнище (25-33 т.), Мн. добър (5) – добър анализ на представените данни,

адекватност на използваните термини; добро боравене с научния език – Мн.

добър (5);

Четвърто равнище (34-40 т.), Отличен (6) – точен анализ на представените

денни, умение да предложи най-ефективното решение на поставения проблем,

адекватно боравене с научния език – Отличен (6).


Три писменни контролни работи (тестове) по раздели от учебното съдържание.


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. До края на семестъра студентите да са представили разработка на реферат по

предварително зададена тема.

2. Да са постигнали положителен резултат от семестриалния контрол.


Оценката се формира през време на семестъра като 50% от нея се оформя от

резултата от текущия контрол, а останалите 50% - от самостоятелната работа.

VIII. VII. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите,


IX. VIII. Принципи на формиране на оценката


оценката на самостоятелната работа и оценката от семестриалния контрол.


След изпълнение на по-горе изложените изисквания на всички, получили положителна

оценка /по-висока от “Слаб”/ се присъждат 2 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ТЕРЕННА ПРАКТИКА ПО ЕКОЛОГИЯ”



1. Бъчваров, Г., Кирин, Д., Ръководство за учебна практика по екология и опазване

на природната среда, Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001 г.

2. Каменов, Д. А., Дойчинов, А. Ст., Ръководство за практически занятия по

екология на гръбначните животни, Шумен, ВПИ “К. Преславски”, 1984 г.

3. Каменов, Д. А., Дойчинов, А. Ст., Ръководство за практически занятия по

екология на животните и опазване на околната среда, Шумен, ВПИ “К. Преславски”, 1988

г.

4. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на

планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на

опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007

г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г., изм. ДВ. бр. 81 от 15 Октомври 2010 г., изм. ДВ.

бр. 3 от 11 Януари 2011 г.

5. Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието

върху околната среда, издание на МОСВ, 1997 г.

6. Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, София,

2002г.;

7. Ръководство по Член 6(4) от "Директивата за Хабитатите" 92/43/EEC. Разяснение

на понятията: алтернативни решения, основателни причини от най-висок обществен

интерес, компенсаторни мерки, цялостна свързаност (кохерентност), становище на

Комисията, Европейска Комисия, Януари 2007.

8. Флора на Република България, том 1-10

III. Форми на самостоятелна работа.

1. Изготвяне на работен дневник и протоколи от теренните изследвания (5 часа СР);

2. Защита на теза за въздействието на план, програ, проект и инвестиционно

предложение върху околната среда и биоразнообразието или статистическа обработка на

резултатите и определяве на някои параметри на съобществата (50 часа СР).


Периодична проверка на попълването на работния дневник и оформяне на

протоколите..


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. Присъствие и активно участие във всички задължителни занятия, проведени през

семестъра.

2. Изготвяне на работен дневник и протоколи от теренните изследвания.


Формата на контрол на Теренната практика по Екология е текуща оценка. Преди

началото на VІІ семестър (по време на ликвидационната сесия – началото на м.

септември) всеки студент представя и защитава разработената от него теза или

резултатите от статистическата обработка на данните.

VII. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите,



Първо равнище (8-15 т.), Среден (3) – общо представяне на тезата, неумение да

предложи ефективно решение на поставения казус, наличие на съществени

пропуски в оформянето на работния дневник и протоколите, непълен и неточен

анализ на данните;

Второ равнище (16-24 т.), Добър (4) – пропуски при анализа на представените

данни, допускане на неточности в използваните термини, сравнително добър

научен език;

Трето равнище (25-33 т.), Мн. добър (5) – добър анализ на представените данни,

адекватност на използваните термини; добро боравене с научния език – Мн.

добър (5);

Четвърто равнище (34-40 т.), Отличен (6) – точен анализ на представените

денни, умение да предложи най-ефективното решение на поставения проблем,


VIII. Принципи на формиране на оценката

Крайната оценка на студента се оформя като 80% от нея се формира от защитата на

представения казус или резултата от обработката на данните, а останалите 20%-от

качествата на работния дневник и протоколите


След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа на

студента се присъждат предвидените по учебен план кредити - 3 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЕТОЛОГИЯ”


1. Методи за описване и анализиране на поведението.

2. Научни направления в етологията.

3. История на етологичното учение.

4. Характеристика на условните и безусловните рефлекси. Вродено поведение и

класически условни рефлекси.

5. Мотивация на поведението – видове стимули и тяхното филтриране.

6. Поведение на конфликата. Амбивалентно поведение, преориентиране на

движението, превключване на движението.

7. Методи използвани при невроетологичните изследвания.

8. Локализация на мозъчните функции. Реакции на електрична мозъчна стимулация.

9. Методи на ето-ендокринологията.

10. Хормонални цикли. Влияние на хормоните върху поведението.

11. Женски полови хормони – описание и функция.

12. Мъжки полови хормони – описание и функция.

13. Хормонална характеристика при стрес и спокойствие.

14. Процеси на учене, фази на учене, начин на учене.

15. Мотивация, комуникация, имитация и новокомбинирани поведения.

16. Привикване, класическо и оперантно кондициониране.

17. Поведение при борба за ресурси. Доминантност, териториалност, мотивация.

18. Сексуално поведение.

19. Поведение при отглеждане на поколението.

20. Групово поведение – видове, механизми, мотивация, разделение на дейности в

групата.

21. Влияние на доместикацията върху поведението.

22. Особености в поведението на човека.


1. Иванов Р., Симеоновска-Николова Д., Делов В. Основи на етологията и физиология на

поведението. София: Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, 2007

2. Костов Й. Александрова В. Основи на етологията при животните. София: Еньовче, 2004

3. Devis N. B., Krebs J. R., West S. A. An Introduction to the Behavioural Ecology (fourth

edition). Wiley-Blackwell Publ., 2012

(online достъп: http://www.amazon.de/gp/product/B007BGZK1A)

4. Gudenough J. McGuire B., Jacob E. Perspectives on Animal Behaviour. Wiley and Sons, 2009

(online достъп: http://www.amazon.com/Perspectives-Animal-Behavior-Judith-Goodenough)

5. McFarland D. Animal Behaviour. Psychobiology, Ethology and Evolution. Addison Wesley

Longman,1999

6. Immelman K., Pröve E., Sossinka R. Einleitung in die Verhaltensforschung. Blackwell

Wissenschaft, 1996

7. Encyclopaedia Britannica. Animal Behaviour.

(online достъп: http://www.britannica.com/EBchecked/topic/25597/animal-behaviour)


http://www.amazon.de/gp/product/B007BGZK1A

1. Реферативен преглед на литературни източници (0-20 т.).

2. Групова разработка при полево и/или лабораторно изследване, която ще бъде

обсъдена на колоквиум (0-40 т.).


Реферат:


основни моменти от темата, неусвоени специфични термини, беден език –

Среден (3);



Добър (4);




Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да

се откроят основните моменти, прецизно боравене с терминологията,

висока езикова култура – Отличен (6).

Писмени контролни работи: Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на


Среден (3);



Добър (4);







Колоквиум и доклад за лабораторно изследване:


представяне на описателни данни с неправилна интерпретация Среден (3);


протоколи, затруднение при изготвяне на хипотези и обяснения– Добър

(4);


правилна интерпретация на данните, пропуски при обясняване на

резултатите – Мн. добър (5);


протоколи, правилна интерпретация на данните, способност за

формулиране и доказване на научни хипотези – Отличен (6).


По време на курса по Етология студентите се контролират чрез минимум два теста,

за да се установи степента на усвояемост на знанията. Реализацията на поставените

научни задачи се свързва с екипна работа по получаване, анализиране, обработка и

представяне на данни. Резултатите се предствят под формата на реферат върху наличната

релевантна литература и презентация на проекта, поставен за самостоятелна студентска

работа. По време на курса се спазва принципът на максимална интерактивност между

студентите и преподавателя – по този начин обучителният процес се оптимизира като

натоварване и оценяването е най-адекватно.


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на

реферат и разработка на научно изследване по предварително зададена тема.

2. При завършване на курса да представят протоколи от упражненията и да положат




Изпитът по дисциплината Етология е писмен, съгласно ЗВО, и се провежда в








Среден (3);



Добър (4);









от писмената част, оценката от тестовете, оценката от колоквиума и оценката от реферата,

които имат равностойно значение.






кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ХИСТОЛОГИЯ И ЕМБРИОЛОГИЯ”


1. Предмет, задачи и дялове на хистологията и ембриологията. Обща хистология –

основни тъкани - класификационни системи, определение за тъкан.

2. Епителна тъкан. Повърхностен (покривен) епител – класификация и обща

характеристика. Описание на подвидовете едноредни епители.

3. Покривен епител. Описание на подвидовете привидномногоредни, многоредни и

многослойни епители.

4. Жлезист епител – обща характеристика, класификация и особености на жлезите.

5. Мускулна тъкан – определение, обща характеристика. Гладка мускулна тъкан.

6. Напречно набраздена скелетна мускулна тъкан.

7. Напречно набраздена сърцева мускулна тъкан. Косо набраздена мускулна тъкан.

8. Нервна тъкан – обща характеристика. Нервни клетки – обща характеристика,

класификация, перикарион, израстъци.

9. Невроглийни клетки. Нервни влакна и нерви.

10. Невросекреторни клетки. Синапси.

11. Полова тъкан. Мъжка полова тъкан.

12. Женска полова тъкан.

13. Съединителна тъкан – определение, обща характеристика и класификация.

Ембрионална съединителна тъкан – мезенхим, слизеста, пихтиеста, хордална.

14. Съединителна тъкан от опорно-свързващ тип. Съединителна тъкан с влакнесто

междуклетъчно вещество – колагенна ориентирана, колагенна неориентирана,

еластична, ретикулна.

15. Хлабава съединителна тъкан,

16. Съединителна тъкан с твърдо междуклетъчно вещество – хрущялна тъкан

(еластична, влакнеста, хиалинна), костна тъкан (грубовлакнеста, ламелна).

17. Съединителна тъкан от трофично-защитен тип – кръв, лимфа.

18. Пигментна тъкан, мастна тъкан (бяла, кафява), гранулационна тъкан.

19. Общ план на строеж на паренхимните и слоести органи при животните и човека.

20. Ембриология. Прогамен период. Гаметогенеза.

21. Сингамен период. Оплождане. Отклонения от нормалното оплождане – дигиния,

гиногенеза, андрогенеза, партеногенеза - естествена (облигатна, факултативна,

казуална, географска) и изкуствена.

22. Метагамен период. Дробене (браздене) – обща характеристика.Видови дробене -

пълно (радиално, спирално, двустранно, двусиметрично, анархистично,

неедновременно) и непълно (дискоидално, повърхностно).

23. Бластулация. Типове бластули – амфибластула, стеробластула, морула, плакула,

дискобластула, перибластула).

24. Гаструлация. Типове гаструлация – вгъване, имиграция, обрастване, разцепване.

Образуване на средния зародишев пласт. Органогенеза.

25. Особености в развитието на плацентните бозайници. Видове плаценти.


Чакъров Ем., Ч. Начев. 1993. Атлас - клетка и тъкани, „Просвета”, София.

Чучков Хр., П. Йотовски. 2011. Цитология, обща хистология, обща ембриология,

Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, София.

Пенков В. 2003. Обща хистология, „Гера Арт”, София.

Овчаров Вл., Цв. Такева. 2003. Цитология, обща хистология, обща ембриология,



част I, “Евразия” – ЕООД, Плевен.


част II, Медицинско издателство „АРСО”, София.

Стефанов Ст. 1990. Хистология. „Наука и изкуство”, София.

Стефанов Ст. 1993. Ембриология, Университетско издателство „Св. Кл.

Охридски”, София.


1. Изготвяне на скицник с рисунки и означения на наблюдаваните хистологични

препарати

2. Реферат


Реферат:



Среден (3);



Добър (4);





се откроят основните моменти, точност и умело боравене с


ІV. Семестриален контрол - проверка и оценяване на рисунките и означенията на

наблюдаваните препарати по всяка тема

V. Условия за допускане до изпитна процедура Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план. В края на

семестъра да представят скицник с рисунки и означения на всички предвидени за

наблюдение и зарисуване по време лабораторните упражнения хистологични препарати

описани в тематичния план на лабораторните упражнения.

VІ. Изпитни процедури

Писмен изпит. При съмнение за използване на непозволени средства при развиване

на въпросите, студентът се препитва само по развитите въпроси.


на оформяне на изпитната оценка


Писмена контролна работа – разработване на теоретичен въпрос от конспекта:



Среден (3);



Добър (4);








Оценката по дисциплината Хистология и ембриология се формира, като средно

аритметична от оценките от скицника, писменния изпит и реферата. Рефератът се предава

в деня на писменния изпит. Оценката на писменния изпит не може да бъде по-ниска от

“среден 3”.


След изпълнение на поставените задачи на студента се присъждат предвидените по

учебен план 3 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „БИОФИЗИКА И БИОФИЗИЧНИ МЕТОДИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ”


1. Биология и физика. Взаимна връзка и обусловеност на физичните, физикохимичните и

биологичните процеси в живите организми.

2. Магнитни резонансни методи (ЕПР и ЯМР)

3. Рентгеноструктурен анализ на биологични обекти

4. Поляриметрични, спектрални и флуоресцентни методи за изследване.

5. Биокибернетика Теория на информацията. Система на връзките.

6. Количество информация и нейното измерване.

7. Принципи на управление и регулиране на биологичните системи.

8. Положителна и отрицателна обратна вързка. Примери за саморегулиращи се

биологични системи на различни нива на организация.

9. Термодинамика на биологичните процеси. Основни понятия в термодинамиката.

10. Първи принцип на термодинамиката. Обратими и необратими термодинамични

процеси.

11. Втори принцип на термодинамиката. Особености на биологичните системи –

ентропия, свободна и “свързана” енергия.

12. Термодинамика на отворените биологични системи. Термодинамично равновесие и

стационарно състояние – прилики и разлики.

13. КПД на биологичния процес. Теорема на Пригожин.

14. Квантова биофизика. Енергетични нива на атомите и молекулите

15. Основни видове и етапи на фотобиологичните процеси.

16. Поглъщане на светлината – закономерности.

17. Електронни преходи при поглъщането на светлината. Луминесценция и хемилуми-

несценция.

18. Мембранен транспорт. Методи за изучаване на мембранния транспорт – осмотични,

индикаторни, химични, радиоизотопни и други.

19. Пътища за проникване на разтворените вещества в и извън клетката.

20. Пасивен транспорт през биологичните мембрани. Процеси на дифузия, осмоза,

филтрация и аномална осмоза.

21. Активен транспорт. Молекулни механизми на калиево-натриева и калциева помпа.

22. Пренос на аминокиселини.

23. Пасивни биоелектрични свойства.

24. Механизми на възникване на биоелектричния потенциал – донанов, мембранен,

дифузионен и фазов биопотенциал.

25. Потенциал на покой – закономерности.

26. Потенциал на действие – развитие с времето.

27. Теории за възникване на биопотенциалите.

28. Провеждане на възбудния процес. Уравнение на кабела.

29. Електропроводимост на клетки и тъкани за постоянен ток. Видове поляризация.

30. Електропроводимост на клетки и тъкани за променлив ток. Дисперсия на

диелектричната проницаемост на биологични обекти.

31. Основни свойства на аерозолите и прахообразните материали и източници за тяхното

образуване: класификация, дисперсност, относителна повърхност, форма, плътност,

адхезионни свойства, омокряемост, хигроскопичност, електрични свойства,

способност за образуване на пожароопасни и взривоопасни смеси с въздуха. Принципи

на прахоулавяне. Очистване на газови потоци от примеси чрез абсорбция.

32. Принципи на пречистване на отпадъчните води. Физични, физикохимични и химични

методи: механично пречистване, флотация, мембранна филтрация, йонообменни

методи, хлориране. Възможности на биологичните методи за пречистване на води.

Биофилтри и биореактори. Аеробно и анаеробно пречистване.

33. Преработка на твърди отпадъци. Сепарационни методи за разделяне. Методи за

надробяване и агломериране. Термични методи. Оползотворяване на твърди отпадъци.


1. Митрани Л., Боев К., „Биофизика”, „Наука и изкуство”, София, 1987.

2. Маринов М., „Биофизика“, „Медицина и физкултура“, София, 2001.

3. Рубин А. Б., „Биофизика“ (т.т.1-2), „Наука“, Москва, 2004.

4. Jackson M.B., “Molecular and Cellular Biophysics”, Cambridge University Press, 2006.

5. Nölting B., “Methods in Modern Biophysics” (2nd

Ed.), Springer-Verlag, Berlin, 2006


1. Протоколи от упражнения и решени задачи (0-6 т. за всеки протокол и задача)

2. Писмени тестове – два теста (0-20 т.)


Протоколи:

Оценката е средноаритметична стойност от броя на получените точки за всеки протокол

и всяка задача. Точки за тези материали се получават според пълнотата на представяне на

темата, правилното използване на специфичната терминология, последователността и

аналитичността на изложението, както и получените резултати от решаване на задачите.

Оценка Среден (3) се получава при средна стойност от 3.00-3.49 точки, но само ако

няма протокол или задача с по-малък брой точки от 3. Останалите оценки са, както следва:

Добър (4) – при 3.50-4.49 точки

Мн. добър (5) – при 4.50-5.49 точки

Отличен (6) – при 5.50-6.00 точки

Писмени тестове:

Оценката се формира според процента на получените точки от общия им брой от

всички въпроси. В зависимост от сложността и значението, въпросите носят различен

брой точки, от 1 до 6.

Първо равнище (45-60%) – Среден (3);

Второ равнище (65-75%) – Добър (4);

Трето равнище (80-90%) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (95-100%) – Отличен (6).


Проверка на протоколи и задачи, провеждане на тестове (и поправителен тест).


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. При завършване на курса студентите да представят протоколи от упражненията,

както и решените задачи от зададените за самостоятелна работа.



Съгласно учебния план, дисциплината “Биофизика и биофизични методи за

пречистване” завършва с писмен изпит. Крайната оценка се формира като

средноаритметична от следните съставки:

сумата от оценките от тестовете,

средноаритметичната оценка от протоколите и решените задачи.

Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е

получил оценка Слаб (2) на който и да е от двата елемента.



Протоколи:

Оценката е средноаритметична стойност от броя на получените точки за всеки протокол

и всяка задача. Точки за тези материали се получават според пълнотата на представяне на

темата, правилното използване на специфичната терминология, последователността и







Писмени тестове:

Оценката се формира според общия брой на получените точки от всички въпроси. В

зависимост от сложността и значението, въпросите носят различен брой точки, от 1 до 6.

Първо равнище (45-60%) – Среден (3);

Второ равнище (65-75%) – Добър (4);

Трето равнище (80-90%) – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (95-100%) – Отличен (6).


Съгласно учебния план, дисциплината “Биофизика и биофизични методи за

пречистване” завършва с изпит. Оценката се формира като средноаритметична от

следните съставки:

сумата от оценките от тестовете,



е получил оценка Слаб (2) на която и да е от изброените съставки.








ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИОЛОГИЯ НА ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА”


1. Възбудими клетки. Понятие за възбудими клетки и свойства. Възбудимост и

възбуждане. Праг на дразнене. Биологично значение на възбудимите клетки

2. Биопотенциали. Потенциал на покой – механизъм на възникване. Мембранни

йонни канали. Na+/K

+-“помпа”

3. Биопотенциали.Потенциал на действие – механизъм на възникване. Закон

“всичко или нищо”. Изменение на възбудимостта при възбуждане

4. Нервни влакна. Структура и видове. Закони за провеждане на нервните импулси.

Механизъм на провеждането

5. Нервно-мускулно предаване на възбуждането в скелетните мускули. Структура

на синапса. Механизъм на предаването

6. Механизъм и енергетика на съкращението при скелетните мускулни влакна.

Структура на миофибрилата. Механизъм на съкращение и отпускане. Използване на

енергия при съкращението

7. Скелетни мускули. Видове мускулни съкращения. Свойства на

напречнонабраздените мускулни влакна. Единично и тетанично съкращение. Мускулна

умора

8. Гладки мускули. Характеристика. Физиологични особености. Съкращение

9. Централна нервна система. Обща характеристика. Неврони – строеж и функции.

Глиални клетки

10. Рефлекси. Характеристика. Основни видове неврони в рефлексите. Рефлексна

дъга

11. Свойства на нервните центрове. Еднопосочно провеждане. Забавено предаване.

Сумиране на възбуждането. Трансформация на импулсите. Уморяемост. Зависимост от

кислорода. Задържане

12. Възприемане на дразненията. Сетивни системи (анализатори). Обща

характеристика на рецепторите и възбуждането им. Зрителна сетивна система

13. Гръбначен мозък. Строеж. Рефлексна функция. Проводна функция. Влияние на

висшите отдели

14. Продълговат мозък и Варолиев мост. Рефлексна функция

15. Среден, междинен и малък мозък. Рефлексна функция

16. Кора на големите полукълба на крайния мозък. Електрична активност на

кората. Корови зони. Функции

17. Нервна регулация на вегетативните функции. Вегетативна нервна система-

строеж и свойства. Вегетативни рефлекси

18. Висша нервна дейност. Условни рефлекси – характеристика, рефлексна дъга.

Временна връзка

19. Кръв. Кръвна плазма. Състав, количество и свойства на кръвта. Кръвна плазма –

компоненти и физиологична роля

20. Кръвни клетки. Еритроцити. Кръвни групи. Левкоцити. Тромбоцити

21. Кръвообращение. Голям и малък кръг на кръвообращението. Значение

22. Сърце. Сърцеви цикъл и движение на кръвта в сърцето. Възбуждане и

автоматизъм на сърцето. Рефлексна и хуморална регулация

23. Кръвоносни съдове. Видове съдове. Кръвно налягане. Движение на кръвта.

Рефлексна и хуморална регулация

24. Дишане. Обща характеристика. Белодробно дишане – вдишване и издишване.

Регулация

25. Транспорт на газовете от кръвта. Транспорт на кислорода и въглеродния

диоксид.

26. Храносмилане. Обща характеристика. Храносмилане в устната кухина под

влияние на слюнката. Регулация

27. Храносмилане в стомаха и дванадесетопръстника. Храносмилане под влияние

на стомашния сок. Регулация. Моторна функция. Храносмилане под влияние на

панкреатичния сок. Регулация. Действие на жлъчния сок

28. Храносмилане в тънкото и дебелото черво. Храносмилане под влияние на

чревния сок. Регулация. Особености на процеса в дебелото черво. Моторна функция

29. Всмукване. Обща характеристика. Всмукване на белтъци, въглехидрати,

мазнини, вода и минерални соли

30. Отделяне. Функция на бъбреците. Нефрон – гломерулна филтрация и каналчево

обратно всмукване. Регулация. Роля на бъбреците в поддържането на хомеостазата

31. Хормонална регулация. Обща характеристика и механизъм на действие на

хормоните

32. Щитовидна, околощитовидни, задстомашна жлеза. Хормони на жлезите и

тяхното действие. Регулация

33. Надбъбречни жлези. Хормони на жлезите и тяхното действие. Регулация

34. Полови жлези. Хормони на мъжките и женските полови жлези и тяхното

действие. Регулация. Полови цикли

35. Хипофиза. Хормони на жлезите и тяхното действие. Регулация


1. Витанова Л., Р. Гърчев (ред.). Физиология на човека. Медицинско изд. „АРСО”, 2008.

2. Тачев А.С. Физиология на животните и човека. Университетско изд. "П. Хилендарски",

Пловдив, 2006.

3. Чакъров Е., Ч. Начев, М. Кильовска, Ц. Такева. Атлас - органи и системи. Изд.

„Просвета”, 2000.

4. Ганонг У.Ф. Медицинска физиология. Изд. „Шаров”, 1996.

5. Пирьова Б., Н. Начев (ред.). Физиология на човека. Медицинско изд. „АРСО”, 2006.

6. Шмидт Р., Г. Тевс. Физиология человека (3 тома). Изд. „Мир”, Москва, 2005.

7. Зилбернагл Щ., А. Деспопулос, Цветен атлас: физиология. Изд."Летера", 2009.

8. Радославова М. Медиатори в ЦНС. Сп. Биология, екология, биотехнология, 5: 32-42,

2004

9. Радославова М. Предаване на възбуждането в химичните синапси. Сп. Биология,


10. Радославова М. Хормони и тяхното действие. Сп. Биология, екология, биотехнология,

5: 4-9, 2007.

11. Радославова М. Газова обмяна в белите дробове и роля на белодробния сърфактант.

Сп. Биология, екология, биотехнология, 4: 20-25, 2010.

12. Радославова М., А. Драгоева. Съсирваща система на кръвта. Сп. Природни науки в

образованието, 21(4): 505-513, 2012.




Реферат:



Среден (3);



Добър (4);








1. Две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по


2. Колоквиум в края на семестъра, включващ защита на писмено изготвени протоколи

от лабораторните упражнения (0-40 т.) и проверка на знанията с тест (0-20 т.).


Писмени контролни работи: Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на


Среден (3);



Добър (4);







Колоквиум:


неспособност да се обяснят изпълнените практически задачи – Среден (3);






добър (5);












2. При завършване на курса да представят протоколи от упражненията да положат




Изпитът по дисциплината “Физиология на животните и човека” е писмен, съгласно

ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.







Среден (3);



Добър (4);









от писмената част, оценката от реферата и положения колоквиум, които имат равностойно

значение. Ако студента има положителна оценка от проведените контролни работи през

семестъра върху изтеглени на изпита въпроси, по негово желание тя може да се използва

като оценка по съответния въпрос.





полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити - 6

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ФИЗИКОХИМИЧНИ МЕТОДИ В БИОЛОГИЯТА”


1. Физикохимични методи в биологията – дефиниция, обхват, класификация, основни

задачи

2. Колигативни свойства на разтворите. Осмотично налягане. Методи за определяне

на осмотичното налягане: Определяне на осмотичното налягане по метода на

Барджер и Раст.

3. Осмометрично определяне на молекулна маса. Приведено осмотично налягане.

Вириално уравнение. Вириални коефициенти.

4. Вискозитет. Класически методи за измерване на вискозитета. Определяне на

вискозитета на цитоплазмата на единична клетка in vivo посредством Брауново

движение.

5. Видове вискозитет. Граничен вискозитет. Вискозиметрично определяне на

молекулна маса. Молекулна маса на белтъци. Коефициент на Симха.

6. Електрокинетични явления. Електрофореза – същност, видове. Клетъчна

електрофореза. Специални електрофоретични техники – диск-електрофореза,

електрофореза с натриев додецилсулфат, изоелектрично фокусиране в градиент на

рН.

7. Капилярна електрофореза. Принципи на работа, видове, приложение.

8. Хроматография – същност, дефиниция. Класификация според процеса на

разпределение. Основни техники на работа – фронтален анализ, проявителен

анализ, изместителен анализ.


1. Allen, J. P., Biophysical Chemistry, 2008, Wiley-Blackwell.

2. Whatley, H., Basic Principles and Modes of Capillary Electrophoresis, 2001,

Springer.

3. Рубин, А. Б., Современные методы биофизических исследований, 1988,

Высшая школа.

4. Кантор, Ч., Шиммел П., Биофизическая химия, 1984, Мир, т. 1-2.

5. Зенгбуш, П., Молекулная и клеточная биология, 1982, Мир, т. 1-3

6. Маршелл, Э., Биофизическая химия, 1981, Мир, т. 1-2


3. Решени задачи (0-6 т. за всяка задача)

4. Писмен тест (0-20 т.)


Задачи:

Оценката е средноаритметична стойност от броя на получените точки за всяка решена

задача. Точки за тези материали се получават според пълнотата на представяне на темата,

правилното използване на специфичната терминология, последователността и



няма задача с по-малък брой точки от 3. Останалите оценки са, както следва:




Писмен тест:








Проверка на задачи, провеждане на тест (и поправителен тест).


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. При завършване на курса студентите да представят решените задачи от зададените

за самостоятелна работа.



Съгласно учебния план, дисциплината “Физикохимични методи в биологията”

завършва с текуща оценка. Текущата оценка се формира като средноаритметична от


удвоената оценка от теста,

средноаритметичната оценка от решените задачи.





Задачи:

Оценката е средноаритметична стойност от броя на получените точки за всяка задача.

Точки за тези материали се получават според пълнотата на представяне на темата,
















Съгласно учебния план, дисциплината “Физикохимични методи в биологията”

завършва с текуща оценка. Текущата оценка се формира като средноаритметична от













ДИСЦИПЛИНА „МЕТОДИ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОБРАБОТКА НА

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ДАННИ В БИОЛОГИЯТА”


1. Биометрия – основни задачи и понятия.

2. Вероятност – дефиниция. Събиране и умножаване на вероятности.

3. Разпределение на Пуасон, биномно и полиномно разпределение: параметри,

математически очаквания, дисперсии. Изисквания и приложение.

4. Нормално разпределение – параметри, математическо очакване, дисперсия.

Стандартно отклонение. Свойства на нормалното разпределение. Нормирано

нормално разпределение.

5. χ2 – разпределение, разпределение на Стюдънт, разпределение на Снедекор-Фишер.

Връзки между разпределенията.

6. Проверка на хипотези. Нулева хипотеза. Ниво на значимост. Доверителни граници.

7. Приложение на разпределението χ2 и t-разпределението на Стюдънт. Работа с

таблиците на тези разпределения.

8. Дисперсионен анализ. Основни понятия. Изчисляване на сумите. Работа с F -

таблици.

9. Изследване на зависими величини. Корелация и регресия. Определяне на

корелационен коефициент – процедура, изисквания и приложение.

10. Линейна регресия. Пресмятане на наклон и отрез на права по метода на най-

малките квадрати. Интерполация и екстраполация.

11. Нелинейни зависимости и линеаризация. Множествена регресия.


6. Кирил Гатев, Въведение в статистиката, София, 1995.

7. Питър Спрент, Статистика в действие, София, 1990.

8. McDonald, J.H, Handbook of Biological Statistics (2nd ed.). Sparky House Publishing,

Baltimore, Maryland, 2009. http://udel.edu/~mcdonald/statintro.html (2012)

9. NIST/SEMATECH e-Handbook of Statistical Methods,

http://www.itl.nist.gov/div898/handbook/ (2012).


5. Решени задачи (0-6 т. за всяка задача)



Задачи:

http://udel.edu/~mcdonald/statintro.html

http://www.itl.nist.gov/div898/handbook/





















1. При завършване на курса студентите да представят решените задачи от зададените

за самостоятелна работа.



Съгласно учебния план, дисциплината “Методи за статистическа обработка на

експериментални данни в биологията” завършва с текуща оценка. Текущата оценка се

формира като средноаритметична от следните съставки:


средноаритметичната оценка от решените задачи.





Задачи:

Оценката е средноаритметична стойност от броя на получените точки за всяка задача.

Точки за тези материали се получават според пълнотата на представяне на темата,
















Съгласно учебния план, дисциплината “Методи за статистическа обработка на

експериментални данни в биологията” завършва с текуща оценка. Текущата оценка се

формира като средноаритметична от следните съставки:












ДИСЦИПЛИНА „МЕТОДИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ, ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ

НА ЦИФРОВИ ОБРАЗИ В БИОЛОГИЯТА”


1. Същност и задачи на цифровата обработка на изображения. Основни понятия.

Видове аналогови и цифрови изображения. Графично и растерно представяне на

информацията. Връзка с други дисциплини.

2. Получаване на цифрови изображения. Технически средства за получаване на

цифровите изображения – цифрови камери, скенери и системи за оцифряване

(дигитализация) на видео сигнали. Сканиране на полутонови и графични

изображения. Точност и източници на грешки.

3. Качество на цифровите изображения. Пространствена разделителна способност и

размери на пикселите. Нива на яркостта (фотометрична разделителна способност).

Контраст. Цветови характеристики. Ниво на шум, видове шум.

4. Основи на обработката на цифрови изображения. Хистограма на нивата на яркост.

Трансформации на хистограмата и „look-up” таблици. Яркост и контраст.

Динамичен обхват.

5. Подходи за подобряване на пространствената разделителна способност.

Алгебрични, геометрични и логически трансформации. Трансформации, свързани с

конволюция на цифрови образи. Подобряване в честотната област. Фурие

трансформации. Честотни филтри. Подобряване на съотношението сигнал:шум.

Възстановяване на образи.

6. Анализ на образи. Морфологичен анализ. Регионални и контурни методи.

Разпознаване и класификация на образи. Статистическа, структурна и синтактична

класификация на образи.

7. Съвременни средства за получаване на образи в биологията. Томографски и

сканиращи методи. Атомно-силов и конфокален микроскоп. Преодоляване на

дифракционната граница на оптично увеличение. Получаване на 3D изображения.

Динамично представяне на образи (4D изображения).

8. Цифровизация на образи. Дигитални и аналогови снимки на микроскопски обекти.

Сканиране на снимки, негативи и диапозитиви. Пространствена разделителна спо-

собност. Промяна на размера на цифровите изображения. Хистограма и брой на

нивата на яркост. Тонални криви. Яркост и контраст на изображенията.

9. Основни техники на обработка на изображенията. Изравняване на фона при

неравномерно осветяване. Операции за „изваждане” и „делене” на фона. Логически

операции. Роля на “bit-planes” за т.н. шум и за компресията на изображенията.

10. Подходи за усредняване, намаляване на шума, изглаждане, изостряне на

изображения. Откриване на ръбове (граници) чрез оператори на Собел.

Подчертаване на ръбове чрез лапласиан на оператора на Гаус.

11. Обработка на изображения в честотната област. Преобразувания на Фурие,

конволюция, филтри. Крос-корелация и автокорелация.

12. Възстановяване на образи. Намаляване на шума. Маски, деконволюция, филтри.


1. Б. Маринов, Лекции по цифрова обработка на изображения, материали за download,

2012 (http://www.uacg.bg/?p=109&l=1&id=425).

a. http://www.uacg.bg/filebank/acadstaff/userfiles/study_bg_425_DIP_L01-04.pdf

b. http://www.uacg.bg/filebank/acadstaff/userfiles/study_bg_425_DIP_L05-08.pdf

c. http://www.uacg.bg/filebank/acadstaff/userfiles/study_bg_425_DIP_L09-12.pdf

d. http://www.uacg.bg/filebank/acadstaff/userfiles/study_bg_425_DIP_L13-15.pdf

2. G. Dougherty, Digital Image Processing for Medical Applications, Cambridge, Cambridge

University Press, 2009.


7. Решени практически задачи (0-6 т. за всяка задача)



Задачи:




аналитичността на изложението, както и получените практически резултати от решаване

на задачите.















http://www.uacg.bg/?p=109&l=1&id=425

http://www.uacg.bg/filebank/acadstaff/userfiles/study_bg_425_DIP_L01-04.pdf






1. При завършване на курса студентите да представят практически решените задачи от

зададените за самостоятелна работа.



Съгласно учебния план, дисциплината “Методи за получаване, обработка и анализ

на цифрови образи в биологията” завършва с текуща оценка. Текущата оценка се формира

като средноаритметична от следните съставки:


средноаритметичната оценка от практически решените задачи.





Задачи:

Оценката е средноаритметична стойност от броя на получените точки за всяка

практическа задача. Точки за тези материали се получават според пълнотата на

представяне на темата, правилното използване на специфичната терминология,

последователността и аналитичността на изложението, както и получените практически

резултати при решаване на задачите.














Съгласно учебния план, дисциплината “Методи за получаване, обработка и анализ

на цифрови образи в биологията” завършва с текуща оценка. Текущата оценка се формира

като средноаритметична от следните съставки:


средноаритметичната оценка от протоколите и решените практически задачи.










ДИСЦИПЛИНА „ЕВОЛЮЦИОННА МОРФОЛОГИЯ”


1. Исторически преглед на преддарвинистичните хипотези за произхода на

живота, възникването на видовете и техните характеристики.

2. Естествен отбор и еволюционни учения.

3. Морфологични концепции – прилики, симетрия, сегментация.

4. Обект на изследване и методи на дискриптивната морфология.

5. Обект на изследване и методи на сравнителната морфология.

6. Морфология и филогения. Еволюционни дендрограми и проследяване на

еволюционните и филогенетияните сигнали.

7. Концепции за конвергентна еволюция. Примитивни и нови белези.

8. Фосили и фосилизация. Реставрация, датировка и съхранение на фосили.

9. Концепции за взаимовръзката между формата и функцията във

функционалната анатомия.

10. Концепции за функциите и биологичната роля.

11. Концепция за екзаптациите. Примери.

12. Функционална взаимосвързаниост и функционални компромиси.

13. Многофункционалност и натоварване.

14. Ремоделиране на еволюционни процеси.

15. Концепции за линейна и мозаична еволюция.

16. Примери за устройство и действие на локомоторни механизми при

едноклетъчните животни.


многоклетъчните безгръбначни животни.


гръбначните животни.

19. Примери за устроиство и действие на хранителни системи на едноклетъчните

животни.

20. Примери устройство и действие на хранителни системи на многоклетъчните

безгръбначни животни.

21. Примери за устройство и действие на хранителни системи при гръбначните

животни.

22. Примери за устройство и действие на защитни системи на безгръбначните

животни.

23. Примери за устройство и действие на защитни системи при гръбначните

животни.


1. Големански В. Зоология на безгръбначните животни. Шумен: Унив. издат. „Епископ

Константин Преславски“, 2003

2. Пешев Д. Зоология на гръбначните животни. София: Булвест 2002

3. Попиванов Р., Ботев Б., Наков Л., Киров К. Сравнителна анатомия на гръбначните (трето

изд.). София: Медицина и физкултура, 1974

4. Hall S. Basic biomechanics. London: McGraw-Hill, 2012

5. Kardong K. V. Vertebrates – Comparative Anatomy, Function, Evolution (sixth ed.). Boston:

McGraw Hill, 2011

6. Nielsen C. Animal Evolution: Interrelationships of the Living Phyla (third ed.). Oxford: OUP,

2012

7. Pontarotti P. (ed.). Evolutionary Biology – Concepts, Molecular and Morphological Evolution.

Wiesbaden: Springer, 2010


1. Изработване в работна група на реферат по предварително зададена тема,

включващ анлизационна част и преглед на литература (0-20 т.).

2. Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа и представяне на

реферата (0-20 т.).


Реферат:



Среден (3);



Добър (4);


материала, адекватност на използваните термини, добра езикова култура –


Четвърто равнище (17-20 т.) – оригинален анализ на темата, прецизно

боравене с терминологията, издържана езикова култура – Отличен (6).

Колоквиум:

Първо равнище (3-8 т.) – представяне на компилация от вече

съществуващи готови модели, затруднение при работа със специфичния

научен изказ – Среден (3);

Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвен

реферат, боравене на средно ниво със специфичната терминология –

Добър (4);

Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвен реферат, добро

познаване на терминологията – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на добре изготвен реферат с

оригинални критични бележки, безпроблемно боравене с терминологията,

удовлетворителна езикова култура – Отличен (6).


Реализацията на поставените научни задачи се обвързва с екипна работа по

получаване, анализиране, обработка и представяне на данни. Резултатите се представят

под формата на реферат и презентация на самостоятелната студентска работа. Студентите

получават оценки както на реферата, така и на самия колоквиум, на който той се

представя. По този се проверява ангажираността на отделните членове на работната група

към изготвянето на окончателната презентация.

По време на курса се спазва принципът на максимална интерактивност между

студентите и преподавателя – по този начин обучителният процес се оптимизира като

натоварване и оценяването е най-адекватно.




2. При завършване на курса да представят протоколи от упражненията да положат




Изпитът по дисциплината Еволюционна морфология е писмен, съгласно ЗВО, и се








Среден (3);



Добър (4);


материала, адекватност на използваните термини, добра езикова култура –




терминологична и висока езикова култура – Отличен (6).



от писмената част, оценката от реферата и положения колоквиум, които имат равностойно

значение.






кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ХОСПИТИРАНЕ ПО БИОЛОГИЯ”


1. Съдържание на обучението по биология в средното училище и междупредметни

връзки.

2. Водещи биологични идеи в обучението по биология.

3. Принципи на обучението по биология.

4. Подходи на обучение – същност и характеристика.

5. Методи на обучението по биология – същност, структура на метода, функции.

Характеристика на: методите на изложение на учебния материал; методите на

самостоятелна работа на учениците; интерактивни (иновационни) методи.

6. Прийоми (похвати) и средства на обучението по биология – същност, групи,


7. Форми и методи за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците –

традиционни, стандартизирани.

8. Форми на организация на учебния процес по биология. Урокът, като основна

форма – същност, класификация. Типове уроци – макроструктура и

характеристика. Видове уроци – макроструктура и характеристика.


1. Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология.


2. Андреев, М. Дидактика. ДИ „Народна просвета”. София,1981.

3. Бойчева, М. Технологични аспекти на хоспитирането по биология. Университетско

издателство „Еп. К. Преславски”, Шумен, 2006.

4. Бойчева, М. Формиране на методически умения у студенти-биолози за работа с



5. Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”. София, 1984.

6. Всички действащи учебници и учебни помагала по предметите „Човекът и

природата” и „Биология и здравно образование” за съответната учебна година от 5-

10 клас.

7. Ставрева, Гр. Методика на обучението по биология. Пловдивско университетско


8. Списание „Биология, екология, биотехнология”

9. http://start.e-edu.bg/ Национален образователен портал. Учебни ресурси.


1. Проучване на педагогическата и методическа литература и анализ на

наблюдаваните уроци с представяне на собствения модел на отделни урочни


2. Водене на тетрадка-дневник (разработване на собствен методически модел на

урочни фрагменти от урока, който предстои да се наблюдава и записи на

наблюдаваните уроци ) – (от 1-40 точки)

3. Изготвяне на проект на система от уроци – (от 1-40 точки)

Забележка: В началото на курса на обучение преподавателят конкретизира формите на

самостоятелна работа.



Критерии за оценяване проучването на педагогическа и методическа литература и

анализ на наблюдаваните уроци с представяне на собствения вариант на отделни урочни

фрагменти:

присъства и наблюдава всички уроци от двете форми на хоспитирането – (от

1-4 точки)




участва активно в дискусиите (педагогически казуси и пр.) – (от 1-4 точки)


точки)

Първо равнище: Студентът притежава необходимия минимум от знания по дидактика

на биологията и прави епизодични успешни опити да ги приложи при обсъждане на

наблюдаваните уроци. При анализа на урока оперира със заучени фрази и стандартни

изрази. Въздържа се да изказва самостоятелно мнение и оценъчни съждения по

наблюдаваното от опасения да не сгреши, поради ограничения си опит – (Среден 3).

Второ равнище: Студентът притежава добра основа от теоретични знания по методика

на биологията. Има сформирани основни дидактически умения, които прилага добре при

наблюдението и обсъждането на уроците. Умее да съпоставя теоретичните изисквания с

наблюдаваното и да изказва оценъчни съждения. Проявява съзнателност и

самостоятелност в мисленето. Прави успешни опити да защити и аргументира своето

решение или становище по определен дидактически казус – (Добър 4).


дидактически знания, умения и компетенции. Разбира ги, осмисля ги и умее да ги прилага

на практика при обсъждане на разнообразните методически ситуации в наблюдаваните

уроци. Има изградени умения да наблюдава, да води записки и бележки по хода на урока,

както и да изказва аргументирани оценъчни съждения по методиката и технологията на

процеса на обучение в часа. Използва правилно методическата терминология. Привежда

аргументи в подкрепа на свои твърдения или решения по обсъжданите методически

проблеми – (Много добър 5).


дидактически знания, умения и компетенции. Умее целенасочено да наблюдава, да води

пълен и точен запис на хода на урока, да дава правилна преценка и оценка на


използва научната терминология на дидактиката на биологията. Притежава оригинално и

творческо мислене, индивидуален стил на изразяване, интерес и желание за обучение и

работа в изучаваната област. Предлага и аргументира самостоятелно конструирани


Оценяване:

При получени: (2 точки) – Слаб (2); (4-8 точки) – Среден (3); (от 8-12 точки) –Добър

(4); (от 12-16 точки) точки – Мн. добър (5); (от 16-20 точки) – Отличен (6)


1. Съдържателно оформление – (от 1 – 25 точки)

2. Техническо оформление – (от 1 –15 точки)



диагностично-оценъчни съждения по технологията и методиката на наблюдаваните уроци;

небрежно отношение към техническото оформление на записите на наблюдаваните уроци

– (Среден 3).




умение за фиксиране на диагностично-оценъчни съждения по технологията и методиката

на наблюдаваните уроци; добро техническо оформление на записите на наблюдаваните

уроци – (Добър 4).


своите и на наблюдаваните уроци; в много добра степен формирано умение за фиксиране

на диагностично-оценъчни съждения по технологията и методиката на наблюдаваните

уроци; много добро техническо оформление на записите на наблюдаваните уроци –

(Много добър 5). Четвърто равнище: Редовно, пълно и точно водене на записите на своите и на





Оценяване

От формата за самостоятелната работа „тетрадка-дневник за наблюдавани и обсъдени

уроци” по време на семестъра при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-20 точки) –

Добър (4); (от 21-30 точки) – Много добър (5); (от 31-40 точки) – Отличен (6).

Критерии за оценяване на изготвения проект на уроци:

1. Структура на писмената разработка – (от 1-5 точки)

2. Структура на урока (дидактическа, научна и логическа) – (от 1-15 точки)

3. Творчески подход при разработката на уроците – (от 1-5 точки)

4. Стил на писмената разработка – (от 1-5 точки)

5. Техническо оформление на писмената разработка – (от 1-5 точки)

6. Използване на литературни източници – (от 1-5 точки)





микроструктурата на уроците с теоретичните изисквания, в голяма степен несъответствие

с научната терминология и научното съдържание на уроците, нарушения на логиката и

последователността на описаните етапи от макроструктурата на уроците в сравнение с

теоретичните изисквания за съответния тип и вид урок; липса на оригиналност и

творчество, както на методическата система на уроците, така също и на методическата им

конструкция, заимстване от литературни източници; недостатъчно добро стилово и

техническо оформление на писмената разработка; липса на самостоятелност и неумело

използване на литературни източници – (Среден 3).





теоретичните изисквания, с научната терминология и научното съдържание на уроците, в

известна степен нарушения в логиката и последователността на описаните етапи от

макроструктурата на уроците, съгласно теоретичните изисквания за съответния тип и вид

урок; стандартност на методическата система на урока и добра реализация на


писмената разработка; самостоятелност и умело използване на литературните източници –

(Добър 4).

Трето равнище: Много добро съответствие на структурата на писмената разработка с

поставената дидактическа задача и описание на методическата система на уроците, много

добро описание на методическата конструкция на уроците; много добро съответствие на

макро- и микроструктурата на уроците с теоретичните изисквания, с научната

терминология и съдържание на уроците, много добра логика и последователност при

описание на етапите от макроструктурата на уроците, съгласно теоретичните изисквания

за съответния тип и вид урок; много добра концепция за методическа система на урока и

реализацията й в методическата конструкция на урока; много добър стил на изразяване и

техническо оформление; самостоятелност и много добро боравене с литературни

източници – (Много добър 5).


поставената дидактическа задача, пълно и обстойно описание на методическата система

на уроците, подробно и задълбочено описание на методическата конструкция на уроците;

пълно съответствие на макро- и микроструктурата на уроците с теоретичните изисквания,

пълно съблюдаване на научната терминология и научното съдържание на уроците,

отлична логика и последователност на описаните етапи от макроструктурата на уроците,

съгласно теоретичните изисквания за съответния тип и вид урок; оригинална концепция за

методическа система на урока и творческата й реализация при методическата конструкция

на урока; ясен, точен и прецизен стил на изразяване; отлично техническо оформление;

оптимален брой и умело използване на литературните източници, самостоятелност и

личен подход при използването им – (Отличен 6).




При изпълнение на формите на самостоятелна работа по време на семестъра студентът

трябва да е събрал не по-малко от 42 точки.




Казуси, дискусии,семинари, проект на система от уроци, работа с информационни

източници, работа с нормативни документи, анализи на уроци, водене на тетрадка-

дневник.


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. Да са реализирали 100% от аудиторната заетост съгласно учебния план.

2. Редовно участие в анализа на наблюдаваните уроци с представяне на собствения

модел на отделни урочни фрагменти – (от 1-20 точки).

3. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили работния си

дневник със записките на разработените собствени модели на урочни фрагменти и на

наблюдаваните уроци – (от 1-40 точки)

4. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили и успешно да са

защитили проект на система от уроци – (от 1-40 точки)


Елементи


студентите при обсъждането на наблюдаваните уроци, качеството на проекта на

системата от уроци и качеството на водените записи на наблюдаваните уроци. За оценка

на отделните елементи – участие в обсъждането на наблюдаваните уроци, изготвяне на

проект на система на уроци и водене на запис на наблюдаваните уроци се прилага

описаната рейтингова система.

Процедура


компетенции у всеки студент се проследява и регистрира по време на неговото участие в

обсъжданията на уроците на базовия учител в хода на семестъра и се оценява от





тетрадката-дневник с наблюдения и в проекта на системата от уроци.



Критериите за оценяване на знанията и уменията са описани в т. V.


Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от оценките, получени

от компетентността на студентите при обсъждането на наблюдаваните през семестъра

уроци, качеството на водените записи на наблюдаваните уроци в тетрадката-дневник и

качеството на проекта на системата от уроци.

За студент, получил слаба оценка на проекта на системата от уроци, оценката е (Слаб

2). Студент, получил слаба оценка на тетрадката-дневник, се явява на поправителна сесия

само върху този компонент, като оценката от проекта на системата от уроци се зачита.



изпитна процедура и получаване на положителна текуща оценка на студента се присъждат






ДИСЦИПЛИНА „МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ”


ОБЩА ЧАСТ

1. Предмет, цели и задачи на Методиката на обучение по биология (МОБ).

2. Връзка на МОБ с другите науки.

3. Исторически преглед на развитието на МОБ в България – І етап.

4. Исторически преглед на развитието на МОБ в България – ІІ и ІІІ етап.

5. Цели и задачи на обучението по биология.

6. Съдържание на обучението по биология.

7. Водещи биологични идеи – същност и съдържание.

8. Формиране на биологични понятия в учебния процес по биология – същност,

видове понятия, обем и съдържание на понятията.

9. Формиране на биологични понятия в учебния процес по биология – степени на

формиране на понятията. Класификация на понятията.

10. Дидактически принципи на обучение – същност и класифициране. Принцип за

научност, достъпност, системност и последователност

11. Дидактически принципи на обучение – същност и класифициране. Принцип за

нагледност. Принцип за активно и съзнателно участие на учениците в процеса на

обучението и трайно усвояване на знанията. Принцип за колективност,

индивидуален и диференциран подход, свързване на теорията с практиката.

12. Подходи на обучение – същност. Обяснително-илюстративен подход. Евристичен

подход. Изследователски подход.

13. Подходи на обучение – същност. Проблемен подход. Дидактически особености на

обучението, организирано посредством проблемно-изследователския подход.

14. Междупредметни връзки – същност и функции. Класификация. Психологически

основи на междупредметните връзки.

15. Методи на обучението по биология – същност, структура, функции. Методи на

изложение на учебния материал – беседа, разказ, обяснение, лекция.

16. Методи на обучението по биология – същност, структура, функции. Методи на

самостоятелна работа на учениците – наблюдение, експеримент, работа с учебника

и научно-популярната литература, практическа работа.

17. Иновационни методи, приложими в обучението по биология.

18. Прийоми (похвати) и средства на обучението по биология – същност, групи

прийоми, функции. Класификация. Характеристика. Взаимна връзка между

подходи, методи, прийоми и средства на обучение.

19. Проверка и оценка на знанията на учениците – същност, видове ПОЗ. Традиционни

методи за ПОЗ.

20. Проверка и оценка на знанията на учениците – същност, функции, изисквания към

ПОЗ. Стандартизирани методи за ПОЗ.

21. Форми на организация на учебния процес. Урокът, като основна форма – същност,

функции, структура. Класификация на уроците по биология. Типове уроци.

22. Форми на организация на учебния процес. Урокът, като основна форма същност,

функции, структура. Видове уроци.

23. Извънурочни и извънкласни форми на организация на учебния процес по биология

– характеристика.

24. Материална база на обучението по биология.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ - І

1. Място на учебния предмет „Човекът и природата” – V клас в Културно-

образователната област „Природни науки и екология”. Цели на обучението по

предмета.

2. Структура и анализ на учебното съдържание по предмета „Човекът и природата” –

V клас.

3. Характеристика на учебната програма по предмета „Човекът и природата” – VІ

клас. Цели на обучението по предмета.

4. Структура и анализ на учебното съдържание по предмета „Човекът и природата” –

VІ клас.

5. Характеристика на учебната програма и особености на обучението по „Биология и

здравно образование” – VІІ клас. Цели на обучението по предмета.

6. Характеристика на учебната програма по „Биология и здравно образование” – VІІІ

клас. Цели и задачи на обучението по предмета.

7. Структура и анализ на учебното съдържание по „Биология и здравно образование”

– VІІІ клас.

8. Цели и задачи на обучението по предмета „Биология и здравно образование” – ІХ

клас. Структура и анализ на учебното съдържание.

9. Цели и задачи на обучението по предмета „Биология и здравно образование” – Х

клас. Структура и анализ на учебното съдържание.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ – ІІ

1. Методическа разработка на урока „Основни жизнени процеси. Хранене на

растенията” – „Човекът и природата” V клас.

2. Методическа разработка на урока „Движение на вещества в животинския

организъм” – „Човекът и природата” VІ клас.

3. Методическа разработка на урока „Роля на растенията в природата и значението им

за човека” – „Биология и здравно образование” VІІ клас.

4. Методическа разработка на урока „Тъкани” – „Биология и здравно образование”

VІІІ клас.

5. Методическа разработка на урока „Хигиена и болести на опорно-двигателната

система” – „Биология и здравно образование” VІІІ клас.

6. Методическа разработка на урока „Неорганични вещества – вода и соли” –

„Биология и здравно образование” ІХ клас.

7. Методическа разработка на урока „Обмяна на веществата между клетката и

околната среда” – „Биология и здравно образование” ІХ клас.

8. Методическа разработка на урока „Модификационна изменчивост” – „Биология и

здравно образование” Х клас.

9. Методическа разработка на урока „Оплождане” – „Биология и здравно

образование” Х клас.


1. Андреев, М.. Процесът на обучението. Дидактика. С., Унив. изд. „Св. Кл.

Охридски”, 2001.

2. Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология. ПУ “П.

Хилендарски”, П., 1992.

3. Бозаров, Б. (ред.), Дидактика на биологията. Народна просвета, С., 1984.

4. Бруновт, Е. Методика на преподаване анатомия и физиология на човека. 1961 г.

5. Верзилин, М., В. Корсунская. Общая методика преподавания биологии.

Просвещение, М., 1983.

6. Ганев, Ж. Урокът по биология. Народна просвета, С., 1980.

7. Захариева, А. и др., Методика на обучението по биология. Народна просвета, С.,

1972.

8. Зверев, И. и др. Общая методика биологии. Просвещение, М., 1985.

9. Кадурина, Е. Извънкласната работа по биология. Народна просвета, С., 1983.

10. Костова, Здр. Изследователският подход. Народна просвета, С., 1981.

11. Костова, Здр. Как да учим успешно. Иновации в обучението. Педагог 6, С., 2000.

12. Панайотов, Ал. Формиране на биологични понятия. Народна просвета, С., 1982.

13. Рашкова, Ст. Междупредметни връзки. С., 1977.

14. Списание „Биология, екология, биотехнология” 2001/ 2, 3-4, 5 бр., 2002/ 3-4 бр.,

2003/ 2, 5, 6 бр., 2004/ 1 бр.



16. Ташева, Ст., Д. Павлов. Иновации в технологията на обучение при

професионалната подготовка. София, 2000 г.

17. Учебници и учебни пособия (книги за учителя, учебни тетрадки) по „Човекът и

природата” V клас, изд. „Анубис”, „Просвета”, Булвест 2000”, София, 2006 г. и

„Човекът и природата” VІ клас, изд. „Анубис”, „Просвета”, Булвест 2000”, София,

2007 г.

18. Учебници и учебни пособия (книги за учителя) по „Биология и здравно

образование” за СОУ (VІІ клас, Изд. „Анубис”, „Просвета”, „Булвест 2000” -

София, 2008 г.; VІІІ клас, Изд. „Анубис”, „Просвета”, „Булвест 2000”, - София,

2009 г.; ІХ клас, Изд. „Анубис”, „Просвета”, „Булвест 2000”, - София, 2001 г. и Х

клас, Изд. „Анубис”, „Просвета”, „Булвест 2000”, - София, 2001 г.).


1. Разработка на реферат- (от 1-40 точки)

2. Разработка на проект на система от уроци – (от 1-60 точки)

3. Две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по


ЗАБЕЛЕЖКА: В началото на курса на обучение преподавателят конкретизира формите на



1. Критерии за оценяване на реферата:

2. Структура – (от 1-5 точки)

3. Съдържание – (в научно, дидактическо и логическо отношение) – (от 1-15 точки)

4. Творчески подход – (от 1-5 точки)

5. Стил – (от 1-5 точки)

6. Техническо оформление – (от 1-5 точки)


Първо равнище – изготвяне по “готова схема” – Среден (3);

Второ равнище – изготвяне по аналогия на даваните образци или ситуации – Добър (4);

Трето равнище – изготвяне чрез преобразуване на овладяните способи и извеждане на

свой алгоритъм – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – предлагане на оригинална теза и свой алгоритъм – Отличен (6).

Оценяване: От формата за самостоятелна работа изготвяне на реферат при получени: 20

т. Среден (3); (от 21-25 точки) – Добър (4); (от 26-30 точки); (от 31-35 точки) Мн. добър

(5); и (от 36-40 точки) – Отличен (6).

Критерии за оценяване на проекта на уроци:





























(Добър 4).

























Критерии за оценяване на писмените контролни работи: Първо равнище – обща представа по дадената тема, наличие на съществени пропуски,

неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);

Второ равнище – репродуктивно – описателно извеждане на темата, допускане на

неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала, адекватност

на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – извеждане на темата с разбиране на представения материал,

умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен

(6).

Оценяване: От формата за самостоятелна работа „писмени контролни работи” при

получени: (8-15 т.) – Среден (3); (16-24 т.) – Добър (4); (25-33 т.) – Мн. добър (5); (34-40

т.) – Отличен (6).


Реферат, проект на система от уроци, работа с информационни източници,

контролни


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. Да са реализирали предвидените от правилника за учебната работа брой часове,

съгласно учебния план.

2. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили и успешно да

са защитили проект на система от уроци – (от 1-60 точки).

3. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили реферата си –

(от 1-40 точки).






Изпитът по дисциплината е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на

120 минути.

Елементи

Комплексна оценка, която се оформя въз основа на оценките от писмен изпит и

текущи оценки от различните форми на самостоятелна работа (при оценка на всеки от

елементите във формите на самостоятелна работа – разработка на реферат, изготвяне на

проект на система от уроци се прилага описаната в т. V рейтингова система).

По време на писмения изпит всеки студент разработва писмено по един въпрос от

общата част и специалната част І на конспекта. За взет изпит с оценка различна от Слаб 2

се приема случаят, когато студентът е получил положителна оценка различна от Слаб 2 и

по двата въпроса от съответните части на конспекта. По специалната част І от конспекта

студентът разработва реферат, а по специалната част ІІ от конспекта - изготвя проект на

система от уроци във формите на самостоятелна работа. Получените текущи оценки от

формите на самостоятелна работа и оценката от проведения писмен изпит оформят

окончателната комплексна оценка по дисциплината „Методика на обучението по

биология”.

Процедура


компетенции у всеки студент се проследява, регистрира и оценява от преподавателя-

методик в хода и в края на семестъра.

До края на семестъра се преглежда и се поставя оценка на отделните форми на

самостоятелна работа – разработка на реферат и изготвяне на проект на системата от


тях.

Писменият изпит се провежда по следната схема: Разработване на теоретичен въпрос

от конспекта, определен чрез изтеглен от студента изпитен билет, включващ въпрос от

общата част и специалната част І на конспекта.




Критериите за оценяване на знанията и уменията на студента във формите на

самостоятелна работа са описани в т. V.

За писмения изпит - преглеждане и поставяне на оценка от преподавателя, провел

лекционния курс и асистента по дисциплината. Събеседване върху въпроси, неразкрити

добре в писмените разработки при необходимост.

Критерии за оценяване знанията и уменията на студента за писмения изпит:

Първо равнище – обща представа по дадената тема, наличие на съществени пропуски,

неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);

Второ равнище – репродуктивно – описателно извеждане на темата, допускане на

неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър (4);

Трето равнище – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала, адекватност

на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);

Четвърто равнище – извеждане на темата с разбиране на представения материал,

умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен

(6).

Оценяване: От формата за самостоятелна работа „писмени контролни работи” при

получени: (8-15 т.) – Среден (3); (16-24 т.) – Добър (4); (25-33 т.) – Мн. добър (5); (34-40

т.) – Отличен (6).


Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от оценките, получени

от формите на самостоятелна работа и от писмения изпит. Ако студентът има

положителна оценка от проведените контролни работи през семестъра върху изтеглени на

изпита билети по негово желание тя може да се използва като оценка по съответния

въпрос.

Студент, получил слаба оценка на писмения изпит се явява на поправителна сесия,

като отделните оценки от формите на самостоятелна работа, различни от Слаб (2) се

зачитат.



изпитна процедура и получаване на положителна оценка от писмения изпит на студента

се присъждат предвидените по учебен план кредити – 7 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ТЕКУЩА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА ПО БИОЛОГИЯ”


1. Структура на учебното съдържание по предмета „Човекът и природата” V и VІ

клас. Понятиен апарат. Междупредметни връзки. Приложение на категориалния

апарат на Методиката на обучението по биология за практическата му реализация в

класно-урочните форми. Типове и видове уроци.

2. Структура на учебното съдържание по предмета „Биология и здравно образование”

VІІ – Х клас. Понятиен апарат. Междупредметни връзки. Приложение на

категориалния апарат на Методиката на обучението по биология за практическата

му реализация в класно-урочните форми. Типове и видове уроци.




11. Андреев, М. Дидактика. ДИ „Народна просвета”. София,1981.

12. Бойчева, М. Технологични аспекти на хоспитирането по биология. Университетско


13. Бойчева, М. Формиране на методически умения у студенти-биолози за работа с



14. Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”. София, 1984.

15. Всички действащи учебници и учебни помагала по предметите „Човекът и

природата” и „Биология и здравно образование” за съответната учебна година от 5-

10 клас включително.



17. Списание „Биология, екология, биотехнология”

18. http://start.e-edu.bg/ Национален образователен портал. Учебни ресурси.


4. Проучване на педагогическата и методическа литература и участие в анализа на

изнесените и наблюдаваните уроци с представяне на собствения модел на отделни

урочни фрагменти – (1-20 точки)

5. Водене на тетрадка-дневник (с разработени собствени методически модели на

практически реализираните урочни единици и записи на наблюдаваните уроци на

колеги от групата) – (от 1-40 точки)

6. Изготвяне на проект на система от уроци – (от 1-40 точки)


Критерии за оценяване проучването на педагогическата и методическа

литература и участие в анализа на изнесените и наблюдаваните уроци с

представяне на собствения модел на отделни урочни фрагменти:

присъства и наблюдава всички уроци на колегите от групата – (от 1-4 точки)







точки)







на биологията. Има сформирани основни дидактически умения, които умее добре да

прилага при наблюдението и обсъждането на уроците. Умее да съпоставя теоретичните

изисквания с наблюдаваното и да изказва оценъчни съждения. Проявява съзнателност и



















Оценяване:

При получени: (от 1-2 точки) – Слаб (2), (от 4-8 точки) – Среден (3); (от 8-12 точки) –

Добър (4); (от 12-16 точки) – Мн. добър (5); (от 16-20 точки) – Отличен (6)

Критерии за оценяване на тетрадката-дневник за наблюдаваните и обсъдени

уроци по време на семестъра:























Оценяване

От формата за самостоятелна работа „тетрадка-дневник за наблюдавани и обсъдени

уроци” по време на семестъра при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-20 точки) –

Добър (4); (от 21-30 точки) – Много добър (5); (от 31-40 точки) – Отличен (6).

Критерии за оценяване на изготвения проект на системата от уроци:





























(Добър 4). Трето равнище: Много добро съответствие на структурата на писмената разработка с

























Казуси, дискусии, упражнение, проект на система от уроци, работа с

информационни източници, работа с нормативни документи, практика – изнасяне на

уроци, анализи на уроци, водене на тетрадка-дневник.



4. Да са получили положителна оценка от изготвения проект на система на уроци –

(от 1-40 точки)

3. Редовно участие в анализа на изнесените и наблюдаваните уроци с представяне на

собствения модел на отделни урочни фрагменти – (от 1-20 точки)


дневник със записките на наблюдаваните и изнесени уроци (от 1-40 точки).

От формите на самостоятелна работа по време на семестъра студентът трябва да е

събрал не по-малко от 42 точки.




Елементи


студента при разработването и изнасянето на пробните уроци, компетентността на

студента при обсъждането на наблюдаваните уроци и качеството на водените записи на

наблюдаваните уроци. За оценка на отделните елементи – разработване и изнасяне на

пробните уроци, участие в обсъждането на наблюдаваните уроци, водене на запис на

наблюдаваните уроци се прилага описаната рейтингова система.

Процедура



разработването и изнасянето на пробните уроци (най-малко 2 на брой – един в

студентската група и един в реални училищни условия), участието в обсъжданията на

уроците на колегите от групата в хода на семестъра и се оценява от преподавателя-

методик в края на семестъра.



пробните уроци. При необходимост се провежда събеседване върху въпроси, неразкрити

добре в тетрадката-дневник с наблюдения и в проекта на системата от уроци.



Критерии за оценяване знанията и уменията на студентите

Критериите за оценяване на знанията и уменията във формите на самостоятелна

работа са описани в т. V.

Практическият компонент от текущата оценка за семестъра по дисциплината се

изразява в изнасяне на най-малко два урока – един в студентската група и един в реални

училищни условия, като всеки се оценява поотделно от преподавателя-методик – (100

точки). Крайната оценка е средно-аритметична от оценките на двата урока.

Критерии за оценяване на знанията и уменията при реализацията на пробните

уроци:

1. заучава и възпроизвежда точно методическата разработка на пробните уроци – (10

точки)

2. спазва отделните етапи от макроструктурата на съответния тип и вид урок – (10

точки)

3. логично, точно и с разбиране разкрива учебното съдържание на урока – (10 точки)

4. не допуска фактологични неточности и грешки – (10 точки)

5. правилно и оптимално разпределя учебното време по отделните етапи от

макроструктурата на урока – (10 точки)

6. използва разнообразни методически категории при разкриване на урочното

съдържание – (10 точки)

7. оптимално и умело използва съвременните учебно-технически и нагледни

средства; – (10 точки)

8. разпределя вниманието си и работи с различни ученици от класа при разкриване на

новото учебно съдържание – (10 точки)

9. правилно организира и провежда различните форми за проверка и оценка на

знанията на учениците и прилага разнообразни методи – (10 точки)

10. ефективно използва учебното време, уплътнява и спазва учебното време от часа –

(10 точки)

Първо равнище: Не отделя достатъчно време и не полага необходимите усилия да

запамети и точно да възпроизведе, съгласно предварителния замисъл методическата

конструкция на урока. През по-голямата част от урока е налице неорганизираност,

непоследователност и нелогичност в действията. Не владее достатъчно добре

фактическото съдържание и допуска грешки. Не умее да приложи предварително

замислените методи, прийоми и средства за обучение. Проваля дидактически ситуации в

урока. Проявява неумение да организира и приложи формите и методите за проверка и

оценка на знанията на учениците. Показва несигурност и неумение да комуникира с

учениците. Налице е неефективност в работата и неумение да уплътни учебното време –

(Слаб 2).

Второ равнище: Не заучава добре и не възпроизвежда, съгласно предварителния

замисъл методическата конструкция на урока. Допуска непоследователност и хаотичност

по време на отделните етапи от макроструктурата на урока. Показва несигурност и

неубедителност при разкриване на фактическото съдържание. В определени моменти

проявява неразбиране на фактическото учебно съдържание, допуска известни фактически

неточности. Използва беден дидактически инструментариум за разкриване на учебното

съдържание. Налице е слаба нагледност и неумение за работа с нагледните средства.

Допуска грешки в организацията на различните форми за проверка и оценка на знанията

на учениците, неуверено прилага отделните методи. На моменти проявява

неорганизираност и неумение за работа с учениците. Допуска паузи и недостатъчно добро

уплътняване на учебното време – (Среден 3).

Трето равнище: Добре заучава и възпроизвежда предварително разработената

методическа конструкция на урока. Последователно, логично и с разбиране разкрива

отделните етапи от макроструктурата на урока. Прилага еднообразни и недостатъчно

ефективни по отношение на учебното съдържание и възрастта на учениците методи на

обучение. Прилага недостатъчен брой и до известна степен неправилно нагледните

средства. Проявява старание в организацията и провеждането на формите и методите за

проверка и оценка на знанията на учениците, но допуска отклонения. Проявява желание и

опити да работи с по-голямата част от учениците в класа при разкриване на новото учебно

съдържание. Не уплътнява достатъчно добре учебното време от часа – (Добър 4).

Четвърто равнище: Много добре заучава и възпроизвежда точно, съгласно

предварителния замисъл, методическата конструкция на урока. Последователно и с

разбиране разкрива отделните етапи от макроструктурата на урока. Прилага богат

дидактически инструментариум – методи, прийоми и средства за обучение при

разкриване на новото учебно съдържание, но не винаги успява да постигне желаните

резултати. Уверено и с разбиране обяснява новите моменти от методичната единица.

Изпитва затруднения при практическата организация и реализация на отделни форми и

методи за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците. Работи с желание, но

не успява да организира достатъчно добре работата си с класа и включва само ограничен

брой ученици по време на урока. Много добре разпределя и ефективно използва учебното

време от часа – (Много добър 5).

Пето равнище: Отлично заучава и точно възпроизвежда, съгласно предварителния

замисъл методическата конструкция на урока. Последователно и с разбиране разкрива

отделните етапи от макроструктурата на урока. Прилага богат дидактически

инструментариум – методи, прийоми и средства за обучение при разкриване на новото

учебно съдържание и успява да постигне очакваните резултати. Отлично владее и

обяснява фактическото съдържание. Умее да планира и правилно и точно да организира и

проведе различните форми и методи за проверка и оценка на знанията и уменията на

учениците. Работи с желание и увереност в себе си. Отлично организира работата си с

учениците и успява да включи максимален брой ученици по време на урока. Отлично

разпределя и уплътнява учебното време от часа – (Отличен 6).

Оценяване

При получени: (от 1-20 точки) – Слаб 2; (от 21-40 точки) – Среден 3; (от 41-60 точки) –

Добър 4; (от 61-80 точки) – Много добър 5; (от 81-100 точки) – Отличен 6.


Крайната текуща оценка за дисциплината се оформя като средноаритметична

величина от оценките от формите на самостоятелна работа и от практическия компонент –

изнасяне на пробните уроци. Оценката от практическия компонент е средноаритметична

от оценките на отделните изнесени пробни уроци.

За студент, получил слаба оценка от изнесените пробни уроци текущата оценка за

семестъра е (Слаб 2). Студент, получил слаба оценка на тетрадката-дневник, се явява на

поправителна сесия само върху този компонент, като оценката от изнесените пробни

уроци се зачита.



изпитна процедура, както и при успешно реализирани пробни уроци, студентът получава

положителна текуща оценка и му се присъждат предвидените по учебен план кредити – 5

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ПРЕДДИПЛОМНА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА ПО БИОЛОГИЯ”


Структура на учебното съдържание по предмета „Човекът и природата” V и VІ клас.

Понятиен апарат. Междупредметни връзки. Приложение на категориалния апарат на

Методиката на обучението по биология за практическата му реализация в класно-

урочните форми. Типове и видове уроци.

Структура на учебното съдържание по предмета „Биология и здравно образование” VІІ –

Х клас. Понятиен апарат. Междупредметни връзки. Приложение на категориалния апарат

на Методиката на обучението по биология за практическата му реализация в класно-

урочните форми. Типове и видове уроци.


Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология. Университетско

издателство „Св. Кл. Охридски”. София, 1992.

Андреев, М. Дидактика. ДИ „Народна просвета”. София,1981.

Бойчева, М. Технологични аспекти на хоспитирането по биология. Университетско



иновационни методи за обучение на учениците (теоретичен модел). Университетско


Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”. София, 1984.

Всички действащи учебници и учебни помагала по предметите „Човекът и природата” и

„Биология и здравно образование” за съответната учебна година от 5-10 клас

включително.



Списание „Биология, екология, биотехнология”

http://start.e-edu.bg/ Национален образователен портал. Учебни ресурси.


Проучване на педагогическата и методическа литература и редовно участие в анализа на

изнесените и наблюдаваните уроци с представяне на собствения модел на отделни урочни


Водене на тетрадка-дневник (с разработени собствени методически модели на

практически реализираните урочни единици и записи на наблюдаваните уроци на базовия

учител и колегите от групата) – (от 1-40 точки)

Изготвяне на проект на система от уроци – (от 1-40 точки)




Критерии за оценяване на проучването на педагогическата и методическа

литература и редовно участие в анализа на изнесените и наблюдаваните уроци с

представяне на собствения модел на отделни урочни фрагменти:

присъства и наблюдава всички уроци на колегите от групата – (от 1-4 точки)







точки)







на биологията. Има сформирани основни дидактически умения, които умее добре да

прилага при наблюдението и обсъждането на уроците. Умее да съпоставя теоретичните

изисквания с наблюдаваното и да изказва оценъчни съждения. Проявява съзнателност и



















Оценяване:

При получени: (от 1-6 точки) – Слаб (2), (от 6-10 точки) – Среден (3); (от 10-14 точки) –

Добър (4 ); (от 14-18 точки) – Мн. добър (5); (от 18-20 точки) – Отличен (6)
























Оценяване

От формата за самостоятелна работа „тетрадка-дневник за водене на записи на

наблюдавани и обсъдени уроци” по време на семестъра при получени: (10 точки) – Среден

(3); (от 11-20 точки) – Добър (4); (от 21-30 точки) – Много добър (5); (от 31-40 точки) –

Отличен (6).

Критерии за оценяване на проекта от уроци:





























(Добър 4). Трето равнище: Много добро съответствие на структурата на писмената разработка с





























Дискусии, проект на система от уроци, работа с информационни източници, работа

с нормативни документи, практика – изнасяне на уроци, анализи на уроци, водене на

тетрадка-дневник.



6. Да са получили положителна оценка от изготвения проект на системата от уроци –

(от 1-40 точки)


дневник със записките на наблюдаваните и изнесени уроци (от 1-40 точки).


Елементи

Работата на студентите се наблюдава ежедневно и се оценява от базовия учител.

Преподавателят-методик наблюдава и оценява съвместно с базовия учител определен

брой уроци, определени в чл.13 от Правилника за организация и провеждане на учебния

процес в ШУ „Еп. К. Преславски”.

Крайната оценка (т. о.) е комплексна и се оформя въз основа на степента и

качеството на реализация на разработените и изнесените от студента уроци, съобразно

изискванията на МОБ; компетентността на студента при обсъждането на наблюдаваните

уроци; качеството на водените записки на наблюдаваните уроци.

Преддипломната педагогическа практика приключва с Държавен практико-

приложен изпит по биология, за който се приема последното, трето посещение на урок за

съответния студент от преподавателя-методик.

Процедура



разработването и изнасянето на уроците в поверените му класове, участието в

обсъжданията на уроците на колегите от групата в хода на семестъра и се оценява от



самостоятелна работа – тетрадка-дневник със записи на наблюдаваните уроци и на

проекта на системата от разработените и изнесени уроци. При необходимост се провежда

събеседване върху въпроси, неразкрити добре в тетрадката-дневник с наблюдения и в

проекта на системата от уроци.



Критериите за оценяване на знанията и уменията във формите на самостоятелна

работа са описани в т. V.

Практическият компонент от текущата оценка за семестъра по дисциплината се

изразява в изнасяне на два урока в присъствието на преподавателя-методик, като всеки се

оценява поотделно – (100 точки). Крайната оценка е средно-аритметична от оценките на

двата урока. Базовият учител също изразява своето мнение при оформянето на

окончателната оценка.

Критерии за оценяване на знанията и уменията при реализацията на уроците:

заучава и възпроизвежда точно методическата разработка на уроците – (10 точки)

спазва отделните етапи от макроструктурата на съответния тип и вид урок – (10 точки)

логично, точно и с разбиране разкрива учебното съдържание на урока – (10 точки)

не допуска фактологични неточности и грешки – (10 точки)

правилно и оптимално разпределя учебното време по отделните етапи от

макроструктурата на урока – (10 точки)

използва разнообразни методически категории при разкриване на урочното съдържание –

(10 точки)

оптимално и умело използва съвременните учебно-технически и нагледни средства – (10

точки)

разпределя вниманието си и работи с различни ученици от класа при разкриване на

новото учебно съдържание – (10 точки)

правилно организира и провежда различните форми за проверка и оценка на знанията и

уменията на учениците и прилага разнообразни методи – (10 точки)

ефективно използва учебното време, уплътнява и спазва учебното време от часа – (10

точки)

Първо равнище: Не отделя достатъчно време и не полага необходимите усилия да

запамети и точно да възпроизведе, съгласно предварителния замисъл, методическата

конструкция на урока. През по-голямата част от урока е налице неорганизираност,

непоследователност и нелогичност в действията. Не владее достатъчно добре

фактическото съдържание и допуска грешки. Не умее да приложи предварително

замислените методи, прийоми и средства за обучение. Проваля дидактически ситуации в

урока. Проявява неумение да организира и приложи формите и методите за проверка и

оценка на знанията и уменията на учениците. Показва несигурност и неумение да

комуникира с учениците. Налице е неефективност в работата и неумение да уплътни

учебното време – (Слаб 2).

Второ равнище: Не заучава добре и не възпроизвежда, съгласно предварителния

замисъл, методическата конструкция на урока. Допуска непоследователност и хаотичност

по време на отделните етапи от макроструктурата на урока. Показва несигурност и

неубедителност при разкриване на фактическото съдържание. В определени моменти

проявява неразбиране на фактическото учебно съдържание, допуска известни фактически

неточности. Използва беден дидактически инструментариум за разкриване на учебното

съдържание. Налице е слаба нагледност и неумение за работа с нагледните средства.

Допуска грешки в организацията на различните форми за проверка и оценка на знанията и

уменията на учениците, неуверено прилага отделните методи. На моменти проявява

неорганизираност и неумение за работа с учениците. Допуска паузи и недостатъчно добро

уплътняване на учебното време – (Среден 3).

Трето равнище: Добре заучава и възпроизвежда предварително разработената

методическа конструкция на урока. Последователно, логично и с разбиране разкрива

отделните етапи от макроструктурата на урока. Прилага еднообразни и недостатъчно

ефективни по отношение на учебното съдържание и възрастта на учениците методи на

обучение. Прилага недостатъчен брой и до известна степен технически неправилно

нагледните средства. Проявява старание в организацията и провеждането на формите и

методите за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците, но допуска

отклонения. Проявява желание и опити да работи с по-голямата част от учениците в класа

при разкриване на новото учебно съдържание. Не уплътнява достатъчно добре учебното

време от часа – (Добър 4).

Четвърто равнище: Много добре заучава и възпроизвежда точно, съгласно

предварителния замисъл, методическата конструкция на урока. Последователно и с

разбиране разкрива отделните етапи от макроструктурата на урока. Прилага богат

дидактически инструментариум – методи, прийоми и средства за обучение при

разкриване на новото учебно съдържание, но не винаги успява да постигне желаните

резултати. Уверено и с разбиране обяснява новите моменти от методичната единица.

Изпитва затруднения при практическата организация и реализация на отделни форми и

методи за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците. Работи с желание, но

не успява да организира достатъчно добре работата си с класа и включва само ограничен

брой ученици по време на урока. Много добре разпределя и ефективно използва учебното

време от часа – (Много добър 5).

Пето равнище: Отлично заучава и точно възпроизвежда, съгласно предварителния

замисъл, методическата конструкция на урока. Последователно и с разбиране разкрива

отделните етапи от макроструктурата на урока. Прилага богат дидактически

инструментариум – методи, прийоми и средства за обучение при разкриване на новото

учебно съдържание и успява да постигне очакваните резултати. Отлично владее и

обяснява фактическото съдържание. Умее да планира и правилно и точно да организира и

проведе различните форми и методи за проверка и оценка на знанията на учениците.

Работи с желание и увереност в себе си. Отлично организира работата си с учениците и

успява да включи максимален брой ученици по време на урока. Отлично разпределя и

уплътнява учебното време от часа – (Отличен 6).

Оценяване

При получени: (от 0-20 точки) – Слаб 2; (от 21-40 точки) – Среден 3; (от 41-60 точки) –

Добър 4; (от 61-80 точки) – Много добър 5; (от 81-100 точки) – Отличен 6.


Крайната текуща оценка за дисциплината се оформя като средноаритметична

величина от оценките от формите на самостоятелна работа и от практическия компонент –

изнасяне на уроци. Оценката от практическия компонент е средноаритметична от

оценките на отделните изнесени уроци.

За студент, получил слаба оценка от изнесените уроци текущата оценка за семестъра е

(Слаб 2). Студент, получил слаба оценка на тетрадката-дневник, се явява на поправителна

сесия само върху този компонент, като оценката от изнесените уроци се зачита.



изпитна процедура, както и при успешно реализирани уроци, студентът получава

положителна текуща оценка и му се присъждат предвидените по учебен план кредити – 6

кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ”


1. Същност и значение на иновациите за процеса на обучение в средното училище.

2. Същност, характерни особености, дидактически изисквания за реализиране на

интерактивни методи в съвременното училище.

3. Значение на интерактивните методи за повишаване качеството на обучението по


4. Видове интерактивни методи в обучението по предметите „Човекът и природата” и

„Биология и здравно образование” и дидактическата им характеристика:

Ситуационни методи. Значение. Дейност на учителя. Дейност на учениците.

Видове – казус, инцидент, ролева игра. Примерни методически конструкции.



Дискусионни методи. Същност. Предимства. Видове – дискусия, дебат. Примерни

методически конструкции.


„Биология и здравно образование” и дидактическата им характеристика: Метод на

асоциациите. Мозъчна атака. Примерни методически конструкции.


„Биология и здравно образование” и дидактическата им характеристика: Контент-

анализ. Експертно учене. Приложение в учебното съдържание по предметите

„Човекът и природата” и „Биология и здравно образование”.



Презентация. Метод на проектите.

9. Предимства и недостатъци на интерактивните методи в процеса на обучение по



1. Бойчева, М. Формиране на методически умения у студентите – бъдещи учители по

биология по изготвянето на методически модели за конструиране и използване на

иновационни методи, приложени в обучението по Биология в VІІ клас. Биология,

екология, биотехнология (под печат).

2. Василева, Е. Съвременното училище – реалност и предизвикателства, С.,

Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2004.

3. Вълчев, Р. Интерактивни методи и групова работа в гражданското образование. С.,

„Отворено образование”, 2004.

4. Георгиева, В. Образователни стратегии и технологии. Тенденции и реалности в

САЩ. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски”, 1996.

5. Гигова, Ст. Използване на ситуационните методи за диагностициране на

резултатите от обучението на учениците по биология в VІІІ клас. - Биология,

екология, биотехнология, 2002, 3-4, с. 88 - 95.

6. Гюзелева, Г. и др. Използване на казуси в обучението по биология в ІХ клас. В сб.

Нетрадиционното в обучението по биология. Педагог 6, 2001, с. 39 - 57.

7. Костова, З. Как да учим успешно. Иновации в обучението. С., Педагог 6, 1999.

8. Костова, З. Как да създадем нагласа за учене. Иновации в обучението. С., „Педагог

6”, 2000.

9. Кръстева, А. Аспекти на екипното обучение. Велико Търново, „Фабер”, 2003.

10. Милкова, Ю. Ролеви игри при усвояване на знанията за тъкани в VІІІ клас. В сб.

Нетрадиционното в обучението по биология. Педагог 6, 2001, с. 87 - 94.

11. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното

образование и подготовка (2006 - 2015), МОН, 2006.

12. Петров, П., М. Атанасова. Образователни стратегии на учене. С., „Веда Словена –

ЖГ”, 2001.

13. Узунова, В. Използване на казуси в обучението по биология. - Биология, екология,

биотехнология, 2006, 1, с. 37 - 45.

14. Интернет източници:

http://edweb.sdsu.edu/Courses/ET650_OnLine/MAPPS/Strats.html

http://coe.etsu.edu/departments/cuai/danielsh/5507/HintsCOL.html

http://coe.etsu.edu/departments/cuai/danielsh/5507/teachmodels/

http://www.trcabc.com

http://www.home.att.net/~teaching

http://www.ets.org/research/pic/teamat.pdf

http://cac.psu.edu/training/outlines/case/studentcase.html


1. Изработване на презентации (от 1- 60 точки).

2. Изготвяне на проект на система от уроци с приложение на интерактивни методи (от

1-40 точки).


Критерии за формата на самостоятелна работа „изработване на презентация”:



9. Умение за представяне на презентацията – (от 1-15 точки)



подходяща литературна извадка; неточности при цитиране на използваните литературни

източници; необвързаност на теорията с практическото й значение и приложение в

процеса на обучение по биология в средното училище; небрежно отношение към

техническото оформление; до известна степен неумение за презентиране – (Среден 3).




известни неточности и пропуски при цитиране на използваните литературни източници;

теоретизиране и недостатъчно добра практическа приложимост на разработката; добро

техническо оформление и умение за представяне на информацията – (Добър 4).


поставената дидактическа задача; правилен подбор на литературни източници и умение за

цитирането им; недостатъчно добра обвързаност между теорията и практиката на






http://home.att.net/~teaching

http://cac.psu.edu/training/outlines/case/studentcase.html




Оценяване


семестъра при получени: (20 точки) – Среден (3); (от 21-35 точки) – Добър (4); (от 36-50


Критерии за формата на самостоятелна работа „изготвяне на проект на система

от уроци с приложение на интерактивни методи”:

























макроструктурата на уроците, в сравнение с теоретичните изисквания за съответния тип и




(Добър 4).























уроци с приложение на интерактивни методи” при получени: (10 точки) – Среден (3); (от

11-15 точки) – Добър (4); (от 16-25 точки) – Много добър (5); (от 26-40 точки) – Отличен

(6).




Казуси, дискусия, упражнение, семинари, проект на система от уроци, работа с

информационни материали, работа с нормативни документи, анализи на уроци, изготвяне

на презентации


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. Да са реализирали аудиторната заетост съгласно учебния план.

2. До датата за редовната изпитна сесия студентите да са представили изготвените


3. До датата за редовната изпитна сесия студентите да са представили изготвения

проект на система от уроци с приложение на интерактивни методи.


Елементи

Текущата оценка е комплексна и се оформя въз основа на: качеството на усвоените

теоретични знания за интерактивните методи на обучение; компетентността на студента

при разработването и презентацията на интерактивни методи; компетентността на

студента при обсъждане на предлаганите интерактивни методи за дадена тема от

урочното съдържание от V – Х клас. За оценка на отделните елементи – качество на


презентацията на интерактивни методи (60 %), участие и компетентност на студента в

обсъждането на предлаганите интерактивни методи за дадена тема от урочното

съдържание от V – Х клас (40 %) се прилага разработената рейтингова система.




Изпитът по дисциплината е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на

120 минути.



Критериите за оценяване на самостоятелната работа са описании в т. V.

Критерии за оценяване знанията и уменията на студента от теоретичния въпрос:






Трето равнище: продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез търсене на нов

алгоритъм и анализ; използване на литературни данни и извеждане на своя теза;



обоснованост и оригинална интерпретация на литературата; изявено отношение и позиция

към разкриваната тема; точност и богата езикова култура – Отличен (6).




Оценката от теоретичния въпрос се оформя след преглеждане на развития теоретичен

въпрос. При необходимост се провежда събеседване върху въпроси, неразкрити добре в

писмената разработка.


оценките, получени от студентите по време на писмения изпит по въпрос от конспекта и

от формите на самостоятелна работа през семестъра.

За студент, получил слаба оценка на теоретичния изпит, оценката е (Слаб 2). Студент,

получил слаба оценка на една от формите на самостоятелна работа, се явява на

поправителна сесия само върху тази форма, като оценката от теоретичния компонент и от

другата форма на самостоятелна работа, която е положителна, се зачита.









ДИСЦИПЛИНА „ФОРМИ И МЕТОДИ ЗА ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И

ВЪЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ”


1. Цели и задачи на екологичното образование и възпитание на учениците. Развитие на

целите на екологичното образование. Същност на основните понятия, относно

целите на екологичното образование.





3. Структуриране на екологичното учебно съдържание в отделните училищни степени.

Характеристика на екологичното учебно съдържание, включено в предметите

„Човекът и природата” и „Биология и здравно образование”.


Характеристика, планиране и организация.




1. Ангелова, Р., М. Кабасанова. Обща методика на обучението по биология. УИ „Св.

Кл. Охридски”, София, 1992.

2. Бозаров, В. и др. Дидактика на биологията. ДИ „Народна просвета”, София, 1984.

3. Всички действащи учебници и учебни помагала за съответната учебна година по

предметите „Човекът и природата”, „Биология” и „Биология и здравно

образование” от 5-10 клас.

4. Костова, Здр. Концептуализация на екологичното образование. „Фабер”, София,

2003.

5. Костова, Здр. Как да учим успешно. Иновации в обучението. Педагог 6, С., 1999.

6. Костова, Здр. Как да създадем нагласа за учене? Иновации в обучението. Педагог 6,

С., 2000.




1. Изработване на презентации (от 1-60 точки).

2. Изготвяне на проект на система от уроци с приложение на форми и методи за





Критерии за формата на самостоятелна работа „изработване на презентация”






подходяща литературна извадка; неточности при цитиране на използваните литературни

източници; необвързаност на теорията с практическото й значение и приложение в

процеса на обучение по биология в средното училище; небрежно отношение към

техническото оформление; до известна степен неумение за презентиране – (Среден 3).




известни неточности и пропуски при цитиране на използваните литературни източници;

теоретизиране и недостатъчно добра практическа приложимост на разработката; добро

техническо оформление и умение за представяне на информацията – (Добър 4).


поставената дидактическа задача; правилен подбор на литературни източници и умение за

цитирането им; недостатъчно добра обвързаност между теорията и практиката на









Оценяване


семестъра при получени: (20 точки) – Среден (3); (от 21-35 точки) – Добър (4); (от 36-50


Критерии за формата на самостоятелна работа „изготвяне на проект на система


учениците”

























макроструктурата на уроците, в сравнение с теоретичните изисквания за съответния тип и




(Добър 4).























уроци с приложение на форми и методи за екологично образование и възпитание на

учениците” при получени: (10 точки) – Среден (3); (от 11-15 точки) – Добър (4); (от 16-25





Казуси, дискусии, семинари, упражнения, проект на система от уроци, работа с

информационни източници, работа с нормативни документи, анализи на уроци, изготвяне

на презентации


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 7. Да са реализирали от аудиторната заетост съгласно учебния план.

8. До датата за редовната изпитна сесия студентите да са представили изготвените






Елементи

Текущата оценка е комплексна и се оформя въз основа на: теорията на проблема за




обсъждане на предлаганите форми и методи за екологично образование за дадена тема от

урочното съдържание от V – Х клас. За оценка на отделните елементи – качество на




екологично образование за дадена тема от урочното съдържание от V – Х клас се прилага

разработената рейтингова система.




Съгласно ЗВО разработването на теоретичния въпрос се провежда в писмена форма с

продължителност 120 мин.


за оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити


Критерии за оценяване знанията и уменията на студента за теоретичния

изпит:






Трето равнище: продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез търсене на нов

алгоритъм и анализ; използване на литературни данни и извеждане на своя теза;



обоснованост и оригинална интерпретация на литературата; изявено отношение и позиция

към разкриваната тема; точност и богата езикова култура – Отличен (6).




Оценката от теоретичния изпит се оформя след преглеждане на развития теоретичен

въпрос. При необходимост се провежда събеседване върху въпроси, неразкрити добре в

писмената разработка.




За студент, получил слаба оценка на теоретичния изпит, оценката е (Слаб 2). Студент,

получил слаба оценка на една от формите на самостоятелна работа, се явява на

поправителна сесия само върху тази форма, като оценката от теоретичния компонент и от

другата форма на самостоятелна работа, която е положителна, се зачита.









ДИСЦИПЛИНА „МЕТОДИКА И ТЕХНИКА НА УЧИЛИЩНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ ПО

БИОЛОГИЯ”


1. Видове уроци по биология. Лабораторен урок – макроструктура. Предварителна

подготовка, методика на организация и провеждане.

2. Методи на самостоятелна работа на учениците – наблюдение и експеримент.

Изисквания и методика на организацията и провеждането им

3. Изготвяне на глицерин-желатинови препарати за изучаване устройството на

вегетативните органи при растенията – правила и изисквания за изготвяне на ръчни

прерези и на различни видове микроскопски препарати.

4. Наблюдения и опити, свързани с: доказване функцията на корен, стъбло и лист;

устройството и състава на семената; процеса на клетъчно делене; устройството и

функцията на различни видове животински органи (око, сърце, бъбрек) и тъкани;

кръвни натривки; химичния състав на клетката; пропускливостта на плазмената

мембрана за вода; структурното разнообразие на про- и еукариотните клетки и

синтеза на органични вещества при фотосинтезата; дразнимостта и движението при

едноклетъчни и растения. Методическа конструкция на съответните уроци и

методика на приложение на опитните постановки.

5. Методики за събиране, обработване и съхранение на материал за часовете по

зоология в VІІ клас. Провеждане на наблюдения и опити за изучаване устройството

и реакциите на дразнимост и поведение при безгръбначни и гръбначни животни.

Роля на проблемно - познавателните задачи в обучението по биология -

конструиране и обсъждане методиката на приложение на разнообразни видове

проблемно - познавателни задачи в часовете по зоология. Изработване на

алгоритми за наблюдение и изучаване на животински обекти в VІІ клас.

6. Стандартизирани форми и методи на проверка и оценка на знанията на учениците.

Запознаване с методиката на изготвяне на дидактическите тестове. Системи и

скали за оценка. Изработване на примерни типове тестови задачи и обсъждане

целта и методиката на приложението им в урочното съдържание по биология от V

– Х клас.



Университетско издателство „Св. Кл Охридски”. София, 1992.

2. Бойчева, М. Ръководство за упражнения по Методика и техника на училищния

експеримент по биология. Антос, Шумен, 2003.

3. Всички действащи за съответната учебна година учебници по предметите „Човекът

и природата” V и VІ клас и „Биология и здравно образование” VІІ – Х клас за СОУ

и методически пособия към тях.

4. Дечева, М. Методика на учебно-възпитателната работа по биология 6-7 клас. ДИ

„Народна просвета”, София, 1989.

5. Захариева, А. и др. Методика на обучението по биология. София, 1972.



7. Марчева, М. и др. Ръководство на учителя за пети клас. ДИ „Народна просвета”,

София, 1980.

8. Рашкова, Ст. и др. Практикум по биология. София, 1983.

9. Цветков, Т. и др. Наблюдения и опити в обучението по анатомия и физиология на

човека. Варна, 1983.


1. Водене на протоколи от лабораторните упражнения (от 1-30 точки).

2. Изготвяне на проект на система от уроци (лабораторен вид урок) (от 1-40 точки).

3. Провеждане на контролно (от 1-30 точки).




Критерии за оценяване на протоколи:

1. Съдържателно оформление (от 1 - 20 точки)

2. Техническо оформление (от 1 - 10 точки)

Първо равнище: Нередовно, непълно и недостатъчно вярно водене на протоколите за

отделните упражнения; в голяма степен неумение за фиксиране на получените резултати,

посредством рисунки, схеми, таблици; небрежно отношение към техническото

оформление – (Среден 3).

Второ равнище: Редовно, но недостатъчно пълно и вярно водене на протоколите за

отделните упражнения; незначителни пропуски по отношение на съдържателното

оформление на резултатите от опитите; добре формирано умение за фиксиране на

получените резултати, посредством рисунки, схеми, таблици; добро техническо

оформление – (Добър 4).

Трето равнище: В много добра степен редовно, пълно и точно водене на протоколите

за отделните упражнения; в много добра степен формирано умение за фиксиране на

получените резултати, посредством рисунки, схеми, таблици; много добро техническо

оформление – (Много добър 5).

Четвърто равнище: Редовно, пълно и точно водене на протоколите за отделните

упражнения; отлично формирано умение за фиксиране на получените резултати,

посредством рисунки, схеми, таблици; отлично техническо оформление, прегледно и

четливо оформени записи – (Отличен 6).

Оценяване

От формата за самостоятелна работа „водене на протоколи” по време на семестъра при

получени: (от 10-15 точки) – Среден (3); (от 16-20 точки) – Добър (4); (от 21-25 точки) –

Много добър (5); (от 26-30 точки) – Отличен (6).

Критерии за оценяване на проекта на система от уроци:




















разработка с поставената дидактическа задача, добро и в достатъчна степен задълбочено









(Добър 4).

























Критерии за оценяване на контролно:

Резултатите от контролното се оценяват по точкова система. Отговорите на отделните

въпроси от контролното носят общо 30 точки. Превръщането на получените точки в

оценки става по разработената скала, както следва:

Слаб (2) 1 -10 точки

Среден (3) 11-15 точки

Добър (4) 15-20 точки

Мн. добър (5) 21 - 25 точки

Отличен (6) 26 – 30 точки






Упражнение, проект на система от уроци, работа с информационни източници,

работа с нормативни документи, практика, водене на протоколи.


процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. Да са реализирали аудиторната заетост съгласно учебния план.

2. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са представили протоколите си

за проверка.

3. До датата на редовната сесия студентите да са получили положителна оценка от

проведеното контролно.


са защитили проект на система от уроци (лабораторен вид урок).


Текущата оценка е комплексна и се оформя въз основа на: активността,

компетентността и изявените умения на студентите по време на семестъра при

провеждането на лабораторните занятия и обсъждането на уроците, в които се прилагат

извършените лабораторни опити; качеството на проекта на системата от уроците;

качеството на водените протоколи по време на лабораторните упражнения; успеха от

проведеното контролно.

За оценка на отделните елементи се използват критериите и описаната рейтингова

система в т. 5.



Критериите за оценка са описани в т. 5.


Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от оценките,

получени от контролното, воденето на протоколите, защитата на проекта на системата от

уроци.


Фиксираният кредит по дисциплината – 6, се присъжда на студент, който има текуща

оценка, различна от слаб (2).





ДИСЦИПЛИНА „ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ В БЪЛГАРИЯ”

ТЕМИ ЗА РЕФЕРАТИ ИЛИ ПРЕЗЕНТАЦИИ

по Защитени територии и защитени зони в България

за специалност “Екология и опазване на околната среда”

1. Защитени територии в България:

Избира се една защитена територия в България и й се прави пълно описание:

Географско разположение, площ, физикогеографска характеристика,

почвеноклиматични условия, биоразнообразие, обявяване, предмет и цели на опазване,

режим на защита, управление. Текстта се онагледява с фигури, схеми, диаграми и снимков

материал.

- Национални паркове

- Природни паркове

- Резервати

- Защитени местности

- Природни забележителности

- Други природни територии

2. Защитени зони от нацианалната екологична мрежа НАТУРА 2000:

Избира се една защитена зона в България и й се прави пълно описание:

Географско разположение, площ, физикогеографска характеристика,

почвеноклиматични условия, биоразнообразие, обявяване, предмет и цели на опазване,

режим на защита, управление. Текстта се онагледява с фигури, схеми, диаграми и снимков

материал.

- Защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС на Съвета за опазване на дивите

птици

- Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС на Съвета за съхранение на

природните местообитания и на дивата флора и фауна

ІV. Литература

1. Закон за опазване на околната среда , обн. ДВ, бр.91 от 25.09.2002г., посл. изм. и

доп., ДВ, бр. 82 от 10.10.2006г.;ДВ бр.35 от 12.05.09

2. Закон за защитените територии ( ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от '99

г.,изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г.,

изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.)

3. Закон за биологичното разнообразие ( ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.; изм. и доп., бр. 88,

изм. бр/ 105/2005 г. , изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г.)

4. Закон за лечебните растения обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 65 от

11.08. 2006 г.;

5. Закон за защита на растенията обн. ДВ, бр. 91 от 10.10.1997г., посл.изм. ДВ, бр.31 от

14.04.2006г.;

6. Закон за устройство на територията обн. ДВ, бр.1 от 2001г., посл. изм. ДВ, бр.

82/2006г.;

7. Директива 79/409/ЕЕС на Съвета за опазване на дивите птици

8. Директива 92/43/ЕЕС на Съвета за съхранение на природните местообитания и на

дивата флора и фауна

9. «Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието

върху околната среда», издание на МОСВ, 1997 г.

10. Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, София,

2002г.;

11. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на

планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на

опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007

г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г., изм. ДВ. бр. 81 от 15 Октомври 2010 г., изм. ДВ.

бр. 3 от 11 Януари 2011 г.

12. www. natura2000bg

13. Опазване на ландшафтите, С. 1986 г.;

14. Орнитологично важни места в България. БДЗП, 1997 г.;

15. Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните

местообитания, ратифицирана и влязла в сила за България през 1991 г.

16. Регистър на защитените територии, ИАОС.

17. Стандартни формуляри за специални защитени зони ( СЗЗ ) за проекто-територии

от значение за общността ( ПТЗО ) и специални консервационни зони ( СКЗ ) по Натура

2000.

18. Национален план за опазване на биологичното разнообразие за периода 2005-2010,

МОСВ, 2005 г.;

19. Dirk Bernotat, & Dr. Axel Ssymank, 2009, Критерии и примери за определяне на

значението на въздействието в оценката за съвместимост, BfN, Leipzig Gernany.

20. Rainold Schaal, 2010, Оценка за съвместимост: най-важните неща, Ministry for Food

and Rural Areas, Baden-Wuerttemberg

21. Rainold Schaal, 2010, Законова и методологична рамка на чл. 6 (3) и чл. 6(4) на

Директивата за хабитатите, Ministry for Food and Rural Areas, Baden-Wuerttemberg

V. Форми на самостоятелна работа.

1. Консултации

2. Реферат или презентация 0-40 т.

Рефератът/презентацията трябва да включва подробно описание на

местоположението и площта, почвеноклиматичните и физикогеографски условия,

биоразнообразието, предмета, целите и режима на опазване, управлението и разрешените

и забранени дейности на една защитена територия или защитена зона в България (по

избор)..


Реферат:

Първо равнище (8-15 т.), Среден (3) – обща представа по темата, неумение

задълбочено и подробно да представи обекта, наличие на съществени пропуски в

теоретичните знания, неусвоени специфични термини, беден научен език;

Второ равнище (16-24 т.), Добър (4) – съществени пропуски при представянето

на територията или зоната, допускане на неточности в използваните термини,

сравнително добър научен език;

Трето равнище (25-33 т.), Мн. добър (5) – добър анализ на предмета и целите на

опазване и биоразнообразието в избрания обект, адекватност на използваните

термини; добро боравене с научния език – Мн. добър (5);

Четвърто равнище (34-40 т.), Отличен (6) – точен анализ на биоразнообразието,

физикохимичните и почвеноклиматични условия и предмета на опазване на

защитения обект, умение да представи ясно и пълно неговата мисия и цели,


VІ. Семестриален контрол

Две писменни контролни работи (тестове) върху защитени територии и върху

защитени зони.

VІІ. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол

в процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. До края на семестъра студентите да са представили разработка на реферат или

презентация по предварително избрана тема.

2. Да са постигнали положителен резултат от семестриалния контрол.

VІІІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/

Оценката се формира през време на семестъра като 50% от нея се оформя от

резултата от текущия контрол, а останалите 50% - от самостоятелната работа.

ІХ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите,


Х. Принципи на формиране на оценката


оценката на самостоятелната работа и оценката от семестриалния контрол.


След изпълнение на по-горе изложените изисквания на всички, получили

положителна оценка /по-висока от “Слаб”/ се присъждат 2 кредита.





ДИСЦИПЛИНА „ЗООГЕОГРАФИЯ И ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО


І. Конспект

1. Зоогеографията като наука – определение, предмет, цели и задачи.

2. Методи на биогеографските и зоогеографски изследвания – исторически,

хорологични, екологични, регионални и описателни методи. Връзка на

зоогеографията с другите науки.

3. Разпространение на организмите. Пасивно разпространение – автохория,

анемохория, хидрохория, зоохория, антропохория. Активно разпространение.

4. Ареал – определение и същност. Структура на ареала. Причини за ограничаването на

ареалите – механични, абиотични, биотични и антропогеннни фактори.

5. Типове ареали. Типове ареали в зависимост от техния размер (космополитни и

ендемични), тяхното разположение и конфигурация (непрекъснати и дизюнктивни).

Видове дизюнктивни ареали.

6. Фауна – определение, характерни признаци. Фаунистични елементи и фаунистични

комплекси.

7. Произход на фауната – основни типове фауногенеза.

8. Структура и характеристика на фауната.

9. Биогеографско райониране на сушата и Световния океан. Основни подходи при

биографското райониране на Земята, климатични пояси, основни биоми на сушата.

10. Биогеографско райониране на Световния океан.

11. Биогеографски царства на сушата. Неарктично царство – територия, области,

биогеографска характеристика.

12. Палеарктично и Неотропично царство – територия, области, биогеографска


13. Афротропично и Ориенталско царство – територия, области, биогеографска


14. Австралийско и Мадагаскарско царство – територия, области, биогеографска


15. Капско и Антарктично царство – територия, области, биогеографска характеристика.

16. Основни фаунистични комплекси и елементи в България.

17. Биогеографско райониране на България – принципи. Севернобългарски район.

18. Биогеографско райониране на България. Среднобългарски, Южнобългарски,

Черноморски и Планински район.

19. Биологично разнообразие – понятие. Характеристика на биоразнообразието в

България.

20. Заплахи за биологичното разнообразие в България. Опазване на биологичното

разнообразие. Категории защитени територии в България.


1. Асенов, Асен 2001. Обща биогеография. Университетско издателство «Св. Климент

Охридски», София

2. Асенов, Асен 2006. Биогеография на България. ЕТ «АН-ДИ Андриян Тасев», София

3. Груев, Бл., Б. Кузманов 1994. Обща биогеография, Университетско издателство

«Св. Климент Охридски», София

4. Воронов, А., Н. Дроздов, Е. Мяло 1985. Биогеография мира, Высшая школа, Москва.

5. Лопатин, И. 1989, Зоогеография, Вышэйшая школа, Минск.

6. Второв, П., Н. Дроздов 1979. Биогеография материков, Просвещение, Москва.

7. Бобрински, Н., А. Гладков 1961. География животных, Наука, Москва.

8. Зелдаг, У. 1975. Животный мир Земли, Мир, Москва.

9. Дарлингтон, Ф.1966. Зоогеография, Наука, Москва.

10. Нейл, У. 1973. География жизни, Наука, Москва.

11. Закон за биологичното разнообразие, 2002, с изменения и допълнения в периода

2005-2012 г.

12. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1998.

13. Национален план за опазване на биологичното разнообразие, 1999-2003 г.

14. Национален план за опазване на биологичното разнообразие, 2005–2010 г.

15. Fet, V., Popov, A. (Eds) 2007. Biogeography and ecology of Bulgaria. Springer. 482 p.

16. Георгиев, Г. 2004. Националните и природни паркове и резерватите в България,

Гея-Либрис, София


1. Реферативен преглед на литература (0-20 т.).


Реферат:



Среден (3);



Добър (4);







ІV. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на



2. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на


3. В края на курса студентите се явяват на тест върху материала от лекционните и

семинарни занятия, на който трябва да получат оценка не по-ниска от Добър

4.00.


Изпитът по дисциплината «Зоогеография и опазване на биологичното

разнообразие» е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120

минути.

VII. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на



Писмена част – разработване на два теоретични въпроса от конспекта:

Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадените теми, наличие на


Среден (3);

Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темите, допускане на


Добър (4);

Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темите, анализ на



Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темите с разбиране на



VIII. Принципи на формиране на оценката


оценка от писмената част и оценката от реферата.


студентът е получил оценка Слаб (2,00) на изпита.




план кредити – 3 кредита.


Documents

К О М П Л Е К Т Н А С Т У Д Е Н Т А - shu.bgshu.bg/sites/default/files/harakteristiki/fpn/Informacionen_paket_EOOS.pdf · Физиология на растенията