Стихотворни форми встарата турска литература

Благозвучието и смисълът, които се създават в едно стихотворение, определят неговата форма. Стиховете могат да бъдат наредени на базата на определен признак, както и да не се подчиняват на някакви правила. Затова стихотворните форми могат да бъдат два вида: - стихотворни форми, подчинени на определени правила; - стихотворни форми, неподчиняващи се на правила. Стихът в диванската литература се нарича мъсра. Две взаимно свързани помежду си мъсри образуват бейт1. В диванската литература се срещат четиристишия, петстишия, шестстишия и т.н. Стихотворните форми в диванската литература се определят на базата на строги вътрешни правила. Тези стихотворни форми се употребяват с векове. Даже първите поети от периода на Танзимата в Османската държава (Намък Кемал, Зия паша, Шинаси) пишат в такива стихотворни форми. Повечето поети се отказат от тях, но независимо от това има и такива, като Яхя Кемал, които продължават да пишат стихове в традиционните дивански стихотворни форми. Някои съвременни поети продължават тази тенденция.

Най-използваните стихотворни форми в диванската литература са газел, касиде, теркиби бенд, терджи бенд, къта, туюг, рубаи, месневи, мусаммат и др2.

Газел

Газелът е най-употребяваната стихотворна форма в диванската поезия. Най-добрите дивански поети са писали и най-добрите газели3. Названието води началото си от арабската литература, а оттам чрез персийската преминава в турската литература. В началния стадий на арабската лирика, газелът представлява част от касиде, наречено тегаззул. Тази част от касиде е представлявала възхвала на любимата. С времето газелът се отделя като самостоятелна стихотворна форма. Получава развитие в персийската и турската литература. Стигна се до там, че майсторството на тогавашните поети се измерва с успешните им газели.

1 İslam Ansiklopedisi, Dulkadırlılar mad. Milli Eğitim Basımevi, c.9, İstanbul 1964, s. 403.2 Banarlı, Nihat Sami ; Resimli Türk Edebiyatı Tarihi. Milli Eğitim Basımevi, c.I, İstanbul 1971, s.185Kabaklı, A. Türk Edebiyatı, c.I, İstanbul, 1997, s.530.3 Gibb, E. A History of Otoman Poetry, vol. 1. London. 1902, р. 81.

1

Газелът се състои от пет до дванадесет (а понякога и петнадесет) бейта. Първият бейт се нарича матла (въведение), а последния бейт макта (край). Обикновено поетът цитира името си в последния бейт. Най-красивия бейт се нарича бейтюл-газел. Газели, в които има завършеност на темата се наричат йек-ахенк, а газели, в които всички бейтове са прекрасни, се наричат йек-аваз.

Схемата на римуване в газел е следната: aa, ba, ca, da, ea, fa, .... Ако има вътрешно римуване в средата на стиховете, тогава се говори за мусаммат газел. Рима има между първите два стиха и всеки втори стих (мъсра) на следващите бейтове се римува с първия бейт. Всеки бейт представлява една завършеност, затова често не се търси връзка между тях. Както всеки бейт може да изразява различна мисъл, така може и няколко бейта да са обединени, а понякога и всички бейтове да са обединени около една тема.

Темите в газел най-често са любовта, природата, обществото и др. Газели, в които е застъпена темата за любовта се наричат ашъкане, тези които възпяват удоволствията, са риндане, а поучителните газели се наричат хакинаме газел. Великолепни творби са оставили поетите Фюзули, Баки, Недим и др.

ГАЗЕЛ

Hasılım yok ser-i kuyunda beladan gayrı Garazım yok, reh-i aşkında fenadan gayrı.

aa матла

Ney-i bezm-i gamem ey ah ne bulsan yele ver Oda yanmış kuru cismimde hevadan gayrı

ba хюсни матла

Perde çek çehreme hicran günü ey kanlı sirişk, Ki gözüm görmeye ol mehlikadan gayrı

ca  

Yetti bîkesliğim ol gâyete kim çevremde  Kimse yok çizgüne girdâb-ı belâdan gayrı 

da  

Ne yanar kimse mana âteş-i dilden özgeea

бейтюл газел

2

Ne açar kimse kapım bâd-ı sabâdan gayrı

Bozma ey mevc gözüm yaşı habâbıb ki bu seyl Komadı hiç imaret bu binâdan gayrı

fa хюсни макта

Bezm-i aşk içre Fuzûlî nice âh eylemeyem Ne temettu' bulunur bende sadâdan gayrı

ga макта

/ Füzûlî /

Касиде

Касиде е най-старата стихотворна форма в арабската литература. Римуването в него е като тази на газел: aa, ba, ca, da,... Състои се от 33 до 99 бейта. Както и в газела, първия бейт се нарича матла, а последният - макта. Най-хубавия бейт е известен като бейт-юл касид, а бейтът, в който се споменава името на поета, е тадж (корона). Касиде се пише по определен повод. В зависимост от темата, която се засяга, са известни следните видове касиде: - касидета, които разказват за единството на всевишния - тевхид; - касидета писани с цел молитва - мюнаджат; -касидета, възхваляващи пророка Мухаммед, или религиозни водачи - нат; - касидета, възхваляващи султана или други величия - метхие; - сатирични касидета - хиджвие; - касидета, писани по повод смъртта на някого: мерсие. Повечето касидета са писани с цел възхвала. Този тип касидета имат определена структура: Първата част - несиб (или теджиб) може да е описание на пролетта, лятото, цвете, на важни дни (например байрям), предмет или събитие. Това е най-добрата част от касиде. Броя на бейтовете не е строго определен.

3

Друга част от касиде е тегаззюл. Идва веднага след несиб. Включва любовни чувства. Тази част не е задължителен елемент в касиде. Бейтът, който представлява преход към същността на темата се нарича гиризгях.

Същинската част, представляваща възхвала, е медхие. Броят на бейтовете е различен. Следващата част, в която авторът се самовъзхвалява е фахрие. Състои се от няколко бейта и се среща само в някои касидета.

Дуа е частта, в която се отправя молитва към Аллах за доброта и възхваляване на народа, страната, както и на самия поет.

Края на произведението се нарича тадж и служи за увенчаването на произведението. Най-красивият бейт се нарича бейтюл-касид. Тема на касиде може да бъде възхвала на коня на владетеля, сабята му, цвете и др. Най-изявени майстори на касиде са поетите Нефи, Баки и др.

КАСИДЕ

Saçma ey göz eşkden gönlümdeki odlare su Kim bu denlü dutuşan odlara kılmaz çâre su

aa матла

Âb-gûndur günbed-i devvâr rengi bilmezem Yâ muhît olmuş gözümden günbed-i devvâre su

ba

Zevk-i tîginden aceb yoh olsa gönlüm çâk çâk Kim mürûr ilen bıragur rahneler dîvâre su

ca  

Vehm ilen söyler dil-i mecrûh peykânın sözün İhtiyât ilen içer her kimde olsa yare su

da  

Suya versin bâğbân gülzârı zahmet çekmesin Bir gül açılmaz yüzün- tek verse min gülzâre su

ea

Ohşadabilmez gubârını muharrir hattına Hâme-tek bahmakdan inse gözlerine kare su

fa

4

Ârızın yâdıyle nem-nâk olsa müjgânım n'ola Zâyi olmaz gül temennâsiyle vermek hâre su

ga  

Gam günü etme dil-i bîmârdan tîgin dirîg Hayrdır vermek karanu gicede bîmâre su

ha  

İste peykânın gönül hecrinde şevkim sâkin et Susuzam bir kez bu sahrâda menümçün are su

ia  

Men lebin müştâkıyam, zühhâd kevser tâlibi Nitekim meste mey içmek hoş gelir, hüşyâre su

ja  

Ravza-i kûyuna her dem durmayıp eyler güzâr Âşık olmuş gâlibâ ol serv-i hoş-reftâre su

ka  

Su yolun ol kûydan toprağ olup dutsam gerek Çün rakîbimdir dahi ol kûya koyman vare su

la  

Dest-bûsı ârzûsiyle ger ölsem dostlar Kûze eylen toprağım sunun anınla yâre su

ma  

İçmek ister bülbülün kanın meğer bir reng ile Gül budağının mizacına gire kurtara su

na  

Yümn-i na'tından güher olmuş Fuzûlî sözleri Ebr-i nîsandan dönen tek lü'lü-i şeh-vâra su

oa тадж

Umduğum oldur ki rûz-ı haşr mahrûm olmayam Çeşme-i vaslın vere men teşne-i dîdâra su

pa макта

/ Füzûlî /

5

Месневи

Писането на месневи в тюркската литература започва през XI в. с творбата "Кутадгу Билиг" на Юсуф Хас Наджиб. Стиховете във всеки бейт на месневи се римуват помежду си: aa, bb, cc,... Това римуване предполага писането на много дълги месневита. "Месневи" на Мевляна Джеляледдин Руми е 26 000 бейта, а "Шехнаме" на Фирдевси е 60 000 бейта. В персийската литература месневи е разновидност на стихотворен разказ. В диванската литература различаваме три вида месневи: дестан, мистични произведения и любовни легенди. В тюркската литература преобладава любовната лирика. Пет месневита образуват хамсе (петокнижие). По принцип едно месневи образува една книга. Започва с прослава на Аллах, следващият стих е за Пророка, след което се възхвалява велик държавник (султан, велик везир и др.). Произведението се разделя на няколко части, като приключва с епилог. Най-известните месневита са "Лейля и Меджнун" на Фузули и " Хюсн и Ашк" на Шейх Галиб.

МЕСНЕВИ

Bir eşek var idi zaîf ü nizârYük elinden katı şikeste vü zâr

aa матла

Gâh odunda vü gâh suda idiDün ü gün kahr ile kısuda idi

bb

Ol kadar çeker idi yükler ağırKi teninde tü komamışdı yağır

cc  

Nice tü, kalmamışdı et ü deriYükler altında kana batdı deri

dd  

Arkasından alınsa pâlânıSanki it artığıydı kalanı

ee

Bir gün ıssı ider himâyet anaYani kim gösterir inâyet ana

ff

6

Aldı pâlânını vü saldı otaOtlayarak biraz yürüdü öte

gg  

Gördü otlakda yürür öküzlerOdlu gözler ü gerlü göğüzler

hh  

Boynuzı bazısının ay bigiKiminün halka halka yay bigi

ii  

Var idi bir eşek firâsetlüHem ulu yollu hem kiyâsetlü

jj  

Ol ulu katına bu miskîn harVardı yüz sürdü dedi ey server

kk  

Bugün otlakda gördüm öküzlerGerüben yürür idi gögüzler

ll  

Niçün oldı bulara erzânîBize bildir şu tâc-ı sultânî

mm  

Böyle verdi cevâb pîr eşek:K'ey belâ bendine esir eşek!

nn  

Ki öküzü yaradıcak HallâkSebeb-i rızk kıldı ol Rezzâk

oo

Bizim ulu işimiz odundurOd uran içimize o dûndur

öö джинаслъ кафийе

Gezerek gördü bir gögermiş ekinSanki dutardı ol ekin ile kîn

pp

7

Yiyerek toydı karnı çağnadıYuvalandı vü biraz ağnadı

rr

Başladı ırlayıp çağırmağaAnıp ağır yükin ağırmağa

tt

Çıkarır har çün enkerü'l-esvâtEkin ıssına arz olur arasât

uu

Ağaç elinde azm-i râh etdiTarlasını göricek âh etdi

üü

Yüreği sovumadı söğmeg ileOlımadı eşeği döğmeg ile

vv

Bıçağın çekdi kodı ayruğunuKesdi kulağını vü kuyruğunu

yy

Kaçar eşşek acıyurak cânıDökülüp yaşı yerine kanı

zz

Uğrayu geldi pîr eşek nâgâhSordı hâlini kıldı derd ile âh

aaaa

Bâtıl isteyü hakdan ayrıldımBoynuz umdum kulakdan ayrıldım

bbbb макта

/ Şeyhî /

Рубаи

Според римуването си рубаи наподобява първите два бейта на газел. Но рубаи е стихотворна форма, съставена на базата на четиристишията. Състои се от четири стиха, които са обвързани в едно цяло. Римата е между първия,

8

втория и четвъртия стих. Когато е римуван и третият стих, стихотворната форма се нарича рубаии мусарра. В източнотюркската литература четиристишията, подобни на рубаи, се наричат туюг, а в турското народно творчество - мани. По принцип чрез рубаи се изразява определена мисъл във философски аспект. В турската литература е преминал от персийската. Представя светогледа на поета или философска мисъл. Всеки дивански поет е писал поне по едно, две рубаи. Рубаи е изкуството за изказване на мисъл в четири стиха. По принцип майсторите на рубаи са философи, мистици, съдии. На арабски рубаи се нарича ду бейт (два бейта), а названието рубаи се ползва от персийците и турците. В тази поетична форма най-добре се открояват поети, като Юмер Хайям, Мевляна, Джеляледдин Руми, Яхя Кемал, Джемал Йешил и др.

РУБАИ

Yâ Rab dilimi sevh ü hatâdan sakla

Endîşemi tezvîr ü riyâdan saklaBastım reh-i vâdî-i rübâiye kademTa’n-ı nâdân-ı dü-pâdan sakla

aaba

/ Nef ' i /

Терджи бенд

Състои се от бендове. Строфите в терджи бенд са моноримни и римата се повтаря в края на всеки полустих: (aa, ba, ca,..., kk, aa, ba, ca,..., kk). Възприетият модел в първия стих се следва до края на произведението. Обикновено броят на куплетите варира от пет до десет, но понякога са повече от десет. Много наподобява теркиби бенд. Към всяка строфа се добавя васъта (бенд). Единствената разлика с теркиби бенд е, че частта васъта се повтаря в края на всеки бенд. Винаги е една и съща и не се променя. Васъта е една своеобразна връзка. В тази стихотворна форма са писани много елегии. Използва се в мистичната, философската и съзерцателната поезия.

Терджи бенд са писали прочути поети, като Шейх Галиб, Зия Паша и др.

9

ТЕРДЖИ БЕНД Ey dil ey dil, neye bu rütbede pür-gamsın sen Gerçi vırane isen genc-i mutalsamsın sen Secde fermâ-yı melek, zât-i mükerremsın sen Bildigin gibi degil cümleden akvemsin sen Ruhsun, nefha-i Cibrıl ile tev’emsin sen Sırr-ı Haksın, mesel-i İsî-i Meryem’sin sen

хане 

Hoşça bak zâtına zübde-i âlemsın sen Merdüm-i dîde-i ekvân ademsın sen васъта

  İnleyip sırrınr fâş eyleme agyara sakın Düşme bilmezlik ike varta-inkâra sakın Degmesin âhların kâkül-i dıldâra sakın Sonra Mansur gibi çıkman olur dâra sakın Buldugun cevher-i âlileri bıçâre sakın

 

Hoşça bak zâtına zübde-i âlemsın sen Merdüm-i dîde-i ekvân ademsın sen

 

Sendedir mahzen-i esrâr-i muhabbet sende Sendedir ma’den-i envâr-i fütüvvet sende Gizli gizli dahi vardir nice hâlet sende Nazar etsen yer ü gök, duzah u cennet sende Arş u kürsı ü melek sendedir elbet sende

Hoşça bak zâtına zübde-i âlemsın sen Merdüm-i dîde-i ekvân ademsın sen

Berk-ı hâtıf gıbı kayd-ı sivâdan güzer et Erışen hâk u hase âteş-i aşkı siper et

 

10

Damenin tutmaya... âsâr-ı alâyık hazer et Şems-veş hâhiş-i Molla ile azm-i suver et Sâf kıl âyineni kaabıl-i aşk-ı suver et Hele bır cem-havas eyle de GALİB nazar et

Hoşça bak zâtına zübde-i âlemsın sen Merdüm-i dîde-i ekvân ademsın sen  

/ Şeyh Gâlib /

Теркиби бенд

Теркиби бенд съдържа от пет до седемнадесет бенда. Всеки бенд се състои от хане и васъта, като васъта не се повтаря в края на всяка строфа, а варира, важното е да има рима (aa, ba, ca, .., kk; aa, ba, ca,...,lk). Според римуването си наподобяват газел. Повечето бендове са съставени от седем-осем бейта. Понякога всички бейтове в хане са римувани по между си. От своя страна васъта представлява един единствен бейт. Стиховете в нея се римуват помежду си. Частта васъта задължително идва след всяко хане и се променя след всеки бенд. Теркиби бенд е подходящ за поучителни и сатирични стихотворения. Сред най-известните майстори на теркиби бенд са Багдатлъ Рухи, Баки, Юмер Нефи, Яхя Кемал и др.

ТЕРКИБИ БЕНД Pek rengine aldanma felek eski felektir; Zîrâ feleğin meşreb-i nâ-sâzı dönektir.

aa 

Yâ bister-i kemhâda ya vîrânede can ver, Çün bay u gedâ hâke berâber girecektir.

ba 

Allâh'a sığın şahs-ı halîmin gazabından, Zîrâ yumuşak huylu atın çiftesi pektir!

ca

11

 

Yaktı nice canlar o nezâketle tebessüm, Şîrin dahi kasdetmesi câna gülerektir.

da 

Bed-asla necâbet mi verir hiç üniforma Zer-dûz[ı] palan ursan eşek yine eşektir!

ea 

Bed-mâye olan anlaşılır meclis-i meyde, İşret; güher-i âdemi temyîze mehektir.

fa 

Nush ile yola gelmeyeni etmeli tekdîr; Tekdîr ile uslanmayanın hakkı kötektir!

ga 

Nâdânlar eder sohbet-i nâdânla telezzüz; Dîvânelerin hemdemi dîvâne gerektir.

ha 

Afv ile mübeşşer midir ashâb-i merâtib? Kânûn-ı cezâ âcize mi hâs[ı] demektir?

ia 

Milyonla çalan mesned-i izzette ser-efrâz Birkaç kuruşu mürtekibin câyı kürektir

ja 

Îmân ile din akçadır erbâb-ı gınâda Nâmûs u hamiyyet sözü kaldı fukarâda

mm 

/ Ziya Paşa/

Къта

Структурата на къта е следната: a, x, a, x. Обикновено се състои от два бейта, но се срещат и с три и повече бейта. Много често се сравняват с газел, на който липсва първия бейт.

12

КЪТА Bize kâfir demiş müfti efendi Tutem ben diyem ona müselman

Yarın varıldıkta ruz-ı cezaya Ikimiz de cıkarız anda yalan.

ax

ax

/ Nef ' i /

Туюг

Според начина си на римуване туюг наподобява рубаи. Понякога и третият стих се римува с останалите. Съставен е на базата на четиристишието. Смята се, че е аналог на мани (от народното творчество), но метриката е аруз.

ТУЮГ

Hak ne yazmış ise ezelde bolur Göz neni ki göreceg ise görür İki âlemde Hak'a sığınmışız Tohtamış ne ola, ya Ahsah Temür?

aaxa

/ Kadı Burhaneddin /

Мусаммат Мусаммат е стихотворна форма, която е съставена от бентове. Тези бентове включват по четири, пет, шест, седем или повече стиха. Мусамматите се разделят на няколко вида:

13

Мурабба

Мурабба представлява бентове от по четири стиха, които могат да бъдат от три до седем. Структурата е следната: aaaa, bbba, ccca,... Последният стих на второто, третото и т.н. четиристишие се римуват с първото четиристишие. Ако последният стих във втория и следващите бентове се римуват с първия бент, то тези римувани стихове се променят във всеки бент и мураббата се нарича мюздевич.

Темите в мурабба са философски разсъждения и възхвала на любовта.

МУРАББА

Hak ne yazmış ise ezelde bolur Göz neni ki göreceg ise görür İki âlemde Hak'a sığınmışız Tohtamış ne ola, ya Ahsah Temür?

aaaa

Sırk ile terk edelim her hevesi, her emeli Kıralım hail ise azmemize ten kafesi Inledikçe eleminden vatanın her nefesi Gelin imdada diyor bak, budur Allah sesi

bbba

Bize gayret yakışır, merhamet Allahındır Hükm-i âti ne fakirin ne şehinşahındır Dinle feryâdnı kim, terceme-î. âhındır Inledikçe ne diyor bak, vatanın her nefesi

ccca

Mahveder kendini bülbül bile hürruyet için Çekilir mi bu belâ . âlem-i pür-mihnet için? Din için, devlet için, can çekişen millet için Azme hâil mi olurmuş bu cürük ten kafesi

ddda

Memleket bitti, yine bitmedi hálâ sen ben, Bize bu hâl ile bizden büyük olmaz düşmen Dest-i . âdâdeyiz Allah için ey ehl-i vatan

eee

14

Yetişir, terk edelim, gayrı hevâ. vü hevesi. a

/ Namık Kemal /

Когато в края на всеки бент се повтаря един и същи стих, тогава се говори за мютекеррир мурабба:

МЮТЕКЕРРИР МУРАББА

Dinle bülbül kıssasın kim geldi eyyâm-ı bahar Kıldı her bir bağda hengâm-ı bahar Oldu sîmefşân ana ezhâr-ı bâdam-ı bahar Ayş u nûs et kim, geçer kalmaz bu eyyam-ı baha

aaaa

Yine envâ-ı şukûfeyle bezendi bağ u râg Ayş için kurdu gulistanda kızıl güller otağ Kimbilir, ol bir bahara kim ölüp kim kala sağ Ayş u nûs et kim, geçer kalmaz bu eyyam-ı bahar.

bbba

Rûhleri rengin guzellerdir gül ile lâleler Kim kulaklarına dürlü cevher asmıü jâleler Aldanıp sanma ki bunlar böyle bakî. kaleler Ayş u nûş et kim, geçer kalmaz bu eyyam-ı bahar.

ccca

Umarım bulup Mesihî bu murabba' iştihâr Ola ehline çü çar ebr.û güzeller yâdigâr Bülbül-i hoşgûysun, gül yüzlûlerle yürü var Ayş u nuş et kim, geçer kalmaz bu eyyam-ı bahar.

ddda

15

/ Mesihî /

Мухаммес

Мухаммес е съставен от бентове по пет стиха. Петият стих на бентовете се римува със стиховете на първия бент. Ако последният стих се повтаря в края на всеки бент, тогава мухаммес се нарича мухаммеси мютекеррир. Ако последните стихове не се повтарят дословно, а само се римуват, е мухаммеси мюздевич.

МУХАММЕС

Yay!Yüz bin yay kim dildârdan ayrılmışem Fitne çeşme-i sâhir ü hunhârdan ayrılmışem Bülbül-i sûrideyem gulzârdan ayrılmışem Kimse bilmez kim ne nisbet yârden ayrılmışem Bir kâdi şimşad u gül-ruhsârdan ayrılmışem.

aaaaa

Dostlar ben nâle vu feryad kılsam ayb imas Çarh-ı bed-mihrin elinden dâd kılsam ayb imas Gam diyârın dil ara âbad kılsam ayb imas Bu bina birle cihanda ad kılsam ayb imas Bir kadı şimşâd u gül-ruhsârdan ayrılmışem.

bbbba

Mülk-i vash, dilberin gönlümde ma'mur olmadan Aşk arâ âşıklığım alemde meshûr olmadan Derd-i biderman-ı hicrandan temindür olmadan Aşk camından Füzûlî. mest ü mahmur olmadan Bir kadı şimsâd u gül-ruhsârdan ayrılmışem.

cccca

16

/ Füzûlî /

Най-разпространените мусаммати са мурабба и мухаммес. Но са известни и мусаммати, чиито бентове са съставени от шестстишия - мюседдес, седемстишия - мюсебба, осемстишия - мюсеммен, десетстишия - муашшер. Римуването при всички видове е подобно на мурабба и мухаммес. При тях също са известни разновидностите мюздевич и мютекеррир.

Литература:Аkarsu, Bedia, Felsefe Terimleri Sözlüğü, İnkılap Kitabevi., İstanbul, 1998. Ansiklopedik Divan Şiiri Sözlüğü, İskender Pala. 2. bsk. Akçağ Yayını, Ankara [1990]. Banarlı, Nihat Sami ; Resimli Türk Edebiyatı Tarihi. Milli Eğitim Basımevi, c.I, İstanbul 1971, Büyük Türk Klasikleri. Ötüken-Söğüt Neşriyat, c. 5, İstanbul 1987. Divan Edebiyatı, İskender Pala. Ağaç Yayıncılık, İstanbul 1992. Divan Edebiyatı, Agah Sırrı Levend (Kelimeler ve Remizler Mazmunlar ve Mefhumlar). Enderun Kitabevi, 3. bsk., İstanbul 1980. Gibb, E. A History of Otoman Poetry, vol. 1. London. 1902.İpekten, Halûk; Eski Türk Edebiyatı Nazım Şekilleri. Birlik Yayını. 1.b, Ankara 1985, İslam Ansiklopedisi, Dulkadırlılar mad. Milli Eğitim Basımevi, c.9, İstanbul 1964.Kabaklı, A. Türk Edebiyatı, c.I, İstanbul, 1997.Köprülü , Fuad ; Eski Şairlerimiz Divan Edebiyatı Antolojisi. İstanbul 1931. Mazıoğlu, Hasibe ; Türk Ansiklopedisi, Türk Edebiyatı mad., c. 3, Ankara 1983. Оnay, Ahmet Talat, Eski Türk Edebiyatında Mazmunlar ve İzahı, Akçağ Yayınları, Ankara, 2000.Uludağ, Süleyman, Tasavvuf Terimleri Sözlüğü, Marifet Yayınları, İstanbul, 1997.

17