1

Уважаеми читатели,

Целият свят се е забързал стремглаво към внедряването на новите

информационни и комуникационни технологии във всички сфери на живота: Пазаруваме,

плащаме си сметките по интернет; комуникираме с приятели, близки и роднини, без

значение на кой край на света се намират; кореспондираме онлайн с всички институции;

използваме електронни информационни платформи и системи; не посещаваме вече

семинари, а слушаме уебинари. От тази година в училище, паралелно с хартиените

носители, въвеждаме електронни дневници и бележници, а от следващата учебна година

ще остане само електронният вариант. Не е необходимо да се виждаме, да се срещаме

или разговаряме, просто натискаме клавиша.

Всичко това е чудесно и в голяма степен улеснява живота ни, но….

Но сякаш забравяме нещо. Преди да го има този виртуален свят, в който скоро, искаме

или не искаме, всички ще заживеем , е било словото, благодарение на което нашият

народ е оцелял през вековете и е съхранил своята национална и културна идентичност.

И не само ние , но и народите по целия свят. Защото етносите, които нямат писменост,

нямат и Родина. Те са като дърво без корен, без история, без памет и без бъдеще.

Защото в книгата и в писаното слово се крият духът, мъдростта и красотата на живота..

За нас това е изконна истина и ценност от миналото, която трябва да ни изведе в

бъдещето. И ние, учителите по литература в СУ „Неофит Рилски“, се опитваме да

поддържаме любовта към писаното слово жива у нашите ученици. С гордост мога да

кажа, че успяваме. Доказателство за това е издаването на 13 брой на училищния

литературен алманах, който имам удоволствието да ви представя.

„В началото бе словото” - така е озаглавен първият раздел в сборника, където са

публикувани творбите на учениците от клуб „Млади приятели на словото“, който беше

сформиран по проект „Твоят час“. В своите разкази, есета, пътеписи и интерпретативни

съчинения учениците споделят почитта и уважението си към българския език, към

науката и образованието, изразяват своето искрено възхищение и преклонение пред

историческото, културно и природно богатство на България, твърдо и категорично

заявяват , че са горди потомци на велика нация. С тези невероятни в съдържателно и

художествено отношение творби учениците спечелиха първо и второ място в областния

литературен конкурс „Най- мъчно се достига до сърцето на човека”, организиран от

ХГ”Дамян Дамянов”, гр. Сливен, както и първо и второ място в националните литературни

конкурси „В началото бе словото” – Кърджали 2017 г. и „Малкият принц” – Селановци

2017 г.

Във втория раздел „Малките творят с багри и сърце” са събрани произведенията

на учениците от начална училищна степен. Техните първи стъпки са все още плахи и

2

неуверени, но пък искрени и вълнуващи. С много любов и уважение учениците от трети и

четвърти клас пишат стихове и съчинения за родното училище, любимата учителка и

родината. Второкласниците създават текстове по зададено начало, което развива

тяхното креативно мислене и въображение и повишава качеството на възприемане и

осмисляне на изучаваните художествени текстове.

Творбите на учениците от гимназиален етап са публикувани в раздела „Важните

неща от живота”, където младите таланти, провокирани от изучаваните художествени

произведения, разсъждават върху вечните житейски въпроси за доброто и злото, за

парите и щастието, за истината, лъжата и лицемерието, за доверието, приятелството и

любовта. Те заявяват смело своята житейска позиция по поставените проблеми и умело

я защитават.

Следващият раздел е посветен на родния град Твърдица, в който ученици от

различни възрастови групи споделят, че тук им харесва, защото се чувстват сигурни,

спокойни, защитени и не биха искали някога да го напуснат. Те вярват, че градът ще

продължава да се развива, обновява и разкрасява, вярват в неговото бъдеще, което ни

изпълва всички нас с много оптимизъм.

Така повярваха в бъдещето на града ни и на училището като институция, трима

наши бивши възпитаници – Пламена Стамова, Мирослав Георгиев и Роза Кисьова, които

се гордеят с това , че са избрали професията „учител”, избрали са да живеят в родния

град и да работят в родното училище. Първите уроци по човечност, духовност и

родолюбие, които са научили тук при нас, сега те самите, с цялата си любов и

всеотдайност, предават на своите възпитаници. Техни творби, писани, когато са били

ученици, можем да прочетем в предходните броеве на алманаха, а днес те са сред

учителите, които събираха материалите, обработваха ги и редактираха.

Сърдечно благодаря на всички учители по литература и на началните учители,

които запалиха любовта към словото у учениците си и им помогнаха да повярват в

своите възможности.

Специално внимание заслужават и рисунките, които можете да видите на

страниците на алманаха, изработени от учениците, участващи в клуб „Творилница за

таланти” с ръководител г-жа Надежда Иванова, която е и автор на корицата на алманаха.

Поздравявам всички участници в алманаха и им пожелавам много здраве и нови

творчески успехи!

Петранка Минчева

Директор на СУ”Неофит Рилски”

гр. Твърдица

3

СЛОВОТО - БЯЛАТА ПТИЦА НА НАДЕЖДАТА

рез настоящата учебна година в рамките на проект „Твоят час“

– занимания по интереси – в СУ „Неофит Рилски“ бе

сформирана група „Млад приятел на словото“, в която се

включиха ученици от VIа, VII а и б клас.

Целите на групата бяха насочени към усвояване, развитие и

прилагане на комуникативните умения на роден език. За

реализирането на тези задачи заложих на теми, които имаха за цел

да приучат учениците към самостоятелно проучване, усвояване и

използване на информация.

Едно от първите ни занятия беше в училищната библиотека.

Учениците получиха базисни знания за организацията на

библиотечния фонд и се учиха как да подбират материали по

поставена тема. Разказът на библиотекарката госпожа Н. Маркова

беше увлекателен и провокативен за младите приятели на

словото. Получените знания и умения учениците използваха по-

късно - самостоятелно и в екип – при подготовката на Вазовата

литературна вечер.

В тематичната програма на групата беше заложено занятие

по творческо писане. На него наш гост беше госпожа Галена

Воротинцева – учител и поет, носител на няколко национални

отличия за поезия. Тя им разкри някои от тайните на писането, след

което заедно направиха упражнение по творческо писане.

След поредицата от теоретични занимания дойде ред

учениците да приложат на практика наученото. Това стана чрез

участието им в областни и национални литературни конкурси.

Първото им участие беше на конкурса посветен на патронния

празник на хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ гр. Сливен.

Шестокласничката Йоана Балчева зае първо място с разказа

„Реката на спомените“, а Георги Любомиров от седми клас се

класира на второ място в раздела за есе /първо място не беше

присъдено/. Същите двама ученици участваха в Националния

конкурс за млади философи „Малкият принц“ Селановци 2017 г. и

бяха допуснати до присъствения кръг. Йоана завоюва второ място в

крайната надпревара.

П

4

Работи на ученици от групата участваха в конкурси на ОДК

Търговище, ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ Кърджали и ОДК

Силистра.

Групата „Млад приятел на словото“ съвместно с групата

„Творилница на таланти“ организираха участие в Националните

ученически четения на разкази на Чудомир. Нашето тържество

беше под наслов „Чудомир – мъдрецът от Казанлък“. Освен четене

на разкази от самобитния писател учениците от „Творилницата на

таланти“ драматизираха разказа „Вечеринка“. Направени бяха и

много илюстрации по Чудомирови разкази.

Най-дълга беше работата ни по подготовката и провеждането

на Вазовата литературна вечер. Бяхме заложили много дейности, в

които се включиха всички от групата. Работата ни основно беше в

три направления: литературен двубой върху живота и творчеството

на Патриарха на българската литература, литературна композиция

по стихове на народния поет и драматизация на Вазови

произведения. В екип и самостоятелно учениците разработиха

въпросите за двубоя. Работиха в библиотеката и с електронни

източници. С помощта на госпожа Роза Кисьова направиха

презентации за онагледяване на теоретичния материал за вечерта.

При драматизацията на Вазови произведения с учениците

работи родител на седмокласник – господин Любомир Георгиев.

Срещата с актьор самодеец беше изключително полезна за децата.

Те се докоснаха до силата на чувството, до умението чрез слово и

жест да покориш сърцата на публиката – дефицит, от който младото

поколение страда. Малките актьори придадоха живот на Вазовите

хъшове и оставиха трайни следи у своите съученици.

Убедена съм, че подобни форми на работа с учениците в

днешния високо технологичен век имат свое място и трябва по-

често да се използват в практиката, ако наистина желаем „мишката

да не убие книжката“.

В края на учебната година смятам, че поставените цели и

задачи пред групата са изпълнени. Учениците получиха възможност

за развитие на творческите си способности..Участието им в

различни мероприятия допринесе да се чувстват разбирани и

ценени за това, което знаят, могат и правят. Постигнатите успехи

повишиха мотивацията им за учене и изява. Срещите с техни

5

връстници , обмяната на информация им откри нови хоризонти и

заедно с това повиши чувството им на гордост, че са българи.

Връщайки се няколко месеца назад, когато поех групата, съм

убедена, че не сгреших. Може би съм от малкото учители, които

продължават да отстояват каузата, че словото е начин хората да

запазят човешкото у себе си, но мисля, че и във времето на

високите технологии трябва да се поощряват пишещите и

говорещите. И училището е длъжно да го направи.

Румяна ГЕНЧЕВА,

учител по български език и литература

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО…. ИЛИ ЗАЩО ПИСМЕНОТО

СЛОВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ

/ЕСЕ/

з съм на тринадесет години. Възрастните казват, че вече

съм тийнейджърка.Повечето ми връстници са се преселили в

света на технологиите и казват, че са щастливи. А за мен

щастието е в словото – писмено и устно. Да хванеш химикалката и

да започнеш да пишеш роман, който след време ще бъде най-

четеният в страната! Ще кажете, че това е дарба, божествен знак,

който се открива само на духовно извисените. Може би. Според мен

Словото, дарено на българския народ от учениците на Светите

братя Кирил и Методий, е най-великото достояние във вековната ни

история. Чрез него българите стават част от християнското

семейство, запазват своята идентичност и пред тях се открива

светът на писаното слово, на културата. Благодарение на нея ни

има днес.

В книгите е съхранена историческата ни памет. През

миналото лято посетих Рилския манастир и се докоснах до

ръкописните книги, които се съхраняват там.Трудно мога да опиша

А

6

преживяното. Това е тайнство, до което трябва да се докоснеш, да

го съпреживееш.

Книгата може да ни научи на много неща. Да вземем най-

обикновените детски приказки. От една страна, те ни показват

въображението на автора, желанието му да зарадва едно дете със

забавна история, от която следва поука.От друга страна, малкият

читател е завладян от авторовото отношение към словото и езика –

красивите думи, които изразяват мисли и чувства, рисуват картини,

отприщват въображението. Ние от малки сме свикнали да

възприемаме приказките като интересни измислици, но всъщност в

тях се крият мъдрости, символика и много познание.От тях бихме

могли да се научим да бъдем добри, самоуверени, трудолюбиви и

най-вече борбени – като вълшебните приказни герои, които вършат

чудеса винаги в името на доброто. Приказките – чудновати и

завладяващи детското съзнание, ни учат да живеем по-истински.Те

могат понякога дори да ни научат как да бъдем щастливи.

Така със словото на литературата за деца ние сме израснали

и с него ще влезем в юношеството.

Да четеш е полезно, но още по-занимателно е да създаваш

собствени литературни произведения. Личната творба може да се

превърне в повод за гордост, особено ако в нея човек е вложил

целия си талант и знание.

За истинския творец възрастта няма значение. Та нали и

Константин – Кирил Философ е създал писмеността малко след

навършване на тридесет години? Мъдростта и знанието идват с

опита, с търсенето и стремежа на човек да се усъвършенства. Днес

може да си обикновен човек, но ако си натрупал знания и владееш

дарбата да ги предаваш на другите, ако наученото събереш в

книга, утре може да си уважаван и почитан автор. Всичко, което си

направил с труд и знание, отваря много врати пред тебе.

Писменото слово трябва да стане неизменна част от нашия

живот. Писането е огледало на душата, извор, от който тръгват

нашите мечти, стремежи, тихото пристанище, в което може да пусне

котва нашата мисъл и когато набере инерция, да потегли към

неизвестните простори. Само така можем да натрупаме и съхраним

във времето мъдрост, познание, ентусиазъм. И винаги, когато

имаме нужда от съвет, да го намерим в изписаните страници.

7

Затова аз мисля, че словото е истинското човешко начало. И

ще остане такова, независимо от техническия напредък. Защото

човекът е Дух, Красота и Мъдрост.

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас,

Творбата е класирана на първо място в

Националния конкурс „В началото бе словото…"

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО….

/ЕСЕ/

акво е словото – това нещо, за което казват, че е дар Божи?

За мене словото е това, което крепи народа, което му дава

надежди и утеха. Това, което дава полет на мечтите. Това,

което дава сили на човека в трудни моменти.

Някога, когато хората са нямали азбука, за общуване помежду

си използвали устното слово. Някога, когато по нашите земи

официалните документи се пишели на друг език, обикновените хора

намирали сигурност единствено в родното слово. По манастири и

църкви се бранели гордо българските книги, само там руйното

българско слово отеквало с пълна сила.

Гордост за нашия народ е фактът, че великите български царе

са познавали тайните на родното слово и са се занимавали с

книжовна дейност. С владетел като цар Симеон Велики може да се

гордее всеки народ и всяка култура. А какво да кажем за времето на

цар Иван Александър? Славни времена, издигнали България високо

сред най-развитите в културно отношение народи.

Възможно ли е да се живее без слово? Без книги? Нима е по-

добре да гледаш филм, вместо да почетеш книга?Не, не е така! Без

словото няма книга, а без книга хората ще са като слепи. Ще

К

8

забравят своята история, героичното си минало. Не, така не

бива!Бог ни е изпратил светите братя Кирил и Методий и

създадените от тях букви, за да ни отворят очите към мъдростта.

Днес младите хора предпочитат киното пред литературата. Но

нали филмът е направен по книга?

Вместо да загърбваме словото, ние трябва да му се

възхищаваме. То е оцеляло през вековете на робство и е достойно

за почит!

Благодарим ти, родно Слово, че си живо в душите ни, че ни

правиш горди пред света.

Йоана ДЯКОВА, VI клас

Творбата е класирана на трето място в

Националния конкурс „В началото бе словото…“

РЕКАТА НА СПОМЕНИТЕ

/РАЗКАЗ/

ощта беше топла и свежа. Децата тичаха покрай реката и се

опитваха да хванат някоя рибка, въпреки че беше тъмно, а

водата – студена. Старците седяха пред тях и си спомняха

неща от своето детство.Те не спираха лудориите на малчуганите,

защото знаеха, че когато станат на техните години, и те ще

изпитват това радостно чувство, което изпитват сега.

Възрастните мълчаха. Само гласовете на децата изпълваха

мрака. Знаеха, че трябва да се приберат, но нещо ги задържаше.

Може би пленителната Луна или пък песента на щурците? Но най-

вероятно това е споменът за дните, в които и те са били деца, които

тичат по ливадите, гонят птички и пеперуди и берат гроздето по

лозята наблизо. Да, това ги задържаше – споменът! Всеки беше

потънал в своите мисли.

Н

9

Единият, Йордан – висок старец, едър и набит, с малки бели

кичурчета зад ушите и кръгли очила, стоеше седнал на един камък

и се усмихваше в мрака. Той не мечтаеше, а размишляваше – за

живота, за годините, за внуците и най-вече за света.Но в сърцето му

се криеше нещо друго – мъка или радост, болка или гордост – никой

не знаеше. Въпреки че беше се отдал на дълбока мисъл, Йордан

пазеше нещо в сърцето, което никой не можеше да разбере. Той

беше добър човек, но нещо рязко преобърна живота му – нещо,

което той вероятно пазеше в тайна. Но това бяха само

предположения.

До него стоеше дядо Камен. Той бе нисък, плешив, с малки

дръпнати очи, в които се четеше гордост, че вижда пред себе си

едно младо поколение, което ще последва техните внуци. Дядо

Камен не искаше внуците му да стават богати и заможни, а да бъдат

скромни, но добри и честни хора. Той беше човек, който държи на

семейството, добродетелта и моралните ценности. В неговата

глава, както и в главата на дядо Йордан, се нижеха различни мисли

за живота и хората. Но различното при него беше, че в сърцето си

той пазеше гордост, радост, ентусиазъм и най-важното – желание за

по-добър живот. А Йордан беше загадката на селото.

- Брее, изтърколиха се годините, бай Йордане! – реши да

подхване разговор дядо Камен. – Остаряхме вече. Помниш ли? И

ние бяхме като внуците – малки, щастливи, весели и игриви.

Петърчо е същият като тебе едно време – забавен, но мълчалив.

Сърцето му е добро като твоето.

Дядо Йордан го погледна строго си и се извърна назад,

като продума тихо:

- Така е.

- Разкажи нещо за себе си. Как си, как ти минава времето?

– подхвана Камен.

- Не ми се говори вече за нищо.

- Защо? Хора сме, от приказките олеква на

душата.Помниш ли как си говорехме на младини? Сърцата

говореха чрез устите ни. И болките минаваха, а на душите ни

олекваше.

Дядо Камен беше приказлив и винаги намираше какво да

каже. Сега с душата си разбираше, че нещо мъчи приятеля му,

10

някакъв червей го гризе отвътре и не му дава покой. Той помълча

малко и отново подхвана в тишината.

- Познавам те много добре – започна кротко дядо Камен,

загледан в сияещата Луна. – Ти си добър човек. Таиш нещо в

сърцето си. Любов, омраза, страдание или радост – всичко това са

чувства. Не се срамувай, че ги изпитваш. Аз ще те разбера…Твоята

доброта е велика. Ти направи някога много за мен и моето

семейство, може би сега е мой ред да ти помогна.

- Сърцето, Йордане, е един огромен океан от чувства –

подхвана наново Камен.- Но в твоя океан има буря… смъртоносна

буря! Ако не я овладееш, тя ще те погълне във вълните си.

Затворен в твоя океан от страдание, ти не виждаш щастието в

света. Но аз вярвам, че в твоето сърце все още се крие искрица

от онази младежка лудост, детинско щастие и най-вече

неподправена доброта.

Думите на дядо Камен заглъхнаха в мрака. Дядо Йордан бавно

се извърна към него. В тъмнината трудно се забелязваше, но в

очите на стареца блестяха сълзи. Той стана бавно от твърдия

камък, на който седеше, и глухо каза:

- Никой не ще успокои моята неразбрана душа!

Като изрече тези думи, старецът протегна ръка към внука си, извади

малките му ръчички от студената вода и бавно тръгна към селото.

Дядо Йордан така и не призна какво му се беше случило.

Разнасяха се разни слухове за него, ала само той си знаеше. А

дядо Камен не спря да се опитва да проникне в душата на своя стар

приятел, но нищо не се получи и той се отказа. Не защото не

искаше да помогне на своя стар приятел, а защото разбра нещо

много важно – мъчно се стига до сърцето на човека….

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас,

творбата е отличена с първа награда на литературния конкурс

на Хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“

11

НАЙ - МЪЧНО СЕ ДОСТИГА СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА (ЕСЕ)

ърцето е най – главният орган в човешкото тяло, защото без

сърце няма как човек да съществува или ще е като машина без

двигател.

През сърцето преминават всички емоции, които ние

изпитваме, и когато сме наранени или предадени от близък или

приятел, тъгата е огромна и тя тежи на сърцето. А когато сме

щастливи и развълнувани, то също е весело и бие силно.

Сърцето е символ на любовта, което означава, че чрез него се

разбира дали има пламък между хората.

Ние виждаме с очите, но усещаме със сърцето.

Това, което чувстваме, е най-силно и не може да се опише с

думи, а с преживявания, спомени и различни чувства. То е като

катализатор за човека и винаги трябва да се отнасяме отговорно

към своето здраве, защото не трябва да забравяме, че животът е

един. Най–тъжно може би за един човек е да бъде излъган и тогава

той се чувства много наранен и в същото време предаден.

Тогава казваме „ сърцето страда „ .

А може ли да съществува човек без сърце ?

И ако съществува, дали ще е истински човек ?

За мен той ще бъде като робот, без сърце, без чувства и няма

да има смисъл да живее. Мъчно е наистина да нараниш човек,

защото тъгата е вреда за човека. Но в същото време не е никак

лесно да стигнеш до сърцето на човека и той да те приеме.

Да си състрадателен и да помагаш на хората те прави

божествен и достоен за почит . Тогава всички тези хора, на които си

помогнал от сърце, ти благодарят и те карат да се чувстваш

истински човек.

Има един въпрос, който всеки трябва сам за себе си да

отговори: Как ние, хората, превръщаме любовта си в злоба?

Лошото, е че злобата у хората не спира да се увеличава и това

не е добре за света. Тя се ражда от неудовлетвореност от живота,

която води до завист. Според мен, за да завижда на човек не му

трябва сърце. Това е просто чувство, което се поражда от факта, че

С

12

някой има нещо, което друг няма и не може да постигне. Но не си

задаваме въпроса:

Защо не мога да го направя и аз така?

Отговорът не е толкова труден, просто нямаш качествата за

това или не си придобил тези умения. Сърцето пази спомените.

Така продължаваме по-лесно напред. Неговата пулсираща енергия

няма да спре, докато човечеството съществува и винаги ще

продължаваме да усещаме чрез него предизвикателствата на

живота, да разбираме любовта и да тръпнем в очакване на новото и

неизвестното.

Георги ГЕОРГИЕВ, VII клас

творбата е отличена с втора награда в конкурса на

Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, Сливен

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА…ИМА ЛИ Я?

ъв всеки един от нас има поне малка частица от нея или

просто тя е добрата половина от човека. Тя символизира

надеждата, но също така и добротата.

Надеждата ни прави позитивни и вярващи в успеха, а

позитивния човек може да ти оправи деня или да те накара

да се усмихнеш след тежък ден. В „ По жицата ” , но и като цяло в

живота, тя умира последна, защото ако не беше тя, ние нямаше да

можем да различим човек, който ни мисли само доброто от такъв,

който се преструва на добър.

Добротата е вид изкуство, което не всеки умее да показва. Има

хора, които дори и да имат тежък ден винаги ще се държат добре с

теб, защото не искат и ти да изпиташ тяхното нещастие.

В

13

В произведението на Й.Йовков има изобилие от символи,

които показват, че в неговите творби нищо не е случайно.

А защо авторът избира лястовицата? А не бял бивол, бяла

мишка или бяла врана?

Това е, защото лястовицата в нашите представи е символ на

надеждата, късмета, очакването.

Както в творбата, така и в живота, повечето хора са като

черните лястовици - обикновени и не толкова открояващи се, но има

и такива, които са като бялата лястовица - те носят доброто в себе

си и са неповторими.Сякаш се раждат за това, другите да ги

следват.

Не случайно бялата лястовица можем да я видим само на

жицата. Тя много прилича на нишката на живота - изглежда

безкрайна, не виждаме нейното начало и край. Не помним как сме

изглеждали като сме се родили, и не знаем кога ще прекъсне

нишката на нашия живот. Но можем да носим надеждата в себе си.

Нейната мистерия се крие в това да дава лек за всичко и може

да се каже, че тя е най- големия вълшебник, затова тя се появява

на сто години веднъж.

В съвремието можем да чуем за много „измамни” бели

лястовици, които преобръщат целия ти живот и в същото време са

неговия смисъл. Някои млади хора виждат в наркотиците и

алкохола своята надежда за „интересен” и „забавен” свят. За тях той

е „лек” за всяка болест.

Кой би тръгнал днес да търси бялата лястовица?

В своето забързано ежедневие ние искаме нещата да се

случват сега, тук и на мига. И поради това сякаш пропускаме

понякога да мечтаем, да вярваме, да бъдем добри към хората около

нас. Не мисля, че това е старомодно.

Това произведение на Йовков, написано в така нареченото

„старо време” за нас, без технологии, чрез които с един клик

получаваш всичко, има на какво да ни научи. И днес има добри

хора, които вярват истински в надеждата и я търсят без пари, но с

много усилия.

Значи тези неща са вечни. Парите не винаги правят човека

щастлив. Истинското щастие са миговете със семейството и

14

любимите хора, дори и там на „каручката” , с последни сили и

търсейки надеждата.

Георги ГЕОРГИЕВ – VII клас ,

творбата е отличена в Националния конкурс „ С Йовков в сърцето“, а Георги

Любомиров е удостоен със званието Лауреат на конкурса

ВЪРВИШ ЛИ ПРАВО ПРЕД СЕБЕ СИ,

НЯМА ДА ОТИДЕШ МНОГО ДАЛЕЧ…

(СЪЧИНЕНИЕ)

ървейки право пред себе си, човек не вижда красивото в

живота, истинските неща, щастието и любовта. Той се вглъбява

в личните си проблеми и прави много малки и несигурни крачки

по пътя на успеха. Този, който е затворен в двоя собствен свят, не

може да види колко прекрасен е светът около него. Той не стига

далеч.

Най-често хората, които вървят право пред себе си, са

егоистите. Егоистите не виждат нищо друг освен това, което смятат

те за редно. Съобразяват се със своите правила, живеят в своя

свят, държат се по своя, единствен за тях начин. Те не успяват да

стигнат дори до определената си цел. Движат се натам, накъдето

мислят, че трябва да се върви. Ала кой да предположи, че всъщност

обикалят в кръг. Ако бяха погледнали встрани, щяха да видят

отъпкания път. Пътят, по който всички хора са вървели към успеха

си, е най-сигурният. Той ще отведе човек до определената му цел.

Но за съжаление егоистите предпочитат да изберат пътя, който

виждат пред себе си.

В

15

Страхуват се, че ако тръгнат по път, по който досега не са

вървели, ще сгрешат. Но те не знаят, че победата изисква

жертви.Егоистите виждат единствено своето право.Своя път, своя

начин, своя живот и своя свят. Те не стигат далеч не само заради

това, че обикалят едно и също място, но и защото не поглеждат към

красивото, истинското, полезното и най-вече – безценното.

Например като това да погледнат към слънцето. То, със своите

ярки лъчи, ще им озари правилния път, ще им покаже, че ако човек

извърне поглед само за да го погледне, ще разбере какво трябва да

направи и накъде да потегли.

Слънцето показва и нашето бъдеще, отредено ни от Бог.

Отново онази пътека, която Господ е избрал за нас, пътеката, по

която трябва да потеглим, за да бъдем щастливи и да постигнем

успеха. А егоистите вървят напред и не осъзнават, че е възможно

да попаднат в бездънна яма, от която няма да могат да излязат

повече. Ако вървиш пред себе си, не само няма да стигнеш далеч,

а със сигурност няма да успееш да стигнеш до никъде.

Когато върви право пред себе си, човек не осъзнава как се

отдалечава от отъпканата пътека. Онази пътека, по която са

вървели всички, намерили успеха и щастието в живота си. По този

начин той тъпче на едно и също място и се движи в собствения си

мисловен кръг. А следвайки тази посока на движение, човекът не

осъзнава как пропуска красивите неща в живота, онези малки, но

много значими и истински неща, които ни правят повече хора.

Трябва да се движим, гледайки във всички посоки, защото никога не

се знае какво можем да видим! Може пък около нас да кръжи

търсеното щастие, което ще ни отведе до определената цел и

посока, нали?

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас

Творбата участва в Националния конкурс

„Малкият принц“, Селановци

16

ВЪРВИШ ЛИ ПРАВО ПРЕД СЕБЕ СИ,

НЯМА ДА ОТИДЕШ ДАЛЕЧ!

(СЪЧИНЕНИЕ)

ивотът е дълъг път, по който всеки сам избира как да върви,

как да живее и какви цели да постигне, как да мечтае и кого

да обича.

Но не винаги е толкова лесно и просто. Понякога човек

допуска грешки и тогава трябва да се допита до приятел или пък до

своето семейство, до хора, които имат много опит и мъдрост.

Опитът е ценен дар.Той събира не само мъдрост, но и

знания, натрупани през годините, много предизвикателства, които

са преодолени и несъмнено е нещо, от което можем да се учим.

Мисълта на Антоан дьо Сент Екзюпери навежда на скрития

замисъл , че ако тръгнеш така да вървиш пътя си, и не се съветваш

от по- опитните и по- умните, а действаш на своя глава, едва ли ще

успяваш лесно. Да си твърдоглав, не означава да си смел.

Смелостта е да разбираш риска, да си всеотдаен и безкомпромисен

в целта си, но да не потъпкваш хората около теб за сметка на

своите желания.

Понякога е трудно! Аз мисля, че е важен пътят, по който

вървим, начинът, по който мислим, начинът, по който творим и

преминаваме през живота.

Чрез грешките ние се учим, но ако не извличаме ползите от

тях, само ще грешим.

А колко изкушения стоят пред нас ? В днешно време сякаш е

лесно да получиш всичко само с една натискане на клавиш, всичко,

което съществува във виртуалния свят, може да стане твое. Но на

каква цена?

Това е част от предизвикателството на нашето време. Всеки

човек в един момент от своя живот избира да потърси съвет или

сам да направи избора си.

Няма безгрешен човек, затова ние младите често грешим и

не разбираме какво искат да ни кажат хората с опит, които са готови

да ни помогнат в труден момент. Но все пак и големите правят

Ж

17

грешки, но за нас те са допълнителен жокер, който ще ни помогне

или ще ни насочи в това да направим правилния избор.

Успехът в живота е нещо, което всеки човек по различен начин

приема, но той се постига също чрез хитрост, упоритост, верни и

истински приятели.

Ако искаш да не се съветваш с никого, няма да стигнеш

далеч или просто ще бъдеш винаги несигурен и неопитен. А когато

си несигурен, ти няма да можеш да направиш правилния избор. В

много случаи той ще е решаващ или важен,а понякога това е

изборът на живота ни. Дали ще се стремим към успех, зависи от

нашите качества. Но не винаги трябва да се доверяваме на хората

до нас, защото в следващият миг може да ни се окажат врагове.

Светът сам по себе си е пъстър, неповторим и чудноват. Ние

решаваме колко прекрасен да бъде той, ние решаваме да го спасим

или да го разрушим.

По пътя на търсене на себе си е важно какво ще открием и

струва ли си да се жертваме за него. Затова казваме, че пътят е

труден, но важното е все пак да сме човечни, да обичаме своите

близки и никога да не забравяме, че животът е такъв, какъвто си го

направим.

Георги ГЕОРГИЕВ, VII клас,

творбата е отличена в Националния

конкурс „Малкият принц“, Селановци

18

ЕДНА НЕОБИЧАЙНА ЕКСКУРЗИЯ

/ЕСЕ/

сърцето си – до образите на мама, тате и братчето ми – нося и

образа на моята родина. Не съм ходила по света и не съм се

изкушавала от красотата на чуждата природа, но съм

обиколила голяма част от моята страна и с детската си искреност

мога да кажа, че наистина Бог е оставил част от рая в България.

Чужденците се впечатляват от нашата природа и

националната ни кухня. Но България е и страна на Духа. Този Дух я

държи повече от 13 века гордо изправена върху културната карта

на Европа и света. Ако природата е божие създание, то културата е

човешка дейност, доказателство за интелектуалните възможности

на нашия малък народ. За това културно наследство искам да

разкажа.

В древността българските земи били населявани от различни

племена и народи. От тези времена датира Варненското златно

съкровище – едно от най-старите и уникални в света. На друго

място – в Долината на тракийските царе – археолозите откриха

уникални по своята форма и техника на изработка златни накити и

стенописи.

Сред най-старите български паметници, вписани в списъка на

световното културно наследство, е Мадарският конник, датиран към

VIII век.

А литературата ни? България приема учениците на Кирил и

Методий и за кратко време се превръща в четвъртата културна

страна на Европа. През вековете словото съхранява българския

народ, съхранява и християнската ни вяра.

В тази културна екскурзия из българската история не бих

могла да пропусна музиката. Сред най-ранните познати музикални

произведения са творбите на Йоан Кукузел – Ангелогласния. Светът

не веднъж е затаявал дъх пред Мистерията на българските

гласове. А едва ли има по-голямо щастие да чуеш Родопа планина

огласена от Сто каба гайди!

В

19

Не мога да пропусна и още нещо, което ни прави уникални в

световен мащаб – българските традиции и обичаи. Сурвакане,

хамкане, мартениците, лазаруването, кукерите…

Опитах се да подредя пъзела, наречен България. И се получи

една невероятно пъстра и красива картина. Като България – моята

страна, моя дом, който нося в сърцето си до образите на мама,

тате и братчето ми.

Цветелина КАЙРАКОВА, VI клас

ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

/ПЪТЕПИС/

ивеем в малка, но изключително интересна държава.

Казват, че била разположена на кръстопът – между различни

култури и религии. Казват, че била входна врата към една

стара цивилизация.

За мен България просто е моята родина –невероятно

красива, малка по площ, но голяма по дух, с невероятни хора, които

с чувство за хумор и самоирония, но и с много мъдрост, наследена

от вековете, преодоляват житейските трудности. И уверено вървят

напред.

Искам да ви разкажа за едно мое пътуване до Рилските езера

и Рилския манастир – духовна крепост на България в миналото и

днес, пътуване, което повдигна националното ми самочувствие.

Тръгнахме рано сутринта и пътувахме дълго. Планинските

върхове – величествени и достолепни се издигаха нависоко, за да

може слънцето първо тях да огрее и затопли. Росата, която бе

залепнала по тревички и растения, блестеше като бисер под

Ж

20

слънчевите лъчи. А слънчогледите – весели и усмихнати, водеха

битка помежду си кой първи ще види слънцето.

Постепенно равнината отстъпи място на планинския пейзаж.

Стигнахме в Сапарева баня. Бяхме в сърцето на Рила и аз изпитвах

огромно вълнение – щях да посетя Рилския манастир и Седемте

Рилски езера. Пътят до Рилския манастир беше кратък.С вълнение

прекрачих прага на обителта. Цялото ми същество се изпълни с

неописуемо чувство на преклонение пред видяното – Хрельовата

кула, иконите в църквата, ръкописите на книжовниците, съхранени в

книгохранителницата, килиите на монасите. Бях станала част от

едно велико минало!

Напуснахме манастира, заредени с много енергия и готови да

продължим по маршрута си.

На следващия ден трябваше да се изкачим до Седемте Рилски

езера. Предпочетохме да го направим с лифта – за първи път щях

да се кача на въжената линия. Вълнението ми беше голямо.

Гледката от високото за пореден път ме накара да почувствам

величието на природата. Мирисът на борова гора ме опияняваше -

сякаш наистина бях в някакъв земен рай.

Слязохме от лифта и бавно тръгнахме, наслаждавайки се на

панорамната гледка. Първото езеро, което видяхме, беше

Трилистника. Спряхме, за да запечатаме този спомен в няколко

снимки. Отново поехме на път. Следващото езеро беше Близнаци.

По-нататък видяхме и Долното езеро. Най-накрая стигнахме до

Бъбрека – според мен това беше най-красивото езеро.

Продължихме по камениста пътека до Езерния връх. Оттам се

виждаха Седемте Рилски езера. Тогава се огледах и видях, че по

върховете има сняг, а беше месец юни! Обясниха ми, че това е

вследствие от височината, на която се намираме.

След доста дълго изкачване стигнахме до езерото Окото.То

беше цялото в лед. По върховете се виждаха останки от снежни

лавини. Скоро стигнахме върха. Седнахме на полянката да си

починем. Отнякъде се чу народна музика. Туристи станаха и извиха

хоро. Аз станах и вниманието ми бе привлечено от една табела, на

която пишеше в каква посока трябва да се обърне човек, за да види

Седемте Рилски езера. Завъртях се на 360 градуса и видях всичките

21

езера в целия им блясък. Бяха толкова великолепни и красиви –

нямаха нищо общо със снимките, на които съм ги виждала!

Това беше и моето сбогуване с езерата.Тръгнахме обратно. По

пътя видяхме още едно малко езерце, но то нямаше име и не беше

включено в групата на другите.

На следващия ден ме чакаше нова изненада – крепостта Цари

Мали град. Вървяхме по екопътека, която минаваше през борова

горичка. В краката ни се търкаляха шишарки. Стигнахме върха.

Крепостта ми напомняше за Царевец. С интерес разгледах

музейната експозиция, останките от къщи на селяните. Има нещо

загадъчно, когато се изкачиш горе и пред тебе се ширне гледката от

четирите планини. Да, живеем на кръстопът и имаме историческа

мисия!

По обратния път минахме и през курорта Боровец. Липсваше

му зимното очарование, но и така – като наклонена поляна, на

каквато приличаше в момента, беше много красив.

Аз ще запомня това пътуване като едно истинско приключение,

пълно с много вълнение и много положителни емоции от досега с

природните, историческите и духовните ценности на България.

Завинаги ще съхраня това невероятно изживяване в сърцето си!

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас

ОБИЧ, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ

/ЕСЕ/

ългария – колко силно звучи! Това е нашата страна, с нашите

нивя, планини, езера и равнини. Всъщност, какво е за нас

България? Едно парче земя? Една малка държава? Или пък

една точица върху световната карта? Географски погледнато, това

е факт. Но ако един обикновен българин трябва да отговори на този

въпрос, той би се изразил по по-различен начин: най-милата земя,

изпълнена с цветя, дървета, гори и много още красоти. Това е

нашата родина – всичко най-прекрасно, събрано в едно!

България е осеяна с безброй невероятни природни и културни

забележителности. Например Рилските езера – блестящи и

Б

22

величествени, се ширят в Рила планина; Розовата долина – окичена

с рози, тя ухае с благ аромат; река Дунав – дълбока и дълга,

идваща от далечната планина Шварцвалд, гордо очертава

северната ни граница. Всичко това са факти, които правят

България неповторима и уникална сама по себе си и различаваща

се от другите страни. А това, което кара българите да се гордеят

със своята родина, са именно забележителностите. Дълъг е техният

списък: Побитите камъни, Белоградчишките скали, Байкушевата

мура, Деветашката пещера, Каменните гъби, Карловските водопади,

Леденика, Чудните мостове, Чудните скали и още много други. Тези

природни забележителности ни показват разнообразието в

природата, резултатите от творчеството на Майката Земя и най-

вече колко прекрасна е нашата родина България.

България е и страна с много културни забележителности.

Срещата с тях ни показва силата на българския народ в героичното

му минало, материалната и духовната култура, сътворена от

сръчните ръце на българите или ревностно пазена в книги и

живописни платна. Например църквите и манастирите пазят

вълнуващи разкази за силата на християнската вяра през вековете

на робство и волята за единство на народа ни. Сред културно-

историческото наследство световна известност имат

Казанлъшката гробница, паметникът на връх Шипка, етнографският

комплекс „Етър“, Априловската гимназия в Габрово, храмът

„Рождество Христово“ в Шипка, Царевец, Плиска, Велики Преслав,

Мадарският конник и още много други. Те са част от онова, което ни

прави горди и щастливи, че сме достойни българи.

България – една шепа земя, а толкова много красота и

величие се крият в нея. Където и да погледнем, ще видим толкова

много хубост и невероятни творения на великата Божия ръка.

Културните и природните забележителности я правят такава,

каквато е - уникална и неповторима! Природните забележителности

ни показват красотата на българската природа, а културно-

историческите – славното й минало. Такава е нашата родина –

красива и неповторима!

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас

23

РАЗГОВОР С БЪЛГАРИЯ

/ЕСЕ/

ългария! Това име произнасям с гордост и чест, защото зад

него се крие парче от земния рай – високи планини, полета и

долини. Ако се качиш горе в планината и чуеш красивата песен

на птичките, ще осъзнаеш, че няма по-красиво, по-любимо и по-

свидно място на света от България.

Родино, хиляди твои чеда са ти посвещавали стихове и песни,

възпявали са твоята неземна хубост.

Във високите си планини, близо до слънцето, криеш езера по-

чисти от сълза. Забележително е как снежните върхове се

оглеждат в кристалните ти реки, а свежият въздух прави така, че

всичко да изглежда като в приказка.

Балканът – някогашен дом на смелите хайдути, днес гордо

изправя ръст по средата на страната ни и хвърля поглед към

морето и полята.

Само в България може да се види безкрайното Тракийско

поле, където сутрин между облаците проникват първите

слънчевите лъчи, за да погалят нежно чернозема.

Една крачка встрани и пред нас е Долината на розите – дъхава

и накипрена като млада невеста, готова да раздаде годежните си

дарове на всеки, който се опива от красотата и аромата и.

И златна Добруджа е доказателство за феноменалната ти

хубост, Родино моя. Гледаш, гледаш докъдето ти стига погледът и

навсякъде се ширнала една златна пшеница, греят слънчогледови

пити и ти замираш пред това величие, което само природата може

да сътвори. И оставаш завинаги влюбен в красотата на тази земя.

Какво да кажа за морето? Игриви вълни се плискат по златния

пясък, девствени дюни ни канят да открием непознати растителни

видове; бавните води на романтичната река Ропотамо, покрити с

красиви лилии, ни канят да се разходим из приказни места.

А вековните ти гори, изпълнени с хлад, загадъчност и

благодат? Песента на пойните птици, шумът на вятъра, ромонът на

пъргавото поточе разказват за тъгите и радостите на българите.

През есента мъгли прегръщат шарените ти гори. През зимата

клоните на дърветата се покриват с нежни бели дантели. През

Б

24

пролетта там първо се пробужда природата и отново започва

радостен живот.

Децата ти, майко Българийо, отиват в чужди страни, но с

носталгия се сещат за теб, защото няма нищо по-скъпо от

отечеството.

Няма чужденец, който да те е посетил, да не се е впечатлил

от живописната ти природа, от пухкавия ти сняг, от аромата на

българската роза.

Много пъти ми се е искало да разперя ръце, когато се кача на

някой от върховете ти, и да извикам с цяло гърло „България!“ или

просто да седна на една от скалите ти и да наблюдавам играта на

бистрото поточе.Неведнъж съм искала да те прегърна цяла, но

макар и да не мога, знай, че те нося в сърцето си.

Българийо, прекланям се пред теб, пред твоята история, пред

твоята величествена красота и завинаги оставам твоя вярна

дъщеря!

Йоана ДЯКОВА, VI клас

ЗЕМЯТА - НАШ ДОМ

/ЕСЕ/

емята е дар от Бог. Още преди милиарди години тя е била

създадена и нейни първи обитатели са били динозаврите.

Географски погледнато Земята е просто една планета от

Слънчевата система с живот на нея. Но аз мисля, че Земята е

нещо много повече. Тя е нашият дом. Тя е нашата втора Майка. Тя

е нашето богатство – нашето всичко. Наранявайки я, ние

нараняваме и себе си. Помагайки й, помагаме и на себе си. И

всичко това е така, защото Земята е един бумеранг. Чудите се защо

го свързах точно с това? Защото когато хвърлим бумеранга, той се

З

25

връща обратно. Същото е и със Земята. Когато направим нещо на

нея, то се връща и при нас. Това е нашата Земя. Това е нашият

живот.

Откакто се помня, никой не ми е отговорил на хилядите

зададени въпроси относно Земята: Кой я е създал? Кога е

възникнала? Как се е образувала? Как така от нищото Земята е

станала толкова голяма?

Е, аз бях малка и исках да знам всичко. Възрастните се

опитваха по някакъв начин да ме заблудят, но аз имах

предчувствието, че има по-различно обяснение и си поставих за

цел, когато порасна, да разбера. Днес аз знам отговорите на

повечето си въпроси. Вече не ми е толкова интересно. Но зная и

нещо много по-важно - Земята е нашият дом.

Земята приютява в себе си милиарди хора и всички те дишат

от нейния въздух, хранят се с нейните плодове, пият от нейните

води. И всички я приемат като даденост. Малцина осъзнават колко

щедра е тя към тях. Малцина осъзнават, че Земята е разтворила

широко ръцете си за тях и ги предпазва от жестокостите на живота.

Е, всъщност животът е точно на Земята. Но аз вярвам в чудеса и

вярвам, че Земята винаги ни закриля и ни приема като нейни деца.

И тук идва ред на един много често задаван от мен въпрос: Земята

приема всеки един човек като нейно чедо, но ние приемаме ли я

като наша Майка? Мисля, че върху това много малко хора се

замислят. Всички те искат едно и също нещо в своя живот – да

успеят в него, да се справят с трудностите и да бъдат щастливи. Но

когато преодоляваме препятствия, това не означава, че сме се

справили сами. Аз вярвам в невъзможното и казвам, че заедно с

нас на изпитание е подложена и Земята, защото тя е наша майка.

И наш дом!

Нека да поразсъждаваме и върху това. Домът символизира

любов, закрила, подкрепа и лична собственост. Домът е там, където

сме израснали. Може би вече го свързвате със Земята? Защото тя

е била с нас винаги. Тя е станала свидетел на всичко, което сме

преживели и ще преживеем. Именно за това аз твърдя, че когато

преживяваме нещо, Земята също изпитва това, което изпитваме и

ние. Защото тя е майка на всички деца. Затова аз съм силно против

употребата на думите „бездомник“ и „сирак“. Няма нито

26

бездомник, нито сирак на този свят. Ако изречеш това, значи

мислиш, че Земята не е място за живеене, не е човешки закрилник!

Майката Земя винаги ще ни пази като стените на дома, ще ни

стопля като бащиното огнище, ще ни защитава от бури като

покрива на дома. И всичко това потвърждава разбирането, че

Земята е наш дом.

Връзката „Земя – човек“ е много силна. Както човек е

привързан към дома си, така не може да се раздели и със Земята.

Тя като една истинска втора Майка го предпазва и закриля от всички

беди на този свят. За един човек домът е любов, закрила и подкрепа

и точно по тази причина Земята е нашият дом. Земята винаги ни е

приемала като свои деца, като нейно поколение и затова тя се

отнася с нас по еднакъв начин, но дали ние я приемаме като наш

спътник в живота? Това може би е риторичен въпрос. И в края на

моите разсъждения ще се обърна с един призив към човечеството:

Земята е нашето всичко, нашето богатство, което не се измерва с

пари, а с любов. Нека се научим да ценим Земята си, да я пазим и

обичаме точно както тя ни обича и пази. И най-важното – да

помним, че тук е нашият дом!

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас

27

ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ, КОИТО

ВЛИЯЯТ НА МОЯТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ

БЪЛГАРСКОТО

(ЕСЕ)

секи човек трябва да познава и да помни делата на великите

личности, които са събрали у себе си всички идеали за

духовна извисеност. Тези личности са постигнали и са

извоювали нашата свобода и правото ми днес гордо да се нарека

българин.

Днес повечето от младите хора трудно биха могли да посочат

личностите, на които се възхищават и да разкажат за подвизите,

които те са извършили. В наше време у младия човек липсва

почитта и уважението. Хората, дали живота си за страната, която

обичат, хората, които са се борили до смърт, остават забравени и

непочитани. Никой не е способен да притежава решителността и

смелостта на революционерите. Никой не може и да изпита

страданията им.

Това са те…Личностите, дали толкова много и притежаващи

отдавна изгубения идеал на истинския българин.

Всъщност всеки е българин по народност, но много малко са

тези, които наистина знаят смисъла на тази дума - това да помниш

и да пазиш любовта към големите българи. Забравени са техните

подвизи и жертви.

Чудя се дали има такива, които знаят за саможертвата на

личности като Ботев, Бенковски и Хитов? По-скоро - не! Дори биха

се зачудили дали са чували тези имена. Отговорът е, че са ги

чували, но само дотам. Не са ги запомнили, защото нямат правилно

подредени ценности и не могат да преценят кое е важно и кое не е.

По-важно е да знаеш кой е Стораро и неговият репертоар, отколкото

кога е роден Левски. А дали всички знаят какво е направил Левски?!

Съмнявам се… Загубен е този идеал… Изчезнал е. Един Левски,

обиколил надлъж и на шир България, за да образува революционни

В

28

комитети и да вдъхва кураж на българина, остава забравен. Няма

го вече спомена за вечните български личности.

Това е жалкото в нашето съществуване – че заедно с великите

българи изчезва и българският дух. Младият човек забравя с какво

се гордее и какво почита. Затова трябва да се борим да не се

забравят хората, на които сме благодарни, че ни има, че сме

свободни, че сме българи!

Мартин БОЯДЖИЕВ, X КЛАС

СРЕЩА С НЕПОЗНАТ

(РАЗКАЗ)

ората на Стара планина диша! Уверена съм в това! И ще ви го

докажа. Тя вдишва дълбоко всичкия този мръсен въздух, който

ние „произвеждаме“, и със сетни сили издишва ароматен и

прохладен полъх, който идва при нас под формата на вятър. Ние не

можем да видим вятъра, но можем да го почувстваме. Затова

отворете широко сърцето си, за да усетите историята в моя

разказ…

Станко беше як, здрав мъж, прекарал живота си в планината.

Единствен той от цялото си селище знаеше какво е планина и

какво е мъжка работа. Той беше особен човек – не общуваше с

хората, не допускаше любовта в сърцето си и което беше по-важно

– не уважаваше Майката Земя.

Г

29

Живота си той прекара само със стратегии и затова успяваше

да оцелее сам самичък в гората безкрайни дни и нощи. Не

зачиташе нищо в този живот, не вярваше в Бог и си мислеше, че все

още е жив по някакво недоразумение.

Станко беше сирак и едва-едва си намери работа - да пренася

дърва от гората към селото. Но това, което беше по-страшно, е, че

яда си от жестокостта на живота той изкарваше върху горските

дървета. Когато беше малък, родителите му загинаха в Балканската

война. Гробовете им бяха някъде из Стара планина.

Веднъж в един топъл ден Станко се натъкна на нещо

необичайно, което преди не му се беше случвало. Белобрад старец

се разхождаше из гората и погледът му блуждаеше из

раззеленилата се природа.

Чудите се защо Станко се изненада толкова много? Честно

казано и аз не знам. Все пак беше странен човек! Но мога да

предположа, че изненадата му се дължеше на факта, че мястото

беше определено за сеч на дърва и беше опасно за движение. Но

това не е толкова важно. Да се върнем към историята!

Станко се доближи внимателно до стария господин и с груб

глас го предупреди:

– Господине, тук работим! Моля, отдръпнете се!

Старецът го погледна със сините си очи и продължи да мечтае,

гледайки в една точка. Станко започна постепенно да се ядосва от

упоритостта на възрастния.

– Вижте, драги, аз не съм от тези, които ще паднат на

колене да ви се молят да си тръгнете! Ако искате да се върнете жив

и здрав у вас, напуснете тази територия – опасно е. Само това ще

кажа!

Станко нямаше какво друго да каже и затова бавно

запристъпя назад. Но когато се обърна, чу някакви звуци от страна

на възрастния, които се свързваха в думи, звучащи така:

– Тук някога беше рай! Тук имаше толкова животни,

растения, дървета и храсти! Децата бягаха по тревата боси, пееха

песни и се опитваха да се надпеят с птичките! Никога не им се

получаваше, но околността се изпълваше със звуци и мелодии. Тук

беше нашият Дом. Тук беше нашата втора Майка. Земята винаги ни

закриляше. А какво се случва сега? Земята се руши! Земята умира!

30

Нашите деца се загубиха вече, а Земята не може без тях! Моята

мисия беше неуспешна. Не успях да открия поне едно от тях и се

провалих! Ох, самотата ме уби!

Очите на стареца се напълниха със сълзи. Дори той самият не

можеше да повярва как българският Балкан се е прекършил толкова

лесно. Ала за него Земята беше мисия и желаеше да намери някой

с чисто сърце, който да оживи вече запустялата гора.

Станко чу всичко, което старецът каза. Той не само разбра

думите му, но и ги усети. Защото преди да осиротее и той беше част

от щастливите деца, играли в планината. Като че ли наистина му

падна камък от сърцето и за първи път усети любов. Усети, че не е

сам и че Земята и Балканът са също нечий дом. Усети, че Земята

му помогна да се прероди.

Питате си какво се е случило със Станко, нали? Е, това всеки

може да се досети, затова мисля, че не е нужно да разказвам.

Убедихте ли се, че гората диша? Не? Ще обясня пак. Тя вдишва

въздуха на миналото, „преработва“ го през годините и чрез силен

вятър го издишва в човешкото сърце…

И така години, векове наред. Бавно, но осезателно ни напомня

за себе си и най-вече, че трябва да я пазим и обичаме. Защото

гората и човекът са двете половини на едно цяло.

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас

31

АКО ЛЯТОТО БЕШЕ БЕЗКРАЙНО…

(ЕСЕ)

случай, че лятната ваканция е без край, като се

замисля, няма да е никак лошо.Дните ми ще бъдат без

никакви ангажименти.Безкрайни празници, игри и

забавления, пътувания в планината, на море, в чужбина.

Децата ще имат много свободно време.

Но това ще е така само докато съм малък.Един ден ще

стана голям и ще трябва сам да се грижа за себе си. Но ако

съм пропилял детството само в мързелуване, как после

ще се справя с п редизвикателствата на живота? Нали

трябва да започна работа, а без образование ще съм за

никъде.В днешния технологичен свят няма нужда от

неграмотни хора. Затова лятната ваканция не трябва да

бъде безкрайна.

Мартин БАЛКАНСКИ, VI клас

АКО ЛЯТОТО БЕШЕ БЕЗКРАЙНО…

(ЕСЕ)

ко лятото беше безкрайно, всеки ден щеше да е

ваканция. Ако следващата лятна ваканция се окаже

безкрайна, сигурно щеше да е изпълнена с щури игри.

Хубавото на това приключение щеше да е, че няма да

ни ангажират в училище и вкъщи. По цял ден щяхме да

мислим само за игри, щури веселби и разходки с

приятели.Щяхме да ходим повече на море и на други

В

А

32

ваканционни почивки. Сутрин щяхме да ставаме бодри и

можеше да спим до късно през деня. Можеше и да

полагаме труд в полза на семейството си или на

обществото.

Погледнато от друга страна, без училище децата

остават неграмотни. В неграмотно общество животът е

почти невъзможен. Щеше да бъде пълен безпорядък.

Държавата и светът щяха да западат все повече и повече.

Новите поколения няма да могат да четат и пишат.

Друга лоша страна на безкрайното лято е лишаването

от сезоните пролет, есен и зима. Има плодове, зеленчуци

и други растения, които зреят само през пролетта или през

есента. Ако има само лято, щеше да бъде невъзможно те

да се опитат отново. Разнообразието в кулинарията щеше

да намалее.

Според мен безкрайното лято е излишно. От него

може да има сериозни последици, от които може да

пострада светът и всички хора.

Йоана ДЯКОВА, VI клас

АКО ЛЯТОТО БЕШЕ БЕЗКРАЙНО…

(ЕСЕ)

ко лятото беше безкрайно, децата биха си казали: „Ще има

безкрайни игри!“ Но за мене лятото щеше да бъде не само

игра, а и любуване на летния пейзаж и на топлината, която го

обгръща. Бих се радвала всеки ден на веселото слънце, което

щеше да ни гали с лъчите си…

А

33

Дърветата щяха да са обсипани с плодове. Пчеличките щяха

да събират неуморно прашец от цветята. Пеперудките биха

танцували своя красив танц, като прехвръкват от растение на

растение. Зеленината щеше да царува над всичко това. Реката

щеше да шумоли по цял ден. Птичките щяха да пеят своята

слънчева песен, която щеше да изпълва нашите сърца с радост и

настроение.

Морската картина би била още по-невероятна през слънчевия

ден.Топлите вълни щяха да плискат златния пясък. Палмите щяха

да поклащат клоните си, а лекият вятър щеше да образува малки

пясъчни вълнички. Корабите щяха да плуват по хоризонта, а в

небето биха се виждали движещи се парашути с усмихнати и

весели хора. Тук-там щях да виждам в бистрата вода някоя

красива морска мида или пък заблудена рибка. Децата щяха да

пляскат с ръце и дори биха построили някоя пясъчна кула, като

отгоре я украсят със зелени водорасли. Всичко това щеше да бъде

перфектната безкрайна гледка.

Ако лятото беше безкрайно, ние щяхме да изпитваме винаги

тези прекрасни усещания, но нямаше да да усетим

удовлетворението да видим заснежената пързалка през зимата,

разцъфналото дръвче през пролетта, златния листопад през

есента. Човек ще бъде истински щастлив, ако може да усети всички

красиви промени в природата.

__________________________________________________________________________________

АКО МОЖЕХ ДА ЗАМЕНЯ

ЧАСА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С…

ко можех да заменя часа по български език с пътуване към

света на мечтите, това щеше да бъде едно невероятно

приключение, в което ние щяхме да се забавляваме, мечтаем,

да се радваме на малките неща и най-вече да живеем като

истински хора.

А

34

В днешно време всички сме зависими от телефони, компютри,

таблети и всякакви други модерни технологии. Ние не обръщаме

внимание на нищо друго, освен на тях. Те са наша слабост. Не

осъзнаваме колко много радост и щастие може да получим извън

виртуалния свят, който ни е превърнал в свои роби.

Но най-лошото далеч не е в това…Трагедията е, че ние

нямаме волята и желанието да се измъкнем от тези окови, които ни

дърпат към дъното. Никой не може да промени това. Цялото

човечество е зависимо от технологиите.

Ако можехме да пътуваме в света на мечтите и фантазията,

ние щяхме да бъдем толкова щастливи и безгрижни. Нямаше да

вървим по улиците със забит в телефона нос, а щяхме да се

радваме на природата, на красивите сезони и прекрасния свят на

фантазията. Ще се забавляваме, ще мечтаем заедно, но преди

всичко ще бъдем дружни и щастливи. Това ще бъде любим свят на

малки и големи.

Между реалността и фантазията има разлика.Във фантазията

ние се чувстваме безгрижни, щастливи и свободни. А в реалността

понякога сме пренебрегнати, натоварени и нещастни. Но аз вярвам,

че промяната зависи от нас и с повече ентусиазъм можем да се

справим. Ние можем да погледнем на света с други очи, а не да се

опитваме да го променяме.

__________________________________________________________________________________

ДУМАТА НЕ Е ВРАБЧЕ, АМА КАТО Я ИЗПУСНЕШ,

НЕ СЕ УЛАВЯ

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

умата е единственото средство за комуникация в обществото.

Тя служи за изразяване на мнение, за писане, четене и много

други неща. Думата може да нарани, да сдобри, да зарадва, да

натъжи и като цяло единствено с нея можем да се справим в

живота. Тя ни помага толкова много, но може и бързо да ни смаже!

Както се казва: “Думата кости няма, но кости троши!“

Д

35

Врабчетата могат да кацат и отлитат. Същото е и с думата – тя

може да дойде при нас и веднага да излети отново. Когато едно

птиче излети, ние не можем да го хванем отново. Така е и с

думата. Когато изречем дадена дума, ние не можем да се върнем

отново и да се поправим. Нужно е предварително да помислим и да

бъдем готови да понесем последствията – независимо дали те са

добри или лоши.

Хората много често не поемат отговорност за това, което

изричат. А се получава така, че понякога – неволно или умишлено

нараняваме ближния. По този начин се създават големи

недоразумения. Когато кажеш нещо преди да си помислил, не

можеш да върнеш думите назад. Ето как думите и врабчетата си

приличат, но далеч не е едно и също.

Думите могат да излетят, но не и да се върнат. Винаги трябва

да се замисляме , преди да изречем дадена дума – какви ще бъдат

нейните последствия. И после да прецениш дали е правилно да я

изричаш. Нужно е да се съобразяваме с думите и речевия етикет,

който използваме, за да не се налага да искаме да върнем това,

което сме казали, назад!

__________________________________________________________________________________

АКО ИЗЛЪЖЕШ ВЕДНЪЖ, НЕ ТИ ВЯРВАТ ДОВЕКИ

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

ай-често хората лъжат за своя изгода, без да осъзнават, че по

този начин губят доверието на събеседника си. Доверие се

губи лесно, независимо дали лъжата е била благородна или си

искал да нараниш някого.

Бих могла да сравня доверието с едно крехко растение.

Веднъж стъпчиш ли го, то умира, особено ако е младо. Същото е и с

доверието. Само един път да излъжеш някого, той никога няма да

ти повярва. Дори да поиска да го излъжеш само на шега, той ще

изгуби доверието си в теб.

Н

36

Всички ние лъжем. Дали лъжата ще е благородна или не, все

пак е лъжа. Но почти никой не си дава сметка, преди да изрече

лъжливите думи, дали няма да се наложи да прекрати

приятелската връзка с дадения човек. Всичко това са

последствията от една единствена лъжа. А лошото е загубата на

доверие.

Но съществуват и лъжи, които са за наше добро. Те понякога

ни предпазват и ние трябва да бъдем благодарни за това. Просто

трябва да помислим в каква ситуация сме попаднали и за какво е

изречена лъжата. Понякога трябва да се замислим дали не сме и

ние самите причина за изречената лъжа. Но в никакъв случай не

бива да съдим предварително за лъжите на другите, защото не се

знае дали тя не е била наше спасение.

Лъжите са част от нашето ежедневие. Дали ще са за наше

добро, или за да ни наранят, ние трябва да се справим с тях.

Йоана БАЛЧЕВА , VI клас

АКО ЛЯТОТО БЕШЕ БЕЗКРАЙНО…

(ЕСЕ)

ко лятото беше безкрайно, нямаше да е чак толкова хубаво.

Щеше постоянно да е топло. А и аз харесвам повече зимата.

Нямаше да мога да се спускам с шейна, ако беше вечно лято.

Щях да съм на море или на басейн. Нямаше да виждаме красотите

на другите сезони, щеше да е еднообразно, а това е много скучно.

Затова е по-добре да имаме четири сезона. Така ще има от

всичко по малко и ще е по-забавно.

Но един ден ще се случи това и ще е само лято. Защото когато

хората карат колите си, те отделят газ, който затопля въздуха и

става все по-трудно да завали сняг. Затова не е хубаво да бъде

само лято.

А

37

АКО МОЖЕХ ДА ЗАМЕНЯ

ЧАСА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С…

ко можех да заменя часа по български език с друг, щеше да е

на пръв поглед прекрасно, но всъщност не е така. Нямаше да

знаем всичко онова, което знаем сега. Нямаше да можем дори

да четем и пишем. Нямаше да успеем в живота.

Вярно е, труднички са някои упражнения, но като прочетеш

урока и се упражниш, всичко става лесно.

Според мен щом учим някои предмети в училище –

литература, математика или нещо друго, те не бива да се заменят с

други. Дори, честно казано, предпочитам безброй домашни или пък

тестове и класни работи, отколкото да заменя българския език с

нещо друго…

Цветелина КАЙРАКОВА, VI клас

АКО ЛЯТОТО БЕШЕ БЕЗКРАЙНО…

(ЕСЕ)

ко лятото беше безкрайно, щеше да има безкрайни игри,

излизане с приятели, вместо да пишем домашни и да четем

уроци. Ако лятото беше безкрайно, нямаше да ми се налага в

края на всяка лятна ваканция да се разделям с най-добрите си

приятели, та чак до другото лято.

Ако лятото беше безкрайно, щяхме да имаме повече

състезания по ориентиране и повече време за тренировки и игри.

Щяхме да имаме повече хубави моменти на морето или на улицата

пред къщи с моите приятели.

А

А

38

Щях да правя много интересни неща, но пък от друга страна ,

ако нямаме домашни, нямаше да има и с какво да се оправдавам,

когато мама ме накара да помагам. Колкото и да ни се иска да е

винаги лято, все някога идва студената есен. Започваме училище, а

времето сякаш спира. Но ученето всъщност е много важно, защото

точно то ни трябва, за да се изградим като личности. Освен че

училището ни ограмотява, то ни дава и много други уроци за

живота. Учи ни на възпитание и ни показва правилния път в живота.

Показва ни кои са ни истинските приятели. Училището ни подготвя

за суровия живот, който е навън.

__________________________________________________________________________________

БУДИТЕЛИТЕ ДНЕС

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

удителите днес - това са нашите учители, които ни образоват и

благодарение на които всеки ден научаваме нещо ново. Те ни

съветват и ни подкрепят в решенията ни. Помагат ни да

поемем в правилна посока и ни съветват, за да не допускаме

грешки.

Будителите днес са тези, които издават учебници, пишат книги

и строят училища. Времето е доказало, че образованието е много

важно. Така е, защото ако е нямало образовани хора, сега може

би нямаше да имаме държава, защото не са нужни само

доброволци, а трезво мислещи хора. Човекът без да разсъждава и

мисли със собствената си глава, върви по течението и винаги ще си

остане в общото стадо. Будителите днес ни учат да мислим, за да

можем да бъдем себе си и да изразяваме собствените си

интереси и идеи. Ние ходим на училище, за да се докажем

индивидуално и да покажем начина си на мислене, защото всеки е

различен.

Маргарита СВЕТИЕВА, VII клас

Б

39

НИЕ И ТЕХНОЛОГИИТЕ

„ ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ МИШКАТА КНИЖКАТА“

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

ъгласна съм с твърдението, че „мишката ще изяде книжката“.

Новата технология ще накара хората да забравят за словото.

В наше време всички разчитаме на различни машини. Малко

са тези, които обичат да четат от истински книги, а не от телефона

или от компютъра.

Според мен няма нищо лошо да четем разказ или приказка от

мобилното си устройство, но вместо това хората разглеждат

безсмислени приложения като фейсбук.

Новото поколение е обсебено от мобилни апарати, компютри и

други подобни технологии. Добре е,че хората се развиваме, но не

бива да прекаляваме и да забравяме откъде сме тръгнали.

__________________________________________________________________________________

БУДИТЕЛИТЕ ДНЕС

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

наше време будителите са хора, които почитат словото на

България, хора, които са се отдали изцяло на българския език.

За жалост такива българи почти не останаха. Младото

поколение мечтае да напусне родното място, за да отиде в друга

държава за по-висока заплата или по-добър живот. Всеки избира

чуждия език пред родния. Затова в бъдещето български писатели и

учители няма да останат.

Павлина ТРУХЧЕВА, VII клас

С

В

40

„ ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ МИШКАТА КНИЖКАТА“

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

з не съм съгласна, че „мишката ще изяде книжката“. Вярно е,

че компютърът ни дава информация за всичко, което ни

интересува, но аз предпочитам повече книгата, отколкото да

чета в интернет.

Технологиите все повече завладяват света и хората

предпочитат интернет пред книгите. Аз мисля, че това не е съвсем

вярно. Книгите са прозорец към света. Когато четеш, си представяш

описаните обекти и се впускаш в едно приключение. Все едно си на

описваното място и наблюдаваш случващото се. Така прочетеното

става почти реално.

По тези причини за мен книгата е по-интригуваща и загадъчна

от интернет. Убедена съм, че и други хора мислят по този начин.А

когато сме повече, можем да променим света.

Маргарита СВЕТИЕВА, VII клас

„ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ МИШКАТА КНИЖКАТА“

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

з съм съгласна, че мишката ще изяде книжката, защото в

днешно време технологиите убедително навлизат във всички

области на човешката дейност. Разбрали колко е лесно да

свършиш нещо само с едно кликване по клавиатурата, хората вече

по-рядко се обръщат към книгата. Вместо да стоиш с книга в ръце е

по-удобно да бъдеш с таблет или телефон в парка и да черпиш

необходимата информация

Но не трябва да забравяме, че именно книгата е била най-

важното средство за хората да получават информация и да оставят

такава след себе си. Затова не трябва да изпращаме книгата в

музея, а да търсим нови и по-модерни начини да я използваме.

Пламена ПАНАЙОТОВА, VII клас

А

А

41

„ ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ МИШКАТА КНИЖКАТА“

з не съм съгласна че „мишката ще изяде книжката“, защото

книгата ни учи, дава ни нови знания. Чрез информацията в нея

ние можем да разберем как са живели хората в миналото,

какви събития са се случили. Интернет също дава информация, но

тя може да не е точна и допълнена, а в някои случаи може и да не е

вярна. В книгата е съхранено писаното слово, което никога не

трябва да бъде заменено с нещо по-модерно.

Аз категорично подкрепям мнението, че книгата трябва да

бъде съхранена.

Симона ГАТЕВА, VII клас

ИЗБОРЪТ ДА БЪДЕШ НЕЗАВИСИМ

(ЕСЕ)

зборът да бъдеш независим означава да не зависиш от волята

на никого. Ако си независим, ще правиш каквото си поискаш.

Ще ходиш там, където пожелаеш. Ще избираш сам това, което

сметнеш за необходимо.

Да бъдеш независим, означава да бъдеш свободен. Да

зависиш само и единствено от себе си. Но ако си независим, кой ще

ти каже дали правиш грешка? Кой ще ти помогне да намериш

правия път? Кой ще ти подаде ръка в труден момент?

Затова изборът да бъдеш независим, от една страна, е хубаво

нещо, но от друга – не е. Хубаво е, когато има човек до теб, на

чието рамо да се опреш в лоши за тебе дни.

Симона ГАТЕВА, VII клас

А

И

42

„ ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ МИШКАТА КНИЖКАТА“

(РАЗСЪЖДЕНИЕ)

За мен отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен.

От една страна, не приемам твърдението, че книгите са

изживели времето си. Книгата дава много знания и докато я четеш,

ти откриваш нови светове. Така страница след страница „обикаляш“

непознати места, „срещаш се“ с нови и интересни хора, пренасяш

се в минали или предстоящи векове.

От друга страна, „мишката може да изяде книжката“. Вече

почти всички хора ползват интернет. От там получават информация

по интересуваща ги тема.Но няма сигурна гаранция за истинността

на информацията.

На мен повече ми харесва книгата и четенето, защото така

знам, че написаното ще е вярно и ми е по-интересно да разлиствам

страниците, отколкото да кликвам по клавиатурата.

Георги ГЕОРГИЕВ, VII клас

„МОЯТ СВЯТ”- ГРУПА ЗА УЧЕНИЧЕСКО

САМОУПРАВЛЕНИЕ И ЛИЧНОСТЕН РАСТЕЖ

рупата по интереси работи през настоящата 2016/2017 учебна

година в рамките на Проект „Развитие на способностите на

учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез

дейности, развиващи специфични знания, умения и компетенции

(Твоят час)” – фаза 1, финансиран от Оперативна програма „Наука и

образование за интелигентен растеж”, съфинансирана от

Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни

фондове.

Г

43

Основните дейности в групата са насочени към повишаване на

уменията за себепознание у децата, за осмисляне на собствена

уникалност в контекста на принадлежността към групата, развиване

на нагласи за самонаблюдение в процеса на общуване, работа по

проблемните комуникативни зони и привличане на родителите като

партньори в този процес.

Децата от група „Моят свят” имаха възможността да осмислят

поведенчески стратегии за справяне с рисковете на средата,

провокиращи употребата на психоактивни вещества, както и

идентифициране на подкрепящи фактори, ценностна система и

умения за емпатия чрез интерактивни дейности, групови дискусии,

казуси, демонстрации, изработване на информационни материали и

други.

Акцент в дейността бе поставен и върху инициативи, свързани с

подкрепа на връстници, чрез емпатия и взаимопомощ, разбиране на

взаимовръзката между себепознанието и човешкото поведение,

превенция на рисково поведение в интернет и трафик на деца и

младежи, развиване на творческия потенциал и силните страни на

децата.

И тази учебна година учениците, представители на Ученическия

съвет в училището, активно участваха в много училищни

инициативи и кампании. Вдъхновени от желанието си да покажат

съпричастност към бедстващите ни съграждани, те усърдно се

включиха в благотворителната изложба базар под надслов ”Заедно

за Хитрино” и спектакъл в Актовата зала. Подготвиха плакати,

картички, сувенири, сладкиши и други, със средствата от които

помогнаха на хората в нужда. По пътя към доброто се включиха и

ученици от други групи по интереси от проект ”Твоят час” в нашето

училище, родители, учители и други.

Отново осъществиха инициатива „С магията на Коледа” за

събиране на детски дрехи и играчки, закупуване на лакомства,

които дариха на деца в неравностойно положение.

На 25 март организираха „Ден на търпението” в училище. Те

подготвиха информационни брошури, които раздадоха на своите

връстници, поставиха постери с послания, участваха в интерактивна

групова дейност „Търпеливи и нетърпеливи днес”, проведена в VII

„б” клас.

44

Учениците организираха заедно със свои съученици в горен курс

групова дейност „Наслаждаващият се Аз и реалистичният Аз „ –

превенция на зависимостите, с цел осъзната ценност на

продуктивния, свободен от ПАВ зависимости, живот.

Групата подготвя и информационна кампания „Всеки ден е шанс

да промениш живота си!” за превенция употребата на психоактивни

вещества, също и дебат „Да погледнем в една посока” с участието

на деца, родители и общественост.

Светла ГЕОРГИЕВА, ПСИХОЛОГ

“ТВОРИЛНИЦА ЗА ТАЛАНТИ”

рупата по интереси „Творилница за таланти“ по проект „Твоят

час“ има за цел да отговори на въпросите, съпътстващи

съвременното училищно образование, потребностите на

учениците и тяхната среда - ранното отпадане от училище,

поведенческите проблеми, професионолното ориентиране и др. В

този проект участват ученици от V-X клас.

Основни цели в него са:

- да открива, закриля, усъвършенства, провокира и развива

заложбите на учещи в СУ “Неофит Рилски“ ученици;

превенция за ранното отпадане от училище;

- учениците да разширят кръгозора и уменията си;

- увеличаване на интереса към училището и дейностите в него;

- ранното професионално ориентиране;

- работа в колектив;

- хуманност;

- работа с ИКТ;

- превенция срещу агресията и тормоза в училище.

Дейностите, които ще попаднат в този проект, са различни и

многообразни, в зависимост от спектъра на талантливите деца.

Г

45

Тази извънкласна форма е обвързана с различни национални и

международни кампании, празници и чествания. И не на последно

място - организиране на малки проекти от ученици за ученици.

Предложението е със следните дейности :

- изкуство, техническа сфера, реализиране на малки проекти;

- В този широк диапазон на дейности присъстват и гости

(родители ,учители или хора , намерили своята реализация в

сферата на изкуството и техниката) и могат да помогнат със

своя пример и да мотивират учениците в избора си на

професия. В самото разпределение са заложени главно теми,

които засягат пряко или косвено учениците.

- На 22.01.2017г. цялата група от 22–ма ученици работиха по

темата „Изкусвото да даваш, а не да получаваш“. Съвместно с

клуба за ученическо самоуправление, „Млад приятел на

словото“, групата по предприемачество и БМЧК

организираха благотворителен концерт и базар по повод на

бедствието в с.Хитрино.

- Темата беше интерпретирана в рап песен по стихове на

Смирненски „Зимни вечери“ от учениците от 9-ти клас Иван

Динков, Русина Степанова и Галя Маркова, коледни

наричания и представяне на част от пиесата „Коледари“ –

ученици от 7,8,9 и 10 клас и презентация. В базара учениците

бяха подготвили картини, пирографии, ръчно изработени

дърворезби сувенири и сладкиши.

- Друга изява със съвместно участие е в „Национални

Чудомирови четения“, където учениците от „Творилница за

таланти“ участваха с изложба на репродукции и драматизация

на разказа „Вечеринка“.

В часовете по извънкласните дейности се разглежда как една

литературна творба може да се превърне в тема на художника и да

стане композиция. Някои от учениците дори сами съчиняват

стиховете, а други използват такива, които емоционално и

творчески ги зареждат. Други проблеми, които се разглеждат, са

превенцията към наркотични и други зависимости, както и агресията

между учениците (една толкова наболяла тема) под наслов „Да го

кажем в рими, а не да се бием“. Целта е да се ангажира вниманието

46

на децата и да се научат как да реагират тогава, когато срещу тях

има провокации от този характер.

Посоките, в които се работи в „Творилница за таланти“, са

няколко, но най-съществената е развитието на личността на ученика

и неговия позитивен мироглед.

Да се научи едно дете да изразява себе си, да открива

позитивното и негативното чрез различните си сетива, е роля на

нас, учителите и родителите.

Проблемите на обществото ни си личат и в образованието, но то

е бъдещето на нашите деца и усърдието на делата ни.

Изкуството има широк спектър от междупредметни връзки с

другите дисциплини и е добро средство за изучаване на природата,

литературата и математика.

Децата от групата са от различен етнос и социално положение,

така също са и различни по успеваемост по задължителните

предмети, но идеята, че могат и им се дава правото да изразят

своето мнение, да покажат умения и някой ще ги чуе и види е

тласъкът, който ги води напред.

Друг момент е, че някои от тях дори промениха и своето

отношение към училището, като ще цитирам един от учениците,

който каза следното: „Не мога да повярвам, че мога да дойда в

даскалото през почивните дни, да стоя до толкова късно и да ми е

толкова интересно и забавно“.

Смятам, че една от най-важните цели на проекта – да направим

училището привлекателно за учениците, успяхме да постигнем в

нашата „Творилница за таланти”.

Надежда КОЛЕВА,

Учител по изобразително изкуство и Технологии

47

Проект „Твоят час“

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

ладите предприемачи от 5 „а“ клас и тази учебна година

продължават работата по проект “Твоят час“. Програмата

„Европа и аз“ предоставя практически знания по отношение

на природните, човешките и капиталовите ресурси в Европа, които

се използват за производството на продукти и услуги. Помага на

учениците да осмислят своите лични умения, интереси и ценности,

да разберат икономическите ползи от образованието, да изследват

възможностите за професионална реализация, да придобият

умения за търсене на работа и приложат на практика личен и

бизнес финансов мениджмънт.

На въпроса: “Колко от вас биха искали да имат или да

управляват някакъв бизнес?“ се получиха много интересни

отговори. Всеки ученик си избра държава, в която би искал да

развие бизнес, определи ресурсите, от които се нуждае и изработи

подходящо лого. Представиха идеите си с подходяща рисунка.

Младите предприемачи взеха участие и в благотворителния базар,

организиран в училище за подпомагане на бедстващите хора от

село Хитрино.

Интересни и интригуващи бяха презентациите им „Моят град

след 50 години“. Попътуваха с машината на времето в страната ни

след 50 години. Как ще изглежда тя? Как ще се променят

ресурсите? Петокласниците представиха бъдещето на града ни в

своите мечти.

Учениците направиха първите стъпки за формиране на добавена

стойност на конкретен продукт, научиха, че всеки бизнес вкарва

своите разходи и приходи в компютър или ги записва на лист, който

се нарича финансов отчет. За всичко това им разказа г-жа Митка

Трухчева.

За да разберат какво представлява икономиката и практическият

подход в нея, посетихме фирма “Аглика“. Управителят на фирмата

господин Петко Петков със своя интересен разказ въведе учениците

в реалния свят на бизнеса и им помогна да осъзнаят своя

потенциал. Разгледахме производството на фирмата, работниците

М

48

показаха на учениците как се правят щампите на хавлиите и дори

позволиха децата да опитат.

От срещата с кмета г-н Атанасов учениците разбраха как се

вземат решенията за управлението на града ни, че това е отговорна

задача .

Вярвам, че програмата много е полезна и още повече забавна за

учениците, защото помага да разберат връзката на образованието с

бъдещата им трудова дейност и така след време ще са успелите

граждани на нашата страна, защото предприемачите не се раждат, те

се създават.

Ръководител: Красимира ДИНЕВА

ВОКАЛНА ГРУПА „ПЕЕЩИ ЗВЪНЧЕТА”

Вокална група „Пеещи звънчета” е включена в проекта „Твоят час”.

1. Първата публична изява с групата беше на 02.12.2016 г.-

участие в паленето на светлините на коледната елха, организирано

от община Твърдица.

2. На 22.12.2016 г. бе проведено Коледно тържество -

заключителен етап от проекто-базирано обучение. Групата участва

с изпълнение на коледни песни.

3. На 25.04.2017 г. групата участва в тържество, подготвено от

г-жа Румяна Генчева – „Вазова вечер” с изпълнение на песента „Де

е България”.

4. На 25.04.2017 г. учениците участваха в благотворителен

концерт, организиран от БЧК.

5. На 28.04.2017 г. – „Пеещи звънчета” участваха в концерта,

посветен на празника на училището.

6. На 4.05.2017 г. – проведохме публична изява –

заключителен етап на проекта пред ученици и учители в класната

стая.

Росица ИВАНОВА, начален учител

МОЯТА КРАСИВА РОДИНА /СЪЧИНЕНЕИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ/

а мен моята родина е най-прекрасното място на света. Обичам я, защото в нея са моите приятели, роднини, хората, които са ме учили да обичам България, а това са мама и татко, нашата

госпожа Незабравка Жабова и госпожа Шатова в часовете по Човекът и обществото.

Родината ни е прекрасна през всичките сезони - през зимата, когато всичко е покрито с пухкав бял сняг, през пролетта, когато цялата наша прекрасна природа се събужда от зимен сън.

Лятото е най-хубавият сезон, защото ходим на море с моето

семейство, играем с приятели на воля, а след това пазим дълго в

сърцето си незабравими спомени.

Есента също е красива, защото цялата природа се променя, като че ли истински художник я е украсил в жълто, червено, оранжево и кафяво.

За мен родината е гордост. Аз се гордея със славното ни минало. Въпреки че сме били поробвани два пъти - от Византия и от Османската империя, българите не са се предали, а са извоювали с цената на много жертви свободата ни.

А днес повод за гордост и радост ни дават постиженията на нашите спортисти в различни дисциплини, благодарение на които светът узнава за малката, но велика страна България.

Зина ДИМИТРОВА, IV клас

З

МОЕ МИЛО УЧИЛИЩЕ

Мое мило училище, помня първия час, останал в паметта ми тъй безгрешна, с вкусна питка, направена само за нас, в клас госпожата с усмивка ни срещна. Съчинявам, разказвам, деля, умножавам, от чина към дъската надничам. Да се уча на нови неща продължавам. Мое мило училище, аз те обичам! Стилиян КОЙЧЕВ, IV клас

НА МОЯТА УЧИТЕЛКА

Вашето сърце е пълно с доброта, а вашето лице - обляно с красота. Вашите очи като кристали са блестящи, а вашите слова са толкова изящни. Грешките ни често вие прощавате, и с любов и нежност ни дарявате. Вие сте ни като втора майка, а училището – дом и знаем - ще намерим винаги при Вас подслон.

Цветелина ЦАНЕВА, IV клас

МОЕТО УЧИЛИЩЕ /СЪЧИНЕНЕИЕ ОПИСАНИЕ/

оето училище се намира на висок хълм. От там се открива прекрасна гледка към целия град Твърдица.

Училището е средно. В него учат много деца от I до XII клас. То носи името на Неофит Рилски, известен възрожденец и книжовник. От уроците по човекът и обществото знаем, че той е учител и водеща фигура през българското Възраждане.

Аз уча в него от I клас и то много ми харесва. Сградата на училището е на четири етажа. Има просторни фоайета с много цветя и слънчеви учебни стаи. Всяка паралелка се грижи за своята класна стая. Тук нашите учители ни обясняват уроците и ни изпитват.

За физическото ни укрепване и здраве има два физкултурни салона, в които провеждаме часовете по физическо възпитание и спорт.

Любими на учениците са модерните компютърни кабинети. Ние посещаваме и училищната библиотека, където има много

интересни книги. За здравословното хранене на учениците училището е

оборудвало училищен стол. Имаме обширен училищен двор с много дръвчета и пейки,

където играем в междучасията. Аз обичам моето училище. За мен то е като втори роден дом.

Габриел АЗМАНОВ, IV клас

ЛЮБИМАТА УЧИТЕЛКА

(Посветено на госпожа Незабравка Жабова)

Времето неусетно отмина и с вас сме за последна година, но Вие оставихте следа завинаги в нашите сърца.

Цветелина ЦАНЕВА, IV клас

М

ПРИЯТЕЛСТВО

/СЪЧИНЕНЕИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ/

риятелството е едно от най-важните неща в живота на човека. Понякога то ни сполетява неочаквано, а друг път го откриваме по-трудно. Не всеки човек може да ти стане приятел. Приятелите са хора, които те приемат такъв, какъвто си,

помагат ти, защитават те, подкрепят те, обичат те и много други неща. Човек е щастлив, когато има приятели. Истинските приятели остават един до друг и в радост, и в беда. С тях можеш да споделиш своите вълнения и страхове, а понякога предлагат рамо, на което да поплачеш.

Човек сам избира кой да му бъде приятел и кой да му бъде добър познат.

Истинският приятел остава верен докрай. Затова приятелството е едно от най-ценните неща в нашия живот.

Димитър ГЕОРГИЕВ, IV клас

НА МОЯТА УЧИТЕЛКА

На първия учебен ден със Вас се запознах. С очи топли и усмивка нежна приехте ме във стаята учебна.

Вие сте най-добрата госпожа, научихте ме да пиша и чета, да смятам, пея и се веселя.

Грижите се като майчица добра Научихте ме на важни правила, да уважавам другите деца, да бъда нежна и добра. и ме възпитавате все едно съм Ваша дъщеря, за което, госпожо, искрено Ви Благодаря!

Мария-Михаела ДИМИТРОВА III клас

П

“ПОМОЩТА НА СВЕТУЛКАТА”

мало някога едно палаво зайче. Веднъж то замръкнало в гората и много се изплашило. Светулката била наблизо и го чула как вика. Тя отишла да разбере какво става. Когато видяла зайчето,

го попитала защо плаче. То казало, че се е изгубило и не може да намери правилната посока. Светулката му осветила пътя. Когато стигнали в къщата на зайчето, се сбогували и тя си тръгнала. От този ден нататък зайчето и светулката станали най-добри приятели.

Зара ЙОРДАНОВА, II клас

“ПОМОЩТА НА СВЕТУЛКАТА”

мало някога едно палаво зайче. Веднъж то замръкнало в гората. Светулката чула как то вика за помощ и долетяла при него. Тя казала на изгубеното зайче:

- Тук съм, не плачи, не се отчайвай! Пътя ти ще осветя и при

мама ще те заведа.

Христо ДЯКОВ, II клас

“ПОМОЩТА НА СВЕТУЛКАТА”

мало едно палаво зайче. Веднъж то замръкнало в гората. Зайчето играело на горската поляна със своите приятели. Когато всички си тръгнали за вкъщи, то също си тръгнало, но в

тъмнината сбъркало следата. Седнало на пънче и заплакало. Чула го малката светулка, пътя му осветила с лампичка в ръчичка. Зайчето се прибрало при майка си.

Светлозар КОЛЕВ, II клас

И

И

И

“ПОМОЩТА НА СВЕТУЛКАТА”

мало някога едно палаво зайче. Веднъж то замръкнало в гората и от страх започнало да плаче, защото било само в тъмната нощ. В миг от една шушулка се появила светулка. Тя светнала

със своята лампичка и успокоила зайчето, че ще му покаже пътя до вкъщи.

Ивайло ЗРЪНКОВ, II клас

ЕЗОП „КОН И МАГАРЕ“

(БАСНЯ)

Един човек имал кон и магаре. Веднъж, като вървели заедно,

магарето, казало на коня:

— Вземи от моя товар, ако искаш да остана живо. Конят не го

послушал. Магарето паднало от умора и издъхнало.

А когато стопанинът сложил целия, товар на гърба на коня, та

дори и магарешката кожа, той извикал с жален глас:

— Тежко ми на мен, нещастника! Какво ми дойде до окаяната

глава! Не пожелах да взема малко от товара и ето сега нося всичко,

дори и кожата!

Баснята разкрива, че когато големите и малките живеят

другарски, те един друг ще се спасяват в живота.

Продължение на баснята:

Стопанинът купил ново магаре и отново ги повел на пазар.

Тогава животното носело още повече товар. Било много тежко, за

това то помолило другаря си за помощ. Конят си бил научил урока и

взел половината от багажа. Така двамата станали най-добри

приятели. Това се казва че другар се на път познава.

Зара ЙОРДАНОВА, II клас

И

Продължение на баснята:

Стопанинът купил ново магаре и отново ги повел на пазар.

Тогава магарето пак попитало конят дали може да вземе малко от

товара. Конят отговорил, че ще си поделят товара защото осазнал

грешката си. Отишли до пазара и се върнали вкъщи щастливи.

Конят и магарето станали приятели, затова животните разбрали, че

другар се на път познава. Христо ДЯКОВ, II а клас

МОЯТА РИБКА

Вчера ходих в магазина да си купя златна рибка.

- Ех, колко е красива! Много съм щастлива!

Купух й аквариум с пясък, водорасли, корабче дори.

Сутринта отидох рибката да видя, но за мое удивление там я

нямаше. Търсих я где ли не – в спалнята, в банята и в хола. Влязох

в кухнята и що да видя – баба приготвила тигана, рибката ми ще

пече, но не беше още късно, и все пак още сме заедно. Вече няма

да се разделим!

Зара ЙОРДАНОВА, II а клас

55

КАКВО Е ЗА МЕН ТВЪРДИЦА?

върдица - градче любимо! Сгушено в полите на Стара планина,

с история богата и вековна, позната на всички негови деца.

Притежаващо плодородни земи, разнообразна растителност,

богато на животински видове и условия за отглеждането им,

градчето предоставя възможност на много от жителите си да се

развият в сферата на земеделието и животновъдството. А

благодарение на чистия си въздух общинският център дава шанс на

гражданите си да се насладят на множеството места за отдих, които

природата им подарява. Красивите зелени поляни, тучните пасища,

боровите горички - всичко това ни дава правото да бъдем горди, а от

нас се изисква само да ги пазим такива, каквито са ни предоставени

– чисти и непокътнати.

Освен с растителни богатства, общината ни е известна и с

водните си басейни. Типичен пример е яз. „Жребчево” , който се

намира в близост до града. Той е голяма гордост за жителите на

Твърдица, а атракция за много от туристите е потопената при

заливането му църква „Св. Иван Рилски”, която е единствената

останка от село Запалня.

Многобройни са забележителностите на райското кътче, в което

живеем, но за съжаление не всеки ги оценява.

Може би така би разказал за Твърдица човек, който не е свързан

емоционално с нея. За мен обаче градът не е само точка от

географската карта на България, а много повече. В моите очи

Твърдица ни дава пълна възможност да бъдем такива, каквито

искаме да бъдем. Дава ни правото да се докажем в това, в което

сме най-добри. Дава ни шанса да изберем правилния път нагоре.

За мен Твърдица е място на сигурност. Да, ето че въпросът от

заглавието намери своя отговор. Много хора на мое място не биха

отговорили така поради факта, че не живея в Твърдица, а в

с.Сборище и се очаква то да е моята опорна точка. Но не. Чувствам

Твърдица много повече мой дом, отколкото Сборище. А причините

са много. На първо място, това е градът, в който направих първите

си крачки към грамотността. В него срещнах много приятелства.

Изживях много трудни, но и много щастливи мигове. Всяко кътче от

Т

56

града ми навява някакъв спомен. А какво по-хубаво от спомените с

приятели? Нищо. Нищо не би могло да радва човек повече от добър

приятел и споделени моменти с него.

Макар да съм на 15 години, аз съм постигнала доста успехи

благодарение на това, че бях упорита, повярвах в себе си и много

други повярваха в мен. Училището ми дава възможността да се

изявя във всички сфери, в които вярвам, че съм добра и ще успея. И

да, успявам. Успявам да докажа, че има ли желание, има и начин.

КАКВО Е ЗА МЕН ТВЪРДИЦА?

итате ме какво е Твърдица за мен ? Твърдица е всичко за мен.

Тук съм се родил, тук съм казал първите си думи, тук съм

направил първите си крачки.

В моето родно градче са всички хора, които обичам и уважавам

- семейството, роднините и приятелите. В Твърдица се намира

бащиният ми дом, в който съм израснал. Тук се чувствам спокоен,

защото познавам почти всички хора и всяка уличка, а нещата, които

могат да ме изненадат, са много малко.

Красотата на Твърдица е това, което ме кара да се

възхищавам и да се гордея, че съм роден тук. Ходил съм в други

градове и държави, но едно от най-красивите места за мен си

остава именно Твърдица.

В моето градче имам много спомени. Повечето са хубави, но

имам и лоши.

Винаги, когато напусна родния град, усещам колко много ми

липсва, защото тук са всичките ми близки и бащиният дом.

П

57

За първи път започнах да уча нови неща в училището в моя

град. То ме научи да бъда отговорен и много упорит. В него

създавам много приятелства, които остават завинаги.

В Твърдица има и много развлечения. Тренирам различни

спортове - карате, тенис и волейбол. Най-много обаче ми харесва

спортът карате, защото научавам нови техники, участвам в

състезания, уча се да се защитавам и се запознавам с много нови

хора. Точно той ме прави по-борбен, по-дисциплиниран, по-сигурен

и ми дава добра основа занапред.

Твърдица е всичко за мен.

Спокойствието и красотата са само част от нещата, които

обичам в моя роден град.

КАКВО Е ЗА МЕН ТВЪРДИЦА?

върдица е родният ми град. Това градче, сгушено в недрата на

Стара планина, е един малък рай. Обградено от красотата на

майката природа, то ни предоставя спокойствие, уют и

незабравими спомени.

Твърдица за мен е едно изключително важно място, защото

именно тук съм израснала. На това място съм направила първите си

стъпки, казала съм първата думичка, научила съм се да преборвам

трудностите. Тук съм изживяла първата си тъга, радост,

разочарование, щастие. И с всички тези изживени чувства съм

стигнала до тук.

В родното си градче избрах каква да бъда и с какви хора да

дружа. Изгради ме като личност. Помогна ми да разпознавам

лошото от доброто, изкуственото от истинското.

Т

58

Когато съм извън Твърдица чувствам, че не съм на правилното

място и искам колкото може по-бързо да се върна.

За мен Твърдица не е обикновен град. В него се чувствам добре.

Чувствам комфорт, спокойствие, защита.

С всяка изминала година моето китно градче се обновява и

разкрасява. Главната мисия на това е да го направят по-

привлекателно място както за нас, така и за гостите от различни

краища на България.

МОЯТА РОДИНА

оята родина е прекрасна. Роден съм и живея в България –

страна с хилядолетна история . Моята родина е река

Дунав, която е възпявана от редица поети:

Лей се, Дунаво, славянски!

В тия прелевстни хълми.

Лей се, ти поток гигантски,

Лей се, радостно шуми!

Иван Вазов

Моята родина е Стара планина - красивият Балкан , който още

помни митове и легенди, истории за обикновени и необикновени

човешки съдби. Нима може Балканът да забрави за онзи

безсмъртен балканджия Йово, когото дори силата на ятагана не

може да сломи?

М

59

Моята родина е в безкрайните зелени полета на Дунавската

равнина и Тракийската низина. Докъдето стига погледът, до там са

се ширнали тези красоти.

Моята родина е Родопа, Рила и Пирин:

Ти ходил ли си някога на Рила,

в небето гордо чело възвисила?

Оттам се вижда цялата страна

с Родопите и Стара планина.

Гундов

Моята родина е в картините на Владимир Димитров –

Майстора, в поезията на Ботев и Вазов, в разказите на Елин Пелин

и Йордан Йовков, в музиката на Панчо Владигеров и Панайот

Пипков.

Моята родина е в очите на мама, в мъдростта на баба, в

обичта на по-големия ми брат.

Моята родина е България, земята на поета Георги Джагаров:

Земя като една човешка длан.

Но по-голяма ти не си ми нужна.

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,

че е от кремък твоят стар Балкан.

Обичам моята родина България и се прекланям пред нейните

красоти.

Габриел АЗМАНОВ, IV клас

60

МОЯТА РОДИНА

еше събота сутрин. Събудих се от слънчевите лъчи, които

проникваха през прозореца ми. Излежавайки се още в леглото,

предусещах сладкия мързел, който ме очакваше през деня. От

кухнята се носеше мирис на палачинки и ягодово сладко. Чувах

стъпките и смеха на татко и малкия ми брат, които се забавляваха

заедно.

Ех, дом, сладък роден дом! Внезапно почувствах прилив на

енергия. Скочих от леглото и отдадох нужното внимание на

палачинките на мама. После излязох навън. Имах тренировка с

местния отбор по спортно ориентиране на новия градски стадион,

изграден по европейски проект. На стадиона тренираха и момчетата

от градския ни футболен отбор.

Когато се прибрах, моето семейство ме изненада приятно.

Казаха, че ще ходим на туристическа разходка до крепостта

„Градище“. Татко ми разказа,че се намира на километър и половина

на север от града. Създадена е по времето на траките, поддържана

и доразвита по време на Второто българско царство. Превръща се

във важна крепост от цялостна система за отбрана, изградена по

старопланинските проходи и проломите на реките. На мястото,

освен древна крепост, имаше и много зеленина. Някои дървета си

бяха проправили път през старите крепостни стени към слънцето.

Решихме да се поразходим още малко из околността. Под сянката

на няколко бука спряхме за обяд. Мама носеше кошница с храна и

едно одеяло. Насладихме се на прохладата, която носеше реката.

На връщане обратно към града пред очите ни непрестанно се

откриваха невероятни гледки. Градът, прострян в полите на

планината, се бе ширнал под нас, окъпан в слънце и зеленина.

Полето, облечено в злато, достигаше чак до подножието на Средна

гора. Гледката беше толкова красива, че се почувствах горда и

щастлива, че живея точно тук. Виждаше се част от язовира, в чиято

повърхност се отразяваха слънчевите лъчи. Там, на неговото дъно,

лежат останките на родното село на баба и дядо. Дядо често обича

да ни разказва и да ни води до останките на родния му дом,

разрушен от водите на язовира. Заради тъгата си по него, дядо

Б

61

построи малка хижа до водата. Тази вечер отново ще ходим там.

Обичам да ходя при дядо, обичам зеления простор, обичам чистото

синьо небе, обичам страхотния залез над безкрайните води на

язовира, които наблюдаваме от верандата на дядо.

Това е моят роден край, моят дом, игрите с приятели на

съвременните съоръжения, древната крепост, старите истории на

дядо и новите знания в училище. Това съм аз!

Раяна СТЕФАНОВА, IV клас

МОЕТО ГРАДЧЕ

На север гордо зеленее

Стара планина.

Река кристално чиста пее

по бялата скала.

Облаци памучни

реят се в небето,

слънце златно

смее се в полето.

Зрели череши червенеят,

Кехлибарени лозя се реят.

Обичам те, мое градче,

ти си в моето сърце!

Венера ДИМИТРОВА, IV клас

МОЯТА РОДИНА

яма по-красиво място от България! Това е моята родина!

Намира се на Балканския полуостров. На изток се синее Черно

море с големите пристанища като Варна и Бургас. Там

пристигат кораби от цял свят.

Н

62

Красива и модерна е столицата ни София – най-големият град

в нашата родина. Той е скътан в подножието на планината Витоша.

В родината ни има чудни планини като Рила, Пирин, Родопи,

Стара планина и Странджа. През зимата отдалече се белеят най-

високите им върхове и привличат погледите на най-запалените

скиори и туристи от цял свят. От тях извират много реки – Искър,

Марица, Струма, Места, Тунджа и Камчия. Най-красивата от тях е

Ропотамо с цъфналите водни лилии. А на единствената плавателна

река Дунав е разположен един от най-красивите градове Русе.

Красива е България! Тук зрее пшеница, зреят ябълки и грозде.

Тук живеят най-добрите хора, които отварят сърцата си за добри

гости.

В моята родина растат най-добрите деца, които искат да има

мир по света.

Димитър ХРИСТАНОВ, ІІІ клас

ТВЪРДИЦА

Малко хубаво градче

с планини е обградено.

То Твърдица се нарича

и си хората привлича.

Тук реката е студена

с бистра хубава вода.

И тревата е зелена

с утринна роса.

В парка малките момченца

топки ритат във несвяст.

А момиченцата сладки

пеят песни във захлас.

Майки, татковци и баби

се разхождат в парка тук.

И се радват на децата

всеки ден и всеки миг.

Мариела ГАНЧЕВА, IV клас

63

МОЯТА РОДИНА БЪЛГАРИЯ!

скам да ви разкажа за моята родина България. Тя е много

красива и има забележителности както в природата, така и в

нашето културно наследство. Най-големият български град е

нашата столица – София. Тя също е много красив град, който расте,

но не старее. Намира се в полите на Витоша, където въздухът е

чист и прохладен.

България е разделена на две части от най-дългата планина -

Стара планина, която се простира от Черно море и стига чак до

западната ни граница. Точно тук, в тази планина, се намира и моят

роден град Твърдица. Той е малък, но привлекателен с чистия си

планински въздух.

България е малко кътче от големия континент Европа. Много

хора са дали живота си, за да е жива България и днес. Аз се

гордея, че съм наследник на смели българи като Левски и Ботев,

борили се за свободата й.

Прекрасна е моята родина България! Сутрин птиците пеят, все

едно са музика за ушите ми. Сигурно има народи, които биха ни

завидели за нейните прелести. Тя е райско кътче от нашата планета

Земя! Красива е и аз много я обичам!

Петко КОЛЕВ, ІІІ клас

И

65

МЕЧТА ЗА ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ЛУНАТА

мало едно време едно десетгодишно момиченце на име Моли.

То много обичало да рисува. Обикновено рисувало планини,

гори, поля с цветя, но най-често нощното небе и красивите

звезди и Луна. Моли имала една мечта - някой ден да отиде на

Луната.

Една нощ тя сънувала странен сън.

Моли била излязла навън, изведнъж полетяла към Луната и

незнайно как можела да диша без скафандър в Космоса, а след

половин час отново слязла на Земята.

На сутринта тя се събудила. Минал един обикновен ден.

Когато Моли видяла, че слънцето залязло, тя излязла навън със

скицник и моливи. Седнала и започнала да рисува планините и

цветното небе над тях. Тъкмо когато завършила рисунката си, Моли

забелязала, че Луната е изгряла. Тази нощ имало пълнолуние. Тя

решила да се прибира, но усетила, че се издига към небето. Тогава

разбрала, че сънят и мечтата й се сбъдват. Качила се тя на Луната

и се огледала. Всичко било много красиво и тъй като взела скицника

и моливите си със себе си, Моли решила да нарисува планетата

Земя…

От тази нощ нататък винаги, когато имало пълнолуние,тя

пътувала до Луната.

Илиана ИЛИЕВА, V клас

И

66

ЛУНАТА Е ВРЕДИТЕЛ В ПРИКАЗКАТА

( Приказката е небивалица , нещо което не може да се случи )

уната била много лоша . Тя не се държала добре със

Слънцето, понеже то светело със собствена светлина, а тя

с отразена. Заради това тя дори и през лятото се

появявала по – рано, за да не са щастливи хората на Земята .

Луната постъпила така, понеже със сигурност всички живи

същества обичали Слънцето.

Това нещо дразнело доброто Слънце, затова то и

направило скандал. Попитало Луната какво иска в замяна , че

да се спре да прави живите същества нещастни . Тя отговорила,

че не иска отразена, а собствена светлина .

Слънцето й рекло , че не и трябва много светлина,

колкото на него. Лошата Луна размислила върху думите на

Слънцето. Тя решила да се спре и останали приятели. Слънцето

изгрявало, когато трябва, както винаги, а Луната, когато и дойде

редът .

Така всички били щастливи . Николета СЛАВОВА, V клас

ЛУНАТА И МОМЧЕТО

реди много години Луната била пазителка на един сандък .

Той бил пълен с блага . Много хора са се опитвали да го

откраднат, ала било неуспешно . Тъй като тя остарявала,

трябвало друг да го пази. Преди хиляди години била прочела , че

един ден ще се роди момче със същата сила, равна на

нейната. Започнала да обикаля света и да търси . Този ден

Л

П

67

настъпил. Изчакала детето да порасне и когато това станало ,

тя го научила как да пази сандъка. Тогава Луната се оттеглила

на безкрайна почивка.

Mила МИНЕВА, V клас

ЛУННИТЕ ДРЕХИ

якога живяла една бедна вдовица с трите си дъщери. Най-

голямата била най-красива, очите й – като две звезди, косите й

– златни като изгряващото слънце, а устните й червени като

роза.

Средната била най-умна, стари и млади се стичали при нея, за

да й задават най-различни въпроси. Дори учените хора като

философите и богатите не можели да се сравняват с нея.

А третата, най-малката, най-приветливата, била толкова

сръчна, че с каквото се захванела, ставало прекрасно. Когато

готвела, готвела така, че пръстите си не да оближеш, а направо да

изядеш. Когато чистела малката къщичка, в която живеели, чистела

така, че и големите богаташки къщи изглеждали грозни в сравнение

с нея.

Най-много от всичко най-малката дъщеря обичала да плете.

Тя плетяла различни неща – от малки бебешки терлички до красиви

рокли за принцеси. Това стигнало до ушите на царя, който имал

един-единствен, който бил много красив, но също така и мъдър,

дори по-мъдър и от най-висшестоящите съветници на царя.

Царят поискал да види много това сръчно момиче. Бил чувал

много добри отзиви за нея и искал да разбере дали наистина била

толкова добра, или това били превзети приказки за нея. И така, той

Н

68

заповядал да я доведат, за да я види. Щом принцът и момичето се

срещнали, веднага се влюбили. Царят забелязал това, но искал да

се увери, че момичето е подходящо за сина му. Затова й заповядал

срещу торбичка жълтици да оплете на принца дреха от злато, която

да бъде по-сияйна дори и от слънцето.Момичето приело, но

поискало три дни, за да оплете дрехата. Царят се съгласил.

След три дни момичето пристигнало. Тогава царят я попитал:

- Успя ли да оплетеш дрехите от злато за сина ми?

Момичето отвърнало:

- Да, Ваше величество, каквото бе по волята Ви, него

свърших.

Щом момичето показало дрехата на царя, той много се

зачудил, защото тя била по-прекрасна, по-бляскава и от слънцето.

Минало се време. Царят отново повикал момичето. Този път

поискал дреха от най-ярката звезда на нощното небе. Казал й, че

ще й даде чувал с жълтици. Момичето отново се съгласило, но пак

поискало три дни, за да изплете дрехата. Царят за втори път се

съгласил на нейното условие.

Минали се три дни. Момичето дошло с нова дреха, по-ярка и

по-прелестна от първата. Царят онемял, поуспокоил се малко и

казал на момичето:

- Е, дъще, ти отново оправда моите очаквания, затова ще

ти дам една последна задача. Оплети на сина ми трета дреха, но

този път от Месечината, грееща над нас през нощта. Ако се

справиш и с тази задача, ще ти позволя да се омъжиш за сина ми.

Момичето се зачудило и леко се изплашило, защото да се

оплете дреха от месечина било тежка задача. Въпреки това то за

трети път се съгласило, но този път поискало седем дни, за да

оплете дрехата. Царят отново се съгласил на нейното желание.

Щом излязло от кралския двор, момичето започнало да

мисли как да ушие дрехата.

Дошла нощта. Момичето излязло навън и помолило луната:

- О, Месечинке малка, така красива и необятна, дай ми

алка частица от твоята светлина, за да мога на кралския син дрехи

да оплета.

69

Луната чула молбата на девойката и решила да й помогне,

затова й казала да изчака три дни, за да подготви лунната си

светлина. Момичето се съгласило.

Минали три дни. Дошло време девойката да види какво е

сътворила Луната. Когато двете се срещнали, Луната не само

подготвила материалите, но направила дрехата, която била по-

красива и от първите две.

Момичето веднага занесло дрехите при царя. Той онемял

от възхищение и разбрал, че по-подходящо момиче за сина си няма

да намери никъде. Той спазил обещанието си и оженил двамата

млади. А колкото до добродушната Луна, тя била доволна, че е

помогнала на момичето и се радвала, че двамата с принца се

събрали и заживели щастливо. Елеонора ИЛИЕВА, V клас

ЛУННА ИСТОРИЯ

дин ден семейство Дъмбълдор и децата им Мей и Макс

отишли на село при баба и дядо. Когато вече били там ,

всеки ден чували една и съща история за Луната - че

лицето и може да си е все същото, откакто се помним, но

лунната повърхност не винаги е изглеждала по този начин.

Луната се родила, когато огромен обект от Марс се удря в

Земята преди около 4,5 милиарда години. Сблъсъкът

предизвиква фонтан от материя в Космоса, която за около век

се разраства до получаването на кръглото тяло на Луната.

Двете деца започнали да се страхуват да не се повтори такъв

сблъсък.

Една вечер децата тръгнали на разходка в гората, за да

забравят историята, но по едно време станало много тъмно. Не

Е

70

можели да видят накъде вървят , но изведнъж Луната осветила

пътя им.

Така те забравили всичко и продължили разходката си, а

лунната светлина и до днес помага на хората .

Пламена НАЙДЕНОВА, V клас

ПРИКАЗКА ЗА ЛУНАТА

акто всички знаем, планетите имат спътници, с изключение на

две от тях – Меркурий и Венера. Всички други планети имат по

няколко спътника, но за жалост или за щастие, нашата планета

има само един спътник – Луната.

Един ден спътниците на останалите планети започнали да

се подиграват на Луната, че била единствения спътник на Земята.

Тя много се засегнала от думите на приятелите си. Но след време

на планетата Земя се появили живи същества. Започнали да се

раждат хора, които след много, много векове създали технологиите,

с които започнали да изследват Луната. Другите спътници толкова й

завидели, че започнали да я проклинат с много лоши думи.

Луната им казала:

Вие ми се присмивахте, но сега аз мога да го направя, ала не

съм такава. Предпочитам да споделя славата си с вас, отколкото да

се отнасям грубо!

Мария ХРИСТАНОВА, V клас

К

71

СБЪДНАТА МЕЧТА

мало едно време еднo малко момченце. То винаги било тъжно.

Майка му и баща му все се опитвали да го развеселят. Майка

му му готвела любимите ястия, а баща му играел футбол с

него,за да го направят щастливо. След време го попитали защо е

тъжно, а то им отговорило, че иска да отиде да живее на Луната, за

да я опознае. Момчето винаги я гледало, преди да заспи. Все си

мислело как тя му говори и го вика да отиде там.

Когато пораснало, момчето станало космонавт. Казали му, че

ще го изпращат на Луната и то отишло да се сбогува с родителите

си и с малкото си братче, което било още бебе .Сбогувало се с тях.

Качило се в совалката и потеглило.

След време пристигнало и заживяло на Луната. Докато било

там, изпращало писма, в които описвало колко е красива и как се е

запознало и с други живи същества на нея.

Когато остаряло, решило да се върне на Земята. Прибрало се

в родния си дом. Там намерило само брат си, жена му и техните

деца. Попитало ги къде са родителите им, а те му отговорили, че са

починали. Някогашното момче разбрало,че докато било на Луната,

е пропуснало важни моменти от живота си - брат му се е оженил и

вече има деца, а той е пропуснал всичко това.

Сега мъжът помага на брат си в отглеждането на децата му и

им разказва за пътешествието си до Луната и какво е видял там; за

уникалните места, които е посетил, и невероятните живи същества,

с които се е запознал; за незабравимите моменти, които е

преживял. Разказва им с малко тъга, защото през това време е

изпуснал много ценни моменти от живота си, които е можел да

сподели с родителите си и любимия си брат, когото обичал толкова

много.

Виктория БАШАЛОВА, V клас

И

72

СЪЧИНЕНИЕ ЗА ЛУНАТА

ЧАСТ 1

НАЧАЛОТО

дин следобед в Ню Йорк ракета се готвеше да излети на

Луната с двамата братя Гари Едисон и Томас Едисон.

Ракетата излетя в 14:30ч. Когато излязоха от атмосферата на

Земята, те видяха някакъв проблясък и си помислихa,че това е

падаща звезда.Те вече се приближаваха до Луната и видяха, че в

единия кратер нещо блести. Братята кацнаха на повърхността й,

пуснаха лунохода ,,Аполон 2000”. Космонавтите си установиха

лагера и легнаха да спят. Като се събудиха, видяха, че ,,Аполон

2000” се е счупил.Тогава те пуснаха друг апарат, за да намери

,,Аполон 2000”. След много време космонавтите видяха нещо като

огромна летяща чиния и от нея излязоха две същества. Те говореха

на странен език. Гари и Том решиха да проверят какви са те и защо

са тук…

Следва продължение…

ЧАСТ 2

НАЧАЛОТО НА КРАЯ

миналата част двамата космонавти Гари и Том Едисон

отлетяха до Луната и видяха странни същества. Какво ли ще

стане, даже на мен ми е интересно. Гари и Том вече

наближаваха извънземните. Те се оказаха дружелюбни, дошли, за

да проучат Земята, но горивото им свършило. Космонавтите

транспортираха извънземните на Земята. След това извънземните

се прибраха на своята планета и разказаха всичко на военните.

Е

В

73

Беше обявена война на земляните. Първата битка беше на

Луната. Там извънземните победиха хората. Земляните бяха

удивени от оръжията на победителите. Оцелелите в битката взеха

арсенала на убитите и го подобриха.Тогава хората отвърнаха на

удара... Следва продължение…

ЧАСТ 3

КРАЯТ

миналата част се започна война между хора и извънземни.

Тогава извънземните победиха и удивиха хората със своите

оръжия, но хората подобриха оръжията на извънземните и

нападнаха. Какво ли ще стане сега?

Хората нападнаха и отлетяха до своята планета ,,Земя 02”.

Така обитателите на другата планета помогнали на хората да си

върнат Луната. Най-накрая настанал мир между хора и извънземни.

Край

Петър ПАШЕВ, V клас

В

75

КАКВО ЗНАМ ДОСЕГА ПО ИСТОРИЯ? (EСЕ)

сторията ни показва славното ни минало. Тя проследява всичко

от най-древни времена до днес. Всеки един българин трябва

да знае своята история, за да се гордее и разказва за славните

ни предци.

Историята стои в основата на съвременния свят. Ако някой не

знае българската история, то е невъзможно да стане археолог,

например. Българската история е много богата. По нашите земи са

ставали битки, които днес учим, и за които ще се говори и в бъдеще.

Нашата велика история е свързана с траките, оставили ни

няколко съкровища. Но нека започнем с основаването на

българската държава. Тя е създадена от хан Аспарух през 681г, със

столица Плиска. Хан Крум е владетел, допринесъл много за

развитието на Средновековна България. Той създал първите писани

закони. Неговият наследник Омуртаг (814-831) продължава

административната реформа и разделя страната на области.

Княз Борис I (852-889) е един от най-влиятелните за България

владетели. Той приема християнството от Византия, приема

учениците на Кирил и Методий в България. Управлението на

неговия наследник Симеон Велики (893-927) е наречено “Златен

век”, тъй като има разцвет на културата и книжнината. Наред с това

Симеон води много войни с Византия и войската му е изтощена. В

началото на XIв. България пада под византийска власт. Въпреки

това българите не се предават и правят опити за възстановяване на

българската държава.

През 1185г. въстание вдигат братята Асен и Петър и поставят

началото на Втората българска държава. Техен наследник е

Калоян, сключва уния с римския папа.

Друг важен владетел от династията на Асеневци е Иван Асен

II. При него България се разширява териториално, започват да се

секат златни монети. Неговите наследници не успяват да съхранят

могъществото на България.

В края на XIVв. българската държава е разединена и слаба и

това спомага османските турци да я превземат.

И

76

Въпреки петвековното робство българите не губят надежда

за своето освобождение. Те съхраняват българския език и своята

християнска вяра.

“’История славянобългарска” на Паисий Хилендарски (1762)

поставя началото на Възраждането. Авторът отправя призив към

своите сънародници да не се срамуват от своя род и език. За

българите Възраждането е време на развитие на селското

стопанство, занаятите, възникват първите български училища. През

това време започват и борбите за освобождение на Отечеството.

Много са знайните и незнайните герои, дарили живота си за

свободна България. Едни от най-известните ни революционери са

Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и

др. През 1876г. избухва Априлското въстание. Макар и потушено, то

постига своите цели. Много чуждестранни репортери отразяват

зверствата на османците и светът научава за тях. През 1878г., на 3

март българите постигат своята свобода. Берлинският конгрес

разпокъсва България на пет части. На 6 септември 1885г. в Пловдив

е обявено Съединението на Княжество България и Източна

Румелия.

Следват години на много знакови събития в нашата история –

преврат, честа смяна на правителства, модернизация на България,

обявяване на Независимостта.

В периода 1912-1918г. България участва в три войни и

претърпява две национални катастрофи. Те водят до изтощение на

армията и западане на икономиката.

За мен историята е от първостепенна важност. Ако не беше

тя, то нямаше да знаем колко велика държава е била България.

Струва си човек да си припомня историята на родината винаги,

когато може. Ако не знаем своята история, от къде е тръгнал родът,

то какъв е смисълът да растем на тази земя, да тъпчем нейната

зелена трева, да дишаме ароматните й цветя? Няма ли история,

няма ни и нас!

Историята – най-святото и неприкосновено нещо на България!

Йоана БАЛЧЕВА, VI клас

77

ЛЮБОВТА – ВЯРА В ГРАДИВНОТО И ПРИЧИСТВАЩО

НАЧАЛО У ЧОВЕКА (ЕСЕ)

юбовта е чувство на грижа, подкрепа, разбирателство в

отношението към другия. Тя е трепет, болка, радост, търсещи

очи, сърце, което бие заедно с твоето. Тя е дълбоко

неизразимо чувство, което се споделя от близки и влюбени.

Чувство, което не може да се опише, то трябва да се изживее. Да

изживееш момента, когато усещаш пеперуди в стомаха, когато

видиш човека, когото обичаш, е едно невероятно преживяване.

Любовта не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, когато

дъхът ти е спирал.

Когато един човек е влюбен, той гледа на живота по различен

начин. Той започва да мисли не само за себе си, но и за още един

човек и да живее по начин, различен от предишния му. Любовта е

чувство, което кара един човек да е по-позитивен и да възприема

нещата от живота с други очи. По-силна е дори и от смъртта. Няма

граници. Всички знаем историята за Ромео и Жулиета. За тяхната

истинска, безгранична и неугасваща любов. Да обичаш и да бъдеш

обичан - за мен това е най-голямото щастие. Да намериш човек,

когото си чакал цял живот, и той да споделя чувствата ти, това е

цел на всеки от нас. Тогава светът става по-красив, усмивката се

връща на лицето ти, душата ти се изпълва с обич и ставаш по-

добър.

Любовта е смисълът на живота ни и това е факт. Понякога тя е

„цветя и рози“, когато е споделена, а понякога болка, когато е

несподелена. Стойността й се измерва в това през колко изпитания

са преминали двама души, но без чувствата им да са се изпарили, а

точно обратното – да са се засили още повече.

Никой от нас не е съвършен. Едно от най-важните неща в една

връзка е да правиш компромиси в името на любовта. Да обичаш,

това е да прощаваш на любимия си повече, отколкото заслужава, но

това не значи да жертваме себе си. Просто от време на време

трябва да си затваряме очите за грешките му.

Любовта е израз на прошка, на доброта, на надежда, вяра и

истина. Защото рано или късно и най-перфектните хора грешат и

ако в минал момент са постъпвали с разбиране спрямо половинката

си, и другият ще отвърне със същото.

Л

78

Истинската любов е тази, която поема ръката ти и успокоява

сърцето ти. Не се състои само от това двама души да се гледат, а

да гледат в една и съща посока и да имат общи мечти.

Понякога тази посока се губи, но аз смятам, че именно

любовта е тази, която намира правилния път.

Радислава ЦОНЕВА, XI клас

НУЖНО ЛИ Е ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МАСКА ДНЕС? (ЕСЕ)

еобходима ли ни е маска? Разбира се, че ни е необходима. С

маска на лице ние можем да правим, каквото си поискаме,

когато си поискаме. Тя ни трябва, за да се предпазваме от

хора, както и да крием емоции и чувства.

Със слагането на маска ние поставяме другото си лице,

ставаме различни хора. Променяме отношението, характера и

поведението си. Маската до голяма степен скрива истинската ни

същност, защото, ако постоянно сме такива, каквито сме, и

показваме доброта и загриженост, хората ще се възползват от това

и можем да бъдем наранени.

Но колкото и да ни предпазва дадена маска, не трябва да

забравяме, че ако я носим прекалено много, тя ще стане част от нас

и няма да можем да я свалим.

Има хора, които никога не свалят маските си, а само ги

подменят и в един момент забравят кои са.

Ние не можем да сме напълно сигурни дали един човек носи

маска, или не. Това се разбира с годините, с поведението и

отношението на този човек към нас, защото колкото и да криеш

дадено нещо, най-накрая всичко се разбира.

Няма човек, който поне веднъж да не си е поставял маска.

Дори и онзи, който казва, че никога не е имал, той в момента е с

такава. Прикритата и лъжовна маска е най-страшна от всички други.

Християна ЗАХАРИЕВА, XI клас

Н

79

НЕОБХОДИМА ЛИ НИ Е МАСКА ДНЕС?

(ЕСЕ)

а какво ни е маска? Наистина ли имаме нужда от нея?

Може би да, защото именно така се предпазваме от другите. В

днешно време всеки гледа собствената си изгода. Живеем в

свят, изпълнен с лицемерие, болка, завист, лъжи. И ако сме искрени

и открити, много лесно можем да бъдем наранени. А колкото по-

лесно се доверяваме на хората, толкова повече ще бъдем

разочаровани.

Маската е прикритие и няма как да знаем кога някой е с маска

или не, докато не си изпатим. В такива моменти разбираме, че за да

оцелеем в този свят, трябва да сме маскирани. Да не показваме

себе си, чувствата си, емоциите си, за да се защитим.

Използваме я, когато искаме да покажем друго лице пред

хората, различно от това, което сме.

Маската се изгражда с много страдание и болка. Има хора,

които слагат „маската“ на щастието. Представят се пред други, че са

щастливи, а всъщност – не са. Усмихват се на всички, а отвътре

сърцето им се къса.

Но в един момент се появява един човек, който ни показва и

другата страна на света. Показва ни, че не всички хора искат да ни

наранят и си свалят маската.

Но няма как винаги да сме маскирани, трябва и да рискуваме,

защото, ако не го направим, няма как да срещнем истинското

щастие и да живеем пълноценно.

Радислава ЦОНЕВА, XI клас

З

80

НЕОБХОДИМА ЛИ НИ Е МАСКА ДНЕС?

(ЕСЕ)

секи ден срещаме хора, които се представят за такива, каквито

не са. Крият същността си зад невидима маска с цел да

впечастлят хора, които харесват, или да отблъснат тези, които

ги дразнят.

Нужно ли е човек да крие действителното си лице и характер?

Понякога имаме нужда да прикриваме същността си. Причината е

собствената ни защита от хората. В днешно време те са лоши и

всеки гледа изгодата си. С тази весела маска прикриваме

истинските си чувства и емоции. Много често се правим на

щастливи, а всъщност сме тъжни и огорчени. По този начин правим

преграда за хората, радващи се на чуждото нещастие.

Но има хора, пред които не е нужно да носим маска. Често се

разделяме с тях, защото сме изгубили вяра, че има добронамерени

хора.

Няма как да бъдем щастливи, ако цял живот крием същността

си. Трябва да рискуваме да свалим изкуственото Аз, за да преценим

заобикалящите ни хора.

Десислава АНДОНОВА, XI клас

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА (ЕСЕ)

акво е приятелството? Какво са приятелите? Вярваме ли, че те

са истински?

Според мен те са едно от ценните неща в живота на

човек. Те са му като опорни стени, които той се надява да останат

здрави и непоклатими. Но въпросът не е дали в живота ни има

приятели, а дали, когато ни потрябват, те ще бъдат там?

Всеки човек казва, че има много приятели, че са му такива в

истинския смисъл на думата. Но когато се наложи да се „опрем“ на

някого, всеки от тези приятели се опитва да се освободи по

В

К

81

възможно най-лесния начин, и от много другари остават толкова, че

могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Още по-гадното е, че когато излезеш от ситуацията, тези твои

„приятели“ пак идват при тебе и пак се правят, че много ги е грижа.

Това не е приятелство, това е лицемерие, маска на уж „добър

и верен приятел“. Да пазиш тайна, да се притичваш на помощ,

когато имат нужда от теб, да си до тях, независимо какво става, да

ги изслушваш, когато искат да споделят тревогите си, и да знаеш, че

могат да ти вярват. Ето това се нарича приятелство в пълния

смисъл на думата.

За съжаление останаха много малко хора, които можеш да

наречеш близки, на които да се довериш и да споделиш, защото за

развлечение приятелите са много, но при нужда остават малко.

Християна ЗАХАРИЕВА, XI клас

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА (ЕСЕ)

риятелство - това е доброто взаимоотношение между хората.

Приятелство се гради, когато хората имат общи интереси,

занимания, мнения, теми за разговор, проблеми или мечти.

Приятелят е човекът, на когото се доверяваме и споделяме

неща, които не можем да доверим и на родителите си. Той винаги

ни изслушва и помага в трудностите. Едва когато преминем през

изпитания, можем да отсъдим дали е истинско приятелството, или

не. „Приятели на маса много, но в беда - един.“

За съжаление, много често се случва добрите

взаимоотношения да се развалят. С времето се променяме като

характери, мнения, желания, мислене или заради намесата на друг

човек. Това променя връзката между хората.

За мен приятелите са много ценни. Много е трудно да

намериш човек, който да бъде с теб, без да има лична облага. В

днешно време хората са студени, злобни и завистливи. Всеки иска

да е добре, без да се интересува как го постига и дали не наранява

някого. „Приятел се познава по неволя, както златото в огън“

(Люцкан Георгиев).

П

82

Аз изгубих много хора, които наричах приятели. Но не

съжалявам, защото разбрах, че тези хора са просто двулични и

лицемерни. Хора, които ти подават ръка да се изправиш и

същевременно те спъват да паднеш. Те гледат собствената си

изгода за сметка на друг.

Споделеното щастие е по–пълно, а споделената мъка - по-

лека.

„Който не е изпитал дружбата, не е живял“ (Елизабет Гърбева).

Десислава АНДОНОВА, XI клас

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА (ЕСЕ)

а мен приятелството е нещо свещено, което не трябва да

подценяваме, а да ценим и да правим всичко възможно, за да

го запазим, защото то се гради с години, а само за миг може да

се разруши.

Другарството съществува от дълбока древност и продължава

и до днес. Истинският приятел може да се познае по своите дела, а

не обещания. Ако искаш да провериш някого дали ти е истински

приятел, трябва да го помолиш да ти помогне. Ако наистина е такъв,

той няма да те подведе, ако не – ще те разочарова.

Много хора могат да се нарекат приятели, но малко са тези,

които са истински приятели.

Ако си подведен от човек, когото смяташ за твой другар, ще ти

стане болно и тежко, защото загубваш доверието към него. Всеки от

нас има приятели, защото без тях животът ще бъде по-труден и по-

тежък.

Любовта и приятелството се преплитат, защото приятел може

да се нарече всеки, а истинският би дал всичко само и само ти да

бъдеш щастлив. За мен важи поговорката, че родителите не можеш

да избираш, но приятелите - да . „Приятел в нужда се познава“.

За мен приятелството е неприкосновено, не трябва да се

пропилява с лека ръка. Аз смятам, че истинският другар е трудно

З

83

откриваем, защото трябва да го припознаeш, че е такъв, тъй като

може да се окаже измамник.

Най-ценното нещо в този живот е чувството да си

приятел с някого до веки. Иван ГОРАНОВ, XI клас

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА (ЕСЕ)

Приятелството е дълъг процес на изграждане на доверие. В

него участват двама души, държащи един на друг, които се

забавляват заедно и си помагат, когато е необходимо.

Приятели, приятелство - има различни видове: едностранно;

от време на време; при нужда, но това не е онова приятелство –

най-ценното.

Едностранно приятелство – когато вярваш, че с даден човек

сте приятели. Споделяш му, но от негова страна – нищо. Опитваш

се да направиш нещо, за да разгърнеш това приятелство - да бъде

двустранно и истинско. В повечето случаи се оказва, че ти си просто

заместител, а твоят приятел си има друг истински приятел, онзи –

най-добрият. Когато него го няма, той отново се връща при теб,

говорите си, смеете се, а накрая отново си сам и се чудиш: „Къде

сгреших?“. Този вид приятелство е много натоварващо психически

за използвания човек, който се опитва да намери своя истински

приятел, но бива използван.

Приятелството „от време на време“ е също толкова

натоварващо. Когато сте заедно, общувате, забавлявате се,

споделяте идеи, цели, мечти, направо като истински „BFF“, но това е

„от дъжд на вятър“. Щом приятелят остане сам, доскучава му и няма

с кого да излезе, се сеща за теб, обажда ти се и излизате, но когато

денят мине, изведнъж забравя за теб. Запланували сте нещо за

другия ден, но ти вече си забравен. В този случай отново човек се

обременява вътрешно. Започва да мисли за куп неща: „Сбърках ли

нещо?“, „Аз съм сгрешил!“ и т.н. В тези моменти човек започва да се

самообвинява., да смята, че вината е само и единствено в него, но,

разбира се, това не е така. Тези псевдоприятели несъзнателно

тероризират другия и го карат да подлага всеки нов приятел под

84

съмнение, както и да бъде много критичен към себе си. Според мен

този вид приятелство може да бъде отровно.

Друг вид приятелство е при нужда. То е типично за училищата

и училищния живот. Всеки от нас е изживял момент в училище,

когато са говорили с него, правили са му комплименти и т.н., само

за да препишат домашното или на теста. Защо е нужно? Първо,

както се казва, преписващият си прави „мечешка услуга“, а и

наранява чувствата на другия. Разбира се, с годините, прекарани в

училище, използваният ученик спира да обръща внимание на тези

случаи.

Тези видове приятелство присъстват в живота на всеки, но те

не са на преден план. Те попълват малкото място останало празно.

А истинското приятелство е безценно, та дори има поети, създали

творби за свои истински приятели. Пример за това е Пейо Яворов с

цикъла „Хайдушки песни“, посветени на Гоце Делчев.

Истински приятел – човек, с когото можеш да споделиш всичко

и да знаеш, че няма да каже на никого. Този приятел би те защитил,

когато говорят зад гърба ти, а когато грешиш, ще ти го каже. На

този, най-добрия, може да разчиташ да ти помогне в трудна

ситуация, да ти даде съвет, та дори да ти се притече на помощ.

Както е казал народът „Приятел в нужда се познава“ и наистина е

така. Има една приказка, че истинските приятели се познават, след

като са изяли цяла купа сол заедно. Тази приказка трябва да бъде

пример за всеки, защото има и приятели, които са точно като

перфектния, но когато дойде трудност, изпаднем в беда и т.н., те

изчезват, тръгват си, а когато всичко отмине, се връщат. Тези хора

се разпознават в точно такива трудни за нас моменти и след като

сме разбрали какви са, не трябва да правим грешката да се

самозалъгваме, че ще се променят, че това е бил еднократен

случай.

Истинският приятел е наистина ценен. Той е опора, подкрепа и

знаеш, че дори след десет години можеш да го помолиш за услуга, а

той ще ти помогне, без да задава много - много въпроси.

„Приятел в нужда се познава “- народна мъдрост, показваща

ни най-ценното качество на истинските приятели и как да открием

фалшивите. Пламена ТРОПЧЕВА, XI клас

85

МОЯТА ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ (ЕСЕ)

Лятната ми ваканция беше изпълнена с много игри,

забавления и разбира се, с немалко поставени задачи от

родителите ми.

Част от ваканцията прекарах в Твърдица, друга част на село

при баба и дядо. През ваканцията отделих и малко време за

подготовка за новата учебна година. Преговорих си някои от

уроците, задачите по математика, четох книги, за да ми е по-лесно в

училище. На село времето мина неусетно, като се отдадохме

повече на играта с братовчедите ми. Остана и време за почивка със

семейството ми, с което ходихме на море. Там прекарахме много

добре, времето беше слънчево, горещо, а водата беше много топла.

По цял ден бяхме на плаж, играхме волейбол във водата, а вечер

се разхождахме из града. За съжаление обаче ваканцията мина

твърде бързо, но аз бях много доволен и щастлив, че си изкарах

страхотно лятната почивка.

Петьо СТАНЕВ, ІХ клас

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

ДА ИМАШ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

(EСЕ)

Човек да си има домашен любимец е нещо прекрасно, но в

същото време и отговорно. Приятно е всеки да си има по един

любимец, а защо не и повече, стига да можем да се грижим добре

за тях. Те могат да ни развеселят и разтоварят, когато не сме

весели или нямаме настроение.

Но всеки питомец си има своите предимства и недостатъци.

Едно от предимствата на любимците сигурно вече ви е ясно.

Те разтоварват човека и го карат да си почине след тежък ден.

Друго предимство е, че след като вие си вземете домашен

86

любимец, ще станете по-добър човек и ще забравите какво е

егоизъм, защото вие ще трябва да мислите не само за себе си, но и

за него. Да го извеждате навън, ако е куче, или да си играете с него,

ако е коте, и така нататък. Също така, ако не обичате да спортувате,

а искате да не се застоявате на едно място, домашният любимец

ще ви помогне да сте навън много често.

Когато човек има домашен любимец, особено куче, той се

запознава с много нови хора, било то в интернет пространството,

или навън. Стопаните обичат да говорят за своите животинки във

форуми и други сайтове.

Е, разбира се, да имаш домашен любимец си има и своите

недостатъци.

Като един от тях е, че трябва да се занимаваме да му чистим,

да го храним и да се грижим той да не се чувства изолиран. Ако сте

решили да сте собственик на коте, ще трябва да се примирите, че

тези животни обичат повече дома, отколкото стопаните си. Да му

чистите котешката тоалетна, да го храните и да му предоставите

място, където да пили ноктите си, за да не ви съсипе мебелите и

тапетите.

Най-големи грижи изискват кучетата. Ще трябва сутрин да

ставате рано, за да ги разхождате, без значение какви са

метеорологичните условия навън, да си играете с тях, за да

изразходват енергията си, да ги храните и да ги учите на

дисциплина.

Плюсовете и минусите да си имаме домашен любимец са

много, така че трябва да преценим дали ще можем да положим

нужните грижи за животинчето.

Но нека не забравяме, никой няма да ни обича така, както

домашният любимец.

Желязко ПЕТКОВ, IX клас

87

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

ДА ИМАШ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

(EСЕ)

В живота на повечето от нас присъства поне един домашен

любимец. Ние, хората, се привързваме към тях и те стават част от

нашето семейство. Полагаме нужните грижи за тях, а в замяна на

това те ни даряват с обичта си.

Всеки човек харесва различни животни - кучета, котки,

хамстери и други. Когато си взема домашен любимец, човек избира

пол, порода, цвят и др., и взема това, което му допада най-много.

Най-популярни и нашумели според мен сред домашните

любимци са кучетата, защото почти във всяка къща има по едно от

тях, независимо дали се отглежда навън, или вкъщи. По мое

мнение, хората не се нуждаят от кучетата толкова като пазачи,

колкото като компания. И затова самотните хора имат по няколко

животни, за които се грижат като за свои деца.

Всяко животно си има предимства и недостатъци. Нужни са

грижи и постоянство за всяко от тях, но пък те пазят и не се

чувстваш самотен, могат да се обучат на различни номера и

обноски.

Недостатъците са, че невинаги се подчиняват на заповедите

ти и правят доста бели, но това не би било пречка за някого, който

иска да отгледа свой домашен любимец.

Даниела ДЕЛОВА, IXклас

88

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

ДА ИМАШ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

(EСЕ)

Повечето от нас притежават някакъв домашен любимец -

котка, куче, хамстер, катерица, аквариум с рибки и още много други.

Да имаш домашен любимец, има своите предимства и недостатъци.

Предимство е, защото има с какво да се занимаваш през

свободното време. Моят домашен любимец е куче и аз обичам да

си играя с него. Заедно бягаме или играем на топка, както и си

намираме много други забавни игри. Благодарение на него аз

ставам по-грижовен и по-отговорен. Кучето ми ме кара да се

чувствам защитен и сигурен. Когато няма с кого да общувам, то е

насреща.

Домашният любимец изисква много грижи. Той има и

недостатъци. Моят домашен любимец прави много пакости. Обича

много да ходи до тоалетна на пода, а не в тоалетната си. Друга

пакост, която обича да прави ежедневно, е да размества обувките

на моето семейство и да ги дъвче. Ровенето в саксиите е една от

любимите му бели, но въпреки това аз и моето семейство го

обичаме.

Домашният любимец изисква много грижи, но пък е

истински верен приятел.

Иван ЛЕОНОВ, ІХ клас

СПОМЕНИ ОТ ЛЯТОТО

(ЕСЕ)

Лятото е най-хубавият сезон за мен. Това е време, в което

нямам никакви ангажименти и уроци. През лятото имам най-

хубавите спомени, изпълнени с много приключения и с приятелски

мигове.

89

Аз и семейството ми ходихме на море в Китен, любимата

ми част от лятото, време със семейството ми на почивка. Къпахме

се и се забавлявахме в бистрата вода. Всяка вечер излизахме

навън и се разминавахме с толкова много хора, които също като нас

искаха да си отпочинат.

Вече доста години ходим в Китен, но само едно нещо не се

променя. На улицата стоеше един художник, който всеки път

рисуваше страхотни портрети на хора. Всяка година си мислех, че

ще си е тръгнал, изморен да прави едно и също, но винаги го

срещах пак, седнал с молив в ръка.

Обичам да е лято, всяка вечер излизам навън с приятелите

ми. Смеем се, споделяме си, но и понякога се караме. Но, може би,

най-важната причина да считам лятото за свой любим сезон, е

свободата и радостта, с които то ме дарява.

Силвана КУНЕВА, IX клас

Йордан Гвоздейков, VI клас

91

ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

(ЕСЕ)

секи човек има своя ценностна система, оформена от семейството,

приятелите и училището. Някои смятат, че истински ценности са

само материалните – пари, автомобили, имоти, телефони,

компютри и цял живот се стремят да придобият колкото може повече и

повече.

За мене важните неща в живота са тези, които ми помагат да

достигна целите си, тъй като само осъществените мечти могат да

направят човека истински щастлив. Ако се промени начинът на живот

на конкретен човек, е възможно да се променят и неговите приоритети,

но едва ли някой би заявил равнодушно: „Нищо не ме интересува!

Нищо не е важно за мене!”.

За мене най-важните неща са семейството, любовта, уважението

и доверието. Зная, че семейството ми ще бъде с мене до последния ми

дъх и ще ме подкрепя независимо от обстоятелствата.

Любовта е чувството, което връща блясъка в очите. Когато човек

обича и е обичан, той не просто съществува – той истински живее.

Доверието се печели много трудно, но може да се изгуби за части

от секундата. То е основата на всичко в живота. Ако човек ти няма

доверие, всичко е напразно. Всеки би бил щастлив, ако срещне в

живота си поне един, който би могъл да бъде наречен „човек за дълъг

път”. Ще съм много щастлива, ако някой от приятелите или близките ме

смята за такъв човек.

Традициите и обичаите на народа ни са другите важни неща за

мене. Тях сме наследили от предците си и сме длъжни да ги предадем

чисти на следващото поколение. Не бива да забравяме, че всеки от нас

е малка брънка от народната съдба и памет.

Случват се различни неща в живота, които не очакваме и никой не

желае: загуби на близки хора, болести, несподелена любов,

разочарования от провали, материални загуби и т.н., но винаги трябва

да се придържаме към своята скала на важните неща, за да се справим.

В

92

Тази година моите родители решиха да се преместим да живеем в

България. Този избор не беше лесен, защото означаваше коренна

промяна на живота ни. Тогава се убедих какво означава нещо да е

истински важно.

Срещаме различни хора. Някои ни уважават и обичат, други ни

завиждат за нещо и искат да ни наранят или злепоставят. За да устоим

на всичко това, трябва да имаме свои цели и да пазим това, което значи

нещо за нас. Не бих си избрала приятели, за които приоритет са

богатството и личната слава. Може да се случи така, че да ми бъде

необходима безкористна подкрепа, а тя не може да се замени с пари.

Ние вече сме достатъчно големи и можем да открием дълбокия

смисъл на събитията, които се случват; да оценим кое е стойностно и

кое е временно. Бих посочила за пример огромната катастрофа в

Хитрино, която промени коренно живота на хората там. Много от

домовете, които са градили цял живот, бяха разрушени. Загинаха хора.

Такова нещастие не подбира жертвите си – млади или стари, богати

или бедни. Унищожава наред. В този трагичен момент всички

разбрахме, че има още важни неща: съчувствието, състраданието,

помощта, човещината към непознатите хора. Обединихме се и им

помогнахме. Нима това не е важно?

Друг подобен случай беше падането на руския самолет, който

отиваше в Сирия, за да помогне на болните деца. Всички добри хора от

целия свят изказаха своето съчувствие към семействата на загиналите.

За съжаление няма такава материална помощ, която може да

компенсира огромната загуба от смъртта на близък човек.

Могат да бъдат посочени безкрайно много такива примери. Всеки

ден се случва нещо лошо, понякога непоправимо. Ужасно е, че все още

има хора, които твърдят, че всичко си има цена.

Можем постоянно да си купуваме луксозни вещи – телефони,

компютри, дрехи, но това е толкова незначително, ако сме изгубили

здравето си. Понякога поддържането на здравето също се свежда до

наличието или липсата на пари. Ако някой е разбрал късно, че здравето

е най-голямото богатство, парите ще бъдат излишни. И то, като

щастието, не може да се купи с пари. За мене най-голямото щастие е да

чувам гласовете на мама и тате, да мога да споделям вълненията си с

93

тях и да бъда сигурна, че няма да ме предадат; да имам истински

приятели, които ме уважават.

Смятам, че това са истински важните неща в живота.

Росина ЛАМБОВА, ІХ клас

ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

(ЕСЕ)

ажните неща в живота на всеки човек биха могли да бъдат

различни. Някои поставят на първо място парите, други –

семейството, трети - кариерата. Всеки има индивидуални интереси

и приоритети. Добре е обаче да съумее да ги подреди правилно.

За мене на първо място стоят хората, които обичам и ме обичат,

уважават ме и ме ценят. Това са хората, които ще бъдат до мене не

само в щастливите, но и в трудните ми дни. С тях се чувствам в

безопасност, защитена от бедите, които крие големият свят. Любовта е

най-истинското чувство на света. Да можеш да обичаш, е способност –

да отвориш сърцето си и в него да приютиш други хора, които

притежават добродетели, но имат и слабости. И въпреки недостатъците

им да продължаваш да искаш да бъдат част от живота ти.

След любимите хора поставям целите в живот си. Всеки от нас се

бори за осъществяването на някаква кауза. За нас, тийнейджърите,

засега най-важната кауза е да получим добро образование. Трябва да

сме наясно какво искаме от живота и да разберем как можем да го

постигнем. Това неизменно е свързано със следващото важно нещо –

мечтите. Едва ли има човек, който никога не се е пренасял във

вълшебния свят на мечтите – там, където няма значение как се казваш,

къде си роден, как изглеждаш и колко си умен. Там сме толкова големи,

колкото са големи мечтите ни. Понякога нашите мечти може да

В

94

изглеждат смешни и глупави за останалите хора, но само чрез тях

можем да бъдем такива, каквито искаме да бъдем.

За мене важните неща не се състоят в това да имам скъп

телефон, модерни дрехи или купища пари. Бих искала семейството и

приятелите ми винаги да са здрави и да са до мене. Да зная, че имам

на кого да разчитам, че някой ми вярва.

ХХІ век ни дава възможност сами да избираме кое е истински

важното в живота и да подреждаме своите приоритети. Всеки сам

избира пътя, по който да тръгне, и с кого да го извърви,а дали ще успее,

зависи от личната му воля. Ако навреме е успял да подреди правилно

важните неща в живота си, то успехът няма да закъснее.

Никол ИВАНОВА, ІХ клас

ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

(ЕСЕ)

рез целия си живот човек си задава въпросите кое е наистина

важно, кое е незначително, дали не пропилява енергията си за

дреболии, а не забелязва истински важното. За всекиго от нас те

изглеждат различно, а вероятно с възрастта ще се променят, защото

ще се променят отговорностите и задълженията ни към семейството,

обществото и самите себе си.

За едни хора важни неща са тези, които показват впечатляващо

материално състояние: луксозни къщи, вили, бързи и лъскави коли,

маркови дрехи, скъпа техника. Сигурно е хубаво човек да притежава

такива вещи, но според мене не това е същественото за един

пълноценен живот. Аз смятам, че стойностните неща не са

материалните, а тези, които ни дават духовна стабилност и увереност:

семейството, образованието, любовта и здравето. Щастието ми не би

било пълно, ако някое от тях липсва.

П

95

Болшинството от богатите хора (не само във филмите, но и в

живота) са нещастни, защото са заслепени от алчност и са забравили,

че човекът не е машина за пари. Всъщност те постепенно са забравили

какво е някой да държи на тебе не заради това, че можеш да си купиш

всичко, а защото си добър.

Ако няма кой да те попита как си, как върви работата ти, ако

празнуваш в скъпи ресторанти, но сред непознати и срещаш лицемерни

усмивки като твоята – какъв смисъл имат тогава парите?

Според мене здравето трябва да бъде сред най-значимите неща.

Всеки се стреми да полага необходимите грижи за него, но понякога

хората се разболяват от нелечими болести и краят им е фатален.

Например ракът. Това е най-коварната болест, защото в повечето

случаи смъртта е неизбежна, независимо от вложените средства за

лечение. Вероятно едва тогава хората осъзнават, че парите са

безсилни, а единственото упование е подкрепата на близките,

приятелите, семейството.

Моите родители непрекъснато ми обясняват, че в живота трябва

да си поставям цели, които да следвам и да постигам. В ХХІ век често

се налага преди семейството да бъде поставено образованието. То е

изключително важно и изисква много усилия и време. По-възрастните

казват, че си заслужава, защото след това можеш да работиш това,

което ти носи удовлетворение. Има млади хора, които прекъсват

учението си заради създаването на семейство, липса на мотивация или

финансова подкрепа от страна на родителите им. Някои от тях

съжаляват и търсят начин рано или късно да завършат образованието

си, а други смятат, че необразованите няма какво да работят и

обществото трябва да се грижи за тях. Според мене всеки би могъл да

има добра, високо платена и интересна работа само ако преди това е

инвестирал средства, време и интелектуални усилия в своето

образование.

Говорейки за най-важните неща в живота си, в никакъв случай не

бих пропуснала любовта. Тя има много лица – към семейството, към

приятелите, към конкретен човек, изобщо към хората, към родното

място и родината. Ще кажа няколко думи за тази любов, която вълнува

нас, тийнейджърите – истинската, взаимна и пламенна любов. Всяко

96

такова чувство оставя отпечатъка си в душата на човека завинаги, а без

него младостта би била непълноценна. Понякога обаче стават грешки,

които опропастяват целия живот, променят съдбата на човека. Затова

не трябва да се вземат прибързани решения, а ако има проблем, да

споделим с човек, който винаги ще ни помогне, а няма да гледа само с

любопитство „какво ще стане по-нататък”. Най-щастливи са хората,

които са срещнали истински приятели и истинска любов в живота си.

С течение на времето осъзнаваме значението на истински

важните неща. Разбираме, че парите са просто хартии с някаква

номинална стойност; че и най-скъпият автомобил е просто двигател,

поставен върху четири колела; че къщата е сграда като всички

останали. Те са вещи без душа и придобиват смисъл и истинска

стойност само когато са свързани с хубави спомени и споделени с

любими хора, които ще се смеят с нас в мигове на триумф, но и ще

плачат в нашата мъка.

Смятам, че ако човек успее да открие всичко това, той много

добре е разбрал кои са важните неща в живота и е открил неговия

смисъл. Даниела ДЕЛОВА, ІХ клас

ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

(ЕСЕ)

секи от нас има способността сам да управлява живота си и да

определя важните неща в него, които да придават смисъл на

съществуването му. Тези важни за човека неща влияят върху

неговото поведение, върху отношението му към хората, с които общува,

и най-вече върху целите, които си поставя.

В

97

За мене най-важни са семейството и домът ми, приятелите и

училището.

Обичам семейството си, защото то е винаги до мен – в

трудности и в мигове на успех и радост. С представата за семейството

се свързва мисълта за родния дом. Той е мястото, където съм

отраснала, където се чувствам най-спокойна, сигурна и обичана. Скъпо

ми е всяко кътче в него и съм благодарна, че го имам, защото

съществуват хора, които не са имали възможността да усетят уюта и

топлината на дома и семейството.

Приятелите са също сред важните неща в моя живот. Не

мога да кажа, че са много, но поне зная, че са истински. Те са хората, с

които споделям своите проблеми, радости и успехи. Отдавна са

доказали, че мога да им имам доверие, защото никога не са ме

предавали.

Училището също е важна част от живота ми. То е моят втори

дом, там получавам знания, които ще ми помогнат да имам по-добро

бъдеще.

Навярно с годините ще се промени и скалата на важните

неща за мене. Но за една тийнейджърка какво по-важно от семейството,

домa, приятелите и училището? Това е моят свят.

Недислава МАРИНОВА, ІХ клас

ТАРТЮФ В НАС И ОКОЛО НАС

(ЕСЕ)

ече няколко века не избледнява позорната слава на Тартюф –

героят на Молиер от едноименната комедия. И няма да избледнее,

докато в света съществуват низост, подлост, двуличие.

Тартюфовците се срещат и днес – не само под прикритието на набожна

маска. Говорят едно, а вършат друго, придават си кротък израз и

проповядват висок морал, а тайно вършат безобразия.

В

98

Тартюфщината е доста разпространено явление, завладяващо

все по-голяма територия. В стремежа си да оцелеем много от нас

забравят добродетелите, отчуждават се от другите. Мнозина са

погълнати от надеждата да забогатеят. Няма нищо лошо в това да

подобряваш материалното си положение. Лошото е, че не се спираме

пред нищо.

Лицемерието с цел успех засяга всички слоеве на обществото.

Среща се при хора от всяка възрастова група. Среща се сред

властниците и сред обикновените хора.

Има много политици, които са си сложили маската на честен,

почтен, с добри намерения човек. Веднъж издигнал се, двуличникът

показва истинското си лице, което е пълна противоположност на

показаното преди това. Днес престореността се е превърнала в път към

успеха, в начин на оцеляване.

Лицемерието съществува у всеки един от нас. При едни в по-

големи количества, при други в по-малки. Хората ласкаят и говорят

едни неща пред тебе, а зад гърба ти те оплюват и клеветят. В този

случай завистта играе голяма роля. Няма хора, които да се застъпят за

теб. В днешно време не си помагаме, а си подлагаме крак. Всички сме

ставали жертва на Тартюф.

Недоверието се среща при приятели, които като видят, че става

напечено, бързат да си тръгнат, без да ги е грижа, че ти можеш да

пострадаш.

Фалш има и в любовта. Смяташ, че любимият човек държи на теб,

а зад гърба ти той говори цинично. Докато разбереш истината, вече е

късно, ще бъдеш наранен, ще бъдеш измамен.

Лицемерието на Тартюф е безгранично. То живее у всеки от нас,

но е въпрос на личен избор кой до каква степен ще му позволи да се

изяви.

Людмил АБАС, X клас

99

ЛЕСНО ЛИ Е ДА ТЪРСИШ ДУХА ТАМ, КЪДЕТО „ПРЕВРЪЩАТ В ПАРИ МЕЧТИТЕ СИ“

(ЕСЕ)

ъпросът за човешките ценности е един от най-важните в нашето

ежедневие, но е подминаван и определян като маловажен и

елементарен.

Парите и душевността са двата основни компонента, разделящи

същността ни. Те са както важни, така и внасящи раздор в нашия

мироглед. Въпросът е свързан с това, че има прекомерно много

различни хора и още повече възгледи , които определят целите ни.

Точно там се появяват и мечтите, които показват по-важното нещо:

парите или духовността.

Разсъждавайки по такива теми, свързани с житейския ни избор,

повечето бихме избрали да се присъединим към общото мнение и да

определим духовното като по-важно с единствената цел да не бъдем

отделяни от общото или да се харесаме на някого, споделяйки

мнението му. Трудно е да бъдем искрени, следвайки целите си днес.

Може би повечето са оптимисти и вярват в доброто, но колко могат да

изразят мнение, свързано с обективните възгледи, които не биват

забелязани от „групата“. В нашето ежедневие дори и хората с извисена

духовност са принудени да търсят парите. Животът в днешно време се

прави за пари, власт и материално благополучие. Дори да разбираме

какво са мечтите и ценностите, ние преследваме това, което ще ни

накара да живеем – парите. И всеки, който твърди, че е духовно

извисен, си казва: „Само ако имах…“

Не е лесно да търсим Духа където и да е само и единствено

защото и самите ние се влияем от средствата, с които желаем да

разполагаме.

Людмил Вихъров АБАС, X клас

В

101

СБОГОМ, РОДНО УЧИЛИЩЕ!

Уважаеми учители, скъпи приятели от нашето училище,

Преди няколко дни за нас, дванадесетокласниците от випуск

2017 г., би последният училищен звънец. Всеки от нас очакваше с

нетърпение този 15 май, защото доказахме, че сме победили

трудностите, и смело можем да поставим точка на ученическия

живот. Разбрахме, че те само са изглеждали непреодолими. Всяко

усвоено нещо, всяка решена задача или изпълнено изискване е

било всъщност малка лична победа и интелектуална инвестиция в

бъдещето на всекиго от нас.

В този последен учебен ден решихме да бъдем не в

официално облекло, а в народни носии като жест на благодарност

към училището и родния град. Училището ни научи да мечтаем, да

откриваме пътищата за сбъдване на мечтите, то ни даде силни

криле за полет. Но какво би бил полетът, ако няма къде да се

завърнем, ако нямаме сърца и корени, които да ни бъдат здрава

опора? Тях ни ги даде родният град.

За последен път ще застанем пред всички Вас на 24 май – за

да се сбогуваме. Знаем, че в очите на всички ще има сълзи- на

радост от завършването, но и на тъга от раздялата. Скъпи учители,

още едно ято ще отлети от Вашите ръце, за да сбъдне мечтите си.

Благодарим Ви за търпението, с което се отнасяхте към нас; за

увереността, която ни вдъхвахте и в най-трудните моменти; за това,

че ни научихте да бъдем целеустремени и да не се предаваме и да

приемаме неуспехите като нещо временно! Вие ни научихте как да

уважаваме. Показахте ни, че да държиш на някого и да искаш той да

успее, не означава да го водиш за ръка по някоя отъпкана пътека и

да му спестяваш трудностите, а само да го подкрепяш, когато има

нужда.

Мило училище, много съчинения написахме за тебе през

дванадесетте години – описания, повествования, разсъждения.

Всички започваха почти по един и същи начин: ”Моето родно

училище е …”. Да знаеш само как чакахме да пораснем и да

завършим! Ето че този миг настъпи и наистина трябва да се

102

разделим. Но не СБОГОМ ти казваме, мило училище, а само

ДОВИЖДАНЕ! След няколко години ще се завърнем отново при

тебе – някои от нас като учители, а други ще ти поверят и своите

деца, за да ги направиш хора!

За всичко това – дълбок поклон и благодарим!

ХІІ клас, випуск 2017 г

103

ЗАВРЪЩАНЕ В УЧИЛИЩЕ

„Ето ни за последен път пред прага на родното училище,

готови за нови преживявания и емоции, нетърпеливи да сбъднем

мечтите си и да покажем на себе си, че сме готови за живота.“ По

този начин сме си представяли живота при удрянето на последния

училищен звънец, при завършването на 12-ти клас. В тези последни

мигове като ученици бяхме много щастливи, защото всичко

„свърши“ и знаехме, че животът тепърва започва. Така и стана.

Всеки тръгна по своя житейски път, единствен и предначертан,

готов да търси щастието и успехите в живота. Много от нас

продължиха да учат, други отидоха да работят в чужбина, а трети се

върнаха в родната Твърдица.

Ето ни и нас, отново пред прага на родното училище, готови за

нови преживявания и емоции, за нови предизвикателства,

нетърпеливи да сбъднем мечтите си, но не като ученици, а като

учители, раздаващи се за своите деца, даващи им знания,

поучаващи ги да бъдат „хора“ и подготвящи ги за трудностите в

живота.

Педагогът не е само образование, луксозен лист хартия или

професия. Да бъдеш народен будител, е призвание, което малцина

носят истински в сърцата си. Едни от най-сакралните имена на

българската литература - Паисий и Вазов, са наречени народни

будители, защото са имали вяра и са доказали с трудовете си пред

света, че словото е най-правилният път, по който трябва да върви

българският народ, за да пребъде! Ние направихме своя избор!

Избрахме да тръгнем по техния път! Вярваме в светостта на

просветното дело! Горди сме, че избрахме професията „УЧИТЕЛ“!

Роза КИСЬОВА – учител по БЕЛ от 2016/2017 учебна година

Мирослав ГЕОРГИЕВ – учител по ИТ от 2016/2017 учебна година

Пламена СТАМОВА – учител по БЕЛ от 2015/2016 учебна година

104

ДОБРЕ ДОШЛИ В ПЪРВИ КЛАС!

15 септември 2017г.