Анатомията като наука

Исторически преглед

Анатомията като наука

Анатомия (гр. Аna- tome – разсичане,

разчленяване) – наука за произхода,

развитието и строежа на организма, органите и

тъканите на човека и животните.

- Съчетава анализ със синтез, т.е. разделяне

на отделни компоненти, изучаването им като

самостоятелни образувания и като части от

цялото.

Анатомията като наука

Анатомията на човека дава систематично

описание на:

• формата,

• устройството,

• разположението и

• топографските взаимоотношения на

частите на тялото и органите.

Отчитат се техните възрастови изменения,

полови разлики и индивидуални особености.

Анатомията изучава :

- еволюцията в развитието на системите и органите

при животните (сравнителна анатомия),

- изследва строежа на органите на човека във

филогенезата (антропогенеза), както и в

онтогенезата (ембриология, геронтология).

Този всестранен подход обяснява общите

анатомични признаци и същевременно подчертава

разликите на човека спрямо животните.

Изработват се критерии за хармонично физическо

развитие.

Според различните нива на организация на тялото са

обособени:

- макроскопска анатомия – изучаваща стрежа на телата

и органите с невъоръжено око или само с помощта на

оптически прибори с малко увеличение (лупа).

- микроскопска анатомия – изучаваща тъканите,

органите и клетките на микроскопско ниво с използването

на светлинен микроскоп. Науката за организацията на

тъканите – хистология, а на клетката – цитология.

- ултраструктурна и молекулярна анатомия – чрез

електронен микроскоп

Тази терминология отразява единството и

неделимостта на структурите, изучавани с различни

технически средства.

В исторически план, първоначалният метод на

изследване на човешкото тяло е включвал:

“разчленяване” (или дисециране), анализ и

последващо подробно описание на наблюдаваната

картина, което е създало т. нар. описателна

анатомия.

Натрупването на много фактологически материал е

довело до разграничаване на няколко нейни форми.

- Системна анатомия – описва формата,

строежа и разположението на органите по системи

(на здравия човек!).

Тук спадат:

- остеология – за костите и скелета;

- синдесмология – за свързванията между костите и

артрология (учение за ставите);

- миология – учение за мускулите;

- спланхнология – за вътрешните органи;

- ангиология – за сърдечно-съдовата система;

- неврология – наука за гръбначния и главния мозък

и периферните нерви;

- ендокринология – за жлезите с вътрешна секреция

- Топографска анатомия – разглежда областите

на човешкото тяло и особено взаимното

пространствено разположение на органите и

свързаните с тях елементи – кр. съдове, нерви и др.

Тук също спадат клинична анатомия и

хирургическа анатомия.

-Пластична анатомия – отделя главно внимание на

статиката, динамиката и пропорциите на външните

форми на тялото. Има значение за изобразителното

изкуство – живопис, графика, скулптура, кино.

За медицината – повърхностна анатомия.

- Рентгенова анатомия – опира се на данните от

рентгенографии, КТ- срезове, ЯМР и др.

-Кинезиология (или динамическа анатомия) –

изучава движенията и свързаните с тях

морфологични изменения. Получените резултати

се използват в спортната медицина.

-Проекционна анатомия

- Антропология

3D техники за визуализация

Anatomia clavus et clavis medicinae

est

• Anatomy is the key and rudder of the medicine

• The dead teach the living here

Hic mortui vivos docent

Исторически преглед Давност

• Най-старата медицинска наука.

• Цивилизациите на Вавилонците, Сирийците,

Египтяните, Китайците и Индийците имат малък

принос в изучаването на анатомията на човека.

– Жреци и лекари са извършвали

балсамации, лечение на ранени

войници.

– Симптоми при увреждане на

части тялото са описани в

папируси 1550 г. пр. Хр.

Древна Гърция

Системно изучаване на анатомията –

V в. пр. Хр., от двама гръцки учени:

Alcmaeon (500 пр. Хр.), Кротон, Италия

- дисекции на животни с научна цел

- описва зрителния нерв, слуховата тръба.

- мозъкът е център на съзнанието,

интелигентността и емоциите.

Empedocles (490- 430 пр. Хр.), Сицилия

- сърцето разпределя жизнена топлина в

тялото, в кръвоносните съдове циркулира

“пневма” – живот и душа.

Hippocrates (460-377 пр. Хр.), Гърция.

– Анатомия без дисекции, допуска грешки.

– Принос към остеологията – череп, кости.

– Познанията върху анатомията на

вътрешните органи силно ограничени.

- Бащата на медицината

– Клетва на Хипократ при завършване на

медицинското образование.

- Бащата на холистичната медицина

– Изтъква важността на взаимоотношенията между пациент,

лекар и болест в диагностиката и лечението на

заболяването.

– Философията му е отхвърлена по времето, когато се е

смятало, че болестите са божие наказание.

Aristotle (384-322 пр. Хр.) • Чрез дисекции на животни се съди за

анатомията на човек. Слага начало на

сравнителната анатомия и ембриология.

• Коригира много от анатомичните грешки

на предшествениците си.

• Разчита на логически заключения, а не на

непосредствени наблюдения.

• Слабите познания върху вътрешното

устройство на тялото водят до големи

неточности:

– Мозъкът “охлажда” сърцето.

– Артериите съдържат въздух.

– Нервите се отделят от сърцето.

– Пикочопроводите са клонове на аортата.

Начало на модерната

анатомия Alexandria - Първи дисекции на човешко тяло.

Herophilus (325-255 пр. Хр.) – “баща на анатомията”

- Първи публичини дисекции (над 600)

- Мозъкът е център на съзнанието и

интелигентността.

- Разлика между артерии и вени, венозните

синуси и мозъчните стомахчета.

-Обучава първата жена лекар

Erasistratus (310-250 пр. Хр.) – “баща на физиологията”

- Циркулацията в тялото – сърцето като помпа, описва големи

съдове – аорта, кухите вени, белодробни и др.

- Пневма, витален въздух, тече в артериите.

Трудовете им са унищожени с опожаряването на библиотеката в

Александрия през 272 сл. Хр. Идеите им се откриват в трудовете на

Celsus (30 пр. Хр.- сл.Хр. 30) и Claudius Galen.

Galen (129-199), Pergamon.

Ранни изследвания в Мала Азия,

Гърция и Александрия.

- главен лекар на гладиаторите

- дисекции на маймуни

Описва правилно:

- структури на мозъка, обвивки,

мозъчни стомахчета

- n. phrenicus и n. laryngeus recurrens

- разликата между артерии и вени

- сърдечните клапи

- мускулите се съкращават от нервен импулс

-демонстрира експериментално, че в артериите тече кръв, а не

въздух.

- описва ЧМН (само 7)

- 130 научни трактата

теоретична основа на медицината през следващите 15 века

Ренесанс

ХІV и XV в. - научност в изучаването на човешкото

тяло.

- печатане на книги

- Leonardo da Vinci (1452-1519)

• Прави множество дисекции

• Стотици рисунки на човешко тяло от дисекции.

• Малко влияние върху анатомите.

Andreas Vesalius (1514-1564), Брюксел, Падуа

“истинският” баща на анатомията, хирург

• De humani corporis fabrica (1543), в 7 тома.

The Anatomy Lesson of Dr. Nicolaes Tulp

Rembrandt van Rijn (1632).

• Fabrica - инструмент за борба с авторитета на

Църквата.

• Анатомията се поставя на обективно ниво

• Показват се грешките на Гален

• Идеите му срещат съпротива от поддържниците

на Гален

текст и рисунки от дисекции

(Рисунки от Jan Calcar, студент на Titian)

William Harvey (1578-1657),

лекар и анатом, Падуа.

“Анатомичен трактат върху движението на

сърцето и кръвта при животните” (1628)

Принос за анатомията имат и

Бартоломео Евстахио (1520-1574)

Габриеле Фалопио (1523-1562)

Томас Уилис (1621-1675)

Съвременната анатомия

Henry Gray публикува

Gray's Anatomy (1858).

• Претърпява 38 издания във

Великобритания и 30 в САЩ.

• Развитието на образната диагностика

позволява да се интегрира изучаването на

анатомията с други дисциплини

• Компютърната томография, магнитният

резонанс и позитрон-емисионната

томография са нов пробив в изучаването

на човешката анатомия.

Основни анатомични термини

Анатомична позиция на тялото

• Тялото е вертикално,

с горни крайници край него,

дланите обърнати напред,

лицето е насочено напред,

с успоредни ходила.

Анатомична позиция на тялото

• Служи за определяне на

разположението на тялото в

пространството, както и на

органите в него.

• Термините “ляво” и “дясно”

се отнасят винаги за човека,

трупа или скелета, които

наблюдаваме!

(не на наблюдаващия)

Равнини

1. Сагитална (срединна) равнина

2. Фронтална (коронална) равнина

3. Трансверзална (хоризонтална) равнина

4. Коса равнина

Сагитална равнина

• Сагитална = срединна

• Разделя тялото на лява и

дясна половини

• Всяка паралелна равнина се

означава като парасагитална

• Паралелна на сагиталния шев на

черепа

Фронтална

• Фронтална = коронална

• Разделя тялото на предна и задна половини

• Перпендикулярна на сагиталната равнина

• Паралелна на sutura coronalis (венечен шев)

на черепа

Трансверзална

• Трансверзална = хоризонтална = напречна

• Срезове през тялото на всяко ниво – горна и

долна части

• Перпендикулярна на сагиталната и коронална

равнини

• При органите трансверзалния срез е

перпендикулярен на надлъжната ос на органа

Кóса равнина

Ориентиране на черепа

Франкфуртска хоризонтала

• По името на града и на решението през 1884 г.

• Равнина дефинирана от 3 точки:

ляв и десен porion (по горния ръб на външния

слухов проход), и ляв orbitale (дъното на лява

орбита)

• 6 стандартни изгледа перпендикулярни или

паралелни на ФХ:

norma occipitalis – отзад,

norma frontalis – отпред,

norma basalis – отдолу,

norma lateralis – от ляво и дясно,

norma verticalis – отгоре

Обща скелетна терминология

• Краниален скелет: череп (= cranium + mandibula)

• Посткраниален скелет: останалият скелет

(аксиален и апендикуларен скелет)

• Аксиален скелет: кости на трупа - прешлени, ребра,

гръдна кост, таз

• Апендикуларен скелет: кости на крайниците, вкл.

раменен и тазов пояс

Термини за взаимоотношение

• “Три чифта термини могат да изразят отношението

на дадена структура с всяка друга структура в тялото”

(Grant)

• Superior-Inferior (горе-долу)

• Anterior-Posterior (отпред-отзад)

• Medialis-Lateralis (към и встрани от срединната линия)

Термини за взаимоотношение

Superior - Inferior

• “Superior” и “inferior” се използват в аксиалния

скелет.

• “Proximalis” и “distalis” се използват в

апендикуларния скелет, като проксимален означава

по-близо, а дистален по-далече от оста на тялото.

Термини за взаимоотношение

Anterior: към предната повърхност на тялото;

синоним: “ventralis” за хора и животни;

“palmaris” или “volaris” за длани, “plantaris”за ходило

Posterior: към гърба на тялото;

синоним: “dorsalis” за хора и животни;

С “dorsum” се означават гърба на ходилото и гърба на

ръката

Термини за взаимоотношение

Medialis - Lateralis

• Medialis: към срединната равнина (медианна

равнина на тялото)

• Lateralis: противоположно на срединната равнина

• Използват се за елементи от аксиалния и

апендикуларния скелети

Intermedius - между две съседни структури

Термини за сравнение

Proximalis - Distalis

• Proximalis: края на костта по-близо до

аксиалния скелет; описва разположението на

костите на крайниците.

• Distalis: противоположно на proximalis;

отдалечен от аксиалния скелет

Термини за сравнение

Ulnaris - Radialis

• Ulnaris: към страната на малкия пръст; за

предмишница и ръка; съответства на medialis

• Radialis: към страната на палеца; за

предмишница и ръка; съответства на lateralis

Термини за сравнение

Tibialis - Fibularis

• Tibialis: към страната на tibia; за долен

крайник и ходило; съответства на medialis

• Fibularis: към страната на fibula; за долен

крайник и ходило; съответства на lateralis

Externus - Internus

• Externus: външен

• Internus: вътрешен

Superficialis - Profundus

• Superficialis: близко до повърхността

• Profundus: отдалечен от повърхността

Ipsilateralis - Contralateralis

• Ipsilateralis: от същата страна на тялото

• Contralateralis: на противоположната страна на тялото

Анатомична номенклатура

• Базелска анатомична номенклатура – BNA (1895) –

4500 термина на латински и гръцки

• Йенска номенклатура - JNA (1935)

• Парижка номенклатура – PNA (1955) – 5% от JNA

• Актуализации:

- 1960 в Ню-Йорк, 1965 – Висбаден, 1975 – Токио, 1980 –

Мексико сити, 1985 – Антверпен

През 1998 г. е приета последната версия – Nomina

Latina и английски вариант – English equivalents.

1970 – в Ленинград – хистологична и ембриологична

номенклатура

Основни анатомични области